НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
777
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
777
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Недоказани истини
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 22.7.1931г.,
Ако сте недоволни от положението си, какво ще кажете за малките мушици?
Това е голямо заблуждение, голяма самоизмама. В Любовта на Бога няма никакво изключение. Някой е недоволен от себе си, че нищо не е направил. Казвам: не се смущавайте! Знайте, че това, което се изисква от вас, ще го свършите.
Ако сте недоволни от положението си, какво ще кажете за малките мушици?
Бог едва сега е започнал да действа върху тях. Обаче, ще минат още 10–20 милиони години, докато се види какво Бог е направил от тези мушици. Едно е важно: да започне Любовта да действа. Когато се копае кладенец, важно е да се яви първата капка вода. Тя е признак, че има вода в почвата.
към беседата >>
И този живот наричат брак!
Аз познавам Любовта и никой не може да ме излъже, нито с писмата си, нито с думите си. Бог ми даде живот и аз ще служа на Него. Дойда ли при тебе, не само че не можеш да поддържаш живота ми, но отгоре на това ще го отнемеш“. Същото нещо и момъкът трябва да каже на момата. В живота на съвременните хора почти всеки мъж подозира жена си в някакво престъпление и почти всяка жена подозира мъжа си в същото.
И този живот наричат брак!
След всичко това мъжът, жената, децата дават вид, че нищо лошо не мислят. Това не е семейство; това не е брак. Това са съдружия, основани на лъжа, на измама. Нищо лошо не мислят те, а работите им не вървят добре. Питам: отношенията, които съществуват между съвременните хора, съгласни ли са с волята Божия?
към беседата >>
Бог едва сега е започнал да действа върху тях.
В Любовта на Бога няма никакво изключение. Някой е недоволен от себе си, че нищо не е направил. Казвам: не се смущавайте! Знайте, че това, което се изисква от вас, ще го свършите. Ако сте недоволни от положението си, какво ще кажете за малките мушици?
Бог едва сега е започнал да действа върху тях.
Обаче, ще минат още 10–20 милиони години, докато се види какво Бог е направил от тези мушици. Едно е важно: да започне Любовта да действа. Когато се копае кладенец, важно е да се яви първата капка вода. Тя е признак, че има вода в почвата. От първата капка се образува голям извор, който ще напои всички градини.
към беседата >>
След всичко това мъжът, жената, децата дават вид, че нищо лошо не мислят.
Бог ми даде живот и аз ще служа на Него. Дойда ли при тебе, не само че не можеш да поддържаш живота ми, но отгоре на това ще го отнемеш“. Същото нещо и момъкът трябва да каже на момата. В живота на съвременните хора почти всеки мъж подозира жена си в някакво престъпление и почти всяка жена подозира мъжа си в същото. И този живот наричат брак!
След всичко това мъжът, жената, децата дават вид, че нищо лошо не мислят.
Това не е семейство; това не е брак. Това са съдружия, основани на лъжа, на измама. Нищо лошо не мислят те, а работите им не вървят добре. Питам: отношенията, които съществуват между съвременните хора, съгласни ли са с волята Божия? Никой никого няма право да ограничава!
към беседата >>
Обаче, ще минат още 10–20 милиони години, докато се види какво Бог е направил от тези мушици.
Някой е недоволен от себе си, че нищо не е направил. Казвам: не се смущавайте! Знайте, че това, което се изисква от вас, ще го свършите. Ако сте недоволни от положението си, какво ще кажете за малките мушици? Бог едва сега е започнал да действа върху тях.
Обаче, ще минат още 10–20 милиони години, докато се види какво Бог е направил от тези мушици.
Едно е важно: да започне Любовта да действа. Когато се копае кладенец, важно е да се яви първата капка вода. Тя е признак, че има вода в почвата. От първата капка се образува голям извор, който ще напои всички градини.
към беседата >>
Това не е семейство; това не е брак.
Дойда ли при тебе, не само че не можеш да поддържаш живота ми, но отгоре на това ще го отнемеш“. Същото нещо и момъкът трябва да каже на момата. В живота на съвременните хора почти всеки мъж подозира жена си в някакво престъпление и почти всяка жена подозира мъжа си в същото. И този живот наричат брак! След всичко това мъжът, жената, децата дават вид, че нищо лошо не мислят.
Това не е семейство; това не е брак.
Това са съдружия, основани на лъжа, на измама. Нищо лошо не мислят те, а работите им не вървят добре. Питам: отношенията, които съществуват между съвременните хора, съгласни ли са с волята Божия? Никой никого няма право да ограничава! Някой греши – той сам ще отговаря пред Бога за своите грехове.
към беседата >>
Едно е важно: да започне Любовта да действа.
Казвам: не се смущавайте! Знайте, че това, което се изисква от вас, ще го свършите. Ако сте недоволни от положението си, какво ще кажете за малките мушици? Бог едва сега е започнал да действа върху тях. Обаче, ще минат още 10–20 милиони години, докато се види какво Бог е направил от тези мушици.
Едно е важно: да започне Любовта да действа.
Когато се копае кладенец, важно е да се яви първата капка вода. Тя е признак, че има вода в почвата. От първата капка се образува голям извор, който ще напои всички градини.
към беседата >>
Това са съдружия, основани на лъжа, на измама.
Същото нещо и момъкът трябва да каже на момата. В живота на съвременните хора почти всеки мъж подозира жена си в някакво престъпление и почти всяка жена подозира мъжа си в същото. И този живот наричат брак! След всичко това мъжът, жената, децата дават вид, че нищо лошо не мислят. Това не е семейство; това не е брак.
Това са съдружия, основани на лъжа, на измама.
Нищо лошо не мислят те, а работите им не вървят добре. Питам: отношенията, които съществуват между съвременните хора, съгласни ли са с волята Божия? Никой никого няма право да ограничава! Някой греши – той сам ще отговаря пред Бога за своите грехове. Бог ще го държи отговорен за греховете му, а не хората.
към беседата >>
Когато се копае кладенец, важно е да се яви първата капка вода.
Знайте, че това, което се изисква от вас, ще го свършите. Ако сте недоволни от положението си, какво ще кажете за малките мушици? Бог едва сега е започнал да действа върху тях. Обаче, ще минат още 10–20 милиони години, докато се види какво Бог е направил от тези мушици. Едно е важно: да започне Любовта да действа.
Когато се копае кладенец, важно е да се яви първата капка вода.
Тя е признак, че има вода в почвата. От първата капка се образува голям извор, който ще напои всички градини.
към беседата >>
Нищо лошо не мислят те, а работите им не вървят добре.
В живота на съвременните хора почти всеки мъж подозира жена си в някакво престъпление и почти всяка жена подозира мъжа си в същото. И този живот наричат брак! След всичко това мъжът, жената, децата дават вид, че нищо лошо не мислят. Това не е семейство; това не е брак. Това са съдружия, основани на лъжа, на измама.
Нищо лошо не мислят те, а работите им не вървят добре.
Питам: отношенията, които съществуват между съвременните хора, съгласни ли са с волята Божия? Никой никого няма право да ограничава! Някой греши – той сам ще отговаря пред Бога за своите грехове. Бог ще го държи отговорен за греховете му, а не хората. Някой върши добро – пак той ще носи последствията на своите дела, няма защо хората да го хвалят.
към беседата >>
Тя е признак, че има вода в почвата.
Ако сте недоволни от положението си, какво ще кажете за малките мушици? Бог едва сега е започнал да действа върху тях. Обаче, ще минат още 10–20 милиони години, докато се види какво Бог е направил от тези мушици. Едно е важно: да започне Любовта да действа. Когато се копае кладенец, важно е да се яви първата капка вода.
Тя е признак, че има вода в почвата.
От първата капка се образува голям извор, който ще напои всички градини.
към беседата >>
Питам: отношенията, които съществуват между съвременните хора, съгласни ли са с волята Божия?
И този живот наричат брак! След всичко това мъжът, жената, децата дават вид, че нищо лошо не мислят. Това не е семейство; това не е брак. Това са съдружия, основани на лъжа, на измама. Нищо лошо не мислят те, а работите им не вървят добре.
Питам: отношенията, които съществуват между съвременните хора, съгласни ли са с волята Божия?
Никой никого няма право да ограничава! Някой греши – той сам ще отговаря пред Бога за своите грехове. Бог ще го държи отговорен за греховете му, а не хората. Някой върши добро – пак той ще носи последствията на своите дела, няма защо хората да го хвалят. Когато някой прави зло, аз мога само да съжалявам; ако прави добро, аз мога само да се радвам.
към беседата >>
От първата капка се образува голям извор, който ще напои всички градини.
Бог едва сега е започнал да действа върху тях. Обаче, ще минат още 10–20 милиони години, докато се види какво Бог е направил от тези мушици. Едно е важно: да започне Любовта да действа. Когато се копае кладенец, важно е да се яви първата капка вода. Тя е признак, че има вода в почвата.
От първата капка се образува голям извор, който ще напои всички градини.
към беседата >>
Никой никого няма право да ограничава!
След всичко това мъжът, жената, децата дават вид, че нищо лошо не мислят. Това не е семейство; това не е брак. Това са съдружия, основани на лъжа, на измама. Нищо лошо не мислят те, а работите им не вървят добре. Питам: отношенията, които съществуват между съвременните хора, съгласни ли са с волята Божия?
Никой никого няма право да ограничава!
Някой греши – той сам ще отговаря пред Бога за своите грехове. Бог ще го държи отговорен за греховете му, а не хората. Някой върши добро – пак той ще носи последствията на своите дела, няма защо хората да го хвалят. Когато някой прави зло, аз мога само да съжалявам; ако прави добро, аз мога само да се радвам. Някой човек се хвали, че е добър художник.
към беседата >>
И така, вие не трябва да губите вярата си в Бога.
И така, вие не трябва да губите вярата си в Бога.
В това няма никаква философия. Човек трябва да вярва! Да вярва в Бога, това означава да направи връзка с Него, да се прояви Божията Любов. Тази е мистичната страна на въпроса. С други думи казано: човек трябва да направи връзка между ума и сърцето си.
към беседата >>
Някой греши – той сам ще отговаря пред Бога за своите грехове.
Това не е семейство; това не е брак. Това са съдружия, основани на лъжа, на измама. Нищо лошо не мислят те, а работите им не вървят добре. Питам: отношенията, които съществуват между съвременните хора, съгласни ли са с волята Божия? Никой никого няма право да ограничава!
Някой греши – той сам ще отговаря пред Бога за своите грехове.
Бог ще го държи отговорен за греховете му, а не хората. Някой върши добро – пак той ще носи последствията на своите дела, няма защо хората да го хвалят. Когато някой прави зло, аз мога само да съжалявам; ако прави добро, аз мога само да се радвам. Някой човек се хвали, че е добър художник. Това означава, че той търси работа, да нарисува някоя картина.
към беседата >>
В това няма никаква философия.
И така, вие не трябва да губите вярата си в Бога.
В това няма никаква философия.
Човек трябва да вярва! Да вярва в Бога, това означава да направи връзка с Него, да се прояви Божията Любов. Тази е мистичната страна на въпроса. С други думи казано: човек трябва да направи връзка между ума и сърцето си. Като се говори за Любов между хората, това не значи, че трябва да обичаш човека външно, но да направиш връзка с него, да му окажеш пълно доверие.
към беседата >>
Бог ще го държи отговорен за греховете му, а не хората.
Това са съдружия, основани на лъжа, на измама. Нищо лошо не мислят те, а работите им не вървят добре. Питам: отношенията, които съществуват между съвременните хора, съгласни ли са с волята Божия? Никой никого няма право да ограничава! Някой греши – той сам ще отговаря пред Бога за своите грехове.
Бог ще го държи отговорен за греховете му, а не хората.
Някой върши добро – пак той ще носи последствията на своите дела, няма защо хората да го хвалят. Когато някой прави зло, аз мога само да съжалявам; ако прави добро, аз мога само да се радвам. Някой човек се хвали, че е добър художник. Това означава, че той търси работа, да нарисува някоя картина. Ако този художник не рисува, както трябва, никой няма да го търси.
към беседата >>
Човек трябва да вярва!
И така, вие не трябва да губите вярата си в Бога. В това няма никаква философия.
Човек трябва да вярва!
Да вярва в Бога, това означава да направи връзка с Него, да се прояви Божията Любов. Тази е мистичната страна на въпроса. С други думи казано: човек трябва да направи връзка между ума и сърцето си. Като се говори за Любов между хората, това не значи, че трябва да обичаш човека външно, но да направиш връзка с него, да му окажеш пълно доверие. Имаш ли вяра в човека, когото обичаш, тогава Бог ще се прояви в тебе.
към беседата >>
Някой върши добро – пак той ще носи последствията на своите дела, няма защо хората да го хвалят.
Нищо лошо не мислят те, а работите им не вървят добре. Питам: отношенията, които съществуват между съвременните хора, съгласни ли са с волята Божия? Никой никого няма право да ограничава! Някой греши – той сам ще отговаря пред Бога за своите грехове. Бог ще го държи отговорен за греховете му, а не хората.
Някой върши добро – пак той ще носи последствията на своите дела, няма защо хората да го хвалят.
Когато някой прави зло, аз мога само да съжалявам; ако прави добро, аз мога само да се радвам. Някой човек се хвали, че е добър художник. Това означава, че той търси работа, да нарисува някоя картина. Ако този художник не рисува, както трябва, никой няма да го търси. Обаче, ако той е велик майстор и може да рисува, както трябва, всички ще го търсят.
към беседата >>
Да вярва в Бога, това означава да направи връзка с Него, да се прояви Божията Любов.
И така, вие не трябва да губите вярата си в Бога. В това няма никаква философия. Човек трябва да вярва!
Да вярва в Бога, това означава да направи връзка с Него, да се прояви Божията Любов.
Тази е мистичната страна на въпроса. С други думи казано: човек трябва да направи връзка между ума и сърцето си. Като се говори за Любов между хората, това не значи, че трябва да обичаш човека външно, но да направиш връзка с него, да му окажеш пълно доверие. Имаш ли вяра в човека, когото обичаш, тогава Бог ще се прояви в тебе. Същото се отнася и до обичта ви към Бога.
към беседата >>
Когато някой прави зло, аз мога само да съжалявам; ако прави добро, аз мога само да се радвам.
Питам: отношенията, които съществуват между съвременните хора, съгласни ли са с волята Божия? Никой никого няма право да ограничава! Някой греши – той сам ще отговаря пред Бога за своите грехове. Бог ще го държи отговорен за греховете му, а не хората. Някой върши добро – пак той ще носи последствията на своите дела, няма защо хората да го хвалят.
Когато някой прави зло, аз мога само да съжалявам; ако прави добро, аз мога само да се радвам.
Някой човек се хвали, че е добър художник. Това означава, че той търси работа, да нарисува някоя картина. Ако този художник не рисува, както трябва, никой няма да го търси. Обаче, ако той е велик майстор и може да рисува, както трябва, всички ще го търсят.
към беседата >>
Тази е мистичната страна на въпроса.
И така, вие не трябва да губите вярата си в Бога. В това няма никаква философия. Човек трябва да вярва! Да вярва в Бога, това означава да направи връзка с Него, да се прояви Божията Любов.
Тази е мистичната страна на въпроса.
С други думи казано: човек трябва да направи връзка между ума и сърцето си. Като се говори за Любов между хората, това не значи, че трябва да обичаш човека външно, но да направиш връзка с него, да му окажеш пълно доверие. Имаш ли вяра в човека, когото обичаш, тогава Бог ще се прояви в тебе. Същото се отнася и до обичта ви към Бога. Обичате ли Бога, ще направите връзка с Него.
към беседата >>
Някой човек се хвали, че е добър художник.
Никой никого няма право да ограничава! Някой греши – той сам ще отговаря пред Бога за своите грехове. Бог ще го държи отговорен за греховете му, а не хората. Някой върши добро – пак той ще носи последствията на своите дела, няма защо хората да го хвалят. Когато някой прави зло, аз мога само да съжалявам; ако прави добро, аз мога само да се радвам.
Някой човек се хвали, че е добър художник.
Това означава, че той търси работа, да нарисува някоя картина. Ако този художник не рисува, както трябва, никой няма да го търси. Обаче, ако той е велик майстор и може да рисува, както трябва, всички ще го търсят.
към беседата >>
С други думи казано: човек трябва да направи връзка между ума и сърцето си.
И така, вие не трябва да губите вярата си в Бога. В това няма никаква философия. Човек трябва да вярва! Да вярва в Бога, това означава да направи връзка с Него, да се прояви Божията Любов. Тази е мистичната страна на въпроса.
С други думи казано: човек трябва да направи връзка между ума и сърцето си.
Като се говори за Любов между хората, това не значи, че трябва да обичаш човека външно, но да направиш връзка с него, да му окажеш пълно доверие. Имаш ли вяра в човека, когото обичаш, тогава Бог ще се прояви в тебе. Същото се отнася и до обичта ви към Бога. Обичате ли Бога, ще направите връзка с Него. Щом направите тази връзка, всякаква тъмнина от ума ви ще изчезне и всякакво притеснение от сърцето ви ще се премахне.
към беседата >>
Това означава, че той търси работа, да нарисува някоя картина.
Някой греши – той сам ще отговаря пред Бога за своите грехове. Бог ще го държи отговорен за греховете му, а не хората. Някой върши добро – пак той ще носи последствията на своите дела, няма защо хората да го хвалят. Когато някой прави зло, аз мога само да съжалявам; ако прави добро, аз мога само да се радвам. Някой човек се хвали, че е добър художник.
Това означава, че той търси работа, да нарисува някоя картина.
Ако този художник не рисува, както трябва, никой няма да го търси. Обаче, ако той е велик майстор и може да рисува, както трябва, всички ще го търсят.
към беседата >>
Като се говори за Любов между хората, това не значи, че трябва да обичаш човека външно, но да направиш връзка с него, да му окажеш пълно доверие.
В това няма никаква философия. Човек трябва да вярва! Да вярва в Бога, това означава да направи връзка с Него, да се прояви Божията Любов. Тази е мистичната страна на въпроса. С други думи казано: човек трябва да направи връзка между ума и сърцето си.
Като се говори за Любов между хората, това не значи, че трябва да обичаш човека външно, но да направиш връзка с него, да му окажеш пълно доверие.
Имаш ли вяра в човека, когото обичаш, тогава Бог ще се прояви в тебе. Същото се отнася и до обичта ви към Бога. Обичате ли Бога, ще направите връзка с Него. Щом направите тази връзка, всякаква тъмнина от ума ви ще изчезне и всякакво притеснение от сърцето ви ще се премахне. В ума ви ще се яви светлина, в сърцето ви – разширение, мир, радост и ще разберете, че Божията Любов ви е посетила.
към беседата >>
Ако този художник не рисува, както трябва, никой няма да го търси.
Бог ще го държи отговорен за греховете му, а не хората. Някой върши добро – пак той ще носи последствията на своите дела, няма защо хората да го хвалят. Когато някой прави зло, аз мога само да съжалявам; ако прави добро, аз мога само да се радвам. Някой човек се хвали, че е добър художник. Това означава, че той търси работа, да нарисува някоя картина.
Ако този художник не рисува, както трябва, никой няма да го търси.
Обаче, ако той е велик майстор и може да рисува, както трябва, всички ще го търсят.
към беседата >>
Имаш ли вяра в човека, когото обичаш, тогава Бог ще се прояви в тебе.
Човек трябва да вярва! Да вярва в Бога, това означава да направи връзка с Него, да се прояви Божията Любов. Тази е мистичната страна на въпроса. С други думи казано: човек трябва да направи връзка между ума и сърцето си. Като се говори за Любов между хората, това не значи, че трябва да обичаш човека външно, но да направиш връзка с него, да му окажеш пълно доверие.
Имаш ли вяра в човека, когото обичаш, тогава Бог ще се прояви в тебе.
Същото се отнася и до обичта ви към Бога. Обичате ли Бога, ще направите връзка с Него. Щом направите тази връзка, всякаква тъмнина от ума ви ще изчезне и всякакво притеснение от сърцето ви ще се премахне. В ума ви ще се яви светлина, в сърцето ви – разширение, мир, радост и ще разберете, че Божията Любов ви е посетила. Това проблясване на светлина в ума и на радост в сърцето е признак, че вие можете да работите, да постигнете всичко, което душата ви желае.
към беседата >>
Обаче, ако той е велик майстор и може да рисува, както трябва, всички ще го търсят.
Някой върши добро – пак той ще носи последствията на своите дела, няма защо хората да го хвалят. Когато някой прави зло, аз мога само да съжалявам; ако прави добро, аз мога само да се радвам. Някой човек се хвали, че е добър художник. Това означава, че той търси работа, да нарисува някоя картина. Ако този художник не рисува, както трябва, никой няма да го търси.
Обаче, ако той е велик майстор и може да рисува, както трябва, всички ще го търсят.
към беседата >>
Същото се отнася и до обичта ви към Бога.
Да вярва в Бога, това означава да направи връзка с Него, да се прояви Божията Любов. Тази е мистичната страна на въпроса. С други думи казано: човек трябва да направи връзка между ума и сърцето си. Като се говори за Любов между хората, това не значи, че трябва да обичаш човека външно, но да направиш връзка с него, да му окажеш пълно доверие. Имаш ли вяра в човека, когото обичаш, тогава Бог ще се прояви в тебе.
Същото се отнася и до обичта ви към Бога.
Обичате ли Бога, ще направите връзка с Него. Щом направите тази връзка, всякаква тъмнина от ума ви ще изчезне и всякакво притеснение от сърцето ви ще се премахне. В ума ви ще се яви светлина, в сърцето ви – разширение, мир, радост и ще разберете, че Божията Любов ви е посетила. Това проблясване на светлина в ума и на радост в сърцето е признак, че вие можете да работите, да постигнете всичко, което душата ви желае. Сега, вие трябва да направите едно малко усилие, да възстановите връзката си с Бога, да възстановите вярата си към Него.
към беседата >>
Ето защо, ако някой се хвали, че е добър човек, добър художник или музикант, това означава, че той иска да завърже приятелство с вас.
Ето защо, ако някой се хвали, че е добър човек, добър художник или музикант, това означава, че той иска да завърже приятелство с вас.
Това приятелство ще издържи толкова, колкото ще издържи картината на някой слаб художник. То е все едно слабият ученик да отиде при някой учител и да му каже, че иска да стане негов ученик. Този учител ще си създаде големи неприятности с такъв ученик. Защо? – Понеже той няма да учи, а ще иска от учителя си хубави бележки и ще му се сърди, че не го е възнаградил, както трябва. Ако ученикът не вярва на учителя си, че справедливо му е сложил слаба бележка, учителят може да извика комисия, която да прегледа картината му и да се произнесе.
към беседата >>
Обичате ли Бога, ще направите връзка с Него.
Тази е мистичната страна на въпроса. С други думи казано: човек трябва да направи връзка между ума и сърцето си. Като се говори за Любов между хората, това не значи, че трябва да обичаш човека външно, но да направиш връзка с него, да му окажеш пълно доверие. Имаш ли вяра в човека, когото обичаш, тогава Бог ще се прояви в тебе. Същото се отнася и до обичта ви към Бога.
Обичате ли Бога, ще направите връзка с Него.
Щом направите тази връзка, всякаква тъмнина от ума ви ще изчезне и всякакво притеснение от сърцето ви ще се премахне. В ума ви ще се яви светлина, в сърцето ви – разширение, мир, радост и ще разберете, че Божията Любов ви е посетила. Това проблясване на светлина в ума и на радост в сърцето е признак, че вие можете да работите, да постигнете всичко, което душата ви желае. Сега, вие трябва да направите едно малко усилие, да възстановите връзката си с Бога, да възстановите вярата си към Него. Аз наричам вярата закон на хранене.
към беседата >>
Това приятелство ще издържи толкова, колкото ще издържи картината на някой слаб художник.
Ето защо, ако някой се хвали, че е добър човек, добър художник или музикант, това означава, че той иска да завърже приятелство с вас.
Това приятелство ще издържи толкова, колкото ще издържи картината на някой слаб художник.
То е все едно слабият ученик да отиде при някой учител и да му каже, че иска да стане негов ученик. Този учител ще си създаде големи неприятности с такъв ученик. Защо? – Понеже той няма да учи, а ще иска от учителя си хубави бележки и ще му се сърди, че не го е възнаградил, както трябва. Ако ученикът не вярва на учителя си, че справедливо му е сложил слаба бележка, учителят може да извика комисия, която да прегледа картината му и да се произнесе. Хубавото, красивото всички харесват и правилно оценяват.
към беседата >>
Щом направите тази връзка, всякаква тъмнина от ума ви ще изчезне и всякакво притеснение от сърцето ви ще се премахне.
С други думи казано: човек трябва да направи връзка между ума и сърцето си. Като се говори за Любов между хората, това не значи, че трябва да обичаш човека външно, но да направиш връзка с него, да му окажеш пълно доверие. Имаш ли вяра в човека, когото обичаш, тогава Бог ще се прояви в тебе. Същото се отнася и до обичта ви към Бога. Обичате ли Бога, ще направите връзка с Него.
Щом направите тази връзка, всякаква тъмнина от ума ви ще изчезне и всякакво притеснение от сърцето ви ще се премахне.
В ума ви ще се яви светлина, в сърцето ви – разширение, мир, радост и ще разберете, че Божията Любов ви е посетила. Това проблясване на светлина в ума и на радост в сърцето е признак, че вие можете да работите, да постигнете всичко, което душата ви желае. Сега, вие трябва да направите едно малко усилие, да възстановите връзката си с Бога, да възстановите вярата си към Него. Аз наричам вярата закон на хранене. Вярата означава правилни отношения между ума и сърцето.
към беседата >>
То е все едно слабият ученик да отиде при някой учител и да му каже, че иска да стане негов ученик.
Ето защо, ако някой се хвали, че е добър човек, добър художник или музикант, това означава, че той иска да завърже приятелство с вас. Това приятелство ще издържи толкова, колкото ще издържи картината на някой слаб художник.
То е все едно слабият ученик да отиде при някой учител и да му каже, че иска да стане негов ученик.
Този учител ще си създаде големи неприятности с такъв ученик. Защо? – Понеже той няма да учи, а ще иска от учителя си хубави бележки и ще му се сърди, че не го е възнаградил, както трябва. Ако ученикът не вярва на учителя си, че справедливо му е сложил слаба бележка, учителят може да извика комисия, която да прегледа картината му и да се произнесе. Хубавото, красивото всички харесват и правилно оценяват. Работата хвали човека, а не това, какво той мисли за себе си.
към беседата >>
В ума ви ще се яви светлина, в сърцето ви – разширение, мир, радост и ще разберете, че Божията Любов ви е посетила.
Като се говори за Любов между хората, това не значи, че трябва да обичаш човека външно, но да направиш връзка с него, да му окажеш пълно доверие. Имаш ли вяра в човека, когото обичаш, тогава Бог ще се прояви в тебе. Същото се отнася и до обичта ви към Бога. Обичате ли Бога, ще направите връзка с Него. Щом направите тази връзка, всякаква тъмнина от ума ви ще изчезне и всякакво притеснение от сърцето ви ще се премахне.
В ума ви ще се яви светлина, в сърцето ви – разширение, мир, радост и ще разберете, че Божията Любов ви е посетила.
Това проблясване на светлина в ума и на радост в сърцето е признак, че вие можете да работите, да постигнете всичко, което душата ви желае. Сега, вие трябва да направите едно малко усилие, да възстановите връзката си с Бога, да възстановите вярата си към Него. Аз наричам вярата закон на хранене. Вярата означава правилни отношения между ума и сърцето. Щом съществуват такива отношения между ума и сърцето, в ума ще се яви светлина, в сърцето – разширение; тогава тъмните неща ще станат ясни, а неразбраните – разбрани.
към беседата >>
Този учител ще си създаде големи неприятности с такъв ученик. Защо?
Ето защо, ако някой се хвали, че е добър човек, добър художник или музикант, това означава, че той иска да завърже приятелство с вас. Това приятелство ще издържи толкова, колкото ще издържи картината на някой слаб художник. То е все едно слабият ученик да отиде при някой учител и да му каже, че иска да стане негов ученик.
Този учител ще си създаде големи неприятности с такъв ученик. Защо?
– Понеже той няма да учи, а ще иска от учителя си хубави бележки и ще му се сърди, че не го е възнаградил, както трябва. Ако ученикът не вярва на учителя си, че справедливо му е сложил слаба бележка, учителят може да извика комисия, която да прегледа картината му и да се произнесе. Хубавото, красивото всички харесват и правилно оценяват. Работата хвали човека, а не това, какво той мисли за себе си.
към беседата >>
Това проблясване на светлина в ума и на радост в сърцето е признак, че вие можете да работите, да постигнете всичко, което душата ви желае.
Имаш ли вяра в човека, когото обичаш, тогава Бог ще се прояви в тебе. Същото се отнася и до обичта ви към Бога. Обичате ли Бога, ще направите връзка с Него. Щом направите тази връзка, всякаква тъмнина от ума ви ще изчезне и всякакво притеснение от сърцето ви ще се премахне. В ума ви ще се яви светлина, в сърцето ви – разширение, мир, радост и ще разберете, че Божията Любов ви е посетила.
Това проблясване на светлина в ума и на радост в сърцето е признак, че вие можете да работите, да постигнете всичко, което душата ви желае.
Сега, вие трябва да направите едно малко усилие, да възстановите връзката си с Бога, да възстановите вярата си към Него. Аз наричам вярата закон на хранене. Вярата означава правилни отношения между ума и сърцето. Щом съществуват такива отношения между ума и сърцето, в ума ще се яви светлина, в сърцето – разширение; тогава тъмните неща ще станат ясни, а неразбраните – разбрани. От този момент ще се прояви истинският живот.
към беседата >>
– Понеже той няма да учи, а ще иска от учителя си хубави бележки и ще му се сърди, че не го е възнаградил, както трябва.
Ето защо, ако някой се хвали, че е добър човек, добър художник или музикант, това означава, че той иска да завърже приятелство с вас. Това приятелство ще издържи толкова, колкото ще издържи картината на някой слаб художник. То е все едно слабият ученик да отиде при някой учител и да му каже, че иска да стане негов ученик. Този учител ще си създаде големи неприятности с такъв ученик. Защо?
– Понеже той няма да учи, а ще иска от учителя си хубави бележки и ще му се сърди, че не го е възнаградил, както трябва.
Ако ученикът не вярва на учителя си, че справедливо му е сложил слаба бележка, учителят може да извика комисия, която да прегледа картината му и да се произнесе. Хубавото, красивото всички харесват и правилно оценяват. Работата хвали човека, а не това, какво той мисли за себе си.
към беседата >>
Сега, вие трябва да направите едно малко усилие, да възстановите връзката си с Бога, да възстановите вярата си към Него.
Същото се отнася и до обичта ви към Бога. Обичате ли Бога, ще направите връзка с Него. Щом направите тази връзка, всякаква тъмнина от ума ви ще изчезне и всякакво притеснение от сърцето ви ще се премахне. В ума ви ще се яви светлина, в сърцето ви – разширение, мир, радост и ще разберете, че Божията Любов ви е посетила. Това проблясване на светлина в ума и на радост в сърцето е признак, че вие можете да работите, да постигнете всичко, което душата ви желае.
Сега, вие трябва да направите едно малко усилие, да възстановите връзката си с Бога, да възстановите вярата си към Него.
Аз наричам вярата закон на хранене. Вярата означава правилни отношения между ума и сърцето. Щом съществуват такива отношения между ума и сърцето, в ума ще се яви светлина, в сърцето – разширение; тогава тъмните неща ще станат ясни, а неразбраните – разбрани. От този момент ще се прояви истинският живот. Сега някой казва: „Аз те обичам“.
към беседата >>
Ако ученикът не вярва на учителя си, че справедливо му е сложил слаба бележка, учителят може да извика комисия, която да прегледа картината му и да се произнесе.
Ето защо, ако някой се хвали, че е добър човек, добър художник или музикант, това означава, че той иска да завърже приятелство с вас. Това приятелство ще издържи толкова, колкото ще издържи картината на някой слаб художник. То е все едно слабият ученик да отиде при някой учител и да му каже, че иска да стане негов ученик. Този учител ще си създаде големи неприятности с такъв ученик. Защо? – Понеже той няма да учи, а ще иска от учителя си хубави бележки и ще му се сърди, че не го е възнаградил, както трябва.
Ако ученикът не вярва на учителя си, че справедливо му е сложил слаба бележка, учителят може да извика комисия, която да прегледа картината му и да се произнесе.
Хубавото, красивото всички харесват и правилно оценяват. Работата хвали човека, а не това, какво той мисли за себе си.
към беседата >>
Аз наричам вярата закон на хранене.
Обичате ли Бога, ще направите връзка с Него. Щом направите тази връзка, всякаква тъмнина от ума ви ще изчезне и всякакво притеснение от сърцето ви ще се премахне. В ума ви ще се яви светлина, в сърцето ви – разширение, мир, радост и ще разберете, че Божията Любов ви е посетила. Това проблясване на светлина в ума и на радост в сърцето е признак, че вие можете да работите, да постигнете всичко, което душата ви желае. Сега, вие трябва да направите едно малко усилие, да възстановите връзката си с Бога, да възстановите вярата си към Него.
Аз наричам вярата закон на хранене.
Вярата означава правилни отношения между ума и сърцето. Щом съществуват такива отношения между ума и сърцето, в ума ще се яви светлина, в сърцето – разширение; тогава тъмните неща ще станат ясни, а неразбраните – разбрани. От този момент ще се прояви истинският живот. Сега някой казва: „Аз те обичам“. Всъщност, той не обича.
към беседата >>
Хубавото, красивото всички харесват и правилно оценяват.
Това приятелство ще издържи толкова, колкото ще издържи картината на някой слаб художник. То е все едно слабият ученик да отиде при някой учител и да му каже, че иска да стане негов ученик. Този учител ще си създаде големи неприятности с такъв ученик. Защо? – Понеже той няма да учи, а ще иска от учителя си хубави бележки и ще му се сърди, че не го е възнаградил, както трябва. Ако ученикът не вярва на учителя си, че справедливо му е сложил слаба бележка, учителят може да извика комисия, която да прегледа картината му и да се произнесе.
Хубавото, красивото всички харесват и правилно оценяват.
Работата хвали човека, а не това, какво той мисли за себе си.
към беседата >>
Вярата означава правилни отношения между ума и сърцето.
Щом направите тази връзка, всякаква тъмнина от ума ви ще изчезне и всякакво притеснение от сърцето ви ще се премахне. В ума ви ще се яви светлина, в сърцето ви – разширение, мир, радост и ще разберете, че Божията Любов ви е посетила. Това проблясване на светлина в ума и на радост в сърцето е признак, че вие можете да работите, да постигнете всичко, което душата ви желае. Сега, вие трябва да направите едно малко усилие, да възстановите връзката си с Бога, да възстановите вярата си към Него. Аз наричам вярата закон на хранене.
Вярата означава правилни отношения между ума и сърцето.
Щом съществуват такива отношения между ума и сърцето, в ума ще се яви светлина, в сърцето – разширение; тогава тъмните неща ще станат ясни, а неразбраните – разбрани. От този момент ще се прояви истинският живот. Сега някой казва: „Аз те обичам“. Всъщност, той не обича. „Аз вярвам в тебе.“ Всъщност, той не вярва.
към беседата >>
Работата хвали човека, а не това, какво той мисли за себе си.
То е все едно слабият ученик да отиде при някой учител и да му каже, че иска да стане негов ученик. Този учител ще си създаде големи неприятности с такъв ученик. Защо? – Понеже той няма да учи, а ще иска от учителя си хубави бележки и ще му се сърди, че не го е възнаградил, както трябва. Ако ученикът не вярва на учителя си, че справедливо му е сложил слаба бележка, учителят може да извика комисия, която да прегледа картината му и да се произнесе. Хубавото, красивото всички харесват и правилно оценяват.
Работата хвали човека, а не това, какво той мисли за себе си.
към беседата >>
Щом съществуват такива отношения между ума и сърцето, в ума ще се яви светлина, в сърцето – разширение; тогава тъмните неща ще станат ясни, а неразбраните – разбрани.
В ума ви ще се яви светлина, в сърцето ви – разширение, мир, радост и ще разберете, че Божията Любов ви е посетила. Това проблясване на светлина в ума и на радост в сърцето е признак, че вие можете да работите, да постигнете всичко, което душата ви желае. Сега, вие трябва да направите едно малко усилие, да възстановите връзката си с Бога, да възстановите вярата си към Него. Аз наричам вярата закон на хранене. Вярата означава правилни отношения между ума и сърцето.
Щом съществуват такива отношения между ума и сърцето, в ума ще се яви светлина, в сърцето – разширение; тогава тъмните неща ще станат ясни, а неразбраните – разбрани.
От този момент ще се прояви истинският живот. Сега някой казва: „Аз те обичам“. Всъщност, той не обича. „Аз вярвам в тебе.“ Всъщност, той не вярва. На този, който ме обича и казва, че има вяра в мене, казвам: дай ми хиляда лева на заем!
към беседата >>
Сега, мнозина от вас постъпват като слабия ученик.
Сега, мнозина от вас постъпват като слабия ученик.
Те казват: „Като правим молитвата си сутрин, ние четем едни и същи молитви – „Добрата молитва“, „Отче наш“. Искаме нови молитви, разнообразие искаме“. Питам: като сте чели толкова пъти „Добрата молитва“, разбрали ли сте значението на думите „Господи, Боже наш“, с които започва тази молитва? Да произнасяте тези молитви, без да разбирате техния смисъл, това е равносилно да произнасяте думите „гладен съм“, без да разбирате смисъла на глада. Кога човек разбира смисъла на глада?
към беседата >>
От този момент ще се прояви истинският живот.
Това проблясване на светлина в ума и на радост в сърцето е признак, че вие можете да работите, да постигнете всичко, което душата ви желае. Сега, вие трябва да направите едно малко усилие, да възстановите връзката си с Бога, да възстановите вярата си към Него. Аз наричам вярата закон на хранене. Вярата означава правилни отношения между ума и сърцето. Щом съществуват такива отношения между ума и сърцето, в ума ще се яви светлина, в сърцето – разширение; тогава тъмните неща ще станат ясни, а неразбраните – разбрани.
От този момент ще се прояви истинският живот.
Сега някой казва: „Аз те обичам“. Всъщност, той не обича. „Аз вярвам в тебе.“ Всъщност, той не вярва. На този, който ме обича и казва, че има вяра в мене, казвам: дай ми хиляда лева на заем! – „Нямам.“ Той има пари, но не иска да ми даде, защото не вярва в мене.
към беседата >>
Те казват: „Като правим молитвата си сутрин, ние четем едни и същи молитви – „Добрата молитва“, „Отче наш“.
Сега, мнозина от вас постъпват като слабия ученик.
Те казват: „Като правим молитвата си сутрин, ние четем едни и същи молитви – „Добрата молитва“, „Отче наш“.
Искаме нови молитви, разнообразие искаме“. Питам: като сте чели толкова пъти „Добрата молитва“, разбрали ли сте значението на думите „Господи, Боже наш“, с които започва тази молитва? Да произнасяте тези молитви, без да разбирате техния смисъл, това е равносилно да произнасяте думите „гладен съм“, без да разбирате смисъла на глада. Кога човек разбира смисъла на глада? – Когато се нахрани.
към беседата >>
Сега някой казва: „Аз те обичам“.
Сега, вие трябва да направите едно малко усилие, да възстановите връзката си с Бога, да възстановите вярата си към Него. Аз наричам вярата закон на хранене. Вярата означава правилни отношения между ума и сърцето. Щом съществуват такива отношения между ума и сърцето, в ума ще се яви светлина, в сърцето – разширение; тогава тъмните неща ще станат ясни, а неразбраните – разбрани. От този момент ще се прояви истинският живот.
Сега някой казва: „Аз те обичам“.
Всъщност, той не обича. „Аз вярвам в тебе.“ Всъщност, той не вярва. На този, който ме обича и казва, че има вяра в мене, казвам: дай ми хиляда лева на заем! – „Нямам.“ Той има пари, но не иска да ми даде, защото не вярва в мене. Момък казва на някоя мома: „Хайде да отидем на разходка!
към беседата >>
Искаме нови молитви, разнообразие искаме“.
Сега, мнозина от вас постъпват като слабия ученик. Те казват: „Като правим молитвата си сутрин, ние четем едни и същи молитви – „Добрата молитва“, „Отче наш“.
Искаме нови молитви, разнообразие искаме“.
Питам: като сте чели толкова пъти „Добрата молитва“, разбрали ли сте значението на думите „Господи, Боже наш“, с които започва тази молитва? Да произнасяте тези молитви, без да разбирате техния смисъл, това е равносилно да произнасяте думите „гладен съм“, без да разбирате смисъла на глада. Кога човек разбира смисъла на глада? – Когато се нахрани. И обратно: човек разбира смисъла на яденето, когато огладнее.
към беседата >>
Всъщност, той не обича.
Аз наричам вярата закон на хранене. Вярата означава правилни отношения между ума и сърцето. Щом съществуват такива отношения между ума и сърцето, в ума ще се яви светлина, в сърцето – разширение; тогава тъмните неща ще станат ясни, а неразбраните – разбрани. От този момент ще се прояви истинският живот. Сега някой казва: „Аз те обичам“.
Всъщност, той не обича.
„Аз вярвам в тебе.“ Всъщност, той не вярва. На този, който ме обича и казва, че има вяра в мене, казвам: дай ми хиляда лева на заем! – „Нямам.“ Той има пари, но не иска да ми даде, защото не вярва в мене. Момък казва на някоя мома: „Хайде да отидем на разходка! “ – Имам работа, не мога да ходя по разходки.
към беседата >>
Питам: като сте чели толкова пъти „Добрата молитва“, разбрали ли сте значението на думите „Господи, Боже наш“, с които започва тази молитва?
Сега, мнозина от вас постъпват като слабия ученик. Те казват: „Като правим молитвата си сутрин, ние четем едни и същи молитви – „Добрата молитва“, „Отче наш“. Искаме нови молитви, разнообразие искаме“.
Питам: като сте чели толкова пъти „Добрата молитва“, разбрали ли сте значението на думите „Господи, Боже наш“, с които започва тази молитва?
Да произнасяте тези молитви, без да разбирате техния смисъл, това е равносилно да произнасяте думите „гладен съм“, без да разбирате смисъла на глада. Кога човек разбира смисъла на глада? – Когато се нахрани. И обратно: човек разбира смисъла на яденето, когато огладнее. Следователно, гладът ще осмисли яденето, а яденето ще осмисли глада.
към беседата >>
„Аз вярвам в тебе.“ Всъщност, той не вярва.
Вярата означава правилни отношения между ума и сърцето. Щом съществуват такива отношения между ума и сърцето, в ума ще се яви светлина, в сърцето – разширение; тогава тъмните неща ще станат ясни, а неразбраните – разбрани. От този момент ще се прояви истинският живот. Сега някой казва: „Аз те обичам“. Всъщност, той не обича.
„Аз вярвам в тебе.“ Всъщност, той не вярва.
На този, който ме обича и казва, че има вяра в мене, казвам: дай ми хиляда лева на заем! – „Нямам.“ Той има пари, но не иска да ми даде, защото не вярва в мене. Момък казва на някоя мома: „Хайде да отидем на разходка! “ – Имам работа, не мога да ходя по разходки. Всъщност, момата има време да се разходи с този момък, но не му вярва, страхува се да излезе сама с него.
към беседата >>
Да произнасяте тези молитви, без да разбирате техния смисъл, това е равносилно да произнасяте думите „гладен съм“, без да разбирате смисъла на глада.
Сега, мнозина от вас постъпват като слабия ученик. Те казват: „Като правим молитвата си сутрин, ние четем едни и същи молитви – „Добрата молитва“, „Отче наш“. Искаме нови молитви, разнообразие искаме“. Питам: като сте чели толкова пъти „Добрата молитва“, разбрали ли сте значението на думите „Господи, Боже наш“, с които започва тази молитва?
Да произнасяте тези молитви, без да разбирате техния смисъл, това е равносилно да произнасяте думите „гладен съм“, без да разбирате смисъла на глада.
Кога човек разбира смисъла на глада? – Когато се нахрани. И обратно: човек разбира смисъла на яденето, когато огладнее. Следователно, гладът ще осмисли яденето, а яденето ще осмисли глада. Ако човек не огладнява, той ще изгуби смисъла на живота.
към беседата >>
На този, който ме обича и казва, че има вяра в мене, казвам: дай ми хиляда лева на заем!
Щом съществуват такива отношения между ума и сърцето, в ума ще се яви светлина, в сърцето – разширение; тогава тъмните неща ще станат ясни, а неразбраните – разбрани. От този момент ще се прояви истинският живот. Сега някой казва: „Аз те обичам“. Всъщност, той не обича. „Аз вярвам в тебе.“ Всъщност, той не вярва.
На този, който ме обича и казва, че има вяра в мене, казвам: дай ми хиляда лева на заем!
– „Нямам.“ Той има пари, но не иска да ми даде, защото не вярва в мене. Момък казва на някоя мома: „Хайде да отидем на разходка! “ – Имам работа, не мога да ходя по разходки. Всъщност, момата има време да се разходи с този момък, но не му вярва, страхува се да излезе сама с него. Любов ли е това, да се страхуваш от човека, който те обича?
към беседата >>
Кога човек разбира смисъла на глада?
Сега, мнозина от вас постъпват като слабия ученик. Те казват: „Като правим молитвата си сутрин, ние четем едни и същи молитви – „Добрата молитва“, „Отче наш“. Искаме нови молитви, разнообразие искаме“. Питам: като сте чели толкова пъти „Добрата молитва“, разбрали ли сте значението на думите „Господи, Боже наш“, с които започва тази молитва? Да произнасяте тези молитви, без да разбирате техния смисъл, това е равносилно да произнасяте думите „гладен съм“, без да разбирате смисъла на глада.
Кога човек разбира смисъла на глада?
– Когато се нахрани. И обратно: човек разбира смисъла на яденето, когато огладнее. Следователно, гладът ще осмисли яденето, а яденето ще осмисли глада. Ако човек не огладнява, той ще изгуби смисъла на живота.
към беседата >>
– „Нямам.“ Той има пари, но не иска да ми даде, защото не вярва в мене.
От този момент ще се прояви истинският живот. Сега някой казва: „Аз те обичам“. Всъщност, той не обича. „Аз вярвам в тебе.“ Всъщност, той не вярва. На този, който ме обича и казва, че има вяра в мене, казвам: дай ми хиляда лева на заем!
– „Нямам.“ Той има пари, но не иска да ми даде, защото не вярва в мене.
Момък казва на някоя мома: „Хайде да отидем на разходка! “ – Имам работа, не мога да ходя по разходки. Всъщност, момата има време да се разходи с този момък, но не му вярва, страхува се да излезе сама с него. Любов ли е това, да се страхуваш от човека, който те обича? Не е Любов.
към беседата >>
– Когато се нахрани.
Те казват: „Като правим молитвата си сутрин, ние четем едни и същи молитви – „Добрата молитва“, „Отче наш“. Искаме нови молитви, разнообразие искаме“. Питам: като сте чели толкова пъти „Добрата молитва“, разбрали ли сте значението на думите „Господи, Боже наш“, с които започва тази молитва? Да произнасяте тези молитви, без да разбирате техния смисъл, това е равносилно да произнасяте думите „гладен съм“, без да разбирате смисъла на глада. Кога човек разбира смисъла на глада?
– Когато се нахрани.
И обратно: човек разбира смисъла на яденето, когато огладнее. Следователно, гладът ще осмисли яденето, а яденето ще осмисли глада. Ако човек не огладнява, той ще изгуби смисъла на живота.
към беседата >>
Момък казва на някоя мома: „Хайде да отидем на разходка!
Сега някой казва: „Аз те обичам“. Всъщност, той не обича. „Аз вярвам в тебе.“ Всъщност, той не вярва. На този, който ме обича и казва, че има вяра в мене, казвам: дай ми хиляда лева на заем! – „Нямам.“ Той има пари, но не иска да ми даде, защото не вярва в мене.
Момък казва на някоя мома: „Хайде да отидем на разходка!
“ – Имам работа, не мога да ходя по разходки. Всъщност, момата има време да се разходи с този момък, но не му вярва, страхува се да излезе сама с него. Любов ли е това, да се страхуваш от човека, който те обича? Не е Любов. Любовта е свещено нещо, в нея страх няма.
към беседата >>
И обратно: човек разбира смисъла на яденето, когато огладнее.
Искаме нови молитви, разнообразие искаме“. Питам: като сте чели толкова пъти „Добрата молитва“, разбрали ли сте значението на думите „Господи, Боже наш“, с които започва тази молитва? Да произнасяте тези молитви, без да разбирате техния смисъл, това е равносилно да произнасяте думите „гладен съм“, без да разбирате смисъла на глада. Кога човек разбира смисъла на глада? – Когато се нахрани.
И обратно: човек разбира смисъла на яденето, когато огладнее.
Следователно, гладът ще осмисли яденето, а яденето ще осмисли глада. Ако човек не огладнява, той ще изгуби смисъла на живота.
към беседата >>
“ – Имам работа, не мога да ходя по разходки.
Всъщност, той не обича. „Аз вярвам в тебе.“ Всъщност, той не вярва. На този, който ме обича и казва, че има вяра в мене, казвам: дай ми хиляда лева на заем! – „Нямам.“ Той има пари, но не иска да ми даде, защото не вярва в мене. Момък казва на някоя мома: „Хайде да отидем на разходка!
“ – Имам работа, не мога да ходя по разходки.
Всъщност, момата има време да се разходи с този момък, но не му вярва, страхува се да излезе сама с него. Любов ли е това, да се страхуваш от човека, който те обича? Не е Любов. Любовта е свещено нещо, в нея страх няма. Няма по-красиво нещо от това, да намериш човек, в сърцето на когото живее Божествената Любов.
към беседата >>
Следователно, гладът ще осмисли яденето, а яденето ще осмисли глада.
Питам: като сте чели толкова пъти „Добрата молитва“, разбрали ли сте значението на думите „Господи, Боже наш“, с които започва тази молитва? Да произнасяте тези молитви, без да разбирате техния смисъл, това е равносилно да произнасяте думите „гладен съм“, без да разбирате смисъла на глада. Кога човек разбира смисъла на глада? – Когато се нахрани. И обратно: човек разбира смисъла на яденето, когато огладнее.
Следователно, гладът ще осмисли яденето, а яденето ще осмисли глада.
Ако човек не огладнява, той ще изгуби смисъла на живота.
към беседата >>
Всъщност, момата има време да се разходи с този момък, но не му вярва, страхува се да излезе сама с него.
„Аз вярвам в тебе.“ Всъщност, той не вярва. На този, който ме обича и казва, че има вяра в мене, казвам: дай ми хиляда лева на заем! – „Нямам.“ Той има пари, но не иска да ми даде, защото не вярва в мене. Момък казва на някоя мома: „Хайде да отидем на разходка! “ – Имам работа, не мога да ходя по разходки.
Всъщност, момата има време да се разходи с този момък, но не му вярва, страхува се да излезе сама с него.
Любов ли е това, да се страхуваш от човека, който те обича? Не е Любов. Любовта е свещено нещо, в нея страх няма. Няма по-красиво нещо от това, да намериш човек, в сърцето на когото живее Божествената Любов. То е все едно да намериш един скъпоценен камък, да намериш един чист, кристален извор, който непрестанно извира, да влезеш в градина с най-хубави плодни дървета, или най-после да се запишеш ученик в добре уредено училище.
към беседата >>
Ако човек не огладнява, той ще изгуби смисъла на живота.
Да произнасяте тези молитви, без да разбирате техния смисъл, това е равносилно да произнасяте думите „гладен съм“, без да разбирате смисъла на глада. Кога човек разбира смисъла на глада? – Когато се нахрани. И обратно: човек разбира смисъла на яденето, когато огладнее. Следователно, гладът ще осмисли яденето, а яденето ще осмисли глада.
Ако човек не огладнява, той ще изгуби смисъла на живота.
към беседата >>
Любов ли е това, да се страхуваш от човека, който те обича?
На този, който ме обича и казва, че има вяра в мене, казвам: дай ми хиляда лева на заем! – „Нямам.“ Той има пари, но не иска да ми даде, защото не вярва в мене. Момък казва на някоя мома: „Хайде да отидем на разходка! “ – Имам работа, не мога да ходя по разходки. Всъщност, момата има време да се разходи с този момък, но не му вярва, страхува се да излезе сама с него.
Любов ли е това, да се страхуваш от човека, който те обича?
Не е Любов. Любовта е свещено нещо, в нея страх няма. Няма по-красиво нещо от това, да намериш човек, в сърцето на когото живее Божествената Любов. То е все едно да намериш един скъпоценен камък, да намериш един чист, кристален извор, който непрестанно извира, да влезеш в градина с най-хубави плодни дървета, или най-после да се запишеш ученик в добре уредено училище.
към беседата >>
Значи, между глада и яденето от една страна, както и между страданията и радостите от друга, може да се направи паралел.
Значи, между глада и яденето от една страна, както и между страданията и радостите от друга, може да се направи паралел.
Страданието е глад, радостта е ядене. Ако човек не скърби и не се радва, той няма да разбере смисъла на живота. Скръбта и радостта са неизбежни спътници в живота на човека. При това човек няма само един път да скърби и да се радва, но постоянно ще скърби и постоянно ще се радва. При всяка скръб той ще разбира смисъла на яденето и ще си представя богата трапеза, на която ще има хубави баници, кокошки и др.
към беседата >>
Не е Любов.
– „Нямам.“ Той има пари, но не иска да ми даде, защото не вярва в мене. Момък казва на някоя мома: „Хайде да отидем на разходка! “ – Имам работа, не мога да ходя по разходки. Всъщност, момата има време да се разходи с този момък, но не му вярва, страхува се да излезе сама с него. Любов ли е това, да се страхуваш от човека, който те обича?
Не е Любов.
Любовта е свещено нещо, в нея страх няма. Няма по-красиво нещо от това, да намериш човек, в сърцето на когото живее Божествената Любов. То е все едно да намериш един скъпоценен камък, да намериш един чист, кристален извор, който непрестанно извира, да влезеш в градина с най-хубави плодни дървета, или най-после да се запишеш ученик в добре уредено училище.
към беседата >>
Страданието е глад, радостта е ядене.
Значи, между глада и яденето от една страна, както и между страданията и радостите от друга, може да се направи паралел.
Страданието е глад, радостта е ядене.
Ако човек не скърби и не се радва, той няма да разбере смисъла на живота. Скръбта и радостта са неизбежни спътници в живота на човека. При това човек няма само един път да скърби и да се радва, но постоянно ще скърби и постоянно ще се радва. При всяка скръб той ще разбира смисъла на яденето и ще си представя богата трапеза, на която ще има хубави баници, кокошки и др. Това събужда в него енергия за работа.
към беседата >>
Любовта е свещено нещо, в нея страх няма.
Момък казва на някоя мома: „Хайде да отидем на разходка! “ – Имам работа, не мога да ходя по разходки. Всъщност, момата има време да се разходи с този момък, но не му вярва, страхува се да излезе сама с него. Любов ли е това, да се страхуваш от човека, който те обича? Не е Любов.
Любовта е свещено нещо, в нея страх няма.
Няма по-красиво нещо от това, да намериш човек, в сърцето на когото живее Божествената Любов. То е все едно да намериш един скъпоценен камък, да намериш един чист, кристален извор, който непрестанно извира, да влезеш в градина с най-хубави плодни дървета, или най-после да се запишеш ученик в добре уредено училище.
към беседата >>
Ако човек не скърби и не се радва, той няма да разбере смисъла на живота.
Значи, между глада и яденето от една страна, както и между страданията и радостите от друга, може да се направи паралел. Страданието е глад, радостта е ядене.
Ако човек не скърби и не се радва, той няма да разбере смисъла на живота.
Скръбта и радостта са неизбежни спътници в живота на човека. При това човек няма само един път да скърби и да се радва, но постоянно ще скърби и постоянно ще се радва. При всяка скръб той ще разбира смисъла на яденето и ще си представя богата трапеза, на която ще има хубави баници, кокошки и др. Това събужда в него енергия за работа. Ситият не работи, гладният работи.
към беседата >>
Няма по-красиво нещо от това, да намериш човек, в сърцето на когото живее Божествената Любов.
“ – Имам работа, не мога да ходя по разходки. Всъщност, момата има време да се разходи с този момък, но не му вярва, страхува се да излезе сама с него. Любов ли е това, да се страхуваш от човека, който те обича? Не е Любов. Любовта е свещено нещо, в нея страх няма.
Няма по-красиво нещо от това, да намериш човек, в сърцето на когото живее Божествената Любов.
То е все едно да намериш един скъпоценен камък, да намериш един чист, кристален извор, който непрестанно извира, да влезеш в градина с най-хубави плодни дървета, или най-после да се запишеш ученик в добре уредено училище.
към беседата >>
Скръбта и радостта са неизбежни спътници в живота на човека.
Значи, между глада и яденето от една страна, както и между страданията и радостите от друга, може да се направи паралел. Страданието е глад, радостта е ядене. Ако човек не скърби и не се радва, той няма да разбере смисъла на живота.
Скръбта и радостта са неизбежни спътници в живота на човека.
При това човек няма само един път да скърби и да се радва, но постоянно ще скърби и постоянно ще се радва. При всяка скръб той ще разбира смисъла на яденето и ще си представя богата трапеза, на която ще има хубави баници, кокошки и др. Това събужда в него енергия за работа. Ситият не работи, гладният работи. Кое кара хората да работят?
към беседата >>
То е все едно да намериш един скъпоценен камък, да намериш един чист, кристален извор, който непрестанно извира, да влезеш в градина с най-хубави плодни дървета, или най-после да се запишеш ученик в добре уредено училище.
Всъщност, момата има време да се разходи с този момък, но не му вярва, страхува се да излезе сама с него. Любов ли е това, да се страхуваш от човека, който те обича? Не е Любов. Любовта е свещено нещо, в нея страх няма. Няма по-красиво нещо от това, да намериш човек, в сърцето на когото живее Божествената Любов.
То е все едно да намериш един скъпоценен камък, да намериш един чист, кристален извор, който непрестанно извира, да влезеш в градина с най-хубави плодни дървета, или най-после да се запишеш ученик в добре уредено училище.
към беседата >>
При това човек няма само един път да скърби и да се радва, но постоянно ще скърби и постоянно ще се радва.
Значи, между глада и яденето от една страна, както и между страданията и радостите от друга, може да се направи паралел. Страданието е глад, радостта е ядене. Ако човек не скърби и не се радва, той няма да разбере смисъла на живота. Скръбта и радостта са неизбежни спътници в живота на човека.
При това човек няма само един път да скърби и да се радва, но постоянно ще скърби и постоянно ще се радва.
При всяка скръб той ще разбира смисъла на яденето и ще си представя богата трапеза, на която ще има хубави баници, кокошки и др. Това събужда в него енергия за работа. Ситият не работи, гладният работи. Кое кара хората да работят? – Гладът.
към беседата >>
Казвам: такава трябва да бъде вашата представа за Любовта!
Казвам: такава трябва да бъде вашата представа за Любовта!
Какви са сегашните разбирания за Любовта, за мене не е важно, но ако влезе в пустинята с вашата любов, устата ви ще засъхне. Ако влезете в пустинята с Божията Любов, тя ще я превърне в градина. Влезете ли в пустинята с вашите малки шишенца, пълни с вода, пустинята ще остане пустиня, животът никак няма да се измени. Време е вече да отидете при Божествения извор, оттам да черпите. Шишенцата с вода днес не могат да ви задоволят.
към беседата >>
При всяка скръб той ще разбира смисъла на яденето и ще си представя богата трапеза, на която ще има хубави баници, кокошки и др.
Значи, между глада и яденето от една страна, както и между страданията и радостите от друга, може да се направи паралел. Страданието е глад, радостта е ядене. Ако човек не скърби и не се радва, той няма да разбере смисъла на живота. Скръбта и радостта са неизбежни спътници в живота на човека. При това човек няма само един път да скърби и да се радва, но постоянно ще скърби и постоянно ще се радва.
При всяка скръб той ще разбира смисъла на яденето и ще си представя богата трапеза, на която ще има хубави баници, кокошки и др.
Това събужда в него енергия за работа. Ситият не работи, гладният работи. Кое кара хората да работят? – Гладът. И затова, казвам: хората работят, благодарение на глада, благодарение на страданията.
към беседата >>
Какви са сегашните разбирания за Любовта, за мене не е важно, но ако влезе в пустинята с вашата любов, устата ви ще засъхне.
Казвам: такава трябва да бъде вашата представа за Любовта!
Какви са сегашните разбирания за Любовта, за мене не е важно, но ако влезе в пустинята с вашата любов, устата ви ще засъхне.
Ако влезете в пустинята с Божията Любов, тя ще я превърне в градина. Влезете ли в пустинята с вашите малки шишенца, пълни с вода, пустинята ще остане пустиня, животът никак няма да се измени. Време е вече да отидете при Божествения извор, оттам да черпите. Шишенцата с вода днес не могат да ви задоволят. Всички трябва да тръгнат в новия път.
към беседата >>
Това събужда в него енергия за работа.
Страданието е глад, радостта е ядене. Ако човек не скърби и не се радва, той няма да разбере смисъла на живота. Скръбта и радостта са неизбежни спътници в живота на човека. При това човек няма само един път да скърби и да се радва, но постоянно ще скърби и постоянно ще се радва. При всяка скръб той ще разбира смисъла на яденето и ще си представя богата трапеза, на която ще има хубави баници, кокошки и др.
Това събужда в него енергия за работа.
Ситият не работи, гладният работи. Кое кара хората да работят? – Гладът. И затова, казвам: хората работят, благодарение на глада, благодарение на страданията. Иначе от тях нищо не би излязло.
към беседата >>
Ако влезете в пустинята с Божията Любов, тя ще я превърне в градина.
Казвам: такава трябва да бъде вашата представа за Любовта! Какви са сегашните разбирания за Любовта, за мене не е важно, но ако влезе в пустинята с вашата любов, устата ви ще засъхне.
Ако влезете в пустинята с Божията Любов, тя ще я превърне в градина.
Влезете ли в пустинята с вашите малки шишенца, пълни с вода, пустинята ще остане пустиня, животът никак няма да се измени. Време е вече да отидете при Божествения извор, оттам да черпите. Шишенцата с вода днес не могат да ви задоволят. Всички трябва да тръгнат в новия път. Старият път, старите разбирания нищо не дават.
към беседата >>
Ситият не работи, гладният работи.
Ако човек не скърби и не се радва, той няма да разбере смисъла на живота. Скръбта и радостта са неизбежни спътници в живота на човека. При това човек няма само един път да скърби и да се радва, но постоянно ще скърби и постоянно ще се радва. При всяка скръб той ще разбира смисъла на яденето и ще си представя богата трапеза, на която ще има хубави баници, кокошки и др. Това събужда в него енергия за работа.
Ситият не работи, гладният работи.
Кое кара хората да работят? – Гладът. И затова, казвам: хората работят, благодарение на глада, благодарение на страданията. Иначе от тях нищо не би излязло. Гладът, страданието са потоци, стимули, които заставят хората да работят, да се развиват.
към беседата >>
Влезете ли в пустинята с вашите малки шишенца, пълни с вода, пустинята ще остане пустиня, животът никак няма да се измени.
Казвам: такава трябва да бъде вашата представа за Любовта! Какви са сегашните разбирания за Любовта, за мене не е важно, но ако влезе в пустинята с вашата любов, устата ви ще засъхне. Ако влезете в пустинята с Божията Любов, тя ще я превърне в градина.
Влезете ли в пустинята с вашите малки шишенца, пълни с вода, пустинята ще остане пустиня, животът никак няма да се измени.
Време е вече да отидете при Божествения извор, оттам да черпите. Шишенцата с вода днес не могат да ви задоволят. Всички трябва да тръгнат в новия път. Старият път, старите разбирания нищо не дават. Те са опитани вече.
към беседата >>
Кое кара хората да работят?
Скръбта и радостта са неизбежни спътници в живота на човека. При това човек няма само един път да скърби и да се радва, но постоянно ще скърби и постоянно ще се радва. При всяка скръб той ще разбира смисъла на яденето и ще си представя богата трапеза, на която ще има хубави баници, кокошки и др. Това събужда в него енергия за работа. Ситият не работи, гладният работи.
Кое кара хората да работят?
– Гладът. И затова, казвам: хората работят, благодарение на глада, благодарение на страданията. Иначе от тях нищо не би излязло. Гладът, страданието са потоци, стимули, които заставят хората да работят, да се развиват.
към беседата >>
Време е вече да отидете при Божествения извор, оттам да черпите.
Казвам: такава трябва да бъде вашата представа за Любовта! Какви са сегашните разбирания за Любовта, за мене не е важно, но ако влезе в пустинята с вашата любов, устата ви ще засъхне. Ако влезете в пустинята с Божията Любов, тя ще я превърне в градина. Влезете ли в пустинята с вашите малки шишенца, пълни с вода, пустинята ще остане пустиня, животът никак няма да се измени.
Време е вече да отидете при Божествения извор, оттам да черпите.
Шишенцата с вода днес не могат да ви задоволят. Всички трябва да тръгнат в новия път. Старият път, старите разбирания нищо не дават. Те са опитани вече. Сега се изискват нови разбирания, нова светлина.
към беседата >>
– Гладът.
При това човек няма само един път да скърби и да се радва, но постоянно ще скърби и постоянно ще се радва. При всяка скръб той ще разбира смисъла на яденето и ще си представя богата трапеза, на която ще има хубави баници, кокошки и др. Това събужда в него енергия за работа. Ситият не работи, гладният работи. Кое кара хората да работят?
– Гладът.
И затова, казвам: хората работят, благодарение на глада, благодарение на страданията. Иначе от тях нищо не би излязло. Гладът, страданието са потоци, стимули, които заставят хората да работят, да се развиват.
към беседата >>
Шишенцата с вода днес не могат да ви задоволят.
Казвам: такава трябва да бъде вашата представа за Любовта! Какви са сегашните разбирания за Любовта, за мене не е важно, но ако влезе в пустинята с вашата любов, устата ви ще засъхне. Ако влезете в пустинята с Божията Любов, тя ще я превърне в градина. Влезете ли в пустинята с вашите малки шишенца, пълни с вода, пустинята ще остане пустиня, животът никак няма да се измени. Време е вече да отидете при Божествения извор, оттам да черпите.
Шишенцата с вода днес не могат да ви задоволят.
Всички трябва да тръгнат в новия път. Старият път, старите разбирания нищо не дават. Те са опитани вече. Сега се изискват нови разбирания, нова светлина.
към беседата >>
И затова, казвам: хората работят, благодарение на глада, благодарение на страданията.
При всяка скръб той ще разбира смисъла на яденето и ще си представя богата трапеза, на която ще има хубави баници, кокошки и др. Това събужда в него енергия за работа. Ситият не работи, гладният работи. Кое кара хората да работят? – Гладът.
И затова, казвам: хората работят, благодарение на глада, благодарение на страданията.
Иначе от тях нищо не би излязло. Гладът, страданието са потоци, стимули, които заставят хората да работят, да се развиват.
към беседата >>
Всички трябва да тръгнат в новия път.
Какви са сегашните разбирания за Любовта, за мене не е важно, но ако влезе в пустинята с вашата любов, устата ви ще засъхне. Ако влезете в пустинята с Божията Любов, тя ще я превърне в градина. Влезете ли в пустинята с вашите малки шишенца, пълни с вода, пустинята ще остане пустиня, животът никак няма да се измени. Време е вече да отидете при Божествения извор, оттам да черпите. Шишенцата с вода днес не могат да ви задоволят.
Всички трябва да тръгнат в новия път.
Старият път, старите разбирания нищо не дават. Те са опитани вече. Сега се изискват нови разбирания, нова светлина.
към беседата >>
Иначе от тях нищо не би излязло.
Това събужда в него енергия за работа. Ситият не работи, гладният работи. Кое кара хората да работят? – Гладът. И затова, казвам: хората работят, благодарение на глада, благодарение на страданията.
Иначе от тях нищо не би излязло.
Гладът, страданието са потоци, стимули, които заставят хората да работят, да се развиват.
към беседата >>
Старият път, старите разбирания нищо не дават.
Ако влезете в пустинята с Божията Любов, тя ще я превърне в градина. Влезете ли в пустинята с вашите малки шишенца, пълни с вода, пустинята ще остане пустиня, животът никак няма да се измени. Време е вече да отидете при Божествения извор, оттам да черпите. Шишенцата с вода днес не могат да ви задоволят. Всички трябва да тръгнат в новия път.
Старият път, старите разбирания нищо не дават.
Те са опитани вече. Сега се изискват нови разбирания, нова светлина.
към беседата >>
Гладът, страданието са потоци, стимули, които заставят хората да работят, да се развиват.
Ситият не работи, гладният работи. Кое кара хората да работят? – Гладът. И затова, казвам: хората работят, благодарение на глада, благодарение на страданията. Иначе от тях нищо не би излязло.
Гладът, страданието са потоци, стимули, които заставят хората да работят, да се развиват.
към беседата >>
Те са опитани вече.
Влезете ли в пустинята с вашите малки шишенца, пълни с вода, пустинята ще остане пустиня, животът никак няма да се измени. Време е вече да отидете при Божествения извор, оттам да черпите. Шишенцата с вода днес не могат да ви задоволят. Всички трябва да тръгнат в новия път. Старият път, старите разбирания нищо не дават.
Те са опитани вече.
Сега се изискват нови разбирания, нова светлина.
към беседата >>
Някой казва: „Главата ми побеля от страдания!
Някой казва: „Главата ми побеля от страдания!
“ Този човек иска да се радва, без да страда. Това нещо е невъзможно. Невъзможно е радост без страдание и страдание без радост. Понеже Бог е допуснал страданията, този живот засега е най-добър. След този живот ще дойде друг, по-добър.
към беседата >>
Сега се изискват нови разбирания, нова светлина.
Време е вече да отидете при Божествения извор, оттам да черпите. Шишенцата с вода днес не могат да ви задоволят. Всички трябва да тръгнат в новия път. Старият път, старите разбирания нищо не дават. Те са опитани вече.
Сега се изискват нови разбирания, нова светлина.
към беседата >>
“ Този човек иска да се радва, без да страда.
Някой казва: „Главата ми побеля от страдания!
“ Този човек иска да се радва, без да страда.
Това нещо е невъзможно. Невъзможно е радост без страдание и страдание без радост. Понеже Бог е допуснал страданията, този живот засега е най-добър. След този живот ще дойде друг, по-добър. По-добрият живот не изключва страданията, но обяснява техния дълбок смисъл.
към беседата >>
Някой казва: „Аз искам да служа на Бога“.
Някой казва: „Аз искам да служа на Бога“.
– Как ще Му служиш? – „Като Го обичам, като вярвам в Него.“ Казвам: ако един човек постоянно безпокои Бога със своята обич, защо е тази обич на Бога? Ако любовта на ученика постоянно безпокои учителя, какво струва тази любов? Такава любов не е нищо друго, освен шум и прах. Това нещо съществува в сегашните училища.
към беседата >>
Това нещо е невъзможно.
Някой казва: „Главата ми побеля от страдания! “ Този човек иска да се радва, без да страда.
Това нещо е невъзможно.
Невъзможно е радост без страдание и страдание без радост. Понеже Бог е допуснал страданията, този живот засега е най-добър. След този живот ще дойде друг, по-добър. По-добрият живот не изключва страданията, но обяснява техния дълбок смисъл. Днес хората страдат и са недоволни от страданията.
към беседата >>
– Как ще Му служиш?
Някой казва: „Аз искам да служа на Бога“.
– Как ще Му служиш?
– „Като Го обичам, като вярвам в Него.“ Казвам: ако един човек постоянно безпокои Бога със своята обич, защо е тази обич на Бога? Ако любовта на ученика постоянно безпокои учителя, какво струва тази любов? Такава любов не е нищо друго, освен шум и прах. Това нещо съществува в сегашните училища. Учениците казват, че обичат своя учител, но докато той влезе в клас, те играят, скачат из стаята, по чиновете, дигнат толкова прах, че и учителят, и те се задушават, едва дишат.
към беседата >>
Невъзможно е радост без страдание и страдание без радост.
Някой казва: „Главата ми побеля от страдания! “ Този човек иска да се радва, без да страда. Това нещо е невъзможно.
Невъзможно е радост без страдание и страдание без радост.
Понеже Бог е допуснал страданията, този живот засега е най-добър. След този живот ще дойде друг, по-добър. По-добрият живот не изключва страданията, но обяснява техния дълбок смисъл. Днес хората страдат и са недоволни от страданията. Те се радват и са недоволни от радостите.
към беседата >>
– „Като Го обичам, като вярвам в Него.“ Казвам: ако един човек постоянно безпокои Бога със своята обич, защо е тази обич на Бога?
Някой казва: „Аз искам да служа на Бога“. – Как ще Му служиш?
– „Като Го обичам, като вярвам в Него.“ Казвам: ако един човек постоянно безпокои Бога със своята обич, защо е тази обич на Бога?
Ако любовта на ученика постоянно безпокои учителя, какво струва тази любов? Такава любов не е нищо друго, освен шум и прах. Това нещо съществува в сегашните училища. Учениците казват, че обичат своя учител, но докато той влезе в клас, те играят, скачат из стаята, по чиновете, дигнат толкова прах, че и учителят, и те се задушават, едва дишат. Работата на учителя тогава се състои в това, да отвори първо прозорците и да гледа час по-скоро да излезе от прашната стая.
към беседата >>
Понеже Бог е допуснал страданията, този живот засега е най-добър.
Някой казва: „Главата ми побеля от страдания! “ Този човек иска да се радва, без да страда. Това нещо е невъзможно. Невъзможно е радост без страдание и страдание без радост.
Понеже Бог е допуснал страданията, този живот засега е най-добър.
След този живот ще дойде друг, по-добър. По-добрият живот не изключва страданията, но обяснява техния дълбок смисъл. Днес хората страдат и са недоволни от страданията. Те се радват и са недоволни от радостите. Който е недоволен от страданието, той е недоволен и от радостта.
към беседата >>
Ако любовта на ученика постоянно безпокои учителя, какво струва тази любов?
Някой казва: „Аз искам да служа на Бога“. – Как ще Му служиш? – „Като Го обичам, като вярвам в Него.“ Казвам: ако един човек постоянно безпокои Бога със своята обич, защо е тази обич на Бога?
Ако любовта на ученика постоянно безпокои учителя, какво струва тази любов?
Такава любов не е нищо друго, освен шум и прах. Това нещо съществува в сегашните училища. Учениците казват, че обичат своя учител, но докато той влезе в клас, те играят, скачат из стаята, по чиновете, дигнат толкова прах, че и учителят, и те се задушават, едва дишат. Работата на учителя тогава се състои в това, да отвори първо прозорците и да гледа час по-скоро да излезе от прашната стая. Ако учениците казват, че обичат учителя си, а зад гърба му говорят лошо, любов ли е това?
към беседата >>
След този живот ще дойде друг, по-добър.
Някой казва: „Главата ми побеля от страдания! “ Този човек иска да се радва, без да страда. Това нещо е невъзможно. Невъзможно е радост без страдание и страдание без радост. Понеже Бог е допуснал страданията, този живот засега е най-добър.
След този живот ще дойде друг, по-добър.
По-добрият живот не изключва страданията, но обяснява техния дълбок смисъл. Днес хората страдат и са недоволни от страданията. Те се радват и са недоволни от радостите. Който е недоволен от страданието, той е недоволен и от радостта. Някой казва: „Радвам се, но не зная докога.
към беседата >>
Такава любов не е нищо друго, освен шум и прах.
Някой казва: „Аз искам да служа на Бога“. – Как ще Му служиш? – „Като Го обичам, като вярвам в Него.“ Казвам: ако един човек постоянно безпокои Бога със своята обич, защо е тази обич на Бога? Ако любовта на ученика постоянно безпокои учителя, какво струва тази любов?
Такава любов не е нищо друго, освен шум и прах.
Това нещо съществува в сегашните училища. Учениците казват, че обичат своя учител, но докато той влезе в клас, те играят, скачат из стаята, по чиновете, дигнат толкова прах, че и учителят, и те се задушават, едва дишат. Работата на учителя тогава се състои в това, да отвори първо прозорците и да гледа час по-скоро да излезе от прашната стая. Ако учениците казват, че обичат учителя си, а зад гърба му говорят лошо, любов ли е това? И едното, и другото е измама.
към беседата >>
По-добрият живот не изключва страданията, но обяснява техния дълбок смисъл.
“ Този човек иска да се радва, без да страда. Това нещо е невъзможно. Невъзможно е радост без страдание и страдание без радост. Понеже Бог е допуснал страданията, този живот засега е най-добър. След този живот ще дойде друг, по-добър.
По-добрият живот не изключва страданията, но обяснява техния дълбок смисъл.
Днес хората страдат и са недоволни от страданията. Те се радват и са недоволни от радостите. Който е недоволен от страданието, той е недоволен и от радостта. Някой казва: „Радвам се, но не зная докога. Направих си къща, но не зная докога ще бъде моя.
към беседата >>
Това нещо съществува в сегашните училища.
Някой казва: „Аз искам да служа на Бога“. – Как ще Му служиш? – „Като Го обичам, като вярвам в Него.“ Казвам: ако един човек постоянно безпокои Бога със своята обич, защо е тази обич на Бога? Ако любовта на ученика постоянно безпокои учителя, какво струва тази любов? Такава любов не е нищо друго, освен шум и прах.
Това нещо съществува в сегашните училища.
Учениците казват, че обичат своя учител, но докато той влезе в клас, те играят, скачат из стаята, по чиновете, дигнат толкова прах, че и учителят, и те се задушават, едва дишат. Работата на учителя тогава се състои в това, да отвори първо прозорците и да гледа час по-скоро да излезе от прашната стая. Ако учениците казват, че обичат учителя си, а зад гърба му говорят лошо, любов ли е това? И едното, и другото е измама. Учениците трябва да са доволни от знанието на своя учител и учителят трябва да е доволен от учениците си.
към беседата >>
Днес хората страдат и са недоволни от страданията.
Това нещо е невъзможно. Невъзможно е радост без страдание и страдание без радост. Понеже Бог е допуснал страданията, този живот засега е най-добър. След този живот ще дойде друг, по-добър. По-добрият живот не изключва страданията, но обяснява техния дълбок смисъл.
Днес хората страдат и са недоволни от страданията.
Те се радват и са недоволни от радостите. Който е недоволен от страданието, той е недоволен и от радостта. Някой казва: „Радвам се, но не зная докога. Направих си къща, но не зная докога ще бъде моя. Ожених се за добра жена, но не зная докога ще бъде моя; утре може да я хареса друг някой“.
към беседата >>
Учениците казват, че обичат своя учител, но докато той влезе в клас, те играят, скачат из стаята, по чиновете, дигнат толкова прах, че и учителят, и те се задушават, едва дишат.
– Как ще Му служиш? – „Като Го обичам, като вярвам в Него.“ Казвам: ако един човек постоянно безпокои Бога със своята обич, защо е тази обич на Бога? Ако любовта на ученика постоянно безпокои учителя, какво струва тази любов? Такава любов не е нищо друго, освен шум и прах. Това нещо съществува в сегашните училища.
Учениците казват, че обичат своя учител, но докато той влезе в клас, те играят, скачат из стаята, по чиновете, дигнат толкова прах, че и учителят, и те се задушават, едва дишат.
Работата на учителя тогава се състои в това, да отвори първо прозорците и да гледа час по-скоро да излезе от прашната стая. Ако учениците казват, че обичат учителя си, а зад гърба му говорят лошо, любов ли е това? И едното, и другото е измама. Учениците трябва да са доволни от знанието на своя учител и учителят трябва да е доволен от учениците си. Между учители и ученици трябва да има пълна вяра.
към беседата >>
Те се радват и са недоволни от радостите.
Невъзможно е радост без страдание и страдание без радост. Понеже Бог е допуснал страданията, този живот засега е най-добър. След този живот ще дойде друг, по-добър. По-добрият живот не изключва страданията, но обяснява техния дълбок смисъл. Днес хората страдат и са недоволни от страданията.
Те се радват и са недоволни от радостите.
Който е недоволен от страданието, той е недоволен и от радостта. Някой казва: „Радвам се, но не зная докога. Направих си къща, но не зная докога ще бъде моя. Ожених се за добра жена, но не зная докога ще бъде моя; утре може да я хареса друг някой“. Това показва, че във всяка човешка радост, във всяка човешка придобивка се крие един червей, който мъчи човека.
към беседата >>
Работата на учителя тогава се състои в това, да отвори първо прозорците и да гледа час по-скоро да излезе от прашната стая.
– „Като Го обичам, като вярвам в Него.“ Казвам: ако един човек постоянно безпокои Бога със своята обич, защо е тази обич на Бога? Ако любовта на ученика постоянно безпокои учителя, какво струва тази любов? Такава любов не е нищо друго, освен шум и прах. Това нещо съществува в сегашните училища. Учениците казват, че обичат своя учител, но докато той влезе в клас, те играят, скачат из стаята, по чиновете, дигнат толкова прах, че и учителят, и те се задушават, едва дишат.
Работата на учителя тогава се състои в това, да отвори първо прозорците и да гледа час по-скоро да излезе от прашната стая.
Ако учениците казват, че обичат учителя си, а зад гърба му говорят лошо, любов ли е това? И едното, и другото е измама. Учениците трябва да са доволни от знанието на своя учител и учителят трябва да е доволен от учениците си. Между учители и ученици трябва да има пълна вяра. Божественият закон не може да се прояви между хората, ако вярата им не е абсолютна
към беседата >>
Който е недоволен от страданието, той е недоволен и от радостта.
Понеже Бог е допуснал страданията, този живот засега е най-добър. След този живот ще дойде друг, по-добър. По-добрият живот не изключва страданията, но обяснява техния дълбок смисъл. Днес хората страдат и са недоволни от страданията. Те се радват и са недоволни от радостите.
Който е недоволен от страданието, той е недоволен и от радостта.
Някой казва: „Радвам се, но не зная докога. Направих си къща, но не зная докога ще бъде моя. Ожених се за добра жена, но не зная докога ще бъде моя; утре може да я хареса друг някой“. Това показва, че във всяка човешка радост, във всяка човешка придобивка се крие един червей, който мъчи човека. Преди всичко Бог не е изпратил човека на земята да има жена, нито жената е създадена да има мъж и деца.
към беседата >>
Ако учениците казват, че обичат учителя си, а зад гърба му говорят лошо, любов ли е това?
Ако любовта на ученика постоянно безпокои учителя, какво струва тази любов? Такава любов не е нищо друго, освен шум и прах. Това нещо съществува в сегашните училища. Учениците казват, че обичат своя учител, но докато той влезе в клас, те играят, скачат из стаята, по чиновете, дигнат толкова прах, че и учителят, и те се задушават, едва дишат. Работата на учителя тогава се състои в това, да отвори първо прозорците и да гледа час по-скоро да излезе от прашната стая.
Ако учениците казват, че обичат учителя си, а зад гърба му говорят лошо, любов ли е това?
И едното, и другото е измама. Учениците трябва да са доволни от знанието на своя учител и учителят трябва да е доволен от учениците си. Между учители и ученици трябва да има пълна вяра. Божественият закон не може да се прояви между хората, ако вярата им не е абсолютна
към беседата >>
Някой казва: „Радвам се, но не зная докога.
След този живот ще дойде друг, по-добър. По-добрият живот не изключва страданията, но обяснява техния дълбок смисъл. Днес хората страдат и са недоволни от страданията. Те се радват и са недоволни от радостите. Който е недоволен от страданието, той е недоволен и от радостта.
Някой казва: „Радвам се, но не зная докога.
Направих си къща, но не зная докога ще бъде моя. Ожених се за добра жена, но не зная докога ще бъде моя; утре може да я хареса друг някой“. Това показва, че във всяка човешка радост, във всяка човешка придобивка се крие един червей, който мъчи човека. Преди всичко Бог не е изпратил човека на земята да има жена, нито жената е създадена да има мъж и деца. Срещате един българин, облечен в европейски дрехи, хвърлил своята национална носия, мисли, че никой няма да го познае какъв е.
към беседата >>
И едното, и другото е измама.
Такава любов не е нищо друго, освен шум и прах. Това нещо съществува в сегашните училища. Учениците казват, че обичат своя учител, но докато той влезе в клас, те играят, скачат из стаята, по чиновете, дигнат толкова прах, че и учителят, и те се задушават, едва дишат. Работата на учителя тогава се състои в това, да отвори първо прозорците и да гледа час по-скоро да излезе от прашната стая. Ако учениците казват, че обичат учителя си, а зад гърба му говорят лошо, любов ли е това?
И едното, и другото е измама.
Учениците трябва да са доволни от знанието на своя учител и учителят трябва да е доволен от учениците си. Между учители и ученици трябва да има пълна вяра. Божественият закон не може да се прояви между хората, ако вярата им не е абсолютна
към беседата >>
Направих си къща, но не зная докога ще бъде моя.
По-добрият живот не изключва страданията, но обяснява техния дълбок смисъл. Днес хората страдат и са недоволни от страданията. Те се радват и са недоволни от радостите. Който е недоволен от страданието, той е недоволен и от радостта. Някой казва: „Радвам се, но не зная докога.
Направих си къща, но не зная докога ще бъде моя.
Ожених се за добра жена, но не зная докога ще бъде моя; утре може да я хареса друг някой“. Това показва, че във всяка човешка радост, във всяка човешка придобивка се крие един червей, който мъчи човека. Преди всичко Бог не е изпратил човека на земята да има жена, нито жената е създадена да има мъж и деца. Срещате един българин, облечен в европейски дрехи, хвърлил своята национална носия, мисли, че никой няма да го познае какъв е. Каквито дрехи да облече човек, той все същият ще си остане.
към беседата >>
Учениците трябва да са доволни от знанието на своя учител и учителят трябва да е доволен от учениците си.
Това нещо съществува в сегашните училища. Учениците казват, че обичат своя учител, но докато той влезе в клас, те играят, скачат из стаята, по чиновете, дигнат толкова прах, че и учителят, и те се задушават, едва дишат. Работата на учителя тогава се състои в това, да отвори първо прозорците и да гледа час по-скоро да излезе от прашната стая. Ако учениците казват, че обичат учителя си, а зад гърба му говорят лошо, любов ли е това? И едното, и другото е измама.
Учениците трябва да са доволни от знанието на своя учител и учителят трябва да е доволен от учениците си.
Между учители и ученици трябва да има пълна вяра. Божественият закон не може да се прояви между хората, ако вярата им не е абсолютна
към беседата >>
Ожених се за добра жена, но не зная докога ще бъде моя; утре може да я хареса друг някой“.
Днес хората страдат и са недоволни от страданията. Те се радват и са недоволни от радостите. Който е недоволен от страданието, той е недоволен и от радостта. Някой казва: „Радвам се, но не зная докога. Направих си къща, но не зная докога ще бъде моя.
Ожених се за добра жена, но не зная докога ще бъде моя; утре може да я хареса друг някой“.
Това показва, че във всяка човешка радост, във всяка човешка придобивка се крие един червей, който мъчи човека. Преди всичко Бог не е изпратил човека на земята да има жена, нито жената е създадена да има мъж и деца. Срещате един българин, облечен в европейски дрехи, хвърлил своята национална носия, мисли, че никой няма да го познае какъв е. Каквито дрехи да облече човек, той все същият ще си остане. Дрехите не правят човека.
към беседата >>
Между учители и ученици трябва да има пълна вяра.
Учениците казват, че обичат своя учител, но докато той влезе в клас, те играят, скачат из стаята, по чиновете, дигнат толкова прах, че и учителят, и те се задушават, едва дишат. Работата на учителя тогава се състои в това, да отвори първо прозорците и да гледа час по-скоро да излезе от прашната стая. Ако учениците казват, че обичат учителя си, а зад гърба му говорят лошо, любов ли е това? И едното, и другото е измама. Учениците трябва да са доволни от знанието на своя учител и учителят трябва да е доволен от учениците си.
Между учители и ученици трябва да има пълна вяра.
Божественият закон не може да се прояви между хората, ако вярата им не е абсолютна
към беседата >>
Това показва, че във всяка човешка радост, във всяка човешка придобивка се крие един червей, който мъчи човека.
Те се радват и са недоволни от радостите. Който е недоволен от страданието, той е недоволен и от радостта. Някой казва: „Радвам се, но не зная докога. Направих си къща, но не зная докога ще бъде моя. Ожених се за добра жена, но не зная докога ще бъде моя; утре може да я хареса друг някой“.
Това показва, че във всяка човешка радост, във всяка човешка придобивка се крие един червей, който мъчи човека.
Преди всичко Бог не е изпратил човека на земята да има жена, нито жената е създадена да има мъж и деца. Срещате един българин, облечен в европейски дрехи, хвърлил своята национална носия, мисли, че никой няма да го познае какъв е. Каквито дрехи да облече човек, той все същият ще си остане. Дрехите не правят човека. Те са моди, които имат временно значение.
към беседата >>
Божественият закон не може да се прояви между хората, ако вярата им не е абсолютна
Работата на учителя тогава се състои в това, да отвори първо прозорците и да гледа час по-скоро да излезе от прашната стая. Ако учениците казват, че обичат учителя си, а зад гърба му говорят лошо, любов ли е това? И едното, и другото е измама. Учениците трябва да са доволни от знанието на своя учител и учителят трябва да е доволен от учениците си. Между учители и ученици трябва да има пълна вяра.
Божественият закон не може да се прояви между хората, ако вярата им не е абсолютна
към беседата >>
Преди всичко Бог не е изпратил човека на земята да има жена, нито жената е създадена да има мъж и деца.
Който е недоволен от страданието, той е недоволен и от радостта. Някой казва: „Радвам се, но не зная докога. Направих си къща, но не зная докога ще бъде моя. Ожених се за добра жена, но не зная докога ще бъде моя; утре може да я хареса друг някой“. Това показва, че във всяка човешка радост, във всяка човешка придобивка се крие един червей, който мъчи човека.
Преди всичко Бог не е изпратил човека на земята да има жена, нито жената е създадена да има мъж и деца.
Срещате един българин, облечен в европейски дрехи, хвърлил своята национална носия, мисли, че никой няма да го познае какъв е. Каквито дрехи да облече човек, той все същият ще си остане. Дрехите не правят човека. Те са моди, които имат временно значение. Хубави са европейските дрехи, модерно скроени, добре ушити, но те не определят живота на човека.
към беседата >>
Следователно всеки ученик трябва да бъде не само прилежен, но и способен.
Следователно всеки ученик трябва да бъде не само прилежен, но и способен.
Някой казва: „Аз съм стар вече“. – Остарял си от леност. Човек остарява от леност, от мързел. Мързеливите хора остаряват, а работливите – никога. Някой казва: „Дотегна ми вече да работя!
към беседата >>
Срещате един българин, облечен в европейски дрехи, хвърлил своята национална носия, мисли, че никой няма да го познае какъв е.
Някой казва: „Радвам се, но не зная докога. Направих си къща, но не зная докога ще бъде моя. Ожених се за добра жена, но не зная докога ще бъде моя; утре може да я хареса друг някой“. Това показва, че във всяка човешка радост, във всяка човешка придобивка се крие един червей, който мъчи човека. Преди всичко Бог не е изпратил човека на земята да има жена, нито жената е създадена да има мъж и деца.
Срещате един българин, облечен в европейски дрехи, хвърлил своята национална носия, мисли, че никой няма да го познае какъв е.
Каквито дрехи да облече човек, той все същият ще си остане. Дрехите не правят човека. Те са моди, които имат временно значение. Хубави са европейските дрехи, модерно скроени, добре ушити, но те не определят живота на човека. Днес френските дрехи са на мода, утре ще дойдат английските.
към беседата >>
Някой казва: „Аз съм стар вече“.
Следователно всеки ученик трябва да бъде не само прилежен, но и способен.
Някой казва: „Аз съм стар вече“.
– Остарял си от леност. Човек остарява от леност, от мързел. Мързеливите хора остаряват, а работливите – никога. Някой казва: „Дотегна ми вече да работя! “ Така може да каже само мързеливият.
към беседата >>
Каквито дрехи да облече човек, той все същият ще си остане.
Направих си къща, но не зная докога ще бъде моя. Ожених се за добра жена, но не зная докога ще бъде моя; утре може да я хареса друг някой“. Това показва, че във всяка човешка радост, във всяка човешка придобивка се крие един червей, който мъчи човека. Преди всичко Бог не е изпратил човека на земята да има жена, нито жената е създадена да има мъж и деца. Срещате един българин, облечен в европейски дрехи, хвърлил своята национална носия, мисли, че никой няма да го познае какъв е.
Каквито дрехи да облече човек, той все същият ще си остане.
Дрехите не правят човека. Те са моди, които имат временно значение. Хубави са европейските дрехи, модерно скроени, добре ушити, но те не определят живота на човека. Днес френските дрехи са на мода, утре ще дойдат английските. Когато турците се възхищават от нещо, че е много хубаво, умно, солидно, те казват „ингилис акала“.
към беседата >>
– Остарял си от леност.
Следователно всеки ученик трябва да бъде не само прилежен, но и способен. Някой казва: „Аз съм стар вече“.
– Остарял си от леност.
Човек остарява от леност, от мързел. Мързеливите хора остаряват, а работливите – никога. Някой казва: „Дотегна ми вече да работя! “ Така може да каже само мързеливият. Човек трябва да работи с радост, с Любов, никога да не се отегчава.
към беседата >>
Дрехите не правят човека.
Ожених се за добра жена, но не зная докога ще бъде моя; утре може да я хареса друг някой“. Това показва, че във всяка човешка радост, във всяка човешка придобивка се крие един червей, който мъчи човека. Преди всичко Бог не е изпратил човека на земята да има жена, нито жената е създадена да има мъж и деца. Срещате един българин, облечен в европейски дрехи, хвърлил своята национална носия, мисли, че никой няма да го познае какъв е. Каквито дрехи да облече човек, той все същият ще си остане.
Дрехите не правят човека.
Те са моди, които имат временно значение. Хубави са европейските дрехи, модерно скроени, добре ушити, но те не определят живота на човека. Днес френските дрехи са на мода, утре ще дойдат английските. Когато турците се възхищават от нещо, че е много хубаво, умно, солидно, те казват „ингилис акала“. За неща, които са външно красиви, те казват, че са направени „а ла франсе“.
към беседата >>
Човек остарява от леност, от мързел.
Следователно всеки ученик трябва да бъде не само прилежен, но и способен. Някой казва: „Аз съм стар вече“. – Остарял си от леност.
Човек остарява от леност, от мързел.
Мързеливите хора остаряват, а работливите – никога. Някой казва: „Дотегна ми вече да работя! “ Така може да каже само мързеливият. Човек трябва да работи с радост, с Любов, никога да не се отегчава. Художникът рисува, наблюдава, пак рисува, докато най-после свърши картината си.
към беседата >>
Те са моди, които имат временно значение.
Това показва, че във всяка човешка радост, във всяка човешка придобивка се крие един червей, който мъчи човека. Преди всичко Бог не е изпратил човека на земята да има жена, нито жената е създадена да има мъж и деца. Срещате един българин, облечен в европейски дрехи, хвърлил своята национална носия, мисли, че никой няма да го познае какъв е. Каквито дрехи да облече човек, той все същият ще си остане. Дрехите не правят човека.
Те са моди, които имат временно значение.
Хубави са европейските дрехи, модерно скроени, добре ушити, но те не определят живота на човека. Днес френските дрехи са на мода, утре ще дойдат английските. Когато турците се възхищават от нещо, че е много хубаво, умно, солидно, те казват „ингилис акала“. За неща, които са външно красиви, те казват, че са направени „а ла франсе“.
към беседата >>
Мързеливите хора остаряват, а работливите – никога.
Следователно всеки ученик трябва да бъде не само прилежен, но и способен. Някой казва: „Аз съм стар вече“. – Остарял си от леност. Човек остарява от леност, от мързел.
Мързеливите хора остаряват, а работливите – никога.
