НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
680
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
680
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Направления в живота / Задача и отклонение в младежкия клас
,
МОК
, София, 18.4.1930г.,
За да си отговорите на тия въпроси, преди всичко трябва да обикнете Бога.
(втори вариант)
Онзи, който е изпратен от Бога, има любов към него. Следователно приложете това правило към себе си и си отговорете кой ви е изпратил на земята. Ако имате любов към Бога, той ви изпратил. Ако нямате любов към Бога, друг ви изпратил. Обаче, ако настоявате, че сте изпратени от Бога, тогава вие сте се отклонили някъде от пътя си, вследствие на което сте забравили отде идете, кой ви изпратил и защо.
За да си отговорите на тия въпроси, преди всичко трябва да обикнете Бога.
Това значи да се върнете там, отдето сте се отклонили, и да влезете в правия път.
към втори вариант >>
Ще дойде някой от вас, ще каже, че се е осолил.
(втори вариант)
И казвам: като живеете в един свят на знание, аз не искам да се осолите. И рибата е много умна - тя не се осолява. Та казвам: знанието в света трябва да бъде като едно условие за вашето развитие. Но ако вие се осолявате с това знание, вие сте като един чироз, окачен на една връв. И като се осолите, съзнанието ви, всеки прогрес и разбиране на живота, е свършен.
Ще дойде някой от вас, ще каже, че се е осолил.
„Искам да се оженя." Вие сте една осолена риба „Искам да стана министър." Вие сте осолена риба. „Искам да стана проповедник." Вие сте осолена риба. „Искам да стана най-добрият човек." Вие сте една осолена риба. Той иска да стане гениален учител, проповедник. Осолена риба е това.
към втори вариант >>
Ако човек няма тази признателност, любов към Бога - Този, Който му е дал всичко, всички други отношения към другите същества не могат да бъдат нормални.
(втори вариант)
Та и вие не трябва да бъдете от страхливите. И ако вие не слушате Онзи, Който ви е дал всичко в живота; Който през всички векове на миналото и всичките векове на бъдещето, Който досега ви е мислил най-голямото добро; Който ви е създал сегашния живот и ви подкрепя; ако вие не слушате Неговия глас, мене никога няма да слушате. Ако хората не са благодарни към Този, Който ви е дал всичко, и към мене е същото. Същият закон е и за вас, и за вашите приятели. Вие можете да турите едно правило и към вашите приятели.
Ако човек няма тази признателност, любов към Бога - Този, Който му е дал всичко, всички други отношения към другите същества не могат да бъдат нормални.
към втори вариант >>
Който се съмнява, не може да бъде ученик.
(втори вариант)
Очаква ли само на родителите си, то става инвалид. Способният и даровит ученик не трябва да очаква само на учителите си. Ако сам не учи и не работи, той ще атрофира способностите си, ще изгуби това, което природата му е дала. Ученик е онзи, който има убеждение. Щом няма убеждение, той не може да бъде ученик.
Който се съмнява, не може да бъде ученик.
Защо съм дошъл на земята? На този въпрос всеки сам може да си отговори. Ако ви пращат да свършите някаква работа, ще ви дадат акредитивно писмо. Къде е вашето акредитивно писмо? Щом сте изпратени на земята, дадени ви са акредитивни писма.
към втори вариант >>
Това значи да се върнете там, отдето сте се отклонили, и да влезете в правия път.
(втори вариант)
Следователно приложете това правило към себе си и си отговорете кой ви е изпратил на земята. Ако имате любов към Бога, той ви изпратил. Ако нямате любов към Бога, друг ви изпратил. Обаче, ако настоявате, че сте изпратени от Бога, тогава вие сте се отклонили някъде от пътя си, вследствие на което сте забравили отде идете, кой ви изпратил и защо. За да си отговорите на тия въпроси, преди всичко трябва да обикнете Бога.
Това значи да се върнете там, отдето сте се отклонили, и да влезете в правия път.
към втори вариант >>
„Искам да се оженя." Вие сте една осолена риба „Искам да стана министър." Вие сте осолена риба.
(втори вариант)
И рибата е много умна - тя не се осолява. Та казвам: знанието в света трябва да бъде като едно условие за вашето развитие. Но ако вие се осолявате с това знание, вие сте като един чироз, окачен на една връв. И като се осолите, съзнанието ви, всеки прогрес и разбиране на живота, е свършен. Ще дойде някой от вас, ще каже, че се е осолил.
„Искам да се оженя." Вие сте една осолена риба „Искам да стана министър." Вие сте осолена риба.
„Искам да стана проповедник." Вие сте осолена риба. „Искам да стана най-добрият човек." Вие сте една осолена риба. Той иска да стане гениален учител, проповедник. Осолена риба е това. Това е едно знание, една професия, преди всичко.
към втори вариант >>
Ако искате да бъдете хора на науката за бъдеще, трябва да имате любов към Бога.
(втори вариант)
Ако искате да бъдете хора на науката за бъдеще, трябва да имате любов към Бога.
Понеже, ако искате да се учите, има една свещена наука на биологията на растенията; тайната, да разбирате закона. Както изучават сегашните учени хора, те взимат патологическата страна на науката. Ние ще оставим патологията настрана. Всяко едно отклонение на патологическата наука образува болезнени черти и състояния в характера. Лоша черта у човека няма, но лошо се проявява човек в желанието си да придобие повече.
към втори вариант >>
Защо съм дошъл на земята?
(втори вариант)
Способният и даровит ученик не трябва да очаква само на учителите си. Ако сам не учи и не работи, той ще атрофира способностите си, ще изгуби това, което природата му е дала. Ученик е онзи, който има убеждение. Щом няма убеждение, той не може да бъде ученик. Който се съмнява, не може да бъде ученик.
Защо съм дошъл на земята?
На този въпрос всеки сам може да си отговори. Ако ви пращат да свършите някаква работа, ще ви дадат акредитивно писмо. Къде е вашето акредитивно писмо? Щом сте изпратени на земята, дадени ви са акредитивни писма. Ако сте забравили къде сте ги турили, потърсете ги, ако сте ги изгубили, намерете ги.
към втори вариант >>
Като ученици вие трябва да имате ясна представа за положението, в което се намирате, и за работата, която се иска от вас.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да имате ясна представа за положението, в което се намирате, и за работата, която се иска от вас.
Първото нещо, което се иска от вас, е да възстановите връзката си с първата причина на нещата, да чуете гласа на онзи, който ви изпратил. Ще кажете като евреите, че този глас е страшен. Евреите се уплашиха от гласа на Господа и пожелаха Мойсей да се разговаря с него и да предаде думите му. Те не искаха да бъдат направо свързани с Бога, затова си послужиха с посредник. Като не пожелаха да слушат направо гласа на Бога, евреите не послушаха и Мойсея, вследствие на което и до днес страдат.
към втори вариант >>
„Искам да стана проповедник." Вие сте осолена риба.
(втори вариант)
Та казвам: знанието в света трябва да бъде като едно условие за вашето развитие. Но ако вие се осолявате с това знание, вие сте като един чироз, окачен на една връв. И като се осолите, съзнанието ви, всеки прогрес и разбиране на живота, е свършен. Ще дойде някой от вас, ще каже, че се е осолил. „Искам да се оженя." Вие сте една осолена риба „Искам да стана министър." Вие сте осолена риба.
„Искам да стана проповедник." Вие сте осолена риба.
„Искам да стана най-добрият човек." Вие сте една осолена риба. Той иска да стане гениален учител, проповедник. Осолена риба е това. Това е едно знание, една професия, преди всичко. Това е едно временно отношение, отношение за земята.
към втори вариант >>
Понеже, ако искате да се учите, има една свещена наука на биологията на растенията; тайната, да разбирате закона.
(втори вариант)
Ако искате да бъдете хора на науката за бъдеще, трябва да имате любов към Бога.
Понеже, ако искате да се учите, има една свещена наука на биологията на растенията; тайната, да разбирате закона.
Както изучават сегашните учени хора, те взимат патологическата страна на науката. Ние ще оставим патологията настрана. Всяко едно отклонение на патологическата наука образува болезнени черти и състояния в характера. Лоша черта у човека няма, но лошо се проявява човек в желанието си да придобие повече. („Молим ви да не прекъсвате лекциите, ние ще ги проучваме, но сами като останем, нищо няма да създадем.")
към втори вариант >>
На този въпрос всеки сам може да си отговори.
(втори вариант)
Ако сам не учи и не работи, той ще атрофира способностите си, ще изгуби това, което природата му е дала. Ученик е онзи, който има убеждение. Щом няма убеждение, той не може да бъде ученик. Който се съмнява, не може да бъде ученик. Защо съм дошъл на земята?
На този въпрос всеки сам може да си отговори.
Ако ви пращат да свършите някаква работа, ще ви дадат акредитивно писмо. Къде е вашето акредитивно писмо? Щом сте изпратени на земята, дадени ви са акредитивни писма. Ако сте забравили къде сте ги турили, потърсете ги, ако сте ги изгубили, намерете ги. Не е достатъчно да кажеш, че живееш, но като живееш, трябва да знаеш защо си дошъл и какво трябва да правиш.
към втори вариант >>
Първото нещо, което се иска от вас, е да възстановите връзката си с първата причина на нещата, да чуете гласа на онзи, който ви изпратил.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да имате ясна представа за положението, в което се намирате, и за работата, която се иска от вас.
Първото нещо, което се иска от вас, е да възстановите връзката си с първата причина на нещата, да чуете гласа на онзи, който ви изпратил.
Ще кажете като евреите, че този глас е страшен. Евреите се уплашиха от гласа на Господа и пожелаха Мойсей да се разговаря с него и да предаде думите му. Те не искаха да бъдат направо свързани с Бога, затова си послужиха с посредник. Като не пожелаха да слушат направо гласа на Бога, евреите не послушаха и Мойсея, вследствие на което и до днес страдат.
към втори вариант >>
„Искам да стана най-добрият човек." Вие сте една осолена риба.
(втори вариант)
Но ако вие се осолявате с това знание, вие сте като един чироз, окачен на една връв. И като се осолите, съзнанието ви, всеки прогрес и разбиране на живота, е свършен. Ще дойде някой от вас, ще каже, че се е осолил. „Искам да се оженя." Вие сте една осолена риба „Искам да стана министър." Вие сте осолена риба. „Искам да стана проповедник." Вие сте осолена риба.
„Искам да стана най-добрият човек." Вие сте една осолена риба.
Той иска да стане гениален учител, проповедник. Осолена риба е това. Това е едно знание, една професия, преди всичко. Това е едно временно отношение, отношение за земята.
към втори вариант >>
Както изучават сегашните учени хора, те взимат патологическата страна на науката.
(втори вариант)
Ако искате да бъдете хора на науката за бъдеще, трябва да имате любов към Бога. Понеже, ако искате да се учите, има една свещена наука на биологията на растенията; тайната, да разбирате закона.
Както изучават сегашните учени хора, те взимат патологическата страна на науката.
Ние ще оставим патологията настрана. Всяко едно отклонение на патологическата наука образува болезнени черти и състояния в характера. Лоша черта у човека няма, но лошо се проявява човек в желанието си да придобие повече. („Молим ви да не прекъсвате лекциите, ние ще ги проучваме, но сами като останем, нищо няма да създадем.")
към втори вариант >>
Ако ви пращат да свършите някаква работа, ще ви дадат акредитивно писмо.
(втори вариант)
Ученик е онзи, който има убеждение. Щом няма убеждение, той не може да бъде ученик. Който се съмнява, не може да бъде ученик. Защо съм дошъл на земята? На този въпрос всеки сам може да си отговори.
Ако ви пращат да свършите някаква работа, ще ви дадат акредитивно писмо.
Къде е вашето акредитивно писмо? Щом сте изпратени на земята, дадени ви са акредитивни писма. Ако сте забравили къде сте ги турили, потърсете ги, ако сте ги изгубили, намерете ги. Не е достатъчно да кажеш, че живееш, но като живееш, трябва да знаеш защо си дошъл и какво трябва да правиш.
към втори вариант >>
Ще кажете като евреите, че този глас е страшен.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да имате ясна представа за положението, в което се намирате, и за работата, която се иска от вас. Първото нещо, което се иска от вас, е да възстановите връзката си с първата причина на нещата, да чуете гласа на онзи, който ви изпратил.
Ще кажете като евреите, че този глас е страшен.
Евреите се уплашиха от гласа на Господа и пожелаха Мойсей да се разговаря с него и да предаде думите му. Те не искаха да бъдат направо свързани с Бога, затова си послужиха с посредник. Като не пожелаха да слушат направо гласа на Бога, евреите не послушаха и Мойсея, вследствие на което и до днес страдат.
към втори вариант >>
Той иска да стане гениален учител, проповедник.
(втори вариант)
И като се осолите, съзнанието ви, всеки прогрес и разбиране на живота, е свършен. Ще дойде някой от вас, ще каже, че се е осолил. „Искам да се оженя." Вие сте една осолена риба „Искам да стана министър." Вие сте осолена риба. „Искам да стана проповедник." Вие сте осолена риба. „Искам да стана най-добрият човек." Вие сте една осолена риба.
Той иска да стане гениален учител, проповедник.
Осолена риба е това. Това е едно знание, една професия, преди всичко. Това е едно временно отношение, отношение за земята.
към втори вариант >>
Ние ще оставим патологията настрана.
(втори вариант)
Ако искате да бъдете хора на науката за бъдеще, трябва да имате любов към Бога. Понеже, ако искате да се учите, има една свещена наука на биологията на растенията; тайната, да разбирате закона. Както изучават сегашните учени хора, те взимат патологическата страна на науката.
Ние ще оставим патологията настрана.
Всяко едно отклонение на патологическата наука образува болезнени черти и състояния в характера. Лоша черта у човека няма, но лошо се проявява човек в желанието си да придобие повече. („Молим ви да не прекъсвате лекциите, ние ще ги проучваме, но сами като останем, нищо няма да създадем.")
към втори вариант >>
Къде е вашето акредитивно писмо?
(втори вариант)
Щом няма убеждение, той не може да бъде ученик. Който се съмнява, не може да бъде ученик. Защо съм дошъл на земята? На този въпрос всеки сам може да си отговори. Ако ви пращат да свършите някаква работа, ще ви дадат акредитивно писмо.
Къде е вашето акредитивно писмо?
Щом сте изпратени на земята, дадени ви са акредитивни писма. Ако сте забравили къде сте ги турили, потърсете ги, ако сте ги изгубили, намерете ги. Не е достатъчно да кажеш, че живееш, но като живееш, трябва да знаеш защо си дошъл и какво трябва да правиш.
към втори вариант >>
Евреите се уплашиха от гласа на Господа и пожелаха Мойсей да се разговаря с него и да предаде думите му.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да имате ясна представа за положението, в което се намирате, и за работата, която се иска от вас. Първото нещо, което се иска от вас, е да възстановите връзката си с първата причина на нещата, да чуете гласа на онзи, който ви изпратил. Ще кажете като евреите, че този глас е страшен.
Евреите се уплашиха от гласа на Господа и пожелаха Мойсей да се разговаря с него и да предаде думите му.
Те не искаха да бъдат направо свързани с Бога, затова си послужиха с посредник. Като не пожелаха да слушат направо гласа на Бога, евреите не послушаха и Мойсея, вследствие на което и до днес страдат.
към втори вариант >>
Осолена риба е това.
(втори вариант)
Ще дойде някой от вас, ще каже, че се е осолил. „Искам да се оженя." Вие сте една осолена риба „Искам да стана министър." Вие сте осолена риба. „Искам да стана проповедник." Вие сте осолена риба. „Искам да стана най-добрият човек." Вие сте една осолена риба. Той иска да стане гениален учител, проповедник.
Осолена риба е това.
Това е едно знание, една професия, преди всичко. Това е едно временно отношение, отношение за земята.
към втори вариант >>
Всяко едно отклонение на патологическата наука образува болезнени черти и състояния в характера.
(втори вариант)
Ако искате да бъдете хора на науката за бъдеще, трябва да имате любов към Бога. Понеже, ако искате да се учите, има една свещена наука на биологията на растенията; тайната, да разбирате закона. Както изучават сегашните учени хора, те взимат патологическата страна на науката. Ние ще оставим патологията настрана.
Всяко едно отклонение на патологическата наука образува болезнени черти и състояния в характера.
Лоша черта у човека няма, но лошо се проявява човек в желанието си да придобие повече. („Молим ви да не прекъсвате лекциите, ние ще ги проучваме, но сами като останем, нищо няма да създадем.")
към втори вариант >>
Щом сте изпратени на земята, дадени ви са акредитивни писма.
(втори вариант)
Който се съмнява, не може да бъде ученик. Защо съм дошъл на земята? На този въпрос всеки сам може да си отговори. Ако ви пращат да свършите някаква работа, ще ви дадат акредитивно писмо. Къде е вашето акредитивно писмо?
Щом сте изпратени на земята, дадени ви са акредитивни писма.
Ако сте забравили къде сте ги турили, потърсете ги, ако сте ги изгубили, намерете ги. Не е достатъчно да кажеш, че живееш, но като живееш, трябва да знаеш защо си дошъл и какво трябва да правиш.
към втори вариант >>
Те не искаха да бъдат направо свързани с Бога, затова си послужиха с посредник.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да имате ясна представа за положението, в което се намирате, и за работата, която се иска от вас. Първото нещо, което се иска от вас, е да възстановите връзката си с първата причина на нещата, да чуете гласа на онзи, който ви изпратил. Ще кажете като евреите, че този глас е страшен. Евреите се уплашиха от гласа на Господа и пожелаха Мойсей да се разговаря с него и да предаде думите му.
Те не искаха да бъдат направо свързани с Бога, затова си послужиха с посредник.
Като не пожелаха да слушат направо гласа на Бога, евреите не послушаха и Мойсея, вследствие на което и до днес страдат.
към втори вариант >>
Това е едно знание, една професия, преди всичко.
(втори вариант)
„Искам да се оженя." Вие сте една осолена риба „Искам да стана министър." Вие сте осолена риба. „Искам да стана проповедник." Вие сте осолена риба. „Искам да стана най-добрият човек." Вие сте една осолена риба. Той иска да стане гениален учител, проповедник. Осолена риба е това.
Това е едно знание, една професия, преди всичко.
Това е едно временно отношение, отношение за земята.
към втори вариант >>
Лоша черта у човека няма, но лошо се проявява човек в желанието си да придобие повече.
(втори вариант)
Ако искате да бъдете хора на науката за бъдеще, трябва да имате любов към Бога. Понеже, ако искате да се учите, има една свещена наука на биологията на растенията; тайната, да разбирате закона. Както изучават сегашните учени хора, те взимат патологическата страна на науката. Ние ще оставим патологията настрана. Всяко едно отклонение на патологическата наука образува болезнени черти и състояния в характера.
Лоша черта у човека няма, но лошо се проявява човек в желанието си да придобие повече.
(„Молим ви да не прекъсвате лекциите, ние ще ги проучваме, но сами като останем, нищо няма да създадем.")
към втори вариант >>
Ако сте забравили къде сте ги турили, потърсете ги, ако сте ги изгубили, намерете ги.
(втори вариант)
Защо съм дошъл на земята? На този въпрос всеки сам може да си отговори. Ако ви пращат да свършите някаква работа, ще ви дадат акредитивно писмо. Къде е вашето акредитивно писмо? Щом сте изпратени на земята, дадени ви са акредитивни писма.
Ако сте забравили къде сте ги турили, потърсете ги, ако сте ги изгубили, намерете ги.
Не е достатъчно да кажеш, че живееш, но като живееш, трябва да знаеш защо си дошъл и какво трябва да правиш.
към втори вариант >>
Като не пожелаха да слушат направо гласа на Бога, евреите не послушаха и Мойсея, вследствие на което и до днес страдат.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да имате ясна представа за положението, в което се намирате, и за работата, която се иска от вас. Първото нещо, което се иска от вас, е да възстановите връзката си с първата причина на нещата, да чуете гласа на онзи, който ви изпратил. Ще кажете като евреите, че този глас е страшен. Евреите се уплашиха от гласа на Господа и пожелаха Мойсей да се разговаря с него и да предаде думите му. Те не искаха да бъдат направо свързани с Бога, затова си послужиха с посредник.
Като не пожелаха да слушат направо гласа на Бога, евреите не послушаха и Мойсея, вследствие на което и до днес страдат.
към втори вариант >>
Това е едно временно отношение, отношение за земята.
(втори вариант)
„Искам да стана проповедник." Вие сте осолена риба. „Искам да стана най-добрият човек." Вие сте една осолена риба. Той иска да стане гениален учител, проповедник. Осолена риба е това. Това е едно знание, една професия, преди всичко.
Това е едно временно отношение, отношение за земята.
към втори вариант >>
(„Молим ви да не прекъсвате лекциите, ние ще ги проучваме, но сами като останем, нищо няма да създадем.")
(втори вариант)
Понеже, ако искате да се учите, има една свещена наука на биологията на растенията; тайната, да разбирате закона. Както изучават сегашните учени хора, те взимат патологическата страна на науката. Ние ще оставим патологията настрана. Всяко едно отклонение на патологическата наука образува болезнени черти и състояния в характера. Лоша черта у човека няма, но лошо се проявява човек в желанието си да придобие повече.
(„Молим ви да не прекъсвате лекциите, ние ще ги проучваме, но сами като останем, нищо няма да създадем.")
към втори вариант >>
Не е достатъчно да кажеш, че живееш, но като живееш, трябва да знаеш защо си дошъл и какво трябва да правиш.
(втори вариант)
На този въпрос всеки сам може да си отговори. Ако ви пращат да свършите някаква работа, ще ви дадат акредитивно писмо. Къде е вашето акредитивно писмо? Щом сте изпратени на земята, дадени ви са акредитивни писма. Ако сте забравили къде сте ги турили, потърсете ги, ако сте ги изгубили, намерете ги.
Не е достатъчно да кажеш, че живееш, но като живееш, трябва да знаеш защо си дошъл и какво трябва да правиш.
към втори вариант >>
Сега и на вас казвам: бъдете смели.
(втори вариант)
Сега и на вас казвам: бъдете смели.
Бъдете готови да слушате гласа на онзи, който от създаването на света досега е мислил за вас, грижил се е за вашето добро, уреждал е вашите работи. Той е мислил и продължава да мисли за вас. Той ви е дал живот и поддържа живота ви. Ако него не слушате, никого не можете да слушате. Ако не сте благодарни на него, на никого не можете да благодарите.
към втори вариант >>
И питам: ако един учител, след като е учителствал, че учениците го вземат и го набият хубаво; казват: ,,Заслужил си го е." Защо?
(втори вариант)
И питам: ако един учител, след като е учителствал, че учениците го вземат и го набият хубаво; казват: ,,Заслужил си го е." Защо?
Той, като стане учител, трябва да бъде толкова силен, че ако той има трийсет души ученици в училището, той трябва всички да ги налага, че да знаят, че той е учител. И ако той ги бие, те ще кажат: „А, не се бие нашия учител." Защо? Защото е силен - не се играе с него. И като опитат учениците учителя си, той като ги наложи всичките, втория ден те ще седят пред него с почитание към него. Както когато се яви учителят по математика, всички се сгушат.
към втори вариант >>
Аз ще ви дам един метод, да се развивате, да учите.
(втори вариант)
Аз ще ви дам един метод, да се развивате, да учите.
Едно нещо не обичам - забелязвам, в класа се заражда една несамостоятелност. Вие сте несамостоятелни, притеснявате се. После, раболепство. Един друг си влияете, не си давате свобода. Има един дух монархичен вътре.
към втори вариант >>
Истински ученик е онзи, който знае защо е дошъл на земята и как трябва да живее.
(втори вариант)
Истински ученик е онзи, който знае защо е дошъл на земята и как трябва да живее.
Като живее съзнателно, той изучава всичките действия - събиране, изваждане, умножаване и деление, и ги прилага. Той прави разлика между количественото събиране на числата като мъртви величини и количественото събиране на живи числа. В това отношение той никога не се лъже. Ученикът не се лъже в знанието си, а учителят - никак. Ако учителят не е сигурен в знанията си и се заблуждава, ученикът изпада в по-големи заблуждения.
към втори вариант >>
Бъдете готови да слушате гласа на онзи, който от създаването на света досега е мислил за вас, грижил се е за вашето добро, уреждал е вашите работи.
(втори вариант)
Сега и на вас казвам: бъдете смели.
Бъдете готови да слушате гласа на онзи, който от създаването на света досега е мислил за вас, грижил се е за вашето добро, уреждал е вашите работи.
Той е мислил и продължава да мисли за вас. Той ви е дал живот и поддържа живота ви. Ако него не слушате, никого не можете да слушате. Ако не сте благодарни на него, на никого не можете да благодарите. Ако човек няма любов към Бога и не е благодарен за всички блага, които му са дадени от него, той не може да има правилни отношения и към хората.
към втори вариант >>
Той, като стане учител, трябва да бъде толкова силен, че ако той има трийсет души ученици в училището, той трябва всички да ги налага, че да знаят, че той е учител.
(втори вариант)
И питам: ако един учител, след като е учителствал, че учениците го вземат и го набият хубаво; казват: ,,Заслужил си го е." Защо?
Той, като стане учител, трябва да бъде толкова силен, че ако той има трийсет души ученици в училището, той трябва всички да ги налага, че да знаят, че той е учител.
И ако той ги бие, те ще кажат: „А, не се бие нашия учител." Защо? Защото е силен - не се играе с него. И като опитат учениците учителя си, той като ги наложи всичките, втория ден те ще седят пред него с почитание към него. Както когато се яви учителят по математика, всички се сгушат. Но по този начин, това е външната страна.
към втори вариант >>
Едно нещо не обичам - забелязвам, в класа се заражда една несамостоятелност.
(втори вариант)
Аз ще ви дам един метод, да се развивате, да учите.
Едно нещо не обичам - забелязвам, в класа се заражда една несамостоятелност.
Вие сте несамостоятелни, притеснявате се. После, раболепство. Един друг си влияете, не си давате свобода. Има един дух монархичен вътре. Всеки един от вас е анархист в добрия смисъл и в лошия смисъл.
към втори вариант >>
Като живее съзнателно, той изучава всичките действия - събиране, изваждане, умножаване и деление, и ги прилага.
(втори вариант)
Истински ученик е онзи, който знае защо е дошъл на земята и как трябва да живее.
Като живее съзнателно, той изучава всичките действия - събиране, изваждане, умножаване и деление, и ги прилага.
Той прави разлика между количественото събиране на числата като мъртви величини и количественото събиране на живи числа. В това отношение той никога не се лъже. Ученикът не се лъже в знанието си, а учителят - никак. Ако учителят не е сигурен в знанията си и се заблуждава, ученикът изпада в по-големи заблуждения. С една дума, между учителя и ученика трябва да съществуват отношения на любов и пълно доверие.
към втори вариант >>
Той е мислил и продължава да мисли за вас.
(втори вариант)
Сега и на вас казвам: бъдете смели. Бъдете готови да слушате гласа на онзи, който от създаването на света досега е мислил за вас, грижил се е за вашето добро, уреждал е вашите работи.
Той е мислил и продължава да мисли за вас.
Той ви е дал живот и поддържа живота ви. Ако него не слушате, никого не можете да слушате. Ако не сте благодарни на него, на никого не можете да благодарите. Ако човек няма любов към Бога и не е благодарен за всички блага, които му са дадени от него, той не може да има правилни отношения и към хората. Без любов към Бога нищо не можете да постигнете.
към втори вариант >>
И ако той ги бие, те ще кажат: „А, не се бие нашия учител." Защо?
(втори вариант)
И питам: ако един учител, след като е учителствал, че учениците го вземат и го набият хубаво; казват: ,,Заслужил си го е." Защо? Той, като стане учител, трябва да бъде толкова силен, че ако той има трийсет души ученици в училището, той трябва всички да ги налага, че да знаят, че той е учител.
И ако той ги бие, те ще кажат: „А, не се бие нашия учител." Защо?
Защото е силен - не се играе с него. И като опитат учениците учителя си, той като ги наложи всичките, втория ден те ще седят пред него с почитание към него. Както когато се яви учителят по математика, всички се сгушат. Но по този начин, това е външната страна.
към втори вариант >>
Вие сте несамостоятелни, притеснявате се.
(втори вариант)
Аз ще ви дам един метод, да се развивате, да учите. Едно нещо не обичам - забелязвам, в класа се заражда една несамостоятелност.
Вие сте несамостоятелни, притеснявате се.
После, раболепство. Един друг си влияете, не си давате свобода. Има един дух монархичен вътре. Всеки един от вас е анархист в добрия смисъл и в лошия смисъл. Всеки един иска да наложи себе си, като че той е нещо.
към втори вариант >>
Той прави разлика между количественото събиране на числата като мъртви величини и количественото събиране на живи числа.
(втори вариант)
Истински ученик е онзи, който знае защо е дошъл на земята и как трябва да живее. Като живее съзнателно, той изучава всичките действия - събиране, изваждане, умножаване и деление, и ги прилага.
Той прави разлика между количественото събиране на числата като мъртви величини и количественото събиране на живи числа.
В това отношение той никога не се лъже. Ученикът не се лъже в знанието си, а учителят - никак. Ако учителят не е сигурен в знанията си и се заблуждава, ученикът изпада в по-големи заблуждения. С една дума, между учителя и ученика трябва да съществуват отношения на любов и пълно доверие. Не поставяйте в сърцето си желания, които не могат да ви ползват.
към втори вариант >>
Той ви е дал живот и поддържа живота ви.
(втори вариант)
Сега и на вас казвам: бъдете смели. Бъдете готови да слушате гласа на онзи, който от създаването на света досега е мислил за вас, грижил се е за вашето добро, уреждал е вашите работи. Той е мислил и продължава да мисли за вас.
Той ви е дал живот и поддържа живота ви.
Ако него не слушате, никого не можете да слушате. Ако не сте благодарни на него, на никого не можете да благодарите. Ако човек няма любов към Бога и не е благодарен за всички блага, които му са дадени от него, той не може да има правилни отношения и към хората. Без любов към Бога нищо не можете да постигнете. Имате ли любов към Бога, вие ще придобиете и знание, и сила, и светлина, да разбирате живота и природата в техните положителни прояви.
към втори вариант >>
Защото е силен - не се играе с него.
(втори вариант)
И питам: ако един учител, след като е учителствал, че учениците го вземат и го набият хубаво; казват: ,,Заслужил си го е." Защо? Той, като стане учител, трябва да бъде толкова силен, че ако той има трийсет души ученици в училището, той трябва всички да ги налага, че да знаят, че той е учител. И ако той ги бие, те ще кажат: „А, не се бие нашия учител." Защо?
Защото е силен - не се играе с него.
И като опитат учениците учителя си, той като ги наложи всичките, втория ден те ще седят пред него с почитание към него. Както когато се яви учителят по математика, всички се сгушат. Но по този начин, това е външната страна.
към втори вариант >>
После, раболепство.
(втори вариант)
Аз ще ви дам един метод, да се развивате, да учите. Едно нещо не обичам - забелязвам, в класа се заражда една несамостоятелност. Вие сте несамостоятелни, притеснявате се.
После, раболепство.
Един друг си влияете, не си давате свобода. Има един дух монархичен вътре. Всеки един от вас е анархист в добрия смисъл и в лошия смисъл. Всеки един иска да наложи себе си, като че той е нещо. А други има - обезценяват всичко.
към втори вариант >>
В това отношение той никога не се лъже.
(втори вариант)
Истински ученик е онзи, който знае защо е дошъл на земята и как трябва да живее. Като живее съзнателно, той изучава всичките действия - събиране, изваждане, умножаване и деление, и ги прилага. Той прави разлика между количественото събиране на числата като мъртви величини и количественото събиране на живи числа.
