НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
368
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
368
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Земята се върти. Стремеж на душата
,
ООК
, София, 1.7.1925г.,
Лежиш болен – говориш за мъртва глава.
Хамлет държи мъртвата глава и разговаря с нея. Аз говоря за живи глави, а вие говорите за мъртва глава. Разправяш някому, че си изгубил парите си. Значи ти говориш за мъртва глава. Обидили са те – говориш за мъртва глава.
Лежиш болен – говориш за мъртва глава.
Питам: защо ви е тази мъртва глава? Ще кажете: „Господ е наредил така хората да умират.“ – Не, Господ не е наредил да умират хората. Когато на някоя пчела вземат меда и я изпъдят от кошера ѝ, Господ ли е наредил така, или хората са наредили? Хората са наредили, разбира се. Господ е наредил пчелите да събират мед и да си го ядат.
към беседата >>
Някои питат: „Ти какво мислиш?
Това показва, че човекът не обича още светлината. В него има един орган на скритост, вложен в неговите творчески способности. Човекът не обича да казва туй, което мисли. Той има право. Хората не трябва да знаят какво си мисли той.
Някои питат: „Ти какво мислиш?
“ – То е моя работа. Когато моята мисъл роди плодове, аз ще ги изкарам на пазар и вие ще видите какво мисля. Значи скритостта на човека е необходима дотогава, докато неговите плодове узреят.
към беседата >>
Питам: защо ви е тази мъртва глава?
Аз говоря за живи глави, а вие говорите за мъртва глава. Разправяш някому, че си изгубил парите си. Значи ти говориш за мъртва глава. Обидили са те – говориш за мъртва глава. Лежиш болен – говориш за мъртва глава.
Питам: защо ви е тази мъртва глава?
Ще кажете: „Господ е наредил така хората да умират.“ – Не, Господ не е наредил да умират хората. Когато на някоя пчела вземат меда и я изпъдят от кошера ѝ, Господ ли е наредил така, или хората са наредили? Хората са наредили, разбира се. Господ е наредил пчелите да събират мед и да си го ядат. Хората са наредили пчелите да събират мед, а те да им го ядат.
към беседата >>
“ – То е моя работа.
В него има един орган на скритост, вложен в неговите творчески способности. Човекът не обича да казва туй, което мисли. Той има право. Хората не трябва да знаят какво си мисли той. Някои питат: „Ти какво мислиш?
“ – То е моя работа.
Когато моята мисъл роди плодове, аз ще ги изкарам на пазар и вие ще видите какво мисля. Значи скритостта на човека е необходима дотогава, докато неговите плодове узреят.
към беседата >>
Ще кажете: „Господ е наредил така хората да умират.“ – Не, Господ не е наредил да умират хората.
Разправяш някому, че си изгубил парите си. Значи ти говориш за мъртва глава. Обидили са те – говориш за мъртва глава. Лежиш болен – говориш за мъртва глава. Питам: защо ви е тази мъртва глава?
Ще кажете: „Господ е наредил така хората да умират.“ – Не, Господ не е наредил да умират хората.
Когато на някоя пчела вземат меда и я изпъдят от кошера ѝ, Господ ли е наредил така, или хората са наредили? Хората са наредили, разбира се. Господ е наредил пчелите да събират мед и да си го ядат. Хората са наредили пчелите да събират мед, а те да им го ядат. Знаете ли кой човек е направен по образ и подобие Божие?
към беседата >>
Когато моята мисъл роди плодове, аз ще ги изкарам на пазар и вие ще видите какво мисля.
Човекът не обича да казва туй, което мисли. Той има право. Хората не трябва да знаят какво си мисли той. Някои питат: „Ти какво мислиш? “ – То е моя работа.
Когато моята мисъл роди плодове, аз ще ги изкарам на пазар и вие ще видите какво мисля.
Значи скритостта на човека е необходима дотогава, докато неговите плодове узреят.
към беседата >>
Когато на някоя пчела вземат меда и я изпъдят от кошера ѝ, Господ ли е наредил така, или хората са наредили?
Значи ти говориш за мъртва глава. Обидили са те – говориш за мъртва глава. Лежиш болен – говориш за мъртва глава. Питам: защо ви е тази мъртва глава? Ще кажете: „Господ е наредил така хората да умират.“ – Не, Господ не е наредил да умират хората.
Когато на някоя пчела вземат меда и я изпъдят от кошера ѝ, Господ ли е наредил така, или хората са наредили?
Хората са наредили, разбира се. Господ е наредил пчелите да събират мед и да си го ядат. Хората са наредили пчелите да събират мед, а те да им го ядат. Знаете ли кой човек е направен по образ и подобие Божие? Вие казвате: „Зная, че съвременният човек е направен по образ и подобие Божие.“ Значи според вас човекът, който събира меда на пчелите да го яде, или човекът, който коли воловете да прави пастърма от тях, или човекът, който коли кокошките, за да ги яде, е този, който е създаден по образ и подобие Божие?
към беседата >>
Значи скритостта на човека е необходима дотогава, докато неговите плодове узреят.
Той има право. Хората не трябва да знаят какво си мисли той. Някои питат: „Ти какво мислиш? “ – То е моя работа. Когато моята мисъл роди плодове, аз ще ги изкарам на пазар и вие ще видите какво мисля.
Значи скритостта на човека е необходима дотогава, докато неговите плодове узреят.
към беседата >>
Хората са наредили, разбира се.
Обидили са те – говориш за мъртва глава. Лежиш болен – говориш за мъртва глава. Питам: защо ви е тази мъртва глава? Ще кажете: „Господ е наредил така хората да умират.“ – Не, Господ не е наредил да умират хората. Когато на някоя пчела вземат меда и я изпъдят от кошера ѝ, Господ ли е наредил така, или хората са наредили?
Хората са наредили, разбира се.
Господ е наредил пчелите да събират мед и да си го ядат. Хората са наредили пчелите да събират мед, а те да им го ядат. Знаете ли кой човек е направен по образ и подобие Божие? Вие казвате: „Зная, че съвременният човек е направен по образ и подобие Божие.“ Значи според вас човекът, който събира меда на пчелите да го яде, или човекът, който коли воловете да прави пастърма от тях, или човекът, който коли кокошките, за да ги яде, е този, който е създаден по образ и подобие Божие? Това ли е човекът?
към беседата >>
Нашите мисли трябва да бъдат прави, за което иде на помощ чувството съвест.
Нашите мисли трябва да бъдат прави, за което иде на помощ чувството съвест.
Чрез него познаваме дали мисълта ни е права, или не. При това мисълта ни трябва да бъде не само права, но и разумна. Отпред на челото се намира центърът на разумността, или на причинността, чрез който познаваме коя мисъл е разумна и коя не е. Мисълта трябва да съдържа в себе си и морална мекота, т.е. човек трябва да бъде милосърден.
към беседата >>
Господ е наредил пчелите да събират мед и да си го ядат.
Лежиш болен – говориш за мъртва глава. Питам: защо ви е тази мъртва глава? Ще кажете: „Господ е наредил така хората да умират.“ – Не, Господ не е наредил да умират хората. Когато на някоя пчела вземат меда и я изпъдят от кошера ѝ, Господ ли е наредил така, или хората са наредили? Хората са наредили, разбира се.
Господ е наредил пчелите да събират мед и да си го ядат.
Хората са наредили пчелите да събират мед, а те да им го ядат. Знаете ли кой човек е направен по образ и подобие Божие? Вие казвате: „Зная, че съвременният човек е направен по образ и подобие Божие.“ Значи според вас човекът, който събира меда на пчелите да го яде, или човекът, който коли воловете да прави пастърма от тях, или човекът, който коли кокошките, за да ги яде, е този, който е създаден по образ и подобие Божие? Това ли е човекът? – Не, това са случайности, които се срещат в сегашния живот на човечеството.
към беседата >>
Чрез него познаваме дали мисълта ни е права, или не.
Нашите мисли трябва да бъдат прави, за което иде на помощ чувството съвест.
Чрез него познаваме дали мисълта ни е права, или не.
При това мисълта ни трябва да бъде не само права, но и разумна. Отпред на челото се намира центърът на разумността, или на причинността, чрез който познаваме коя мисъл е разумна и коя не е. Мисълта трябва да съдържа в себе си и морална мекота, т.е. човек трябва да бъде милосърден. Горе на главата се намира центърът на милосърдието.
към беседата >>
Хората са наредили пчелите да събират мед, а те да им го ядат.
Питам: защо ви е тази мъртва глава? Ще кажете: „Господ е наредил така хората да умират.“ – Не, Господ не е наредил да умират хората. Когато на някоя пчела вземат меда и я изпъдят от кошера ѝ, Господ ли е наредил така, или хората са наредили? Хората са наредили, разбира се. Господ е наредил пчелите да събират мед и да си го ядат.
Хората са наредили пчелите да събират мед, а те да им го ядат.
Знаете ли кой човек е направен по образ и подобие Божие? Вие казвате: „Зная, че съвременният човек е направен по образ и подобие Божие.“ Значи според вас човекът, който събира меда на пчелите да го яде, или човекът, който коли воловете да прави пастърма от тях, или човекът, който коли кокошките, за да ги яде, е този, който е създаден по образ и подобие Божие? Това ли е човекът? – Не, това са случайности, които се срещат в сегашния живот на човечеството. Тия случайности са ни отклонили от правия път, както и Земята се е отклонила малко от своя път.
към беседата >>
При това мисълта ни трябва да бъде не само права, но и разумна.
Нашите мисли трябва да бъдат прави, за което иде на помощ чувството съвест. Чрез него познаваме дали мисълта ни е права, или не.
При това мисълта ни трябва да бъде не само права, но и разумна.
Отпред на челото се намира центърът на разумността, или на причинността, чрез който познаваме коя мисъл е разумна и коя не е. Мисълта трябва да съдържа в себе си и морална мекота, т.е. човек трябва да бъде милосърден. Горе на главата се намира центърът на милосърдието. И най-после, всяка мисъл трябва да съдържа аромата на Любовта, затова трябва да имаме и Любов към Бога.
към беседата >>
Знаете ли кой човек е направен по образ и подобие Божие?
Ще кажете: „Господ е наредил така хората да умират.“ – Не, Господ не е наредил да умират хората. Когато на някоя пчела вземат меда и я изпъдят от кошера ѝ, Господ ли е наредил така, или хората са наредили? Хората са наредили, разбира се. Господ е наредил пчелите да събират мед и да си го ядат. Хората са наредили пчелите да събират мед, а те да им го ядат.
Знаете ли кой човек е направен по образ и подобие Божие?
Вие казвате: „Зная, че съвременният човек е направен по образ и подобие Божие.“ Значи според вас човекът, който събира меда на пчелите да го яде, или човекът, който коли воловете да прави пастърма от тях, или човекът, който коли кокошките, за да ги яде, е този, който е създаден по образ и подобие Божие? Това ли е човекът? – Не, това са случайности, които се срещат в сегашния живот на човечеството. Тия случайности са ни отклонили от правия път, както и Земята се е отклонила малко от своя път. Такива случаи се срещат понякога в Природата – някои планети се отдалечават от своя център.
към беседата >>
Отпред на челото се намира центърът на разумността, или на причинността, чрез който познаваме коя мисъл е разумна и коя не е.
Нашите мисли трябва да бъдат прави, за което иде на помощ чувството съвест. Чрез него познаваме дали мисълта ни е права, или не. При това мисълта ни трябва да бъде не само права, но и разумна.
Отпред на челото се намира центърът на разумността, или на причинността, чрез който познаваме коя мисъл е разумна и коя не е.
Мисълта трябва да съдържа в себе си и морална мекота, т.е. човек трябва да бъде милосърден. Горе на главата се намира центърът на милосърдието. И най-после, всяка мисъл трябва да съдържа аромата на Любовта, затова трябва да имаме и Любов към Бога. Оттук виждаме, че всяка мисъл трябва да съдържа в себе си ред качества, за да може да устои на всички препятствия и да се реализира.
към беседата >>
Вие казвате: „Зная, че съвременният човек е направен по образ и подобие Божие.“ Значи според вас човекът, който събира меда на пчелите да го яде, или човекът, който коли воловете да прави пастърма от тях, или човекът, който коли кокошките, за да ги яде, е този, който е създаден по образ и подобие Божие?
Когато на някоя пчела вземат меда и я изпъдят от кошера ѝ, Господ ли е наредил така, или хората са наредили? Хората са наредили, разбира се. Господ е наредил пчелите да събират мед и да си го ядат. Хората са наредили пчелите да събират мед, а те да им го ядат. Знаете ли кой човек е направен по образ и подобие Божие?
Вие казвате: „Зная, че съвременният човек е направен по образ и подобие Божие.“ Значи според вас човекът, който събира меда на пчелите да го яде, или човекът, който коли воловете да прави пастърма от тях, или човекът, който коли кокошките, за да ги яде, е този, който е създаден по образ и подобие Божие?
Това ли е човекът? – Не, това са случайности, които се срещат в сегашния живот на човечеството. Тия случайности са ни отклонили от правия път, както и Земята се е отклонила малко от своя път. Такива случаи се срещат понякога в Природата – някои планети се отдалечават от своя център. Това, че и ние се спираме по пътя си, е случайност, която трябва да поправим.
към беседата >>
Мисълта трябва да съдържа в себе си и морална мекота, т.е.
Нашите мисли трябва да бъдат прави, за което иде на помощ чувството съвест. Чрез него познаваме дали мисълта ни е права, или не. При това мисълта ни трябва да бъде не само права, но и разумна. Отпред на челото се намира центърът на разумността, или на причинността, чрез който познаваме коя мисъл е разумна и коя не е.
Мисълта трябва да съдържа в себе си и морална мекота, т.е.
човек трябва да бъде милосърден. Горе на главата се намира центърът на милосърдието. И най-после, всяка мисъл трябва да съдържа аромата на Любовта, затова трябва да имаме и Любов към Бога. Оттук виждаме, че всяка мисъл трябва да съдържа в себе си ред качества, за да може да устои на всички препятствия и да се реализира.
към беседата >>
Това ли е човекът?
Хората са наредили, разбира се. Господ е наредил пчелите да събират мед и да си го ядат. Хората са наредили пчелите да събират мед, а те да им го ядат. Знаете ли кой човек е направен по образ и подобие Божие? Вие казвате: „Зная, че съвременният човек е направен по образ и подобие Божие.“ Значи според вас човекът, който събира меда на пчелите да го яде, или човекът, който коли воловете да прави пастърма от тях, или човекът, който коли кокошките, за да ги яде, е този, който е създаден по образ и подобие Божие?
Това ли е човекът?
– Не, това са случайности, които се срещат в сегашния живот на човечеството. Тия случайности са ни отклонили от правия път, както и Земята се е отклонила малко от своя път. Такива случаи се срещат понякога в Природата – някои планети се отдалечават от своя център. Това, че и ние се спираме по пътя си, е случайност, която трябва да поправим. Грехът, който съществува в света, е случайност, която отдалечава човека от неговия стремеж към Бога.
към беседата >>
човек трябва да бъде милосърден.
Нашите мисли трябва да бъдат прави, за което иде на помощ чувството съвест. Чрез него познаваме дали мисълта ни е права, или не. При това мисълта ни трябва да бъде не само права, но и разумна. Отпред на челото се намира центърът на разумността, или на причинността, чрез който познаваме коя мисъл е разумна и коя не е. Мисълта трябва да съдържа в себе си и морална мекота, т.е.
човек трябва да бъде милосърден.
Горе на главата се намира центърът на милосърдието. И най-после, всяка мисъл трябва да съдържа аромата на Любовта, затова трябва да имаме и Любов към Бога. Оттук виждаме, че всяка мисъл трябва да съдържа в себе си ред качества, за да може да устои на всички препятствия и да се реализира.
към беседата >>
– Не, това са случайности, които се срещат в сегашния живот на човечеството.
Господ е наредил пчелите да събират мед и да си го ядат. Хората са наредили пчелите да събират мед, а те да им го ядат. Знаете ли кой човек е направен по образ и подобие Божие? Вие казвате: „Зная, че съвременният човек е направен по образ и подобие Божие.“ Значи според вас човекът, който събира меда на пчелите да го яде, или човекът, който коли воловете да прави пастърма от тях, или човекът, който коли кокошките, за да ги яде, е този, който е създаден по образ и подобие Божие? Това ли е човекът?
– Не, това са случайности, които се срещат в сегашния живот на човечеството.
Тия случайности са ни отклонили от правия път, както и Земята се е отклонила малко от своя път. Такива случаи се срещат понякога в Природата – някои планети се отдалечават от своя център. Това, че и ние се спираме по пътя си, е случайност, която трябва да поправим. Грехът, който съществува в света, е случайност, която отдалечава човека от неговия стремеж към Бога. Вие трябва да се освободите от всички тия заблуждения и може да се освободите.
към беседата >>
Горе на главата се намира центърът на милосърдието.
Чрез него познаваме дали мисълта ни е права, или не. При това мисълта ни трябва да бъде не само права, но и разумна. Отпред на челото се намира центърът на разумността, или на причинността, чрез който познаваме коя мисъл е разумна и коя не е. Мисълта трябва да съдържа в себе си и морална мекота, т.е. човек трябва да бъде милосърден.
Горе на главата се намира центърът на милосърдието.
И най-после, всяка мисъл трябва да съдържа аромата на Любовта, затова трябва да имаме и Любов към Бога. Оттук виждаме, че всяка мисъл трябва да съдържа в себе си ред качества, за да може да устои на всички препятствия и да се реализира.
към беседата >>
Тия случайности са ни отклонили от правия път, както и Земята се е отклонила малко от своя път.
Хората са наредили пчелите да събират мед, а те да им го ядат. Знаете ли кой човек е направен по образ и подобие Божие? Вие казвате: „Зная, че съвременният човек е направен по образ и подобие Божие.“ Значи според вас човекът, който събира меда на пчелите да го яде, или човекът, който коли воловете да прави пастърма от тях, или човекът, който коли кокошките, за да ги яде, е този, който е създаден по образ и подобие Божие? Това ли е човекът? – Не, това са случайности, които се срещат в сегашния живот на човечеството.
Тия случайности са ни отклонили от правия път, както и Земята се е отклонила малко от своя път.
Такива случаи се срещат понякога в Природата – някои планети се отдалечават от своя център. Това, че и ние се спираме по пътя си, е случайност, която трябва да поправим. Грехът, който съществува в света, е случайност, която отдалечава човека от неговия стремеж към Бога. Вие трябва да се освободите от всички тия заблуждения и може да се освободите.
към беседата >>
И най-после, всяка мисъл трябва да съдържа аромата на Любовта, затова трябва да имаме и Любов към Бога.
При това мисълта ни трябва да бъде не само права, но и разумна. Отпред на челото се намира центърът на разумността, или на причинността, чрез който познаваме коя мисъл е разумна и коя не е. Мисълта трябва да съдържа в себе си и морална мекота, т.е. човек трябва да бъде милосърден. Горе на главата се намира центърът на милосърдието.
И най-после, всяка мисъл трябва да съдържа аромата на Любовта, затова трябва да имаме и Любов към Бога.
Оттук виждаме, че всяка мисъл трябва да съдържа в себе си ред качества, за да може да устои на всички препятствия и да се реализира.
към беседата >>
Такива случаи се срещат понякога в Природата – някои планети се отдалечават от своя център.
Знаете ли кой човек е направен по образ и подобие Божие? Вие казвате: „Зная, че съвременният човек е направен по образ и подобие Божие.“ Значи според вас човекът, който събира меда на пчелите да го яде, или човекът, който коли воловете да прави пастърма от тях, или човекът, който коли кокошките, за да ги яде, е този, който е създаден по образ и подобие Божие? Това ли е човекът? – Не, това са случайности, които се срещат в сегашния живот на човечеството. Тия случайности са ни отклонили от правия път, както и Земята се е отклонила малко от своя път.
Такива случаи се срещат понякога в Природата – някои планети се отдалечават от своя център.
Това, че и ние се спираме по пътя си, е случайност, която трябва да поправим. Грехът, който съществува в света, е случайност, която отдалечава човека от неговия стремеж към Бога. Вие трябва да се освободите от всички тия заблуждения и може да се освободите.
към беседата >>
Оттук виждаме, че всяка мисъл трябва да съдържа в себе си ред качества, за да може да устои на всички препятствия и да се реализира.
Отпред на челото се намира центърът на разумността, или на причинността, чрез който познаваме коя мисъл е разумна и коя не е. Мисълта трябва да съдържа в себе си и морална мекота, т.е. човек трябва да бъде милосърден. Горе на главата се намира центърът на милосърдието. И най-после, всяка мисъл трябва да съдържа аромата на Любовта, затова трябва да имаме и Любов към Бога.
Оттук виждаме, че всяка мисъл трябва да съдържа в себе си ред качества, за да може да устои на всички препятствия и да се реализира.
към беседата >>
Това, че и ние се спираме по пътя си, е случайност, която трябва да поправим.
Вие казвате: „Зная, че съвременният човек е направен по образ и подобие Божие.“ Значи според вас човекът, който събира меда на пчелите да го яде, или човекът, който коли воловете да прави пастърма от тях, или човекът, който коли кокошките, за да ги яде, е този, който е създаден по образ и подобие Божие? Това ли е човекът? – Не, това са случайности, които се срещат в сегашния живот на човечеството. Тия случайности са ни отклонили от правия път, както и Земята се е отклонила малко от своя път. Такива случаи се срещат понякога в Природата – някои планети се отдалечават от своя център.
Това, че и ние се спираме по пътя си, е случайност, която трябва да поправим.
Грехът, който съществува в света, е случайност, която отдалечава човека от неговия стремеж към Бога. Вие трябва да се освободите от всички тия заблуждения и може да се освободите.
към беседата >>
Някои от съвременните психолози лесно разрешават тия въпроси, като казват: „Това е чувство, това е мисъл, това е воля.“ И с това свършват всичко.
Някои от съвременните психолози лесно разрешават тия въпроси, като казват: „Това е чувство, това е мисъл, това е воля.“ И с това свършват всичко.
към беседата >>
Грехът, който съществува в света, е случайност, която отдалечава човека от неговия стремеж към Бога.
Това ли е човекът? – Не, това са случайности, които се срещат в сегашния живот на човечеството. Тия случайности са ни отклонили от правия път, както и Земята се е отклонила малко от своя път. Такива случаи се срещат понякога в Природата – някои планети се отдалечават от своя център. Това, че и ние се спираме по пътя си, е случайност, която трябва да поправим.
Грехът, който съществува в света, е случайност, която отдалечава човека от неговия стремеж към Бога.
Вие трябва да се освободите от всички тия заблуждения и може да се освободите.
към беседата >>
Попитайте някой психолог де седи волята, ще ви каже, че волята се намира в главата.
Попитайте някой психолог де седи волята, ще ви каже, че волята се намира в главата.
– „На кое място в главата? “ – „В душата на човека.“ – Де е неговата душа? Ако волята би била в душата на човека, тя все трябва да има едно определено място, все трябва да има някаква проява. Ако човек е разумен, де се намира неговата разумност? Ако е чувствителен, де се намира неговата чувствителност?
към беседата >>
Вие трябва да се освободите от всички тия заблуждения и може да се освободите.
– Не, това са случайности, които се срещат в сегашния живот на човечеството. Тия случайности са ни отклонили от правия път, както и Земята се е отклонила малко от своя път. Такива случаи се срещат понякога в Природата – някои планети се отдалечават от своя център. Това, че и ние се спираме по пътя си, е случайност, която трябва да поправим. Грехът, който съществува в света, е случайност, която отдалечава човека от неговия стремеж към Бога.
Вие трябва да се освободите от всички тия заблуждения и може да се освободите.
към беседата >>
– „На кое място в главата?
Попитайте някой психолог де седи волята, ще ви каже, че волята се намира в главата.
– „На кое място в главата?
“ – „В душата на човека.“ – Де е неговата душа? Ако волята би била в душата на човека, тя все трябва да има едно определено място, все трябва да има някаква проява. Ако човек е разумен, де се намира неговата разумност? Ако е чувствителен, де се намира неговата чувствителност? От това, че у някои хора тия центрове са по-силно развити, а у други – по-слабо развити, това показва, че всички хора не са еднакво чувствителни, всички хора не са еднакво разумни, всички хора не са еднакво съвестни, и т.н.
към беседата >>
Сега у вас се заражда мисълта: „Колко лоши хора сме били!
Сега у вас се заражда мисълта: „Колко лоши хора сме били!
“ Не е там въпросът. Важно за вас е да се стремите към себе си и към Бога, както Земята се върти около себе си и около Слънцето. Както всички точки на нейната повърхност се осветляват еднакво от Слънцето, така и всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяко човешко действие трябва да се озарява, да се осветява от Божествения Дух. Всичко това трябва да възраства във вас. Туй трябва да вземете не само като аналогия, но като една необходимост, която същевременно внася силен подтик в душите ви.
към беседата >>
“ – „В душата на човека.“ – Де е неговата душа?
Попитайте някой психолог де седи волята, ще ви каже, че волята се намира в главата. – „На кое място в главата?
“ – „В душата на човека.“ – Де е неговата душа?
Ако волята би била в душата на човека, тя все трябва да има едно определено място, все трябва да има някаква проява. Ако човек е разумен, де се намира неговата разумност? Ако е чувствителен, де се намира неговата чувствителност? От това, че у някои хора тия центрове са по-силно развити, а у други – по-слабо развити, това показва, че всички хора не са еднакво чувствителни, всички хора не са еднакво разумни, всички хора не са еднакво съвестни, и т.н. Хората се различават много един от друг.
към беседата >>
“ Не е там въпросът.
Сега у вас се заражда мисълта: „Колко лоши хора сме били!
“ Не е там въпросът.
Важно за вас е да се стремите към себе си и към Бога, както Земята се върти около себе си и около Слънцето. Както всички точки на нейната повърхност се осветляват еднакво от Слънцето, така и всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяко човешко действие трябва да се озарява, да се осветява от Божествения Дух. Всичко това трябва да възраства във вас. Туй трябва да вземете не само като аналогия, но като една необходимост, която същевременно внася силен подтик в душите ви. Само това ще ви отличи от другите хора.
към беседата >>
Ако волята би била в душата на човека, тя все трябва да има едно определено място, все трябва да има някаква проява.
Попитайте някой психолог де седи волята, ще ви каже, че волята се намира в главата. – „На кое място в главата? “ – „В душата на човека.“ – Де е неговата душа?
Ако волята би била в душата на човека, тя все трябва да има едно определено място, все трябва да има някаква проява.
Ако човек е разумен, де се намира неговата разумност? Ако е чувствителен, де се намира неговата чувствителност? От това, че у някои хора тия центрове са по-силно развити, а у други – по-слабо развити, това показва, че всички хора не са еднакво чувствителни, всички хора не са еднакво разумни, всички хора не са еднакво съвестни, и т.н. Хората се различават много един от друг. Но благодарение на това, че вие още не познавате физиогномията, хиромантията и ред други науки, та можете донякъде да се търпите.
към беседата >>
Важно за вас е да се стремите към себе си и към Бога, както Земята се върти около себе си и около Слънцето.
Сега у вас се заражда мисълта: „Колко лоши хора сме били! “ Не е там въпросът.
Важно за вас е да се стремите към себе си и към Бога, както Земята се върти около себе си и около Слънцето.
Както всички точки на нейната повърхност се осветляват еднакво от Слънцето, така и всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяко човешко действие трябва да се озарява, да се осветява от Божествения Дух. Всичко това трябва да възраства във вас. Туй трябва да вземете не само като аналогия, но като една необходимост, която същевременно внася силен подтик в душите ви. Само това ще ви отличи от другите хора. Такива трябва да бъдат вашите разбирания.
към беседата >>
Ако човек е разумен, де се намира неговата разумност?
Попитайте някой психолог де седи волята, ще ви каже, че волята се намира в главата. – „На кое място в главата? “ – „В душата на човека.“ – Де е неговата душа? Ако волята би била в душата на човека, тя все трябва да има едно определено място, все трябва да има някаква проява.
Ако човек е разумен, де се намира неговата разумност?
Ако е чувствителен, де се намира неговата чувствителност? От това, че у някои хора тия центрове са по-силно развити, а у други – по-слабо развити, това показва, че всички хора не са еднакво чувствителни, всички хора не са еднакво разумни, всички хора не са еднакво съвестни, и т.н. Хората се различават много един от друг. Но благодарение на това, че вие още не познавате физиогномията, хиромантията и ред други науки, та можете донякъде да се търпите. Един ден, когато човешката душа добие своята красива форма, когато всички сили и способности у вас се развият, вие ще разбирате Истината.
към беседата >>
Както всички точки на нейната повърхност се осветляват еднакво от Слънцето, така и всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяко човешко действие трябва да се озарява, да се осветява от Божествения Дух.
Сега у вас се заражда мисълта: „Колко лоши хора сме били! “ Не е там въпросът. Важно за вас е да се стремите към себе си и към Бога, както Земята се върти около себе си и около Слънцето.
Както всички точки на нейната повърхност се осветляват еднакво от Слънцето, така и всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяко човешко действие трябва да се озарява, да се осветява от Божествения Дух.
Всичко това трябва да възраства във вас. Туй трябва да вземете не само като аналогия, но като една необходимост, която същевременно внася силен подтик в душите ви. Само това ще ви отличи от другите хора. Такива трябва да бъдат вашите разбирания. Това е правата философия на живота.
към беседата >>
Ако е чувствителен, де се намира неговата чувствителност?
Попитайте някой психолог де седи волята, ще ви каже, че волята се намира в главата. – „На кое място в главата? “ – „В душата на човека.“ – Де е неговата душа? Ако волята би била в душата на човека, тя все трябва да има едно определено място, все трябва да има някаква проява. Ако човек е разумен, де се намира неговата разумност?
Ако е чувствителен, де се намира неговата чувствителност?
От това, че у някои хора тия центрове са по-силно развити, а у други – по-слабо развити, това показва, че всички хора не са еднакво чувствителни, всички хора не са еднакво разумни, всички хора не са еднакво съвестни, и т.н. Хората се различават много един от друг. Но благодарение на това, че вие още не познавате физиогномията, хиромантията и ред други науки, та можете донякъде да се търпите. Един ден, когато човешката душа добие своята красива форма, когато всички сили и способности у вас се развият, вие ще разбирате Истината.
към беседата >>
Всичко това трябва да възраства във вас.
Сега у вас се заражда мисълта: „Колко лоши хора сме били! “ Не е там въпросът. Важно за вас е да се стремите към себе си и към Бога, както Земята се върти около себе си и около Слънцето. Както всички точки на нейната повърхност се осветляват еднакво от Слънцето, така и всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяко човешко действие трябва да се озарява, да се осветява от Божествения Дух.
Всичко това трябва да възраства във вас.
Туй трябва да вземете не само като аналогия, но като една необходимост, която същевременно внася силен подтик в душите ви. Само това ще ви отличи от другите хора. Такива трябва да бъдат вашите разбирания. Това е правата философия на живота. Някой казва: „Такива са условията, такива са обстоятелствата на живота.“ – Това е за негово оправдание.
към беседата >>
От това, че у някои хора тия центрове са по-силно развити, а у други – по-слабо развити, това показва, че всички хора не са еднакво чувствителни, всички хора не са еднакво разумни, всички хора не са еднакво съвестни, и т.н.
– „На кое място в главата? “ – „В душата на човека.“ – Де е неговата душа? Ако волята би била в душата на човека, тя все трябва да има едно определено място, все трябва да има някаква проява. Ако човек е разумен, де се намира неговата разумност? Ако е чувствителен, де се намира неговата чувствителност?
От това, че у някои хора тия центрове са по-силно развити, а у други – по-слабо развити, това показва, че всички хора не са еднакво чувствителни, всички хора не са еднакво разумни, всички хора не са еднакво съвестни, и т.н.
Хората се различават много един от друг. Но благодарение на това, че вие още не познавате физиогномията, хиромантията и ред други науки, та можете донякъде да се търпите. Един ден, когато човешката душа добие своята красива форма, когато всички сили и способности у вас се развият, вие ще разбирате Истината.
към беседата >>
Туй трябва да вземете не само като аналогия, но като една необходимост, която същевременно внася силен подтик в душите ви.
Сега у вас се заражда мисълта: „Колко лоши хора сме били! “ Не е там въпросът. Важно за вас е да се стремите към себе си и към Бога, както Земята се върти около себе си и около Слънцето. Както всички точки на нейната повърхност се осветляват еднакво от Слънцето, така и всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяко човешко действие трябва да се озарява, да се осветява от Божествения Дух. Всичко това трябва да възраства във вас.
Туй трябва да вземете не само като аналогия, но като една необходимост, която същевременно внася силен подтик в душите ви.
Само това ще ви отличи от другите хора. Такива трябва да бъдат вашите разбирания. Това е правата философия на живота. Някой казва: „Такива са условията, такива са обстоятелствата на живота.“ – Това е за негово оправдание. Какви са условията?
към беседата >>
Хората се различават много един от друг.
“ – „В душата на човека.“ – Де е неговата душа? Ако волята би била в душата на човека, тя все трябва да има едно определено място, все трябва да има някаква проява. Ако човек е разумен, де се намира неговата разумност? Ако е чувствителен, де се намира неговата чувствителност? От това, че у някои хора тия центрове са по-силно развити, а у други – по-слабо развити, това показва, че всички хора не са еднакво чувствителни, всички хора не са еднакво разумни, всички хора не са еднакво съвестни, и т.н.
Хората се различават много един от друг.
Но благодарение на това, че вие още не познавате физиогномията, хиромантията и ред други науки, та можете донякъде да се търпите. Един ден, когато човешката душа добие своята красива форма, когато всички сили и способности у вас се развият, вие ще разбирате Истината.
към беседата >>
Само това ще ви отличи от другите хора.
“ Не е там въпросът. Важно за вас е да се стремите към себе си и към Бога, както Земята се върти около себе си и около Слънцето. Както всички точки на нейната повърхност се осветляват еднакво от Слънцето, така и всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяко човешко действие трябва да се озарява, да се осветява от Божествения Дух. Всичко това трябва да възраства във вас. Туй трябва да вземете не само като аналогия, но като една необходимост, която същевременно внася силен подтик в душите ви.
Само това ще ви отличи от другите хора.
Такива трябва да бъдат вашите разбирания. Това е правата философия на живота. Някой казва: „Такива са условията, такива са обстоятелствата на живота.“ – Това е за негово оправдание. Какви са условията? – „Студено е сега на Земята.“ Кой ви каза, че е студено?
към беседата >>
Но благодарение на това, че вие още не познавате физиогномията, хиромантията и ред други науки, та можете донякъде да се търпите.
Ако волята би била в душата на човека, тя все трябва да има едно определено място, все трябва да има някаква проява. Ако човек е разумен, де се намира неговата разумност? Ако е чувствителен, де се намира неговата чувствителност? От това, че у някои хора тия центрове са по-силно развити, а у други – по-слабо развити, това показва, че всички хора не са еднакво чувствителни, всички хора не са еднакво разумни, всички хора не са еднакво съвестни, и т.н. Хората се различават много един от друг.
Но благодарение на това, че вие още не познавате физиогномията, хиромантията и ред други науки, та можете донякъде да се търпите.
Един ден, когато човешката душа добие своята красива форма, когато всички сили и способности у вас се развият, вие ще разбирате Истината.
към беседата >>
Такива трябва да бъдат вашите разбирания.
Важно за вас е да се стремите към себе си и към Бога, както Земята се върти около себе си и около Слънцето. Както всички точки на нейната повърхност се осветляват еднакво от Слънцето, така и всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяко човешко действие трябва да се озарява, да се осветява от Божествения Дух. Всичко това трябва да възраства във вас. Туй трябва да вземете не само като аналогия, но като една необходимост, която същевременно внася силен подтик в душите ви. Само това ще ви отличи от другите хора.
Такива трябва да бъдат вашите разбирания.
Това е правата философия на живота. Някой казва: „Такива са условията, такива са обстоятелствата на живота.“ – Това е за негово оправдание. Какви са условията? – „Студено е сега на Земята.“ Кой ви каза, че е студено? Има ли студ в света?
към беседата >>
Един ден, когато човешката душа добие своята красива форма, когато всички сили и способности у вас се развият, вие ще разбирате Истината.
Ако човек е разумен, де се намира неговата разумност? Ако е чувствителен, де се намира неговата чувствителност? От това, че у някои хора тия центрове са по-силно развити, а у други – по-слабо развити, това показва, че всички хора не са еднакво чувствителни, всички хора не са еднакво разумни, всички хора не са еднакво съвестни, и т.н. Хората се различават много един от друг. Но благодарение на това, че вие още не познавате физиогномията, хиромантията и ред други науки, та можете донякъде да се търпите.
Един ден, когато човешката душа добие своята красива форма, когато всички сили и способности у вас се развият, вие ще разбирате Истината.
към беседата >>
Това е правата философия на живота.
Както всички точки на нейната повърхност се осветляват еднакво от Слънцето, така и всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяко човешко действие трябва да се озарява, да се осветява от Божествения Дух. Всичко това трябва да възраства във вас. Туй трябва да вземете не само като аналогия, но като една необходимост, която същевременно внася силен подтик в душите ви. Само това ще ви отличи от другите хора. Такива трябва да бъдат вашите разбирания.
Това е правата философия на живота.
Някой казва: „Такива са условията, такива са обстоятелствата на живота.“ – Това е за негово оправдание. Какви са условията? – „Студено е сега на Земята.“ Кой ви каза, че е студено? Има ли студ в света? – Няма студ.
към беседата >>
Понякога у човека се заражда желание да говори.
Понякога у човека се заражда желание да говори.
У хората има едно естествено, разумно говорене, но понякога центърът на речта се възбужда толкова силно, че у тия хора се явява желание за чрезмерно говорене. Такива хора и като спят, говорят. Не, ти ще спиш и ще мълчиш! Воденицата не трябва да говори по всяко време. Тя ще мели брашно само тогава, когато има жито.
към беседата >>
Някой казва: „Такива са условията, такива са обстоятелствата на живота.“ – Това е за негово оправдание.
Всичко това трябва да възраства във вас. Туй трябва да вземете не само като аналогия, но като една необходимост, която същевременно внася силен подтик в душите ви. Само това ще ви отличи от другите хора. Такива трябва да бъдат вашите разбирания. Това е правата философия на живота.
Някой казва: „Такива са условията, такива са обстоятелствата на живота.“ – Това е за негово оправдание.
Какви са условията? – „Студено е сега на Земята.“ Кой ви каза, че е студено? Има ли студ в света? – Няма студ. Съвременните учени хора казват, че при 270º под нулата не съществува никакъв живот.
към беседата >>
У хората има едно естествено, разумно говорене, но понякога центърът на речта се възбужда толкова силно, че у тия хора се явява желание за чрезмерно говорене.
Понякога у човека се заражда желание да говори.
У хората има едно естествено, разумно говорене, но понякога центърът на речта се възбужда толкова силно, че у тия хора се явява желание за чрезмерно говорене.
Такива хора и като спят, говорят. Не, ти ще спиш и ще мълчиш! Воденицата не трябва да говори по всяко време. Тя ще мели брашно само тогава, когато има жито. Иначе говорът е опасен.
към беседата >>
Какви са условията?
Туй трябва да вземете не само като аналогия, но като една необходимост, която същевременно внася силен подтик в душите ви. Само това ще ви отличи от другите хора. Такива трябва да бъдат вашите разбирания. Това е правата философия на живота. Някой казва: „Такива са условията, такива са обстоятелствата на живота.“ – Това е за негово оправдание.
Какви са условията?
– „Студено е сега на Земята.“ Кой ви каза, че е студено? Има ли студ в света? – Няма студ. Съвременните учени хора казват, че при 270º под нулата не съществува никакъв живот. Обаче аз зная, че и при 500º под нулата има живот.Учените казват: „Ако допуснем, че температурата спадне под 270º, цялата Вселена ще се разруши.“ Тъй турците казват: „Възможно е.“ Това са твърдения, които нито един учен не е доказал.
към беседата >>
Такива хора и като спят, говорят.
Понякога у човека се заражда желание да говори. У хората има едно естествено, разумно говорене, но понякога центърът на речта се възбужда толкова силно, че у тия хора се явява желание за чрезмерно говорене.
Такива хора и като спят, говорят.
Не, ти ще спиш и ще мълчиш! Воденицата не трябва да говори по всяко време. Тя ще мели брашно само тогава, когато има жито. Иначе говорът е опасен. Ще мълчиш, докато житото дойде.
към беседата >>
– „Студено е сега на Земята.“ Кой ви каза, че е студено?
Само това ще ви отличи от другите хора. Такива трябва да бъдат вашите разбирания. Това е правата философия на живота. Някой казва: „Такива са условията, такива са обстоятелствата на живота.“ – Това е за негово оправдание. Какви са условията?
– „Студено е сега на Земята.“ Кой ви каза, че е студено?
Има ли студ в света? – Няма студ. Съвременните учени хора казват, че при 270º под нулата не съществува никакъв живот. Обаче аз зная, че и при 500º под нулата има живот.Учените казват: „Ако допуснем, че температурата спадне под 270º, цялата Вселена ще се разруши.“ Тъй турците казват: „Възможно е.“ Това са твърдения, които нито един учен не е доказал. Това е една хипотеза: колкото и вярна да е, толкова е и лъжлива.
към беседата >>
Не, ти ще спиш и ще мълчиш!
Понякога у човека се заражда желание да говори. У хората има едно естествено, разумно говорене, но понякога центърът на речта се възбужда толкова силно, че у тия хора се явява желание за чрезмерно говорене. Такива хора и като спят, говорят.
Не, ти ще спиш и ще мълчиш!
Воденицата не трябва да говори по всяко време. Тя ще мели брашно само тогава, когато има жито. Иначе говорът е опасен. Ще мълчиш, докато житото дойде. Ако камъните се въртят напразно, те ще се изтрият.
към беседата >>
Има ли студ в света?
Такива трябва да бъдат вашите разбирания. Това е правата философия на живота. Някой казва: „Такива са условията, такива са обстоятелствата на живота.“ – Това е за негово оправдание. Какви са условията? – „Студено е сега на Земята.“ Кой ви каза, че е студено?
Има ли студ в света?
– Няма студ. Съвременните учени хора казват, че при 270º под нулата не съществува никакъв живот. Обаче аз зная, че и при 500º под нулата има живот.Учените казват: „Ако допуснем, че температурата спадне под 270º, цялата Вселена ще се разруши.“ Тъй турците казват: „Възможно е.“ Това са твърдения, които нито един учен не е доказал. Това е една хипотеза: колкото и вярна да е, толкова е и лъжлива. Когато имаме такива твърдения, именно ние се спираме в живота си.
към беседата >>
Воденицата не трябва да говори по всяко време.
Понякога у човека се заражда желание да говори. У хората има едно естествено, разумно говорене, но понякога центърът на речта се възбужда толкова силно, че у тия хора се явява желание за чрезмерно говорене. Такива хора и като спят, говорят. Не, ти ще спиш и ще мълчиш!
Воденицата не трябва да говори по всяко време.
Тя ще мели брашно само тогава, когато има жито. Иначе говорът е опасен. Ще мълчиш, докато житото дойде. Ако камъните се въртят напразно, те ще се изтрият. После, човек трябва да мисли, когато е време за мислене.
към беседата >>
– Няма студ.
Това е правата философия на живота. Някой казва: „Такива са условията, такива са обстоятелствата на живота.“ – Това е за негово оправдание. Какви са условията? – „Студено е сега на Земята.“ Кой ви каза, че е студено? Има ли студ в света?
– Няма студ.
Съвременните учени хора казват, че при 270º под нулата не съществува никакъв живот. Обаче аз зная, че и при 500º под нулата има живот.Учените казват: „Ако допуснем, че температурата спадне под 270º, цялата Вселена ще се разруши.“ Тъй турците казват: „Възможно е.“ Това са твърдения, които нито един учен не е доказал. Това е една хипотеза: колкото и вярна да е, толкова е и лъжлива. Когато имаме такива твърдения, именно ние се спираме в живота си.
към беседата >>
Тя ще мели брашно само тогава, когато има жито.
Понякога у човека се заражда желание да говори. У хората има едно естествено, разумно говорене, но понякога центърът на речта се възбужда толкова силно, че у тия хора се явява желание за чрезмерно говорене. Такива хора и като спят, говорят. Не, ти ще спиш и ще мълчиш! Воденицата не трябва да говори по всяко време.
Тя ще мели брашно само тогава, когато има жито.
Иначе говорът е опасен. Ще мълчиш, докато житото дойде. Ако камъните се въртят напразно, те ще се изтрият. После, човек трябва да мисли, когато е време за мислене. Дойдат ли благородни мисли в ума ти, мислù.
към беседата >>
Съвременните учени хора казват, че при 270º под нулата не съществува никакъв живот.
Някой казва: „Такива са условията, такива са обстоятелствата на живота.“ – Това е за негово оправдание. Какви са условията? – „Студено е сега на Земята.“ Кой ви каза, че е студено? Има ли студ в света? – Няма студ.
Съвременните учени хора казват, че при 270º под нулата не съществува никакъв живот.
Обаче аз зная, че и при 500º под нулата има живот.Учените казват: „Ако допуснем, че температурата спадне под 270º, цялата Вселена ще се разруши.“ Тъй турците казват: „Възможно е.“ Това са твърдения, които нито един учен не е доказал. Това е една хипотеза: колкото и вярна да е, толкова е и лъжлива. Когато имаме такива твърдения, именно ние се спираме в живота си.
към беседата >>
Иначе говорът е опасен.
У хората има едно естествено, разумно говорене, но понякога центърът на речта се възбужда толкова силно, че у тия хора се явява желание за чрезмерно говорене. Такива хора и като спят, говорят. Не, ти ще спиш и ще мълчиш! Воденицата не трябва да говори по всяко време. Тя ще мели брашно само тогава, когато има жито.
Иначе говорът е опасен.
Ще мълчиш, докато житото дойде. Ако камъните се въртят напразно, те ще се изтрият. После, човек трябва да мисли, когато е време за мислене. Дойдат ли благородни мисли в ума ти, мислù. Дошла омразата – някои хора се разправят помежду си.
към беседата >>
Обаче аз зная, че и при 500º под нулата има живот.Учените казват: „Ако допуснем, че температурата спадне под 270º, цялата Вселена ще се разруши.“ Тъй турците казват: „Възможно е.“ Това са твърдения, които нито един учен не е доказал.
Какви са условията? – „Студено е сега на Земята.“ Кой ви каза, че е студено? Има ли студ в света? – Няма студ. Съвременните учени хора казват, че при 270º под нулата не съществува никакъв живот.
Обаче аз зная, че и при 500º под нулата има живот.Учените казват: „Ако допуснем, че температурата спадне под 270º, цялата Вселена ще се разруши.“ Тъй турците казват: „Възможно е.“ Това са твърдения, които нито един учен не е доказал.
Това е една хипотеза: колкото и вярна да е, толкова е и лъжлива. Когато имаме такива твърдения, именно ние се спираме в живота си.
към беседата >>
Ще мълчиш, докато житото дойде.
Такива хора и като спят, говорят. Не, ти ще спиш и ще мълчиш! Воденицата не трябва да говори по всяко време. Тя ще мели брашно само тогава, когато има жито. Иначе говорът е опасен.
Ще мълчиш, докато житото дойде.
Ако камъните се въртят напразно, те ще се изтрият. После, човек трябва да мисли, когато е време за мислене. Дойдат ли благородни мисли в ума ти, мислù. Дошла омразата – някои хора се разправят помежду си. Ти не напрягай ума си, не го хаби, за да примиряваш два дявола.
към беседата >>
Това е една хипотеза: колкото и вярна да е, толкова е и лъжлива.
– „Студено е сега на Земята.“ Кой ви каза, че е студено? Има ли студ в света? – Няма студ. Съвременните учени хора казват, че при 270º под нулата не съществува никакъв живот. Обаче аз зная, че и при 500º под нулата има живот.Учените казват: „Ако допуснем, че температурата спадне под 270º, цялата Вселена ще се разруши.“ Тъй турците казват: „Възможно е.“ Това са твърдения, които нито един учен не е доказал.
Това е една хипотеза: колкото и вярна да е, толкова е и лъжлива.
Когато имаме такива твърдения, именно ние се спираме в живота си.
към беседата >>
Ако камъните се въртят напразно, те ще се изтрият.
Не, ти ще спиш и ще мълчиш! Воденицата не трябва да говори по всяко време. Тя ще мели брашно само тогава, когато има жито. Иначе говорът е опасен. Ще мълчиш, докато житото дойде.
Ако камъните се въртят напразно, те ще се изтрият.
После, човек трябва да мисли, когато е време за мислене. Дойдат ли благородни мисли в ума ти, мислù. Дошла омразата – някои хора се разправят помежду си. Ти не напрягай ума си, не го хаби, за да примиряваш два дявола. Два дявола не могат да седят на едно място.
към беседата >>
Когато имаме такива твърдения, именно ние се спираме в живота си.
Има ли студ в света? – Няма студ. Съвременните учени хора казват, че при 270º под нулата не съществува никакъв живот. Обаче аз зная, че и при 500º под нулата има живот.Учените казват: „Ако допуснем, че температурата спадне под 270º, цялата Вселена ще се разруши.“ Тъй турците казват: „Възможно е.“ Това са твърдения, които нито един учен не е доказал. Това е една хипотеза: колкото и вярна да е, толкова е и лъжлива.
Когато имаме такива твърдения, именно ние се спираме в живота си.
към беседата >>
После, човек трябва да мисли, когато е време за мислене.
Воденицата не трябва да говори по всяко време. Тя ще мели брашно само тогава, когато има жито. Иначе говорът е опасен. Ще мълчиш, докато житото дойде. Ако камъните се въртят напразно, те ще се изтрият.
После, човек трябва да мисли, когато е време за мислене.
Дойдат ли благородни мисли в ума ти, мислù. Дошла омразата – някои хора се разправят помежду си. Ти не напрягай ума си, не го хаби, за да примиряваш два дявола. Два дявола не могат да седят на едно място. Човешкият ум не е създаден за тази работа.
към беседата >>
Вие казвате: „Има фази в живота на човека, при които той се спира в живота си и не може да отиде при Бога.“ Това може да стане само при следния случай: когато човек не се е родил.
Вие казвате: „Има фази в живота на човека, при които той се спира в живота си и не може да отиде при Бога.“ Това може да стане само при следния случай: когато човек не се е родил.
Родил ли се е човек веднъж, той непременно ще се върти и около себе си, и около Бога. Понеже ние се стремим и към себе си, и към Бога, това трябва да става съзнателно, за да се ползваме от великите блага на Живота.
към беседата >>
Дойдат ли благородни мисли в ума ти, мислù.
Тя ще мели брашно само тогава, когато има жито. Иначе говорът е опасен. Ще мълчиш, докато житото дойде. Ако камъните се въртят напразно, те ще се изтрият. После, човек трябва да мисли, когато е време за мислене.
Дойдат ли благородни мисли в ума ти, мислù.
Дошла омразата – някои хора се разправят помежду си. Ти не напрягай ума си, не го хаби, за да примиряваш два дявола. Два дявола не могат да седят на едно място. Човешкият ум не е създаден за тази работа.
към беседата >>
Родил ли се е човек веднъж, той непременно ще се върти и около себе си, и около Бога.
Вие казвате: „Има фази в живота на човека, при които той се спира в живота си и не може да отиде при Бога.“ Това може да стане само при следния случай: когато човек не се е родил.
Родил ли се е човек веднъж, той непременно ще се върти и около себе си, и около Бога.
Понеже ние се стремим и към себе си, и към Бога, това трябва да става съзнателно, за да се ползваме от великите блага на Живота.
към беседата >>
Дошла омразата – някои хора се разправят помежду си.
Иначе говорът е опасен. Ще мълчиш, докато житото дойде. Ако камъните се въртят напразно, те ще се изтрият. После, човек трябва да мисли, когато е време за мислене. Дойдат ли благородни мисли в ума ти, мислù.
Дошла омразата – някои хора се разправят помежду си.
Ти не напрягай ума си, не го хаби, за да примиряваш два дявола. Два дявола не могат да седят на едно място. Човешкият ум не е създаден за тази работа.
към беседата >>
Понеже ние се стремим и към себе си, и към Бога, това трябва да става съзнателно, за да се ползваме от великите блага на Живота.
Вие казвате: „Има фази в живота на човека, при които той се спира в живота си и не може да отиде при Бога.“ Това може да стане само при следния случай: когато човек не се е родил. Родил ли се е човек веднъж, той непременно ще се върти и около себе си, и около Бога.
Понеже ние се стремим и към себе си, и към Бога, това трябва да става съзнателно, за да се ползваме от великите блага на Живота.
към беседата >>
Ти не напрягай ума си, не го хаби, за да примиряваш два дявола.
Ще мълчиш, докато житото дойде. Ако камъните се въртят напразно, те ще се изтрият. После, човек трябва да мисли, когато е време за мислене. Дойдат ли благородни мисли в ума ти, мислù. Дошла омразата – някои хора се разправят помежду си.
Ти не напрягай ума си, не го хаби, за да примиряваш два дявола.
Два дявола не могат да седят на едно място. Човешкият ум не е създаден за тази работа.
към беседата >>
Сега тия мои твърдения могат да произведат у някои от вас обратен ефект.
Сега тия мои твърдения могат да произведат у някои от вас обратен ефект.
Вие дохождате до едно противоречие и казвате: „Ако е така, какво да правим със сегашните си вярвания и разбирания? “ Какво ще правите? Какви вярвания имате? Колко тежат вашите вярвания? Колко грама тежат пет милиона вярвания?
към беседата >>
Два дявола не могат да седят на едно място.
Ако камъните се въртят напразно, те ще се изтрият. После, човек трябва да мисли, когато е време за мислене. Дойдат ли благородни мисли в ума ти, мислù. Дошла омразата – някои хора се разправят помежду си. Ти не напрягай ума си, не го хаби, за да примиряваш два дявола.
Два дявола не могат да седят на едно място.
Човешкият ум не е създаден за тази работа.
към беседата >>
Вие дохождате до едно противоречие и казвате: „Ако е така, какво да правим със сегашните си вярвания и разбирания?
Сега тия мои твърдения могат да произведат у някои от вас обратен ефект.
Вие дохождате до едно противоречие и казвате: „Ако е така, какво да правим със сегашните си вярвания и разбирания?
“ Какво ще правите? Какви вярвания имате? Колко тежат вашите вярвания? Колко грама тежат пет милиона вярвания? Каква е тежестта на пет милиона скърби?
към беседата >>
Човешкият ум не е създаден за тази работа.
После, човек трябва да мисли, когато е време за мислене. Дойдат ли благородни мисли в ума ти, мислù. Дошла омразата – някои хора се разправят помежду си. Ти не напрягай ума си, не го хаби, за да примиряваш два дявола. Два дявола не могат да седят на едно място.
Човешкият ум не е създаден за тази работа.
към беседата >>
“ Какво ще правите?
Сега тия мои твърдения могат да произведат у някои от вас обратен ефект. Вие дохождате до едно противоречие и казвате: „Ако е така, какво да правим със сегашните си вярвания и разбирания?
“ Какво ще правите?
Какви вярвания имате? Колко тежат вашите вярвания? Колко грама тежат пет милиона вярвания? Каква е тежестта на пет милиона скърби? Казвате: „Сломиха ме страданията!
към беседата >>
И тъй, в живота има ред несъобразности, които ученикът, който е тръгнал в пътя на Истината, трябва да ги вземе в съображение и да се справи с тях.
И тъй, в живота има ред несъобразности, които ученикът, който е тръгнал в пътя на Истината, трябва да ги вземе в съображение и да се справи с тях.
към беседата >>
Какви вярвания имате?
Сега тия мои твърдения могат да произведат у някои от вас обратен ефект. Вие дохождате до едно противоречие и казвате: „Ако е така, какво да правим със сегашните си вярвания и разбирания? “ Какво ще правите?
Какви вярвания имате?
Колко тежат вашите вярвания? Колко грама тежат пет милиона вярвания? Каква е тежестта на пет милиона скърби? Казвате: „Сломиха ме страданията! “ Колко тежат вашите страдания?
към беседата >>
Всеки от вас има следната опитност: щом кажете нещо, което не е съобразно с великия Божий закон, изпитвате скръб, като че сте изгубили нещо.
Всеки от вас има следната опитност: щом кажете нещо, което не е съобразно с великия Божий закон, изпитвате скръб, като че сте изгубили нещо.
Хората ви казват: „Ти не си постъпил разумно, не си помислил разумно, не си говорил разумно.“ – „Ами истината говорих.“ – Не, ти не си говорил истината, както трябва. Ти си говорил по човешки, а не по Божествено. Някой ти казва: „Братко, ти онзи ден излъга бакалина.“ – „Ти пък излъга онзи басмаджия.“ И двамата са говорили, но това не е говорене на Истината. Ти, който си излъгал един бакалин, като не си му доплатил 10-15 лева, не можеш да говориш Истината. Но и другият брат не трябва да го изобличава, но трябва да отиде при бакалина и да му каже: „Онзи мой брат нямаше достатъчно пари и затова остана да ти доплаща 15 лева.
към беседата >>
Колко тежат вашите вярвания?
Сега тия мои твърдения могат да произведат у някои от вас обратен ефект. Вие дохождате до едно противоречие и казвате: „Ако е така, какво да правим със сегашните си вярвания и разбирания? “ Какво ще правите? Какви вярвания имате?
Колко тежат вашите вярвания?
Колко грама тежат пет милиона вярвания? Каква е тежестта на пет милиона скърби? Казвате: „Сломиха ме страданията! “ Колко тежат вашите страдания? Чудни сте вие!
към беседата >>
Хората ви казват: „Ти не си постъпил разумно, не си помислил разумно, не си говорил разумно.“ – „Ами истината говорих.“ – Не, ти не си говорил истината, както трябва.
Всеки от вас има следната опитност: щом кажете нещо, което не е съобразно с великия Божий закон, изпитвате скръб, като че сте изгубили нещо.
Хората ви казват: „Ти не си постъпил разумно, не си помислил разумно, не си говорил разумно.“ – „Ами истината говорих.“ – Не, ти не си говорил истината, както трябва.
Ти си говорил по човешки, а не по Божествено. Някой ти казва: „Братко, ти онзи ден излъга бакалина.“ – „Ти пък излъга онзи басмаджия.“ И двамата са говорили, но това не е говорене на Истината. Ти, който си излъгал един бакалин, като не си му доплатил 10-15 лева, не можеш да говориш Истината. Но и другият брат не трябва да го изобличава, но трябва да отиде при бакалина и да му каже: „Онзи мой брат нямаше достатъчно пари и затова остана да ти доплаща 15 лева. Вземи тия пари и ме извини, че закъснях малко.
към беседата >>
Колко грама тежат пет милиона вярвания?
Сега тия мои твърдения могат да произведат у някои от вас обратен ефект. Вие дохождате до едно противоречие и казвате: „Ако е така, какво да правим със сегашните си вярвания и разбирания? “ Какво ще правите? Какви вярвания имате? Колко тежат вашите вярвания?
Колко грама тежат пет милиона вярвания?
Каква е тежестта на пет милиона скърби? Казвате: „Сломиха ме страданията! “ Колко тежат вашите страдания? Чудни сте вие! Не могат да ви сломят скърбите и страданията.
към беседата >>
Ти си говорил по човешки, а не по Божествено.
Всеки от вас има следната опитност: щом кажете нещо, което не е съобразно с великия Божий закон, изпитвате скръб, като че сте изгубили нещо. Хората ви казват: „Ти не си постъпил разумно, не си помислил разумно, не си говорил разумно.“ – „Ами истината говорих.“ – Не, ти не си говорил истината, както трябва.
Ти си говорил по човешки, а не по Божествено.
Някой ти казва: „Братко, ти онзи ден излъга бакалина.“ – „Ти пък излъга онзи басмаджия.“ И двамата са говорили, но това не е говорене на Истината. Ти, който си излъгал един бакалин, като не си му доплатил 10-15 лева, не можеш да говориш Истината. Но и другият брат не трябва да го изобличава, но трябва да отиде при бакалина и да му каже: „Онзи мой брат нямаше достатъчно пари и затова остана да ти доплаща 15 лева. Вземи тия пари и ме извини, че закъснях малко. Ние сме съдружници с моя брат.“ Това значи да говориш Истината.
към беседата >>
Каква е тежестта на пет милиона скърби?
Вие дохождате до едно противоречие и казвате: „Ако е така, какво да правим със сегашните си вярвания и разбирания? “ Какво ще правите? Какви вярвания имате? Колко тежат вашите вярвания? Колко грама тежат пет милиона вярвания?
Каква е тежестта на пет милиона скърби?
Казвате: „Сломиха ме страданията! “ Колко тежат вашите страдания? Чудни сте вие! Не могат да ви сломят скърбите и страданията. Страданията във вашия живот са нещо като вметнатите изречения в граматиката.
към беседата >>
Някой ти казва: „Братко, ти онзи ден излъга бакалина.“ – „Ти пък излъга онзи басмаджия.“ И двамата са говорили, но това не е говорене на Истината.
Всеки от вас има следната опитност: щом кажете нещо, което не е съобразно с великия Божий закон, изпитвате скръб, като че сте изгубили нещо. Хората ви казват: „Ти не си постъпил разумно, не си помислил разумно, не си говорил разумно.“ – „Ами истината говорих.“ – Не, ти не си говорил истината, както трябва. Ти си говорил по човешки, а не по Божествено.
Някой ти казва: „Братко, ти онзи ден излъга бакалина.“ – „Ти пък излъга онзи басмаджия.“ И двамата са говорили, но това не е говорене на Истината.
Ти, който си излъгал един бакалин, като не си му доплатил 10-15 лева, не можеш да говориш Истината. Но и другият брат не трябва да го изобличава, но трябва да отиде при бакалина и да му каже: „Онзи мой брат нямаше достатъчно пари и затова остана да ти доплаща 15 лева. Вземи тия пари и ме извини, че закъснях малко. Ние сме съдружници с моя брат.“ Това значи да говориш Истината.
към беседата >>
Казвате: „Сломиха ме страданията!
“ Какво ще правите? Какви вярвания имате? Колко тежат вашите вярвания? Колко грама тежат пет милиона вярвания? Каква е тежестта на пет милиона скърби?
Казвате: „Сломиха ме страданията!
“ Колко тежат вашите страдания? Чудни сте вие! Не могат да ви сломят скърбите и страданията. Страданията във вашия живот са нещо като вметнатите изречения в граматиката. Например често между изреченията се вмъкват следните изрази: „бяга като стрела“, „лети като светкавица, като светлина“.
към беседата >>
Ти, който си излъгал един бакалин, като не си му доплатил 10-15 лева, не можеш да говориш Истината.
Всеки от вас има следната опитност: щом кажете нещо, което не е съобразно с великия Божий закон, изпитвате скръб, като че сте изгубили нещо. Хората ви казват: „Ти не си постъпил разумно, не си помислил разумно, не си говорил разумно.“ – „Ами истината говорих.“ – Не, ти не си говорил истината, както трябва. Ти си говорил по човешки, а не по Божествено. Някой ти казва: „Братко, ти онзи ден излъга бакалина.“ – „Ти пък излъга онзи басмаджия.“ И двамата са говорили, но това не е говорене на Истината.
Ти, който си излъгал един бакалин, като не си му доплатил 10-15 лева, не можеш да говориш Истината.
Но и другият брат не трябва да го изобличава, но трябва да отиде при бакалина и да му каже: „Онзи мой брат нямаше достатъчно пари и затова остана да ти доплаща 15 лева. Вземи тия пари и ме извини, че закъснях малко. Ние сме съдружници с моя брат.“ Това значи да говориш Истината.
към беседата >>
“ Колко тежат вашите страдания?
Какви вярвания имате? Колко тежат вашите вярвания? Колко грама тежат пет милиона вярвания? Каква е тежестта на пет милиона скърби? Казвате: „Сломиха ме страданията!
“ Колко тежат вашите страдания?
Чудни сте вие! Не могат да ви сломят скърбите и страданията. Страданията във вашия живот са нещо като вметнатите изречения в граматиката. Например често между изреченията се вмъкват следните изрази: „бяга като стрела“, „лети като светкавица, като светлина“. Може ли човек да върви като светкавица?
към беседата >>
Но и другият брат не трябва да го изобличава, но трябва да отиде при бакалина и да му каже: „Онзи мой брат нямаше достатъчно пари и затова остана да ти доплаща 15 лева.
Всеки от вас има следната опитност: щом кажете нещо, което не е съобразно с великия Божий закон, изпитвате скръб, като че сте изгубили нещо. Хората ви казват: „Ти не си постъпил разумно, не си помислил разумно, не си говорил разумно.“ – „Ами истината говорих.“ – Не, ти не си говорил истината, както трябва. Ти си говорил по човешки, а не по Божествено. Някой ти казва: „Братко, ти онзи ден излъга бакалина.“ – „Ти пък излъга онзи басмаджия.“ И двамата са говорили, но това не е говорене на Истината. Ти, който си излъгал един бакалин, като не си му доплатил 10-15 лева, не можеш да говориш Истината.
Но и другият брат не трябва да го изобличава, но трябва да отиде при бакалина и да му каже: „Онзи мой брат нямаше достатъчно пари и затова остана да ти доплаща 15 лева.
Вземи тия пари и ме извини, че закъснях малко. Ние сме съдружници с моя брат.“ Това значи да говориш Истината.
към беседата >>
Чудни сте вие!
Колко тежат вашите вярвания? Колко грама тежат пет милиона вярвания? Каква е тежестта на пет милиона скърби? Казвате: „Сломиха ме страданията! “ Колко тежат вашите страдания?
Чудни сте вие!
Не могат да ви сломят скърбите и страданията. Страданията във вашия живот са нещо като вметнатите изречения в граматиката. Например често между изреченията се вмъкват следните изрази: „бяга като стрела“, „лети като светкавица, като светлина“. Може ли човек да върви като светкавица? – Не може.
към беседата >>
Вземи тия пари и ме извини, че закъснях малко.
Хората ви казват: „Ти не си постъпил разумно, не си помислил разумно, не си говорил разумно.“ – „Ами истината говорих.“ – Не, ти не си говорил истината, както трябва. Ти си говорил по човешки, а не по Божествено. Някой ти казва: „Братко, ти онзи ден излъга бакалина.“ – „Ти пък излъга онзи басмаджия.“ И двамата са говорили, но това не е говорене на Истината. Ти, който си излъгал един бакалин, като не си му доплатил 10-15 лева, не можеш да говориш Истината. Но и другият брат не трябва да го изобличава, но трябва да отиде при бакалина и да му каже: „Онзи мой брат нямаше достатъчно пари и затова остана да ти доплаща 15 лева.
Вземи тия пари и ме извини, че закъснях малко.
Ние сме съдружници с моя брат.“ Това значи да говориш Истината.
към беседата >>
Не могат да ви сломят скърбите и страданията.
Колко грама тежат пет милиона вярвания? Каква е тежестта на пет милиона скърби? Казвате: „Сломиха ме страданията! “ Колко тежат вашите страдания? Чудни сте вие!
Не могат да ви сломят скърбите и страданията.
Страданията във вашия живот са нещо като вметнатите изречения в граматиката. Например често между изреченията се вмъкват следните изрази: „бяга като стрела“, „лети като светкавица, като светлина“. Може ли човек да върви като светкавица? – Не може. Така и вие казвате: „Сломиха ме страданията, разнебитен съм.“ Питам: „Братко, сломен ли си?
към беседата >>
Ние сме съдружници с моя брат.“ Това значи да говориш Истината.
Ти си говорил по човешки, а не по Божествено. Някой ти казва: „Братко, ти онзи ден излъга бакалина.“ – „Ти пък излъга онзи басмаджия.“ И двамата са говорили, но това не е говорене на Истината. Ти, който си излъгал един бакалин, като не си му доплатил 10-15 лева, не можеш да говориш Истината. Но и другият брат не трябва да го изобличава, но трябва да отиде при бакалина и да му каже: „Онзи мой брат нямаше достатъчно пари и затова остана да ти доплаща 15 лева. Вземи тия пари и ме извини, че закъснях малко.
Ние сме съдружници с моя брат.“ Това значи да говориш Истината.
към беседата >>
Страданията във вашия живот са нещо като вметнатите изречения в граматиката.
Каква е тежестта на пет милиона скърби? Казвате: „Сломиха ме страданията! “ Колко тежат вашите страдания? Чудни сте вие! Не могат да ви сломят скърбите и страданията.
Страданията във вашия живот са нещо като вметнатите изречения в граматиката.
Например често между изреченията се вмъкват следните изрази: „бяга като стрела“, „лети като светкавица, като светлина“. Може ли човек да върви като светкавица? – Не може. Така и вие казвате: „Сломиха ме страданията, разнебитен съм.“ Питам: „Братко, сломен ли си? “ – „Да.“ Но като дам на този твой брат една хубава баница да се нахрани, виждам, че не е сломен.
към беседата >>
Ако вие мислите, че можете да влезете в Царството Божие с този морал, който имате днес, се лъжете.
Ако вие мислите, че можете да влезете в Царството Божие с този морал, който имате днес, се лъжете.
С този морал ще ви спрат още на първата врата.
към беседата >>
Например често между изреченията се вмъкват следните изрази: „бяга като стрела“, „лети като светкавица, като светлина“.
Казвате: „Сломиха ме страданията! “ Колко тежат вашите страдания? Чудни сте вие! Не могат да ви сломят скърбите и страданията. Страданията във вашия живот са нещо като вметнатите изречения в граматиката.
Например често между изреченията се вмъкват следните изрази: „бяга като стрела“, „лети като светкавица, като светлина“.
Може ли човек да върви като светкавица? – Не може. Така и вие казвате: „Сломиха ме страданията, разнебитен съм.“ Питам: „Братко, сломен ли си? “ – „Да.“ Но като дам на този твой брат една хубава баница да се нахрани, виждам, че не е сломен. Този човек яде отлично.
към беседата >>
С този морал ще ви спрат още на първата врата.
Ако вие мислите, че можете да влезете в Царството Божие с този морал, който имате днес, се лъжете.
С този морал ще ви спрат още на първата врата.
към беседата >>
Може ли човек да върви като светкавица?
“ Колко тежат вашите страдания? Чудни сте вие! Не могат да ви сломят скърбите и страданията. Страданията във вашия живот са нещо като вметнатите изречения в граматиката. Например често между изреченията се вмъкват следните изрази: „бяга като стрела“, „лети като светкавица, като светлина“.
Може ли човек да върви като светкавица?
– Не може. Така и вие казвате: „Сломиха ме страданията, разнебитен съм.“ Питам: „Братко, сломен ли си? “ – „Да.“ Но като дам на този твой брат една хубава баница да се нахрани, виждам, че не е сломен. Този човек яде отлично. Сломяването се дължи на друга причина, а именно на противодействието, което нашата мисъл оказва на Божията.
към беседата >>
Досега хората са живели така, но отсега нататък не може да се живее по същия начин.
Досега хората са живели така, но отсега нататък не може да се живее по същия начин.
От вас се изисква едно вътрешно подбуждение към великата Божия Любов, за да започнете работа над себе си. Това е един от най-малките подвизи, но същевременно и от най-великите. Най-красивото нещо е човек да работи над себе си. Запитвали ли сте се откак сте се родили и досега, постпвали ли сте тъй, както Бог изисква! Давали ли сте си отчет за това?
към беседата >>
– Не може.
Чудни сте вие! Не могат да ви сломят скърбите и страданията. Страданията във вашия живот са нещо като вметнатите изречения в граматиката. Например често между изреченията се вмъкват следните изрази: „бяга като стрела“, „лети като светкавица, като светлина“. Може ли човек да върви като светкавица?
– Не може.
Така и вие казвате: „Сломиха ме страданията, разнебитен съм.“ Питам: „Братко, сломен ли си? “ – „Да.“ Но като дам на този твой брат една хубава баница да се нахрани, виждам, че не е сломен. Този човек яде отлично. Сломяването се дължи на друга причина, а именно на противодействието, което нашата мисъл оказва на Божията. Ние усещаме сломяване именно в това отношение.
към беседата >>
От вас се изисква едно вътрешно подбуждение към великата Божия Любов, за да започнете работа над себе си.
Досега хората са живели така, но отсега нататък не може да се живее по същия начин.
От вас се изисква едно вътрешно подбуждение към великата Божия Любов, за да започнете работа над себе си.
Това е един от най-малките подвизи, но същевременно и от най-великите. Най-красивото нещо е човек да работи над себе си. Запитвали ли сте се откак сте се родили и досега, постпвали ли сте тъй, както Бог изисква! Давали ли сте си отчет за това? Доволен ли е Бог от вас?
към беседата >>
Така и вие казвате: „Сломиха ме страданията, разнебитен съм.“ Питам: „Братко, сломен ли си?
Не могат да ви сломят скърбите и страданията. Страданията във вашия живот са нещо като вметнатите изречения в граматиката. Например често между изреченията се вмъкват следните изрази: „бяга като стрела“, „лети като светкавица, като светлина“. Може ли човек да върви като светкавица? – Не може.
Така и вие казвате: „Сломиха ме страданията, разнебитен съм.“ Питам: „Братко, сломен ли си?
“ – „Да.“ Но като дам на този твой брат една хубава баница да се нахрани, виждам, че не е сломен. Този човек яде отлично. Сломяването се дължи на друга причина, а именно на противодействието, което нашата мисъл оказва на Божията. Ние усещаме сломяване именно в това отношение. Човек се сблъсква с великата Божия мисъл.
към беседата >>
Това е един от най-малките подвизи, но същевременно и от най-великите.
Досега хората са живели така, но отсега нататък не може да се живее по същия начин. От вас се изисква едно вътрешно подбуждение към великата Божия Любов, за да започнете работа над себе си.
Това е един от най-малките подвизи, но същевременно и от най-великите.
Най-красивото нещо е човек да работи над себе си. Запитвали ли сте се откак сте се родили и досега, постпвали ли сте тъй, както Бог изисква! Давали ли сте си отчет за това? Доволен ли е Бог от вас? Ще кажете: „От пет години вече ние сме в Школата, работим съзнателно върху себе си.“ Оставете този въпрос, но питам ви: откак сте се родили, изпълнили ли сте една стотна от задълженията си, както трябва?
към беседата >>
“ – „Да.“ Но като дам на този твой брат една хубава баница да се нахрани, виждам, че не е сломен.
Страданията във вашия живот са нещо като вметнатите изречения в граматиката. Например често между изреченията се вмъкват следните изрази: „бяга като стрела“, „лети като светкавица, като светлина“. Може ли човек да върви като светкавица? – Не може. Така и вие казвате: „Сломиха ме страданията, разнебитен съм.“ Питам: „Братко, сломен ли си?
“ – „Да.“ Но като дам на този твой брат една хубава баница да се нахрани, виждам, че не е сломен.
Този човек яде отлично. Сломяването се дължи на друга причина, а именно на противодействието, което нашата мисъл оказва на Божията. Ние усещаме сломяване именно в това отношение. Човек се сблъсква с великата Божия мисъл. Някои учени казват, че Земята не се върти нито около себе си, нито около Слънцето.
към беседата >>
Най-красивото нещо е човек да работи над себе си.
Досега хората са живели така, но отсега нататък не може да се живее по същия начин. От вас се изисква едно вътрешно подбуждение към великата Божия Любов, за да започнете работа над себе си. Това е един от най-малките подвизи, но същевременно и от най-великите.
Най-красивото нещо е човек да работи над себе си.
Запитвали ли сте се откак сте се родили и досега, постпвали ли сте тъй, както Бог изисква! Давали ли сте си отчет за това? Доволен ли е Бог от вас? Ще кажете: „От пет години вече ние сме в Школата, работим съзнателно върху себе си.“ Оставете този въпрос, но питам ви: откак сте се родили, изпълнили ли сте една стотна от задълженията си, както трябва? Всеки ден от единия край на света до другия се чуват само роптания и роптания.
към беседата >>
Този човек яде отлично.
Например често между изреченията се вмъкват следните изрази: „бяга като стрела“, „лети като светкавица, като светлина“. Може ли човек да върви като светкавица? – Не може. Така и вие казвате: „Сломиха ме страданията, разнебитен съм.“ Питам: „Братко, сломен ли си? “ – „Да.“ Но като дам на този твой брат една хубава баница да се нахрани, виждам, че не е сломен.
Този човек яде отлично.
Сломяването се дължи на друга причина, а именно на противодействието, което нашата мисъл оказва на Божията. Ние усещаме сломяване именно в това отношение. Човек се сблъсква с великата Божия мисъл. Някои учени казват, че Земята не се върти нито около себе си, нито около Слънцето. Земята седи неподвижна, а всички тела се въртят около нея.
към беседата >>
Запитвали ли сте се откак сте се родили и досега, постпвали ли сте тъй, както Бог изисква!
Досега хората са живели така, но отсега нататък не може да се живее по същия начин. От вас се изисква едно вътрешно подбуждение към великата Божия Любов, за да започнете работа над себе си. Това е един от най-малките подвизи, но същевременно и от най-великите. Най-красивото нещо е човек да работи над себе си.
Запитвали ли сте се откак сте се родили и досега, постпвали ли сте тъй, както Бог изисква!
Давали ли сте си отчет за това? Доволен ли е Бог от вас? Ще кажете: „От пет години вече ние сме в Школата, работим съзнателно върху себе си.“ Оставете този въпрос, но питам ви: откак сте се родили, изпълнили ли сте една стотна от задълженията си, както трябва? Всеки ден от единия край на света до другия се чуват само роптания и роптания.
към беседата >>
Сломяването се дължи на друга причина, а именно на противодействието, което нашата мисъл оказва на Божията.
Може ли човек да върви като светкавица? – Не може. Така и вие казвате: „Сломиха ме страданията, разнебитен съм.“ Питам: „Братко, сломен ли си? “ – „Да.“ Но като дам на този твой брат една хубава баница да се нахрани, виждам, че не е сломен. Този човек яде отлично.
Сломяването се дължи на друга причина, а именно на противодействието, което нашата мисъл оказва на Божията.
Ние усещаме сломяване именно в това отношение. Човек се сблъсква с великата Божия мисъл. Някои учени казват, че Земята не се върти нито около себе си, нито около Слънцето. Земята седи неподвижна, а всички тела се въртят около нея. Ако това е така, питам: тогава всички хора въртят ли се около един човек?
към беседата >>
Давали ли сте си отчет за това?
Досега хората са живели така, но отсега нататък не може да се живее по същия начин. От вас се изисква едно вътрешно подбуждение към великата Божия Любов, за да започнете работа над себе си. Това е един от най-малките подвизи, но същевременно и от най-великите. Най-красивото нещо е човек да работи над себе си. Запитвали ли сте се откак сте се родили и досега, постпвали ли сте тъй, както Бог изисква!
Давали ли сте си отчет за това?
Доволен ли е Бог от вас? Ще кажете: „От пет години вече ние сме в Школата, работим съзнателно върху себе си.“ Оставете този въпрос, но питам ви: откак сте се родили, изпълнили ли сте една стотна от задълженията си, както трябва? Всеки ден от единия край на света до другия се чуват само роптания и роптания.
към беседата >>
Ние усещаме сломяване именно в това отношение.
– Не може. Така и вие казвате: „Сломиха ме страданията, разнебитен съм.“ Питам: „Братко, сломен ли си? “ – „Да.“ Но като дам на този твой брат една хубава баница да се нахрани, виждам, че не е сломен. Този човек яде отлично. Сломяването се дължи на друга причина, а именно на противодействието, което нашата мисъл оказва на Божията.
Ние усещаме сломяване именно в това отношение.
Човек се сблъсква с великата Божия мисъл. Някои учени казват, че Земята не се върти нито около себе си, нито около Слънцето. Земята седи неподвижна, а всички тела се въртят около нея. Ако това е така, питам: тогава всички хора въртят ли се около един човек? – Не се въртят.
към беседата >>
Доволен ли е Бог от вас?
От вас се изисква едно вътрешно подбуждение към великата Божия Любов, за да започнете работа над себе си. Това е един от най-малките подвизи, но същевременно и от най-великите. Най-красивото нещо е човек да работи над себе си. Запитвали ли сте се откак сте се родили и досега, постпвали ли сте тъй, както Бог изисква! Давали ли сте си отчет за това?
Доволен ли е Бог от вас?
Ще кажете: „От пет години вече ние сме в Школата, работим съзнателно върху себе си.“ Оставете този въпрос, но питам ви: откак сте се родили, изпълнили ли сте една стотна от задълженията си, както трябва? Всеки ден от единия край на света до другия се чуват само роптания и роптания.
към беседата >>
Човек се сблъсква с великата Божия мисъл.
Така и вие казвате: „Сломиха ме страданията, разнебитен съм.“ Питам: „Братко, сломен ли си? “ – „Да.“ Но като дам на този твой брат една хубава баница да се нахрани, виждам, че не е сломен. Този човек яде отлично. Сломяването се дължи на друга причина, а именно на противодействието, което нашата мисъл оказва на Божията. Ние усещаме сломяване именно в това отношение.
Човек се сблъсква с великата Божия мисъл.
Някои учени казват, че Земята не се върти нито около себе си, нито около Слънцето. Земята седи неподвижна, а всички тела се въртят около нея. Ако това е така, питам: тогава всички хора въртят ли се около един човек? – Не се въртят. Ако е вярно, че Земята седи на едно място, а всички други тела се въртят около нея, тогава на Земята трябва да има поне един такъв пример.
към беседата >>
Ще кажете: „От пет години вече ние сме в Школата, работим съзнателно върху себе си.“ Оставете този въпрос, но питам ви: откак сте се родили, изпълнили ли сте една стотна от задълженията си, както трябва?
Това е един от най-малките подвизи, но същевременно и от най-великите. Най-красивото нещо е човек да работи над себе си. Запитвали ли сте се откак сте се родили и досега, постпвали ли сте тъй, както Бог изисква! Давали ли сте си отчет за това? Доволен ли е Бог от вас?
Ще кажете: „От пет години вече ние сме в Школата, работим съзнателно върху себе си.“ Оставете този въпрос, но питам ви: откак сте се родили, изпълнили ли сте една стотна от задълженията си, както трябва?
Всеки ден от единия край на света до другия се чуват само роптания и роптания.
към беседата >>
Някои учени казват, че Земята не се върти нито около себе си, нито около Слънцето.
“ – „Да.“ Но като дам на този твой брат една хубава баница да се нахрани, виждам, че не е сломен. Този човек яде отлично. Сломяването се дължи на друга причина, а именно на противодействието, което нашата мисъл оказва на Божията. Ние усещаме сломяване именно в това отношение. Човек се сблъсква с великата Божия мисъл.
Някои учени казват, че Земята не се върти нито около себе си, нито около Слънцето.
Земята седи неподвижна, а всички тела се въртят около нея. Ако това е така, питам: тогава всички хора въртят ли се около един човек? – Не се въртят. Ако е вярно, че Земята седи на едно място, а всички други тела се въртят около нея, тогава на Земята трябва да има поне един такъв пример. Понеже такива примери няма, оттук следва, че Земята се върти около себе си и ние се стремим към себе си.
към беседата >>
Всеки ден от единия край на света до другия се чуват само роптания и роптания.
Най-красивото нещо е човек да работи над себе си. Запитвали ли сте се откак сте се родили и досега, постпвали ли сте тъй, както Бог изисква! Давали ли сте си отчет за това? Доволен ли е Бог от вас? Ще кажете: „От пет години вече ние сме в Школата, работим съзнателно върху себе си.“ Оставете този въпрос, но питам ви: откак сте се родили, изпълнили ли сте една стотна от задълженията си, както трябва?
Всеки ден от единия край на света до другия се чуват само роптания и роптания.
към беседата >>
Земята седи неподвижна, а всички тела се въртят около нея.
Този човек яде отлично. Сломяването се дължи на друга причина, а именно на противодействието, което нашата мисъл оказва на Божията. Ние усещаме сломяване именно в това отношение. Човек се сблъсква с великата Божия мисъл. Някои учени казват, че Земята не се върти нито около себе си, нито около Слънцето.
Земята седи неподвижна, а всички тела се въртят около нея.
Ако това е така, питам: тогава всички хора въртят ли се около един човек? – Не се въртят. Ако е вярно, че Земята седи на едно място, а всички други тела се въртят около нея, тогава на Земята трябва да има поне един такъв пример. Понеже такива примери няма, оттук следва, че Земята се върти около себе си и ние се стремим към себе си. Земята се върти около Слънцето и ние се стремим към Бога.
към беседата >>
Ако по-висшите, по-напредналите Същества не поддържаха хората, те биха отишли като коня в реката.
Ако по-висшите, по-напредналите Същества не поддържаха хората, те биха отишли като коня в реката.
Знаете ли за коня в реката? Конете имат голям страх от буря. И като излезе някоя голяма буря, те вървят назад. Ако се случи зад тях голяма река, те влизат в нея и така се издавят. В голяма буря всички коне нагазват във водата, не могат да издържат бурята.
към беседата >>
Ако това е така, питам: тогава всички хора въртят ли се около един човек?
Сломяването се дължи на друга причина, а именно на противодействието, което нашата мисъл оказва на Божията. Ние усещаме сломяване именно в това отношение. Човек се сблъсква с великата Божия мисъл. Някои учени казват, че Земята не се върти нито около себе си, нито около Слънцето. Земята седи неподвижна, а всички тела се въртят около нея.
Ако това е така, питам: тогава всички хора въртят ли се около един човек?
– Не се въртят. Ако е вярно, че Земята седи на едно място, а всички други тела се въртят около нея, тогава на Земята трябва да има поне един такъв пример. Понеже такива примери няма, оттук следва, че Земята се върти около себе си и ние се стремим към себе си. Земята се върти около Слънцето и ние се стремим към Бога. Този закон съществува в света, за да не би някое същество да измени реда на човешкия живот или развитието на кое да е друго същество.
към беседата >>
Знаете ли за коня в реката?
Ако по-висшите, по-напредналите Същества не поддържаха хората, те биха отишли като коня в реката.
Знаете ли за коня в реката?
Конете имат голям страх от буря. И като излезе някоя голяма буря, те вървят назад. Ако се случи зад тях голяма река, те влизат в нея и така се издавят. В голяма буря всички коне нагазват във водата, не могат да издържат бурята. Затова е останала в обикновения живот поговорката: „Отиде конят в реката.“ Така вървят хората – като конете.
към беседата >>
– Не се въртят.
Ние усещаме сломяване именно в това отношение. Човек се сблъсква с великата Божия мисъл. Някои учени казват, че Земята не се върти нито около себе си, нито около Слънцето. Земята седи неподвижна, а всички тела се въртят около нея. Ако това е така, питам: тогава всички хора въртят ли се около един човек?
– Не се въртят.
Ако е вярно, че Земята седи на едно място, а всички други тела се въртят около нея, тогава на Земята трябва да има поне един такъв пример. Понеже такива примери няма, оттук следва, че Земята се върти около себе си и ние се стремим към себе си. Земята се върти около Слънцето и ние се стремим към Бога. Този закон съществува в света, за да не би някое същество да измени реда на човешкия живот или развитието на кое да е друго същество. В туй отношение всички същества са осигурени, за да бъдат свободни.
към беседата >>
Конете имат голям страх от буря.
Ако по-висшите, по-напредналите Същества не поддържаха хората, те биха отишли като коня в реката. Знаете ли за коня в реката?
Конете имат голям страх от буря.
И като излезе някоя голяма буря, те вървят назад. Ако се случи зад тях голяма река, те влизат в нея и така се издавят. В голяма буря всички коне нагазват във водата, не могат да издържат бурята. Затова е останала в обикновения живот поговорката: „Отиде конят в реката.“ Така вървят хората – като конете. Не вървят с главата напред, но вървят с гърба напред и пропадат.
към беседата >>
Ако е вярно, че Земята седи на едно място, а всички други тела се въртят около нея, тогава на Земята трябва да има поне един такъв пример.
Човек се сблъсква с великата Божия мисъл. Някои учени казват, че Земята не се върти нито около себе си, нито около Слънцето. Земята седи неподвижна, а всички тела се въртят около нея. Ако това е така, питам: тогава всички хора въртят ли се около един човек? – Не се въртят.
Ако е вярно, че Земята седи на едно място, а всички други тела се въртят около нея, тогава на Земята трябва да има поне един такъв пример.
Понеже такива примери няма, оттук следва, че Земята се върти около себе си и ние се стремим към себе си. Земята се върти около Слънцето и ние се стремим към Бога. Този закон съществува в света, за да не би някое същество да измени реда на човешкия живот или развитието на кое да е друго същество. В туй отношение всички същества са осигурени, за да бъдат свободни. Никой не може да те спъне в твоя път.
към беседата >>
И като излезе някоя голяма буря, те вървят назад.
Ако по-висшите, по-напредналите Същества не поддържаха хората, те биха отишли като коня в реката. Знаете ли за коня в реката? Конете имат голям страх от буря.
И като излезе някоя голяма буря, те вървят назад.
Ако се случи зад тях голяма река, те влизат в нея и така се издавят. В голяма буря всички коне нагазват във водата, не могат да издържат бурята. Затова е останала в обикновения живот поговорката: „Отиде конят в реката.“ Така вървят хората – като конете. Не вървят с главата напред, но вървят с гърба напред и пропадат. Не, влезе ли човек в някое сражение, т.е.
към беседата >>
Понеже такива примери няма, оттук следва, че Земята се върти около себе си и ние се стремим към себе си.
Някои учени казват, че Земята не се върти нито около себе си, нито около Слънцето. Земята седи неподвижна, а всички тела се въртят около нея. Ако това е така, питам: тогава всички хора въртят ли се около един човек? – Не се въртят. Ако е вярно, че Земята седи на едно място, а всички други тела се въртят около нея, тогава на Земята трябва да има поне един такъв пример.
Понеже такива примери няма, оттук следва, че Земята се върти около себе си и ние се стремим към себе си.
Земята се върти около Слънцето и ние се стремим към Бога. Този закон съществува в света, за да не би някое същество да измени реда на човешкия живот или развитието на кое да е друго същество. В туй отношение всички същества са осигурени, за да бъдат свободни. Никой не може да те спъне в твоя път. Ако ти сам си внушиш нещо, твоите мисли могат да ти се противопоставят и тогава ще опиташ резултатите от нарушението на този закон.
към беседата >>
Ако се случи зад тях голяма река, те влизат в нея и така се издавят.
Ако по-висшите, по-напредналите Същества не поддържаха хората, те биха отишли като коня в реката. Знаете ли за коня в реката? Конете имат голям страх от буря. И като излезе някоя голяма буря, те вървят назад.
Ако се случи зад тях голяма река, те влизат в нея и така се издавят.
В голяма буря всички коне нагазват във водата, не могат да издържат бурята. Затова е останала в обикновения живот поговорката: „Отиде конят в реката.“ Така вървят хората – като конете. Не вървят с главата напред, но вървят с гърба напред и пропадат. Не, влезе ли човек в някое сражение, т.е. дойдат ли страданията, той трябва по най-правилен начин да постъпва или да отстъпва, според случая, от позиция на позиция, без да го види неприятелят.
към беседата >>
Земята се върти около Слънцето и ние се стремим към Бога.
Земята седи неподвижна, а всички тела се въртят около нея. Ако това е така, питам: тогава всички хора въртят ли се около един човек? – Не се въртят. Ако е вярно, че Земята седи на едно място, а всички други тела се въртят около нея, тогава на Земята трябва да има поне един такъв пример. Понеже такива примери няма, оттук следва, че Земята се върти около себе си и ние се стремим към себе си.
Земята се върти около Слънцето и ние се стремим към Бога.
Този закон съществува в света, за да не би някое същество да измени реда на човешкия живот или развитието на кое да е друго същество. В туй отношение всички същества са осигурени, за да бъдат свободни. Никой не може да те спъне в твоя път. Ако ти сам си внушиш нещо, твоите мисли могат да ти се противопоставят и тогава ще опиташ резултатите от нарушението на този закон. Само при такива случаи могат да станат малки катаклизми в живота ти.
към беседата >>
В голяма буря всички коне нагазват във водата, не могат да издържат бурята.
Ако по-висшите, по-напредналите Същества не поддържаха хората, те биха отишли като коня в реката. Знаете ли за коня в реката? Конете имат голям страх от буря. И като излезе някоя голяма буря, те вървят назад. Ако се случи зад тях голяма река, те влизат в нея и така се издавят.
В голяма буря всички коне нагазват във водата, не могат да издържат бурята.
Затова е останала в обикновения живот поговорката: „Отиде конят в реката.“ Така вървят хората – като конете. Не вървят с главата напред, но вървят с гърба напред и пропадат. Не, влезе ли човек в някое сражение, т.е. дойдат ли страданията, той трябва по най-правилен начин да постъпва или да отстъпва, според случая, от позиция на позиция, без да го види неприятелят.
към беседата >>
Този закон съществува в света, за да не би някое същество да измени реда на човешкия живот или развитието на кое да е друго същество.
Ако това е така, питам: тогава всички хора въртят ли се около един човек? – Не се въртят. Ако е вярно, че Земята седи на едно място, а всички други тела се въртят около нея, тогава на Земята трябва да има поне един такъв пример. Понеже такива примери няма, оттук следва, че Земята се върти около себе си и ние се стремим към себе си. Земята се върти около Слънцето и ние се стремим към Бога.
Този закон съществува в света, за да не би някое същество да измени реда на човешкия живот или развитието на кое да е друго същество.
В туй отношение всички същества са осигурени, за да бъдат свободни. Никой не може да те спъне в твоя път. Ако ти сам си внушиш нещо, твоите мисли могат да ти се противопоставят и тогава ще опиташ резултатите от нарушението на този закон. Само при такива случаи могат да станат малки катаклизми в живота ти.
към беседата >>
Затова е останала в обикновения живот поговорката: „Отиде конят в реката.“ Така вървят хората – като конете.
Знаете ли за коня в реката? Конете имат голям страх от буря. И като излезе някоя голяма буря, те вървят назад. Ако се случи зад тях голяма река, те влизат в нея и така се издавят. В голяма буря всички коне нагазват във водата, не могат да издържат бурята.
Затова е останала в обикновения живот поговорката: „Отиде конят в реката.“ Така вървят хората – като конете.
Не вървят с главата напред, но вървят с гърба напред и пропадат. Не, влезе ли човек в някое сражение, т.е. дойдат ли страданията, той трябва по най-правилен начин да постъпва или да отстъпва, според случая, от позиция на позиция, без да го види неприятелят.
към беседата >>
В туй отношение всички същества са осигурени, за да бъдат свободни.
– Не се въртят. Ако е вярно, че Земята седи на едно място, а всички други тела се въртят около нея, тогава на Земята трябва да има поне един такъв пример. Понеже такива примери няма, оттук следва, че Земята се върти около себе си и ние се стремим към себе си. Земята се върти около Слънцето и ние се стремим към Бога. Този закон съществува в света, за да не би някое същество да измени реда на човешкия живот или развитието на кое да е друго същество.
В туй отношение всички същества са осигурени, за да бъдат свободни.
Никой не може да те спъне в твоя път. Ако ти сам си внушиш нещо, твоите мисли могат да ти се противопоставят и тогава ще опиташ резултатите от нарушението на този закон. Само при такива случаи могат да станат малки катаклизми в живота ти.
към беседата >>
Не вървят с главата напред, но вървят с гърба напред и пропадат.
Конете имат голям страх от буря. И като излезе някоя голяма буря, те вървят назад. Ако се случи зад тях голяма река, те влизат в нея и така се издавят. В голяма буря всички коне нагазват във водата, не могат да издържат бурята. Затова е останала в обикновения живот поговорката: „Отиде конят в реката.“ Така вървят хората – като конете.
Не вървят с главата напред, но вървят с гърба напред и пропадат.
Не, влезе ли човек в някое сражение, т.е. дойдат ли страданията, той трябва по най-правилен начин да постъпва или да отстъпва, според случая, от позиция на позиция, без да го види неприятелят.
към беседата >>
Никой не може да те спъне в твоя път.
Ако е вярно, че Земята седи на едно място, а всички други тела се въртят около нея, тогава на Земята трябва да има поне един такъв пример. Понеже такива примери няма, оттук следва, че Земята се върти около себе си и ние се стремим към себе си. Земята се върти около Слънцето и ние се стремим към Бога. Този закон съществува в света, за да не би някое същество да измени реда на човешкия живот или развитието на кое да е друго същество. В туй отношение всички същества са осигурени, за да бъдат свободни.
Никой не може да те спъне в твоя път.
Ако ти сам си внушиш нещо, твоите мисли могат да ти се противопоставят и тогава ще опиташ резултатите от нарушението на този закон. Само при такива случаи могат да станат малки катаклизми в живота ти.
към беседата >>
Не, влезе ли човек в някое сражение, т.е.
И като излезе някоя голяма буря, те вървят назад. Ако се случи зад тях голяма река, те влизат в нея и така се издавят. В голяма буря всички коне нагазват във водата, не могат да издържат бурята. Затова е останала в обикновения живот поговорката: „Отиде конят в реката.“ Така вървят хората – като конете. Не вървят с главата напред, но вървят с гърба напред и пропадат.
Не, влезе ли човек в някое сражение, т.е.
дойдат ли страданията, той трябва по най-правилен начин да постъпва или да отстъпва, според случая, от позиция на позиция, без да го види неприятелят.
към беседата >>
Ако ти сам си внушиш нещо, твоите мисли могат да ти се противопоставят и тогава ще опиташ резултатите от нарушението на този закон.
Понеже такива примери няма, оттук следва, че Земята се върти около себе си и ние се стремим към себе си. Земята се върти около Слънцето и ние се стремим към Бога. Този закон съществува в света, за да не би някое същество да измени реда на човешкия живот или развитието на кое да е друго същество. В туй отношение всички същества са осигурени, за да бъдат свободни. Никой не може да те спъне в твоя път.
Ако ти сам си внушиш нещо, твоите мисли могат да ти се противопоставят и тогава ще опиташ резултатите от нарушението на този закон.
Само при такива случаи могат да станат малки катаклизми в живота ти.
към беседата >>
дойдат ли страданията, той трябва по най-правилен начин да постъпва или да отстъпва, според случая, от позиция на позиция, без да го види неприятелят.
Ако се случи зад тях голяма река, те влизат в нея и така се издавят. В голяма буря всички коне нагазват във водата, не могат да издържат бурята. Затова е останала в обикновения живот поговорката: „Отиде конят в реката.“ Така вървят хората – като конете. Не вървят с главата напред, но вървят с гърба напред и пропадат. Не, влезе ли човек в някое сражение, т.е.
дойдат ли страданията, той трябва по най-правилен начин да постъпва или да отстъпва, според случая, от позиция на позиция, без да го види неприятелят.
към беседата >>
Само при такива случаи могат да станат малки катаклизми в живота ти.
Земята се върти около Слънцето и ние се стремим към Бога. Този закон съществува в света, за да не би някое същество да измени реда на човешкия живот или развитието на кое да е друго същество. В туй отношение всички същества са осигурени, за да бъдат свободни. Никой не може да те спъне в твоя път. Ако ти сам си внушиш нещо, твоите мисли могат да ти се противопоставят и тогава ще опиташ резултатите от нарушението на този закон.
Само при такива случаи могат да станат малки катаклизми в живота ти.
към беседата >>
Та сега всеки от вас трябва да си зададе въпроса: „Аз изпълних ли Волята Божия тъй, както е било угодно на Бога?
Та сега всеки от вас трябва да си зададе въпроса: „Аз изпълних ли Волята Божия тъй, както е било угодно на Бога?
“ Бог е най-разумното Същество в света, но въпреки това Той не ни е осъдил нито чрез Истината, нито чрез Своя ум и Своето сърце. Бог знае, че животът на хората не е поставен правилно. Той вижда всичко това, но понеже е благ, никога не нарушава Своето равновесие. Вие казвате: „Нали Бог знае всичко, защо не предотврати някои неща? “ – Той оставя хората свободно да изпитат и радостта, и скръбта в живота.
към беседата >>
Главната мисъл, която искам да остане от тази лекция у вас, е следната: Земята се върти около себе си – и вие се стремите към себе си, за да станете благородни.
Главната мисъл, която искам да остане от тази лекция у вас, е следната: Земята се върти около себе си – и вие се стремите към себе си, за да станете благородни.
Земята се върти около Слънцето – и вие се стремите към Бога. Следователно вие ще любите, ще обичате. Питам ви: при това положение ще имате ли голяма скръб? Единствената скръб за разумния човек се предизвиква от това, когато той разбере, че е нарушил една от малките добродетели. Той скърби, тъжи, че е нарушил ония блага, които Господ му е дал.
към беседата >>
“ Бог е най-разумното Същество в света, но въпреки това Той не ни е осъдил нито чрез Истината, нито чрез Своя ум и Своето сърце.
Та сега всеки от вас трябва да си зададе въпроса: „Аз изпълних ли Волята Божия тъй, както е било угодно на Бога?
“ Бог е най-разумното Същество в света, но въпреки това Той не ни е осъдил нито чрез Истината, нито чрез Своя ум и Своето сърце.
Бог знае, че животът на хората не е поставен правилно. Той вижда всичко това, но понеже е благ, никога не нарушава Своето равновесие. Вие казвате: „Нали Бог знае всичко, защо не предотврати някои неща? “ – Той оставя хората свободно да изпитат и радостта, и скръбта в живота. Бог гледа еднакво и когато се радваме, и когато страдаме.
към беседата >>
Земята се върти около Слънцето – и вие се стремите към Бога.
Главната мисъл, която искам да остане от тази лекция у вас, е следната: Земята се върти около себе си – и вие се стремите към себе си, за да станете благородни.
Земята се върти около Слънцето – и вие се стремите към Бога.
Следователно вие ще любите, ще обичате. Питам ви: при това положение ще имате ли голяма скръб? Единствената скръб за разумния човек се предизвиква от това, когато той разбере, че е нарушил една от малките добродетели. Той скърби, тъжи, че е нарушил ония блага, които Господ му е дал. След като съзнае това, той се стреми вече да поправи своите грешки.
към беседата >>
Бог знае, че животът на хората не е поставен правилно.
Та сега всеки от вас трябва да си зададе въпроса: „Аз изпълних ли Волята Божия тъй, както е било угодно на Бога? “ Бог е най-разумното Същество в света, но въпреки това Той не ни е осъдил нито чрез Истината, нито чрез Своя ум и Своето сърце.
Бог знае, че животът на хората не е поставен правилно.
Той вижда всичко това, но понеже е благ, никога не нарушава Своето равновесие. Вие казвате: „Нали Бог знае всичко, защо не предотврати някои неща? “ – Той оставя хората свободно да изпитат и радостта, и скръбта в живота. Бог гледа еднакво и когато се радваме, и когато страдаме. Той гледа на всичко тихо и спокойно, от нищо не се възмущава.
към беседата >>
Следователно вие ще любите, ще обичате.
Главната мисъл, която искам да остане от тази лекция у вас, е следната: Земята се върти около себе си – и вие се стремите към себе си, за да станете благородни. Земята се върти около Слънцето – и вие се стремите към Бога.
Следователно вие ще любите, ще обичате.
Питам ви: при това положение ще имате ли голяма скръб? Единствената скръб за разумния човек се предизвиква от това, когато той разбере, че е нарушил една от малките добродетели. Той скърби, тъжи, че е нарушил ония блага, които Господ му е дал. След като съзнае това, той се стреми вече да поправи своите грешки. По същия начин вие трябва да се стремите постоянно да изправяте живота си.
към беседата >>
Той вижда всичко това, но понеже е благ, никога не нарушава Своето равновесие.
Та сега всеки от вас трябва да си зададе въпроса: „Аз изпълних ли Волята Божия тъй, както е било угодно на Бога? “ Бог е най-разумното Същество в света, но въпреки това Той не ни е осъдил нито чрез Истината, нито чрез Своя ум и Своето сърце. Бог знае, че животът на хората не е поставен правилно.
Той вижда всичко това, но понеже е благ, никога не нарушава Своето равновесие.
Вие казвате: „Нали Бог знае всичко, защо не предотврати някои неща? “ – Той оставя хората свободно да изпитат и радостта, и скръбта в живота. Бог гледа еднакво и когато се радваме, и когато страдаме. Той гледа на всичко тихо и спокойно, от нищо не се възмущава. Това, че си спечелил 100 000 лева или пък че си изгубил 100 000 лева, Бог гледа спокойно и еднакво.
към беседата >>
Питам ви: при това положение ще имате ли голяма скръб?
Главната мисъл, която искам да остане от тази лекция у вас, е следната: Земята се върти около себе си – и вие се стремите към себе си, за да станете благородни. Земята се върти около Слънцето – и вие се стремите към Бога. Следователно вие ще любите, ще обичате.
Питам ви: при това положение ще имате ли голяма скръб?
Единствената скръб за разумния човек се предизвиква от това, когато той разбере, че е нарушил една от малките добродетели. Той скърби, тъжи, че е нарушил ония блага, които Господ му е дал. След като съзнае това, той се стреми вече да поправи своите грешки. По същия начин вие трябва да се стремите постоянно да изправяте живота си. Сегашните астрономи казват, че един ден Земята щяла да остарее.
към беседата >>
Вие казвате: „Нали Бог знае всичко, защо не предотврати някои неща?
Та сега всеки от вас трябва да си зададе въпроса: „Аз изпълних ли Волята Божия тъй, както е било угодно на Бога? “ Бог е най-разумното Същество в света, но въпреки това Той не ни е осъдил нито чрез Истината, нито чрез Своя ум и Своето сърце. Бог знае, че животът на хората не е поставен правилно. Той вижда всичко това, но понеже е благ, никога не нарушава Своето равновесие.
Вие казвате: „Нали Бог знае всичко, защо не предотврати някои неща?
“ – Той оставя хората свободно да изпитат и радостта, и скръбта в живота. Бог гледа еднакво и когато се радваме, и когато страдаме. Той гледа на всичко тихо и спокойно, от нищо не се възмущава. Това, че си спечелил 100 000 лева или пък че си изгубил 100 000 лева, Бог гледа спокойно и еднакво. Че си съградил къща или пък че къщата ти изгоряла, и на това Бог гледа спокойно.
към беседата >>
Единствената скръб за разумния човек се предизвиква от това, когато той разбере, че е нарушил една от малките добродетели.
Главната мисъл, която искам да остане от тази лекция у вас, е следната: Земята се върти около себе си – и вие се стремите към себе си, за да станете благородни. Земята се върти около Слънцето – и вие се стремите към Бога. Следователно вие ще любите, ще обичате. Питам ви: при това положение ще имате ли голяма скръб?
Единствената скръб за разумния човек се предизвиква от това, когато той разбере, че е нарушил една от малките добродетели.
Той скърби, тъжи, че е нарушил ония блага, които Господ му е дал. След като съзнае това, той се стреми вече да поправи своите грешки. По същия начин вие трябва да се стремите постоянно да изправяте живота си. Сегашните астрономи казват, че един ден Земята щяла да остарее. Не, Земята един ден ще се подмлади.
към беседата >>
“ – Той оставя хората свободно да изпитат и радостта, и скръбта в живота.
Та сега всеки от вас трябва да си зададе въпроса: „Аз изпълних ли Волята Божия тъй, както е било угодно на Бога? “ Бог е най-разумното Същество в света, но въпреки това Той не ни е осъдил нито чрез Истината, нито чрез Своя ум и Своето сърце. Бог знае, че животът на хората не е поставен правилно. Той вижда всичко това, но понеже е благ, никога не нарушава Своето равновесие. Вие казвате: „Нали Бог знае всичко, защо не предотврати някои неща?
“ – Той оставя хората свободно да изпитат и радостта, и скръбта в живота.
Бог гледа еднакво и когато се радваме, и когато страдаме. Той гледа на всичко тихо и спокойно, от нищо не се възмущава. Това, че си спечелил 100 000 лева или пък че си изгубил 100 000 лева, Бог гледа спокойно и еднакво. Че си съградил къща или пък че къщата ти изгоряла, и на това Бог гледа спокойно. Че ти се е родило хубаво дете или че детето ти е умряло, за Бога е все едно.
към беседата >>
Той скърби, тъжи, че е нарушил ония блага, които Господ му е дал.
