НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1068
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1068
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Дружене, слушане и следване
,
ООК
, София, 7.2.1934г.,
Какво представляват очите?
Защо трябва да се оглеждаме? – За да познаем какво сме постигнали. Всеки ден, като се оглеждаш, да видиш какво си постигнал. Да видиш дали има някоя нова черта, която си постигнал. Гледаш си очите.
Какво представляват очите?
Или си гледаш носа, пипнеш си челото, веждите, устата. Очите, носът, устата са най-важното. Не че са най-важните, но от там трябва да започнеш.
към беседата >>
“ Математика не му трябва, това не му трябва, онова не му трябва, нищо не му трябва, какво му трябва най-после?
Искате Господ да обръща внимание на вас. Че трябва да имате усърдие да учите, да имате свещен трепет в душата си да учите. Вие седите и казвате: „Каквото Господ каже.“ Не да казват учениците: „Каквото Учителят каже.“ Учителят казва, но вие не изпълнявате. Например, в една гимназия учителят говори, преподава, но ученикът казва: „Какво ми трябва математика? Не ми трябва!
“ Математика не му трябва, това не му трябва, онова не му трябва, нищо не му трябва, какво му трябва най-после?
Казва: „Да си боядисам малко веждите, ще си туря шапка, обуща, ще си повъртя малко мустаците.“ Но един ден с мустаците не ще върви. Знаете ли онази смешната работа? Един момък се оженил за една мома. Като се оженил, нямал пари. И той бутал мустаците.
към беседата >>
Или си гледаш носа, пипнеш си челото, веждите, устата.
– За да познаем какво сме постигнали. Всеки ден, като се оглеждаш, да видиш какво си постигнал. Да видиш дали има някоя нова черта, която си постигнал. Гледаш си очите. Какво представляват очите?
Или си гледаш носа, пипнеш си челото, веждите, устата.
Очите, носът, устата са най-важното. Не че са най-важните, но от там трябва да започнеш.
към беседата >>
Казва: „Да си боядисам малко веждите, ще си туря шапка, обуща, ще си повъртя малко мустаците.“ Но един ден с мустаците не ще върви.
Че трябва да имате усърдие да учите, да имате свещен трепет в душата си да учите. Вие седите и казвате: „Каквото Господ каже.“ Не да казват учениците: „Каквото Учителят каже.“ Учителят казва, но вие не изпълнявате. Например, в една гимназия учителят говори, преподава, но ученикът казва: „Какво ми трябва математика? Не ми трябва! “ Математика не му трябва, това не му трябва, онова не му трябва, нищо не му трябва, какво му трябва най-после?
Казва: „Да си боядисам малко веждите, ще си туря шапка, обуща, ще си повъртя малко мустаците.“ Но един ден с мустаците не ще върви.
Знаете ли онази смешната работа? Един момък се оженил за една мома. Като се оженил, нямал пари. И той бутал мустаците. Тя му казала: „Не трябва да се бутат мустаците.
към беседата >>
Очите, носът, устата са най-важното.
Всеки ден, като се оглеждаш, да видиш какво си постигнал. Да видиш дали има някоя нова черта, която си постигнал. Гледаш си очите. Какво представляват очите? Или си гледаш носа, пипнеш си челото, веждите, устата.
Очите, носът, устата са най-важното.
Не че са най-важните, но от там трябва да започнеш.
към беседата >>
Знаете ли онази смешната работа?
Вие седите и казвате: „Каквото Господ каже.“ Не да казват учениците: „Каквото Учителят каже.“ Учителят казва, но вие не изпълнявате. Например, в една гимназия учителят говори, преподава, но ученикът казва: „Какво ми трябва математика? Не ми трябва! “ Математика не му трябва, това не му трябва, онова не му трябва, нищо не му трябва, какво му трябва най-после? Казва: „Да си боядисам малко веждите, ще си туря шапка, обуща, ще си повъртя малко мустаците.“ Но един ден с мустаците не ще върви.
Знаете ли онази смешната работа?
Един момък се оженил за една мома. Като се оженил, нямал пари. И той бутал мустаците. Тя му казала: „Не трябва да се бутат мустаците. Сега трябва да буташ на друго место.
към беседата >>
Не че са най-важните, но от там трябва да започнеш.
Да видиш дали има някоя нова черта, която си постигнал. Гледаш си очите. Какво представляват очите? Или си гледаш носа, пипнеш си челото, веждите, устата. Очите, носът, устата са най-важното.
Не че са най-важните, но от там трябва да започнеш.
към беседата >>
Един момък се оженил за една мома.
Например, в една гимназия учителят говори, преподава, но ученикът казва: „Какво ми трябва математика? Не ми трябва! “ Математика не му трябва, това не му трябва, онова не му трябва, нищо не му трябва, какво му трябва най-после? Казва: „Да си боядисам малко веждите, ще си туря шапка, обуща, ще си повъртя малко мустаците.“ Но един ден с мустаците не ще върви. Знаете ли онази смешната работа?
Един момък се оженил за една мома.
Като се оженил, нямал пари. И той бутал мустаците. Тя му казала: „Не трябва да се бутат мустаците. Сега трябва да буташ на друго место. Докато се ожениш, тук ще буташ, а пък като се ожениш, в джобовете трябва да буташ.“ Преди да се ожениш на момата е приятно да буташ мустаците, но след като се ожениш, момата казва: „Там не бутай, на друго место!
към беседата >>
Няма някой от вас, който да не е художник.
Няма някой от вас, който да не е художник.
Не само, че сте художници, но сте и скулптури, ваятели. Върху цялото тело постоянно, целия ден, вие работите с вашите чукове. Сега какъвто ви е хала, знанието, такова и изкарвате. И целия ден боядисвате. Някой път се погледнеш и казваш: „Не струва това лице.
към беседата >>
Като се оженил, нямал пари.
Не ми трябва! “ Математика не му трябва, това не му трябва, онова не му трябва, нищо не му трябва, какво му трябва най-после? Казва: „Да си боядисам малко веждите, ще си туря шапка, обуща, ще си повъртя малко мустаците.“ Но един ден с мустаците не ще върви. Знаете ли онази смешната работа? Един момък се оженил за една мома.
Като се оженил, нямал пари.
И той бутал мустаците. Тя му казала: „Не трябва да се бутат мустаците. Сега трябва да буташ на друго место. Докато се ожениш, тук ще буташ, а пък като се ожениш, в джобовете трябва да буташ.“ Преди да се ожениш на момата е приятно да буташ мустаците, но след като се ожениш, момата казва: „Там не бутай, на друго место! “
към беседата >>
Не само, че сте художници, но сте и скулптури, ваятели.
Няма някой от вас, който да не е художник.
Не само, че сте художници, но сте и скулптури, ваятели.
Върху цялото тело постоянно, целия ден, вие работите с вашите чукове. Сега какъвто ви е хала, знанието, такова и изкарвате. И целия ден боядисвате. Някой път се погледнеш и казваш: „Не струва това лице. Какво го зацапах!
към беседата >>
И той бутал мустаците.
“ Математика не му трябва, това не му трябва, онова не му трябва, нищо не му трябва, какво му трябва най-после? Казва: „Да си боядисам малко веждите, ще си туря шапка, обуща, ще си повъртя малко мустаците.“ Но един ден с мустаците не ще върви. Знаете ли онази смешната работа? Един момък се оженил за една мома. Като се оженил, нямал пари.
И той бутал мустаците.
Тя му казала: „Не трябва да се бутат мустаците. Сега трябва да буташ на друго место. Докато се ожениш, тук ще буташ, а пък като се ожениш, в джобовете трябва да буташ.“ Преди да се ожениш на момата е приятно да буташ мустаците, но след като се ожениш, момата казва: „Там не бутай, на друго место! “
към беседата >>
Върху цялото тело постоянно, целия ден, вие работите с вашите чукове.
Няма някой от вас, който да не е художник. Не само, че сте художници, но сте и скулптури, ваятели.
Върху цялото тело постоянно, целия ден, вие работите с вашите чукове.
Сега какъвто ви е хала, знанието, такова и изкарвате. И целия ден боядисвате. Някой път се погледнеш и казваш: „Не струва това лице. Какво го зацапах! “ Целия ден правиш картината и казваш: „Зацапах картината.“ Като я погледнеш казваш: „Не ми се харесва нещо.“ И на другия ден с четката правиш нови преобразования.
към беседата >>
Тя му казала: „Не трябва да се бутат мустаците.
Казва: „Да си боядисам малко веждите, ще си туря шапка, обуща, ще си повъртя малко мустаците.“ Но един ден с мустаците не ще върви. Знаете ли онази смешната работа? Един момък се оженил за една мома. Като се оженил, нямал пари. И той бутал мустаците.
Тя му казала: „Не трябва да се бутат мустаците.
Сега трябва да буташ на друго место. Докато се ожениш, тук ще буташ, а пък като се ожениш, в джобовете трябва да буташ.“ Преди да се ожениш на момата е приятно да буташ мустаците, но след като се ожениш, момата казва: „Там не бутай, на друго место! “
към беседата >>
Сега какъвто ви е хала, знанието, такова и изкарвате.
Няма някой от вас, който да не е художник. Не само, че сте художници, но сте и скулптури, ваятели. Върху цялото тело постоянно, целия ден, вие работите с вашите чукове.
Сега какъвто ви е хала, знанието, такова и изкарвате.
И целия ден боядисвате. Някой път се погледнеш и казваш: „Не струва това лице. Какво го зацапах! “ Целия ден правиш картината и казваш: „Зацапах картината.“ Като я погледнеш казваш: „Не ми се харесва нещо.“ И на другия ден с четката правиш нови преобразования. И после казваш: „Харесва ми се, носа го докарах.“ На третия ден пак казваш, че не е хубаво, не го харесваш.
към беседата >>
Сега трябва да буташ на друго место.
Знаете ли онази смешната работа? Един момък се оженил за една мома. Като се оженил, нямал пари. И той бутал мустаците. Тя му казала: „Не трябва да се бутат мустаците.
Сега трябва да буташ на друго место.
Докато се ожениш, тук ще буташ, а пък като се ожениш, в джобовете трябва да буташ.“ Преди да се ожениш на момата е приятно да буташ мустаците, но след като се ожениш, момата казва: „Там не бутай, на друго место! “
към беседата >>
И целия ден боядисвате.
Няма някой от вас, който да не е художник. Не само, че сте художници, но сте и скулптури, ваятели. Върху цялото тело постоянно, целия ден, вие работите с вашите чукове. Сега какъвто ви е хала, знанието, такова и изкарвате.
И целия ден боядисвате.
Някой път се погледнеш и казваш: „Не струва това лице. Какво го зацапах! “ Целия ден правиш картината и казваш: „Зацапах картината.“ Като я погледнеш казваш: „Не ми се харесва нещо.“ И на другия ден с четката правиш нови преобразования. И после казваш: „Харесва ми се, носа го докарах.“ На третия ден пак казваш, че не е хубаво, не го харесваш. Устата са се поизкривили, веждите са се поизменили.
към беседата >>
Докато се ожениш, тук ще буташ, а пък като се ожениш, в джобовете трябва да буташ.“ Преди да се ожениш на момата е приятно да буташ мустаците, но след като се ожениш, момата казва: „Там не бутай, на друго место!
Един момък се оженил за една мома. Като се оженил, нямал пари. И той бутал мустаците. Тя му казала: „Не трябва да се бутат мустаците. Сега трябва да буташ на друго место.
Докато се ожениш, тук ще буташ, а пък като се ожениш, в джобовете трябва да буташ.“ Преди да се ожениш на момата е приятно да буташ мустаците, но след като се ожениш, момата казва: „Там не бутай, на друго место!
“
към беседата >>
Някой път се погледнеш и казваш: „Не струва това лице.
Няма някой от вас, който да не е художник. Не само, че сте художници, но сте и скулптури, ваятели. Върху цялото тело постоянно, целия ден, вие работите с вашите чукове. Сега какъвто ви е хала, знанието, такова и изкарвате. И целия ден боядисвате.
Някой път се погледнеш и казваш: „Не струва това лице.
Какво го зацапах! “ Целия ден правиш картината и казваш: „Зацапах картината.“ Като я погледнеш казваш: „Не ми се харесва нещо.“ И на другия ден с четката правиш нови преобразования. И после казваш: „Харесва ми се, носа го докарах.“ На третия ден пак казваш, че не е хубаво, не го харесваш. Устата са се поизкривили, веждите са се поизменили. Всеки път трябва да ретушираш.
към беседата >>
“
Като се оженил, нямал пари. И той бутал мустаците. Тя му казала: „Не трябва да се бутат мустаците. Сега трябва да буташ на друго место. Докато се ожениш, тук ще буташ, а пък като се ожениш, в джобовете трябва да буташ.“ Преди да се ожениш на момата е приятно да буташ мустаците, но след като се ожениш, момата казва: „Там не бутай, на друго место!
“
към беседата >>
Какво го зацапах!
Не само, че сте художници, но сте и скулптури, ваятели. Върху цялото тело постоянно, целия ден, вие работите с вашите чукове. Сега какъвто ви е хала, знанието, такова и изкарвате. И целия ден боядисвате. Някой път се погледнеш и казваш: „Не струва това лице.
Какво го зацапах!
“ Целия ден правиш картината и казваш: „Зацапах картината.“ Като я погледнеш казваш: „Не ми се харесва нещо.“ И на другия ден с четката правиш нови преобразования. И после казваш: „Харесва ми се, носа го докарах.“ На третия ден пак казваш, че не е хубаво, не го харесваш. Устата са се поизкривили, веждите са се поизменили. Всеки път трябва да ретушираш. Няколко пъти ретушираш и после изоставяш картината.
към беседата >>
Та ние трябва да знаем, де да бутаме.
Та ние трябва да знаем, де да бутаме.
Ние бутаме, дето не трябва. Не е лошо младият да бута мустаците си. Но след като [се] ожениш, ще буташ джобовете. Но не само джобовете трябва да буташ.
към беседата >>
“ Целия ден правиш картината и казваш: „Зацапах картината.“ Като я погледнеш казваш: „Не ми се харесва нещо.“ И на другия ден с четката правиш нови преобразования.
Върху цялото тело постоянно, целия ден, вие работите с вашите чукове. Сега какъвто ви е хала, знанието, такова и изкарвате. И целия ден боядисвате. Някой път се погледнеш и казваш: „Не струва това лице. Какво го зацапах!
“ Целия ден правиш картината и казваш: „Зацапах картината.“ Като я погледнеш казваш: „Не ми се харесва нещо.“ И на другия ден с четката правиш нови преобразования.
И после казваш: „Харесва ми се, носа го докарах.“ На третия ден пак казваш, че не е хубаво, не го харесваш. Устата са се поизкривили, веждите са се поизменили. Всеки път трябва да ретушираш. Няколко пъти ретушираш и после изоставяш картината. И след 5–6 месеца пак почваш да рисуваш.
към беседата >>
Ние бутаме, дето не трябва.
Та ние трябва да знаем, де да бутаме.
Ние бутаме, дето не трябва.
Не е лошо младият да бута мустаците си. Но след като [се] ожениш, ще буташ джобовете. Но не само джобовете трябва да буташ.
към беседата >>
И после казваш: „Харесва ми се, носа го докарах.“ На третия ден пак казваш, че не е хубаво, не го харесваш.
Сега какъвто ви е хала, знанието, такова и изкарвате. И целия ден боядисвате. Някой път се погледнеш и казваш: „Не струва това лице. Какво го зацапах! “ Целия ден правиш картината и казваш: „Зацапах картината.“ Като я погледнеш казваш: „Не ми се харесва нещо.“ И на другия ден с четката правиш нови преобразования.
И после казваш: „Харесва ми се, носа го докарах.“ На третия ден пак казваш, че не е хубаво, не го харесваш.
Устата са се поизкривили, веждите са се поизменили. Всеки път трябва да ретушираш. Няколко пъти ретушираш и после изоставяш картината. И след 5–6 месеца пак почваш да рисуваш. Никога не можеш да поставиш една реална черта.
към беседата >>
Не е лошо младият да бута мустаците си.
Та ние трябва да знаем, де да бутаме. Ние бутаме, дето не трябва.
Не е лошо младият да бута мустаците си.
Но след като [се] ожениш, ще буташ джобовете. Но не само джобовете трябва да буташ.
към беседата >>
Устата са се поизкривили, веждите са се поизменили.
И целия ден боядисвате. Някой път се погледнеш и казваш: „Не струва това лице. Какво го зацапах! “ Целия ден правиш картината и казваш: „Зацапах картината.“ Като я погледнеш казваш: „Не ми се харесва нещо.“ И на другия ден с четката правиш нови преобразования. И после казваш: „Харесва ми се, носа го докарах.“ На третия ден пак казваш, че не е хубаво, не го харесваш.
Устата са се поизкривили, веждите са се поизменили.
Всеки път трябва да ретушираш. Няколко пъти ретушираш и после изоставяш картината. И след 5–6 месеца пак почваш да рисуваш. Никога не можеш да поставиш една реална черта. Ти приблизително я поставяш.
към беседата >>
Но след като [се] ожениш, ще буташ джобовете.
Та ние трябва да знаем, де да бутаме. Ние бутаме, дето не трябва. Не е лошо младият да бута мустаците си.
Но след като [се] ожениш, ще буташ джобовете.
Но не само джобовете трябва да буташ.
към беседата >>
Всеки път трябва да ретушираш.
Някой път се погледнеш и казваш: „Не струва това лице. Какво го зацапах! “ Целия ден правиш картината и казваш: „Зацапах картината.“ Като я погледнеш казваш: „Не ми се харесва нещо.“ И на другия ден с четката правиш нови преобразования. И после казваш: „Харесва ми се, носа го докарах.“ На третия ден пак казваш, че не е хубаво, не го харесваш. Устата са се поизкривили, веждите са се поизменили.
Всеки път трябва да ретушираш.
Няколко пъти ретушираш и после изоставяш картината. И след 5–6 месеца пак почваш да рисуваш. Никога не можеш да поставиш една реална черта. Ти приблизително я поставяш. Например, ти рисуваш един нос, но тези черти, които поставяш, не са реални черти.
към беседата >>
Но не само джобовете трябва да буташ.
Та ние трябва да знаем, де да бутаме. Ние бутаме, дето не трябва. Не е лошо младият да бута мустаците си. Но след като [се] ожениш, ще буташ джобовете.
Но не само джобовете трябва да буташ.
към беседата >>
Няколко пъти ретушираш и после изоставяш картината.
Какво го зацапах! “ Целия ден правиш картината и казваш: „Зацапах картината.“ Като я погледнеш казваш: „Не ми се харесва нещо.“ И на другия ден с четката правиш нови преобразования. И после казваш: „Харесва ми се, носа го докарах.“ На третия ден пак казваш, че не е хубаво, не го харесваш. Устата са се поизкривили, веждите са се поизменили. Всеки път трябва да ретушираш.
Няколко пъти ретушираш и после изоставяш картината.
И след 5–6 месеца пак почваш да рисуваш. Никога не можеш да поставиш една реална черта. Ти приблизително я поставяш. Например, ти рисуваш един нос, но тези черти, които поставяш, не са реални черти. Този нос не е онзи, който вътре в природата съществува.
към беседата >>
След като е бутнал джобовете, тя знае какво е намислил вече.
След като е бутнал джобовете, тя знае какво е намислил вече.
Той ще отиде на пазара и ще носи всичко, всичко. И тя ще го погледне и ще каже: „Тъй! “ Сега, така както ви представям, вие вземате смешната страна, че младият не е знаел. Какво иска да каже младият? Аз какво разбирам?
към беседата >>
И след 5–6 месеца пак почваш да рисуваш.
“ Целия ден правиш картината и казваш: „Зацапах картината.“ Като я погледнеш казваш: „Не ми се харесва нещо.“ И на другия ден с четката правиш нови преобразования. И после казваш: „Харесва ми се, носа го докарах.“ На третия ден пак казваш, че не е хубаво, не го харесваш. Устата са се поизкривили, веждите са се поизменили. Всеки път трябва да ретушираш. Няколко пъти ретушираш и после изоставяш картината.
И след 5–6 месеца пак почваш да рисуваш.
Никога не можеш да поставиш една реална черта. Ти приблизително я поставяш. Например, ти рисуваш един нос, но тези черти, които поставяш, не са реални черти. Този нос не е онзи, който вътре в природата съществува. Приблизително е верно.
към беседата >>
Той ще отиде на пазара и ще носи всичко, всичко.
След като е бутнал джобовете, тя знае какво е намислил вече.
Той ще отиде на пазара и ще носи всичко, всичко.
И тя ще го погледне и ще каже: „Тъй! “ Сега, така както ви представям, вие вземате смешната страна, че младият не е знаел. Какво иска да каже младият? Аз какво разбирам? Той казва на момата така, като бара мустаците си: „Виждаш ли, тези косми са все правила, които Господ ми е дал.
към беседата >>
Никога не можеш да поставиш една реална черта.
И после казваш: „Харесва ми се, носа го докарах.“ На третия ден пак казваш, че не е хубаво, не го харесваш. Устата са се поизкривили, веждите са се поизменили. Всеки път трябва да ретушираш. Няколко пъти ретушираш и после изоставяш картината. И след 5–6 месеца пак почваш да рисуваш.
Никога не можеш да поставиш една реална черта.
Ти приблизително я поставяш. Например, ти рисуваш един нос, но тези черти, които поставяш, не са реални черти. Този нос не е онзи, който вътре в природата съществува. Приблизително е верно. Това е само една сянка на нещата.
към беседата >>
И тя ще го погледне и ще каже: „Тъй!
След като е бутнал джобовете, тя знае какво е намислил вече. Той ще отиде на пазара и ще носи всичко, всичко.
И тя ще го погледне и ще каже: „Тъй!
“ Сега, така както ви представям, вие вземате смешната страна, че младият не е знаел. Какво иска да каже младият? Аз какво разбирам? Той казва на момата така, като бара мустаците си: „Виждаш ли, тези косми са все правила, които Господ ми е дал. Аз трябва да ги изпълнявам.
към беседата >>
Ти приблизително я поставяш.
Устата са се поизкривили, веждите са се поизменили. Всеки път трябва да ретушираш. Няколко пъти ретушираш и после изоставяш картината. И след 5–6 месеца пак почваш да рисуваш. Никога не можеш да поставиш една реална черта.
Ти приблизително я поставяш.
Например, ти рисуваш един нос, но тези черти, които поставяш, не са реални черти. Този нос не е онзи, който вътре в природата съществува. Приблизително е верно. Това е само една сянка на нещата. И, по някой път, вие казвате: „Трябва да кажа истината.“ Ти никога не можеш да кажеш истината.
към беседата >>
“ Сега, така както ви представям, вие вземате смешната страна, че младият не е знаел.
След като е бутнал джобовете, тя знае какво е намислил вече. Той ще отиде на пазара и ще носи всичко, всичко. И тя ще го погледне и ще каже: „Тъй!
“ Сега, така както ви представям, вие вземате смешната страна, че младият не е знаел.
Какво иска да каже младият? Аз какво разбирам? Той казва на момата така, като бара мустаците си: „Виждаш ли, тези косми са все правила, които Господ ми е дал. Аз трябва да ги изпълнявам. При мене ще имаш живот, уреден, ред и порядък, царица ще бъдеш, на първо место ще бъдеш, горе ще бъдеш.“ И засучва мустаците нагоре.
към беседата >>
Например, ти рисуваш един нос, но тези черти, които поставяш, не са реални черти.
Всеки път трябва да ретушираш. Няколко пъти ретушираш и после изоставяш картината. И след 5–6 месеца пак почваш да рисуваш. Никога не можеш да поставиш една реална черта. Ти приблизително я поставяш.
Например, ти рисуваш един нос, но тези черти, които поставяш, не са реални черти.
Този нос не е онзи, който вътре в природата съществува. Приблизително е верно. Това е само една сянка на нещата. И, по някой път, вие казвате: „Трябва да кажа истината.“ Ти никога не можеш да кажеш истината. Истината – ти си човекът.
към беседата >>
Какво иска да каже младият?
След като е бутнал джобовете, тя знае какво е намислил вече. Той ще отиде на пазара и ще носи всичко, всичко. И тя ще го погледне и ще каже: „Тъй! “ Сега, така както ви представям, вие вземате смешната страна, че младият не е знаел.
Какво иска да каже младият?
Аз какво разбирам? Той казва на момата така, като бара мустаците си: „Виждаш ли, тези косми са все правила, които Господ ми е дал. Аз трябва да ги изпълнявам. При мене ще имаш живот, уреден, ред и порядък, царица ще бъдеш, на първо место ще бъдеш, горе ще бъдеш.“ И засучва мустаците нагоре. И то е правото.
към беседата >>
Този нос не е онзи, който вътре в природата съществува.
Няколко пъти ретушираш и после изоставяш картината. И след 5–6 месеца пак почваш да рисуваш. Никога не можеш да поставиш една реална черта. Ти приблизително я поставяш. Например, ти рисуваш един нос, но тези черти, които поставяш, не са реални черти.
Този нос не е онзи, който вътре в природата съществува.
Приблизително е верно. Това е само една сянка на нещата. И, по някой път, вие казвате: „Трябва да кажа истината.“ Ти никога не можеш да кажеш истината. Истината – ти си човекът. Както ти мислиш, както ти постъпваш и чувствуваш в дадения случай, това е истината.
към беседата >>
Аз какво разбирам?
След като е бутнал джобовете, тя знае какво е намислил вече. Той ще отиде на пазара и ще носи всичко, всичко. И тя ще го погледне и ще каже: „Тъй! “ Сега, така както ви представям, вие вземате смешната страна, че младият не е знаел. Какво иска да каже младият?
Аз какво разбирам?
Той казва на момата така, като бара мустаците си: „Виждаш ли, тези косми са все правила, които Господ ми е дал. Аз трябва да ги изпълнявам. При мене ще имаш живот, уреден, ред и порядък, царица ще бъдеш, на първо место ще бъдеш, горе ще бъдеш.“ И засучва мустаците нагоре. И то е правото. Той не го знае.
към беседата >>
Приблизително е верно.
И след 5–6 месеца пак почваш да рисуваш. Никога не можеш да поставиш една реална черта. Ти приблизително я поставяш. Например, ти рисуваш един нос, но тези черти, които поставяш, не са реални черти. Този нос не е онзи, който вътре в природата съществува.
Приблизително е верно.
Това е само една сянка на нещата. И, по някой път, вие казвате: „Трябва да кажа истината.“ Ти никога не можеш да кажеш истината. Истината – ти си човекът. Както ти мислиш, както ти постъпваш и чувствуваш в дадения случай, това е истината. Казваш: „Аз казвам истината.“ Това е неразбиране.
към беседата >>
Той казва на момата така, като бара мустаците си: „Виждаш ли, тези косми са все правила, които Господ ми е дал.
Той ще отиде на пазара и ще носи всичко, всичко. И тя ще го погледне и ще каже: „Тъй! “ Сега, така както ви представям, вие вземате смешната страна, че младият не е знаел. Какво иска да каже младият? Аз какво разбирам?
Той казва на момата така, като бара мустаците си: „Виждаш ли, тези косми са все правила, които Господ ми е дал.
Аз трябва да ги изпълнявам. При мене ще имаш живот, уреден, ред и порядък, царица ще бъдеш, на първо место ще бъдеш, горе ще бъдеш.“ И засучва мустаците нагоре. И то е правото. Той не го знае. Той си държи мустаците горкия, не знае.
към беседата >>
Това е само една сянка на нещата.
Никога не можеш да поставиш една реална черта. Ти приблизително я поставяш. Например, ти рисуваш един нос, но тези черти, които поставяш, не са реални черти. Този нос не е онзи, който вътре в природата съществува. Приблизително е верно.
Това е само една сянка на нещата.
И, по някой път, вие казвате: „Трябва да кажа истината.“ Ти никога не можеш да кажеш истината. Истината – ти си човекът. Както ти мислиш, както ти постъпваш и чувствуваш в дадения случай, това е истината. Казваш: „Аз казвам истината.“ Това е неразбиране. Ти се самозаблуждаваш.
към беседата >>
Аз трябва да ги изпълнявам.
И тя ще го погледне и ще каже: „Тъй! “ Сега, така както ви представям, вие вземате смешната страна, че младият не е знаел. Какво иска да каже младият? Аз какво разбирам? Той казва на момата така, като бара мустаците си: „Виждаш ли, тези косми са все правила, които Господ ми е дал.
Аз трябва да ги изпълнявам.
При мене ще имаш живот, уреден, ред и порядък, царица ще бъдеш, на първо место ще бъдеш, горе ще бъдеш.“ И засучва мустаците нагоре. И то е правото. Той не го знае. Той си държи мустаците горкия, не знае. Но аз го препоръчвам.
към беседата >>
И, по някой път, вие казвате: „Трябва да кажа истината.“ Ти никога не можеш да кажеш истината.
Ти приблизително я поставяш. Например, ти рисуваш един нос, но тези черти, които поставяш, не са реални черти. Този нос не е онзи, който вътре в природата съществува. Приблизително е верно. Това е само една сянка на нещата.
И, по някой път, вие казвате: „Трябва да кажа истината.“ Ти никога не можеш да кажеш истината.
Истината – ти си човекът. Както ти мислиш, както ти постъпваш и чувствуваш в дадения случай, това е истината. Казваш: „Аз казвам истината.“ Това е неразбиране. Ти се самозаблуждаваш. Ти казваш: „Аз ще кажа истината, един факт.“ Като разказваш един факт, ти туряш коментарии, които не съществуват.
към беседата >>
При мене ще имаш живот, уреден, ред и порядък, царица ще бъдеш, на първо место ще бъдеш, горе ще бъдеш.“ И засучва мустаците нагоре.
“ Сега, така както ви представям, вие вземате смешната страна, че младият не е знаел. Какво иска да каже младият? Аз какво разбирам? Той казва на момата така, като бара мустаците си: „Виждаш ли, тези косми са все правила, които Господ ми е дал. Аз трябва да ги изпълнявам.
При мене ще имаш живот, уреден, ред и порядък, царица ще бъдеш, на първо место ще бъдеш, горе ще бъдеш.“ И засучва мустаците нагоре.
И то е правото. Той не го знае. Той си държи мустаците горкия, не знае. Но аз го препоръчвам. Казва ми се: „Той много си бута мустаците пред мене.“ Казвам, той иска да каже, че е готов да изпълни Волята Божия.
към беседата >>
Истината – ти си човекът.
Например, ти рисуваш един нос, но тези черти, които поставяш, не са реални черти. Този нос не е онзи, който вътре в природата съществува. Приблизително е верно. Това е само една сянка на нещата. И, по някой път, вие казвате: „Трябва да кажа истината.“ Ти никога не можеш да кажеш истината.
Истината – ти си човекът.
Както ти мислиш, както ти постъпваш и чувствуваш в дадения случай, това е истината. Казваш: „Аз казвам истината.“ Това е неразбиране. Ти се самозаблуждаваш. Ти казваш: „Аз ще кажа истината, един факт.“ Като разказваш един факт, ти туряш коментарии, които не съществуват. Че си отишел вкъщи, факт е това, но ти говориш и за други неща, които не си видял.
към беседата >>
И то е правото.
Какво иска да каже младият? Аз какво разбирам? Той казва на момата така, като бара мустаците си: „Виждаш ли, тези косми са все правила, които Господ ми е дал. Аз трябва да ги изпълнявам. При мене ще имаш живот, уреден, ред и порядък, царица ще бъдеш, на първо место ще бъдеш, горе ще бъдеш.“ И засучва мустаците нагоре.
И то е правото.
Той не го знае. Той си държи мустаците горкия, не знае. Но аз го препоръчвам. Казва ми се: „Той много си бута мустаците пред мене.“ Казвам, той иска да каже, че е готов да изпълни Волята Божия. На много моми съм разправил това.
към беседата >>
Както ти мислиш, както ти постъпваш и чувствуваш в дадения случай, това е истината.
Този нос не е онзи, който вътре в природата съществува. Приблизително е верно. Това е само една сянка на нещата. И, по някой път, вие казвате: „Трябва да кажа истината.“ Ти никога не можеш да кажеш истината. Истината – ти си човекът.
Както ти мислиш, както ти постъпваш и чувствуваш в дадения случай, това е истината.
Казваш: „Аз казвам истината.“ Това е неразбиране. Ти се самозаблуждаваш. Ти казваш: „Аз ще кажа истината, един факт.“ Като разказваш един факт, ти туряш коментарии, които не съществуват. Че си отишел вкъщи, факт е това, но ти говориш и за други неща, които не си видял.
към беседата >>
Той не го знае.
Аз какво разбирам? Той казва на момата така, като бара мустаците си: „Виждаш ли, тези косми са все правила, които Господ ми е дал. Аз трябва да ги изпълнявам. При мене ще имаш живот, уреден, ред и порядък, царица ще бъдеш, на първо место ще бъдеш, горе ще бъдеш.“ И засучва мустаците нагоре. И то е правото.
Той не го знае.
Той си държи мустаците горкия, не знае. Но аз го препоръчвам. Казва ми се: „Той много си бута мустаците пред мене.“ Казвам, той иска да каже, че е готов да изпълни Волята Божия. На много моми съм разправил това. Но онези, които нямат мустаци?
към беседата >>
Казваш: „Аз казвам истината.“ Това е неразбиране.
Приблизително е верно. Това е само една сянка на нещата. И, по някой път, вие казвате: „Трябва да кажа истината.“ Ти никога не можеш да кажеш истината. Истината – ти си човекът. Както ти мислиш, както ти постъпваш и чувствуваш в дадения случай, това е истината.
Казваш: „Аз казвам истината.“ Това е неразбиране.
Ти се самозаблуждаваш. Ти казваш: „Аз ще кажа истината, един факт.“ Като разказваш един факт, ти туряш коментарии, които не съществуват. Че си отишел вкъщи, факт е това, но ти говориш и за други неща, които не си видял.
към беседата >>
Той си държи мустаците горкия, не знае.
Той казва на момата така, като бара мустаците си: „Виждаш ли, тези косми са все правила, които Господ ми е дал. Аз трябва да ги изпълнявам. При мене ще имаш живот, уреден, ред и порядък, царица ще бъдеш, на първо место ще бъдеш, горе ще бъдеш.“ И засучва мустаците нагоре. И то е правото. Той не го знае.
Той си държи мустаците горкия, не знае.
Но аз го препоръчвам. Казва ми се: „Той много си бута мустаците пред мене.“ Казвам, той иска да каже, че е готов да изпълни Волята Божия. На много моми съм разправил това. Но онези, които нямат мустаци? Казват ми: „Ние които няма[ме] мустаци, какво трябва да правим?
към беседата >>
Ти се самозаблуждаваш.
Това е само една сянка на нещата. И, по някой път, вие казвате: „Трябва да кажа истината.“ Ти никога не можеш да кажеш истината. Истината – ти си човекът. Както ти мислиш, както ти постъпваш и чувствуваш в дадения случай, това е истината. Казваш: „Аз казвам истината.“ Това е неразбиране.
Ти се самозаблуждаваш.
Ти казваш: „Аз ще кажа истината, един факт.“ Като разказваш един факт, ти туряш коментарии, които не съществуват. Че си отишел вкъщи, факт е това, но ти говориш и за други неща, които не си видял.
към беседата >>
Но аз го препоръчвам.
Аз трябва да ги изпълнявам. При мене ще имаш живот, уреден, ред и порядък, царица ще бъдеш, на първо место ще бъдеш, горе ще бъдеш.“ И засучва мустаците нагоре. И то е правото. Той не го знае. Той си държи мустаците горкия, не знае.
Но аз го препоръчвам.
Казва ми се: „Той много си бута мустаците пред мене.“ Казвам, той иска да каже, че е готов да изпълни Волята Божия. На много моми съм разправил това. Но онези, които нямат мустаци? Казват ми: „Ние които няма[ме] мустаци, какво трябва да правим? “ На момата казвам: „Вашите мустаци са отзад.“ Момата хваща косата си и я вчесва.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз ще кажа истината, един факт.“ Като разказваш един факт, ти туряш коментарии, които не съществуват.
И, по някой път, вие казвате: „Трябва да кажа истината.“ Ти никога не можеш да кажеш истината. Истината – ти си човекът. Както ти мислиш, както ти постъпваш и чувствуваш в дадения случай, това е истината. Казваш: „Аз казвам истината.“ Това е неразбиране. Ти се самозаблуждаваш.
Ти казваш: „Аз ще кажа истината, един факт.“ Като разказваш един факт, ти туряш коментарии, които не съществуват.
Че си отишел вкъщи, факт е това, но ти говориш и за други неща, които не си видял.
към беседата >>
Казва ми се: „Той много си бута мустаците пред мене.“ Казвам, той иска да каже, че е готов да изпълни Волята Божия.
При мене ще имаш живот, уреден, ред и порядък, царица ще бъдеш, на първо место ще бъдеш, горе ще бъдеш.“ И засучва мустаците нагоре. И то е правото. Той не го знае. Той си държи мустаците горкия, не знае. Но аз го препоръчвам.
Казва ми се: „Той много си бута мустаците пред мене.“ Казвам, той иска да каже, че е готов да изпълни Волята Божия.
На много моми съм разправил това. Но онези, които нямат мустаци? Казват ми: „Ние които няма[ме] мустаци, какво трябва да правим? “ На момата казвам: „Вашите мустаци са отзад.“ Момата хваща косата си и я вчесва.
към беседата >>
Че си отишел вкъщи, факт е това, но ти говориш и за други неща, които не си видял.
Истината – ти си човекът. Както ти мислиш, както ти постъпваш и чувствуваш в дадения случай, това е истината. Казваш: „Аз казвам истината.“ Това е неразбиране. Ти се самозаблуждаваш. Ти казваш: „Аз ще кажа истината, един факт.“ Като разказваш един факт, ти туряш коментарии, които не съществуват.
Че си отишел вкъщи, факт е това, но ти говориш и за други неща, които не си видял.
към беседата >>
На много моми съм разправил това.
И то е правото. Той не го знае. Той си държи мустаците горкия, не знае. Но аз го препоръчвам. Казва ми се: „Той много си бута мустаците пред мене.“ Казвам, той иска да каже, че е готов да изпълни Волята Божия.
На много моми съм разправил това.
Но онези, които нямат мустаци? Казват ми: „Ние които няма[ме] мустаци, какво трябва да правим? “ На момата казвам: „Вашите мустаци са отзад.“ Момата хваща косата си и я вчесва.
към беседата >>
Ако един човек влезе в една къща и говори, какво трябва да стане?
Ако един човек влезе в една къща и говори, какво трябва да стане?
Да кажем, че царят влиза в една бедна къща, дето хората страдат, болни са, в лишения, немотия. И когато някой каже, че царят е посетил колибата, по какво се познава, че действително я е посетил и че този човек говори истината, че е факт това. Щом царят е посетил тази колиба, то положението на тези хора ще се измени, ще се подобри. Ако не се подобри положението, то никакъв цар не ги е посетил. Един цар, като посети колибата, то в нея ще стане преобразувание, едно малко преобразувание ще стане.
към беседата >>
Но онези, които нямат мустаци?
Той не го знае. Той си държи мустаците горкия, не знае. Но аз го препоръчвам. Казва ми се: „Той много си бута мустаците пред мене.“ Казвам, той иска да каже, че е готов да изпълни Волята Божия. На много моми съм разправил това.
Но онези, които нямат мустаци?
Казват ми: „Ние които няма[ме] мустаци, какво трябва да правим? “ На момата казвам: „Вашите мустаци са отзад.“ Момата хваща косата си и я вчесва.
към беседата >>
Да кажем, че царят влиза в една бедна къща, дето хората страдат, болни са, в лишения, немотия.
Ако един човек влезе в една къща и говори, какво трябва да стане?
Да кажем, че царят влиза в една бедна къща, дето хората страдат, болни са, в лишения, немотия.
И когато някой каже, че царят е посетил колибата, по какво се познава, че действително я е посетил и че този човек говори истината, че е факт това. Щом царят е посетил тази колиба, то положението на тези хора ще се измени, ще се подобри. Ако не се подобри положението, то никакъв цар не ги е посетил. Един цар, като посети колибата, то в нея ще стане преобразувание, едно малко преобразувание ще стане. И някой път, ние казваме: „Човешкият дух посетил човека.“ Вие сега мислите, че човешкият дух живее във нас.
към беседата >>
Казват ми: „Ние които няма[ме] мустаци, какво трябва да правим?
Той си държи мустаците горкия, не знае. Но аз го препоръчвам. Казва ми се: „Той много си бута мустаците пред мене.“ Казвам, той иска да каже, че е готов да изпълни Волята Божия. На много моми съм разправил това. Но онези, които нямат мустаци?
Казват ми: „Ние които няма[ме] мустаци, какво трябва да правим?
“ На момата казвам: „Вашите мустаци са отзад.“ Момата хваща косата си и я вчесва.
към беседата >>
И когато някой каже, че царят е посетил колибата, по какво се познава, че действително я е посетил и че този човек говори истината, че е факт това.
Ако един човек влезе в една къща и говори, какво трябва да стане? Да кажем, че царят влиза в една бедна къща, дето хората страдат, болни са, в лишения, немотия.
И когато някой каже, че царят е посетил колибата, по какво се познава, че действително я е посетил и че този човек говори истината, че е факт това.
Щом царят е посетил тази колиба, то положението на тези хора ще се измени, ще се подобри. Ако не се подобри положението, то никакъв цар не ги е посетил. Един цар, като посети колибата, то в нея ще стане преобразувание, едно малко преобразувание ще стане. И някой път, ние казваме: „Човешкият дух посетил човека.“ Вие сега мислите, че човешкият дух живее във нас. Не, човешкият дух посещава човешкото тело, но той не живее него.
към беседата >>
“ На момата казвам: „Вашите мустаци са отзад.“ Момата хваща косата си и я вчесва.
Но аз го препоръчвам. Казва ми се: „Той много си бута мустаците пред мене.“ Казвам, той иска да каже, че е готов да изпълни Волята Божия. На много моми съм разправил това. Но онези, които нямат мустаци? Казват ми: „Ние които няма[ме] мустаци, какво трябва да правим?
“ На момата казвам: „Вашите мустаци са отзад.“ Момата хваща косата си и я вчесва.
към беседата >>
Щом царят е посетил тази колиба, то положението на тези хора ще се измени, ще се подобри.
Ако един човек влезе в една къща и говори, какво трябва да стане? Да кажем, че царят влиза в една бедна къща, дето хората страдат, болни са, в лишения, немотия. И когато някой каже, че царят е посетил колибата, по какво се познава, че действително я е посетил и че този човек говори истината, че е факт това.
Щом царят е посетил тази колиба, то положението на тези хора ще се измени, ще се подобри.
Ако не се подобри положението, то никакъв цар не ги е посетил. Един цар, като посети колибата, то в нея ще стане преобразувание, едно малко преобразувание ще стане. И някой път, ние казваме: „Човешкият дух посетил човека.“ Вие сега мислите, че човешкият дух живее във нас. Не, човешкият дух посещава човешкото тело, но той не живее него. И когато, някой път, той посети телото, той всякога прави едно подобрение.
към беседата >>
В това бутане на мустаците седи и друго.
В това бутане на мустаците седи и друго.
То е активната страна на любовта. Всеки момък, като пипне мустаците, казва: „Аз се въодушевявам само от любов! “ Това са антени. Чакайте да видим, какво ще каже невидимият свят – „Обичам те, обичам те! “ Аз тълкувам един факт много верно.
към беседата >>
Ако не се подобри положението, то никакъв цар не ги е посетил.
Ако един човек влезе в една къща и говори, какво трябва да стане? Да кажем, че царят влиза в една бедна къща, дето хората страдат, болни са, в лишения, немотия. И когато някой каже, че царят е посетил колибата, по какво се познава, че действително я е посетил и че този човек говори истината, че е факт това. Щом царят е посетил тази колиба, то положението на тези хора ще се измени, ще се подобри.
Ако не се подобри положението, то никакъв цар не ги е посетил.
Един цар, като посети колибата, то в нея ще стане преобразувание, едно малко преобразувание ще стане. И някой път, ние казваме: „Човешкият дух посетил човека.“ Вие сега мислите, че човешкият дух живее във нас. Не, човешкият дух посещава човешкото тело, но той не живее него. И когато, някой път, той посети телото, той всякога прави едно подобрение. И щом има подобрение, това е един факт, който показва, че духът е посетил човека.
към беседата >>
То е активната страна на любовта.
В това бутане на мустаците седи и друго.
То е активната страна на любовта.
Всеки момък, като пипне мустаците, казва: „Аз се въодушевявам само от любов! “ Това са антени. Чакайте да видим, какво ще каже невидимият свят – „Обичам те, обичам те! “ Аз тълкувам един факт много верно. Някой път някой казва: „Учителю, какво си пипа той мустаците?
към беседата >>
Един цар, като посети колибата, то в нея ще стане преобразувание, едно малко преобразувание ще стане.
Ако един човек влезе в една къща и говори, какво трябва да стане? Да кажем, че царят влиза в една бедна къща, дето хората страдат, болни са, в лишения, немотия. И когато някой каже, че царят е посетил колибата, по какво се познава, че действително я е посетил и че този човек говори истината, че е факт това. Щом царят е посетил тази колиба, то положението на тези хора ще се измени, ще се подобри. Ако не се подобри положението, то никакъв цар не ги е посетил.
Един цар, като посети колибата, то в нея ще стане преобразувание, едно малко преобразувание ще стане.
И някой път, ние казваме: „Човешкият дух посетил човека.“ Вие сега мислите, че човешкият дух живее във нас. Не, човешкият дух посещава човешкото тело, но той не живее него. И когато, някой път, той посети телото, той всякога прави едно подобрение. И щом има подобрение, това е един факт, който показва, че духът е посетил човека. У човека сега работи неговият ум, той сега ръководи работите.
към беседата >>
Всеки момък, като пипне мустаците, казва: „Аз се въодушевявам само от любов!
В това бутане на мустаците седи и друго. То е активната страна на любовта.
Всеки момък, като пипне мустаците, казва: „Аз се въодушевявам само от любов!
“ Това са антени. Чакайте да видим, какво ще каже невидимият свят – „Обичам те, обичам те! “ Аз тълкувам един факт много верно. Някой път някой казва: „Учителю, какво си пипа той мустаците? “ Те са чудни!
към беседата >>
И някой път, ние казваме: „Човешкият дух посетил човека.“ Вие сега мислите, че човешкият дух живее във нас.
Да кажем, че царят влиза в една бедна къща, дето хората страдат, болни са, в лишения, немотия. И когато някой каже, че царят е посетил колибата, по какво се познава, че действително я е посетил и че този човек говори истината, че е факт това. Щом царят е посетил тази колиба, то положението на тези хора ще се измени, ще се подобри. Ако не се подобри положението, то никакъв цар не ги е посетил. Един цар, като посети колибата, то в нея ще стане преобразувание, едно малко преобразувание ще стане.
И някой път, ние казваме: „Човешкият дух посетил човека.“ Вие сега мислите, че човешкият дух живее във нас.
Не, човешкият дух посещава човешкото тело, но той не живее него. И когато, някой път, той посети телото, той всякога прави едно подобрение. И щом има подобрение, това е един факт, който показва, че духът е посетил човека. У човека сега работи неговият ум, той сега ръководи работите. Той е министър-председател.
към беседата >>
“ Това са антени.
В това бутане на мустаците седи и друго. То е активната страна на любовта. Всеки момък, като пипне мустаците, казва: „Аз се въодушевявам само от любов!
“ Това са антени.
Чакайте да видим, какво ще каже невидимият свят – „Обичам те, обичам те! “ Аз тълкувам един факт много верно. Някой път някой казва: „Учителю, какво си пипа той мустаците? “ Те са чудни! Нима само някои млади, всеки трябва да пипа по 2–3 пъти мустаците или това место.
към беседата >>
Не, човешкият дух посещава човешкото тело, но той не живее него.
И когато някой каже, че царят е посетил колибата, по какво се познава, че действително я е посетил и че този човек говори истината, че е факт това. Щом царят е посетил тази колиба, то положението на тези хора ще се измени, ще се подобри. Ако не се подобри положението, то никакъв цар не ги е посетил. Един цар, като посети колибата, то в нея ще стане преобразувание, едно малко преобразувание ще стане. И някой път, ние казваме: „Човешкият дух посетил човека.“ Вие сега мислите, че човешкият дух живее във нас.
Не, човешкият дух посещава човешкото тело, но той не живее него.
И когато, някой път, той посети телото, той всякога прави едно подобрение. И щом има подобрение, това е един факт, който показва, че духът е посетил човека. У човека сега работи неговият ум, той сега ръководи работите. Той е министър-председател. И духът, по някой път, посещава, както някой цар посещава своя пръв министър, за да се осведоми за политиката, за външната и вътрешната политика, как отива всичко.
към беседата >>
Чакайте да видим, какво ще каже невидимият свят – „Обичам те, обичам те!
В това бутане на мустаците седи и друго. То е активната страна на любовта. Всеки момък, като пипне мустаците, казва: „Аз се въодушевявам само от любов! “ Това са антени.
Чакайте да видим, какво ще каже невидимият свят – „Обичам те, обичам те!
“ Аз тълкувам един факт много верно. Някой път някой казва: „Учителю, какво си пипа той мустаците? “ Те са чудни! Нима само някои млади, всеки трябва да пипа по 2–3 пъти мустаците или това место. Дали имаш мустаци или нямаш, това е друг въпрос.
към беседата >>
И когато, някой път, той посети телото, той всякога прави едно подобрение.
Щом царят е посетил тази колиба, то положението на тези хора ще се измени, ще се подобри. Ако не се подобри положението, то никакъв цар не ги е посетил. Един цар, като посети колибата, то в нея ще стане преобразувание, едно малко преобразувание ще стане. И някой път, ние казваме: „Човешкият дух посетил човека.“ Вие сега мислите, че човешкият дух живее във нас. Не, човешкият дух посещава човешкото тело, но той не живее него.
И когато, някой път, той посети телото, той всякога прави едно подобрение.
И щом има подобрение, това е един факт, който показва, че духът е посетил човека. У човека сега работи неговият ум, той сега ръководи работите. Той е министър-председател. И духът, по някой път, посещава, както някой цар посещава своя пръв министър, за да се осведоми за политиката, за външната и вътрешната политика, как отива всичко.
към беседата >>
“ Аз тълкувам един факт много верно.
В това бутане на мустаците седи и друго. То е активната страна на любовта. Всеки момък, като пипне мустаците, казва: „Аз се въодушевявам само от любов! “ Това са антени. Чакайте да видим, какво ще каже невидимият свят – „Обичам те, обичам те!
“ Аз тълкувам един факт много верно.
Някой път някой казва: „Учителю, какво си пипа той мустаците? “ Те са чудни! Нима само някои млади, всеки трябва да пипа по 2–3 пъти мустаците или това место. Дали имаш мустаци или нямаш, това е друг въпрос. Ти не се отказвай от едно право, което имаш.
към беседата >>
И щом има подобрение, това е един факт, който показва, че духът е посетил човека.
Ако не се подобри положението, то никакъв цар не ги е посетил. Един цар, като посети колибата, то в нея ще стане преобразувание, едно малко преобразувание ще стане. И някой път, ние казваме: „Човешкият дух посетил човека.“ Вие сега мислите, че човешкият дух живее във нас. Не, човешкият дух посещава човешкото тело, но той не живее него. И когато, някой път, той посети телото, той всякога прави едно подобрение.
И щом има подобрение, това е един факт, който показва, че духът е посетил човека.
У човека сега работи неговият ум, той сега ръководи работите. Той е министър-председател. И духът, по някой път, посещава, както някой цар посещава своя пръв министър, за да се осведоми за политиката, за външната и вътрешната политика, как отива всичко.
към беседата >>
Някой път някой казва: „Учителю, какво си пипа той мустаците?
То е активната страна на любовта. Всеки момък, като пипне мустаците, казва: „Аз се въодушевявам само от любов! “ Това са антени. Чакайте да видим, какво ще каже невидимият свят – „Обичам те, обичам те! “ Аз тълкувам един факт много верно.
Някой път някой казва: „Учителю, какво си пипа той мустаците?
“ Те са чудни! Нима само някои млади, всеки трябва да пипа по 2–3 пъти мустаците или това место. Дали имаш мустаци или нямаш, това е друг въпрос. Ти не се отказвай от едно право, което имаш. И после, не превишавайте.
към беседата >>
У човека сега работи неговият ум, той сега ръководи работите.
Един цар, като посети колибата, то в нея ще стане преобразувание, едно малко преобразувание ще стане. И някой път, ние казваме: „Човешкият дух посетил човека.“ Вие сега мислите, че човешкият дух живее във нас. Не, човешкият дух посещава човешкото тело, но той не живее него. И когато, някой път, той посети телото, той всякога прави едно подобрение. И щом има подобрение, това е един факт, който показва, че духът е посетил човека.
У човека сега работи неговият ум, той сега ръководи работите.
Той е министър-председател. И духът, по някой път, посещава, както някой цар посещава своя пръв министър, за да се осведоми за политиката, за външната и вътрешната политика, как отива всичко.
към беседата >>
“ Те са чудни!
Всеки момък, като пипне мустаците, казва: „Аз се въодушевявам само от любов! “ Това са антени. Чакайте да видим, какво ще каже невидимият свят – „Обичам те, обичам те! “ Аз тълкувам един факт много верно. Някой път някой казва: „Учителю, какво си пипа той мустаците?
“ Те са чудни!
Нима само някои млади, всеки трябва да пипа по 2–3 пъти мустаците или това место. Дали имаш мустаци или нямаш, това е друг въпрос. Ти не се отказвай от едно право, което имаш. И после, не превишавайте. Трябва да ви дам едно правило, как да постъпвате с носа си.
към беседата >>
Той е министър-председател.
И някой път, ние казваме: „Човешкият дух посетил човека.“ Вие сега мислите, че човешкият дух живее във нас. Не, човешкият дух посещава човешкото тело, но той не живее него. И когато, някой път, той посети телото, той всякога прави едно подобрение. И щом има подобрение, това е един факт, който показва, че духът е посетил човека. У човека сега работи неговият ум, той сега ръководи работите.
Той е министър-председател.
И духът, по някой път, посещава, както някой цар посещава своя пръв министър, за да се осведоми за политиката, за външната и вътрешната политика, как отива всичко.
към беседата >>
Нима само някои млади, всеки трябва да пипа по 2–3 пъти мустаците или това место.
“ Това са антени. Чакайте да видим, какво ще каже невидимият свят – „Обичам те, обичам те! “ Аз тълкувам един факт много верно. Някой път някой казва: „Учителю, какво си пипа той мустаците? “ Те са чудни!
Нима само някои млади, всеки трябва да пипа по 2–3 пъти мустаците или това место.
Дали имаш мустаци или нямаш, това е друг въпрос. Ти не се отказвай от едно право, което имаш. И после, не превишавайте. Трябва да ви дам едно правило, как да постъпвате с носа си. Можете да дойдете до едно буквоядство.
към беседата >>
И духът, по някой път, посещава, както някой цар посещава своя пръв министър, за да се осведоми за политиката, за външната и вътрешната политика, как отива всичко.
Не, човешкият дух посещава човешкото тело, но той не живее него. И когато, някой път, той посети телото, той всякога прави едно подобрение. И щом има подобрение, това е един факт, който показва, че духът е посетил човека. У човека сега работи неговият ум, той сега ръководи работите. Той е министър-председател.
И духът, по някой път, посещава, както някой цар посещава своя пръв министър, за да се осведоми за политиката, за външната и вътрешната политика, как отива всичко.
към беседата >>
Дали имаш мустаци или нямаш, това е друг въпрос.
Чакайте да видим, какво ще каже невидимият свят – „Обичам те, обичам те! “ Аз тълкувам един факт много верно. Някой път някой казва: „Учителю, какво си пипа той мустаците? “ Те са чудни! Нима само някои млади, всеки трябва да пипа по 2–3 пъти мустаците или това место.
Дали имаш мустаци или нямаш, това е друг въпрос.
Ти не се отказвай от едно право, което имаш. И после, не превишавайте. Трябва да ви дам едно правило, как да постъпвате с носа си. Можете да дойдете до едно буквоядство. Колко пъти трябва да бараш мустаците с ръцете си?
към беседата >>
Това са общи положения, които могат да ви отвлечат от самия живот, от вашия живот.
Това са общи положения, които могат да ви отвлечат от самия живот, от вашия живот.
Защото животът на другите не може да бъде ваш живот и вашият живот не може да бъде друг живот. Трябва да разберем това. В дадения случай, вашият живот е необходим за вашия прогрес. А пък резултатите на вашия живот могат да бъдат полезни на вашите ближни. И резултатът от живота на вашите ближни може да бъде полезен заради вас.
към беседата >>
Ти не се отказвай от едно право, което имаш.
“ Аз тълкувам един факт много верно. Някой път някой казва: „Учителю, какво си пипа той мустаците? “ Те са чудни! Нима само някои млади, всеки трябва да пипа по 2–3 пъти мустаците или това место. Дали имаш мустаци или нямаш, това е друг въпрос.
Ти не се отказвай от едно право, което имаш.
И после, не превишавайте. Трябва да ви дам едно правило, как да постъпвате с носа си. Можете да дойдете до едно буквоядство. Колко пъти трябва да бараш мустаците с ръцете си? Има си правила в природата.
към беседата >>
Защото животът на другите не може да бъде ваш живот и вашият живот не може да бъде друг живот.
Това са общи положения, които могат да ви отвлечат от самия живот, от вашия живот.
Защото животът на другите не може да бъде ваш живот и вашият живот не може да бъде друг живот.
Трябва да разберем това. В дадения случай, вашият живот е необходим за вашия прогрес. А пък резултатите на вашия живот могат да бъдат полезни на вашите ближни. И резултатът от живота на вашите ближни може да бъде полезен заради вас. И ако вие спънете живота на когото и да е от вашите ближни, с това ще спънете живота си.
към беседата >>
И после, не превишавайте.
Някой път някой казва: „Учителю, какво си пипа той мустаците? “ Те са чудни! Нима само някои млади, всеки трябва да пипа по 2–3 пъти мустаците или това место. Дали имаш мустаци или нямаш, това е друг въпрос. Ти не се отказвай от едно право, което имаш.
И после, не превишавайте.
Трябва да ви дам едно правило, как да постъпвате с носа си. Можете да дойдете до едно буквоядство. Колко пъти трябва да бараш мустаците с ръцете си? Има си правила в природата. Нали от къщата на вашия баща до вашата къща можеш да знаеш колко крачки може да има.
към беседата >>
Трябва да разберем това.
Това са общи положения, които могат да ви отвлечат от самия живот, от вашия живот. Защото животът на другите не може да бъде ваш живот и вашият живот не може да бъде друг живот.
Трябва да разберем това.
В дадения случай, вашият живот е необходим за вашия прогрес. А пък резултатите на вашия живот могат да бъдат полезни на вашите ближни. И резултатът от живота на вашите ближни може да бъде полезен заради вас. И ако вие спънете живота на когото и да е от вашите ближни, с това ще спънете живота си. И ако някой спъне вашия живот, той ще спъне своя си прогрес.
към беседата >>
Трябва да ви дам едно правило, как да постъпвате с носа си.
“ Те са чудни! Нима само някои млади, всеки трябва да пипа по 2–3 пъти мустаците или това место. Дали имаш мустаци или нямаш, това е друг въпрос. Ти не се отказвай от едно право, което имаш. И после, не превишавайте.
Трябва да ви дам едно правило, как да постъпвате с носа си.
Можете да дойдете до едно буквоядство. Колко пъти трябва да бараш мустаците с ръцете си? Има си правила в природата. Нали от къщата на вашия баща до вашата къща можеш да знаеш колко крачки може да има. Искам да ви наведа на идеята, че всички движения, които правим в природата, си имат един малък смисъл.
към беседата >>
В дадения случай, вашият живот е необходим за вашия прогрес.
Това са общи положения, които могат да ви отвлечат от самия живот, от вашия живот. Защото животът на другите не може да бъде ваш живот и вашият живот не може да бъде друг живот. Трябва да разберем това.
В дадения случай, вашият живот е необходим за вашия прогрес.
А пък резултатите на вашия живот могат да бъдат полезни на вашите ближни. И резултатът от живота на вашите ближни може да бъде полезен заради вас. И ако вие спънете живота на когото и да е от вашите ближни, с това ще спънете живота си. И ако някой спъне вашия живот, той ще спъне своя си прогрес. Трябва да имаме това ясно предвид.
към беседата >>
Можете да дойдете до едно буквоядство.
Нима само някои млади, всеки трябва да пипа по 2–3 пъти мустаците или това место. Дали имаш мустаци или нямаш, това е друг въпрос. Ти не се отказвай от едно право, което имаш. И после, не превишавайте. Трябва да ви дам едно правило, как да постъпвате с носа си.
Можете да дойдете до едно буквоядство.
Колко пъти трябва да бараш мустаците с ръцете си? Има си правила в природата. Нали от къщата на вашия баща до вашата къща можеш да знаеш колко крачки може да има. Искам да ви наведа на идеята, че всички движения, които правим в природата, си имат един малък смисъл. Ти си затвориш очите, отвориш ги, нагоре гледаш, после надолу гледаш, замислен към земята.
към беседата >>
А пък резултатите на вашия живот могат да бъдат полезни на вашите ближни.
Това са общи положения, които могат да ви отвлечат от самия живот, от вашия живот. Защото животът на другите не може да бъде ваш живот и вашият живот не може да бъде друг живот. Трябва да разберем това. В дадения случай, вашият живот е необходим за вашия прогрес.
А пък резултатите на вашия живот могат да бъдат полезни на вашите ближни.
И резултатът от живота на вашите ближни може да бъде полезен заради вас. И ако вие спънете живота на когото и да е от вашите ближни, с това ще спънете живота си. И ако някой спъне вашия живот, той ще спъне своя си прогрес. Трябва да имаме това ясно предвид. Не се спъвайте един друг.
към беседата >>
Колко пъти трябва да бараш мустаците с ръцете си?
Дали имаш мустаци или нямаш, това е друг въпрос. Ти не се отказвай от едно право, което имаш. И после, не превишавайте. Трябва да ви дам едно правило, как да постъпвате с носа си. Можете да дойдете до едно буквоядство.
Колко пъти трябва да бараш мустаците с ръцете си?
Има си правила в природата. Нали от къщата на вашия баща до вашата къща можеш да знаеш колко крачки може да има. Искам да ви наведа на идеята, че всички движения, които правим в природата, си имат един малък смисъл. Ти си затвориш очите, отвориш ги, нагоре гледаш, после надолу гледаш, замислен към земята. После въздъхнеш и махнеш с ръце.
към беседата >>
И резултатът от живота на вашите ближни може да бъде полезен заради вас.
Това са общи положения, които могат да ви отвлечат от самия живот, от вашия живот. Защото животът на другите не може да бъде ваш живот и вашият живот не може да бъде друг живот. Трябва да разберем това. В дадения случай, вашият живот е необходим за вашия прогрес. А пък резултатите на вашия живот могат да бъдат полезни на вашите ближни.
И резултатът от живота на вашите ближни може да бъде полезен заради вас.
И ако вие спънете живота на когото и да е от вашите ближни, с това ще спънете живота си. И ако някой спъне вашия живот, той ще спъне своя си прогрес. Трябва да имаме това ясно предвид. Не се спъвайте един друг. Защото, ако вие спънете вашия живот, вие ще спънете себе си.
към беседата >>
Има си правила в природата.
Ти не се отказвай от едно право, което имаш. И после, не превишавайте. Трябва да ви дам едно правило, как да постъпвате с носа си. Можете да дойдете до едно буквоядство. Колко пъти трябва да бараш мустаците с ръцете си?
Има си правила в природата.
Нали от къщата на вашия баща до вашата къща можеш да знаеш колко крачки може да има. Искам да ви наведа на идеята, че всички движения, които правим в природата, си имат един малък смисъл. Ти си затвориш очите, отвориш ги, нагоре гледаш, после надолу гледаш, замислен към земята. После въздъхнеш и махнеш с ръце. Или скръстиш ръце и гледаш напред.
към беседата >>
И ако вие спънете живота на когото и да е от вашите ближни, с това ще спънете живота си.
Защото животът на другите не може да бъде ваш живот и вашият живот не може да бъде друг живот. Трябва да разберем това. В дадения случай, вашият живот е необходим за вашия прогрес. А пък резултатите на вашия живот могат да бъдат полезни на вашите ближни. И резултатът от живота на вашите ближни може да бъде полезен заради вас.
И ако вие спънете живота на когото и да е от вашите ближни, с това ще спънете живота си.
И ако някой спъне вашия живот, той ще спъне своя си прогрес. Трябва да имаме това ясно предвид. Не се спъвайте един друг. Защото, ако вие спънете вашия живот, вие ще спънете себе си. И ако спънете живота на вашите ближни, вие ще се лишите от известни условия, вие косвено ще спънете себе си.
към беседата >>
Нали от къщата на вашия баща до вашата къща можеш да знаеш колко крачки може да има.
И после, не превишавайте. Трябва да ви дам едно правило, как да постъпвате с носа си. Можете да дойдете до едно буквоядство. Колко пъти трябва да бараш мустаците с ръцете си? Има си правила в природата.
Нали от къщата на вашия баща до вашата къща можеш да знаеш колко крачки може да има.
Искам да ви наведа на идеята, че всички движения, които правим в природата, си имат един малък смисъл. Ти си затвориш очите, отвориш ги, нагоре гледаш, после надолу гледаш, замислен към земята. После въздъхнеш и махнеш с ръце. Или скръстиш ръце и гледаш напред. Няма нищо лошо в това.
към беседата >>
И ако някой спъне вашия живот, той ще спъне своя си прогрес.
Трябва да разберем това. В дадения случай, вашият живот е необходим за вашия прогрес. А пък резултатите на вашия живот могат да бъдат полезни на вашите ближни. И резултатът от живота на вашите ближни може да бъде полезен заради вас. И ако вие спънете живота на когото и да е от вашите ближни, с това ще спънете живота си.
И ако някой спъне вашия живот, той ще спъне своя си прогрес.
Трябва да имаме това ясно предвид. Не се спъвайте един друг. Защото, ако вие спънете вашия живот, вие ще спънете себе си. И ако спънете живота на вашите ближни, вие ще се лишите от известни условия, вие косвено ще спънете себе си.
към беседата >>
Искам да ви наведа на идеята, че всички движения, които правим в природата, си имат един малък смисъл.
Трябва да ви дам едно правило, как да постъпвате с носа си. Можете да дойдете до едно буквоядство. Колко пъти трябва да бараш мустаците с ръцете си? Има си правила в природата. Нали от къщата на вашия баща до вашата къща можеш да знаеш колко крачки може да има.
Искам да ви наведа на идеята, че всички движения, които правим в природата, си имат един малък смисъл.
Ти си затвориш очите, отвориш ги, нагоре гледаш, после надолу гледаш, замислен към земята. После въздъхнеш и махнеш с ръце. Или скръстиш ръце и гледаш напред. Няма нищо лошо в това. Аз ги наричам несъзнателни движения вътре в природата.
към беседата >>
Трябва да имаме това ясно предвид.
В дадения случай, вашият живот е необходим за вашия прогрес. А пък резултатите на вашия живот могат да бъдат полезни на вашите ближни. И резултатът от живота на вашите ближни може да бъде полезен заради вас. И ако вие спънете живота на когото и да е от вашите ближни, с това ще спънете живота си. И ако някой спъне вашия живот, той ще спъне своя си прогрес.
Трябва да имаме това ясно предвид.
Не се спъвайте един друг. Защото, ако вие спънете вашия живот, вие ще спънете себе си. И ако спънете живота на вашите ближни, вие ще се лишите от известни условия, вие косвено ще спънете себе си.
към беседата >>
Ти си затвориш очите, отвориш ги, нагоре гледаш, после надолу гледаш, замислен към земята.
Можете да дойдете до едно буквоядство. Колко пъти трябва да бараш мустаците с ръцете си? Има си правила в природата. Нали от къщата на вашия баща до вашата къща можеш да знаеш колко крачки може да има. Искам да ви наведа на идеята, че всички движения, които правим в природата, си имат един малък смисъл.
Ти си затвориш очите, отвориш ги, нагоре гледаш, после надолу гледаш, замислен към земята.
После въздъхнеш и махнеш с ръце. Или скръстиш ръце и гледаш напред. Няма нищо лошо в това. Аз ги наричам несъзнателни движения вътре в природата. Ако вятърът натисне един клон, той ще се изкриви надолу, има смисъл в това.
към беседата >>
Не се спъвайте един друг.
А пък резултатите на вашия живот могат да бъдат полезни на вашите ближни. И резултатът от живота на вашите ближни може да бъде полезен заради вас. И ако вие спънете живота на когото и да е от вашите ближни, с това ще спънете живота си. И ако някой спъне вашия живот, той ще спъне своя си прогрес. Трябва да имаме това ясно предвид.
Не се спъвайте един друг.
Защото, ако вие спънете вашия живот, вие ще спънете себе си. И ако спънете живота на вашите ближни, вие ще се лишите от известни условия, вие косвено ще спънете себе си.
към беседата >>
После въздъхнеш и махнеш с ръце.
Колко пъти трябва да бараш мустаците с ръцете си? Има си правила в природата. Нали от къщата на вашия баща до вашата къща можеш да знаеш колко крачки може да има. Искам да ви наведа на идеята, че всички движения, които правим в природата, си имат един малък смисъл. Ти си затвориш очите, отвориш ги, нагоре гледаш, после надолу гледаш, замислен към земята.
После въздъхнеш и махнеш с ръце.
Или скръстиш ръце и гледаш напред. Няма нищо лошо в това. Аз ги наричам несъзнателни движения вътре в природата. Ако вятърът натисне един клон, той ще се изкриви надолу, има смисъл в това. Така се подобрява кръвообращението на този клон.
към беседата >>
Защото, ако вие спънете вашия живот, вие ще спънете себе си.
И резултатът от живота на вашите ближни може да бъде полезен заради вас. И ако вие спънете живота на когото и да е от вашите ближни, с това ще спънете живота си. И ако някой спъне вашия живот, той ще спъне своя си прогрес. Трябва да имаме това ясно предвид. Не се спъвайте един друг.
Защото, ако вие спънете вашия живот, вие ще спънете себе си.
И ако спънете живота на вашите ближни, вие ще се лишите от известни условия, вие косвено ще спънете себе си.
към беседата >>
Или скръстиш ръце и гледаш напред.
Има си правила в природата. Нали от къщата на вашия баща до вашата къща можеш да знаеш колко крачки може да има. Искам да ви наведа на идеята, че всички движения, които правим в природата, си имат един малък смисъл. Ти си затвориш очите, отвориш ги, нагоре гледаш, после надолу гледаш, замислен към земята. После въздъхнеш и махнеш с ръце.
Или скръстиш ръце и гледаш напред.
Няма нищо лошо в това. Аз ги наричам несъзнателни движения вътре в природата. Ако вятърът натисне един клон, той ще се изкриви надолу, има смисъл в това. Така се подобрява кръвообращението на този клон. Но тъй не можеш да бъдеш оставен.
към беседата >>
И ако спънете живота на вашите ближни, вие ще се лишите от известни условия, вие косвено ще спънете себе си.
И ако вие спънете живота на когото и да е от вашите ближни, с това ще спънете живота си. И ако някой спъне вашия живот, той ще спъне своя си прогрес. Трябва да имаме това ясно предвид. Не се спъвайте един друг. Защото, ако вие спънете вашия живот, вие ще спънете себе си.
И ако спънете живота на вашите ближни, вие ще се лишите от известни условия, вие косвено ще спънете себе си.
към беседата >>
Няма нищо лошо в това.
Нали от къщата на вашия баща до вашата къща можеш да знаеш колко крачки може да има. Искам да ви наведа на идеята, че всички движения, които правим в природата, си имат един малък смисъл. Ти си затвориш очите, отвориш ги, нагоре гледаш, после надолу гледаш, замислен към земята. После въздъхнеш и махнеш с ръце. Или скръстиш ръце и гледаш напред.
Няма нищо лошо в това.
Аз ги наричам несъзнателни движения вътре в природата. Ако вятърът натисне един клон, той ще се изкриви надолу, има смисъл в това. Така се подобрява кръвообращението на този клон. Но тъй не можеш да бъдеш оставен. Щом човек е в движение има един вътрешен свят, който постоянно изменя човека.
към беседата >>
Аз съм ви превеждал онзи пример за Мойсея.
Аз съм ви превеждал онзи пример за Мойсея.
Когато той отивал на Синайската гора, минал покрай един овчар, който приготовлявал угощение и го попитал: „За кого приготовляваш това угощение? “ – „За Господа. Заклал съм едно хубаво агне. Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей му казал: „Криво разбираш. Господ на гости не ходи и агнета не яде.
към беседата >>
Аз ги наричам несъзнателни движения вътре в природата.
Искам да ви наведа на идеята, че всички движения, които правим в природата, си имат един малък смисъл. Ти си затвориш очите, отвориш ги, нагоре гледаш, после надолу гледаш, замислен към земята. После въздъхнеш и махнеш с ръце. Или скръстиш ръце и гледаш напред. Няма нищо лошо в това.
Аз ги наричам несъзнателни движения вътре в природата.
Ако вятърът натисне един клон, той ще се изкриви надолу, има смисъл в това. Така се подобрява кръвообращението на този клон. Но тъй не можеш да бъдеш оставен. Щом човек е в движение има един вътрешен свят, който постоянно изменя човека. Никой човек не е свободен да седи на едно место.
към беседата >>
Когато той отивал на Синайската гора, минал покрай един овчар, който приготовлявал угощение и го попитал: „За кого приготовляваш това угощение?
Аз съм ви превеждал онзи пример за Мойсея.
Когато той отивал на Синайската гора, минал покрай един овчар, който приготовлявал угощение и го попитал: „За кого приготовляваш това угощение?
“ – „За Господа. Заклал съм едно хубаво агне. Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей му казал: „Криво разбираш. Господ на гости не ходи и агнета не яде. Ти си се заблудил.
към беседата >>
Ако вятърът натисне един клон, той ще се изкриви надолу, има смисъл в това.
Ти си затвориш очите, отвориш ги, нагоре гледаш, после надолу гледаш, замислен към земята. После въздъхнеш и махнеш с ръце. Или скръстиш ръце и гледаш напред. Няма нищо лошо в това. Аз ги наричам несъзнателни движения вътре в природата.
Ако вятърът натисне един клон, той ще се изкриви надолу, има смисъл в това.
Така се подобрява кръвообращението на този клон. Но тъй не можеш да бъдеш оставен. Щом човек е в движение има един вътрешен свят, който постоянно изменя човека. Никой човек не е свободен да седи на едно место. Все ще направиш едно малко движение.
към беседата >>
“ – „За Господа.
Аз съм ви превеждал онзи пример за Мойсея. Когато той отивал на Синайската гора, минал покрай един овчар, който приготовлявал угощение и го попитал: „За кого приготовляваш това угощение?
“ – „За Господа.
Заклал съм едно хубаво агне. Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей му казал: „Криво разбираш. Господ на гости не ходи и агнета не яде. Ти си се заблудил. Другояче трябва да разбираш.“ Овчарят спрял работата, оставил агнето си, замислил се сега, не знаел какво да прави.
към беседата >>
Така се подобрява кръвообращението на този клон.
После въздъхнеш и махнеш с ръце. Или скръстиш ръце и гледаш напред. Няма нищо лошо в това. Аз ги наричам несъзнателни движения вътре в природата. Ако вятърът натисне един клон, той ще се изкриви надолу, има смисъл в това.
Така се подобрява кръвообращението на този клон.
Но тъй не можеш да бъдеш оставен. Щом човек е в движение има един вътрешен свят, който постоянно изменя човека. Никой човек не е свободен да седи на едно место. Все ще направиш едно малко движение.
към беседата >>
Заклал съм едно хубаво агне.
Аз съм ви превеждал онзи пример за Мойсея. Когато той отивал на Синайската гора, минал покрай един овчар, който приготовлявал угощение и го попитал: „За кого приготовляваш това угощение? “ – „За Господа.
Заклал съм едно хубаво агне.
Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей му казал: „Криво разбираш. Господ на гости не ходи и агнета не яде. Ти си се заблудил. Другояче трябва да разбираш.“ Овчарят спрял работата, оставил агнето си, замислил се сега, не знаел какво да прави. До сега знаел какво да прави, но след като му казал Мойсей това, той се спрял и мислил, мислил.
към беседата >>
Но тъй не можеш да бъдеш оставен.
Или скръстиш ръце и гледаш напред. Няма нищо лошо в това. Аз ги наричам несъзнателни движения вътре в природата. Ако вятърът натисне един клон, той ще се изкриви надолу, има смисъл в това. Така се подобрява кръвообращението на този клон.
Но тъй не можеш да бъдеш оставен.
Щом човек е в движение има един вътрешен свят, който постоянно изменя човека. Никой човек не е свободен да седи на едно место. Все ще направиш едно малко движение.
към беседата >>
Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей му казал: „Криво разбираш.
Аз съм ви превеждал онзи пример за Мойсея. Когато той отивал на Синайската гора, минал покрай един овчар, който приготовлявал угощение и го попитал: „За кого приготовляваш това угощение? “ – „За Господа. Заклал съм едно хубаво агне.
Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей му казал: „Криво разбираш.
Господ на гости не ходи и агнета не яде. Ти си се заблудил. Другояче трябва да разбираш.“ Овчарят спрял работата, оставил агнето си, замислил се сега, не знаел какво да прави. До сега знаел какво да прави, но след като му казал Мойсей това, той се спрял и мислил, мислил. Отишел Мойсей на планината и видял, че Господ е нещо недоволен от него.
към беседата >>
Щом човек е в движение има един вътрешен свят, който постоянно изменя човека.
Няма нищо лошо в това. Аз ги наричам несъзнателни движения вътре в природата. Ако вятърът натисне един клон, той ще се изкриви надолу, има смисъл в това. Така се подобрява кръвообращението на този клон. Но тъй не можеш да бъдеш оставен.
Щом човек е в движение има един вътрешен свят, който постоянно изменя човека.
Никой човек не е свободен да седи на едно место. Все ще направиш едно малко движение.
към беседата >>
Господ на гости не ходи и агнета не яде.
Аз съм ви превеждал онзи пример за Мойсея. Когато той отивал на Синайската гора, минал покрай един овчар, който приготовлявал угощение и го попитал: „За кого приготовляваш това угощение? “ – „За Господа. Заклал съм едно хубаво агне. Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей му казал: „Криво разбираш.
Господ на гости не ходи и агнета не яде.
Ти си се заблудил. Другояче трябва да разбираш.“ Овчарят спрял работата, оставил агнето си, замислил се сега, не знаел какво да прави. До сега знаел какво да прави, но след като му казал Мойсей това, той се спрял и мислил, мислил. Отишел Мойсей на планината и видял, че Господ е нещо недоволен от него. По лицето му разбрал, че има нещо, поради което Господ не е доволен от него.