В това отношение той никога не се лъже.
Ученикът не се лъже в знанието си, а учителят - никак. Ако учителят не е сигурен в знанията си и се заблуждава, ученикът изпада в по-големи заблуждения. С една дума, между учителя и ученика трябва да съществуват отношения на любов и пълно доверие. Не поставяйте в сърцето си желания, които не могат да ви ползват. Хората правят погрешки поради това, че на първо място турят такива желания, които нямат нищо общо с желанията на душата им.
към втори вариант >>
Ако него не слушате, никого не можете да слушате.
(втори вариант)
Сега и на вас казвам: бъдете смели. Бъдете готови да слушате гласа на онзи, който от създаването на света досега е мислил за вас, грижил се е за вашето добро, уреждал е вашите работи. Той е мислил и продължава да мисли за вас. Той ви е дал живот и поддържа живота ви.
Ако него не слушате, никого не можете да слушате.
Ако не сте благодарни на него, на никого не можете да благодарите. Ако човек няма любов към Бога и не е благодарен за всички блага, които му са дадени от него, той не може да има правилни отношения и към хората. Без любов към Бога нищо не можете да постигнете. Имате ли любов към Бога, вие ще придобиете и знание, и сила, и светлина, да разбирате живота и природата в техните положителни прояви. Каква наука е тази, която изучава патологическата страна на човека?
към втори вариант >>
И като опитат учениците учителя си, той като ги наложи всичките, втория ден те ще седят пред него с почитание към него.
(втори вариант)
И питам: ако един учител, след като е учителствал, че учениците го вземат и го набият хубаво; казват: ,,Заслужил си го е." Защо? Той, като стане учител, трябва да бъде толкова силен, че ако той има трийсет души ученици в училището, той трябва всички да ги налага, че да знаят, че той е учител. И ако той ги бие, те ще кажат: „А, не се бие нашия учител." Защо? Защото е силен - не се играе с него.
И като опитат учениците учителя си, той като ги наложи всичките, втория ден те ще седят пред него с почитание към него.
Както когато се яви учителят по математика, всички се сгушат. Но по този начин, това е външната страна.
към втори вариант >>
Един друг си влияете, не си давате свобода.
(втори вариант)
Аз ще ви дам един метод, да се развивате, да учите. Едно нещо не обичам - забелязвам, в класа се заражда една несамостоятелност. Вие сте несамостоятелни, притеснявате се. После, раболепство.
Един друг си влияете, не си давате свобода.
Има един дух монархичен вътре. Всеки един от вас е анархист в добрия смисъл и в лошия смисъл. Всеки един иска да наложи себе си, като че той е нещо. А други има - обезценяват всичко. Казват: „От мене нищо няма да стане." Но и едното, и другото е крайно.
към втори вариант >>
Ученикът не се лъже в знанието си, а учителят - никак.
(втори вариант)
Истински ученик е онзи, който знае защо е дошъл на земята и как трябва да живее. Като живее съзнателно, той изучава всичките действия - събиране, изваждане, умножаване и деление, и ги прилага. Той прави разлика между количественото събиране на числата като мъртви величини и количественото събиране на живи числа. В това отношение той никога не се лъже.
Ученикът не се лъже в знанието си, а учителят - никак.
Ако учителят не е сигурен в знанията си и се заблуждава, ученикът изпада в по-големи заблуждения. С една дума, между учителя и ученика трябва да съществуват отношения на любов и пълно доверие. Не поставяйте в сърцето си желания, които не могат да ви ползват. Хората правят погрешки поради това, че на първо място турят такива желания, които нямат нищо общо с желанията на душата им. Запример каква връзка има между вола и човека?
към втори вариант >>
Ако не сте благодарни на него, на никого не можете да благодарите.
(втори вариант)
Сега и на вас казвам: бъдете смели. Бъдете готови да слушате гласа на онзи, който от създаването на света досега е мислил за вас, грижил се е за вашето добро, уреждал е вашите работи. Той е мислил и продължава да мисли за вас. Той ви е дал живот и поддържа живота ви. Ако него не слушате, никого не можете да слушате.
Ако не сте благодарни на него, на никого не можете да благодарите.
Ако човек няма любов към Бога и не е благодарен за всички блага, които му са дадени от него, той не може да има правилни отношения и към хората. Без любов към Бога нищо не можете да постигнете. Имате ли любов към Бога, вие ще придобиете и знание, и сила, и светлина, да разбирате живота и природата в техните положителни прояви. Каква наука е тази, която изучава патологическата страна на човека? Сам по себе си, по естество човек не е лош.
към втори вариант >>
Както когато се яви учителят по математика, всички се сгушат.
(втори вариант)
И питам: ако един учител, след като е учителствал, че учениците го вземат и го набият хубаво; казват: ,,Заслужил си го е." Защо? Той, като стане учител, трябва да бъде толкова силен, че ако той има трийсет души ученици в училището, той трябва всички да ги налага, че да знаят, че той е учител. И ако той ги бие, те ще кажат: „А, не се бие нашия учител." Защо? Защото е силен - не се играе с него. И като опитат учениците учителя си, той като ги наложи всичките, втория ден те ще седят пред него с почитание към него.
Както когато се яви учителят по математика, всички се сгушат.
Но по този начин, това е външната страна.
към втори вариант >>
Има един дух монархичен вътре.
(втори вариант)
Аз ще ви дам един метод, да се развивате, да учите. Едно нещо не обичам - забелязвам, в класа се заражда една несамостоятелност. Вие сте несамостоятелни, притеснявате се. После, раболепство. Един друг си влияете, не си давате свобода.
Има един дух монархичен вътре.
Всеки един от вас е анархист в добрия смисъл и в лошия смисъл. Всеки един иска да наложи себе си, като че той е нещо. А други има - обезценяват всичко. Казват: „От мене нищо няма да стане." Но и едното, и другото е крайно. В един клас трябва да съществува пълна свобода.
към втори вариант >>
Ако учителят не е сигурен в знанията си и се заблуждава, ученикът изпада в по-големи заблуждения.
(втори вариант)
Истински ученик е онзи, който знае защо е дошъл на земята и как трябва да живее. Като живее съзнателно, той изучава всичките действия - събиране, изваждане, умножаване и деление, и ги прилага. Той прави разлика между количественото събиране на числата като мъртви величини и количественото събиране на живи числа. В това отношение той никога не се лъже. Ученикът не се лъже в знанието си, а учителят - никак.
Ако учителят не е сигурен в знанията си и се заблуждава, ученикът изпада в по-големи заблуждения.
С една дума, между учителя и ученика трябва да съществуват отношения на любов и пълно доверие. Не поставяйте в сърцето си желания, които не могат да ви ползват. Хората правят погрешки поради това, че на първо място турят такива желания, които нямат нищо общо с желанията на душата им. Запример каква връзка има между вола и човека? Какво ще каже волът, ако го поканите в стаята си, турите го на стол до вас и започнете да ядете заедно?
към втори вариант >>
Ако човек няма любов към Бога и не е благодарен за всички блага, които му са дадени от него, той не може да има правилни отношения и към хората.
(втори вариант)
Бъдете готови да слушате гласа на онзи, който от създаването на света досега е мислил за вас, грижил се е за вашето добро, уреждал е вашите работи. Той е мислил и продължава да мисли за вас. Той ви е дал живот и поддържа живота ви. Ако него не слушате, никого не можете да слушате. Ако не сте благодарни на него, на никого не можете да благодарите.
Ако човек няма любов към Бога и не е благодарен за всички блага, които му са дадени от него, той не може да има правилни отношения и към хората.
Без любов към Бога нищо не можете да постигнете. Имате ли любов към Бога, вие ще придобиете и знание, и сила, и светлина, да разбирате живота и природата в техните положителни прояви. Каква наука е тази, която изучава патологическата страна на човека? Сам по себе си, по естество човек не е лош. Лоши са някои негови прояви, но по естество човек е добър.
към втори вариант >>
Но по този начин, това е външната страна.
(втори вариант)
Той, като стане учител, трябва да бъде толкова силен, че ако той има трийсет души ученици в училището, той трябва всички да ги налага, че да знаят, че той е учител. И ако той ги бие, те ще кажат: „А, не се бие нашия учител." Защо? Защото е силен - не се играе с него. И като опитат учениците учителя си, той като ги наложи всичките, втория ден те ще седят пред него с почитание към него. Както когато се яви учителят по математика, всички се сгушат.
Но по този начин, това е външната страна.
към втори вариант >>
Всеки един от вас е анархист в добрия смисъл и в лошия смисъл.
(втори вариант)
Едно нещо не обичам - забелязвам, в класа се заражда една несамостоятелност. Вие сте несамостоятелни, притеснявате се. После, раболепство. Един друг си влияете, не си давате свобода. Има един дух монархичен вътре.
Всеки един от вас е анархист в добрия смисъл и в лошия смисъл.
Всеки един иска да наложи себе си, като че той е нещо. А други има - обезценяват всичко. Казват: „От мене нищо няма да стане." Но и едното, и другото е крайно. В един клас трябва да съществува пълна свобода. Под „свобода" разбирам да има разумни отношения на нещата.
към втори вариант >>
С една дума, между учителя и ученика трябва да съществуват отношения на любов и пълно доверие.
(втори вариант)
Като живее съзнателно, той изучава всичките действия - събиране, изваждане, умножаване и деление, и ги прилага. Той прави разлика между количественото събиране на числата като мъртви величини и количественото събиране на живи числа. В това отношение той никога не се лъже. Ученикът не се лъже в знанието си, а учителят - никак. Ако учителят не е сигурен в знанията си и се заблуждава, ученикът изпада в по-големи заблуждения.
С една дума, между учителя и ученика трябва да съществуват отношения на любов и пълно доверие.
Не поставяйте в сърцето си желания, които не могат да ви ползват. Хората правят погрешки поради това, че на първо място турят такива желания, които нямат нищо общо с желанията на душата им. Запример каква връзка има между вола и човека? Какво ще каже волът, ако го поканите в стаята си, турите го на стол до вас и започнете да ядете заедно? Волът не може да оцени мястото, което сте му дали, вследствие на което не може да ви благодари.
към втори вариант >>
Без любов към Бога нищо не можете да постигнете.
(втори вариант)
Той е мислил и продължава да мисли за вас. Той ви е дал живот и поддържа живота ви. Ако него не слушате, никого не можете да слушате. Ако не сте благодарни на него, на никого не можете да благодарите. Ако човек няма любов към Бога и не е благодарен за всички блага, които му са дадени от него, той не може да има правилни отношения и към хората.
Без любов към Бога нищо не можете да постигнете.
Имате ли любов към Бога, вие ще придобиете и знание, и сила, и светлина, да разбирате живота и природата в техните положителни прояви. Каква наука е тази, която изучава патологическата страна на човека? Сам по себе си, по естество човек не е лош. Лоши са някои негови прояви, но по естество човек е добър. В желанието си да придобие повече знания, богатства, сила, човек се изопачил.
към втори вариант >>
Знанието е една сила, която отвътре се прилага.
(втори вариант)
Знанието е една сила, която отвътре се прилага.
И ако тази сила сама по себе си няма една морална ценност, как да се употребява, това е само едно външно знание. Учителят трябва да каже: „Имам едно знание, което еднакво важи за мене." В истинското знание учителят еднакво се подчинява на знанието. Да вземем знанието за яденето - както се подчиняват учениците, и учителят - и той яде по същия начин. Може учителят да сдъвче по-добре храната си. Тогава по какво се отличават учениците от него?
към втори вариант >>
Всеки един иска да наложи себе си, като че той е нещо.
(втори вариант)
Вие сте несамостоятелни, притеснявате се. После, раболепство. Един друг си влияете, не си давате свобода. Има един дух монархичен вътре. Всеки един от вас е анархист в добрия смисъл и в лошия смисъл.
Всеки един иска да наложи себе си, като че той е нещо.
А други има - обезценяват всичко. Казват: „От мене нищо няма да стане." Но и едното, и другото е крайно. В един клас трябва да съществува пълна свобода. Под „свобода" разбирам да има разумни отношения на нещата. Свобода на пръстите - тия пръсти имат свободни отношения, но те си и помагат.
към втори вариант >>
Не поставяйте в сърцето си желания, които не могат да ви ползват.
(втори вариант)
Той прави разлика между количественото събиране на числата като мъртви величини и количественото събиране на живи числа. В това отношение той никога не се лъже. Ученикът не се лъже в знанието си, а учителят - никак. Ако учителят не е сигурен в знанията си и се заблуждава, ученикът изпада в по-големи заблуждения. С една дума, между учителя и ученика трябва да съществуват отношения на любов и пълно доверие.
Не поставяйте в сърцето си желания, които не могат да ви ползват.
Хората правят погрешки поради това, че на първо място турят такива желания, които нямат нищо общо с желанията на душата им. Запример каква връзка има между вола и човека? Какво ще каже волът, ако го поканите в стаята си, турите го на стол до вас и започнете да ядете заедно? Волът не може да оцени мястото, което сте му дали, вследствие на което не може да ви благодари. Следователно допущайте в ума си такива мисли и в сърцето си такива желания, които са близки на душата ви, за да могат един ден да ви оценят и благодарят.
към втори вариант >>
Имате ли любов към Бога, вие ще придобиете и знание, и сила, и светлина, да разбирате живота и природата в техните положителни прояви.
(втори вариант)
Той ви е дал живот и поддържа живота ви. Ако него не слушате, никого не можете да слушате. Ако не сте благодарни на него, на никого не можете да благодарите. Ако човек няма любов към Бога и не е благодарен за всички блага, които му са дадени от него, той не може да има правилни отношения и към хората. Без любов към Бога нищо не можете да постигнете.
Имате ли любов към Бога, вие ще придобиете и знание, и сила, и светлина, да разбирате живота и природата в техните положителни прояви.
Каква наука е тази, която изучава патологическата страна на човека? Сам по себе си, по естество човек не е лош. Лоши са някои негови прояви, но по естество човек е добър. В желанието си да придобие повече знания, богатства, сила, човек се изопачил. Обаче той може да се изправи, да се върне към своето първично естество.
към втори вариант >>
И ако тази сила сама по себе си няма една морална ценност, как да се употребява, това е само едно външно знание.
(втори вариант)
Знанието е една сила, която отвътре се прилага.
И ако тази сила сама по себе си няма една морална ценност, как да се употребява, това е само едно външно знание.
Учителят трябва да каже: „Имам едно знание, което еднакво важи за мене." В истинското знание учителят еднакво се подчинява на знанието. Да вземем знанието за яденето - както се подчиняват учениците, и учителят - и той яде по същия начин. Може учителят да сдъвче по-добре храната си. Тогава по какво се отличават учениците от него? Вие наблюдавали ли сте как ядете?
към втори вариант >>
А други има - обезценяват всичко.
(втори вариант)
После, раболепство. Един друг си влияете, не си давате свобода. Има един дух монархичен вътре. Всеки един от вас е анархист в добрия смисъл и в лошия смисъл. Всеки един иска да наложи себе си, като че той е нещо.
А други има - обезценяват всичко.
Казват: „От мене нищо няма да стане." Но и едното, и другото е крайно. В един клас трябва да съществува пълна свобода. Под „свобода" разбирам да има разумни отношения на нещата. Свобода на пръстите - тия пръсти имат свободни отношения, но те си и помагат. Значи да предизвикам първия пръст, когато ми трябва.
към втори вариант >>
Хората правят погрешки поради това, че на първо място турят такива желания, които нямат нищо общо с желанията на душата им.
(втори вариант)
В това отношение той никога не се лъже. Ученикът не се лъже в знанието си, а учителят - никак. Ако учителят не е сигурен в знанията си и се заблуждава, ученикът изпада в по-големи заблуждения. С една дума, между учителя и ученика трябва да съществуват отношения на любов и пълно доверие. Не поставяйте в сърцето си желания, които не могат да ви ползват.
Хората правят погрешки поради това, че на първо място турят такива желания, които нямат нищо общо с желанията на душата им.
Запример каква връзка има между вола и човека? Какво ще каже волът, ако го поканите в стаята си, турите го на стол до вас и започнете да ядете заедно? Волът не може да оцени мястото, което сте му дали, вследствие на което не може да ви благодари. Следователно допущайте в ума си такива мисли и в сърцето си такива желания, които са близки на душата ви, за да могат един ден да ви оценят и благодарят.
към втори вариант >>
Каква наука е тази, която изучава патологическата страна на човека?
(втори вариант)
Ако него не слушате, никого не можете да слушате. Ако не сте благодарни на него, на никого не можете да благодарите. Ако човек няма любов към Бога и не е благодарен за всички блага, които му са дадени от него, той не може да има правилни отношения и към хората. Без любов към Бога нищо не можете да постигнете. Имате ли любов към Бога, вие ще придобиете и знание, и сила, и светлина, да разбирате живота и природата в техните положителни прояви.
Каква наука е тази, която изучава патологическата страна на човека?
Сам по себе си, по естество човек не е лош. Лоши са някои негови прояви, но по естество човек е добър. В желанието си да придобие повече знания, богатства, сила, човек се изопачил. Обаче той може да се изправи, да се върне към своето първично естество.
към втори вариант >>
Учителят трябва да каже: „Имам едно знание, което еднакво важи за мене." В истинското знание учителят еднакво се подчинява на знанието.
(втори вариант)
Знанието е една сила, която отвътре се прилага. И ако тази сила сама по себе си няма една морална ценност, как да се употребява, това е само едно външно знание.
Учителят трябва да каже: „Имам едно знание, което еднакво важи за мене." В истинското знание учителят еднакво се подчинява на знанието.
Да вземем знанието за яденето - както се подчиняват учениците, и учителят - и той яде по същия начин. Може учителят да сдъвче по-добре храната си. Тогава по какво се отличават учениците от него? Вие наблюдавали ли сте как ядете? Отляво надясно или отдясно наляво?
към втори вариант >>
Казват: „От мене нищо няма да стане." Но и едното, и другото е крайно.
(втори вариант)
Един друг си влияете, не си давате свобода. Има един дух монархичен вътре. Всеки един от вас е анархист в добрия смисъл и в лошия смисъл. Всеки един иска да наложи себе си, като че той е нещо. А други има - обезценяват всичко.
Казват: „От мене нищо няма да стане." Но и едното, и другото е крайно.
В един клас трябва да съществува пълна свобода. Под „свобода" разбирам да има разумни отношения на нещата. Свобода на пръстите - тия пръсти имат свободни отношения, но те си и помагат. Значи да предизвикам първия пръст, когато ми трябва. И всички са готови, никой няма да каже: „Аз съм занят." Щом е болен, то е друга работа.
към втори вариант >>
Запример каква връзка има между вола и човека?
(втори вариант)
Ученикът не се лъже в знанието си, а учителят - никак. Ако учителят не е сигурен в знанията си и се заблуждава, ученикът изпада в по-големи заблуждения. С една дума, между учителя и ученика трябва да съществуват отношения на любов и пълно доверие. Не поставяйте в сърцето си желания, които не могат да ви ползват. Хората правят погрешки поради това, че на първо място турят такива желания, които нямат нищо общо с желанията на душата им.
Запример каква връзка има между вола и човека?
Какво ще каже волът, ако го поканите в стаята си, турите го на стол до вас и започнете да ядете заедно? Волът не може да оцени мястото, което сте му дали, вследствие на което не може да ви благодари. Следователно допущайте в ума си такива мисли и в сърцето си такива желания, които са близки на душата ви, за да могат един ден да ви оценят и благодарят.
към втори вариант >>
Сам по себе си, по естество човек не е лош.
(втори вариант)
Ако не сте благодарни на него, на никого не можете да благодарите. Ако човек няма любов към Бога и не е благодарен за всички блага, които му са дадени от него, той не може да има правилни отношения и към хората. Без любов към Бога нищо не можете да постигнете. Имате ли любов към Бога, вие ще придобиете и знание, и сила, и светлина, да разбирате живота и природата в техните положителни прояви. Каква наука е тази, която изучава патологическата страна на човека?
Сам по себе си, по естество човек не е лош.
Лоши са някои негови прояви, но по естество човек е добър. В желанието си да придобие повече знания, богатства, сила, човек се изопачил. Обаче той може да се изправи, да се върне към своето първично естество.
към втори вариант >>
Да вземем знанието за яденето - както се подчиняват учениците, и учителят - и той яде по същия начин.
(втори вариант)
Знанието е една сила, която отвътре се прилага. И ако тази сила сама по себе си няма една морална ценност, как да се употребява, това е само едно външно знание. Учителят трябва да каже: „Имам едно знание, което еднакво важи за мене." В истинското знание учителят еднакво се подчинява на знанието.
Да вземем знанието за яденето - както се подчиняват учениците, и учителят - и той яде по същия начин.
Може учителят да сдъвче по-добре храната си. Тогава по какво се отличават учениците от него? Вие наблюдавали ли сте как ядете? Отляво надясно или отдясно наляво? После, когато ядете, нали стават едни свивки на устата - правили ли сте такива малки наблюдения върху яденето?
към втори вариант >>
В един клас трябва да съществува пълна свобода.
(втори вариант)
Има един дух монархичен вътре. Всеки един от вас е анархист в добрия смисъл и в лошия смисъл. Всеки един иска да наложи себе си, като че той е нещо. А други има - обезценяват всичко. Казват: „От мене нищо няма да стане." Но и едното, и другото е крайно.
В един клас трябва да съществува пълна свобода.
Под „свобода" разбирам да има разумни отношения на нещата. Свобода на пръстите - тия пръсти имат свободни отношения, но те си и помагат. Значи да предизвикам първия пръст, когато ми трябва. И всички са готови, никой няма да каже: „Аз съм занят." Щом е болен, то е друга работа. Че и вие в характера трябва да имате тази черта: да бъдете готови.
към втори вариант >>
Какво ще каже волът, ако го поканите в стаята си, турите го на стол до вас и започнете да ядете заедно?
(втори вариант)
Ако учителят не е сигурен в знанията си и се заблуждава, ученикът изпада в по-големи заблуждения. С една дума, между учителя и ученика трябва да съществуват отношения на любов и пълно доверие. Не поставяйте в сърцето си желания, които не могат да ви ползват. Хората правят погрешки поради това, че на първо място турят такива желания, които нямат нищо общо с желанията на душата им. Запример каква връзка има между вола и човека?
Какво ще каже волът, ако го поканите в стаята си, турите го на стол до вас и започнете да ядете заедно?
Волът не може да оцени мястото, което сте му дали, вследствие на което не може да ви благодари. Следователно допущайте в ума си такива мисли и в сърцето си такива желания, които са близки на душата ви, за да могат един ден да ви оценят и благодарят.
към втори вариант >>
Лоши са някои негови прояви, но по естество човек е добър.
(втори вариант)
Ако човек няма любов към Бога и не е благодарен за всички блага, които му са дадени от него, той не може да има правилни отношения и към хората. Без любов към Бога нищо не можете да постигнете. Имате ли любов към Бога, вие ще придобиете и знание, и сила, и светлина, да разбирате живота и природата в техните положителни прояви. Каква наука е тази, която изучава патологическата страна на човека? Сам по себе си, по естество човек не е лош.
Лоши са някои негови прояви, но по естество човек е добър.
В желанието си да придобие повече знания, богатства, сила, човек се изопачил. Обаче той може да се изправи, да се върне към своето първично естество.
към втори вариант >>
Може учителят да сдъвче по-добре храната си.
(втори вариант)
Знанието е една сила, която отвътре се прилага. И ако тази сила сама по себе си няма една морална ценност, как да се употребява, това е само едно външно знание. Учителят трябва да каже: „Имам едно знание, което еднакво важи за мене." В истинското знание учителят еднакво се подчинява на знанието. Да вземем знанието за яденето - както се подчиняват учениците, и учителят - и той яде по същия начин.
Може учителят да сдъвче по-добре храната си.
Тогава по какво се отличават учениците от него? Вие наблюдавали ли сте как ядете? Отляво надясно или отдясно наляво? После, когато ядете, нали стават едни свивки на устата - правили ли сте такива малки наблюдения върху яденето?
към втори вариант >>
Под „свобода" разбирам да има разумни отношения на нещата.
(втори вариант)
Всеки един от вас е анархист в добрия смисъл и в лошия смисъл. Всеки един иска да наложи себе си, като че той е нещо. А други има - обезценяват всичко. Казват: „От мене нищо няма да стане." Но и едното, и другото е крайно. В един клас трябва да съществува пълна свобода.
Под „свобода" разбирам да има разумни отношения на нещата.
Свобода на пръстите - тия пръсти имат свободни отношения, но те си и помагат. Значи да предизвикам първия пръст, когато ми трябва. И всички са готови, никой няма да каже: „Аз съм занят." Щом е болен, то е друга работа. Че и вие в характера трябва да имате тази черта: да бъдете готови. Ще дойде някой, каже: „Да направим това." Не казвай: „Е, аз не мога да направя това." Болен сте.
към втори вариант >>
Волът не може да оцени мястото, което сте му дали, вследствие на което не може да ви благодари.
(втори вариант)
С една дума, между учителя и ученика трябва да съществуват отношения на любов и пълно доверие. Не поставяйте в сърцето си желания, които не могат да ви ползват. Хората правят погрешки поради това, че на първо място турят такива желания, които нямат нищо общо с желанията на душата им. Запример каква връзка има между вола и човека? Какво ще каже волът, ако го поканите в стаята си, турите го на стол до вас и започнете да ядете заедно?
Волът не може да оцени мястото, което сте му дали, вследствие на което не може да ви благодари.
Следователно допущайте в ума си такива мисли и в сърцето си такива желания, които са близки на душата ви, за да могат един ден да ви оценят и благодарят.
към втори вариант >>
В желанието си да придобие повече знания, богатства, сила, човек се изопачил.
(втори вариант)
Без любов към Бога нищо не можете да постигнете. Имате ли любов към Бога, вие ще придобиете и знание, и сила, и светлина, да разбирате живота и природата в техните положителни прояви. Каква наука е тази, която изучава патологическата страна на човека? Сам по себе си, по естество човек не е лош. Лоши са някои негови прояви, но по естество човек е добър.
В желанието си да придобие повече знания, богатства, сила, човек се изопачил.
Обаче той може да се изправи, да се върне към своето първично естество.
към втори вариант >>
Тогава по какво се отличават учениците от него?
(втори вариант)
Знанието е една сила, която отвътре се прилага. И ако тази сила сама по себе си няма една морална ценност, как да се употребява, това е само едно външно знание. Учителят трябва да каже: „Имам едно знание, което еднакво важи за мене." В истинското знание учителят еднакво се подчинява на знанието. Да вземем знанието за яденето - както се подчиняват учениците, и учителят - и той яде по същия начин. Може учителят да сдъвче по-добре храната си.
Тогава по какво се отличават учениците от него?
Вие наблюдавали ли сте как ядете? Отляво надясно или отдясно наляво? После, когато ядете, нали стават едни свивки на устата - правили ли сте такива малки наблюдения върху яденето?
към втори вариант >>
Свобода на пръстите - тия пръсти имат свободни отношения, но те си и помагат.
(втори вариант)
Всеки един иска да наложи себе си, като че той е нещо. А други има - обезценяват всичко. Казват: „От мене нищо няма да стане." Но и едното, и другото е крайно. В един клас трябва да съществува пълна свобода. Под „свобода" разбирам да има разумни отношения на нещата.
Свобода на пръстите - тия пръсти имат свободни отношения, но те си и помагат.
Значи да предизвикам първия пръст, когато ми трябва. И всички са готови, никой няма да каже: „Аз съм занят." Щом е болен, то е друга работа. Че и вие в характера трябва да имате тази черта: да бъдете готови. Ще дойде някой, каже: „Да направим това." Не казвай: „Е, аз не мога да направя това." Болен сте. Другояче той играе, ходи и вечерта този пръст оплаква ли се, че е свирил?
към втори вариант >>
Следователно допущайте в ума си такива мисли и в сърцето си такива желания, които са близки на душата ви, за да могат един ден да ви оценят и благодарят.
(втори вариант)
Не поставяйте в сърцето си желания, които не могат да ви ползват. Хората правят погрешки поради това, че на първо място турят такива желания, които нямат нищо общо с желанията на душата им. Запример каква връзка има между вола и човека? Какво ще каже волът, ако го поканите в стаята си, турите го на стол до вас и започнете да ядете заедно? Волът не може да оцени мястото, което сте му дали, вследствие на което не може да ви благодари.
Следователно допущайте в ума си такива мисли и в сърцето си такива желания, които са близки на душата ви, за да могат един ден да ви оценят и благодарят.
към втори вариант >>
Обаче той може да се изправи, да се върне към своето първично естество.
(втори вариант)
Имате ли любов към Бога, вие ще придобиете и знание, и сила, и светлина, да разбирате живота и природата в техните положителни прояви. Каква наука е тази, която изучава патологическата страна на човека? Сам по себе си, по естество човек не е лош. Лоши са някои негови прояви, но по естество човек е добър. В желанието си да придобие повече знания, богатства, сила, човек се изопачил.
Обаче той може да се изправи, да се върне към своето първично естество.
към втори вариант >>
Вие наблюдавали ли сте как ядете?
(втори вариант)
И ако тази сила сама по себе си няма една морална ценност, как да се употребява, това е само едно външно знание. Учителят трябва да каже: „Имам едно знание, което еднакво важи за мене." В истинското знание учителят еднакво се подчинява на знанието. Да вземем знанието за яденето - както се подчиняват учениците, и учителят - и той яде по същия начин. Може учителят да сдъвче по-добре храната си. Тогава по какво се отличават учениците от него?
Вие наблюдавали ли сте как ядете?
Отляво надясно или отдясно наляво? После, когато ядете, нали стават едни свивки на устата - правили ли сте такива малки наблюдения върху яденето?
към втори вариант >>
Значи да предизвикам първия пръст, когато ми трябва.
(втори вариант)
А други има - обезценяват всичко. Казват: „От мене нищо няма да стане." Но и едното, и другото е крайно. В един клас трябва да съществува пълна свобода. Под „свобода" разбирам да има разумни отношения на нещата. Свобода на пръстите - тия пръсти имат свободни отношения, но те си и помагат.
Значи да предизвикам първия пръст, когато ми трябва.
И всички са готови, никой няма да каже: „Аз съм занят." Щом е болен, то е друга работа. Че и вие в характера трябва да имате тази черта: да бъдете готови. Ще дойде някой, каже: „Да направим това." Не казвай: „Е, аз не мога да направя това." Болен сте. Другояче той играе, ходи и вечерта този пръст оплаква ли се, че е свирил? Първият пръст може да се радва, да каже: „Аз много работа свърших, свирих." Ако пък е писал - и той се радва, чс е писал.
към втори вариант >>
Като ученици вие трябва да водите чист, непокварен живот.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да водите чист, непокварен живот.
Никаква нечистота не се позволява на ученика. Ние имаме предвид вътрешната чистота. Когато човек е вътрешно чист, и външно ще бъде чист. Ако вътрешно не е чист, а външно - чист, той ще изпада в заблуждения. Той ще се самоизлъгва и ще туря нови табели на живота си, а съдържанието ще си остане старо.
към втори вариант >>
Като ученици вие трябва да бъдете самостоятелни, но не своенравни и анархисти.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да бъдете самостоятелни, но не своенравни и анархисти.
Бъдете свободни и искрени в отношенията си. Вие трябва да си помагате взаимно. Вижте как постъпват отделните удове на вашия организъм. Запример пръстите на ръцете ви са свободни, но всеки от тях е готов да помага на другите. Имайте и вие тази свобода u готовност.
към втори вариант >>
Отляво надясно или отдясно наляво?