Главната мисъл, която искам да остане от тази лекция у вас, е следната: Земята се върти около себе си – и вие се стремите към себе си, за да станете благородни. Земята се върти около Слънцето – и вие се стремите към Бога. Следователно вие ще любите, ще обичате. Питам ви: при това положение ще имате ли голяма скръб? Единствената скръб за разумния човек се предизвиква от това, когато той разбере, че е нарушил една от малките добродетели.
Той скърби, тъжи, че е нарушил ония блага, които Господ му е дал.
След като съзнае това, той се стреми вече да поправи своите грешки. По същия начин вие трябва да се стремите постоянно да изправяте живота си. Сегашните астрономи казват, че един ден Земята щяла да остарее. Не, Земята един ден ще се подмлади. И планетите се подмладяват.
към беседата >>
Бог гледа еднакво и когато се радваме, и когато страдаме.
“ Бог е най-разумното Същество в света, но въпреки това Той не ни е осъдил нито чрез Истината, нито чрез Своя ум и Своето сърце. Бог знае, че животът на хората не е поставен правилно. Той вижда всичко това, но понеже е благ, никога не нарушава Своето равновесие. Вие казвате: „Нали Бог знае всичко, защо не предотврати някои неща? “ – Той оставя хората свободно да изпитат и радостта, и скръбта в живота.
Бог гледа еднакво и когато се радваме, и когато страдаме.
Той гледа на всичко тихо и спокойно, от нищо не се възмущава. Това, че си спечелил 100 000 лева или пък че си изгубил 100 000 лева, Бог гледа спокойно и еднакво. Че си съградил къща или пък че къщата ти изгоряла, и на това Бог гледа спокойно. Че ти се е родило хубаво дете или че детето ти е умряло, за Бога е все едно. Господ всичко знае, всичко вижда – велик е Той.
към беседата >>
След като съзнае това, той се стреми вече да поправи своите грешки.
Земята се върти около Слънцето – и вие се стремите към Бога. Следователно вие ще любите, ще обичате. Питам ви: при това положение ще имате ли голяма скръб? Единствената скръб за разумния човек се предизвиква от това, когато той разбере, че е нарушил една от малките добродетели. Той скърби, тъжи, че е нарушил ония блага, които Господ му е дал.
След като съзнае това, той се стреми вече да поправи своите грешки.
По същия начин вие трябва да се стремите постоянно да изправяте живота си. Сегашните астрономи казват, че един ден Земята щяла да остарее. Не, Земята един ден ще се подмлади. И планетите се подмладяват. Когато Земята се подмлади, всички хора ще се подмладят.
към беседата >>
Той гледа на всичко тихо и спокойно, от нищо не се възмущава.
Бог знае, че животът на хората не е поставен правилно. Той вижда всичко това, но понеже е благ, никога не нарушава Своето равновесие. Вие казвате: „Нали Бог знае всичко, защо не предотврати някои неща? “ – Той оставя хората свободно да изпитат и радостта, и скръбта в живота. Бог гледа еднакво и когато се радваме, и когато страдаме.
Той гледа на всичко тихо и спокойно, от нищо не се възмущава.
Това, че си спечелил 100 000 лева или пък че си изгубил 100 000 лева, Бог гледа спокойно и еднакво. Че си съградил къща или пък че къщата ти изгоряла, и на това Бог гледа спокойно. Че ти се е родило хубаво дете или че детето ти е умряло, за Бога е все едно. Господ всичко знае, всичко вижда – велик е Той. В това отношение ние трябва да се стремим да имаме онова велико разположение на духа, да понасяме всичко с търпение.
към беседата >>
По същия начин вие трябва да се стремите постоянно да изправяте живота си.
Следователно вие ще любите, ще обичате. Питам ви: при това положение ще имате ли голяма скръб? Единствената скръб за разумния човек се предизвиква от това, когато той разбере, че е нарушил една от малките добродетели. Той скърби, тъжи, че е нарушил ония блага, които Господ му е дал. След като съзнае това, той се стреми вече да поправи своите грешки.
По същия начин вие трябва да се стремите постоянно да изправяте живота си.
Сегашните астрономи казват, че един ден Земята щяла да остарее. Не, Земята един ден ще се подмлади. И планетите се подмладяват. Когато Земята се подмлади, всички хора ще се подмладят. Вие трябва да имате разумен стремеж към себе си и към Бога.
към беседата >>
Това, че си спечелил 100 000 лева или пък че си изгубил 100 000 лева, Бог гледа спокойно и еднакво.
Той вижда всичко това, но понеже е благ, никога не нарушава Своето равновесие. Вие казвате: „Нали Бог знае всичко, защо не предотврати някои неща? “ – Той оставя хората свободно да изпитат и радостта, и скръбта в живота. Бог гледа еднакво и когато се радваме, и когато страдаме. Той гледа на всичко тихо и спокойно, от нищо не се възмущава.
Това, че си спечелил 100 000 лева или пък че си изгубил 100 000 лева, Бог гледа спокойно и еднакво.
Че си съградил къща или пък че къщата ти изгоряла, и на това Бог гледа спокойно. Че ти се е родило хубаво дете или че детето ти е умряло, за Бога е все едно. Господ всичко знае, всичко вижда – велик е Той. В това отношение ние трябва да се стремим да имаме онова велико разположение на духа, да понасяме всичко с търпение. Само по този начин у нас ще се образува онази вътрешна връзка с Бога, с която животът ни на Земята ще стане сносен и приятен.
към беседата >>
Сегашните астрономи казват, че един ден Земята щяла да остарее.
Питам ви: при това положение ще имате ли голяма скръб? Единствената скръб за разумния човек се предизвиква от това, когато той разбере, че е нарушил една от малките добродетели. Той скърби, тъжи, че е нарушил ония блага, които Господ му е дал. След като съзнае това, той се стреми вече да поправи своите грешки. По същия начин вие трябва да се стремите постоянно да изправяте живота си.
Сегашните астрономи казват, че един ден Земята щяла да остарее.
Не, Земята един ден ще се подмлади. И планетите се подмладяват. Когато Земята се подмлади, всички хора ще се подмладят. Вие трябва да имате разумен стремеж към себе си и към Бога. Не мислете, че не е от значение да се стремите към себе си и към Бога.
към беседата >>
Че си съградил къща или пък че къщата ти изгоряла, и на това Бог гледа спокойно.
Вие казвате: „Нали Бог знае всичко, защо не предотврати някои неща? “ – Той оставя хората свободно да изпитат и радостта, и скръбта в живота. Бог гледа еднакво и когато се радваме, и когато страдаме. Той гледа на всичко тихо и спокойно, от нищо не се възмущава. Това, че си спечелил 100 000 лева или пък че си изгубил 100 000 лева, Бог гледа спокойно и еднакво.
Че си съградил къща или пък че къщата ти изгоряла, и на това Бог гледа спокойно.
Че ти се е родило хубаво дете или че детето ти е умряло, за Бога е все едно. Господ всичко знае, всичко вижда – велик е Той. В това отношение ние трябва да се стремим да имаме онова велико разположение на духа, да понасяме всичко с търпение. Само по този начин у нас ще се образува онази вътрешна връзка с Бога, с която животът ни на Земята ще стане сносен и приятен. Животът на Небето е приятен, но важно е за нас животът на Земята да стане сносен.
към беседата >>
Не, Земята един ден ще се подмлади.
Единствената скръб за разумния човек се предизвиква от това, когато той разбере, че е нарушил една от малките добродетели. Той скърби, тъжи, че е нарушил ония блага, които Господ му е дал. След като съзнае това, той се стреми вече да поправи своите грешки. По същия начин вие трябва да се стремите постоянно да изправяте живота си. Сегашните астрономи казват, че един ден Земята щяла да остарее.
Не, Земята един ден ще се подмлади.
И планетите се подмладяват. Когато Земята се подмлади, всички хора ще се подмладят. Вие трябва да имате разумен стремеж към себе си и към Бога. Не мислете, че не е от значение да се стремите към себе си и към Бога. Това са две необходими положения при сегашното ви развитие.
към беседата >>
Че ти се е родило хубаво дете или че детето ти е умряло, за Бога е все едно.
“ – Той оставя хората свободно да изпитат и радостта, и скръбта в живота. Бог гледа еднакво и когато се радваме, и когато страдаме. Той гледа на всичко тихо и спокойно, от нищо не се възмущава. Това, че си спечелил 100 000 лева или пък че си изгубил 100 000 лева, Бог гледа спокойно и еднакво. Че си съградил къща или пък че къщата ти изгоряла, и на това Бог гледа спокойно.
Че ти се е родило хубаво дете или че детето ти е умряло, за Бога е все едно.
Господ всичко знае, всичко вижда – велик е Той. В това отношение ние трябва да се стремим да имаме онова велико разположение на духа, да понасяме всичко с търпение. Само по този начин у нас ще се образува онази вътрешна връзка с Бога, с която животът ни на Земята ще стане сносен и приятен. Животът на Небето е приятен, но важно е за нас животът на Земята да стане сносен.
към беседата >>
И планетите се подмладяват.
Той скърби, тъжи, че е нарушил ония блага, които Господ му е дал. След като съзнае това, той се стреми вече да поправи своите грешки. По същия начин вие трябва да се стремите постоянно да изправяте живота си. Сегашните астрономи казват, че един ден Земята щяла да остарее. Не, Земята един ден ще се подмлади.
И планетите се подмладяват.
Когато Земята се подмлади, всички хора ще се подмладят. Вие трябва да имате разумен стремеж към себе си и към Бога. Не мислете, че не е от значение да се стремите към себе си и към Бога. Това са две необходими положения при сегашното ви развитие. Тия два стремежа са потребни за вас.
към беседата >>
Господ всичко знае, всичко вижда – велик е Той.
Бог гледа еднакво и когато се радваме, и когато страдаме. Той гледа на всичко тихо и спокойно, от нищо не се възмущава. Това, че си спечелил 100 000 лева или пък че си изгубил 100 000 лева, Бог гледа спокойно и еднакво. Че си съградил къща или пък че къщата ти изгоряла, и на това Бог гледа спокойно. Че ти се е родило хубаво дете или че детето ти е умряло, за Бога е все едно.
Господ всичко знае, всичко вижда – велик е Той.
В това отношение ние трябва да се стремим да имаме онова велико разположение на духа, да понасяме всичко с търпение. Само по този начин у нас ще се образува онази вътрешна връзка с Бога, с която животът ни на Земята ще стане сносен и приятен. Животът на Небето е приятен, но важно е за нас животът на Земята да стане сносен.
към беседата >>
Когато Земята се подмлади, всички хора ще се подмладят.
След като съзнае това, той се стреми вече да поправи своите грешки. По същия начин вие трябва да се стремите постоянно да изправяте живота си. Сегашните астрономи казват, че един ден Земята щяла да остарее. Не, Земята един ден ще се подмлади. И планетите се подмладяват.
Когато Земята се подмлади, всички хора ще се подмладят.
Вие трябва да имате разумен стремеж към себе си и към Бога. Не мислете, че не е от значение да се стремите към себе си и към Бога. Това са две необходими положения при сегашното ви развитие. Тия два стремежа са потребни за вас. Всички трябва да имате постоянен стремеж към Бога.
към беседата >>
В това отношение ние трябва да се стремим да имаме онова велико разположение на духа, да понасяме всичко с търпение.
Той гледа на всичко тихо и спокойно, от нищо не се възмущава. Това, че си спечелил 100 000 лева или пък че си изгубил 100 000 лева, Бог гледа спокойно и еднакво. Че си съградил къща или пък че къщата ти изгоряла, и на това Бог гледа спокойно. Че ти се е родило хубаво дете или че детето ти е умряло, за Бога е все едно. Господ всичко знае, всичко вижда – велик е Той.
В това отношение ние трябва да се стремим да имаме онова велико разположение на духа, да понасяме всичко с търпение.
Само по този начин у нас ще се образува онази вътрешна връзка с Бога, с която животът ни на Земята ще стане сносен и приятен. Животът на Небето е приятен, но важно е за нас животът на Земята да стане сносен.
към беседата >>
Вие трябва да имате разумен стремеж към себе си и към Бога.
По същия начин вие трябва да се стремите постоянно да изправяте живота си. Сегашните астрономи казват, че един ден Земята щяла да остарее. Не, Земята един ден ще се подмлади. И планетите се подмладяват. Когато Земята се подмлади, всички хора ще се подмладят.
Вие трябва да имате разумен стремеж към себе си и към Бога.
Не мислете, че не е от значение да се стремите към себе си и към Бога. Това са две необходими положения при сегашното ви развитие. Тия два стремежа са потребни за вас. Всички трябва да имате постоянен стремеж към Бога.
към беседата >>
Само по този начин у нас ще се образува онази вътрешна връзка с Бога, с която животът ни на Земята ще стане сносен и приятен.
Това, че си спечелил 100 000 лева или пък че си изгубил 100 000 лева, Бог гледа спокойно и еднакво. Че си съградил къща или пък че къщата ти изгоряла, и на това Бог гледа спокойно. Че ти се е родило хубаво дете или че детето ти е умряло, за Бога е все едно. Господ всичко знае, всичко вижда – велик е Той. В това отношение ние трябва да се стремим да имаме онова велико разположение на духа, да понасяме всичко с търпение.
Само по този начин у нас ще се образува онази вътрешна връзка с Бога, с която животът ни на Земята ще стане сносен и приятен.
Животът на Небето е приятен, но важно е за нас животът на Земята да стане сносен.
към беседата >>
Не мислете, че не е от значение да се стремите към себе си и към Бога.
Сегашните астрономи казват, че един ден Земята щяла да остарее. Не, Земята един ден ще се подмлади. И планетите се подмладяват. Когато Земята се подмлади, всички хора ще се подмладят. Вие трябва да имате разумен стремеж към себе си и към Бога.
Не мислете, че не е от значение да се стремите към себе си и към Бога.
Това са две необходими положения при сегашното ви развитие. Тия два стремежа са потребни за вас. Всички трябва да имате постоянен стремеж към Бога.
към беседата >>
Животът на Небето е приятен, но важно е за нас животът на Земята да стане сносен.
Че си съградил къща или пък че къщата ти изгоряла, и на това Бог гледа спокойно. Че ти се е родило хубаво дете или че детето ти е умряло, за Бога е все едно. Господ всичко знае, всичко вижда – велик е Той. В това отношение ние трябва да се стремим да имаме онова велико разположение на духа, да понасяме всичко с търпение. Само по този начин у нас ще се образува онази вътрешна връзка с Бога, с която животът ни на Земята ще стане сносен и приятен.
Животът на Небето е приятен, но важно е за нас животът на Земята да стане сносен.
към беседата >>
Това са две необходими положения при сегашното ви развитие.
Не, Земята един ден ще се подмлади. И планетите се подмладяват. Когато Земята се подмлади, всички хора ще се подмладят. Вие трябва да имате разумен стремеж към себе си и към Бога. Не мислете, че не е от значение да се стремите към себе си и към Бога.
Това са две необходими положения при сегашното ви развитие.
Тия два стремежа са потребни за вас. Всички трябва да имате постоянен стремеж към Бога.
към беседата >>
Тази вечер ще ви задам следния въпрос: може ли майката да стане учителка на дъщеря си?
Тази вечер ще ви задам следния въпрос: може ли майката да стане учителка на дъщеря си?
Може ли бащата да стане учител на сина си? – Не може. Може ли братът да стане учител на сестра си? Може ли сестрата да стане учителка на брат си? – Не може.
към беседата >>
Тия два стремежа са потребни за вас.
И планетите се подмладяват. Когато Земята се подмлади, всички хора ще се подмладят. Вие трябва да имате разумен стремеж към себе си и към Бога. Не мислете, че не е от значение да се стремите към себе си и към Бога. Това са две необходими положения при сегашното ви развитие.
Тия два стремежа са потребни за вас.
Всички трябва да имате постоянен стремеж към Бога.
към беседата >>
Може ли бащата да стане учител на сина си?
Тази вечер ще ви задам следния въпрос: може ли майката да стане учителка на дъщеря си?
Може ли бащата да стане учител на сина си?
– Не може. Може ли братът да стане учител на сестра си? Може ли сестрата да стане учителка на брат си? – Не може. Това не е в реда на нещата.
към беседата >>
Всички трябва да имате постоянен стремеж към Бога.
Когато Земята се подмлади, всички хора ще се подмладят. Вие трябва да имате разумен стремеж към себе си и към Бога. Не мислете, че не е от значение да се стремите към себе си и към Бога. Това са две необходими положения при сегашното ви развитие. Тия два стремежа са потребни за вас.
Всички трябва да имате постоянен стремеж към Бога.
към беседата >>
– Не може.
Тази вечер ще ви задам следния въпрос: може ли майката да стане учителка на дъщеря си? Може ли бащата да стане учител на сина си?
– Не може.
Може ли братът да стане учител на сестра си? Може ли сестрата да стане учителка на брат си? – Не може. Това не е в реда на нещата. Учителят всякога трябва да бъде чужд човек.
към беседата >>
Питам: когато Земята се върти около оста си, става ли търкане между нея и другите небесни тела?
Питам: когато Земята се върти около оста си, става ли търкане между нея и другите небесни тела?
– Не става. Ами когато Земята обикаля около Слънцето, става ли някакво стълкновение между нея и другите небесни тела? – Не става. Когато вие се стремите към Бога, започвате да разисквате кой как вярва.
към беседата >>
Може ли братът да стане учител на сестра си?
Тази вечер ще ви задам следния въпрос: може ли майката да стане учителка на дъщеря си? Може ли бащата да стане учител на сина си? – Не може.
Може ли братът да стане учител на сестра си?
Може ли сестрата да стане учителка на брат си? – Не може. Това не е в реда на нещата. Учителят всякога трябва да бъде чужд човек. Може ли някой между вас да ви стане учител?
към беседата >>
– Не става.
Питам: когато Земята се върти около оста си, става ли търкане между нея и другите небесни тела?
– Не става.
Ами когато Земята обикаля около Слънцето, става ли някакво стълкновение между нея и другите небесни тела? – Не става. Когато вие се стремите към Бога, започвате да разисквате кой как вярва.
към беседата >>
Може ли сестрата да стане учителка на брат си?
Тази вечер ще ви задам следния въпрос: може ли майката да стане учителка на дъщеря си? Може ли бащата да стане учител на сина си? – Не може. Може ли братът да стане учител на сестра си?
Може ли сестрата да стане учителка на брат си?
– Не може. Това не е в реда на нещата. Учителят всякога трябва да бъде чужд човек. Може ли някой между вас да ви стане учител? – Не може.
към беседата >>
Ами когато Земята обикаля около Слънцето, става ли някакво стълкновение между нея и другите небесни тела?
Питам: когато Земята се върти около оста си, става ли търкане между нея и другите небесни тела? – Не става.
Ами когато Земята обикаля около Слънцето, става ли някакво стълкновение между нея и другите небесни тела?
– Не става. Когато вие се стремите към Бога, започвате да разисквате кой как вярва.
към беседата >>
– Не може.
Тази вечер ще ви задам следния въпрос: може ли майката да стане учителка на дъщеря си? Може ли бащата да стане учител на сина си? – Не може. Може ли братът да стане учител на сестра си? Може ли сестрата да стане учителка на брат си?
– Не може.
Това не е в реда на нещата. Учителят всякога трябва да бъде чужд човек. Може ли някой между вас да ви стане учител? – Не може. Учителят трябва да дойде отдалече някъде.
към беседата >>
– Не става.
Питам: когато Земята се върти около оста си, става ли търкане между нея и другите небесни тела? – Не става. Ами когато Земята обикаля около Слънцето, става ли някакво стълкновение между нея и другите небесни тела?
– Не става.
Когато вие се стремите към Бога, започвате да разисквате кой как вярва.
към беседата >>
Това не е в реда на нещата.
Може ли бащата да стане учител на сина си? – Не може. Може ли братът да стане учител на сестра си? Може ли сестрата да стане учителка на брат си? – Не може.
Това не е в реда на нещата.
Учителят всякога трябва да бъде чужд човек. Може ли някой между вас да ви стане учител? – Не може. Учителят трябва да дойде отдалече някъде. Той не трябва да бъде подобен на вас.
към беседата >>
Когато вие се стремите към Бога, започвате да разисквате кой как вярва.
Питам: когато Земята се върти около оста си, става ли търкане между нея и другите небесни тела? – Не става. Ами когато Земята обикаля около Слънцето, става ли някакво стълкновение между нея и другите небесни тела? – Не става.
Когато вие се стремите към Бога, започвате да разисквате кой как вярва.
към беседата >>
Учителят всякога трябва да бъде чужд човек.
– Не може. Може ли братът да стане учител на сестра си? Може ли сестрата да стане учителка на брат си? – Не може. Това не е в реда на нещата.
Учителят всякога трябва да бъде чужд човек.
Може ли някой между вас да ви стане учител? – Не може. Учителят трябва да дойде отдалече някъде. Той не трябва да бъде подобен на вас. Това е законът.
към беседата >>
Това не е истински стремеж към Бога.
Това не е истински стремеж към Бога.
Да се стремиш към Бога, значи да бъдеш свободен. Значи ще се стремиш към себе си и към Бога свободно, без да имаш стълкновения с когото и да е. Щом имаш стълкновение с някого, ти не се стремиш към себе си. Щом си в стълкновение със своето верую, ти не се стремиш правилно и към Бога. Забележиш ли това, ще се коригираш.
към беседата >>
Може ли някой между вас да ви стане учител?
Може ли братът да стане учител на сестра си? Може ли сестрата да стане учителка на брат си? – Не може. Това не е в реда на нещата. Учителят всякога трябва да бъде чужд човек.
Може ли някой между вас да ви стане учител?
– Не може. Учителят трябва да дойде отдалече някъде. Той не трябва да бъде подобен на вас. Това е законът. Може ли някой от вас да ви стане свещ?
към беседата >>
Да се стремиш към Бога, значи да бъдеш свободен.
Това не е истински стремеж към Бога.
Да се стремиш към Бога, значи да бъдеш свободен.
Значи ще се стремиш към себе си и към Бога свободно, без да имаш стълкновения с когото и да е. Щом имаш стълкновение с някого, ти не се стремиш към себе си. Щом си в стълкновение със своето верую, ти не се стремиш правилно и към Бога. Забележиш ли това, ще се коригираш. Каквото прави Земята, това ще правим и ние.
към беседата >>
– Не може.
Може ли сестрата да стане учителка на брат си? – Не може. Това не е в реда на нещата. Учителят всякога трябва да бъде чужд човек. Може ли някой между вас да ви стане учител?
– Не може.
Учителят трябва да дойде отдалече някъде. Той не трябва да бъде подобен на вас. Това е законът. Може ли някой от вас да ви стане свещ? – Не може.
към беседата >>
Значи ще се стремиш към себе си и към Бога свободно, без да имаш стълкновения с когото и да е.
Това не е истински стремеж към Бога. Да се стремиш към Бога, значи да бъдеш свободен.
Значи ще се стремиш към себе си и към Бога свободно, без да имаш стълкновения с когото и да е.
Щом имаш стълкновение с някого, ти не се стремиш към себе си. Щом си в стълкновение със своето верую, ти не се стремиш правилно и към Бога. Забележиш ли това, ще се коригираш. Каквото прави Земята, това ще правим и ние. Една похвална черта има Земята: тя се стреми към себе си и гледа работата си; после се стреми към Слънцето и продължава да гледа своята работа.
към беседата >>
Учителят трябва да дойде отдалече някъде.
– Не може. Това не е в реда на нещата. Учителят всякога трябва да бъде чужд човек. Може ли някой между вас да ви стане учител? – Не може.
Учителят трябва да дойде отдалече някъде.
Той не трябва да бъде подобен на вас. Това е законът. Може ли някой от вас да ви стане свещ? – Не може. Но един ангел може да ви стане свещ, с която да си светите.
към беседата >>
Щом имаш стълкновение с някого, ти не се стремиш към себе си.
Това не е истински стремеж към Бога. Да се стремиш към Бога, значи да бъдеш свободен. Значи ще се стремиш към себе си и към Бога свободно, без да имаш стълкновения с когото и да е.
Щом имаш стълкновение с някого, ти не се стремиш към себе си.
Щом си в стълкновение със своето верую, ти не се стремиш правилно и към Бога. Забележиш ли това, ще се коригираш. Каквото прави Земята, това ще правим и ние. Една похвална черта има Земята: тя се стреми към себе си и гледа работата си; после се стреми към Слънцето и продължава да гледа своята работа.
към беседата >>
Той не трябва да бъде подобен на вас.
Това не е в реда на нещата. Учителят всякога трябва да бъде чужд човек. Може ли някой между вас да ви стане учител? – Не може. Учителят трябва да дойде отдалече някъде.
Той не трябва да бъде подобен на вас.
Това е законът. Може ли някой от вас да ви стане свещ? – Не може. Но един ангел може да ви стане свещ, с която да си светите. Ангелът може да бъде за вас и светлина, и топлина, но вие не можете да станете светлина и топлина едни на други.
към беседата >>
Щом си в стълкновение със своето верую, ти не се стремиш правилно и към Бога.
Това не е истински стремеж към Бога. Да се стремиш към Бога, значи да бъдеш свободен. Значи ще се стремиш към себе си и към Бога свободно, без да имаш стълкновения с когото и да е. Щом имаш стълкновение с някого, ти не се стремиш към себе си.
Щом си в стълкновение със своето верую, ти не се стремиш правилно и към Бога.
Забележиш ли това, ще се коригираш. Каквото прави Земята, това ще правим и ние. Една похвална черта има Земята: тя се стреми към себе си и гледа работата си; после се стреми към Слънцето и продължава да гледа своята работа.
към беседата >>
Това е законът.
Учителят всякога трябва да бъде чужд човек. Може ли някой между вас да ви стане учител? – Не може. Учителят трябва да дойде отдалече някъде. Той не трябва да бъде подобен на вас.
Това е законът.
Може ли някой от вас да ви стане свещ? – Не може. Но един ангел може да ви стане свещ, с която да си светите. Ангелът може да бъде за вас и светлина, и топлина, но вие не можете да станете светлина и топлина едни на други. Тия разсъждения внасят във вас ред мисли, вие си казвате: „Колко прости хора сме били!
към беседата >>
Забележиш ли това, ще се коригираш.
Това не е истински стремеж към Бога. Да се стремиш към Бога, значи да бъдеш свободен. Значи ще се стремиш към себе си и към Бога свободно, без да имаш стълкновения с когото и да е. Щом имаш стълкновение с някого, ти не се стремиш към себе си. Щом си в стълкновение със своето верую, ти не се стремиш правилно и към Бога.
Забележиш ли това, ще се коригираш.
Каквото прави Земята, това ще правим и ние. Една похвална черта има Земята: тя се стреми към себе си и гледа работата си; после се стреми към Слънцето и продължава да гледа своята работа.
към беседата >>
Може ли някой от вас да ви стане свещ?
Може ли някой между вас да ви стане учител? – Не може. Учителят трябва да дойде отдалече някъде. Той не трябва да бъде подобен на вас. Това е законът.
Може ли някой от вас да ви стане свещ?
– Не може. Но един ангел може да ви стане свещ, с която да си светите. Ангелът може да бъде за вас и светлина, и топлина, но вие не можете да станете светлина и топлина едни на други. Тия разсъждения внасят във вас ред мисли, вие си казвате: „Колко прости хора сме били! “ Не е въпросът за вашата простотия, въпросът е за неразбирането на нещата.
към беседата >>
Каквото прави Земята, това ще правим и ние.
Да се стремиш към Бога, значи да бъдеш свободен. Значи ще се стремиш към себе си и към Бога свободно, без да имаш стълкновения с когото и да е. Щом имаш стълкновение с някого, ти не се стремиш към себе си. Щом си в стълкновение със своето верую, ти не се стремиш правилно и към Бога. Забележиш ли това, ще се коригираш.
Каквото прави Земята, това ще правим и ние.
Една похвална черта има Земята: тя се стреми към себе си и гледа работата си; после се стреми към Слънцето и продължава да гледа своята работа.
към беседата >>
– Не може.
– Не може. Учителят трябва да дойде отдалече някъде. Той не трябва да бъде подобен на вас. Това е законът. Може ли някой от вас да ви стане свещ?
– Не може.
Но един ангел може да ви стане свещ, с която да си светите. Ангелът може да бъде за вас и светлина, и топлина, но вие не можете да станете светлина и топлина едни на други. Тия разсъждения внасят във вас ред мисли, вие си казвате: „Колко прости хора сме били! “ Не е въпросът за вашата простотия, въпросът е за неразбирането на нещата. Вие не сте прости, но не разбирате нещата правилно.
към беседата >>
Една похвална черта има Земята: тя се стреми към себе си и гледа работата си; после се стреми към Слънцето и продължава да гледа своята работа.
Значи ще се стремиш към себе си и към Бога свободно, без да имаш стълкновения с когото и да е. Щом имаш стълкновение с някого, ти не се стремиш към себе си. Щом си в стълкновение със своето верую, ти не се стремиш правилно и към Бога. Забележиш ли това, ще се коригираш. Каквото прави Земята, това ще правим и ние.
Една похвална черта има Земята: тя се стреми към себе си и гледа работата си; после се стреми към Слънцето и продължава да гледа своята работа.
към беседата >>
Но един ангел може да ви стане свещ, с която да си светите.
Учителят трябва да дойде отдалече някъде. Той не трябва да бъде подобен на вас. Това е законът. Може ли някой от вас да ви стане свещ? – Не може.
Но един ангел може да ви стане свещ, с която да си светите.
Ангелът може да бъде за вас и светлина, и топлина, но вие не можете да станете светлина и топлина едни на други. Тия разсъждения внасят във вас ред мисли, вие си казвате: „Колко прости хора сме били! “ Не е въпросът за вашата простотия, въпросът е за неразбирането на нещата. Вие не сте прости, но не разбирате нещата правилно. Понеже имате стар навик на разбиране – разбирате по своему.
към беседата >>
Като дойдете следния път в клас, трябва да бъдете готови върху тази лекция – ще има такива разисквания, каквито не сте слушали друг път.
Като дойдете следния път в клас, трябва да бъдете готови върху тази лекция – ще има такива разисквания, каквито не сте слушали друг път.
На всеки едного – и на млади, и на стари, ще задавам въпроси, а те ще отговарят. Ще си приказваме по окултен начин. Вие трябва да забравите, че сте големи – ще се чувствате като деца. Така ни учи и Господ. Колко пъти Господ ни кара да умираме, за да престанем да мислим, че сме стари.
към беседата >>
Ангелът може да бъде за вас и светлина, и топлина, но вие не можете да станете светлина и топлина едни на други.
Той не трябва да бъде подобен на вас. Това е законът. Може ли някой от вас да ви стане свещ? – Не може. Но един ангел може да ви стане свещ, с която да си светите.
Ангелът може да бъде за вас и светлина, и топлина, но вие не можете да станете светлина и топлина едни на други.
Тия разсъждения внасят във вас ред мисли, вие си казвате: „Колко прости хора сме били! “ Не е въпросът за вашата простотия, въпросът е за неразбирането на нещата. Вие не сте прости, но не разбирате нещата правилно. Понеже имате стар навик на разбиране – разбирате по своему. Например вие искате, като влезете в едно общество, да ви уважават всички, да бъдете като представител на това общество.
към беседата >>
На всеки едного – и на млади, и на стари, ще задавам въпроси, а те ще отговарят.
Като дойдете следния път в клас, трябва да бъдете готови върху тази лекция – ще има такива разисквания, каквито не сте слушали друг път.
На всеки едного – и на млади, и на стари, ще задавам въпроси, а те ще отговарят.
Ще си приказваме по окултен начин. Вие трябва да забравите, че сте големи – ще се чувствате като деца. Така ни учи и Господ. Колко пъти Господ ни кара да умираме, за да престанем да мислим, че сме стари. Дойдете до известна възраст и започвате да мислите, че сте стари.
към беседата >>
Тия разсъждения внасят във вас ред мисли, вие си казвате: „Колко прости хора сме били!
Това е законът. Може ли някой от вас да ви стане свещ? – Не може. Но един ангел може да ви стане свещ, с която да си светите. Ангелът може да бъде за вас и светлина, и топлина, но вие не можете да станете светлина и топлина едни на други.
Тия разсъждения внасят във вас ред мисли, вие си казвате: „Колко прости хора сме били!
“ Не е въпросът за вашата простотия, въпросът е за неразбирането на нещата. Вие не сте прости, но не разбирате нещата правилно. Понеже имате стар навик на разбиране – разбирате по своему. Например вие искате, като влезете в едно общество, да ви уважават всички, да бъдете като представител на това общество. Това е право чувство, но де трябва да ви уважават?
към беседата >>
Ще си приказваме по окултен начин.
Като дойдете следния път в клас, трябва да бъдете готови върху тази лекция – ще има такива разисквания, каквито не сте слушали друг път. На всеки едного – и на млади, и на стари, ще задавам въпроси, а те ще отговарят.
Ще си приказваме по окултен начин.
Вие трябва да забравите, че сте големи – ще се чувствате като деца. Така ни учи и Господ. Колко пъти Господ ни кара да умираме, за да престанем да мислим, че сме стари. Дойдете до известна възраст и започвате да мислите, че сте стари. Не е така.
към беседата >>
“ Не е въпросът за вашата простотия, въпросът е за неразбирането на нещата.
Може ли някой от вас да ви стане свещ? – Не може. Но един ангел може да ви стане свещ, с която да си светите. Ангелът може да бъде за вас и светлина, и топлина, но вие не можете да станете светлина и топлина едни на други. Тия разсъждения внасят във вас ред мисли, вие си казвате: „Колко прости хора сме били!
“ Не е въпросът за вашата простотия, въпросът е за неразбирането на нещата.
Вие не сте прости, но не разбирате нещата правилно. Понеже имате стар навик на разбиране – разбирате по своему. Например вие искате, като влезете в едно общество, да ви уважават всички, да бъдете като представител на това общество. Това е право чувство, но де трябва да ви уважават? Всеки ученик, като излезе на дъската пред своя учител, нали иска да каже нещо разумно, да задоволи учителя си?
към беседата >>
Вие трябва да забравите, че сте големи – ще се чувствате като деца.
Като дойдете следния път в клас, трябва да бъдете готови върху тази лекция – ще има такива разисквания, каквито не сте слушали друг път. На всеки едного – и на млади, и на стари, ще задавам въпроси, а те ще отговарят. Ще си приказваме по окултен начин.
Вие трябва да забравите, че сте големи – ще се чувствате като деца.
Така ни учи и Господ. Колко пъти Господ ни кара да умираме, за да престанем да мислим, че сме стари. Дойдете до известна възраст и започвате да мислите, че сте стари. Не е така. И старият, и младият човек трябва да бъдат бодри и свежи.
към беседата >>
Вие не сте прости, но не разбирате нещата правилно.
– Не може. Но един ангел може да ви стане свещ, с която да си светите. Ангелът може да бъде за вас и светлина, и топлина, но вие не можете да станете светлина и топлина едни на други. Тия разсъждения внасят във вас ред мисли, вие си казвате: „Колко прости хора сме били! “ Не е въпросът за вашата простотия, въпросът е за неразбирането на нещата.
Вие не сте прости, но не разбирате нещата правилно.
Понеже имате стар навик на разбиране – разбирате по своему. Например вие искате, като влезете в едно общество, да ви уважават всички, да бъдете като представител на това общество. Това е право чувство, но де трябва да ви уважават? Всеки ученик, като излезе на дъската пред своя учител, нали иска да каже нещо разумно, да задоволи учителя си? Ако той излиза всеки ден на дъската и не знае нищо, какъв смисъл има неговото учение?
към беседата >>
Така ни учи и Господ.
Като дойдете следния път в клас, трябва да бъдете готови върху тази лекция – ще има такива разисквания, каквито не сте слушали друг път. На всеки едного – и на млади, и на стари, ще задавам въпроси, а те ще отговарят. Ще си приказваме по окултен начин. Вие трябва да забравите, че сте големи – ще се чувствате като деца.
Така ни учи и Господ.
Колко пъти Господ ни кара да умираме, за да престанем да мислим, че сме стари. Дойдете до известна възраст и започвате да мислите, че сте стари. Не е така. И старият, и младият човек трябва да бъдат бодри и свежи.
към беседата >>
Понеже имате стар навик на разбиране – разбирате по своему.
Но един ангел може да ви стане свещ, с която да си светите. Ангелът може да бъде за вас и светлина, и топлина, но вие не можете да станете светлина и топлина едни на други. Тия разсъждения внасят във вас ред мисли, вие си казвате: „Колко прости хора сме били! “ Не е въпросът за вашата простотия, въпросът е за неразбирането на нещата. Вие не сте прости, но не разбирате нещата правилно.
Понеже имате стар навик на разбиране – разбирате по своему.
Например вие искате, като влезете в едно общество, да ви уважават всички, да бъдете като представител на това общество. Това е право чувство, но де трябва да ви уважават? Всеки ученик, като излезе на дъската пред своя учител, нали иска да каже нещо разумно, да задоволи учителя си? Ако той излиза всеки ден на дъската и не знае нищо, какъв смисъл има неговото учение?
към беседата >>
Колко пъти Господ ни кара да умираме, за да престанем да мислим, че сме стари.
Като дойдете следния път в клас, трябва да бъдете готови върху тази лекция – ще има такива разисквания, каквито не сте слушали друг път. На всеки едного – и на млади, и на стари, ще задавам въпроси, а те ще отговарят. Ще си приказваме по окултен начин. Вие трябва да забравите, че сте големи – ще се чувствате като деца. Така ни учи и Господ.
Колко пъти Господ ни кара да умираме, за да престанем да мислим, че сме стари.
Дойдете до известна възраст и започвате да мислите, че сте стари. Не е така. И старият, и младият човек трябва да бъдат бодри и свежи.
към беседата >>
Например вие искате, като влезете в едно общество, да ви уважават всички, да бъдете като представител на това общество.
Ангелът може да бъде за вас и светлина, и топлина, но вие не можете да станете светлина и топлина едни на други. Тия разсъждения внасят във вас ред мисли, вие си казвате: „Колко прости хора сме били! “ Не е въпросът за вашата простотия, въпросът е за неразбирането на нещата. Вие не сте прости, но не разбирате нещата правилно. Понеже имате стар навик на разбиране – разбирате по своему.
Например вие искате, като влезете в едно общество, да ви уважават всички, да бъдете като представител на това общество.
Това е право чувство, но де трябва да ви уважават? Всеки ученик, като излезе на дъската пред своя учител, нали иска да каже нещо разумно, да задоволи учителя си? Ако той излиза всеки ден на дъската и не знае нищо, какъв смисъл има неговото учение?
към беседата >>
Дойдете до известна възраст и започвате да мислите, че сте стари.
На всеки едного – и на млади, и на стари, ще задавам въпроси, а те ще отговарят. Ще си приказваме по окултен начин. Вие трябва да забравите, че сте големи – ще се чувствате като деца. Така ни учи и Господ. Колко пъти Господ ни кара да умираме, за да престанем да мислим, че сме стари.
Дойдете до известна възраст и започвате да мислите, че сте стари.
Не е така. И старият, и младият човек трябва да бъдат бодри и свежи.
към беседата >>
Това е право чувство, но де трябва да ви уважават?
Тия разсъждения внасят във вас ред мисли, вие си казвате: „Колко прости хора сме били! “ Не е въпросът за вашата простотия, въпросът е за неразбирането на нещата. Вие не сте прости, но не разбирате нещата правилно. Понеже имате стар навик на разбиране – разбирате по своему. Например вие искате, като влезете в едно общество, да ви уважават всички, да бъдете като представител на това общество.
Това е право чувство, но де трябва да ви уважават?
Всеки ученик, като излезе на дъската пред своя учител, нали иска да каже нещо разумно, да задоволи учителя си? Ако той излиза всеки ден на дъската и не знае нищо, какъв смисъл има неговото учение?
към беседата >>
Не е така.
Ще си приказваме по окултен начин. Вие трябва да забравите, че сте големи – ще се чувствате като деца. Така ни учи и Господ. Колко пъти Господ ни кара да умираме, за да престанем да мислим, че сме стари. Дойдете до известна възраст и започвате да мислите, че сте стари.
Не е така.
И старият, и младият човек трябва да бъдат бодри и свежи.
към беседата >>
Всеки ученик, като излезе на дъската пред своя учител, нали иска да каже нещо разумно, да задоволи учителя си?
“ Не е въпросът за вашата простотия, въпросът е за неразбирането на нещата. Вие не сте прости, но не разбирате нещата правилно. Понеже имате стар навик на разбиране – разбирате по своему. Например вие искате, като влезете в едно общество, да ви уважават всички, да бъдете като представител на това общество. Това е право чувство, но де трябва да ви уважават?
Всеки ученик, като излезе на дъската пред своя учител, нали иска да каже нещо разумно, да задоволи учителя си?
Ако той излиза всеки ден на дъската и не знае нищо, какъв смисъл има неговото учение?
към беседата >>
И старият, и младият човек трябва да бъдат бодри и свежи.
Вие трябва да забравите, че сте големи – ще се чувствате като деца. Така ни учи и Господ. Колко пъти Господ ни кара да умираме, за да престанем да мислим, че сме стари. Дойдете до известна възраст и започвате да мислите, че сте стари. Не е така.
И старият, и младият човек трябва да бъдат бодри и свежи.
към беседата >>
Ако той излиза всеки ден на дъската и не знае нищо, какъв смисъл има неговото учение?
Вие не сте прости, но не разбирате нещата правилно. Понеже имате стар навик на разбиране – разбирате по своему. Например вие искате, като влезете в едно общество, да ви уважават всички, да бъдете като представител на това общество. Това е право чувство, но де трябва да ви уважават? Всеки ученик, като излезе на дъската пред своя учител, нали иска да каже нещо разумно, да задоволи учителя си?
Ако той излиза всеки ден на дъската и не знае нищо, какъв смисъл има неговото учение?
към беседата >>
И тъй, Земята се върти около своята ос и около Слънцето.
И тъй, Земята се върти около своята ос и около Слънцето.
Учените хора казват, че Земята щяла да спре движението си като Месечината. Месечината не е в абсолютен покой. Тя не се върти около своята ос, но се върти около Земята и около Слънцето, тъй щото двете ѝ страни едновременно се огряват от Слънцето. Само че Месечината крие едната си страна. Има предание, че сегашните хора някога са живели на Месечината и когато я напуснали, за да дойдат да живеят на Земята, тя се разгневила, че дошли на Земята без нейно позволение.
към беседата >>
Той иска, като излезе на дъската, да решава задачите си, а учителят да му каже: „Много добре!
Той иска, като излезе на дъската, да решава задачите си, а учителят да му каже: „Много добре!
“ Да искаш да задоволиш хората, това е естествено чувство у човека, но на първо място трябва да задоволиш Бога.
към беседата >>
Учените хора казват, че Земята щяла да спре движението си като Месечината.
И тъй, Земята се върти около своята ос и около Слънцето.
Учените хора казват, че Земята щяла да спре движението си като Месечината.
Месечината не е в абсолютен покой. Тя не се върти около своята ос, но се върти около Земята и около Слънцето, тъй щото двете ѝ страни едновременно се огряват от Слънцето. Само че Месечината крие едната си страна. Има предание, че сегашните хора някога са живели на Месечината и когато я напуснали, за да дойдат да живеят на Земята, тя се разгневила, че дошли на Земята без нейно позволение. Оттогава тя крие лицето си.
към беседата >>
“ Да искаш да задоволиш хората, това е естествено чувство у човека, но на първо място трябва да задоволиш Бога.
Той иска, като излезе на дъската, да решава задачите си, а учителят да му каже: „Много добре!
“ Да искаш да задоволиш хората, това е естествено чувство у човека, но на първо място трябва да задоволиш Бога.
към беседата >>
Месечината не е в абсолютен покой.
И тъй, Земята се върти около своята ос и около Слънцето. Учените хора казват, че Земята щяла да спре движението си като Месечината.
Месечината не е в абсолютен покой.
Тя не се върти около своята ос, но се върти около Земята и около Слънцето, тъй щото двете ѝ страни едновременно се огряват от Слънцето. Само че Месечината крие едната си страна. Има предание, че сегашните хора някога са живели на Месечината и когато я напуснали, за да дойдат да живеят на Земята, тя се разгневила, че дошли на Земята без нейно позволение. Оттогава тя крие лицето си. По-рано тя е била майка на хората, а сега това, което се вижда от нея, е бащата.
към беседата >>
Питам ви: отде произтичат заблужденията у вас?
Питам ви: отде произтичат заблужденията у вас?
Най-близкото заблуждение, което се явява у вас, се дължи на обстоятелство, че човек не е доволен от мястото, което заема в света. Ще ви приведа един пример, за да изясня идеята си. Някой си прост актьор влязъл в една трупа и в скоро време се повдигнал. Там играл роля на цар. До това време той бил скромен и добър, но откак играл тази роля, забравил своето предишно положение извън сцената и като се връщал у дома си, отнасял се с жена си заповеднически, властно.
към беседата >>
Тя не се върти около своята ос, но се върти около Земята и около Слънцето, тъй щото двете ѝ страни едновременно се огряват от Слънцето.
И тъй, Земята се върти около своята ос и около Слънцето. Учените хора казват, че Земята щяла да спре движението си като Месечината. Месечината не е в абсолютен покой.
Тя не се върти около своята ос, но се върти около Земята и около Слънцето, тъй щото двете ѝ страни едновременно се огряват от Слънцето.
Само че Месечината крие едната си страна. Има предание, че сегашните хора някога са живели на Месечината и когато я напуснали, за да дойдат да живеят на Земята, тя се разгневила, че дошли на Земята без нейно позволение. Оттогава тя крие лицето си. По-рано тя е била майка на хората, а сега това, което се вижда от нея, е бащата. Той казва: “Какво правят децата?
към беседата >>
Най-близкото заблуждение, което се явява у вас, се дължи на обстоятелство, че човек не е доволен от мястото, което заема в света.
Питам ви: отде произтичат заблужденията у вас?
Най-близкото заблуждение, което се явява у вас, се дължи на обстоятелство, че човек не е доволен от мястото, което заема в света.
Ще ви приведа един пример, за да изясня идеята си. Някой си прост актьор влязъл в една трупа и в скоро време се повдигнал. Там играл роля на цар. До това време той бил скромен и добър, но откак играл тази роля, забравил своето предишно положение извън сцената и като се връщал у дома си, отнасял се с жена си заповеднически, властно. Казвал ѝ: „Знаеш ли кой съм аз?
към беседата >>
Само че Месечината крие едната си страна.
И тъй, Земята се върти около своята ос и около Слънцето. Учените хора казват, че Земята щяла да спре движението си като Месечината. Месечината не е в абсолютен покой. Тя не се върти около своята ос, но се върти около Земята и около Слънцето, тъй щото двете ѝ страни едновременно се огряват от Слънцето.
Само че Месечината крие едната си страна.
Има предание, че сегашните хора някога са живели на Месечината и когато я напуснали, за да дойдат да живеят на Земята, тя се разгневила, че дошли на Земята без нейно позволение. Оттогава тя крие лицето си. По-рано тя е била майка на хората, а сега това, което се вижда от нея, е бащата. Той казва: “Какво правят децата? “ Майка им не иска да ги види.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример, за да изясня идеята си.
Питам ви: отде произтичат заблужденията у вас? Най-близкото заблуждение, което се явява у вас, се дължи на обстоятелство, че човек не е доволен от мястото, което заема в света.
Ще ви приведа един пример, за да изясня идеята си.
Някой си прост актьор влязъл в една трупа и в скоро време се повдигнал. Там играл роля на цар. До това време той бил скромен и добър, но откак играл тази роля, забравил своето предишно положение извън сцената и като се връщал у дома си, отнасял се с жена си заповеднически, властно. Казвал ѝ: „Знаеш ли кой съм аз? Не виждаш ли, че съм цар?
към беседата >>
Има предание, че сегашните хора някога са живели на Месечината и когато я напуснали, за да дойдат да живеят на Земята, тя се разгневила, че дошли на Земята без нейно позволение.
И тъй, Земята се върти около своята ос и около Слънцето. Учените хора казват, че Земята щяла да спре движението си като Месечината. Месечината не е в абсолютен покой. Тя не се върти около своята ос, но се върти около Земята и около Слънцето, тъй щото двете ѝ страни едновременно се огряват от Слънцето. Само че Месечината крие едната си страна.
Има предание, че сегашните хора някога са живели на Месечината и когато я напуснали, за да дойдат да живеят на Земята, тя се разгневила, че дошли на Земята без нейно позволение.
Оттогава тя крие лицето си. По-рано тя е била майка на хората, а сега това, което се вижда от нея, е бащата. Той казва: “Какво правят децата? “ Майка им не иска да ги види. Тя казва: „Аз не искам да видя тия деца, които заминават без мое позволение?
към беседата >>
Някой си прост актьор влязъл в една трупа и в скоро време се повдигнал.
Питам ви: отде произтичат заблужденията у вас? Най-близкото заблуждение, което се явява у вас, се дължи на обстоятелство, че човек не е доволен от мястото, което заема в света. Ще ви приведа един пример, за да изясня идеята си.
Някой си прост актьор влязъл в една трупа и в скоро време се повдигнал.
Там играл роля на цар. До това време той бил скромен и добър, но откак играл тази роля, забравил своето предишно положение извън сцената и като се връщал у дома си, отнасял се с жена си заповеднически, властно. Казвал ѝ: „Знаеш ли кой съм аз? Не виждаш ли, че съм цар? “ Ходи из къщи, заповядва, сърди се, че не го слушат.
към беседата >>
Оттогава тя крие лицето си.
Учените хора казват, че Земята щяла да спре движението си като Месечината. Месечината не е в абсолютен покой. Тя не се върти около своята ос, но се върти около Земята и около Слънцето, тъй щото двете ѝ страни едновременно се огряват от Слънцето. Само че Месечината крие едната си страна. Има предание, че сегашните хора някога са живели на Месечината и когато я напуснали, за да дойдат да живеят на Земята, тя се разгневила, че дошли на Земята без нейно позволение.
Оттогава тя крие лицето си.
По-рано тя е била майка на хората, а сега това, което се вижда от нея, е бащата. Той казва: “Какво правят децата? “ Майка им не иска да ги види. Тя казва: „Аз не искам да видя тия деца, които заминават без мое позволение? “ Вярно ли е туй предание?
към беседата >>
Там играл роля на цар.
Питам ви: отде произтичат заблужденията у вас? Най-близкото заблуждение, което се явява у вас, се дължи на обстоятелство, че човек не е доволен от мястото, което заема в света. Ще ви приведа един пример, за да изясня идеята си. Някой си прост актьор влязъл в една трупа и в скоро време се повдигнал.
Там играл роля на цар.
До това време той бил скромен и добър, но откак играл тази роля, забравил своето предишно положение извън сцената и като се връщал у дома си, отнасял се с жена си заповеднически, властно. Казвал ѝ: „Знаеш ли кой съм аз? Не виждаш ли, че съм цар? “ Ходи из къщи, заповядва, сърди се, че не го слушат. Жена му го гледа, чуди се какво иска, смята го за луд.
към беседата >>
По-рано тя е била майка на хората, а сега това, което се вижда от нея, е бащата.
Месечината не е в абсолютен покой. Тя не се върти около своята ос, но се върти около Земята и около Слънцето, тъй щото двете ѝ страни едновременно се огряват от Слънцето. Само че Месечината крие едната си страна. Има предание, че сегашните хора някога са живели на Месечината и когато я напуснали, за да дойдат да живеят на Земята, тя се разгневила, че дошли на Земята без нейно позволение. Оттогава тя крие лицето си.
По-рано тя е била майка на хората, а сега това, което се вижда от нея, е бащата.
Той казва: “Какво правят децата? “ Майка им не иска да ги види. Тя казва: „Аз не искам да видя тия деца, които заминават без мое позволение? “ Вярно ли е туй предание? Сега трябва да обясним защо Месечината се движи около Земята.
към беседата >>
До това време той бил скромен и добър, но откак играл тази роля, забравил своето предишно положение извън сцената и като се връщал у дома си, отнасял се с жена си заповеднически, властно.
Питам ви: отде произтичат заблужденията у вас? Най-близкото заблуждение, което се явява у вас, се дължи на обстоятелство, че човек не е доволен от мястото, което заема в света. Ще ви приведа един пример, за да изясня идеята си. Някой си прост актьор влязъл в една трупа и в скоро време се повдигнал. Там играл роля на цар.
До това време той бил скромен и добър, но откак играл тази роля, забравил своето предишно положение извън сцената и като се връщал у дома си, отнасял се с жена си заповеднически, властно.
Казвал ѝ: „Знаеш ли кой съм аз? Не виждаш ли, че съм цар? “ Ходи из къщи, заповядва, сърди се, че не го слушат. Жена му го гледа, чуди се какво иска, смята го за луд. Докато играе на сцената, всички му ръкопляскат, възхищават се от него, но щом слезе от сцената, никой не го признава за цар.
към беседата >>
Той казва: “Какво правят децата?
Тя не се върти около своята ос, но се върти около Земята и около Слънцето, тъй щото двете ѝ страни едновременно се огряват от Слънцето. Само че Месечината крие едната си страна. Има предание, че сегашните хора някога са живели на Месечината и когато я напуснали, за да дойдат да живеят на Земята, тя се разгневила, че дошли на Земята без нейно позволение. Оттогава тя крие лицето си. По-рано тя е била майка на хората, а сега това, което се вижда от нея, е бащата.
Той казва: “Какво правят децата?
“ Майка им не иска да ги види. Тя казва: „Аз не искам да видя тия деца, които заминават без мое позволение? “ Вярно ли е туй предание? Сега трябва да обясним защо Месечината се движи около Земята.
към беседата >>
Казвал ѝ: „Знаеш ли кой съм аз?
Най-близкото заблуждение, което се явява у вас, се дължи на обстоятелство, че човек не е доволен от мястото, което заема в света. Ще ви приведа един пример, за да изясня идеята си. Някой си прост актьор влязъл в една трупа и в скоро време се повдигнал. Там играл роля на цар. До това време той бил скромен и добър, но откак играл тази роля, забравил своето предишно положение извън сцената и като се връщал у дома си, отнасял се с жена си заповеднически, властно.
Казвал ѝ: „Знаеш ли кой съм аз?
Не виждаш ли, че съм цар? “ Ходи из къщи, заповядва, сърди се, че не го слушат. Жена му го гледа, чуди се какво иска, смята го за луд. Докато играе на сцената, всички му ръкопляскат, възхищават се от него, но щом слезе от сцената, никой не го признава за цар. И вие се намирате в същото положение.
към беседата >>
“ Майка им не иска да ги види.
Само че Месечината крие едната си страна. Има предание, че сегашните хора някога са живели на Месечината и когато я напуснали, за да дойдат да живеят на Земята, тя се разгневила, че дошли на Земята без нейно позволение. Оттогава тя крие лицето си. По-рано тя е била майка на хората, а сега това, което се вижда от нея, е бащата. Той казва: “Какво правят децата?
“ Майка им не иска да ги види.
Тя казва: „Аз не искам да видя тия деца, които заминават без мое позволение? “ Вярно ли е туй предание? Сега трябва да обясним защо Месечината се движи около Земята.
към беседата >>
Не виждаш ли, че съм цар?
Ще ви приведа един пример, за да изясня идеята си. Някой си прост актьор влязъл в една трупа и в скоро време се повдигнал. Там играл роля на цар. До това време той бил скромен и добър, но откак играл тази роля, забравил своето предишно положение извън сцената и като се връщал у дома си, отнасял се с жена си заповеднически, властно. Казвал ѝ: „Знаеш ли кой съм аз?
Не виждаш ли, че съм цар?
“ Ходи из къщи, заповядва, сърди се, че не го слушат. Жена му го гледа, чуди се какво иска, смята го за луд. Докато играе на сцената, всички му ръкопляскат, възхищават се от него, но щом слезе от сцената, никой не го признава за цар. И вие се намирате в същото положение. Някога в живота си сте играли роля на цар.
към беседата >>
Тя казва: „Аз не искам да видя тия деца, които заминават без мое позволение?
Има предание, че сегашните хора някога са живели на Месечината и когато я напуснали, за да дойдат да живеят на Земята, тя се разгневила, че дошли на Земята без нейно позволение. Оттогава тя крие лицето си. По-рано тя е била майка на хората, а сега това, което се вижда от нея, е бащата. Той казва: “Какво правят децата? “ Майка им не иска да ги види.
Тя казва: „Аз не искам да видя тия деца, които заминават без мое позволение?
“ Вярно ли е туй предание? Сега трябва да обясним защо Месечината се движи около Земята.
към беседата >>
“ Ходи из къщи, заповядва, сърди се, че не го слушат.
Някой си прост актьор влязъл в една трупа и в скоро време се повдигнал. Там играл роля на цар. До това време той бил скромен и добър, но откак играл тази роля, забравил своето предишно положение извън сцената и като се връщал у дома си, отнасял се с жена си заповеднически, властно. Казвал ѝ: „Знаеш ли кой съм аз? Не виждаш ли, че съм цар?
“ Ходи из къщи, заповядва, сърди се, че не го слушат.
Жена му го гледа, чуди се какво иска, смята го за луд. Докато играе на сцената, всички му ръкопляскат, възхищават се от него, но щом слезе от сцената, никой не го признава за цар. И вие се намирате в същото положение. Някога в живота си сте играли роля на цар. Тогава сте имали много почести, слава, умни сте били, всички са признавали вашето царско достойнство.
към беседата >>
“ Вярно ли е туй предание?
Оттогава тя крие лицето си. По-рано тя е била майка на хората, а сега това, което се вижда от нея, е бащата. Той казва: “Какво правят децата? “ Майка им не иска да ги види. Тя казва: „Аз не искам да видя тия деца, които заминават без мое позволение?
“ Вярно ли е туй предание?
Сега трябва да обясним защо Месечината се движи около Земята.
към беседата >>
Жена му го гледа, чуди се какво иска, смята го за луд.
Там играл роля на цар. До това време той бил скромен и добър, но откак играл тази роля, забравил своето предишно положение извън сцената и като се връщал у дома си, отнасял се с жена си заповеднически, властно. Казвал ѝ: „Знаеш ли кой съм аз? Не виждаш ли, че съм цар? “ Ходи из къщи, заповядва, сърди се, че не го слушат.
Жена му го гледа, чуди се какво иска, смята го за луд.
Докато играе на сцената, всички му ръкопляскат, възхищават се от него, но щом слезе от сцената, никой не го признава за цар. И вие се намирате в същото положение. Някога в живота си сте играли роля на цар. Тогава сте имали много почести, слава, умни сте били, всички са признавали вашето царско достойнство. Днес обаче не сте царе, но вие имате за себе си високо мнение.
към беседата >>
Сега трябва да обясним защо Месечината се движи около Земята.
По-рано тя е била майка на хората, а сега това, което се вижда от нея, е бащата. Той казва: “Какво правят децата? “ Майка им не иска да ги види. Тя казва: „Аз не искам да видя тия деца, които заминават без мое позволение? “ Вярно ли е туй предание?
Сега трябва да обясним защо Месечината се движи около Земята.
към беседата >>
Докато играе на сцената, всички му ръкопляскат, възхищават се от него, но щом слезе от сцената, никой не го признава за цар.
До това време той бил скромен и добър, но откак играл тази роля, забравил своето предишно положение извън сцената и като се връщал у дома си, отнасял се с жена си заповеднически, властно. Казвал ѝ: „Знаеш ли кой съм аз? Не виждаш ли, че съм цар? “ Ходи из къщи, заповядва, сърди се, че не го слушат. Жена му го гледа, чуди се какво иска, смята го за луд.
Докато играе на сцената, всички му ръкопляскат, възхищават се от него, но щом слезе от сцената, никой не го признава за цар.
И вие се намирате в същото положение. Някога в живота си сте играли роля на цар. Тогава сте имали много почести, слава, умни сте били, всички са признавали вашето царско достойнство. Днес обаче не сте царе, но вие имате за себе си високо мнение. Вие мълчите, не се издавате, минавате за скромни, но всеки мисли, че няма друг като него.
към беседата >>
Изпейте упражнението Вехади!
Изпейте упражнението Вехади!
към беседата >>
И вие се намирате в същото положение.
Казвал ѝ: „Знаеш ли кой съм аз? Не виждаш ли, че съм цар? “ Ходи из къщи, заповядва, сърди се, че не го слушат. Жена му го гледа, чуди се какво иска, смята го за луд. Докато играе на сцената, всички му ръкопляскат, възхищават се от него, но щом слезе от сцената, никой не го признава за цар.
И вие се намирате в същото положение.
Някога в живота си сте играли роля на цар. Тогава сте имали много почести, слава, умни сте били, всички са признавали вашето царско достойнство. Днес обаче не сте царе, но вие имате за себе си високо мнение. Вие мълчите, не се издавате, минавате за скромни, но всеки мисли, че няма друг като него. Всеки казва за себе си: „Вие не ме гледайте, че съм толкова прост външно.
към беседата >>
Сега ще направим едно упражнение – движение с двете ръце във вид на трептения.
Сега ще направим едно упражнение – движение с двете ръце във вид на трептения.
към беседата >>
Някога в живота си сте играли роля на цар.
Не виждаш ли, че съм цар? “ Ходи из къщи, заповядва, сърди се, че не го слушат. Жена му го гледа, чуди се какво иска, смята го за луд. Докато играе на сцената, всички му ръкопляскат, възхищават се от него, но щом слезе от сцената, никой не го признава за цар. И вие се намирате в същото положение.
Някога в живота си сте играли роля на цар.
Тогава сте имали много почести, слава, умни сте били, всички са признавали вашето царско достойнство. Днес обаче не сте царе, но вие имате за себе си високо мнение. Вие мълчите, не се издавате, минавате за скромни, но всеки мисли, че няма друг като него. Всеки казва за себе си: „Вие не ме гледайте, че съм толкова прост външно. Това само тъй изглежда.
към беседата >>
Аз трябва да ви обясня това упражнение, защото невежеството е майка на много злини.
Аз трябва да ви обясня това упражнение, защото невежеството е майка на много злини.
Двете ръце представляват два проводника на енергия, които се развиват в човешкото тяло. Значи в тялото на човека има едно общо течение, което се образува от съединението на отрицателното течение в дясната половина на тялото и положителното течение в лявата половина на тялото. Понякога хората събират двете си ръце, за да стане обмяна между тях и енергиите, които идват от Слънцето и от Земята. Често с тия движения, с тия трептения на ръцете ние уравновесяваме тия две течения. Както и да поставяте ръцете си, всякога става изтичане, но като ги съедините, енергиите на Природата се използват по-разумно.
към беседата >>
Тогава сте имали много почести, слава, умни сте били, всички са признавали вашето царско достойнство.
“ Ходи из къщи, заповядва, сърди се, че не го слушат. Жена му го гледа, чуди се какво иска, смята го за луд. Докато играе на сцената, всички му ръкопляскат, възхищават се от него, но щом слезе от сцената, никой не го признава за цар. И вие се намирате в същото положение. Някога в живота си сте играли роля на цар.
Тогава сте имали много почести, слава, умни сте били, всички са признавали вашето царско достойнство.
Днес обаче не сте царе, но вие имате за себе си високо мнение. Вие мълчите, не се издавате, минавате за скромни, но всеки мисли, че няма друг като него. Всеки казва за себе си: „Вие не ме гледайте, че съм толкова прост външно. Това само тъй изглежда. В мене има скрито нещо царско, което вие не виждате.“ Наистина се крие нещо царско в тебе – скоро си играл царска роля на сцената.
към беседата >>
Двете ръце представляват два проводника на енергия, които се развиват в човешкото тяло.
Аз трябва да ви обясня това упражнение, защото невежеството е майка на много злини.
Двете ръце представляват два проводника на енергия, които се развиват в човешкото тяло.
Значи в тялото на човека има едно общо течение, което се образува от съединението на отрицателното течение в дясната половина на тялото и положителното течение в лявата половина на тялото. Понякога хората събират двете си ръце, за да стане обмяна между тях и енергиите, които идват от Слънцето и от Земята. Често с тия движения, с тия трептения на ръцете ние уравновесяваме тия две течения. Както и да поставяте ръцете си, всякога става изтичане, но като ги съедините, енергиите на Природата се използват по-разумно. Ако човек държи дълго време ръцете си затворени, в него става подпушване.
към беседата >>
Днес обаче не сте царе, но вие имате за себе си високо мнение.
Жена му го гледа, чуди се какво иска, смята го за луд. Докато играе на сцената, всички му ръкопляскат, възхищават се от него, но щом слезе от сцената, никой не го признава за цар. И вие се намирате в същото положение. Някога в живота си сте играли роля на цар. Тогава сте имали много почести, слава, умни сте били, всички са признавали вашето царско достойнство.
Днес обаче не сте царе, но вие имате за себе си високо мнение.
Вие мълчите, не се издавате, минавате за скромни, но всеки мисли, че няма друг като него. Всеки казва за себе си: „Вие не ме гледайте, че съм толкова прост външно. Това само тъй изглежда. В мене има скрито нещо царско, което вие не виждате.“ Наистина се крие нещо царско в тебе – скоро си играл царска роля на сцената. Аз зная това, но питам: какво царско има скрито в твоята душа?
към беседата >>
Значи в тялото на човека има едно общо течение, което се образува от съединението на отрицателното течение в дясната половина на тялото и положителното течение в лявата половина на тялото.
Аз трябва да ви обясня това упражнение, защото невежеството е майка на много злини. Двете ръце представляват два проводника на енергия, които се развиват в човешкото тяло.
Значи в тялото на човека има едно общо течение, което се образува от съединението на отрицателното течение в дясната половина на тялото и положителното течение в лявата половина на тялото.
Понякога хората събират двете си ръце, за да стане обмяна между тях и енергиите, които идват от Слънцето и от Земята. Често с тия движения, с тия трептения на ръцете ние уравновесяваме тия две течения. Както и да поставяте ръцете си, всякога става изтичане, но като ги съедините, енергиите на Природата се използват по-разумно. Ако човек държи дълго време ръцете си затворени, в него става подпушване. Най-добре е да става допиране на ръцете само с върховете на пръстите.
към беседата >>
Вие мълчите, не се издавате, минавате за скромни, но всеки мисли, че няма друг като него.
Докато играе на сцената, всички му ръкопляскат, възхищават се от него, но щом слезе от сцената, никой не го признава за цар. И вие се намирате в същото положение. Някога в живота си сте играли роля на цар. Тогава сте имали много почести, слава, умни сте били, всички са признавали вашето царско достойнство. Днес обаче не сте царе, но вие имате за себе си високо мнение.
Вие мълчите, не се издавате, минавате за скромни, но всеки мисли, че няма друг като него.
Всеки казва за себе си: „Вие не ме гледайте, че съм толкова прост външно. Това само тъй изглежда. В мене има скрито нещо царско, което вие не виждате.“ Наистина се крие нещо царско в тебе – скоро си играл царска роля на сцената. Аз зная това, но питам: какво царско има скрито в твоята душа? Това е важният въпрос.
към беседата >>
Понякога хората събират двете си ръце, за да стане обмяна между тях и енергиите, които идват от Слънцето и от Земята.
Аз трябва да ви обясня това упражнение, защото невежеството е майка на много злини. Двете ръце представляват два проводника на енергия, които се развиват в човешкото тяло. Значи в тялото на човека има едно общо течение, което се образува от съединението на отрицателното течение в дясната половина на тялото и положителното течение в лявата половина на тялото.
Понякога хората събират двете си ръце, за да стане обмяна между тях и енергиите, които идват от Слънцето и от Земята.
Често с тия движения, с тия трептения на ръцете ние уравновесяваме тия две течения. Както и да поставяте ръцете си, всякога става изтичане, но като ги съедините, енергиите на Природата се използват по-разумно. Ако човек държи дълго време ръцете си затворени, в него става подпушване. Най-добре е да става допиране на ръцете само с върховете на пръстите. Когато човек заключва, т.е.
към беседата >>
Всеки казва за себе си: „Вие не ме гледайте, че съм толкова прост външно.
И вие се намирате в същото положение. Някога в живота си сте играли роля на цар. Тогава сте имали много почести, слава, умни сте били, всички са признавали вашето царско достойнство. Днес обаче не сте царе, но вие имате за себе си високо мнение. Вие мълчите, не се издавате, минавате за скромни, но всеки мисли, че няма друг като него.
Всеки казва за себе си: „Вие не ме гледайте, че съм толкова прост външно.
Това само тъй изглежда. В мене има скрито нещо царско, което вие не виждате.“ Наистина се крие нещо царско в тебе – скоро си играл царска роля на сцената. Аз зная това, но питам: какво царско има скрито в твоята душа? Това е важният въпрос. Ако в душата ти има скрито нещо хубаво, благородно – изнеси го за себе си, за своите ближни, за Бога, колкото малко и да е то.
към беседата >>
Често с тия движения, с тия трептения на ръцете ние уравновесяваме тия две течения.
Аз трябва да ви обясня това упражнение, защото невежеството е майка на много злини. Двете ръце представляват два проводника на енергия, които се развиват в човешкото тяло. Значи в тялото на човека има едно общо течение, което се образува от съединението на отрицателното течение в дясната половина на тялото и положителното течение в лявата половина на тялото. Понякога хората събират двете си ръце, за да стане обмяна между тях и енергиите, които идват от Слънцето и от Земята.
Често с тия движения, с тия трептения на ръцете ние уравновесяваме тия две течения.
Както и да поставяте ръцете си, всякога става изтичане, но като ги съедините, енергиите на Природата се използват по-разумно. Ако човек държи дълго време ръцете си затворени, в него става подпушване. Най-добре е да става допиране на ръцете само с върховете на пръстите. Когато човек заключва, т.е. затваря ръцете си, това показва, че той е подпушен, има някакво смущение в душата си.
към беседата >>
Това само тъй изглежда.
Някога в живота си сте играли роля на цар. Тогава сте имали много почести, слава, умни сте били, всички са признавали вашето царско достойнство. Днес обаче не сте царе, но вие имате за себе си високо мнение. Вие мълчите, не се издавате, минавате за скромни, но всеки мисли, че няма друг като него. Всеки казва за себе си: „Вие не ме гледайте, че съм толкова прост външно.
Това само тъй изглежда.
В мене има скрито нещо царско, което вие не виждате.“ Наистина се крие нещо царско в тебе – скоро си играл царска роля на сцената. Аз зная това, но питам: какво царско има скрито в твоята душа? Това е важният въпрос. Ако в душата ти има скрито нещо хубаво, благородно – изнеси го за себе си, за своите ближни, за Бога, колкото малко и да е то. Може да е малко като кокиче – изнеси го.
към беседата >>
Както и да поставяте ръцете си, всякога става изтичане, но като ги съедините, енергиите на Природата се използват по-разумно.
Аз трябва да ви обясня това упражнение, защото невежеството е майка на много злини. Двете ръце представляват два проводника на енергия, които се развиват в човешкото тяло. Значи в тялото на човека има едно общо течение, което се образува от съединението на отрицателното течение в дясната половина на тялото и положителното течение в лявата половина на тялото. Понякога хората събират двете си ръце, за да стане обмяна между тях и енергиите, които идват от Слънцето и от Земята. Често с тия движения, с тия трептения на ръцете ние уравновесяваме тия две течения.
Както и да поставяте ръцете си, всякога става изтичане, но като ги съедините, енергиите на Природата се използват по-разумно.
Ако човек държи дълго време ръцете си затворени, в него става подпушване. Най-добре е да става допиране на ръцете само с върховете на пръстите. Когато човек заключва, т.е. затваря ръцете си, това показва, че той е подпушен, има някакво смущение в душата си. Когато двама души се хващат на кръст с двете си ръце, образуват се един вид кръстосани течения, с които нищо не се разрешава.
към беседата >>
В мене има скрито нещо царско, което вие не виждате.“ Наистина се крие нещо царско в тебе – скоро си играл царска роля на сцената.
Тогава сте имали много почести, слава, умни сте били, всички са признавали вашето царско достойнство. Днес обаче не сте царе, но вие имате за себе си високо мнение. Вие мълчите, не се издавате, минавате за скромни, но всеки мисли, че няма друг като него. Всеки казва за себе си: „Вие не ме гледайте, че съм толкова прост външно. Това само тъй изглежда.
В мене има скрито нещо царско, което вие не виждате.“ Наистина се крие нещо царско в тебе – скоро си играл царска роля на сцената.
Аз зная това, но питам: какво царско има скрито в твоята душа? Това е важният въпрос. Ако в душата ти има скрито нещо хубаво, благородно – изнеси го за себе си, за своите ближни, за Бога, колкото малко и да е то. Може да е малко като кокиче – изнеси го. Като ученици вие трябва да изнесете и най-малкото добро качество, което имате скрито в душата си, и да го разработите.
към беседата >>
Ако човек държи дълго време ръцете си затворени, в него става подпушване.
Двете ръце представляват два проводника на енергия, които се развиват в човешкото тяло. Значи в тялото на човека има едно общо течение, което се образува от съединението на отрицателното течение в дясната половина на тялото и положителното течение в лявата половина на тялото. Понякога хората събират двете си ръце, за да стане обмяна между тях и енергиите, които идват от Слънцето и от Земята. Често с тия движения, с тия трептения на ръцете ние уравновесяваме тия две течения. Както и да поставяте ръцете си, всякога става изтичане, но като ги съедините, енергиите на Природата се използват по-разумно.
Ако човек държи дълго време ръцете си затворени, в него става подпушване.
Най-добре е да става допиране на ръцете само с върховете на пръстите. Когато човек заключва, т.е. затваря ръцете си, това показва, че той е подпушен, има някакво смущение в душата си. Когато двама души се хващат на кръст с двете си ръце, образуват се един вид кръстосани течения, с които нищо не се разрешава. Това е губене на време.
към беседата >>
Аз зная това, но питам: какво царско има скрито в твоята душа?
Днес обаче не сте царе, но вие имате за себе си високо мнение. Вие мълчите, не се издавате, минавате за скромни, но всеки мисли, че няма друг като него. Всеки казва за себе си: „Вие не ме гледайте, че съм толкова прост външно. Това само тъй изглежда. В мене има скрито нещо царско, което вие не виждате.“ Наистина се крие нещо царско в тебе – скоро си играл царска роля на сцената.
Аз зная това, но питам: какво царско има скрито в твоята душа?
Това е важният въпрос. Ако в душата ти има скрито нещо хубаво, благородно – изнеси го за себе си, за своите ближни, за Бога, колкото малко и да е то. Може да е малко като кокиче – изнеси го. Като ученици вие трябва да изнесете и най-малкото добро качество, което имате скрито в душата си, и да го разработите.
към беседата >>
Най-добре е да става допиране на ръцете само с върховете на пръстите.
Значи в тялото на човека има едно общо течение, което се образува от съединението на отрицателното течение в дясната половина на тялото и положителното течение в лявата половина на тялото. Понякога хората събират двете си ръце, за да стане обмяна между тях и енергиите, които идват от Слънцето и от Земята. Често с тия движения, с тия трептения на ръцете ние уравновесяваме тия две течения. Както и да поставяте ръцете си, всякога става изтичане, но като ги съедините, енергиите на Природата се използват по-разумно. Ако човек държи дълго време ръцете си затворени, в него става подпушване.
Най-добре е да става допиране на ръцете само с върховете на пръстите.
Когато човек заключва, т.е. затваря ръцете си, това показва, че той е подпушен, има някакво смущение в душата си. Когато двама души се хващат на кръст с двете си ръце, образуват се един вид кръстосани течения, с които нищо не се разрешава. Това е губене на време. Някои хора пък хващат с дясната си ръка лявата на някого или обратно.
към беседата >>
Това е важният въпрос.
Вие мълчите, не се издавате, минавате за скромни, но всеки мисли, че няма друг като него. Всеки казва за себе си: „Вие не ме гледайте, че съм толкова прост външно. Това само тъй изглежда. В мене има скрито нещо царско, което вие не виждате.“ Наистина се крие нещо царско в тебе – скоро си играл царска роля на сцената. Аз зная това, но питам: какво царско има скрито в твоята душа?
Това е важният въпрос.
Ако в душата ти има скрито нещо хубаво, благородно – изнеси го за себе си, за своите ближни, за Бога, колкото малко и да е то. Може да е малко като кокиче – изнеси го. Като ученици вие трябва да изнесете и най-малкото добро качество, което имате скрито в душата си, и да го разработите.
към беседата >>
Когато човек заключва, т.е.
Понякога хората събират двете си ръце, за да стане обмяна между тях и енергиите, които идват от Слънцето и от Земята. Често с тия движения, с тия трептения на ръцете ние уравновесяваме тия две течения. Както и да поставяте ръцете си, всякога става изтичане, но като ги съедините, енергиите на Природата се използват по-разумно. Ако човек държи дълго време ръцете си затворени, в него става подпушване. Най-добре е да става допиране на ръцете само с върховете на пръстите.
Когато човек заключва, т.е.
затваря ръцете си, това показва, че той е подпушен, има някакво смущение в душата си. Когато двама души се хващат на кръст с двете си ръце, образуват се един вид кръстосани течения, с които нищо не се разрешава. Това е губене на време. Някои хора пък хващат с дясната си ръка лявата на някого или обратно.
към беседата >>
Ако в душата ти има скрито нещо хубаво, благородно – изнеси го за себе си, за своите ближни, за Бога, колкото малко и да е то.
Всеки казва за себе си: „Вие не ме гледайте, че съм толкова прост външно. Това само тъй изглежда. В мене има скрито нещо царско, което вие не виждате.“ Наистина се крие нещо царско в тебе – скоро си играл царска роля на сцената. Аз зная това, но питам: какво царско има скрито в твоята душа? Това е важният въпрос.
Ако в душата ти има скрито нещо хубаво, благородно – изнеси го за себе си, за своите ближни, за Бога, колкото малко и да е то.
Може да е малко като кокиче – изнеси го. Като ученици вие трябва да изнесете и най-малкото добро качество, което имате скрито в душата си, и да го разработите.
към беседата >>
затваря ръцете си, това показва, че той е подпушен, има някакво смущение в душата си.
Често с тия движения, с тия трептения на ръцете ние уравновесяваме тия две течения. Както и да поставяте ръцете си, всякога става изтичане, но като ги съедините, енергиите на Природата се използват по-разумно. Ако човек държи дълго време ръцете си затворени, в него става подпушване. Най-добре е да става допиране на ръцете само с върховете на пръстите. Когато човек заключва, т.е.
затваря ръцете си, това показва, че той е подпушен, има някакво смущение в душата си.
Когато двама души се хващат на кръст с двете си ръце, образуват се един вид кръстосани течения, с които нищо не се разрешава. Това е губене на време. Някои хора пък хващат с дясната си ръка лявата на някого или обратно.
към беседата >>
Може да е малко като кокиче – изнеси го.
Това само тъй изглежда. В мене има скрито нещо царско, което вие не виждате.“ Наистина се крие нещо царско в тебе – скоро си играл царска роля на сцената. Аз зная това, но питам: какво царско има скрито в твоята душа? Това е важният въпрос. Ако в душата ти има скрито нещо хубаво, благородно – изнеси го за себе си, за своите ближни, за Бога, колкото малко и да е то.
Може да е малко като кокиче – изнеси го.
Като ученици вие трябва да изнесете и най-малкото добро качество, което имате скрито в душата си, и да го разработите.
към беседата >>
Когато двама души се хващат на кръст с двете си ръце, образуват се един вид кръстосани течения, с които нищо не се разрешава.
Както и да поставяте ръцете си, всякога става изтичане, но като ги съедините, енергиите на Природата се използват по-разумно. Ако човек държи дълго време ръцете си затворени, в него става подпушване. Най-добре е да става допиране на ръцете само с върховете на пръстите. Когато човек заключва, т.е. затваря ръцете си, това показва, че той е подпушен, има някакво смущение в душата си.
Когато двама души се хващат на кръст с двете си ръце, образуват се един вид кръстосани течения, с които нищо не се разрешава.
Това е губене на време. Някои хора пък хващат с дясната си ръка лявата на някого или обратно.
към беседата >>
Като ученици вие трябва да изнесете и най-малкото добро качество, което имате скрито в душата си, и да го разработите.
В мене има скрито нещо царско, което вие не виждате.“ Наистина се крие нещо царско в тебе – скоро си играл царска роля на сцената. Аз зная това, но питам: какво царско има скрито в твоята душа? Това е важният въпрос. Ако в душата ти има скрито нещо хубаво, благородно – изнеси го за себе си, за своите ближни, за Бога, колкото малко и да е то. Може да е малко като кокиче – изнеси го.
Като ученици вие трябва да изнесете и най-малкото добро качество, което имате скрито в душата си, и да го разработите.
към беседата >>
Това е губене на време.
Ако човек държи дълго време ръцете си затворени, в него става подпушване. Най-добре е да става допиране на ръцете само с върховете на пръстите. Когато човек заключва, т.е. затваря ръцете си, това показва, че той е подпушен, има някакво смущение в душата си. Когато двама души се хващат на кръст с двете си ръце, образуват се един вид кръстосани течения, с които нищо не се разрешава.
Това е губене на време.
Някои хора пък хващат с дясната си ръка лявата на някого или обратно.
към беседата >>
Всички вие сега минавате през две състояния: едното е на обезсърчаване, а другото – на насърчаване.
Всички вие сега минавате през две състояния: едното е на обезсърчаване, а другото – на насърчаване.
Дойде някой при мене, оплаква ми се и казва: „От мен човек няма да стане.“ Действително, така е. Това е една фаза. Господ ви е турил в някоя реторта, нов човек кове от вас. Като излезете от ретортата, казвате: „От мене човек ще стане.“ И това е вярно. Какво значи това: от мен човек няма да стане?
към беседата >>
Някои хора пък хващат с дясната си ръка лявата на някого или обратно.
Най-добре е да става допиране на ръцете само с върховете на пръстите. Когато човек заключва, т.е. затваря ръцете си, това показва, че той е подпушен, има някакво смущение в душата си. Когато двама души се хващат на кръст с двете си ръце, образуват се един вид кръстосани течения, с които нищо не се разрешава. Това е губене на време.
Някои хора пък хващат с дясната си ръка лявата на някого или обратно.
към беседата >>
Дойде някой при мене, оплаква ми се и казва: „От мен човек няма да стане.“ Действително, така е.
Всички вие сега минавате през две състояния: едното е на обезсърчаване, а другото – на насърчаване.
Дойде някой при мене, оплаква ми се и казва: „От мен човек няма да стане.“ Действително, така е.
Това е една фаза. Господ ви е турил в някоя реторта, нов човек кове от вас. Като излезете от ретортата, казвате: „От мене човек ще стане.“ И това е вярно. Какво значи това: от мен човек няма да стане? То значи: такъв, какъвто си днес, наистина от теб човек не може да стане, но след тази реторта от теб човек ще стане.
към беседата >>
Не, най-естествено ръкуване е лекото допиране на дясна ръка с дясна.
Не, най-естествено ръкуване е лекото допиране на дясна ръка с дясна.
Тогава теченията стават правилно. Когато човек спи, той знае де да тури ръцете си. Тия части от организма, в които теченията не са правилни, заболяват. Всички болести в известни удове се дължат на това, че в тях няма достатъчно жизнена енергия. Хората турят ръката си върху болния орган, за да се обнови.
към беседата >>
Това е една фаза.
Всички вие сега минавате през две състояния: едното е на обезсърчаване, а другото – на насърчаване. Дойде някой при мене, оплаква ми се и казва: „От мен човек няма да стане.“ Действително, така е.
Това е една фаза.
Господ ви е турил в някоя реторта, нов човек кове от вас. Като излезете от ретортата, казвате: „От мене човек ще стане.“ И това е вярно. Какво значи това: от мен човек няма да стане? То значи: такъв, какъвто си днес, наистина от теб човек не може да стане, но след тази реторта от теб човек ще стане. Какво представлява ретортата?
към беседата >>
Тогава теченията стават правилно.
Не, най-естествено ръкуване е лекото допиране на дясна ръка с дясна.
Тогава теченията стават правилно.
Когато човек спи, той знае де да тури ръцете си. Тия части от организма, в които теченията не са правилни, заболяват. Всички болести в известни удове се дължат на това, че в тях няма достатъчно жизнена енергия. Хората турят ръката си върху болния орган, за да се обнови. Той може да се обнови не само с ръката, но и чрез мисълта, която минава през нервите на този орган.
към беседата >>
Господ ви е турил в някоя реторта, нов човек кове от вас.
Всички вие сега минавате през две състояния: едното е на обезсърчаване, а другото – на насърчаване. Дойде някой при мене, оплаква ми се и казва: „От мен човек няма да стане.“ Действително, така е. Това е една фаза.
Господ ви е турил в някоя реторта, нов човек кове от вас.
Като излезете от ретортата, казвате: „От мене човек ще стане.“ И това е вярно. Какво значи това: от мен човек няма да стане? То значи: такъв, какъвто си днес, наистина от теб човек не може да стане, но след тази реторта от теб човек ще стане. Какво представлява ретортата? – Страданията.
към беседата >>
Когато човек спи, той знае де да тури ръцете си.
Не, най-естествено ръкуване е лекото допиране на дясна ръка с дясна. Тогава теченията стават правилно.
Когато човек спи, той знае де да тури ръцете си.
Тия части от организма, в които теченията не са правилни, заболяват. Всички болести в известни удове се дължат на това, че в тях няма достатъчно жизнена енергия. Хората турят ръката си върху болния орган, за да се обнови. Той може да се обнови не само с ръката, но и чрез мисълта, която минава през нервите на този орган. Мисълта е енергия, която се изпраща до него.
към беседата >>
Като излезете от ретортата, казвате: „От мене човек ще стане.“ И това е вярно.
Всички вие сега минавате през две състояния: едното е на обезсърчаване, а другото – на насърчаване. Дойде някой при мене, оплаква ми се и казва: „От мен човек няма да стане.“ Действително, така е. Това е една фаза. Господ ви е турил в някоя реторта, нов човек кове от вас.
Като излезете от ретортата, казвате: „От мене човек ще стане.“ И това е вярно.
Какво значи това: от мен човек няма да стане? То значи: такъв, какъвто си днес, наистина от теб човек не може да стане, но след тази реторта от теб човек ще стане. Какво представлява ретортата? – Страданията. Като пострадаш, ще придобиеш по-голяма опитност и от теб човек ще стане.
към беседата >>
Тия части от организма, в които теченията не са правилни, заболяват.
Не, най-естествено ръкуване е лекото допиране на дясна ръка с дясна. Тогава теченията стават правилно. Когато човек спи, той знае де да тури ръцете си.
Тия части от организма, в които теченията не са правилни, заболяват.
Всички болести в известни удове се дължат на това, че в тях няма достатъчно жизнена енергия. Хората турят ръката си върху болния орган, за да се обнови. Той може да се обнови не само с ръката, но и чрез мисълта, която минава през нервите на този орган. Мисълта е енергия, която се изпраща до него. Човек трябва да разбира тия неща разумно, за да се ползва от тях.
към беседата >>
Какво значи това: от мен човек няма да стане?
Всички вие сега минавате през две състояния: едното е на обезсърчаване, а другото – на насърчаване. Дойде някой при мене, оплаква ми се и казва: „От мен човек няма да стане.“ Действително, така е. Това е една фаза. Господ ви е турил в някоя реторта, нов човек кове от вас. Като излезете от ретортата, казвате: „От мене човек ще стане.“ И това е вярно.
Какво значи това: от мен човек няма да стане?
То значи: такъв, какъвто си днес, наистина от теб човек не може да стане, но след тази реторта от теб човек ще стане. Какво представлява ретортата? – Страданията. Като пострадаш, ще придобиеш по-голяма опитност и от теб човек ще стане. В първо време ще настане помрачение, недоволство, бушуване, ще изпъкнат в ума ти този-онзи от твои минали съществувания, този-онзи от сегашното ти съществувание, ще изскочат насреща ти неуредени сметки и т.н.
към беседата >>
Всички болести в известни удове се дължат на това, че в тях няма достатъчно жизнена енергия.
Не, най-естествено ръкуване е лекото допиране на дясна ръка с дясна. Тогава теченията стават правилно. Когато човек спи, той знае де да тури ръцете си. Тия части от организма, в които теченията не са правилни, заболяват.
Всички болести в известни удове се дължат на това, че в тях няма достатъчно жизнена енергия.
Хората турят ръката си върху болния орган, за да се обнови. Той може да се обнови не само с ръката, но и чрез мисълта, която минава през нервите на този орган. Мисълта е енергия, която се изпраща до него. Човек трябва да разбира тия неща разумно, за да се ползва от тях.
към беседата >>
То значи: такъв, какъвто си днес, наистина от теб човек не може да стане, но след тази реторта от теб човек ще стане.
Дойде някой при мене, оплаква ми се и казва: „От мен човек няма да стане.“ Действително, така е. Това е една фаза. Господ ви е турил в някоя реторта, нов човек кове от вас. Като излезете от ретортата, казвате: „От мене човек ще стане.“ И това е вярно. Какво значи това: от мен човек няма да стане?
То значи: такъв, какъвто си днес, наистина от теб човек не може да стане, но след тази реторта от теб човек ще стане.
Какво представлява ретортата? – Страданията. Като пострадаш, ще придобиеш по-голяма опитност и от теб човек ще стане. В първо време ще настане помрачение, недоволство, бушуване, ще изпъкнат в ума ти този-онзи от твои минали съществувания, този-онзи от сегашното ти съществувание, ще изскочат насреща ти неуредени сметки и т.н. Ти седиш в това положение ден, два, три като халосан и току изведнъж съзнанието ти се прояснява и ти се повдигнеш малко.
към беседата >>
Хората турят ръката си върху болния орган, за да се обнови.
Не, най-естествено ръкуване е лекото допиране на дясна ръка с дясна. Тогава теченията стават правилно. Когато човек спи, той знае де да тури ръцете си. Тия части от организма, в които теченията не са правилни, заболяват. Всички болести в известни удове се дължат на това, че в тях няма достатъчно жизнена енергия.
Хората турят ръката си върху болния орган, за да се обнови.
Той може да се обнови не само с ръката, но и чрез мисълта, която минава през нервите на този орган. Мисълта е енергия, която се изпраща до него. Човек трябва да разбира тия неща разумно, за да се ползва от тях.
към беседата >>
Какво представлява ретортата?
Това е една фаза. Господ ви е турил в някоя реторта, нов човек кове от вас. Като излезете от ретортата, казвате: „От мене човек ще стане.“ И това е вярно. Какво значи това: от мен човек няма да стане? То значи: такъв, какъвто си днес, наистина от теб човек не може да стане, но след тази реторта от теб човек ще стане.
Какво представлява ретортата?
– Страданията. Като пострадаш, ще придобиеш по-голяма опитност и от теб човек ще стане. В първо време ще настане помрачение, недоволство, бушуване, ще изпъкнат в ума ти този-онзи от твои минали съществувания, този-онзи от сегашното ти съществувание, ще изскочат насреща ти неуредени сметки и т.н. Ти седиш в това положение ден, два, три като халосан и току изведнъж съзнанието ти се прояснява и ти се повдигнеш малко. Как ще си обясните това състояние?
към беседата >>
Той може да се обнови не само с ръката, но и чрез мисълта, която минава през нервите на този орган.
Тогава теченията стават правилно. Когато човек спи, той знае де да тури ръцете си. Тия части от организма, в които теченията не са правилни, заболяват. Всички болести в известни удове се дължат на това, че в тях няма достатъчно жизнена енергия. Хората турят ръката си върху болния орган, за да се обнови.
Той може да се обнови не само с ръката, но и чрез мисълта, която минава през нервите на този орган.
Мисълта е енергия, която се изпраща до него. Човек трябва да разбира тия неща разумно, за да се ползва от тях.
към беседата >>
– Страданията.
Господ ви е турил в някоя реторта, нов човек кове от вас. Като излезете от ретортата, казвате: „От мене човек ще стане.“ И това е вярно. Какво значи това: от мен човек няма да стане? То значи: такъв, какъвто си днес, наистина от теб човек не може да стане, но след тази реторта от теб човек ще стане. Какво представлява ретортата?
– Страданията.
Като пострадаш, ще придобиеш по-голяма опитност и от теб човек ще стане. В първо време ще настане помрачение, недоволство, бушуване, ще изпъкнат в ума ти този-онзи от твои минали съществувания, този-онзи от сегашното ти съществувание, ще изскочат насреща ти неуредени сметки и т.н. Ти седиш в това положение ден, два, три като халосан и току изведнъж съзнанието ти се прояснява и ти се повдигнеш малко. Как ще си обясните това състояние? Това е много естествено състояние.
към беседата >>
Мисълта е енергия, която се изпраща до него.
Когато човек спи, той знае де да тури ръцете си. Тия части от организма, в които теченията не са правилни, заболяват. Всички болести в известни удове се дължат на това, че в тях няма достатъчно жизнена енергия. Хората турят ръката си върху болния орган, за да се обнови. Той може да се обнови не само с ръката, но и чрез мисълта, която минава през нервите на този орган.
Мисълта е енергия, която се изпраща до него.
Човек трябва да разбира тия неща разумно, за да се ползва от тях.
към беседата >>
Като пострадаш, ще придобиеш по-голяма опитност и от теб човек ще стане.
Като излезете от ретортата, казвате: „От мене човек ще стане.“ И това е вярно. Какво значи това: от мен човек няма да стане? То значи: такъв, какъвто си днес, наистина от теб човек не може да стане, но след тази реторта от теб човек ще стане. Какво представлява ретортата? – Страданията.
Като пострадаш, ще придобиеш по-голяма опитност и от теб човек ще стане.
В първо време ще настане помрачение, недоволство, бушуване, ще изпъкнат в ума ти този-онзи от твои минали съществувания, този-онзи от сегашното ти съществувание, ще изскочат насреща ти неуредени сметки и т.н. Ти седиш в това положение ден, два, три като халосан и току изведнъж съзнанието ти се прояснява и ти се повдигнеш малко. Как ще си обясните това състояние? Това е много естествено състояние. Пари нямаш – това е естествено състояние.
към беседата >>
Човек трябва да разбира тия неща разумно, за да се ползва от тях.
Тия части от организма, в които теченията не са правилни, заболяват. Всички болести в известни удове се дължат на това, че в тях няма достатъчно жизнена енергия. Хората турят ръката си върху болния орган, за да се обнови. Той може да се обнови не само с ръката, но и чрез мисълта, която минава през нервите на този орган. Мисълта е енергия, която се изпраща до него.
Човек трябва да разбира тия неща разумно, за да се ползва от тях.
към беседата >>
В първо време ще настане помрачение, недоволство, бушуване, ще изпъкнат в ума ти този-онзи от твои минали съществувания, този-онзи от сегашното ти съществувание, ще изскочат насреща ти неуредени сметки и т.н.
Какво значи това: от мен човек няма да стане? То значи: такъв, какъвто си днес, наистина от теб човек не може да стане, но след тази реторта от теб човек ще стане. Какво представлява ретортата? – Страданията. Като пострадаш, ще придобиеш по-голяма опитност и от теб човек ще стане.
В първо време ще настане помрачение, недоволство, бушуване, ще изпъкнат в ума ти този-онзи от твои минали съществувания, този-онзи от сегашното ти съществувание, ще изскочат насреща ти неуредени сметки и т.н.
Ти седиш в това положение ден, два, три като халосан и току изведнъж съзнанието ти се прояснява и ти се повдигнеш малко. Как ще си обясните това състояние? Това е много естествено състояние. Пари нямаш – това е естествено състояние. Имаш пари – това е естествено състояние.
към беседата >>
Някои казват: „Аз няма да правя такива движения.“ Природата заставя всеки човек да се движи.
Някои казват: „Аз няма да правя такива движения.“ Природата заставя всеки човек да се движи.
Всеки ден човек трябва да направи известно число движения. Ако не ги направи доброволно, той може да се подпуши. Ако не ги направи доброволно, ще дойде някоя болест. Като дойде болестта, той ще направи толкова движения, колкото са били необходими: ще рита, ще ляга, ще става, ще се върти на гръб, на корем, ще се навежда и т.н. Ще извърши толкова движения, колкото Природата е определила.
към беседата >>
2.
И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея
,
НБ
,
МС
, София, 5.7.1925г.,
Защото истинската Божествена култура изключва всѣко насилие.
– Исусъ обхождаше Галилея, за да види всички несъобразности въ живота и да ги изправи. Христосъ е дошълъ на земята, да види, защо хората страдатъ и защо умиратъ. Всички съврѣменни хора все роптаятъ. Всички търсятъ свободата, а при това не сѫ свободни. Всички хора иматъ училища, а при това не сѫ културни. Защо?
Защото истинската Божествена култура изключва всѣко насилие.
Цѣлата земя е пълна съ насилия. И между животнитѣ, и между растенията, и между хората, навсѣкѫдѣ сѫществуватъ насилия. Това не е правилно, това е борба между тѣхъ, борба за сѫществуване. Само между неразумнитѣ хора сѫществува насилие, само тѣ воюватъ помежду си. Слѣдователно, онзи истински Божествен животъ подразбира разумность, а разумностьта изключва всѣко насилие.
към беседата >>
“ Защо е на Бога едно развалено, едно миризливо сърдце?
Извѣяни сме ние, които не разбираме, които не знаемъ, какъ да го нагласяваме. Казвате: сърдцето ни е развалено. Не е така. Има едно сърдце, което не е развалено. Ако това сърдце е развалено, би ли казалъ Богъ: „Сине мой, дай ми сърдцето си!
“ Защо е на Бога едно развалено, едно миризливо сърдце?
Значи, човѣшкото сърдце е единъ скъпоцѣненъ камъкъ отъ първа степенъ. Ами че ако азъ дойда и поискамъ сърдцето ви, защо да не ми го дадете? Вие ще бѫдете въ положението на този светия, при когото дошла бѣдната вдовица и му казала: дай ми сърдцето си, да откупя сина си! Ако тази вдовица поиска сърдцето ви, защо да не ѝ го дадете? Ако единъ твой бѣденъ братъ ти каже: дай ми сърдцето си!
към беседата >>
У васъ трѣбва да има туй съзнание, да не злоупотрѣбявате съ Любовьта Божия.
Щомъ има въ насъ това желание, Богъ всѣкога ги заличава. Въ това може да бѫдете увѣрени. Но ако вие грѣшите съзнателно, това не е хубаво. Защо? Защото Богъ ще заличи грѣховетѣ ви, но вие пакъ ще страдате. Щомъ вие знаете, че Богъ е добъръ, любящъ, но съзнателно злоупотрѣбите съ тази Любовь, вие ще страдате.
У васъ трѣбва да има туй съзнание, да не злоупотрѣбявате съ Любовьта Божия.
Не трѣбва да изпитвате Бога! Всѣко насилие върху кое и да е сѫщество, е насилване на Бога, изнасилване на Божия Духъ. Благородно е човѣкъ да не насилва Духа Божий у когото и да е! У насъ трѣбва да има това благородство! Само така ще можемъ да дадемъ потикъ на новата култура.
към беседата >>
Цѣлата земя е пълна съ насилия.
Христосъ е дошълъ на земята, да види, защо хората страдатъ и защо умиратъ. Всички съврѣменни хора все роптаятъ. Всички търсятъ свободата, а при това не сѫ свободни. Всички хора иматъ училища, а при това не сѫ културни. Защо? Защото истинската Божествена култура изключва всѣко насилие.
Цѣлата земя е пълна съ насилия.
И между животнитѣ, и между растенията, и между хората, навсѣкѫдѣ сѫществуватъ насилия. Това не е правилно, това е борба между тѣхъ, борба за сѫществуване. Само между неразумнитѣ хора сѫществува насилие, само тѣ воюватъ помежду си. Слѣдователно, онзи истински Божествен животъ подразбира разумность, а разумностьта изключва всѣко насилие. Съврѣменнитѣ философи казватъ, че човѣкъ докато не се усъмни, не могълъ да разсѫждава, не могълъ да философствува.
към беседата >>
Значи, човѣшкото сърдце е единъ скъпоцѣненъ камъкъ отъ първа степенъ.
Казвате: сърдцето ни е развалено. Не е така. Има едно сърдце, което не е развалено. Ако това сърдце е развалено, би ли казалъ Богъ: „Сине мой, дай ми сърдцето си! “ Защо е на Бога едно развалено, едно миризливо сърдце?
Значи, човѣшкото сърдце е единъ скъпоцѣненъ камъкъ отъ първа степенъ.
Ами че ако азъ дойда и поискамъ сърдцето ви, защо да не ми го дадете? Вие ще бѫдете въ положението на този светия, при когото дошла бѣдната вдовица и му казала: дай ми сърдцето си, да откупя сина си! Ако тази вдовица поиска сърдцето ви, защо да не ѝ го дадете? Ако единъ твой бѣденъ братъ ти каже: дай ми сърдцето си! – Защо да не му го дадешъ?
към беседата >>
Не трѣбва да изпитвате Бога!
Въ това може да бѫдете увѣрени. Но ако вие грѣшите съзнателно, това не е хубаво. Защо? Защото Богъ ще заличи грѣховетѣ ви, но вие пакъ ще страдате. Щомъ вие знаете, че Богъ е добъръ, любящъ, но съзнателно злоупотрѣбите съ тази Любовь, вие ще страдате. У васъ трѣбва да има туй съзнание, да не злоупотрѣбявате съ Любовьта Божия.
Не трѣбва да изпитвате Бога!
Всѣко насилие върху кое и да е сѫщество, е насилване на Бога, изнасилване на Божия Духъ. Благородно е човѣкъ да не насилва Духа Божий у когото и да е! У насъ трѣбва да има това благородство! Само така ще можемъ да дадемъ потикъ на новата култура. Ако съединимъ умоветѣ си, волята си и разширимъ съзнанието си, тогава всички ще бѫдемъ близки, безъ да сме близки.
към беседата >>
И между животнитѣ, и между растенията, и между хората, навсѣкѫдѣ сѫществуватъ насилия.
Всички съврѣменни хора все роптаятъ. Всички търсятъ свободата, а при това не сѫ свободни. Всички хора иматъ училища, а при това не сѫ културни. Защо? Защото истинската Божествена култура изключва всѣко насилие. Цѣлата земя е пълна съ насилия.
И между животнитѣ, и между растенията, и между хората, навсѣкѫдѣ сѫществуватъ насилия.
Това не е правилно, това е борба между тѣхъ, борба за сѫществуване. Само между неразумнитѣ хора сѫществува насилие, само тѣ воюватъ помежду си. Слѣдователно, онзи истински Божествен животъ подразбира разумность, а разумностьта изключва всѣко насилие. Съврѣменнитѣ философи казватъ, че човѣкъ докато не се усъмни, не могълъ да разсѫждава, не могълъ да философствува. Други пъкъ казватъ, че човѣкъ, за да добие вдъхновение и умътъ му да почне да работи, непрѣменно трѣбвало да изпуши една цигара.
към беседата >>
Ами че ако азъ дойда и поискамъ сърдцето ви, защо да не ми го дадете?
Не е така. Има едно сърдце, което не е развалено. Ако това сърдце е развалено, би ли казалъ Богъ: „Сине мой, дай ми сърдцето си! “ Защо е на Бога едно развалено, едно миризливо сърдце? Значи, човѣшкото сърдце е единъ скъпоцѣненъ камъкъ отъ първа степенъ.
Ами че ако азъ дойда и поискамъ сърдцето ви, защо да не ми го дадете?
Вие ще бѫдете въ положението на този светия, при когото дошла бѣдната вдовица и му казала: дай ми сърдцето си, да откупя сина си! Ако тази вдовица поиска сърдцето ви, защо да не ѝ го дадете? Ако единъ твой бѣденъ братъ ти каже: дай ми сърдцето си! – Защо да не му го дадешъ? Ами че този твой братъ е единъ човѣкъ, когото никой не обича, всички се сипятъ върху него, хулятъ го, никой не му е казалъ до сега една сладка дума.
към беседата >>
Всѣко насилие върху кое и да е сѫщество, е насилване на Бога, изнасилване на Божия Духъ.
Но ако вие грѣшите съзнателно, това не е хубаво. Защо? Защото Богъ ще заличи грѣховетѣ ви, но вие пакъ ще страдате. Щомъ вие знаете, че Богъ е добъръ, любящъ, но съзнателно злоупотрѣбите съ тази Любовь, вие ще страдате. У васъ трѣбва да има туй съзнание, да не злоупотрѣбявате съ Любовьта Божия. Не трѣбва да изпитвате Бога!
Всѣко насилие върху кое и да е сѫщество, е насилване на Бога, изнасилване на Божия Духъ.
Благородно е човѣкъ да не насилва Духа Божий у когото и да е! У насъ трѣбва да има това благородство! Само така ще можемъ да дадемъ потикъ на новата култура. Ако съединимъ умоветѣ си, волята си и разширимъ съзнанието си, тогава всички ще бѫдемъ близки, безъ да сме близки. Ако не направимъ това, тогава ще бѫдемъ далечъ единъ отъ другъ, макаръ и по форма да сме близки. Защо?
към беседата >>
Това не е правилно, това е борба между тѣхъ, борба за сѫществуване.
Всички търсятъ свободата, а при това не сѫ свободни. Всички хора иматъ училища, а при това не сѫ културни. Защо? Защото истинската Божествена култура изключва всѣко насилие. Цѣлата земя е пълна съ насилия. И между животнитѣ, и между растенията, и между хората, навсѣкѫдѣ сѫществуватъ насилия.
Това не е правилно, това е борба между тѣхъ, борба за сѫществуване.
Само между неразумнитѣ хора сѫществува насилие, само тѣ воюватъ помежду си. Слѣдователно, онзи истински Божествен животъ подразбира разумность, а разумностьта изключва всѣко насилие. Съврѣменнитѣ философи казватъ, че човѣкъ докато не се усъмни, не могълъ да разсѫждава, не могълъ да философствува. Други пъкъ казватъ, че човѣкъ, за да добие вдъхновение и умътъ му да почне да работи, непрѣменно трѣбвало да изпуши една цигара. Наоколо му трѣбвало да се дигне малко димъ, и тогава умътъ му да започне да се проявява.
към беседата >>
Вие ще бѫдете въ положението на този светия, при когото дошла бѣдната вдовица и му казала: дай ми сърдцето си, да откупя сина си!
Има едно сърдце, което не е развалено. Ако това сърдце е развалено, би ли казалъ Богъ: „Сине мой, дай ми сърдцето си! “ Защо е на Бога едно развалено, едно миризливо сърдце? Значи, човѣшкото сърдце е единъ скъпоцѣненъ камъкъ отъ първа степенъ. Ами че ако азъ дойда и поискамъ сърдцето ви, защо да не ми го дадете?
Вие ще бѫдете въ положението на този светия, при когото дошла бѣдната вдовица и му казала: дай ми сърдцето си, да откупя сина си!
Ако тази вдовица поиска сърдцето ви, защо да не ѝ го дадете? Ако единъ твой бѣденъ братъ ти каже: дай ми сърдцето си! – Защо да не му го дадешъ? Ами че този твой братъ е единъ човѣкъ, когото никой не обича, всички се сипятъ върху него, хулятъ го, никой не му е казалъ до сега една сладка дума. Дай му сърдцето си и му кажи: „Братко, въ тебе има нѣщо хубаво, нѣщо добро, ти си една отлична душа!
към беседата >>
Благородно е човѣкъ да не насилва Духа Божий у когото и да е!
Защото Богъ ще заличи грѣховетѣ ви, но вие пакъ ще страдате. Щомъ вие знаете, че Богъ е добъръ, любящъ, но съзнателно злоупотрѣбите съ тази Любовь, вие ще страдате. У васъ трѣбва да има туй съзнание, да не злоупотрѣбявате съ Любовьта Божия. Не трѣбва да изпитвате Бога! Всѣко насилие върху кое и да е сѫщество, е насилване на Бога, изнасилване на Божия Духъ.
Благородно е човѣкъ да не насилва Духа Божий у когото и да е!
У насъ трѣбва да има това благородство! Само така ще можемъ да дадемъ потикъ на новата култура. Ако съединимъ умоветѣ си, волята си и разширимъ съзнанието си, тогава всички ще бѫдемъ близки, безъ да сме близки. Ако не направимъ това, тогава ще бѫдемъ далечъ единъ отъ другъ, макаръ и по форма да сме близки. Защо? Защото само волевитѣ разумни мисли, желания и дѣйствия съединяватъ хората.
към беседата >>
Само между неразумнитѣ хора сѫществува насилие, само тѣ воюватъ помежду си.