Някой казва: „Дотегна ми вече да работя! “ Така може да каже само мързеливият. Човек трябва да работи с радост, с Любов, никога да не се отегчава. Художникът рисува, наблюдава, пак рисува, докато най-после свърши картината си. Всичко това той прави с Любов.
към беседата >>
Хубави са европейските дрехи, модерно скроени, добре ушити, но те не определят живота на човека.
Преди всичко Бог не е изпратил човека на земята да има жена, нито жената е създадена да има мъж и деца. Срещате един българин, облечен в европейски дрехи, хвърлил своята национална носия, мисли, че никой няма да го познае какъв е. Каквито дрехи да облече човек, той все същият ще си остане. Дрехите не правят човека. Те са моди, които имат временно значение.
Хубави са европейските дрехи, модерно скроени, добре ушити, но те не определят живота на човека.
Днес френските дрехи са на мода, утре ще дойдат английските. Когато турците се възхищават от нещо, че е много хубаво, умно, солидно, те казват „ингилис акала“. За неща, които са външно красиви, те казват, че са направени „а ла франсе“.
към беседата >>
Някой казва: „Дотегна ми вече да работя!
Следователно всеки ученик трябва да бъде не само прилежен, но и способен. Някой казва: „Аз съм стар вече“. – Остарял си от леност. Човек остарява от леност, от мързел. Мързеливите хора остаряват, а работливите – никога.
Някой казва: „Дотегна ми вече да работя!
“ Така може да каже само мързеливият. Човек трябва да работи с радост, с Любов, никога да не се отегчава. Художникът рисува, наблюдава, пак рисува, докато най-после свърши картината си. Всичко това той прави с Любов. Какво правят хората?
към беседата >>
Днес френските дрехи са на мода, утре ще дойдат английските.
Срещате един българин, облечен в европейски дрехи, хвърлил своята национална носия, мисли, че никой няма да го познае какъв е. Каквито дрехи да облече човек, той все същият ще си остане. Дрехите не правят човека. Те са моди, които имат временно значение. Хубави са европейските дрехи, модерно скроени, добре ушити, но те не определят живота на човека.
Днес френските дрехи са на мода, утре ще дойдат английските.
Когато турците се възхищават от нещо, че е много хубаво, умно, солидно, те казват „ингилис акала“. За неща, които са външно красиви, те казват, че са направени „а ла франсе“.
към беседата >>
“ Така може да каже само мързеливият.
Някой казва: „Аз съм стар вече“. – Остарял си от леност. Човек остарява от леност, от мързел. Мързеливите хора остаряват, а работливите – никога. Някой казва: „Дотегна ми вече да работя!
“ Така може да каже само мързеливият.
Човек трябва да работи с радост, с Любов, никога да не се отегчава. Художникът рисува, наблюдава, пак рисува, докато най-после свърши картината си. Всичко това той прави с Любов. Какво правят хората? Докато са млади, работят много; щом започнат да остаряват, те казват: „Старини идват, трябва вече да си починем“.
към беседата >>
Когато турците се възхищават от нещо, че е много хубаво, умно, солидно, те казват „ингилис акала“.
Каквито дрехи да облече човек, той все същият ще си остане. Дрехите не правят човека. Те са моди, които имат временно значение. Хубави са европейските дрехи, модерно скроени, добре ушити, но те не определят живота на човека. Днес френските дрехи са на мода, утре ще дойдат английските.
Когато турците се възхищават от нещо, че е много хубаво, умно, солидно, те казват „ингилис акала“.
За неща, които са външно красиви, те казват, че са направени „а ла франсе“.
към беседата >>
Човек трябва да работи с радост, с Любов, никога да не се отегчава.
– Остарял си от леност. Човек остарява от леност, от мързел. Мързеливите хора остаряват, а работливите – никога. Някой казва: „Дотегна ми вече да работя! “ Така може да каже само мързеливият.
Човек трябва да работи с радост, с Любов, никога да не се отегчава.
Художникът рисува, наблюдава, пак рисува, докато най-после свърши картината си. Всичко това той прави с Любов. Какво правят хората? Докато са млади, работят много; щом започнат да остаряват, те казват: „Старини идват, трябва вече да си починем“. – Това е криво разбиране.
към беседата >>
За неща, които са външно красиви, те казват, че са направени „а ла франсе“.
Дрехите не правят човека. Те са моди, които имат временно значение. Хубави са европейските дрехи, модерно скроени, добре ушити, но те не определят живота на човека. Днес френските дрехи са на мода, утре ще дойдат английските. Когато турците се възхищават от нещо, че е много хубаво, умно, солидно, те казват „ингилис акала“.
За неща, които са външно красиви, те казват, че са направени „а ла франсе“.
към беседата >>
Художникът рисува, наблюдава, пак рисува, докато най-после свърши картината си.
Човек остарява от леност, от мързел. Мързеливите хора остаряват, а работливите – никога. Някой казва: „Дотегна ми вече да работя! “ Така може да каже само мързеливият. Човек трябва да работи с радост, с Любов, никога да не се отегчава.
Художникът рисува, наблюдава, пак рисува, докато най-после свърши картината си.
Всичко това той прави с Любов. Какво правят хората? Докато са млади, работят много; щом започнат да остаряват, те казват: „Старини идват, трябва вече да си починем“. – Това е криво разбиране. На стари години човек трябва да работи повече, отколкото като млад.
към беседата >>
Като говоря за модата, намирам, че тя не е нещо съществено.
Като говоря за модата, намирам, че тя не е нещо съществено.
И без мода може да се живее. На същото основание казвам, че и без религия на формите може да се живее. Такава религия не е нищо друго, освен външна дреха, модно скроена и ушита, която човек сам е направил. И без такава религия може да се живее, както може да се живее без кокошки, без баници, без сладкиши. Обаче, без хляб не може да се живее.
към беседата >>
Всичко това той прави с Любов.
Мързеливите хора остаряват, а работливите – никога. Някой казва: „Дотегна ми вече да работя! “ Така може да каже само мързеливият. Човек трябва да работи с радост, с Любов, никога да не се отегчава. Художникът рисува, наблюдава, пак рисува, докато най-после свърши картината си.
Всичко това той прави с Любов.
Какво правят хората? Докато са млади, работят много; щом започнат да остаряват, те казват: „Старини идват, трябва вече да си починем“. – Това е криво разбиране. На стари години човек трябва да работи повече, отколкото като млад. Малките деца, например, нищо не работят.
към беседата >>
И без мода може да се живее.
Като говоря за модата, намирам, че тя не е нещо съществено.
И без мода може да се живее.
На същото основание казвам, че и без религия на формите може да се живее. Такава религия не е нищо друго, освен външна дреха, модно скроена и ушита, която човек сам е направил. И без такава религия може да се живее, както може да се живее без кокошки, без баници, без сладкиши. Обаче, без хляб не може да се живее. Това показва, че в живота има съществени и несъществени неща.
към беседата >>
Какво правят хората?
Някой казва: „Дотегна ми вече да работя! “ Така може да каже само мързеливият. Човек трябва да работи с радост, с Любов, никога да не се отегчава. Художникът рисува, наблюдава, пак рисува, докато най-после свърши картината си. Всичко това той прави с Любов.
Какво правят хората?
Докато са млади, работят много; щом започнат да остаряват, те казват: „Старини идват, трябва вече да си починем“. – Това е криво разбиране. На стари години човек трябва да работи повече, отколкото като млад. Малките деца, например, нищо не работят. Стане ли човек на 120 години, тогава, именно, Бог ще го впрегне да работи на нивата Му.
към беседата >>
На същото основание казвам, че и без религия на формите може да се живее.
Като говоря за модата, намирам, че тя не е нещо съществено. И без мода може да се живее.
На същото основание казвам, че и без религия на формите може да се живее.
Такава религия не е нищо друго, освен външна дреха, модно скроена и ушита, която човек сам е направил. И без такава религия може да се живее, както може да се живее без кокошки, без баници, без сладкиши. Обаче, без хляб не може да се живее. Това показва, че в живота има съществени и несъществени неща. Някой казва: „Хлябът може ли без сирене?
към беседата >>
Докато са млади, работят много; щом започнат да остаряват, те казват: „Старини идват, трябва вече да си починем“.
“ Така може да каже само мързеливият. Човек трябва да работи с радост, с Любов, никога да не се отегчава. Художникът рисува, наблюдава, пак рисува, докато най-после свърши картината си. Всичко това той прави с Любов. Какво правят хората?
Докато са млади, работят много; щом започнат да остаряват, те казват: „Старини идват, трябва вече да си починем“.
– Това е криво разбиране. На стари години човек трябва да работи повече, отколкото като млад. Малките деца, например, нищо не работят. Стане ли човек на 120 години, тогава, именно, Бог ще го впрегне да работи на нивата Му. Бог не иска деца да Му орат и жънат.
към беседата >>
Такава религия не е нищо друго, освен външна дреха, модно скроена и ушита, която човек сам е направил.
Като говоря за модата, намирам, че тя не е нещо съществено. И без мода може да се живее. На същото основание казвам, че и без религия на формите може да се живее.
Такава религия не е нищо друго, освен външна дреха, модно скроена и ушита, която човек сам е направил.
И без такава религия може да се живее, както може да се живее без кокошки, без баници, без сладкиши. Обаче, без хляб не може да се живее. Това показва, че в живота има съществени и несъществени неща. Някой казва: „Хлябът може ли без сирене? “ – Може.
към беседата >>
– Това е криво разбиране.
Човек трябва да работи с радост, с Любов, никога да не се отегчава. Художникът рисува, наблюдава, пак рисува, докато най-после свърши картината си. Всичко това той прави с Любов. Какво правят хората? Докато са млади, работят много; щом започнат да остаряват, те казват: „Старини идват, трябва вече да си починем“.
– Това е криво разбиране.
На стари години човек трябва да работи повече, отколкото като млад. Малките деца, например, нищо не работят. Стане ли човек на 120 години, тогава, именно, Бог ще го впрегне да работи на нивата Му. Бог не иска деца да Му орат и жънат. За тази работа Той ще впрегне дядовците.
към беседата >>
И без такава религия може да се живее, както може да се живее без кокошки, без баници, без сладкиши.
Като говоря за модата, намирам, че тя не е нещо съществено. И без мода може да се живее. На същото основание казвам, че и без религия на формите може да се живее. Такава религия не е нищо друго, освен външна дреха, модно скроена и ушита, която човек сам е направил.
И без такава религия може да се живее, както може да се живее без кокошки, без баници, без сладкиши.
Обаче, без хляб не може да се живее. Това показва, че в живота има съществени и несъществени неща. Някой казва: „Хлябът може ли без сирене? “ – Може. Вие искате да направите сиренето другар на хляба, но хлябът казва: „Другар не ми трябва.
към беседата >>
На стари години човек трябва да работи повече, отколкото като млад.
Художникът рисува, наблюдава, пак рисува, докато най-после свърши картината си. Всичко това той прави с Любов. Какво правят хората? Докато са млади, работят много; щом започнат да остаряват, те казват: „Старини идват, трябва вече да си починем“. – Това е криво разбиране.
На стари години човек трябва да работи повече, отколкото като млад.
Малките деца, например, нищо не работят. Стане ли човек на 120 години, тогава, именно, Бог ще го впрегне да работи на нивата Му. Бог не иска деца да Му орат и жънат. За тази работа Той ще впрегне дядовците.
към беседата >>
Обаче, без хляб не може да се живее.
Като говоря за модата, намирам, че тя не е нещо съществено. И без мода може да се живее. На същото основание казвам, че и без религия на формите може да се живее. Такава религия не е нищо друго, освен външна дреха, модно скроена и ушита, която човек сам е направил. И без такава религия може да се живее, както може да се живее без кокошки, без баници, без сладкиши.
Обаче, без хляб не може да се живее.
Това показва, че в живота има съществени и несъществени неща. Някой казва: „Хлябът може ли без сирене? “ – Може. Вие искате да направите сиренето другар на хляба, но хлябът казва: „Другар не ми трябва. Аз сам свършвам работата си“.
към беседата >>
Малките деца, например, нищо не работят.
Всичко това той прави с Любов. Какво правят хората? Докато са млади, работят много; щом започнат да остаряват, те казват: „Старини идват, трябва вече да си починем“. – Това е криво разбиране. На стари години човек трябва да работи повече, отколкото като млад.
Малките деца, например, нищо не работят.
Стане ли човек на 120 години, тогава, именно, Бог ще го впрегне да работи на нивата Му. Бог не иска деца да Му орат и жънат. За тази работа Той ще впрегне дядовците.
към беседата >>
Това показва, че в живота има съществени и несъществени неща.
И без мода може да се живее. На същото основание казвам, че и без религия на формите може да се живее. Такава религия не е нищо друго, освен външна дреха, модно скроена и ушита, която човек сам е направил. И без такава религия може да се живее, както може да се живее без кокошки, без баници, без сладкиши. Обаче, без хляб не може да се живее.
Това показва, че в живота има съществени и несъществени неща.
Някой казва: „Хлябът може ли без сирене? “ – Може. Вие искате да направите сиренето другар на хляба, но хлябът казва: „Другар не ми трябва. Аз сам свършвам работата си“. Сиренето само залъгва хората, то не може да им даде необходимото, което хлябът дава.
към беседата >>
Стане ли човек на 120 години, тогава, именно, Бог ще го впрегне да работи на нивата Му.
Какво правят хората? Докато са млади, работят много; щом започнат да остаряват, те казват: „Старини идват, трябва вече да си починем“. – Това е криво разбиране. На стари години човек трябва да работи повече, отколкото като млад. Малките деца, например, нищо не работят.
Стане ли човек на 120 години, тогава, именно, Бог ще го впрегне да работи на нивата Му.
Бог не иска деца да Му орат и жънат. За тази работа Той ще впрегне дядовците.
към беседата >>
Някой казва: „Хлябът може ли без сирене?
На същото основание казвам, че и без религия на формите може да се живее. Такава религия не е нищо друго, освен външна дреха, модно скроена и ушита, която човек сам е направил. И без такава религия може да се живее, както може да се живее без кокошки, без баници, без сладкиши. Обаче, без хляб не може да се живее. Това показва, че в живота има съществени и несъществени неща.
Някой казва: „Хлябът може ли без сирене?
“ – Може. Вие искате да направите сиренето другар на хляба, но хлябът казва: „Другар не ми трябва. Аз сам свършвам работата си“. Сиренето само залъгва хората, то не може да им даде необходимото, което хлябът дава. Хранете хората известно време само със сирене и ще видите резултатите от него.
към беседата >>
Бог не иска деца да Му орат и жънат.
Докато са млади, работят много; щом започнат да остаряват, те казват: „Старини идват, трябва вече да си починем“. – Това е криво разбиране. На стари години човек трябва да работи повече, отколкото като млад. Малките деца, например, нищо не работят. Стане ли човек на 120 години, тогава, именно, Бог ще го впрегне да работи на нивата Му.
Бог не иска деца да Му орат и жънат.
За тази работа Той ще впрегне дядовците.
към беседата >>
“ – Може.
Такава религия не е нищо друго, освен външна дреха, модно скроена и ушита, която човек сам е направил. И без такава религия може да се живее, както може да се живее без кокошки, без баници, без сладкиши. Обаче, без хляб не може да се живее. Това показва, че в живота има съществени и несъществени неща. Някой казва: „Хлябът може ли без сирене?
“ – Може.
Вие искате да направите сиренето другар на хляба, но хлябът казва: „Другар не ми трябва. Аз сам свършвам работата си“. Сиренето само залъгва хората, то не може да им даде необходимото, което хлябът дава. Хранете хората известно време само със сирене и ще видите резултатите от него. Хората могат да се хранят само с хляб, но само със сирене – не могат.
към беседата >>
За тази работа Той ще впрегне дядовците.
– Това е криво разбиране. На стари години човек трябва да работи повече, отколкото като млад. Малките деца, например, нищо не работят. Стане ли човек на 120 години, тогава, именно, Бог ще го впрегне да работи на нивата Му. Бог не иска деца да Му орат и жънат.
За тази работа Той ще впрегне дядовците.
към беседата >>
Вие искате да направите сиренето другар на хляба, но хлябът казва: „Другар не ми трябва.
И без такава религия може да се живее, както може да се живее без кокошки, без баници, без сладкиши. Обаче, без хляб не може да се живее. Това показва, че в живота има съществени и несъществени неща. Някой казва: „Хлябът може ли без сирене? “ – Може.
Вие искате да направите сиренето другар на хляба, но хлябът казва: „Другар не ми трябва.
Аз сам свършвам работата си“. Сиренето само залъгва хората, то не може да им даде необходимото, което хлябът дава. Хранете хората известно време само със сирене и ще видите резултатите от него. Хората могат да се хранят само с хляб, но само със сирене – не могат. Ако се хранят само със сирене, след една седмица най-много ще го захвърлят настрана и ще кажат: „Хляб ни дайте!
към беседата >>
Казвате: „На стари години трябва да се почива; тогава всякаква работа трябва да престане.
Казвате: „На стари години трябва да се почива; тогава всякаква работа трябва да престане.
Това проверяваме всеки ден и в обществото“. – За кое общество говорите: за обществото на мързеливите, или за обществото на работните, на трудещите? Ако говорите за обществото на мързеливите, оставете го настрана. Ще дойдат някои да ми говорят, че еди-кой си бил много учен. Ако говорите за учени, които залъгват хората със своите баници със сирене, ние не се нуждаем от техните баници.
към беседата >>
Аз сам свършвам работата си“.
Обаче, без хляб не може да се живее. Това показва, че в живота има съществени и несъществени неща. Някой казва: „Хлябът може ли без сирене? “ – Може. Вие искате да направите сиренето другар на хляба, но хлябът казва: „Другар не ми трябва.
Аз сам свършвам работата си“.
Сиренето само залъгва хората, то не може да им даде необходимото, което хлябът дава. Хранете хората известно време само със сирене и ще видите резултатите от него. Хората могат да се хранят само с хляб, но само със сирене – не могат. Ако се хранят само със сирене, след една седмица най-много ще го захвърлят настрана и ще кажат: „Хляб ни дайте! “ Следователно, сиренето е притурка в живота, несъществено нещо.
към беседата >>
Това проверяваме всеки ден и в обществото“.
Казвате: „На стари години трябва да се почива; тогава всякаква работа трябва да престане.
Това проверяваме всеки ден и в обществото“.
– За кое общество говорите: за обществото на мързеливите, или за обществото на работните, на трудещите? Ако говорите за обществото на мързеливите, оставете го настрана. Ще дойдат някои да ми говорят, че еди-кой си бил много учен. Ако говорите за учени, които залъгват хората със своите баници със сирене, ние не се нуждаем от техните баници. Ако те ни предлагат хляб от прясно жито, добре омесен и опечен, ние веднага ще го приемем, но що се отнася до баниците им, ние се отказваме от тях.
към беседата >>
Сиренето само залъгва хората, то не може да им даде необходимото, което хлябът дава.
Това показва, че в живота има съществени и несъществени неща. Някой казва: „Хлябът може ли без сирене? “ – Може. Вие искате да направите сиренето другар на хляба, но хлябът казва: „Другар не ми трябва. Аз сам свършвам работата си“.
Сиренето само залъгва хората, то не може да им даде необходимото, което хлябът дава.
Хранете хората известно време само със сирене и ще видите резултатите от него. Хората могат да се хранят само с хляб, но само със сирене – не могат. Ако се хранят само със сирене, след една седмица най-много ще го захвърлят настрана и ще кажат: „Хляб ни дайте! “ Следователно, сиренето е притурка в живота, несъществено нещо. Трябва да се различава същественото от несъщественото.
към беседата >>
– За кое общество говорите: за обществото на мързеливите, или за обществото на работните, на трудещите?
Казвате: „На стари години трябва да се почива; тогава всякаква работа трябва да престане. Това проверяваме всеки ден и в обществото“.
– За кое общество говорите: за обществото на мързеливите, или за обществото на работните, на трудещите?
Ако говорите за обществото на мързеливите, оставете го настрана. Ще дойдат някои да ми говорят, че еди-кой си бил много учен. Ако говорите за учени, които залъгват хората със своите баници със сирене, ние не се нуждаем от техните баници. Ако те ни предлагат хляб от прясно жито, добре омесен и опечен, ние веднага ще го приемем, но що се отнася до баниците им, ние се отказваме от тях. Хлябът е необходимост, баницата не е необходимост.
към беседата >>
Хранете хората известно време само със сирене и ще видите резултатите от него.
Някой казва: „Хлябът може ли без сирене? “ – Може. Вие искате да направите сиренето другар на хляба, но хлябът казва: „Другар не ми трябва. Аз сам свършвам работата си“. Сиренето само залъгва хората, то не може да им даде необходимото, което хлябът дава.
Хранете хората известно време само със сирене и ще видите резултатите от него.
Хората могат да се хранят само с хляб, но само със сирене – не могат. Ако се хранят само със сирене, след една седмица най-много ще го захвърлят настрана и ще кажат: „Хляб ни дайте! “ Следователно, сиренето е притурка в живота, несъществено нещо. Трябва да се различава същественото от несъщественото. Съществено е само това, без което не можем.
към беседата >>
Ако говорите за обществото на мързеливите, оставете го настрана.
Казвате: „На стари години трябва да се почива; тогава всякаква работа трябва да престане. Това проверяваме всеки ден и в обществото“. – За кое общество говорите: за обществото на мързеливите, или за обществото на работните, на трудещите?
Ако говорите за обществото на мързеливите, оставете го настрана.
Ще дойдат някои да ми говорят, че еди-кой си бил много учен. Ако говорите за учени, които залъгват хората със своите баници със сирене, ние не се нуждаем от техните баници. Ако те ни предлагат хляб от прясно жито, добре омесен и опечен, ние веднага ще го приемем, но що се отнася до баниците им, ние се отказваме от тях. Хлябът е необходимост, баницата не е необходимост. И без баница може да се живее, но без хляб не може.
към беседата >>
Хората могат да се хранят само с хляб, но само със сирене – не могат.
“ – Може. Вие искате да направите сиренето другар на хляба, но хлябът казва: „Другар не ми трябва. Аз сам свършвам работата си“. Сиренето само залъгва хората, то не може да им даде необходимото, което хлябът дава. Хранете хората известно време само със сирене и ще видите резултатите от него.
Хората могат да се хранят само с хляб, но само със сирене – не могат.
Ако се хранят само със сирене, след една седмица най-много ще го захвърлят настрана и ще кажат: „Хляб ни дайте! “ Следователно, сиренето е притурка в живота, несъществено нещо. Трябва да се различава същественото от несъщественото. Съществено е само това, без което не можем. Хлябът е съществен елемент за живота.
към беседата >>
Ще дойдат някои да ми говорят, че еди-кой си бил много учен.
Казвате: „На стари години трябва да се почива; тогава всякаква работа трябва да престане. Това проверяваме всеки ден и в обществото“. – За кое общество говорите: за обществото на мързеливите, или за обществото на работните, на трудещите? Ако говорите за обществото на мързеливите, оставете го настрана.
Ще дойдат някои да ми говорят, че еди-кой си бил много учен.
Ако говорите за учени, които залъгват хората със своите баници със сирене, ние не се нуждаем от техните баници. Ако те ни предлагат хляб от прясно жито, добре омесен и опечен, ние веднага ще го приемем, но що се отнася до баниците им, ние се отказваме от тях. Хлябът е необходимост, баницата не е необходимост. И без баница може да се живее, но без хляб не може.
към беседата >>
Ако се хранят само със сирене, след една седмица най-много ще го захвърлят настрана и ще кажат: „Хляб ни дайте!
Вие искате да направите сиренето другар на хляба, но хлябът казва: „Другар не ми трябва. Аз сам свършвам работата си“. Сиренето само залъгва хората, то не може да им даде необходимото, което хлябът дава. Хранете хората известно време само със сирене и ще видите резултатите от него. Хората могат да се хранят само с хляб, но само със сирене – не могат.
Ако се хранят само със сирене, след една седмица най-много ще го захвърлят настрана и ще кажат: „Хляб ни дайте!
“ Следователно, сиренето е притурка в живота, несъществено нещо. Трябва да се различава същественото от несъщественото. Съществено е само това, без което не можем. Хлябът е съществен елемент за живота. Любовта е съществен елемент за живота, защото всичко произтича от него.
към беседата >>
Ако говорите за учени, които залъгват хората със своите баници със сирене, ние не се нуждаем от техните баници.
Казвате: „На стари години трябва да се почива; тогава всякаква работа трябва да престане. Това проверяваме всеки ден и в обществото“. – За кое общество говорите: за обществото на мързеливите, или за обществото на работните, на трудещите? Ако говорите за обществото на мързеливите, оставете го настрана. Ще дойдат някои да ми говорят, че еди-кой си бил много учен.
Ако говорите за учени, които залъгват хората със своите баници със сирене, ние не се нуждаем от техните баници.
Ако те ни предлагат хляб от прясно жито, добре омесен и опечен, ние веднага ще го приемем, но що се отнася до баниците им, ние се отказваме от тях. Хлябът е необходимост, баницата не е необходимост. И без баница може да се живее, но без хляб не може.
към беседата >>
“ Следователно, сиренето е притурка в живота, несъществено нещо.
Аз сам свършвам работата си“. Сиренето само залъгва хората, то не може да им даде необходимото, което хлябът дава. Хранете хората известно време само със сирене и ще видите резултатите от него. Хората могат да се хранят само с хляб, но само със сирене – не могат. Ако се хранят само със сирене, след една седмица най-много ще го захвърлят настрана и ще кажат: „Хляб ни дайте!
“ Следователно, сиренето е притурка в живота, несъществено нещо.
Трябва да се различава същественото от несъщественото. Съществено е само това, без което не можем. Хлябът е съществен елемент за живота. Любовта е съществен елемент за живота, защото всичко произтича от него. Тя е изворът на живота.
към беседата >>
Ако те ни предлагат хляб от прясно жито, добре омесен и опечен, ние веднага ще го приемем, но що се отнася до баниците им, ние се отказваме от тях.
Това проверяваме всеки ден и в обществото“. – За кое общество говорите: за обществото на мързеливите, или за обществото на работните, на трудещите? Ако говорите за обществото на мързеливите, оставете го настрана. Ще дойдат някои да ми говорят, че еди-кой си бил много учен. Ако говорите за учени, които залъгват хората със своите баници със сирене, ние не се нуждаем от техните баници.
Ако те ни предлагат хляб от прясно жито, добре омесен и опечен, ние веднага ще го приемем, но що се отнася до баниците им, ние се отказваме от тях.
Хлябът е необходимост, баницата не е необходимост. И без баница може да се живее, но без хляб не може.
към беседата >>
Трябва да се различава същественото от несъщественото.
Сиренето само залъгва хората, то не може да им даде необходимото, което хлябът дава. Хранете хората известно време само със сирене и ще видите резултатите от него. Хората могат да се хранят само с хляб, но само със сирене – не могат. Ако се хранят само със сирене, след една седмица най-много ще го захвърлят настрана и ще кажат: „Хляб ни дайте! “ Следователно, сиренето е притурка в живота, несъществено нещо.
Трябва да се различава същественото от несъщественото.
Съществено е само това, без което не можем. Хлябът е съществен елемент за живота. Любовта е съществен елемент за живота, защото всичко произтича от него. Тя е изворът на живота.
към беседата >>
Хлябът е необходимост, баницата не е необходимост.
– За кое общество говорите: за обществото на мързеливите, или за обществото на работните, на трудещите? Ако говорите за обществото на мързеливите, оставете го настрана. Ще дойдат някои да ми говорят, че еди-кой си бил много учен. Ако говорите за учени, които залъгват хората със своите баници със сирене, ние не се нуждаем от техните баници. Ако те ни предлагат хляб от прясно жито, добре омесен и опечен, ние веднага ще го приемем, но що се отнася до баниците им, ние се отказваме от тях.
Хлябът е необходимост, баницата не е необходимост.
И без баница може да се живее, но без хляб не може.
към беседата >>
Съществено е само това, без което не можем.
Хранете хората известно време само със сирене и ще видите резултатите от него. Хората могат да се хранят само с хляб, но само със сирене – не могат. Ако се хранят само със сирене, след една седмица най-много ще го захвърлят настрана и ще кажат: „Хляб ни дайте! “ Следователно, сиренето е притурка в живота, несъществено нещо. Трябва да се различава същественото от несъщественото.
Съществено е само това, без което не можем.
Хлябът е съществен елемент за живота. Любовта е съществен елемент за живота, защото всичко произтича от него. Тя е изворът на живота.
към беседата >>
И без баница може да се живее, но без хляб не може.
Ако говорите за обществото на мързеливите, оставете го настрана. Ще дойдат някои да ми говорят, че еди-кой си бил много учен. Ако говорите за учени, които залъгват хората със своите баници със сирене, ние не се нуждаем от техните баници. Ако те ни предлагат хляб от прясно жито, добре омесен и опечен, ние веднага ще го приемем, но що се отнася до баниците им, ние се отказваме от тях. Хлябът е необходимост, баницата не е необходимост.
И без баница може да се живее, но без хляб не може.
към беседата >>
Хлябът е съществен елемент за живота.
Хората могат да се хранят само с хляб, но само със сирене – не могат. Ако се хранят само със сирене, след една седмица най-много ще го захвърлят настрана и ще кажат: „Хляб ни дайте! “ Следователно, сиренето е притурка в живота, несъществено нещо. Трябва да се различава същественото от несъщественото. Съществено е само това, без което не можем.
Хлябът е съществен елемент за живота.
Любовта е съществен елемент за живота, защото всичко произтича от него. Тя е изворът на живота.
към беседата >>
И така, при всички изпитания, които ще минете в живота си, гледайте същественото да запазите.
И така, при всички изпитания, които ще минете в живота си, гледайте същественото да запазите.
Един ден, след като ви напуснат всички хора и останете сам, да знаете, че има някой в живота, който е винаги с вас. Действително, ще дойде ден, когато човек ще остане съвършено сам: ще го напуснат и майка, и баща, и братя, и сестри, и приятели; като се види в тази самотия, той ще вика, ще се моли, докато дойде Бог при него и го запита: „Какво има? “ – „Всички заминаха, оставиха ме сам.“ – „Не си сам, не се безпокой, аз съм с тебе.“ Мнозина мислят, че са прекарали тази опитност. Не, вие не сте имали опитността, да преживеете тази страшна самотия. Вие още не сте се видели в ръцете на черния приятел, да знаете какво значи страдание.
към беседата >>
Любовта е съществен елемент за живота, защото всичко произтича от него.
Ако се хранят само със сирене, след една седмица най-много ще го захвърлят настрана и ще кажат: „Хляб ни дайте! “ Следователно, сиренето е притурка в живота, несъществено нещо. Трябва да се различава същественото от несъщественото. Съществено е само това, без което не можем. Хлябът е съществен елемент за живота.
Любовта е съществен елемент за живота, защото всичко произтича от него.
Тя е изворът на живота.
към беседата >>
Един ден, след като ви напуснат всички хора и останете сам, да знаете, че има някой в живота, който е винаги с вас.
И така, при всички изпитания, които ще минете в живота си, гледайте същественото да запазите.
Един ден, след като ви напуснат всички хора и останете сам, да знаете, че има някой в живота, който е винаги с вас.
Действително, ще дойде ден, когато човек ще остане съвършено сам: ще го напуснат и майка, и баща, и братя, и сестри, и приятели; като се види в тази самотия, той ще вика, ще се моли, докато дойде Бог при него и го запита: „Какво има? “ – „Всички заминаха, оставиха ме сам.“ – „Не си сам, не се безпокой, аз съм с тебе.“ Мнозина мислят, че са прекарали тази опитност. Не, вие не сте имали опитността, да преживеете тази страшна самотия. Вие още не сте се видели в ръцете на черния приятел, да знаете какво значи страдание. Слизали ли сте в ада, да видите какво представлява вечният огън?
към беседата >>
Тя е изворът на живота.
“ Следователно, сиренето е притурка в живота, несъществено нещо. Трябва да се различава същественото от несъщественото. Съществено е само това, без което не можем. Хлябът е съществен елемент за живота. Любовта е съществен елемент за живота, защото всичко произтича от него.
Тя е изворът на живота.
към беседата >>
Действително, ще дойде ден, когато човек ще остане съвършено сам: ще го напуснат и майка, и баща, и братя, и сестри, и приятели; като се види в тази самотия, той ще вика, ще се моли, докато дойде Бог при него и го запита: „Какво има?
И така, при всички изпитания, които ще минете в живота си, гледайте същественото да запазите. Един ден, след като ви напуснат всички хора и останете сам, да знаете, че има някой в живота, който е винаги с вас.
Действително, ще дойде ден, когато човек ще остане съвършено сам: ще го напуснат и майка, и баща, и братя, и сестри, и приятели; като се види в тази самотия, той ще вика, ще се моли, докато дойде Бог при него и го запита: „Какво има?
“ – „Всички заминаха, оставиха ме сам.“ – „Не си сам, не се безпокой, аз съм с тебе.“ Мнозина мислят, че са прекарали тази опитност. Не, вие не сте имали опитността, да преживеете тази страшна самотия. Вие още не сте се видели в ръцете на черния приятел, да знаете какво значи страдание. Слизали ли сте в ада, да видите какво представлява вечният огън? Някой от вас само се е опарвал малко от този огън.
към беседата >>
Мнозина, като чуят да се говори за Любовта, казват, че имало животинска, човешка, ангелска и Божествена Любов.
Мнозина, като чуят да се говори за Любовта, казват, че имало животинска, човешка, ангелска и Божествена Любов.
Това са форми на любовта, които в случая не важат. Какво се разбира под думата човешка любов? Човешката любов е вода, затворена в шише. Ако шишето се отвори и обърне с устата надолу, водата изтича. От любовта в шишето нищо вече не остава.
към беседата >>
“ – „Всички заминаха, оставиха ме сам.“ – „Не си сам, не се безпокой, аз съм с тебе.“ Мнозина мислят, че са прекарали тази опитност.
И така, при всички изпитания, които ще минете в живота си, гледайте същественото да запазите. Един ден, след като ви напуснат всички хора и останете сам, да знаете, че има някой в живота, който е винаги с вас. Действително, ще дойде ден, когато човек ще остане съвършено сам: ще го напуснат и майка, и баща, и братя, и сестри, и приятели; като се види в тази самотия, той ще вика, ще се моли, докато дойде Бог при него и го запита: „Какво има?
“ – „Всички заминаха, оставиха ме сам.“ – „Не си сам, не се безпокой, аз съм с тебе.“ Мнозина мислят, че са прекарали тази опитност.
Не, вие не сте имали опитността, да преживеете тази страшна самотия. Вие още не сте се видели в ръцете на черния приятел, да знаете какво значи страдание. Слизали ли сте в ада, да видите какво представлява вечният огън? Някой от вас само се е опарвал малко от този огън. Слизали ли сте до дъното на ада, да видите страшния огън, който гори и никога не изгаря?
към беседата >>
Това са форми на любовта, които в случая не важат.
Мнозина, като чуят да се говори за Любовта, казват, че имало животинска, човешка, ангелска и Божествена Любов.
Това са форми на любовта, които в случая не важат.
Какво се разбира под думата човешка любов? Човешката любов е вода, затворена в шише. Ако шишето се отвори и обърне с устата надолу, водата изтича. От любовта в шишето нищо вече не остава. Обаче, когато се говори за Любовта изобщо, ние разбираме това, което извира, тече и никога не престава.
към беседата >>
Не, вие не сте имали опитността, да преживеете тази страшна самотия.
И така, при всички изпитания, които ще минете в живота си, гледайте същественото да запазите. Един ден, след като ви напуснат всички хора и останете сам, да знаете, че има някой в живота, който е винаги с вас. Действително, ще дойде ден, когато човек ще остане съвършено сам: ще го напуснат и майка, и баща, и братя, и сестри, и приятели; като се види в тази самотия, той ще вика, ще се моли, докато дойде Бог при него и го запита: „Какво има? “ – „Всички заминаха, оставиха ме сам.“ – „Не си сам, не се безпокой, аз съм с тебе.“ Мнозина мислят, че са прекарали тази опитност.
Не, вие не сте имали опитността, да преживеете тази страшна самотия.
Вие още не сте се видели в ръцете на черния приятел, да знаете какво значи страдание. Слизали ли сте в ада, да видите какво представлява вечният огън? Някой от вас само се е опарвал малко от този огън. Слизали ли сте до дъното на ада, да видите страшния огън, който гори и никога не изгаря? Някой казва: „Какво нещо е адът?
към беседата >>
Какво се разбира под думата човешка любов?
Мнозина, като чуят да се говори за Любовта, казват, че имало животинска, човешка, ангелска и Божествена Любов. Това са форми на любовта, които в случая не важат.
Какво се разбира под думата човешка любов?
Човешката любов е вода, затворена в шише. Ако шишето се отвори и обърне с устата надолу, водата изтича. От любовта в шишето нищо вече не остава. Обаче, когато се говори за Любовта изобщо, ние разбираме това, което извира, тече и никога не престава. Тази Любов означава вечен живот, вечно благо, вечно щастие, вечно знание, вечна светлина, вечна сила.
към беседата >>
Вие още не сте се видели в ръцете на черния приятел, да знаете какво значи страдание.
И така, при всички изпитания, които ще минете в живота си, гледайте същественото да запазите. Един ден, след като ви напуснат всички хора и останете сам, да знаете, че има някой в живота, който е винаги с вас. Действително, ще дойде ден, когато човек ще остане съвършено сам: ще го напуснат и майка, и баща, и братя, и сестри, и приятели; като се види в тази самотия, той ще вика, ще се моли, докато дойде Бог при него и го запита: „Какво има? “ – „Всички заминаха, оставиха ме сам.“ – „Не си сам, не се безпокой, аз съм с тебе.“ Мнозина мислят, че са прекарали тази опитност. Не, вие не сте имали опитността, да преживеете тази страшна самотия.
Вие още не сте се видели в ръцете на черния приятел, да знаете какво значи страдание.
Слизали ли сте в ада, да видите какво представлява вечният огън? Някой от вас само се е опарвал малко от този огън. Слизали ли сте до дъното на ада, да видите страшния огън, който гори и никога не изгаря? Някой казва: „Какво нещо е адът? “ – Аз не обичам да говоря за ада, но казвам: влез и виж!
към беседата >>
Човешката любов е вода, затворена в шише.
Мнозина, като чуят да се говори за Любовта, казват, че имало животинска, човешка, ангелска и Божествена Любов. Това са форми на любовта, които в случая не важат. Какво се разбира под думата човешка любов?
Човешката любов е вода, затворена в шише.
Ако шишето се отвори и обърне с устата надолу, водата изтича. От любовта в шишето нищо вече не остава. Обаче, когато се говори за Любовта изобщо, ние разбираме това, което извира, тече и никога не престава. Тази Любов означава вечен живот, вечно благо, вечно щастие, вечно знание, вечна светлина, вечна сила. Имате ли Любовта, всички тези неща придобиват смисъл.
към беседата >>
Слизали ли сте в ада, да видите какво представлява вечният огън?
Един ден, след като ви напуснат всички хора и останете сам, да знаете, че има някой в живота, който е винаги с вас. Действително, ще дойде ден, когато човек ще остане съвършено сам: ще го напуснат и майка, и баща, и братя, и сестри, и приятели; като се види в тази самотия, той ще вика, ще се моли, докато дойде Бог при него и го запита: „Какво има? “ – „Всички заминаха, оставиха ме сам.“ – „Не си сам, не се безпокой, аз съм с тебе.“ Мнозина мислят, че са прекарали тази опитност. Не, вие не сте имали опитността, да преживеете тази страшна самотия. Вие още не сте се видели в ръцете на черния приятел, да знаете какво значи страдание.
Слизали ли сте в ада, да видите какво представлява вечният огън?
Някой от вас само се е опарвал малко от този огън. Слизали ли сте до дъното на ада, да видите страшния огън, който гори и никога не изгаря? Някой казва: „Какво нещо е адът? “ – Аз не обичам да говоря за ада, но казвам: влез и виж! – „Какво нещо е небето?
към беседата >>
Ако шишето се отвори и обърне с устата надолу, водата изтича.
Мнозина, като чуят да се говори за Любовта, казват, че имало животинска, човешка, ангелска и Божествена Любов. Това са форми на любовта, които в случая не важат. Какво се разбира под думата човешка любов? Човешката любов е вода, затворена в шише.
Ако шишето се отвори и обърне с устата надолу, водата изтича.
От любовта в шишето нищо вече не остава. Обаче, когато се говори за Любовта изобщо, ние разбираме това, което извира, тече и никога не престава. Тази Любов означава вечен живот, вечно благо, вечно щастие, вечно знание, вечна светлина, вечна сила. Имате ли Любовта, всички тези неща придобиват смисъл. Изгубите ли Любовта, всичко се обезсмисля. Защо?
към беседата >>
Някой от вас само се е опарвал малко от този огън.
Действително, ще дойде ден, когато човек ще остане съвършено сам: ще го напуснат и майка, и баща, и братя, и сестри, и приятели; като се види в тази самотия, той ще вика, ще се моли, докато дойде Бог при него и го запита: „Какво има? “ – „Всички заминаха, оставиха ме сам.“ – „Не си сам, не се безпокой, аз съм с тебе.“ Мнозина мислят, че са прекарали тази опитност. Не, вие не сте имали опитността, да преживеете тази страшна самотия. Вие още не сте се видели в ръцете на черния приятел, да знаете какво значи страдание. Слизали ли сте в ада, да видите какво представлява вечният огън?
Някой от вас само се е опарвал малко от този огън.
Слизали ли сте до дъното на ада, да видите страшния огън, който гори и никога не изгаря? Някой казва: „Какво нещо е адът? “ – Аз не обичам да говоря за ада, но казвам: влез и виж! – „Какво нещо е небето? “ – И за небето не обичам да говоря, но казвам: иди и виж!
към беседата >>
От любовта в шишето нищо вече не остава.
Мнозина, като чуят да се говори за Любовта, казват, че имало животинска, човешка, ангелска и Божествена Любов. Това са форми на любовта, които в случая не важат. Какво се разбира под думата човешка любов? Човешката любов е вода, затворена в шише. Ако шишето се отвори и обърне с устата надолу, водата изтича.
От любовта в шишето нищо вече не остава.
Обаче, когато се говори за Любовта изобщо, ние разбираме това, което извира, тече и никога не престава. Тази Любов означава вечен живот, вечно благо, вечно щастие, вечно знание, вечна светлина, вечна сила. Имате ли Любовта, всички тези неща придобиват смисъл. Изгубите ли Любовта, всичко се обезсмисля. Защо? – Същественото в живота изчезва.
към беседата >>
Слизали ли сте до дъното на ада, да видите страшния огън, който гори и никога не изгаря?
“ – „Всички заминаха, оставиха ме сам.“ – „Не си сам, не се безпокой, аз съм с тебе.“ Мнозина мислят, че са прекарали тази опитност. Не, вие не сте имали опитността, да преживеете тази страшна самотия. Вие още не сте се видели в ръцете на черния приятел, да знаете какво значи страдание. Слизали ли сте в ада, да видите какво представлява вечният огън? Някой от вас само се е опарвал малко от този огън.
Слизали ли сте до дъното на ада, да видите страшния огън, който гори и никога не изгаря?
Някой казва: „Какво нещо е адът? “ – Аз не обичам да говоря за ада, но казвам: влез и виж! – „Какво нещо е небето? “ – И за небето не обичам да говоря, но казвам: иди и виж!
към беседата >>
Обаче, когато се говори за Любовта изобщо, ние разбираме това, което извира, тече и никога не престава.
Това са форми на любовта, които в случая не важат. Какво се разбира под думата човешка любов? Човешката любов е вода, затворена в шише. Ако шишето се отвори и обърне с устата надолу, водата изтича. От любовта в шишето нищо вече не остава.
Обаче, когато се говори за Любовта изобщо, ние разбираме това, което извира, тече и никога не престава.
Тази Любов означава вечен живот, вечно благо, вечно щастие, вечно знание, вечна светлина, вечна сила. Имате ли Любовта, всички тези неща придобиват смисъл. Изгубите ли Любовта, всичко се обезсмисля. Защо? – Същественото в живота изчезва. Начало на всяка проява в света е Любовта.
към беседата >>
Някой казва: „Какво нещо е адът?
Не, вие не сте имали опитността, да преживеете тази страшна самотия. Вие още не сте се видели в ръцете на черния приятел, да знаете какво значи страдание. Слизали ли сте в ада, да видите какво представлява вечният огън? Някой от вас само се е опарвал малко от този огън. Слизали ли сте до дъното на ада, да видите страшния огън, който гори и никога не изгаря?
Някой казва: „Какво нещо е адът?
“ – Аз не обичам да говоря за ада, но казвам: влез и виж! – „Какво нещо е небето? “ – И за небето не обичам да говоря, но казвам: иди и виж!
към беседата >>
Тази Любов означава вечен живот, вечно благо, вечно щастие, вечно знание, вечна светлина, вечна сила.
Какво се разбира под думата човешка любов? Човешката любов е вода, затворена в шише. Ако шишето се отвори и обърне с устата надолу, водата изтича. От любовта в шишето нищо вече не остава. Обаче, когато се говори за Любовта изобщо, ние разбираме това, което извира, тече и никога не престава.
Тази Любов означава вечен живот, вечно благо, вечно щастие, вечно знание, вечна светлина, вечна сила.
Имате ли Любовта, всички тези неща придобиват смисъл. Изгубите ли Любовта, всичко се обезсмисля. Защо? – Същественото в живота изчезва. Начало на всяка проява в света е Любовта. Зад светлината е Любовта; зад силата е Любовта; зад недоволството, зад греха пак е Любовта.
към беседата >>
“ – Аз не обичам да говоря за ада, но казвам: влез и виж!
Вие още не сте се видели в ръцете на черния приятел, да знаете какво значи страдание. Слизали ли сте в ада, да видите какво представлява вечният огън? Някой от вас само се е опарвал малко от този огън. Слизали ли сте до дъното на ада, да видите страшния огън, който гори и никога не изгаря? Някой казва: „Какво нещо е адът?
“ – Аз не обичам да говоря за ада, но казвам: влез и виж!
– „Какво нещо е небето? “ – И за небето не обичам да говоря, но казвам: иди и виж!
към беседата >>
Имате ли Любовта, всички тези неща придобиват смисъл.
Човешката любов е вода, затворена в шише. Ако шишето се отвори и обърне с устата надолу, водата изтича. От любовта в шишето нищо вече не остава. Обаче, когато се говори за Любовта изобщо, ние разбираме това, което извира, тече и никога не престава. Тази Любов означава вечен живот, вечно благо, вечно щастие, вечно знание, вечна светлина, вечна сила.
Имате ли Любовта, всички тези неща придобиват смисъл.
Изгубите ли Любовта, всичко се обезсмисля. Защо? – Същественото в живота изчезва. Начало на всяка проява в света е Любовта. Зад светлината е Любовта; зад силата е Любовта; зад недоволството, зад греха пак е Любовта. Единствената сила, която направлява и коригира всичко в света, това е Любовта.
към беседата >>
– „Какво нещо е небето?
Слизали ли сте в ада, да видите какво представлява вечният огън? Някой от вас само се е опарвал малко от този огън. Слизали ли сте до дъното на ада, да видите страшния огън, който гори и никога не изгаря? Някой казва: „Какво нещо е адът? “ – Аз не обичам да говоря за ада, но казвам: влез и виж!
– „Какво нещо е небето?
“ – И за небето не обичам да говоря, но казвам: иди и виж!
към беседата >>
Изгубите ли Любовта, всичко се обезсмисля. Защо?
Ако шишето се отвори и обърне с устата надолу, водата изтича. От любовта в шишето нищо вече не остава. Обаче, когато се говори за Любовта изобщо, ние разбираме това, което извира, тече и никога не престава. Тази Любов означава вечен живот, вечно благо, вечно щастие, вечно знание, вечна светлина, вечна сила. Имате ли Любовта, всички тези неща придобиват смисъл.
Изгубите ли Любовта, всичко се обезсмисля. Защо?
– Същественото в живота изчезва. Начало на всяка проява в света е Любовта. Зад светлината е Любовта; зад силата е Любовта; зад недоволството, зад греха пак е Любовта. Единствената сила, която направлява и коригира всичко в света, това е Любовта. Казвате: „Възможно ли е Любовта да стои зад греха?
към беседата >>
“ – И за небето не обичам да говоря, но казвам: иди и виж!
Някой от вас само се е опарвал малко от този огън. Слизали ли сте до дъното на ада, да видите страшния огън, който гори и никога не изгаря? Някой казва: „Какво нещо е адът? “ – Аз не обичам да говоря за ада, но казвам: влез и виж! – „Какво нещо е небето?
“ – И за небето не обичам да говоря, но казвам: иди и виж!
към беседата >>
– Същественото в живота изчезва.
От любовта в шишето нищо вече не остава. Обаче, когато се говори за Любовта изобщо, ние разбираме това, което извира, тече и никога не престава. Тази Любов означава вечен живот, вечно благо, вечно щастие, вечно знание, вечна светлина, вечна сила. Имате ли Любовта, всички тези неща придобиват смисъл. Изгубите ли Любовта, всичко се обезсмисля. Защо?
– Същественото в живота изчезва.
Начало на всяка проява в света е Любовта. Зад светлината е Любовта; зад силата е Любовта; зад недоволството, зад греха пак е Любовта. Единствената сила, която направлява и коригира всичко в света, това е Любовта. Казвате: „Възможно ли е Любовта да стои зад греха? “ Любовта стои зад греха, защото в този случай Любовта още не се е проявила, но чака благоприятен момент да се прояви.
към беседата >>
Има смисъл да се опита и едното, и другото положение.
Има смисъл да се опита и едното, и другото положение.
Който не е слизал до дъното на ада, той не може да се качи и на небето; който пък не се е качвал на небето, той не може да слезе и до дъното на ада. Какво ще разберете от това? И 500 години още да говоря, вие пак няма да разберете какво нещо е адът и какво небето, докато сами не ги посетите. Ако не ме разберете, аз ще се радвам. Защо? – Радвам се, когато някой човек не иска да яде баница.
към беседата >>
Начало на всяка проява в света е Любовта.
Обаче, когато се говори за Любовта изобщо, ние разбираме това, което извира, тече и никога не престава. Тази Любов означава вечен живот, вечно благо, вечно щастие, вечно знание, вечна светлина, вечна сила. Имате ли Любовта, всички тези неща придобиват смисъл. Изгубите ли Любовта, всичко се обезсмисля. Защо? – Същественото в живота изчезва.
Начало на всяка проява в света е Любовта.
Зад светлината е Любовта; зад силата е Любовта; зад недоволството, зад греха пак е Любовта. Единствената сила, която направлява и коригира всичко в света, това е Любовта. Казвате: „Възможно ли е Любовта да стои зад греха? “ Любовта стои зад греха, защото в този случай Любовта още не се е проявила, но чака благоприятен момент да се прояви. Който не познава Любовта, той всякога върши грехове, престъпления.
към беседата >>
Който не е слизал до дъното на ада, той не може да се качи и на небето; който пък не се е качвал на небето, той не може да слезе и до дъното на ада.
Има смисъл да се опита и едното, и другото положение.
Който не е слизал до дъното на ада, той не може да се качи и на небето; който пък не се е качвал на небето, той не може да слезе и до дъното на ада.
Какво ще разберете от това? И 500 години още да говоря, вие пак няма да разберете какво нещо е адът и какво небето, докато сами не ги посетите. Ако не ме разберете, аз ще се радвам. Защо? – Радвам се, когато някой човек не иска да яде баница. Щом не иска баница, той ме освобождава от ненужен труд, да смесвам брашното със сиренето, да правя баница.
към беседата >>
Зад светлината е Любовта; зад силата е Любовта; зад недоволството, зад греха пак е Любовта.
Тази Любов означава вечен живот, вечно благо, вечно щастие, вечно знание, вечна светлина, вечна сила. Имате ли Любовта, всички тези неща придобиват смисъл. Изгубите ли Любовта, всичко се обезсмисля. Защо? – Същественото в живота изчезва. Начало на всяка проява в света е Любовта.
Зад светлината е Любовта; зад силата е Любовта; зад недоволството, зад греха пак е Любовта.
Единствената сила, която направлява и коригира всичко в света, това е Любовта. Казвате: „Възможно ли е Любовта да стои зад греха? “ Любовта стои зад греха, защото в този случай Любовта още не се е проявила, но чака благоприятен момент да се прояви. Който не познава Любовта, той всякога върши грехове, престъпления. Щом познае Любовта, всякакъв грях, всякакво престъпление ще изчезнат.
към беседата >>
Какво ще разберете от това?
Има смисъл да се опита и едното, и другото положение. Който не е слизал до дъното на ада, той не може да се качи и на небето; който пък не се е качвал на небето, той не може да слезе и до дъното на ада.
Какво ще разберете от това?
И 500 години още да говоря, вие пак няма да разберете какво нещо е адът и какво небето, докато сами не ги посетите. Ако не ме разберете, аз ще се радвам. Защо? – Радвам се, когато някой човек не иска да яде баница. Щом не иска баница, той ме освобождава от ненужен труд, да смесвам брашното със сиренето, да правя баница. След всичко това някой проповедник ще разправя какво нещо представлява адът.
към беседата >>
Единствената сила, която направлява и коригира всичко в света, това е Любовта.
Имате ли Любовта, всички тези неща придобиват смисъл. Изгубите ли Любовта, всичко се обезсмисля. Защо? – Същественото в живота изчезва. Начало на всяка проява в света е Любовта. Зад светлината е Любовта; зад силата е Любовта; зад недоволството, зад греха пак е Любовта.
Единствената сила, която направлява и коригира всичко в света, това е Любовта.
Казвате: „Възможно ли е Любовта да стои зад греха? “ Любовта стои зад греха, защото в този случай Любовта още не се е проявила, но чака благоприятен момент да се прояви. Който не познава Любовта, той всякога върши грехове, престъпления. Щом познае Любовта, всякакъв грях, всякакво престъпление ще изчезнат. Следователно, докато хората не познаят Любовта, и грехове ще има, и престъпления ще има.
към беседата >>
И 500 години още да говоря, вие пак няма да разберете какво нещо е адът и какво небето, докато сами не ги посетите.
Има смисъл да се опита и едното, и другото положение. Който не е слизал до дъното на ада, той не може да се качи и на небето; който пък не се е качвал на небето, той не може да слезе и до дъното на ада. Какво ще разберете от това?
И 500 години още да говоря, вие пак няма да разберете какво нещо е адът и какво небето, докато сами не ги посетите.
Ако не ме разберете, аз ще се радвам. Защо? – Радвам се, когато някой човек не иска да яде баница. Щом не иска баница, той ме освобождава от ненужен труд, да смесвам брашното със сиренето, да правя баница. След всичко това някой проповедник ще разправя какво нещо представлява адът. Той ще разправя, че адът бил място на вечно мъчение, на вечен огън, където мушкат, изтезават хората и т.н.
към беседата >>
Казвате: „Възможно ли е Любовта да стои зад греха?
Изгубите ли Любовта, всичко се обезсмисля. Защо? – Същественото в живота изчезва. Начало на всяка проява в света е Любовта. Зад светлината е Любовта; зад силата е Любовта; зад недоволството, зад греха пак е Любовта. Единствената сила, която направлява и коригира всичко в света, това е Любовта.
Казвате: „Възможно ли е Любовта да стои зад греха?
“ Любовта стои зад греха, защото в този случай Любовта още не се е проявила, но чака благоприятен момент да се прояви. Който не познава Любовта, той всякога върши грехове, престъпления. Щом познае Любовта, всякакъв грях, всякакво престъпление ще изчезнат. Следователно, докато хората не познаят Любовта, и грехове ще има, и престъпления ще има. Сега, ще обясня как и откъде се раждат престъпленията.
към беседата >>
Ако не ме разберете, аз ще се радвам. Защо?
Има смисъл да се опита и едното, и другото положение. Който не е слизал до дъното на ада, той не може да се качи и на небето; който пък не се е качвал на небето, той не може да слезе и до дъното на ада. Какво ще разберете от това? И 500 години още да говоря, вие пак няма да разберете какво нещо е адът и какво небето, докато сами не ги посетите.
Ако не ме разберете, аз ще се радвам. Защо?
– Радвам се, когато някой човек не иска да яде баница. Щом не иска баница, той ме освобождава от ненужен труд, да смесвам брашното със сиренето, да правя баница. След всичко това някой проповедник ще разправя какво нещо представлява адът. Той ще разправя, че адът бил място на вечно мъчение, на вечен огън, където мушкат, изтезават хората и т.н. Празни приказки са тези.
към беседата >>
“ Любовта стои зад греха, защото в този случай Любовта още не се е проявила, но чака благоприятен момент да се прояви.
– Същественото в живота изчезва. Начало на всяка проява в света е Любовта. Зад светлината е Любовта; зад силата е Любовта; зад недоволството, зад греха пак е Любовта. Единствената сила, която направлява и коригира всичко в света, това е Любовта. Казвате: „Възможно ли е Любовта да стои зад греха?
“ Любовта стои зад греха, защото в този случай Любовта още не се е проявила, но чака благоприятен момент да се прояви.
Който не познава Любовта, той всякога върши грехове, престъпления. Щом познае Любовта, всякакъв грях, всякакво престъпление ще изчезнат. Следователно, докато хората не познаят Любовта, и грехове ще има, и престъпления ще има. Сега, ще обясня как и откъде се раждат престъпленията. Имате едно хубаво, кристално шише, с вместимост един литър, пълно с вода.
към беседата >>
– Радвам се, когато някой човек не иска да яде баница.
Има смисъл да се опита и едното, и другото положение. Който не е слизал до дъното на ада, той не може да се качи и на небето; който пък не се е качвал на небето, той не може да слезе и до дъното на ада. Какво ще разберете от това? И 500 години още да говоря, вие пак няма да разберете какво нещо е адът и какво небето, докато сами не ги посетите. Ако не ме разберете, аз ще се радвам. Защо?
– Радвам се, когато някой човек не иска да яде баница.
Щом не иска баница, той ме освобождава от ненужен труд, да смесвам брашното със сиренето, да правя баница. След всичко това някой проповедник ще разправя какво нещо представлява адът. Той ще разправя, че адът бил място на вечно мъчение, на вечен огън, където мушкат, изтезават хората и т.н. Празни приказки са тези. Искате ли да знаете какво нещо е адът, какво нещо е мъчението, в ада ще слезете.
към беседата >>
Който не познава Любовта, той всякога върши грехове, престъпления.
Начало на всяка проява в света е Любовта. Зад светлината е Любовта; зад силата е Любовта; зад недоволството, зад греха пак е Любовта. Единствената сила, която направлява и коригира всичко в света, това е Любовта. Казвате: „Възможно ли е Любовта да стои зад греха? “ Любовта стои зад греха, защото в този случай Любовта още не се е проявила, но чака благоприятен момент да се прояви.
Който не познава Любовта, той всякога върши грехове, престъпления.
Щом познае Любовта, всякакъв грях, всякакво престъпление ще изчезнат. Следователно, докато хората не познаят Любовта, и грехове ще има, и престъпления ще има. Сега, ще обясня как и откъде се раждат престъпленията. Имате едно хубаво, кристално шише, с вместимост един литър, пълно с вода. Вие пазите това шише като особена ценност и казвате: „Никой да не го бута!
към беседата >>
Щом не иска баница, той ме освобождава от ненужен труд, да смесвам брашното със сиренето, да правя баница.
Който не е слизал до дъното на ада, той не може да се качи и на небето; който пък не се е качвал на небето, той не може да слезе и до дъното на ада. Какво ще разберете от това? И 500 години още да говоря, вие пак няма да разберете какво нещо е адът и какво небето, докато сами не ги посетите. Ако не ме разберете, аз ще се радвам. Защо? – Радвам се, когато някой човек не иска да яде баница.
Щом не иска баница, той ме освобождава от ненужен труд, да смесвам брашното със сиренето, да правя баница.
След всичко това някой проповедник ще разправя какво нещо представлява адът. Той ще разправя, че адът бил място на вечно мъчение, на вечен огън, където мушкат, изтезават хората и т.н. Празни приказки са тези. Искате ли да знаете какво нещо е адът, какво нещо е мъчението, в ада ще слезете. Вие не знаете още какво нещо е мъчението, но и аз не искам да ви говоря за него.
към беседата >>
Щом познае Любовта, всякакъв грях, всякакво престъпление ще изчезнат.
Зад светлината е Любовта; зад силата е Любовта; зад недоволството, зад греха пак е Любовта. Единствената сила, която направлява и коригира всичко в света, това е Любовта. Казвате: „Възможно ли е Любовта да стои зад греха? “ Любовта стои зад греха, защото в този случай Любовта още не се е проявила, но чака благоприятен момент да се прояви. Който не познава Любовта, той всякога върши грехове, престъпления.
Щом познае Любовта, всякакъв грях, всякакво престъпление ще изчезнат.
Следователно, докато хората не познаят Любовта, и грехове ще има, и престъпления ще има. Сега, ще обясня как и откъде се раждат престъпленията. Имате едно хубаво, кристално шише, с вместимост един литър, пълно с вода. Вие пазите това шише като особена ценност и казвате: „Никой да не го бута! “ Обаче, дойде един ваш приятел и без да знае, налива чаша вода от това шише.
към беседата >>
След всичко това някой проповедник ще разправя какво нещо представлява адът.
Какво ще разберете от това? И 500 години още да говоря, вие пак няма да разберете какво нещо е адът и какво небето, докато сами не ги посетите. Ако не ме разберете, аз ще се радвам. Защо? – Радвам се, когато някой човек не иска да яде баница. Щом не иска баница, той ме освобождава от ненужен труд, да смесвам брашното със сиренето, да правя баница.
След всичко това някой проповедник ще разправя какво нещо представлява адът.
Той ще разправя, че адът бил място на вечно мъчение, на вечен огън, където мушкат, изтезават хората и т.н. Празни приказки са тези. Искате ли да знаете какво нещо е адът, какво нещо е мъчението, в ада ще слезете. Вие не знаете още какво нещо е мъчението, но и аз не искам да ви говоря за него. Вие не познавате още нито мъчението, нито страданието.
към беседата >>
Следователно, докато хората не познаят Любовта, и грехове ще има, и престъпления ще има.
Единствената сила, която направлява и коригира всичко в света, това е Любовта. Казвате: „Възможно ли е Любовта да стои зад греха? “ Любовта стои зад греха, защото в този случай Любовта още не се е проявила, но чака благоприятен момент да се прояви. Който не познава Любовта, той всякога върши грехове, престъпления. Щом познае Любовта, всякакъв грях, всякакво престъпление ще изчезнат.
Следователно, докато хората не познаят Любовта, и грехове ще има, и престъпления ще има.
Сега, ще обясня как и откъде се раждат престъпленията. Имате едно хубаво, кристално шише, с вместимост един литър, пълно с вода. Вие пазите това шише като особена ценност и казвате: „Никой да не го бута! “ Обаче, дойде един ваш приятел и без да знае, налива чаша вода от това шише. Дойде втори и той налива една чаша вода.
към беседата >>
Той ще разправя, че адът бил място на вечно мъчение, на вечен огън, където мушкат, изтезават хората и т.н.
И 500 години още да говоря, вие пак няма да разберете какво нещо е адът и какво небето, докато сами не ги посетите. Ако не ме разберете, аз ще се радвам. Защо? – Радвам се, когато някой човек не иска да яде баница. Щом не иска баница, той ме освобождава от ненужен труд, да смесвам брашното със сиренето, да правя баница. След всичко това някой проповедник ще разправя какво нещо представлява адът.
Той ще разправя, че адът бил място на вечно мъчение, на вечен огън, където мушкат, изтезават хората и т.н.
Празни приказки са тези. Искате ли да знаете какво нещо е адът, какво нещо е мъчението, в ада ще слезете. Вие не знаете още какво нещо е мъчението, но и аз не искам да ви говоря за него. Вие не познавате още нито мъчението, нито страданието.
към беседата >>
Сега, ще обясня как и откъде се раждат престъпленията.
Казвате: „Възможно ли е Любовта да стои зад греха? “ Любовта стои зад греха, защото в този случай Любовта още не се е проявила, но чака благоприятен момент да се прояви. Който не познава Любовта, той всякога върши грехове, престъпления. Щом познае Любовта, всякакъв грях, всякакво престъпление ще изчезнат. Следователно, докато хората не познаят Любовта, и грехове ще има, и престъпления ще има.
Сега, ще обясня как и откъде се раждат престъпленията.
Имате едно хубаво, кристално шише, с вместимост един литър, пълно с вода. Вие пазите това шише като особена ценност и казвате: „Никой да не го бута! “ Обаче, дойде един ваш приятел и без да знае, налива чаша вода от това шише. Дойде втори и той налива една чаша вода. Дойдат трети, четвърти и те наливат по една чаша вода и погледнеш, шишето се изпразнило.
към беседата >>
Празни приказки са тези.
Ако не ме разберете, аз ще се радвам. Защо? – Радвам се, когато някой човек не иска да яде баница. Щом не иска баница, той ме освобождава от ненужен труд, да смесвам брашното със сиренето, да правя баница. След всичко това някой проповедник ще разправя какво нещо представлява адът. Той ще разправя, че адът бил място на вечно мъчение, на вечен огън, където мушкат, изтезават хората и т.н.
Празни приказки са тези.
Искате ли да знаете какво нещо е адът, какво нещо е мъчението, в ада ще слезете. Вие не знаете още какво нещо е мъчението, но и аз не искам да ви говоря за него. Вие не познавате още нито мъчението, нито страданието.
към беседата >>
Имате едно хубаво, кристално шише, с вместимост един литър, пълно с вода.
“ Любовта стои зад греха, защото в този случай Любовта още не се е проявила, но чака благоприятен момент да се прояви. Който не познава Любовта, той всякога върши грехове, престъпления. Щом познае Любовта, всякакъв грях, всякакво престъпление ще изчезнат. Следователно, докато хората не познаят Любовта, и грехове ще има, и престъпления ще има. Сега, ще обясня как и откъде се раждат престъпленията.
Имате едно хубаво, кристално шише, с вместимост един литър, пълно с вода.
Вие пазите това шише като особена ценност и казвате: „Никой да не го бута! “ Обаче, дойде един ваш приятел и без да знае, налива чаша вода от това шише. Дойде втори и той налива една чаша вода. Дойдат трети, четвърти и те наливат по една чаша вода и погледнеш, шишето се изпразнило. Дойдете вие, виждате шишето празно и казвате: „Кой се е осмелил да направи това престъпление?
към беседата >>
Искате ли да знаете какво нещо е адът, какво нещо е мъчението, в ада ще слезете.
– Радвам се, когато някой човек не иска да яде баница. Щом не иска баница, той ме освобождава от ненужен труд, да смесвам брашното със сиренето, да правя баница. След всичко това някой проповедник ще разправя какво нещо представлява адът. Той ще разправя, че адът бил място на вечно мъчение, на вечен огън, където мушкат, изтезават хората и т.н. Празни приказки са тези.
Искате ли да знаете какво нещо е адът, какво нещо е мъчението, в ада ще слезете.
Вие не знаете още какво нещо е мъчението, но и аз не искам да ви говоря за него. Вие не познавате още нито мъчението, нито страданието.
към беседата >>
Вие пазите това шише като особена ценност и казвате: „Никой да не го бута!
Който не познава Любовта, той всякога върши грехове, престъпления. Щом познае Любовта, всякакъв грях, всякакво престъпление ще изчезнат. Следователно, докато хората не познаят Любовта, и грехове ще има, и престъпления ще има. Сега, ще обясня как и откъде се раждат престъпленията. Имате едно хубаво, кристално шише, с вместимост един литър, пълно с вода.
Вие пазите това шише като особена ценност и казвате: „Никой да не го бута!
“ Обаче, дойде един ваш приятел и без да знае, налива чаша вода от това шише. Дойде втори и той налива една чаша вода. Дойдат трети, четвърти и те наливат по една чаша вода и погледнеш, шишето се изпразнило. Дойдете вие, виждате шишето празно и казвате: „Кой се е осмелил да направи това престъпление? “ Значи, когато някой взима от малкото, което човек има, това е престъпление.
към беседата >>
Вие не знаете още какво нещо е мъчението, но и аз не искам да ви говоря за него.
Щом не иска баница, той ме освобождава от ненужен труд, да смесвам брашното със сиренето, да правя баница. След всичко това някой проповедник ще разправя какво нещо представлява адът. Той ще разправя, че адът бил място на вечно мъчение, на вечен огън, където мушкат, изтезават хората и т.н. Празни приказки са тези. Искате ли да знаете какво нещо е адът, какво нещо е мъчението, в ада ще слезете.
Вие не знаете още какво нещо е мъчението, но и аз не искам да ви говоря за него.
Вие не познавате още нито мъчението, нито страданието.
към беседата >>
“ Обаче, дойде един ваш приятел и без да знае, налива чаша вода от това шише.
Щом познае Любовта, всякакъв грях, всякакво престъпление ще изчезнат. Следователно, докато хората не познаят Любовта, и грехове ще има, и престъпления ще има. Сега, ще обясня как и откъде се раждат престъпленията. Имате едно хубаво, кристално шише, с вместимост един литър, пълно с вода. Вие пазите това шише като особена ценност и казвате: „Никой да не го бута!
“ Обаче, дойде един ваш приятел и без да знае, налива чаша вода от това шише.
Дойде втори и той налива една чаша вода. Дойдат трети, четвърти и те наливат по една чаша вода и погледнеш, шишето се изпразнило. Дойдете вие, виждате шишето празно и казвате: „Кой се е осмелил да направи това престъпление? “ Значи, когато някой взима от малкото, което човек има, това е престъпление. Представете си, че този човек има на разположение не само едно шише вода, но голям извор, който непрестанно тече и дава на всички, колкото искат.
към беседата >>
Вие не познавате още нито мъчението, нито страданието.
След всичко това някой проповедник ще разправя какво нещо представлява адът. Той ще разправя, че адът бил място на вечно мъчение, на вечен огън, където мушкат, изтезават хората и т.н. Празни приказки са тези. Искате ли да знаете какво нещо е адът, какво нещо е мъчението, в ада ще слезете. Вие не знаете още какво нещо е мъчението, но и аз не искам да ви говоря за него.
Вие не познавате още нито мъчението, нито страданието.
към беседата >>
Дойде втори и той налива една чаша вода.
Следователно, докато хората не познаят Любовта, и грехове ще има, и престъпления ще има. Сега, ще обясня как и откъде се раждат престъпленията. Имате едно хубаво, кристално шише, с вместимост един литър, пълно с вода. Вие пазите това шише като особена ценност и казвате: „Никой да не го бута! “ Обаче, дойде един ваш приятел и без да знае, налива чаша вода от това шише.
Дойде втори и той налива една чаша вода.
Дойдат трети, четвърти и те наливат по една чаша вода и погледнеш, шишето се изпразнило. Дойдете вие, виждате шишето празно и казвате: „Кой се е осмелил да направи това престъпление? “ Значи, когато някой взима от малкото, което човек има, това е престъпление. Представете си, че този човек има на разположение не само едно шише вода, но голям извор, който непрестанно тече и дава на всички, колкото искат. При това положение ще има ли условия за престъпления?
към беседата >>
Казвате: „Как е възможно да не познаваме страданието и мъчението?
Казвате: „Как е възможно да не познаваме страданието и мъчението?
Ние сме опитали и страдания, и мъчения“. Щом е така, аз ще направя друго твърдение. Вие познавате страданията и мъченията, но нямате Любов в себе си. И на това твърдение пак възразявате: „Ние обичаме, познаваме любовта“. Питам тогава: ходили ли сте в ада?
към беседата >>
Дойдат трети, четвърти и те наливат по една чаша вода и погледнеш, шишето се изпразнило.
Сега, ще обясня как и откъде се раждат престъпленията. Имате едно хубаво, кристално шише, с вместимост един литър, пълно с вода. Вие пазите това шише като особена ценност и казвате: „Никой да не го бута! “ Обаче, дойде един ваш приятел и без да знае, налива чаша вода от това шише. Дойде втори и той налива една чаша вода.
Дойдат трети, четвърти и те наливат по една чаша вода и погледнеш, шишето се изпразнило.
Дойдете вие, виждате шишето празно и казвате: „Кой се е осмелил да направи това престъпление? “ Значи, когато някой взима от малкото, което човек има, това е престъпление. Представете си, че този човек има на разположение не само едно шише вода, но голям извор, който непрестанно тече и дава на всички, колкото искат. При това положение ще има ли условия за престъпления? При изобилието престъпления не се вършат.
към беседата >>
Ние сме опитали и страдания, и мъчения“.
Казвате: „Как е възможно да не познаваме страданието и мъчението?
Ние сме опитали и страдания, и мъчения“.
Щом е така, аз ще направя друго твърдение. Вие познавате страданията и мъченията, но нямате Любов в себе си. И на това твърдение пак възразявате: „Ние обичаме, познаваме любовта“. Питам тогава: ходили ли сте в ада? – Не сме ходили, не сме припарили даже до вратата на ада.
към беседата >>
Дойдете вие, виждате шишето празно и казвате: „Кой се е осмелил да направи това престъпление?
Имате едно хубаво, кристално шише, с вместимост един литър, пълно с вода. Вие пазите това шише като особена ценност и казвате: „Никой да не го бута! “ Обаче, дойде един ваш приятел и без да знае, налива чаша вода от това шише. Дойде втори и той налива една чаша вода. Дойдат трети, четвърти и те наливат по една чаша вода и погледнеш, шишето се изпразнило.
Дойдете вие, виждате шишето празно и казвате: „Кой се е осмелил да направи това престъпление?
“ Значи, когато някой взима от малкото, което човек има, това е престъпление. Представете си, че този човек има на разположение не само едно шише вода, но голям извор, който непрестанно тече и дава на всички, колкото искат. При това положение ще има ли условия за престъпления? При изобилието престъпления не се вършат. Често, в Любовта между хората се явява ревност, Защо?
към беседата >>
Щом е така, аз ще направя друго твърдение.
Казвате: „Как е възможно да не познаваме страданието и мъчението? Ние сме опитали и страдания, и мъчения“.
Щом е така, аз ще направя друго твърдение.
Вие познавате страданията и мъченията, но нямате Любов в себе си. И на това твърдение пак възразявате: „Ние обичаме, познаваме любовта“. Питам тогава: ходили ли сте в ада? – Не сме ходили, не сме припарили даже до вратата на ада. Казвам: който е ходил в ада и огънят на ада не е могъл да го разруши, той е герой, той вече е облечен в дрехата на Любовта.
към беседата >>
“ Значи, когато някой взима от малкото, което човек има, това е престъпление.
Вие пазите това шише като особена ценност и казвате: „Никой да не го бута! “ Обаче, дойде един ваш приятел и без да знае, налива чаша вода от това шише. Дойде втори и той налива една чаша вода. Дойдат трети, четвърти и те наливат по една чаша вода и погледнеш, шишето се изпразнило. Дойдете вие, виждате шишето празно и казвате: „Кой се е осмелил да направи това престъпление?
“ Значи, когато някой взима от малкото, което човек има, това е престъпление.
Представете си, че този човек има на разположение не само едно шише вода, но голям извор, който непрестанно тече и дава на всички, колкото искат. При това положение ще има ли условия за престъпления? При изобилието престъпления не се вършат. Често, в Любовта между хората се явява ревност, Защо? – Понеже любовта им е в шишета.
към беседата >>
Вие познавате страданията и мъченията, но нямате Любов в себе си.
Казвате: „Как е възможно да не познаваме страданието и мъчението? Ние сме опитали и страдания, и мъчения“. Щом е така, аз ще направя друго твърдение.
Вие познавате страданията и мъченията, но нямате Любов в себе си.
И на това твърдение пак възразявате: „Ние обичаме, познаваме любовта“. Питам тогава: ходили ли сте в ада? – Не сме ходили, не сме припарили даже до вратата на ада. Казвам: който е ходил в ада и огънят на ада не е могъл да го разруши, той е герой, той вече е облечен в дрехата на Любовта. Който не е ходил в ада, той не може да отиде на небето, той не може да говори за Любовта.
към беседата >>
Представете си, че този човек има на разположение не само едно шише вода, но голям извор, който непрестанно тече и дава на всички, колкото искат.
“ Обаче, дойде един ваш приятел и без да знае, налива чаша вода от това шише. Дойде втори и той налива една чаша вода. Дойдат трети, четвърти и те наливат по една чаша вода и погледнеш, шишето се изпразнило. Дойдете вие, виждате шишето празно и казвате: „Кой се е осмелил да направи това престъпление? “ Значи, когато някой взима от малкото, което човек има, това е престъпление.
Представете си, че този човек има на разположение не само едно шише вода, но голям извор, който непрестанно тече и дава на всички, колкото искат.
При това положение ще има ли условия за престъпления? При изобилието престъпления не се вършат. Често, в Любовта между хората се явява ревност, Защо? – Понеже любовта им е в шишета. Като пийнат от нея една–две чашки, и тя се свършва.
към беседата >>
И на това твърдение пак възразявате: „Ние обичаме, познаваме любовта“.
Казвате: „Как е възможно да не познаваме страданието и мъчението? Ние сме опитали и страдания, и мъчения“. Щом е така, аз ще направя друго твърдение. Вие познавате страданията и мъченията, но нямате Любов в себе си.
И на това твърдение пак възразявате: „Ние обичаме, познаваме любовта“.
Питам тогава: ходили ли сте в ада? – Не сме ходили, не сме припарили даже до вратата на ада. Казвам: който е ходил в ада и огънят на ада не е могъл да го разруши, той е герой, той вече е облечен в дрехата на Любовта. Който не е ходил в ада, той не може да отиде на небето, той не може да говори за Любовта. Ако по някакъв начин отидете на небето, веднага ще ви питат: „Ходили ли сте в ада?
към беседата >>
При това положение ще има ли условия за престъпления?
Дойде втори и той налива една чаша вода. Дойдат трети, четвърти и те наливат по една чаша вода и погледнеш, шишето се изпразнило. Дойдете вие, виждате шишето празно и казвате: „Кой се е осмелил да направи това престъпление? “ Значи, когато някой взима от малкото, което човек има, това е престъпление. Представете си, че този човек има на разположение не само едно шише вода, но голям извор, който непрестанно тече и дава на всички, колкото искат.
При това положение ще има ли условия за престъпления?
При изобилието престъпления не се вършат. Често, в Любовта между хората се явява ревност, Защо? – Понеже любовта им е в шишета. Като пийнат от нея една–две чашки, и тя се свършва. Разликата в любовта на хората е в това, че шишетата на някои са по-малки, а на други – по-големи, но все са шишета, не са извори.
към беседата >>
Питам тогава: ходили ли сте в ада?
Казвате: „Как е възможно да не познаваме страданието и мъчението? Ние сме опитали и страдания, и мъчения“. Щом е така, аз ще направя друго твърдение. Вие познавате страданията и мъченията, но нямате Любов в себе си. И на това твърдение пак възразявате: „Ние обичаме, познаваме любовта“.
Питам тогава: ходили ли сте в ада?
– Не сме ходили, не сме припарили даже до вратата на ада. Казвам: който е ходил в ада и огънят на ада не е могъл да го разруши, той е герой, той вече е облечен в дрехата на Любовта. Който не е ходил в ада, той не може да отиде на небето, той не може да говори за Любовта. Ако по някакъв начин отидете на небето, веднага ще ви питат: „Ходили ли сте в ада? “ Кажете ли, че сте ходили, веднага ще ви приемат с почит и уважение.
към беседата >>
При изобилието престъпления не се вършат.
Дойдат трети, четвърти и те наливат по една чаша вода и погледнеш, шишето се изпразнило. Дойдете вие, виждате шишето празно и казвате: „Кой се е осмелил да направи това престъпление? “ Значи, когато някой взима от малкото, което човек има, това е престъпление. Представете си, че този човек има на разположение не само едно шише вода, но голям извор, който непрестанно тече и дава на всички, колкото искат. При това положение ще има ли условия за престъпления?
При изобилието престъпления не се вършат.
Често, в Любовта между хората се явява ревност, Защо? – Понеже любовта им е в шишета. Като пийнат от нея една–две чашки, и тя се свършва. Разликата в любовта на хората е в това, че шишетата на някои са по-малки, а на други – по-големи, но все са шишета, не са извори. Любов, в която има ревност, тя не е никаква любов.
към беседата >>
– Не сме ходили, не сме припарили даже до вратата на ада.
Ние сме опитали и страдания, и мъчения“. Щом е така, аз ще направя друго твърдение. Вие познавате страданията и мъченията, но нямате Любов в себе си. И на това твърдение пак възразявате: „Ние обичаме, познаваме любовта“. Питам тогава: ходили ли сте в ада?
– Не сме ходили, не сме припарили даже до вратата на ада.
Казвам: който е ходил в ада и огънят на ада не е могъл да го разруши, той е герой, той вече е облечен в дрехата на Любовта. Който не е ходил в ада, той не може да отиде на небето, той не може да говори за Любовта. Ако по някакъв начин отидете на небето, веднага ще ви питат: „Ходили ли сте в ада? “ Кажете ли, че сте ходили, веднага ще ви приемат с почит и уважение. Някои мислят, че в ада има само прости хора.
към беседата >>
Често, в Любовта между хората се явява ревност, Защо?
Дойдете вие, виждате шишето празно и казвате: „Кой се е осмелил да направи това престъпление? “ Значи, когато някой взима от малкото, което човек има, това е престъпление. Представете си, че този човек има на разположение не само едно шише вода, но голям извор, който непрестанно тече и дава на всички, колкото искат. При това положение ще има ли условия за престъпления? При изобилието престъпления не се вършат.
Често, в Любовта между хората се явява ревност, Защо?
– Понеже любовта им е в шишета. Като пийнат от нея една–две чашки, и тя се свършва. Разликата в любовта на хората е в това, че шишетата на някои са по-малки, а на други – по-големи, но все са шишета, не са извори. Любов, в която има ревност, тя не е никаква любов. Някой казва: „Аз имам любов“.
към беседата >>
Казвам: който е ходил в ада и огънят на ада не е могъл да го разруши, той е герой, той вече е облечен в дрехата на Любовта.
Щом е така, аз ще направя друго твърдение. Вие познавате страданията и мъченията, но нямате Любов в себе си. И на това твърдение пак възразявате: „Ние обичаме, познаваме любовта“. Питам тогава: ходили ли сте в ада? – Не сме ходили, не сме припарили даже до вратата на ада.
Казвам: който е ходил в ада и огънят на ада не е могъл да го разруши, той е герой, той вече е облечен в дрехата на Любовта.
Който не е ходил в ада, той не може да отиде на небето, той не може да говори за Любовта. Ако по някакъв начин отидете на небето, веднага ще ви питат: „Ходили ли сте в ада? “ Кажете ли, че сте ходили, веднага ще ви приемат с почит и уважение. Някои мислят, че в ада има само прости хора. – Не, в ада няма нито говедари, нито месари, нито кръчмари – там всичко еднакво изгаря.
към беседата >>
– Понеже любовта им е в шишета.
“ Значи, когато някой взима от малкото, което човек има, това е престъпление. Представете си, че този човек има на разположение не само едно шише вода, но голям извор, който непрестанно тече и дава на всички, колкото искат. При това положение ще има ли условия за престъпления? При изобилието престъпления не се вършат. Често, в Любовта между хората се явява ревност, Защо?
– Понеже любовта им е в шишета.
Като пийнат от нея една–две чашки, и тя се свършва. Разликата в любовта на хората е в това, че шишетата на някои са по-малки, а на други – по-големи, но все са шишета, не са извори. Любов, в която има ревност, тя не е никаква любов. Някой казва: „Аз имам любов“. – Къде е тя?
към беседата >>
Който не е ходил в ада, той не може да отиде на небето, той не може да говори за Любовта.
Вие познавате страданията и мъченията, но нямате Любов в себе си. И на това твърдение пак възразявате: „Ние обичаме, познаваме любовта“. Питам тогава: ходили ли сте в ада? – Не сме ходили, не сме припарили даже до вратата на ада. Казвам: който е ходил в ада и огънят на ада не е могъл да го разруши, той е герой, той вече е облечен в дрехата на Любовта.
Който не е ходил в ада, той не може да отиде на небето, той не може да говори за Любовта.
Ако по някакъв начин отидете на небето, веднага ще ви питат: „Ходили ли сте в ада? “ Кажете ли, че сте ходили, веднага ще ви приемат с почит и уважение. Някои мислят, че в ада има само прости хора. – Не, в ада няма нито говедари, нито месари, нито кръчмари – там всичко еднакво изгаря. Ако внесете ракия и вино в ада, те ще се изпарят, ще изчезнат.
към беседата >>
Като пийнат от нея една–две чашки, и тя се свършва.
Представете си, че този човек има на разположение не само едно шише вода, но голям извор, който непрестанно тече и дава на всички, колкото искат. При това положение ще има ли условия за престъпления? При изобилието престъпления не се вършат. Често, в Любовта между хората се явява ревност, Защо? – Понеже любовта им е в шишета.
Като пийнат от нея една–две чашки, и тя се свършва.
Разликата в любовта на хората е в това, че шишетата на някои са по-малки, а на други – по-големи, но все са шишета, не са извори. Любов, в която има ревност, тя не е никаква любов. Някой казва: „Аз имам любов“. – Къде е тя? – „В това шише.
към беседата >>
Ако по някакъв начин отидете на небето, веднага ще ви питат: „Ходили ли сте в ада?
И на това твърдение пак възразявате: „Ние обичаме, познаваме любовта“. Питам тогава: ходили ли сте в ада? – Не сме ходили, не сме припарили даже до вратата на ада. Казвам: който е ходил в ада и огънят на ада не е могъл да го разруши, той е герой, той вече е облечен в дрехата на Любовта. Който не е ходил в ада, той не може да отиде на небето, той не може да говори за Любовта.
Ако по някакъв начин отидете на небето, веднага ще ви питат: „Ходили ли сте в ада?
“ Кажете ли, че сте ходили, веднага ще ви приемат с почит и уважение. Някои мислят, че в ада има само прости хора. – Не, в ада няма нито говедари, нито месари, нито кръчмари – там всичко еднакво изгаря. Ако внесете ракия и вино в ада, те ще се изпарят, ще изчезнат. Казвате: „Тогава какъв е животът в ада?
към беседата >>
Разликата в любовта на хората е в това, че шишетата на някои са по-малки, а на други – по-големи, но все са шишета, не са извори.
При това положение ще има ли условия за престъпления? При изобилието престъпления не се вършат. Често, в Любовта между хората се явява ревност, Защо? – Понеже любовта им е в шишета. Като пийнат от нея една–две чашки, и тя се свършва.
Разликата в любовта на хората е в това, че шишетата на някои са по-малки, а на други – по-големи, но все са шишета, не са извори.
Любов, в която има ревност, тя не е никаква любов. Някой казва: „Аз имам любов“. – Къде е тя? – „В това шише. Не искам да ми я бутате!
към беседата >>
“ Кажете ли, че сте ходили, веднага ще ви приемат с почит и уважение.
Питам тогава: ходили ли сте в ада? – Не сме ходили, не сме припарили даже до вратата на ада. Казвам: който е ходил в ада и огънят на ада не е могъл да го разруши, той е герой, той вече е облечен в дрехата на Любовта. Който не е ходил в ада, той не може да отиде на небето, той не може да говори за Любовта. Ако по някакъв начин отидете на небето, веднага ще ви питат: „Ходили ли сте в ада?
“ Кажете ли, че сте ходили, веднага ще ви приемат с почит и уважение.
Някои мислят, че в ада има само прости хора. – Не, в ада няма нито говедари, нито месари, нито кръчмари – там всичко еднакво изгаря. Ако внесете ракия и вино в ада, те ще се изпарят, ще изчезнат. Казвате: „Тогава какъв е животът в ада? “ Който е ходил в ада, той е научил великия закон на Любовта.
към беседата >>
Любов, в която има ревност, тя не е никаква любов.
При изобилието престъпления не се вършат. Често, в Любовта между хората се явява ревност, Защо? – Понеже любовта им е в шишета. Като пийнат от нея една–две чашки, и тя се свършва. Разликата в любовта на хората е в това, че шишетата на някои са по-малки, а на други – по-големи, но все са шишета, не са извори.
Любов, в която има ревност, тя не е никаква любов.
Някой казва: „Аз имам любов“. – Къде е тя? – „В това шише. Не искам да ми я бутате! “ Вземе ли някой една капка от тази вода, той веднага вика: „Не взимайте от шишето ми вода!
към беседата >>
Някои мислят, че в ада има само прости хора.
– Не сме ходили, не сме припарили даже до вратата на ада. Казвам: който е ходил в ада и огънят на ада не е могъл да го разруши, той е герой, той вече е облечен в дрехата на Любовта. Който не е ходил в ада, той не може да отиде на небето, той не може да говори за Любовта. Ако по някакъв начин отидете на небето, веднага ще ви питат: „Ходили ли сте в ада? “ Кажете ли, че сте ходили, веднага ще ви приемат с почит и уважение.
Някои мислят, че в ада има само прости хора.
– Не, в ада няма нито говедари, нито месари, нито кръчмари – там всичко еднакво изгаря. Ако внесете ракия и вино в ада, те ще се изпарят, ще изчезнат. Казвате: „Тогава какъв е животът в ада? “ Който е ходил в ада, той е научил великия закон на Любовта. Христос е скрил тази мисъл в стиха, в който се казва за ангелите: „Идете във вечния огън, приготвен за вас, да научите законите на великата Любов и Правда!
към беседата >>
Някой казва: „Аз имам любов“.
Често, в Любовта между хората се явява ревност, Защо? – Понеже любовта им е в шишета. Като пийнат от нея една–две чашки, и тя се свършва. Разликата в любовта на хората е в това, че шишетата на някои са по-малки, а на други – по-големи, но все са шишета, не са извори. Любов, в която има ревност, тя не е никаква любов.
Някой казва: „Аз имам любов“.
– Къде е тя? – „В това шише. Не искам да ми я бутате! “ Вземе ли някой една капка от тази вода, той веднага вика: „Не взимайте от шишето ми вода! Всяка капка от нея струва скъпо“.
към беседата >>
– Не, в ада няма нито говедари, нито месари, нито кръчмари – там всичко еднакво изгаря.
Казвам: който е ходил в ада и огънят на ада не е могъл да го разруши, той е герой, той вече е облечен в дрехата на Любовта. Който не е ходил в ада, той не може да отиде на небето, той не може да говори за Любовта. Ако по някакъв начин отидете на небето, веднага ще ви питат: „Ходили ли сте в ада? “ Кажете ли, че сте ходили, веднага ще ви приемат с почит и уважение. Някои мислят, че в ада има само прости хора.
– Не, в ада няма нито говедари, нито месари, нито кръчмари – там всичко еднакво изгаря.
Ако внесете ракия и вино в ада, те ще се изпарят, ще изчезнат. Казвате: „Тогава какъв е животът в ада? “ Който е ходил в ада, той е научил великия закон на Любовта. Христос е скрил тази мисъл в стиха, в който се казва за ангелите: „Идете във вечния огън, приготвен за вас, да научите законите на великата Любов и Правда! “ Значи онези ангели, които не са разбрали Любовта, Бог изпраща във вечния огън, като място на учение.
към беседата >>
– Къде е тя?
– Понеже любовта им е в шишета. Като пийнат от нея една–две чашки, и тя се свършва. Разликата в любовта на хората е в това, че шишетата на някои са по-малки, а на други – по-големи, но все са шишета, не са извори. Любов, в която има ревност, тя не е никаква любов. Някой казва: „Аз имам любов“.
– Къде е тя?
– „В това шише. Не искам да ми я бутате! “ Вземе ли някой една капка от тази вода, той веднага вика: „Не взимайте от шишето ми вода! Всяка капка от нея струва скъпо“. Аз взимам един голям съд и поканвам този човек да дойде с мене при един голям извор.
към беседата >>
Ако внесете ракия и вино в ада, те ще се изпарят, ще изчезнат.
Който не е ходил в ада, той не може да отиде на небето, той не може да говори за Любовта. Ако по някакъв начин отидете на небето, веднага ще ви питат: „Ходили ли сте в ада? “ Кажете ли, че сте ходили, веднага ще ви приемат с почит и уважение. Някои мислят, че в ада има само прости хора. – Не, в ада няма нито говедари, нито месари, нито кръчмари – там всичко еднакво изгаря.
Ако внесете ракия и вино в ада, те ще се изпарят, ще изчезнат.
Казвате: „Тогава какъв е животът в ада? “ Който е ходил в ада, той е научил великия закон на Любовта. Христос е скрил тази мисъл в стиха, в който се казва за ангелите: „Идете във вечния огън, приготвен за вас, да научите законите на великата Любов и Правда! “ Значи онези ангели, които не са разбрали Любовта, Бог изпраща във вечния огън, като място на учение. Щом минат през ада, те ще разберат тези закони и ще вземат обратния път.
към беседата >>
– „В това шише.
Като пийнат от нея една–две чашки, и тя се свършва. Разликата в любовта на хората е в това, че шишетата на някои са по-малки, а на други – по-големи, но все са шишета, не са извори. Любов, в която има ревност, тя не е никаква любов. Някой казва: „Аз имам любов“. – Къде е тя?
– „В това шише.
Не искам да ми я бутате! “ Вземе ли някой една капка от тази вода, той веднага вика: „Не взимайте от шишето ми вода! Всяка капка от нея струва скъпо“. Аз взимам един голям съд и поканвам този човек да дойде с мене при един голям извор. Поставям съда под крана, водата в него тече и прелива и казвам: ето, това е Любов!
към беседата >>
Казвате: „Тогава какъв е животът в ада?
Ако по някакъв начин отидете на небето, веднага ще ви питат: „Ходили ли сте в ада? “ Кажете ли, че сте ходили, веднага ще ви приемат с почит и уважение. Някои мислят, че в ада има само прости хора. – Не, в ада няма нито говедари, нито месари, нито кръчмари – там всичко еднакво изгаря. Ако внесете ракия и вино в ада, те ще се изпарят, ще изчезнат.
Казвате: „Тогава какъв е животът в ада?
“ Който е ходил в ада, той е научил великия закон на Любовта. Христос е скрил тази мисъл в стиха, в който се казва за ангелите: „Идете във вечния огън, приготвен за вас, да научите законите на великата Любов и Правда! “ Значи онези ангели, които не са разбрали Любовта, Бог изпраща във вечния огън, като място на учение. Щом минат през ада, те ще разберат тези закони и ще вземат обратния път.
към беседата >>
Не искам да ми я бутате!
Разликата в любовта на хората е в това, че шишетата на някои са по-малки, а на други – по-големи, но все са шишета, не са извори. Любов, в която има ревност, тя не е никаква любов. Някой казва: „Аз имам любов“. – Къде е тя? – „В това шише.
Не искам да ми я бутате!
“ Вземе ли някой една капка от тази вода, той веднага вика: „Не взимайте от шишето ми вода! Всяка капка от нея струва скъпо“. Аз взимам един голям съд и поканвам този човек да дойде с мене при един голям извор. Поставям съда под крана, водата в него тече и прелива и казвам: ето, това е Любов! Докато любовта се цеди на капки, тя не е дошла още до Божествения извор.
към беседата >>
“ Който е ходил в ада, той е научил великия закон на Любовта.
“ Кажете ли, че сте ходили, веднага ще ви приемат с почит и уважение. Някои мислят, че в ада има само прости хора. – Не, в ада няма нито говедари, нито месари, нито кръчмари – там всичко еднакво изгаря. Ако внесете ракия и вино в ада, те ще се изпарят, ще изчезнат. Казвате: „Тогава какъв е животът в ада?
“ Който е ходил в ада, той е научил великия закон на Любовта.
Христос е скрил тази мисъл в стиха, в който се казва за ангелите: „Идете във вечния огън, приготвен за вас, да научите законите на великата Любов и Правда! “ Значи онези ангели, които не са разбрали Любовта, Бог изпраща във вечния огън, като място на учение. Щом минат през ада, те ще разберат тези закони и ще вземат обратния път.