(втори вариант)
Учителят трябва да каже: „Имам едно знание, което еднакво важи за мене." В истинското знание учителят еднакво се подчинява на знанието. Да вземем знанието за яденето - както се подчиняват учениците, и учителят - и той яде по същия начин. Може учителят да сдъвче по-добре храната си. Тогава по какво се отличават учениците от него? Вие наблюдавали ли сте как ядете?
Отляво надясно или отдясно наляво?
После, когато ядете, нали стават едни свивки на устата - правили ли сте такива малки наблюдения върху яденето?
към втори вариант >>
И всички са готови, никой няма да каже: „Аз съм занят." Щом е болен, то е друга работа.
(втори вариант)
Казват: „От мене нищо няма да стане." Но и едното, и другото е крайно. В един клас трябва да съществува пълна свобода. Под „свобода" разбирам да има разумни отношения на нещата. Свобода на пръстите - тия пръсти имат свободни отношения, но те си и помагат. Значи да предизвикам първия пръст, когато ми трябва.
И всички са готови, никой няма да каже: „Аз съм занят." Щом е болен, то е друга работа.
Че и вие в характера трябва да имате тази черта: да бъдете готови. Ще дойде някой, каже: „Да направим това." Не казвай: „Е, аз не мога да направя това." Болен сте. Другояче той играе, ходи и вечерта този пръст оплаква ли се, че е свирил? Първият пръст може да се радва, да каже: „Аз много работа свърших, свирих." Ако пък е писал - и той се радва, чс е писал. Сега вие ще кажете: „Може ли показалецът да се радва?
към втори вариант >>
Никаква нечистота не се позволява на ученика.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да водите чист, непокварен живот.
Никаква нечистота не се позволява на ученика.
Ние имаме предвид вътрешната чистота. Когато човек е вътрешно чист, и външно ще бъде чист. Ако вътрешно не е чист, а външно - чист, той ще изпада в заблуждения. Той ще се самоизлъгва и ще туря нови табели на живота си, а съдържанието ще си остане старо. Никаква погрешка не се позволява на ученика.
към втори вариант >>
Бъдете свободни и искрени в отношенията си.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да бъдете самостоятелни, но не своенравни и анархисти.
Бъдете свободни и искрени в отношенията си.
Вие трябва да си помагате взаимно. Вижте как постъпват отделните удове на вашия организъм. Запример пръстите на ръцете ви са свободни, но всеки от тях е готов да помага на другите. Имайте и вие тази свобода u готовност. Каже ли някой, че не може да помага на другите, той е болен.
към втори вариант >>
После, когато ядете, нали стават едни свивки на устата - правили ли сте такива малки наблюдения върху яденето?
(втори вариант)
Да вземем знанието за яденето - както се подчиняват учениците, и учителят - и той яде по същия начин. Може учителят да сдъвче по-добре храната си. Тогава по какво се отличават учениците от него? Вие наблюдавали ли сте как ядете? Отляво надясно или отдясно наляво?
После, когато ядете, нали стават едни свивки на устата - правили ли сте такива малки наблюдения върху яденето?
към втори вариант >>
Че и вие в характера трябва да имате тази черта: да бъдете готови.
(втори вариант)
В един клас трябва да съществува пълна свобода. Под „свобода" разбирам да има разумни отношения на нещата. Свобода на пръстите - тия пръсти имат свободни отношения, но те си и помагат. Значи да предизвикам първия пръст, когато ми трябва. И всички са готови, никой няма да каже: „Аз съм занят." Щом е болен, то е друга работа.
Че и вие в характера трябва да имате тази черта: да бъдете готови.
Ще дойде някой, каже: „Да направим това." Не казвай: „Е, аз не мога да направя това." Болен сте. Другояче той играе, ходи и вечерта този пръст оплаква ли се, че е свирил? Първият пръст може да се радва, да каже: „Аз много работа свърших, свирих." Ако пък е писал - и той се радва, чс е писал. Сега вие ще кажете: „Може ли показалецът да се радва? " Но пръстът е създаден от разумни клетки и тия клетки се радват.
към втори вариант >>
Ние имаме предвид вътрешната чистота.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да водите чист, непокварен живот. Никаква нечистота не се позволява на ученика.
Ние имаме предвид вътрешната чистота.
Когато човек е вътрешно чист, и външно ще бъде чист. Ако вътрешно не е чист, а външно - чист, той ще изпада в заблуждения. Той ще се самоизлъгва и ще туря нови табели на живота си, а съдържанието ще си остане старо. Никаква погрешка не се позволява на ученика. С други думи казано, всяка погрешка трябва да се изправя навреме.
към втори вариант >>
Вие трябва да си помагате взаимно.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да бъдете самостоятелни, но не своенравни и анархисти. Бъдете свободни и искрени в отношенията си.
Вие трябва да си помагате взаимно.
Вижте как постъпват отделните удове на вашия организъм. Запример пръстите на ръцете ви са свободни, но всеки от тях е готов да помага на другите. Имайте и вие тази свобода u готовност. Каже ли някой, че не може да помага на другите, той е болен. Само болният пръст не може да помага на здравите.
към втори вариант >>
Та казвам: поставете една основа на вашия живот.
(втори вариант)
Та казвам: поставете една основа на вашия живот.
Искате вие да ядете - трябва да знаете защо трябва да ядете. И после трябва да знаете как да ядете.
към втори вариант >>
Ще дойде някой, каже: „Да направим това." Не казвай: „Е, аз не мога да направя това." Болен сте.
(втори вариант)
Под „свобода" разбирам да има разумни отношения на нещата. Свобода на пръстите - тия пръсти имат свободни отношения, но те си и помагат. Значи да предизвикам първия пръст, когато ми трябва. И всички са готови, никой няма да каже: „Аз съм занят." Щом е болен, то е друга работа. Че и вие в характера трябва да имате тази черта: да бъдете готови.
Ще дойде някой, каже: „Да направим това." Не казвай: „Е, аз не мога да направя това." Болен сте.
Другояче той играе, ходи и вечерта този пръст оплаква ли се, че е свирил? Първият пръст може да се радва, да каже: „Аз много работа свърших, свирих." Ако пък е писал - и той се радва, чс е писал. Сега вие ще кажете: „Може ли показалецът да се радва? " Но пръстът е създаден от разумни клетки и тия клетки се радват. Докато вие разглеждате живота си като материя и съзнание, пръстът ви може да се радва.
към втори вариант >>
Когато човек е вътрешно чист, и външно ще бъде чист.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да водите чист, непокварен живот. Никаква нечистота не се позволява на ученика. Ние имаме предвид вътрешната чистота.
Когато човек е вътрешно чист, и външно ще бъде чист.
Ако вътрешно не е чист, а външно - чист, той ще изпада в заблуждения. Той ще се самоизлъгва и ще туря нови табели на живота си, а съдържанието ще си остане старо. Никаква погрешка не се позволява на ученика. С други думи казано, всяка погрешка трябва да се изправя навреме. Не се ли изправи навреме и намясто, тя води към лоши последствия.
към втори вариант >>
Вижте как постъпват отделните удове на вашия организъм.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да бъдете самостоятелни, но не своенравни и анархисти. Бъдете свободни и искрени в отношенията си. Вие трябва да си помагате взаимно.
Вижте как постъпват отделните удове на вашия организъм.
Запример пръстите на ръцете ви са свободни, но всеки от тях е готов да помага на другите. Имайте и вие тази свобода u готовност. Каже ли някой, че не може да помага на другите, той е болен. Само болният пръст не може да помага на здравите. Обаче здравият всякога е готов да помага.
към втори вариант >>
Искате вие да ядете - трябва да знаете защо трябва да ядете.
(втори вариант)
Та казвам: поставете една основа на вашия живот.
Искате вие да ядете - трябва да знаете защо трябва да ядете.
И после трябва да знаете как да ядете.
към втори вариант >>
Другояче той играе, ходи и вечерта този пръст оплаква ли се, че е свирил?
(втори вариант)
Свобода на пръстите - тия пръсти имат свободни отношения, но те си и помагат. Значи да предизвикам първия пръст, когато ми трябва. И всички са готови, никой няма да каже: „Аз съм занят." Щом е болен, то е друга работа. Че и вие в характера трябва да имате тази черта: да бъдете готови. Ще дойде някой, каже: „Да направим това." Не казвай: „Е, аз не мога да направя това." Болен сте.
Другояче той играе, ходи и вечерта този пръст оплаква ли се, че е свирил?
Първият пръст може да се радва, да каже: „Аз много работа свърших, свирих." Ако пък е писал - и той се радва, чс е писал. Сега вие ще кажете: „Може ли показалецът да се радва? " Но пръстът е създаден от разумни клетки и тия клетки се радват. Докато вие разглеждате живота си като материя и съзнание, пръстът ви може да се радва. Когато цялото ви тяло и целият мозък, и всичко в нас почва да се радва, само тогава можем да живеем.
към втори вариант >>
Ако вътрешно не е чист, а външно - чист, той ще изпада в заблуждения.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да водите чист, непокварен живот. Никаква нечистота не се позволява на ученика. Ние имаме предвид вътрешната чистота. Когато човек е вътрешно чист, и външно ще бъде чист.
Ако вътрешно не е чист, а външно - чист, той ще изпада в заблуждения.
Той ще се самоизлъгва и ще туря нови табели на живота си, а съдържанието ще си остане старо. Никаква погрешка не се позволява на ученика. С други думи казано, всяка погрешка трябва да се изправя навреме. Не се ли изправи навреме и намясто, тя води към лоши последствия. Има случаи, когато някоя малка погрешка причинява големи страдания.
към втори вариант >>
Запример пръстите на ръцете ви са свободни, но всеки от тях е готов да помага на другите.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да бъдете самостоятелни, но не своенравни и анархисти. Бъдете свободни и искрени в отношенията си. Вие трябва да си помагате взаимно. Вижте как постъпват отделните удове на вашия организъм.
Запример пръстите на ръцете ви са свободни, но всеки от тях е готов да помага на другите.
Имайте и вие тази свобода u готовност. Каже ли някой, че не може да помага на другите, той е болен. Само болният пръст не може да помага на здравите. Обаче здравият всякога е готов да помага. Щом помагате, иде се радвате, че сте дали нещо от себе си на своите ближни.
към втори вариант >>
И после трябва да знаете как да ядете.
(втори вариант)
Та казвам: поставете една основа на вашия живот. Искате вие да ядете - трябва да знаете защо трябва да ядете.
И после трябва да знаете как да ядете.
към втори вариант >>
Първият пръст може да се радва, да каже: „Аз много работа свърших, свирих." Ако пък е писал - и той се радва, чс е писал.
(втори вариант)
Значи да предизвикам първия пръст, когато ми трябва. И всички са готови, никой няма да каже: „Аз съм занят." Щом е болен, то е друга работа. Че и вие в характера трябва да имате тази черта: да бъдете готови. Ще дойде някой, каже: „Да направим това." Не казвай: „Е, аз не мога да направя това." Болен сте. Другояче той играе, ходи и вечерта този пръст оплаква ли се, че е свирил?
Първият пръст може да се радва, да каже: „Аз много работа свърших, свирих." Ако пък е писал - и той се радва, чс е писал.
Сега вие ще кажете: „Може ли показалецът да се радва? " Но пръстът е създаден от разумни клетки и тия клетки се радват. Докато вие разглеждате живота си като материя и съзнание, пръстът ви може да се радва. Когато цялото ви тяло и целият мозък, и всичко в нас почва да се радва, само тогава можем да живеем. Дето има живот, всичко трябва да се радва.
към втори вариант >>
Той ще се самоизлъгва и ще туря нови табели на живота си, а съдържанието ще си остане старо.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да водите чист, непокварен живот. Никаква нечистота не се позволява на ученика. Ние имаме предвид вътрешната чистота. Когато човек е вътрешно чист, и външно ще бъде чист. Ако вътрешно не е чист, а външно - чист, той ще изпада в заблуждения.
Той ще се самоизлъгва и ще туря нови табели на живота си, а съдържанието ще си остане старо.
Никаква погрешка не се позволява на ученика. С други думи казано, всяка погрешка трябва да се изправя навреме. Не се ли изправи навреме и намясто, тя води към лоши последствия. Има случаи, когато някоя малка погрешка причинява големи страдания. Ако капитанът на парахода направи една малка погрешка, която не изправи навреме, от неговата погрешка ще пострадат много хора.
към втори вариант >>
Имайте и вие тази свобода u готовност.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да бъдете самостоятелни, но не своенравни и анархисти. Бъдете свободни и искрени в отношенията си. Вие трябва да си помагате взаимно. Вижте как постъпват отделните удове на вашия организъм. Запример пръстите на ръцете ви са свободни, но всеки от тях е готов да помага на другите.
Имайте и вие тази свобода u готовност.
Каже ли някой, че не може да помага на другите, той е болен. Само болният пръст не може да помага на здравите. Обаче здравият всякога е готов да помага. Щом помагате, иде се радвате, че сте дали нещо от себе си на своите ближни. И пръстът, който помага, се радва. Защо?
към втори вариант >>
Искате да учите - трябва да знаете защо и за какво трябва да учите.
(втори вариант)
Искате да учите - трябва да знаете защо и за какво трябва да учите.
За всяко нещо, което вършите, трябва да знаете защо го вършите. Искате да живеете - трябва да знаете защо трябва да живеете. В лекциите си аз съм засегнал известни положения, около десет-петнайсет, които трябва да ви са ясни. Ти не можеш да бъдеш почитан от хората, ако не ги почиташ и ти. Ти не можеш да бъдеш обичан от хората, докато не ги обичаш и ти.
към втори вариант >>
Сега вие ще кажете: „Може ли показалецът да се радва?
(втори вариант)
И всички са готови, никой няма да каже: „Аз съм занят." Щом е болен, то е друга работа. Че и вие в характера трябва да имате тази черта: да бъдете готови. Ще дойде някой, каже: „Да направим това." Не казвай: „Е, аз не мога да направя това." Болен сте. Другояче той играе, ходи и вечерта този пръст оплаква ли се, че е свирил? Първият пръст може да се радва, да каже: „Аз много работа свърших, свирих." Ако пък е писал - и той се радва, чс е писал.
Сега вие ще кажете: „Може ли показалецът да се радва?
" Но пръстът е създаден от разумни клетки и тия клетки се радват. Докато вие разглеждате живота си като материя и съзнание, пръстът ви може да се радва. Когато цялото ви тяло и целият мозък, и всичко в нас почва да се радва, само тогава можем да живеем. Дето има живот, всичко трябва да се радва.
към втори вариант >>
Никаква погрешка не се позволява на ученика.
(втори вариант)
Никаква нечистота не се позволява на ученика. Ние имаме предвид вътрешната чистота. Когато човек е вътрешно чист, и външно ще бъде чист. Ако вътрешно не е чист, а външно - чист, той ще изпада в заблуждения. Той ще се самоизлъгва и ще туря нови табели на живота си, а съдържанието ще си остане старо.
Никаква погрешка не се позволява на ученика.
С други думи казано, всяка погрешка трябва да се изправя навреме. Не се ли изправи навреме и намясто, тя води към лоши последствия. Има случаи, когато някоя малка погрешка причинява големи страдания. Ако капитанът на парахода направи една малка погрешка, която не изправи навреме, от неговата погрешка ще пострадат много хора. Капитанът на парахода няма право да се забавлява.
към втори вариант >>
Каже ли някой, че не може да помага на другите, той е болен.
(втори вариант)
Бъдете свободни и искрени в отношенията си. Вие трябва да си помагате взаимно. Вижте как постъпват отделните удове на вашия организъм. Запример пръстите на ръцете ви са свободни, но всеки от тях е готов да помага на другите. Имайте и вие тази свобода u готовност.
Каже ли някой, че не може да помага на другите, той е болен.
Само болният пръст не може да помага на здравите. Обаче здравият всякога е готов да помага. Щом помагате, иде се радвате, че сте дали нещо от себе си на своите ближни. И пръстът, който помага, се радва. Защо? Защото е жив.
към втори вариант >>
За всяко нещо, което вършите, трябва да знаете защо го вършите.
(втори вариант)
Искате да учите - трябва да знаете защо и за какво трябва да учите.
За всяко нещо, което вършите, трябва да знаете защо го вършите.
Искате да живеете - трябва да знаете защо трябва да живеете. В лекциите си аз съм засегнал известни положения, около десет-петнайсет, които трябва да ви са ясни. Ти не можеш да бъдеш почитан от хората, ако не ги почиташ и ти. Ти не можеш да бъдеш обичан от хората, докато не ги обичаш и ти. Ти и пред себе си не можеш да бъдеш почитан, ако не почиташ себе си.
към втори вариант >>
" Но пръстът е създаден от разумни клетки и тия клетки се радват.
(втори вариант)
Че и вие в характера трябва да имате тази черта: да бъдете готови. Ще дойде някой, каже: „Да направим това." Не казвай: „Е, аз не мога да направя това." Болен сте. Другояче той играе, ходи и вечерта този пръст оплаква ли се, че е свирил? Първият пръст може да се радва, да каже: „Аз много работа свърших, свирих." Ако пък е писал - и той се радва, чс е писал. Сега вие ще кажете: „Може ли показалецът да се радва?
" Но пръстът е създаден от разумни клетки и тия клетки се радват.
Докато вие разглеждате живота си като материя и съзнание, пръстът ви може да се радва. Когато цялото ви тяло и целият мозък, и всичко в нас почва да се радва, само тогава можем да живеем. Дето има живот, всичко трябва да се радва.
към втори вариант >>
С други думи казано, всяка погрешка трябва да се изправя навреме.
(втори вариант)
Ние имаме предвид вътрешната чистота. Когато човек е вътрешно чист, и външно ще бъде чист. Ако вътрешно не е чист, а външно - чист, той ще изпада в заблуждения. Той ще се самоизлъгва и ще туря нови табели на живота си, а съдържанието ще си остане старо. Никаква погрешка не се позволява на ученика.
С други думи казано, всяка погрешка трябва да се изправя навреме.
Не се ли изправи навреме и намясто, тя води към лоши последствия. Има случаи, когато някоя малка погрешка причинява големи страдания. Ако капитанът на парахода направи една малка погрешка, която не изправи навреме, от неговата погрешка ще пострадат много хора. Капитанът на парахода няма право да се забавлява. Докато параходът е в движение, капитанът трябва да стои на поста си.
към втори вариант >>
Само болният пръст не може да помага на здравите.
(втори вариант)
Вие трябва да си помагате взаимно. Вижте как постъпват отделните удове на вашия организъм. Запример пръстите на ръцете ви са свободни, но всеки от тях е готов да помага на другите. Имайте и вие тази свобода u готовност. Каже ли някой, че не може да помага на другите, той е болен.
Само болният пръст не може да помага на здравите.
Обаче здравият всякога е готов да помага. Щом помагате, иде се радвате, че сте дали нещо от себе си на своите ближни. И пръстът, който помага, се радва. Защо? Защото е жив. Всичко в света е материя и съзнание. Кога?
към втори вариант >>
Искате да живеете - трябва да знаете защо трябва да живеете.
(втори вариант)
Искате да учите - трябва да знаете защо и за какво трябва да учите. За всяко нещо, което вършите, трябва да знаете защо го вършите.
Искате да живеете - трябва да знаете защо трябва да живеете.
В лекциите си аз съм засегнал известни положения, около десет-петнайсет, които трябва да ви са ясни. Ти не можеш да бъдеш почитан от хората, ако не ги почиташ и ти. Ти не можеш да бъдеш обичан от хората, докато не ги обичаш и ти. Ти и пред себе си не можеш да бъдеш почитан, ако не почиташ себе си.
към втори вариант >>
Докато вие разглеждате живота си като материя и съзнание, пръстът ви може да се радва.
(втори вариант)
Ще дойде някой, каже: „Да направим това." Не казвай: „Е, аз не мога да направя това." Болен сте. Другояче той играе, ходи и вечерта този пръст оплаква ли се, че е свирил? Първият пръст може да се радва, да каже: „Аз много работа свърших, свирих." Ако пък е писал - и той се радва, чс е писал. Сега вие ще кажете: „Може ли показалецът да се радва? " Но пръстът е създаден от разумни клетки и тия клетки се радват.
Докато вие разглеждате живота си като материя и съзнание, пръстът ви може да се радва.
Когато цялото ви тяло и целият мозък, и всичко в нас почва да се радва, само тогава можем да живеем. Дето има живот, всичко трябва да се радва.
към втори вариант >>
Не се ли изправи навреме и намясто, тя води към лоши последствия.
(втори вариант)
Когато човек е вътрешно чист, и външно ще бъде чист. Ако вътрешно не е чист, а външно - чист, той ще изпада в заблуждения. Той ще се самоизлъгва и ще туря нови табели на живота си, а съдържанието ще си остане старо. Никаква погрешка не се позволява на ученика. С други думи казано, всяка погрешка трябва да се изправя навреме.
Не се ли изправи навреме и намясто, тя води към лоши последствия.
Има случаи, когато някоя малка погрешка причинява големи страдания. Ако капитанът на парахода направи една малка погрешка, която не изправи навреме, от неговата погрешка ще пострадат много хора. Капитанът на парахода няма право да се забавлява. Докато параходът е в движение, капитанът трябва да стои на поста си. Всеки човек е капитан на своя параход и докато е на работа, той няма право да яде и да пие, да спи и да си почива.
към втори вариант >>
Обаче здравият всякога е готов да помага.
(втори вариант)
Вижте как постъпват отделните удове на вашия организъм. Запример пръстите на ръцете ви са свободни, но всеки от тях е готов да помага на другите. Имайте и вие тази свобода u готовност. Каже ли някой, че не може да помага на другите, той е болен. Само болният пръст не може да помага на здравите.
Обаче здравият всякога е готов да помага.
Щом помагате, иде се радвате, че сте дали нещо от себе си на своите ближни. И пръстът, който помага, се радва. Защо? Защото е жив. Всичко в света е материя и съзнание. Кога? Когато материята е одухотворена, т.е. жива.
към втори вариант >>
В лекциите си аз съм засегнал известни положения, около десет-петнайсет, които трябва да ви са ясни.
(втори вариант)
Искате да учите - трябва да знаете защо и за какво трябва да учите. За всяко нещо, което вършите, трябва да знаете защо го вършите. Искате да живеете - трябва да знаете защо трябва да живеете.
В лекциите си аз съм засегнал известни положения, около десет-петнайсет, които трябва да ви са ясни.
Ти не можеш да бъдеш почитан от хората, ако не ги почиташ и ти. Ти не можеш да бъдеш обичан от хората, докато не ги обичаш и ти. Ти и пред себе си не можеш да бъдеш почитан, ако не почиташ себе си.
към втори вариант >>
Когато цялото ви тяло и целият мозък, и всичко в нас почва да се радва, само тогава можем да живеем.
(втори вариант)
Другояче той играе, ходи и вечерта този пръст оплаква ли се, че е свирил? Първият пръст може да се радва, да каже: „Аз много работа свърших, свирих." Ако пък е писал - и той се радва, чс е писал. Сега вие ще кажете: „Може ли показалецът да се радва? " Но пръстът е създаден от разумни клетки и тия клетки се радват. Докато вие разглеждате живота си като материя и съзнание, пръстът ви може да се радва.
Когато цялото ви тяло и целият мозък, и всичко в нас почва да се радва, само тогава можем да живеем.
Дето има живот, всичко трябва да се радва.
към втори вариант >>
Има случаи, когато някоя малка погрешка причинява големи страдания.
(втори вариант)
Ако вътрешно не е чист, а външно - чист, той ще изпада в заблуждения. Той ще се самоизлъгва и ще туря нови табели на живота си, а съдържанието ще си остане старо. Никаква погрешка не се позволява на ученика. С други думи казано, всяка погрешка трябва да се изправя навреме. Не се ли изправи навреме и намясто, тя води към лоши последствия.
Има случаи, когато някоя малка погрешка причинява големи страдания.
Ако капитанът на парахода направи една малка погрешка, която не изправи навреме, от неговата погрешка ще пострадат много хора. Капитанът на парахода няма право да се забавлява. Докато параходът е в движение, капитанът трябва да стои на поста си. Всеки човек е капитан на своя параход и докато е на работа, той няма право да яде и да пие, да спи и да си почива. Когато слезе на сушата, капитанът има право да яде и да пие, да си почива.
към втори вариант >>
Щом помагате, иде се радвате, че сте дали нещо от себе си на своите ближни.
(втори вариант)
Запример пръстите на ръцете ви са свободни, но всеки от тях е готов да помага на другите. Имайте и вие тази свобода u готовност. Каже ли някой, че не може да помага на другите, той е болен. Само болният пръст не може да помага на здравите. Обаче здравият всякога е готов да помага.
Щом помагате, иде се радвате, че сте дали нещо от себе си на своите ближни.
И пръстът, който помага, се радва. Защо? Защото е жив. Всичко в света е материя и съзнание. Кога? Когато материята е одухотворена, т.е. жива. Дето е животът, там е радостта.
към втори вариант >>
Ти не можеш да бъдеш почитан от хората, ако не ги почиташ и ти.
(втори вариант)
Искате да учите - трябва да знаете защо и за какво трябва да учите. За всяко нещо, което вършите, трябва да знаете защо го вършите. Искате да живеете - трябва да знаете защо трябва да живеете. В лекциите си аз съм засегнал известни положения, около десет-петнайсет, които трябва да ви са ясни.
Ти не можеш да бъдеш почитан от хората, ако не ги почиташ и ти.
Ти не можеш да бъдеш обичан от хората, докато не ги обичаш и ти. Ти и пред себе си не можеш да бъдеш почитан, ако не почиташ себе си.
към втори вариант >>
Дето има живот, всичко трябва да се радва.
(втори вариант)
Първият пръст може да се радва, да каже: „Аз много работа свърших, свирих." Ако пък е писал - и той се радва, чс е писал. Сега вие ще кажете: „Може ли показалецът да се радва? " Но пръстът е създаден от разумни клетки и тия клетки се радват. Докато вие разглеждате живота си като материя и съзнание, пръстът ви може да се радва. Когато цялото ви тяло и целият мозък, и всичко в нас почва да се радва, само тогава можем да живеем.
Дето има живот, всичко трябва да се радва.
към втори вариант >>
Ако капитанът на парахода направи една малка погрешка, която не изправи навреме, от неговата погрешка ще пострадат много хора.
(втори вариант)
Той ще се самоизлъгва и ще туря нови табели на живота си, а съдържанието ще си остане старо. Никаква погрешка не се позволява на ученика. С други думи казано, всяка погрешка трябва да се изправя навреме. Не се ли изправи навреме и намясто, тя води към лоши последствия. Има случаи, когато някоя малка погрешка причинява големи страдания.
Ако капитанът на парахода направи една малка погрешка, която не изправи навреме, от неговата погрешка ще пострадат много хора.
Капитанът на парахода няма право да се забавлява. Докато параходът е в движение, капитанът трябва да стои на поста си. Всеки човек е капитан на своя параход и докато е на работа, той няма право да яде и да пие, да спи и да си почива. Когато слезе на сушата, капитанът има право да яде и да пие, да си почива. Обаче, докато е в бурното море, той трябва да стои на капитанския си пост.
към втори вариант >>
И пръстът, който помага, се радва. Защо?
(втори вариант)
Имайте и вие тази свобода u готовност. Каже ли някой, че не може да помага на другите, той е болен. Само болният пръст не може да помага на здравите. Обаче здравият всякога е готов да помага. Щом помагате, иде се радвате, че сте дали нещо от себе си на своите ближни.
И пръстът, който помага, се радва. Защо?
Защото е жив. Всичко в света е материя и съзнание. Кога? Когато материята е одухотворена, т.е. жива. Дето е животът, там е радостта.
към втори вариант >>
Ти не можеш да бъдеш обичан от хората, докато не ги обичаш и ти.
(втори вариант)
Искате да учите - трябва да знаете защо и за какво трябва да учите. За всяко нещо, което вършите, трябва да знаете защо го вършите. Искате да живеете - трябва да знаете защо трябва да живеете. В лекциите си аз съм засегнал известни положения, около десет-петнайсет, които трябва да ви са ясни. Ти не можеш да бъдеш почитан от хората, ако не ги почиташ и ти.
Ти не можеш да бъдеш обичан от хората, докато не ги обичаш и ти.
Ти и пред себе си не можеш да бъдеш почитан, ако не почиташ себе си.
към втори вариант >>
Аз мога да се занимавам със себе си, но не и с вас всинца ви.
(втори вариант)
Аз мога да се занимавам със себе си, но не и с вас всинца ви.
Не искам повече противоречия, и да се разправям повече не искам. Аз съм сит вече и моят живот, и всяка една минута заради мен е скъпа. И да идвам да се разправям с вас тук - има по-способни хора, които могат да се разправят. Ако има погрешки, аз ще ги изправя. Затова десет години ти си едно отражение на това, което съществува в братството, и аз съдя за братството по тебе.
към втори вариант >>
Капитанът на парахода няма право да се забавлява.
(втори вариант)
Никаква погрешка не се позволява на ученика. С други думи казано, всяка погрешка трябва да се изправя навреме. Не се ли изправи навреме и намясто, тя води към лоши последствия. Има случаи, когато някоя малка погрешка причинява големи страдания. Ако капитанът на парахода направи една малка погрешка, която не изправи навреме, от неговата погрешка ще пострадат много хора.
Капитанът на парахода няма право да се забавлява.
Докато параходът е в движение, капитанът трябва да стои на поста си. Всеки човек е капитан на своя параход и докато е на работа, той няма право да яде и да пие, да спи и да си почива. Когато слезе на сушата, капитанът има право да яде и да пие, да си почива. Обаче, докато е в бурното море, той трябва да стои на капитанския си пост. Човешкото тяло е голям параход, пуснат в житейското море.
към втори вариант >>
Защото е жив.
(втори вариант)
Каже ли някой, че не може да помага на другите, той е болен. Само болният пръст не може да помага на здравите. Обаче здравият всякога е готов да помага. Щом помагате, иде се радвате, че сте дали нещо от себе си на своите ближни. И пръстът, който помага, се радва. Защо?
Защото е жив.
Всичко в света е материя и съзнание. Кога? Когато материята е одухотворена, т.е. жива. Дето е животът, там е радостта.
към втори вариант >>
Ти и пред себе си не можеш да бъдеш почитан, ако не почиташ себе си.
(втори вариант)
За всяко нещо, което вършите, трябва да знаете защо го вършите. Искате да живеете - трябва да знаете защо трябва да живеете. В лекциите си аз съм засегнал известни положения, около десет-петнайсет, които трябва да ви са ясни. Ти не можеш да бъдеш почитан от хората, ако не ги почиташ и ти. Ти не можеш да бъдеш обичан от хората, докато не ги обичаш и ти.
Ти и пред себе си не можеш да бъдеш почитан, ако не почиташ себе си.
към втори вариант >>
Не искам повече противоречия, и да се разправям повече не искам.
(втори вариант)
Аз мога да се занимавам със себе си, но не и с вас всинца ви.
Не искам повече противоречия, и да се разправям повече не искам.
Аз съм сит вече и моят живот, и всяка една минута заради мен е скъпа. И да идвам да се разправям с вас тук - има по-способни хора, които могат да се разправят. Ако има погрешки, аз ще ги изправя. Затова десет години ти си едно отражение на това, което съществува в братството, и аз съдя за братството по тебе. Ти си един тип на егоизъм такъв, какъвто светът не е виждал!
към втори вариант >>
Докато параходът е в движение, капитанът трябва да стои на поста си.
(втори вариант)
С други думи казано, всяка погрешка трябва да се изправя навреме. Не се ли изправи навреме и намясто, тя води към лоши последствия. Има случаи, когато някоя малка погрешка причинява големи страдания. Ако капитанът на парахода направи една малка погрешка, която не изправи навреме, от неговата погрешка ще пострадат много хора. Капитанът на парахода няма право да се забавлява.