Всички хора иматъ училища, а при това не сѫ културни. Защо? Защото истинската Божествена култура изключва всѣко насилие. Цѣлата земя е пълна съ насилия. И между животнитѣ, и между растенията, и между хората, навсѣкѫдѣ сѫществуватъ насилия. Това не е правилно, това е борба между тѣхъ, борба за сѫществуване.
Само между неразумнитѣ хора сѫществува насилие, само тѣ воюватъ помежду си.
Слѣдователно, онзи истински Божествен животъ подразбира разумность, а разумностьта изключва всѣко насилие. Съврѣменнитѣ философи казватъ, че човѣкъ докато не се усъмни, не могълъ да разсѫждава, не могълъ да философствува. Други пъкъ казватъ, че човѣкъ, за да добие вдъхновение и умътъ му да почне да работи, непрѣменно трѣбвало да изпуши една цигара. Наоколо му трѣбвало да се дигне малко димъ, и тогава умътъ му да започне да се проявява. Трети пъкъ казватъ, че докато човѣкъ не изпие една чаша винце, не могълъ да добие вдъхновение да пише.
към беседата >>
Ако тази вдовица поиска сърдцето ви, защо да не ѝ го дадете?
Ако това сърдце е развалено, би ли казалъ Богъ: „Сине мой, дай ми сърдцето си! “ Защо е на Бога едно развалено, едно миризливо сърдце? Значи, човѣшкото сърдце е единъ скъпоцѣненъ камъкъ отъ първа степенъ. Ами че ако азъ дойда и поискамъ сърдцето ви, защо да не ми го дадете? Вие ще бѫдете въ положението на този светия, при когото дошла бѣдната вдовица и му казала: дай ми сърдцето си, да откупя сина си!
Ако тази вдовица поиска сърдцето ви, защо да не ѝ го дадете?
Ако единъ твой бѣденъ братъ ти каже: дай ми сърдцето си! – Защо да не му го дадешъ? Ами че този твой братъ е единъ човѣкъ, когото никой не обича, всички се сипятъ върху него, хулятъ го, никой не му е казалъ до сега една сладка дума. Дай му сърдцето си и му кажи: „Братко, въ тебе има нѣщо хубаво, нѣщо добро, ти си една отлична душа! И азъ съмъ готовъ, или готова, да извърша за тебе всичко онова, което Богъ иска“.
към беседата >>
У насъ трѣбва да има това благородство!
Щомъ вие знаете, че Богъ е добъръ, любящъ, но съзнателно злоупотрѣбите съ тази Любовь, вие ще страдате. У васъ трѣбва да има туй съзнание, да не злоупотрѣбявате съ Любовьта Божия. Не трѣбва да изпитвате Бога! Всѣко насилие върху кое и да е сѫщество, е насилване на Бога, изнасилване на Божия Духъ. Благородно е човѣкъ да не насилва Духа Божий у когото и да е!
У насъ трѣбва да има това благородство!
Само така ще можемъ да дадемъ потикъ на новата култура. Ако съединимъ умоветѣ си, волята си и разширимъ съзнанието си, тогава всички ще бѫдемъ близки, безъ да сме близки. Ако не направимъ това, тогава ще бѫдемъ далечъ единъ отъ другъ, макаръ и по форма да сме близки. Защо? Защото само волевитѣ разумни мисли, желания и дѣйствия съединяватъ хората. И така, именно, ние ще бѫдемъ една мощна сила да извършимъ волята Божия още сега.
към беседата >>
Слѣдователно, онзи истински Божествен животъ подразбира разумность, а разумностьта изключва всѣко насилие.
Защото истинската Божествена култура изключва всѣко насилие. Цѣлата земя е пълна съ насилия. И между животнитѣ, и между растенията, и между хората, навсѣкѫдѣ сѫществуватъ насилия. Това не е правилно, това е борба между тѣхъ, борба за сѫществуване. Само между неразумнитѣ хора сѫществува насилие, само тѣ воюватъ помежду си.
Слѣдователно, онзи истински Божествен животъ подразбира разумность, а разумностьта изключва всѣко насилие.
Съврѣменнитѣ философи казватъ, че човѣкъ докато не се усъмни, не могълъ да разсѫждава, не могълъ да философствува. Други пъкъ казватъ, че човѣкъ, за да добие вдъхновение и умътъ му да почне да работи, непрѣменно трѣбвало да изпуши една цигара. Наоколо му трѣбвало да се дигне малко димъ, и тогава умътъ му да започне да се проявява. Трети пъкъ казватъ, че докато човѣкъ не изпие една чаша винце, не могълъ да добие вдъхновение да пише. И тогава, за потвърждение на мисъльта си привеждатъ капацитети, които, като изпивали едно, двѣ или повече кила вино, могли да напишатъ нѣкой хубавъ романъ или нѣкое философско съчинение.
към беседата >>
Ако единъ твой бѣденъ братъ ти каже: дай ми сърдцето си!
“ Защо е на Бога едно развалено, едно миризливо сърдце? Значи, човѣшкото сърдце е единъ скъпоцѣненъ камъкъ отъ първа степенъ. Ами че ако азъ дойда и поискамъ сърдцето ви, защо да не ми го дадете? Вие ще бѫдете въ положението на този светия, при когото дошла бѣдната вдовица и му казала: дай ми сърдцето си, да откупя сина си! Ако тази вдовица поиска сърдцето ви, защо да не ѝ го дадете?
Ако единъ твой бѣденъ братъ ти каже: дай ми сърдцето си!
– Защо да не му го дадешъ? Ами че този твой братъ е единъ човѣкъ, когото никой не обича, всички се сипятъ върху него, хулятъ го, никой не му е казалъ до сега една сладка дума. Дай му сърдцето си и му кажи: „Братко, въ тебе има нѣщо хубаво, нѣщо добро, ти си една отлична душа! И азъ съмъ готовъ, или готова, да извърша за тебе всичко онова, което Богъ иска“. Не разбирайте нѣщата по човѣшки, буквално, а по духъ, защото буквата убива, а духътъ дава животъ.
към беседата >>
Само така ще можемъ да дадемъ потикъ на новата култура.
У васъ трѣбва да има туй съзнание, да не злоупотрѣбявате съ Любовьта Божия. Не трѣбва да изпитвате Бога! Всѣко насилие върху кое и да е сѫщество, е насилване на Бога, изнасилване на Божия Духъ. Благородно е човѣкъ да не насилва Духа Божий у когото и да е! У насъ трѣбва да има това благородство!
Само така ще можемъ да дадемъ потикъ на новата култура.
Ако съединимъ умоветѣ си, волята си и разширимъ съзнанието си, тогава всички ще бѫдемъ близки, безъ да сме близки. Ако не направимъ това, тогава ще бѫдемъ далечъ единъ отъ другъ, макаръ и по форма да сме близки. Защо? Защото само волевитѣ разумни мисли, желания и дѣйствия съединяватъ хората. И така, именно, ние ще бѫдемъ една мощна сила да извършимъ волята Божия още сега. И при това, този е най-важниятъ моментъ въ нашия животъ.
към беседата >>
Съврѣменнитѣ философи казватъ, че човѣкъ докато не се усъмни, не могълъ да разсѫждава, не могълъ да философствува.
Цѣлата земя е пълна съ насилия. И между животнитѣ, и между растенията, и между хората, навсѣкѫдѣ сѫществуватъ насилия. Това не е правилно, това е борба между тѣхъ, борба за сѫществуване. Само между неразумнитѣ хора сѫществува насилие, само тѣ воюватъ помежду си. Слѣдователно, онзи истински Божествен животъ подразбира разумность, а разумностьта изключва всѣко насилие.
Съврѣменнитѣ философи казватъ, че човѣкъ докато не се усъмни, не могълъ да разсѫждава, не могълъ да философствува.
Други пъкъ казватъ, че човѣкъ, за да добие вдъхновение и умътъ му да почне да работи, непрѣменно трѣбвало да изпуши една цигара. Наоколо му трѣбвало да се дигне малко димъ, и тогава умътъ му да започне да се проявява. Трети пъкъ казватъ, че докато човѣкъ не изпие една чаша винце, не могълъ да добие вдъхновение да пише. И тогава, за потвърждение на мисъльта си привеждатъ капацитети, които, като изпивали едно, двѣ или повече кила вино, могли да напишатъ нѣкой хубавъ романъ или нѣкое философско съчинение. Азъ пъкъ зная тукъ въ България, казваха за единъ професоръ, че слѣдъ като изпивалъ най-малко около три килограма бира, написвалъ нѣщо цѣнно изъ науката.
към беседата >>
– Защо да не му го дадешъ?
Значи, човѣшкото сърдце е единъ скъпоцѣненъ камъкъ отъ първа степенъ. Ами че ако азъ дойда и поискамъ сърдцето ви, защо да не ми го дадете? Вие ще бѫдете въ положението на този светия, при когото дошла бѣдната вдовица и му казала: дай ми сърдцето си, да откупя сина си! Ако тази вдовица поиска сърдцето ви, защо да не ѝ го дадете? Ако единъ твой бѣденъ братъ ти каже: дай ми сърдцето си!
– Защо да не му го дадешъ?
Ами че този твой братъ е единъ човѣкъ, когото никой не обича, всички се сипятъ върху него, хулятъ го, никой не му е казалъ до сега една сладка дума. Дай му сърдцето си и му кажи: „Братко, въ тебе има нѣщо хубаво, нѣщо добро, ти си една отлична душа! И азъ съмъ готовъ, или готова, да извърша за тебе всичко онова, което Богъ иска“. Не разбирайте нѣщата по човѣшки, буквално, а по духъ, защото буквата убива, а духътъ дава животъ.
към беседата >>
Ако съединимъ умоветѣ си, волята си и разширимъ съзнанието си, тогава всички ще бѫдемъ близки, безъ да сме близки.
Не трѣбва да изпитвате Бога! Всѣко насилие върху кое и да е сѫщество, е насилване на Бога, изнасилване на Божия Духъ. Благородно е човѣкъ да не насилва Духа Божий у когото и да е! У насъ трѣбва да има това благородство! Само така ще можемъ да дадемъ потикъ на новата култура.
Ако съединимъ умоветѣ си, волята си и разширимъ съзнанието си, тогава всички ще бѫдемъ близки, безъ да сме близки.
Ако не направимъ това, тогава ще бѫдемъ далечъ единъ отъ другъ, макаръ и по форма да сме близки. Защо? Защото само волевитѣ разумни мисли, желания и дѣйствия съединяватъ хората. И така, именно, ние ще бѫдемъ една мощна сила да извършимъ волята Божия още сега. И при това, този е най-важниятъ моментъ въ нашия животъ. По-важенъ моментъ отъ сегашния може да има, но бѫдешето се опредѣля отъ сегашното, отъ него зависи.
към беседата >>
Други пъкъ казватъ, че човѣкъ, за да добие вдъхновение и умътъ му да почне да работи, непрѣменно трѣбвало да изпуши една цигара.
И между животнитѣ, и между растенията, и между хората, навсѣкѫдѣ сѫществуватъ насилия. Това не е правилно, това е борба между тѣхъ, борба за сѫществуване. Само между неразумнитѣ хора сѫществува насилие, само тѣ воюватъ помежду си. Слѣдователно, онзи истински Божествен животъ подразбира разумность, а разумностьта изключва всѣко насилие. Съврѣменнитѣ философи казватъ, че човѣкъ докато не се усъмни, не могълъ да разсѫждава, не могълъ да философствува.
Други пъкъ казватъ, че човѣкъ, за да добие вдъхновение и умътъ му да почне да работи, непрѣменно трѣбвало да изпуши една цигара.
Наоколо му трѣбвало да се дигне малко димъ, и тогава умътъ му да започне да се проявява. Трети пъкъ казватъ, че докато човѣкъ не изпие една чаша винце, не могълъ да добие вдъхновение да пише. И тогава, за потвърждение на мисъльта си привеждатъ капацитети, които, като изпивали едно, двѣ или повече кила вино, могли да напишатъ нѣкой хубавъ романъ или нѣкое философско съчинение. Азъ пъкъ зная тукъ въ България, казваха за единъ професоръ, че слѣдъ като изпивалъ най-малко около три килограма бира, написвалъ нѣщо цѣнно изъ науката. И наистина, той оставилъ много цѣнни изслѣдвания за насѣкомитѣ.
към беседата >>
Ами че този твой братъ е единъ човѣкъ, когото никой не обича, всички се сипятъ върху него, хулятъ го, никой не му е казалъ до сега една сладка дума.
Ами че ако азъ дойда и поискамъ сърдцето ви, защо да не ми го дадете? Вие ще бѫдете въ положението на този светия, при когото дошла бѣдната вдовица и му казала: дай ми сърдцето си, да откупя сина си! Ако тази вдовица поиска сърдцето ви, защо да не ѝ го дадете? Ако единъ твой бѣденъ братъ ти каже: дай ми сърдцето си! – Защо да не му го дадешъ?
Ами че този твой братъ е единъ човѣкъ, когото никой не обича, всички се сипятъ върху него, хулятъ го, никой не му е казалъ до сега една сладка дума.
Дай му сърдцето си и му кажи: „Братко, въ тебе има нѣщо хубаво, нѣщо добро, ти си една отлична душа! И азъ съмъ готовъ, или готова, да извърша за тебе всичко онова, което Богъ иска“. Не разбирайте нѣщата по човѣшки, буквално, а по духъ, защото буквата убива, а духътъ дава животъ.
към беседата >>
Ако не направимъ това, тогава ще бѫдемъ далечъ единъ отъ другъ, макаръ и по форма да сме близки. Защо?
Всѣко насилие върху кое и да е сѫщество, е насилване на Бога, изнасилване на Божия Духъ. Благородно е човѣкъ да не насилва Духа Божий у когото и да е! У насъ трѣбва да има това благородство! Само така ще можемъ да дадемъ потикъ на новата култура. Ако съединимъ умоветѣ си, волята си и разширимъ съзнанието си, тогава всички ще бѫдемъ близки, безъ да сме близки.
Ако не направимъ това, тогава ще бѫдемъ далечъ единъ отъ другъ, макаръ и по форма да сме близки. Защо?
Защото само волевитѣ разумни мисли, желания и дѣйствия съединяватъ хората. И така, именно, ние ще бѫдемъ една мощна сила да извършимъ волята Божия още сега. И при това, този е най-важниятъ моментъ въ нашия животъ. По-важенъ моментъ отъ сегашния може да има, но бѫдешето се опредѣля отъ сегашното, отъ него зависи. Каквато насока вземете въ сегашния си животъ, тя ще опрѣдѣли бѫдещето ви.
към беседата >>
Наоколо му трѣбвало да се дигне малко димъ, и тогава умътъ му да започне да се проявява.
Това не е правилно, това е борба между тѣхъ, борба за сѫществуване. Само между неразумнитѣ хора сѫществува насилие, само тѣ воюватъ помежду си. Слѣдователно, онзи истински Божествен животъ подразбира разумность, а разумностьта изключва всѣко насилие. Съврѣменнитѣ философи казватъ, че човѣкъ докато не се усъмни, не могълъ да разсѫждава, не могълъ да философствува. Други пъкъ казватъ, че човѣкъ, за да добие вдъхновение и умътъ му да почне да работи, непрѣменно трѣбвало да изпуши една цигара.
Наоколо му трѣбвало да се дигне малко димъ, и тогава умътъ му да започне да се проявява.
Трети пъкъ казватъ, че докато човѣкъ не изпие една чаша винце, не могълъ да добие вдъхновение да пише. И тогава, за потвърждение на мисъльта си привеждатъ капацитети, които, като изпивали едно, двѣ или повече кила вино, могли да напишатъ нѣкой хубавъ романъ или нѣкое философско съчинение. Азъ пъкъ зная тукъ въ България, казваха за единъ професоръ, че слѣдъ като изпивалъ най-малко около три килограма бира, написвалъ нѣщо цѣнно изъ науката. И наистина, той оставилъ много цѣнни изслѣдвания за насѣкомитѣ. Не, това сѫ лъжливи положения.
към беседата >>
Дай му сърдцето си и му кажи: „Братко, въ тебе има нѣщо хубаво, нѣщо добро, ти си една отлична душа!
Вие ще бѫдете въ положението на този светия, при когото дошла бѣдната вдовица и му казала: дай ми сърдцето си, да откупя сина си! Ако тази вдовица поиска сърдцето ви, защо да не ѝ го дадете? Ако единъ твой бѣденъ братъ ти каже: дай ми сърдцето си! – Защо да не му го дадешъ? Ами че този твой братъ е единъ човѣкъ, когото никой не обича, всички се сипятъ върху него, хулятъ го, никой не му е казалъ до сега една сладка дума.
Дай му сърдцето си и му кажи: „Братко, въ тебе има нѣщо хубаво, нѣщо добро, ти си една отлична душа!
И азъ съмъ готовъ, или готова, да извърша за тебе всичко онова, което Богъ иска“. Не разбирайте нѣщата по човѣшки, буквално, а по духъ, защото буквата убива, а духътъ дава животъ.
към беседата >>
Защото само волевитѣ разумни мисли, желания и дѣйствия съединяватъ хората.
Благородно е човѣкъ да не насилва Духа Божий у когото и да е! У насъ трѣбва да има това благородство! Само така ще можемъ да дадемъ потикъ на новата култура. Ако съединимъ умоветѣ си, волята си и разширимъ съзнанието си, тогава всички ще бѫдемъ близки, безъ да сме близки. Ако не направимъ това, тогава ще бѫдемъ далечъ единъ отъ другъ, макаръ и по форма да сме близки. Защо?
Защото само волевитѣ разумни мисли, желания и дѣйствия съединяватъ хората.
И така, именно, ние ще бѫдемъ една мощна сила да извършимъ волята Божия още сега. И при това, този е най-важниятъ моментъ въ нашия животъ. По-важенъ моментъ отъ сегашния може да има, но бѫдешето се опредѣля отъ сегашното, отъ него зависи. Каквато насока вземете въ сегашния си животъ, тя ще опрѣдѣли бѫдещето ви.
към беседата >>
Трети пъкъ казватъ, че докато човѣкъ не изпие една чаша винце, не могълъ да добие вдъхновение да пише.
Само между неразумнитѣ хора сѫществува насилие, само тѣ воюватъ помежду си. Слѣдователно, онзи истински Божествен животъ подразбира разумность, а разумностьта изключва всѣко насилие. Съврѣменнитѣ философи казватъ, че човѣкъ докато не се усъмни, не могълъ да разсѫждава, не могълъ да философствува. Други пъкъ казватъ, че човѣкъ, за да добие вдъхновение и умътъ му да почне да работи, непрѣменно трѣбвало да изпуши една цигара. Наоколо му трѣбвало да се дигне малко димъ, и тогава умътъ му да започне да се проявява.
Трети пъкъ казватъ, че докато човѣкъ не изпие една чаша винце, не могълъ да добие вдъхновение да пише.
И тогава, за потвърждение на мисъльта си привеждатъ капацитети, които, като изпивали едно, двѣ или повече кила вино, могли да напишатъ нѣкой хубавъ романъ или нѣкое философско съчинение. Азъ пъкъ зная тукъ въ България, казваха за единъ професоръ, че слѣдъ като изпивалъ най-малко около три килограма бира, написвалъ нѣщо цѣнно изъ науката. И наистина, той оставилъ много цѣнни изслѣдвания за насѣкомитѣ. Не, това сѫ лъжливи положения. Азъ зная за насѣкомитѣ много повече, отколкото кой да е професоръ естественикъ, безъ да съмъ пилъ най-малко даже.
към беседата >>
И азъ съмъ готовъ, или готова, да извърша за тебе всичко онова, което Богъ иска“.
Ако тази вдовица поиска сърдцето ви, защо да не ѝ го дадете? Ако единъ твой бѣденъ братъ ти каже: дай ми сърдцето си! – Защо да не му го дадешъ? Ами че този твой братъ е единъ човѣкъ, когото никой не обича, всички се сипятъ върху него, хулятъ го, никой не му е казалъ до сега една сладка дума. Дай му сърдцето си и му кажи: „Братко, въ тебе има нѣщо хубаво, нѣщо добро, ти си една отлична душа!
И азъ съмъ готовъ, или готова, да извърша за тебе всичко онова, което Богъ иска“.
Не разбирайте нѣщата по човѣшки, буквално, а по духъ, защото буквата убива, а духътъ дава животъ.
към беседата >>
И така, именно, ние ще бѫдемъ една мощна сила да извършимъ волята Божия още сега.
У насъ трѣбва да има това благородство! Само така ще можемъ да дадемъ потикъ на новата култура. Ако съединимъ умоветѣ си, волята си и разширимъ съзнанието си, тогава всички ще бѫдемъ близки, безъ да сме близки. Ако не направимъ това, тогава ще бѫдемъ далечъ единъ отъ другъ, макаръ и по форма да сме близки. Защо? Защото само волевитѣ разумни мисли, желания и дѣйствия съединяватъ хората.
И така, именно, ние ще бѫдемъ една мощна сила да извършимъ волята Божия още сега.
И при това, този е най-важниятъ моментъ въ нашия животъ. По-важенъ моментъ отъ сегашния може да има, но бѫдешето се опредѣля отъ сегашното, отъ него зависи. Каквато насока вземете въ сегашния си животъ, тя ще опрѣдѣли бѫдещето ви.
към беседата >>
И тогава, за потвърждение на мисъльта си привеждатъ капацитети, които, като изпивали едно, двѣ или повече кила вино, могли да напишатъ нѣкой хубавъ романъ или нѣкое философско съчинение.
Слѣдователно, онзи истински Божествен животъ подразбира разумность, а разумностьта изключва всѣко насилие. Съврѣменнитѣ философи казватъ, че човѣкъ докато не се усъмни, не могълъ да разсѫждава, не могълъ да философствува. Други пъкъ казватъ, че човѣкъ, за да добие вдъхновение и умътъ му да почне да работи, непрѣменно трѣбвало да изпуши една цигара. Наоколо му трѣбвало да се дигне малко димъ, и тогава умътъ му да започне да се проявява. Трети пъкъ казватъ, че докато човѣкъ не изпие една чаша винце, не могълъ да добие вдъхновение да пише.
И тогава, за потвърждение на мисъльта си привеждатъ капацитети, които, като изпивали едно, двѣ или повече кила вино, могли да напишатъ нѣкой хубавъ романъ или нѣкое философско съчинение.
Азъ пъкъ зная тукъ въ България, казваха за единъ професоръ, че слѣдъ като изпивалъ най-малко около три килограма бира, написвалъ нѣщо цѣнно изъ науката. И наистина, той оставилъ много цѣнни изслѣдвания за насѣкомитѣ. Не, това сѫ лъжливи положения. Азъ зная за насѣкомитѣ много повече, отколкото кой да е професоръ естественикъ, безъ да съмъ пилъ най-малко даже. Като гледамъ усилията на съврѣменнитѣ естественици, поусмихвамъ се малко и казвамъ: има и други начини, достѫпни за изучаване на живата природа.
към беседата >>
Не разбирайте нѣщата по човѣшки, буквално, а по духъ, защото буквата убива, а духътъ дава животъ.
Ако единъ твой бѣденъ братъ ти каже: дай ми сърдцето си! – Защо да не му го дадешъ? Ами че този твой братъ е единъ човѣкъ, когото никой не обича, всички се сипятъ върху него, хулятъ го, никой не му е казалъ до сега една сладка дума. Дай му сърдцето си и му кажи: „Братко, въ тебе има нѣщо хубаво, нѣщо добро, ти си една отлична душа! И азъ съмъ готовъ, или готова, да извърша за тебе всичко онова, което Богъ иска“.
Не разбирайте нѣщата по човѣшки, буквално, а по духъ, защото буквата убива, а духътъ дава животъ.
към беседата >>
И при това, този е най-важниятъ моментъ въ нашия животъ.
Само така ще можемъ да дадемъ потикъ на новата култура. Ако съединимъ умоветѣ си, волята си и разширимъ съзнанието си, тогава всички ще бѫдемъ близки, безъ да сме близки. Ако не направимъ това, тогава ще бѫдемъ далечъ единъ отъ другъ, макаръ и по форма да сме близки. Защо? Защото само волевитѣ разумни мисли, желания и дѣйствия съединяватъ хората. И така, именно, ние ще бѫдемъ една мощна сила да извършимъ волята Божия още сега.
И при това, този е най-важниятъ моментъ въ нашия животъ.
По-важенъ моментъ отъ сегашния може да има, но бѫдешето се опредѣля отъ сегашното, отъ него зависи. Каквато насока вземете въ сегашния си животъ, тя ще опрѣдѣли бѫдещето ви.
към беседата >>
Азъ пъкъ зная тукъ въ България, казваха за единъ професоръ, че слѣдъ като изпивалъ най-малко около три килограма бира, написвалъ нѣщо цѣнно изъ науката.
Съврѣменнитѣ философи казватъ, че човѣкъ докато не се усъмни, не могълъ да разсѫждава, не могълъ да философствува. Други пъкъ казватъ, че човѣкъ, за да добие вдъхновение и умътъ му да почне да работи, непрѣменно трѣбвало да изпуши една цигара. Наоколо му трѣбвало да се дигне малко димъ, и тогава умътъ му да започне да се проявява. Трети пъкъ казватъ, че докато човѣкъ не изпие една чаша винце, не могълъ да добие вдъхновение да пише. И тогава, за потвърждение на мисъльта си привеждатъ капацитети, които, като изпивали едно, двѣ или повече кила вино, могли да напишатъ нѣкой хубавъ романъ или нѣкое философско съчинение.
Азъ пъкъ зная тукъ въ България, казваха за единъ професоръ, че слѣдъ като изпивалъ най-малко около три килограма бира, написвалъ нѣщо цѣнно изъ науката.
И наистина, той оставилъ много цѣнни изслѣдвания за насѣкомитѣ. Не, това сѫ лъжливи положения. Азъ зная за насѣкомитѣ много повече, отколкото кой да е професоръ естественикъ, безъ да съмъ пилъ най-малко даже. Като гледамъ усилията на съврѣменнитѣ естественици, поусмихвамъ се малко и казвамъ: има и други начини, достѫпни за изучаване на живата природа. Това не е самохвалство, но казвамъ, че има и други установени пѫтища за изучаване на природата, не отъ мене, разбира се, но отъ Бога.
към беседата >>
„И обхождаше Исусъ Галилея, та благовѣствуваше Царството Божие“.
„И обхождаше Исусъ Галилея, та благовѣствуваше Царството Божие“.
към беседата >>
По-важенъ моментъ отъ сегашния може да има, но бѫдешето се опредѣля отъ сегашното, отъ него зависи.
Ако съединимъ умоветѣ си, волята си и разширимъ съзнанието си, тогава всички ще бѫдемъ близки, безъ да сме близки. Ако не направимъ това, тогава ще бѫдемъ далечъ единъ отъ другъ, макаръ и по форма да сме близки. Защо? Защото само волевитѣ разумни мисли, желания и дѣйствия съединяватъ хората. И така, именно, ние ще бѫдемъ една мощна сила да извършимъ волята Божия още сега. И при това, този е най-важниятъ моментъ въ нашия животъ.
По-важенъ моментъ отъ сегашния може да има, но бѫдешето се опредѣля отъ сегашното, отъ него зависи.
Каквато насока вземете въ сегашния си животъ, тя ще опрѣдѣли бѫдещето ви.
към беседата >>
И наистина, той оставилъ много цѣнни изслѣдвания за насѣкомитѣ.
Други пъкъ казватъ, че човѣкъ, за да добие вдъхновение и умътъ му да почне да работи, непрѣменно трѣбвало да изпуши една цигара. Наоколо му трѣбвало да се дигне малко димъ, и тогава умътъ му да започне да се проявява. Трети пъкъ казватъ, че докато човѣкъ не изпие една чаша винце, не могълъ да добие вдъхновение да пише. И тогава, за потвърждение на мисъльта си привеждатъ капацитети, които, като изпивали едно, двѣ или повече кила вино, могли да напишатъ нѣкой хубавъ романъ или нѣкое философско съчинение. Азъ пъкъ зная тукъ въ България, казваха за единъ професоръ, че слѣдъ като изпивалъ най-малко около три килограма бира, написвалъ нѣщо цѣнно изъ науката.
И наистина, той оставилъ много цѣнни изслѣдвания за насѣкомитѣ.
Не, това сѫ лъжливи положения. Азъ зная за насѣкомитѣ много повече, отколкото кой да е професоръ естественикъ, безъ да съмъ пилъ най-малко даже. Като гледамъ усилията на съврѣменнитѣ естественици, поусмихвамъ се малко и казвамъ: има и други начини, достѫпни за изучаване на живата природа. Това не е самохвалство, но казвамъ, че има и други установени пѫтища за изучаване на природата, не отъ мене, разбира се, но отъ Бога. И слѣдователно, ние, разумнитѣ хора, трѣбва да вървимъ по този именно пѫть установенъ отъ Бога.
към беседата >>
Сега вие казвате: какво е приложението на този стихъ?
Сега вие казвате: какво е приложението на този стихъ?
Той е билъ Христосъ, Той е билъ Исусъ, затова е могълъ да стори това нѣщо. Ами че ако Исусъ е дошълъ на земята, и ако Богъ ни свързва съ него, значи Богъ съизволява къмъ насъ. Това е една привилегия за насъ. Богъ ни се изявява чрѣзъ цѣлата вселена, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ слънцето, но ние не Го разбираме.
към беседата >>
Каквато насока вземете въ сегашния си животъ, тя ще опрѣдѣли бѫдещето ви.
Ако не направимъ това, тогава ще бѫдемъ далечъ единъ отъ другъ, макаръ и по форма да сме близки. Защо? Защото само волевитѣ разумни мисли, желания и дѣйствия съединяватъ хората. И така, именно, ние ще бѫдемъ една мощна сила да извършимъ волята Божия още сега. И при това, този е най-важниятъ моментъ въ нашия животъ. По-важенъ моментъ отъ сегашния може да има, но бѫдешето се опредѣля отъ сегашното, отъ него зависи.
Каквато насока вземете въ сегашния си животъ, тя ще опрѣдѣли бѫдещето ви.
към беседата >>
Не, това сѫ лъжливи положения.
Наоколо му трѣбвало да се дигне малко димъ, и тогава умътъ му да започне да се проявява. Трети пъкъ казватъ, че докато човѣкъ не изпие една чаша винце, не могълъ да добие вдъхновение да пише. И тогава, за потвърждение на мисъльта си привеждатъ капацитети, които, като изпивали едно, двѣ или повече кила вино, могли да напишатъ нѣкой хубавъ романъ или нѣкое философско съчинение. Азъ пъкъ зная тукъ въ България, казваха за единъ професоръ, че слѣдъ като изпивалъ най-малко около три килограма бира, написвалъ нѣщо цѣнно изъ науката. И наистина, той оставилъ много цѣнни изслѣдвания за насѣкомитѣ.
Не, това сѫ лъжливи положения.
Азъ зная за насѣкомитѣ много повече, отколкото кой да е професоръ естественикъ, безъ да съмъ пилъ най-малко даже. Като гледамъ усилията на съврѣменнитѣ естественици, поусмихвамъ се малко и казвамъ: има и други начини, достѫпни за изучаване на живата природа. Това не е самохвалство, но казвамъ, че има и други установени пѫтища за изучаване на природата, не отъ мене, разбира се, но отъ Бога. И слѣдователно, ние, разумнитѣ хора, трѣбва да вървимъ по този именно пѫть установенъ отъ Бога. Нашитѣ начини за изслѣдване на живата природа сѫ изкуствени.
към беседата >>
Той е билъ Христосъ, Той е билъ Исусъ, затова е могълъ да стори това нѣщо.
Сега вие казвате: какво е приложението на този стихъ?
Той е билъ Христосъ, Той е билъ Исусъ, затова е могълъ да стори това нѣщо.
Ами че ако Исусъ е дошълъ на земята, и ако Богъ ни свързва съ него, значи Богъ съизволява къмъ насъ. Това е една привилегия за насъ. Богъ ни се изявява чрѣзъ цѣлата вселена, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ слънцето, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ плодоветѣ, но ние не Го разбираме.
към беседата >>
Прѣди 2000 години Христосъ обхождаше Галилея. Защо?
Прѣди 2000 години Христосъ обхождаше Галилея. Защо?
– Да ви намѣри и да ви говори. Той ви говори тогава. Знаете ли какво ви говори? Ще си припомните сега. На всинца ви, които сте тукъ, ви е говорилъ Христосъ.
към беседата >>
Азъ зная за насѣкомитѣ много повече, отколкото кой да е професоръ естественикъ, безъ да съмъ пилъ най-малко даже.
Трети пъкъ казватъ, че докато човѣкъ не изпие една чаша винце, не могълъ да добие вдъхновение да пише. И тогава, за потвърждение на мисъльта си привеждатъ капацитети, които, като изпивали едно, двѣ или повече кила вино, могли да напишатъ нѣкой хубавъ романъ или нѣкое философско съчинение. Азъ пъкъ зная тукъ въ България, казваха за единъ професоръ, че слѣдъ като изпивалъ най-малко около три килограма бира, написвалъ нѣщо цѣнно изъ науката. И наистина, той оставилъ много цѣнни изслѣдвания за насѣкомитѣ. Не, това сѫ лъжливи положения.
Азъ зная за насѣкомитѣ много повече, отколкото кой да е професоръ естественикъ, безъ да съмъ пилъ най-малко даже.
Като гледамъ усилията на съврѣменнитѣ естественици, поусмихвамъ се малко и казвамъ: има и други начини, достѫпни за изучаване на живата природа. Това не е самохвалство, но казвамъ, че има и други установени пѫтища за изучаване на природата, не отъ мене, разбира се, но отъ Бога. И слѣдователно, ние, разумнитѣ хора, трѣбва да вървимъ по този именно пѫть установенъ отъ Бога. Нашитѣ начини за изслѣдване на живата природа сѫ изкуствени. Значи, не е тютюнътъ, който кара хората да мислятъ.
към беседата >>
Ами че ако Исусъ е дошълъ на земята, и ако Богъ ни свързва съ него, значи Богъ съизволява къмъ насъ.
Сега вие казвате: какво е приложението на този стихъ? Той е билъ Христосъ, Той е билъ Исусъ, затова е могълъ да стори това нѣщо.
Ами че ако Исусъ е дошълъ на земята, и ако Богъ ни свързва съ него, значи Богъ съизволява къмъ насъ.
Това е една привилегия за насъ. Богъ ни се изявява чрѣзъ цѣлата вселена, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ слънцето, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ плодоветѣ, но ние не Го разбираме. Най-послѣ Той изпраща единъ простъ посланикъ на земята и му казва: „Иди, кажи на тѣзи дѣца, защо слънцето грѣе, защо земята се върти, защо плодоветѣ зрѣятъ, защо рѣкитѣ текатъ.
към беседата >>
– Да ви намѣри и да ви говори.
Прѣди 2000 години Христосъ обхождаше Галилея. Защо?
– Да ви намѣри и да ви говори.
Той ви говори тогава. Знаете ли какво ви говори? Ще си припомните сега. На всинца ви, които сте тукъ, ви е говорилъ Христосъ. Всички вие сте Галилеяни.
към беседата >>
Като гледамъ усилията на съврѣменнитѣ естественици, поусмихвамъ се малко и казвамъ: има и други начини, достѫпни за изучаване на живата природа.
И тогава, за потвърждение на мисъльта си привеждатъ капацитети, които, като изпивали едно, двѣ или повече кила вино, могли да напишатъ нѣкой хубавъ романъ или нѣкое философско съчинение. Азъ пъкъ зная тукъ въ България, казваха за единъ професоръ, че слѣдъ като изпивалъ най-малко около три килограма бира, написвалъ нѣщо цѣнно изъ науката. И наистина, той оставилъ много цѣнни изслѣдвания за насѣкомитѣ. Не, това сѫ лъжливи положения. Азъ зная за насѣкомитѣ много повече, отколкото кой да е професоръ естественикъ, безъ да съмъ пилъ най-малко даже.
Като гледамъ усилията на съврѣменнитѣ естественици, поусмихвамъ се малко и казвамъ: има и други начини, достѫпни за изучаване на живата природа.
Това не е самохвалство, но казвамъ, че има и други установени пѫтища за изучаване на природата, не отъ мене, разбира се, но отъ Бога. И слѣдователно, ние, разумнитѣ хора, трѣбва да вървимъ по този именно пѫть установенъ отъ Бога. Нашитѣ начини за изслѣдване на живата природа сѫ изкуствени. Значи, не е тютюнътъ, който кара хората да мислятъ. Не е виното, което кара хората да мислятъ.
към беседата >>
Това е една привилегия за насъ.
Сега вие казвате: какво е приложението на този стихъ? Той е билъ Христосъ, Той е билъ Исусъ, затова е могълъ да стори това нѣщо. Ами че ако Исусъ е дошълъ на земята, и ако Богъ ни свързва съ него, значи Богъ съизволява къмъ насъ.
Това е една привилегия за насъ.
Богъ ни се изявява чрѣзъ цѣлата вселена, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ слънцето, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ плодоветѣ, но ние не Го разбираме. Най-послѣ Той изпраща единъ простъ посланикъ на земята и му казва: „Иди, кажи на тѣзи дѣца, защо слънцето грѣе, защо земята се върти, защо плодоветѣ зрѣятъ, защо рѣкитѣ текатъ. Иди покажи на тѣзи души, че моята Любовь не е човѣшка любовь, че моята Любовь не се измѣня; че азъ, прѣди и слѣдъ вѣковетѣ, си оставамъ единъ и сѫщъ.
към беседата >>
Той ви говори тогава.
Прѣди 2000 години Христосъ обхождаше Галилея. Защо? – Да ви намѣри и да ви говори.
Той ви говори тогава.
Знаете ли какво ви говори? Ще си припомните сега. На всинца ви, които сте тукъ, ви е говорилъ Христосъ. Всички вие сте Галилеяни. Прѣди 2,000 години Христосъ ви е срещналъ и ви е говорилъ.
към беседата >>
Това не е самохвалство, но казвамъ, че има и други установени пѫтища за изучаване на природата, не отъ мене, разбира се, но отъ Бога.
Азъ пъкъ зная тукъ въ България, казваха за единъ професоръ, че слѣдъ като изпивалъ най-малко около три килограма бира, написвалъ нѣщо цѣнно изъ науката. И наистина, той оставилъ много цѣнни изслѣдвания за насѣкомитѣ. Не, това сѫ лъжливи положения. Азъ зная за насѣкомитѣ много повече, отколкото кой да е професоръ естественикъ, безъ да съмъ пилъ най-малко даже. Като гледамъ усилията на съврѣменнитѣ естественици, поусмихвамъ се малко и казвамъ: има и други начини, достѫпни за изучаване на живата природа.
Това не е самохвалство, но казвамъ, че има и други установени пѫтища за изучаване на природата, не отъ мене, разбира се, но отъ Бога.
И слѣдователно, ние, разумнитѣ хора, трѣбва да вървимъ по този именно пѫть установенъ отъ Бога. Нашитѣ начини за изслѣдване на живата природа сѫ изкуствени. Значи, не е тютюнътъ, който кара хората да мислятъ. Не е виното, което кара хората да мислятъ. Азъ не съмъ противъ виното, обаче ферментитѣ, които прѣдизвикватъ ферментацията на гроздения сокъ, оставатъ въ виното извѣстни отрови.
към беседата >>
Богъ ни се изявява чрѣзъ цѣлата вселена, но ние не Го разбираме.
Сега вие казвате: какво е приложението на този стихъ? Той е билъ Христосъ, Той е билъ Исусъ, затова е могълъ да стори това нѣщо. Ами че ако Исусъ е дошълъ на земята, и ако Богъ ни свързва съ него, значи Богъ съизволява къмъ насъ. Това е една привилегия за насъ.
Богъ ни се изявява чрѣзъ цѣлата вселена, но ние не Го разбираме.
Богъ ни се изявява чрѣзъ слънцето, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ плодоветѣ, но ние не Го разбираме. Най-послѣ Той изпраща единъ простъ посланикъ на земята и му казва: „Иди, кажи на тѣзи дѣца, защо слънцето грѣе, защо земята се върти, защо плодоветѣ зрѣятъ, защо рѣкитѣ текатъ. Иди покажи на тѣзи души, че моята Любовь не е човѣшка любовь, че моята Любовь не се измѣня; че азъ, прѣди и слѣдъ вѣковетѣ, си оставамъ единъ и сѫщъ. Грѣховетѣ на хората не ме измѣнятъ.
към беседата >>
Знаете ли какво ви говори?
Прѣди 2000 години Христосъ обхождаше Галилея. Защо? – Да ви намѣри и да ви говори. Той ви говори тогава.
Знаете ли какво ви говори?
Ще си припомните сега. На всинца ви, които сте тукъ, ви е говорилъ Христосъ. Всички вие сте Галилеяни. Прѣди 2,000 години Христосъ ви е срещналъ и ви е говорилъ. Вие сте забравили, какво ви е говорилъ, но ще си спомните.
към беседата >>
Въ разумния свѣтъ има единъ великъ законъ, който опрѣдѣля отношенията на всички разумни сѫщества.
Въ разумния свѣтъ има единъ великъ законъ, който опрѣдѣля отношенията на всички разумни сѫщества.
Този великъ законъ въ науката наричатъ развитие, еволюция. Еволюцията подразбира движение, а движението е първиятъ потикъ на живота въ извѣстна посока. Втората стѫпка, това е самиятъ животъ, който показва, че животътъ използува това разумно движение. И глупавиятъ се движи, и разумниятъ се движи, само че разумниятъ има цѣль. Тъй щото, когато умътъ е насоченъ въ извѣстна разумна насока, това показва, че той има за цѣль постигане на нѣкакво свое разумно желание.
към беседата >>
И слѣдователно, ние, разумнитѣ хора, трѣбва да вървимъ по този именно пѫть установенъ отъ Бога.
И наистина, той оставилъ много цѣнни изслѣдвания за насѣкомитѣ. Не, това сѫ лъжливи положения. Азъ зная за насѣкомитѣ много повече, отколкото кой да е професоръ естественикъ, безъ да съмъ пилъ най-малко даже. Като гледамъ усилията на съврѣменнитѣ естественици, поусмихвамъ се малко и казвамъ: има и други начини, достѫпни за изучаване на живата природа. Това не е самохвалство, но казвамъ, че има и други установени пѫтища за изучаване на природата, не отъ мене, разбира се, но отъ Бога.
И слѣдователно, ние, разумнитѣ хора, трѣбва да вървимъ по този именно пѫть установенъ отъ Бога.
Нашитѣ начини за изслѣдване на живата природа сѫ изкуствени. Значи, не е тютюнътъ, който кара хората да мислятъ. Не е виното, което кара хората да мислятъ. Азъ не съмъ противъ виното, обаче ферментитѣ, които прѣдизвикватъ ферментацията на гроздения сокъ, оставатъ въ виното извѣстни отрови. Тѣзи отрови поврѣждатъ човѣка.
към беседата >>
Богъ ни се изявява чрѣзъ слънцето, но ние не Го разбираме.
Сега вие казвате: какво е приложението на този стихъ? Той е билъ Христосъ, Той е билъ Исусъ, затова е могълъ да стори това нѣщо. Ами че ако Исусъ е дошълъ на земята, и ако Богъ ни свързва съ него, значи Богъ съизволява къмъ насъ. Това е една привилегия за насъ. Богъ ни се изявява чрѣзъ цѣлата вселена, но ние не Го разбираме.
Богъ ни се изявява чрѣзъ слънцето, но ние не Го разбираме.
Богъ ни се изявява чрѣзъ плодоветѣ, но ние не Го разбираме. Най-послѣ Той изпраща единъ простъ посланикъ на земята и му казва: „Иди, кажи на тѣзи дѣца, защо слънцето грѣе, защо земята се върти, защо плодоветѣ зрѣятъ, защо рѣкитѣ текатъ. Иди покажи на тѣзи души, че моята Любовь не е човѣшка любовь, че моята Любовь не се измѣня; че азъ, прѣди и слѣдъ вѣковетѣ, си оставамъ единъ и сѫщъ. Грѣховетѣ на хората не ме измѣнятъ. Ако тѣхнитѣ грѣхове сѫ толкова тежки, колкото и цѣлата земя, или колкото и цѣлата вселенна, азъ ще ги дигна съ малкия си пръстъ въ въздуха.
към беседата >>
Ще си припомните сега.
Прѣди 2000 години Христосъ обхождаше Галилея. Защо? – Да ви намѣри и да ви говори. Той ви говори тогава. Знаете ли какво ви говори?
Ще си припомните сега.
На всинца ви, които сте тукъ, ви е говорилъ Христосъ. Всички вие сте Галилеяни. Прѣди 2,000 години Христосъ ви е срещналъ и ви е говорилъ. Вие сте забравили, какво ви е говорилъ, но ще си спомните. Нѣкой може да каже: дали ще си спомня?
към беседата >>
Този великъ законъ въ науката наричатъ развитие, еволюция.
Въ разумния свѣтъ има единъ великъ законъ, който опрѣдѣля отношенията на всички разумни сѫщества.
Този великъ законъ въ науката наричатъ развитие, еволюция.
Еволюцията подразбира движение, а движението е първиятъ потикъ на живота въ извѣстна посока. Втората стѫпка, това е самиятъ животъ, който показва, че животътъ използува това разумно движение. И глупавиятъ се движи, и разумниятъ се движи, само че разумниятъ има цѣль. Тъй щото, когато умътъ е насоченъ въ извѣстна разумна насока, това показва, че той има за цѣль постигане на нѣкакво свое разумно желание. Често и въ съврѣменната окултна наука употрѣбяватъ думата „желание“ въ двояко значение.
към беседата >>
Нашитѣ начини за изслѣдване на живата природа сѫ изкуствени.
Не, това сѫ лъжливи положения. Азъ зная за насѣкомитѣ много повече, отколкото кой да е професоръ естественикъ, безъ да съмъ пилъ най-малко даже. Като гледамъ усилията на съврѣменнитѣ естественици, поусмихвамъ се малко и казвамъ: има и други начини, достѫпни за изучаване на живата природа. Това не е самохвалство, но казвамъ, че има и други установени пѫтища за изучаване на природата, не отъ мене, разбира се, но отъ Бога. И слѣдователно, ние, разумнитѣ хора, трѣбва да вървимъ по този именно пѫть установенъ отъ Бога.
Нашитѣ начини за изслѣдване на живата природа сѫ изкуствени.
Значи, не е тютюнътъ, който кара хората да мислятъ. Не е виното, което кара хората да мислятъ. Азъ не съмъ противъ виното, обаче ферментитѣ, които прѣдизвикватъ ферментацията на гроздения сокъ, оставатъ въ виното извѣстни отрови. Тѣзи отрови поврѣждатъ човѣка. Тия отрови се съдържатъ не само въ бъчвитѣ, но и въ мислитѣ на човѣка.
към беседата >>
Богъ ни се изявява чрѣзъ плодоветѣ, но ние не Го разбираме.
Той е билъ Христосъ, Той е билъ Исусъ, затова е могълъ да стори това нѣщо. Ами че ако Исусъ е дошълъ на земята, и ако Богъ ни свързва съ него, значи Богъ съизволява къмъ насъ. Това е една привилегия за насъ. Богъ ни се изявява чрѣзъ цѣлата вселена, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ слънцето, но ние не Го разбираме.
Богъ ни се изявява чрѣзъ плодоветѣ, но ние не Го разбираме.
Най-послѣ Той изпраща единъ простъ посланикъ на земята и му казва: „Иди, кажи на тѣзи дѣца, защо слънцето грѣе, защо земята се върти, защо плодоветѣ зрѣятъ, защо рѣкитѣ текатъ. Иди покажи на тѣзи души, че моята Любовь не е човѣшка любовь, че моята Любовь не се измѣня; че азъ, прѣди и слѣдъ вѣковетѣ, си оставамъ единъ и сѫщъ. Грѣховетѣ на хората не ме измѣнятъ. Ако тѣхнитѣ грѣхове сѫ толкова тежки, колкото и цѣлата земя, или колкото и цѣлата вселенна, азъ ще ги дигна съ малкия си пръстъ въ въздуха. Заради тѣхнитѣ грѣхове азъ нѣма да ги намразя.“ Това е характеръ въ Бога!
към беседата >>
На всинца ви, които сте тукъ, ви е говорилъ Христосъ.
Прѣди 2000 години Христосъ обхождаше Галилея. Защо? – Да ви намѣри и да ви говори. Той ви говори тогава. Знаете ли какво ви говори? Ще си припомните сега.
На всинца ви, които сте тукъ, ви е говорилъ Христосъ.
Всички вие сте Галилеяни. Прѣди 2,000 години Христосъ ви е срещналъ и ви е говорилъ. Вие сте забравили, какво ви е говорилъ, но ще си спомните. Нѣкой може да каже: дали ще си спомня? – Стига да искате.
към беседата >>
Еволюцията подразбира движение, а движението е първиятъ потикъ на живота въ извѣстна посока.
Въ разумния свѣтъ има единъ великъ законъ, който опрѣдѣля отношенията на всички разумни сѫщества. Този великъ законъ въ науката наричатъ развитие, еволюция.
Еволюцията подразбира движение, а движението е първиятъ потикъ на живота въ извѣстна посока.
Втората стѫпка, това е самиятъ животъ, който показва, че животътъ използува това разумно движение. И глупавиятъ се движи, и разумниятъ се движи, само че разумниятъ има цѣль. Тъй щото, когато умътъ е насоченъ въ извѣстна разумна насока, това показва, че той има за цѣль постигане на нѣкакво свое разумно желание. Често и въ съврѣменната окултна наука употрѣбяватъ думата „желание“ въ двояко значение. Ние говоримъ за желанието въ принципаленъ смисълъ.
към беседата >>
Значи, не е тютюнътъ, който кара хората да мислятъ.
Азъ зная за насѣкомитѣ много повече, отколкото кой да е професоръ естественикъ, безъ да съмъ пилъ най-малко даже. Като гледамъ усилията на съврѣменнитѣ естественици, поусмихвамъ се малко и казвамъ: има и други начини, достѫпни за изучаване на живата природа. Това не е самохвалство, но казвамъ, че има и други установени пѫтища за изучаване на природата, не отъ мене, разбира се, но отъ Бога. И слѣдователно, ние, разумнитѣ хора, трѣбва да вървимъ по този именно пѫть установенъ отъ Бога. Нашитѣ начини за изслѣдване на живата природа сѫ изкуствени.
Значи, не е тютюнътъ, който кара хората да мислятъ.
Не е виното, което кара хората да мислятъ. Азъ не съмъ противъ виното, обаче ферментитѣ, които прѣдизвикватъ ферментацията на гроздения сокъ, оставатъ въ виното извѣстни отрови. Тѣзи отрови поврѣждатъ човѣка. Тия отрови се съдържатъ не само въ бъчвитѣ, но и въ мислитѣ на човѣка. Всѣка човѣшка мисъль може да ферментира и да образува вино.
към беседата >>
Най-послѣ Той изпраща единъ простъ посланикъ на земята и му казва: „Иди, кажи на тѣзи дѣца, защо слънцето грѣе, защо земята се върти, защо плодоветѣ зрѣятъ, защо рѣкитѣ текатъ.
Ами че ако Исусъ е дошълъ на земята, и ако Богъ ни свързва съ него, значи Богъ съизволява къмъ насъ. Това е една привилегия за насъ. Богъ ни се изявява чрѣзъ цѣлата вселена, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ слънцето, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ плодоветѣ, но ние не Го разбираме.
Най-послѣ Той изпраща единъ простъ посланикъ на земята и му казва: „Иди, кажи на тѣзи дѣца, защо слънцето грѣе, защо земята се върти, защо плодоветѣ зрѣятъ, защо рѣкитѣ текатъ.
Иди покажи на тѣзи души, че моята Любовь не е човѣшка любовь, че моята Любовь не се измѣня; че азъ, прѣди и слѣдъ вѣковетѣ, си оставамъ единъ и сѫщъ. Грѣховетѣ на хората не ме измѣнятъ. Ако тѣхнитѣ грѣхове сѫ толкова тежки, колкото и цѣлата земя, или колкото и цѣлата вселенна, азъ ще ги дигна съ малкия си пръстъ въ въздуха. Заради тѣхнитѣ грѣхове азъ нѣма да ги намразя.“ Това е характеръ въ Бога! А сега нѣкой казва: Богъ не ме обича.
към беседата >>
Всички вие сте Галилеяни.
– Да ви намѣри и да ви говори. Той ви говори тогава. Знаете ли какво ви говори? Ще си припомните сега. На всинца ви, които сте тукъ, ви е говорилъ Христосъ.
Всички вие сте Галилеяни.
Прѣди 2,000 години Христосъ ви е срещналъ и ви е говорилъ. Вие сте забравили, какво ви е говорилъ, но ще си спомните. Нѣкой може да каже: дали ще си спомня? – Стига да искате. Има нѣща които хората много лесно си припомнятъ. Кои?
към беседата >>
Втората стѫпка, това е самиятъ животъ, който показва, че животътъ използува това разумно движение.
Въ разумния свѣтъ има единъ великъ законъ, който опрѣдѣля отношенията на всички разумни сѫщества. Този великъ законъ въ науката наричатъ развитие, еволюция. Еволюцията подразбира движение, а движението е първиятъ потикъ на живота въ извѣстна посока.
Втората стѫпка, това е самиятъ животъ, който показва, че животътъ използува това разумно движение.
И глупавиятъ се движи, и разумниятъ се движи, само че разумниятъ има цѣль. Тъй щото, когато умътъ е насоченъ въ извѣстна разумна насока, това показва, че той има за цѣль постигане на нѣкакво свое разумно желание. Често и въ съврѣменната окултна наука употрѣбяватъ думата „желание“ въ двояко значение. Ние говоримъ за желанието въ принципаленъ смисълъ. Ние не говоримъ за илюзиитѣ.
към беседата >>
Не е виното, което кара хората да мислятъ.
Като гледамъ усилията на съврѣменнитѣ естественици, поусмихвамъ се малко и казвамъ: има и други начини, достѫпни за изучаване на живата природа. Това не е самохвалство, но казвамъ, че има и други установени пѫтища за изучаване на природата, не отъ мене, разбира се, но отъ Бога. И слѣдователно, ние, разумнитѣ хора, трѣбва да вървимъ по този именно пѫть установенъ отъ Бога. Нашитѣ начини за изслѣдване на живата природа сѫ изкуствени. Значи, не е тютюнътъ, който кара хората да мислятъ.
Не е виното, което кара хората да мислятъ.
Азъ не съмъ противъ виното, обаче ферментитѣ, които прѣдизвикватъ ферментацията на гроздения сокъ, оставатъ въ виното извѣстни отрови. Тѣзи отрови поврѣждатъ човѣка. Тия отрови се съдържатъ не само въ бъчвитѣ, но и въ мислитѣ на човѣка. Всѣка човѣшка мисъль може да ферментира и да образува вино. Не мислете, че само бъчвитѣ сѫ пълни съ винце.
към беседата >>
Иди покажи на тѣзи души, че моята Любовь не е човѣшка любовь, че моята Любовь не се измѣня; че азъ, прѣди и слѣдъ вѣковетѣ, си оставамъ единъ и сѫщъ.
Това е една привилегия за насъ. Богъ ни се изявява чрѣзъ цѣлата вселена, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ слънцето, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ плодоветѣ, но ние не Го разбираме. Най-послѣ Той изпраща единъ простъ посланикъ на земята и му казва: „Иди, кажи на тѣзи дѣца, защо слънцето грѣе, защо земята се върти, защо плодоветѣ зрѣятъ, защо рѣкитѣ текатъ.
Иди покажи на тѣзи души, че моята Любовь не е човѣшка любовь, че моята Любовь не се измѣня; че азъ, прѣди и слѣдъ вѣковетѣ, си оставамъ единъ и сѫщъ.
Грѣховетѣ на хората не ме измѣнятъ. Ако тѣхнитѣ грѣхове сѫ толкова тежки, колкото и цѣлата земя, или колкото и цѣлата вселенна, азъ ще ги дигна съ малкия си пръстъ въ въздуха. Заради тѣхнитѣ грѣхове азъ нѣма да ги намразя.“ Това е характеръ въ Бога! А сега нѣкой казва: Богъ не ме обича. И Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Ще отидатъ въ вѣчния огънь“.
към беседата >>
Прѣди 2,000 години Христосъ ви е срещналъ и ви е говорилъ.
Той ви говори тогава. Знаете ли какво ви говори? Ще си припомните сега. На всинца ви, които сте тукъ, ви е говорилъ Христосъ. Всички вие сте Галилеяни.
Прѣди 2,000 години Христосъ ви е срещналъ и ви е говорилъ.
Вие сте забравили, какво ви е говорилъ, но ще си спомните. Нѣкой може да каже: дали ще си спомня? – Стига да искате. Има нѣща които хората много лесно си припомнятъ. Кои? Нѣща, които иматъ да взиматъ, лесно си ги припомнятъ, а нѣща, които иматъ да даватъ, лесно ги забравятъ.
към беседата >>
И глупавиятъ се движи, и разумниятъ се движи, само че разумниятъ има цѣль.
Въ разумния свѣтъ има единъ великъ законъ, който опрѣдѣля отношенията на всички разумни сѫщества. Този великъ законъ въ науката наричатъ развитие, еволюция. Еволюцията подразбира движение, а движението е първиятъ потикъ на живота въ извѣстна посока. Втората стѫпка, това е самиятъ животъ, който показва, че животътъ използува това разумно движение.
И глупавиятъ се движи, и разумниятъ се движи, само че разумниятъ има цѣль.
Тъй щото, когато умътъ е насоченъ въ извѣстна разумна насока, това показва, че той има за цѣль постигане на нѣкакво свое разумно желание. Често и въ съврѣменната окултна наука употрѣбяватъ думата „желание“ въ двояко значение. Ние говоримъ за желанието въ принципаленъ смисълъ. Ние не говоримъ за илюзиитѣ. Илюзиитѣ, това сѫ проекции, сѣнки на нѣщата.
към беседата >>
Азъ не съмъ противъ виното, обаче ферментитѣ, които прѣдизвикватъ ферментацията на гроздения сокъ, оставатъ въ виното извѣстни отрови.
Това не е самохвалство, но казвамъ, че има и други установени пѫтища за изучаване на природата, не отъ мене, разбира се, но отъ Бога. И слѣдователно, ние, разумнитѣ хора, трѣбва да вървимъ по този именно пѫть установенъ отъ Бога. Нашитѣ начини за изслѣдване на живата природа сѫ изкуствени. Значи, не е тютюнътъ, който кара хората да мислятъ. Не е виното, което кара хората да мислятъ.
Азъ не съмъ противъ виното, обаче ферментитѣ, които прѣдизвикватъ ферментацията на гроздения сокъ, оставатъ въ виното извѣстни отрови.
Тѣзи отрови поврѣждатъ човѣка. Тия отрови се съдържатъ не само въ бъчвитѣ, но и въ мислитѣ на човѣка. Всѣка човѣшка мисъль може да ферментира и да образува вино. Не мислете, че само бъчвитѣ сѫ пълни съ винце. Въ невидимия свѣтъ сѫщо има хиляди бъчви, отъ соковетѣ на които вие искате да пиете.
към беседата >>
Грѣховетѣ на хората не ме измѣнятъ.
Богъ ни се изявява чрѣзъ цѣлата вселена, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ слънцето, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ плодоветѣ, но ние не Го разбираме. Най-послѣ Той изпраща единъ простъ посланикъ на земята и му казва: „Иди, кажи на тѣзи дѣца, защо слънцето грѣе, защо земята се върти, защо плодоветѣ зрѣятъ, защо рѣкитѣ текатъ. Иди покажи на тѣзи души, че моята Любовь не е човѣшка любовь, че моята Любовь не се измѣня; че азъ, прѣди и слѣдъ вѣковетѣ, си оставамъ единъ и сѫщъ.
Грѣховетѣ на хората не ме измѣнятъ.
Ако тѣхнитѣ грѣхове сѫ толкова тежки, колкото и цѣлата земя, или колкото и цѣлата вселенна, азъ ще ги дигна съ малкия си пръстъ въ въздуха. Заради тѣхнитѣ грѣхове азъ нѣма да ги намразя.“ Това е характеръ въ Бога! А сега нѣкой казва: Богъ не ме обича. И Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Ще отидатъ въ вѣчния огънь“. Какво означава вѣчния огънь?
към беседата >>
Вие сте забравили, какво ви е говорилъ, но ще си спомните.
Знаете ли какво ви говори? Ще си припомните сега. На всинца ви, които сте тукъ, ви е говорилъ Христосъ. Всички вие сте Галилеяни. Прѣди 2,000 години Христосъ ви е срещналъ и ви е говорилъ.
Вие сте забравили, какво ви е говорилъ, но ще си спомните.
Нѣкой може да каже: дали ще си спомня? – Стига да искате. Има нѣща които хората много лесно си припомнятъ. Кои? Нѣща, които иматъ да взиматъ, лесно си ги припомнятъ, а нѣща, които иматъ да даватъ, лесно ги забравятъ. Запримѣръ, хората лесно забравятъ своитѣ дългове.
към беседата >>
Тъй щото, когато умътъ е насоченъ въ извѣстна разумна насока, това показва, че той има за цѣль постигане на нѣкакво свое разумно желание.
Въ разумния свѣтъ има единъ великъ законъ, който опрѣдѣля отношенията на всички разумни сѫщества. Този великъ законъ въ науката наричатъ развитие, еволюция. Еволюцията подразбира движение, а движението е първиятъ потикъ на живота въ извѣстна посока. Втората стѫпка, това е самиятъ животъ, който показва, че животътъ използува това разумно движение. И глупавиятъ се движи, и разумниятъ се движи, само че разумниятъ има цѣль.
Тъй щото, когато умътъ е насоченъ въ извѣстна разумна насока, това показва, че той има за цѣль постигане на нѣкакво свое разумно желание.
Често и въ съврѣменната окултна наука употрѣбяватъ думата „желание“ въ двояко значение. Ние говоримъ за желанието въ принципаленъ смисълъ. Ние не говоримъ за илюзиитѣ. Илюзиитѣ, това сѫ проекции, сѣнки на нѣщата. За сѣнкитѣ нѣма да говоримъ.
към беседата >>
Тѣзи отрови поврѣждатъ човѣка.
И слѣдователно, ние, разумнитѣ хора, трѣбва да вървимъ по този именно пѫть установенъ отъ Бога. Нашитѣ начини за изслѣдване на живата природа сѫ изкуствени. Значи, не е тютюнътъ, който кара хората да мислятъ. Не е виното, което кара хората да мислятъ. Азъ не съмъ противъ виното, обаче ферментитѣ, които прѣдизвикватъ ферментацията на гроздения сокъ, оставатъ въ виното извѣстни отрови.
Тѣзи отрови поврѣждатъ човѣка.
Тия отрови се съдържатъ не само въ бъчвитѣ, но и въ мислитѣ на човѣка. Всѣка човѣшка мисъль може да ферментира и да образува вино. Не мислете, че само бъчвитѣ сѫ пълни съ винце. Въ невидимия свѣтъ сѫщо има хиляди бъчви, отъ соковетѣ на които вие искате да пиете. Въ умствения свѣтъ, въ сърдечния свѣтъ има много бъчви, отъ соковетѣ на които сѫщо искате да пиете.
към беседата >>
Ако тѣхнитѣ грѣхове сѫ толкова тежки, колкото и цѣлата земя, или колкото и цѣлата вселенна, азъ ще ги дигна съ малкия си пръстъ въ въздуха.
Богъ ни се изявява чрѣзъ слънцето, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ плодоветѣ, но ние не Го разбираме. Най-послѣ Той изпраща единъ простъ посланикъ на земята и му казва: „Иди, кажи на тѣзи дѣца, защо слънцето грѣе, защо земята се върти, защо плодоветѣ зрѣятъ, защо рѣкитѣ текатъ. Иди покажи на тѣзи души, че моята Любовь не е човѣшка любовь, че моята Любовь не се измѣня; че азъ, прѣди и слѣдъ вѣковетѣ, си оставамъ единъ и сѫщъ. Грѣховетѣ на хората не ме измѣнятъ.
Ако тѣхнитѣ грѣхове сѫ толкова тежки, колкото и цѣлата земя, или колкото и цѣлата вселенна, азъ ще ги дигна съ малкия си пръстъ въ въздуха.
Заради тѣхнитѣ грѣхове азъ нѣма да ги намразя.“ Това е характеръ въ Бога! А сега нѣкой казва: Богъ не ме обича. И Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Ще отидатъ въ вѣчния огънь“. Какво означава вѣчния огънь? – Вѣчниятъ огънь е наука, училище, дѣто Господь праща хората да се учатъ.
към беседата >>
Нѣкой може да каже: дали ще си спомня?
Ще си припомните сега. На всинца ви, които сте тукъ, ви е говорилъ Христосъ. Всички вие сте Галилеяни. Прѣди 2,000 години Христосъ ви е срещналъ и ви е говорилъ. Вие сте забравили, какво ви е говорилъ, но ще си спомните.
Нѣкой може да каже: дали ще си спомня?
– Стига да искате. Има нѣща които хората много лесно си припомнятъ. Кои? Нѣща, които иматъ да взиматъ, лесно си ги припомнятъ, а нѣща, които иматъ да даватъ, лесно ги забравятъ. Запримѣръ, хората лесно забравятъ своитѣ дългове. Но ако нѣкой обѣщае да ви даде 100,000 лева, ще забравите ли?
към беседата >>
Често и въ съврѣменната окултна наука употрѣбяватъ думата „желание“ въ двояко значение.
Този великъ законъ въ науката наричатъ развитие, еволюция. Еволюцията подразбира движение, а движението е първиятъ потикъ на живота въ извѣстна посока. Втората стѫпка, това е самиятъ животъ, който показва, че животътъ използува това разумно движение. И глупавиятъ се движи, и разумниятъ се движи, само че разумниятъ има цѣль. Тъй щото, когато умътъ е насоченъ въ извѣстна разумна насока, това показва, че той има за цѣль постигане на нѣкакво свое разумно желание.
Често и въ съврѣменната окултна наука употрѣбяватъ думата „желание“ въ двояко значение.
Ние говоримъ за желанието въ принципаленъ смисълъ. Ние не говоримъ за илюзиитѣ. Илюзиитѣ, това сѫ проекции, сѣнки на нѣщата. За сѣнкитѣ нѣма да говоримъ. Въ сѣнкитѣ нѣма реалности.
към беседата >>
Тия отрови се съдържатъ не само въ бъчвитѣ, но и въ мислитѣ на човѣка.
Нашитѣ начини за изслѣдване на живата природа сѫ изкуствени. Значи, не е тютюнътъ, който кара хората да мислятъ. Не е виното, което кара хората да мислятъ. Азъ не съмъ противъ виното, обаче ферментитѣ, които прѣдизвикватъ ферментацията на гроздения сокъ, оставатъ въ виното извѣстни отрови. Тѣзи отрови поврѣждатъ човѣка.
Тия отрови се съдържатъ не само въ бъчвитѣ, но и въ мислитѣ на човѣка.
Всѣка човѣшка мисъль може да ферментира и да образува вино. Не мислете, че само бъчвитѣ сѫ пълни съ винце. Въ невидимия свѣтъ сѫщо има хиляди бъчви, отъ соковетѣ на които вие искате да пиете. Въ умствения свѣтъ, въ сърдечния свѣтъ има много бъчви, отъ соковетѣ на които сѫщо искате да пиете. Има вино на любовьта, вино на младитѣ, отъ което всички сте пили.
към беседата >>
Заради тѣхнитѣ грѣхове азъ нѣма да ги намразя.“ Това е характеръ въ Бога!
Богъ ни се изявява чрѣзъ плодоветѣ, но ние не Го разбираме. Най-послѣ Той изпраща единъ простъ посланикъ на земята и му казва: „Иди, кажи на тѣзи дѣца, защо слънцето грѣе, защо земята се върти, защо плодоветѣ зрѣятъ, защо рѣкитѣ текатъ. Иди покажи на тѣзи души, че моята Любовь не е човѣшка любовь, че моята Любовь не се измѣня; че азъ, прѣди и слѣдъ вѣковетѣ, си оставамъ единъ и сѫщъ. Грѣховетѣ на хората не ме измѣнятъ. Ако тѣхнитѣ грѣхове сѫ толкова тежки, колкото и цѣлата земя, или колкото и цѣлата вселенна, азъ ще ги дигна съ малкия си пръстъ въ въздуха.
Заради тѣхнитѣ грѣхове азъ нѣма да ги намразя.“ Това е характеръ въ Бога!
А сега нѣкой казва: Богъ не ме обича. И Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Ще отидатъ въ вѣчния огънь“. Какво означава вѣчния огънь? – Вѣчниятъ огънь е наука, училище, дѣто Господь праща хората да се учатъ. Но Писанието на друго мѣсто казва: „Нѣма да отнема милостьта си отъ тѣхъ.
към беседата >>
– Стига да искате.
На всинца ви, които сте тукъ, ви е говорилъ Христосъ. Всички вие сте Галилеяни. Прѣди 2,000 години Христосъ ви е срещналъ и ви е говорилъ. Вие сте забравили, какво ви е говорилъ, но ще си спомните. Нѣкой може да каже: дали ще си спомня?
– Стига да искате.
Има нѣща които хората много лесно си припомнятъ. Кои? Нѣща, които иматъ да взиматъ, лесно си ги припомнятъ, а нѣща, които иматъ да даватъ, лесно ги забравятъ. Запримѣръ, хората лесно забравятъ своитѣ дългове. Но ако нѣкой обѣщае да ви даде 100,000 лева, ще забравите ли? Ако нѣкой има да дава 100,000 лева, скоро ги забравя.
към беседата >>
Ние говоримъ за желанието въ принципаленъ смисълъ.
Еволюцията подразбира движение, а движението е първиятъ потикъ на живота въ извѣстна посока. Втората стѫпка, това е самиятъ животъ, който показва, че животътъ използува това разумно движение. И глупавиятъ се движи, и разумниятъ се движи, само че разумниятъ има цѣль. Тъй щото, когато умътъ е насоченъ въ извѣстна разумна насока, това показва, че той има за цѣль постигане на нѣкакво свое разумно желание. Често и въ съврѣменната окултна наука употрѣбяватъ думата „желание“ въ двояко значение.
Ние говоримъ за желанието въ принципаленъ смисълъ.
Ние не говоримъ за илюзиитѣ. Илюзиитѣ, това сѫ проекции, сѣнки на нѣщата. За сѣнкитѣ нѣма да говоримъ. Въ сѣнкитѣ нѣма реалности. Тукъ може да се спра да обясня разликата между сѣнка и реалность.
към беседата >>
Всѣка човѣшка мисъль може да ферментира и да образува вино.
Значи, не е тютюнътъ, който кара хората да мислятъ. Не е виното, което кара хората да мислятъ. Азъ не съмъ противъ виното, обаче ферментитѣ, които прѣдизвикватъ ферментацията на гроздения сокъ, оставатъ въ виното извѣстни отрови. Тѣзи отрови поврѣждатъ човѣка. Тия отрови се съдържатъ не само въ бъчвитѣ, но и въ мислитѣ на човѣка.
Всѣка човѣшка мисъль може да ферментира и да образува вино.
Не мислете, че само бъчвитѣ сѫ пълни съ винце. Въ невидимия свѣтъ сѫщо има хиляди бъчви, отъ соковетѣ на които вие искате да пиете. Въ умствения свѣтъ, въ сърдечния свѣтъ има много бъчви, отъ соковетѣ на които сѫщо искате да пиете. Има вино на любовьта, вино на младитѣ, отъ което всички сте пили. Като пиете отъ него, дигнете знамето нагорѣ, извадите ножа и казвате: герой съмъ азъ!
към беседата >>
А сега нѣкой казва: Богъ не ме обича.
Най-послѣ Той изпраща единъ простъ посланикъ на земята и му казва: „Иди, кажи на тѣзи дѣца, защо слънцето грѣе, защо земята се върти, защо плодоветѣ зрѣятъ, защо рѣкитѣ текатъ. Иди покажи на тѣзи души, че моята Любовь не е човѣшка любовь, че моята Любовь не се измѣня; че азъ, прѣди и слѣдъ вѣковетѣ, си оставамъ единъ и сѫщъ. Грѣховетѣ на хората не ме измѣнятъ. Ако тѣхнитѣ грѣхове сѫ толкова тежки, колкото и цѣлата земя, или колкото и цѣлата вселенна, азъ ще ги дигна съ малкия си пръстъ въ въздуха. Заради тѣхнитѣ грѣхове азъ нѣма да ги намразя.“ Това е характеръ въ Бога!
А сега нѣкой казва: Богъ не ме обича.
И Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Ще отидатъ въ вѣчния огънь“. Какво означава вѣчния огънь? – Вѣчниятъ огънь е наука, училище, дѣто Господь праща хората да се учатъ. Но Писанието на друго мѣсто казва: „Нѣма да отнема милостьта си отъ тѣхъ. И въ вѣчния огънь да ги пратя, нѣма да отмахна отъ тѣхъ Любовьта Си“.
към беседата >>
Има нѣща които хората много лесно си припомнятъ. Кои?
Всички вие сте Галилеяни. Прѣди 2,000 години Христосъ ви е срещналъ и ви е говорилъ. Вие сте забравили, какво ви е говорилъ, но ще си спомните. Нѣкой може да каже: дали ще си спомня? – Стига да искате.
Има нѣща които хората много лесно си припомнятъ. Кои?
Нѣща, които иматъ да взиматъ, лесно си ги припомнятъ, а нѣща, които иматъ да даватъ, лесно ги забравятъ. Запримѣръ, хората лесно забравятъ своитѣ дългове. Но ако нѣкой обѣщае да ви даде 100,000 лева, ще забравите ли? Ако нѣкой има да дава 100,000 лева, скоро ги забравя.
към беседата >>
Ние не говоримъ за илюзиитѣ.
Втората стѫпка, това е самиятъ животъ, който показва, че животътъ използува това разумно движение. И глупавиятъ се движи, и разумниятъ се движи, само че разумниятъ има цѣль. Тъй щото, когато умътъ е насоченъ въ извѣстна разумна насока, това показва, че той има за цѣль постигане на нѣкакво свое разумно желание. Често и въ съврѣменната окултна наука употрѣбяватъ думата „желание“ въ двояко значение. Ние говоримъ за желанието въ принципаленъ смисълъ.
Ние не говоримъ за илюзиитѣ.
Илюзиитѣ, това сѫ проекции, сѣнки на нѣщата. За сѣнкитѣ нѣма да говоримъ. Въ сѣнкитѣ нѣма реалности. Тукъ може да се спра да обясня разликата между сѣнка и реалность. Ако ви предложа една круша отъ мраморъ, или отъ олово или отъ желязо, или отъ восъкъ, какво ще ви ползува тази круша?
към беседата >>
Не мислете, че само бъчвитѣ сѫ пълни съ винце.
Не е виното, което кара хората да мислятъ. Азъ не съмъ противъ виното, обаче ферментитѣ, които прѣдизвикватъ ферментацията на гроздения сокъ, оставатъ въ виното извѣстни отрови. Тѣзи отрови поврѣждатъ човѣка. Тия отрови се съдържатъ не само въ бъчвитѣ, но и въ мислитѣ на човѣка. Всѣка човѣшка мисъль може да ферментира и да образува вино.
Не мислете, че само бъчвитѣ сѫ пълни съ винце.
Въ невидимия свѣтъ сѫщо има хиляди бъчви, отъ соковетѣ на които вие искате да пиете. Въ умствения свѣтъ, въ сърдечния свѣтъ има много бъчви, отъ соковетѣ на които сѫщо искате да пиете. Има вино на любовьта, вино на младитѣ, отъ което всички сте пили. Като пиете отъ него, дигнете знамето нагорѣ, извадите ножа и казвате: герой съмъ азъ! Всички казватъ: герой е този човѣкъ, пише той, поетъ е станалъ!
към беседата >>
И Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Ще отидатъ въ вѣчния огънь“.
Иди покажи на тѣзи души, че моята Любовь не е човѣшка любовь, че моята Любовь не се измѣня; че азъ, прѣди и слѣдъ вѣковетѣ, си оставамъ единъ и сѫщъ. Грѣховетѣ на хората не ме измѣнятъ. Ако тѣхнитѣ грѣхове сѫ толкова тежки, колкото и цѣлата земя, или колкото и цѣлата вселенна, азъ ще ги дигна съ малкия си пръстъ въ въздуха. Заради тѣхнитѣ грѣхове азъ нѣма да ги намразя.“ Това е характеръ въ Бога! А сега нѣкой казва: Богъ не ме обича.
И Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Ще отидатъ въ вѣчния огънь“.
Какво означава вѣчния огънь? – Вѣчниятъ огънь е наука, училище, дѣто Господь праща хората да се учатъ. Но Писанието на друго мѣсто казва: „Нѣма да отнема милостьта си отъ тѣхъ. И въ вѣчния огънь да ги пратя, нѣма да отмахна отъ тѣхъ Любовьта Си“. Ако адътъ е наистина толкова страшенъ, защо Богъ изпрати Христа тамъ?
към беседата >>
Нѣща, които иматъ да взиматъ, лесно си ги припомнятъ, а нѣща, които иматъ да даватъ, лесно ги забравятъ.
Прѣди 2,000 години Христосъ ви е срещналъ и ви е говорилъ. Вие сте забравили, какво ви е говорилъ, но ще си спомните. Нѣкой може да каже: дали ще си спомня? – Стига да искате. Има нѣща които хората много лесно си припомнятъ. Кои?
Нѣща, които иматъ да взиматъ, лесно си ги припомнятъ, а нѣща, които иматъ да даватъ, лесно ги забравятъ.
Запримѣръ, хората лесно забравятъ своитѣ дългове. Но ако нѣкой обѣщае да ви даде 100,000 лева, ще забравите ли? Ако нѣкой има да дава 100,000 лева, скоро ги забравя.
към беседата >>
Илюзиитѣ, това сѫ проекции, сѣнки на нѣщата.
И глупавиятъ се движи, и разумниятъ се движи, само че разумниятъ има цѣль. Тъй щото, когато умътъ е насоченъ въ извѣстна разумна насока, това показва, че той има за цѣль постигане на нѣкакво свое разумно желание. Често и въ съврѣменната окултна наука употрѣбяватъ думата „желание“ въ двояко значение. Ние говоримъ за желанието въ принципаленъ смисълъ. Ние не говоримъ за илюзиитѣ.
Илюзиитѣ, това сѫ проекции, сѣнки на нѣщата.
За сѣнкитѣ нѣма да говоримъ. Въ сѣнкитѣ нѣма реалности. Тукъ може да се спра да обясня разликата между сѣнка и реалность. Ако ви предложа една круша отъ мраморъ, или отъ олово или отъ желязо, или отъ восъкъ, какво ще ви ползува тази круша? Ако ви прѣдложа единъ хубавъ самунъ отъ восъкъ, или отъ гипсъ, или отъ хубава пръсть, какво ще ви ползува този хубавъ самунъ?
към беседата >>
Въ невидимия свѣтъ сѫщо има хиляди бъчви, отъ соковетѣ на които вие искате да пиете.
Азъ не съмъ противъ виното, обаче ферментитѣ, които прѣдизвикватъ ферментацията на гроздения сокъ, оставатъ въ виното извѣстни отрови. Тѣзи отрови поврѣждатъ човѣка. Тия отрови се съдържатъ не само въ бъчвитѣ, но и въ мислитѣ на човѣка. Всѣка човѣшка мисъль може да ферментира и да образува вино. Не мислете, че само бъчвитѣ сѫ пълни съ винце.
Въ невидимия свѣтъ сѫщо има хиляди бъчви, отъ соковетѣ на които вие искате да пиете.
Въ умствения свѣтъ, въ сърдечния свѣтъ има много бъчви, отъ соковетѣ на които сѫщо искате да пиете. Има вино на любовьта, вино на младитѣ, отъ което всички сте пили. Като пиете отъ него, дигнете знамето нагорѣ, извадите ножа и казвате: герой съмъ азъ! Всички казватъ: герой е този човѣкъ, пише той, поетъ е станалъ! Обаче за колко врѣме?
към беседата >>
Какво означава вѣчния огънь?
Грѣховетѣ на хората не ме измѣнятъ. Ако тѣхнитѣ грѣхове сѫ толкова тежки, колкото и цѣлата земя, или колкото и цѣлата вселенна, азъ ще ги дигна съ малкия си пръстъ въ въздуха. Заради тѣхнитѣ грѣхове азъ нѣма да ги намразя.“ Това е характеръ въ Бога! А сега нѣкой казва: Богъ не ме обича. И Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Ще отидатъ въ вѣчния огънь“.
Какво означава вѣчния огънь?
– Вѣчниятъ огънь е наука, училище, дѣто Господь праща хората да се учатъ. Но Писанието на друго мѣсто казва: „Нѣма да отнема милостьта си отъ тѣхъ. И въ вѣчния огънь да ги пратя, нѣма да отмахна отъ тѣхъ Любовьта Си“. Ако адътъ е наистина толкова страшенъ, защо Богъ изпрати Христа тамъ? Страшенъ е адътъ, но Христосъ не изгорѣ.
към беседата >>
Запримѣръ, хората лесно забравятъ своитѣ дългове.
Вие сте забравили, какво ви е говорилъ, но ще си спомните. Нѣкой може да каже: дали ще си спомня? – Стига да искате. Има нѣща които хората много лесно си припомнятъ. Кои? Нѣща, които иматъ да взиматъ, лесно си ги припомнятъ, а нѣща, които иматъ да даватъ, лесно ги забравятъ.
Запримѣръ, хората лесно забравятъ своитѣ дългове.
Но ако нѣкой обѣщае да ви даде 100,000 лева, ще забравите ли? Ако нѣкой има да дава 100,000 лева, скоро ги забравя.
към беседата >>
За сѣнкитѣ нѣма да говоримъ.
Тъй щото, когато умътъ е насоченъ въ извѣстна разумна насока, това показва, че той има за цѣль постигане на нѣкакво свое разумно желание. Често и въ съврѣменната окултна наука употрѣбяватъ думата „желание“ въ двояко значение. Ние говоримъ за желанието въ принципаленъ смисълъ. Ние не говоримъ за илюзиитѣ. Илюзиитѣ, това сѫ проекции, сѣнки на нѣщата.
За сѣнкитѣ нѣма да говоримъ.
Въ сѣнкитѣ нѣма реалности. Тукъ може да се спра да обясня разликата между сѣнка и реалность. Ако ви предложа една круша отъ мраморъ, или отъ олово или отъ желязо, или отъ восъкъ, какво ще ви ползува тази круша? Ако ви прѣдложа единъ хубавъ самунъ отъ восъкъ, или отъ гипсъ, или отъ хубава пръсть, какво ще ви ползува този хубавъ самунъ? – Нищо.
към беседата >>
Въ умствения свѣтъ, въ сърдечния свѣтъ има много бъчви, отъ соковетѣ на които сѫщо искате да пиете.
Тѣзи отрови поврѣждатъ човѣка. Тия отрови се съдържатъ не само въ бъчвитѣ, но и въ мислитѣ на човѣка. Всѣка човѣшка мисъль може да ферментира и да образува вино. Не мислете, че само бъчвитѣ сѫ пълни съ винце. Въ невидимия свѣтъ сѫщо има хиляди бъчви, отъ соковетѣ на които вие искате да пиете.
Въ умствения свѣтъ, въ сърдечния свѣтъ има много бъчви, отъ соковетѣ на които сѫщо искате да пиете.
Има вино на любовьта, вино на младитѣ, отъ което всички сте пили. Като пиете отъ него, дигнете знамето нагорѣ, извадите ножа и казвате: герой съмъ азъ! Всички казватъ: герой е този човѣкъ, пише той, поетъ е станалъ! Обаче за колко врѣме? Слѣдъ 2–3 години туй вино изчезва отъ човѣка, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философъ става.
към беседата >>
– Вѣчниятъ огънь е наука, училище, дѣто Господь праща хората да се учатъ.
Ако тѣхнитѣ грѣхове сѫ толкова тежки, колкото и цѣлата земя, или колкото и цѣлата вселенна, азъ ще ги дигна съ малкия си пръстъ въ въздуха. Заради тѣхнитѣ грѣхове азъ нѣма да ги намразя.“ Това е характеръ въ Бога! А сега нѣкой казва: Богъ не ме обича. И Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Ще отидатъ въ вѣчния огънь“. Какво означава вѣчния огънь?
– Вѣчниятъ огънь е наука, училище, дѣто Господь праща хората да се учатъ.
Но Писанието на друго мѣсто казва: „Нѣма да отнема милостьта си отъ тѣхъ. И въ вѣчния огънь да ги пратя, нѣма да отмахна отъ тѣхъ Любовьта Си“. Ако адътъ е наистина толкова страшенъ, защо Богъ изпрати Христа тамъ? Страшенъ е адътъ, но Христосъ не изгорѣ. Христосъ отиде въ ада и казваше: „Братя, излѣзте отъ тука“!
към беседата >>
Но ако нѣкой обѣщае да ви даде 100,000 лева, ще забравите ли?
Нѣкой може да каже: дали ще си спомня? – Стига да искате. Има нѣща които хората много лесно си припомнятъ. Кои? Нѣща, които иматъ да взиматъ, лесно си ги припомнятъ, а нѣща, които иматъ да даватъ, лесно ги забравятъ. Запримѣръ, хората лесно забравятъ своитѣ дългове.
Но ако нѣкой обѣщае да ви даде 100,000 лева, ще забравите ли?
Ако нѣкой има да дава 100,000 лева, скоро ги забравя.
към беседата >>
Въ сѣнкитѣ нѣма реалности.
Често и въ съврѣменната окултна наука употрѣбяватъ думата „желание“ въ двояко значение. Ние говоримъ за желанието въ принципаленъ смисълъ. Ние не говоримъ за илюзиитѣ. Илюзиитѣ, това сѫ проекции, сѣнки на нѣщата. За сѣнкитѣ нѣма да говоримъ.
Въ сѣнкитѣ нѣма реалности.
Тукъ може да се спра да обясня разликата между сѣнка и реалность. Ако ви предложа една круша отъ мраморъ, или отъ олово или отъ желязо, или отъ восъкъ, какво ще ви ползува тази круша? Ако ви прѣдложа единъ хубавъ самунъ отъ восъкъ, или отъ гипсъ, или отъ хубава пръсть, какво ще ви ползува този хубавъ самунъ? – Нищо. Слѣдователно, това сѫ илюзии, това сѫ залъгалки за малкитѣ, за глупавитѣ дѣца.
към беседата >>
Има вино на любовьта, вино на младитѣ, отъ което всички сте пили.
Тия отрови се съдържатъ не само въ бъчвитѣ, но и въ мислитѣ на човѣка. Всѣка човѣшка мисъль може да ферментира и да образува вино. Не мислете, че само бъчвитѣ сѫ пълни съ винце. Въ невидимия свѣтъ сѫщо има хиляди бъчви, отъ соковетѣ на които вие искате да пиете. Въ умствения свѣтъ, въ сърдечния свѣтъ има много бъчви, отъ соковетѣ на които сѫщо искате да пиете.
Има вино на любовьта, вино на младитѣ, отъ което всички сте пили.
Като пиете отъ него, дигнете знамето нагорѣ, извадите ножа и казвате: герой съмъ азъ! Всички казватъ: герой е този човѣкъ, пише той, поетъ е станалъ! Обаче за колко врѣме? Слѣдъ 2–3 години туй вино изчезва отъ човѣка, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философъ става. Нѣкои казватъ: както и да е, но приятни сѫ тия нѣща.
към беседата >>
Но Писанието на друго мѣсто казва: „Нѣма да отнема милостьта си отъ тѣхъ.
Заради тѣхнитѣ грѣхове азъ нѣма да ги намразя.“ Това е характеръ въ Бога! А сега нѣкой казва: Богъ не ме обича. И Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Ще отидатъ въ вѣчния огънь“. Какво означава вѣчния огънь? – Вѣчниятъ огънь е наука, училище, дѣто Господь праща хората да се учатъ.
Но Писанието на друго мѣсто казва: „Нѣма да отнема милостьта си отъ тѣхъ.
И въ вѣчния огънь да ги пратя, нѣма да отмахна отъ тѣхъ Любовьта Си“. Ако адътъ е наистина толкова страшенъ, защо Богъ изпрати Христа тамъ? Страшенъ е адътъ, но Христосъ не изгорѣ. Христосъ отиде въ ада и казваше: „Братя, излѣзте отъ тука“! И мнозина излѣзоха съ него заедно.
към беседата >>
Ако нѣкой има да дава 100,000 лева, скоро ги забравя.
– Стига да искате. Има нѣща които хората много лесно си припомнятъ. Кои? Нѣща, които иматъ да взиматъ, лесно си ги припомнятъ, а нѣща, които иматъ да даватъ, лесно ги забравятъ. Запримѣръ, хората лесно забравятъ своитѣ дългове. Но ако нѣкой обѣщае да ви даде 100,000 лева, ще забравите ли?
Ако нѣкой има да дава 100,000 лева, скоро ги забравя.
към беседата >>
Тукъ може да се спра да обясня разликата между сѣнка и реалность.
Ние говоримъ за желанието въ принципаленъ смисълъ. Ние не говоримъ за илюзиитѣ. Илюзиитѣ, това сѫ проекции, сѣнки на нѣщата. За сѣнкитѣ нѣма да говоримъ. Въ сѣнкитѣ нѣма реалности.
Тукъ може да се спра да обясня разликата между сѣнка и реалность.
Ако ви предложа една круша отъ мраморъ, или отъ олово или отъ желязо, или отъ восъкъ, какво ще ви ползува тази круша? Ако ви прѣдложа единъ хубавъ самунъ отъ восъкъ, или отъ гипсъ, или отъ хубава пръсть, какво ще ви ползува този хубавъ самунъ? – Нищо. Слѣдователно, това сѫ илюзии, това сѫ залъгалки за малкитѣ, за глупавитѣ дѣца. И когато азъ видя, че нѣкое малко момиче се занимава съ своитѣ кукли, считамъ, че то е едно отъ малкитѣ глупави дѣца.
към беседата >>
Като пиете отъ него, дигнете знамето нагорѣ, извадите ножа и казвате: герой съмъ азъ!
Всѣка човѣшка мисъль може да ферментира и да образува вино. Не мислете, че само бъчвитѣ сѫ пълни съ винце. Въ невидимия свѣтъ сѫщо има хиляди бъчви, отъ соковетѣ на които вие искате да пиете. Въ умствения свѣтъ, въ сърдечния свѣтъ има много бъчви, отъ соковетѣ на които сѫщо искате да пиете. Има вино на любовьта, вино на младитѣ, отъ което всички сте пили.
Като пиете отъ него, дигнете знамето нагорѣ, извадите ножа и казвате: герой съмъ азъ!
Всички казватъ: герой е този човѣкъ, пише той, поетъ е станалъ! Обаче за колко врѣме? Слѣдъ 2–3 години туй вино изчезва отъ човѣка, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философъ става. Нѣкои казватъ: както и да е, но приятни сѫ тия нѣща. Кои нѣща сѫ приятни?
към беседата >>
И въ вѣчния огънь да ги пратя, нѣма да отмахна отъ тѣхъ Любовьта Си“.
А сега нѣкой казва: Богъ не ме обича. И Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Ще отидатъ въ вѣчния огънь“. Какво означава вѣчния огънь? – Вѣчниятъ огънь е наука, училище, дѣто Господь праща хората да се учатъ. Но Писанието на друго мѣсто казва: „Нѣма да отнема милостьта си отъ тѣхъ.
И въ вѣчния огънь да ги пратя, нѣма да отмахна отъ тѣхъ Любовьта Си“.
Ако адътъ е наистина толкова страшенъ, защо Богъ изпрати Христа тамъ? Страшенъ е адътъ, но Христосъ не изгорѣ. Христосъ отиде въ ада и казваше: „Братя, излѣзте отъ тука“! И мнозина излѣзоха съ него заедно.
към беседата >>
Сега, азъ искамъ да си спомните за онова красивото, което Христосъ ви е говорилъ, а не за вашитѣ дългове.
Сега, азъ искамъ да си спомните за онова красивото, което Христосъ ви е говорилъ, а не за вашитѣ дългове.
Дълговетѣ ви, това е за Бога, а вие обърнете онзи листь дѣто имате да взимате. Христосъ преди 2,000 години ви е говорилъ слѣдното: „Ще настанатъ по-благоприятни условия за въ бѫдеще. И това което ви казвамъ днесъ, посѣйте го, то ще израсне и ще даде своитѣ плодове. Тогава моитѣ думи ще се изяснятъ, ще станатъ по-ясни, по-разбрани.“
към беседата >>
Ако ви предложа една круша отъ мраморъ, или отъ олово или отъ желязо, или отъ восъкъ, какво ще ви ползува тази круша?
Ние не говоримъ за илюзиитѣ. Илюзиитѣ, това сѫ проекции, сѣнки на нѣщата. За сѣнкитѣ нѣма да говоримъ. Въ сѣнкитѣ нѣма реалности. Тукъ може да се спра да обясня разликата между сѣнка и реалность.
Ако ви предложа една круша отъ мраморъ, или отъ олово или отъ желязо, или отъ восъкъ, какво ще ви ползува тази круша?
Ако ви прѣдложа единъ хубавъ самунъ отъ восъкъ, или отъ гипсъ, или отъ хубава пръсть, какво ще ви ползува този хубавъ самунъ? – Нищо. Слѣдователно, това сѫ илюзии, това сѫ залъгалки за малкитѣ, за глупавитѣ дѣца. И когато азъ видя, че нѣкое малко момиче се занимава съ своитѣ кукли, считамъ, че то е едно отъ малкитѣ глупави дѣца. То е единъ отъ онѣзи глупави ангели, който, като не разбира работитѣ на небето, Господь го пратилъ на земята да се учи, да се занимава съ играчкитѣ.
към беседата >>
Всички казватъ: герой е този човѣкъ, пише той, поетъ е станалъ!
Не мислете, че само бъчвитѣ сѫ пълни съ винце. Въ невидимия свѣтъ сѫщо има хиляди бъчви, отъ соковетѣ на които вие искате да пиете. Въ умствения свѣтъ, въ сърдечния свѣтъ има много бъчви, отъ соковетѣ на които сѫщо искате да пиете. Има вино на любовьта, вино на младитѣ, отъ което всички сте пили. Като пиете отъ него, дигнете знамето нагорѣ, извадите ножа и казвате: герой съмъ азъ!
Всички казватъ: герой е този човѣкъ, пише той, поетъ е станалъ!
Обаче за колко врѣме? Слѣдъ 2–3 години туй вино изчезва отъ човѣка, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философъ става. Нѣкои казватъ: както и да е, но приятни сѫ тия нѣща. Кои нѣща сѫ приятни? Азъ правя слѣдното сравнение: ако ви дамъ единъ диамантъ, който тежи 10 килограма и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете отъ този диамантъ?
към беседата >>
Ако адътъ е наистина толкова страшенъ, защо Богъ изпрати Христа тамъ?
И Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Ще отидатъ въ вѣчния огънь“. Какво означава вѣчния огънь? – Вѣчниятъ огънь е наука, училище, дѣто Господь праща хората да се учатъ. Но Писанието на друго мѣсто казва: „Нѣма да отнема милостьта си отъ тѣхъ. И въ вѣчния огънь да ги пратя, нѣма да отмахна отъ тѣхъ Любовьта Си“.
Ако адътъ е наистина толкова страшенъ, защо Богъ изпрати Христа тамъ?
Страшенъ е адътъ, но Христосъ не изгорѣ. Христосъ отиде въ ада и казваше: „Братя, излѣзте отъ тука“! И мнозина излѣзоха съ него заедно.
към беседата >>
Дълговетѣ ви, това е за Бога, а вие обърнете онзи листь дѣто имате да взимате.
Сега, азъ искамъ да си спомните за онова красивото, което Христосъ ви е говорилъ, а не за вашитѣ дългове.
Дълговетѣ ви, това е за Бога, а вие обърнете онзи листь дѣто имате да взимате.
Христосъ преди 2,000 години ви е говорилъ слѣдното: „Ще настанатъ по-благоприятни условия за въ бѫдеще. И това което ви казвамъ днесъ, посѣйте го, то ще израсне и ще даде своитѣ плодове. Тогава моитѣ думи ще се изяснятъ, ще станатъ по-ясни, по-разбрани.“
към беседата >>
Ако ви прѣдложа единъ хубавъ самунъ отъ восъкъ, или отъ гипсъ, или отъ хубава пръсть, какво ще ви ползува този хубавъ самунъ?
Илюзиитѣ, това сѫ проекции, сѣнки на нѣщата. За сѣнкитѣ нѣма да говоримъ. Въ сѣнкитѣ нѣма реалности. Тукъ може да се спра да обясня разликата между сѣнка и реалность. Ако ви предложа една круша отъ мраморъ, или отъ олово или отъ желязо, или отъ восъкъ, какво ще ви ползува тази круша?
Ако ви прѣдложа единъ хубавъ самунъ отъ восъкъ, или отъ гипсъ, или отъ хубава пръсть, какво ще ви ползува този хубавъ самунъ?
– Нищо. Слѣдователно, това сѫ илюзии, това сѫ залъгалки за малкитѣ, за глупавитѣ дѣца. И когато азъ видя, че нѣкое малко момиче се занимава съ своитѣ кукли, считамъ, че то е едно отъ малкитѣ глупави дѣца. То е единъ отъ онѣзи глупави ангели, който, като не разбира работитѣ на небето, Господь го пратилъ на земята да се учи, да се занимава съ играчкитѣ. Не мислете, че е лошо да се занимава човѣкъ съ сѣнкитѣ.
към беседата >>
Обаче за колко врѣме?
Въ невидимия свѣтъ сѫщо има хиляди бъчви, отъ соковетѣ на които вие искате да пиете. Въ умствения свѣтъ, въ сърдечния свѣтъ има много бъчви, отъ соковетѣ на които сѫщо искате да пиете. Има вино на любовьта, вино на младитѣ, отъ което всички сте пили. Като пиете отъ него, дигнете знамето нагорѣ, извадите ножа и казвате: герой съмъ азъ! Всички казватъ: герой е този човѣкъ, пише той, поетъ е станалъ!
Обаче за колко врѣме?
Слѣдъ 2–3 години туй вино изчезва отъ човѣка, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философъ става. Нѣкои казватъ: както и да е, но приятни сѫ тия нѣща. Кои нѣща сѫ приятни? Азъ правя слѣдното сравнение: ако ви дамъ единъ диамантъ, който тежи 10 килограма и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете отъ този диамантъ? Той е голѣмъ, като нѣкоя диня, и тежи при това.
към беседата >>
Страшенъ е адътъ, но Христосъ не изгорѣ.
Какво означава вѣчния огънь? – Вѣчниятъ огънь е наука, училище, дѣто Господь праща хората да се учатъ. Но Писанието на друго мѣсто казва: „Нѣма да отнема милостьта си отъ тѣхъ. И въ вѣчния огънь да ги пратя, нѣма да отмахна отъ тѣхъ Любовьта Си“. Ако адътъ е наистина толкова страшенъ, защо Богъ изпрати Христа тамъ?
Страшенъ е адътъ, но Христосъ не изгорѣ.
Христосъ отиде въ ада и казваше: „Братя, излѣзте отъ тука“! И мнозина излѣзоха съ него заедно.
към беседата >>
Христосъ преди 2,000 години ви е говорилъ слѣдното: „Ще настанатъ по-благоприятни условия за въ бѫдеще.
Сега, азъ искамъ да си спомните за онова красивото, което Христосъ ви е говорилъ, а не за вашитѣ дългове. Дълговетѣ ви, това е за Бога, а вие обърнете онзи листь дѣто имате да взимате.
Христосъ преди 2,000 години ви е говорилъ слѣдното: „Ще настанатъ по-благоприятни условия за въ бѫдеще.
И това което ви казвамъ днесъ, посѣйте го, то ще израсне и ще даде своитѣ плодове. Тогава моитѣ думи ще се изяснятъ, ще станатъ по-ясни, по-разбрани.“
към беседата >>
– Нищо.
За сѣнкитѣ нѣма да говоримъ. Въ сѣнкитѣ нѣма реалности. Тукъ може да се спра да обясня разликата между сѣнка и реалность. Ако ви предложа една круша отъ мраморъ, или отъ олово или отъ желязо, или отъ восъкъ, какво ще ви ползува тази круша? Ако ви прѣдложа единъ хубавъ самунъ отъ восъкъ, или отъ гипсъ, или отъ хубава пръсть, какво ще ви ползува този хубавъ самунъ?
– Нищо.
Слѣдователно, това сѫ илюзии, това сѫ залъгалки за малкитѣ, за глупавитѣ дѣца. И когато азъ видя, че нѣкое малко момиче се занимава съ своитѣ кукли, считамъ, че то е едно отъ малкитѣ глупави дѣца. То е единъ отъ онѣзи глупави ангели, който, като не разбира работитѣ на небето, Господь го пратилъ на земята да се учи, да се занимава съ играчкитѣ. Не мислете, че е лошо да се занимава човѣкъ съ сѣнкитѣ. Нѣма нищо лошо въ това, но сѣнкитѣ изразяватъ живота на страданията.
към беседата >>
Слѣдъ 2–3 години туй вино изчезва отъ човѣка, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философъ става.
Въ умствения свѣтъ, въ сърдечния свѣтъ има много бъчви, отъ соковетѣ на които сѫщо искате да пиете. Има вино на любовьта, вино на младитѣ, отъ което всички сте пили. Като пиете отъ него, дигнете знамето нагорѣ, извадите ножа и казвате: герой съмъ азъ! Всички казватъ: герой е този човѣкъ, пише той, поетъ е станалъ! Обаче за колко врѣме?
Слѣдъ 2–3 години туй вино изчезва отъ човѣка, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философъ става.
Нѣкои казватъ: както и да е, но приятни сѫ тия нѣща. Кои нѣща сѫ приятни? Азъ правя слѣдното сравнение: ако ви дамъ единъ диамантъ, който тежи 10 килограма и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете отъ този диамантъ? Той е голѣмъ, като нѣкоя диня, и тежи при това. Ще кажете: е, ще го продамъ.
към беседата >>
Христосъ отиде въ ада и казваше: „Братя, излѣзте отъ тука“!
– Вѣчниятъ огънь е наука, училище, дѣто Господь праща хората да се учатъ. Но Писанието на друго мѣсто казва: „Нѣма да отнема милостьта си отъ тѣхъ. И въ вѣчния огънь да ги пратя, нѣма да отмахна отъ тѣхъ Любовьта Си“. Ако адътъ е наистина толкова страшенъ, защо Богъ изпрати Христа тамъ? Страшенъ е адътъ, но Христосъ не изгорѣ.
Христосъ отиде въ ада и казваше: „Братя, излѣзте отъ тука“!
И мнозина излѣзоха съ него заедно.
към беседата >>
И това което ви казвамъ днесъ, посѣйте го, то ще израсне и ще даде своитѣ плодове.
Сега, азъ искамъ да си спомните за онова красивото, което Христосъ ви е говорилъ, а не за вашитѣ дългове. Дълговетѣ ви, това е за Бога, а вие обърнете онзи листь дѣто имате да взимате. Христосъ преди 2,000 години ви е говорилъ слѣдното: „Ще настанатъ по-благоприятни условия за въ бѫдеще.
И това което ви казвамъ днесъ, посѣйте го, то ще израсне и ще даде своитѣ плодове.
Тогава моитѣ думи ще се изяснятъ, ще станатъ по-ясни, по-разбрани.“
към беседата >>
Слѣдователно, това сѫ илюзии, това сѫ залъгалки за малкитѣ, за глупавитѣ дѣца.
Въ сѣнкитѣ нѣма реалности. Тукъ може да се спра да обясня разликата между сѣнка и реалность. Ако ви предложа една круша отъ мраморъ, или отъ олово или отъ желязо, или отъ восъкъ, какво ще ви ползува тази круша? Ако ви прѣдложа единъ хубавъ самунъ отъ восъкъ, или отъ гипсъ, или отъ хубава пръсть, какво ще ви ползува този хубавъ самунъ? – Нищо.
Слѣдователно, това сѫ илюзии, това сѫ залъгалки за малкитѣ, за глупавитѣ дѣца.
И когато азъ видя, че нѣкое малко момиче се занимава съ своитѣ кукли, считамъ, че то е едно отъ малкитѣ глупави дѣца. То е единъ отъ онѣзи глупави ангели, който, като не разбира работитѣ на небето, Господь го пратилъ на земята да се учи, да се занимава съ играчкитѣ. Не мислете, че е лошо да се занимава човѣкъ съ сѣнкитѣ. Нѣма нищо лошо въ това, но сѣнкитѣ изразяватъ живота на страданията. Каквото и да вложите въ вашата кукла отъ восъкъ, тя е безъ душа, безъ сърдце, безъ мисъль, безъ мозъкъ; тя не може да даде никакъвъ отгласъ на това, което вие мислите, на това, което вие искате.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: както и да е, но приятни сѫ тия нѣща.
Има вино на любовьта, вино на младитѣ, отъ което всички сте пили. Като пиете отъ него, дигнете знамето нагорѣ, извадите ножа и казвате: герой съмъ азъ! Всички казватъ: герой е този човѣкъ, пише той, поетъ е станалъ! Обаче за колко врѣме? Слѣдъ 2–3 години туй вино изчезва отъ човѣка, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философъ става.
Нѣкои казватъ: както и да е, но приятни сѫ тия нѣща.
Кои нѣща сѫ приятни? Азъ правя слѣдното сравнение: ако ви дамъ единъ диамантъ, който тежи 10 килограма и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете отъ този диамантъ? Той е голѣмъ, като нѣкоя диня, и тежи при това. Ще кажете: е, ще го продамъ. Добрѣ, но не е за продаване той.
към беседата >>
И мнозина излѣзоха съ него заедно.
Но Писанието на друго мѣсто казва: „Нѣма да отнема милостьта си отъ тѣхъ. И въ вѣчния огънь да ги пратя, нѣма да отмахна отъ тѣхъ Любовьта Си“. Ако адътъ е наистина толкова страшенъ, защо Богъ изпрати Христа тамъ? Страшенъ е адътъ, но Христосъ не изгорѣ. Христосъ отиде въ ада и казваше: „Братя, излѣзте отъ тука“!
И мнозина излѣзоха съ него заедно.
към беседата >>
Тогава моитѣ думи ще се изяснятъ, ще станатъ по-ясни, по-разбрани.“
Сега, азъ искамъ да си спомните за онова красивото, което Христосъ ви е говорилъ, а не за вашитѣ дългове. Дълговетѣ ви, това е за Бога, а вие обърнете онзи листь дѣто имате да взимате. Христосъ преди 2,000 години ви е говорилъ слѣдното: „Ще настанатъ по-благоприятни условия за въ бѫдеще. И това което ви казвамъ днесъ, посѣйте го, то ще израсне и ще даде своитѣ плодове.
Тогава моитѣ думи ще се изяснятъ, ще станатъ по-ясни, по-разбрани.“
към беседата >>
И когато азъ видя, че нѣкое малко момиче се занимава съ своитѣ кукли, считамъ, че то е едно отъ малкитѣ глупави дѣца.
Тукъ може да се спра да обясня разликата между сѣнка и реалность. Ако ви предложа една круша отъ мраморъ, или отъ олово или отъ желязо, или отъ восъкъ, какво ще ви ползува тази круша? Ако ви прѣдложа единъ хубавъ самунъ отъ восъкъ, или отъ гипсъ, или отъ хубава пръсть, какво ще ви ползува този хубавъ самунъ? – Нищо. Слѣдователно, това сѫ илюзии, това сѫ залъгалки за малкитѣ, за глупавитѣ дѣца.
И когато азъ видя, че нѣкое малко момиче се занимава съ своитѣ кукли, считамъ, че то е едно отъ малкитѣ глупави дѣца.
То е единъ отъ онѣзи глупави ангели, който, като не разбира работитѣ на небето, Господь го пратилъ на земята да се учи, да се занимава съ играчкитѣ. Не мислете, че е лошо да се занимава човѣкъ съ сѣнкитѣ. Нѣма нищо лошо въ това, но сѣнкитѣ изразяватъ живота на страданията. Каквото и да вложите въ вашата кукла отъ восъкъ, тя е безъ душа, безъ сърдце, безъ мисъль, безъ мозъкъ; тя не може да даде никакъвъ отгласъ на това, което вие мислите, на това, което вие искате. Слѣдователно, тя ще бѫде ехо на самия васъ, а това е най-тягосното нѣщо въ свѣта.