към беседата >>
“ Вземе ли някой една капка от тази вода, той веднага вика: „Не взимайте от шишето ми вода!
Любов, в която има ревност, тя не е никаква любов. Някой казва: „Аз имам любов“. – Къде е тя? – „В това шише. Не искам да ми я бутате!
“ Вземе ли някой една капка от тази вода, той веднага вика: „Не взимайте от шишето ми вода!
Всяка капка от нея струва скъпо“. Аз взимам един голям съд и поканвам този човек да дойде с мене при един голям извор. Поставям съда под крана, водата в него тече и прелива и казвам: ето, това е Любов! Докато любовта се цеди на капки, тя не е дошла още до Божествения извор. Искате ли Любов, идете при Божествения извор, оттам да начерпите, колкото искате.
към беседата >>
Христос е скрил тази мисъл в стиха, в който се казва за ангелите: „Идете във вечния огън, приготвен за вас, да научите законите на великата Любов и Правда!
Някои мислят, че в ада има само прости хора. – Не, в ада няма нито говедари, нито месари, нито кръчмари – там всичко еднакво изгаря. Ако внесете ракия и вино в ада, те ще се изпарят, ще изчезнат. Казвате: „Тогава какъв е животът в ада? “ Който е ходил в ада, той е научил великия закон на Любовта.
Христос е скрил тази мисъл в стиха, в който се казва за ангелите: „Идете във вечния огън, приготвен за вас, да научите законите на великата Любов и Правда!
“ Значи онези ангели, които не са разбрали Любовта, Бог изпраща във вечния огън, като място на учение. Щом минат през ада, те ще разберат тези закони и ще вземат обратния път.
към беседата >>
Всяка капка от нея струва скъпо“.
Някой казва: „Аз имам любов“. – Къде е тя? – „В това шише. Не искам да ми я бутате! “ Вземе ли някой една капка от тази вода, той веднага вика: „Не взимайте от шишето ми вода!
Всяка капка от нея струва скъпо“.
Аз взимам един голям съд и поканвам този човек да дойде с мене при един голям извор. Поставям съда под крана, водата в него тече и прелива и казвам: ето, това е Любов! Докато любовта се цеди на капки, тя не е дошла още до Божествения извор. Искате ли Любов, идете при Божествения извор, оттам да начерпите, колкото искате.
към беседата >>
“ Значи онези ангели, които не са разбрали Любовта, Бог изпраща във вечния огън, като място на учение.
– Не, в ада няма нито говедари, нито месари, нито кръчмари – там всичко еднакво изгаря. Ако внесете ракия и вино в ада, те ще се изпарят, ще изчезнат. Казвате: „Тогава какъв е животът в ада? “ Който е ходил в ада, той е научил великия закон на Любовта. Христос е скрил тази мисъл в стиха, в който се казва за ангелите: „Идете във вечния огън, приготвен за вас, да научите законите на великата Любов и Правда!
“ Значи онези ангели, които не са разбрали Любовта, Бог изпраща във вечния огън, като място на учение.
Щом минат през ада, те ще разберат тези закони и ще вземат обратния път.
към беседата >>
Аз взимам един голям съд и поканвам този човек да дойде с мене при един голям извор.
– Къде е тя? – „В това шише. Не искам да ми я бутате! “ Вземе ли някой една капка от тази вода, той веднага вика: „Не взимайте от шишето ми вода! Всяка капка от нея струва скъпо“.
Аз взимам един голям съд и поканвам този човек да дойде с мене при един голям извор.
Поставям съда под крана, водата в него тече и прелива и казвам: ето, това е Любов! Докато любовта се цеди на капки, тя не е дошла още до Божествения извор. Искате ли Любов, идете при Божествения извор, оттам да начерпите, колкото искате.
към беседата >>
Щом минат през ада, те ще разберат тези закони и ще вземат обратния път.
Ако внесете ракия и вино в ада, те ще се изпарят, ще изчезнат. Казвате: „Тогава какъв е животът в ада? “ Който е ходил в ада, той е научил великия закон на Любовта. Христос е скрил тази мисъл в стиха, в който се казва за ангелите: „Идете във вечния огън, приготвен за вас, да научите законите на великата Любов и Правда! “ Значи онези ангели, които не са разбрали Любовта, Бог изпраща във вечния огън, като място на учение.
Щом минат през ада, те ще разберат тези закони и ще вземат обратния път.
към беседата >>
Поставям съда под крана, водата в него тече и прелива и казвам: ето, това е Любов!
– „В това шише. Не искам да ми я бутате! “ Вземе ли някой една капка от тази вода, той веднага вика: „Не взимайте от шишето ми вода! Всяка капка от нея струва скъпо“. Аз взимам един голям съд и поканвам този човек да дойде с мене при един голям извор.
Поставям съда под крана, водата в него тече и прелива и казвам: ето, това е Любов!
Докато любовта се цеди на капки, тя не е дошла още до Божествения извор. Искате ли Любов, идете при Божествения извор, оттам да начерпите, колкото искате.
към беседата >>
Следователно ние не трябва да се бъркаме в Божиите работи и да питаме защо е създаден адът, защо е създадено небето.
Следователно ние не трябва да се бъркаме в Божиите работи и да питаме защо е създаден адът, защо е създадено небето.
Защо адът е създаден, само Бог знае. Защо небето е създадено, само Бог знае. И адът е на мястото си, и небето е на мястото си. Така се говори по човешки, но от философско гледище въпросът стои другояче. Някой казва на Бога: „Аз не искам да отида в ада“.
към беседата >>
Докато любовта се цеди на капки, тя не е дошла още до Божествения извор.
Не искам да ми я бутате! “ Вземе ли някой една капка от тази вода, той веднага вика: „Не взимайте от шишето ми вода! Всяка капка от нея струва скъпо“. Аз взимам един голям съд и поканвам този човек да дойде с мене при един голям извор. Поставям съда под крана, водата в него тече и прелива и казвам: ето, това е Любов!
Докато любовта се цеди на капки, тя не е дошла още до Божествения извор.
Искате ли Любов, идете при Божествения извор, оттам да начерпите, колкото искате.
към беседата >>
Защо адът е създаден, само Бог знае.
Следователно ние не трябва да се бъркаме в Божиите работи и да питаме защо е създаден адът, защо е създадено небето.
Защо адът е създаден, само Бог знае.
Защо небето е създадено, само Бог знае. И адът е на мястото си, и небето е на мястото си. Така се говори по човешки, но от философско гледище въпросът стои другояче. Някой казва на Бога: „Аз не искам да отида в ада“. – И аз не те пращам.
към беседата >>
Искате ли Любов, идете при Божествения извор, оттам да начерпите, колкото искате.
“ Вземе ли някой една капка от тази вода, той веднага вика: „Не взимайте от шишето ми вода! Всяка капка от нея струва скъпо“. Аз взимам един голям съд и поканвам този човек да дойде с мене при един голям извор. Поставям съда под крана, водата в него тече и прелива и казвам: ето, това е Любов! Докато любовта се цеди на капки, тя не е дошла още до Божествения извор.
Искате ли Любов, идете при Божествения извор, оттам да начерпите, колкото искате.
към беседата >>
Защо небето е създадено, само Бог знае.
Следователно ние не трябва да се бъркаме в Божиите работи и да питаме защо е създаден адът, защо е създадено небето. Защо адът е създаден, само Бог знае.
Защо небето е създадено, само Бог знае.
И адът е на мястото си, и небето е на мястото си. Така се говори по човешки, но от философско гледище въпросът стои другояче. Някой казва на Бога: „Аз не искам да отида в ада“. – И аз не те пращам. Казвам: който иска да разбере Божията Любов, той непременно трябва да слезе в ада.
към беседата >>
Казвате: „Къде е Бог?
Казвате: „Къде е Бог?
“ – При извора. Ако искате да намерите Бога, трябва да отидете при Вечния Извор на живота. – „Няма защо да ходим толкова далеч, когато може да ни разправите нещо за този извор.“ – Идете сами и вижте извора, аз нищо не разправям за него. Велико нещо е този Извор! Ако започна да го описвам, ще направя някаква грешка, няма да го опиша вярно.
към беседата >>
И адът е на мястото си, и небето е на мястото си.
Следователно ние не трябва да се бъркаме в Божиите работи и да питаме защо е създаден адът, защо е създадено небето. Защо адът е създаден, само Бог знае. Защо небето е създадено, само Бог знае.
И адът е на мястото си, и небето е на мястото си.
Така се говори по човешки, но от философско гледище въпросът стои другояче. Някой казва на Бога: „Аз не искам да отида в ада“. – И аз не те пращам. Казвам: който иска да разбере Божията Любов, той непременно трябва да слезе в ада. Сега, аз говоря само за онези от вас, които са кандидати за ада, но не и за небето.
към беседата >>
“ – При извора.
Казвате: „Къде е Бог?
“ – При извора.
Ако искате да намерите Бога, трябва да отидете при Вечния Извор на живота. – „Няма защо да ходим толкова далеч, когато може да ни разправите нещо за този извор.“ – Идете сами и вижте извора, аз нищо не разправям за него. Велико нещо е този Извор! Ако започна да го описвам, ще направя някаква грешка, няма да го опиша вярно. Той не се поддава на никакво разказване.
към беседата >>
Така се говори по човешки, но от философско гледище въпросът стои другояче.
Следователно ние не трябва да се бъркаме в Божиите работи и да питаме защо е създаден адът, защо е създадено небето. Защо адът е създаден, само Бог знае. Защо небето е създадено, само Бог знае. И адът е на мястото си, и небето е на мястото си.
Така се говори по човешки, но от философско гледище въпросът стои другояче.
Някой казва на Бога: „Аз не искам да отида в ада“. – И аз не те пращам. Казвам: който иска да разбере Божията Любов, той непременно трябва да слезе в ада. Сега, аз говоря само за онези от вас, които са кандидати за ада, но не и за небето. Казвате: „Ние мислим, че ще отидем на небето, а вие ни пращате в ада“.
към беседата >>
Ако искате да намерите Бога, трябва да отидете при Вечния Извор на живота.
Казвате: „Къде е Бог? “ – При извора.
Ако искате да намерите Бога, трябва да отидете при Вечния Извор на живота.
– „Няма защо да ходим толкова далеч, когато може да ни разправите нещо за този извор.“ – Идете сами и вижте извора, аз нищо не разправям за него. Велико нещо е този Извор! Ако започна да го описвам, ще направя някаква грешка, няма да го опиша вярно. Той не се поддава на никакво разказване. Няма език, с който може да се опише.
към беседата >>
Някой казва на Бога: „Аз не искам да отида в ада“.
Следователно ние не трябва да се бъркаме в Божиите работи и да питаме защо е създаден адът, защо е създадено небето. Защо адът е създаден, само Бог знае. Защо небето е създадено, само Бог знае. И адът е на мястото си, и небето е на мястото си. Така се говори по човешки, но от философско гледище въпросът стои другояче.
Някой казва на Бога: „Аз не искам да отида в ада“.
– И аз не те пращам. Казвам: който иска да разбере Божията Любов, той непременно трябва да слезе в ада. Сега, аз говоря само за онези от вас, които са кандидати за ада, но не и за небето. Казвате: „Ние мислим, че ще отидем на небето, а вие ни пращате в ада“. Тези са нови възгледи върху живота.
към беседата >>
– „Няма защо да ходим толкова далеч, когато може да ни разправите нещо за този извор.“ – Идете сами и вижте извора, аз нищо не разправям за него.
Казвате: „Къде е Бог? “ – При извора. Ако искате да намерите Бога, трябва да отидете при Вечния Извор на живота.
– „Няма защо да ходим толкова далеч, когато може да ни разправите нещо за този извор.“ – Идете сами и вижте извора, аз нищо не разправям за него.
Велико нещо е този Извор! Ако започна да го описвам, ще направя някаква грешка, няма да го опиша вярно. Той не се поддава на никакво разказване. Няма език, с който може да се опише. Ако аз го опиша, вие няма да останете доволни.
към беседата >>
– И аз не те пращам.
Защо адът е създаден, само Бог знае. Защо небето е създадено, само Бог знае. И адът е на мястото си, и небето е на мястото си. Така се говори по човешки, но от философско гледище въпросът стои другояче. Някой казва на Бога: „Аз не искам да отида в ада“.
– И аз не те пращам.
Казвам: който иска да разбере Божията Любов, той непременно трябва да слезе в ада. Сега, аз говоря само за онези от вас, които са кандидати за ада, но не и за небето. Казвате: „Ние мислим, че ще отидем на небето, а вие ни пращате в ада“. Тези са нови възгледи върху живота. Обаче, както вие разбирате нещата, в тях няма никаква философия, никакъв живот.
към беседата >>
Велико нещо е този Извор!
Казвате: „Къде е Бог? “ – При извора. Ако искате да намерите Бога, трябва да отидете при Вечния Извор на живота. – „Няма защо да ходим толкова далеч, когато може да ни разправите нещо за този извор.“ – Идете сами и вижте извора, аз нищо не разправям за него.
Велико нещо е този Извор!
Ако започна да го описвам, ще направя някаква грешка, няма да го опиша вярно. Той не се поддава на никакво разказване. Няма език, с който може да се опише. Ако аз го опиша, вие няма да останете доволни. Идете сами да го видите.
към беседата >>
Казвам: който иска да разбере Божията Любов, той непременно трябва да слезе в ада.
Защо небето е създадено, само Бог знае. И адът е на мястото си, и небето е на мястото си. Така се говори по човешки, но от философско гледище въпросът стои другояче. Някой казва на Бога: „Аз не искам да отида в ада“. – И аз не те пращам.
Казвам: който иска да разбере Божията Любов, той непременно трябва да слезе в ада.
Сега, аз говоря само за онези от вас, които са кандидати за ада, но не и за небето. Казвате: „Ние мислим, че ще отидем на небето, а вие ни пращате в ада“. Тези са нови възгледи върху живота. Обаче, както вие разбирате нещата, в тях няма никаква философия, никакъв живот. Давид казва: „И в ада да отида, и там ще ме наставляваш“.
към беседата >>
Ако започна да го описвам, ще направя някаква грешка, няма да го опиша вярно.
Казвате: „Къде е Бог? “ – При извора. Ако искате да намерите Бога, трябва да отидете при Вечния Извор на живота. – „Няма защо да ходим толкова далеч, когато може да ни разправите нещо за този извор.“ – Идете сами и вижте извора, аз нищо не разправям за него. Велико нещо е този Извор!
Ако започна да го описвам, ще направя някаква грешка, няма да го опиша вярно.
Той не се поддава на никакво разказване. Няма език, с който може да се опише. Ако аз го опиша, вие няма да останете доволни. Идете сами да го видите. Аз ходих сам при този извор, разбрах го и сега мога само да ви посъветвам: идете при този извор час по-скоро; не отлагайте!
към беседата >>
Сега, аз говоря само за онези от вас, които са кандидати за ада, но не и за небето.
И адът е на мястото си, и небето е на мястото си. Така се говори по човешки, но от философско гледище въпросът стои другояче. Някой казва на Бога: „Аз не искам да отида в ада“. – И аз не те пращам. Казвам: който иска да разбере Божията Любов, той непременно трябва да слезе в ада.
Сега, аз говоря само за онези от вас, които са кандидати за ада, но не и за небето.
Казвате: „Ние мислим, че ще отидем на небето, а вие ни пращате в ада“. Тези са нови възгледи върху живота. Обаче, както вие разбирате нещата, в тях няма никаква философия, никакъв живот. Давид казва: „И в ада да отида, и там ще ме наставляваш“. Аз нямам предвид вашите детински схващания за ада, нито пък средновековните схващания, според които адът е най-страшното място в света.
към беседата >>
Той не се поддава на никакво разказване.
“ – При извора. Ако искате да намерите Бога, трябва да отидете при Вечния Извор на живота. – „Няма защо да ходим толкова далеч, когато може да ни разправите нещо за този извор.“ – Идете сами и вижте извора, аз нищо не разправям за него. Велико нещо е този Извор! Ако започна да го описвам, ще направя някаква грешка, няма да го опиша вярно.
Той не се поддава на никакво разказване.
Няма език, с който може да се опише. Ако аз го опиша, вие няма да останете доволни. Идете сами да го видите. Аз ходих сам при този извор, разбрах го и сега мога само да ви посъветвам: идете при този извор час по-скоро; не отлагайте! За дългия път, който ще извървите, не съжалявайте.
към беседата >>
Казвате: „Ние мислим, че ще отидем на небето, а вие ни пращате в ада“.
Така се говори по човешки, но от философско гледище въпросът стои другояче. Някой казва на Бога: „Аз не искам да отида в ада“. – И аз не те пращам. Казвам: който иска да разбере Божията Любов, той непременно трябва да слезе в ада. Сега, аз говоря само за онези от вас, които са кандидати за ада, но не и за небето.
Казвате: „Ние мислим, че ще отидем на небето, а вие ни пращате в ада“.
Тези са нови възгледи върху живота. Обаче, както вие разбирате нещата, в тях няма никаква философия, никакъв живот. Давид казва: „И в ада да отида, и там ще ме наставляваш“. Аз нямам предвид вашите детински схващания за ада, нито пък средновековните схващания, според които адът е най-страшното място в света. Едно трябва да знаете: ако Бог е в ада, и аз ще отида там; иначе кракът ми няма да стъпи там.
към беседата >>
Няма език, с който може да се опише.
Ако искате да намерите Бога, трябва да отидете при Вечния Извор на живота. – „Няма защо да ходим толкова далеч, когато може да ни разправите нещо за този извор.“ – Идете сами и вижте извора, аз нищо не разправям за него. Велико нещо е този Извор! Ако започна да го описвам, ще направя някаква грешка, няма да го опиша вярно. Той не се поддава на никакво разказване.
Няма език, с който може да се опише.
Ако аз го опиша, вие няма да останете доволни. Идете сами да го видите. Аз ходих сам при този извор, разбрах го и сега мога само да ви посъветвам: идете при този извор час по-скоро; не отлагайте! За дългия път, който ще извървите, не съжалявайте. Всеки сам може да отиде при този извор.
към беседата >>
Тези са нови възгледи върху живота.
Някой казва на Бога: „Аз не искам да отида в ада“. – И аз не те пращам. Казвам: който иска да разбере Божията Любов, той непременно трябва да слезе в ада. Сега, аз говоря само за онези от вас, които са кандидати за ада, но не и за небето. Казвате: „Ние мислим, че ще отидем на небето, а вие ни пращате в ада“.
Тези са нови възгледи върху живота.
Обаче, както вие разбирате нещата, в тях няма никаква философия, никакъв живот. Давид казва: „И в ада да отида, и там ще ме наставляваш“. Аз нямам предвид вашите детински схващания за ада, нито пък средновековните схващания, според които адът е най-страшното място в света. Едно трябва да знаете: ако Бог е в ада, и аз ще отида там; иначе кракът ми няма да стъпи там. Ако животът на Бога, ако Божията Любов, Мъдрост и Истина проникват в ада и го владеят, и аз ще отида там.
към беседата >>
Ако аз го опиша, вие няма да останете доволни.
– „Няма защо да ходим толкова далеч, когато може да ни разправите нещо за този извор.“ – Идете сами и вижте извора, аз нищо не разправям за него. Велико нещо е този Извор! Ако започна да го описвам, ще направя някаква грешка, няма да го опиша вярно. Той не се поддава на никакво разказване. Няма език, с който може да се опише.
Ако аз го опиша, вие няма да останете доволни.
Идете сами да го видите. Аз ходих сам при този извор, разбрах го и сега мога само да ви посъветвам: идете при този извор час по-скоро; не отлагайте! За дългия път, който ще извървите, не съжалявайте. Всеки сам може да отиде при този извор. Ето защо, дали имате човешка или ангелска любов, едно е важно за вас: и човешката, и ангелската любов са потребни, но и хората, и ангелите са черпили и черпят любовта си все от Божествения извор.
към беседата >>
Обаче, както вие разбирате нещата, в тях няма никаква философия, никакъв живот.
– И аз не те пращам. Казвам: който иска да разбере Божията Любов, той непременно трябва да слезе в ада. Сега, аз говоря само за онези от вас, които са кандидати за ада, но не и за небето. Казвате: „Ние мислим, че ще отидем на небето, а вие ни пращате в ада“. Тези са нови възгледи върху живота.
Обаче, както вие разбирате нещата, в тях няма никаква философия, никакъв живот.
Давид казва: „И в ада да отида, и там ще ме наставляваш“. Аз нямам предвид вашите детински схващания за ада, нито пък средновековните схващания, според които адът е най-страшното място в света. Едно трябва да знаете: ако Бог е в ада, и аз ще отида там; иначе кракът ми няма да стъпи там. Ако животът на Бога, ако Божията Любов, Мъдрост и Истина проникват в ада и го владеят, и аз ще отида там. Обаче, ако нито животът на Бога, нито Божията Любов, Мъдрост и Истина не са там, и моят крак няма да прекрачи прага на ада.
към беседата >>
Идете сами да го видите.
Велико нещо е този Извор! Ако започна да го описвам, ще направя някаква грешка, няма да го опиша вярно. Той не се поддава на никакво разказване. Няма език, с който може да се опише. Ако аз го опиша, вие няма да останете доволни.
Идете сами да го видите.
Аз ходих сам при този извор, разбрах го и сега мога само да ви посъветвам: идете при този извор час по-скоро; не отлагайте! За дългия път, който ще извървите, не съжалявайте. Всеки сам може да отиде при този извор. Ето защо, дали имате човешка или ангелска любов, едно е важно за вас: и човешката, и ангелската любов са потребни, но и хората, и ангелите са черпили и черпят любовта си все от Божествения извор.
към беседата >>
Давид казва: „И в ада да отида, и там ще ме наставляваш“.
Казвам: който иска да разбере Божията Любов, той непременно трябва да слезе в ада. Сега, аз говоря само за онези от вас, които са кандидати за ада, но не и за небето. Казвате: „Ние мислим, че ще отидем на небето, а вие ни пращате в ада“. Тези са нови възгледи върху живота. Обаче, както вие разбирате нещата, в тях няма никаква философия, никакъв живот.
Давид казва: „И в ада да отида, и там ще ме наставляваш“.
Аз нямам предвид вашите детински схващания за ада, нито пък средновековните схващания, според които адът е най-страшното място в света. Едно трябва да знаете: ако Бог е в ада, и аз ще отида там; иначе кракът ми няма да стъпи там. Ако животът на Бога, ако Божията Любов, Мъдрост и Истина проникват в ада и го владеят, и аз ще отида там. Обаче, ако нито животът на Бога, нито Божията Любов, Мъдрост и Истина не са там, и моят крак няма да прекрачи прага на ада.
към беседата >>
Аз ходих сам при този извор, разбрах го и сега мога само да ви посъветвам: идете при този извор час по-скоро; не отлагайте!
Ако започна да го описвам, ще направя някаква грешка, няма да го опиша вярно. Той не се поддава на никакво разказване. Няма език, с който може да се опише. Ако аз го опиша, вие няма да останете доволни. Идете сами да го видите.
Аз ходих сам при този извор, разбрах го и сега мога само да ви посъветвам: идете при този извор час по-скоро; не отлагайте!
За дългия път, който ще извървите, не съжалявайте. Всеки сам може да отиде при този извор. Ето защо, дали имате човешка или ангелска любов, едно е важно за вас: и човешката, и ангелската любов са потребни, но и хората, и ангелите са черпили и черпят любовта си все от Божествения извор.
към беседата >>
Аз нямам предвид вашите детински схващания за ада, нито пък средновековните схващания, според които адът е най-страшното място в света.
Сега, аз говоря само за онези от вас, които са кандидати за ада, но не и за небето. Казвате: „Ние мислим, че ще отидем на небето, а вие ни пращате в ада“. Тези са нови възгледи върху живота. Обаче, както вие разбирате нещата, в тях няма никаква философия, никакъв живот. Давид казва: „И в ада да отида, и там ще ме наставляваш“.
Аз нямам предвид вашите детински схващания за ада, нито пък средновековните схващания, според които адът е най-страшното място в света.
Едно трябва да знаете: ако Бог е в ада, и аз ще отида там; иначе кракът ми няма да стъпи там. Ако животът на Бога, ако Божията Любов, Мъдрост и Истина проникват в ада и го владеят, и аз ще отида там. Обаче, ако нито животът на Бога, нито Божията Любов, Мъдрост и Истина не са там, и моят крак няма да прекрачи прага на ада.
към беседата >>
За дългия път, който ще извървите, не съжалявайте.
Той не се поддава на никакво разказване. Няма език, с който може да се опише. Ако аз го опиша, вие няма да останете доволни. Идете сами да го видите. Аз ходих сам при този извор, разбрах го и сега мога само да ви посъветвам: идете при този извор час по-скоро; не отлагайте!
За дългия път, който ще извървите, не съжалявайте.
Всеки сам може да отиде при този извор. Ето защо, дали имате човешка или ангелска любов, едно е важно за вас: и човешката, и ангелската любов са потребни, но и хората, и ангелите са черпили и черпят любовта си все от Божествения извор.
към беседата >>
Едно трябва да знаете: ако Бог е в ада, и аз ще отида там; иначе кракът ми няма да стъпи там.
Казвате: „Ние мислим, че ще отидем на небето, а вие ни пращате в ада“. Тези са нови възгледи върху живота. Обаче, както вие разбирате нещата, в тях няма никаква философия, никакъв живот. Давид казва: „И в ада да отида, и там ще ме наставляваш“. Аз нямам предвид вашите детински схващания за ада, нито пък средновековните схващания, според които адът е най-страшното място в света.
Едно трябва да знаете: ако Бог е в ада, и аз ще отида там; иначе кракът ми няма да стъпи там.
Ако животът на Бога, ако Божията Любов, Мъдрост и Истина проникват в ада и го владеят, и аз ще отида там. Обаче, ако нито животът на Бога, нито Божията Любов, Мъдрост и Истина не са там, и моят крак няма да прекрачи прага на ада.
към беседата >>
Всеки сам може да отиде при този извор.
Няма език, с който може да се опише. Ако аз го опиша, вие няма да останете доволни. Идете сами да го видите. Аз ходих сам при този извор, разбрах го и сега мога само да ви посъветвам: идете при този извор час по-скоро; не отлагайте! За дългия път, който ще извървите, не съжалявайте.
Всеки сам може да отиде при този извор.
Ето защо, дали имате човешка или ангелска любов, едно е важно за вас: и човешката, и ангелската любов са потребни, но и хората, и ангелите са черпили и черпят любовта си все от Божествения извор.
към беседата >>
Ако животът на Бога, ако Божията Любов, Мъдрост и Истина проникват в ада и го владеят, и аз ще отида там.
Тези са нови възгледи върху живота. Обаче, както вие разбирате нещата, в тях няма никаква философия, никакъв живот. Давид казва: „И в ада да отида, и там ще ме наставляваш“. Аз нямам предвид вашите детински схващания за ада, нито пък средновековните схващания, според които адът е най-страшното място в света. Едно трябва да знаете: ако Бог е в ада, и аз ще отида там; иначе кракът ми няма да стъпи там.
Ако животът на Бога, ако Божията Любов, Мъдрост и Истина проникват в ада и го владеят, и аз ще отида там.
Обаче, ако нито животът на Бога, нито Божията Любов, Мъдрост и Истина не са там, и моят крак няма да прекрачи прага на ада.
към беседата >>
Ето защо, дали имате човешка или ангелска любов, едно е важно за вас: и човешката, и ангелската любов са потребни, но и хората, и ангелите са черпили и черпят любовта си все от Божествения извор.
Ако аз го опиша, вие няма да останете доволни. Идете сами да го видите. Аз ходих сам при този извор, разбрах го и сега мога само да ви посъветвам: идете при този извор час по-скоро; не отлагайте! За дългия път, който ще извървите, не съжалявайте. Всеки сам може да отиде при този извор.
Ето защо, дали имате човешка или ангелска любов, едно е важно за вас: и човешката, и ангелската любов са потребни, но и хората, и ангелите са черпили и черпят любовта си все от Божествения извор.
към беседата >>
Обаче, ако нито животът на Бога, нито Божията Любов, Мъдрост и Истина не са там, и моят крак няма да прекрачи прага на ада.
Обаче, както вие разбирате нещата, в тях няма никаква философия, никакъв живот. Давид казва: „И в ада да отида, и там ще ме наставляваш“. Аз нямам предвид вашите детински схващания за ада, нито пък средновековните схващания, според които адът е най-страшното място в света. Едно трябва да знаете: ако Бог е в ада, и аз ще отида там; иначе кракът ми няма да стъпи там. Ако животът на Бога, ако Божията Любов, Мъдрост и Истина проникват в ада и го владеят, и аз ще отида там.
Обаче, ако нито животът на Бога, нито Божията Любов, Мъдрост и Истина не са там, и моят крак няма да прекрачи прага на ада.
към беседата >>
Казвам: ако искате да се освободите от терзанията на човешката любов – завист, съмнение, подозрение – идете при Божествения извор, да си начерпите вода, колкото желаете.
Казвам: ако искате да се освободите от терзанията на човешката любов – завист, съмнение, подозрение – идете при Божествения извор, да си начерпите вода, колкото желаете.
Още по-добре, свържете се с този извор, да не се изчерпвате никога. Отрицателните прояви на Любовта се дължат на неразбирането ѝ. Някой казва: „Аз не вярвам в твоите думи“. – Ти не вярваш в когото трябва, че ще вярваш в мене. Друг казва: „Аз вярвам в думите ти“.
към беседата >>
Желая на всички да имате трезви мисли и чувства!
Желая на всички да имате трезви мисли и чувства!
Във всичко можете да се усъмните, но в Бога – никога! Дойдете ли до Бога, вие трябва да имате трезва мисъл и трезво чувство, от нищо да не се разколебавате. Вашата мисъл и вашето чувство към Бога не трябва от нищо да се разклащат. Дали сте в ада или на небето, мисълта и чувството ви за Бога не трябва да се разколебават от нищо. Мисълта и чувството на човека могат да се разклатят и на небето, и в ада – където и да сте.
към беседата >>
Още по-добре, свържете се с този извор, да не се изчерпвате никога.
Казвам: ако искате да се освободите от терзанията на човешката любов – завист, съмнение, подозрение – идете при Божествения извор, да си начерпите вода, колкото желаете.
Още по-добре, свържете се с този извор, да не се изчерпвате никога.
Отрицателните прояви на Любовта се дължат на неразбирането ѝ. Някой казва: „Аз не вярвам в твоите думи“. – Ти не вярваш в когото трябва, че ще вярваш в мене. Друг казва: „Аз вярвам в думите ти“. – Каква нужда имам да вярвате в мене?
към беседата >>
Във всичко можете да се усъмните, но в Бога – никога!
Желая на всички да имате трезви мисли и чувства!
Във всичко можете да се усъмните, но в Бога – никога!
Дойдете ли до Бога, вие трябва да имате трезва мисъл и трезво чувство, от нищо да не се разколебавате. Вашата мисъл и вашето чувство към Бога не трябва от нищо да се разклащат. Дали сте в ада или на небето, мисълта и чувството ви за Бога не трябва да се разколебават от нищо. Мисълта и чувството на човека могат да се разклатят и на небето, и в ада – където и да сте. Иначе не би могло да се обясни падането на ангелите.
към беседата >>
Отрицателните прояви на Любовта се дължат на неразбирането ѝ.
Казвам: ако искате да се освободите от терзанията на човешката любов – завист, съмнение, подозрение – идете при Божествения извор, да си начерпите вода, колкото желаете. Още по-добре, свържете се с този извор, да не се изчерпвате никога.
Отрицателните прояви на Любовта се дължат на неразбирането ѝ.
Някой казва: „Аз не вярвам в твоите думи“. – Ти не вярваш в когото трябва, че ще вярваш в мене. Друг казва: „Аз вярвам в думите ти“. – Каква нужда имам да вярвате в мене? Какво печеля от това?
към беседата >>
Дойдете ли до Бога, вие трябва да имате трезва мисъл и трезво чувство, от нищо да не се разколебавате.
Желая на всички да имате трезви мисли и чувства! Във всичко можете да се усъмните, но в Бога – никога!
Дойдете ли до Бога, вие трябва да имате трезва мисъл и трезво чувство, от нищо да не се разколебавате.
Вашата мисъл и вашето чувство към Бога не трябва от нищо да се разклащат. Дали сте в ада или на небето, мисълта и чувството ви за Бога не трябва да се разколебават от нищо. Мисълта и чувството на човека могат да се разклатят и на небето, и в ада – където и да сте. Иначе не би могло да се обясни падането на ангелите. Кой стана причина те да напуснат своето свещено място?
към беседата >>
Някой казва: „Аз не вярвам в твоите думи“.
Казвам: ако искате да се освободите от терзанията на човешката любов – завист, съмнение, подозрение – идете при Божествения извор, да си начерпите вода, колкото желаете. Още по-добре, свържете се с този извор, да не се изчерпвате никога. Отрицателните прояви на Любовта се дължат на неразбирането ѝ.
Някой казва: „Аз не вярвам в твоите думи“.
– Ти не вярваш в когото трябва, че ще вярваш в мене. Друг казва: „Аз вярвам в думите ти“. – Каква нужда имам да вярвате в мене? Какво печеля от това? Вярата означава отношения.
към беседата >>
Вашата мисъл и вашето чувство към Бога не трябва от нищо да се разклащат.
Желая на всички да имате трезви мисли и чувства! Във всичко можете да се усъмните, но в Бога – никога! Дойдете ли до Бога, вие трябва да имате трезва мисъл и трезво чувство, от нищо да не се разколебавате.
Вашата мисъл и вашето чувство към Бога не трябва от нищо да се разклащат.
Дали сте в ада или на небето, мисълта и чувството ви за Бога не трябва да се разколебават от нищо. Мисълта и чувството на човека могат да се разклатят и на небето, и в ада – където и да сте. Иначе не би могло да се обясни падането на ангелите. Кой стана причина те да напуснат своето свещено място? Аз няма да обяснявам причините за падането на ангелите, но казвам: човек може да се усъмни и на небето, и в ада.
към беседата >>
– Ти не вярваш в когото трябва, че ще вярваш в мене.
Казвам: ако искате да се освободите от терзанията на човешката любов – завист, съмнение, подозрение – идете при Божествения извор, да си начерпите вода, колкото желаете. Още по-добре, свържете се с този извор, да не се изчерпвате никога. Отрицателните прояви на Любовта се дължат на неразбирането ѝ. Някой казва: „Аз не вярвам в твоите думи“.
– Ти не вярваш в когото трябва, че ще вярваш в мене.
Друг казва: „Аз вярвам в думите ти“. – Каква нужда имам да вярвате в мене? Какво печеля от това? Вярата означава отношения. Да вярваме в Бога, това означава да направим връзка, да създадем отношения с Бога, за да може Неговата Любов да тече и през нас.
към беседата >>
Дали сте в ада или на небето, мисълта и чувството ви за Бога не трябва да се разколебават от нищо.
Желая на всички да имате трезви мисли и чувства! Във всичко можете да се усъмните, но в Бога – никога! Дойдете ли до Бога, вие трябва да имате трезва мисъл и трезво чувство, от нищо да не се разколебавате. Вашата мисъл и вашето чувство към Бога не трябва от нищо да се разклащат.
Дали сте в ада или на небето, мисълта и чувството ви за Бога не трябва да се разколебават от нищо.
Мисълта и чувството на човека могат да се разклатят и на небето, и в ада – където и да сте. Иначе не би могло да се обясни падането на ангелите. Кой стана причина те да напуснат своето свещено място? Аз няма да обяснявам причините за падането на ангелите, но казвам: човек може да се усъмни и на небето, и в ада. Съмнението прониква навсякъде.
към беседата >>
Друг казва: „Аз вярвам в думите ти“.
Казвам: ако искате да се освободите от терзанията на човешката любов – завист, съмнение, подозрение – идете при Божествения извор, да си начерпите вода, колкото желаете. Още по-добре, свържете се с този извор, да не се изчерпвате никога. Отрицателните прояви на Любовта се дължат на неразбирането ѝ. Някой казва: „Аз не вярвам в твоите думи“. – Ти не вярваш в когото трябва, че ще вярваш в мене.
Друг казва: „Аз вярвам в думите ти“.
– Каква нужда имам да вярвате в мене? Какво печеля от това? Вярата означава отношения. Да вярваме в Бога, това означава да направим връзка, да създадем отношения с Бога, за да може Неговата Любов да тече и през нас. Когато вярвам в един човек, аз трябва да направя връзка с него, за да може Любовта ми да потече в неговия дом и всички да се ползват от нея.
към беседата >>
Мисълта и чувството на човека могат да се разклатят и на небето, и в ада – където и да сте.
Желая на всички да имате трезви мисли и чувства! Във всичко можете да се усъмните, но в Бога – никога! Дойдете ли до Бога, вие трябва да имате трезва мисъл и трезво чувство, от нищо да не се разколебавате. Вашата мисъл и вашето чувство към Бога не трябва от нищо да се разклащат. Дали сте в ада или на небето, мисълта и чувството ви за Бога не трябва да се разколебават от нищо.
Мисълта и чувството на човека могат да се разклатят и на небето, и в ада – където и да сте.
Иначе не би могло да се обясни падането на ангелите. Кой стана причина те да напуснат своето свещено място? Аз няма да обяснявам причините за падането на ангелите, но казвам: човек може да се усъмни и на небето, и в ада. Съмнението прониква навсякъде. Затова само онзи дух е съвършен, който нито на небето, нито в ада може да се усъмни.
към беседата >>
– Каква нужда имам да вярвате в мене?
Още по-добре, свържете се с този извор, да не се изчерпвате никога. Отрицателните прояви на Любовта се дължат на неразбирането ѝ. Някой казва: „Аз не вярвам в твоите думи“. – Ти не вярваш в когото трябва, че ще вярваш в мене. Друг казва: „Аз вярвам в думите ти“.
– Каква нужда имам да вярвате в мене?
Какво печеля от това? Вярата означава отношения. Да вярваме в Бога, това означава да направим връзка, да създадем отношения с Бога, за да може Неговата Любов да тече и през нас. Когато вярвам в един човек, аз трябва да направя връзка с него, за да може Любовта ми да потече в неговия дом и всички да се ползват от нея.
към беседата >>
Иначе не би могло да се обясни падането на ангелите.
Във всичко можете да се усъмните, но в Бога – никога! Дойдете ли до Бога, вие трябва да имате трезва мисъл и трезво чувство, от нищо да не се разколебавате. Вашата мисъл и вашето чувство към Бога не трябва от нищо да се разклащат. Дали сте в ада или на небето, мисълта и чувството ви за Бога не трябва да се разколебават от нищо. Мисълта и чувството на човека могат да се разклатят и на небето, и в ада – където и да сте.
Иначе не би могло да се обясни падането на ангелите.
Кой стана причина те да напуснат своето свещено място? Аз няма да обяснявам причините за падането на ангелите, но казвам: човек може да се усъмни и на небето, и в ада. Съмнението прониква навсякъде. Затова само онзи дух е съвършен, който нито на небето, нито в ада може да се усъмни. Само онзи човек може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и на небето остава един и същ.
към беседата >>
Какво печеля от това?
Отрицателните прояви на Любовта се дължат на неразбирането ѝ. Някой казва: „Аз не вярвам в твоите думи“. – Ти не вярваш в когото трябва, че ще вярваш в мене. Друг казва: „Аз вярвам в думите ти“. – Каква нужда имам да вярвате в мене?
Какво печеля от това?
Вярата означава отношения. Да вярваме в Бога, това означава да направим връзка, да създадем отношения с Бога, за да може Неговата Любов да тече и през нас. Когато вярвам в един човек, аз трябва да направя връзка с него, за да може Любовта ми да потече в неговия дом и всички да се ползват от нея.
към беседата >>
Кой стана причина те да напуснат своето свещено място?
Дойдете ли до Бога, вие трябва да имате трезва мисъл и трезво чувство, от нищо да не се разколебавате. Вашата мисъл и вашето чувство към Бога не трябва от нищо да се разклащат. Дали сте в ада или на небето, мисълта и чувството ви за Бога не трябва да се разколебават от нищо. Мисълта и чувството на човека могат да се разклатят и на небето, и в ада – където и да сте. Иначе не би могло да се обясни падането на ангелите.
Кой стана причина те да напуснат своето свещено място?
Аз няма да обяснявам причините за падането на ангелите, но казвам: човек може да се усъмни и на небето, и в ада. Съмнението прониква навсякъде. Затова само онзи дух е съвършен, който нито на небето, нито в ада може да се усъмни. Само онзи човек може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и на небето остава един и същ. Този човек и в скърбите, и в радостите остава един и същ.
към беседата >>
Вярата означава отношения.
Някой казва: „Аз не вярвам в твоите думи“. – Ти не вярваш в когото трябва, че ще вярваш в мене. Друг казва: „Аз вярвам в думите ти“. – Каква нужда имам да вярвате в мене? Какво печеля от това?
Вярата означава отношения.
Да вярваме в Бога, това означава да направим връзка, да създадем отношения с Бога, за да може Неговата Любов да тече и през нас. Когато вярвам в един човек, аз трябва да направя връзка с него, за да може Любовта ми да потече в неговия дом и всички да се ползват от нея.
към беседата >>
Аз няма да обяснявам причините за падането на ангелите, но казвам: човек може да се усъмни и на небето, и в ада.
Вашата мисъл и вашето чувство към Бога не трябва от нищо да се разклащат. Дали сте в ада или на небето, мисълта и чувството ви за Бога не трябва да се разколебават от нищо. Мисълта и чувството на човека могат да се разклатят и на небето, и в ада – където и да сте. Иначе не би могло да се обясни падането на ангелите. Кой стана причина те да напуснат своето свещено място?
Аз няма да обяснявам причините за падането на ангелите, но казвам: човек може да се усъмни и на небето, и в ада.
Съмнението прониква навсякъде. Затова само онзи дух е съвършен, който нито на небето, нито в ада може да се усъмни. Само онзи човек може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и на небето остава един и същ. Този човек и в скърбите, и в радостите остава един и същ. Законът е еднакъв и в двата случая.
към беседата >>
Да вярваме в Бога, това означава да направим връзка, да създадем отношения с Бога, за да може Неговата Любов да тече и през нас.
– Ти не вярваш в когото трябва, че ще вярваш в мене. Друг казва: „Аз вярвам в думите ти“. – Каква нужда имам да вярвате в мене? Какво печеля от това? Вярата означава отношения.
Да вярваме в Бога, това означава да направим връзка, да създадем отношения с Бога, за да може Неговата Любов да тече и през нас.
Когато вярвам в един човек, аз трябва да направя връзка с него, за да може Любовта ми да потече в неговия дом и всички да се ползват от нея.
към беседата >>
Съмнението прониква навсякъде.
Дали сте в ада или на небето, мисълта и чувството ви за Бога не трябва да се разколебават от нищо. Мисълта и чувството на човека могат да се разклатят и на небето, и в ада – където и да сте. Иначе не би могло да се обясни падането на ангелите. Кой стана причина те да напуснат своето свещено място? Аз няма да обяснявам причините за падането на ангелите, но казвам: човек може да се усъмни и на небето, и в ада.
Съмнението прониква навсякъде.
Затова само онзи дух е съвършен, който нито на небето, нито в ада може да се усъмни. Само онзи човек може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и на небето остава един и същ. Този човек и в скърбите, и в радостите остава един и същ. Законът е еднакъв и в двата случая. Трябва ли човек да се усъмни, когато дойдат скърби и страдания?
към беседата >>
Когато вярвам в един човек, аз трябва да направя връзка с него, за да може Любовта ми да потече в неговия дом и всички да се ползват от нея.
Друг казва: „Аз вярвам в думите ти“. – Каква нужда имам да вярвате в мене? Какво печеля от това? Вярата означава отношения. Да вярваме в Бога, това означава да направим връзка, да създадем отношения с Бога, за да може Неговата Любов да тече и през нас.
Когато вярвам в един човек, аз трябва да направя връзка с него, за да може Любовта ми да потече в неговия дом и всички да се ползват от нея.
към беседата >>
Затова само онзи дух е съвършен, който нито на небето, нито в ада може да се усъмни.
Мисълта и чувството на човека могат да се разклатят и на небето, и в ада – където и да сте. Иначе не би могло да се обясни падането на ангелите. Кой стана причина те да напуснат своето свещено място? Аз няма да обяснявам причините за падането на ангелите, но казвам: човек може да се усъмни и на небето, и в ада. Съмнението прониква навсякъде.
Затова само онзи дух е съвършен, който нито на небето, нито в ада може да се усъмни.
Само онзи човек може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и на небето остава един и същ. Този човек и в скърбите, и в радостите остава един и същ. Законът е еднакъв и в двата случая. Трябва ли човек да се усъмни, когато дойдат скърби и страдания? Ако много страдате, Господ нищо не печели; и ако много се радвате, Той пак нищо не печели.
към беседата >>
Според мен понятието вяра е съвършено различно от това, което съвременните хора имат.
Според мен понятието вяра е съвършено различно от това, което съвременните хора имат.
Да вярваш в някой човек, това значи да завържеш правилно отношения с него, за да може Божествената Любов да се прояви едновременно и в теб, и в него. Каже ли човек, че вярва в Бога, а няма правилни отношения към Него, какво го ползва тази вяра? Казвате, че вярвате в мене, в моята ученост, в моята доброта. Един ден вярвате, на другия ден не вярвате. Каква е тази вяра?
към беседата >>
Само онзи човек може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и на небето остава един и същ.
Иначе не би могло да се обясни падането на ангелите. Кой стана причина те да напуснат своето свещено място? Аз няма да обяснявам причините за падането на ангелите, но казвам: човек може да се усъмни и на небето, и в ада. Съмнението прониква навсякъде. Затова само онзи дух е съвършен, който нито на небето, нито в ада може да се усъмни.
Само онзи човек може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и на небето остава един и същ.
Този човек и в скърбите, и в радостите остава един и същ. Законът е еднакъв и в двата случая. Трябва ли човек да се усъмни, когато дойдат скърби и страдания? Ако много страдате, Господ нищо не печели; и ако много се радвате, Той пак нищо не печели. Бог всичко има, няма какво да печели повече.
към беседата >>
Да вярваш в някой човек, това значи да завържеш правилно отношения с него, за да може Божествената Любов да се прояви едновременно и в теб, и в него.
Според мен понятието вяра е съвършено различно от това, което съвременните хора имат.
Да вярваш в някой човек, това значи да завържеш правилно отношения с него, за да може Божествената Любов да се прояви едновременно и в теб, и в него.
Каже ли човек, че вярва в Бога, а няма правилни отношения към Него, какво го ползва тази вяра? Казвате, че вярвате в мене, в моята ученост, в моята доброта. Един ден вярвате, на другия ден не вярвате. Каква е тази вяра? Един ден вярвате, че съм добър човек, на другия ден не вярвате, изменяте мнението си за мене.
към беседата >>
Този човек и в скърбите, и в радостите остава един и същ.
Кой стана причина те да напуснат своето свещено място? Аз няма да обяснявам причините за падането на ангелите, но казвам: човек може да се усъмни и на небето, и в ада. Съмнението прониква навсякъде. Затова само онзи дух е съвършен, който нито на небето, нито в ада може да се усъмни. Само онзи човек може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и на небето остава един и същ.
Този човек и в скърбите, и в радостите остава един и същ.
Законът е еднакъв и в двата случая. Трябва ли човек да се усъмни, когато дойдат скърби и страдания? Ако много страдате, Господ нищо не печели; и ако много се радвате, Той пак нищо не печели. Бог всичко има, няма какво да печели повече. Обаче, човек губи. Защо?
към беседата >>
Каже ли човек, че вярва в Бога, а няма правилни отношения към Него, какво го ползва тази вяра?
Според мен понятието вяра е съвършено различно от това, което съвременните хора имат. Да вярваш в някой човек, това значи да завържеш правилно отношения с него, за да може Божествената Любов да се прояви едновременно и в теб, и в него.
Каже ли човек, че вярва в Бога, а няма правилни отношения към Него, какво го ползва тази вяра?
Казвате, че вярвате в мене, в моята ученост, в моята доброта. Един ден вярвате, на другия ден не вярвате. Каква е тази вяра? Един ден вярвате, че съм добър човек, на другия ден не вярвате, изменяте мнението си за мене. Това не е вяра, това са човешки заблуждения.
към беседата >>
Законът е еднакъв и в двата случая.
Аз няма да обяснявам причините за падането на ангелите, но казвам: човек може да се усъмни и на небето, и в ада. Съмнението прониква навсякъде. Затова само онзи дух е съвършен, който нито на небето, нито в ада може да се усъмни. Само онзи човек може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и на небето остава един и същ. Този човек и в скърбите, и в радостите остава един и същ.
Законът е еднакъв и в двата случая.
Трябва ли човек да се усъмни, когато дойдат скърби и страдания? Ако много страдате, Господ нищо не печели; и ако много се радвате, Той пак нищо не печели. Бог всичко има, няма какво да печели повече. Обаче, човек губи. Защо? – Понеже той се лишава от едно благо.
към беседата >>
Казвате, че вярвате в мене, в моята ученост, в моята доброта.
Според мен понятието вяра е съвършено различно от това, което съвременните хора имат. Да вярваш в някой човек, това значи да завържеш правилно отношения с него, за да може Божествената Любов да се прояви едновременно и в теб, и в него. Каже ли човек, че вярва в Бога, а няма правилни отношения към Него, какво го ползва тази вяра?
Казвате, че вярвате в мене, в моята ученост, в моята доброта.
Един ден вярвате, на другия ден не вярвате. Каква е тази вяра? Един ден вярвате, че съм добър човек, на другия ден не вярвате, изменяте мнението си за мене. Това не е вяра, това са човешки заблуждения. Истинската вяра спасява.
към беседата >>
Трябва ли човек да се усъмни, когато дойдат скърби и страдания?
Съмнението прониква навсякъде. Затова само онзи дух е съвършен, който нито на небето, нито в ада може да се усъмни. Само онзи човек може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и на небето остава един и същ. Този човек и в скърбите, и в радостите остава един и същ. Законът е еднакъв и в двата случая.
Трябва ли човек да се усъмни, когато дойдат скърби и страдания?
Ако много страдате, Господ нищо не печели; и ако много се радвате, Той пак нищо не печели. Бог всичко има, няма какво да печели повече. Обаче, човек губи. Защо? – Понеже той се лишава от едно благо. И в страданията, и в радостите Бог е предвидил по едно благо за човека.
към беседата >>
Един ден вярвате, на другия ден не вярвате.
Според мен понятието вяра е съвършено различно от това, което съвременните хора имат. Да вярваш в някой човек, това значи да завържеш правилно отношения с него, за да може Божествената Любов да се прояви едновременно и в теб, и в него. Каже ли човек, че вярва в Бога, а няма правилни отношения към Него, какво го ползва тази вяра? Казвате, че вярвате в мене, в моята ученост, в моята доброта.
Един ден вярвате, на другия ден не вярвате.
Каква е тази вяра? Един ден вярвате, че съм добър човек, на другия ден не вярвате, изменяте мнението си за мене. Това не е вяра, това са човешки заблуждения. Истинската вяра спасява. Тя означава да създадеш непрекъсната връзка с Бога, или с даден човек.
към беседата >>
Ако много страдате, Господ нищо не печели; и ако много се радвате, Той пак нищо не печели.
Затова само онзи дух е съвършен, който нито на небето, нито в ада може да се усъмни. Само онзи човек може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и на небето остава един и същ. Този човек и в скърбите, и в радостите остава един и същ. Законът е еднакъв и в двата случая. Трябва ли човек да се усъмни, когато дойдат скърби и страдания?
Ако много страдате, Господ нищо не печели; и ако много се радвате, Той пак нищо не печели.
Бог всичко има, няма какво да печели повече. Обаче, човек губи. Защо? – Понеже той се лишава от едно благо. И в страданията, и в радостите Бог е предвидил по едно благо за човека. Скръбта е благо, и радостта е благо.
към беседата >>
Каква е тази вяра?
Според мен понятието вяра е съвършено различно от това, което съвременните хора имат. Да вярваш в някой човек, това значи да завържеш правилно отношения с него, за да може Божествената Любов да се прояви едновременно и в теб, и в него. Каже ли човек, че вярва в Бога, а няма правилни отношения към Него, какво го ползва тази вяра? Казвате, че вярвате в мене, в моята ученост, в моята доброта. Един ден вярвате, на другия ден не вярвате.
Каква е тази вяра?
Един ден вярвате, че съм добър човек, на другия ден не вярвате, изменяте мнението си за мене. Това не е вяра, това са човешки заблуждения. Истинската вяра спасява. Тя означава да създадеш непрекъсната връзка с Бога, или с даден човек. Такава е вярата на майката към детето.
към беседата >>
Бог всичко има, няма какво да печели повече.
Само онзи човек може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и на небето остава един и същ. Този човек и в скърбите, и в радостите остава един и същ. Законът е еднакъв и в двата случая. Трябва ли човек да се усъмни, когато дойдат скърби и страдания? Ако много страдате, Господ нищо не печели; и ако много се радвате, Той пак нищо не печели.
Бог всичко има, няма какво да печели повече.
Обаче, човек губи. Защо? – Понеже той се лишава от едно благо. И в страданията, и в радостите Бог е предвидил по едно благо за човека. Скръбта е благо, и радостта е благо. Бог оставя тези блага на човека, да ги събере и използва.
към беседата >>
Един ден вярвате, че съм добър човек, на другия ден не вярвате, изменяте мнението си за мене.
Да вярваш в някой човек, това значи да завържеш правилно отношения с него, за да може Божествената Любов да се прояви едновременно и в теб, и в него. Каже ли човек, че вярва в Бога, а няма правилни отношения към Него, какво го ползва тази вяра? Казвате, че вярвате в мене, в моята ученост, в моята доброта. Един ден вярвате, на другия ден не вярвате. Каква е тази вяра?
Един ден вярвате, че съм добър човек, на другия ден не вярвате, изменяте мнението си за мене.
Това не е вяра, това са човешки заблуждения. Истинската вяра спасява. Тя означава да създадеш непрекъсната връзка с Бога, или с даден човек. Такава е вярата на майката към детето. От тази вяра и детето се ползва, и майката се ползва.
към беседата >>
Обаче, човек губи. Защо?
Този човек и в скърбите, и в радостите остава един и същ. Законът е еднакъв и в двата случая. Трябва ли човек да се усъмни, когато дойдат скърби и страдания? Ако много страдате, Господ нищо не печели; и ако много се радвате, Той пак нищо не печели. Бог всичко има, няма какво да печели повече.
Обаче, човек губи. Защо?
– Понеже той се лишава от едно благо. И в страданията, и в радостите Бог е предвидил по едно благо за човека. Скръбта е благо, и радостта е благо. Бог оставя тези блага на човека, да ги събере и използва. Той изисква от хората да направят връзка, да създадат отношения между радостта и скръбта и по този начин да ги помирят.
към беседата >>
Това не е вяра, това са човешки заблуждения.
Каже ли човек, че вярва в Бога, а няма правилни отношения към Него, какво го ползва тази вяра? Казвате, че вярвате в мене, в моята ученост, в моята доброта. Един ден вярвате, на другия ден не вярвате. Каква е тази вяра? Един ден вярвате, че съм добър човек, на другия ден не вярвате, изменяте мнението си за мене.
Това не е вяра, това са човешки заблуждения.
Истинската вяра спасява. Тя означава да създадеш непрекъсната връзка с Бога, или с даден човек. Такава е вярата на майката към детето. От тази вяра и детето се ползва, и майката се ползва. Детето расте, развива се и учи.
към беседата >>
– Понеже той се лишава от едно благо.
Законът е еднакъв и в двата случая. Трябва ли човек да се усъмни, когато дойдат скърби и страдания? Ако много страдате, Господ нищо не печели; и ако много се радвате, Той пак нищо не печели. Бог всичко има, няма какво да печели повече. Обаче, човек губи. Защо?
– Понеже той се лишава от едно благо.
И в страданията, и в радостите Бог е предвидил по едно благо за човека. Скръбта е благо, и радостта е благо. Бог оставя тези блага на човека, да ги събере и използва. Той изисква от хората да направят връзка, да създадат отношения между радостта и скръбта и по този начин да ги помирят. Казвам: на всеки човек е дадена задача, да примири радостта със скръбта.
към беседата >>
Истинската вяра спасява.
Казвате, че вярвате в мене, в моята ученост, в моята доброта. Един ден вярвате, на другия ден не вярвате. Каква е тази вяра? Един ден вярвате, че съм добър човек, на другия ден не вярвате, изменяте мнението си за мене. Това не е вяра, това са човешки заблуждения.
Истинската вяра спасява.
Тя означава да създадеш непрекъсната връзка с Бога, или с даден човек. Такава е вярата на майката към детето. От тази вяра и детето се ползва, и майката се ползва. Детето расте, развива се и учи. С идването си на земята детето помага за развиване на чувствата на майката.
към беседата >>
И в страданията, и в радостите Бог е предвидил по едно благо за човека.
Трябва ли човек да се усъмни, когато дойдат скърби и страдания? Ако много страдате, Господ нищо не печели; и ако много се радвате, Той пак нищо не печели. Бог всичко има, няма какво да печели повече. Обаче, човек губи. Защо? – Понеже той се лишава от едно благо.
И в страданията, и в радостите Бог е предвидил по едно благо за човека.
Скръбта е благо, и радостта е благо. Бог оставя тези блага на човека, да ги събере и използва. Той изисква от хората да направят връзка, да създадат отношения между радостта и скръбта и по този начин да ги помирят. Казвам: на всеки човек е дадена задача, да примири радостта със скръбта. Животът е пълен с такива задачи.
към беседата >>
Тя означава да създадеш непрекъсната връзка с Бога, или с даден човек.
Един ден вярвате, на другия ден не вярвате. Каква е тази вяра? Един ден вярвате, че съм добър човек, на другия ден не вярвате, изменяте мнението си за мене. Това не е вяра, това са човешки заблуждения. Истинската вяра спасява.
Тя означава да създадеш непрекъсната връзка с Бога, или с даден човек.
Такава е вярата на майката към детето. От тази вяра и детето се ползва, и майката се ползва. Детето расте, развива се и учи. С идването си на земята детето помага за развиване на чувствата на майката. Ако майките нямаха деца, техните чувства биха се атрофирали, а при тези условия и децата не биха могли добре да растат и да се развиват.
към беседата >>
Скръбта е благо, и радостта е благо.
Ако много страдате, Господ нищо не печели; и ако много се радвате, Той пак нищо не печели. Бог всичко има, няма какво да печели повече. Обаче, човек губи. Защо? – Понеже той се лишава от едно благо. И в страданията, и в радостите Бог е предвидил по едно благо за човека.
Скръбта е благо, и радостта е благо.
Бог оставя тези блага на човека, да ги събере и използва. Той изисква от хората да направят връзка, да създадат отношения между радостта и скръбта и по този начин да ги помирят. Казвам: на всеки човек е дадена задача, да примири радостта със скръбта. Животът е пълен с такива задачи. Който може правилно да съпостави, да примири радостта със скръбта в себе си, той минава за ученик и върви вече в правия път.
към беседата >>
Такава е вярата на майката към детето.
Каква е тази вяра? Един ден вярвате, че съм добър човек, на другия ден не вярвате, изменяте мнението си за мене. Това не е вяра, това са човешки заблуждения. Истинската вяра спасява. Тя означава да създадеш непрекъсната връзка с Бога, или с даден човек.
Такава е вярата на майката към детето.
От тази вяра и детето се ползва, и майката се ползва. Детето расте, развива се и учи. С идването си на земята детето помага за развиване на чувствата на майката. Ако майките нямаха деца, техните чувства биха се атрофирали, а при тези условия и децата не биха могли добре да растат и да се развиват.
към беседата >>
Бог оставя тези блага на човека, да ги събере и използва.
Бог всичко има, няма какво да печели повече. Обаче, човек губи. Защо? – Понеже той се лишава от едно благо. И в страданията, и в радостите Бог е предвидил по едно благо за човека. Скръбта е благо, и радостта е благо.
Бог оставя тези блага на човека, да ги събере и използва.
Той изисква от хората да направят връзка, да създадат отношения между радостта и скръбта и по този начин да ги помирят. Казвам: на всеки човек е дадена задача, да примири радостта със скръбта. Животът е пълен с такива задачи. Който може правилно да съпостави, да примири радостта със скръбта в себе си, той минава за ученик и върви вече в правия път. Тази е великата задача на живота – да примиряваме скърбите с радостите.
към беседата >>
От тази вяра и детето се ползва, и майката се ползва.
Един ден вярвате, че съм добър човек, на другия ден не вярвате, изменяте мнението си за мене. Това не е вяра, това са човешки заблуждения. Истинската вяра спасява. Тя означава да създадеш непрекъсната връзка с Бога, или с даден човек. Такава е вярата на майката към детето.
От тази вяра и детето се ползва, и майката се ползва.
Детето расте, развива се и учи. С идването си на земята детето помага за развиване на чувствата на майката. Ако майките нямаха деца, техните чувства биха се атрофирали, а при тези условия и децата не биха могли добре да растат и да се развиват.
към беседата >>
Той изисква от хората да направят връзка, да създадат отношения между радостта и скръбта и по този начин да ги помирят.
Обаче, човек губи. Защо? – Понеже той се лишава от едно благо. И в страданията, и в радостите Бог е предвидил по едно благо за човека. Скръбта е благо, и радостта е благо. Бог оставя тези блага на човека, да ги събере и използва.
Той изисква от хората да направят връзка, да създадат отношения между радостта и скръбта и по този начин да ги помирят.
Казвам: на всеки човек е дадена задача, да примири радостта със скръбта. Животът е пълен с такива задачи. Който може правилно да съпостави, да примири радостта със скръбта в себе си, той минава за ученик и върви вече в правия път. Тази е великата задача на живота – да примиряваме скърбите с радостите.
към беседата >>
Детето расте, развива се и учи.
Това не е вяра, това са човешки заблуждения. Истинската вяра спасява. Тя означава да създадеш непрекъсната връзка с Бога, или с даден човек. Такава е вярата на майката към детето. От тази вяра и детето се ползва, и майката се ползва.
Детето расте, развива се и учи.
С идването си на земята детето помага за развиване на чувствата на майката. Ако майките нямаха деца, техните чувства биха се атрофирали, а при тези условия и децата не биха могли добре да растат и да се развиват.
към беседата >>
Казвам: на всеки човек е дадена задача, да примири радостта със скръбта.
– Понеже той се лишава от едно благо. И в страданията, и в радостите Бог е предвидил по едно благо за човека. Скръбта е благо, и радостта е благо. Бог оставя тези блага на човека, да ги събере и използва. Той изисква от хората да направят връзка, да създадат отношения между радостта и скръбта и по този начин да ги помирят.
Казвам: на всеки човек е дадена задача, да примири радостта със скръбта.
Животът е пълен с такива задачи. Който може правилно да съпостави, да примири радостта със скръбта в себе си, той минава за ученик и върви вече в правия път. Тази е великата задача на живота – да примиряваме скърбите с радостите.
към беседата >>
С идването си на земята детето помага за развиване на чувствата на майката.
Истинската вяра спасява. Тя означава да създадеш непрекъсната връзка с Бога, или с даден човек. Такава е вярата на майката към детето. От тази вяра и детето се ползва, и майката се ползва. Детето расте, развива се и учи.
С идването си на земята детето помага за развиване на чувствата на майката.
Ако майките нямаха деца, техните чувства биха се атрофирали, а при тези условия и децата не биха могли добре да растат и да се развиват.
към беседата >>
Животът е пълен с такива задачи.
И в страданията, и в радостите Бог е предвидил по едно благо за човека. Скръбта е благо, и радостта е благо. Бог оставя тези блага на човека, да ги събере и използва. Той изисква от хората да направят връзка, да създадат отношения между радостта и скръбта и по този начин да ги помирят. Казвам: на всеки човек е дадена задача, да примири радостта със скръбта.
Животът е пълен с такива задачи.
Който може правилно да съпостави, да примири радостта със скръбта в себе си, той минава за ученик и върви вече в правия път. Тази е великата задача на живота – да примиряваме скърбите с радостите.
към беседата >>
Ако майките нямаха деца, техните чувства биха се атрофирали, а при тези условия и децата не биха могли добре да растат и да се развиват.
Тя означава да създадеш непрекъсната връзка с Бога, или с даден човек. Такава е вярата на майката към детето. От тази вяра и детето се ползва, и майката се ползва. Детето расте, развива се и учи. С идването си на земята детето помага за развиване на чувствата на майката.
Ако майките нямаха деца, техните чувства биха се атрофирали, а при тези условия и децата не биха могли добре да растат и да се развиват.
към беседата >>
Който може правилно да съпостави, да примири радостта със скръбта в себе си, той минава за ученик и върви вече в правия път.
Скръбта е благо, и радостта е благо. Бог оставя тези блага на човека, да ги събере и използва. Той изисква от хората да направят връзка, да създадат отношения между радостта и скръбта и по този начин да ги помирят. Казвам: на всеки човек е дадена задача, да примири радостта със скръбта. Животът е пълен с такива задачи.
Който може правилно да съпостави, да примири радостта със скръбта в себе си, той минава за ученик и върви вече в правия път.
Тази е великата задача на живота – да примиряваме скърбите с радостите.
към беседата >>
Казвам: много хора нямат ясна представа за Любовта.
Казвам: много хора нямат ясна представа за Любовта.
Вследствие на това те казват: „Нас никой не ни обича“. Питам: вие кого обичате? Онези, които считат, че са ученици, кого обичат? Ако любовта на съвременните хора се подложи на изпит, едни от тях ще издържат, други няма да издържат този изпит. За кого е Любовта?
към беседата >>
Тази е великата задача на живота – да примиряваме скърбите с радостите.
Бог оставя тези блага на човека, да ги събере и използва. Той изисква от хората да направят връзка, да създадат отношения между радостта и скръбта и по този начин да ги помирят. Казвам: на всеки човек е дадена задача, да примири радостта със скръбта. Животът е пълен с такива задачи. Който може правилно да съпостави, да примири радостта със скръбта в себе си, той минава за ученик и върви вече в правия път.
Тази е великата задача на живота – да примиряваме скърбите с радостите.
към беседата >>
Вследствие на това те казват: „Нас никой не ни обича“.
Казвам: много хора нямат ясна представа за Любовта.
Вследствие на това те казват: „Нас никой не ни обича“.
Питам: вие кого обичате? Онези, които считат, че са ученици, кого обичат? Ако любовта на съвременните хора се подложи на изпит, едни от тях ще издържат, други няма да издържат този изпит. За кого е Любовта? – За гладния.
към беседата >>
И така, главната мисъл на тази беседа е, че в ада и на небето да сте, да не се роди у вас никакво съмнение, но да останете едни и същи и да благодарите на Бога, че Той е и в ада, и в рая.
И така, главната мисъл на тази беседа е, че в ада и на небето да сте, да не се роди у вас никакво съмнение, но да останете едни и същи и да благодарите на Бога, че Той е и в ада, и в рая.
Момента, в който се намирате в ада и дойдете до правилното разрешение на отношенията между скръбта и радостта, вие веднага ще отидете на небето. Ако пък сте на небето и не можете да разберете това отношение, вие веднага ще се намерите в ада. Например, вие сте в едно добро, щастливо разположение на духа, като че сте на небето, но намерите ли се пред някакво противоречие, веднага изгубвате мястото си и слизате в ада. Вие ставате недоволен, кисел и казвате: „Всичко е изгубено! “ Не се минава един ден, вие се намирате пред някаква светла идея и отново се връщате на небето.
към беседата >>
Питам: вие кого обичате?
Казвам: много хора нямат ясна представа за Любовта. Вследствие на това те казват: „Нас никой не ни обича“.
Питам: вие кого обичате?
Онези, които считат, че са ученици, кого обичат? Ако любовта на съвременните хора се подложи на изпит, едни от тях ще издържат, други няма да издържат този изпит. За кого е Любовта? – За гладния. Ако някой носи торба, пълна с хляб, за кого е този хляб?
към беседата >>
Момента, в който се намирате в ада и дойдете до правилното разрешение на отношенията между скръбта и радостта, вие веднага ще отидете на небето.
И така, главната мисъл на тази беседа е, че в ада и на небето да сте, да не се роди у вас никакво съмнение, но да останете едни и същи и да благодарите на Бога, че Той е и в ада, и в рая.
Момента, в който се намирате в ада и дойдете до правилното разрешение на отношенията между скръбта и радостта, вие веднага ще отидете на небето.
Ако пък сте на небето и не можете да разберете това отношение, вие веднага ще се намерите в ада. Например, вие сте в едно добро, щастливо разположение на духа, като че сте на небето, но намерите ли се пред някакво противоречие, веднага изгубвате мястото си и слизате в ада. Вие ставате недоволен, кисел и казвате: „Всичко е изгубено! “ Не се минава един ден, вие се намирате пред някаква светла идея и отново се връщате на небето. Човек постоянно ту се качва, ту слиза.
към беседата >>
Онези, които считат, че са ученици, кого обичат?
Казвам: много хора нямат ясна представа за Любовта. Вследствие на това те казват: „Нас никой не ни обича“. Питам: вие кого обичате?
Онези, които считат, че са ученици, кого обичат?
Ако любовта на съвременните хора се подложи на изпит, едни от тях ще издържат, други няма да издържат този изпит. За кого е Любовта? – За гладния. Ако някой носи торба, пълна с хляб, за кого е този хляб? – За онзи, който се нуждае от него.
към беседата >>
Ако пък сте на небето и не можете да разберете това отношение, вие веднага ще се намерите в ада.
И така, главната мисъл на тази беседа е, че в ада и на небето да сте, да не се роди у вас никакво съмнение, но да останете едни и същи и да благодарите на Бога, че Той е и в ада, и в рая. Момента, в който се намирате в ада и дойдете до правилното разрешение на отношенията между скръбта и радостта, вие веднага ще отидете на небето.
Ако пък сте на небето и не можете да разберете това отношение, вие веднага ще се намерите в ада.
Например, вие сте в едно добро, щастливо разположение на духа, като че сте на небето, но намерите ли се пред някакво противоречие, веднага изгубвате мястото си и слизате в ада. Вие ставате недоволен, кисел и казвате: „Всичко е изгубено! “ Не се минава един ден, вие се намирате пред някаква светла идея и отново се връщате на небето. Човек постоянно ту се качва, ту слиза. Ангелите от ада, като ви видят между тях, хващат ви като ябълка и казват: „Не ни трябва тази ябълка тук!
към беседата >>
Ако любовта на съвременните хора се подложи на изпит, едни от тях ще издържат, други няма да издържат този изпит.
Казвам: много хора нямат ясна представа за Любовта. Вследствие на това те казват: „Нас никой не ни обича“. Питам: вие кого обичате? Онези, които считат, че са ученици, кого обичат?
Ако любовта на съвременните хора се подложи на изпит, едни от тях ще издържат, други няма да издържат този изпит.
За кого е Любовта? – За гладния. Ако някой носи торба, пълна с хляб, за кого е този хляб? – За онзи, който се нуждае от него. Следователно, да обичаш някого, това значи да си готов да му дадеш хляб от своята торба.
към беседата >>
Например, вие сте в едно добро, щастливо разположение на духа, като че сте на небето, но намерите ли се пред някакво противоречие, веднага изгубвате мястото си и слизате в ада.
И така, главната мисъл на тази беседа е, че в ада и на небето да сте, да не се роди у вас никакво съмнение, но да останете едни и същи и да благодарите на Бога, че Той е и в ада, и в рая. Момента, в който се намирате в ада и дойдете до правилното разрешение на отношенията между скръбта и радостта, вие веднага ще отидете на небето. Ако пък сте на небето и не можете да разберете това отношение, вие веднага ще се намерите в ада.
Например, вие сте в едно добро, щастливо разположение на духа, като че сте на небето, но намерите ли се пред някакво противоречие, веднага изгубвате мястото си и слизате в ада.
Вие ставате недоволен, кисел и казвате: „Всичко е изгубено! “ Не се минава един ден, вие се намирате пред някаква светла идея и отново се връщате на небето. Човек постоянно ту се качва, ту слиза. Ангелите от ада, като ви видят между тях, хващат ви като ябълка и казват: „Не ни трябва тази ябълка тук! “ – и ви изхвърлят навън.
към беседата >>
За кого е Любовта?
Казвам: много хора нямат ясна представа за Любовта. Вследствие на това те казват: „Нас никой не ни обича“. Питам: вие кого обичате? Онези, които считат, че са ученици, кого обичат? Ако любовта на съвременните хора се подложи на изпит, едни от тях ще издържат, други няма да издържат този изпит.
За кого е Любовта?
– За гладния. Ако някой носи торба, пълна с хляб, за кого е този хляб? – За онзи, който се нуждае от него. Следователно, да обичаш някого, това значи да си готов да му дадеш хляб от своята торба. Представи си, че ти, който носиш торба с хляб, имаш нужда от него.
към беседата >>
Вие ставате недоволен, кисел и казвате: „Всичко е изгубено!
И така, главната мисъл на тази беседа е, че в ада и на небето да сте, да не се роди у вас никакво съмнение, но да останете едни и същи и да благодарите на Бога, че Той е и в ада, и в рая. Момента, в който се намирате в ада и дойдете до правилното разрешение на отношенията между скръбта и радостта, вие веднага ще отидете на небето. Ако пък сте на небето и не можете да разберете това отношение, вие веднага ще се намерите в ада. Например, вие сте в едно добро, щастливо разположение на духа, като че сте на небето, но намерите ли се пред някакво противоречие, веднага изгубвате мястото си и слизате в ада.
Вие ставате недоволен, кисел и казвате: „Всичко е изгубено!
“ Не се минава един ден, вие се намирате пред някаква светла идея и отново се връщате на небето. Човек постоянно ту се качва, ту слиза. Ангелите от ада, като ви видят между тях, хващат ви като ябълка и казват: „Не ни трябва тази ябълка тук! “ – и ви изхвърлят навън. Вие имате тази опитност.
към беседата >>
– За гладния.
Вследствие на това те казват: „Нас никой не ни обича“. Питам: вие кого обичате? Онези, които считат, че са ученици, кого обичат? Ако любовта на съвременните хора се подложи на изпит, едни от тях ще издържат, други няма да издържат този изпит. За кого е Любовта?
– За гладния.
Ако някой носи торба, пълна с хляб, за кого е този хляб? – За онзи, който се нуждае от него. Следователно, да обичаш някого, това значи да си готов да му дадеш хляб от своята торба. Представи си, че ти, който носиш торба с хляб, имаш нужда от него. Какво ще направиш тогава?
към беседата >>
“ Не се минава един ден, вие се намирате пред някаква светла идея и отново се връщате на небето.
И така, главната мисъл на тази беседа е, че в ада и на небето да сте, да не се роди у вас никакво съмнение, но да останете едни и същи и да благодарите на Бога, че Той е и в ада, и в рая. Момента, в който се намирате в ада и дойдете до правилното разрешение на отношенията между скръбта и радостта, вие веднага ще отидете на небето. Ако пък сте на небето и не можете да разберете това отношение, вие веднага ще се намерите в ада. Например, вие сте в едно добро, щастливо разположение на духа, като че сте на небето, но намерите ли се пред някакво противоречие, веднага изгубвате мястото си и слизате в ада. Вие ставате недоволен, кисел и казвате: „Всичко е изгубено!
“ Не се минава един ден, вие се намирате пред някаква светла идея и отново се връщате на небето.
Човек постоянно ту се качва, ту слиза. Ангелите от ада, като ви видят между тях, хващат ви като ябълка и казват: „Не ни трябва тази ябълка тук! “ – и ви изхвърлят навън. Вие имате тази опитност. Даден момент имате щастливо състояние.
към беседата >>
Ако някой носи торба, пълна с хляб, за кого е този хляб?
Питам: вие кого обичате? Онези, които считат, че са ученици, кого обичат? Ако любовта на съвременните хора се подложи на изпит, едни от тях ще издържат, други няма да издържат този изпит. За кого е Любовта? – За гладния.
Ако някой носи торба, пълна с хляб, за кого е този хляб?
– За онзи, който се нуждае от него. Следователно, да обичаш някого, това значи да си готов да му дадеш хляб от своята торба. Представи си, че ти, който носиш торба с хляб, имаш нужда от него. Какво ще направиш тогава? Първо, ти ще се нахраниш, а после ще дадеш на другите.
към беседата >>
Човек постоянно ту се качва, ту слиза.
Момента, в който се намирате в ада и дойдете до правилното разрешение на отношенията между скръбта и радостта, вие веднага ще отидете на небето. Ако пък сте на небето и не можете да разберете това отношение, вие веднага ще се намерите в ада. Например, вие сте в едно добро, щастливо разположение на духа, като че сте на небето, но намерите ли се пред някакво противоречие, веднага изгубвате мястото си и слизате в ада. Вие ставате недоволен, кисел и казвате: „Всичко е изгубено! “ Не се минава един ден, вие се намирате пред някаква светла идея и отново се връщате на небето.
Човек постоянно ту се качва, ту слиза.
Ангелите от ада, като ви видят между тях, хващат ви като ябълка и казват: „Не ни трябва тази ябълка тук! “ – и ви изхвърлят навън. Вие имате тази опитност. Даден момент имате щастливо състояние. Дойде нещо отвън, смути духа ви и цялото небе пред вас се разрушава.
към беседата >>
– За онзи, който се нуждае от него.
Онези, които считат, че са ученици, кого обичат? Ако любовта на съвременните хора се подложи на изпит, едни от тях ще издържат, други няма да издържат този изпит. За кого е Любовта? – За гладния. Ако някой носи торба, пълна с хляб, за кого е този хляб?
– За онзи, който се нуждае от него.
Следователно, да обичаш някого, това значи да си готов да му дадеш хляб от своята торба. Представи си, че ти, който носиш торба с хляб, имаш нужда от него. Какво ще направиш тогава? Първо, ти ще се нахраниш, а после ще дадеш на другите. Питам: може ли да люби онзи, който има нужда от хляб?
към беседата >>
Ангелите от ада, като ви видят между тях, хващат ви като ябълка и казват: „Не ни трябва тази ябълка тук!
Ако пък сте на небето и не можете да разберете това отношение, вие веднага ще се намерите в ада. Например, вие сте в едно добро, щастливо разположение на духа, като че сте на небето, но намерите ли се пред някакво противоречие, веднага изгубвате мястото си и слизате в ада. Вие ставате недоволен, кисел и казвате: „Всичко е изгубено! “ Не се минава един ден, вие се намирате пред някаква светла идея и отново се връщате на небето. Човек постоянно ту се качва, ту слиза.
Ангелите от ада, като ви видят между тях, хващат ви като ябълка и казват: „Не ни трябва тази ябълка тук!
“ – и ви изхвърлят навън. Вие имате тази опитност. Даден момент имате щастливо състояние. Дойде нещо отвън, смути духа ви и цялото небе пред вас се разрушава. Тогава вие излизате от вашето небе и слизате в ада.
към беседата >>
Следователно, да обичаш някого, това значи да си готов да му дадеш хляб от своята торба.
Ако любовта на съвременните хора се подложи на изпит, едни от тях ще издържат, други няма да издържат този изпит. За кого е Любовта? – За гладния. Ако някой носи торба, пълна с хляб, за кого е този хляб? – За онзи, който се нуждае от него.
Следователно, да обичаш някого, това значи да си готов да му дадеш хляб от своята торба.
Представи си, че ти, който носиш торба с хляб, имаш нужда от него. Какво ще направиш тогава? Първо, ти ще се нахраниш, а после ще дадеш на другите. Питам: може ли да люби онзи, който има нужда от хляб? Съберете на едно място двама души, които са гладували десет дни, дайте им парче хляб и вижте как са разбрали Любовта.
към беседата >>
“ – и ви изхвърлят навън.
Например, вие сте в едно добро, щастливо разположение на духа, като че сте на небето, но намерите ли се пред някакво противоречие, веднага изгубвате мястото си и слизате в ада. Вие ставате недоволен, кисел и казвате: „Всичко е изгубено! “ Не се минава един ден, вие се намирате пред някаква светла идея и отново се връщате на небето. Човек постоянно ту се качва, ту слиза. Ангелите от ада, като ви видят между тях, хващат ви като ябълка и казват: „Не ни трябва тази ябълка тук!
“ – и ви изхвърлят навън.
Вие имате тази опитност. Даден момент имате щастливо състояние. Дойде нещо отвън, смути духа ви и цялото небе пред вас се разрушава. Тогава вие излизате от вашето небе и слизате в ада. След малко отново проблесне нещо в ума ви и вие пак сте на небето.
към беседата >>
Представи си, че ти, който носиш торба с хляб, имаш нужда от него.
За кого е Любовта? – За гладния. Ако някой носи торба, пълна с хляб, за кого е този хляб? – За онзи, който се нуждае от него. Следователно, да обичаш някого, това значи да си готов да му дадеш хляб от своята торба.
Представи си, че ти, който носиш торба с хляб, имаш нужда от него.
Какво ще направиш тогава? Първо, ти ще се нахраниш, а после ще дадеш на другите. Питам: може ли да люби онзи, който има нужда от хляб? Съберете на едно място двама души, които са гладували десет дни, дайте им парче хляб и вижте как са разбрали Любовта. Който е разбрал Любовта, той ще вземе една чиста кърпа, ще покрие с нея парчето хляб, ще сложи отгоре ръката си и ще почака известно време.
към беседата >>
Вие имате тази опитност.
Вие ставате недоволен, кисел и казвате: „Всичко е изгубено! “ Не се минава един ден, вие се намирате пред някаква светла идея и отново се връщате на небето. Човек постоянно ту се качва, ту слиза. Ангелите от ада, като ви видят между тях, хващат ви като ябълка и казват: „Не ни трябва тази ябълка тук! “ – и ви изхвърлят навън.
Вие имате тази опитност.
Даден момент имате щастливо състояние. Дойде нещо отвън, смути духа ви и цялото небе пред вас се разрушава. Тогава вие излизате от вашето небе и слизате в ада. След малко отново проблесне нещо в ума ви и вие пак сте на небето. Ако се усъмните, дали ще ви приемат на небето, или не, пак слизате в ада.
към беседата >>
Какво ще направиш тогава?
– За гладния. Ако някой носи торба, пълна с хляб, за кого е този хляб? – За онзи, който се нуждае от него. Следователно, да обичаш някого, това значи да си готов да му дадеш хляб от своята торба. Представи си, че ти, който носиш торба с хляб, имаш нужда от него.
Какво ще направиш тогава?
Първо, ти ще се нахраниш, а после ще дадеш на другите. Питам: може ли да люби онзи, който има нужда от хляб? Съберете на едно място двама души, които са гладували десет дни, дайте им парче хляб и вижте как са разбрали Любовта. Който е разбрал Любовта, той ще вземе една чиста кърпа, ще покрие с нея парчето хляб, ще сложи отгоре ръката си и ще почака известно време. Няма да мине много и парчето хляб ще започне да се увеличава, ще стане голям самун.
към беседата >>
Даден момент имате щастливо състояние.
“ Не се минава един ден, вие се намирате пред някаква светла идея и отново се връщате на небето. Човек постоянно ту се качва, ту слиза. Ангелите от ада, като ви видят между тях, хващат ви като ябълка и казват: „Не ни трябва тази ябълка тук! “ – и ви изхвърлят навън. Вие имате тази опитност.
Даден момент имате щастливо състояние.
Дойде нещо отвън, смути духа ви и цялото небе пред вас се разрушава. Тогава вие излизате от вашето небе и слизате в ада. След малко отново проблесне нещо в ума ви и вие пак сте на небето. Ако се усъмните, дали ще ви приемат на небето, или не, пак слизате в ада. Ангелите си играят с вас, което показва, че вие сте непостоянен човек.
към беседата >>
Първо, ти ще се нахраниш, а после ще дадеш на другите.
Ако някой носи торба, пълна с хляб, за кого е този хляб? – За онзи, който се нуждае от него. Следователно, да обичаш някого, това значи да си готов да му дадеш хляб от своята торба. Представи си, че ти, който носиш торба с хляб, имаш нужда от него. Какво ще направиш тогава?
Първо, ти ще се нахраниш, а после ще дадеш на другите.
Питам: може ли да люби онзи, който има нужда от хляб? Съберете на едно място двама души, които са гладували десет дни, дайте им парче хляб и вижте как са разбрали Любовта. Който е разбрал Любовта, той ще вземе една чиста кърпа, ще покрие с нея парчето хляб, ще сложи отгоре ръката си и ще почака известно време. Няма да мине много и парчето хляб ще започне да се увеличава, ще стане голям самун. След това и двамата ще започнат да ядат братски.
към беседата >>
Дойде нещо отвън, смути духа ви и цялото небе пред вас се разрушава.
Човек постоянно ту се качва, ту слиза. Ангелите от ада, като ви видят между тях, хващат ви като ябълка и казват: „Не ни трябва тази ябълка тук! “ – и ви изхвърлят навън. Вие имате тази опитност. Даден момент имате щастливо състояние.
Дойде нещо отвън, смути духа ви и цялото небе пред вас се разрушава.
Тогава вие излизате от вашето небе и слизате в ада. След малко отново проблесне нещо в ума ви и вие пак сте на небето. Ако се усъмните, дали ще ви приемат на небето, или не, пак слизате в ада. Ангелите си играят с вас, което показва, че вие сте непостоянен човек. Те трябва да престанат да си играят с вас като с ябълка.
към беседата >>
Питам: може ли да люби онзи, който има нужда от хляб?
– За онзи, който се нуждае от него. Следователно, да обичаш някого, това значи да си готов да му дадеш хляб от своята торба. Представи си, че ти, който носиш торба с хляб, имаш нужда от него. Какво ще направиш тогава? Първо, ти ще се нахраниш, а после ще дадеш на другите.
Питам: може ли да люби онзи, който има нужда от хляб?
Съберете на едно място двама души, които са гладували десет дни, дайте им парче хляб и вижте как са разбрали Любовта. Който е разбрал Любовта, той ще вземе една чиста кърпа, ще покрие с нея парчето хляб, ще сложи отгоре ръката си и ще почака известно време. Няма да мине много и парчето хляб ще започне да се увеличава, ще стане голям самун. След това и двамата ще започнат да ядат братски. Това са хората на Любовта.
към беседата >>
Тогава вие излизате от вашето небе и слизате в ада.
Ангелите от ада, като ви видят между тях, хващат ви като ябълка и казват: „Не ни трябва тази ябълка тук! “ – и ви изхвърлят навън. Вие имате тази опитност. Даден момент имате щастливо състояние. Дойде нещо отвън, смути духа ви и цялото небе пред вас се разрушава.
Тогава вие излизате от вашето небе и слизате в ада.
След малко отново проблесне нещо в ума ви и вие пак сте на небето. Ако се усъмните, дали ще ви приемат на небето, или не, пак слизате в ада. Ангелите си играят с вас, което показва, че вие сте непостоянен човек. Те трябва да престанат да си играят с вас като с ябълка.
към беседата >>
Съберете на едно място двама души, които са гладували десет дни, дайте им парче хляб и вижте как са разбрали Любовта.
Следователно, да обичаш някого, това значи да си готов да му дадеш хляб от своята торба. Представи си, че ти, който носиш торба с хляб, имаш нужда от него. Какво ще направиш тогава? Първо, ти ще се нахраниш, а после ще дадеш на другите. Питам: може ли да люби онзи, който има нужда от хляб?
Съберете на едно място двама души, които са гладували десет дни, дайте им парче хляб и вижте как са разбрали Любовта.
Който е разбрал Любовта, той ще вземе една чиста кърпа, ще покрие с нея парчето хляб, ще сложи отгоре ръката си и ще почака известно време. Няма да мине много и парчето хляб ще започне да се увеличава, ще стане голям самун. След това и двамата ще започнат да ядат братски. Това са хората на Любовта. Те имат всичко в изобилие.
към беседата >>
След малко отново проблесне нещо в ума ви и вие пак сте на небето.
“ – и ви изхвърлят навън. Вие имате тази опитност. Даден момент имате щастливо състояние. Дойде нещо отвън, смути духа ви и цялото небе пред вас се разрушава. Тогава вие излизате от вашето небе и слизате в ада.
След малко отново проблесне нещо в ума ви и вие пак сте на небето.
Ако се усъмните, дали ще ви приемат на небето, или не, пак слизате в ада. Ангелите си играят с вас, което показва, че вие сте непостоянен човек. Те трябва да престанат да си играят с вас като с ябълка.
към беседата >>
Сега, за размишление през деня ще вземете стиха: „Истината ще ви направи свободни“.
Сега, за размишление през деня ще вземете стиха: „Истината ще ви направи свободни“.
Днес малцина имат ясна, конкретна представа за истината. Ако за всеки даден случай човек знае как да направи нещо и може да го направи, това е път, отношение към истината. Да знае човек къде е хлябът и да може да го приеме и обработи в себе си, това е отношение към истината. Ако човек знае мястото на хляба и ако организмът умее да го приеме, той ще придобие свобода. Той ще бъде свободен от глад, който обикновено отнема силите.
към беседата >>
Който е разбрал Любовта, той ще вземе една чиста кърпа, ще покрие с нея парчето хляб, ще сложи отгоре ръката си и ще почака известно време.
Представи си, че ти, който носиш торба с хляб, имаш нужда от него. Какво ще направиш тогава? Първо, ти ще се нахраниш, а после ще дадеш на другите. Питам: може ли да люби онзи, който има нужда от хляб? Съберете на едно място двама души, които са гладували десет дни, дайте им парче хляб и вижте как са разбрали Любовта.
Който е разбрал Любовта, той ще вземе една чиста кърпа, ще покрие с нея парчето хляб, ще сложи отгоре ръката си и ще почака известно време.
Няма да мине много и парчето хляб ще започне да се увеличава, ще стане голям самун. След това и двамата ще започнат да ядат братски. Това са хората на Любовта. Те имат всичко в изобилие.
към беседата >>
Ако се усъмните, дали ще ви приемат на небето, или не, пак слизате в ада.
Вие имате тази опитност. Даден момент имате щастливо състояние. Дойде нещо отвън, смути духа ви и цялото небе пред вас се разрушава. Тогава вие излизате от вашето небе и слизате в ада. След малко отново проблесне нещо в ума ви и вие пак сте на небето.
Ако се усъмните, дали ще ви приемат на небето, или не, пак слизате в ада.
Ангелите си играят с вас, което показва, че вие сте непостоянен човек. Те трябва да престанат да си играят с вас като с ябълка.
към беседата >>
Днес малцина имат ясна, конкретна представа за истината.
Сега, за размишление през деня ще вземете стиха: „Истината ще ви направи свободни“.
Днес малцина имат ясна, конкретна представа за истината.
Ако за всеки даден случай човек знае как да направи нещо и може да го направи, това е път, отношение към истината. Да знае човек къде е хлябът и да може да го приеме и обработи в себе си, това е отношение към истината. Ако човек знае мястото на хляба и ако организмът умее да го приеме, той ще придобие свобода. Той ще бъде свободен от глад, който обикновено отнема силите. В случая истината представлява отношение към нещо.
към беседата >>
Няма да мине много и парчето хляб ще започне да се увеличава, ще стане голям самун.
Какво ще направиш тогава? Първо, ти ще се нахраниш, а после ще дадеш на другите. Питам: може ли да люби онзи, който има нужда от хляб? Съберете на едно място двама души, които са гладували десет дни, дайте им парче хляб и вижте как са разбрали Любовта. Който е разбрал Любовта, той ще вземе една чиста кърпа, ще покрие с нея парчето хляб, ще сложи отгоре ръката си и ще почака известно време.
Няма да мине много и парчето хляб ще започне да се увеличава, ще стане голям самун.
След това и двамата ще започнат да ядат братски. Това са хората на Любовта. Те имат всичко в изобилие.
към беседата >>
Ангелите си играят с вас, което показва, че вие сте непостоянен човек.
Даден момент имате щастливо състояние. Дойде нещо отвън, смути духа ви и цялото небе пред вас се разрушава. Тогава вие излизате от вашето небе и слизате в ада. След малко отново проблесне нещо в ума ви и вие пак сте на небето. Ако се усъмните, дали ще ви приемат на небето, или не, пак слизате в ада.
Ангелите си играят с вас, което показва, че вие сте непостоянен човек.
Те трябва да престанат да си играят с вас като с ябълка.
към беседата >>
Ако за всеки даден случай човек знае как да направи нещо и може да го направи, това е път, отношение към истината.
Сега, за размишление през деня ще вземете стиха: „Истината ще ви направи свободни“. Днес малцина имат ясна, конкретна представа за истината.
Ако за всеки даден случай човек знае как да направи нещо и може да го направи, това е път, отношение към истината.
Да знае човек къде е хлябът и да може да го приеме и обработи в себе си, това е отношение към истината. Ако човек знае мястото на хляба и ако организмът умее да го приеме, той ще придобие свобода. Той ще бъде свободен от глад, който обикновено отнема силите. В случая истината представлява отношение към нещо. Ако не знаете какво е отношението ви към даден човек, вие не го познавате.
към беседата >>
След това и двамата ще започнат да ядат братски.
Първо, ти ще се нахраниш, а после ще дадеш на другите. Питам: може ли да люби онзи, който има нужда от хляб? Съберете на едно място двама души, които са гладували десет дни, дайте им парче хляб и вижте как са разбрали Любовта. Който е разбрал Любовта, той ще вземе една чиста кърпа, ще покрие с нея парчето хляб, ще сложи отгоре ръката си и ще почака известно време. Няма да мине много и парчето хляб ще започне да се увеличава, ще стане голям самун.
След това и двамата ще започнат да ядат братски.
Това са хората на Любовта. Те имат всичко в изобилие.
към беседата >>
Те трябва да престанат да си играят с вас като с ябълка.
Дойде нещо отвън, смути духа ви и цялото небе пред вас се разрушава. Тогава вие излизате от вашето небе и слизате в ада. След малко отново проблесне нещо в ума ви и вие пак сте на небето. Ако се усъмните, дали ще ви приемат на небето, или не, пак слизате в ада. Ангелите си играят с вас, което показва, че вие сте непостоянен човек.
Те трябва да престанат да си играят с вас като с ябълка.
към беседата >>
Да знае човек къде е хлябът и да може да го приеме и обработи в себе си, това е отношение към истината.
Сега, за размишление през деня ще вземете стиха: „Истината ще ви направи свободни“. Днес малцина имат ясна, конкретна представа за истината. Ако за всеки даден случай човек знае как да направи нещо и може да го направи, това е път, отношение към истината.
Да знае човек къде е хлябът и да може да го приеме и обработи в себе си, това е отношение към истината.
Ако човек знае мястото на хляба и ако организмът умее да го приеме, той ще придобие свобода. Той ще бъде свободен от глад, който обикновено отнема силите. В случая истината представлява отношение към нещо. Ако не знаете какво е отношението ви към даден човек, вие не го познавате. Човек се изявява чрез своите мисли, чувства и действия.
към беседата >>
Това са хората на Любовта.
Питам: може ли да люби онзи, който има нужда от хляб? Съберете на едно място двама души, които са гладували десет дни, дайте им парче хляб и вижте как са разбрали Любовта. Който е разбрал Любовта, той ще вземе една чиста кърпа, ще покрие с нея парчето хляб, ще сложи отгоре ръката си и ще почака известно време. Няма да мине много и парчето хляб ще започне да се увеличава, ще стане голям самун. След това и двамата ще започнат да ядат братски.
Това са хората на Любовта.
Те имат всичко в изобилие.
към беседата >>
Разберете ли същината на този въпрос, вие ще знаете, че Бог присъства и в ада, и на небето.
Разберете ли същината на този въпрос, вие ще знаете, че Бог присъства и в ада, и на небето.
Тогава вие ще бъдете в хармония със себе си и с другите и ще кажете: „Да бъде волята Божия! “ В каквото положение и да се намерите, у вас не трябва да има сянка от някакъв страх. В света могат да стават ред пертурбации, между хората може да има безброй падания и ставания, но Бог винаги запазва едни и същи отношения към нас и казва: „Написах ви на дланта си“. Това показва, че Той винаги ни има пред очите си, Той никога няма да ни забрави. Тази мисъл трябва да остане в умовете на всички, не само за насърчение, но като велика истина.