Докато параходът е в движение, капитанът трябва да стои на поста си.
Всеки човек е капитан на своя параход и докато е на работа, той няма право да яде и да пие, да спи и да си почива. Когато слезе на сушата, капитанът има право да яде и да пие, да си почива. Обаче, докато е в бурното море, той трябва да стои на капитанския си пост. Човешкото тяло е голям параход, пуснат в житейското море. Капитанът му трябва да бъде разумен, да не го излага на опасности, защото трябва да плаща за всяка негова повреда.
към втори вариант >>
Всичко в света е материя и съзнание. Кога?
(втори вариант)
Само болният пръст не може да помага на здравите. Обаче здравият всякога е готов да помага. Щом помагате, иде се радвате, че сте дали нещо от себе си на своите ближни. И пръстът, който помага, се радва. Защо? Защото е жив.
Всичко в света е материя и съзнание. Кога?
Когато материята е одухотворена, т.е. жива. Дето е животът, там е радостта.
към втори вариант >>
В човека има три същества: едното е Божествено, второто е духовно, а това същество, което живее в тялото, физическото - то трябва да съзнава, че всичкият капитал, с който разполага, му е даден от другите две същества.
(втори вариант)
В човека има три същества: едното е Божествено, второто е духовно, а това същество, което живее в тялото, физическото - то трябва да съзнава, че всичкият капитал, с който разполага, му е даден от другите две същества.
Всичкия капитал, който има човек, му е да-ден от Бога. Тогава, щом е даден от Бога, как трябва да живеем?
към втори вариант >>
Аз съм сит вече и моят живот, и всяка една минута заради мен е скъпа.
(втори вариант)
Аз мога да се занимавам със себе си, но не и с вас всинца ви. Не искам повече противоречия, и да се разправям повече не искам.
Аз съм сит вече и моят живот, и всяка една минута заради мен е скъпа.
И да идвам да се разправям с вас тук - има по-способни хора, които могат да се разправят. Ако има погрешки, аз ще ги изправя. Затова десет години ти си едно отражение на това, което съществува в братството, и аз съдя за братството по тебе. Ти си един тип на егоизъм такъв, какъвто светът не е виждал! Ти за мен си един барометър -ти не го знаеш, но аз го зная.
към втори вариант >>
Всеки човек е капитан на своя параход и докато е на работа, той няма право да яде и да пие, да спи и да си почива.
(втори вариант)
Не се ли изправи навреме и намясто, тя води към лоши последствия. Има случаи, когато някоя малка погрешка причинява големи страдания. Ако капитанът на парахода направи една малка погрешка, която не изправи навреме, от неговата погрешка ще пострадат много хора. Капитанът на парахода няма право да се забавлява. Докато параходът е в движение, капитанът трябва да стои на поста си.
Всеки човек е капитан на своя параход и докато е на работа, той няма право да яде и да пие, да спи и да си почива.
Когато слезе на сушата, капитанът има право да яде и да пие, да си почива. Обаче, докато е в бурното море, той трябва да стои на капитанския си пост. Човешкото тяло е голям параход, пуснат в житейското море. Капитанът му трябва да бъде разумен, да не го излага на опасности, защото трябва да плаща за всяка негова повреда. Скъпо струва този параход.
към втори вариант >>
Когато материята е одухотворена, т.е. жива.
(втори вариант)
Обаче здравият всякога е готов да помага. Щом помагате, иде се радвате, че сте дали нещо от себе си на своите ближни. И пръстът, който помага, се радва. Защо? Защото е жив. Всичко в света е материя и съзнание. Кога?
Когато материята е одухотворена, т.е. жива.
Дето е животът, там е радостта.
към втори вариант >>
Всичкия капитал, който има човек, му е да-ден от Бога.
(втори вариант)
В човека има три същества: едното е Божествено, второто е духовно, а това същество, което живее в тялото, физическото - то трябва да съзнава, че всичкият капитал, с който разполага, му е даден от другите две същества.
Всичкия капитал, който има човек, му е да-ден от Бога.
Тогава, щом е даден от Бога, как трябва да живеем?
към втори вариант >>
И да идвам да се разправям с вас тук - има по-способни хора, които могат да се разправят.
(втори вариант)
Аз мога да се занимавам със себе си, но не и с вас всинца ви. Не искам повече противоречия, и да се разправям повече не искам. Аз съм сит вече и моят живот, и всяка една минута заради мен е скъпа.
И да идвам да се разправям с вас тук - има по-способни хора, които могат да се разправят.
Ако има погрешки, аз ще ги изправя. Затова десет години ти си едно отражение на това, което съществува в братството, и аз съдя за братството по тебе. Ти си един тип на егоизъм такъв, какъвто светът не е виждал! Ти за мен си един барометър -ти не го знаеш, но аз го зная. Ти за твоята любов си в състояние да опетниш всичко.
към втори вариант >>
Когато слезе на сушата, капитанът има право да яде и да пие, да си почива.
(втори вариант)
Има случаи, когато някоя малка погрешка причинява големи страдания. Ако капитанът на парахода направи една малка погрешка, която не изправи навреме, от неговата погрешка ще пострадат много хора. Капитанът на парахода няма право да се забавлява. Докато параходът е в движение, капитанът трябва да стои на поста си. Всеки човек е капитан на своя параход и докато е на работа, той няма право да яде и да пие, да спи и да си почива.
Когато слезе на сушата, капитанът има право да яде и да пие, да си почива.
Обаче, докато е в бурното море, той трябва да стои на капитанския си пост. Човешкото тяло е голям параход, пуснат в житейското море. Капитанът му трябва да бъде разумен, да не го излага на опасности, защото трябва да плаща за всяка негова повреда. Скъпо струва този параход. Ако слезете на брега с повреден параход, компанията ще ви държи отговорни и за най- малката загуба.
към втори вариант >>
Дето е животът, там е радостта.
(втори вариант)
Щом помагате, иде се радвате, че сте дали нещо от себе си на своите ближни. И пръстът, който помага, се радва. Защо? Защото е жив. Всичко в света е материя и съзнание. Кога? Когато материята е одухотворена, т.е. жива.
Дето е животът, там е радостта.
към втори вариант >>
Тогава, щом е даден от Бога, как трябва да живеем?
(втори вариант)
В човека има три същества: едното е Божествено, второто е духовно, а това същество, което живее в тялото, физическото - то трябва да съзнава, че всичкият капитал, с който разполага, му е даден от другите две същества. Всичкия капитал, който има човек, му е да-ден от Бога.
Тогава, щом е даден от Бога, как трябва да живеем?
към втори вариант >>
Ако има погрешки, аз ще ги изправя.
(втори вариант)
Аз мога да се занимавам със себе си, но не и с вас всинца ви. Не искам повече противоречия, и да се разправям повече не искам. Аз съм сит вече и моят живот, и всяка една минута заради мен е скъпа. И да идвам да се разправям с вас тук - има по-способни хора, които могат да се разправят.
Ако има погрешки, аз ще ги изправя.
Затова десет години ти си едно отражение на това, което съществува в братството, и аз съдя за братството по тебе. Ти си един тип на егоизъм такъв, какъвто светът не е виждал! Ти за мен си един барометър -ти не го знаеш, но аз го зная. Ти за твоята любов си в състояние да опетниш всичко. Ти си честна за себе си, но не и за другите.
към втори вариант >>
Обаче, докато е в бурното море, той трябва да стои на капитанския си пост.
(втори вариант)
Ако капитанът на парахода направи една малка погрешка, която не изправи навреме, от неговата погрешка ще пострадат много хора. Капитанът на парахода няма право да се забавлява. Докато параходът е в движение, капитанът трябва да стои на поста си. Всеки човек е капитан на своя параход и докато е на работа, той няма право да яде и да пие, да спи и да си почива. Когато слезе на сушата, капитанът има право да яде и да пие, да си почива.
Обаче, докато е в бурното море, той трябва да стои на капитанския си пост.
Човешкото тяло е голям параход, пуснат в житейското море. Капитанът му трябва да бъде разумен, да не го излага на опасности, защото трябва да плаща за всяка негова повреда. Скъпо струва този параход. Ако слезете на брега с повреден параход, компанията ще ви държи отговорни и за най- малката загуба. Колкото по-голяма е повредата, толкова по-голяма е отговорността.
към втори вариант >>
Тайна молитва
(втори вариант)
Тайна молитва
към втори вариант >>
Сега кой от вас не иска да бъде красив и бял?
(втори вариант)
Сега кой от вас не иска да бъде красив и бял?
Но всинца бели ли сте? Кой от вас не иска очите му да бъдат хубави? Но на малцина от вас очите са хубави. Виждали ли сте хубави очи? Как определят поетите хубавите очи?
към втори вариант >>
Затова десет години ти си едно отражение на това, което съществува в братството, и аз съдя за братството по тебе.
(втори вариант)
Аз мога да се занимавам със себе си, но не и с вас всинца ви. Не искам повече противоречия, и да се разправям повече не искам. Аз съм сит вече и моят живот, и всяка една минута заради мен е скъпа. И да идвам да се разправям с вас тук - има по-способни хора, които могат да се разправят. Ако има погрешки, аз ще ги изправя.
Затова десет години ти си едно отражение на това, което съществува в братството, и аз съдя за братството по тебе.
Ти си един тип на егоизъм такъв, какъвто светът не е виждал! Ти за мен си един барометър -ти не го знаеш, но аз го зная. Ти за твоята любов си в състояние да опетниш всичко. Ти си честна за себе си, но не и за другите. Не си само ти - зад тебе седят и други.
към втори вариант >>
Човешкото тяло е голям параход, пуснат в житейското море.
(втори вариант)
Капитанът на парахода няма право да се забавлява. Докато параходът е в движение, капитанът трябва да стои на поста си. Всеки човек е капитан на своя параход и докато е на работа, той няма право да яде и да пие, да спи и да си почива. Когато слезе на сушата, капитанът има право да яде и да пие, да си почива. Обаче, докато е в бурното море, той трябва да стои на капитанския си пост.
Човешкото тяло е голям параход, пуснат в житейското море.
Капитанът му трябва да бъде разумен, да не го излага на опасности, защото трябва да плаща за всяка негова повреда. Скъпо струва този параход. Ако слезете на брега с повреден параход, компанията ще ви държи отговорни и за най- малката загуба. Колкото по-голяма е повредата, толкова по-голяма е отговорността.
към втори вариант >>
Тридесет и втора лекция
(втори вариант)
Тридесет и втора лекция
към втори вариант >>
Но всинца бели ли сте?
(втори вариант)
Сега кой от вас не иска да бъде красив и бял?
Но всинца бели ли сте?
Кой от вас не иска очите му да бъдат хубави? Но на малцина от вас очите са хубави. Виждали ли сте хубави очи? Как определят поетите хубавите очи? Бездънни ли трябва да бъдат или с дъно?
към втори вариант >>
Ти си един тип на егоизъм такъв, какъвто светът не е виждал!
(втори вариант)
Не искам повече противоречия, и да се разправям повече не искам. Аз съм сит вече и моят живот, и всяка една минута заради мен е скъпа. И да идвам да се разправям с вас тук - има по-способни хора, които могат да се разправят. Ако има погрешки, аз ще ги изправя. Затова десет години ти си едно отражение на това, което съществува в братството, и аз съдя за братството по тебе.
Ти си един тип на егоизъм такъв, какъвто светът не е виждал!
Ти за мен си един барометър -ти не го знаеш, но аз го зная. Ти за твоята любов си в състояние да опетниш всичко. Ти си честна за себе си, но не и за другите. Не си само ти - зад тебе седят и други. Пък аз не искам повече да се занимавам, да си губя времето.
към втори вариант >>
Капитанът му трябва да бъде разумен, да не го излага на опасности, защото трябва да плаща за всяка негова повреда.
(втори вариант)
Докато параходът е в движение, капитанът трябва да стои на поста си. Всеки човек е капитан на своя параход и докато е на работа, той няма право да яде и да пие, да спи и да си почива. Когато слезе на сушата, капитанът има право да яде и да пие, да си почива. Обаче, докато е в бурното море, той трябва да стои на капитанския си пост. Човешкото тяло е голям параход, пуснат в житейското море.
Капитанът му трябва да бъде разумен, да не го излага на опасности, защото трябва да плаща за всяка негова повреда.
Скъпо струва този параход. Ако слезете на брега с повреден параход, компанията ще ви държи отговорни и за най- малката загуба. Колкото по-голяма е повредата, толкова по-голяма е отговорността.
към втори вариант >>
на Младежкия окултен клас
(втори вариант)
на Младежкия окултен клас
към втори вариант >>
Кой от вас не иска очите му да бъдат хубави?
(втори вариант)
Сега кой от вас не иска да бъде красив и бял? Но всинца бели ли сте?
Кой от вас не иска очите му да бъдат хубави?
Но на малцина от вас очите са хубави. Виждали ли сте хубави очи? Как определят поетите хубавите очи? Бездънни ли трябва да бъдат или с дъно? Очите трябва да бъдат като слънцето.
към втори вариант >>
Ти за мен си един барометър -ти не го знаеш, но аз го зная.
(втори вариант)
Аз съм сит вече и моят живот, и всяка една минута заради мен е скъпа. И да идвам да се разправям с вас тук - има по-способни хора, които могат да се разправят. Ако има погрешки, аз ще ги изправя. Затова десет години ти си едно отражение на това, което съществува в братството, и аз съдя за братството по тебе. Ти си един тип на егоизъм такъв, какъвто светът не е виждал!
Ти за мен си един барометър -ти не го знаеш, но аз го зная.
Ти за твоята любов си в състояние да опетниш всичко. Ти си честна за себе си, но не и за другите. Не си само ти - зад тебе седят и други. Пък аз не искам повече да се занимавам, да си губя времето. Не искам да се ограничавам.
към втори вариант >>
Скъпо струва този параход.
(втори вариант)
Всеки човек е капитан на своя параход и докато е на работа, той няма право да яде и да пие, да спи и да си почива. Когато слезе на сушата, капитанът има право да яде и да пие, да си почива. Обаче, докато е в бурното море, той трябва да стои на капитанския си пост. Човешкото тяло е голям параход, пуснат в житейското море. Капитанът му трябва да бъде разумен, да не го излага на опасности, защото трябва да плаща за всяка негова повреда.
Скъпо струва този параход.
Ако слезете на брега с повреден параход, компанията ще ви държи отговорни и за най- малката загуба. Колкото по-голяма е повредата, толкова по-голяма е отговорността.
към втори вариант >>
18 април 1930 г,, петък, 6 часа
(втори вариант)
18 април 1930 г,, петък, 6 часа
към втори вариант >>
Но на малцина от вас очите са хубави.
(втори вариант)
Сега кой от вас не иска да бъде красив и бял? Но всинца бели ли сте? Кой от вас не иска очите му да бъдат хубави?
Но на малцина от вас очите са хубави.
Виждали ли сте хубави очи? Как определят поетите хубавите очи? Бездънни ли трябва да бъдат или с дъно? Очите трябва да бъдат като слънцето. При това енергията, която излиза от човешкия ум, трябва да бъде като един фокус в окото.
към втори вариант >>
Ти за твоята любов си в състояние да опетниш всичко.
(втори вариант)
И да идвам да се разправям с вас тук - има по-способни хора, които могат да се разправят. Ако има погрешки, аз ще ги изправя. Затова десет години ти си едно отражение на това, което съществува в братството, и аз съдя за братството по тебе. Ти си един тип на егоизъм такъв, какъвто светът не е виждал! Ти за мен си един барометър -ти не го знаеш, но аз го зная.
Ти за твоята любов си в състояние да опетниш всичко.
Ти си честна за себе си, но не и за другите. Не си само ти - зад тебе седят и други. Пък аз не искам повече да се занимавам, да си губя времето. Не искам да се ограничавам. Пък и няма какво и мен да предизвиквате около моята стая.
към втори вариант >>
Ако слезете на брега с повреден параход, компанията ще ви държи отговорни и за най- малката загуба.
(втори вариант)
Когато слезе на сушата, капитанът има право да яде и да пие, да си почива. Обаче, докато е в бурното море, той трябва да стои на капитанския си пост. Човешкото тяло е голям параход, пуснат в житейското море. Капитанът му трябва да бъде разумен, да не го излага на опасности, защото трябва да плаща за всяка негова повреда. Скъпо струва този параход.
Ако слезете на брега с повреден параход, компанията ще ви държи отговорни и за най- малката загуба.
Колкото по-голяма е повредата, толкова по-голяма е отговорността.
към втори вариант >>
София - Изгрев.
(втори вариант)
София - Изгрев.
към втори вариант >>
Виждали ли сте хубави очи?
(втори вариант)
Сега кой от вас не иска да бъде красив и бял? Но всинца бели ли сте? Кой от вас не иска очите му да бъдат хубави? Но на малцина от вас очите са хубави.
Виждали ли сте хубави очи?
Как определят поетите хубавите очи? Бездънни ли трябва да бъдат или с дъно? Очите трябва да бъдат като слънцето. При това енергията, която излиза от човешкия ум, трябва да бъде като един фокус в окото. Когато радира тази енергия, която излиза от ума през очите, там е човекът.
към втори вариант >>
Ти си честна за себе си, но не и за другите.
(втори вариант)
Ако има погрешки, аз ще ги изправя. Затова десет години ти си едно отражение на това, което съществува в братството, и аз съдя за братството по тебе. Ти си един тип на егоизъм такъв, какъвто светът не е виждал! Ти за мен си един барометър -ти не го знаеш, но аз го зная. Ти за твоята любов си в състояние да опетниш всичко.
Ти си честна за себе си, но не и за другите.
Не си само ти - зад тебе седят и други. Пък аз не искам повече да се занимавам, да си губя времето. Не искам да се ограничавам. Пък и няма какво и мен да предизвиквате около моята стая. Аз ще затворя стаята си, не мога повече това да търпя.
към втори вариант >>
Колкото по-голяма е повредата, толкова по-голяма е отговорността.
(втори вариант)
Обаче, докато е в бурното море, той трябва да стои на капитанския си пост. Човешкото тяло е голям параход, пуснат в житейското море. Капитанът му трябва да бъде разумен, да не го излага на опасности, защото трябва да плаща за всяка негова повреда. Скъпо струва този параход. Ако слезете на брега с повреден параход, компанията ще ви държи отговорни и за най- малката загуба.
Колкото по-голяма е повредата, толкова по-голяма е отговорността.
към втори вариант >>
ЗАДАЧА И ОТКЛОНЕНИЕ В МЛАДЕЖКИЯ КЛАС ЛЮБОВТА КЪМ БОГА
(втори вариант)
ЗАДАЧА И ОТКЛОНЕНИЕ В МЛАДЕЖКИЯ КЛАС ЛЮБОВТА КЪМ БОГА
към втори вариант >>
Как определят поетите хубавите очи?
(втори вариант)
Сега кой от вас не иска да бъде красив и бял? Но всинца бели ли сте? Кой от вас не иска очите му да бъдат хубави? Но на малцина от вас очите са хубави. Виждали ли сте хубави очи?
Как определят поетите хубавите очи?
Бездънни ли трябва да бъдат или с дъно? Очите трябва да бъдат като слънцето. При това енергията, която излиза от човешкия ум, трябва да бъде като един фокус в окото. Когато радира тази енергия, която излиза от ума през очите, там е човекът. Тогава ние казваме, че очите са красиви.
към втори вариант >>
Не си само ти - зад тебе седят и други.
(втори вариант)
Затова десет години ти си едно отражение на това, което съществува в братството, и аз съдя за братството по тебе. Ти си един тип на егоизъм такъв, какъвто светът не е виждал! Ти за мен си един барометър -ти не го знаеш, но аз го зная. Ти за твоята любов си в състояние да опетниш всичко. Ти си честна за себе си, но не и за другите.
Не си само ти - зад тебе седят и други.
Пък аз не искам повече да се занимавам, да си губя времето. Не искам да се ограничавам. Пък и няма какво и мен да предизвиквате около моята стая. Аз ще затворя стаята си, не мога повече това да търпя. Аз М-и не мога да търпя.
към втори вариант >>
Щом става въпрос за плащане и за отговорности, религиозните казват: „Бог е милостив, ще прости задълженията ни." Така не се разсъждава.
(втори вариант)
Щом става въпрос за плащане и за отговорности, религиозните казват: „Бог е милостив, ще прости задълженията ни." Така не се разсъждава.
Прощава се само на човека на любовта. Сама по себе си любовта плаща. В плащането се заключава прощаването. Като платиш дълга си, естествено, че ще ти се прости. Хората са изгубили понятията си за този и за онзи свят, вследствие на което изпадат в противоречия.
към втори вариант >>
Съзерцание
(втори вариант)
Съзерцание
към втори вариант >>
Бездънни ли трябва да бъдат или с дъно?
(втори вариант)
Но всинца бели ли сте? Кой от вас не иска очите му да бъдат хубави? Но на малцина от вас очите са хубави. Виждали ли сте хубави очи? Как определят поетите хубавите очи?
Бездънни ли трябва да бъдат или с дъно?
Очите трябва да бъдат като слънцето. При това енергията, която излиза от човешкия ум, трябва да бъде като един фокус в окото. Когато радира тази енергия, която излиза от ума през очите, там е човекът. Тогава ние казваме, че очите са красиви. А умът не трябва да бъде място на частично проявление, умът трябва да съдържа проявлението на човешката душа и на човешкия дух.
към втори вариант >>
Пък аз не искам повече да се занимавам, да си губя времето.
(втори вариант)
Ти си един тип на егоизъм такъв, какъвто светът не е виждал! Ти за мен си един барометър -ти не го знаеш, но аз го зная. Ти за твоята любов си в състояние да опетниш всичко. Ти си честна за себе си, но не и за другите. Не си само ти - зад тебе седят и други.
Пък аз не искам повече да се занимавам, да си губя времето.
Не искам да се ограничавам. Пък и няма какво и мен да предизвиквате около моята стая. Аз ще затворя стаята си, не мога повече това да търпя. Аз М-и не мога да търпя. И такава любов не искам.
към втори вариант >>
Прощава се само на човека на любовта.
(втори вариант)
Щом става въпрос за плащане и за отговорности, религиозните казват: „Бог е милостив, ще прости задълженията ни." Така не се разсъждава.
Прощава се само на човека на любовта.
Сама по себе си любовта плаща. В плащането се заключава прощаването. Като платиш дълга си, естествено, че ще ти се прости. Хората са изгубили понятията си за този и за онзи свят, вследствие на което изпадат в противоречия. Те говорят за живота на земята, без да разбират законите му.
към втори вариант >>
Написахте ли изреченията, които имахте да пишете?
(втори вариант)
Написахте ли изреченията, които имахте да пишете?
Четете кой каквото е написал от тези думи, които ви бях дал. (Четоха се разни съчетания от тези думи, дадени от миналата лекция.) Съберете сега темите и една тричленна комисия да ги прегледа и да избере най-хубавите от тях.
към втори вариант >>
Очите трябва да бъдат като слънцето.
(втори вариант)
Кой от вас не иска очите му да бъдат хубави? Но на малцина от вас очите са хубави. Виждали ли сте хубави очи? Как определят поетите хубавите очи? Бездънни ли трябва да бъдат или с дъно?
Очите трябва да бъдат като слънцето.
При това енергията, която излиза от човешкия ум, трябва да бъде като един фокус в окото. Когато радира тази енергия, която излиза от ума през очите, там е човекът. Тогава ние казваме, че очите са красиви. А умът не трябва да бъде място на частично проявление, умът трябва да съдържа проявлението на човешката душа и на човешкия дух. Душата - това е човекът на земята.
към втори вариант >>
Не искам да се ограничавам.
(втори вариант)
Ти за мен си един барометър -ти не го знаеш, но аз го зная. Ти за твоята любов си в състояние да опетниш всичко. Ти си честна за себе си, но не и за другите. Не си само ти - зад тебе седят и други. Пък аз не искам повече да се занимавам, да си губя времето.
Не искам да се ограничавам.
Пък и няма какво и мен да предизвиквате около моята стая. Аз ще затворя стаята си, не мога повече това да търпя. Аз М-и не мога да търпя. И такава любов не искам. Аз искам да бъда свободен, да служа на Бога.
към втори вариант >>
Сама по себе си любовта плаща.
(втори вариант)
Щом става въпрос за плащане и за отговорности, религиозните казват: „Бог е милостив, ще прости задълженията ни." Така не се разсъждава. Прощава се само на човека на любовта.
Сама по себе си любовта плаща.
В плащането се заключава прощаването. Като платиш дълга си, естествено, че ще ти се прости. Хората са изгубили понятията си за този и за онзи свят, вследствие на което изпадат в противоречия. Те говорят за живота на земята, без да разбират законите му. Те говорят за онзи свят, без да имат някакъв спомен от него.
към втори вариант >>
Четете кой каквото е написал от тези думи, които ви бях дал.
(втори вариант)
Написахте ли изреченията, които имахте да пишете?
Четете кой каквото е написал от тези думи, които ви бях дал.
(Четоха се разни съчетания от тези думи, дадени от миналата лекция.) Съберете сега темите и една тричленна комисия да ги прегледа и да избере най-хубавите от тях.
към втори вариант >>
При това енергията, която излиза от човешкия ум, трябва да бъде като един фокус в окото.
(втори вариант)
Но на малцина от вас очите са хубави. Виждали ли сте хубави очи? Как определят поетите хубавите очи? Бездънни ли трябва да бъдат или с дъно? Очите трябва да бъдат като слънцето.
При това енергията, която излиза от човешкия ум, трябва да бъде като един фокус в окото.
Когато радира тази енергия, която излиза от ума през очите, там е човекът. Тогава ние казваме, че очите са красиви. А умът не трябва да бъде място на частично проявление, умът трябва да съдържа проявлението на човешката душа и на човешкия дух. Душата - това е човекът на земята. Душата е човекът, който живее в един стадий на развитието си между ангелите.
към втори вариант >>
Пък и няма какво и мен да предизвиквате около моята стая.
(втори вариант)
Ти за твоята любов си в състояние да опетниш всичко. Ти си честна за себе си, но не и за другите. Не си само ти - зад тебе седят и други. Пък аз не искам повече да се занимавам, да си губя времето. Не искам да се ограничавам.
Пък и няма какво и мен да предизвиквате около моята стая.
Аз ще затворя стаята си, не мога повече това да търпя. Аз М-и не мога да търпя. И такава любов не искам. Аз искам да бъда свободен, да служа на Бога. Пък вие може да си живеете, както искате.
към втори вариант >>
В плащането се заключава прощаването.
(втори вариант)
Щом става въпрос за плащане и за отговорности, религиозните казват: „Бог е милостив, ще прости задълженията ни." Така не се разсъждава. Прощава се само на човека на любовта. Сама по себе си любовта плаща.
В плащането се заключава прощаването.
Като платиш дълга си, естествено, че ще ти се прости. Хората са изгубили понятията си за този и за онзи свят, вследствие на което изпадат в противоречия. Те говорят за живота на земята, без да разбират законите му. Те говорят за онзи свят, без да имат някакъв спомен от него. Художниците рисуват ангелите с криле като птиците, с ръце и крака като хората, без да са опитали силата им.
към втори вариант >>
(Четоха се разни съчетания от тези думи, дадени от миналата лекция.) Съберете сега темите и една тричленна комисия да ги прегледа и да избере най-хубавите от тях.
(втори вариант)
Написахте ли изреченията, които имахте да пишете? Четете кой каквото е написал от тези думи, които ви бях дал.
(Четоха се разни съчетания от тези думи, дадени от миналата лекция.) Съберете сега темите и една тричленна комисия да ги прегледа и да избере най-хубавите от тях.
към втори вариант >>
Когато радира тази енергия, която излиза от ума през очите, там е човекът.
(втори вариант)
Виждали ли сте хубави очи? Как определят поетите хубавите очи? Бездънни ли трябва да бъдат или с дъно? Очите трябва да бъдат като слънцето. При това енергията, която излиза от човешкия ум, трябва да бъде като един фокус в окото.
Когато радира тази енергия, която излиза от ума през очите, там е човекът.
Тогава ние казваме, че очите са красиви. А умът не трябва да бъде място на частично проявление, умът трябва да съдържа проявлението на човешката душа и на човешкия дух. Душата - това е човекът на земята. Душата е човекът, който живее в един стадий на развитието си между ангелите. А духът - това е човекът, който живее в Божествения свят.
към втори вариант >>
Аз ще затворя стаята си, не мога повече това да търпя.
(втори вариант)
Ти си честна за себе си, но не и за другите. Не си само ти - зад тебе седят и други. Пък аз не искам повече да се занимавам, да си губя времето. Не искам да се ограничавам. Пък и няма какво и мен да предизвиквате около моята стая.
Аз ще затворя стаята си, не мога повече това да търпя.
Аз М-и не мога да търпя. И такава любов не искам. Аз искам да бъда свободен, да служа на Бога. Пък вие може да си живеете, както искате. Ще ви дойдат други учители да се разправяте.
към втори вариант >>
Като платиш дълга си, естествено, че ще ти се прости.
(втори вариант)
Щом става въпрос за плащане и за отговорности, религиозните казват: „Бог е милостив, ще прости задълженията ни." Така не се разсъждава. Прощава се само на човека на любовта. Сама по себе си любовта плаща. В плащането се заключава прощаването.
Като платиш дълга си, естествено, че ще ти се прости.
Хората са изгубили понятията си за този и за онзи свят, вследствие на което изпадат в противоречия. Те говорят за живота на земята, без да разбират законите му. Те говорят за онзи свят, без да имат някакъв спомен от него. Художниците рисуват ангелите с криле като птиците, с ръце и крака като хората, без да са опитали силата им. Те рисуват как ангел благославя човека, без да подозират каква динамическа сила се крие в ръката му.
към втори вариант >>
Сега във вашия специален клас аз съм забелязал, от ред години работите не вървят добре.
(втори вариант)
Сега във вашия специален клас аз съм забелязал, от ред години работите не вървят добре.
И сега аз ще ви оставя да се ръководите сами, понеже съм занят. За бъдеще имам нещо по-важно и ще ви оставя - това, което съм ви казал, вие сами да го изучавате. Защото, в какво седи знанието? Човек не трябва само да събира. И както виждам, специалният клас не постига тази цел, която трябва да се постигне.
към втори вариант >>
Тогава ние казваме, че очите са красиви.
(втори вариант)
Как определят поетите хубавите очи? Бездънни ли трябва да бъдат или с дъно? Очите трябва да бъдат като слънцето. При това енергията, която излиза от човешкия ум, трябва да бъде като един фокус в окото. Когато радира тази енергия, която излиза от ума през очите, там е човекът.
Тогава ние казваме, че очите са красиви.
А умът не трябва да бъде място на частично проявление, умът трябва да съдържа проявлението на човешката душа и на човешкия дух. Душата - това е човекът на земята. Душата е човекът, който живее в един стадий на развитието си между ангелите. А духът - това е човекът, който живее в Божествения свят. Та умът е човекът, който живее между хората; душата - която живее с ангелите, а духът е, който живее с Бога.
към втори вариант >>
Аз М-и не мога да търпя.
(втори вариант)
Не си само ти - зад тебе седят и други. Пък аз не искам повече да се занимавам, да си губя времето. Не искам да се ограничавам. Пък и няма какво и мен да предизвиквате около моята стая. Аз ще затворя стаята си, не мога повече това да търпя.
Аз М-и не мога да търпя.
И такава любов не искам. Аз искам да бъда свободен, да служа на Бога. Пък вие може да си живеете, както искате. Ще ви дойдат други учители да се разправяте. Ще дойдат някои да ви бият.