към беседата >>
Кои нѣща сѫ приятни?
Като пиете отъ него, дигнете знамето нагорѣ, извадите ножа и казвате: герой съмъ азъ! Всички казватъ: герой е този човѣкъ, пише той, поетъ е станалъ! Обаче за колко врѣме? Слѣдъ 2–3 години туй вино изчезва отъ човѣка, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философъ става. Нѣкои казватъ: както и да е, но приятни сѫ тия нѣща.
Кои нѣща сѫ приятни?
Азъ правя слѣдното сравнение: ако ви дамъ единъ диамантъ, който тежи 10 килограма и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете отъ този диамантъ? Той е голѣмъ, като нѣкоя диня, и тежи при това. Ще кажете: е, ще го продамъ. Добрѣ, но не е за продаване той. Какво ще правите, ще го носите ли?
към беседата >>
„И обхождаше Исусъ Галилея“.
„И обхождаше Исусъ Галилея“.
Сега, има много мисли, които ви смущаватъ. Много отъ васъ сѫ млади, нѣкой отъ васъ сѫ стари, а други сѫ на преклонна възрасть, но нѣма нищо отъ това. Най-красивиятъ животъ иде сега. Нѣкоя жена казва: ами че азъ до сега не можахъ да се разбера съ мѫжа си. Твоятъ мѫжъ сега иде!
към беседата >>
И обхождаше Исусъ всичка Галилея, изцѣляваше всички болести, изцѣляваше всички бѣснуеми, изцѣляваше всички тѫги, скърби и страдания.
И обхождаше Исусъ всичка Галилея, изцѣляваше всички болести, изцѣляваше всички бѣснуеми, изцѣляваше всички тѫги, скърби и страдания.
Да се прѣмахнатъ всички тѫги, скърби и страдания, които измъчватъ човѣшката душа, това е мощното въ свѣта! И нека останатъ само тия мѫгли, само тия облаци по небето, които сѫ необходими за нашето растене. Всички други бури и сътресения трѣбва да се премахнатъ. Затова иде днесъ Христосъ на земята! Затова Богъ праша великия, мощния си Духъ, да подигне съзнателнитѣ души!
към беседата >>
То е единъ отъ онѣзи глупави ангели, който, като не разбира работитѣ на небето, Господь го пратилъ на земята да се учи, да се занимава съ играчкитѣ.
Ако ви предложа една круша отъ мраморъ, или отъ олово или отъ желязо, или отъ восъкъ, какво ще ви ползува тази круша? Ако ви прѣдложа единъ хубавъ самунъ отъ восъкъ, или отъ гипсъ, или отъ хубава пръсть, какво ще ви ползува този хубавъ самунъ? – Нищо. Слѣдователно, това сѫ илюзии, това сѫ залъгалки за малкитѣ, за глупавитѣ дѣца. И когато азъ видя, че нѣкое малко момиче се занимава съ своитѣ кукли, считамъ, че то е едно отъ малкитѣ глупави дѣца.
То е единъ отъ онѣзи глупави ангели, който, като не разбира работитѣ на небето, Господь го пратилъ на земята да се учи, да се занимава съ играчкитѣ.
Не мислете, че е лошо да се занимава човѣкъ съ сѣнкитѣ. Нѣма нищо лошо въ това, но сѣнкитѣ изразяватъ живота на страданията. Каквото и да вложите въ вашата кукла отъ восъкъ, тя е безъ душа, безъ сърдце, безъ мисъль, безъ мозъкъ; тя не може да даде никакъвъ отгласъ на това, което вие мислите, на това, което вие искате. Слѣдователно, тя ще бѫде ехо на самия васъ, а това е най-тягосното нѣщо въ свѣта.
към беседата >>
Азъ правя слѣдното сравнение: ако ви дамъ единъ диамантъ, който тежи 10 килограма и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете отъ този диамантъ?
Всички казватъ: герой е този човѣкъ, пише той, поетъ е станалъ! Обаче за колко врѣме? Слѣдъ 2–3 години туй вино изчезва отъ човѣка, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философъ става. Нѣкои казватъ: както и да е, но приятни сѫ тия нѣща. Кои нѣща сѫ приятни?
Азъ правя слѣдното сравнение: ако ви дамъ единъ диамантъ, който тежи 10 килограма и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете отъ този диамантъ?
Той е голѣмъ, като нѣкоя диня, и тежи при това. Ще кажете: е, ще го продамъ. Добрѣ, но не е за продаване той. Какво ще правите, ще го носите ли? За предпочитане ли е?
към беседата >>
Сега, има много мисли, които ви смущаватъ.
„И обхождаше Исусъ Галилея“.
Сега, има много мисли, които ви смущаватъ.
Много отъ васъ сѫ млади, нѣкой отъ васъ сѫ стари, а други сѫ на преклонна възрасть, но нѣма нищо отъ това. Най-красивиятъ животъ иде сега. Нѣкоя жена казва: ами че азъ до сега не можахъ да се разбера съ мѫжа си. Твоятъ мѫжъ сега иде! Ти отъ сега нататъкъ ще се оженишъ, както трѣбва.
към беседата >>
Да се прѣмахнатъ всички тѫги, скърби и страдания, които измъчватъ човѣшката душа, това е мощното въ свѣта!
И обхождаше Исусъ всичка Галилея, изцѣляваше всички болести, изцѣляваше всички бѣснуеми, изцѣляваше всички тѫги, скърби и страдания.
Да се прѣмахнатъ всички тѫги, скърби и страдания, които измъчватъ човѣшката душа, това е мощното въ свѣта!
И нека останатъ само тия мѫгли, само тия облаци по небето, които сѫ необходими за нашето растене. Всички други бури и сътресения трѣбва да се премахнатъ. Затова иде днесъ Христосъ на земята! Затова Богъ праша великия, мощния си Духъ, да подигне съзнателнитѣ души! Не сте само вие, на които Христосъ е говорилъ, Христосъ е говорилъ още на хиляди души.
към беседата >>
Не мислете, че е лошо да се занимава човѣкъ съ сѣнкитѣ.
Ако ви прѣдложа единъ хубавъ самунъ отъ восъкъ, или отъ гипсъ, или отъ хубава пръсть, какво ще ви ползува този хубавъ самунъ? – Нищо. Слѣдователно, това сѫ илюзии, това сѫ залъгалки за малкитѣ, за глупавитѣ дѣца. И когато азъ видя, че нѣкое малко момиче се занимава съ своитѣ кукли, считамъ, че то е едно отъ малкитѣ глупави дѣца. То е единъ отъ онѣзи глупави ангели, който, като не разбира работитѣ на небето, Господь го пратилъ на земята да се учи, да се занимава съ играчкитѣ.
Не мислете, че е лошо да се занимава човѣкъ съ сѣнкитѣ.
Нѣма нищо лошо въ това, но сѣнкитѣ изразяватъ живота на страданията. Каквото и да вложите въ вашата кукла отъ восъкъ, тя е безъ душа, безъ сърдце, безъ мисъль, безъ мозъкъ; тя не може да даде никакъвъ отгласъ на това, което вие мислите, на това, което вие искате. Слѣдователно, тя ще бѫде ехо на самия васъ, а това е най-тягосното нѣщо въ свѣта.
към беседата >>
Той е голѣмъ, като нѣкоя диня, и тежи при това.
Обаче за колко врѣме? Слѣдъ 2–3 години туй вино изчезва отъ човѣка, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философъ става. Нѣкои казватъ: както и да е, но приятни сѫ тия нѣща. Кои нѣща сѫ приятни? Азъ правя слѣдното сравнение: ако ви дамъ единъ диамантъ, който тежи 10 килограма и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете отъ този диамантъ?
Той е голѣмъ, като нѣкоя диня, и тежи при това.
Ще кажете: е, ще го продамъ. Добрѣ, но не е за продаване той. Какво ще правите, ще го носите ли? За предпочитане ли е? За предпочитане е да имате единъ диамантъ голѣмъ като лѣшникъ, или най-много като орѣхъ.
към беседата >>
Много отъ васъ сѫ млади, нѣкой отъ васъ сѫ стари, а други сѫ на преклонна възрасть, но нѣма нищо отъ това.
„И обхождаше Исусъ Галилея“. Сега, има много мисли, които ви смущаватъ.
Много отъ васъ сѫ млади, нѣкой отъ васъ сѫ стари, а други сѫ на преклонна възрасть, но нѣма нищо отъ това.
Най-красивиятъ животъ иде сега. Нѣкоя жена казва: ами че азъ до сега не можахъ да се разбера съ мѫжа си. Твоятъ мѫжъ сега иде! Ти отъ сега нататъкъ ще се оженишъ, както трѣбва. Този мѫжъ, който иде сега, е много красивъ.
към беседата >>
И нека останатъ само тия мѫгли, само тия облаци по небето, които сѫ необходими за нашето растене.
И обхождаше Исусъ всичка Галилея, изцѣляваше всички болести, изцѣляваше всички бѣснуеми, изцѣляваше всички тѫги, скърби и страдания. Да се прѣмахнатъ всички тѫги, скърби и страдания, които измъчватъ човѣшката душа, това е мощното въ свѣта!
И нека останатъ само тия мѫгли, само тия облаци по небето, които сѫ необходими за нашето растене.
Всички други бури и сътресения трѣбва да се премахнатъ. Затова иде днесъ Христосъ на земята! Затова Богъ праша великия, мощния си Духъ, да подигне съзнателнитѣ души! Не сте само вие, на които Христосъ е говорилъ, Христосъ е говорилъ още на хиляди души. И сега Той ги посѣщава и имъ казва: „Врѣме е вече!
към беседата >>
Нѣма нищо лошо въ това, но сѣнкитѣ изразяватъ живота на страданията.
– Нищо. Слѣдователно, това сѫ илюзии, това сѫ залъгалки за малкитѣ, за глупавитѣ дѣца. И когато азъ видя, че нѣкое малко момиче се занимава съ своитѣ кукли, считамъ, че то е едно отъ малкитѣ глупави дѣца. То е единъ отъ онѣзи глупави ангели, който, като не разбира работитѣ на небето, Господь го пратилъ на земята да се учи, да се занимава съ играчкитѣ. Не мислете, че е лошо да се занимава човѣкъ съ сѣнкитѣ.
Нѣма нищо лошо въ това, но сѣнкитѣ изразяватъ живота на страданията.
Каквото и да вложите въ вашата кукла отъ восъкъ, тя е безъ душа, безъ сърдце, безъ мисъль, безъ мозъкъ; тя не може да даде никакъвъ отгласъ на това, което вие мислите, на това, което вие искате. Слѣдователно, тя ще бѫде ехо на самия васъ, а това е най-тягосното нѣщо въ свѣта.
към беседата >>
Ще кажете: е, ще го продамъ.
Слѣдъ 2–3 години туй вино изчезва отъ човѣка, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философъ става. Нѣкои казватъ: както и да е, но приятни сѫ тия нѣща. Кои нѣща сѫ приятни? Азъ правя слѣдното сравнение: ако ви дамъ единъ диамантъ, който тежи 10 килограма и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете отъ този диамантъ? Той е голѣмъ, като нѣкоя диня, и тежи при това.
Ще кажете: е, ще го продамъ.
Добрѣ, но не е за продаване той. Какво ще правите, ще го носите ли? За предпочитане ли е? За предпочитане е да имате единъ диамантъ голѣмъ като лѣшникъ, или най-много като орѣхъ. Ако питате мене, азъ бихъ прѣдпочелъ единъ диамантъ голѣмъ като орѣхъ или като лѣшникъ, защото ще мога да го погледвамъ, да му се порадвамъ.
към беседата >>
Най-красивиятъ животъ иде сега.
„И обхождаше Исусъ Галилея“. Сега, има много мисли, които ви смущаватъ. Много отъ васъ сѫ млади, нѣкой отъ васъ сѫ стари, а други сѫ на преклонна възрасть, но нѣма нищо отъ това.
Най-красивиятъ животъ иде сега.
Нѣкоя жена казва: ами че азъ до сега не можахъ да се разбера съ мѫжа си. Твоятъ мѫжъ сега иде! Ти отъ сега нататъкъ ще се оженишъ, както трѣбва. Този мѫжъ, който иде сега, е много красивъ. Нѣкой казва: азъ до сега не съмъ намѣрилъ Учителя си.
към беседата >>
Всички други бури и сътресения трѣбва да се премахнатъ.
И обхождаше Исусъ всичка Галилея, изцѣляваше всички болести, изцѣляваше всички бѣснуеми, изцѣляваше всички тѫги, скърби и страдания. Да се прѣмахнатъ всички тѫги, скърби и страдания, които измъчватъ човѣшката душа, това е мощното въ свѣта! И нека останатъ само тия мѫгли, само тия облаци по небето, които сѫ необходими за нашето растене.
Всички други бури и сътресения трѣбва да се премахнатъ.
Затова иде днесъ Христосъ на земята! Затова Богъ праша великия, мощния си Духъ, да подигне съзнателнитѣ души! Не сте само вие, на които Христосъ е говорилъ, Христосъ е говорилъ още на хиляди души. И сега Той ги посѣщава и имъ казва: „Врѣме е вече! “ Вие казвате: дошло ли е врѣмето?
към беседата >>
Каквото и да вложите въ вашата кукла отъ восъкъ, тя е безъ душа, безъ сърдце, безъ мисъль, безъ мозъкъ; тя не може да даде никакъвъ отгласъ на това, което вие мислите, на това, което вие искате.
Слѣдователно, това сѫ илюзии, това сѫ залъгалки за малкитѣ, за глупавитѣ дѣца. И когато азъ видя, че нѣкое малко момиче се занимава съ своитѣ кукли, считамъ, че то е едно отъ малкитѣ глупави дѣца. То е единъ отъ онѣзи глупави ангели, който, като не разбира работитѣ на небето, Господь го пратилъ на земята да се учи, да се занимава съ играчкитѣ. Не мислете, че е лошо да се занимава човѣкъ съ сѣнкитѣ. Нѣма нищо лошо въ това, но сѣнкитѣ изразяватъ живота на страданията.
Каквото и да вложите въ вашата кукла отъ восъкъ, тя е безъ душа, безъ сърдце, безъ мисъль, безъ мозъкъ; тя не може да даде никакъвъ отгласъ на това, което вие мислите, на това, което вие искате.
Слѣдователно, тя ще бѫде ехо на самия васъ, а това е най-тягосното нѣщо въ свѣта.
към беседата >>
Добрѣ, но не е за продаване той.
Нѣкои казватъ: както и да е, но приятни сѫ тия нѣща. Кои нѣща сѫ приятни? Азъ правя слѣдното сравнение: ако ви дамъ единъ диамантъ, който тежи 10 килограма и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете отъ този диамантъ? Той е голѣмъ, като нѣкоя диня, и тежи при това. Ще кажете: е, ще го продамъ.
Добрѣ, но не е за продаване той.
Какво ще правите, ще го носите ли? За предпочитане ли е? За предпочитане е да имате единъ диамантъ голѣмъ като лѣшникъ, или най-много като орѣхъ. Ако питате мене, азъ бихъ прѣдпочелъ единъ диамантъ голѣмъ като орѣхъ или като лѣшникъ, защото ще мога да го погледвамъ, да му се порадвамъ. А този голѣмиятъ като диня, какъ ще го нося на врата си?
към беседата >>
Нѣкоя жена казва: ами че азъ до сега не можахъ да се разбера съ мѫжа си.
„И обхождаше Исусъ Галилея“. Сега, има много мисли, които ви смущаватъ. Много отъ васъ сѫ млади, нѣкой отъ васъ сѫ стари, а други сѫ на преклонна възрасть, но нѣма нищо отъ това. Най-красивиятъ животъ иде сега.
Нѣкоя жена казва: ами че азъ до сега не можахъ да се разбера съ мѫжа си.
Твоятъ мѫжъ сега иде! Ти отъ сега нататъкъ ще се оженишъ, както трѣбва. Този мѫжъ, който иде сега, е много красивъ. Нѣкой казва: азъ до сега не съмъ намѣрилъ Учителя си. Учительтъ сега иде.
към беседата >>
Затова иде днесъ Христосъ на земята!
И обхождаше Исусъ всичка Галилея, изцѣляваше всички болести, изцѣляваше всички бѣснуеми, изцѣляваше всички тѫги, скърби и страдания. Да се прѣмахнатъ всички тѫги, скърби и страдания, които измъчватъ човѣшката душа, това е мощното въ свѣта! И нека останатъ само тия мѫгли, само тия облаци по небето, които сѫ необходими за нашето растене. Всички други бури и сътресения трѣбва да се премахнатъ.
Затова иде днесъ Христосъ на земята!
Затова Богъ праша великия, мощния си Духъ, да подигне съзнателнитѣ души! Не сте само вие, на които Христосъ е говорилъ, Христосъ е говорилъ още на хиляди души. И сега Той ги посѣщава и имъ казва: „Врѣме е вече! “ Вие казвате: дошло ли е врѣмето? – Дошло е вече.
към беседата >>
Слѣдователно, тя ще бѫде ехо на самия васъ, а това е най-тягосното нѣщо въ свѣта.
И когато азъ видя, че нѣкое малко момиче се занимава съ своитѣ кукли, считамъ, че то е едно отъ малкитѣ глупави дѣца. То е единъ отъ онѣзи глупави ангели, който, като не разбира работитѣ на небето, Господь го пратилъ на земята да се учи, да се занимава съ играчкитѣ. Не мислете, че е лошо да се занимава човѣкъ съ сѣнкитѣ. Нѣма нищо лошо въ това, но сѣнкитѣ изразяватъ живота на страданията. Каквото и да вложите въ вашата кукла отъ восъкъ, тя е безъ душа, безъ сърдце, безъ мисъль, безъ мозъкъ; тя не може да даде никакъвъ отгласъ на това, което вие мислите, на това, което вие искате.
Слѣдователно, тя ще бѫде ехо на самия васъ, а това е най-тягосното нѣщо въ свѣта.
към беседата >>
Какво ще правите, ще го носите ли?
Кои нѣща сѫ приятни? Азъ правя слѣдното сравнение: ако ви дамъ единъ диамантъ, който тежи 10 килограма и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете отъ този диамантъ? Той е голѣмъ, като нѣкоя диня, и тежи при това. Ще кажете: е, ще го продамъ. Добрѣ, но не е за продаване той.
Какво ще правите, ще го носите ли?
За предпочитане ли е? За предпочитане е да имате единъ диамантъ голѣмъ като лѣшникъ, или най-много като орѣхъ. Ако питате мене, азъ бихъ прѣдпочелъ единъ диамантъ голѣмъ като орѣхъ или като лѣшникъ, защото ще мога да го погледвамъ, да му се порадвамъ. А този голѣмиятъ като диня, какъ ще го нося на врата си? Голѣмиятъ диамантъ е за боговетѣ, за голѣмитѣ герои.
към беседата >>
Твоятъ мѫжъ сега иде!
„И обхождаше Исусъ Галилея“. Сега, има много мисли, които ви смущаватъ. Много отъ васъ сѫ млади, нѣкой отъ васъ сѫ стари, а други сѫ на преклонна възрасть, но нѣма нищо отъ това. Най-красивиятъ животъ иде сега. Нѣкоя жена казва: ами че азъ до сега не можахъ да се разбера съ мѫжа си.
Твоятъ мѫжъ сега иде!
Ти отъ сега нататъкъ ще се оженишъ, както трѣбва. Този мѫжъ, който иде сега, е много красивъ. Нѣкой казва: азъ до сега не съмъ намѣрилъ Учителя си. Учительтъ сега иде. Ами вие до сега не сте имали никакви братя и сестри.
към беседата >>
Затова Богъ праша великия, мощния си Духъ, да подигне съзнателнитѣ души!
И обхождаше Исусъ всичка Галилея, изцѣляваше всички болести, изцѣляваше всички бѣснуеми, изцѣляваше всички тѫги, скърби и страдания. Да се прѣмахнатъ всички тѫги, скърби и страдания, които измъчватъ човѣшката душа, това е мощното въ свѣта! И нека останатъ само тия мѫгли, само тия облаци по небето, които сѫ необходими за нашето растене. Всички други бури и сътресения трѣбва да се премахнатъ. Затова иде днесъ Христосъ на земята!
Затова Богъ праша великия, мощния си Духъ, да подигне съзнателнитѣ души!
Не сте само вие, на които Христосъ е говорилъ, Христосъ е говорилъ още на хиляди души. И сега Той ги посѣщава и имъ казва: „Врѣме е вече! “ Вие казвате: дошло ли е врѣмето? – Дошло е вече. Нѣма врѣме да се чака.
към беседата >>
Подъ думата „красивъ свѣтъ“ разбирамъ свѣта и на единството, и на множеството.
Подъ думата „красивъ свѣтъ“ разбирамъ свѣта и на единството, и на множеството.
Подъ думата „множество“ разбирамъ, когато цѣлото множество живѣе въ закона на съгласието. Сега, да опрѣдѣля думата съгласие. Подъ съгласие, азъ не разбирамъ съгласуване между двама души на почва на нѣкакъвъ интересъ, на нѣкаква търговска сделка, или нѣкаква търговска операция, защото това съгласуване е врѣменно, а разумното съгласуване е една бръмка въ живота. То е свързване. И тази бръмка върви прѣзъ цѣлата еволюция на човѣка.
към беседата >>
За предпочитане ли е?
Азъ правя слѣдното сравнение: ако ви дамъ единъ диамантъ, който тежи 10 килограма и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете отъ този диамантъ? Той е голѣмъ, като нѣкоя диня, и тежи при това. Ще кажете: е, ще го продамъ. Добрѣ, но не е за продаване той. Какво ще правите, ще го носите ли?
За предпочитане ли е?
За предпочитане е да имате единъ диамантъ голѣмъ като лѣшникъ, или най-много като орѣхъ. Ако питате мене, азъ бихъ прѣдпочелъ единъ диамантъ голѣмъ като орѣхъ или като лѣшникъ, защото ще мога да го погледвамъ, да му се порадвамъ. А този голѣмиятъ като диня, какъ ще го нося на врата си? Голѣмиятъ диамантъ е за боговетѣ, за голѣмитѣ герои. Човѣкъ, който може да носи такъвъ диамантъ, трѣбва да има ръстъ най-малко 100 километра височина и 25 километра широчина въ гѫрдитѣ си.
към беседата >>
Ти отъ сега нататъкъ ще се оженишъ, както трѣбва.
Сега, има много мисли, които ви смущаватъ. Много отъ васъ сѫ млади, нѣкой отъ васъ сѫ стари, а други сѫ на преклонна възрасть, но нѣма нищо отъ това. Най-красивиятъ животъ иде сега. Нѣкоя жена казва: ами че азъ до сега не можахъ да се разбера съ мѫжа си. Твоятъ мѫжъ сега иде!
Ти отъ сега нататъкъ ще се оженишъ, както трѣбва.
Този мѫжъ, който иде сега, е много красивъ. Нѣкой казва: азъ до сега не съмъ намѣрилъ Учителя си. Учительтъ сега иде. Ами вие до сега не сте имали никакви братя и сестри. Братята и сестритѣ ви отъ сега ще дойдатъ.
към беседата >>
Не сте само вие, на които Христосъ е говорилъ, Христосъ е говорилъ още на хиляди души.
Да се прѣмахнатъ всички тѫги, скърби и страдания, които измъчватъ човѣшката душа, това е мощното въ свѣта! И нека останатъ само тия мѫгли, само тия облаци по небето, които сѫ необходими за нашето растене. Всички други бури и сътресения трѣбва да се премахнатъ. Затова иде днесъ Христосъ на земята! Затова Богъ праша великия, мощния си Духъ, да подигне съзнателнитѣ души!
Не сте само вие, на които Христосъ е говорилъ, Христосъ е говорилъ още на хиляди души.
И сега Той ги посѣщава и имъ казва: „Врѣме е вече! “ Вие казвате: дошло ли е врѣмето? – Дошло е вече. Нѣма врѣме да се чака. Врѣмето за възкресение е дошло!
към беседата >>
Подъ думата „множество“ разбирамъ, когато цѣлото множество живѣе въ закона на съгласието.
Подъ думата „красивъ свѣтъ“ разбирамъ свѣта и на единството, и на множеството.
Подъ думата „множество“ разбирамъ, когато цѣлото множество живѣе въ закона на съгласието.
Сега, да опрѣдѣля думата съгласие. Подъ съгласие, азъ не разбирамъ съгласуване между двама души на почва на нѣкакъвъ интересъ, на нѣкаква търговска сделка, или нѣкаква търговска операция, защото това съгласуване е врѣменно, а разумното съгласуване е една бръмка въ живота. То е свързване. И тази бръмка върви прѣзъ цѣлата еволюция на човѣка. Слѣдователно, всѣка една разумна постѫпка, въ каквато насока и да е, било въ материалния свѣтъ, било въ духовния свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, това сѫ скачени халчици, скачени верижки за подигане на човѣшката душа.
към беседата >>
За предпочитане е да имате единъ диамантъ голѣмъ като лѣшникъ, или най-много като орѣхъ.
Той е голѣмъ, като нѣкоя диня, и тежи при това. Ще кажете: е, ще го продамъ. Добрѣ, но не е за продаване той. Какво ще правите, ще го носите ли? За предпочитане ли е?
За предпочитане е да имате единъ диамантъ голѣмъ като лѣшникъ, или най-много като орѣхъ.
Ако питате мене, азъ бихъ прѣдпочелъ единъ диамантъ голѣмъ като орѣхъ или като лѣшникъ, защото ще мога да го погледвамъ, да му се порадвамъ. А този голѣмиятъ като диня, какъ ще го нося на врата си? Голѣмиятъ диамантъ е за боговетѣ, за голѣмитѣ герои. Човѣкъ, който може да носи такъвъ диамантъ, трѣбва да има ръстъ най-малко 100 километра височина и 25 километра широчина въ гѫрдитѣ си. Такъвъ великанъ трѣбва да бѫде той!
към беседата >>
Този мѫжъ, който иде сега, е много красивъ.
Много отъ васъ сѫ млади, нѣкой отъ васъ сѫ стари, а други сѫ на преклонна възрасть, но нѣма нищо отъ това. Най-красивиятъ животъ иде сега. Нѣкоя жена казва: ами че азъ до сега не можахъ да се разбера съ мѫжа си. Твоятъ мѫжъ сега иде! Ти отъ сега нататъкъ ще се оженишъ, както трѣбва.
Този мѫжъ, който иде сега, е много красивъ.
Нѣкой казва: азъ до сега не съмъ намѣрилъ Учителя си. Учительтъ сега иде. Ами вие до сега не сте имали никакви братя и сестри. Братята и сестритѣ ви отъ сега ще дойдатъ. Дѣ сѫ вашитѣ братя?
към беседата >>
И сега Той ги посѣщава и имъ казва: „Врѣме е вече!
И нека останатъ само тия мѫгли, само тия облаци по небето, които сѫ необходими за нашето растене. Всички други бури и сътресения трѣбва да се премахнатъ. Затова иде днесъ Христосъ на земята! Затова Богъ праша великия, мощния си Духъ, да подигне съзнателнитѣ души! Не сте само вие, на които Христосъ е говорилъ, Христосъ е говорилъ още на хиляди души.
И сега Той ги посѣщава и имъ казва: „Врѣме е вече!
“ Вие казвате: дошло ли е врѣмето? – Дошло е вече. Нѣма врѣме да се чака. Врѣмето за възкресение е дошло! И да видимъ, кой отъ васъ ще възкръсне пръвъ.
към беседата >>
Сега, да опрѣдѣля думата съгласие.
Подъ думата „красивъ свѣтъ“ разбирамъ свѣта и на единството, и на множеството. Подъ думата „множество“ разбирамъ, когато цѣлото множество живѣе въ закона на съгласието.
Сега, да опрѣдѣля думата съгласие.
Подъ съгласие, азъ не разбирамъ съгласуване между двама души на почва на нѣкакъвъ интересъ, на нѣкаква търговска сделка, или нѣкаква търговска операция, защото това съгласуване е врѣменно, а разумното съгласуване е една бръмка въ живота. То е свързване. И тази бръмка върви прѣзъ цѣлата еволюция на човѣка. Слѣдователно, всѣка една разумна постѫпка, въ каквато насока и да е, било въ материалния свѣтъ, било въ духовния свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, това сѫ скачени халчици, скачени верижки за подигане на човѣшката душа. Какво означава думата подигане?
към беседата >>
Ако питате мене, азъ бихъ прѣдпочелъ единъ диамантъ голѣмъ като орѣхъ или като лѣшникъ, защото ще мога да го погледвамъ, да му се порадвамъ.
Ще кажете: е, ще го продамъ. Добрѣ, но не е за продаване той. Какво ще правите, ще го носите ли? За предпочитане ли е? За предпочитане е да имате единъ диамантъ голѣмъ като лѣшникъ, или най-много като орѣхъ.
Ако питате мене, азъ бихъ прѣдпочелъ единъ диамантъ голѣмъ като орѣхъ или като лѣшникъ, защото ще мога да го погледвамъ, да му се порадвамъ.
А този голѣмиятъ като диня, какъ ще го нося на врата си? Голѣмиятъ диамантъ е за боговетѣ, за голѣмитѣ герои. Човѣкъ, който може да носи такъвъ диамантъ, трѣбва да има ръстъ най-малко 100 километра височина и 25 километра широчина въ гѫрдитѣ си. Такъвъ великанъ трѣбва да бѫде той! Какво мислите, какви сѫ боговетѣ?
към беседата >>
Нѣкой казва: азъ до сега не съмъ намѣрилъ Учителя си.
Най-красивиятъ животъ иде сега. Нѣкоя жена казва: ами че азъ до сега не можахъ да се разбера съ мѫжа си. Твоятъ мѫжъ сега иде! Ти отъ сега нататъкъ ще се оженишъ, както трѣбва. Този мѫжъ, който иде сега, е много красивъ.
Нѣкой казва: азъ до сега не съмъ намѣрилъ Учителя си.
Учительтъ сега иде. Ами вие до сега не сте имали никакви братя и сестри. Братята и сестритѣ ви отъ сега ще дойдатъ. Дѣ сѫ вашитѣ братя? Идете въ тукашнитѣ хали, ще видите, че вашитѣ братя сѫ закачени на куки, надолу съ главата висятъ.
към беседата >>
“ Вие казвате: дошло ли е врѣмето?
Всички други бури и сътресения трѣбва да се премахнатъ. Затова иде днесъ Христосъ на земята! Затова Богъ праша великия, мощния си Духъ, да подигне съзнателнитѣ души! Не сте само вие, на които Христосъ е говорилъ, Христосъ е говорилъ още на хиляди души. И сега Той ги посѣщава и имъ казва: „Врѣме е вече!
“ Вие казвате: дошло ли е врѣмето?
– Дошло е вече. Нѣма врѣме да се чака. Врѣмето за възкресение е дошло! И да видимъ, кой отъ васъ ще възкръсне пръвъ. Отъ сега вече очаквайте, да видимъ, кой ще възкръсне пръвъ.
към беседата >>
Подъ съгласие, азъ не разбирамъ съгласуване между двама души на почва на нѣкакъвъ интересъ, на нѣкаква търговска сделка, или нѣкаква търговска операция, защото това съгласуване е врѣменно, а разумното съгласуване е една бръмка въ живота.
Подъ думата „красивъ свѣтъ“ разбирамъ свѣта и на единството, и на множеството. Подъ думата „множество“ разбирамъ, когато цѣлото множество живѣе въ закона на съгласието. Сега, да опрѣдѣля думата съгласие.
Подъ съгласие, азъ не разбирамъ съгласуване между двама души на почва на нѣкакъвъ интересъ, на нѣкаква търговска сделка, или нѣкаква търговска операция, защото това съгласуване е врѣменно, а разумното съгласуване е една бръмка въ живота.
То е свързване. И тази бръмка върви прѣзъ цѣлата еволюция на човѣка. Слѣдователно, всѣка една разумна постѫпка, въ каквато насока и да е, било въ материалния свѣтъ, било въ духовния свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, това сѫ скачени халчици, скачени верижки за подигане на човѣшката душа. Какво означава думата подигане? Да кажемъ, че се качите нѣкѫдѣ горѣ, но седнете тамъ.
към беседата >>
А този голѣмиятъ като диня, какъ ще го нося на врата си?
Добрѣ, но не е за продаване той. Какво ще правите, ще го носите ли? За предпочитане ли е? За предпочитане е да имате единъ диамантъ голѣмъ като лѣшникъ, или най-много като орѣхъ. Ако питате мене, азъ бихъ прѣдпочелъ единъ диамантъ голѣмъ като орѣхъ или като лѣшникъ, защото ще мога да го погледвамъ, да му се порадвамъ.
А този голѣмиятъ като диня, какъ ще го нося на врата си?
Голѣмиятъ диамантъ е за боговетѣ, за голѣмитѣ герои. Човѣкъ, който може да носи такъвъ диамантъ, трѣбва да има ръстъ най-малко 100 километра височина и 25 километра широчина въ гѫрдитѣ си. Такъвъ великанъ трѣбва да бѫде той! Какво мислите, какви сѫ боговетѣ? Въ свѣта има такива голѣми богове, че ако рекатъ да седнатъ нѣкѫдѣ, земята не може да ги побере.
към беседата >>
Учительтъ сега иде.
Нѣкоя жена казва: ами че азъ до сега не можахъ да се разбера съ мѫжа си. Твоятъ мѫжъ сега иде! Ти отъ сега нататъкъ ще се оженишъ, както трѣбва. Този мѫжъ, който иде сега, е много красивъ. Нѣкой казва: азъ до сега не съмъ намѣрилъ Учителя си.
Учительтъ сега иде.
Ами вие до сега не сте имали никакви братя и сестри. Братята и сестритѣ ви отъ сега ще дойдатъ. Дѣ сѫ вашитѣ братя? Идете въ тукашнитѣ хали, ще видите, че вашитѣ братя сѫ закачени на куки, надолу съ главата висятъ. Казвате: а, тъй било, закачени сѫ за краката нашитѣ братя!
към беседата >>
– Дошло е вече.
Затова иде днесъ Христосъ на земята! Затова Богъ праша великия, мощния си Духъ, да подигне съзнателнитѣ души! Не сте само вие, на които Христосъ е говорилъ, Христосъ е говорилъ още на хиляди души. И сега Той ги посѣщава и имъ казва: „Врѣме е вече! “ Вие казвате: дошло ли е врѣмето?
– Дошло е вече.
Нѣма врѣме да се чака. Врѣмето за възкресение е дошло! И да видимъ, кой отъ васъ ще възкръсне пръвъ. Отъ сега вече очаквайте, да видимъ, кой ще възкръсне пръвъ. Да видимъ днесъ кой ще възкръсне; утрѣ кой ще възкръсне.
към беседата >>
То е свързване.
Подъ думата „красивъ свѣтъ“ разбирамъ свѣта и на единството, и на множеството. Подъ думата „множество“ разбирамъ, когато цѣлото множество живѣе въ закона на съгласието. Сега, да опрѣдѣля думата съгласие. Подъ съгласие, азъ не разбирамъ съгласуване между двама души на почва на нѣкакъвъ интересъ, на нѣкаква търговска сделка, или нѣкаква търговска операция, защото това съгласуване е врѣменно, а разумното съгласуване е една бръмка въ живота.
То е свързване.
И тази бръмка върви прѣзъ цѣлата еволюция на човѣка. Слѣдователно, всѣка една разумна постѫпка, въ каквато насока и да е, било въ материалния свѣтъ, било въ духовния свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, това сѫ скачени халчици, скачени верижки за подигане на човѣшката душа. Какво означава думата подигане? Да кажемъ, че се качите нѣкѫдѣ горѣ, но седнете тамъ. Това не е подигане.
към беседата >>
Голѣмиятъ диамантъ е за боговетѣ, за голѣмитѣ герои.
Какво ще правите, ще го носите ли? За предпочитане ли е? За предпочитане е да имате единъ диамантъ голѣмъ като лѣшникъ, или най-много като орѣхъ. Ако питате мене, азъ бихъ прѣдпочелъ единъ диамантъ голѣмъ като орѣхъ или като лѣшникъ, защото ще мога да го погледвамъ, да му се порадвамъ. А този голѣмиятъ като диня, какъ ще го нося на врата си?
Голѣмиятъ диамантъ е за боговетѣ, за голѣмитѣ герои.
Човѣкъ, който може да носи такъвъ диамантъ, трѣбва да има ръстъ най-малко 100 километра височина и 25 километра широчина въ гѫрдитѣ си. Такъвъ великанъ трѣбва да бѫде той! Какво мислите, какви сѫ боговетѣ? Въ свѣта има такива голѣми богове, че ако рекатъ да седнатъ нѣкѫдѣ, земята не може да ги побере. Какво мислите тогава?
към беседата >>
Ами вие до сега не сте имали никакви братя и сестри.
Твоятъ мѫжъ сега иде! Ти отъ сега нататъкъ ще се оженишъ, както трѣбва. Този мѫжъ, който иде сега, е много красивъ. Нѣкой казва: азъ до сега не съмъ намѣрилъ Учителя си. Учительтъ сега иде.
Ами вие до сега не сте имали никакви братя и сестри.
Братята и сестритѣ ви отъ сега ще дойдатъ. Дѣ сѫ вашитѣ братя? Идете въ тукашнитѣ хали, ще видите, че вашитѣ братя сѫ закачени на куки, надолу съ главата висятъ. Казвате: а, тъй било, закачени сѫ за краката нашитѣ братя! Да, продаватъ ги вашитѣ братя тамъ на кило.
към беседата >>
Нѣма врѣме да се чака.
Затова Богъ праша великия, мощния си Духъ, да подигне съзнателнитѣ души! Не сте само вие, на които Христосъ е говорилъ, Христосъ е говорилъ още на хиляди души. И сега Той ги посѣщава и имъ казва: „Врѣме е вече! “ Вие казвате: дошло ли е врѣмето? – Дошло е вече.
Нѣма врѣме да се чака.
Врѣмето за възкресение е дошло! И да видимъ, кой отъ васъ ще възкръсне пръвъ. Отъ сега вече очаквайте, да видимъ, кой ще възкръсне пръвъ. Да видимъ днесъ кой ще възкръсне; утрѣ кой ще възкръсне. Очаквайте възкресението тъй, както бубитѣ очакватъ излизането отъ пашкула.
към беседата >>
И тази бръмка върви прѣзъ цѣлата еволюция на човѣка.
Подъ думата „красивъ свѣтъ“ разбирамъ свѣта и на единството, и на множеството. Подъ думата „множество“ разбирамъ, когато цѣлото множество живѣе въ закона на съгласието. Сега, да опрѣдѣля думата съгласие. Подъ съгласие, азъ не разбирамъ съгласуване между двама души на почва на нѣкакъвъ интересъ, на нѣкаква търговска сделка, или нѣкаква търговска операция, защото това съгласуване е врѣменно, а разумното съгласуване е една бръмка въ живота. То е свързване.
И тази бръмка върви прѣзъ цѣлата еволюция на човѣка.
Слѣдователно, всѣка една разумна постѫпка, въ каквато насока и да е, било въ материалния свѣтъ, било въ духовния свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, това сѫ скачени халчици, скачени верижки за подигане на човѣшката душа. Какво означава думата подигане? Да кажемъ, че се качите нѣкѫдѣ горѣ, но седнете тамъ. Това не е подигане. Подигане на човѣшкото съзнание е състояние, когато човѣкъ схваща правилно закона на Любовьта.
към беседата >>
Човѣкъ, който може да носи такъвъ диамантъ, трѣбва да има ръстъ най-малко 100 километра височина и 25 километра широчина въ гѫрдитѣ си.
За предпочитане ли е? За предпочитане е да имате единъ диамантъ голѣмъ като лѣшникъ, или най-много като орѣхъ. Ако питате мене, азъ бихъ прѣдпочелъ единъ диамантъ голѣмъ като орѣхъ или като лѣшникъ, защото ще мога да го погледвамъ, да му се порадвамъ. А този голѣмиятъ като диня, какъ ще го нося на врата си? Голѣмиятъ диамантъ е за боговетѣ, за голѣмитѣ герои.
Човѣкъ, който може да носи такъвъ диамантъ, трѣбва да има ръстъ най-малко 100 километра височина и 25 километра широчина въ гѫрдитѣ си.
Такъвъ великанъ трѣбва да бѫде той! Какво мислите, какви сѫ боговетѣ? Въ свѣта има такива голѣми богове, че ако рекатъ да седнатъ нѣкѫдѣ, земята не може да ги побере. Какво мислите тогава? Ще кажете: това е приказка изъ 1001 нощь.
към беседата >>
Братята и сестритѣ ви отъ сега ще дойдатъ.
Ти отъ сега нататъкъ ще се оженишъ, както трѣбва. Този мѫжъ, който иде сега, е много красивъ. Нѣкой казва: азъ до сега не съмъ намѣрилъ Учителя си. Учительтъ сега иде. Ами вие до сега не сте имали никакви братя и сестри.
Братята и сестритѣ ви отъ сега ще дойдатъ.
Дѣ сѫ вашитѣ братя? Идете въ тукашнитѣ хали, ще видите, че вашитѣ братя сѫ закачени на куки, надолу съ главата висятъ. Казвате: а, тъй било, закачени сѫ за краката нашитѣ братя! Да, продаватъ ги вашитѣ братя тамъ на кило. Не само въ халитѣ, но и по улицитѣ и то, не само въ София, но и по цѣлия свѣтъ – бѣсилки правятъ, за да ги бесятъ.
към беседата >>
Врѣмето за възкресение е дошло!
Не сте само вие, на които Христосъ е говорилъ, Христосъ е говорилъ още на хиляди души. И сега Той ги посѣщава и имъ казва: „Врѣме е вече! “ Вие казвате: дошло ли е врѣмето? – Дошло е вече. Нѣма врѣме да се чака.
Врѣмето за възкресение е дошло!
И да видимъ, кой отъ васъ ще възкръсне пръвъ. Отъ сега вече очаквайте, да видимъ, кой ще възкръсне пръвъ. Да видимъ днесъ кой ще възкръсне; утрѣ кой ще възкръсне. Очаквайте възкресението тъй, както бубитѣ очакватъ излизането отъ пашкула. Казвате: ама дали ще излѣземъ такива, каквито сме сега?
към беседата >>
Слѣдователно, всѣка една разумна постѫпка, въ каквато насока и да е, било въ материалния свѣтъ, било въ духовния свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, това сѫ скачени халчици, скачени верижки за подигане на човѣшката душа.
Подъ думата „множество“ разбирамъ, когато цѣлото множество живѣе въ закона на съгласието. Сега, да опрѣдѣля думата съгласие. Подъ съгласие, азъ не разбирамъ съгласуване между двама души на почва на нѣкакъвъ интересъ, на нѣкаква търговска сделка, или нѣкаква търговска операция, защото това съгласуване е врѣменно, а разумното съгласуване е една бръмка въ живота. То е свързване. И тази бръмка върви прѣзъ цѣлата еволюция на човѣка.
Слѣдователно, всѣка една разумна постѫпка, въ каквато насока и да е, било въ материалния свѣтъ, било въ духовния свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, това сѫ скачени халчици, скачени верижки за подигане на човѣшката душа.
Какво означава думата подигане? Да кажемъ, че се качите нѣкѫдѣ горѣ, но седнете тамъ. Това не е подигане. Подигане на човѣшкото съзнание е състояние, когато човѣкъ схваща правилно закона на Любовьта. Първиятъ признакъ на великия законъ на Любовьта е жертвата.
към беседата >>
Такъвъ великанъ трѣбва да бѫде той!
За предпочитане е да имате единъ диамантъ голѣмъ като лѣшникъ, или най-много като орѣхъ. Ако питате мене, азъ бихъ прѣдпочелъ единъ диамантъ голѣмъ като орѣхъ или като лѣшникъ, защото ще мога да го погледвамъ, да му се порадвамъ. А този голѣмиятъ като диня, какъ ще го нося на врата си? Голѣмиятъ диамантъ е за боговетѣ, за голѣмитѣ герои. Човѣкъ, който може да носи такъвъ диамантъ, трѣбва да има ръстъ най-малко 100 километра височина и 25 километра широчина въ гѫрдитѣ си.
Такъвъ великанъ трѣбва да бѫде той!
Какво мислите, какви сѫ боговетѣ? Въ свѣта има такива голѣми богове, че ако рекатъ да седнатъ нѣкѫдѣ, земята не може да ги побере. Какво мислите тогава? Ще кажете: това е приказка изъ 1001 нощь.
към беседата >>
Дѣ сѫ вашитѣ братя?
Този мѫжъ, който иде сега, е много красивъ. Нѣкой казва: азъ до сега не съмъ намѣрилъ Учителя си. Учительтъ сега иде. Ами вие до сега не сте имали никакви братя и сестри. Братята и сестритѣ ви отъ сега ще дойдатъ.
Дѣ сѫ вашитѣ братя?
Идете въ тукашнитѣ хали, ще видите, че вашитѣ братя сѫ закачени на куки, надолу съ главата висятъ. Казвате: а, тъй било, закачени сѫ за краката нашитѣ братя! Да, продаватъ ги вашитѣ братя тамъ на кило. Не само въ халитѣ, но и по улицитѣ и то, не само въ София, но и по цѣлия свѣтъ – бѣсилки правятъ, за да ги бесятъ. Въ затвори ги затварятъ.
към беседата >>
И да видимъ, кой отъ васъ ще възкръсне пръвъ.
И сега Той ги посѣщава и имъ казва: „Врѣме е вече! “ Вие казвате: дошло ли е врѣмето? – Дошло е вече. Нѣма врѣме да се чака. Врѣмето за възкресение е дошло!
И да видимъ, кой отъ васъ ще възкръсне пръвъ.
Отъ сега вече очаквайте, да видимъ, кой ще възкръсне пръвъ. Да видимъ днесъ кой ще възкръсне; утрѣ кой ще възкръсне. Очаквайте възкресението тъй, както бубитѣ очакватъ излизането отъ пашкула. Казвате: ама дали ще излѣземъ такива, каквито сме сега? Не, съвсѣмъ други ще бѫдете.
към беседата >>
Какво означава думата подигане?
Сега, да опрѣдѣля думата съгласие. Подъ съгласие, азъ не разбирамъ съгласуване между двама души на почва на нѣкакъвъ интересъ, на нѣкаква търговска сделка, или нѣкаква търговска операция, защото това съгласуване е врѣменно, а разумното съгласуване е една бръмка въ живота. То е свързване. И тази бръмка върви прѣзъ цѣлата еволюция на човѣка. Слѣдователно, всѣка една разумна постѫпка, въ каквато насока и да е, било въ материалния свѣтъ, било въ духовния свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, това сѫ скачени халчици, скачени верижки за подигане на човѣшката душа.
Какво означава думата подигане?
Да кажемъ, че се качите нѣкѫдѣ горѣ, но седнете тамъ. Това не е подигане. Подигане на човѣшкото съзнание е състояние, когато човѣкъ схваща правилно закона на Любовьта. Първиятъ признакъ на великия законъ на Любовьта е жертвата. Човѣкъ, който не е научилъ закона на жертвата, не може да познае закона на Любовьта.
към беседата >>
Какво мислите, какви сѫ боговетѣ?
Ако питате мене, азъ бихъ прѣдпочелъ единъ диамантъ голѣмъ като орѣхъ или като лѣшникъ, защото ще мога да го погледвамъ, да му се порадвамъ. А този голѣмиятъ като диня, какъ ще го нося на врата си? Голѣмиятъ диамантъ е за боговетѣ, за голѣмитѣ герои. Човѣкъ, който може да носи такъвъ диамантъ, трѣбва да има ръстъ най-малко 100 километра височина и 25 километра широчина въ гѫрдитѣ си. Такъвъ великанъ трѣбва да бѫде той!
Какво мислите, какви сѫ боговетѣ?
Въ свѣта има такива голѣми богове, че ако рекатъ да седнатъ нѣкѫдѣ, земята не може да ги побере. Какво мислите тогава? Ще кажете: това е приказка изъ 1001 нощь.
към беседата >>
Идете въ тукашнитѣ хали, ще видите, че вашитѣ братя сѫ закачени на куки, надолу съ главата висятъ.
Нѣкой казва: азъ до сега не съмъ намѣрилъ Учителя си. Учительтъ сега иде. Ами вие до сега не сте имали никакви братя и сестри. Братята и сестритѣ ви отъ сега ще дойдатъ. Дѣ сѫ вашитѣ братя?
Идете въ тукашнитѣ хали, ще видите, че вашитѣ братя сѫ закачени на куки, надолу съ главата висятъ.
Казвате: а, тъй било, закачени сѫ за краката нашитѣ братя! Да, продаватъ ги вашитѣ братя тамъ на кило. Не само въ халитѣ, но и по улицитѣ и то, не само въ София, но и по цѣлия свѣтъ – бѣсилки правятъ, за да ги бесятъ. Въ затвори ги затварятъ. Казватъ: такава е волята Божия, лѫжа е това!
към беседата >>
Отъ сега вече очаквайте, да видимъ, кой ще възкръсне пръвъ.
“ Вие казвате: дошло ли е врѣмето? – Дошло е вече. Нѣма врѣме да се чака. Врѣмето за възкресение е дошло! И да видимъ, кой отъ васъ ще възкръсне пръвъ.
Отъ сега вече очаквайте, да видимъ, кой ще възкръсне пръвъ.
Да видимъ днесъ кой ще възкръсне; утрѣ кой ще възкръсне. Очаквайте възкресението тъй, както бубитѣ очакватъ излизането отъ пашкула. Казвате: ама дали ще излѣземъ такива, каквито сме сега? Не, съвсѣмъ други ще бѫдете. И апостолъ Павелъ казва: „Не живѣя вече азъ но Христосъ живѣе въ мене.“
към беседата >>
Да кажемъ, че се качите нѣкѫдѣ горѣ, но седнете тамъ.
Подъ съгласие, азъ не разбирамъ съгласуване между двама души на почва на нѣкакъвъ интересъ, на нѣкаква търговска сделка, или нѣкаква търговска операция, защото това съгласуване е врѣменно, а разумното съгласуване е една бръмка въ живота. То е свързване. И тази бръмка върви прѣзъ цѣлата еволюция на човѣка. Слѣдователно, всѣка една разумна постѫпка, въ каквато насока и да е, било въ материалния свѣтъ, било въ духовния свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, това сѫ скачени халчици, скачени верижки за подигане на човѣшката душа. Какво означава думата подигане?
Да кажемъ, че се качите нѣкѫдѣ горѣ, но седнете тамъ.
Това не е подигане. Подигане на човѣшкото съзнание е състояние, когато човѣкъ схваща правилно закона на Любовьта. Първиятъ признакъ на великия законъ на Любовьта е жертвата. Човѣкъ, който не е научилъ закона на жертвата, не може да познае закона на Любовьта. Подъ думата „жертва“ азъ не подразбирамъ тази жертва, която хората правятъ сега.
към беседата >>
Въ свѣта има такива голѣми богове, че ако рекатъ да седнатъ нѣкѫдѣ, земята не може да ги побере.
А този голѣмиятъ като диня, какъ ще го нося на врата си? Голѣмиятъ диамантъ е за боговетѣ, за голѣмитѣ герои. Човѣкъ, който може да носи такъвъ диамантъ, трѣбва да има ръстъ най-малко 100 километра височина и 25 километра широчина въ гѫрдитѣ си. Такъвъ великанъ трѣбва да бѫде той! Какво мислите, какви сѫ боговетѣ?
Въ свѣта има такива голѣми богове, че ако рекатъ да седнатъ нѣкѫдѣ, земята не може да ги побере.
Какво мислите тогава? Ще кажете: това е приказка изъ 1001 нощь.
към беседата >>
Казвате: а, тъй било, закачени сѫ за краката нашитѣ братя!
Учительтъ сега иде. Ами вие до сега не сте имали никакви братя и сестри. Братята и сестритѣ ви отъ сега ще дойдатъ. Дѣ сѫ вашитѣ братя? Идете въ тукашнитѣ хали, ще видите, че вашитѣ братя сѫ закачени на куки, надолу съ главата висятъ.
Казвате: а, тъй било, закачени сѫ за краката нашитѣ братя!
Да, продаватъ ги вашитѣ братя тамъ на кило. Не само въ халитѣ, но и по улицитѣ и то, не само въ София, но и по цѣлия свѣтъ – бѣсилки правятъ, за да ги бесятъ. Въ затвори ги затварятъ. Казватъ: такава е волята Божия, лѫжа е това! Никаква воля Божия не е това!
към беседата >>
Да видимъ днесъ кой ще възкръсне; утрѣ кой ще възкръсне.
– Дошло е вече. Нѣма врѣме да се чака. Врѣмето за възкресение е дошло! И да видимъ, кой отъ васъ ще възкръсне пръвъ. Отъ сега вече очаквайте, да видимъ, кой ще възкръсне пръвъ.
Да видимъ днесъ кой ще възкръсне; утрѣ кой ще възкръсне.
Очаквайте възкресението тъй, както бубитѣ очакватъ излизането отъ пашкула. Казвате: ама дали ще излѣземъ такива, каквито сме сега? Не, съвсѣмъ други ще бѫдете. И апостолъ Павелъ казва: „Не живѣя вече азъ но Христосъ живѣе въ мене.“
към беседата >>
Това не е подигане.
То е свързване. И тази бръмка върви прѣзъ цѣлата еволюция на човѣка. Слѣдователно, всѣка една разумна постѫпка, въ каквато насока и да е, било въ материалния свѣтъ, било въ духовния свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, това сѫ скачени халчици, скачени верижки за подигане на човѣшката душа. Какво означава думата подигане? Да кажемъ, че се качите нѣкѫдѣ горѣ, но седнете тамъ.
Това не е подигане.
Подигане на човѣшкото съзнание е състояние, когато човѣкъ схваща правилно закона на Любовьта. Първиятъ признакъ на великия законъ на Любовьта е жертвата. Човѣкъ, който не е научилъ закона на жертвата, не може да познае закона на Любовьта. Подъ думата „жертва“ азъ не подразбирамъ тази жертва, която хората правятъ сега. Може да пожертвувашъ едно агне, но това не е жертва.
към беседата >>
Какво мислите тогава?
Голѣмиятъ диамантъ е за боговетѣ, за голѣмитѣ герои. Човѣкъ, който може да носи такъвъ диамантъ, трѣбва да има ръстъ най-малко 100 километра височина и 25 километра широчина въ гѫрдитѣ си. Такъвъ великанъ трѣбва да бѫде той! Какво мислите, какви сѫ боговетѣ? Въ свѣта има такива голѣми богове, че ако рекатъ да седнатъ нѣкѫдѣ, земята не може да ги побере.
Какво мислите тогава?
Ще кажете: това е приказка изъ 1001 нощь.
към беседата >>
Да, продаватъ ги вашитѣ братя тамъ на кило.
Ами вие до сега не сте имали никакви братя и сестри. Братята и сестритѣ ви отъ сега ще дойдатъ. Дѣ сѫ вашитѣ братя? Идете въ тукашнитѣ хали, ще видите, че вашитѣ братя сѫ закачени на куки, надолу съ главата висятъ. Казвате: а, тъй било, закачени сѫ за краката нашитѣ братя!
Да, продаватъ ги вашитѣ братя тамъ на кило.
Не само въ халитѣ, но и по улицитѣ и то, не само въ София, но и по цѣлия свѣтъ – бѣсилки правятъ, за да ги бесятъ. Въ затвори ги затварятъ. Казватъ: такава е волята Божия, лѫжа е това! Никаква воля Божия не е това! Това което сега сѫществува, е изопачена култура.
към беседата >>
Очаквайте възкресението тъй, както бубитѣ очакватъ излизането отъ пашкула.
Нѣма врѣме да се чака. Врѣмето за възкресение е дошло! И да видимъ, кой отъ васъ ще възкръсне пръвъ. Отъ сега вече очаквайте, да видимъ, кой ще възкръсне пръвъ. Да видимъ днесъ кой ще възкръсне; утрѣ кой ще възкръсне.
Очаквайте възкресението тъй, както бубитѣ очакватъ излизането отъ пашкула.
Казвате: ама дали ще излѣземъ такива, каквито сме сега? Не, съвсѣмъ други ще бѫдете. И апостолъ Павелъ казва: „Не живѣя вече азъ но Христосъ живѣе въ мене.“
към беседата >>
Подигане на човѣшкото съзнание е състояние, когато човѣкъ схваща правилно закона на Любовьта.
И тази бръмка върви прѣзъ цѣлата еволюция на човѣка. Слѣдователно, всѣка една разумна постѫпка, въ каквато насока и да е, било въ материалния свѣтъ, било въ духовния свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, това сѫ скачени халчици, скачени верижки за подигане на човѣшката душа. Какво означава думата подигане? Да кажемъ, че се качите нѣкѫдѣ горѣ, но седнете тамъ. Това не е подигане.
Подигане на човѣшкото съзнание е състояние, когато човѣкъ схваща правилно закона на Любовьта.
Първиятъ признакъ на великия законъ на Любовьта е жертвата. Човѣкъ, който не е научилъ закона на жертвата, не може да познае закона на Любовьта. Подъ думата „жертва“ азъ не подразбирамъ тази жертва, която хората правятъ сега. Може да пожертвувашъ едно агне, но това не е жертва. Може да изядешъ нѣкого, това не е жертва.
към беседата >>
Ще кажете: това е приказка изъ 1001 нощь.
Човѣкъ, който може да носи такъвъ диамантъ, трѣбва да има ръстъ най-малко 100 километра височина и 25 километра широчина въ гѫрдитѣ си. Такъвъ великанъ трѣбва да бѫде той! Какво мислите, какви сѫ боговетѣ? Въ свѣта има такива голѣми богове, че ако рекатъ да седнатъ нѣкѫдѣ, земята не може да ги побере. Какво мислите тогава?
Ще кажете: това е приказка изъ 1001 нощь.
към беседата >>
Не само въ халитѣ, но и по улицитѣ и то, не само въ София, но и по цѣлия свѣтъ – бѣсилки правятъ, за да ги бесятъ.
Братята и сестритѣ ви отъ сега ще дойдатъ. Дѣ сѫ вашитѣ братя? Идете въ тукашнитѣ хали, ще видите, че вашитѣ братя сѫ закачени на куки, надолу съ главата висятъ. Казвате: а, тъй било, закачени сѫ за краката нашитѣ братя! Да, продаватъ ги вашитѣ братя тамъ на кило.
Не само въ халитѣ, но и по улицитѣ и то, не само въ София, но и по цѣлия свѣтъ – бѣсилки правятъ, за да ги бесятъ.
Въ затвори ги затварятъ. Казватъ: такава е волята Божия, лѫжа е това! Никаква воля Божия не е това! Това което сега сѫществува, е изопачена култура. Богъ, онази велика Любовь на жертвата, казва: „Вие ще имате помежду си разумна Любовь!
към беседата >>
Казвате: ама дали ще излѣземъ такива, каквито сме сега?
Врѣмето за възкресение е дошло! И да видимъ, кой отъ васъ ще възкръсне пръвъ. Отъ сега вече очаквайте, да видимъ, кой ще възкръсне пръвъ. Да видимъ днесъ кой ще възкръсне; утрѣ кой ще възкръсне. Очаквайте възкресението тъй, както бубитѣ очакватъ излизането отъ пашкула.
Казвате: ама дали ще излѣземъ такива, каквито сме сега?
Не, съвсѣмъ други ще бѫдете. И апостолъ Павелъ казва: „Не живѣя вече азъ но Христосъ живѣе въ мене.“
към беседата >>
Първиятъ признакъ на великия законъ на Любовьта е жертвата.
Слѣдователно, всѣка една разумна постѫпка, въ каквато насока и да е, било въ материалния свѣтъ, било въ духовния свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, това сѫ скачени халчици, скачени верижки за подигане на човѣшката душа. Какво означава думата подигане? Да кажемъ, че се качите нѣкѫдѣ горѣ, но седнете тамъ. Това не е подигане. Подигане на човѣшкото съзнание е състояние, когато човѣкъ схваща правилно закона на Любовьта.
Първиятъ признакъ на великия законъ на Любовьта е жертвата.
Човѣкъ, който не е научилъ закона на жертвата, не може да познае закона на Любовьта. Подъ думата „жертва“ азъ не подразбирамъ тази жертва, която хората правятъ сега. Може да пожертвувашъ едно агне, но това не е жертва. Може да изядешъ нѣкого, това не е жертва. Въ жертвата се съдържа слѣдното качество: този, който жертвува, всѣкога живъ остава, и колкото повече го ядатъ, толкова повече се размножава.
към беседата >>
„И обхождаше Исусъ Галилея“ – разумния животъ.
„И обхождаше Исусъ Галилея“ – разумния животъ.
към беседата >>
Въ затвори ги затварятъ.
Дѣ сѫ вашитѣ братя? Идете въ тукашнитѣ хали, ще видите, че вашитѣ братя сѫ закачени на куки, надолу съ главата висятъ. Казвате: а, тъй било, закачени сѫ за краката нашитѣ братя! Да, продаватъ ги вашитѣ братя тамъ на кило. Не само въ халитѣ, но и по улицитѣ и то, не само въ София, но и по цѣлия свѣтъ – бѣсилки правятъ, за да ги бесятъ.
Въ затвори ги затварятъ.
Казватъ: такава е волята Божия, лѫжа е това! Никаква воля Божия не е това! Това което сега сѫществува, е изопачена култура. Богъ, онази велика Любовь на жертвата, казва: „Вие ще имате помежду си разумна Любовь! “ Не трѣбва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете нѣкой братъ отъ затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичашъ враговетѣ си и ще имашъ доблестьта да научишъ, че и по другъ начинъ можешъ да воювашъ.
към беседата >>
Не, съвсѣмъ други ще бѫдете.
И да видимъ, кой отъ васъ ще възкръсне пръвъ. Отъ сега вече очаквайте, да видимъ, кой ще възкръсне пръвъ. Да видимъ днесъ кой ще възкръсне; утрѣ кой ще възкръсне. Очаквайте възкресението тъй, както бубитѣ очакватъ излизането отъ пашкула. Казвате: ама дали ще излѣземъ такива, каквито сме сега?
Не, съвсѣмъ други ще бѫдете.
И апостолъ Павелъ казва: „Не живѣя вече азъ но Христосъ живѣе въ мене.“
към беседата >>
Човѣкъ, който не е научилъ закона на жертвата, не може да познае закона на Любовьта.
Какво означава думата подигане? Да кажемъ, че се качите нѣкѫдѣ горѣ, но седнете тамъ. Това не е подигане. Подигане на човѣшкото съзнание е състояние, когато човѣкъ схваща правилно закона на Любовьта. Първиятъ признакъ на великия законъ на Любовьта е жертвата.
Човѣкъ, който не е научилъ закона на жертвата, не може да познае закона на Любовьта.
Подъ думата „жертва“ азъ не подразбирамъ тази жертва, която хората правятъ сега. Може да пожертвувашъ едно агне, но това не е жертва. Може да изядешъ нѣкого, това не е жертва. Въ жертвата се съдържа слѣдното качество: този, който жертвува, всѣкога живъ остава, и колкото повече го ядатъ, толкова повече се размножава. Този, който се жертвува, расте.
към беседата >>
Това, което ви говоря, сѫ вметнати изречения, вметнати думи.
Това, което ви говоря, сѫ вметнати изречения, вметнати думи.
Тия думи изразяватъ нѣкои наши желания, които сѫ толкова голѣми, че сѫ несѫвмѣстими съ възможноститѣ, които този животъ ни прѣдставя. Нѣкой момъкъ иска нѣкоя хубава мома. Казвамъ: тази мома е като онзи голѣмия диамантъ, тежи 10 килограма, какъ ще я носишъ на врата си? Малка, малка ти трѣбва, като нѣкой орѣхъ. Нѣкоя мома иска нѣкой хубавъ момъкъ.
към беседата >>
Казватъ: такава е волята Божия, лѫжа е това!
Идете въ тукашнитѣ хали, ще видите, че вашитѣ братя сѫ закачени на куки, надолу съ главата висятъ. Казвате: а, тъй било, закачени сѫ за краката нашитѣ братя! Да, продаватъ ги вашитѣ братя тамъ на кило. Не само въ халитѣ, но и по улицитѣ и то, не само въ София, но и по цѣлия свѣтъ – бѣсилки правятъ, за да ги бесятъ. Въ затвори ги затварятъ.
Казватъ: такава е волята Божия, лѫжа е това!
Никаква воля Божия не е това! Това което сега сѫществува, е изопачена култура. Богъ, онази велика Любовь на жертвата, казва: „Вие ще имате помежду си разумна Любовь! “ Не трѣбва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете нѣкой братъ отъ затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичашъ враговетѣ си и ще имашъ доблестьта да научишъ, че и по другъ начинъ можешъ да воювашъ. Стани господарь на твоитѣ мисли, стани господарь на твоитѣ чувства, стани господарь на онова благородното, което Господь ти е далъ!
към беседата >>
И апостолъ Павелъ казва: „Не живѣя вече азъ но Христосъ живѣе въ мене.“
Отъ сега вече очаквайте, да видимъ, кой ще възкръсне пръвъ. Да видимъ днесъ кой ще възкръсне; утрѣ кой ще възкръсне. Очаквайте възкресението тъй, както бубитѣ очакватъ излизането отъ пашкула. Казвате: ама дали ще излѣземъ такива, каквито сме сега? Не, съвсѣмъ други ще бѫдете.
И апостолъ Павелъ казва: „Не живѣя вече азъ но Христосъ живѣе въ мене.“
към беседата >>
Подъ думата „жертва“ азъ не подразбирамъ тази жертва, която хората правятъ сега.
Да кажемъ, че се качите нѣкѫдѣ горѣ, но седнете тамъ. Това не е подигане. Подигане на човѣшкото съзнание е състояние, когато човѣкъ схваща правилно закона на Любовьта. Първиятъ признакъ на великия законъ на Любовьта е жертвата. Човѣкъ, който не е научилъ закона на жертвата, не може да познае закона на Любовьта.
Подъ думата „жертва“ азъ не подразбирамъ тази жертва, която хората правятъ сега.
Може да пожертвувашъ едно агне, но това не е жертва. Може да изядешъ нѣкого, това не е жертва. Въ жертвата се съдържа слѣдното качество: този, който жертвува, всѣкога живъ остава, и колкото повече го ядатъ, толкова повече се размножава. Този, който се жертвува, расте. Казва нѣкой: изядоха ме.
към беседата >>
Тия думи изразяватъ нѣкои наши желания, които сѫ толкова голѣми, че сѫ несѫвмѣстими съ възможноститѣ, които този животъ ни прѣдставя.
Това, което ви говоря, сѫ вметнати изречения, вметнати думи.
Тия думи изразяватъ нѣкои наши желания, които сѫ толкова голѣми, че сѫ несѫвмѣстими съ възможноститѣ, които този животъ ни прѣдставя.
Нѣкой момъкъ иска нѣкоя хубава мома. Казвамъ: тази мома е като онзи голѣмия диамантъ, тежи 10 килограма, какъ ще я носишъ на врата си? Малка, малка ти трѣбва, като нѣкой орѣхъ. Нѣкоя мома иска нѣкой хубавъ момъкъ. Казвамъ: голѣмъ, голѣмъ е той за тебе, трѣбва ти нѣкой малъкъ, като орѣхъ, или като лѣшникъ.
към беседата >>
Никаква воля Божия не е това!
Казвате: а, тъй било, закачени сѫ за краката нашитѣ братя! Да, продаватъ ги вашитѣ братя тамъ на кило. Не само въ халитѣ, но и по улицитѣ и то, не само въ София, но и по цѣлия свѣтъ – бѣсилки правятъ, за да ги бесятъ. Въ затвори ги затварятъ. Казватъ: такава е волята Божия, лѫжа е това!
Никаква воля Божия не е това!
Това което сега сѫществува, е изопачена култура. Богъ, онази велика Любовь на жертвата, казва: „Вие ще имате помежду си разумна Любовь! “ Не трѣбва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете нѣкой братъ отъ затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичашъ враговетѣ си и ще имашъ доблестьта да научишъ, че и по другъ начинъ можешъ да воювашъ. Стани господарь на твоитѣ мисли, стани господарь на твоитѣ чувства, стани господарь на онова благородното, което Господь ти е далъ! Тъй трѣбва да гледате на нѣщата!
към беседата >>
„И обхождаше Исусъ всичка Галилея и благовѣствуваше Царството Божие“.
„И обхождаше Исусъ всичка Галилея и благовѣствуваше Царството Божие“.
И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да проповѣдва Царството Божие! Всички спорове между васъ да прѣстанатъ! Не е въпросътъ за църквитѣ, не е въпросътъ за народноститѣ – въпросъ е за Царството Божие. Има ли Царство Божие, всички вие, и всички църкви ще се благословятъ. Нѣма ли Царство Божие, всички въпроси ще пропаднатъ.
към беседата >>
Може да пожертвувашъ едно агне, но това не е жертва.
Това не е подигане. Подигане на човѣшкото съзнание е състояние, когато човѣкъ схваща правилно закона на Любовьта. Първиятъ признакъ на великия законъ на Любовьта е жертвата. Човѣкъ, който не е научилъ закона на жертвата, не може да познае закона на Любовьта. Подъ думата „жертва“ азъ не подразбирамъ тази жертва, която хората правятъ сега.
Може да пожертвувашъ едно агне, но това не е жертва.
Може да изядешъ нѣкого, това не е жертва. Въ жертвата се съдържа слѣдното качество: този, който жертвува, всѣкога живъ остава, и колкото повече го ядатъ, толкова повече се размножава. Този, който се жертвува, расте. Казва нѣкой: изядоха ме. Не, това вече не е жертва.
към беседата >>
Нѣкой момъкъ иска нѣкоя хубава мома.
Това, което ви говоря, сѫ вметнати изречения, вметнати думи. Тия думи изразяватъ нѣкои наши желания, които сѫ толкова голѣми, че сѫ несѫвмѣстими съ възможноститѣ, които този животъ ни прѣдставя.
Нѣкой момъкъ иска нѣкоя хубава мома.
Казвамъ: тази мома е като онзи голѣмия диамантъ, тежи 10 килограма, какъ ще я носишъ на врата си? Малка, малка ти трѣбва, като нѣкой орѣхъ. Нѣкоя мома иска нѣкой хубавъ момъкъ. Казвамъ: голѣмъ, голѣмъ е той за тебе, трѣбва ти нѣкой малъкъ, като орѣхъ, или като лѣшникъ. Тя казва: не, безъ него не мога да живѣя.
към беседата >>
Това което сега сѫществува, е изопачена култура.
Да, продаватъ ги вашитѣ братя тамъ на кило. Не само въ халитѣ, но и по улицитѣ и то, не само въ София, но и по цѣлия свѣтъ – бѣсилки правятъ, за да ги бесятъ. Въ затвори ги затварятъ. Казватъ: такава е волята Божия, лѫжа е това! Никаква воля Божия не е това!
Това което сега сѫществува, е изопачена култура.
Богъ, онази велика Любовь на жертвата, казва: „Вие ще имате помежду си разумна Любовь! “ Не трѣбва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете нѣкой братъ отъ затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичашъ враговетѣ си и ще имашъ доблестьта да научишъ, че и по другъ начинъ можешъ да воювашъ. Стани господарь на твоитѣ мисли, стани господарь на твоитѣ чувства, стани господарь на онова благородното, което Господь ти е далъ! Тъй трѣбва да гледате на нѣщата! Вие казвате: да се нагодимъ споредъ сегашното общество.
към беседата >>
И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да проповѣдва Царството Божие!
„И обхождаше Исусъ всичка Галилея и благовѣствуваше Царството Божие“.
И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да проповѣдва Царството Божие!
Всички спорове между васъ да прѣстанатъ! Не е въпросътъ за църквитѣ, не е въпросътъ за народноститѣ – въпросъ е за Царството Божие. Има ли Царство Божие, всички вие, и всички църкви ще се благословятъ. Нѣма ли Царство Божие, всички въпроси ще пропаднатъ.
към беседата >>
Може да изядешъ нѣкого, това не е жертва.
Подигане на човѣшкото съзнание е състояние, когато човѣкъ схваща правилно закона на Любовьта. Първиятъ признакъ на великия законъ на Любовьта е жертвата. Човѣкъ, който не е научилъ закона на жертвата, не може да познае закона на Любовьта. Подъ думата „жертва“ азъ не подразбирамъ тази жертва, която хората правятъ сега. Може да пожертвувашъ едно агне, но това не е жертва.
Може да изядешъ нѣкого, това не е жертва.
Въ жертвата се съдържа слѣдното качество: този, който жертвува, всѣкога живъ остава, и колкото повече го ядатъ, толкова повече се размножава. Този, който се жертвува, расте. Казва нѣкой: изядоха ме. Не, това вече не е жертва. Жертвата подразбира дълбоко познаване закона на Любовьта.
към беседата >>
Казвамъ: тази мома е като онзи голѣмия диамантъ, тежи 10 килограма, какъ ще я носишъ на врата си?
Това, което ви говоря, сѫ вметнати изречения, вметнати думи. Тия думи изразяватъ нѣкои наши желания, които сѫ толкова голѣми, че сѫ несѫвмѣстими съ възможноститѣ, които този животъ ни прѣдставя. Нѣкой момъкъ иска нѣкоя хубава мома.
Казвамъ: тази мома е като онзи голѣмия диамантъ, тежи 10 килограма, какъ ще я носишъ на врата си?
Малка, малка ти трѣбва, като нѣкой орѣхъ. Нѣкоя мома иска нѣкой хубавъ момъкъ. Казвамъ: голѣмъ, голѣмъ е той за тебе, трѣбва ти нѣкой малъкъ, като орѣхъ, или като лѣшникъ. Тя казва: не, безъ него не мога да живѣя. Казвамъ: отъ него ще умрешъ.
към беседата >>
Богъ, онази велика Любовь на жертвата, казва: „Вие ще имате помежду си разумна Любовь!
Не само въ халитѣ, но и по улицитѣ и то, не само въ София, но и по цѣлия свѣтъ – бѣсилки правятъ, за да ги бесятъ. Въ затвори ги затварятъ. Казватъ: такава е волята Божия, лѫжа е това! Никаква воля Божия не е това! Това което сега сѫществува, е изопачена култура.
Богъ, онази велика Любовь на жертвата, казва: „Вие ще имате помежду си разумна Любовь!
“ Не трѣбва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете нѣкой братъ отъ затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичашъ враговетѣ си и ще имашъ доблестьта да научишъ, че и по другъ начинъ можешъ да воювашъ. Стани господарь на твоитѣ мисли, стани господарь на твоитѣ чувства, стани господарь на онова благородното, което Господь ти е далъ! Тъй трѣбва да гледате на нѣщата! Вие казвате: да се нагодимъ споредъ сегашното общество. Тогава именно нѣма да се разбирате.
към беседата >>
Всички спорове между васъ да прѣстанатъ!
„И обхождаше Исусъ всичка Галилея и благовѣствуваше Царството Божие“. И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да проповѣдва Царството Божие!
Всички спорове между васъ да прѣстанатъ!
Не е въпросътъ за църквитѣ, не е въпросътъ за народноститѣ – въпросъ е за Царството Божие. Има ли Царство Божие, всички вие, и всички църкви ще се благословятъ. Нѣма ли Царство Божие, всички въпроси ще пропаднатъ.
към беседата >>
Въ жертвата се съдържа слѣдното качество: този, който жертвува, всѣкога живъ остава, и колкото повече го ядатъ, толкова повече се размножава.
Първиятъ признакъ на великия законъ на Любовьта е жертвата. Човѣкъ, който не е научилъ закона на жертвата, не може да познае закона на Любовьта. Подъ думата „жертва“ азъ не подразбирамъ тази жертва, която хората правятъ сега. Може да пожертвувашъ едно агне, но това не е жертва. Може да изядешъ нѣкого, това не е жертва.
Въ жертвата се съдържа слѣдното качество: този, който жертвува, всѣкога живъ остава, и колкото повече го ядатъ, толкова повече се размножава.
Този, който се жертвува, расте. Казва нѣкой: изядоха ме. Не, това вече не е жертва. Жертвата подразбира дълбоко познаване закона на Любовьта. Вслѣдствие кривото разбиране закона на жертвата, съврѣменнитѣ религиозни хора, като сѫ изопачили този свещенъ езикъ на небето, нѣматъ ония идеи, които даватъ онзи висшъ потикъ на душата да се развива правилно.
към беседата >>
Малка, малка ти трѣбва, като нѣкой орѣхъ.
Това, което ви говоря, сѫ вметнати изречения, вметнати думи. Тия думи изразяватъ нѣкои наши желания, които сѫ толкова голѣми, че сѫ несѫвмѣстими съ възможноститѣ, които този животъ ни прѣдставя. Нѣкой момъкъ иска нѣкоя хубава мома. Казвамъ: тази мома е като онзи голѣмия диамантъ, тежи 10 килограма, какъ ще я носишъ на врата си?
Малка, малка ти трѣбва, като нѣкой орѣхъ.
Нѣкоя мома иска нѣкой хубавъ момъкъ. Казвамъ: голѣмъ, голѣмъ е той за тебе, трѣбва ти нѣкой малъкъ, като орѣхъ, или като лѣшникъ. Тя казва: не, безъ него не мога да живѣя. Казвамъ: отъ него ще умрешъ. Умирамъ отъ него, умирамъ безъ него.
към беседата >>
“ Не трѣбва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете нѣкой братъ отъ затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичашъ враговетѣ си и ще имашъ доблестьта да научишъ, че и по другъ начинъ можешъ да воювашъ.
Въ затвори ги затварятъ. Казватъ: такава е волята Божия, лѫжа е това! Никаква воля Божия не е това! Това което сега сѫществува, е изопачена култура. Богъ, онази велика Любовь на жертвата, казва: „Вие ще имате помежду си разумна Любовь!
“ Не трѣбва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете нѣкой братъ отъ затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичашъ враговетѣ си и ще имашъ доблестьта да научишъ, че и по другъ начинъ можешъ да воювашъ.
Стани господарь на твоитѣ мисли, стани господарь на твоитѣ чувства, стани господарь на онова благородното, което Господь ти е далъ! Тъй трѣбва да гледате на нѣщата! Вие казвате: да се нагодимъ споредъ сегашното общество. Тогава именно нѣма да се разбирате. Да се нагаждате споредъ онова Божествено общество, споредъ великитѣ Божествени закони, това разбирамъ.
към беседата >>
Не е въпросътъ за църквитѣ, не е въпросътъ за народноститѣ – въпросъ е за Царството Божие.
„И обхождаше Исусъ всичка Галилея и благовѣствуваше Царството Божие“. И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да проповѣдва Царството Божие! Всички спорове между васъ да прѣстанатъ!
Не е въпросътъ за църквитѣ, не е въпросътъ за народноститѣ – въпросъ е за Царството Божие.
Има ли Царство Божие, всички вие, и всички църкви ще се благословятъ. Нѣма ли Царство Божие, всички въпроси ще пропаднатъ.
към беседата >>
Този, който се жертвува, расте.
Човѣкъ, който не е научилъ закона на жертвата, не може да познае закона на Любовьта. Подъ думата „жертва“ азъ не подразбирамъ тази жертва, която хората правятъ сега. Може да пожертвувашъ едно агне, но това не е жертва. Може да изядешъ нѣкого, това не е жертва. Въ жертвата се съдържа слѣдното качество: този, който жертвува, всѣкога живъ остава, и колкото повече го ядатъ, толкова повече се размножава.
Този, който се жертвува, расте.
Казва нѣкой: изядоха ме. Не, това вече не е жертва. Жертвата подразбира дълбоко познаване закона на Любовьта. Вслѣдствие кривото разбиране закона на жертвата, съврѣменнитѣ религиозни хора, като сѫ изопачили този свещенъ езикъ на небето, нѣматъ ония идеи, които даватъ онзи висшъ потикъ на душата да се развива правилно. Защото всѣка лъжлива мисъль, всѣко лъжливо чувство се отразява върху човѣшката душа.
към беседата >>
Нѣкоя мома иска нѣкой хубавъ момъкъ.
Това, което ви говоря, сѫ вметнати изречения, вметнати думи. Тия думи изразяватъ нѣкои наши желания, които сѫ толкова голѣми, че сѫ несѫвмѣстими съ възможноститѣ, които този животъ ни прѣдставя. Нѣкой момъкъ иска нѣкоя хубава мома. Казвамъ: тази мома е като онзи голѣмия диамантъ, тежи 10 килограма, какъ ще я носишъ на врата си? Малка, малка ти трѣбва, като нѣкой орѣхъ.
Нѣкоя мома иска нѣкой хубавъ момъкъ.
Казвамъ: голѣмъ, голѣмъ е той за тебе, трѣбва ти нѣкой малъкъ, като орѣхъ, или като лѣшникъ. Тя казва: не, безъ него не мога да живѣя. Казвамъ: отъ него ще умрешъ. Умирамъ отъ него, умирамъ безъ него. Защо ще умрешъ за него?
към беседата >>
Стани господарь на твоитѣ мисли, стани господарь на твоитѣ чувства, стани господарь на онова благородното, което Господь ти е далъ!
Казватъ: такава е волята Божия, лѫжа е това! Никаква воля Божия не е това! Това което сега сѫществува, е изопачена култура. Богъ, онази велика Любовь на жертвата, казва: „Вие ще имате помежду си разумна Любовь! “ Не трѣбва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете нѣкой братъ отъ затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичашъ враговетѣ си и ще имашъ доблестьта да научишъ, че и по другъ начинъ можешъ да воювашъ.
Стани господарь на твоитѣ мисли, стани господарь на твоитѣ чувства, стани господарь на онова благородното, което Господь ти е далъ!
Тъй трѣбва да гледате на нѣщата! Вие казвате: да се нагодимъ споредъ сегашното общество. Тогава именно нѣма да се разбирате. Да се нагаждате споредъ онова Божествено общество, споредъ великитѣ Божествени закони, това разбирамъ. Любовьта ни трѣбва да бѫде като Божията Любовь.
към беседата >>
Има ли Царство Божие, всички вие, и всички църкви ще се благословятъ.
„И обхождаше Исусъ всичка Галилея и благовѣствуваше Царството Божие“. И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да проповѣдва Царството Божие! Всички спорове между васъ да прѣстанатъ! Не е въпросътъ за църквитѣ, не е въпросътъ за народноститѣ – въпросъ е за Царството Божие.
Има ли Царство Божие, всички вие, и всички църкви ще се благословятъ.
Нѣма ли Царство Божие, всички въпроси ще пропаднатъ.
към беседата >>
Казва нѣкой: изядоха ме.
Подъ думата „жертва“ азъ не подразбирамъ тази жертва, която хората правятъ сега. Може да пожертвувашъ едно агне, но това не е жертва. Може да изядешъ нѣкого, това не е жертва. Въ жертвата се съдържа слѣдното качество: този, който жертвува, всѣкога живъ остава, и колкото повече го ядатъ, толкова повече се размножава. Този, който се жертвува, расте.
Казва нѣкой: изядоха ме.
Не, това вече не е жертва. Жертвата подразбира дълбоко познаване закона на Любовьта. Вслѣдствие кривото разбиране закона на жертвата, съврѣменнитѣ религиозни хора, като сѫ изопачили този свещенъ езикъ на небето, нѣматъ ония идеи, които даватъ онзи висшъ потикъ на душата да се развива правилно. Защото всѣка лъжлива мисъль, всѣко лъжливо чувство се отразява върху човѣшката душа.
към беседата >>
Казвамъ: голѣмъ, голѣмъ е той за тебе, трѣбва ти нѣкой малъкъ, като орѣхъ, или като лѣшникъ.
Тия думи изразяватъ нѣкои наши желания, които сѫ толкова голѣми, че сѫ несѫвмѣстими съ възможноститѣ, които този животъ ни прѣдставя. Нѣкой момъкъ иска нѣкоя хубава мома. Казвамъ: тази мома е като онзи голѣмия диамантъ, тежи 10 килограма, какъ ще я носишъ на врата си? Малка, малка ти трѣбва, като нѣкой орѣхъ. Нѣкоя мома иска нѣкой хубавъ момъкъ.
Казвамъ: голѣмъ, голѣмъ е той за тебе, трѣбва ти нѣкой малъкъ, като орѣхъ, или като лѣшникъ.
Тя казва: не, безъ него не мога да живѣя. Казвамъ: отъ него ще умрешъ. Умирамъ отъ него, умирамъ безъ него. Защо ще умрешъ за него? Животътъ не седи въ физическитѣ блага.
към беседата >>
Тъй трѣбва да гледате на нѣщата!
Никаква воля Божия не е това! Това което сега сѫществува, е изопачена култура. Богъ, онази велика Любовь на жертвата, казва: „Вие ще имате помежду си разумна Любовь! “ Не трѣбва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете нѣкой братъ отъ затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичашъ враговетѣ си и ще имашъ доблестьта да научишъ, че и по другъ начинъ можешъ да воювашъ. Стани господарь на твоитѣ мисли, стани господарь на твоитѣ чувства, стани господарь на онова благородното, което Господь ти е далъ!
Тъй трѣбва да гледате на нѣщата!
Вие казвате: да се нагодимъ споредъ сегашното общество. Тогава именно нѣма да се разбирате. Да се нагаждате споредъ онова Божествено общество, споредъ великитѣ Божествени закони, това разбирамъ. Любовьта ни трѣбва да бѫде като Божията Любовь. Богъ казва: „Вашитѣ грѣхове нѣма да измѣнятъ моето естество, нѣма да измѣнятъ мнѣнието ми за васъ“.
към беседата >>
Нѣма ли Царство Божие, всички въпроси ще пропаднатъ.
„И обхождаше Исусъ всичка Галилея и благовѣствуваше Царството Божие“. И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да проповѣдва Царството Божие! Всички спорове между васъ да прѣстанатъ! Не е въпросътъ за църквитѣ, не е въпросътъ за народноститѣ – въпросъ е за Царството Божие. Има ли Царство Божие, всички вие, и всички църкви ще се благословятъ.
Нѣма ли Царство Божие, всички въпроси ще пропаднатъ.
към беседата >>
Не, това вече не е жертва.
Може да пожертвувашъ едно агне, но това не е жертва. Може да изядешъ нѣкого, това не е жертва. Въ жертвата се съдържа слѣдното качество: този, който жертвува, всѣкога живъ остава, и колкото повече го ядатъ, толкова повече се размножава. Този, който се жертвува, расте. Казва нѣкой: изядоха ме.
Не, това вече не е жертва.
Жертвата подразбира дълбоко познаване закона на Любовьта. Вслѣдствие кривото разбиране закона на жертвата, съврѣменнитѣ религиозни хора, като сѫ изопачили този свещенъ езикъ на небето, нѣматъ ония идеи, които даватъ онзи висшъ потикъ на душата да се развива правилно. Защото всѣка лъжлива мисъль, всѣко лъжливо чувство се отразява върху човѣшката душа.
към беседата >>
Тя казва: не, безъ него не мога да живѣя.
Нѣкой момъкъ иска нѣкоя хубава мома. Казвамъ: тази мома е като онзи голѣмия диамантъ, тежи 10 килограма, какъ ще я носишъ на врата си? Малка, малка ти трѣбва, като нѣкой орѣхъ. Нѣкоя мома иска нѣкой хубавъ момъкъ. Казвамъ: голѣмъ, голѣмъ е той за тебе, трѣбва ти нѣкой малъкъ, като орѣхъ, или като лѣшникъ.
Тя казва: не, безъ него не мога да живѣя.
Казвамъ: отъ него ще умрешъ. Умирамъ отъ него, умирамъ безъ него. Защо ще умрешъ за него? Животътъ не седи въ физическитѣ блага. Като обикнешъ една душа, тя нѣма да има никаква тяжесть въ себе си.
към беседата >>
Вие казвате: да се нагодимъ споредъ сегашното общество.
Това което сега сѫществува, е изопачена култура. Богъ, онази велика Любовь на жертвата, казва: „Вие ще имате помежду си разумна Любовь! “ Не трѣбва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете нѣкой братъ отъ затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичашъ враговетѣ си и ще имашъ доблестьта да научишъ, че и по другъ начинъ можешъ да воювашъ. Стани господарь на твоитѣ мисли, стани господарь на твоитѣ чувства, стани господарь на онова благородното, което Господь ти е далъ! Тъй трѣбва да гледате на нѣщата!
Вие казвате: да се нагодимъ споредъ сегашното общество.
Тогава именно нѣма да се разбирате. Да се нагаждате споредъ онова Божествено общество, споредъ великитѣ Божествени закони, това разбирамъ. Любовьта ни трѣбва да бѫде като Божията Любовь. Богъ казва: „Вашитѣ грѣхове нѣма да измѣнятъ моето естество, нѣма да измѣнятъ мнѣнието ми за васъ“. Ние казваме: каквото и да става въ сегашното общество, то нѣма да измѣни нашитѣ убѣждения.
към беседата >>
Сега, като се върнете дома си, у васъ, внесете Царството Божие въ душитѣ си!
Сега, като се върнете дома си, у васъ, внесете Царството Божие въ душитѣ си!
Спомнете си бесѣдата, която Христосъ ви е говорилъ прѣди 2,000 години. Помислете върху нея день, два, три, и каквото си припомнитѣ, ще ви зарадва, ще осмисли живота ви, и вие така ще се подигнете, че ще благодарите на свѣтлината на този день.
към беседата >>
Жертвата подразбира дълбоко познаване закона на Любовьта.
Може да изядешъ нѣкого, това не е жертва. Въ жертвата се съдържа слѣдното качество: този, който жертвува, всѣкога живъ остава, и колкото повече го ядатъ, толкова повече се размножава. Този, който се жертвува, расте. Казва нѣкой: изядоха ме. Не, това вече не е жертва.
Жертвата подразбира дълбоко познаване закона на Любовьта.
Вслѣдствие кривото разбиране закона на жертвата, съврѣменнитѣ религиозни хора, като сѫ изопачили този свещенъ езикъ на небето, нѣматъ ония идеи, които даватъ онзи висшъ потикъ на душата да се развива правилно. Защото всѣка лъжлива мисъль, всѣко лъжливо чувство се отразява върху човѣшката душа.
към беседата >>
Казвамъ: отъ него ще умрешъ.
Казвамъ: тази мома е като онзи голѣмия диамантъ, тежи 10 килограма, какъ ще я носишъ на врата си? Малка, малка ти трѣбва, като нѣкой орѣхъ. Нѣкоя мома иска нѣкой хубавъ момъкъ. Казвамъ: голѣмъ, голѣмъ е той за тебе, трѣбва ти нѣкой малъкъ, като орѣхъ, или като лѣшникъ. Тя казва: не, безъ него не мога да живѣя.
Казвамъ: отъ него ще умрешъ.
Умирамъ отъ него, умирамъ безъ него. Защо ще умрешъ за него? Животътъ не седи въ физическитѣ блага. Като обикнешъ една душа, тя нѣма да има никаква тяжесть въ себе си. Душата, обаче, може да бѫде тежка колкото земята; една душа може да бѫде тежка колкото слънцето; една душа може да бѫде тежка колкото цѣлата слънчева система; пъкъ една душа може да тежи и колкото цѣлия козмосъ.
към беседата >>
Тогава именно нѣма да се разбирате.
Богъ, онази велика Любовь на жертвата, казва: „Вие ще имате помежду си разумна Любовь! “ Не трѣбва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете нѣкой братъ отъ затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичашъ враговетѣ си и ще имашъ доблестьта да научишъ, че и по другъ начинъ можешъ да воювашъ. Стани господарь на твоитѣ мисли, стани господарь на твоитѣ чувства, стани господарь на онова благородното, което Господь ти е далъ! Тъй трѣбва да гледате на нѣщата! Вие казвате: да се нагодимъ споредъ сегашното общество.
Тогава именно нѣма да се разбирате.
Да се нагаждате споредъ онова Божествено общество, споредъ великитѣ Божествени закони, това разбирамъ. Любовьта ни трѣбва да бѫде като Божията Любовь. Богъ казва: „Вашитѣ грѣхове нѣма да измѣнятъ моето естество, нѣма да измѣнятъ мнѣнието ми за васъ“. Ние казваме: каквото и да става въ сегашното общество, то нѣма да измѣни нашитѣ убѣждения. Вие казвате: какъ търпи Богъ тия нѣща.
към беседата >>
Спомнете си бесѣдата, която Христосъ ви е говорилъ прѣди 2,000 години.
Сега, като се върнете дома си, у васъ, внесете Царството Божие въ душитѣ си!
Спомнете си бесѣдата, която Христосъ ви е говорилъ прѣди 2,000 години.
Помислете върху нея день, два, три, и каквото си припомнитѣ, ще ви зарадва, ще осмисли живота ви, и вие така ще се подигнете, че ще благодарите на свѣтлината на този день.
към беседата >>
Вслѣдствие кривото разбиране закона на жертвата, съврѣменнитѣ религиозни хора, като сѫ изопачили този свещенъ езикъ на небето, нѣматъ ония идеи, които даватъ онзи висшъ потикъ на душата да се развива правилно.
Въ жертвата се съдържа слѣдното качество: този, който жертвува, всѣкога живъ остава, и колкото повече го ядатъ, толкова повече се размножава. Този, който се жертвува, расте. Казва нѣкой: изядоха ме. Не, това вече не е жертва. Жертвата подразбира дълбоко познаване закона на Любовьта.
Вслѣдствие кривото разбиране закона на жертвата, съврѣменнитѣ религиозни хора, като сѫ изопачили този свещенъ езикъ на небето, нѣматъ ония идеи, които даватъ онзи висшъ потикъ на душата да се развива правилно.
Защото всѣка лъжлива мисъль, всѣко лъжливо чувство се отразява върху човѣшката душа.
към беседата >>
Умирамъ отъ него, умирамъ безъ него.
Малка, малка ти трѣбва, като нѣкой орѣхъ. Нѣкоя мома иска нѣкой хубавъ момъкъ. Казвамъ: голѣмъ, голѣмъ е той за тебе, трѣбва ти нѣкой малъкъ, като орѣхъ, или като лѣшникъ. Тя казва: не, безъ него не мога да живѣя. Казвамъ: отъ него ще умрешъ.
Умирамъ отъ него, умирамъ безъ него.
Защо ще умрешъ за него? Животътъ не седи въ физическитѣ блага. Като обикнешъ една душа, тя нѣма да има никаква тяжесть въ себе си. Душата, обаче, може да бѫде тежка колкото земята; една душа може да бѫде тежка колкото слънцето; една душа може да бѫде тежка колкото цѣлата слънчева система; пъкъ една душа може да тежи и колкото цѣлия козмосъ. Това е допустимо. Защо?
към беседата >>
Да се нагаждате споредъ онова Божествено общество, споредъ великитѣ Божествени закони, това разбирамъ.
“ Не трѣбва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете нѣкой братъ отъ затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичашъ враговетѣ си и ще имашъ доблестьта да научишъ, че и по другъ начинъ можешъ да воювашъ. Стани господарь на твоитѣ мисли, стани господарь на твоитѣ чувства, стани господарь на онова благородното, което Господь ти е далъ! Тъй трѣбва да гледате на нѣщата! Вие казвате: да се нагодимъ споредъ сегашното общество. Тогава именно нѣма да се разбирате.
Да се нагаждате споредъ онова Божествено общество, споредъ великитѣ Божествени закони, това разбирамъ.
Любовьта ни трѣбва да бѫде като Божията Любовь. Богъ казва: „Вашитѣ грѣхове нѣма да измѣнятъ моето естество, нѣма да измѣнятъ мнѣнието ми за васъ“. Ние казваме: каквото и да става въ сегашното общество, то нѣма да измѣни нашитѣ убѣждения. Вие казвате: какъ търпи Богъ тия нѣща. Казваме: както Богъ търпи всичко това, така и ние ще търпимъ.
към беседата >>
Помислете върху нея день, два, три, и каквото си припомнитѣ, ще ви зарадва, ще осмисли живота ви, и вие така ще се подигнете, че ще благодарите на свѣтлината на този день.
Сега, като се върнете дома си, у васъ, внесете Царството Божие въ душитѣ си! Спомнете си бесѣдата, която Христосъ ви е говорилъ прѣди 2,000 години.
Помислете върху нея день, два, три, и каквото си припомнитѣ, ще ви зарадва, ще осмисли живота ви, и вие така ще се подигнете, че ще благодарите на свѣтлината на този день.
към беседата >>
Защото всѣка лъжлива мисъль, всѣко лъжливо чувство се отразява върху човѣшката душа.
Този, който се жертвува, расте. Казва нѣкой: изядоха ме. Не, това вече не е жертва. Жертвата подразбира дълбоко познаване закона на Любовьта. Вслѣдствие кривото разбиране закона на жертвата, съврѣменнитѣ религиозни хора, като сѫ изопачили този свещенъ езикъ на небето, нѣматъ ония идеи, които даватъ онзи висшъ потикъ на душата да се развива правилно.
Защото всѣка лъжлива мисъль, всѣко лъжливо чувство се отразява върху човѣшката душа.
към беседата >>
Защо ще умрешъ за него?
Нѣкоя мома иска нѣкой хубавъ момъкъ. Казвамъ: голѣмъ, голѣмъ е той за тебе, трѣбва ти нѣкой малъкъ, като орѣхъ, или като лѣшникъ. Тя казва: не, безъ него не мога да живѣя. Казвамъ: отъ него ще умрешъ. Умирамъ отъ него, умирамъ безъ него.
Защо ще умрешъ за него?
Животътъ не седи въ физическитѣ блага. Като обикнешъ една душа, тя нѣма да има никаква тяжесть въ себе си. Душата, обаче, може да бѫде тежка колкото земята; една душа може да бѫде тежка колкото слънцето; една душа може да бѫде тежка колкото цѣлата слънчева система; пъкъ една душа може да тежи и колкото цѣлия козмосъ. Това е допустимо. Защо? Защото душата прѣдставлява интенсивностьта на силитѣ, които дѣйствуватъ въ нея.
към беседата >>
Любовьта ни трѣбва да бѫде като Божията Любовь.
Стани господарь на твоитѣ мисли, стани господарь на твоитѣ чувства, стани господарь на онова благородното, което Господь ти е далъ! Тъй трѣбва да гледате на нѣщата! Вие казвате: да се нагодимъ споредъ сегашното общество. Тогава именно нѣма да се разбирате. Да се нагаждате споредъ онова Божествено общество, споредъ великитѣ Божествени закони, това разбирамъ.
Любовьта ни трѣбва да бѫде като Божията Любовь.
Богъ казва: „Вашитѣ грѣхове нѣма да измѣнятъ моето естество, нѣма да измѣнятъ мнѣнието ми за васъ“. Ние казваме: каквото и да става въ сегашното общество, то нѣма да измѣни нашитѣ убѣждения. Вие казвате: какъ търпи Богъ тия нѣща. Казваме: както Богъ търпи всичко това, така и ние ще търпимъ. Нима Богъ нѣма сила да спре тия нѣща?
към беседата >>
Нека днешниятъ день остави върху насъ своето благословение на Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина!
Нека днешниятъ день остави върху насъ своето благословение на Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина!
към беседата >>
Казватъ, че Христосъ ходилъ въ Галилея.
Казватъ, че Христосъ ходилъ въ Галилея.
Какво прѣдставлява въ сѫщность Галилея? – Галилея не е нѣкоя голѣма область, напротивъ една малка область. Галилея е символъ на разумното въ човѣка. Слѣдователно, когато ние искаме да кажемъ, че нѣкой човѣкъ е разуменъ, казваме, че той живѣе въ Галилея. Затова Христосъ се нарича Галилеянинъ – разуменъ човѣкъ.
към беседата >>
Животътъ не седи въ физическитѣ блага.
Казвамъ: голѣмъ, голѣмъ е той за тебе, трѣбва ти нѣкой малъкъ, като орѣхъ, или като лѣшникъ. Тя казва: не, безъ него не мога да живѣя. Казвамъ: отъ него ще умрешъ. Умирамъ отъ него, умирамъ безъ него. Защо ще умрешъ за него?
Животътъ не седи въ физическитѣ блага.
Като обикнешъ една душа, тя нѣма да има никаква тяжесть въ себе си. Душата, обаче, може да бѫде тежка колкото земята; една душа може да бѫде тежка колкото слънцето; една душа може да бѫде тежка колкото цѣлата слънчева система; пъкъ една душа може да тежи и колкото цѣлия козмосъ. Това е допустимо. Защо? Защото душата прѣдставлява интенсивностьта на силитѣ, които дѣйствуватъ въ нея. Това значи, че въ човѣшката душа има сили, които сѫ въ състояние да движатъ цѣлия козмосъ.
към беседата >>
Богъ казва: „Вашитѣ грѣхове нѣма да измѣнятъ моето естество, нѣма да измѣнятъ мнѣнието ми за васъ“.
Тъй трѣбва да гледате на нѣщата! Вие казвате: да се нагодимъ споредъ сегашното общество. Тогава именно нѣма да се разбирате. Да се нагаждате споредъ онова Божествено общество, споредъ великитѣ Божествени закони, това разбирамъ. Любовьта ни трѣбва да бѫде като Божията Любовь.
Богъ казва: „Вашитѣ грѣхове нѣма да измѣнятъ моето естество, нѣма да измѣнятъ мнѣнието ми за васъ“.
Ние казваме: каквото и да става въ сегашното общество, то нѣма да измѣни нашитѣ убѣждения. Вие казвате: какъ търпи Богъ тия нѣща. Казваме: както Богъ търпи всичко това, така и ние ще търпимъ. Нима Богъ нѣма сила да спре тия нѣща? Богъ е турилъ всички сили въ дѣйствие, ще спре тия нѣща.
към беседата >>
Какво прѣдставлява въ сѫщность Галилея?
Казватъ, че Христосъ ходилъ въ Галилея.
Какво прѣдставлява въ сѫщность Галилея?
– Галилея не е нѣкоя голѣма область, напротивъ една малка область. Галилея е символъ на разумното въ човѣка. Слѣдователно, когато ние искаме да кажемъ, че нѣкой човѣкъ е разуменъ, казваме, че той живѣе въ Галилея. Затова Христосъ се нарича Галилеянинъ – разуменъ човѣкъ. Всѣки разуменъ човѣкъ живѣе въ тази область.
към беседата >>
Като обикнешъ една душа, тя нѣма да има никаква тяжесть въ себе си.
Тя казва: не, безъ него не мога да живѣя. Казвамъ: отъ него ще умрешъ. Умирамъ отъ него, умирамъ безъ него. Защо ще умрешъ за него? Животътъ не седи въ физическитѣ блага.
Като обикнешъ една душа, тя нѣма да има никаква тяжесть въ себе си.
Душата, обаче, може да бѫде тежка колкото земята; една душа може да бѫде тежка колкото слънцето; една душа може да бѫде тежка колкото цѣлата слънчева система; пъкъ една душа може да тежи и колкото цѣлия козмосъ. Това е допустимо. Защо? Защото душата прѣдставлява интенсивностьта на силитѣ, които дѣйствуватъ въ нея. Това значи, че въ човѣшката душа има сили, които сѫ въ състояние да движатъ цѣлия козмосъ. Когато казваме, че душата е, която върти земята.
към беседата >>
Ние казваме: каквото и да става въ сегашното общество, то нѣма да измѣни нашитѣ убѣждения.
Вие казвате: да се нагодимъ споредъ сегашното общество. Тогава именно нѣма да се разбирате. Да се нагаждате споредъ онова Божествено общество, споредъ великитѣ Божествени закони, това разбирамъ. Любовьта ни трѣбва да бѫде като Божията Любовь. Богъ казва: „Вашитѣ грѣхове нѣма да измѣнятъ моето естество, нѣма да измѣнятъ мнѣнието ми за васъ“.
Ние казваме: каквото и да става въ сегашното общество, то нѣма да измѣни нашитѣ убѣждения.
Вие казвате: какъ търпи Богъ тия нѣща. Казваме: както Богъ търпи всичко това, така и ние ще търпимъ. Нима Богъ нѣма сила да спре тия нѣща? Богъ е турилъ всички сили въ дѣйствие, ще спре тия нѣща. Азъ нѣма да обяснявамъ, защо Богъ търпи всичко.
към беседата >>
– Галилея не е нѣкоя голѣма область, напротивъ една малка область.
Казватъ, че Христосъ ходилъ въ Галилея. Какво прѣдставлява въ сѫщность Галилея?
– Галилея не е нѣкоя голѣма область, напротивъ една малка область.
Галилея е символъ на разумното въ човѣка. Слѣдователно, когато ние искаме да кажемъ, че нѣкой човѣкъ е разуменъ, казваме, че той живѣе въ Галилея. Затова Христосъ се нарича Галилеянинъ – разуменъ човѣкъ. Всѣки разуменъ човѣкъ живѣе въ тази область. Слѣдователно, въ природата има една разумна область.
към беседата >>
Душата, обаче, може да бѫде тежка колкото земята; една душа може да бѫде тежка колкото слънцето; една душа може да бѫде тежка колкото цѣлата слънчева система; пъкъ една душа може да тежи и колкото цѣлия козмосъ.
Казвамъ: отъ него ще умрешъ. Умирамъ отъ него, умирамъ безъ него. Защо ще умрешъ за него? Животътъ не седи въ физическитѣ блага. Като обикнешъ една душа, тя нѣма да има никаква тяжесть въ себе си.
Душата, обаче, може да бѫде тежка колкото земята; една душа може да бѫде тежка колкото слънцето; една душа може да бѫде тежка колкото цѣлата слънчева система; пъкъ една душа може да тежи и колкото цѣлия козмосъ.
Това е допустимо. Защо? Защото душата прѣдставлява интенсивностьта на силитѣ, които дѣйствуватъ въ нея. Това значи, че въ човѣшката душа има сили, които сѫ въ състояние да движатъ цѣлия козмосъ. Когато казваме, че душата е, която върти земята. Ако взема да ви доказвамъ какъ се движи земята какъ се върти, това ще прѣдизвика цѣлъ катаклизъмъ въ съврѣменната наука.
към беседата >>
Вие казвате: какъ търпи Богъ тия нѣща.
Тогава именно нѣма да се разбирате. Да се нагаждате споредъ онова Божествено общество, споредъ великитѣ Божествени закони, това разбирамъ. Любовьта ни трѣбва да бѫде като Божията Любовь. Богъ казва: „Вашитѣ грѣхове нѣма да измѣнятъ моето естество, нѣма да измѣнятъ мнѣнието ми за васъ“. Ние казваме: каквото и да става въ сегашното общество, то нѣма да измѣни нашитѣ убѣждения.
Вие казвате: какъ търпи Богъ тия нѣща.
Казваме: както Богъ търпи всичко това, така и ние ще търпимъ. Нима Богъ нѣма сила да спре тия нѣща? Богъ е турилъ всички сили въ дѣйствие, ще спре тия нѣща. Азъ нѣма да обяснявамъ, защо Богъ търпи всичко. Богъ е приготвилъ една голѣма реторта за българския народъ.
към беседата >>
Галилея е символъ на разумното въ човѣка.
Казватъ, че Христосъ ходилъ въ Галилея. Какво прѣдставлява въ сѫщность Галилея? – Галилея не е нѣкоя голѣма область, напротивъ една малка область.
Галилея е символъ на разумното въ човѣка.
Слѣдователно, когато ние искаме да кажемъ, че нѣкой човѣкъ е разуменъ, казваме, че той живѣе въ Галилея. Затова Христосъ се нарича Галилеянинъ – разуменъ човѣкъ. Всѣки разуменъ човѣкъ живѣе въ тази область. Слѣдователно, въ природата има една разумна область. За да може човѣкъ да влѣзе въ тази область, неговото съзнание трѣбва да се подигне.
към беседата >>
Това е допустимо. Защо?
Умирамъ отъ него, умирамъ безъ него. Защо ще умрешъ за него? Животътъ не седи въ физическитѣ блага. Като обикнешъ една душа, тя нѣма да има никаква тяжесть въ себе си. Душата, обаче, може да бѫде тежка колкото земята; една душа може да бѫде тежка колкото слънцето; една душа може да бѫде тежка колкото цѣлата слънчева система; пъкъ една душа може да тежи и колкото цѣлия козмосъ.