към беседата >>
Ако човек знае мястото на хляба и ако организмът умее да го приеме, той ще придобие свобода.
Сега, за размишление през деня ще вземете стиха: „Истината ще ви направи свободни“. Днес малцина имат ясна, конкретна представа за истината. Ако за всеки даден случай човек знае как да направи нещо и може да го направи, това е път, отношение към истината. Да знае човек къде е хлябът и да може да го приеме и обработи в себе си, това е отношение към истината.
Ако човек знае мястото на хляба и ако организмът умее да го приеме, той ще придобие свобода.
Той ще бъде свободен от глад, който обикновено отнема силите. В случая истината представлява отношение към нещо. Ако не знаете какво е отношението ви към даден човек, вие не го познавате. Човек се изявява чрез своите мисли, чувства и действия. И ако не знаете какво мисли, чувства и прави някой човек, вие не го познавате.
към беседата >>
Те имат всичко в изобилие.
Съберете на едно място двама души, които са гладували десет дни, дайте им парче хляб и вижте как са разбрали Любовта. Който е разбрал Любовта, той ще вземе една чиста кърпа, ще покрие с нея парчето хляб, ще сложи отгоре ръката си и ще почака известно време. Няма да мине много и парчето хляб ще започне да се увеличава, ще стане голям самун. След това и двамата ще започнат да ядат братски. Това са хората на Любовта.
Те имат всичко в изобилие.
към беседата >>
Тогава вие ще бъдете в хармония със себе си и с другите и ще кажете: „Да бъде волята Божия!
Разберете ли същината на този въпрос, вие ще знаете, че Бог присъства и в ада, и на небето.
Тогава вие ще бъдете в хармония със себе си и с другите и ще кажете: „Да бъде волята Божия!
“ В каквото положение и да се намерите, у вас не трябва да има сянка от някакъв страх. В света могат да стават ред пертурбации, между хората може да има безброй падания и ставания, но Бог винаги запазва едни и същи отношения към нас и казва: „Написах ви на дланта си“. Това показва, че Той винаги ни има пред очите си, Той никога няма да ни забрави. Тази мисъл трябва да остане в умовете на всички, не само за насърчение, но като велика истина. За онези, които не искат да отидат в ада и се страхуват, аз имам мнение за тях, че са страхливци.
към беседата >>
Той ще бъде свободен от глад, който обикновено отнема силите.
Сега, за размишление през деня ще вземете стиха: „Истината ще ви направи свободни“. Днес малцина имат ясна, конкретна представа за истината. Ако за всеки даден случай човек знае как да направи нещо и може да го направи, това е път, отношение към истината. Да знае човек къде е хлябът и да може да го приеме и обработи в себе си, това е отношение към истината. Ако човек знае мястото на хляба и ако организмът умее да го приеме, той ще придобие свобода.
Той ще бъде свободен от глад, който обикновено отнема силите.
В случая истината представлява отношение към нещо. Ако не знаете какво е отношението ви към даден човек, вие не го познавате. Човек се изявява чрез своите мисли, чувства и действия. И ако не знаете какво мисли, чувства и прави някой човек, вие не го познавате.
към беседата >>
Някой вади от торбата си парче хляб и казва: „Сух е този хляб, не може да се яде“.
Някой вади от торбата си парче хляб и казва: „Сух е този хляб, не може да се яде“.
Щом този човек не може да направи сухия хляб мек, той е от обикновените хора, които знаят да залъгват другите със своята любов. Ако не мога да превърна сухия хляб в мек, и аз съм от обикновените хора. Когато някой говори за Любовта, а не може да превърне сухия хляб в мек, вие не трябва да се съблазнявате от него, но ще знаете, че имате работа с обикновен човек. Човекът на Любовта нито се съблазнява, нито служи за съблазън на другите. Който се съблазнява, той няма истинско понятие за Бога.
към беседата >>
“ В каквото положение и да се намерите, у вас не трябва да има сянка от някакъв страх.
Разберете ли същината на този въпрос, вие ще знаете, че Бог присъства и в ада, и на небето. Тогава вие ще бъдете в хармония със себе си и с другите и ще кажете: „Да бъде волята Божия!
“ В каквото положение и да се намерите, у вас не трябва да има сянка от някакъв страх.
В света могат да стават ред пертурбации, между хората може да има безброй падания и ставания, но Бог винаги запазва едни и същи отношения към нас и казва: „Написах ви на дланта си“. Това показва, че Той винаги ни има пред очите си, Той никога няма да ни забрави. Тази мисъл трябва да остане в умовете на всички, не само за насърчение, но като велика истина. За онези, които не искат да отидат в ада и се страхуват, аз имам мнение за тях, че са страхливци. Някой се страхува да отиде в ада, защото там имало вечен огън.
към беседата >>
В случая истината представлява отношение към нещо.
Днес малцина имат ясна, конкретна представа за истината. Ако за всеки даден случай човек знае как да направи нещо и може да го направи, това е път, отношение към истината. Да знае човек къде е хлябът и да може да го приеме и обработи в себе си, това е отношение към истината. Ако човек знае мястото на хляба и ако организмът умее да го приеме, той ще придобие свобода. Той ще бъде свободен от глад, който обикновено отнема силите.
В случая истината представлява отношение към нещо.
Ако не знаете какво е отношението ви към даден човек, вие не го познавате. Човек се изявява чрез своите мисли, чувства и действия. И ако не знаете какво мисли, чувства и прави някой човек, вие не го познавате.
към беседата >>
Щом този човек не може да направи сухия хляб мек, той е от обикновените хора, които знаят да залъгват другите със своята любов.
Някой вади от торбата си парче хляб и казва: „Сух е този хляб, не може да се яде“.
Щом този човек не може да направи сухия хляб мек, той е от обикновените хора, които знаят да залъгват другите със своята любов.
Ако не мога да превърна сухия хляб в мек, и аз съм от обикновените хора. Когато някой говори за Любовта, а не може да превърне сухия хляб в мек, вие не трябва да се съблазнявате от него, но ще знаете, че имате работа с обикновен човек. Човекът на Любовта нито се съблазнява, нито служи за съблазън на другите. Който се съблазнява, той няма истинско понятие за Бога. Такъв човек нищо не може да постигне.
към беседата >>
В света могат да стават ред пертурбации, между хората може да има безброй падания и ставания, но Бог винаги запазва едни и същи отношения към нас и казва: „Написах ви на дланта си“.
Разберете ли същината на този въпрос, вие ще знаете, че Бог присъства и в ада, и на небето. Тогава вие ще бъдете в хармония със себе си и с другите и ще кажете: „Да бъде волята Божия! “ В каквото положение и да се намерите, у вас не трябва да има сянка от някакъв страх.
В света могат да стават ред пертурбации, между хората може да има безброй падания и ставания, но Бог винаги запазва едни и същи отношения към нас и казва: „Написах ви на дланта си“.
Това показва, че Той винаги ни има пред очите си, Той никога няма да ни забрави. Тази мисъл трябва да остане в умовете на всички, не само за насърчение, но като велика истина. За онези, които не искат да отидат в ада и се страхуват, аз имам мнение за тях, че са страхливци. Някой се страхува да отиде в ада, защото там имало вечен огън. Питам: ако той отиде на небето, какво ще прави?
към беседата >>
Ако не знаете какво е отношението ви към даден човек, вие не го познавате.
Ако за всеки даден случай човек знае как да направи нещо и може да го направи, това е път, отношение към истината. Да знае човек къде е хлябът и да може да го приеме и обработи в себе си, това е отношение към истината. Ако човек знае мястото на хляба и ако организмът умее да го приеме, той ще придобие свобода. Той ще бъде свободен от глад, който обикновено отнема силите. В случая истината представлява отношение към нещо.
Ако не знаете какво е отношението ви към даден човек, вие не го познавате.
Човек се изявява чрез своите мисли, чувства и действия. И ако не знаете какво мисли, чувства и прави някой човек, вие не го познавате.
към беседата >>
Ако не мога да превърна сухия хляб в мек, и аз съм от обикновените хора.
Някой вади от торбата си парче хляб и казва: „Сух е този хляб, не може да се яде“. Щом този човек не може да направи сухия хляб мек, той е от обикновените хора, които знаят да залъгват другите със своята любов.
Ако не мога да превърна сухия хляб в мек, и аз съм от обикновените хора.
Когато някой говори за Любовта, а не може да превърне сухия хляб в мек, вие не трябва да се съблазнявате от него, но ще знаете, че имате работа с обикновен човек. Човекът на Любовта нито се съблазнява, нито служи за съблазън на другите. Който се съблазнява, той няма истинско понятие за Бога. Такъв човек нищо не може да постигне. Този човек се намира в положението на ученик, който постоянно променя учителите си.
към беседата >>
Това показва, че Той винаги ни има пред очите си, Той никога няма да ни забрави.
Разберете ли същината на този въпрос, вие ще знаете, че Бог присъства и в ада, и на небето. Тогава вие ще бъдете в хармония със себе си и с другите и ще кажете: „Да бъде волята Божия! “ В каквото положение и да се намерите, у вас не трябва да има сянка от някакъв страх. В света могат да стават ред пертурбации, между хората може да има безброй падания и ставания, но Бог винаги запазва едни и същи отношения към нас и казва: „Написах ви на дланта си“.
Това показва, че Той винаги ни има пред очите си, Той никога няма да ни забрави.
Тази мисъл трябва да остане в умовете на всички, не само за насърчение, но като велика истина. За онези, които не искат да отидат в ада и се страхуват, аз имам мнение за тях, че са страхливци. Някой се страхува да отиде в ада, защото там имало вечен огън. Питам: ако той отиде на небето, какво ще прави? Ето защо, сега няма кандидати нито за небето, нито за ада.
към беседата >>
Човек се изявява чрез своите мисли, чувства и действия.
Да знае човек къде е хлябът и да може да го приеме и обработи в себе си, това е отношение към истината. Ако човек знае мястото на хляба и ако организмът умее да го приеме, той ще придобие свобода. Той ще бъде свободен от глад, който обикновено отнема силите. В случая истината представлява отношение към нещо. Ако не знаете какво е отношението ви към даден човек, вие не го познавате.
Човек се изявява чрез своите мисли, чувства и действия.
И ако не знаете какво мисли, чувства и прави някой човек, вие не го познавате.
към беседата >>
Когато някой говори за Любовта, а не може да превърне сухия хляб в мек, вие не трябва да се съблазнявате от него, но ще знаете, че имате работа с обикновен човек.
Някой вади от торбата си парче хляб и казва: „Сух е този хляб, не може да се яде“. Щом този човек не може да направи сухия хляб мек, той е от обикновените хора, които знаят да залъгват другите със своята любов. Ако не мога да превърна сухия хляб в мек, и аз съм от обикновените хора.
Когато някой говори за Любовта, а не може да превърне сухия хляб в мек, вие не трябва да се съблазнявате от него, но ще знаете, че имате работа с обикновен човек.
Човекът на Любовта нито се съблазнява, нито служи за съблазън на другите. Който се съблазнява, той няма истинско понятие за Бога. Такъв човек нищо не може да постигне. Този човек се намира в положението на ученик, който постоянно променя учителите си. Отива при един учител и казва: „Този учител нищо не струва“.
към беседата >>
Тази мисъл трябва да остане в умовете на всички, не само за насърчение, но като велика истина.
Разберете ли същината на този въпрос, вие ще знаете, че Бог присъства и в ада, и на небето. Тогава вие ще бъдете в хармония със себе си и с другите и ще кажете: „Да бъде волята Божия! “ В каквото положение и да се намерите, у вас не трябва да има сянка от някакъв страх. В света могат да стават ред пертурбации, между хората може да има безброй падания и ставания, но Бог винаги запазва едни и същи отношения към нас и казва: „Написах ви на дланта си“. Това показва, че Той винаги ни има пред очите си, Той никога няма да ни забрави.
Тази мисъл трябва да остане в умовете на всички, не само за насърчение, но като велика истина.
За онези, които не искат да отидат в ада и се страхуват, аз имам мнение за тях, че са страхливци. Някой се страхува да отиде в ада, защото там имало вечен огън. Питам: ако той отиде на небето, какво ще прави? Ето защо, сега няма кандидати нито за небето, нито за ада. Пък и аз не искам да ви пращам нито на небето, нито в ада, защото ще остана без ученици.
към беседата >>
И ако не знаете какво мисли, чувства и прави някой човек, вие не го познавате.
Ако човек знае мястото на хляба и ако организмът умее да го приеме, той ще придобие свобода. Той ще бъде свободен от глад, който обикновено отнема силите. В случая истината представлява отношение към нещо. Ако не знаете какво е отношението ви към даден човек, вие не го познавате. Човек се изявява чрез своите мисли, чувства и действия.
И ако не знаете какво мисли, чувства и прави някой човек, вие не го познавате.
към беседата >>
Човекът на Любовта нито се съблазнява, нито служи за съблазън на другите.
Някой вади от торбата си парче хляб и казва: „Сух е този хляб, не може да се яде“. Щом този човек не може да направи сухия хляб мек, той е от обикновените хора, които знаят да залъгват другите със своята любов. Ако не мога да превърна сухия хляб в мек, и аз съм от обикновените хора. Когато някой говори за Любовта, а не може да превърне сухия хляб в мек, вие не трябва да се съблазнявате от него, но ще знаете, че имате работа с обикновен човек.
Човекът на Любовта нито се съблазнява, нито служи за съблазън на другите.
Който се съблазнява, той няма истинско понятие за Бога. Такъв човек нищо не може да постигне. Този човек се намира в положението на ученик, който постоянно променя учителите си. Отива при един учител и казва: „Този учител нищо не струва“. Отива при друг: „И този нищо не струва“.
към беседата >>
За онези, които не искат да отидат в ада и се страхуват, аз имам мнение за тях, че са страхливци.
Тогава вие ще бъдете в хармония със себе си и с другите и ще кажете: „Да бъде волята Божия! “ В каквото положение и да се намерите, у вас не трябва да има сянка от някакъв страх. В света могат да стават ред пертурбации, между хората може да има безброй падания и ставания, но Бог винаги запазва едни и същи отношения към нас и казва: „Написах ви на дланта си“. Това показва, че Той винаги ни има пред очите си, Той никога няма да ни забрави. Тази мисъл трябва да остане в умовете на всички, не само за насърчение, но като велика истина.
За онези, които не искат да отидат в ада и се страхуват, аз имам мнение за тях, че са страхливци.
Някой се страхува да отиде в ада, защото там имало вечен огън. Питам: ако той отиде на небето, какво ще прави? Ето защо, сега няма кандидати нито за небето, нито за ада. Пък и аз не искам да ви пращам нито на небето, нито в ада, защото ще остана без ученици.
към беседата >>
Съвременните хора искат да знаят къде е Бог и какво Той представлява.
Съвременните хора искат да знаят къде е Бог и какво Той представлява.
Казвам: където има живот, където има мисъл, където има чувство, там е Бог. Ще кажете: „Какво нещо е животът? “ Аз ще ви отговоря на този въпрос само ако вие ми кажете, откъде ви дойде тази мисъл. Ако вие искате да знаете какво нещо е животът, аз пък искам да зная откъде дойде този въпрос в ума ви. Отивате на училище, учителят взима тебешир и написва на черната дъска: „Някой си имал 200 овце“.
към беседата >>
Който се съблазнява, той няма истинско понятие за Бога.
Някой вади от торбата си парче хляб и казва: „Сух е този хляб, не може да се яде“. Щом този човек не може да направи сухия хляб мек, той е от обикновените хора, които знаят да залъгват другите със своята любов. Ако не мога да превърна сухия хляб в мек, и аз съм от обикновените хора. Когато някой говори за Любовта, а не може да превърне сухия хляб в мек, вие не трябва да се съблазнявате от него, но ще знаете, че имате работа с обикновен човек. Човекът на Любовта нито се съблазнява, нито служи за съблазън на другите.
Който се съблазнява, той няма истинско понятие за Бога.
Такъв човек нищо не може да постигне. Този човек се намира в положението на ученик, който постоянно променя учителите си. Отива при един учител и казва: „Този учител нищо не струва“. Отива при друг: „И този нищо не струва“. В края на краищата този ученик нищо няма да научи.
към беседата >>
Някой се страхува да отиде в ада, защото там имало вечен огън.
“ В каквото положение и да се намерите, у вас не трябва да има сянка от някакъв страх. В света могат да стават ред пертурбации, между хората може да има безброй падания и ставания, но Бог винаги запазва едни и същи отношения към нас и казва: „Написах ви на дланта си“. Това показва, че Той винаги ни има пред очите си, Той никога няма да ни забрави. Тази мисъл трябва да остане в умовете на всички, не само за насърчение, но като велика истина. За онези, които не искат да отидат в ада и се страхуват, аз имам мнение за тях, че са страхливци.
Някой се страхува да отиде в ада, защото там имало вечен огън.
Питам: ако той отиде на небето, какво ще прави? Ето защо, сега няма кандидати нито за небето, нито за ада. Пък и аз не искам да ви пращам нито на небето, нито в ада, защото ще остана без ученици.
към беседата >>
Казвам: където има живот, където има мисъл, където има чувство, там е Бог.
Съвременните хора искат да знаят къде е Бог и какво Той представлява.
Казвам: където има живот, където има мисъл, където има чувство, там е Бог.
Ще кажете: „Какво нещо е животът? “ Аз ще ви отговоря на този въпрос само ако вие ми кажете, откъде ви дойде тази мисъл. Ако вие искате да знаете какво нещо е животът, аз пък искам да зная откъде дойде този въпрос в ума ви. Отивате на училище, учителят взима тебешир и написва на черната дъска: „Някой си имал 200 овце“. Питам: учениците виждат ли тези овце на дъската?
към беседата >>
Такъв човек нищо не може да постигне.
Щом този човек не може да направи сухия хляб мек, той е от обикновените хора, които знаят да залъгват другите със своята любов. Ако не мога да превърна сухия хляб в мек, и аз съм от обикновените хора. Когато някой говори за Любовта, а не може да превърне сухия хляб в мек, вие не трябва да се съблазнявате от него, но ще знаете, че имате работа с обикновен човек. Човекът на Любовта нито се съблазнява, нито служи за съблазън на другите. Който се съблазнява, той няма истинско понятие за Бога.
Такъв човек нищо не може да постигне.
Този човек се намира в положението на ученик, който постоянно променя учителите си. Отива при един учител и казва: „Този учител нищо не струва“. Отива при друг: „И този нищо не струва“. В края на краищата този ученик нищо няма да научи. Ученикът не може да бъде по-умен от учителя си.
към беседата >>
Питам: ако той отиде на небето, какво ще прави?
В света могат да стават ред пертурбации, между хората може да има безброй падания и ставания, но Бог винаги запазва едни и същи отношения към нас и казва: „Написах ви на дланта си“. Това показва, че Той винаги ни има пред очите си, Той никога няма да ни забрави. Тази мисъл трябва да остане в умовете на всички, не само за насърчение, но като велика истина. За онези, които не искат да отидат в ада и се страхуват, аз имам мнение за тях, че са страхливци. Някой се страхува да отиде в ада, защото там имало вечен огън.
Питам: ако той отиде на небето, какво ще прави?
Ето защо, сега няма кандидати нито за небето, нито за ада. Пък и аз не искам да ви пращам нито на небето, нито в ада, защото ще остана без ученици.
към беседата >>
Ще кажете: „Какво нещо е животът?
Съвременните хора искат да знаят къде е Бог и какво Той представлява. Казвам: където има живот, където има мисъл, където има чувство, там е Бог.
Ще кажете: „Какво нещо е животът?
“ Аз ще ви отговоря на този въпрос само ако вие ми кажете, откъде ви дойде тази мисъл. Ако вие искате да знаете какво нещо е животът, аз пък искам да зная откъде дойде този въпрос в ума ви. Отивате на училище, учителят взима тебешир и написва на черната дъска: „Някой си имал 200 овце“. Питам: учениците виждат ли тези овце на дъската? Никакви овце няма на дъската, но учителят само ги написва.
към беседата >>
Този човек се намира в положението на ученик, който постоянно променя учителите си.
Ако не мога да превърна сухия хляб в мек, и аз съм от обикновените хора. Когато някой говори за Любовта, а не може да превърне сухия хляб в мек, вие не трябва да се съблазнявате от него, но ще знаете, че имате работа с обикновен човек. Човекът на Любовта нито се съблазнява, нито служи за съблазън на другите. Който се съблазнява, той няма истинско понятие за Бога. Такъв човек нищо не може да постигне.
Този човек се намира в положението на ученик, който постоянно променя учителите си.
Отива при един учител и казва: „Този учител нищо не струва“. Отива при друг: „И този нищо не струва“. В края на краищата този ученик нищо няма да научи. Ученикът не може да бъде по-умен от учителя си. Дойде ли такъв ученик при някой учител, последният се затваря за него, защото знае, че той е невежа и не иска да учи.
към беседата >>
Ето защо, сега няма кандидати нито за небето, нито за ада.
Това показва, че Той винаги ни има пред очите си, Той никога няма да ни забрави. Тази мисъл трябва да остане в умовете на всички, не само за насърчение, но като велика истина. За онези, които не искат да отидат в ада и се страхуват, аз имам мнение за тях, че са страхливци. Някой се страхува да отиде в ада, защото там имало вечен огън. Питам: ако той отиде на небето, какво ще прави?
Ето защо, сега няма кандидати нито за небето, нито за ада.
Пък и аз не искам да ви пращам нито на небето, нито в ада, защото ще остана без ученици.
към беседата >>
“ Аз ще ви отговоря на този въпрос само ако вие ми кажете, откъде ви дойде тази мисъл.
Съвременните хора искат да знаят къде е Бог и какво Той представлява. Казвам: където има живот, където има мисъл, където има чувство, там е Бог. Ще кажете: „Какво нещо е животът?
“ Аз ще ви отговоря на този въпрос само ако вие ми кажете, откъде ви дойде тази мисъл.
Ако вие искате да знаете какво нещо е животът, аз пък искам да зная откъде дойде този въпрос в ума ви. Отивате на училище, учителят взима тебешир и написва на черната дъска: „Някой си имал 200 овце“. Питам: учениците виждат ли тези овце на дъската? Никакви овце няма на дъската, но учителят само ги написва. Какво има предвид той с написването на тези 200 овце?
към беседата >>
Отива при един учител и казва: „Този учител нищо не струва“.
Когато някой говори за Любовта, а не може да превърне сухия хляб в мек, вие не трябва да се съблазнявате от него, но ще знаете, че имате работа с обикновен човек. Човекът на Любовта нито се съблазнява, нито служи за съблазън на другите. Който се съблазнява, той няма истинско понятие за Бога. Такъв човек нищо не може да постигне. Този човек се намира в положението на ученик, който постоянно променя учителите си.
Отива при един учител и казва: „Този учител нищо не струва“.
Отива при друг: „И този нищо не струва“. В края на краищата този ученик нищо няма да научи. Ученикът не може да бъде по-умен от учителя си. Дойде ли такъв ученик при някой учител, последният се затваря за него, защото знае, че той е невежа и не иска да учи. В този случай учителят дава само триците от своите знания.
към беседата >>
Пък и аз не искам да ви пращам нито на небето, нито в ада, защото ще остана без ученици.
Тази мисъл трябва да остане в умовете на всички, не само за насърчение, но като велика истина. За онези, които не искат да отидат в ада и се страхуват, аз имам мнение за тях, че са страхливци. Някой се страхува да отиде в ада, защото там имало вечен огън. Питам: ако той отиде на небето, какво ще прави? Ето защо, сега няма кандидати нито за небето, нито за ада.
Пък и аз не искам да ви пращам нито на небето, нито в ада, защото ще остана без ученици.
към беседата >>
Ако вие искате да знаете какво нещо е животът, аз пък искам да зная откъде дойде този въпрос в ума ви.
Съвременните хора искат да знаят къде е Бог и какво Той представлява. Казвам: където има живот, където има мисъл, където има чувство, там е Бог. Ще кажете: „Какво нещо е животът? “ Аз ще ви отговоря на този въпрос само ако вие ми кажете, откъде ви дойде тази мисъл.
Ако вие искате да знаете какво нещо е животът, аз пък искам да зная откъде дойде този въпрос в ума ви.
Отивате на училище, учителят взима тебешир и написва на черната дъска: „Някой си имал 200 овце“. Питам: учениците виждат ли тези овце на дъската? Никакви овце няма на дъската, но учителят само ги написва. Какво има предвид той с написването на тези 200 овце? Ако в училищата беше въведена нагледната система на обучение, тогава, колкото овце напише учителят на дъската, всички тези овце трябваше да бъдат пред децата.
към беседата >>
Отива при друг: „И този нищо не струва“.
Човекът на Любовта нито се съблазнява, нито служи за съблазън на другите. Който се съблазнява, той няма истинско понятие за Бога. Такъв човек нищо не може да постигне. Този човек се намира в положението на ученик, който постоянно променя учителите си. Отива при един учител и казва: „Този учител нищо не струва“.
Отива при друг: „И този нищо не струва“.
В края на краищата този ученик нищо няма да научи. Ученикът не може да бъде по-умен от учителя си. Дойде ли такъв ученик при някой учител, последният се затваря за него, защото знае, че той е невежа и не иска да учи. В този случай учителят дава само триците от своите знания.
към беседата >>
Следователно всички трябва да имате здрава, трезва мисъл, която от нищо да не се разколебава.
Следователно всички трябва да имате здрава, трезва мисъл, която от нищо да не се разколебава.
Ще дойдат изпитанията – никой няма да избяга от тях. Ако вярвате в Бога, всичко ще придобиете: ако не вярвате, всичко ще изгубите. Обаче смисълът на живота се състои във вечното постигане на Любовта.
към беседата >>
Отивате на училище, учителят взима тебешир и написва на черната дъска: „Някой си имал 200 овце“.
Съвременните хора искат да знаят къде е Бог и какво Той представлява. Казвам: където има живот, където има мисъл, където има чувство, там е Бог. Ще кажете: „Какво нещо е животът? “ Аз ще ви отговоря на този въпрос само ако вие ми кажете, откъде ви дойде тази мисъл. Ако вие искате да знаете какво нещо е животът, аз пък искам да зная откъде дойде този въпрос в ума ви.
Отивате на училище, учителят взима тебешир и написва на черната дъска: „Някой си имал 200 овце“.
Питам: учениците виждат ли тези овце на дъската? Никакви овце няма на дъската, но учителят само ги написва. Какво има предвид той с написването на тези 200 овце? Ако в училищата беше въведена нагледната система на обучение, тогава, колкото овце напише учителят на дъската, всички тези овце трябваше да бъдат пред децата. Учителят пише на дъската десет овце и веднага в стаята пред децата влизат десет овце.
към беседата >>
В края на краищата този ученик нищо няма да научи.
Който се съблазнява, той няма истинско понятие за Бога. Такъв човек нищо не може да постигне. Този човек се намира в положението на ученик, който постоянно променя учителите си. Отива при един учител и казва: „Този учител нищо не струва“. Отива при друг: „И този нищо не струва“.
В края на краищата този ученик нищо няма да научи.
Ученикът не може да бъде по-умен от учителя си. Дойде ли такъв ученик при някой учител, последният се затваря за него, защото знае, че той е невежа и не иска да учи. В този случай учителят дава само триците от своите знания.
към беседата >>
Ще дойдат изпитанията – никой няма да избяга от тях.
Следователно всички трябва да имате здрава, трезва мисъл, която от нищо да не се разколебава.
Ще дойдат изпитанията – никой няма да избяга от тях.
Ако вярвате в Бога, всичко ще придобиете: ако не вярвате, всичко ще изгубите. Обаче смисълът на живота се състои във вечното постигане на Любовта.
към беседата >>
Питам: учениците виждат ли тези овце на дъската?
Казвам: където има живот, където има мисъл, където има чувство, там е Бог. Ще кажете: „Какво нещо е животът? “ Аз ще ви отговоря на този въпрос само ако вие ми кажете, откъде ви дойде тази мисъл. Ако вие искате да знаете какво нещо е животът, аз пък искам да зная откъде дойде този въпрос в ума ви. Отивате на училище, учителят взима тебешир и написва на черната дъска: „Някой си имал 200 овце“.
Питам: учениците виждат ли тези овце на дъската?
Никакви овце няма на дъската, но учителят само ги написва. Какво има предвид той с написването на тези 200 овце? Ако в училищата беше въведена нагледната система на обучение, тогава, колкото овце напише учителят на дъската, всички тези овце трябваше да бъдат пред децата. Учителят пише на дъската десет овце и веднага в стаята пред децата влизат десет овце. Защо да не дойдат тези овце в класната стая?
към беседата >>
Ученикът не може да бъде по-умен от учителя си.
Такъв човек нищо не може да постигне. Този човек се намира в положението на ученик, който постоянно променя учителите си. Отива при един учител и казва: „Този учител нищо не струва“. Отива при друг: „И този нищо не струва“. В края на краищата този ученик нищо няма да научи.
Ученикът не може да бъде по-умен от учителя си.
Дойде ли такъв ученик при някой учител, последният се затваря за него, защото знае, че той е невежа и не иска да учи. В този случай учителят дава само триците от своите знания.
към беседата >>
Ако вярвате в Бога, всичко ще придобиете: ако не вярвате, всичко ще изгубите.
Следователно всички трябва да имате здрава, трезва мисъл, която от нищо да не се разколебава. Ще дойдат изпитанията – никой няма да избяга от тях.
Ако вярвате в Бога, всичко ще придобиете: ако не вярвате, всичко ще изгубите.
Обаче смисълът на живота се състои във вечното постигане на Любовта.
към беседата >>
Никакви овце няма на дъската, но учителят само ги написва.
Ще кажете: „Какво нещо е животът? “ Аз ще ви отговоря на този въпрос само ако вие ми кажете, откъде ви дойде тази мисъл. Ако вие искате да знаете какво нещо е животът, аз пък искам да зная откъде дойде този въпрос в ума ви. Отивате на училище, учителят взима тебешир и написва на черната дъска: „Някой си имал 200 овце“. Питам: учениците виждат ли тези овце на дъската?
Никакви овце няма на дъската, но учителят само ги написва.
Какво има предвид той с написването на тези 200 овце? Ако в училищата беше въведена нагледната система на обучение, тогава, колкото овце напише учителят на дъската, всички тези овце трябваше да бъдат пред децата. Учителят пише на дъската десет овце и веднага в стаята пред децата влизат десет овце. Защо да не дойдат тези овце в класната стая? Нали е въпрос за реалност?
към беседата >>
Дойде ли такъв ученик при някой учител, последният се затваря за него, защото знае, че той е невежа и не иска да учи.
Този човек се намира в положението на ученик, който постоянно променя учителите си. Отива при един учител и казва: „Този учител нищо не струва“. Отива при друг: „И този нищо не струва“. В края на краищата този ученик нищо няма да научи. Ученикът не може да бъде по-умен от учителя си.
Дойде ли такъв ученик при някой учител, последният се затваря за него, защото знае, че той е невежа и не иска да учи.
В този случай учителят дава само триците от своите знания.
към беседата >>
Обаче смисълът на живота се състои във вечното постигане на Любовта.
Следователно всички трябва да имате здрава, трезва мисъл, която от нищо да не се разколебава. Ще дойдат изпитанията – никой няма да избяга от тях. Ако вярвате в Бога, всичко ще придобиете: ако не вярвате, всичко ще изгубите.
Обаче смисълът на живота се състои във вечното постигане на Любовта.
към беседата >>
Какво има предвид той с написването на тези 200 овце?
“ Аз ще ви отговоря на този въпрос само ако вие ми кажете, откъде ви дойде тази мисъл. Ако вие искате да знаете какво нещо е животът, аз пък искам да зная откъде дойде този въпрос в ума ви. Отивате на училище, учителят взима тебешир и написва на черната дъска: „Някой си имал 200 овце“. Питам: учениците виждат ли тези овце на дъската? Никакви овце няма на дъската, но учителят само ги написва.
Какво има предвид той с написването на тези 200 овце?
Ако в училищата беше въведена нагледната система на обучение, тогава, колкото овце напише учителят на дъската, всички тези овце трябваше да бъдат пред децата. Учителят пише на дъската десет овце и веднага в стаята пред децата влизат десет овце. Защо да не дойдат тези овце в класната стая? Нали е въпрос за реалност? Всички хора говорят за реални работи, не признават отвлечените неща.
към беседата >>
В този случай учителят дава само триците от своите знания.
Отива при един учител и казва: „Този учител нищо не струва“. Отива при друг: „И този нищо не струва“. В края на краищата този ученик нищо няма да научи. Ученикът не може да бъде по-умен от учителя си. Дойде ли такъв ученик при някой учител, последният се затваря за него, защото знае, че той е невежа и не иска да учи.
В този случай учителят дава само триците от своите знания.
към беседата >>
Ако в училищата беше въведена нагледната система на обучение, тогава, колкото овце напише учителят на дъската, всички тези овце трябваше да бъдат пред децата.
Ако вие искате да знаете какво нещо е животът, аз пък искам да зная откъде дойде този въпрос в ума ви. Отивате на училище, учителят взима тебешир и написва на черната дъска: „Някой си имал 200 овце“. Питам: учениците виждат ли тези овце на дъската? Никакви овце няма на дъската, но учителят само ги написва. Какво има предвид той с написването на тези 200 овце?
Ако в училищата беше въведена нагледната система на обучение, тогава, колкото овце напише учителят на дъската, всички тези овце трябваше да бъдат пред децата.
Учителят пише на дъската десет овце и веднага в стаята пред децата влизат десет овце. Защо да не дойдат тези овце в класната стая? Нали е въпрос за реалност? Всички хора говорят за реални работи, не признават отвлечените неща. Въпреки това реалните неща ги няма на лице.
към беседата >>
Под думата „трици“, аз разбирам лъжливите, кривите положения в живота, или остатъците от нещата, които нищо не струват.
Под думата „трици“, аз разбирам лъжливите, кривите положения в живота, или остатъците от нещата, които нищо не струват.
Всички трябва да знаят, че ако човек живее във вътрешна самоизмама, това вече не е истина. Човек винаги чувства къде е истината, но не я признава. Например, някой човек е определен пръв да направи едно добро, да направи стъпка напред, но той казва: „Друг да дойде вместо мене! “ Така всички хора отлагат да изпълнят доброто, но по този начин влизат в противоречие с великия закон, който работи у тях. Влязат ли в противоречие с този закон и Бог ги напуска.
към беседата >>
Учителят пише на дъската десет овце и веднага в стаята пред децата влизат десет овце.
Отивате на училище, учителят взима тебешир и написва на черната дъска: „Някой си имал 200 овце“. Питам: учениците виждат ли тези овце на дъската? Никакви овце няма на дъската, но учителят само ги написва. Какво има предвид той с написването на тези 200 овце? Ако в училищата беше въведена нагледната система на обучение, тогава, колкото овце напише учителят на дъската, всички тези овце трябваше да бъдат пред децата.
Учителят пише на дъската десет овце и веднага в стаята пред децата влизат десет овце.
Защо да не дойдат тези овце в класната стая? Нали е въпрос за реалност? Всички хора говорят за реални работи, не признават отвлечените неща. Въпреки това реалните неща ги няма на лице.
към беседата >>
Всички трябва да знаят, че ако човек живее във вътрешна самоизмама, това вече не е истина.
Под думата „трици“, аз разбирам лъжливите, кривите положения в живота, или остатъците от нещата, които нищо не струват.
Всички трябва да знаят, че ако човек живее във вътрешна самоизмама, това вече не е истина.
Човек винаги чувства къде е истината, но не я признава. Например, някой човек е определен пръв да направи едно добро, да направи стъпка напред, но той казва: „Друг да дойде вместо мене! “ Така всички хора отлагат да изпълнят доброто, но по този начин влизат в противоречие с великия закон, който работи у тях. Влязат ли в противоречие с този закон и Бог ги напуска. Където Бог отсъства, там нищо не може да стане.
към беседата >>
Защо да не дойдат тези овце в класната стая?
Питам: учениците виждат ли тези овце на дъската? Никакви овце няма на дъската, но учителят само ги написва. Какво има предвид той с написването на тези 200 овце? Ако в училищата беше въведена нагледната система на обучение, тогава, колкото овце напише учителят на дъската, всички тези овце трябваше да бъдат пред децата. Учителят пише на дъската десет овце и веднага в стаята пред децата влизат десет овце.
Защо да не дойдат тези овце в класната стая?
Нали е въпрос за реалност? Всички хора говорят за реални работи, не признават отвлечените неща. Въпреки това реалните неща ги няма на лице.
към беседата >>
Човек винаги чувства къде е истината, но не я признава.
Под думата „трици“, аз разбирам лъжливите, кривите положения в живота, или остатъците от нещата, които нищо не струват. Всички трябва да знаят, че ако човек живее във вътрешна самоизмама, това вече не е истина.
Човек винаги чувства къде е истината, но не я признава.
Например, някой човек е определен пръв да направи едно добро, да направи стъпка напред, но той казва: „Друг да дойде вместо мене! “ Така всички хора отлагат да изпълнят доброто, но по този начин влизат в противоречие с великия закон, който работи у тях. Влязат ли в противоречие с този закон и Бог ги напуска. Където Бог отсъства, там нищо не може да стане. Следователно всяка работа, всяко добро дело трябва да се гледа в крайните си резултати.
към беседата >>
Нали е въпрос за реалност?
Никакви овце няма на дъската, но учителят само ги написва. Какво има предвид той с написването на тези 200 овце? Ако в училищата беше въведена нагледната система на обучение, тогава, колкото овце напише учителят на дъската, всички тези овце трябваше да бъдат пред децата. Учителят пише на дъската десет овце и веднага в стаята пред децата влизат десет овце. Защо да не дойдат тези овце в класната стая?
Нали е въпрос за реалност?
Всички хора говорят за реални работи, не признават отвлечените неща. Въпреки това реалните неща ги няма на лице.
към беседата >>
Например, някой човек е определен пръв да направи едно добро, да направи стъпка напред, но той казва: „Друг да дойде вместо мене!
Под думата „трици“, аз разбирам лъжливите, кривите положения в живота, или остатъците от нещата, които нищо не струват. Всички трябва да знаят, че ако човек живее във вътрешна самоизмама, това вече не е истина. Човек винаги чувства къде е истината, но не я признава.
Например, някой човек е определен пръв да направи едно добро, да направи стъпка напред, но той казва: „Друг да дойде вместо мене!
“ Така всички хора отлагат да изпълнят доброто, но по този начин влизат в противоречие с великия закон, който работи у тях. Влязат ли в противоречие с този закон и Бог ги напуска. Където Бог отсъства, там нищо не може да стане. Следователно всяка работа, всяко добро дело трябва да се гледа в крайните си резултати. Крайните резултати представляват идването на Бога, проявлението на Неговата Любов, Мъдрост и Истина.
към беседата >>
Всички хора говорят за реални работи, не признават отвлечените неща.
Какво има предвид той с написването на тези 200 овце? Ако в училищата беше въведена нагледната система на обучение, тогава, колкото овце напише учителят на дъската, всички тези овце трябваше да бъдат пред децата. Учителят пише на дъската десет овце и веднага в стаята пред децата влизат десет овце. Защо да не дойдат тези овце в класната стая? Нали е въпрос за реалност?
Всички хора говорят за реални работи, не признават отвлечените неща.
Въпреки това реалните неща ги няма на лице.
към беседата >>
“ Така всички хора отлагат да изпълнят доброто, но по този начин влизат в противоречие с великия закон, който работи у тях.
Под думата „трици“, аз разбирам лъжливите, кривите положения в живота, или остатъците от нещата, които нищо не струват. Всички трябва да знаят, че ако човек живее във вътрешна самоизмама, това вече не е истина. Човек винаги чувства къде е истината, но не я признава. Например, някой човек е определен пръв да направи едно добро, да направи стъпка напред, но той казва: „Друг да дойде вместо мене!
“ Така всички хора отлагат да изпълнят доброто, но по този начин влизат в противоречие с великия закон, който работи у тях.
Влязат ли в противоречие с този закон и Бог ги напуска. Където Бог отсъства, там нищо не може да стане. Следователно всяка работа, всяко добро дело трябва да се гледа в крайните си резултати. Крайните резултати представляват идването на Бога, проявлението на Неговата Любов, Мъдрост и Истина. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявят, Божият Дух присъства между нас и ние имаме истинската реалност на нещата.
към беседата >>
Въпреки това реалните неща ги няма на лице.
Ако в училищата беше въведена нагледната система на обучение, тогава, колкото овце напише учителят на дъската, всички тези овце трябваше да бъдат пред децата. Учителят пише на дъската десет овце и веднага в стаята пред децата влизат десет овце. Защо да не дойдат тези овце в класната стая? Нали е въпрос за реалност? Всички хора говорят за реални работи, не признават отвлечените неща.
Въпреки това реалните неща ги няма на лице.
към беседата >>
Влязат ли в противоречие с този закон и Бог ги напуска.
Под думата „трици“, аз разбирам лъжливите, кривите положения в живота, или остатъците от нещата, които нищо не струват. Всички трябва да знаят, че ако човек живее във вътрешна самоизмама, това вече не е истина. Човек винаги чувства къде е истината, но не я признава. Например, някой човек е определен пръв да направи едно добро, да направи стъпка напред, но той казва: „Друг да дойде вместо мене! “ Така всички хора отлагат да изпълнят доброто, но по този начин влизат в противоречие с великия закон, който работи у тях.
Влязат ли в противоречие с този закон и Бог ги напуска.
Където Бог отсъства, там нищо не може да стане. Следователно всяка работа, всяко добро дело трябва да се гледа в крайните си резултати. Крайните резултати представляват идването на Бога, проявлението на Неговата Любов, Мъдрост и Истина. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявят, Божият Дух присъства между нас и ние имаме истинската реалност на нещата. С това започва истинският живот.
към беседата >>
Някой казва: „Аз искам да се помоля на Бога“.
Някой казва: „Аз искам да се помоля на Бога“.
– Как ще се помолиш на Бога, когото не виждаш и за когото много хора казват, че не съществува? – „Аз вярвам в Бога.“ – Как можеш да вярваш в нереални неща? Невъзможно е човек да вярва в неща, които не съществуват. Щом вярваш в Бога, значи Бог съществува. Вярата от нещо подразбира, че той съществува.
към беседата >>
Където Бог отсъства, там нищо не може да стане.
Всички трябва да знаят, че ако човек живее във вътрешна самоизмама, това вече не е истина. Човек винаги чувства къде е истината, но не я признава. Например, някой човек е определен пръв да направи едно добро, да направи стъпка напред, но той казва: „Друг да дойде вместо мене! “ Така всички хора отлагат да изпълнят доброто, но по този начин влизат в противоречие с великия закон, който работи у тях. Влязат ли в противоречие с този закон и Бог ги напуска.
Където Бог отсъства, там нищо не може да стане.
Следователно всяка работа, всяко добро дело трябва да се гледа в крайните си резултати. Крайните резултати представляват идването на Бога, проявлението на Неговата Любов, Мъдрост и Истина. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявят, Божият Дух присъства между нас и ние имаме истинската реалност на нещата. С това започва истинският живот. Докато дойде този живот, могат да минат години, две, десет, сто, но трябва да се чака това време.
към беседата >>
– Как ще се помолиш на Бога, когото не виждаш и за когото много хора казват, че не съществува?
Някой казва: „Аз искам да се помоля на Бога“.
– Как ще се помолиш на Бога, когото не виждаш и за когото много хора казват, че не съществува?
– „Аз вярвам в Бога.“ – Как можеш да вярваш в нереални неща? Невъзможно е човек да вярва в неща, които не съществуват. Щом вярваш в Бога, значи Бог съществува. Вярата от нещо подразбира, че той съществува. Някой казва: „Аз не вярвам в Бога“.
към беседата >>
Следователно всяка работа, всяко добро дело трябва да се гледа в крайните си резултати.
Човек винаги чувства къде е истината, но не я признава. Например, някой човек е определен пръв да направи едно добро, да направи стъпка напред, но той казва: „Друг да дойде вместо мене! “ Така всички хора отлагат да изпълнят доброто, но по този начин влизат в противоречие с великия закон, който работи у тях. Влязат ли в противоречие с този закон и Бог ги напуска. Където Бог отсъства, там нищо не може да стане.
Следователно всяка работа, всяко добро дело трябва да се гледа в крайните си резултати.
Крайните резултати представляват идването на Бога, проявлението на Неговата Любов, Мъдрост и Истина. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявят, Божият Дух присъства между нас и ние имаме истинската реалност на нещата. С това започва истинският живот. Докато дойде този живот, могат да минат години, две, десет, сто, но трябва да се чака това време. Казвам: смисълът на живота е в това, човек да дочака времето за идването на абсолютната реалност.
към беседата >>
– „Аз вярвам в Бога.“ – Как можеш да вярваш в нереални неща?
Някой казва: „Аз искам да се помоля на Бога“. – Как ще се помолиш на Бога, когото не виждаш и за когото много хора казват, че не съществува?
– „Аз вярвам в Бога.“ – Как можеш да вярваш в нереални неща?
Невъзможно е човек да вярва в неща, които не съществуват. Щом вярваш в Бога, значи Бог съществува. Вярата от нещо подразбира, че той съществува. Някой казва: „Аз не вярвам в Бога“. – Щом в Бога не вярваш, в друго нещо вярваш.
към беседата >>
Крайните резултати представляват идването на Бога, проявлението на Неговата Любов, Мъдрост и Истина.
Например, някой човек е определен пръв да направи едно добро, да направи стъпка напред, но той казва: „Друг да дойде вместо мене! “ Така всички хора отлагат да изпълнят доброто, но по този начин влизат в противоречие с великия закон, който работи у тях. Влязат ли в противоречие с този закон и Бог ги напуска. Където Бог отсъства, там нищо не може да стане. Следователно всяка работа, всяко добро дело трябва да се гледа в крайните си резултати.
Крайните резултати представляват идването на Бога, проявлението на Неговата Любов, Мъдрост и Истина.
Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявят, Божият Дух присъства между нас и ние имаме истинската реалност на нещата. С това започва истинският живот. Докато дойде този живот, могат да минат години, две, десет, сто, но трябва да се чака това време. Казвам: смисълът на живота е в това, човек да дочака времето за идването на абсолютната реалност. Има дървета, които цъфтят един път на сто години.
към беседата >>
Невъзможно е човек да вярва в неща, които не съществуват.
Някой казва: „Аз искам да се помоля на Бога“. – Как ще се помолиш на Бога, когото не виждаш и за когото много хора казват, че не съществува? – „Аз вярвам в Бога.“ – Как можеш да вярваш в нереални неща?
Невъзможно е човек да вярва в неща, които не съществуват.
Щом вярваш в Бога, значи Бог съществува. Вярата от нещо подразбира, че той съществува. Някой казва: „Аз не вярвам в Бога“. – Щом в Бога не вярваш, в друго нещо вярваш. Това е все едно някой ученик да каже на учителя си: „Аз не вярвам в овцете“.
към беседата >>
Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявят, Божият Дух присъства между нас и ние имаме истинската реалност на нещата.
“ Така всички хора отлагат да изпълнят доброто, но по този начин влизат в противоречие с великия закон, който работи у тях. Влязат ли в противоречие с този закон и Бог ги напуска. Където Бог отсъства, там нищо не може да стане. Следователно всяка работа, всяко добро дело трябва да се гледа в крайните си резултати. Крайните резултати представляват идването на Бога, проявлението на Неговата Любов, Мъдрост и Истина.
Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявят, Божият Дух присъства между нас и ние имаме истинската реалност на нещата.
С това започва истинският живот. Докато дойде този живот, могат да минат години, две, десет, сто, но трябва да се чака това време. Казвам: смисълът на живота е в това, човек да дочака времето за идването на абсолютната реалност. Има дървета, които цъфтят един път на сто години. Какво трябва да правят тези дървета?
към беседата >>
Щом вярваш в Бога, значи Бог съществува.
Някой казва: „Аз искам да се помоля на Бога“. – Как ще се помолиш на Бога, когото не виждаш и за когото много хора казват, че не съществува? – „Аз вярвам в Бога.“ – Как можеш да вярваш в нереални неща? Невъзможно е човек да вярва в неща, които не съществуват.
Щом вярваш в Бога, значи Бог съществува.
Вярата от нещо подразбира, че той съществува. Някой казва: „Аз не вярвам в Бога“. – Щом в Бога не вярваш, в друго нещо вярваш. Това е все едно някой ученик да каже на учителя си: „Аз не вярвам в овцете“. Ако ти не вярваш в овцете, това още не значи, че те не съществуват.
към беседата >>
С това започва истинският живот.
Влязат ли в противоречие с този закон и Бог ги напуска. Където Бог отсъства, там нищо не може да стане. Следователно всяка работа, всяко добро дело трябва да се гледа в крайните си резултати. Крайните резултати представляват идването на Бога, проявлението на Неговата Любов, Мъдрост и Истина. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявят, Божият Дух присъства между нас и ние имаме истинската реалност на нещата.
С това започва истинският живот.
Докато дойде този живот, могат да минат години, две, десет, сто, но трябва да се чака това време. Казвам: смисълът на живота е в това, човек да дочака времето за идването на абсолютната реалност. Има дървета, които цъфтят един път на сто години. Какво трябва да правят тези дървета? Те трябва да дочакат времето си да цъфнат.
към беседата >>
Вярата от нещо подразбира, че той съществува.
Някой казва: „Аз искам да се помоля на Бога“. – Как ще се помолиш на Бога, когото не виждаш и за когото много хора казват, че не съществува? – „Аз вярвам в Бога.“ – Как можеш да вярваш в нереални неща? Невъзможно е човек да вярва в неща, които не съществуват. Щом вярваш в Бога, значи Бог съществува.
Вярата от нещо подразбира, че той съществува.
Някой казва: „Аз не вярвам в Бога“. – Щом в Бога не вярваш, в друго нещо вярваш. Това е все едно някой ученик да каже на учителя си: „Аз не вярвам в овцете“. Ако ти не вярваш в овцете, това още не значи, че те не съществуват. Учителят взима ученика си за ръка и го завежда при овцете.
към беседата >>
Докато дойде този живот, могат да минат години, две, десет, сто, но трябва да се чака това време.
Където Бог отсъства, там нищо не може да стане. Следователно всяка работа, всяко добро дело трябва да се гледа в крайните си резултати. Крайните резултати представляват идването на Бога, проявлението на Неговата Любов, Мъдрост и Истина. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявят, Божият Дух присъства между нас и ние имаме истинската реалност на нещата. С това започва истинският живот.
Докато дойде този живот, могат да минат години, две, десет, сто, но трябва да се чака това време.
Казвам: смисълът на живота е в това, човек да дочака времето за идването на абсолютната реалност. Има дървета, които цъфтят един път на сто години. Какво трябва да правят тези дървета? Те трябва да дочакат времето си да цъфнат. Някой чакал 99 години и казва: „Не мога да чакам повече, изгубих търпение!
към беседата >>
Някой казва: „Аз не вярвам в Бога“.
– Как ще се помолиш на Бога, когото не виждаш и за когото много хора казват, че не съществува? – „Аз вярвам в Бога.“ – Как можеш да вярваш в нереални неща? Невъзможно е човек да вярва в неща, които не съществуват. Щом вярваш в Бога, значи Бог съществува. Вярата от нещо подразбира, че той съществува.
Някой казва: „Аз не вярвам в Бога“.
– Щом в Бога не вярваш, в друго нещо вярваш. Това е все едно някой ученик да каже на учителя си: „Аз не вярвам в овцете“. Ако ти не вярваш в овцете, това още не значи, че те не съществуват. Учителят взима ученика си за ръка и го завежда при овцете. Ученикът вижда, че овцете са тревопасни животни, покрити с вълна, блеят, дават мляко и т.н.
към беседата >>
Казвам: смисълът на живота е в това, човек да дочака времето за идването на абсолютната реалност.
Следователно всяка работа, всяко добро дело трябва да се гледа в крайните си резултати. Крайните резултати представляват идването на Бога, проявлението на Неговата Любов, Мъдрост и Истина. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявят, Божият Дух присъства между нас и ние имаме истинската реалност на нещата. С това започва истинският живот. Докато дойде този живот, могат да минат години, две, десет, сто, но трябва да се чака това време.
Казвам: смисълът на живота е в това, човек да дочака времето за идването на абсолютната реалност.
Има дървета, които цъфтят един път на сто години. Какво трябва да правят тези дървета? Те трябва да дочакат времето си да цъфнат. Някой чакал 99 години и казва: „Не мога да чакам повече, изгубих търпение! “ Казвам: толкова години си чакал, имай още малко търпение, остава ти само един час, докато цъфнеш.
към беседата >>
– Щом в Бога не вярваш, в друго нещо вярваш.
– „Аз вярвам в Бога.“ – Как можеш да вярваш в нереални неща? Невъзможно е човек да вярва в неща, които не съществуват. Щом вярваш в Бога, значи Бог съществува. Вярата от нещо подразбира, че той съществува. Някой казва: „Аз не вярвам в Бога“.
– Щом в Бога не вярваш, в друго нещо вярваш.
Това е все едно някой ученик да каже на учителя си: „Аз не вярвам в овцете“. Ако ти не вярваш в овцете, това още не значи, че те не съществуват. Учителят взима ученика си за ръка и го завежда при овцете. Ученикът вижда, че овцете са тревопасни животни, покрити с вълна, блеят, дават мляко и т.н. Той се убеждава в тяхното съществуване, но и без това те съществуват.
към беседата >>
Има дървета, които цъфтят един път на сто години.
Крайните резултати представляват идването на Бога, проявлението на Неговата Любов, Мъдрост и Истина. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявят, Божият Дух присъства между нас и ние имаме истинската реалност на нещата. С това започва истинският живот. Докато дойде този живот, могат да минат години, две, десет, сто, но трябва да се чака това време. Казвам: смисълът на живота е в това, човек да дочака времето за идването на абсолютната реалност.
Има дървета, които цъфтят един път на сто години.
Какво трябва да правят тези дървета? Те трябва да дочакат времето си да цъфнат. Някой чакал 99 години и казва: „Не мога да чакам повече, изгубих търпение! “ Казвам: толкова години си чакал, имай още малко търпение, остава ти само един час, докато цъфнеш. Такова нещо представлява проявлението на Божията Любов във вечността.
към беседата >>
Това е все едно някой ученик да каже на учителя си: „Аз не вярвам в овцете“.
Невъзможно е човек да вярва в неща, които не съществуват. Щом вярваш в Бога, значи Бог съществува. Вярата от нещо подразбира, че той съществува. Някой казва: „Аз не вярвам в Бога“. – Щом в Бога не вярваш, в друго нещо вярваш.
Това е все едно някой ученик да каже на учителя си: „Аз не вярвам в овцете“.
Ако ти не вярваш в овцете, това още не значи, че те не съществуват. Учителят взима ученика си за ръка и го завежда при овцете. Ученикът вижда, че овцете са тревопасни животни, покрити с вълна, блеят, дават мляко и т.н. Той се убеждава в тяхното съществуване, но и без това те съществуват. Мнозина искат да намерят Бога по същия начин, както ученикът видя, пипна овцете и повярва в тяхното съществуване.
към беседата >>
Какво трябва да правят тези дървета?
Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявят, Божият Дух присъства между нас и ние имаме истинската реалност на нещата. С това започва истинският живот. Докато дойде този живот, могат да минат години, две, десет, сто, но трябва да се чака това време. Казвам: смисълът на живота е в това, човек да дочака времето за идването на абсолютната реалност. Има дървета, които цъфтят един път на сто години.
Какво трябва да правят тези дървета?
Те трябва да дочакат времето си да цъфнат. Някой чакал 99 години и казва: „Не мога да чакам повече, изгубих търпение! “ Казвам: толкова години си чакал, имай още малко търпение, остава ти само един час, докато цъфнеш. Такова нещо представлява проявлението на Божията Любов във вечността. Ти си чакал цяла вечност, сега си на края на вечността.
към беседата >>
Ако ти не вярваш в овцете, това още не значи, че те не съществуват.
Щом вярваш в Бога, значи Бог съществува. Вярата от нещо подразбира, че той съществува. Някой казва: „Аз не вярвам в Бога“. – Щом в Бога не вярваш, в друго нещо вярваш. Това е все едно някой ученик да каже на учителя си: „Аз не вярвам в овцете“.
Ако ти не вярваш в овцете, това още не значи, че те не съществуват.
Учителят взима ученика си за ръка и го завежда при овцете. Ученикът вижда, че овцете са тревопасни животни, покрити с вълна, блеят, дават мляко и т.н. Той се убеждава в тяхното съществуване, но и без това те съществуват. Мнозина искат да намерят Бога по същия начин, както ученикът видя, пипна овцете и повярва в тяхното съществуване. Бог не се намира само с пипане на ръка и с виждане.
към беседата >>
Те трябва да дочакат времето си да цъфнат.
С това започва истинският живот. Докато дойде този живот, могат да минат години, две, десет, сто, но трябва да се чака това време. Казвам: смисълът на живота е в това, човек да дочака времето за идването на абсолютната реалност. Има дървета, които цъфтят един път на сто години. Какво трябва да правят тези дървета?
Те трябва да дочакат времето си да цъфнат.
Някой чакал 99 години и казва: „Не мога да чакам повече, изгубих търпение! “ Казвам: толкова години си чакал, имай още малко търпение, остава ти само един час, докато цъфнеш. Такова нещо представлява проявлението на Божията Любов във вечността. Ти си чакал цяла вечност, сега си на края на вечността. Почакай още един час, докато се прояви Божията Любов.
към беседата >>
Учителят взима ученика си за ръка и го завежда при овцете.
Вярата от нещо подразбира, че той съществува. Някой казва: „Аз не вярвам в Бога“. – Щом в Бога не вярваш, в друго нещо вярваш. Това е все едно някой ученик да каже на учителя си: „Аз не вярвам в овцете“. Ако ти не вярваш в овцете, това още не значи, че те не съществуват.
Учителят взима ученика си за ръка и го завежда при овцете.
Ученикът вижда, че овцете са тревопасни животни, покрити с вълна, блеят, дават мляко и т.н. Той се убеждава в тяхното съществуване, но и без това те съществуват. Мнозина искат да намерят Бога по същия начин, както ученикът видя, пипна овцете и повярва в тяхното съществуване. Бог не се намира само с пипане на ръка и с виждане. Бог се намира и с пипане, и с виждане, и с чувстване, и с мисъл.
към беседата >>
Някой чакал 99 години и казва: „Не мога да чакам повече, изгубих търпение!
Докато дойде този живот, могат да минат години, две, десет, сто, но трябва да се чака това време. Казвам: смисълът на живота е в това, човек да дочака времето за идването на абсолютната реалност. Има дървета, които цъфтят един път на сто години. Какво трябва да правят тези дървета? Те трябва да дочакат времето си да цъфнат.
Някой чакал 99 години и казва: „Не мога да чакам повече, изгубих търпение!
“ Казвам: толкова години си чакал, имай още малко търпение, остава ти само един час, докато цъфнеш. Такова нещо представлява проявлението на Божията Любов във вечността. Ти си чакал цяла вечност, сега си на края на вечността. Почакай още един час, докато се прояви Божията Любов. Внимавай да не изгубиш този час!
към беседата >>
Ученикът вижда, че овцете са тревопасни животни, покрити с вълна, блеят, дават мляко и т.н.
Някой казва: „Аз не вярвам в Бога“. – Щом в Бога не вярваш, в друго нещо вярваш. Това е все едно някой ученик да каже на учителя си: „Аз не вярвам в овцете“. Ако ти не вярваш в овцете, това още не значи, че те не съществуват. Учителят взима ученика си за ръка и го завежда при овцете.
Ученикът вижда, че овцете са тревопасни животни, покрити с вълна, блеят, дават мляко и т.н.
Той се убеждава в тяхното съществуване, но и без това те съществуват. Мнозина искат да намерят Бога по същия начин, както ученикът видя, пипна овцете и повярва в тяхното съществуване. Бог не се намира само с пипане на ръка и с виждане. Бог се намира и с пипане, и с виждане, и с чувстване, и с мисъл.
към беседата >>
“ Казвам: толкова години си чакал, имай още малко търпение, остава ти само един час, докато цъфнеш.
Казвам: смисълът на живота е в това, човек да дочака времето за идването на абсолютната реалност. Има дървета, които цъфтят един път на сто години. Какво трябва да правят тези дървета? Те трябва да дочакат времето си да цъфнат. Някой чакал 99 години и казва: „Не мога да чакам повече, изгубих търпение!
“ Казвам: толкова години си чакал, имай още малко търпение, остава ти само един час, докато цъфнеш.
Такова нещо представлява проявлението на Божията Любов във вечността. Ти си чакал цяла вечност, сега си на края на вечността. Почакай още един час, докато се прояви Божията Любов. Внимавай да не изгубиш този час! – Защо?
към беседата >>
Той се убеждава в тяхното съществуване, но и без това те съществуват.
– Щом в Бога не вярваш, в друго нещо вярваш. Това е все едно някой ученик да каже на учителя си: „Аз не вярвам в овцете“. Ако ти не вярваш в овцете, това още не значи, че те не съществуват. Учителят взима ученика си за ръка и го завежда при овцете. Ученикът вижда, че овцете са тревопасни животни, покрити с вълна, блеят, дават мляко и т.н.
Той се убеждава в тяхното съществуване, но и без това те съществуват.
Мнозина искат да намерят Бога по същия начин, както ученикът видя, пипна овцете и повярва в тяхното съществуване. Бог не се намира само с пипане на ръка и с виждане. Бог се намира и с пипане, и с виждане, и с чувстване, и с мисъл.
към беседата >>
Такова нещо представлява проявлението на Божията Любов във вечността.
Има дървета, които цъфтят един път на сто години. Какво трябва да правят тези дървета? Те трябва да дочакат времето си да цъфнат. Някой чакал 99 години и казва: „Не мога да чакам повече, изгубих търпение! “ Казвам: толкова години си чакал, имай още малко търпение, остава ти само един час, докато цъфнеш.
Такова нещо представлява проявлението на Божията Любов във вечността.
Ти си чакал цяла вечност, сега си на края на вечността. Почакай още един час, докато се прояви Божията Любов. Внимавай да не изгубиш този час! – Защо? – Понеже Божията Любов, Мъдрост и Истина се проявяват само един път през цялата вечност.
към беседата >>
Мнозина искат да намерят Бога по същия начин, както ученикът видя, пипна овцете и повярва в тяхното съществуване.
Това е все едно някой ученик да каже на учителя си: „Аз не вярвам в овцете“. Ако ти не вярваш в овцете, това още не значи, че те не съществуват. Учителят взима ученика си за ръка и го завежда при овцете. Ученикът вижда, че овцете са тревопасни животни, покрити с вълна, блеят, дават мляко и т.н. Той се убеждава в тяхното съществуване, но и без това те съществуват.
Мнозина искат да намерят Бога по същия начин, както ученикът видя, пипна овцете и повярва в тяхното съществуване.
Бог не се намира само с пипане на ръка и с виждане. Бог се намира и с пипане, и с виждане, и с чувстване, и с мисъл.
към беседата >>
Ти си чакал цяла вечност, сега си на края на вечността.
Какво трябва да правят тези дървета? Те трябва да дочакат времето си да цъфнат. Някой чакал 99 години и казва: „Не мога да чакам повече, изгубих търпение! “ Казвам: толкова години си чакал, имай още малко търпение, остава ти само един час, докато цъфнеш. Такова нещо представлява проявлението на Божията Любов във вечността.
Ти си чакал цяла вечност, сега си на края на вечността.
Почакай още един час, докато се прояви Божията Любов. Внимавай да не изгубиш този час! – Защо? – Понеже Божията Любов, Мъдрост и Истина се проявяват само един път през цялата вечност. Хубавите, великите работи се явяват само по един път през вечността.
към беседата >>
Бог не се намира само с пипане на ръка и с виждане.
Ако ти не вярваш в овцете, това още не значи, че те не съществуват. Учителят взима ученика си за ръка и го завежда при овцете. Ученикът вижда, че овцете са тревопасни животни, покрити с вълна, блеят, дават мляко и т.н. Той се убеждава в тяхното съществуване, но и без това те съществуват. Мнозина искат да намерят Бога по същия начин, както ученикът видя, пипна овцете и повярва в тяхното съществуване.
Бог не се намира само с пипане на ръка и с виждане.
Бог се намира и с пипане, и с виждане, и с чувстване, и с мисъл.
към беседата >>
Почакай още един час, докато се прояви Божията Любов.
Те трябва да дочакат времето си да цъфнат. Някой чакал 99 години и казва: „Не мога да чакам повече, изгубих търпение! “ Казвам: толкова години си чакал, имай още малко търпение, остава ти само един час, докато цъфнеш. Такова нещо представлява проявлението на Божията Любов във вечността. Ти си чакал цяла вечност, сега си на края на вечността.
Почакай още един час, докато се прояви Божията Любов.
Внимавай да не изгубиш този час! – Защо? – Понеже Божията Любов, Мъдрост и Истина се проявяват само един път през цялата вечност. Хубавите, великите работи се явяват само по един път през вечността. И на вас казвам: останало е само един час още, докато се прояви Любовта.
към беседата >>
Бог се намира и с пипане, и с виждане, и с чувстване, и с мисъл.
Учителят взима ученика си за ръка и го завежда при овцете. Ученикът вижда, че овцете са тревопасни животни, покрити с вълна, блеят, дават мляко и т.н. Той се убеждава в тяхното съществуване, но и без това те съществуват. Мнозина искат да намерят Бога по същия начин, както ученикът видя, пипна овцете и повярва в тяхното съществуване. Бог не се намира само с пипане на ръка и с виждане.
Бог се намира и с пипане, и с виждане, и с чувстване, и с мисъл.
към беседата >>
Внимавай да не изгубиш този час!
Някой чакал 99 години и казва: „Не мога да чакам повече, изгубих търпение! “ Казвам: толкова години си чакал, имай още малко търпение, остава ти само един час, докато цъфнеш. Такова нещо представлява проявлението на Божията Любов във вечността. Ти си чакал цяла вечност, сега си на края на вечността. Почакай още един час, докато се прояви Божията Любов.
Внимавай да не изгубиш този час!
– Защо? – Понеже Божията Любов, Мъдрост и Истина се проявяват само един път през цялата вечност. Хубавите, великите работи се явяват само по един път през вечността. И на вас казвам: останало е само един час още, докато се прояви Любовта. Казвате: „Има време още“.
към беседата >>
Сега, да допуснем, че вие седите и философствате върху свободата, а един от вас казва: „Аз съм свободен човек, никой не може да ми заповядва“.
Сега, да допуснем, че вие седите и философствате върху свободата, а един от вас казва: „Аз съм свободен човек, никой не може да ми заповядва“.
Представете си, че както седите, в крака ви се забива една дебела игла. Колкото повече се движите, толкова по-дълбоко се забива иглата в крака ви и вие усещате силна болка. Питам: щом сте свободен човек, защо не извадите иглата от крака си? Защо не се освободите от болките, които иглата ви причинява? Като привеждам този пример, вие ще кажете: „Какво ли се крие в този пример?
към беседата >>
– Защо?
“ Казвам: толкова години си чакал, имай още малко търпение, остава ти само един час, докато цъфнеш. Такова нещо представлява проявлението на Божията Любов във вечността. Ти си чакал цяла вечност, сега си на края на вечността. Почакай още един час, докато се прояви Божията Любов. Внимавай да не изгубиш този час!
– Защо?
– Понеже Божията Любов, Мъдрост и Истина се проявяват само един път през цялата вечност. Хубавите, великите работи се явяват само по един път през вечността. И на вас казвам: останало е само един час още, докато се прояви Любовта. Казвате: „Има време още“. – Никакво време няма.
към беседата >>
Представете си, че както седите, в крака ви се забива една дебела игла.
Сега, да допуснем, че вие седите и философствате върху свободата, а един от вас казва: „Аз съм свободен човек, никой не може да ми заповядва“.
Представете си, че както седите, в крака ви се забива една дебела игла.
Колкото повече се движите, толкова по-дълбоко се забива иглата в крака ви и вие усещате силна болка. Питам: щом сте свободен човек, защо не извадите иглата от крака си? Защо не се освободите от болките, които иглата ви причинява? Като привеждам този пример, вие ще кажете: „Какво ли се крие в този пример? “ – Крие се нещо, но вие сами трябва да го разберете.
към беседата >>
– Понеже Божията Любов, Мъдрост и Истина се проявяват само един път през цялата вечност.
Такова нещо представлява проявлението на Божията Любов във вечността. Ти си чакал цяла вечност, сега си на края на вечността. Почакай още един час, докато се прояви Божията Любов. Внимавай да не изгубиш този час! – Защо?
– Понеже Божията Любов, Мъдрост и Истина се проявяват само един път през цялата вечност.
Хубавите, великите работи се явяват само по един път през вечността. И на вас казвам: останало е само един час още, докато се прояви Любовта. Казвате: „Има време още“. – Никакво време няма. Вие трябва да сте на пост и да чакате идването на Любовта.
към беседата >>
Колкото повече се движите, толкова по-дълбоко се забива иглата в крака ви и вие усещате силна болка.
Сега, да допуснем, че вие седите и философствате върху свободата, а един от вас казва: „Аз съм свободен човек, никой не може да ми заповядва“. Представете си, че както седите, в крака ви се забива една дебела игла.
Колкото повече се движите, толкова по-дълбоко се забива иглата в крака ви и вие усещате силна болка.
Питам: щом сте свободен човек, защо не извадите иглата от крака си? Защо не се освободите от болките, които иглата ви причинява? Като привеждам този пример, вие ще кажете: „Какво ли се крие в този пример? “ – Крие се нещо, но вие сами трябва да го разберете. Представете си, че една млада мома обича майка си, баща си, всички свои ближни, но един ден среща един млад момък, който тръгва подир нея.
към беседата >>
Хубавите, великите работи се явяват само по един път през вечността.
Ти си чакал цяла вечност, сега си на края на вечността. Почакай още един час, докато се прояви Божията Любов. Внимавай да не изгубиш този час! – Защо? – Понеже Божията Любов, Мъдрост и Истина се проявяват само един път през цялата вечност.
Хубавите, великите работи се явяват само по един път през вечността.
И на вас казвам: останало е само един час още, докато се прояви Любовта. Казвате: „Има време още“. – Никакво време няма. Вие трябва да сте на пост и да чакате идването на Любовта. Будни ще бъдете, ще следите внимателно и няма да отклонявате мисълта си на една или на друга страна.
към беседата >>
Питам: щом сте свободен човек, защо не извадите иглата от крака си?
Сега, да допуснем, че вие седите и философствате върху свободата, а един от вас казва: „Аз съм свободен човек, никой не може да ми заповядва“. Представете си, че както седите, в крака ви се забива една дебела игла. Колкото повече се движите, толкова по-дълбоко се забива иглата в крака ви и вие усещате силна болка.
Питам: щом сте свободен човек, защо не извадите иглата от крака си?
Защо не се освободите от болките, които иглата ви причинява? Като привеждам този пример, вие ще кажете: „Какво ли се крие в този пример? “ – Крие се нещо, но вие сами трябва да го разберете. Представете си, че една млада мома обича майка си, баща си, всички свои ближни, но един ден среща един млад момък, който тръгва подир нея. Момата мисли, че този момък се е влюбил в нея и тя започва да се интересува от него, става разсеяна, иска и тя да го среща.
към беседата >>
И на вас казвам: останало е само един час още, докато се прояви Любовта.
Почакай още един час, докато се прояви Божията Любов. Внимавай да не изгубиш този час! – Защо? – Понеже Божията Любов, Мъдрост и Истина се проявяват само един път през цялата вечност. Хубавите, великите работи се явяват само по един път през вечността.
И на вас казвам: останало е само един час още, докато се прояви Любовта.
Казвате: „Има време още“. – Никакво време няма. Вие трябва да сте на пост и да чакате идването на Любовта. Будни ще бъдете, ще следите внимателно и няма да отклонявате мисълта си на една или на друга страна. Отклоните ли мисълта си от целта на вашето чакане, вие ще се намерите в положението на онзи човек, който решил да пробие дупка в планината, да съедини едно царство с друго.
към беседата >>
Защо не се освободите от болките, които иглата ви причинява?
Сега, да допуснем, че вие седите и философствате върху свободата, а един от вас казва: „Аз съм свободен човек, никой не може да ми заповядва“. Представете си, че както седите, в крака ви се забива една дебела игла. Колкото повече се движите, толкова по-дълбоко се забива иглата в крака ви и вие усещате силна болка. Питам: щом сте свободен човек, защо не извадите иглата от крака си?
Защо не се освободите от болките, които иглата ви причинява?
Като привеждам този пример, вие ще кажете: „Какво ли се крие в този пример? “ – Крие се нещо, но вие сами трябва да го разберете. Представете си, че една млада мома обича майка си, баща си, всички свои ближни, но един ден среща един млад момък, който тръгва подир нея. Момата мисли, че този момък се е влюбил в нея и тя започва да се интересува от него, става разсеяна, иска и тя да го среща. Този момък ни най-малко не се е влюбил в младата мома.
към беседата >>
Казвате: „Има време още“.
Внимавай да не изгубиш този час! – Защо? – Понеже Божията Любов, Мъдрост и Истина се проявяват само един път през цялата вечност. Хубавите, великите работи се явяват само по един път през вечността. И на вас казвам: останало е само един час още, докато се прояви Любовта.
Казвате: „Има време още“.
– Никакво време няма. Вие трябва да сте на пост и да чакате идването на Любовта. Будни ще бъдете, ще следите внимателно и няма да отклонявате мисълта си на една или на друга страна. Отклоните ли мисълта си от целта на вашето чакане, вие ще се намерите в положението на онзи човек, който решил да пробие дупка в планината, да съедини едно царство с друго. Който минавал покрай него, все го заговарял нещо и той спирал работата си, обръщал внимание на всичко, което му се говорило.
към беседата >>
Като привеждам този пример, вие ще кажете: „Какво ли се крие в този пример?
Сега, да допуснем, че вие седите и философствате върху свободата, а един от вас казва: „Аз съм свободен човек, никой не може да ми заповядва“. Представете си, че както седите, в крака ви се забива една дебела игла. Колкото повече се движите, толкова по-дълбоко се забива иглата в крака ви и вие усещате силна болка. Питам: щом сте свободен човек, защо не извадите иглата от крака си? Защо не се освободите от болките, които иглата ви причинява?
Като привеждам този пример, вие ще кажете: „Какво ли се крие в този пример?
“ – Крие се нещо, но вие сами трябва да го разберете. Представете си, че една млада мома обича майка си, баща си, всички свои ближни, но един ден среща един млад момък, който тръгва подир нея. Момата мисли, че този момък се е влюбил в нея и тя започва да се интересува от него, става разсеяна, иска и тя да го среща. Този момък ни най-малко не се е влюбил в младата мома. Обаче, той е намислил да се жени и по този случай търси някоя мома, която да изпълнява службата на слугиня.
към беседата >>
– Никакво време няма.
– Защо? – Понеже Божията Любов, Мъдрост и Истина се проявяват само един път през цялата вечност. Хубавите, великите работи се явяват само по един път през вечността. И на вас казвам: останало е само един час още, докато се прояви Любовта. Казвате: „Има време още“.
– Никакво време няма.
Вие трябва да сте на пост и да чакате идването на Любовта. Будни ще бъдете, ще следите внимателно и няма да отклонявате мисълта си на една или на друга страна. Отклоните ли мисълта си от целта на вашето чакане, вие ще се намерите в положението на онзи човек, който решил да пробие дупка в планината, да съедини едно царство с друго. Който минавал покрай него, все го заговарял нещо и той спирал работата си, обръщал внимание на всичко, което му се говорило. Като спирал вниманието си на този, на онзи, дупката се запушила и той не могъл да постигне целта си.
към беседата >>
“ – Крие се нещо, но вие сами трябва да го разберете.
Представете си, че както седите, в крака ви се забива една дебела игла. Колкото повече се движите, толкова по-дълбоко се забива иглата в крака ви и вие усещате силна болка. Питам: щом сте свободен човек, защо не извадите иглата от крака си? Защо не се освободите от болките, които иглата ви причинява? Като привеждам този пример, вие ще кажете: „Какво ли се крие в този пример?
“ – Крие се нещо, но вие сами трябва да го разберете.
Представете си, че една млада мома обича майка си, баща си, всички свои ближни, но един ден среща един млад момък, който тръгва подир нея. Момата мисли, че този момък се е влюбил в нея и тя започва да се интересува от него, става разсеяна, иска и тя да го среща. Този момък ни най-малко не се е влюбил в младата мома. Обаче, той е намислил да се жени и по този случай търси някоя мома, която да изпълнява службата на слугиня. Ето защо, това още не е нито любов, нито женитба.
към беседата >>
Вие трябва да сте на пост и да чакате идването на Любовта.
– Понеже Божията Любов, Мъдрост и Истина се проявяват само един път през цялата вечност. Хубавите, великите работи се явяват само по един път през вечността. И на вас казвам: останало е само един час още, докато се прояви Любовта. Казвате: „Има време още“. – Никакво време няма.
Вие трябва да сте на пост и да чакате идването на Любовта.
Будни ще бъдете, ще следите внимателно и няма да отклонявате мисълта си на една или на друга страна. Отклоните ли мисълта си от целта на вашето чакане, вие ще се намерите в положението на онзи човек, който решил да пробие дупка в планината, да съедини едно царство с друго. Който минавал покрай него, все го заговарял нещо и той спирал работата си, обръщал внимание на всичко, което му се говорило. Като спирал вниманието си на този, на онзи, дупката се запушила и той не могъл да постигне целта си. Същото ще стане и с вас.
към беседата >>
Представете си, че една млада мома обича майка си, баща си, всички свои ближни, но един ден среща един млад момък, който тръгва подир нея.
Колкото повече се движите, толкова по-дълбоко се забива иглата в крака ви и вие усещате силна болка. Питам: щом сте свободен човек, защо не извадите иглата от крака си? Защо не се освободите от болките, които иглата ви причинява? Като привеждам този пример, вие ще кажете: „Какво ли се крие в този пример? “ – Крие се нещо, но вие сами трябва да го разберете.
Представете си, че една млада мома обича майка си, баща си, всички свои ближни, но един ден среща един млад момък, който тръгва подир нея.
Момата мисли, че този момък се е влюбил в нея и тя започва да се интересува от него, става разсеяна, иска и тя да го среща. Този момък ни най-малко не се е влюбил в младата мома. Обаче, той е намислил да се жени и по този случай търси някоя мома, която да изпълнява службата на слугиня. Ето защо, това още не е нито любов, нито женитба. Този млад човек харесва момата, вижда, че е здрава, силна, иска да се ожени за нея, да я впрегне на работа и след няколко години, когато тя не може вече да работи, той ще я напусне.
към беседата >>
Будни ще бъдете, ще следите внимателно и няма да отклонявате мисълта си на една или на друга страна.
Хубавите, великите работи се явяват само по един път през вечността. И на вас казвам: останало е само един час още, докато се прояви Любовта. Казвате: „Има време още“. – Никакво време няма. Вие трябва да сте на пост и да чакате идването на Любовта.
Будни ще бъдете, ще следите внимателно и няма да отклонявате мисълта си на една или на друга страна.
Отклоните ли мисълта си от целта на вашето чакане, вие ще се намерите в положението на онзи човек, който решил да пробие дупка в планината, да съедини едно царство с друго. Който минавал покрай него, все го заговарял нещо и той спирал работата си, обръщал внимание на всичко, което му се говорило. Като спирал вниманието си на този, на онзи, дупката се запушила и той не могъл да постигне целта си. Същото ще стане и с вас. Ще идват хора отвън да ви теглят, да отвличат вниманието ви, но вие не трябва да се отклонявате.
към беседата >>
Момата мисли, че този момък се е влюбил в нея и тя започва да се интересува от него, става разсеяна, иска и тя да го среща.
Питам: щом сте свободен човек, защо не извадите иглата от крака си? Защо не се освободите от болките, които иглата ви причинява? Като привеждам този пример, вие ще кажете: „Какво ли се крие в този пример? “ – Крие се нещо, но вие сами трябва да го разберете. Представете си, че една млада мома обича майка си, баща си, всички свои ближни, но един ден среща един млад момък, който тръгва подир нея.
Момата мисли, че този момък се е влюбил в нея и тя започва да се интересува от него, става разсеяна, иска и тя да го среща.
Този момък ни най-малко не се е влюбил в младата мома. Обаче, той е намислил да се жени и по този случай търси някоя мома, която да изпълнява службата на слугиня. Ето защо, това още не е нито любов, нито женитба. Този млад човек харесва момата, вижда, че е здрава, силна, иска да се ожени за нея, да я впрегне на работа и след няколко години, когато тя не може вече да работи, той ще я напусне. Питам: къде остана любовта на този момък?
към беседата >>
Отклоните ли мисълта си от целта на вашето чакане, вие ще се намерите в положението на онзи човек, който решил да пробие дупка в планината, да съедини едно царство с друго.
И на вас казвам: останало е само един час още, докато се прояви Любовта. Казвате: „Има време още“. – Никакво време няма. Вие трябва да сте на пост и да чакате идването на Любовта. Будни ще бъдете, ще следите внимателно и няма да отклонявате мисълта си на една или на друга страна.
Отклоните ли мисълта си от целта на вашето чакане, вие ще се намерите в положението на онзи човек, който решил да пробие дупка в планината, да съедини едно царство с друго.
Който минавал покрай него, все го заговарял нещо и той спирал работата си, обръщал внимание на всичко, което му се говорило. Като спирал вниманието си на този, на онзи, дупката се запушила и той не могъл да постигне целта си. Същото ще стане и с вас. Ще идват хора отвън да ви теглят, да отвличат вниманието ви, но вие не трябва да се отклонявате. Ще дойдат някои да ви разправят какво мислят по вашата работа.
към беседата >>
Този момък ни най-малко не се е влюбил в младата мома.
Защо не се освободите от болките, които иглата ви причинява? Като привеждам този пример, вие ще кажете: „Какво ли се крие в този пример? “ – Крие се нещо, но вие сами трябва да го разберете. Представете си, че една млада мома обича майка си, баща си, всички свои ближни, но един ден среща един млад момък, който тръгва подир нея. Момата мисли, че този момък се е влюбил в нея и тя започва да се интересува от него, става разсеяна, иска и тя да го среща.
Този момък ни най-малко не се е влюбил в младата мома.
Обаче, той е намислил да се жени и по този случай търси някоя мома, която да изпълнява службата на слугиня. Ето защо, това още не е нито любов, нито женитба. Този млад човек харесва момата, вижда, че е здрава, силна, иска да се ожени за нея, да я впрегне на работа и след няколко години, когато тя не може вече да работи, той ще я напусне. Питам: къде остана любовта на този момък? Това става не само с момата, но и с момъка.
към беседата >>
Който минавал покрай него, все го заговарял нещо и той спирал работата си, обръщал внимание на всичко, което му се говорило.
Казвате: „Има време още“. – Никакво време няма. Вие трябва да сте на пост и да чакате идването на Любовта. Будни ще бъдете, ще следите внимателно и няма да отклонявате мисълта си на една или на друга страна. Отклоните ли мисълта си от целта на вашето чакане, вие ще се намерите в положението на онзи човек, който решил да пробие дупка в планината, да съедини едно царство с друго.
Който минавал покрай него, все го заговарял нещо и той спирал работата си, обръщал внимание на всичко, което му се говорило.
Като спирал вниманието си на този, на онзи, дупката се запушила и той не могъл да постигне целта си. Същото ще стане и с вас. Ще идват хора отвън да ви теглят, да отвличат вниманието ви, но вие не трябва да се отклонявате. Ще дойдат някои да ви разправят какво мислят по вашата работа. Каквото и да мислят, то е за тях.
към беседата >>
Обаче, той е намислил да се жени и по този случай търси някоя мома, която да изпълнява службата на слугиня.
Като привеждам този пример, вие ще кажете: „Какво ли се крие в този пример? “ – Крие се нещо, но вие сами трябва да го разберете. Представете си, че една млада мома обича майка си, баща си, всички свои ближни, но един ден среща един млад момък, който тръгва подир нея. Момата мисли, че този момък се е влюбил в нея и тя започва да се интересува от него, става разсеяна, иска и тя да го среща. Този момък ни най-малко не се е влюбил в младата мома.
Обаче, той е намислил да се жени и по този случай търси някоя мома, която да изпълнява службата на слугиня.
Ето защо, това още не е нито любов, нито женитба. Този млад човек харесва момата, вижда, че е здрава, силна, иска да се ожени за нея, да я впрегне на работа и след няколко години, когато тя не може вече да работи, той ще я напусне. Питам: къде остана любовта на този момък? Това става не само с момата, но и с момъка. Момъкът търси слугиня, а момата – слуга.
към беседата >>
Като спирал вниманието си на този, на онзи, дупката се запушила и той не могъл да постигне целта си.
– Никакво време няма. Вие трябва да сте на пост и да чакате идването на Любовта. Будни ще бъдете, ще следите внимателно и няма да отклонявате мисълта си на една или на друга страна. Отклоните ли мисълта си от целта на вашето чакане, вие ще се намерите в положението на онзи човек, който решил да пробие дупка в планината, да съедини едно царство с друго. Който минавал покрай него, все го заговарял нещо и той спирал работата си, обръщал внимание на всичко, което му се говорило.
Като спирал вниманието си на този, на онзи, дупката се запушила и той не могъл да постигне целта си.
Същото ще стане и с вас. Ще идват хора отвън да ви теглят, да отвличат вниманието ви, но вие не трябва да се отклонявате. Ще дойдат някои да ви разправят какво мислят по вашата работа. Каквото и да мислят, то е за тях. Тяхната мисъл не е съществена за вас.
към беседата >>
2.
Нашето място
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 30.7.1931г.,
Външният живот на човека отговаря на неговите вътрешни състояния.
Най-малката дисхармония в природата се дължи на ред причини. Тя е последствие на някакво нарушение на нейните закони. Ако човек е напълно хармоничен с природата, и тя ще бъде в хармония с него. Човек не е изпратен на земята да господарства над природата, но природата трябва да бъде училище за него. Следователно природата отговаря на човека: какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по отношение към него.
Външният живот на човека отговаря на неговите вътрешни състояния.
Като говоря за връзката между човека и природата, не подразбирам индивидуално човека, но имам предвид цялото човечество, общата хармония в живота на всички хора. Да бъдете в хармония с Бога значи да разбирате целокупния живот. За пример, от ваше гледище мнозина казват: „За в бъдеще ние ще станем по-добри“. Ако човек днес не е добър, той и за в бъдеще не може да бъде добър. Някой казва: „В миналото аз бях добър човек, сега съм станал лош“.
към беседата >>
Като говоря за връзката между човека и природата, не подразбирам индивидуално човека, но имам предвид цялото човечество, общата хармония в живота на всички хора.
Тя е последствие на някакво нарушение на нейните закони. Ако човек е напълно хармоничен с природата, и тя ще бъде в хармония с него. Човек не е изпратен на земята да господарства над природата, но природата трябва да бъде училище за него. Следователно природата отговаря на човека: какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по отношение към него. Външният живот на човека отговаря на неговите вътрешни състояния.
Като говоря за връзката между човека и природата, не подразбирам индивидуално човека, но имам предвид цялото човечество, общата хармония в живота на всички хора.
Да бъдете в хармония с Бога значи да разбирате целокупния живот. За пример, от ваше гледище мнозина казват: „За в бъдеще ние ще станем по-добри“. Ако човек днес не е добър, той и за в бъдеще не може да бъде добър. Някой казва: „В миналото аз бях добър човек, сега съм станал лош“. – Това е криво заключение.
към беседата >>
Да бъдете в хармония с Бога значи да разбирате целокупния живот.
Ако човек е напълно хармоничен с природата, и тя ще бъде в хармония с него. Човек не е изпратен на земята да господарства над природата, но природата трябва да бъде училище за него. Следователно природата отговаря на човека: какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по отношение към него. Външният живот на човека отговаря на неговите вътрешни състояния. Като говоря за връзката между човека и природата, не подразбирам индивидуално човека, но имам предвид цялото човечество, общата хармония в живота на всички хора.
Да бъдете в хармония с Бога значи да разбирате целокупния живот.
За пример, от ваше гледище мнозина казват: „За в бъдеще ние ще станем по-добри“. Ако човек днес не е добър, той и за в бъдеще не може да бъде добър. Някой казва: „В миналото аз бях добър човек, сега съм станал лош“. – Това е криво заключение. Ако човек в миналото е бил добър, той и сега ще бъде добър.
към беседата >>
За пример, от ваше гледище мнозина казват: „За в бъдеще ние ще станем по-добри“.
Човек не е изпратен на земята да господарства над природата, но природата трябва да бъде училище за него. Следователно природата отговаря на човека: какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по отношение към него. Външният живот на човека отговаря на неговите вътрешни състояния. Като говоря за връзката между човека и природата, не подразбирам индивидуално човека, но имам предвид цялото човечество, общата хармония в живота на всички хора. Да бъдете в хармония с Бога значи да разбирате целокупния живот.
За пример, от ваше гледище мнозина казват: „За в бъдеще ние ще станем по-добри“.
Ако човек днес не е добър, той и за в бъдеще не може да бъде добър. Някой казва: „В миналото аз бях добър човек, сега съм станал лош“. – Това е криво заключение. Ако човек в миналото е бил добър, той и сега ще бъде добър. Иначе, ще се извади заключение, че в миналото е бил богат, а сега е станал сиромах.
към беседата >>
Ако човек днес не е добър, той и за в бъдеще не може да бъде добър.
Следователно природата отговаря на човека: какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по отношение към него. Външният живот на човека отговаря на неговите вътрешни състояния. Като говоря за връзката между човека и природата, не подразбирам индивидуално човека, но имам предвид цялото човечество, общата хармония в живота на всички хора. Да бъдете в хармония с Бога значи да разбирате целокупния живот. За пример, от ваше гледище мнозина казват: „За в бъдеще ние ще станем по-добри“.
Ако човек днес не е добър, той и за в бъдеще не може да бъде добър.
Някой казва: „В миналото аз бях добър човек, сега съм станал лош“. – Това е криво заключение. Ако човек в миналото е бил добър, той и сега ще бъде добър. Иначе, ще се извади заключение, че в миналото е бил богат, а сега е станал сиромах. Може ли един човек в миналото да е бил богат, а в настоящето да е сиромах?
към беседата >>
Някой казва: „В миналото аз бях добър човек, сега съм станал лош“.
Външният живот на човека отговаря на неговите вътрешни състояния. Като говоря за връзката между човека и природата, не подразбирам индивидуално човека, но имам предвид цялото човечество, общата хармония в живота на всички хора. Да бъдете в хармония с Бога значи да разбирате целокупния живот. За пример, от ваше гледище мнозина казват: „За в бъдеще ние ще станем по-добри“. Ако човек днес не е добър, той и за в бъдеще не може да бъде добър.
Някой казва: „В миналото аз бях добър човек, сега съм станал лош“.
– Това е криво заключение. Ако човек в миналото е бил добър, той и сега ще бъде добър. Иначе, ще се извади заключение, че в миналото е бил богат, а сега е станал сиромах. Може ли един човек в миналото да е бил богат, а в настоящето да е сиромах? Ако човек някога е бил богат, а после е станал сиромах, това показва, че той не е имал истинско богатство.
към беседата >>
– Това е криво заключение.
Като говоря за връзката между човека и природата, не подразбирам индивидуално човека, но имам предвид цялото човечество, общата хармония в живота на всички хора. Да бъдете в хармония с Бога значи да разбирате целокупния живот. За пример, от ваше гледище мнозина казват: „За в бъдеще ние ще станем по-добри“. Ако човек днес не е добър, той и за в бъдеще не може да бъде добър. Някой казва: „В миналото аз бях добър човек, сега съм станал лош“.
– Това е криво заключение.
Ако човек в миналото е бил добър, той и сега ще бъде добър. Иначе, ще се извади заключение, че в миналото е бил богат, а сега е станал сиромах. Може ли един човек в миналото да е бил богат, а в настоящето да е сиромах? Ако човек някога е бил богат, а после е станал сиромах, това показва, че той не е имал истинско богатство. Неговото богатство е било някакъв товар, който носил на гърба си.
към беседата >>
Ако човек в миналото е бил добър, той и сега ще бъде добър.
Да бъдете в хармония с Бога значи да разбирате целокупния живот. За пример, от ваше гледище мнозина казват: „За в бъдеще ние ще станем по-добри“. Ако човек днес не е добър, той и за в бъдеще не може да бъде добър. Някой казва: „В миналото аз бях добър човек, сега съм станал лош“. – Това е криво заключение.
Ако човек в миналото е бил добър, той и сега ще бъде добър.
Иначе, ще се извади заключение, че в миналото е бил богат, а сега е станал сиромах. Може ли един човек в миналото да е бил богат, а в настоящето да е сиромах? Ако човек някога е бил богат, а после е станал сиромах, това показва, че той не е имал истинско богатство. Неговото богатство е било някакъв товар, който носил на гърба си. После, снемат товара му и той става сиромах.
към беседата >>
Иначе, ще се извади заключение, че в миналото е бил богат, а сега е станал сиромах.
За пример, от ваше гледище мнозина казват: „За в бъдеще ние ще станем по-добри“. Ако човек днес не е добър, той и за в бъдеще не може да бъде добър. Някой казва: „В миналото аз бях добър човек, сега съм станал лош“. – Това е криво заключение. Ако човек в миналото е бил добър, той и сега ще бъде добър.
Иначе, ще се извади заключение, че в миналото е бил богат, а сега е станал сиромах.
Може ли един човек в миналото да е бил богат, а в настоящето да е сиромах? Ако човек някога е бил богат, а после е станал сиромах, това показва, че той не е имал истинско богатство. Неговото богатство е било някакъв товар, който носил на гърба си. После, снемат товара му и той става сиромах. Такова забогатяване и осиромашаване представляват механически процеси.
към беседата >>
Може ли един човек в миналото да е бил богат, а в настоящето да е сиромах?
Ако човек днес не е добър, той и за в бъдеще не може да бъде добър. Някой казва: „В миналото аз бях добър човек, сега съм станал лош“. – Това е криво заключение. Ако човек в миналото е бил добър, той и сега ще бъде добър. Иначе, ще се извади заключение, че в миналото е бил богат, а сега е станал сиромах.
Може ли един човек в миналото да е бил богат, а в настоящето да е сиромах?
Ако човек някога е бил богат, а после е станал сиромах, това показва, че той не е имал истинско богатство. Неговото богатство е било някакъв товар, който носил на гърба си. После, снемат товара му и той става сиромах. Такова забогатяване и осиромашаване представляват механически процеси. Благото, което Бог е дал на човека, никой не може да му отнеме.
към беседата >>
Ако човек някога е бил богат, а после е станал сиромах, това показва, че той не е имал истинско богатство.
Някой казва: „В миналото аз бях добър човек, сега съм станал лош“. – Това е криво заключение. Ако човек в миналото е бил добър, той и сега ще бъде добър. Иначе, ще се извади заключение, че в миналото е бил богат, а сега е станал сиромах. Може ли един човек в миналото да е бил богат, а в настоящето да е сиромах?
Ако човек някога е бил богат, а после е станал сиромах, това показва, че той не е имал истинско богатство.
Неговото богатство е било някакъв товар, който носил на гърба си. После, снемат товара му и той става сиромах. Такова забогатяване и осиромашаване представляват механически процеси. Благото, което Бог е дал на човека, никой не може да му отнеме. Ако някой може да отнеме от човека благото, което Бог му е дал, значи той е по-силен от Бога.
към беседата >>
Неговото богатство е било някакъв товар, който носил на гърба си.
– Това е криво заключение. Ако човек в миналото е бил добър, той и сега ще бъде добър. Иначе, ще се извади заключение, че в миналото е бил богат, а сега е станал сиромах. Може ли един човек в миналото да е бил богат, а в настоящето да е сиромах? Ако човек някога е бил богат, а после е станал сиромах, това показва, че той не е имал истинско богатство.
Неговото богатство е било някакъв товар, който носил на гърба си.