към втори вариант >>
Хората са изгубили понятията си за този и за онзи свят, вследствие на което изпадат в противоречия.
(втори вариант)
Щом става въпрос за плащане и за отговорности, религиозните казват: „Бог е милостив, ще прости задълженията ни." Така не се разсъждава. Прощава се само на човека на любовта. Сама по себе си любовта плаща. В плащането се заключава прощаването. Като платиш дълга си, естествено, че ще ти се прости.
Хората са изгубили понятията си за този и за онзи свят, вследствие на което изпадат в противоречия.
Те говорят за живота на земята, без да разбират законите му. Те говорят за онзи свят, без да имат някакъв спомен от него. Художниците рисуват ангелите с криле като птиците, с ръце и крака като хората, без да са опитали силата им. Те рисуват как ангел благославя човека, без да подозират каква динамическа сила се крие в ръката му.
към втори вариант >>
И сега аз ще ви оставя да се ръководите сами, понеже съм занят.
(втори вариант)
Сега във вашия специален клас аз съм забелязал, от ред години работите не вървят добре.
И сега аз ще ви оставя да се ръководите сами, понеже съм занят.
За бъдеще имам нещо по-важно и ще ви оставя - това, което съм ви казал, вие сами да го изучавате. Защото, в какво седи знанието? Човек не трябва само да събира. И както виждам, специалният клас не постига тази цел, която трябва да се постигне. Наместо да се постигнат някои хубави качества, развива се точно противоположното - обратните качества се постигат.
към втори вариант >>
А умът не трябва да бъде място на частично проявление, умът трябва да съдържа проявлението на човешката душа и на човешкия дух.
(втори вариант)
Бездънни ли трябва да бъдат или с дъно? Очите трябва да бъдат като слънцето. При това енергията, която излиза от човешкия ум, трябва да бъде като един фокус в окото. Когато радира тази енергия, която излиза от ума през очите, там е човекът. Тогава ние казваме, че очите са красиви.
А умът не трябва да бъде място на частично проявление, умът трябва да съдържа проявлението на човешката душа и на човешкия дух.
Душата - това е човекът на земята. Душата е човекът, който живее в един стадий на развитието си между ангелите. А духът - това е човекът, който живее в Божествения свят. Та умът е човекът, който живее между хората; душата - която живее с ангелите, а духът е, който живее с Бога. Но те съставляват взаимни връзки.
към втори вариант >>
И такава любов не искам.
(втори вариант)
Пък аз не искам повече да се занимавам, да си губя времето. Не искам да се ограничавам. Пък и няма какво и мен да предизвиквате около моята стая. Аз ще затворя стаята си, не мога повече това да търпя. Аз М-и не мога да търпя.
И такава любов не искам.
Аз искам да бъда свободен, да служа на Бога. Пък вие може да си живеете, както искате. Ще ви дойдат други учители да се разправяте. Ще дойдат някои да ви бият. Аз не искам никой да вземе моята страна.
към втори вариант >>
Те говорят за живота на земята, без да разбират законите му.
(втори вариант)
Прощава се само на човека на любовта. Сама по себе си любовта плаща. В плащането се заключава прощаването. Като платиш дълга си, естествено, че ще ти се прости. Хората са изгубили понятията си за този и за онзи свят, вследствие на което изпадат в противоречия.
Те говорят за живота на земята, без да разбират законите му.
Те говорят за онзи свят, без да имат някакъв спомен от него. Художниците рисуват ангелите с криле като птиците, с ръце и крака като хората, без да са опитали силата им. Те рисуват как ангел благославя човека, без да подозират каква динамическа сила се крие в ръката му.
към втори вариант >>
За бъдеще имам нещо по-важно и ще ви оставя - това, което съм ви казал, вие сами да го изучавате.
(втори вариант)
Сега във вашия специален клас аз съм забелязал, от ред години работите не вървят добре. И сега аз ще ви оставя да се ръководите сами, понеже съм занят.
За бъдеще имам нещо по-важно и ще ви оставя - това, което съм ви казал, вие сами да го изучавате.
Защото, в какво седи знанието? Човек не трябва само да събира. И както виждам, специалният клас не постига тази цел, която трябва да се постигне. Наместо да се постигнат някои хубави качества, развива се точно противоположното - обратните качества се постигат. В това отношение аз считам: не искам да идвам в класа, понеже не се постига тази цел.
към втори вариант >>
Душата - това е човекът на земята.
(втори вариант)
Очите трябва да бъдат като слънцето. При това енергията, която излиза от човешкия ум, трябва да бъде като един фокус в окото. Когато радира тази енергия, която излиза от ума през очите, там е човекът. Тогава ние казваме, че очите са красиви. А умът не трябва да бъде място на частично проявление, умът трябва да съдържа проявлението на човешката душа и на човешкия дух.
Душата - това е човекът на земята.
Душата е човекът, който живее в един стадий на развитието си между ангелите. А духът - това е човекът, който живее в Божествения свят. Та умът е човекът, който живее между хората; душата - която живее с ангелите, а духът е, който живее с Бога. Но те съставляват взаимни връзки. Тогава умът трябва да бъде изразител на тия двамата.
към втори вариант >>
Аз искам да бъда свободен, да служа на Бога.
(втори вариант)
Не искам да се ограничавам. Пък и няма какво и мен да предизвиквате около моята стая. Аз ще затворя стаята си, не мога повече това да търпя. Аз М-и не мога да търпя. И такава любов не искам.
Аз искам да бъда свободен, да служа на Бога.
Пък вие може да си живеете, както искате. Ще ви дойдат други учители да се разправяте. Ще дойдат някои да ви бият. Аз не искам никой да вземе моята страна.
към втори вариант >>
Те говорят за онзи свят, без да имат някакъв спомен от него.
(втори вариант)
Сама по себе си любовта плаща. В плащането се заключава прощаването. Като платиш дълга си, естествено, че ще ти се прости. Хората са изгубили понятията си за този и за онзи свят, вследствие на което изпадат в противоречия. Те говорят за живота на земята, без да разбират законите му.
Те говорят за онзи свят, без да имат някакъв спомен от него.
Художниците рисуват ангелите с криле като птиците, с ръце и крака като хората, без да са опитали силата им. Те рисуват как ангел благославя човека, без да подозират каква динамическа сила се крие в ръката му.
към втори вариант >>
Защото, в какво седи знанието?
(втори вариант)
Сега във вашия специален клас аз съм забелязал, от ред години работите не вървят добре. И сега аз ще ви оставя да се ръководите сами, понеже съм занят. За бъдеще имам нещо по-важно и ще ви оставя - това, което съм ви казал, вие сами да го изучавате.
Защото, в какво седи знанието?
Човек не трябва само да събира. И както виждам, специалният клас не постига тази цел, която трябва да се постигне. Наместо да се постигнат някои хубави качества, развива се точно противоположното - обратните качества се постигат. В това отношение аз считам: не искам да идвам в класа, понеже не се постига тази цел. А само да се мажат циреите с масло отгоре, това е безполезно.
към втори вариант >>
Душата е човекът, който живее в един стадий на развитието си между ангелите.
(втори вариант)
При това енергията, която излиза от човешкия ум, трябва да бъде като един фокус в окото. Когато радира тази енергия, която излиза от ума през очите, там е човекът. Тогава ние казваме, че очите са красиви. А умът не трябва да бъде място на частично проявление, умът трябва да съдържа проявлението на човешката душа и на човешкия дух. Душата - това е човекът на земята.
Душата е човекът, който живее в един стадий на развитието си между ангелите.
А духът - това е човекът, който живее в Божествения свят. Та умът е човекът, който живее между хората; душата - която живее с ангелите, а духът е, който живее с Бога. Но те съставляват взаимни връзки. Тогава умът трябва да бъде изразител на тия двамата. А това, което излиза през твоя ум, да го видиш в човешкото око.
към втори вариант >>
Пък вие може да си живеете, както искате.
(втори вариант)
Пък и няма какво и мен да предизвиквате около моята стая. Аз ще затворя стаята си, не мога повече това да търпя. Аз М-и не мога да търпя. И такава любов не искам. Аз искам да бъда свободен, да служа на Бога.
Пък вие може да си живеете, както искате.
Ще ви дойдат други учители да се разправяте. Ще дойдат някои да ви бият. Аз не искам никой да вземе моята страна.
към втори вариант >>
Художниците рисуват ангелите с криле като птиците, с ръце и крака като хората, без да са опитали силата им.
(втори вариант)
В плащането се заключава прощаването. Като платиш дълга си, естествено, че ще ти се прости. Хората са изгубили понятията си за този и за онзи свят, вследствие на което изпадат в противоречия. Те говорят за живота на земята, без да разбират законите му. Те говорят за онзи свят, без да имат някакъв спомен от него.
Художниците рисуват ангелите с криле като птиците, с ръце и крака като хората, без да са опитали силата им.
Те рисуват как ангел благославя човека, без да подозират каква динамическа сила се крие в ръката му.
към втори вариант >>
Човек не трябва само да събира.
(втори вариант)
Сега във вашия специален клас аз съм забелязал, от ред години работите не вървят добре. И сега аз ще ви оставя да се ръководите сами, понеже съм занят. За бъдеще имам нещо по-важно и ще ви оставя - това, което съм ви казал, вие сами да го изучавате. Защото, в какво седи знанието?
Човек не трябва само да събира.
И както виждам, специалният клас не постига тази цел, която трябва да се постигне. Наместо да се постигнат някои хубави качества, развива се точно противоположното - обратните качества се постигат. В това отношение аз считам: не искам да идвам в класа, понеже не се постига тази цел. А само да се мажат циреите с масло отгоре, това е безполезно. Знанието трябва да носи в себе си доброто.
към втори вариант >>
А духът - това е човекът, който живее в Божествения свят.
(втори вариант)
Когато радира тази енергия, която излиза от ума през очите, там е човекът. Тогава ние казваме, че очите са красиви. А умът не трябва да бъде място на частично проявление, умът трябва да съдържа проявлението на човешката душа и на човешкия дух. Душата - това е човекът на земята. Душата е човекът, който живее в един стадий на развитието си между ангелите.
А духът - това е човекът, който живее в Божествения свят.
Та умът е човекът, който живее между хората; душата - която живее с ангелите, а духът е, който живее с Бога. Но те съставляват взаимни връзки. Тогава умът трябва да бъде изразител на тия двамата. А това, което излиза през твоя ум, да го видиш в човешкото око. Сега щом погледнеш очите, ти се свиеш в себе си.
към втори вариант >>
Ще ви дойдат други учители да се разправяте.
(втори вариант)
Аз ще затворя стаята си, не мога повече това да търпя. Аз М-и не мога да търпя. И такава любов не искам. Аз искам да бъда свободен, да служа на Бога. Пък вие може да си живеете, както искате.
Ще ви дойдат други учители да се разправяте.
Ще дойдат някои да ви бият. Аз не искам никой да вземе моята страна.
към втори вариант >>
Те рисуват как ангел благославя човека, без да подозират каква динамическа сила се крие в ръката му.
(втори вариант)
Като платиш дълга си, естествено, че ще ти се прости. Хората са изгубили понятията си за този и за онзи свят, вследствие на което изпадат в противоречия. Те говорят за живота на земята, без да разбират законите му. Те говорят за онзи свят, без да имат някакъв спомен от него. Художниците рисуват ангелите с криле като птиците, с ръце и крака като хората, без да са опитали силата им.
Те рисуват как ангел благославя човека, без да подозират каква динамическа сила се крие в ръката му.
към втори вариант >>
И както виждам, специалният клас не постига тази цел, която трябва да се постигне.
(втори вариант)
Сега във вашия специален клас аз съм забелязал, от ред години работите не вървят добре. И сега аз ще ви оставя да се ръководите сами, понеже съм занят. За бъдеще имам нещо по-важно и ще ви оставя - това, което съм ви казал, вие сами да го изучавате. Защото, в какво седи знанието? Човек не трябва само да събира.
И както виждам, специалният клас не постига тази цел, която трябва да се постигне.
Наместо да се постигнат някои хубави качества, развива се точно противоположното - обратните качества се постигат. В това отношение аз считам: не искам да идвам в класа, понеже не се постига тази цел. А само да се мажат циреите с масло отгоре, това е безполезно. Знанието трябва да носи в себе си доброто. То трябва да бъде една спомагателна сила само за филтър.
към втори вариант >>
Та умът е човекът, който живее между хората; душата - която живее с ангелите, а духът е, който живее с Бога.
(втори вариант)
Тогава ние казваме, че очите са красиви. А умът не трябва да бъде място на частично проявление, умът трябва да съдържа проявлението на човешката душа и на човешкия дух. Душата - това е човекът на земята. Душата е човекът, който живее в един стадий на развитието си между ангелите. А духът - това е човекът, който живее в Божествения свят.
Та умът е човекът, който живее между хората; душата - която живее с ангелите, а духът е, който живее с Бога.
Но те съставляват взаимни връзки. Тогава умът трябва да бъде изразител на тия двамата. А това, което излиза през твоя ум, да го видиш в човешкото око. Сега щом погледнеш очите, ти се свиеш в себе си. Че какво страшно има в човешкото око?
към втори вариант >>
Ще дойдат някои да ви бият.
(втори вариант)
Аз М-и не мога да търпя. И такава любов не искам. Аз искам да бъда свободен, да служа на Бога. Пък вие може да си живеете, както искате. Ще ви дойдат други учители да се разправяте.
Ще дойдат някои да ви бият.
Аз не искам никой да вземе моята страна.
към втори вариант >>
Сега ще ви дам едно правило за успяване в живота.
(втори вариант)
Сега ще ви дам едно правило за успяване в живота.
Ако искате да успявате в работите си, вие трябва да имате абсолютна любов към Бога и абсолютно уважение към себе си и към своя ближен. Да имате любов към Бога, уважение към себе си и към ближния си, това значи да имате знание не само теоретическо, но опитано и проверено. Истинското знание е живо. Ако дойдете запример до положителната геометрия, там всички линии, всички ъгли, фигури и тела са живи. В Питагоровата теорема, която гласи, че квадратът, построен върху хипотенузата на правоъгълния триъгълник, е равен на сбора от квадратите, построени върху двата катета на същия тригълник, страните на този триъгълник са живи, а оттам и квадратите са живи.
към втори вариант >>
Наместо да се постигнат някои хубави качества, развива се точно противоположното - обратните качества се постигат.
(втори вариант)
И сега аз ще ви оставя да се ръководите сами, понеже съм занят. За бъдеще имам нещо по-важно и ще ви оставя - това, което съм ви казал, вие сами да го изучавате. Защото, в какво седи знанието? Човек не трябва само да събира. И както виждам, специалният клас не постига тази цел, която трябва да се постигне.
Наместо да се постигнат някои хубави качества, развива се точно противоположното - обратните качества се постигат.
В това отношение аз считам: не искам да идвам в класа, понеже не се постига тази цел. А само да се мажат циреите с масло отгоре, това е безполезно. Знанието трябва да носи в себе си доброто. То трябва да бъде една спомагателна сила само за филтър. Ако във вас не може да се развие един характер, една самостоятелна сила заедно с природата, знанието е безполезно и то е един товар.
към втори вариант >>
Но те съставляват взаимни връзки.
(втори вариант)
А умът не трябва да бъде място на частично проявление, умът трябва да съдържа проявлението на човешката душа и на човешкия дух. Душата - това е човекът на земята. Душата е човекът, който живее в един стадий на развитието си между ангелите. А духът - това е човекът, който живее в Божествения свят. Та умът е човекът, който живее между хората; душата - която живее с ангелите, а духът е, който живее с Бога.
Но те съставляват взаимни връзки.
Тогава умът трябва да бъде изразител на тия двамата. А това, което излиза през твоя ум, да го видиш в човешкото око. Сега щом погледнеш очите, ти се свиеш в себе си. Че какво страшно има в човешкото око? Като погледна аз слънцето, то ли се срамува от мене, или аз се срамувам от него?
към втори вариант >>
Аз не искам никой да вземе моята страна.
(втори вариант)
И такава любов не искам. Аз искам да бъда свободен, да служа на Бога. Пък вие може да си живеете, както искате. Ще ви дойдат други учители да се разправяте. Ще дойдат някои да ви бият.
Аз не искам никой да вземе моята страна.
към втори вариант >>
Ако искате да успявате в работите си, вие трябва да имате абсолютна любов към Бога и абсолютно уважение към себе си и към своя ближен.
(втори вариант)
Сега ще ви дам едно правило за успяване в живота.
Ако искате да успявате в работите си, вие трябва да имате абсолютна любов към Бога и абсолютно уважение към себе си и към своя ближен.
Да имате любов към Бога, уважение към себе си и към ближния си, това значи да имате знание не само теоретическо, но опитано и проверено. Истинското знание е живо. Ако дойдете запример до положителната геометрия, там всички линии, всички ъгли, фигури и тела са живи. В Питагоровата теорема, която гласи, че квадратът, построен върху хипотенузата на правоъгълния триъгълник, е равен на сбора от квадратите, построени върху двата катета на същия тригълник, страните на този триъгълник са живи, а оттам и квадратите са живи. Катетите на правоъгълния триъгълник представят бащата и майката, а хипотенузата - тяхното дете.
към втори вариант >>
В това отношение аз считам: не искам да идвам в класа, понеже не се постига тази цел.
(втори вариант)
За бъдеще имам нещо по-важно и ще ви оставя - това, което съм ви казал, вие сами да го изучавате. Защото, в какво седи знанието? Човек не трябва само да събира. И както виждам, специалният клас не постига тази цел, която трябва да се постигне. Наместо да се постигнат някои хубави качества, развива се точно противоположното - обратните качества се постигат.
В това отношение аз считам: не искам да идвам в класа, понеже не се постига тази цел.
А само да се мажат циреите с масло отгоре, това е безполезно. Знанието трябва да носи в себе си доброто. То трябва да бъде една спомагателна сила само за филтър. Ако във вас не може да се развие един характер, една самостоятелна сила заедно с природата, знанието е безполезно и то е един товар. А знанието е, което може да ви ръководи в пътя на истината.
към втори вариант >>
Тогава умът трябва да бъде изразител на тия двамата.
(втори вариант)
Душата - това е човекът на земята. Душата е човекът, който живее в един стадий на развитието си между ангелите. А духът - това е човекът, който живее в Божествения свят. Та умът е човекът, който живее между хората; душата - която живее с ангелите, а духът е, който живее с Бога. Но те съставляват взаимни връзки.
Тогава умът трябва да бъде изразител на тия двамата.
А това, което излиза през твоя ум, да го видиш в човешкото око. Сега щом погледнеш очите, ти се свиеш в себе си. Че какво страшно има в човешкото око? Като погледна аз слънцето, то ли се срамува от мене, или аз се срамувам от него? И най-после, не мислете, че през очите вие можете всякога да видите всичко.
към втори вариант >>
Учителят прекъсна и излезе.
(втори вариант)
Учителят прекъсна и излезе.
Вдигна си дясната ръка, ние - лявата. Класът остана дълбоко замислен и раздрусан. Часовникът престана да работи - 7:20 часа.
към втори вариант >>
2.
Аз и Отец едно сме
,
НБ
, София, 20.4.1930г.,
Не е все едно, дали човек се занимава със светлината и топлината на слънцето, или с живата светлина и топлина, които идат от Великия Източник на живота.
Има забави в света, но сериозни. Приятно е човек да се занимава с такива забави. Днес всички хора се забавляват: и праведният, и грешникът; и мъдрецът, и глупецът; и ученият, и невежият; и добрият, и лошият. Обаче, забавленията на едните се различават от забавленията на другите. Човекът на положителното се забавлява и расте, а човекът на отрицателното се забавлява и постепенно чезне.
Не е все едно, дали човек се занимава със светлината и топлината на слънцето, или с живата светлина и топлина, които идат от Великия Източник на живота.
Да се занимава човек с живата светлина и топлина, това значи, да придобие истинското знание, да придобие нужното разширяване. Ако има знания, човек се разширява от живата топлина; ако няма знания, топлината го стопява. Който знае законите на топлината, той се освобождава от греха и от смъртта. Живата светлина също има две качества: от една страна осветява пътя на човека, а от друга го ослепява. Който познава законите й, той е намерил пътя си, открил е възможностите, които са вложени в него.
към беседата >>
Устните му трябва да бъдат аленочервени, а не тъмночервени, като керемиди; очите му трябва да бъдат светли и леко влажни, а веждите — с правилна, красива форма.
Тъй щото, истински вярващ, истински християнин е онзи, който гледа на всеки свой орган като част от един велик организъм; истински християнин е онзи, който гледа на всеки човек като орган на Великия Божествен организъм. И най-после казваме, че истински християнин е онзи, който е абсолютно здрав и красив.
Устните му трябва да бъдат аленочервени, а не тъмночервени, като керемиди; очите му трябва да бъдат светли и леко влажни, а веждите — с правилна, красива форма.
Правата мисъл се определя от веждите. От наклона на веждите, надолу или нагоре, зависи посоката на човешките мисли. Веждите са особен род антени, чрез които се възприемат мислите. От дължината на антената зависи правилното предаване на мислите. Значи, и тук имаме къси, дълги и средни вълни, както при радиото.
към беседата >>
Дръжте в ума си тази идея и не се смущавайте.
Щом изгуби благословението на Господа, т.е. имунитета срещу злото и нещастието, човек отслабва и умира. Придобие ли го, отново възкръсва, докато придобие вечния живот. Това показва, че възкресението не е еднократен, но многократен процес. Също така и животът, любовта, мъдростта, истината не са еднократни, но многократни процеси.
Дръжте в ума си тази идея и не се смущавайте.
Каквито противоречия и да изпъкнат в ума ви, дръжте в себе си идеята, че Бог е съвършен. Следователно, и отношенията Му към вас са съвършени. Той има предвид нуждите на всички живи същества и ги задоволява. Така постъпват всички разумни и възвишени същества, които работят в Негово име. В света живеят множество възвишени и напреднали същества, които помагат на човечеството и работят за неговото добро.
към беседата >>
Да се занимава човек с живата светлина и топлина, това значи, да придобие истинското знание, да придобие нужното разширяване.
Приятно е човек да се занимава с такива забави. Днес всички хора се забавляват: и праведният, и грешникът; и мъдрецът, и глупецът; и ученият, и невежият; и добрият, и лошият. Обаче, забавленията на едните се различават от забавленията на другите. Човекът на положителното се забавлява и расте, а човекът на отрицателното се забавлява и постепенно чезне. Не е все едно, дали човек се занимава със светлината и топлината на слънцето, или с живата светлина и топлина, които идат от Великия Източник на живота.
Да се занимава човек с живата светлина и топлина, това значи, да придобие истинското знание, да придобие нужното разширяване.
Ако има знания, човек се разширява от живата топлина; ако няма знания, топлината го стопява. Който знае законите на топлината, той се освобождава от греха и от смъртта. Живата светлина също има две качества: от една страна осветява пътя на човека, а от друга го ослепява. Който познава законите й, той е намерил пътя си, открил е възможностите, които са вложени в него. Срещне ли човек, който не познава законите й, светлината го ослепява.
към беседата >>
Правата мисъл се определя от веждите.
Тъй щото, истински вярващ, истински християнин е онзи, който гледа на всеки свой орган като част от един велик организъм; истински християнин е онзи, който гледа на всеки човек като орган на Великия Божествен организъм. И най-после казваме, че истински християнин е онзи, който е абсолютно здрав и красив. Устните му трябва да бъдат аленочервени, а не тъмночервени, като керемиди; очите му трябва да бъдат светли и леко влажни, а веждите — с правилна, красива форма.
Правата мисъл се определя от веждите.
От наклона на веждите, надолу или нагоре, зависи посоката на човешките мисли. Веждите са особен род антени, чрез които се възприемат мислите. От дължината на антената зависи правилното предаване на мислите. Значи, и тук имаме къси, дълги и средни вълни, както при радиото.
към беседата >>
Каквито противоречия и да изпъкнат в ума ви, дръжте в себе си идеята, че Бог е съвършен.
имунитета срещу злото и нещастието, човек отслабва и умира. Придобие ли го, отново възкръсва, докато придобие вечния живот. Това показва, че възкресението не е еднократен, но многократен процес. Също така и животът, любовта, мъдростта, истината не са еднократни, но многократни процеси. Дръжте в ума си тази идея и не се смущавайте.
Каквито противоречия и да изпъкнат в ума ви, дръжте в себе си идеята, че Бог е съвършен.
Следователно, и отношенията Му към вас са съвършени. Той има предвид нуждите на всички живи същества и ги задоволява. Така постъпват всички разумни и възвишени същества, които работят в Негово име. В света живеят множество възвишени и напреднали същества, които помагат на човечеството и работят за неговото добро. Трябва ли тогава човек да се смущава и безпокои, как ще прекара живота си?
към беседата >>
Ако има знания, човек се разширява от живата топлина; ако няма знания, топлината го стопява.
Днес всички хора се забавляват: и праведният, и грешникът; и мъдрецът, и глупецът; и ученият, и невежият; и добрият, и лошият. Обаче, забавленията на едните се различават от забавленията на другите. Човекът на положителното се забавлява и расте, а човекът на отрицателното се забавлява и постепенно чезне. Не е все едно, дали човек се занимава със светлината и топлината на слънцето, или с живата светлина и топлина, които идат от Великия Източник на живота. Да се занимава човек с живата светлина и топлина, това значи, да придобие истинското знание, да придобие нужното разширяване.
Ако има знания, човек се разширява от живата топлина; ако няма знания, топлината го стопява.
Който знае законите на топлината, той се освобождава от греха и от смъртта. Живата светлина също има две качества: от една страна осветява пътя на човека, а от друга го ослепява. Който познава законите й, той е намерил пътя си, открил е възможностите, които са вложени в него. Срещне ли човек, който не познава законите й, светлината го ослепява. Той изпада в тъмнина и загубва пътя си.
към беседата >>
От наклона на веждите, надолу или нагоре, зависи посоката на човешките мисли.
Тъй щото, истински вярващ, истински християнин е онзи, който гледа на всеки свой орган като част от един велик организъм; истински християнин е онзи, който гледа на всеки човек като орган на Великия Божествен организъм. И най-после казваме, че истински християнин е онзи, който е абсолютно здрав и красив. Устните му трябва да бъдат аленочервени, а не тъмночервени, като керемиди; очите му трябва да бъдат светли и леко влажни, а веждите — с правилна, красива форма. Правата мисъл се определя от веждите.
От наклона на веждите, надолу или нагоре, зависи посоката на човешките мисли.
Веждите са особен род антени, чрез които се възприемат мислите. От дължината на антената зависи правилното предаване на мислите. Значи, и тук имаме къси, дълги и средни вълни, както при радиото.
към беседата >>
Следователно, и отношенията Му към вас са съвършени.
Придобие ли го, отново възкръсва, докато придобие вечния живот. Това показва, че възкресението не е еднократен, но многократен процес. Също така и животът, любовта, мъдростта, истината не са еднократни, но многократни процеси. Дръжте в ума си тази идея и не се смущавайте. Каквито противоречия и да изпъкнат в ума ви, дръжте в себе си идеята, че Бог е съвършен.
Следователно, и отношенията Му към вас са съвършени.
Той има предвид нуждите на всички живи същества и ги задоволява. Така постъпват всички разумни и възвишени същества, които работят в Негово име. В света живеят множество възвишени и напреднали същества, които помагат на човечеството и работят за неговото добро. Трябва ли тогава човек да се смущава и безпокои, как ще прекара живота си?
към беседата >>
Който знае законите на топлината, той се освобождава от греха и от смъртта.
Обаче, забавленията на едните се различават от забавленията на другите. Човекът на положителното се забавлява и расте, а човекът на отрицателното се забавлява и постепенно чезне. Не е все едно, дали човек се занимава със светлината и топлината на слънцето, или с живата светлина и топлина, които идат от Великия Източник на живота. Да се занимава човек с живата светлина и топлина, това значи, да придобие истинското знание, да придобие нужното разширяване. Ако има знания, човек се разширява от живата топлина; ако няма знания, топлината го стопява.
Който знае законите на топлината, той се освобождава от греха и от смъртта.
Живата светлина също има две качества: от една страна осветява пътя на човека, а от друга го ослепява. Който познава законите й, той е намерил пътя си, открил е възможностите, които са вложени в него. Срещне ли човек, който не познава законите й, светлината го ослепява. Той изпада в тъмнина и загубва пътя си.
към беседата >>
Веждите са особен род антени, чрез които се възприемат мислите.
Тъй щото, истински вярващ, истински християнин е онзи, който гледа на всеки свой орган като част от един велик организъм; истински християнин е онзи, който гледа на всеки човек като орган на Великия Божествен организъм. И най-после казваме, че истински християнин е онзи, който е абсолютно здрав и красив. Устните му трябва да бъдат аленочервени, а не тъмночервени, като керемиди; очите му трябва да бъдат светли и леко влажни, а веждите — с правилна, красива форма. Правата мисъл се определя от веждите. От наклона на веждите, надолу или нагоре, зависи посоката на човешките мисли.
Веждите са особен род антени, чрез които се възприемат мислите.
От дължината на антената зависи правилното предаване на мислите. Значи, и тук имаме къси, дълги и средни вълни, както при радиото.
към беседата >>
Той има предвид нуждите на всички живи същества и ги задоволява.
Това показва, че възкресението не е еднократен, но многократен процес. Също така и животът, любовта, мъдростта, истината не са еднократни, но многократни процеси. Дръжте в ума си тази идея и не се смущавайте. Каквито противоречия и да изпъкнат в ума ви, дръжте в себе си идеята, че Бог е съвършен. Следователно, и отношенията Му към вас са съвършени.
Той има предвид нуждите на всички живи същества и ги задоволява.
Така постъпват всички разумни и възвишени същества, които работят в Негово име. В света живеят множество възвишени и напреднали същества, които помагат на човечеството и работят за неговото добро. Трябва ли тогава човек да се смущава и безпокои, как ще прекара живота си?
към беседата >>
Живата светлина също има две качества: от една страна осветява пътя на човека, а от друга го ослепява.
Човекът на положителното се забавлява и расте, а човекът на отрицателното се забавлява и постепенно чезне. Не е все едно, дали човек се занимава със светлината и топлината на слънцето, или с живата светлина и топлина, които идат от Великия Източник на живота. Да се занимава човек с живата светлина и топлина, това значи, да придобие истинското знание, да придобие нужното разширяване. Ако има знания, човек се разширява от живата топлина; ако няма знания, топлината го стопява. Който знае законите на топлината, той се освобождава от греха и от смъртта.
Живата светлина също има две качества: от една страна осветява пътя на човека, а от друга го ослепява.
Който познава законите й, той е намерил пътя си, открил е възможностите, които са вложени в него. Срещне ли човек, който не познава законите й, светлината го ослепява. Той изпада в тъмнина и загубва пътя си.
към беседата >>
От дължината на антената зависи правилното предаване на мислите.
И най-после казваме, че истински християнин е онзи, който е абсолютно здрав и красив. Устните му трябва да бъдат аленочервени, а не тъмночервени, като керемиди; очите му трябва да бъдат светли и леко влажни, а веждите — с правилна, красива форма. Правата мисъл се определя от веждите. От наклона на веждите, надолу или нагоре, зависи посоката на човешките мисли. Веждите са особен род антени, чрез които се възприемат мислите.
От дължината на антената зависи правилното предаване на мислите.
Значи, и тук имаме къси, дълги и средни вълни, както при радиото.
към беседата >>
Така постъпват всички разумни и възвишени същества, които работят в Негово име.