Това е допустимо. Защо?
Защото душата прѣдставлява интенсивностьта на силитѣ, които дѣйствуватъ въ нея. Това значи, че въ човѣшката душа има сили, които сѫ въ състояние да движатъ цѣлия козмосъ. Когато казваме, че душата е, която върти земята. Ако взема да ви доказвамъ какъ се движи земята какъ се върти, това ще прѣдизвика цѣлъ катаклизъмъ въ съврѣменната наука. Ученитѣ хора казватъ, че земята се върти, но какъ се е завъртѣла, тѣ не знаятъ това нѣщо.
към беседата >>
Казваме: както Богъ търпи всичко това, така и ние ще търпимъ.
Да се нагаждате споредъ онова Божествено общество, споредъ великитѣ Божествени закони, това разбирамъ. Любовьта ни трѣбва да бѫде като Божията Любовь. Богъ казва: „Вашитѣ грѣхове нѣма да измѣнятъ моето естество, нѣма да измѣнятъ мнѣнието ми за васъ“. Ние казваме: каквото и да става въ сегашното общество, то нѣма да измѣни нашитѣ убѣждения. Вие казвате: какъ търпи Богъ тия нѣща.
Казваме: както Богъ търпи всичко това, така и ние ще търпимъ.
Нима Богъ нѣма сила да спре тия нѣща? Богъ е турилъ всички сили въ дѣйствие, ще спре тия нѣща. Азъ нѣма да обяснявамъ, защо Богъ търпи всичко. Богъ е приготвилъ една голѣма реторта за българския народъ. И васъ ще турятъ тамъ.
към беседата >>
Слѣдователно, когато ние искаме да кажемъ, че нѣкой човѣкъ е разуменъ, казваме, че той живѣе въ Галилея.
Казватъ, че Христосъ ходилъ въ Галилея. Какво прѣдставлява въ сѫщность Галилея? – Галилея не е нѣкоя голѣма область, напротивъ една малка область. Галилея е символъ на разумното въ човѣка.
Слѣдователно, когато ние искаме да кажемъ, че нѣкой човѣкъ е разуменъ, казваме, че той живѣе въ Галилея.
Затова Христосъ се нарича Галилеянинъ – разуменъ човѣкъ. Всѣки разуменъ човѣкъ живѣе въ тази область. Слѣдователно, въ природата има една разумна область. За да може човѣкъ да влѣзе въ тази область, неговото съзнание трѣбва да се подигне.
към беседата >>
Защото душата прѣдставлява интенсивностьта на силитѣ, които дѣйствуватъ въ нея.
Защо ще умрешъ за него? Животътъ не седи въ физическитѣ блага. Като обикнешъ една душа, тя нѣма да има никаква тяжесть въ себе си. Душата, обаче, може да бѫде тежка колкото земята; една душа може да бѫде тежка колкото слънцето; една душа може да бѫде тежка колкото цѣлата слънчева система; пъкъ една душа може да тежи и колкото цѣлия козмосъ. Това е допустимо. Защо?
Защото душата прѣдставлява интенсивностьта на силитѣ, които дѣйствуватъ въ нея.
Това значи, че въ човѣшката душа има сили, които сѫ въ състояние да движатъ цѣлия козмосъ. Когато казваме, че душата е, която върти земята. Ако взема да ви доказвамъ какъ се движи земята какъ се върти, това ще прѣдизвика цѣлъ катаклизъмъ въ съврѣменната наука. Ученитѣ хора казватъ, че земята се върти, но какъ се е завъртѣла, тѣ не знаятъ това нѣщо. Не е лошо, че не знаятъ.
към беседата >>
Нима Богъ нѣма сила да спре тия нѣща?
Любовьта ни трѣбва да бѫде като Божията Любовь. Богъ казва: „Вашитѣ грѣхове нѣма да измѣнятъ моето естество, нѣма да измѣнятъ мнѣнието ми за васъ“. Ние казваме: каквото и да става въ сегашното общество, то нѣма да измѣни нашитѣ убѣждения. Вие казвате: какъ търпи Богъ тия нѣща. Казваме: както Богъ търпи всичко това, така и ние ще търпимъ.
Нима Богъ нѣма сила да спре тия нѣща?
Богъ е турилъ всички сили въ дѣйствие, ще спре тия нѣща. Азъ нѣма да обяснявамъ, защо Богъ търпи всичко. Богъ е приготвилъ една голѣма реторта за българския народъ. И васъ ще турятъ тамъ. Слѣдъ като излѣзете отъ тази реторта, ще минете прѣзъ още деветь реторти, а като излѣзете отъ послѣдната, десетата раторта, други българи ще бѫдете.
към беседата >>
Затова Христосъ се нарича Галилеянинъ – разуменъ човѣкъ.
Казватъ, че Христосъ ходилъ въ Галилея. Какво прѣдставлява въ сѫщность Галилея? – Галилея не е нѣкоя голѣма область, напротивъ една малка область. Галилея е символъ на разумното въ човѣка. Слѣдователно, когато ние искаме да кажемъ, че нѣкой човѣкъ е разуменъ, казваме, че той живѣе въ Галилея.
Затова Христосъ се нарича Галилеянинъ – разуменъ човѣкъ.
Всѣки разуменъ човѣкъ живѣе въ тази область. Слѣдователно, въ природата има една разумна область. За да може човѣкъ да влѣзе въ тази область, неговото съзнание трѣбва да се подигне.
към беседата >>
Това значи, че въ човѣшката душа има сили, които сѫ въ състояние да движатъ цѣлия козмосъ.
Животътъ не седи въ физическитѣ блага. Като обикнешъ една душа, тя нѣма да има никаква тяжесть въ себе си. Душата, обаче, може да бѫде тежка колкото земята; една душа може да бѫде тежка колкото слънцето; една душа може да бѫде тежка колкото цѣлата слънчева система; пъкъ една душа може да тежи и колкото цѣлия козмосъ. Това е допустимо. Защо? Защото душата прѣдставлява интенсивностьта на силитѣ, които дѣйствуватъ въ нея.
Това значи, че въ човѣшката душа има сили, които сѫ въ състояние да движатъ цѣлия козмосъ.
Когато казваме, че душата е, която върти земята. Ако взема да ви доказвамъ какъ се движи земята какъ се върти, това ще прѣдизвика цѣлъ катаклизъмъ въ съврѣменната наука. Ученитѣ хора казватъ, че земята се върти, но какъ се е завъртѣла, тѣ не знаятъ това нѣщо. Не е лошо, че не знаятъ.
към беседата >>
Богъ е турилъ всички сили въ дѣйствие, ще спре тия нѣща.
Богъ казва: „Вашитѣ грѣхове нѣма да измѣнятъ моето естество, нѣма да измѣнятъ мнѣнието ми за васъ“. Ние казваме: каквото и да става въ сегашното общество, то нѣма да измѣни нашитѣ убѣждения. Вие казвате: какъ търпи Богъ тия нѣща. Казваме: както Богъ търпи всичко това, така и ние ще търпимъ. Нима Богъ нѣма сила да спре тия нѣща?
Богъ е турилъ всички сили въ дѣйствие, ще спре тия нѣща.
Азъ нѣма да обяснявамъ, защо Богъ търпи всичко. Богъ е приготвилъ една голѣма реторта за българския народъ. И васъ ще турятъ тамъ. Слѣдъ като излѣзете отъ тази реторта, ще минете прѣзъ още деветь реторти, а като излѣзете отъ послѣдната, десетата раторта, други българи ще бѫдете. Прѣзъ тия реторти ще минатъ всички държавници, всички свещеници, всички майки и бащи.
към беседата >>
Всѣки разуменъ човѣкъ живѣе въ тази область.
Какво прѣдставлява въ сѫщность Галилея? – Галилея не е нѣкоя голѣма область, напротивъ една малка область. Галилея е символъ на разумното въ човѣка. Слѣдователно, когато ние искаме да кажемъ, че нѣкой човѣкъ е разуменъ, казваме, че той живѣе въ Галилея. Затова Христосъ се нарича Галилеянинъ – разуменъ човѣкъ.
Всѣки разуменъ човѣкъ живѣе въ тази область.
Слѣдователно, въ природата има една разумна область. За да може човѣкъ да влѣзе въ тази область, неговото съзнание трѣбва да се подигне.
към беседата >>
Когато казваме, че душата е, която върти земята.
Като обикнешъ една душа, тя нѣма да има никаква тяжесть въ себе си. Душата, обаче, може да бѫде тежка колкото земята; една душа може да бѫде тежка колкото слънцето; една душа може да бѫде тежка колкото цѣлата слънчева система; пъкъ една душа може да тежи и колкото цѣлия козмосъ. Това е допустимо. Защо? Защото душата прѣдставлява интенсивностьта на силитѣ, които дѣйствуватъ въ нея. Това значи, че въ човѣшката душа има сили, които сѫ въ състояние да движатъ цѣлия козмосъ.
Когато казваме, че душата е, която върти земята.
Ако взема да ви доказвамъ какъ се движи земята какъ се върти, това ще прѣдизвика цѣлъ катаклизъмъ въ съврѣменната наука. Ученитѣ хора казватъ, че земята се върти, но какъ се е завъртѣла, тѣ не знаятъ това нѣщо. Не е лошо, че не знаятъ.
към беседата >>
Азъ нѣма да обяснявамъ, защо Богъ търпи всичко.
Ние казваме: каквото и да става въ сегашното общество, то нѣма да измѣни нашитѣ убѣждения. Вие казвате: какъ търпи Богъ тия нѣща. Казваме: както Богъ търпи всичко това, така и ние ще търпимъ. Нима Богъ нѣма сила да спре тия нѣща? Богъ е турилъ всички сили въ дѣйствие, ще спре тия нѣща.
Азъ нѣма да обяснявамъ, защо Богъ търпи всичко.
Богъ е приготвилъ една голѣма реторта за българския народъ. И васъ ще турятъ тамъ. Слѣдъ като излѣзете отъ тази реторта, ще минете прѣзъ още деветь реторти, а като излѣзете отъ послѣдната, десетата раторта, други българи ще бѫдете. Прѣзъ тия реторти ще минатъ всички държавници, всички свещеници, всички майки и бащи. Излѣзете ли отъ тамъ, никакви бѣсилки нѣма да има вече въ България.
към беседата >>
Слѣдователно, въ природата има една разумна область.
– Галилея не е нѣкоя голѣма область, напротивъ една малка область. Галилея е символъ на разумното въ човѣка. Слѣдователно, когато ние искаме да кажемъ, че нѣкой човѣкъ е разуменъ, казваме, че той живѣе въ Галилея. Затова Христосъ се нарича Галилеянинъ – разуменъ човѣкъ. Всѣки разуменъ човѣкъ живѣе въ тази область.
Слѣдователно, въ природата има една разумна область.
За да може човѣкъ да влѣзе въ тази область, неговото съзнание трѣбва да се подигне.
към беседата >>
Ако взема да ви доказвамъ какъ се движи земята какъ се върти, това ще прѣдизвика цѣлъ катаклизъмъ въ съврѣменната наука.
Душата, обаче, може да бѫде тежка колкото земята; една душа може да бѫде тежка колкото слънцето; една душа може да бѫде тежка колкото цѣлата слънчева система; пъкъ една душа може да тежи и колкото цѣлия козмосъ. Това е допустимо. Защо? Защото душата прѣдставлява интенсивностьта на силитѣ, които дѣйствуватъ въ нея. Това значи, че въ човѣшката душа има сили, които сѫ въ състояние да движатъ цѣлия козмосъ. Когато казваме, че душата е, която върти земята.
Ако взема да ви доказвамъ какъ се движи земята какъ се върти, това ще прѣдизвика цѣлъ катаклизъмъ въ съврѣменната наука.
Ученитѣ хора казватъ, че земята се върти, но какъ се е завъртѣла, тѣ не знаятъ това нѣщо. Не е лошо, че не знаятъ.
към беседата >>
Богъ е приготвилъ една голѣма реторта за българския народъ.
Вие казвате: какъ търпи Богъ тия нѣща. Казваме: както Богъ търпи всичко това, така и ние ще търпимъ. Нима Богъ нѣма сила да спре тия нѣща? Богъ е турилъ всички сили въ дѣйствие, ще спре тия нѣща. Азъ нѣма да обяснявамъ, защо Богъ търпи всичко.
Богъ е приготвилъ една голѣма реторта за българския народъ.
И васъ ще турятъ тамъ. Слѣдъ като излѣзете отъ тази реторта, ще минете прѣзъ още деветь реторти, а като излѣзете отъ послѣдната, десетата раторта, други българи ще бѫдете. Прѣзъ тия реторти ще минатъ всички държавници, всички свещеници, всички майки и бащи. Излѣзете ли отъ тамъ, никакви бѣсилки нѣма да има вече въ България. Туй нѣщо ще опитатъ всички българи, ще видятъ, дали моитѣ думи сѫ вѣрни или не.
към беседата >>
За да може човѣкъ да влѣзе въ тази область, неговото съзнание трѣбва да се подигне.
Галилея е символъ на разумното въ човѣка. Слѣдователно, когато ние искаме да кажемъ, че нѣкой човѣкъ е разуменъ, казваме, че той живѣе въ Галилея. Затова Христосъ се нарича Галилеянинъ – разуменъ човѣкъ. Всѣки разуменъ човѣкъ живѣе въ тази область. Слѣдователно, въ природата има една разумна область.
За да може човѣкъ да влѣзе въ тази область, неговото съзнание трѣбва да се подигне.
към беседата >>
Ученитѣ хора казватъ, че земята се върти, но какъ се е завъртѣла, тѣ не знаятъ това нѣщо.
Това е допустимо. Защо? Защото душата прѣдставлява интенсивностьта на силитѣ, които дѣйствуватъ въ нея. Това значи, че въ човѣшката душа има сили, които сѫ въ състояние да движатъ цѣлия козмосъ. Когато казваме, че душата е, която върти земята. Ако взема да ви доказвамъ какъ се движи земята какъ се върти, това ще прѣдизвика цѣлъ катаклизъмъ въ съврѣменната наука.
Ученитѣ хора казватъ, че земята се върти, но какъ се е завъртѣла, тѣ не знаятъ това нѣщо.
Не е лошо, че не знаятъ.
към беседата >>
И васъ ще турятъ тамъ.
Казваме: както Богъ търпи всичко това, така и ние ще търпимъ. Нима Богъ нѣма сила да спре тия нѣща? Богъ е турилъ всички сили въ дѣйствие, ще спре тия нѣща. Азъ нѣма да обяснявамъ, защо Богъ търпи всичко. Богъ е приготвилъ една голѣма реторта за българския народъ.
И васъ ще турятъ тамъ.
Слѣдъ като излѣзете отъ тази реторта, ще минете прѣзъ още деветь реторти, а като излѣзете отъ послѣдната, десетата раторта, други българи ще бѫдете. Прѣзъ тия реторти ще минатъ всички държавници, всички свещеници, всички майки и бащи. Излѣзете ли отъ тамъ, никакви бѣсилки нѣма да има вече въ България. Туй нѣщо ще опитатъ всички българи, ще видятъ, дали моитѣ думи сѫ вѣрни или не. Това нѣщо може да бѫде слѣдъ 10 години, слѣдъ 100, слѣдъ 1000, слѣдъ 2000 години; не, 1000 години нѣма да се минатъ и всичко това ще се провѣри.
към беседата >>
„И обхождаше Исусъ всичка Галилея, та поучаваше въ съборищата имъ и проповѣдваше благовѣстието на Царството“.
„И обхождаше Исусъ всичка Галилея, та поучаваше въ съборищата имъ и проповѣдваше благовѣстието на Царството“.
На кое царство? – На Божието Царство. По какво се отличава Царството Божие отъ всички други царства? То се отличава по това, че прѣзъ всички вѣкове въ него има една непреривность; въ него нѣма прѣсѣкулки. Земнитѣ царства се качватъ и падатъ, държавнитѣ имъ мѫже изчезватъ.
към беседата >>
Не е лошо, че не знаятъ.
Защото душата прѣдставлява интенсивностьта на силитѣ, които дѣйствуватъ въ нея. Това значи, че въ човѣшката душа има сили, които сѫ въ състояние да движатъ цѣлия козмосъ. Когато казваме, че душата е, която върти земята. Ако взема да ви доказвамъ какъ се движи земята какъ се върти, това ще прѣдизвика цѣлъ катаклизъмъ въ съврѣменната наука. Ученитѣ хора казватъ, че земята се върти, но какъ се е завъртѣла, тѣ не знаятъ това нѣщо.
Не е лошо, че не знаятъ.
към беседата >>
Слѣдъ като излѣзете отъ тази реторта, ще минете прѣзъ още деветь реторти, а като излѣзете отъ послѣдната, десетата раторта, други българи ще бѫдете.
Нима Богъ нѣма сила да спре тия нѣща? Богъ е турилъ всички сили въ дѣйствие, ще спре тия нѣща. Азъ нѣма да обяснявамъ, защо Богъ търпи всичко. Богъ е приготвилъ една голѣма реторта за българския народъ. И васъ ще турятъ тамъ.
Слѣдъ като излѣзете отъ тази реторта, ще минете прѣзъ още деветь реторти, а като излѣзете отъ послѣдната, десетата раторта, други българи ще бѫдете.
Прѣзъ тия реторти ще минатъ всички държавници, всички свещеници, всички майки и бащи. Излѣзете ли отъ тамъ, никакви бѣсилки нѣма да има вече въ България. Туй нѣщо ще опитатъ всички българи, ще видятъ, дали моитѣ думи сѫ вѣрни или не. Това нѣщо може да бѫде слѣдъ 10 години, слѣдъ 100, слѣдъ 1000, слѣдъ 2000 години; не, 1000 години нѣма да се минатъ и всичко това ще се провѣри. Най-много 1000 години давамъ срокъ, за да се провѣрятъ моитѣ думи.
към беседата >>
На кое царство?
„И обхождаше Исусъ всичка Галилея, та поучаваше въ съборищата имъ и проповѣдваше благовѣстието на Царството“.
На кое царство?
– На Божието Царство. По какво се отличава Царството Божие отъ всички други царства? То се отличава по това, че прѣзъ всички вѣкове въ него има една непреривность; въ него нѣма прѣсѣкулки. Земнитѣ царства се качватъ и падатъ, държавнитѣ имъ мѫже изчезватъ. Въ Царството Божие всички поданици, които Го съставляватъ, не умиратъ.
към беседата >>
„И обхождаше Исусъ Галилея“, това е нашия разуменъ животъ.
„И обхождаше Исусъ Галилея“, това е нашия разуменъ животъ.
Ние сме галилеяни, сега навлизаме въ този разуменъ животъ. За онѣзи разумни, съзнателни души, които се стремятъ къмъ Бога, които искатъ да знаятъ какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ Бога, е дошълъ вече Христосъ. Не е въпросътъ за заблужденията на миналитѣ вѣкове. Не се спирайте върху въпроса, какъ трѣбва да се служи на Бога. Съ Любовь трѣбва да се служи на Бога!
към беседата >>
Прѣзъ тия реторти ще минатъ всички държавници, всички свещеници, всички майки и бащи.
Богъ е турилъ всички сили въ дѣйствие, ще спре тия нѣща. Азъ нѣма да обяснявамъ, защо Богъ търпи всичко. Богъ е приготвилъ една голѣма реторта за българския народъ. И васъ ще турятъ тамъ. Слѣдъ като излѣзете отъ тази реторта, ще минете прѣзъ още деветь реторти, а като излѣзете отъ послѣдната, десетата раторта, други българи ще бѫдете.
Прѣзъ тия реторти ще минатъ всички държавници, всички свещеници, всички майки и бащи.
Излѣзете ли отъ тамъ, никакви бѣсилки нѣма да има вече въ България. Туй нѣщо ще опитатъ всички българи, ще видятъ, дали моитѣ думи сѫ вѣрни или не. Това нѣщо може да бѫде слѣдъ 10 години, слѣдъ 100, слѣдъ 1000, слѣдъ 2000 години; не, 1000 години нѣма да се минатъ и всичко това ще се провѣри. Най-много 1000 години давамъ срокъ, за да се провѣрятъ моитѣ думи. Отъ днешнитѣ саби нищо нѣма да остане.
към беседата >>
– На Божието Царство.
„И обхождаше Исусъ всичка Галилея, та поучаваше въ съборищата имъ и проповѣдваше благовѣстието на Царството“. На кое царство?
– На Божието Царство.
По какво се отличава Царството Божие отъ всички други царства? То се отличава по това, че прѣзъ всички вѣкове въ него има една непреривность; въ него нѣма прѣсѣкулки. Земнитѣ царства се качватъ и падатъ, държавнитѣ имъ мѫже изчезватъ. Въ Царството Божие всички поданици, които Го съставляватъ, не умиратъ. Това е една привилегия за тѣхъ.
към беседата >>
Ние сме галилеяни, сега навлизаме въ този разуменъ животъ.
„И обхождаше Исусъ Галилея“, това е нашия разуменъ животъ.
Ние сме галилеяни, сега навлизаме въ този разуменъ животъ.
За онѣзи разумни, съзнателни души, които се стремятъ къмъ Бога, които искатъ да знаятъ какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ Бога, е дошълъ вече Христосъ. Не е въпросътъ за заблужденията на миналитѣ вѣкове. Не се спирайте върху въпроса, какъ трѣбва да се служи на Бога. Съ Любовь трѣбва да се служи на Бога! Ами какво нѣщо е Любовьта?
към беседата >>
Излѣзете ли отъ тамъ, никакви бѣсилки нѣма да има вече въ България.
Азъ нѣма да обяснявамъ, защо Богъ търпи всичко. Богъ е приготвилъ една голѣма реторта за българския народъ. И васъ ще турятъ тамъ. Слѣдъ като излѣзете отъ тази реторта, ще минете прѣзъ още деветь реторти, а като излѣзете отъ послѣдната, десетата раторта, други българи ще бѫдете. Прѣзъ тия реторти ще минатъ всички държавници, всички свещеници, всички майки и бащи.
Излѣзете ли отъ тамъ, никакви бѣсилки нѣма да има вече въ България.
Туй нѣщо ще опитатъ всички българи, ще видятъ, дали моитѣ думи сѫ вѣрни или не. Това нѣщо може да бѫде слѣдъ 10 години, слѣдъ 100, слѣдъ 1000, слѣдъ 2000 години; не, 1000 години нѣма да се минатъ и всичко това ще се провѣри. Най-много 1000 години давамъ срокъ, за да се провѣрятъ моитѣ думи. Отъ днешнитѣ саби нищо нѣма да остане. Тѣ ще се прѣвърнатъ на орала и съ тѣхъ ще оратъ земята.
към беседата >>
По какво се отличава Царството Божие отъ всички други царства?
„И обхождаше Исусъ всичка Галилея, та поучаваше въ съборищата имъ и проповѣдваше благовѣстието на Царството“. На кое царство? – На Божието Царство.
По какво се отличава Царството Божие отъ всички други царства?
То се отличава по това, че прѣзъ всички вѣкове въ него има една непреривность; въ него нѣма прѣсѣкулки. Земнитѣ царства се качватъ и падатъ, държавнитѣ имъ мѫже изчезватъ. Въ Царството Божие всички поданици, които Го съставляватъ, не умиратъ. Това е една привилегия за тѣхъ. Да бѫдешъ поданикъ на Царството Божие, отъ Божествено гледище, не е нѣщо мѫчно, не е и нѣщо непостижимо, затова то съставлява идеалъ за всинца.
към беседата >>
За онѣзи разумни, съзнателни души, които се стремятъ къмъ Бога, които искатъ да знаятъ какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ Бога, е дошълъ вече Христосъ.
„И обхождаше Исусъ Галилея“, това е нашия разуменъ животъ. Ние сме галилеяни, сега навлизаме въ този разуменъ животъ.
За онѣзи разумни, съзнателни души, които се стремятъ къмъ Бога, които искатъ да знаятъ какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ Бога, е дошълъ вече Христосъ.
Не е въпросътъ за заблужденията на миналитѣ вѣкове. Не се спирайте върху въпроса, какъ трѣбва да се служи на Бога. Съ Любовь трѣбва да се служи на Бога! Ами какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която дава живота.
към беседата >>
Туй нѣщо ще опитатъ всички българи, ще видятъ, дали моитѣ думи сѫ вѣрни или не.
Богъ е приготвилъ една голѣма реторта за българския народъ. И васъ ще турятъ тамъ. Слѣдъ като излѣзете отъ тази реторта, ще минете прѣзъ още деветь реторти, а като излѣзете отъ послѣдната, десетата раторта, други българи ще бѫдете. Прѣзъ тия реторти ще минатъ всички държавници, всички свещеници, всички майки и бащи. Излѣзете ли отъ тамъ, никакви бѣсилки нѣма да има вече въ България.
Туй нѣщо ще опитатъ всички българи, ще видятъ, дали моитѣ думи сѫ вѣрни или не.
Това нѣщо може да бѫде слѣдъ 10 години, слѣдъ 100, слѣдъ 1000, слѣдъ 2000 години; не, 1000 години нѣма да се минатъ и всичко това ще се провѣри. Най-много 1000 години давамъ срокъ, за да се провѣрятъ моитѣ думи. Отъ днешнитѣ саби нищо нѣма да остане. Тѣ ще се прѣвърнатъ на орала и съ тѣхъ ще оратъ земята. За въ бѫдеще само съ земята ще се воюва.
към беседата >>
То се отличава по това, че прѣзъ всички вѣкове въ него има една непреривность; въ него нѣма прѣсѣкулки.
„И обхождаше Исусъ всичка Галилея, та поучаваше въ съборищата имъ и проповѣдваше благовѣстието на Царството“. На кое царство? – На Божието Царство. По какво се отличава Царството Божие отъ всички други царства?
То се отличава по това, че прѣзъ всички вѣкове въ него има една непреривность; въ него нѣма прѣсѣкулки.
Земнитѣ царства се качватъ и падатъ, държавнитѣ имъ мѫже изчезватъ. Въ Царството Божие всички поданици, които Го съставляватъ, не умиратъ. Това е една привилегия за тѣхъ. Да бѫдешъ поданикъ на Царството Божие, отъ Божествено гледище, не е нѣщо мѫчно, не е и нѣщо непостижимо, затова то съставлява идеалъ за всинца. Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, въ сравнение съ този идеалъ, сѫ залъгалки за дѣцата, въ които нѣма нищо сериозно.
към беседата >>
Не е въпросътъ за заблужденията на миналитѣ вѣкове.
„И обхождаше Исусъ Галилея“, това е нашия разуменъ животъ. Ние сме галилеяни, сега навлизаме въ този разуменъ животъ. За онѣзи разумни, съзнателни души, които се стремятъ къмъ Бога, които искатъ да знаятъ какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ Бога, е дошълъ вече Христосъ.
Не е въпросътъ за заблужденията на миналитѣ вѣкове.
Не се спирайте върху въпроса, какъ трѣбва да се служи на Бога. Съ Любовь трѣбва да се служи на Бога! Ами какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която дава живота. Какво нѣщо е животътъ?
към беседата >>
Това нѣщо може да бѫде слѣдъ 10 години, слѣдъ 100, слѣдъ 1000, слѣдъ 2000 години; не, 1000 години нѣма да се минатъ и всичко това ще се провѣри.
И васъ ще турятъ тамъ. Слѣдъ като излѣзете отъ тази реторта, ще минете прѣзъ още деветь реторти, а като излѣзете отъ послѣдната, десетата раторта, други българи ще бѫдете. Прѣзъ тия реторти ще минатъ всички държавници, всички свещеници, всички майки и бащи. Излѣзете ли отъ тамъ, никакви бѣсилки нѣма да има вече въ България. Туй нѣщо ще опитатъ всички българи, ще видятъ, дали моитѣ думи сѫ вѣрни или не.
Това нѣщо може да бѫде слѣдъ 10 години, слѣдъ 100, слѣдъ 1000, слѣдъ 2000 години; не, 1000 години нѣма да се минатъ и всичко това ще се провѣри.
Най-много 1000 години давамъ срокъ, за да се провѣрятъ моитѣ думи. Отъ днешнитѣ саби нищо нѣма да остане. Тѣ ще се прѣвърнатъ на орала и съ тѣхъ ще оратъ земята. За въ бѫдеще само съ земята ще се воюва. Отъ затворитѣ нѣма да остане нищо.
към беседата >>
Земнитѣ царства се качватъ и падатъ, държавнитѣ имъ мѫже изчезватъ.
„И обхождаше Исусъ всичка Галилея, та поучаваше въ съборищата имъ и проповѣдваше благовѣстието на Царството“. На кое царство? – На Божието Царство. По какво се отличава Царството Божие отъ всички други царства? То се отличава по това, че прѣзъ всички вѣкове въ него има една непреривность; въ него нѣма прѣсѣкулки.
Земнитѣ царства се качватъ и падатъ, държавнитѣ имъ мѫже изчезватъ.
Въ Царството Божие всички поданици, които Го съставляватъ, не умиратъ. Това е една привилегия за тѣхъ. Да бѫдешъ поданикъ на Царството Божие, отъ Божествено гледище, не е нѣщо мѫчно, не е и нѣщо непостижимо, затова то съставлява идеалъ за всинца. Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, въ сравнение съ този идеалъ, сѫ залъгалки за дѣцата, въ които нѣма нищо сериозно. Туй е единъ признакъ, по който се отличаватъ поданицитѣ на Царството Божие и тия на земнитѣ царства.
към беседата >>
Не се спирайте върху въпроса, какъ трѣбва да се служи на Бога.
„И обхождаше Исусъ Галилея“, това е нашия разуменъ животъ. Ние сме галилеяни, сега навлизаме въ този разуменъ животъ. За онѣзи разумни, съзнателни души, които се стремятъ къмъ Бога, които искатъ да знаятъ какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ Бога, е дошълъ вече Христосъ. Не е въпросътъ за заблужденията на миналитѣ вѣкове.
Не се спирайте върху въпроса, какъ трѣбва да се служи на Бога.
Съ Любовь трѣбва да се служи на Бога! Ами какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която дава живота. Какво нѣщо е животътъ? – Животътъ създава съзнателното движение.
към беседата >>
Най-много 1000 години давамъ срокъ, за да се провѣрятъ моитѣ думи.
Слѣдъ като излѣзете отъ тази реторта, ще минете прѣзъ още деветь реторти, а като излѣзете отъ послѣдната, десетата раторта, други българи ще бѫдете. Прѣзъ тия реторти ще минатъ всички държавници, всички свещеници, всички майки и бащи. Излѣзете ли отъ тамъ, никакви бѣсилки нѣма да има вече въ България. Туй нѣщо ще опитатъ всички българи, ще видятъ, дали моитѣ думи сѫ вѣрни или не. Това нѣщо може да бѫде слѣдъ 10 години, слѣдъ 100, слѣдъ 1000, слѣдъ 2000 години; не, 1000 години нѣма да се минатъ и всичко това ще се провѣри.
Най-много 1000 години давамъ срокъ, за да се провѣрятъ моитѣ думи.
Отъ днешнитѣ саби нищо нѣма да остане. Тѣ ще се прѣвърнатъ на орала и съ тѣхъ ще оратъ земята. За въ бѫдеще само съ земята ще се воюва. Отъ затворитѣ нѣма да остане нищо. Тукъ тамѣ ще остане нѣкой паметникъ отъ тѣхъ, и хората ще ходятъ да гледатъ, както днесъ обикалятъ музеитѣ да гледатъ старинитѣ.
към беседата >>
Въ Царството Божие всички поданици, които Го съставляватъ, не умиратъ.
На кое царство? – На Божието Царство. По какво се отличава Царството Божие отъ всички други царства? То се отличава по това, че прѣзъ всички вѣкове въ него има една непреривность; въ него нѣма прѣсѣкулки. Земнитѣ царства се качватъ и падатъ, държавнитѣ имъ мѫже изчезватъ.
Въ Царството Божие всички поданици, които Го съставляватъ, не умиратъ.
Това е една привилегия за тѣхъ. Да бѫдешъ поданикъ на Царството Божие, отъ Божествено гледище, не е нѣщо мѫчно, не е и нѣщо непостижимо, затова то съставлява идеалъ за всинца. Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, въ сравнение съ този идеалъ, сѫ залъгалки за дѣцата, въ които нѣма нищо сериозно. Туй е единъ признакъ, по който се отличаватъ поданицитѣ на Царството Божие и тия на земнитѣ царства. Щомъ човѣкъ тукъ мисли за изкуство, като отиде въ Царството Божие, ще намѣри друго изкуство.
към беседата >>
Съ Любовь трѣбва да се служи на Бога!
„И обхождаше Исусъ Галилея“, това е нашия разуменъ животъ. Ние сме галилеяни, сега навлизаме въ този разуменъ животъ. За онѣзи разумни, съзнателни души, които се стремятъ къмъ Бога, които искатъ да знаятъ какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ Бога, е дошълъ вече Христосъ. Не е въпросътъ за заблужденията на миналитѣ вѣкове. Не се спирайте върху въпроса, какъ трѣбва да се служи на Бога.
Съ Любовь трѣбва да се служи на Бога!
Ами какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която дава живота. Какво нѣщо е животътъ? – Животътъ създава съзнателното движение. Какво нѣщо е съзнателното движение?
към беседата >>
Отъ днешнитѣ саби нищо нѣма да остане.
Прѣзъ тия реторти ще минатъ всички държавници, всички свещеници, всички майки и бащи. Излѣзете ли отъ тамъ, никакви бѣсилки нѣма да има вече въ България. Туй нѣщо ще опитатъ всички българи, ще видятъ, дали моитѣ думи сѫ вѣрни или не. Това нѣщо може да бѫде слѣдъ 10 години, слѣдъ 100, слѣдъ 1000, слѣдъ 2000 години; не, 1000 години нѣма да се минатъ и всичко това ще се провѣри. Най-много 1000 години давамъ срокъ, за да се провѣрятъ моитѣ думи.
Отъ днешнитѣ саби нищо нѣма да остане.
Тѣ ще се прѣвърнатъ на орала и съ тѣхъ ще оратъ земята. За въ бѫдеще само съ земята ще се воюва. Отъ затворитѣ нѣма да остане нищо. Тукъ тамѣ ще остане нѣкой паметникъ отъ тѣхъ, и хората ще ходятъ да гледатъ, както днесъ обикалятъ музеитѣ да гледатъ старинитѣ. И отъ сѫдилищата ще останатъ по нѣкой такива паметници.
към беседата >>
Това е една привилегия за тѣхъ.
– На Божието Царство. По какво се отличава Царството Божие отъ всички други царства? То се отличава по това, че прѣзъ всички вѣкове въ него има една непреривность; въ него нѣма прѣсѣкулки. Земнитѣ царства се качватъ и падатъ, държавнитѣ имъ мѫже изчезватъ. Въ Царството Божие всички поданици, които Го съставляватъ, не умиратъ.
Това е една привилегия за тѣхъ.
Да бѫдешъ поданикъ на Царството Божие, отъ Божествено гледище, не е нѣщо мѫчно, не е и нѣщо непостижимо, затова то съставлява идеалъ за всинца. Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, въ сравнение съ този идеалъ, сѫ залъгалки за дѣцата, въ които нѣма нищо сериозно. Туй е единъ признакъ, по който се отличаватъ поданицитѣ на Царството Божие и тия на земнитѣ царства. Щомъ човѣкъ тукъ мисли за изкуство, като отиде въ Царството Божие, ще намѣри друго изкуство. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: щомъ е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие нѣма никаква връзка, тогава да не правимъ нищо тука.
към беседата >>
Ами какво нѣщо е Любовьта?
Ние сме галилеяни, сега навлизаме въ този разуменъ животъ. За онѣзи разумни, съзнателни души, които се стремятъ къмъ Бога, които искатъ да знаятъ какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ Бога, е дошълъ вече Христосъ. Не е въпросътъ за заблужденията на миналитѣ вѣкове. Не се спирайте върху въпроса, какъ трѣбва да се служи на Бога. Съ Любовь трѣбва да се служи на Бога!
Ами какво нѣщо е Любовьта?
– Любовьта е сила, която дава живота. Какво нѣщо е животътъ? – Животътъ създава съзнателното движение. Какво нѣщо е съзнателното движение? – Съзнателното движение дава съзнателни чувства.
към беседата >>
Тѣ ще се прѣвърнатъ на орала и съ тѣхъ ще оратъ земята.
Излѣзете ли отъ тамъ, никакви бѣсилки нѣма да има вече въ България. Туй нѣщо ще опитатъ всички българи, ще видятъ, дали моитѣ думи сѫ вѣрни или не. Това нѣщо може да бѫде слѣдъ 10 години, слѣдъ 100, слѣдъ 1000, слѣдъ 2000 години; не, 1000 години нѣма да се минатъ и всичко това ще се провѣри. Най-много 1000 години давамъ срокъ, за да се провѣрятъ моитѣ думи. Отъ днешнитѣ саби нищо нѣма да остане.
Тѣ ще се прѣвърнатъ на орала и съ тѣхъ ще оратъ земята.
За въ бѫдеще само съ земята ще се воюва. Отъ затворитѣ нѣма да остане нищо. Тукъ тамѣ ще остане нѣкой паметникъ отъ тѣхъ, и хората ще ходятъ да гледатъ, както днесъ обикалятъ музеитѣ да гледатъ старинитѣ. И отъ сѫдилищата ще останатъ по нѣкой такива паметници. Ще гледатъ сѫдиитѣ, какви сѫ били по-раншнитѣ сѫдилища.
към беседата >>
Да бѫдешъ поданикъ на Царството Божие, отъ Божествено гледище, не е нѣщо мѫчно, не е и нѣщо непостижимо, затова то съставлява идеалъ за всинца.
По какво се отличава Царството Божие отъ всички други царства? То се отличава по това, че прѣзъ всички вѣкове въ него има една непреривность; въ него нѣма прѣсѣкулки. Земнитѣ царства се качватъ и падатъ, държавнитѣ имъ мѫже изчезватъ. Въ Царството Божие всички поданици, които Го съставляватъ, не умиратъ. Това е една привилегия за тѣхъ.
Да бѫдешъ поданикъ на Царството Божие, отъ Божествено гледище, не е нѣщо мѫчно, не е и нѣщо непостижимо, затова то съставлява идеалъ за всинца.
Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, въ сравнение съ този идеалъ, сѫ залъгалки за дѣцата, въ които нѣма нищо сериозно. Туй е единъ признакъ, по който се отличаватъ поданицитѣ на Царството Божие и тия на земнитѣ царства. Щомъ човѣкъ тукъ мисли за изкуство, като отиде въ Царството Божие, ще намѣри друго изкуство. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: щомъ е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие нѣма никаква връзка, тогава да не правимъ нищо тука. Не е така.
към беседата >>
– Любовьта е сила, която дава живота.
За онѣзи разумни, съзнателни души, които се стремятъ къмъ Бога, които искатъ да знаятъ какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ Бога, е дошълъ вече Христосъ. Не е въпросътъ за заблужденията на миналитѣ вѣкове. Не се спирайте върху въпроса, какъ трѣбва да се служи на Бога. Съ Любовь трѣбва да се служи на Бога! Ами какво нѣщо е Любовьта?
– Любовьта е сила, която дава живота.
Какво нѣщо е животътъ? – Животътъ създава съзнателното движение. Какво нѣщо е съзнателното движение? – Съзнателното движение дава съзнателни чувства. Какво нѣщо е съзнателното чувство?
към беседата >>
За въ бѫдеще само съ земята ще се воюва.
Туй нѣщо ще опитатъ всички българи, ще видятъ, дали моитѣ думи сѫ вѣрни или не. Това нѣщо може да бѫде слѣдъ 10 години, слѣдъ 100, слѣдъ 1000, слѣдъ 2000 години; не, 1000 години нѣма да се минатъ и всичко това ще се провѣри. Най-много 1000 години давамъ срокъ, за да се провѣрятъ моитѣ думи. Отъ днешнитѣ саби нищо нѣма да остане. Тѣ ще се прѣвърнатъ на орала и съ тѣхъ ще оратъ земята.
За въ бѫдеще само съ земята ще се воюва.
Отъ затворитѣ нѣма да остане нищо. Тукъ тамѣ ще остане нѣкой паметникъ отъ тѣхъ, и хората ще ходятъ да гледатъ, както днесъ обикалятъ музеитѣ да гледатъ старинитѣ. И отъ сѫдилищата ще останатъ по нѣкой такива паметници. Ще гледатъ сѫдиитѣ, какви сѫ били по-раншнитѣ сѫдилища. И отъ съврѣменнитѣ бѣсилки пакъ ще останатъ нѣкои такива паметници, които хората ще ходятъ да гледатъ и ще казватъ: много културни сѫ били нѣкогашнитѣ хора!
към беседата >>
Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, въ сравнение съ този идеалъ, сѫ залъгалки за дѣцата, въ които нѣма нищо сериозно.
То се отличава по това, че прѣзъ всички вѣкове въ него има една непреривность; въ него нѣма прѣсѣкулки. Земнитѣ царства се качватъ и падатъ, държавнитѣ имъ мѫже изчезватъ. Въ Царството Божие всички поданици, които Го съставляватъ, не умиратъ. Това е една привилегия за тѣхъ. Да бѫдешъ поданикъ на Царството Божие, отъ Божествено гледище, не е нѣщо мѫчно, не е и нѣщо непостижимо, затова то съставлява идеалъ за всинца.
Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, въ сравнение съ този идеалъ, сѫ залъгалки за дѣцата, въ които нѣма нищо сериозно.
Туй е единъ признакъ, по който се отличаватъ поданицитѣ на Царството Божие и тия на земнитѣ царства. Щомъ човѣкъ тукъ мисли за изкуство, като отиде въ Царството Божие, ще намѣри друго изкуство. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: щомъ е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие нѣма никаква връзка, тогава да не правимъ нищо тука. Не е така. По-добрѣ да вършимъ нѣщо, отъ колкото да спимъ постоянно.
към беседата >>
Какво нѣщо е животътъ?
Не е въпросътъ за заблужденията на миналитѣ вѣкове. Не се спирайте върху въпроса, какъ трѣбва да се служи на Бога. Съ Любовь трѣбва да се служи на Бога! Ами какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която дава живота.
Какво нѣщо е животътъ?
– Животътъ създава съзнателното движение. Какво нѣщо е съзнателното движение? – Съзнателното движение дава съзнателни чувства. Какво нѣщо е съзнателното чувство? – Съзнателното чувство дава съзнателна мисъль.
към беседата >>
Отъ затворитѣ нѣма да остане нищо.
Това нѣщо може да бѫде слѣдъ 10 години, слѣдъ 100, слѣдъ 1000, слѣдъ 2000 години; не, 1000 години нѣма да се минатъ и всичко това ще се провѣри. Най-много 1000 години давамъ срокъ, за да се провѣрятъ моитѣ думи. Отъ днешнитѣ саби нищо нѣма да остане. Тѣ ще се прѣвърнатъ на орала и съ тѣхъ ще оратъ земята. За въ бѫдеще само съ земята ще се воюва.
Отъ затворитѣ нѣма да остане нищо.
Тукъ тамѣ ще остане нѣкой паметникъ отъ тѣхъ, и хората ще ходятъ да гледатъ, както днесъ обикалятъ музеитѣ да гледатъ старинитѣ. И отъ сѫдилищата ще останатъ по нѣкой такива паметници. Ще гледатъ сѫдиитѣ, какви сѫ били по-раншнитѣ сѫдилища. И отъ съврѣменнитѣ бѣсилки пакъ ще останатъ нѣкои такива паметници, които хората ще ходятъ да гледатъ и ще казватъ: много културни сѫ били нѣкогашнитѣ хора! Всичко това ще бѫде като на прѣдставление.
към беседата >>
Туй е единъ признакъ, по който се отличаватъ поданицитѣ на Царството Божие и тия на земнитѣ царства.
Земнитѣ царства се качватъ и падатъ, държавнитѣ имъ мѫже изчезватъ. Въ Царството Божие всички поданици, които Го съставляватъ, не умиратъ. Това е една привилегия за тѣхъ. Да бѫдешъ поданикъ на Царството Божие, отъ Божествено гледище, не е нѣщо мѫчно, не е и нѣщо непостижимо, затова то съставлява идеалъ за всинца. Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, въ сравнение съ този идеалъ, сѫ залъгалки за дѣцата, въ които нѣма нищо сериозно.
Туй е единъ признакъ, по който се отличаватъ поданицитѣ на Царството Божие и тия на земнитѣ царства.
Щомъ човѣкъ тукъ мисли за изкуство, като отиде въ Царството Божие, ще намѣри друго изкуство. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: щомъ е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие нѣма никаква връзка, тогава да не правимъ нищо тука. Не е така. По-добрѣ да вършимъ нѣщо, отъ колкото да спимъ постоянно. Има хора, които постоянно седятъ и мечтаятъ, като онѣзи моми и момци, които въртятъ палцитѣ си и мислятъ само какъ да се оженятъ, въ какви палати ще живѣятъ, какъ ще се наредятъ и т.н.
към беседата >>
– Животътъ създава съзнателното движение.
Не се спирайте върху въпроса, какъ трѣбва да се служи на Бога. Съ Любовь трѣбва да се служи на Бога! Ами какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която дава живота. Какво нѣщо е животътъ?
– Животътъ създава съзнателното движение.
Какво нѣщо е съзнателното движение? – Съзнателното движение дава съзнателни чувства. Какво нѣщо е съзнателното чувство? – Съзнателното чувство дава съзнателна мисъль. Това сѫ положения, които мога да обобща логически.
към беседата >>
Тукъ тамѣ ще остане нѣкой паметникъ отъ тѣхъ, и хората ще ходятъ да гледатъ, както днесъ обикалятъ музеитѣ да гледатъ старинитѣ.
Най-много 1000 години давамъ срокъ, за да се провѣрятъ моитѣ думи. Отъ днешнитѣ саби нищо нѣма да остане. Тѣ ще се прѣвърнатъ на орала и съ тѣхъ ще оратъ земята. За въ бѫдеще само съ земята ще се воюва. Отъ затворитѣ нѣма да остане нищо.
Тукъ тамѣ ще остане нѣкой паметникъ отъ тѣхъ, и хората ще ходятъ да гледатъ, както днесъ обикалятъ музеитѣ да гледатъ старинитѣ.
И отъ сѫдилищата ще останатъ по нѣкой такива паметници. Ще гледатъ сѫдиитѣ, какви сѫ били по-раншнитѣ сѫдилища. И отъ съврѣменнитѣ бѣсилки пакъ ще останатъ нѣкои такива паметници, които хората ще ходятъ да гледатъ и ще казватъ: много културни сѫ били нѣкогашнитѣ хора! Всичко това ще бѫде като на прѣдставление.
към беседата >>
Щомъ човѣкъ тукъ мисли за изкуство, като отиде въ Царството Божие, ще намѣри друго изкуство.
Въ Царството Божие всички поданици, които Го съставляватъ, не умиратъ. Това е една привилегия за тѣхъ. Да бѫдешъ поданикъ на Царството Божие, отъ Божествено гледище, не е нѣщо мѫчно, не е и нѣщо непостижимо, затова то съставлява идеалъ за всинца. Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, въ сравнение съ този идеалъ, сѫ залъгалки за дѣцата, въ които нѣма нищо сериозно. Туй е единъ признакъ, по който се отличаватъ поданицитѣ на Царството Божие и тия на земнитѣ царства.
Щомъ човѣкъ тукъ мисли за изкуство, като отиде въ Царството Божие, ще намѣри друго изкуство.
Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: щомъ е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие нѣма никаква връзка, тогава да не правимъ нищо тука. Не е така. По-добрѣ да вършимъ нѣщо, отъ колкото да спимъ постоянно. Има хора, които постоянно седятъ и мечтаятъ, като онѣзи моми и момци, които въртятъ палцитѣ си и мислятъ само какъ да се оженятъ, въ какви палати ще живѣятъ, какъ ще се наредятъ и т.н. Въртенето на палцитѣ нѣкога е имало смисълъ, но днесъ е изгубило тази си смисълъ.
към беседата >>
Какво нѣщо е съзнателното движение?
Съ Любовь трѣбва да се служи на Бога! Ами какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която дава живота. Какво нѣщо е животътъ? – Животътъ създава съзнателното движение.
Какво нѣщо е съзнателното движение?
– Съзнателното движение дава съзнателни чувства. Какво нѣщо е съзнателното чувство? – Съзнателното чувство дава съзнателна мисъль. Това сѫ положения, които мога да обобща логически. Обаче съврѣменната логика казва, че ако една отъ прѣдсилкитѣ на логическото заключение не е вѣрна, и цѣлото заключение не е вѣрно.
към беседата >>
И отъ сѫдилищата ще останатъ по нѣкой такива паметници.
Отъ днешнитѣ саби нищо нѣма да остане. Тѣ ще се прѣвърнатъ на орала и съ тѣхъ ще оратъ земята. За въ бѫдеще само съ земята ще се воюва. Отъ затворитѣ нѣма да остане нищо. Тукъ тамѣ ще остане нѣкой паметникъ отъ тѣхъ, и хората ще ходятъ да гледатъ, както днесъ обикалятъ музеитѣ да гледатъ старинитѣ.
И отъ сѫдилищата ще останатъ по нѣкой такива паметници.
Ще гледатъ сѫдиитѣ, какви сѫ били по-раншнитѣ сѫдилища. И отъ съврѣменнитѣ бѣсилки пакъ ще останатъ нѣкои такива паметници, които хората ще ходятъ да гледатъ и ще казватъ: много културни сѫ били нѣкогашнитѣ хора! Всичко това ще бѫде като на прѣдставление.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: щомъ е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие нѣма никаква връзка, тогава да не правимъ нищо тука.
Това е една привилегия за тѣхъ. Да бѫдешъ поданикъ на Царството Божие, отъ Божествено гледище, не е нѣщо мѫчно, не е и нѣщо непостижимо, затова то съставлява идеалъ за всинца. Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, въ сравнение съ този идеалъ, сѫ залъгалки за дѣцата, въ които нѣма нищо сериозно. Туй е единъ признакъ, по който се отличаватъ поданицитѣ на Царството Божие и тия на земнитѣ царства. Щомъ човѣкъ тукъ мисли за изкуство, като отиде въ Царството Божие, ще намѣри друго изкуство.
Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: щомъ е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие нѣма никаква връзка, тогава да не правимъ нищо тука.
Не е така. По-добрѣ да вършимъ нѣщо, отъ колкото да спимъ постоянно. Има хора, които постоянно седятъ и мечтаятъ, като онѣзи моми и момци, които въртятъ палцитѣ си и мислятъ само какъ да се оженятъ, въ какви палати ще живѣятъ, какъ ще се наредятъ и т.н. Въртенето на палцитѣ нѣкога е имало смисълъ, но днесъ е изгубило тази си смисълъ. Нѣкои въртятъ очитѣ си.
към беседата >>
– Съзнателното движение дава съзнателни чувства.
Ами какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която дава живота. Какво нѣщо е животътъ? – Животътъ създава съзнателното движение. Какво нѣщо е съзнателното движение?
– Съзнателното движение дава съзнателни чувства.
Какво нѣщо е съзнателното чувство? – Съзнателното чувство дава съзнателна мисъль. Това сѫ положения, които мога да обобща логически. Обаче съврѣменната логика казва, че ако една отъ прѣдсилкитѣ на логическото заключение не е вѣрна, и цѣлото заключение не е вѣрно. Азъ пъкъ казвамъ?
към беседата >>
Ще гледатъ сѫдиитѣ, какви сѫ били по-раншнитѣ сѫдилища.
Тѣ ще се прѣвърнатъ на орала и съ тѣхъ ще оратъ земята. За въ бѫдеще само съ земята ще се воюва. Отъ затворитѣ нѣма да остане нищо. Тукъ тамѣ ще остане нѣкой паметникъ отъ тѣхъ, и хората ще ходятъ да гледатъ, както днесъ обикалятъ музеитѣ да гледатъ старинитѣ. И отъ сѫдилищата ще останатъ по нѣкой такива паметници.
Ще гледатъ сѫдиитѣ, какви сѫ били по-раншнитѣ сѫдилища.
И отъ съврѣменнитѣ бѣсилки пакъ ще останатъ нѣкои такива паметници, които хората ще ходятъ да гледатъ и ще казватъ: много културни сѫ били нѣкогашнитѣ хора! Всичко това ще бѫде като на прѣдставление.
към беседата >>
Не е така.
Да бѫдешъ поданикъ на Царството Божие, отъ Божествено гледище, не е нѣщо мѫчно, не е и нѣщо непостижимо, затова то съставлява идеалъ за всинца. Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, въ сравнение съ този идеалъ, сѫ залъгалки за дѣцата, въ които нѣма нищо сериозно. Туй е единъ признакъ, по който се отличаватъ поданицитѣ на Царството Божие и тия на земнитѣ царства. Щомъ човѣкъ тукъ мисли за изкуство, като отиде въ Царството Божие, ще намѣри друго изкуство. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: щомъ е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие нѣма никаква връзка, тогава да не правимъ нищо тука.
Не е така.
По-добрѣ да вършимъ нѣщо, отъ колкото да спимъ постоянно. Има хора, които постоянно седятъ и мечтаятъ, като онѣзи моми и момци, които въртятъ палцитѣ си и мислятъ само какъ да се оженятъ, въ какви палати ще живѣятъ, какъ ще се наредятъ и т.н. Въртенето на палцитѣ нѣкога е имало смисълъ, но днесъ е изгубило тази си смисълъ. Нѣкои въртятъ очитѣ си. Защо си въртятъ очитѣ?
към беседата >>
Какво нѣщо е съзнателното чувство?
– Любовьта е сила, която дава живота. Какво нѣщо е животътъ? – Животътъ създава съзнателното движение. Какво нѣщо е съзнателното движение? – Съзнателното движение дава съзнателни чувства.
Какво нѣщо е съзнателното чувство?
– Съзнателното чувство дава съзнателна мисъль. Това сѫ положения, които мога да обобща логически. Обаче съврѣменната логика казва, че ако една отъ прѣдсилкитѣ на логическото заключение не е вѣрна, и цѣлото заключение не е вѣрно. Азъ пъкъ казвамъ? Прѣдсилката може да е вѣрна, може и самото заключение да е вѣрно, но мисъльта може да не е вѣрна.
към беседата >>
И отъ съврѣменнитѣ бѣсилки пакъ ще останатъ нѣкои такива паметници, които хората ще ходятъ да гледатъ и ще казватъ: много културни сѫ били нѣкогашнитѣ хора!
За въ бѫдеще само съ земята ще се воюва. Отъ затворитѣ нѣма да остане нищо. Тукъ тамѣ ще остане нѣкой паметникъ отъ тѣхъ, и хората ще ходятъ да гледатъ, както днесъ обикалятъ музеитѣ да гледатъ старинитѣ. И отъ сѫдилищата ще останатъ по нѣкой такива паметници. Ще гледатъ сѫдиитѣ, какви сѫ били по-раншнитѣ сѫдилища.
И отъ съврѣменнитѣ бѣсилки пакъ ще останатъ нѣкои такива паметници, които хората ще ходятъ да гледатъ и ще казватъ: много културни сѫ били нѣкогашнитѣ хора!
Всичко това ще бѫде като на прѣдставление.
към беседата >>
По-добрѣ да вършимъ нѣщо, отъ колкото да спимъ постоянно.
Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, въ сравнение съ този идеалъ, сѫ залъгалки за дѣцата, въ които нѣма нищо сериозно. Туй е единъ признакъ, по който се отличаватъ поданицитѣ на Царството Божие и тия на земнитѣ царства. Щомъ човѣкъ тукъ мисли за изкуство, като отиде въ Царството Божие, ще намѣри друго изкуство. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: щомъ е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие нѣма никаква връзка, тогава да не правимъ нищо тука. Не е така.
По-добрѣ да вършимъ нѣщо, отъ колкото да спимъ постоянно.
Има хора, които постоянно седятъ и мечтаятъ, като онѣзи моми и момци, които въртятъ палцитѣ си и мислятъ само какъ да се оженятъ, въ какви палати ще живѣятъ, какъ ще се наредятъ и т.н. Въртенето на палцитѣ нѣкога е имало смисълъ, но днесъ е изгубило тази си смисълъ. Нѣкои въртятъ очитѣ си. Защо си въртятъ очитѣ? – За да видятъ нѣкого, да видятъ нѣщо.
към беседата >>
– Съзнателното чувство дава съзнателна мисъль.
Какво нѣщо е животътъ? – Животътъ създава съзнателното движение. Какво нѣщо е съзнателното движение? – Съзнателното движение дава съзнателни чувства. Какво нѣщо е съзнателното чувство?
– Съзнателното чувство дава съзнателна мисъль.
Това сѫ положения, които мога да обобща логически. Обаче съврѣменната логика казва, че ако една отъ прѣдсилкитѣ на логическото заключение не е вѣрна, и цѣлото заключение не е вѣрно. Азъ пъкъ казвамъ? Прѣдсилката може да е вѣрна, може и самото заключение да е вѣрно, но мисъльта може да не е вѣрна. Има много заключения, които сѫ вѣрни на земята, но не сѫ вѣрни за самата Истина.
към беседата >>
Всичко това ще бѫде като на прѣдставление.
Отъ затворитѣ нѣма да остане нищо. Тукъ тамѣ ще остане нѣкой паметникъ отъ тѣхъ, и хората ще ходятъ да гледатъ, както днесъ обикалятъ музеитѣ да гледатъ старинитѣ. И отъ сѫдилищата ще останатъ по нѣкой такива паметници. Ще гледатъ сѫдиитѣ, какви сѫ били по-раншнитѣ сѫдилища. И отъ съврѣменнитѣ бѣсилки пакъ ще останатъ нѣкои такива паметници, които хората ще ходятъ да гледатъ и ще казватъ: много културни сѫ били нѣкогашнитѣ хора!
Всичко това ще бѫде като на прѣдставление.
към беседата >>
Има хора, които постоянно седятъ и мечтаятъ, като онѣзи моми и момци, които въртятъ палцитѣ си и мислятъ само какъ да се оженятъ, въ какви палати ще живѣятъ, какъ ще се наредятъ и т.н.
Туй е единъ признакъ, по който се отличаватъ поданицитѣ на Царството Божие и тия на земнитѣ царства. Щомъ човѣкъ тукъ мисли за изкуство, като отиде въ Царството Божие, ще намѣри друго изкуство. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: щомъ е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие нѣма никаква връзка, тогава да не правимъ нищо тука. Не е така. По-добрѣ да вършимъ нѣщо, отъ колкото да спимъ постоянно.
Има хора, които постоянно седятъ и мечтаятъ, като онѣзи моми и момци, които въртятъ палцитѣ си и мислятъ само какъ да се оженятъ, въ какви палати ще живѣятъ, какъ ще се наредятъ и т.н.
Въртенето на палцитѣ нѣкога е имало смисълъ, но днесъ е изгубило тази си смисълъ. Нѣкои въртятъ очитѣ си. Защо си въртятъ очитѣ? – За да видятъ нѣкого, да видятъ нѣщо. Идете въ нѣкоя обсерватория.
към беседата >>
Това сѫ положения, които мога да обобща логически.
– Животътъ създава съзнателното движение. Какво нѣщо е съзнателното движение? – Съзнателното движение дава съзнателни чувства. Какво нѣщо е съзнателното чувство? – Съзнателното чувство дава съзнателна мисъль.
Това сѫ положения, които мога да обобща логически.
Обаче съврѣменната логика казва, че ако една отъ прѣдсилкитѣ на логическото заключение не е вѣрна, и цѣлото заключение не е вѣрно. Азъ пъкъ казвамъ? Прѣдсилката може да е вѣрна, може и самото заключение да е вѣрно, но мисъльта може да не е вѣрна. Има много заключения, които сѫ вѣрни на земята, но не сѫ вѣрни за самата Истина. Нашата логика не е логика на небето.
към беседата >>
„И обхождаше Исусъ Галилея и казваше на разумнитѣ хора: „Живѣйте, както Богъ изисква.
„И обхождаше Исусъ Галилея и казваше на разумнитѣ хора: „Живѣйте, както Богъ изисква.
Любете враговетѣ си! “ Сега казватъ: „Какъ врага си да любя? Куршумъ ще му тегля! “ Ами че кога ти стана врагъ? Кога овцата стана врагъ на вълка?
към беседата >>
Въртенето на палцитѣ нѣкога е имало смисълъ, но днесъ е изгубило тази си смисълъ.
Щомъ човѣкъ тукъ мисли за изкуство, като отиде въ Царството Божие, ще намѣри друго изкуство. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: щомъ е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие нѣма никаква връзка, тогава да не правимъ нищо тука. Не е така. По-добрѣ да вършимъ нѣщо, отъ колкото да спимъ постоянно. Има хора, които постоянно седятъ и мечтаятъ, като онѣзи моми и момци, които въртятъ палцитѣ си и мислятъ само какъ да се оженятъ, въ какви палати ще живѣятъ, какъ ще се наредятъ и т.н.
Въртенето на палцитѣ нѣкога е имало смисълъ, но днесъ е изгубило тази си смисълъ.
Нѣкои въртятъ очитѣ си. Защо си въртятъ очитѣ? – За да видятъ нѣкого, да видятъ нѣщо. Идете въ нѣкоя обсерватория. И тамъ ще видите какъ астрономътъ върти очитѣ си прѣдъ своята трѫба, прѣдъ своя телескопъ.
към беседата >>
Обаче съврѣменната логика казва, че ако една отъ прѣдсилкитѣ на логическото заключение не е вѣрна, и цѣлото заключение не е вѣрно.
Какво нѣщо е съзнателното движение? – Съзнателното движение дава съзнателни чувства. Какво нѣщо е съзнателното чувство? – Съзнателното чувство дава съзнателна мисъль. Това сѫ положения, които мога да обобща логически.
Обаче съврѣменната логика казва, че ако една отъ прѣдсилкитѣ на логическото заключение не е вѣрна, и цѣлото заключение не е вѣрно.
Азъ пъкъ казвамъ? Прѣдсилката може да е вѣрна, може и самото заключение да е вѣрно, но мисъльта може да не е вѣрна. Има много заключения, които сѫ вѣрни на земята, но не сѫ вѣрни за самата Истина. Нашата логика не е логика на небето. Тогава казваме така: България е държава.
към беседата >>
Любете враговетѣ си!
„И обхождаше Исусъ Галилея и казваше на разумнитѣ хора: „Живѣйте, както Богъ изисква.
Любете враговетѣ си!
“ Сега казватъ: „Какъ врага си да любя? Куршумъ ще му тегля! “ Ами че кога ти стана врагъ? Кога овцата стана врагъ на вълка? Какво зло му е направила, че я яде?
към беседата >>
Нѣкои въртятъ очитѣ си.
Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: щомъ е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие нѣма никаква връзка, тогава да не правимъ нищо тука. Не е така. По-добрѣ да вършимъ нѣщо, отъ колкото да спимъ постоянно. Има хора, които постоянно седятъ и мечтаятъ, като онѣзи моми и момци, които въртятъ палцитѣ си и мислятъ само какъ да се оженятъ, въ какви палати ще живѣятъ, какъ ще се наредятъ и т.н. Въртенето на палцитѣ нѣкога е имало смисълъ, но днесъ е изгубило тази си смисълъ.
Нѣкои въртятъ очитѣ си.
Защо си въртятъ очитѣ? – За да видятъ нѣкого, да видятъ нѣщо. Идете въ нѣкоя обсерватория. И тамъ ще видите какъ астрономътъ върти очитѣ си прѣдъ своята трѫба, прѣдъ своя телескопъ. За 24 часа все ще намѣри нѣщо въ своя телескопъ.
към беседата >>
Азъ пъкъ казвамъ?
– Съзнателното движение дава съзнателни чувства. Какво нѣщо е съзнателното чувство? – Съзнателното чувство дава съзнателна мисъль. Това сѫ положения, които мога да обобща логически. Обаче съврѣменната логика казва, че ако една отъ прѣдсилкитѣ на логическото заключение не е вѣрна, и цѣлото заключение не е вѣрно.
Азъ пъкъ казвамъ?
Прѣдсилката може да е вѣрна, може и самото заключение да е вѣрно, но мисъльта може да не е вѣрна. Има много заключения, които сѫ вѣрни на земята, но не сѫ вѣрни за самата Истина. Нашата логика не е логика на небето. Тогава казваме така: България е държава. Въ нея живѣе единъ народъ, който трѣбва да сѫществува.
към беседата >>
“ Сега казватъ: „Какъ врага си да любя?
„И обхождаше Исусъ Галилея и казваше на разумнитѣ хора: „Живѣйте, както Богъ изисква. Любете враговетѣ си!
“ Сега казватъ: „Какъ врага си да любя?
Куршумъ ще му тегля! “ Ами че кога ти стана врагъ? Кога овцата стана врагъ на вълка? Какво зло му е направила, че я яде? Вълкътъ подписва една присѫда на овцата и казва: „Тази овца е осъдена да умре“. Защо?
към беседата >>
Защо си въртятъ очитѣ?
Не е така. По-добрѣ да вършимъ нѣщо, отъ колкото да спимъ постоянно. Има хора, които постоянно седятъ и мечтаятъ, като онѣзи моми и момци, които въртятъ палцитѣ си и мислятъ само какъ да се оженятъ, въ какви палати ще живѣятъ, какъ ще се наредятъ и т.н. Въртенето на палцитѣ нѣкога е имало смисълъ, но днесъ е изгубило тази си смисълъ. Нѣкои въртятъ очитѣ си.
Защо си въртятъ очитѣ?
– За да видятъ нѣкого, да видятъ нѣщо. Идете въ нѣкоя обсерватория. И тамъ ще видите какъ астрономътъ върти очитѣ си прѣдъ своята трѫба, прѣдъ своя телескопъ. За 24 часа все ще намѣри нѣщо въ своя телескопъ. Какво ще намѣри?
към беседата >>
Прѣдсилката може да е вѣрна, може и самото заключение да е вѣрно, но мисъльта може да не е вѣрна.
Какво нѣщо е съзнателното чувство? – Съзнателното чувство дава съзнателна мисъль. Това сѫ положения, които мога да обобща логически. Обаче съврѣменната логика казва, че ако една отъ прѣдсилкитѣ на логическото заключение не е вѣрна, и цѣлото заключение не е вѣрно. Азъ пъкъ казвамъ?
Прѣдсилката може да е вѣрна, може и самото заключение да е вѣрно, но мисъльта може да не е вѣрна.
Има много заключения, които сѫ вѣрни на земята, но не сѫ вѣрни за самата Истина. Нашата логика не е логика на небето. Тогава казваме така: България е държава. Въ нея живѣе единъ народъ, който трѣбва да сѫществува. За да сѫществува този народъ, трѣбватъ му срѣдства.
към беседата >>
Куршумъ ще му тегля!
„И обхождаше Исусъ Галилея и казваше на разумнитѣ хора: „Живѣйте, както Богъ изисква. Любете враговетѣ си! “ Сега казватъ: „Какъ врага си да любя?
Куршумъ ще му тегля!
“ Ами че кога ти стана врагъ? Кога овцата стана врагъ на вълка? Какво зло му е направила, че я яде? Вълкътъ подписва една присѫда на овцата и казва: „Тази овца е осъдена да умре“. Защо? – За да живѣя азъ.
към беседата >>
– За да видятъ нѣкого, да видятъ нѣщо.
По-добрѣ да вършимъ нѣщо, отъ колкото да спимъ постоянно. Има хора, които постоянно седятъ и мечтаятъ, като онѣзи моми и момци, които въртятъ палцитѣ си и мислятъ само какъ да се оженятъ, въ какви палати ще живѣятъ, какъ ще се наредятъ и т.н. Въртенето на палцитѣ нѣкога е имало смисълъ, но днесъ е изгубило тази си смисълъ. Нѣкои въртятъ очитѣ си. Защо си въртятъ очитѣ?
– За да видятъ нѣкого, да видятъ нѣщо.
Идете въ нѣкоя обсерватория. И тамъ ще видите какъ астрономътъ върти очитѣ си прѣдъ своята трѫба, прѣдъ своя телескопъ. За 24 часа все ще намѣри нѣщо въ своя телескопъ. Какво ще намѣри? – Или нѣкоя комета, или нѣкоя звѣзда, или нѣкое слънце съ своитѣ спътници.
към беседата >>
Има много заключения, които сѫ вѣрни на земята, но не сѫ вѣрни за самата Истина.
– Съзнателното чувство дава съзнателна мисъль. Това сѫ положения, които мога да обобща логически. Обаче съврѣменната логика казва, че ако една отъ прѣдсилкитѣ на логическото заключение не е вѣрна, и цѣлото заключение не е вѣрно. Азъ пъкъ казвамъ? Прѣдсилката може да е вѣрна, може и самото заключение да е вѣрно, но мисъльта може да не е вѣрна.
Има много заключения, които сѫ вѣрни на земята, но не сѫ вѣрни за самата Истина.
Нашата логика не е логика на небето. Тогава казваме така: България е държава. Въ нея живѣе единъ народъ, който трѣбва да сѫществува. За да сѫществува този народъ, трѣбватъ му срѣдства. Тѣзи срѣдства Богъ му ги е далъ, слѣдователно той има право, по който и да е начинъ, отъ кѫдѣто и да е, да си ги вземе.
към беседата >>
“ Ами че кога ти стана врагъ?
„И обхождаше Исусъ Галилея и казваше на разумнитѣ хора: „Живѣйте, както Богъ изисква. Любете враговетѣ си! “ Сега казватъ: „Какъ врага си да любя? Куршумъ ще му тегля!
“ Ами че кога ти стана врагъ?
Кога овцата стана врагъ на вълка? Какво зло му е направила, че я яде? Вълкътъ подписва една присѫда на овцата и казва: „Тази овца е осъдена да умре“. Защо? – За да живѣя азъ. Какво зло му е направила?
към беседата >>
Идете въ нѣкоя обсерватория.
Има хора, които постоянно седятъ и мечтаятъ, като онѣзи моми и момци, които въртятъ палцитѣ си и мислятъ само какъ да се оженятъ, въ какви палати ще живѣятъ, какъ ще се наредятъ и т.н. Въртенето на палцитѣ нѣкога е имало смисълъ, но днесъ е изгубило тази си смисълъ. Нѣкои въртятъ очитѣ си. Защо си въртятъ очитѣ? – За да видятъ нѣкого, да видятъ нѣщо.
Идете въ нѣкоя обсерватория.
И тамъ ще видите какъ астрономътъ върти очитѣ си прѣдъ своята трѫба, прѣдъ своя телескопъ. За 24 часа все ще намѣри нѣщо въ своя телескопъ. Какво ще намѣри? – Или нѣкоя комета, или нѣкоя звѣзда, или нѣкое слънце съ своитѣ спътници. Значи всѣки отъ васъ е въ своята обсерватория.
към беседата >>
Нашата логика не е логика на небето.
Това сѫ положения, които мога да обобща логически. Обаче съврѣменната логика казва, че ако една отъ прѣдсилкитѣ на логическото заключение не е вѣрна, и цѣлото заключение не е вѣрно. Азъ пъкъ казвамъ? Прѣдсилката може да е вѣрна, може и самото заключение да е вѣрно, но мисъльта може да не е вѣрна. Има много заключения, които сѫ вѣрни на земята, но не сѫ вѣрни за самата Истина.
Нашата логика не е логика на небето.
Тогава казваме така: България е държава. Въ нея живѣе единъ народъ, който трѣбва да сѫществува. За да сѫществува този народъ, трѣбватъ му срѣдства. Тѣзи срѣдства Богъ му ги е далъ, слѣдователно той има право, по който и да е начинъ, отъ кѫдѣто и да е, да си ги вземе. Че България е държава, така е.
към беседата >>
Кога овцата стана врагъ на вълка?
„И обхождаше Исусъ Галилея и казваше на разумнитѣ хора: „Живѣйте, както Богъ изисква. Любете враговетѣ си! “ Сега казватъ: „Какъ врага си да любя? Куршумъ ще му тегля! “ Ами че кога ти стана врагъ?
Кога овцата стана врагъ на вълка?
Какво зло му е направила, че я яде? Вълкътъ подписва една присѫда на овцата и казва: „Тази овца е осъдена да умре“. Защо? – За да живѣя азъ. Какво зло му е направила? – Никакво.
към беседата >>
И тамъ ще видите какъ астрономътъ върти очитѣ си прѣдъ своята трѫба, прѣдъ своя телескопъ.
Въртенето на палцитѣ нѣкога е имало смисълъ, но днесъ е изгубило тази си смисълъ. Нѣкои въртятъ очитѣ си. Защо си въртятъ очитѣ? – За да видятъ нѣкого, да видятъ нѣщо. Идете въ нѣкоя обсерватория.
И тамъ ще видите какъ астрономътъ върти очитѣ си прѣдъ своята трѫба, прѣдъ своя телескопъ.
За 24 часа все ще намѣри нѣщо въ своя телескопъ. Какво ще намѣри? – Или нѣкоя комета, или нѣкоя звѣзда, или нѣкое слънце съ своитѣ спътници. Значи всѣки отъ васъ е въ своята обсерватория. Все търси нѣщо.
към беседата >>
Тогава казваме така: България е държава.
Обаче съврѣменната логика казва, че ако една отъ прѣдсилкитѣ на логическото заключение не е вѣрна, и цѣлото заключение не е вѣрно. Азъ пъкъ казвамъ? Прѣдсилката може да е вѣрна, може и самото заключение да е вѣрно, но мисъльта може да не е вѣрна. Има много заключения, които сѫ вѣрни на земята, но не сѫ вѣрни за самата Истина. Нашата логика не е логика на небето.
Тогава казваме така: България е държава.
Въ нея живѣе единъ народъ, който трѣбва да сѫществува. За да сѫществува този народъ, трѣбватъ му срѣдства. Тѣзи срѣдства Богъ му ги е далъ, слѣдователно той има право, по който и да е начинъ, отъ кѫдѣто и да е, да си ги вземе. Че България е държава, така е. Че трѣбва да живѣе, така е.
към беседата >>
Какво зло му е направила, че я яде?
Любете враговетѣ си! “ Сега казватъ: „Какъ врага си да любя? Куршумъ ще му тегля! “ Ами че кога ти стана врагъ? Кога овцата стана врагъ на вълка?
Какво зло му е направила, че я яде?
Вълкътъ подписва една присѫда на овцата и казва: „Тази овца е осъдена да умре“. Защо? – За да живѣя азъ. Какво зло му е направила? – Никакво. Защо тогава я яде?
към беседата >>
За 24 часа все ще намѣри нѣщо въ своя телескопъ.
Нѣкои въртятъ очитѣ си. Защо си въртятъ очитѣ? – За да видятъ нѣкого, да видятъ нѣщо. Идете въ нѣкоя обсерватория. И тамъ ще видите какъ астрономътъ върти очитѣ си прѣдъ своята трѫба, прѣдъ своя телескопъ.
За 24 часа все ще намѣри нѣщо въ своя телескопъ.
Какво ще намѣри? – Или нѣкоя комета, или нѣкоя звѣзда, или нѣкое слънце съ своитѣ спътници. Значи всѣки отъ васъ е въ своята обсерватория. Все търси нѣщо. Вѣщиятъ, умниятъ астрономъ ще избере свѣтлата нощь за своитѣ наблюдения; онзи глупавиятъ ще избере тъмната мъглива нощь.
към беседата >>
Въ нея живѣе единъ народъ, който трѣбва да сѫществува.
Азъ пъкъ казвамъ? Прѣдсилката може да е вѣрна, може и самото заключение да е вѣрно, но мисъльта може да не е вѣрна. Има много заключения, които сѫ вѣрни на земята, но не сѫ вѣрни за самата Истина. Нашата логика не е логика на небето. Тогава казваме така: България е държава.
Въ нея живѣе единъ народъ, който трѣбва да сѫществува.
За да сѫществува този народъ, трѣбватъ му срѣдства. Тѣзи срѣдства Богъ му ги е далъ, слѣдователно той има право, по който и да е начинъ, отъ кѫдѣто и да е, да си ги вземе. Че България е държава, така е. Че трѣбва да живѣе, така е. Но нейнитѣ държавници научили ли сѫ законитѣ, правото на небето?
към беседата >>
Вълкътъ подписва една присѫда на овцата и казва: „Тази овца е осъдена да умре“. Защо?
“ Сега казватъ: „Какъ врага си да любя? Куршумъ ще му тегля! “ Ами че кога ти стана врагъ? Кога овцата стана врагъ на вълка? Какво зло му е направила, че я яде?
Вълкътъ подписва една присѫда на овцата и казва: „Тази овца е осъдена да умре“. Защо?
– За да живѣя азъ. Какво зло му е направила? – Никакво. Защо тогава я яде? Защото вълкътъ иска да живѣе по-добрѣ.
към беседата >>
Какво ще намѣри?
Защо си въртятъ очитѣ? – За да видятъ нѣкого, да видятъ нѣщо. Идете въ нѣкоя обсерватория. И тамъ ще видите какъ астрономътъ върти очитѣ си прѣдъ своята трѫба, прѣдъ своя телескопъ. За 24 часа все ще намѣри нѣщо въ своя телескопъ.
Какво ще намѣри?
– Или нѣкоя комета, или нѣкоя звѣзда, или нѣкое слънце съ своитѣ спътници. Значи всѣки отъ васъ е въ своята обсерватория. Все търси нѣщо. Вѣщиятъ, умниятъ астрономъ ще избере свѣтлата нощь за своитѣ наблюдения; онзи глупавиятъ ще избере тъмната мъглива нощь. Нѣкой се върти натукъ-натамъ, търси нѣщо.
към беседата >>
За да сѫществува този народъ, трѣбватъ му срѣдства.
Прѣдсилката може да е вѣрна, може и самото заключение да е вѣрно, но мисъльта може да не е вѣрна. Има много заключения, които сѫ вѣрни на земята, но не сѫ вѣрни за самата Истина. Нашата логика не е логика на небето. Тогава казваме така: България е държава. Въ нея живѣе единъ народъ, който трѣбва да сѫществува.
За да сѫществува този народъ, трѣбватъ му срѣдства.
Тѣзи срѣдства Богъ му ги е далъ, слѣдователно той има право, по който и да е начинъ, отъ кѫдѣто и да е, да си ги вземе. Че България е държава, така е. Че трѣбва да живѣе, така е. Но нейнитѣ държавници научили ли сѫ законитѣ, правото на небето? Тѣзи държавници, които до сега управляваха България, питали ли сѫ Бога, какъ да управляватъ?
към беседата >>
– За да живѣя азъ.
Куршумъ ще му тегля! “ Ами че кога ти стана врагъ? Кога овцата стана врагъ на вълка? Какво зло му е направила, че я яде? Вълкътъ подписва една присѫда на овцата и казва: „Тази овца е осъдена да умре“. Защо?
– За да живѣя азъ.
Какво зло му е направила? – Никакво. Защо тогава я яде? Защото вълкътъ иска да живѣе по-добрѣ. Извадете тогава своето заключение!
към беседата >>
– Или нѣкоя комета, или нѣкоя звѣзда, или нѣкое слънце съ своитѣ спътници.
– За да видятъ нѣкого, да видятъ нѣщо. Идете въ нѣкоя обсерватория. И тамъ ще видите какъ астрономътъ върти очитѣ си прѣдъ своята трѫба, прѣдъ своя телескопъ. За 24 часа все ще намѣри нѣщо въ своя телескопъ. Какво ще намѣри?
– Или нѣкоя комета, или нѣкоя звѣзда, или нѣкое слънце съ своитѣ спътници.
Значи всѣки отъ васъ е въ своята обсерватория. Все търси нѣщо. Вѣщиятъ, умниятъ астрономъ ще избере свѣтлата нощь за своитѣ наблюдения; онзи глупавиятъ ще избере тъмната мъглива нощь. Нѣкой се върти натукъ-натамъ, търси нѣщо. Какво търсишъ?
към беседата >>
Тѣзи срѣдства Богъ му ги е далъ, слѣдователно той има право, по който и да е начинъ, отъ кѫдѣто и да е, да си ги вземе.
Има много заключения, които сѫ вѣрни на земята, но не сѫ вѣрни за самата Истина. Нашата логика не е логика на небето. Тогава казваме така: България е държава. Въ нея живѣе единъ народъ, който трѣбва да сѫществува. За да сѫществува този народъ, трѣбватъ му срѣдства.
Тѣзи срѣдства Богъ му ги е далъ, слѣдователно той има право, по който и да е начинъ, отъ кѫдѣто и да е, да си ги вземе.
Че България е държава, така е. Че трѣбва да живѣе, така е. Но нейнитѣ държавници научили ли сѫ законитѣ, правото на небето? Тѣзи държавници, които до сега управляваха България, питали ли сѫ Бога, какъ да управляватъ? Тѣзи свещеници, тѣзи проповѣдници, които проповѣдватъ Словото Божие навсѣкѫдѣ питали ли сѫ Бога, какъ да проповѣдватъ?
към беседата >>
Какво зло му е направила?
“ Ами че кога ти стана врагъ? Кога овцата стана врагъ на вълка? Какво зло му е направила, че я яде? Вълкътъ подписва една присѫда на овцата и казва: „Тази овца е осъдена да умре“. Защо? – За да живѣя азъ.
Какво зло му е направила?
– Никакво. Защо тогава я яде? Защото вълкътъ иска да живѣе по-добрѣ. Извадете тогава своето заключение! Вие ще кажете: прѣди 2,000 години, когато дойде Христосъ и говори на тия хора, тѣ бѣха прости, затова не можа да живѣе между тѣхъ.
към беседата >>
Значи всѣки отъ васъ е въ своята обсерватория.
Идете въ нѣкоя обсерватория. И тамъ ще видите какъ астрономътъ върти очитѣ си прѣдъ своята трѫба, прѣдъ своя телескопъ. За 24 часа все ще намѣри нѣщо въ своя телескопъ. Какво ще намѣри? – Или нѣкоя комета, или нѣкоя звѣзда, или нѣкое слънце съ своитѣ спътници.
Значи всѣки отъ васъ е въ своята обсерватория.
Все търси нѣщо. Вѣщиятъ, умниятъ астрономъ ще избере свѣтлата нощь за своитѣ наблюдения; онзи глупавиятъ ще избере тъмната мъглива нощь. Нѣкой се върти натукъ-натамъ, търси нѣщо. Какво търсишъ? – Търся нѣщо, но не мога да го намѣря.
към беседата >>
Че България е държава, така е.
Нашата логика не е логика на небето. Тогава казваме така: България е държава. Въ нея живѣе единъ народъ, който трѣбва да сѫществува. За да сѫществува този народъ, трѣбватъ му срѣдства. Тѣзи срѣдства Богъ му ги е далъ, слѣдователно той има право, по който и да е начинъ, отъ кѫдѣто и да е, да си ги вземе.
Че България е държава, така е.
Че трѣбва да живѣе, така е. Но нейнитѣ държавници научили ли сѫ законитѣ, правото на небето? Тѣзи държавници, които до сега управляваха България, питали ли сѫ Бога, какъ да управляватъ? Тѣзи свещеници, тѣзи проповѣдници, които проповѣдватъ Словото Божие навсѣкѫдѣ питали ли сѫ Бога, какъ да проповѣдватъ? Тѣзи ученици, които учатъ, новото учение, питали ли сѫ Бога, какъ трѣбва да го изучаватъ и какъ трѣбва да го проповѣдватъ, да го прилагатъ въ живота си?
към беседата >>
– Никакво.
Кога овцата стана врагъ на вълка? Какво зло му е направила, че я яде? Вълкътъ подписва една присѫда на овцата и казва: „Тази овца е осъдена да умре“. Защо? – За да живѣя азъ. Какво зло му е направила?
– Никакво.
Защо тогава я яде? Защото вълкътъ иска да живѣе по-добрѣ. Извадете тогава своето заключение! Вие ще кажете: прѣди 2,000 години, когато дойде Христосъ и говори на тия хора, тѣ бѣха прости, затова не можа да живѣе между тѣхъ. Да, ами като говори на насъ, културнитѣ хора, колко Го разбирахме?
към беседата >>
Все търси нѣщо.
И тамъ ще видите какъ астрономътъ върти очитѣ си прѣдъ своята трѫба, прѣдъ своя телескопъ. За 24 часа все ще намѣри нѣщо въ своя телескопъ. Какво ще намѣри? – Или нѣкоя комета, или нѣкоя звѣзда, или нѣкое слънце съ своитѣ спътници. Значи всѣки отъ васъ е въ своята обсерватория.
Все търси нѣщо.
Вѣщиятъ, умниятъ астрономъ ще избере свѣтлата нощь за своитѣ наблюдения; онзи глупавиятъ ще избере тъмната мъглива нощь. Нѣкой се върти натукъ-натамъ, търси нѣщо. Какво търсишъ? – Търся нѣщо, но не мога да го намѣря. Че какъ ще го намѣришъ?
към беседата >>
Че трѣбва да живѣе, така е.
Тогава казваме така: България е държава. Въ нея живѣе единъ народъ, който трѣбва да сѫществува. За да сѫществува този народъ, трѣбватъ му срѣдства. Тѣзи срѣдства Богъ му ги е далъ, слѣдователно той има право, по който и да е начинъ, отъ кѫдѣто и да е, да си ги вземе. Че България е държава, така е.
Че трѣбва да живѣе, така е.
Но нейнитѣ държавници научили ли сѫ законитѣ, правото на небето? Тѣзи държавници, които до сега управляваха България, питали ли сѫ Бога, какъ да управляватъ? Тѣзи свещеници, тѣзи проповѣдници, които проповѣдватъ Словото Божие навсѣкѫдѣ питали ли сѫ Бога, какъ да проповѣдватъ? Тѣзи ученици, които учатъ, новото учение, питали ли сѫ Бога, какъ трѣбва да го изучаватъ и какъ трѣбва да го проповѣдватъ, да го прилагатъ въ живота си? Нѣкой казва: азъ съмъ питалъ.
към беседата >>
Защо тогава я яде?
Какво зло му е направила, че я яде? Вълкътъ подписва една присѫда на овцата и казва: „Тази овца е осъдена да умре“. Защо? – За да живѣя азъ. Какво зло му е направила? – Никакво.
Защо тогава я яде?
Защото вълкътъ иска да живѣе по-добрѣ. Извадете тогава своето заключение! Вие ще кажете: прѣди 2,000 години, когато дойде Христосъ и говори на тия хора, тѣ бѣха прости, затова не можа да живѣе между тѣхъ. Да, ами като говори на насъ, културнитѣ хора, колко Го разбирахме? Азъ ще ви накарамъ да ми докажете, въ какво седи съврѣменната култура, въ какво седи истинската култура.
към беседата >>
Вѣщиятъ, умниятъ астрономъ ще избере свѣтлата нощь за своитѣ наблюдения; онзи глупавиятъ ще избере тъмната мъглива нощь.
За 24 часа все ще намѣри нѣщо въ своя телескопъ. Какво ще намѣри? – Или нѣкоя комета, или нѣкоя звѣзда, или нѣкое слънце съ своитѣ спътници. Значи всѣки отъ васъ е въ своята обсерватория. Все търси нѣщо.
Вѣщиятъ, умниятъ астрономъ ще избере свѣтлата нощь за своитѣ наблюдения; онзи глупавиятъ ще избере тъмната мъглива нощь.
Нѣкой се върти натукъ-натамъ, търси нѣщо. Какво търсишъ? – Търся нѣщо, но не мога да го намѣря. Че какъ ще го намѣришъ? Ти го търсишъ въ тази мрачна тъмна нощь.
към беседата >>
Но нейнитѣ държавници научили ли сѫ законитѣ, правото на небето?
Въ нея живѣе единъ народъ, който трѣбва да сѫществува. За да сѫществува този народъ, трѣбватъ му срѣдства. Тѣзи срѣдства Богъ му ги е далъ, слѣдователно той има право, по който и да е начинъ, отъ кѫдѣто и да е, да си ги вземе. Че България е държава, така е. Че трѣбва да живѣе, така е.
Но нейнитѣ държавници научили ли сѫ законитѣ, правото на небето?
Тѣзи държавници, които до сега управляваха България, питали ли сѫ Бога, какъ да управляватъ? Тѣзи свещеници, тѣзи проповѣдници, които проповѣдватъ Словото Божие навсѣкѫдѣ питали ли сѫ Бога, какъ да проповѣдватъ? Тѣзи ученици, които учатъ, новото учение, питали ли сѫ Бога, какъ трѣбва да го изучаватъ и какъ трѣбва да го проповѣдватъ, да го прилагатъ въ живота си? Нѣкой казва: азъ съмъ питалъ. Ама какъ само единъ пѫть?
към беседата >>
Защото вълкътъ иска да живѣе по-добрѣ.
Вълкътъ подписва една присѫда на овцата и казва: „Тази овца е осъдена да умре“. Защо? – За да живѣя азъ. Какво зло му е направила? – Никакво. Защо тогава я яде?
Защото вълкътъ иска да живѣе по-добрѣ.
Извадете тогава своето заключение! Вие ще кажете: прѣди 2,000 години, когато дойде Христосъ и говори на тия хора, тѣ бѣха прости, затова не можа да живѣе между тѣхъ. Да, ами като говори на насъ, културнитѣ хора, колко Го разбирахме? Азъ ще ви накарамъ да ми докажете, въ какво седи съврѣменната култура, въ какво седи истинската култура. За да се провѣри степеньта на развитието на съврѣменната наука, ще направимъ слѣдния опитъ.
към беседата >>
Нѣкой се върти натукъ-натамъ, търси нѣщо.
Какво ще намѣри? – Или нѣкоя комета, или нѣкоя звѣзда, или нѣкое слънце съ своитѣ спътници. Значи всѣки отъ васъ е въ своята обсерватория. Все търси нѣщо. Вѣщиятъ, умниятъ астрономъ ще избере свѣтлата нощь за своитѣ наблюдения; онзи глупавиятъ ще избере тъмната мъглива нощь.
Нѣкой се върти натукъ-натамъ, търси нѣщо.
Какво търсишъ? – Търся нѣщо, но не мога да го намѣря. Че какъ ще го намѣришъ? Ти го търсишъ въ тази мрачна тъмна нощь. Не е свѣтло, за да намѣришъ, каквото търсишъ.
към беседата >>
Тѣзи държавници, които до сега управляваха България, питали ли сѫ Бога, какъ да управляватъ?
За да сѫществува този народъ, трѣбватъ му срѣдства. Тѣзи срѣдства Богъ му ги е далъ, слѣдователно той има право, по който и да е начинъ, отъ кѫдѣто и да е, да си ги вземе. Че България е държава, така е. Че трѣбва да живѣе, така е. Но нейнитѣ държавници научили ли сѫ законитѣ, правото на небето?
Тѣзи държавници, които до сега управляваха България, питали ли сѫ Бога, какъ да управляватъ?
Тѣзи свещеници, тѣзи проповѣдници, които проповѣдватъ Словото Божие навсѣкѫдѣ питали ли сѫ Бога, какъ да проповѣдватъ? Тѣзи ученици, които учатъ, новото учение, питали ли сѫ Бога, какъ трѣбва да го изучаватъ и какъ трѣбва да го проповѣдватъ, да го прилагатъ въ живота си? Нѣкой казва: азъ съмъ питалъ. Ама какъ само единъ пѫть? Чудна работа!
към беседата >>
Извадете тогава своето заключение!
– За да живѣя азъ. Какво зло му е направила? – Никакво. Защо тогава я яде? Защото вълкътъ иска да живѣе по-добрѣ.
Извадете тогава своето заключение!
Вие ще кажете: прѣди 2,000 години, когато дойде Христосъ и говори на тия хора, тѣ бѣха прости, затова не можа да живѣе между тѣхъ. Да, ами като говори на насъ, културнитѣ хора, колко Го разбирахме? Азъ ще ви накарамъ да ми докажете, въ какво седи съврѣменната култура, въ какво седи истинската култура. За да се провѣри степеньта на развитието на съврѣменната наука, ще направимъ слѣдния опитъ. Ще изпратимъ при тия учени хора една майка, която е изгубила своето дѣте, или нѣкой ученикъ, който е изгубилъ своята майка, или нѣкой народъ, който е изгубилъ своитѣ видни хора и ще имъ кажемъ: нали имате култура, нали имате знания, възкресете тази дъщеря, тази майка или тѣзи видни хора, за които жалятъ!
към беседата >>
Какво търсишъ?
– Или нѣкоя комета, или нѣкоя звѣзда, или нѣкое слънце съ своитѣ спътници. Значи всѣки отъ васъ е въ своята обсерватория. Все търси нѣщо. Вѣщиятъ, умниятъ астрономъ ще избере свѣтлата нощь за своитѣ наблюдения; онзи глупавиятъ ще избере тъмната мъглива нощь. Нѣкой се върти натукъ-натамъ, търси нѣщо.
Какво търсишъ?
– Търся нѣщо, но не мога да го намѣря. Че какъ ще го намѣришъ? Ти го търсишъ въ тази мрачна тъмна нощь. Не е свѣтло, за да намѣришъ, каквото търсишъ.
към беседата >>
Тѣзи свещеници, тѣзи проповѣдници, които проповѣдватъ Словото Божие навсѣкѫдѣ питали ли сѫ Бога, какъ да проповѣдватъ?
Тѣзи срѣдства Богъ му ги е далъ, слѣдователно той има право, по който и да е начинъ, отъ кѫдѣто и да е, да си ги вземе. Че България е държава, така е. Че трѣбва да живѣе, така е. Но нейнитѣ държавници научили ли сѫ законитѣ, правото на небето? Тѣзи държавници, които до сега управляваха България, питали ли сѫ Бога, какъ да управляватъ?
Тѣзи свещеници, тѣзи проповѣдници, които проповѣдватъ Словото Божие навсѣкѫдѣ питали ли сѫ Бога, какъ да проповѣдватъ?
Тѣзи ученици, които учатъ, новото учение, питали ли сѫ Бога, какъ трѣбва да го изучаватъ и какъ трѣбва да го проповѣдватъ, да го прилагатъ въ живота си? Нѣкой казва: азъ съмъ питалъ. Ама какъ само единъ пѫть? Чудна работа! Не само веднъжъ трѣбва да питате.
към беседата >>
Вие ще кажете: прѣди 2,000 години, когато дойде Христосъ и говори на тия хора, тѣ бѣха прости, затова не можа да живѣе между тѣхъ.
Какво зло му е направила? – Никакво. Защо тогава я яде? Защото вълкътъ иска да живѣе по-добрѣ. Извадете тогава своето заключение!
Вие ще кажете: прѣди 2,000 години, когато дойде Христосъ и говори на тия хора, тѣ бѣха прости, затова не можа да живѣе между тѣхъ.
Да, ами като говори на насъ, културнитѣ хора, колко Го разбирахме? Азъ ще ви накарамъ да ми докажете, въ какво седи съврѣменната култура, въ какво седи истинската култура. За да се провѣри степеньта на развитието на съврѣменната наука, ще направимъ слѣдния опитъ. Ще изпратимъ при тия учени хора една майка, която е изгубила своето дѣте, или нѣкой ученикъ, който е изгубилъ своята майка, или нѣкой народъ, който е изгубилъ своитѣ видни хора и ще имъ кажемъ: нали имате култура, нали имате знания, възкресете тази дъщеря, тази майка или тѣзи видни хора, за които жалятъ! – Ама не можемъ. Защо?
към беседата >>
– Търся нѣщо, но не мога да го намѣря.
Значи всѣки отъ васъ е въ своята обсерватория. Все търси нѣщо. Вѣщиятъ, умниятъ астрономъ ще избере свѣтлата нощь за своитѣ наблюдения; онзи глупавиятъ ще избере тъмната мъглива нощь. Нѣкой се върти натукъ-натамъ, търси нѣщо. Какво търсишъ?
– Търся нѣщо, но не мога да го намѣря.
Че какъ ще го намѣришъ? Ти го търсишъ въ тази мрачна тъмна нощь. Не е свѣтло, за да намѣришъ, каквото търсишъ.
към беседата >>
Тѣзи ученици, които учатъ, новото учение, питали ли сѫ Бога, какъ трѣбва да го изучаватъ и какъ трѣбва да го проповѣдватъ, да го прилагатъ въ живота си?
Че България е държава, така е. Че трѣбва да живѣе, така е. Но нейнитѣ държавници научили ли сѫ законитѣ, правото на небето? Тѣзи държавници, които до сега управляваха България, питали ли сѫ Бога, какъ да управляватъ? Тѣзи свещеници, тѣзи проповѣдници, които проповѣдватъ Словото Божие навсѣкѫдѣ питали ли сѫ Бога, какъ да проповѣдватъ?
Тѣзи ученици, които учатъ, новото учение, питали ли сѫ Бога, какъ трѣбва да го изучаватъ и какъ трѣбва да го проповѣдватъ, да го прилагатъ въ живота си?
Нѣкой казва: азъ съмъ питалъ. Ама какъ само единъ пѫть? Чудна работа! Не само веднъжъ трѣбва да питате. Вие, като влѣзете въ университета, само веднъжъ ли питате професоритѣ за уроцитѣ си?
към беседата >>
Да, ами като говори на насъ, културнитѣ хора, колко Го разбирахме?
– Никакво. Защо тогава я яде? Защото вълкътъ иска да живѣе по-добрѣ. Извадете тогава своето заключение! Вие ще кажете: прѣди 2,000 години, когато дойде Христосъ и говори на тия хора, тѣ бѣха прости, затова не можа да живѣе между тѣхъ.
Да, ами като говори на насъ, културнитѣ хора, колко Го разбирахме?
Азъ ще ви накарамъ да ми докажете, въ какво седи съврѣменната култура, въ какво седи истинската култура. За да се провѣри степеньта на развитието на съврѣменната наука, ще направимъ слѣдния опитъ. Ще изпратимъ при тия учени хора една майка, която е изгубила своето дѣте, или нѣкой ученикъ, който е изгубилъ своята майка, или нѣкой народъ, който е изгубилъ своитѣ видни хора и ще имъ кажемъ: нали имате култура, нали имате знания, възкресете тази дъщеря, тази майка или тѣзи видни хора, за които жалятъ! – Ама не можемъ. Защо? Дѣ сѫ вашитѣ знания?
към беседата >>
Че какъ ще го намѣришъ?
Все търси нѣщо. Вѣщиятъ, умниятъ астрономъ ще избере свѣтлата нощь за своитѣ наблюдения; онзи глупавиятъ ще избере тъмната мъглива нощь. Нѣкой се върти натукъ-натамъ, търси нѣщо. Какво търсишъ? – Търся нѣщо, но не мога да го намѣря.
Че какъ ще го намѣришъ?
Ти го търсишъ въ тази мрачна тъмна нощь. Не е свѣтло, за да намѣришъ, каквото търсишъ.
към беседата >>
Нѣкой казва: азъ съмъ питалъ.
Че трѣбва да живѣе, така е. Но нейнитѣ държавници научили ли сѫ законитѣ, правото на небето? Тѣзи държавници, които до сега управляваха България, питали ли сѫ Бога, какъ да управляватъ? Тѣзи свещеници, тѣзи проповѣдници, които проповѣдватъ Словото Божие навсѣкѫдѣ питали ли сѫ Бога, какъ да проповѣдватъ? Тѣзи ученици, които учатъ, новото учение, питали ли сѫ Бога, какъ трѣбва да го изучаватъ и какъ трѣбва да го проповѣдватъ, да го прилагатъ въ живота си?
Нѣкой казва: азъ съмъ питалъ.
Ама какъ само единъ пѫть? Чудна работа! Не само веднъжъ трѣбва да питате. Вие, като влѣзете въ университета, само веднъжъ ли питате професоритѣ за уроцитѣ си? Само единъ пѫть ли сте чули лекция?
към беседата >>
Азъ ще ви накарамъ да ми докажете, въ какво седи съврѣменната култура, въ какво седи истинската култура.
Защо тогава я яде? Защото вълкътъ иска да живѣе по-добрѣ. Извадете тогава своето заключение! Вие ще кажете: прѣди 2,000 години, когато дойде Христосъ и говори на тия хора, тѣ бѣха прости, затова не можа да живѣе между тѣхъ. Да, ами като говори на насъ, културнитѣ хора, колко Го разбирахме?
Азъ ще ви накарамъ да ми докажете, въ какво седи съврѣменната култура, въ какво седи истинската култура.
За да се провѣри степеньта на развитието на съврѣменната наука, ще направимъ слѣдния опитъ. Ще изпратимъ при тия учени хора една майка, която е изгубила своето дѣте, или нѣкой ученикъ, който е изгубилъ своята майка, или нѣкой народъ, който е изгубилъ своитѣ видни хора и ще имъ кажемъ: нали имате култура, нали имате знания, възкресете тази дъщеря, тази майка или тѣзи видни хора, за които жалятъ! – Ама не можемъ. Защо? Дѣ сѫ вашитѣ знания? – Ами че тия хора отидоха при Бога!
към беседата >>
Ти го търсишъ въ тази мрачна тъмна нощь.
Вѣщиятъ, умниятъ астрономъ ще избере свѣтлата нощь за своитѣ наблюдения; онзи глупавиятъ ще избере тъмната мъглива нощь. Нѣкой се върти натукъ-натамъ, търси нѣщо. Какво търсишъ? – Търся нѣщо, но не мога да го намѣря. Че какъ ще го намѣришъ?
Ти го търсишъ въ тази мрачна тъмна нощь.
Не е свѣтло, за да намѣришъ, каквото търсишъ.
към беседата >>
Ама какъ само единъ пѫть?
Но нейнитѣ държавници научили ли сѫ законитѣ, правото на небето? Тѣзи държавници, които до сега управляваха България, питали ли сѫ Бога, какъ да управляватъ? Тѣзи свещеници, тѣзи проповѣдници, които проповѣдватъ Словото Божие навсѣкѫдѣ питали ли сѫ Бога, какъ да проповѣдватъ? Тѣзи ученици, които учатъ, новото учение, питали ли сѫ Бога, какъ трѣбва да го изучаватъ и какъ трѣбва да го проповѣдватъ, да го прилагатъ въ живота си? Нѣкой казва: азъ съмъ питалъ.
Ама какъ само единъ пѫть?
Чудна работа! Не само веднъжъ трѣбва да питате. Вие, като влѣзете въ университета, само веднъжъ ли питате професоритѣ за уроцитѣ си? Само единъ пѫть ли сте чули лекция? Казватъ нѣкои срамота е да се молимъ на Бога, срамота е да вѣрваме.
към беседата >>
За да се провѣри степеньта на развитието на съврѣменната наука, ще направимъ слѣдния опитъ.
Защото вълкътъ иска да живѣе по-добрѣ. Извадете тогава своето заключение! Вие ще кажете: прѣди 2,000 години, когато дойде Христосъ и говори на тия хора, тѣ бѣха прости, затова не можа да живѣе между тѣхъ. Да, ами като говори на насъ, културнитѣ хора, колко Го разбирахме? Азъ ще ви накарамъ да ми докажете, въ какво седи съврѣменната култура, въ какво седи истинската култура.
За да се провѣри степеньта на развитието на съврѣменната наука, ще направимъ слѣдния опитъ.
Ще изпратимъ при тия учени хора една майка, която е изгубила своето дѣте, или нѣкой ученикъ, който е изгубилъ своята майка, или нѣкой народъ, който е изгубилъ своитѣ видни хора и ще имъ кажемъ: нали имате култура, нали имате знания, възкресете тази дъщеря, тази майка или тѣзи видни хора, за които жалятъ! – Ама не можемъ. Защо? Дѣ сѫ вашитѣ знания? – Ами че тия хора отидоха при Бога! Не, лесно се отървате вие.
към беседата >>
Не е свѣтло, за да намѣришъ, каквото търсишъ.
Нѣкой се върти натукъ-натамъ, търси нѣщо. Какво търсишъ? – Търся нѣщо, но не мога да го намѣря. Че какъ ще го намѣришъ? Ти го търсишъ въ тази мрачна тъмна нощь.
Не е свѣтло, за да намѣришъ, каквото търсишъ.
към беседата >>
Чудна работа!
Тѣзи държавници, които до сега управляваха България, питали ли сѫ Бога, какъ да управляватъ? Тѣзи свещеници, тѣзи проповѣдници, които проповѣдватъ Словото Божие навсѣкѫдѣ питали ли сѫ Бога, какъ да проповѣдватъ? Тѣзи ученици, които учатъ, новото учение, питали ли сѫ Бога, какъ трѣбва да го изучаватъ и какъ трѣбва да го проповѣдватъ, да го прилагатъ въ живота си? Нѣкой казва: азъ съмъ питалъ. Ама какъ само единъ пѫть?
Чудна работа!
Не само веднъжъ трѣбва да питате. Вие, като влѣзете въ университета, само веднъжъ ли питате професоритѣ за уроцитѣ си? Само единъ пѫть ли сте чули лекция? Казватъ нѣкои срамота е да се молимъ на Бога, срамота е да вѣрваме. Не, не така.
към беседата >>
Ще изпратимъ при тия учени хора една майка, която е изгубила своето дѣте, или нѣкой ученикъ, който е изгубилъ своята майка, или нѣкой народъ, който е изгубилъ своитѣ видни хора и ще имъ кажемъ: нали имате култура, нали имате знания, възкресете тази дъщеря, тази майка или тѣзи видни хора, за които жалятъ!
Извадете тогава своето заключение! Вие ще кажете: прѣди 2,000 години, когато дойде Христосъ и говори на тия хора, тѣ бѣха прости, затова не можа да живѣе между тѣхъ. Да, ами като говори на насъ, културнитѣ хора, колко Го разбирахме? Азъ ще ви накарамъ да ми докажете, въ какво седи съврѣменната култура, въ какво седи истинската култура. За да се провѣри степеньта на развитието на съврѣменната наука, ще направимъ слѣдния опитъ.
Ще изпратимъ при тия учени хора една майка, която е изгубила своето дѣте, или нѣкой ученикъ, който е изгубилъ своята майка, или нѣкой народъ, който е изгубилъ своитѣ видни хора и ще имъ кажемъ: нали имате култура, нали имате знания, възкресете тази дъщеря, тази майка или тѣзи видни хора, за които жалятъ!
– Ама не можемъ. Защо? Дѣ сѫ вашитѣ знания? – Ами че тия хора отидоха при Бога! Не, лесно се отървате вие. Ако тия хора бѣха отишли при Бога, тѣ щѣха да се научатъ на умъ и разумъ, но не сѫ отишли при Бога, тѣ живѣятъ още тукъ на земята.
към беседата >>
Та казвамъ: стремѣжитѣ на единъ разуменъ човѣкъ трѣбва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени.
Та казвамъ: стремѣжитѣ на единъ разуменъ човѣкъ трѣбва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени.
Сега мнозина културни хора очакватъ новата култура да дойде по единъ опрѣдѣленъ начинъ. Свѣтътъ очаква единъ день цѣлото общество да се подигне. Религиознитѣ хора очакватъ да дойде Духътъ, Богъ да се прояви по единъ или по другъ начинъ. Но врѣмето за проявлението на Бога не съвпада съ механическото врѣме. Часовницитѣ на небето, и часовницитѣ на земята сѫ двѣ различни величини.
към беседата >>
Не само веднъжъ трѣбва да питате.
Тѣзи свещеници, тѣзи проповѣдници, които проповѣдватъ Словото Божие навсѣкѫдѣ питали ли сѫ Бога, какъ да проповѣдватъ? Тѣзи ученици, които учатъ, новото учение, питали ли сѫ Бога, какъ трѣбва да го изучаватъ и какъ трѣбва да го проповѣдватъ, да го прилагатъ въ живота си? Нѣкой казва: азъ съмъ питалъ. Ама какъ само единъ пѫть? Чудна работа!
Не само веднъжъ трѣбва да питате.
Вие, като влѣзете въ университета, само веднъжъ ли питате професоритѣ за уроцитѣ си? Само единъ пѫть ли сте чули лекция? Казватъ нѣкои срамота е да се молимъ на Бога, срамота е да вѣрваме. Не, не така. Благородното въ човѣка е неговата мѫдрость.
към беседата >>
– Ама не можемъ. Защо?