към беседата >>
Никой човек не е свободен да седи на едно место.
Аз ги наричам несъзнателни движения вътре в природата. Ако вятърът натисне един клон, той ще се изкриви надолу, има смисъл в това. Така се подобрява кръвообращението на този клон. Но тъй не можеш да бъдеш оставен. Щом човек е в движение има един вътрешен свят, който постоянно изменя човека.
Никой човек не е свободен да седи на едно место.
Все ще направиш едно малко движение.
към беседата >>
Ти си се заблудил.
Когато той отивал на Синайската гора, минал покрай един овчар, който приготовлявал угощение и го попитал: „За кого приготовляваш това угощение? “ – „За Господа. Заклал съм едно хубаво агне. Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей му казал: „Криво разбираш. Господ на гости не ходи и агнета не яде.
Ти си се заблудил.
Другояче трябва да разбираш.“ Овчарят спрял работата, оставил агнето си, замислил се сега, не знаел какво да прави. До сега знаел какво да прави, но след като му казал Мойсей това, той се спрял и мислил, мислил. Отишел Мойсей на планината и видял, че Господ е нещо недоволен от него. По лицето му разбрал, че има нещо, поради което Господ не е доволен от него. Господ му казал: „Да отидеш да кажеш на овчаря, че Аз ще му отида на гости.“ И Мойсей отива при овчаря, извинил му се и му казал: „Аз ти казах, че Господ не ти идва на гости, но това беше мое мнение.
към беседата >>
Все ще направиш едно малко движение.
Ако вятърът натисне един клон, той ще се изкриви надолу, има смисъл в това. Така се подобрява кръвообращението на този клон. Но тъй не можеш да бъдеш оставен. Щом човек е в движение има един вътрешен свят, който постоянно изменя човека. Никой човек не е свободен да седи на едно место.
Все ще направиш едно малко движение.
към беседата >>
Другояче трябва да разбираш.“ Овчарят спрял работата, оставил агнето си, замислил се сега, не знаел какво да прави.
“ – „За Господа. Заклал съм едно хубаво агне. Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей му казал: „Криво разбираш. Господ на гости не ходи и агнета не яде. Ти си се заблудил.
Другояче трябва да разбираш.“ Овчарят спрял работата, оставил агнето си, замислил се сега, не знаел какво да прави.
До сега знаел какво да прави, но след като му казал Мойсей това, той се спрял и мислил, мислил. Отишел Мойсей на планината и видял, че Господ е нещо недоволен от него. По лицето му разбрал, че има нещо, поради което Господ не е доволен от него. Господ му казал: „Да отидеш да кажеш на овчаря, че Аз ще му отида на гости.“ И Мойсей отива при овчаря, извинил му се и му казал: „Аз ти казах, че Господ не ти идва на гости, но това беше мое мнение. Той ще ти дойде на гости.“ Но и Мойсей не знаел как Господ ходи на гости, той се скрил на едно место да види това.
към беседата >>
На първо место има неща, които вие трябва да знаете, как да контролирате.
На първо место има неща, които вие трябва да знаете, как да контролирате.
Ако вие не можете да контролирате силната ваша мисъл, вие не можете да успявате. Аз наричам силни мисли лошите мисли. Аз наричам силни чувства лошите чувства. Лошите чувства са силни чувства. Ако не можете да контролирате силните ваши постъпки, те са лоши постъпки, вие не можете да напредвате.
към беседата >>
До сега знаел какво да прави, но след като му казал Мойсей това, той се спрял и мислил, мислил.
Заклал съм едно хубаво агне. Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей му казал: „Криво разбираш. Господ на гости не ходи и агнета не яде. Ти си се заблудил. Другояче трябва да разбираш.“ Овчарят спрял работата, оставил агнето си, замислил се сега, не знаел какво да прави.
До сега знаел какво да прави, но след като му казал Мойсей това, той се спрял и мислил, мислил.
Отишел Мойсей на планината и видял, че Господ е нещо недоволен от него. По лицето му разбрал, че има нещо, поради което Господ не е доволен от него. Господ му казал: „Да отидеш да кажеш на овчаря, че Аз ще му отида на гости.“ И Мойсей отива при овчаря, извинил му се и му казал: „Аз ти казах, че Господ не ти идва на гости, но това беше мое мнение. Той ще ти дойде на гости.“ Но и Мойсей не знаел как Господ ходи на гости, той се скрил на едно место да види това. Той изучил много тайни, но това не знаел.
към беседата >>
Ако вие не можете да контролирате силната ваша мисъл, вие не можете да успявате.
На първо место има неща, които вие трябва да знаете, как да контролирате.
Ако вие не можете да контролирате силната ваша мисъл, вие не можете да успявате.
Аз наричам силни мисли лошите мисли. Аз наричам силни чувства лошите чувства. Лошите чувства са силни чувства. Ако не можете да контролирате силните ваши постъпки, те са лоши постъпки, вие не можете да напредвате. Постъпката е лоша затова, че не можеш да я употребиш на место.
към беседата >>
Отишел Мойсей на планината и видял, че Господ е нещо недоволен от него.
Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей му казал: „Криво разбираш. Господ на гости не ходи и агнета не яде. Ти си се заблудил. Другояче трябва да разбираш.“ Овчарят спрял работата, оставил агнето си, замислил се сега, не знаел какво да прави. До сега знаел какво да прави, но след като му казал Мойсей това, той се спрял и мислил, мислил.
Отишел Мойсей на планината и видял, че Господ е нещо недоволен от него.
По лицето му разбрал, че има нещо, поради което Господ не е доволен от него. Господ му казал: „Да отидеш да кажеш на овчаря, че Аз ще му отида на гости.“ И Мойсей отива при овчаря, извинил му се и му казал: „Аз ти казах, че Господ не ти идва на гости, но това беше мое мнение. Той ще ти дойде на гости.“ Но и Мойсей не знаел как Господ ходи на гости, той се скрил на едно место да види това. Той изучил много тайни, но това не знаел. Не знаел, как Господ яде агнета.
към беседата >>
Аз наричам силни мисли лошите мисли.
На първо место има неща, които вие трябва да знаете, как да контролирате. Ако вие не можете да контролирате силната ваша мисъл, вие не можете да успявате.
Аз наричам силни мисли лошите мисли.
Аз наричам силни чувства лошите чувства. Лошите чувства са силни чувства. Ако не можете да контролирате силните ваши постъпки, те са лоши постъпки, вие не можете да напредвате. Постъпката е лоша затова, че не можеш да я употребиш на место. Човек трябва да контролира една силна своя мисъл, за да я тури на работа, да произведе онази работа, която той иска.
към беседата >>
По лицето му разбрал, че има нещо, поради което Господ не е доволен от него.
Господ на гости не ходи и агнета не яде. Ти си се заблудил. Другояче трябва да разбираш.“ Овчарят спрял работата, оставил агнето си, замислил се сега, не знаел какво да прави. До сега знаел какво да прави, но след като му казал Мойсей това, той се спрял и мислил, мислил. Отишел Мойсей на планината и видял, че Господ е нещо недоволен от него.
По лицето му разбрал, че има нещо, поради което Господ не е доволен от него.
Господ му казал: „Да отидеш да кажеш на овчаря, че Аз ще му отида на гости.“ И Мойсей отива при овчаря, извинил му се и му казал: „Аз ти казах, че Господ не ти идва на гости, но това беше мое мнение. Той ще ти дойде на гости.“ Но и Мойсей не знаел как Господ ходи на гости, той се скрил на едно место да види това. Той изучил много тайни, но това не знаел. Не знаел, как Господ яде агнета. И овчарят тогаз се разшетал, опекъл агнето, приготвил и хляб и очаквал, оглежда се на всякъде.
към беседата >>
Аз наричам силни чувства лошите чувства.
На първо место има неща, които вие трябва да знаете, как да контролирате. Ако вие не можете да контролирате силната ваша мисъл, вие не можете да успявате. Аз наричам силни мисли лошите мисли.
Аз наричам силни чувства лошите чувства.
Лошите чувства са силни чувства. Ако не можете да контролирате силните ваши постъпки, те са лоши постъпки, вие не можете да напредвате. Постъпката е лоша затова, че не можеш да я употребиш на место. Човек трябва да контролира една силна своя мисъл, за да я тури на работа, да произведе онази работа, която той иска. Тогаз можем да кажем, че той е човек.
към беседата >>
Господ му казал: „Да отидеш да кажеш на овчаря, че Аз ще му отида на гости.“ И Мойсей отива при овчаря, извинил му се и му казал: „Аз ти казах, че Господ не ти идва на гости, но това беше мое мнение.
Ти си се заблудил. Другояче трябва да разбираш.“ Овчарят спрял работата, оставил агнето си, замислил се сега, не знаел какво да прави. До сега знаел какво да прави, но след като му казал Мойсей това, той се спрял и мислил, мислил. Отишел Мойсей на планината и видял, че Господ е нещо недоволен от него. По лицето му разбрал, че има нещо, поради което Господ не е доволен от него.
Господ му казал: „Да отидеш да кажеш на овчаря, че Аз ще му отида на гости.“ И Мойсей отива при овчаря, извинил му се и му казал: „Аз ти казах, че Господ не ти идва на гости, но това беше мое мнение.
Той ще ти дойде на гости.“ Но и Мойсей не знаел как Господ ходи на гости, той се скрил на едно место да види това. Той изучил много тайни, но това не знаел. Не знаел, как Господ яде агнета. И овчарят тогаз се разшетал, опекъл агнето, приготвил и хляб и очаквал, оглежда се на всякъде. И Мойсей философствувал в себе си.
към беседата >>
Лошите чувства са силни чувства.
На първо место има неща, които вие трябва да знаете, как да контролирате. Ако вие не можете да контролирате силната ваша мисъл, вие не можете да успявате. Аз наричам силни мисли лошите мисли. Аз наричам силни чувства лошите чувства.
Лошите чувства са силни чувства.
Ако не можете да контролирате силните ваши постъпки, те са лоши постъпки, вие не можете да напредвате. Постъпката е лоша затова, че не можеш да я употребиш на место. Човек трябва да контролира една силна своя мисъл, за да я тури на работа, да произведе онази работа, която той иска. Тогаз можем да кажем, че той е човек. Инак мисълта ще произведе своя си резултат и този резултат не е правилен.
към беседата >>
Той ще ти дойде на гости.“ Но и Мойсей не знаел как Господ ходи на гости, той се скрил на едно место да види това.
Другояче трябва да разбираш.“ Овчарят спрял работата, оставил агнето си, замислил се сега, не знаел какво да прави. До сега знаел какво да прави, но след като му казал Мойсей това, той се спрял и мислил, мислил. Отишел Мойсей на планината и видял, че Господ е нещо недоволен от него. По лицето му разбрал, че има нещо, поради което Господ не е доволен от него. Господ му казал: „Да отидеш да кажеш на овчаря, че Аз ще му отида на гости.“ И Мойсей отива при овчаря, извинил му се и му казал: „Аз ти казах, че Господ не ти идва на гости, но това беше мое мнение.
Той ще ти дойде на гости.“ Но и Мойсей не знаел как Господ ходи на гости, той се скрил на едно место да види това.
Той изучил много тайни, но това не знаел. Не знаел, как Господ яде агнета. И овчарят тогаз се разшетал, опекъл агнето, приготвил и хляб и очаквал, оглежда се на всякъде. И Мойсей философствувал в себе си. И по едно време вижда, че този овчар позаспал, легнал при яденето и от небето слязъл огън, който изгорил всичкото ядене.
към беседата >>
Ако не можете да контролирате силните ваши постъпки, те са лоши постъпки, вие не можете да напредвате.
На първо место има неща, които вие трябва да знаете, как да контролирате. Ако вие не можете да контролирате силната ваша мисъл, вие не можете да успявате. Аз наричам силни мисли лошите мисли. Аз наричам силни чувства лошите чувства. Лошите чувства са силни чувства.
Ако не можете да контролирате силните ваши постъпки, те са лоши постъпки, вие не можете да напредвате.
Постъпката е лоша затова, че не можеш да я употребиш на место. Човек трябва да контролира една силна своя мисъл, за да я тури на работа, да произведе онази работа, която той иска. Тогаз можем да кажем, че той е човек. Инак мисълта ще произведе своя си резултат и този резултат не е правилен.
към беседата >>
Той изучил много тайни, но това не знаел.
До сега знаел какво да прави, но след като му казал Мойсей това, той се спрял и мислил, мислил. Отишел Мойсей на планината и видял, че Господ е нещо недоволен от него. По лицето му разбрал, че има нещо, поради което Господ не е доволен от него. Господ му казал: „Да отидеш да кажеш на овчаря, че Аз ще му отида на гости.“ И Мойсей отива при овчаря, извинил му се и му казал: „Аз ти казах, че Господ не ти идва на гости, но това беше мое мнение. Той ще ти дойде на гости.“ Но и Мойсей не знаел как Господ ходи на гости, той се скрил на едно место да види това.
Той изучил много тайни, но това не знаел.
Не знаел, как Господ яде агнета. И овчарят тогаз се разшетал, опекъл агнето, приготвил и хляб и очаквал, оглежда се на всякъде. И Мойсей философствувал в себе си. И по едно време вижда, че този овчар позаспал, легнал при яденето и от небето слязъл огън, който изгорил всичкото ядене. Събужда се овчарят и гледа, че агнето го няма и казва той: „Господ е бил на гости.
към беседата >>
Постъпката е лоша затова, че не можеш да я употребиш на место.
Ако вие не можете да контролирате силната ваша мисъл, вие не можете да успявате. Аз наричам силни мисли лошите мисли. Аз наричам силни чувства лошите чувства. Лошите чувства са силни чувства. Ако не можете да контролирате силните ваши постъпки, те са лоши постъпки, вие не можете да напредвате.
Постъпката е лоша затова, че не можеш да я употребиш на место.
Човек трябва да контролира една силна своя мисъл, за да я тури на работа, да произведе онази работа, която той иска. Тогаз можем да кажем, че той е човек. Инак мисълта ще произведе своя си резултат и този резултат не е правилен.
към беседата >>
Не знаел, как Господ яде агнета.
Отишел Мойсей на планината и видял, че Господ е нещо недоволен от него. По лицето му разбрал, че има нещо, поради което Господ не е доволен от него. Господ му казал: „Да отидеш да кажеш на овчаря, че Аз ще му отида на гости.“ И Мойсей отива при овчаря, извинил му се и му казал: „Аз ти казах, че Господ не ти идва на гости, но това беше мое мнение. Той ще ти дойде на гости.“ Но и Мойсей не знаел как Господ ходи на гости, той се скрил на едно место да види това. Той изучил много тайни, но това не знаел.
Не знаел, как Господ яде агнета.
И овчарят тогаз се разшетал, опекъл агнето, приготвил и хляб и очаквал, оглежда се на всякъде. И Мойсей философствувал в себе си. И по едно време вижда, че този овчар позаспал, легнал при яденето и от небето слязъл огън, който изгорил всичкото ядене. Събужда се овчарят и гледа, че агнето го няма и казва той: „Господ е бил на гости. На голямо угощение е бил.“ Така разбрал Мойсей, как е бил на гости Господ.
към беседата >>
Човек трябва да контролира една силна своя мисъл, за да я тури на работа, да произведе онази работа, която той иска.
Аз наричам силни мисли лошите мисли. Аз наричам силни чувства лошите чувства. Лошите чувства са силни чувства. Ако не можете да контролирате силните ваши постъпки, те са лоши постъпки, вие не можете да напредвате. Постъпката е лоша затова, че не можеш да я употребиш на место.
Човек трябва да контролира една силна своя мисъл, за да я тури на работа, да произведе онази работа, която той иска.
Тогаз можем да кажем, че той е човек. Инак мисълта ще произведе своя си резултат и този резултат не е правилен.
към беседата >>
И овчарят тогаз се разшетал, опекъл агнето, приготвил и хляб и очаквал, оглежда се на всякъде.
По лицето му разбрал, че има нещо, поради което Господ не е доволен от него. Господ му казал: „Да отидеш да кажеш на овчаря, че Аз ще му отида на гости.“ И Мойсей отива при овчаря, извинил му се и му казал: „Аз ти казах, че Господ не ти идва на гости, но това беше мое мнение. Той ще ти дойде на гости.“ Но и Мойсей не знаел как Господ ходи на гости, той се скрил на едно место да види това. Той изучил много тайни, но това не знаел. Не знаел, как Господ яде агнета.
И овчарят тогаз се разшетал, опекъл агнето, приготвил и хляб и очаквал, оглежда се на всякъде.
И Мойсей философствувал в себе си. И по едно време вижда, че този овчар позаспал, легнал при яденето и от небето слязъл огън, който изгорил всичкото ядене. Събужда се овчарят и гледа, че агнето го няма и казва той: „Господ е бил на гости. На голямо угощение е бил.“ Така разбрал Мойсей, как е бил на гости Господ. Не външната страна, а вътрешната страна трябва да разбирате.
към беседата >>
Тогаз можем да кажем, че той е човек.
Аз наричам силни чувства лошите чувства. Лошите чувства са силни чувства. Ако не можете да контролирате силните ваши постъпки, те са лоши постъпки, вие не можете да напредвате. Постъпката е лоша затова, че не можеш да я употребиш на место. Човек трябва да контролира една силна своя мисъл, за да я тури на работа, да произведе онази работа, която той иска.
Тогаз можем да кажем, че той е човек.
Инак мисълта ще произведе своя си резултат и този резултат не е правилен.
към беседата >>
И Мойсей философствувал в себе си.
Господ му казал: „Да отидеш да кажеш на овчаря, че Аз ще му отида на гости.“ И Мойсей отива при овчаря, извинил му се и му казал: „Аз ти казах, че Господ не ти идва на гости, но това беше мое мнение. Той ще ти дойде на гости.“ Но и Мойсей не знаел как Господ ходи на гости, той се скрил на едно место да види това. Той изучил много тайни, но това не знаел. Не знаел, как Господ яде агнета. И овчарят тогаз се разшетал, опекъл агнето, приготвил и хляб и очаквал, оглежда се на всякъде.
И Мойсей философствувал в себе си.
И по едно време вижда, че този овчар позаспал, легнал при яденето и от небето слязъл огън, който изгорил всичкото ядене. Събужда се овчарят и гледа, че агнето го няма и казва той: „Господ е бил на гости. На голямо угощение е бил.“ Така разбрал Мойсей, как е бил на гости Господ. Не външната страна, а вътрешната страна трябва да разбирате.
към беседата >>
Инак мисълта ще произведе своя си резултат и този резултат не е правилен.
Лошите чувства са силни чувства. Ако не можете да контролирате силните ваши постъпки, те са лоши постъпки, вие не можете да напредвате. Постъпката е лоша затова, че не можеш да я употребиш на место. Човек трябва да контролира една силна своя мисъл, за да я тури на работа, да произведе онази работа, която той иска. Тогаз можем да кажем, че той е човек.
Инак мисълта ще произведе своя си резултат и този резултат не е правилен.
към беседата >>
И по едно време вижда, че този овчар позаспал, легнал при яденето и от небето слязъл огън, който изгорил всичкото ядене.
Той ще ти дойде на гости.“ Но и Мойсей не знаел как Господ ходи на гости, той се скрил на едно место да види това. Той изучил много тайни, но това не знаел. Не знаел, как Господ яде агнета. И овчарят тогаз се разшетал, опекъл агнето, приготвил и хляб и очаквал, оглежда се на всякъде. И Мойсей философствувал в себе си.
И по едно време вижда, че този овчар позаспал, легнал при яденето и от небето слязъл огън, който изгорил всичкото ядене.
Събужда се овчарят и гледа, че агнето го няма и казва той: „Господ е бил на гости. На голямо угощение е бил.“ Така разбрал Мойсей, как е бил на гости Господ. Не външната страна, а вътрешната страна трябва да разбирате.
към беседата >>
Самообладание се изисква, за да владееш това, което е вътре в тебе.
Самообладание се изисква, за да владееш това, което е вътре в тебе.
То е дълбока наука. Затова човек трябва да се моли, трябва да мисли, да гледа, как другите хора живеят. Така животът става красив. Вие отивате при един свят, вие отивате при Бога, дето всички същества имат пълна контрола върху себе си, господари са те. Външния свят да не е в сила да те измести от твоята опорна точка.
към беседата >>
Събужда се овчарят и гледа, че агнето го няма и казва той: „Господ е бил на гости.
Той изучил много тайни, но това не знаел. Не знаел, как Господ яде агнета. И овчарят тогаз се разшетал, опекъл агнето, приготвил и хляб и очаквал, оглежда се на всякъде. И Мойсей философствувал в себе си. И по едно време вижда, че този овчар позаспал, легнал при яденето и от небето слязъл огън, който изгорил всичкото ядене.
Събужда се овчарят и гледа, че агнето го няма и казва той: „Господ е бил на гости.
На голямо угощение е бил.“ Така разбрал Мойсей, как е бил на гости Господ. Не външната страна, а вътрешната страна трябва да разбирате.
към беседата >>
То е дълбока наука.
Самообладание се изисква, за да владееш това, което е вътре в тебе.
То е дълбока наука.
Затова човек трябва да се моли, трябва да мисли, да гледа, как другите хора живеят. Така животът става красив. Вие отивате при един свят, вие отивате при Бога, дето всички същества имат пълна контрола върху себе си, господари са те. Външния свят да не е в сила да те измести от твоята опорна точка. Тогаз на носа си трябва да дадеш една устойчивост, защото ако твоят нос стане една огъната линия, това какво показва?
към беседата >>
На голямо угощение е бил.“ Така разбрал Мойсей, как е бил на гости Господ.
Не знаел, как Господ яде агнета. И овчарят тогаз се разшетал, опекъл агнето, приготвил и хляб и очаквал, оглежда се на всякъде. И Мойсей философствувал в себе си. И по едно време вижда, че този овчар позаспал, легнал при яденето и от небето слязъл огън, който изгорил всичкото ядене. Събужда се овчарят и гледа, че агнето го няма и казва той: „Господ е бил на гости.
На голямо угощение е бил.“ Така разбрал Мойсей, как е бил на гости Господ.
Не външната страна, а вътрешната страна трябва да разбирате.
към беседата >>
Затова човек трябва да се моли, трябва да мисли, да гледа, как другите хора живеят.
Самообладание се изисква, за да владееш това, което е вътре в тебе. То е дълбока наука.
Затова човек трябва да се моли, трябва да мисли, да гледа, как другите хора живеят.
Така животът става красив. Вие отивате при един свят, вие отивате при Бога, дето всички същества имат пълна контрола върху себе си, господари са те. Външния свят да не е в сила да те измести от твоята опорна точка. Тогаз на носа си трябва да дадеш една устойчивост, защото ако твоят нос стане една огъната линия, това какво показва?
към беседата >>
Не външната страна, а вътрешната страна трябва да разбирате.
И овчарят тогаз се разшетал, опекъл агнето, приготвил и хляб и очаквал, оглежда се на всякъде. И Мойсей философствувал в себе си. И по едно време вижда, че този овчар позаспал, легнал при яденето и от небето слязъл огън, който изгорил всичкото ядене. Събужда се овчарят и гледа, че агнето го няма и казва той: „Господ е бил на гости. На голямо угощение е бил.“ Така разбрал Мойсей, как е бил на гости Господ.
Не външната страна, а вътрешната страна трябва да разбирате.
към беседата >>
Така животът става красив.
Самообладание се изисква, за да владееш това, което е вътре в тебе. То е дълбока наука. Затова човек трябва да се моли, трябва да мисли, да гледа, как другите хора живеят.
Така животът става красив.
Вие отивате при един свят, вие отивате при Бога, дето всички същества имат пълна контрола върху себе си, господари са те. Външния свят да не е в сила да те измести от твоята опорна точка. Тогаз на носа си трябва да дадеш една устойчивост, защото ако твоят нос стане една огъната линия, това какво показва?
към беседата >>
Онова, което мислиш в дадения момент, онова, което чувствуваш в себе си, онова хубаво чувство, което имаш, онази хубава постъпка, която извършваш, това е реалното, важното в живота.
Онова, което мислиш в дадения момент, онова, което чувствуваш в себе си, онова хубаво чувство, което имаш, онази хубава постъпка, която извършваш, това е реалното, важното в живота.
Имаш една хубава мисъл, която ти причинява радост, колкото и да е малка тази мисъл. То е реалното. Едно хубаво чувство, което ти причинява радост или една хубава постъпка, макар и малка, то е реалното. Такива малки работи осмислят живота. Ако ти очакваш големи работи, отпосле ще дойдат големите работи.
към беседата >>
Вие отивате при един свят, вие отивате при Бога, дето всички същества имат пълна контрола върху себе си, господари са те.
Самообладание се изисква, за да владееш това, което е вътре в тебе. То е дълбока наука. Затова човек трябва да се моли, трябва да мисли, да гледа, как другите хора живеят. Така животът става красив.
Вие отивате при един свят, вие отивате при Бога, дето всички същества имат пълна контрола върху себе си, господари са те.
Външния свят да не е в сила да те измести от твоята опорна точка. Тогаз на носа си трябва да дадеш една устойчивост, защото ако твоят нос стане една огъната линия, това какво показва?
към беседата >>
Имаш една хубава мисъл, която ти причинява радост, колкото и да е малка тази мисъл.
Онова, което мислиш в дадения момент, онова, което чувствуваш в себе си, онова хубаво чувство, което имаш, онази хубава постъпка, която извършваш, това е реалното, важното в живота.
Имаш една хубава мисъл, която ти причинява радост, колкото и да е малка тази мисъл.
То е реалното. Едно хубаво чувство, което ти причинява радост или една хубава постъпка, макар и малка, то е реалното. Такива малки работи осмислят живота. Ако ти очакваш големи работи, отпосле ще дойдат големите работи.
към беседата >>
Външния свят да не е в сила да те измести от твоята опорна точка.
Самообладание се изисква, за да владееш това, което е вътре в тебе. То е дълбока наука. Затова човек трябва да се моли, трябва да мисли, да гледа, как другите хора живеят. Така животът става красив. Вие отивате при един свят, вие отивате при Бога, дето всички същества имат пълна контрола върху себе си, господари са те.
Външния свят да не е в сила да те измести от твоята опорна точка.
Тогаз на носа си трябва да дадеш една устойчивост, защото ако твоят нос стане една огъната линия, това какво показва?
към беседата >>
То е реалното.
Онова, което мислиш в дадения момент, онова, което чувствуваш в себе си, онова хубаво чувство, което имаш, онази хубава постъпка, която извършваш, това е реалното, важното в живота. Имаш една хубава мисъл, която ти причинява радост, колкото и да е малка тази мисъл.
То е реалното.
Едно хубаво чувство, което ти причинява радост или една хубава постъпка, макар и малка, то е реалното. Такива малки работи осмислят живота. Ако ти очакваш големи работи, отпосле ще дойдат големите работи.
към беседата >>
Тогаз на носа си трябва да дадеш една устойчивост, защото ако твоят нос стане една огъната линия, това какво показва?
То е дълбока наука. Затова човек трябва да се моли, трябва да мисли, да гледа, как другите хора живеят. Така животът става красив. Вие отивате при един свят, вие отивате при Бога, дето всички същества имат пълна контрола върху себе си, господари са те. Външния свят да не е в сила да те измести от твоята опорна точка.
Тогаз на носа си трябва да дадеш една устойчивост, защото ако твоят нос стане една огъната линия, това какво показва?
към беседата >>
Едно хубаво чувство, което ти причинява радост или една хубава постъпка, макар и малка, то е реалното.
Онова, което мислиш в дадения момент, онова, което чувствуваш в себе си, онова хубаво чувство, което имаш, онази хубава постъпка, която извършваш, това е реалното, важното в живота. Имаш една хубава мисъл, която ти причинява радост, колкото и да е малка тази мисъл. То е реалното.
Едно хубаво чувство, което ти причинява радост или една хубава постъпка, макар и малка, то е реалното.
Такива малки работи осмислят живота. Ако ти очакваш големи работи, отпосле ще дойдат големите работи.
към беседата >>
Да си представим, че тук имаме една плоскост и че почваме да туряме тежести върху нея:
Да си представим, че тук имаме една плоскост и че почваме да туряме тежести върху нея:
към беседата >>
Такива малки работи осмислят живота.
Онова, което мислиш в дадения момент, онова, което чувствуваш в себе си, онова хубаво чувство, което имаш, онази хубава постъпка, която извършваш, това е реалното, важното в живота. Имаш една хубава мисъл, която ти причинява радост, колкото и да е малка тази мисъл. То е реалното. Едно хубаво чувство, което ти причинява радост или една хубава постъпка, макар и малка, то е реалното.
Такива малки работи осмислят живота.
Ако ти очакваш големи работи, отпосле ще дойдат големите работи.
към беседата >>
Ако са големи тяжестите, какво ще стане?
Ако са големи тяжестите, какво ще стане?
Колкото повече се увеличават тяжестите, толкоз повече ще почне да се огъва плоскостта и най-после тази плоскост ще се счупи. И следователно, ако носът се е огънал, това показва, че има една неестествена тяжест. Ако пък носът е станал гърбав, то има тяжест от вътре. Ако е огънат навътре, носът има известни качества, а пък ако е огънат навън той има други качества.
към беседата >>
Ако ти очакваш големи работи, отпосле ще дойдат големите работи.
Онова, което мислиш в дадения момент, онова, което чувствуваш в себе си, онова хубаво чувство, което имаш, онази хубава постъпка, която извършваш, това е реалното, важното в живота. Имаш една хубава мисъл, която ти причинява радост, колкото и да е малка тази мисъл. То е реалното. Едно хубаво чувство, което ти причинява радост или една хубава постъпка, макар и малка, то е реалното. Такива малки работи осмислят живота.
Ако ти очакваш големи работи, отпосле ще дойдат големите работи.
към беседата >>
Колкото повече се увеличават тяжестите, толкоз повече ще почне да се огъва плоскостта и най-после тази плоскост ще се счупи.
Ако са големи тяжестите, какво ще стане?
Колкото повече се увеличават тяжестите, толкоз повече ще почне да се огъва плоскостта и най-после тази плоскост ще се счупи.
И следователно, ако носът се е огънал, това показва, че има една неестествена тяжест. Ако пък носът е станал гърбав, то има тяжест от вътре. Ако е огънат навътре, носът има известни качества, а пък ако е огънат навън той има други качества.
към беседата >>
Ако вие направите един нос по-дълъг, отколкото трябва в природата, вие давате на този човек амбиция, стремеж.
Ако вие направите един нос по-дълъг, отколкото трябва в природата, вие давате на този човек амбиция, стремеж.
Големият нос е свързан с амбицията. Този човек иска повече, отколкото му трябва. Един човек с дълъг нос, той мисли, мисли и след хиляди години, как ще живее на земята. А пък, ако направиш носа на един човек къс и широк, той ще го пусне на широко, той се занимава с малки работи, но на широко, с ядене и пиене, да яде богато. Ще опита това първата година, втората, третата, шестата и пр.
към беседата >>
И следователно, ако носът се е огънал, това показва, че има една неестествена тяжест.
Ако са големи тяжестите, какво ще стане? Колкото повече се увеличават тяжестите, толкоз повече ще почне да се огъва плоскостта и най-после тази плоскост ще се счупи.
И следователно, ако носът се е огънал, това показва, че има една неестествена тяжест.
Ако пък носът е станал гърбав, то има тяжест от вътре. Ако е огънат навътре, носът има известни качества, а пък ако е огънат навън той има други качества.
към беседата >>
Големият нос е свързан с амбицията.
Ако вие направите един нос по-дълъг, отколкото трябва в природата, вие давате на този човек амбиция, стремеж.
Големият нос е свързан с амбицията.
Този човек иска повече, отколкото му трябва. Един човек с дълъг нос, той мисли, мисли и след хиляди години, как ще живее на земята. А пък, ако направиш носа на един човек къс и широк, той ще го пусне на широко, той се занимава с малки работи, но на широко, с ядене и пиене, да яде богато. Ще опита това първата година, втората, третата, шестата и пр. Той мисли, като яде много да се оправи.
към беседата >>
Ако пък носът е станал гърбав, то има тяжест от вътре.
Ако са големи тяжестите, какво ще стане? Колкото повече се увеличават тяжестите, толкоз повече ще почне да се огъва плоскостта и най-после тази плоскост ще се счупи. И следователно, ако носът се е огънал, това показва, че има една неестествена тяжест.
Ако пък носът е станал гърбав, то има тяжест от вътре.
Ако е огънат навътре, носът има известни качества, а пък ако е огънат навън той има други качества.
към беседата >>
Този човек иска повече, отколкото му трябва.
Ако вие направите един нос по-дълъг, отколкото трябва в природата, вие давате на този човек амбиция, стремеж. Големият нос е свързан с амбицията.
Този човек иска повече, отколкото му трябва.
Един човек с дълъг нос, той мисли, мисли и след хиляди години, как ще живее на земята. А пък, ако направиш носа на един човек къс и широк, той ще го пусне на широко, той се занимава с малки работи, но на широко, с ядене и пиене, да яде богато. Ще опита това първата година, втората, третата, шестата и пр. Той мисли, като яде много да се оправи. И коя майка не храни дъщеря си, да се оправи малко, че да стане угледна.
към беседата >>
Ако е огънат навътре, носът има известни качества, а пък ако е огънат навън той има други качества.
Ако са големи тяжестите, какво ще стане? Колкото повече се увеличават тяжестите, толкоз повече ще почне да се огъва плоскостта и най-после тази плоскост ще се счупи. И следователно, ако носът се е огънал, това показва, че има една неестествена тяжест. Ако пък носът е станал гърбав, то има тяжест от вътре.
Ако е огънат навътре, носът има известни качества, а пък ако е огънат навън той има други качества.
към беседата >>
Един човек с дълъг нос, той мисли, мисли и след хиляди години, как ще живее на земята.
Ако вие направите един нос по-дълъг, отколкото трябва в природата, вие давате на този човек амбиция, стремеж. Големият нос е свързан с амбицията. Този човек иска повече, отколкото му трябва.
Един човек с дълъг нос, той мисли, мисли и след хиляди години, как ще живее на земята.
А пък, ако направиш носа на един човек къс и широк, той ще го пусне на широко, той се занимава с малки работи, но на широко, с ядене и пиене, да яде богато. Ще опита това първата година, втората, третата, шестата и пр. Той мисли, като яде много да се оправи. И коя майка не храни дъщеря си, да се оправи малко, че да стане угледна. Вие трябва да научите своите синове и дъщери как да ядат, вие самите трябва да се научите.Ти ядеш известно ядене.
към беседата >>
Тази площ не трябва да се огъне.
Тази площ не трябва да се огъне.
Трябва да има само едно малко огъване. И като се махне тежестта, плоскостта трябва да добие своята еластичност. Човек не трябва да има огънат характер. Временно може да има малко огъване, но изобщо човек не трябва да бъде огънат. Той трябва да държи закона на правата линия.
към беседата >>
А пък, ако направиш носа на един човек къс и широк, той ще го пусне на широко, той се занимава с малки работи, но на широко, с ядене и пиене, да яде богато.
Ако вие направите един нос по-дълъг, отколкото трябва в природата, вие давате на този човек амбиция, стремеж. Големият нос е свързан с амбицията. Този човек иска повече, отколкото му трябва. Един човек с дълъг нос, той мисли, мисли и след хиляди години, как ще живее на земята.
А пък, ако направиш носа на един човек къс и широк, той ще го пусне на широко, той се занимава с малки работи, но на широко, с ядене и пиене, да яде богато.
Ще опита това първата година, втората, третата, шестата и пр. Той мисли, като яде много да се оправи. И коя майка не храни дъщеря си, да се оправи малко, че да стане угледна. Вие трябва да научите своите синове и дъщери как да ядат, вие самите трябва да се научите.Ти ядеш известно ядене. Това са бои.
към беседата >>
Трябва да има само едно малко огъване.
Тази площ не трябва да се огъне.
Трябва да има само едно малко огъване.
И като се махне тежестта, плоскостта трябва да добие своята еластичност. Човек не трябва да има огънат характер. Временно може да има малко огъване, но изобщо човек не трябва да бъде огънат. Той трябва да държи закона на правата линия. Той трябва да бъде прав.
към беседата >>
Ще опита това първата година, втората, третата, шестата и пр.
Ако вие направите един нос по-дълъг, отколкото трябва в природата, вие давате на този човек амбиция, стремеж. Големият нос е свързан с амбицията. Този човек иска повече, отколкото му трябва. Един човек с дълъг нос, той мисли, мисли и след хиляди години, как ще живее на земята. А пък, ако направиш носа на един човек къс и широк, той ще го пусне на широко, той се занимава с малки работи, но на широко, с ядене и пиене, да яде богато.
Ще опита това първата година, втората, третата, шестата и пр.
Той мисли, като яде много да се оправи. И коя майка не храни дъщеря си, да се оправи малко, че да стане угледна. Вие трябва да научите своите синове и дъщери как да ядат, вие самите трябва да се научите.Ти ядеш известно ядене. Това са бои. Това ядене хубаво вапсва.
към беседата >>
И като се махне тежестта, плоскостта трябва да добие своята еластичност.
Тази площ не трябва да се огъне. Трябва да има само едно малко огъване.
И като се махне тежестта, плоскостта трябва да добие своята еластичност.
Човек не трябва да има огънат характер. Временно може да има малко огъване, но изобщо човек не трябва да бъде огънат. Той трябва да държи закона на правата линия. Той трябва да бъде прав. Временно една крива линия може да има, но за да си починеш, трябва да дойдеш непременно при правата линия.
към беседата >>
Той мисли, като яде много да се оправи.
Големият нос е свързан с амбицията. Този човек иска повече, отколкото му трябва. Един човек с дълъг нос, той мисли, мисли и след хиляди години, как ще живее на земята. А пък, ако направиш носа на един човек къс и широк, той ще го пусне на широко, той се занимава с малки работи, но на широко, с ядене и пиене, да яде богато. Ще опита това първата година, втората, третата, шестата и пр.
Той мисли, като яде много да се оправи.
И коя майка не храни дъщеря си, да се оправи малко, че да стане угледна. Вие трябва да научите своите синове и дъщери как да ядат, вие самите трябва да се научите.Ти ядеш известно ядене. Това са бои. Това ядене хубаво вапсва. Това са бои за четка.
към беседата >>
Човек не трябва да има огънат характер.
Тази площ не трябва да се огъне. Трябва да има само едно малко огъване. И като се махне тежестта, плоскостта трябва да добие своята еластичност.
Човек не трябва да има огънат характер.
Временно може да има малко огъване, но изобщо човек не трябва да бъде огънат. Той трябва да държи закона на правата линия. Той трябва да бъде прав. Временно една крива линия може да има, но за да си починеш, трябва да дойдеш непременно при правата линия. Само при правата линия има почивка, а пък при кривата линия има дейност, постройка и постижения в живота.
към беседата >>
И коя майка не храни дъщеря си, да се оправи малко, че да стане угледна.
Този човек иска повече, отколкото му трябва. Един човек с дълъг нос, той мисли, мисли и след хиляди години, как ще живее на земята. А пък, ако направиш носа на един човек къс и широк, той ще го пусне на широко, той се занимава с малки работи, но на широко, с ядене и пиене, да яде богато. Ще опита това първата година, втората, третата, шестата и пр. Той мисли, като яде много да се оправи.
И коя майка не храни дъщеря си, да се оправи малко, че да стане угледна.
Вие трябва да научите своите синове и дъщери как да ядат, вие самите трябва да се научите.Ти ядеш известно ядене. Това са бои. Това ядене хубаво вапсва. Това са бои за четка. Природата ще ги тури тук-таме на лицето.
към беседата >>
Временно може да има малко огъване, но изобщо човек не трябва да бъде огънат.
Тази площ не трябва да се огъне. Трябва да има само едно малко огъване. И като се махне тежестта, плоскостта трябва да добие своята еластичност. Човек не трябва да има огънат характер.
Временно може да има малко огъване, но изобщо човек не трябва да бъде огънат.
Той трябва да държи закона на правата линия. Той трябва да бъде прав. Временно една крива линия може да има, но за да си починеш, трябва да дойдеш непременно при правата линия. Само при правата линия има почивка, а пък при кривата линия има дейност, постройка и постижения в живота. Ако ти не знаеш закона на равновесието, на правата линия, ти няма да знаеш, как да си починеш.
към беседата >>
Вие трябва да научите своите синове и дъщери как да ядат, вие самите трябва да се научите.Ти ядеш известно ядене.
Един човек с дълъг нос, той мисли, мисли и след хиляди години, как ще живее на земята. А пък, ако направиш носа на един човек къс и широк, той ще го пусне на широко, той се занимава с малки работи, но на широко, с ядене и пиене, да яде богато. Ще опита това първата година, втората, третата, шестата и пр. Той мисли, като яде много да се оправи. И коя майка не храни дъщеря си, да се оправи малко, че да стане угледна.
Вие трябва да научите своите синове и дъщери как да ядат, вие самите трябва да се научите.Ти ядеш известно ядене.
Това са бои. Това ядене хубаво вапсва. Това са бои за четка. Природата ще ги тури тук-таме на лицето.
към беседата >>
Той трябва да държи закона на правата линия.
Тази площ не трябва да се огъне. Трябва да има само едно малко огъване. И като се махне тежестта, плоскостта трябва да добие своята еластичност. Човек не трябва да има огънат характер. Временно може да има малко огъване, но изобщо човек не трябва да бъде огънат.
Той трябва да държи закона на правата линия.
Той трябва да бъде прав. Временно една крива линия може да има, но за да си починеш, трябва да дойдеш непременно при правата линия. Само при правата линия има почивка, а пък при кривата линия има дейност, постройка и постижения в живота. Ако ти не знаеш закона на равновесието, на правата линия, ти няма да знаеш, как да си починеш. Трябва да обясня с ред картини, какво разбирам аз под това.
към беседата >>
Това са бои.
А пък, ако направиш носа на един човек къс и широк, той ще го пусне на широко, той се занимава с малки работи, но на широко, с ядене и пиене, да яде богато. Ще опита това първата година, втората, третата, шестата и пр. Той мисли, като яде много да се оправи. И коя майка не храни дъщеря си, да се оправи малко, че да стане угледна. Вие трябва да научите своите синове и дъщери как да ядат, вие самите трябва да се научите.Ти ядеш известно ядене.
Това са бои.
Това ядене хубаво вапсва. Това са бои за четка. Природата ще ги тури тук-таме на лицето.
към беседата >>
Той трябва да бъде прав.
Трябва да има само едно малко огъване. И като се махне тежестта, плоскостта трябва да добие своята еластичност. Човек не трябва да има огънат характер. Временно може да има малко огъване, но изобщо човек не трябва да бъде огънат. Той трябва да държи закона на правата линия.
Той трябва да бъде прав.
Временно една крива линия може да има, но за да си починеш, трябва да дойдеш непременно при правата линия. Само при правата линия има почивка, а пък при кривата линия има дейност, постройка и постижения в живота. Ако ти не знаеш закона на равновесието, на правата линия, ти няма да знаеш, как да си починеш. Трябва да обясня с ред картини, какво разбирам аз под това. Да приведа тези геометрически прави линии, да ги оживотворя.
към беседата >>
Това ядене хубаво вапсва.
Ще опита това първата година, втората, третата, шестата и пр. Той мисли, като яде много да се оправи. И коя майка не храни дъщеря си, да се оправи малко, че да стане угледна. Вие трябва да научите своите синове и дъщери как да ядат, вие самите трябва да се научите.Ти ядеш известно ядене. Това са бои.
Това ядене хубаво вапсва.
Това са бои за четка. Природата ще ги тури тук-таме на лицето.
към беседата >>
Временно една крива линия може да има, но за да си починеш, трябва да дойдеш непременно при правата линия.
И като се махне тежестта, плоскостта трябва да добие своята еластичност. Човек не трябва да има огънат характер. Временно може да има малко огъване, но изобщо човек не трябва да бъде огънат. Той трябва да държи закона на правата линия. Той трябва да бъде прав.
Временно една крива линия може да има, но за да си починеш, трябва да дойдеш непременно при правата линия.
Само при правата линия има почивка, а пък при кривата линия има дейност, постройка и постижения в живота. Ако ти не знаеш закона на равновесието, на правата линия, ти няма да знаеш, как да си починеш. Трябва да обясня с ред картини, какво разбирам аз под това. Да приведа тези геометрически прави линии, да ги оживотворя.
към беседата >>
Това са бои за четка.
Той мисли, като яде много да се оправи. И коя майка не храни дъщеря си, да се оправи малко, че да стане угледна. Вие трябва да научите своите синове и дъщери как да ядат, вие самите трябва да се научите.Ти ядеш известно ядене. Това са бои. Това ядене хубаво вапсва.
Това са бои за четка.
Природата ще ги тури тук-таме на лицето.
към беседата >>
Само при правата линия има почивка, а пък при кривата линия има дейност, постройка и постижения в живота.
Човек не трябва да има огънат характер. Временно може да има малко огъване, но изобщо човек не трябва да бъде огънат. Той трябва да държи закона на правата линия. Той трябва да бъде прав. Временно една крива линия може да има, но за да си починеш, трябва да дойдеш непременно при правата линия.
Само при правата линия има почивка, а пък при кривата линия има дейност, постройка и постижения в живота.
Ако ти не знаеш закона на равновесието, на правата линия, ти няма да знаеш, как да си починеш. Трябва да обясня с ред картини, какво разбирам аз под това. Да приведа тези геометрически прави линии, да ги оживотворя.
към беседата >>
Природата ще ги тури тук-таме на лицето.
И коя майка не храни дъщеря си, да се оправи малко, че да стане угледна. Вие трябва да научите своите синове и дъщери как да ядат, вие самите трябва да се научите.Ти ядеш известно ядене. Това са бои. Това ядене хубаво вапсва. Това са бои за четка.
Природата ще ги тури тук-таме на лицето.
към беседата >>
Ако ти не знаеш закона на равновесието, на правата линия, ти няма да знаеш, как да си починеш.
Временно може да има малко огъване, но изобщо човек не трябва да бъде огънат. Той трябва да държи закона на правата линия. Той трябва да бъде прав. Временно една крива линия може да има, но за да си починеш, трябва да дойдеш непременно при правата линия. Само при правата линия има почивка, а пък при кривата линия има дейност, постройка и постижения в живота.
Ако ти не знаеш закона на равновесието, на правата линия, ти няма да знаеш, как да си починеш.
Трябва да обясня с ред картини, какво разбирам аз под това. Да приведа тези геометрически прави линии, да ги оживотворя.
към беседата >>
Писанието казва: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза из устата на Бога.“ Ако ти не се храниш от любовта, от Божествената Любов, ако дъщеря ти и син ти не се хранят от нея, те не могат да станат угледни.
Писанието казва: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза из устата на Бога.“ Ако ти не се храниш от любовта, от Божествената Любов, ако дъщеря ти и син ти не се хранят от нея, те не могат да станат угледни.
Ако дъщеря ти се храни с Божествената Любов, тя ще стане красива, угледна. Обикновената храна, когато е придружена с Божественото слово, действува здравословно и затова първото нещо е: като седнеш да има в душата ти една голяма благодарност. Някой път вашите съседи ви пращат паница с ябълки. Идва техният син или дъщеря у вас и ви донася паница с баница, ябълки или друго, което ви изпраща майка им. Често, някой път, един ангел ви донася някой плод.
към беседата >>
Трябва да обясня с ред картини, какво разбирам аз под това.
Той трябва да държи закона на правата линия. Той трябва да бъде прав. Временно една крива линия може да има, но за да си починеш, трябва да дойдеш непременно при правата линия. Само при правата линия има почивка, а пък при кривата линия има дейност, постройка и постижения в живота. Ако ти не знаеш закона на равновесието, на правата линия, ти няма да знаеш, как да си починеш.
Трябва да обясня с ред картини, какво разбирам аз под това.
Да приведа тези геометрически прави линии, да ги оживотворя.
към беседата >>
Ако дъщеря ти се храни с Божествената Любов, тя ще стане красива, угледна.
Писанието казва: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза из устата на Бога.“ Ако ти не се храниш от любовта, от Божествената Любов, ако дъщеря ти и син ти не се хранят от нея, те не могат да станат угледни.
Ако дъщеря ти се храни с Божествената Любов, тя ще стане красива, угледна.
Обикновената храна, когато е придружена с Божественото слово, действува здравословно и затова първото нещо е: като седнеш да има в душата ти една голяма благодарност. Някой път вашите съседи ви пращат паница с ябълки. Идва техният син или дъщеря у вас и ви донася паница с баница, ябълки или друго, което ви изпраща майка им. Често, някой път, един ангел ви донася някой плод. Ако невидимия свят ви изпрати една малка идея, една малка мисъл, ако ви даде условия да направите една малка, хубава постъпка, вие се радвайте на това.
към беседата >>
Да приведа тези геометрически прави линии, да ги оживотворя.
Той трябва да бъде прав. Временно една крива линия може да има, но за да си починеш, трябва да дойдеш непременно при правата линия. Само при правата линия има почивка, а пък при кривата линия има дейност, постройка и постижения в живота. Ако ти не знаеш закона на равновесието, на правата линия, ти няма да знаеш, как да си починеш. Трябва да обясня с ред картини, какво разбирам аз под това.
Да приведа тези геометрически прави линии, да ги оживотворя.
към беседата >>
Обикновената храна, когато е придружена с Божественото слово, действува здравословно и затова първото нещо е: като седнеш да има в душата ти една голяма благодарност.
Писанието казва: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза из устата на Бога.“ Ако ти не се храниш от любовта, от Божествената Любов, ако дъщеря ти и син ти не се хранят от нея, те не могат да станат угледни. Ако дъщеря ти се храни с Божествената Любов, тя ще стане красива, угледна.
Обикновената храна, когато е придружена с Божественото слово, действува здравословно и затова първото нещо е: като седнеш да има в душата ти една голяма благодарност.
Някой път вашите съседи ви пращат паница с ябълки. Идва техният син или дъщеря у вас и ви донася паница с баница, ябълки или друго, което ви изпраща майка им. Често, някой път, един ангел ви донася някой плод. Ако невидимия свят ви изпрати една малка идея, една малка мисъл, ако ви даде условия да направите една малка, хубава постъпка, вие се радвайте на това.
към беседата >>
Да кажем, че имате една права линия.
Да кажем, че имате една права линия.
Тя трябва да стане жива най-първо. Да знаете какви характерни особености има една права линия, която е жива. Тя е вечно подвижна линия. Правата линия аз я наричам линия на почивка. Като си почиваш, ти вече разбираш правата линия.
към беседата >>
Някой път вашите съседи ви пращат паница с ябълки.
Писанието казва: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза из устата на Бога.“ Ако ти не се храниш от любовта, от Божествената Любов, ако дъщеря ти и син ти не се хранят от нея, те не могат да станат угледни. Ако дъщеря ти се храни с Божествената Любов, тя ще стане красива, угледна. Обикновената храна, когато е придружена с Божественото слово, действува здравословно и затова първото нещо е: като седнеш да има в душата ти една голяма благодарност.
Някой път вашите съседи ви пращат паница с ябълки.
Идва техният син или дъщеря у вас и ви донася паница с баница, ябълки или друго, което ви изпраща майка им. Често, някой път, един ангел ви донася някой плод. Ако невидимия свят ви изпрати една малка идея, една малка мисъл, ако ви даде условия да направите една малка, хубава постъпка, вие се радвайте на това.
към беседата >>
Тя трябва да стане жива най-първо.
Да кажем, че имате една права линия.
Тя трябва да стане жива най-първо.
Да знаете какви характерни особености има една права линия, която е жива. Тя е вечно подвижна линия. Правата линия аз я наричам линия на почивка. Като си почиваш, ти вече разбираш правата линия. И затова човек трябва да научи правата линия, за да си почива.
към беседата >>
Идва техният син или дъщеря у вас и ви донася паница с баница, ябълки или друго, което ви изпраща майка им.
Писанието казва: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза из устата на Бога.“ Ако ти не се храниш от любовта, от Божествената Любов, ако дъщеря ти и син ти не се хранят от нея, те не могат да станат угледни. Ако дъщеря ти се храни с Божествената Любов, тя ще стане красива, угледна. Обикновената храна, когато е придружена с Божественото слово, действува здравословно и затова първото нещо е: като седнеш да има в душата ти една голяма благодарност. Някой път вашите съседи ви пращат паница с ябълки.
Идва техният син или дъщеря у вас и ви донася паница с баница, ябълки или друго, което ви изпраща майка им.
Често, някой път, един ангел ви донася някой плод. Ако невидимия свят ви изпрати една малка идея, една малка мисъл, ако ви даде условия да направите една малка, хубава постъпка, вие се радвайте на това.
към беседата >>
Да знаете какви характерни особености има една права линия, която е жива.
Да кажем, че имате една права линия. Тя трябва да стане жива най-първо.
Да знаете какви характерни особености има една права линия, която е жива.
Тя е вечно подвижна линия. Правата линия аз я наричам линия на почивка. Като си почиваш, ти вече разбираш правата линия. И затова човек трябва да научи правата линия, за да си почива. Аз го наричам това така: да имаш мир в душата си, да имаш радост, да си весел, да имаш любов в душата си.
към беседата >>
Често, някой път, един ангел ви донася някой плод.
Писанието казва: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза из устата на Бога.“ Ако ти не се храниш от любовта, от Божествената Любов, ако дъщеря ти и син ти не се хранят от нея, те не могат да станат угледни. Ако дъщеря ти се храни с Божествената Любов, тя ще стане красива, угледна. Обикновената храна, когато е придружена с Божественото слово, действува здравословно и затова първото нещо е: като седнеш да има в душата ти една голяма благодарност. Някой път вашите съседи ви пращат паница с ябълки. Идва техният син или дъщеря у вас и ви донася паница с баница, ябълки или друго, което ви изпраща майка им.
Често, някой път, един ангел ви донася някой плод.
Ако невидимия свят ви изпрати една малка идея, една малка мисъл, ако ви даде условия да направите една малка, хубава постъпка, вие се радвайте на това.
към беседата >>
Тя е вечно подвижна линия.
Да кажем, че имате една права линия. Тя трябва да стане жива най-първо. Да знаете какви характерни особености има една права линия, която е жива.
Тя е вечно подвижна линия.
Правата линия аз я наричам линия на почивка. Като си почиваш, ти вече разбираш правата линия. И затова човек трябва да научи правата линия, за да си почива. Аз го наричам това така: да имаш мир в душата си, да имаш радост, да си весел, да имаш любов в душата си. То е почивка.
към беседата >>
Ако невидимия свят ви изпрати една малка идея, една малка мисъл, ако ви даде условия да направите една малка, хубава постъпка, вие се радвайте на това.
Ако дъщеря ти се храни с Божествената Любов, тя ще стане красива, угледна. Обикновената храна, когато е придружена с Божественото слово, действува здравословно и затова първото нещо е: като седнеш да има в душата ти една голяма благодарност. Някой път вашите съседи ви пращат паница с ябълки. Идва техният син или дъщеря у вас и ви донася паница с баница, ябълки или друго, което ви изпраща майка им. Често, някой път, един ангел ви донася някой плод.
Ако невидимия свят ви изпрати една малка идея, една малка мисъл, ако ви даде условия да направите една малка, хубава постъпка, вие се радвайте на това.
към беседата >>
Правата линия аз я наричам линия на почивка.
Да кажем, че имате една права линия. Тя трябва да стане жива най-първо. Да знаете какви характерни особености има една права линия, която е жива. Тя е вечно подвижна линия.
Правата линия аз я наричам линия на почивка.
Като си почиваш, ти вече разбираш правата линия. И затова човек трябва да научи правата линия, за да си почива. Аз го наричам това така: да имаш мир в душата си, да имаш радост, да си весел, да имаш любов в душата си. То е почивка. И след това, от това състояние започват вече другите линии.
към беседата >>
Някой път има две неща, към които се стремите.
Някой път има две неща, към които се стремите.
Вие искате да станете знатни и велики в света. Това е хубаво, отлично е, но знатният човек трябва да бъде много умен и силен, той трябва да бъде крайно богат, защото, като стане знатен, трябва да влезе в други отношения. Отношенията ти ще се изменят. Отношенията ви към Бога, то е вътрешния живот, то е истинския живот. Истинският живот е живот на уединение, на самотия.
към беседата >>
Като си почиваш, ти вече разбираш правата линия.
Да кажем, че имате една права линия. Тя трябва да стане жива най-първо. Да знаете какви характерни особености има една права линия, която е жива. Тя е вечно подвижна линия. Правата линия аз я наричам линия на почивка.
Като си почиваш, ти вече разбираш правата линия.
И затова човек трябва да научи правата линия, за да си почива. Аз го наричам това така: да имаш мир в душата си, да имаш радост, да си весел, да имаш любов в душата си. То е почивка. И след това, от това състояние започват вече другите линии. Правите линии са условие за радост.
към беседата >>
Вие искате да станете знатни и велики в света.
Някой път има две неща, към които се стремите.
Вие искате да станете знатни и велики в света.
Това е хубаво, отлично е, но знатният човек трябва да бъде много умен и силен, той трябва да бъде крайно богат, защото, като стане знатен, трябва да влезе в други отношения. Отношенията ти ще се изменят. Отношенията ви към Бога, то е вътрешния живот, то е истинския живот. Истинският живот е живот на уединение, на самотия. И когато вие не разбирате Божествения живот, вие казвате: „Самотен съм!
към беседата >>
И затова човек трябва да научи правата линия, за да си почива.
Тя трябва да стане жива най-първо. Да знаете какви характерни особености има една права линия, която е жива. Тя е вечно подвижна линия. Правата линия аз я наричам линия на почивка. Като си почиваш, ти вече разбираш правата линия.
И затова човек трябва да научи правата линия, за да си почива.
Аз го наричам това така: да имаш мир в душата си, да имаш радост, да си весел, да имаш любов в душата си. То е почивка. И след това, от това състояние започват вече другите линии. Правите линии са условие за радост.
към беседата >>
Това е хубаво, отлично е, но знатният човек трябва да бъде много умен и силен, той трябва да бъде крайно богат, защото, като стане знатен, трябва да влезе в други отношения.
Някой път има две неща, към които се стремите. Вие искате да станете знатни и велики в света.
Това е хубаво, отлично е, но знатният човек трябва да бъде много умен и силен, той трябва да бъде крайно богат, защото, като стане знатен, трябва да влезе в други отношения.
Отношенията ти ще се изменят. Отношенията ви към Бога, то е вътрешния живот, то е истинския живот. Истинският живот е живот на уединение, на самотия. И когато вие не разбирате Божествения живот, вие казвате: „Самотен съм! “ Че вие сте дошли до едно хубаво положение, да няма кой да ви безпокои.
към беседата >>
Аз го наричам това така: да имаш мир в душата си, да имаш радост, да си весел, да имаш любов в душата си.
Да знаете какви характерни особености има една права линия, която е жива. Тя е вечно подвижна линия. Правата линия аз я наричам линия на почивка. Като си почиваш, ти вече разбираш правата линия. И затова човек трябва да научи правата линия, за да си почива.
Аз го наричам това така: да имаш мир в душата си, да имаш радост, да си весел, да имаш любов в душата си.
То е почивка. И след това, от това състояние започват вече другите линии. Правите линии са условие за радост.
към беседата >>
Отношенията ти ще се изменят.
Някой път има две неща, към които се стремите. Вие искате да станете знатни и велики в света. Това е хубаво, отлично е, но знатният човек трябва да бъде много умен и силен, той трябва да бъде крайно богат, защото, като стане знатен, трябва да влезе в други отношения.
Отношенията ти ще се изменят.
Отношенията ви към Бога, то е вътрешния живот, то е истинския живот. Истинският живот е живот на уединение, на самотия. И когато вие не разбирате Божествения живот, вие казвате: „Самотен съм! “ Че вие сте дошли до едно хубаво положение, да няма кой да ви безпокои. И това хубаво положение не го използувате и се усещате самотен.
към беседата >>
То е почивка.
Тя е вечно подвижна линия. Правата линия аз я наричам линия на почивка. Като си почиваш, ти вече разбираш правата линия. И затова човек трябва да научи правата линия, за да си почива. Аз го наричам това така: да имаш мир в душата си, да имаш радост, да си весел, да имаш любов в душата си.
То е почивка.
И след това, от това състояние започват вече другите линии. Правите линии са условие за радост.
към беседата >>
Отношенията ви към Бога, то е вътрешния живот, то е истинския живот.
Някой път има две неща, към които се стремите. Вие искате да станете знатни и велики в света. Това е хубаво, отлично е, но знатният човек трябва да бъде много умен и силен, той трябва да бъде крайно богат, защото, като стане знатен, трябва да влезе в други отношения. Отношенията ти ще се изменят.
Отношенията ви към Бога, то е вътрешния живот, то е истинския живот.
Истинският живот е живот на уединение, на самотия. И когато вие не разбирате Божествения живот, вие казвате: „Самотен съм! “ Че вие сте дошли до едно хубаво положение, да няма кой да ви безпокои. И това хубаво положение не го използувате и се усещате самотен. Искате да станете знатен.
към беседата >>
И след това, от това състояние започват вече другите линии.
Правата линия аз я наричам линия на почивка. Като си почиваш, ти вече разбираш правата линия. И затова човек трябва да научи правата линия, за да си почива. Аз го наричам това така: да имаш мир в душата си, да имаш радост, да си весел, да имаш любов в душата си. То е почивка.
И след това, от това състояние започват вече другите линии.
Правите линии са условие за радост.
към беседата >>
Истинският живот е живот на уединение, на самотия.
Някой път има две неща, към които се стремите. Вие искате да станете знатни и велики в света. Това е хубаво, отлично е, но знатният човек трябва да бъде много умен и силен, той трябва да бъде крайно богат, защото, като стане знатен, трябва да влезе в други отношения. Отношенията ти ще се изменят. Отношенията ви към Бога, то е вътрешния живот, то е истинския живот.
Истинският живот е живот на уединение, на самотия.
И когато вие не разбирате Божествения живот, вие казвате: „Самотен съм! “ Че вие сте дошли до едно хубаво положение, да няма кой да ви безпокои. И това хубаво положение не го използувате и се усещате самотен. Искате да станете знатен. Може ли един болен човек да стане знатен?
към беседата >>
Правите линии са условие за радост.
Като си почиваш, ти вече разбираш правата линия. И затова човек трябва да научи правата линия, за да си почива. Аз го наричам това така: да имаш мир в душата си, да имаш радост, да си весел, да имаш любов в душата си. То е почивка. И след това, от това състояние започват вече другите линии.
Правите линии са условие за радост.
към беседата >>
И когато вие не разбирате Божествения живот, вие казвате: „Самотен съм!
Вие искате да станете знатни и велики в света. Това е хубаво, отлично е, но знатният човек трябва да бъде много умен и силен, той трябва да бъде крайно богат, защото, като стане знатен, трябва да влезе в други отношения. Отношенията ти ще се изменят. Отношенията ви към Бога, то е вътрешния живот, то е истинския живот. Истинският живот е живот на уединение, на самотия.
И когато вие не разбирате Божествения живот, вие казвате: „Самотен съм!
“ Че вие сте дошли до едно хубаво положение, да няма кой да ви безпокои. И това хубаво положение не го използувате и се усещате самотен. Искате да станете знатен. Може ли един болен човек да стане знатен? Не може.
към беседата >>
Та цялото тело на човека е една наука.
Та цялото тело на човека е една наука.
Имате всичките правила, турени от главата до краката. Всички правила са турени, как трябва да живееш, как трябва да се отнасяш с всеки един човек в света. И за в бъдеще вие ще проучавате тази наука. За сега вие само отчасти знаете тази наука. Трябва да изучавате природата и себе си и да почнете да се ползувате, за да бъдете щастливи.
към беседата >>
“ Че вие сте дошли до едно хубаво положение, да няма кой да ви безпокои.
Това е хубаво, отлично е, но знатният човек трябва да бъде много умен и силен, той трябва да бъде крайно богат, защото, като стане знатен, трябва да влезе в други отношения. Отношенията ти ще се изменят. Отношенията ви към Бога, то е вътрешния живот, то е истинския живот. Истинският живот е живот на уединение, на самотия. И когато вие не разбирате Божествения живот, вие казвате: „Самотен съм!
“ Че вие сте дошли до едно хубаво положение, да няма кой да ви безпокои.
И това хубаво положение не го използувате и се усещате самотен. Искате да станете знатен. Може ли един болен човек да стане знатен? Не може.
към беседата >>
Имате всичките правила, турени от главата до краката.
Та цялото тело на човека е една наука.
Имате всичките правила, турени от главата до краката.
Всички правила са турени, как трябва да живееш, как трябва да се отнасяш с всеки един човек в света. И за в бъдеще вие ще проучавате тази наука. За сега вие само отчасти знаете тази наука. Трябва да изучавате природата и себе си и да почнете да се ползувате, за да бъдете щастливи. Щастието е един резултат, който трябва да потърсим.
към беседата >>
И това хубаво положение не го използувате и се усещате самотен.
Отношенията ти ще се изменят. Отношенията ви към Бога, то е вътрешния живот, то е истинския живот. Истинският живот е живот на уединение, на самотия. И когато вие не разбирате Божествения живот, вие казвате: „Самотен съм! “ Че вие сте дошли до едно хубаво положение, да няма кой да ви безпокои.
И това хубаво положение не го използувате и се усещате самотен.
Искате да станете знатен. Може ли един болен човек да стане знатен? Не може.
към беседата >>
Всички правила са турени, как трябва да живееш, как трябва да се отнасяш с всеки един човек в света.
Та цялото тело на човека е една наука. Имате всичките правила, турени от главата до краката.
Всички правила са турени, как трябва да живееш, как трябва да се отнасяш с всеки един човек в света.
И за в бъдеще вие ще проучавате тази наука. За сега вие само отчасти знаете тази наука. Трябва да изучавате природата и себе си и да почнете да се ползувате, за да бъдете щастливи. Щастието е един резултат, който трябва да потърсим. Всеки трябва да го търси.
към беседата >>
Искате да станете знатен.
Отношенията ви към Бога, то е вътрешния живот, то е истинския живот. Истинският живот е живот на уединение, на самотия. И когато вие не разбирате Божествения живот, вие казвате: „Самотен съм! “ Че вие сте дошли до едно хубаво положение, да няма кой да ви безпокои. И това хубаво положение не го използувате и се усещате самотен.
Искате да станете знатен.
Може ли един болен човек да стане знатен? Не може.
към беседата >>
И за в бъдеще вие ще проучавате тази наука.
Та цялото тело на човека е една наука. Имате всичките правила, турени от главата до краката. Всички правила са турени, как трябва да живееш, как трябва да се отнасяш с всеки един човек в света.
И за в бъдеще вие ще проучавате тази наука.
За сега вие само отчасти знаете тази наука. Трябва да изучавате природата и себе си и да почнете да се ползувате, за да бъдете щастливи. Щастието е един резултат, който трябва да потърсим. Всеки трябва да го търси. Някой казва, че не може да бъде щастлив.
към беседата >>
Може ли един болен човек да стане знатен?
Истинският живот е живот на уединение, на самотия. И когато вие не разбирате Божествения живот, вие казвате: „Самотен съм! “ Че вие сте дошли до едно хубаво положение, да няма кой да ви безпокои. И това хубаво положение не го използувате и се усещате самотен. Искате да станете знатен.
Може ли един болен човек да стане знатен?
Не може.
към беседата >>
За сега вие само отчасти знаете тази наука.
Та цялото тело на човека е една наука. Имате всичките правила, турени от главата до краката. Всички правила са турени, как трябва да живееш, как трябва да се отнасяш с всеки един човек в света. И за в бъдеще вие ще проучавате тази наука.
За сега вие само отчасти знаете тази наука.
Трябва да изучавате природата и себе си и да почнете да се ползувате, за да бъдете щастливи. Щастието е един резултат, който трябва да потърсим. Всеки трябва да го търси. Някой казва, че не може да бъде щастлив. Не може при известни условия.
към беседата >>
Не може.
И когато вие не разбирате Божествения живот, вие казвате: „Самотен съм! “ Че вие сте дошли до едно хубаво положение, да няма кой да ви безпокои. И това хубаво положение не го използувате и се усещате самотен. Искате да станете знатен. Може ли един болен човек да стане знатен?
Не може.
към беседата >>
Трябва да изучавате природата и себе си и да почнете да се ползувате, за да бъдете щастливи.
Та цялото тело на човека е една наука. Имате всичките правила, турени от главата до краката. Всички правила са турени, как трябва да живееш, как трябва да се отнасяш с всеки един човек в света. И за в бъдеще вие ще проучавате тази наука. За сега вие само отчасти знаете тази наука.
Трябва да изучавате природата и себе си и да почнете да се ползувате, за да бъдете щастливи.
Щастието е един резултат, който трябва да потърсим. Всеки трябва да го търси. Някой казва, че не може да бъде щастлив. Не може при известни условия. Щастието трябва да бъде един резултат, към който трябва да се стремим.
към беседата >>
Две неща трябва да имате предвид: това, което вашият ум ви казва и това, което отвън вашите приятели ви казват.
Две неща трябва да имате предвид: това, което вашият ум ви казва и това, което отвън вашите приятели ви казват.
Или има два свята: Вътрешният ваш свят, аз го наричам, това разумното, което трябва да слушате. Има един вътрешен свят, който е външен. Аз не говоря за него. Аз под вътрешен свят разбирам разумния свят, който никога няма да ви изненада, каквото и да стане, все нещата ще се превърнат в добро, а външният свят, това са условията. Ако вие не разбирате вашия вътрешен свят, вие не можете да разберете и външния.
към беседата >>
Щастието е един резултат, който трябва да потърсим.
Имате всичките правила, турени от главата до краката. Всички правила са турени, как трябва да живееш, как трябва да се отнасяш с всеки един човек в света. И за в бъдеще вие ще проучавате тази наука. За сега вие само отчасти знаете тази наука. Трябва да изучавате природата и себе си и да почнете да се ползувате, за да бъдете щастливи.
Щастието е един резултат, който трябва да потърсим.
Всеки трябва да го търси. Някой казва, че не може да бъде щастлив. Не може при известни условия. Щастието трябва да бъде един резултат, към който трябва да се стремим.
към беседата >>
Или има два свята: Вътрешният ваш свят, аз го наричам, това разумното, което трябва да слушате.
Две неща трябва да имате предвид: това, което вашият ум ви казва и това, което отвън вашите приятели ви казват.
Или има два свята: Вътрешният ваш свят, аз го наричам, това разумното, което трябва да слушате.
Има един вътрешен свят, който е външен. Аз не говоря за него. Аз под вътрешен свят разбирам разумния свят, който никога няма да ви изненада, каквото и да стане, все нещата ще се превърнат в добро, а външният свят, това са условията. Ако вие не разбирате вашия вътрешен свят, вие не можете да разберете и външния. За да разберете външния свят, вие трябва да знаете, как да употребите тези условия.
към беседата >>
Всеки трябва да го търси.
Всички правила са турени, как трябва да живееш, как трябва да се отнасяш с всеки един човек в света. И за в бъдеще вие ще проучавате тази наука. За сега вие само отчасти знаете тази наука. Трябва да изучавате природата и себе си и да почнете да се ползувате, за да бъдете щастливи. Щастието е един резултат, който трябва да потърсим.
Всеки трябва да го търси.
Някой казва, че не може да бъде щастлив. Не може при известни условия. Щастието трябва да бъде един резултат, към който трябва да се стремим.
към беседата >>
Има един вътрешен свят, който е външен.
Две неща трябва да имате предвид: това, което вашият ум ви казва и това, което отвън вашите приятели ви казват. Или има два свята: Вътрешният ваш свят, аз го наричам, това разумното, което трябва да слушате.
Има един вътрешен свят, който е външен.
Аз не говоря за него. Аз под вътрешен свят разбирам разумния свят, който никога няма да ви изненада, каквото и да стане, все нещата ще се превърнат в добро, а външният свят, това са условията. Ако вие не разбирате вашия вътрешен свят, вие не можете да разберете и външния. За да разберете външния свят, вие трябва да знаете, как да употребите тези условия. Само Разумното ще ви научи, как да постъпвате.
към беседата >>
Някой казва, че не може да бъде щастлив.
И за в бъдеще вие ще проучавате тази наука. За сега вие само отчасти знаете тази наука. Трябва да изучавате природата и себе си и да почнете да се ползувате, за да бъдете щастливи. Щастието е един резултат, който трябва да потърсим. Всеки трябва да го търси.
Някой казва, че не може да бъде щастлив.
Не може при известни условия. Щастието трябва да бъде един резултат, към който трябва да се стремим.
към беседата >>
Аз не говоря за него.
Две неща трябва да имате предвид: това, което вашият ум ви казва и това, което отвън вашите приятели ви казват. Или има два свята: Вътрешният ваш свят, аз го наричам, това разумното, което трябва да слушате. Има един вътрешен свят, който е външен.
Аз не говоря за него.
Аз под вътрешен свят разбирам разумния свят, който никога няма да ви изненада, каквото и да стане, все нещата ще се превърнат в добро, а външният свят, това са условията. Ако вие не разбирате вашия вътрешен свят, вие не можете да разберете и външния. За да разберете външния свят, вие трябва да знаете, как да употребите тези условия. Само Разумното ще ви научи, как да постъпвате.
към беседата >>
Не може при известни условия.
За сега вие само отчасти знаете тази наука. Трябва да изучавате природата и себе си и да почнете да се ползувате, за да бъдете щастливи. Щастието е един резултат, който трябва да потърсим. Всеки трябва да го търси. Някой казва, че не може да бъде щастлив.
Не може при известни условия.
Щастието трябва да бъде един резултат, към който трябва да се стремим.
към беседата >>
Аз под вътрешен свят разбирам разумния свят, който никога няма да ви изненада, каквото и да стане, все нещата ще се превърнат в добро, а външният свят, това са условията.
Две неща трябва да имате предвид: това, което вашият ум ви казва и това, което отвън вашите приятели ви казват. Или има два свята: Вътрешният ваш свят, аз го наричам, това разумното, което трябва да слушате. Има един вътрешен свят, който е външен. Аз не говоря за него.
Аз под вътрешен свят разбирам разумния свят, който никога няма да ви изненада, каквото и да стане, все нещата ще се превърнат в добро, а външният свят, това са условията.
Ако вие не разбирате вашия вътрешен свят, вие не можете да разберете и външния. За да разберете външния свят, вие трябва да знаете, как да употребите тези условия. Само Разумното ще ви научи, как да постъпвате.
към беседата >>
Щастието трябва да бъде един резултат, към който трябва да се стремим.
Трябва да изучавате природата и себе си и да почнете да се ползувате, за да бъдете щастливи. Щастието е един резултат, който трябва да потърсим. Всеки трябва да го търси. Някой казва, че не може да бъде щастлив. Не може при известни условия.
Щастието трябва да бъде един резултат, към който трябва да се стремим.
към беседата >>
Ако вие не разбирате вашия вътрешен свят, вие не можете да разберете и външния.
Две неща трябва да имате предвид: това, което вашият ум ви казва и това, което отвън вашите приятели ви казват. Или има два свята: Вътрешният ваш свят, аз го наричам, това разумното, което трябва да слушате. Има един вътрешен свят, който е външен. Аз не говоря за него. Аз под вътрешен свят разбирам разумния свят, който никога няма да ви изненада, каквото и да стане, все нещата ще се превърнат в добро, а външният свят, това са условията.
Ако вие не разбирате вашия вътрешен свят, вие не можете да разберете и външния.
За да разберете външния свят, вие трябва да знаете, как да употребите тези условия. Само Разумното ще ви научи, как да постъпвате.
към беседата >>
Сега, да не ви говоря повече, понеже има много работи казани.
Сега, да не ви говоря повече, понеже има много работи казани.
Някой път, едно нещо е казано в един смисъл или в друг смисъл. Казаните работи трябва да се сведат към едно общо понятие на любовта. След това, от Любовта трябва да влезете към понятието на знанието на Божествената Мъдрост и към Истината. Те са три свята, дето всеки ден трябва да влизате, да придобиете нещо от закона на Любовта, да дружите с нея. Или казано другояче: Да дружите в душата си с разумните, с любящите същества.
към беседата >>
За да разберете външния свят, вие трябва да знаете, как да употребите тези условия.
Или има два свята: Вътрешният ваш свят, аз го наричам, това разумното, което трябва да слушате. Има един вътрешен свят, който е външен. Аз не говоря за него. Аз под вътрешен свят разбирам разумния свят, който никога няма да ви изненада, каквото и да стане, все нещата ще се превърнат в добро, а външният свят, това са условията. Ако вие не разбирате вашия вътрешен свят, вие не можете да разберете и външния.
За да разберете външния свят, вие трябва да знаете, как да употребите тези условия.
Само Разумното ще ви научи, как да постъпвате.
към беседата >>
Някой път, едно нещо е казано в един смисъл или в друг смисъл.
Сега, да не ви говоря повече, понеже има много работи казани.
Някой път, едно нещо е казано в един смисъл или в друг смисъл.
Казаните работи трябва да се сведат към едно общо понятие на любовта. След това, от Любовта трябва да влезете към понятието на знанието на Божествената Мъдрост и към Истината. Те са три свята, дето всеки ден трябва да влизате, да придобиете нещо от закона на Любовта, да дружите с нея. Или казано другояче: Да дружите в душата си с разумните, с любящите същества. Защото любящето същество показва един човек съвършен, той има да даде най-хубавото, което има в душата си, той има желание да помогне, не да се жертвува.
към беседата >>
Само Разумното ще ви научи, как да постъпвате.
Има един вътрешен свят, който е външен. Аз не говоря за него. Аз под вътрешен свят разбирам разумния свят, който никога няма да ви изненада, каквото и да стане, все нещата ще се превърнат в добро, а външният свят, това са условията. Ако вие не разбирате вашия вътрешен свят, вие не можете да разберете и външния. За да разберете външния свят, вие трябва да знаете, как да употребите тези условия.
Само Разумното ще ви научи, как да постъпвате.
към беседата >>
Казаните работи трябва да се сведат към едно общо понятие на любовта.
Сега, да не ви говоря повече, понеже има много работи казани. Някой път, едно нещо е казано в един смисъл или в друг смисъл.
Казаните работи трябва да се сведат към едно общо понятие на любовта.
След това, от Любовта трябва да влезете към понятието на знанието на Божествената Мъдрост и към Истината. Те са три свята, дето всеки ден трябва да влизате, да придобиете нещо от закона на Любовта, да дружите с нея. Или казано другояче: Да дружите в душата си с разумните, с любящите същества. Защото любящето същество показва един човек съвършен, той има да даде най-хубавото, което има в душата си, той има желание да помогне, не да се жертвува. Съвършеният човек никога не се жертвува.
към беседата >>
Ако на една майка Бог ѝ е дал една дъщеря или син и ако тя не познава дъщеря си, тогаз няма да има една разумна връзка, едно разбирателство с нея.