После, снемат товара му и той става сиромах. Такова забогатяване и осиромашаване представляват механически процеси. Благото, което Бог е дал на човека, никой не може да му отнеме. Ако някой може да отнеме от човека благото, което Бог му е дал, значи той е по-силен от Бога. Обаче да се мисли така, това е криво мислене, криво заключение.
към беседата >>
После, снемат товара му и той става сиромах.
Ако човек в миналото е бил добър, той и сега ще бъде добър. Иначе, ще се извади заключение, че в миналото е бил богат, а сега е станал сиромах. Може ли един човек в миналото да е бил богат, а в настоящето да е сиромах? Ако човек някога е бил богат, а после е станал сиромах, това показва, че той не е имал истинско богатство. Неговото богатство е било някакъв товар, който носил на гърба си.
После, снемат товара му и той става сиромах.
Такова забогатяване и осиромашаване представляват механически процеси. Благото, което Бог е дал на човека, никой не може да му отнеме. Ако някой може да отнеме от човека благото, което Бог му е дал, значи той е по-силен от Бога. Обаче да се мисли така, това е криво мислене, криво заключение. Благото, което Бог е дал на човека, е същественото в неговия живот, а същественото никой никому не може да отнеме.
към беседата >>
Такова забогатяване и осиромашаване представляват механически процеси.
Иначе, ще се извади заключение, че в миналото е бил богат, а сега е станал сиромах. Може ли един човек в миналото да е бил богат, а в настоящето да е сиромах? Ако човек някога е бил богат, а после е станал сиромах, това показва, че той не е имал истинско богатство. Неговото богатство е било някакъв товар, който носил на гърба си. После, снемат товара му и той става сиромах.
Такова забогатяване и осиромашаване представляват механически процеси.
Благото, което Бог е дал на човека, никой не може да му отнеме. Ако някой може да отнеме от човека благото, което Бог му е дал, значи той е по-силен от Бога. Обаче да се мисли така, това е криво мислене, криво заключение. Благото, което Бог е дал на човека, е същественото в неговия живот, а същественото никой никому не може да отнеме.
към беседата >>
Благото, което Бог е дал на човека, никой не може да му отнеме.
Може ли един човек в миналото да е бил богат, а в настоящето да е сиромах? Ако човек някога е бил богат, а после е станал сиромах, това показва, че той не е имал истинско богатство. Неговото богатство е било някакъв товар, който носил на гърба си. После, снемат товара му и той става сиромах. Такова забогатяване и осиромашаване представляват механически процеси.
Благото, което Бог е дал на човека, никой не може да му отнеме.
Ако някой може да отнеме от човека благото, което Бог му е дал, значи той е по-силен от Бога. Обаче да се мисли така, това е криво мислене, криво заключение. Благото, което Бог е дал на човека, е същественото в неговия живот, а същественото никой никому не може да отнеме.
към беседата >>
Ако някой може да отнеме от човека благото, което Бог му е дал, значи той е по-силен от Бога.
Ако човек някога е бил богат, а после е станал сиромах, това показва, че той не е имал истинско богатство. Неговото богатство е било някакъв товар, който носил на гърба си. После, снемат товара му и той става сиромах. Такова забогатяване и осиромашаване представляват механически процеси. Благото, което Бог е дал на човека, никой не може да му отнеме.
Ако някой може да отнеме от човека благото, което Бог му е дал, значи той е по-силен от Бога.
Обаче да се мисли така, това е криво мислене, криво заключение. Благото, което Бог е дал на човека, е същественото в неговия живот, а същественото никой никому не може да отнеме.
към беседата >>
Обаче да се мисли така, това е криво мислене, криво заключение.
Неговото богатство е било някакъв товар, който носил на гърба си. После, снемат товара му и той става сиромах. Такова забогатяване и осиромашаване представляват механически процеси. Благото, което Бог е дал на човека, никой не може да му отнеме. Ако някой може да отнеме от човека благото, което Бог му е дал, значи той е по-силен от Бога.
Обаче да се мисли така, това е криво мислене, криво заключение.
Благото, което Бог е дал на човека, е същественото в неговия живот, а същественото никой никому не може да отнеме.
към беседата >>
Благото, което Бог е дал на човека, е същественото в неговия живот, а същественото никой никому не може да отнеме.
После, снемат товара му и той става сиромах. Такова забогатяване и осиромашаване представляват механически процеси. Благото, което Бог е дал на човека, никой не може да му отнеме. Ако някой може да отнеме от човека благото, което Бог му е дал, значи той е по-силен от Бога. Обаче да се мисли така, това е криво мислене, криво заключение.
Благото, което Бог е дал на човека, е същественото в неговия живот, а същественото никой никому не може да отнеме.
към беседата >>
И тъй, в заключение казвам: ако в миналото сте били добри, и сега сте добри; ако сега сте добри, ще сте добри и в бъдеще.
И тъй, в заключение казвам: ако в миналото сте били добри, и сега сте добри; ако сега сте добри, ще сте добри и в бъдеще.
Ако пък сега не сте добри, не мислете, че ще станете добри в бъдеще. Така трябва да се мисли! Не мислите ли така, вие ще се натъкнете на известни противоречия. Противоречията пък се дължат на вътрешен дисонанс в човека, независимо от това, дали той го съзнава, или не. Където и да е, обаче, в живота на всеки човек все ще има някакво противоречие, някакво неразбиране.
към беседата >>
Ако пък сега не сте добри, не мислете, че ще станете добри в бъдеще.
И тъй, в заключение казвам: ако в миналото сте били добри, и сега сте добри; ако сега сте добри, ще сте добри и в бъдеще.
Ако пък сега не сте добри, не мислете, че ще станете добри в бъдеще.
Така трябва да се мисли! Не мислите ли така, вие ще се натъкнете на известни противоречия. Противоречията пък се дължат на вътрешен дисонанс в човека, независимо от това, дали той го съзнава, или не. Където и да е, обаче, в живота на всеки човек все ще има някакво противоречие, някакво неразбиране. Това противоречие може да идва по наследствен път, а може да е резултат на някакво криво човешко разбиране.
към беседата >>
Така трябва да се мисли!
И тъй, в заключение казвам: ако в миналото сте били добри, и сега сте добри; ако сега сте добри, ще сте добри и в бъдеще. Ако пък сега не сте добри, не мислете, че ще станете добри в бъдеще.
Така трябва да се мисли!
Не мислите ли така, вие ще се натъкнете на известни противоречия. Противоречията пък се дължат на вътрешен дисонанс в човека, независимо от това, дали той го съзнава, или не. Където и да е, обаче, в живота на всеки човек все ще има някакво противоречие, някакво неразбиране. Това противоречие може да идва по наследствен път, а може да е резултат на някакво криво човешко разбиране. Казвам: три важни фактора упражняват влияние върху човешкия живот.
към беседата >>
Не мислите ли така, вие ще се натъкнете на известни противоречия.
И тъй, в заключение казвам: ако в миналото сте били добри, и сега сте добри; ако сега сте добри, ще сте добри и в бъдеще. Ако пък сега не сте добри, не мислете, че ще станете добри в бъдеще. Така трябва да се мисли!
Не мислите ли така, вие ще се натъкнете на известни противоречия.
Противоречията пък се дължат на вътрешен дисонанс в човека, независимо от това, дали той го съзнава, или не. Където и да е, обаче, в живота на всеки човек все ще има някакво противоречие, някакво неразбиране. Това противоречие може да идва по наследствен път, а може да е резултат на някакво криво човешко разбиране. Казвам: три важни фактора упражняват влияние върху човешкия живот. Първият фактор е неговата личност, човешкият егоизъм.
към беседата >>
Противоречията пък се дължат на вътрешен дисонанс в човека, независимо от това, дали той го съзнава, или не.
И тъй, в заключение казвам: ако в миналото сте били добри, и сега сте добри; ако сега сте добри, ще сте добри и в бъдеще. Ако пък сега не сте добри, не мислете, че ще станете добри в бъдеще. Така трябва да се мисли! Не мислите ли така, вие ще се натъкнете на известни противоречия.
Противоречията пък се дължат на вътрешен дисонанс в човека, независимо от това, дали той го съзнава, или не.
Където и да е, обаче, в живота на всеки човек все ще има някакво противоречие, някакво неразбиране. Това противоречие може да идва по наследствен път, а може да е резултат на някакво криво човешко разбиране. Казвам: три важни фактора упражняват влияние върху човешкия живот. Първият фактор е неговата личност, човешкият егоизъм. Вторият фактор е обществото.
към беседата >>
Където и да е, обаче, в живота на всеки човек все ще има някакво противоречие, някакво неразбиране.
И тъй, в заключение казвам: ако в миналото сте били добри, и сега сте добри; ако сега сте добри, ще сте добри и в бъдеще. Ако пък сега не сте добри, не мислете, че ще станете добри в бъдеще. Така трябва да се мисли! Не мислите ли така, вие ще се натъкнете на известни противоречия. Противоречията пък се дължат на вътрешен дисонанс в човека, независимо от това, дали той го съзнава, или не.
Където и да е, обаче, в живота на всеки човек все ще има някакво противоречие, някакво неразбиране.
Това противоречие може да идва по наследствен път, а може да е резултат на някакво криво човешко разбиране. Казвам: три важни фактора упражняват влияние върху човешкия живот. Първият фактор е неговата личност, човешкият егоизъм. Вторият фактор е обществото. И най-после, голямо влияние оказва върху човека и самата природа.
към беседата >>
Това противоречие може да идва по наследствен път, а може да е резултат на някакво криво човешко разбиране.
Ако пък сега не сте добри, не мислете, че ще станете добри в бъдеще. Така трябва да се мисли! Не мислите ли така, вие ще се натъкнете на известни противоречия. Противоречията пък се дължат на вътрешен дисонанс в човека, независимо от това, дали той го съзнава, или не. Където и да е, обаче, в живота на всеки човек все ще има някакво противоречие, някакво неразбиране.
Това противоречие може да идва по наследствен път, а може да е резултат на някакво криво човешко разбиране.
Казвам: три важни фактора упражняват влияние върху човешкия живот. Първият фактор е неговата личност, човешкият егоизъм. Вторият фактор е обществото. И най-после, голямо влияние оказва върху човека и самата природа. За пример, както сте събрани тук, вие едни-други си влияете и затова някои от вас казват: „Какво придобиваме, като излизаме всяка сутрин на молитва?
към беседата >>
Казвам: три важни фактора упражняват влияние върху човешкия живот.
Така трябва да се мисли! Не мислите ли така, вие ще се натъкнете на известни противоречия. Противоречията пък се дължат на вътрешен дисонанс в човека, независимо от това, дали той го съзнава, или не. Където и да е, обаче, в живота на всеки човек все ще има някакво противоречие, някакво неразбиране. Това противоречие може да идва по наследствен път, а може да е резултат на някакво криво човешко разбиране.
Казвам: три важни фактора упражняват влияние върху човешкия живот.
Първият фактор е неговата личност, човешкият егоизъм. Вторият фактор е обществото. И най-после, голямо влияние оказва върху човека и самата природа. За пример, както сте събрани тук, вие едни-други си влияете и затова някои от вас казват: „Какво придобиваме, като излизаме всяка сутрин на молитва? “ Като отговор на това запитване ще поставя следното положение.
към беседата >>
Първият фактор е неговата личност, човешкият егоизъм.
Не мислите ли така, вие ще се натъкнете на известни противоречия. Противоречията пък се дължат на вътрешен дисонанс в човека, независимо от това, дали той го съзнава, или не. Където и да е, обаче, в живота на всеки човек все ще има някакво противоречие, някакво неразбиране. Това противоречие може да идва по наследствен път, а може да е резултат на някакво криво човешко разбиране. Казвам: три важни фактора упражняват влияние върху човешкия живот.
Първият фактор е неговата личност, човешкият егоизъм.
Вторият фактор е обществото. И най-после, голямо влияние оказва върху човека и самата природа. За пример, както сте събрани тук, вие едни-други си влияете и затова някои от вас казват: „Какво придобиваме, като излизаме всяка сутрин на молитва? “ Като отговор на това запитване ще поставя следното положение. Ако имате един голям цирей някъде на ръката или на крака си и той ви причинява голяма болка, кое положение ще бъде по-добро за вас: този цирей да продължава да бере, все да взима, или да стане щедър, да даде всичко онова, което е събрал в себе си?
към беседата >>
Вторият фактор е обществото.
Противоречията пък се дължат на вътрешен дисонанс в човека, независимо от това, дали той го съзнава, или не. Където и да е, обаче, в живота на всеки човек все ще има някакво противоречие, някакво неразбиране. Това противоречие може да идва по наследствен път, а може да е резултат на някакво криво човешко разбиране. Казвам: три важни фактора упражняват влияние върху човешкия живот. Първият фактор е неговата личност, човешкият егоизъм.
Вторият фактор е обществото.
И най-после, голямо влияние оказва върху човека и самата природа. За пример, както сте събрани тук, вие едни-други си влияете и затова някои от вас казват: „Какво придобиваме, като излизаме всяка сутрин на молитва? “ Като отговор на това запитване ще поставя следното положение. Ако имате един голям цирей някъде на ръката или на крака си и той ви причинява голяма болка, кое положение ще бъде по-добро за вас: този цирей да продължава да бере, все да взима, или да стане щедър, да даде всичко онова, което е събрал в себе си? Този цирей е богат търговец и в случая за предпочитане е той да дава нещо от себе си, да кредитира хората, отколкото да взима от тях.
към беседата >>
И най-после, голямо влияние оказва върху човека и самата природа.
Където и да е, обаче, в живота на всеки човек все ще има някакво противоречие, някакво неразбиране. Това противоречие може да идва по наследствен път, а може да е резултат на някакво криво човешко разбиране. Казвам: три важни фактора упражняват влияние върху човешкия живот. Първият фактор е неговата личност, човешкият егоизъм. Вторият фактор е обществото.
И най-после, голямо влияние оказва върху човека и самата природа.
За пример, както сте събрани тук, вие едни-други си влияете и затова някои от вас казват: „Какво придобиваме, като излизаме всяка сутрин на молитва? “ Като отговор на това запитване ще поставя следното положение. Ако имате един голям цирей някъде на ръката или на крака си и той ви причинява голяма болка, кое положение ще бъде по-добро за вас: този цирей да продължава да бере, все да взима, или да стане щедър, да даде всичко онова, което е събрал в себе си? Този цирей е богат търговец и в случая за предпочитане е той да дава нещо от себе си, да кредитира хората, отколкото да взима от тях. Следователно, когато човек излиза сутрин на молитва и мисли, че трябва да вземе нещо, той не разбира закона.
към беседата >>
За пример, както сте събрани тук, вие едни-други си влияете и затова някои от вас казват: „Какво придобиваме, като излизаме всяка сутрин на молитва?
Това противоречие може да идва по наследствен път, а може да е резултат на някакво криво човешко разбиране. Казвам: три важни фактора упражняват влияние върху човешкия живот. Първият фактор е неговата личност, човешкият егоизъм. Вторият фактор е обществото. И най-после, голямо влияние оказва върху човека и самата природа.
За пример, както сте събрани тук, вие едни-други си влияете и затова някои от вас казват: „Какво придобиваме, като излизаме всяка сутрин на молитва?
“ Като отговор на това запитване ще поставя следното положение. Ако имате един голям цирей някъде на ръката или на крака си и той ви причинява голяма болка, кое положение ще бъде по-добро за вас: този цирей да продължава да бере, все да взима, или да стане щедър, да даде всичко онова, което е събрал в себе си? Този цирей е богат търговец и в случая за предпочитане е той да дава нещо от себе си, да кредитира хората, отколкото да взима от тях. Следователно, когато човек излиза сутрин на молитва и мисли, че трябва да вземе нещо, той не разбира закона. Той непременно трябва да даде нещо от себе си.
към беседата >>
“ Като отговор на това запитване ще поставя следното положение.
Казвам: три важни фактора упражняват влияние върху човешкия живот. Първият фактор е неговата личност, човешкият егоизъм. Вторият фактор е обществото. И най-после, голямо влияние оказва върху човека и самата природа. За пример, както сте събрани тук, вие едни-други си влияете и затова някои от вас казват: „Какво придобиваме, като излизаме всяка сутрин на молитва?
“ Като отговор на това запитване ще поставя следното положение.
Ако имате един голям цирей някъде на ръката или на крака си и той ви причинява голяма болка, кое положение ще бъде по-добро за вас: този цирей да продължава да бере, все да взима, или да стане щедър, да даде всичко онова, което е събрал в себе си? Този цирей е богат търговец и в случая за предпочитане е той да дава нещо от себе си, да кредитира хората, отколкото да взима от тях. Следователно, когато човек излиза сутрин на молитва и мисли, че трябва да вземе нещо, той не разбира закона. Той непременно трябва да даде нещо от себе си. По-велик човек е онзи, който дава, отколкото онзи, който взима.
към беседата >>
Ако имате един голям цирей някъде на ръката или на крака си и той ви причинява голяма болка, кое положение ще бъде по-добро за вас: този цирей да продължава да бере, все да взима, или да стане щедър, да даде всичко онова, което е събрал в себе си?
Първият фактор е неговата личност, човешкият егоизъм. Вторият фактор е обществото. И най-после, голямо влияние оказва върху човека и самата природа. За пример, както сте събрани тук, вие едни-други си влияете и затова някои от вас казват: „Какво придобиваме, като излизаме всяка сутрин на молитва? “ Като отговор на това запитване ще поставя следното положение.
Ако имате един голям цирей някъде на ръката или на крака си и той ви причинява голяма болка, кое положение ще бъде по-добро за вас: този цирей да продължава да бере, все да взима, или да стане щедър, да даде всичко онова, което е събрал в себе си?
Този цирей е богат търговец и в случая за предпочитане е той да дава нещо от себе си, да кредитира хората, отколкото да взима от тях. Следователно, когато човек излиза сутрин на молитва и мисли, че трябва да вземе нещо, той не разбира закона. Той непременно трябва да даде нещо от себе си. По-велик човек е онзи, който дава, отколкото онзи, който взима. Рече ли някой, че толкова години се е молил и нищо не е спечелил, той е на крив път в живота си.
към беседата >>
Този цирей е богат търговец и в случая за предпочитане е той да дава нещо от себе си, да кредитира хората, отколкото да взима от тях.
Вторият фактор е обществото. И най-после, голямо влияние оказва върху човека и самата природа. За пример, както сте събрани тук, вие едни-други си влияете и затова някои от вас казват: „Какво придобиваме, като излизаме всяка сутрин на молитва? “ Като отговор на това запитване ще поставя следното положение. Ако имате един голям цирей някъде на ръката или на крака си и той ви причинява голяма болка, кое положение ще бъде по-добро за вас: този цирей да продължава да бере, все да взима, или да стане щедър, да даде всичко онова, което е събрал в себе си?
Този цирей е богат търговец и в случая за предпочитане е той да дава нещо от себе си, да кредитира хората, отколкото да взима от тях.
Следователно, когато човек излиза сутрин на молитва и мисли, че трябва да вземе нещо, той не разбира закона. Той непременно трябва да даде нещо от себе си. По-велик човек е онзи, който дава, отколкото онзи, който взима. Рече ли някой, че толкова години се е молил и нищо не е спечелил, той е на крив път в живота си. Който излиза сутрин на молитва с цел да спечели нещо, по-добре нека седи у дома си и да не се моли.
към беседата >>
Следователно, когато човек излиза сутрин на молитва и мисли, че трябва да вземе нещо, той не разбира закона.
И най-после, голямо влияние оказва върху човека и самата природа. За пример, както сте събрани тук, вие едни-други си влияете и затова някои от вас казват: „Какво придобиваме, като излизаме всяка сутрин на молитва? “ Като отговор на това запитване ще поставя следното положение. Ако имате един голям цирей някъде на ръката или на крака си и той ви причинява голяма болка, кое положение ще бъде по-добро за вас: този цирей да продължава да бере, все да взима, или да стане щедър, да даде всичко онова, което е събрал в себе си? Този цирей е богат търговец и в случая за предпочитане е той да дава нещо от себе си, да кредитира хората, отколкото да взима от тях.
Следователно, когато човек излиза сутрин на молитва и мисли, че трябва да вземе нещо, той не разбира закона.
Той непременно трябва да даде нещо от себе си. По-велик човек е онзи, който дава, отколкото онзи, който взима. Рече ли някой, че толкова години се е молил и нищо не е спечелил, той е на крив път в живота си. Който излиза сутрин на молитва с цел да спечели нещо, по-добре нека седи у дома си и да не се моли. С молитва търговия не се прави.
към беседата >>
Той непременно трябва да даде нещо от себе си.
За пример, както сте събрани тук, вие едни-други си влияете и затова някои от вас казват: „Какво придобиваме, като излизаме всяка сутрин на молитва? “ Като отговор на това запитване ще поставя следното положение. Ако имате един голям цирей някъде на ръката или на крака си и той ви причинява голяма болка, кое положение ще бъде по-добро за вас: този цирей да продължава да бере, все да взима, или да стане щедър, да даде всичко онова, което е събрал в себе си? Този цирей е богат търговец и в случая за предпочитане е той да дава нещо от себе си, да кредитира хората, отколкото да взима от тях. Следователно, когато човек излиза сутрин на молитва и мисли, че трябва да вземе нещо, той не разбира закона.
Той непременно трябва да даде нещо от себе си.
По-велик човек е онзи, който дава, отколкото онзи, който взима. Рече ли някой, че толкова години се е молил и нищо не е спечелил, той е на крив път в живота си. Който излиза сутрин на молитва с цел да спечели нещо, по-добре нека седи у дома си и да не се моли. С молитва търговия не се прави. Ако излизаме сутрин да посрещнем Бога и да Му благодарим за всичко, което ни дава, тази молитва има смисъл и винаги е приета.
към беседата >>
По-велик човек е онзи, който дава, отколкото онзи, който взима.
“ Като отговор на това запитване ще поставя следното положение. Ако имате един голям цирей някъде на ръката или на крака си и той ви причинява голяма болка, кое положение ще бъде по-добро за вас: този цирей да продължава да бере, все да взима, или да стане щедър, да даде всичко онова, което е събрал в себе си? Този цирей е богат търговец и в случая за предпочитане е той да дава нещо от себе си, да кредитира хората, отколкото да взима от тях. Следователно, когато човек излиза сутрин на молитва и мисли, че трябва да вземе нещо, той не разбира закона. Той непременно трябва да даде нещо от себе си.
По-велик човек е онзи, който дава, отколкото онзи, който взима.
Рече ли някой, че толкова години се е молил и нищо не е спечелил, той е на крив път в живота си. Който излиза сутрин на молитва с цел да спечели нещо, по-добре нека седи у дома си и да не се моли. С молитва търговия не се прави. Ако излизаме сутрин да посрещнем Бога и да Му благодарим за всичко, което ни дава, тази молитва има смисъл и винаги е приета. Някой казва: „Студено е, затова не ни се излиза“.
към беседата >>
Рече ли някой, че толкова години се е молил и нищо не е спечелил, той е на крив път в живота си.
Ако имате един голям цирей някъде на ръката или на крака си и той ви причинява голяма болка, кое положение ще бъде по-добро за вас: този цирей да продължава да бере, все да взима, или да стане щедър, да даде всичко онова, което е събрал в себе си? Този цирей е богат търговец и в случая за предпочитане е той да дава нещо от себе си, да кредитира хората, отколкото да взима от тях. Следователно, когато човек излиза сутрин на молитва и мисли, че трябва да вземе нещо, той не разбира закона. Той непременно трябва да даде нещо от себе си. По-велик човек е онзи, който дава, отколкото онзи, който взима.
Рече ли някой, че толкова години се е молил и нищо не е спечелил, той е на крив път в живота си.
Който излиза сутрин на молитва с цел да спечели нещо, по-добре нека седи у дома си и да не се моли. С молитва търговия не се прави. Ако излизаме сутрин да посрещнем Бога и да Му благодарим за всичко, което ни дава, тази молитва има смисъл и винаги е приета. Някой казва: „Студено е, затова не ни се излиза“. – Бих желал да обясните какво нещо е студът и ако искате да го продадете, аз бих го купил.
към беседата >>
Който излиза сутрин на молитва с цел да спечели нещо, по-добре нека седи у дома си и да не се моли.
Този цирей е богат търговец и в случая за предпочитане е той да дава нещо от себе си, да кредитира хората, отколкото да взима от тях. Следователно, когато човек излиза сутрин на молитва и мисли, че трябва да вземе нещо, той не разбира закона. Той непременно трябва да даде нещо от себе си. По-велик човек е онзи, който дава, отколкото онзи, който взима. Рече ли някой, че толкова години се е молил и нищо не е спечелил, той е на крив път в живота си.
Който излиза сутрин на молитва с цел да спечели нещо, по-добре нека седи у дома си и да не се моли.
С молитва търговия не се прави. Ако излизаме сутрин да посрещнем Бога и да Му благодарим за всичко, което ни дава, тази молитва има смисъл и винаги е приета. Някой казва: „Студено е, затова не ни се излиза“. – Бих желал да обясните какво нещо е студът и ако искате да го продадете, аз бих го купил. Обаче има неща в света, които нито се хващат, нито се продават.
към беседата >>
С молитва търговия не се прави.
Следователно, когато човек излиза сутрин на молитва и мисли, че трябва да вземе нещо, той не разбира закона. Той непременно трябва да даде нещо от себе си. По-велик човек е онзи, който дава, отколкото онзи, който взима. Рече ли някой, че толкова години се е молил и нищо не е спечелил, той е на крив път в живота си. Който излиза сутрин на молитва с цел да спечели нещо, по-добре нека седи у дома си и да не се моли.
С молитва търговия не се прави.
Ако излизаме сутрин да посрещнем Бога и да Му благодарим за всичко, което ни дава, тази молитва има смисъл и винаги е приета. Някой казва: „Студено е, затова не ни се излиза“. – Бих желал да обясните какво нещо е студът и ако искате да го продадете, аз бих го купил. Обаче има неща в света, които нито се хващат, нито се продават. Студът е от тия неща, именно; той нито се хваща, нито се продава.
към беседата >>
Ако излизаме сутрин да посрещнем Бога и да Му благодарим за всичко, което ни дава, тази молитва има смисъл и винаги е приета.
Той непременно трябва да даде нещо от себе си. По-велик човек е онзи, който дава, отколкото онзи, който взима. Рече ли някой, че толкова години се е молил и нищо не е спечелил, той е на крив път в живота си. Който излиза сутрин на молитва с цел да спечели нещо, по-добре нека седи у дома си и да не се моли. С молитва търговия не се прави.
Ако излизаме сутрин да посрещнем Бога и да Му благодарим за всичко, което ни дава, тази молитва има смисъл и винаги е приета.
Някой казва: „Студено е, затова не ни се излиза“. – Бих желал да обясните какво нещо е студът и ако искате да го продадете, аз бих го купил. Обаче има неща в света, които нито се хващат, нито се продават. Студът е от тия неща, именно; той нито се хваща, нито се продава. Това показва, че никакъв студ не съществува.
към беседата >>
Някой казва: „Студено е, затова не ни се излиза“.
По-велик човек е онзи, който дава, отколкото онзи, който взима. Рече ли някой, че толкова години се е молил и нищо не е спечелил, той е на крив път в живота си. Който излиза сутрин на молитва с цел да спечели нещо, по-добре нека седи у дома си и да не се моли. С молитва търговия не се прави. Ако излизаме сутрин да посрещнем Бога и да Му благодарим за всичко, което ни дава, тази молитва има смисъл и винаги е приета.
Някой казва: „Студено е, затова не ни се излиза“.
– Бих желал да обясните какво нещо е студът и ако искате да го продадете, аз бих го купил. Обаче има неща в света, които нито се хващат, нито се продават. Студът е от тия неща, именно; той нито се хваща, нито се продава. Това показва, че никакъв студ не съществува. Когато казваме, че вън е студено или топло, това са наши понятия за нещата.
към беседата >>
– Бих желал да обясните какво нещо е студът и ако искате да го продадете, аз бих го купил.
Рече ли някой, че толкова години се е молил и нищо не е спечелил, той е на крив път в живота си. Който излиза сутрин на молитва с цел да спечели нещо, по-добре нека седи у дома си и да не се моли. С молитва търговия не се прави. Ако излизаме сутрин да посрещнем Бога и да Му благодарим за всичко, което ни дава, тази молитва има смисъл и винаги е приета. Някой казва: „Студено е, затова не ни се излиза“.
– Бих желал да обясните какво нещо е студът и ако искате да го продадете, аз бих го купил.
Обаче има неща в света, които нито се хващат, нито се продават. Студът е от тия неща, именно; той нито се хваща, нито се продава. Това показва, че никакъв студ не съществува. Когато казваме, че вън е студено или топло, това са наши понятия за нещата. Ние мислим, че е студено или топло.
към беседата >>
Обаче има неща в света, които нито се хващат, нито се продават.
Който излиза сутрин на молитва с цел да спечели нещо, по-добре нека седи у дома си и да не се моли. С молитва търговия не се прави. Ако излизаме сутрин да посрещнем Бога и да Му благодарим за всичко, което ни дава, тази молитва има смисъл и винаги е приета. Някой казва: „Студено е, затова не ни се излиза“. – Бих желал да обясните какво нещо е студът и ако искате да го продадете, аз бих го купил.
Обаче има неща в света, които нито се хващат, нито се продават.
Студът е от тия неща, именно; той нито се хваща, нито се продава. Това показва, че никакъв студ не съществува. Когато казваме, че вън е студено или топло, това са наши понятия за нещата. Ние мислим, че е студено или топло. Като казвам, че студ не съществува, аз имам предвид този студ, който вие си представяте.
към беседата >>
Студът е от тия неща, именно; той нито се хваща, нито се продава.
С молитва търговия не се прави. Ако излизаме сутрин да посрещнем Бога и да Му благодарим за всичко, което ни дава, тази молитва има смисъл и винаги е приета. Някой казва: „Студено е, затова не ни се излиза“. – Бих желал да обясните какво нещо е студът и ако искате да го продадете, аз бих го купил. Обаче има неща в света, които нито се хващат, нито се продават.
Студът е от тия неща, именно; той нито се хваща, нито се продава.
Това показва, че никакъв студ не съществува. Когато казваме, че вън е студено или топло, това са наши понятия за нещата. Ние мислим, че е студено или топло. Като казвам, че студ не съществува, аз имам предвид този студ, който вие си представяте. Не съществува даже такъв студ, какъвто учените си представят.
към беседата >>
Това показва, че никакъв студ не съществува.
Ако излизаме сутрин да посрещнем Бога и да Му благодарим за всичко, което ни дава, тази молитва има смисъл и винаги е приета. Някой казва: „Студено е, затова не ни се излиза“. – Бих желал да обясните какво нещо е студът и ако искате да го продадете, аз бих го купил. Обаче има неща в света, които нито се хващат, нито се продават. Студът е от тия неща, именно; той нито се хваща, нито се продава.
Това показва, че никакъв студ не съществува.
Когато казваме, че вън е студено или топло, това са наши понятия за нещата. Ние мислим, че е студено или топло. Като казвам, че студ не съществува, аз имам предвид този студ, който вие си представяте. Не съществува даже такъв студ, какъвто учените си представят. Има нещо в света, чиито влияния са подобни на студа, но то не е студ.
към беседата >>
Когато казваме, че вън е студено или топло, това са наши понятия за нещата.
Някой казва: „Студено е, затова не ни се излиза“. – Бих желал да обясните какво нещо е студът и ако искате да го продадете, аз бих го купил. Обаче има неща в света, които нито се хващат, нито се продават. Студът е от тия неща, именно; той нито се хваща, нито се продава. Това показва, че никакъв студ не съществува.
Когато казваме, че вън е студено или топло, това са наши понятия за нещата.
Ние мислим, че е студено или топло. Като казвам, че студ не съществува, аз имам предвид този студ, който вие си представяте. Не съществува даже такъв студ, какъвто учените си представят. Има нещо в света, чиито влияния са подобни на студа, но то не е студ. За пример, ако имате малко дърва и печката не гори силно, вие ще кажете, че стаята ви е студена.
към беседата >>
Ние мислим, че е студено или топло.
– Бих желал да обясните какво нещо е студът и ако искате да го продадете, аз бих го купил. Обаче има неща в света, които нито се хващат, нито се продават. Студът е от тия неща, именно; той нито се хваща, нито се продава. Това показва, че никакъв студ не съществува. Когато казваме, че вън е студено или топло, това са наши понятия за нещата.
Ние мислим, че е студено или топло.
Като казвам, че студ не съществува, аз имам предвид този студ, който вие си представяте. Не съществува даже такъв студ, какъвто учените си представят. Има нещо в света, чиито влияния са подобни на студа, но то не е студ. За пример, ако имате малко дърва и печката не гори силно, вие ще кажете, че стаята ви е студена. Обаче ако имате достатъчно дърва и печката гори добре, вие ще кажете, че стаята ви е топла и ще се усещате весели и разположени.
към беседата >>
Като казвам, че студ не съществува, аз имам предвид този студ, който вие си представяте.
Обаче има неща в света, които нито се хващат, нито се продават. Студът е от тия неща, именно; той нито се хваща, нито се продава. Това показва, че никакъв студ не съществува. Когато казваме, че вън е студено или топло, това са наши понятия за нещата. Ние мислим, че е студено или топло.
Като казвам, че студ не съществува, аз имам предвид този студ, който вие си представяте.
Не съществува даже такъв студ, какъвто учените си представят. Има нещо в света, чиито влияния са подобни на студа, но то не е студ. За пример, ако имате малко дърва и печката не гори силно, вие ще кажете, че стаята ви е студена. Обаче ако имате достатъчно дърва и печката гори добре, вие ще кажете, че стаята ви е топла и ще се усещате весели и разположени. Ако сърцето ви е здраво и кръвообращението става правилно, тогава и ръцете, и краката ви ще бъдат топли; ако кръвообращението не става правилно, краищата на тялото ще изстиват и вие ще усещате студ.
към беседата >>
Не съществува даже такъв студ, какъвто учените си представят.
Студът е от тия неща, именно; той нито се хваща, нито се продава. Това показва, че никакъв студ не съществува. Когато казваме, че вън е студено или топло, това са наши понятия за нещата. Ние мислим, че е студено или топло. Като казвам, че студ не съществува, аз имам предвид този студ, който вие си представяте.
Не съществува даже такъв студ, какъвто учените си представят.
Има нещо в света, чиито влияния са подобни на студа, но то не е студ. За пример, ако имате малко дърва и печката не гори силно, вие ще кажете, че стаята ви е студена. Обаче ако имате достатъчно дърва и печката гори добре, вие ще кажете, че стаята ви е топла и ще се усещате весели и разположени. Ако сърцето ви е здраво и кръвообращението става правилно, тогава и ръцете, и краката ви ще бъдат топли; ако кръвообращението не става правилно, краищата на тялото ще изстиват и вие ще усещате студ. Изпратите ли малко повече кръв към краищата на тялото си, те ще се стоплят.
към беседата >>
Има нещо в света, чиито влияния са подобни на студа, но то не е студ.
Това показва, че никакъв студ не съществува. Когато казваме, че вън е студено или топло, това са наши понятия за нещата. Ние мислим, че е студено или топло. Като казвам, че студ не съществува, аз имам предвид този студ, който вие си представяте. Не съществува даже такъв студ, какъвто учените си представят.
Има нещо в света, чиито влияния са подобни на студа, но то не е студ.
За пример, ако имате малко дърва и печката не гори силно, вие ще кажете, че стаята ви е студена. Обаче ако имате достатъчно дърва и печката гори добре, вие ще кажете, че стаята ви е топла и ще се усещате весели и разположени. Ако сърцето ви е здраво и кръвообращението става правилно, тогава и ръцете, и краката ви ще бъдат топли; ако кръвообращението не става правилно, краищата на тялото ще изстиват и вие ще усещате студ. Изпратите ли малко повече кръв към краищата на тялото си, те ще се стоплят. По същия начин вие можете да кажете на вятъра да не духа и времето ще се стопли.
към беседата >>
За пример, ако имате малко дърва и печката не гори силно, вие ще кажете, че стаята ви е студена.
Когато казваме, че вън е студено или топло, това са наши понятия за нещата. Ние мислим, че е студено или топло. Като казвам, че студ не съществува, аз имам предвид този студ, който вие си представяте. Не съществува даже такъв студ, какъвто учените си представят. Има нещо в света, чиито влияния са подобни на студа, но то не е студ.
За пример, ако имате малко дърва и печката не гори силно, вие ще кажете, че стаята ви е студена.
Обаче ако имате достатъчно дърва и печката гори добре, вие ще кажете, че стаята ви е топла и ще се усещате весели и разположени. Ако сърцето ви е здраво и кръвообращението става правилно, тогава и ръцете, и краката ви ще бъдат топли; ако кръвообращението не става правилно, краищата на тялото ще изстиват и вие ще усещате студ. Изпратите ли малко повече кръв към краищата на тялото си, те ще се стоплят. По същия начин вие можете да кажете на вятъра да не духа и времето ще се стопли.
към беседата >>
Обаче ако имате достатъчно дърва и печката гори добре, вие ще кажете, че стаята ви е топла и ще се усещате весели и разположени.
Ние мислим, че е студено или топло. Като казвам, че студ не съществува, аз имам предвид този студ, който вие си представяте. Не съществува даже такъв студ, какъвто учените си представят. Има нещо в света, чиито влияния са подобни на студа, но то не е студ. За пример, ако имате малко дърва и печката не гори силно, вие ще кажете, че стаята ви е студена.
Обаче ако имате достатъчно дърва и печката гори добре, вие ще кажете, че стаята ви е топла и ще се усещате весели и разположени.
Ако сърцето ви е здраво и кръвообращението става правилно, тогава и ръцете, и краката ви ще бъдат топли; ако кръвообращението не става правилно, краищата на тялото ще изстиват и вие ще усещате студ. Изпратите ли малко повече кръв към краищата на тялото си, те ще се стоплят. По същия начин вие можете да кажете на вятъра да не духа и времето ще се стопли.
към беседата >>
Ако сърцето ви е здраво и кръвообращението става правилно, тогава и ръцете, и краката ви ще бъдат топли; ако кръвообращението не става правилно, краищата на тялото ще изстиват и вие ще усещате студ.
Като казвам, че студ не съществува, аз имам предвид този студ, който вие си представяте. Не съществува даже такъв студ, какъвто учените си представят. Има нещо в света, чиито влияния са подобни на студа, но то не е студ. За пример, ако имате малко дърва и печката не гори силно, вие ще кажете, че стаята ви е студена. Обаче ако имате достатъчно дърва и печката гори добре, вие ще кажете, че стаята ви е топла и ще се усещате весели и разположени.
Ако сърцето ви е здраво и кръвообращението става правилно, тогава и ръцете, и краката ви ще бъдат топли; ако кръвообращението не става правилно, краищата на тялото ще изстиват и вие ще усещате студ.
Изпратите ли малко повече кръв към краищата на тялото си, те ще се стоплят. По същия начин вие можете да кажете на вятъра да не духа и времето ще се стопли.
към беседата >>
Изпратите ли малко повече кръв към краищата на тялото си, те ще се стоплят.
Не съществува даже такъв студ, какъвто учените си представят. Има нещо в света, чиито влияния са подобни на студа, но то не е студ. За пример, ако имате малко дърва и печката не гори силно, вие ще кажете, че стаята ви е студена. Обаче ако имате достатъчно дърва и печката гори добре, вие ще кажете, че стаята ви е топла и ще се усещате весели и разположени. Ако сърцето ви е здраво и кръвообращението става правилно, тогава и ръцете, и краката ви ще бъдат топли; ако кръвообращението не става правилно, краищата на тялото ще изстиват и вие ще усещате студ.
Изпратите ли малко повече кръв към краищата на тялото си, те ще се стоплят.
По същия начин вие можете да кажете на вятъра да не духа и времето ще се стопли.
към беседата >>
По същия начин вие можете да кажете на вятъра да не духа и времето ще се стопли.
Има нещо в света, чиито влияния са подобни на студа, но то не е студ. За пример, ако имате малко дърва и печката не гори силно, вие ще кажете, че стаята ви е студена. Обаче ако имате достатъчно дърва и печката гори добре, вие ще кажете, че стаята ви е топла и ще се усещате весели и разположени. Ако сърцето ви е здраво и кръвообращението става правилно, тогава и ръцете, и краката ви ще бъдат топли; ако кръвообращението не става правилно, краищата на тялото ще изстиват и вие ще усещате студ. Изпратите ли малко повече кръв към краищата на тялото си, те ще се стоплят.
По същия начин вие можете да кажете на вятъра да не духа и времето ще се стопли.
към беседата >>
Сега, мнозина казват, че тези неща не са толкова важни.
Сега, мнозина казват, че тези неща не са толкова важни.
Питам: от ваше гледище кои неща са най-важни? Според мен най-важното нещо за организма е всичките му части, всичките му удове да бъдат на мястото си. Второто важно нещо е като дойде време за работа, всички удове да вземат участие в общата работа на организма. Трето важно нещо е тия органи да вземат нещо от благата, които са придобити от общата работа. Следователно най-важното нещо за нас е да бъдем на мястото си.
към беседата >>
Питам: от ваше гледище кои неща са най-важни?
Сега, мнозина казват, че тези неща не са толкова важни.
Питам: от ваше гледище кои неща са най-важни?
Според мен най-важното нещо за организма е всичките му части, всичките му удове да бъдат на мястото си. Второто важно нещо е като дойде време за работа, всички удове да вземат участие в общата работа на организма. Трето важно нещо е тия органи да вземат нещо от благата, които са придобити от общата работа. Следователно най-важното нещо за нас е да бъдем на мястото си. Кое е нашето място?
към беседата >>
Според мен най-важното нещо за организма е всичките му части, всичките му удове да бъдат на мястото си.
Сега, мнозина казват, че тези неща не са толкова важни. Питам: от ваше гледище кои неща са най-важни?
Според мен най-важното нещо за организма е всичките му части, всичките му удове да бъдат на мястото си.
Второто важно нещо е като дойде време за работа, всички удове да вземат участие в общата работа на организма. Трето важно нещо е тия органи да вземат нещо от благата, които са придобити от общата работа. Следователно най-важното нещо за нас е да бъдем на мястото си. Кое е нашето място? – Това, на което Бог ни е поставил.
към беседата >>
Второто важно нещо е като дойде време за работа, всички удове да вземат участие в общата работа на организма.
Сега, мнозина казват, че тези неща не са толкова важни. Питам: от ваше гледище кои неща са най-важни? Според мен най-важното нещо за организма е всичките му части, всичките му удове да бъдат на мястото си.
Второто важно нещо е като дойде време за работа, всички удове да вземат участие в общата работа на организма.
Трето важно нещо е тия органи да вземат нещо от благата, които са придобити от общата работа. Следователно най-важното нещо за нас е да бъдем на мястото си. Кое е нашето място? – Това, на което Бог ни е поставил. После, да вземем участие в работата, която Бог върши.
към беседата >>
Трето важно нещо е тия органи да вземат нещо от благата, които са придобити от общата работа.
Сега, мнозина казват, че тези неща не са толкова важни. Питам: от ваше гледище кои неща са най-важни? Според мен най-важното нещо за организма е всичките му части, всичките му удове да бъдат на мястото си. Второто важно нещо е като дойде време за работа, всички удове да вземат участие в общата работа на организма.
Трето важно нещо е тия органи да вземат нещо от благата, които са придобити от общата работа.
Следователно най-важното нещо за нас е да бъдем на мястото си. Кое е нашето място? – Това, на което Бог ни е поставил. После, да вземем участие в работата, която Бог върши. И най-после, да участваме в благата, които ще се придобият от тази работа.
към беседата >>
Следователно най-важното нещо за нас е да бъдем на мястото си.
Сега, мнозина казват, че тези неща не са толкова важни. Питам: от ваше гледище кои неща са най-важни? Според мен най-важното нещо за организма е всичките му части, всичките му удове да бъдат на мястото си. Второто важно нещо е като дойде време за работа, всички удове да вземат участие в общата работа на организма. Трето важно нещо е тия органи да вземат нещо от благата, които са придобити от общата работа.
Следователно най-важното нещо за нас е да бъдем на мястото си.
Кое е нашето място? – Това, на което Бог ни е поставил. После, да вземем участие в работата, която Бог върши. И най-после, да участваме в благата, които ще се придобият от тази работа. Тези са най-важните неща за човека.
към беседата >>
Кое е нашето място?
Питам: от ваше гледище кои неща са най-важни? Според мен най-важното нещо за организма е всичките му части, всичките му удове да бъдат на мястото си. Второто важно нещо е като дойде време за работа, всички удове да вземат участие в общата работа на организма. Трето важно нещо е тия органи да вземат нещо от благата, които са придобити от общата работа. Следователно най-важното нещо за нас е да бъдем на мястото си.
Кое е нашето място?
– Това, на което Бог ни е поставил. После, да вземем участие в работата, която Бог върши. И най-после, да участваме в благата, които ще се придобият от тази работа. Тези са най-важните неща за човека. Който разбира важните неща в живота си по този начин, той никога няма да се натъква на противоречия.
към беседата >>
– Това, на което Бог ни е поставил.
Според мен най-важното нещо за организма е всичките му части, всичките му удове да бъдат на мястото си. Второто важно нещо е като дойде време за работа, всички удове да вземат участие в общата работа на организма. Трето важно нещо е тия органи да вземат нещо от благата, които са придобити от общата работа. Следователно най-важното нещо за нас е да бъдем на мястото си. Кое е нашето място?
– Това, на което Бог ни е поставил.
После, да вземем участие в работата, която Бог върши. И най-после, да участваме в благата, които ще се придобият от тази работа. Тези са най-важните неща за човека. Който разбира важните неща в живота си по този начин, той никога няма да се натъква на противоречия. Между съвременните хора се явяват много противоречия по единствената причина, че те не разбират кои неща са важни и кои маловажни.
към беседата >>
После, да вземем участие в работата, която Бог върши.
Второто важно нещо е като дойде време за работа, всички удове да вземат участие в общата работа на организма. Трето важно нещо е тия органи да вземат нещо от благата, които са придобити от общата работа. Следователно най-важното нещо за нас е да бъдем на мястото си. Кое е нашето място? – Това, на което Бог ни е поставил.
После, да вземем участие в работата, която Бог върши.
И най-после, да участваме в благата, които ще се придобият от тази работа. Тези са най-важните неща за човека. Който разбира важните неща в живота си по този начин, той никога няма да се натъква на противоречия. Между съвременните хора се явяват много противоречия по единствената причина, че те не разбират кои неща са важни и кои маловажни. Противоречията се явяват по причина на това, че хората не са на местата си, не взимат участие в работата, която им е определена, и не се ползват от благата, които тази работа може да донесе.
към беседата >>
И най-после, да участваме в благата, които ще се придобият от тази работа.
Трето важно нещо е тия органи да вземат нещо от благата, които са придобити от общата работа. Следователно най-важното нещо за нас е да бъдем на мястото си. Кое е нашето място? – Това, на което Бог ни е поставил. После, да вземем участие в работата, която Бог върши.
И най-после, да участваме в благата, които ще се придобият от тази работа.
Тези са най-важните неща за човека. Който разбира важните неща в живота си по този начин, той никога няма да се натъква на противоречия. Между съвременните хора се явяват много противоречия по единствената причина, че те не разбират кои неща са важни и кои маловажни. Противоречията се явяват по причина на това, че хората не са на местата си, не взимат участие в работата, която им е определена, и не се ползват от благата, които тази работа може да донесе. Щом човек не разбира тия три неща, той ще се натъкне на три вида противоречия.
към беседата >>
Тези са най-важните неща за човека.
Следователно най-важното нещо за нас е да бъдем на мястото си. Кое е нашето място? – Това, на което Бог ни е поставил. После, да вземем участие в работата, която Бог върши. И най-после, да участваме в благата, които ще се придобият от тази работа.
Тези са най-важните неща за човека.
Който разбира важните неща в живота си по този начин, той никога няма да се натъква на противоречия. Между съвременните хора се явяват много противоречия по единствената причина, че те не разбират кои неща са важни и кои маловажни. Противоречията се явяват по причина на това, че хората не са на местата си, не взимат участие в работата, която им е определена, и не се ползват от благата, които тази работа може да донесе. Щом човек не разбира тия три неща, той ще се натъкне на три вида противоречия. Който разбира тия три неща в живота си, за него всякакви противоречия изчезват.
към беседата >>
Който разбира важните неща в живота си по този начин, той никога няма да се натъква на противоречия.
Кое е нашето място? – Това, на което Бог ни е поставил. После, да вземем участие в работата, която Бог върши. И най-после, да участваме в благата, които ще се придобият от тази работа. Тези са най-важните неща за човека.
Който разбира важните неща в живота си по този начин, той никога няма да се натъква на противоречия.
Между съвременните хора се явяват много противоречия по единствената причина, че те не разбират кои неща са важни и кои маловажни. Противоречията се явяват по причина на това, че хората не са на местата си, не взимат участие в работата, която им е определена, и не се ползват от благата, които тази работа може да донесе. Щом човек не разбира тия три неща, той ще се натъкне на три вида противоречия. Който разбира тия три неща в живота си, за него всякакви противоречия изчезват. Да бъдеш на мястото си, да взимаш участие в работата, която ти е определена, и да се ползваш от благата на тази работа, в това се състои новото учение, в това се заключава новата философия на живота.
към беседата >>
Между съвременните хора се явяват много противоречия по единствената причина, че те не разбират кои неща са важни и кои маловажни.
– Това, на което Бог ни е поставил. После, да вземем участие в работата, която Бог върши. И най-после, да участваме в благата, които ще се придобият от тази работа. Тези са най-важните неща за човека. Който разбира важните неща в живота си по този начин, той никога няма да се натъква на противоречия.
Между съвременните хора се явяват много противоречия по единствената причина, че те не разбират кои неща са важни и кои маловажни.
Противоречията се явяват по причина на това, че хората не са на местата си, не взимат участие в работата, която им е определена, и не се ползват от благата, които тази работа може да донесе. Щом човек не разбира тия три неща, той ще се натъкне на три вида противоречия. Който разбира тия три неща в живота си, за него всякакви противоречия изчезват. Да бъдеш на мястото си, да взимаш участие в работата, която ти е определена, и да се ползваш от благата на тази работа, в това се състои новото учение, в това се заключава новата философия на живота. Кажеш ли, че тази работа не е за тебе, ти сам се натъкваш на противоречия.
към беседата >>
Противоречията се явяват по причина на това, че хората не са на местата си, не взимат участие в работата, която им е определена, и не се ползват от благата, които тази работа може да донесе.
После, да вземем участие в работата, която Бог върши. И най-после, да участваме в благата, които ще се придобият от тази работа. Тези са най-важните неща за човека. Който разбира важните неща в живота си по този начин, той никога няма да се натъква на противоречия. Между съвременните хора се явяват много противоречия по единствената причина, че те не разбират кои неща са важни и кои маловажни.
Противоречията се явяват по причина на това, че хората не са на местата си, не взимат участие в работата, която им е определена, и не се ползват от благата, които тази работа може да донесе.
Щом човек не разбира тия три неща, той ще се натъкне на три вида противоречия. Който разбира тия три неща в живота си, за него всякакви противоречия изчезват. Да бъдеш на мястото си, да взимаш участие в работата, която ти е определена, и да се ползваш от благата на тази работа, в това се състои новото учение, в това се заключава новата философия на живота. Кажеш ли, че тази работа не е за тебе, ти сам се натъкваш на противоречия. Ставаш сутрин, обръщаш се на една или на друга страна и казваш: „Кой ще се качва сега на върха?
към беседата >>
Щом човек не разбира тия три неща, той ще се натъкне на три вида противоречия.
И най-после, да участваме в благата, които ще се придобият от тази работа. Тези са най-важните неща за човека. Който разбира важните неща в живота си по този начин, той никога няма да се натъква на противоречия. Между съвременните хора се явяват много противоречия по единствената причина, че те не разбират кои неща са важни и кои маловажни. Противоречията се явяват по причина на това, че хората не са на местата си, не взимат участие в работата, която им е определена, и не се ползват от благата, които тази работа може да донесе.
Щом човек не разбира тия три неща, той ще се натъкне на три вида противоречия.
Който разбира тия три неща в живота си, за него всякакви противоречия изчезват. Да бъдеш на мястото си, да взимаш участие в работата, която ти е определена, и да се ползваш от благата на тази работа, в това се състои новото учение, в това се заключава новата философия на живота. Кажеш ли, че тази работа не е за тебе, ти сам се натъкваш на противоречия. Ставаш сутрин, обръщаш се на една или на друга страна и казваш: „Кой ще се качва сега на върха? Не ми се ходи на молитва.
към беседата >>
Който разбира тия три неща в живота си, за него всякакви противоречия изчезват.
Тези са най-важните неща за човека. Който разбира важните неща в живота си по този начин, той никога няма да се натъква на противоречия. Между съвременните хора се явяват много противоречия по единствената причина, че те не разбират кои неща са важни и кои маловажни. Противоречията се явяват по причина на това, че хората не са на местата си, не взимат участие в работата, която им е определена, и не се ползват от благата, които тази работа може да донесе. Щом човек не разбира тия три неща, той ще се натъкне на три вида противоречия.
Който разбира тия три неща в живота си, за него всякакви противоречия изчезват.
Да бъдеш на мястото си, да взимаш участие в работата, която ти е определена, и да се ползваш от благата на тази работа, в това се състои новото учение, в това се заключава новата философия на живота. Кажеш ли, че тази работа не е за тебе, ти сам се натъкваш на противоречия. Ставаш сутрин, обръщаш се на една или на друга страна и казваш: „Кой ще се качва сега на върха? Не ми се ходи на молитва. И без молитва може един ден“.
към беседата >>
Да бъдеш на мястото си, да взимаш участие в работата, която ти е определена, и да се ползваш от благата на тази работа, в това се състои новото учение, в това се заключава новата философия на живота.
Който разбира важните неща в живота си по този начин, той никога няма да се натъква на противоречия. Между съвременните хора се явяват много противоречия по единствената причина, че те не разбират кои неща са важни и кои маловажни. Противоречията се явяват по причина на това, че хората не са на местата си, не взимат участие в работата, която им е определена, и не се ползват от благата, които тази работа може да донесе. Щом човек не разбира тия три неща, той ще се натъкне на три вида противоречия. Който разбира тия три неща в живота си, за него всякакви противоречия изчезват.
Да бъдеш на мястото си, да взимаш участие в работата, която ти е определена, и да се ползваш от благата на тази работа, в това се състои новото учение, в това се заключава новата философия на живота.
Кажеш ли, че тази работа не е за тебе, ти сам се натъкваш на противоречия. Ставаш сутрин, обръщаш се на една или на друга страна и казваш: „Кой ще се качва сега на върха? Не ми се ходи на молитва. И без молитва може един ден“. Не, молитвата е най-приятното нещо, което човек може да направи.
към беседата >>
Кажеш ли, че тази работа не е за тебе, ти сам се натъкваш на противоречия.
Между съвременните хора се явяват много противоречия по единствената причина, че те не разбират кои неща са важни и кои маловажни. Противоречията се явяват по причина на това, че хората не са на местата си, не взимат участие в работата, която им е определена, и не се ползват от благата, които тази работа може да донесе. Щом човек не разбира тия три неща, той ще се натъкне на три вида противоречия. Който разбира тия три неща в живота си, за него всякакви противоречия изчезват. Да бъдеш на мястото си, да взимаш участие в работата, която ти е определена, и да се ползваш от благата на тази работа, в това се състои новото учение, в това се заключава новата философия на живота.
Кажеш ли, че тази работа не е за тебе, ти сам се натъкваш на противоречия.
Ставаш сутрин, обръщаш се на една или на друга страна и казваш: „Кой ще се качва сега на върха? Не ми се ходи на молитва. И без молитва може един ден“. Не, молитвата е най-приятното нещо, което човек може да направи. Няма по-красиво нещо за човека от молитвата, от разговора му с Бога.
към беседата >>
Ставаш сутрин, обръщаш се на една или на друга страна и казваш: „Кой ще се качва сега на върха?
Противоречията се явяват по причина на това, че хората не са на местата си, не взимат участие в работата, която им е определена, и не се ползват от благата, които тази работа може да донесе. Щом човек не разбира тия три неща, той ще се натъкне на три вида противоречия. Който разбира тия три неща в живота си, за него всякакви противоречия изчезват. Да бъдеш на мястото си, да взимаш участие в работата, която ти е определена, и да се ползваш от благата на тази работа, в това се състои новото учение, в това се заключава новата философия на живота. Кажеш ли, че тази работа не е за тебе, ти сам се натъкваш на противоречия.
Ставаш сутрин, обръщаш се на една или на друга страна и казваш: „Кой ще се качва сега на върха?
Не ми се ходи на молитва. И без молитва може един ден“. Не, молитвата е най-приятното нещо, което човек може да направи. Няма по-красиво нещо за човека от молитвата, от разговора му с Бога.
към беседата >>
Не ми се ходи на молитва.
Щом човек не разбира тия три неща, той ще се натъкне на три вида противоречия. Който разбира тия три неща в живота си, за него всякакви противоречия изчезват. Да бъдеш на мястото си, да взимаш участие в работата, която ти е определена, и да се ползваш от благата на тази работа, в това се състои новото учение, в това се заключава новата философия на живота. Кажеш ли, че тази работа не е за тебе, ти сам се натъкваш на противоречия. Ставаш сутрин, обръщаш се на една или на друга страна и казваш: „Кой ще се качва сега на върха?
Не ми се ходи на молитва.
И без молитва може един ден“. Не, молитвата е най-приятното нещо, което човек може да направи. Няма по-красиво нещо за човека от молитвата, от разговора му с Бога.
към беседата >>
И без молитва може един ден“.
Който разбира тия три неща в живота си, за него всякакви противоречия изчезват. Да бъдеш на мястото си, да взимаш участие в работата, която ти е определена, и да се ползваш от благата на тази работа, в това се състои новото учение, в това се заключава новата философия на живота. Кажеш ли, че тази работа не е за тебе, ти сам се натъкваш на противоречия. Ставаш сутрин, обръщаш се на една или на друга страна и казваш: „Кой ще се качва сега на върха? Не ми се ходи на молитва.
И без молитва може един ден“.
Не, молитвата е най-приятното нещо, което човек може да направи. Няма по-красиво нещо за човека от молитвата, от разговора му с Бога.
към беседата >>
Не, молитвата е най-приятното нещо, което човек може да направи.
Да бъдеш на мястото си, да взимаш участие в работата, която ти е определена, и да се ползваш от благата на тази работа, в това се състои новото учение, в това се заключава новата философия на живота. Кажеш ли, че тази работа не е за тебе, ти сам се натъкваш на противоречия. Ставаш сутрин, обръщаш се на една или на друга страна и казваш: „Кой ще се качва сега на върха? Не ми се ходи на молитва. И без молитва може един ден“.
Не, молитвата е най-приятното нещо, което човек може да направи.
Няма по-красиво нещо за човека от молитвата, от разговора му с Бога.
към беседата >>
Няма по-красиво нещо за човека от молитвата, от разговора му с Бога.
Кажеш ли, че тази работа не е за тебе, ти сам се натъкваш на противоречия. Ставаш сутрин, обръщаш се на една или на друга страна и казваш: „Кой ще се качва сега на върха? Не ми се ходи на молитва. И без молитва може един ден“. Не, молитвата е най-приятното нещо, което човек може да направи.
Няма по-красиво нещо за човека от молитвата, от разговора му с Бога.
към беседата >>
Среща ви някой и казва: „Какво сте се надигнали да вървите по планините?
Среща ви някой и казва: „Какво сте се надигнали да вървите по планините?
Как ви се ходи толкова път, по тия високи места на Витоша, на Рила? Я по-добре си почивайте! Глупава работа е тази! “ Този човек ви съветва да седите на едно място, да не ходите по планините, защото той сам не обича да се движи. Той е аристократ, обича лекия живот: става сутрин, облича се хубаво и отива в някое кафене, да пие кафе, чай или мляко.
към беседата >>
Как ви се ходи толкова път, по тия високи места на Витоша, на Рила?
Среща ви някой и казва: „Какво сте се надигнали да вървите по планините?
Как ви се ходи толкова път, по тия високи места на Витоша, на Рила?
Я по-добре си почивайте! Глупава работа е тази! “ Този човек ви съветва да седите на едно място, да не ходите по планините, защото той сам не обича да се движи. Той е аристократ, обича лекия живот: става сутрин, облича се хубаво и отива в някое кафене, да пие кафе, чай или мляко. Той счита нашата работа глупава, ние пък мислим, че неговата работа е глупава.
към беседата >>
Я по-добре си почивайте!
Среща ви някой и казва: „Какво сте се надигнали да вървите по планините? Как ви се ходи толкова път, по тия високи места на Витоша, на Рила?
Я по-добре си почивайте!
Глупава работа е тази! “ Този човек ви съветва да седите на едно място, да не ходите по планините, защото той сам не обича да се движи. Той е аристократ, обича лекия живот: става сутрин, облича се хубаво и отива в някое кафене, да пие кафе, чай или мляко. Той счита нашата работа глупава, ние пък мислим, че неговата работа е глупава. Ако сме на негово място, пак можем да отидем в кафенето, но ще постъпим по своему: ще вземем участие в работата на кафеджията и след това ще се ползваме заедно с него от благата на тази работа.
към беседата >>
Глупава работа е тази!
Среща ви някой и казва: „Какво сте се надигнали да вървите по планините? Как ви се ходи толкова път, по тия високи места на Витоша, на Рила? Я по-добре си почивайте!
Глупава работа е тази!
“ Този човек ви съветва да седите на едно място, да не ходите по планините, защото той сам не обича да се движи. Той е аристократ, обича лекия живот: става сутрин, облича се хубаво и отива в някое кафене, да пие кафе, чай или мляко. Той счита нашата работа глупава, ние пък мислим, че неговата работа е глупава. Ако сме на негово място, пак можем да отидем в кафенето, но ще постъпим по своему: ще вземем участие в работата на кафеджията и след това ще се ползваме заедно с него от благата на тази работа. Рече ли човек да влезе в кафенето на топло и да пие кафе, той е разбрал само първото важно нещо в живота си.
към беседата >>
“ Този човек ви съветва да седите на едно място, да не ходите по планините, защото той сам не обича да се движи.
Среща ви някой и казва: „Какво сте се надигнали да вървите по планините? Как ви се ходи толкова път, по тия високи места на Витоша, на Рила? Я по-добре си почивайте! Глупава работа е тази!
“ Този човек ви съветва да седите на едно място, да не ходите по планините, защото той сам не обича да се движи.
Той е аристократ, обича лекия живот: става сутрин, облича се хубаво и отива в някое кафене, да пие кафе, чай или мляко. Той счита нашата работа глупава, ние пък мислим, че неговата работа е глупава. Ако сме на негово място, пак можем да отидем в кафенето, но ще постъпим по своему: ще вземем участие в работата на кафеджията и след това ще се ползваме заедно с него от благата на тази работа. Рече ли човек да влезе в кафенето на топло и да пие кафе, той е разбрал само първото важно нещо в живота си. Веднага кафеджията ще дойде при него и ще го пита какво желае.
към беседата >>
Той е аристократ, обича лекия живот: става сутрин, облича се хубаво и отива в някое кафене, да пие кафе, чай или мляко.
Среща ви някой и казва: „Какво сте се надигнали да вървите по планините? Как ви се ходи толкова път, по тия високи места на Витоша, на Рила? Я по-добре си почивайте! Глупава работа е тази! “ Този човек ви съветва да седите на едно място, да не ходите по планините, защото той сам не обича да се движи.
Той е аристократ, обича лекия живот: става сутрин, облича се хубаво и отива в някое кафене, да пие кафе, чай или мляко.
Той счита нашата работа глупава, ние пък мислим, че неговата работа е глупава. Ако сме на негово място, пак можем да отидем в кафенето, но ще постъпим по своему: ще вземем участие в работата на кафеджията и след това ще се ползваме заедно с него от благата на тази работа. Рече ли човек да влезе в кафенето на топло и да пие кафе, той е разбрал само първото важно нещо в живота си. Веднага кафеджията ще дойде при него и ще го пита какво желае. И това положение е хубаво.
към беседата >>
Той счита нашата работа глупава, ние пък мислим, че неговата работа е глупава.
Как ви се ходи толкова път, по тия високи места на Витоша, на Рила? Я по-добре си почивайте! Глупава работа е тази! “ Този човек ви съветва да седите на едно място, да не ходите по планините, защото той сам не обича да се движи. Той е аристократ, обича лекия живот: става сутрин, облича се хубаво и отива в някое кафене, да пие кафе, чай или мляко.
Той счита нашата работа глупава, ние пък мислим, че неговата работа е глупава.
Ако сме на негово място, пак можем да отидем в кафенето, но ще постъпим по своему: ще вземем участие в работата на кафеджията и след това ще се ползваме заедно с него от благата на тази работа. Рече ли човек да влезе в кафенето на топло и да пие кафе, той е разбрал само първото важно нещо в живота си. Веднага кафеджията ще дойде при него и ще го пита какво желае. И това положение е хубаво. Той ще си заръча кафе, чай или мляко, но след това ще дойде кафеджията и ще му каже: „Плати сега!
към беседата >>
Ако сме на негово място, пак можем да отидем в кафенето, но ще постъпим по своему: ще вземем участие в работата на кафеджията и след това ще се ползваме заедно с него от благата на тази работа.
Я по-добре си почивайте! Глупава работа е тази! “ Този човек ви съветва да седите на едно място, да не ходите по планините, защото той сам не обича да се движи. Той е аристократ, обича лекия живот: става сутрин, облича се хубаво и отива в някое кафене, да пие кафе, чай или мляко. Той счита нашата работа глупава, ние пък мислим, че неговата работа е глупава.
Ако сме на негово място, пак можем да отидем в кафенето, но ще постъпим по своему: ще вземем участие в работата на кафеджията и след това ще се ползваме заедно с него от благата на тази работа.
Рече ли човек да влезе в кафенето на топло и да пие кафе, той е разбрал само първото важно нещо в живота си. Веднага кафеджията ще дойде при него и ще го пита какво желае. И това положение е хубаво. Той ще си заръча кафе, чай или мляко, но след това ще дойде кафеджията и ще му каже: „Плати сега! “ Ако сте постъпили правилно, кафеджията не трябва да иска нищо от вас.
към беседата >>
Рече ли човек да влезе в кафенето на топло и да пие кафе, той е разбрал само първото важно нещо в живота си.
Глупава работа е тази! “ Този човек ви съветва да седите на едно място, да не ходите по планините, защото той сам не обича да се движи. Той е аристократ, обича лекия живот: става сутрин, облича се хубаво и отива в някое кафене, да пие кафе, чай или мляко. Той счита нашата работа глупава, ние пък мислим, че неговата работа е глупава. Ако сме на негово място, пак можем да отидем в кафенето, но ще постъпим по своему: ще вземем участие в работата на кафеджията и след това ще се ползваме заедно с него от благата на тази работа.
Рече ли човек да влезе в кафенето на топло и да пие кафе, той е разбрал само първото важно нещо в живота си.
Веднага кафеджията ще дойде при него и ще го пита какво желае. И това положение е хубаво. Той ще си заръча кафе, чай или мляко, но след това ще дойде кафеджията и ще му каже: „Плати сега! “ Ако сте постъпили правилно, кафеджията не трябва да иска нищо от вас. Той ще ви се поклони само и ще каже: „Заповядайте и друг път!
към беседата >>
Веднага кафеджията ще дойде при него и ще го пита какво желае.
“ Този човек ви съветва да седите на едно място, да не ходите по планините, защото той сам не обича да се движи. Той е аристократ, обича лекия живот: става сутрин, облича се хубаво и отива в някое кафене, да пие кафе, чай или мляко. Той счита нашата работа глупава, ние пък мислим, че неговата работа е глупава. Ако сме на негово място, пак можем да отидем в кафенето, но ще постъпим по своему: ще вземем участие в работата на кафеджията и след това ще се ползваме заедно с него от благата на тази работа. Рече ли човек да влезе в кафенето на топло и да пие кафе, той е разбрал само първото важно нещо в живота си.
Веднага кафеджията ще дойде при него и ще го пита какво желае.
И това положение е хубаво. Той ще си заръча кафе, чай или мляко, но след това ще дойде кафеджията и ще му каже: „Плати сега! “ Ако сте постъпили правилно, кафеджията не трябва да иска нищо от вас. Той ще ви се поклони само и ще каже: „Заповядайте и друг път! “ Ако искате, вие ще дадете нещо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излезете.
към беседата >>
И това положение е хубаво.
Той е аристократ, обича лекия живот: става сутрин, облича се хубаво и отива в някое кафене, да пие кафе, чай или мляко. Той счита нашата работа глупава, ние пък мислим, че неговата работа е глупава. Ако сме на негово място, пак можем да отидем в кафенето, но ще постъпим по своему: ще вземем участие в работата на кафеджията и след това ще се ползваме заедно с него от благата на тази работа. Рече ли човек да влезе в кафенето на топло и да пие кафе, той е разбрал само първото важно нещо в живота си. Веднага кафеджията ще дойде при него и ще го пита какво желае.
И това положение е хубаво.
Той ще си заръча кафе, чай или мляко, но след това ще дойде кафеджията и ще му каже: „Плати сега! “ Ако сте постъпили правилно, кафеджията не трябва да иска нищо от вас. Той ще ви се поклони само и ще каже: „Заповядайте и друг път! “ Ако искате, вие ще дадете нещо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излезете. Обаче, днес няма нито едно заведение, в което да се постъпва по новия начин.
към беседата >>
Той ще си заръча кафе, чай или мляко, но след това ще дойде кафеджията и ще му каже: „Плати сега!
Той счита нашата работа глупава, ние пък мислим, че неговата работа е глупава. Ако сме на негово място, пак можем да отидем в кафенето, но ще постъпим по своему: ще вземем участие в работата на кафеджията и след това ще се ползваме заедно с него от благата на тази работа. Рече ли човек да влезе в кафенето на топло и да пие кафе, той е разбрал само първото важно нещо в живота си. Веднага кафеджията ще дойде при него и ще го пита какво желае. И това положение е хубаво.
Той ще си заръча кафе, чай или мляко, но след това ще дойде кафеджията и ще му каже: „Плати сега!
“ Ако сте постъпили правилно, кафеджията не трябва да иска нищо от вас. Той ще ви се поклони само и ще каже: „Заповядайте и друг път! “ Ако искате, вие ще дадете нещо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излезете. Обаче, днес няма нито едно заведение, в което да се постъпва по новия начин. Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска.
към беседата >>
“ Ако сте постъпили правилно, кафеджията не трябва да иска нищо от вас.
Ако сме на негово място, пак можем да отидем в кафенето, но ще постъпим по своему: ще вземем участие в работата на кафеджията и след това ще се ползваме заедно с него от благата на тази работа. Рече ли човек да влезе в кафенето на топло и да пие кафе, той е разбрал само първото важно нещо в живота си. Веднага кафеджията ще дойде при него и ще го пита какво желае. И това положение е хубаво. Той ще си заръча кафе, чай или мляко, но след това ще дойде кафеджията и ще му каже: „Плати сега!
“ Ако сте постъпили правилно, кафеджията не трябва да иска нищо от вас.
Той ще ви се поклони само и ще каже: „Заповядайте и друг път! “ Ако искате, вие ще дадете нещо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излезете. Обаче, днес няма нито едно заведение, в което да се постъпва по новия начин. Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска. Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с радост.
към беседата >>
Той ще ви се поклони само и ще каже: „Заповядайте и друг път!
Рече ли човек да влезе в кафенето на топло и да пие кафе, той е разбрал само първото важно нещо в живота си. Веднага кафеджията ще дойде при него и ще го пита какво желае. И това положение е хубаво. Той ще си заръча кафе, чай или мляко, но след това ще дойде кафеджията и ще му каже: „Плати сега! “ Ако сте постъпили правилно, кафеджията не трябва да иска нищо от вас.
Той ще ви се поклони само и ще каже: „Заповядайте и друг път!
“ Ако искате, вие ще дадете нещо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излезете. Обаче, днес няма нито едно заведение, в което да се постъпва по новия начин. Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска. Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с радост. Ако всички хора отиваха в кафенето да дадат нещо, а не само да вземат, положението щеше да бъде съвсем друго.
към беседата >>
“ Ако искате, вие ще дадете нещо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излезете.
Веднага кафеджията ще дойде при него и ще го пита какво желае. И това положение е хубаво. Той ще си заръча кафе, чай или мляко, но след това ще дойде кафеджията и ще му каже: „Плати сега! “ Ако сте постъпили правилно, кафеджията не трябва да иска нищо от вас. Той ще ви се поклони само и ще каже: „Заповядайте и друг път!
“ Ако искате, вие ще дадете нещо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излезете.
Обаче, днес няма нито едно заведение, в което да се постъпва по новия начин. Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска. Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с радост. Ако всички хора отиваха в кафенето да дадат нещо, а не само да вземат, положението щеше да бъде съвсем друго. Тогава нито посетителите на кафенето, нито кафеджията щяха да се натъкват на противоречия.
към беседата >>
Обаче, днес няма нито едно заведение, в което да се постъпва по новия начин.
И това положение е хубаво. Той ще си заръча кафе, чай или мляко, но след това ще дойде кафеджията и ще му каже: „Плати сега! “ Ако сте постъпили правилно, кафеджията не трябва да иска нищо от вас. Той ще ви се поклони само и ще каже: „Заповядайте и друг път! “ Ако искате, вие ще дадете нещо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излезете.
Обаче, днес няма нито едно заведение, в което да се постъпва по новия начин.
Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска. Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с радост. Ако всички хора отиваха в кафенето да дадат нещо, а не само да вземат, положението щеше да бъде съвсем друго. Тогава нито посетителите на кафенето, нито кафеджията щяха да се натъкват на противоречия. Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизане от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега!
към беседата >>
Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска.
Той ще си заръча кафе, чай или мляко, но след това ще дойде кафеджията и ще му каже: „Плати сега! “ Ако сте постъпили правилно, кафеджията не трябва да иска нищо от вас. Той ще ви се поклони само и ще каже: „Заповядайте и друг път! “ Ако искате, вие ще дадете нещо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излезете. Обаче, днес няма нито едно заведение, в което да се постъпва по новия начин.
Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска.
Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с радост. Ако всички хора отиваха в кафенето да дадат нещо, а не само да вземат, положението щеше да бъде съвсем друго. Тогава нито посетителите на кафенето, нито кафеджията щяха да се натъкват на противоречия. Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизане от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега! “ Студът, който имате днес, не е нищо друго, освен този кафеджия, който казва: „Платете сега!
към беседата >>
Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с радост.
“ Ако сте постъпили правилно, кафеджията не трябва да иска нищо от вас. Той ще ви се поклони само и ще каже: „Заповядайте и друг път! “ Ако искате, вие ще дадете нещо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излезете. Обаче, днес няма нито едно заведение, в което да се постъпва по новия начин. Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска.
Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с радост.
Ако всички хора отиваха в кафенето да дадат нещо, а не само да вземат, положението щеше да бъде съвсем друго. Тогава нито посетителите на кафенето, нито кафеджията щяха да се натъкват на противоречия. Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизане от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега! “ Студът, който имате днес, не е нищо друго, освен този кафеджия, който казва: „Платете сега! “ Казвате: „Студено е!
към беседата >>
Ако всички хора отиваха в кафенето да дадат нещо, а не само да вземат, положението щеше да бъде съвсем друго.
Той ще ви се поклони само и ще каже: „Заповядайте и друг път! “ Ако искате, вие ще дадете нещо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излезете. Обаче, днес няма нито едно заведение, в което да се постъпва по новия начин. Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска. Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с радост.
Ако всички хора отиваха в кафенето да дадат нещо, а не само да вземат, положението щеше да бъде съвсем друго.
Тогава нито посетителите на кафенето, нито кафеджията щяха да се натъкват на противоречия. Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизане от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега! “ Студът, който имате днес, не е нищо друго, освен този кафеджия, който казва: „Платете сега! “ Казвате: „Студено е! “ Не, кафеджийска работа е тази!
към беседата >>
Тогава нито посетителите на кафенето, нито кафеджията щяха да се натъкват на противоречия.
“ Ако искате, вие ще дадете нещо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излезете. Обаче, днес няма нито едно заведение, в което да се постъпва по новия начин. Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска. Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с радост. Ако всички хора отиваха в кафенето да дадат нещо, а не само да вземат, положението щеше да бъде съвсем друго.
Тогава нито посетителите на кафенето, нито кафеджията щяха да се натъкват на противоречия.
Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизане от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега! “ Студът, който имате днес, не е нищо друго, освен този кафеджия, който казва: „Платете сега! “ Казвате: „Студено е! “ Не, кафеджийска работа е тази! Разсъждавате ли по този начин, вие ще си обясните много от противоречията на живота.
към беседата >>
Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизане от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега!
Обаче, днес няма нито едно заведение, в което да се постъпва по новия начин. Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска. Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с радост. Ако всички хора отиваха в кафенето да дадат нещо, а не само да вземат, положението щеше да бъде съвсем друго. Тогава нито посетителите на кафенето, нито кафеджията щяха да се натъкват на противоречия.
Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизане от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега!
“ Студът, който имате днес, не е нищо друго, освен този кафеджия, който казва: „Платете сега! “ Казвате: „Студено е! “ Не, кафеджийска работа е тази! Разсъждавате ли по този начин, вие ще си обясните много от противоречията на живота.
към беседата >>
“ Студът, който имате днес, не е нищо друго, освен този кафеджия, който казва: „Платете сега!
Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска. Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с радост. Ако всички хора отиваха в кафенето да дадат нещо, а не само да вземат, положението щеше да бъде съвсем друго. Тогава нито посетителите на кафенето, нито кафеджията щяха да се натъкват на противоречия. Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизане от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега!
“ Студът, който имате днес, не е нищо друго, освен този кафеджия, който казва: „Платете сега!
“ Казвате: „Студено е! “ Не, кафеджийска работа е тази! Разсъждавате ли по този начин, вие ще си обясните много от противоречията на живота.
към беседата >>
“ Казвате: „Студено е!
Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с радост. Ако всички хора отиваха в кафенето да дадат нещо, а не само да вземат, положението щеше да бъде съвсем друго. Тогава нито посетителите на кафенето, нито кафеджията щяха да се натъкват на противоречия. Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизане от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега! “ Студът, който имате днес, не е нищо друго, освен този кафеджия, който казва: „Платете сега!
“ Казвате: „Студено е!
“ Не, кафеджийска работа е тази! Разсъждавате ли по този начин, вие ще си обясните много от противоречията на живота.
към беседата >>
“ Не, кафеджийска работа е тази!
Ако всички хора отиваха в кафенето да дадат нещо, а не само да вземат, положението щеше да бъде съвсем друго. Тогава нито посетителите на кафенето, нито кафеджията щяха да се натъкват на противоречия. Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизане от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега! “ Студът, който имате днес, не е нищо друго, освен този кафеджия, който казва: „Платете сега! “ Казвате: „Студено е!
“ Не, кафеджийска работа е тази!
Разсъждавате ли по този начин, вие ще си обясните много от противоречията на живота.
към беседата >>
Разсъждавате ли по този начин, вие ще си обясните много от противоречията на живота.
Тогава нито посетителите на кафенето, нито кафеджията щяха да се натъкват на противоречия. Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизане от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега! “ Студът, който имате днес, не е нищо друго, освен този кафеджия, който казва: „Платете сега! “ Казвате: „Студено е! “ Не, кафеджийска работа е тази!
Разсъждавате ли по този начин, вие ще си обясните много от противоречията на живота.
към беседата >>
Сега, като разглеждам някои научни въпроси, или научни положения, аз се усмихвам малко, защото виждам, че явленията в природата са съвсем други от тези, които хората разбират.
Сега, като разглеждам някои научни въпроси, или научни положения, аз се усмихвам малко, защото виждам, че явленията в природата са съвсем други от тези, които хората разбират.
Учените разбират много природни прояви и явления по съвършено особен начин. Те са далеч от истината. Те тълкуват много от проявите на природата по своеобразен начин, когато целта на природата в този случай е съвършено различна от техните тълкувания. За пример, много от дисхармоничните прояви на природата не са нейни. Казвате: „Как е възможно някои от проявите на природата да не са нейни?
към беседата >>
Учените разбират много природни прояви и явления по съвършено особен начин.
Сега, като разглеждам някои научни въпроси, или научни положения, аз се усмихвам малко, защото виждам, че явленията в природата са съвсем други от тези, които хората разбират.
Учените разбират много природни прояви и явления по съвършено особен начин.
Те са далеч от истината. Те тълкуват много от проявите на природата по своеобразен начин, когато целта на природата в този случай е съвършено различна от техните тълкувания. За пример, много от дисхармоничните прояви на природата не са нейни. Казвате: „Как е възможно някои от проявите на природата да не са нейни? “ Ще обясня това със следния пример.
към беседата >>
Те са далеч от истината.
Сега, като разглеждам някои научни въпроси, или научни положения, аз се усмихвам малко, защото виждам, че явленията в природата са съвсем други от тези, които хората разбират. Учените разбират много природни прояви и явления по съвършено особен начин.
Те са далеч от истината.
Те тълкуват много от проявите на природата по своеобразен начин, когато целта на природата в този случай е съвършено различна от техните тълкувания. За пример, много от дисхармоничните прояви на природата не са нейни. Казвате: „Как е възможно някои от проявите на природата да не са нейни? “ Ще обясня това със следния пример. Представете си, че имате дете, което всякога обличате с чисти, нови, хубави дрешки.
към беседата >>
Те тълкуват много от проявите на природата по своеобразен начин, когато целта на природата в този случай е съвършено различна от техните тълкувания.
Сега, като разглеждам някои научни въпроси, или научни положения, аз се усмихвам малко, защото виждам, че явленията в природата са съвсем други от тези, които хората разбират. Учените разбират много природни прояви и явления по съвършено особен начин. Те са далеч от истината.
Те тълкуват много от проявите на природата по своеобразен начин, когато целта на природата в този случай е съвършено различна от техните тълкувания.
За пример, много от дисхармоничните прояви на природата не са нейни. Казвате: „Как е възможно някои от проявите на природата да не са нейни? “ Ще обясня това със следния пример. Представете си, че имате дете, което всякога обличате с чисти, нови, хубави дрешки. Докато е при вас, това дете е весело, радва се на чистите си дрешки.
към беседата >>
За пример, много от дисхармоничните прояви на природата не са нейни.
Сега, като разглеждам някои научни въпроси, или научни положения, аз се усмихвам малко, защото виждам, че явленията в природата са съвсем други от тези, които хората разбират. Учените разбират много природни прояви и явления по съвършено особен начин. Те са далеч от истината. Те тълкуват много от проявите на природата по своеобразен начин, когато целта на природата в този случай е съвършено различна от техните тълкувания.
За пример, много от дисхармоничните прояви на природата не са нейни.
Казвате: „Как е възможно някои от проявите на природата да не са нейни? “ Ще обясня това със следния пример. Представете си, че имате дете, което всякога обличате с чисти, нови, хубави дрешки. Докато е при вас, това дете е весело, радва се на чистите си дрешки. Обаче, детето излиза на улицата да поиграе със своите другарчета, но в това време покрай него минава един бояджия и нацапва дрешката му със своята четка.
към беседата >>
Казвате: „Как е възможно някои от проявите на природата да не са нейни?
Сега, като разглеждам някои научни въпроси, или научни положения, аз се усмихвам малко, защото виждам, че явленията в природата са съвсем други от тези, които хората разбират. Учените разбират много природни прояви и явления по съвършено особен начин. Те са далеч от истината. Те тълкуват много от проявите на природата по своеобразен начин, когато целта на природата в този случай е съвършено различна от техните тълкувания. За пример, много от дисхармоничните прояви на природата не са нейни.
Казвате: „Как е възможно някои от проявите на природата да не са нейни?
“ Ще обясня това със следния пример. Представете си, че имате дете, което всякога обличате с чисти, нови, хубави дрешки. Докато е при вас, това дете е весело, радва се на чистите си дрешки. Обаче, детето излиза на улицата да поиграе със своите другарчета, но в това време покрай него минава един бояджия и нацапва дрешката му със своята четка. То започва да плаче и се връща при майка си, но вече с изцапани, нечисти дрешки.
към беседата >>
“ Ще обясня това със следния пример.
Учените разбират много природни прояви и явления по съвършено особен начин. Те са далеч от истината. Те тълкуват много от проявите на природата по своеобразен начин, когато целта на природата в този случай е съвършено различна от техните тълкувания. За пример, много от дисхармоничните прояви на природата не са нейни. Казвате: „Как е възможно някои от проявите на природата да не са нейни?
“ Ще обясня това със следния пример.
Представете си, че имате дете, което всякога обличате с чисти, нови, хубави дрешки. Докато е при вас, това дете е весело, радва се на чистите си дрешки. Обаче, детето излиза на улицата да поиграе със своите другарчета, но в това време покрай него минава един бояджия и нацапва дрешката му със своята четка. То започва да плаче и се връща при майка си, но вече с изцапани, нечисти дрешки. Питам: майката ли нацапа дрешките на своето дете?
към беседата >>
Представете си, че имате дете, което всякога обличате с чисти, нови, хубави дрешки.
Те са далеч от истината. Те тълкуват много от проявите на природата по своеобразен начин, когато целта на природата в този случай е съвършено различна от техните тълкувания. За пример, много от дисхармоничните прояви на природата не са нейни. Казвате: „Как е възможно някои от проявите на природата да не са нейни? “ Ще обясня това със следния пример.
Представете си, че имате дете, което всякога обличате с чисти, нови, хубави дрешки.
Докато е при вас, това дете е весело, радва се на чистите си дрешки. Обаче, детето излиза на улицата да поиграе със своите другарчета, но в това време покрай него минава един бояджия и нацапва дрешката му със своята четка. То започва да плаче и се връща при майка си, но вече с изцапани, нечисти дрешки. Питам: майката ли нацапа дрешките на своето дете? Не, тя сама се чуди кой е нацапал чистите дрешки на детето ѝ и го пита: „Кой изцапа хубавите ти дрешки?
към беседата >>
Докато е при вас, това дете е весело, радва се на чистите си дрешки.
Те тълкуват много от проявите на природата по своеобразен начин, когато целта на природата в този случай е съвършено различна от техните тълкувания. За пример, много от дисхармоничните прояви на природата не са нейни. Казвате: „Как е възможно някои от проявите на природата да не са нейни? “ Ще обясня това със следния пример. Представете си, че имате дете, което всякога обличате с чисти, нови, хубави дрешки.
Докато е при вас, това дете е весело, радва се на чистите си дрешки.
Обаче, детето излиза на улицата да поиграе със своите другарчета, но в това време покрай него минава един бояджия и нацапва дрешката му със своята четка. То започва да плаче и се връща при майка си, но вече с изцапани, нечисти дрешки. Питам: майката ли нацапа дрешките на своето дете? Не, тя сама се чуди кой е нацапал чистите дрешки на детето ѝ и го пита: „Кой изцапа хубавите ти дрешки? “ Често и в природата се срещат прояви, които на нас се струват дисхармонични, неправилни.
към беседата >>
Обаче, детето излиза на улицата да поиграе със своите другарчета, но в това време покрай него минава един бояджия и нацапва дрешката му със своята четка.
За пример, много от дисхармоничните прояви на природата не са нейни. Казвате: „Как е възможно някои от проявите на природата да не са нейни? “ Ще обясня това със следния пример. Представете си, че имате дете, което всякога обличате с чисти, нови, хубави дрешки. Докато е при вас, това дете е весело, радва се на чистите си дрешки.
Обаче, детето излиза на улицата да поиграе със своите другарчета, но в това време покрай него минава един бояджия и нацапва дрешката му със своята четка.
То започва да плаче и се връща при майка си, но вече с изцапани, нечисти дрешки. Питам: майката ли нацапа дрешките на своето дете? Не, тя сама се чуди кой е нацапал чистите дрешки на детето ѝ и го пита: „Кой изцапа хубавите ти дрешки? “ Често и в природата се срещат прояви, които на нас се струват дисхармонични, неправилни. Това показва, че хората трябва да изменят своите стари възгледи за живота.
към беседата >>
То започва да плаче и се връща при майка си, но вече с изцапани, нечисти дрешки.
Казвате: „Как е възможно някои от проявите на природата да не са нейни? “ Ще обясня това със следния пример. Представете си, че имате дете, което всякога обличате с чисти, нови, хубави дрешки. Докато е при вас, това дете е весело, радва се на чистите си дрешки. Обаче, детето излиза на улицата да поиграе със своите другарчета, но в това време покрай него минава един бояджия и нацапва дрешката му със своята четка.
То започва да плаче и се връща при майка си, но вече с изцапани, нечисти дрешки.
Питам: майката ли нацапа дрешките на своето дете? Не, тя сама се чуди кой е нацапал чистите дрешки на детето ѝ и го пита: „Кой изцапа хубавите ти дрешки? “ Често и в природата се срещат прояви, които на нас се струват дисхармонични, неправилни. Това показва, че хората трябва да изменят своите стари възгледи за живота. Докато те живеят с тия стари възгледи, никакъв прогрес не може да има в света.
към беседата >>
Питам: майката ли нацапа дрешките на своето дете?
“ Ще обясня това със следния пример. Представете си, че имате дете, което всякога обличате с чисти, нови, хубави дрешки. Докато е при вас, това дете е весело, радва се на чистите си дрешки. Обаче, детето излиза на улицата да поиграе със своите другарчета, но в това време покрай него минава един бояджия и нацапва дрешката му със своята четка. То започва да плаче и се връща при майка си, но вече с изцапани, нечисти дрешки.
Питам: майката ли нацапа дрешките на своето дете?
Не, тя сама се чуди кой е нацапал чистите дрешки на детето ѝ и го пита: „Кой изцапа хубавите ти дрешки? “ Често и в природата се срещат прояви, които на нас се струват дисхармонични, неправилни. Това показва, че хората трябва да изменят своите стари възгледи за живота. Докато те живеят с тия стари възгледи, никакъв прогрес не може да има в света. Докато човек живее със старото, колкото и да се моли, каквито усилия да прави, всичко ще бъде напразно.
към беседата >>
Не, тя сама се чуди кой е нацапал чистите дрешки на детето ѝ и го пита: „Кой изцапа хубавите ти дрешки?
Представете си, че имате дете, което всякога обличате с чисти, нови, хубави дрешки. Докато е при вас, това дете е весело, радва се на чистите си дрешки. Обаче, детето излиза на улицата да поиграе със своите другарчета, но в това време покрай него минава един бояджия и нацапва дрешката му със своята четка. То започва да плаче и се връща при майка си, но вече с изцапани, нечисти дрешки. Питам: майката ли нацапа дрешките на своето дете?
Не, тя сама се чуди кой е нацапал чистите дрешки на детето ѝ и го пита: „Кой изцапа хубавите ти дрешки?
“ Често и в природата се срещат прояви, които на нас се струват дисхармонични, неправилни. Това показва, че хората трябва да изменят своите стари възгледи за живота. Докато те живеят с тия стари възгледи, никакъв прогрес не може да има в света. Докато човек живее със старото, колкото и да се моли, каквито усилия да прави, всичко ще бъде напразно. Ден след ден ще минават и той няма да забележи как остарява: краката започват да го болят, не го държат вече и той вижда, че старостта е дошла.
към беседата >>
“ Често и в природата се срещат прояви, които на нас се струват дисхармонични, неправилни.
Докато е при вас, това дете е весело, радва се на чистите си дрешки. Обаче, детето излиза на улицата да поиграе със своите другарчета, но в това време покрай него минава един бояджия и нацапва дрешката му със своята четка. То започва да плаче и се връща при майка си, но вече с изцапани, нечисти дрешки. Питам: майката ли нацапа дрешките на своето дете? Не, тя сама се чуди кой е нацапал чистите дрешки на детето ѝ и го пита: „Кой изцапа хубавите ти дрешки?
“ Често и в природата се срещат прояви, които на нас се струват дисхармонични, неправилни.
Това показва, че хората трябва да изменят своите стари възгледи за живота. Докато те живеят с тия стари възгледи, никакъв прогрес не може да има в света. Докато човек живее със старото, колкото и да се моли, каквито усилия да прави, всичко ще бъде напразно. Ден след ден ще минават и той няма да забележи как остарява: краката започват да го болят, не го държат вече и той вижда, че старостта е дошла. Някои мислят, че колкото повече се качват по планините, толкова по-добре ще се чувстват.
към беседата >>
Това показва, че хората трябва да изменят своите стари възгледи за живота.
Обаче, детето излиза на улицата да поиграе със своите другарчета, но в това време покрай него минава един бояджия и нацапва дрешката му със своята четка. То започва да плаче и се връща при майка си, но вече с изцапани, нечисти дрешки. Питам: майката ли нацапа дрешките на своето дете? Не, тя сама се чуди кой е нацапал чистите дрешки на детето ѝ и го пита: „Кой изцапа хубавите ти дрешки? “ Често и в природата се срещат прояви, които на нас се струват дисхармонични, неправилни.
Това показва, че хората трябва да изменят своите стари възгледи за живота.
Докато те живеят с тия стари възгледи, никакъв прогрес не може да има в света. Докато човек живее със старото, колкото и да се моли, каквито усилия да прави, всичко ще бъде напразно. Ден след ден ще минават и той няма да забележи как остарява: краката започват да го болят, не го държат вече и той вижда, че старостта е дошла. Някои мислят, че колкото повече се качват по планините, толкова по-добре ще се чувстват. Обаче не излиза всякога така.
към беседата >>
Докато те живеят с тия стари възгледи, никакъв прогрес не може да има в света.
То започва да плаче и се връща при майка си, но вече с изцапани, нечисти дрешки. Питам: майката ли нацапа дрешките на своето дете? Не, тя сама се чуди кой е нацапал чистите дрешки на детето ѝ и го пита: „Кой изцапа хубавите ти дрешки? “ Често и в природата се срещат прояви, които на нас се струват дисхармонични, неправилни. Това показва, че хората трябва да изменят своите стари възгледи за живота.
Докато те живеят с тия стари възгледи, никакъв прогрес не може да има в света.
Докато човек живее със старото, колкото и да се моли, каквито усилия да прави, всичко ще бъде напразно. Ден след ден ще минават и той няма да забележи как остарява: краката започват да го болят, не го държат вече и той вижда, че старостта е дошла. Някои мислят, че колкото повече се качват по планините, толкова по-добре ще се чувстват. Обаче не излиза всякога така. Следователно подмладяването не се състои само в изкачването по високите места, но главно в новите възгледи, в новата и права мисъл.
към беседата >>
Докато човек живее със старото, колкото и да се моли, каквито усилия да прави, всичко ще бъде напразно.
Питам: майката ли нацапа дрешките на своето дете? Не, тя сама се чуди кой е нацапал чистите дрешки на детето ѝ и го пита: „Кой изцапа хубавите ти дрешки? “ Често и в природата се срещат прояви, които на нас се струват дисхармонични, неправилни. Това показва, че хората трябва да изменят своите стари възгледи за живота. Докато те живеят с тия стари възгледи, никакъв прогрес не може да има в света.
Докато човек живее със старото, колкото и да се моли, каквито усилия да прави, всичко ще бъде напразно.
Ден след ден ще минават и той няма да забележи как остарява: краката започват да го болят, не го държат вече и той вижда, че старостта е дошла. Някои мислят, че колкото повече се качват по планините, толкова по-добре ще се чувстват. Обаче не излиза всякога така. Следователно подмладяването не се състои само в изкачването по високите места, но главно в новите възгледи, в новата и права мисъл. Казвам: когато човек започва да остарява, това показва, че той е много забогатял, много е натоварен, вследствие на което едва се движи.
към беседата >>
Ден след ден ще минават и той няма да забележи как остарява: краката започват да го болят, не го държат вече и той вижда, че старостта е дошла.
Не, тя сама се чуди кой е нацапал чистите дрешки на детето ѝ и го пита: „Кой изцапа хубавите ти дрешки? “ Често и в природата се срещат прояви, които на нас се струват дисхармонични, неправилни. Това показва, че хората трябва да изменят своите стари възгледи за живота. Докато те живеят с тия стари възгледи, никакъв прогрес не може да има в света. Докато човек живее със старото, колкото и да се моли, каквито усилия да прави, всичко ще бъде напразно.