Вие ще кажете: прѣди 2,000 години, когато дойде Христосъ и говори на тия хора, тѣ бѣха прости, затова не можа да живѣе между тѣхъ. Да, ами като говори на насъ, културнитѣ хора, колко Го разбирахме? Азъ ще ви накарамъ да ми докажете, въ какво седи съврѣменната култура, въ какво седи истинската култура. За да се провѣри степеньта на развитието на съврѣменната наука, ще направимъ слѣдния опитъ. Ще изпратимъ при тия учени хора една майка, която е изгубила своето дѣте, или нѣкой ученикъ, който е изгубилъ своята майка, или нѣкой народъ, който е изгубилъ своитѣ видни хора и ще имъ кажемъ: нали имате култура, нали имате знания, възкресете тази дъщеря, тази майка или тѣзи видни хора, за които жалятъ!
– Ама не можемъ. Защо?
Дѣ сѫ вашитѣ знания? – Ами че тия хора отидоха при Бога! Не, лесно се отървате вие. Ако тия хора бѣха отишли при Бога, тѣ щѣха да се научатъ на умъ и разумъ, но не сѫ отишли при Бога, тѣ живѣятъ още тукъ на земята. Тѣхното положение азъ уподобявамъ на онзи синъ който иска да замине за странство, но майка му го много обича, плаче, не го пуща.
към беседата >>
Сега мнозина културни хора очакватъ новата култура да дойде по единъ опрѣдѣленъ начинъ.
Та казвамъ: стремѣжитѣ на единъ разуменъ човѣкъ трѣбва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени.
Сега мнозина културни хора очакватъ новата култура да дойде по единъ опрѣдѣленъ начинъ.
Свѣтътъ очаква единъ день цѣлото общество да се подигне. Религиознитѣ хора очакватъ да дойде Духътъ, Богъ да се прояви по единъ или по другъ начинъ. Но врѣмето за проявлението на Бога не съвпада съ механическото врѣме. Часовницитѣ на небето, и часовницитѣ на земята сѫ двѣ различни величини. Когато на земята е день, на небето има съвсѣмъ друго състояние.
към беседата >>
Вие, като влѣзете въ университета, само веднъжъ ли питате професоритѣ за уроцитѣ си?
Тѣзи ученици, които учатъ, новото учение, питали ли сѫ Бога, какъ трѣбва да го изучаватъ и какъ трѣбва да го проповѣдватъ, да го прилагатъ въ живота си? Нѣкой казва: азъ съмъ питалъ. Ама какъ само единъ пѫть? Чудна работа! Не само веднъжъ трѣбва да питате.
Вие, като влѣзете въ университета, само веднъжъ ли питате професоритѣ за уроцитѣ си?
Само единъ пѫть ли сте чули лекция? Казватъ нѣкои срамота е да се молимъ на Бога, срамота е да вѣрваме. Не, не така. Благородното въ човѣка е неговата мѫдрость. Благородното въ човѣка е неговата интелигентность.
към беседата >>
Дѣ сѫ вашитѣ знания?
Да, ами като говори на насъ, културнитѣ хора, колко Го разбирахме? Азъ ще ви накарамъ да ми докажете, въ какво седи съврѣменната култура, въ какво седи истинската култура. За да се провѣри степеньта на развитието на съврѣменната наука, ще направимъ слѣдния опитъ. Ще изпратимъ при тия учени хора една майка, която е изгубила своето дѣте, или нѣкой ученикъ, който е изгубилъ своята майка, или нѣкой народъ, който е изгубилъ своитѣ видни хора и ще имъ кажемъ: нали имате култура, нали имате знания, възкресете тази дъщеря, тази майка или тѣзи видни хора, за които жалятъ! – Ама не можемъ. Защо?
Дѣ сѫ вашитѣ знания?
– Ами че тия хора отидоха при Бога! Не, лесно се отървате вие. Ако тия хора бѣха отишли при Бога, тѣ щѣха да се научатъ на умъ и разумъ, но не сѫ отишли при Бога, тѣ живѣятъ още тукъ на земята. Тѣхното положение азъ уподобявамъ на онзи синъ който иска да замине за странство, но майка му го много обича, плаче, не го пуща. Бащата настоява да замине синътъ и най-послѣ рѣшаватъ да замине.
към беседата >>
Свѣтътъ очаква единъ день цѣлото общество да се подигне.
Та казвамъ: стремѣжитѣ на единъ разуменъ човѣкъ трѣбва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени. Сега мнозина културни хора очакватъ новата култура да дойде по единъ опрѣдѣленъ начинъ.
Свѣтътъ очаква единъ день цѣлото общество да се подигне.
Религиознитѣ хора очакватъ да дойде Духътъ, Богъ да се прояви по единъ или по другъ начинъ. Но врѣмето за проявлението на Бога не съвпада съ механическото врѣме. Часовницитѣ на небето, и часовницитѣ на земята сѫ двѣ различни величини. Когато на земята е день, на небето има съвсѣмъ друго състояние. Когато хората на земята сѫ весели, ядатъ и пиятъ, на небето ни най-малко не мислятъ, че тия хора сѫ културни.
към беседата >>
Само единъ пѫть ли сте чули лекция?
Нѣкой казва: азъ съмъ питалъ. Ама какъ само единъ пѫть? Чудна работа! Не само веднъжъ трѣбва да питате. Вие, като влѣзете въ университета, само веднъжъ ли питате професоритѣ за уроцитѣ си?
Само единъ пѫть ли сте чули лекция?
Казватъ нѣкои срамота е да се молимъ на Бога, срамота е да вѣрваме. Не, не така. Благородното въ човѣка е неговата мѫдрость. Благородното въ човѣка е неговата интелигентность. Благородното въ човѣка е неговата вѣрность.
към беседата >>
– Ами че тия хора отидоха при Бога!
Азъ ще ви накарамъ да ми докажете, въ какво седи съврѣменната култура, въ какво седи истинската култура. За да се провѣри степеньта на развитието на съврѣменната наука, ще направимъ слѣдния опитъ. Ще изпратимъ при тия учени хора една майка, която е изгубила своето дѣте, или нѣкой ученикъ, който е изгубилъ своята майка, или нѣкой народъ, който е изгубилъ своитѣ видни хора и ще имъ кажемъ: нали имате култура, нали имате знания, възкресете тази дъщеря, тази майка или тѣзи видни хора, за които жалятъ! – Ама не можемъ. Защо? Дѣ сѫ вашитѣ знания?
– Ами че тия хора отидоха при Бога!
Не, лесно се отървате вие. Ако тия хора бѣха отишли при Бога, тѣ щѣха да се научатъ на умъ и разумъ, но не сѫ отишли при Бога, тѣ живѣятъ още тукъ на земята. Тѣхното положение азъ уподобявамъ на онзи синъ който иска да замине за странство, но майка му го много обича, плаче, не го пуща. Бащата настоява да замине синътъ и най-послѣ рѣшаватъ да замине. Името на този синъ е Христо.
към беседата >>
Религиознитѣ хора очакватъ да дойде Духътъ, Богъ да се прояви по единъ или по другъ начинъ.
Та казвамъ: стремѣжитѣ на единъ разуменъ човѣкъ трѣбва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени. Сега мнозина културни хора очакватъ новата култура да дойде по единъ опрѣдѣленъ начинъ. Свѣтътъ очаква единъ день цѣлото общество да се подигне.
Религиознитѣ хора очакватъ да дойде Духътъ, Богъ да се прояви по единъ или по другъ начинъ.
Но врѣмето за проявлението на Бога не съвпада съ механическото врѣме. Часовницитѣ на небето, и часовницитѣ на земята сѫ двѣ различни величини. Когато на земята е день, на небето има съвсѣмъ друго състояние. Когато хората на земята сѫ весели, ядатъ и пиятъ, на небето ни най-малко не мислятъ, че тия хора сѫ културни. Небето трѣбва да плаща за хората на земята, които ядатъ и пиятъ.
към беседата >>
Казватъ нѣкои срамота е да се молимъ на Бога, срамота е да вѣрваме.
Ама какъ само единъ пѫть? Чудна работа! Не само веднъжъ трѣбва да питате. Вие, като влѣзете въ университета, само веднъжъ ли питате професоритѣ за уроцитѣ си? Само единъ пѫть ли сте чули лекция?
Казватъ нѣкои срамота е да се молимъ на Бога, срамота е да вѣрваме.
Не, не така. Благородното въ човѣка е неговата мѫдрость. Благородното въ човѣка е неговата интелигентность. Благородното въ човѣка е неговата вѣрность. Благородното въ човѣка сѫ неговитѣ добри постъпки, неговото добро сърдце, а не едно да мислимъ, а друго да вършимъ.
към беседата >>
Не, лесно се отървате вие.
За да се провѣри степеньта на развитието на съврѣменната наука, ще направимъ слѣдния опитъ. Ще изпратимъ при тия учени хора една майка, която е изгубила своето дѣте, или нѣкой ученикъ, който е изгубилъ своята майка, или нѣкой народъ, който е изгубилъ своитѣ видни хора и ще имъ кажемъ: нали имате култура, нали имате знания, възкресете тази дъщеря, тази майка или тѣзи видни хора, за които жалятъ! – Ама не можемъ. Защо? Дѣ сѫ вашитѣ знания? – Ами че тия хора отидоха при Бога!
Не, лесно се отървате вие.
Ако тия хора бѣха отишли при Бога, тѣ щѣха да се научатъ на умъ и разумъ, но не сѫ отишли при Бога, тѣ живѣятъ още тукъ на земята. Тѣхното положение азъ уподобявамъ на онзи синъ който иска да замине за странство, но майка му го много обича, плаче, не го пуща. Бащата настоява да замине синътъ и най-послѣ рѣшаватъ да замине. Името на този синъ е Христо. Окичатъ го съ вѣнци, даватъ му въ рѫцѣтѣ букети, тръгватъ за гарата.
към беседата >>
Но врѣмето за проявлението на Бога не съвпада съ механическото врѣме.
Та казвамъ: стремѣжитѣ на единъ разуменъ човѣкъ трѣбва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени. Сега мнозина културни хора очакватъ новата култура да дойде по единъ опрѣдѣленъ начинъ. Свѣтътъ очаква единъ день цѣлото общество да се подигне. Религиознитѣ хора очакватъ да дойде Духътъ, Богъ да се прояви по единъ или по другъ начинъ.
Но врѣмето за проявлението на Бога не съвпада съ механическото врѣме.
Часовницитѣ на небето, и часовницитѣ на земята сѫ двѣ различни величини. Когато на земята е день, на небето има съвсѣмъ друго състояние. Когато хората на земята сѫ весели, ядатъ и пиятъ, на небето ни най-малко не мислятъ, че тия хора сѫ културни. Небето трѣбва да плаща за хората на земята, които ядатъ и пиятъ. Тѣ ядатъ и пиятъ за смѣтка на небето.
към беседата >>
Не, не така.
Чудна работа! Не само веднъжъ трѣбва да питате. Вие, като влѣзете въ университета, само веднъжъ ли питате професоритѣ за уроцитѣ си? Само единъ пѫть ли сте чули лекция? Казватъ нѣкои срамота е да се молимъ на Бога, срамота е да вѣрваме.
Не, не така.
Благородното въ човѣка е неговата мѫдрость. Благородното въ човѣка е неговата интелигентность. Благородното въ човѣка е неговата вѣрность. Благородното въ човѣка сѫ неговитѣ добри постъпки, неговото добро сърдце, а не едно да мислимъ, а друго да вършимъ. Не, вѫтрѣшнитѣ ни и външни отношения, къмъ кого и да е, трѣбва да бѫдатъ правилни, абсолютно чисти.
към беседата >>
Ако тия хора бѣха отишли при Бога, тѣ щѣха да се научатъ на умъ и разумъ, но не сѫ отишли при Бога, тѣ живѣятъ още тукъ на земята.
Ще изпратимъ при тия учени хора една майка, която е изгубила своето дѣте, или нѣкой ученикъ, който е изгубилъ своята майка, или нѣкой народъ, който е изгубилъ своитѣ видни хора и ще имъ кажемъ: нали имате култура, нали имате знания, възкресете тази дъщеря, тази майка или тѣзи видни хора, за които жалятъ! – Ама не можемъ. Защо? Дѣ сѫ вашитѣ знания? – Ами че тия хора отидоха при Бога! Не, лесно се отървате вие.
Ако тия хора бѣха отишли при Бога, тѣ щѣха да се научатъ на умъ и разумъ, но не сѫ отишли при Бога, тѣ живѣятъ още тукъ на земята.
Тѣхното положение азъ уподобявамъ на онзи синъ който иска да замине за странство, но майка му го много обича, плаче, не го пуща. Бащата настоява да замине синътъ и най-послѣ рѣшаватъ да замине. Името на този синъ е Христо. Окичатъ го съ вѣнци, даватъ му въ рѫцѣтѣ букети, тръгватъ за гарата. Взима си сбогомъ съ майка си, съ баща си, съ всички, които го изпращатъ, и тренътъ потегля.
към беседата >>
Часовницитѣ на небето, и часовницитѣ на земята сѫ двѣ различни величини.
Та казвамъ: стремѣжитѣ на единъ разуменъ човѣкъ трѣбва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени. Сега мнозина културни хора очакватъ новата култура да дойде по единъ опрѣдѣленъ начинъ. Свѣтътъ очаква единъ день цѣлото общество да се подигне. Религиознитѣ хора очакватъ да дойде Духътъ, Богъ да се прояви по единъ или по другъ начинъ. Но врѣмето за проявлението на Бога не съвпада съ механическото врѣме.
Часовницитѣ на небето, и часовницитѣ на земята сѫ двѣ различни величини.
Когато на земята е день, на небето има съвсѣмъ друго състояние. Когато хората на земята сѫ весели, ядатъ и пиятъ, на небето ни най-малко не мислятъ, че тия хора сѫ културни. Небето трѣбва да плаща за хората на земята, които ядатъ и пиятъ. Тѣ ядатъ и пиятъ за смѣтка на небето. Какво означава яденето и пиянето?
към беседата >>
Благородното въ човѣка е неговата мѫдрость.
Не само веднъжъ трѣбва да питате. Вие, като влѣзете въ университета, само веднъжъ ли питате професоритѣ за уроцитѣ си? Само единъ пѫть ли сте чули лекция? Казватъ нѣкои срамота е да се молимъ на Бога, срамота е да вѣрваме. Не, не така.
Благородното въ човѣка е неговата мѫдрость.
Благородното въ човѣка е неговата интелигентность. Благородното въ човѣка е неговата вѣрность. Благородното въ човѣка сѫ неговитѣ добри постъпки, неговото добро сърдце, а не едно да мислимъ, а друго да вършимъ. Не, вѫтрѣшнитѣ ни и външни отношения, къмъ кого и да е, трѣбва да бѫдатъ правилни, абсолютно чисти. Често, като кацне една муха на паницата ми, азъ разсѫждавамъ, разговарямъ се съ нея, питамъ я: какъ си?
към беседата >>
Тѣхното положение азъ уподобявамъ на онзи синъ който иска да замине за странство, но майка му го много обича, плаче, не го пуща.
– Ама не можемъ. Защо? Дѣ сѫ вашитѣ знания? – Ами че тия хора отидоха при Бога! Не, лесно се отървате вие. Ако тия хора бѣха отишли при Бога, тѣ щѣха да се научатъ на умъ и разумъ, но не сѫ отишли при Бога, тѣ живѣятъ още тукъ на земята.
Тѣхното положение азъ уподобявамъ на онзи синъ който иска да замине за странство, но майка му го много обича, плаче, не го пуща.
Бащата настоява да замине синътъ и най-послѣ рѣшаватъ да замине. Името на този синъ е Христо. Окичатъ го съ вѣнци, даватъ му въ рѫцѣтѣ букети, тръгватъ за гарата. Взима си сбогомъ съ майка си, съ баща си, съ всички, които го изпращатъ, и тренътъ потегля. Майката се силно разтревожва, едва я отдѣлятъ отъ гарата; бащата я завежда дома полумъртва, припаднала; въ несвѣсть, залива я съ вода и я докарва въ съзнание.
към беседата >>
Когато на земята е день, на небето има съвсѣмъ друго състояние.
Сега мнозина културни хора очакватъ новата култура да дойде по единъ опрѣдѣленъ начинъ. Свѣтътъ очаква единъ день цѣлото общество да се подигне. Религиознитѣ хора очакватъ да дойде Духътъ, Богъ да се прояви по единъ или по другъ начинъ. Но врѣмето за проявлението на Бога не съвпада съ механическото врѣме. Часовницитѣ на небето, и часовницитѣ на земята сѫ двѣ различни величини.
Когато на земята е день, на небето има съвсѣмъ друго състояние.
Когато хората на земята сѫ весели, ядатъ и пиятъ, на небето ни най-малко не мислятъ, че тия хора сѫ културни. Небето трѣбва да плаща за хората на земята, които ядатъ и пиятъ. Тѣ ядатъ и пиятъ за смѣтка на небето. Какво означава яденето и пиянето? – Яденето и пиенето въ свѣта е прѣдаване на духовната енергия, която се възприема отъ храната.
към беседата >>
Благородното въ човѣка е неговата интелигентность.
Вие, като влѣзете въ университета, само веднъжъ ли питате професоритѣ за уроцитѣ си? Само единъ пѫть ли сте чули лекция? Казватъ нѣкои срамота е да се молимъ на Бога, срамота е да вѣрваме. Не, не така. Благородното въ човѣка е неговата мѫдрость.
Благородното въ човѣка е неговата интелигентность.
Благородното въ човѣка е неговата вѣрность. Благородното въ човѣка сѫ неговитѣ добри постъпки, неговото добро сърдце, а не едно да мислимъ, а друго да вършимъ. Не, вѫтрѣшнитѣ ни и външни отношения, къмъ кого и да е, трѣбва да бѫдатъ правилни, абсолютно чисти. Често, като кацне една муха на паницата ми, азъ разсѫждавамъ, разговарямъ се съ нея, питамъ я: какъ си? Нѣкои казватъ: какъ, може ли човѣкъ да се разговаря съ мухитѣ?
към беседата >>
Бащата настоява да замине синътъ и най-послѣ рѣшаватъ да замине.
Дѣ сѫ вашитѣ знания? – Ами че тия хора отидоха при Бога! Не, лесно се отървате вие. Ако тия хора бѣха отишли при Бога, тѣ щѣха да се научатъ на умъ и разумъ, но не сѫ отишли при Бога, тѣ живѣятъ още тукъ на земята. Тѣхното положение азъ уподобявамъ на онзи синъ който иска да замине за странство, но майка му го много обича, плаче, не го пуща.
Бащата настоява да замине синътъ и най-послѣ рѣшаватъ да замине.
Името на този синъ е Христо. Окичатъ го съ вѣнци, даватъ му въ рѫцѣтѣ букети, тръгватъ за гарата. Взима си сбогомъ съ майка си, съ баща си, съ всички, които го изпращатъ, и тренътъ потегля. Майката се силно разтревожва, едва я отдѣлятъ отъ гарата; бащата я завежда дома полумъртва, припаднала; въ несвѣсть, залива я съ вода и я докарва въ съзнание. Синътъ, обаче, стигналъ не стигналъ на първата станция, връща се дома си.
към беседата >>
Когато хората на земята сѫ весели, ядатъ и пиятъ, на небето ни най-малко не мислятъ, че тия хора сѫ културни.
Свѣтътъ очаква единъ день цѣлото общество да се подигне. Религиознитѣ хора очакватъ да дойде Духътъ, Богъ да се прояви по единъ или по другъ начинъ. Но врѣмето за проявлението на Бога не съвпада съ механическото врѣме. Часовницитѣ на небето, и часовницитѣ на земята сѫ двѣ различни величини. Когато на земята е день, на небето има съвсѣмъ друго състояние.
Когато хората на земята сѫ весели, ядатъ и пиятъ, на небето ни най-малко не мислятъ, че тия хора сѫ културни.
Небето трѣбва да плаща за хората на земята, които ядатъ и пиятъ. Тѣ ядатъ и пиятъ за смѣтка на небето. Какво означава яденето и пиянето? – Яденето и пиенето въ свѣта е прѣдаване на духовната енергия, която се възприема отъ храната. Човѣкъ трѣбва да се храни съ такава храна отъ която да може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие.
към беседата >>
Благородното въ човѣка е неговата вѣрность.
Само единъ пѫть ли сте чули лекция? Казватъ нѣкои срамота е да се молимъ на Бога, срамота е да вѣрваме. Не, не така. Благородното въ човѣка е неговата мѫдрость. Благородното въ човѣка е неговата интелигентность.
Благородното въ човѣка е неговата вѣрность.
Благородното въ човѣка сѫ неговитѣ добри постъпки, неговото добро сърдце, а не едно да мислимъ, а друго да вършимъ. Не, вѫтрѣшнитѣ ни и външни отношения, къмъ кого и да е, трѣбва да бѫдатъ правилни, абсолютно чисти. Често, като кацне една муха на паницата ми, азъ разсѫждавамъ, разговарямъ се съ нея, питамъ я: какъ си? Нѣкои казватъ: какъ, може ли човѣкъ да се разговаря съ мухитѣ? – Може.
към беседата >>
Името на този синъ е Христо.
– Ами че тия хора отидоха при Бога! Не, лесно се отървате вие. Ако тия хора бѣха отишли при Бога, тѣ щѣха да се научатъ на умъ и разумъ, но не сѫ отишли при Бога, тѣ живѣятъ още тукъ на земята. Тѣхното положение азъ уподобявамъ на онзи синъ който иска да замине за странство, но майка му го много обича, плаче, не го пуща. Бащата настоява да замине синътъ и най-послѣ рѣшаватъ да замине.
Името на този синъ е Христо.
Окичатъ го съ вѣнци, даватъ му въ рѫцѣтѣ букети, тръгватъ за гарата. Взима си сбогомъ съ майка си, съ баща си, съ всички, които го изпращатъ, и тренътъ потегля. Майката се силно разтревожва, едва я отдѣлятъ отъ гарата; бащата я завежда дома полумъртва, припаднала; въ несвѣсть, залива я съ вода и я докарва въ съзнание. Синътъ, обаче, стигналъ не стигналъ на първата станция, връща се дома си. Майката, дошла въ съзнание вече, оглежда се, вижда сина си въ кѫщи.
към беседата >>
Небето трѣбва да плаща за хората на земята, които ядатъ и пиятъ.
Религиознитѣ хора очакватъ да дойде Духътъ, Богъ да се прояви по единъ или по другъ начинъ. Но врѣмето за проявлението на Бога не съвпада съ механическото врѣме. Часовницитѣ на небето, и часовницитѣ на земята сѫ двѣ различни величини. Когато на земята е день, на небето има съвсѣмъ друго състояние. Когато хората на земята сѫ весели, ядатъ и пиятъ, на небето ни най-малко не мислятъ, че тия хора сѫ културни.
Небето трѣбва да плаща за хората на земята, които ядатъ и пиятъ.
Тѣ ядатъ и пиятъ за смѣтка на небето. Какво означава яденето и пиянето? – Яденето и пиенето въ свѣта е прѣдаване на духовната енергия, която се възприема отъ храната. Човѣкъ трѣбва да се храни съ такава храна отъ която да може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие. Яденето трѣбва да бѫде постояненъ процесъ, а не както тукъ на земята – прѣривенъ – ядешъ и послѣ пакъ огладнѣешъ.
към беседата >>
Благородното въ човѣка сѫ неговитѣ добри постъпки, неговото добро сърдце, а не едно да мислимъ, а друго да вършимъ.
Казватъ нѣкои срамота е да се молимъ на Бога, срамота е да вѣрваме. Не, не така. Благородното въ човѣка е неговата мѫдрость. Благородното въ човѣка е неговата интелигентность. Благородното въ човѣка е неговата вѣрность.
Благородното въ човѣка сѫ неговитѣ добри постъпки, неговото добро сърдце, а не едно да мислимъ, а друго да вършимъ.
Не, вѫтрѣшнитѣ ни и външни отношения, къмъ кого и да е, трѣбва да бѫдатъ правилни, абсолютно чисти. Често, като кацне една муха на паницата ми, азъ разсѫждавамъ, разговарямъ се съ нея, питамъ я: какъ си? Нѣкои казватъ: какъ, може ли човѣкъ да се разговаря съ мухитѣ? – Може. Въ крѫга на тѣхното развитие, тѣ сѫ много интелигентни.
към беседата >>
Окичатъ го съ вѣнци, даватъ му въ рѫцѣтѣ букети, тръгватъ за гарата.
Не, лесно се отървате вие. Ако тия хора бѣха отишли при Бога, тѣ щѣха да се научатъ на умъ и разумъ, но не сѫ отишли при Бога, тѣ живѣятъ още тукъ на земята. Тѣхното положение азъ уподобявамъ на онзи синъ който иска да замине за странство, но майка му го много обича, плаче, не го пуща. Бащата настоява да замине синътъ и най-послѣ рѣшаватъ да замине. Името на този синъ е Христо.
Окичатъ го съ вѣнци, даватъ му въ рѫцѣтѣ букети, тръгватъ за гарата.
Взима си сбогомъ съ майка си, съ баща си, съ всички, които го изпращатъ, и тренътъ потегля. Майката се силно разтревожва, едва я отдѣлятъ отъ гарата; бащата я завежда дома полумъртва, припаднала; въ несвѣсть, залива я съ вода и я докарва въ съзнание. Синътъ, обаче, стигналъ не стигналъ на първата станция, връща се дома си. Майката, дошла въ съзнание вече, оглежда се, вижда сина си въ кѫщи. Пригръща го, радва се, че се върналъ.
към беседата >>
Тѣ ядатъ и пиятъ за смѣтка на небето.
Но врѣмето за проявлението на Бога не съвпада съ механическото врѣме. Часовницитѣ на небето, и часовницитѣ на земята сѫ двѣ различни величини. Когато на земята е день, на небето има съвсѣмъ друго състояние. Когато хората на земята сѫ весели, ядатъ и пиятъ, на небето ни най-малко не мислятъ, че тия хора сѫ културни. Небето трѣбва да плаща за хората на земята, които ядатъ и пиятъ.
Тѣ ядатъ и пиятъ за смѣтка на небето.
Какво означава яденето и пиянето? – Яденето и пиенето въ свѣта е прѣдаване на духовната енергия, която се възприема отъ храната. Човѣкъ трѣбва да се храни съ такава храна отъ която да може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие. Яденето трѣбва да бѫде постояненъ процесъ, а не както тукъ на земята – прѣривенъ – ядешъ и послѣ пакъ огладнѣешъ. Всички противорѣчия въ живота произтичатъ именно отъ въпроситѣ: кога ще ядемъ и какво ще ядемъ.
към беседата >>
Не, вѫтрѣшнитѣ ни и външни отношения, къмъ кого и да е, трѣбва да бѫдатъ правилни, абсолютно чисти.
Не, не така. Благородното въ човѣка е неговата мѫдрость. Благородното въ човѣка е неговата интелигентность. Благородното въ човѣка е неговата вѣрность. Благородното въ човѣка сѫ неговитѣ добри постъпки, неговото добро сърдце, а не едно да мислимъ, а друго да вършимъ.
Не, вѫтрѣшнитѣ ни и външни отношения, къмъ кого и да е, трѣбва да бѫдатъ правилни, абсолютно чисти.
Често, като кацне една муха на паницата ми, азъ разсѫждавамъ, разговарямъ се съ нея, питамъ я: какъ си? Нѣкои казватъ: какъ, може ли човѣкъ да се разговаря съ мухитѣ? – Може. Въ крѫга на тѣхното развитие, тѣ сѫ много интелигентни. Нѣкоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми позволишъ да си хапна малко отъ яденето ти, азъ не съмъ много отъ лакомитѣ, ще видишъ, съ колко малко се задоволявамъ.
към беседата >>
Взима си сбогомъ съ майка си, съ баща си, съ всички, които го изпращатъ, и тренътъ потегля.
Ако тия хора бѣха отишли при Бога, тѣ щѣха да се научатъ на умъ и разумъ, но не сѫ отишли при Бога, тѣ живѣятъ още тукъ на земята. Тѣхното положение азъ уподобявамъ на онзи синъ който иска да замине за странство, но майка му го много обича, плаче, не го пуща. Бащата настоява да замине синътъ и най-послѣ рѣшаватъ да замине. Името на този синъ е Христо. Окичатъ го съ вѣнци, даватъ му въ рѫцѣтѣ букети, тръгватъ за гарата.
Взима си сбогомъ съ майка си, съ баща си, съ всички, които го изпращатъ, и тренътъ потегля.
Майката се силно разтревожва, едва я отдѣлятъ отъ гарата; бащата я завежда дома полумъртва, припаднала; въ несвѣсть, залива я съ вода и я докарва въ съзнание. Синътъ, обаче, стигналъ не стигналъ на първата станция, връща се дома си. Майката, дошла въ съзнание вече, оглежда се, вижда сина си въ кѫщи. Пригръща го, радва се, че се върналъ. Синко, върна ли се отъ странство?
към беседата >>
Какво означава яденето и пиянето?
Часовницитѣ на небето, и часовницитѣ на земята сѫ двѣ различни величини. Когато на земята е день, на небето има съвсѣмъ друго състояние. Когато хората на земята сѫ весели, ядатъ и пиятъ, на небето ни най-малко не мислятъ, че тия хора сѫ културни. Небето трѣбва да плаща за хората на земята, които ядатъ и пиятъ. Тѣ ядатъ и пиятъ за смѣтка на небето.
Какво означава яденето и пиянето?
– Яденето и пиенето въ свѣта е прѣдаване на духовната енергия, която се възприема отъ храната. Човѣкъ трѣбва да се храни съ такава храна отъ която да може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие. Яденето трѣбва да бѫде постояненъ процесъ, а не както тукъ на земята – прѣривенъ – ядешъ и послѣ пакъ огладнѣешъ. Всички противорѣчия въ живота произтичатъ именно отъ въпроситѣ: кога ще ядемъ и какво ще ядемъ. И какъ се решаватъ въпроситѣ най-послѣ?
към беседата >>
Често, като кацне една муха на паницата ми, азъ разсѫждавамъ, разговарямъ се съ нея, питамъ я: какъ си?
Благородното въ човѣка е неговата мѫдрость. Благородното въ човѣка е неговата интелигентность. Благородното въ човѣка е неговата вѣрность. Благородното въ човѣка сѫ неговитѣ добри постъпки, неговото добро сърдце, а не едно да мислимъ, а друго да вършимъ. Не, вѫтрѣшнитѣ ни и външни отношения, къмъ кого и да е, трѣбва да бѫдатъ правилни, абсолютно чисти.
Често, като кацне една муха на паницата ми, азъ разсѫждавамъ, разговарямъ се съ нея, питамъ я: какъ си?
Нѣкои казватъ: какъ, може ли човѣкъ да се разговаря съ мухитѣ? – Може. Въ крѫга на тѣхното развитие, тѣ сѫ много интелигентни. Нѣкоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми позволишъ да си хапна малко отъ яденето ти, азъ не съмъ много отъ лакомитѣ, ще видишъ, съ колко малко се задоволявамъ. Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко.
към беседата >>
Майката се силно разтревожва, едва я отдѣлятъ отъ гарата; бащата я завежда дома полумъртва, припаднала; въ несвѣсть, залива я съ вода и я докарва въ съзнание.
Тѣхното положение азъ уподобявамъ на онзи синъ който иска да замине за странство, но майка му го много обича, плаче, не го пуща. Бащата настоява да замине синътъ и най-послѣ рѣшаватъ да замине. Името на този синъ е Христо. Окичатъ го съ вѣнци, даватъ му въ рѫцѣтѣ букети, тръгватъ за гарата. Взима си сбогомъ съ майка си, съ баща си, съ всички, които го изпращатъ, и тренътъ потегля.
Майката се силно разтревожва, едва я отдѣлятъ отъ гарата; бащата я завежда дома полумъртва, припаднала; въ несвѣсть, залива я съ вода и я докарва въ съзнание.
Синътъ, обаче, стигналъ не стигналъ на първата станция, връща се дома си. Майката, дошла въ съзнание вече, оглежда се, вижда сина си въ кѫщи. Пригръща го, радва се, че се върналъ. Синко, върна ли се отъ странство? Не, не е ходилъ никѫдѣ, той е тукъ при васъ.
към беседата >>
– Яденето и пиенето въ свѣта е прѣдаване на духовната енергия, която се възприема отъ храната.
Когато на земята е день, на небето има съвсѣмъ друго състояние. Когато хората на земята сѫ весели, ядатъ и пиятъ, на небето ни най-малко не мислятъ, че тия хора сѫ културни. Небето трѣбва да плаща за хората на земята, които ядатъ и пиятъ. Тѣ ядатъ и пиятъ за смѣтка на небето. Какво означава яденето и пиянето?
– Яденето и пиенето въ свѣта е прѣдаване на духовната енергия, която се възприема отъ храната.
Човѣкъ трѣбва да се храни съ такава храна отъ която да може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие. Яденето трѣбва да бѫде постояненъ процесъ, а не както тукъ на земята – прѣривенъ – ядешъ и послѣ пакъ огладнѣешъ. Всички противорѣчия въ живота произтичатъ именно отъ въпроситѣ: кога ще ядемъ и какво ще ядемъ. И какъ се решаватъ въпроситѣ най-послѣ? – Нахранимъ се, пакъ огладнѣемъ; отново ядемъ, наситимъ се, пакъ огладнѣемъ и т.н.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: какъ, може ли човѣкъ да се разговаря съ мухитѣ?
Благородното въ човѣка е неговата интелигентность. Благородното въ човѣка е неговата вѣрность. Благородното въ човѣка сѫ неговитѣ добри постъпки, неговото добро сърдце, а не едно да мислимъ, а друго да вършимъ. Не, вѫтрѣшнитѣ ни и външни отношения, къмъ кого и да е, трѣбва да бѫдатъ правилни, абсолютно чисти. Често, като кацне една муха на паницата ми, азъ разсѫждавамъ, разговарямъ се съ нея, питамъ я: какъ си?
Нѣкои казватъ: какъ, може ли човѣкъ да се разговаря съ мухитѣ?
– Може. Въ крѫга на тѣхното развитие, тѣ сѫ много интелигентни. Нѣкоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми позволишъ да си хапна малко отъ яденето ти, азъ не съмъ много отъ лакомитѣ, ще видишъ, съ колко малко се задоволявамъ. Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко. Нали знаешъ, че всички блага сѫ все Божии?
към беседата >>
Синътъ, обаче, стигналъ не стигналъ на първата станция, връща се дома си.
Бащата настоява да замине синътъ и най-послѣ рѣшаватъ да замине. Името на този синъ е Христо. Окичатъ го съ вѣнци, даватъ му въ рѫцѣтѣ букети, тръгватъ за гарата. Взима си сбогомъ съ майка си, съ баща си, съ всички, които го изпращатъ, и тренътъ потегля. Майката се силно разтревожва, едва я отдѣлятъ отъ гарата; бащата я завежда дома полумъртва, припаднала; въ несвѣсть, залива я съ вода и я докарва въ съзнание.
Синътъ, обаче, стигналъ не стигналъ на първата станция, връща се дома си.
Майката, дошла въ съзнание вече, оглежда се, вижда сина си въ кѫщи. Пригръща го, радва се, че се върналъ. Синко, върна ли се отъ странство? Не, не е ходилъ никѫдѣ, той е тукъ при васъ. Това не е култура!
към беседата >>
Човѣкъ трѣбва да се храни съ такава храна отъ която да може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие.
Когато хората на земята сѫ весели, ядатъ и пиятъ, на небето ни най-малко не мислятъ, че тия хора сѫ културни. Небето трѣбва да плаща за хората на земята, които ядатъ и пиятъ. Тѣ ядатъ и пиятъ за смѣтка на небето. Какво означава яденето и пиянето? – Яденето и пиенето въ свѣта е прѣдаване на духовната енергия, която се възприема отъ храната.
Човѣкъ трѣбва да се храни съ такава храна отъ която да може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие.
Яденето трѣбва да бѫде постояненъ процесъ, а не както тукъ на земята – прѣривенъ – ядешъ и послѣ пакъ огладнѣешъ. Всички противорѣчия въ живота произтичатъ именно отъ въпроситѣ: кога ще ядемъ и какво ще ядемъ. И какъ се решаватъ въпроситѣ най-послѣ? – Нахранимъ се, пакъ огладнѣемъ; отново ядемъ, наситимъ се, пакъ огладнѣемъ и т.н. Въ физическо отношение нѣщата се съвпадатъ съ тази прѣривность.
към беседата >>
– Може.
Благородното въ човѣка е неговата вѣрность. Благородното въ човѣка сѫ неговитѣ добри постъпки, неговото добро сърдце, а не едно да мислимъ, а друго да вършимъ. Не, вѫтрѣшнитѣ ни и външни отношения, къмъ кого и да е, трѣбва да бѫдатъ правилни, абсолютно чисти. Често, като кацне една муха на паницата ми, азъ разсѫждавамъ, разговарямъ се съ нея, питамъ я: какъ си? Нѣкои казватъ: какъ, може ли човѣкъ да се разговаря съ мухитѣ?
– Може.
Въ крѫга на тѣхното развитие, тѣ сѫ много интелигентни. Нѣкоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми позволишъ да си хапна малко отъ яденето ти, азъ не съмъ много отъ лакомитѣ, ще видишъ, съ колко малко се задоволявамъ. Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко. Нали знаешъ, че всички блага сѫ все Божии? “ Казвамъ: има право тази муха.
към беседата >>
Майката, дошла въ съзнание вече, оглежда се, вижда сина си въ кѫщи.
Името на този синъ е Христо. Окичатъ го съ вѣнци, даватъ му въ рѫцѣтѣ букети, тръгватъ за гарата. Взима си сбогомъ съ майка си, съ баща си, съ всички, които го изпращатъ, и тренътъ потегля. Майката се силно разтревожва, едва я отдѣлятъ отъ гарата; бащата я завежда дома полумъртва, припаднала; въ несвѣсть, залива я съ вода и я докарва въ съзнание. Синътъ, обаче, стигналъ не стигналъ на първата станция, връща се дома си.
Майката, дошла въ съзнание вече, оглежда се, вижда сина си въ кѫщи.
Пригръща го, радва се, че се върналъ. Синко, върна ли се отъ странство? Не, не е ходилъ никѫдѣ, той е тукъ при васъ. Това не е култура! Ние сме отъ тѣзи хора, които заминаваме само на 4 километра разстояние къмъ небето и скоро пакъ се връщаме назадъ.
към беседата >>
Яденето трѣбва да бѫде постояненъ процесъ, а не както тукъ на земята – прѣривенъ – ядешъ и послѣ пакъ огладнѣешъ.
Небето трѣбва да плаща за хората на земята, които ядатъ и пиятъ. Тѣ ядатъ и пиятъ за смѣтка на небето. Какво означава яденето и пиянето? – Яденето и пиенето въ свѣта е прѣдаване на духовната енергия, която се възприема отъ храната. Човѣкъ трѣбва да се храни съ такава храна отъ която да може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие.
Яденето трѣбва да бѫде постояненъ процесъ, а не както тукъ на земята – прѣривенъ – ядешъ и послѣ пакъ огладнѣешъ.
Всички противорѣчия въ живота произтичатъ именно отъ въпроситѣ: кога ще ядемъ и какво ще ядемъ. И какъ се решаватъ въпроситѣ най-послѣ? – Нахранимъ се, пакъ огладнѣемъ; отново ядемъ, наситимъ се, пакъ огладнѣемъ и т.н. Въ физическо отношение нѣщата се съвпадатъ съ тази прѣривность. Въ духовно отношение, обаче, има една непрѣривность.
към беседата >>
Въ крѫга на тѣхното развитие, тѣ сѫ много интелигентни.
Благородното въ човѣка сѫ неговитѣ добри постъпки, неговото добро сърдце, а не едно да мислимъ, а друго да вършимъ. Не, вѫтрѣшнитѣ ни и външни отношения, къмъ кого и да е, трѣбва да бѫдатъ правилни, абсолютно чисти. Често, като кацне една муха на паницата ми, азъ разсѫждавамъ, разговарямъ се съ нея, питамъ я: какъ си? Нѣкои казватъ: какъ, може ли човѣкъ да се разговаря съ мухитѣ? – Може.
Въ крѫга на тѣхното развитие, тѣ сѫ много интелигентни.
Нѣкоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми позволишъ да си хапна малко отъ яденето ти, азъ не съмъ много отъ лакомитѣ, ще видишъ, съ колко малко се задоволявамъ. Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко. Нали знаешъ, че всички блага сѫ все Божии? “ Казвамъ: има право тази муха. Защо да не си хапне?
към беседата >>
Пригръща го, радва се, че се върналъ.
Окичатъ го съ вѣнци, даватъ му въ рѫцѣтѣ букети, тръгватъ за гарата. Взима си сбогомъ съ майка си, съ баща си, съ всички, които го изпращатъ, и тренътъ потегля. Майката се силно разтревожва, едва я отдѣлятъ отъ гарата; бащата я завежда дома полумъртва, припаднала; въ несвѣсть, залива я съ вода и я докарва въ съзнание. Синътъ, обаче, стигналъ не стигналъ на първата станция, връща се дома си. Майката, дошла въ съзнание вече, оглежда се, вижда сина си въ кѫщи.
Пригръща го, радва се, че се върналъ.
Синко, върна ли се отъ странство? Не, не е ходилъ никѫдѣ, той е тукъ при васъ. Това не е култура! Ние сме отъ тѣзи хора, които заминаваме само на 4 километра разстояние къмъ небето и скоро пакъ се връщаме назадъ. И слѣдъ всичко това казватъ за нѣкого, че отишълъ при Господа.
към беседата >>
Всички противорѣчия въ живота произтичатъ именно отъ въпроситѣ: кога ще ядемъ и какво ще ядемъ.
Тѣ ядатъ и пиятъ за смѣтка на небето. Какво означава яденето и пиянето? – Яденето и пиенето въ свѣта е прѣдаване на духовната енергия, която се възприема отъ храната. Човѣкъ трѣбва да се храни съ такава храна отъ която да може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие. Яденето трѣбва да бѫде постояненъ процесъ, а не както тукъ на земята – прѣривенъ – ядешъ и послѣ пакъ огладнѣешъ.
Всички противорѣчия въ живота произтичатъ именно отъ въпроситѣ: кога ще ядемъ и какво ще ядемъ.
И какъ се решаватъ въпроситѣ най-послѣ? – Нахранимъ се, пакъ огладнѣемъ; отново ядемъ, наситимъ се, пакъ огладнѣемъ и т.н. Въ физическо отношение нѣщата се съвпадатъ съ тази прѣривность. Въ духовно отношение, обаче, има една непрѣривность. Въ физическия свѣтъ, нѣкой пѫть мислимъ, че работимъ съ Бога, а нѣкой пѫть мислим, че не работимъ съ Бога, виждаме, че сме изгубили Духа.
към беседата >>
Нѣкоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми позволишъ да си хапна малко отъ яденето ти, азъ не съмъ много отъ лакомитѣ, ще видишъ, съ колко малко се задоволявамъ.
Не, вѫтрѣшнитѣ ни и външни отношения, къмъ кого и да е, трѣбва да бѫдатъ правилни, абсолютно чисти. Често, като кацне една муха на паницата ми, азъ разсѫждавамъ, разговарямъ се съ нея, питамъ я: какъ си? Нѣкои казватъ: какъ, може ли човѣкъ да се разговаря съ мухитѣ? – Може. Въ крѫга на тѣхното развитие, тѣ сѫ много интелигентни.
Нѣкоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми позволишъ да си хапна малко отъ яденето ти, азъ не съмъ много отъ лакомитѣ, ще видишъ, съ колко малко се задоволявамъ.
Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко. Нали знаешъ, че всички блага сѫ все Божии? “ Казвамъ: има право тази муха. Защо да не си хапне? Какво има отъ това?
към беседата >>
Синко, върна ли се отъ странство?
Взима си сбогомъ съ майка си, съ баща си, съ всички, които го изпращатъ, и тренътъ потегля. Майката се силно разтревожва, едва я отдѣлятъ отъ гарата; бащата я завежда дома полумъртва, припаднала; въ несвѣсть, залива я съ вода и я докарва въ съзнание. Синътъ, обаче, стигналъ не стигналъ на първата станция, връща се дома си. Майката, дошла въ съзнание вече, оглежда се, вижда сина си въ кѫщи. Пригръща го, радва се, че се върналъ.
Синко, върна ли се отъ странство?
Не, не е ходилъ никѫдѣ, той е тукъ при васъ. Това не е култура! Ние сме отъ тѣзи хора, които заминаваме само на 4 километра разстояние къмъ небето и скоро пакъ се връщаме назадъ. И слѣдъ всичко това казватъ за нѣкого, че отишълъ при Господа. Не, азъ не съмъ видѣлъ още нито единъ човѣкъ, който де е отишълъ при Господа.
към беседата >>
И какъ се решаватъ въпроситѣ най-послѣ?
Какво означава яденето и пиянето? – Яденето и пиенето въ свѣта е прѣдаване на духовната енергия, която се възприема отъ храната. Човѣкъ трѣбва да се храни съ такава храна отъ която да може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие. Яденето трѣбва да бѫде постояненъ процесъ, а не както тукъ на земята – прѣривенъ – ядешъ и послѣ пакъ огладнѣешъ. Всички противорѣчия въ живота произтичатъ именно отъ въпроситѣ: кога ще ядемъ и какво ще ядемъ.
И какъ се решаватъ въпроситѣ най-послѣ?
– Нахранимъ се, пакъ огладнѣемъ; отново ядемъ, наситимъ се, пакъ огладнѣемъ и т.н. Въ физическо отношение нѣщата се съвпадатъ съ тази прѣривность. Въ духовно отношение, обаче, има една непрѣривность. Въ физическия свѣтъ, нѣкой пѫть мислимъ, че работимъ съ Бога, а нѣкой пѫть мислим, че не работимъ съ Бога, виждаме, че сме изгубили Духа. Това сѫ положения, несъвмѣстими съ самия животъ.
към беседата >>
Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко.
Често, като кацне една муха на паницата ми, азъ разсѫждавамъ, разговарямъ се съ нея, питамъ я: какъ си? Нѣкои казватъ: какъ, може ли човѣкъ да се разговаря съ мухитѣ? – Може. Въ крѫга на тѣхното развитие, тѣ сѫ много интелигентни. Нѣкоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми позволишъ да си хапна малко отъ яденето ти, азъ не съмъ много отъ лакомитѣ, ще видишъ, съ колко малко се задоволявамъ.
Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко.
Нали знаешъ, че всички блага сѫ все Божии? “ Казвамъ: има право тази муха. Защо да не си хапне? Какво има отъ това? И по нѣкой пѫть, кога дойдатъ много мухи на паницата ми, азъ не ямъ, отстѫпвамъ си яденето на тѣхъ.
към беседата >>
Не, не е ходилъ никѫдѣ, той е тукъ при васъ.
Майката се силно разтревожва, едва я отдѣлятъ отъ гарата; бащата я завежда дома полумъртва, припаднала; въ несвѣсть, залива я съ вода и я докарва въ съзнание. Синътъ, обаче, стигналъ не стигналъ на първата станция, връща се дома си. Майката, дошла въ съзнание вече, оглежда се, вижда сина си въ кѫщи. Пригръща го, радва се, че се върналъ. Синко, върна ли се отъ странство?
Не, не е ходилъ никѫдѣ, той е тукъ при васъ.
Това не е култура! Ние сме отъ тѣзи хора, които заминаваме само на 4 километра разстояние къмъ небето и скоро пакъ се връщаме назадъ. И слѣдъ всичко това казватъ за нѣкого, че отишълъ при Господа. Не, азъ не съмъ видѣлъ още нито единъ човѣкъ, който де е отишълъ при Господа. Колко български държавници обикалятъ все изъ България, а вие мислите, че сѫ отишли при Бога.
към беседата >>
– Нахранимъ се, пакъ огладнѣемъ; отново ядемъ, наситимъ се, пакъ огладнѣемъ и т.н.
– Яденето и пиенето въ свѣта е прѣдаване на духовната енергия, която се възприема отъ храната. Човѣкъ трѣбва да се храни съ такава храна отъ която да може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие. Яденето трѣбва да бѫде постояненъ процесъ, а не както тукъ на земята – прѣривенъ – ядешъ и послѣ пакъ огладнѣешъ. Всички противорѣчия въ живота произтичатъ именно отъ въпроситѣ: кога ще ядемъ и какво ще ядемъ. И какъ се решаватъ въпроситѣ най-послѣ?
– Нахранимъ се, пакъ огладнѣемъ; отново ядемъ, наситимъ се, пакъ огладнѣемъ и т.н.
Въ физическо отношение нѣщата се съвпадатъ съ тази прѣривность. Въ духовно отношение, обаче, има една непрѣривность. Въ физическия свѣтъ, нѣкой пѫть мислимъ, че работимъ съ Бога, а нѣкой пѫть мислим, че не работимъ съ Бога, виждаме, че сме изгубили Духа. Това сѫ положения, несъвмѣстими съ самия животъ. Човѣкъ не може да изгуби живота си; човѣкъ не може да изгуби духа си, човѣкъ не може да се отклони отъ пѫтя си, който Богъ му прѣдначарталъ.
към беседата >>
Нали знаешъ, че всички блага сѫ все Божии?
Нѣкои казватъ: какъ, може ли човѣкъ да се разговаря съ мухитѣ? – Може. Въ крѫга на тѣхното развитие, тѣ сѫ много интелигентни. Нѣкоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми позволишъ да си хапна малко отъ яденето ти, азъ не съмъ много отъ лакомитѣ, ще видишъ, съ колко малко се задоволявамъ. Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко.
Нали знаешъ, че всички блага сѫ все Божии?
“ Казвамъ: има право тази муха. Защо да не си хапне? Какво има отъ това? И по нѣкой пѫть, кога дойдатъ много мухи на паницата ми, азъ не ямъ, отстѫпвамъ си яденето на тѣхъ. Защо правя това?
към беседата >>
Това не е култура!
Синътъ, обаче, стигналъ не стигналъ на първата станция, връща се дома си. Майката, дошла въ съзнание вече, оглежда се, вижда сина си въ кѫщи. Пригръща го, радва се, че се върналъ. Синко, върна ли се отъ странство? Не, не е ходилъ никѫдѣ, той е тукъ при васъ.
Това не е култура!
Ние сме отъ тѣзи хора, които заминаваме само на 4 километра разстояние къмъ небето и скоро пакъ се връщаме назадъ. И слѣдъ всичко това казватъ за нѣкого, че отишълъ при Господа. Не, азъ не съмъ видѣлъ още нито единъ човѣкъ, който де е отишълъ при Господа. Колко български държавници обикалятъ все изъ България, а вие мислите, че сѫ отишли при Бога. Тѣ си живѣятъ тукъ измежду васъ, и политика се развиватъ.
към беседата >>
Въ физическо отношение нѣщата се съвпадатъ съ тази прѣривность.
Човѣкъ трѣбва да се храни съ такава храна отъ която да може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие. Яденето трѣбва да бѫде постояненъ процесъ, а не както тукъ на земята – прѣривенъ – ядешъ и послѣ пакъ огладнѣешъ. Всички противорѣчия въ живота произтичатъ именно отъ въпроситѣ: кога ще ядемъ и какво ще ядемъ. И какъ се решаватъ въпроситѣ най-послѣ? – Нахранимъ се, пакъ огладнѣемъ; отново ядемъ, наситимъ се, пакъ огладнѣемъ и т.н.
Въ физическо отношение нѣщата се съвпадатъ съ тази прѣривность.
Въ духовно отношение, обаче, има една непрѣривность. Въ физическия свѣтъ, нѣкой пѫть мислимъ, че работимъ съ Бога, а нѣкой пѫть мислим, че не работимъ съ Бога, виждаме, че сме изгубили Духа. Това сѫ положения, несъвмѣстими съ самия животъ. Човѣкъ не може да изгуби живота си; човѣкъ не може да изгуби духа си, човѣкъ не може да се отклони отъ пѫтя си, който Богъ му прѣдначарталъ. Слѣдователно, каквото и да вършимъ въ нашия животъ, ако този ни животъ нѣма смисълъ за самитѣ насъ, има смисълъ поне за другитѣ.
към беседата >>
“ Казвамъ: има право тази муха.
– Може. Въ крѫга на тѣхното развитие, тѣ сѫ много интелигентни. Нѣкоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми позволишъ да си хапна малко отъ яденето ти, азъ не съмъ много отъ лакомитѣ, ще видишъ, съ колко малко се задоволявамъ. Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко. Нали знаешъ, че всички блага сѫ все Божии?
“ Казвамъ: има право тази муха.
Защо да не си хапне? Какво има отъ това? И по нѣкой пѫть, кога дойдатъ много мухи на паницата ми, азъ не ямъ, отстѫпвамъ си яденето на тѣхъ. Защо правя това? – Имамъ свои съображения.
към беседата >>
Ние сме отъ тѣзи хора, които заминаваме само на 4 километра разстояние къмъ небето и скоро пакъ се връщаме назадъ.
Майката, дошла въ съзнание вече, оглежда се, вижда сина си въ кѫщи. Пригръща го, радва се, че се върналъ. Синко, върна ли се отъ странство? Не, не е ходилъ никѫдѣ, той е тукъ при васъ. Това не е култура!
Ние сме отъ тѣзи хора, които заминаваме само на 4 километра разстояние къмъ небето и скоро пакъ се връщаме назадъ.
И слѣдъ всичко това казватъ за нѣкого, че отишълъ при Господа. Не, азъ не съмъ видѣлъ още нито единъ човѣкъ, който де е отишълъ при Господа. Колко български държавници обикалятъ все изъ България, а вие мислите, че сѫ отишли при Бога. Тѣ си живѣятъ тукъ измежду васъ, и политика се развиватъ. Нѣкои отъ тѣхъ не можешъ да ги убѣдишъ, че сѫ умрѣли.
към беседата >>
Въ духовно отношение, обаче, има една непрѣривность.
Яденето трѣбва да бѫде постояненъ процесъ, а не както тукъ на земята – прѣривенъ – ядешъ и послѣ пакъ огладнѣешъ. Всички противорѣчия въ живота произтичатъ именно отъ въпроситѣ: кога ще ядемъ и какво ще ядемъ. И какъ се решаватъ въпроситѣ най-послѣ? – Нахранимъ се, пакъ огладнѣемъ; отново ядемъ, наситимъ се, пакъ огладнѣемъ и т.н. Въ физическо отношение нѣщата се съвпадатъ съ тази прѣривность.
Въ духовно отношение, обаче, има една непрѣривность.
Въ физическия свѣтъ, нѣкой пѫть мислимъ, че работимъ съ Бога, а нѣкой пѫть мислим, че не работимъ съ Бога, виждаме, че сме изгубили Духа. Това сѫ положения, несъвмѣстими съ самия животъ. Човѣкъ не може да изгуби живота си; човѣкъ не може да изгуби духа си, човѣкъ не може да се отклони отъ пѫтя си, който Богъ му прѣдначарталъ. Слѣдователно, каквото и да вършимъ въ нашия животъ, ако този ни животъ нѣма смисълъ за самитѣ насъ, има смисълъ поне за другитѣ. Куклата сама не може да знае защо е създадена, но дѣтето което играе съ нея, знае защо е създадена тази кукла.
към беседата >>
Защо да не си хапне?
Въ крѫга на тѣхното развитие, тѣ сѫ много интелигентни. Нѣкоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми позволишъ да си хапна малко отъ яденето ти, азъ не съмъ много отъ лакомитѣ, ще видишъ, съ колко малко се задоволявамъ. Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко. Нали знаешъ, че всички блага сѫ все Божии? “ Казвамъ: има право тази муха.
Защо да не си хапне?
Какво има отъ това? И по нѣкой пѫть, кога дойдатъ много мухи на паницата ми, азъ не ямъ, отстѫпвамъ си яденето на тѣхъ. Защо правя това? – Имамъ свои съображения. Тѣзи мухи послѣ се произнасятъ за мене: „Този господинъ е много добъръ човѣкъ, ние имаме особено мнѣние за него.
към беседата >>
И слѣдъ всичко това казватъ за нѣкого, че отишълъ при Господа.
Пригръща го, радва се, че се върналъ. Синко, върна ли се отъ странство? Не, не е ходилъ никѫдѣ, той е тукъ при васъ. Това не е култура! Ние сме отъ тѣзи хора, които заминаваме само на 4 километра разстояние къмъ небето и скоро пакъ се връщаме назадъ.
И слѣдъ всичко това казватъ за нѣкого, че отишълъ при Господа.
Не, азъ не съмъ видѣлъ още нито единъ човѣкъ, който де е отишълъ при Господа. Колко български държавници обикалятъ все изъ България, а вие мислите, че сѫ отишли при Бога. Тѣ си живѣятъ тукъ измежду васъ, и политика се развиватъ. Нѣкои отъ тѣхъ не можешъ да ги убѣдишъ, че сѫ умрѣли. Тия хора ще ги видишъ, че още спорятъ, дали има задгробенъ животъ, или не.
към беседата >>
Въ физическия свѣтъ, нѣкой пѫть мислимъ, че работимъ съ Бога, а нѣкой пѫть мислим, че не работимъ съ Бога, виждаме, че сме изгубили Духа.
Всички противорѣчия въ живота произтичатъ именно отъ въпроситѣ: кога ще ядемъ и какво ще ядемъ. И какъ се решаватъ въпроситѣ най-послѣ? – Нахранимъ се, пакъ огладнѣемъ; отново ядемъ, наситимъ се, пакъ огладнѣемъ и т.н. Въ физическо отношение нѣщата се съвпадатъ съ тази прѣривность. Въ духовно отношение, обаче, има една непрѣривность.
Въ физическия свѣтъ, нѣкой пѫть мислимъ, че работимъ съ Бога, а нѣкой пѫть мислим, че не работимъ съ Бога, виждаме, че сме изгубили Духа.
Това сѫ положения, несъвмѣстими съ самия животъ. Човѣкъ не може да изгуби живота си; човѣкъ не може да изгуби духа си, човѣкъ не може да се отклони отъ пѫтя си, който Богъ му прѣдначарталъ. Слѣдователно, каквото и да вършимъ въ нашия животъ, ако този ни животъ нѣма смисълъ за самитѣ насъ, има смисълъ поне за другитѣ. Куклата сама не може да знае защо е създадена, но дѣтето което играе съ нея, знае защо е създадена тази кукла. Дѣтето казва: тази кукла е създадена за мене, да развивамъ своитѣ чувства съ нея.
към беседата >>
Какво има отъ това?
Нѣкоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми позволишъ да си хапна малко отъ яденето ти, азъ не съмъ много отъ лакомитѣ, ще видишъ, съ колко малко се задоволявамъ. Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко. Нали знаешъ, че всички блага сѫ все Божии? “ Казвамъ: има право тази муха. Защо да не си хапне?
Какво има отъ това?
И по нѣкой пѫть, кога дойдатъ много мухи на паницата ми, азъ не ямъ, отстѫпвамъ си яденето на тѣхъ. Защо правя това? – Имамъ свои съображения. Тѣзи мухи послѣ се произнасятъ за мене: „Този господинъ е много добъръ човѣкъ, ние имаме особено мнѣние за него. Той ни даде хубаво угощение.“ И защо иматъ такова хубаво мнѣние за мене?
към беседата >>
Не, азъ не съмъ видѣлъ още нито единъ човѣкъ, който де е отишълъ при Господа.
Синко, върна ли се отъ странство? Не, не е ходилъ никѫдѣ, той е тукъ при васъ. Това не е култура! Ние сме отъ тѣзи хора, които заминаваме само на 4 километра разстояние къмъ небето и скоро пакъ се връщаме назадъ. И слѣдъ всичко това казватъ за нѣкого, че отишълъ при Господа.
Не, азъ не съмъ видѣлъ още нито единъ човѣкъ, който де е отишълъ при Господа.
Колко български държавници обикалятъ все изъ България, а вие мислите, че сѫ отишли при Бога. Тѣ си живѣятъ тукъ измежду васъ, и политика се развиватъ. Нѣкои отъ тѣхъ не можешъ да ги убѣдишъ, че сѫ умрѣли. Тия хора ще ги видишъ, че още спорятъ, дали има задгробенъ животъ, или не. Срещна нѣкой свещеникъ отъ онзи свѣтъ, питамъ го: има ли задгробенъ животъ, или не?
към беседата >>
Това сѫ положения, несъвмѣстими съ самия животъ.
И какъ се решаватъ въпроситѣ най-послѣ? – Нахранимъ се, пакъ огладнѣемъ; отново ядемъ, наситимъ се, пакъ огладнѣемъ и т.н. Въ физическо отношение нѣщата се съвпадатъ съ тази прѣривность. Въ духовно отношение, обаче, има една непрѣривность. Въ физическия свѣтъ, нѣкой пѫть мислимъ, че работимъ съ Бога, а нѣкой пѫть мислим, че не работимъ съ Бога, виждаме, че сме изгубили Духа.
Това сѫ положения, несъвмѣстими съ самия животъ.
Човѣкъ не може да изгуби живота си; човѣкъ не може да изгуби духа си, човѣкъ не може да се отклони отъ пѫтя си, който Богъ му прѣдначарталъ. Слѣдователно, каквото и да вършимъ въ нашия животъ, ако този ни животъ нѣма смисълъ за самитѣ насъ, има смисълъ поне за другитѣ. Куклата сама не може да знае защо е създадена, но дѣтето което играе съ нея, знае защо е създадена тази кукла. Дѣтето казва: тази кукла е създадена за мене, да развивамъ своитѣ чувства съ нея. Тъй че, ако ние не разбираме смисъла на нашия животъ, има други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които разбиратъ защо сме създадени.
към беседата >>
И по нѣкой пѫть, кога дойдатъ много мухи на паницата ми, азъ не ямъ, отстѫпвамъ си яденето на тѣхъ.
Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко. Нали знаешъ, че всички блага сѫ все Божии? “ Казвамъ: има право тази муха. Защо да не си хапне? Какво има отъ това?
И по нѣкой пѫть, кога дойдатъ много мухи на паницата ми, азъ не ямъ, отстѫпвамъ си яденето на тѣхъ.
Защо правя това? – Имамъ свои съображения. Тѣзи мухи послѣ се произнасятъ за мене: „Този господинъ е много добъръ човѣкъ, ние имаме особено мнѣние за него. Той ни даде хубаво угощение.“ И защо иматъ такова хубаво мнѣние за мене? Защото съмъ отстѫпилъ яденето си.
към беседата >>
Колко български държавници обикалятъ все изъ България, а вие мислите, че сѫ отишли при Бога.
Не, не е ходилъ никѫдѣ, той е тукъ при васъ. Това не е култура! Ние сме отъ тѣзи хора, които заминаваме само на 4 километра разстояние къмъ небето и скоро пакъ се връщаме назадъ. И слѣдъ всичко това казватъ за нѣкого, че отишълъ при Господа. Не, азъ не съмъ видѣлъ още нито единъ човѣкъ, който де е отишълъ при Господа.
Колко български държавници обикалятъ все изъ България, а вие мислите, че сѫ отишли при Бога.
Тѣ си живѣятъ тукъ измежду васъ, и политика се развиватъ. Нѣкои отъ тѣхъ не можешъ да ги убѣдишъ, че сѫ умрѣли. Тия хора ще ги видишъ, че още спорятъ, дали има задгробенъ животъ, или не. Срещна нѣкой свещеникъ отъ онзи свѣтъ, питамъ го: има ли задгробенъ животъ, или не? – А, нѣма.
към беседата >>
Човѣкъ не може да изгуби живота си; човѣкъ не може да изгуби духа си, човѣкъ не може да се отклони отъ пѫтя си, който Богъ му прѣдначарталъ.
– Нахранимъ се, пакъ огладнѣемъ; отново ядемъ, наситимъ се, пакъ огладнѣемъ и т.н. Въ физическо отношение нѣщата се съвпадатъ съ тази прѣривность. Въ духовно отношение, обаче, има една непрѣривность. Въ физическия свѣтъ, нѣкой пѫть мислимъ, че работимъ съ Бога, а нѣкой пѫть мислим, че не работимъ съ Бога, виждаме, че сме изгубили Духа. Това сѫ положения, несъвмѣстими съ самия животъ.
Човѣкъ не може да изгуби живота си; човѣкъ не може да изгуби духа си, човѣкъ не може да се отклони отъ пѫтя си, който Богъ му прѣдначарталъ.
Слѣдователно, каквото и да вършимъ въ нашия животъ, ако този ни животъ нѣма смисълъ за самитѣ насъ, има смисълъ поне за другитѣ. Куклата сама не може да знае защо е създадена, но дѣтето което играе съ нея, знае защо е създадена тази кукла. Дѣтето казва: тази кукла е създадена за мене, да развивамъ своитѣ чувства съ нея. Тъй че, ако ние не разбираме смисъла на нашия животъ, има други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които разбиратъ защо сме създадени.
към беседата >>
Защо правя това?
Нали знаешъ, че всички блага сѫ все Божии? “ Казвамъ: има право тази муха. Защо да не си хапне? Какво има отъ това? И по нѣкой пѫть, кога дойдатъ много мухи на паницата ми, азъ не ямъ, отстѫпвамъ си яденето на тѣхъ.
Защо правя това?
– Имамъ свои съображения. Тѣзи мухи послѣ се произнасятъ за мене: „Този господинъ е много добъръ човѣкъ, ние имаме особено мнѣние за него. Той ни даде хубаво угощение.“ И защо иматъ такова хубаво мнѣние за мене? Защото съмъ отстѫпилъ яденето си. Слѣдъ това, тѣзи мухи, за да изкажатъ благодарностьта си къмъ мене, кацватъ по носа ми, по лицето ми, благодарятъ ми.
към беседата >>
Тѣ си живѣятъ тукъ измежду васъ, и политика се развиватъ.
Това не е култура! Ние сме отъ тѣзи хора, които заминаваме само на 4 километра разстояние къмъ небето и скоро пакъ се връщаме назадъ. И слѣдъ всичко това казватъ за нѣкого, че отишълъ при Господа. Не, азъ не съмъ видѣлъ още нито единъ човѣкъ, който де е отишълъ при Господа. Колко български държавници обикалятъ все изъ България, а вие мислите, че сѫ отишли при Бога.
Тѣ си живѣятъ тукъ измежду васъ, и политика се развиватъ.
Нѣкои отъ тѣхъ не можешъ да ги убѣдишъ, че сѫ умрѣли. Тия хора ще ги видишъ, че още спорятъ, дали има задгробенъ животъ, или не. Срещна нѣкой свещеникъ отъ онзи свѣтъ, питамъ го: има ли задгробенъ животъ, или не? – А, нѣма. Срещна нѣкой писатель въ невидимия миръ, като духъ сега, питамъ го: не забѣлѣзвашъ ли, че въ сегашния ти животъ има нѣкаква несъобразность?
към беседата >>
Слѣдователно, каквото и да вършимъ въ нашия животъ, ако този ни животъ нѣма смисълъ за самитѣ насъ, има смисълъ поне за другитѣ.
Въ физическо отношение нѣщата се съвпадатъ съ тази прѣривность. Въ духовно отношение, обаче, има една непрѣривность. Въ физическия свѣтъ, нѣкой пѫть мислимъ, че работимъ съ Бога, а нѣкой пѫть мислим, че не работимъ съ Бога, виждаме, че сме изгубили Духа. Това сѫ положения, несъвмѣстими съ самия животъ. Човѣкъ не може да изгуби живота си; човѣкъ не може да изгуби духа си, човѣкъ не може да се отклони отъ пѫтя си, който Богъ му прѣдначарталъ.
Слѣдователно, каквото и да вършимъ въ нашия животъ, ако този ни животъ нѣма смисълъ за самитѣ насъ, има смисълъ поне за другитѣ.
Куклата сама не може да знае защо е създадена, но дѣтето което играе съ нея, знае защо е създадена тази кукла. Дѣтето казва: тази кукла е създадена за мене, да развивамъ своитѣ чувства съ нея. Тъй че, ако ние не разбираме смисъла на нашия животъ, има други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които разбиратъ защо сме създадени.
към беседата >>
– Имамъ свои съображения.
“ Казвамъ: има право тази муха. Защо да не си хапне? Какво има отъ това? И по нѣкой пѫть, кога дойдатъ много мухи на паницата ми, азъ не ямъ, отстѫпвамъ си яденето на тѣхъ. Защо правя това?
– Имамъ свои съображения.
Тѣзи мухи послѣ се произнасятъ за мене: „Този господинъ е много добъръ човѣкъ, ние имаме особено мнѣние за него. Той ни даде хубаво угощение.“ И защо иматъ такова хубаво мнѣние за мене? Защото съмъ отстѫпилъ яденето си. Слѣдъ това, тѣзи мухи, за да изкажатъ благодарностьта си къмъ мене, кацватъ по носа ми, по лицето ми, благодарятъ ми. Чудни сѫ хората по нѣкой пѫть, когато ми говорятъ за моралъ!
към беседата >>
Нѣкои отъ тѣхъ не можешъ да ги убѣдишъ, че сѫ умрѣли.
Ние сме отъ тѣзи хора, които заминаваме само на 4 километра разстояние къмъ небето и скоро пакъ се връщаме назадъ. И слѣдъ всичко това казватъ за нѣкого, че отишълъ при Господа. Не, азъ не съмъ видѣлъ още нито единъ човѣкъ, който де е отишълъ при Господа. Колко български държавници обикалятъ все изъ България, а вие мислите, че сѫ отишли при Бога. Тѣ си живѣятъ тукъ измежду васъ, и политика се развиватъ.
Нѣкои отъ тѣхъ не можешъ да ги убѣдишъ, че сѫ умрѣли.
Тия хора ще ги видишъ, че още спорятъ, дали има задгробенъ животъ, или не. Срещна нѣкой свещеникъ отъ онзи свѣтъ, питамъ го: има ли задгробенъ животъ, или не? – А, нѣма. Срещна нѣкой писатель въ невидимия миръ, като духъ сега, питамъ го: не забѣлѣзвашъ ли, че въ сегашния ти животъ има нѣкаква несъобразность? – Да, забѣлѣзвамъ нѣщо особено: денемъ срѣщамъ познатитѣ си, поздравлявамъ ги, снемамъ имъ шапка, но тѣ не искатъ да ми отговорятъ.
към беседата >>
Куклата сама не може да знае защо е създадена, но дѣтето което играе съ нея, знае защо е създадена тази кукла.
Въ духовно отношение, обаче, има една непрѣривность. Въ физическия свѣтъ, нѣкой пѫть мислимъ, че работимъ съ Бога, а нѣкой пѫть мислим, че не работимъ съ Бога, виждаме, че сме изгубили Духа. Това сѫ положения, несъвмѣстими съ самия животъ. Човѣкъ не може да изгуби живота си; човѣкъ не може да изгуби духа си, човѣкъ не може да се отклони отъ пѫтя си, който Богъ му прѣдначарталъ. Слѣдователно, каквото и да вършимъ въ нашия животъ, ако този ни животъ нѣма смисълъ за самитѣ насъ, има смисълъ поне за другитѣ.
Куклата сама не може да знае защо е създадена, но дѣтето което играе съ нея, знае защо е създадена тази кукла.
Дѣтето казва: тази кукла е създадена за мене, да развивамъ своитѣ чувства съ нея. Тъй че, ако ние не разбираме смисъла на нашия животъ, има други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които разбиратъ защо сме създадени.
към беседата >>
Тѣзи мухи послѣ се произнасятъ за мене: „Този господинъ е много добъръ човѣкъ, ние имаме особено мнѣние за него.
Защо да не си хапне? Какво има отъ това? И по нѣкой пѫть, кога дойдатъ много мухи на паницата ми, азъ не ямъ, отстѫпвамъ си яденето на тѣхъ. Защо правя това? – Имамъ свои съображения.
Тѣзи мухи послѣ се произнасятъ за мене: „Този господинъ е много добъръ човѣкъ, ние имаме особено мнѣние за него.
Той ни даде хубаво угощение.“ И защо иматъ такова хубаво мнѣние за мене? Защото съмъ отстѫпилъ яденето си. Слѣдъ това, тѣзи мухи, за да изкажатъ благодарностьта си къмъ мене, кацватъ по носа ми, по лицето ми, благодарятъ ми. Чудни сѫ хората по нѣкой пѫть, когато ми говорятъ за моралъ! Ами че тѣзи мухи не водятъ чистъ животъ!
към беседата >>
Тия хора ще ги видишъ, че още спорятъ, дали има задгробенъ животъ, или не.
И слѣдъ всичко това казватъ за нѣкого, че отишълъ при Господа. Не, азъ не съмъ видѣлъ още нито единъ човѣкъ, който де е отишълъ при Господа. Колко български държавници обикалятъ все изъ България, а вие мислите, че сѫ отишли при Бога. Тѣ си живѣятъ тукъ измежду васъ, и политика се развиватъ. Нѣкои отъ тѣхъ не можешъ да ги убѣдишъ, че сѫ умрѣли.
Тия хора ще ги видишъ, че още спорятъ, дали има задгробенъ животъ, или не.
Срещна нѣкой свещеникъ отъ онзи свѣтъ, питамъ го: има ли задгробенъ животъ, или не? – А, нѣма. Срещна нѣкой писатель въ невидимия миръ, като духъ сега, питамъ го: не забѣлѣзвашъ ли, че въ сегашния ти животъ има нѣкаква несъобразность? – Да, забѣлѣзвамъ нѣщо особено: денемъ срѣщамъ познатитѣ си, поздравлявамъ ги, снемамъ имъ шапка, но тѣ не искатъ да ми отговорятъ. Цѣли диванета сѫ!
към беседата >>
Дѣтето казва: тази кукла е създадена за мене, да развивамъ своитѣ чувства съ нея.
Въ физическия свѣтъ, нѣкой пѫть мислимъ, че работимъ съ Бога, а нѣкой пѫть мислим, че не работимъ съ Бога, виждаме, че сме изгубили Духа. Това сѫ положения, несъвмѣстими съ самия животъ. Човѣкъ не може да изгуби живота си; човѣкъ не може да изгуби духа си, човѣкъ не може да се отклони отъ пѫтя си, който Богъ му прѣдначарталъ. Слѣдователно, каквото и да вършимъ въ нашия животъ, ако този ни животъ нѣма смисълъ за самитѣ насъ, има смисълъ поне за другитѣ. Куклата сама не може да знае защо е създадена, но дѣтето което играе съ нея, знае защо е създадена тази кукла.
Дѣтето казва: тази кукла е създадена за мене, да развивамъ своитѣ чувства съ нея.
Тъй че, ако ние не разбираме смисъла на нашия животъ, има други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които разбиратъ защо сме създадени.
към беседата >>
Той ни даде хубаво угощение.“ И защо иматъ такова хубаво мнѣние за мене?
Какво има отъ това? И по нѣкой пѫть, кога дойдатъ много мухи на паницата ми, азъ не ямъ, отстѫпвамъ си яденето на тѣхъ. Защо правя това? – Имамъ свои съображения. Тѣзи мухи послѣ се произнасятъ за мене: „Този господинъ е много добъръ човѣкъ, ние имаме особено мнѣние за него.
Той ни даде хубаво угощение.“ И защо иматъ такова хубаво мнѣние за мене?
Защото съмъ отстѫпилъ яденето си. Слѣдъ това, тѣзи мухи, за да изкажатъ благодарностьта си къмъ мене, кацватъ по носа ми, по лицето ми, благодарятъ ми. Чудни сѫ хората по нѣкой пѫть, когато ми говорятъ за моралъ! Ами че тѣзи мухи не водятъ чистъ животъ! – Защото наоколо имъ е само нечистота.
към беседата >>
Срещна нѣкой свещеникъ отъ онзи свѣтъ, питамъ го: има ли задгробенъ животъ, или не?
Не, азъ не съмъ видѣлъ още нито единъ човѣкъ, който де е отишълъ при Господа. Колко български държавници обикалятъ все изъ България, а вие мислите, че сѫ отишли при Бога. Тѣ си живѣятъ тукъ измежду васъ, и политика се развиватъ. Нѣкои отъ тѣхъ не можешъ да ги убѣдишъ, че сѫ умрѣли. Тия хора ще ги видишъ, че още спорятъ, дали има задгробенъ животъ, или не.
Срещна нѣкой свещеникъ отъ онзи свѣтъ, питамъ го: има ли задгробенъ животъ, или не?
– А, нѣма. Срещна нѣкой писатель въ невидимия миръ, като духъ сега, питамъ го: не забѣлѣзвашъ ли, че въ сегашния ти животъ има нѣкаква несъобразность? – Да, забѣлѣзвамъ нѣщо особено: денемъ срѣщамъ познатитѣ си, поздравлявамъ ги, снемамъ имъ шапка, но тѣ не искатъ да ми отговорятъ. Цѣли диванета сѫ! Вечерно врѣме ги срѣщамъ, поздравяваме се, разговаряме се.
към беседата >>
Тъй че, ако ние не разбираме смисъла на нашия животъ, има други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които разбиратъ защо сме създадени.
Това сѫ положения, несъвмѣстими съ самия животъ. Човѣкъ не може да изгуби живота си; човѣкъ не може да изгуби духа си, човѣкъ не може да се отклони отъ пѫтя си, който Богъ му прѣдначарталъ. Слѣдователно, каквото и да вършимъ въ нашия животъ, ако този ни животъ нѣма смисълъ за самитѣ насъ, има смисълъ поне за другитѣ. Куклата сама не може да знае защо е създадена, но дѣтето което играе съ нея, знае защо е създадена тази кукла. Дѣтето казва: тази кукла е създадена за мене, да развивамъ своитѣ чувства съ нея.
Тъй че, ако ние не разбираме смисъла на нашия животъ, има други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които разбиратъ защо сме създадени.
към беседата >>
Защото съмъ отстѫпилъ яденето си.
И по нѣкой пѫть, кога дойдатъ много мухи на паницата ми, азъ не ямъ, отстѫпвамъ си яденето на тѣхъ. Защо правя това? – Имамъ свои съображения. Тѣзи мухи послѣ се произнасятъ за мене: „Този господинъ е много добъръ човѣкъ, ние имаме особено мнѣние за него. Той ни даде хубаво угощение.“ И защо иматъ такова хубаво мнѣние за мене?
Защото съмъ отстѫпилъ яденето си.
Слѣдъ това, тѣзи мухи, за да изкажатъ благодарностьта си къмъ мене, кацватъ по носа ми, по лицето ми, благодарятъ ми. Чудни сѫ хората по нѣкой пѫть, когато ми говорятъ за моралъ! Ами че тѣзи мухи не водятъ чистъ животъ! – Защото наоколо имъ е само нечистота. Азъ казвамъ на мухитѣ: много добрѣ, вие извършихте една отлична длъжность въ този свѣтъ!
към беседата >>
– А, нѣма.
Колко български държавници обикалятъ все изъ България, а вие мислите, че сѫ отишли при Бога. Тѣ си живѣятъ тукъ измежду васъ, и политика се развиватъ. Нѣкои отъ тѣхъ не можешъ да ги убѣдишъ, че сѫ умрѣли. Тия хора ще ги видишъ, че още спорятъ, дали има задгробенъ животъ, или не. Срещна нѣкой свещеникъ отъ онзи свѣтъ, питамъ го: има ли задгробенъ животъ, или не?
– А, нѣма.
Срещна нѣкой писатель въ невидимия миръ, като духъ сега, питамъ го: не забѣлѣзвашъ ли, че въ сегашния ти животъ има нѣкаква несъобразность? – Да, забѣлѣзвамъ нѣщо особено: денемъ срѣщамъ познатитѣ си, поздравлявамъ ги, снемамъ имъ шапка, но тѣ не искатъ да ми отговорятъ. Цѣли диванета сѫ! Вечерно врѣме ги срѣщамъ, поздравяваме се, разговаряме се. Казвамъ му, приятелю, не е така.
към беседата >>
Въ нашия животъ има двѣ направления, отъ една страна ние сме обектъ на ангелитѣ, които развиватъ своя животъ, а отъ друга страна ние сме обектъ за самитѣ насъ.
Въ нашия животъ има двѣ направления, отъ една страна ние сме обектъ на ангелитѣ, които развиватъ своя животъ, а отъ друга страна ние сме обектъ за самитѣ насъ.
Каква е цѣльта на този обектъ? Вие имате живота, имате и храната си. Мнозина отъ васъ иматъ всичко, каквото живота може да имъ даде, а при това пакъ не сѫ доволни? Защо не сте доволни? Значи има нѣщо, което ви липсва.
към беседата >>
Слѣдъ това, тѣзи мухи, за да изкажатъ благодарностьта си къмъ мене, кацватъ по носа ми, по лицето ми, благодарятъ ми.
Защо правя това? – Имамъ свои съображения. Тѣзи мухи послѣ се произнасятъ за мене: „Този господинъ е много добъръ човѣкъ, ние имаме особено мнѣние за него. Той ни даде хубаво угощение.“ И защо иматъ такова хубаво мнѣние за мене? Защото съмъ отстѫпилъ яденето си.
Слѣдъ това, тѣзи мухи, за да изкажатъ благодарностьта си къмъ мене, кацватъ по носа ми, по лицето ми, благодарятъ ми.
Чудни сѫ хората по нѣкой пѫть, когато ми говорятъ за моралъ! Ами че тѣзи мухи не водятъ чистъ животъ! – Защото наоколо имъ е само нечистота. Азъ казвамъ на мухитѣ: много добрѣ, вие извършихте една отлична длъжность въ този свѣтъ! Сега нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, каква длъжность вършатъ мухитѣ въ свѣта.
към беседата >>
Срещна нѣкой писатель въ невидимия миръ, като духъ сега, питамъ го: не забѣлѣзвашъ ли, че въ сегашния ти животъ има нѣкаква несъобразность?
Тѣ си живѣятъ тукъ измежду васъ, и политика се развиватъ. Нѣкои отъ тѣхъ не можешъ да ги убѣдишъ, че сѫ умрѣли. Тия хора ще ги видишъ, че още спорятъ, дали има задгробенъ животъ, или не. Срещна нѣкой свещеникъ отъ онзи свѣтъ, питамъ го: има ли задгробенъ животъ, или не? – А, нѣма.
Срещна нѣкой писатель въ невидимия миръ, като духъ сега, питамъ го: не забѣлѣзвашъ ли, че въ сегашния ти животъ има нѣкаква несъобразность?
– Да, забѣлѣзвамъ нѣщо особено: денемъ срѣщамъ познатитѣ си, поздравлявамъ ги, снемамъ имъ шапка, но тѣ не искатъ да ми отговорятъ. Цѣли диванета сѫ! Вечерно врѣме ги срѣщамъ, поздравяваме се, разговаряме се. Казвамъ му, приятелю, не е така. Ти се намирашъ въ другъ свѣтъ, не си между живитѣ хора на земята.
към беседата >>
Каква е цѣльта на този обектъ?
Въ нашия животъ има двѣ направления, отъ една страна ние сме обектъ на ангелитѣ, които развиватъ своя животъ, а отъ друга страна ние сме обектъ за самитѣ насъ.
Каква е цѣльта на този обектъ?
Вие имате живота, имате и храната си. Мнозина отъ васъ иматъ всичко, каквото живота може да имъ даде, а при това пакъ не сѫ доволни? Защо не сте доволни? Значи има нѣщо, което ви липсва. Човѣкъ не е добилъ сѫщественото, което му трѣбва.
към беседата >>
Чудни сѫ хората по нѣкой пѫть, когато ми говорятъ за моралъ!
– Имамъ свои съображения. Тѣзи мухи послѣ се произнасятъ за мене: „Този господинъ е много добъръ човѣкъ, ние имаме особено мнѣние за него. Той ни даде хубаво угощение.“ И защо иматъ такова хубаво мнѣние за мене? Защото съмъ отстѫпилъ яденето си. Слѣдъ това, тѣзи мухи, за да изкажатъ благодарностьта си къмъ мене, кацватъ по носа ми, по лицето ми, благодарятъ ми.
Чудни сѫ хората по нѣкой пѫть, когато ми говорятъ за моралъ!
Ами че тѣзи мухи не водятъ чистъ животъ! – Защото наоколо имъ е само нечистота. Азъ казвамъ на мухитѣ: много добрѣ, вие извършихте една отлична длъжность въ този свѣтъ! Сега нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, каква длъжность вършатъ мухитѣ въ свѣта. Естественицитѣ иматъ думата за това нѣщо.
към беседата >>
– Да, забѣлѣзвамъ нѣщо особено: денемъ срѣщамъ познатитѣ си, поздравлявамъ ги, снемамъ имъ шапка, но тѣ не искатъ да ми отговорятъ.
Нѣкои отъ тѣхъ не можешъ да ги убѣдишъ, че сѫ умрѣли. Тия хора ще ги видишъ, че още спорятъ, дали има задгробенъ животъ, или не. Срещна нѣкой свещеникъ отъ онзи свѣтъ, питамъ го: има ли задгробенъ животъ, или не? – А, нѣма. Срещна нѣкой писатель въ невидимия миръ, като духъ сега, питамъ го: не забѣлѣзвашъ ли, че въ сегашния ти животъ има нѣкаква несъобразность?
– Да, забѣлѣзвамъ нѣщо особено: денемъ срѣщамъ познатитѣ си, поздравлявамъ ги, снемамъ имъ шапка, но тѣ не искатъ да ми отговорятъ.
Цѣли диванета сѫ! Вечерно врѣме ги срѣщамъ, поздравяваме се, разговаряме се. Казвамъ му, приятелю, не е така. Ти се намирашъ въ другъ свѣтъ, не си между живитѣ хора на земята.
към беседата >>
Вие имате живота, имате и храната си.
Въ нашия животъ има двѣ направления, отъ една страна ние сме обектъ на ангелитѣ, които развиватъ своя животъ, а отъ друга страна ние сме обектъ за самитѣ насъ. Каква е цѣльта на този обектъ?
Вие имате живота, имате и храната си.
Мнозина отъ васъ иматъ всичко, каквото живота може да имъ даде, а при това пакъ не сѫ доволни? Защо не сте доволни? Значи има нѣщо, което ви липсва. Човѣкъ не е добилъ сѫщественото, което му трѣбва. Нѣкои хора може да сѫ вкусили само отъ това сѫщественото, но вкусването е единъ прѣривенъ актъ въ живота.
към беседата >>
Ами че тѣзи мухи не водятъ чистъ животъ!
Тѣзи мухи послѣ се произнасятъ за мене: „Този господинъ е много добъръ човѣкъ, ние имаме особено мнѣние за него. Той ни даде хубаво угощение.“ И защо иматъ такова хубаво мнѣние за мене? Защото съмъ отстѫпилъ яденето си. Слѣдъ това, тѣзи мухи, за да изкажатъ благодарностьта си къмъ мене, кацватъ по носа ми, по лицето ми, благодарятъ ми. Чудни сѫ хората по нѣкой пѫть, когато ми говорятъ за моралъ!
Ами че тѣзи мухи не водятъ чистъ животъ!
– Защото наоколо имъ е само нечистота. Азъ казвамъ на мухитѣ: много добрѣ, вие извършихте една отлична длъжность въ този свѣтъ! Сега нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, каква длъжность вършатъ мухитѣ въ свѣта. Естественицитѣ иматъ думата за това нѣщо.
към беседата >>
Цѣли диванета сѫ!
Тия хора ще ги видишъ, че още спорятъ, дали има задгробенъ животъ, или не. Срещна нѣкой свещеникъ отъ онзи свѣтъ, питамъ го: има ли задгробенъ животъ, или не? – А, нѣма. Срещна нѣкой писатель въ невидимия миръ, като духъ сега, питамъ го: не забѣлѣзвашъ ли, че въ сегашния ти животъ има нѣкаква несъобразность? – Да, забѣлѣзвамъ нѣщо особено: денемъ срѣщамъ познатитѣ си, поздравлявамъ ги, снемамъ имъ шапка, но тѣ не искатъ да ми отговорятъ.
Цѣли диванета сѫ!
Вечерно врѣме ги срѣщамъ, поздравяваме се, разговаряме се. Казвамъ му, приятелю, не е така. Ти се намирашъ въ другъ свѣтъ, не си между живитѣ хора на земята.
към беседата >>
Мнозина отъ васъ иматъ всичко, каквото живота може да имъ даде, а при това пакъ не сѫ доволни?
Въ нашия животъ има двѣ направления, отъ една страна ние сме обектъ на ангелитѣ, които развиватъ своя животъ, а отъ друга страна ние сме обектъ за самитѣ насъ. Каква е цѣльта на този обектъ? Вие имате живота, имате и храната си.
Мнозина отъ васъ иматъ всичко, каквото живота може да имъ даде, а при това пакъ не сѫ доволни?
Защо не сте доволни? Значи има нѣщо, което ви липсва. Човѣкъ не е добилъ сѫщественото, което му трѣбва. Нѣкои хора може да сѫ вкусили само отъ това сѫщественото, но вкусването е единъ прѣривенъ актъ въ живота. Нѣкой казва: прѣдчувствувамъ нѣщо, прѣдвкусвамъ нѣщо.
към беседата >>
– Защото наоколо имъ е само нечистота.
Той ни даде хубаво угощение.“ И защо иматъ такова хубаво мнѣние за мене? Защото съмъ отстѫпилъ яденето си. Слѣдъ това, тѣзи мухи, за да изкажатъ благодарностьта си къмъ мене, кацватъ по носа ми, по лицето ми, благодарятъ ми. Чудни сѫ хората по нѣкой пѫть, когато ми говорятъ за моралъ! Ами че тѣзи мухи не водятъ чистъ животъ!
– Защото наоколо имъ е само нечистота.
Азъ казвамъ на мухитѣ: много добрѣ, вие извършихте една отлична длъжность въ този свѣтъ! Сега нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, каква длъжность вършатъ мухитѣ въ свѣта. Естественицитѣ иматъ думата за това нѣщо.
към беседата >>
Вечерно врѣме ги срѣщамъ, поздравяваме се, разговаряме се.
Срещна нѣкой свещеникъ отъ онзи свѣтъ, питамъ го: има ли задгробенъ животъ, или не? – А, нѣма. Срещна нѣкой писатель въ невидимия миръ, като духъ сега, питамъ го: не забѣлѣзвашъ ли, че въ сегашния ти животъ има нѣкаква несъобразность? – Да, забѣлѣзвамъ нѣщо особено: денемъ срѣщамъ познатитѣ си, поздравлявамъ ги, снемамъ имъ шапка, но тѣ не искатъ да ми отговорятъ. Цѣли диванета сѫ!
Вечерно врѣме ги срѣщамъ, поздравяваме се, разговаряме се.
Казвамъ му, приятелю, не е така. Ти се намирашъ въ другъ свѣтъ, не си между живитѣ хора на земята.
към беседата >>
Защо не сте доволни?
Въ нашия животъ има двѣ направления, отъ една страна ние сме обектъ на ангелитѣ, които развиватъ своя животъ, а отъ друга страна ние сме обектъ за самитѣ насъ. Каква е цѣльта на този обектъ? Вие имате живота, имате и храната си. Мнозина отъ васъ иматъ всичко, каквото живота може да имъ даде, а при това пакъ не сѫ доволни?
Защо не сте доволни?
Значи има нѣщо, което ви липсва. Човѣкъ не е добилъ сѫщественото, което му трѣбва. Нѣкои хора може да сѫ вкусили само отъ това сѫщественото, но вкусването е единъ прѣривенъ актъ въ живота. Нѣкой казва: прѣдчувствувамъ нѣщо, прѣдвкусвамъ нѣщо. Да, но вкусването е посока, къмъ която ние се движимъ.
към беседата >>
Азъ казвамъ на мухитѣ: много добрѣ, вие извършихте една отлична длъжность въ този свѣтъ!
Защото съмъ отстѫпилъ яденето си. Слѣдъ това, тѣзи мухи, за да изкажатъ благодарностьта си къмъ мене, кацватъ по носа ми, по лицето ми, благодарятъ ми. Чудни сѫ хората по нѣкой пѫть, когато ми говорятъ за моралъ! Ами че тѣзи мухи не водятъ чистъ животъ! – Защото наоколо имъ е само нечистота.
Азъ казвамъ на мухитѣ: много добрѣ, вие извършихте една отлична длъжность въ този свѣтъ!
Сега нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, каква длъжность вършатъ мухитѣ въ свѣта. Естественицитѣ иматъ думата за това нѣщо.
към беседата >>
Казвамъ му, приятелю, не е така.
– А, нѣма. Срещна нѣкой писатель въ невидимия миръ, като духъ сега, питамъ го: не забѣлѣзвашъ ли, че въ сегашния ти животъ има нѣкаква несъобразность? – Да, забѣлѣзвамъ нѣщо особено: денемъ срѣщамъ познатитѣ си, поздравлявамъ ги, снемамъ имъ шапка, но тѣ не искатъ да ми отговорятъ. Цѣли диванета сѫ! Вечерно врѣме ги срѣщамъ, поздравяваме се, разговаряме се.
Казвамъ му, приятелю, не е така.
Ти се намирашъ въ другъ свѣтъ, не си между живитѣ хора на земята.
към беседата >>
Значи има нѣщо, което ви липсва.
Въ нашия животъ има двѣ направления, отъ една страна ние сме обектъ на ангелитѣ, които развиватъ своя животъ, а отъ друга страна ние сме обектъ за самитѣ насъ. Каква е цѣльта на този обектъ? Вие имате живота, имате и храната си. Мнозина отъ васъ иматъ всичко, каквото живота може да имъ даде, а при това пакъ не сѫ доволни? Защо не сте доволни?
Значи има нѣщо, което ви липсва.
Човѣкъ не е добилъ сѫщественото, което му трѣбва. Нѣкои хора може да сѫ вкусили само отъ това сѫщественото, но вкусването е единъ прѣривенъ актъ въ живота. Нѣкой казва: прѣдчувствувамъ нѣщо, прѣдвкусвамъ нѣщо. Да, но вкусването е посока, къмъ която ние се движимъ. Писанието казва: „Опитайте ме и вижте, че съмъ благъ“.
към беседата >>
Сега нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, каква длъжность вършатъ мухитѣ въ свѣта.
Слѣдъ това, тѣзи мухи, за да изкажатъ благодарностьта си къмъ мене, кацватъ по носа ми, по лицето ми, благодарятъ ми. Чудни сѫ хората по нѣкой пѫть, когато ми говорятъ за моралъ! Ами че тѣзи мухи не водятъ чистъ животъ! – Защото наоколо имъ е само нечистота. Азъ казвамъ на мухитѣ: много добрѣ, вие извършихте една отлична длъжность въ този свѣтъ!
Сега нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, каква длъжность вършатъ мухитѣ въ свѣта.
Естественицитѣ иматъ думата за това нѣщо.
към беседата >>
Ти се намирашъ въ другъ свѣтъ, не си между живитѣ хора на земята.
Срещна нѣкой писатель въ невидимия миръ, като духъ сега, питамъ го: не забѣлѣзвашъ ли, че въ сегашния ти животъ има нѣкаква несъобразность? – Да, забѣлѣзвамъ нѣщо особено: денемъ срѣщамъ познатитѣ си, поздравлявамъ ги, снемамъ имъ шапка, но тѣ не искатъ да ми отговорятъ. Цѣли диванета сѫ! Вечерно врѣме ги срѣщамъ, поздравяваме се, разговаряме се. Казвамъ му, приятелю, не е така.
Ти се намирашъ въ другъ свѣтъ, не си между живитѣ хора на земята.
към беседата >>
Човѣкъ не е добилъ сѫщественото, което му трѣбва.
Каква е цѣльта на този обектъ? Вие имате живота, имате и храната си. Мнозина отъ васъ иматъ всичко, каквото живота може да имъ даде, а при това пакъ не сѫ доволни? Защо не сте доволни? Значи има нѣщо, което ви липсва.
Човѣкъ не е добилъ сѫщественото, което му трѣбва.
Нѣкои хора може да сѫ вкусили само отъ това сѫщественото, но вкусването е единъ прѣривенъ актъ въ живота. Нѣкой казва: прѣдчувствувамъ нѣщо, прѣдвкусвамъ нѣщо. Да, но вкусването е посока, къмъ която ние се движимъ. Писанието казва: „Опитайте ме и вижте, че съмъ благъ“. Защо трѣбва да вкусимъ?
към беседата >>
Естественицитѣ иматъ думата за това нѣщо.
Чудни сѫ хората по нѣкой пѫть, когато ми говорятъ за моралъ! Ами че тѣзи мухи не водятъ чистъ животъ! – Защото наоколо имъ е само нечистота. Азъ казвамъ на мухитѣ: много добрѣ, вие извършихте една отлична длъжность въ този свѣтъ! Сега нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, каква длъжность вършатъ мухитѣ въ свѣта.
Естественицитѣ иматъ думата за това нѣщо.
към беседата >>
Ще кажете, че окултната наука изяснява нѣщата тъй или иначе.
Ще кажете, че окултната наука изяснява нѣщата тъй или иначе.
Може, но азъ обяснявамъ нѣщата тъй, както ги виждамъ сега, а не както ги описва нѣкоя философия. Свѣтътъ е пъленъ съ ненапрѣднали души, които трѣбва да се освѣтлятъ. И ние, които живѣемъ тукъ на земята, трѣбва да имаме толкова свѣтла мисъль, че да освѣтлимъ всички тия души и да имъ дадемъ потикъ да се развиватъ. Въ тия религиозни събрания, които ставатъ тукъ, около всѣки единъ отъ васъ има много ненапрѣднали души, които искатъ да се освѣтлятъ, да се подигнатъ. Нѣкой пѫть се усѣщате скърбни, песимистично настроени.
към беседата >>
Нѣкои хора може да сѫ вкусили само отъ това сѫщественото, но вкусването е единъ прѣривенъ актъ въ живота.
Вие имате живота, имате и храната си. Мнозина отъ васъ иматъ всичко, каквото живота може да имъ даде, а при това пакъ не сѫ доволни? Защо не сте доволни? Значи има нѣщо, което ви липсва. Човѣкъ не е добилъ сѫщественото, което му трѣбва.
Нѣкои хора може да сѫ вкусили само отъ това сѫщественото, но вкусването е единъ прѣривенъ актъ въ живота.
Нѣкой казва: прѣдчувствувамъ нѣщо, прѣдвкусвамъ нѣщо. Да, но вкусването е посока, къмъ която ние се движимъ. Писанието казва: „Опитайте ме и вижте, че съмъ благъ“. Защо трѣбва да вкусимъ? – За да видимъ Божията благость.
към беседата >>
„И обхождаше Исусъ Галилея“.
„И обхождаше Исусъ Галилея“.
То значи, че Исусъ обхожда нашия животъ, разглежда какви сѫ нашитѣ мисли и чувства. Исусъ живѣе въ нашия животъ, но не и въ нашето тѣло. Човѣкъ може да живѣе въ тѣлото си, и извънъ тѣлото си. Какъ разбирате тази мисъль? Както човѣкъ може да живѣе въ кѫщата си и извънъ кѫщата си, така може да живѣе въ тѣлото си и извънъ тѣлото си.
към беседата >>
Може, но азъ обяснявамъ нѣщата тъй, както ги виждамъ сега, а не както ги описва нѣкоя философия.
Ще кажете, че окултната наука изяснява нѣщата тъй или иначе.
Може, но азъ обяснявамъ нѣщата тъй, както ги виждамъ сега, а не както ги описва нѣкоя философия.
Свѣтътъ е пъленъ съ ненапрѣднали души, които трѣбва да се освѣтлятъ. И ние, които живѣемъ тукъ на земята, трѣбва да имаме толкова свѣтла мисъль, че да освѣтлимъ всички тия души и да имъ дадемъ потикъ да се развиватъ. Въ тия религиозни събрания, които ставатъ тукъ, около всѣки единъ отъ васъ има много ненапрѣднали души, които искатъ да се освѣтлятъ, да се подигнатъ. Нѣкой пѫть се усѣщате скърбни, песимистично настроени. Това сѫ души, които обикалятъ около васъ и искатъ да имъ помогнете.
към беседата >>
Нѣкой казва: прѣдчувствувамъ нѣщо, прѣдвкусвамъ нѣщо.
Мнозина отъ васъ иматъ всичко, каквото живота може да имъ даде, а при това пакъ не сѫ доволни? Защо не сте доволни? Значи има нѣщо, което ви липсва. Човѣкъ не е добилъ сѫщественото, което му трѣбва. Нѣкои хора може да сѫ вкусили само отъ това сѫщественото, но вкусването е единъ прѣривенъ актъ въ живота.
Нѣкой казва: прѣдчувствувамъ нѣщо, прѣдвкусвамъ нѣщо.
Да, но вкусването е посока, къмъ която ние се движимъ. Писанието казва: „Опитайте ме и вижте, че съмъ благъ“. Защо трѣбва да вкусимъ? – За да видимъ Божията благость. Обаче ако ние се спремъ върху думата вкусване, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че животътъ може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка.
към беседата >>
То значи, че Исусъ обхожда нашия животъ, разглежда какви сѫ нашитѣ мисли и чувства.
„И обхождаше Исусъ Галилея“.
То значи, че Исусъ обхожда нашия животъ, разглежда какви сѫ нашитѣ мисли и чувства.
Исусъ живѣе въ нашия животъ, но не и въ нашето тѣло. Човѣкъ може да живѣе въ тѣлото си, и извънъ тѣлото си. Какъ разбирате тази мисъль? Както човѣкъ може да живѣе въ кѫщата си и извънъ кѫщата си, така може да живѣе въ тѣлото си и извънъ тѣлото си. Човѣшката душа има това свойство, че може да се смалява, може и да се разширява, да става голѣма колкото слънцето, колкото цѣлата слънчева система.
към беседата >>
Свѣтътъ е пъленъ съ ненапрѣднали души, които трѣбва да се освѣтлятъ.
Ще кажете, че окултната наука изяснява нѣщата тъй или иначе. Може, но азъ обяснявамъ нѣщата тъй, както ги виждамъ сега, а не както ги описва нѣкоя философия.
Свѣтътъ е пъленъ съ ненапрѣднали души, които трѣбва да се освѣтлятъ.
И ние, които живѣемъ тукъ на земята, трѣбва да имаме толкова свѣтла мисъль, че да освѣтлимъ всички тия души и да имъ дадемъ потикъ да се развиватъ. Въ тия религиозни събрания, които ставатъ тукъ, около всѣки единъ отъ васъ има много ненапрѣднали души, които искатъ да се освѣтлятъ, да се подигнатъ. Нѣкой пѫть се усѣщате скърбни, песимистично настроени. Това сѫ души, които обикалятъ около васъ и искатъ да имъ помогнете. Тѣ хлопатъ на вашитѣ врати и казватъ: помогнете ни!
към беседата >>
Да, но вкусването е посока, къмъ която ние се движимъ.
Защо не сте доволни? Значи има нѣщо, което ви липсва. Човѣкъ не е добилъ сѫщественото, което му трѣбва. Нѣкои хора може да сѫ вкусили само отъ това сѫщественото, но вкусването е единъ прѣривенъ актъ въ живота. Нѣкой казва: прѣдчувствувамъ нѣщо, прѣдвкусвамъ нѣщо.
Да, но вкусването е посока, къмъ която ние се движимъ.
Писанието казва: „Опитайте ме и вижте, че съмъ благъ“. Защо трѣбва да вкусимъ? – За да видимъ Божията благость. Обаче ако ние се спремъ върху думата вкусване, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че животътъ може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка. Нѣкой пѫть можемъ да вкусимъ и отъ единъ невидимъ плодъ.
към беседата >>
Исусъ живѣе въ нашия животъ, но не и въ нашето тѣло.
„И обхождаше Исусъ Галилея“. То значи, че Исусъ обхожда нашия животъ, разглежда какви сѫ нашитѣ мисли и чувства.
Исусъ живѣе въ нашия животъ, но не и въ нашето тѣло.
Човѣкъ може да живѣе въ тѣлото си, и извънъ тѣлото си. Какъ разбирате тази мисъль? Както човѣкъ може да живѣе въ кѫщата си и извънъ кѫщата си, така може да живѣе въ тѣлото си и извънъ тѣлото си. Човѣшката душа има това свойство, че може да се смалява, може и да се разширява, да става голѣма колкото слънцето, колкото цѣлата слънчева система. Това зависи отъ мисъльта на човѣка.
към беседата >>
И ние, които живѣемъ тукъ на земята, трѣбва да имаме толкова свѣтла мисъль, че да освѣтлимъ всички тия души и да имъ дадемъ потикъ да се развиватъ.
Ще кажете, че окултната наука изяснява нѣщата тъй или иначе. Може, но азъ обяснявамъ нѣщата тъй, както ги виждамъ сега, а не както ги описва нѣкоя философия. Свѣтътъ е пъленъ съ ненапрѣднали души, които трѣбва да се освѣтлятъ.
И ние, които живѣемъ тукъ на земята, трѣбва да имаме толкова свѣтла мисъль, че да освѣтлимъ всички тия души и да имъ дадемъ потикъ да се развиватъ.
Въ тия религиозни събрания, които ставатъ тукъ, около всѣки единъ отъ васъ има много ненапрѣднали души, които искатъ да се освѣтлятъ, да се подигнатъ. Нѣкой пѫть се усѣщате скърбни, песимистично настроени. Това сѫ души, които обикалятъ около васъ и искатъ да имъ помогнете. Тѣ хлопатъ на вашитѣ врати и казватъ: помогнете ни! Крайна бѣднотия има около насъ!
към беседата >>
Писанието казва: „Опитайте ме и вижте, че съмъ благъ“.
Значи има нѣщо, което ви липсва. Човѣкъ не е добилъ сѫщественото, което му трѣбва. Нѣкои хора може да сѫ вкусили само отъ това сѫщественото, но вкусването е единъ прѣривенъ актъ въ живота. Нѣкой казва: прѣдчувствувамъ нѣщо, прѣдвкусвамъ нѣщо. Да, но вкусването е посока, къмъ която ние се движимъ.
Писанието казва: „Опитайте ме и вижте, че съмъ благъ“.
Защо трѣбва да вкусимъ? – За да видимъ Божията благость. Обаче ако ние се спремъ върху думата вкусване, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че животътъ може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка. Нѣкой пѫть можемъ да вкусимъ и отъ единъ невидимъ плодъ. Напримѣръ, нѣкой щастливъ човѣкъ напише едно съчинение, или направи нѣкоя хубава кѫща и си казва: слѣдъ като умра, 100 или 200 години слѣдъ смъртьта ми, какъ ли ще се произнесатъ хората, като гледатъ кѫщата ми?
към беседата >>
Човѣкъ може да живѣе въ тѣлото си, и извънъ тѣлото си.
„И обхождаше Исусъ Галилея“. То значи, че Исусъ обхожда нашия животъ, разглежда какви сѫ нашитѣ мисли и чувства. Исусъ живѣе въ нашия животъ, но не и въ нашето тѣло.
Човѣкъ може да живѣе въ тѣлото си, и извънъ тѣлото си.
Какъ разбирате тази мисъль? Както човѣкъ може да живѣе въ кѫщата си и извънъ кѫщата си, така може да живѣе въ тѣлото си и извънъ тѣлото си. Човѣшката душа има това свойство, че може да се смалява, може и да се разширява, да става голѣма колкото слънцето, колкото цѣлата слънчева система. Това зависи отъ мисъльта на човѣка. Казвамъ: по закона на внушението вие може да си внушитѣ да станете не физически голѣми, а духовно силни.
към беседата >>
Въ тия религиозни събрания, които ставатъ тукъ, около всѣки единъ отъ васъ има много ненапрѣднали души, които искатъ да се освѣтлятъ, да се подигнатъ.
Ще кажете, че окултната наука изяснява нѣщата тъй или иначе. Може, но азъ обяснявамъ нѣщата тъй, както ги виждамъ сега, а не както ги описва нѣкоя философия. Свѣтътъ е пъленъ съ ненапрѣднали души, които трѣбва да се освѣтлятъ. И ние, които живѣемъ тукъ на земята, трѣбва да имаме толкова свѣтла мисъль, че да освѣтлимъ всички тия души и да имъ дадемъ потикъ да се развиватъ.
Въ тия религиозни събрания, които ставатъ тукъ, около всѣки единъ отъ васъ има много ненапрѣднали души, които искатъ да се освѣтлятъ, да се подигнатъ.
Нѣкой пѫть се усѣщате скърбни, песимистично настроени. Това сѫ души, които обикалятъ около васъ и искатъ да имъ помогнете. Тѣ хлопатъ на вашитѣ врати и казватъ: помогнете ни! Крайна бѣднотия има около насъ! Вие казвате: не, не знамъ какво ми стана, много ми е тѫжно.
към беседата >>
Защо трѣбва да вкусимъ?