Ако на една майка Бог ѝ е дал една дъщеря или син и ако тя не познава дъщеря си, тогаз няма да има една разумна връзка, едно разбирателство с нея.
Да кажем, че бащата мисли едно, а синът друго, майката – едно, дъщерята – друго. Учителят – едно ученикът – друго, тогаз няма един идеал, към който ученици и учители трябва да се стремят.
към беседата >>
След това, от Любовта трябва да влезете към понятието на знанието на Божествената Мъдрост и към Истината.
Сега, да не ви говоря повече, понеже има много работи казани. Някой път, едно нещо е казано в един смисъл или в друг смисъл. Казаните работи трябва да се сведат към едно общо понятие на любовта.
След това, от Любовта трябва да влезете към понятието на знанието на Божествената Мъдрост и към Истината.
Те са три свята, дето всеки ден трябва да влизате, да придобиете нещо от закона на Любовта, да дружите с нея. Или казано другояче: Да дружите в душата си с разумните, с любящите същества. Защото любящето същество показва един човек съвършен, той има да даде най-хубавото, което има в душата си, той има желание да помогне, не да се жертвува. Съвършеният човек никога не се жертвува. Той няма защо да се жертвува.
към беседата >>
Да кажем, че бащата мисли едно, а синът друго, майката – едно, дъщерята – друго.
Ако на една майка Бог ѝ е дал една дъщеря или син и ако тя не познава дъщеря си, тогаз няма да има една разумна връзка, едно разбирателство с нея.
Да кажем, че бащата мисли едно, а синът друго, майката – едно, дъщерята – друго.
Учителят – едно ученикът – друго, тогаз няма един идеал, към който ученици и учители трябва да се стремят.
към беседата >>
Те са три свята, дето всеки ден трябва да влизате, да придобиете нещо от закона на Любовта, да дружите с нея.
Сега, да не ви говоря повече, понеже има много работи казани. Някой път, едно нещо е казано в един смисъл или в друг смисъл. Казаните работи трябва да се сведат към едно общо понятие на любовта. След това, от Любовта трябва да влезете към понятието на знанието на Божествената Мъдрост и към Истината.
Те са три свята, дето всеки ден трябва да влизате, да придобиете нещо от закона на Любовта, да дружите с нея.
Или казано другояче: Да дружите в душата си с разумните, с любящите същества. Защото любящето същество показва един човек съвършен, той има да даде най-хубавото, което има в душата си, той има желание да помогне, не да се жертвува. Съвършеният човек никога не се жертвува. Той няма защо да се жертвува. Жертвата е за земята.
към беседата >>
Учителят – едно ученикът – друго, тогаз няма един идеал, към който ученици и учители трябва да се стремят.
Ако на една майка Бог ѝ е дал една дъщеря или син и ако тя не познава дъщеря си, тогаз няма да има една разумна връзка, едно разбирателство с нея. Да кажем, че бащата мисли едно, а синът друго, майката – едно, дъщерята – друго.
Учителят – едно ученикът – друго, тогаз няма един идеал, към който ученици и учители трябва да се стремят.
към беседата >>
Или казано другояче: Да дружите в душата си с разумните, с любящите същества.
Сега, да не ви говоря повече, понеже има много работи казани. Някой път, едно нещо е казано в един смисъл или в друг смисъл. Казаните работи трябва да се сведат към едно общо понятие на любовта. След това, от Любовта трябва да влезете към понятието на знанието на Божествената Мъдрост и към Истината. Те са три свята, дето всеки ден трябва да влизате, да придобиете нещо от закона на Любовта, да дружите с нея.
Или казано другояче: Да дружите в душата си с разумните, с любящите същества.
Защото любящето същество показва един човек съвършен, той има да даде най-хубавото, което има в душата си, той има желание да помогне, не да се жертвува. Съвършеният човек никога не се жертвува. Той няма защо да се жертвува. Жертвата е за земята. Съвършеният човек всякога има желание да помага, а пък това е достатъчно.
към беседата >>
Как трябва да предадете носа?
Как трябва да предадете носа?
Можете да нарисувате един гръцки нос. Гръцкият нос е прав, без никаква гърбица. Римският нос се отличава с една голяма гърбавина, която означава голяма енергичност, войнственост. Гръцкият нос (виж рисунката) е нос на изкуството, на естетиката, на чувствата го наричам. Не е чувствен нос той.
към беседата >>
Защото любящето същество показва един човек съвършен, той има да даде най-хубавото, което има в душата си, той има желание да помогне, не да се жертвува.
Някой път, едно нещо е казано в един смисъл или в друг смисъл. Казаните работи трябва да се сведат към едно общо понятие на любовта. След това, от Любовта трябва да влезете към понятието на знанието на Божествената Мъдрост и към Истината. Те са три свята, дето всеки ден трябва да влизате, да придобиете нещо от закона на Любовта, да дружите с нея. Или казано другояче: Да дружите в душата си с разумните, с любящите същества.
Защото любящето същество показва един човек съвършен, той има да даде най-хубавото, което има в душата си, той има желание да помогне, не да се жертвува.
Съвършеният човек никога не се жертвува. Той няма защо да се жертвува. Жертвата е за земята. Съвършеният човек всякога има желание да помага, а пък това е достатъчно. Та дръжте в ума си това: Дружете със съвършените същества.
към беседата >>
Можете да нарисувате един гръцки нос.
Как трябва да предадете носа?
Можете да нарисувате един гръцки нос.
Гръцкият нос е прав, без никаква гърбица. Римският нос се отличава с една голяма гърбавина, която означава голяма енергичност, войнственост. Гръцкият нос (виж рисунката) е нос на изкуството, на естетиката, на чувствата го наричам. Не е чувствен нос той. Защото чувственият нос съдържа съвсем друга идея.
към беседата >>
Съвършеният човек никога не се жертвува.
Казаните работи трябва да се сведат към едно общо понятие на любовта. След това, от Любовта трябва да влезете към понятието на знанието на Божествената Мъдрост и към Истината. Те са три свята, дето всеки ден трябва да влизате, да придобиете нещо от закона на Любовта, да дружите с нея. Или казано другояче: Да дружите в душата си с разумните, с любящите същества. Защото любящето същество показва един човек съвършен, той има да даде най-хубавото, което има в душата си, той има желание да помогне, не да се жертвува.
Съвършеният човек никога не се жертвува.
Той няма защо да се жертвува. Жертвата е за земята. Съвършеният човек всякога има желание да помага, а пък това е достатъчно. Та дръжте в ума си това: Дружете със съвършените същества. Но, някой ще каже: „Как да ги намерим?
към беседата >>
Гръцкият нос е прав, без никаква гърбица.
Как трябва да предадете носа? Можете да нарисувате един гръцки нос.
Гръцкият нос е прав, без никаква гърбица.
Римският нос се отличава с една голяма гърбавина, която означава голяма енергичност, войнственост. Гръцкият нос (виж рисунката) е нос на изкуството, на естетиката, на чувствата го наричам. Не е чувствен нос той. Защото чувственият нос съдържа съвсем друга идея. При чувствените носове са развити страничните части, двете тези запетаи.
към беседата >>
Той няма защо да се жертвува.
След това, от Любовта трябва да влезете към понятието на знанието на Божествената Мъдрост и към Истината. Те са три свята, дето всеки ден трябва да влизате, да придобиете нещо от закона на Любовта, да дружите с нея. Или казано другояче: Да дружите в душата си с разумните, с любящите същества. Защото любящето същество показва един човек съвършен, той има да даде най-хубавото, което има в душата си, той има желание да помогне, не да се жертвува. Съвършеният човек никога не се жертвува.
Той няма защо да се жертвува.
Жертвата е за земята. Съвършеният човек всякога има желание да помага, а пък това е достатъчно. Та дръжте в ума си това: Дружете със съвършените същества. Но, някой ще каже: „Как да ги намерим? “
към беседата >>
Римският нос се отличава с една голяма гърбавина, която означава голяма енергичност, войнственост.
Как трябва да предадете носа? Можете да нарисувате един гръцки нос. Гръцкият нос е прав, без никаква гърбица.
Римският нос се отличава с една голяма гърбавина, която означава голяма енергичност, войнственост.
Гръцкият нос (виж рисунката) е нос на изкуството, на естетиката, на чувствата го наричам. Не е чувствен нос той. Защото чувственият нос съдържа съвсем друга идея. При чувствените носове са развити страничните части, двете тези запетаи.
към беседата >>
Жертвата е за земята.
Те са три свята, дето всеки ден трябва да влизате, да придобиете нещо от закона на Любовта, да дружите с нея. Или казано другояче: Да дружите в душата си с разумните, с любящите същества. Защото любящето същество показва един човек съвършен, той има да даде най-хубавото, което има в душата си, той има желание да помогне, не да се жертвува. Съвършеният човек никога не се жертвува. Той няма защо да се жертвува.
Жертвата е за земята.
Съвършеният човек всякога има желание да помага, а пък това е достатъчно. Та дръжте в ума си това: Дружете със съвършените същества. Но, някой ще каже: „Как да ги намерим? “
към беседата >>
Гръцкият нос (виж рисунката) е нос на изкуството, на естетиката, на чувствата го наричам.
Как трябва да предадете носа? Можете да нарисувате един гръцки нос. Гръцкият нос е прав, без никаква гърбица. Римският нос се отличава с една голяма гърбавина, която означава голяма енергичност, войнственост.
Гръцкият нос (виж рисунката) е нос на изкуството, на естетиката, на чувствата го наричам.
Не е чувствен нос той. Защото чувственият нос съдържа съвсем друга идея. При чувствените носове са развити страничните части, двете тези запетаи.
към беседата >>
Съвършеният човек всякога има желание да помага, а пък това е достатъчно.
Или казано другояче: Да дружите в душата си с разумните, с любящите същества. Защото любящето същество показва един човек съвършен, той има да даде най-хубавото, което има в душата си, той има желание да помогне, не да се жертвува. Съвършеният човек никога не се жертвува. Той няма защо да се жертвува. Жертвата е за земята.
Съвършеният човек всякога има желание да помага, а пък това е достатъчно.
Та дръжте в ума си това: Дружете със съвършените същества. Но, някой ще каже: „Как да ги намерим? “
към беседата >>
Не е чувствен нос той.
Как трябва да предадете носа? Можете да нарисувате един гръцки нос. Гръцкият нос е прав, без никаква гърбица. Римският нос се отличава с една голяма гърбавина, която означава голяма енергичност, войнственост. Гръцкият нос (виж рисунката) е нос на изкуството, на естетиката, на чувствата го наричам.
Не е чувствен нос той.
Защото чувственият нос съдържа съвсем друга идея. При чувствените носове са развити страничните части, двете тези запетаи.
към беседата >>
Та дръжте в ума си това: Дружете със съвършените същества.
Защото любящето същество показва един човек съвършен, той има да даде най-хубавото, което има в душата си, той има желание да помогне, не да се жертвува. Съвършеният човек никога не се жертвува. Той няма защо да се жертвува. Жертвата е за земята. Съвършеният човек всякога има желание да помага, а пък това е достатъчно.
Та дръжте в ума си това: Дружете със съвършените същества.
Но, някой ще каже: „Как да ги намерим? “
към беседата >>
Защото чувственият нос съдържа съвсем друга идея.
Можете да нарисувате един гръцки нос. Гръцкият нос е прав, без никаква гърбица. Римският нос се отличава с една голяма гърбавина, която означава голяма енергичност, войнственост. Гръцкият нос (виж рисунката) е нос на изкуството, на естетиката, на чувствата го наричам. Не е чувствен нос той.
Защото чувственият нос съдържа съвсем друга идея.
При чувствените носове са развити страничните части, двете тези запетаи.
към беседата >>
Но, някой ще каже: „Как да ги намерим?
Съвършеният човек никога не се жертвува. Той няма защо да се жертвува. Жертвата е за земята. Съвършеният човек всякога има желание да помага, а пък това е достатъчно. Та дръжте в ума си това: Дружете със съвършените същества.
Но, някой ще каже: „Как да ги намерим?
“
към беседата >>
При чувствените носове са развити страничните части, двете тези запетаи.
Гръцкият нос е прав, без никаква гърбица. Римският нос се отличава с една голяма гърбавина, която означава голяма енергичност, войнственост. Гръцкият нос (виж рисунката) е нос на изкуството, на естетиката, на чувствата го наричам. Не е чувствен нос той. Защото чувственият нос съдържа съвсем друга идея.
При чувствените носове са развити страничните части, двете тези запетаи.
към беседата >>
“
Той няма защо да се жертвува. Жертвата е за земята. Съвършеният човек всякога има желание да помага, а пък това е достатъчно. Та дръжте в ума си това: Дружете със съвършените същества. Но, някой ще каже: „Как да ги намерим?
“
към беседата >>
Човек има две запетаи отстрана на носа.
Човек има две запетаи отстрана на носа.
В еврейския език ги наричат йодове. Според еврейската наука всичко в света е създадено само в „йодове“. Тези странични извивки на носа показват известни течения във вас. Тази издадена странична част е едно течение, което е свързано с един център, този център е свързан с един по-далечен център. Това е едно радио.
към беседата >>
Някой път вас вие е срам да се молите.
Някой път вас вие е срам да се молите.
То е цяло изкуство да се моли човек. Вземете Христа. Той се е молил. Денем е проповядвал, ходил е навсякъде, цели нощи е прекарвал в размишление, в молитва, за да бъде готов за следния ден да работи между хората при несгоди и противоречия. Говорил е, не го разбирали, бил е в постоянна борба.
към беседата >>
В еврейския език ги наричат йодове.
Човек има две запетаи отстрана на носа.
В еврейския език ги наричат йодове.
Според еврейската наука всичко в света е създадено само в „йодове“. Тези странични извивки на носа показват известни течения във вас. Тази издадена странична част е едно течение, което е свързано с един център, този център е свързан с един по-далечен център. Това е едно радио. Върхът на носа е едно радио, с което се възприемат особени възприятия.
към беседата >>
То е цяло изкуство да се моли човек.
Някой път вас вие е срам да се молите.
То е цяло изкуство да се моли човек.
Вземете Христа. Той се е молил. Денем е проповядвал, ходил е навсякъде, цели нощи е прекарвал в размишление, в молитва, за да бъде готов за следния ден да работи между хората при несгоди и противоречия. Говорил е, не го разбирали, бил е в постоянна борба. Вие не сте изключени от тази борба.
към беседата >>
Според еврейската наука всичко в света е създадено само в „йодове“.
Човек има две запетаи отстрана на носа. В еврейския език ги наричат йодове.
Според еврейската наука всичко в света е създадено само в „йодове“.
Тези странични извивки на носа показват известни течения във вас. Тази издадена странична част е едно течение, което е свързано с един център, този център е свързан с един по-далечен център. Това е едно радио. Върхът на носа е едно радио, с което се възприемат особени възприятия. А пък, със страните на носа съвсем други възприятия се възприемат.
към беседата >>
Вземете Христа.
Някой път вас вие е срам да се молите. То е цяло изкуство да се моли човек.
Вземете Христа.
Той се е молил. Денем е проповядвал, ходил е навсякъде, цели нощи е прекарвал в размишление, в молитва, за да бъде готов за следния ден да работи между хората при несгоди и противоречия. Говорил е, не го разбирали, бил е в постоянна борба. Вие не сте изключени от тази борба. Тази борба ще я имате в себе си.
към беседата >>
Тези странични извивки на носа показват известни течения във вас.
Човек има две запетаи отстрана на носа. В еврейския език ги наричат йодове. Според еврейската наука всичко в света е създадено само в „йодове“.
Тези странични извивки на носа показват известни течения във вас.
Тази издадена странична част е едно течение, което е свързано с един център, този център е свързан с един по-далечен център. Това е едно радио. Върхът на носа е едно радио, с което се възприемат особени възприятия. А пък, със страните на носа съвсем други възприятия се възприемат. Ти, с върха на носа не можеш да възприемеш Любовта.
към беседата >>
Той се е молил.
Някой път вас вие е срам да се молите. То е цяло изкуство да се моли човек. Вземете Христа.
Той се е молил.
Денем е проповядвал, ходил е навсякъде, цели нощи е прекарвал в размишление, в молитва, за да бъде готов за следния ден да работи между хората при несгоди и противоречия. Говорил е, не го разбирали, бил е в постоянна борба. Вие не сте изключени от тази борба. Тази борба ще я имате в себе си. Ще я имате и един с други.
към беседата >>
Тази издадена странична част е едно течение, което е свързано с един център, този център е свързан с един по-далечен център.
Човек има две запетаи отстрана на носа. В еврейския език ги наричат йодове. Според еврейската наука всичко в света е създадено само в „йодове“. Тези странични извивки на носа показват известни течения във вас.
Тази издадена странична част е едно течение, което е свързано с един център, този център е свързан с един по-далечен център.
Това е едно радио. Върхът на носа е едно радио, с което се възприемат особени възприятия. А пък, със страните на носа съвсем други възприятия се възприемат. Ти, с върха на носа не можеш да възприемеш Любовта. Чрез върха ти възприемаш само посоката на движението, както някое куче разпознава.
към беседата >>
Денем е проповядвал, ходил е навсякъде, цели нощи е прекарвал в размишление, в молитва, за да бъде готов за следния ден да работи между хората при несгоди и противоречия.
Някой път вас вие е срам да се молите. То е цяло изкуство да се моли човек. Вземете Христа. Той се е молил.
Денем е проповядвал, ходил е навсякъде, цели нощи е прекарвал в размишление, в молитва, за да бъде готов за следния ден да работи между хората при несгоди и противоречия.
Говорил е, не го разбирали, бил е в постоянна борба. Вие не сте изключени от тази борба. Тази борба ще я имате в себе си. Ще я имате и един с други. Някой път минава котка път някому.
към беседата >>
Това е едно радио.
Човек има две запетаи отстрана на носа. В еврейския език ги наричат йодове. Според еврейската наука всичко в света е създадено само в „йодове“. Тези странични извивки на носа показват известни течения във вас. Тази издадена странична част е едно течение, което е свързано с един център, този център е свързан с един по-далечен център.
Това е едно радио.
Върхът на носа е едно радио, с което се възприемат особени възприятия. А пък, със страните на носа съвсем други възприятия се възприемат. Ти, с върха на носа не можеш да възприемеш Любовта. Чрез върха ти възприемаш само посоката на движението, както някое куче разпознава. Но, за да разпознаеш характера на това същество, което наблюдава[ш], ти трябва да имаш други радиоактивни възприятия странични и след това трябва да имаш едно възприятие горе, при основата на носа, между веждите.
към беседата >>
Говорил е, не го разбирали, бил е в постоянна борба.
Някой път вас вие е срам да се молите. То е цяло изкуство да се моли човек. Вземете Христа. Той се е молил. Денем е проповядвал, ходил е навсякъде, цели нощи е прекарвал в размишление, в молитва, за да бъде готов за следния ден да работи между хората при несгоди и противоречия.
Говорил е, не го разбирали, бил е в постоянна борба.
Вие не сте изключени от тази борба. Тази борба ще я имате в себе си. Ще я имате и един с други. Някой път минава котка път някому.
към беседата >>
Върхът на носа е едно радио, с което се възприемат особени възприятия.
В еврейския език ги наричат йодове. Според еврейската наука всичко в света е създадено само в „йодове“. Тези странични извивки на носа показват известни течения във вас. Тази издадена странична част е едно течение, което е свързано с един център, този център е свързан с един по-далечен център. Това е едно радио.
Върхът на носа е едно радио, с което се възприемат особени възприятия.
А пък, със страните на носа съвсем други възприятия се възприемат. Ти, с върха на носа не можеш да възприемеш Любовта. Чрез върха ти възприемаш само посоката на движението, както някое куче разпознава. Но, за да разпознаеш характера на това същество, което наблюдава[ш], ти трябва да имаш други радиоактивни възприятия странични и след това трябва да имаш едно възприятие горе, при основата на носа, между веждите.
към беседата >>
Вие не сте изключени от тази борба.
То е цяло изкуство да се моли човек. Вземете Христа. Той се е молил. Денем е проповядвал, ходил е навсякъде, цели нощи е прекарвал в размишление, в молитва, за да бъде готов за следния ден да работи между хората при несгоди и противоречия. Говорил е, не го разбирали, бил е в постоянна борба.
Вие не сте изключени от тази борба.
Тази борба ще я имате в себе си. Ще я имате и един с други. Някой път минава котка път някому.
към беседата >>
А пък, със страните на носа съвсем други възприятия се възприемат.
Според еврейската наука всичко в света е създадено само в „йодове“. Тези странични извивки на носа показват известни течения във вас. Тази издадена странична част е едно течение, което е свързано с един център, този център е свързан с един по-далечен център. Това е едно радио. Върхът на носа е едно радио, с което се възприемат особени възприятия.
А пък, със страните на носа съвсем други възприятия се възприемат.
Ти, с върха на носа не можеш да възприемеш Любовта. Чрез върха ти възприемаш само посоката на движението, както някое куче разпознава. Но, за да разпознаеш характера на това същество, което наблюдава[ш], ти трябва да имаш други радиоактивни възприятия странични и след това трябва да имаш едно възприятие горе, при основата на носа, между веждите.
към беседата >>
Тази борба ще я имате в себе си.
Вземете Христа. Той се е молил. Денем е проповядвал, ходил е навсякъде, цели нощи е прекарвал в размишление, в молитва, за да бъде готов за следния ден да работи между хората при несгоди и противоречия. Говорил е, не го разбирали, бил е в постоянна борба. Вие не сте изключени от тази борба.
Тази борба ще я имате в себе си.
Ще я имате и един с други. Някой път минава котка път някому.
към беседата >>
Ти, с върха на носа не можеш да възприемеш Любовта.
Тези странични извивки на носа показват известни течения във вас. Тази издадена странична част е едно течение, което е свързано с един център, този център е свързан с един по-далечен център. Това е едно радио. Върхът на носа е едно радио, с което се възприемат особени възприятия. А пък, със страните на носа съвсем други възприятия се възприемат.
Ти, с върха на носа не можеш да възприемеш Любовта.
Чрез върха ти възприемаш само посоката на движението, както някое куче разпознава. Но, за да разпознаеш характера на това същество, което наблюдава[ш], ти трябва да имаш други радиоактивни възприятия странични и след това трябва да имаш едно възприятие горе, при основата на носа, между веждите.
към беседата >>
Ще я имате и един с други.
Той се е молил. Денем е проповядвал, ходил е навсякъде, цели нощи е прекарвал в размишление, в молитва, за да бъде готов за следния ден да работи между хората при несгоди и противоречия. Говорил е, не го разбирали, бил е в постоянна борба. Вие не сте изключени от тази борба. Тази борба ще я имате в себе си.
Ще я имате и един с други.
Някой път минава котка път някому.
към беседата >>
Чрез върха ти възприемаш само посоката на движението, както някое куче разпознава.
Тази издадена странична част е едно течение, което е свързано с един център, този център е свързан с един по-далечен център. Това е едно радио. Върхът на носа е едно радио, с което се възприемат особени възприятия. А пък, със страните на носа съвсем други възприятия се възприемат. Ти, с върха на носа не можеш да възприемеш Любовта.
Чрез върха ти възприемаш само посоката на движението, както някое куче разпознава.
Но, за да разпознаеш характера на това същество, което наблюдава[ш], ти трябва да имаш други радиоактивни възприятия странични и след това трябва да имаш едно възприятие горе, при основата на носа, между веждите.
към беседата >>
Някой път минава котка път някому.
Денем е проповядвал, ходил е навсякъде, цели нощи е прекарвал в размишление, в молитва, за да бъде готов за следния ден да работи между хората при несгоди и противоречия. Говорил е, не го разбирали, бил е в постоянна борба. Вие не сте изключени от тази борба. Тази борба ще я имате в себе си. Ще я имате и един с други.
Някой път минава котка път някому.
към беседата >>
Но, за да разпознаеш характера на това същество, което наблюдава[ш], ти трябва да имаш други радиоактивни възприятия странични и след това трябва да имаш едно възприятие горе, при основата на носа, между веждите.
Това е едно радио. Върхът на носа е едно радио, с което се възприемат особени възприятия. А пък, със страните на носа съвсем други възприятия се възприемат. Ти, с върха на носа не можеш да възприемеш Любовта. Чрез върха ти възприемаш само посоката на движението, както някое куче разпознава.
Но, за да разпознаеш характера на това същество, което наблюдава[ш], ти трябва да имаш други радиоактивни възприятия странични и след това трябва да имаш едно възприятие горе, при основата на носа, между веждите.
към беседата >>
Сега мислете върху доброто, което е поставено на човешките уста.
Сега мислете върху доброто, което е поставено на човешките уста.
Дръжте мисълта, че вие от сега нататък имате условия да учите. Другояче има една скука. Аз виждам в живота, че когато някой в живота почва да остарява, той изгубва, по някой път, смисъла на живота. Защото в старостта той се огъва. Старият човек се огъва към земята.
към беседата >>
Три възприятия трябва да имаш: с горната част на носа, между веждите (основата на носа), после с върха на носа и страничните възприятия.
Три възприятия трябва да имаш: с горната част на носа, между веждите (основата на носа), после с върха на носа и страничните възприятия.
Тогаз ще имаш една ясна представа за нещата. Пълно схващане. Ако си възприел само с върха на носа, тогаз ще имаш само една трета от възприятието. Някои хора не мислят правилно. С думите „не мислят правилно“ искам да кажа: възприятията на техния нос не са правилни.
към беседата >>
Дръжте мисълта, че вие от сега нататък имате условия да учите.
Сега мислете върху доброто, което е поставено на човешките уста.
Дръжте мисълта, че вие от сега нататък имате условия да учите.
Другояче има една скука. Аз виждам в живота, че когато някой в живота почва да остарява, той изгубва, по някой път, смисъла на живота. Защото в старостта той се огъва. Старият човек се огъва към земята. Докато е млад, неговият материализъм е външен, а като почне да остарява, от вън е идеалист, но от вътре старият човек е материалист.
към беседата >>
Трябва едно правилно разбиране.
Трябва едно правилно разбиране.
Едно правилно разбиране ви трябва в живота. Който няма такова разбиране, той всякога има една опасност да претърпява неуспехи. Не е важно само веднъж да ядеш. С едно ядене нищо не се постига. Не е важно да вземеш само една крачка.
към беседата >>
Тогаз ще имаш една ясна представа за нещата.
Три възприятия трябва да имаш: с горната част на носа, между веждите (основата на носа), после с върха на носа и страничните възприятия.
Тогаз ще имаш една ясна представа за нещата.
Пълно схващане. Ако си възприел само с върха на носа, тогаз ще имаш само една трета от възприятието. Някои хора не мислят правилно. С думите „не мислят правилно“ искам да кажа: възприятията на техния нос не са правилни.
към беседата >>
Другояче има една скука.
Сега мислете върху доброто, което е поставено на човешките уста. Дръжте мисълта, че вие от сега нататък имате условия да учите.
Другояче има една скука.
Аз виждам в живота, че когато някой в живота почва да остарява, той изгубва, по някой път, смисъла на живота. Защото в старостта той се огъва. Старият човек се огъва към земята. Докато е млад, неговият материализъм е външен, а като почне да остарява, от вън е идеалист, но от вътре старият човек е материалист. Там е голямото нещастие на старите хора.
към беседата >>
Едно правилно разбиране ви трябва в живота.
Трябва едно правилно разбиране.
Едно правилно разбиране ви трябва в живота.
Който няма такова разбиране, той всякога има една опасност да претърпява неуспехи. Не е важно само веднъж да ядеш. С едно ядене нищо не се постига. Не е важно да вземеш само една крачка. С една крачка нищо не се постига.
към беседата >>
Пълно схващане.
Три възприятия трябва да имаш: с горната част на носа, между веждите (основата на носа), после с върха на носа и страничните възприятия. Тогаз ще имаш една ясна представа за нещата.
Пълно схващане.
Ако си възприел само с върха на носа, тогаз ще имаш само една трета от възприятието. Някои хора не мислят правилно. С думите „не мислят правилно“ искам да кажа: възприятията на техния нос не са правилни.
към беседата >>
Аз виждам в живота, че когато някой в живота почва да остарява, той изгубва, по някой път, смисъла на живота.
Сега мислете върху доброто, което е поставено на човешките уста. Дръжте мисълта, че вие от сега нататък имате условия да учите. Другояче има една скука.
Аз виждам в живота, че когато някой в живота почва да остарява, той изгубва, по някой път, смисъла на живота.
Защото в старостта той се огъва. Старият човек се огъва към земята. Докато е млад, неговият материализъм е външен, а като почне да остарява, от вън е идеалист, но от вътре старият човек е материалист. Там е голямото нещастие на старите хора. Той има вече един страх.
към беседата >>
Който няма такова разбиране, той всякога има една опасност да претърпява неуспехи.
Трябва едно правилно разбиране. Едно правилно разбиране ви трябва в живота.
Който няма такова разбиране, той всякога има една опасност да претърпява неуспехи.
Не е важно само веднъж да ядеш. С едно ядене нищо не се постига. Не е важно да вземеш само една крачка. С една крачка нищо не се постига. Не е важно само веднъж да си отвориш очите.
към беседата >>
Ако си възприел само с върха на носа, тогаз ще имаш само една трета от възприятието.
Три възприятия трябва да имаш: с горната част на носа, между веждите (основата на носа), после с върха на носа и страничните възприятия. Тогаз ще имаш една ясна представа за нещата. Пълно схващане.
Ако си възприел само с върха на носа, тогаз ще имаш само една трета от възприятието.
Някои хора не мислят правилно. С думите „не мислят правилно“ искам да кажа: възприятията на техния нос не са правилни.
към беседата >>
Защото в старостта той се огъва.
Сега мислете върху доброто, което е поставено на човешките уста. Дръжте мисълта, че вие от сега нататък имате условия да учите. Другояче има една скука. Аз виждам в живота, че когато някой в живота почва да остарява, той изгубва, по някой път, смисъла на живота.
Защото в старостта той се огъва.
Старият човек се огъва към земята. Докато е млад, неговият материализъм е външен, а като почне да остарява, от вън е идеалист, но от вътре старият човек е материалист. Там е голямото нещастие на старите хора. Той има вече един страх. Парите и всичко друго държи във възел.
към беседата >>
Не е важно само веднъж да ядеш.
Трябва едно правилно разбиране. Едно правилно разбиране ви трябва в живота. Който няма такова разбиране, той всякога има една опасност да претърпява неуспехи.
Не е важно само веднъж да ядеш.
С едно ядене нищо не се постига. Не е важно да вземеш само една крачка. С една крачка нищо не се постига. Не е важно само веднъж да си отвориш очите. С едно отваряне на очите нищо не се постига.
към беседата >>
Някои хора не мислят правилно.
Три възприятия трябва да имаш: с горната част на носа, между веждите (основата на носа), после с върха на носа и страничните възприятия. Тогаз ще имаш една ясна представа за нещата. Пълно схващане. Ако си възприел само с върха на носа, тогаз ще имаш само една трета от възприятието.
Някои хора не мислят правилно.
С думите „не мислят правилно“ искам да кажа: възприятията на техния нос не са правилни.
към беседата >>
Старият човек се огъва към земята.
Сега мислете върху доброто, което е поставено на човешките уста. Дръжте мисълта, че вие от сега нататък имате условия да учите. Другояче има една скука. Аз виждам в живота, че когато някой в живота почва да остарява, той изгубва, по някой път, смисъла на живота. Защото в старостта той се огъва.
Старият човек се огъва към земята.
Докато е млад, неговият материализъм е външен, а като почне да остарява, от вън е идеалист, но от вътре старият човек е материалист. Там е голямото нещастие на старите хора. Той има вече един страх. Парите и всичко друго държи във възел. Младият е материалист, но дава, щедър е, има упование в себе си.
към беседата >>
С едно ядене нищо не се постига.
Трябва едно правилно разбиране. Едно правилно разбиране ви трябва в живота. Който няма такова разбиране, той всякога има една опасност да претърпява неуспехи. Не е важно само веднъж да ядеш.
С едно ядене нищо не се постига.
Не е важно да вземеш само една крачка. С една крачка нищо не се постига. Не е важно само веднъж да си отвориш очите. С едно отваряне на очите нищо не се постига. И с една мисъл нищо не се постига.
към беседата >>
С думите „не мислят правилно“ искам да кажа: възприятията на техния нос не са правилни.
Три възприятия трябва да имаш: с горната част на носа, между веждите (основата на носа), после с върха на носа и страничните възприятия. Тогаз ще имаш една ясна представа за нещата. Пълно схващане. Ако си възприел само с върха на носа, тогаз ще имаш само една трета от възприятието. Някои хора не мислят правилно.
С думите „не мислят правилно“ искам да кажа: възприятията на техния нос не са правилни.
към беседата >>
Докато е млад, неговият материализъм е външен, а като почне да остарява, от вън е идеалист, но от вътре старият човек е материалист.
Дръжте мисълта, че вие от сега нататък имате условия да учите. Другояче има една скука. Аз виждам в живота, че когато някой в живота почва да остарява, той изгубва, по някой път, смисъла на живота. Защото в старостта той се огъва. Старият човек се огъва към земята.
Докато е млад, неговият материализъм е външен, а като почне да остарява, от вън е идеалист, но от вътре старият човек е материалист.
Там е голямото нещастие на старите хора. Той има вече един страх. Парите и всичко друго държи във възел. Младият е материалист, но дава, щедър е, има упование в себе си. А пък старият – не.
към беседата >>
Не е важно да вземеш само една крачка.
Трябва едно правилно разбиране. Едно правилно разбиране ви трябва в живота. Който няма такова разбиране, той всякога има една опасност да претърпява неуспехи. Не е важно само веднъж да ядеш. С едно ядене нищо не се постига.
Не е важно да вземеш само една крачка.
С една крачка нищо не се постига. Не е важно само веднъж да си отвориш очите. С едно отваряне на очите нищо не се постига. И с една мисъл нищо не се постига. И с една постъпка нищо не се постига.
към беседата >>
За да ядеш, най-първо ти трябва да имаш какво да ядеш.
За да ядеш, най-първо ти трябва да имаш какво да ядеш.
Ако някой яде, само като почне да си мърда устата, но устата му са празни, какво от това? Някой казва: „Мисля! “ Но празна е устата му. Яденето трябва да бъде със солидна храна. Трябва да имаш отличен материал.
към беседата >>
Там е голямото нещастие на старите хора.
Другояче има една скука. Аз виждам в живота, че когато някой в живота почва да остарява, той изгубва, по някой път, смисъла на живота. Защото в старостта той се огъва. Старият човек се огъва към земята. Докато е млад, неговият материализъм е външен, а като почне да остарява, от вън е идеалист, но от вътре старият човек е материалист.
Там е голямото нещастие на старите хора.
Той има вече един страх. Парите и всичко друго държи във възел. Младият е материалист, но дава, щедър е, има упование в себе си. А пък старият – не. Та мнозина сте попаднали в линията на вътрешния материализъм.
към беседата >>
С една крачка нищо не се постига.
Едно правилно разбиране ви трябва в живота. Който няма такова разбиране, той всякога има една опасност да претърпява неуспехи. Не е важно само веднъж да ядеш. С едно ядене нищо не се постига. Не е важно да вземеш само една крачка.
С една крачка нищо не се постига.
Не е важно само веднъж да си отвориш очите. С едно отваряне на очите нищо не се постига. И с една мисъл нищо не се постига. И с една постъпка нищо не се постига. Непреривно трябва.
към беседата >>
Ако някой яде, само като почне да си мърда устата, но устата му са празни, какво от това?
За да ядеш, най-първо ти трябва да имаш какво да ядеш.
Ако някой яде, само като почне да си мърда устата, но устата му са празни, какво от това?
Някой казва: „Мисля! “ Но празна е устата му. Яденето трябва да бъде със солидна храна. Трябва да имаш отличен материал. Мисълта не е нещо отвлечено.
към беседата >>
Той има вече един страх.
Аз виждам в живота, че когато някой в живота почва да остарява, той изгубва, по някой път, смисъла на живота. Защото в старостта той се огъва. Старият човек се огъва към земята. Докато е млад, неговият материализъм е външен, а като почне да остарява, от вън е идеалист, но от вътре старият човек е материалист. Там е голямото нещастие на старите хора.
Той има вече един страх.
Парите и всичко друго държи във възел. Младият е материалист, но дава, щедър е, има упование в себе си. А пък старият – не. Та мнозина сте попаднали в линията на вътрешния материализъм. Има едно външно безверие, но има и едно вътрешно безверие.
към беседата >>
Не е важно само веднъж да си отвориш очите.
Който няма такова разбиране, той всякога има една опасност да претърпява неуспехи. Не е важно само веднъж да ядеш. С едно ядене нищо не се постига. Не е важно да вземеш само една крачка. С една крачка нищо не се постига.
Не е важно само веднъж да си отвориш очите.
С едно отваряне на очите нищо не се постига. И с една мисъл нищо не се постига. И с една постъпка нищо не се постига. Непреривно трябва. Животът е непреривен.
към беседата >>
Някой казва: „Мисля!
За да ядеш, най-първо ти трябва да имаш какво да ядеш. Ако някой яде, само като почне да си мърда устата, но устата му са празни, какво от това?
Някой казва: „Мисля!
“ Но празна е устата му. Яденето трябва да бъде със солидна храна. Трябва да имаш отличен материал. Мисълта не е нещо отвлечено. Мисълта е нещо много реално.
към беседата >>
Парите и всичко друго държи във възел.
Защото в старостта той се огъва. Старият човек се огъва към земята. Докато е млад, неговият материализъм е външен, а като почне да остарява, от вън е идеалист, но от вътре старият човек е материалист. Там е голямото нещастие на старите хора. Той има вече един страх.
Парите и всичко друго държи във възел.
Младият е материалист, но дава, щедър е, има упование в себе си. А пък старият – не. Та мнозина сте попаднали в линията на вътрешния материализъм. Има едно външно безверие, но има и едно вътрешно безверие. Има едно външно безлюбие, но има и едно вътрешно безлюбие.
към беседата >>
С едно отваряне на очите нищо не се постига.
Не е важно само веднъж да ядеш. С едно ядене нищо не се постига. Не е важно да вземеш само една крачка. С една крачка нищо не се постига. Не е важно само веднъж да си отвориш очите.
С едно отваряне на очите нищо не се постига.
И с една мисъл нищо не се постига. И с една постъпка нищо не се постига. Непреривно трябва. Животът е непреривен. Трябва да имаме една представа за това.
към беседата >>
“ Но празна е устата му.
За да ядеш, най-първо ти трябва да имаш какво да ядеш. Ако някой яде, само като почне да си мърда устата, но устата му са празни, какво от това? Някой казва: „Мисля!
“ Но празна е устата му.
Яденето трябва да бъде със солидна храна. Трябва да имаш отличен материал. Мисълта не е нещо отвлечено. Мисълта е нещо много реално. И ако ти не я доведеш в свръзка със закона на любовта, тя не може да бъде правилна.
към беседата >>
Младият е материалист, но дава, щедър е, има упование в себе си.
Старият човек се огъва към земята. Докато е млад, неговият материализъм е външен, а като почне да остарява, от вън е идеалист, но от вътре старият човек е материалист. Там е голямото нещастие на старите хора. Той има вече един страх. Парите и всичко друго държи във възел.
Младият е материалист, но дава, щедър е, има упование в себе си.
А пък старият – не. Та мнозина сте попаднали в линията на вътрешния материализъм. Има едно външно безверие, но има и едно вътрешно безверие. Има едно външно безлюбие, но има и едно вътрешно безлюбие. Мнозина съм наблюдавал, някой рече да се моли но казва: „Защо да се моля?
към беседата >>
И с една мисъл нищо не се постига.
С едно ядене нищо не се постига. Не е важно да вземеш само една крачка. С една крачка нищо не се постига. Не е важно само веднъж да си отвориш очите. С едно отваряне на очите нищо не се постига.
И с една мисъл нищо не се постига.
И с една постъпка нищо не се постига. Непреривно трябва. Животът е непреривен. Трябва да имаме една представа за това.
към беседата >>
Яденето трябва да бъде със солидна храна.
За да ядеш, най-първо ти трябва да имаш какво да ядеш. Ако някой яде, само като почне да си мърда устата, но устата му са празни, какво от това? Някой казва: „Мисля! “ Но празна е устата му.
Яденето трябва да бъде със солидна храна.
Трябва да имаш отличен материал. Мисълта не е нещо отвлечено. Мисълта е нещо много реално. И ако ти не я доведеш в свръзка със закона на любовта, тя не може да бъде правилна. Когато ние говорим за закона на любовта, за закона на Мъдростта и за закона на Истината, те съответствуват на три точки на носа.
към беседата >>
А пък старият – не.
Докато е млад, неговият материализъм е външен, а като почне да остарява, от вън е идеалист, но от вътре старият човек е материалист. Там е голямото нещастие на старите хора. Той има вече един страх. Парите и всичко друго държи във възел. Младият е материалист, но дава, щедър е, има упование в себе си.
А пък старият – не.
Та мнозина сте попаднали в линията на вътрешния материализъм. Има едно външно безверие, но има и едно вътрешно безверие. Има едно външно безлюбие, но има и едно вътрешно безлюбие. Мнозина съм наблюдавал, някой рече да се моли но казва: „Защо да се моля? “ Няма никакво правилно положение при молитвата.
към беседата >>
И с една постъпка нищо не се постига.
Не е важно да вземеш само една крачка. С една крачка нищо не се постига. Не е важно само веднъж да си отвориш очите. С едно отваряне на очите нищо не се постига. И с една мисъл нищо не се постига.
И с една постъпка нищо не се постига.
Непреривно трябва. Животът е непреривен. Трябва да имаме една представа за това.
към беседата >>
Трябва да имаш отличен материал.
За да ядеш, най-първо ти трябва да имаш какво да ядеш. Ако някой яде, само като почне да си мърда устата, но устата му са празни, какво от това? Някой казва: „Мисля! “ Но празна е устата му. Яденето трябва да бъде със солидна храна.
Трябва да имаш отличен материал.
Мисълта не е нещо отвлечено. Мисълта е нещо много реално. И ако ти не я доведеш в свръзка със закона на любовта, тя не може да бъде правилна. Когато ние говорим за закона на любовта, за закона на Мъдростта и за закона на Истината, те съответствуват на три точки на носа. Аз ги поставям така: Или другояче казано, ако ти, една мисъл не можеш да я възприемеш отгоре, да я почувствуваш и ако не можеш да възприемеш тази мисъл отпред и ако не можеш да я приемеш странично в главата си, то тази мисъл ще остане неразбрана.
към беседата >>
Та мнозина сте попаднали в линията на вътрешния материализъм.
Там е голямото нещастие на старите хора. Той има вече един страх. Парите и всичко друго държи във възел. Младият е материалист, но дава, щедър е, има упование в себе си. А пък старият – не.
Та мнозина сте попаднали в линията на вътрешния материализъм.
Има едно външно безверие, но има и едно вътрешно безверие. Има едно външно безлюбие, но има и едно вътрешно безлюбие. Мнозина съм наблюдавал, някой рече да се моли но казва: „Защо да се моля? “ Няма никакво правилно положение при молитвата.
към беседата >>
Непреривно трябва.
С една крачка нищо не се постига. Не е важно само веднъж да си отвориш очите. С едно отваряне на очите нищо не се постига. И с една мисъл нищо не се постига. И с една постъпка нищо не се постига.
Непреривно трябва.
Животът е непреривен. Трябва да имаме една представа за това.
към беседата >>
Мисълта не е нещо отвлечено.
Ако някой яде, само като почне да си мърда устата, но устата му са празни, какво от това? Някой казва: „Мисля! “ Но празна е устата му. Яденето трябва да бъде със солидна храна. Трябва да имаш отличен материал.
Мисълта не е нещо отвлечено.
Мисълта е нещо много реално. И ако ти не я доведеш в свръзка със закона на любовта, тя не може да бъде правилна. Когато ние говорим за закона на любовта, за закона на Мъдростта и за закона на Истината, те съответствуват на три точки на носа. Аз ги поставям така: Или другояче казано, ако ти, една мисъл не можеш да я възприемеш отгоре, да я почувствуваш и ако не можеш да възприемеш тази мисъл отпред и ако не можеш да я приемеш странично в главата си, то тази мисъл ще остане неразбрана. Но те са философски работи, отвлечени.
към беседата >>
Има едно външно безверие, но има и едно вътрешно безверие.
Той има вече един страх. Парите и всичко друго държи във възел. Младият е материалист, но дава, щедър е, има упование в себе си. А пък старият – не. Та мнозина сте попаднали в линията на вътрешния материализъм.
Има едно външно безверие, но има и едно вътрешно безверие.
Има едно външно безлюбие, но има и едно вътрешно безлюбие. Мнозина съм наблюдавал, някой рече да се моли но казва: „Защо да се моля? “ Няма никакво правилно положение при молитвата.
към беседата >>
Животът е непреривен.
Не е важно само веднъж да си отвориш очите. С едно отваряне на очите нищо не се постига. И с една мисъл нищо не се постига. И с една постъпка нищо не се постига. Непреривно трябва.
Животът е непреривен.
Трябва да имаме една представа за това.
към беседата >>
Мисълта е нещо много реално.
Някой казва: „Мисля! “ Но празна е устата му. Яденето трябва да бъде със солидна храна. Трябва да имаш отличен материал. Мисълта не е нещо отвлечено.
Мисълта е нещо много реално.
И ако ти не я доведеш в свръзка със закона на любовта, тя не може да бъде правилна. Когато ние говорим за закона на любовта, за закона на Мъдростта и за закона на Истината, те съответствуват на три точки на носа. Аз ги поставям така: Или другояче казано, ако ти, една мисъл не можеш да я възприемеш отгоре, да я почувствуваш и ако не можеш да възприемеш тази мисъл отпред и ако не можеш да я приемеш странично в главата си, то тази мисъл ще остане неразбрана. Но те са философски работи, отвлечени. Трябва да мислиш върху това.
към беседата >>
Има едно външно безлюбие, но има и едно вътрешно безлюбие.
Парите и всичко друго държи във възел. Младият е материалист, но дава, щедър е, има упование в себе си. А пък старият – не. Та мнозина сте попаднали в линията на вътрешния материализъм. Има едно външно безверие, но има и едно вътрешно безверие.
Има едно външно безлюбие, но има и едно вътрешно безлюбие.
Мнозина съм наблюдавал, някой рече да се моли но казва: „Защо да се моля? “ Няма никакво правилно положение при молитвата.
към беседата >>
Трябва да имаме една представа за това.
С едно отваряне на очите нищо не се постига. И с една мисъл нищо не се постига. И с една постъпка нищо не се постига. Непреривно трябва. Животът е непреривен.
Трябва да имаме една представа за това.
към беседата >>
И ако ти не я доведеш в свръзка със закона на любовта, тя не може да бъде правилна.
“ Но празна е устата му. Яденето трябва да бъде със солидна храна. Трябва да имаш отличен материал. Мисълта не е нещо отвлечено. Мисълта е нещо много реално.
И ако ти не я доведеш в свръзка със закона на любовта, тя не може да бъде правилна.
Когато ние говорим за закона на любовта, за закона на Мъдростта и за закона на Истината, те съответствуват на три точки на носа. Аз ги поставям така: Или другояче казано, ако ти, една мисъл не можеш да я възприемеш отгоре, да я почувствуваш и ако не можеш да възприемеш тази мисъл отпред и ако не можеш да я приемеш странично в главата си, то тази мисъл ще остане неразбрана. Но те са философски работи, отвлечени. Трябва да мислиш върху това. Трябва да мислите, как ще я приемете от горе.
към беседата >>
Мнозина съм наблюдавал, някой рече да се моли но казва: „Защо да се моля?
Младият е материалист, но дава, щедър е, има упование в себе си. А пък старият – не. Та мнозина сте попаднали в линията на вътрешния материализъм. Има едно външно безверие, но има и едно вътрешно безверие. Има едно външно безлюбие, но има и едно вътрешно безлюбие.
Мнозина съм наблюдавал, някой рече да се моли но казва: „Защо да се моля?
“ Няма никакво правилно положение при молитвата.
към беседата >>
Ние говорим за човека.
Ние говорим за човека.
Какво нещо е човек? (Учителят пише на дъската) ЧОВЕК. Англичаните го пишат „man“, в множествено число те заменяват „a“ с „e“ и става „men“ (хора). А пък в български, ако кажеш „мен“, ще имаме местоимение. Като се каже „мен“, англичаните разбират: „много хора“, а пък българите разбират: „тези хора са все за мен“.
към беседата >>
Когато ние говорим за закона на любовта, за закона на Мъдростта и за закона на Истината, те съответствуват на три точки на носа.
Яденето трябва да бъде със солидна храна. Трябва да имаш отличен материал. Мисълта не е нещо отвлечено. Мисълта е нещо много реално. И ако ти не я доведеш в свръзка със закона на любовта, тя не може да бъде правилна.
Когато ние говорим за закона на любовта, за закона на Мъдростта и за закона на Истината, те съответствуват на три точки на носа.
Аз ги поставям така: Или другояче казано, ако ти, една мисъл не можеш да я възприемеш отгоре, да я почувствуваш и ако не можеш да възприемеш тази мисъл отпред и ако не можеш да я приемеш странично в главата си, то тази мисъл ще остане неразбрана. Но те са философски работи, отвлечени. Трябва да мислиш върху това. Трябва да мислите, как ще я приемете от горе. Ако разберете това буквално, съвсем объркана ще бъде философията.
към беседата >>
“ Няма никакво правилно положение при молитвата.
А пък старият – не. Та мнозина сте попаднали в линията на вътрешния материализъм. Има едно външно безверие, но има и едно вътрешно безверие. Има едно външно безлюбие, но има и едно вътрешно безлюбие. Мнозина съм наблюдавал, някой рече да се моли но казва: „Защо да се моля?
“ Няма никакво правилно положение при молитвата.
към беседата >>
Какво нещо е човек?
Ние говорим за човека.
Какво нещо е човек?
(Учителят пише на дъската) ЧОВЕК. Англичаните го пишат „man“, в множествено число те заменяват „a“ с „e“ и става „men“ (хора). А пък в български, ако кажеш „мен“, ще имаме местоимение. Като се каже „мен“, англичаните разбират: „много хора“, а пък българите разбират: „тези хора са все за мен“. Едно съвпадение: английската дума „душа“ е българската дума „сол“.
към беседата >>
Аз ги поставям така: Или другояче казано, ако ти, една мисъл не можеш да я възприемеш отгоре, да я почувствуваш и ако не можеш да възприемеш тази мисъл отпред и ако не можеш да я приемеш странично в главата си, то тази мисъл ще остане неразбрана.
Трябва да имаш отличен материал. Мисълта не е нещо отвлечено. Мисълта е нещо много реално. И ако ти не я доведеш в свръзка със закона на любовта, тя не може да бъде правилна. Когато ние говорим за закона на любовта, за закона на Мъдростта и за закона на Истината, те съответствуват на три точки на носа.
Аз ги поставям така: Или другояче казано, ако ти, една мисъл не можеш да я възприемеш отгоре, да я почувствуваш и ако не можеш да възприемеш тази мисъл отпред и ако не можеш да я приемеш странично в главата си, то тази мисъл ще остане неразбрана.
Но те са философски работи, отвлечени. Трябва да мислиш върху това. Трябва да мислите, как ще я приемете от горе. Ако разберете това буквално, съвсем объркана ще бъде философията.
към беседата >>
Аз считам това подобно на следното положение: Дави се човек и казва някой: „Да го избавя ли?
Аз считам това подобно на следното положение: Дави се човек и казва някой: „Да го избавя ли?
Защо да ходя да се мокря? “ Поглеждаш си гащите, те са нови. „Да не би да се измокрят гащите. Онзи нека се удави, а моите гащи да са сухи.“ Това не е философия. По-добре да се измокрят гащите, но да избавиш човека, който се дави.
към беседата >>
(Учителят пише на дъската) ЧОВЕК.
Ние говорим за човека. Какво нещо е човек?
(Учителят пише на дъската) ЧОВЕК.
Англичаните го пишат „man“, в множествено число те заменяват „a“ с „e“ и става „men“ (хора). А пък в български, ако кажеш „мен“, ще имаме местоимение. Като се каже „мен“, англичаните разбират: „много хора“, а пък българите разбират: „тези хора са все за мен“. Едно съвпадение: английската дума „душа“ е българската дума „сол“. Англичанинът казва: „soul“, а пък българинът разбира: „сол“ (с което се посолява).
към беседата >>
Но те са философски работи, отвлечени.
Мисълта не е нещо отвлечено. Мисълта е нещо много реално. И ако ти не я доведеш в свръзка със закона на любовта, тя не може да бъде правилна. Когато ние говорим за закона на любовта, за закона на Мъдростта и за закона на Истината, те съответствуват на три точки на носа. Аз ги поставям така: Или другояче казано, ако ти, една мисъл не можеш да я възприемеш отгоре, да я почувствуваш и ако не можеш да възприемеш тази мисъл отпред и ако не можеш да я приемеш странично в главата си, то тази мисъл ще остане неразбрана.
Но те са философски работи, отвлечени.
Трябва да мислиш върху това. Трябва да мислите, как ще я приемете от горе. Ако разберете това буквално, съвсем объркана ще бъде философията.
към беседата >>
Защо да ходя да се мокря?
Аз считам това подобно на следното положение: Дави се човек и казва някой: „Да го избавя ли?
Защо да ходя да се мокря?
“ Поглеждаш си гащите, те са нови. „Да не би да се измокрят гащите. Онзи нека се удави, а моите гащи да са сухи.“ Това не е философия. По-добре да се измокрят гащите, но да избавиш човека, който се дави. Да се молиш разумно струва повече, отколкото да се измокрят твоите гащи.
към беседата >>
Англичаните го пишат „man“, в множествено число те заменяват „a“ с „e“ и става „men“ (хора).
Ние говорим за човека. Какво нещо е човек? (Учителят пише на дъската) ЧОВЕК.
Англичаните го пишат „man“, в множествено число те заменяват „a“ с „e“ и става „men“ (хора).
А пък в български, ако кажеш „мен“, ще имаме местоимение. Като се каже „мен“, англичаните разбират: „много хора“, а пък българите разбират: „тези хора са все за мен“. Едно съвпадение: английската дума „душа“ е българската дума „сол“. Англичанинът казва: „soul“, а пък българинът разбира: „сол“ (с което се посолява). Това не е знание, това е съвпадение на думи и слогове.
към беседата >>
Трябва да мислиш върху това.
Мисълта е нещо много реално. И ако ти не я доведеш в свръзка със закона на любовта, тя не може да бъде правилна. Когато ние говорим за закона на любовта, за закона на Мъдростта и за закона на Истината, те съответствуват на три точки на носа. Аз ги поставям така: Или другояче казано, ако ти, една мисъл не можеш да я възприемеш отгоре, да я почувствуваш и ако не можеш да възприемеш тази мисъл отпред и ако не можеш да я приемеш странично в главата си, то тази мисъл ще остане неразбрана. Но те са философски работи, отвлечени.
Трябва да мислиш върху това.
Трябва да мислите, как ще я приемете от горе. Ако разберете това буквално, съвсем объркана ще бъде философията.
към беседата >>
“ Поглеждаш си гащите, те са нови.
Аз считам това подобно на следното положение: Дави се човек и казва някой: „Да го избавя ли? Защо да ходя да се мокря?
“ Поглеждаш си гащите, те са нови.
„Да не би да се измокрят гащите. Онзи нека се удави, а моите гащи да са сухи.“ Това не е философия. По-добре да се измокрят гащите, но да избавиш човека, който се дави. Да се молиш разумно струва повече, отколкото да се измокрят твоите гащи.
към беседата >>
А пък в български, ако кажеш „мен“, ще имаме местоимение.
Ние говорим за човека. Какво нещо е човек? (Учителят пише на дъската) ЧОВЕК. Англичаните го пишат „man“, в множествено число те заменяват „a“ с „e“ и става „men“ (хора).
А пък в български, ако кажеш „мен“, ще имаме местоимение.
Като се каже „мен“, англичаните разбират: „много хора“, а пък българите разбират: „тези хора са все за мен“. Едно съвпадение: английската дума „душа“ е българската дума „сол“. Англичанинът казва: „soul“, а пък българинът разбира: „сол“ (с което се посолява). Това не е знание, това е съвпадение на думи и слогове. Говориш едно, а разбираш друго.
към беседата >>
Трябва да мислите, как ще я приемете от горе.
И ако ти не я доведеш в свръзка със закона на любовта, тя не може да бъде правилна. Когато ние говорим за закона на любовта, за закона на Мъдростта и за закона на Истината, те съответствуват на три точки на носа. Аз ги поставям така: Или другояче казано, ако ти, една мисъл не можеш да я възприемеш отгоре, да я почувствуваш и ако не можеш да възприемеш тази мисъл отпред и ако не можеш да я приемеш странично в главата си, то тази мисъл ще остане неразбрана. Но те са философски работи, отвлечени. Трябва да мислиш върху това.
Трябва да мислите, как ще я приемете от горе.
Ако разберете това буквално, съвсем объркана ще бъде философията.
към беседата >>
„Да не би да се измокрят гащите.
Аз считам това подобно на следното положение: Дави се човек и казва някой: „Да го избавя ли? Защо да ходя да се мокря? “ Поглеждаш си гащите, те са нови.
„Да не би да се измокрят гащите.
Онзи нека се удави, а моите гащи да са сухи.“ Това не е философия. По-добре да се измокрят гащите, но да избавиш човека, който се дави. Да се молиш разумно струва повече, отколкото да се измокрят твоите гащи.
към беседата >>
Като се каже „мен“, англичаните разбират: „много хора“, а пък българите разбират: „тези хора са все за мен“.
Ние говорим за човека. Какво нещо е човек? (Учителят пише на дъската) ЧОВЕК. Англичаните го пишат „man“, в множествено число те заменяват „a“ с „e“ и става „men“ (хора). А пък в български, ако кажеш „мен“, ще имаме местоимение.
Като се каже „мен“, англичаните разбират: „много хора“, а пък българите разбират: „тези хора са все за мен“.
Едно съвпадение: английската дума „душа“ е българската дума „сол“. Англичанинът казва: „soul“, а пък българинът разбира: „сол“ (с което се посолява). Това не е знание, това е съвпадение на думи и слогове. Говориш едно, а разбираш друго.
към беседата >>
Ако разберете това буквално, съвсем объркана ще бъде философията.
Когато ние говорим за закона на любовта, за закона на Мъдростта и за закона на Истината, те съответствуват на три точки на носа. Аз ги поставям така: Или другояче казано, ако ти, една мисъл не можеш да я възприемеш отгоре, да я почувствуваш и ако не можеш да възприемеш тази мисъл отпред и ако не можеш да я приемеш странично в главата си, то тази мисъл ще остане неразбрана. Но те са философски работи, отвлечени. Трябва да мислиш върху това. Трябва да мислите, как ще я приемете от горе.
Ако разберете това буквално, съвсем объркана ще бъде философията.
към беседата >>
Онзи нека се удави, а моите гащи да са сухи.“ Това не е философия.
Аз считам това подобно на следното положение: Дави се човек и казва някой: „Да го избавя ли? Защо да ходя да се мокря? “ Поглеждаш си гащите, те са нови. „Да не би да се измокрят гащите.
Онзи нека се удави, а моите гащи да са сухи.“ Това не е философия.
По-добре да се измокрят гащите, но да избавиш човека, който се дави. Да се молиш разумно струва повече, отколкото да се измокрят твоите гащи.
към беседата >>
Едно съвпадение: английската дума „душа“ е българската дума „сол“.
Какво нещо е човек? (Учителят пише на дъската) ЧОВЕК. Англичаните го пишат „man“, в множествено число те заменяват „a“ с „e“ и става „men“ (хора). А пък в български, ако кажеш „мен“, ще имаме местоимение. Като се каже „мен“, англичаните разбират: „много хора“, а пък българите разбират: „тези хора са все за мен“.
Едно съвпадение: английската дума „душа“ е българската дума „сол“.
Англичанинът казва: „soul“, а пък българинът разбира: „сол“ (с което се посолява). Това не е знание, това е съвпадение на думи и слогове. Говориш едно, а разбираш друго.
към беседата >>
Какво значи отгоре?
Какво значи отгоре?
Че ако имаш едни прозорец отгоре и слънцето грее отгоре и светлината пада отгоре, не е ли хубаво? И после, трябва да имаш странични прозорци и отпред. Ако приемаш светлината отпред, отгоре и отстрани, то къщата ти наричат хигиенична. Ако имаш къща северна и от там само влиза светлина, то казвам, че в тази къща не можеш да живееш, в нея ти не можеш да имаш придобивки. Северното положение е този вътрешен егоизъм.
към беседата >>
По-добре да се измокрят гащите, но да избавиш човека, който се дави.
Аз считам това подобно на следното положение: Дави се човек и казва някой: „Да го избавя ли? Защо да ходя да се мокря? “ Поглеждаш си гащите, те са нови. „Да не би да се измокрят гащите. Онзи нека се удави, а моите гащи да са сухи.“ Това не е философия.
По-добре да се измокрят гащите, но да избавиш човека, който се дави.
Да се молиш разумно струва повече, отколкото да се измокрят твоите гащи.
към беседата >>
Англичанинът казва: „soul“, а пък българинът разбира: „сол“ (с което се посолява).
(Учителят пише на дъската) ЧОВЕК. Англичаните го пишат „man“, в множествено число те заменяват „a“ с „e“ и става „men“ (хора). А пък в български, ако кажеш „мен“, ще имаме местоимение. Като се каже „мен“, англичаните разбират: „много хора“, а пък българите разбират: „тези хора са все за мен“. Едно съвпадение: английската дума „душа“ е българската дума „сол“.
Англичанинът казва: „soul“, а пък българинът разбира: „сол“ (с което се посолява).
Това не е знание, това е съвпадение на думи и слогове. Говориш едно, а разбираш друго.
към беседата >>
Че ако имаш едни прозорец отгоре и слънцето грее отгоре и светлината пада отгоре, не е ли хубаво?
Какво значи отгоре?
Че ако имаш едни прозорец отгоре и слънцето грее отгоре и светлината пада отгоре, не е ли хубаво?
И после, трябва да имаш странични прозорци и отпред. Ако приемаш светлината отпред, отгоре и отстрани, то къщата ти наричат хигиенична. Ако имаш къща северна и от там само влиза светлина, то казвам, че в тази къща не можеш да живееш, в нея ти не можеш да имаш придобивки. Северното положение е този вътрешен егоизъм. Тогаз ти имаш само един северен прозорец, мислиш само за себе си.
към беседата >>
Да се молиш разумно струва повече, отколкото да се измокрят твоите гащи.
Защо да ходя да се мокря? “ Поглеждаш си гащите, те са нови. „Да не би да се измокрят гащите. Онзи нека се удави, а моите гащи да са сухи.“ Това не е философия. По-добре да се измокрят гащите, но да избавиш човека, който се дави.
Да се молиш разумно струва повече, отколкото да се измокрят твоите гащи.
към беседата >>
Това не е знание, това е съвпадение на думи и слогове.
Англичаните го пишат „man“, в множествено число те заменяват „a“ с „e“ и става „men“ (хора). А пък в български, ако кажеш „мен“, ще имаме местоимение. Като се каже „мен“, англичаните разбират: „много хора“, а пък българите разбират: „тези хора са все за мен“. Едно съвпадение: английската дума „душа“ е българската дума „сол“. Англичанинът казва: „soul“, а пък българинът разбира: „сол“ (с което се посолява).
Това не е знание, това е съвпадение на думи и слогове.
Говориш едно, а разбираш друго.
към беседата >>
И после, трябва да имаш странични прозорци и отпред.
Какво значи отгоре? Че ако имаш едни прозорец отгоре и слънцето грее отгоре и светлината пада отгоре, не е ли хубаво?
И после, трябва да имаш странични прозорци и отпред.
Ако приемаш светлината отпред, отгоре и отстрани, то къщата ти наричат хигиенична. Ако имаш къща северна и от там само влиза светлина, то казвам, че в тази къща не можеш да живееш, в нея ти не можеш да имаш придобивки. Северното положение е този вътрешен егоизъм. Тогаз ти имаш само един северен прозорец, мислиш само за себе си. Човек, който мисли само за себе си, той има един прозорец на север и ти в тази къща не можеш да очакваш друго освен само страдания.
към беседата >>
После, ти искаш да се молиш, но мислиш за много други работи.
После, ти искаш да се молиш, но мислиш за много други работи.
Например, един свещеник се моли, моли и казва: „Я, вземи кандилото. Угаси онази свещ. Не дигай шум там! “ Това не е никаква молитва. Ти, като се молиш, ще забравиш кандилото си, свещите си, всичко това ще го оставиш.
към беседата >>
Говориш едно, а разбираш друго.
А пък в български, ако кажеш „мен“, ще имаме местоимение. Като се каже „мен“, англичаните разбират: „много хора“, а пък българите разбират: „тези хора са все за мен“. Едно съвпадение: английската дума „душа“ е българската дума „сол“. Англичанинът казва: „soul“, а пък българинът разбира: „сол“ (с което се посолява). Това не е знание, това е съвпадение на думи и слогове.
Говориш едно, а разбираш друго.
към беседата >>
Ако приемаш светлината отпред, отгоре и отстрани, то къщата ти наричат хигиенична.
Какво значи отгоре? Че ако имаш едни прозорец отгоре и слънцето грее отгоре и светлината пада отгоре, не е ли хубаво? И после, трябва да имаш странични прозорци и отпред.
Ако приемаш светлината отпред, отгоре и отстрани, то къщата ти наричат хигиенична.
Ако имаш къща северна и от там само влиза светлина, то казвам, че в тази къща не можеш да живееш, в нея ти не можеш да имаш придобивки. Северното положение е този вътрешен егоизъм. Тогаз ти имаш само един северен прозорец, мислиш само за себе си. Човек, който мисли само за себе си, той има един прозорец на север и ти в тази къща не можеш да очакваш друго освен само страдания. Ти казваш: „Какво трябва да правя!
към беседата >>
Например, един свещеник се моли, моли и казва: „Я, вземи кандилото.
После, ти искаш да се молиш, но мислиш за много други работи.
Например, един свещеник се моли, моли и казва: „Я, вземи кандилото.
Угаси онази свещ. Не дигай шум там! “ Това не е никаква молитва. Ти, като се молиш, ще забравиш кандилото си, свещите си, всичко това ще го оставиш. Кой какво говори ще го оставиш и ще се съсредоточиш.
към беседата >>
Това, което отличава човека, е че е едно същество, което мисли.
Това, което отличава човека, е че е едно същество, което мисли.
Мислите произтичат от група човешки способности, които са поставени отпред. В неговото лице е мислящата страна на човека. Има мисляща, чувствителна и волева страна на човека. Горната част на лицето показва това, което мисли; средната част – това което чувствува; долната част – това, което работи. По отношение цялата глава някои казват: „У човека има чувства, способности.“ Свързват ги.
към беседата >>
Ако имаш къща северна и от там само влиза светлина, то казвам, че в тази къща не можеш да живееш, в нея ти не можеш да имаш придобивки.
Какво значи отгоре? Че ако имаш едни прозорец отгоре и слънцето грее отгоре и светлината пада отгоре, не е ли хубаво? И после, трябва да имаш странични прозорци и отпред. Ако приемаш светлината отпред, отгоре и отстрани, то къщата ти наричат хигиенична.
Ако имаш къща северна и от там само влиза светлина, то казвам, че в тази къща не можеш да живееш, в нея ти не можеш да имаш придобивки.
Северното положение е този вътрешен егоизъм. Тогаз ти имаш само един северен прозорец, мислиш само за себе си. Човек, който мисли само за себе си, той има един прозорец на север и ти в тази къща не можеш да очакваш друго освен само страдания. Ти казваш: „Какво трябва да правя! “ Ще отвориш един прозорец отгоре, един към изток и един към юг.
към беседата >>
Угаси онази свещ.
После, ти искаш да се молиш, но мислиш за много други работи. Например, един свещеник се моли, моли и казва: „Я, вземи кандилото.
Угаси онази свещ.
Не дигай шум там! “ Това не е никаква молитва. Ти, като се молиш, ще забравиш кандилото си, свещите си, всичко това ще го оставиш. Кой какво говори ще го оставиш и ще се съсредоточиш. Силата на молитвата е там.
към беседата >>
Мислите произтичат от група човешки способности, които са поставени отпред.
Това, което отличава човека, е че е едно същество, което мисли.
Мислите произтичат от група човешки способности, които са поставени отпред.
В неговото лице е мислящата страна на човека. Има мисляща, чувствителна и волева страна на човека. Горната част на лицето показва това, което мисли; средната част – това което чувствува; долната част – това, което работи. По отношение цялата глава някои казват: „У човека има чувства, способности.“ Свързват ги. Не правят никаква разлика между чувства и способности.
към беседата >>
Северното положение е този вътрешен егоизъм.
Какво значи отгоре? Че ако имаш едни прозорец отгоре и слънцето грее отгоре и светлината пада отгоре, не е ли хубаво? И после, трябва да имаш странични прозорци и отпред. Ако приемаш светлината отпред, отгоре и отстрани, то къщата ти наричат хигиенична. Ако имаш къща северна и от там само влиза светлина, то казвам, че в тази къща не можеш да живееш, в нея ти не можеш да имаш придобивки.
Северното положение е този вътрешен егоизъм.
Тогаз ти имаш само един северен прозорец, мислиш само за себе си. Човек, който мисли само за себе си, той има един прозорец на север и ти в тази къща не можеш да очакваш друго освен само страдания. Ти казваш: „Какво трябва да правя! “ Ще отвориш един прозорец отгоре, един към изток и един към юг. Ще имаш четири прозореца: към север, изток, юг и отгоре.
към беседата >>
Не дигай шум там!
После, ти искаш да се молиш, но мислиш за много други работи. Например, един свещеник се моли, моли и казва: „Я, вземи кандилото. Угаси онази свещ.
Не дигай шум там!
“ Това не е никаква молитва. Ти, като се молиш, ще забравиш кандилото си, свещите си, всичко това ще го оставиш. Кой какво говори ще го оставиш и ще се съсредоточиш. Силата на молитвата е там. Ще кажеш на Господа: „Господи, поправи устата ми.
към беседата >>
В неговото лице е мислящата страна на човека.
Това, което отличава човека, е че е едно същество, което мисли. Мислите произтичат от група човешки способности, които са поставени отпред.
В неговото лице е мислящата страна на човека.
Има мисляща, чувствителна и волева страна на човека. Горната част на лицето показва това, което мисли; средната част – това което чувствува; долната част – това, което работи. По отношение цялата глава някои казват: „У човека има чувства, способности.“ Свързват ги. Не правят никаква разлика между чувства и способности. После, има разлика между чувствата.
към беседата >>
Тогаз ти имаш само един северен прозорец, мислиш само за себе си.
Че ако имаш едни прозорец отгоре и слънцето грее отгоре и светлината пада отгоре, не е ли хубаво? И после, трябва да имаш странични прозорци и отпред. Ако приемаш светлината отпред, отгоре и отстрани, то къщата ти наричат хигиенична. Ако имаш къща северна и от там само влиза светлина, то казвам, че в тази къща не можеш да живееш, в нея ти не можеш да имаш придобивки. Северното положение е този вътрешен егоизъм.
Тогаз ти имаш само един северен прозорец, мислиш само за себе си.
Човек, който мисли само за себе си, той има един прозорец на север и ти в тази къща не можеш да очакваш друго освен само страдания. Ти казваш: „Какво трябва да правя! “ Ще отвориш един прозорец отгоре, един към изток и един към юг. Ще имаш четири прозореца: към север, изток, юг и отгоре. Това е фигуративно казано.
към беседата >>
“ Това не е никаква молитва.
После, ти искаш да се молиш, но мислиш за много други работи. Например, един свещеник се моли, моли и казва: „Я, вземи кандилото. Угаси онази свещ. Не дигай шум там!
“ Това не е никаква молитва.
Ти, като се молиш, ще забравиш кандилото си, свещите си, всичко това ще го оставиш. Кой какво говори ще го оставиш и ще се съсредоточиш. Силата на молитвата е там. Ще кажеш на Господа: „Господи, поправи устата ми. Доброто да се прояви малко повече.
към беседата >>
Има мисляща, чувствителна и волева страна на човека.
Това, което отличава човека, е че е едно същество, което мисли. Мислите произтичат от група човешки способности, които са поставени отпред. В неговото лице е мислящата страна на човека.
Има мисляща, чувствителна и волева страна на човека.
Горната част на лицето показва това, което мисли; средната част – това което чувствува; долната част – това, което работи. По отношение цялата глава някои казват: „У човека има чувства, способности.“ Свързват ги. Не правят никаква разлика между чувства и способности. После, има разлика между чувствата. Има лични чувства, които се отнасят до неговия личен живот, има семейни чувства, морални чувства, самосъхранителни чувства.
към беседата >>
Човек, който мисли само за себе си, той има един прозорец на север и ти в тази къща не можеш да очакваш друго освен само страдания.
И после, трябва да имаш странични прозорци и отпред. Ако приемаш светлината отпред, отгоре и отстрани, то къщата ти наричат хигиенична. Ако имаш къща северна и от там само влиза светлина, то казвам, че в тази къща не можеш да живееш, в нея ти не можеш да имаш придобивки. Северното положение е този вътрешен егоизъм. Тогаз ти имаш само един северен прозорец, мислиш само за себе си.
Човек, който мисли само за себе си, той има един прозорец на север и ти в тази къща не можеш да очакваш друго освен само страдания.
Ти казваш: „Какво трябва да правя! “ Ще отвориш един прозорец отгоре, един към изток и един към юг. Ще имаш четири прозореца: към север, изток, юг и отгоре. Това е фигуративно казано.
към беседата >>
Ти, като се молиш, ще забравиш кандилото си, свещите си, всичко това ще го оставиш.
После, ти искаш да се молиш, но мислиш за много други работи. Например, един свещеник се моли, моли и казва: „Я, вземи кандилото. Угаси онази свещ. Не дигай шум там! “ Това не е никаква молитва.
Ти, като се молиш, ще забравиш кандилото си, свещите си, всичко това ще го оставиш.
Кой какво говори ще го оставиш и ще се съсредоточиш. Силата на молитвата е там. Ще кажеш на Господа: „Господи, поправи устата ми. Доброто да се прояви малко повече. Поправи малко с четката горната част на устата ми, та доброто да го правя на време.“ Това е достатъчно.
към беседата >>
Горната част на лицето показва това, което мисли; средната част – това което чувствува; долната част – това, което работи.
Това, което отличава човека, е че е едно същество, което мисли. Мислите произтичат от група човешки способности, които са поставени отпред. В неговото лице е мислящата страна на човека. Има мисляща, чувствителна и волева страна на човека.
Горната част на лицето показва това, което мисли; средната част – това което чувствува; долната част – това, което работи.
По отношение цялата глава някои казват: „У човека има чувства, способности.“ Свързват ги. Не правят никаква разлика между чувства и способности. После, има разлика между чувствата. Има лични чувства, които се отнасят до неговия личен живот, има семейни чувства, морални чувства, самосъхранителни чувства. После, способностите, когато се групират, образуват нещо по-сложно.
към беседата >>
Ти казваш: „Какво трябва да правя!
Ако приемаш светлината отпред, отгоре и отстрани, то къщата ти наричат хигиенична. Ако имаш къща северна и от там само влиза светлина, то казвам, че в тази къща не можеш да живееш, в нея ти не можеш да имаш придобивки. Северното положение е този вътрешен егоизъм. Тогаз ти имаш само един северен прозорец, мислиш само за себе си. Човек, който мисли само за себе си, той има един прозорец на север и ти в тази къща не можеш да очакваш друго освен само страдания.
Ти казваш: „Какво трябва да правя!
“ Ще отвориш един прозорец отгоре, един към изток и един към юг. Ще имаш четири прозореца: към север, изток, юг и отгоре. Това е фигуративно казано.
към беседата >>
Кой какво говори ще го оставиш и ще се съсредоточиш.
Например, един свещеник се моли, моли и казва: „Я, вземи кандилото. Угаси онази свещ. Не дигай шум там! “ Това не е никаква молитва. Ти, като се молиш, ще забравиш кандилото си, свещите си, всичко това ще го оставиш.
Кой какво говори ще го оставиш и ще се съсредоточиш.
Силата на молитвата е там. Ще кажеш на Господа: „Господи, поправи устата ми. Доброто да се прояви малко повече. Поправи малко с четката горната част на устата ми, та доброто да го правя на време.“ Това е достатъчно. Тази е сега красивата страна.
към беседата >>
По отношение цялата глава някои казват: „У човека има чувства, способности.“ Свързват ги.
Това, което отличава човека, е че е едно същество, което мисли. Мислите произтичат от група човешки способности, които са поставени отпред. В неговото лице е мислящата страна на човека. Има мисляща, чувствителна и волева страна на човека. Горната част на лицето показва това, което мисли; средната част – това което чувствува; долната част – това, което работи.
По отношение цялата глава някои казват: „У човека има чувства, способности.“ Свързват ги.
Не правят никаква разлика между чувства и способности. После, има разлика между чувствата. Има лични чувства, които се отнасят до неговия личен живот, има семейни чувства, морални чувства, самосъхранителни чувства. После, способностите, когато се групират, образуват нещо по-сложно. Казват: „Той е силен човек.“ Но силите се образуват от способностите.
към беседата >>
“ Ще отвориш един прозорец отгоре, един към изток и един към юг.
Ако имаш къща северна и от там само влиза светлина, то казвам, че в тази къща не можеш да живееш, в нея ти не можеш да имаш придобивки. Северното положение е този вътрешен егоизъм. Тогаз ти имаш само един северен прозорец, мислиш само за себе си. Човек, който мисли само за себе си, той има един прозорец на север и ти в тази къща не можеш да очакваш друго освен само страдания. Ти казваш: „Какво трябва да правя!
“ Ще отвориш един прозорец отгоре, един към изток и един към юг.
Ще имаш четири прозореца: към север, изток, юг и отгоре. Това е фигуративно казано.
към беседата >>
Силата на молитвата е там.
Угаси онази свещ. Не дигай шум там! “ Това не е никаква молитва. Ти, като се молиш, ще забравиш кандилото си, свещите си, всичко това ще го оставиш. Кой какво говори ще го оставиш и ще се съсредоточиш.
Силата на молитвата е там.
Ще кажеш на Господа: „Господи, поправи устата ми. Доброто да се прояви малко повече. Поправи малко с четката горната част на устата ми, та доброто да го правя на време.“ Това е достатъчно. Тази е сега красивата страна.
към беседата >>
Не правят никаква разлика между чувства и способности.