Ден след ден ще минават и той няма да забележи как остарява: краката започват да го болят, не го държат вече и той вижда, че старостта е дошла.
Някои мислят, че колкото повече се качват по планините, толкова по-добре ще се чувстват. Обаче не излиза всякога така. Следователно подмладяването не се състои само в изкачването по високите места, но главно в новите възгледи, в новата и права мисъл. Казвам: когато човек започва да остарява, това показва, че той е много забогатял, много е натоварен, вследствие на което едва се движи. Ако свали товара от колата си, той ще почне леко да се движи.
към беседата >>
Някои мислят, че колкото повече се качват по планините, толкова по-добре ще се чувстват.
“ Често и в природата се срещат прояви, които на нас се струват дисхармонични, неправилни. Това показва, че хората трябва да изменят своите стари възгледи за живота. Докато те живеят с тия стари възгледи, никакъв прогрес не може да има в света. Докато човек живее със старото, колкото и да се моли, каквито усилия да прави, всичко ще бъде напразно. Ден след ден ще минават и той няма да забележи как остарява: краката започват да го болят, не го държат вече и той вижда, че старостта е дошла.
Някои мислят, че колкото повече се качват по планините, толкова по-добре ще се чувстват.
Обаче не излиза всякога така. Следователно подмладяването не се състои само в изкачването по високите места, но главно в новите възгледи, в новата и права мисъл. Казвам: когато човек започва да остарява, това показва, че той е много забогатял, много е натоварен, вследствие на което едва се движи. Ако свали товара от колата си, той ще почне леко да се движи.
към беседата >>
Обаче не излиза всякога така.
Това показва, че хората трябва да изменят своите стари възгледи за живота. Докато те живеят с тия стари възгледи, никакъв прогрес не може да има в света. Докато човек живее със старото, колкото и да се моли, каквито усилия да прави, всичко ще бъде напразно. Ден след ден ще минават и той няма да забележи как остарява: краката започват да го болят, не го държат вече и той вижда, че старостта е дошла. Някои мислят, че колкото повече се качват по планините, толкова по-добре ще се чувстват.
Обаче не излиза всякога така.
Следователно подмладяването не се състои само в изкачването по високите места, но главно в новите възгледи, в новата и права мисъл. Казвам: когато човек започва да остарява, това показва, че той е много забогатял, много е натоварен, вследствие на което едва се движи. Ако свали товара от колата си, той ще почне леко да се движи.
към беседата >>
Следователно подмладяването не се състои само в изкачването по високите места, но главно в новите възгледи, в новата и права мисъл.
Докато те живеят с тия стари възгледи, никакъв прогрес не може да има в света. Докато човек живее със старото, колкото и да се моли, каквито усилия да прави, всичко ще бъде напразно. Ден след ден ще минават и той няма да забележи как остарява: краката започват да го болят, не го държат вече и той вижда, че старостта е дошла. Някои мислят, че колкото повече се качват по планините, толкова по-добре ще се чувстват. Обаче не излиза всякога така.
Следователно подмладяването не се състои само в изкачването по високите места, но главно в новите възгледи, в новата и права мисъл.
Казвам: когато човек започва да остарява, това показва, че той е много забогатял, много е натоварен, вследствие на което едва се движи. Ако свали товара от колата си, той ще почне леко да се движи.
към беседата >>
Казвам: когато човек започва да остарява, това показва, че той е много забогатял, много е натоварен, вследствие на което едва се движи.
Докато човек живее със старото, колкото и да се моли, каквито усилия да прави, всичко ще бъде напразно. Ден след ден ще минават и той няма да забележи как остарява: краката започват да го болят, не го държат вече и той вижда, че старостта е дошла. Някои мислят, че колкото повече се качват по планините, толкова по-добре ще се чувстват. Обаче не излиза всякога така. Следователно подмладяването не се състои само в изкачването по високите места, но главно в новите възгледи, в новата и права мисъл.
Казвам: когато човек започва да остарява, това показва, че той е много забогатял, много е натоварен, вследствие на което едва се движи.
Ако свали товара от колата си, той ще почне леко да се движи.
към беседата >>
Ако свали товара от колата си, той ще почне леко да се движи.
Ден след ден ще минават и той няма да забележи как остарява: краката започват да го болят, не го държат вече и той вижда, че старостта е дошла. Някои мислят, че колкото повече се качват по планините, толкова по-добре ще се чувстват. Обаче не излиза всякога така. Следователно подмладяването не се състои само в изкачването по високите места, но главно в новите възгледи, в новата и права мисъл. Казвам: когато човек започва да остарява, това показва, че той е много забогатял, много е натоварен, вследствие на което едва се движи.
Ако свали товара от колата си, той ще почне леко да се движи.
към беседата >>
Сега, напишете и вие нещо върху темата „Причини за остаряването“.
Сега, напишете и вие нещо върху темата „Причини за остаряването“.
Някои учени казват, че една от причините за остаряването се дължи на отслабване на нервната система, отслабване на общата деятелност на организма, вследствие на което стават големи натрупвания в мускулите, в ставите и т.н. И туй е вярно, но за стария е важно това, че той е натоварен с много излишни неща. Сега старите представляват предмет за разговор, защото те могат да се подмладят. Всяко нещо, което може да се изправи и обнови, трябва да се разглежда, да се обяснява. Ако разглеждам грешките на хората, без да ги обяснявам, те нищо не се ползват.
към беседата >>
Някои учени казват, че една от причините за остаряването се дължи на отслабване на нервната система, отслабване на общата деятелност на организма, вследствие на което стават големи натрупвания в мускулите, в ставите и т.н.
Сега, напишете и вие нещо върху темата „Причини за остаряването“.
Някои учени казват, че една от причините за остаряването се дължи на отслабване на нервната система, отслабване на общата деятелност на организма, вследствие на което стават големи натрупвания в мускулите, в ставите и т.н.
И туй е вярно, но за стария е важно това, че той е натоварен с много излишни неща. Сега старите представляват предмет за разговор, защото те могат да се подмладят. Всяко нещо, което може да се изправи и обнови, трябва да се разглежда, да се обяснява. Ако разглеждам грешките на хората, без да ги обяснявам, те нищо не се ползват. Ако всички хора са добри, аз бих се радвал, защото ще има какво да взема от тях.
към беседата >>
И туй е вярно, но за стария е важно това, че той е натоварен с много излишни неща.
Сега, напишете и вие нещо върху темата „Причини за остаряването“. Някои учени казват, че една от причините за остаряването се дължи на отслабване на нервната система, отслабване на общата деятелност на организма, вследствие на което стават големи натрупвания в мускулите, в ставите и т.н.
И туй е вярно, но за стария е важно това, че той е натоварен с много излишни неща.
Сега старите представляват предмет за разговор, защото те могат да се подмладят. Всяко нещо, което може да се изправи и обнови, трябва да се разглежда, да се обяснява. Ако разглеждам грешките на хората, без да ги обяснявам, те нищо не се ползват. Ако всички хора са добри, аз бих се радвал, защото ще има какво да взема от тях. Обаче ако те са сиромаси, няма какво да ми дадат.
към беседата >>
Сега старите представляват предмет за разговор, защото те могат да се подмладят.
Сега, напишете и вие нещо върху темата „Причини за остаряването“. Някои учени казват, че една от причините за остаряването се дължи на отслабване на нервната система, отслабване на общата деятелност на организма, вследствие на което стават големи натрупвания в мускулите, в ставите и т.н. И туй е вярно, но за стария е важно това, че той е натоварен с много излишни неща.
Сега старите представляват предмет за разговор, защото те могат да се подмладят.
Всяко нещо, което може да се изправи и обнови, трябва да се разглежда, да се обяснява. Ако разглеждам грешките на хората, без да ги обяснявам, те нищо не се ползват. Ако всички хора са добри, аз бих се радвал, защото ще има какво да взема от тях. Обаче ако те са сиромаси, няма какво да ми дадат. Сиромахът знае само да проси.
към беседата >>
Всяко нещо, което може да се изправи и обнови, трябва да се разглежда, да се обяснява.
Сега, напишете и вие нещо върху темата „Причини за остаряването“. Някои учени казват, че една от причините за остаряването се дължи на отслабване на нервната система, отслабване на общата деятелност на организма, вследствие на което стават големи натрупвания в мускулите, в ставите и т.н. И туй е вярно, но за стария е важно това, че той е натоварен с много излишни неща. Сега старите представляват предмет за разговор, защото те могат да се подмладят.
Всяко нещо, което може да се изправи и обнови, трябва да се разглежда, да се обяснява.
Ако разглеждам грешките на хората, без да ги обяснявам, те нищо не се ползват. Ако всички хора са добри, аз бих се радвал, защото ще има какво да взема от тях. Обаче ако те са сиромаси, няма какво да ми дадат. Сиромахът знае само да проси. Старият човек пък е натоварен с много противоречия.
към беседата >>
Ако разглеждам грешките на хората, без да ги обяснявам, те нищо не се ползват.
Сега, напишете и вие нещо върху темата „Причини за остаряването“. Някои учени казват, че една от причините за остаряването се дължи на отслабване на нервната система, отслабване на общата деятелност на организма, вследствие на което стават големи натрупвания в мускулите, в ставите и т.н. И туй е вярно, но за стария е важно това, че той е натоварен с много излишни неща. Сега старите представляват предмет за разговор, защото те могат да се подмладят. Всяко нещо, което може да се изправи и обнови, трябва да се разглежда, да се обяснява.
Ако разглеждам грешките на хората, без да ги обяснявам, те нищо не се ползват.
Ако всички хора са добри, аз бих се радвал, защото ще има какво да взема от тях. Обаче ако те са сиромаси, няма какво да ми дадат. Сиромахът знае само да проси. Старият човек пък е натоварен с много противоречия. Следователно искате ли да се подмладите, трябва да се освободите от противоречията в живота си.
към беседата >>
Ако всички хора са добри, аз бих се радвал, защото ще има какво да взема от тях.
Някои учени казват, че една от причините за остаряването се дължи на отслабване на нервната система, отслабване на общата деятелност на организма, вследствие на което стават големи натрупвания в мускулите, в ставите и т.н. И туй е вярно, но за стария е важно това, че той е натоварен с много излишни неща. Сега старите представляват предмет за разговор, защото те могат да се подмладят. Всяко нещо, което може да се изправи и обнови, трябва да се разглежда, да се обяснява. Ако разглеждам грешките на хората, без да ги обяснявам, те нищо не се ползват.
Ако всички хора са добри, аз бих се радвал, защото ще има какво да взема от тях.
Обаче ако те са сиромаси, няма какво да ми дадат. Сиромахът знае само да проси. Старият човек пък е натоварен с много противоречия. Следователно искате ли да се подмладите, трябва да се освободите от противоречията в живота си. Някой седи и се занимава с маловажни работи: че това не станало, както трябва, че дрехите му били много тънки, пропускали вятър, че това нямал, онова нямал, че еди-кой си не го погледнал, както трябва, и т.н.
към беседата >>
Обаче ако те са сиромаси, няма какво да ми дадат.
И туй е вярно, но за стария е важно това, че той е натоварен с много излишни неща. Сега старите представляват предмет за разговор, защото те могат да се подмладят. Всяко нещо, което може да се изправи и обнови, трябва да се разглежда, да се обяснява. Ако разглеждам грешките на хората, без да ги обяснявам, те нищо не се ползват. Ако всички хора са добри, аз бих се радвал, защото ще има какво да взема от тях.
Обаче ако те са сиромаси, няма какво да ми дадат.
Сиромахът знае само да проси. Старият човек пък е натоварен с много противоречия. Следователно искате ли да се подмладите, трябва да се освободите от противоречията в живота си. Някой седи и се занимава с маловажни работи: че това не станало, както трябва, че дрехите му били много тънки, пропускали вятър, че това нямал, онова нямал, че еди-кой си не го погледнал, както трябва, и т.н. Този човек се занимава с хиляди маловажни работи, но същественото забравя.
към беседата >>
Сиромахът знае само да проси.
Сега старите представляват предмет за разговор, защото те могат да се подмладят. Всяко нещо, което може да се изправи и обнови, трябва да се разглежда, да се обяснява. Ако разглеждам грешките на хората, без да ги обяснявам, те нищо не се ползват. Ако всички хора са добри, аз бих се радвал, защото ще има какво да взема от тях. Обаче ако те са сиромаси, няма какво да ми дадат.
Сиромахът знае само да проси.
Старият човек пък е натоварен с много противоречия. Следователно искате ли да се подмладите, трябва да се освободите от противоречията в живота си. Някой седи и се занимава с маловажни работи: че това не станало, както трябва, че дрехите му били много тънки, пропускали вятър, че това нямал, онова нямал, че еди-кой си не го погледнал, както трябва, и т.н. Този човек се занимава с хиляди маловажни работи, но същественото забравя. Кое е същественото?
към беседата >>
Старият човек пък е натоварен с много противоречия.
Всяко нещо, което може да се изправи и обнови, трябва да се разглежда, да се обяснява. Ако разглеждам грешките на хората, без да ги обяснявам, те нищо не се ползват. Ако всички хора са добри, аз бих се радвал, защото ще има какво да взема от тях. Обаче ако те са сиромаси, няма какво да ми дадат. Сиромахът знае само да проси.
Старият човек пък е натоварен с много противоречия.
Следователно искате ли да се подмладите, трябва да се освободите от противоречията в живота си. Някой седи и се занимава с маловажни работи: че това не станало, както трябва, че дрехите му били много тънки, пропускали вятър, че това нямал, онова нямал, че еди-кой си не го погледнал, както трябва, и т.н. Този човек се занимава с хиляди маловажни работи, но същественото забравя. Кое е същественото? Същественото е, че той не е на мястото си, не взима участие в работата, която му е определена, и, най-после, не се ползва от благата, които тази работа може да му достави.
към беседата >>
Следователно искате ли да се подмладите, трябва да се освободите от противоречията в живота си.
Ако разглеждам грешките на хората, без да ги обяснявам, те нищо не се ползват. Ако всички хора са добри, аз бих се радвал, защото ще има какво да взема от тях. Обаче ако те са сиромаси, няма какво да ми дадат. Сиромахът знае само да проси. Старият човек пък е натоварен с много противоречия.
Следователно искате ли да се подмладите, трябва да се освободите от противоречията в живота си.
Някой седи и се занимава с маловажни работи: че това не станало, както трябва, че дрехите му били много тънки, пропускали вятър, че това нямал, онова нямал, че еди-кой си не го погледнал, както трябва, и т.н. Този човек се занимава с хиляди маловажни работи, но същественото забравя. Кое е същественото? Същественото е, че той не е на мястото си, не взима участие в работата, която му е определена, и, най-после, не се ползва от благата, които тази работа може да му достави. Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителят ни изпитва доколко можем да издържаме на вятъра“.
към беседата >>
Някой седи и се занимава с маловажни работи: че това не станало, както трябва, че дрехите му били много тънки, пропускали вятър, че това нямал, онова нямал, че еди-кой си не го погледнал, както трябва, и т.н.
Ако всички хора са добри, аз бих се радвал, защото ще има какво да взема от тях. Обаче ако те са сиромаси, няма какво да ми дадат. Сиромахът знае само да проси. Старият човек пък е натоварен с много противоречия. Следователно искате ли да се подмладите, трябва да се освободите от противоречията в живота си.
Някой седи и се занимава с маловажни работи: че това не станало, както трябва, че дрехите му били много тънки, пропускали вятър, че това нямал, онова нямал, че еди-кой си не го погледнал, както трябва, и т.н.
Този човек се занимава с хиляди маловажни работи, но същественото забравя. Кое е същественото? Същественото е, че той не е на мястото си, не взима участие в работата, която му е определена, и, най-после, не се ползва от благата, които тази работа може да му достави. Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителят ни изпитва доколко можем да издържаме на вятъра“. Казвам: ако аз изпитвам вас и мене изпитвам.
към беседата >>
Този човек се занимава с хиляди маловажни работи, но същественото забравя.
Обаче ако те са сиромаси, няма какво да ми дадат. Сиромахът знае само да проси. Старият човек пък е натоварен с много противоречия. Следователно искате ли да се подмладите, трябва да се освободите от противоречията в живота си. Някой седи и се занимава с маловажни работи: че това не станало, както трябва, че дрехите му били много тънки, пропускали вятър, че това нямал, онова нямал, че еди-кой си не го погледнал, както трябва, и т.н.
Този човек се занимава с хиляди маловажни работи, но същественото забравя.
Кое е същественото? Същественото е, че той не е на мястото си, не взима участие в работата, която му е определена, и, най-после, не се ползва от благата, които тази работа може да му достави. Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителят ни изпитва доколко можем да издържаме на вятъра“. Казвам: ако аз изпитвам вас и мене изпитвам. Това нещо става и в съвременните училища.
към беседата >>
Кое е същественото?
Сиромахът знае само да проси. Старият човек пък е натоварен с много противоречия. Следователно искате ли да се подмладите, трябва да се освободите от противоречията в живота си. Някой седи и се занимава с маловажни работи: че това не станало, както трябва, че дрехите му били много тънки, пропускали вятър, че това нямал, онова нямал, че еди-кой си не го погледнал, както трябва, и т.н. Този човек се занимава с хиляди маловажни работи, но същественото забравя.
Кое е същественото?
Същественото е, че той не е на мястото си, не взима участие в работата, която му е определена, и, най-после, не се ползва от благата, които тази работа може да му достави. Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителят ни изпитва доколко можем да издържаме на вятъра“. Казвам: ако аз изпитвам вас и мене изпитвам. Това нещо става и в съвременните училища. Влизат учениците в клас, след тях влиза учителят.
към беседата >>
Същественото е, че той не е на мястото си, не взима участие в работата, която му е определена, и, най-после, не се ползва от благата, които тази работа може да му достави.
Старият човек пък е натоварен с много противоречия. Следователно искате ли да се подмладите, трябва да се освободите от противоречията в живота си. Някой седи и се занимава с маловажни работи: че това не станало, както трябва, че дрехите му били много тънки, пропускали вятър, че това нямал, онова нямал, че еди-кой си не го погледнал, както трябва, и т.н. Този човек се занимава с хиляди маловажни работи, но същественото забравя. Кое е същественото?
Същественото е, че той не е на мястото си, не взима участие в работата, която му е определена, и, най-после, не се ползва от благата, които тази работа може да му достави.
Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителят ни изпитва доколко можем да издържаме на вятъра“. Казвам: ако аз изпитвам вас и мене изпитвам. Това нещо става и в съвременните училища. Влизат учениците в клас, след тях влиза учителят. Не се минава много време и в класа пристигат инспектор, директор, да слушат как учителят преподава.
към беседата >>
Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителят ни изпитва доколко можем да издържаме на вятъра“.
Следователно искате ли да се подмладите, трябва да се освободите от противоречията в живота си. Някой седи и се занимава с маловажни работи: че това не станало, както трябва, че дрехите му били много тънки, пропускали вятър, че това нямал, онова нямал, че еди-кой си не го погледнал, както трябва, и т.н. Този човек се занимава с хиляди маловажни работи, но същественото забравя. Кое е същественото? Същественото е, че той не е на мястото си, не взима участие в работата, която му е определена, и, най-после, не се ползва от благата, които тази работа може да му достави.
Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителят ни изпитва доколко можем да издържаме на вятъра“.
Казвам: ако аз изпитвам вас и мене изпитвам. Това нещо става и в съвременните училища. Влизат учениците в клас, след тях влиза учителят. Не се минава много време и в класа пристигат инспектор, директор, да слушат как учителят преподава. Учениците се стесняват, но и учителят не е напълно свободен.
към беседата >>
Казвам: ако аз изпитвам вас и мене изпитвам.
Някой седи и се занимава с маловажни работи: че това не станало, както трябва, че дрехите му били много тънки, пропускали вятър, че това нямал, онова нямал, че еди-кой си не го погледнал, както трябва, и т.н. Този човек се занимава с хиляди маловажни работи, но същественото забравя. Кое е същественото? Същественото е, че той не е на мястото си, не взима участие в работата, която му е определена, и, най-после, не се ползва от благата, които тази работа може да му достави. Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителят ни изпитва доколко можем да издържаме на вятъра“.
Казвам: ако аз изпитвам вас и мене изпитвам.
Това нещо става и в съвременните училища. Влизат учениците в клас, след тях влиза учителят. Не се минава много време и в класа пристигат инспектор, директор, да слушат как учителят преподава. Учениците се стесняват, но и учителят не е напълно свободен. Щом комисията излезе, учениците казват: „Много ни изпитва учителят, много ни измъчи“.
към беседата >>
Това нещо става и в съвременните училища.
Този човек се занимава с хиляди маловажни работи, но същественото забравя. Кое е същественото? Същественото е, че той не е на мястото си, не взима участие в работата, която му е определена, и, най-после, не се ползва от благата, които тази работа може да му достави. Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителят ни изпитва доколко можем да издържаме на вятъра“. Казвам: ако аз изпитвам вас и мене изпитвам.
Това нещо става и в съвременните училища.
Влизат учениците в клас, след тях влиза учителят. Не се минава много време и в класа пристигат инспектор, директор, да слушат как учителят преподава. Учениците се стесняват, но и учителят не е напълно свободен. Щом комисията излезе, учениците казват: „Много ни изпитва учителят, много ни измъчи“. И учителят си казва: „И мене по-малко не измъчиха“.
към беседата >>
Влизат учениците в клас, след тях влиза учителят.
Кое е същественото? Същественото е, че той не е на мястото си, не взима участие в работата, която му е определена, и, най-после, не се ползва от благата, които тази работа може да му достави. Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителят ни изпитва доколко можем да издържаме на вятъра“. Казвам: ако аз изпитвам вас и мене изпитвам. Това нещо става и в съвременните училища.
Влизат учениците в клас, след тях влиза учителят.
Не се минава много време и в класа пристигат инспектор, директор, да слушат как учителят преподава. Учениците се стесняват, но и учителят не е напълно свободен. Щом комисията излезе, учениците казват: „Много ни изпитва учителят, много ни измъчи“. И учителят си казва: „И мене по-малко не измъчиха“.
към беседата >>
Не се минава много време и в класа пристигат инспектор, директор, да слушат как учителят преподава.
Същественото е, че той не е на мястото си, не взима участие в работата, която му е определена, и, най-после, не се ползва от благата, които тази работа може да му достави. Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителят ни изпитва доколко можем да издържаме на вятъра“. Казвам: ако аз изпитвам вас и мене изпитвам. Това нещо става и в съвременните училища. Влизат учениците в клас, след тях влиза учителят.
Не се минава много време и в класа пристигат инспектор, директор, да слушат как учителят преподава.
Учениците се стесняват, но и учителят не е напълно свободен. Щом комисията излезе, учениците казват: „Много ни изпитва учителят, много ни измъчи“. И учителят си казва: „И мене по-малко не измъчиха“.
към беседата >>
Учениците се стесняват, но и учителят не е напълно свободен.
Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителят ни изпитва доколко можем да издържаме на вятъра“. Казвам: ако аз изпитвам вас и мене изпитвам. Това нещо става и в съвременните училища. Влизат учениците в клас, след тях влиза учителят. Не се минава много време и в класа пристигат инспектор, директор, да слушат как учителят преподава.
Учениците се стесняват, но и учителят не е напълно свободен.
Щом комисията излезе, учениците казват: „Много ни изпитва учителят, много ни измъчи“. И учителят си казва: „И мене по-малко не измъчиха“.
към беседата >>
Щом комисията излезе, учениците казват: „Много ни изпитва учителят, много ни измъчи“.
Казвам: ако аз изпитвам вас и мене изпитвам. Това нещо става и в съвременните училища. Влизат учениците в клас, след тях влиза учителят. Не се минава много време и в класа пристигат инспектор, директор, да слушат как учителят преподава. Учениците се стесняват, но и учителят не е напълно свободен.
Щом комисията излезе, учениците казват: „Много ни изпитва учителят, много ни измъчи“.
И учителят си казва: „И мене по-малко не измъчиха“.
към беседата >>
И учителят си казва: „И мене по-малко не измъчиха“.
Това нещо става и в съвременните училища. Влизат учениците в клас, след тях влиза учителят. Не се минава много време и в класа пристигат инспектор, директор, да слушат как учителят преподава. Учениците се стесняват, но и учителят не е напълно свободен. Щом комисията излезе, учениците казват: „Много ни изпитва учителят, много ни измъчи“.
И учителят си казва: „И мене по-малко не измъчиха“.
към беседата >>
И тъй, първото нещо, за което излизаме сутрин рано, е да се освободим от ненужния багаж.
И тъй, първото нещо, за което излизаме сутрин рано, е да се освободим от ненужния багаж.
Трябва да се освободим от този багаж! Казвате: „Как можем да се освободим? “ Много методи има, чрез които човек може да се освободи от ненужния багаж. Обаче не е време още да се дадат тези методи, защото хората не са в състояние да ги приемат с пълна вяра и ще започнат да питат: „Защо трябва да се постъпи по този, а не по друг начин? “ Който пита, без да прилага методите, той ще прилича на чехите, които бяха дошли между нас и запитваха какво се прави с пъпеша: вари ли се или направо се яде?
към беседата >>
Трябва да се освободим от този багаж!
И тъй, първото нещо, за което излизаме сутрин рано, е да се освободим от ненужния багаж.
Трябва да се освободим от този багаж!
Казвате: „Как можем да се освободим? “ Много методи има, чрез които човек може да се освободи от ненужния багаж. Обаче не е време още да се дадат тези методи, защото хората не са в състояние да ги приемат с пълна вяра и ще започнат да питат: „Защо трябва да се постъпи по този, а не по друг начин? “ Който пита, без да прилага методите, той ще прилича на чехите, които бяха дошли между нас и запитваха какво се прави с пъпеша: вари ли се или направо се яде? Една сестра им занесе един голям резен пъпеш и те я запитаха: „Какво се прави с това нещо?
към беседата >>
Казвате: „Как можем да се освободим?
И тъй, първото нещо, за което излизаме сутрин рано, е да се освободим от ненужния багаж. Трябва да се освободим от този багаж!
Казвате: „Как можем да се освободим?
“ Много методи има, чрез които човек може да се освободи от ненужния багаж. Обаче не е време още да се дадат тези методи, защото хората не са в състояние да ги приемат с пълна вяра и ще започнат да питат: „Защо трябва да се постъпи по този, а не по друг начин? “ Който пита, без да прилага методите, той ще прилича на чехите, които бяха дошли между нас и запитваха какво се прави с пъпеша: вари ли се или направо се яде? Една сестра им занесе един голям резен пъпеш и те я запитаха: „Какво се прави с това нещо? Трябва ли да се вари или се яде в този суров вид?
към беседата >>
“ Много методи има, чрез които човек може да се освободи от ненужния багаж.
И тъй, първото нещо, за което излизаме сутрин рано, е да се освободим от ненужния багаж. Трябва да се освободим от този багаж! Казвате: „Как можем да се освободим?
“ Много методи има, чрез които човек може да се освободи от ненужния багаж.
Обаче не е време още да се дадат тези методи, защото хората не са в състояние да ги приемат с пълна вяра и ще започнат да питат: „Защо трябва да се постъпи по този, а не по друг начин? “ Който пита, без да прилага методите, той ще прилича на чехите, които бяха дошли между нас и запитваха какво се прави с пъпеша: вари ли се или направо се яде? Една сестра им занесе един голям резен пъпеш и те я запитаха: „Какво се прави с това нещо? Трябва ли да се вари или се яде в този суров вид? “ – „Не се вари, направо се яде.“ – „Как се яде?
към беседата >>
Обаче не е време още да се дадат тези методи, защото хората не са в състояние да ги приемат с пълна вяра и ще започнат да питат: „Защо трябва да се постъпи по този, а не по друг начин?
И тъй, първото нещо, за което излизаме сутрин рано, е да се освободим от ненужния багаж. Трябва да се освободим от този багаж! Казвате: „Как можем да се освободим? “ Много методи има, чрез които човек може да се освободи от ненужния багаж.
Обаче не е време още да се дадат тези методи, защото хората не са в състояние да ги приемат с пълна вяра и ще започнат да питат: „Защо трябва да се постъпи по този, а не по друг начин?
“ Който пита, без да прилага методите, той ще прилича на чехите, които бяха дошли между нас и запитваха какво се прави с пъпеша: вари ли се или направо се яде? Една сестра им занесе един голям резен пъпеш и те я запитаха: „Какво се прави с това нещо? Трябва ли да се вари или се яде в този суров вид? “ – „Не се вари, направо се яде.“ – „Как се яде? “ Прави са хората да питат; те не са яли друг път пъпеш, не знаят как се яде.
към беседата >>
“ Който пита, без да прилага методите, той ще прилича на чехите, които бяха дошли между нас и запитваха какво се прави с пъпеша: вари ли се или направо се яде?
И тъй, първото нещо, за което излизаме сутрин рано, е да се освободим от ненужния багаж. Трябва да се освободим от този багаж! Казвате: „Как можем да се освободим? “ Много методи има, чрез които човек може да се освободи от ненужния багаж. Обаче не е време още да се дадат тези методи, защото хората не са в състояние да ги приемат с пълна вяра и ще започнат да питат: „Защо трябва да се постъпи по този, а не по друг начин?
“ Който пита, без да прилага методите, той ще прилича на чехите, които бяха дошли между нас и запитваха какво се прави с пъпеша: вари ли се или направо се яде?
Една сестра им занесе един голям резен пъпеш и те я запитаха: „Какво се прави с това нещо? Трябва ли да се вари или се яде в този суров вид? “ – „Не се вари, направо се яде.“ – „Как се яде? “ Прави са хората да питат; те не са яли друг път пъпеш, не знаят как се яде. За нас, които много пъти сме яли пъпеш, е лесно, но за тези хора е чудно как се яде пъпеш.
към беседата >>
Една сестра им занесе един голям резен пъпеш и те я запитаха: „Какво се прави с това нещо?
Трябва да се освободим от този багаж! Казвате: „Как можем да се освободим? “ Много методи има, чрез които човек може да се освободи от ненужния багаж. Обаче не е време още да се дадат тези методи, защото хората не са в състояние да ги приемат с пълна вяра и ще започнат да питат: „Защо трябва да се постъпи по този, а не по друг начин? “ Който пита, без да прилага методите, той ще прилича на чехите, които бяха дошли между нас и запитваха какво се прави с пъпеша: вари ли се или направо се яде?
Една сестра им занесе един голям резен пъпеш и те я запитаха: „Какво се прави с това нещо?
Трябва ли да се вари или се яде в този суров вид? “ – „Не се вари, направо се яде.“ – „Как се яде? “ Прави са хората да питат; те не са яли друг път пъпеш, не знаят как се яде. За нас, които много пъти сме яли пъпеш, е лесно, но за тези хора е чудно как се яде пъпеш.
към беседата >>
Трябва ли да се вари или се яде в този суров вид?
Казвате: „Как можем да се освободим? “ Много методи има, чрез които човек може да се освободи от ненужния багаж. Обаче не е време още да се дадат тези методи, защото хората не са в състояние да ги приемат с пълна вяра и ще започнат да питат: „Защо трябва да се постъпи по този, а не по друг начин? “ Който пита, без да прилага методите, той ще прилича на чехите, които бяха дошли между нас и запитваха какво се прави с пъпеша: вари ли се или направо се яде? Една сестра им занесе един голям резен пъпеш и те я запитаха: „Какво се прави с това нещо?
Трябва ли да се вари или се яде в този суров вид?
“ – „Не се вари, направо се яде.“ – „Как се яде? “ Прави са хората да питат; те не са яли друг път пъпеш, не знаят как се яде. За нас, които много пъти сме яли пъпеш, е лесно, но за тези хора е чудно как се яде пъпеш.
към беседата >>
“ – „Не се вари, направо се яде.“ – „Как се яде?
“ Много методи има, чрез които човек може да се освободи от ненужния багаж. Обаче не е време още да се дадат тези методи, защото хората не са в състояние да ги приемат с пълна вяра и ще започнат да питат: „Защо трябва да се постъпи по този, а не по друг начин? “ Който пита, без да прилага методите, той ще прилича на чехите, които бяха дошли между нас и запитваха какво се прави с пъпеша: вари ли се или направо се яде? Една сестра им занесе един голям резен пъпеш и те я запитаха: „Какво се прави с това нещо? Трябва ли да се вари или се яде в този суров вид?
“ – „Не се вари, направо се яде.“ – „Как се яде?
“ Прави са хората да питат; те не са яли друг път пъпеш, не знаят как се яде. За нас, които много пъти сме яли пъпеш, е лесно, но за тези хора е чудно как се яде пъпеш.
към беседата >>
“ Прави са хората да питат; те не са яли друг път пъпеш, не знаят как се яде.
Обаче не е време още да се дадат тези методи, защото хората не са в състояние да ги приемат с пълна вяра и ще започнат да питат: „Защо трябва да се постъпи по този, а не по друг начин? “ Който пита, без да прилага методите, той ще прилича на чехите, които бяха дошли между нас и запитваха какво се прави с пъпеша: вари ли се или направо се яде? Една сестра им занесе един голям резен пъпеш и те я запитаха: „Какво се прави с това нещо? Трябва ли да се вари или се яде в този суров вид? “ – „Не се вари, направо се яде.“ – „Как се яде?
“ Прави са хората да питат; те не са яли друг път пъпеш, не знаят как се яде.
За нас, които много пъти сме яли пъпеш, е лесно, но за тези хора е чудно как се яде пъпеш.
към беседата >>
За нас, които много пъти сме яли пъпеш, е лесно, но за тези хора е чудно как се яде пъпеш.
“ Който пита, без да прилага методите, той ще прилича на чехите, които бяха дошли между нас и запитваха какво се прави с пъпеша: вари ли се или направо се яде? Една сестра им занесе един голям резен пъпеш и те я запитаха: „Какво се прави с това нещо? Трябва ли да се вари или се яде в този суров вид? “ – „Не се вари, направо се яде.“ – „Как се яде? “ Прави са хората да питат; те не са яли друг път пъпеш, не знаят как се яде.
За нас, които много пъти сме яли пъпеш, е лесно, но за тези хора е чудно как се яде пъпеш.
към беседата >>
Та методите, които бих дал на съвременните хора, са толкова нови и чудни за тях, че и те непременно биха се запитали: „Какво ще се прави с тия методи?
Та методите, които бих дал на съвременните хора, са толкова нови и чудни за тях, че и те непременно биха се запитали: „Какво ще се прави с тия методи?
Трябва ли първо да се варят и след това да се ядат, или направо се ядат? “ Истинската наука се състои в разтоварване на човешкото съзнание. Човек трябва да знае как да разтоварва съзнанието си от ненужния багаж, който идва от три места: от неговия личен живот, от обществото, от хората, с които е заобиколен, и от природата. За пример, тръгваме от София за Рила седем–осем души и поръчваме да ни изпратят нужното число коне. След малко към нас се присъединяват още неколцина, ставаме всичко 20 души.
към беседата >>
Трябва ли първо да се варят и след това да се ядат, или направо се ядат?
Та методите, които бих дал на съвременните хора, са толкова нови и чудни за тях, че и те непременно биха се запитали: „Какво ще се прави с тия методи?
Трябва ли първо да се варят и след това да се ядат, или направо се ядат?
“ Истинската наука се състои в разтоварване на човешкото съзнание. Човек трябва да знае как да разтоварва съзнанието си от ненужния багаж, който идва от три места: от неговия личен живот, от обществото, от хората, с които е заобиколен, и от природата. За пример, тръгваме от София за Рила седем–осем души и поръчваме да ни изпратят нужното число коне. След малко към нас се присъединяват още неколцина, ставаме всичко 20 души. Те вървят с нас и не се сещат, че трябва да си поръчат коне; те мислят, че щом има за нас, ще има и за тях.
към беседата >>
“ Истинската наука се състои в разтоварване на човешкото съзнание.
Та методите, които бих дал на съвременните хора, са толкова нови и чудни за тях, че и те непременно биха се запитали: „Какво ще се прави с тия методи? Трябва ли първо да се варят и след това да се ядат, или направо се ядат?
“ Истинската наука се състои в разтоварване на човешкото съзнание.
Човек трябва да знае как да разтоварва съзнанието си от ненужния багаж, който идва от три места: от неговия личен живот, от обществото, от хората, с които е заобиколен, и от природата. За пример, тръгваме от София за Рила седем–осем души и поръчваме да ни изпратят нужното число коне. След малко към нас се присъединяват още неколцина, ставаме всичко 20 души. Те вървят с нас и не се сещат, че трябва да си поръчат коне; те мислят, че щом има за нас, ще има и за тях. Обаче като слязоха от влака, намериха се в чудо: ще тръгват, но коне няма.
към беседата >>
Човек трябва да знае как да разтоварва съзнанието си от ненужния багаж, който идва от три места: от неговия личен живот, от обществото, от хората, с които е заобиколен, и от природата.
Та методите, които бих дал на съвременните хора, са толкова нови и чудни за тях, че и те непременно биха се запитали: „Какво ще се прави с тия методи? Трябва ли първо да се варят и след това да се ядат, или направо се ядат? “ Истинската наука се състои в разтоварване на човешкото съзнание.
Човек трябва да знае как да разтоварва съзнанието си от ненужния багаж, който идва от три места: от неговия личен живот, от обществото, от хората, с които е заобиколен, и от природата.
За пример, тръгваме от София за Рила седем–осем души и поръчваме да ни изпратят нужното число коне. След малко към нас се присъединяват още неколцина, ставаме всичко 20 души. Те вървят с нас и не се сещат, че трябва да си поръчат коне; те мислят, че щом има за нас, ще има и за тях. Обаче като слязоха от влака, намериха се в чудо: ще тръгват, но коне няма. При това багажът им е голям, не се носи лесно по височини.
към беседата >>
За пример, тръгваме от София за Рила седем–осем души и поръчваме да ни изпратят нужното число коне.
Та методите, които бих дал на съвременните хора, са толкова нови и чудни за тях, че и те непременно биха се запитали: „Какво ще се прави с тия методи? Трябва ли първо да се варят и след това да се ядат, или направо се ядат? “ Истинската наука се състои в разтоварване на човешкото съзнание. Човек трябва да знае как да разтоварва съзнанието си от ненужния багаж, който идва от три места: от неговия личен живот, от обществото, от хората, с които е заобиколен, и от природата.
За пример, тръгваме от София за Рила седем–осем души и поръчваме да ни изпратят нужното число коне.
След малко към нас се присъединяват още неколцина, ставаме всичко 20 души. Те вървят с нас и не се сещат, че трябва да си поръчат коне; те мислят, че щом има за нас, ще има и за тях. Обаче като слязоха от влака, намериха се в чудо: ще тръгват, но коне няма. При това багажът им е голям, не се носи лесно по височини. На същото основание излизате ли рано сутрин на молитва, още от вечерта трябва да си кажете: „Утре сутринта ще се качвам на високо място, затова трябва кон за багажа ми“.
към беседата >>
След малко към нас се присъединяват още неколцина, ставаме всичко 20 души.
Та методите, които бих дал на съвременните хора, са толкова нови и чудни за тях, че и те непременно биха се запитали: „Какво ще се прави с тия методи? Трябва ли първо да се варят и след това да се ядат, или направо се ядат? “ Истинската наука се състои в разтоварване на човешкото съзнание. Човек трябва да знае как да разтоварва съзнанието си от ненужния багаж, който идва от три места: от неговия личен живот, от обществото, от хората, с които е заобиколен, и от природата. За пример, тръгваме от София за Рила седем–осем души и поръчваме да ни изпратят нужното число коне.
След малко към нас се присъединяват още неколцина, ставаме всичко 20 души.
Те вървят с нас и не се сещат, че трябва да си поръчат коне; те мислят, че щом има за нас, ще има и за тях. Обаче като слязоха от влака, намериха се в чудо: ще тръгват, но коне няма. При това багажът им е голям, не се носи лесно по височини. На същото основание излизате ли рано сутрин на молитва, още от вечерта трябва да си кажете: „Утре сутринта ще се качвам на високо място, затова трябва кон за багажа ми“. Не си ли поръчате кон още от вечерта, на другия ден ще останете без него.
към беседата >>
Те вървят с нас и не се сещат, че трябва да си поръчат коне; те мислят, че щом има за нас, ще има и за тях.
Трябва ли първо да се варят и след това да се ядат, или направо се ядат? “ Истинската наука се състои в разтоварване на човешкото съзнание. Човек трябва да знае как да разтоварва съзнанието си от ненужния багаж, който идва от три места: от неговия личен живот, от обществото, от хората, с които е заобиколен, и от природата. За пример, тръгваме от София за Рила седем–осем души и поръчваме да ни изпратят нужното число коне. След малко към нас се присъединяват още неколцина, ставаме всичко 20 души.
Те вървят с нас и не се сещат, че трябва да си поръчат коне; те мислят, че щом има за нас, ще има и за тях.
Обаче като слязоха от влака, намериха се в чудо: ще тръгват, но коне няма. При това багажът им е голям, не се носи лесно по височини. На същото основание излизате ли рано сутрин на молитва, още от вечерта трябва да си кажете: „Утре сутринта ще се качвам на високо място, затова трябва кон за багажа ми“. Не си ли поръчате кон още от вечерта, на другия ден ще останете без него. Не е лесно да се качва човек по високи планински места с голяма раница на гърба си!
към беседата >>
Обаче като слязоха от влака, намериха се в чудо: ще тръгват, но коне няма.
“ Истинската наука се състои в разтоварване на човешкото съзнание. Човек трябва да знае как да разтоварва съзнанието си от ненужния багаж, който идва от три места: от неговия личен живот, от обществото, от хората, с които е заобиколен, и от природата. За пример, тръгваме от София за Рила седем–осем души и поръчваме да ни изпратят нужното число коне. След малко към нас се присъединяват още неколцина, ставаме всичко 20 души. Те вървят с нас и не се сещат, че трябва да си поръчат коне; те мислят, че щом има за нас, ще има и за тях.
Обаче като слязоха от влака, намериха се в чудо: ще тръгват, но коне няма.
При това багажът им е голям, не се носи лесно по височини. На същото основание излизате ли рано сутрин на молитва, още от вечерта трябва да си кажете: „Утре сутринта ще се качвам на високо място, затова трябва кон за багажа ми“. Не си ли поръчате кон още от вечерта, на другия ден ще останете без него. Не е лесно да се качва човек по високи планински места с голяма раница на гърба си! Който не е носил голяма раница на гърба си, той може да философства, колкото иска; обаче, който е ходил с голяма раница по планините, той знае какво представлява раницата в този случай.
към беседата >>
При това багажът им е голям, не се носи лесно по височини.
Човек трябва да знае как да разтоварва съзнанието си от ненужния багаж, който идва от три места: от неговия личен живот, от обществото, от хората, с които е заобиколен, и от природата. За пример, тръгваме от София за Рила седем–осем души и поръчваме да ни изпратят нужното число коне. След малко към нас се присъединяват още неколцина, ставаме всичко 20 души. Те вървят с нас и не се сещат, че трябва да си поръчат коне; те мислят, че щом има за нас, ще има и за тях. Обаче като слязоха от влака, намериха се в чудо: ще тръгват, но коне няма.
При това багажът им е голям, не се носи лесно по височини.
На същото основание излизате ли рано сутрин на молитва, още от вечерта трябва да си кажете: „Утре сутринта ще се качвам на високо място, затова трябва кон за багажа ми“. Не си ли поръчате кон още от вечерта, на другия ден ще останете без него. Не е лесно да се качва човек по високи планински места с голяма раница на гърба си! Който не е носил голяма раница на гърба си, той може да философства, колкото иска; обаче, който е ходил с голяма раница по планините, той знае какво представлява раницата в този случай. Цялата му философия остава назад.
към беседата >>
На същото основание излизате ли рано сутрин на молитва, още от вечерта трябва да си кажете: „Утре сутринта ще се качвам на високо място, затова трябва кон за багажа ми“.
За пример, тръгваме от София за Рила седем–осем души и поръчваме да ни изпратят нужното число коне. След малко към нас се присъединяват още неколцина, ставаме всичко 20 души. Те вървят с нас и не се сещат, че трябва да си поръчат коне; те мислят, че щом има за нас, ще има и за тях. Обаче като слязоха от влака, намериха се в чудо: ще тръгват, но коне няма. При това багажът им е голям, не се носи лесно по височини.
На същото основание излизате ли рано сутрин на молитва, още от вечерта трябва да си кажете: „Утре сутринта ще се качвам на високо място, затова трябва кон за багажа ми“.
Не си ли поръчате кон още от вечерта, на другия ден ще останете без него. Не е лесно да се качва човек по високи планински места с голяма раница на гърба си! Който не е носил голяма раница на гърба си, той може да философства, колкото иска; обаче, който е ходил с голяма раница по планините, той знае какво представлява раницата в този случай. Цялата му философия остава назад. Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си.
към беседата >>
Не си ли поръчате кон още от вечерта, на другия ден ще останете без него.
След малко към нас се присъединяват още неколцина, ставаме всичко 20 души. Те вървят с нас и не се сещат, че трябва да си поръчат коне; те мислят, че щом има за нас, ще има и за тях. Обаче като слязоха от влака, намериха се в чудо: ще тръгват, но коне няма. При това багажът им е голям, не се носи лесно по височини. На същото основание излизате ли рано сутрин на молитва, още от вечерта трябва да си кажете: „Утре сутринта ще се качвам на високо място, затова трябва кон за багажа ми“.
Не си ли поръчате кон още от вечерта, на другия ден ще останете без него.
Не е лесно да се качва човек по високи планински места с голяма раница на гърба си! Който не е носил голяма раница на гърба си, той може да философства, колкото иска; обаче, който е ходил с голяма раница по планините, той знае какво представлява раницата в този случай. Цялата му философия остава назад. Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си. Сега, повече няма да говоря, да не чуе кафеджията, защото той е човек от старото учение и ще каже: „Не може по този начин, както вие мислите“.
към беседата >>
Не е лесно да се качва човек по високи планински места с голяма раница на гърба си!
Те вървят с нас и не се сещат, че трябва да си поръчат коне; те мислят, че щом има за нас, ще има и за тях. Обаче като слязоха от влака, намериха се в чудо: ще тръгват, но коне няма. При това багажът им е голям, не се носи лесно по височини. На същото основание излизате ли рано сутрин на молитва, още от вечерта трябва да си кажете: „Утре сутринта ще се качвам на високо място, затова трябва кон за багажа ми“. Не си ли поръчате кон още от вечерта, на другия ден ще останете без него.
Не е лесно да се качва човек по високи планински места с голяма раница на гърба си!
Който не е носил голяма раница на гърба си, той може да философства, колкото иска; обаче, който е ходил с голяма раница по планините, той знае какво представлява раницата в този случай. Цялата му философия остава назад. Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си. Сега, повече няма да говоря, да не чуе кафеджията, защото той е човек от старото учение и ще каже: „Не може по този начин, както вие мислите“. Седим ли по-дълго време тук, той ще ни улови и ще каже: „Моля, платете си!
към беседата >>
Който не е носил голяма раница на гърба си, той може да философства, колкото иска; обаче, който е ходил с голяма раница по планините, той знае какво представлява раницата в този случай.
Обаче като слязоха от влака, намериха се в чудо: ще тръгват, но коне няма. При това багажът им е голям, не се носи лесно по височини. На същото основание излизате ли рано сутрин на молитва, още от вечерта трябва да си кажете: „Утре сутринта ще се качвам на високо място, затова трябва кон за багажа ми“. Не си ли поръчате кон още от вечерта, на другия ден ще останете без него. Не е лесно да се качва човек по високи планински места с голяма раница на гърба си!
Който не е носил голяма раница на гърба си, той може да философства, колкото иска; обаче, който е ходил с голяма раница по планините, той знае какво представлява раницата в този случай.
Цялата му философия остава назад. Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си. Сега, повече няма да говоря, да не чуе кафеджията, защото той е човек от старото учение и ще каже: „Не може по този начин, както вие мислите“. Седим ли по-дълго време тук, той ще ни улови и ще каже: „Моля, платете си! “ Вие сте пили по пет кафета най-малко и трябва да платите!
към беседата >>
Цялата му философия остава назад.
При това багажът им е голям, не се носи лесно по височини. На същото основание излизате ли рано сутрин на молитва, още от вечерта трябва да си кажете: „Утре сутринта ще се качвам на високо място, затова трябва кон за багажа ми“. Не си ли поръчате кон още от вечерта, на другия ден ще останете без него. Не е лесно да се качва човек по високи планински места с голяма раница на гърба си! Който не е носил голяма раница на гърба си, той може да философства, колкото иска; обаче, който е ходил с голяма раница по планините, той знае какво представлява раницата в този случай.
Цялата му философия остава назад.
Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си. Сега, повече няма да говоря, да не чуе кафеджията, защото той е човек от старото учение и ще каже: „Не може по този начин, както вие мислите“. Седим ли по-дълго време тук, той ще ни улови и ще каже: „Моля, платете си! “ Вие сте пили по пет кафета най-малко и трябва да платите! Казвате: „Не може ли друг път да платим?
към беседата >>
Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си.
На същото основание излизате ли рано сутрин на молитва, още от вечерта трябва да си кажете: „Утре сутринта ще се качвам на високо място, затова трябва кон за багажа ми“. Не си ли поръчате кон още от вечерта, на другия ден ще останете без него. Не е лесно да се качва човек по високи планински места с голяма раница на гърба си! Който не е носил голяма раница на гърба си, той може да философства, колкото иска; обаче, който е ходил с голяма раница по планините, той знае какво представлява раницата в този случай. Цялата му философия остава назад.
Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си.
Сега, повече няма да говоря, да не чуе кафеджията, защото той е човек от старото учение и ще каже: „Не може по този начин, както вие мислите“. Седим ли по-дълго време тук, той ще ни улови и ще каже: „Моля, платете си! “ Вие сте пили по пет кафета най-малко и трябва да платите! Казвате: „Не може ли друг път да платим? “ Не, още сега ще си платите.
към беседата >>
Сега, повече няма да говоря, да не чуе кафеджията, защото той е човек от старото учение и ще каже: „Не може по този начин, както вие мислите“.
Не си ли поръчате кон още от вечерта, на другия ден ще останете без него. Не е лесно да се качва човек по високи планински места с голяма раница на гърба си! Който не е носил голяма раница на гърба си, той може да философства, колкото иска; обаче, който е ходил с голяма раница по планините, той знае какво представлява раницата в този случай. Цялата му философия остава назад. Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си.
Сега, повече няма да говоря, да не чуе кафеджията, защото той е човек от старото учение и ще каже: „Не може по този начин, както вие мислите“.
Седим ли по-дълго време тук, той ще ни улови и ще каже: „Моля, платете си! “ Вие сте пили по пет кафета най-малко и трябва да платите! Казвате: „Не може ли друг път да платим? “ Не, още сега ще си платите. Това, което ви разправям за стария кафеджия е хумореска, но ако той чуе какво говорим за него, ще се докачи.
към беседата >>
Седим ли по-дълго време тук, той ще ни улови и ще каже: „Моля, платете си!
Не е лесно да се качва човек по високи планински места с голяма раница на гърба си! Който не е носил голяма раница на гърба си, той може да философства, колкото иска; обаче, който е ходил с голяма раница по планините, той знае какво представлява раницата в този случай. Цялата му философия остава назад. Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си. Сега, повече няма да говоря, да не чуе кафеджията, защото той е човек от старото учение и ще каже: „Не може по този начин, както вие мислите“.
Седим ли по-дълго време тук, той ще ни улови и ще каже: „Моля, платете си!
“ Вие сте пили по пет кафета най-малко и трябва да платите! Казвате: „Не може ли друг път да платим? “ Не, още сега ще си платите. Това, което ви разправям за стария кафеджия е хумореска, но ако той чуе какво говорим за него, ще се докачи. Добре, че е зает с работа, та не чува.
към беседата >>
“ Вие сте пили по пет кафета най-малко и трябва да платите!
Който не е носил голяма раница на гърба си, той може да философства, колкото иска; обаче, който е ходил с голяма раница по планините, той знае какво представлява раницата в този случай. Цялата му философия остава назад. Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си. Сега, повече няма да говоря, да не чуе кафеджията, защото той е човек от старото учение и ще каже: „Не може по този начин, както вие мислите“. Седим ли по-дълго време тук, той ще ни улови и ще каже: „Моля, платете си!
“ Вие сте пили по пет кафета най-малко и трябва да платите!
Казвате: „Не може ли друг път да платим? “ Не, още сега ще си платите. Това, което ви разправям за стария кафеджия е хумореска, но ако той чуе какво говорим за него, ще се докачи. Добре, че е зает с работа, та не чува. Както и да е, дали още сега ще платите или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар.
към беседата >>
Казвате: „Не може ли друг път да платим?
Цялата му философия остава назад. Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си. Сега, повече няма да говоря, да не чуе кафеджията, защото той е човек от старото учение и ще каже: „Не може по този начин, както вие мислите“. Седим ли по-дълго време тук, той ще ни улови и ще каже: „Моля, платете си! “ Вие сте пили по пет кафета най-малко и трябва да платите!
Казвате: „Не може ли друг път да платим?
“ Не, още сега ще си платите. Това, което ви разправям за стария кафеджия е хумореска, но ако той чуе какво говорим за него, ще се докачи. Добре, че е зает с работа, та не чува. Както и да е, дали още сега ще платите или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар. За тази цел вие трябва да се домогнете до съответния метод.
към беседата >>
“ Не, още сега ще си платите.
Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си. Сега, повече няма да говоря, да не чуе кафеджията, защото той е човек от старото учение и ще каже: „Не може по този начин, както вие мислите“. Седим ли по-дълго време тук, той ще ни улови и ще каже: „Моля, платете си! “ Вие сте пили по пет кафета най-малко и трябва да платите! Казвате: „Не може ли друг път да платим?
“ Не, още сега ще си платите.
Това, което ви разправям за стария кафеджия е хумореска, но ако той чуе какво говорим за него, ще се докачи. Добре, че е зает с работа, та не чува. Както и да е, дали още сега ще платите или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар. За тази цел вие трябва да се домогнете до съответния метод. Този метод е много труден; има един по-лесен метод, който трябва на първо време да се приложи.
към беседата >>
Това, което ви разправям за стария кафеджия е хумореска, но ако той чуе какво говорим за него, ще се докачи.
Сега, повече няма да говоря, да не чуе кафеджията, защото той е човек от старото учение и ще каже: „Не може по този начин, както вие мислите“. Седим ли по-дълго време тук, той ще ни улови и ще каже: „Моля, платете си! “ Вие сте пили по пет кафета най-малко и трябва да платите! Казвате: „Не може ли друг път да платим? “ Не, още сега ще си платите.
Това, което ви разправям за стария кафеджия е хумореска, но ако той чуе какво говорим за него, ще се докачи.
Добре, че е зает с работа, та не чува. Както и да е, дали още сега ще платите или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар. За тази цел вие трябва да се домогнете до съответния метод. Този метод е много труден; има един по-лесен метод, който трябва на първо време да се приложи.
към беседата >>
Добре, че е зает с работа, та не чува.
Седим ли по-дълго време тук, той ще ни улови и ще каже: „Моля, платете си! “ Вие сте пили по пет кафета най-малко и трябва да платите! Казвате: „Не може ли друг път да платим? “ Не, още сега ще си платите. Това, което ви разправям за стария кафеджия е хумореска, но ако той чуе какво говорим за него, ще се докачи.
Добре, че е зает с работа, та не чува.
Както и да е, дали още сега ще платите или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар. За тази цел вие трябва да се домогнете до съответния метод. Този метод е много труден; има един по-лесен метод, който трябва на първо време да се приложи.
към беседата >>
Както и да е, дали още сега ще платите или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар.
“ Вие сте пили по пет кафета най-малко и трябва да платите! Казвате: „Не може ли друг път да платим? “ Не, още сега ще си платите. Това, което ви разправям за стария кафеджия е хумореска, но ако той чуе какво говорим за него, ще се докачи. Добре, че е зает с работа, та не чува.
Както и да е, дали още сега ще платите или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар.
За тази цел вие трябва да се домогнете до съответния метод. Този метод е много труден; има един по-лесен метод, който трябва на първо време да се приложи.
към беседата >>
За тази цел вие трябва да се домогнете до съответния метод.
Казвате: „Не може ли друг път да платим? “ Не, още сега ще си платите. Това, което ви разправям за стария кафеджия е хумореска, но ако той чуе какво говорим за него, ще се докачи. Добре, че е зает с работа, та не чува. Както и да е, дали още сега ще платите или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар.
За тази цел вие трябва да се домогнете до съответния метод.
Този метод е много труден; има един по-лесен метод, който трябва на първо време да се приложи.
към беседата >>
Този метод е много труден; има един по-лесен метод, който трябва на първо време да се приложи.
“ Не, още сега ще си платите. Това, което ви разправям за стария кафеджия е хумореска, но ако той чуе какво говорим за него, ще се докачи. Добре, че е зает с работа, та не чува. Както и да е, дали още сега ще платите или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар. За тази цел вие трябва да се домогнете до съответния метод.
Този метод е много труден; има един по-лесен метод, който трябва на първо време да се приложи.
към беседата >>
Казвам: всеки има право да иска.
Казвам: всеки има право да иска.
Обаче, дойде ли до известно място, всякакво искане престава. За пример, искаш да ти дадат една книга. Дават ти книгата. С това вече искането престава. Тогава ти се затваряш и започваш да четеш книгата.
към беседата >>
Обаче, дойде ли до известно място, всякакво искане престава.
Казвам: всеки има право да иска.
Обаче, дойде ли до известно място, всякакво искане престава.
За пример, искаш да ти дадат една книга. Дават ти книгата. С това вече искането престава. Тогава ти се затваряш и започваш да четеш книгата. Следователно каже ли някой, че иска известна книга, веднага му я дават и го оставят свободен.
към беседата >>
За пример, искаш да ти дадат една книга.
Казвам: всеки има право да иска. Обаче, дойде ли до известно място, всякакво искане престава.
За пример, искаш да ти дадат една книга.
Дават ти книгата. С това вече искането престава. Тогава ти се затваряш и започваш да четеш книгата. Следователно каже ли някой, че иска известна книга, веднага му я дават и го оставят свободен. Вземе ли тази книга, докато не я прочете, друга не може да иска.
към беседата >>
Дават ти книгата.
Казвам: всеки има право да иска. Обаче, дойде ли до известно място, всякакво искане престава. За пример, искаш да ти дадат една книга.
Дават ти книгата.
С това вече искането престава. Тогава ти се затваряш и започваш да четеш книгата. Следователно каже ли някой, че иска известна книга, веднага му я дават и го оставят свободен. Вземе ли тази книга, докато не я прочете, друга не може да иска. Като я прочете, ще започне да иска друго нещо.
към беседата >>
С това вече искането престава.
Казвам: всеки има право да иска. Обаче, дойде ли до известно място, всякакво искане престава. За пример, искаш да ти дадат една книга. Дават ти книгата.
С това вече искането престава.
Тогава ти се затваряш и започваш да четеш книгата. Следователно каже ли някой, че иска известна книга, веднага му я дават и го оставят свободен. Вземе ли тази книга, докато не я прочете, друга не може да иска. Като я прочете, ще започне да иска друго нещо. Изобщо, предметът на искането постоянно се сменя.
към беседата >>
Тогава ти се затваряш и започваш да четеш книгата.
Казвам: всеки има право да иска. Обаче, дойде ли до известно място, всякакво искане престава. За пример, искаш да ти дадат една книга. Дават ти книгата. С това вече искането престава.
Тогава ти се затваряш и започваш да четеш книгата.
Следователно каже ли някой, че иска известна книга, веднага му я дават и го оставят свободен. Вземе ли тази книга, докато не я прочете, друга не може да иска. Като я прочете, ще започне да иска друго нещо. Изобщо, предметът на искането постоянно се сменя.
към беседата >>
Следователно каже ли някой, че иска известна книга, веднага му я дават и го оставят свободен.
Обаче, дойде ли до известно място, всякакво искане престава. За пример, искаш да ти дадат една книга. Дават ти книгата. С това вече искането престава. Тогава ти се затваряш и започваш да четеш книгата.
Следователно каже ли някой, че иска известна книга, веднага му я дават и го оставят свободен.
Вземе ли тази книга, докато не я прочете, друга не може да иска. Като я прочете, ще започне да иска друго нещо. Изобщо, предметът на искането постоянно се сменя.
към беседата >>
Вземе ли тази книга, докато не я прочете, друга не може да иска.
За пример, искаш да ти дадат една книга. Дават ти книгата. С това вече искането престава. Тогава ти се затваряш и започваш да четеш книгата. Следователно каже ли някой, че иска известна книга, веднага му я дават и го оставят свободен.
Вземе ли тази книга, докато не я прочете, друга не може да иска.
Като я прочете, ще започне да иска друго нещо. Изобщо, предметът на искането постоянно се сменя.
към беседата >>
Като я прочете, ще започне да иска друго нещо.
Дават ти книгата. С това вече искането престава. Тогава ти се затваряш и започваш да четеш книгата. Следователно каже ли някой, че иска известна книга, веднага му я дават и го оставят свободен. Вземе ли тази книга, докато не я прочете, друга не може да иска.
Като я прочете, ще започне да иска друго нещо.
Изобщо, предметът на искането постоянно се сменя.
към беседата >>
Изобщо, предметът на искането постоянно се сменя.
С това вече искането престава. Тогава ти се затваряш и започваш да четеш книгата. Следователно каже ли някой, че иска известна книга, веднага му я дават и го оставят свободен. Вземе ли тази книга, докато не я прочете, друга не може да иска. Като я прочете, ще започне да иска друго нещо.
Изобщо, предметът на искането постоянно се сменя.
към беседата >>
И тъй, като ви наблюдавам, виждам, че старият кафеджия е хванал всички и вие току бъркате в джобовете си, да му платите, каквото сте длъжни.
И тъй, като ви наблюдавам, виждам, че старият кафеджия е хванал всички и вие току бъркате в джобовете си, да му платите, каквото сте длъжни.
Някои път се озъртат кога ще дойде до тях, да иска и те да си платят дълга. Всички сте нащрек, като войници, готови за бой.
към беседата >>
Някои път се озъртат кога ще дойде до тях, да иска и те да си платят дълга.
И тъй, като ви наблюдавам, виждам, че старият кафеджия е хванал всички и вие току бъркате в джобовете си, да му платите, каквото сте длъжни.
Някои път се озъртат кога ще дойде до тях, да иска и те да си платят дълга.
Всички сте нащрек, като войници, готови за бой.
към беседата >>
Всички сте нащрек, като войници, готови за бой.
И тъй, като ви наблюдавам, виждам, че старият кафеджия е хванал всички и вие току бъркате в джобовете си, да му платите, каквото сте длъжни. Някои път се озъртат кога ще дойде до тях, да иска и те да си платят дълга.
Всички сте нащрек, като войници, готови за бой.
към беседата >>
Сега, вярвам, че разбрахте главната задача, която ви е дадена: да освободите, да очистите съзнанието си от ненужния товар на миналото, да се освободите от излишъците на вашия личен живот; да се освободите от излишъците,, останали от обществото, от хората, които ви заобикалят, и, най-после, да се освободите от излишъците, или от неестествените, нехармонични прояви в природата.
Сега, вярвам, че разбрахте главната задача, която ви е дадена: да освободите, да очистите съзнанието си от ненужния товар на миналото, да се освободите от излишъците на вашия личен живот; да се освободите от излишъците,, останали от обществото, от хората, които ви заобикалят, и, най-после, да се освободите от излишъците, или от неестествените, нехармонични прояви в природата.
към беседата >>
Сега, някои от вас казват, че днес е студено, вятър има, и считат, че времето е лошо.
Сега, някои от вас казват, че днес е студено, вятър има, и считат, че времето е лошо.
Студът показва, че в атмосферата има събрано много електричество. Какво трябва да се прави в такъв случай? Питам: когато търговецът е натрупал много капитал, какво трябва да прави? – Той трябва да вложи капитала си в търговия, в оборот. Застоялият капитал е като застоялата вода.
към беседата >>
Студът показва, че в атмосферата има събрано много електричество.
Сега, някои от вас казват, че днес е студено, вятър има, и считат, че времето е лошо.
Студът показва, че в атмосферата има събрано много електричество.
Какво трябва да се прави в такъв случай? Питам: когато търговецът е натрупал много капитал, какво трябва да прави? – Той трябва да вложи капитала си в търговия, в оборот. Застоялият капитал е като застоялата вода. Какво става с водата, когато стои дълго време на едно място?
към беседата >>
Какво трябва да се прави в такъв случай?
Сега, някои от вас казват, че днес е студено, вятър има, и считат, че времето е лошо. Студът показва, че в атмосферата има събрано много електричество.
Какво трябва да се прави в такъв случай?
Питам: когато търговецът е натрупал много капитал, какво трябва да прави? – Той трябва да вложи капитала си в търговия, в оборот. Застоялият капитал е като застоялата вода. Какво става с водата, когато стои дълго време на едно място? – Тя се вмирисва.
към беседата >>
Питам: когато търговецът е натрупал много капитал, какво трябва да прави?
Сега, някои от вас казват, че днес е студено, вятър има, и считат, че времето е лошо. Студът показва, че в атмосферата има събрано много електричество. Какво трябва да се прави в такъв случай?
Питам: когато търговецът е натрупал много капитал, какво трябва да прави?
– Той трябва да вложи капитала си в търговия, в оборот. Застоялият капитал е като застоялата вода. Какво става с водата, когато стои дълго време на едно място? – Тя се вмирисва. На същото основание, когато по пръстите на човека се натрупва повече капитал, и той се вмирисва.
към беседата >>
– Той трябва да вложи капитала си в търговия, в оборот.
Сега, някои от вас казват, че днес е студено, вятър има, и считат, че времето е лошо. Студът показва, че в атмосферата има събрано много електричество. Какво трябва да се прави в такъв случай? Питам: когато търговецът е натрупал много капитал, какво трябва да прави?
– Той трябва да вложи капитала си в търговия, в оборот.
Застоялият капитал е като застоялата вода. Какво става с водата, когато стои дълго време на едно място? – Тя се вмирисва. На същото основание, когато по пръстите на човека се натрупва повече капитал, и той се вмирисва. Всяко вмирисване пък произвежда болка.
към беседата >>
Застоялият капитал е като застоялата вода.
Сега, някои от вас казват, че днес е студено, вятър има, и считат, че времето е лошо. Студът показва, че в атмосферата има събрано много електричество. Какво трябва да се прави в такъв случай? Питам: когато търговецът е натрупал много капитал, какво трябва да прави? – Той трябва да вложи капитала си в търговия, в оборот.
Застоялият капитал е като застоялата вода.
Какво става с водата, когато стои дълго време на едно място? – Тя се вмирисва. На същото основание, когато по пръстите на човека се натрупва повече капитал, и той се вмирисва. Всяко вмирисване пък произвежда болка. Ако човек може да си представи, че няма нищо на пръстите си, той не ще усеща никаква болка.
към беседата >>
Какво става с водата, когато стои дълго време на едно място?
Студът показва, че в атмосферата има събрано много електричество. Какво трябва да се прави в такъв случай? Питам: когато търговецът е натрупал много капитал, какво трябва да прави? – Той трябва да вложи капитала си в търговия, в оборот. Застоялият капитал е като застоялата вода.
Какво става с водата, когато стои дълго време на едно място?
– Тя се вмирисва. На същото основание, когато по пръстите на човека се натрупва повече капитал, и той се вмирисва. Всяко вмирисване пък произвежда болка. Ако човек може да си представи, че няма нищо на пръстите си, той не ще усеща никаква болка. Не е достатъчно само да мисли човек така, но той трябва и да чувства същото.
към беседата >>
– Тя се вмирисва.
Какво трябва да се прави в такъв случай? Питам: когато търговецът е натрупал много капитал, какво трябва да прави? – Той трябва да вложи капитала си в търговия, в оборот. Застоялият капитал е като застоялата вода. Какво става с водата, когато стои дълго време на едно място?
– Тя се вмирисва.
На същото основание, когато по пръстите на човека се натрупва повече капитал, и той се вмирисва. Всяко вмирисване пък произвежда болка. Ако човек може да си представи, че няма нищо на пръстите си, той не ще усеща никаква болка. Не е достатъчно само да мисли човек така, но той трябва и да чувства същото. Ако само мисли, а не чувства, той непременно ще усеща известна болка.
към беседата >>
На същото основание, когато по пръстите на човека се натрупва повече капитал, и той се вмирисва.
Питам: когато търговецът е натрупал много капитал, какво трябва да прави? – Той трябва да вложи капитала си в търговия, в оборот. Застоялият капитал е като застоялата вода. Какво става с водата, когато стои дълго време на едно място? – Тя се вмирисва.
На същото основание, когато по пръстите на човека се натрупва повече капитал, и той се вмирисва.
Всяко вмирисване пък произвежда болка. Ако човек може да си представи, че няма нищо на пръстите си, той не ще усеща никаква болка. Не е достатъчно само да мисли човек така, но той трябва и да чувства същото. Ако само мисли, а не чувства, той непременно ще усеща известна болка. Това състояние е подобно на отношенията, които съществуват между двама добри приятели, когато влезе помежду им някакъв външен елемент.
към беседата >>
Всяко вмирисване пък произвежда болка.
– Той трябва да вложи капитала си в търговия, в оборот. Застоялият капитал е като застоялата вода. Какво става с водата, когато стои дълго време на едно място? – Тя се вмирисва. На същото основание, когато по пръстите на човека се натрупва повече капитал, и той се вмирисва.
Всяко вмирисване пък произвежда болка.
Ако човек може да си представи, че няма нищо на пръстите си, той не ще усеща никаква болка. Не е достатъчно само да мисли човек така, но той трябва и да чувства същото. Ако само мисли, а не чувства, той непременно ще усеща известна болка. Това състояние е подобно на отношенията, които съществуват между двама добри приятели, когато влезе помежду им някакъв външен елемент. На първо време те живеят в мир, в съгласие, разбират се добре.
към беседата >>
Ако човек може да си представи, че няма нищо на пръстите си, той не ще усеща никаква болка.
Застоялият капитал е като застоялата вода. Какво става с водата, когато стои дълго време на едно място? – Тя се вмирисва. На същото основание, когато по пръстите на човека се натрупва повече капитал, и той се вмирисва. Всяко вмирисване пък произвежда болка.
Ако човек може да си представи, че няма нищо на пръстите си, той не ще усеща никаква болка.
Не е достатъчно само да мисли човек така, но той трябва и да чувства същото. Ако само мисли, а не чувства, той непременно ще усеща известна болка. Това състояние е подобно на отношенията, които съществуват между двама добри приятели, когато влезе помежду им някакъв външен елемент. На първо време те живеят в мир, в съгласие, разбират се добре. Един ден, обаче, между тях се яви някаква външна причина, която ги заставя да се стълкновят.
към беседата >>
Не е достатъчно само да мисли човек така, но той трябва и да чувства същото.
Какво става с водата, когато стои дълго време на едно място? – Тя се вмирисва. На същото основание, когато по пръстите на човека се натрупва повече капитал, и той се вмирисва. Всяко вмирисване пък произвежда болка. Ако човек може да си представи, че няма нищо на пръстите си, той не ще усеща никаква болка.
Не е достатъчно само да мисли човек така, но той трябва и да чувства същото.
Ако само мисли, а не чувства, той непременно ще усеща известна болка. Това състояние е подобно на отношенията, които съществуват между двама добри приятели, когато влезе помежду им някакъв външен елемент. На първо време те живеят в мир, в съгласие, разбират се добре. Един ден, обаче, между тях се яви някаква външна причина, която ги заставя да се стълкновят. От този момент хармонията между тях се нарушава и те се чувстват стеснени, неприятно разположени един към друг.
към беседата >>
Ако само мисли, а не чувства, той непременно ще усеща известна болка.
– Тя се вмирисва. На същото основание, когато по пръстите на човека се натрупва повече капитал, и той се вмирисва. Всяко вмирисване пък произвежда болка. Ако човек може да си представи, че няма нищо на пръстите си, той не ще усеща никаква болка. Не е достатъчно само да мисли човек така, но той трябва и да чувства същото.
Ако само мисли, а не чувства, той непременно ще усеща известна болка.
Това състояние е подобно на отношенията, които съществуват между двама добри приятели, когато влезе помежду им някакъв външен елемент. На първо време те живеят в мир, в съгласие, разбират се добре. Един ден, обаче, между тях се яви някаква външна причина, която ги заставя да се стълкновят. От този момент хармонията между тях се нарушава и те се чувстват стеснени, неприятно разположени един към друг.
към беседата >>
Това състояние е подобно на отношенията, които съществуват между двама добри приятели, когато влезе помежду им някакъв външен елемент.
На същото основание, когато по пръстите на човека се натрупва повече капитал, и той се вмирисва. Всяко вмирисване пък произвежда болка. Ако човек може да си представи, че няма нищо на пръстите си, той не ще усеща никаква болка. Не е достатъчно само да мисли човек така, но той трябва и да чувства същото. Ако само мисли, а не чувства, той непременно ще усеща известна болка.
Това състояние е подобно на отношенията, които съществуват между двама добри приятели, когато влезе помежду им някакъв външен елемент.
На първо време те живеят в мир, в съгласие, разбират се добре. Един ден, обаче, между тях се яви някаква външна причина, която ги заставя да се стълкновят. От този момент хармонията между тях се нарушава и те се чувстват стеснени, неприятно разположени един към друг.
към беседата >>
На първо време те живеят в мир, в съгласие, разбират се добре.
Всяко вмирисване пък произвежда болка. Ако човек може да си представи, че няма нищо на пръстите си, той не ще усеща никаква болка. Не е достатъчно само да мисли човек така, но той трябва и да чувства същото. Ако само мисли, а не чувства, той непременно ще усеща известна болка. Това състояние е подобно на отношенията, които съществуват между двама добри приятели, когато влезе помежду им някакъв външен елемент.
На първо време те живеят в мир, в съгласие, разбират се добре.
Един ден, обаче, между тях се яви някаква външна причина, която ги заставя да се стълкновят. От този момент хармонията между тях се нарушава и те се чувстват стеснени, неприятно разположени един към друг.
към беседата >>
Един ден, обаче, между тях се яви някаква външна причина, която ги заставя да се стълкновят.
Ако човек може да си представи, че няма нищо на пръстите си, той не ще усеща никаква болка. Не е достатъчно само да мисли човек така, но той трябва и да чувства същото. Ако само мисли, а не чувства, той непременно ще усеща известна болка. Това състояние е подобно на отношенията, които съществуват между двама добри приятели, когато влезе помежду им някакъв външен елемент. На първо време те живеят в мир, в съгласие, разбират се добре.
Един ден, обаче, между тях се яви някаква външна причина, която ги заставя да се стълкновят.
От този момент хармонията между тях се нарушава и те се чувстват стеснени, неприятно разположени един към друг.
към беседата >>
От този момент хармонията между тях се нарушава и те се чувстват стеснени, неприятно разположени един към друг.
Не е достатъчно само да мисли човек така, но той трябва и да чувства същото. Ако само мисли, а не чувства, той непременно ще усеща известна болка. Това състояние е подобно на отношенията, които съществуват между двама добри приятели, когато влезе помежду им някакъв външен елемент. На първо време те живеят в мир, в съгласие, разбират се добре. Един ден, обаче, между тях се яви някаква външна причина, която ги заставя да се стълкновят.
От този момент хармонията между тях се нарушава и те се чувстват стеснени, неприятно разположени един към друг.
към беседата >>
Казвам: по същия начин всеки човек се е стълкновил в нещо със своите приятели и се чуди защо сега не се разбира с тях.
Казвам: по същия начин всеки човек се е стълкновил в нещо със своите приятели и се чуди защо сега не се разбира с тях.
Той казва, че нищо не е възникнало между него и приятелите му, но всъщност има нещо. Ще кажете, че електричеството е причина за това. Обаче електричеството не разрешава въпросите. Ти се молиш, но нещо стяга пръстите ти, не можеш да се молиш, както трябва, и прекъсваш молитвата си. Молите ли се, всичко трябва да забравите.
към беседата >>
Той казва, че нищо не е възникнало между него и приятелите му, но всъщност има нещо.
Казвам: по същия начин всеки човек се е стълкновил в нещо със своите приятели и се чуди защо сега не се разбира с тях.
Той казва, че нищо не е възникнало между него и приятелите му, но всъщност има нещо.
Ще кажете, че електричеството е причина за това. Обаче електричеството не разрешава въпросите. Ти се молиш, но нещо стяга пръстите ти, не можеш да се молиш, както трябва, и прекъсваш молитвата си. Молите ли се, всичко трябва да забравите. Че имало нещо на пръстите, което ви стяга, това нищо не значи.
към беседата >>
Ще кажете, че електричеството е причина за това.
Казвам: по същия начин всеки човек се е стълкновил в нещо със своите приятели и се чуди защо сега не се разбира с тях. Той казва, че нищо не е възникнало между него и приятелите му, но всъщност има нещо.
Ще кажете, че електричеството е причина за това.
Обаче електричеството не разрешава въпросите. Ти се молиш, но нещо стяга пръстите ти, не можеш да се молиш, както трябва, и прекъсваш молитвата си. Молите ли се, всичко трябва да забравите. Че имало нещо на пръстите, което ви стяга, това нищо не значи. Стягането, в случая, е дадено за самообладание.
към беседата >>
Обаче електричеството не разрешава въпросите.
Казвам: по същия начин всеки човек се е стълкновил в нещо със своите приятели и се чуди защо сега не се разбира с тях. Той казва, че нищо не е възникнало между него и приятелите му, но всъщност има нещо. Ще кажете, че електричеството е причина за това.
Обаче електричеството не разрешава въпросите.
Ти се молиш, но нещо стяга пръстите ти, не можеш да се молиш, както трябва, и прекъсваш молитвата си. Молите ли се, всичко трябва да забравите. Че имало нещо на пръстите, което ви стяга, това нищо не значи. Стягането, в случая, е дадено за самообладание. Страданията, мъчнотиите, които невидимият свят или разумната природа изпраща на човека, имат за цел да го възпитат, да го научат на самообладание.
към беседата >>
Ти се молиш, но нещо стяга пръстите ти, не можеш да се молиш, както трябва, и прекъсваш молитвата си.
Казвам: по същия начин всеки човек се е стълкновил в нещо със своите приятели и се чуди защо сега не се разбира с тях. Той казва, че нищо не е възникнало между него и приятелите му, но всъщност има нещо. Ще кажете, че електричеството е причина за това. Обаче електричеството не разрешава въпросите.
Ти се молиш, но нещо стяга пръстите ти, не можеш да се молиш, както трябва, и прекъсваш молитвата си.
Молите ли се, всичко трябва да забравите. Че имало нещо на пръстите, което ви стяга, това нищо не значи. Стягането, в случая, е дадено за самообладание. Страданията, мъчнотиите, които невидимият свят или разумната природа изпраща на човека, имат за цел да го възпитат, да го научат на самообладание. Щом човек придобие самообладание, страданията и мъчнотиите в живота му сами по себе си изчезват.
към беседата >>
Молите ли се, всичко трябва да забравите.
Казвам: по същия начин всеки човек се е стълкновил в нещо със своите приятели и се чуди защо сега не се разбира с тях. Той казва, че нищо не е възникнало между него и приятелите му, но всъщност има нещо. Ще кажете, че електричеството е причина за това. Обаче електричеството не разрешава въпросите. Ти се молиш, но нещо стяга пръстите ти, не можеш да се молиш, както трябва, и прекъсваш молитвата си.
Молите ли се, всичко трябва да забравите.
Че имало нещо на пръстите, което ви стяга, това нищо не значи. Стягането, в случая, е дадено за самообладание. Страданията, мъчнотиите, които невидимият свят или разумната природа изпраща на човека, имат за цел да го възпитат, да го научат на самообладание. Щом човек придобие самообладание, страданията и мъчнотиите в живота му сами по себе си изчезват.
към беседата >>
Че имало нещо на пръстите, което ви стяга, това нищо не значи.
Той казва, че нищо не е възникнало между него и приятелите му, но всъщност има нещо. Ще кажете, че електричеството е причина за това. Обаче електричеството не разрешава въпросите. Ти се молиш, но нещо стяга пръстите ти, не можеш да се молиш, както трябва, и прекъсваш молитвата си. Молите ли се, всичко трябва да забравите.
Че имало нещо на пръстите, което ви стяга, това нищо не значи.
Стягането, в случая, е дадено за самообладание. Страданията, мъчнотиите, които невидимият свят или разумната природа изпраща на човека, имат за цел да го възпитат, да го научат на самообладание. Щом човек придобие самообладание, страданията и мъчнотиите в живота му сами по себе си изчезват.
към беседата >>
Стягането, в случая, е дадено за самообладание.
Ще кажете, че електричеството е причина за това. Обаче електричеството не разрешава въпросите. Ти се молиш, но нещо стяга пръстите ти, не можеш да се молиш, както трябва, и прекъсваш молитвата си. Молите ли се, всичко трябва да забравите. Че имало нещо на пръстите, което ви стяга, това нищо не значи.
Стягането, в случая, е дадено за самообладание.
Страданията, мъчнотиите, които невидимият свят или разумната природа изпраща на човека, имат за цел да го възпитат, да го научат на самообладание. Щом човек придобие самообладание, страданията и мъчнотиите в живота му сами по себе си изчезват.
към беседата >>
Страданията, мъчнотиите, които невидимият свят или разумната природа изпраща на човека, имат за цел да го възпитат, да го научат на самообладание.
Обаче електричеството не разрешава въпросите. Ти се молиш, но нещо стяга пръстите ти, не можеш да се молиш, както трябва, и прекъсваш молитвата си. Молите ли се, всичко трябва да забравите. Че имало нещо на пръстите, което ви стяга, това нищо не значи. Стягането, в случая, е дадено за самообладание.
Страданията, мъчнотиите, които невидимият свят или разумната природа изпраща на човека, имат за цел да го възпитат, да го научат на самообладание.
Щом човек придобие самообладание, страданията и мъчнотиите в живота му сами по себе си изчезват.
към беседата >>
Щом човек придобие самообладание, страданията и мъчнотиите в живота му сами по себе си изчезват.
Ти се молиш, но нещо стяга пръстите ти, не можеш да се молиш, както трябва, и прекъсваш молитвата си. Молите ли се, всичко трябва да забравите. Че имало нещо на пръстите, което ви стяга, това нищо не значи. Стягането, в случая, е дадено за самообладание. Страданията, мъчнотиите, които невидимият свят или разумната природа изпраща на човека, имат за цел да го възпитат, да го научат на самообладание.
Щом човек придобие самообладание, страданията и мъчнотиите в живота му сами по себе си изчезват.
към беседата >>
Сега, които са недоволни от вятъра, нека направят опит да го спрат.
Сега, които са недоволни от вятъра, нека направят опит да го спрат.
Ако състоянието ви се измени, стане идеално, и ако любовта ви към Бога стане безупречна, вятърът моментално би спрял. Най-малката дисхармония в природата се дължи на ред причини. Тя е последствие на някакво нарушение на нейните закони. Ако човек е напълно хармоничен с природата, и тя ще бъде в хармония с него. Човек не е изпратен на земята да господарства над природата, но природата трябва да бъде училище за него.
към беседата >>
Ако състоянието ви се измени, стане идеално, и ако любовта ви към Бога стане безупречна, вятърът моментално би спрял.
Сега, които са недоволни от вятъра, нека направят опит да го спрат.
Ако състоянието ви се измени, стане идеално, и ако любовта ви към Бога стане безупречна, вятърът моментално би спрял.
Най-малката дисхармония в природата се дължи на ред причини. Тя е последствие на някакво нарушение на нейните закони. Ако човек е напълно хармоничен с природата, и тя ще бъде в хармония с него. Човек не е изпратен на земята да господарства над природата, но природата трябва да бъде училище за него. Следователно природата отговаря на човека: какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по отношение към него.
към беседата >>
Най-малката дисхармония в природата се дължи на ред причини.
Сега, които са недоволни от вятъра, нека направят опит да го спрат. Ако състоянието ви се измени, стане идеално, и ако любовта ви към Бога стане безупречна, вятърът моментално би спрял.
Най-малката дисхармония в природата се дължи на ред причини.
Тя е последствие на някакво нарушение на нейните закони. Ако човек е напълно хармоничен с природата, и тя ще бъде в хармония с него. Човек не е изпратен на земята да господарства над природата, но природата трябва да бъде училище за него. Следователно природата отговаря на човека: какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по отношение към него. Външният живот на човека отговаря на неговите вътрешни състояния.
към беседата >>
Тя е последствие на някакво нарушение на нейните закони.
Сега, които са недоволни от вятъра, нека направят опит да го спрат. Ако състоянието ви се измени, стане идеално, и ако любовта ви към Бога стане безупречна, вятърът моментално би спрял. Най-малката дисхармония в природата се дължи на ред причини.
Тя е последствие на някакво нарушение на нейните закони.
Ако човек е напълно хармоничен с природата, и тя ще бъде в хармония с него. Човек не е изпратен на земята да господарства над природата, но природата трябва да бъде училище за него. Следователно природата отговаря на човека: какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по отношение към него. Външният живот на човека отговаря на неговите вътрешни състояния. Като говоря за връзката между човека и природата, не подразбирам индивидуално човека, но имам предвид цялото човечество, общата хармония в живота на всички хора.
към беседата >>
Ако човек е напълно хармоничен с природата, и тя ще бъде в хармония с него.
Сега, които са недоволни от вятъра, нека направят опит да го спрат. Ако състоянието ви се измени, стане идеално, и ако любовта ви към Бога стане безупречна, вятърът моментално би спрял. Най-малката дисхармония в природата се дължи на ред причини. Тя е последствие на някакво нарушение на нейните закони.
Ако човек е напълно хармоничен с природата, и тя ще бъде в хармония с него.
Човек не е изпратен на земята да господарства над природата, но природата трябва да бъде училище за него. Следователно природата отговаря на човека: какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по отношение към него. Външният живот на човека отговаря на неговите вътрешни състояния. Като говоря за връзката между човека и природата, не подразбирам индивидуално човека, но имам предвид цялото човечество, общата хармония в живота на всички хора. Да бъдете в хармония с Бога значи да разбирате целокупния живот.
към беседата >>
Човек не е изпратен на земята да господарства над природата, но природата трябва да бъде училище за него.
Сега, които са недоволни от вятъра, нека направят опит да го спрат. Ако състоянието ви се измени, стане идеално, и ако любовта ви към Бога стане безупречна, вятърът моментално би спрял. Най-малката дисхармония в природата се дължи на ред причини. Тя е последствие на някакво нарушение на нейните закони. Ако човек е напълно хармоничен с природата, и тя ще бъде в хармония с него.
Човек не е изпратен на земята да господарства над природата, но природата трябва да бъде училище за него.
Следователно природата отговаря на човека: какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по отношение към него. Външният живот на човека отговаря на неговите вътрешни състояния. Като говоря за връзката между човека и природата, не подразбирам индивидуално човека, но имам предвид цялото човечество, общата хармония в живота на всички хора. Да бъдете в хармония с Бога значи да разбирате целокупния живот. За пример, от ваше гледище мнозина казват: „За в бъдеще ние ще станем по-добри“.
към беседата >>
Следователно природата отговаря на човека: какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по отношение към него.
Ако състоянието ви се измени, стане идеално, и ако любовта ви към Бога стане безупречна, вятърът моментално би спрял. Най-малката дисхармония в природата се дължи на ред причини. Тя е последствие на някакво нарушение на нейните закони. Ако човек е напълно хармоничен с природата, и тя ще бъде в хармония с него. Човек не е изпратен на земята да господарства над природата, но природата трябва да бъде училище за него.
Следователно природата отговаря на човека: какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по отношение към него.
Външният живот на човека отговаря на неговите вътрешни състояния. Като говоря за връзката между човека и природата, не подразбирам индивидуално човека, но имам предвид цялото човечество, общата хармония в живота на всички хора. Да бъдете в хармония с Бога значи да разбирате целокупния живот. За пример, от ваше гледище мнозина казват: „За в бъдеще ние ще станем по-добри“. Ако човек днес не е добър, той и за в бъдеще не може да бъде добър.
към беседата >>
3.
Чистене на съзнанието
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 31.7.1931г.,
Всяко желание, всяка мисъл, които не ви обичат, имат инстинкти, разположения, подобни на тия у мишката.
Същото се отнася и до мисълта. Има мисли, които ви обичат — тях не продавайте. Има мисли, които не ви обичат — тях продавайте, натирете ги в гората! Защо трябва да продавате мислите и желанията, които не ви обичат? Защото всяко нещо, което не ви обича, непременно ще ви причини вреда.
Всяко желание, всяка мисъл, които не ви обичат, имат инстинкти, разположения, подобни на тия у мишката.
Както мишката се провира оттук-оттам — да намери някоя дреха, да я прегризе, така също желанията и мислите, които не ви обичат, все ще намерят една малка дупчица във вашето съзнание — да се проврат, да ви причинят някаква пакост. Те не искат съзнателно да ви правят пакости, но гризачи са, естеството им е такова.
към беседата >>
Както мишката се провира оттук-оттам — да намери някоя дреха, да я прегризе, така също желанията и мислите, които не ви обичат, все ще намерят една малка дупчица във вашето съзнание — да се проврат, да ви причинят някаква пакост.
Има мисли, които ви обичат — тях не продавайте. Има мисли, които не ви обичат — тях продавайте, натирете ги в гората! Защо трябва да продавате мислите и желанията, които не ви обичат? Защото всяко нещо, което не ви обича, непременно ще ви причини вреда. Всяко желание, всяка мисъл, които не ви обичат, имат инстинкти, разположения, подобни на тия у мишката.
Както мишката се провира оттук-оттам — да намери някоя дреха, да я прегризе, така също желанията и мислите, които не ви обичат, все ще намерят една малка дупчица във вашето съзнание — да се проврат, да ви причинят някаква пакост.
Те не искат съзнателно да ви правят пакости, но гризачи са, естеството им е такова.
към беседата >>
Те не искат съзнателно да ви правят пакости, но гризачи са, естеството им е такова.
Има мисли, които не ви обичат — тях продавайте, натирете ги в гората! Защо трябва да продавате мислите и желанията, които не ви обичат? Защото всяко нещо, което не ви обича, непременно ще ви причини вреда. Всяко желание, всяка мисъл, които не ви обичат, имат инстинкти, разположения, подобни на тия у мишката. Както мишката се провира оттук-оттам — да намери някоя дреха, да я прегризе, така също желанията и мислите, които не ви обичат, все ще намерят една малка дупчица във вашето съзнание — да се проврат, да ви причинят някаква пакост.
Те не искат съзнателно да ви правят пакости, но гризачи са, естеството им е такова.
към беседата >>
Следователно в съзнанието на всички хора се прокрадват и добри, и лоши желания.
Следователно в съзнанието на всички хора се прокрадват и добри, и лоши желания.
За пример: няма човек, който не желае да бъде красив. Всеки иска да бъде красив. Това желание е напълно естествено. Обаче желанието на човека да бъде красив без истината — това е несъвместимо. Красота без истина е в състояние да причини най- голямото зло на човека.
към беседата >>
За пример: няма човек, който не желае да бъде красив.
Следователно в съзнанието на всички хора се прокрадват и добри, и лоши желания.
За пример: няма човек, който не желае да бъде красив.
Всеки иска да бъде красив. Това желание е напълно естествено. Обаче желанието на човека да бъде красив без истината — това е несъвместимо. Красота без истина е в състояние да причини най- голямото зло на човека. Както красотата не може без истината, така има ред желания, които без любов абсолютно не могат да съществуват.
към беседата >>
Всеки иска да бъде красив.
Следователно в съзнанието на всички хора се прокрадват и добри, и лоши желания. За пример: няма човек, който не желае да бъде красив.
Всеки иска да бъде красив.
Това желание е напълно естествено. Обаче желанието на човека да бъде красив без истината — това е несъвместимо. Красота без истина е в състояние да причини най- голямото зло на човека. Както красотата не може без истината, така има ред желания, които без любов абсолютно не могат да съществуват. Дойде ли такова желание у вас, то е в състояние да ви причини най-голямата вреда.
към беседата >>
Това желание е напълно естествено.
Следователно в съзнанието на всички хора се прокрадват и добри, и лоши желания. За пример: няма човек, който не желае да бъде красив. Всеки иска да бъде красив.
Това желание е напълно естествено.
Обаче желанието на човека да бъде красив без истината — това е несъвместимо. Красота без истина е в състояние да причини най- голямото зло на човека. Както красотата не може без истината, така има ред желания, които без любов абсолютно не могат да съществуват. Дойде ли такова желание у вас, то е в състояние да ви причини най-голямата вреда. Ако в това желание има любов, то е от Бога.
към беседата >>
Обаче желанието на човека да бъде красив без истината — това е несъвместимо.
Следователно в съзнанието на всички хора се прокрадват и добри, и лоши желания. За пример: няма човек, който не желае да бъде красив. Всеки иска да бъде красив. Това желание е напълно естествено.
Обаче желанието на човека да бъде красив без истината — това е несъвместимо.
Красота без истина е в състояние да причини най- голямото зло на човека. Както красотата не може без истината, така има ред желания, които без любов абсолютно не могат да съществуват. Дойде ли такова желание у вас, то е в състояние да ви причини най-голямата вреда. Ако в това желание има любов, то е от Бога. Щом има любов, там е красотата, там е истината.
към беседата >>
Красота без истина е в състояние да причини най- голямото зло на човека.
Следователно в съзнанието на всички хора се прокрадват и добри, и лоши желания. За пример: няма човек, който не желае да бъде красив. Всеки иска да бъде красив. Това желание е напълно естествено. Обаче желанието на човека да бъде красив без истината — това е несъвместимо.
Красота без истина е в състояние да причини най- голямото зло на човека.
Както красотата не може без истината, така има ред желания, които без любов абсолютно не могат да съществуват. Дойде ли такова желание у вас, то е в състояние да ви причини най-голямата вреда. Ако в това желание има любов, то е от Бога. Щом има любов, там е красотата, там е истината. Няма ли любов в това желание, там Бог отсъства.
към беседата >>
Както красотата не може без истината, така има ред желания, които без любов абсолютно не могат да съществуват.
За пример: няма човек, който не желае да бъде красив. Всеки иска да бъде красив. Това желание е напълно естествено. Обаче желанието на човека да бъде красив без истината — това е несъвместимо. Красота без истина е в състояние да причини най- голямото зло на човека.
Както красотата не може без истината, така има ред желания, които без любов абсолютно не могат да съществуват.
Дойде ли такова желание у вас, то е в състояние да ви причини най-голямата вреда. Ако в това желание има любов, то е от Бога. Щом има любов, там е красотата, там е истината. Няма ли любов в това желание, там Бог отсъства. Щом Бог не е там, тогава и красотата не е там.
към беседата >>
Дойде ли такова желание у вас, то е в състояние да ви причини най-голямата вреда.
Всеки иска да бъде красив. Това желание е напълно естествено. Обаче желанието на човека да бъде красив без истината — това е несъвместимо. Красота без истина е в състояние да причини най- голямото зло на човека. Както красотата не може без истината, така има ред желания, които без любов абсолютно не могат да съществуват.
Дойде ли такова желание у вас, то е в състояние да ви причини най-голямата вреда.
Ако в това желание има любов, то е от Бога. Щом има любов, там е красотата, там е истината. Няма ли любов в това желание, там Бог отсъства. Щом Бог не е там, тогава и красотата не е там. Щом красотата не е там, тогава и истината не е там — и това желание не е на мястото си.
към беседата >>
Ако в това желание има любов, то е от Бога.
Това желание е напълно естествено. Обаче желанието на човека да бъде красив без истината — това е несъвместимо. Красота без истина е в състояние да причини най- голямото зло на човека. Както красотата не може без истината, така има ред желания, които без любов абсолютно не могат да съществуват. Дойде ли такова желание у вас, то е в състояние да ви причини най-голямата вреда.
Ако в това желание има любов, то е от Бога.