Също така и животът, любовта, мъдростта, истината не са еднократни, но многократни процеси. Дръжте в ума си тази идея и не се смущавайте. Каквито противоречия и да изпъкнат в ума ви, дръжте в себе си идеята, че Бог е съвършен. Следователно, и отношенията Му към вас са съвършени. Той има предвид нуждите на всички живи същества и ги задоволява.
Така постъпват всички разумни и възвишени същества, които работят в Негово име.
В света живеят множество възвишени и напреднали същества, които помагат на човечеството и работят за неговото добро. Трябва ли тогава човек да се смущава и безпокои, как ще прекара живота си?
към беседата >>
Който познава законите й, той е намерил пътя си, открил е възможностите, които са вложени в него.
Не е все едно, дали човек се занимава със светлината и топлината на слънцето, или с живата светлина и топлина, които идат от Великия Източник на живота. Да се занимава човек с живата светлина и топлина, това значи, да придобие истинското знание, да придобие нужното разширяване. Ако има знания, човек се разширява от живата топлина; ако няма знания, топлината го стопява. Който знае законите на топлината, той се освобождава от греха и от смъртта. Живата светлина също има две качества: от една страна осветява пътя на човека, а от друга го ослепява.
Който познава законите й, той е намерил пътя си, открил е възможностите, които са вложени в него.
Срещне ли човек, който не познава законите й, светлината го ослепява. Той изпада в тъмнина и загубва пътя си.
към беседата >>
Значи, и тук имаме къси, дълги и средни вълни, както при радиото.
Устните му трябва да бъдат аленочервени, а не тъмночервени, като керемиди; очите му трябва да бъдат светли и леко влажни, а веждите — с правилна, красива форма. Правата мисъл се определя от веждите. От наклона на веждите, надолу или нагоре, зависи посоката на човешките мисли. Веждите са особен род антени, чрез които се възприемат мислите. От дължината на антената зависи правилното предаване на мислите.
Значи, и тук имаме къси, дълги и средни вълни, както при радиото.
към беседата >>
В света живеят множество възвишени и напреднали същества, които помагат на човечеството и работят за неговото добро.
Дръжте в ума си тази идея и не се смущавайте. Каквито противоречия и да изпъкнат в ума ви, дръжте в себе си идеята, че Бог е съвършен. Следователно, и отношенията Му към вас са съвършени. Той има предвид нуждите на всички живи същества и ги задоволява. Така постъпват всички разумни и възвишени същества, които работят в Негово име.
В света живеят множество възвишени и напреднали същества, които помагат на човечеството и работят за неговото добро.
Трябва ли тогава човек да се смущава и безпокои, как ще прекара живота си?
към беседата >>
Срещне ли човек, който не познава законите й, светлината го ослепява.
Да се занимава човек с живата светлина и топлина, това значи, да придобие истинското знание, да придобие нужното разширяване. Ако има знания, човек се разширява от живата топлина; ако няма знания, топлината го стопява. Който знае законите на топлината, той се освобождава от греха и от смъртта. Живата светлина също има две качества: от една страна осветява пътя на човека, а от друга го ослепява. Който познава законите й, той е намерил пътя си, открил е възможностите, които са вложени в него.
Срещне ли човек, който не познава законите й, светлината го ослепява.
Той изпада в тъмнина и загубва пътя си.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да изправите линиите на лицето, на веждите, на очите, на носа си, а същевременно да следите и движенията си.
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да изправите линиите на лицето, на веждите, на очите, на носа си, а същевременно да следите и движенията си.
Едно нехармонично движение на устата е в състояние да развали отношенията ви с някои ваши приятели. В дисхармоничното движение на устата ви, някой ще схване неискреност и ще каже, че пред него имате едни отношения, а зад него — други. Има движения на греха, на престъпленията, които човек може да направи с очите, с носа, с веждите си и да внесе дисхармония в целия си живот. Също така има и мисли, чувства и постъпки на греха и на престъпленията. За да се освободите от тях, подреждайте мислите, чувствата и постъпките си, да знаете, с какъв капитал разполагате.
към беседата >>
Трябва ли тогава човек да се смущава и безпокои, как ще прекара живота си?
Каквито противоречия и да изпъкнат в ума ви, дръжте в себе си идеята, че Бог е съвършен. Следователно, и отношенията Му към вас са съвършени. Той има предвид нуждите на всички живи същества и ги задоволява. Така постъпват всички разумни и възвишени същества, които работят в Негово име. В света живеят множество възвишени и напреднали същества, които помагат на човечеството и работят за неговото добро.
Трябва ли тогава човек да се смущава и безпокои, как ще прекара живота си?
към беседата >>
Той изпада в тъмнина и загубва пътя си.
Ако има знания, човек се разширява от живата топлина; ако няма знания, топлината го стопява. Който знае законите на топлината, той се освобождава от греха и от смъртта. Живата светлина също има две качества: от една страна осветява пътя на човека, а от друга го ослепява. Който познава законите й, той е намерил пътя си, открил е възможностите, които са вложени в него. Срещне ли човек, който не познава законите й, светлината го ослепява.
Той изпада в тъмнина и загубва пътя си.
към беседата >>
Едно нехармонично движение на устата е в състояние да развали отношенията ви с някои ваши приятели.
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да изправите линиите на лицето, на веждите, на очите, на носа си, а същевременно да следите и движенията си.
Едно нехармонично движение на устата е в състояние да развали отношенията ви с някои ваши приятели.
В дисхармоничното движение на устата ви, някой ще схване неискреност и ще каже, че пред него имате едни отношения, а зад него — други. Има движения на греха, на престъпленията, които човек може да направи с очите, с носа, с веждите си и да внесе дисхармония в целия си живот. Също така има и мисли, чувства и постъпки на греха и на престъпленията. За да се освободите от тях, подреждайте мислите, чувствата и постъпките си, да знаете, с какъв капитал разполагате. Подреждането иде с изправяне на недостатъците и кривите прояви.
към беседата >>
Въпреки големите блага и благословения, дадени на човечеството, мнозина се запитват, на кого да вярват и на кого да не вярват; кои неща са верни и кои — не.
Въпреки големите блага и благословения, дадени на човечеството, мнозина се запитват, на кого да вярват и на кого да не вярват; кои неща са верни и кои — не.
Това са въпроси, за които не трябва да се пита. Всеки човек знае, кое е горчиво и кое — сладко; кой цвят е син и кой — червен, зелен, жълт и т.н. Достатъчно е да тури едно парче захар в устата си, за да каже, че е сладко; или да тури малко пелин в устата си, за да каже, че е горчив. Достатъчно е да погледне към едно цвете, за да каже, дали е синьо, червено, зелено или жълто. Както разбира тези неща, той може също да каже, кои неща са верни и кои — не.
към беседата >>
Следователно, който знае законите на живата светлина и топлина, той никога не се обърква.
Следователно, който знае законите на живата светлина и топлина, той никога не се обърква.
Във времето на Соломона, един от най-мъдрите еврейски царе, се явили две жени да искат от него справедлива присъда. Двете жени живеели заедно, в една стая. Случило се, че и двете родили почти в едно и също време. Една вечер, по невнимание, едната майка задушила детето си и, като се събудила сутринта, намерила го мъртво. Бързо тя сменила децата: взела живото дете на другарката си, а на мястото му турила своето мъртво дете.
към беседата >>
В дисхармоничното движение на устата ви, някой ще схване неискреност и ще каже, че пред него имате едни отношения, а зад него — други.
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да изправите линиите на лицето, на веждите, на очите, на носа си, а същевременно да следите и движенията си. Едно нехармонично движение на устата е в състояние да развали отношенията ви с някои ваши приятели.
В дисхармоничното движение на устата ви, някой ще схване неискреност и ще каже, че пред него имате едни отношения, а зад него — други.
Има движения на греха, на престъпленията, които човек може да направи с очите, с носа, с веждите си и да внесе дисхармония в целия си живот. Също така има и мисли, чувства и постъпки на греха и на престъпленията. За да се освободите от тях, подреждайте мислите, чувствата и постъпките си, да знаете, с какъв капитал разполагате. Подреждането иде с изправяне на недостатъците и кривите прояви. Започнете тази работа още днес, без да очаквате да дойдат хора отвън да ви проповядват, или да отидете на онзи свят — там да се изправите.
към беседата >>
Това са въпроси, за които не трябва да се пита.
Въпреки големите блага и благословения, дадени на човечеството, мнозина се запитват, на кого да вярват и на кого да не вярват; кои неща са верни и кои — не.
Това са въпроси, за които не трябва да се пита.
Всеки човек знае, кое е горчиво и кое — сладко; кой цвят е син и кой — червен, зелен, жълт и т.н. Достатъчно е да тури едно парче захар в устата си, за да каже, че е сладко; или да тури малко пелин в устата си, за да каже, че е горчив. Достатъчно е да погледне към едно цвете, за да каже, дали е синьо, червено, зелено или жълто. Както разбира тези неща, той може също да каже, кои неща са верни и кои — не. Истината включва всички верни неща в себе си, а неверните изключва.
към беседата >>
Във времето на Соломона, един от най-мъдрите еврейски царе, се явили две жени да искат от него справедлива присъда.
Следователно, който знае законите на живата светлина и топлина, той никога не се обърква.
Във времето на Соломона, един от най-мъдрите еврейски царе, се явили две жени да искат от него справедлива присъда.
Двете жени живеели заедно, в една стая. Случило се, че и двете родили почти в едно и също време. Една вечер, по невнимание, едната майка задушила детето си и, като се събудила сутринта, намерила го мъртво. Бързо тя сменила децата: взела живото дете на другарката си, а на мястото му турила своето мъртво дете. Като се събудила другарката й от сън и видяла мъртвото дете до себе си, веднага познала, че не е нейното, и разбрала, че е станала някаква измама.
към беседата >>
Има движения на греха, на престъпленията, които човек може да направи с очите, с носа, с веждите си и да внесе дисхармония в целия си живот.
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да изправите линиите на лицето, на веждите, на очите, на носа си, а същевременно да следите и движенията си. Едно нехармонично движение на устата е в състояние да развали отношенията ви с някои ваши приятели. В дисхармоничното движение на устата ви, някой ще схване неискреност и ще каже, че пред него имате едни отношения, а зад него — други.
Има движения на греха, на престъпленията, които човек може да направи с очите, с носа, с веждите си и да внесе дисхармония в целия си живот.
Също така има и мисли, чувства и постъпки на греха и на престъпленията. За да се освободите от тях, подреждайте мислите, чувствата и постъпките си, да знаете, с какъв капитал разполагате. Подреждането иде с изправяне на недостатъците и кривите прояви. Започнете тази работа още днес, без да очаквате да дойдат хора отвън да ви проповядват, или да отидете на онзи свят — там да се изправите. Много пъти човек е ходил на онзи свят и се е връщал, без да се изправи.
към беседата >>
Всеки човек знае, кое е горчиво и кое — сладко; кой цвят е син и кой — червен, зелен, жълт и т.н.
Въпреки големите блага и благословения, дадени на човечеството, мнозина се запитват, на кого да вярват и на кого да не вярват; кои неща са верни и кои — не. Това са въпроси, за които не трябва да се пита.
Всеки човек знае, кое е горчиво и кое — сладко; кой цвят е син и кой — червен, зелен, жълт и т.н.
Достатъчно е да тури едно парче захар в устата си, за да каже, че е сладко; или да тури малко пелин в устата си, за да каже, че е горчив. Достатъчно е да погледне към едно цвете, за да каже, дали е синьо, червено, зелено или жълто. Както разбира тези неща, той може също да каже, кои неща са верни и кои — не. Истината включва всички верни неща в себе си, а неверните изключва. Следователно, ако човек е влязъл в пътя на истината и още се колебае, дали е на прав път, или не, той се намира в хипнотично състояние.
към беседата >>
Двете жени живеели заедно, в една стая.
Следователно, който знае законите на живата светлина и топлина, той никога не се обърква. Във времето на Соломона, един от най-мъдрите еврейски царе, се явили две жени да искат от него справедлива присъда.
Двете жени живеели заедно, в една стая.
Случило се, че и двете родили почти в едно и също време. Една вечер, по невнимание, едната майка задушила детето си и, като се събудила сутринта, намерила го мъртво. Бързо тя сменила децата: взела живото дете на другарката си, а на мястото му турила своето мъртво дете. Като се събудила другарката й от сън и видяла мъртвото дете до себе си, веднага познала, че не е нейното, и разбрала, че е станала някаква измама. Тя казала, че това дете не е нейно и настоявала да вземе своето от ръцете на измамницата.
към беседата >>
Също така има и мисли, чувства и постъпки на греха и на престъпленията.
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да изправите линиите на лицето, на веждите, на очите, на носа си, а същевременно да следите и движенията си. Едно нехармонично движение на устата е в състояние да развали отношенията ви с някои ваши приятели. В дисхармоничното движение на устата ви, някой ще схване неискреност и ще каже, че пред него имате едни отношения, а зад него — други. Има движения на греха, на престъпленията, които човек може да направи с очите, с носа, с веждите си и да внесе дисхармония в целия си живот.
Също така има и мисли, чувства и постъпки на греха и на престъпленията.
За да се освободите от тях, подреждайте мислите, чувствата и постъпките си, да знаете, с какъв капитал разполагате. Подреждането иде с изправяне на недостатъците и кривите прояви. Започнете тази работа още днес, без да очаквате да дойдат хора отвън да ви проповядват, или да отидете на онзи свят — там да се изправите. Много пъти човек е ходил на онзи свят и се е връщал, без да се изправи. Той даже е забравил и това, което е знаел.
към беседата >>
Достатъчно е да тури едно парче захар в устата си, за да каже, че е сладко; или да тури малко пелин в устата си, за да каже, че е горчив.
Въпреки големите блага и благословения, дадени на човечеството, мнозина се запитват, на кого да вярват и на кого да не вярват; кои неща са верни и кои — не. Това са въпроси, за които не трябва да се пита. Всеки човек знае, кое е горчиво и кое — сладко; кой цвят е син и кой — червен, зелен, жълт и т.н.
Достатъчно е да тури едно парче захар в устата си, за да каже, че е сладко; или да тури малко пелин в устата си, за да каже, че е горчив.
Достатъчно е да погледне към едно цвете, за да каже, дали е синьо, червено, зелено или жълто. Както разбира тези неща, той може също да каже, кои неща са верни и кои — не. Истината включва всички верни неща в себе си, а неверните изключва. Следователно, ако човек е влязъл в пътя на истината и още се колебае, дали е на прав път, или не, той се намира в хипнотично състояние. Днес повечето хора се намират в състояние на хипноза, вследствие на което казват, че това или онова не могат да направят.
към беседата >>
Случило се, че и двете родили почти в едно и също време.
Следователно, който знае законите на живата светлина и топлина, той никога не се обърква. Във времето на Соломона, един от най-мъдрите еврейски царе, се явили две жени да искат от него справедлива присъда. Двете жени живеели заедно, в една стая.
Случило се, че и двете родили почти в едно и също време.
Една вечер, по невнимание, едната майка задушила детето си и, като се събудила сутринта, намерила го мъртво. Бързо тя сменила децата: взела живото дете на другарката си, а на мястото му турила своето мъртво дете. Като се събудила другарката й от сън и видяла мъртвото дете до себе си, веднага познала, че не е нейното, и разбрала, че е станала някаква измама. Тя казала, че това дете не е нейно и настоявала да вземе своето от ръцете на измамницата. Последната настоявала, че живото дете е нейно, и не го давала на истинската му майка.
към беседата >>
За да се освободите от тях, подреждайте мислите, чувствата и постъпките си, да знаете, с какъв капитал разполагате.
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да изправите линиите на лицето, на веждите, на очите, на носа си, а същевременно да следите и движенията си. Едно нехармонично движение на устата е в състояние да развали отношенията ви с някои ваши приятели. В дисхармоничното движение на устата ви, някой ще схване неискреност и ще каже, че пред него имате едни отношения, а зад него — други. Има движения на греха, на престъпленията, които човек може да направи с очите, с носа, с веждите си и да внесе дисхармония в целия си живот. Също така има и мисли, чувства и постъпки на греха и на престъпленията.
За да се освободите от тях, подреждайте мислите, чувствата и постъпките си, да знаете, с какъв капитал разполагате.
Подреждането иде с изправяне на недостатъците и кривите прояви. Започнете тази работа още днес, без да очаквате да дойдат хора отвън да ви проповядват, или да отидете на онзи свят — там да се изправите. Много пъти човек е ходил на онзи свят и се е връщал, без да се изправи. Той даже е забравил и това, което е знаел. Ако човек само ходи на онзи свят и се връща оттам, без да помни това, което е учил, каква култура ще носи със себе си?
към беседата >>
Достатъчно е да погледне към едно цвете, за да каже, дали е синьо, червено, зелено или жълто.
Въпреки големите блага и благословения, дадени на човечеството, мнозина се запитват, на кого да вярват и на кого да не вярват; кои неща са верни и кои — не. Това са въпроси, за които не трябва да се пита. Всеки човек знае, кое е горчиво и кое — сладко; кой цвят е син и кой — червен, зелен, жълт и т.н. Достатъчно е да тури едно парче захар в устата си, за да каже, че е сладко; или да тури малко пелин в устата си, за да каже, че е горчив.
Достатъчно е да погледне към едно цвете, за да каже, дали е синьо, червено, зелено или жълто.
Както разбира тези неща, той може също да каже, кои неща са верни и кои — не. Истината включва всички верни неща в себе си, а неверните изключва. Следователно, ако човек е влязъл в пътя на истината и още се колебае, дали е на прав път, или не, той се намира в хипнотично състояние. Днес повечето хора се намират в състояние на хипноза, вследствие на което казват, че това или онова не могат да направят. Който работи за Бога, не трябва да мисли, че не може да направи това или онова.
към беседата >>
Една вечер, по невнимание, едната майка задушила детето си и, като се събудила сутринта, намерила го мъртво.
Следователно, който знае законите на живата светлина и топлина, той никога не се обърква. Във времето на Соломона, един от най-мъдрите еврейски царе, се явили две жени да искат от него справедлива присъда. Двете жени живеели заедно, в една стая. Случило се, че и двете родили почти в едно и също време.
Една вечер, по невнимание, едната майка задушила детето си и, като се събудила сутринта, намерила го мъртво.
Бързо тя сменила децата: взела живото дете на другарката си, а на мястото му турила своето мъртво дете. Като се събудила другарката й от сън и видяла мъртвото дете до себе си, веднага познала, че не е нейното, и разбрала, че е станала някаква измама. Тя казала, че това дете не е нейно и настоявала да вземе своето от ръцете на измамницата. Последната настоявала, че живото дете е нейно, и не го давала на истинската му майка. Най-после двете жени решили да отидат при Соломона, той да разреши възникналия между тях спор.
към беседата >>
Подреждането иде с изправяне на недостатъците и кривите прояви.
Едно нехармонично движение на устата е в състояние да развали отношенията ви с някои ваши приятели. В дисхармоничното движение на устата ви, някой ще схване неискреност и ще каже, че пред него имате едни отношения, а зад него — други. Има движения на греха, на престъпленията, които човек може да направи с очите, с носа, с веждите си и да внесе дисхармония в целия си живот. Също така има и мисли, чувства и постъпки на греха и на престъпленията. За да се освободите от тях, подреждайте мислите, чувствата и постъпките си, да знаете, с какъв капитал разполагате.
Подреждането иде с изправяне на недостатъците и кривите прояви.
Започнете тази работа още днес, без да очаквате да дойдат хора отвън да ви проповядват, или да отидете на онзи свят — там да се изправите. Много пъти човек е ходил на онзи свят и се е връщал, без да се изправи. Той даже е забравил и това, което е знаел. Ако човек само ходи на онзи свят и се връща оттам, без да помни това, което е учил, каква култура ще носи със себе си?
към беседата >>
Както разбира тези неща, той може също да каже, кои неща са верни и кои — не.
Въпреки големите блага и благословения, дадени на човечеството, мнозина се запитват, на кого да вярват и на кого да не вярват; кои неща са верни и кои — не. Това са въпроси, за които не трябва да се пита. Всеки човек знае, кое е горчиво и кое — сладко; кой цвят е син и кой — червен, зелен, жълт и т.н. Достатъчно е да тури едно парче захар в устата си, за да каже, че е сладко; или да тури малко пелин в устата си, за да каже, че е горчив. Достатъчно е да погледне към едно цвете, за да каже, дали е синьо, червено, зелено или жълто.
Както разбира тези неща, той може също да каже, кои неща са верни и кои — не.
Истината включва всички верни неща в себе си, а неверните изключва. Следователно, ако човек е влязъл в пътя на истината и още се колебае, дали е на прав път, или не, той се намира в хипнотично състояние. Днес повечето хора се намират в състояние на хипноза, вследствие на което казват, че това или онова не могат да направят. Който работи за Бога, не трябва да мисли, че не може да направи това или онова. Щом за Бога не може да направи нещо, за човека пък нищо не може да направи.
към беседата >>
Бързо тя сменила децата: взела живото дете на другарката си, а на мястото му турила своето мъртво дете.
Следователно, който знае законите на живата светлина и топлина, той никога не се обърква. Във времето на Соломона, един от най-мъдрите еврейски царе, се явили две жени да искат от него справедлива присъда. Двете жени живеели заедно, в една стая. Случило се, че и двете родили почти в едно и също време. Една вечер, по невнимание, едната майка задушила детето си и, като се събудила сутринта, намерила го мъртво.
Бързо тя сменила децата: взела живото дете на другарката си, а на мястото му турила своето мъртво дете.
Като се събудила другарката й от сън и видяла мъртвото дете до себе си, веднага познала, че не е нейното, и разбрала, че е станала някаква измама. Тя казала, че това дете не е нейно и настоявала да вземе своето от ръцете на измамницата. Последната настоявала, че живото дете е нейно, и не го давала на истинската му майка. Най-после двете жени решили да отидат при Соломона, той да разреши възникналия между тях спор. Те му разправили цялата случка, и всяка настоявала, че живото дете е нейно.
към беседата >>
Започнете тази работа още днес, без да очаквате да дойдат хора отвън да ви проповядват, или да отидете на онзи свят — там да се изправите.
В дисхармоничното движение на устата ви, някой ще схване неискреност и ще каже, че пред него имате едни отношения, а зад него — други. Има движения на греха, на престъпленията, които човек може да направи с очите, с носа, с веждите си и да внесе дисхармония в целия си живот. Също така има и мисли, чувства и постъпки на греха и на престъпленията. За да се освободите от тях, подреждайте мислите, чувствата и постъпките си, да знаете, с какъв капитал разполагате. Подреждането иде с изправяне на недостатъците и кривите прояви.
Започнете тази работа още днес, без да очаквате да дойдат хора отвън да ви проповядват, или да отидете на онзи свят — там да се изправите.
Много пъти човек е ходил на онзи свят и се е връщал, без да се изправи. Той даже е забравил и това, което е знаел. Ако човек само ходи на онзи свят и се връща оттам, без да помни това, което е учил, каква култура ще носи със себе си?
към беседата >>
Истината включва всички верни неща в себе си, а неверните изключва.
Това са въпроси, за които не трябва да се пита. Всеки човек знае, кое е горчиво и кое — сладко; кой цвят е син и кой — червен, зелен, жълт и т.н. Достатъчно е да тури едно парче захар в устата си, за да каже, че е сладко; или да тури малко пелин в устата си, за да каже, че е горчив. Достатъчно е да погледне към едно цвете, за да каже, дали е синьо, червено, зелено или жълто. Както разбира тези неща, той може също да каже, кои неща са верни и кои — не.
Истината включва всички верни неща в себе си, а неверните изключва.
Следователно, ако човек е влязъл в пътя на истината и още се колебае, дали е на прав път, или не, той се намира в хипнотично състояние. Днес повечето хора се намират в състояние на хипноза, вследствие на което казват, че това или онова не могат да направят. Който работи за Бога, не трябва да мисли, че не може да направи това или онова. Щом за Бога не може да направи нещо, за човека пък нищо не може да направи. Ако човек не вярва в Бога, като в Учител, който отваря пътя му към знание и свобода, в никого не може да вярва.
към беседата >>
Като се събудила другарката й от сън и видяла мъртвото дете до себе си, веднага познала, че не е нейното, и разбрала, че е станала някаква измама.
Във времето на Соломона, един от най-мъдрите еврейски царе, се явили две жени да искат от него справедлива присъда. Двете жени живеели заедно, в една стая. Случило се, че и двете родили почти в едно и също време. Една вечер, по невнимание, едната майка задушила детето си и, като се събудила сутринта, намерила го мъртво. Бързо тя сменила децата: взела живото дете на другарката си, а на мястото му турила своето мъртво дете.
Като се събудила другарката й от сън и видяла мъртвото дете до себе си, веднага познала, че не е нейното, и разбрала, че е станала някаква измама.
Тя казала, че това дете не е нейно и настоявала да вземе своето от ръцете на измамницата. Последната настоявала, че живото дете е нейно, и не го давала на истинската му майка. Най-после двете жени решили да отидат при Соломона, той да разреши възникналия между тях спор. Те му разправили цялата случка, и всяка настоявала, че живото дете е нейно. Понеже познавал добре човешкото сърце, Соломон издал следната присъда: да се разсече живото дете и на всяка майка да се даде по една част.
към беседата >>
Много пъти човек е ходил на онзи свят и се е връщал, без да се изправи.
Има движения на греха, на престъпленията, които човек може да направи с очите, с носа, с веждите си и да внесе дисхармония в целия си живот. Също така има и мисли, чувства и постъпки на греха и на престъпленията. За да се освободите от тях, подреждайте мислите, чувствата и постъпките си, да знаете, с какъв капитал разполагате. Подреждането иде с изправяне на недостатъците и кривите прояви. Започнете тази работа още днес, без да очаквате да дойдат хора отвън да ви проповядват, или да отидете на онзи свят — там да се изправите.
Много пъти човек е ходил на онзи свят и се е връщал, без да се изправи.
Той даже е забравил и това, което е знаел. Ако човек само ходи на онзи свят и се връща оттам, без да помни това, което е учил, каква култура ще носи със себе си?
към беседата >>
Следователно, ако човек е влязъл в пътя на истината и още се колебае, дали е на прав път, или не, той се намира в хипнотично състояние.
Всеки човек знае, кое е горчиво и кое — сладко; кой цвят е син и кой — червен, зелен, жълт и т.н. Достатъчно е да тури едно парче захар в устата си, за да каже, че е сладко; или да тури малко пелин в устата си, за да каже, че е горчив. Достатъчно е да погледне към едно цвете, за да каже, дали е синьо, червено, зелено или жълто. Както разбира тези неща, той може също да каже, кои неща са верни и кои — не. Истината включва всички верни неща в себе си, а неверните изключва.
Следователно, ако човек е влязъл в пътя на истината и още се колебае, дали е на прав път, или не, той се намира в хипнотично състояние.
Днес повечето хора се намират в състояние на хипноза, вследствие на което казват, че това или онова не могат да направят. Който работи за Бога, не трябва да мисли, че не може да направи това или онова. Щом за Бога не може да направи нещо, за човека пък нищо не може да направи. Ако човек не вярва в Бога, като в Учител, който отваря пътя му към знание и свобода, в никого не може да вярва. Ако не вярвате във великата разумност на живота, в какво друго ще вярвате?
към беседата >>
Тя казала, че това дете не е нейно и настоявала да вземе своето от ръцете на измамницата.
Двете жени живеели заедно, в една стая. Случило се, че и двете родили почти в едно и също време. Една вечер, по невнимание, едната майка задушила детето си и, като се събудила сутринта, намерила го мъртво. Бързо тя сменила децата: взела живото дете на другарката си, а на мястото му турила своето мъртво дете. Като се събудила другарката й от сън и видяла мъртвото дете до себе си, веднага познала, че не е нейното, и разбрала, че е станала някаква измама.
Тя казала, че това дете не е нейно и настоявала да вземе своето от ръцете на измамницата.
Последната настоявала, че живото дете е нейно, и не го давала на истинската му майка. Най-после двете жени решили да отидат при Соломона, той да разреши възникналия между тях спор. Те му разправили цялата случка, и всяка настоявала, че живото дете е нейно. Понеже познавал добре човешкото сърце, Соломон издал следната присъда: да се разсече живото дете и на всяка майка да се даде по една част. Като чула тази присъда, измамницата казала: Доволна съм от присъдата.
към беседата >>
Той даже е забравил и това, което е знаел.
Също така има и мисли, чувства и постъпки на греха и на престъпленията. За да се освободите от тях, подреждайте мислите, чувствата и постъпките си, да знаете, с какъв капитал разполагате. Подреждането иде с изправяне на недостатъците и кривите прояви. Започнете тази работа още днес, без да очаквате да дойдат хора отвън да ви проповядват, или да отидете на онзи свят — там да се изправите. Много пъти човек е ходил на онзи свят и се е връщал, без да се изправи.
Той даже е забравил и това, което е знаел.
Ако човек само ходи на онзи свят и се връща оттам, без да помни това, което е учил, каква култура ще носи със себе си?
към беседата >>
Днес повечето хора се намират в състояние на хипноза, вследствие на което казват, че това или онова не могат да направят.
Достатъчно е да тури едно парче захар в устата си, за да каже, че е сладко; или да тури малко пелин в устата си, за да каже, че е горчив. Достатъчно е да погледне към едно цвете, за да каже, дали е синьо, червено, зелено или жълто. Както разбира тези неща, той може също да каже, кои неща са верни и кои — не. Истината включва всички верни неща в себе си, а неверните изключва. Следователно, ако човек е влязъл в пътя на истината и още се колебае, дали е на прав път, или не, той се намира в хипнотично състояние.
Днес повечето хора се намират в състояние на хипноза, вследствие на което казват, че това или онова не могат да направят.
Който работи за Бога, не трябва да мисли, че не може да направи това или онова. Щом за Бога не може да направи нещо, за човека пък нищо не може да направи. Ако човек не вярва в Бога, като в Учител, който отваря пътя му към знание и свобода, в никого не може да вярва. Ако не вярвате във великата разумност на живота, в какво друго ще вярвате? Ако не вярвате в Онзи, Който възкресява мъртвите, Който повдига падналите и угнетените.
към беседата >>
Последната настоявала, че живото дете е нейно, и не го давала на истинската му майка.
Случило се, че и двете родили почти в едно и също време. Една вечер, по невнимание, едната майка задушила детето си и, като се събудила сутринта, намерила го мъртво. Бързо тя сменила децата: взела живото дете на другарката си, а на мястото му турила своето мъртво дете. Като се събудила другарката й от сън и видяла мъртвото дете до себе си, веднага познала, че не е нейното, и разбрала, че е станала някаква измама. Тя казала, че това дете не е нейно и настоявала да вземе своето от ръцете на измамницата.
Последната настоявала, че живото дете е нейно, и не го давала на истинската му майка.
Най-после двете жени решили да отидат при Соломона, той да разреши възникналия между тях спор. Те му разправили цялата случка, и всяка настоявала, че живото дете е нейно. Понеже познавал добре човешкото сърце, Соломон издал следната присъда: да се разсече живото дете и на всяка майка да се даде по една част. Като чула тази присъда, измамницата казала: Доволна съм от присъдата. Нека детето се разсече, и всяка от нас да вземе по една част.
към беседата >>
Ако човек само ходи на онзи свят и се връща оттам, без да помни това, което е учил, каква култура ще носи със себе си?
За да се освободите от тях, подреждайте мислите, чувствата и постъпките си, да знаете, с какъв капитал разполагате. Подреждането иде с изправяне на недостатъците и кривите прояви. Започнете тази работа още днес, без да очаквате да дойдат хора отвън да ви проповядват, или да отидете на онзи свят — там да се изправите. Много пъти човек е ходил на онзи свят и се е връщал, без да се изправи. Той даже е забравил и това, което е знаел.