Мислите произтичат от група човешки способности, които са поставени отпред. В неговото лице е мислящата страна на човека. Има мисляща, чувствителна и волева страна на човека. Горната част на лицето показва това, което мисли; средната част – това което чувствува; долната част – това, което работи. По отношение цялата глава някои казват: „У човека има чувства, способности.“ Свързват ги.
Не правят никаква разлика между чувства и способности.
После, има разлика между чувствата. Има лични чувства, които се отнасят до неговия личен живот, има семейни чувства, морални чувства, самосъхранителни чувства. После, способностите, когато се групират, образуват нещо по-сложно. Казват: „Той е силен човек.“ Но силите се образуват от способностите. Един човек е силен, доколкото има групиране на неговите способности.
към беседата >>
Ще имаш четири прозореца: към север, изток, юг и отгоре.
Северното положение е този вътрешен егоизъм. Тогаз ти имаш само един северен прозорец, мислиш само за себе си. Човек, който мисли само за себе си, той има един прозорец на север и ти в тази къща не можеш да очакваш друго освен само страдания. Ти казваш: „Какво трябва да правя! “ Ще отвориш един прозорец отгоре, един към изток и един към юг.
Ще имаш четири прозореца: към север, изток, юг и отгоре.
Това е фигуративно казано.
към беседата >>
Ще кажеш на Господа: „Господи, поправи устата ми.
Не дигай шум там! “ Това не е никаква молитва. Ти, като се молиш, ще забравиш кандилото си, свещите си, всичко това ще го оставиш. Кой какво говори ще го оставиш и ще се съсредоточиш. Силата на молитвата е там.
Ще кажеш на Господа: „Господи, поправи устата ми.
Доброто да се прояви малко повече. Поправи малко с четката горната част на устата ми, та доброто да го правя на време.“ Това е достатъчно. Тази е сега красивата страна.
към беседата >>
После, има разлика между чувствата.
В неговото лице е мислящата страна на човека. Има мисляща, чувствителна и волева страна на човека. Горната част на лицето показва това, което мисли; средната част – това което чувствува; долната част – това, което работи. По отношение цялата глава някои казват: „У човека има чувства, способности.“ Свързват ги. Не правят никаква разлика между чувства и способности.
После, има разлика между чувствата.
Има лични чувства, които се отнасят до неговия личен живот, има семейни чувства, морални чувства, самосъхранителни чувства. После, способностите, когато се групират, образуват нещо по-сложно. Казват: „Той е силен човек.“ Но силите се образуват от способностите. Един човек е силен, доколкото има групиране на неговите способности. Например, ако са групирани неговите умствени и наблюдателни способности, той е силен човек.
към беседата >>
Това е фигуративно казано.
Тогаз ти имаш само един северен прозорец, мислиш само за себе си. Човек, който мисли само за себе си, той има един прозорец на север и ти в тази къща не можеш да очакваш друго освен само страдания. Ти казваш: „Какво трябва да правя! “ Ще отвориш един прозорец отгоре, един към изток и един към юг. Ще имаш четири прозореца: към север, изток, юг и отгоре.
Това е фигуративно казано.
към беседата >>
Доброто да се прояви малко повече.
“ Това не е никаква молитва. Ти, като се молиш, ще забравиш кандилото си, свещите си, всичко това ще го оставиш. Кой какво говори ще го оставиш и ще се съсредоточиш. Силата на молитвата е там. Ще кажеш на Господа: „Господи, поправи устата ми.
Доброто да се прояви малко повече.
Поправи малко с четката горната част на устата ми, та доброто да го правя на време.“ Това е достатъчно. Тази е сега красивата страна.
към беседата >>
Има лични чувства, които се отнасят до неговия личен живот, има семейни чувства, морални чувства, самосъхранителни чувства.
Има мисляща, чувствителна и волева страна на човека. Горната част на лицето показва това, което мисли; средната част – това което чувствува; долната част – това, което работи. По отношение цялата глава някои казват: „У човека има чувства, способности.“ Свързват ги. Не правят никаква разлика между чувства и способности. После, има разлика между чувствата.
Има лични чувства, които се отнасят до неговия личен живот, има семейни чувства, морални чувства, самосъхранителни чувства.
После, способностите, когато се групират, образуват нещо по-сложно. Казват: „Той е силен човек.“ Но силите се образуват от способностите. Един човек е силен, доколкото има групиране на неговите способности. Например, ако са групирани неговите умствени и наблюдателни способности, той е силен човек. Силата на човека зависи от неговите способности.
към беседата >>
Всеки ден, като станете, вие не харесвате носа си.
Всеки ден, като станете, вие не харесвате носа си.
Кажете на природата: „Така както ми е поставен носа, не ми се харесва, направи го както трябва.“ Ти не харесваш лицето си, но какво не харесваш в него? „Аз не съм красив.“ Кое нещо не е красиво в лицето ти? Ще кажеш на природата: „Тази страна да се вдълби малко! “ Носът си върви така надолу. На природата ще кажеш: „Не ми се харесва този нос.“ Ще кажеш: „Ето тук малко да се повдлъбне, да има вглъбяване.“ (Учителят посочи местото при основата на носа, под точката между веждите.)
към беседата >>
Поправи малко с четката горната част на устата ми, та доброто да го правя на време.“ Това е достатъчно.
Ти, като се молиш, ще забравиш кандилото си, свещите си, всичко това ще го оставиш. Кой какво говори ще го оставиш и ще се съсредоточиш. Силата на молитвата е там. Ще кажеш на Господа: „Господи, поправи устата ми. Доброто да се прояви малко повече.
Поправи малко с четката горната част на устата ми, та доброто да го правя на време.“ Това е достатъчно.
Тази е сега красивата страна.
към беседата >>
После, способностите, когато се групират, образуват нещо по-сложно.
Горната част на лицето показва това, което мисли; средната част – това което чувствува; долната част – това, което работи. По отношение цялата глава някои казват: „У човека има чувства, способности.“ Свързват ги. Не правят никаква разлика между чувства и способности. После, има разлика между чувствата. Има лични чувства, които се отнасят до неговия личен живот, има семейни чувства, морални чувства, самосъхранителни чувства.
После, способностите, когато се групират, образуват нещо по-сложно.
Казват: „Той е силен човек.“ Но силите се образуват от способностите. Един човек е силен, доколкото има групиране на неговите способности. Например, ако са групирани неговите умствени и наблюдателни способности, той е силен човек. Силата на човека зависи от неговите способности. Разбирането зависи също така от неговите способности.
към беседата >>
Кажете на природата: „Така както ми е поставен носа, не ми се харесва, направи го както трябва.“ Ти не харесваш лицето си, но какво не харесваш в него?
Всеки ден, като станете, вие не харесвате носа си.
Кажете на природата: „Така както ми е поставен носа, не ми се харесва, направи го както трябва.“ Ти не харесваш лицето си, но какво не харесваш в него?
„Аз не съм красив.“ Кое нещо не е красиво в лицето ти? Ще кажеш на природата: „Тази страна да се вдълби малко! “ Носът си върви така надолу. На природата ще кажеш: „Не ми се харесва този нос.“ Ще кажеш: „Ето тук малко да се повдлъбне, да има вглъбяване.“ (Учителят посочи местото при основата на носа, под точката между веждите.)
към беседата >>
Тази е сега красивата страна.
Кой какво говори ще го оставиш и ще се съсредоточиш. Силата на молитвата е там. Ще кажеш на Господа: „Господи, поправи устата ми. Доброто да се прояви малко повече. Поправи малко с четката горната част на устата ми, та доброто да го правя на време.“ Това е достатъчно.
Тази е сега красивата страна.
към беседата >>
Казват: „Той е силен човек.“ Но силите се образуват от способностите.
По отношение цялата глава някои казват: „У човека има чувства, способности.“ Свързват ги. Не правят никаква разлика между чувства и способности. После, има разлика между чувствата. Има лични чувства, които се отнасят до неговия личен живот, има семейни чувства, морални чувства, самосъхранителни чувства. После, способностите, когато се групират, образуват нещо по-сложно.
Казват: „Той е силен човек.“ Но силите се образуват от способностите.
Един човек е силен, доколкото има групиране на неговите способности. Например, ако са групирани неговите умствени и наблюдателни способности, той е силен човек. Силата на човека зависи от неговите способности. Разбирането зависи също така от неговите способности. Те са потънкости, които тепърва трябва да изучавате.
към беседата >>
„Аз не съм красив.“ Кое нещо не е красиво в лицето ти?
Всеки ден, като станете, вие не харесвате носа си. Кажете на природата: „Така както ми е поставен носа, не ми се харесва, направи го както трябва.“ Ти не харесваш лицето си, но какво не харесваш в него?
„Аз не съм красив.“ Кое нещо не е красиво в лицето ти?
Ще кажеш на природата: „Тази страна да се вдълби малко! “ Носът си върви така надолу. На природата ще кажеш: „Не ми се харесва този нос.“ Ще кажеш: „Ето тук малко да се повдлъбне, да има вглъбяване.“ (Учителят посочи местото при основата на носа, под точката между веждите.)
към беседата >>
Аз виждам, у всинца ви има горещо желание.
Аз виждам, у всинца ви има горещо желание.
Всинца сте усърдни, всинца рисувате хубаво, но не туряте линиите на местото. Всинца говорите много красиво, но не туряте думите на местото. Та на место трябва да се турят всички работи. И цялото лице, сегашният ни строй, всичко това трябва да се измени. За в бъдеще от това, което имаме, нищо не трябва да остане.
към беседата >>
Един човек е силен, доколкото има групиране на неговите способности.
Не правят никаква разлика между чувства и способности. После, има разлика между чувствата. Има лични чувства, които се отнасят до неговия личен живот, има семейни чувства, морални чувства, самосъхранителни чувства. После, способностите, когато се групират, образуват нещо по-сложно. Казват: „Той е силен човек.“ Но силите се образуват от способностите.
Един човек е силен, доколкото има групиране на неговите способности.
Например, ако са групирани неговите умствени и наблюдателни способности, той е силен човек. Силата на човека зависи от неговите способности. Разбирането зависи също така от неговите способности. Те са потънкости, които тепърва трябва да изучавате. У вас има само едно общо понятие за това.
към беседата >>
Ще кажеш на природата: „Тази страна да се вдълби малко!
Всеки ден, като станете, вие не харесвате носа си. Кажете на природата: „Така както ми е поставен носа, не ми се харесва, направи го както трябва.“ Ти не харесваш лицето си, но какво не харесваш в него? „Аз не съм красив.“ Кое нещо не е красиво в лицето ти?
Ще кажеш на природата: „Тази страна да се вдълби малко!
“ Носът си върви така надолу. На природата ще кажеш: „Не ми се харесва този нос.“ Ще кажеш: „Ето тук малко да се повдлъбне, да има вглъбяване.“ (Учителят посочи местото при основата на носа, под точката между веждите.)
към беседата >>
Всинца сте усърдни, всинца рисувате хубаво, но не туряте линиите на местото.
Аз виждам, у всинца ви има горещо желание.
Всинца сте усърдни, всинца рисувате хубаво, но не туряте линиите на местото.
Всинца говорите много красиво, но не туряте думите на местото. Та на место трябва да се турят всички работи. И цялото лице, сегашният ни строй, всичко това трябва да се измени. За в бъдеще от това, което имаме, нищо не трябва да остане. И апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Изменението значи следното: всичката тази неразбранщина, която сега носим, трябва да се измени.
към беседата >>
Например, ако са групирани неговите умствени и наблюдателни способности, той е силен човек.
После, има разлика между чувствата. Има лични чувства, които се отнасят до неговия личен живот, има семейни чувства, морални чувства, самосъхранителни чувства. После, способностите, когато се групират, образуват нещо по-сложно. Казват: „Той е силен човек.“ Но силите се образуват от способностите. Един човек е силен, доколкото има групиране на неговите способности.
Например, ако са групирани неговите умствени и наблюдателни способности, той е силен човек.
Силата на човека зависи от неговите способности. Разбирането зависи също така от неговите способности. Те са потънкости, които тепърва трябва да изучавате. У вас има само едно общо понятие за това. Вие казвате: „Човек трябва да живее добре.“ Но как трябва да живее добре, там е изкуството сега.
към беседата >>
“ Носът си върви така надолу.
Всеки ден, като станете, вие не харесвате носа си. Кажете на природата: „Така както ми е поставен носа, не ми се харесва, направи го както трябва.“ Ти не харесваш лицето си, но какво не харесваш в него? „Аз не съм красив.“ Кое нещо не е красиво в лицето ти? Ще кажеш на природата: „Тази страна да се вдълби малко!
“ Носът си върви така надолу.
На природата ще кажеш: „Не ми се харесва този нос.“ Ще кажеш: „Ето тук малко да се повдлъбне, да има вглъбяване.“ (Учителят посочи местото при основата на носа, под точката между веждите.)
към беседата >>
Всинца говорите много красиво, но не туряте думите на местото.
Аз виждам, у всинца ви има горещо желание. Всинца сте усърдни, всинца рисувате хубаво, но не туряте линиите на местото.
Всинца говорите много красиво, но не туряте думите на местото.
Та на место трябва да се турят всички работи. И цялото лице, сегашният ни строй, всичко това трябва да се измени. За в бъдеще от това, което имаме, нищо не трябва да остане. И апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Изменението значи следното: всичката тази неразбранщина, която сега носим, трябва да се измени. Защото, като погледнем сега лицето си, това са неразбранщини на хиляди поколения, които са живели неразумен живот.
към беседата >>
Силата на човека зависи от неговите способности.
Има лични чувства, които се отнасят до неговия личен живот, има семейни чувства, морални чувства, самосъхранителни чувства. После, способностите, когато се групират, образуват нещо по-сложно. Казват: „Той е силен човек.“ Но силите се образуват от способностите. Един човек е силен, доколкото има групиране на неговите способности. Например, ако са групирани неговите умствени и наблюдателни способности, той е силен човек.
Силата на човека зависи от неговите способности.
Разбирането зависи също така от неговите способности. Те са потънкости, които тепърва трябва да изучавате. У вас има само едно общо понятие за това. Вие казвате: „Човек трябва да живее добре.“ Но как трябва да живее добре, там е изкуството сега.
към беседата >>
На природата ще кажеш: „Не ми се харесва този нос.“ Ще кажеш: „Ето тук малко да се повдлъбне, да има вглъбяване.“ (Учителят посочи местото при основата на носа, под точката между веждите.)
Всеки ден, като станете, вие не харесвате носа си. Кажете на природата: „Така както ми е поставен носа, не ми се харесва, направи го както трябва.“ Ти не харесваш лицето си, но какво не харесваш в него? „Аз не съм красив.“ Кое нещо не е красиво в лицето ти? Ще кажеш на природата: „Тази страна да се вдълби малко! “ Носът си върви така надолу.
На природата ще кажеш: „Не ми се харесва този нос.“ Ще кажеш: „Ето тук малко да се повдлъбне, да има вглъбяване.“ (Учителят посочи местото при основата на носа, под точката между веждите.)
към беседата >>
Та на место трябва да се турят всички работи.
Аз виждам, у всинца ви има горещо желание. Всинца сте усърдни, всинца рисувате хубаво, но не туряте линиите на местото. Всинца говорите много красиво, но не туряте думите на местото.
Та на место трябва да се турят всички работи.
И цялото лице, сегашният ни строй, всичко това трябва да се измени. За в бъдеще от това, което имаме, нищо не трябва да остане. И апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Изменението значи следното: всичката тази неразбранщина, която сега носим, трябва да се измени. Защото, като погледнем сега лицето си, това са неразбранщини на хиляди поколения, които са живели неразумен живот. Сега не е лесна работа да поправиш ръката си, носа си, лицето си.
към беседата >>
Разбирането зависи също така от неговите способности.
После, способностите, когато се групират, образуват нещо по-сложно. Казват: „Той е силен човек.“ Но силите се образуват от способностите. Един човек е силен, доколкото има групиране на неговите способности. Например, ако са групирани неговите умствени и наблюдателни способности, той е силен човек. Силата на човека зависи от неговите способности.
Разбирането зависи също така от неговите способности.
Те са потънкости, които тепърва трябва да изучавате. У вас има само едно общо понятие за това. Вие казвате: „Човек трябва да живее добре.“ Но как трябва да живее добре, там е изкуството сега.
към беседата >>
Тази глъбина, как трябва да се направи?
Тази глъбина, как трябва да се направи?
Това е цяло изкуство. Ще кажеш да се повдлъбне там малко носът, да не върви направо. И после ще кажеш: „Настрани малко да се поразшири.“ После ще кажеш не върха носът да не е остър, като на някой орел, но там да е малко широк. И няма да се минат 1–2 години и ще кажеш: „Харесва ми се този нос.“ Защото щом стане носът на върха като човка, то е опасна вашата работа. Вие ще кажете: „Каквото Господ даде.“ Господ обича, ти да му кажеш конкретно.
към беседата >>
И цялото лице, сегашният ни строй, всичко това трябва да се измени.
Аз виждам, у всинца ви има горещо желание. Всинца сте усърдни, всинца рисувате хубаво, но не туряте линиите на местото. Всинца говорите много красиво, но не туряте думите на местото. Та на место трябва да се турят всички работи.
И цялото лице, сегашният ни строй, всичко това трябва да се измени.
За в бъдеще от това, което имаме, нищо не трябва да остане. И апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Изменението значи следното: всичката тази неразбранщина, която сега носим, трябва да се измени. Защото, като погледнем сега лицето си, това са неразбранщини на хиляди поколения, които са живели неразумен живот. Сега не е лесна работа да поправиш ръката си, носа си, лицето си. Не е лесна работа да коригираш и своя мироглед; не е лесна работа и да влезеш в хармония с хората.
към беседата >>
Те са потънкости, които тепърва трябва да изучавате.
Казват: „Той е силен човек.“ Но силите се образуват от способностите. Един човек е силен, доколкото има групиране на неговите способности. Например, ако са групирани неговите умствени и наблюдателни способности, той е силен човек. Силата на човека зависи от неговите способности. Разбирането зависи също така от неговите способности.
Те са потънкости, които тепърва трябва да изучавате.
У вас има само едно общо понятие за това. Вие казвате: „Човек трябва да живее добре.“ Но как трябва да живее добре, там е изкуството сега.
към беседата >>
Това е цяло изкуство.
Тази глъбина, как трябва да се направи?
Това е цяло изкуство.
Ще кажеш да се повдлъбне там малко носът, да не върви направо. И после ще кажеш: „Настрани малко да се поразшири.“ После ще кажеш не върха носът да не е остър, като на някой орел, но там да е малко широк. И няма да се минат 1–2 години и ще кажеш: „Харесва ми се този нос.“ Защото щом стане носът на върха като човка, то е опасна вашата работа. Вие ще кажете: „Каквото Господ даде.“ Господ обича, ти да му кажеш конкретно.
към беседата >>
За в бъдеще от това, което имаме, нищо не трябва да остане.
Аз виждам, у всинца ви има горещо желание. Всинца сте усърдни, всинца рисувате хубаво, но не туряте линиите на местото. Всинца говорите много красиво, но не туряте думите на местото. Та на место трябва да се турят всички работи. И цялото лице, сегашният ни строй, всичко това трябва да се измени.
За в бъдеще от това, което имаме, нищо не трябва да остане.
И апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Изменението значи следното: всичката тази неразбранщина, която сега носим, трябва да се измени. Защото, като погледнем сега лицето си, това са неразбранщини на хиляди поколения, които са живели неразумен живот. Сега не е лесна работа да поправиш ръката си, носа си, лицето си. Не е лесна работа да коригираш и своя мироглед; не е лесна работа и да влезеш в хармония с хората. Аз виждам, че има големи мъчнотии в това, но казвам, че има един начин за това.
към беседата >>
У вас има само едно общо понятие за това.
Един човек е силен, доколкото има групиране на неговите способности. Например, ако са групирани неговите умствени и наблюдателни способности, той е силен човек. Силата на човека зависи от неговите способности. Разбирането зависи също така от неговите способности. Те са потънкости, които тепърва трябва да изучавате.
У вас има само едно общо понятие за това.
Вие казвате: „Човек трябва да живее добре.“ Но как трябва да живее добре, там е изкуството сега.
към беседата >>
Ще кажеш да се повдлъбне там малко носът, да не върви направо.
Тази глъбина, как трябва да се направи? Това е цяло изкуство.
Ще кажеш да се повдлъбне там малко носът, да не върви направо.
И после ще кажеш: „Настрани малко да се поразшири.“ После ще кажеш не върха носът да не е остър, като на някой орел, но там да е малко широк. И няма да се минат 1–2 години и ще кажеш: „Харесва ми се този нос.“ Защото щом стане носът на върха като човка, то е опасна вашата работа. Вие ще кажете: „Каквото Господ даде.“ Господ обича, ти да му кажеш конкретно.
към беседата >>
И апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Изменението значи следното: всичката тази неразбранщина, която сега носим, трябва да се измени.
Всинца сте усърдни, всинца рисувате хубаво, но не туряте линиите на местото. Всинца говорите много красиво, но не туряте думите на местото. Та на место трябва да се турят всички работи. И цялото лице, сегашният ни строй, всичко това трябва да се измени. За в бъдеще от това, което имаме, нищо не трябва да остане.
И апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Изменението значи следното: всичката тази неразбранщина, която сега носим, трябва да се измени.
Защото, като погледнем сега лицето си, това са неразбранщини на хиляди поколения, които са живели неразумен живот. Сега не е лесна работа да поправиш ръката си, носа си, лицето си. Не е лесна работа да коригираш и своя мироглед; не е лесна работа и да влезеш в хармония с хората. Аз виждам, че има големи мъчнотии в това, но казвам, че има един начин за това.
към беседата >>
Вие казвате: „Човек трябва да живее добре.“ Но как трябва да живее добре, там е изкуството сега.
Например, ако са групирани неговите умствени и наблюдателни способности, той е силен човек. Силата на човека зависи от неговите способности. Разбирането зависи също така от неговите способности. Те са потънкости, които тепърва трябва да изучавате. У вас има само едно общо понятие за това.
Вие казвате: „Човек трябва да живее добре.“ Но как трябва да живее добре, там е изкуството сега.
към беседата >>
И после ще кажеш: „Настрани малко да се поразшири.“ После ще кажеш не върха носът да не е остър, като на някой орел, но там да е малко широк.
Тази глъбина, как трябва да се направи? Това е цяло изкуство. Ще кажеш да се повдлъбне там малко носът, да не върви направо.
И после ще кажеш: „Настрани малко да се поразшири.“ После ще кажеш не върха носът да не е остър, като на някой орел, но там да е малко широк.
И няма да се минат 1–2 години и ще кажеш: „Харесва ми се този нос.“ Защото щом стане носът на върха като човка, то е опасна вашата работа. Вие ще кажете: „Каквото Господ даде.“ Господ обича, ти да му кажеш конкретно.
към беседата >>
Защото, като погледнем сега лицето си, това са неразбранщини на хиляди поколения, които са живели неразумен живот.
Всинца говорите много красиво, но не туряте думите на местото. Та на место трябва да се турят всички работи. И цялото лице, сегашният ни строй, всичко това трябва да се измени. За в бъдеще от това, което имаме, нищо не трябва да остане. И апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Изменението значи следното: всичката тази неразбранщина, която сега носим, трябва да се измени.
Защото, като погледнем сега лицето си, това са неразбранщини на хиляди поколения, които са живели неразумен живот.
Сега не е лесна работа да поправиш ръката си, носа си, лицето си. Не е лесна работа да коригираш и своя мироглед; не е лесна работа и да влезеш в хармония с хората. Аз виждам, че има големи мъчнотии в това, но казвам, че има един начин за това.
към беседата >>
Да кажем, че вие искате да изучавате едно изкуство, една наука, например – рисуване.
Да кажем, че вие искате да изучавате едно изкуство, една наука, например – рисуване.
От какво зависи това изкуство? Три неща има в изкуството. Ако вие не можете да дадете на очите това положение, което природата им е дала, ако вие не можете да дадете на носа това положение, което природата му е дала, ако вие не можете да дадете на устата това положение, което природата им е дала, да ги съпоставите, вие не постигате целта. За да дадете израз на очите, трябва пред тези очи да има едно чело. Очите имат едно съдържание, само когато има едно чело.
към беседата >>
И няма да се минат 1–2 години и ще кажеш: „Харесва ми се този нос.“ Защото щом стане носът на върха като човка, то е опасна вашата работа.
Тази глъбина, как трябва да се направи? Това е цяло изкуство. Ще кажеш да се повдлъбне там малко носът, да не върви направо. И после ще кажеш: „Настрани малко да се поразшири.“ После ще кажеш не върха носът да не е остър, като на някой орел, но там да е малко широк.
И няма да се минат 1–2 години и ще кажеш: „Харесва ми се този нос.“ Защото щом стане носът на върха като човка, то е опасна вашата работа.
Вие ще кажете: „Каквото Господ даде.“ Господ обича, ти да му кажеш конкретно.
към беседата >>
Сега не е лесна работа да поправиш ръката си, носа си, лицето си.
Та на место трябва да се турят всички работи. И цялото лице, сегашният ни строй, всичко това трябва да се измени. За в бъдеще от това, което имаме, нищо не трябва да остане. И апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Изменението значи следното: всичката тази неразбранщина, която сега носим, трябва да се измени. Защото, като погледнем сега лицето си, това са неразбранщини на хиляди поколения, които са живели неразумен живот.
Сега не е лесна работа да поправиш ръката си, носа си, лицето си.
Не е лесна работа да коригираш и своя мироглед; не е лесна работа и да влезеш в хармония с хората. Аз виждам, че има големи мъчнотии в това, но казвам, че има един начин за това.
към беседата >>
От какво зависи това изкуство?
Да кажем, че вие искате да изучавате едно изкуство, една наука, например – рисуване.
От какво зависи това изкуство?
Три неща има в изкуството. Ако вие не можете да дадете на очите това положение, което природата им е дала, ако вие не можете да дадете на носа това положение, което природата му е дала, ако вие не можете да дадете на устата това положение, което природата им е дала, да ги съпоставите, вие не постигате целта. За да дадете израз на очите, трябва пред тези очи да има едно чело. Очите имат едно съдържание, само когато има едно чело. Носът има смисъл, само когато е представена средната част на лицето.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Каквото Господ даде.“ Господ обича, ти да му кажеш конкретно.
Тази глъбина, как трябва да се направи? Това е цяло изкуство. Ще кажеш да се повдлъбне там малко носът, да не върви направо. И после ще кажеш: „Настрани малко да се поразшири.“ После ще кажеш не върха носът да не е остър, като на някой орел, но там да е малко широк. И няма да се минат 1–2 години и ще кажеш: „Харесва ми се този нос.“ Защото щом стане носът на върха като човка, то е опасна вашата работа.
Вие ще кажете: „Каквото Господ даде.“ Господ обича, ти да му кажеш конкретно.
към беседата >>
Не е лесна работа да коригираш и своя мироглед; не е лесна работа и да влезеш в хармония с хората.
И цялото лице, сегашният ни строй, всичко това трябва да се измени. За в бъдеще от това, което имаме, нищо не трябва да остане. И апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Изменението значи следното: всичката тази неразбранщина, която сега носим, трябва да се измени. Защото, като погледнем сега лицето си, това са неразбранщини на хиляди поколения, които са живели неразумен живот. Сега не е лесна работа да поправиш ръката си, носа си, лицето си.
Не е лесна работа да коригираш и своя мироглед; не е лесна работа и да влезеш в хармония с хората.
Аз виждам, че има големи мъчнотии в това, но казвам, че има един начин за това.
към беседата >>
Три неща има в изкуството.
Да кажем, че вие искате да изучавате едно изкуство, една наука, например – рисуване. От какво зависи това изкуство?
Три неща има в изкуството.
Ако вие не можете да дадете на очите това положение, което природата им е дала, ако вие не можете да дадете на носа това положение, което природата му е дала, ако вие не можете да дадете на устата това положение, което природата им е дала, да ги съпоставите, вие не постигате целта. За да дадете израз на очите, трябва пред тези очи да има едно чело. Очите имат едно съдържание, само когато има едно чело. Носът има смисъл, само когато е представена средната част на лицето. Ако не знаете как да поставите страничните места (скулите) спрямо носа, вие ще изопачите цялото лице.
към беседата >>
Ти искаш да бъдеш добър.
Ти искаш да бъдеш добър.
Но къде е добротата на човека? Вие, които сте толкоз учени, говорите за доброто, кажете, де е добротата на човека, как познавате? Нали вий, някой път, познавате кой е добър и кой не. Как ме познавате дали съм добър или не? Я ми кажете сега, де туряте моята добрина?
към беседата >>
Аз виждам, че има големи мъчнотии в това, но казвам, че има един начин за това.
За в бъдеще от това, което имаме, нищо не трябва да остане. И апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Изменението значи следното: всичката тази неразбранщина, която сега носим, трябва да се измени. Защото, като погледнем сега лицето си, това са неразбранщини на хиляди поколения, които са живели неразумен живот. Сега не е лесна работа да поправиш ръката си, носа си, лицето си. Не е лесна работа да коригираш и своя мироглед; не е лесна работа и да влезеш в хармония с хората.
Аз виждам, че има големи мъчнотии в това, но казвам, че има един начин за това.
към беседата >>
Ако вие не можете да дадете на очите това положение, което природата им е дала, ако вие не можете да дадете на носа това положение, което природата му е дала, ако вие не можете да дадете на устата това положение, което природата им е дала, да ги съпоставите, вие не постигате целта.
Да кажем, че вие искате да изучавате едно изкуство, една наука, например – рисуване. От какво зависи това изкуство? Три неща има в изкуството.
Ако вие не можете да дадете на очите това положение, което природата им е дала, ако вие не можете да дадете на носа това положение, което природата му е дала, ако вие не можете да дадете на устата това положение, което природата им е дала, да ги съпоставите, вие не постигате целта.
За да дадете израз на очите, трябва пред тези очи да има едно чело. Очите имат едно съдържание, само когато има едно чело. Носът има смисъл, само когато е представена средната част на лицето. Ако не знаете как да поставите страничните места (скулите) спрямо носа, вие ще изопачите цялото лице. Същото е и за устата.
към беседата >>
Но къде е добротата на човека?
Ти искаш да бъдеш добър.
Но къде е добротата на човека?
Вие, които сте толкоз учени, говорите за доброто, кажете, де е добротата на човека, как познавате? Нали вий, някой път, познавате кой е добър и кой не. Как ме познавате дали съм добър или не? Я ми кажете сега, де туряте моята добрина? Де туряте парите на богатия?
към беседата >>
Сега вече пристъпваме към една философия, която е красива и има приложение.
Сега вече пристъпваме към една философия, която е красива и има приложение.
И всеки един от вас, всеки ден може да придобие по една малка добродетел на устата. Един ми казваше: „Гледайте, колко красиви уста има той! “ Този човек, като го погледнеш, той вдъхва нещо хубаво, благородно, възвишено. Ти, като погледнеш устата му, се въодушевяваш, не се заражда в тебе едно отрицателно чувство, но нещо хубаво се влага в тебе.
към беседата >>
За да дадете израз на очите, трябва пред тези очи да има едно чело.
Да кажем, че вие искате да изучавате едно изкуство, една наука, например – рисуване. От какво зависи това изкуство? Три неща има в изкуството. Ако вие не можете да дадете на очите това положение, което природата им е дала, ако вие не можете да дадете на носа това положение, което природата му е дала, ако вие не можете да дадете на устата това положение, което природата им е дала, да ги съпоставите, вие не постигате целта.
За да дадете израз на очите, трябва пред тези очи да има едно чело.
Очите имат едно съдържание, само когато има едно чело. Носът има смисъл, само когато е представена средната част на лицето. Ако не знаете как да поставите страничните места (скулите) спрямо носа, вие ще изопачите цялото лице. Същото е и за устата. Казват: „Много хубави уста.“ Но вие не сте изучавали, какво различие има между носа, очите и устата.
към беседата >>
Вие, които сте толкоз учени, говорите за доброто, кажете, де е добротата на човека, как познавате?
Ти искаш да бъдеш добър. Но къде е добротата на човека?
Вие, които сте толкоз учени, говорите за доброто, кажете, де е добротата на човека, как познавате?
Нали вий, някой път, познавате кой е добър и кой не. Как ме познавате дали съм добър или не? Я ми кажете сега, де туряте моята добрина? Де туряте парите на богатия? – В касата. Добре.
към беседата >>
И всеки един от вас, всеки ден може да придобие по една малка добродетел на устата.
Сега вече пристъпваме към една философия, която е красива и има приложение.
И всеки един от вас, всеки ден може да придобие по една малка добродетел на устата.
Един ми казваше: „Гледайте, колко красиви уста има той! “ Този човек, като го погледнеш, той вдъхва нещо хубаво, благородно, възвишено. Ти, като погледнеш устата му, се въодушевяваш, не се заражда в тебе едно отрицателно чувство, но нещо хубаво се влага в тебе.
към беседата >>
Очите имат едно съдържание, само когато има едно чело.
Да кажем, че вие искате да изучавате едно изкуство, една наука, например – рисуване. От какво зависи това изкуство? Три неща има в изкуството. Ако вие не можете да дадете на очите това положение, което природата им е дала, ако вие не можете да дадете на носа това положение, което природата му е дала, ако вие не можете да дадете на устата това положение, което природата им е дала, да ги съпоставите, вие не постигате целта. За да дадете израз на очите, трябва пред тези очи да има едно чело.
Очите имат едно съдържание, само когато има едно чело.
Носът има смисъл, само когато е представена средната част на лицето. Ако не знаете как да поставите страничните места (скулите) спрямо носа, вие ще изопачите цялото лице. Същото е и за устата. Казват: „Много хубави уста.“ Но вие не сте изучавали, какво различие има между носа, очите и устата. Те са потънкости.
към беседата >>
Нали вий, някой път, познавате кой е добър и кой не.
Ти искаш да бъдеш добър. Но къде е добротата на човека? Вие, които сте толкоз учени, говорите за доброто, кажете, де е добротата на човека, как познавате?
Нали вий, някой път, познавате кой е добър и кой не.
Как ме познавате дали съм добър или не? Я ми кажете сега, де туряте моята добрина? Де туряте парите на богатия? – В касата. Добре. Де туряте огъня?
към беседата >>
Един ми казваше: „Гледайте, колко красиви уста има той!
Сега вече пристъпваме към една философия, която е красива и има приложение. И всеки един от вас, всеки ден може да придобие по една малка добродетел на устата.
Един ми казваше: „Гледайте, колко красиви уста има той!
“ Този човек, като го погледнеш, той вдъхва нещо хубаво, благородно, възвишено. Ти, като погледнеш устата му, се въодушевяваш, не се заражда в тебе едно отрицателно чувство, но нещо хубаво се влага в тебе.
към беседата >>
Носът има смисъл, само когато е представена средната част на лицето.
От какво зависи това изкуство? Три неща има в изкуството. Ако вие не можете да дадете на очите това положение, което природата им е дала, ако вие не можете да дадете на носа това положение, което природата му е дала, ако вие не можете да дадете на устата това положение, което природата им е дала, да ги съпоставите, вие не постигате целта. За да дадете израз на очите, трябва пред тези очи да има едно чело. Очите имат едно съдържание, само когато има едно чело.
Носът има смисъл, само когато е представена средната част на лицето.
Ако не знаете как да поставите страничните места (скулите) спрямо носа, вие ще изопачите цялото лице. Същото е и за устата. Казват: „Много хубави уста.“ Но вие не сте изучавали, какво различие има между носа, очите и устата. Те са потънкости.
към беседата >>
Как ме познавате дали съм добър или не?
Ти искаш да бъдеш добър. Но къде е добротата на човека? Вие, които сте толкоз учени, говорите за доброто, кажете, де е добротата на човека, как познавате? Нали вий, някой път, познавате кой е добър и кой не.
Как ме познавате дали съм добър или не?
Я ми кажете сега, де туряте моята добрина? Де туряте парите на богатия? – В касата. Добре. Де туряте огъня? – На огнището.
към беседата >>
“ Този човек, като го погледнеш, той вдъхва нещо хубаво, благородно, възвишено.
Сега вече пристъпваме към една философия, която е красива и има приложение. И всеки един от вас, всеки ден може да придобие по една малка добродетел на устата. Един ми казваше: „Гледайте, колко красиви уста има той!
“ Този човек, като го погледнеш, той вдъхва нещо хубаво, благородно, възвишено.
Ти, като погледнеш устата му, се въодушевяваш, не се заражда в тебе едно отрицателно чувство, но нещо хубаво се влага в тебе.
към беседата >>
Ако не знаете как да поставите страничните места (скулите) спрямо носа, вие ще изопачите цялото лице.
Три неща има в изкуството. Ако вие не можете да дадете на очите това положение, което природата им е дала, ако вие не можете да дадете на носа това положение, което природата му е дала, ако вие не можете да дадете на устата това положение, което природата им е дала, да ги съпоставите, вие не постигате целта. За да дадете израз на очите, трябва пред тези очи да има едно чело. Очите имат едно съдържание, само когато има едно чело. Носът има смисъл, само когато е представена средната част на лицето.
Ако не знаете как да поставите страничните места (скулите) спрямо носа, вие ще изопачите цялото лице.
Същото е и за устата. Казват: „Много хубави уста.“ Но вие не сте изучавали, какво различие има между носа, очите и устата. Те са потънкости.
към беседата >>
Я ми кажете сега, де туряте моята добрина?
Ти искаш да бъдеш добър. Но къде е добротата на човека? Вие, които сте толкоз учени, говорите за доброто, кажете, де е добротата на човека, как познавате? Нали вий, някой път, познавате кой е добър и кой не. Как ме познавате дали съм добър или не?
Я ми кажете сега, де туряте моята добрина?
Де туряте парите на богатия? – В касата. Добре. Де туряте огъня? – На огнището. Де седи силата на огнището?
към беседата >>
Ти, като погледнеш устата му, се въодушевяваш, не се заражда в тебе едно отрицателно чувство, но нещо хубаво се влага в тебе.
Сега вече пристъпваме към една философия, която е красива и има приложение. И всеки един от вас, всеки ден може да придобие по една малка добродетел на устата. Един ми казваше: „Гледайте, колко красиви уста има той! “ Този човек, като го погледнеш, той вдъхва нещо хубаво, благородно, възвишено.
Ти, като погледнеш устата му, се въодушевяваш, не се заражда в тебе едно отрицателно чувство, но нещо хубаво се влага в тебе.
към беседата >>
Същото е и за устата.
Ако вие не можете да дадете на очите това положение, което природата им е дала, ако вие не можете да дадете на носа това положение, което природата му е дала, ако вие не можете да дадете на устата това положение, което природата им е дала, да ги съпоставите, вие не постигате целта. За да дадете израз на очите, трябва пред тези очи да има едно чело. Очите имат едно съдържание, само когато има едно чело. Носът има смисъл, само когато е представена средната част на лицето. Ако не знаете как да поставите страничните места (скулите) спрямо носа, вие ще изопачите цялото лице.
Същото е и за устата.
Казват: „Много хубави уста.“ Но вие не сте изучавали, какво различие има между носа, очите и устата. Те са потънкости.
към беседата >>
Де туряте парите на богатия?
Но къде е добротата на човека? Вие, които сте толкоз учени, говорите за доброто, кажете, де е добротата на човека, как познавате? Нали вий, някой път, познавате кой е добър и кой не. Как ме познавате дали съм добър или не? Я ми кажете сега, де туряте моята добрина?
Де туряте парите на богатия?
– В касата. Добре. Де туряте огъня? – На огнището. Де седи силата на огнището? – В огъня, който запалвате.
към беседата >>
Научете се да гледате понякога устата си.
Научете се да гледате понякога устата си.
Аз бих ви препоръчал да си имате по едно огледало. Трябва ви по едно огледало да се гледате и да се ретуширате. Мога да ви покажа, как да се бутате. Неестествени са бутанията, когато са груби. Има едно бутане, което е ретуширане.
към беседата >>
Казват: „Много хубави уста.“ Но вие не сте изучавали, какво различие има между носа, очите и устата.
За да дадете израз на очите, трябва пред тези очи да има едно чело. Очите имат едно съдържание, само когато има едно чело. Носът има смисъл, само когато е представена средната част на лицето. Ако не знаете как да поставите страничните места (скулите) спрямо носа, вие ще изопачите цялото лице. Същото е и за устата.
Казват: „Много хубави уста.“ Но вие не сте изучавали, какво различие има между носа, очите и устата.
Те са потънкости.
към беседата >>
– В касата. Добре.
Вие, които сте толкоз учени, говорите за доброто, кажете, де е добротата на човека, как познавате? Нали вий, някой път, познавате кой е добър и кой не. Как ме познавате дали съм добър или не? Я ми кажете сега, де туряте моята добрина? Де туряте парите на богатия?
– В касата. Добре.
Де туряте огъня? – На огнището. Де седи силата на огнището? – В огъня, който запалвате. Де е силата на горящата свещ?
към беседата >>
Аз бих ви препоръчал да си имате по едно огледало.
Научете се да гледате понякога устата си.
Аз бих ви препоръчал да си имате по едно огледало.
Трябва ви по едно огледало да се гледате и да се ретуширате. Мога да ви покажа, как да се бутате. Неестествени са бутанията, когато са груби. Има едно бутане, което е ретуширане.
към беседата >>
Те са потънкости.
Очите имат едно съдържание, само когато има едно чело. Носът има смисъл, само когато е представена средната част на лицето. Ако не знаете как да поставите страничните места (скулите) спрямо носа, вие ще изопачите цялото лице. Същото е и за устата. Казват: „Много хубави уста.“ Но вие не сте изучавали, какво различие има между носа, очите и устата.
Те са потънкости.
към беседата >>
Де туряте огъня?
Нали вий, някой път, познавате кой е добър и кой не. Как ме познавате дали съм добър или не? Я ми кажете сега, де туряте моята добрина? Де туряте парите на богатия? – В касата. Добре.
Де туряте огъня?
– На огнището. Де седи силата на огнището? – В огъня, който запалвате. Де е силата на горящата свещ? – Горе, дето е пламъкът ѝ.
към беседата >>
Трябва ви по едно огледало да се гледате и да се ретуширате.
Научете се да гледате понякога устата си. Аз бих ви препоръчал да си имате по едно огледало.
Трябва ви по едно огледало да се гледате и да се ретуширате.
Мога да ви покажа, как да се бутате. Неестествени са бутанията, когато са груби. Има едно бутане, което е ретуширане.
към беседата >>
Има една философия.
Има една философия.
Изискват се часове на дълбока мисъл. Вас ви занимава само обикновения живот, речено-казано, въпросите за ядене, за пиене, за къщи, за прозорци, кой е дошъл министър в България, после че студ има, че замръзнали няколко души някъде. Да замръзне някой човек някъде, няма нищо от това. Той се е сгъстил, станал е по-солиден. Седи на едно место.
към беседата >>
– На огнището.
Как ме познавате дали съм добър или не? Я ми кажете сега, де туряте моята добрина? Де туряте парите на богатия? – В касата. Добре. Де туряте огъня?
– На огнището.
Де седи силата на огнището? – В огъня, който запалвате. Де е силата на горящата свещ? – Горе, дето е пламъкът ѝ. Горе запалват свещта, а не долу.
към беседата >>
Мога да ви покажа, как да се бутате.
Научете се да гледате понякога устата си. Аз бих ви препоръчал да си имате по едно огледало. Трябва ви по едно огледало да се гледате и да се ретуширате.
Мога да ви покажа, как да се бутате.
Неестествени са бутанията, когато са груби. Има едно бутане, което е ретуширане.
към беседата >>
Изискват се часове на дълбока мисъл.
Има една философия.
Изискват се часове на дълбока мисъл.
Вас ви занимава само обикновения живот, речено-казано, въпросите за ядене, за пиене, за къщи, за прозорци, кой е дошъл министър в България, после че студ има, че замръзнали няколко души някъде. Да замръзне някой човек някъде, няма нищо от това. Той се е сгъстил, станал е по-солиден. Седи на едно место. Природата, когато замразява, тя е турила друго предназначение.
към беседата >>
Де седи силата на огнището?
Я ми кажете сега, де туряте моята добрина? Де туряте парите на богатия? – В касата. Добре. Де туряте огъня? – На огнището.
Де седи силата на огнището?
– В огъня, който запалвате. Де е силата на горящата свещ? – Горе, дето е пламъкът ѝ. Горе запалват свещта, а не долу. Ако гори долу, това би било странно.
към беседата >>
Неестествени са бутанията, когато са груби.
Научете се да гледате понякога устата си. Аз бих ви препоръчал да си имате по едно огледало. Трябва ви по едно огледало да се гледате и да се ретуширате. Мога да ви покажа, как да се бутате.
Неестествени са бутанията, когато са груби.
Има едно бутане, което е ретуширане.
към беседата >>
Вас ви занимава само обикновения живот, речено-казано, въпросите за ядене, за пиене, за къщи, за прозорци, кой е дошъл министър в България, после че студ има, че замръзнали няколко души някъде.
Има една философия. Изискват се часове на дълбока мисъл.
Вас ви занимава само обикновения живот, речено-казано, въпросите за ядене, за пиене, за къщи, за прозорци, кой е дошъл министър в България, после че студ има, че замръзнали няколко души някъде.
Да замръзне някой човек някъде, няма нищо от това. Той се е сгъстил, станал е по-солиден. Седи на едно место. Природата, когато замразява, тя е турила друго предназначение. Под студ ние разбираме едно, а природата разбира друго.
към беседата >>
– В огъня, който запалвате.
Де туряте парите на богатия? – В касата. Добре. Де туряте огъня? – На огнището. Де седи силата на огнището?
– В огъня, който запалвате.
Де е силата на горящата свещ? – Горе, дето е пламъкът ѝ. Горе запалват свещта, а не долу. Ако гори долу, това би било странно.
към беседата >>
Има едно бутане, което е ретуширане.
Научете се да гледате понякога устата си. Аз бих ви препоръчал да си имате по едно огледало. Трябва ви по едно огледало да се гледате и да се ретуширате. Мога да ви покажа, как да се бутате. Неестествени са бутанията, когато са груби.
Има едно бутане, което е ретуширане.
към беседата >>
Да замръзне някой човек някъде, няма нищо от това.
Има една философия. Изискват се часове на дълбока мисъл. Вас ви занимава само обикновения живот, речено-казано, въпросите за ядене, за пиене, за къщи, за прозорци, кой е дошъл министър в България, после че студ има, че замръзнали няколко души някъде.
Да замръзне някой човек някъде, няма нищо от това.
Той се е сгъстил, станал е по-солиден. Седи на едно место. Природата, когато замразява, тя е турила друго предназначение. Под студ ние разбираме едно, а природата разбира друго. Между това, което разбираме ние и това, което разбира природата има грамадна разлика.
към беседата >>
Де е силата на горящата свещ?
– В касата. Добре. Де туряте огъня? – На огнището. Де седи силата на огнището? – В огъня, който запалвате.
Де е силата на горящата свещ?
– Горе, дето е пламъкът ѝ. Горе запалват свещта, а не долу. Ако гори долу, това би било странно.
към беседата >>
Всяко едно движение оставя клишета в невидимия свят.
Всяко едно движение оставя клишета в невидимия свят.
А пък всяко едно клише си има вече свой отпечатък. А пък всеки отпечатък има свое последствие. А всяко последствие има вече един резултат, а всеки резултат носи една радост или една скръб.
към беседата >>
Той се е сгъстил, станал е по-солиден.
Има една философия. Изискват се часове на дълбока мисъл. Вас ви занимава само обикновения живот, речено-казано, въпросите за ядене, за пиене, за къщи, за прозорци, кой е дошъл министър в България, после че студ има, че замръзнали няколко души някъде. Да замръзне някой човек някъде, няма нищо от това.
Той се е сгъстил, станал е по-солиден.
Седи на едно место. Природата, когато замразява, тя е турила друго предназначение. Под студ ние разбираме едно, а природата разбира друго. Между това, което разбираме ние и това, което разбира природата има грамадна разлика.
към беседата >>
– Горе, дето е пламъкът ѝ.
Де туряте огъня? – На огнището. Де седи силата на огнището? – В огъня, който запалвате. Де е силата на горящата свещ?
– Горе, дето е пламъкът ѝ.
Горе запалват свещта, а не долу. Ако гори долу, това би било странно.
към беседата >>
А пък всяко едно клише си има вече свой отпечатък.
Всяко едно движение оставя клишета в невидимия свят.
А пък всяко едно клише си има вече свой отпечатък.
А пък всеки отпечатък има свое последствие. А всяко последствие има вече един резултат, а всеки резултат носи една радост или една скръб.
към беседата >>
Седи на едно место.
Има една философия. Изискват се часове на дълбока мисъл. Вас ви занимава само обикновения живот, речено-казано, въпросите за ядене, за пиене, за къщи, за прозорци, кой е дошъл министър в България, после че студ има, че замръзнали няколко души някъде. Да замръзне някой човек някъде, няма нищо от това. Той се е сгъстил, станал е по-солиден.
Седи на едно место.
Природата, когато замразява, тя е турила друго предназначение. Под студ ние разбираме едно, а природата разбира друго. Между това, което разбираме ние и това, което разбира природата има грамадна разлика.
към беседата >>
Горе запалват свещта, а не долу.
– На огнището. Де седи силата на огнището? – В огъня, който запалвате. Де е силата на горящата свещ? – Горе, дето е пламъкът ѝ.
Горе запалват свещта, а не долу.
Ако гори долу, това би било странно.
към беседата >>
А пък всеки отпечатък има свое последствие.
Всяко едно движение оставя клишета в невидимия свят. А пък всяко едно клише си има вече свой отпечатък.
А пък всеки отпечатък има свое последствие.
А всяко последствие има вече един резултат, а всеки резултат носи една радост или една скръб.
към беседата >>
Природата, когато замразява, тя е турила друго предназначение.
Изискват се часове на дълбока мисъл. Вас ви занимава само обикновения живот, речено-казано, въпросите за ядене, за пиене, за къщи, за прозорци, кой е дошъл министър в България, после че студ има, че замръзнали няколко души някъде. Да замръзне някой човек някъде, няма нищо от това. Той се е сгъстил, станал е по-солиден. Седи на едно место.
Природата, когато замразява, тя е турила друго предназначение.
Под студ ние разбираме едно, а природата разбира друго. Между това, което разбираме ние и това, което разбира природата има грамадна разлика.
към беседата >>
Ако гори долу, това би било странно.
Де седи силата на огнището? – В огъня, който запалвате. Де е силата на горящата свещ? – Горе, дето е пламъкът ѝ. Горе запалват свещта, а не долу.
Ако гори долу, това би било странно.
към беседата >>
А всяко последствие има вече един резултат, а всеки резултат носи една радост или една скръб.
Всяко едно движение оставя клишета в невидимия свят. А пък всяко едно клише си има вече свой отпечатък. А пък всеки отпечатък има свое последствие.
А всяко последствие има вече един резултат, а всеки резултат носи една радост или една скръб.
към беседата >>
Под студ ние разбираме едно, а природата разбира друго.
Вас ви занимава само обикновения живот, речено-казано, въпросите за ядене, за пиене, за къщи, за прозорци, кой е дошъл министър в България, после че студ има, че замръзнали няколко души някъде. Да замръзне някой човек някъде, няма нищо от това. Той се е сгъстил, станал е по-солиден. Седи на едно место. Природата, когато замразява, тя е турила друго предназначение.
Под студ ние разбираме едно, а природата разбира друго.
Между това, което разбираме ние и това, което разбира природата има грамадна разлика.
към беседата >>
Вие казвате: „Добър човек!
Вие казвате: „Добър човек!
“ Аз не искам да ви турям в смущение. Де е сега доброто на човека? Тук в двете устни на човека седи доброто. Ще кажеш: „Господ е поставил доброто в устните? “ Цяла философия е да знаеш, как да нарисуваш едни уста.
към беседата >>
Да кажем, че седи там един човек и прави така: (Учителят махна силно с ръка.) Но знаеш ли, че само с едно махане на ръката, беля можеш да донесеш?
Да кажем, че седи там един човек и прави така: (Учителят махна силно с ръка.) Но знаеш ли, че само с едно махане на ръката, беля можеш да донесеш?
Не му махай така с ръка. Спри се тогаз, обърни се към този приятел, погледни го любезно, поосмихни му се и му кажи: „Ще уредим тази работа, ако не сега, друг път.“ Изпрати го с едно хубаво движение, вместо с гневно махане на ръката. На това са мнозина майстори. Най-лесната работа е това, така да махаш с ръка. Но лоши последствия има от това.
към беседата >>
Между това, което разбираме ние и това, което разбира природата има грамадна разлика.
Да замръзне някой човек някъде, няма нищо от това. Той се е сгъстил, станал е по-солиден. Седи на едно место. Природата, когато замразява, тя е турила друго предназначение. Под студ ние разбираме едно, а природата разбира друго.
Между това, което разбираме ние и това, което разбира природата има грамадна разлика.
към беседата >>
“ Аз не искам да ви турям в смущение.
Вие казвате: „Добър човек!
“ Аз не искам да ви турям в смущение.
Де е сега доброто на човека? Тук в двете устни на човека седи доброто. Ще кажеш: „Господ е поставил доброто в устните? “ Цяла философия е да знаеш, как да нарисуваш едни уста. Доброто е в устата.
към беседата >>
Не му махай така с ръка.
Да кажем, че седи там един човек и прави така: (Учителят махна силно с ръка.) Но знаеш ли, че само с едно махане на ръката, беля можеш да донесеш?
Не му махай така с ръка.
Спри се тогаз, обърни се към този приятел, погледни го любезно, поосмихни му се и му кажи: „Ще уредим тази работа, ако не сега, друг път.“ Изпрати го с едно хубаво движение, вместо с гневно махане на ръката. На това са мнозина майстори. Най-лесната работа е това, така да махаш с ръка. Но лоши последствия има от това.
към беседата >>
И Писанието казва: „Между мисълта на Бога и нашата мисъл има такова голямо различие, колкото между небето и земята.“ Такова е различието между Божието и нашето разбиране.
И Писанието казва: „Между мисълта на Бога и нашата мисъл има такова голямо различие, колкото между небето и земята.“ Такова е различието между Божието и нашето разбиране.
Някой казва: „Аз разбирам живота.“ Какво разбира той от живота? Ако е разбрал живота, това е велико нещо. Няма по-хубаво нещо от това, да разбереш живота. Но животът е едно благо. Как ще го задържиш?
към беседата >>
Де е сега доброто на човека?
Вие казвате: „Добър човек! “ Аз не искам да ви турям в смущение.
Де е сега доброто на човека?
Тук в двете устни на човека седи доброто. Ще кажеш: „Господ е поставил доброто в устните? “ Цяла философия е да знаеш, как да нарисуваш едни уста. Доброто е в устата. Умното е в носа, разумното е горе в челото, а пък доброто е тук в устата.
към беседата >>
Спри се тогаз, обърни се към този приятел, погледни го любезно, поосмихни му се и му кажи: „Ще уредим тази работа, ако не сега, друг път.“ Изпрати го с едно хубаво движение, вместо с гневно махане на ръката.
Да кажем, че седи там един човек и прави така: (Учителят махна силно с ръка.) Но знаеш ли, че само с едно махане на ръката, беля можеш да донесеш? Не му махай така с ръка.
Спри се тогаз, обърни се към този приятел, погледни го любезно, поосмихни му се и му кажи: „Ще уредим тази работа, ако не сега, друг път.“ Изпрати го с едно хубаво движение, вместо с гневно махане на ръката.
На това са мнозина майстори. Най-лесната работа е това, така да махаш с ръка. Но лоши последствия има от това.
към беседата >>
Някой казва: „Аз разбирам живота.“ Какво разбира той от живота?
И Писанието казва: „Между мисълта на Бога и нашата мисъл има такова голямо различие, колкото между небето и земята.“ Такова е различието между Божието и нашето разбиране.
Някой казва: „Аз разбирам живота.“ Какво разбира той от живота?
Ако е разбрал живота, това е велико нещо. Няма по-хубаво нещо от това, да разбереш живота. Но животът е едно благо. Как ще го задържиш? Този живот, за да го задържиш, трябва да имаш сила, а пък, за да си силен, трябва да си способен, трябва да имаш знание, трябва да имаш Мъдрост.
към беседата >>
Тук в двете устни на човека седи доброто.
Вие казвате: „Добър човек! “ Аз не искам да ви турям в смущение. Де е сега доброто на човека?
Тук в двете устни на човека седи доброто.
Ще кажеш: „Господ е поставил доброто в устните? “ Цяла философия е да знаеш, как да нарисуваш едни уста. Доброто е в устата. Умното е в носа, разумното е горе в челото, а пък доброто е тук в устата. Доброто е сила.
към беседата >>
На това са мнозина майстори.
Да кажем, че седи там един човек и прави така: (Учителят махна силно с ръка.) Но знаеш ли, че само с едно махане на ръката, беля можеш да донесеш? Не му махай така с ръка. Спри се тогаз, обърни се към този приятел, погледни го любезно, поосмихни му се и му кажи: „Ще уредим тази работа, ако не сега, друг път.“ Изпрати го с едно хубаво движение, вместо с гневно махане на ръката.
На това са мнозина майстори.
Най-лесната работа е това, така да махаш с ръка. Но лоши последствия има от това.
към беседата >>
Ако е разбрал живота, това е велико нещо.
И Писанието казва: „Между мисълта на Бога и нашата мисъл има такова голямо различие, колкото между небето и земята.“ Такова е различието между Божието и нашето разбиране. Някой казва: „Аз разбирам живота.“ Какво разбира той от живота?
Ако е разбрал живота, това е велико нещо.
Няма по-хубаво нещо от това, да разбереш живота. Но животът е едно благо. Как ще го задържиш? Този живот, за да го задържиш, трябва да имаш сила, а пък, за да си силен, трябва да си способен, трябва да имаш знание, трябва да имаш Мъдрост. После, този живот трябва да го подкрепяш с нещо.
към беседата >>
Ще кажеш: „Господ е поставил доброто в устните?
Вие казвате: „Добър човек! “ Аз не искам да ви турям в смущение. Де е сега доброто на човека? Тук в двете устни на човека седи доброто.
Ще кажеш: „Господ е поставил доброто в устните?
“ Цяла философия е да знаеш, как да нарисуваш едни уста. Доброто е в устата. Умното е в носа, разумното е горе в челото, а пък доброто е тук в устата. Доброто е сила. И силата е поставена в устата сега.
към беседата >>
Най-лесната работа е това, така да махаш с ръка.
Да кажем, че седи там един човек и прави така: (Учителят махна силно с ръка.) Но знаеш ли, че само с едно махане на ръката, беля можеш да донесеш? Не му махай така с ръка. Спри се тогаз, обърни се към този приятел, погледни го любезно, поосмихни му се и му кажи: „Ще уредим тази работа, ако не сега, друг път.“ Изпрати го с едно хубаво движение, вместо с гневно махане на ръката. На това са мнозина майстори.
Най-лесната работа е това, така да махаш с ръка.
Но лоши последствия има от това.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от това, да разбереш живота.
И Писанието казва: „Между мисълта на Бога и нашата мисъл има такова голямо различие, колкото между небето и земята.“ Такова е различието между Божието и нашето разбиране. Някой казва: „Аз разбирам живота.“ Какво разбира той от живота? Ако е разбрал живота, това е велико нещо.
Няма по-хубаво нещо от това, да разбереш живота.
Но животът е едно благо. Как ще го задържиш? Този живот, за да го задържиш, трябва да имаш сила, а пък, за да си силен, трябва да си способен, трябва да имаш знание, трябва да имаш Мъдрост. После, този живот трябва да го подкрепяш с нещо. Как ще подкрепяш живота?
към беседата >>
“ Цяла философия е да знаеш, как да нарисуваш едни уста.
Вие казвате: „Добър човек! “ Аз не искам да ви турям в смущение. Де е сега доброто на човека? Тук в двете устни на човека седи доброто. Ще кажеш: „Господ е поставил доброто в устните?
“ Цяла философия е да знаеш, как да нарисуваш едни уста.
Доброто е в устата. Умното е в носа, разумното е горе в челото, а пък доброто е тук в устата. Доброто е сила. И силата е поставена в устата сега. Ако вашите устни почват да стават много тънки, това показва, че вашето кръвообращение е слабо и в пищеварителната ви система има известна анормалност.
към беседата >>
Но лоши последствия има от това.
Да кажем, че седи там един човек и прави така: (Учителят махна силно с ръка.) Но знаеш ли, че само с едно махане на ръката, беля можеш да донесеш? Не му махай така с ръка. Спри се тогаз, обърни се към този приятел, погледни го любезно, поосмихни му се и му кажи: „Ще уредим тази работа, ако не сега, друг път.“ Изпрати го с едно хубаво движение, вместо с гневно махане на ръката. На това са мнозина майстори. Най-лесната работа е това, така да махаш с ръка.
Но лоши последствия има от това.
към беседата >>
Но животът е едно благо.
И Писанието казва: „Между мисълта на Бога и нашата мисъл има такова голямо различие, колкото между небето и земята.“ Такова е различието между Божието и нашето разбиране. Някой казва: „Аз разбирам живота.“ Какво разбира той от живота? Ако е разбрал живота, това е велико нещо. Няма по-хубаво нещо от това, да разбереш живота.
Но животът е едно благо.
Как ще го задържиш? Този живот, за да го задържиш, трябва да имаш сила, а пък, за да си силен, трябва да си способен, трябва да имаш знание, трябва да имаш Мъдрост. После, този живот трябва да го подкрепяш с нещо. Как ще подкрепяш живота? Животът се подкрепя само със Закона на Любовта.
към беседата >>
Доброто е в устата.
“ Аз не искам да ви турям в смущение. Де е сега доброто на човека? Тук в двете устни на човека седи доброто. Ще кажеш: „Господ е поставил доброто в устните? “ Цяла философия е да знаеш, как да нарисуваш едни уста.
Доброто е в устата.
Умното е в носа, разумното е горе в челото, а пък доброто е тук в устата. Доброто е сила. И силата е поставена в устата сега. Ако вашите устни почват да стават много тънки, това показва, че вашето кръвообращение е слабо и в пищеварителната ви система има известна анормалност. Ако краската на вашите уста почне да потъмнява, става черна, това показва, че има венозна кръв.
към беседата >>
Няма по-велико нещо от това да дружиш с Любовта.
Няма по-велико нещо от това да дружиш с Любовта.
към беседата >>
Как ще го задържиш?
И Писанието казва: „Между мисълта на Бога и нашата мисъл има такова голямо различие, колкото между небето и земята.“ Такова е различието между Божието и нашето разбиране. Някой казва: „Аз разбирам живота.“ Какво разбира той от живота? Ако е разбрал живота, това е велико нещо. Няма по-хубаво нещо от това, да разбереш живота. Но животът е едно благо.
Как ще го задържиш?
Този живот, за да го задържиш, трябва да имаш сила, а пък, за да си силен, трябва да си способен, трябва да имаш знание, трябва да имаш Мъдрост. После, този живот трябва да го подкрепяш с нещо. Как ще подкрепяш живота? Животът се подкрепя само със Закона на Любовта. Ако ти не разбираш този, Великия закон на Любовта, ти няма да знаеш, как да подкрепиш живота си и ще го изгубиш.
към беседата >>
Умното е в носа, разумното е горе в челото, а пък доброто е тук в устата.
Де е сега доброто на човека? Тук в двете устни на човека седи доброто. Ще кажеш: „Господ е поставил доброто в устните? “ Цяла философия е да знаеш, как да нарисуваш едни уста. Доброто е в устата.
Умното е в носа, разумното е горе в челото, а пък доброто е тук в устата.
Доброто е сила. И силата е поставена в устата сега. Ако вашите устни почват да стават много тънки, това показва, че вашето кръвообращение е слабо и в пищеварителната ви система има известна анормалност. Ако краската на вашите уста почне да потъмнява, става черна, това показва, че има венозна кръв. А пък същевременно устата показват, колко е добър човек, показват степента на добротата.
към беседата >>
Няма по-велико нещо от това да слушаш Мъдростта.
Няма по-велико нещо от това да слушаш Мъдростта.
към беседата >>
Този живот, за да го задържиш, трябва да имаш сила, а пък, за да си силен, трябва да си способен, трябва да имаш знание, трябва да имаш Мъдрост.
Някой казва: „Аз разбирам живота.“ Какво разбира той от живота? Ако е разбрал живота, това е велико нещо. Няма по-хубаво нещо от това, да разбереш живота. Но животът е едно благо. Как ще го задържиш?
Този живот, за да го задържиш, трябва да имаш сила, а пък, за да си силен, трябва да си способен, трябва да имаш знание, трябва да имаш Мъдрост.
После, този живот трябва да го подкрепяш с нещо. Как ще подкрепяш живота? Животът се подкрепя само със Закона на Любовта. Ако ти не разбираш този, Великия закон на Любовта, ти няма да знаеш, как да подкрепиш живота си и ще го изгубиш.
към беседата >>
Доброто е сила.
Тук в двете устни на човека седи доброто. Ще кажеш: „Господ е поставил доброто в устните? “ Цяла философия е да знаеш, как да нарисуваш едни уста. Доброто е в устата. Умното е в носа, разумното е горе в челото, а пък доброто е тук в устата.
Доброто е сила.
И силата е поставена в устата сега. Ако вашите устни почват да стават много тънки, това показва, че вашето кръвообращение е слабо и в пищеварителната ви система има известна анормалност. Ако краската на вашите уста почне да потъмнява, става черна, това показва, че има венозна кръв. А пък същевременно устата показват, колко е добър човек, показват степента на добротата. Като погледнеш устата – кривата линия, ще познаете, какво добро мисли този човек.
към беседата >>
Няма по-велико нещо от това да следваш Истината.
Няма по-велико нещо от това да следваш Истината.
към беседата >>
После, този живот трябва да го подкрепяш с нещо.
Ако е разбрал живота, това е велико нещо. Няма по-хубаво нещо от това, да разбереш живота. Но животът е едно благо. Как ще го задържиш? Този живот, за да го задържиш, трябва да имаш сила, а пък, за да си силен, трябва да си способен, трябва да имаш знание, трябва да имаш Мъдрост.
После, този живот трябва да го подкрепяш с нещо.
Как ще подкрепяш живота? Животът се подкрепя само със Закона на Любовта. Ако ти не разбираш този, Великия закон на Любовта, ти няма да знаеш, как да подкрепиш живота си и ще го изгубиш.
към беседата >>
И силата е поставена в устата сега.
Ще кажеш: „Господ е поставил доброто в устните? “ Цяла философия е да знаеш, как да нарисуваш едни уста. Доброто е в устата. Умното е в носа, разумното е горе в челото, а пък доброто е тук в устата. Доброто е сила.
И силата е поставена в устата сега.
Ако вашите устни почват да стават много тънки, това показва, че вашето кръвообращение е слабо и в пищеварителната ви система има известна анормалност. Ако краската на вашите уста почне да потъмнява, става черна, това показва, че има венозна кръв. А пък същевременно устата показват, колко е добър човек, показват степента на добротата. Като погледнеш устата – кривата линия, ще познаете, какво добро мисли този човек. Някой път, човек иска да направи добро.
към беседата >>
Да дружиш, да служиш и да следваш.
Да дружиш, да служиш и да следваш.
Да дружиш постоянно с Любовта, няма по-велико нещо от това. Да слушаш постоянно Мъдростта, няма по-велико нещо от това. Да следваш постоянно Истината, няма по-велико нещо от това.
към беседата >>
Как ще подкрепяш живота?
Няма по-хубаво нещо от това, да разбереш живота. Но животът е едно благо. Как ще го задържиш? Този живот, за да го задържиш, трябва да имаш сила, а пък, за да си силен, трябва да си способен, трябва да имаш знание, трябва да имаш Мъдрост. После, този живот трябва да го подкрепяш с нещо.
Как ще подкрепяш живота?
Животът се подкрепя само със Закона на Любовта. Ако ти не разбираш този, Великия закон на Любовта, ти няма да знаеш, как да подкрепиш живота си и ще го изгубиш.
към беседата >>
Ако вашите устни почват да стават много тънки, това показва, че вашето кръвообращение е слабо и в пищеварителната ви система има известна анормалност.
“ Цяла философия е да знаеш, как да нарисуваш едни уста. Доброто е в устата. Умното е в носа, разумното е горе в челото, а пък доброто е тук в устата. Доброто е сила. И силата е поставена в устата сега.
Ако вашите устни почват да стават много тънки, това показва, че вашето кръвообращение е слабо и в пищеварителната ви система има известна анормалност.
Ако краската на вашите уста почне да потъмнява, става черна, това показва, че има венозна кръв. А пък същевременно устата показват, колко е добър човек, показват степента на добротата. Като погледнеш устата – кривата линия, ще познаете, какво добро мисли този човек. Някой път, човек иска да направи добро. Очертано е това в човека.
към беседата >>
Да дружиш постоянно с Любовта, няма по-велико нещо от това.
Да дружиш, да служиш и да следваш.
Да дружиш постоянно с Любовта, няма по-велико нещо от това.
Да слушаш постоянно Мъдростта, няма по-велико нещо от това. Да следваш постоянно Истината, няма по-велико нещо от това.
към беседата >>
Животът се подкрепя само със Закона на Любовта.
Но животът е едно благо. Как ще го задържиш? Този живот, за да го задържиш, трябва да имаш сила, а пък, за да си силен, трябва да си способен, трябва да имаш знание, трябва да имаш Мъдрост. После, този живот трябва да го подкрепяш с нещо. Как ще подкрепяш живота?
Животът се подкрепя само със Закона на Любовта.
Ако ти не разбираш този, Великия закон на Любовта, ти няма да знаеш, как да подкрепиш живота си и ще го изгубиш.
към беседата >>
Ако краската на вашите уста почне да потъмнява, става черна, това показва, че има венозна кръв.
Доброто е в устата. Умното е в носа, разумното е горе в челото, а пък доброто е тук в устата. Доброто е сила. И силата е поставена в устата сега. Ако вашите устни почват да стават много тънки, това показва, че вашето кръвообращение е слабо и в пищеварителната ви система има известна анормалност.
Ако краската на вашите уста почне да потъмнява, става черна, това показва, че има венозна кръв.
А пък същевременно устата показват, колко е добър човек, показват степента на добротата. Като погледнеш устата – кривата линия, ще познаете, какво добро мисли този човек. Някой път, човек иска да направи добро. Очертано е това в човека. И ако вие нямате едни добри уста, доброто не може да се прояви.
към беседата >>
Да слушаш постоянно Мъдростта, няма по-велико нещо от това.
Да дружиш, да служиш и да следваш. Да дружиш постоянно с Любовта, няма по-велико нещо от това.
Да слушаш постоянно Мъдростта, няма по-велико нещо от това.
Да следваш постоянно Истината, няма по-велико нещо от това.
към беседата >>
Ако ти не разбираш този, Великия закон на Любовта, ти няма да знаеш, как да подкрепиш живота си и ще го изгубиш.
Как ще го задържиш? Този живот, за да го задържиш, трябва да имаш сила, а пък, за да си силен, трябва да си способен, трябва да имаш знание, трябва да имаш Мъдрост. После, този живот трябва да го подкрепяш с нещо. Как ще подкрепяш живота? Животът се подкрепя само със Закона на Любовта.
Ако ти не разбираш този, Великия закон на Любовта, ти няма да знаеш, как да подкрепиш живота си и ще го изгубиш.
към беседата >>
А пък същевременно устата показват, колко е добър човек, показват степента на добротата.
Умното е в носа, разумното е горе в челото, а пък доброто е тук в устата. Доброто е сила. И силата е поставена в устата сега. Ако вашите устни почват да стават много тънки, това показва, че вашето кръвообращение е слабо и в пищеварителната ви система има известна анормалност. Ако краската на вашите уста почне да потъмнява, става черна, това показва, че има венозна кръв.
А пък същевременно устата показват, колко е добър човек, показват степента на добротата.
Като погледнеш устата – кривата линия, ще познаете, какво добро мисли този човек. Някой път, човек иска да направи добро. Очертано е това в човека. И ако вие нямате едни добри уста, доброто не може да се прояви. Ако вие нямате една нива изорана добре, нищо не можеш да посееш.
към беседата >>
Да следваш постоянно Истината, няма по-велико нещо от това.
Да дружиш, да служиш и да следваш. Да дружиш постоянно с Любовта, няма по-велико нещо от това. Да слушаш постоянно Мъдростта, няма по-велико нещо от това.
Да следваш постоянно Истината, няма по-велико нещо от това.
към беседата >>
„Защо трябва да любя“, казва някой.
„Защо трябва да любя“, казва някой.
– За да не изгубиш живота си. Че като отиде животът, тогаз отиде всичкото. Какво ти струва телото и знанието и свободата, като изгубиш живота? Защо трябва да любиш? – Да не изгубиш живота си.
към беседата >>
Като погледнеш устата – кривата линия, ще познаете, какво добро мисли този човек.
Доброто е сила. И силата е поставена в устата сега. Ако вашите устни почват да стават много тънки, това показва, че вашето кръвообращение е слабо и в пищеварителната ви система има известна анормалност. Ако краската на вашите уста почне да потъмнява, става черна, това показва, че има венозна кръв. А пък същевременно устата показват, колко е добър човек, показват степента на добротата.
Като погледнеш устата – кривата линия, ще познаете, какво добро мисли този човек.
Някой път, човек иска да направи добро. Очертано е това в човека. И ако вие нямате едни добри уста, доброто не може да се прояви. Ако вие нямате една нива изорана добре, нищо не можеш да посееш. Но, ако имате една нива добре изорана, има какво да посеете.
към беседата >>
– За да не изгубиш живота си.
„Защо трябва да любя“, казва някой.
– За да не изгубиш живота си.
Че като отиде животът, тогаз отиде всичкото. Какво ти струва телото и знанието и свободата, като изгубиш живота? Защо трябва да любиш? – Да не изгубиш живота си. Любовта трябва да дойде като средство, за да запазиш живота.
към беседата >>
Някой път, човек иска да направи добро.
И силата е поставена в устата сега. Ако вашите устни почват да стават много тънки, това показва, че вашето кръвообращение е слабо и в пищеварителната ви система има известна анормалност. Ако краската на вашите уста почне да потъмнява, става черна, това показва, че има венозна кръв. А пък същевременно устата показват, колко е добър човек, показват степента на добротата. Като погледнеш устата – кривата линия, ще познаете, какво добро мисли този човек.
Някой път, човек иска да направи добро.
Очертано е това в човека. И ако вие нямате едни добри уста, доброто не може да се прояви. Ако вие нямате една нива изорана добре, нищо не можеш да посееш. Но, ако имате една нива добре изорана, има какво да посеете. Ако имате камениста нива, какво ще посеете?
към беседата >>
Че като отиде животът, тогаз отиде всичкото.
„Защо трябва да любя“, казва някой. – За да не изгубиш живота си.
Че като отиде животът, тогаз отиде всичкото.
Какво ти струва телото и знанието и свободата, като изгубиш живота? Защо трябва да любиш? – Да не изгубиш живота си. Любовта трябва да дойде като средство, за да запазиш живота. „А, защо трябва да живея?
към беседата >>
Очертано е това в човека.
Ако вашите устни почват да стават много тънки, това показва, че вашето кръвообращение е слабо и в пищеварителната ви система има известна анормалност. Ако краската на вашите уста почне да потъмнява, става черна, това показва, че има венозна кръв. А пък същевременно устата показват, колко е добър човек, показват степента на добротата. Като погледнеш устата – кривата линия, ще познаете, какво добро мисли този човек. Някой път, човек иска да направи добро.
Очертано е това в човека.
И ако вие нямате едни добри уста, доброто не може да се прояви. Ако вие нямате една нива изорана добре, нищо не можеш да посееш. Но, ако имате една нива добре изорана, има какво да посеете. Ако имате камениста нива, какво ще посеете?
към беседата >>
Какво ти струва телото и знанието и свободата, като изгубиш живота?
„Защо трябва да любя“, казва някой. – За да не изгубиш живота си. Че като отиде животът, тогаз отиде всичкото.
Какво ти струва телото и знанието и свободата, като изгубиш живота?
Защо трябва да любиш? – Да не изгубиш живота си. Любовта трябва да дойде като средство, за да запазиш живота. „А, защо трябва да живея? “ – Защото, като не живееш, ти човек не може да бъдеш, не можеш да се проявиш, не можеш да имаш никакъв прогрес.
към беседата >>
И ако вие нямате едни добри уста, доброто не може да се прояви.
Ако краската на вашите уста почне да потъмнява, става черна, това показва, че има венозна кръв. А пък същевременно устата показват, колко е добър човек, показват степента на добротата. Като погледнеш устата – кривата линия, ще познаете, какво добро мисли този човек. Някой път, човек иска да направи добро. Очертано е това в човека.
И ако вие нямате едни добри уста, доброто не може да се прояви.
Ако вие нямате една нива изорана добре, нищо не можеш да посееш. Но, ако имате една нива добре изорана, има какво да посеете. Ако имате камениста нива, какво ще посеете?
към беседата >>
Защо трябва да любиш?
„Защо трябва да любя“, казва някой. – За да не изгубиш живота си. Че като отиде животът, тогаз отиде всичкото. Какво ти струва телото и знанието и свободата, като изгубиш живота?
Защо трябва да любиш?
– Да не изгубиш живота си. Любовта трябва да дойде като средство, за да запазиш живота. „А, защо трябва да живея? “ – Защото, като не живееш, ти човек не може да бъдеш, не можеш да се проявиш, не можеш да имаш никакъв прогрес.
към беседата >>
Ако вие нямате една нива изорана добре, нищо не можеш да посееш.
А пък същевременно устата показват, колко е добър човек, показват степента на добротата. Като погледнеш устата – кривата линия, ще познаете, какво добро мисли този човек. Някой път, човек иска да направи добро. Очертано е това в човека. И ако вие нямате едни добри уста, доброто не може да се прояви.
Ако вие нямате една нива изорана добре, нищо не можеш да посееш.
Но, ако имате една нива добре изорана, има какво да посеете. Ако имате камениста нива, какво ще посеете?
към беседата >>
– Да не изгубиш живота си.
„Защо трябва да любя“, казва някой. – За да не изгубиш живота си. Че като отиде животът, тогаз отиде всичкото. Какво ти струва телото и знанието и свободата, като изгубиш живота? Защо трябва да любиш?
– Да не изгубиш живота си.
Любовта трябва да дойде като средство, за да запазиш живота. „А, защо трябва да живея? “ – Защото, като не живееш, ти човек не може да бъдеш, не можеш да се проявиш, не можеш да имаш никакъв прогрес.
към беседата >>
Но, ако имате една нива добре изорана, има какво да посеете.
Като погледнеш устата – кривата линия, ще познаете, какво добро мисли този човек. Някой път, човек иска да направи добро. Очертано е това в човека. И ако вие нямате едни добри уста, доброто не може да се прояви. Ако вие нямате една нива изорана добре, нищо не можеш да посееш.
Но, ако имате една нива добре изорана, има какво да посеете.