Щом има любов, там е красотата, там е истината. Няма ли любов в това желание, там Бог отсъства. Щом Бог не е там, тогава и красотата не е там. Щом красотата не е там, тогава и истината не е там — и това желание не е на мястото си. Ако в едно желание има любов, тогава ще има и красота, и истина, и то непременно ще бъде добро.
към беседата >>
Щом има любов, там е красотата, там е истината.
Обаче желанието на човека да бъде красив без истината — това е несъвместимо. Красота без истина е в състояние да причини най- голямото зло на човека. Както красотата не може без истината, така има ред желания, които без любов абсолютно не могат да съществуват. Дойде ли такова желание у вас, то е в състояние да ви причини най-голямата вреда. Ако в това желание има любов, то е от Бога.
Щом има любов, там е красотата, там е истината.
Няма ли любов в това желание, там Бог отсъства. Щом Бог не е там, тогава и красотата не е там. Щом красотата не е там, тогава и истината не е там — и това желание не е на мястото си. Ако в едно желание има любов, тогава ще има и красота, и истина, и то непременно ще бъде добро. Който има истината в себе си, той е красив човек.
към беседата >>
Няма ли любов в това желание, там Бог отсъства.
Красота без истина е в състояние да причини най- голямото зло на човека. Както красотата не може без истината, така има ред желания, които без любов абсолютно не могат да съществуват. Дойде ли такова желание у вас, то е в състояние да ви причини най-голямата вреда. Ако в това желание има любов, то е от Бога. Щом има любов, там е красотата, там е истината.
Няма ли любов в това желание, там Бог отсъства.
Щом Бог не е там, тогава и красотата не е там. Щом красотата не е там, тогава и истината не е там — и това желание не е на мястото си. Ако в едно желание има любов, тогава ще има и красота, и истина, и то непременно ще бъде добро. Който има истината в себе си, той е красив човек. Истината е основа на всички неща в живота.
към беседата >>
Щом Бог не е там, тогава и красотата не е там.
Както красотата не може без истината, така има ред желания, които без любов абсолютно не могат да съществуват. Дойде ли такова желание у вас, то е в състояние да ви причини най-голямата вреда. Ако в това желание има любов, то е от Бога. Щом има любов, там е красотата, там е истината. Няма ли любов в това желание, там Бог отсъства.
Щом Бог не е там, тогава и красотата не е там.
Щом красотата не е там, тогава и истината не е там — и това желание не е на мястото си. Ако в едно желание има любов, тогава ще има и красота, и истина, и то непременно ще бъде добро. Който има истината в себе си, той е красив човек. Истината е основа на всички неща в живота.
към беседата >>
Щом красотата не е там, тогава и истината не е там — и това желание не е на мястото си.
Дойде ли такова желание у вас, то е в състояние да ви причини най-голямата вреда. Ако в това желание има любов, то е от Бога. Щом има любов, там е красотата, там е истината. Няма ли любов в това желание, там Бог отсъства. Щом Бог не е там, тогава и красотата не е там.
Щом красотата не е там, тогава и истината не е там — и това желание не е на мястото си.
Ако в едно желание има любов, тогава ще има и красота, и истина, и то непременно ще бъде добро. Който има истината в себе си, той е красив човек. Истината е основа на всички неща в живота.
към беседата >>
Ако в едно желание има любов, тогава ще има и красота, и истина, и то непременно ще бъде добро.
Ако в това желание има любов, то е от Бога. Щом има любов, там е красотата, там е истината. Няма ли любов в това желание, там Бог отсъства. Щом Бог не е там, тогава и красотата не е там. Щом красотата не е там, тогава и истината не е там — и това желание не е на мястото си.
Ако в едно желание има любов, тогава ще има и красота, и истина, и то непременно ще бъде добро.
Който има истината в себе си, той е красив човек. Истината е основа на всички неща в живота.
към беседата >>
Който има истината в себе си, той е красив човек.
Щом има любов, там е красотата, там е истината. Няма ли любов в това желание, там Бог отсъства. Щом Бог не е там, тогава и красотата не е там. Щом красотата не е там, тогава и истината не е там — и това желание не е на мястото си. Ако в едно желание има любов, тогава ще има и красота, и истина, и то непременно ще бъде добро.
Който има истината в себе си, той е красив човек.
Истината е основа на всички неща в живота.
към беседата >>
Истината е основа на всички неща в живота.
Няма ли любов в това желание, там Бог отсъства. Щом Бог не е там, тогава и красотата не е там. Щом красотата не е там, тогава и истината не е там — и това желание не е на мястото си. Ако в едно желание има любов, тогава ще има и красота, и истина, и то непременно ще бъде добро. Който има истината в себе си, той е красив човек.
Истината е основа на всички неща в живота.
към беседата >>
Често хората казват за някого, че е честен, а за друг, че е нечестен човек.
Често хората казват за някого, че е честен, а за друг, че е нечестен човек.
От какво зависи човек да се прояви като честен или нечестен? Ако се срещнат двама души бедни, голи, могат ли те да се крадат? И единият е гол и бос, и другият е гол и бос — няма какво да крадат. Те ще се погледнат, ще се засмеят и ще кажат: „Оголяхме! " При какви случаи хората се крадат?
към беседата >>
От какво зависи човек да се прояви като честен или нечестен?
Често хората казват за някого, че е честен, а за друг, че е нечестен човек.
От какво зависи човек да се прояви като честен или нечестен?
Ако се срещнат двама души бедни, голи, могат ли те да се крадат? И единият е гол и бос, и другият е гол и бос — няма какво да крадат. Те ще се погледнат, ще се засмеят и ще кажат: „Оголяхме! " При какви случаи хората се крадат? Ако се съберат на едно място един беден човек и един богат, бедният, поради външните условия — студ и глад, ще се принуди да обере богатия.
към беседата >>
Ако се срещнат двама души бедни, голи, могат ли те да се крадат?
Често хората казват за някого, че е честен, а за друг, че е нечестен човек. От какво зависи човек да се прояви като честен или нечестен?
Ако се срещнат двама души бедни, голи, могат ли те да се крадат?
И единият е гол и бос, и другият е гол и бос — няма какво да крадат. Те ще се погледнат, ще се засмеят и ще кажат: „Оголяхме! " При какви случаи хората се крадат? Ако се съберат на едно място един беден човек и един богат, бедният, поради външните условия — студ и глад, ще се принуди да обере богатия. Много естествено!
към беседата >>
И единият е гол и бос, и другият е гол и бос — няма какво да крадат.
Често хората казват за някого, че е честен, а за друг, че е нечестен човек. От какво зависи човек да се прояви като честен или нечестен? Ако се срещнат двама души бедни, голи, могат ли те да се крадат?
И единият е гол и бос, и другият е гол и бос — няма какво да крадат.
Те ще се погледнат, ще се засмеят и ще кажат: „Оголяхме! " При какви случаи хората се крадат? Ако се съберат на едно място един беден човек и един богат, бедният, поради външните условия — студ и глад, ще се принуди да обере богатия. Много естествено! У бедния ще се яви желание да открадне поне един костюм от богатия, който има няколко костюма.
към беседата >>
Те ще се погледнат, ще се засмеят и ще кажат: „Оголяхме!
Често хората казват за някого, че е честен, а за друг, че е нечестен човек. От какво зависи човек да се прояви като честен или нечестен? Ако се срещнат двама души бедни, голи, могат ли те да се крадат? И единият е гол и бос, и другият е гол и бос — няма какво да крадат.
Те ще се погледнат, ще се засмеят и ще кажат: „Оголяхме!
" При какви случаи хората се крадат? Ако се съберат на едно място един беден човек и един богат, бедният, поради външните условия — студ и глад, ще се принуди да обере богатия. Много естествено! У бедния ще се яви желание да открадне поне един костюм от богатия, който има няколко костюма. Бедният ще каже: „Трябва ли този богат човек да разполага с няколко костюма, когато аз нямам нито един и ходя в този студ окъсан?
към беседата >>
" При какви случаи хората се крадат?
Често хората казват за някого, че е честен, а за друг, че е нечестен човек. От какво зависи човек да се прояви като честен или нечестен? Ако се срещнат двама души бедни, голи, могат ли те да се крадат? И единият е гол и бос, и другият е гол и бос — няма какво да крадат. Те ще се погледнат, ще се засмеят и ще кажат: „Оголяхме!
" При какви случаи хората се крадат?
Ако се съберат на едно място един беден човек и един богат, бедният, поради външните условия — студ и глад, ще се принуди да обере богатия. Много естествено! У бедния ще се яви желание да открадне поне един костюм от богатия, който има няколко костюма. Бедният ще каже: „Трябва ли този богат човек да разполага с няколко костюма, когато аз нямам нито един и ходя в този студ окъсан? " Богатият, от своя страна, ще мисли, че бедният постъпва нечестно спрямо него.
към беседата >>
Ако се съберат на едно място един беден човек и един богат, бедният, поради външните условия — студ и глад, ще се принуди да обере богатия.
От какво зависи човек да се прояви като честен или нечестен? Ако се срещнат двама души бедни, голи, могат ли те да се крадат? И единият е гол и бос, и другият е гол и бос — няма какво да крадат. Те ще се погледнат, ще се засмеят и ще кажат: „Оголяхме! " При какви случаи хората се крадат?
Ако се съберат на едно място един беден човек и един богат, бедният, поради външните условия — студ и глад, ще се принуди да обере богатия.
Много естествено! У бедния ще се яви желание да открадне поне един костюм от богатия, който има няколко костюма. Бедният ще каже: „Трябва ли този богат човек да разполага с няколко костюма, когато аз нямам нито един и ходя в този студ окъсан? " Богатият, от своя страна, ще мисли, че бедният постъпва нечестно спрямо него.
към беседата >>
Много естествено!
Ако се срещнат двама души бедни, голи, могат ли те да се крадат? И единият е гол и бос, и другият е гол и бос — няма какво да крадат. Те ще се погледнат, ще се засмеят и ще кажат: „Оголяхме! " При какви случаи хората се крадат? Ако се съберат на едно място един беден човек и един богат, бедният, поради външните условия — студ и глад, ще се принуди да обере богатия.
Много естествено!
У бедния ще се яви желание да открадне поне един костюм от богатия, който има няколко костюма. Бедният ще каже: „Трябва ли този богат човек да разполага с няколко костюма, когато аз нямам нито един и ходя в този студ окъсан? " Богатият, от своя страна, ще мисли, че бедният постъпва нечестно спрямо него.
към беседата >>
У бедния ще се яви желание да открадне поне един костюм от богатия, който има няколко костюма.
И единият е гол и бос, и другият е гол и бос — няма какво да крадат. Те ще се погледнат, ще се засмеят и ще кажат: „Оголяхме! " При какви случаи хората се крадат? Ако се съберат на едно място един беден човек и един богат, бедният, поради външните условия — студ и глад, ще се принуди да обере богатия. Много естествено!
У бедния ще се яви желание да открадне поне един костюм от богатия, който има няколко костюма.
Бедният ще каже: „Трябва ли този богат човек да разполага с няколко костюма, когато аз нямам нито един и ходя в този студ окъсан? " Богатият, от своя страна, ще мисли, че бедният постъпва нечестно спрямо него.
към беседата >>
Бедният ще каже: „Трябва ли този богат човек да разполага с няколко костюма, когато аз нямам нито един и ходя в този студ окъсан?
Те ще се погледнат, ще се засмеят и ще кажат: „Оголяхме! " При какви случаи хората се крадат? Ако се съберат на едно място един беден човек и един богат, бедният, поради външните условия — студ и глад, ще се принуди да обере богатия. Много естествено! У бедния ще се яви желание да открадне поне един костюм от богатия, който има няколко костюма.
Бедният ще каже: „Трябва ли този богат човек да разполага с няколко костюма, когато аз нямам нито един и ходя в този студ окъсан?
" Богатият, от своя страна, ще мисли, че бедният постъпва нечестно спрямо него.
към беседата >>
" Богатият, от своя страна, ще мисли, че бедният постъпва нечестно спрямо него.
" При какви случаи хората се крадат? Ако се съберат на едно място един беден човек и един богат, бедният, поради външните условия — студ и глад, ще се принуди да обере богатия. Много естествено! У бедния ще се яви желание да открадне поне един костюм от богатия, който има няколко костюма. Бедният ще каже: „Трябва ли този богат човек да разполага с няколко костюма, когато аз нямам нито един и ходя в този студ окъсан?
" Богатият, от своя страна, ще мисли, че бедният постъпва нечестно спрямо него.
към беседата >>
И тъй, всяко желание се явява като резултат на любовта.
И тъй, всяко желание се явява като резултат на любовта.
Кажете ли, че имате някакво желание, това подразбира, че трябва да обичате хората. Законът на любовта е закон за смяна на съзнанието. Да обикнете един човек — това значи, ако е гол и бос, да го облечете. Щом срещнете такъв човек, ще отидете близо до него и ще му кажете:„Ела да те заведа в дрехарницата, да си избереш каквито дрехи искаш." Той ще се зарадва и ти ще се зарадваш. Срещнете друг човек, който е тъжен, скръбен — ще го извивате настрана и ще му кажете няколко сладки думи.
към беседата >>
Кажете ли, че имате някакво желание, това подразбира, че трябва да обичате хората.
И тъй, всяко желание се явява като резултат на любовта.
Кажете ли, че имате някакво желание, това подразбира, че трябва да обичате хората.
Законът на любовта е закон за смяна на съзнанието. Да обикнете един човек — това значи, ако е гол и бос, да го облечете. Щом срещнете такъв човек, ще отидете близо до него и ще му кажете:„Ела да те заведа в дрехарницата, да си избереш каквито дрехи искаш." Той ще се зарадва и ти ще се зарадваш. Срещнете друг човек, който е тъжен, скръбен — ще го извивате настрана и ще му кажете няколко сладки думи. Защо е скръбен — не питайте.
към беседата >>
Законът на любовта е закон за смяна на съзнанието.
И тъй, всяко желание се явява като резултат на любовта. Кажете ли, че имате някакво желание, това подразбира, че трябва да обичате хората.
Законът на любовта е закон за смяна на съзнанието.
Да обикнете един човек — това значи, ако е гол и бос, да го облечете. Щом срещнете такъв човек, ще отидете близо до него и ще му кажете:„Ела да те заведа в дрехарницата, да си избереш каквито дрехи искаш." Той ще се зарадва и ти ще се зарадваш. Срещнете друг човек, който е тъжен, скръбен — ще го извивате настрана и ще му кажете няколко сладки думи. Защо е скръбен — не питайте. Човек може да бъде скръбен или защото е гол, или защото е беден, или защото е гладен, или по друга някаква причина.
към беседата >>
Да обикнете един човек — това значи, ако е гол и бос, да го облечете.
И тъй, всяко желание се явява като резултат на любовта. Кажете ли, че имате някакво желание, това подразбира, че трябва да обичате хората. Законът на любовта е закон за смяна на съзнанието.
Да обикнете един човек — това значи, ако е гол и бос, да го облечете.
Щом срещнете такъв човек, ще отидете близо до него и ще му кажете:„Ела да те заведа в дрехарницата, да си избереш каквито дрехи искаш." Той ще се зарадва и ти ще се зарадваш. Срещнете друг човек, който е тъжен, скръбен — ще го извивате настрана и ще му кажете няколко сладки думи. Защо е скръбен — не питайте. Човек може да бъде скръбен или защото е гол, или защото е беден, или защото е гладен, или по друга някаква причина. Изобщо страданията на хората биват от различни категории.
към беседата >>
Сега ще ви дам няколко от най-малките правила на духовната наука по отношение чистене на съзнанието.
Сега ще ви дам няколко от най-малките правила на духовната наука по отношение чистене на съзнанието.
Те са следните:
към беседата >>
Щом срещнете такъв човек, ще отидете близо до него и ще му кажете:„Ела да те заведа в дрехарницата, да си избереш каквито дрехи искаш." Той ще се зарадва и ти ще се зарадваш.
И тъй, всяко желание се явява като резултат на любовта. Кажете ли, че имате някакво желание, това подразбира, че трябва да обичате хората. Законът на любовта е закон за смяна на съзнанието. Да обикнете един човек — това значи, ако е гол и бос, да го облечете.
Щом срещнете такъв човек, ще отидете близо до него и ще му кажете:„Ела да те заведа в дрехарницата, да си избереш каквито дрехи искаш." Той ще се зарадва и ти ще се зарадваш.
Срещнете друг човек, който е тъжен, скръбен — ще го извивате настрана и ще му кажете няколко сладки думи. Защо е скръбен — не питайте. Човек може да бъде скръбен или защото е гол, или защото е беден, или защото е гладен, или по друга някаква причина. Изобщо страданията на хората биват от различни категории.
към беседата >>
Те са следните:
Сега ще ви дам няколко от най-малките правила на духовната наука по отношение чистене на съзнанието.
Те са следните:
към беседата >>
Срещнете друг човек, който е тъжен, скръбен — ще го извивате настрана и ще му кажете няколко сладки думи.
И тъй, всяко желание се явява като резултат на любовта. Кажете ли, че имате някакво желание, това подразбира, че трябва да обичате хората. Законът на любовта е закон за смяна на съзнанието. Да обикнете един човек — това значи, ако е гол и бос, да го облечете. Щом срещнете такъв човек, ще отидете близо до него и ще му кажете:„Ела да те заведа в дрехарницата, да си избереш каквито дрехи искаш." Той ще се зарадва и ти ще се зарадваш.
Срещнете друг човек, който е тъжен, скръбен — ще го извивате настрана и ще му кажете няколко сладки думи.
Защо е скръбен — не питайте. Човек може да бъде скръбен или защото е гол, или защото е беден, или защото е гладен, или по друга някаква причина. Изобщо страданията на хората биват от различни категории.
към беседата >>
Не желай това, което не ти е потребно!
Не желай това, което не ти е потребно!
Никога не мисли за утрешния ден!
към беседата >>
Защо е скръбен — не питайте.
Кажете ли, че имате някакво желание, това подразбира, че трябва да обичате хората. Законът на любовта е закон за смяна на съзнанието. Да обикнете един човек — това значи, ако е гол и бос, да го облечете. Щом срещнете такъв човек, ще отидете близо до него и ще му кажете:„Ела да те заведа в дрехарницата, да си избереш каквито дрехи искаш." Той ще се зарадва и ти ще се зарадваш. Срещнете друг човек, който е тъжен, скръбен — ще го извивате настрана и ще му кажете няколко сладки думи.
Защо е скръбен — не питайте.
Човек може да бъде скръбен или защото е гол, или защото е беден, или защото е гладен, или по друга някаква причина. Изобщо страданията на хората биват от различни категории.
към беседата >>
Никога не мисли за утрешния ден!
Не желай това, което не ти е потребно!
Никога не мисли за утрешния ден!
към беседата >>
Човек може да бъде скръбен или защото е гол, или защото е беден, или защото е гладен, или по друга някаква причина.
Законът на любовта е закон за смяна на съзнанието. Да обикнете един човек — това значи, ако е гол и бос, да го облечете. Щом срещнете такъв човек, ще отидете близо до него и ще му кажете:„Ела да те заведа в дрехарницата, да си избереш каквито дрехи искаш." Той ще се зарадва и ти ще се зарадваш. Срещнете друг човек, който е тъжен, скръбен — ще го извивате настрана и ще му кажете няколко сладки думи. Защо е скръбен — не питайте.
Човек може да бъде скръбен или защото е гол, или защото е беден, или защото е гладен, или по друга някаква причина.
Изобщо страданията на хората биват от различни категории.
към беседата >>
Не взимай миналото за идеал на своя живот!
Не взимай миналото за идеал на своя живот!
към беседата >>
Изобщо страданията на хората биват от различни категории.
Да обикнете един човек — това значи, ако е гол и бос, да го облечете. Щом срещнете такъв човек, ще отидете близо до него и ще му кажете:„Ела да те заведа в дрехарницата, да си избереш каквито дрехи искаш." Той ще се зарадва и ти ще се зарадваш. Срещнете друг човек, който е тъжен, скръбен — ще го извивате настрана и ще му кажете няколко сладки думи. Защо е скръбен — не питайте. Човек може да бъде скръбен или защото е гол, или защото е беден, или защото е гладен, или по друга някаква причина.
Изобщо страданията на хората биват от различни категории.
към беседата >>
Не мисли, че бъдещето включва всичко в себе си!
Не мисли, че бъдещето включва всичко в себе си!
към беседата >>
Казвам: Често хората изпадат в много смешни положения, като очакват другите да ги направят радостни и щастливи.
Казвам: Често хората изпадат в много смешни положения, като очакват другите да ги направят радостни и щастливи.
Да очаквате щастие от другите хора, то е все едно, като ставате сутрин, да очаквате на близките си — те да ви обличат. Не е ли смешно голяма мома или голям момък да очакват на майка си сутрин да ги облича и вечер да ги съблича? Някой е скръбен. Защо? Защото очаква да дойде някой да го облече или да свали раницата от гърба му. Казвам: Сам хвърли каишите на раницата си!
към беседата >>
Държи ли се човек за тези положения, те са посоки, които го подтикват нагоре, напред.
Държи ли се човек за тези положения, те са посоки, които го подтикват нагоре, напред.
Те трябва да бъдат истинските посоки на съзнанието.
към беседата >>
Да очаквате щастие от другите хора, то е все едно, като ставате сутрин, да очаквате на близките си — те да ви обличат.
Казвам: Често хората изпадат в много смешни положения, като очакват другите да ги направят радостни и щастливи.
Да очаквате щастие от другите хора, то е все едно, като ставате сутрин, да очаквате на близките си — те да ви обличат.
Не е ли смешно голяма мома или голям момък да очакват на майка си сутрин да ги облича и вечер да ги съблича? Някой е скръбен. Защо? Защото очаква да дойде някой да го облече или да свали раницата от гърба му. Казвам: Сам хвърли каишите на раницата си! Няма защо да очакваш на другите.
към беседата >>
Те трябва да бъдат истинските посоки на съзнанието.
Държи ли се човек за тези положения, те са посоки, които го подтикват нагоре, напред.
Те трябва да бъдат истинските посоки на съзнанието.
към беседата >>
Не е ли смешно голяма мома или голям момък да очакват на майка си сутрин да ги облича и вечер да ги съблича?
Казвам: Често хората изпадат в много смешни положения, като очакват другите да ги направят радостни и щастливи. Да очаквате щастие от другите хора, то е все едно, като ставате сутрин, да очаквате на близките си — те да ви обличат.
Не е ли смешно голяма мома или голям момък да очакват на майка си сутрин да ги облича и вечер да ги съблича?
Някой е скръбен. Защо? Защото очаква да дойде някой да го облече или да свали раницата от гърба му. Казвам: Сам хвърли каишите на раницата си! Няма защо да очакваш на другите. Един познат ми разправяше следното: „Има един господин, който никак не ме обича.
към беседата >>
Представете си, че някой човек от днес още мисли какво ще яде утре.
Представете си, че някой човек от днес още мисли какво ще яде утре.
За него е важно какво днес ще яде. Утрешният ден трябва да остане настрана. Той не е ял днес, а за утре мисли! Освен това човек трябва да има предвид още и следното положение: Всяко нещо, което е против законите на Природата, е грях. Следователно всяка мисъл, всяко чувство или желание, които са против законите на Природата, са греховни, противоестествени или неестествени.
към беседата >>
Някой е скръбен. Защо?
Казвам: Често хората изпадат в много смешни положения, като очакват другите да ги направят радостни и щастливи. Да очаквате щастие от другите хора, то е все едно, като ставате сутрин, да очаквате на близките си — те да ви обличат. Не е ли смешно голяма мома или голям момък да очакват на майка си сутрин да ги облича и вечер да ги съблича?
Някой е скръбен. Защо?
Защото очаква да дойде някой да го облече или да свали раницата от гърба му. Казвам: Сам хвърли каишите на раницата си! Няма защо да очакваш на другите. Един познат ми разправяше следното: „Има един господин, който никак не ме обича. Дето ме срещне, чувствам, че мисли нещо лошо за мен." Така ли!
към беседата >>
За него е важно какво днес ще яде.
Представете си, че някой човек от днес още мисли какво ще яде утре.
За него е важно какво днес ще яде.
Утрешният ден трябва да остане настрана. Той не е ял днес, а за утре мисли! Освен това човек трябва да има предвид още и следното положение: Всяко нещо, което е против законите на Природата, е грях. Следователно всяка мисъл, всяко чувство или желание, които са против законите на Природата, са греховни, противоестествени или неестествени. За пример: ако у човека дойде желание лятно време, при най-голямата горещина, да носи кожена дреха, това е неестествено желание, несъвместимо със законите на Природата.
към беседата >>
Защото очаква да дойде някой да го облече или да свали раницата от гърба му.
Казвам: Често хората изпадат в много смешни положения, като очакват другите да ги направят радостни и щастливи. Да очаквате щастие от другите хора, то е все едно, като ставате сутрин, да очаквате на близките си — те да ви обличат. Не е ли смешно голяма мома или голям момък да очакват на майка си сутрин да ги облича и вечер да ги съблича? Някой е скръбен. Защо?
Защото очаква да дойде някой да го облече или да свали раницата от гърба му.
Казвам: Сам хвърли каишите на раницата си! Няма защо да очакваш на другите. Един познат ми разправяше следното: „Има един господин, който никак не ме обича. Дето ме срещне, чувствам, че мисли нещо лошо за мен." Така ли! Имаш грешка.
към беседата >>
Утрешният ден трябва да остане настрана.
Представете си, че някой човек от днес още мисли какво ще яде утре. За него е важно какво днес ще яде.
Утрешният ден трябва да остане настрана.
Той не е ял днес, а за утре мисли! Освен това човек трябва да има предвид още и следното положение: Всяко нещо, което е против законите на Природата, е грях. Следователно всяка мисъл, всяко чувство или желание, които са против законите на Природата, са греховни, противоестествени или неестествени. За пример: ако у човека дойде желание лятно време, при най-голямата горещина, да носи кожена дреха, това е неестествено желание, несъвместимо със законите на Природата. Или ако у него дойде желание сред зима, при 35 градуса студ, да носи копринена шапка — и това е неестествено желание.
към беседата >>
Казвам: Сам хвърли каишите на раницата си!
Казвам: Често хората изпадат в много смешни положения, като очакват другите да ги направят радостни и щастливи. Да очаквате щастие от другите хора, то е все едно, като ставате сутрин, да очаквате на близките си — те да ви обличат. Не е ли смешно голяма мома или голям момък да очакват на майка си сутрин да ги облича и вечер да ги съблича? Някой е скръбен. Защо? Защото очаква да дойде някой да го облече или да свали раницата от гърба му.
Казвам: Сам хвърли каишите на раницата си!
Няма защо да очакваш на другите. Един познат ми разправяше следното: „Има един господин, който никак не ме обича. Дето ме срещне, чувствам, че мисли нещо лошо за мен." Така ли! Имаш грешка. Аз срещнах същия този господин преди няколко дена — отиваше в банката да внесе на твое име една сума от 25 000 лева.
към беседата >>
Той не е ял днес, а за утре мисли!
Представете си, че някой човек от днес още мисли какво ще яде утре. За него е важно какво днес ще яде. Утрешният ден трябва да остане настрана.
Той не е ял днес, а за утре мисли!
Освен това човек трябва да има предвид още и следното положение: Всяко нещо, което е против законите на Природата, е грях. Следователно всяка мисъл, всяко чувство или желание, които са против законите на Природата, са греховни, противоестествени или неестествени. За пример: ако у човека дойде желание лятно време, при най-голямата горещина, да носи кожена дреха, това е неестествено желание, несъвместимо със законите на Природата. Или ако у него дойде желание сред зима, при 35 градуса студ, да носи копринена шапка — и това е неестествено желание. Такива желания ние наричаме неразумни.
към беседата >>
Няма защо да очакваш на другите.
Да очаквате щастие от другите хора, то е все едно, като ставате сутрин, да очаквате на близките си — те да ви обличат. Не е ли смешно голяма мома или голям момък да очакват на майка си сутрин да ги облича и вечер да ги съблича? Някой е скръбен. Защо? Защото очаква да дойде някой да го облече или да свали раницата от гърба му. Казвам: Сам хвърли каишите на раницата си!
Няма защо да очакваш на другите.
Един познат ми разправяше следното: „Има един господин, който никак не ме обича. Дето ме срещне, чувствам, че мисли нещо лошо за мен." Така ли! Имаш грешка. Аз срещнах същия този господин преди няколко дена — отиваше в банката да внесе на твое име една сума от 25 000 лева. „Възможно ли е това?
към беседата >>
Освен това човек трябва да има предвид още и следното положение: Всяко нещо, което е против законите на Природата, е грях.
Представете си, че някой човек от днес още мисли какво ще яде утре. За него е важно какво днес ще яде. Утрешният ден трябва да остане настрана. Той не е ял днес, а за утре мисли!
Освен това човек трябва да има предвид още и следното положение: Всяко нещо, което е против законите на Природата, е грях.
Следователно всяка мисъл, всяко чувство или желание, които са против законите на Природата, са греховни, противоестествени или неестествени. За пример: ако у човека дойде желание лятно време, при най-голямата горещина, да носи кожена дреха, това е неестествено желание, несъвместимо със законите на Природата. Или ако у него дойде желание сред зима, при 35 градуса студ, да носи копринена шапка — и това е неестествено желание. Такива желания ние наричаме неразумни. Може ли да се нарече разумно желание това, когато някой човек иска всички хора постоянно да го гледат и само с него да се занимават?
към беседата >>
Един познат ми разправяше следното: „Има един господин, който никак не ме обича.
Не е ли смешно голяма мома или голям момък да очакват на майка си сутрин да ги облича и вечер да ги съблича? Някой е скръбен. Защо? Защото очаква да дойде някой да го облече или да свали раницата от гърба му. Казвам: Сам хвърли каишите на раницата си! Няма защо да очакваш на другите.
Един познат ми разправяше следното: „Има един господин, който никак не ме обича.
Дето ме срещне, чувствам, че мисли нещо лошо за мен." Така ли! Имаш грешка. Аз срещнах същия този господин преди няколко дена — отиваше в банката да внесе на твое име една сума от 25 000 лева. „Възможно ли е това? Наистина аз получих Вчера покана за 25 000 лева, но не зная кой ги е изпратил.
към беседата >>
Следователно всяка мисъл, всяко чувство или желание, които са против законите на Природата, са греховни, противоестествени или неестествени.
Представете си, че някой човек от днес още мисли какво ще яде утре. За него е важно какво днес ще яде. Утрешният ден трябва да остане настрана. Той не е ял днес, а за утре мисли! Освен това човек трябва да има предвид още и следното положение: Всяко нещо, което е против законите на Природата, е грях.
Следователно всяка мисъл, всяко чувство или желание, които са против законите на Природата, са греховни, противоестествени или неестествени.
За пример: ако у човека дойде желание лятно време, при най-голямата горещина, да носи кожена дреха, това е неестествено желание, несъвместимо със законите на Природата. Или ако у него дойде желание сред зима, при 35 градуса студ, да носи копринена шапка — и това е неестествено желание. Такива желания ние наричаме неразумни. Може ли да се нарече разумно желание това, когато някой човек иска всички хора постоянно да го гледат и само с него да се занимават? Такова желание е невъзможно, неестествено.
към беседата >>
Дето ме срещне, чувствам, че мисли нещо лошо за мен." Така ли!
Някой е скръбен. Защо? Защото очаква да дойде някой да го облече или да свали раницата от гърба му. Казвам: Сам хвърли каишите на раницата си! Няма защо да очакваш на другите. Един познат ми разправяше следното: „Има един господин, който никак не ме обича.
Дето ме срещне, чувствам, че мисли нещо лошо за мен." Така ли!
Имаш грешка. Аз срещнах същия този господин преди няколко дена — отиваше в банката да внесе на твое име една сума от 25 000 лева. „Възможно ли е това? Наистина аз получих Вчера покана за 25 000 лева, но не зная кой ги е изпратил. Значи този човек, за когото аз мислех, че не ме обича, бил мой доброжелател!
към беседата >>
За пример: ако у човека дойде желание лятно време, при най-голямата горещина, да носи кожена дреха, това е неестествено желание, несъвместимо със законите на Природата.
За него е важно какво днес ще яде. Утрешният ден трябва да остане настрана. Той не е ял днес, а за утре мисли! Освен това човек трябва да има предвид още и следното положение: Всяко нещо, което е против законите на Природата, е грях. Следователно всяка мисъл, всяко чувство или желание, които са против законите на Природата, са греховни, противоестествени или неестествени.
За пример: ако у човека дойде желание лятно време, при най-голямата горещина, да носи кожена дреха, това е неестествено желание, несъвместимо със законите на Природата.
Или ако у него дойде желание сред зима, при 35 градуса студ, да носи копринена шапка — и това е неестествено желание. Такива желания ние наричаме неразумни. Може ли да се нарече разумно желание това, когато някой човек иска всички хора постоянно да го гледат и само с него да се занимават? Такова желание е невъзможно, неестествено. И да искат хората, те пак не могат постоянно да гледат някой човек.
към беседата >>
Имаш грешка.
Защото очаква да дойде някой да го облече или да свали раницата от гърба му. Казвам: Сам хвърли каишите на раницата си! Няма защо да очакваш на другите. Един познат ми разправяше следното: „Има един господин, който никак не ме обича. Дето ме срещне, чувствам, че мисли нещо лошо за мен." Така ли!
Имаш грешка.
Аз срещнах същия този господин преди няколко дена — отиваше в банката да внесе на твое име една сума от 25 000 лева. „Възможно ли е това? Наистина аз получих Вчера покана за 25 000 лева, но не зная кой ги е изпратил. Значи този човек, за когото аз мислех, че не ме обича, бил мой доброжелател! Кой може да се надява, че този човек бил толкова добър!
към беседата >>
Или ако у него дойде желание сред зима, при 35 градуса студ, да носи копринена шапка — и това е неестествено желание.
Утрешният ден трябва да остане настрана. Той не е ял днес, а за утре мисли! Освен това човек трябва да има предвид още и следното положение: Всяко нещо, което е против законите на Природата, е грях. Следователно всяка мисъл, всяко чувство или желание, които са против законите на Природата, са греховни, противоестествени или неестествени. За пример: ако у човека дойде желание лятно време, при най-голямата горещина, да носи кожена дреха, това е неестествено желание, несъвместимо със законите на Природата.
Или ако у него дойде желание сред зима, при 35 градуса студ, да носи копринена шапка — и това е неестествено желание.
Такива желания ние наричаме неразумни. Може ли да се нарече разумно желание това, когато някой човек иска всички хора постоянно да го гледат и само с него да се занимават? Такова желание е невъзможно, неестествено. И да искат хората, те пак не могат постоянно да гледат някой човек. Как ще го гледат например, когато спят?
към беседата >>
Аз срещнах същия този господин преди няколко дена — отиваше в банката да внесе на твое име една сума от 25 000 лева.
Казвам: Сам хвърли каишите на раницата си! Няма защо да очакваш на другите. Един познат ми разправяше следното: „Има един господин, който никак не ме обича. Дето ме срещне, чувствам, че мисли нещо лошо за мен." Така ли! Имаш грешка.
Аз срещнах същия този господин преди няколко дена — отиваше в банката да внесе на твое име една сума от 25 000 лева.
„Възможно ли е това? Наистина аз получих Вчера покана за 25 000 лева, но не зная кой ги е изпратил. Значи този човек, за когото аз мислех, че не ме обича, бил мой доброжелател! Кой може да се надява, че този човек бил толкова добър! " Вие не знаете още кой човек ви обича и кой не.
към беседата >>
Такива желания ние наричаме неразумни.
Той не е ял днес, а за утре мисли! Освен това човек трябва да има предвид още и следното положение: Всяко нещо, което е против законите на Природата, е грях. Следователно всяка мисъл, всяко чувство или желание, които са против законите на Природата, са греховни, противоестествени или неестествени. За пример: ако у човека дойде желание лятно време, при най-голямата горещина, да носи кожена дреха, това е неестествено желание, несъвместимо със законите на Природата. Или ако у него дойде желание сред зима, при 35 градуса студ, да носи копринена шапка — и това е неестествено желание.
Такива желания ние наричаме неразумни.
Може ли да се нарече разумно желание това, когато някой човек иска всички хора постоянно да го гледат и само с него да се занимават? Такова желание е невъзможно, неестествено. И да искат хората, те пак не могат постоянно да гледат някой човек. Как ще го гледат например, когато спят? Или как ще го гледат вечер, в тъмна нощ?
към беседата >>
„Възможно ли е това?
Няма защо да очакваш на другите. Един познат ми разправяше следното: „Има един господин, който никак не ме обича. Дето ме срещне, чувствам, че мисли нещо лошо за мен." Така ли! Имаш грешка. Аз срещнах същия този господин преди няколко дена — отиваше в банката да внесе на твое име една сума от 25 000 лева.
„Възможно ли е това?
Наистина аз получих Вчера покана за 25 000 лева, но не зная кой ги е изпратил. Значи този човек, за когото аз мислех, че не ме обича, бил мой доброжелател! Кой може да се надява, че този човек бил толкова добър! " Вие не знаете още кой човек ви обича и кой не. Все трябва да дойде някой ваш приятел — да ви каже кой ви обича; все трябва да дойде някой ваш приятел, да ви каже, че Бог е вложил доброто у вас, а вие трябва само да го проявите.
към беседата >>
Може ли да се нарече разумно желание това, когато някой човек иска всички хора постоянно да го гледат и само с него да се занимават?
Освен това човек трябва да има предвид още и следното положение: Всяко нещо, което е против законите на Природата, е грях. Следователно всяка мисъл, всяко чувство или желание, които са против законите на Природата, са греховни, противоестествени или неестествени. За пример: ако у човека дойде желание лятно време, при най-голямата горещина, да носи кожена дреха, това е неестествено желание, несъвместимо със законите на Природата. Или ако у него дойде желание сред зима, при 35 градуса студ, да носи копринена шапка — и това е неестествено желание. Такива желания ние наричаме неразумни.
Може ли да се нарече разумно желание това, когато някой човек иска всички хора постоянно да го гледат и само с него да се занимават?
Такова желание е невъзможно, неестествено. И да искат хората, те пак не могат постоянно да гледат някой човек. Как ще го гледат например, когато спят? Или как ще го гледат вечер, в тъмна нощ? Самите условия не позволяват това.
към беседата >>
Наистина аз получих Вчера покана за 25 000 лева, но не зная кой ги е изпратил.
Един познат ми разправяше следното: „Има един господин, който никак не ме обича. Дето ме срещне, чувствам, че мисли нещо лошо за мен." Така ли! Имаш грешка. Аз срещнах същия този господин преди няколко дена — отиваше в банката да внесе на твое име една сума от 25 000 лева. „Възможно ли е това?
Наистина аз получих Вчера покана за 25 000 лева, но не зная кой ги е изпратил.
Значи този човек, за когото аз мислех, че не ме обича, бил мой доброжелател! Кой може да се надява, че този човек бил толкова добър! " Вие не знаете още кой човек ви обича и кой не. Все трябва да дойде някой ваш приятел — да ви каже кой ви обича; все трябва да дойде някой ваш приятел, да ви каже, че Бог е вложил доброто у вас, а вие трябва само да го проявите. Като знаете това, щом дойде някакво желание у вас, то трябва да се изяви или чрез закона на Любовта, или чрез закона на Мъдростта, или чрез закона на Истината.
към беседата >>
Такова желание е невъзможно, неестествено.
Следователно всяка мисъл, всяко чувство или желание, които са против законите на Природата, са греховни, противоестествени или неестествени. За пример: ако у човека дойде желание лятно време, при най-голямата горещина, да носи кожена дреха, това е неестествено желание, несъвместимо със законите на Природата. Или ако у него дойде желание сред зима, при 35 градуса студ, да носи копринена шапка — и това е неестествено желание. Такива желания ние наричаме неразумни. Може ли да се нарече разумно желание това, когато някой човек иска всички хора постоянно да го гледат и само с него да се занимават?
Такова желание е невъзможно, неестествено.
И да искат хората, те пак не могат постоянно да гледат някой човек. Как ще го гледат например, когато спят? Или как ще го гледат вечер, в тъмна нощ? Самите условия не позволяват това. Следователно да гледате някого постоянно — туй изисква голяма будност на съзнанието.
към беседата >>
Значи този човек, за когото аз мислех, че не ме обича, бил мой доброжелател!
Дето ме срещне, чувствам, че мисли нещо лошо за мен." Така ли! Имаш грешка. Аз срещнах същия този господин преди няколко дена — отиваше в банката да внесе на твое име една сума от 25 000 лева. „Възможно ли е това? Наистина аз получих Вчера покана за 25 000 лева, но не зная кой ги е изпратил.
Значи този човек, за когото аз мислех, че не ме обича, бил мой доброжелател!
Кой може да се надява, че този човек бил толкова добър! " Вие не знаете още кой човек ви обича и кой не. Все трябва да дойде някой ваш приятел — да ви каже кой ви обича; все трябва да дойде някой ваш приятел, да ви каже, че Бог е вложил доброто у вас, а вие трябва само да го проявите. Като знаете това, щом дойде някакво желание у вас, то трябва да се изяви или чрез закона на Любовта, или чрез закона на Мъдростта, или чрез закона на Истината. Тъй щото искате ли да се подвизавате, не се отказвайте от желанията си, но ги разглеждайте внимателно — да видите към коя категория спадат.
към беседата >>
И да искат хората, те пак не могат постоянно да гледат някой човек.
За пример: ако у човека дойде желание лятно време, при най-голямата горещина, да носи кожена дреха, това е неестествено желание, несъвместимо със законите на Природата. Или ако у него дойде желание сред зима, при 35 градуса студ, да носи копринена шапка — и това е неестествено желание. Такива желания ние наричаме неразумни. Може ли да се нарече разумно желание това, когато някой човек иска всички хора постоянно да го гледат и само с него да се занимават? Такова желание е невъзможно, неестествено.
И да искат хората, те пак не могат постоянно да гледат някой човек.
Как ще го гледат например, когато спят? Или как ще го гледат вечер, в тъмна нощ? Самите условия не позволяват това. Следователно да гледате някого постоянно — туй изисква голяма будност на съзнанието. Такава будност е възможна само при три условия, когато душата на човека се намира под влиянието на закона на Любовта, под влиянието на закона на Мъдростта и под влиянието на закона на Истината.
към беседата >>
Кой може да се надява, че този човек бил толкова добър!
Имаш грешка. Аз срещнах същия този господин преди няколко дена — отиваше в банката да внесе на твое име една сума от 25 000 лева. „Възможно ли е това? Наистина аз получих Вчера покана за 25 000 лева, но не зная кой ги е изпратил. Значи този човек, за когото аз мислех, че не ме обича, бил мой доброжелател!
Кой може да се надява, че този човек бил толкова добър!
" Вие не знаете още кой човек ви обича и кой не. Все трябва да дойде някой ваш приятел — да ви каже кой ви обича; все трябва да дойде някой ваш приятел, да ви каже, че Бог е вложил доброто у вас, а вие трябва само да го проявите. Като знаете това, щом дойде някакво желание у вас, то трябва да се изяви или чрез закона на Любовта, или чрез закона на Мъдростта, или чрез закона на Истината. Тъй щото искате ли да се подвизавате, не се отказвайте от желанията си, но ги разглеждайте внимателно — да видите към коя категория спадат. Ако дадено желание се отнася към любовта, заведете го при майка му; ако се отнася към мъдростта, заведете го при баща му, ако се отнася към истината, заведете го при брата или при сестра му.
към беседата >>
Как ще го гледат например, когато спят?
Или ако у него дойде желание сред зима, при 35 градуса студ, да носи копринена шапка — и това е неестествено желание. Такива желания ние наричаме неразумни. Може ли да се нарече разумно желание това, когато някой човек иска всички хора постоянно да го гледат и само с него да се занимават? Такова желание е невъзможно, неестествено. И да искат хората, те пак не могат постоянно да гледат някой човек.
Как ще го гледат например, когато спят?
Или как ще го гледат вечер, в тъмна нощ? Самите условия не позволяват това. Следователно да гледате някого постоянно — туй изисква голяма будност на съзнанието. Такава будност е възможна само при три условия, когато душата на човека се намира под влиянието на закона на Любовта, под влиянието на закона на Мъдростта и под влиянието на закона на Истината.
към беседата >>
" Вие не знаете още кой човек ви обича и кой не.
Аз срещнах същия този господин преди няколко дена — отиваше в банката да внесе на твое име една сума от 25 000 лева. „Възможно ли е това? Наистина аз получих Вчера покана за 25 000 лева, но не зная кой ги е изпратил. Значи този човек, за когото аз мислех, че не ме обича, бил мой доброжелател! Кой може да се надява, че този човек бил толкова добър!
" Вие не знаете още кой човек ви обича и кой не.
Все трябва да дойде някой ваш приятел — да ви каже кой ви обича; все трябва да дойде някой ваш приятел, да ви каже, че Бог е вложил доброто у вас, а вие трябва само да го проявите. Като знаете това, щом дойде някакво желание у вас, то трябва да се изяви или чрез закона на Любовта, или чрез закона на Мъдростта, или чрез закона на Истината. Тъй щото искате ли да се подвизавате, не се отказвайте от желанията си, но ги разглеждайте внимателно — да видите към коя категория спадат. Ако дадено желание се отнася към любовта, заведете го при майка му; ако се отнася към мъдростта, заведете го при баща му, ако се отнася към истината, заведете го при брата или при сестра му. Всеки трябва да знае къде да заведе едно свое желание: при майка си, при баща си или при брата и сестра си.
към беседата >>
Или как ще го гледат вечер, в тъмна нощ?
Такива желания ние наричаме неразумни. Може ли да се нарече разумно желание това, когато някой човек иска всички хора постоянно да го гледат и само с него да се занимават? Такова желание е невъзможно, неестествено. И да искат хората, те пак не могат постоянно да гледат някой човек. Как ще го гледат например, когато спят?
Или как ще го гледат вечер, в тъмна нощ?
Самите условия не позволяват това. Следователно да гледате някого постоянно — туй изисква голяма будност на съзнанието. Такава будност е възможна само при три условия, когато душата на човека се намира под влиянието на закона на Любовта, под влиянието на закона на Мъдростта и под влиянието на закона на Истината.
към беседата >>
Все трябва да дойде някой ваш приятел — да ви каже кой ви обича; все трябва да дойде някой ваш приятел, да ви каже, че Бог е вложил доброто у вас, а вие трябва само да го проявите.
„Възможно ли е това? Наистина аз получих Вчера покана за 25 000 лева, но не зная кой ги е изпратил. Значи този човек, за когото аз мислех, че не ме обича, бил мой доброжелател! Кой може да се надява, че този човек бил толкова добър! " Вие не знаете още кой човек ви обича и кой не.
Все трябва да дойде някой ваш приятел — да ви каже кой ви обича; все трябва да дойде някой ваш приятел, да ви каже, че Бог е вложил доброто у вас, а вие трябва само да го проявите.
Като знаете това, щом дойде някакво желание у вас, то трябва да се изяви или чрез закона на Любовта, или чрез закона на Мъдростта, или чрез закона на Истината. Тъй щото искате ли да се подвизавате, не се отказвайте от желанията си, но ги разглеждайте внимателно — да видите към коя категория спадат. Ако дадено желание се отнася към любовта, заведете го при майка му; ако се отнася към мъдростта, заведете го при баща му, ако се отнася към истината, заведете го при брата или при сестра му. Всеки трябва да знае къде да заведе едно свое желание: при майка си, при баща си или при брата и сестра си. С други думи казано: всеки трябва да знае дали едно негово желание се отнася към закона на Любовта, на Мъдростта или на Истината.
към беседата >>
Самите условия не позволяват това.
Може ли да се нарече разумно желание това, когато някой човек иска всички хора постоянно да го гледат и само с него да се занимават? Такова желание е невъзможно, неестествено. И да искат хората, те пак не могат постоянно да гледат някой човек. Как ще го гледат например, когато спят? Или как ще го гледат вечер, в тъмна нощ?
Самите условия не позволяват това.
Следователно да гледате някого постоянно — туй изисква голяма будност на съзнанието. Такава будност е възможна само при три условия, когато душата на човека се намира под влиянието на закона на Любовта, под влиянието на закона на Мъдростта и под влиянието на закона на Истината.
към беседата >>
Като знаете това, щом дойде някакво желание у вас, то трябва да се изяви или чрез закона на Любовта, или чрез закона на Мъдростта, или чрез закона на Истината.
Наистина аз получих Вчера покана за 25 000 лева, но не зная кой ги е изпратил. Значи този човек, за когото аз мислех, че не ме обича, бил мой доброжелател! Кой може да се надява, че този човек бил толкова добър! " Вие не знаете още кой човек ви обича и кой не. Все трябва да дойде някой ваш приятел — да ви каже кой ви обича; все трябва да дойде някой ваш приятел, да ви каже, че Бог е вложил доброто у вас, а вие трябва само да го проявите.
Като знаете това, щом дойде някакво желание у вас, то трябва да се изяви или чрез закона на Любовта, или чрез закона на Мъдростта, или чрез закона на Истината.
Тъй щото искате ли да се подвизавате, не се отказвайте от желанията си, но ги разглеждайте внимателно — да видите към коя категория спадат. Ако дадено желание се отнася към любовта, заведете го при майка му; ако се отнася към мъдростта, заведете го при баща му, ако се отнася към истината, заведете го при брата или при сестра му. Всеки трябва да знае къде да заведе едно свое желание: при майка си, при баща си или при брата и сестра си. С други думи казано: всеки трябва да знае дали едно негово желание се отнася към закона на Любовта, на Мъдростта или на Истината. Всяко желание, което се отнася към един от тия закони, е естествено.
към беседата >>
Следователно да гледате някого постоянно — туй изисква голяма будност на съзнанието.
Такова желание е невъзможно, неестествено. И да искат хората, те пак не могат постоянно да гледат някой човек. Как ще го гледат например, когато спят? Или как ще го гледат вечер, в тъмна нощ? Самите условия не позволяват това.
Следователно да гледате някого постоянно — туй изисква голяма будност на съзнанието.
Такава будност е възможна само при три условия, когато душата на човека се намира под влиянието на закона на Любовта, под влиянието на закона на Мъдростта и под влиянието на закона на Истината.
към беседата >>
Тъй щото искате ли да се подвизавате, не се отказвайте от желанията си, но ги разглеждайте внимателно — да видите към коя категория спадат.
Значи този човек, за когото аз мислех, че не ме обича, бил мой доброжелател! Кой може да се надява, че този човек бил толкова добър! " Вие не знаете още кой човек ви обича и кой не. Все трябва да дойде някой ваш приятел — да ви каже кой ви обича; все трябва да дойде някой ваш приятел, да ви каже, че Бог е вложил доброто у вас, а вие трябва само да го проявите. Като знаете това, щом дойде някакво желание у вас, то трябва да се изяви или чрез закона на Любовта, или чрез закона на Мъдростта, или чрез закона на Истината.
Тъй щото искате ли да се подвизавате, не се отказвайте от желанията си, но ги разглеждайте внимателно — да видите към коя категория спадат.
Ако дадено желание се отнася към любовта, заведете го при майка му; ако се отнася към мъдростта, заведете го при баща му, ако се отнася към истината, заведете го при брата или при сестра му. Всеки трябва да знае къде да заведе едно свое желание: при майка си, при баща си или при брата и сестра си. С други думи казано: всеки трябва да знае дали едно негово желание се отнася към закона на Любовта, на Мъдростта или на Истината. Всяко желание, което се отнася към един от тия закони, е естествено. Не се ли отнася нито към един от тях, то е неестествено желание.
към беседата >>
Такава будност е възможна само при три условия, когато душата на човека се намира под влиянието на закона на Любовта, под влиянието на закона на Мъдростта и под влиянието на закона на Истината.
И да искат хората, те пак не могат постоянно да гледат някой човек. Как ще го гледат например, когато спят? Или как ще го гледат вечер, в тъмна нощ? Самите условия не позволяват това. Следователно да гледате някого постоянно — туй изисква голяма будност на съзнанието.
Такава будност е възможна само при три условия, когато душата на човека се намира под влиянието на закона на Любовта, под влиянието на закона на Мъдростта и под влиянието на закона на Истината.
към беседата >>
Ако дадено желание се отнася към любовта, заведете го при майка му; ако се отнася към мъдростта, заведете го при баща му, ако се отнася към истината, заведете го при брата или при сестра му.
Кой може да се надява, че този човек бил толкова добър! " Вие не знаете още кой човек ви обича и кой не. Все трябва да дойде някой ваш приятел — да ви каже кой ви обича; все трябва да дойде някой ваш приятел, да ви каже, че Бог е вложил доброто у вас, а вие трябва само да го проявите. Като знаете това, щом дойде някакво желание у вас, то трябва да се изяви или чрез закона на Любовта, или чрез закона на Мъдростта, или чрез закона на Истината. Тъй щото искате ли да се подвизавате, не се отказвайте от желанията си, но ги разглеждайте внимателно — да видите към коя категория спадат.
Ако дадено желание се отнася към любовта, заведете го при майка му; ако се отнася към мъдростта, заведете го при баща му, ако се отнася към истината, заведете го при брата или при сестра му.
Всеки трябва да знае къде да заведе едно свое желание: при майка си, при баща си или при брата и сестра си. С други думи казано: всеки трябва да знае дали едно негово желание се отнася към закона на Любовта, на Мъдростта или на Истината. Всяко желание, което се отнася към един от тия закони, е естествено. Не се ли отнася нито към един от тях, то е неестествено желание.
към беседата >>
И тъй, ако човек не може да повдигне ума си към Бога, да вярва в Него и да има стремеж към възвишените и великите същества, той не може да познае себе си; ако не може да вади заключение от резултатите, които са пред него, той пак не може да познае себе си.
И тъй, ако човек не може да повдигне ума си към Бога, да вярва в Него и да има стремеж към възвишените и великите същества, той не може да познае себе си; ако не може да вади заключение от резултатите, които са пред него, той пак не може да познае себе си.
Такъв човек не може да има будно съзнание. Той ще мяза на онзи българин, който като отишъл на баня, вързал на крака си един конец и си казал: „Нека седи този конец на крака ми, да не се изгубя между толкова голи хора. С конец ще мога лесно да се позная." Обаче в съзнанието на човека съществува една черта, едно качество, по което той всякога може да се познае. Иначе човек постоянно би се губил в света. Има едно качество, по което всеки се познава като индивид.
към беседата >>
Всеки трябва да знае къде да заведе едно свое желание: при майка си, при баща си или при брата и сестра си.
" Вие не знаете още кой човек ви обича и кой не. Все трябва да дойде някой ваш приятел — да ви каже кой ви обича; все трябва да дойде някой ваш приятел, да ви каже, че Бог е вложил доброто у вас, а вие трябва само да го проявите. Като знаете това, щом дойде някакво желание у вас, то трябва да се изяви или чрез закона на Любовта, или чрез закона на Мъдростта, или чрез закона на Истината. Тъй щото искате ли да се подвизавате, не се отказвайте от желанията си, но ги разглеждайте внимателно — да видите към коя категория спадат. Ако дадено желание се отнася към любовта, заведете го при майка му; ако се отнася към мъдростта, заведете го при баща му, ако се отнася към истината, заведете го при брата или при сестра му.
Всеки трябва да знае къде да заведе едно свое желание: при майка си, при баща си или при брата и сестра си.
С други думи казано: всеки трябва да знае дали едно негово желание се отнася към закона на Любовта, на Мъдростта или на Истината. Всяко желание, което се отнася към един от тия закони, е естествено. Не се ли отнася нито към един от тях, то е неестествено желание.
към беседата >>
Такъв човек не може да има будно съзнание.
И тъй, ако човек не може да повдигне ума си към Бога, да вярва в Него и да има стремеж към възвишените и великите същества, той не може да познае себе си; ако не може да вади заключение от резултатите, които са пред него, той пак не може да познае себе си.
Такъв човек не може да има будно съзнание.
Той ще мяза на онзи българин, който като отишъл на баня, вързал на крака си един конец и си казал: „Нека седи този конец на крака ми, да не се изгубя между толкова голи хора. С конец ще мога лесно да се позная." Обаче в съзнанието на човека съществува една черта, едно качество, по което той всякога може да се познае. Иначе човек постоянно би се губил в света. Има едно качество, по което всеки се познава като индивид. Като спи, човек познава ли се?
към беседата >>
С други думи казано: всеки трябва да знае дали едно негово желание се отнася към закона на Любовта, на Мъдростта или на Истината.
Все трябва да дойде някой ваш приятел — да ви каже кой ви обича; все трябва да дойде някой ваш приятел, да ви каже, че Бог е вложил доброто у вас, а вие трябва само да го проявите. Като знаете това, щом дойде някакво желание у вас, то трябва да се изяви или чрез закона на Любовта, или чрез закона на Мъдростта, или чрез закона на Истината. Тъй щото искате ли да се подвизавате, не се отказвайте от желанията си, но ги разглеждайте внимателно — да видите към коя категория спадат. Ако дадено желание се отнася към любовта, заведете го при майка му; ако се отнася към мъдростта, заведете го при баща му, ако се отнася към истината, заведете го при брата или при сестра му. Всеки трябва да знае къде да заведе едно свое желание: при майка си, при баща си или при брата и сестра си.
С други думи казано: всеки трябва да знае дали едно негово желание се отнася към закона на Любовта, на Мъдростта или на Истината.
Всяко желание, което се отнася към един от тия закони, е естествено. Не се ли отнася нито към един от тях, то е неестествено желание.
към беседата >>
Той ще мяза на онзи българин, който като отишъл на баня, вързал на крака си един конец и си казал: „Нека седи този конец на крака ми, да не се изгубя между толкова голи хора.
И тъй, ако човек не може да повдигне ума си към Бога, да вярва в Него и да има стремеж към възвишените и великите същества, той не може да познае себе си; ако не може да вади заключение от резултатите, които са пред него, той пак не може да познае себе си. Такъв човек не може да има будно съзнание.
Той ще мяза на онзи българин, който като отишъл на баня, вързал на крака си един конец и си казал: „Нека седи този конец на крака ми, да не се изгубя между толкова голи хора.
С конец ще мога лесно да се позная." Обаче в съзнанието на човека съществува една черта, едно качество, по което той всякога може да се познае. Иначе човек постоянно би се губил в света. Има едно качество, по което всеки се познава като индивид. Като спи, човек познава ли се? Не се познава.
към беседата >>
Всяко желание, което се отнася към един от тия закони, е естествено.
Като знаете това, щом дойде някакво желание у вас, то трябва да се изяви или чрез закона на Любовта, или чрез закона на Мъдростта, или чрез закона на Истината. Тъй щото искате ли да се подвизавате, не се отказвайте от желанията си, но ги разглеждайте внимателно — да видите към коя категория спадат. Ако дадено желание се отнася към любовта, заведете го при майка му; ако се отнася към мъдростта, заведете го при баща му, ако се отнася към истината, заведете го при брата или при сестра му. Всеки трябва да знае къде да заведе едно свое желание: при майка си, при баща си или при брата и сестра си. С други думи казано: всеки трябва да знае дали едно негово желание се отнася към закона на Любовта, на Мъдростта или на Истината.
Всяко желание, което се отнася към един от тия закони, е естествено.
Не се ли отнася нито към един от тях, то е неестествено желание.
към беседата >>
С конец ще мога лесно да се позная." Обаче в съзнанието на човека съществува една черта, едно качество, по което той всякога може да се познае.
И тъй, ако човек не може да повдигне ума си към Бога, да вярва в Него и да има стремеж към възвишените и великите същества, той не може да познае себе си; ако не може да вади заключение от резултатите, които са пред него, той пак не може да познае себе си. Такъв човек не може да има будно съзнание. Той ще мяза на онзи българин, който като отишъл на баня, вързал на крака си един конец и си казал: „Нека седи този конец на крака ми, да не се изгубя между толкова голи хора.
С конец ще мога лесно да се позная." Обаче в съзнанието на човека съществува една черта, едно качество, по което той всякога може да се познае.
Иначе човек постоянно би се губил в света. Има едно качество, по което всеки се познава като индивид. Като спи, човек познава ли се? Не се познава. Изобщо в съня никой не може да се познае.
към беседата >>
Не се ли отнася нито към един от тях, то е неестествено желание.
Тъй щото искате ли да се подвизавате, не се отказвайте от желанията си, но ги разглеждайте внимателно — да видите към коя категория спадат. Ако дадено желание се отнася към любовта, заведете го при майка му; ако се отнася към мъдростта, заведете го при баща му, ако се отнася към истината, заведете го при брата или при сестра му. Всеки трябва да знае къде да заведе едно свое желание: при майка си, при баща си или при брата и сестра си. С други думи казано: всеки трябва да знае дали едно негово желание се отнася към закона на Любовта, на Мъдростта или на Истината. Всяко желание, което се отнася към един от тия закони, е естествено.
Не се ли отнася нито към един от тях, то е неестествено желание.
към беседата >>
Иначе човек постоянно би се губил в света.
И тъй, ако човек не може да повдигне ума си към Бога, да вярва в Него и да има стремеж към възвишените и великите същества, той не може да познае себе си; ако не може да вади заключение от резултатите, които са пред него, той пак не може да познае себе си. Такъв човек не може да има будно съзнание. Той ще мяза на онзи българин, който като отишъл на баня, вързал на крака си един конец и си казал: „Нека седи този конец на крака ми, да не се изгубя между толкова голи хора. С конец ще мога лесно да се позная." Обаче в съзнанието на човека съществува една черта, едно качество, по което той всякога може да се познае.
Иначе човек постоянно би се губил в света.
Има едно качество, по което всеки се познава като индивид. Като спи, човек познава ли се? Не се познава. Изобщо в съня никой не може да се познае. Щом се събуди, той вече познава, съзнава себе си.
към беседата >>
Имайте предвид, че науката за чистене на съзнанието едва сега се заражда.
Имайте предвид, че науката за чистене на съзнанието едва сега се заражда.
Човек едва сега започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието. Не е лесно да се чисти съзнанието! Смяната на съзнанието, т. е. чистенето на съзнанието, представлява една от великите, от красивите науки. Казвате: „Как можем да чистим съзнанието си?
към беседата >>
Има едно качество, по което всеки се познава като индивид.
И тъй, ако човек не може да повдигне ума си към Бога, да вярва в Него и да има стремеж към възвишените и великите същества, той не може да познае себе си; ако не може да вади заключение от резултатите, които са пред него, той пак не може да познае себе си. Такъв човек не може да има будно съзнание. Той ще мяза на онзи българин, който като отишъл на баня, вързал на крака си един конец и си казал: „Нека седи този конец на крака ми, да не се изгубя между толкова голи хора. С конец ще мога лесно да се позная." Обаче в съзнанието на човека съществува една черта, едно качество, по което той всякога може да се познае. Иначе човек постоянно би се губил в света.
Има едно качество, по което всеки се познава като индивид.
Като спи, човек познава ли се? Не се познава. Изобщо в съня никой не може да се познае. Щом се събуди, той вече познава, съзнава себе си. Това съзнание се отнася само за физическия свят.
към беседата >>
Човек едва сега започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието.
Имайте предвид, че науката за чистене на съзнанието едва сега се заражда.
Човек едва сега започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието.
Не е лесно да се чисти съзнанието! Смяната на съзнанието, т. е. чистенето на съзнанието, представлява една от великите, от красивите науки. Казвате: „Как можем да чистим съзнанието си? " Да чистите съзнанието си — това подразбира да се условите като слуга на някое чуждо лозе, да го прекопаете, посадите, пречистите и най-после — оберете.
към беседата >>
Като спи, човек познава ли се?
Такъв човек не може да има будно съзнание. Той ще мяза на онзи българин, който като отишъл на баня, вързал на крака си един конец и си казал: „Нека седи този конец на крака ми, да не се изгубя между толкова голи хора. С конец ще мога лесно да се позная." Обаче в съзнанието на човека съществува една черта, едно качество, по което той всякога може да се познае. Иначе човек постоянно би се губил в света. Има едно качество, по което всеки се познава като индивид.
Като спи, човек познава ли се?
Не се познава. Изобщо в съня никой не може да се познае. Щом се събуди, той вече познава, съзнава себе си. Това съзнание се отнася само за физическия свят. Заспи ли човек, той отново се забравя.
към беседата >>
Не е лесно да се чисти съзнанието!
Имайте предвид, че науката за чистене на съзнанието едва сега се заражда. Човек едва сега започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието.
Не е лесно да се чисти съзнанието!
Смяната на съзнанието, т. е. чистенето на съзнанието, представлява една от великите, от красивите науки. Казвате: „Как можем да чистим съзнанието си? " Да чистите съзнанието си — това подразбира да се условите като слуга на някое чуждо лозе, да го прекопаете, посадите, пречистите и най-после — оберете. Вие нямате свое лозе, но отивате при някой чужд господар, условите се за работник при него и работите на лозето му, докато дойде гроздоберът.
към беседата >>
Не се познава.
Той ще мяза на онзи българин, който като отишъл на баня, вързал на крака си един конец и си казал: „Нека седи този конец на крака ми, да не се изгубя между толкова голи хора. С конец ще мога лесно да се позная." Обаче в съзнанието на човека съществува една черта, едно качество, по което той всякога може да се познае. Иначе човек постоянно би се губил в света. Има едно качество, по което всеки се познава като индивид. Като спи, човек познава ли се?
Не се познава.
Изобщо в съня никой не може да се познае. Щом се събуди, той вече познава, съзнава себе си. Това съзнание се отнася само за физическия свят. Заспи ли човек, той отново се забравя. Това показва, че между физическия свят и закона на Любовта няма връзка.
към беседата >>
Смяната на съзнанието, т. е.
Имайте предвид, че науката за чистене на съзнанието едва сега се заражда. Човек едва сега започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието. Не е лесно да се чисти съзнанието!
Смяната на съзнанието, т. е.
чистенето на съзнанието, представлява една от великите, от красивите науки. Казвате: „Как можем да чистим съзнанието си? " Да чистите съзнанието си — това подразбира да се условите като слуга на някое чуждо лозе, да го прекопаете, посадите, пречистите и най-после — оберете. Вие нямате свое лозе, но отивате при някой чужд господар, условите се за работник при него и работите на лозето му, докато дойде гроздоберът. В деня на гроздобера ще береш грозде, ще туряш в кошницата и даром ще ядеш колкото искаш и от което грозде пожелаеш.
към беседата >>
Изобщо в съня никой не може да се познае.
С конец ще мога лесно да се позная." Обаче в съзнанието на човека съществува една черта, едно качество, по което той всякога може да се познае. Иначе човек постоянно би се губил в света. Има едно качество, по което всеки се познава като индивид. Като спи, човек познава ли се? Не се познава.
Изобщо в съня никой не може да се познае.
Щом се събуди, той вече познава, съзнава себе си. Това съзнание се отнася само за физическия свят. Заспи ли човек, той отново се забравя. Това показва, че между физическия свят и закона на Любовта няма връзка. Щом няма връзка между живота и Любовта, тогава няма връзка и между живота и Мъдростта, между живота и Истината.
към беседата >>
чистенето на съзнанието, представлява една от великите, от красивите науки.
Имайте предвид, че науката за чистене на съзнанието едва сега се заражда. Човек едва сега започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието. Не е лесно да се чисти съзнанието! Смяната на съзнанието, т. е.
чистенето на съзнанието, представлява една от великите, от красивите науки.
Казвате: „Как можем да чистим съзнанието си? " Да чистите съзнанието си — това подразбира да се условите като слуга на някое чуждо лозе, да го прекопаете, посадите, пречистите и най-после — оберете. Вие нямате свое лозе, но отивате при някой чужд господар, условите се за работник при него и работите на лозето му, докато дойде гроздоберът. В деня на гроздобера ще береш грозде, ще туряш в кошницата и даром ще ядеш колкото искаш и от което грозде пожелаеш. Господарят няма да забрани това.
към беседата >>
Щом се събуди, той вече познава, съзнава себе си.
Иначе човек постоянно би се губил в света. Има едно качество, по което всеки се познава като индивид. Като спи, човек познава ли се? Не се познава. Изобщо в съня никой не може да се познае.
Щом се събуди, той вече познава, съзнава себе си.
Това съзнание се отнася само за физическия свят. Заспи ли човек, той отново се забравя. Това показва, че между физическия свят и закона на Любовта няма връзка. Щом няма връзка между живота и Любовта, тогава няма връзка и между живота и Мъдростта, между живота и Истината.
към беседата >>
Казвате: „Как можем да чистим съзнанието си?
Имайте предвид, че науката за чистене на съзнанието едва сега се заражда. Човек едва сега започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието. Не е лесно да се чисти съзнанието! Смяната на съзнанието, т. е. чистенето на съзнанието, представлява една от великите, от красивите науки.
Казвате: „Как можем да чистим съзнанието си?
" Да чистите съзнанието си — това подразбира да се условите като слуга на някое чуждо лозе, да го прекопаете, посадите, пречистите и най-после — оберете. Вие нямате свое лозе, но отивате при някой чужд господар, условите се за работник при него и работите на лозето му, докато дойде гроздоберът. В деня на гроздобера ще береш грозде, ще туряш в кошницата и даром ще ядеш колкото искаш и от което грозде пожелаеш. Господарят няма да забрани това.
към беседата >>
Това съзнание се отнася само за физическия свят.
Има едно качество, по което всеки се познава като индивид. Като спи, човек познава ли се? Не се познава. Изобщо в съня никой не може да се познае. Щом се събуди, той вече познава, съзнава себе си.
Това съзнание се отнася само за физическия свят.
Заспи ли човек, той отново се забравя. Това показва, че между физическия свят и закона на Любовта няма връзка. Щом няма връзка между живота и Любовта, тогава няма връзка и между живота и Мъдростта, между живота и Истината.
към беседата >>
" Да чистите съзнанието си — това подразбира да се условите като слуга на някое чуждо лозе, да го прекопаете, посадите, пречистите и най-после — оберете.
Човек едва сега започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието. Не е лесно да се чисти съзнанието! Смяната на съзнанието, т. е. чистенето на съзнанието, представлява една от великите, от красивите науки. Казвате: „Как можем да чистим съзнанието си?
" Да чистите съзнанието си — това подразбира да се условите като слуга на някое чуждо лозе, да го прекопаете, посадите, пречистите и най-после — оберете.
Вие нямате свое лозе, но отивате при някой чужд господар, условите се за работник при него и работите на лозето му, докато дойде гроздоберът. В деня на гроздобера ще береш грозде, ще туряш в кошницата и даром ще ядеш колкото искаш и от което грозде пожелаеш. Господарят няма да забрани това.
към беседата >>
Заспи ли човек, той отново се забравя.
Като спи, човек познава ли се? Не се познава. Изобщо в съня никой не може да се познае. Щом се събуди, той вече познава, съзнава себе си. Това съзнание се отнася само за физическия свят.
Заспи ли човек, той отново се забравя.
Това показва, че между физическия свят и закона на Любовта няма връзка. Щом няма връзка между живота и Любовта, тогава няма връзка и между живота и Мъдростта, между живота и Истината.
към беседата >>
Вие нямате свое лозе, но отивате при някой чужд господар, условите се за работник при него и работите на лозето му, докато дойде гроздоберът.
Не е лесно да се чисти съзнанието! Смяната на съзнанието, т. е. чистенето на съзнанието, представлява една от великите, от красивите науки. Казвате: „Как можем да чистим съзнанието си? " Да чистите съзнанието си — това подразбира да се условите като слуга на някое чуждо лозе, да го прекопаете, посадите, пречистите и най-после — оберете.
Вие нямате свое лозе, но отивате при някой чужд господар, условите се за работник при него и работите на лозето му, докато дойде гроздоберът.
В деня на гроздобера ще береш грозде, ще туряш в кошницата и даром ще ядеш колкото искаш и от което грозде пожелаеш. Господарят няма да забрани това.
към беседата >>
Това показва, че между физическия свят и закона на Любовта няма връзка.
Не се познава. Изобщо в съня никой не може да се познае. Щом се събуди, той вече познава, съзнава себе си. Това съзнание се отнася само за физическия свят. Заспи ли човек, той отново се забравя.
Това показва, че между физическия свят и закона на Любовта няма връзка.
Щом няма връзка между живота и Любовта, тогава няма връзка и между живота и Мъдростта, между живота и Истината.
към беседата >>
В деня на гроздобера ще береш грозде, ще туряш в кошницата и даром ще ядеш колкото искаш и от което грозде пожелаеш.
Смяната на съзнанието, т. е. чистенето на съзнанието, представлява една от великите, от красивите науки. Казвате: „Как можем да чистим съзнанието си? " Да чистите съзнанието си — това подразбира да се условите като слуга на някое чуждо лозе, да го прекопаете, посадите, пречистите и най-после — оберете. Вие нямате свое лозе, но отивате при някой чужд господар, условите се за работник при него и работите на лозето му, докато дойде гроздоберът.
В деня на гроздобера ще береш грозде, ще туряш в кошницата и даром ще ядеш колкото искаш и от което грозде пожелаеш.
Господарят няма да забрани това.
към беседата >>
Щом няма връзка между живота и Любовта, тогава няма връзка и между живота и Мъдростта, между живота и Истината.
Изобщо в съня никой не може да се познае. Щом се събуди, той вече познава, съзнава себе си. Това съзнание се отнася само за физическия свят. Заспи ли човек, той отново се забравя. Това показва, че между физическия свят и закона на Любовта няма връзка.
Щом няма връзка между живота и Любовта, тогава няма връзка и между живота и Мъдростта, между живота и Истината.
към беседата >>
Господарят няма да забрани това.
чистенето на съзнанието, представлява една от великите, от красивите науки. Казвате: „Как можем да чистим съзнанието си? " Да чистите съзнанието си — това подразбира да се условите като слуга на някое чуждо лозе, да го прекопаете, посадите, пречистите и най-после — оберете. Вие нямате свое лозе, но отивате при някой чужд господар, условите се за работник при него и работите на лозето му, докато дойде гроздоберът. В деня на гроздобера ще береш грозде, ще туряш в кошницата и даром ще ядеш колкото искаш и от което грозде пожелаеш.
Господарят няма да забрани това.
към беседата >>
Казвам: когато няма връзка между живота и законите на Любовта, Мъдростта и Истината, хората не могат да правят връзка и между радост и страдание Като дойде радостта в живота, те казват, че това е в реда на нещата; дойде ли страданието, те намират, че това не е в реда на нещата.
Казвам: когато няма връзка между живота и законите на Любовта, Мъдростта и Истината, хората не могат да правят връзка и между радост и страдание Като дойде радостта в живота, те казват, че това е в реда на нещата; дойде ли страданието, те намират, че това не е в реда на нещата.
Питам: На какво основание идването на радостта е в реда на нещата, а идването на скръбта не е в реда на нещата? Хората не разбират, че радостта и скръбта са две състояния, неразривно свързани. Страданието и радостта са брат и сестра. В един момент ще дойде радостта — сестрата, но следния момент ще дойде скръбта — братът. Щом радостта влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква.
към беседата >>
Следователно какъвто е законът за обработването, чистенето и обирането на лозето, такъв е законът и за чистене на съзнанието.
Следователно какъвто е законът за обработването, чистенето и обирането на лозето, такъв е законът и за чистене на съзнанието.
Искаш ли да чистиш съзнанието си, ще се условиш слуга при някой господар на лозе, ще го копаеш и прекопаваш, ще го чистиш, докато един ден го обереш. Ще напълниш кошниците за господаря си, ще ги туриш настрана, а каквото хапнеш от гроздето — то е твое. Вечерта, като си отиваш, господарят ще ти плати. Плащането — това е опитността, която си придобил, а гроздето, което си ял през целия ден — това е истинската печалба. Някой казва: „Днес спечелих еди-колко си лева." Нищо не си спечелил, ти си гонил само Михаля.
към беседата >>
Питам: На какво основание идването на радостта е в реда на нещата, а идването на скръбта не е в реда на нещата?
Казвам: когато няма връзка между живота и законите на Любовта, Мъдростта и Истината, хората не могат да правят връзка и между радост и страдание Като дойде радостта в живота, те казват, че това е в реда на нещата; дойде ли страданието, те намират, че това не е в реда на нещата.
Питам: На какво основание идването на радостта е в реда на нещата, а идването на скръбта не е в реда на нещата?
Хората не разбират, че радостта и скръбта са две състояния, неразривно свързани. Страданието и радостта са брат и сестра. В един момент ще дойде радостта — сестрата, но следния момент ще дойде скръбта — братът. Щом радостта влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква. Тя не иска да знае, че на хората от този дом става неприятно, щом видят страданието.
към беседата >>
Искаш ли да чистиш съзнанието си, ще се условиш слуга при някой господар на лозе, ще го копаеш и прекопаваш, ще го чистиш, докато един ден го обереш.
Следователно какъвто е законът за обработването, чистенето и обирането на лозето, такъв е законът и за чистене на съзнанието.
Искаш ли да чистиш съзнанието си, ще се условиш слуга при някой господар на лозе, ще го копаеш и прекопаваш, ще го чистиш, докато един ден го обереш.
Ще напълниш кошниците за господаря си, ще ги туриш настрана, а каквото хапнеш от гроздето — то е твое. Вечерта, като си отиваш, господарят ще ти плати. Плащането — това е опитността, която си придобил, а гроздето, което си ял през целия ден — това е истинската печалба. Някой казва: „Днес спечелих еди-колко си лева." Нищо не си спечелил, ти си гонил само Михаля. Истинската печалба седи в това, което си ял на лозето.
към беседата >>
Хората не разбират, че радостта и скръбта са две състояния, неразривно свързани.
Казвам: когато няма връзка между живота и законите на Любовта, Мъдростта и Истината, хората не могат да правят връзка и между радост и страдание Като дойде радостта в живота, те казват, че това е в реда на нещата; дойде ли страданието, те намират, че това не е в реда на нещата. Питам: На какво основание идването на радостта е в реда на нещата, а идването на скръбта не е в реда на нещата?
Хората не разбират, че радостта и скръбта са две състояния, неразривно свързани.
Страданието и радостта са брат и сестра. В един момент ще дойде радостта — сестрата, но следния момент ще дойде скръбта — братът. Щом радостта влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква. Тя не иска да знае, че на хората от този дом става неприятно, щом видят страданието. Защо човек е недоволен от страданието, а доволен от радостта?
към беседата >>
Ще напълниш кошниците за господаря си, ще ги туриш настрана, а каквото хапнеш от гроздето — то е твое.
Следователно какъвто е законът за обработването, чистенето и обирането на лозето, такъв е законът и за чистене на съзнанието. Искаш ли да чистиш съзнанието си, ще се условиш слуга при някой господар на лозе, ще го копаеш и прекопаваш, ще го чистиш, докато един ден го обереш.
Ще напълниш кошниците за господаря си, ще ги туриш настрана, а каквото хапнеш от гроздето — то е твое.
Вечерта, като си отиваш, господарят ще ти плати. Плащането — това е опитността, която си придобил, а гроздето, което си ял през целия ден — това е истинската печалба. Някой казва: „Днес спечелих еди-колко си лева." Нищо не си спечелил, ти си гонил само Михаля. Истинската печалба седи в това, което си ял на лозето.
към беседата >>
Страданието и радостта са брат и сестра.
Казвам: когато няма връзка между живота и законите на Любовта, Мъдростта и Истината, хората не могат да правят връзка и между радост и страдание Като дойде радостта в живота, те казват, че това е в реда на нещата; дойде ли страданието, те намират, че това не е в реда на нещата. Питам: На какво основание идването на радостта е в реда на нещата, а идването на скръбта не е в реда на нещата? Хората не разбират, че радостта и скръбта са две състояния, неразривно свързани.
Страданието и радостта са брат и сестра.
В един момент ще дойде радостта — сестрата, но следния момент ще дойде скръбта — братът. Щом радостта влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква. Тя не иска да знае, че на хората от този дом става неприятно, щом видят страданието. Защо човек е недоволен от страданието, а доволен от радостта? Ще обясня това нещо със следния пример.
към беседата >>
Вечерта, като си отиваш, господарят ще ти плати.
Следователно какъвто е законът за обработването, чистенето и обирането на лозето, такъв е законът и за чистене на съзнанието. Искаш ли да чистиш съзнанието си, ще се условиш слуга при някой господар на лозе, ще го копаеш и прекопаваш, ще го чистиш, докато един ден го обереш. Ще напълниш кошниците за господаря си, ще ги туриш настрана, а каквото хапнеш от гроздето — то е твое.
Вечерта, като си отиваш, господарят ще ти плати.
Плащането — това е опитността, която си придобил, а гроздето, което си ял през целия ден — това е истинската печалба. Някой казва: „Днес спечелих еди-колко си лева." Нищо не си спечелил, ти си гонил само Михаля. Истинската печалба седи в това, което си ял на лозето.
към беседата >>
В един момент ще дойде радостта — сестрата, но следния момент ще дойде скръбта — братът.
Казвам: когато няма връзка между живота и законите на Любовта, Мъдростта и Истината, хората не могат да правят връзка и между радост и страдание Като дойде радостта в живота, те казват, че това е в реда на нещата; дойде ли страданието, те намират, че това не е в реда на нещата. Питам: На какво основание идването на радостта е в реда на нещата, а идването на скръбта не е в реда на нещата? Хората не разбират, че радостта и скръбта са две състояния, неразривно свързани. Страданието и радостта са брат и сестра.
В един момент ще дойде радостта — сестрата, но следния момент ще дойде скръбта — братът.
Щом радостта влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква. Тя не иска да знае, че на хората от този дом става неприятно, щом видят страданието. Защо човек е недоволен от страданието, а доволен от радостта? Ще обясня това нещо със следния пример. Представете си, че вие сте по състояние положителен и радостта ви направи посещение.
към беседата >>
Плащането — това е опитността, която си придобил, а гроздето, което си ял през целия ден — това е истинската печалба.
Следователно какъвто е законът за обработването, чистенето и обирането на лозето, такъв е законът и за чистене на съзнанието. Искаш ли да чистиш съзнанието си, ще се условиш слуга при някой господар на лозе, ще го копаеш и прекопаваш, ще го чистиш, докато един ден го обереш. Ще напълниш кошниците за господаря си, ще ги туриш настрана, а каквото хапнеш от гроздето — то е твое. Вечерта, като си отиваш, господарят ще ти плати.
Плащането — това е опитността, която си придобил, а гроздето, което си ял през целия ден — това е истинската печалба.
Някой казва: „Днес спечелих еди-колко си лева." Нищо не си спечелил, ти си гонил само Михаля. Истинската печалба седи в това, което си ял на лозето.
към беседата >>
Щом радостта влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква.
Казвам: когато няма връзка между живота и законите на Любовта, Мъдростта и Истината, хората не могат да правят връзка и между радост и страдание Като дойде радостта в живота, те казват, че това е в реда на нещата; дойде ли страданието, те намират, че това не е в реда на нещата. Питам: На какво основание идването на радостта е в реда на нещата, а идването на скръбта не е в реда на нещата? Хората не разбират, че радостта и скръбта са две състояния, неразривно свързани. Страданието и радостта са брат и сестра. В един момент ще дойде радостта — сестрата, но следния момент ще дойде скръбта — братът.
Щом радостта влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква.
Тя не иска да знае, че на хората от този дом става неприятно, щом видят страданието. Защо човек е недоволен от страданието, а доволен от радостта? Ще обясня това нещо със следния пример. Представете си, че вие сте по състояние положителен и радостта ви направи посещение. Вие веднага се зарадвате, защото по състояние тя е негативна; тя се явява пред вас като красива мома, на която се радвате.
към беседата >>
Някой казва: „Днес спечелих еди-колко си лева." Нищо не си спечелил, ти си гонил само Михаля.
Следователно какъвто е законът за обработването, чистенето и обирането на лозето, такъв е законът и за чистене на съзнанието. Искаш ли да чистиш съзнанието си, ще се условиш слуга при някой господар на лозе, ще го копаеш и прекопаваш, ще го чистиш, докато един ден го обереш. Ще напълниш кошниците за господаря си, ще ги туриш настрана, а каквото хапнеш от гроздето — то е твое. Вечерта, като си отиваш, господарят ще ти плати. Плащането — това е опитността, която си придобил, а гроздето, което си ял през целия ден — това е истинската печалба.
Някой казва: „Днес спечелих еди-колко си лева." Нищо не си спечелил, ти си гонил само Михаля.
Истинската печалба седи в това, което си ял на лозето.
към беседата >>
Тя не иска да знае, че на хората от този дом става неприятно, щом видят страданието.
Питам: На какво основание идването на радостта е в реда на нещата, а идването на скръбта не е в реда на нещата? Хората не разбират, че радостта и скръбта са две състояния, неразривно свързани. Страданието и радостта са брат и сестра. В един момент ще дойде радостта — сестрата, но следния момент ще дойде скръбта — братът. Щом радостта влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква.
Тя не иска да знае, че на хората от този дом става неприятно, щом видят страданието.
Защо човек е недоволен от страданието, а доволен от радостта? Ще обясня това нещо със следния пример. Представете си, че вие сте по състояние положителен и радостта ви направи посещение. Вие веднага се зарадвате, защото по състояние тя е негативна; тя се явява пред вас като красива мома, на която се радвате. Вие представлявате ума, а тя — сърцето, което веднага харесвате.
към беседата >>
Истинската печалба седи в това, което си ял на лозето.
Искаш ли да чистиш съзнанието си, ще се условиш слуга при някой господар на лозе, ще го копаеш и прекопаваш, ще го чистиш, докато един ден го обереш. Ще напълниш кошниците за господаря си, ще ги туриш настрана, а каквото хапнеш от гроздето — то е твое. Вечерта, като си отиваш, господарят ще ти плати. Плащането — това е опитността, която си придобил, а гроздето, което си ял през целия ден — това е истинската печалба. Някой казва: „Днес спечелих еди-колко си лева." Нищо не си спечелил, ти си гонил само Михаля.
Истинската печалба седи в това, което си ял на лозето.
към беседата >>
Защо човек е недоволен от страданието, а доволен от радостта?
Хората не разбират, че радостта и скръбта са две състояния, неразривно свързани. Страданието и радостта са брат и сестра. В един момент ще дойде радостта — сестрата, но следния момент ще дойде скръбта — братът. Щом радостта влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква. Тя не иска да знае, че на хората от този дом става неприятно, щом видят страданието.
Защо човек е недоволен от страданието, а доволен от радостта?
Ще обясня това нещо със следния пример. Представете си, че вие сте по състояние положителен и радостта ви направи посещение. Вие веднага се зарадвате, защото по състояние тя е негативна; тя се явява пред вас като красива мома, на която се радвате. Вие представлявате ума, а тя — сърцето, което веднага харесвате. Тази мома има брат, който е положителен като вас и тя го извиква да дойде при нея.
към беседата >>
И тъй, в процеса на чистенето на съзнанието при който и учител да отидете, най- първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го очистите и после, в деня на гроздобера, да вкусите от гроздето му.
И тъй, в процеса на чистенето на съзнанието при който и учител да отидете, най- първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го очистите и после, в деня на гроздобера, да вкусите от гроздето му.
Никой учител няма да ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: “Докато сте на лозето ми, ще ядете колкото искате." Има учители, които могат да ви напълнят по една кошница грозде за дома ви, но в този случай вие трябва да сте напреднали.
към беседата >>
Ще обясня това нещо със следния пример.
Страданието и радостта са брат и сестра. В един момент ще дойде радостта — сестрата, но следния момент ще дойде скръбта — братът. Щом радостта влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква. Тя не иска да знае, че на хората от този дом става неприятно, щом видят страданието. Защо човек е недоволен от страданието, а доволен от радостта?
Ще обясня това нещо със следния пример.
Представете си, че вие сте по състояние положителен и радостта ви направи посещение. Вие веднага се зарадвате, защото по състояние тя е негативна; тя се явява пред вас като красива мома, на която се радвате. Вие представлявате ума, а тя — сърцето, което веднага харесвате. Тази мома има брат, който е положителен като вас и тя го извиква да дойде при нея. Щом дойде при нея, вие ставате недоволен.
към беседата >>
Никой учител няма да ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: “Докато сте на лозето ми, ще ядете колкото искате." Има учители, които могат да ви напълнят по една кошница грозде за дома ви, но в този случай вие трябва да сте напреднали.
И тъй, в процеса на чистенето на съзнанието при който и учител да отидете, най- първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го очистите и после, в деня на гроздобера, да вкусите от гроздето му.
Никой учител няма да ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: “Докато сте на лозето ми, ще ядете колкото искате." Има учители, които могат да ви напълнят по една кошница грозде за дома ви, но в този случай вие трябва да сте напреднали.
към беседата >>
Представете си, че вие сте по състояние положителен и радостта ви направи посещение.
В един момент ще дойде радостта — сестрата, но следния момент ще дойде скръбта — братът. Щом радостта влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква. Тя не иска да знае, че на хората от този дом става неприятно, щом видят страданието. Защо човек е недоволен от страданието, а доволен от радостта? Ще обясня това нещо със следния пример.
Представете си, че вие сте по състояние положителен и радостта ви направи посещение.
Вие веднага се зарадвате, защото по състояние тя е негативна; тя се явява пред вас като красива мома, на която се радвате. Вие представлявате ума, а тя — сърцето, което веднага харесвате. Тази мома има брат, който е положителен като вас и тя го извиква да дойде при нея. Щом дойде при нея, вие ставате недоволен. Братът представлява страданието, което предизвиква вашето недоволство.
към беседата >>
Сега — всички трябва да се научите правилно да мислите.
Сега — всички трябва да се научите правилно да мислите.
Имате ли някакви мъчнотии или страдания, идете на лозето на някой чужд човек, прекопайте го, изчистете го и в деня на гроздобера яжте колкото искате. Като ядете от това грозде, ще бъдете щастливи. У мнозина се явява желание да имат свое лозе. Те казват: “Друго нещо е да имаш свое лозе. Ще ядеш, когато искаш, колкото искаш и от което грозде искаш." Не, преди всичко вие трябва да научите следния закон: Всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше.
към беседата >>
Вие веднага се зарадвате, защото по състояние тя е негативна; тя се явява пред вас като красива мома, на която се радвате.
Щом радостта влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква. Тя не иска да знае, че на хората от този дом става неприятно, щом видят страданието. Защо човек е недоволен от страданието, а доволен от радостта? Ще обясня това нещо със следния пример. Представете си, че вие сте по състояние положителен и радостта ви направи посещение.
Вие веднага се зарадвате, защото по състояние тя е негативна; тя се явява пред вас като красива мома, на която се радвате.
Вие представлявате ума, а тя — сърцето, което веднага харесвате. Тази мома има брат, който е положителен като вас и тя го извиква да дойде при нея. Щом дойде при нея, вие ставате недоволен. Братът представлява страданието, което предизвиква вашето недоволство. Следователно недоволството ви се дължи на това, че братът взима сестра си и заминава заедно с нея.
към беседата >>
Имате ли някакви мъчнотии или страдания, идете на лозето на някой чужд човек, прекопайте го, изчистете го и в деня на гроздобера яжте колкото искате.
Сега — всички трябва да се научите правилно да мислите.
Имате ли някакви мъчнотии или страдания, идете на лозето на някой чужд човек, прекопайте го, изчистете го и в деня на гроздобера яжте колкото искате.
Като ядете от това грозде, ще бъдете щастливи. У мнозина се явява желание да имат свое лозе. Те казват: “Друго нещо е да имаш свое лозе. Ще ядеш, когато искаш, колкото искаш и от което грозде искаш." Не, преди всичко вие трябва да научите следния закон: Всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше. В разбирането на нещата седи различието между вашите и чуждите работи.
към беседата >>
Вие представлявате ума, а тя — сърцето, което веднага харесвате.
Тя не иска да знае, че на хората от този дом става неприятно, щом видят страданието. Защо човек е недоволен от страданието, а доволен от радостта? Ще обясня това нещо със следния пример. Представете си, че вие сте по състояние положителен и радостта ви направи посещение. Вие веднага се зарадвате, защото по състояние тя е негативна; тя се явява пред вас като красива мома, на която се радвате.
Вие представлявате ума, а тя — сърцето, което веднага харесвате.
Тази мома има брат, който е положителен като вас и тя го извиква да дойде при нея. Щом дойде при нея, вие ставате недоволен. Братът представлява страданието, което предизвиква вашето недоволство. Следователно недоволството ви се дължи на това, че братът взима сестра си и заминава заедно с нея. Тогава вие казвате: „Отде се взе този нехранимайко да задигне радостта ми?
към беседата >>
Като ядете от това грозде, ще бъдете щастливи.
Сега — всички трябва да се научите правилно да мислите. Имате ли някакви мъчнотии или страдания, идете на лозето на някой чужд човек, прекопайте го, изчистете го и в деня на гроздобера яжте колкото искате.
Като ядете от това грозде, ще бъдете щастливи.
У мнозина се явява желание да имат свое лозе. Те казват: “Друго нещо е да имаш свое лозе. Ще ядеш, когато искаш, колкото искаш и от което грозде искаш." Не, преди всичко вие трябва да научите следния закон: Всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше. В разбирането на нещата седи различието между вашите и чуждите работи. Като отивате на гроздобер, вие казвате:„Да напълним кошниците си добре, че и за утре да имаме." Не, докато сте на лозето,яжте колкото можете!
към беседата >>
Тази мома има брат, който е положителен като вас и тя го извиква да дойде при нея.
Защо човек е недоволен от страданието, а доволен от радостта? Ще обясня това нещо със следния пример. Представете си, че вие сте по състояние положителен и радостта ви направи посещение. Вие веднага се зарадвате, защото по състояние тя е негативна; тя се явява пред вас като красива мома, на която се радвате. Вие представлявате ума, а тя — сърцето, което веднага харесвате.
Тази мома има брат, който е положителен като вас и тя го извиква да дойде при нея.
Щом дойде при нея, вие ставате недоволен. Братът представлява страданието, което предизвиква вашето недоволство. Следователно недоволството ви се дължи на това, че братът взима сестра си и заминава заедно с нея. Тогава вие казвате: „Отде се взе този нехранимайко да задигне радостта ми? " Това са образи, фигури, които служат за обяснение на ефектите, които се предизвикват у човека при явяването на радостта и скръбта.
към беседата >>
У мнозина се явява желание да имат свое лозе.
Сега — всички трябва да се научите правилно да мислите. Имате ли някакви мъчнотии или страдания, идете на лозето на някой чужд човек, прекопайте го, изчистете го и в деня на гроздобера яжте колкото искате. Като ядете от това грозде, ще бъдете щастливи.
У мнозина се явява желание да имат свое лозе.
Те казват: “Друго нещо е да имаш свое лозе. Ще ядеш, когато искаш, колкото искаш и от което грозде искаш." Не, преди всичко вие трябва да научите следния закон: Всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше. В разбирането на нещата седи различието между вашите и чуждите работи. Като отивате на гроздобер, вие казвате:„Да напълним кошниците си добре, че и за утре да имаме." Не, докато сте на лозето,яжте колкото можете! Утре пак ще отидете на гроздобер.
към беседата >>
Щом дойде при нея, вие ставате недоволен.
Ще обясня това нещо със следния пример. Представете си, че вие сте по състояние положителен и радостта ви направи посещение. Вие веднага се зарадвате, защото по състояние тя е негативна; тя се явява пред вас като красива мома, на която се радвате. Вие представлявате ума, а тя — сърцето, което веднага харесвате. Тази мома има брат, който е положителен като вас и тя го извиква да дойде при нея.
Щом дойде при нея, вие ставате недоволен.
Братът представлява страданието, което предизвиква вашето недоволство. Следователно недоволството ви се дължи на това, че братът взима сестра си и заминава заедно с нея. Тогава вие казвате: „Отде се взе този нехранимайко да задигне радостта ми? " Това са образи, фигури, които служат за обяснение на ефектите, които се предизвикват у човека при явяването на радостта и скръбта.
към беседата >>
Те казват: “Друго нещо е да имаш свое лозе.