Ако човек само ходи на онзи свят и се връща оттам, без да помни това, което е учил, каква култура ще носи със себе си?
към беседата >>
Който работи за Бога, не трябва да мисли, че не може да направи това или онова.
Достатъчно е да погледне към едно цвете, за да каже, дали е синьо, червено, зелено или жълто. Както разбира тези неща, той може също да каже, кои неща са верни и кои — не. Истината включва всички верни неща в себе си, а неверните изключва. Следователно, ако човек е влязъл в пътя на истината и още се колебае, дали е на прав път, или не, той се намира в хипнотично състояние. Днес повечето хора се намират в състояние на хипноза, вследствие на което казват, че това или онова не могат да направят.
Който работи за Бога, не трябва да мисли, че не може да направи това или онова.
Щом за Бога не може да направи нещо, за човека пък нищо не може да направи. Ако човек не вярва в Бога, като в Учител, който отваря пътя му към знание и свобода, в никого не може да вярва. Ако не вярвате във великата разумност на живота, в какво друго ще вярвате? Ако не вярвате в Онзи, Който възкресява мъртвите, Който повдига падналите и угнетените. Който повелява на слънцето да изгрява и залязва, на вятъра и на бурите да утихват, в кого ще вярвате?
към беседата >>
Най-после двете жени решили да отидат при Соломона, той да разреши възникналия между тях спор.
Една вечер, по невнимание, едната майка задушила детето си и, като се събудила сутринта, намерила го мъртво. Бързо тя сменила децата: взела живото дете на другарката си, а на мястото му турила своето мъртво дете. Като се събудила другарката й от сън и видяла мъртвото дете до себе си, веднага познала, че не е нейното, и разбрала, че е станала някаква измама. Тя казала, че това дете не е нейно и настоявала да вземе своето от ръцете на измамницата. Последната настоявала, че живото дете е нейно, и не го давала на истинската му майка.
Най-после двете жени решили да отидат при Соломона, той да разреши възникналия между тях спор.
Те му разправили цялата случка, и всяка настоявала, че живото дете е нейно. Понеже познавал добре човешкото сърце, Соломон издал следната присъда: да се разсече живото дете и на всяка майка да се даде по една част. Като чула тази присъда, измамницата казала: Доволна съм от присъдата. Нека детето се разсече, и всяка от нас да вземе по една част. Обаче, истинската майка се ужасила от тази присъда и извикала: Царю честити, не давам детето си, не искам да се реже.
към беседата >>
Христос казва: “Който има уши да слуша, нека слуша”.
Христос казва: “Който има уши да слуша, нека слуша”.
Днес и аз говоря на разумните хора, които имат очи да виждат, уши — да слушат, език — да говорят и глава — да мислят. Обаче, онези, които не виждат и не чуват, нека само слушат. Някои казват, че вярват в Бога, молят се, работят в духовния свят. Добре е това, но работата им трябва да има резултат. Това не значи, че резултатът ще дойде изведнъж, но, макар и късно, тя трябва да даде плод на човека.
към беседата >>
Щом за Бога не може да направи нещо, за човека пък нищо не може да направи.
Както разбира тези неща, той може също да каже, кои неща са верни и кои — не. Истината включва всички верни неща в себе си, а неверните изключва. Следователно, ако човек е влязъл в пътя на истината и още се колебае, дали е на прав път, или не, той се намира в хипнотично състояние. Днес повечето хора се намират в състояние на хипноза, вследствие на което казват, че това или онова не могат да направят. Който работи за Бога, не трябва да мисли, че не може да направи това или онова.
Щом за Бога не може да направи нещо, за човека пък нищо не може да направи.
Ако човек не вярва в Бога, като в Учител, който отваря пътя му към знание и свобода, в никого не може да вярва. Ако не вярвате във великата разумност на живота, в какво друго ще вярвате? Ако не вярвате в Онзи, Който възкресява мъртвите, Който повдига падналите и угнетените. Който повелява на слънцето да изгрява и залязва, на вятъра и на бурите да утихват, в кого ще вярвате? Ако не вярвате в живота, в какво друго ще вярвате?
към беседата >>
Те му разправили цялата случка, и всяка настоявала, че живото дете е нейно.
Бързо тя сменила децата: взела живото дете на другарката си, а на мястото му турила своето мъртво дете. Като се събудила другарката й от сън и видяла мъртвото дете до себе си, веднага познала, че не е нейното, и разбрала, че е станала някаква измама. Тя казала, че това дете не е нейно и настоявала да вземе своето от ръцете на измамницата. Последната настоявала, че живото дете е нейно, и не го давала на истинската му майка. Най-после двете жени решили да отидат при Соломона, той да разреши възникналия между тях спор.
Те му разправили цялата случка, и всяка настоявала, че живото дете е нейно.
Понеже познавал добре човешкото сърце, Соломон издал следната присъда: да се разсече живото дете и на всяка майка да се даде по една част. Като чула тази присъда, измамницата казала: Доволна съм от присъдата. Нека детето се разсече, и всяка от нас да вземе по една част. Обаче, истинската майка се ужасила от тази присъда и извикала: Царю честити, не давам детето си, не искам да се реже. По-добре нека го вземе другарката ми, но да остане живо, отколкото да имаме и двете по една част от него, но мъртво.
към беседата >>
Днес и аз говоря на разумните хора, които имат очи да виждат, уши — да слушат, език — да говорят и глава — да мислят.
Христос казва: “Който има уши да слуша, нека слуша”.
Днес и аз говоря на разумните хора, които имат очи да виждат, уши — да слушат, език — да говорят и глава — да мислят.
Обаче, онези, които не виждат и не чуват, нека само слушат. Някои казват, че вярват в Бога, молят се, работят в духовния свят. Добре е това, но работата им трябва да има резултат. Това не значи, че резултатът ще дойде изведнъж, но, макар и късно, тя трябва да даде плод на човека. Нямате ли плодове, нищо не сте направили.
към беседата >>
Ако човек не вярва в Бога, като в Учител, който отваря пътя му към знание и свобода, в никого не може да вярва.
Истината включва всички верни неща в себе си, а неверните изключва. Следователно, ако човек е влязъл в пътя на истината и още се колебае, дали е на прав път, или не, той се намира в хипнотично състояние. Днес повечето хора се намират в състояние на хипноза, вследствие на което казват, че това или онова не могат да направят. Който работи за Бога, не трябва да мисли, че не може да направи това или онова. Щом за Бога не може да направи нещо, за човека пък нищо не може да направи.
Ако човек не вярва в Бога, като в Учител, който отваря пътя му към знание и свобода, в никого не може да вярва.
Ако не вярвате във великата разумност на живота, в какво друго ще вярвате? Ако не вярвате в Онзи, Който възкресява мъртвите, Който повдига падналите и угнетените. Който повелява на слънцето да изгрява и залязва, на вятъра и на бурите да утихват, в кого ще вярвате? Ако не вярвате в живота, в какво друго ще вярвате? Ако не вярвате в Христа, Който дойде на земята и се пожертва за човечеството, в кого ще вярвате?
към беседата >>
Понеже познавал добре човешкото сърце, Соломон издал следната присъда: да се разсече живото дете и на всяка майка да се даде по една част.
Като се събудила другарката й от сън и видяла мъртвото дете до себе си, веднага познала, че не е нейното, и разбрала, че е станала някаква измама. Тя казала, че това дете не е нейно и настоявала да вземе своето от ръцете на измамницата. Последната настоявала, че живото дете е нейно, и не го давала на истинската му майка. Най-после двете жени решили да отидат при Соломона, той да разреши възникналия между тях спор. Те му разправили цялата случка, и всяка настоявала, че живото дете е нейно.
Понеже познавал добре човешкото сърце, Соломон издал следната присъда: да се разсече живото дете и на всяка майка да се даде по една част.
Като чула тази присъда, измамницата казала: Доволна съм от присъдата. Нека детето се разсече, и всяка от нас да вземе по една част. Обаче, истинската майка се ужасила от тази присъда и извикала: Царю честити, не давам детето си, не искам да се реже. По-добре нека го вземе другарката ми, но да остане живо, отколкото да имаме и двете по една част от него, но мъртво. Така, именно, Соломон разбрал, коя е истинската майка на живото дете, и го дал на нея.
към беседата >>
Обаче, онези, които не виждат и не чуват, нека само слушат.
Христос казва: “Който има уши да слуша, нека слуша”. Днес и аз говоря на разумните хора, които имат очи да виждат, уши — да слушат, език — да говорят и глава — да мислят.
Обаче, онези, които не виждат и не чуват, нека само слушат.
Някои казват, че вярват в Бога, молят се, работят в духовния свят. Добре е това, но работата им трябва да има резултат. Това не значи, че резултатът ще дойде изведнъж, но, макар и късно, тя трябва да даде плод на човека. Нямате ли плодове, нищо не сте направили. Вярващият и духовният човек казват и правят.
към беседата >>
Ако не вярвате във великата разумност на живота, в какво друго ще вярвате?
Следователно, ако човек е влязъл в пътя на истината и още се колебае, дали е на прав път, или не, той се намира в хипнотично състояние. Днес повечето хора се намират в състояние на хипноза, вследствие на което казват, че това или онова не могат да направят. Който работи за Бога, не трябва да мисли, че не може да направи това или онова. Щом за Бога не може да направи нещо, за човека пък нищо не може да направи. Ако човек не вярва в Бога, като в Учител, който отваря пътя му към знание и свобода, в никого не може да вярва.
Ако не вярвате във великата разумност на живота, в какво друго ще вярвате?
Ако не вярвате в Онзи, Който възкресява мъртвите, Който повдига падналите и угнетените. Който повелява на слънцето да изгрява и залязва, на вятъра и на бурите да утихват, в кого ще вярвате? Ако не вярвате в живота, в какво друго ще вярвате? Ако не вярвате в Христа, Който дойде на земята и се пожертва за човечеството, в кого ще вярвате?
към беседата >>
Като чула тази присъда, измамницата казала: Доволна съм от присъдата.
Тя казала, че това дете не е нейно и настоявала да вземе своето от ръцете на измамницата. Последната настоявала, че живото дете е нейно, и не го давала на истинската му майка. Най-после двете жени решили да отидат при Соломона, той да разреши възникналия между тях спор. Те му разправили цялата случка, и всяка настоявала, че живото дете е нейно. Понеже познавал добре човешкото сърце, Соломон издал следната присъда: да се разсече живото дете и на всяка майка да се даде по една част.
Като чула тази присъда, измамницата казала: Доволна съм от присъдата.
Нека детето се разсече, и всяка от нас да вземе по една част. Обаче, истинската майка се ужасила от тази присъда и извикала: Царю честити, не давам детето си, не искам да се реже. По-добре нека го вземе другарката ми, но да остане живо, отколкото да имаме и двете по една част от него, но мъртво. Така, именно, Соломон разбрал, коя е истинската майка на живото дете, и го дал на нея.
към беседата >>
Някои казват, че вярват в Бога, молят се, работят в духовния свят.
Христос казва: “Който има уши да слуша, нека слуша”. Днес и аз говоря на разумните хора, които имат очи да виждат, уши — да слушат, език — да говорят и глава — да мислят. Обаче, онези, които не виждат и не чуват, нека само слушат.
Някои казват, че вярват в Бога, молят се, работят в духовния свят.
Добре е това, но работата им трябва да има резултат. Това не значи, че резултатът ще дойде изведнъж, но, макар и късно, тя трябва да даде плод на човека. Нямате ли плодове, нищо не сте направили. Вярващият и духовният човек казват и правят. Ако остане само на думи, нищо не се постига.
към беседата >>
Ако не вярвате в Онзи, Който възкресява мъртвите, Който повдига падналите и угнетените.
Днес повечето хора се намират в състояние на хипноза, вследствие на което казват, че това или онова не могат да направят. Който работи за Бога, не трябва да мисли, че не може да направи това или онова. Щом за Бога не може да направи нещо, за човека пък нищо не може да направи. Ако човек не вярва в Бога, като в Учител, който отваря пътя му към знание и свобода, в никого не може да вярва. Ако не вярвате във великата разумност на живота, в какво друго ще вярвате?
Ако не вярвате в Онзи, Който възкресява мъртвите, Който повдига падналите и угнетените.
Който повелява на слънцето да изгрява и залязва, на вятъра и на бурите да утихват, в кого ще вярвате? Ако не вярвате в живота, в какво друго ще вярвате? Ако не вярвате в Христа, Който дойде на земята и се пожертва за човечеството, в кого ще вярвате?
към беседата >>
Нека детето се разсече, и всяка от нас да вземе по една част.
Последната настоявала, че живото дете е нейно, и не го давала на истинската му майка. Най-после двете жени решили да отидат при Соломона, той да разреши възникналия между тях спор. Те му разправили цялата случка, и всяка настоявала, че живото дете е нейно. Понеже познавал добре човешкото сърце, Соломон издал следната присъда: да се разсече живото дете и на всяка майка да се даде по една част. Като чула тази присъда, измамницата казала: Доволна съм от присъдата.
Нека детето се разсече, и всяка от нас да вземе по една част.
Обаче, истинската майка се ужасила от тази присъда и извикала: Царю честити, не давам детето си, не искам да се реже. По-добре нека го вземе другарката ми, но да остане живо, отколкото да имаме и двете по една част от него, но мъртво. Така, именно, Соломон разбрал, коя е истинската майка на живото дете, и го дал на нея.
към беседата >>
Добре е това, но работата им трябва да има резултат.
Христос казва: “Който има уши да слуша, нека слуша”. Днес и аз говоря на разумните хора, които имат очи да виждат, уши — да слушат, език — да говорят и глава — да мислят. Обаче, онези, които не виждат и не чуват, нека само слушат. Някои казват, че вярват в Бога, молят се, работят в духовния свят.
Добре е това, но работата им трябва да има резултат.
Това не значи, че резултатът ще дойде изведнъж, но, макар и късно, тя трябва да даде плод на човека. Нямате ли плодове, нищо не сте направили. Вярващият и духовният човек казват и правят. Ако остане само на думи, нищо не се постига. С думи само не можете да убедите човека в реалността на нещата.
към беседата >>
Който повелява на слънцето да изгрява и залязва, на вятъра и на бурите да утихват, в кого ще вярвате?
Който работи за Бога, не трябва да мисли, че не може да направи това или онова. Щом за Бога не може да направи нещо, за човека пък нищо не може да направи. Ако човек не вярва в Бога, като в Учител, който отваря пътя му към знание и свобода, в никого не може да вярва. Ако не вярвате във великата разумност на живота, в какво друго ще вярвате? Ако не вярвате в Онзи, Който възкресява мъртвите, Който повдига падналите и угнетените.
Който повелява на слънцето да изгрява и залязва, на вятъра и на бурите да утихват, в кого ще вярвате?
Ако не вярвате в живота, в какво друго ще вярвате? Ако не вярвате в Христа, Който дойде на земята и се пожертва за човечеството, в кого ще вярвате?
към беседата >>
Обаче, истинската майка се ужасила от тази присъда и извикала: Царю честити, не давам детето си, не искам да се реже.
Най-после двете жени решили да отидат при Соломона, той да разреши възникналия между тях спор. Те му разправили цялата случка, и всяка настоявала, че живото дете е нейно. Понеже познавал добре човешкото сърце, Соломон издал следната присъда: да се разсече живото дете и на всяка майка да се даде по една част. Като чула тази присъда, измамницата казала: Доволна съм от присъдата. Нека детето се разсече, и всяка от нас да вземе по една част.
Обаче, истинската майка се ужасила от тази присъда и извикала: Царю честити, не давам детето си, не искам да се реже.
По-добре нека го вземе другарката ми, но да остане живо, отколкото да имаме и двете по една част от него, но мъртво. Така, именно, Соломон разбрал, коя е истинската майка на живото дете, и го дал на нея.
към беседата >>
Това не значи, че резултатът ще дойде изведнъж, но, макар и късно, тя трябва да даде плод на човека.
Христос казва: “Който има уши да слуша, нека слуша”. Днес и аз говоря на разумните хора, които имат очи да виждат, уши — да слушат, език — да говорят и глава — да мислят. Обаче, онези, които не виждат и не чуват, нека само слушат. Някои казват, че вярват в Бога, молят се, работят в духовния свят. Добре е това, но работата им трябва да има резултат.
Това не значи, че резултатът ще дойде изведнъж, но, макар и късно, тя трябва да даде плод на човека.
Нямате ли плодове, нищо не сте направили. Вярващият и духовният човек казват и правят. Ако остане само на думи, нищо не се постига. С думи само не можете да убедите човека в реалността на нещата. Достатъчно е човек да се вгледа в това, което го заобикаля, за да разбере, че е потопен в реалността.
към беседата >>
Ако не вярвате в живота, в какво друго ще вярвате?
Щом за Бога не може да направи нещо, за човека пък нищо не може да направи. Ако човек не вярва в Бога, като в Учител, който отваря пътя му към знание и свобода, в никого не може да вярва. Ако не вярвате във великата разумност на живота, в какво друго ще вярвате? Ако не вярвате в Онзи, Който възкресява мъртвите, Който повдига падналите и угнетените. Който повелява на слънцето да изгрява и залязва, на вятъра и на бурите да утихват, в кого ще вярвате?
Ако не вярвате в живота, в какво друго ще вярвате?
Ако не вярвате в Христа, Който дойде на земята и се пожертва за човечеството, в кого ще вярвате?
към беседата >>
По-добре нека го вземе другарката ми, но да остане живо, отколкото да имаме и двете по една част от него, но мъртво.
Те му разправили цялата случка, и всяка настоявала, че живото дете е нейно. Понеже познавал добре човешкото сърце, Соломон издал следната присъда: да се разсече живото дете и на всяка майка да се даде по една част. Като чула тази присъда, измамницата казала: Доволна съм от присъдата. Нека детето се разсече, и всяка от нас да вземе по една част. Обаче, истинската майка се ужасила от тази присъда и извикала: Царю честити, не давам детето си, не искам да се реже.
По-добре нека го вземе другарката ми, но да остане живо, отколкото да имаме и двете по една част от него, но мъртво.
Така, именно, Соломон разбрал, коя е истинската майка на живото дете, и го дал на нея.
към беседата >>
Нямате ли плодове, нищо не сте направили.
Днес и аз говоря на разумните хора, които имат очи да виждат, уши — да слушат, език — да говорят и глава — да мислят. Обаче, онези, които не виждат и не чуват, нека само слушат. Някои казват, че вярват в Бога, молят се, работят в духовния свят. Добре е това, но работата им трябва да има резултат. Това не значи, че резултатът ще дойде изведнъж, но, макар и късно, тя трябва да даде плод на човека.
Нямате ли плодове, нищо не сте направили.
Вярващият и духовният човек казват и правят. Ако остане само на думи, нищо не се постига. С думи само не можете да убедите човека в реалността на нещата. Достатъчно е човек да се вгледа в това, което го заобикаля, за да разбере, че е потопен в реалността. Слънцето, което изгрява и залязва; звездите, които светят вечер; водите, които текат — всичко това е създадено за човека — да се учи, да расте и да се развива.
към беседата >>
Ако не вярвате в Христа, Който дойде на земята и се пожертва за човечеството, в кого ще вярвате?
Ако човек не вярва в Бога, като в Учител, който отваря пътя му към знание и свобода, в никого не може да вярва. Ако не вярвате във великата разумност на живота, в какво друго ще вярвате? Ако не вярвате в Онзи, Който възкресява мъртвите, Който повдига падналите и угнетените. Който повелява на слънцето да изгрява и залязва, на вятъра и на бурите да утихват, в кого ще вярвате? Ако не вярвате в живота, в какво друго ще вярвате?
Ако не вярвате в Христа, Който дойде на земята и се пожертва за човечеството, в кого ще вярвате?
към беседата >>
Така, именно, Соломон разбрал, коя е истинската майка на живото дете, и го дал на нея.
Понеже познавал добре човешкото сърце, Соломон издал следната присъда: да се разсече живото дете и на всяка майка да се даде по една част. Като чула тази присъда, измамницата казала: Доволна съм от присъдата. Нека детето се разсече, и всяка от нас да вземе по една част. Обаче, истинската майка се ужасила от тази присъда и извикала: Царю честити, не давам детето си, не искам да се реже. По-добре нека го вземе другарката ми, но да остане живо, отколкото да имаме и двете по една част от него, но мъртво.
Така, именно, Соломон разбрал, коя е истинската майка на живото дете, и го дал на нея.
към беседата >>
Вярващият и духовният човек казват и правят.
Обаче, онези, които не виждат и не чуват, нека само слушат. Някои казват, че вярват в Бога, молят се, работят в духовния свят. Добре е това, но работата им трябва да има резултат. Това не значи, че резултатът ще дойде изведнъж, но, макар и късно, тя трябва да даде плод на човека. Нямате ли плодове, нищо не сте направили.
Вярващият и духовният човек казват и правят.
Ако остане само на думи, нищо не се постига. С думи само не можете да убедите човека в реалността на нещата. Достатъчно е човек да се вгледа в това, което го заобикаля, за да разбере, че е потопен в реалността. Слънцето, което изгрява и залязва; звездите, които светят вечер; водите, които текат — всичко това е създадено за човека — да се учи, да расте и да се развива. — Възможно ли е това?
към беседата >>
Сега аз говоря за явяването на Христа между хората като многократен процес, а не като еднократен.
Сега аз говоря за явяването на Христа между хората като многократен процес, а не като еднократен.
Той се явил между хората в миналото, явява се в настоящето, ще се яви и в бъдещето. Благодарение на това, Христос обхваща всичко в себе си. Мнозина имат опитността да им се явява Христос по няколко пъти. Някои религиозни мислят, че от деня на възкресението досега, Христос е на небето, отдясно на Отца. Те Го очакват да дойде отново на земята.
към беседата >>
Щом излезли от съда, майката на умрялото дете започнала да упреква Соломона в лицеприятие.
Щом излезли от съда, майката на умрялото дете започнала да упреква Соломона в лицеприятие.
Като доловил мисълта й, Соломон върнал и двете жени назад и казал на недоволната: Виж, какъв знак има умрялото дете под дясната мишца. Майката погледнала под мишцата на детето и видяла едно черно петно, каквото имала и тя на същото място. Засрамена пред себе си за кривите мисли, които отправила към Соломона, жената млъкнала и се отдалечила няколко стъпки назад. След това той извикал майката на живото дете и казал: Виж, какъв знак има детето ти под лявата мишца. Майката погледнала под мишцата на детето си и видяла един червен белег, признак на живот и добро здраве.
към беседата >>
Ако остане само на думи, нищо не се постига.
Някои казват, че вярват в Бога, молят се, работят в духовния свят. Добре е това, но работата им трябва да има резултат. Това не значи, че резултатът ще дойде изведнъж, но, макар и късно, тя трябва да даде плод на човека. Нямате ли плодове, нищо не сте направили. Вярващият и духовният човек казват и правят.
Ако остане само на думи, нищо не се постига.
С думи само не можете да убедите човека в реалността на нещата. Достатъчно е човек да се вгледа в това, което го заобикаля, за да разбере, че е потопен в реалността. Слънцето, което изгрява и залязва; звездите, които светят вечер; водите, които текат — всичко това е създадено за човека — да се учи, да расте и да се развива. — Възможно ли е това? — Възможно е.
към беседата >>
Той се явил между хората в миналото, явява се в настоящето, ще се яви и в бъдещето.
Сега аз говоря за явяването на Христа между хората като многократен процес, а не като еднократен.
Той се явил между хората в миналото, явява се в настоящето, ще се яви и в бъдещето.
Благодарение на това, Христос обхваща всичко в себе си. Мнозина имат опитността да им се явява Христос по няколко пъти. Някои религиозни мислят, че от деня на възкресението досега, Христос е на небето, отдясно на Отца. Те Го очакват да дойде отново на земята. Ще кажете, че Христос може да дохожда много пъти на земята, понеже е Син Божи.
към беседата >>
Като доловил мисълта й, Соломон върнал и двете жени назад и казал на недоволната: Виж, какъв знак има умрялото дете под дясната мишца.
Щом излезли от съда, майката на умрялото дете започнала да упреква Соломона в лицеприятие.
Като доловил мисълта й, Соломон върнал и двете жени назад и казал на недоволната: Виж, какъв знак има умрялото дете под дясната мишца.
Майката погледнала под мишцата на детето и видяла едно черно петно, каквото имала и тя на същото място. Засрамена пред себе си за кривите мисли, които отправила към Соломона, жената млъкнала и се отдалечила няколко стъпки назад. След това той извикал майката на живото дете и казал: Виж, какъв знак има детето ти под лявата мишца. Майката погледнала под мишцата на детето си и видяла един червен белег, признак на живот и добро здраве. Същият белег притежавала и тя.
към беседата >>
С думи само не можете да убедите човека в реалността на нещата.
Добре е това, но работата им трябва да има резултат. Това не значи, че резултатът ще дойде изведнъж, но, макар и късно, тя трябва да даде плод на човека. Нямате ли плодове, нищо не сте направили. Вярващият и духовният човек казват и правят. Ако остане само на думи, нищо не се постига.
С думи само не можете да убедите човека в реалността на нещата.
Достатъчно е човек да се вгледа в това, което го заобикаля, за да разбере, че е потопен в реалността. Слънцето, което изгрява и залязва; звездите, които светят вечер; водите, които текат — всичко това е създадено за човека — да се учи, да расте и да се развива. — Възможно ли е това? — Възможно е. Ако човек е най-високата форма, създадена от Бога, защо да не приемете, че светът е създаден за него?
към беседата >>
Благодарение на това, Христос обхваща всичко в себе си.
Сега аз говоря за явяването на Христа между хората като многократен процес, а не като еднократен. Той се явил между хората в миналото, явява се в настоящето, ще се яви и в бъдещето.
Благодарение на това, Христос обхваща всичко в себе си.
Мнозина имат опитността да им се явява Христос по няколко пъти. Някои религиозни мислят, че от деня на възкресението досега, Христос е на небето, отдясно на Отца. Те Го очакват да дойде отново на земята. Ще кажете, че Христос може да дохожда много пъти на земята, понеже е Син Божи. Наистина, Христос е Син Божи, но Неговият Божествен произход се вижда в съзнанието Му, че Той и Отец едно са.
към беседата >>
Майката погледнала под мишцата на детето и видяла едно черно петно, каквото имала и тя на същото място.
Щом излезли от съда, майката на умрялото дете започнала да упреква Соломона в лицеприятие. Като доловил мисълта й, Соломон върнал и двете жени назад и казал на недоволната: Виж, какъв знак има умрялото дете под дясната мишца.
Майката погледнала под мишцата на детето и видяла едно черно петно, каквото имала и тя на същото място.
Засрамена пред себе си за кривите мисли, които отправила към Соломона, жената млъкнала и се отдалечила няколко стъпки назад. След това той извикал майката на живото дете и казал: Виж, какъв знак има детето ти под лявата мишца. Майката погледнала под мишцата на детето си и видяла един червен белег, признак на живот и добро здраве. Същият белег притежавала и тя. Показала белега на своята другарка, да я увери още повече в справедливата присъда.
към беседата >>
Достатъчно е човек да се вгледа в това, което го заобикаля, за да разбере, че е потопен в реалността.
Това не значи, че резултатът ще дойде изведнъж, но, макар и късно, тя трябва да даде плод на човека. Нямате ли плодове, нищо не сте направили. Вярващият и духовният човек казват и правят. Ако остане само на думи, нищо не се постига. С думи само не можете да убедите човека в реалността на нещата.
Достатъчно е човек да се вгледа в това, което го заобикаля, за да разбере, че е потопен в реалността.
Слънцето, което изгрява и залязва; звездите, които светят вечер; водите, които текат — всичко това е създадено за човека — да се учи, да расте и да се развива. — Възможно ли е това? — Възможно е. Ако човек е най-високата форма, създадена от Бога, защо да не приемете, че светът е създаден за него? Като изучава тия форми, човек се свързва със силата, която ги управлява.
към беседата >>
Мнозина имат опитността да им се явява Христос по няколко пъти.
Сега аз говоря за явяването на Христа между хората като многократен процес, а не като еднократен. Той се явил между хората в миналото, явява се в настоящето, ще се яви и в бъдещето. Благодарение на това, Христос обхваща всичко в себе си.
Мнозина имат опитността да им се явява Христос по няколко пъти.
Някои религиозни мислят, че от деня на възкресението досега, Христос е на небето, отдясно на Отца. Те Го очакват да дойде отново на земята. Ще кажете, че Христос може да дохожда много пъти на земята, понеже е Син Божи. Наистина, Христос е Син Божи, но Неговият Божествен произход се вижда в съзнанието Му, че Той и Отец едно са. На друго място Христос казва: “Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас”.
към беседата >>
Засрамена пред себе си за кривите мисли, които отправила към Соломона, жената млъкнала и се отдалечила няколко стъпки назад.
Щом излезли от съда, майката на умрялото дете започнала да упреква Соломона в лицеприятие. Като доловил мисълта й, Соломон върнал и двете жени назад и казал на недоволната: Виж, какъв знак има умрялото дете под дясната мишца. Майката погледнала под мишцата на детето и видяла едно черно петно, каквото имала и тя на същото място.
Засрамена пред себе си за кривите мисли, които отправила към Соломона, жената млъкнала и се отдалечила няколко стъпки назад.
След това той извикал майката на живото дете и казал: Виж, какъв знак има детето ти под лявата мишца. Майката погледнала под мишцата на детето си и видяла един червен белег, признак на живот и добро здраве. Същият белег притежавала и тя. Показала белега на своята другарка, да я увери още повече в справедливата присъда. Впрочем, това даже не било нужно, понеже майката на умрялото дете знаела истината.
към беседата >>
Слънцето, което изгрява и залязва; звездите, които светят вечер; водите, които текат — всичко това е създадено за човека — да се учи, да расте и да се развива.
Нямате ли плодове, нищо не сте направили. Вярващият и духовният човек казват и правят. Ако остане само на думи, нищо не се постига. С думи само не можете да убедите човека в реалността на нещата. Достатъчно е човек да се вгледа в това, което го заобикаля, за да разбере, че е потопен в реалността.
Слънцето, което изгрява и залязва; звездите, които светят вечер; водите, които текат — всичко това е създадено за човека — да се учи, да расте и да се развива.
— Възможно ли е това? — Възможно е. Ако човек е най-високата форма, създадена от Бога, защо да не приемете, че светът е създаден за него? Като изучава тия форми, човек се свързва със силата, която ги управлява. Това значи, да прониква човек в разумността на природата.
към беседата >>
Някои религиозни мислят, че от деня на възкресението досега, Христос е на небето, отдясно на Отца.
Сега аз говоря за явяването на Христа между хората като многократен процес, а не като еднократен. Той се явил между хората в миналото, явява се в настоящето, ще се яви и в бъдещето. Благодарение на това, Христос обхваща всичко в себе си. Мнозина имат опитността да им се явява Христос по няколко пъти.
Някои религиозни мислят, че от деня на възкресението досега, Христос е на небето, отдясно на Отца.
Те Го очакват да дойде отново на земята. Ще кажете, че Христос може да дохожда много пъти на земята, понеже е Син Божи. Наистина, Христос е Син Божи, но Неговият Божествен произход се вижда в съзнанието Му, че Той и Отец едно са. На друго място Христос казва: “Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас”. Значи, доколкото Христос живее в нас, дотолкова и ние — в Него.
към беседата >>
След това той извикал майката на живото дете и казал: Виж, какъв знак има детето ти под лявата мишца.
Щом излезли от съда, майката на умрялото дете започнала да упреква Соломона в лицеприятие. Като доловил мисълта й, Соломон върнал и двете жени назад и казал на недоволната: Виж, какъв знак има умрялото дете под дясната мишца. Майката погледнала под мишцата на детето и видяла едно черно петно, каквото имала и тя на същото място. Засрамена пред себе си за кривите мисли, които отправила към Соломона, жената млъкнала и се отдалечила няколко стъпки назад.