Ако имате камениста нива, какво ще посеете?
към беседата >>
Любовта трябва да дойде като средство, за да запазиш живота.
– За да не изгубиш живота си. Че като отиде животът, тогаз отиде всичкото. Какво ти струва телото и знанието и свободата, като изгубиш живота? Защо трябва да любиш? – Да не изгубиш живота си.
Любовта трябва да дойде като средство, за да запазиш живота.
„А, защо трябва да живея? “ – Защото, като не живееш, ти човек не може да бъдеш, не можеш да се проявиш, не можеш да имаш никакъв прогрес.
към беседата >>
Ако имате камениста нива, какво ще посеете?
Някой път, човек иска да направи добро. Очертано е това в човека. И ако вие нямате едни добри уста, доброто не може да се прояви. Ако вие нямате една нива изорана добре, нищо не можеш да посееш. Но, ако имате една нива добре изорана, има какво да посеете.
Ако имате камениста нива, какво ще посеете?
към беседата >>
„А, защо трябва да живея?
Че като отиде животът, тогаз отиде всичкото. Какво ти струва телото и знанието и свободата, като изгубиш живота? Защо трябва да любиш? – Да не изгубиш живота си. Любовта трябва да дойде като средство, за да запазиш живота.
„А, защо трябва да живея?
“ – Защото, като не живееш, ти човек не може да бъдеш, не можеш да се проявиш, не можеш да имаш никакъв прогрес.
към беседата >>
Можете да имате хубави уста, унаследени от вашите деди и прадеди, но и вие сте работили върху тях.
Можете да имате хубави уста, унаследени от вашите деди и прадеди, но и вие сте работили върху тях.
Целия живот трябва да работите върху устата. Тази уста е отглас на една разумност извън физическия свят.
към беседата >>
“ – Защото, като не живееш, ти човек не може да бъдеш, не можеш да се проявиш, не можеш да имаш никакъв прогрес.
Какво ти струва телото и знанието и свободата, като изгубиш живота? Защо трябва да любиш? – Да не изгубиш живота си. Любовта трябва да дойде като средство, за да запазиш живота. „А, защо трябва да живея?
“ – Защото, като не живееш, ти човек не може да бъдеш, не можеш да се проявиш, не можеш да имаш никакъв прогрес.
към беседата >>
Целия живот трябва да работите върху устата.
Можете да имате хубави уста, унаследени от вашите деди и прадеди, но и вие сте работили върху тях.
Целия живот трябва да работите върху устата.
Тази уста е отглас на една разумност извън физическия свят.
към беседата >>
Той казва сега: „Как трябва да любя?
Той казва сега: „Как трябва да любя?
“ Ти не можеш да любиш правилно, ако не следваш истината. Истината е път на любовта, по който трябва да ходиш. Ти трябва да дружиш с Любовта. Аз за сега не ви препоръчвам да любите, а само да дружите с любовта. И като направите един малък опит да любите някого вие казвате: „Несполучлив е този опит.“ То е смешно тогаз.
към беседата >>
Тази уста е отглас на една разумност извън физическия свят.
Можете да имате хубави уста, унаследени от вашите деди и прадеди, но и вие сте работили върху тях. Целия живот трябва да работите върху устата.
Тази уста е отглас на една разумност извън физическия свят.
към беседата >>
2.
Мене слушайте
,
НБ
, София, 11.2.1934г.,
Много хора живеят един стар живот.
Духовния живот сега почваме да го проучаваме. Когато говорим, смътно е положението на духовния живот. Посветените знаят какво нещо е духовният живот. Животът не е нито материален, нито духовен, но животът си е живот. Съвременните хора мислят, че живеят в една нова култура.
Много хора живеят един стар живот.
Туй не е новото, [а] старият живот в нови дрехи, туй, което наричаме вълк в овча кожа, в кожата на една овца. Ние подразбираме: онова, което е отвътре, и отвън има едно изражение.
към беседата >>
Та, казвам: При тази инертна материя трябва да проявим светлината и може да дадем модел.
Та, казвам: При тази инертна материя трябва да проявим светлината и може да дадем модел.
Тъй, както сега са построени къщите, това е място на дисхармония. Сега трябва да бъдат построени жилища по друг начин, другояче трябва да бъдат построени прозорците, другояче трябва да приемаме светлината, а не както сега. Природата ни е дала известни упътвания. Някой път очите ни при голямата светлина се свиват, някой път при малката светлина те се приспособяват. Но все-таки ние трябва да имаме известни акумулатори, да съберем светлината, да знаем как да обработваме светлината.
към беседата >>
Сега какъвто нос имате, един ден може да го промените.
Сега, ако туй око не е доволно от формата си, ако иска да стане голямо, нали ще наруши красотата в живота? В какво седи красотата на окото? Тъй, както е сега, окото е приятно. Някой път ние не сме доволни от нашия нос. Носът, който имате, е точно за вас.
Сега какъвто нос имате, един ден може да го промените.
Но сега вие не знаете каква роля играе. Сега аз не искам да ви направя суеверни, но когато дойде една мъчнотия, аз си бутна носа само и мъчнотията се разтопи. Но не искам да ви кажа как се бутам, не искам да стане една традиция. Човек когато има една мъчнотия, той бута главата си. Ако ти имаш една мъчнотия и знаеш как да бутнеш главата си, веднага твоята мъчнотия ще се премахне.
към беседата >>
Туй не е новото, [а] старият живот в нови дрехи, туй, което наричаме вълк в овча кожа, в кожата на една овца.
Когато говорим, смътно е положението на духовния живот. Посветените знаят какво нещо е духовният живот. Животът не е нито материален, нито духовен, но животът си е живот. Съвременните хора мислят, че живеят в една нова култура. Много хора живеят един стар живот.
Туй не е новото, [а] старият живот в нови дрехи, туй, което наричаме вълк в овча кожа, в кожата на една овца.
Ние подразбираме: онова, което е отвътре, и отвън има едно изражение.
към беседата >>
Тъй, както сега са построени къщите, това е място на дисхармония.
Та, казвам: При тази инертна материя трябва да проявим светлината и може да дадем модел.
Тъй, както сега са построени къщите, това е място на дисхармония.
Сега трябва да бъдат построени жилища по друг начин, другояче трябва да бъдат построени прозорците, другояче трябва да приемаме светлината, а не както сега. Природата ни е дала известни упътвания. Някой път очите ни при голямата светлина се свиват, някой път при малката светлина те се приспособяват. Но все-таки ние трябва да имаме известни акумулатори, да съберем светлината, да знаем как да обработваме светлината. После, не само светлината, но и мислите се събират.
към беседата >>
Но сега вие не знаете каква роля играе.
В какво седи красотата на окото? Тъй, както е сега, окото е приятно. Някой път ние не сме доволни от нашия нос. Носът, който имате, е точно за вас. Сега какъвто нос имате, един ден може да го промените.
Но сега вие не знаете каква роля играе.
Сега аз не искам да ви направя суеверни, но когато дойде една мъчнотия, аз си бутна носа само и мъчнотията се разтопи. Но не искам да ви кажа как се бутам, не искам да стане една традиция. Човек когато има една мъчнотия, той бута главата си. Ако ти имаш една мъчнотия и знаеш как да бутнеш главата си, веднага твоята мъчнотия ще се премахне. Ако ти имаш известна болка и бутнеш тялото си някъде, ако знаеш къде да бутнеш тялото си, ще се махне болката ти.
към беседата >>
Ние подразбираме: онова, което е отвътре, и отвън има едно изражение.
Посветените знаят какво нещо е духовният живот. Животът не е нито материален, нито духовен, но животът си е живот. Съвременните хора мислят, че живеят в една нова култура. Много хора живеят един стар живот. Туй не е новото, [а] старият живот в нови дрехи, туй, което наричаме вълк в овча кожа, в кожата на една овца.
Ние подразбираме: онова, което е отвътре, и отвън има едно изражение.
към беседата >>
Сега трябва да бъдат построени жилища по друг начин, другояче трябва да бъдат построени прозорците, другояче трябва да приемаме светлината, а не както сега.
Та, казвам: При тази инертна материя трябва да проявим светлината и може да дадем модел. Тъй, както сега са построени къщите, това е място на дисхармония.
Сега трябва да бъдат построени жилища по друг начин, другояче трябва да бъдат построени прозорците, другояче трябва да приемаме светлината, а не както сега.
Природата ни е дала известни упътвания. Някой път очите ни при голямата светлина се свиват, някой път при малката светлина те се приспособяват. Но все-таки ние трябва да имаме известни акумулатори, да съберем светлината, да знаем как да обработваме светлината. После, не само светлината, но и мислите се събират. Мисълта може да се събере тъй, както светлината.
към беседата >>
Сега аз не искам да ви направя суеверни, но когато дойде една мъчнотия, аз си бутна носа само и мъчнотията се разтопи.
Тъй, както е сега, окото е приятно. Някой път ние не сме доволни от нашия нос. Носът, който имате, е точно за вас. Сега какъвто нос имате, един ден може да го промените. Но сега вие не знаете каква роля играе.
Сега аз не искам да ви направя суеверни, но когато дойде една мъчнотия, аз си бутна носа само и мъчнотията се разтопи.
Но не искам да ви кажа как се бутам, не искам да стане една традиция. Човек когато има една мъчнотия, той бута главата си. Ако ти имаш една мъчнотия и знаеш как да бутнеш главата си, веднага твоята мъчнотия ще се премахне. Ако ти имаш известна болка и бутнеш тялото си някъде, ако знаеш къде да бутнеш тялото си, ще се махне болката ти.
към беседата >>
Та, следователно, животът може да се разглежда от три гледища: от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите.
Та, следователно, животът може да се разглежда от три гледища: от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите.
Който така не разглежда, ще има една отделна проява, няма да има едно пълно разбиране. Сега някой път някои говорят за философия. Философия, която не включва тези три елемента: на младия, на възрастния и на стария, не е никаква философия. Младият представя началото на живота, оттам, отгдето е излязъл. Той представлява началото на Истината.
към беседата >>
Природата ни е дала известни упътвания.
Та, казвам: При тази инертна материя трябва да проявим светлината и може да дадем модел. Тъй, както сега са построени къщите, това е място на дисхармония. Сега трябва да бъдат построени жилища по друг начин, другояче трябва да бъдат построени прозорците, другояче трябва да приемаме светлината, а не както сега.
Природата ни е дала известни упътвания.
Някой път очите ни при голямата светлина се свиват, някой път при малката светлина те се приспособяват. Но все-таки ние трябва да имаме известни акумулатори, да съберем светлината, да знаем как да обработваме светлината. После, не само светлината, но и мислите се събират. Мисълта може да се събере тъй, както светлината. И чувствата се събират.
към беседата >>
Но не искам да ви кажа как се бутам, не искам да стане една традиция.
Някой път ние не сме доволни от нашия нос. Носът, който имате, е точно за вас. Сега какъвто нос имате, един ден може да го промените. Но сега вие не знаете каква роля играе. Сега аз не искам да ви направя суеверни, но когато дойде една мъчнотия, аз си бутна носа само и мъчнотията се разтопи.
Но не искам да ви кажа как се бутам, не искам да стане една традиция.
Човек когато има една мъчнотия, той бута главата си. Ако ти имаш една мъчнотия и знаеш как да бутнеш главата си, веднага твоята мъчнотия ще се премахне. Ако ти имаш известна болка и бутнеш тялото си някъде, ако знаеш къде да бутнеш тялото си, ще се махне болката ти.
към беседата >>
Който така не разглежда, ще има една отделна проява, няма да има едно пълно разбиране.
Та, следователно, животът може да се разглежда от три гледища: от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите.
Който така не разглежда, ще има една отделна проява, няма да има едно пълно разбиране.
Сега някой път някои говорят за философия. Философия, която не включва тези три елемента: на младия, на възрастния и на стария, не е никаква философия. Младият представя началото на живота, оттам, отгдето е излязъл. Той представлява началото на Истината. Възрастният е зенитът, дето Слънцето е дошло, дето всички неща се виждат в един естествен път, защото към обяд имаме най-малката сянка и Земята е равномерно осветена.
към беседата >>
Някой път очите ни при голямата светлина се свиват, някой път при малката светлина те се приспособяват.
Та, казвам: При тази инертна материя трябва да проявим светлината и може да дадем модел. Тъй, както сега са построени къщите, това е място на дисхармония. Сега трябва да бъдат построени жилища по друг начин, другояче трябва да бъдат построени прозорците, другояче трябва да приемаме светлината, а не както сега. Природата ни е дала известни упътвания.
Някой път очите ни при голямата светлина се свиват, някой път при малката светлина те се приспособяват.
Но все-таки ние трябва да имаме известни акумулатори, да съберем светлината, да знаем как да обработваме светлината. После, не само светлината, но и мислите се събират. Мисълта може да се събере тъй, както светлината. И чувствата се събират. Сега вие мислите, че имате едно чувство.
към беседата >>
Човек когато има една мъчнотия, той бута главата си.
Носът, който имате, е точно за вас. Сега какъвто нос имате, един ден може да го промените. Но сега вие не знаете каква роля играе. Сега аз не искам да ви направя суеверни, но когато дойде една мъчнотия, аз си бутна носа само и мъчнотията се разтопи. Но не искам да ви кажа как се бутам, не искам да стане една традиция.
Човек когато има една мъчнотия, той бута главата си.
Ако ти имаш една мъчнотия и знаеш как да бутнеш главата си, веднага твоята мъчнотия ще се премахне. Ако ти имаш известна болка и бутнеш тялото си някъде, ако знаеш къде да бутнеш тялото си, ще се махне болката ти.
към беседата >>
Сега някой път някои говорят за философия.
Та, следователно, животът може да се разглежда от три гледища: от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който така не разглежда, ще има една отделна проява, няма да има едно пълно разбиране.
Сега някой път някои говорят за философия.
Философия, която не включва тези три елемента: на младия, на възрастния и на стария, не е никаква философия. Младият представя началото на живота, оттам, отгдето е излязъл. Той представлява началото на Истината. Възрастният е зенитът, дето Слънцето е дошло, дето всички неща се виждат в един естествен път, защото към обяд имаме най-малката сянка и Земята е равномерно осветена. Ако някой рисува, може да го нарисува в най-добрата форма.
към беседата >>
Но все-таки ние трябва да имаме известни акумулатори, да съберем светлината, да знаем как да обработваме светлината.
Та, казвам: При тази инертна материя трябва да проявим светлината и може да дадем модел. Тъй, както сега са построени къщите, това е място на дисхармония. Сега трябва да бъдат построени жилища по друг начин, другояче трябва да бъдат построени прозорците, другояче трябва да приемаме светлината, а не както сега. Природата ни е дала известни упътвания. Някой път очите ни при голямата светлина се свиват, някой път при малката светлина те се приспособяват.
Но все-таки ние трябва да имаме известни акумулатори, да съберем светлината, да знаем как да обработваме светлината.
После, не само светлината, но и мислите се събират. Мисълта може да се събере тъй, както светлината. И чувствата се събират. Сега вие мислите, че имате едно чувство. Някой път вие сте под едно чувство, което не е ваше.
към беседата >>
Ако ти имаш една мъчнотия и знаеш как да бутнеш главата си, веднага твоята мъчнотия ще се премахне.
Сега какъвто нос имате, един ден може да го промените. Но сега вие не знаете каква роля играе. Сега аз не искам да ви направя суеверни, но когато дойде една мъчнотия, аз си бутна носа само и мъчнотията се разтопи. Но не искам да ви кажа как се бутам, не искам да стане една традиция. Човек когато има една мъчнотия, той бута главата си.
Ако ти имаш една мъчнотия и знаеш как да бутнеш главата си, веднага твоята мъчнотия ще се премахне.
Ако ти имаш известна болка и бутнеш тялото си някъде, ако знаеш къде да бутнеш тялото си, ще се махне болката ти.
към беседата >>
Философия, която не включва тези три елемента: на младия, на възрастния и на стария, не е никаква философия.
Та, следователно, животът може да се разглежда от три гледища: от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който така не разглежда, ще има една отделна проява, няма да има едно пълно разбиране. Сега някой път някои говорят за философия.
Философия, която не включва тези три елемента: на младия, на възрастния и на стария, не е никаква философия.
Младият представя началото на живота, оттам, отгдето е излязъл. Той представлява началото на Истината. Възрастният е зенитът, дето Слънцето е дошло, дето всички неща се виждат в един естествен път, защото към обяд имаме най-малката сянка и Земята е равномерно осветена. Ако някой рисува, може да го нарисува в най-добрата форма. Който може да намери своя меридиан, той може да има ясна представа за живота.
към беседата >>
После, не само светлината, но и мислите се събират.
Тъй, както сега са построени къщите, това е място на дисхармония. Сега трябва да бъдат построени жилища по друг начин, другояче трябва да бъдат построени прозорците, другояче трябва да приемаме светлината, а не както сега. Природата ни е дала известни упътвания. Някой път очите ни при голямата светлина се свиват, някой път при малката светлина те се приспособяват. Но все-таки ние трябва да имаме известни акумулатори, да съберем светлината, да знаем как да обработваме светлината.
После, не само светлината, но и мислите се събират.
Мисълта може да се събере тъй, както светлината. И чувствата се събират. Сега вие мислите, че имате едно чувство. Някой път вие сте под едно чувство, което не е ваше. Питам: Туй, чуждото чувство, ако не е материално, как е повлияло?
към беседата >>
Ако ти имаш известна болка и бутнеш тялото си някъде, ако знаеш къде да бутнеш тялото си, ще се махне болката ти.
Но сега вие не знаете каква роля играе. Сега аз не искам да ви направя суеверни, но когато дойде една мъчнотия, аз си бутна носа само и мъчнотията се разтопи. Но не искам да ви кажа как се бутам, не искам да стане една традиция. Човек когато има една мъчнотия, той бута главата си. Ако ти имаш една мъчнотия и знаеш как да бутнеш главата си, веднага твоята мъчнотия ще се премахне.
Ако ти имаш известна болка и бутнеш тялото си някъде, ако знаеш къде да бутнеш тялото си, ще се махне болката ти.
към беседата >>
Младият представя началото на живота, оттам, отгдето е излязъл.
Та, следователно, животът може да се разглежда от три гледища: от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който така не разглежда, ще има една отделна проява, няма да има едно пълно разбиране. Сега някой път някои говорят за философия. Философия, която не включва тези три елемента: на младия, на възрастния и на стария, не е никаква философия.
Младият представя началото на живота, оттам, отгдето е излязъл.
Той представлява началото на Истината. Възрастният е зенитът, дето Слънцето е дошло, дето всички неща се виждат в един естествен път, защото към обяд имаме най-малката сянка и Земята е равномерно осветена. Ако някой рисува, може да го нарисува в най-добрата форма. Който може да намери своя меридиан, той може да има ясна представа за живота. И вече ние имаме малко преувеличени понятия за онова, което става в света.
към беседата >>
Мисълта може да се събере тъй, както светлината.
Сега трябва да бъдат построени жилища по друг начин, другояче трябва да бъдат построени прозорците, другояче трябва да приемаме светлината, а не както сега. Природата ни е дала известни упътвания. Някой път очите ни при голямата светлина се свиват, някой път при малката светлина те се приспособяват. Но все-таки ние трябва да имаме известни акумулатори, да съберем светлината, да знаем как да обработваме светлината. После, не само светлината, но и мислите се събират.
Мисълта може да се събере тъй, както светлината.
И чувствата се събират. Сега вие мислите, че имате едно чувство. Някой път вие сте под едно чувство, което не е ваше. Питам: Туй, чуждото чувство, ако не е материално, как е повлияло? И една чужда мисъл как ви е повлияла?
към беседата >>
Преди години, когато държах една реч, дойде при мене един учен българин.
Преди години, когато държах една реч, дойде при мене един учен българин.
След като се разговаряхме, той каза: „Не зная, често ме хващат колики на стомаха, ще умра! “ Казвам му: „Тури си ръката отгоре, щом те заболи коремът.“ – „Ако трябва някое лекарство? Употребих всички.“ Казвам му: „Тури си ръката отгоре.! “ – „Какво влияние ще упражни ръката ми? “ – „Ти направи туй нещо.
към беседата >>
Той представлява началото на Истината.
Та, следователно, животът може да се разглежда от три гледища: от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който така не разглежда, ще има една отделна проява, няма да има едно пълно разбиране. Сега някой път някои говорят за философия. Философия, която не включва тези три елемента: на младия, на възрастния и на стария, не е никаква философия. Младият представя началото на живота, оттам, отгдето е излязъл.
Той представлява началото на Истината.
Възрастният е зенитът, дето Слънцето е дошло, дето всички неща се виждат в един естествен път, защото към обяд имаме най-малката сянка и Земята е равномерно осветена. Ако някой рисува, може да го нарисува в най-добрата форма. Който може да намери своя меридиан, той може да има ясна представа за живота. И вече ние имаме малко преувеличени понятия за онова, което става в света.
към беседата >>
И чувствата се събират.
Природата ни е дала известни упътвания. Някой път очите ни при голямата светлина се свиват, някой път при малката светлина те се приспособяват. Но все-таки ние трябва да имаме известни акумулатори, да съберем светлината, да знаем как да обработваме светлината. После, не само светлината, но и мислите се събират. Мисълта може да се събере тъй, както светлината.
И чувствата се събират.
Сега вие мислите, че имате едно чувство. Някой път вие сте под едно чувство, което не е ваше. Питам: Туй, чуждото чувство, ако не е материално, как е повлияло? И една чужда мисъл как ви е повлияла?
към беседата >>
След като се разговаряхме, той каза: „Не зная, често ме хващат колики на стомаха, ще умра!
Преди години, когато държах една реч, дойде при мене един учен българин.
След като се разговаряхме, той каза: „Не зная, често ме хващат колики на стомаха, ще умра!
“ Казвам му: „Тури си ръката отгоре, щом те заболи коремът.“ – „Ако трябва някое лекарство? Употребих всички.“ Казвам му: „Тури си ръката отгоре.! “ – „Какво влияние ще упражни ръката ми? “ – „Ти направи туй нещо. Може да направите един опит когато ви заболи коремът и тогава елате да говорим.“ След 4–5 дни казва: „Чудна работа!
към беседата >>
Възрастният е зенитът, дето Слънцето е дошло, дето всички неща се виждат в един естествен път, защото към обяд имаме най-малката сянка и Земята е равномерно осветена.
Който така не разглежда, ще има една отделна проява, няма да има едно пълно разбиране. Сега някой път някои говорят за философия. Философия, която не включва тези три елемента: на младия, на възрастния и на стария, не е никаква философия. Младият представя началото на живота, оттам, отгдето е излязъл. Той представлява началото на Истината.
Възрастният е зенитът, дето Слънцето е дошло, дето всички неща се виждат в един естествен път, защото към обяд имаме най-малката сянка и Земята е равномерно осветена.
Ако някой рисува, може да го нарисува в най-добрата форма. Който може да намери своя меридиан, той може да има ясна представа за живота. И вече ние имаме малко преувеличени понятия за онова, което става в света.
към беседата >>
Сега вие мислите, че имате едно чувство.
Някой път очите ни при голямата светлина се свиват, някой път при малката светлина те се приспособяват. Но все-таки ние трябва да имаме известни акумулатори, да съберем светлината, да знаем как да обработваме светлината. После, не само светлината, но и мислите се събират. Мисълта може да се събере тъй, както светлината. И чувствата се събират.
Сега вие мислите, че имате едно чувство.
Някой път вие сте под едно чувство, което не е ваше. Питам: Туй, чуждото чувство, ако не е материално, как е повлияло? И една чужда мисъл как ви е повлияла?
към беседата >>
“ Казвам му: „Тури си ръката отгоре, щом те заболи коремът.“ – „Ако трябва някое лекарство?
Преди години, когато държах една реч, дойде при мене един учен българин. След като се разговаряхме, той каза: „Не зная, често ме хващат колики на стомаха, ще умра!
“ Казвам му: „Тури си ръката отгоре, щом те заболи коремът.“ – „Ако трябва някое лекарство?
Употребих всички.“ Казвам му: „Тури си ръката отгоре.! “ – „Какво влияние ще упражни ръката ми? “ – „Ти направи туй нещо. Може да направите един опит когато ви заболи коремът и тогава елате да говорим.“ След 4–5 дни казва: „Чудна работа! Усещам много ме заболи коремът – турям си ръката, както ми каза, мине ми болката.
към беседата >>
Ако някой рисува, може да го нарисува в най-добрата форма.
Сега някой път някои говорят за философия. Философия, която не включва тези три елемента: на младия, на възрастния и на стария, не е никаква философия. Младият представя началото на живота, оттам, отгдето е излязъл. Той представлява началото на Истината. Възрастният е зенитът, дето Слънцето е дошло, дето всички неща се виждат в един естествен път, защото към обяд имаме най-малката сянка и Земята е равномерно осветена.
Ако някой рисува, може да го нарисува в най-добрата форма.
Който може да намери своя меридиан, той може да има ясна представа за живота. И вече ние имаме малко преувеличени понятия за онова, което става в света.
към беседата >>
Някой път вие сте под едно чувство, което не е ваше.
Но все-таки ние трябва да имаме известни акумулатори, да съберем светлината, да знаем как да обработваме светлината. После, не само светлината, но и мислите се събират. Мисълта може да се събере тъй, както светлината. И чувствата се събират. Сега вие мислите, че имате едно чувство.
Някой път вие сте под едно чувство, което не е ваше.
Питам: Туй, чуждото чувство, ако не е материално, как е повлияло? И една чужда мисъл как ви е повлияла?
към беседата >>
Употребих всички.“ Казвам му: „Тури си ръката отгоре.!
Преди години, когато държах една реч, дойде при мене един учен българин. След като се разговаряхме, той каза: „Не зная, често ме хващат колики на стомаха, ще умра! “ Казвам му: „Тури си ръката отгоре, щом те заболи коремът.“ – „Ако трябва някое лекарство?
Употребих всички.“ Казвам му: „Тури си ръката отгоре.!
“ – „Какво влияние ще упражни ръката ми? “ – „Ти направи туй нещо. Може да направите един опит когато ви заболи коремът и тогава елате да говорим.“ След 4–5 дни казва: „Чудна работа! Усещам много ме заболи коремът – турям си ръката, както ми каза, мине ми болката. Как става тази работа?
към беседата >>
Който може да намери своя меридиан, той може да има ясна представа за живота.
Философия, която не включва тези три елемента: на младия, на възрастния и на стария, не е никаква философия. Младият представя началото на живота, оттам, отгдето е излязъл. Той представлява началото на Истината. Възрастният е зенитът, дето Слънцето е дошло, дето всички неща се виждат в един естествен път, защото към обяд имаме най-малката сянка и Земята е равномерно осветена. Ако някой рисува, може да го нарисува в най-добрата форма.
Който може да намери своя меридиан, той може да има ясна представа за живота.
И вече ние имаме малко преувеличени понятия за онова, което става в света.
към беседата >>
Питам: Туй, чуждото чувство, ако не е материално, как е повлияло?
После, не само светлината, но и мислите се събират. Мисълта може да се събере тъй, както светлината. И чувствата се събират. Сега вие мислите, че имате едно чувство. Някой път вие сте под едно чувство, което не е ваше.
Питам: Туй, чуждото чувство, ако не е материално, как е повлияло?
И една чужда мисъл как ви е повлияла?
към беседата >>
“ – „Какво влияние ще упражни ръката ми?
Преди години, когато държах една реч, дойде при мене един учен българин. След като се разговаряхме, той каза: „Не зная, често ме хващат колики на стомаха, ще умра! “ Казвам му: „Тури си ръката отгоре, щом те заболи коремът.“ – „Ако трябва някое лекарство? Употребих всички.“ Казвам му: „Тури си ръката отгоре.!
“ – „Какво влияние ще упражни ръката ми?
“ – „Ти направи туй нещо. Може да направите един опит когато ви заболи коремът и тогава елате да говорим.“ След 4–5 дни казва: „Чудна работа! Усещам много ме заболи коремът – турям си ръката, както ми каза, мине ми болката. Как става тази работа? “ – „Как става не е важно, нали се премахна болестта.
към беседата >>
И вече ние имаме малко преувеличени понятия за онова, което става в света.
Младият представя началото на живота, оттам, отгдето е излязъл. Той представлява началото на Истината. Възрастният е зенитът, дето Слънцето е дошло, дето всички неща се виждат в един естествен път, защото към обяд имаме най-малката сянка и Земята е равномерно осветена. Ако някой рисува, може да го нарисува в най-добрата форма. Който може да намери своя меридиан, той може да има ясна представа за живота.
И вече ние имаме малко преувеличени понятия за онова, което става в света.
към беседата >>
И една чужда мисъл как ви е повлияла?
Мисълта може да се събере тъй, както светлината. И чувствата се събират. Сега вие мислите, че имате едно чувство. Някой път вие сте под едно чувство, което не е ваше. Питам: Туй, чуждото чувство, ако не е материално, как е повлияло?
И една чужда мисъл как ви е повлияла?
към беседата >>
“ – „Ти направи туй нещо.
Преди години, когато държах една реч, дойде при мене един учен българин. След като се разговаряхме, той каза: „Не зная, често ме хващат колики на стомаха, ще умра! “ Казвам му: „Тури си ръката отгоре, щом те заболи коремът.“ – „Ако трябва някое лекарство? Употребих всички.“ Казвам му: „Тури си ръката отгоре.! “ – „Какво влияние ще упражни ръката ми?
“ – „Ти направи туй нещо.
Може да направите един опит когато ви заболи коремът и тогава елате да говорим.“ След 4–5 дни казва: „Чудна работа! Усещам много ме заболи коремът – турям си ръката, както ми каза, мине ми болката. Как става тази работа? “ – „Как става не е важно, нали се премахна болестта. Втори път направѝ, трети път направѝ, вместо да ходиш по аптеки.
към беседата >>
Вие се намирате [в положението] като онова дете, което писало писмо на Слънцето.
Вие се намирате [в положението] като онова дете, което писало писмо на Слънцето.
Едно момче на 10 години писало писмо на Слънцето. Казвате: „Как може да се пише до Слънцето? “ То започва писмото си така: „Любезно ми Слънце, първия път, когато майка ми ме извади на прозореца да те видя, от твоята свещ не виждах лицето ти, понеже свещта беше много силна и ти беше скрит зад свещта. Но трепна сърцето ми, исках да те видя, но свещта ти много блещукаше. Исках да видя очите ти.
към беседата >>
Та, казвам: От съвременното разбиране на живота има известни вълнения, които не може да обясним.
Та, казвам: От съвременното разбиране на живота има известни вълнения, които не може да обясним.
Имаш едно мрачно настроение на духа, казваш: „Не ми се живее вече.“ Това е една особена философия. Причината е, че има някаква инертна материя в тебе. Къде се намира? Или в твоя черен дроб, или в твоя стомах, или в твоето кръвообращение, или в твоето сърце, или в твоята дихателната система, или в мозъка. Там се намира.
към беседата >>
Може да направите един опит когато ви заболи коремът и тогава елате да говорим.“ След 4–5 дни казва: „Чудна работа!
След като се разговаряхме, той каза: „Не зная, често ме хващат колики на стомаха, ще умра! “ Казвам му: „Тури си ръката отгоре, щом те заболи коремът.“ – „Ако трябва някое лекарство? Употребих всички.“ Казвам му: „Тури си ръката отгоре.! “ – „Какво влияние ще упражни ръката ми? “ – „Ти направи туй нещо.
Може да направите един опит когато ви заболи коремът и тогава елате да говорим.“ След 4–5 дни казва: „Чудна работа!
Усещам много ме заболи коремът – турям си ръката, както ми каза, мине ми болката. Как става тази работа? “ – „Как става не е важно, нали се премахна болестта. Втори път направѝ, трети път направѝ, вместо да ходиш по аптеки. Вечерно време по 12 часа как ще ходиш?
към беседата >>
Едно момче на 10 години писало писмо на Слънцето.
Вие се намирате [в положението] като онова дете, което писало писмо на Слънцето.
Едно момче на 10 години писало писмо на Слънцето.
Казвате: „Как може да се пише до Слънцето? “ То започва писмото си така: „Любезно ми Слънце, първия път, когато майка ми ме извади на прозореца да те видя, от твоята свещ не виждах лицето ти, понеже свещта беше много силна и ти беше скрит зад свещта. Но трепна сърцето ми, исках да те видя, но свещта ти много блещукаше. Исках да видя очите ти. Мислех, че на обяд може да дойдеш на гости у нас, много се радвах и очаквах да те видя по обяд.
към беседата >>
Имаш едно мрачно настроение на духа, казваш: „Не ми се живее вече.“ Това е една особена философия.
Та, казвам: От съвременното разбиране на живота има известни вълнения, които не може да обясним.
Имаш едно мрачно настроение на духа, казваш: „Не ми се живее вече.“ Това е една особена философия.
Причината е, че има някаква инертна материя в тебе. Къде се намира? Или в твоя черен дроб, или в твоя стомах, или в твоето кръвообращение, или в твоето сърце, или в твоята дихателната система, или в мозъка. Там се намира. Ще търсиш причината.
към беседата >>
Усещам много ме заболи коремът – турям си ръката, както ми каза, мине ми болката.
“ Казвам му: „Тури си ръката отгоре, щом те заболи коремът.“ – „Ако трябва някое лекарство? Употребих всички.“ Казвам му: „Тури си ръката отгоре.! “ – „Какво влияние ще упражни ръката ми? “ – „Ти направи туй нещо. Може да направите един опит когато ви заболи коремът и тогава елате да говорим.“ След 4–5 дни казва: „Чудна работа!
Усещам много ме заболи коремът – турям си ръката, както ми каза, мине ми болката.
Как става тази работа? “ – „Как става не е важно, нали се премахна болестта. Втори път направѝ, трети път направѝ, вместо да ходиш по аптеки. Вечерно време по 12 часа как ще ходиш? Тури си двете ръце.
към беседата >>
Казвате: „Как може да се пише до Слънцето?
Вие се намирате [в положението] като онова дете, което писало писмо на Слънцето. Едно момче на 10 години писало писмо на Слънцето.
Казвате: „Как може да се пише до Слънцето?
“ То започва писмото си така: „Любезно ми Слънце, първия път, когато майка ми ме извади на прозореца да те видя, от твоята свещ не виждах лицето ти, понеже свещта беше много силна и ти беше скрит зад свещта. Но трепна сърцето ми, исках да те видя, но свещта ти много блещукаше. Исках да видя очите ти. Мислех, че на обяд може да дойдеш на гости у нас, много се радвах и очаквах да те видя по обяд. Колко се наскърби сърцето ми, когато видях, че почна да се наклоняваш и видях последния ти поглед, усмихна се и се скри.
към беседата >>
Причината е, че има някаква инертна материя в тебе.
Та, казвам: От съвременното разбиране на живота има известни вълнения, които не може да обясним. Имаш едно мрачно настроение на духа, казваш: „Не ми се живее вече.“ Това е една особена философия.
Причината е, че има някаква инертна материя в тебе.
Къде се намира? Или в твоя черен дроб, или в твоя стомах, или в твоето кръвообращение, или в твоето сърце, или в твоята дихателната система, или в мозъка. Там се намира. Ще търсиш причината. Тогава, ако е разстроен твоят черен дроб, тебе ти трябва повече лимонена киселина.
към беседата >>
Как става тази работа?
Употребих всички.“ Казвам му: „Тури си ръката отгоре.! “ – „Какво влияние ще упражни ръката ми? “ – „Ти направи туй нещо. Може да направите един опит когато ви заболи коремът и тогава елате да говорим.“ След 4–5 дни казва: „Чудна работа! Усещам много ме заболи коремът – турям си ръката, както ми каза, мине ми болката.
Как става тази работа?
“ – „Как става не е важно, нали се премахна болестта. Втори път направѝ, трети път направѝ, вместо да ходиш по аптеки. Вечерно време по 12 часа как ще ходиш? Тури си двете ръце. Но това го дръж за себе си, не го препоръчвай на другите, защото на жена ти друга рецепта ще препоръчам, другояче трябва да си постави ръцете.“
към беседата >>
“ То започва писмото си така: „Любезно ми Слънце, първия път, когато майка ми ме извади на прозореца да те видя, от твоята свещ не виждах лицето ти, понеже свещта беше много силна и ти беше скрит зад свещта.
Вие се намирате [в положението] като онова дете, което писало писмо на Слънцето. Едно момче на 10 години писало писмо на Слънцето. Казвате: „Как може да се пише до Слънцето?
“ То започва писмото си така: „Любезно ми Слънце, първия път, когато майка ми ме извади на прозореца да те видя, от твоята свещ не виждах лицето ти, понеже свещта беше много силна и ти беше скрит зад свещта.
Но трепна сърцето ми, исках да те видя, но свещта ти много блещукаше. Исках да видя очите ти. Мислех, че на обяд може да дойдеш на гости у нас, много се радвах и очаквах да те видя по обяд. Колко се наскърби сърцето ми, когато видях, че почна да се наклоняваш и видях последния ти поглед, усмихна се и се скри. През цялата нощ се безпокоих за тебе.“ Десетгодишно момче изпратило писмо.
към беседата >>
Къде се намира?
Та, казвам: От съвременното разбиране на живота има известни вълнения, които не може да обясним. Имаш едно мрачно настроение на духа, казваш: „Не ми се живее вече.“ Това е една особена философия. Причината е, че има някаква инертна материя в тебе.
Къде се намира?
Или в твоя черен дроб, или в твоя стомах, или в твоето кръвообращение, или в твоето сърце, или в твоята дихателната система, или в мозъка. Там се намира. Ще търсиш причината. Тогава, ако е разстроен твоят черен дроб, тебе ти трябва повече лимонена киселина. Тази лимонена киселина ти ще я приемеш от светлината.
към беседата >>
“ – „Как става не е важно, нали се премахна болестта.
“ – „Какво влияние ще упражни ръката ми? “ – „Ти направи туй нещо. Може да направите един опит когато ви заболи коремът и тогава елате да говорим.“ След 4–5 дни казва: „Чудна работа! Усещам много ме заболи коремът – турям си ръката, както ми каза, мине ми болката. Как става тази работа?
“ – „Как става не е важно, нали се премахна болестта.
Втори път направѝ, трети път направѝ, вместо да ходиш по аптеки. Вечерно време по 12 часа как ще ходиш? Тури си двете ръце. Но това го дръж за себе си, не го препоръчвай на другите, защото на жена ти друга рецепта ще препоръчам, другояче трябва да си постави ръцете.“
към беседата >>
Но трепна сърцето ми, исках да те видя, но свещта ти много блещукаше.
Вие се намирате [в положението] като онова дете, което писало писмо на Слънцето. Едно момче на 10 години писало писмо на Слънцето. Казвате: „Как може да се пише до Слънцето? “ То започва писмото си така: „Любезно ми Слънце, първия път, когато майка ми ме извади на прозореца да те видя, от твоята свещ не виждах лицето ти, понеже свещта беше много силна и ти беше скрит зад свещта.
Но трепна сърцето ми, исках да те видя, но свещта ти много блещукаше.
Исках да видя очите ти. Мислех, че на обяд може да дойдеш на гости у нас, много се радвах и очаквах да те видя по обяд. Колко се наскърби сърцето ми, когато видях, че почна да се наклоняваш и видях последния ти поглед, усмихна се и се скри. През цялата нощ се безпокоих за тебе.“ Десетгодишно момче изпратило писмо. После продължава: „На обяд бях под една круша и те гледах под сянката, но много ми е жално, че не мога да видя образа ти, не може да се намали тази свещ.
към беседата >>
Или в твоя черен дроб, или в твоя стомах, или в твоето кръвообращение, или в твоето сърце, или в твоята дихателната система, или в мозъка.
Та, казвам: От съвременното разбиране на живота има известни вълнения, които не може да обясним. Имаш едно мрачно настроение на духа, казваш: „Не ми се живее вече.“ Това е една особена философия. Причината е, че има някаква инертна материя в тебе. Къде се намира?
Или в твоя черен дроб, или в твоя стомах, или в твоето кръвообращение, или в твоето сърце, или в твоята дихателната система, или в мозъка.
Там се намира. Ще търсиш причината. Тогава, ако е разстроен твоят черен дроб, тебе ти трябва повече лимонена киселина. Тази лимонена киселина ти ще я приемеш от светлината. Трябва да знаеш кой лъч на Слънцето да употребиш: червен, портокален, зелен, жълт, ясносин, тъмносин или виолетов и да знаеш как да събереш тази светлина, да я препратиш в черния дроб.
към беседата >>
Втори път направѝ, трети път направѝ, вместо да ходиш по аптеки.
“ – „Ти направи туй нещо. Може да направите един опит когато ви заболи коремът и тогава елате да говорим.“ След 4–5 дни казва: „Чудна работа! Усещам много ме заболи коремът – турям си ръката, както ми каза, мине ми болката. Как става тази работа? “ – „Как става не е важно, нали се премахна болестта.
Втори път направѝ, трети път направѝ, вместо да ходиш по аптеки.
Вечерно време по 12 часа как ще ходиш? Тури си двете ръце. Но това го дръж за себе си, не го препоръчвай на другите, защото на жена ти друга рецепта ще препоръчам, другояче трябва да си постави ръцете.“
към беседата >>
Исках да видя очите ти.
Вие се намирате [в положението] като онова дете, което писало писмо на Слънцето. Едно момче на 10 години писало писмо на Слънцето. Казвате: „Как може да се пише до Слънцето? “ То започва писмото си така: „Любезно ми Слънце, първия път, когато майка ми ме извади на прозореца да те видя, от твоята свещ не виждах лицето ти, понеже свещта беше много силна и ти беше скрит зад свещта. Но трепна сърцето ми, исках да те видя, но свещта ти много блещукаше.
Исках да видя очите ти.
Мислех, че на обяд може да дойдеш на гости у нас, много се радвах и очаквах да те видя по обяд. Колко се наскърби сърцето ми, когато видях, че почна да се наклоняваш и видях последния ти поглед, усмихна се и се скри. През цялата нощ се безпокоих за тебе.“ Десетгодишно момче изпратило писмо. После продължава: „На обяд бях под една круша и те гледах под сянката, но много ми е жално, че не мога да видя образа ти, не може да се намали тази свещ. Майка ми разправя, че много било голямо лицето ти.
към беседата >>
Там се намира.
Та, казвам: От съвременното разбиране на живота има известни вълнения, които не може да обясним. Имаш едно мрачно настроение на духа, казваш: „Не ми се живее вече.“ Това е една особена философия. Причината е, че има някаква инертна материя в тебе. Къде се намира? Или в твоя черен дроб, или в твоя стомах, или в твоето кръвообращение, или в твоето сърце, или в твоята дихателната система, или в мозъка.
Там се намира.
Ще търсиш причината. Тогава, ако е разстроен твоят черен дроб, тебе ти трябва повече лимонена киселина. Тази лимонена киселина ти ще я приемеш от светлината. Трябва да знаеш кой лъч на Слънцето да употребиш: червен, портокален, зелен, жълт, ясносин, тъмносин или виолетов и да знаеш как да събереш тази светлина, да я препратиш в черния дроб. Аз няма да ви кажа сега, само ще ви загатна, да ви заинтересувам, за да си продам стоката, по вашему казано.
към беседата >>
Вечерно време по 12 часа как ще ходиш?
Може да направите един опит когато ви заболи коремът и тогава елате да говорим.“ След 4–5 дни казва: „Чудна работа! Усещам много ме заболи коремът – турям си ръката, както ми каза, мине ми болката. Как става тази работа? “ – „Как става не е важно, нали се премахна болестта. Втори път направѝ, трети път направѝ, вместо да ходиш по аптеки.
Вечерно време по 12 часа как ще ходиш?
Тури си двете ръце. Но това го дръж за себе си, не го препоръчвай на другите, защото на жена ти друга рецепта ще препоръчам, другояче трябва да си постави ръцете.“
към беседата >>
Мислех, че на обяд може да дойдеш на гости у нас, много се радвах и очаквах да те видя по обяд.
Едно момче на 10 години писало писмо на Слънцето. Казвате: „Как може да се пише до Слънцето? “ То започва писмото си така: „Любезно ми Слънце, първия път, когато майка ми ме извади на прозореца да те видя, от твоята свещ не виждах лицето ти, понеже свещта беше много силна и ти беше скрит зад свещта. Но трепна сърцето ми, исках да те видя, но свещта ти много блещукаше. Исках да видя очите ти.
Мислех, че на обяд може да дойдеш на гости у нас, много се радвах и очаквах да те видя по обяд.
Колко се наскърби сърцето ми, когато видях, че почна да се наклоняваш и видях последния ти поглед, усмихна се и се скри. През цялата нощ се безпокоих за тебе.“ Десетгодишно момче изпратило писмо. После продължава: „На обяд бях под една круша и те гледах под сянката, но много ми е жално, че не мога да видя образа ти, не може да се намали тази свещ. Майка ми разправя, че много било голямо лицето ти. Аз се чудя как не се уморяваш да носиш тази свещ в ръцете си.
към беседата >>
Ще търсиш причината.
Имаш едно мрачно настроение на духа, казваш: „Не ми се живее вече.“ Това е една особена философия. Причината е, че има някаква инертна материя в тебе. Къде се намира? Или в твоя черен дроб, или в твоя стомах, или в твоето кръвообращение, или в твоето сърце, или в твоята дихателната система, или в мозъка. Там се намира.
Ще търсиш причината.
Тогава, ако е разстроен твоят черен дроб, тебе ти трябва повече лимонена киселина. Тази лимонена киселина ти ще я приемеш от светлината. Трябва да знаеш кой лъч на Слънцето да употребиш: червен, портокален, зелен, жълт, ясносин, тъмносин или виолетов и да знаеш как да събереш тази светлина, да я препратиш в черния дроб. Аз няма да ви кажа сега, само ще ви загатна, да ви заинтересувам, за да си продам стоката, по вашему казано.
към беседата >>
Тури си двете ръце.
Усещам много ме заболи коремът – турям си ръката, както ми каза, мине ми болката. Как става тази работа? “ – „Как става не е важно, нали се премахна болестта. Втори път направѝ, трети път направѝ, вместо да ходиш по аптеки. Вечерно време по 12 часа как ще ходиш?
Тури си двете ръце.
Но това го дръж за себе си, не го препоръчвай на другите, защото на жена ти друга рецепта ще препоръчам, другояче трябва да си постави ръцете.“
към беседата >>
Колко се наскърби сърцето ми, когато видях, че почна да се наклоняваш и видях последния ти поглед, усмихна се и се скри.
Казвате: „Как може да се пише до Слънцето? “ То започва писмото си така: „Любезно ми Слънце, първия път, когато майка ми ме извади на прозореца да те видя, от твоята свещ не виждах лицето ти, понеже свещта беше много силна и ти беше скрит зад свещта. Но трепна сърцето ми, исках да те видя, но свещта ти много блещукаше. Исках да видя очите ти. Мислех, че на обяд може да дойдеш на гости у нас, много се радвах и очаквах да те видя по обяд.
Колко се наскърби сърцето ми, когато видях, че почна да се наклоняваш и видях последния ти поглед, усмихна се и се скри.
През цялата нощ се безпокоих за тебе.“ Десетгодишно момче изпратило писмо. После продължава: „На обяд бях под една круша и те гледах под сянката, но много ми е жално, че не мога да видя образа ти, не може да се намали тази свещ. Майка ми разправя, че много било голямо лицето ти. Аз се чудя как не се уморяваш да носиш тази свещ в ръцете си. Предполагам, че във вашия свят трябва да е много тъмно.
към беседата >>
Тогава, ако е разстроен твоят черен дроб, тебе ти трябва повече лимонена киселина.
Причината е, че има някаква инертна материя в тебе. Къде се намира? Или в твоя черен дроб, или в твоя стомах, или в твоето кръвообращение, или в твоето сърце, или в твоята дихателната система, или в мозъка. Там се намира. Ще търсиш причината.
Тогава, ако е разстроен твоят черен дроб, тебе ти трябва повече лимонена киселина.
Тази лимонена киселина ти ще я приемеш от светлината. Трябва да знаеш кой лъч на Слънцето да употребиш: червен, портокален, зелен, жълт, ясносин, тъмносин или виолетов и да знаеш как да събереш тази светлина, да я препратиш в черния дроб. Аз няма да ви кажа сега, само ще ви загатна, да ви заинтересувам, за да си продам стоката, по вашему казано.
към беседата >>
Но това го дръж за себе си, не го препоръчвай на другите, защото на жена ти друга рецепта ще препоръчам, другояче трябва да си постави ръцете.“
Как става тази работа? “ – „Как става не е важно, нали се премахна болестта. Втори път направѝ, трети път направѝ, вместо да ходиш по аптеки. Вечерно време по 12 часа как ще ходиш? Тури си двете ръце.
Но това го дръж за себе си, не го препоръчвай на другите, защото на жена ти друга рецепта ще препоръчам, другояче трябва да си постави ръцете.“
към беседата >>
През цялата нощ се безпокоих за тебе.“ Десетгодишно момче изпратило писмо.
“ То започва писмото си така: „Любезно ми Слънце, първия път, когато майка ми ме извади на прозореца да те видя, от твоята свещ не виждах лицето ти, понеже свещта беше много силна и ти беше скрит зад свещта. Но трепна сърцето ми, исках да те видя, но свещта ти много блещукаше. Исках да видя очите ти. Мислех, че на обяд може да дойдеш на гости у нас, много се радвах и очаквах да те видя по обяд. Колко се наскърби сърцето ми, когато видях, че почна да се наклоняваш и видях последния ти поглед, усмихна се и се скри.
През цялата нощ се безпокоих за тебе.“ Десетгодишно момче изпратило писмо.
После продължава: „На обяд бях под една круша и те гледах под сянката, но много ми е жално, че не мога да видя образа ти, не може да се намали тази свещ. Майка ми разправя, че много било голямо лицето ти. Аз се чудя как не се уморяваш да носиш тази свещ в ръцете си. Предполагам, че във вашия свят трябва да е много тъмно. Когато се скри, всичко се изгуби, голяма тъмнина има у хората.“
към беседата >>
Тази лимонена киселина ти ще я приемеш от светлината.
Къде се намира? Или в твоя черен дроб, или в твоя стомах, или в твоето кръвообращение, или в твоето сърце, или в твоята дихателната система, или в мозъка. Там се намира. Ще търсиш причината. Тогава, ако е разстроен твоят черен дроб, тебе ти трябва повече лимонена киселина.
Тази лимонена киселина ти ще я приемеш от светлината.
Трябва да знаеш кой лъч на Слънцето да употребиш: червен, портокален, зелен, жълт, ясносин, тъмносин или виолетов и да знаеш как да събереш тази светлина, да я препратиш в черния дроб. Аз няма да ви кажа сега, само ще ви загатна, да ви заинтересувам, за да си продам стоката, по вашему казано.
към беседата >>
Това са положения.
Това са положения.
Ако вие си поставите ръцете в известно положение, концентрирайте мисълта си; тези отрицателни сили, които се събират, известни енергии сгъстяват се. Следователно става застой, тези енергии свиват капилярните съдове и тогава във вас се яви една вътрешна жажда, неестествена. Ще се яви желание да пиете студена вода и още повече капилярните съдове се свиват. И тогава ще се образуват тия колики. Ръцете са два тока, които, се турят и тези сили се махнат.
към беседата >>
После продължава: „На обяд бях под една круша и те гледах под сянката, но много ми е жално, че не мога да видя образа ти, не може да се намали тази свещ.
Но трепна сърцето ми, исках да те видя, но свещта ти много блещукаше. Исках да видя очите ти. Мислех, че на обяд може да дойдеш на гости у нас, много се радвах и очаквах да те видя по обяд. Колко се наскърби сърцето ми, когато видях, че почна да се наклоняваш и видях последния ти поглед, усмихна се и се скри. През цялата нощ се безпокоих за тебе.“ Десетгодишно момче изпратило писмо.
После продължава: „На обяд бях под една круша и те гледах под сянката, но много ми е жално, че не мога да видя образа ти, не може да се намали тази свещ.
Майка ми разправя, че много било голямо лицето ти. Аз се чудя как не се уморяваш да носиш тази свещ в ръцете си. Предполагам, че във вашия свят трябва да е много тъмно. Когато се скри, всичко се изгуби, голяма тъмнина има у хората.“
към беседата >>
Трябва да знаеш кой лъч на Слънцето да употребиш: червен, портокален, зелен, жълт, ясносин, тъмносин или виолетов и да знаеш как да събереш тази светлина, да я препратиш в черния дроб.
Или в твоя черен дроб, или в твоя стомах, или в твоето кръвообращение, или в твоето сърце, или в твоята дихателната система, или в мозъка. Там се намира. Ще търсиш причината. Тогава, ако е разстроен твоят черен дроб, тебе ти трябва повече лимонена киселина. Тази лимонена киселина ти ще я приемеш от светлината.
Трябва да знаеш кой лъч на Слънцето да употребиш: червен, портокален, зелен, жълт, ясносин, тъмносин или виолетов и да знаеш как да събереш тази светлина, да я препратиш в черния дроб.
Аз няма да ви кажа сега, само ще ви загатна, да ви заинтересувам, за да си продам стоката, по вашему казано.
към беседата >>
Ако вие си поставите ръцете в известно положение, концентрирайте мисълта си; тези отрицателни сили, които се събират, известни енергии сгъстяват се.
Това са положения.
Ако вие си поставите ръцете в известно положение, концентрирайте мисълта си; тези отрицателни сили, които се събират, известни енергии сгъстяват се.
Следователно става застой, тези енергии свиват капилярните съдове и тогава във вас се яви една вътрешна жажда, неестествена. Ще се яви желание да пиете студена вода и още повече капилярните съдове се свиват. И тогава ще се образуват тия колики. Ръцете са два тока, които, се турят и тези сили се махнат. Турете лявата ръка отдолу и дясната отгоре.
към беседата >>
Майка ми разправя, че много било голямо лицето ти.
Исках да видя очите ти. Мислех, че на обяд може да дойдеш на гости у нас, много се радвах и очаквах да те видя по обяд. Колко се наскърби сърцето ми, когато видях, че почна да се наклоняваш и видях последния ти поглед, усмихна се и се скри. През цялата нощ се безпокоих за тебе.“ Десетгодишно момче изпратило писмо. После продължава: „На обяд бях под една круша и те гледах под сянката, но много ми е жално, че не мога да видя образа ти, не може да се намали тази свещ.
Майка ми разправя, че много било голямо лицето ти.
Аз се чудя как не се уморяваш да носиш тази свещ в ръцете си. Предполагам, че във вашия свят трябва да е много тъмно. Когато се скри, всичко се изгуби, голяма тъмнина има у хората.“
към беседата >>
Аз няма да ви кажа сега, само ще ви загатна, да ви заинтересувам, за да си продам стоката, по вашему казано.
Там се намира. Ще търсиш причината. Тогава, ако е разстроен твоят черен дроб, тебе ти трябва повече лимонена киселина. Тази лимонена киселина ти ще я приемеш от светлината. Трябва да знаеш кой лъч на Слънцето да употребиш: червен, портокален, зелен, жълт, ясносин, тъмносин или виолетов и да знаеш как да събереш тази светлина, да я препратиш в черния дроб.
Аз няма да ви кажа сега, само ще ви загатна, да ви заинтересувам, за да си продам стоката, по вашему казано.
към беседата >>
Следователно става застой, тези енергии свиват капилярните съдове и тогава във вас се яви една вътрешна жажда, неестествена.
Това са положения. Ако вие си поставите ръцете в известно положение, концентрирайте мисълта си; тези отрицателни сили, които се събират, известни енергии сгъстяват се.
Следователно става застой, тези енергии свиват капилярните съдове и тогава във вас се яви една вътрешна жажда, неестествена.
Ще се яви желание да пиете студена вода и още повече капилярните съдове се свиват. И тогава ще се образуват тия колики. Ръцете са два тока, които, се турят и тези сили се махнат. Турете лявата ръка отдолу и дясната отгоре. Вземете една чаша топла вода, веднага се разпущат капилярните съдове, кръвта отива по цялото тяло.
към беседата >>
Аз се чудя как не се уморяваш да носиш тази свещ в ръцете си.
Мислех, че на обяд може да дойдеш на гости у нас, много се радвах и очаквах да те видя по обяд. Колко се наскърби сърцето ми, когато видях, че почна да се наклоняваш и видях последния ти поглед, усмихна се и се скри. През цялата нощ се безпокоих за тебе.“ Десетгодишно момче изпратило писмо. После продължава: „На обяд бях под една круша и те гледах под сянката, но много ми е жално, че не мога да видя образа ти, не може да се намали тази свещ. Майка ми разправя, че много било голямо лицето ти.
Аз се чудя как не се уморяваш да носиш тази свещ в ръцете си.
Предполагам, че във вашия свят трябва да е много тъмно. Когато се скри, всичко се изгуби, голяма тъмнина има у хората.“
към беседата >>
Тогава, според сегашното разбиране на живота, младият все има малко, не достига нещо.
Тогава, според сегашното разбиране на живота, младият все има малко, не достига нещо.
Най-после до какво достига младият? Той достига до зенита на живота и мисли, че много е постигнал. От възрастния до стария какво ще достигне? Той ще вземе една друга крива линия и ще дойде до разочарование в живота, ще каже: „Какво аз мислех, какво стана! “ Много добре е мислил той, но метода той не е разбрал.
към беседата >>
Ще се яви желание да пиете студена вода и още повече капилярните съдове се свиват.
Това са положения. Ако вие си поставите ръцете в известно положение, концентрирайте мисълта си; тези отрицателни сили, които се събират, известни енергии сгъстяват се. Следователно става застой, тези енергии свиват капилярните съдове и тогава във вас се яви една вътрешна жажда, неестествена.
Ще се яви желание да пиете студена вода и още повече капилярните съдове се свиват.
И тогава ще се образуват тия колики. Ръцете са два тока, които, се турят и тези сили се махнат. Турете лявата ръка отдолу и дясната отгоре. Вземете една чаша топла вода, веднага се разпущат капилярните съдове, кръвта отива по цялото тяло. Природата действува разумно, тя е разумна.
към беседата >>
Предполагам, че във вашия свят трябва да е много тъмно.
Колко се наскърби сърцето ми, когато видях, че почна да се наклоняваш и видях последния ти поглед, усмихна се и се скри. През цялата нощ се безпокоих за тебе.“ Десетгодишно момче изпратило писмо. После продължава: „На обяд бях под една круша и те гледах под сянката, но много ми е жално, че не мога да видя образа ти, не може да се намали тази свещ. Майка ми разправя, че много било голямо лицето ти. Аз се чудя как не се уморяваш да носиш тази свещ в ръцете си.
Предполагам, че във вашия свят трябва да е много тъмно.
Когато се скри, всичко се изгуби, голяма тъмнина има у хората.“
към беседата >>
Най-после до какво достига младият?
Тогава, според сегашното разбиране на живота, младият все има малко, не достига нещо.
Най-после до какво достига младият?
Той достига до зенита на живота и мисли, че много е постигнал. От възрастния до стария какво ще достигне? Той ще вземе една друга крива линия и ще дойде до разочарование в живота, ще каже: „Какво аз мислех, какво стана! “ Много добре е мислил той, но метода той не е разбрал. Ако той би разбрал метода да достигне до стария, той можеше да се подмлади когато иска.
към беседата >>
И тогава ще се образуват тия колики.
Това са положения. Ако вие си поставите ръцете в известно положение, концентрирайте мисълта си; тези отрицателни сили, които се събират, известни енергии сгъстяват се. Следователно става застой, тези енергии свиват капилярните съдове и тогава във вас се яви една вътрешна жажда, неестествена. Ще се яви желание да пиете студена вода и още повече капилярните съдове се свиват.
И тогава ще се образуват тия колики.
Ръцете са два тока, които, се турят и тези сили се махнат. Турете лявата ръка отдолу и дясната отгоре. Вземете една чаша топла вода, веднага се разпущат капилярните съдове, кръвта отива по цялото тяло. Природата действува разумно, тя е разумна. Тя не обича противоположности.
към беседата >>
Когато се скри, всичко се изгуби, голяма тъмнина има у хората.“
През цялата нощ се безпокоих за тебе.“ Десетгодишно момче изпратило писмо. После продължава: „На обяд бях под една круша и те гледах под сянката, но много ми е жално, че не мога да видя образа ти, не може да се намали тази свещ. Майка ми разправя, че много било голямо лицето ти. Аз се чудя как не се уморяваш да носиш тази свещ в ръцете си. Предполагам, че във вашия свят трябва да е много тъмно.
Когато се скри, всичко се изгуби, голяма тъмнина има у хората.“
към беседата >>
Той достига до зенита на живота и мисли, че много е постигнал.
Тогава, според сегашното разбиране на живота, младият все има малко, не достига нещо. Най-после до какво достига младият?
Той достига до зенита на живота и мисли, че много е постигнал.
От възрастния до стария какво ще достигне? Той ще вземе една друга крива линия и ще дойде до разочарование в живота, ще каже: „Какво аз мислех, какво стана! “ Много добре е мислил той, но метода той не е разбрал. Ако той би разбрал метода да достигне до стария, той можеше да се подмлади когато иска. В силата на стария е да се подмлади когато иска.
към беседата >>
Ръцете са два тока, които, се турят и тези сили се махнат.
Това са положения. Ако вие си поставите ръцете в известно положение, концентрирайте мисълта си; тези отрицателни сили, които се събират, известни енергии сгъстяват се. Следователно става застой, тези енергии свиват капилярните съдове и тогава във вас се яви една вътрешна жажда, неестествена. Ще се яви желание да пиете студена вода и още повече капилярните съдове се свиват. И тогава ще се образуват тия колики.
Ръцете са два тока, които, се турят и тези сили се махнат.
Турете лявата ръка отдолу и дясната отгоре. Вземете една чаша топла вода, веднага се разпущат капилярните съдове, кръвта отива по цялото тяло. Природата действува разумно, тя е разумна. Тя не обича противоположности. Това е сега едно болезнено състояние.
към беседата >>
Тъй разправя малкото момченце.
Тъй разправя малкото момченце.
Сега поетът може да развие тази идея. Туй дете представлява [Слънцето като] нещо много реално. Един философ ще почне да разправя за Слънцето други неща. То е хубаво, каквото и да се разправя. Но съвременните философи мязат на таскебап или имамбаялдъ.
към беседата >>
От възрастния до стария какво ще достигне?
Тогава, според сегашното разбиране на живота, младият все има малко, не достига нещо. Най-после до какво достига младият? Той достига до зенита на живота и мисли, че много е постигнал.
От възрастния до стария какво ще достигне?
Той ще вземе една друга крива линия и ще дойде до разочарование в живота, ще каже: „Какво аз мислех, какво стана! “ Много добре е мислил той, но метода той не е разбрал. Ако той би разбрал метода да достигне до стария, той можеше да се подмлади когато иска. В силата на стария е да се подмлади когато иска. Старият, като види младия, ще се усмихне, понеже той знае как да се подмладява.
към беседата >>
Турете лявата ръка отдолу и дясната отгоре.
Ако вие си поставите ръцете в известно положение, концентрирайте мисълта си; тези отрицателни сили, които се събират, известни енергии сгъстяват се. Следователно става застой, тези енергии свиват капилярните съдове и тогава във вас се яви една вътрешна жажда, неестествена. Ще се яви желание да пиете студена вода и още повече капилярните съдове се свиват. И тогава ще се образуват тия колики. Ръцете са два тока, които, се турят и тези сили се махнат.
Турете лявата ръка отдолу и дясната отгоре.
Вземете една чаша топла вода, веднага се разпущат капилярните съдове, кръвта отива по цялото тяло. Природата действува разумно, тя е разумна. Тя не обича противоположности. Това е сега едно болезнено състояние. Всякога човек не може да се лекува по този начин.
към беседата >>
Сега поетът може да развие тази идея.
Тъй разправя малкото момченце.
Сега поетът може да развие тази идея.
Туй дете представлява [Слънцето като] нещо много реално. Един философ ще почне да разправя за Слънцето други неща. То е хубаво, каквото и да се разправя. Но съвременните философи мязат на таскебап или имамбаялдъ. Не е лошо ядене таскебапът, отлично ядене е и имамбаялдъта.
към беседата >>
Той ще вземе една друга крива линия и ще дойде до разочарование в живота, ще каже: „Какво аз мислех, какво стана!
Тогава, според сегашното разбиране на живота, младият все има малко, не достига нещо. Най-после до какво достига младият? Той достига до зенита на живота и мисли, че много е постигнал. От възрастния до стария какво ще достигне?
Той ще вземе една друга крива линия и ще дойде до разочарование в живота, ще каже: „Какво аз мислех, какво стана!
“ Много добре е мислил той, но метода той не е разбрал. Ако той би разбрал метода да достигне до стария, той можеше да се подмлади когато иска. В силата на стария е да се подмлади когато иска. Старият, като види младия, ще се усмихне, понеже той знае как да се подмладява. Младият е научил само как да остарява.
към беседата >>
Вземете една чаша топла вода, веднага се разпущат капилярните съдове, кръвта отива по цялото тяло.
Следователно става застой, тези енергии свиват капилярните съдове и тогава във вас се яви една вътрешна жажда, неестествена. Ще се яви желание да пиете студена вода и още повече капилярните съдове се свиват. И тогава ще се образуват тия колики. Ръцете са два тока, които, се турят и тези сили се махнат. Турете лявата ръка отдолу и дясната отгоре.
Вземете една чаша топла вода, веднага се разпущат капилярните съдове, кръвта отива по цялото тяло.
Природата действува разумно, тя е разумна. Тя не обича противоположности. Това е сега едно болезнено състояние. Всякога човек не може да се лекува по този начин.
към беседата >>
Туй дете представлява [Слънцето като] нещо много реално.
Тъй разправя малкото момченце. Сега поетът може да развие тази идея.
Туй дете представлява [Слънцето като] нещо много реално.
Един философ ще почне да разправя за Слънцето други неща. То е хубаво, каквото и да се разправя. Но съвременните философи мязат на таскебап или имамбаялдъ. Не е лошо ядене таскебапът, отлично ядене е и имамбаялдъта.
към беседата >>
“ Много добре е мислил той, но метода той не е разбрал.
Тогава, според сегашното разбиране на живота, младият все има малко, не достига нещо. Най-после до какво достига младият? Той достига до зенита на живота и мисли, че много е постигнал. От възрастния до стария какво ще достигне? Той ще вземе една друга крива линия и ще дойде до разочарование в живота, ще каже: „Какво аз мислех, какво стана!
“ Много добре е мислил той, но метода той не е разбрал.
Ако той би разбрал метода да достигне до стария, той можеше да се подмлади когато иска. В силата на стария е да се подмлади когато иска. Старият, като види младия, ще се усмихне, понеже той знае как да се подмладява. Младият е научил само как да остарява. Младият учи сега само урока на остаряването.
към беседата >>
Природата действува разумно, тя е разумна.
Ще се яви желание да пиете студена вода и още повече капилярните съдове се свиват. И тогава ще се образуват тия колики. Ръцете са два тока, които, се турят и тези сили се махнат. Турете лявата ръка отдолу и дясната отгоре. Вземете една чаша топла вода, веднага се разпущат капилярните съдове, кръвта отива по цялото тяло.
Природата действува разумно, тя е разумна.
Тя не обича противоположности. Това е сега едно болезнено състояние. Всякога човек не може да се лекува по този начин.
към беседата >>
Един философ ще почне да разправя за Слънцето други неща.
Тъй разправя малкото момченце. Сега поетът може да развие тази идея. Туй дете представлява [Слънцето като] нещо много реално.
Един философ ще почне да разправя за Слънцето други неща.
То е хубаво, каквото и да се разправя. Но съвременните философи мязат на таскебап или имамбаялдъ. Не е лошо ядене таскебапът, отлично ядене е и имамбаялдъта.
към беседата >>
Ако той би разбрал метода да достигне до стария, той можеше да се подмлади когато иска.
Най-после до какво достига младият? Той достига до зенита на живота и мисли, че много е постигнал. От възрастния до стария какво ще достигне? Той ще вземе една друга крива линия и ще дойде до разочарование в живота, ще каже: „Какво аз мислех, какво стана! “ Много добре е мислил той, но метода той не е разбрал.
Ако той би разбрал метода да достигне до стария, той можеше да се подмлади когато иска.
В силата на стария е да се подмлади когато иска. Старият, като види младия, ще се усмихне, понеже той знае как да се подмладява. Младият е научил само как да остарява. Младият учи сега само урока на остаряването. Старият казва: „Синко, аз зная от тебе повече.
към беседата >>
Тя не обича противоположности.
И тогава ще се образуват тия колики. Ръцете са два тока, които, се турят и тези сили се махнат. Турете лявата ръка отдолу и дясната отгоре. Вземете една чаша топла вода, веднага се разпущат капилярните съдове, кръвта отива по цялото тяло. Природата действува разумно, тя е разумна.
Тя не обича противоположности.
Това е сега едно болезнено състояние. Всякога човек не може да се лекува по този начин.
към беседата >>
То е хубаво, каквото и да се разправя.
Тъй разправя малкото момченце. Сега поетът може да развие тази идея. Туй дете представлява [Слънцето като] нещо много реално. Един философ ще почне да разправя за Слънцето други неща.
То е хубаво, каквото и да се разправя.
Но съвременните философи мязат на таскебап или имамбаялдъ. Не е лошо ядене таскебапът, отлично ядене е и имамбаялдъта.
към беседата >>
В силата на стария е да се подмлади когато иска.
Той достига до зенита на живота и мисли, че много е постигнал. От възрастния до стария какво ще достигне? Той ще вземе една друга крива линия и ще дойде до разочарование в живота, ще каже: „Какво аз мислех, какво стана! “ Много добре е мислил той, но метода той не е разбрал. Ако той би разбрал метода да достигне до стария, той можеше да се подмлади когато иска.
В силата на стария е да се подмлади когато иска.
Старият, като види младия, ще се усмихне, понеже той знае как да се подмладява. Младият е научил само как да остарява. Младият учи сега само урока на остаряването. Старият казва: „Синко, аз зная от тебе повече. Като се научих да остарявам, сега се уча да се подмладявам.“ Та, казвам: Всички, които сте остарели, трябва да учите науката на подмладяването.
към беседата >>
Това е сега едно болезнено състояние.
Ръцете са два тока, които, се турят и тези сили се махнат. Турете лявата ръка отдолу и дясната отгоре. Вземете една чаша топла вода, веднага се разпущат капилярните съдове, кръвта отива по цялото тяло. Природата действува разумно, тя е разумна. Тя не обича противоположности.
Това е сега едно болезнено състояние.
Всякога човек не може да се лекува по този начин.
към беседата >>
Но съвременните философи мязат на таскебап или имамбаялдъ.
Тъй разправя малкото момченце. Сега поетът може да развие тази идея. Туй дете представлява [Слънцето като] нещо много реално. Един философ ще почне да разправя за Слънцето други неща. То е хубаво, каквото и да се разправя.
Но съвременните философи мязат на таскебап или имамбаялдъ.
Не е лошо ядене таскебапът, отлично ядене е и имамбаялдъта.
към беседата >>
Старият, като види младия, ще се усмихне, понеже той знае как да се подмладява.
От възрастния до стария какво ще достигне? Той ще вземе една друга крива линия и ще дойде до разочарование в живота, ще каже: „Какво аз мислех, какво стана! “ Много добре е мислил той, но метода той не е разбрал. Ако той би разбрал метода да достигне до стария, той можеше да се подмлади когато иска. В силата на стария е да се подмлади когато иска.
Старият, като види младия, ще се усмихне, понеже той знае как да се подмладява.
Младият е научил само как да остарява. Младият учи сега само урока на остаряването. Старият казва: „Синко, аз зная от тебе повече. Като се научих да остарявам, сега се уча да се подмладявам.“ Та, казвам: Всички, които сте остарели, трябва да учите науката на подмладяването.
към беседата >>
Всякога човек не може да се лекува по този начин.
Турете лявата ръка отдолу и дясната отгоре. Вземете една чаша топла вода, веднага се разпущат капилярните съдове, кръвта отива по цялото тяло. Природата действува разумно, тя е разумна. Тя не обича противоположности. Това е сега едно болезнено състояние.
Всякога човек не може да се лекува по този начин.
към беседата >>
Не е лошо ядене таскебапът, отлично ядене е и имамбаялдъта.
Сега поетът може да развие тази идея. Туй дете представлява [Слънцето като] нещо много реално. Един философ ще почне да разправя за Слънцето други неща. То е хубаво, каквото и да се разправя. Но съвременните философи мязат на таскебап или имамбаялдъ.
Не е лошо ядене таскебапът, отлично ядене е и имамбаялдъта.
към беседата >>
Младият е научил само как да остарява.
Той ще вземе една друга крива линия и ще дойде до разочарование в живота, ще каже: „Какво аз мислех, какво стана! “ Много добре е мислил той, но метода той не е разбрал. Ако той би разбрал метода да достигне до стария, той можеше да се подмлади когато иска. В силата на стария е да се подмлади когато иска. Старият, като види младия, ще се усмихне, понеже той знае как да се подмладява.
Младият е научил само как да остарява.
Младият учи сега само урока на остаряването. Старият казва: „Синко, аз зная от тебе повече. Като се научих да остарявам, сега се уча да се подмладявам.“ Та, казвам: Всички, които сте остарели, трябва да учите науката на подмладяването.
към беседата >>
Че когато прокаженият дойде при Христа и му каза: „Ако искаш, можеш да ме очистиш“, Христос му отговори: „Искам, бъди чист!
Че когато прокаженият дойде при Христа и му каза: „Ако искаш, можеш да ме очистиш“, Христос му отговори: „Искам, бъди чист!
Иди, измий се и се покажи на свещеника.“ Проказата се махна. Мощно е Словото на Христа.
към беседата >>
Казвам: Ние се нуждаем от едно схващане особено за природата.
Казвам: Ние се нуждаем от едно схващане особено за природата.
Тъй, както живеем, имаме едно повърхностно схващане. Религиозните хора вярват в туй, което не е. Светските хора и религиозните хора се трудят за туй, което не е. В края на краищата [и] светските хора, и религиозните хора са все разочаровани. И виждаме: и светските, и набожните, все надписи имат най-после, върху камъните им – поменици кой какъв е.
към беседата >>
Младият учи сега само урока на остаряването.
“ Много добре е мислил той, но метода той не е разбрал. Ако той би разбрал метода да достигне до стария, той можеше да се подмлади когато иска. В силата на стария е да се подмлади когато иска. Старият, като види младия, ще се усмихне, понеже той знае как да се подмладява. Младият е научил само как да остарява.
Младият учи сега само урока на остаряването.
Старият казва: „Синко, аз зная от тебе повече. Като се научих да остарявам, сега се уча да се подмладявам.“ Та, казвам: Всички, които сте остарели, трябва да учите науката на подмладяването.
към беседата >>
Иди, измий се и се покажи на свещеника.“ Проказата се махна.
Че когато прокаженият дойде при Христа и му каза: „Ако искаш, можеш да ме очистиш“, Христос му отговори: „Искам, бъди чист!
Иди, измий се и се покажи на свещеника.“ Проказата се махна.
Мощно е Словото на Христа.
към беседата >>
Тъй, както живеем, имаме едно повърхностно схващане.
Казвам: Ние се нуждаем от едно схващане особено за природата.
Тъй, както живеем, имаме едно повърхностно схващане.
Религиозните хора вярват в туй, което не е. Светските хора и религиозните хора се трудят за туй, което не е. В края на краищата [и] светските хора, и религиозните хора са все разочаровани. И виждаме: и светските, и набожните, все надписи имат най-после, върху камъните им – поменици кой какъв е. Но къде са тия хора?
към беседата >>
Старият казва: „Синко, аз зная от тебе повече.
Ако той би разбрал метода да достигне до стария, той можеше да се подмлади когато иска. В силата на стария е да се подмлади когато иска. Старият, като види младия, ще се усмихне, понеже той знае как да се подмладява. Младият е научил само как да остарява. Младият учи сега само урока на остаряването.
Старият казва: „Синко, аз зная от тебе повече.
Като се научих да остарявам, сега се уча да се подмладявам.“ Та, казвам: Всички, които сте остарели, трябва да учите науката на подмладяването.
към беседата >>
Мощно е Словото на Христа.
Че когато прокаженият дойде при Христа и му каза: „Ако искаш, можеш да ме очистиш“, Христос му отговори: „Искам, бъди чист! Иди, измий се и се покажи на свещеника.“ Проказата се махна.
Мощно е Словото на Христа.
към беседата >>
Религиозните хора вярват в туй, което не е.
Казвам: Ние се нуждаем от едно схващане особено за природата. Тъй, както живеем, имаме едно повърхностно схващане.
Религиозните хора вярват в туй, което не е.
Светските хора и религиозните хора се трудят за туй, което не е. В края на краищата [и] светските хора, и религиозните хора са все разочаровани. И виждаме: и светските, и набожните, все надписи имат най-после, върху камъните им – поменици кой какъв е. Но къде са тия хора? Те са посети някъде в земята, долу ги турили, а разправят, че били горе.
към беседата >>
Като се научих да остарявам, сега се уча да се подмладявам.“ Та, казвам: Всички, които сте остарели, трябва да учите науката на подмладяването.
В силата на стария е да се подмлади когато иска. Старият, като види младия, ще се усмихне, понеже той знае как да се подмладява. Младият е научил само как да остарява. Младият учи сега само урока на остаряването. Старият казва: „Синко, аз зная от тебе повече.
Като се научих да остарявам, сега се уча да се подмладявам.“ Та, казвам: Всички, които сте остарели, трябва да учите науката на подмладяването.
към беседата >>
Ти трябва да разбираш закона.
Ти трябва да разбираш закона.
Ти не може да лекуваш един човек, ако не влезеш в него. Или най-малко, ти трябва да вземеш неговото болезнено състояние. Ти мислиш, че може да лекуваш някого. За да можеш да го лекуваш, ти трябва да почувствуваш каква е неговата болест и да можеш да я носиш. Ако не почувствуваш, ти не може да лекуваш.
към беседата >>
Светските хора и религиозните хора се трудят за туй, което не е.
Казвам: Ние се нуждаем от едно схващане особено за природата. Тъй, както живеем, имаме едно повърхностно схващане. Религиозните хора вярват в туй, което не е.
Светските хора и религиозните хора се трудят за туй, което не е.
В края на краищата [и] светските хора, и религиозните хора са все разочаровани. И виждаме: и светските, и набожните, все надписи имат най-после, върху камъните им – поменици кой какъв е. Но къде са тия хора? Те са посети някъде в земята, долу ги турили, а разправят, че били горе. Чудна философия!
към беседата >>
Писанието казва: „Да се подмладяваме вътре в нашия дух.“ Тогава ние имаме едно верую, казваме: „Човек като умре, като отиде в онзи свят...“ Това е материалистическо схващане.
Писанието казва: „Да се подмладяваме вътре в нашия дух.“ Тогава ние имаме едно верую, казваме: „Човек като умре, като отиде в онзи свят...“ Това е материалистическо схващане.