Човѣкъ не е добилъ сѫщественото, което му трѣбва. Нѣкои хора може да сѫ вкусили само отъ това сѫщественото, но вкусването е единъ прѣривенъ актъ въ живота. Нѣкой казва: прѣдчувствувамъ нѣщо, прѣдвкусвамъ нѣщо. Да, но вкусването е посока, къмъ която ние се движимъ. Писанието казва: „Опитайте ме и вижте, че съмъ благъ“.
Защо трѣбва да вкусимъ?
– За да видимъ Божията благость. Обаче ако ние се спремъ върху думата вкусване, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че животътъ може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка. Нѣкой пѫть можемъ да вкусимъ и отъ единъ невидимъ плодъ. Напримѣръ, нѣкой щастливъ човѣкъ напише едно съчинение, или направи нѣкоя хубава кѫща и си казва: слѣдъ като умра, 100 или 200 години слѣдъ смъртьта ми, какъ ли ще се произнесатъ хората, като гледатъ кѫщата ми? Какво ли ще кажатъ за мене?
към беседата >>
Какъ разбирате тази мисъль?
„И обхождаше Исусъ Галилея“. То значи, че Исусъ обхожда нашия животъ, разглежда какви сѫ нашитѣ мисли и чувства. Исусъ живѣе въ нашия животъ, но не и въ нашето тѣло. Човѣкъ може да живѣе въ тѣлото си, и извънъ тѣлото си.
Какъ разбирате тази мисъль?
Както човѣкъ може да живѣе въ кѫщата си и извънъ кѫщата си, така може да живѣе въ тѣлото си и извънъ тѣлото си. Човѣшката душа има това свойство, че може да се смалява, може и да се разширява, да става голѣма колкото слънцето, колкото цѣлата слънчева система. Това зависи отъ мисъльта на човѣка. Казвамъ: по закона на внушението вие може да си внушитѣ да станете не физически голѣми, а духовно силни. Ако концентрирамъ силно мисъльта си, азъ ще мога да дигна своята лупа въ въздуха.
към беседата >>
Нѣкой пѫть се усѣщате скърбни, песимистично настроени.
Ще кажете, че окултната наука изяснява нѣщата тъй или иначе. Може, но азъ обяснявамъ нѣщата тъй, както ги виждамъ сега, а не както ги описва нѣкоя философия. Свѣтътъ е пъленъ съ ненапрѣднали души, които трѣбва да се освѣтлятъ. И ние, които живѣемъ тукъ на земята, трѣбва да имаме толкова свѣтла мисъль, че да освѣтлимъ всички тия души и да имъ дадемъ потикъ да се развиватъ. Въ тия религиозни събрания, които ставатъ тукъ, около всѣки единъ отъ васъ има много ненапрѣднали души, които искатъ да се освѣтлятъ, да се подигнатъ.
Нѣкой пѫть се усѣщате скърбни, песимистично настроени.
Това сѫ души, които обикалятъ около васъ и искатъ да имъ помогнете. Тѣ хлопатъ на вашитѣ врати и казватъ: помогнете ни! Крайна бѣднотия има около насъ! Вие казвате: не, не знамъ какво ми стана, много ми е тѫжно. – Това сѫ вашитѣ дѣди и прадѣди, които ви искатъ помощь.
към беседата >>
– За да видимъ Божията благость.
Нѣкои хора може да сѫ вкусили само отъ това сѫщественото, но вкусването е единъ прѣривенъ актъ въ живота. Нѣкой казва: прѣдчувствувамъ нѣщо, прѣдвкусвамъ нѣщо. Да, но вкусването е посока, къмъ която ние се движимъ. Писанието казва: „Опитайте ме и вижте, че съмъ благъ“. Защо трѣбва да вкусимъ?
– За да видимъ Божията благость.
Обаче ако ние се спремъ върху думата вкусване, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че животътъ може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка. Нѣкой пѫть можемъ да вкусимъ и отъ единъ невидимъ плодъ. Напримѣръ, нѣкой щастливъ човѣкъ напише едно съчинение, или направи нѣкоя хубава кѫща и си казва: слѣдъ като умра, 100 или 200 години слѣдъ смъртьта ми, какъ ли ще се произнесатъ хората, като гледатъ кѫщата ми? Какво ли ще кажатъ за мене? И този човѣкъ се радва прѣдварително, прѣдвкусва отъ удоволствието, че ще харесатъ кѫщата му.
към беседата >>
Както човѣкъ може да живѣе въ кѫщата си и извънъ кѫщата си, така може да живѣе въ тѣлото си и извънъ тѣлото си.
„И обхождаше Исусъ Галилея“. То значи, че Исусъ обхожда нашия животъ, разглежда какви сѫ нашитѣ мисли и чувства. Исусъ живѣе въ нашия животъ, но не и въ нашето тѣло. Човѣкъ може да живѣе въ тѣлото си, и извънъ тѣлото си. Какъ разбирате тази мисъль?
Както човѣкъ може да живѣе въ кѫщата си и извънъ кѫщата си, така може да живѣе въ тѣлото си и извънъ тѣлото си.
Човѣшката душа има това свойство, че може да се смалява, може и да се разширява, да става голѣма колкото слънцето, колкото цѣлата слънчева система. Това зависи отъ мисъльта на човѣка. Казвамъ: по закона на внушението вие може да си внушитѣ да станете не физически голѣми, а духовно силни. Ако концентрирамъ силно мисъльта си, азъ ще мога да дигна своята лупа въ въздуха. Нѣкой казватъ: азъ имамъ силна мисъль, всичко мога да направя съ нея.
към беседата >>
Това сѫ души, които обикалятъ около васъ и искатъ да имъ помогнете.
Може, но азъ обяснявамъ нѣщата тъй, както ги виждамъ сега, а не както ги описва нѣкоя философия. Свѣтътъ е пъленъ съ ненапрѣднали души, които трѣбва да се освѣтлятъ. И ние, които живѣемъ тукъ на земята, трѣбва да имаме толкова свѣтла мисъль, че да освѣтлимъ всички тия души и да имъ дадемъ потикъ да се развиватъ. Въ тия религиозни събрания, които ставатъ тукъ, около всѣки единъ отъ васъ има много ненапрѣднали души, които искатъ да се освѣтлятъ, да се подигнатъ. Нѣкой пѫть се усѣщате скърбни, песимистично настроени.
Това сѫ души, които обикалятъ около васъ и искатъ да имъ помогнете.
Тѣ хлопатъ на вашитѣ врати и казватъ: помогнете ни! Крайна бѣднотия има около насъ! Вие казвате: не, не знамъ какво ми стана, много ми е тѫжно. – Това сѫ вашитѣ дѣди и прадѣди, които ви искатъ помощь.
към беседата >>
Обаче ако ние се спремъ върху думата вкусване, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че животътъ може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка.
Нѣкой казва: прѣдчувствувамъ нѣщо, прѣдвкусвамъ нѣщо. Да, но вкусването е посока, къмъ която ние се движимъ. Писанието казва: „Опитайте ме и вижте, че съмъ благъ“. Защо трѣбва да вкусимъ? – За да видимъ Божията благость.
Обаче ако ние се спремъ върху думата вкусване, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че животътъ може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка.
Нѣкой пѫть можемъ да вкусимъ и отъ единъ невидимъ плодъ. Напримѣръ, нѣкой щастливъ човѣкъ напише едно съчинение, или направи нѣкоя хубава кѫща и си казва: слѣдъ като умра, 100 или 200 години слѣдъ смъртьта ми, какъ ли ще се произнесатъ хората, като гледатъ кѫщата ми? Какво ли ще кажатъ за мене? И този човѣкъ се радва прѣдварително, прѣдвкусва отъ удоволствието, че ще харесатъ кѫщата му. Човѣкъ може да си фантазира за кѫщитѣ, които е направилъ и оставилъ на своитѣ близки, но всички тѣ не сѫ нищо друго освѣнъ единъ паметникъ.
към беседата >>
Човѣшката душа има това свойство, че може да се смалява, може и да се разширява, да става голѣма колкото слънцето, колкото цѣлата слънчева система.
То значи, че Исусъ обхожда нашия животъ, разглежда какви сѫ нашитѣ мисли и чувства. Исусъ живѣе въ нашия животъ, но не и въ нашето тѣло. Човѣкъ може да живѣе въ тѣлото си, и извънъ тѣлото си. Какъ разбирате тази мисъль? Както човѣкъ може да живѣе въ кѫщата си и извънъ кѫщата си, така може да живѣе въ тѣлото си и извънъ тѣлото си.
Човѣшката душа има това свойство, че може да се смалява, може и да се разширява, да става голѣма колкото слънцето, колкото цѣлата слънчева система.
Това зависи отъ мисъльта на човѣка. Казвамъ: по закона на внушението вие може да си внушитѣ да станете не физически голѣми, а духовно силни. Ако концентрирамъ силно мисъльта си, азъ ще мога да дигна своята лупа въ въздуха. Нѣкой казватъ: азъ имамъ силна мисъль, всичко мога да направя съ нея. Питамъ: можете ли съ мисъльта си да дигнете тази лупа?
към беседата >>
Тѣ хлопатъ на вашитѣ врати и казватъ: помогнете ни!
Свѣтътъ е пъленъ съ ненапрѣднали души, които трѣбва да се освѣтлятъ. И ние, които живѣемъ тукъ на земята, трѣбва да имаме толкова свѣтла мисъль, че да освѣтлимъ всички тия души и да имъ дадемъ потикъ да се развиватъ. Въ тия религиозни събрания, които ставатъ тукъ, около всѣки единъ отъ васъ има много ненапрѣднали души, които искатъ да се освѣтлятъ, да се подигнатъ. Нѣкой пѫть се усѣщате скърбни, песимистично настроени. Това сѫ души, които обикалятъ около васъ и искатъ да имъ помогнете.
Тѣ хлопатъ на вашитѣ врати и казватъ: помогнете ни!
Крайна бѣднотия има около насъ! Вие казвате: не, не знамъ какво ми стана, много ми е тѫжно. – Това сѫ вашитѣ дѣди и прадѣди, които ви искатъ помощь.
към беседата >>
Нѣкой пѫть можемъ да вкусимъ и отъ единъ невидимъ плодъ.
Да, но вкусването е посока, къмъ която ние се движимъ. Писанието казва: „Опитайте ме и вижте, че съмъ благъ“. Защо трѣбва да вкусимъ? – За да видимъ Божията благость. Обаче ако ние се спремъ върху думата вкусване, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че животътъ може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка.
Нѣкой пѫть можемъ да вкусимъ и отъ единъ невидимъ плодъ.
Напримѣръ, нѣкой щастливъ човѣкъ напише едно съчинение, или направи нѣкоя хубава кѫща и си казва: слѣдъ като умра, 100 или 200 години слѣдъ смъртьта ми, какъ ли ще се произнесатъ хората, като гледатъ кѫщата ми? Какво ли ще кажатъ за мене? И този човѣкъ се радва прѣдварително, прѣдвкусва отъ удоволствието, че ще харесатъ кѫщата му. Човѣкъ може да си фантазира за кѫщитѣ, които е направилъ и оставилъ на своитѣ близки, но всички тѣ не сѫ нищо друго освѣнъ единъ паметникъ. Питамъ: единъ паметникъ можа ли да увѣковѣчи човѣка?
към беседата >>
Това зависи отъ мисъльта на човѣка.
Исусъ живѣе въ нашия животъ, но не и въ нашето тѣло. Човѣкъ може да живѣе въ тѣлото си, и извънъ тѣлото си. Какъ разбирате тази мисъль? Както човѣкъ може да живѣе въ кѫщата си и извънъ кѫщата си, така може да живѣе въ тѣлото си и извънъ тѣлото си. Човѣшката душа има това свойство, че може да се смалява, може и да се разширява, да става голѣма колкото слънцето, колкото цѣлата слънчева система.
Това зависи отъ мисъльта на човѣка.
Казвамъ: по закона на внушението вие може да си внушитѣ да станете не физически голѣми, а духовно силни. Ако концентрирамъ силно мисъльта си, азъ ще мога да дигна своята лупа въ въздуха. Нѣкой казватъ: азъ имамъ силна мисъль, всичко мога да направя съ нея. Питамъ: можете ли съ мисъльта си да дигнете тази лупа? – Не мога.
към беседата >>
Крайна бѣднотия има около насъ!
И ние, които живѣемъ тукъ на земята, трѣбва да имаме толкова свѣтла мисъль, че да освѣтлимъ всички тия души и да имъ дадемъ потикъ да се развиватъ. Въ тия религиозни събрания, които ставатъ тукъ, около всѣки единъ отъ васъ има много ненапрѣднали души, които искатъ да се освѣтлятъ, да се подигнатъ. Нѣкой пѫть се усѣщате скърбни, песимистично настроени. Това сѫ души, които обикалятъ около васъ и искатъ да имъ помогнете. Тѣ хлопатъ на вашитѣ врати и казватъ: помогнете ни!
Крайна бѣднотия има около насъ!
Вие казвате: не, не знамъ какво ми стана, много ми е тѫжно. – Това сѫ вашитѣ дѣди и прадѣди, които ви искатъ помощь.
към беседата >>
Напримѣръ, нѣкой щастливъ човѣкъ напише едно съчинение, или направи нѣкоя хубава кѫща и си казва: слѣдъ като умра, 100 или 200 години слѣдъ смъртьта ми, какъ ли ще се произнесатъ хората, като гледатъ кѫщата ми?
Писанието казва: „Опитайте ме и вижте, че съмъ благъ“. Защо трѣбва да вкусимъ? – За да видимъ Божията благость. Обаче ако ние се спремъ върху думата вкусване, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че животътъ може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка. Нѣкой пѫть можемъ да вкусимъ и отъ единъ невидимъ плодъ.
Напримѣръ, нѣкой щастливъ човѣкъ напише едно съчинение, или направи нѣкоя хубава кѫща и си казва: слѣдъ като умра, 100 или 200 години слѣдъ смъртьта ми, какъ ли ще се произнесатъ хората, като гледатъ кѫщата ми?
Какво ли ще кажатъ за мене? И този човѣкъ се радва прѣдварително, прѣдвкусва отъ удоволствието, че ще харесатъ кѫщата му. Човѣкъ може да си фантазира за кѫщитѣ, които е направилъ и оставилъ на своитѣ близки, но всички тѣ не сѫ нищо друго освѣнъ единъ паметникъ. Питамъ: единъ паметникъ можа ли да увѣковѣчи човѣка? Всички слънчеви системи, които сега съществуватъ на земята, не сѫ нищо друго, освѣнъ паметници.
към беседата >>
Казвамъ: по закона на внушението вие може да си внушитѣ да станете не физически голѣми, а духовно силни.
Човѣкъ може да живѣе въ тѣлото си, и извънъ тѣлото си. Какъ разбирате тази мисъль? Както човѣкъ може да живѣе въ кѫщата си и извънъ кѫщата си, така може да живѣе въ тѣлото си и извънъ тѣлото си. Човѣшката душа има това свойство, че може да се смалява, може и да се разширява, да става голѣма колкото слънцето, колкото цѣлата слънчева система. Това зависи отъ мисъльта на човѣка.
Казвамъ: по закона на внушението вие може да си внушитѣ да станете не физически голѣми, а духовно силни.
Ако концентрирамъ силно мисъльта си, азъ ще мога да дигна своята лупа въ въздуха. Нѣкой казватъ: азъ имамъ силна мисъль, всичко мога да направя съ нея. Питамъ: можете ли съ мисъльта си да дигнете тази лупа? – Не мога. Тогава не се самозаблуждавай.
към беседата >>
Вие казвате: не, не знамъ какво ми стана, много ми е тѫжно.
Въ тия религиозни събрания, които ставатъ тукъ, около всѣки единъ отъ васъ има много ненапрѣднали души, които искатъ да се освѣтлятъ, да се подигнатъ. Нѣкой пѫть се усѣщате скърбни, песимистично настроени. Това сѫ души, които обикалятъ около васъ и искатъ да имъ помогнете. Тѣ хлопатъ на вашитѣ врати и казватъ: помогнете ни! Крайна бѣднотия има около насъ!
Вие казвате: не, не знамъ какво ми стана, много ми е тѫжно.
– Това сѫ вашитѣ дѣди и прадѣди, които ви искатъ помощь.
към беседата >>
Какво ли ще кажатъ за мене?
Защо трѣбва да вкусимъ? – За да видимъ Божията благость. Обаче ако ние се спремъ върху думата вкусване, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че животътъ може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка. Нѣкой пѫть можемъ да вкусимъ и отъ единъ невидимъ плодъ. Напримѣръ, нѣкой щастливъ човѣкъ напише едно съчинение, или направи нѣкоя хубава кѫща и си казва: слѣдъ като умра, 100 или 200 години слѣдъ смъртьта ми, какъ ли ще се произнесатъ хората, като гледатъ кѫщата ми?
Какво ли ще кажатъ за мене?
И този човѣкъ се радва прѣдварително, прѣдвкусва отъ удоволствието, че ще харесатъ кѫщата му. Човѣкъ може да си фантазира за кѫщитѣ, които е направилъ и оставилъ на своитѣ близки, но всички тѣ не сѫ нищо друго освѣнъ единъ паметникъ. Питамъ: единъ паметникъ можа ли да увѣковѣчи човѣка? Всички слънчеви системи, които сега съществуватъ на земята, не сѫ нищо друго, освѣнъ паметници. Нашата земя е сѫщо единъ паметникъ.
към беседата >>
Ако концентрирамъ силно мисъльта си, азъ ще мога да дигна своята лупа въ въздуха.
Какъ разбирате тази мисъль? Както човѣкъ може да живѣе въ кѫщата си и извънъ кѫщата си, така може да живѣе въ тѣлото си и извънъ тѣлото си. Човѣшката душа има това свойство, че може да се смалява, може и да се разширява, да става голѣма колкото слънцето, колкото цѣлата слънчева система. Това зависи отъ мисъльта на човѣка. Казвамъ: по закона на внушението вие може да си внушитѣ да станете не физически голѣми, а духовно силни.
Ако концентрирамъ силно мисъльта си, азъ ще мога да дигна своята лупа въ въздуха.
Нѣкой казватъ: азъ имамъ силна мисъль, всичко мога да направя съ нея. Питамъ: можете ли съ мисъльта си да дигнете тази лупа? – Не мога. Тогава не се самозаблуждавай. Е, други нѣща мога да вдигна. Какви?
към беседата >>
– Това сѫ вашитѣ дѣди и прадѣди, които ви искатъ помощь.
Нѣкой пѫть се усѣщате скърбни, песимистично настроени. Това сѫ души, които обикалятъ около васъ и искатъ да имъ помогнете. Тѣ хлопатъ на вашитѣ врати и казватъ: помогнете ни! Крайна бѣднотия има около насъ! Вие казвате: не, не знамъ какво ми стана, много ми е тѫжно.
– Това сѫ вашитѣ дѣди и прадѣди, които ви искатъ помощь.
към беседата >>
И този човѣкъ се радва прѣдварително, прѣдвкусва отъ удоволствието, че ще харесатъ кѫщата му.
– За да видимъ Божията благость. Обаче ако ние се спремъ върху думата вкусване, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че животътъ може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка. Нѣкой пѫть можемъ да вкусимъ и отъ единъ невидимъ плодъ. Напримѣръ, нѣкой щастливъ човѣкъ напише едно съчинение, или направи нѣкоя хубава кѫща и си казва: слѣдъ като умра, 100 или 200 години слѣдъ смъртьта ми, какъ ли ще се произнесатъ хората, като гледатъ кѫщата ми? Какво ли ще кажатъ за мене?
И този човѣкъ се радва прѣдварително, прѣдвкусва отъ удоволствието, че ще харесатъ кѫщата му.
Човѣкъ може да си фантазира за кѫщитѣ, които е направилъ и оставилъ на своитѣ близки, но всички тѣ не сѫ нищо друго освѣнъ единъ паметникъ. Питамъ: единъ паметникъ можа ли да увѣковѣчи човѣка? Всички слънчеви системи, които сега съществуватъ на земята, не сѫ нищо друго, освѣнъ паметници. Нашата земя е сѫщо единъ паметникъ. На какво?
към беседата >>
Нѣкой казватъ: азъ имамъ силна мисъль, всичко мога да направя съ нея.
Както човѣкъ може да живѣе въ кѫщата си и извънъ кѫщата си, така може да живѣе въ тѣлото си и извънъ тѣлото си. Човѣшката душа има това свойство, че може да се смалява, може и да се разширява, да става голѣма колкото слънцето, колкото цѣлата слънчева система. Това зависи отъ мисъльта на човѣка. Казвамъ: по закона на внушението вие може да си внушитѣ да станете не физически голѣми, а духовно силни. Ако концентрирамъ силно мисъльта си, азъ ще мога да дигна своята лупа въ въздуха.
Нѣкой казватъ: азъ имамъ силна мисъль, всичко мога да направя съ нея.
Питамъ: можете ли съ мисъльта си да дигнете тази лупа? – Не мога. Тогава не се самозаблуждавай. Е, други нѣща мога да вдигна. Какви? – Сламки.
към беседата >>
Исусъ, ходеше изъ Галилея, за да покаже на хората, че тѣхнитѣ убѣждения сѫ криви.
Исусъ, ходеше изъ Галилея, за да покаже на хората, че тѣхнитѣ убѣждения сѫ криви.
Проповѣдваше имъ, че има единъ Богъ, около Когото трѣбва да се обединятъ всички. Вие ще ми проповѣдвате, че молитвата е безполезна. Не, молете се и къмъ Бога се обърнете! Гледате нѣкой писатель пише, но вие не виждате, че около него обикалятъ до 100-ина ненапреднали, некултурни души отъ невидимия свѣтъ, и всѣка отъ тѣхъ се изрежда и му казва: пиши, пиши това нѣщо! Напише той едно изречение, дойде друга нѣкоя душа, казва му: напиши това!
към беседата >>
Човѣкъ може да си фантазира за кѫщитѣ, които е направилъ и оставилъ на своитѣ близки, но всички тѣ не сѫ нищо друго освѣнъ единъ паметникъ.
Обаче ако ние се спремъ върху думата вкусване, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че животътъ може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка. Нѣкой пѫть можемъ да вкусимъ и отъ единъ невидимъ плодъ. Напримѣръ, нѣкой щастливъ човѣкъ напише едно съчинение, или направи нѣкоя хубава кѫща и си казва: слѣдъ като умра, 100 или 200 години слѣдъ смъртьта ми, какъ ли ще се произнесатъ хората, като гледатъ кѫщата ми? Какво ли ще кажатъ за мене? И този човѣкъ се радва прѣдварително, прѣдвкусва отъ удоволствието, че ще харесатъ кѫщата му.
Човѣкъ може да си фантазира за кѫщитѣ, които е направилъ и оставилъ на своитѣ близки, но всички тѣ не сѫ нищо друго освѣнъ единъ паметникъ.
Питамъ: единъ паметникъ можа ли да увѣковѣчи човѣка? Всички слънчеви системи, които сега съществуватъ на земята, не сѫ нищо друго, освѣнъ паметници. Нашата земя е сѫщо единъ паметникъ. На какво? – На човѣшкото падение.
към беседата >>
Питамъ: можете ли съ мисъльта си да дигнете тази лупа?
Човѣшката душа има това свойство, че може да се смалява, може и да се разширява, да става голѣма колкото слънцето, колкото цѣлата слънчева система. Това зависи отъ мисъльта на човѣка. Казвамъ: по закона на внушението вие може да си внушитѣ да станете не физически голѣми, а духовно силни. Ако концентрирамъ силно мисъльта си, азъ ще мога да дигна своята лупа въ въздуха. Нѣкой казватъ: азъ имамъ силна мисъль, всичко мога да направя съ нея.
Питамъ: можете ли съ мисъльта си да дигнете тази лупа?
– Не мога. Тогава не се самозаблуждавай. Е, други нѣща мога да вдигна. Какви? – Сламки. Че кой не може да дигне сламката?
към беседата >>
Проповѣдваше имъ, че има единъ Богъ, около Когото трѣбва да се обединятъ всички.
Исусъ, ходеше изъ Галилея, за да покаже на хората, че тѣхнитѣ убѣждения сѫ криви.
Проповѣдваше имъ, че има единъ Богъ, около Когото трѣбва да се обединятъ всички.
Вие ще ми проповѣдвате, че молитвата е безполезна. Не, молете се и къмъ Бога се обърнете! Гледате нѣкой писатель пише, но вие не виждате, че около него обикалятъ до 100-ина ненапреднали, некултурни души отъ невидимия свѣтъ, и всѣка отъ тѣхъ се изрежда и му казва: пиши, пиши това нѣщо! Напише той едно изречение, дойде друга нѣкоя душа, казва му: напиши това! Дойде трета, четвърта, изредятъ се всички и най-после той привърши съчинението си.
към беседата >>
Питамъ: единъ паметникъ можа ли да увѣковѣчи човѣка?
Нѣкой пѫть можемъ да вкусимъ и отъ единъ невидимъ плодъ. Напримѣръ, нѣкой щастливъ човѣкъ напише едно съчинение, или направи нѣкоя хубава кѫща и си казва: слѣдъ като умра, 100 или 200 години слѣдъ смъртьта ми, какъ ли ще се произнесатъ хората, като гледатъ кѫщата ми? Какво ли ще кажатъ за мене? И този човѣкъ се радва прѣдварително, прѣдвкусва отъ удоволствието, че ще харесатъ кѫщата му. Човѣкъ може да си фантазира за кѫщитѣ, които е направилъ и оставилъ на своитѣ близки, но всички тѣ не сѫ нищо друго освѣнъ единъ паметникъ.
Питамъ: единъ паметникъ можа ли да увѣковѣчи човѣка?
Всички слънчеви системи, които сега съществуватъ на земята, не сѫ нищо друго, освѣнъ паметници. Нашата земя е сѫщо единъ паметникъ. На какво? – На човѣшкото падение. Слънцето е паметникъ на човѣшкото въздигане и изкупление.
към беседата >>
– Не мога.
Това зависи отъ мисъльта на човѣка. Казвамъ: по закона на внушението вие може да си внушитѣ да станете не физически голѣми, а духовно силни. Ако концентрирамъ силно мисъльта си, азъ ще мога да дигна своята лупа въ въздуха. Нѣкой казватъ: азъ имамъ силна мисъль, всичко мога да направя съ нея. Питамъ: можете ли съ мисъльта си да дигнете тази лупа?
– Не мога.
Тогава не се самозаблуждавай. Е, други нѣща мога да вдигна. Какви? – Сламки. Че кой не може да дигне сламката? Въ какво седи нашата философия?
към беседата >>
Вие ще ми проповѣдвате, че молитвата е безполезна.
Исусъ, ходеше изъ Галилея, за да покаже на хората, че тѣхнитѣ убѣждения сѫ криви. Проповѣдваше имъ, че има единъ Богъ, около Когото трѣбва да се обединятъ всички.
Вие ще ми проповѣдвате, че молитвата е безполезна.
Не, молете се и къмъ Бога се обърнете! Гледате нѣкой писатель пише, но вие не виждате, че около него обикалятъ до 100-ина ненапреднали, некултурни души отъ невидимия свѣтъ, и всѣка отъ тѣхъ се изрежда и му казва: пиши, пиши това нѣщо! Напише той едно изречение, дойде друга нѣкоя душа, казва му: напиши това! Дойде трета, четвърта, изредятъ се всички и най-после той привърши съчинението си. И всички хора казватъ: излѣзе едно хубаво философско съчинение, за просвѣта на българския народъ!
към беседата >>
Всички слънчеви системи, които сега съществуватъ на земята, не сѫ нищо друго, освѣнъ паметници.
Напримѣръ, нѣкой щастливъ човѣкъ напише едно съчинение, или направи нѣкоя хубава кѫща и си казва: слѣдъ като умра, 100 или 200 години слѣдъ смъртьта ми, какъ ли ще се произнесатъ хората, като гледатъ кѫщата ми? Какво ли ще кажатъ за мене? И този човѣкъ се радва прѣдварително, прѣдвкусва отъ удоволствието, че ще харесатъ кѫщата му. Човѣкъ може да си фантазира за кѫщитѣ, които е направилъ и оставилъ на своитѣ близки, но всички тѣ не сѫ нищо друго освѣнъ единъ паметникъ. Питамъ: единъ паметникъ можа ли да увѣковѣчи човѣка?
Всички слънчеви системи, които сега съществуватъ на земята, не сѫ нищо друго, освѣнъ паметници.
Нашата земя е сѫщо единъ паметникъ. На какво? – На човѣшкото падение. Слънцето е паметникъ на човѣшкото въздигане и изкупление. Сириусъ, тази по-далечна звѣзда, е паметникъ на човѣшкото развитие, на човѣшката култура.
към беседата >>
Тогава не се самозаблуждавай.
Казвамъ: по закона на внушението вие може да си внушитѣ да станете не физически голѣми, а духовно силни. Ако концентрирамъ силно мисъльта си, азъ ще мога да дигна своята лупа въ въздуха. Нѣкой казватъ: азъ имамъ силна мисъль, всичко мога да направя съ нея. Питамъ: можете ли съ мисъльта си да дигнете тази лупа? – Не мога.
Тогава не се самозаблуждавай.
Е, други нѣща мога да вдигна. Какви? – Сламки. Че кой не може да дигне сламката? Въ какво седи нашата философия? Можешъ ли, като духнешъ върху единъ човѣкъ да го дигнешъ въ въздуха?
към беседата >>
Не, молете се и къмъ Бога се обърнете!
Исусъ, ходеше изъ Галилея, за да покаже на хората, че тѣхнитѣ убѣждения сѫ криви. Проповѣдваше имъ, че има единъ Богъ, около Когото трѣбва да се обединятъ всички. Вие ще ми проповѣдвате, че молитвата е безполезна.
Не, молете се и къмъ Бога се обърнете!
Гледате нѣкой писатель пише, но вие не виждате, че около него обикалятъ до 100-ина ненапреднали, некултурни души отъ невидимия свѣтъ, и всѣка отъ тѣхъ се изрежда и му казва: пиши, пиши това нѣщо! Напише той едно изречение, дойде друга нѣкоя душа, казва му: напиши това! Дойде трета, четвърта, изредятъ се всички и най-после той привърши съчинението си. И всички хора казватъ: излѣзе едно хубаво философско съчинение, за просвѣта на българския народъ! Да, съчинение на 100 глупави души, които не знаятъ своя пѫть къмъ Бога, а пишатъ.
към беседата >>
Нашата земя е сѫщо единъ паметникъ.
Какво ли ще кажатъ за мене? И този човѣкъ се радва прѣдварително, прѣдвкусва отъ удоволствието, че ще харесатъ кѫщата му. Човѣкъ може да си фантазира за кѫщитѣ, които е направилъ и оставилъ на своитѣ близки, но всички тѣ не сѫ нищо друго освѣнъ единъ паметникъ. Питамъ: единъ паметникъ можа ли да увѣковѣчи човѣка? Всички слънчеви системи, които сега съществуватъ на земята, не сѫ нищо друго, освѣнъ паметници.
Нашата земя е сѫщо единъ паметникъ.
На какво? – На човѣшкото падение. Слънцето е паметникъ на човѣшкото въздигане и изкупление. Сириусъ, тази по-далечна звѣзда, е паметникъ на човѣшкото развитие, на човѣшката култура. Всички тия системи си иматъ своето прѣдназначение.
към беседата >>
Е, други нѣща мога да вдигна. Какви?
Ако концентрирамъ силно мисъльта си, азъ ще мога да дигна своята лупа въ въздуха. Нѣкой казватъ: азъ имамъ силна мисъль, всичко мога да направя съ нея. Питамъ: можете ли съ мисъльта си да дигнете тази лупа? – Не мога. Тогава не се самозаблуждавай.
Е, други нѣща мога да вдигна. Какви?
– Сламки. Че кой не може да дигне сламката? Въ какво седи нашата философия? Можешъ ли, като духнешъ върху единъ човѣкъ да го дигнешъ въ въздуха? Не казвамъ да го дигнешъ съ нѣкоя бомба, но така да го подигнешъ, че този човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ да ти е благодаренъ, че си го дигналъ въ въздуха.
към беседата >>
Гледате нѣкой писатель пише, но вие не виждате, че около него обикалятъ до 100-ина ненапреднали, некултурни души отъ невидимия свѣтъ, и всѣка отъ тѣхъ се изрежда и му казва: пиши, пиши това нѣщо!
Исусъ, ходеше изъ Галилея, за да покаже на хората, че тѣхнитѣ убѣждения сѫ криви. Проповѣдваше имъ, че има единъ Богъ, около Когото трѣбва да се обединятъ всички. Вие ще ми проповѣдвате, че молитвата е безполезна. Не, молете се и къмъ Бога се обърнете!
Гледате нѣкой писатель пише, но вие не виждате, че около него обикалятъ до 100-ина ненапреднали, некултурни души отъ невидимия свѣтъ, и всѣка отъ тѣхъ се изрежда и му казва: пиши, пиши това нѣщо!
Напише той едно изречение, дойде друга нѣкоя душа, казва му: напиши това! Дойде трета, четвърта, изредятъ се всички и най-после той привърши съчинението си. И всички хора казватъ: излѣзе едно хубаво философско съчинение, за просвѣта на българския народъ! Да, съчинение на 100 глупави души, които не знаятъ своя пѫть къмъ Бога, а пишатъ. Не, има и други светящи души!
към беседата >>
На какво?
И този човѣкъ се радва прѣдварително, прѣдвкусва отъ удоволствието, че ще харесатъ кѫщата му. Човѣкъ може да си фантазира за кѫщитѣ, които е направилъ и оставилъ на своитѣ близки, но всички тѣ не сѫ нищо друго освѣнъ единъ паметникъ. Питамъ: единъ паметникъ можа ли да увѣковѣчи човѣка? Всички слънчеви системи, които сега съществуватъ на земята, не сѫ нищо друго, освѣнъ паметници. Нашата земя е сѫщо единъ паметникъ.
На какво?
– На човѣшкото падение. Слънцето е паметникъ на човѣшкото въздигане и изкупление. Сириусъ, тази по-далечна звѣзда, е паметникъ на човѣшкото развитие, на човѣшката култура. Всички тия системи си иматъ своето прѣдназначение. Въ тѣхъ живѣятъ напреднали сѫщества, по-напрѣднали въ своята възрасть отъ насъ понеже сѫ излѣзли много по-рано отъ Бога.
към беседата >>
– Сламки.
Нѣкой казватъ: азъ имамъ силна мисъль, всичко мога да направя съ нея. Питамъ: можете ли съ мисъльта си да дигнете тази лупа? – Не мога. Тогава не се самозаблуждавай. Е, други нѣща мога да вдигна. Какви?
– Сламки.
Че кой не може да дигне сламката? Въ какво седи нашата философия? Можешъ ли, като духнешъ върху единъ човѣкъ да го дигнешъ въ въздуха? Не казвамъ да го дигнешъ съ нѣкоя бомба, но така да го подигнешъ, че този човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ да ти е благодаренъ, че си го дигналъ въ въздуха. Това е разумна мисъль, която сѫществува въ свѣта, и която всичко може да направи.
към беседата >>
Напише той едно изречение, дойде друга нѣкоя душа, казва му: напиши това!
Исусъ, ходеше изъ Галилея, за да покаже на хората, че тѣхнитѣ убѣждения сѫ криви. Проповѣдваше имъ, че има единъ Богъ, около Когото трѣбва да се обединятъ всички. Вие ще ми проповѣдвате, че молитвата е безполезна. Не, молете се и къмъ Бога се обърнете! Гледате нѣкой писатель пише, но вие не виждате, че около него обикалятъ до 100-ина ненапреднали, некултурни души отъ невидимия свѣтъ, и всѣка отъ тѣхъ се изрежда и му казва: пиши, пиши това нѣщо!
Напише той едно изречение, дойде друга нѣкоя душа, казва му: напиши това!
Дойде трета, четвърта, изредятъ се всички и най-после той привърши съчинението си. И всички хора казватъ: излѣзе едно хубаво философско съчинение, за просвѣта на българския народъ! Да, съчинение на 100 глупави души, които не знаятъ своя пѫть къмъ Бога, а пишатъ. Не, има и други светящи души! Въ момента, когато сте въ мракъ, когато сте нападнати отъ нѣкои ненапрѣднали души, ще дойде една отъ тия свѣтли души и ще ви каже: Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина – ще ви внуши една нова мисъль, една нова идея и вие ще се подигнете.
към беседата >>
– На човѣшкото падение.
Човѣкъ може да си фантазира за кѫщитѣ, които е направилъ и оставилъ на своитѣ близки, но всички тѣ не сѫ нищо друго освѣнъ единъ паметникъ. Питамъ: единъ паметникъ можа ли да увѣковѣчи човѣка? Всички слънчеви системи, които сега съществуватъ на земята, не сѫ нищо друго, освѣнъ паметници. Нашата земя е сѫщо единъ паметникъ. На какво?
– На човѣшкото падение.
Слънцето е паметникъ на човѣшкото въздигане и изкупление. Сириусъ, тази по-далечна звѣзда, е паметникъ на човѣшкото развитие, на човѣшката култура. Всички тия системи си иматъ своето прѣдназначение. Въ тѣхъ живѣятъ напреднали сѫщества, по-напрѣднали въ своята възрасть отъ насъ понеже сѫ излѣзли много по-рано отъ Бога. Тѣхната мѫдрость е толкова велика, че културата на съврѣменнитѣ хора, въ сравнение, напримѣръ съ културата на Сириуса, е още въ своитѣ пелени.
към беседата >>
Че кой не може да дигне сламката?
Питамъ: можете ли съ мисъльта си да дигнете тази лупа? – Не мога. Тогава не се самозаблуждавай. Е, други нѣща мога да вдигна. Какви? – Сламки.
Че кой не може да дигне сламката?
Въ какво седи нашата философия? Можешъ ли, като духнешъ върху единъ човѣкъ да го дигнешъ въ въздуха? Не казвамъ да го дигнешъ съ нѣкоя бомба, но така да го подигнешъ, че този човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ да ти е благодаренъ, че си го дигналъ въ въздуха. Това е разумна мисъль, която сѫществува въ свѣта, и която всичко може да направи. Ние не трѣбва да си губимъ цѣнното врѣме за глупави работи.
към беседата >>
Дойде трета, четвърта, изредятъ се всички и най-после той привърши съчинението си.
Проповѣдваше имъ, че има единъ Богъ, около Когото трѣбва да се обединятъ всички. Вие ще ми проповѣдвате, че молитвата е безполезна. Не, молете се и къмъ Бога се обърнете! Гледате нѣкой писатель пише, но вие не виждате, че около него обикалятъ до 100-ина ненапреднали, некултурни души отъ невидимия свѣтъ, и всѣка отъ тѣхъ се изрежда и му казва: пиши, пиши това нѣщо! Напише той едно изречение, дойде друга нѣкоя душа, казва му: напиши това!
Дойде трета, четвърта, изредятъ се всички и най-после той привърши съчинението си.
И всички хора казватъ: излѣзе едно хубаво философско съчинение, за просвѣта на българския народъ! Да, съчинение на 100 глупави души, които не знаятъ своя пѫть къмъ Бога, а пишатъ. Не, има и други светящи души! Въ момента, когато сте въ мракъ, когато сте нападнати отъ нѣкои ненапрѣднали души, ще дойде една отъ тия свѣтли души и ще ви каже: Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина – ще ви внуши една нова мисъль, една нова идея и вие ще се подигнете. Тия свѣтли души казватъ: погледни нагорѣ!
към беседата >>
Слънцето е паметникъ на човѣшкото въздигане и изкупление.
Питамъ: единъ паметникъ можа ли да увѣковѣчи човѣка? Всички слънчеви системи, които сега съществуватъ на земята, не сѫ нищо друго, освѣнъ паметници. Нашата земя е сѫщо единъ паметникъ. На какво? – На човѣшкото падение.
Слънцето е паметникъ на човѣшкото въздигане и изкупление.
Сириусъ, тази по-далечна звѣзда, е паметникъ на човѣшкото развитие, на човѣшката култура. Всички тия системи си иматъ своето прѣдназначение. Въ тѣхъ живѣятъ напреднали сѫщества, по-напрѣднали въ своята възрасть отъ насъ понеже сѫ излѣзли много по-рано отъ Бога. Тѣхната мѫдрость е толкова велика, че културата на съврѣменнитѣ хора, въ сравнение, напримѣръ съ културата на Сириуса, е още въ своитѣ пелени. Съврѣменнитѣ хора прѣдъ сѫществата на Сириуса не сѫ даже и като дѣца.
към беседата >>
Въ какво седи нашата философия?
– Не мога. Тогава не се самозаблуждавай. Е, други нѣща мога да вдигна. Какви? – Сламки. Че кой не може да дигне сламката?
Въ какво седи нашата философия?
Можешъ ли, като духнешъ върху единъ човѣкъ да го дигнешъ въ въздуха? Не казвамъ да го дигнешъ съ нѣкоя бомба, но така да го подигнешъ, че този човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ да ти е благодаренъ, че си го дигналъ въ въздуха. Това е разумна мисъль, която сѫществува въ свѣта, и която всичко може да направи. Ние не трѣбва да си губимъ цѣнното врѣме за глупави работи. За какво трѣбва да го употрѣбимъ?
към беседата >>
И всички хора казватъ: излѣзе едно хубаво философско съчинение, за просвѣта на българския народъ!
Вие ще ми проповѣдвате, че молитвата е безполезна. Не, молете се и къмъ Бога се обърнете! Гледате нѣкой писатель пише, но вие не виждате, че около него обикалятъ до 100-ина ненапреднали, некултурни души отъ невидимия свѣтъ, и всѣка отъ тѣхъ се изрежда и му казва: пиши, пиши това нѣщо! Напише той едно изречение, дойде друга нѣкоя душа, казва му: напиши това! Дойде трета, четвърта, изредятъ се всички и най-после той привърши съчинението си.
И всички хора казватъ: излѣзе едно хубаво философско съчинение, за просвѣта на българския народъ!
Да, съчинение на 100 глупави души, които не знаятъ своя пѫть къмъ Бога, а пишатъ. Не, има и други светящи души! Въ момента, когато сте въ мракъ, когато сте нападнати отъ нѣкои ненапрѣднали души, ще дойде една отъ тия свѣтли души и ще ви каже: Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина – ще ви внуши една нова мисъль, една нова идея и вие ще се подигнете. Тия свѣтли души казватъ: погледни нагорѣ! Ние ще бѫдемъ съ тебъ!
към беседата >>
Сириусъ, тази по-далечна звѣзда, е паметникъ на човѣшкото развитие, на човѣшката култура.
Всички слънчеви системи, които сега съществуватъ на земята, не сѫ нищо друго, освѣнъ паметници. Нашата земя е сѫщо единъ паметникъ. На какво? – На човѣшкото падение. Слънцето е паметникъ на човѣшкото въздигане и изкупление.
Сириусъ, тази по-далечна звѣзда, е паметникъ на човѣшкото развитие, на човѣшката култура.
Всички тия системи си иматъ своето прѣдназначение. Въ тѣхъ живѣятъ напреднали сѫщества, по-напрѣднали въ своята възрасть отъ насъ понеже сѫ излѣзли много по-рано отъ Бога. Тѣхната мѫдрость е толкова велика, че културата на съврѣменнитѣ хора, въ сравнение, напримѣръ съ културата на Сириуса, е още въ своитѣ пелени. Съврѣменнитѣ хора прѣдъ сѫществата на Сириуса не сѫ даже и като дѣца. Единъ день, когато нашата слънчева система завърши своето развитие, своята еволюция, ще мине прѣзъ пѫтя на Сириуса.
към беседата >>
Можешъ ли, като духнешъ върху единъ човѣкъ да го дигнешъ въ въздуха?
Тогава не се самозаблуждавай. Е, други нѣща мога да вдигна. Какви? – Сламки. Че кой не може да дигне сламката? Въ какво седи нашата философия?
Можешъ ли, като духнешъ върху единъ човѣкъ да го дигнешъ въ въздуха?
Не казвамъ да го дигнешъ съ нѣкоя бомба, но така да го подигнешъ, че този човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ да ти е благодаренъ, че си го дигналъ въ въздуха. Това е разумна мисъль, която сѫществува въ свѣта, и която всичко може да направи. Ние не трѣбва да си губимъ цѣнното врѣме за глупави работи. За какво трѣбва да го употрѣбимъ? – За сѫществени нѣща.
към беседата >>
Да, съчинение на 100 глупави души, които не знаятъ своя пѫть къмъ Бога, а пишатъ.
Не, молете се и къмъ Бога се обърнете! Гледате нѣкой писатель пише, но вие не виждате, че около него обикалятъ до 100-ина ненапреднали, некултурни души отъ невидимия свѣтъ, и всѣка отъ тѣхъ се изрежда и му казва: пиши, пиши това нѣщо! Напише той едно изречение, дойде друга нѣкоя душа, казва му: напиши това! Дойде трета, четвърта, изредятъ се всички и най-после той привърши съчинението си. И всички хора казватъ: излѣзе едно хубаво философско съчинение, за просвѣта на българския народъ!
Да, съчинение на 100 глупави души, които не знаятъ своя пѫть къмъ Бога, а пишатъ.
Не, има и други светящи души! Въ момента, когато сте въ мракъ, когато сте нападнати отъ нѣкои ненапрѣднали души, ще дойде една отъ тия свѣтли души и ще ви каже: Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина – ще ви внуши една нова мисъль, една нова идея и вие ще се подигнете. Тия свѣтли души казватъ: погледни нагорѣ! Ние ще бѫдемъ съ тебъ! Това сѫ помощници, ангели хранители на човѣчеството.
към беседата >>
Всички тия системи си иматъ своето прѣдназначение.
Нашата земя е сѫщо единъ паметникъ. На какво? – На човѣшкото падение. Слънцето е паметникъ на човѣшкото въздигане и изкупление. Сириусъ, тази по-далечна звѣзда, е паметникъ на човѣшкото развитие, на човѣшката култура.
Всички тия системи си иматъ своето прѣдназначение.
Въ тѣхъ живѣятъ напреднали сѫщества, по-напрѣднали въ своята възрасть отъ насъ понеже сѫ излѣзли много по-рано отъ Бога. Тѣхната мѫдрость е толкова велика, че културата на съврѣменнитѣ хора, въ сравнение, напримѣръ съ културата на Сириуса, е още въ своитѣ пелени. Съврѣменнитѣ хора прѣдъ сѫществата на Сириуса не сѫ даже и като дѣца. Единъ день, когато нашата слънчева система завърши своето развитие, своята еволюция, ще мине прѣзъ пѫтя на Сириуса. Всички сѫщества не сѫ отъ една и сѫща категория.
към беседата >>
Не казвамъ да го дигнешъ съ нѣкоя бомба, но така да го подигнешъ, че този човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ да ти е благодаренъ, че си го дигналъ въ въздуха.
Е, други нѣща мога да вдигна. Какви? – Сламки. Че кой не може да дигне сламката? Въ какво седи нашата философия? Можешъ ли, като духнешъ върху единъ човѣкъ да го дигнешъ въ въздуха?
Не казвамъ да го дигнешъ съ нѣкоя бомба, но така да го подигнешъ, че този човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ да ти е благодаренъ, че си го дигналъ въ въздуха.
Това е разумна мисъль, която сѫществува въ свѣта, и която всичко може да направи. Ние не трѣбва да си губимъ цѣнното врѣме за глупави работи. За какво трѣбва да го употрѣбимъ? – За сѫществени нѣща.
към беседата >>
Не, има и други светящи души!
Гледате нѣкой писатель пише, но вие не виждате, че около него обикалятъ до 100-ина ненапреднали, некултурни души отъ невидимия свѣтъ, и всѣка отъ тѣхъ се изрежда и му казва: пиши, пиши това нѣщо! Напише той едно изречение, дойде друга нѣкоя душа, казва му: напиши това! Дойде трета, четвърта, изредятъ се всички и най-после той привърши съчинението си. И всички хора казватъ: излѣзе едно хубаво философско съчинение, за просвѣта на българския народъ! Да, съчинение на 100 глупави души, които не знаятъ своя пѫть къмъ Бога, а пишатъ.
Не, има и други светящи души!
Въ момента, когато сте въ мракъ, когато сте нападнати отъ нѣкои ненапрѣднали души, ще дойде една отъ тия свѣтли души и ще ви каже: Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина – ще ви внуши една нова мисъль, една нова идея и вие ще се подигнете. Тия свѣтли души казватъ: погледни нагорѣ! Ние ще бѫдемъ съ тебъ! Това сѫ помощници, ангели хранители на човѣчеството. Въ всѣко отношение, въ всѣко направление тия напреднали души ви заобикалятъ.
към беседата >>
Въ тѣхъ живѣятъ напреднали сѫщества, по-напрѣднали въ своята възрасть отъ насъ понеже сѫ излѣзли много по-рано отъ Бога.
На какво? – На човѣшкото падение. Слънцето е паметникъ на човѣшкото въздигане и изкупление. Сириусъ, тази по-далечна звѣзда, е паметникъ на човѣшкото развитие, на човѣшката култура. Всички тия системи си иматъ своето прѣдназначение.
Въ тѣхъ живѣятъ напреднали сѫщества, по-напрѣднали въ своята възрасть отъ насъ понеже сѫ излѣзли много по-рано отъ Бога.
Тѣхната мѫдрость е толкова велика, че културата на съврѣменнитѣ хора, въ сравнение, напримѣръ съ културата на Сириуса, е още въ своитѣ пелени. Съврѣменнитѣ хора прѣдъ сѫществата на Сириуса не сѫ даже и като дѣца. Единъ день, когато нашата слънчева система завърши своето развитие, своята еволюция, ще мине прѣзъ пѫтя на Сириуса. Всички сѫщества не сѫ отъ една и сѫща категория. За да разберете тази вѫтрѣшна връзка, която сѫществува между всички небесни тѣла, трѣбва да сте въ едно по-напрѣднало съзнание.
към беседата >>
Това е разумна мисъль, която сѫществува въ свѣта, и която всичко може да направи.
– Сламки. Че кой не може да дигне сламката? Въ какво седи нашата философия? Можешъ ли, като духнешъ върху единъ човѣкъ да го дигнешъ въ въздуха? Не казвамъ да го дигнешъ съ нѣкоя бомба, но така да го подигнешъ, че този човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ да ти е благодаренъ, че си го дигналъ въ въздуха.
Това е разумна мисъль, която сѫществува въ свѣта, и която всичко може да направи.
Ние не трѣбва да си губимъ цѣнното врѣме за глупави работи. За какво трѣбва да го употрѣбимъ? – За сѫществени нѣща.
към беседата >>
Въ момента, когато сте въ мракъ, когато сте нападнати отъ нѣкои ненапрѣднали души, ще дойде една отъ тия свѣтли души и ще ви каже: Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина – ще ви внуши една нова мисъль, една нова идея и вие ще се подигнете.
Напише той едно изречение, дойде друга нѣкоя душа, казва му: напиши това! Дойде трета, четвърта, изредятъ се всички и най-после той привърши съчинението си. И всички хора казватъ: излѣзе едно хубаво философско съчинение, за просвѣта на българския народъ! Да, съчинение на 100 глупави души, които не знаятъ своя пѫть къмъ Бога, а пишатъ. Не, има и други светящи души!
Въ момента, когато сте въ мракъ, когато сте нападнати отъ нѣкои ненапрѣднали души, ще дойде една отъ тия свѣтли души и ще ви каже: Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина – ще ви внуши една нова мисъль, една нова идея и вие ще се подигнете.
Тия свѣтли души казватъ: погледни нагорѣ! Ние ще бѫдемъ съ тебъ! Това сѫ помощници, ангели хранители на човѣчеството. Въ всѣко отношение, въ всѣко направление тия напреднали души ви заобикалятъ. Благодарение на това, че сме заобиколени съ такива души, нашиятъ животъ може да сѫществува.
към беседата >>
Тѣхната мѫдрость е толкова велика, че културата на съврѣменнитѣ хора, въ сравнение, напримѣръ съ културата на Сириуса, е още въ своитѣ пелени.
– На човѣшкото падение. Слънцето е паметникъ на човѣшкото въздигане и изкупление. Сириусъ, тази по-далечна звѣзда, е паметникъ на човѣшкото развитие, на човѣшката култура. Всички тия системи си иматъ своето прѣдназначение. Въ тѣхъ живѣятъ напреднали сѫщества, по-напрѣднали въ своята възрасть отъ насъ понеже сѫ излѣзли много по-рано отъ Бога.
Тѣхната мѫдрость е толкова велика, че културата на съврѣменнитѣ хора, въ сравнение, напримѣръ съ културата на Сириуса, е още въ своитѣ пелени.
Съврѣменнитѣ хора прѣдъ сѫществата на Сириуса не сѫ даже и като дѣца. Единъ день, когато нашата слънчева система завърши своето развитие, своята еволюция, ще мине прѣзъ пѫтя на Сириуса. Всички сѫщества не сѫ отъ една и сѫща категория. За да разберете тази вѫтрѣшна връзка, която сѫществува между всички небесни тѣла, трѣбва да сте въ едно по-напрѣднало съзнание. Три вида слънчеви системи има споредъ мене.
към беседата >>
Ние не трѣбва да си губимъ цѣнното врѣме за глупави работи.
Че кой не може да дигне сламката? Въ какво седи нашата философия? Можешъ ли, като духнешъ върху единъ човѣкъ да го дигнешъ въ въздуха? Не казвамъ да го дигнешъ съ нѣкоя бомба, но така да го подигнешъ, че този човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ да ти е благодаренъ, че си го дигналъ въ въздуха. Това е разумна мисъль, която сѫществува въ свѣта, и която всичко може да направи.
Ние не трѣбва да си губимъ цѣнното врѣме за глупави работи.
За какво трѣбва да го употрѣбимъ? – За сѫществени нѣща.
към беседата >>
Тия свѣтли души казватъ: погледни нагорѣ!
Дойде трета, четвърта, изредятъ се всички и най-после той привърши съчинението си. И всички хора казватъ: излѣзе едно хубаво философско съчинение, за просвѣта на българския народъ! Да, съчинение на 100 глупави души, които не знаятъ своя пѫть къмъ Бога, а пишатъ. Не, има и други светящи души! Въ момента, когато сте въ мракъ, когато сте нападнати отъ нѣкои ненапрѣднали души, ще дойде една отъ тия свѣтли души и ще ви каже: Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина – ще ви внуши една нова мисъль, една нова идея и вие ще се подигнете.
Тия свѣтли души казватъ: погледни нагорѣ!
Ние ще бѫдемъ съ тебъ! Това сѫ помощници, ангели хранители на човѣчеството. Въ всѣко отношение, въ всѣко направление тия напреднали души ви заобикалятъ. Благодарение на това, че сме заобиколени съ такива души, нашиятъ животъ може да сѫществува. Затова всички трѣбва да бѫдемъ съ чисти сърдца, съ свѣтли умове, за да могатъ душитѣ, умоветѣ и сърдцата ни да станатъ олтарь на тия свѣтли души, на тия напрѣднали наши братя, за да работятъ съ насъ заедно.
към беседата >>
Съврѣменнитѣ хора прѣдъ сѫществата на Сириуса не сѫ даже и като дѣца.
Слънцето е паметникъ на човѣшкото въздигане и изкупление. Сириусъ, тази по-далечна звѣзда, е паметникъ на човѣшкото развитие, на човѣшката култура. Всички тия системи си иматъ своето прѣдназначение. Въ тѣхъ живѣятъ напреднали сѫщества, по-напрѣднали въ своята възрасть отъ насъ понеже сѫ излѣзли много по-рано отъ Бога. Тѣхната мѫдрость е толкова велика, че културата на съврѣменнитѣ хора, въ сравнение, напримѣръ съ културата на Сириуса, е още въ своитѣ пелени.
Съврѣменнитѣ хора прѣдъ сѫществата на Сириуса не сѫ даже и като дѣца.
Единъ день, когато нашата слънчева система завърши своето развитие, своята еволюция, ще мине прѣзъ пѫтя на Сириуса. Всички сѫщества не сѫ отъ една и сѫща категория. За да разберете тази вѫтрѣшна връзка, която сѫществува между всички небесни тѣла, трѣбва да сте въ едно по-напрѣднало съзнание. Три вида слънчеви системи има споредъ мене. Една отъ слънчевитѣ системи изразява материалния свѣтъ – най-грубитѣ желания, които сѫществуватъ въ всички сѫщества.
към беседата >>
За какво трѣбва да го употрѣбимъ?
Въ какво седи нашата философия? Можешъ ли, като духнешъ върху единъ човѣкъ да го дигнешъ въ въздуха? Не казвамъ да го дигнешъ съ нѣкоя бомба, но така да го подигнешъ, че този човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ да ти е благодаренъ, че си го дигналъ въ въздуха. Това е разумна мисъль, която сѫществува въ свѣта, и която всичко може да направи. Ние не трѣбва да си губимъ цѣнното врѣме за глупави работи.
За какво трѣбва да го употрѣбимъ?
– За сѫществени нѣща.
към беседата >>
Ние ще бѫдемъ съ тебъ!
И всички хора казватъ: излѣзе едно хубаво философско съчинение, за просвѣта на българския народъ! Да, съчинение на 100 глупави души, които не знаятъ своя пѫть къмъ Бога, а пишатъ. Не, има и други светящи души! Въ момента, когато сте въ мракъ, когато сте нападнати отъ нѣкои ненапрѣднали души, ще дойде една отъ тия свѣтли души и ще ви каже: Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина – ще ви внуши една нова мисъль, една нова идея и вие ще се подигнете. Тия свѣтли души казватъ: погледни нагорѣ!
Ние ще бѫдемъ съ тебъ!
Това сѫ помощници, ангели хранители на човѣчеството. Въ всѣко отношение, въ всѣко направление тия напреднали души ви заобикалятъ. Благодарение на това, че сме заобиколени съ такива души, нашиятъ животъ може да сѫществува. Затова всички трѣбва да бѫдемъ съ чисти сърдца, съ свѣтли умове, за да могатъ душитѣ, умоветѣ и сърдцата ни да станатъ олтарь на тия свѣтли души, на тия напрѣднали наши братя, за да работятъ съ насъ заедно.
към беседата >>
Единъ день, когато нашата слънчева система завърши своето развитие, своята еволюция, ще мине прѣзъ пѫтя на Сириуса.
Сириусъ, тази по-далечна звѣзда, е паметникъ на човѣшкото развитие, на човѣшката култура. Всички тия системи си иматъ своето прѣдназначение. Въ тѣхъ живѣятъ напреднали сѫщества, по-напрѣднали въ своята възрасть отъ насъ понеже сѫ излѣзли много по-рано отъ Бога. Тѣхната мѫдрость е толкова велика, че културата на съврѣменнитѣ хора, въ сравнение, напримѣръ съ културата на Сириуса, е още въ своитѣ пелени. Съврѣменнитѣ хора прѣдъ сѫществата на Сириуса не сѫ даже и като дѣца.
Единъ день, когато нашата слънчева система завърши своето развитие, своята еволюция, ще мине прѣзъ пѫтя на Сириуса.
Всички сѫщества не сѫ отъ една и сѫща категория. За да разберете тази вѫтрѣшна връзка, която сѫществува между всички небесни тѣла, трѣбва да сте въ едно по-напрѣднало съзнание. Три вида слънчеви системи има споредъ мене. Една отъ слънчевитѣ системи изразява материалния свѣтъ – най-грубитѣ желания, които сѫществуватъ въ всички сѫщества. Другитѣ слънчеви системи сѫ направени отъ по-фина духовна материя и спадатъ къмъ духовния, ангелски свѣтъ.
към беседата >>
– За сѫществени нѣща.
Можешъ ли, като духнешъ върху единъ човѣкъ да го дигнешъ въ въздуха? Не казвамъ да го дигнешъ съ нѣкоя бомба, но така да го подигнешъ, че този човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ да ти е благодаренъ, че си го дигналъ въ въздуха. Това е разумна мисъль, която сѫществува въ свѣта, и която всичко може да направи. Ние не трѣбва да си губимъ цѣнното врѣме за глупави работи. За какво трѣбва да го употрѣбимъ?
– За сѫществени нѣща.
към беседата >>
Това сѫ помощници, ангели хранители на човѣчеството.
Да, съчинение на 100 глупави души, които не знаятъ своя пѫть къмъ Бога, а пишатъ. Не, има и други светящи души! Въ момента, когато сте въ мракъ, когато сте нападнати отъ нѣкои ненапрѣднали души, ще дойде една отъ тия свѣтли души и ще ви каже: Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина – ще ви внуши една нова мисъль, една нова идея и вие ще се подигнете. Тия свѣтли души казватъ: погледни нагорѣ! Ние ще бѫдемъ съ тебъ!
Това сѫ помощници, ангели хранители на човѣчеството.
Въ всѣко отношение, въ всѣко направление тия напреднали души ви заобикалятъ. Благодарение на това, че сме заобиколени съ такива души, нашиятъ животъ може да сѫществува. Затова всички трѣбва да бѫдемъ съ чисти сърдца, съ свѣтли умове, за да могатъ душитѣ, умоветѣ и сърдцата ни да станатъ олтарь на тия свѣтли души, на тия напрѣднали наши братя, за да работятъ съ насъ заедно.
към беседата >>
Всички сѫщества не сѫ отъ една и сѫща категория.
Всички тия системи си иматъ своето прѣдназначение. Въ тѣхъ живѣятъ напреднали сѫщества, по-напрѣднали въ своята възрасть отъ насъ понеже сѫ излѣзли много по-рано отъ Бога. Тѣхната мѫдрость е толкова велика, че културата на съврѣменнитѣ хора, въ сравнение, напримѣръ съ културата на Сириуса, е още въ своитѣ пелени. Съврѣменнитѣ хора прѣдъ сѫществата на Сириуса не сѫ даже и като дѣца. Единъ день, когато нашата слънчева система завърши своето развитие, своята еволюция, ще мине прѣзъ пѫтя на Сириуса.
Всички сѫщества не сѫ отъ една и сѫща категория.
За да разберете тази вѫтрѣшна връзка, която сѫществува между всички небесни тѣла, трѣбва да сте въ едно по-напрѣднало съзнание. Три вида слънчеви системи има споредъ мене. Една отъ слънчевитѣ системи изразява материалния свѣтъ – най-грубитѣ желания, които сѫществуватъ въ всички сѫщества. Другитѣ слънчеви системи сѫ направени отъ по-фина духовна материя и спадатъ къмъ духовния, ангелски свѣтъ. Слѣдъ врѣме, когато вашитѣ духовни очи започнатъ да се развиватъ, вие ще виждате всички свѣтове.
към беседата >>
Сега да опрѣдѣля, кое е сѫщественото нѣщо у насъ.
Сега да опрѣдѣля, кое е сѫщественото нѣщо у насъ.
Музикантътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговата музика. Художникътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговото художество. Свещеникътъ, учительтъ, майката, бащата трѣбва да опрѣдѣлятъ, кои сѫ сѫществени нѣща въ тѣхния животъ. Въ всѣки човѣкъ има нѣколко сѫществени мисли. Тѣ сѫ мѣродавнитѣ, основнитѣ мисли.
към беседата >>
Въ всѣко отношение, въ всѣко направление тия напреднали души ви заобикалятъ.
Не, има и други светящи души! Въ момента, когато сте въ мракъ, когато сте нападнати отъ нѣкои ненапрѣднали души, ще дойде една отъ тия свѣтли души и ще ви каже: Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина – ще ви внуши една нова мисъль, една нова идея и вие ще се подигнете. Тия свѣтли души казватъ: погледни нагорѣ! Ние ще бѫдемъ съ тебъ! Това сѫ помощници, ангели хранители на човѣчеството.
Въ всѣко отношение, въ всѣко направление тия напреднали души ви заобикалятъ.
Благодарение на това, че сме заобиколени съ такива души, нашиятъ животъ може да сѫществува. Затова всички трѣбва да бѫдемъ съ чисти сърдца, съ свѣтли умове, за да могатъ душитѣ, умоветѣ и сърдцата ни да станатъ олтарь на тия свѣтли души, на тия напрѣднали наши братя, за да работятъ съ насъ заедно.
към беседата >>
За да разберете тази вѫтрѣшна връзка, която сѫществува между всички небесни тѣла, трѣбва да сте въ едно по-напрѣднало съзнание.
Въ тѣхъ живѣятъ напреднали сѫщества, по-напрѣднали въ своята възрасть отъ насъ понеже сѫ излѣзли много по-рано отъ Бога. Тѣхната мѫдрость е толкова велика, че културата на съврѣменнитѣ хора, въ сравнение, напримѣръ съ културата на Сириуса, е още въ своитѣ пелени. Съврѣменнитѣ хора прѣдъ сѫществата на Сириуса не сѫ даже и като дѣца. Единъ день, когато нашата слънчева система завърши своето развитие, своята еволюция, ще мине прѣзъ пѫтя на Сириуса. Всички сѫщества не сѫ отъ една и сѫща категория.
За да разберете тази вѫтрѣшна връзка, която сѫществува между всички небесни тѣла, трѣбва да сте въ едно по-напрѣднало съзнание.
Три вида слънчеви системи има споредъ мене. Една отъ слънчевитѣ системи изразява материалния свѣтъ – най-грубитѣ желания, които сѫществуватъ въ всички сѫщества. Другитѣ слънчеви системи сѫ направени отъ по-фина духовна материя и спадатъ къмъ духовния, ангелски свѣтъ. Слѣдъ врѣме, когато вашитѣ духовни очи започнатъ да се развиватъ, вие ще виждате всички свѣтове. За сега вашитѣ астрономи виждатъ само материалнитѣ свѣтове.
към беседата >>
Музикантътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговата музика.
Сега да опрѣдѣля, кое е сѫщественото нѣщо у насъ.
Музикантътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговата музика.
Художникътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговото художество. Свещеникътъ, учительтъ, майката, бащата трѣбва да опрѣдѣлятъ, кои сѫ сѫществени нѣща въ тѣхния животъ. Въ всѣки човѣкъ има нѣколко сѫществени мисли. Тѣ сѫ мѣродавнитѣ, основнитѣ мисли. Тия мисли сѫ всичко три, а всички останали се групиратъ около тия три основни мисли, споредъ великия законъ на живота.
към беседата >>
Благодарение на това, че сме заобиколени съ такива души, нашиятъ животъ може да сѫществува.
Въ момента, когато сте въ мракъ, когато сте нападнати отъ нѣкои ненапрѣднали души, ще дойде една отъ тия свѣтли души и ще ви каже: Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина – ще ви внуши една нова мисъль, една нова идея и вие ще се подигнете. Тия свѣтли души казватъ: погледни нагорѣ! Ние ще бѫдемъ съ тебъ! Това сѫ помощници, ангели хранители на човѣчеството. Въ всѣко отношение, въ всѣко направление тия напреднали души ви заобикалятъ.
Благодарение на това, че сме заобиколени съ такива души, нашиятъ животъ може да сѫществува.
Затова всички трѣбва да бѫдемъ съ чисти сърдца, съ свѣтли умове, за да могатъ душитѣ, умоветѣ и сърдцата ни да станатъ олтарь на тия свѣтли души, на тия напрѣднали наши братя, за да работятъ съ насъ заедно.
към беседата >>
Три вида слънчеви системи има споредъ мене.
Тѣхната мѫдрость е толкова велика, че културата на съврѣменнитѣ хора, въ сравнение, напримѣръ съ културата на Сириуса, е още въ своитѣ пелени. Съврѣменнитѣ хора прѣдъ сѫществата на Сириуса не сѫ даже и като дѣца. Единъ день, когато нашата слънчева система завърши своето развитие, своята еволюция, ще мине прѣзъ пѫтя на Сириуса. Всички сѫщества не сѫ отъ една и сѫща категория. За да разберете тази вѫтрѣшна връзка, която сѫществува между всички небесни тѣла, трѣбва да сте въ едно по-напрѣднало съзнание.
Три вида слънчеви системи има споредъ мене.
Една отъ слънчевитѣ системи изразява материалния свѣтъ – най-грубитѣ желания, които сѫществуватъ въ всички сѫщества. Другитѣ слънчеви системи сѫ направени отъ по-фина духовна материя и спадатъ къмъ духовния, ангелски свѣтъ. Слѣдъ врѣме, когато вашитѣ духовни очи започнатъ да се развиватъ, вие ще виждате всички свѣтове. За сега вашитѣ астрономи виждатъ само материалнитѣ свѣтове. Нѣкои астрономи прозиратъ, че въ пространството, нѣкѫдѣ далечъ, сѫществуватъ други планети, но тѣ едва ги виждатъ съ своитѣ телескопи.
към беседата >>
Художникътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговото художество.
Сега да опрѣдѣля, кое е сѫщественото нѣщо у насъ. Музикантътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговата музика.
Художникътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговото художество.
Свещеникътъ, учительтъ, майката, бащата трѣбва да опрѣдѣлятъ, кои сѫ сѫществени нѣща въ тѣхния животъ. Въ всѣки човѣкъ има нѣколко сѫществени мисли. Тѣ сѫ мѣродавнитѣ, основнитѣ мисли. Тия мисли сѫ всичко три, а всички останали се групиратъ около тия три основни мисли, споредъ великия законъ на живота. Само че отъ преди 2,000 години и до сега съврѣменното християнство още не е направило една положителна връзка между Бога и себе си.
към беседата >>
Затова всички трѣбва да бѫдемъ съ чисти сърдца, съ свѣтли умове, за да могатъ душитѣ, умоветѣ и сърдцата ни да станатъ олтарь на тия свѣтли души, на тия напрѣднали наши братя, за да работятъ съ насъ заедно.
Тия свѣтли души казватъ: погледни нагорѣ! Ние ще бѫдемъ съ тебъ! Това сѫ помощници, ангели хранители на човѣчеството. Въ всѣко отношение, въ всѣко направление тия напреднали души ви заобикалятъ. Благодарение на това, че сме заобиколени съ такива души, нашиятъ животъ може да сѫществува.
Затова всички трѣбва да бѫдемъ съ чисти сърдца, съ свѣтли умове, за да могатъ душитѣ, умоветѣ и сърдцата ни да станатъ олтарь на тия свѣтли души, на тия напрѣднали наши братя, за да работятъ съ насъ заедно.
към беседата >>
Една отъ слънчевитѣ системи изразява материалния свѣтъ – най-грубитѣ желания, които сѫществуватъ въ всички сѫщества.
Съврѣменнитѣ хора прѣдъ сѫществата на Сириуса не сѫ даже и като дѣца. Единъ день, когато нашата слънчева система завърши своето развитие, своята еволюция, ще мине прѣзъ пѫтя на Сириуса. Всички сѫщества не сѫ отъ една и сѫща категория. За да разберете тази вѫтрѣшна връзка, която сѫществува между всички небесни тѣла, трѣбва да сте въ едно по-напрѣднало съзнание. Три вида слънчеви системи има споредъ мене.
Една отъ слънчевитѣ системи изразява материалния свѣтъ – най-грубитѣ желания, които сѫществуватъ въ всички сѫщества.
Другитѣ слънчеви системи сѫ направени отъ по-фина духовна материя и спадатъ къмъ духовния, ангелски свѣтъ. Слѣдъ врѣме, когато вашитѣ духовни очи започнатъ да се развиватъ, вие ще виждате всички свѣтове. За сега вашитѣ астрономи виждатъ само материалнитѣ свѣтове. Нѣкои астрономи прозиратъ, че въ пространството, нѣкѫдѣ далечъ, сѫществуватъ други планети, но тѣ едва ги виждатъ съ своитѣ телескопи. Третитѣ слънчеви системи, това сѫ Божественитѣ свѣтове, които сѫ създадени отъ най-висша, най-фина Божествена материя.
към беседата >>
Свещеникътъ, учительтъ, майката, бащата трѣбва да опрѣдѣлятъ, кои сѫ сѫществени нѣща въ тѣхния животъ.
Сега да опрѣдѣля, кое е сѫщественото нѣщо у насъ. Музикантътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговата музика. Художникътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговото художество.
Свещеникътъ, учительтъ, майката, бащата трѣбва да опрѣдѣлятъ, кои сѫ сѫществени нѣща въ тѣхния животъ.
Въ всѣки човѣкъ има нѣколко сѫществени мисли. Тѣ сѫ мѣродавнитѣ, основнитѣ мисли. Тия мисли сѫ всичко три, а всички останали се групиратъ около тия три основни мисли, споредъ великия законъ на живота. Само че отъ преди 2,000 години и до сега съврѣменното християнство още не е направило една положителна връзка между Бога и себе си. Частична връзка има въ църквата, но положителна връзка между Бога и всѣки едного отъ васъ още нѣма.
към беседата >>
Сега Христосъ е тукъ на земята, въ църквата е Той, но не въ тази официална църква.
Сега Христосъ е тукъ на земята, въ църквата е Той, но не въ тази официална църква.
Между душитѣ на хората е Той. Не само Той, но и всички ония напрѣднали души, които сѫ пострадали за това учение, работятъ заедно съ Него. Всички ще имате положителна вѣра, да опитате това учение, да видите, че Богъ е Любовь, която внася онази истинска топлина и разширява съзнанието. Богъ е Мѫдрость, която внася онази истинска свѣтлина и тласка човѣчеството къмъ знание. Науката се дължи на Божествения Духъ.
към беседата >>
Другитѣ слънчеви системи сѫ направени отъ по-фина духовна материя и спадатъ къмъ духовния, ангелски свѣтъ.
Единъ день, когато нашата слънчева система завърши своето развитие, своята еволюция, ще мине прѣзъ пѫтя на Сириуса. Всички сѫщества не сѫ отъ една и сѫща категория. За да разберете тази вѫтрѣшна връзка, която сѫществува между всички небесни тѣла, трѣбва да сте въ едно по-напрѣднало съзнание. Три вида слънчеви системи има споредъ мене. Една отъ слънчевитѣ системи изразява материалния свѣтъ – най-грубитѣ желания, които сѫществуватъ въ всички сѫщества.
Другитѣ слънчеви системи сѫ направени отъ по-фина духовна материя и спадатъ къмъ духовния, ангелски свѣтъ.
Слѣдъ врѣме, когато вашитѣ духовни очи започнатъ да се развиватъ, вие ще виждате всички свѣтове. За сега вашитѣ астрономи виждатъ само материалнитѣ свѣтове. Нѣкои астрономи прозиратъ, че въ пространството, нѣкѫдѣ далечъ, сѫществуватъ други планети, но тѣ едва ги виждатъ съ своитѣ телескопи. Третитѣ слънчеви системи, това сѫ Божественитѣ свѣтове, които сѫ създадени отъ най-висша, най-фина Божествена материя. Човѣкъ ще мине прѣзъ всички тия слънчеви системи.
към беседата >>
Въ всѣки човѣкъ има нѣколко сѫществени мисли.
Сега да опрѣдѣля, кое е сѫщественото нѣщо у насъ. Музикантътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговата музика. Художникътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговото художество. Свещеникътъ, учительтъ, майката, бащата трѣбва да опрѣдѣлятъ, кои сѫ сѫществени нѣща въ тѣхния животъ.
Въ всѣки човѣкъ има нѣколко сѫществени мисли.
Тѣ сѫ мѣродавнитѣ, основнитѣ мисли. Тия мисли сѫ всичко три, а всички останали се групиратъ около тия три основни мисли, споредъ великия законъ на живота. Само че отъ преди 2,000 години и до сега съврѣменното християнство още не е направило една положителна връзка между Бога и себе си. Частична връзка има въ църквата, но положителна връзка между Бога и всѣки едного отъ васъ още нѣма. Онѣзи, които сѫ направили тази връзка, не живѣятъ въ църквата, тѣ оставатъ още невидими, незнайни за обществото.
към беседата >>
Между душитѣ на хората е Той.
Сега Христосъ е тукъ на земята, въ църквата е Той, но не въ тази официална църква.
Между душитѣ на хората е Той.
Не само Той, но и всички ония напрѣднали души, които сѫ пострадали за това учение, работятъ заедно съ Него. Всички ще имате положителна вѣра, да опитате това учение, да видите, че Богъ е Любовь, която внася онази истинска топлина и разширява съзнанието. Богъ е Мѫдрость, която внася онази истинска свѣтлина и тласка човѣчеството къмъ знание. Науката се дължи на Божествения Духъ. Любовьта пъкъ е силата, която постоянно коригира.
към беседата >>
Слѣдъ врѣме, когато вашитѣ духовни очи започнатъ да се развиватъ, вие ще виждате всички свѣтове.
Всички сѫщества не сѫ отъ една и сѫща категория. За да разберете тази вѫтрѣшна връзка, която сѫществува между всички небесни тѣла, трѣбва да сте въ едно по-напрѣднало съзнание. Три вида слънчеви системи има споредъ мене. Една отъ слънчевитѣ системи изразява материалния свѣтъ – най-грубитѣ желания, които сѫществуватъ въ всички сѫщества. Другитѣ слънчеви системи сѫ направени отъ по-фина духовна материя и спадатъ къмъ духовния, ангелски свѣтъ.
Слѣдъ врѣме, когато вашитѣ духовни очи започнатъ да се развиватъ, вие ще виждате всички свѣтове.
За сега вашитѣ астрономи виждатъ само материалнитѣ свѣтове. Нѣкои астрономи прозиратъ, че въ пространството, нѣкѫдѣ далечъ, сѫществуватъ други планети, но тѣ едва ги виждатъ съ своитѣ телескопи. Третитѣ слънчеви системи, това сѫ Божественитѣ свѣтове, които сѫ създадени отъ най-висша, най-фина Божествена материя. Човѣкъ ще мине прѣзъ всички тия слънчеви системи. Слѣдователно, ние сме въ прѣдверието на този великъ козмически свѣтъ.
към беседата >>
Тѣ сѫ мѣродавнитѣ, основнитѣ мисли.
Сега да опрѣдѣля, кое е сѫщественото нѣщо у насъ. Музикантътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговата музика. Художникътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговото художество. Свещеникътъ, учительтъ, майката, бащата трѣбва да опрѣдѣлятъ, кои сѫ сѫществени нѣща въ тѣхния животъ. Въ всѣки човѣкъ има нѣколко сѫществени мисли.
Тѣ сѫ мѣродавнитѣ, основнитѣ мисли.
Тия мисли сѫ всичко три, а всички останали се групиратъ около тия три основни мисли, споредъ великия законъ на живота. Само че отъ преди 2,000 години и до сега съврѣменното християнство още не е направило една положителна връзка между Бога и себе си. Частична връзка има въ църквата, но положителна връзка между Бога и всѣки едного отъ васъ още нѣма. Онѣзи, които сѫ направили тази връзка, не живѣятъ въ църквата, тѣ оставатъ още невидими, незнайни за обществото. Тѣ сами още не смѣятъ да излѣзатъ, да се изявятъ предъ обществото, защото ще бѫдатъ опозорени.
към беседата >>
Не само Той, но и всички ония напрѣднали души, които сѫ пострадали за това учение, работятъ заедно съ Него.
Сега Христосъ е тукъ на земята, въ църквата е Той, но не въ тази официална църква. Между душитѣ на хората е Той.
Не само Той, но и всички ония напрѣднали души, които сѫ пострадали за това учение, работятъ заедно съ Него.
Всички ще имате положителна вѣра, да опитате това учение, да видите, че Богъ е Любовь, която внася онази истинска топлина и разширява съзнанието. Богъ е Мѫдрость, която внася онази истинска свѣтлина и тласка човѣчеството къмъ знание. Науката се дължи на Божествения Духъ. Любовьта пъкъ е силата, която постоянно коригира. Ако не бѣше тая Божия Любовь, отъ хората нищо не би останало.
към беседата >>
За сега вашитѣ астрономи виждатъ само материалнитѣ свѣтове.
За да разберете тази вѫтрѣшна връзка, която сѫществува между всички небесни тѣла, трѣбва да сте въ едно по-напрѣднало съзнание. Три вида слънчеви системи има споредъ мене. Една отъ слънчевитѣ системи изразява материалния свѣтъ – най-грубитѣ желания, които сѫществуватъ въ всички сѫщества. Другитѣ слънчеви системи сѫ направени отъ по-фина духовна материя и спадатъ къмъ духовния, ангелски свѣтъ. Слѣдъ врѣме, когато вашитѣ духовни очи започнатъ да се развиватъ, вие ще виждате всички свѣтове.
За сега вашитѣ астрономи виждатъ само материалнитѣ свѣтове.
Нѣкои астрономи прозиратъ, че въ пространството, нѣкѫдѣ далечъ, сѫществуватъ други планети, но тѣ едва ги виждатъ съ своитѣ телескопи. Третитѣ слънчеви системи, това сѫ Божественитѣ свѣтове, които сѫ създадени отъ най-висша, най-фина Божествена материя. Човѣкъ ще мине прѣзъ всички тия слънчеви системи. Слѣдователно, ние сме въ прѣдверието на този великъ козмически свѣтъ. Нашата земя е на границитѣ на козмоса.
към беседата >>
Тия мисли сѫ всичко три, а всички останали се групиратъ около тия три основни мисли, споредъ великия законъ на живота.
Музикантътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговата музика. Художникътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговото художество. Свещеникътъ, учительтъ, майката, бащата трѣбва да опрѣдѣлятъ, кои сѫ сѫществени нѣща въ тѣхния животъ. Въ всѣки човѣкъ има нѣколко сѫществени мисли. Тѣ сѫ мѣродавнитѣ, основнитѣ мисли.
Тия мисли сѫ всичко три, а всички останали се групиратъ около тия три основни мисли, споредъ великия законъ на живота.
Само че отъ преди 2,000 години и до сега съврѣменното християнство още не е направило една положителна връзка между Бога и себе си. Частична връзка има въ църквата, но положителна връзка между Бога и всѣки едного отъ васъ още нѣма. Онѣзи, които сѫ направили тази връзка, не живѣятъ въ църквата, тѣ оставатъ още невидими, незнайни за обществото. Тѣ сами още не смѣятъ да излѣзатъ, да се изявятъ предъ обществото, защото ще бѫдатъ опозорени. Даже и тази проповѣдъ, тази бесѣда, която днесъ ви държа, ще се подложи на критика.
към беседата >>
Всички ще имате положителна вѣра, да опитате това учение, да видите, че Богъ е Любовь, която внася онази истинска топлина и разширява съзнанието.
Сега Христосъ е тукъ на земята, въ църквата е Той, но не въ тази официална църква. Между душитѣ на хората е Той. Не само Той, но и всички ония напрѣднали души, които сѫ пострадали за това учение, работятъ заедно съ Него.
Всички ще имате положителна вѣра, да опитате това учение, да видите, че Богъ е Любовь, която внася онази истинска топлина и разширява съзнанието.
Богъ е Мѫдрость, която внася онази истинска свѣтлина и тласка човѣчеството къмъ знание. Науката се дължи на Божествения Духъ. Любовьта пъкъ е силата, която постоянно коригира. Ако не бѣше тая Божия Любовь, отъ хората нищо не би останало. При това, Богъ е Истина, която дава истинската свобода.
към беседата >>
Нѣкои астрономи прозиратъ, че въ пространството, нѣкѫдѣ далечъ, сѫществуватъ други планети, но тѣ едва ги виждатъ съ своитѣ телескопи.
Три вида слънчеви системи има споредъ мене. Една отъ слънчевитѣ системи изразява материалния свѣтъ – най-грубитѣ желания, които сѫществуватъ въ всички сѫщества. Другитѣ слънчеви системи сѫ направени отъ по-фина духовна материя и спадатъ къмъ духовния, ангелски свѣтъ. Слѣдъ врѣме, когато вашитѣ духовни очи започнатъ да се развиватъ, вие ще виждате всички свѣтове. За сега вашитѣ астрономи виждатъ само материалнитѣ свѣтове.
Нѣкои астрономи прозиратъ, че въ пространството, нѣкѫдѣ далечъ, сѫществуватъ други планети, но тѣ едва ги виждатъ съ своитѣ телескопи.
Третитѣ слънчеви системи, това сѫ Божественитѣ свѣтове, които сѫ създадени отъ най-висша, най-фина Божествена материя. Човѣкъ ще мине прѣзъ всички тия слънчеви системи. Слѣдователно, ние сме въ прѣдверието на този великъ козмически свѣтъ. Нашата земя е на границитѣ на козмоса. Цѣлата наша слънчева система се намира на това мѣсто.
към беседата >>
Само че отъ преди 2,000 години и до сега съврѣменното християнство още не е направило една положителна връзка между Бога и себе си.
Художникътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговото художество. Свещеникътъ, учительтъ, майката, бащата трѣбва да опрѣдѣлятъ, кои сѫ сѫществени нѣща въ тѣхния животъ. Въ всѣки човѣкъ има нѣколко сѫществени мисли. Тѣ сѫ мѣродавнитѣ, основнитѣ мисли. Тия мисли сѫ всичко три, а всички останали се групиратъ около тия три основни мисли, споредъ великия законъ на живота.
Само че отъ преди 2,000 години и до сега съврѣменното християнство още не е направило една положителна връзка между Бога и себе си.
Частична връзка има въ църквата, но положителна връзка между Бога и всѣки едного отъ васъ още нѣма. Онѣзи, които сѫ направили тази връзка, не живѣятъ въ църквата, тѣ оставатъ още невидими, незнайни за обществото. Тѣ сами още не смѣятъ да излѣзатъ, да се изявятъ предъ обществото, защото ще бѫдатъ опозорени. Даже и тази проповѣдъ, тази бесѣда, която днесъ ви държа, ще се подложи на критика. Ще кажатъ не е така, както казвате, науката е доказала това по другъ начинъ.
към беседата >>
Богъ е Мѫдрость, която внася онази истинска свѣтлина и тласка човѣчеството къмъ знание.
Сега Христосъ е тукъ на земята, въ църквата е Той, но не въ тази официална църква. Между душитѣ на хората е Той. Не само Той, но и всички ония напрѣднали души, които сѫ пострадали за това учение, работятъ заедно съ Него. Всички ще имате положителна вѣра, да опитате това учение, да видите, че Богъ е Любовь, която внася онази истинска топлина и разширява съзнанието.
Богъ е Мѫдрость, която внася онази истинска свѣтлина и тласка човѣчеството къмъ знание.
Науката се дължи на Божествения Духъ. Любовьта пъкъ е силата, която постоянно коригира. Ако не бѣше тая Божия Любовь, отъ хората нищо не би останало. При това, Богъ е Истина, която дава истинската свобода. Нѣма сила, която може да Му се противопостави.
към беседата >>
Третитѣ слънчеви системи, това сѫ Божественитѣ свѣтове, които сѫ създадени отъ най-висша, най-фина Божествена материя.
Една отъ слънчевитѣ системи изразява материалния свѣтъ – най-грубитѣ желания, които сѫществуватъ въ всички сѫщества. Другитѣ слънчеви системи сѫ направени отъ по-фина духовна материя и спадатъ къмъ духовния, ангелски свѣтъ. Слѣдъ врѣме, когато вашитѣ духовни очи започнатъ да се развиватъ, вие ще виждате всички свѣтове. За сега вашитѣ астрономи виждатъ само материалнитѣ свѣтове. Нѣкои астрономи прозиратъ, че въ пространството, нѣкѫдѣ далечъ, сѫществуватъ други планети, но тѣ едва ги виждатъ съ своитѣ телескопи.
Третитѣ слънчеви системи, това сѫ Божественитѣ свѣтове, които сѫ създадени отъ най-висша, най-фина Божествена материя.
Човѣкъ ще мине прѣзъ всички тия слънчеви системи. Слѣдователно, ние сме въ прѣдверието на този великъ козмически свѣтъ. Нашата земя е на границитѣ на козмоса. Цѣлата наша слънчева система се намира на това мѣсто. Тъй щото, единъ день, когато вашето съзнание се подигне, и вие минете отъ една слънчева система въ друга, съ по-висша култура отъ сегашната, ще имате съвсѣмъ други понятия за нѣщата.
към беседата >>
Частична връзка има въ църквата, но положителна връзка между Бога и всѣки едного отъ васъ още нѣма.
Свещеникътъ, учительтъ, майката, бащата трѣбва да опрѣдѣлятъ, кои сѫ сѫществени нѣща въ тѣхния животъ. Въ всѣки човѣкъ има нѣколко сѫществени мисли. Тѣ сѫ мѣродавнитѣ, основнитѣ мисли. Тия мисли сѫ всичко три, а всички останали се групиратъ около тия три основни мисли, споредъ великия законъ на живота. Само че отъ преди 2,000 години и до сега съврѣменното християнство още не е направило една положителна връзка между Бога и себе си.
Частична връзка има въ църквата, но положителна връзка между Бога и всѣки едного отъ васъ още нѣма.
Онѣзи, които сѫ направили тази връзка, не живѣятъ въ църквата, тѣ оставатъ още невидими, незнайни за обществото. Тѣ сами още не смѣятъ да излѣзатъ, да се изявятъ предъ обществото, защото ще бѫдатъ опозорени. Даже и тази проповѣдъ, тази бесѣда, която днесъ ви държа, ще се подложи на критика. Ще кажатъ не е така, както казвате, науката е доказала това по другъ начинъ. Хубаво, какво е доказала вашата наука?
към беседата >>
Науката се дължи на Божествения Духъ.
Сега Христосъ е тукъ на земята, въ църквата е Той, но не въ тази официална църква. Между душитѣ на хората е Той. Не само Той, но и всички ония напрѣднали души, които сѫ пострадали за това учение, работятъ заедно съ Него. Всички ще имате положителна вѣра, да опитате това учение, да видите, че Богъ е Любовь, която внася онази истинска топлина и разширява съзнанието. Богъ е Мѫдрость, която внася онази истинска свѣтлина и тласка човѣчеството къмъ знание.
Науката се дължи на Божествения Духъ.
Любовьта пъкъ е силата, която постоянно коригира. Ако не бѣше тая Божия Любовь, отъ хората нищо не би останало. При това, Богъ е Истина, която дава истинската свобода. Нѣма сила, която може да Му се противопостави. Всичко друго единъ день ще се стопи.
към беседата >>
Човѣкъ ще мине прѣзъ всички тия слънчеви системи.
Другитѣ слънчеви системи сѫ направени отъ по-фина духовна материя и спадатъ къмъ духовния, ангелски свѣтъ. Слѣдъ врѣме, когато вашитѣ духовни очи започнатъ да се развиватъ, вие ще виждате всички свѣтове. За сега вашитѣ астрономи виждатъ само материалнитѣ свѣтове. Нѣкои астрономи прозиратъ, че въ пространството, нѣкѫдѣ далечъ, сѫществуватъ други планети, но тѣ едва ги виждатъ съ своитѣ телескопи. Третитѣ слънчеви системи, това сѫ Божественитѣ свѣтове, които сѫ създадени отъ най-висша, най-фина Божествена материя.
Човѣкъ ще мине прѣзъ всички тия слънчеви системи.
Слѣдователно, ние сме въ прѣдверието на този великъ козмически свѣтъ. Нашата земя е на границитѣ на козмоса. Цѣлата наша слънчева система се намира на това мѣсто. Тъй щото, единъ день, когато вашето съзнание се подигне, и вие минете отъ една слънчева система въ друга, съ по-висша култура отъ сегашната, ще имате съвсѣмъ други понятия за нѣщата. Сега се заражда другъ въпросъ: когато влѣзете въ другия свѣтъ, ще се познавате ли?
към беседата >>
Онѣзи, които сѫ направили тази връзка, не живѣятъ въ църквата, тѣ оставатъ още невидими, незнайни за обществото.
Въ всѣки човѣкъ има нѣколко сѫществени мисли. Тѣ сѫ мѣродавнитѣ, основнитѣ мисли. Тия мисли сѫ всичко три, а всички останали се групиратъ около тия три основни мисли, споредъ великия законъ на живота. Само че отъ преди 2,000 години и до сега съврѣменното християнство още не е направило една положителна връзка между Бога и себе си. Частична връзка има въ църквата, но положителна връзка между Бога и всѣки едного отъ васъ още нѣма.
Онѣзи, които сѫ направили тази връзка, не живѣятъ въ църквата, тѣ оставатъ още невидими, незнайни за обществото.
Тѣ сами още не смѣятъ да излѣзатъ, да се изявятъ предъ обществото, защото ще бѫдатъ опозорени. Даже и тази проповѣдъ, тази бесѣда, която днесъ ви държа, ще се подложи на критика. Ще кажатъ не е така, както казвате, науката е доказала това по другъ начинъ. Хубаво, какво е доказала вашата наука? Колко пѫти увеличава вашия микроскопъ?
към беседата >>
Любовьта пъкъ е силата, която постоянно коригира.
Между душитѣ на хората е Той. Не само Той, но и всички ония напрѣднали души, които сѫ пострадали за това учение, работятъ заедно съ Него. Всички ще имате положителна вѣра, да опитате това учение, да видите, че Богъ е Любовь, която внася онази истинска топлина и разширява съзнанието. Богъ е Мѫдрость, която внася онази истинска свѣтлина и тласка човѣчеството къмъ знание. Науката се дължи на Божествения Духъ.
Любовьта пъкъ е силата, която постоянно коригира.
Ако не бѣше тая Божия Любовь, отъ хората нищо не би останало. При това, Богъ е Истина, която дава истинската свобода. Нѣма сила, която може да Му се противопостави. Всичко друго единъ день ще се стопи. Какво ще остане тогава?
към беседата >>
Слѣдователно, ние сме въ прѣдверието на този великъ козмически свѣтъ.
Слѣдъ врѣме, когато вашитѣ духовни очи започнатъ да се развиватъ, вие ще виждате всички свѣтове. За сега вашитѣ астрономи виждатъ само материалнитѣ свѣтове. Нѣкои астрономи прозиратъ, че въ пространството, нѣкѫдѣ далечъ, сѫществуватъ други планети, но тѣ едва ги виждатъ съ своитѣ телескопи. Третитѣ слънчеви системи, това сѫ Божественитѣ свѣтове, които сѫ създадени отъ най-висша, най-фина Божествена материя. Човѣкъ ще мине прѣзъ всички тия слънчеви системи.
Слѣдователно, ние сме въ прѣдверието на този великъ козмически свѣтъ.
Нашата земя е на границитѣ на козмоса. Цѣлата наша слънчева система се намира на това мѣсто. Тъй щото, единъ день, когато вашето съзнание се подигне, и вие минете отъ една слънчева система въ друга, съ по-висша култура отъ сегашната, ще имате съвсѣмъ други понятия за нѣщата. Сега се заражда другъ въпросъ: когато влѣзете въ другия свѣтъ, ще се познавате ли? – Ще се познавате разбира се.
към беседата >>
Тѣ сами още не смѣятъ да излѣзатъ, да се изявятъ предъ обществото, защото ще бѫдатъ опозорени.
Тѣ сѫ мѣродавнитѣ, основнитѣ мисли. Тия мисли сѫ всичко три, а всички останали се групиратъ около тия три основни мисли, споредъ великия законъ на живота. Само че отъ преди 2,000 години и до сега съврѣменното християнство още не е направило една положителна връзка между Бога и себе си. Частична връзка има въ църквата, но положителна връзка между Бога и всѣки едного отъ васъ още нѣма. Онѣзи, които сѫ направили тази връзка, не живѣятъ въ църквата, тѣ оставатъ още невидими, незнайни за обществото.
Тѣ сами още не смѣятъ да излѣзатъ, да се изявятъ предъ обществото, защото ще бѫдатъ опозорени.
Даже и тази проповѣдъ, тази бесѣда, която днесъ ви държа, ще се подложи на критика. Ще кажатъ не е така, както казвате, науката е доказала това по другъ начинъ. Хубаво, какво е доказала вашата наука? Колко пѫти увеличава вашия микроскопъ? – Най-много 3,000 пѫти.
към беседата >>
Ако не бѣше тая Божия Любовь, отъ хората нищо не би останало.
Не само Той, но и всички ония напрѣднали души, които сѫ пострадали за това учение, работятъ заедно съ Него. Всички ще имате положителна вѣра, да опитате това учение, да видите, че Богъ е Любовь, която внася онази истинска топлина и разширява съзнанието. Богъ е Мѫдрость, която внася онази истинска свѣтлина и тласка човѣчеството къмъ знание. Науката се дължи на Божествения Духъ. Любовьта пъкъ е силата, която постоянно коригира.
Ако не бѣше тая Божия Любовь, отъ хората нищо не би останало.
При това, Богъ е Истина, която дава истинската свобода. Нѣма сила, която може да Му се противопостави. Всичко друго единъ день ще се стопи. Какво ще остане тогава? – Ще остане онази чиста, кристална вода, въ която ще може да се живѣе.
към беседата >>
Нашата земя е на границитѣ на козмоса.
За сега вашитѣ астрономи виждатъ само материалнитѣ свѣтове. Нѣкои астрономи прозиратъ, че въ пространството, нѣкѫдѣ далечъ, сѫществуватъ други планети, но тѣ едва ги виждатъ съ своитѣ телескопи. Третитѣ слънчеви системи, това сѫ Божественитѣ свѣтове, които сѫ създадени отъ най-висша, най-фина Божествена материя. Човѣкъ ще мине прѣзъ всички тия слънчеви системи. Слѣдователно, ние сме въ прѣдверието на този великъ козмически свѣтъ.
Нашата земя е на границитѣ на козмоса.
Цѣлата наша слънчева система се намира на това мѣсто. Тъй щото, единъ день, когато вашето съзнание се подигне, и вие минете отъ една слънчева система въ друга, съ по-висша култура отъ сегашната, ще имате съвсѣмъ други понятия за нѣщата. Сега се заражда другъ въпросъ: когато влѣзете въ другия свѣтъ, ще се познавате ли? – Ще се познавате разбира се. Въ този свѣтъ хората познаватъ ли се?
към беседата >>
Даже и тази проповѣдъ, тази бесѣда, която днесъ ви държа, ще се подложи на критика.
Тия мисли сѫ всичко три, а всички останали се групиратъ около тия три основни мисли, споредъ великия законъ на живота. Само че отъ преди 2,000 години и до сега съврѣменното християнство още не е направило една положителна връзка между Бога и себе си. Частична връзка има въ църквата, но положителна връзка между Бога и всѣки едного отъ васъ още нѣма. Онѣзи, които сѫ направили тази връзка, не живѣятъ въ църквата, тѣ оставатъ още невидими, незнайни за обществото. Тѣ сами още не смѣятъ да излѣзатъ, да се изявятъ предъ обществото, защото ще бѫдатъ опозорени.
Даже и тази проповѣдъ, тази бесѣда, която днесъ ви държа, ще се подложи на критика.
Ще кажатъ не е така, както казвате, науката е доказала това по другъ начинъ. Хубаво, какво е доказала вашата наука? Колко пѫти увеличава вашия микроскопъ? – Най-много 3,000 пѫти. Добрѣ, азъ пъкъ имамъ единъ микроскопъ, съ който се увеличава нѣколко милиарда пѫти, и съ този микроскопъ може да се видятъ много невидими работи.
към беседата >>
При това, Богъ е Истина, която дава истинската свобода.
Всички ще имате положителна вѣра, да опитате това учение, да видите, че Богъ е Любовь, която внася онази истинска топлина и разширява съзнанието. Богъ е Мѫдрость, която внася онази истинска свѣтлина и тласка човѣчеството къмъ знание. Науката се дължи на Божествения Духъ. Любовьта пъкъ е силата, която постоянно коригира. Ако не бѣше тая Божия Любовь, отъ хората нищо не би останало.
При това, Богъ е Истина, която дава истинската свобода.
Нѣма сила, която може да Му се противопостави. Всичко друго единъ день ще се стопи. Какво ще остане тогава? – Ще остане онази чиста, кристална вода, въ която ще може да се живѣе. Всички утайки ще паднатъ на дъното, а ще остане онази хубава, фина материя, въ която ще живѣемъ.
към беседата >>
Цѣлата наша слънчева система се намира на това мѣсто.
Нѣкои астрономи прозиратъ, че въ пространството, нѣкѫдѣ далечъ, сѫществуватъ други планети, но тѣ едва ги виждатъ съ своитѣ телескопи. Третитѣ слънчеви системи, това сѫ Божественитѣ свѣтове, които сѫ създадени отъ най-висша, най-фина Божествена материя. Човѣкъ ще мине прѣзъ всички тия слънчеви системи. Слѣдователно, ние сме въ прѣдверието на този великъ козмически свѣтъ. Нашата земя е на границитѣ на козмоса.
Цѣлата наша слънчева система се намира на това мѣсто.
Тъй щото, единъ день, когато вашето съзнание се подигне, и вие минете отъ една слънчева система въ друга, съ по-висша култура отъ сегашната, ще имате съвсѣмъ други понятия за нѣщата. Сега се заражда другъ въпросъ: когато влѣзете въ другия свѣтъ, ще се познавате ли? – Ще се познавате разбира се. Въ този свѣтъ хората познаватъ ли се? – Именно въ този свѣтъ хората не се познаватъ.
към беседата >>
Ще кажатъ не е така, както казвате, науката е доказала това по другъ начинъ.
Само че отъ преди 2,000 години и до сега съврѣменното християнство още не е направило една положителна връзка между Бога и себе си. Частична връзка има въ църквата, но положителна връзка между Бога и всѣки едного отъ васъ още нѣма. Онѣзи, които сѫ направили тази връзка, не живѣятъ въ църквата, тѣ оставатъ още невидими, незнайни за обществото. Тѣ сами още не смѣятъ да излѣзатъ, да се изявятъ предъ обществото, защото ще бѫдатъ опозорени. Даже и тази проповѣдъ, тази бесѣда, която днесъ ви държа, ще се подложи на критика.
Ще кажатъ не е така, както казвате, науката е доказала това по другъ начинъ.
Хубаво, какво е доказала вашата наука? Колко пѫти увеличава вашия микроскопъ? – Най-много 3,000 пѫти. Добрѣ, азъ пъкъ имамъ единъ микроскопъ, съ който се увеличава нѣколко милиарда пѫти, и съ този микроскопъ може да се видятъ много невидими работи. Той увеличава толкова пѫти, че могатъ да се видятъ и най-отдалеченитѣ слънца.
към беседата >>
Нѣма сила, която може да Му се противопостави.
Богъ е Мѫдрость, която внася онази истинска свѣтлина и тласка човѣчеството къмъ знание. Науката се дължи на Божествения Духъ. Любовьта пъкъ е силата, която постоянно коригира. Ако не бѣше тая Божия Любовь, отъ хората нищо не би останало. При това, Богъ е Истина, която дава истинската свобода.
Нѣма сила, която може да Му се противопостави.
Всичко друго единъ день ще се стопи. Какво ще остане тогава? – Ще остане онази чиста, кристална вода, въ която ще може да се живѣе. Всички утайки ще паднатъ на дъното, а ще остане онази хубава, фина материя, въ която ще живѣемъ.
към беседата >>
Тъй щото, единъ день, когато вашето съзнание се подигне, и вие минете отъ една слънчева система въ друга, съ по-висша култура отъ сегашната, ще имате съвсѣмъ други понятия за нѣщата.
Третитѣ слънчеви системи, това сѫ Божественитѣ свѣтове, които сѫ създадени отъ най-висша, най-фина Божествена материя. Човѣкъ ще мине прѣзъ всички тия слънчеви системи. Слѣдователно, ние сме въ прѣдверието на този великъ козмически свѣтъ. Нашата земя е на границитѣ на козмоса. Цѣлата наша слънчева система се намира на това мѣсто.
Тъй щото, единъ день, когато вашето съзнание се подигне, и вие минете отъ една слънчева система въ друга, съ по-висша култура отъ сегашната, ще имате съвсѣмъ други понятия за нѣщата.
Сега се заражда другъ въпросъ: когато влѣзете въ другия свѣтъ, ще се познавате ли? – Ще се познавате разбира се. Въ този свѣтъ хората познаватъ ли се? – Именно въ този свѣтъ хората не се познаватъ. Познанието се добива само чрѣзъ закона на Любовьта.
към беседата >>
Хубаво, какво е доказала вашата наука?
Частична връзка има въ църквата, но положителна връзка между Бога и всѣки едного отъ васъ още нѣма. Онѣзи, които сѫ направили тази връзка, не живѣятъ въ църквата, тѣ оставатъ още невидими, незнайни за обществото. Тѣ сами още не смѣятъ да излѣзатъ, да се изявятъ предъ обществото, защото ще бѫдатъ опозорени. Даже и тази проповѣдъ, тази бесѣда, която днесъ ви държа, ще се подложи на критика. Ще кажатъ не е така, както казвате, науката е доказала това по другъ начинъ.
Хубаво, какво е доказала вашата наука?
Колко пѫти увеличава вашия микроскопъ? – Най-много 3,000 пѫти. Добрѣ, азъ пъкъ имамъ единъ микроскопъ, съ който се увеличава нѣколко милиарда пѫти, и съ този микроскопъ може да се видятъ много невидими работи. Той увеличава толкова пѫти, че могатъ да се видятъ и най-отдалеченитѣ слънца. Това сѫ твърдения за мене, но и всички вие може да опитате тия нѣща. Кога?
към беседата >>
Всичко друго единъ день ще се стопи.
Науката се дължи на Божествения Духъ. Любовьта пъкъ е силата, която постоянно коригира. Ако не бѣше тая Божия Любовь, отъ хората нищо не би останало. При това, Богъ е Истина, която дава истинската свобода. Нѣма сила, която може да Му се противопостави.
Всичко друго единъ день ще се стопи.
Какво ще остане тогава? – Ще остане онази чиста, кристална вода, въ която ще може да се живѣе. Всички утайки ще паднатъ на дъното, а ще остане онази хубава, фина материя, въ която ще живѣемъ.
към беседата >>
Сега се заражда другъ въпросъ: когато влѣзете въ другия свѣтъ, ще се познавате ли?
Човѣкъ ще мине прѣзъ всички тия слънчеви системи. Слѣдователно, ние сме въ прѣдверието на този великъ козмически свѣтъ. Нашата земя е на границитѣ на козмоса. Цѣлата наша слънчева система се намира на това мѣсто. Тъй щото, единъ день, когато вашето съзнание се подигне, и вие минете отъ една слънчева система въ друга, съ по-висша култура отъ сегашната, ще имате съвсѣмъ други понятия за нѣщата.
Сега се заражда другъ въпросъ: когато влѣзете въ другия свѣтъ, ще се познавате ли?
– Ще се познавате разбира се. Въ този свѣтъ хората познаватъ ли се? – Именно въ този свѣтъ хората не се познаватъ. Познанието се добива само чрѣзъ закона на Любовьта. Само ако обичашъ, можешъ да познаешъ.
към беседата >>
Колко пѫти увеличава вашия микроскопъ?
Онѣзи, които сѫ направили тази връзка, не живѣятъ въ църквата, тѣ оставатъ още невидими, незнайни за обществото. Тѣ сами още не смѣятъ да излѣзатъ, да се изявятъ предъ обществото, защото ще бѫдатъ опозорени. Даже и тази проповѣдъ, тази бесѣда, която днесъ ви държа, ще се подложи на критика. Ще кажатъ не е така, както казвате, науката е доказала това по другъ начинъ. Хубаво, какво е доказала вашата наука?
Колко пѫти увеличава вашия микроскопъ?
– Най-много 3,000 пѫти. Добрѣ, азъ пъкъ имамъ единъ микроскопъ, съ който се увеличава нѣколко милиарда пѫти, и съ този микроскопъ може да се видятъ много невидими работи. Той увеличава толкова пѫти, че могатъ да се видятъ и най-отдалеченитѣ слънца. Това сѫ твърдения за мене, но и всички вие може да опитате тия нѣща. Кога? – Когато развиете въ себе си тия дарби, които Богъ е вложилъ въ вашата душа.
към беседата >>
Какво ще остане тогава?
Любовьта пъкъ е силата, която постоянно коригира. Ако не бѣше тая Божия Любовь, отъ хората нищо не би останало. При това, Богъ е Истина, която дава истинската свобода. Нѣма сила, която може да Му се противопостави. Всичко друго единъ день ще се стопи.
Какво ще остане тогава?
– Ще остане онази чиста, кристална вода, въ която ще може да се живѣе. Всички утайки ще паднатъ на дъното, а ще остане онази хубава, фина материя, въ която ще живѣемъ.
към беседата >>
– Ще се познавате разбира се.