Сега — всички трябва да се научите правилно да мислите. Имате ли някакви мъчнотии или страдания, идете на лозето на някой чужд човек, прекопайте го, изчистете го и в деня на гроздобера яжте колкото искате. Като ядете от това грозде, ще бъдете щастливи. У мнозина се явява желание да имат свое лозе.
Те казват: “Друго нещо е да имаш свое лозе.
Ще ядеш, когато искаш, колкото искаш и от което грозде искаш." Не, преди всичко вие трябва да научите следния закон: Всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше. В разбирането на нещата седи различието между вашите и чуждите работи. Като отивате на гроздобер, вие казвате:„Да напълним кошниците си добре, че и за утре да имаме." Не, докато сте на лозето,яжте колкото можете! Утре пак ще отидете на гроздобер. Ако сте в духовния свят и пожелаете грозде, трябва да се качите на планината, дето всеки ден има гроздобер.
към беседата >>
Братът представлява страданието, което предизвиква вашето недоволство.
Представете си, че вие сте по състояние положителен и радостта ви направи посещение. Вие веднага се зарадвате, защото по състояние тя е негативна; тя се явява пред вас като красива мома, на която се радвате. Вие представлявате ума, а тя — сърцето, което веднага харесвате. Тази мома има брат, който е положителен като вас и тя го извиква да дойде при нея. Щом дойде при нея, вие ставате недоволен.
Братът представлява страданието, което предизвиква вашето недоволство.
Следователно недоволството ви се дължи на това, че братът взима сестра си и заминава заедно с нея. Тогава вие казвате: „Отде се взе този нехранимайко да задигне радостта ми? " Това са образи, фигури, които служат за обяснение на ефектите, които се предизвикват у човека при явяването на радостта и скръбта.
към беседата >>
Ще ядеш, когато искаш, колкото искаш и от което грозде искаш." Не, преди всичко вие трябва да научите следния закон: Всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше.
Сега — всички трябва да се научите правилно да мислите. Имате ли някакви мъчнотии или страдания, идете на лозето на някой чужд човек, прекопайте го, изчистете го и в деня на гроздобера яжте колкото искате. Като ядете от това грозде, ще бъдете щастливи. У мнозина се явява желание да имат свое лозе. Те казват: “Друго нещо е да имаш свое лозе.
Ще ядеш, когато искаш, колкото искаш и от което грозде искаш." Не, преди всичко вие трябва да научите следния закон: Всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше.
В разбирането на нещата седи различието между вашите и чуждите работи. Като отивате на гроздобер, вие казвате:„Да напълним кошниците си добре, че и за утре да имаме." Не, докато сте на лозето,яжте колкото можете! Утре пак ще отидете на гроздобер. Ако сте в духовния свят и пожелаете грозде, трябва да се качите на планината, дето всеки ден има гроздобер. Не мислете за утрешния ден.
към беседата >>
Следователно недоволството ви се дължи на това, че братът взима сестра си и заминава заедно с нея.
Вие веднага се зарадвате, защото по състояние тя е негативна; тя се явява пред вас като красива мома, на която се радвате. Вие представлявате ума, а тя — сърцето, което веднага харесвате. Тази мома има брат, който е положителен като вас и тя го извиква да дойде при нея. Щом дойде при нея, вие ставате недоволен. Братът представлява страданието, което предизвиква вашето недоволство.
Следователно недоволството ви се дължи на това, че братът взима сестра си и заминава заедно с нея.
Тогава вие казвате: „Отде се взе този нехранимайко да задигне радостта ми? " Това са образи, фигури, които служат за обяснение на ефектите, които се предизвикват у човека при явяването на радостта и скръбта.
към беседата >>
В разбирането на нещата седи различието между вашите и чуждите работи.
Имате ли някакви мъчнотии или страдания, идете на лозето на някой чужд човек, прекопайте го, изчистете го и в деня на гроздобера яжте колкото искате. Като ядете от това грозде, ще бъдете щастливи. У мнозина се явява желание да имат свое лозе. Те казват: “Друго нещо е да имаш свое лозе. Ще ядеш, когато искаш, колкото искаш и от което грозде искаш." Не, преди всичко вие трябва да научите следния закон: Всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше.
В разбирането на нещата седи различието между вашите и чуждите работи.
Като отивате на гроздобер, вие казвате:„Да напълним кошниците си добре, че и за утре да имаме." Не, докато сте на лозето,яжте колкото можете! Утре пак ще отидете на гроздобер. Ако сте в духовния свят и пожелаете грозде, трябва да се качите на планината, дето всеки ден има гроздобер. Не мислете за утрешния ден. Като работиш в духовния свят, там всеки ден има прясно грозде, от което ще ядеш.
към беседата >>
Тогава вие казвате: „Отде се взе този нехранимайко да задигне радостта ми?
Вие представлявате ума, а тя — сърцето, което веднага харесвате. Тази мома има брат, който е положителен като вас и тя го извиква да дойде при нея. Щом дойде при нея, вие ставате недоволен. Братът представлява страданието, което предизвиква вашето недоволство. Следователно недоволството ви се дължи на това, че братът взима сестра си и заминава заедно с нея.
Тогава вие казвате: „Отде се взе този нехранимайко да задигне радостта ми?
" Това са образи, фигури, които служат за обяснение на ефектите, които се предизвикват у човека при явяването на радостта и скръбта.
към беседата >>
Като отивате на гроздобер, вие казвате:„Да напълним кошниците си добре, че и за утре да имаме." Не, докато сте на лозето,яжте колкото можете!
Като ядете от това грозде, ще бъдете щастливи. У мнозина се явява желание да имат свое лозе. Те казват: “Друго нещо е да имаш свое лозе. Ще ядеш, когато искаш, колкото искаш и от което грозде искаш." Не, преди всичко вие трябва да научите следния закон: Всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше. В разбирането на нещата седи различието между вашите и чуждите работи.
Като отивате на гроздобер, вие казвате:„Да напълним кошниците си добре, че и за утре да имаме." Не, докато сте на лозето,яжте колкото можете!
Утре пак ще отидете на гроздобер. Ако сте в духовния свят и пожелаете грозде, трябва да се качите на планината, дето всеки ден има гроздобер. Не мислете за утрешния ден. Като работиш в духовния свят, там всеки ден има прясно грозде, от което ще ядеш. Вечер, като се връщаш дома си, ще имаш опитността от това, че ще платят за труда ти.
към беседата >>
" Това са образи, фигури, които служат за обяснение на ефектите, които се предизвикват у човека при явяването на радостта и скръбта.
Тази мома има брат, който е положителен като вас и тя го извиква да дойде при нея. Щом дойде при нея, вие ставате недоволен. Братът представлява страданието, което предизвиква вашето недоволство. Следователно недоволството ви се дължи на това, че братът взима сестра си и заминава заедно с нея. Тогава вие казвате: „Отде се взе този нехранимайко да задигне радостта ми?
" Това са образи, фигури, които служат за обяснение на ефектите, които се предизвикват у човека при явяването на радостта и скръбта.
към беседата >>
Утре пак ще отидете на гроздобер.
У мнозина се явява желание да имат свое лозе. Те казват: “Друго нещо е да имаш свое лозе. Ще ядеш, когато искаш, колкото искаш и от което грозде искаш." Не, преди всичко вие трябва да научите следния закон: Всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше. В разбирането на нещата седи различието между вашите и чуждите работи. Като отивате на гроздобер, вие казвате:„Да напълним кошниците си добре, че и за утре да имаме." Не, докато сте на лозето,яжте колкото можете!
Утре пак ще отидете на гроздобер.
Ако сте в духовния свят и пожелаете грозде, трябва да се качите на планината, дето всеки ден има гроздобер. Не мислете за утрешния ден. Като работиш в духовния свят, там всеки ден има прясно грозде, от което ще ядеш. Вечер, като се връщаш дома си, ще имаш опитността от това, че ще платят за труда ти. Някой казва: „Аз не искам да работя на лозе, не искам да бера грозде." Щом не искаш да береш грозде, и радости няма да имаш.
към беседата >>
И тъй, има ли човек желание, което силно обича, той изпитва вече неразположение към всяко друго желание, което иде да измести или да отнеме първото.
И тъй, има ли човек желание, което силно обича, той изпитва вече неразположение към всяко друго желание, което иде да измести или да отнеме първото.
В него се явява съмнение, подозрение, че щом се отнеме желанието му, което пази като зеницата на окото си, той ще изгуби вече своето щастие. Тъй щото радостта понякога иде като негативно състояние — във форма на жена, а понякога като положително състояние — във форма на мъж. Ако по състояние вие сте негативен — във форма на жена, радостта ви ще бъде положителна — във форма на мъж. Тя ще извика от пътя скръбта, страданието, което ще бъде в женска форма. Това показва, че има скръб на мъже и скръб на жени.
към беседата >>
Ако сте в духовния свят и пожелаете грозде, трябва да се качите на планината, дето всеки ден има гроздобер.
Те казват: “Друго нещо е да имаш свое лозе. Ще ядеш, когато искаш, колкото искаш и от което грозде искаш." Не, преди всичко вие трябва да научите следния закон: Всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше. В разбирането на нещата седи различието между вашите и чуждите работи. Като отивате на гроздобер, вие казвате:„Да напълним кошниците си добре, че и за утре да имаме." Не, докато сте на лозето,яжте колкото можете! Утре пак ще отидете на гроздобер.
Ако сте в духовния свят и пожелаете грозде, трябва да се качите на планината, дето всеки ден има гроздобер.
Не мислете за утрешния ден. Като работиш в духовния свят, там всеки ден има прясно грозде, от което ще ядеш. Вечер, като се връщаш дома си, ще имаш опитността от това, че ще платят за труда ти. Някой казва: „Аз не искам да работя на лозе, не искам да бера грозде." Щом не искаш да береш грозде, и радости няма да имаш. Христос казва: Ако искаш да работиш на някое чуждо лозе,, да береш грозде, ти трябва да намериш някой беден, окъсан човек и да му направиш едно добро.
към беседата >>
В него се явява съмнение, подозрение, че щом се отнеме желанието му, което пази като зеницата на окото си, той ще изгуби вече своето щастие.
И тъй, има ли човек желание, което силно обича, той изпитва вече неразположение към всяко друго желание, което иде да измести или да отнеме първото.
В него се явява съмнение, подозрение, че щом се отнеме желанието му, което пази като зеницата на окото си, той ще изгуби вече своето щастие.
Тъй щото радостта понякога иде като негативно състояние — във форма на жена, а понякога като положително състояние — във форма на мъж. Ако по състояние вие сте негативен — във форма на жена, радостта ви ще бъде положителна — във форма на мъж. Тя ще извика от пътя скръбта, страданието, което ще бъде в женска форма. Това показва, че има скръб на мъже и скръб на жени. Женските скърби се отличават от мъжките: женските скърби са мъжки, а мъжките — женски.
към беседата >>
Не мислете за утрешния ден.
Ще ядеш, когато искаш, колкото искаш и от което грозде искаш." Не, преди всичко вие трябва да научите следния закон: Всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше. В разбирането на нещата седи различието между вашите и чуждите работи. Като отивате на гроздобер, вие казвате:„Да напълним кошниците си добре, че и за утре да имаме." Не, докато сте на лозето,яжте колкото можете! Утре пак ще отидете на гроздобер. Ако сте в духовния свят и пожелаете грозде, трябва да се качите на планината, дето всеки ден има гроздобер.
Не мислете за утрешния ден.
Като работиш в духовния свят, там всеки ден има прясно грозде, от което ще ядеш. Вечер, като се връщаш дома си, ще имаш опитността от това, че ще платят за труда ти. Някой казва: „Аз не искам да работя на лозе, не искам да бера грозде." Щом не искаш да береш грозде, и радости няма да имаш. Христос казва: Ако искаш да работиш на някое чуждо лозе,, да береш грозде, ти трябва да намериш някой беден, окъсан човек и да му направиш едно добро. Ти не знаеш какъв е този беден човек.
към беседата >>
Тъй щото радостта понякога иде като негативно състояние — във форма на жена, а понякога като положително състояние — във форма на мъж.
И тъй, има ли човек желание, което силно обича, той изпитва вече неразположение към всяко друго желание, което иде да измести или да отнеме първото. В него се явява съмнение, подозрение, че щом се отнеме желанието му, което пази като зеницата на окото си, той ще изгуби вече своето щастие.
Тъй щото радостта понякога иде като негативно състояние — във форма на жена, а понякога като положително състояние — във форма на мъж.
Ако по състояние вие сте негативен — във форма на жена, радостта ви ще бъде положителна — във форма на мъж. Тя ще извика от пътя скръбта, страданието, което ще бъде в женска форма. Това показва, че има скръб на мъже и скръб на жени. Женските скърби се отличават от мъжките: женските скърби са мъжки, а мъжките — женски. Същото може да се каже и за радостите: женските радости са мъжки, а мъжките — женски.
към беседата >>
Като работиш в духовния свят, там всеки ден има прясно грозде, от което ще ядеш.
В разбирането на нещата седи различието между вашите и чуждите работи. Като отивате на гроздобер, вие казвате:„Да напълним кошниците си добре, че и за утре да имаме." Не, докато сте на лозето,яжте колкото можете! Утре пак ще отидете на гроздобер. Ако сте в духовния свят и пожелаете грозде, трябва да се качите на планината, дето всеки ден има гроздобер. Не мислете за утрешния ден.
Като работиш в духовния свят, там всеки ден има прясно грозде, от което ще ядеш.
Вечер, като се връщаш дома си, ще имаш опитността от това, че ще платят за труда ти. Някой казва: „Аз не искам да работя на лозе, не искам да бера грозде." Щом не искаш да береш грозде, и радости няма да имаш. Христос казва: Ако искаш да работиш на някое чуждо лозе,, да береш грозде, ти трябва да намериш някой беден, окъсан човек и да му направиш едно добро. Ти не знаеш какъв е този беден човек. Той може да е някой светия, макар да е окъсан, бос и гол.
към беседата >>
Ако по състояние вие сте негативен — във форма на жена, радостта ви ще бъде положителна — във форма на мъж.
И тъй, има ли човек желание, което силно обича, той изпитва вече неразположение към всяко друго желание, което иде да измести или да отнеме първото. В него се явява съмнение, подозрение, че щом се отнеме желанието му, което пази като зеницата на окото си, той ще изгуби вече своето щастие. Тъй щото радостта понякога иде като негативно състояние — във форма на жена, а понякога като положително състояние — във форма на мъж.
Ако по състояние вие сте негативен — във форма на жена, радостта ви ще бъде положителна — във форма на мъж.
Тя ще извика от пътя скръбта, страданието, което ще бъде в женска форма. Това показва, че има скръб на мъже и скръб на жени. Женските скърби се отличават от мъжките: женските скърби са мъжки, а мъжките — женски. Същото може да се каже и за радостите: женските радости са мъжки, а мъжките — женски. Това значи: онзи, който може да причини радост на жената, той непременно ще бъде мъж.
към беседата >>
Вечер, като се връщаш дома си, ще имаш опитността от това, че ще платят за труда ти.
Като отивате на гроздобер, вие казвате:„Да напълним кошниците си добре, че и за утре да имаме." Не, докато сте на лозето,яжте колкото можете! Утре пак ще отидете на гроздобер. Ако сте в духовния свят и пожелаете грозде, трябва да се качите на планината, дето всеки ден има гроздобер. Не мислете за утрешния ден. Като работиш в духовния свят, там всеки ден има прясно грозде, от което ще ядеш.
Вечер, като се връщаш дома си, ще имаш опитността от това, че ще платят за труда ти.
Някой казва: „Аз не искам да работя на лозе, не искам да бера грозде." Щом не искаш да береш грозде, и радости няма да имаш. Христос казва: Ако искаш да работиш на някое чуждо лозе,, да береш грозде, ти трябва да намериш някой беден, окъсан човек и да му направиш едно добро. Ти не знаеш какъв е този беден човек. Той може да е някой светия, макар да е окъсан, бос и гол. Щом му направиш добро, ти ще научиш много работи от него.
към беседата >>
Тя ще извика от пътя скръбта, страданието, което ще бъде в женска форма.
И тъй, има ли човек желание, което силно обича, той изпитва вече неразположение към всяко друго желание, което иде да измести или да отнеме първото. В него се явява съмнение, подозрение, че щом се отнеме желанието му, което пази като зеницата на окото си, той ще изгуби вече своето щастие. Тъй щото радостта понякога иде като негативно състояние — във форма на жена, а понякога като положително състояние — във форма на мъж. Ако по състояние вие сте негативен — във форма на жена, радостта ви ще бъде положителна — във форма на мъж.
Тя ще извика от пътя скръбта, страданието, което ще бъде в женска форма.
Това показва, че има скръб на мъже и скръб на жени. Женските скърби се отличават от мъжките: женските скърби са мъжки, а мъжките — женски. Същото може да се каже и за радостите: женските радости са мъжки, а мъжките — женски. Това значи: онзи, който може да причини радост на жената, той непременно ще бъде мъж. И обратно: на жената може да причини скръб само подобното на нея — пак жената.
към беседата >>
Някой казва: „Аз не искам да работя на лозе, не искам да бера грозде." Щом не искаш да береш грозде, и радости няма да имаш.
Утре пак ще отидете на гроздобер. Ако сте в духовния свят и пожелаете грозде, трябва да се качите на планината, дето всеки ден има гроздобер. Не мислете за утрешния ден. Като работиш в духовния свят, там всеки ден има прясно грозде, от което ще ядеш. Вечер, като се връщаш дома си, ще имаш опитността от това, че ще платят за труда ти.
Някой казва: „Аз не искам да работя на лозе, не искам да бера грозде." Щом не искаш да береш грозде, и радости няма да имаш.
Христос казва: Ако искаш да работиш на някое чуждо лозе,, да береш грозде, ти трябва да намериш някой беден, окъсан човек и да му направиш едно добро. Ти не знаеш какъв е този беден човек. Той може да е някой светия, макар да е окъсан, бос и гол. Щом му направиш добро, ти ще научиш много работи от него.
към беседата >>
Това показва, че има скръб на мъже и скръб на жени.
И тъй, има ли човек желание, което силно обича, той изпитва вече неразположение към всяко друго желание, което иде да измести или да отнеме първото. В него се явява съмнение, подозрение, че щом се отнеме желанието му, което пази като зеницата на окото си, той ще изгуби вече своето щастие. Тъй щото радостта понякога иде като негативно състояние — във форма на жена, а понякога като положително състояние — във форма на мъж. Ако по състояние вие сте негативен — във форма на жена, радостта ви ще бъде положителна — във форма на мъж. Тя ще извика от пътя скръбта, страданието, което ще бъде в женска форма.
Това показва, че има скръб на мъже и скръб на жени.
Женските скърби се отличават от мъжките: женските скърби са мъжки, а мъжките — женски. Същото може да се каже и за радостите: женските радости са мъжки, а мъжките — женски. Това значи: онзи, който може да причини радост на жената, той непременно ще бъде мъж. И обратно: на жената може да причини скръб само подобното на нея — пак жената. Същото се отнася и за мъжа.
към беседата >>
Христос казва: Ако искаш да работиш на някое чуждо лозе,, да береш грозде, ти трябва да намериш някой беден, окъсан човек и да му направиш едно добро.
Ако сте в духовния свят и пожелаете грозде, трябва да се качите на планината, дето всеки ден има гроздобер. Не мислете за утрешния ден. Като работиш в духовния свят, там всеки ден има прясно грозде, от което ще ядеш. Вечер, като се връщаш дома си, ще имаш опитността от това, че ще платят за труда ти. Някой казва: „Аз не искам да работя на лозе, не искам да бера грозде." Щом не искаш да береш грозде, и радости няма да имаш.
Христос казва: Ако искаш да работиш на някое чуждо лозе,, да береш грозде, ти трябва да намериш някой беден, окъсан човек и да му направиш едно добро.
Ти не знаеш какъв е този беден човек. Той може да е някой светия, макар да е окъсан, бос и гол. Щом му направиш добро, ти ще научиш много работи от него.
към беседата >>
Женските скърби се отличават от мъжките: женските скърби са мъжки, а мъжките — женски.
В него се явява съмнение, подозрение, че щом се отнеме желанието му, което пази като зеницата на окото си, той ще изгуби вече своето щастие. Тъй щото радостта понякога иде като негативно състояние — във форма на жена, а понякога като положително състояние — във форма на мъж. Ако по състояние вие сте негативен — във форма на жена, радостта ви ще бъде положителна — във форма на мъж. Тя ще извика от пътя скръбта, страданието, което ще бъде в женска форма. Това показва, че има скръб на мъже и скръб на жени.
Женските скърби се отличават от мъжките: женските скърби са мъжки, а мъжките — женски.
Същото може да се каже и за радостите: женските радости са мъжки, а мъжките — женски. Това значи: онзи, който може да причини радост на жената, той непременно ще бъде мъж. И обратно: на жената може да причини скръб само подобното на нея — пак жената. Същото се отнася и за мъжа. Мъжът причинява скръб на подобното на себе си; жената причинява радост на мъжа.
към беседата >>
Ти не знаеш какъв е този беден човек.
Не мислете за утрешния ден. Като работиш в духовния свят, там всеки ден има прясно грозде, от което ще ядеш. Вечер, като се връщаш дома си, ще имаш опитността от това, че ще платят за труда ти. Някой казва: „Аз не искам да работя на лозе, не искам да бера грозде." Щом не искаш да береш грозде, и радости няма да имаш. Христос казва: Ако искаш да работиш на някое чуждо лозе,, да береш грозде, ти трябва да намериш някой беден, окъсан човек и да му направиш едно добро.
Ти не знаеш какъв е този беден човек.
Той може да е някой светия, макар да е окъсан, бос и гол. Щом му направиш добро, ти ще научиш много работи от него.
към беседата >>
Същото може да се каже и за радостите: женските радости са мъжки, а мъжките — женски.
Тъй щото радостта понякога иде като негативно състояние — във форма на жена, а понякога като положително състояние — във форма на мъж. Ако по състояние вие сте негативен — във форма на жена, радостта ви ще бъде положителна — във форма на мъж. Тя ще извика от пътя скръбта, страданието, което ще бъде в женска форма. Това показва, че има скръб на мъже и скръб на жени. Женските скърби се отличават от мъжките: женските скърби са мъжки, а мъжките — женски.
Същото може да се каже и за радостите: женските радости са мъжки, а мъжките — женски.
Това значи: онзи, който може да причини радост на жената, той непременно ще бъде мъж. И обратно: на жената може да причини скръб само подобното на нея — пак жената. Същото се отнася и за мъжа. Мъжът причинява скръб на подобното на себе си; жената причинява радост на мъжа. Дойде ли подобното в човека, той започва да се безпокои, става недоволен, че ще му отнемат радостта.
към беседата >>
Той може да е някой светия, макар да е окъсан, бос и гол.
Като работиш в духовния свят, там всеки ден има прясно грозде, от което ще ядеш. Вечер, като се връщаш дома си, ще имаш опитността от това, че ще платят за труда ти. Някой казва: „Аз не искам да работя на лозе, не искам да бера грозде." Щом не искаш да береш грозде, и радости няма да имаш. Христос казва: Ако искаш да работиш на някое чуждо лозе,, да береш грозде, ти трябва да намериш някой беден, окъсан човек и да му направиш едно добро. Ти не знаеш какъв е този беден човек.
Той може да е някой светия, макар да е окъсан, бос и гол.
Щом му направиш добро, ти ще научиш много работи от него.
към беседата >>
Това значи: онзи, който може да причини радост на жената, той непременно ще бъде мъж.
Ако по състояние вие сте негативен — във форма на жена, радостта ви ще бъде положителна — във форма на мъж. Тя ще извика от пътя скръбта, страданието, което ще бъде в женска форма. Това показва, че има скръб на мъже и скръб на жени. Женските скърби се отличават от мъжките: женските скърби са мъжки, а мъжките — женски. Същото може да се каже и за радостите: женските радости са мъжки, а мъжките — женски.
Това значи: онзи, който може да причини радост на жената, той непременно ще бъде мъж.
И обратно: на жената може да причини скръб само подобното на нея — пак жената. Същото се отнася и за мъжа. Мъжът причинява скръб на подобното на себе си; жената причинява радост на мъжа. Дойде ли подобното в човека, той започва да се безпокои, става недоволен, че ще му отнемат радостта. На научен език това означава: когато в съзнанието на човека се яви идеята, че могат да му вземат нещо, което му е потребно, в него се явява недоволство.
към беседата >>
Щом му направиш добро, ти ще научиш много работи от него.
Вечер, като се връщаш дома си, ще имаш опитността от това, че ще платят за труда ти. Някой казва: „Аз не искам да работя на лозе, не искам да бера грозде." Щом не искаш да береш грозде, и радости няма да имаш. Христос казва: Ако искаш да работиш на някое чуждо лозе,, да береш грозде, ти трябва да намериш някой беден, окъсан човек и да му направиш едно добро. Ти не знаеш какъв е този беден човек. Той може да е някой светия, макар да е окъсан, бос и гол.
Щом му направиш добро, ти ще научиш много работи от него.
към беседата >>
И обратно: на жената може да причини скръб само подобното на нея — пак жената.
Тя ще извика от пътя скръбта, страданието, което ще бъде в женска форма. Това показва, че има скръб на мъже и скръб на жени. Женските скърби се отличават от мъжките: женските скърби са мъжки, а мъжките — женски. Същото може да се каже и за радостите: женските радости са мъжки, а мъжките — женски. Това значи: онзи, който може да причини радост на жената, той непременно ще бъде мъж.
И обратно: на жената може да причини скръб само подобното на нея — пак жената.
Същото се отнася и за мъжа. Мъжът причинява скръб на подобното на себе си; жената причинява радост на мъжа. Дойде ли подобното в човека, той започва да се безпокои, става недоволен, че ще му отнемат радостта. На научен език това означава: когато в съзнанието на човека се яви идеята, че могат да му вземат нещо, което му е потребно, в него се явява недоволство. За пример: гладен сте, имате парче хляб, което пазите като очите си.
към беседата >>
Разправят за един американски професор по богословие следния случай.
Разправят за един американски професор по богословие следния случай.
Един ден той изпаднал в голямо обезсърчение от себе си, от своята наука и казал: „Толкова години вече как преподавам лекции в университета, но нищо не постигнах! " Един негов приятел, като го видял в това положение, изпратил го при една бедна, болна вдовица, която цели 12 години лежала на легло. Той отишъл при нея, поразговорил се и като излязъл от дома й, казал: „Тази бедна, болна вдовица от своето легло ми предаде такива лекции, каквито аз никога не можах да предам на студентите си. Много нещо научих от нея. Тя е лежала болна на леглото си цели 12 години, но каквото е научила, знае го, както трябва.
към беседата >>
Същото се отнася и за мъжа.
Това показва, че има скръб на мъже и скръб на жени. Женските скърби се отличават от мъжките: женските скърби са мъжки, а мъжките — женски. Същото може да се каже и за радостите: женските радости са мъжки, а мъжките — женски. Това значи: онзи, който може да причини радост на жената, той непременно ще бъде мъж. И обратно: на жената може да причини скръб само подобното на нея — пак жената.
Същото се отнася и за мъжа.
Мъжът причинява скръб на подобното на себе си; жената причинява радост на мъжа. Дойде ли подобното в човека, той започва да се безпокои, става недоволен, че ще му отнемат радостта. На научен език това означава: когато в съзнанието на човека се яви идеята, че могат да му вземат нещо, което му е потребно, в него се явява недоволство. За пример: гладен сте, имате парче хляб, което пазите като очите си. В този момент срещу вас иде човек, който е също тъй гладен и вие веднага изпитвате неприятност, защото не искате да дадете от своя хляб.
към беседата >>
Един ден той изпаднал в голямо обезсърчение от себе си, от своята наука и казал: „Толкова години вече как преподавам лекции в университета, но нищо не постигнах!
Разправят за един американски професор по богословие следния случай.
Един ден той изпаднал в голямо обезсърчение от себе си, от своята наука и казал: „Толкова години вече как преподавам лекции в университета, но нищо не постигнах!
" Един негов приятел, като го видял в това положение, изпратил го при една бедна, болна вдовица, която цели 12 години лежала на легло. Той отишъл при нея, поразговорил се и като излязъл от дома й, казал: „Тази бедна, болна вдовица от своето легло ми предаде такива лекции, каквито аз никога не можах да предам на студентите си. Много нещо научих от нея. Тя е лежала болна на леглото си цели 12 години, но каквото е научила, знае го, както трябва. Аз се насърчих от нея, разбрах какво значи да работиш на лозе, което е пълно с грозде." От този ден професорът по богословие всяка седмица отивал при бедната жена, работел на лозето й и всякога й занасял нещо.
към беседата >>
Мъжът причинява скръб на подобното на себе си; жената причинява радост на мъжа.
Женските скърби се отличават от мъжките: женските скърби са мъжки, а мъжките — женски. Същото може да се каже и за радостите: женските радости са мъжки, а мъжките — женски. Това значи: онзи, който може да причини радост на жената, той непременно ще бъде мъж. И обратно: на жената може да причини скръб само подобното на нея — пак жената. Същото се отнася и за мъжа.
Мъжът причинява скръб на подобното на себе си; жената причинява радост на мъжа.
Дойде ли подобното в човека, той започва да се безпокои, става недоволен, че ще му отнемат радостта. На научен език това означава: когато в съзнанието на човека се яви идеята, че могат да му вземат нещо, което му е потребно, в него се явява недоволство. За пример: гладен сте, имате парче хляб, което пазите като очите си. В този момент срещу вас иде човек, който е също тъй гладен и вие веднага изпитвате неприятност, защото не искате да дадете от своя хляб. Вие намирате, че това парче хляб едва ще стигне за вас.
към беседата >>
" Един негов приятел, като го видял в това положение, изпратил го при една бедна, болна вдовица, която цели 12 години лежала на легло.
Разправят за един американски професор по богословие следния случай. Един ден той изпаднал в голямо обезсърчение от себе си, от своята наука и казал: „Толкова години вече как преподавам лекции в университета, но нищо не постигнах!
" Един негов приятел, като го видял в това положение, изпратил го при една бедна, болна вдовица, която цели 12 години лежала на легло.
Той отишъл при нея, поразговорил се и като излязъл от дома й, казал: „Тази бедна, болна вдовица от своето легло ми предаде такива лекции, каквито аз никога не можах да предам на студентите си. Много нещо научих от нея. Тя е лежала болна на леглото си цели 12 години, но каквото е научила, знае го, както трябва. Аз се насърчих от нея, разбрах какво значи да работиш на лозе, което е пълно с грозде." От този ден професорът по богословие всяка седмица отивал при бедната жена, работел на лозето й и всякога й занасял нещо.
към беседата >>
Дойде ли подобното в човека, той започва да се безпокои, става недоволен, че ще му отнемат радостта.
Същото може да се каже и за радостите: женските радости са мъжки, а мъжките — женски. Това значи: онзи, който може да причини радост на жената, той непременно ще бъде мъж. И обратно: на жената може да причини скръб само подобното на нея — пак жената. Същото се отнася и за мъжа. Мъжът причинява скръб на подобното на себе си; жената причинява радост на мъжа.
Дойде ли подобното в човека, той започва да се безпокои, става недоволен, че ще му отнемат радостта.
На научен език това означава: когато в съзнанието на човека се яви идеята, че могат да му вземат нещо, което му е потребно, в него се явява недоволство. За пример: гладен сте, имате парче хляб, което пазите като очите си. В този момент срещу вас иде човек, който е също тъй гладен и вие веднага изпитвате неприятност, защото не искате да дадете от своя хляб. Вие намирате, че това парче хляб едва ще стигне за вас. Значи подобното всякога иска да отнеме нещо на подобното.
към беседата >>
Той отишъл при нея, поразговорил се и като излязъл от дома й, казал: „Тази бедна, болна вдовица от своето легло ми предаде такива лекции, каквито аз никога не можах да предам на студентите си.
Разправят за един американски професор по богословие следния случай. Един ден той изпаднал в голямо обезсърчение от себе си, от своята наука и казал: „Толкова години вече как преподавам лекции в университета, но нищо не постигнах! " Един негов приятел, като го видял в това положение, изпратил го при една бедна, болна вдовица, която цели 12 години лежала на легло.
Той отишъл при нея, поразговорил се и като излязъл от дома й, казал: „Тази бедна, болна вдовица от своето легло ми предаде такива лекции, каквито аз никога не можах да предам на студентите си.
Много нещо научих от нея. Тя е лежала болна на леглото си цели 12 години, но каквото е научила, знае го, както трябва. Аз се насърчих от нея, разбрах какво значи да работиш на лозе, което е пълно с грозде." От този ден професорът по богословие всяка седмица отивал при бедната жена, работел на лозето й и всякога й занасял нещо.
към беседата >>
На научен език това означава: когато в съзнанието на човека се яви идеята, че могат да му вземат нещо, което му е потребно, в него се явява недоволство.
Това значи: онзи, който може да причини радост на жената, той непременно ще бъде мъж. И обратно: на жената може да причини скръб само подобното на нея — пак жената. Същото се отнася и за мъжа. Мъжът причинява скръб на подобното на себе си; жената причинява радост на мъжа. Дойде ли подобното в човека, той започва да се безпокои, става недоволен, че ще му отнемат радостта.
На научен език това означава: когато в съзнанието на човека се яви идеята, че могат да му вземат нещо, което му е потребно, в него се явява недоволство.
За пример: гладен сте, имате парче хляб, което пазите като очите си. В този момент срещу вас иде човек, който е също тъй гладен и вие веднага изпитвате неприятност, защото не искате да дадете от своя хляб. Вие намирате, че това парче хляб едва ще стигне за вас. Значи подобното всякога иска да отнеме нещо на подобното.
към беседата >>
Много нещо научих от нея.
Разправят за един американски професор по богословие следния случай. Един ден той изпаднал в голямо обезсърчение от себе си, от своята наука и казал: „Толкова години вече как преподавам лекции в университета, но нищо не постигнах! " Един негов приятел, като го видял в това положение, изпратил го при една бедна, болна вдовица, която цели 12 години лежала на легло. Той отишъл при нея, поразговорил се и като излязъл от дома й, казал: „Тази бедна, болна вдовица от своето легло ми предаде такива лекции, каквито аз никога не можах да предам на студентите си.
Много нещо научих от нея.
Тя е лежала болна на леглото си цели 12 години, но каквото е научила, знае го, както трябва. Аз се насърчих от нея, разбрах какво значи да работиш на лозе, което е пълно с грозде." От този ден професорът по богословие всяка седмица отивал при бедната жена, работел на лозето й и всякога й занасял нещо.
към беседата >>
За пример: гладен сте, имате парче хляб, което пазите като очите си.
И обратно: на жената може да причини скръб само подобното на нея — пак жената. Същото се отнася и за мъжа. Мъжът причинява скръб на подобното на себе си; жената причинява радост на мъжа. Дойде ли подобното в човека, той започва да се безпокои, става недоволен, че ще му отнемат радостта. На научен език това означава: когато в съзнанието на човека се яви идеята, че могат да му вземат нещо, което му е потребно, в него се явява недоволство.
За пример: гладен сте, имате парче хляб, което пазите като очите си.
В този момент срещу вас иде човек, който е също тъй гладен и вие веднага изпитвате неприятност, защото не искате да дадете от своя хляб. Вие намирате, че това парче хляб едва ще стигне за вас. Значи подобното всякога иска да отнеме нещо на подобното.
към беседата >>
Тя е лежала болна на леглото си цели 12 години, но каквото е научила, знае го, както трябва.
Разправят за един американски професор по богословие следния случай. Един ден той изпаднал в голямо обезсърчение от себе си, от своята наука и казал: „Толкова години вече как преподавам лекции в университета, но нищо не постигнах! " Един негов приятел, като го видял в това положение, изпратил го при една бедна, болна вдовица, която цели 12 години лежала на легло. Той отишъл при нея, поразговорил се и като излязъл от дома й, казал: „Тази бедна, болна вдовица от своето легло ми предаде такива лекции, каквито аз никога не можах да предам на студентите си. Много нещо научих от нея.
Тя е лежала болна на леглото си цели 12 години, но каквото е научила, знае го, както трябва.
Аз се насърчих от нея, разбрах какво значи да работиш на лозе, което е пълно с грозде." От този ден професорът по богословие всяка седмица отивал при бедната жена, работел на лозето й и всякога й занасял нещо.
към беседата >>
В този момент срещу вас иде човек, който е също тъй гладен и вие веднага изпитвате неприятност, защото не искате да дадете от своя хляб.
Същото се отнася и за мъжа. Мъжът причинява скръб на подобното на себе си; жената причинява радост на мъжа. Дойде ли подобното в човека, той започва да се безпокои, става недоволен, че ще му отнемат радостта. На научен език това означава: когато в съзнанието на човека се яви идеята, че могат да му вземат нещо, което му е потребно, в него се явява недоволство. За пример: гладен сте, имате парче хляб, което пазите като очите си.
В този момент срещу вас иде човек, който е също тъй гладен и вие веднага изпитвате неприятност, защото не искате да дадете от своя хляб.
Вие намирате, че това парче хляб едва ще стигне за вас. Значи подобното всякога иска да отнеме нещо на подобното.
към беседата >>
Аз се насърчих от нея, разбрах какво значи да работиш на лозе, което е пълно с грозде." От този ден професорът по богословие всяка седмица отивал при бедната жена, работел на лозето й и всякога й занасял нещо.
Един ден той изпаднал в голямо обезсърчение от себе си, от своята наука и казал: „Толкова години вече как преподавам лекции в университета, но нищо не постигнах! " Един негов приятел, като го видял в това положение, изпратил го при една бедна, болна вдовица, която цели 12 години лежала на легло. Той отишъл при нея, поразговорил се и като излязъл от дома й, казал: „Тази бедна, болна вдовица от своето легло ми предаде такива лекции, каквито аз никога не можах да предам на студентите си. Много нещо научих от нея. Тя е лежала болна на леглото си цели 12 години, но каквото е научила, знае го, както трябва.
Аз се насърчих от нея, разбрах какво значи да работиш на лозе, което е пълно с грозде." От този ден професорът по богословие всяка седмица отивал при бедната жена, работел на лозето й и всякога й занасял нещо.
към беседата >>
Вие намирате, че това парче хляб едва ще стигне за вас.
Мъжът причинява скръб на подобното на себе си; жената причинява радост на мъжа. Дойде ли подобното в човека, той започва да се безпокои, става недоволен, че ще му отнемат радостта. На научен език това означава: когато в съзнанието на човека се яви идеята, че могат да му вземат нещо, което му е потребно, в него се явява недоволство. За пример: гладен сте, имате парче хляб, което пазите като очите си. В този момент срещу вас иде човек, който е също тъй гладен и вие веднага изпитвате неприятност, защото не искате да дадете от своя хляб.
Вие намирате, че това парче хляб едва ще стигне за вас.
Значи подобното всякога иска да отнеме нещо на подобното.
към беседата >>
Казвам: Всички трябва да ходите при хора, които отвън са нещастни, а отвътре щастливи.
Казвам: Всички трябва да ходите при хора, които отвън са нещастни, а отвътре щастливи.
Такива хора наричаме светии. Сега и на вас пожелавам да бъдете отвън нещастни, отвътре щастливи.
към беседата >>
Значи подобното всякога иска да отнеме нещо на подобното.
Дойде ли подобното в човека, той започва да се безпокои, става недоволен, че ще му отнемат радостта. На научен език това означава: когато в съзнанието на човека се яви идеята, че могат да му вземат нещо, което му е потребно, в него се явява недоволство. За пример: гладен сте, имате парче хляб, което пазите като очите си. В този момент срещу вас иде човек, който е също тъй гладен и вие веднага изпитвате неприятност, защото не искате да дадете от своя хляб. Вие намирате, че това парче хляб едва ще стигне за вас.
Значи подобното всякога иска да отнеме нещо на подобното.
към беседата >>
Такива хора наричаме светии.
Казвам: Всички трябва да ходите при хора, които отвън са нещастни, а отвътре щастливи.
Такива хора наричаме светии.
Сега и на вас пожелавам да бъдете отвън нещастни, отвътре щастливи.
към беседата >>
Следователно страданията произтичат всякога от недоимък, от празнота или от неразбиране на живота.
Следователно страданията произтичат всякога от недоимък, от празнота или от неразбиране на живота.
Когато човек не разбира себе си, той страда. Когато иска да бъде богат, а не може да бъде такъв, той страда. Когато иска да придобие знания, а не може, той пак страда. Защо човек не разбира себе си? Защо не може да стане богат, силен, учен?
към беседата >>
Сега и на вас пожелавам да бъдете отвън нещастни, отвътре щастливи.
Казвам: Всички трябва да ходите при хора, които отвън са нещастни, а отвътре щастливи. Такива хора наричаме светии.
Сега и на вас пожелавам да бъдете отвън нещастни, отвътре щастливи.
към беседата >>
Когато човек не разбира себе си, той страда.
Следователно страданията произтичат всякога от недоимък, от празнота или от неразбиране на живота.
Когато човек не разбира себе си, той страда.
Когато иска да бъде богат, а не може да бъде такъв, той страда. Когато иска да придобие знания, а не може, той пак страда. Защо човек не разбира себе си? Защо не може да стане богат, силен, учен? За да не постигне човек това, което желае, има ред причини.
към беседата >>
Лекцията, която тази сутрин ви държах, остана малко неразбрана за вас, понеже мъглата не се вдигна през всичкото време.
Лекцията, която тази сутрин ви държах, остана малко неразбрана за вас, понеже мъглата не се вдигна през всичкото време.
Това показва, че разбирането ви е малко.
към беседата >>
Когато иска да бъде богат, а не може да бъде такъв, той страда.
Следователно страданията произтичат всякога от недоимък, от празнота или от неразбиране на живота. Когато човек не разбира себе си, той страда.
Когато иска да бъде богат, а не може да бъде такъв, той страда.
Когато иска да придобие знания, а не може, той пак страда. Защо човек не разбира себе си? Защо не може да стане богат, силен, учен? За да не постигне човек това, което желае, има ред причини. Понякога той страда и за другите хора, че не разбират живота или че не могат да постигнат желанията си.
към беседата >>
Това показва, че разбирането ви е малко.
Лекцията, която тази сутрин ви държах, остана малко неразбрана за вас, понеже мъглата не се вдигна през всичкото време.
Това показва, че разбирането ви е малко.
към беседата >>
Когато иска да придобие знания, а не може, той пак страда.
Следователно страданията произтичат всякога от недоимък, от празнота или от неразбиране на живота. Когато човек не разбира себе си, той страда. Когато иска да бъде богат, а не може да бъде такъв, той страда.
Когато иска да придобие знания, а не може, той пак страда.
Защо човек не разбира себе си? Защо не може да стане богат, силен, учен? За да не постигне човек това, което желае, има ред причини. Понякога той страда и за другите хора, че не разбират живота или че не могат да постигнат желанията си. Тъй щото човек страда за себе си, страда и за хората.
към беседата >>
Защо човек не разбира себе си?
Следователно страданията произтичат всякога от недоимък, от празнота или от неразбиране на живота. Когато човек не разбира себе си, той страда. Когато иска да бъде богат, а не може да бъде такъв, той страда. Когато иска да придобие знания, а не може, той пак страда.
Защо човек не разбира себе си?
Защо не може да стане богат, силен, учен? За да не постигне човек това, което желае, има ред причини. Понякога той страда и за другите хора, че не разбират живота или че не могат да постигнат желанията си. Тъй щото човек страда за себе си, страда и за хората.
към беседата >>
Защо не може да стане богат, силен, учен?
Следователно страданията произтичат всякога от недоимък, от празнота или от неразбиране на живота. Когато човек не разбира себе си, той страда. Когато иска да бъде богат, а не може да бъде такъв, той страда. Когато иска да придобие знания, а не може, той пак страда. Защо човек не разбира себе си?
Защо не може да стане богат, силен, учен?
За да не постигне човек това, което желае, има ред причини. Понякога той страда и за другите хора, че не разбират живота или че не могат да постигнат желанията си. Тъй щото човек страда за себе си, страда и за хората.
към беседата >>
За да не постигне човек това, което желае, има ред причини.
Когато човек не разбира себе си, той страда. Когато иска да бъде богат, а не може да бъде такъв, той страда. Когато иска да придобие знания, а не може, той пак страда. Защо човек не разбира себе си? Защо не може да стане богат, силен, учен?
За да не постигне човек това, което желае, има ред причини.
Понякога той страда и за другите хора, че не разбират живота или че не могат да постигнат желанията си. Тъй щото човек страда за себе си, страда и за хората.
към беседата >>
Понякога той страда и за другите хора, че не разбират живота или че не могат да постигнат желанията си.
Когато иска да бъде богат, а не може да бъде такъв, той страда. Когато иска да придобие знания, а не може, той пак страда. Защо човек не разбира себе си? Защо не може да стане богат, силен, учен? За да не постигне човек това, което желае, има ред причини.
Понякога той страда и за другите хора, че не разбират живота или че не могат да постигнат желанията си.
Тъй щото човек страда за себе си, страда и за хората.
към беседата >>
Тъй щото човек страда за себе си, страда и за хората.
Когато иска да придобие знания, а не може, той пак страда. Защо човек не разбира себе си? Защо не може да стане богат, силен, учен? За да не постигне човек това, което желае, има ред причини. Понякога той страда и за другите хора, че не разбират живота или че не могат да постигнат желанията си.
Тъй щото човек страда за себе си, страда и за хората.
към беседата >>
Сега вие сте дошли на Рила за разходка, за почивка, но колко от вас са дошли да видят Господа — не зная.
Сега вие сте дошли на Рила за разходка, за почивка, но колко от вас са дошли да видят Господа — не зная.
Казвате: „Как да не знаете, нали ни познавате? " Казвам: Има неща, които и аз не зная. Например когато искат мнението ми за някой човек — дали е добър или лош, ако не искам да се произнеса, казвам, че не зная какъв е този човек. Той може сам да ви каже. Ако питате нещо за мене, мога да ви кажа.
към беседата >>
Казвате: „Как да не знаете, нали ни познавате?
Сега вие сте дошли на Рила за разходка, за почивка, но колко от вас са дошли да видят Господа — не зная.
Казвате: „Как да не знаете, нали ни познавате?
" Казвам: Има неща, които и аз не зная. Например когато искат мнението ми за някой човек — дали е добър или лош, ако не искам да се произнеса, казвам, че не зная какъв е този човек. Той може сам да ви каже. Ако питате нещо за мене, мога да ви кажа. Ще кажете: „Щом е така, кажи отде идеш." Аз ида от небето.
към беседата >>
" Казвам: Има неща, които и аз не зная.
Сега вие сте дошли на Рила за разходка, за почивка, но колко от вас са дошли да видят Господа — не зная. Казвате: „Как да не знаете, нали ни познавате?
" Казвам: Има неща, които и аз не зная.
Например когато искат мнението ми за някой човек — дали е добър или лош, ако не искам да се произнеса, казвам, че не зная какъв е този човек. Той може сам да ви каже. Ако питате нещо за мене, мога да ви кажа. Ще кажете: „Щом е така, кажи отде идеш." Аз ида от небето. „От небето ли?
към беседата >>
Например когато искат мнението ми за някой човек — дали е добър или лош, ако не искам да се произнеса, казвам, че не зная какъв е този човек.
Сега вие сте дошли на Рила за разходка, за почивка, но колко от вас са дошли да видят Господа — не зная. Казвате: „Как да не знаете, нали ни познавате? " Казвам: Има неща, които и аз не зная.
Например когато искат мнението ми за някой човек — дали е добър или лош, ако не искам да се произнеса, казвам, че не зная какъв е този човек.
Той може сам да ви каже. Ако питате нещо за мене, мога да ви кажа. Ще кажете: „Щом е така, кажи отде идеш." Аз ида от небето. „От небето ли? Вярно ли е това?
към беседата >>
Той може сам да ви каже.
Сега вие сте дошли на Рила за разходка, за почивка, но колко от вас са дошли да видят Господа — не зная. Казвате: „Как да не знаете, нали ни познавате? " Казвам: Има неща, които и аз не зная. Например когато искат мнението ми за някой човек — дали е добър или лош, ако не искам да се произнеса, казвам, че не зная какъв е този човек.
Той може сам да ви каже.
Ако питате нещо за мене, мога да ви кажа. Ще кажете: „Щом е така, кажи отде идеш." Аз ида от небето. „От небето ли? Вярно ли е това? Де е небето тогава?
към беседата >>
Ако питате нещо за мене, мога да ви кажа.
Сега вие сте дошли на Рила за разходка, за почивка, но колко от вас са дошли да видят Господа — не зная. Казвате: „Как да не знаете, нали ни познавате? " Казвам: Има неща, които и аз не зная. Например когато искат мнението ми за някой човек — дали е добър или лош, ако не искам да се произнеса, казвам, че не зная какъв е този човек. Той може сам да ви каже.
Ако питате нещо за мене, мога да ви кажа.
Ще кажете: „Щом е така, кажи отде идеш." Аз ида от небето. „От небето ли? Вярно ли е това? Де е небето тогава? " Щом не знаете де е небето, няма какво да ви казвам.
към беседата >>
Ще кажете: „Щом е така, кажи отде идеш." Аз ида от небето.
Казвате: „Как да не знаете, нали ни познавате? " Казвам: Има неща, които и аз не зная. Например когато искат мнението ми за някой човек — дали е добър или лош, ако не искам да се произнеса, казвам, че не зная какъв е този човек. Той може сам да ви каже. Ако питате нещо за мене, мога да ви кажа.
Ще кажете: „Щом е така, кажи отде идеш." Аз ида от небето.
„От небето ли? Вярно ли е това? Де е небето тогава? " Щом не знаете де е небето, няма какво да ви казвам. Тогава ще ви кажа, че ида от ада., Де е адът?
към беседата >>
„От небето ли?
" Казвам: Има неща, които и аз не зная. Например когато искат мнението ми за някой човек — дали е добър или лош, ако не искам да се произнеса, казвам, че не зная какъв е този човек. Той може сам да ви каже. Ако питате нещо за мене, мога да ви кажа. Ще кажете: „Щом е така, кажи отде идеш." Аз ида от небето.
„От небето ли?
Вярно ли е това? Де е небето тогава? " Щом не знаете де е небето, няма какво да ви казвам. Тогава ще ви кажа, че ида от ада., Де е адът? " Щом не знаете де е адът, тогава ще ви кажа, че ида от Земята.
към беседата >>
Вярно ли е това?
Например когато искат мнението ми за някой човек — дали е добър или лош, ако не искам да се произнеса, казвам, че не зная какъв е този човек. Той може сам да ви каже. Ако питате нещо за мене, мога да ви кажа. Ще кажете: „Щом е така, кажи отде идеш." Аз ида от небето. „От небето ли?
Вярно ли е това?
Де е небето тогава? " Щом не знаете де е небето, няма какво да ви казвам. Тогава ще ви кажа, че ида от ада., Де е адът? " Щом не знаете де е адът, тогава ще ви кажа, че ида от Земята. Следователно човек може да дойде от три места: или от небето, или от ада, или от Земята.
към беседата >>
Де е небето тогава?
Той може сам да ви каже. Ако питате нещо за мене, мога да ви кажа. Ще кажете: „Щом е така, кажи отде идеш." Аз ида от небето. „От небето ли? Вярно ли е това?
Де е небето тогава?
" Щом не знаете де е небето, няма какво да ви казвам. Тогава ще ви кажа, че ида от ада., Де е адът? " Щом не знаете де е адът, тогава ще ви кажа, че ида от Земята. Следователно човек може да дойде от три места: или от небето, или от ада, или от Земята. С други думи казано: човек може да излезе или от Бога, или от дявола, или от хората.
към беседата >>
" Щом не знаете де е небето, няма какво да ви казвам.
Ако питате нещо за мене, мога да ви кажа. Ще кажете: „Щом е така, кажи отде идеш." Аз ида от небето. „От небето ли? Вярно ли е това? Де е небето тогава?
" Щом не знаете де е небето, няма какво да ви казвам.
Тогава ще ви кажа, че ида от ада., Де е адът? " Щом не знаете де е адът, тогава ще ви кажа, че ида от Земята. Следователно човек може да дойде от три места: или от небето, или от ада, или от Земята. С други думи казано: човек може да излезе или от Бога, или от дявола, или от хората.
към беседата >>
Тогава ще ви кажа, че ида от ада., Де е адът?
Ще кажете: „Щом е така, кажи отде идеш." Аз ида от небето. „От небето ли? Вярно ли е това? Де е небето тогава? " Щом не знаете де е небето, няма какво да ви казвам.
Тогава ще ви кажа, че ида от ада., Де е адът?
" Щом не знаете де е адът, тогава ще ви кажа, че ида от Земята. Следователно човек може да дойде от три места: или от небето, или от ада, или от Земята. С други думи казано: човек може да излезе или от Бога, или от дявола, или от хората.
към беседата >>
" Щом не знаете де е адът, тогава ще ви кажа, че ида от Земята.
„От небето ли? Вярно ли е това? Де е небето тогава? " Щом не знаете де е небето, няма какво да ви казвам. Тогава ще ви кажа, че ида от ада., Де е адът?
" Щом не знаете де е адът, тогава ще ви кажа, че ида от Земята.
Следователно човек може да дойде от три места: или от небето, или от ада, или от Земята. С други думи казано: човек може да излезе или от Бога, или от дявола, или от хората.
към беседата >>
Следователно човек може да дойде от три места: или от небето, или от ада, или от Земята.
Вярно ли е това? Де е небето тогава? " Щом не знаете де е небето, няма какво да ви казвам. Тогава ще ви кажа, че ида от ада., Де е адът? " Щом не знаете де е адът, тогава ще ви кажа, че ида от Земята.
Следователно човек може да дойде от три места: или от небето, или от ада, или от Земята.
С други думи казано: човек може да излезе или от Бога, или от дявола, или от хората.
към беседата >>
С други думи казано: човек може да излезе или от Бога, или от дявола, или от хората.
Де е небето тогава? " Щом не знаете де е небето, няма какво да ви казвам. Тогава ще ви кажа, че ида от ада., Де е адът? " Щом не знаете де е адът, тогава ще ви кажа, че ида от Земята. Следователно човек може да дойде от три места: или от небето, или от ада, или от Земята.
С други думи казано: човек може да излезе или от Бога, или от дявола, или от хората.
към беседата >>
Когато се говори за дявола, мнозина имат представа за него като животно, с рога и копита.
Когато се говори за дявола, мнозина имат представа за него като животно, с рога и копита.
Това не е дявол, то е животно. Под думата дявол се разбира същество, съзнанието на което от сутрин до вечер е заето само със себе си. Дяволът мисли, че ако неговите работи се уредят — и на всички хора работите ще се уредят; развалят ли се неговите работи — и на всички хора работите ще се развалят. Тази е идеята за дявола. На нея отгоре можете да туряте рога, копита — то е ваша работа.
към беседата >>
Това не е дявол, то е животно.
Когато се говори за дявола, мнозина имат представа за него като животно, с рога и копита.
Това не е дявол, то е животно.
Под думата дявол се разбира същество, съзнанието на което от сутрин до вечер е заето само със себе си. Дяволът мисли, че ако неговите работи се уредят — и на всички хора работите ще се уредят; развалят ли се неговите работи — и на всички хора работите ще се развалят. Тази е идеята за дявола. На нея отгоре можете да туряте рога, копита — то е ваша работа. Рогата му може да бъдат къси или дълги — това е пак ваша работа.
към беседата >>
Под думата дявол се разбира същество, съзнанието на което от сутрин до вечер е заето само със себе си.
Когато се говори за дявола, мнозина имат представа за него като животно, с рога и копита. Това не е дявол, то е животно.
Под думата дявол се разбира същество, съзнанието на което от сутрин до вечер е заето само със себе си.
Дяволът мисли, че ако неговите работи се уредят — и на всички хора работите ще се уредят; развалят ли се неговите работи — и на всички хора работите ще се развалят. Тази е идеята за дявола. На нея отгоре можете да туряте рога, копита — то е ваша работа. Рогата му може да бъдат къси или дълги — това е пак ваша работа. Едно е важно за вас: Знайте, че дяволът няма да дойде от някоя гора, но винаги седи близо до вас и дебне.
към беседата >>
Дяволът мисли, че ако неговите работи се уредят — и на всички хора работите ще се уредят; развалят ли се неговите работи — и на всички хора работите ще се развалят.
Когато се говори за дявола, мнозина имат представа за него като животно, с рога и копита. Това не е дявол, то е животно. Под думата дявол се разбира същество, съзнанието на което от сутрин до вечер е заето само със себе си.
Дяволът мисли, че ако неговите работи се уредят — и на всички хора работите ще се уредят; развалят ли се неговите работи — и на всички хора работите ще се развалят.
Тази е идеята за дявола. На нея отгоре можете да туряте рога, копита — то е ваша работа. Рогата му може да бъдат къси или дълги — това е пак ваша работа. Едно е важно за вас: Знайте, че дяволът няма да дойде от някоя гора, но винаги седи близо до вас и дебне. Той взима различна форма — да не го познават.
към беседата >>
Тази е идеята за дявола.
Когато се говори за дявола, мнозина имат представа за него като животно, с рога и копита. Това не е дявол, то е животно. Под думата дявол се разбира същество, съзнанието на което от сутрин до вечер е заето само със себе си. Дяволът мисли, че ако неговите работи се уредят — и на всички хора работите ще се уредят; развалят ли се неговите работи — и на всички хора работите ще се развалят.
Тази е идеята за дявола.
На нея отгоре можете да туряте рога, копита — то е ваша работа. Рогата му може да бъдат къси или дълги — това е пак ваша работа. Едно е важно за вас: Знайте, че дяволът няма да дойде от някоя гора, но винаги седи близо до вас и дебне. Той взима различна форма — да не го познават. Той може да вземе форма на орел, да се хвърли върху пиленцата на някоя квачка и да вземе едно от тях.
към беседата >>
На нея отгоре можете да туряте рога, копита — то е ваша работа.
Когато се говори за дявола, мнозина имат представа за него като животно, с рога и копита. Това не е дявол, то е животно. Под думата дявол се разбира същество, съзнанието на което от сутрин до вечер е заето само със себе си. Дяволът мисли, че ако неговите работи се уредят — и на всички хора работите ще се уредят; развалят ли се неговите работи — и на всички хора работите ще се развалят. Тази е идеята за дявола.
На нея отгоре можете да туряте рога, копита — то е ваша работа.
Рогата му може да бъдат къси или дълги — това е пак ваша работа. Едно е важно за вас: Знайте, че дяволът няма да дойде от някоя гора, но винаги седи близо до вас и дебне. Той взима различна форма — да не го познават. Той може да вземе форма на орел, да се хвърли върху пиленцата на някоя квачка и да вземе едно от тях. Днес вземе едно, утре — друго и тази квачка започва да се интересува от него.
към беседата >>
Рогата му може да бъдат къси или дълги — това е пак ваша работа.
Това не е дявол, то е животно. Под думата дявол се разбира същество, съзнанието на което от сутрин до вечер е заето само със себе си. Дяволът мисли, че ако неговите работи се уредят — и на всички хора работите ще се уредят; развалят ли се неговите работи — и на всички хора работите ще се развалят. Тази е идеята за дявола. На нея отгоре можете да туряте рога, копита — то е ваша работа.
Рогата му може да бъдат къси или дълги — това е пак ваша работа.
Едно е важно за вас: Знайте, че дяволът няма да дойде от някоя гора, но винаги седи близо до вас и дебне. Той взима различна форма — да не го познават. Той може да вземе форма на орел, да се хвърли върху пиленцата на някоя квачка и да вземе едно от тях. Днес вземе едно, утре — друго и тази квачка започва да се интересува от него. Той може да вземе форма на вълк и да напада овцете на някой овчар.
към беседата >>
Едно е важно за вас: Знайте, че дяволът няма да дойде от някоя гора, но винаги седи близо до вас и дебне.
Под думата дявол се разбира същество, съзнанието на което от сутрин до вечер е заето само със себе си. Дяволът мисли, че ако неговите работи се уредят — и на всички хора работите ще се уредят; развалят ли се неговите работи — и на всички хора работите ще се развалят. Тази е идеята за дявола. На нея отгоре можете да туряте рога, копита — то е ваша работа. Рогата му може да бъдат къси или дълги — това е пак ваша работа.
Едно е важно за вас: Знайте, че дяволът няма да дойде от някоя гора, но винаги седи близо до вас и дебне.
Той взима различна форма — да не го познават. Той може да вземе форма на орел, да се хвърли върху пиленцата на някоя квачка и да вземе едно от тях. Днес вземе едно, утре — друго и тази квачка започва да се интересува от него. Той може да вземе форма на вълк и да напада овцете на някой овчар. Днес вземе една овца, утре — друга, докато овчарят започва да се интересува от дявола и да го познава.
към беседата >>
Той взима различна форма — да не го познават.
Дяволът мисли, че ако неговите работи се уредят — и на всички хора работите ще се уредят; развалят ли се неговите работи — и на всички хора работите ще се развалят. Тази е идеята за дявола. На нея отгоре можете да туряте рога, копита — то е ваша работа. Рогата му може да бъдат къси или дълги — това е пак ваша работа. Едно е важно за вас: Знайте, че дяволът няма да дойде от някоя гора, но винаги седи близо до вас и дебне.
Той взима различна форма — да не го познават.
Той може да вземе форма на орел, да се хвърли върху пиленцата на някоя квачка и да вземе едно от тях. Днес вземе едно, утре — друго и тази квачка започва да се интересува от него. Той може да вземе форма на вълк и да напада овцете на някой овчар. Днес вземе една овца, утре — друга, докато овчарят започва да се интересува от дявола и да го познава. Дяволът интересува хората и животните по причина на това, че им отнема нещо.
към беседата >>
Той може да вземе форма на орел, да се хвърли върху пиленцата на някоя квачка и да вземе едно от тях.
Тази е идеята за дявола. На нея отгоре можете да туряте рога, копита — то е ваша работа. Рогата му може да бъдат къси или дълги — това е пак ваша работа. Едно е важно за вас: Знайте, че дяволът няма да дойде от някоя гора, но винаги седи близо до вас и дебне. Той взима различна форма — да не го познават.
Той може да вземе форма на орел, да се хвърли върху пиленцата на някоя квачка и да вземе едно от тях.
Днес вземе едно, утре — друго и тази квачка започва да се интересува от него. Той може да вземе форма на вълк и да напада овцете на някой овчар. Днес вземе една овца, утре — друга, докато овчарят започва да се интересува от дявола и да го познава. Дяволът интересува хората и животните по причина на това, че им отнема нещо.
към беседата >>
Днес вземе едно, утре — друго и тази квачка започва да се интересува от него.
На нея отгоре можете да туряте рога, копита — то е ваша работа. Рогата му може да бъдат къси или дълги — това е пак ваша работа. Едно е важно за вас: Знайте, че дяволът няма да дойде от някоя гора, но винаги седи близо до вас и дебне. Той взима различна форма — да не го познават. Той може да вземе форма на орел, да се хвърли върху пиленцата на някоя квачка и да вземе едно от тях.
Днес вземе едно, утре — друго и тази квачка започва да се интересува от него.
Той може да вземе форма на вълк и да напада овцете на някой овчар. Днес вземе една овца, утре — друга, докато овчарят започва да се интересува от дявола и да го познава. Дяволът интересува хората и животните по причина на това, че им отнема нещо.
към беседата >>
Той може да вземе форма на вълк и да напада овцете на някой овчар.
Рогата му може да бъдат къси или дълги — това е пак ваша работа. Едно е важно за вас: Знайте, че дяволът няма да дойде от някоя гора, но винаги седи близо до вас и дебне. Той взима различна форма — да не го познават. Той може да вземе форма на орел, да се хвърли върху пиленцата на някоя квачка и да вземе едно от тях. Днес вземе едно, утре — друго и тази квачка започва да се интересува от него.
Той може да вземе форма на вълк и да напада овцете на някой овчар.
Днес вземе една овца, утре — друга, докато овчарят започва да се интересува от дявола и да го познава. Дяволът интересува хората и животните по причина на това, че им отнема нещо.
към беседата >>
Днес вземе една овца, утре — друга, докато овчарят започва да се интересува от дявола и да го познава.
Едно е важно за вас: Знайте, че дяволът няма да дойде от някоя гора, но винаги седи близо до вас и дебне. Той взима различна форма — да не го познават. Той може да вземе форма на орел, да се хвърли върху пиленцата на някоя квачка и да вземе едно от тях. Днес вземе едно, утре — друго и тази квачка започва да се интересува от него. Той може да вземе форма на вълк и да напада овцете на някой овчар.
Днес вземе една овца, утре — друга, докато овчарят започва да се интересува от дявола и да го познава.
Дяволът интересува хората и животните по причина на това, че им отнема нещо.
към беседата >>
Дяволът интересува хората и животните по причина на това, че им отнема нещо.
Той взима различна форма — да не го познават. Той може да вземе форма на орел, да се хвърли върху пиленцата на някоя квачка и да вземе едно от тях. Днес вземе едно, утре — друго и тази квачка започва да се интересува от него. Той може да вземе форма на вълк и да напада овцете на някой овчар. Днес вземе една овца, утре — друга, докато овчарят започва да се интересува от дявола и да го познава.
Дяволът интересува хората и животните по причина на това, че им отнема нещо.
към беседата >>
Това, което орелът прави с пиленцата и вълкът — с овците, става и в човешкото съзнание.
Това, което орелът прави с пиленцата и вълкът — с овците, става и в човешкото съзнание.
Ти имаш 10-20 овчици, които грижливо отглеждаш, но ставаш една сутрин и виждаш, че една от тях липсва — задигнал я някой вълк. Имаш 10-20 пиленца, но ставаш една сутрин и виждаш, че едно от тях липсва — задигнал го някой орел. Една след друга овчиците изчезват, едно след друго пиленцата изчезват и най-после ти казваш: „Нещастен човек съм аз! " Защо си нещастен? „Защото няма вече на какво да се радвам." Из Варненско някъде, в едно село, един орел често обикалял квачките и грабел по едно-две пиленца на ден.
към беседата >>
Ти имаш 10-20 овчици, които грижливо отглеждаш, но ставаш една сутрин и виждаш, че една от тях липсва — задигнал я някой вълк.
Това, което орелът прави с пиленцата и вълкът — с овците, става и в човешкото съзнание.
Ти имаш 10-20 овчици, които грижливо отглеждаш, но ставаш една сутрин и виждаш, че една от тях липсва — задигнал я някой вълк.
Имаш 10-20 пиленца, но ставаш една сутрин и виждаш, че едно от тях липсва — задигнал го някой орел. Една след друга овчиците изчезват, едно след друго пиленцата изчезват и най-после ти казваш: „Нещастен човек съм аз! " Защо си нещастен? „Защото няма вече на какво да се радвам." Из Варненско някъде, в едно село, един орел често обикалял квачките и грабел по едно-две пиленца на ден. Една селянка казала на мъжа си: „Знаеш ли какво?
към беседата >>
Имаш 10-20 пиленца, но ставаш една сутрин и виждаш, че едно от тях липсва — задигнал го някой орел.
Това, което орелът прави с пиленцата и вълкът — с овците, става и в човешкото съзнание. Ти имаш 10-20 овчици, които грижливо отглеждаш, но ставаш една сутрин и виждаш, че една от тях липсва — задигнал я някой вълк.
Имаш 10-20 пиленца, но ставаш една сутрин и виждаш, че едно от тях липсва — задигнал го някой орел.
Една след друга овчиците изчезват, едно след друго пиленцата изчезват и най-после ти казваш: „Нещастен човек съм аз! " Защо си нещастен? „Защото няма вече на какво да се радвам." Из Варненско някъде, в едно село, един орел често обикалял квачките и грабел по едно-две пиленца на ден. Една селянка казала на мъжа си: „Знаеш ли какво? Тури квачката с пиленцата под една мрежа, да видим какво ще прави този хищник, като дойде." Орелът, по свой стар навик, се спуснал към пиленцата и без да забележи, че те са под мрежа, пъхнал клюна си през една от дупките й и сграбчил едно пиленце.
към беседата >>
Една след друга овчиците изчезват, едно след друго пиленцата изчезват и най-после ти казваш: „Нещастен човек съм аз!
Това, което орелът прави с пиленцата и вълкът — с овците, става и в човешкото съзнание. Ти имаш 10-20 овчици, които грижливо отглеждаш, но ставаш една сутрин и виждаш, че една от тях липсва — задигнал я някой вълк. Имаш 10-20 пиленца, но ставаш една сутрин и виждаш, че едно от тях липсва — задигнал го някой орел.
Една след друга овчиците изчезват, едно след друго пиленцата изчезват и най-после ти казваш: „Нещастен човек съм аз!
" Защо си нещастен? „Защото няма вече на какво да се радвам." Из Варненско някъде, в едно село, един орел често обикалял квачките и грабел по едно-две пиленца на ден. Една селянка казала на мъжа си: „Знаеш ли какво? Тури квачката с пиленцата под една мрежа, да видим какво ще прави този хищник, като дойде." Орелът, по свой стар навик, се спуснал към пиленцата и без да забележи, че те са под мрежа, пъхнал клюна си през една от дупките й и сграбчил едно пиленце. Дърпа пиленцето — не може да го извади.
към беседата >>
" Защо си нещастен?
Това, което орелът прави с пиленцата и вълкът — с овците, става и в човешкото съзнание. Ти имаш 10-20 овчици, които грижливо отглеждаш, но ставаш една сутрин и виждаш, че една от тях липсва — задигнал я някой вълк. Имаш 10-20 пиленца, но ставаш една сутрин и виждаш, че едно от тях липсва — задигнал го някой орел. Една след друга овчиците изчезват, едно след друго пиленцата изчезват и най-после ти казваш: „Нещастен човек съм аз!
" Защо си нещастен?
„Защото няма вече на какво да се радвам." Из Варненско някъде, в едно село, един орел често обикалял квачките и грабел по едно-две пиленца на ден. Една селянка казала на мъжа си: „Знаеш ли какво? Тури квачката с пиленцата под една мрежа, да видим какво ще прави този хищник, като дойде." Орелът, по свой стар навик, се спуснал към пиленцата и без да забележи, че те са под мрежа, пъхнал клюна си през една от дупките й и сграбчил едно пиленце. Дърпа пиленцето — не може да го извади. Седи, чуди се каква е тази работа и не се сеща да пусне пиленцето и да бяга.
към беседата >>
„Защото няма вече на какво да се радвам." Из Варненско някъде, в едно село, един орел често обикалял квачките и грабел по едно-две пиленца на ден.
Това, което орелът прави с пиленцата и вълкът — с овците, става и в човешкото съзнание. Ти имаш 10-20 овчици, които грижливо отглеждаш, но ставаш една сутрин и виждаш, че една от тях липсва — задигнал я някой вълк. Имаш 10-20 пиленца, но ставаш една сутрин и виждаш, че едно от тях липсва — задигнал го някой орел. Една след друга овчиците изчезват, едно след друго пиленцата изчезват и най-после ти казваш: „Нещастен човек съм аз! " Защо си нещастен?
„Защото няма вече на какво да се радвам." Из Варненско някъде, в едно село, един орел често обикалял квачките и грабел по едно-две пиленца на ден.
Една селянка казала на мъжа си: „Знаеш ли какво? Тури квачката с пиленцата под една мрежа, да видим какво ще прави този хищник, като дойде." Орелът, по свой стар навик, се спуснал към пиленцата и без да забележи, че те са под мрежа, пъхнал клюна си през една от дупките й и сграбчил едно пиленце. Дърпа пиленцето — не може да го извади. Седи, чуди се каква е тази работа и не се сеща да пусне пиленцето и да бяга. В това време селянката, чиито пиленца често ставали жертва на този орел, хванала орела и си казала: „Ще ти дам да разбереш как се хващат и ядат пиленца!
към беседата >>
Една селянка казала на мъжа си: „Знаеш ли какво?
Ти имаш 10-20 овчици, които грижливо отглеждаш, но ставаш една сутрин и виждаш, че една от тях липсва — задигнал я някой вълк. Имаш 10-20 пиленца, но ставаш една сутрин и виждаш, че едно от тях липсва — задигнал го някой орел. Една след друга овчиците изчезват, едно след друго пиленцата изчезват и най-после ти казваш: „Нещастен човек съм аз! " Защо си нещастен? „Защото няма вече на какво да се радвам." Из Варненско някъде, в едно село, един орел често обикалял квачките и грабел по едно-две пиленца на ден.
Една селянка казала на мъжа си: „Знаеш ли какво?
Тури квачката с пиленцата под една мрежа, да видим какво ще прави този хищник, като дойде." Орелът, по свой стар навик, се спуснал към пиленцата и без да забележи, че те са под мрежа, пъхнал клюна си през една от дупките й и сграбчил едно пиленце. Дърпа пиленцето — не може да го извади. Седи, чуди се каква е тази работа и не се сеща да пусне пиленцето и да бяга. В това време селянката, чиито пиленца често ставали жертва на този орел, хванала орела и си казала: „Ще ти дам да разбереш как се хващат и ядат пиленца! "
към беседата >>
Тури квачката с пиленцата под една мрежа, да видим какво ще прави този хищник, като дойде." Орелът, по свой стар навик, се спуснал към пиленцата и без да забележи, че те са под мрежа, пъхнал клюна си през една от дупките й и сграбчил едно пиленце.
Имаш 10-20 пиленца, но ставаш една сутрин и виждаш, че едно от тях липсва — задигнал го някой орел. Една след друга овчиците изчезват, едно след друго пиленцата изчезват и най-после ти казваш: „Нещастен човек съм аз! " Защо си нещастен? „Защото няма вече на какво да се радвам." Из Варненско някъде, в едно село, един орел често обикалял квачките и грабел по едно-две пиленца на ден. Една селянка казала на мъжа си: „Знаеш ли какво?
Тури квачката с пиленцата под една мрежа, да видим какво ще прави този хищник, като дойде." Орелът, по свой стар навик, се спуснал към пиленцата и без да забележи, че те са под мрежа, пъхнал клюна си през една от дупките й и сграбчил едно пиленце.
Дърпа пиленцето — не може да го извади. Седи, чуди се каква е тази работа и не се сеща да пусне пиленцето и да бяга. В това време селянката, чиито пиленца често ставали жертва на този орел, хванала орела и си казала: „Ще ти дам да разбереш как се хващат и ядат пиленца! "
към беседата >>
Дърпа пиленцето — не може да го извади.
Една след друга овчиците изчезват, едно след друго пиленцата изчезват и най-после ти казваш: „Нещастен човек съм аз! " Защо си нещастен? „Защото няма вече на какво да се радвам." Из Варненско някъде, в едно село, един орел често обикалял квачките и грабел по едно-две пиленца на ден. Една селянка казала на мъжа си: „Знаеш ли какво? Тури квачката с пиленцата под една мрежа, да видим какво ще прави този хищник, като дойде." Орелът, по свой стар навик, се спуснал към пиленцата и без да забележи, че те са под мрежа, пъхнал клюна си през една от дупките й и сграбчил едно пиленце.
Дърпа пиленцето — не може да го извади.
Седи, чуди се каква е тази работа и не се сеща да пусне пиленцето и да бяга. В това време селянката, чиито пиленца често ставали жертва на този орел, хванала орела и си казала: „Ще ти дам да разбереш как се хващат и ядат пиленца! "
към беседата >>
Седи, чуди се каква е тази работа и не се сеща да пусне пиленцето и да бяга.
" Защо си нещастен? „Защото няма вече на какво да се радвам." Из Варненско някъде, в едно село, един орел често обикалял квачките и грабел по едно-две пиленца на ден. Една селянка казала на мъжа си: „Знаеш ли какво? Тури квачката с пиленцата под една мрежа, да видим какво ще прави този хищник, като дойде." Орелът, по свой стар навик, се спуснал към пиленцата и без да забележи, че те са под мрежа, пъхнал клюна си през една от дупките й и сграбчил едно пиленце. Дърпа пиленцето — не може да го извади.
Седи, чуди се каква е тази работа и не се сеща да пусне пиленцето и да бяга.
В това време селянката, чиито пиленца често ставали жертва на този орел, хванала орела и си казала: „Ще ти дам да разбереш как се хващат и ядат пиленца! "
към беседата >>
В това време селянката, чиито пиленца често ставали жертва на този орел, хванала орела и си казала: „Ще ти дам да разбереш как се хващат и ядат пиленца!
„Защото няма вече на какво да се радвам." Из Варненско някъде, в едно село, един орел често обикалял квачките и грабел по едно-две пиленца на ден. Една селянка казала на мъжа си: „Знаеш ли какво? Тури квачката с пиленцата под една мрежа, да видим какво ще прави този хищник, като дойде." Орелът, по свой стар навик, се спуснал към пиленцата и без да забележи, че те са под мрежа, пъхнал клюна си през една от дупките й и сграбчил едно пиленце. Дърпа пиленцето — не може да го извади. Седи, чуди се каква е тази работа и не се сеща да пусне пиленцето и да бяга.
В това време селянката, чиито пиленца често ставали жертва на този орел, хванала орела и си казала: „Ще ти дам да разбереш как се хващат и ядат пиленца!
"
към беседата >>
"
Една селянка казала на мъжа си: „Знаеш ли какво? Тури квачката с пиленцата под една мрежа, да видим какво ще прави този хищник, като дойде." Орелът, по свой стар навик, се спуснал към пиленцата и без да забележи, че те са под мрежа, пъхнал клюна си през една от дупките й и сграбчил едно пиленце. Дърпа пиленцето — не може да го извади. Седи, чуди се каква е тази работа и не се сеща да пусне пиленцето и да бяга. В това време селянката, чиито пиленца често ставали жертва на този орел, хванала орела и си казала: „Ще ти дам да разбереш как се хващат и ядат пиленца!
"
към беседата >>
Казвам: Искате ли да не се крадат овчиците и пиленцата от съзнанието ви, турете си една мрежа, подобна на тази, която селянката употребила, и ще ги запазите.
Казвам: Искате ли да не се крадат овчиците и пиленцата от съзнанието ви, турете си една мрежа, подобна на тази, която селянката употребила, и ще ги запазите.
Закон е: дяволът никога не бърка с двата крака в една дупка. Той бърка с единия крак в една дупка,следствие на което всякога среща препятствия.Щом срещне едно препятствие, той се мъчи да скъса връзките му, но по този начин го улавят. Това става всеки ден и в съзнанието на човека. Дойде ли някакво страдание, той започва да охка, ходи насам-натам, иска да се освободи от него, но не може. какво е станало с този човек?
към беседата >>
Закон е: дяволът никога не бърка с двата крака в една дупка.
Казвам: Искате ли да не се крадат овчиците и пиленцата от съзнанието ви, турете си една мрежа, подобна на тази, която селянката употребила, и ще ги запазите.
Закон е: дяволът никога не бърка с двата крака в една дупка.
Той бърка с единия крак в една дупка,следствие на което всякога среща препятствия.Щом срещне едно препятствие, той се мъчи да скъса връзките му, но по този начин го улавят. Това става всеки ден и в съзнанието на човека. Дойде ли някакво страдание, той започва да охка, ходи насам-натам, иска да се освободи от него, но не може. какво е станало с този човек? Той пъхнал крака си в една от дупките на съзнанието си и не може да се освободи.
към беседата >>
Той бърка с единия крак в една дупка,следствие на което всякога среща препятствия.Щом срещне едно препятствие, той се мъчи да скъса връзките му, но по този начин го улавят.
Казвам: Искате ли да не се крадат овчиците и пиленцата от съзнанието ви, турете си една мрежа, подобна на тази, която селянката употребила, и ще ги запазите. Закон е: дяволът никога не бърка с двата крака в една дупка.
Той бърка с единия крак в една дупка,следствие на което всякога среща препятствия.Щом срещне едно препятствие, той се мъчи да скъса връзките му, но по този начин го улавят.
Това става всеки ден и в съзнанието на човека. Дойде ли някакво страдание, той започва да охка, ходи насам-натам, иска да се освободи от него, но не може. какво е станало с този човек? Той пъхнал крака си в една от дупките на съзнанието си и не може да се освободи. Кракът представлява едно от неговите желания.
към беседата >>
Това става всеки ден и в съзнанието на човека.
Казвам: Искате ли да не се крадат овчиците и пиленцата от съзнанието ви, турете си една мрежа, подобна на тази, която селянката употребила, и ще ги запазите. Закон е: дяволът никога не бърка с двата крака в една дупка. Той бърка с единия крак в една дупка,следствие на което всякога среща препятствия.Щом срещне едно препятствие, той се мъчи да скъса връзките му, но по този начин го улавят.
Това става всеки ден и в съзнанието на човека.
Дойде ли някакво страдание, той започва да охка, ходи насам-натам, иска да се освободи от него, но не може. какво е станало с този човек? Той пъхнал крака си в една от дупките на съзнанието си и не може да се освободи. Кракът представлява едно от неговите желания. Как ще се освободи?
към беседата >>
Дойде ли някакво страдание, той започва да охка, ходи насам-натам, иска да се освободи от него, но не може.
Казвам: Искате ли да не се крадат овчиците и пиленцата от съзнанието ви, турете си една мрежа, подобна на тази, която селянката употребила, и ще ги запазите. Закон е: дяволът никога не бърка с двата крака в една дупка. Той бърка с единия крак в една дупка,следствие на което всякога среща препятствия.Щом срещне едно препятствие, той се мъчи да скъса връзките му, но по този начин го улавят. Това става всеки ден и в съзнанието на човека.
Дойде ли някакво страдание, той започва да охка, ходи насам-натам, иска да се освободи от него, но не може.
какво е станало с този човек? Той пъхнал крака си в една от дупките на съзнанието си и не може да се освободи. Кракът представлява едно от неговите желания. Как ще се освободи? Казвам: Пусни желанието си!
към беседата >>
какво е станало с този човек?
Казвам: Искате ли да не се крадат овчиците и пиленцата от съзнанието ви, турете си една мрежа, подобна на тази, която селянката употребила, и ще ги запазите. Закон е: дяволът никога не бърка с двата крака в една дупка. Той бърка с единия крак в една дупка,следствие на което всякога среща препятствия.Щом срещне едно препятствие, той се мъчи да скъса връзките му, но по този начин го улавят. Това става всеки ден и в съзнанието на човека. Дойде ли някакво страдание, той започва да охка, ходи насам-натам, иска да се освободи от него, но не може.
какво е станало с този човек?
Той пъхнал крака си в една от дупките на съзнанието си и не може да се освободи. Кракът представлява едно от неговите желания. Как ще се освободи? Казвам: Пусни желанието си! Този човек е сграбчил желанието с крака си и нито крака си може да освободи, нито желанието пуща.
към беседата >>
Той пъхнал крака си в една от дупките на съзнанието си и не може да се освободи.
Закон е: дяволът никога не бърка с двата крака в една дупка. Той бърка с единия крак в една дупка,следствие на което всякога среща препятствия.Щом срещне едно препятствие, той се мъчи да скъса връзките му, но по този начин го улавят. Това става всеки ден и в съзнанието на човека. Дойде ли някакво страдание, той започва да охка, ходи насам-натам, иска да се освободи от него, но не може. какво е станало с този човек?
Той пъхнал крака си в една от дупките на съзнанието си и не може да се освободи.
Кракът представлява едно от неговите желания. Как ще се освободи? Казвам: Пусни желанието си! Този човек е сграбчил желанието с крака си и нито крака си може да освободи, нито желанието пуща. Това желание не е негово.
към беседата >>
Кракът представлява едно от неговите желания.
Той бърка с единия крак в една дупка,следствие на което всякога среща препятствия.Щом срещне едно препятствие, той се мъчи да скъса връзките му, но по този начин го улавят. Това става всеки ден и в съзнанието на човека. Дойде ли някакво страдание, той започва да охка, ходи насам-натам, иска да се освободи от него, но не може. какво е станало с този човек? Той пъхнал крака си в една от дупките на съзнанието си и не може да се освободи.
Кракът представлява едно от неговите желания.
Как ще се освободи? Казвам: Пусни желанието си! Този човек е сграбчил желанието с крака си и нито крака си може да освободи, нито желанието пуща. Това желание не е негово. Ако човек иска с едно неестествено желание да постигне нещо хубаво, той няма да успее.
към беседата >>
Как ще се освободи?
Това става всеки ден и в съзнанието на човека. Дойде ли някакво страдание, той започва да охка, ходи насам-натам, иска да се освободи от него, но не може. какво е станало с този човек? Той пъхнал крака си в една от дупките на съзнанието си и не може да се освободи. Кракът представлява едно от неговите желания.
Как ще се освободи?
Казвам: Пусни желанието си! Този човек е сграбчил желанието с крака си и нито крака си може да освободи, нито желанието пуща. Това желание не е негово. Ако човек иска с едно неестествено желание да постигне нещо хубаво, той няма да успее. Неестествените желания са не-съвместими със законите на разумната Природа.
към беседата >>
Казвам: Пусни желанието си!
Дойде ли някакво страдание, той започва да охка, ходи насам-натам, иска да се освободи от него, но не може. какво е станало с този човек? Той пъхнал крака си в една от дупките на съзнанието си и не може да се освободи. Кракът представлява едно от неговите желания. Как ще се освободи?
Казвам: Пусни желанието си!
Този човек е сграбчил желанието с крака си и нито крака си може да освободи, нито желанието пуща. Това желание не е негово. Ако човек иска с едно неестествено желание да постигне нещо хубаво, той няма да успее. Неестествените желания са не-съвместими със законите на разумната Природа. Такива желания причиняват скърби, страдания.
към беседата >>
Този човек е сграбчил желанието с крака си и нито крака си може да освободи, нито желанието пуща.
какво е станало с този човек? Той пъхнал крака си в една от дупките на съзнанието си и не може да се освободи. Кракът представлява едно от неговите желания. Как ще се освободи? Казвам: Пусни желанието си!
Този човек е сграбчил желанието с крака си и нито крака си може да освободи, нито желанието пуща.
Това желание не е негово. Ако човек иска с едно неестествено желание да постигне нещо хубаво, той няма да успее. Неестествените желания са не-съвместими със законите на разумната Природа. Такива желания причиняват скърби, страдания. При това всяко желание трябва да дойде навреме, както радостите и скърбите идат навреме.
към беседата >>
Това желание не е негово.
Той пъхнал крака си в една от дупките на съзнанието си и не може да се освободи. Кракът представлява едно от неговите желания. Как ще се освободи? Казвам: Пусни желанието си! Този човек е сграбчил желанието с крака си и нито крака си може да освободи, нито желанието пуща.
Това желание не е негово.
Ако човек иска с едно неестествено желание да постигне нещо хубаво, той няма да успее. Неестествените желания са не-съвместими със законите на разумната Природа. Такива желания причиняват скърби, страдания. При това всяко желание трябва да дойде навреме, както радостите и скърбите идат навреме. Има времена на радост и има времена на скръб.
към беседата >>
Ако човек иска с едно неестествено желание да постигне нещо хубаво, той няма да успее.
Кракът представлява едно от неговите желания. Как ще се освободи? Казвам: Пусни желанието си! Този човек е сграбчил желанието с крака си и нито крака си може да освободи, нито желанието пуща. Това желание не е негово.
Ако човек иска с едно неестествено желание да постигне нещо хубаво, той няма да успее.
Неестествените желания са не-съвместими със законите на разумната Природа. Такива желания причиняват скърби, страдания. При това всяко желание трябва да дойде навреме, както радостите и скърбите идат навреме. Има времена на радост и има времена на скръб.
към беседата >>
Неестествените желания са не-съвместими със законите на разумната Природа.
Как ще се освободи? Казвам: Пусни желанието си! Този човек е сграбчил желанието с крака си и нито крака си може да освободи, нито желанието пуща. Това желание не е негово. Ако човек иска с едно неестествено желание да постигне нещо хубаво, той няма да успее.
Неестествените желания са не-съвместими със законите на разумната Природа.
Такива желания причиняват скърби, страдания. При това всяко желание трябва да дойде навреме, както радостите и скърбите идат навреме. Има времена на радост и има времена на скръб.
към беседата >>
Такива желания причиняват скърби, страдания.
Казвам: Пусни желанието си! Този човек е сграбчил желанието с крака си и нито крака си може да освободи, нито желанието пуща. Това желание не е негово. Ако човек иска с едно неестествено желание да постигне нещо хубаво, той няма да успее. Неестествените желания са не-съвместими със законите на разумната Природа.
Такива желания причиняват скърби, страдания.
При това всяко желание трябва да дойде навреме, както радостите и скърбите идат навреме. Има времена на радост и има времена на скръб.
към беседата >>
При това всяко желание трябва да дойде навреме, както радостите и скърбите идат навреме.
Този човек е сграбчил желанието с крака си и нито крака си може да освободи, нито желанието пуща. Това желание не е негово. Ако човек иска с едно неестествено желание да постигне нещо хубаво, той няма да успее. Неестествените желания са не-съвместими със законите на разумната Природа. Такива желания причиняват скърби, страдания.
При това всяко желание трябва да дойде навреме, както радостите и скърбите идат навреме.
Има времена на радост и има времена на скръб.
към беседата >>
Има времена на радост и има времена на скръб.
Това желание не е негово. Ако човек иска с едно неестествено желание да постигне нещо хубаво, той няма да успее. Неестествените желания са не-съвместими със законите на разумната Природа. Такива желания причиняват скърби, страдания. При това всяко желание трябва да дойде навреме, както радостите и скърбите идат навреме.
Има времена на радост и има времена на скръб.
към беседата >>
Христос казва: „Жена кога ражда — на скръб е, но кога роди, скръбта й се превръща на радост, защото се е родил човек на света!
Христос казва: „Жена кога ражда — на скръб е, но кога роди, скръбта й се превръща на радост, защото се е родил човек на света!
" казвате: „Защо Господ е създал страданията? Не можа ли да създаде свят без страдания? " Господ е създал хармоничен свят, а страданията в него са човешко дело. Желанието на човека да яде е Божествено, но ако той яде повече, отколкото трябва, това вече е човешко. Всяко човешко желание носи скръб.
към беседата >>
" казвате: „Защо Господ е създал страданията?
Христос казва: „Жена кога ражда — на скръб е, но кога роди, скръбта й се превръща на радост, защото се е родил човек на света!
" казвате: „Защо Господ е създал страданията?
Не можа ли да създаде свят без страдания? " Господ е създал хармоничен свят, а страданията в него са човешко дело. Желанието на човека да яде е Божествено, но ако той яде повече, отколкото трябва, това вече е човешко. Всяко човешко желание носи скръб. Когато Христос казва, че всяка раждаща жена скърби, Той е имал предвид, че тази скръб се дължи на неизвестността, в която жената се намира.
към беседата >>
Не можа ли да създаде свят без страдания?
Христос казва: „Жена кога ражда — на скръб е, но кога роди, скръбта й се превръща на радост, защото се е родил човек на света! " казвате: „Защо Господ е създал страданията?
Не можа ли да създаде свят без страдания?
" Господ е създал хармоничен свят, а страданията в него са човешко дело. Желанието на човека да яде е Божествено, но ако той яде повече, отколкото трябва, това вече е човешко. Всяко човешко желание носи скръб. Когато Христос казва, че всяка раждаща жена скърби, Той е имал предвид, че тази скръб се дължи на неизвестността, в която жената се намира. Тя казва: „Това дете или ще се роди, или не — не се знае какво ще стане с мене и какво с детето." След тази скръб радостта непременно ще дойде.
към беседата >>
" Господ е създал хармоничен свят, а страданията в него са човешко дело.
Христос казва: „Жена кога ражда — на скръб е, но кога роди, скръбта й се превръща на радост, защото се е родил човек на света! " казвате: „Защо Господ е създал страданията? Не можа ли да създаде свят без страдания?
" Господ е създал хармоничен свят, а страданията в него са човешко дело.
Желанието на човека да яде е Божествено, но ако той яде повече, отколкото трябва, това вече е човешко. Всяко човешко желание носи скръб. Когато Христос казва, че всяка раждаща жена скърби, Той е имал предвид, че тази скръб се дължи на неизвестността, в която жената се намира. Тя казва: „Това дете или ще се роди, или не — не се знае какво ще стане с мене и какво с детето." След тази скръб радостта непременно ще дойде.
към беседата >>
Желанието на човека да яде е Божествено, но ако той яде повече, отколкото трябва, това вече е човешко.
Христос казва: „Жена кога ражда — на скръб е, но кога роди, скръбта й се превръща на радост, защото се е родил човек на света! " казвате: „Защо Господ е създал страданията? Не можа ли да създаде свят без страдания? " Господ е създал хармоничен свят, а страданията в него са човешко дело.
Желанието на човека да яде е Божествено, но ако той яде повече, отколкото трябва, това вече е човешко.
Всяко човешко желание носи скръб. Когато Христос казва, че всяка раждаща жена скърби, Той е имал предвид, че тази скръб се дължи на неизвестността, в която жената се намира. Тя казва: „Това дете или ще се роди, или не — не се знае какво ще стане с мене и какво с детето." След тази скръб радостта непременно ще дойде.
към беседата >>
Всяко човешко желание носи скръб.
Христос казва: „Жена кога ражда — на скръб е, но кога роди, скръбта й се превръща на радост, защото се е родил човек на света! " казвате: „Защо Господ е създал страданията? Не можа ли да създаде свят без страдания? " Господ е създал хармоничен свят, а страданията в него са човешко дело. Желанието на човека да яде е Божествено, но ако той яде повече, отколкото трябва, това вече е човешко.
Всяко човешко желание носи скръб.
Когато Христос казва, че всяка раждаща жена скърби, Той е имал предвид, че тази скръб се дължи на неизвестността, в която жената се намира. Тя казва: „Това дете или ще се роди, или не — не се знае какво ще стане с мене и какво с детето." След тази скръб радостта непременно ще дойде.
към беседата >>
Когато Христос казва, че всяка раждаща жена скърби, Той е имал предвид, че тази скръб се дължи на неизвестността, в която жената се намира.
" казвате: „Защо Господ е създал страданията? Не можа ли да създаде свят без страдания? " Господ е създал хармоничен свят, а страданията в него са човешко дело. Желанието на човека да яде е Божествено, но ако той яде повече, отколкото трябва, това вече е човешко. Всяко човешко желание носи скръб.
Когато Христос казва, че всяка раждаща жена скърби, Той е имал предвид, че тази скръб се дължи на неизвестността, в която жената се намира.
Тя казва: „Това дете или ще се роди, или не — не се знае какво ще стане с мене и какво с детето." След тази скръб радостта непременно ще дойде.
към беседата >>
Тя казва: „Това дете или ще се роди, или не — не се знае какво ще стане с мене и какво с детето." След тази скръб радостта непременно ще дойде.
Не можа ли да създаде свят без страдания? " Господ е създал хармоничен свят, а страданията в него са човешко дело. Желанието на човека да яде е Божествено, но ако той яде повече, отколкото трябва, това вече е човешко. Всяко човешко желание носи скръб. Когато Христос казва, че всяка раждаща жена скърби, Той е имал предвид, че тази скръб се дължи на неизвестността, в която жената се намира.
Тя казва: „Това дете или ще се роди, или не — не се знае какво ще стане с мене и какво с детето." След тази скръб радостта непременно ще дойде.
към беседата >>
Сега ще изнеса друго положение.
Сега ще изнеса друго положение.
Представете си, че вие ядете някаква неестествена храна, която ви причинява скръб. Причината за тази скръб се дължи на вашето неразбиране на храната, която сте употребили. В първо време вие се радвате, че ще ядете. Гладен сте, не сте яли два-три деня и щом ви предложат ядене, вие веднага започвате да ядете. Че храната е развалена, че хлябът е мухлясал — това не виждате.
към беседата >>
Представете си, че вие ядете някаква неестествена храна, която ви причинява скръб.
Сега ще изнеса друго положение.
Представете си, че вие ядете някаква неестествена храна, която ви причинява скръб.
Причината за тази скръб се дължи на вашето неразбиране на храната, която сте употребили. В първо време вие се радвате, че ще ядете. Гладен сте, не сте яли два-три деня и щом ви предложат ядене, вие веднага започвате да ядете. Че храната е развалена, че хлябът е мухлясал — това не виждате. Вие бързате да се нахраните и не мислите какво е яденето.
към беседата >>
НАГОРЕ