Онзи свят е разумният свят, да знаеш законите, как да работиш, както един гениален човек, както един светия, който разбрал законите на природата и изменил живота си. В този смисъл религията трябва да бъде такава наука. Сега религията е друго нещо. Сега казва: „Няма нищо, сега ще се мре, но аз като дойда втори път...“ Но и втория път като дойде, и третия път, и четвъртия път, то е като сегашните обещания. Отидеш, казва: „Ела втората седмица, ела пак.“ Минава седмицата, времето тече, отлага: хайде днес, хайде утре, но работата не става.
към беседата >>
Ти не може да лекуваш един човек, ако не влезеш в него.
Ти трябва да разбираш закона.
Ти не може да лекуваш един човек, ако не влезеш в него.
Или най-малко, ти трябва да вземеш неговото болезнено състояние. Ти мислиш, че може да лекуваш някого. За да можеш да го лекуваш, ти трябва да почувствуваш каква е неговата болест и да можеш да я носиш. Ако не почувствуваш, ти не може да лекуваш. Има вибрации в света.
към беседата >>
В края на краищата [и] светските хора, и религиозните хора са все разочаровани.
Казвам: Ние се нуждаем от едно схващане особено за природата. Тъй, както живеем, имаме едно повърхностно схващане. Религиозните хора вярват в туй, което не е. Светските хора и религиозните хора се трудят за туй, което не е.
В края на краищата [и] светските хора, и религиозните хора са все разочаровани.
И виждаме: и светските, и набожните, все надписи имат най-после, върху камъните им – поменици кой какъв е. Но къде са тия хора? Те са посети някъде в земята, долу ги турили, а разправят, че били горе. Чудна философия! Религиозните разправят, че като умирали, отивали горе, а както виждаме, и религиозните ги турят в земята, дето и светските.
към беседата >>
Онзи свят е разумният свят, да знаеш законите, как да работиш, както един гениален човек, както един светия, който разбрал законите на природата и изменил живота си.
Писанието казва: „Да се подмладяваме вътре в нашия дух.“ Тогава ние имаме едно верую, казваме: „Човек като умре, като отиде в онзи свят...“ Това е материалистическо схващане.
Онзи свят е разумният свят, да знаеш законите, как да работиш, както един гениален човек, както един светия, който разбрал законите на природата и изменил живота си.
В този смисъл религията трябва да бъде такава наука. Сега религията е друго нещо. Сега казва: „Няма нищо, сега ще се мре, но аз като дойда втори път...“ Но и втория път като дойде, и третия път, и четвъртия път, то е като сегашните обещания. Отидеш, казва: „Ела втората седмица, ела пак.“ Минава седмицата, времето тече, отлага: хайде днес, хайде утре, но работата не става. И в земеделието има един закон: може да се пресрочи времето за посяването, но като се пресрочи, нищо не става.
към беседата >>
Или най-малко, ти трябва да вземеш неговото болезнено състояние.
Ти трябва да разбираш закона. Ти не може да лекуваш един човек, ако не влезеш в него.
Или най-малко, ти трябва да вземеш неговото болезнено състояние.
Ти мислиш, че може да лекуваш някого. За да можеш да го лекуваш, ти трябва да почувствуваш каква е неговата болест и да можеш да я носиш. Ако не почувствуваш, ти не може да лекуваш. Има вибрации в света. Всички болести имат особени вибрации: понижение на трептенията и повишение на температурата, съкратяване мускулите при окото.
към беседата >>
И виждаме: и светските, и набожните, все надписи имат най-после, върху камъните им – поменици кой какъв е.
Казвам: Ние се нуждаем от едно схващане особено за природата. Тъй, както живеем, имаме едно повърхностно схващане. Религиозните хора вярват в туй, което не е. Светските хора и религиозните хора се трудят за туй, което не е. В края на краищата [и] светските хора, и религиозните хора са все разочаровани.
И виждаме: и светските, и набожните, все надписи имат най-после, върху камъните им – поменици кой какъв е.
Но къде са тия хора? Те са посети някъде в земята, долу ги турили, а разправят, че били горе. Чудна философия! Религиозните разправят, че като умирали, отивали горе, а както виждаме, и религиозните ги турят в земята, дето и светските. Светският казва: „В земята ще ида.“ Религиозният казва: „Горе ще отида.“ Единият е прав и другият е прав.
към беседата >>
В този смисъл религията трябва да бъде такава наука.
Писанието казва: „Да се подмладяваме вътре в нашия дух.“ Тогава ние имаме едно верую, казваме: „Човек като умре, като отиде в онзи свят...“ Това е материалистическо схващане. Онзи свят е разумният свят, да знаеш законите, как да работиш, както един гениален човек, както един светия, който разбрал законите на природата и изменил живота си.
В този смисъл религията трябва да бъде такава наука.
Сега религията е друго нещо. Сега казва: „Няма нищо, сега ще се мре, но аз като дойда втори път...“ Но и втория път като дойде, и третия път, и четвъртия път, то е като сегашните обещания. Отидеш, казва: „Ела втората седмица, ела пак.“ Минава седмицата, времето тече, отлага: хайде днес, хайде утре, но работата не става. И в земеделието има един закон: може да се пресрочи времето за посяването, но като се пресрочи, нищо не става. Нещата трябва да се посеят навреме.
към беседата >>
Ти мислиш, че може да лекуваш някого.
Ти трябва да разбираш закона. Ти не може да лекуваш един човек, ако не влезеш в него. Или най-малко, ти трябва да вземеш неговото болезнено състояние.
Ти мислиш, че може да лекуваш някого.
За да можеш да го лекуваш, ти трябва да почувствуваш каква е неговата болест и да можеш да я носиш. Ако не почувствуваш, ти не може да лекуваш. Има вибрации в света. Всички болести имат особени вибрации: понижение на трептенията и повишение на температурата, съкратяване мускулите при окото. При здравословното състояние имаме други трептения.
към беседата >>
Но къде са тия хора?
Тъй, както живеем, имаме едно повърхностно схващане. Религиозните хора вярват в туй, което не е. Светските хора и религиозните хора се трудят за туй, което не е. В края на краищата [и] светските хора, и религиозните хора са все разочаровани. И виждаме: и светските, и набожните, все надписи имат най-после, върху камъните им – поменици кой какъв е.
Но къде са тия хора?
Те са посети някъде в земята, долу ги турили, а разправят, че били горе. Чудна философия! Религиозните разправят, че като умирали, отивали горе, а както виждаме, и религиозните ги турят в земята, дето и светските. Светският казва: „В земята ще ида.“ Религиозният казва: „Горе ще отида.“ Единият е прав и другият е прав. Светският казва: „Аз, като намеря вратата затворена, никъде няма да отида, ще се върна назад.“ Религиозният казва: „Аз ще хлопам, докато ми отворят вратата и ще вляза вътре.“ Туй показва само постоянство.
към беседата >>
Сега религията е друго нещо.
Писанието казва: „Да се подмладяваме вътре в нашия дух.“ Тогава ние имаме едно верую, казваме: „Човек като умре, като отиде в онзи свят...“ Това е материалистическо схващане. Онзи свят е разумният свят, да знаеш законите, как да работиш, както един гениален човек, както един светия, който разбрал законите на природата и изменил живота си. В този смисъл религията трябва да бъде такава наука.
Сега религията е друго нещо.
Сега казва: „Няма нищо, сега ще се мре, но аз като дойда втори път...“ Но и втория път като дойде, и третия път, и четвъртия път, то е като сегашните обещания. Отидеш, казва: „Ела втората седмица, ела пак.“ Минава седмицата, времето тече, отлага: хайде днес, хайде утре, но работата не става. И в земеделието има един закон: може да се пресрочи времето за посяването, но като се пресрочи, нищо не става. Нещата трябва да се посеят навреме.
към беседата >>
За да можеш да го лекуваш, ти трябва да почувствуваш каква е неговата болест и да можеш да я носиш.
Ти трябва да разбираш закона. Ти не може да лекуваш един човек, ако не влезеш в него. Или най-малко, ти трябва да вземеш неговото болезнено състояние. Ти мислиш, че може да лекуваш някого.
За да можеш да го лекуваш, ти трябва да почувствуваш каква е неговата болест и да можеш да я носиш.
Ако не почувствуваш, ти не може да лекуваш. Има вибрации в света. Всички болести имат особени вибрации: понижение на трептенията и повишение на температурата, съкратяване мускулите при окото. При здравословното състояние имаме други трептения. Следователно всякога трябва да повишим трептенията на тялото и на температурата.
към беседата >>
Те са посети някъде в земята, долу ги турили, а разправят, че били горе.
Религиозните хора вярват в туй, което не е. Светските хора и религиозните хора се трудят за туй, което не е. В края на краищата [и] светските хора, и религиозните хора са все разочаровани. И виждаме: и светските, и набожните, все надписи имат най-после, върху камъните им – поменици кой какъв е. Но къде са тия хора?
Те са посети някъде в земята, долу ги турили, а разправят, че били горе.
Чудна философия! Религиозните разправят, че като умирали, отивали горе, а както виждаме, и религиозните ги турят в земята, дето и светските. Светският казва: „В земята ще ида.“ Религиозният казва: „Горе ще отида.“ Единият е прав и другият е прав. Светският казва: „Аз, като намеря вратата затворена, никъде няма да отида, ще се върна назад.“ Религиозният казва: „Аз ще хлопам, докато ми отворят вратата и ще вляза вътре.“ Туй показва само постоянство. И светският може да влезе, като хлопа, и духовният може да влезе, като хлопа.
към беседата >>
Сега казва: „Няма нищо, сега ще се мре, но аз като дойда втори път...“ Но и втория път като дойде, и третия път, и четвъртия път, то е като сегашните обещания.
Писанието казва: „Да се подмладяваме вътре в нашия дух.“ Тогава ние имаме едно верую, казваме: „Човек като умре, като отиде в онзи свят...“ Това е материалистическо схващане. Онзи свят е разумният свят, да знаеш законите, как да работиш, както един гениален човек, както един светия, който разбрал законите на природата и изменил живота си. В този смисъл религията трябва да бъде такава наука. Сега религията е друго нещо.
Сега казва: „Няма нищо, сега ще се мре, но аз като дойда втори път...“ Но и втория път като дойде, и третия път, и четвъртия път, то е като сегашните обещания.
Отидеш, казва: „Ела втората седмица, ела пак.“ Минава седмицата, времето тече, отлага: хайде днес, хайде утре, но работата не става. И в земеделието има един закон: може да се пресрочи времето за посяването, но като се пресрочи, нищо не става. Нещата трябва да се посеят навреме.
към беседата >>
Ако не почувствуваш, ти не може да лекуваш.
Ти трябва да разбираш закона. Ти не може да лекуваш един човек, ако не влезеш в него. Или най-малко, ти трябва да вземеш неговото болезнено състояние. Ти мислиш, че може да лекуваш някого. За да можеш да го лекуваш, ти трябва да почувствуваш каква е неговата болест и да можеш да я носиш.
Ако не почувствуваш, ти не може да лекуваш.
Има вибрации в света. Всички болести имат особени вибрации: понижение на трептенията и повишение на температурата, съкратяване мускулите при окото. При здравословното състояние имаме други трептения. Следователно всякога трябва да повишим трептенията на тялото и на температурата. Има една температура, която трябва да се повиши.
към беседата >>
Чудна философия!
Светските хора и религиозните хора се трудят за туй, което не е. В края на краищата [и] светските хора, и религиозните хора са все разочаровани. И виждаме: и светските, и набожните, все надписи имат най-после, върху камъните им – поменици кой какъв е. Но къде са тия хора? Те са посети някъде в земята, долу ги турили, а разправят, че били горе.
Чудна философия!
Религиозните разправят, че като умирали, отивали горе, а както виждаме, и религиозните ги турят в земята, дето и светските. Светският казва: „В земята ще ида.“ Религиозният казва: „Горе ще отида.“ Единият е прав и другият е прав. Светският казва: „Аз, като намеря вратата затворена, никъде няма да отида, ще се върна назад.“ Религиозният казва: „Аз ще хлопам, докато ми отворят вратата и ще вляза вътре.“ Туй показва само постоянство. И светският може да влезе, като хлопа, и духовният може да влезе, като хлопа.
към беседата >>
Отидеш, казва: „Ела втората седмица, ела пак.“ Минава седмицата, времето тече, отлага: хайде днес, хайде утре, но работата не става.
Писанието казва: „Да се подмладяваме вътре в нашия дух.“ Тогава ние имаме едно верую, казваме: „Човек като умре, като отиде в онзи свят...“ Това е материалистическо схващане. Онзи свят е разумният свят, да знаеш законите, как да работиш, както един гениален човек, както един светия, който разбрал законите на природата и изменил живота си. В този смисъл религията трябва да бъде такава наука. Сега религията е друго нещо. Сега казва: „Няма нищо, сега ще се мре, но аз като дойда втори път...“ Но и втория път като дойде, и третия път, и четвъртия път, то е като сегашните обещания.
Отидеш, казва: „Ела втората седмица, ела пак.“ Минава седмицата, времето тече, отлага: хайде днес, хайде утре, но работата не става.
И в земеделието има един закон: може да се пресрочи времето за посяването, но като се пресрочи, нищо не става. Нещата трябва да се посеят навреме.
към беседата >>
Има вибрации в света.
Ти не може да лекуваш един човек, ако не влезеш в него. Или най-малко, ти трябва да вземеш неговото болезнено състояние. Ти мислиш, че може да лекуваш някого. За да можеш да го лекуваш, ти трябва да почувствуваш каква е неговата болест и да можеш да я носиш. Ако не почувствуваш, ти не може да лекуваш.
Има вибрации в света.
Всички болести имат особени вибрации: понижение на трептенията и повишение на температурата, съкратяване мускулите при окото. При здравословното състояние имаме други трептения. Следователно всякога трябва да повишим трептенията на тялото и на температурата. Има една температура, която трябва да се повиши. Туй става с известни мисли или формули, които човек като внесе, той изменя [вибрациите], откъдето и да са.
към беседата >>
Религиозните разправят, че като умирали, отивали горе, а както виждаме, и религиозните ги турят в земята, дето и светските.
В края на краищата [и] светските хора, и религиозните хора са все разочаровани. И виждаме: и светските, и набожните, все надписи имат най-после, върху камъните им – поменици кой какъв е. Но къде са тия хора? Те са посети някъде в земята, долу ги турили, а разправят, че били горе. Чудна философия!
Религиозните разправят, че като умирали, отивали горе, а както виждаме, и религиозните ги турят в земята, дето и светските.
Светският казва: „В земята ще ида.“ Религиозният казва: „Горе ще отида.“ Единият е прав и другият е прав. Светският казва: „Аз, като намеря вратата затворена, никъде няма да отида, ще се върна назад.“ Религиозният казва: „Аз ще хлопам, докато ми отворят вратата и ще вляза вътре.“ Туй показва само постоянство. И светският може да влезе, като хлопа, и духовният може да влезе, като хлопа.
към беседата >>
И в земеделието има един закон: може да се пресрочи времето за посяването, но като се пресрочи, нищо не става.
Онзи свят е разумният свят, да знаеш законите, как да работиш, както един гениален човек, както един светия, който разбрал законите на природата и изменил живота си. В този смисъл религията трябва да бъде такава наука. Сега религията е друго нещо. Сега казва: „Няма нищо, сега ще се мре, но аз като дойда втори път...“ Но и втория път като дойде, и третия път, и четвъртия път, то е като сегашните обещания. Отидеш, казва: „Ела втората седмица, ела пак.“ Минава седмицата, времето тече, отлага: хайде днес, хайде утре, но работата не става.
И в земеделието има един закон: може да се пресрочи времето за посяването, но като се пресрочи, нищо не става.
Нещата трябва да се посеят навреме.
към беседата >>
Всички болести имат особени вибрации: понижение на трептенията и повишение на температурата, съкратяване мускулите при окото.
Или най-малко, ти трябва да вземеш неговото болезнено състояние. Ти мислиш, че може да лекуваш някого. За да можеш да го лекуваш, ти трябва да почувствуваш каква е неговата болест и да можеш да я носиш. Ако не почувствуваш, ти не може да лекуваш. Има вибрации в света.
Всички болести имат особени вибрации: понижение на трептенията и повишение на температурата, съкратяване мускулите при окото.
При здравословното състояние имаме други трептения. Следователно всякога трябва да повишим трептенията на тялото и на температурата. Има една температура, която трябва да се повиши. Туй става с известни мисли или формули, които човек като внесе, той изменя [вибрациите], откъдето и да са. Или някоя хубава картина, или вечерно време може да излезеш в някоя ясна нощ и да видиш нещо, някоя звезда да ти направи силно впечатление, да остане в ума ти.
към беседата >>
Светският казва: „В земята ще ида.“ Религиозният казва: „Горе ще отида.“ Единият е прав и другият е прав.
И виждаме: и светските, и набожните, все надписи имат най-после, върху камъните им – поменици кой какъв е. Но къде са тия хора? Те са посети някъде в земята, долу ги турили, а разправят, че били горе. Чудна философия! Религиозните разправят, че като умирали, отивали горе, а както виждаме, и религиозните ги турят в земята, дето и светските.
Светският казва: „В земята ще ида.“ Религиозният казва: „Горе ще отида.“ Единият е прав и другият е прав.
Светският казва: „Аз, като намеря вратата затворена, никъде няма да отида, ще се върна назад.“ Религиозният казва: „Аз ще хлопам, докато ми отворят вратата и ще вляза вътре.“ Туй показва само постоянство. И светският може да влезе, като хлопа, и духовният може да влезе, като хлопа.
към беседата >>
Нещата трябва да се посеят навреме.
В този смисъл религията трябва да бъде такава наука. Сега религията е друго нещо. Сега казва: „Няма нищо, сега ще се мре, но аз като дойда втори път...“ Но и втория път като дойде, и третия път, и четвъртия път, то е като сегашните обещания. Отидеш, казва: „Ела втората седмица, ела пак.“ Минава седмицата, времето тече, отлага: хайде днес, хайде утре, но работата не става. И в земеделието има един закон: може да се пресрочи времето за посяването, но като се пресрочи, нищо не става.
Нещата трябва да се посеят навреме.
към беседата >>
При здравословното състояние имаме други трептения.
Ти мислиш, че може да лекуваш някого. За да можеш да го лекуваш, ти трябва да почувствуваш каква е неговата болест и да можеш да я носиш. Ако не почувствуваш, ти не може да лекуваш. Има вибрации в света. Всички болести имат особени вибрации: понижение на трептенията и повишение на температурата, съкратяване мускулите при окото.
При здравословното състояние имаме други трептения.
Следователно всякога трябва да повишим трептенията на тялото и на температурата. Има една температура, която трябва да се повиши. Туй става с известни мисли или формули, които човек като внесе, той изменя [вибрациите], откъдето и да са. Или някоя хубава картина, или вечерно време може да излезеш в някоя ясна нощ и да видиш нещо, някоя звезда да ти направи силно впечатление, да остане в ума ти. В това отношение за нашето състояние небето е цяр.
към беседата >>
Светският казва: „Аз, като намеря вратата затворена, никъде няма да отида, ще се върна назад.“ Религиозният казва: „Аз ще хлопам, докато ми отворят вратата и ще вляза вътре.“ Туй показва само постоянство.
Но къде са тия хора? Те са посети някъде в земята, долу ги турили, а разправят, че били горе. Чудна философия! Религиозните разправят, че като умирали, отивали горе, а както виждаме, и религиозните ги турят в земята, дето и светските. Светският казва: „В земята ще ида.“ Религиозният казва: „Горе ще отида.“ Единият е прав и другият е прав.
Светският казва: „Аз, като намеря вратата затворена, никъде няма да отида, ще се върна назад.“ Религиозният казва: „Аз ще хлопам, докато ми отворят вратата и ще вляза вътре.“ Туй показва само постоянство.
И светският може да влезе, като хлопа, и духовният може да влезе, като хлопа.
към беседата >>
Тогава ние сме хора, които се ограничаваме.
Тогава ние сме хора, които се ограничаваме.
В сегашния семеен живот де е домът? Мъжът казва на жената: „Ти мене ще гледаш.“ Жената казва на мъжа: „Ти мене ще гледаш.“ Права е, но как да гледа на мъжа си? Мъжът казва на жената: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, той за нея трябва да умре. Жената казва на мъжа: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, тя за мъжа трябва да умре. Мъжът иска от жената тя да умре за него.
към беседата >>
Следователно всякога трябва да повишим трептенията на тялото и на температурата.
За да можеш да го лекуваш, ти трябва да почувствуваш каква е неговата болест и да можеш да я носиш. Ако не почувствуваш, ти не може да лекуваш. Има вибрации в света. Всички болести имат особени вибрации: понижение на трептенията и повишение на температурата, съкратяване мускулите при окото. При здравословното състояние имаме други трептения.
Следователно всякога трябва да повишим трептенията на тялото и на температурата.
Има една температура, която трябва да се повиши. Туй става с известни мисли или формули, които човек като внесе, той изменя [вибрациите], откъдето и да са. Или някоя хубава картина, или вечерно време може да излезеш в някоя ясна нощ и да видиш нещо, някоя звезда да ти направи силно впечатление, да остане в ума ти. В това отношение за нашето състояние небето е цяр. Онези хора, които са обезсърчени, постоянно гледат към земята.
към беседата >>
И светският може да влезе, като хлопа, и духовният може да влезе, като хлопа.
Те са посети някъде в земята, долу ги турили, а разправят, че били горе. Чудна философия! Религиозните разправят, че като умирали, отивали горе, а както виждаме, и религиозните ги турят в земята, дето и светските. Светският казва: „В земята ще ида.“ Религиозният казва: „Горе ще отида.“ Единият е прав и другият е прав. Светският казва: „Аз, като намеря вратата затворена, никъде няма да отида, ще се върна назад.“ Религиозният казва: „Аз ще хлопам, докато ми отворят вратата и ще вляза вътре.“ Туй показва само постоянство.
И светският може да влезе, като хлопа, и духовният може да влезе, като хлопа.
към беседата >>
В сегашния семеен живот де е домът?
Тогава ние сме хора, които се ограничаваме.
В сегашния семеен живот де е домът?
Мъжът казва на жената: „Ти мене ще гледаш.“ Жената казва на мъжа: „Ти мене ще гледаш.“ Права е, но как да гледа на мъжа си? Мъжът казва на жената: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, той за нея трябва да умре. Жената казва на мъжа: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, тя за мъжа трябва да умре. Мъжът иска от жената тя да умре за него. Той не трябва да иска тя да умира за него, понеже тя е условие за неговото подигане.
към беседата >>
Има една температура, която трябва да се повиши.
Ако не почувствуваш, ти не може да лекуваш. Има вибрации в света. Всички болести имат особени вибрации: понижение на трептенията и повишение на температурата, съкратяване мускулите при окото. При здравословното състояние имаме други трептения. Следователно всякога трябва да повишим трептенията на тялото и на температурата.
Има една температура, която трябва да се повиши.
Туй става с известни мисли или формули, които човек като внесе, той изменя [вибрациите], откъдето и да са. Или някоя хубава картина, или вечерно време може да излезеш в някоя ясна нощ и да видиш нещо, някоя звезда да ти направи силно впечатление, да остане в ума ти. В това отношение за нашето състояние небето е цяр. Онези хора, които са обезсърчени, постоянно гледат към земята. Онзи, който е обезсърчен, като погледне небето, почва да мисли за звездите, за тяхната светлина, някои са сини, някои са червени... Човек вечерно време от звездите може да вземе достатъчно светлина, с която да лекува една [своя] болест.
към беседата >>
Но за живота трябва да имаме ясна представа.
Но за живота трябва да имаме ясна представа.
Тази представа седи в младия, тази представа седи във възрастния и тази представа седи в стария. Младия, за да го познаем, той трябва да има две фази. Той е млад като младо момиче и той е млад като младо момче. Той е възрастен като някой възмъжал мъж, той е възрастен като една домакиня вкъщи. Той е стар като някой дядо, на 120 години мъж, той е стар като някоя стара баба на 120 години.
към беседата >>
Мъжът казва на жената: „Ти мене ще гледаш.“ Жената казва на мъжа: „Ти мене ще гледаш.“ Права е, но как да гледа на мъжа си?
Тогава ние сме хора, които се ограничаваме. В сегашния семеен живот де е домът?
Мъжът казва на жената: „Ти мене ще гледаш.“ Жената казва на мъжа: „Ти мене ще гледаш.“ Права е, но как да гледа на мъжа си?
Мъжът казва на жената: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, той за нея трябва да умре. Жената казва на мъжа: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, тя за мъжа трябва да умре. Мъжът иска от жената тя да умре за него. Той не трябва да иска тя да умира за него, понеже тя е условие за неговото подигане. Той трябва да каже: „Аз съм готов да умра за тебе.
към беседата >>
Туй става с известни мисли или формули, които човек като внесе, той изменя [вибрациите], откъдето и да са.
Има вибрации в света. Всички болести имат особени вибрации: понижение на трептенията и повишение на температурата, съкратяване мускулите при окото. При здравословното състояние имаме други трептения. Следователно всякога трябва да повишим трептенията на тялото и на температурата. Има една температура, която трябва да се повиши.
Туй става с известни мисли или формули, които човек като внесе, той изменя [вибрациите], откъдето и да са.
Или някоя хубава картина, или вечерно време може да излезеш в някоя ясна нощ и да видиш нещо, някоя звезда да ти направи силно впечатление, да остане в ума ти. В това отношение за нашето състояние небето е цяр. Онези хора, които са обезсърчени, постоянно гледат към земята. Онзи, който е обезсърчен, като погледне небето, почва да мисли за звездите, за тяхната светлина, някои са сини, някои са червени... Човек вечерно време от звездите може да вземе достатъчно светлина, с която да лекува една [своя] болест. Тя носи това, което трябва на хората.
към беседата >>
Тази представа седи в младия, тази представа седи във възрастния и тази представа седи в стария.
Но за живота трябва да имаме ясна представа.
Тази представа седи в младия, тази представа седи във възрастния и тази представа седи в стария.
Младия, за да го познаем, той трябва да има две фази. Той е млад като младо момиче и той е млад като младо момче. Той е възрастен като някой възмъжал мъж, той е възрастен като една домакиня вкъщи. Той е стар като някой дядо, на 120 години мъж, той е стар като някоя стара баба на 120 години. Бабата и дядото си приказват двамата.
към беседата >>
Мъжът казва на жената: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, той за нея трябва да умре.
Тогава ние сме хора, които се ограничаваме. В сегашния семеен живот де е домът? Мъжът казва на жената: „Ти мене ще гледаш.“ Жената казва на мъжа: „Ти мене ще гледаш.“ Права е, но как да гледа на мъжа си?
Мъжът казва на жената: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, той за нея трябва да умре.
Жената казва на мъжа: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, тя за мъжа трябва да умре. Мъжът иска от жената тя да умре за него. Той не трябва да иска тя да умира за него, понеже тя е условие за неговото подигане. Той трябва да каже: „Аз съм готов да умра за тебе. Кажи ми кога да умра.“ Вземете това в много хубав смисъл.
към беседата >>
Или някоя хубава картина, или вечерно време може да излезеш в някоя ясна нощ и да видиш нещо, някоя звезда да ти направи силно впечатление, да остане в ума ти.
Всички болести имат особени вибрации: понижение на трептенията и повишение на температурата, съкратяване мускулите при окото. При здравословното състояние имаме други трептения. Следователно всякога трябва да повишим трептенията на тялото и на температурата. Има една температура, която трябва да се повиши. Туй става с известни мисли или формули, които човек като внесе, той изменя [вибрациите], откъдето и да са.
Или някоя хубава картина, или вечерно време може да излезеш в някоя ясна нощ и да видиш нещо, някоя звезда да ти направи силно впечатление, да остане в ума ти.
В това отношение за нашето състояние небето е цяр. Онези хора, които са обезсърчени, постоянно гледат към земята. Онзи, който е обезсърчен, като погледне небето, почва да мисли за звездите, за тяхната светлина, някои са сини, някои са червени... Човек вечерно време от звездите може да вземе достатъчно светлина, с която да лекува една [своя] болест. Тя носи това, което трябва на хората.
към беседата >>
Младия, за да го познаем, той трябва да има две фази.
Но за живота трябва да имаме ясна представа. Тази представа седи в младия, тази представа седи във възрастния и тази представа седи в стария.
Младия, за да го познаем, той трябва да има две фази.
Той е млад като младо момиче и той е млад като младо момче. Той е възрастен като някой възмъжал мъж, той е възрастен като една домакиня вкъщи. Той е стар като някой дядо, на 120 години мъж, той е стар като някоя стара баба на 120 години. Бабата и дядото си приказват двамата. Най-хубавата любов, която в света може да намерите, то е на стария дядо и на старата баба.
към беседата >>
Жената казва на мъжа: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, тя за мъжа трябва да умре.
Тогава ние сме хора, които се ограничаваме. В сегашния семеен живот де е домът? Мъжът казва на жената: „Ти мене ще гледаш.“ Жената казва на мъжа: „Ти мене ще гледаш.“ Права е, но как да гледа на мъжа си? Мъжът казва на жената: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, той за нея трябва да умре.
Жената казва на мъжа: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, тя за мъжа трябва да умре.
Мъжът иска от жената тя да умре за него. Той не трябва да иска тя да умира за него, понеже тя е условие за неговото подигане. Той трябва да каже: „Аз съм готов да умра за тебе. Кажи ми кога да умра.“ Вземете това в много хубав смисъл. Аз казвам: да умра тъй, както житното зърно.
към беседата >>
В това отношение за нашето състояние небето е цяр.
При здравословното състояние имаме други трептения. Следователно всякога трябва да повишим трептенията на тялото и на температурата. Има една температура, която трябва да се повиши. Туй става с известни мисли или формули, които човек като внесе, той изменя [вибрациите], откъдето и да са. Или някоя хубава картина, или вечерно време може да излезеш в някоя ясна нощ и да видиш нещо, някоя звезда да ти направи силно впечатление, да остане в ума ти.
В това отношение за нашето състояние небето е цяр.
Онези хора, които са обезсърчени, постоянно гледат към земята. Онзи, който е обезсърчен, като погледне небето, почва да мисли за звездите, за тяхната светлина, някои са сини, някои са червени... Човек вечерно време от звездите може да вземе достатъчно светлина, с която да лекува една [своя] болест. Тя носи това, което трябва на хората.
към беседата >>
Той е млад като младо момиче и той е млад като младо момче.
Но за живота трябва да имаме ясна представа. Тази представа седи в младия, тази представа седи във възрастния и тази представа седи в стария. Младия, за да го познаем, той трябва да има две фази.
Той е млад като младо момиче и той е млад като младо момче.
Той е възрастен като някой възмъжал мъж, той е възрастен като една домакиня вкъщи. Той е стар като някой дядо, на 120 години мъж, той е стар като някоя стара баба на 120 години. Бабата и дядото си приказват двамата. Най-хубавата любов, която в света може да намерите, то е на стария дядо и на старата баба. Бабата отляво, дядото отдясно, като се погледнат, казват: „Дядо, какво беше едно време, как тропахме на хорото...“ Тропали на хорото и все са изтропали нещо.
към беседата >>
Мъжът иска от жената тя да умре за него.
Тогава ние сме хора, които се ограничаваме. В сегашния семеен живот де е домът? Мъжът казва на жената: „Ти мене ще гледаш.“ Жената казва на мъжа: „Ти мене ще гледаш.“ Права е, но как да гледа на мъжа си? Мъжът казва на жената: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, той за нея трябва да умре. Жената казва на мъжа: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, тя за мъжа трябва да умре.
Мъжът иска от жената тя да умре за него.
Той не трябва да иска тя да умира за него, понеже тя е условие за неговото подигане. Той трябва да каже: „Аз съм готов да умра за тебе. Кажи ми кога да умра.“ Вземете това в много хубав смисъл. Аз казвам: да умра тъй, както житното зърно. Казва Христос: „Ако житното зърно не умре...“ – в много хубав смисъл.
към беседата >>
Онези хора, които са обезсърчени, постоянно гледат към земята.
Следователно всякога трябва да повишим трептенията на тялото и на температурата. Има една температура, която трябва да се повиши. Туй става с известни мисли или формули, които човек като внесе, той изменя [вибрациите], откъдето и да са. Или някоя хубава картина, или вечерно време може да излезеш в някоя ясна нощ и да видиш нещо, някоя звезда да ти направи силно впечатление, да остане в ума ти. В това отношение за нашето състояние небето е цяр.
Онези хора, които са обезсърчени, постоянно гледат към земята.
Онзи, който е обезсърчен, като погледне небето, почва да мисли за звездите, за тяхната светлина, някои са сини, някои са червени... Човек вечерно време от звездите може да вземе достатъчно светлина, с която да лекува една [своя] болест. Тя носи това, което трябва на хората.
към беседата >>
Той е възрастен като някой възмъжал мъж, той е възрастен като една домакиня вкъщи.
Но за живота трябва да имаме ясна представа. Тази представа седи в младия, тази представа седи във възрастния и тази представа седи в стария. Младия, за да го познаем, той трябва да има две фази. Той е млад като младо момиче и той е млад като младо момче.
Той е възрастен като някой възмъжал мъж, той е възрастен като една домакиня вкъщи.
Той е стар като някой дядо, на 120 години мъж, той е стар като някоя стара баба на 120 години. Бабата и дядото си приказват двамата. Най-хубавата любов, която в света може да намерите, то е на стария дядо и на старата баба. Бабата отляво, дядото отдясно, като се погледнат, казват: „Дядо, какво беше едно време, как тропахме на хорото...“ Тропали на хорото и все са изтропали нещо.
към беседата >>
Той не трябва да иска тя да умира за него, понеже тя е условие за неговото подигане.
В сегашния семеен живот де е домът? Мъжът казва на жената: „Ти мене ще гледаш.“ Жената казва на мъжа: „Ти мене ще гледаш.“ Права е, но как да гледа на мъжа си? Мъжът казва на жената: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, той за нея трябва да умре. Жената казва на мъжа: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, тя за мъжа трябва да умре. Мъжът иска от жената тя да умре за него.
Той не трябва да иска тя да умира за него, понеже тя е условие за неговото подигане.
Той трябва да каже: „Аз съм готов да умра за тебе. Кажи ми кога да умра.“ Вземете това в много хубав смисъл. Аз казвам: да умра тъй, както житното зърно. Казва Христос: „Ако житното зърно не умре...“ – в много хубав смисъл. Мъжът трябва да каже на жената: „Кога искаш аз да умра за тебе?
към беседата >>
Онзи, който е обезсърчен, като погледне небето, почва да мисли за звездите, за тяхната светлина, някои са сини, някои са червени... Човек вечерно време от звездите може да вземе достатъчно светлина, с която да лекува една [своя] болест.
Има една температура, която трябва да се повиши. Туй става с известни мисли или формули, които човек като внесе, той изменя [вибрациите], откъдето и да са. Или някоя хубава картина, или вечерно време може да излезеш в някоя ясна нощ и да видиш нещо, някоя звезда да ти направи силно впечатление, да остане в ума ти. В това отношение за нашето състояние небето е цяр. Онези хора, които са обезсърчени, постоянно гледат към земята.
Онзи, който е обезсърчен, като погледне небето, почва да мисли за звездите, за тяхната светлина, някои са сини, някои са червени... Човек вечерно време от звездите може да вземе достатъчно светлина, с която да лекува една [своя] болест.
Тя носи това, което трябва на хората.
към беседата >>
Той е стар като някой дядо, на 120 години мъж, той е стар като някоя стара баба на 120 години.
Но за живота трябва да имаме ясна представа. Тази представа седи в младия, тази представа седи във възрастния и тази представа седи в стария. Младия, за да го познаем, той трябва да има две фази. Той е млад като младо момиче и той е млад като младо момче. Той е възрастен като някой възмъжал мъж, той е възрастен като една домакиня вкъщи.
Той е стар като някой дядо, на 120 години мъж, той е стар като някоя стара баба на 120 години.
Бабата и дядото си приказват двамата. Най-хубавата любов, която в света може да намерите, то е на стария дядо и на старата баба. Бабата отляво, дядото отдясно, като се погледнат, казват: „Дядо, какво беше едно време, как тропахме на хорото...“ Тропали на хорото и все са изтропали нещо.
към беседата >>
Той трябва да каже: „Аз съм готов да умра за тебе.
Мъжът казва на жената: „Ти мене ще гледаш.“ Жената казва на мъжа: „Ти мене ще гледаш.“ Права е, но как да гледа на мъжа си? Мъжът казва на жената: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, той за нея трябва да умре. Жената казва на мъжа: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, тя за мъжа трябва да умре. Мъжът иска от жената тя да умре за него. Той не трябва да иска тя да умира за него, понеже тя е условие за неговото подигане.
Той трябва да каже: „Аз съм готов да умра за тебе.
Кажи ми кога да умра.“ Вземете това в много хубав смисъл. Аз казвам: да умра тъй, както житното зърно. Казва Христос: „Ако житното зърно не умре...“ – в много хубав смисъл. Мъжът трябва да каже на жената: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ И жената трябва да каже: „Кога искаш аз да умра за тебе?
към беседата >>
Тя носи това, което трябва на хората.
Туй става с известни мисли или формули, които човек като внесе, той изменя [вибрациите], откъдето и да са. Или някоя хубава картина, или вечерно време може да излезеш в някоя ясна нощ и да видиш нещо, някоя звезда да ти направи силно впечатление, да остане в ума ти. В това отношение за нашето състояние небето е цяр. Онези хора, които са обезсърчени, постоянно гледат към земята. Онзи, който е обезсърчен, като погледне небето, почва да мисли за звездите, за тяхната светлина, някои са сини, някои са червени... Човек вечерно време от звездите може да вземе достатъчно светлина, с която да лекува една [своя] болест.
Тя носи това, което трябва на хората.
към беседата >>
Бабата и дядото си приказват двамата.
Тази представа седи в младия, тази представа седи във възрастния и тази представа седи в стария. Младия, за да го познаем, той трябва да има две фази. Той е млад като младо момиче и той е млад като младо момче. Той е възрастен като някой възмъжал мъж, той е възрастен като една домакиня вкъщи. Той е стар като някой дядо, на 120 години мъж, той е стар като някоя стара баба на 120 години.
Бабата и дядото си приказват двамата.
Най-хубавата любов, която в света може да намерите, то е на стария дядо и на старата баба. Бабата отляво, дядото отдясно, като се погледнат, казват: „Дядо, какво беше едно време, как тропахме на хорото...“ Тропали на хорото и все са изтропали нещо.
към беседата >>
Кажи ми кога да умра.“ Вземете това в много хубав смисъл.
Мъжът казва на жената: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, той за нея трябва да умре. Жената казва на мъжа: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, тя за мъжа трябва да умре. Мъжът иска от жената тя да умре за него. Той не трябва да иска тя да умира за него, понеже тя е условие за неговото подигане. Той трябва да каже: „Аз съм готов да умра за тебе.
Кажи ми кога да умра.“ Вземете това в много хубав смисъл.
Аз казвам: да умра тъй, както житното зърно. Казва Христос: „Ако житното зърно не умре...“ – в много хубав смисъл. Мъжът трябва да каже на жената: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ И жената трябва да каже: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Ученикът трябва да каже на учителя си: „Кога искаш аз да умра за тебе?
към беседата >>
Може да направите следния опит.
Може да направите следния опит.
Вземете чесън, изваждате го вън в някое шише. Когато някой заболее от неврастения или анормално състояние, този чесън го поставяте цяла седмица вън, когато нощите са ясни, за да може чесънът да възприеме светлината от звездите. Като се дава този чесън с лъжичка и болният се лекува. Светлината, възприета от чесъна, като влезе в човека, помага. Но трябва да знаеш как да го направиш.
към беседата >>
Най-хубавата любов, която в света може да намерите, то е на стария дядо и на старата баба.
Младия, за да го познаем, той трябва да има две фази. Той е млад като младо момиче и той е млад като младо момче. Той е възрастен като някой възмъжал мъж, той е възрастен като една домакиня вкъщи. Той е стар като някой дядо, на 120 години мъж, той е стар като някоя стара баба на 120 години. Бабата и дядото си приказват двамата.
Най-хубавата любов, която в света може да намерите, то е на стария дядо и на старата баба.
Бабата отляво, дядото отдясно, като се погледнат, казват: „Дядо, какво беше едно време, как тропахме на хорото...“ Тропали на хорото и все са изтропали нещо.
към беседата >>
Аз казвам: да умра тъй, както житното зърно.
Жената казва на мъжа: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, тя за мъжа трябва да умре. Мъжът иска от жената тя да умре за него. Той не трябва да иска тя да умира за него, понеже тя е условие за неговото подигане. Той трябва да каже: „Аз съм готов да умра за тебе. Кажи ми кога да умра.“ Вземете това в много хубав смисъл.
Аз казвам: да умра тъй, както житното зърно.
Казва Христос: „Ако житното зърно не умре...“ – в много хубав смисъл. Мъжът трябва да каже на жената: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ И жената трябва да каже: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Ученикът трябва да каже на учителя си: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Учителят трябва да каже на ученика си: „Кога искаш аз да умра за тебе?
към беседата >>
Вземете чесън, изваждате го вън в някое шише.
Може да направите следния опит.
Вземете чесън, изваждате го вън в някое шише.
Когато някой заболее от неврастения или анормално състояние, този чесън го поставяте цяла седмица вън, когато нощите са ясни, за да може чесънът да възприеме светлината от звездите. Като се дава този чесън с лъжичка и болният се лекува. Светлината, възприета от чесъна, като влезе в човека, помага. Но трябва да знаеш как да го направиш. Всеки може да вземе чесън, всеки може да го тури.
към беседата >>
Бабата отляво, дядото отдясно, като се погледнат, казват: „Дядо, какво беше едно време, как тропахме на хорото...“ Тропали на хорото и все са изтропали нещо.
Той е млад като младо момиче и той е млад като младо момче. Той е възрастен като някой възмъжал мъж, той е възрастен като една домакиня вкъщи. Той е стар като някой дядо, на 120 години мъж, той е стар като някоя стара баба на 120 години. Бабата и дядото си приказват двамата. Най-хубавата любов, която в света може да намерите, то е на стария дядо и на старата баба.
Бабата отляво, дядото отдясно, като се погледнат, казват: „Дядо, какво беше едно време, как тропахме на хорото...“ Тропали на хорото и все са изтропали нещо.
към беседата >>
Казва Христос: „Ако житното зърно не умре...“ – в много хубав смисъл.
Мъжът иска от жената тя да умре за него. Той не трябва да иска тя да умира за него, понеже тя е условие за неговото подигане. Той трябва да каже: „Аз съм готов да умра за тебе. Кажи ми кога да умра.“ Вземете това в много хубав смисъл. Аз казвам: да умра тъй, както житното зърно.
Казва Христос: „Ако житното зърно не умре...“ – в много хубав смисъл.
Мъжът трябва да каже на жената: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ И жената трябва да каже: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Ученикът трябва да каже на учителя си: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Учителят трябва да каже на ученика си: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Тъй ще се разберат.
към беседата >>
Когато някой заболее от неврастения или анормално състояние, този чесън го поставяте цяла седмица вън, когато нощите са ясни, за да може чесънът да възприеме светлината от звездите.
Може да направите следния опит. Вземете чесън, изваждате го вън в някое шише.
Когато някой заболее от неврастения или анормално състояние, този чесън го поставяте цяла седмица вън, когато нощите са ясни, за да може чесънът да възприеме светлината от звездите.
Като се дава този чесън с лъжичка и болният се лекува. Светлината, възприета от чесъна, като влезе в човека, помага. Но трябва да знаеш как да го направиш. Всеки може да вземе чесън, всеки може да го тури. Трябва да знаеш (всяка нощ си има своето време) как да го направиш.
към беседата >>
Ние нямаме ясна представа за дядото.
Ние нямаме ясна представа за дядото.
Този дядо си има вече една нова философия; и бабата си има една нова философия. Щом дойдат младите при тях, те разправят все за младия си живот, а за стария си живот мълчат. Защо мълчат? Станали са по-умни. Човек мълчи, когато мисли, когато някои мисли, чувства и постъпки трябва да се оформят у него.
към беседата >>
Мъжът трябва да каже на жената: „Кога искаш аз да умра за тебе?
Той не трябва да иска тя да умира за него, понеже тя е условие за неговото подигане. Той трябва да каже: „Аз съм готов да умра за тебе. Кажи ми кога да умра.“ Вземете това в много хубав смисъл. Аз казвам: да умра тъй, както житното зърно. Казва Христос: „Ако житното зърно не умре...“ – в много хубав смисъл.
Мъжът трябва да каже на жената: „Кога искаш аз да умра за тебе?
“ И жената трябва да каже: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Ученикът трябва да каже на учителя си: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Учителят трябва да каже на ученика си: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Тъй ще се разберат. Учителят е възможност за подигането на учениците.
към беседата >>
Като се дава този чесън с лъжичка и болният се лекува.
Може да направите следния опит. Вземете чесън, изваждате го вън в някое шише. Когато някой заболее от неврастения или анормално състояние, този чесън го поставяте цяла седмица вън, когато нощите са ясни, за да може чесънът да възприеме светлината от звездите.
Като се дава този чесън с лъжичка и болният се лекува.
Светлината, възприета от чесъна, като влезе в човека, помага. Но трябва да знаеш как да го направиш. Всеки може да вземе чесън, всеки може да го тури. Трябва да знаеш (всяка нощ си има своето време) как да го направиш.
към беседата >>
Този дядо си има вече една нова философия; и бабата си има една нова философия.
Ние нямаме ясна представа за дядото.
Този дядо си има вече една нова философия; и бабата си има една нова философия.
Щом дойдат младите при тях, те разправят все за младия си живот, а за стария си живот мълчат. Защо мълчат? Станали са по-умни. Човек мълчи, когато мисли, когато някои мисли, чувства и постъпки трябва да се оформят у него. След като се оформят, той ще заговори.
към беседата >>
“ И жената трябва да каже: „Кога искаш аз да умра за тебе?
Той трябва да каже: „Аз съм готов да умра за тебе. Кажи ми кога да умра.“ Вземете това в много хубав смисъл. Аз казвам: да умра тъй, както житното зърно. Казва Христос: „Ако житното зърно не умре...“ – в много хубав смисъл. Мъжът трябва да каже на жената: „Кога искаш аз да умра за тебе?
“ И жената трябва да каже: „Кога искаш аз да умра за тебе?
“ Ученикът трябва да каже на учителя си: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Учителят трябва да каже на ученика си: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Тъй ще се разберат. Учителят е възможност за подигането на учениците. Тъй седи въпросът.
към беседата >>
Светлината, възприета от чесъна, като влезе в човека, помага.
Може да направите следния опит. Вземете чесън, изваждате го вън в някое шише. Когато някой заболее от неврастения или анормално състояние, този чесън го поставяте цяла седмица вън, когато нощите са ясни, за да може чесънът да възприеме светлината от звездите. Като се дава този чесън с лъжичка и болният се лекува.
Светлината, възприета от чесъна, като влезе в човека, помага.
Но трябва да знаеш как да го направиш. Всеки може да вземе чесън, всеки може да го тури. Трябва да знаеш (всяка нощ си има своето време) как да го направиш.
към беседата >>
Щом дойдат младите при тях, те разправят все за младия си живот, а за стария си живот мълчат.
Ние нямаме ясна представа за дядото. Този дядо си има вече една нова философия; и бабата си има една нова философия.
Щом дойдат младите при тях, те разправят все за младия си живот, а за стария си живот мълчат.
Защо мълчат? Станали са по-умни. Човек мълчи, когато мисли, когато някои мисли, чувства и постъпки трябва да се оформят у него. След като се оформят, той ще заговори. Всеки човек, преди да е решил, трябва да мълчи.
към беседата >>
“ Ученикът трябва да каже на учителя си: „Кога искаш аз да умра за тебе?
Кажи ми кога да умра.“ Вземете това в много хубав смисъл. Аз казвам: да умра тъй, както житното зърно. Казва Христос: „Ако житното зърно не умре...“ – в много хубав смисъл. Мъжът трябва да каже на жената: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ И жената трябва да каже: „Кога искаш аз да умра за тебе?
“ Ученикът трябва да каже на учителя си: „Кога искаш аз да умра за тебе?
“ Учителят трябва да каже на ученика си: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Тъй ще се разберат. Учителят е възможност за подигането на учениците. Тъй седи въпросът. Учениците са една възможност и условие за подигането на учителя.
към беседата >>
Но трябва да знаеш как да го направиш.
Може да направите следния опит. Вземете чесън, изваждате го вън в някое шише. Когато някой заболее от неврастения или анормално състояние, този чесън го поставяте цяла седмица вън, когато нощите са ясни, за да може чесънът да възприеме светлината от звездите. Като се дава този чесън с лъжичка и болният се лекува. Светлината, възприета от чесъна, като влезе в човека, помага.
Но трябва да знаеш как да го направиш.
Всеки може да вземе чесън, всеки може да го тури. Трябва да знаеш (всяка нощ си има своето време) как да го направиш.
към беседата >>
Защо мълчат?
Ние нямаме ясна представа за дядото. Този дядо си има вече една нова философия; и бабата си има една нова философия. Щом дойдат младите при тях, те разправят все за младия си живот, а за стария си живот мълчат.
Защо мълчат?
Станали са по-умни. Човек мълчи, когато мисли, когато някои мисли, чувства и постъпки трябва да се оформят у него. След като се оформят, той ще заговори. Всеки човек, преди да е решил, трябва да мълчи. Обаче, като реши, казвам му: Кажи нещо!
към беседата >>
“ Учителят трябва да каже на ученика си: „Кога искаш аз да умра за тебе?
Аз казвам: да умра тъй, както житното зърно. Казва Христос: „Ако житното зърно не умре...“ – в много хубав смисъл. Мъжът трябва да каже на жената: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ И жената трябва да каже: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Ученикът трябва да каже на учителя си: „Кога искаш аз да умра за тебе?
“ Учителят трябва да каже на ученика си: „Кога искаш аз да умра за тебе?
“ Тъй ще се разберат. Учителят е възможност за подигането на учениците. Тъй седи въпросът. Учениците са една възможност и условие за подигането на учителя. Учителят само при тези ученици може да внесе своето знание, да се подигне.
към беседата >>
Всеки може да вземе чесън, всеки може да го тури.
Вземете чесън, изваждате го вън в някое шише. Когато някой заболее от неврастения или анормално състояние, този чесън го поставяте цяла седмица вън, когато нощите са ясни, за да може чесънът да възприеме светлината от звездите. Като се дава този чесън с лъжичка и болният се лекува. Светлината, възприета от чесъна, като влезе в човека, помага. Но трябва да знаеш как да го направиш.
Всеки може да вземе чесън, всеки може да го тури.
Трябва да знаеш (всяка нощ си има своето време) как да го направиш.
към беседата >>
Станали са по-умни.
Ние нямаме ясна представа за дядото. Този дядо си има вече една нова философия; и бабата си има една нова философия. Щом дойдат младите при тях, те разправят все за младия си живот, а за стария си живот мълчат. Защо мълчат?
Станали са по-умни.
Човек мълчи, когато мисли, когато някои мисли, чувства и постъпки трябва да се оформят у него. След като се оформят, той ще заговори. Всеки човек, преди да е решил, трябва да мълчи. Обаче, като реши, казвам му: Кажи нещо! Но какво ще каже той, ако нищо не е решил?
към беседата >>
“ Тъй ще се разберат.
Казва Христос: „Ако житното зърно не умре...“ – в много хубав смисъл. Мъжът трябва да каже на жената: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ И жената трябва да каже: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Ученикът трябва да каже на учителя си: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Учителят трябва да каже на ученика си: „Кога искаш аз да умра за тебе?
“ Тъй ще се разберат.
Учителят е възможност за подигането на учениците. Тъй седи въпросът. Учениците са една възможност и условие за подигането на учителя. Учителят само при тези ученици може да внесе своето знание, да се подигне. Като съществуват тези отношения, ще се възстанови една вътрешна хармония.
към беседата >>
Трябва да знаеш (всяка нощ си има своето време) как да го направиш.
Когато някой заболее от неврастения или анормално състояние, този чесън го поставяте цяла седмица вън, когато нощите са ясни, за да може чесънът да възприеме светлината от звездите. Като се дава този чесън с лъжичка и болният се лекува. Светлината, възприета от чесъна, като влезе в човека, помага. Но трябва да знаеш как да го направиш. Всеки може да вземе чесън, всеки може да го тури.
Трябва да знаеш (всяка нощ си има своето време) как да го направиш.
към беседата >>
Човек мълчи, когато мисли, когато някои мисли, чувства и постъпки трябва да се оформят у него.
Ние нямаме ясна представа за дядото. Този дядо си има вече една нова философия; и бабата си има една нова философия. Щом дойдат младите при тях, те разправят все за младия си живот, а за стария си живот мълчат. Защо мълчат? Станали са по-умни.
Човек мълчи, когато мисли, когато някои мисли, чувства и постъпки трябва да се оформят у него.
След като се оформят, той ще заговори. Всеки човек, преди да е решил, трябва да мълчи. Обаче, като реши, казвам му: Кажи нещо! Но какво ще каже той, ако нищо не е решил? Като реши нещо, като вземе едно становище, едно положение, каквото и да е, без разлика.
към беседата >>
Учителят е възможност за подигането на учениците.
Мъжът трябва да каже на жената: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ И жената трябва да каже: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Ученикът трябва да каже на учителя си: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Учителят трябва да каже на ученика си: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Тъй ще се разберат.
Учителят е възможност за подигането на учениците.
Тъй седи въпросът. Учениците са една възможност и условие за подигането на учителя. Учителят само при тези ученици може да внесе своето знание, да се подигне. Като съществуват тези отношения, ще се възстанови една вътрешна хармония.
към беседата >>
Та, казвам сега: Ние, които търсим Божието благо, не знаем как да го намерим.
Та, казвам сега: Ние, които търсим Божието благо, не знаем как да го намерим.
Светът се намира в преходно състояние. Ние се смущаваме за това, което не може да направим. При едно земетресение какво можеш да помогнеш? Някой път цял един град се събори, затиснат се тия хора. Как ще помогнеш?
към беседата >>
След като се оформят, той ще заговори.
Този дядо си има вече една нова философия; и бабата си има една нова философия. Щом дойдат младите при тях, те разправят все за младия си живот, а за стария си живот мълчат. Защо мълчат? Станали са по-умни. Човек мълчи, когато мисли, когато някои мисли, чувства и постъпки трябва да се оформят у него.
След като се оформят, той ще заговори.
Всеки човек, преди да е решил, трябва да мълчи. Обаче, като реши, казвам му: Кажи нещо! Но какво ще каже той, ако нищо не е решил? Като реши нещо, като вземе едно становище, едно положение, каквото и да е, без разлика. Ние вземаме неговия живот без да го делим, без да му туряме някое название.
към беседата >>
Тъй седи въпросът.
“ И жената трябва да каже: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Ученикът трябва да каже на учителя си: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Учителят трябва да каже на ученика си: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Тъй ще се разберат. Учителят е възможност за подигането на учениците.
Тъй седи въпросът.
Учениците са една възможност и условие за подигането на учителя. Учителят само при тези ученици може да внесе своето знание, да се подигне. Като съществуват тези отношения, ще се възстанови една вътрешна хармония.
към беседата >>
Светът се намира в преходно състояние.
Та, казвам сега: Ние, които търсим Божието благо, не знаем как да го намерим.
Светът се намира в преходно състояние.
Ние се смущаваме за това, което не може да направим. При едно земетресение какво можеш да помогнеш? Някой път цял един град се събори, затиснат се тия хора. Как ще помогнеш? Ще отидеш да работиш, както можеш да извадиш.
към беседата >>
Всеки човек, преди да е решил, трябва да мълчи.
Щом дойдат младите при тях, те разправят все за младия си живот, а за стария си живот мълчат. Защо мълчат? Станали са по-умни. Човек мълчи, когато мисли, когато някои мисли, чувства и постъпки трябва да се оформят у него. След като се оформят, той ще заговори.
Всеки човек, преди да е решил, трябва да мълчи.
Обаче, като реши, казвам му: Кажи нещо! Но какво ще каже той, ако нищо не е решил? Като реши нещо, като вземе едно становище, едно положение, каквото и да е, без разлика. Ние вземаме неговия живот без да го делим, без да му туряме някое название.
към беседата >>
Учениците са една възможност и условие за подигането на учителя.
“ Ученикът трябва да каже на учителя си: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Учителят трябва да каже на ученика си: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Тъй ще се разберат. Учителят е възможност за подигането на учениците. Тъй седи въпросът.
Учениците са една възможност и условие за подигането на учителя.
Учителят само при тези ученици може да внесе своето знание, да се подигне. Като съществуват тези отношения, ще се възстанови една вътрешна хармония.
към беседата >>
Ние се смущаваме за това, което не може да направим.
Та, казвам сега: Ние, които търсим Божието благо, не знаем как да го намерим. Светът се намира в преходно състояние.
Ние се смущаваме за това, което не може да направим.
При едно земетресение какво можеш да помогнеш? Някой път цял един град се събори, затиснат се тия хора. Как ще помогнеш? Ще отидеш да работиш, както можеш да извадиш. Дошло едно нещастие сега.
към беседата >>
Обаче, като реши, казвам му: Кажи нещо!
Защо мълчат? Станали са по-умни. Човек мълчи, когато мисли, когато някои мисли, чувства и постъпки трябва да се оформят у него. След като се оформят, той ще заговори. Всеки човек, преди да е решил, трябва да мълчи.
Обаче, като реши, казвам му: Кажи нещо!
Но какво ще каже той, ако нищо не е решил? Като реши нещо, като вземе едно становище, едно положение, каквото и да е, без разлика. Ние вземаме неговия живот без да го делим, без да му туряме някое название.
към беседата >>
Учителят само при тези ученици може да внесе своето знание, да се подигне.
“ Учителят трябва да каже на ученика си: „Кога искаш аз да умра за тебе? “ Тъй ще се разберат. Учителят е възможност за подигането на учениците. Тъй седи въпросът. Учениците са една възможност и условие за подигането на учителя.
Учителят само при тези ученици може да внесе своето знание, да се подигне.
Като съществуват тези отношения, ще се възстанови една вътрешна хармония.
към беседата >>
При едно земетресение какво можеш да помогнеш?
Та, казвам сега: Ние, които търсим Божието благо, не знаем как да го намерим. Светът се намира в преходно състояние. Ние се смущаваме за това, което не може да направим.
При едно земетресение какво можеш да помогнеш?
Някой път цял един град се събори, затиснат се тия хора. Как ще помогнеш? Ще отидеш да работиш, както можеш да извадиш. Дошло едно нещастие сега. Трябва едновременно много хора да работят.
към беседата >>
Но какво ще каже той, ако нищо не е решил?
Станали са по-умни. Човек мълчи, когато мисли, когато някои мисли, чувства и постъпки трябва да се оформят у него. След като се оформят, той ще заговори. Всеки човек, преди да е решил, трябва да мълчи. Обаче, като реши, казвам му: Кажи нещо!
Но какво ще каже той, ако нищо не е решил?
Като реши нещо, като вземе едно становище, едно положение, каквото и да е, без разлика. Ние вземаме неговия живот без да го делим, без да му туряме някое название.
към беседата >>
Като съществуват тези отношения, ще се възстанови една вътрешна хармония.
“ Тъй ще се разберат. Учителят е възможност за подигането на учениците. Тъй седи въпросът. Учениците са една възможност и условие за подигането на учителя. Учителят само при тези ученици може да внесе своето знание, да се подигне.
Като съществуват тези отношения, ще се възстанови една вътрешна хармония.
към беседата >>
Някой път цял един град се събори, затиснат се тия хора.
Та, казвам сега: Ние, които търсим Божието благо, не знаем как да го намерим. Светът се намира в преходно състояние. Ние се смущаваме за това, което не може да направим. При едно земетресение какво можеш да помогнеш?
Някой път цял един град се събори, затиснат се тия хора.
Как ще помогнеш? Ще отидеш да работиш, както можеш да извадиш. Дошло едно нещастие сега. Трябва едновременно много хора да работят. При това, като знаем, че това земетресение ще дойде, трябва да имаме една масивна къща, да няма нужда да ни изваждат от дома ни.
към беседата >>
Като реши нещо, като вземе едно становище, едно положение, каквото и да е, без разлика.
Човек мълчи, когато мисли, когато някои мисли, чувства и постъпки трябва да се оформят у него. След като се оформят, той ще заговори. Всеки човек, преди да е решил, трябва да мълчи. Обаче, като реши, казвам му: Кажи нещо! Но какво ще каже той, ако нищо не е решил?
Като реши нещо, като вземе едно становище, едно положение, каквото и да е, без разлика.
Ние вземаме неговия живот без да го делим, без да му туряме някое название.
към беседата >>
Тогава ние прилагаме това учение така: богатите са условие, възможност за подигането на бедните; така и бедните са условие, възможност за подигането на богатите.
Тогава ние прилагаме това учение така: богатите са условие, възможност за подигането на бедните; така и бедните са условие, възможност за подигането на богатите.
Сега всички искате да бъдете богати. При туй знание всички хора богати не могат да бъдат, тъй, както сега хората търсят богатството. Защото всякога, когато човек иска другите да станат условие и възможност за него да се подигне, той трябва да знае, че и той трябва да стане условие и възможност за другите да се подигнат. Туй е като един закон. Ако ти не обединиш тия двете идеи в ума си, ти нищо не може да постигнеш.
към беседата >>
Как ще помогнеш?
Та, казвам сега: Ние, които търсим Божието благо, не знаем как да го намерим. Светът се намира в преходно състояние. Ние се смущаваме за това, което не може да направим. При едно земетресение какво можеш да помогнеш? Някой път цял един град се събори, затиснат се тия хора.
Как ще помогнеш?
Ще отидеш да работиш, както можеш да извадиш. Дошло едно нещастие сега. Трябва едновременно много хора да работят. При това, като знаем, че това земетресение ще дойде, трябва да имаме една масивна къща, да няма нужда да ни изваждат от дома ни. Там е философията.
към беседата >>
Ние вземаме неговия живот без да го делим, без да му туряме някое название.
След като се оформят, той ще заговори. Всеки човек, преди да е решил, трябва да мълчи. Обаче, като реши, казвам му: Кажи нещо! Но какво ще каже той, ако нищо не е решил? Като реши нещо, като вземе едно становище, едно положение, каквото и да е, без разлика.
Ние вземаме неговия живот без да го делим, без да му туряме някое название.
към беседата >>
Сега всички искате да бъдете богати.
Тогава ние прилагаме това учение така: богатите са условие, възможност за подигането на бедните; така и бедните са условие, възможност за подигането на богатите.
Сега всички искате да бъдете богати.
При туй знание всички хора богати не могат да бъдат, тъй, както сега хората търсят богатството. Защото всякога, когато човек иска другите да станат условие и възможност за него да се подигне, той трябва да знае, че и той трябва да стане условие и възможност за другите да се подигнат. Туй е като един закон. Ако ти не обединиш тия двете идеи в ума си, ти нищо не може да постигнеш. Туй трябва да бъде разбирането.
към беседата >>
Ще отидеш да работиш, както можеш да извадиш.
Светът се намира в преходно състояние. Ние се смущаваме за това, което не може да направим. При едно земетресение какво можеш да помогнеш? Някой път цял един град се събори, затиснат се тия хора. Как ще помогнеш?
Ще отидеш да работиш, както можеш да извадиш.
Дошло едно нещастие сега. Трябва едновременно много хора да работят. При това, като знаем, че това земетресение ще дойде, трябва да имаме една масивна къща, да няма нужда да ни изваждат от дома ни. Там е философията. При сегашните кооперативни здания какво ще стане?
към беседата >>
Някой казва: „Лесно може да го турите.“ Тебе лесно може да те направят един свещеник: ще ти турят едно джубе, една килимявка.
Някой казва: „Лесно може да го турите.“ Тебе лесно може да те направят един свещеник: ще ти турят едно джубе, една килимявка.
Тебе лесно може да те направят един професор: ще ти дадат една диплома, ще ти дадат една книга да четеш.
към беседата >>
При туй знание всички хора богати не могат да бъдат, тъй, както сега хората търсят богатството.
Тогава ние прилагаме това учение така: богатите са условие, възможност за подигането на бедните; така и бедните са условие, възможност за подигането на богатите. Сега всички искате да бъдете богати.
При туй знание всички хора богати не могат да бъдат, тъй, както сега хората търсят богатството.
Защото всякога, когато човек иска другите да станат условие и възможност за него да се подигне, той трябва да знае, че и той трябва да стане условие и възможност за другите да се подигнат. Туй е като един закон. Ако ти не обединиш тия двете идеи в ума си, ти нищо не може да постигнеш. Туй трябва да бъде разбирането. Туй трябва да бъде разсъждението.
към беседата >>
Дошло едно нещастие сега.
Ние се смущаваме за това, което не може да направим. При едно земетресение какво можеш да помогнеш? Някой път цял един град се събори, затиснат се тия хора. Как ще помогнеш? Ще отидеш да работиш, както можеш да извадиш.
Дошло едно нещастие сега.
Трябва едновременно много хора да работят. При това, като знаем, че това земетресение ще дойде, трябва да имаме една масивна къща, да няма нужда да ни изваждат от дома ни. Там е философията. При сегашните кооперативни здания какво ще стане? Ако дойде едно силно земетресение, тия хора ще пъшкат отдолу.
към беседата >>
Тебе лесно може да те направят един професор: ще ти дадат една диплома, ще ти дадат една книга да четеш.
Някой казва: „Лесно може да го турите.“ Тебе лесно може да те направят един свещеник: ще ти турят едно джубе, една килимявка.
Тебе лесно може да те направят един професор: ще ти дадат една диплома, ще ти дадат една книга да четеш.
към беседата >>
Защото всякога, когато човек иска другите да станат условие и възможност за него да се подигне, той трябва да знае, че и той трябва да стане условие и възможност за другите да се подигнат.
Тогава ние прилагаме това учение така: богатите са условие, възможност за подигането на бедните; така и бедните са условие, възможност за подигането на богатите. Сега всички искате да бъдете богати. При туй знание всички хора богати не могат да бъдат, тъй, както сега хората търсят богатството.
Защото всякога, когато човек иска другите да станат условие и възможност за него да се подигне, той трябва да знае, че и той трябва да стане условие и възможност за другите да се подигнат.
Туй е като един закон. Ако ти не обединиш тия двете идеи в ума си, ти нищо не може да постигнеш. Туй трябва да бъде разбирането. Туй трябва да бъде разсъждението. При туй разбиране хората ще дойдат до правилно разбиране в живота.
към беседата >>
Трябва едновременно много хора да работят.
При едно земетресение какво можеш да помогнеш? Някой път цял един град се събори, затиснат се тия хора. Как ще помогнеш? Ще отидеш да работиш, както можеш да извадиш. Дошло едно нещастие сега.
Трябва едновременно много хора да работят.
При това, като знаем, че това земетресение ще дойде, трябва да имаме една масивна къща, да няма нужда да ни изваждат от дома ни. Там е философията. При сегашните кооперативни здания какво ще стане? Ако дойде едно силно земетресение, тия хора ще пъшкат отдолу.
към беседата >>
За Слънцето кой може да говори?
За Слънцето кой може да говори?
Кой професор може да говори за Слънцето? Значи, има една философия, аз я наричам встъпителна философия за младия, встъпителна философия за възрастния и за стария. Казват ви, че някой е мързелив човек. С какво може да се оправи мързелът? Той трябва да учи.
към беседата >>
Туй е като един закон.
Тогава ние прилагаме това учение така: богатите са условие, възможност за подигането на бедните; така и бедните са условие, възможност за подигането на богатите. Сега всички искате да бъдете богати. При туй знание всички хора богати не могат да бъдат, тъй, както сега хората търсят богатството. Защото всякога, когато човек иска другите да станат условие и възможност за него да се подигне, той трябва да знае, че и той трябва да стане условие и възможност за другите да се подигнат.
Туй е като един закон.
Ако ти не обединиш тия двете идеи в ума си, ти нищо не може да постигнеш. Туй трябва да бъде разбирането. Туй трябва да бъде разсъждението. При туй разбиране хората ще дойдат до правилно разбиране в живота. Тъй като мисля, аз вече разбирам какво отношение трябва да имат хората към мене.
към беседата >>
При това, като знаем, че това земетресение ще дойде, трябва да имаме една масивна къща, да няма нужда да ни изваждат от дома ни.
Някой път цял един град се събори, затиснат се тия хора. Как ще помогнеш? Ще отидеш да работиш, както можеш да извадиш. Дошло едно нещастие сега. Трябва едновременно много хора да работят.
При това, като знаем, че това земетресение ще дойде, трябва да имаме една масивна къща, да няма нужда да ни изваждат от дома ни.
Там е философията. При сегашните кооперативни здания какво ще стане? Ако дойде едно силно земетресение, тия хора ще пъшкат отдолу.
към беседата >>
Кой професор може да говори за Слънцето?
За Слънцето кой може да говори?
Кой професор може да говори за Слънцето?
Значи, има една философия, аз я наричам встъпителна философия за младия, встъпителна философия за възрастния и за стария. Казват ви, че някой е мързелив човек. С какво може да се оправи мързелът? Той трябва да учи. Всеки човек, който не учи, който не чете, всеки човек, който не мисли, не чувствува и, всеки човек, който не постъпва, той е мързелив човек.
към беседата >>
Ако ти не обединиш тия двете идеи в ума си, ти нищо не може да постигнеш.
Тогава ние прилагаме това учение така: богатите са условие, възможност за подигането на бедните; така и бедните са условие, възможност за подигането на богатите. Сега всички искате да бъдете богати. При туй знание всички хора богати не могат да бъдат, тъй, както сега хората търсят богатството. Защото всякога, когато човек иска другите да станат условие и възможност за него да се подигне, той трябва да знае, че и той трябва да стане условие и възможност за другите да се подигнат. Туй е като един закон.
Ако ти не обединиш тия двете идеи в ума си, ти нищо не може да постигнеш.
Туй трябва да бъде разбирането. Туй трябва да бъде разсъждението. При туй разбиране хората ще дойдат до правилно разбиране в живота. Тъй като мисля, аз вече разбирам какво отношение трябва да имат хората към мене. Едновременно аз зная, че и бедните хора ще ме подигат.
към беседата >>
Там е философията.
Как ще помогнеш? Ще отидеш да работиш, както можеш да извадиш. Дошло едно нещастие сега. Трябва едновременно много хора да работят. При това, като знаем, че това земетресение ще дойде, трябва да имаме една масивна къща, да няма нужда да ни изваждат от дома ни.
Там е философията.
При сегашните кооперативни здания какво ще стане? Ако дойде едно силно земетресение, тия хора ще пъшкат отдолу.
към беседата >>
Значи, има една философия, аз я наричам встъпителна философия за младия, встъпителна философия за възрастния и за стария.
За Слънцето кой може да говори? Кой професор може да говори за Слънцето?
Значи, има една философия, аз я наричам встъпителна философия за младия, встъпителна философия за възрастния и за стария.
Казват ви, че някой е мързелив човек. С какво може да се оправи мързелът? Той трябва да учи. Всеки човек, който не учи, който не чете, всеки човек, който не мисли, не чувствува и, всеки човек, който не постъпва, той е мързелив човек. Тогава мързеливия човек може да поправим, като почне да учи.
към беседата >>
Туй трябва да бъде разбирането.
Сега всички искате да бъдете богати. При туй знание всички хора богати не могат да бъдат, тъй, както сега хората търсят богатството. Защото всякога, когато човек иска другите да станат условие и възможност за него да се подигне, той трябва да знае, че и той трябва да стане условие и възможност за другите да се подигнат. Туй е като един закон. Ако ти не обединиш тия двете идеи в ума си, ти нищо не може да постигнеш.
Туй трябва да бъде разбирането.
Туй трябва да бъде разсъждението. При туй разбиране хората ще дойдат до правилно разбиране в живота. Тъй като мисля, аз вече разбирам какво отношение трябва да имат хората към мене. Едновременно аз зная, че и бедните хора ще ме подигат. Аз не съжалявам един беден човек.
към беседата >>
При сегашните кооперативни здания какво ще стане?
Ще отидеш да работиш, както можеш да извадиш. Дошло едно нещастие сега. Трябва едновременно много хора да работят. При това, като знаем, че това земетресение ще дойде, трябва да имаме една масивна къща, да няма нужда да ни изваждат от дома ни. Там е философията.
При сегашните кооперативни здания какво ще стане?
Ако дойде едно силно земетресение, тия хора ще пъшкат отдолу.
към беседата >>
Казват ви, че някой е мързелив човек.
За Слънцето кой може да говори? Кой професор може да говори за Слънцето? Значи, има една философия, аз я наричам встъпителна философия за младия, встъпителна философия за възрастния и за стария.
Казват ви, че някой е мързелив човек.
С какво може да се оправи мързелът? Той трябва да учи. Всеки човек, който не учи, който не чете, всеки човек, който не мисли, не чувствува и, всеки човек, който не постъпва, той е мързелив човек. Тогава мързеливия човек може да поправим, като почне да учи. А пък прилежния, сега?
към беседата >>
Туй трябва да бъде разсъждението.
При туй знание всички хора богати не могат да бъдат, тъй, както сега хората търсят богатството. Защото всякога, когато човек иска другите да станат условие и възможност за него да се подигне, той трябва да знае, че и той трябва да стане условие и възможност за другите да се подигнат. Туй е като един закон. Ако ти не обединиш тия двете идеи в ума си, ти нищо не може да постигнеш. Туй трябва да бъде разбирането.
Туй трябва да бъде разсъждението.
При туй разбиране хората ще дойдат до правилно разбиране в живота. Тъй като мисля, аз вече разбирам какво отношение трябва да имат хората към мене. Едновременно аз зная, че и бедните хора ще ме подигат. Аз не съжалявам един беден човек. Аз се радвам, че е беден, понеже [чрез него] аз се подигам.
към беседата >>
Ако дойде едно силно земетресение, тия хора ще пъшкат отдолу.
Дошло едно нещастие сега. Трябва едновременно много хора да работят. При това, като знаем, че това земетресение ще дойде, трябва да имаме една масивна къща, да няма нужда да ни изваждат от дома ни. Там е философията. При сегашните кооперативни здания какво ще стане?
Ако дойде едно силно земетресение, тия хора ще пъшкат отдолу.
към беседата >>
С какво може да се оправи мързелът?
За Слънцето кой може да говори? Кой професор може да говори за Слънцето? Значи, има една философия, аз я наричам встъпителна философия за младия, встъпителна философия за възрастния и за стария. Казват ви, че някой е мързелив човек.
С какво може да се оправи мързелът?
Той трябва да учи. Всеки човек, който не учи, който не чете, всеки човек, който не мисли, не чувствува и, всеки човек, който не постъпва, той е мързелив човек. Тогава мързеливия човек може да поправим, като почне да учи. А пък прилежния, сега? Някой казва: „Той е много способен, даровит.“ Даровитият човек, и той има една опасност.
към беседата >>
При туй разбиране хората ще дойдат до правилно разбиране в живота.
Защото всякога, когато човек иска другите да станат условие и възможност за него да се подигне, той трябва да знае, че и той трябва да стане условие и възможност за другите да се подигнат. Туй е като един закон. Ако ти не обединиш тия двете идеи в ума си, ти нищо не може да постигнеш. Туй трябва да бъде разбирането. Туй трябва да бъде разсъждението.
При туй разбиране хората ще дойдат до правилно разбиране в живота.
Тъй като мисля, аз вече разбирам какво отношение трябва да имат хората към мене. Едновременно аз зная, че и бедните хора ще ме подигат. Аз не съжалявам един беден човек. Аз се радвам, че е беден, понеже [чрез него] аз се подигам. Той ми се явява един брат, но същевременно зная, че и аз съм една възможност този беден човек да се подигне.
към беседата >>
Сега не искам да кажа да не се градят такива здания.
Сега не искам да кажа да не се градят такива здания.
Но от неразбирането на живота ние, без да искаме, си създаваме своите нещастия. Следователно за бъдеще разумните хора, като разберат природата, няма да си причиняват нещастия. Казваме, че сега се увеличава вулканическата дейност на Земята. Коя е причината за увеличаване вулканическата дейност на Земята? Неестествените мисли на хората са оказали вече известно влияние върху строежа на земните пластове и са изместили пластовете.
към беседата >>
Той трябва да учи.
За Слънцето кой може да говори? Кой професор може да говори за Слънцето? Значи, има една философия, аз я наричам встъпителна философия за младия, встъпителна философия за възрастния и за стария. Казват ви, че някой е мързелив човек. С какво може да се оправи мързелът?
Той трябва да учи.
Всеки човек, който не учи, който не чете, всеки човек, който не мисли, не чувствува и, всеки човек, който не постъпва, той е мързелив човек. Тогава мързеливия човек може да поправим, като почне да учи. А пък прилежния, сега? Някой казва: „Той е много способен, даровит.“ Даровитият човек, и той има една опасност. Той трябва да работи.
към беседата >>
Тъй като мисля, аз вече разбирам какво отношение трябва да имат хората към мене.
Туй е като един закон. Ако ти не обединиш тия двете идеи в ума си, ти нищо не може да постигнеш. Туй трябва да бъде разбирането. Туй трябва да бъде разсъждението. При туй разбиране хората ще дойдат до правилно разбиране в живота.
Тъй като мисля, аз вече разбирам какво отношение трябва да имат хората към мене.
Едновременно аз зная, че и бедните хора ще ме подигат. Аз не съжалявам един беден човек. Аз се радвам, че е беден, понеже [чрез него] аз се подигам. Той ми се явява един брат, но същевременно зная, че и аз съм една възможност този беден човек да се подигне. Аз не гледам така на бедния.
към беседата >>
Но от неразбирането на живота ние, без да искаме, си създаваме своите нещастия.
Сега не искам да кажа да не се градят такива здания.
Но от неразбирането на живота ние, без да искаме, си създаваме своите нещастия.
Следователно за бъдеще разумните хора, като разберат природата, няма да си причиняват нещастия. Казваме, че сега се увеличава вулканическата дейност на Земята. Коя е причината за увеличаване вулканическата дейност на Земята? Неестествените мисли на хората са оказали вече известно влияние върху строежа на земните пластове и са изместили пластовете. Ние може да очакваме и ако хората не си поправят умовете, ще дойдат земетресения и главите ще побелеят.
към беседата >>
Всеки човек, който не учи, който не чете, всеки човек, който не мисли, не чувствува и, всеки човек, който не постъпва, той е мързелив човек.
Кой професор може да говори за Слънцето? Значи, има една философия, аз я наричам встъпителна философия за младия, встъпителна философия за възрастния и за стария. Казват ви, че някой е мързелив човек. С какво може да се оправи мързелът? Той трябва да учи.