Слѣдователно, ние сме въ прѣдверието на този великъ козмически свѣтъ. Нашата земя е на границитѣ на козмоса. Цѣлата наша слънчева система се намира на това мѣсто. Тъй щото, единъ день, когато вашето съзнание се подигне, и вие минете отъ една слънчева система въ друга, съ по-висша култура отъ сегашната, ще имате съвсѣмъ други понятия за нѣщата. Сега се заражда другъ въпросъ: когато влѣзете въ другия свѣтъ, ще се познавате ли?
– Ще се познавате разбира се.
Въ този свѣтъ хората познаватъ ли се? – Именно въ този свѣтъ хората не се познаватъ. Познанието се добива само чрѣзъ закона на Любовьта. Само ако обичашъ, можешъ да познаешъ. Безъ обичь, безъ любовь не можешъ да познаешъ никого.
към беседата >>
– Най-много 3,000 пѫти.
Тѣ сами още не смѣятъ да излѣзатъ, да се изявятъ предъ обществото, защото ще бѫдатъ опозорени. Даже и тази проповѣдъ, тази бесѣда, която днесъ ви държа, ще се подложи на критика. Ще кажатъ не е така, както казвате, науката е доказала това по другъ начинъ. Хубаво, какво е доказала вашата наука? Колко пѫти увеличава вашия микроскопъ?
– Най-много 3,000 пѫти.
Добрѣ, азъ пъкъ имамъ единъ микроскопъ, съ който се увеличава нѣколко милиарда пѫти, и съ този микроскопъ може да се видятъ много невидими работи. Той увеличава толкова пѫти, че могатъ да се видятъ и най-отдалеченитѣ слънца. Това сѫ твърдения за мене, но и всички вие може да опитате тия нѣща. Кога? – Когато развиете въ себе си тия дарби, които Богъ е вложилъ въ вашата душа. Но за това нѣщо отъ васъ се изисква разумность.
към беседата >>
– Ще остане онази чиста, кристална вода, въ която ще може да се живѣе.
Ако не бѣше тая Божия Любовь, отъ хората нищо не би останало. При това, Богъ е Истина, която дава истинската свобода. Нѣма сила, която може да Му се противопостави. Всичко друго единъ день ще се стопи. Какво ще остане тогава?
– Ще остане онази чиста, кристална вода, въ която ще може да се живѣе.
Всички утайки ще паднатъ на дъното, а ще остане онази хубава, фина материя, въ която ще живѣемъ.
към беседата >>
Въ този свѣтъ хората познаватъ ли се?
Нашата земя е на границитѣ на козмоса. Цѣлата наша слънчева система се намира на това мѣсто. Тъй щото, единъ день, когато вашето съзнание се подигне, и вие минете отъ една слънчева система въ друга, съ по-висша култура отъ сегашната, ще имате съвсѣмъ други понятия за нѣщата. Сега се заражда другъ въпросъ: когато влѣзете въ другия свѣтъ, ще се познавате ли? – Ще се познавате разбира се.
Въ този свѣтъ хората познаватъ ли се?
– Именно въ този свѣтъ хората не се познаватъ. Познанието се добива само чрѣзъ закона на Любовьта. Само ако обичашъ, можешъ да познаешъ. Безъ обичь, безъ любовь не можешъ да познаешъ никого. Обичта, Любовьта е която може да хвърли Свѣтлина и топлина въ една душа да се разтвори, за да я познаешъ.
към беседата >>
Добрѣ, азъ пъкъ имамъ единъ микроскопъ, съ който се увеличава нѣколко милиарда пѫти, и съ този микроскопъ може да се видятъ много невидими работи.
Даже и тази проповѣдъ, тази бесѣда, която днесъ ви държа, ще се подложи на критика. Ще кажатъ не е така, както казвате, науката е доказала това по другъ начинъ. Хубаво, какво е доказала вашата наука? Колко пѫти увеличава вашия микроскопъ? – Най-много 3,000 пѫти.
Добрѣ, азъ пъкъ имамъ единъ микроскопъ, съ който се увеличава нѣколко милиарда пѫти, и съ този микроскопъ може да се видятъ много невидими работи.
Той увеличава толкова пѫти, че могатъ да се видятъ и най-отдалеченитѣ слънца. Това сѫ твърдения за мене, но и всички вие може да опитате тия нѣща. Кога? – Когато развиете въ себе си тия дарби, които Богъ е вложилъ въ вашата душа. Но за това нѣщо отъ васъ се изисква разумность. Въ тази разумность трѣбва да изчезне всѣко съмнѣние.
към беседата >>
Всички утайки ще паднатъ на дъното, а ще остане онази хубава, фина материя, въ която ще живѣемъ.
При това, Богъ е Истина, която дава истинската свобода. Нѣма сила, която може да Му се противопостави. Всичко друго единъ день ще се стопи. Какво ще остане тогава? – Ще остане онази чиста, кристална вода, въ която ще може да се живѣе.
Всички утайки ще паднатъ на дъното, а ще остане онази хубава, фина материя, въ която ще живѣемъ.
към беседата >>
– Именно въ този свѣтъ хората не се познаватъ.
Цѣлата наша слънчева система се намира на това мѣсто. Тъй щото, единъ день, когато вашето съзнание се подигне, и вие минете отъ една слънчева система въ друга, съ по-висша култура отъ сегашната, ще имате съвсѣмъ други понятия за нѣщата. Сега се заражда другъ въпросъ: когато влѣзете въ другия свѣтъ, ще се познавате ли? – Ще се познавате разбира се. Въ този свѣтъ хората познаватъ ли се?
– Именно въ този свѣтъ хората не се познаватъ.
Познанието се добива само чрѣзъ закона на Любовьта. Само ако обичашъ, можешъ да познаешъ. Безъ обичь, безъ любовь не можешъ да познаешъ никого. Обичта, Любовьта е която може да хвърли Свѣтлина и топлина въ една душа да се разтвори, за да я познаешъ. Богъ ни познава по закона на Любовьта.
към беседата >>
Той увеличава толкова пѫти, че могатъ да се видятъ и най-отдалеченитѣ слънца.
Ще кажатъ не е така, както казвате, науката е доказала това по другъ начинъ. Хубаво, какво е доказала вашата наука? Колко пѫти увеличава вашия микроскопъ? – Най-много 3,000 пѫти. Добрѣ, азъ пъкъ имамъ единъ микроскопъ, съ който се увеличава нѣколко милиарда пѫти, и съ този микроскопъ може да се видятъ много невидими работи.
Той увеличава толкова пѫти, че могатъ да се видятъ и най-отдалеченитѣ слънца.
Това сѫ твърдения за мене, но и всички вие може да опитате тия нѣща. Кога? – Когато развиете въ себе си тия дарби, които Богъ е вложилъ въ вашата душа. Но за това нѣщо отъ васъ се изисква разумность. Въ тази разумность трѣбва да изчезне всѣко съмнѣние. Разумнитѣ нѣща сѫ строго опрѣдѣлени.
към беседата >>
Днесъ прѣдъ насъ седи великиятъ въпросъ – да познавате Бога.
Днесъ прѣдъ насъ седи великиятъ въпросъ – да познавате Бога.
Азъ не казвамъ, че не познавате Бога. Познавате Го, молили сте се на Бога, но да познавашъ слънцето въ мѣсецъ декември и да го познавашъ въ мѣсецъ май, това сѫ двѣ различни положения на слънцето. Да познавашъ Бога като Любовь е едно нѣщо, и да познавашъ Бога въ онази студенина на зимата е друго нѣщо. Слѣдователно, Любовьта трѣбва да събуди душитѣ ни.
към беседата >>
Познанието се добива само чрѣзъ закона на Любовьта.
Тъй щото, единъ день, когато вашето съзнание се подигне, и вие минете отъ една слънчева система въ друга, съ по-висша култура отъ сегашната, ще имате съвсѣмъ други понятия за нѣщата. Сега се заражда другъ въпросъ: когато влѣзете въ другия свѣтъ, ще се познавате ли? – Ще се познавате разбира се. Въ този свѣтъ хората познаватъ ли се? – Именно въ този свѣтъ хората не се познаватъ.
Познанието се добива само чрѣзъ закона на Любовьта.
Само ако обичашъ, можешъ да познаешъ. Безъ обичь, безъ любовь не можешъ да познаешъ никого. Обичта, Любовьта е която може да хвърли Свѣтлина и топлина въ една душа да се разтвори, за да я познаешъ. Богъ ни познава по закона на Любовьта. Да не мислите, че Богъ ни познава механически.
към беседата >>
Това сѫ твърдения за мене, но и всички вие може да опитате тия нѣща. Кога?
Хубаво, какво е доказала вашата наука? Колко пѫти увеличава вашия микроскопъ? – Най-много 3,000 пѫти. Добрѣ, азъ пъкъ имамъ единъ микроскопъ, съ който се увеличава нѣколко милиарда пѫти, и съ този микроскопъ може да се видятъ много невидими работи. Той увеличава толкова пѫти, че могатъ да се видятъ и най-отдалеченитѣ слънца.
Това сѫ твърдения за мене, но и всички вие може да опитате тия нѣща. Кога?
– Когато развиете въ себе си тия дарби, които Богъ е вложилъ въ вашата душа. Но за това нѣщо отъ васъ се изисква разумность. Въ тази разумность трѣбва да изчезне всѣко съмнѣние. Разумнитѣ нѣща сѫ строго опрѣдѣлени. Вземете, за примѣръ съврѣменната математика.
към беседата >>
Азъ не казвамъ, че не познавате Бога.
Днесъ прѣдъ насъ седи великиятъ въпросъ – да познавате Бога.
Азъ не казвамъ, че не познавате Бога.
Познавате Го, молили сте се на Бога, но да познавашъ слънцето въ мѣсецъ декември и да го познавашъ въ мѣсецъ май, това сѫ двѣ различни положения на слънцето. Да познавашъ Бога като Любовь е едно нѣщо, и да познавашъ Бога въ онази студенина на зимата е друго нѣщо. Слѣдователно, Любовьта трѣбва да събуди душитѣ ни.
към беседата >>
Само ако обичашъ, можешъ да познаешъ.
Сега се заражда другъ въпросъ: когато влѣзете въ другия свѣтъ, ще се познавате ли? – Ще се познавате разбира се. Въ този свѣтъ хората познаватъ ли се? – Именно въ този свѣтъ хората не се познаватъ. Познанието се добива само чрѣзъ закона на Любовьта.
Само ако обичашъ, можешъ да познаешъ.
Безъ обичь, безъ любовь не можешъ да познаешъ никого. Обичта, Любовьта е която може да хвърли Свѣтлина и топлина въ една душа да се разтвори, за да я познаешъ. Богъ ни познава по закона на Любовьта. Да не мислите, че Богъ ни познава механически. Не, ние сме излѣзли отъ Бога, и Той ни се радва, понеже имаме сѫщия образъ като Неговия.
към беседата >>
– Когато развиете въ себе си тия дарби, които Богъ е вложилъ въ вашата душа.
Колко пѫти увеличава вашия микроскопъ? – Най-много 3,000 пѫти. Добрѣ, азъ пъкъ имамъ единъ микроскопъ, съ който се увеличава нѣколко милиарда пѫти, и съ този микроскопъ може да се видятъ много невидими работи. Той увеличава толкова пѫти, че могатъ да се видятъ и най-отдалеченитѣ слънца. Това сѫ твърдения за мене, но и всички вие може да опитате тия нѣща. Кога?
– Когато развиете въ себе си тия дарби, които Богъ е вложилъ въ вашата душа.
Но за това нѣщо отъ васъ се изисква разумность. Въ тази разумность трѣбва да изчезне всѣко съмнѣние. Разумнитѣ нѣща сѫ строго опрѣдѣлени. Вземете, за примѣръ съврѣменната математика. Вие изреждате числата 1, 2, 3 и т.н.
към беседата >>
Познавате Го, молили сте се на Бога, но да познавашъ слънцето въ мѣсецъ декември и да го познавашъ въ мѣсецъ май, това сѫ двѣ различни положения на слънцето.
Днесъ прѣдъ насъ седи великиятъ въпросъ – да познавате Бога. Азъ не казвамъ, че не познавате Бога.
Познавате Го, молили сте се на Бога, но да познавашъ слънцето въ мѣсецъ декември и да го познавашъ въ мѣсецъ май, това сѫ двѣ различни положения на слънцето.
Да познавашъ Бога като Любовь е едно нѣщо, и да познавашъ Бога въ онази студенина на зимата е друго нѣщо. Слѣдователно, Любовьта трѣбва да събуди душитѣ ни.
към беседата >>
Безъ обичь, безъ любовь не можешъ да познаешъ никого.
– Ще се познавате разбира се. Въ този свѣтъ хората познаватъ ли се? – Именно въ този свѣтъ хората не се познаватъ. Познанието се добива само чрѣзъ закона на Любовьта. Само ако обичашъ, можешъ да познаешъ.
Безъ обичь, безъ любовь не можешъ да познаешъ никого.
Обичта, Любовьта е която може да хвърли Свѣтлина и топлина въ една душа да се разтвори, за да я познаешъ. Богъ ни познава по закона на Любовьта. Да не мислите, че Богъ ни познава механически. Не, ние сме излѣзли отъ Бога, и Той ни се радва, понеже имаме сѫщия образъ като Неговия. За да познавашъ нѣкого, трѣбва да има образъ.
към беседата >>
Но за това нѣщо отъ васъ се изисква разумность.
– Най-много 3,000 пѫти. Добрѣ, азъ пъкъ имамъ единъ микроскопъ, съ който се увеличава нѣколко милиарда пѫти, и съ този микроскопъ може да се видятъ много невидими работи. Той увеличава толкова пѫти, че могатъ да се видятъ и най-отдалеченитѣ слънца. Това сѫ твърдения за мене, но и всички вие може да опитате тия нѣща. Кога? – Когато развиете въ себе си тия дарби, които Богъ е вложилъ въ вашата душа.
Но за това нѣщо отъ васъ се изисква разумность.
Въ тази разумность трѣбва да изчезне всѣко съмнѣние. Разумнитѣ нѣща сѫ строго опрѣдѣлени. Вземете, за примѣръ съврѣменната математика. Вие изреждате числата 1, 2, 3 и т.н. дохождате до 9 и казвате, че 9 е по-голѣмо отъ единицата.
към беседата >>
Да познавашъ Бога като Любовь е едно нѣщо, и да познавашъ Бога въ онази студенина на зимата е друго нѣщо.
Днесъ прѣдъ насъ седи великиятъ въпросъ – да познавате Бога. Азъ не казвамъ, че не познавате Бога. Познавате Го, молили сте се на Бога, но да познавашъ слънцето въ мѣсецъ декември и да го познавашъ въ мѣсецъ май, това сѫ двѣ различни положения на слънцето.
Да познавашъ Бога като Любовь е едно нѣщо, и да познавашъ Бога въ онази студенина на зимата е друго нѣщо.
Слѣдователно, Любовьта трѣбва да събуди душитѣ ни.
към беседата >>
Обичта, Любовьта е която може да хвърли Свѣтлина и топлина въ една душа да се разтвори, за да я познаешъ.
Въ този свѣтъ хората познаватъ ли се? – Именно въ този свѣтъ хората не се познаватъ. Познанието се добива само чрѣзъ закона на Любовьта. Само ако обичашъ, можешъ да познаешъ. Безъ обичь, безъ любовь не можешъ да познаешъ никого.
Обичта, Любовьта е която може да хвърли Свѣтлина и топлина въ една душа да се разтвори, за да я познаешъ.
Богъ ни познава по закона на Любовьта. Да не мислите, че Богъ ни познава механически. Не, ние сме излѣзли отъ Бога, и Той ни се радва, понеже имаме сѫщия образъ като Неговия. За да познавашъ нѣкого, трѣбва да има образъ. На едно мѣсто апостоль Павелъ казва: „На мѫки съмъ, докато се роди образа на Христа въ мене“.
към беседата >>
Въ тази разумность трѣбва да изчезне всѣко съмнѣние.
Добрѣ, азъ пъкъ имамъ единъ микроскопъ, съ който се увеличава нѣколко милиарда пѫти, и съ този микроскопъ може да се видятъ много невидими работи. Той увеличава толкова пѫти, че могатъ да се видятъ и най-отдалеченитѣ слънца. Това сѫ твърдения за мене, но и всички вие може да опитате тия нѣща. Кога? – Когато развиете въ себе си тия дарби, които Богъ е вложилъ въ вашата душа. Но за това нѣщо отъ васъ се изисква разумность.
Въ тази разумность трѣбва да изчезне всѣко съмнѣние.
Разумнитѣ нѣща сѫ строго опрѣдѣлени. Вземете, за примѣръ съврѣменната математика. Вие изреждате числата 1, 2, 3 и т.н. дохождате до 9 и казвате, че 9 е по-голѣмо отъ единицата. Туряте послѣ при единицата числото 9.
към беседата >>
Слѣдователно, Любовьта трѣбва да събуди душитѣ ни.
Днесъ прѣдъ насъ седи великиятъ въпросъ – да познавате Бога. Азъ не казвамъ, че не познавате Бога. Познавате Го, молили сте се на Бога, но да познавашъ слънцето въ мѣсецъ декември и да го познавашъ въ мѣсецъ май, това сѫ двѣ различни положения на слънцето. Да познавашъ Бога като Любовь е едно нѣщо, и да познавашъ Бога въ онази студенина на зимата е друго нѣщо.
Слѣдователно, Любовьта трѣбва да събуди душитѣ ни.
към беседата >>
Богъ ни познава по закона на Любовьта.
– Именно въ този свѣтъ хората не се познаватъ. Познанието се добива само чрѣзъ закона на Любовьта. Само ако обичашъ, можешъ да познаешъ. Безъ обичь, безъ любовь не можешъ да познаешъ никого. Обичта, Любовьта е която може да хвърли Свѣтлина и топлина въ една душа да се разтвори, за да я познаешъ.
Богъ ни познава по закона на Любовьта.
Да не мислите, че Богъ ни познава механически. Не, ние сме излѣзли отъ Бога, и Той ни се радва, понеже имаме сѫщия образъ като Неговия. За да познавашъ нѣкого, трѣбва да има образъ. На едно мѣсто апостоль Павелъ казва: „На мѫки съмъ, докато се роди образа на Христа въ мене“. Значи, всѣки човѣкъ трѣбва да има Христовия образъ.
към беседата >>
Разумнитѣ нѣща сѫ строго опрѣдѣлени.
Той увеличава толкова пѫти, че могатъ да се видятъ и най-отдалеченитѣ слънца. Това сѫ твърдения за мене, но и всички вие може да опитате тия нѣща. Кога? – Когато развиете въ себе си тия дарби, които Богъ е вложилъ въ вашата душа. Но за това нѣщо отъ васъ се изисква разумность. Въ тази разумность трѣбва да изчезне всѣко съмнѣние.
Разумнитѣ нѣща сѫ строго опрѣдѣлени.
Вземете, за примѣръ съврѣменната математика. Вие изреждате числата 1, 2, 3 и т.н. дохождате до 9 и казвате, че 9 е по-голѣмо отъ единицата. Туряте послѣ при единицата числото 9. Тогава ставатъ 19.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ между всинца ви да се образува една вѫтрѣшна връзка на Любовь, да има взаимно уважение и почитание помежду ви, да зачитате вашитѣ добри чувства.
Азъ бихъ желалъ между всинца ви да се образува една вѫтрѣшна връзка на Любовь, да има взаимно уважение и почитание помежду ви, да зачитате вашитѣ добри чувства.
Азъ забѣлѣзвамъ въ новото движение тукъ въ България една лоша черта, тя е, че нѣма зачитане. Окултно движение, а започва да се раздѣля на особени мнѣния. Нѣма нищо отъ това, но важното е, че Любовьта нѣма дѣление. Нѣма човѣкъ въ България, който да проповѣдва Любовьта по-добрѣ отъ мене. Нѣма човѣкъ въ България, който да свети повече отъ мене.
към беседата >>
Да не мислите, че Богъ ни познава механически.
Познанието се добива само чрѣзъ закона на Любовьта. Само ако обичашъ, можешъ да познаешъ. Безъ обичь, безъ любовь не можешъ да познаешъ никого. Обичта, Любовьта е която може да хвърли Свѣтлина и топлина въ една душа да се разтвори, за да я познаешъ. Богъ ни познава по закона на Любовьта.
Да не мислите, че Богъ ни познава механически.
Не, ние сме излѣзли отъ Бога, и Той ни се радва, понеже имаме сѫщия образъ като Неговия. За да познавашъ нѣкого, трѣбва да има образъ. На едно мѣсто апостоль Павелъ казва: „На мѫки съмъ, докато се роди образа на Христа въ мене“. Значи, всѣки човѣкъ трѣбва да има Христовия образъ. А какъ се познаватъ хората днесъ, като нѣматъ този образъ?
към беседата >>
Вземете, за примѣръ съврѣменната математика.
Това сѫ твърдения за мене, но и всички вие може да опитате тия нѣща. Кога? – Когато развиете въ себе си тия дарби, които Богъ е вложилъ въ вашата душа. Но за това нѣщо отъ васъ се изисква разумность. Въ тази разумность трѣбва да изчезне всѣко съмнѣние. Разумнитѣ нѣща сѫ строго опрѣдѣлени.
Вземете, за примѣръ съврѣменната математика.
Вие изреждате числата 1, 2, 3 и т.н. дохождате до 9 и казвате, че 9 е по-голѣмо отъ единицата. Туряте послѣ при единицата числото 9. Тогава ставатъ 19. Питамъ сега, кое е по-голѣмо, единицата или 9-тѣ?
към беседата >>
Азъ забѣлѣзвамъ въ новото движение тукъ въ България една лоша черта, тя е, че нѣма зачитане.
Азъ бихъ желалъ между всинца ви да се образува една вѫтрѣшна връзка на Любовь, да има взаимно уважение и почитание помежду ви, да зачитате вашитѣ добри чувства.
Азъ забѣлѣзвамъ въ новото движение тукъ въ България една лоша черта, тя е, че нѣма зачитане.
Окултно движение, а започва да се раздѣля на особени мнѣния. Нѣма нищо отъ това, но важното е, че Любовьта нѣма дѣление. Нѣма човѣкъ въ България, който да проповѣдва Любовьта по-добрѣ отъ мене. Нѣма човѣкъ въ България, който да свети повече отъ мене. Мислите ли, че има нѣкой другъ това е заблуждение.
към беседата >>
Не, ние сме излѣзли отъ Бога, и Той ни се радва, понеже имаме сѫщия образъ като Неговия.
Само ако обичашъ, можешъ да познаешъ. Безъ обичь, безъ любовь не можешъ да познаешъ никого. Обичта, Любовьта е която може да хвърли Свѣтлина и топлина въ една душа да се разтвори, за да я познаешъ. Богъ ни познава по закона на Любовьта. Да не мислите, че Богъ ни познава механически.
Не, ние сме излѣзли отъ Бога, и Той ни се радва, понеже имаме сѫщия образъ като Неговия.
За да познавашъ нѣкого, трѣбва да има образъ. На едно мѣсто апостоль Павелъ казва: „На мѫки съмъ, докато се роди образа на Христа въ мене“. Значи, всѣки човѣкъ трѣбва да има Христовия образъ. А какъ се познаватъ хората днесъ, като нѣматъ този образъ? Безъ този образъ тѣ не могатъ да се познаватъ.
към беседата >>
Вие изреждате числата 1, 2, 3 и т.н.
– Когато развиете въ себе си тия дарби, които Богъ е вложилъ въ вашата душа. Но за това нѣщо отъ васъ се изисква разумность. Въ тази разумность трѣбва да изчезне всѣко съмнѣние. Разумнитѣ нѣща сѫ строго опрѣдѣлени. Вземете, за примѣръ съврѣменната математика.
Вие изреждате числата 1, 2, 3 и т.н.
дохождате до 9 и казвате, че 9 е по-голѣмо отъ единицата. Туряте послѣ при единицата числото 9. Тогава ставатъ 19. Питамъ сега, кое е по-голѣмо, единицата или 9-тѣ? – Единицата.
към беседата >>
Окултно движение, а започва да се раздѣля на особени мнѣния.
Азъ бихъ желалъ между всинца ви да се образува една вѫтрѣшна връзка на Любовь, да има взаимно уважение и почитание помежду ви, да зачитате вашитѣ добри чувства. Азъ забѣлѣзвамъ въ новото движение тукъ въ България една лоша черта, тя е, че нѣма зачитане.
Окултно движение, а започва да се раздѣля на особени мнѣния.
Нѣма нищо отъ това, но важното е, че Любовьта нѣма дѣление. Нѣма човѣкъ въ България, който да проповѣдва Любовьта по-добрѣ отъ мене. Нѣма човѣкъ въ България, който да свети повече отъ мене. Мислите ли, че има нѣкой другъ това е заблуждение. Азъ мога да свѣтя като Христа, не по-вече отъ Христа.
към беседата >>
За да познавашъ нѣкого, трѣбва да има образъ.
Безъ обичь, безъ любовь не можешъ да познаешъ никого. Обичта, Любовьта е която може да хвърли Свѣтлина и топлина въ една душа да се разтвори, за да я познаешъ. Богъ ни познава по закона на Любовьта. Да не мислите, че Богъ ни познава механически. Не, ние сме излѣзли отъ Бога, и Той ни се радва, понеже имаме сѫщия образъ като Неговия.
За да познавашъ нѣкого, трѣбва да има образъ.
На едно мѣсто апостоль Павелъ казва: „На мѫки съмъ, докато се роди образа на Христа въ мене“. Значи, всѣки човѣкъ трѣбва да има Христовия образъ. А какъ се познаватъ хората днесъ, като нѣматъ този образъ? Безъ този образъ тѣ не могатъ да се познаватъ. За сега всѣки човѣкъ прѣдставя единъ образъ, едно съдържание, но безъ цѣнность; една мисъль, но безмислена; една форма, но неоформена.
към беседата >>
дохождате до 9 и казвате, че 9 е по-голѣмо отъ единицата.
Но за това нѣщо отъ васъ се изисква разумность. Въ тази разумность трѣбва да изчезне всѣко съмнѣние. Разумнитѣ нѣща сѫ строго опрѣдѣлени. Вземете, за примѣръ съврѣменната математика. Вие изреждате числата 1, 2, 3 и т.н.
дохождате до 9 и казвате, че 9 е по-голѣмо отъ единицата.
Туряте послѣ при единицата числото 9. Тогава ставатъ 19. Питамъ сега, кое е по-голѣмо, единицата или 9-тѣ? – Единицата. Защо единицата е по-голѣма?
към беседата >>
Нѣма нищо отъ това, но важното е, че Любовьта нѣма дѣление.
Азъ бихъ желалъ между всинца ви да се образува една вѫтрѣшна връзка на Любовь, да има взаимно уважение и почитание помежду ви, да зачитате вашитѣ добри чувства. Азъ забѣлѣзвамъ въ новото движение тукъ въ България една лоша черта, тя е, че нѣма зачитане. Окултно движение, а започва да се раздѣля на особени мнѣния.
Нѣма нищо отъ това, но важното е, че Любовьта нѣма дѣление.
Нѣма човѣкъ въ България, който да проповѣдва Любовьта по-добрѣ отъ мене. Нѣма човѣкъ въ България, който да свети повече отъ мене. Мислите ли, че има нѣкой другъ това е заблуждение. Азъ мога да свѣтя като Христа, не по-вече отъ Христа. Азъ мога да свѣтя като Бога, не по-вече отъ Бога.
към беседата >>
На едно мѣсто апостоль Павелъ казва: „На мѫки съмъ, докато се роди образа на Христа въ мене“.
Обичта, Любовьта е която може да хвърли Свѣтлина и топлина въ една душа да се разтвори, за да я познаешъ. Богъ ни познава по закона на Любовьта. Да не мислите, че Богъ ни познава механически. Не, ние сме излѣзли отъ Бога, и Той ни се радва, понеже имаме сѫщия образъ като Неговия. За да познавашъ нѣкого, трѣбва да има образъ.
На едно мѣсто апостоль Павелъ казва: „На мѫки съмъ, докато се роди образа на Христа въ мене“.
Значи, всѣки човѣкъ трѣбва да има Христовия образъ. А какъ се познаватъ хората днесъ, като нѣматъ този образъ? Безъ този образъ тѣ не могатъ да се познаватъ. За сега всѣки човѣкъ прѣдставя единъ образъ, едно съдържание, но безъ цѣнность; една мисъль, но безмислена; една форма, но неоформена. Разумниятъ човѣкъ е вече оформенъ.
към беседата >>
Туряте послѣ при единицата числото 9.
Въ тази разумность трѣбва да изчезне всѣко съмнѣние. Разумнитѣ нѣща сѫ строго опрѣдѣлени. Вземете, за примѣръ съврѣменната математика. Вие изреждате числата 1, 2, 3 и т.н. дохождате до 9 и казвате, че 9 е по-голѣмо отъ единицата.
Туряте послѣ при единицата числото 9.
Тогава ставатъ 19. Питамъ сега, кое е по-голѣмо, единицата или 9-тѣ? – Единицата. Защо единицата е по-голѣма? – Тя изразява степень, градация.
към беседата >>
Нѣма човѣкъ въ България, който да проповѣдва Любовьта по-добрѣ отъ мене.
Азъ бихъ желалъ между всинца ви да се образува една вѫтрѣшна връзка на Любовь, да има взаимно уважение и почитание помежду ви, да зачитате вашитѣ добри чувства. Азъ забѣлѣзвамъ въ новото движение тукъ въ България една лоша черта, тя е, че нѣма зачитане. Окултно движение, а започва да се раздѣля на особени мнѣния. Нѣма нищо отъ това, но важното е, че Любовьта нѣма дѣление.
Нѣма човѣкъ въ България, който да проповѣдва Любовьта по-добрѣ отъ мене.
Нѣма човѣкъ въ България, който да свети повече отъ мене. Мислите ли, че има нѣкой другъ това е заблуждение. Азъ мога да свѣтя като Христа, не по-вече отъ Христа. Азъ мога да свѣтя като Бога, не по-вече отъ Бога. И като казвамъ, че свѣтя като Христа, азъ се радвамъ, защото това е Божията свѣтлина.
към беседата >>
Значи, всѣки човѣкъ трѣбва да има Христовия образъ.
Богъ ни познава по закона на Любовьта. Да не мислите, че Богъ ни познава механически. Не, ние сме излѣзли отъ Бога, и Той ни се радва, понеже имаме сѫщия образъ като Неговия. За да познавашъ нѣкого, трѣбва да има образъ. На едно мѣсто апостоль Павелъ казва: „На мѫки съмъ, докато се роди образа на Христа въ мене“.
Значи, всѣки човѣкъ трѣбва да има Христовия образъ.
А какъ се познаватъ хората днесъ, като нѣматъ този образъ? Безъ този образъ тѣ не могатъ да се познаватъ. За сега всѣки човѣкъ прѣдставя единъ образъ, едно съдържание, но безъ цѣнность; една мисъль, но безмислена; една форма, но неоформена. Разумниятъ човѣкъ е вече оформенъ. Когато дойде въ него онзи свещенъ трепетъ на сърцето, страхътъ изчезва.
към беседата >>
Тогава ставатъ 19.
Разумнитѣ нѣща сѫ строго опрѣдѣлени. Вземете, за примѣръ съврѣменната математика. Вие изреждате числата 1, 2, 3 и т.н. дохождате до 9 и казвате, че 9 е по-голѣмо отъ единицата. Туряте послѣ при единицата числото 9.
Тогава ставатъ 19.
Питамъ сега, кое е по-голѣмо, единицата или 9-тѣ? – Единицата. Защо единицата е по-голѣма? – Тя изразява степень, градация. Значи единицата е първостепенно число.
към беседата >>
Нѣма човѣкъ въ България, който да свети повече отъ мене.
Азъ бихъ желалъ между всинца ви да се образува една вѫтрѣшна връзка на Любовь, да има взаимно уважение и почитание помежду ви, да зачитате вашитѣ добри чувства. Азъ забѣлѣзвамъ въ новото движение тукъ въ България една лоша черта, тя е, че нѣма зачитане. Окултно движение, а започва да се раздѣля на особени мнѣния. Нѣма нищо отъ това, но важното е, че Любовьта нѣма дѣление. Нѣма човѣкъ въ България, който да проповѣдва Любовьта по-добрѣ отъ мене.
Нѣма човѣкъ въ България, който да свети повече отъ мене.
Мислите ли, че има нѣкой другъ това е заблуждение. Азъ мога да свѣтя като Христа, не по-вече отъ Христа. Азъ мога да свѣтя като Бога, не по-вече отъ Бога. И като казвамъ, че свѣтя като Христа, азъ се радвамъ, защото това е Божията свѣтлина. Не, Божия свѣтлина е тя!
към беседата >>
А какъ се познаватъ хората днесъ, като нѣматъ този образъ?
Да не мислите, че Богъ ни познава механически. Не, ние сме излѣзли отъ Бога, и Той ни се радва, понеже имаме сѫщия образъ като Неговия. За да познавашъ нѣкого, трѣбва да има образъ. На едно мѣсто апостоль Павелъ казва: „На мѫки съмъ, докато се роди образа на Христа въ мене“. Значи, всѣки човѣкъ трѣбва да има Христовия образъ.
А какъ се познаватъ хората днесъ, като нѣматъ този образъ?
Безъ този образъ тѣ не могатъ да се познаватъ. За сега всѣки човѣкъ прѣдставя единъ образъ, едно съдържание, но безъ цѣнность; една мисъль, но безмислена; една форма, но неоформена. Разумниятъ човѣкъ е вече оформенъ. Когато дойде въ него онзи свещенъ трепетъ на сърцето, страхътъ изчезва. Едно отъ качествата на разумния човѣкъ е, че той нѣма страхъ.
към беседата >>
Питамъ сега, кое е по-голѣмо, единицата или 9-тѣ?
Вземете, за примѣръ съврѣменната математика. Вие изреждате числата 1, 2, 3 и т.н. дохождате до 9 и казвате, че 9 е по-голѣмо отъ единицата. Туряте послѣ при единицата числото 9. Тогава ставатъ 19.
Питамъ сега, кое е по-голѣмо, единицата или 9-тѣ?
– Единицата. Защо единицата е по-голѣма? – Тя изразява степень, градация. Значи единицата е първостепенно число. Слѣдъ единицата туряме, напримѣръ 5, 6 и т.н., но колкото повече тѣзи числа се отдалечаватъ отъ единицата, толкова повече се намаляватъ. Защо?
към беседата >>
Мислите ли, че има нѣкой другъ това е заблуждение.
Азъ забѣлѣзвамъ въ новото движение тукъ въ България една лоша черта, тя е, че нѣма зачитане. Окултно движение, а започва да се раздѣля на особени мнѣния. Нѣма нищо отъ това, но важното е, че Любовьта нѣма дѣление. Нѣма човѣкъ въ България, който да проповѣдва Любовьта по-добрѣ отъ мене. Нѣма човѣкъ въ България, който да свети повече отъ мене.
Мислите ли, че има нѣкой другъ това е заблуждение.
Азъ мога да свѣтя като Христа, не по-вече отъ Христа. Азъ мога да свѣтя като Бога, не по-вече отъ Бога. И като казвамъ, че свѣтя като Христа, азъ се радвамъ, защото това е Божията свѣтлина. Не, Божия свѣтлина е тя! Азъ свѣтя като Бога. Защо?
към беседата >>
Безъ този образъ тѣ не могатъ да се познаватъ.
Не, ние сме излѣзли отъ Бога, и Той ни се радва, понеже имаме сѫщия образъ като Неговия. За да познавашъ нѣкого, трѣбва да има образъ. На едно мѣсто апостоль Павелъ казва: „На мѫки съмъ, докато се роди образа на Христа въ мене“. Значи, всѣки човѣкъ трѣбва да има Христовия образъ. А какъ се познаватъ хората днесъ, като нѣматъ този образъ?
Безъ този образъ тѣ не могатъ да се познаватъ.
За сега всѣки човѣкъ прѣдставя единъ образъ, едно съдържание, но безъ цѣнность; една мисъль, но безмислена; една форма, но неоформена. Разумниятъ човѣкъ е вече оформенъ. Когато дойде въ него онзи свещенъ трепетъ на сърцето, страхътъ изчезва. Едно отъ качествата на разумния човѣкъ е, че той нѣма страхъ. Страхътъ е изключенъ отъ него.
към беседата >>
– Единицата.
Вие изреждате числата 1, 2, 3 и т.н. дохождате до 9 и казвате, че 9 е по-голѣмо отъ единицата. Туряте послѣ при единицата числото 9. Тогава ставатъ 19. Питамъ сега, кое е по-голѣмо, единицата или 9-тѣ?
– Единицата.
Защо единицата е по-голѣма? – Тя изразява степень, градация. Значи единицата е първостепенно число. Слѣдъ единицата туряме, напримѣръ 5, 6 и т.н., но колкото повече тѣзи числа се отдалечаватъ отъ единицата, толкова повече се намаляватъ. Защо? Защото тѣ сѫ части на едно цѣло.
към беседата >>
Азъ мога да свѣтя като Христа, не по-вече отъ Христа.
Окултно движение, а започва да се раздѣля на особени мнѣния. Нѣма нищо отъ това, но важното е, че Любовьта нѣма дѣление. Нѣма човѣкъ въ България, който да проповѣдва Любовьта по-добрѣ отъ мене. Нѣма човѣкъ въ България, който да свети повече отъ мене. Мислите ли, че има нѣкой другъ това е заблуждение.
Азъ мога да свѣтя като Христа, не по-вече отъ Христа.
Азъ мога да свѣтя като Бога, не по-вече отъ Бога. И като казвамъ, че свѣтя като Христа, азъ се радвамъ, защото това е Божията свѣтлина. Не, Божия свѣтлина е тя! Азъ свѣтя като Бога. Защо? Защото Богъ е вѫтрѣ въ мене.
към беседата >>
За сега всѣки човѣкъ прѣдставя единъ образъ, едно съдържание, но безъ цѣнность; една мисъль, но безмислена; една форма, но неоформена.
За да познавашъ нѣкого, трѣбва да има образъ. На едно мѣсто апостоль Павелъ казва: „На мѫки съмъ, докато се роди образа на Христа въ мене“. Значи, всѣки човѣкъ трѣбва да има Христовия образъ. А какъ се познаватъ хората днесъ, като нѣматъ този образъ? Безъ този образъ тѣ не могатъ да се познаватъ.
За сега всѣки човѣкъ прѣдставя единъ образъ, едно съдържание, но безъ цѣнность; една мисъль, но безмислена; една форма, но неоформена.
Разумниятъ човѣкъ е вече оформенъ. Когато дойде въ него онзи свещенъ трепетъ на сърцето, страхътъ изчезва. Едно отъ качествата на разумния човѣкъ е, че той нѣма страхъ. Страхътъ е изключенъ отъ него. Той не мисли какво ще стане съ него, какво ще кажатъ хората за него.
към беседата >>
Защо единицата е по-голѣма?
дохождате до 9 и казвате, че 9 е по-голѣмо отъ единицата. Туряте послѣ при единицата числото 9. Тогава ставатъ 19. Питамъ сега, кое е по-голѣмо, единицата или 9-тѣ? – Единицата.
Защо единицата е по-голѣма?
– Тя изразява степень, градация. Значи единицата е първостепенно число. Слѣдъ единицата туряме, напримѣръ 5, 6 и т.н., но колкото повече тѣзи числа се отдалечаватъ отъ единицата, толкова повече се намаляватъ. Защо? Защото тѣ сѫ части на едно цѣло. Живи сѫ тия числа.
към беседата >>
Азъ мога да свѣтя като Бога, не по-вече отъ Бога.
Нѣма нищо отъ това, но важното е, че Любовьта нѣма дѣление. Нѣма човѣкъ въ България, който да проповѣдва Любовьта по-добрѣ отъ мене. Нѣма човѣкъ въ България, който да свети повече отъ мене. Мислите ли, че има нѣкой другъ това е заблуждение. Азъ мога да свѣтя като Христа, не по-вече отъ Христа.
Азъ мога да свѣтя като Бога, не по-вече отъ Бога.
И като казвамъ, че свѣтя като Христа, азъ се радвамъ, защото това е Божията свѣтлина. Не, Божия свѣтлина е тя! Азъ свѣтя като Бога. Защо? Защото Богъ е вѫтрѣ въ мене. И вие можете да свѣтитѣ като Бога.
към беседата >>
Разумниятъ човѣкъ е вече оформенъ.
На едно мѣсто апостоль Павелъ казва: „На мѫки съмъ, докато се роди образа на Христа въ мене“. Значи, всѣки човѣкъ трѣбва да има Христовия образъ. А какъ се познаватъ хората днесъ, като нѣматъ този образъ? Безъ този образъ тѣ не могатъ да се познаватъ. За сега всѣки човѣкъ прѣдставя единъ образъ, едно съдържание, но безъ цѣнность; една мисъль, но безмислена; една форма, но неоформена.
Разумниятъ човѣкъ е вече оформенъ.
Когато дойде въ него онзи свещенъ трепетъ на сърцето, страхътъ изчезва. Едно отъ качествата на разумния човѣкъ е, че той нѣма страхъ. Страхътъ е изключенъ отъ него. Той не мисли какво ще стане съ него, какво ще кажатъ хората за него. Въ него има благоразумие.
към беседата >>
– Тя изразява степень, градация.
Туряте послѣ при единицата числото 9. Тогава ставатъ 19. Питамъ сега, кое е по-голѣмо, единицата или 9-тѣ? – Единицата. Защо единицата е по-голѣма?
– Тя изразява степень, градация.
Значи единицата е първостепенно число. Слѣдъ единицата туряме, напримѣръ 5, 6 и т.н., но колкото повече тѣзи числа се отдалечаватъ отъ единицата, толкова повече се намаляватъ. Защо? Защото тѣ сѫ части на едно цѣло. Живи сѫ тия числа. Слѣдователно, въ абсолютната, истинска наука, всѣко число е живо.
към беседата >>
И като казвамъ, че свѣтя като Христа, азъ се радвамъ, защото това е Божията свѣтлина.
Нѣма човѣкъ въ България, който да проповѣдва Любовьта по-добрѣ отъ мене. Нѣма човѣкъ въ България, който да свети повече отъ мене. Мислите ли, че има нѣкой другъ това е заблуждение. Азъ мога да свѣтя като Христа, не по-вече отъ Христа. Азъ мога да свѣтя като Бога, не по-вече отъ Бога.
И като казвамъ, че свѣтя като Христа, азъ се радвамъ, защото това е Божията свѣтлина.
Не, Божия свѣтлина е тя! Азъ свѣтя като Бога. Защо? Защото Богъ е вѫтрѣ въ мене. И вие можете да свѣтитѣ като Бога. Ако Богъ е въ всинца ни ние ще се обичаме.
към беседата >>
Когато дойде въ него онзи свещенъ трепетъ на сърцето, страхътъ изчезва.
Значи, всѣки човѣкъ трѣбва да има Христовия образъ. А какъ се познаватъ хората днесъ, като нѣматъ този образъ? Безъ този образъ тѣ не могатъ да се познаватъ. За сега всѣки човѣкъ прѣдставя единъ образъ, едно съдържание, но безъ цѣнность; една мисъль, но безмислена; една форма, но неоформена. Разумниятъ човѣкъ е вече оформенъ.
Когато дойде въ него онзи свещенъ трепетъ на сърцето, страхътъ изчезва.
Едно отъ качествата на разумния човѣкъ е, че той нѣма страхъ. Страхътъ е изключенъ отъ него. Той не мисли какво ще стане съ него, какво ще кажатъ хората за него. Въ него има благоразумие. Въ благоразумния човѣкъ има една характерна черта, той знае, че Богъ никога не се измѣня, днесъ да е единъ, утрѣ – другъ.
към беседата >>
Значи единицата е първостепенно число.
Тогава ставатъ 19. Питамъ сега, кое е по-голѣмо, единицата или 9-тѣ? – Единицата. Защо единицата е по-голѣма? – Тя изразява степень, градация.
Значи единицата е първостепенно число.
Слѣдъ единицата туряме, напримѣръ 5, 6 и т.н., но колкото повече тѣзи числа се отдалечаватъ отъ единицата, толкова повече се намаляватъ. Защо? Защото тѣ сѫ части на едно цѣло. Живи сѫ тия числа. Слѣдователно, въ абсолютната, истинска наука, всѣко число е живо. Всѣко число, което сѫществува въ своята абсолютна стойность, прѣдставлява едно разумно сѫщество.
към беседата >>
Не, Божия свѣтлина е тя!
Нѣма човѣкъ въ България, който да свети повече отъ мене. Мислите ли, че има нѣкой другъ това е заблуждение. Азъ мога да свѣтя като Христа, не по-вече отъ Христа. Азъ мога да свѣтя като Бога, не по-вече отъ Бога. И като казвамъ, че свѣтя като Христа, азъ се радвамъ, защото това е Божията свѣтлина.
Не, Божия свѣтлина е тя!
Азъ свѣтя като Бога. Защо? Защото Богъ е вѫтрѣ въ мене. И вие можете да свѣтитѣ като Бога. Ако Богъ е въ всинца ни ние ще се обичаме. – Ще има помежду ни взаимно уважение и почитание.
към беседата >>
Едно отъ качествата на разумния човѣкъ е, че той нѣма страхъ.
А какъ се познаватъ хората днесъ, като нѣматъ този образъ? Безъ този образъ тѣ не могатъ да се познаватъ. За сега всѣки човѣкъ прѣдставя единъ образъ, едно съдържание, но безъ цѣнность; една мисъль, но безмислена; една форма, но неоформена. Разумниятъ човѣкъ е вече оформенъ. Когато дойде въ него онзи свещенъ трепетъ на сърцето, страхътъ изчезва.
Едно отъ качествата на разумния човѣкъ е, че той нѣма страхъ.
Страхътъ е изключенъ отъ него. Той не мисли какво ще стане съ него, какво ще кажатъ хората за него. Въ него има благоразумие. Въ благоразумния човѣкъ има една характерна черта, той знае, че Богъ никога не се измѣня, днесъ да е единъ, утрѣ – другъ. Любовьта, която Богъ изпраща къмъ всички сѫщества, излѣзли отъ Него, е еднаква и непрѣривна.
към беседата >>
Слѣдъ единицата туряме, напримѣръ 5, 6 и т.н., но колкото повече тѣзи числа се отдалечаватъ отъ единицата, толкова повече се намаляватъ. Защо?
Питамъ сега, кое е по-голѣмо, единицата или 9-тѣ? – Единицата. Защо единицата е по-голѣма? – Тя изразява степень, градация. Значи единицата е първостепенно число.
Слѣдъ единицата туряме, напримѣръ 5, 6 и т.н., но колкото повече тѣзи числа се отдалечаватъ отъ единицата, толкова повече се намаляватъ. Защо?
Защото тѣ сѫ части на едно цѣло. Живи сѫ тия числа. Слѣдователно, въ абсолютната, истинска наука, всѣко число е живо. Всѣко число, което сѫществува въ своята абсолютна стойность, прѣдставлява едно разумно сѫщество. То не може да се измѣня въ своята форма.
към беседата >>
Азъ свѣтя като Бога. Защо?
Мислите ли, че има нѣкой другъ това е заблуждение. Азъ мога да свѣтя като Христа, не по-вече отъ Христа. Азъ мога да свѣтя като Бога, не по-вече отъ Бога. И като казвамъ, че свѣтя като Христа, азъ се радвамъ, защото това е Божията свѣтлина. Не, Божия свѣтлина е тя!
Азъ свѣтя като Бога. Защо?
Защото Богъ е вѫтрѣ въ мене. И вие можете да свѣтитѣ като Бога. Ако Богъ е въ всинца ни ние ще се обичаме. – Ще има помежду ни взаимно уважение и почитание. Нима азъ мога да ви заблуждавамъ?
към беседата >>
Страхътъ е изключенъ отъ него.
Безъ този образъ тѣ не могатъ да се познаватъ. За сега всѣки човѣкъ прѣдставя единъ образъ, едно съдържание, но безъ цѣнность; една мисъль, но безмислена; една форма, но неоформена. Разумниятъ човѣкъ е вече оформенъ. Когато дойде въ него онзи свещенъ трепетъ на сърцето, страхътъ изчезва. Едно отъ качествата на разумния човѣкъ е, че той нѣма страхъ.
Страхътъ е изключенъ отъ него.
Той не мисли какво ще стане съ него, какво ще кажатъ хората за него. Въ него има благоразумие. Въ благоразумния човѣкъ има една характерна черта, той знае, че Богъ никога не се измѣня, днесъ да е единъ, утрѣ – другъ. Любовьта, която Богъ изпраща къмъ всички сѫщества, излѣзли отъ Него, е еднаква и непрѣривна. Като казвамъ, че Любовьта на Бога е еднаква, разбирамъ еднаква не по количество, а по качество.
към беседата >>
Защото тѣ сѫ части на едно цѣло.
– Единицата. Защо единицата е по-голѣма? – Тя изразява степень, градация. Значи единицата е първостепенно число. Слѣдъ единицата туряме, напримѣръ 5, 6 и т.н., но колкото повече тѣзи числа се отдалечаватъ отъ единицата, толкова повече се намаляватъ. Защо?
Защото тѣ сѫ части на едно цѣло.
Живи сѫ тия числа. Слѣдователно, въ абсолютната, истинска наука, всѣко число е живо. Всѣко число, което сѫществува въ своята абсолютна стойность, прѣдставлява едно разумно сѫщество. То не може да се измѣня въ своята форма. Послѣ ние имаме други, механически числа, съ които работимъ, тъй нареченитѣ проекционни числа.
към беседата >>
Защото Богъ е вѫтрѣ въ мене.
Азъ мога да свѣтя като Христа, не по-вече отъ Христа. Азъ мога да свѣтя като Бога, не по-вече отъ Бога. И като казвамъ, че свѣтя като Христа, азъ се радвамъ, защото това е Божията свѣтлина. Не, Божия свѣтлина е тя! Азъ свѣтя като Бога. Защо?
Защото Богъ е вѫтрѣ въ мене.
И вие можете да свѣтитѣ като Бога. Ако Богъ е въ всинца ни ние ще се обичаме. – Ще има помежду ни взаимно уважение и почитание. Нима азъ мога да ви заблуждавамъ? Нима азъ трѣбва да ви използувамъ и слѣдъ това да кажа: тия глупавитѣ нищо не разбиратъ.
към беседата >>
Той не мисли какво ще стане съ него, какво ще кажатъ хората за него.
За сега всѣки човѣкъ прѣдставя единъ образъ, едно съдържание, но безъ цѣнность; една мисъль, но безмислена; една форма, но неоформена. Разумниятъ човѣкъ е вече оформенъ. Когато дойде въ него онзи свещенъ трепетъ на сърцето, страхътъ изчезва. Едно отъ качествата на разумния човѣкъ е, че той нѣма страхъ. Страхътъ е изключенъ отъ него.
Той не мисли какво ще стане съ него, какво ще кажатъ хората за него.
Въ него има благоразумие. Въ благоразумния човѣкъ има една характерна черта, той знае, че Богъ никога не се измѣня, днесъ да е единъ, утрѣ – другъ. Любовьта, която Богъ изпраща къмъ всички сѫщества, излѣзли отъ Него, е еднаква и непрѣривна. Като казвамъ, че Любовьта на Бога е еднаква, разбирамъ еднаква не по количество, а по качество. Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това?
към беседата >>
Живи сѫ тия числа.
Защо единицата е по-голѣма? – Тя изразява степень, градация. Значи единицата е първостепенно число. Слѣдъ единицата туряме, напримѣръ 5, 6 и т.н., но колкото повече тѣзи числа се отдалечаватъ отъ единицата, толкова повече се намаляватъ. Защо? Защото тѣ сѫ части на едно цѣло.
Живи сѫ тия числа.
Слѣдователно, въ абсолютната, истинска наука, всѣко число е живо. Всѣко число, което сѫществува въ своята абсолютна стойность, прѣдставлява едно разумно сѫщество. То не може да се измѣня въ своята форма. Послѣ ние имаме други, механически числа, съ които работимъ, тъй нареченитѣ проекционни числа. Какво прѣдставляватъ тия числа?
към беседата >>
И вие можете да свѣтитѣ като Бога.
Азъ мога да свѣтя като Бога, не по-вече отъ Бога. И като казвамъ, че свѣтя като Христа, азъ се радвамъ, защото това е Божията свѣтлина. Не, Божия свѣтлина е тя! Азъ свѣтя като Бога. Защо? Защото Богъ е вѫтрѣ въ мене.
И вие можете да свѣтитѣ като Бога.
Ако Богъ е въ всинца ни ние ще се обичаме. – Ще има помежду ни взаимно уважение и почитание. Нима азъ мога да ви заблуждавамъ? Нима азъ трѣбва да ви използувамъ и слѣдъ това да кажа: тия глупавитѣ нищо не разбиратъ. Не, азъ казвамъ: понеже вие не можете да използувате тази свѣтлина и топлина, затова ще туря малко облаци надъ васъ, та да я използувате съобразно вашитѣ сили.
към беседата >>
Въ него има благоразумие.
Разумниятъ човѣкъ е вече оформенъ. Когато дойде въ него онзи свещенъ трепетъ на сърцето, страхътъ изчезва. Едно отъ качествата на разумния човѣкъ е, че той нѣма страхъ. Страхътъ е изключенъ отъ него. Той не мисли какво ще стане съ него, какво ще кажатъ хората за него.
Въ него има благоразумие.
Въ благоразумния човѣкъ има една характерна черта, той знае, че Богъ никога не се измѣня, днесъ да е единъ, утрѣ – другъ. Любовьта, която Богъ изпраща къмъ всички сѫщества, излѣзли отъ Него, е еднаква и непрѣривна. Като казвамъ, че Любовьта на Бога е еднаква, разбирамъ еднаква не по количество, а по качество. Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това? Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме.
към беседата >>
Слѣдователно, въ абсолютната, истинска наука, всѣко число е живо.
– Тя изразява степень, градация. Значи единицата е първостепенно число. Слѣдъ единицата туряме, напримѣръ 5, 6 и т.н., но колкото повече тѣзи числа се отдалечаватъ отъ единицата, толкова повече се намаляватъ. Защо? Защото тѣ сѫ части на едно цѣло. Живи сѫ тия числа.
Слѣдователно, въ абсолютната, истинска наука, всѣко число е живо.
Всѣко число, което сѫществува въ своята абсолютна стойность, прѣдставлява едно разумно сѫщество. То не може да се измѣня въ своята форма. Послѣ ние имаме други, механически числа, съ които работимъ, тъй нареченитѣ проекционни числа. Какво прѣдставляватъ тия числа? Ако работите съ тази механическа математика, какво ще разрѣшите, ако знаете колко кости има въ моето тѣло?
към беседата >>
Ако Богъ е въ всинца ни ние ще се обичаме.
И като казвамъ, че свѣтя като Христа, азъ се радвамъ, защото това е Божията свѣтлина. Не, Божия свѣтлина е тя! Азъ свѣтя като Бога. Защо? Защото Богъ е вѫтрѣ въ мене. И вие можете да свѣтитѣ като Бога.
Ако Богъ е въ всинца ни ние ще се обичаме.
– Ще има помежду ни взаимно уважение и почитание. Нима азъ мога да ви заблуждавамъ? Нима азъ трѣбва да ви използувамъ и слѣдъ това да кажа: тия глупавитѣ нищо не разбиратъ. Не, азъ казвамъ: понеже вие не можете да използувате тази свѣтлина и топлина, затова ще туря малко облаци надъ васъ, та да я използувате съобразно вашитѣ сили. Единъ день ще можете да използувате всичката свѣтлина.
към беседата >>
Въ благоразумния човѣкъ има една характерна черта, той знае, че Богъ никога не се измѣня, днесъ да е единъ, утрѣ – другъ.
Когато дойде въ него онзи свещенъ трепетъ на сърцето, страхътъ изчезва. Едно отъ качествата на разумния човѣкъ е, че той нѣма страхъ. Страхътъ е изключенъ отъ него. Той не мисли какво ще стане съ него, какво ще кажатъ хората за него. Въ него има благоразумие.
Въ благоразумния човѣкъ има една характерна черта, той знае, че Богъ никога не се измѣня, днесъ да е единъ, утрѣ – другъ.
Любовьта, която Богъ изпраща къмъ всички сѫщества, излѣзли отъ Него, е еднаква и непрѣривна. Като казвамъ, че Любовьта на Бога е еднаква, разбирамъ еднаква не по количество, а по качество. Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това? Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме. И тя вкусва отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене!
към беседата >>
Всѣко число, което сѫществува въ своята абсолютна стойность, прѣдставлява едно разумно сѫщество.
Значи единицата е първостепенно число. Слѣдъ единицата туряме, напримѣръ 5, 6 и т.н., но колкото повече тѣзи числа се отдалечаватъ отъ единицата, толкова повече се намаляватъ. Защо? Защото тѣ сѫ части на едно цѣло. Живи сѫ тия числа. Слѣдователно, въ абсолютната, истинска наука, всѣко число е живо.
Всѣко число, което сѫществува въ своята абсолютна стойность, прѣдставлява едно разумно сѫщество.
То не може да се измѣня въ своята форма. Послѣ ние имаме други, механически числа, съ които работимъ, тъй нареченитѣ проекционни числа. Какво прѣдставляватъ тия числа? Ако работите съ тази механическа математика, какво ще разрѣшите, ако знаете колко кости има въ моето тѣло? Какво отъ това, ако знаете, колко мускули, колко клѣтки има въ тѣлото ми?
към беседата >>
– Ще има помежду ни взаимно уважение и почитание.
Не, Божия свѣтлина е тя! Азъ свѣтя като Бога. Защо? Защото Богъ е вѫтрѣ въ мене. И вие можете да свѣтитѣ като Бога. Ако Богъ е въ всинца ни ние ще се обичаме.
– Ще има помежду ни взаимно уважение и почитание.
Нима азъ мога да ви заблуждавамъ? Нима азъ трѣбва да ви използувамъ и слѣдъ това да кажа: тия глупавитѣ нищо не разбиратъ. Не, азъ казвамъ: понеже вие не можете да използувате тази свѣтлина и топлина, затова ще туря малко облаци надъ васъ, та да я използувате съобразно вашитѣ сили. Единъ день ще можете да използувате всичката свѣтлина. За сега всинца трѣбва да се стремите къмъ абсолютната свобода!
към беседата >>
Любовьта, която Богъ изпраща къмъ всички сѫщества, излѣзли отъ Него, е еднаква и непрѣривна.
Едно отъ качествата на разумния човѣкъ е, че той нѣма страхъ. Страхътъ е изключенъ отъ него. Той не мисли какво ще стане съ него, какво ще кажатъ хората за него. Въ него има благоразумие. Въ благоразумния човѣкъ има една характерна черта, той знае, че Богъ никога не се измѣня, днесъ да е единъ, утрѣ – другъ.
Любовьта, която Богъ изпраща къмъ всички сѫщества, излѣзли отъ Него, е еднаква и непрѣривна.
Като казвамъ, че Любовьта на Бога е еднаква, разбирамъ еднаква не по количество, а по качество. Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това? Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме. И тя вкусва отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене! “ Пъкъ и азъ съмъ доволенъ.
към беседата >>
То не може да се измѣня въ своята форма.
Слѣдъ единицата туряме, напримѣръ 5, 6 и т.н., но колкото повече тѣзи числа се отдалечаватъ отъ единицата, толкова повече се намаляватъ. Защо? Защото тѣ сѫ части на едно цѣло. Живи сѫ тия числа. Слѣдователно, въ абсолютната, истинска наука, всѣко число е живо. Всѣко число, което сѫществува въ своята абсолютна стойность, прѣдставлява едно разумно сѫщество.
То не може да се измѣня въ своята форма.
Послѣ ние имаме други, механически числа, съ които работимъ, тъй нареченитѣ проекционни числа. Какво прѣдставляватъ тия числа? Ако работите съ тази механическа математика, какво ще разрѣшите, ако знаете колко кости има въ моето тѣло? Какво отъ това, ако знаете, колко мускули, колко клѣтки има въ тѣлото ми? Това не е наука.
към беседата >>
Нима азъ мога да ви заблуждавамъ?
Азъ свѣтя като Бога. Защо? Защото Богъ е вѫтрѣ въ мене. И вие можете да свѣтитѣ като Бога. Ако Богъ е въ всинца ни ние ще се обичаме. – Ще има помежду ни взаимно уважение и почитание.
Нима азъ мога да ви заблуждавамъ?
Нима азъ трѣбва да ви използувамъ и слѣдъ това да кажа: тия глупавитѣ нищо не разбиратъ. Не, азъ казвамъ: понеже вие не можете да използувате тази свѣтлина и топлина, затова ще туря малко облаци надъ васъ, та да я използувате съобразно вашитѣ сили. Единъ день ще можете да използувате всичката свѣтлина. За сега всинца трѣбва да се стремите къмъ абсолютната свобода! Не подразбирамъ слободията, но абсолютната свобода.
към беседата >>
Като казвамъ, че Любовьта на Бога е еднаква, разбирамъ еднаква не по количество, а по качество.
Страхътъ е изключенъ отъ него. Той не мисли какво ще стане съ него, какво ще кажатъ хората за него. Въ него има благоразумие. Въ благоразумния човѣкъ има една характерна черта, той знае, че Богъ никога не се измѣня, днесъ да е единъ, утрѣ – другъ. Любовьта, която Богъ изпраща къмъ всички сѫщества, излѣзли отъ Него, е еднаква и непрѣривна.
Като казвамъ, че Любовьта на Бога е еднаква, разбирамъ еднаква не по количество, а по качество.
Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това? Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме. И тя вкусва отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене! “ Пъкъ и азъ съмъ доволенъ. Питамъ: колко мухи могатъ да се наядатъ заедно съ мене отъ паницата ми?
към беседата >>
Послѣ ние имаме други, механически числа, съ които работимъ, тъй нареченитѣ проекционни числа.
Защото тѣ сѫ части на едно цѣло. Живи сѫ тия числа. Слѣдователно, въ абсолютната, истинска наука, всѣко число е живо. Всѣко число, което сѫществува въ своята абсолютна стойность, прѣдставлява едно разумно сѫщество. То не може да се измѣня въ своята форма.
Послѣ ние имаме други, механически числа, съ които работимъ, тъй нареченитѣ проекционни числа.
Какво прѣдставляватъ тия числа? Ако работите съ тази механическа математика, какво ще разрѣшите, ако знаете колко кости има въ моето тѣло? Какво отъ това, ако знаете, колко мускули, колко клѣтки има въ тѣлото ми? Това не е наука. Но ако дойдете до онази абсолютна наука, тогава тия числа ще иматъ за васъ значение. Защо?
към беседата >>
Нима азъ трѣбва да ви използувамъ и слѣдъ това да кажа: тия глупавитѣ нищо не разбиратъ.
Защото Богъ е вѫтрѣ въ мене. И вие можете да свѣтитѣ като Бога. Ако Богъ е въ всинца ни ние ще се обичаме. – Ще има помежду ни взаимно уважение и почитание. Нима азъ мога да ви заблуждавамъ?
Нима азъ трѣбва да ви използувамъ и слѣдъ това да кажа: тия глупавитѣ нищо не разбиратъ.
Не, азъ казвамъ: понеже вие не можете да използувате тази свѣтлина и топлина, затова ще туря малко облаци надъ васъ, та да я използувате съобразно вашитѣ сили. Единъ день ще можете да използувате всичката свѣтлина. За сега всинца трѣбва да се стремите къмъ абсолютната свобода! Не подразбирамъ слободията, но абсолютната свобода. Азъ съмъ за нея.
към беседата >>
Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това?
Той не мисли какво ще стане съ него, какво ще кажатъ хората за него. Въ него има благоразумие. Въ благоразумния човѣкъ има една характерна черта, той знае, че Богъ никога не се измѣня, днесъ да е единъ, утрѣ – другъ. Любовьта, която Богъ изпраща къмъ всички сѫщества, излѣзли отъ Него, е еднаква и непрѣривна. Като казвамъ, че Любовьта на Бога е еднаква, разбирамъ еднаква не по количество, а по качество.
Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това?
Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме. И тя вкусва отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене! “ Пъкъ и азъ съмъ доволенъ. Питамъ: колко мухи могатъ да се наядатъ заедно съ мене отъ паницата ми? Мухата казва: „Туй ядене е заради менъ“.
към беседата >>
Какво прѣдставляватъ тия числа?
Живи сѫ тия числа. Слѣдователно, въ абсолютната, истинска наука, всѣко число е живо. Всѣко число, което сѫществува въ своята абсолютна стойность, прѣдставлява едно разумно сѫщество. То не може да се измѣня въ своята форма. Послѣ ние имаме други, механически числа, съ които работимъ, тъй нареченитѣ проекционни числа.
Какво прѣдставляватъ тия числа?
Ако работите съ тази механическа математика, какво ще разрѣшите, ако знаете колко кости има въ моето тѣло? Какво отъ това, ако знаете, колко мускули, колко клѣтки има въ тѣлото ми? Това не е наука. Но ако дойдете до онази абсолютна наука, тогава тия числа ще иматъ за васъ значение. Защо? Защото азъ съмъ въ тия числа.
към беседата >>
Не, азъ казвамъ: понеже вие не можете да използувате тази свѣтлина и топлина, затова ще туря малко облаци надъ васъ, та да я използувате съобразно вашитѣ сили.
И вие можете да свѣтитѣ като Бога. Ако Богъ е въ всинца ни ние ще се обичаме. – Ще има помежду ни взаимно уважение и почитание. Нима азъ мога да ви заблуждавамъ? Нима азъ трѣбва да ви използувамъ и слѣдъ това да кажа: тия глупавитѣ нищо не разбиратъ.
Не, азъ казвамъ: понеже вие не можете да използувате тази свѣтлина и топлина, затова ще туря малко облаци надъ васъ, та да я използувате съобразно вашитѣ сили.
Единъ день ще можете да използувате всичката свѣтлина. За сега всинца трѣбва да се стремите къмъ абсолютната свобода! Не подразбирамъ слободията, но абсолютната свобода. Азъ съмъ за нея. Всѣки отъ васъ ще бѫде разуменъ да се жертвува за Истината; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Мѫдростьта; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Любовьта.
към беседата >>
Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме.
Въ него има благоразумие. Въ благоразумния човѣкъ има една характерна черта, той знае, че Богъ никога не се измѣня, днесъ да е единъ, утрѣ – другъ. Любовьта, която Богъ изпраща къмъ всички сѫщества, излѣзли отъ Него, е еднаква и непрѣривна. Като казвамъ, че Любовьта на Бога е еднаква, разбирамъ еднаква не по количество, а по качество. Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това?
Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме.
И тя вкусва отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене! “ Пъкъ и азъ съмъ доволенъ. Питамъ: колко мухи могатъ да се наядатъ заедно съ мене отъ паницата ми? Мухата казва: „Туй ядене е заради менъ“. И азъ казвамъ: туй ядене е заради менъ.
към беседата >>
Ако работите съ тази механическа математика, какво ще разрѣшите, ако знаете колко кости има въ моето тѣло?
Слѣдователно, въ абсолютната, истинска наука, всѣко число е живо. Всѣко число, което сѫществува въ своята абсолютна стойность, прѣдставлява едно разумно сѫщество. То не може да се измѣня въ своята форма. Послѣ ние имаме други, механически числа, съ които работимъ, тъй нареченитѣ проекционни числа. Какво прѣдставляватъ тия числа?
Ако работите съ тази механическа математика, какво ще разрѣшите, ако знаете колко кости има въ моето тѣло?
Какво отъ това, ако знаете, колко мускули, колко клѣтки има въ тѣлото ми? Това не е наука. Но ако дойдете до онази абсолютна наука, тогава тия числа ще иматъ за васъ значение. Защо? Защото азъ съмъ въ тия числа. Тѣзи числа и азъ сме едно и сѫщо нѣщо.
към беседата >>
Единъ день ще можете да използувате всичката свѣтлина.
Ако Богъ е въ всинца ни ние ще се обичаме. – Ще има помежду ни взаимно уважение и почитание. Нима азъ мога да ви заблуждавамъ? Нима азъ трѣбва да ви използувамъ и слѣдъ това да кажа: тия глупавитѣ нищо не разбиратъ. Не, азъ казвамъ: понеже вие не можете да използувате тази свѣтлина и топлина, затова ще туря малко облаци надъ васъ, та да я използувате съобразно вашитѣ сили.
Единъ день ще можете да използувате всичката свѣтлина.
За сега всинца трѣбва да се стремите къмъ абсолютната свобода! Не подразбирамъ слободията, но абсолютната свобода. Азъ съмъ за нея. Всѣки отъ васъ ще бѫде разуменъ да се жертвува за Истината; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Мѫдростьта; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Любовьта. И ще бѫдемъ готови сега, още днесъ, всички да изнесемъ великото дѣло, да проповѣдваме за този великъ, живъ Господь, Който е направилъ вселената заради насъ и отъ благодарность да покажемъ, че както Той се жертвува за насъ, така и ние сме готови да се жертвуваме заради Него.
към беседата >>
И тя вкусва отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене!
Въ благоразумния човѣкъ има една характерна черта, той знае, че Богъ никога не се измѣня, днесъ да е единъ, утрѣ – другъ. Любовьта, която Богъ изпраща къмъ всички сѫщества, излѣзли отъ Него, е еднаква и непрѣривна. Като казвамъ, че Любовьта на Бога е еднаква, разбирамъ еднаква не по количество, а по качество. Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това? Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме.
И тя вкусва отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене!
“ Пъкъ и азъ съмъ доволенъ. Питамъ: колко мухи могатъ да се наядатъ заедно съ мене отъ паницата ми? Мухата казва: „Туй ядене е заради менъ“. И азъ казвамъ: туй ядене е заради менъ. Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но азъ махна съ рѫката си и я прогоня.
към беседата >>
Какво отъ това, ако знаете, колко мускули, колко клѣтки има въ тѣлото ми?
Всѣко число, което сѫществува въ своята абсолютна стойность, прѣдставлява едно разумно сѫщество. То не може да се измѣня въ своята форма. Послѣ ние имаме други, механически числа, съ които работимъ, тъй нареченитѣ проекционни числа. Какво прѣдставляватъ тия числа? Ако работите съ тази механическа математика, какво ще разрѣшите, ако знаете колко кости има въ моето тѣло?
Какво отъ това, ако знаете, колко мускули, колко клѣтки има въ тѣлото ми?
Това не е наука. Но ако дойдете до онази абсолютна наука, тогава тия числа ще иматъ за васъ значение. Защо? Защото азъ съмъ въ тия числа. Тѣзи числа и азъ сме едно и сѫщо нѣщо. Като кажа единица, азъ вече разбирамъ едно разумно сѫщество.
към беседата >>
За сега всинца трѣбва да се стремите къмъ абсолютната свобода!
– Ще има помежду ни взаимно уважение и почитание. Нима азъ мога да ви заблуждавамъ? Нима азъ трѣбва да ви използувамъ и слѣдъ това да кажа: тия глупавитѣ нищо не разбиратъ. Не, азъ казвамъ: понеже вие не можете да използувате тази свѣтлина и топлина, затова ще туря малко облаци надъ васъ, та да я използувате съобразно вашитѣ сили. Единъ день ще можете да използувате всичката свѣтлина.
За сега всинца трѣбва да се стремите къмъ абсолютната свобода!
Не подразбирамъ слободията, но абсолютната свобода. Азъ съмъ за нея. Всѣки отъ васъ ще бѫде разуменъ да се жертвува за Истината; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Мѫдростьта; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Любовьта. И ще бѫдемъ готови сега, още днесъ, всички да изнесемъ великото дѣло, да проповѣдваме за този великъ, живъ Господь, Който е направилъ вселената заради насъ и отъ благодарность да покажемъ, че както Той се жертвува за насъ, така и ние сме готови да се жертвуваме заради Него. И Този великъ Господь, Този Учитель ще дойде за всѣки едного отъ насъ.
към беседата >>
“ Пъкъ и азъ съмъ доволенъ.
Любовьта, която Богъ изпраща къмъ всички сѫщества, излѣзли отъ Него, е еднаква и непрѣривна. Като казвамъ, че Любовьта на Бога е еднаква, разбирамъ еднаква не по количество, а по качество. Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това? Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме. И тя вкусва отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене!
“ Пъкъ и азъ съмъ доволенъ.
Питамъ: колко мухи могатъ да се наядатъ заедно съ мене отъ паницата ми? Мухата казва: „Туй ядене е заради менъ“. И азъ казвамъ: туй ядене е заради менъ. Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но азъ махна съ рѫката си и я прогоня. Послѣ тя пакъ кацне, азъ пакъ махна съ рѫка да я прогоня.
към беседата >>
Това не е наука.
То не може да се измѣня въ своята форма. Послѣ ние имаме други, механически числа, съ които работимъ, тъй нареченитѣ проекционни числа. Какво прѣдставляватъ тия числа? Ако работите съ тази механическа математика, какво ще разрѣшите, ако знаете колко кости има въ моето тѣло? Какво отъ това, ако знаете, колко мускули, колко клѣтки има въ тѣлото ми?
Това не е наука.
Но ако дойдете до онази абсолютна наука, тогава тия числа ще иматъ за васъ значение. Защо? Защото азъ съмъ въ тия числа. Тѣзи числа и азъ сме едно и сѫщо нѣщо. Като кажа единица, азъ вече разбирамъ едно разумно сѫщество. Всѣко число си има свое име и затова, като извикаме единицата или двойката по тѣхнитѣ имена, тѣ веднага ще се отзоватъ, и като дойдатъ, ще се разберемъ.
към беседата >>
Не подразбирамъ слободията, но абсолютната свобода.
Нима азъ мога да ви заблуждавамъ? Нима азъ трѣбва да ви използувамъ и слѣдъ това да кажа: тия глупавитѣ нищо не разбиратъ. Не, азъ казвамъ: понеже вие не можете да използувате тази свѣтлина и топлина, затова ще туря малко облаци надъ васъ, та да я използувате съобразно вашитѣ сили. Единъ день ще можете да използувате всичката свѣтлина. За сега всинца трѣбва да се стремите къмъ абсолютната свобода!
Не подразбирамъ слободията, но абсолютната свобода.
Азъ съмъ за нея. Всѣки отъ васъ ще бѫде разуменъ да се жертвува за Истината; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Мѫдростьта; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Любовьта. И ще бѫдемъ готови сега, още днесъ, всички да изнесемъ великото дѣло, да проповѣдваме за този великъ, живъ Господь, Който е направилъ вселената заради насъ и отъ благодарность да покажемъ, че както Той се жертвува за насъ, така и ние сме готови да се жертвуваме заради Него. И Този великъ Господь, Този Учитель ще дойде за всѣки едного отъ насъ.
към беседата >>
Питамъ: колко мухи могатъ да се наядатъ заедно съ мене отъ паницата ми?
Като казвамъ, че Любовьта на Бога е еднаква, разбирамъ еднаква не по количество, а по качество. Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това? Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме. И тя вкусва отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене! “ Пъкъ и азъ съмъ доволенъ.
Питамъ: колко мухи могатъ да се наядатъ заедно съ мене отъ паницата ми?
Мухата казва: „Туй ядене е заради менъ“. И азъ казвамъ: туй ядене е заради менъ. Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но азъ махна съ рѫката си и я прогоня. Послѣ тя пакъ кацне, азъ пакъ махна съ рѫка да я прогоня. Тя е умна, казва ми: „Ако махашъ толкова много съ рѫката си, и ти нѣма да се наядешъ, и азъ нѣма да се наямъ.
към беседата >>
Но ако дойдете до онази абсолютна наука, тогава тия числа ще иматъ за васъ значение. Защо?
Послѣ ние имаме други, механически числа, съ които работимъ, тъй нареченитѣ проекционни числа. Какво прѣдставляватъ тия числа? Ако работите съ тази механическа математика, какво ще разрѣшите, ако знаете колко кости има въ моето тѣло? Какво отъ това, ако знаете, колко мускули, колко клѣтки има въ тѣлото ми? Това не е наука.
Но ако дойдете до онази абсолютна наука, тогава тия числа ще иматъ за васъ значение. Защо?
Защото азъ съмъ въ тия числа. Тѣзи числа и азъ сме едно и сѫщо нѣщо. Като кажа единица, азъ вече разбирамъ едно разумно сѫщество. Всѣко число си има свое име и затова, като извикаме единицата или двойката по тѣхнитѣ имена, тѣ веднага ще се отзоватъ, и като дойдатъ, ще се разберемъ. Какво означава двойката?
към беседата >>
Азъ съмъ за нея.
Нима азъ трѣбва да ви използувамъ и слѣдъ това да кажа: тия глупавитѣ нищо не разбиратъ. Не, азъ казвамъ: понеже вие не можете да използувате тази свѣтлина и топлина, затова ще туря малко облаци надъ васъ, та да я използувате съобразно вашитѣ сили. Единъ день ще можете да използувате всичката свѣтлина. За сега всинца трѣбва да се стремите къмъ абсолютната свобода! Не подразбирамъ слободията, но абсолютната свобода.
Азъ съмъ за нея.
Всѣки отъ васъ ще бѫде разуменъ да се жертвува за Истината; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Мѫдростьта; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Любовьта. И ще бѫдемъ готови сега, още днесъ, всички да изнесемъ великото дѣло, да проповѣдваме за този великъ, живъ Господь, Който е направилъ вселената заради насъ и отъ благодарность да покажемъ, че както Той се жертвува за насъ, така и ние сме готови да се жертвуваме заради Него. И Този великъ Господь, Този Учитель ще дойде за всѣки едного отъ насъ.
към беседата >>
Мухата казва: „Туй ядене е заради менъ“.
Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това? Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме. И тя вкусва отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене! “ Пъкъ и азъ съмъ доволенъ. Питамъ: колко мухи могатъ да се наядатъ заедно съ мене отъ паницата ми?
Мухата казва: „Туй ядене е заради менъ“.
И азъ казвамъ: туй ядене е заради менъ. Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но азъ махна съ рѫката си и я прогоня. Послѣ тя пакъ кацне, азъ пакъ махна съ рѫка да я прогоня. Тя е умна, казва ми: „Ако махашъ толкова много съ рѫката си, и ти нѣма да се наядешъ, и азъ нѣма да се наямъ. Остави ме на мира, че и азъ, и ти да се наядемъ“.
към беседата >>
Защото азъ съмъ въ тия числа.
Какво прѣдставляватъ тия числа? Ако работите съ тази механическа математика, какво ще разрѣшите, ако знаете колко кости има въ моето тѣло? Какво отъ това, ако знаете, колко мускули, колко клѣтки има въ тѣлото ми? Това не е наука. Но ако дойдете до онази абсолютна наука, тогава тия числа ще иматъ за васъ значение. Защо?
Защото азъ съмъ въ тия числа.
Тѣзи числа и азъ сме едно и сѫщо нѣщо. Като кажа единица, азъ вече разбирамъ едно разумно сѫщество. Всѣко число си има свое име и затова, като извикаме единицата или двойката по тѣхнитѣ имена, тѣ веднага ще се отзоватъ, и като дойдатъ, ще се разберемъ. Какво означава двойката? – Двѣ половини отъ единицата.
към беседата >>
Всѣки отъ васъ ще бѫде разуменъ да се жертвува за Истината; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Мѫдростьта; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Любовьта.
Не, азъ казвамъ: понеже вие не можете да използувате тази свѣтлина и топлина, затова ще туря малко облаци надъ васъ, та да я използувате съобразно вашитѣ сили. Единъ день ще можете да използувате всичката свѣтлина. За сега всинца трѣбва да се стремите къмъ абсолютната свобода! Не подразбирамъ слободията, но абсолютната свобода. Азъ съмъ за нея.
Всѣки отъ васъ ще бѫде разуменъ да се жертвува за Истината; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Мѫдростьта; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Любовьта.
И ще бѫдемъ готови сега, още днесъ, всички да изнесемъ великото дѣло, да проповѣдваме за този великъ, живъ Господь, Който е направилъ вселената заради насъ и отъ благодарность да покажемъ, че както Той се жертвува за насъ, така и ние сме готови да се жертвуваме заради Него. И Този великъ Господь, Този Учитель ще дойде за всѣки едного отъ насъ.
към беседата >>
И азъ казвамъ: туй ядене е заради менъ.
Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме. И тя вкусва отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене! “ Пъкъ и азъ съмъ доволенъ. Питамъ: колко мухи могатъ да се наядатъ заедно съ мене отъ паницата ми? Мухата казва: „Туй ядене е заради менъ“.
И азъ казвамъ: туй ядене е заради менъ.
Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но азъ махна съ рѫката си и я прогоня. Послѣ тя пакъ кацне, азъ пакъ махна съ рѫка да я прогоня. Тя е умна, казва ми: „Ако махашъ толкова много съ рѫката си, и ти нѣма да се наядешъ, и азъ нѣма да се наямъ. Остави ме на мира, че и азъ, и ти да се наядемъ“. Сега, каква е философията, която трѣбва да извадимъ отъ този примѣръ?
към беседата >>
Тѣзи числа и азъ сме едно и сѫщо нѣщо.
Ако работите съ тази механическа математика, какво ще разрѣшите, ако знаете колко кости има въ моето тѣло? Какво отъ това, ако знаете, колко мускули, колко клѣтки има въ тѣлото ми? Това не е наука. Но ако дойдете до онази абсолютна наука, тогава тия числа ще иматъ за васъ значение. Защо? Защото азъ съмъ въ тия числа.
Тѣзи числа и азъ сме едно и сѫщо нѣщо.
Като кажа единица, азъ вече разбирамъ едно разумно сѫщество. Всѣко число си има свое име и затова, като извикаме единицата или двойката по тѣхнитѣ имена, тѣ веднага ще се отзоватъ, и като дойдатъ, ще се разберемъ. Какво означава двойката? – Двѣ половини отъ единицата. Какво означава тройката?
към беседата >>
И ще бѫдемъ готови сега, още днесъ, всички да изнесемъ великото дѣло, да проповѣдваме за този великъ, живъ Господь, Който е направилъ вселената заради насъ и отъ благодарность да покажемъ, че както Той се жертвува за насъ, така и ние сме готови да се жертвуваме заради Него.
Единъ день ще можете да използувате всичката свѣтлина. За сега всинца трѣбва да се стремите къмъ абсолютната свобода! Не подразбирамъ слободията, но абсолютната свобода. Азъ съмъ за нея. Всѣки отъ васъ ще бѫде разуменъ да се жертвува за Истината; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Мѫдростьта; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Любовьта.
И ще бѫдемъ готови сега, още днесъ, всички да изнесемъ великото дѣло, да проповѣдваме за този великъ, живъ Господь, Който е направилъ вселената заради насъ и отъ благодарность да покажемъ, че както Той се жертвува за насъ, така и ние сме готови да се жертвуваме заради Него.
И Този великъ Господь, Този Учитель ще дойде за всѣки едного отъ насъ.
към беседата >>
Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но азъ махна съ рѫката си и я прогоня.
И тя вкусва отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене! “ Пъкъ и азъ съмъ доволенъ. Питамъ: колко мухи могатъ да се наядатъ заедно съ мене отъ паницата ми? Мухата казва: „Туй ядене е заради менъ“. И азъ казвамъ: туй ядене е заради менъ.
Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но азъ махна съ рѫката си и я прогоня.
Послѣ тя пакъ кацне, азъ пакъ махна съ рѫка да я прогоня. Тя е умна, казва ми: „Ако махашъ толкова много съ рѫката си, и ти нѣма да се наядешъ, и азъ нѣма да се наямъ. Остави ме на мира, че и азъ, и ти да се наядемъ“. Сега, каква е философията, която трѣбва да извадимъ отъ този примѣръ? Ако дойде нѣкой човѣкъ около моето ядене, и азъ правя опити да го отблъсвамъ, това значи, че се занимавамъ съ дребни работи.
към беседата >>
Като кажа единица, азъ вече разбирамъ едно разумно сѫщество.
Какво отъ това, ако знаете, колко мускули, колко клѣтки има въ тѣлото ми? Това не е наука. Но ако дойдете до онази абсолютна наука, тогава тия числа ще иматъ за васъ значение. Защо? Защото азъ съмъ въ тия числа. Тѣзи числа и азъ сме едно и сѫщо нѣщо.
Като кажа единица, азъ вече разбирамъ едно разумно сѫщество.
Всѣко число си има свое име и затова, като извикаме единицата или двойката по тѣхнитѣ имена, тѣ веднага ще се отзоватъ, и като дойдатъ, ще се разберемъ. Какво означава двойката? – Двѣ половини отъ единицата. Какво означава тройката? – Три части отъ единицата.
към беседата >>
И Този великъ Господь, Този Учитель ще дойде за всѣки едного отъ насъ.
За сега всинца трѣбва да се стремите къмъ абсолютната свобода! Не подразбирамъ слободията, но абсолютната свобода. Азъ съмъ за нея. Всѣки отъ васъ ще бѫде разуменъ да се жертвува за Истината; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Мѫдростьта; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Любовьта. И ще бѫдемъ готови сега, още днесъ, всички да изнесемъ великото дѣло, да проповѣдваме за този великъ, живъ Господь, Който е направилъ вселената заради насъ и отъ благодарность да покажемъ, че както Той се жертвува за насъ, така и ние сме готови да се жертвуваме заради Него.
И Този великъ Господь, Този Учитель ще дойде за всѣки едного отъ насъ.
към беседата >>
Послѣ тя пакъ кацне, азъ пакъ махна съ рѫка да я прогоня.
“ Пъкъ и азъ съмъ доволенъ. Питамъ: колко мухи могатъ да се наядатъ заедно съ мене отъ паницата ми? Мухата казва: „Туй ядене е заради менъ“. И азъ казвамъ: туй ядене е заради менъ. Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но азъ махна съ рѫката си и я прогоня.
Послѣ тя пакъ кацне, азъ пакъ махна съ рѫка да я прогоня.
Тя е умна, казва ми: „Ако махашъ толкова много съ рѫката си, и ти нѣма да се наядешъ, и азъ нѣма да се наямъ. Остави ме на мира, че и азъ, и ти да се наядемъ“. Сега, каква е философията, която трѣбва да извадимъ отъ този примѣръ? Ако дойде нѣкой човѣкъ около моето ядене, и азъ правя опити да го отблъсвамъ, това значи, че се занимавамъ съ дребни работи. Не се занимавайте съ дребни работи въ живота си.
към беседата >>
Всѣко число си има свое име и затова, като извикаме единицата или двойката по тѣхнитѣ имена, тѣ веднага ще се отзоватъ, и като дойдатъ, ще се разберемъ.
Това не е наука. Но ако дойдете до онази абсолютна наука, тогава тия числа ще иматъ за васъ значение. Защо? Защото азъ съмъ въ тия числа. Тѣзи числа и азъ сме едно и сѫщо нѣщо. Като кажа единица, азъ вече разбирамъ едно разумно сѫщество.
Всѣко число си има свое име и затова, като извикаме единицата или двойката по тѣхнитѣ имена, тѣ веднага ще се отзоватъ, и като дойдатъ, ще се разберемъ.
Какво означава двойката? – Двѣ половини отъ единицата. Какво означава тройката? – Три части отъ единицата. Какво означава четворката?
към беседата >>
Та казвамъ: този Христосъ, Този Божественъ Духъ е навсѣкѫдѣ.
Та казвамъ: този Христосъ, Този Божественъ Духъ е навсѣкѫдѣ.
За менъ не е важенъ въпросътъ, къмъ коя категория ще принадлежитѣ. За менъ формитѣ на религиитѣ не означаватъ нищо. Не че тѣ не сѫ нищо, но не сѫ тѣ, които разрѣшаватъ въпроса за Царството Божие. Православието не може да разрѣши въпроса за Царството Божие. Не е протестантизмътъ, който ще разрѣши въпроса за Царството Божие.
към беседата >>
Тя е умна, казва ми: „Ако махашъ толкова много съ рѫката си, и ти нѣма да се наядешъ, и азъ нѣма да се наямъ.
Питамъ: колко мухи могатъ да се наядатъ заедно съ мене отъ паницата ми? Мухата казва: „Туй ядене е заради менъ“. И азъ казвамъ: туй ядене е заради менъ. Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но азъ махна съ рѫката си и я прогоня. Послѣ тя пакъ кацне, азъ пакъ махна съ рѫка да я прогоня.
Тя е умна, казва ми: „Ако махашъ толкова много съ рѫката си, и ти нѣма да се наядешъ, и азъ нѣма да се наямъ.
Остави ме на мира, че и азъ, и ти да се наядемъ“. Сега, каква е философията, която трѣбва да извадимъ отъ този примѣръ? Ако дойде нѣкой човѣкъ около моето ядене, и азъ правя опити да го отблъсвамъ, това значи, че се занимавамъ съ дребни работи. Не се занимавайте съ дребни работи въ живота си. Не си махайте рѫката!
към беседата >>
Какво означава двойката?
Но ако дойдете до онази абсолютна наука, тогава тия числа ще иматъ за васъ значение. Защо? Защото азъ съмъ въ тия числа. Тѣзи числа и азъ сме едно и сѫщо нѣщо. Като кажа единица, азъ вече разбирамъ едно разумно сѫщество. Всѣко число си има свое име и затова, като извикаме единицата или двойката по тѣхнитѣ имена, тѣ веднага ще се отзоватъ, и като дойдатъ, ще се разберемъ.
Какво означава двойката?
– Двѣ половини отъ единицата. Какво означава тройката? – Три части отъ единицата. Какво означава четворката? – Четири части отъ единицата.
към беседата >>
За менъ не е важенъ въпросътъ, къмъ коя категория ще принадлежитѣ.
Та казвамъ: този Христосъ, Този Божественъ Духъ е навсѣкѫдѣ.
За менъ не е важенъ въпросътъ, къмъ коя категория ще принадлежитѣ.
За менъ формитѣ на религиитѣ не означаватъ нищо. Не че тѣ не сѫ нищо, но не сѫ тѣ, които разрѣшаватъ въпроса за Царството Божие. Православието не може да разрѣши въпроса за Царството Божие. Не е протестантизмътъ, който ще разрѣши въпроса за Царството Божие. Не е католицизмътъ, който ще разреши въпроса за Царството Божие.
към беседата >>
Остави ме на мира, че и азъ, и ти да се наядемъ“.
Мухата казва: „Туй ядене е заради менъ“. И азъ казвамъ: туй ядене е заради менъ. Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но азъ махна съ рѫката си и я прогоня. Послѣ тя пакъ кацне, азъ пакъ махна съ рѫка да я прогоня. Тя е умна, казва ми: „Ако махашъ толкова много съ рѫката си, и ти нѣма да се наядешъ, и азъ нѣма да се наямъ.
Остави ме на мира, че и азъ, и ти да се наядемъ“.
Сега, каква е философията, която трѣбва да извадимъ отъ този примѣръ? Ако дойде нѣкой човѣкъ около моето ядене, и азъ правя опити да го отблъсвамъ, това значи, че се занимавамъ съ дребни работи. Не се занимавайте съ дребни работи въ живота си. Не си махайте рѫката! Гледамъ, като дойде нѣкой въ това събрание, вие казвате: защо е дошелъ този, той нищо не разбира?
към беседата >>
– Двѣ половини отъ единицата.
Защото азъ съмъ въ тия числа. Тѣзи числа и азъ сме едно и сѫщо нѣщо. Като кажа единица, азъ вече разбирамъ едно разумно сѫщество. Всѣко число си има свое име и затова, като извикаме единицата или двойката по тѣхнитѣ имена, тѣ веднага ще се отзоватъ, и като дойдатъ, ще се разберемъ. Какво означава двойката?
– Двѣ половини отъ единицата.
Какво означава тройката? – Три части отъ единицата. Какво означава четворката? – Четири части отъ единицата. Какво разрѣшаватъ половинкитѣ?
към беседата >>
За менъ формитѣ на религиитѣ не означаватъ нищо.
Та казвамъ: този Христосъ, Този Божественъ Духъ е навсѣкѫдѣ. За менъ не е важенъ въпросътъ, къмъ коя категория ще принадлежитѣ.
За менъ формитѣ на религиитѣ не означаватъ нищо.
Не че тѣ не сѫ нищо, но не сѫ тѣ, които разрѣшаватъ въпроса за Царството Божие. Православието не може да разрѣши въпроса за Царството Божие. Не е протестантизмътъ, който ще разрѣши въпроса за Царството Божие. Не е католицизмътъ, който ще разреши въпроса за Царството Божие. Това сѫ форми, които само приготовляватъ човѣчеството.
към беседата >>
Сега, каква е философията, която трѣбва да извадимъ отъ този примѣръ?
И азъ казвамъ: туй ядене е заради менъ. Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но азъ махна съ рѫката си и я прогоня. Послѣ тя пакъ кацне, азъ пакъ махна съ рѫка да я прогоня. Тя е умна, казва ми: „Ако махашъ толкова много съ рѫката си, и ти нѣма да се наядешъ, и азъ нѣма да се наямъ. Остави ме на мира, че и азъ, и ти да се наядемъ“.
Сега, каква е философията, която трѣбва да извадимъ отъ този примѣръ?
Ако дойде нѣкой човѣкъ около моето ядене, и азъ правя опити да го отблъсвамъ, това значи, че се занимавамъ съ дребни работи. Не се занимавайте съ дребни работи въ живота си. Не си махайте рѫката! Гледамъ, като дойде нѣкой въ това събрание, вие казвате: защо е дошелъ този, той нищо не разбира? Не се занимавайте съ този въпросъ!
към беседата >>
Какво означава тройката?
Тѣзи числа и азъ сме едно и сѫщо нѣщо. Като кажа единица, азъ вече разбирамъ едно разумно сѫщество. Всѣко число си има свое име и затова, като извикаме единицата или двойката по тѣхнитѣ имена, тѣ веднага ще се отзоватъ, и като дойдатъ, ще се разберемъ. Какво означава двойката? – Двѣ половини отъ единицата.
Какво означава тройката?
– Три части отъ единицата. Какво означава четворката? – Четири части отъ единицата. Какво разрѣшаватъ половинкитѣ? Какво разрѣшаватъ частитѣ отъ единицата?
към беседата >>
Не че тѣ не сѫ нищо, но не сѫ тѣ, които разрѣшаватъ въпроса за Царството Божие.
Та казвамъ: този Христосъ, Този Божественъ Духъ е навсѣкѫдѣ. За менъ не е важенъ въпросътъ, къмъ коя категория ще принадлежитѣ. За менъ формитѣ на религиитѣ не означаватъ нищо.
Не че тѣ не сѫ нищо, но не сѫ тѣ, които разрѣшаватъ въпроса за Царството Божие.
Православието не може да разрѣши въпроса за Царството Божие. Не е протестантизмътъ, който ще разрѣши въпроса за Царството Божие. Не е католицизмътъ, който ще разреши въпроса за Царството Божие. Това сѫ форми, които само приготовляватъ човѣчеството. Единственото нѣщо, което може да разрѣши този въпросъ, това е Божиятъ Духъ.
към беседата >>
Ако дойде нѣкой човѣкъ около моето ядене, и азъ правя опити да го отблъсвамъ, това значи, че се занимавамъ съ дребни работи.
Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но азъ махна съ рѫката си и я прогоня. Послѣ тя пакъ кацне, азъ пакъ махна съ рѫка да я прогоня. Тя е умна, казва ми: „Ако махашъ толкова много съ рѫката си, и ти нѣма да се наядешъ, и азъ нѣма да се наямъ. Остави ме на мира, че и азъ, и ти да се наядемъ“. Сега, каква е философията, която трѣбва да извадимъ отъ този примѣръ?
Ако дойде нѣкой човѣкъ около моето ядене, и азъ правя опити да го отблъсвамъ, това значи, че се занимавамъ съ дребни работи.
Не се занимавайте съ дребни работи въ живота си. Не си махайте рѫката! Гледамъ, като дойде нѣкой въ това събрание, вие казвате: защо е дошелъ този, той нищо не разбира? Не се занимавайте съ този въпросъ! Казвате: ами онзи защо е влѣзълъ въ музикалното училище?
към беседата >>
– Три части отъ единицата.
Като кажа единица, азъ вече разбирамъ едно разумно сѫщество. Всѣко число си има свое име и затова, като извикаме единицата или двойката по тѣхнитѣ имена, тѣ веднага ще се отзоватъ, и като дойдатъ, ще се разберемъ. Какво означава двойката? – Двѣ половини отъ единицата. Какво означава тройката?
– Три части отъ единицата.
Какво означава четворката? – Четири части отъ единицата. Какво разрѣшаватъ половинкитѣ? Какво разрѣшаватъ частитѣ отъ единицата? – Нищо не разрѣшаватъ.
към беседата >>
Православието не може да разрѣши въпроса за Царството Божие.
Та казвамъ: този Христосъ, Този Божественъ Духъ е навсѣкѫдѣ. За менъ не е важенъ въпросътъ, къмъ коя категория ще принадлежитѣ. За менъ формитѣ на религиитѣ не означаватъ нищо. Не че тѣ не сѫ нищо, но не сѫ тѣ, които разрѣшаватъ въпроса за Царството Божие.
Православието не може да разрѣши въпроса за Царството Божие.
Не е протестантизмътъ, който ще разрѣши въпроса за Царството Божие. Не е католицизмътъ, който ще разреши въпроса за Царството Божие. Това сѫ форми, които само приготовляватъ човѣчеството. Единственото нѣщо, което може да разрѣши този въпросъ, това е Божиятъ Духъ. Само този великъ Божественъ Духъ ще обнови свѣта, и този Духъ дѣйствува сега въ васъ.
към беседата >>
Не се занимавайте съ дребни работи въ живота си.
Послѣ тя пакъ кацне, азъ пакъ махна съ рѫка да я прогоня. Тя е умна, казва ми: „Ако махашъ толкова много съ рѫката си, и ти нѣма да се наядешъ, и азъ нѣма да се наямъ. Остави ме на мира, че и азъ, и ти да се наядемъ“. Сега, каква е философията, която трѣбва да извадимъ отъ този примѣръ? Ако дойде нѣкой човѣкъ около моето ядене, и азъ правя опити да го отблъсвамъ, това значи, че се занимавамъ съ дребни работи.
Не се занимавайте съ дребни работи въ живота си.
Не си махайте рѫката! Гледамъ, като дойде нѣкой въ това събрание, вие казвате: защо е дошелъ този, той нищо не разбира? Не се занимавайте съ този въпросъ! Казвате: ами онзи защо е влѣзълъ въ музикалното училище? Не се занимавайте съ този въпросъ!
към беседата >>
Какво означава четворката?
Всѣко число си има свое име и затова, като извикаме единицата или двойката по тѣхнитѣ имена, тѣ веднага ще се отзоватъ, и като дойдатъ, ще се разберемъ. Какво означава двойката? – Двѣ половини отъ единицата. Какво означава тройката? – Три части отъ единицата.
Какво означава четворката?
– Четири части отъ единицата. Какво разрѣшаватъ половинкитѣ? Какво разрѣшаватъ частитѣ отъ единицата? – Нищо не разрѣшаватъ. Половинкитѣ части показватъ, че трѣбва да се сглобяватъ въ едно цѣло и да изразяватъ това цѣло.
към беседата >>
Не е протестантизмътъ, който ще разрѣши въпроса за Царството Божие.
Та казвамъ: този Христосъ, Този Божественъ Духъ е навсѣкѫдѣ. За менъ не е важенъ въпросътъ, къмъ коя категория ще принадлежитѣ. За менъ формитѣ на религиитѣ не означаватъ нищо. Не че тѣ не сѫ нищо, но не сѫ тѣ, които разрѣшаватъ въпроса за Царството Божие. Православието не може да разрѣши въпроса за Царството Божие.
Не е протестантизмътъ, който ще разрѣши въпроса за Царството Божие.
Не е католицизмътъ, който ще разреши въпроса за Царството Божие. Това сѫ форми, които само приготовляватъ човѣчеството. Единственото нѣщо, което може да разрѣши този въпросъ, това е Божиятъ Духъ. Само този великъ Божественъ Духъ ще обнови свѣта, и този Духъ дѣйствува сега въ васъ. Тогава, нека не си правимъ илюзии.
към беседата >>
Не си махайте рѫката!
Тя е умна, казва ми: „Ако махашъ толкова много съ рѫката си, и ти нѣма да се наядешъ, и азъ нѣма да се наямъ. Остави ме на мира, че и азъ, и ти да се наядемъ“. Сега, каква е философията, която трѣбва да извадимъ отъ този примѣръ? Ако дойде нѣкой човѣкъ около моето ядене, и азъ правя опити да го отблъсвамъ, това значи, че се занимавамъ съ дребни работи. Не се занимавайте съ дребни работи въ живота си.
Не си махайте рѫката!
Гледамъ, като дойде нѣкой въ това събрание, вие казвате: защо е дошелъ този, той нищо не разбира? Не се занимавайте съ този въпросъ! Казвате: ами онзи защо е влѣзълъ въ музикалното училище? Не се занимавайте съ този въпросъ! Ами този защо почналъ да пише?
към беседата >>
– Четири части отъ единицата.
Какво означава двойката? – Двѣ половини отъ единицата. Какво означава тройката? – Три части отъ единицата. Какво означава четворката?
– Четири части отъ единицата.
Какво разрѣшаватъ половинкитѣ? Какво разрѣшаватъ частитѣ отъ единицата? – Нищо не разрѣшаватъ. Половинкитѣ части показватъ, че трѣбва да се сглобяватъ въ едно цѣло и да изразяватъ това цѣло. Въ тази жива математика числата нито се събиратъ, нито се изваждатъ, нито се умножаватъ, нито се дѣлятъ.
към беседата >>
Не е католицизмътъ, който ще разреши въпроса за Царството Божие.
За менъ не е важенъ въпросътъ, къмъ коя категория ще принадлежитѣ. За менъ формитѣ на религиитѣ не означаватъ нищо. Не че тѣ не сѫ нищо, но не сѫ тѣ, които разрѣшаватъ въпроса за Царството Божие. Православието не може да разрѣши въпроса за Царството Божие. Не е протестантизмътъ, който ще разрѣши въпроса за Царството Божие.
Не е католицизмътъ, който ще разреши въпроса за Царството Божие.
Това сѫ форми, които само приготовляватъ човѣчеството. Единственото нѣщо, което може да разрѣши този въпросъ, това е Божиятъ Духъ. Само този великъ Божественъ Духъ ще обнови свѣта, и този Духъ дѣйствува сега въ васъ. Тогава, нека не си правимъ илюзии. Нека отворимъ сърдцата си за тази свѣтлина, която иде отгорѣ, защото чрѣзъ нея Богъ действува въ насъ.
към беседата >>
Гледамъ, като дойде нѣкой въ това събрание, вие казвате: защо е дошелъ този, той нищо не разбира?
Остави ме на мира, че и азъ, и ти да се наядемъ“. Сега, каква е философията, която трѣбва да извадимъ отъ този примѣръ? Ако дойде нѣкой човѣкъ около моето ядене, и азъ правя опити да го отблъсвамъ, това значи, че се занимавамъ съ дребни работи. Не се занимавайте съ дребни работи въ живота си. Не си махайте рѫката!
Гледамъ, като дойде нѣкой въ това събрание, вие казвате: защо е дошелъ този, той нищо не разбира?
Не се занимавайте съ този въпросъ! Казвате: ами онзи защо е влѣзълъ въ музикалното училище? Не се занимавайте съ този въпросъ! Ами този защо почналъ да пише? Писатель нѣма да става!
към беседата >>
Какво разрѣшаватъ половинкитѣ?
– Двѣ половини отъ единицата. Какво означава тройката? – Три части отъ единицата. Какво означава четворката? – Четири части отъ единицата.
Какво разрѣшаватъ половинкитѣ?
Какво разрѣшаватъ частитѣ отъ единицата? – Нищо не разрѣшаватъ. Половинкитѣ части показватъ, че трѣбва да се сглобяватъ въ едно цѣло и да изразяватъ това цѣло. Въ тази жива математика числата нито се събиратъ, нито се изваждатъ, нито се умножаватъ, нито се дѣлятъ. Тѣ не се събиратъ, а при това въ тѣхъ има събиране.
към беседата >>
Това сѫ форми, които само приготовляватъ човѣчеството.
За менъ формитѣ на религиитѣ не означаватъ нищо. Не че тѣ не сѫ нищо, но не сѫ тѣ, които разрѣшаватъ въпроса за Царството Божие. Православието не може да разрѣши въпроса за Царството Божие. Не е протестантизмътъ, който ще разрѣши въпроса за Царството Божие. Не е католицизмътъ, който ще разреши въпроса за Царството Божие.
Това сѫ форми, които само приготовляватъ човѣчеството.
Единственото нѣщо, което може да разрѣши този въпросъ, това е Божиятъ Духъ. Само този великъ Божественъ Духъ ще обнови свѣта, и този Духъ дѣйствува сега въ васъ. Тогава, нека не си правимъ илюзии. Нека отворимъ сърдцата си за тази свѣтлина, която иде отгорѣ, защото чрѣзъ нея Богъ действува въ насъ. Нека създадемъ една нова форма и да покажемъ на съврѣменното общество, че ние седимъ по-горѣ отъ него и по умъ, и по сърдце, и то не само привидно, а фактически.
към беседата >>
Не се занимавайте съ този въпросъ!
Сега, каква е философията, която трѣбва да извадимъ отъ този примѣръ? Ако дойде нѣкой човѣкъ около моето ядене, и азъ правя опити да го отблъсвамъ, това значи, че се занимавамъ съ дребни работи. Не се занимавайте съ дребни работи въ живота си. Не си махайте рѫката! Гледамъ, като дойде нѣкой въ това събрание, вие казвате: защо е дошелъ този, той нищо не разбира?
Не се занимавайте съ този въпросъ!
Казвате: ами онзи защо е влѣзълъ въ музикалното училище? Не се занимавайте съ този въпросъ! Ами този защо почналъ да пише? Писатель нѣма да става! Не се занимавайте съ този въпросъ!
към беседата >>
Какво разрѣшаватъ частитѣ отъ единицата?
Какво означава тройката? – Три части отъ единицата. Какво означава четворката? – Четири части отъ единицата. Какво разрѣшаватъ половинкитѣ?
Какво разрѣшаватъ частитѣ отъ единицата?
– Нищо не разрѣшаватъ. Половинкитѣ части показватъ, че трѣбва да се сглобяватъ въ едно цѣло и да изразяватъ това цѣло. Въ тази жива математика числата нито се събиратъ, нито се изваждатъ, нито се умножаватъ, нито се дѣлятъ. Тѣ не се събиратъ, а при това въ тѣхъ има събиране. Тѣ не се изваждатъ, а при това въ тѣхъ има изваждане.
към беседата >>
Единственото нѣщо, което може да разрѣши този въпросъ, това е Божиятъ Духъ.
Не че тѣ не сѫ нищо, но не сѫ тѣ, които разрѣшаватъ въпроса за Царството Божие. Православието не може да разрѣши въпроса за Царството Божие. Не е протестантизмътъ, който ще разрѣши въпроса за Царството Божие. Не е католицизмътъ, който ще разреши въпроса за Царството Божие. Това сѫ форми, които само приготовляватъ човѣчеството.
Единственото нѣщо, което може да разрѣши този въпросъ, това е Божиятъ Духъ.
Само този великъ Божественъ Духъ ще обнови свѣта, и този Духъ дѣйствува сега въ васъ. Тогава, нека не си правимъ илюзии. Нека отворимъ сърдцата си за тази свѣтлина, която иде отгорѣ, защото чрѣзъ нея Богъ действува въ насъ. Нека създадемъ една нова форма и да покажемъ на съврѣменното общество, че ние седимъ по-горѣ отъ него и по умъ, и по сърдце, и то не само привидно, а фактически. Азъ мога да раздамъ всичкото си имане, но това още не е жертва.
към беседата >>
Казвате: ами онзи защо е влѣзълъ въ музикалното училище?
Ако дойде нѣкой човѣкъ около моето ядене, и азъ правя опити да го отблъсвамъ, това значи, че се занимавамъ съ дребни работи. Не се занимавайте съ дребни работи въ живота си. Не си махайте рѫката! Гледамъ, като дойде нѣкой въ това събрание, вие казвате: защо е дошелъ този, той нищо не разбира? Не се занимавайте съ този въпросъ!
Казвате: ами онзи защо е влѣзълъ въ музикалното училище?
Не се занимавайте съ този въпросъ! Ами този защо почналъ да пише? Писатель нѣма да става! Не се занимавайте съ този въпросъ! Остави тѣзи нѣща, не махай съ рѫката си!
към беседата >>
НАГОРЕ