Всеки човек, който не учи, който не чете, всеки човек, който не мисли, не чувствува и, всеки човек, който не постъпва, той е мързелив човек.
Тогава мързеливия човек може да поправим, като почне да учи. А пък прилежния, сега? Някой казва: „Той е много способен, даровит.“ Даровитият човек, и той има една опасност. Той трябва да работи. Не мислете, че като сте даровити, това е достатъчно.
към беседата >>
Едновременно аз зная, че и бедните хора ще ме подигат.
Ако ти не обединиш тия двете идеи в ума си, ти нищо не може да постигнеш. Туй трябва да бъде разбирането. Туй трябва да бъде разсъждението. При туй разбиране хората ще дойдат до правилно разбиране в живота. Тъй като мисля, аз вече разбирам какво отношение трябва да имат хората към мене.
Едновременно аз зная, че и бедните хора ще ме подигат.
Аз не съжалявам един беден човек. Аз се радвам, че е беден, понеже [чрез него] аз се подигам. Той ми се явява един брат, но същевременно зная, че и аз съм една възможност този беден човек да се подигне. Аз не гледам така на бедния. Той е предметно учение за мене, но същевременно и аз съм предметно учение за него.
към беседата >>
Следователно за бъдеще разумните хора, като разберат природата, няма да си причиняват нещастия.
Сега не искам да кажа да не се градят такива здания. Но от неразбирането на живота ние, без да искаме, си създаваме своите нещастия.
Следователно за бъдеще разумните хора, като разберат природата, няма да си причиняват нещастия.
Казваме, че сега се увеличава вулканическата дейност на Земята. Коя е причината за увеличаване вулканическата дейност на Земята? Неестествените мисли на хората са оказали вече известно влияние върху строежа на земните пластове и са изместили пластовете. Ние може да очакваме и ако хората не си поправят умовете, ще дойдат земетресения и главите ще побелеят. Какъв е церът?
към беседата >>
Тогава мързеливия човек може да поправим, като почне да учи.
Значи, има една философия, аз я наричам встъпителна философия за младия, встъпителна философия за възрастния и за стария. Казват ви, че някой е мързелив човек. С какво може да се оправи мързелът? Той трябва да учи. Всеки човек, който не учи, който не чете, всеки човек, който не мисли, не чувствува и, всеки човек, който не постъпва, той е мързелив човек.
Тогава мързеливия човек може да поправим, като почне да учи.
А пък прилежния, сега? Някой казва: „Той е много способен, даровит.“ Даровитият човек, и той има една опасност. Той трябва да работи. Не мислете, че като сте даровити, това е достатъчно. Даровитият трябва да работи.
към беседата >>
Аз не съжалявам един беден човек.
Туй трябва да бъде разбирането. Туй трябва да бъде разсъждението. При туй разбиране хората ще дойдат до правилно разбиране в живота. Тъй като мисля, аз вече разбирам какво отношение трябва да имат хората към мене. Едновременно аз зная, че и бедните хора ще ме подигат.
Аз не съжалявам един беден човек.
Аз се радвам, че е беден, понеже [чрез него] аз се подигам. Той ми се явява един брат, но същевременно зная, че и аз съм една възможност този беден човек да се подигне. Аз не гледам така на бедния. Той е предметно учение за мене, но същевременно и аз съм предметно учение за него. Нещата се променят в света: младите стават стари и старите стават млади.
към беседата >>
Казваме, че сега се увеличава вулканическата дейност на Земята.
Сега не искам да кажа да не се градят такива здания. Но от неразбирането на живота ние, без да искаме, си създаваме своите нещастия. Следователно за бъдеще разумните хора, като разберат природата, няма да си причиняват нещастия.
Казваме, че сега се увеличава вулканическата дейност на Земята.
Коя е причината за увеличаване вулканическата дейност на Земята? Неестествените мисли на хората са оказали вече известно влияние върху строежа на земните пластове и са изместили пластовете. Ние може да очакваме и ако хората не си поправят умовете, ще дойдат земетресения и главите ще побелеят. Какъв е церът? Да изменят своите мисли вече.
към беседата >>
А пък прилежния, сега?
Казват ви, че някой е мързелив човек. С какво може да се оправи мързелът? Той трябва да учи. Всеки човек, който не учи, който не чете, всеки човек, който не мисли, не чувствува и, всеки човек, който не постъпва, той е мързелив човек. Тогава мързеливия човек може да поправим, като почне да учи.
А пък прилежния, сега?
Някой казва: „Той е много способен, даровит.“ Даровитият човек, и той има една опасност. Той трябва да работи. Не мислете, че като сте даровити, това е достатъчно. Даровитият трябва да работи. След като работите, вие ще дойдете до положението на стария.
към беседата >>
Аз се радвам, че е беден, понеже [чрез него] аз се подигам.
Туй трябва да бъде разсъждението. При туй разбиране хората ще дойдат до правилно разбиране в живота. Тъй като мисля, аз вече разбирам какво отношение трябва да имат хората към мене. Едновременно аз зная, че и бедните хора ще ме подигат. Аз не съжалявам един беден човек.
Аз се радвам, че е беден, понеже [чрез него] аз се подигам.
Той ми се явява един брат, но същевременно зная, че и аз съм една възможност този беден човек да се подигне. Аз не гледам така на бедния. Той е предметно учение за мене, но същевременно и аз съм предметно учение за него. Нещата се променят в света: младите стават стари и старите стават млади. Никой в света не може да остане на едно и също положение.
към беседата >>
Коя е причината за увеличаване вулканическата дейност на Земята?
Сега не искам да кажа да не се градят такива здания. Но от неразбирането на живота ние, без да искаме, си създаваме своите нещастия. Следователно за бъдеще разумните хора, като разберат природата, няма да си причиняват нещастия. Казваме, че сега се увеличава вулканическата дейност на Земята.
Коя е причината за увеличаване вулканическата дейност на Земята?
Неестествените мисли на хората са оказали вече известно влияние върху строежа на земните пластове и са изместили пластовете. Ние може да очакваме и ако хората не си поправят умовете, ще дойдат земетресения и главите ще побелеят. Какъв е церът? Да изменят своите мисли вече. И Писанието казва: „Гледайте да не ви избълва Земята!
към беседата >>
Някой казва: „Той е много способен, даровит.“ Даровитият човек, и той има една опасност.
С какво може да се оправи мързелът? Той трябва да учи. Всеки човек, който не учи, който не чете, всеки човек, който не мисли, не чувствува и, всеки човек, който не постъпва, той е мързелив човек. Тогава мързеливия човек може да поправим, като почне да учи. А пък прилежния, сега?
Някой казва: „Той е много способен, даровит.“ Даровитият човек, и той има една опасност.
Той трябва да работи. Не мислете, че като сте даровити, това е достатъчно. Даровитият трябва да работи. След като работите, вие ще дойдете до положението на стария.
към беседата >>
Той ми се явява един брат, но същевременно зная, че и аз съм една възможност този беден човек да се подигне.
При туй разбиране хората ще дойдат до правилно разбиране в живота. Тъй като мисля, аз вече разбирам какво отношение трябва да имат хората към мене. Едновременно аз зная, че и бедните хора ще ме подигат. Аз не съжалявам един беден човек. Аз се радвам, че е беден, понеже [чрез него] аз се подигам.
Той ми се явява един брат, но същевременно зная, че и аз съм една възможност този беден човек да се подигне.
Аз не гледам така на бедния. Той е предметно учение за мене, но същевременно и аз съм предметно учение за него. Нещата се променят в света: младите стават стари и старите стават млади. Никой в света не може да остане на едно и също положение. То е една възможност.
към беседата >>
Неестествените мисли на хората са оказали вече известно влияние върху строежа на земните пластове и са изместили пластовете.
Сега не искам да кажа да не се градят такива здания. Но от неразбирането на живота ние, без да искаме, си създаваме своите нещастия. Следователно за бъдеще разумните хора, като разберат природата, няма да си причиняват нещастия. Казваме, че сега се увеличава вулканическата дейност на Земята. Коя е причината за увеличаване вулканическата дейност на Земята?
Неестествените мисли на хората са оказали вече известно влияние върху строежа на земните пластове и са изместили пластовете.
Ние може да очакваме и ако хората не си поправят умовете, ще дойдат земетресения и главите ще побелеят. Какъв е церът? Да изменят своите мисли вече. И Писанието казва: „Гледайте да не ви избълва Земята! “ Не мислете, че Земята, на която ние живеем, е неразумна.
към беседата >>
Той трябва да работи.
Той трябва да учи. Всеки човек, който не учи, който не чете, всеки човек, който не мисли, не чувствува и, всеки човек, който не постъпва, той е мързелив човек. Тогава мързеливия човек може да поправим, като почне да учи. А пък прилежния, сега? Някой казва: „Той е много способен, даровит.“ Даровитият човек, и той има една опасност.
Той трябва да работи.
Не мислете, че като сте даровити, това е достатъчно. Даровитият трябва да работи. След като работите, вие ще дойдете до положението на стария.
към беседата >>
Аз не гледам така на бедния.
Тъй като мисля, аз вече разбирам какво отношение трябва да имат хората към мене. Едновременно аз зная, че и бедните хора ще ме подигат. Аз не съжалявам един беден човек. Аз се радвам, че е беден, понеже [чрез него] аз се подигам. Той ми се явява един брат, но същевременно зная, че и аз съм една възможност този беден човек да се подигне.
Аз не гледам така на бедния.
Той е предметно учение за мене, но същевременно и аз съм предметно учение за него. Нещата се променят в света: младите стават стари и старите стават млади. Никой в света не може да остане на едно и също положение. То е една възможност.
към беседата >>
Ние може да очакваме и ако хората не си поправят умовете, ще дойдат земетресения и главите ще побелеят.
Но от неразбирането на живота ние, без да искаме, си създаваме своите нещастия. Следователно за бъдеще разумните хора, като разберат природата, няма да си причиняват нещастия. Казваме, че сега се увеличава вулканическата дейност на Земята. Коя е причината за увеличаване вулканическата дейност на Земята? Неестествените мисли на хората са оказали вече известно влияние върху строежа на земните пластове и са изместили пластовете.
Ние може да очакваме и ако хората не си поправят умовете, ще дойдат земетресения и главите ще побелеят.
Какъв е церът? Да изменят своите мисли вече. И Писанието казва: „Гледайте да не ви избълва Земята! “ Не мислете, че Земята, на която ние живеем, е неразумна. Има една част на Земята, която е неразумна, но има една част, която е разумна.
към беседата >>
Не мислете, че като сте даровити, това е достатъчно.
Всеки човек, който не учи, който не чете, всеки човек, който не мисли, не чувствува и, всеки човек, който не постъпва, той е мързелив човек. Тогава мързеливия човек може да поправим, като почне да учи. А пък прилежния, сега? Някой казва: „Той е много способен, даровит.“ Даровитият човек, и той има една опасност. Той трябва да работи.
Не мислете, че като сте даровити, това е достатъчно.
Даровитият трябва да работи. След като работите, вие ще дойдете до положението на стария.
към беседата >>
Той е предметно учение за мене, но същевременно и аз съм предметно учение за него.
Едновременно аз зная, че и бедните хора ще ме подигат. Аз не съжалявам един беден човек. Аз се радвам, че е беден, понеже [чрез него] аз се подигам. Той ми се явява един брат, но същевременно зная, че и аз съм една възможност този беден човек да се подигне. Аз не гледам така на бедния.
Той е предметно учение за мене, но същевременно и аз съм предметно учение за него.
Нещата се променят в света: младите стават стари и старите стават млади. Никой в света не може да остане на едно и също положение. То е една възможност.
към беседата >>
Какъв е церът?
Следователно за бъдеще разумните хора, като разберат природата, няма да си причиняват нещастия. Казваме, че сега се увеличава вулканическата дейност на Земята. Коя е причината за увеличаване вулканическата дейност на Земята? Неестествените мисли на хората са оказали вече известно влияние върху строежа на земните пластове и са изместили пластовете. Ние може да очакваме и ако хората не си поправят умовете, ще дойдат земетресения и главите ще побелеят.
Какъв е церът?
Да изменят своите мисли вече. И Писанието казва: „Гледайте да не ви избълва Земята! “ Не мислете, че Земята, на която ние живеем, е неразумна. Има една част на Земята, която е неразумна, но има една част, която е разумна. Има нещо разумно в природата.
към беседата >>
Даровитият трябва да работи.
Тогава мързеливия човек може да поправим, като почне да учи. А пък прилежния, сега? Някой казва: „Той е много способен, даровит.“ Даровитият човек, и той има една опасност. Той трябва да работи. Не мислете, че като сте даровити, това е достатъчно.
Даровитият трябва да работи.
След като работите, вие ще дойдете до положението на стария.
към беседата >>
Нещата се променят в света: младите стават стари и старите стават млади.
Аз не съжалявам един беден човек. Аз се радвам, че е беден, понеже [чрез него] аз се подигам. Той ми се явява един брат, но същевременно зная, че и аз съм една възможност този беден човек да се подигне. Аз не гледам така на бедния. Той е предметно учение за мене, но същевременно и аз съм предметно учение за него.
Нещата се променят в света: младите стават стари и старите стават млади.
Никой в света не може да остане на едно и също положение. То е една възможност.
към беседата >>
Да изменят своите мисли вече.
Казваме, че сега се увеличава вулканическата дейност на Земята. Коя е причината за увеличаване вулканическата дейност на Земята? Неестествените мисли на хората са оказали вече известно влияние върху строежа на земните пластове и са изместили пластовете. Ние може да очакваме и ако хората не си поправят умовете, ще дойдат земетресения и главите ще побелеят. Какъв е церът?
Да изменят своите мисли вече.
И Писанието казва: „Гледайте да не ви избълва Земята! “ Не мислете, че Земята, на която ние живеем, е неразумна. Има една част на Земята, която е неразумна, но има една част, която е разумна. Има нещо разумно в природата. Има нещо в природата, което не е разумно, но има нещо, което е крайно разумно.
към беседата >>
След като работите, вие ще дойдете до положението на стария.
А пък прилежния, сега? Някой казва: „Той е много способен, даровит.“ Даровитият човек, и той има една опасност. Той трябва да работи. Не мислете, че като сте даровити, това е достатъчно. Даровитият трябва да работи.
След като работите, вие ще дойдете до положението на стария.
към беседата >>
Никой в света не може да остане на едно и също положение.
Аз се радвам, че е беден, понеже [чрез него] аз се подигам. Той ми се явява един брат, но същевременно зная, че и аз съм една възможност този беден човек да се подигне. Аз не гледам така на бедния. Той е предметно учение за мене, но същевременно и аз съм предметно учение за него. Нещата се променят в света: младите стават стари и старите стават млади.
Никой в света не може да остане на едно и също положение.
То е една възможност.
към беседата >>
И Писанието казва: „Гледайте да не ви избълва Земята!
Коя е причината за увеличаване вулканическата дейност на Земята? Неестествените мисли на хората са оказали вече известно влияние върху строежа на земните пластове и са изместили пластовете. Ние може да очакваме и ако хората не си поправят умовете, ще дойдат земетресения и главите ще побелеят. Какъв е церът? Да изменят своите мисли вече.
И Писанието казва: „Гледайте да не ви избълва Земята!
“ Не мислете, че Земята, на която ние живеем, е неразумна. Има една част на Земята, която е неразумна, но има една част, която е разумна. Има нещо разумно в природата. Има нещо в природата, което не е разумно, но има нещо, което е крайно разумно. Тези два възгледа трябва да ги държим в ума си и да знаем, че някой път се натъкваме на разумните работи и тогава идат други последствия.
към беседата >>
Сега, какво трябва да прави старият човек и възрастният?
Сега, какво трябва да прави старият човек и възрастният?
Младият се учи, възрастният работи, а старият какво прави? Понеже сега имате две известни и според математиката вие може да намерите третата неизвестна. От двете известните третото може да намерите. Аз ви дадох двете, вие по законите ще намерите третото. Всички разбирате математика, учени хора сте, всички имате висше образование.
към беседата >>
То е една възможност.
Той ми се явява един брат, но същевременно зная, че и аз съм една възможност този беден човек да се подигне. Аз не гледам така на бедния. Той е предметно учение за мене, но същевременно и аз съм предметно учение за него. Нещата се променят в света: младите стават стари и старите стават млади. Никой в света не може да остане на едно и също положение.
То е една възможност.
към беседата >>
“ Не мислете, че Земята, на която ние живеем, е неразумна.
Неестествените мисли на хората са оказали вече известно влияние върху строежа на земните пластове и са изместили пластовете. Ние може да очакваме и ако хората не си поправят умовете, ще дойдат земетресения и главите ще побелеят. Какъв е церът? Да изменят своите мисли вече. И Писанието казва: „Гледайте да не ви избълва Земята!
“ Не мислете, че Земята, на която ние живеем, е неразумна.
Има една част на Земята, която е неразумна, но има една част, която е разумна. Има нещо разумно в природата. Има нещо в природата, което не е разумно, но има нещо, което е крайно разумно. Тези два възгледа трябва да ги държим в ума си и да знаем, че някой път се натъкваме на разумните работи и тогава идат други последствия.
към беседата >>
Младият се учи, възрастният работи, а старият какво прави?
Сега, какво трябва да прави старият човек и възрастният?
Младият се учи, възрастният работи, а старият какво прави?
Понеже сега имате две известни и според математиката вие може да намерите третата неизвестна. От двете известните третото може да намерите. Аз ви дадох двете, вие по законите ще намерите третото. Всички разбирате математика, учени хора сте, всички имате висше образование. Днешният век се отличава.
към беседата >>
Та, Писанието казва, пророкът, който се намира в критически времена, казва: „Слушайте вие, които търсите пътя на критическите времена!
Та, Писанието казва, пророкът, който се намира в критически времена, казва: „Слушайте вие, които търсите пътя на критическите времена!
“
към беседата >>
Има една част на Земята, която е неразумна, но има една част, която е разумна.
Ние може да очакваме и ако хората не си поправят умовете, ще дойдат земетресения и главите ще побелеят. Какъв е церът? Да изменят своите мисли вече. И Писанието казва: „Гледайте да не ви избълва Земята! “ Не мислете, че Земята, на която ние живеем, е неразумна.
Има една част на Земята, която е неразумна, но има една част, която е разумна.
Има нещо разумно в природата. Има нещо в природата, което не е разумно, но има нещо, което е крайно разумно. Тези два възгледа трябва да ги държим в ума си и да знаем, че някой път се натъкваме на разумните работи и тогава идат други последствия.
към беседата >>
Понеже сега имате две известни и според математиката вие може да намерите третата неизвестна.
Сега, какво трябва да прави старият човек и възрастният? Младият се учи, възрастният работи, а старият какво прави?
Понеже сега имате две известни и според математиката вие може да намерите третата неизвестна.
От двете известните третото може да намерите. Аз ви дадох двете, вие по законите ще намерите третото. Всички разбирате математика, учени хора сте, всички имате висше образование. Днешният век се отличава. Никога светът не е имал толкова учени хора, колкото днес.
към беседата >>
“
Та, Писанието казва, пророкът, който се намира в критически времена, казва: „Слушайте вие, които търсите пътя на критическите времена!
“
към беседата >>
Има нещо разумно в природата.
Какъв е церът? Да изменят своите мисли вече. И Писанието казва: „Гледайте да не ви избълва Земята! “ Не мислете, че Земята, на която ние живеем, е неразумна. Има една част на Земята, която е неразумна, но има една част, която е разумна.
Има нещо разумно в природата.
Има нещо в природата, което не е разумно, но има нещо, което е крайно разумно. Тези два възгледа трябва да ги държим в ума си и да знаем, че някой път се натъкваме на разумните работи и тогава идат други последствия.
към беседата >>
От двете известните третото може да намерите.
Сега, какво трябва да прави старият човек и възрастният? Младият се учи, възрастният работи, а старият какво прави? Понеже сега имате две известни и според математиката вие може да намерите третата неизвестна.
От двете известните третото може да намерите.
Аз ви дадох двете, вие по законите ще намерите третото. Всички разбирате математика, учени хора сте, всички имате висше образование. Днешният век се отличава. Никога светът не е имал толкова учени хора, колкото днес. Никога светът не е имал толкова доктори, колкото днес.
към беседата >>
Та, ще ви приведа един пример сега, който донякъде изяснява.
Та, ще ви приведа един пример сега, който донякъде изяснява.
Един от най-знаменитите проповедници, Бичард, когато настанала криза на американските проповедници, в негово време имало един атеист, който държал лекции и сказки [и] който бил също тъй красноречив както Бичард. Бичард проповядвал без пари, а онзи – с пари и аудиторията била препълнена. В Америка постоянно се оплаквали от него, че той развращавал хората. Той казвал: „Аз уча хората, както сега разбирам. Ако един ден науча друго, ще им проповядвам.“ Един ден се срещат и двамата в Ню Йорк.
към беседата >>
Има нещо в природата, което не е разумно, но има нещо, което е крайно разумно.
Да изменят своите мисли вече. И Писанието казва: „Гледайте да не ви избълва Земята! “ Не мислете, че Земята, на която ние живеем, е неразумна. Има една част на Земята, която е неразумна, но има една част, която е разумна. Има нещо разумно в природата.
Има нещо в природата, което не е разумно, но има нещо, което е крайно разумно.
Тези два възгледа трябва да ги държим в ума си и да знаем, че някой път се натъкваме на разумните работи и тогава идат други последствия.
към беседата >>
Аз ви дадох двете, вие по законите ще намерите третото.
Сега, какво трябва да прави старият човек и възрастният? Младият се учи, възрастният работи, а старият какво прави? Понеже сега имате две известни и според математиката вие може да намерите третата неизвестна. От двете известните третото може да намерите.
Аз ви дадох двете, вие по законите ще намерите третото.
Всички разбирате математика, учени хора сте, всички имате висше образование. Днешният век се отличава. Никога светът не е имал толкова учени хора, колкото днес. Никога светът не е имал толкова доктори, колкото днес. Никога светът не е имал толкова професори, колкото днес.
към беседата >>
Един от най-знаменитите проповедници, Бичард, когато настанала криза на американските проповедници, в негово време имало един атеист, който държал лекции и сказки [и] който бил също тъй красноречив както Бичард.
Та, ще ви приведа един пример сега, който донякъде изяснява.
Един от най-знаменитите проповедници, Бичард, когато настанала криза на американските проповедници, в негово време имало един атеист, който държал лекции и сказки [и] който бил също тъй красноречив както Бичард.
Бичард проповядвал без пари, а онзи – с пари и аудиторията била препълнена. В Америка постоянно се оплаквали от него, че той развращавал хората. Той казвал: „Аз уча хората, както сега разбирам. Ако един ден науча друго, ще им проповядвам.“ Един ден се срещат и двамата в Ню Йорк. Седи Бичард замислен.
към беседата >>
Тези два възгледа трябва да ги държим в ума си и да знаем, че някой път се натъкваме на разумните работи и тогава идат други последствия.
И Писанието казва: „Гледайте да не ви избълва Земята! “ Не мислете, че Земята, на която ние живеем, е неразумна. Има една част на Земята, която е неразумна, но има една част, която е разумна. Има нещо разумно в природата. Има нещо в природата, което не е разумно, но има нещо, което е крайно разумно.
Тези два възгледа трябва да ги държим в ума си и да знаем, че някой път се натъкваме на разумните работи и тогава идат други последствия.
към беседата >>
Всички разбирате математика, учени хора сте, всички имате висше образование.
Сега, какво трябва да прави старият човек и възрастният? Младият се учи, възрастният работи, а старият какво прави? Понеже сега имате две известни и според математиката вие може да намерите третата неизвестна. От двете известните третото може да намерите. Аз ви дадох двете, вие по законите ще намерите третото.
Всички разбирате математика, учени хора сте, всички имате висше образование.
Днешният век се отличава. Никога светът не е имал толкова учени хора, колкото днес. Никога светът не е имал толкова доктори, колкото днес. Никога светът не е имал толкова професори, колкото днес. Богат е с тях.
към беседата >>
Бичард проповядвал без пари, а онзи – с пари и аудиторията била препълнена.
Та, ще ви приведа един пример сега, който донякъде изяснява. Един от най-знаменитите проповедници, Бичард, когато настанала криза на американските проповедници, в негово време имало един атеист, който държал лекции и сказки [и] който бил също тъй красноречив както Бичард.
Бичард проповядвал без пари, а онзи – с пари и аудиторията била препълнена.
В Америка постоянно се оплаквали от него, че той развращавал хората. Той казвал: „Аз уча хората, както сега разбирам. Ако един ден науча друго, ще им проповядвам.“ Един ден се срещат и двамата в Ню Йорк. Седи Бичард замислен. Онзи го пита: „Какво си се замислил, господин Бичард?
към беседата >>
Сега, мисълта, която искам да остане в умовете ви, е: Вашето щастие седи във вашите ръце.
Сега, мисълта, която искам да остане в умовете ви, е: Вашето щастие седи във вашите ръце.
Вашето щастие зависи от вашето разбиране, вашето щастие зависи от вашето дишане, вашето щастие зависи от вашето хранене, вашето щастие зависи от вашето ходене и най-после, вашето щастие зависи от вашата смърт и от вашето раждане. Но двете последните ще ги оставите. Да умрете и да се родите, вие го оставете за друг път, но сега не ви трябва да ходите да умирате. Като дойдете да умирате, оставете го.
към беседата >>
Днешният век се отличава.
Младият се учи, възрастният работи, а старият какво прави? Понеже сега имате две известни и според математиката вие може да намерите третата неизвестна. От двете известните третото може да намерите. Аз ви дадох двете, вие по законите ще намерите третото. Всички разбирате математика, учени хора сте, всички имате висше образование.
Днешният век се отличава.
Никога светът не е имал толкова учени хора, колкото днес. Никога светът не е имал толкова доктори, колкото днес. Никога светът не е имал толкова професори, колкото днес. Богат е с тях. И трябва да се радваме, че имаме толкова учени хора.
към беседата >>
В Америка постоянно се оплаквали от него, че той развращавал хората.
Та, ще ви приведа един пример сега, който донякъде изяснява. Един от най-знаменитите проповедници, Бичард, когато настанала криза на американските проповедници, в негово време имало един атеист, който държал лекции и сказки [и] който бил също тъй красноречив както Бичард. Бичард проповядвал без пари, а онзи – с пари и аудиторията била препълнена.
В Америка постоянно се оплаквали от него, че той развращавал хората.
Той казвал: „Аз уча хората, както сега разбирам. Ако един ден науча друго, ще им проповядвам.“ Един ден се срещат и двамата в Ню Йорк. Седи Бичард замислен. Онзи го пита: „Какво си се замислил, господин Бичард? “ – „Гледам на улицата едно състезание.“ – „Какво състезание?
към беседата >>
Вашето щастие зависи от вашето разбиране, вашето щастие зависи от вашето дишане, вашето щастие зависи от вашето хранене, вашето щастие зависи от вашето ходене и най-после, вашето щастие зависи от вашата смърт и от вашето раждане.
Сега, мисълта, която искам да остане в умовете ви, е: Вашето щастие седи във вашите ръце.
Вашето щастие зависи от вашето разбиране, вашето щастие зависи от вашето дишане, вашето щастие зависи от вашето хранене, вашето щастие зависи от вашето ходене и най-после, вашето щастие зависи от вашата смърт и от вашето раждане.
Но двете последните ще ги оставите. Да умрете и да се родите, вие го оставете за друг път, но сега не ви трябва да ходите да умирате. Като дойдете да умирате, оставете го.
към беседата >>
Никога светът не е имал толкова учени хора, колкото днес.
Понеже сега имате две известни и според математиката вие може да намерите третата неизвестна. От двете известните третото може да намерите. Аз ви дадох двете, вие по законите ще намерите третото. Всички разбирате математика, учени хора сте, всички имате висше образование. Днешният век се отличава.
Никога светът не е имал толкова учени хора, колкото днес.
Никога светът не е имал толкова доктори, колкото днес. Никога светът не е имал толкова професори, колкото днес. Богат е с тях. И трябва да се радваме, че имаме толкова учени хора.
към беседата >>
Той казвал: „Аз уча хората, както сега разбирам.
Та, ще ви приведа един пример сега, който донякъде изяснява. Един от най-знаменитите проповедници, Бичард, когато настанала криза на американските проповедници, в негово време имало един атеист, който държал лекции и сказки [и] който бил също тъй красноречив както Бичард. Бичард проповядвал без пари, а онзи – с пари и аудиторията била препълнена. В Америка постоянно се оплаквали от него, че той развращавал хората.
Той казвал: „Аз уча хората, както сега разбирам.
Ако един ден науча друго, ще им проповядвам.“ Един ден се срещат и двамата в Ню Йорк. Седи Бичард замислен. Онзи го пита: „Какво си се замислил, господин Бичард? “ – „Гледам на улицата едно състезание.“ – „Какво състезание? “ – „Минава един човек с един здрав крак и с една патерица.
към беседата >>
Но двете последните ще ги оставите.
Сега, мисълта, която искам да остане в умовете ви, е: Вашето щастие седи във вашите ръце. Вашето щастие зависи от вашето разбиране, вашето щастие зависи от вашето дишане, вашето щастие зависи от вашето хранене, вашето щастие зависи от вашето ходене и най-после, вашето щастие зависи от вашата смърт и от вашето раждане.
Но двете последните ще ги оставите.
Да умрете и да се родите, вие го оставете за друг път, но сега не ви трябва да ходите да умирате. Като дойдете да умирате, оставете го.
към беседата >>
Никога светът не е имал толкова доктори, колкото днес.
От двете известните третото може да намерите. Аз ви дадох двете, вие по законите ще намерите третото. Всички разбирате математика, учени хора сте, всички имате висше образование. Днешният век се отличава. Никога светът не е имал толкова учени хора, колкото днес.
Никога светът не е имал толкова доктори, колкото днес.
Никога светът не е имал толкова професори, колкото днес. Богат е с тях. И трябва да се радваме, че имаме толкова учени хора.
към беседата >>
Ако един ден науча друго, ще им проповядвам.“ Един ден се срещат и двамата в Ню Йорк.
Та, ще ви приведа един пример сега, който донякъде изяснява. Един от най-знаменитите проповедници, Бичард, когато настанала криза на американските проповедници, в негово време имало един атеист, който държал лекции и сказки [и] който бил също тъй красноречив както Бичард. Бичард проповядвал без пари, а онзи – с пари и аудиторията била препълнена. В Америка постоянно се оплаквали от него, че той развращавал хората. Той казвал: „Аз уча хората, както сега разбирам.
Ако един ден науча друго, ще им проповядвам.“ Един ден се срещат и двамата в Ню Йорк.
Седи Бичард замислен. Онзи го пита: „Какво си се замислил, господин Бичард? “ – „Гледам на улицата едно състезание.“ – „Какво състезание? “ – „Минава един човек с един здрав крак и с една патерица. Минава и един здрав човек, който ритна патерицата на другия и той падна на земята.“ – „Ако аз бях, щях да изляза на улицата и да го ритна, да го сваля на земята.“ Бичард му казва: „Ти си този, който риташ патерицата.
към беседата >>
Да умрете и да се родите, вие го оставете за друг път, но сега не ви трябва да ходите да умирате.
Сега, мисълта, която искам да остане в умовете ви, е: Вашето щастие седи във вашите ръце. Вашето щастие зависи от вашето разбиране, вашето щастие зависи от вашето дишане, вашето щастие зависи от вашето хранене, вашето щастие зависи от вашето ходене и най-после, вашето щастие зависи от вашата смърт и от вашето раждане. Но двете последните ще ги оставите.
Да умрете и да се родите, вие го оставете за друг път, но сега не ви трябва да ходите да умирате.
Като дойдете да умирате, оставете го.
към беседата >>
Никога светът не е имал толкова професори, колкото днес.
Аз ви дадох двете, вие по законите ще намерите третото. Всички разбирате математика, учени хора сте, всички имате висше образование. Днешният век се отличава. Никога светът не е имал толкова учени хора, колкото днес. Никога светът не е имал толкова доктори, колкото днес.
Никога светът не е имал толкова професори, колкото днес.
Богат е с тях. И трябва да се радваме, че имаме толкова учени хора.
към беседата >>
Седи Бичард замислен.
Един от най-знаменитите проповедници, Бичард, когато настанала криза на американските проповедници, в негово време имало един атеист, който държал лекции и сказки [и] който бил също тъй красноречив както Бичард. Бичард проповядвал без пари, а онзи – с пари и аудиторията била препълнена. В Америка постоянно се оплаквали от него, че той развращавал хората. Той казвал: „Аз уча хората, както сега разбирам. Ако един ден науча друго, ще им проповядвам.“ Един ден се срещат и двамата в Ню Йорк.
Седи Бичард замислен.
Онзи го пита: „Какво си се замислил, господин Бичард? “ – „Гледам на улицата едно състезание.“ – „Какво състезание? “ – „Минава един човек с един здрав крак и с една патерица. Минава и един здрав човек, който ритна патерицата на другия и той падна на земята.“ – „Ако аз бях, щях да изляза на улицата и да го ритна, да го сваля на земята.“ Бичард му казва: „Ти си този, който риташ патерицата. Не ритай патерицата на хората, но ритай здравия с двата крака.“ Замислил се той.
към беседата >>
Като дойдете да умирате, оставете го.
Сега, мисълта, която искам да остане в умовете ви, е: Вашето щастие седи във вашите ръце. Вашето щастие зависи от вашето разбиране, вашето щастие зависи от вашето дишане, вашето щастие зависи от вашето хранене, вашето щастие зависи от вашето ходене и най-после, вашето щастие зависи от вашата смърт и от вашето раждане. Но двете последните ще ги оставите. Да умрете и да се родите, вие го оставете за друг път, но сега не ви трябва да ходите да умирате.
Като дойдете да умирате, оставете го.
към беседата >>
Богат е с тях.
Всички разбирате математика, учени хора сте, всички имате висше образование. Днешният век се отличава. Никога светът не е имал толкова учени хора, колкото днес. Никога светът не е имал толкова доктори, колкото днес. Никога светът не е имал толкова професори, колкото днес.
Богат е с тях.
И трябва да се радваме, че имаме толкова учени хора.
към беседата >>
Онзи го пита: „Какво си се замислил, господин Бичард?
Бичард проповядвал без пари, а онзи – с пари и аудиторията била препълнена. В Америка постоянно се оплаквали от него, че той развращавал хората. Той казвал: „Аз уча хората, както сега разбирам. Ако един ден науча друго, ще им проповядвам.“ Един ден се срещат и двамата в Ню Йорк. Седи Бичард замислен.
Онзи го пита: „Какво си се замислил, господин Бичард?
“ – „Гледам на улицата едно състезание.“ – „Какво състезание? “ – „Минава един човек с един здрав крак и с една патерица. Минава и един здрав човек, който ритна патерицата на другия и той падна на земята.“ – „Ако аз бях, щях да изляза на улицата и да го ритна, да го сваля на земята.“ Бичард му казва: „Ти си този, който риташ патерицата. Не ритай патерицата на хората, но ритай здравия с двата крака.“ Замислил се той. Бичард се обърнал и [онзи] му казал: „Благодаря.
към беседата >>
Смъртта и раждането са само за старите хора.
Смъртта и раждането са само за старите хора.
Като млад и като възрастен какво трябва да правите? Изучавайте живота на природата. Онова, което вие сте научили, онова, което съвременните учени хора правят, всички разумни поети, философи, музиканти, държавници, от което време и да са, направете една реформа само в себе си. Като направите тази реформа в себе си, приложете я отвън. Жените да станат условия за подигането на мъжете.
към беседата >>
И трябва да се радваме, че имаме толкова учени хора.
Днешният век се отличава. Никога светът не е имал толкова учени хора, колкото днес. Никога светът не е имал толкова доктори, колкото днес. Никога светът не е имал толкова професори, колкото днес. Богат е с тях.
И трябва да се радваме, че имаме толкова учени хора.
към беседата >>
“ – „Гледам на улицата едно състезание.“ – „Какво състезание?
В Америка постоянно се оплаквали от него, че той развращавал хората. Той казвал: „Аз уча хората, както сега разбирам. Ако един ден науча друго, ще им проповядвам.“ Един ден се срещат и двамата в Ню Йорк. Седи Бичард замислен. Онзи го пита: „Какво си се замислил, господин Бичард?
“ – „Гледам на улицата едно състезание.“ – „Какво състезание?
“ – „Минава един човек с един здрав крак и с една патерица. Минава и един здрав човек, който ритна патерицата на другия и той падна на земята.“ – „Ако аз бях, щях да изляза на улицата и да го ритна, да го сваля на земята.“ Бичард му казва: „Ти си този, който риташ патерицата. Не ритай патерицата на хората, но ритай здравия с двата крака.“ Замислил се той. Бичард се обърнал и [онзи] му казал: „Благодаря. Аз ще бъда два пъти внимателен да не ритам хора с една патерица, но другите с двата здрави крака, ще ги ритам.
към беседата >>
Като млад и като възрастен какво трябва да правите?
Смъртта и раждането са само за старите хора.
Като млад и като възрастен какво трябва да правите?
Изучавайте живота на природата. Онова, което вие сте научили, онова, което съвременните учени хора правят, всички разумни поети, философи, музиканти, държавници, от което време и да са, направете една реформа само в себе си. Като направите тази реформа в себе си, приложете я отвън. Жените да станат условия за подигането на мъжете. Мъжете да станат условие за подигането на жените.
към беседата >>
Някои казват, че учените хора развалят хората.
Някои казват, че учените хора развалят хората.
Има нещо недоразбрано тук. Слепите хора са безобидни хора в света, никакво зло не може да направят. Но какво добро може да направят слепите? Според тази философия учените хора са, които гледат. Значи, за да не бъдат опасни, трябва да бъдат слепи.
към беседата >>
“ – „Минава един човек с един здрав крак и с една патерица.
Той казвал: „Аз уча хората, както сега разбирам. Ако един ден науча друго, ще им проповядвам.“ Един ден се срещат и двамата в Ню Йорк. Седи Бичард замислен. Онзи го пита: „Какво си се замислил, господин Бичард? “ – „Гледам на улицата едно състезание.“ – „Какво състезание?
“ – „Минава един човек с един здрав крак и с една патерица.
Минава и един здрав човек, който ритна патерицата на другия и той падна на земята.“ – „Ако аз бях, щях да изляза на улицата и да го ритна, да го сваля на земята.“ Бичард му казва: „Ти си този, който риташ патерицата. Не ритай патерицата на хората, но ритай здравия с двата крака.“ Замислил се той. Бичард се обърнал и [онзи] му казал: „Благодаря. Аз ще бъда два пъти внимателен да не ритам хора с една патерица, но другите с двата здрави крака, ще ги ритам. Много Ви благодаря.
към беседата >>
Изучавайте живота на природата.
Смъртта и раждането са само за старите хора. Като млад и като възрастен какво трябва да правите?
Изучавайте живота на природата.
Онова, което вие сте научили, онова, което съвременните учени хора правят, всички разумни поети, философи, музиканти, държавници, от което време и да са, направете една реформа само в себе си. Като направите тази реформа в себе си, приложете я отвън. Жените да станат условия за подигането на мъжете. Мъжете да станат условие за подигането на жените. Децата да станат условие за подигането на родителите.
към беседата >>
Има нещо недоразбрано тук.
Някои казват, че учените хора развалят хората.
Има нещо недоразбрано тук.
Слепите хора са безобидни хора в света, никакво зло не може да направят. Но какво добро може да направят слепите? Според тази философия учените хора са, които гледат. Значи, за да не бъдат опасни, трябва да бъдат слепи. Аз съм съгласен, че слепите хора са безопасни, но какво може да направи един сляп човек?
към беседата >>
Минава и един здрав човек, който ритна патерицата на другия и той падна на земята.“ – „Ако аз бях, щях да изляза на улицата и да го ритна, да го сваля на земята.“ Бичард му казва: „Ти си този, който риташ патерицата.
Ако един ден науча друго, ще им проповядвам.“ Един ден се срещат и двамата в Ню Йорк. Седи Бичард замислен. Онзи го пита: „Какво си се замислил, господин Бичард? “ – „Гледам на улицата едно състезание.“ – „Какво състезание? “ – „Минава един човек с един здрав крак и с една патерица.
Минава и един здрав човек, който ритна патерицата на другия и той падна на земята.“ – „Ако аз бях, щях да изляза на улицата и да го ритна, да го сваля на земята.“ Бичард му казва: „Ти си този, който риташ патерицата.
Не ритай патерицата на хората, но ритай здравия с двата крака.“ Замислил се той. Бичард се обърнал и [онзи] му казал: „Благодаря. Аз ще бъда два пъти внимателен да не ритам хора с една патерица, но другите с двата здрави крака, ще ги ритам. Много Ви благодаря. Ако намеря хора с два здрави крака, не се отказвам, ще ги ритам.“
към беседата >>
Онова, което вие сте научили, онова, което съвременните учени хора правят, всички разумни поети, философи, музиканти, държавници, от което време и да са, направете една реформа само в себе си.
Смъртта и раждането са само за старите хора. Като млад и като възрастен какво трябва да правите? Изучавайте живота на природата.
Онова, което вие сте научили, онова, което съвременните учени хора правят, всички разумни поети, философи, музиканти, държавници, от което време и да са, направете една реформа само в себе си.
Като направите тази реформа в себе си, приложете я отвън. Жените да станат условия за подигането на мъжете. Мъжете да станат условие за подигането на жените. Децата да станат условие за подигането на родителите. Сестрите да станат условие за подигането на братята.
към беседата >>
Слепите хора са безобидни хора в света, никакво зло не може да направят.
Някои казват, че учените хора развалят хората. Има нещо недоразбрано тук.
Слепите хора са безобидни хора в света, никакво зло не може да направят.
Но какво добро може да направят слепите? Според тази философия учените хора са, които гледат. Значи, за да не бъдат опасни, трябва да бъдат слепи. Аз съм съгласен, че слепите хора са безопасни, но какво може да направи един сляп човек? Право е, че един човек, който вижда, може да направи пакост.
към беседата >>
Не ритай патерицата на хората, но ритай здравия с двата крака.“ Замислил се той.
Седи Бичард замислен. Онзи го пита: „Какво си се замислил, господин Бичард? “ – „Гледам на улицата едно състезание.“ – „Какво състезание? “ – „Минава един човек с един здрав крак и с една патерица. Минава и един здрав човек, който ритна патерицата на другия и той падна на земята.“ – „Ако аз бях, щях да изляза на улицата и да го ритна, да го сваля на земята.“ Бичард му казва: „Ти си този, който риташ патерицата.
Не ритай патерицата на хората, но ритай здравия с двата крака.“ Замислил се той.
Бичард се обърнал и [онзи] му казал: „Благодаря. Аз ще бъда два пъти внимателен да не ритам хора с една патерица, но другите с двата здрави крака, ще ги ритам. Много Ви благодаря. Ако намеря хора с два здрави крака, не се отказвам, ще ги ритам.“
към беседата >>
Като направите тази реформа в себе си, приложете я отвън.
Смъртта и раждането са само за старите хора. Като млад и като възрастен какво трябва да правите? Изучавайте живота на природата. Онова, което вие сте научили, онова, което съвременните учени хора правят, всички разумни поети, философи, музиканти, държавници, от което време и да са, направете една реформа само в себе си.
Като направите тази реформа в себе си, приложете я отвън.
Жените да станат условия за подигането на мъжете. Мъжете да станат условие за подигането на жените. Децата да станат условие за подигането на родителите. Сестрите да станат условие за подигането на братята. Майките да станат условие за подигането на бащите.
към беседата >>
Но какво добро може да направят слепите?
Някои казват, че учените хора развалят хората. Има нещо недоразбрано тук. Слепите хора са безобидни хора в света, никакво зло не може да направят.
Но какво добро може да направят слепите?
Според тази философия учените хора са, които гледат. Значи, за да не бъдат опасни, трябва да бъдат слепи. Аз съм съгласен, че слепите хора са безопасни, но какво може да направи един сляп човек? Право е, че един човек, който вижда, може да направи пакост. Но като направи една погрешка, ще направи 10 добрини.
към беседата >>
Бичард се обърнал и [онзи] му казал: „Благодаря.
Онзи го пита: „Какво си се замислил, господин Бичард? “ – „Гледам на улицата едно състезание.“ – „Какво състезание? “ – „Минава един човек с един здрав крак и с една патерица. Минава и един здрав човек, който ритна патерицата на другия и той падна на земята.“ – „Ако аз бях, щях да изляза на улицата и да го ритна, да го сваля на земята.“ Бичард му казва: „Ти си този, който риташ патерицата. Не ритай патерицата на хората, но ритай здравия с двата крака.“ Замислил се той.
Бичард се обърнал и [онзи] му казал: „Благодаря.
Аз ще бъда два пъти внимателен да не ритам хора с една патерица, но другите с двата здрави крака, ще ги ритам. Много Ви благодаря. Ако намеря хора с два здрави крака, не се отказвам, ще ги ритам.“
към беседата >>
Жените да станат условия за подигането на мъжете.
Смъртта и раждането са само за старите хора. Като млад и като възрастен какво трябва да правите? Изучавайте живота на природата. Онова, което вие сте научили, онова, което съвременните учени хора правят, всички разумни поети, философи, музиканти, държавници, от което време и да са, направете една реформа само в себе си. Като направите тази реформа в себе си, приложете я отвън.
Жените да станат условия за подигането на мъжете.
Мъжете да станат условие за подигането на жените. Децата да станат условие за подигането на родителите. Сестрите да станат условие за подигането на братята. Майките да станат условие за подигането на бащите. Учениците да станат условие за подигането на учителите, учителите – за учениците.
към беседата >>
Според тази философия учените хора са, които гледат.
Някои казват, че учените хора развалят хората. Има нещо недоразбрано тук. Слепите хора са безобидни хора в света, никакво зло не може да направят. Но какво добро може да направят слепите?
Според тази философия учените хора са, които гледат.
Значи, за да не бъдат опасни, трябва да бъдат слепи. Аз съм съгласен, че слепите хора са безопасни, но какво може да направи един сляп човек? Право е, че един човек, който вижда, може да направи пакост. Но като направи една погрешка, ще направи 10 добрини. Трябва да го извините.
към беседата >>
Аз ще бъда два пъти внимателен да не ритам хора с една патерица, но другите с двата здрави крака, ще ги ритам.
“ – „Гледам на улицата едно състезание.“ – „Какво състезание? “ – „Минава един човек с един здрав крак и с една патерица. Минава и един здрав човек, който ритна патерицата на другия и той падна на земята.“ – „Ако аз бях, щях да изляза на улицата и да го ритна, да го сваля на земята.“ Бичард му казва: „Ти си този, който риташ патерицата. Не ритай патерицата на хората, но ритай здравия с двата крака.“ Замислил се той. Бичард се обърнал и [онзи] му казал: „Благодаря.
Аз ще бъда два пъти внимателен да не ритам хора с една патерица, но другите с двата здрави крака, ще ги ритам.
Много Ви благодаря. Ако намеря хора с два здрави крака, не се отказвам, ще ги ритам.“
към беседата >>
Мъжете да станат условие за подигането на жените.
Като млад и като възрастен какво трябва да правите? Изучавайте живота на природата. Онова, което вие сте научили, онова, което съвременните учени хора правят, всички разумни поети, философи, музиканти, държавници, от което време и да са, направете една реформа само в себе си. Като направите тази реформа в себе си, приложете я отвън. Жените да станат условия за подигането на мъжете.
Мъжете да станат условие за подигането на жените.
Децата да станат условие за подигането на родителите. Сестрите да станат условие за подигането на братята. Майките да станат условие за подигането на бащите. Учениците да станат условие за подигането на учителите, учителите – за учениците. Богатите да станат условие за подигането на сиромасите и бедните – за богатите.
към беседата >>
Значи, за да не бъдат опасни, трябва да бъдат слепи.
Някои казват, че учените хора развалят хората. Има нещо недоразбрано тук. Слепите хора са безобидни хора в света, никакво зло не може да направят. Но какво добро може да направят слепите? Според тази философия учените хора са, които гледат.
Значи, за да не бъдат опасни, трябва да бъдат слепи.
Аз съм съгласен, че слепите хора са безопасни, но какво може да направи един сляп човек? Право е, че един човек, който вижда, може да направи пакост. Но като направи една погрешка, ще направи 10 добрини. Трябва да го извините. На 10 добрини една погрешка се гълта.
към беседата >>
Много Ви благодаря.
“ – „Минава един човек с един здрав крак и с една патерица. Минава и един здрав човек, който ритна патерицата на другия и той падна на земята.“ – „Ако аз бях, щях да изляза на улицата и да го ритна, да го сваля на земята.“ Бичард му казва: „Ти си този, който риташ патерицата. Не ритай патерицата на хората, но ритай здравия с двата крака.“ Замислил се той. Бичард се обърнал и [онзи] му казал: „Благодаря. Аз ще бъда два пъти внимателен да не ритам хора с една патерица, но другите с двата здрави крака, ще ги ритам.
Много Ви благодаря.
Ако намеря хора с два здрави крака, не се отказвам, ще ги ритам.“
към беседата >>
Децата да станат условие за подигането на родителите.
Изучавайте живота на природата. Онова, което вие сте научили, онова, което съвременните учени хора правят, всички разумни поети, философи, музиканти, държавници, от което време и да са, направете една реформа само в себе си. Като направите тази реформа в себе си, приложете я отвън. Жените да станат условия за подигането на мъжете. Мъжете да станат условие за подигането на жените.
Децата да станат условие за подигането на родителите.
Сестрите да станат условие за подигането на братята. Майките да станат условие за подигането на бащите. Учениците да станат условие за подигането на учителите, учителите – за учениците. Богатите да станат условие за подигането на сиромасите и бедните – за богатите. И в този смисъл да се образува една връзка, една вътрешна стабилност, едно вътрешно разбирателство.
към беседата >>
Аз съм съгласен, че слепите хора са безопасни, но какво може да направи един сляп човек?
Има нещо недоразбрано тук. Слепите хора са безобидни хора в света, никакво зло не може да направят. Но какво добро може да направят слепите? Според тази философия учените хора са, които гледат. Значи, за да не бъдат опасни, трябва да бъдат слепи.
Аз съм съгласен, че слепите хора са безопасни, но какво може да направи един сляп човек?
Право е, че един човек, който вижда, може да направи пакост. Но като направи една погрешка, ще направи 10 добрини. Трябва да го извините. На 10 добрини една погрешка се гълта.
към беседата >>
Ако намеря хора с два здрави крака, не се отказвам, ще ги ритам.“
Минава и един здрав човек, който ритна патерицата на другия и той падна на земята.“ – „Ако аз бях, щях да изляза на улицата и да го ритна, да го сваля на земята.“ Бичард му казва: „Ти си този, който риташ патерицата. Не ритай патерицата на хората, но ритай здравия с двата крака.“ Замислил се той. Бичард се обърнал и [онзи] му казал: „Благодаря. Аз ще бъда два пъти внимателен да не ритам хора с една патерица, но другите с двата здрави крака, ще ги ритам. Много Ви благодаря.
Ако намеря хора с два здрави крака, не се отказвам, ще ги ритам.“
към беседата >>
Сестрите да станат условие за подигането на братята.
Онова, което вие сте научили, онова, което съвременните учени хора правят, всички разумни поети, философи, музиканти, държавници, от което време и да са, направете една реформа само в себе си. Като направите тази реформа в себе си, приложете я отвън. Жените да станат условия за подигането на мъжете. Мъжете да станат условие за подигането на жените. Децата да станат условие за подигането на родителите.
Сестрите да станат условие за подигането на братята.
Майките да станат условие за подигането на бащите. Учениците да станат условие за подигането на учителите, учителите – за учениците. Богатите да станат условие за подигането на сиромасите и бедните – за богатите. И в този смисъл да се образува една връзка, една вътрешна стабилност, едно вътрешно разбирателство. Не външната страна на живота.
към беседата >>
Право е, че един човек, който вижда, може да направи пакост.
Слепите хора са безобидни хора в света, никакво зло не може да направят. Но какво добро може да направят слепите? Според тази философия учените хора са, които гледат. Значи, за да не бъдат опасни, трябва да бъдат слепи. Аз съм съгласен, че слепите хора са безопасни, но какво може да направи един сляп човек?
Право е, че един човек, който вижда, може да направи пакост.
Но като направи една погрешка, ще направи 10 добрини. Трябва да го извините. На 10 добрини една погрешка се гълта.
към беседата >>
Та, сега аз не искам да ритам вашите патерици.
Та, сега аз не искам да ритам вашите патерици.
Ако вие имате някои патерици, вие може да си ги носите, нямам нищо против вашите патерици. Но здрави крака като имате, трябва да мислите. Човек трябва да мисли върху онова, което съществува в природата. Трябва да мисли за предназначението [си] като човек, какво трябва да извърши той. Защото сега всички се смущаваме, казваме: „Не съм цар, не съм министър, не съм това, не съм онова, не съм някой богаташ.“ Питам: Ако ние, хората, се обезсърчаваме, какво трябва да мислят зайците?
към беседата >>
Майките да станат условие за подигането на бащите.
Като направите тази реформа в себе си, приложете я отвън. Жените да станат условия за подигането на мъжете. Мъжете да станат условие за подигането на жените. Децата да станат условие за подигането на родителите. Сестрите да станат условие за подигането на братята.
Майките да станат условие за подигането на бащите.
Учениците да станат условие за подигането на учителите, учителите – за учениците. Богатите да станат условие за подигането на сиромасите и бедните – за богатите. И в този смисъл да се образува една връзка, една вътрешна стабилност, едно вътрешно разбирателство. Не външната страна на живота. Ние сега живеем външната страна на живота.
към беседата >>
Но като направи една погрешка, ще направи 10 добрини.
Но какво добро може да направят слепите? Според тази философия учените хора са, които гледат. Значи, за да не бъдат опасни, трябва да бъдат слепи. Аз съм съгласен, че слепите хора са безопасни, но какво може да направи един сляп човек? Право е, че един човек, който вижда, може да направи пакост.
Но като направи една погрешка, ще направи 10 добрини.
Трябва да го извините. На 10 добрини една погрешка се гълта.
към беседата >>
Ако вие имате някои патерици, вие може да си ги носите, нямам нищо против вашите патерици.
Та, сега аз не искам да ритам вашите патерици.
Ако вие имате някои патерици, вие може да си ги носите, нямам нищо против вашите патерици.
Но здрави крака като имате, трябва да мислите. Човек трябва да мисли върху онова, което съществува в природата. Трябва да мисли за предназначението [си] като човек, какво трябва да извърши той. Защото сега всички се смущаваме, казваме: „Не съм цар, не съм министър, не съм това, не съм онова, не съм някой богаташ.“ Питам: Ако ние, хората, се обезсърчаваме, какво трябва да мислят зайците? Какво трябва да мисли един заек?
към беседата >>
Учениците да станат условие за подигането на учителите, учителите – за учениците.
Жените да станат условия за подигането на мъжете. Мъжете да станат условие за подигането на жените. Децата да станат условие за подигането на родителите. Сестрите да станат условие за подигането на братята. Майките да станат условие за подигането на бащите.
Учениците да станат условие за подигането на учителите, учителите – за учениците.
Богатите да станат условие за подигането на сиромасите и бедните – за богатите. И в този смисъл да се образува една връзка, една вътрешна стабилност, едно вътрешно разбирателство. Не външната страна на живота. Ние сега живеем външната страна на живота. Страданията не са нищо друго освен да ни покажат какъв трябва да бъде строежът на вътрешния живот.
към беседата >>
Трябва да го извините.
Според тази философия учените хора са, които гледат. Значи, за да не бъдат опасни, трябва да бъдат слепи. Аз съм съгласен, че слепите хора са безопасни, но какво може да направи един сляп човек? Право е, че един човек, който вижда, може да направи пакост. Но като направи една погрешка, ще направи 10 добрини.
Трябва да го извините.
На 10 добрини една погрешка се гълта.
към беседата >>
Но здрави крака като имате, трябва да мислите.
Та, сега аз не искам да ритам вашите патерици. Ако вие имате някои патерици, вие може да си ги носите, нямам нищо против вашите патерици.
Но здрави крака като имате, трябва да мислите.
Човек трябва да мисли върху онова, което съществува в природата. Трябва да мисли за предназначението [си] като човек, какво трябва да извърши той. Защото сега всички се смущаваме, казваме: „Не съм цар, не съм министър, не съм това, не съм онова, не съм някой богаташ.“ Питам: Ако ние, хората, се обезсърчаваме, какво трябва да мислят зайците? Какво трябва да мисли един заек? Какво трябва да мисли един слон?
към беседата >>
Богатите да станат условие за подигането на сиромасите и бедните – за богатите.
Мъжете да станат условие за подигането на жените. Децата да станат условие за подигането на родителите. Сестрите да станат условие за подигането на братята. Майките да станат условие за подигането на бащите. Учениците да станат условие за подигането на учителите, учителите – за учениците.
Богатите да станат условие за подигането на сиромасите и бедните – за богатите.
И в този смисъл да се образува една връзка, една вътрешна стабилност, едно вътрешно разбирателство. Не външната страна на живота. Ние сега живеем външната страна на живота. Страданията не са нищо друго освен да ни покажат какъв трябва да бъде строежът на вътрешния живот. Вътрешният живот е разумният живот, външният живот представя условията, при които сега ние може да живеем и да се изявяваме.
към беседата >>
На 10 добрини една погрешка се гълта.
Значи, за да не бъдат опасни, трябва да бъдат слепи. Аз съм съгласен, че слепите хора са безопасни, но какво може да направи един сляп човек? Право е, че един човек, който вижда, може да направи пакост. Но като направи една погрешка, ще направи 10 добрини. Трябва да го извините.
На 10 добрини една погрешка се гълта.
към беседата >>
Човек трябва да мисли върху онова, което съществува в природата.
Та, сега аз не искам да ритам вашите патерици. Ако вие имате някои патерици, вие може да си ги носите, нямам нищо против вашите патерици. Но здрави крака като имате, трябва да мислите.
Човек трябва да мисли върху онова, което съществува в природата.
Трябва да мисли за предназначението [си] като човек, какво трябва да извърши той. Защото сега всички се смущаваме, казваме: „Не съм цар, не съм министър, не съм това, не съм онова, не съм някой богаташ.“ Питам: Ако ние, хората, се обезсърчаваме, какво трябва да мислят зайците? Какво трябва да мисли един заек? Какво трябва да мисли един слон? Какво трябва да мислят тия малки животни?
към беседата >>
И в този смисъл да се образува една връзка, една вътрешна стабилност, едно вътрешно разбирателство.
Децата да станат условие за подигането на родителите. Сестрите да станат условие за подигането на братята. Майките да станат условие за подигането на бащите. Учениците да станат условие за подигането на учителите, учителите – за учениците. Богатите да станат условие за подигането на сиромасите и бедните – за богатите.
И в този смисъл да се образува една връзка, една вътрешна стабилност, едно вътрешно разбирателство.
Не външната страна на живота. Ние сега живеем външната страна на живота. Страданията не са нищо друго освен да ни покажат какъв трябва да бъде строежът на вътрешния живот. Вътрешният живот е разумният живот, външният живот представя условията, при които сега ние може да живеем и да се изявяваме.
към беседата >>
Та, трябва всички да бъдем справедливи и снизходителни.
Та, трябва всички да бъдем справедливи и снизходителни.
Ние не трябва да се възмущаваме от знанието, но това знание трябва да турим на работа, не само на теория. Казваме: „Трябва да живеем.“ Ти ще живееш, след като почнеш да работиш. Човекът е, който работи. Резултатът на неговата работа е животът. Резултатът на учението е работата, а резултатът на работата е животът.
към беседата >>
Трябва да мисли за предназначението [си] като човек, какво трябва да извърши той.
Та, сега аз не искам да ритам вашите патерици. Ако вие имате някои патерици, вие може да си ги носите, нямам нищо против вашите патерици. Но здрави крака като имате, трябва да мислите. Човек трябва да мисли върху онова, което съществува в природата.
Трябва да мисли за предназначението [си] като човек, какво трябва да извърши той.
Защото сега всички се смущаваме, казваме: „Не съм цар, не съм министър, не съм това, не съм онова, не съм някой богаташ.“ Питам: Ако ние, хората, се обезсърчаваме, какво трябва да мислят зайците? Какво трябва да мисли един заек? Какво трябва да мисли един слон? Какво трябва да мислят тия малки животни? Те са предметно учение в живота.
към беседата >>
Не външната страна на живота.
Сестрите да станат условие за подигането на братята. Майките да станат условие за подигането на бащите. Учениците да станат условие за подигането на учителите, учителите – за учениците. Богатите да станат условие за подигането на сиромасите и бедните – за богатите. И в този смисъл да се образува една връзка, една вътрешна стабилност, едно вътрешно разбирателство.
Не външната страна на живота.
Ние сега живеем външната страна на живота. Страданията не са нищо друго освен да ни покажат какъв трябва да бъде строежът на вътрешния живот. Вътрешният живот е разумният живот, външният живот представя условията, при които сега ние може да живеем и да се изявяваме.
към беседата >>
Ние не трябва да се възмущаваме от знанието, но това знание трябва да турим на работа, не само на теория.
Та, трябва всички да бъдем справедливи и снизходителни.
Ние не трябва да се възмущаваме от знанието, но това знание трябва да турим на работа, не само на теория.
Казваме: „Трябва да живеем.“ Ти ще живееш, след като почнеш да работиш. Човекът е, който работи. Резултатът на неговата работа е животът. Резултатът на учението е работата, а резултатът на работата е животът. Само чрез работата може да узнаем какво нещо е животът.
към беседата >>
Защото сега всички се смущаваме, казваме: „Не съм цар, не съм министър, не съм това, не съм онова, не съм някой богаташ.“ Питам: Ако ние, хората, се обезсърчаваме, какво трябва да мислят зайците?
Та, сега аз не искам да ритам вашите патерици. Ако вие имате някои патерици, вие може да си ги носите, нямам нищо против вашите патерици. Но здрави крака като имате, трябва да мислите. Човек трябва да мисли върху онова, което съществува в природата. Трябва да мисли за предназначението [си] като човек, какво трябва да извърши той.
Защото сега всички се смущаваме, казваме: „Не съм цар, не съм министър, не съм това, не съм онова, не съм някой богаташ.“ Питам: Ако ние, хората, се обезсърчаваме, какво трябва да мислят зайците?
Какво трябва да мисли един заек? Какво трябва да мисли един слон? Какво трябва да мислят тия малки животни? Те са предметно учение в живота. Заекът има идеал.
към беседата >>
Ние сега живеем външната страна на живота.
Майките да станат условие за подигането на бащите. Учениците да станат условие за подигането на учителите, учителите – за учениците. Богатите да станат условие за подигането на сиромасите и бедните – за богатите. И в този смисъл да се образува една връзка, една вътрешна стабилност, едно вътрешно разбирателство. Не външната страна на живота.
Ние сега живеем външната страна на живота.
Страданията не са нищо друго освен да ни покажат какъв трябва да бъде строежът на вътрешния живот. Вътрешният живот е разумният живот, външният живот представя условията, при които сега ние може да живеем и да се изявяваме.
към беседата >>
Казваме: „Трябва да живеем.“ Ти ще живееш, след като почнеш да работиш.
Та, трябва всички да бъдем справедливи и снизходителни. Ние не трябва да се възмущаваме от знанието, но това знание трябва да турим на работа, не само на теория.
Казваме: „Трябва да живеем.“ Ти ще живееш, след като почнеш да работиш.
Човекът е, който работи. Резултатът на неговата работа е животът. Резултатът на учението е работата, а резултатът на работата е животът. Само чрез работата може да узнаем какво нещо е животът.
към беседата >>
Какво трябва да мисли един заек?
Ако вие имате някои патерици, вие може да си ги носите, нямам нищо против вашите патерици. Но здрави крака като имате, трябва да мислите. Човек трябва да мисли върху онова, което съществува в природата. Трябва да мисли за предназначението [си] като човек, какво трябва да извърши той. Защото сега всички се смущаваме, казваме: „Не съм цар, не съм министър, не съм това, не съм онова, не съм някой богаташ.“ Питам: Ако ние, хората, се обезсърчаваме, какво трябва да мислят зайците?
Какво трябва да мисли един заек?
Какво трябва да мисли един слон? Какво трябва да мислят тия малки животни? Те са предметно учение в живота. Заекът има идеал. И човек не е достигнал своята крайна цел.
към беседата >>
Страданията не са нищо друго освен да ни покажат какъв трябва да бъде строежът на вътрешния живот.
Учениците да станат условие за подигането на учителите, учителите – за учениците. Богатите да станат условие за подигането на сиромасите и бедните – за богатите. И в този смисъл да се образува една връзка, една вътрешна стабилност, едно вътрешно разбирателство. Не външната страна на живота. Ние сега живеем външната страна на живота.
Страданията не са нищо друго освен да ни покажат какъв трябва да бъде строежът на вътрешния живот.
Вътрешният живот е разумният живот, външният живот представя условията, при които сега ние може да живеем и да се изявяваме.
към беседата >>
Човекът е, който работи.
Та, трябва всички да бъдем справедливи и снизходителни. Ние не трябва да се възмущаваме от знанието, но това знание трябва да турим на работа, не само на теория. Казваме: „Трябва да живеем.“ Ти ще живееш, след като почнеш да работиш.
Човекът е, който работи.
Резултатът на неговата работа е животът. Резултатът на учението е работата, а резултатът на работата е животът. Само чрез работата може да узнаем какво нещо е животът.
към беседата >>
Какво трябва да мисли един слон?
Но здрави крака като имате, трябва да мислите. Човек трябва да мисли върху онова, което съществува в природата. Трябва да мисли за предназначението [си] като човек, какво трябва да извърши той. Защото сега всички се смущаваме, казваме: „Не съм цар, не съм министър, не съм това, не съм онова, не съм някой богаташ.“ Питам: Ако ние, хората, се обезсърчаваме, какво трябва да мислят зайците? Какво трябва да мисли един заек?
Какво трябва да мисли един слон?
Какво трябва да мислят тия малки животни? Те са предметно учение в живота. Заекът има идеал. И човек не е достигнал своята крайна цел. Човек още не е в образ и подобие, човек има един дълъг път.
към беседата >>
Вътрешният живот е разумният живот, външният живот представя условията, при които сега ние може да живеем и да се изявяваме.
Богатите да станат условие за подигането на сиромасите и бедните – за богатите. И в този смисъл да се образува една връзка, една вътрешна стабилност, едно вътрешно разбирателство. Не външната страна на живота. Ние сега живеем външната страна на живота. Страданията не са нищо друго освен да ни покажат какъв трябва да бъде строежът на вътрешния живот.
Вътрешният живот е разумният живот, външният живот представя условията, при които сега ние може да живеем и да се изявяваме.
към беседата >>
Резултатът на неговата работа е животът.
Та, трябва всички да бъдем справедливи и снизходителни. Ние не трябва да се възмущаваме от знанието, но това знание трябва да турим на работа, не само на теория. Казваме: „Трябва да живеем.“ Ти ще живееш, след като почнеш да работиш. Човекът е, който работи.
Резултатът на неговата работа е животът.
Резултатът на учението е работата, а резултатът на работата е животът. Само чрез работата може да узнаем какво нещо е животът.
към беседата >>
Какво трябва да мислят тия малки животни?
Човек трябва да мисли върху онова, което съществува в природата. Трябва да мисли за предназначението [си] като човек, какво трябва да извърши той. Защото сега всички се смущаваме, казваме: „Не съм цар, не съм министър, не съм това, не съм онова, не съм някой богаташ.“ Питам: Ако ние, хората, се обезсърчаваме, какво трябва да мислят зайците? Какво трябва да мисли един заек? Какво трябва да мисли един слон?
Какво трябва да мислят тия малки животни?
Те са предметно учение в живота. Заекът има идеал. И човек не е достигнал своята крайна цел. Човек още не е в образ и подобие, човек има един дълъг път. Туй тяло, което сега носи, още не е завършено.
към беседата >>
Резултатът на учението е работата, а резултатът на работата е животът.
Та, трябва всички да бъдем справедливи и снизходителни. Ние не трябва да се възмущаваме от знанието, но това знание трябва да турим на работа, не само на теория. Казваме: „Трябва да живеем.“ Ти ще живееш, след като почнеш да работиш. Човекът е, който работи. Резултатът на неговата работа е животът.
Резултатът на учението е работата, а резултатът на работата е животът.
Само чрез работата може да узнаем какво нещо е животът.
към беседата >>
Те са предметно учение в живота.
Трябва да мисли за предназначението [си] като човек, какво трябва да извърши той. Защото сега всички се смущаваме, казваме: „Не съм цар, не съм министър, не съм това, не съм онова, не съм някой богаташ.“ Питам: Ако ние, хората, се обезсърчаваме, какво трябва да мислят зайците? Какво трябва да мисли един заек? Какво трябва да мисли един слон? Какво трябва да мислят тия малки животни?
Те са предметно учение в живота.
Заекът има идеал. И човек не е достигнал своята крайна цел. Човек още не е в образ и подобие, човек има един дълъг път. Туй тяло, което сега носи, още не е завършено. Казват, че човек е храм Божи.
към беседата >>
Само чрез работата може да узнаем какво нещо е животът.
Ние не трябва да се възмущаваме от знанието, но това знание трябва да турим на работа, не само на теория. Казваме: „Трябва да живеем.“ Ти ще живееш, след като почнеш да работиш. Човекът е, който работи. Резултатът на неговата работа е животът. Резултатът на учението е работата, а резултатът на работата е животът.
Само чрез работата може да узнаем какво нещо е животът.
към беседата >>
Заекът има идеал.
Защото сега всички се смущаваме, казваме: „Не съм цар, не съм министър, не съм това, не съм онова, не съм някой богаташ.“ Питам: Ако ние, хората, се обезсърчаваме, какво трябва да мислят зайците? Какво трябва да мисли един заек? Какво трябва да мисли един слон? Какво трябва да мислят тия малки животни? Те са предметно учение в живота.
Заекът има идеал.
И човек не е достигнал своята крайна цел. Човек още не е в образ и подобие, човек има един дълъг път. Туй тяло, което сега носи, още не е завършено. Казват, че човек е храм Божи. То е идеалният човек.
към беседата >>
Сега има много определения за живота.
Сега има много определения за живота.
Ние ще оставим това. Вие може да поддържате каквото определение имате за живота, нямам нищо против него. Може да разбирате живота както искате, нямам нищо против това. Но според мене животът има само едно определение. Определението на живота, моето почитание към това.
към беседата >>
И човек не е достигнал своята крайна цел.
Какво трябва да мисли един заек? Какво трябва да мисли един слон? Какво трябва да мислят тия малки животни? Те са предметно учение в живота. Заекът има идеал.
И човек не е достигнал своята крайна цел.
Човек още не е в образ и подобие, човек има един дълъг път. Туй тяло, което сега носи, още не е завършено. Казват, че човек е храм Божи. То е идеалният човек. Има същества, които са достигнали, на които тялото е храм Божи.
към беседата >>
Ние ще оставим това.
Сега има много определения за живота.
Ние ще оставим това.
Вие може да поддържате каквото определение имате за живота, нямам нищо против него. Може да разбирате живота както искате, нямам нищо против това. Но според мене животът има само едно определение. Определението на живота, моето почитание към това. Моето определение за живота мяза на нови дрехи, които човек може да тури.
към беседата >>
Човек още не е в образ и подобие, човек има един дълъг път.
Какво трябва да мисли един слон? Какво трябва да мислят тия малки животни? Те са предметно учение в живота. Заекът има идеал. И човек не е достигнал своята крайна цел.
Човек още не е в образ и подобие, човек има един дълъг път.
Туй тяло, което сега носи, още не е завършено. Казват, че човек е храм Божи. То е идеалният човек. Има същества, които са достигнали, на които тялото е храм Божи. Нашият храм, има още дълго време докато съградим своите възгледи.
към беседата >>
Вие може да поддържате каквото определение имате за живота, нямам нищо против него.
Сега има много определения за живота. Ние ще оставим това.
Вие може да поддържате каквото определение имате за живота, нямам нищо против него.
Може да разбирате живота както искате, нямам нищо против това. Но според мене животът има само едно определение. Определението на живота, моето почитание към това. Моето определение за живота мяза на нови дрехи, които човек може да тури. Но каквато и дреха да тури, той е все същият човек.
към беседата >>
Туй тяло, което сега носи, още не е завършено.
Какво трябва да мислят тия малки животни? Те са предметно учение в живота. Заекът има идеал. И човек не е достигнал своята крайна цел. Човек още не е в образ и подобие, човек има един дълъг път.
Туй тяло, което сега носи, още не е завършено.
Казват, че човек е храм Божи. То е идеалният човек. Има същества, които са достигнали, на които тялото е храм Божи. Нашият храм, има още дълго време докато съградим своите възгледи. Има нещо, което има да съграждаме.
към беседата >>
Може да разбирате живота както искате, нямам нищо против това.
Сега има много определения за живота. Ние ще оставим това. Вие може да поддържате каквото определение имате за живота, нямам нищо против него.
Може да разбирате живота както искате, нямам нищо против това.
Но според мене животът има само едно определение. Определението на живота, моето почитание към това. Моето определение за живота мяза на нови дрехи, които човек може да тури. Но каквато и дреха да тури, той е все същият човек. „Облякъл се Петко, погледнал се – все същият.“ Значи, какъвто си е Петко, с хубавите или лошите дрехи, характерът му е все същият.
към беседата >>
Казват, че човек е храм Божи.
Те са предметно учение в живота. Заекът има идеал. И човек не е достигнал своята крайна цел. Човек още не е в образ и подобие, човек има един дълъг път. Туй тяло, което сега носи, още не е завършено.
Казват, че човек е храм Божи.
То е идеалният човек. Има същества, които са достигнали, на които тялото е храм Божи. Нашият храм, има още дълго време докато съградим своите възгледи. Има нещо, което има да съграждаме.
към беседата >>
Но според мене животът има само едно определение.
Сега има много определения за живота. Ние ще оставим това. Вие може да поддържате каквото определение имате за живота, нямам нищо против него. Може да разбирате живота както искате, нямам нищо против това.
Но според мене животът има само едно определение.
Определението на живота, моето почитание към това. Моето определение за живота мяза на нови дрехи, които човек може да тури. Но каквато и дреха да тури, той е все същият човек. „Облякъл се Петко, погледнал се – все същият.“ Значи, какъвто си е Петко, с хубавите или лошите дрехи, характерът му е все същият. Хубавите дрехи на умния човек прилягат.
към беседата >>
То е идеалният човек.
Заекът има идеал. И човек не е достигнал своята крайна цел. Човек още не е в образ и подобие, човек има един дълъг път. Туй тяло, което сега носи, още не е завършено. Казват, че човек е храм Божи.
То е идеалният човек.
Има същества, които са достигнали, на които тялото е храм Божи. Нашият храм, има още дълго време докато съградим своите възгледи. Има нещо, което има да съграждаме.
към беседата >>
Определението на живота, моето почитание към това.
Сега има много определения за живота. Ние ще оставим това. Вие може да поддържате каквото определение имате за живота, нямам нищо против него. Може да разбирате живота както искате, нямам нищо против това. Но според мене животът има само едно определение.
Определението на живота, моето почитание към това.
Моето определение за живота мяза на нови дрехи, които човек може да тури. Но каквато и дреха да тури, той е все същият човек. „Облякъл се Петко, погледнал се – все същият.“ Значи, какъвто си е Петко, с хубавите или лошите дрехи, характерът му е все същият. Хубавите дрехи на умния човек прилягат. Един човек, който не е добър, тези дрехи изгубват своята цена.
към беседата >>
Има същества, които са достигнали, на които тялото е храм Божи.
И човек не е достигнал своята крайна цел. Човек още не е в образ и подобие, човек има един дълъг път. Туй тяло, което сега носи, още не е завършено. Казват, че човек е храм Божи. То е идеалният човек.
Има същества, които са достигнали, на които тялото е храм Божи.
Нашият храм, има още дълго време докато съградим своите възгледи. Има нещо, което има да съграждаме.
към беседата >>
Моето определение за живота мяза на нови дрехи, които човек може да тури.
Ние ще оставим това. Вие може да поддържате каквото определение имате за живота, нямам нищо против него. Може да разбирате живота както искате, нямам нищо против това. Но според мене животът има само едно определение. Определението на живота, моето почитание към това.
Моето определение за живота мяза на нови дрехи, които човек може да тури.
Но каквато и дреха да тури, той е все същият човек. „Облякъл се Петко, погледнал се – все същият.“ Значи, какъвто си е Петко, с хубавите или лошите дрехи, характерът му е все същият. Хубавите дрехи на умния човек прилягат. Един човек, който не е добър, тези дрехи изгубват своята цена. Но понеже аз не искам да се спирам върху отрицателната страна на живота, да се бута отрицателното.
към беседата >>
Нашият храм, има още дълго време докато съградим своите възгледи.
Човек още не е в образ и подобие, човек има един дълъг път. Туй тяло, което сега носи, още не е завършено. Казват, че човек е храм Божи. То е идеалният човек. Има същества, които са достигнали, на които тялото е храм Божи.
Нашият храм, има още дълго време докато съградим своите възгледи.
Има нещо, което има да съграждаме.
към беседата >>
Но каквато и дреха да тури, той е все същият човек.
Вие може да поддържате каквото определение имате за живота, нямам нищо против него. Може да разбирате живота както искате, нямам нищо против това. Но според мене животът има само едно определение. Определението на живота, моето почитание към това. Моето определение за живота мяза на нови дрехи, които човек може да тури.
Но каквато и дреха да тури, той е все същият човек.
„Облякъл се Петко, погледнал се – все същият.“ Значи, какъвто си е Петко, с хубавите или лошите дрехи, характерът му е все същият. Хубавите дрехи на умния човек прилягат. Един човек, който не е добър, тези дрехи изгубват своята цена. Но понеже аз не искам да се спирам върху отрицателната страна на живота, да се бута отрицателното. Друг да се занимава с него.
към беседата >>
Има нещо, което има да съграждаме.
Туй тяло, което сега носи, още не е завършено. Казват, че човек е храм Божи. То е идеалният човек. Има същества, които са достигнали, на които тялото е храм Божи. Нашият храм, има още дълго време докато съградим своите възгледи.
Има нещо, което има да съграждаме.
към беседата >>
„Облякъл се Петко, погледнал се – все същият.“ Значи, какъвто си е Петко, с хубавите или лошите дрехи, характерът му е все същият.
Може да разбирате живота както искате, нямам нищо против това. Но според мене животът има само едно определение. Определението на живота, моето почитание към това. Моето определение за живота мяза на нови дрехи, които човек може да тури. Но каквато и дреха да тури, той е все същият човек.
„Облякъл се Петко, погледнал се – все същият.“ Значи, какъвто си е Петко, с хубавите или лошите дрехи, характерът му е все същият.
Хубавите дрехи на умния човек прилягат. Един човек, който не е добър, тези дрехи изгубват своята цена. Но понеже аз не искам да се спирам върху отрицателната страна на живота, да се бута отрицателното. Друг да се занимава с него. Понеже вие всички сте вече свикнали, отрицателното го знаете по-добре от мене.
към беседата >>
Та, казвам: Това е новото разбиране, което трябва да ни помогне.
Та, казвам: Това е новото разбиране, което трябва да ни помогне.
Всички вие се нуждаете от една топла мисъл, вие се нуждаете от едно топло чувство, вие се нуждаете от една топла постъпка. От три неща човек се нуждае: от топла мисъл, от топло чувство и от топла постъпка. Когато дойдеш при мене, да не казваш: „Какво мислиш? “ Желая твоето подигане, нищо повече. „Ама повече не желаеш ли?
към беседата >>
Хубавите дрехи на умния човек прилягат.
Но според мене животът има само едно определение. Определението на живота, моето почитание към това. Моето определение за живота мяза на нови дрехи, които човек може да тури. Но каквато и дреха да тури, той е все същият човек. „Облякъл се Петко, погледнал се – все същият.“ Значи, какъвто си е Петко, с хубавите или лошите дрехи, характерът му е все същият.
Хубавите дрехи на умния човек прилягат.
Един човек, който не е добър, тези дрехи изгубват своята цена. Но понеже аз не искам да се спирам върху отрицателната страна на живота, да се бута отрицателното. Друг да се занимава с него. Понеже вие всички сте вече свикнали, отрицателното го знаете по-добре от мене. Мнозина са ме питали: „Я ми кажи лошите страни в живота!
към беседата >>
Всички вие се нуждаете от една топла мисъл, вие се нуждаете от едно топло чувство, вие се нуждаете от една топла постъпка.
Та, казвам: Това е новото разбиране, което трябва да ни помогне.
Всички вие се нуждаете от една топла мисъл, вие се нуждаете от едно топло чувство, вие се нуждаете от една топла постъпка.
От три неща човек се нуждае: от топла мисъл, от топло чувство и от топла постъпка. Когато дойдеш при мене, да не казваш: „Какво мислиш? “ Желая твоето подигане, нищо повече. „Ама повече не желаеш ли? “ Повече не ти желая.
към беседата >>
Един човек, който не е добър, тези дрехи изгубват своята цена.
Определението на живота, моето почитание към това. Моето определение за живота мяза на нови дрехи, които човек може да тури. Но каквато и дреха да тури, той е все същият човек. „Облякъл се Петко, погледнал се – все същият.“ Значи, какъвто си е Петко, с хубавите или лошите дрехи, характерът му е все същият. Хубавите дрехи на умния човек прилягат.
Един човек, който не е добър, тези дрехи изгубват своята цена.
Но понеже аз не искам да се спирам върху отрицателната страна на живота, да се бута отрицателното. Друг да се занимава с него. Понеже вие всички сте вече свикнали, отрицателното го знаете по-добре от мене. Мнозина са ме питали: „Я ми кажи лошите страни в живота! “ Няма какво да ги знаеш.
към беседата >>
От три неща човек се нуждае: от топла мисъл, от топло чувство и от топла постъпка.
Та, казвам: Това е новото разбиране, което трябва да ни помогне. Всички вие се нуждаете от една топла мисъл, вие се нуждаете от едно топло чувство, вие се нуждаете от една топла постъпка.
От три неща човек се нуждае: от топла мисъл, от топло чувство и от топла постъпка.
Когато дойдеш при мене, да не казваш: „Какво мислиш? “ Желая твоето подигане, нищо повече. „Ама повече не желаеш ли? “ Повече не ти желая. Да желая някой човек да бъде щастлив, да има едно вътрешно разбиране, да бъде той щастлив в себе си, аз не подразбирам друго нещо външно.
към беседата >>
Но понеже аз не искам да се спирам върху отрицателната страна на живота, да се бута отрицателното.
Моето определение за живота мяза на нови дрехи, които човек може да тури. Но каквато и дреха да тури, той е все същият човек. „Облякъл се Петко, погледнал се – все същият.“ Значи, какъвто си е Петко, с хубавите или лошите дрехи, характерът му е все същият. Хубавите дрехи на умния човек прилягат. Един човек, който не е добър, тези дрехи изгубват своята цена.
Но понеже аз не искам да се спирам върху отрицателната страна на живота, да се бута отрицателното.
Друг да се занимава с него. Понеже вие всички сте вече свикнали, отрицателното го знаете по-добре от мене. Мнозина са ме питали: „Я ми кажи лошите страни в живота! “ Няма какво да ги знаеш. За мене наука е да намеря доброто в живота, да ти го кажа.
към беседата >>
Когато дойдеш при мене, да не казваш: „Какво мислиш?
Та, казвам: Това е новото разбиране, което трябва да ни помогне. Всички вие се нуждаете от една топла мисъл, вие се нуждаете от едно топло чувство, вие се нуждаете от една топла постъпка. От три неща човек се нуждае: от топла мисъл, от топло чувство и от топла постъпка.
Когато дойдеш при мене, да не казваш: „Какво мислиш?
“ Желая твоето подигане, нищо повече. „Ама повече не желаеш ли? “ Повече не ти желая. Да желая някой човек да бъде щастлив, да има едно вътрешно разбиране, да бъде той щастлив в себе си, аз не подразбирам друго нещо външно. Богатството не е достояние на никого, богатството е външно условие на природата.
към беседата >>
Друг да се занимава с него.
Но каквато и дреха да тури, той е все същият човек. „Облякъл се Петко, погледнал се – все същият.“ Значи, какъвто си е Петко, с хубавите или лошите дрехи, характерът му е все същият. Хубавите дрехи на умния човек прилягат. Един човек, който не е добър, тези дрехи изгубват своята цена. Но понеже аз не искам да се спирам върху отрицателната страна на живота, да се бута отрицателното.
Друг да се занимава с него.
Понеже вие всички сте вече свикнали, отрицателното го знаете по-добре от мене. Мнозина са ме питали: „Я ми кажи лошите страни в живота! “ Няма какво да ги знаеш. За мене наука е да намеря доброто в живота, да ти го кажа. А какво лошо има, ти това сам ще си го намериш, мене това не ме интересува. Защо?
към беседата >>
“ Желая твоето подигане, нищо повече.
Та, казвам: Това е новото разбиране, което трябва да ни помогне. Всички вие се нуждаете от една топла мисъл, вие се нуждаете от едно топло чувство, вие се нуждаете от една топла постъпка. От три неща човек се нуждае: от топла мисъл, от топло чувство и от топла постъпка. Когато дойдеш при мене, да не казваш: „Какво мислиш?
“ Желая твоето подигане, нищо повече.
„Ама повече не желаеш ли? “ Повече не ти желая. Да желая някой човек да бъде щастлив, да има едно вътрешно разбиране, да бъде той щастлив в себе си, аз не подразбирам друго нещо външно. Богатството не е достояние на никого, богатството е външно условие на природата. Ако ти си богат, то е едно пособие за това училище на Земята.
към беседата >>
Понеже вие всички сте вече свикнали, отрицателното го знаете по-добре от мене.
„Облякъл се Петко, погледнал се – все същият.“ Значи, какъвто си е Петко, с хубавите или лошите дрехи, характерът му е все същият. Хубавите дрехи на умния човек прилягат. Един човек, който не е добър, тези дрехи изгубват своята цена. Но понеже аз не искам да се спирам върху отрицателната страна на живота, да се бута отрицателното. Друг да се занимава с него.
Понеже вие всички сте вече свикнали, отрицателното го знаете по-добре от мене.
Мнозина са ме питали: „Я ми кажи лошите страни в живота! “ Няма какво да ги знаеш. За мене наука е да намеря доброто в живота, да ти го кажа. А какво лошо има, ти това сам ще си го намериш, мене това не ме интересува. Защо? Ти ще поискаш от мене пари да си платиш дълговете.
към беседата >>
„Ама повече не желаеш ли?
Та, казвам: Това е новото разбиране, което трябва да ни помогне. Всички вие се нуждаете от една топла мисъл, вие се нуждаете от едно топло чувство, вие се нуждаете от една топла постъпка. От три неща човек се нуждае: от топла мисъл, от топло чувство и от топла постъпка. Когато дойдеш при мене, да не казваш: „Какво мислиш? “ Желая твоето подигане, нищо повече.
„Ама повече не желаеш ли?
“ Повече не ти желая. Да желая някой човек да бъде щастлив, да има едно вътрешно разбиране, да бъде той щастлив в себе си, аз не подразбирам друго нещо външно. Богатството не е достояние на никого, богатството е външно условие на природата. Ако ти си богат, то е едно пособие за това училище на Земята. Училището изисква известни пособия.
към беседата >>
Мнозина са ме питали: „Я ми кажи лошите страни в живота!
Хубавите дрехи на умния човек прилягат. Един човек, който не е добър, тези дрехи изгубват своята цена. Но понеже аз не искам да се спирам върху отрицателната страна на живота, да се бута отрицателното. Друг да се занимава с него. Понеже вие всички сте вече свикнали, отрицателното го знаете по-добре от мене.
Мнозина са ме питали: „Я ми кажи лошите страни в живота!
“ Няма какво да ги знаеш. За мене наука е да намеря доброто в живота, да ти го кажа. А какво лошо има, ти това сам ще си го намериш, мене това не ме интересува. Защо? Ти ще поискаш от мене пари да си платиш дълговете. А пък мене ме интересува колко пари имаш готови в банката, да бъдеш полезен.
към беседата >>
“ Повече не ти желая.
Всички вие се нуждаете от една топла мисъл, вие се нуждаете от едно топло чувство, вие се нуждаете от една топла постъпка. От три неща човек се нуждае: от топла мисъл, от топло чувство и от топла постъпка. Когато дойдеш при мене, да не казваш: „Какво мислиш? “ Желая твоето подигане, нищо повече. „Ама повече не желаеш ли?
“ Повече не ти желая.
Да желая някой човек да бъде щастлив, да има едно вътрешно разбиране, да бъде той щастлив в себе си, аз не подразбирам друго нещо външно. Богатството не е достояние на никого, богатството е външно условие на природата. Ако ти си богат, то е едно пособие за това училище на Земята. Училището изисква известни пособия. Ти трябва да знаеш: един ден туй, което са ти дали, ще се вземе един ден.
към беседата >>
“ Няма какво да ги знаеш.
Един човек, който не е добър, тези дрехи изгубват своята цена. Но понеже аз не искам да се спирам върху отрицателната страна на живота, да се бута отрицателното. Друг да се занимава с него. Понеже вие всички сте вече свикнали, отрицателното го знаете по-добре от мене. Мнозина са ме питали: „Я ми кажи лошите страни в живота!
“ Няма какво да ги знаеш.
За мене наука е да намеря доброто в живота, да ти го кажа. А какво лошо има, ти това сам ще си го намериш, мене това не ме интересува. Защо? Ти ще поискаш от мене пари да си платиш дълговете. А пък мене ме интересува колко пари имаш готови в банката, да бъдеш полезен. Не ме интересуват дълговете ти, но това, което имаш, за да бъдеш полезен човек.
към беседата >>
Да желая някой човек да бъде щастлив, да има едно вътрешно разбиране, да бъде той щастлив в себе си, аз не подразбирам друго нещо външно.
От три неща човек се нуждае: от топла мисъл, от топло чувство и от топла постъпка. Когато дойдеш при мене, да не казваш: „Какво мислиш? “ Желая твоето подигане, нищо повече. „Ама повече не желаеш ли? “ Повече не ти желая.
Да желая някой човек да бъде щастлив, да има едно вътрешно разбиране, да бъде той щастлив в себе си, аз не подразбирам друго нещо външно.
Богатството не е достояние на никого, богатството е външно условие на природата. Ако ти си богат, то е едно пособие за това училище на Земята. Училището изисква известни пособия. Ти трябва да знаеш: един ден туй, което са ти дали, ще се вземе един ден. Постоянно виждаме, че нещата се взимат.
към беседата >>
За мене наука е да намеря доброто в живота, да ти го кажа.
Но понеже аз не искам да се спирам върху отрицателната страна на живота, да се бута отрицателното. Друг да се занимава с него. Понеже вие всички сте вече свикнали, отрицателното го знаете по-добре от мене. Мнозина са ме питали: „Я ми кажи лошите страни в живота! “ Няма какво да ги знаеш.
За мене наука е да намеря доброто в живота, да ти го кажа.
А какво лошо има, ти това сам ще си го намериш, мене това не ме интересува. Защо? Ти ще поискаш от мене пари да си платиш дълговете. А пък мене ме интересува колко пари имаш готови в банката, да бъдеш полезен. Не ме интересуват дълговете ти, но това, което имаш, за да бъдеш полезен човек. Под думата „даровит“ човек разбираме този, който има капитал.
към беседата >>
Богатството не е достояние на никого, богатството е външно условие на природата.
Когато дойдеш при мене, да не казваш: „Какво мислиш? “ Желая твоето подигане, нищо повече. „Ама повече не желаеш ли? “ Повече не ти желая. Да желая някой човек да бъде щастлив, да има едно вътрешно разбиране, да бъде той щастлив в себе си, аз не подразбирам друго нещо външно.
Богатството не е достояние на никого, богатството е външно условие на природата.
Ако ти си богат, то е едно пособие за това училище на Земята. Училището изисква известни пособия. Ти трябва да знаеш: един ден туй, което са ти дали, ще се вземе един ден. Постоянно виждаме, че нещата се взимат. Ти остаряваш и казваш, че ти отиваш за онзи свят.
към беседата >>
А какво лошо има, ти това сам ще си го намериш, мене това не ме интересува. Защо?
Друг да се занимава с него. Понеже вие всички сте вече свикнали, отрицателното го знаете по-добре от мене. Мнозина са ме питали: „Я ми кажи лошите страни в живота! “ Няма какво да ги знаеш. За мене наука е да намеря доброто в живота, да ти го кажа.
А какво лошо има, ти това сам ще си го намериш, мене това не ме интересува. Защо?
Ти ще поискаш от мене пари да си платиш дълговете. А пък мене ме интересува колко пари имаш готови в банката, да бъдеш полезен. Не ме интересуват дълговете ти, но това, което имаш, за да бъдеш полезен човек. Под думата „даровит“ човек разбираме този, който има капитал.
към беседата >>
Ако ти си богат, то е едно пособие за това училище на Земята.
“ Желая твоето подигане, нищо повече. „Ама повече не желаеш ли? “ Повече не ти желая. Да желая някой човек да бъде щастлив, да има едно вътрешно разбиране, да бъде той щастлив в себе си, аз не подразбирам друго нещо външно. Богатството не е достояние на никого, богатството е външно условие на природата.
Ако ти си богат, то е едно пособие за това училище на Земята.
Училището изисква известни пособия. Ти трябва да знаеш: един ден туй, което са ти дали, ще се вземе един ден. Постоянно виждаме, че нещата се взимат. Ти остаряваш и казваш, че ти отиваш за онзи свят. Много хубаво, за онзи свят отива!
към беседата >>
Ти ще поискаш от мене пари да си платиш дълговете.
Понеже вие всички сте вече свикнали, отрицателното го знаете по-добре от мене. Мнозина са ме питали: „Я ми кажи лошите страни в живота! “ Няма какво да ги знаеш. За мене наука е да намеря доброто в живота, да ти го кажа. А какво лошо има, ти това сам ще си го намериш, мене това не ме интересува. Защо?
Ти ще поискаш от мене пари да си платиш дълговете.
А пък мене ме интересува колко пари имаш готови в банката, да бъдеш полезен. Не ме интересуват дълговете ти, но това, което имаш, за да бъдеш полезен човек. Под думата „даровит“ човек разбираме този, който има капитал.
към беседата >>
Училището изисква известни пособия.
„Ама повече не желаеш ли? “ Повече не ти желая. Да желая някой човек да бъде щастлив, да има едно вътрешно разбиране, да бъде той щастлив в себе си, аз не подразбирам друго нещо външно. Богатството не е достояние на никого, богатството е външно условие на природата. Ако ти си богат, то е едно пособие за това училище на Земята.
Училището изисква известни пособия.
Ти трябва да знаеш: един ден туй, което са ти дали, ще се вземе един ден. Постоянно виждаме, че нещата се взимат. Ти остаряваш и казваш, че ти отиваш за онзи свят. Много хубаво, за онзи свят отива! Сега вие откъде идете?
към беседата >>
А пък мене ме интересува колко пари имаш готови в банката, да бъдеш полезен.
Мнозина са ме питали: „Я ми кажи лошите страни в живота! “ Няма какво да ги знаеш. За мене наука е да намеря доброто в живота, да ти го кажа. А какво лошо има, ти това сам ще си го намериш, мене това не ме интересува. Защо? Ти ще поискаш от мене пари да си платиш дълговете.
А пък мене ме интересува колко пари имаш готови в банката, да бъдеш полезен.
Не ме интересуват дълговете ти, но това, което имаш, за да бъдеш полезен човек. Под думата „даровит“ човек разбираме този, който има капитал.
към беседата >>
Ти трябва да знаеш: един ден туй, което са ти дали, ще се вземе един ден.
“ Повече не ти желая. Да желая някой човек да бъде щастлив, да има едно вътрешно разбиране, да бъде той щастлив в себе си, аз не подразбирам друго нещо външно. Богатството не е достояние на никого, богатството е външно условие на природата. Ако ти си богат, то е едно пособие за това училище на Земята. Училището изисква известни пособия.
Ти трябва да знаеш: един ден туй, което са ти дали, ще се вземе един ден.
Постоянно виждаме, че нещата се взимат. Ти остаряваш и казваш, че ти отиваш за онзи свят. Много хубаво, за онзи свят отива! Сега вие откъде идете? Ако ви попитам откъде идете... Вие сте се научили отде идете.
към беседата >>
Не ме интересуват дълговете ти, но това, което имаш, за да бъдеш полезен човек.
“ Няма какво да ги знаеш. За мене наука е да намеря доброто в живота, да ти го кажа. А какво лошо има, ти това сам ще си го намериш, мене това не ме интересува. Защо? Ти ще поискаш от мене пари да си платиш дълговете. А пък мене ме интересува колко пари имаш готови в банката, да бъдеш полезен.
Не ме интересуват дълговете ти, но това, което имаш, за да бъдеш полезен човек.
Под думата „даровит“ човек разбираме този, който има капитал.
към беседата >>
Постоянно виждаме, че нещата се взимат.
Да желая някой човек да бъде щастлив, да има едно вътрешно разбиране, да бъде той щастлив в себе си, аз не подразбирам друго нещо външно. Богатството не е достояние на никого, богатството е външно условие на природата. Ако ти си богат, то е едно пособие за това училище на Земята. Училището изисква известни пособия. Ти трябва да знаеш: един ден туй, което са ти дали, ще се вземе един ден.
Постоянно виждаме, че нещата се взимат.
Ти остаряваш и казваш, че ти отиваш за онзи свят. Много хубаво, за онзи свят отива! Сега вие откъде идете? Ако ви попитам откъде идете... Вие сте се научили отде идете. Имате ли ясна представа за онзи момент, когато сте дошли на Земята, на пристанището, на което сте излезли?
към беседата >>
Под думата „даровит“ човек разбираме този, който има капитал.
За мене наука е да намеря доброто в живота, да ти го кажа. А какво лошо има, ти това сам ще си го намериш, мене това не ме интересува. Защо? Ти ще поискаш от мене пари да си платиш дълговете. А пък мене ме интересува колко пари имаш готови в банката, да бъдеш полезен. Не ме интересуват дълговете ти, но това, което имаш, за да бъдеш полезен човек.
Под думата „даровит“ човек разбираме този, който има капитал.
към беседата >>
Ти остаряваш и казваш, че ти отиваш за онзи свят.
Богатството не е достояние на никого, богатството е външно условие на природата. Ако ти си богат, то е едно пособие за това училище на Земята. Училището изисква известни пособия. Ти трябва да знаеш: един ден туй, което са ти дали, ще се вземе един ден. Постоянно виждаме, че нещата се взимат.
Ти остаряваш и казваш, че ти отиваш за онзи свят.
Много хубаво, за онзи свят отива! Сега вие откъде идете? Ако ви попитам откъде идете... Вие сте се научили отде идете. Имате ли ясна представа за онзи момент, когато сте дошли на Земята, на пристанището, на което сте излезли? Имате ли сте ясна представа [за момента], когато сте дошли?
към беседата >>
Но да дойдем до онова, което е съществено, което може вас да ви интересува.
Но да дойдем до онова, което е съществено, което може вас да ви интересува.
Защото някой път може да се спрем върху дреболиите в живота: кой е праведен, кой е грешен, кой е спасен, кой е философ. Хубави са тези неща, всичко е добро, но има неща в живота, които не ни интересуват. Какво ще ви интересува вас, ако почна да разсъждавам за някой древен философ, за когото едва сте чули нещо? Какво ще научите от тази философия? Абсолютното, за да се прояви, трябва да се ограничи, а временното, за да придобие живота, трябва да изгуби своето ограничение.
към беседата >>
Много хубаво, за онзи свят отива!
Ако ти си богат, то е едно пособие за това училище на Земята. Училището изисква известни пособия. Ти трябва да знаеш: един ден туй, което са ти дали, ще се вземе един ден. Постоянно виждаме, че нещата се взимат. Ти остаряваш и казваш, че ти отиваш за онзи свят.
Много хубаво, за онзи свят отива!
Сега вие откъде идете? Ако ви попитам откъде идете... Вие сте се научили отде идете. Имате ли ясна представа за онзи момент, когато сте дошли на Земята, на пристанището, на което сте излезли? Имате ли сте ясна представа [за момента], когато сте дошли? Толстой разправя, че във втората си година той имал ясна представа и страшно се възмутил, когато майка му го повила, че не оставила ръцете му свободни.
към беседата >>
Защото някой път може да се спрем върху дреболиите в живота: кой е праведен, кой е грешен, кой е спасен, кой е философ.
Но да дойдем до онова, което е съществено, което може вас да ви интересува.
Защото някой път може да се спрем върху дреболиите в живота: кой е праведен, кой е грешен, кой е спасен, кой е философ.
Хубави са тези неща, всичко е добро, но има неща в живота, които не ни интересуват. Какво ще ви интересува вас, ако почна да разсъждавам за някой древен философ, за когото едва сте чули нещо? Какво ще научите от тази философия? Абсолютното, за да се прояви, трябва да се ограничи, а временното, за да придобие живота, трябва да изгуби своето ограничение. Божественото, за да се прояви, трябва да умре.
към беседата >>
Сега вие откъде идете?
Училището изисква известни пособия. Ти трябва да знаеш: един ден туй, което са ти дали, ще се вземе един ден. Постоянно виждаме, че нещата се взимат. Ти остаряваш и казваш, че ти отиваш за онзи свят. Много хубаво, за онзи свят отива!
Сега вие откъде идете?
Ако ви попитам откъде идете... Вие сте се научили отде идете. Имате ли ясна представа за онзи момент, когато сте дошли на Земята, на пристанището, на което сте излезли? Имате ли сте ясна представа [за момента], когато сте дошли? Толстой разправя, че във втората си година той имал ясна представа и страшно се възмутил, когато майка му го повила, че не оставила ръцете му свободни. Той се възмутил, явява се съзнание за свобода.
към беседата >>
Хубави са тези неща, всичко е добро, но има неща в живота, които не ни интересуват.
Но да дойдем до онова, което е съществено, което може вас да ви интересува. Защото някой път може да се спрем върху дреболиите в живота: кой е праведен, кой е грешен, кой е спасен, кой е философ.
Хубави са тези неща, всичко е добро, но има неща в живота, които не ни интересуват.
Какво ще ви интересува вас, ако почна да разсъждавам за някой древен философ, за когото едва сте чули нещо? Какво ще научите от тази философия? Абсолютното, за да се прояви, трябва да се ограничи, а временното, за да придобие живота, трябва да изгуби своето ограничение. Божественото, за да се прояви, трябва да умре. А човешкото, за да се прояви, трябва да оживее.
към беседата >>
Ако ви попитам откъде идете... Вие сте се научили отде идете.
Ти трябва да знаеш: един ден туй, което са ти дали, ще се вземе един ден. Постоянно виждаме, че нещата се взимат. Ти остаряваш и казваш, че ти отиваш за онзи свят. Много хубаво, за онзи свят отива! Сега вие откъде идете?
Ако ви попитам откъде идете... Вие сте се научили отде идете.
Имате ли ясна представа за онзи момент, когато сте дошли на Земята, на пристанището, на което сте излезли? Имате ли сте ясна представа [за момента], когато сте дошли? Толстой разправя, че във втората си година той имал ясна представа и страшно се възмутил, когато майка му го повила, че не оставила ръцете му свободни. Той се възмутил, явява се съзнание за свобода. Или някой път нас ни е страх от смъртта.
към беседата >>
Какво ще ви интересува вас, ако почна да разсъждавам за някой древен философ, за когото едва сте чули нещо?
Но да дойдем до онова, което е съществено, което може вас да ви интересува. Защото някой път може да се спрем върху дреболиите в живота: кой е праведен, кой е грешен, кой е спасен, кой е философ. Хубави са тези неща, всичко е добро, но има неща в живота, които не ни интересуват.
Какво ще ви интересува вас, ако почна да разсъждавам за някой древен философ, за когото едва сте чули нещо?
Какво ще научите от тази философия? Абсолютното, за да се прояви, трябва да се ограничи, а временното, за да придобие живота, трябва да изгуби своето ограничение. Божественото, за да се прояви, трябва да умре. А човешкото, за да се прояви, трябва да оживее.
към беседата >>
Имате ли ясна представа за онзи момент, когато сте дошли на Земята, на пристанището, на което сте излезли?
Постоянно виждаме, че нещата се взимат. Ти остаряваш и казваш, че ти отиваш за онзи свят. Много хубаво, за онзи свят отива! Сега вие откъде идете? Ако ви попитам откъде идете... Вие сте се научили отде идете.
Имате ли ясна представа за онзи момент, когато сте дошли на Земята, на пристанището, на което сте излезли?
Имате ли сте ясна представа [за момента], когато сте дошли? Толстой разправя, че във втората си година той имал ясна представа и страшно се възмутил, когато майка му го повила, че не оставила ръцете му свободни. Той се възмутил, явява се съзнание за свобода. Или някой път нас ни е страх от смъртта. Разбира се, страшна е смъртта, неизвестна е.
към беседата >>
Какво ще научите от тази философия?
Но да дойдем до онова, което е съществено, което може вас да ви интересува. Защото някой път може да се спрем върху дреболиите в живота: кой е праведен, кой е грешен, кой е спасен, кой е философ. Хубави са тези неща, всичко е добро, но има неща в живота, които не ни интересуват. Какво ще ви интересува вас, ако почна да разсъждавам за някой древен философ, за когото едва сте чули нещо?
Какво ще научите от тази философия?
Абсолютното, за да се прояви, трябва да се ограничи, а временното, за да придобие живота, трябва да изгуби своето ограничение. Божественото, за да се прояви, трябва да умре. А човешкото, за да се прояви, трябва да оживее.
към беседата >>
Имате ли сте ясна представа [за момента], когато сте дошли?
Ти остаряваш и казваш, че ти отиваш за онзи свят. Много хубаво, за онзи свят отива! Сега вие откъде идете? Ако ви попитам откъде идете... Вие сте се научили отде идете. Имате ли ясна представа за онзи момент, когато сте дошли на Земята, на пристанището, на което сте излезли?
Имате ли сте ясна представа [за момента], когато сте дошли?
Толстой разправя, че във втората си година той имал ясна представа и страшно се възмутил, когато майка му го повила, че не оставила ръцете му свободни. Той се възмутил, явява се съзнание за свобода. Или някой път нас ни е страх от смъртта. Разбира се, страшна е смъртта, неизвестна е. Защото да вървя по един определен път, разбирам, но да вървя по един път, който не зная какъв ще бъде, не зная кривините му, има нещо, което ме смущава.
към беседата >>
Абсолютното, за да се прояви, трябва да се ограничи, а временното, за да придобие живота, трябва да изгуби своето ограничение.
Но да дойдем до онова, което е съществено, което може вас да ви интересува. Защото някой път може да се спрем върху дреболиите в живота: кой е праведен, кой е грешен, кой е спасен, кой е философ. Хубави са тези неща, всичко е добро, но има неща в живота, които не ни интересуват. Какво ще ви интересува вас, ако почна да разсъждавам за някой древен философ, за когото едва сте чули нещо? Какво ще научите от тази философия?
Абсолютното, за да се прояви, трябва да се ограничи, а временното, за да придобие живота, трябва да изгуби своето ограничение.
Божественото, за да се прояви, трябва да умре. А човешкото, за да се прояви, трябва да оживее.
към беседата >>
Толстой разправя, че във втората си година той имал ясна представа и страшно се възмутил, когато майка му го повила, че не оставила ръцете му свободни.
Много хубаво, за онзи свят отива! Сега вие откъде идете? Ако ви попитам откъде идете... Вие сте се научили отде идете. Имате ли ясна представа за онзи момент, когато сте дошли на Земята, на пристанището, на което сте излезли? Имате ли сте ясна представа [за момента], когато сте дошли?
Толстой разправя, че във втората си година той имал ясна представа и страшно се възмутил, когато майка му го повила, че не оставила ръцете му свободни.
Той се възмутил, явява се съзнание за свобода. Или някой път нас ни е страх от смъртта. Разбира се, страшна е смъртта, неизвестна е. Защото да вървя по един определен път, разбирам, но да вървя по един път, който не зная какъв ще бъде, не зная кривините му, има нещо, което ме смущава.
към беседата >>
Божественото, за да се прояви, трябва да умре.
Защото някой път може да се спрем върху дреболиите в живота: кой е праведен, кой е грешен, кой е спасен, кой е философ. Хубави са тези неща, всичко е добро, но има неща в живота, които не ни интересуват. Какво ще ви интересува вас, ако почна да разсъждавам за някой древен философ, за когото едва сте чули нещо? Какво ще научите от тази философия? Абсолютното, за да се прояви, трябва да се ограничи, а временното, за да придобие живота, трябва да изгуби своето ограничение.
Божественото, за да се прояви, трябва да умре.
А човешкото, за да се прояви, трябва да оживее.
към беседата >>
Той се възмутил, явява се съзнание за свобода.
Сега вие откъде идете? Ако ви попитам откъде идете... Вие сте се научили отде идете. Имате ли ясна представа за онзи момент, когато сте дошли на Земята, на пристанището, на което сте излезли? Имате ли сте ясна представа [за момента], когато сте дошли? Толстой разправя, че във втората си година той имал ясна представа и страшно се възмутил, когато майка му го повила, че не оставила ръцете му свободни.
Той се възмутил, явява се съзнание за свобода.
Или някой път нас ни е страх от смъртта. Разбира се, страшна е смъртта, неизвестна е. Защото да вървя по един определен път, разбирам, но да вървя по един път, който не зная какъв ще бъде, не зная кривините му, има нещо, което ме смущава.
към беседата >>
А човешкото, за да се прояви, трябва да оживее.
Хубави са тези неща, всичко е добро, но има неща в живота, които не ни интересуват. Какво ще ви интересува вас, ако почна да разсъждавам за някой древен философ, за когото едва сте чули нещо? Какво ще научите от тази философия? Абсолютното, за да се прояви, трябва да се ограничи, а временното, за да придобие живота, трябва да изгуби своето ограничение. Божественото, за да се прояви, трябва да умре.
А човешкото, за да се прояви, трябва да оживее.
към беседата >>
Или някой път нас ни е страх от смъртта.
Ако ви попитам откъде идете... Вие сте се научили отде идете. Имате ли ясна представа за онзи момент, когато сте дошли на Земята, на пристанището, на което сте излезли? Имате ли сте ясна представа [за момента], когато сте дошли? Толстой разправя, че във втората си година той имал ясна представа и страшно се възмутил, когато майка му го повила, че не оставила ръцете му свободни. Той се възмутил, явява се съзнание за свобода.
Или някой път нас ни е страх от смъртта.
Разбира се, страшна е смъртта, неизвестна е. Защото да вървя по един определен път, разбирам, но да вървя по един път, който не зная какъв ще бъде, не зная кривините му, има нещо, което ме смущава.
към беседата >>
Какво ще разберете от тази философия?
Какво ще разберете от тази философия?
Хубава е, отлична е, скрити са идеите. Това са символи. Тук се иска ум, да се работи вътре. Ако вземеш буквално, ще извадиш философия, с която ти ще се спънеш. Както ако ти дадат на 30 години вино, което е седяло в изба, и ти кажат: „Един пръст ще пиеш.“ Тебе като ти турят един пръст, ти казваш: „Тури ми още един пръст, хайде, за здраве!
към беседата >>
Разбира се, страшна е смъртта, неизвестна е.
Имате ли ясна представа за онзи момент, когато сте дошли на Земята, на пристанището, на което сте излезли? Имате ли сте ясна представа [за момента], когато сте дошли? Толстой разправя, че във втората си година той имал ясна представа и страшно се възмутил, когато майка му го повила, че не оставила ръцете му свободни. Той се възмутил, явява се съзнание за свобода. Или някой път нас ни е страх от смъртта.
Разбира се, страшна е смъртта, неизвестна е.
Защото да вървя по един определен път, разбирам, но да вървя по един път, който не зная какъв ще бъде, не зная кривините му, има нещо, което ме смущава.
към беседата >>
Хубава е, отлична е, скрити са идеите.
Какво ще разберете от тази философия?
Хубава е, отлична е, скрити са идеите.
Това са символи. Тук се иска ум, да се работи вътре. Ако вземеш буквално, ще извадиш философия, с която ти ще се спънеш. Както ако ти дадат на 30 години вино, което е седяло в изба, и ти кажат: „Един пръст ще пиеш.“ Тебе като ти турят един пръст, ти казваш: „Тури ми още един пръст, хайде, за здраве! “ Защо ти е още един пръст?
към беседата >>
Защото да вървя по един определен път, разбирам, но да вървя по един път, който не зная какъв ще бъде, не зная кривините му, има нещо, което ме смущава.
Имате ли сте ясна представа [за момента], когато сте дошли? Толстой разправя, че във втората си година той имал ясна представа и страшно се възмутил, когато майка му го повила, че не оставила ръцете му свободни. Той се възмутил, явява се съзнание за свобода. Или някой път нас ни е страх от смъртта. Разбира се, страшна е смъртта, неизвестна е.
Защото да вървя по един определен път, разбирам, но да вървя по един път, който не зная какъв ще бъде, не зная кривините му, има нещо, което ме смущава.
към беседата >>
Това са символи.
Какво ще разберете от тази философия? Хубава е, отлична е, скрити са идеите.
Това са символи.
Тук се иска ум, да се работи вътре. Ако вземеш буквално, ще извадиш философия, с която ти ще се спънеш. Както ако ти дадат на 30 години вино, което е седяло в изба, и ти кажат: „Един пръст ще пиеш.“ Тебе като ти турят един пръст, ти казваш: „Тури ми още един пръст, хайде, за здраве! “ Защо ти е още един пръст? Хайде за жена ти един пръст, хайде за децата един пръст, хайде за мойто здраве един пръст и като турят 4 пръста, ти ще заспиш.
към беседата >>
Сега да се върнем.
Сега да се върнем.
Това са психологически моменти. Всички вестници са писали за кражби, за убийства, че туй не е право, разбойници, войни. Това са неща, които стават на Земята. Защо стават, не знаем. Едни забогатяват, други осиромашават, едни заболяват, други оздравяват, едни се въздигат, други пропадат.
към беседата >>
Тук се иска ум, да се работи вътре.
Какво ще разберете от тази философия? Хубава е, отлична е, скрити са идеите. Това са символи.
Тук се иска ум, да се работи вътре.
Ако вземеш буквално, ще извадиш философия, с която ти ще се спънеш. Както ако ти дадат на 30 години вино, което е седяло в изба, и ти кажат: „Един пръст ще пиеш.“ Тебе като ти турят един пръст, ти казваш: „Тури ми още един пръст, хайде, за здраве! “ Защо ти е още един пръст? Хайде за жена ти един пръст, хайде за децата един пръст, хайде за мойто здраве един пръст и като турят 4 пръста, ти ще заспиш. Един пръст винце ти стига, като пийнеш, то ще принесе.
към беседата >>
Това са психологически моменти.
Сега да се върнем.
Това са психологически моменти.
Всички вестници са писали за кражби, за убийства, че туй не е право, разбойници, войни. Това са неща, които стават на Земята. Защо стават, не знаем. Едни забогатяват, други осиромашават, едни заболяват, други оздравяват, едни се въздигат, други пропадат. Всичките писатели, които са писали, са се мъчили да дадат една утеха на човечеството.
към беседата >>
Ако вземеш буквално, ще извадиш философия, с която ти ще се спънеш.
Какво ще разберете от тази философия? Хубава е, отлична е, скрити са идеите. Това са символи. Тук се иска ум, да се работи вътре.
Ако вземеш буквално, ще извадиш философия, с която ти ще се спънеш.
Както ако ти дадат на 30 години вино, което е седяло в изба, и ти кажат: „Един пръст ще пиеш.“ Тебе като ти турят един пръст, ти казваш: „Тури ми още един пръст, хайде, за здраве! “ Защо ти е още един пръст? Хайде за жена ти един пръст, хайде за децата един пръст, хайде за мойто здраве един пръст и като турят 4 пръста, ти ще заспиш. Един пръст винце ти стига, като пийнеш, то ще принесе. Соломон е казал, че виното весели човека.
към беседата >>
Всички вестници са писали за кражби, за убийства, че туй не е право, разбойници, войни.
Сега да се върнем. Това са психологически моменти.
Всички вестници са писали за кражби, за убийства, че туй не е право, разбойници, войни.
Това са неща, които стават на Земята. Защо стават, не знаем. Едни забогатяват, други осиромашават, едни заболяват, други оздравяват, едни се въздигат, други пропадат. Всичките писатели, които са писали, са се мъчили да дадат една утеха на човечеството. Дотолкоз, доколкото са знаели, дали са.
към беседата >>
Както ако ти дадат на 30 години вино, което е седяло в изба, и ти кажат: „Един пръст ще пиеш.“ Тебе като ти турят един пръст, ти казваш: „Тури ми още един пръст, хайде, за здраве!
Какво ще разберете от тази философия? Хубава е, отлична е, скрити са идеите. Това са символи. Тук се иска ум, да се работи вътре. Ако вземеш буквално, ще извадиш философия, с която ти ще се спънеш.
Както ако ти дадат на 30 години вино, което е седяло в изба, и ти кажат: „Един пръст ще пиеш.“ Тебе като ти турят един пръст, ти казваш: „Тури ми още един пръст, хайде, за здраве!
“ Защо ти е още един пръст? Хайде за жена ти един пръст, хайде за децата един пръст, хайде за мойто здраве един пръст и като турят 4 пръста, ти ще заспиш. Един пръст винце ти стига, като пийнеш, то ще принесе. Соломон е казал, че виното весели човека. Един пръст весели човека, два пръста – има раздор, 3 пръста – плащане, 4 пръста – затвор.
към беседата >>
Това са неща, които стават на Земята.
Сега да се върнем. Това са психологически моменти. Всички вестници са писали за кражби, за убийства, че туй не е право, разбойници, войни.
Това са неща, които стават на Земята.
Защо стават, не знаем. Едни забогатяват, други осиромашават, едни заболяват, други оздравяват, едни се въздигат, други пропадат. Всичките писатели, които са писали, са се мъчили да дадат една утеха на човечеството. Дотолкоз, доколкото са знаели, дали са. Там не трябва да спорим.
към беседата >>
“ Защо ти е още един пръст?
Хубава е, отлична е, скрити са идеите. Това са символи. Тук се иска ум, да се работи вътре. Ако вземеш буквално, ще извадиш философия, с която ти ще се спънеш. Както ако ти дадат на 30 години вино, което е седяло в изба, и ти кажат: „Един пръст ще пиеш.“ Тебе като ти турят един пръст, ти казваш: „Тури ми още един пръст, хайде, за здраве!
“ Защо ти е още един пръст?
Хайде за жена ти един пръст, хайде за децата един пръст, хайде за мойто здраве един пръст и като турят 4 пръста, ти ще заспиш. Един пръст винце ти стига, като пийнеш, то ще принесе. Соломон е казал, че виното весели човека. Един пръст весели човека, два пръста – има раздор, 3 пръста – плащане, 4 пръста – затвор. Четири чаши вино като изпиеш, в затвор ще си.
към беседата >>
Защо стават, не знаем.
Сега да се върнем. Това са психологически моменти. Всички вестници са писали за кражби, за убийства, че туй не е право, разбойници, войни. Това са неща, които стават на Земята.
Защо стават, не знаем.
Едни забогатяват, други осиромашават, едни заболяват, други оздравяват, едни се въздигат, други пропадат. Всичките писатели, които са писали, са се мъчили да дадат една утеха на човечеството. Дотолкоз, доколкото са знаели, дали са. Там не трябва да спорим. Бъдещите писатели трябва да подемат въпроса малко по-другояче.
към беседата >>
Хайде за жена ти един пръст, хайде за децата един пръст, хайде за мойто здраве един пръст и като турят 4 пръста, ти ще заспиш.
Това са символи. Тук се иска ум, да се работи вътре. Ако вземеш буквално, ще извадиш философия, с която ти ще се спънеш. Както ако ти дадат на 30 години вино, което е седяло в изба, и ти кажат: „Един пръст ще пиеш.“ Тебе като ти турят един пръст, ти казваш: „Тури ми още един пръст, хайде, за здраве! “ Защо ти е още един пръст?
Хайде за жена ти един пръст, хайде за децата един пръст, хайде за мойто здраве един пръст и като турят 4 пръста, ти ще заспиш.
Един пръст винце ти стига, като пийнеш, то ще принесе. Соломон е казал, че виното весели човека. Един пръст весели човека, два пръста – има раздор, 3 пръста – плащане, 4 пръста – затвор. Четири чаши вино като изпиеш, в затвор ще си. Единият пръст ще ти принесе нещо.
към беседата >>
Едни забогатяват, други осиромашават, едни заболяват, други оздравяват, едни се въздигат, други пропадат.
Сега да се върнем. Това са психологически моменти. Всички вестници са писали за кражби, за убийства, че туй не е право, разбойници, войни. Това са неща, които стават на Земята. Защо стават, не знаем.
Едни забогатяват, други осиромашават, едни заболяват, други оздравяват, едни се въздигат, други пропадат.
Всичките писатели, които са писали, са се мъчили да дадат една утеха на човечеството. Дотолкоз, доколкото са знаели, дали са. Там не трябва да спорим. Бъдещите писатели трябва да подемат въпроса малко по-другояче.
към беседата >>
Един пръст винце ти стига, като пийнеш, то ще принесе.
Тук се иска ум, да се работи вътре. Ако вземеш буквално, ще извадиш философия, с която ти ще се спънеш. Както ако ти дадат на 30 години вино, което е седяло в изба, и ти кажат: „Един пръст ще пиеш.“ Тебе като ти турят един пръст, ти казваш: „Тури ми още един пръст, хайде, за здраве! “ Защо ти е още един пръст? Хайде за жена ти един пръст, хайде за децата един пръст, хайде за мойто здраве един пръст и като турят 4 пръста, ти ще заспиш.
Един пръст винце ти стига, като пийнеш, то ще принесе.
Соломон е казал, че виното весели човека. Един пръст весели човека, два пръста – има раздор, 3 пръста – плащане, 4 пръста – затвор. Четири чаши вино като изпиеш, в затвор ще си. Единият пръст ще ти принесе нещо.
към беседата >>
Всичките писатели, които са писали, са се мъчили да дадат една утеха на човечеството.
Това са психологически моменти. Всички вестници са писали за кражби, за убийства, че туй не е право, разбойници, войни. Това са неща, които стават на Земята. Защо стават, не знаем. Едни забогатяват, други осиромашават, едни заболяват, други оздравяват, едни се въздигат, други пропадат.
Всичките писатели, които са писали, са се мъчили да дадат една утеха на човечеството.
Дотолкоз, доколкото са знаели, дали са. Там не трябва да спорим. Бъдещите писатели трябва да подемат въпроса малко по-другояче.
към беседата >>
Соломон е казал, че виното весели човека.
Ако вземеш буквално, ще извадиш философия, с която ти ще се спънеш. Както ако ти дадат на 30 години вино, което е седяло в изба, и ти кажат: „Един пръст ще пиеш.“ Тебе като ти турят един пръст, ти казваш: „Тури ми още един пръст, хайде, за здраве! “ Защо ти е още един пръст? Хайде за жена ти един пръст, хайде за децата един пръст, хайде за мойто здраве един пръст и като турят 4 пръста, ти ще заспиш. Един пръст винце ти стига, като пийнеш, то ще принесе.
Соломон е казал, че виното весели човека.
Един пръст весели човека, два пръста – има раздор, 3 пръста – плащане, 4 пръста – затвор. Четири чаши вино като изпиеш, в затвор ще си. Единият пръст ще ти принесе нещо.
към беседата >>
Дотолкоз, доколкото са знаели, дали са.
Всички вестници са писали за кражби, за убийства, че туй не е право, разбойници, войни. Това са неща, които стават на Земята. Защо стават, не знаем. Едни забогатяват, други осиромашават, едни заболяват, други оздравяват, едни се въздигат, други пропадат. Всичките писатели, които са писали, са се мъчили да дадат една утеха на човечеството.
Дотолкоз, доколкото са знаели, дали са.
Там не трябва да спорим. Бъдещите писатели трябва да подемат въпроса малко по-другояче.
към беседата >>
Един пръст весели човека, два пръста – има раздор, 3 пръста – плащане, 4 пръста – затвор.
Както ако ти дадат на 30 години вино, което е седяло в изба, и ти кажат: „Един пръст ще пиеш.“ Тебе като ти турят един пръст, ти казваш: „Тури ми още един пръст, хайде, за здраве! “ Защо ти е още един пръст? Хайде за жена ти един пръст, хайде за децата един пръст, хайде за мойто здраве един пръст и като турят 4 пръста, ти ще заспиш. Един пръст винце ти стига, като пийнеш, то ще принесе. Соломон е казал, че виното весели човека.
Един пръст весели човека, два пръста – има раздор, 3 пръста – плащане, 4 пръста – затвор.
Четири чаши вино като изпиеш, в затвор ще си. Единият пръст ще ти принесе нещо.
към беседата >>
Там не трябва да спорим.
Това са неща, които стават на Земята. Защо стават, не знаем. Едни забогатяват, други осиромашават, едни заболяват, други оздравяват, едни се въздигат, други пропадат. Всичките писатели, които са писали, са се мъчили да дадат една утеха на човечеството. Дотолкоз, доколкото са знаели, дали са.
Там не трябва да спорим.
Бъдещите писатели трябва да подемат въпроса малко по-другояче.
към беседата >>
Четири чаши вино като изпиеш, в затвор ще си.
“ Защо ти е още един пръст? Хайде за жена ти един пръст, хайде за децата един пръст, хайде за мойто здраве един пръст и като турят 4 пръста, ти ще заспиш. Един пръст винце ти стига, като пийнеш, то ще принесе. Соломон е казал, че виното весели човека. Един пръст весели човека, два пръста – има раздор, 3 пръста – плащане, 4 пръста – затвор.
Четири чаши вино като изпиеш, в затвор ще си.
Единият пръст ще ти принесе нещо.
към беседата >>
Бъдещите писатели трябва да подемат въпроса малко по-другояче.
Защо стават, не знаем. Едни забогатяват, други осиромашават, едни заболяват, други оздравяват, едни се въздигат, други пропадат. Всичките писатели, които са писали, са се мъчили да дадат една утеха на човечеството. Дотолкоз, доколкото са знаели, дали са. Там не трябва да спорим.
Бъдещите писатели трябва да подемат въпроса малко по-другояче.
към беседата >>
Единият пръст ще ти принесе нещо.
Хайде за жена ти един пръст, хайде за децата един пръст, хайде за мойто здраве един пръст и като турят 4 пръста, ти ще заспиш. Един пръст винце ти стига, като пийнеш, то ще принесе. Соломон е казал, че виното весели човека. Един пръст весели човека, два пръста – има раздор, 3 пръста – плащане, 4 пръста – затвор. Четири чаши вино като изпиеш, в затвор ще си.
Единият пръст ще ти принесе нещо.
към беседата >>
Кое е онова, сегашното, което може да помогне на човека?
Кое е онова, сегашното, което може да помогне на човека?
Може да кажем: любовта. Но любовта си има друг закон. Може да говорим за любовта колкото искаме. Слънцето от хиляди години грее на Земята, но вълкът си е вълк. Единственото преобразувание, което е станало с вълка, то е станало от овчицата.
към беседата >>
Та, казвам: Онзи въпрос, който е в живота, е, че ние разрешаваме въпроси, които не зависят от нас.
Та, казвам: Онзи въпрос, който е в живота, е, че ние разрешаваме въпроси, които не зависят от нас.
Представете си, че вие сте пътници. Няма какво да ви проповядвам, че трябва да пътувате. Аз, искам-не искам, ще пътувам. Има 2000 километра, няма какво да се смущаваме. Всеки ден по 10 километра аз трябва да пътувам.
към беседата >>
Може да кажем: любовта.
Кое е онова, сегашното, което може да помогне на човека?
Може да кажем: любовта.
Но любовта си има друг закон. Може да говорим за любовта колкото искаме. Слънцето от хиляди години грее на Земята, но вълкът си е вълк. Единственото преобразувание, което е станало с вълка, то е станало от овчицата. Когато един вълк изяде една овца, в него е станало едно микроскопическо преобразувание.
към беседата >>
Представете си, че вие сте пътници.
Та, казвам: Онзи въпрос, който е в живота, е, че ние разрешаваме въпроси, които не зависят от нас.
Представете си, че вие сте пътници.
Няма какво да ви проповядвам, че трябва да пътувате. Аз, искам-не искам, ще пътувам. Има 2000 километра, няма какво да се смущаваме. Всеки ден по 10 километра аз трябва да пътувам. Какво ще ми разправяте как да си туря крака, как да стъпвам от тази страна.
към беседата >>
Но любовта си има друг закон.
Кое е онова, сегашното, което може да помогне на човека? Може да кажем: любовта.
Но любовта си има друг закон.
Може да говорим за любовта колкото искаме. Слънцето от хиляди години грее на Земята, но вълкът си е вълк. Единственото преобразувание, което е станало с вълка, то е станало от овчицата. Когато един вълк изяде една овца, в него е станало едно микроскопическо преобразувание. Няма вълк, който да е изял 10 милиона овце, да е останал вълк.
към беседата >>
Няма какво да ви проповядвам, че трябва да пътувате.
Та, казвам: Онзи въпрос, който е в живота, е, че ние разрешаваме въпроси, които не зависят от нас. Представете си, че вие сте пътници.
Няма какво да ви проповядвам, че трябва да пътувате.
Аз, искам-не искам, ще пътувам. Има 2000 километра, няма какво да се смущаваме. Всеки ден по 10 километра аз трябва да пътувам. Какво ще ми разправяте как да си туря крака, как да стъпвам от тази страна. Да ме оставят свободен.
към беседата >>
Може да говорим за любовта колкото искаме.
Кое е онова, сегашното, което може да помогне на човека? Може да кажем: любовта. Но любовта си има друг закон.
Може да говорим за любовта колкото искаме.
Слънцето от хиляди години грее на Земята, но вълкът си е вълк. Единственото преобразувание, което е станало с вълка, то е станало от овчицата. Когато един вълк изяде една овца, в него е станало едно микроскопическо преобразувание. Няма вълк, който да е изял 10 милиона овце, да е останал вълк. Като изяде последната овца от 10-те милиона и тогава вече започва неговата еволюция, да опитва същата история на овцата.
към беседата >>
Аз, искам-не искам, ще пътувам.
Та, казвам: Онзи въпрос, който е в живота, е, че ние разрешаваме въпроси, които не зависят от нас. Представете си, че вие сте пътници. Няма какво да ви проповядвам, че трябва да пътувате.
Аз, искам-не искам, ще пътувам.
Има 2000 километра, няма какво да се смущаваме. Всеки ден по 10 километра аз трябва да пътувам. Какво ще ми разправяте как да си туря крака, как да стъпвам от тази страна. Да ме оставят свободен. Като ми дадат една лекция по ходенето, оттам насетне аз ще вървя.
към беседата >>
Слънцето от хиляди години грее на Земята, но вълкът си е вълк.
Кое е онова, сегашното, което може да помогне на човека? Може да кажем: любовта. Но любовта си има друг закон. Може да говорим за любовта колкото искаме.
Слънцето от хиляди години грее на Земята, но вълкът си е вълк.
Единственото преобразувание, което е станало с вълка, то е станало от овчицата. Когато един вълк изяде една овца, в него е станало едно микроскопическо преобразувание. Няма вълк, който да е изял 10 милиона овце, да е останал вълк. Като изяде последната овца от 10-те милиона и тогава вече започва неговата еволюция, да опитва същата история на овцата. Казвам: Ако сте вълк и изядете 10 милиона овце, ще станете овца.
към беседата >>
Има 2000 километра, няма какво да се смущаваме.
Та, казвам: Онзи въпрос, който е в живота, е, че ние разрешаваме въпроси, които не зависят от нас. Представете си, че вие сте пътници. Няма какво да ви проповядвам, че трябва да пътувате. Аз, искам-не искам, ще пътувам.
Има 2000 километра, няма какво да се смущаваме.
Всеки ден по 10 километра аз трябва да пътувам. Какво ще ми разправяте как да си туря крака, как да стъпвам от тази страна. Да ме оставят свободен. Като ми дадат една лекция по ходенето, оттам насетне аз ще вървя. От тази лекция и от пътя, който мога да изходя, аз ще зная как да ходя.
към беседата >>
Единственото преобразувание, което е станало с вълка, то е станало от овчицата.
Кое е онова, сегашното, което може да помогне на човека? Може да кажем: любовта. Но любовта си има друг закон. Може да говорим за любовта колкото искаме. Слънцето от хиляди години грее на Земята, но вълкът си е вълк.
Единственото преобразувание, което е станало с вълка, то е станало от овчицата.
Когато един вълк изяде една овца, в него е станало едно микроскопическо преобразувание. Няма вълк, който да е изял 10 милиона овце, да е останал вълк. Като изяде последната овца от 10-те милиона и тогава вече започва неговата еволюция, да опитва същата история на овцата. Казвам: Ако сте вълк и изядете 10 милиона овце, ще станете овца. Тогава ще почне обратният процес – да опитвате историята на овцата.
към беседата >>
Всеки ден по 10 километра аз трябва да пътувам.
Та, казвам: Онзи въпрос, който е в живота, е, че ние разрешаваме въпроси, които не зависят от нас. Представете си, че вие сте пътници. Няма какво да ви проповядвам, че трябва да пътувате. Аз, искам-не искам, ще пътувам. Има 2000 километра, няма какво да се смущаваме.
Всеки ден по 10 километра аз трябва да пътувам.
Какво ще ми разправяте как да си туря крака, как да стъпвам от тази страна. Да ме оставят свободен. Като ми дадат една лекция по ходенето, оттам насетне аз ще вървя. От тази лекция и от пътя, който мога да изходя, аз ще зная как да ходя. Каква лекция ще държи майката на децата си за ходенето?
към беседата >>
Когато един вълк изяде една овца, в него е станало едно микроскопическо преобразувание.
Може да кажем: любовта. Но любовта си има друг закон. Може да говорим за любовта колкото искаме. Слънцето от хиляди години грее на Земята, но вълкът си е вълк. Единственото преобразувание, което е станало с вълка, то е станало от овчицата.
Когато един вълк изяде една овца, в него е станало едно микроскопическо преобразувание.
Няма вълк, който да е изял 10 милиона овце, да е останал вълк. Като изяде последната овца от 10-те милиона и тогава вече започва неговата еволюция, да опитва същата история на овцата. Казвам: Ако сте вълк и изядете 10 милиона овце, ще станете овца. Тогава ще почне обратният процес – да опитвате историята на овцата. Туй не трябва да го вземате в буквален смисъл, но в широк смисъл, само за изяснение на нещата.
към беседата >>
Какво ще ми разправяте как да си туря крака, как да стъпвам от тази страна.
Представете си, че вие сте пътници. Няма какво да ви проповядвам, че трябва да пътувате. Аз, искам-не искам, ще пътувам. Има 2000 километра, няма какво да се смущаваме. Всеки ден по 10 километра аз трябва да пътувам.
Какво ще ми разправяте как да си туря крака, как да стъпвам от тази страна.
Да ме оставят свободен. Като ми дадат една лекция по ходенето, оттам насетне аз ще вървя. От тази лекция и от пътя, който мога да изходя, аз ще зная как да ходя. Каква лекция ще държи майката на децата си за ходенето? Това дете постоянно пада, изправи се, падне, плаче, пак стане.
към беседата >>
Няма вълк, който да е изял 10 милиона овце, да е останал вълк.
Но любовта си има друг закон. Може да говорим за любовта колкото искаме. Слънцето от хиляди години грее на Земята, но вълкът си е вълк. Единственото преобразувание, което е станало с вълка, то е станало от овчицата. Когато един вълк изяде една овца, в него е станало едно микроскопическо преобразувание.
Няма вълк, който да е изял 10 милиона овце, да е останал вълк.
Като изяде последната овца от 10-те милиона и тогава вече започва неговата еволюция, да опитва същата история на овцата. Казвам: Ако сте вълк и изядете 10 милиона овце, ще станете овца. Тогава ще почне обратният процес – да опитвате историята на овцата. Туй не трябва да го вземате в буквален смисъл, но в широк смисъл, само за изяснение на нещата. Тъй казано, то е само за изяснение.
към беседата >>
Да ме оставят свободен.
Няма какво да ви проповядвам, че трябва да пътувате. Аз, искам-не искам, ще пътувам. Има 2000 километра, няма какво да се смущаваме. Всеки ден по 10 километра аз трябва да пътувам. Какво ще ми разправяте как да си туря крака, как да стъпвам от тази страна.
Да ме оставят свободен.
Като ми дадат една лекция по ходенето, оттам насетне аз ще вървя. От тази лекция и от пътя, който мога да изходя, аз ще зная как да ходя. Каква лекция ще държи майката на децата си за ходенето? Това дете постоянно пада, изправи се, падне, плаче, пак стане. После бръкне в джоба си.
към беседата >>
Като изяде последната овца от 10-те милиона и тогава вече започва неговата еволюция, да опитва същата история на овцата.
Може да говорим за любовта колкото искаме. Слънцето от хиляди години грее на Земята, но вълкът си е вълк. Единственото преобразувание, което е станало с вълка, то е станало от овчицата. Когато един вълк изяде една овца, в него е станало едно микроскопическо преобразувание. Няма вълк, който да е изял 10 милиона овце, да е останал вълк.
Като изяде последната овца от 10-те милиона и тогава вече започва неговата еволюция, да опитва същата история на овцата.
Казвам: Ако сте вълк и изядете 10 милиона овце, ще станете овца. Тогава ще почне обратният процес – да опитвате историята на овцата. Туй не трябва да го вземате в буквален смисъл, но в широк смисъл, само за изяснение на нещата. Тъй казано, то е само за изяснение.
към беседата >>
Като ми дадат една лекция по ходенето, оттам насетне аз ще вървя.
Аз, искам-не искам, ще пътувам. Има 2000 километра, няма какво да се смущаваме. Всеки ден по 10 километра аз трябва да пътувам. Какво ще ми разправяте как да си туря крака, как да стъпвам от тази страна. Да ме оставят свободен.
Като ми дадат една лекция по ходенето, оттам насетне аз ще вървя.
От тази лекция и от пътя, който мога да изходя, аз ще зная как да ходя. Каква лекция ще държи майката на децата си за ходенето? Това дете постоянно пада, изправи се, падне, плаче, пак стане. После бръкне в джоба си. След 4–5 години то си има едно положително знание, изправя се, казва: „Не гледайте моята слабост, аз извърших първата победа в света!
към беседата >>
Казвам: Ако сте вълк и изядете 10 милиона овце, ще станете овца.
Слънцето от хиляди години грее на Земята, но вълкът си е вълк. Единственото преобразувание, което е станало с вълка, то е станало от овчицата. Когато един вълк изяде една овца, в него е станало едно микроскопическо преобразувание. Няма вълк, който да е изял 10 милиона овце, да е останал вълк. Като изяде последната овца от 10-те милиона и тогава вече започва неговата еволюция, да опитва същата история на овцата.
Казвам: Ако сте вълк и изядете 10 милиона овце, ще станете овца.
Тогава ще почне обратният процес – да опитвате историята на овцата. Туй не трябва да го вземате в буквален смисъл, но в широк смисъл, само за изяснение на нещата. Тъй казано, то е само за изяснение.
към беседата >>
От тази лекция и от пътя, който мога да изходя, аз ще зная как да ходя.
Има 2000 километра, няма какво да се смущаваме. Всеки ден по 10 километра аз трябва да пътувам. Какво ще ми разправяте как да си туря крака, как да стъпвам от тази страна. Да ме оставят свободен. Като ми дадат една лекция по ходенето, оттам насетне аз ще вървя.
От тази лекция и от пътя, който мога да изходя, аз ще зная как да ходя.
Каква лекция ще държи майката на децата си за ходенето? Това дете постоянно пада, изправи се, падне, плаче, пак стане. После бръкне в джоба си. След 4–5 години то си има едно положително знание, изправя се, казва: „Не гледайте моята слабост, аз извърших първата победа в света! “ Защото прохождането е една голяма победа.
към беседата >>
Тогава ще почне обратният процес – да опитвате историята на овцата.
Единственото преобразувание, което е станало с вълка, то е станало от овчицата. Когато един вълк изяде една овца, в него е станало едно микроскопическо преобразувание. Няма вълк, който да е изял 10 милиона овце, да е останал вълк. Като изяде последната овца от 10-те милиона и тогава вече започва неговата еволюция, да опитва същата история на овцата. Казвам: Ако сте вълк и изядете 10 милиона овце, ще станете овца.
Тогава ще почне обратният процес – да опитвате историята на овцата.
Туй не трябва да го вземате в буквален смисъл, но в широк смисъл, само за изяснение на нещата. Тъй казано, то е само за изяснение.
към беседата >>
Каква лекция ще държи майката на децата си за ходенето?
Всеки ден по 10 километра аз трябва да пътувам. Какво ще ми разправяте как да си туря крака, как да стъпвам от тази страна. Да ме оставят свободен. Като ми дадат една лекция по ходенето, оттам насетне аз ще вървя. От тази лекция и от пътя, който мога да изходя, аз ще зная как да ходя.
Каква лекция ще държи майката на децата си за ходенето?
Това дете постоянно пада, изправи се, падне, плаче, пак стане. После бръкне в джоба си. След 4–5 години то си има едно положително знание, изправя се, казва: „Не гледайте моята слабост, аз извърших първата победа в света! “ Защото прохождането е една голяма победа.
към беседата >>
Туй не трябва да го вземате в буквален смисъл, но в широк смисъл, само за изяснение на нещата.
Когато един вълк изяде една овца, в него е станало едно микроскопическо преобразувание. Няма вълк, който да е изял 10 милиона овце, да е останал вълк. Като изяде последната овца от 10-те милиона и тогава вече започва неговата еволюция, да опитва същата история на овцата. Казвам: Ако сте вълк и изядете 10 милиона овце, ще станете овца. Тогава ще почне обратният процес – да опитвате историята на овцата.
Туй не трябва да го вземате в буквален смисъл, но в широк смисъл, само за изяснение на нещата.
Тъй казано, то е само за изяснение.
към беседата >>
Това дете постоянно пада, изправи се, падне, плаче, пак стане.
Какво ще ми разправяте как да си туря крака, как да стъпвам от тази страна. Да ме оставят свободен. Като ми дадат една лекция по ходенето, оттам насетне аз ще вървя. От тази лекция и от пътя, който мога да изходя, аз ще зная как да ходя. Каква лекция ще държи майката на децата си за ходенето?
Това дете постоянно пада, изправи се, падне, плаче, пак стане.
После бръкне в джоба си. След 4–5 години то си има едно положително знание, изправя се, казва: „Не гледайте моята слабост, аз извърших първата победа в света! “ Защото прохождането е една голяма победа.
към беседата >>
Тъй казано, то е само за изяснение.
Няма вълк, който да е изял 10 милиона овце, да е останал вълк. Като изяде последната овца от 10-те милиона и тогава вече започва неговата еволюция, да опитва същата история на овцата. Казвам: Ако сте вълк и изядете 10 милиона овце, ще станете овца. Тогава ще почне обратният процес – да опитвате историята на овцата. Туй не трябва да го вземате в буквален смисъл, но в широк смисъл, само за изяснение на нещата.
Тъй казано, то е само за изяснение.
към беседата >>
После бръкне в джоба си.
Да ме оставят свободен. Като ми дадат една лекция по ходенето, оттам насетне аз ще вървя. От тази лекция и от пътя, който мога да изходя, аз ще зная как да ходя. Каква лекция ще държи майката на децата си за ходенето? Това дете постоянно пада, изправи се, падне, плаче, пак стане.
После бръкне в джоба си.
След 4–5 години то си има едно положително знание, изправя се, казва: „Не гледайте моята слабост, аз извърших първата победа в света! “ Защото прохождането е една голяма победа.
към беседата >>
При сегашните условия, при които човек живее, той най-първо трябва да вземе предвид какво влияние оказва светлината върху него.
При сегашните условия, при които човек живее, той най-първо трябва да вземе предвид какво влияние оказва светлината върху него.
И всякога трябва да намери известна възможност, за да се подложи на влиянието на светлината. Трябва да изучава влиянието на въздуха. Защото нашето здравословно състояние зависи от светлината, нашето здравословно състояние зависи от въздуха и трето, то зависи от храната, която ние възприемаме; и на последно място, зависи от мозъка ни – както е устроен, дали има тези апарати, с които да акумулира тази светлина. Зависи и от дробовете ни, как възприемаме въздуха, какво могат да акумулират, могат ли те от въздуха да изваждат тази жизнената енергия, която е необходима. След това идва храната.
към беседата >>
След 4–5 години то си има едно положително знание, изправя се, казва: „Не гледайте моята слабост, аз извърших първата победа в света!
Като ми дадат една лекция по ходенето, оттам насетне аз ще вървя. От тази лекция и от пътя, който мога да изходя, аз ще зная как да ходя. Каква лекция ще държи майката на децата си за ходенето? Това дете постоянно пада, изправи се, падне, плаче, пак стане. После бръкне в джоба си.
След 4–5 години то си има едно положително знание, изправя се, казва: „Не гледайте моята слабост, аз извърших първата победа в света!
“ Защото прохождането е една голяма победа.
към беседата >>
И всякога трябва да намери известна възможност, за да се подложи на влиянието на светлината.
При сегашните условия, при които човек живее, той най-първо трябва да вземе предвид какво влияние оказва светлината върху него.
И всякога трябва да намери известна възможност, за да се подложи на влиянието на светлината.
Трябва да изучава влиянието на въздуха. Защото нашето здравословно състояние зависи от светлината, нашето здравословно състояние зависи от въздуха и трето, то зависи от храната, която ние възприемаме; и на последно място, зависи от мозъка ни – както е устроен, дали има тези апарати, с които да акумулира тази светлина. Зависи и от дробовете ни, как възприемаме въздуха, какво могат да акумулират, могат ли те от въздуха да изваждат тази жизнената енергия, която е необходима. След това идва храната. Най-после идват правилните упражнения.
към беседата >>
“ Защото прохождането е една голяма победа.
От тази лекция и от пътя, който мога да изходя, аз ще зная как да ходя. Каква лекция ще държи майката на децата си за ходенето? Това дете постоянно пада, изправи се, падне, плаче, пак стане. После бръкне в джоба си. След 4–5 години то си има едно положително знание, изправя се, казва: „Не гледайте моята слабост, аз извърших първата победа в света!
“ Защото прохождането е една голяма победа.
към беседата >>
Трябва да изучава влиянието на въздуха.
При сегашните условия, при които човек живее, той най-първо трябва да вземе предвид какво влияние оказва светлината върху него. И всякога трябва да намери известна възможност, за да се подложи на влиянието на светлината.
Трябва да изучава влиянието на въздуха.
Защото нашето здравословно състояние зависи от светлината, нашето здравословно състояние зависи от въздуха и трето, то зависи от храната, която ние възприемаме; и на последно място, зависи от мозъка ни – както е устроен, дали има тези апарати, с които да акумулира тази светлина. Зависи и от дробовете ни, как възприемаме въздуха, какво могат да акумулират, могат ли те от въздуха да изваждат тази жизнената енергия, която е необходима. След това идва храната. Най-после идват правилните упражнения. Вие не знаете какво грамадно влияние упражнява ходенето на човека.
към беседата >>
Та, ние, в разбирането на живота, някои от нас постоянно падат.
Та, ние, в разбирането на живота, някои от нас постоянно падат.
Ти се обезсърчиш в живота, ти си едно дете, което пада. Ти мислиш, че си възрастен. Не, ти не си разбрал основните правила в живота. Дете си, какво от това? Ще паднеш, ще поплачеш и пак ще станеш.
към беседата >>
Защото нашето здравословно състояние зависи от светлината, нашето здравословно състояние зависи от въздуха и трето, то зависи от храната, която ние възприемаме; и на последно място, зависи от мозъка ни – както е устроен, дали има тези апарати, с които да акумулира тази светлина.
При сегашните условия, при които човек живее, той най-първо трябва да вземе предвид какво влияние оказва светлината върху него. И всякога трябва да намери известна възможност, за да се подложи на влиянието на светлината. Трябва да изучава влиянието на въздуха.
Защото нашето здравословно състояние зависи от светлината, нашето здравословно състояние зависи от въздуха и трето, то зависи от храната, която ние възприемаме; и на последно място, зависи от мозъка ни – както е устроен, дали има тези апарати, с които да акумулира тази светлина.
Зависи и от дробовете ни, как възприемаме въздуха, какво могат да акумулират, могат ли те от въздуха да изваждат тази жизнената енергия, която е необходима. След това идва храната. Най-после идват правилните упражнения. Вие не знаете какво грамадно влияние упражнява ходенето на човека. Вие не може да си представите.
към беседата >>
Ти се обезсърчиш в живота, ти си едно дете, което пада.
Та, ние, в разбирането на живота, някои от нас постоянно падат.
Ти се обезсърчиш в живота, ти си едно дете, което пада.
Ти мислиш, че си възрастен. Не, ти не си разбрал основните правила в живота. Дете си, какво от това? Ще паднеш, ще поплачеш и пак ще станеш. Извади си една книжка и запиши: след 4 години ти ще разрешиш един от капиталните въпроси.
към беседата >>
Зависи и от дробовете ни, как възприемаме въздуха, какво могат да акумулират, могат ли те от въздуха да изваждат тази жизнената енергия, която е необходима.
При сегашните условия, при които човек живее, той най-първо трябва да вземе предвид какво влияние оказва светлината върху него. И всякога трябва да намери известна възможност, за да се подложи на влиянието на светлината. Трябва да изучава влиянието на въздуха. Защото нашето здравословно състояние зависи от светлината, нашето здравословно състояние зависи от въздуха и трето, то зависи от храната, която ние възприемаме; и на последно място, зависи от мозъка ни – както е устроен, дали има тези апарати, с които да акумулира тази светлина.
Зависи и от дробовете ни, как възприемаме въздуха, какво могат да акумулират, могат ли те от въздуха да изваждат тази жизнената енергия, която е необходима.
След това идва храната. Най-после идват правилните упражнения. Вие не знаете какво грамадно влияние упражнява ходенето на човека. Вие не може да си представите. Значи, ако вие не знаете как да ходите, вие ще развалите всичките условия, които храната е допринесла, които въздухът е допринесъл – вие вашето ходене ще ги развалите.
към беседата >>
Ти мислиш, че си възрастен.
Та, ние, в разбирането на живота, някои от нас постоянно падат. Ти се обезсърчиш в живота, ти си едно дете, което пада.
Ти мислиш, че си възрастен.
Не, ти не си разбрал основните правила в живота. Дете си, какво от това? Ще паднеш, ще поплачеш и пак ще станеш. Извади си една книжка и запиши: след 4 години ти ще разрешиш един от капиталните въпроси.
към беседата >>
След това идва храната.
При сегашните условия, при които човек живее, той най-първо трябва да вземе предвид какво влияние оказва светлината върху него. И всякога трябва да намери известна възможност, за да се подложи на влиянието на светлината. Трябва да изучава влиянието на въздуха. Защото нашето здравословно състояние зависи от светлината, нашето здравословно състояние зависи от въздуха и трето, то зависи от храната, която ние възприемаме; и на последно място, зависи от мозъка ни – както е устроен, дали има тези апарати, с които да акумулира тази светлина. Зависи и от дробовете ни, как възприемаме въздуха, какво могат да акумулират, могат ли те от въздуха да изваждат тази жизнената енергия, която е необходима.
След това идва храната.
Най-после идват правилните упражнения. Вие не знаете какво грамадно влияние упражнява ходенето на човека. Вие не може да си представите. Значи, ако вие не знаете как да ходите, вие ще развалите всичките условия, които храната е допринесла, които въздухът е допринесъл – вие вашето ходене ще ги развалите.
към беседата >>
Не, ти не си разбрал основните правила в живота.
Та, ние, в разбирането на живота, някои от нас постоянно падат. Ти се обезсърчиш в живота, ти си едно дете, което пада. Ти мислиш, че си възрастен.
Не, ти не си разбрал основните правила в живота.
Дете си, какво от това? Ще паднеш, ще поплачеш и пак ще станеш. Извади си една книжка и запиши: след 4 години ти ще разрешиш един от капиталните въпроси.
към беседата >>
Най-после идват правилните упражнения.
И всякога трябва да намери известна възможност, за да се подложи на влиянието на светлината. Трябва да изучава влиянието на въздуха. Защото нашето здравословно състояние зависи от светлината, нашето здравословно състояние зависи от въздуха и трето, то зависи от храната, която ние възприемаме; и на последно място, зависи от мозъка ни – както е устроен, дали има тези апарати, с които да акумулира тази светлина. Зависи и от дробовете ни, как възприемаме въздуха, какво могат да акумулират, могат ли те от въздуха да изваждат тази жизнената енергия, която е необходима. След това идва храната.
Най-после идват правилните упражнения.
Вие не знаете какво грамадно влияние упражнява ходенето на човека. Вие не може да си представите. Значи, ако вие не знаете как да ходите, вие ще развалите всичките условия, които храната е допринесла, които въздухът е допринесъл – вие вашето ходене ще ги развалите.
към беседата >>
Дете си, какво от това?
Та, ние, в разбирането на живота, някои от нас постоянно падат. Ти се обезсърчиш в живота, ти си едно дете, което пада. Ти мислиш, че си възрастен. Не, ти не си разбрал основните правила в живота.
Дете си, какво от това?
Ще паднеш, ще поплачеш и пак ще станеш. Извади си една книжка и запиши: след 4 години ти ще разрешиш един от капиталните въпроси.
към беседата >>
Вие не знаете какво грамадно влияние упражнява ходенето на човека.
Трябва да изучава влиянието на въздуха. Защото нашето здравословно състояние зависи от светлината, нашето здравословно състояние зависи от въздуха и трето, то зависи от храната, която ние възприемаме; и на последно място, зависи от мозъка ни – както е устроен, дали има тези апарати, с които да акумулира тази светлина. Зависи и от дробовете ни, как възприемаме въздуха, какво могат да акумулират, могат ли те от въздуха да изваждат тази жизнената енергия, която е необходима. След това идва храната. Най-после идват правилните упражнения.
Вие не знаете какво грамадно влияние упражнява ходенето на човека.
Вие не може да си представите. Значи, ако вие не знаете как да ходите, вие ще развалите всичките условия, които храната е допринесла, които въздухът е допринесъл – вие вашето ходене ще ги развалите.
към беседата >>
Ще паднеш, ще поплачеш и пак ще станеш.
Та, ние, в разбирането на живота, някои от нас постоянно падат. Ти се обезсърчиш в живота, ти си едно дете, което пада. Ти мислиш, че си възрастен. Не, ти не си разбрал основните правила в живота. Дете си, какво от това?
Ще паднеш, ще поплачеш и пак ще станеш.
Извади си една книжка и запиши: след 4 години ти ще разрешиш един от капиталните въпроси.
към беседата >>
Вие не може да си представите.
Защото нашето здравословно състояние зависи от светлината, нашето здравословно състояние зависи от въздуха и трето, то зависи от храната, която ние възприемаме; и на последно място, зависи от мозъка ни – както е устроен, дали има тези апарати, с които да акумулира тази светлина. Зависи и от дробовете ни, как възприемаме въздуха, какво могат да акумулират, могат ли те от въздуха да изваждат тази жизнената енергия, която е необходима. След това идва храната. Най-после идват правилните упражнения. Вие не знаете какво грамадно влияние упражнява ходенето на човека.
Вие не може да си представите.
Значи, ако вие не знаете как да ходите, вие ще развалите всичките условия, които храната е допринесла, които въздухът е допринесъл – вие вашето ходене ще ги развалите.
към беседата >>
Извади си една книжка и запиши: след 4 години ти ще разрешиш един от капиталните въпроси.
Ти се обезсърчиш в живота, ти си едно дете, което пада. Ти мислиш, че си възрастен. Не, ти не си разбрал основните правила в живота. Дете си, какво от това? Ще паднеш, ще поплачеш и пак ще станеш.
Извади си една книжка и запиши: след 4 години ти ще разрешиш един от капиталните въпроси.
към беседата >>
Значи, ако вие не знаете как да ходите, вие ще развалите всичките условия, които храната е допринесла, които въздухът е допринесъл – вие вашето ходене ще ги развалите.
Зависи и от дробовете ни, как възприемаме въздуха, какво могат да акумулират, могат ли те от въздуха да изваждат тази жизнената енергия, която е необходима. След това идва храната. Най-после идват правилните упражнения. Вие не знаете какво грамадно влияние упражнява ходенето на човека. Вие не може да си представите.
Значи, ако вие не знаете как да ходите, вие ще развалите всичките условия, които храната е допринесла, които въздухът е допринесъл – вие вашето ходене ще ги развалите.
към беседата >>
Сега да се върнем към онова, което става в природата, което може нас да ни ползува.
Сега да се върнем към онова, което става в природата, което може нас да ни ползува.
Ти седиш в живота си и очакваш своето благо да дойде оттам, отдето никога няма да дойде. Жената очаква своето благо от мъжа си, нали така? Права е, но в какво отношение? Знаете ли какво нещо е жената? Ще ви дам едно ново определение за жената и за мъжа.
към беседата >>
Аз гледам някой път хората като ходят.
Аз гледам някой път хората като ходят.
Казвам: Този човек е кандидат за затвора. Той като се кълчи, той разваля всичко. Той още не знае да ходи. Хора, свършили училище, но не знаят да ходят. Той не стъпва както трябва.
към беседата >>
НАГОРЕ