След това той извикал майката на живото дете и казал: Виж, какъв знак има детето ти под лявата мишца.
Майката погледнала под мишцата на детето си и видяла един червен белег, признак на живот и добро здраве. Същият белег притежавала и тя. Показала белега на своята другарка, да я увери още повече в справедливата присъда. Впрочем, това даже не било нужно, понеже майката на умрялото дете знаела истината.
към беседата >>
— Възможно ли е това?
Вярващият и духовният човек казват и правят. Ако остане само на думи, нищо не се постига. С думи само не можете да убедите човека в реалността на нещата. Достатъчно е човек да се вгледа в това, което го заобикаля, за да разбере, че е потопен в реалността. Слънцето, което изгрява и залязва; звездите, които светят вечер; водите, които текат — всичко това е създадено за човека — да се учи, да расте и да се развива.
— Възможно ли е това?
— Възможно е. Ако човек е най-високата форма, създадена от Бога, защо да не приемете, че светът е създаден за него? Като изучава тия форми, човек се свързва със силата, която ги управлява. Това значи, да прониква човек в разумността на природата. Разумното се отличава с това, че както тоновете, има свой отзвук.
към беседата >>
Те Го очакват да дойде отново на земята.
Сега аз говоря за явяването на Христа между хората като многократен процес, а не като еднократен. Той се явил между хората в миналото, явява се в настоящето, ще се яви и в бъдещето. Благодарение на това, Христос обхваща всичко в себе си. Мнозина имат опитността да им се явява Христос по няколко пъти. Някои религиозни мислят, че от деня на възкресението досега, Христос е на небето, отдясно на Отца.
Те Го очакват да дойде отново на земята.
Ще кажете, че Христос може да дохожда много пъти на земята, понеже е Син Божи. Наистина, Христос е Син Божи, но Неговият Божествен произход се вижда в съзнанието Му, че Той и Отец едно са. На друго място Христос казва: “Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас”. Значи, доколкото Христос живее в нас, дотолкова и ние — в Него. Доколкото Любовта и Мъдростта на Бога са в нас, дотолкова и ние сме едно с Него.
към беседата >>
Майката погледнала под мишцата на детето си и видяла един червен белег, признак на живот и добро здраве.
Щом излезли от съда, майката на умрялото дете започнала да упреква Соломона в лицеприятие. Като доловил мисълта й, Соломон върнал и двете жени назад и казал на недоволната: Виж, какъв знак има умрялото дете под дясната мишца. Майката погледнала под мишцата на детето и видяла едно черно петно, каквото имала и тя на същото място. Засрамена пред себе си за кривите мисли, които отправила към Соломона, жената млъкнала и се отдалечила няколко стъпки назад. След това той извикал майката на живото дете и казал: Виж, какъв знак има детето ти под лявата мишца.
Майката погледнала под мишцата на детето си и видяла един червен белег, признак на живот и добро здраве.
Същият белег притежавала и тя. Показала белега на своята другарка, да я увери още повече в справедливата присъда. Впрочем, това даже не било нужно, понеже майката на умрялото дете знаела истината.
към беседата >>
— Възможно е.
Ако остане само на думи, нищо не се постига. С думи само не можете да убедите човека в реалността на нещата. Достатъчно е човек да се вгледа в това, което го заобикаля, за да разбере, че е потопен в реалността. Слънцето, което изгрява и залязва; звездите, които светят вечер; водите, които текат — всичко това е създадено за човека — да се учи, да расте и да се развива. — Възможно ли е това?
— Възможно е.
Ако човек е най-високата форма, създадена от Бога, защо да не приемете, че светът е създаден за него? Като изучава тия форми, човек се свързва със силата, която ги управлява. Това значи, да прониква човек в разумността на природата. Разумното се отличава с това, че както тоновете, има свой отзвук. При това, като излиза от своя източник, движи се из пространството, докато един ден пак се връща в източника си.
към беседата >>
Ще кажете, че Христос може да дохожда много пъти на земята, понеже е Син Божи.
Той се явил между хората в миналото, явява се в настоящето, ще се яви и в бъдещето. Благодарение на това, Христос обхваща всичко в себе си. Мнозина имат опитността да им се явява Христос по няколко пъти. Някои религиозни мислят, че от деня на възкресението досега, Христос е на небето, отдясно на Отца. Те Го очакват да дойде отново на земята.
Ще кажете, че Христос може да дохожда много пъти на земята, понеже е Син Божи.
Наистина, Христос е Син Божи, но Неговият Божествен произход се вижда в съзнанието Му, че Той и Отец едно са. На друго място Христос казва: “Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас”. Значи, доколкото Христос живее в нас, дотолкова и ние — в Него. Доколкото Любовта и Мъдростта на Бога са в нас, дотолкова и ние сме едно с Него.
към беседата >>
Същият белег притежавала и тя.
Като доловил мисълта й, Соломон върнал и двете жени назад и казал на недоволната: Виж, какъв знак има умрялото дете под дясната мишца. Майката погледнала под мишцата на детето и видяла едно черно петно, каквото имала и тя на същото място. Засрамена пред себе си за кривите мисли, които отправила към Соломона, жената млъкнала и се отдалечила няколко стъпки назад. След това той извикал майката на живото дете и казал: Виж, какъв знак има детето ти под лявата мишца. Майката погледнала под мишцата на детето си и видяла един червен белег, признак на живот и добро здраве.
Същият белег притежавала и тя.
Показала белега на своята другарка, да я увери още повече в справедливата присъда. Впрочем, това даже не било нужно, понеже майката на умрялото дете знаела истината.
към беседата >>
Ако човек е най-високата форма, създадена от Бога, защо да не приемете, че светът е създаден за него?
С думи само не можете да убедите човека в реалността на нещата. Достатъчно е човек да се вгледа в това, което го заобикаля, за да разбере, че е потопен в реалността. Слънцето, което изгрява и залязва; звездите, които светят вечер; водите, които текат — всичко това е създадено за човека — да се учи, да расте и да се развива. — Възможно ли е това? — Възможно е.
Ако човек е най-високата форма, създадена от Бога, защо да не приемете, че светът е създаден за него?
Като изучава тия форми, човек се свързва със силата, която ги управлява. Това значи, да прониква човек в разумността на природата. Разумното се отличава с това, че както тоновете, има свой отзвук. При това, като излиза от своя източник, движи се из пространството, докато един ден пак се връща в източника си. В пътя на движението му, всеки се ползва от него дотолкова, доколкото може да го възприеме.
към беседата >>
Наистина, Христос е Син Божи, но Неговият Божествен произход се вижда в съзнанието Му, че Той и Отец едно са.
Благодарение на това, Христос обхваща всичко в себе си. Мнозина имат опитността да им се явява Христос по няколко пъти. Някои религиозни мислят, че от деня на възкресението досега, Христос е на небето, отдясно на Отца. Те Го очакват да дойде отново на земята. Ще кажете, че Христос може да дохожда много пъти на земята, понеже е Син Божи.
Наистина, Христос е Син Божи, но Неговият Божествен произход се вижда в съзнанието Му, че Той и Отец едно са.
На друго място Христос казва: “Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас”. Значи, доколкото Христос живее в нас, дотолкова и ние — в Него. Доколкото Любовта и Мъдростта на Бога са в нас, дотолкова и ние сме едно с Него.
към беседата >>
Показала белега на своята другарка, да я увери още повече в справедливата присъда.
Майката погледнала под мишцата на детето и видяла едно черно петно, каквото имала и тя на същото място. Засрамена пред себе си за кривите мисли, които отправила към Соломона, жената млъкнала и се отдалечила няколко стъпки назад. След това той извикал майката на живото дете и казал: Виж, какъв знак има детето ти под лявата мишца. Майката погледнала под мишцата на детето си и видяла един червен белег, признак на живот и добро здраве. Същият белег притежавала и тя.
Показала белега на своята другарка, да я увери още повече в справедливата присъда.
Впрочем, това даже не било нужно, понеже майката на умрялото дете знаела истината.
към беседата >>
Като изучава тия форми, човек се свързва със силата, която ги управлява.
Достатъчно е човек да се вгледа в това, което го заобикаля, за да разбере, че е потопен в реалността. Слънцето, което изгрява и залязва; звездите, които светят вечер; водите, които текат — всичко това е създадено за човека — да се учи, да расте и да се развива. — Възможно ли е това? — Възможно е. Ако човек е най-високата форма, създадена от Бога, защо да не приемете, че светът е създаден за него?
Като изучава тия форми, човек се свързва със силата, която ги управлява.
Това значи, да прониква човек в разумността на природата. Разумното се отличава с това, че както тоновете, има свой отзвук. При това, като излиза от своя източник, движи се из пространството, докато един ден пак се връща в източника си. В пътя на движението му, всеки се ползва от него дотолкова, доколкото може да го възприеме. Който е готов да възприема разумността, той я вижда навсякъде.
към беседата >>
На друго място Христос казва: “Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас”.
Мнозина имат опитността да им се явява Христос по няколко пъти. Някои религиозни мислят, че от деня на възкресението досега, Христос е на небето, отдясно на Отца. Те Го очакват да дойде отново на земята. Ще кажете, че Христос може да дохожда много пъти на земята, понеже е Син Божи. Наистина, Христос е Син Божи, но Неговият Божествен произход се вижда в съзнанието Му, че Той и Отец едно са.
На друго място Христос казва: “Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас”.
Значи, доколкото Христос живее в нас, дотолкова и ние — в Него. Доколкото Любовта и Мъдростта на Бога са в нас, дотолкова и ние сме едно с Него.
към беседата >>
Впрочем, това даже не било нужно, понеже майката на умрялото дете знаела истината.
Засрамена пред себе си за кривите мисли, които отправила към Соломона, жената млъкнала и се отдалечила няколко стъпки назад. След това той извикал майката на живото дете и казал: Виж, какъв знак има детето ти под лявата мишца. Майката погледнала под мишцата на детето си и видяла един червен белег, признак на живот и добро здраве. Същият белег притежавала и тя. Показала белега на своята другарка, да я увери още повече в справедливата присъда.
Впрочем, това даже не било нужно, понеже майката на умрялото дете знаела истината.
към беседата >>
Това значи, да прониква човек в разумността на природата.
Слънцето, което изгрява и залязва; звездите, които светят вечер; водите, които текат — всичко това е създадено за човека — да се учи, да расте и да се развива. — Възможно ли е това? — Възможно е. Ако човек е най-високата форма, създадена от Бога, защо да не приемете, че светът е създаден за него? Като изучава тия форми, човек се свързва със силата, която ги управлява.
Това значи, да прониква човек в разумността на природата.
Разумното се отличава с това, че както тоновете, има свой отзвук. При това, като излиза от своя източник, движи се из пространството, докато един ден пак се връща в източника си. В пътя на движението му, всеки се ползва от него дотолкова, доколкото може да го възприеме. Който е готов да възприема разумността, той я вижда навсякъде. Погледне ли към звездите, той се разговаря с тях като с разумни същества.
към беседата >>
Значи, доколкото Христос живее в нас, дотолкова и ние — в Него.
Някои религиозни мислят, че от деня на възкресението досега, Христос е на небето, отдясно на Отца. Те Го очакват да дойде отново на земята. Ще кажете, че Христос може да дохожда много пъти на земята, понеже е Син Божи. Наистина, Христос е Син Божи, но Неговият Божествен произход се вижда в съзнанието Му, че Той и Отец едно са. На друго място Христос казва: “Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас”.
Значи, доколкото Христос живее в нас, дотолкова и ние — в Него.
Доколкото Любовта и Мъдростта на Бога са в нас, дотолкова и ние сме едно с Него.
към беседата >>
Трябва ли и вие, като майката на умрялото дете, да обвинявате Бога и да казвате, че не постъпва справедливо?
Трябва ли и вие, като майката на умрялото дете, да обвинявате Бога и да казвате, че не постъпва справедливо?
Законът за наследствеността открива истината. Той казва на човека: Вдигни ръката си и виж, какъв белег имаш под мишцата. Ще видиш, че и ти носиш същия знак, какъвто има онзи, който те е родил.
към беседата >>
Разумното се отличава с това, че както тоновете, има свой отзвук.
— Възможно ли е това? — Възможно е. Ако човек е най-високата форма, създадена от Бога, защо да не приемете, че светът е създаден за него? Като изучава тия форми, човек се свързва със силата, която ги управлява. Това значи, да прониква човек в разумността на природата.
Разумното се отличава с това, че както тоновете, има свой отзвук.
При това, като излиза от своя източник, движи се из пространството, докато един ден пак се връща в източника си. В пътя на движението му, всеки се ползва от него дотолкова, доколкото може да го възприеме. Който е готов да възприема разумността, той я вижда навсякъде. Погледне ли към звездите, той се разговаря с тях като с разумни същества.
към беседата >>
Доколкото Любовта и Мъдростта на Бога са в нас, дотолкова и ние сме едно с Него.
Те Го очакват да дойде отново на земята. Ще кажете, че Христос може да дохожда много пъти на земята, понеже е Син Божи. Наистина, Христос е Син Божи, но Неговият Божествен произход се вижда в съзнанието Му, че Той и Отец едно са. На друго място Христос казва: “Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас”. Значи, доколкото Христос живее в нас, дотолкова и ние — в Него.
Доколкото Любовта и Мъдростта на Бога са в нас, дотолкова и ние сме едно с Него.
към беседата >>
Законът за наследствеността открива истината.
Трябва ли и вие, като майката на умрялото дете, да обвинявате Бога и да казвате, че не постъпва справедливо?
Законът за наследствеността открива истината.
Той казва на човека: Вдигни ръката си и виж, какъв белег имаш под мишцата. Ще видиш, че и ти носиш същия знак, какъвто има онзи, който те е родил.
към беседата >>
При това, като излиза от своя източник, движи се из пространството, докато един ден пак се връща в източника си.
— Възможно е. Ако човек е най-високата форма, създадена от Бога, защо да не приемете, че светът е създаден за него? Като изучава тия форми, човек се свързва със силата, която ги управлява. Това значи, да прониква човек в разумността на природата. Разумното се отличава с това, че както тоновете, има свой отзвук.
При това, като излиза от своя източник, движи се из пространството, докато един ден пак се връща в източника си.
В пътя на движението му, всеки се ползва от него дотолкова, доколкото може да го възприеме. Който е готов да възприема разумността, той я вижда навсякъде. Погледне ли към звездите, той се разговаря с тях като с разумни същества.
към беседата >>
“Едно сме”.
“Едно сме”.
Да стане човек едно с Бога, това значи, да приложи любовта в живота си като магическа тояжка. Желая ви да си служите с тази тояжка при всички мъчнотии и противоречия на ума и на сърцето. Ако умът и сърцето ви се разклатят, вие не сте хора на любовта и на мъдростта. За да не се разколебавате, не изгасяйте свещта на вашия ум и на вашето сърце. Не изгасяйте всички възвишени и благородни пориви на вашите мисли и чувства, да не станете преждевременно инвалиди.
към беседата >>
Той казва на човека: Вдигни ръката си и виж, какъв белег имаш под мишцата.
Трябва ли и вие, като майката на умрялото дете, да обвинявате Бога и да казвате, че не постъпва справедливо? Законът за наследствеността открива истината.
Той казва на човека: Вдигни ръката си и виж, какъв белег имаш под мишцата.
Ще видиш, че и ти носиш същия знак, какъвто има онзи, който те е родил.
към беседата >>
В пътя на движението му, всеки се ползва от него дотолкова, доколкото може да го възприеме.
Ако човек е най-високата форма, създадена от Бога, защо да не приемете, че светът е създаден за него? Като изучава тия форми, човек се свързва със силата, която ги управлява. Това значи, да прониква човек в разумността на природата. Разумното се отличава с това, че както тоновете, има свой отзвук. При това, като излиза от своя източник, движи се из пространството, докато един ден пак се връща в източника си.
В пътя на движението му, всеки се ползва от него дотолкова, доколкото може да го възприеме.
Който е готов да възприема разумността, той я вижда навсякъде. Погледне ли към звездите, той се разговаря с тях като с разумни същества.
към беседата >>
Да стане човек едно с Бога, това значи, да приложи любовта в живота си като магическа тояжка.
“Едно сме”.
Да стане човек едно с Бога, това значи, да приложи любовта в живота си като магическа тояжка.
Желая ви да си служите с тази тояжка при всички мъчнотии и противоречия на ума и на сърцето. Ако умът и сърцето ви се разклатят, вие не сте хора на любовта и на мъдростта. За да не се разколебавате, не изгасяйте свещта на вашия ум и на вашето сърце. Не изгасяйте всички възвишени и благородни пориви на вашите мисли и чувства, да не станете преждевременно инвалиди. Не заробвайте ума и сърцето си.
към беседата >>
Ще видиш, че и ти носиш същия знак, какъвто има онзи, който те е родил.
Трябва ли и вие, като майката на умрялото дете, да обвинявате Бога и да казвате, че не постъпва справедливо? Законът за наследствеността открива истината. Той казва на човека: Вдигни ръката си и виж, какъв белег имаш под мишцата.
Ще видиш, че и ти носиш същия знак, какъвто има онзи, който те е родил.
към беседата >>
Който е готов да възприема разумността, той я вижда навсякъде.
Като изучава тия форми, човек се свързва със силата, която ги управлява. Това значи, да прониква човек в разумността на природата. Разумното се отличава с това, че както тоновете, има свой отзвук. При това, като излиза от своя източник, движи се из пространството, докато един ден пак се връща в източника си. В пътя на движението му, всеки се ползва от него дотолкова, доколкото може да го възприеме.
Който е готов да възприема разумността, той я вижда навсякъде.
Погледне ли към звездите, той се разговаря с тях като с разумни същества.
към беседата >>
Желая ви да си служите с тази тояжка при всички мъчнотии и противоречия на ума и на сърцето.
“Едно сме”. Да стане човек едно с Бога, това значи, да приложи любовта в живота си като магическа тояжка.
Желая ви да си служите с тази тояжка при всички мъчнотии и противоречия на ума и на сърцето.
Ако умът и сърцето ви се разклатят, вие не сте хора на любовта и на мъдростта. За да не се разколебавате, не изгасяйте свещта на вашия ум и на вашето сърце. Не изгасяйте всички възвишени и благородни пориви на вашите мисли и чувства, да не станете преждевременно инвалиди. Не заробвайте ума и сърцето си. Те са автономни, свободни жилища.
към беседата >>
“Аз и Отец едно сме”.
“Аз и Отец едно сме”.
Така е казал Христос преди две хиляди години. Кажете и вие като Него: Едно сме с Бога, с Христа, с разумните същества. Ще кажете, че човек се е родил, за да живее. Да живеем, това е най-голямото изкуство. Да бъдем щастливи, това е смисълът на земния живот.
към беседата >>
Погледне ли към звездите, той се разговаря с тях като с разумни същества.
Това значи, да прониква човек в разумността на природата. Разумното се отличава с това, че както тоновете, има свой отзвук. При това, като излиза от своя източник, движи се из пространството, докато един ден пак се връща в източника си. В пътя на движението му, всеки се ползва от него дотолкова, доколкото може да го възприеме. Който е готов да възприема разумността, той я вижда навсякъде.
Погледне ли към звездите, той се разговаря с тях като с разумни същества.
към беседата >>
Ако умът и сърцето ви се разклатят, вие не сте хора на любовта и на мъдростта.
“Едно сме”. Да стане човек едно с Бога, това значи, да приложи любовта в живота си като магическа тояжка. Желая ви да си служите с тази тояжка при всички мъчнотии и противоречия на ума и на сърцето.
Ако умът и сърцето ви се разклатят, вие не сте хора на любовта и на мъдростта.
За да не се разколебавате, не изгасяйте свещта на вашия ум и на вашето сърце. Не изгасяйте всички възвишени и благородни пориви на вашите мисли и чувства, да не станете преждевременно инвалиди. Не заробвайте ума и сърцето си. Те са автономни, свободни жилища. Само Бог може да живее в тях.
към беседата >>
Така е казал Христос преди две хиляди години.
“Аз и Отец едно сме”.
Така е казал Христос преди две хиляди години.
Кажете и вие като Него: Едно сме с Бога, с Христа, с разумните същества. Ще кажете, че човек се е родил, за да живее. Да живеем, това е най-голямото изкуство. Да бъдем щастливи, това е смисълът на земния живот. Да бъдем богати, това е необходимост.
към беседата >>
Мнозина се чудят, как може човек да говори със звездите.
Мнозина се чудят, как може човек да говори със звездите.
Както се разговаря с хората, така може да се разговаря и със звездите. Всяка звезда представя разумно същество, което е завършило развитието си на Земята. Небето пък не е нищо друго, освен съвкупност от разумни същества, които изпълняват волята Божия. Някои от звездите са се проявили, а някои още не са проявени. Астрономите виждат само проявените звезди.
към беседата >>
За да не се разколебавате, не изгасяйте свещта на вашия ум и на вашето сърце.
“Едно сме”. Да стане човек едно с Бога, това значи, да приложи любовта в живота си като магическа тояжка. Желая ви да си служите с тази тояжка при всички мъчнотии и противоречия на ума и на сърцето. Ако умът и сърцето ви се разклатят, вие не сте хора на любовта и на мъдростта.
За да не се разколебавате, не изгасяйте свещта на вашия ум и на вашето сърце.
Не изгасяйте всички възвишени и благородни пориви на вашите мисли и чувства, да не станете преждевременно инвалиди. Не заробвайте ума и сърцето си. Те са автономни, свободни жилища. Само Бог може да живее в тях. Като спира проявите на благородните и възвишени мисли и чувства, човек постепенно се деформира и дава ход на отрицателните прояви: гняв, омраза, лицемерие, съмнение, подозрение и т.н.
към беседата >>
Кажете и вие като Него: Едно сме с Бога, с Христа, с разумните същества.
“Аз и Отец едно сме”. Така е казал Христос преди две хиляди години.
Кажете и вие като Него: Едно сме с Бога, с Христа, с разумните същества.
Ще кажете, че човек се е родил, за да живее. Да живеем, това е най-голямото изкуство. Да бъдем щастливи, това е смисълът на земния живот. Да бъдем богати, това е необходимост. Да бъдем здрави, това е едно от важните условия за нашето развитие.
към беседата >>
Както се разговаря с хората, така може да се разговаря и със звездите.
Мнозина се чудят, как може човек да говори със звездите.
Както се разговаря с хората, така може да се разговаря и със звездите.
Всяка звезда представя разумно същество, което е завършило развитието си на Земята. Небето пък не е нищо друго, освен съвкупност от разумни същества, които изпълняват волята Божия. Някои от звездите са се проявили, а някои още не са проявени. Астрономите виждат само проявените звезди. Обаче, мъдреците, т.е.
към беседата >>
Не изгасяйте всички възвишени и благородни пориви на вашите мисли и чувства, да не станете преждевременно инвалиди.
“Едно сме”. Да стане човек едно с Бога, това значи, да приложи любовта в живота си като магическа тояжка. Желая ви да си служите с тази тояжка при всички мъчнотии и противоречия на ума и на сърцето. Ако умът и сърцето ви се разклатят, вие не сте хора на любовта и на мъдростта. За да не се разколебавате, не изгасяйте свещта на вашия ум и на вашето сърце.
Не изгасяйте всички възвишени и благородни пориви на вашите мисли и чувства, да не станете преждевременно инвалиди.
Не заробвайте ума и сърцето си. Те са автономни, свободни жилища. Само Бог може да живее в тях. Като спира проявите на благородните и възвишени мисли и чувства, човек постепенно се деформира и дава ход на отрицателните прояви: гняв, омраза, лицемерие, съмнение, подозрение и т.н. След всичко това той казва: “Човек за човека е вълк”.
към беседата >>
Ще кажете, че човек се е родил, за да живее.
“Аз и Отец едно сме”. Така е казал Христос преди две хиляди години. Кажете и вие като Него: Едно сме с Бога, с Христа, с разумните същества.
Ще кажете, че човек се е родил, за да живее.
Да живеем, това е най-голямото изкуство. Да бъдем щастливи, това е смисълът на земния живот. Да бъдем богати, това е необходимост. Да бъдем здрави, това е едно от важните условия за нашето развитие. Да имаме среда, в която да се движим, това значи, да пазим известен ред и порядък в света.
към беседата >>
Всяка звезда представя разумно същество, което е завършило развитието си на Земята.
Мнозина се чудят, как може човек да говори със звездите. Както се разговаря с хората, така може да се разговаря и със звездите.
Всяка звезда представя разумно същество, което е завършило развитието си на Земята.
Небето пък не е нищо друго, освен съвкупност от разумни същества, които изпълняват волята Божия. Някои от звездите са се проявили, а някои още не са проявени. Астрономите виждат само проявените звезди. Обаче, мъдреците, т.е. хората на великите добродетели, виждат без телескоп и непроявените звезди.
към беседата >>
Не заробвайте ума и сърцето си.
Да стане човек едно с Бога, това значи, да приложи любовта в живота си като магическа тояжка. Желая ви да си служите с тази тояжка при всички мъчнотии и противоречия на ума и на сърцето. Ако умът и сърцето ви се разклатят, вие не сте хора на любовта и на мъдростта. За да не се разколебавате, не изгасяйте свещта на вашия ум и на вашето сърце. Не изгасяйте всички възвишени и благородни пориви на вашите мисли и чувства, да не станете преждевременно инвалиди.
Не заробвайте ума и сърцето си.
Те са автономни, свободни жилища. Само Бог може да живее в тях. Като спира проявите на благородните и възвишени мисли и чувства, човек постепенно се деформира и дава ход на отрицателните прояви: гняв, омраза, лицемерие, съмнение, подозрение и т.н. След всичко това той казва: “Човек за човека е вълк”. Ние пък казваме: “Човек за човека е брат”.
към беседата >>
Да живеем, това е най-голямото изкуство.
“Аз и Отец едно сме”. Така е казал Христос преди две хиляди години. Кажете и вие като Него: Едно сме с Бога, с Христа, с разумните същества. Ще кажете, че човек се е родил, за да живее.
Да живеем, това е най-голямото изкуство.
Да бъдем щастливи, това е смисълът на земния живот. Да бъдем богати, това е необходимост. Да бъдем здрави, това е едно от важните условия за нашето развитие. Да имаме среда, в която да се движим, това значи, да пазим известен ред и порядък в света. В заключение на всичко, казваме: Да бъдем едно с Отца!
към беседата >>
Небето пък не е нищо друго, освен съвкупност от разумни същества, които изпълняват волята Божия.
Мнозина се чудят, как може човек да говори със звездите. Както се разговаря с хората, така може да се разговаря и със звездите. Всяка звезда представя разумно същество, което е завършило развитието си на Земята.
Небето пък не е нищо друго, освен съвкупност от разумни същества, които изпълняват волята Божия.
Някои от звездите са се проявили, а някои още не са проявени. Астрономите виждат само проявените звезди. Обаче, мъдреците, т.е. хората на великите добродетели, виждат без телескоп и непроявените звезди. Следователно, ако искате да оправите живота си, да излезете от света на заблужденията, достатъчно е да се свържете със светлината на една от тия звезди.
към беседата >>
Те са автономни, свободни жилища.
Желая ви да си служите с тази тояжка при всички мъчнотии и противоречия на ума и на сърцето. Ако умът и сърцето ви се разклатят, вие не сте хора на любовта и на мъдростта. За да не се разколебавате, не изгасяйте свещта на вашия ум и на вашето сърце. Не изгасяйте всички възвишени и благородни пориви на вашите мисли и чувства, да не станете преждевременно инвалиди. Не заробвайте ума и сърцето си.
Те са автономни, свободни жилища.
Само Бог може да живее в тях. Като спира проявите на благородните и възвишени мисли и чувства, човек постепенно се деформира и дава ход на отрицателните прояви: гняв, омраза, лицемерие, съмнение, подозрение и т.н. След всичко това той казва: “Човек за човека е вълк”. Ние пък казваме: “Човек за човека е брат”.
към беседата >>
Да бъдем щастливи, това е смисълът на земния живот.
“Аз и Отец едно сме”. Така е казал Христос преди две хиляди години. Кажете и вие като Него: Едно сме с Бога, с Христа, с разумните същества. Ще кажете, че човек се е родил, за да живее. Да живеем, това е най-голямото изкуство.
Да бъдем щастливи, това е смисълът на земния живот.
Да бъдем богати, това е необходимост. Да бъдем здрави, това е едно от важните условия за нашето развитие. Да имаме среда, в която да се движим, това значи, да пазим известен ред и порядък в света. В заключение на всичко, казваме: Да бъдем едно с Отца! Какъв ще бъде животът ни, ако не сме едно с Отца?
към беседата >>
Някои от звездите са се проявили, а някои още не са проявени.
Мнозина се чудят, как може човек да говори със звездите. Както се разговаря с хората, така може да се разговаря и със звездите. Всяка звезда представя разумно същество, което е завършило развитието си на Земята. Небето пък не е нищо друго, освен съвкупност от разумни същества, които изпълняват волята Божия.
Някои от звездите са се проявили, а някои още не са проявени.
Астрономите виждат само проявените звезди. Обаче, мъдреците, т.е. хората на великите добродетели, виждат без телескоп и непроявените звезди. Следователно, ако искате да оправите живота си, да излезете от света на заблужденията, достатъчно е да се свържете със светлината на една от тия звезди.
към беседата >>
Само Бог може да живее в тях.
Ако умът и сърцето ви се разклатят, вие не сте хора на любовта и на мъдростта. За да не се разколебавате, не изгасяйте свещта на вашия ум и на вашето сърце. Не изгасяйте всички възвишени и благородни пориви на вашите мисли и чувства, да не станете преждевременно инвалиди. Не заробвайте ума и сърцето си. Те са автономни, свободни жилища.
Само Бог може да живее в тях.
Като спира проявите на благородните и възвишени мисли и чувства, човек постепенно се деформира и дава ход на отрицателните прояви: гняв, омраза, лицемерие, съмнение, подозрение и т.н. След всичко това той казва: “Човек за човека е вълк”. Ние пък казваме: “Човек за човека е брат”.
към беседата >>
Да бъдем богати, това е необходимост.
Така е казал Христос преди две хиляди години. Кажете и вие като Него: Едно сме с Бога, с Христа, с разумните същества. Ще кажете, че човек се е родил, за да живее. Да живеем, това е най-голямото изкуство. Да бъдем щастливи, това е смисълът на земния живот.
Да бъдем богати, това е необходимост.
Да бъдем здрави, това е едно от важните условия за нашето развитие. Да имаме среда, в която да се движим, това значи, да пазим известен ред и порядък в света. В заключение на всичко, казваме: Да бъдем едно с Отца! Какъв ще бъде животът ни, ако не сме едно с Отца? Какъв смисъл има животът, ако между човешките души няма връзка?
към беседата >>
Астрономите виждат само проявените звезди.
Мнозина се чудят, как може човек да говори със звездите. Както се разговаря с хората, така може да се разговаря и със звездите. Всяка звезда представя разумно същество, което е завършило развитието си на Земята. Небето пък не е нищо друго, освен съвкупност от разумни същества, които изпълняват волята Божия. Някои от звездите са се проявили, а някои още не са проявени.
Астрономите виждат само проявените звезди.
Обаче, мъдреците, т.е. хората на великите добродетели, виждат без телескоп и непроявените звезди. Следователно, ако искате да оправите живота си, да излезете от света на заблужденията, достатъчно е да се свържете със светлината на една от тия звезди.
към беседата >>
Като спира проявите на благородните и възвишени мисли и чувства, човек постепенно се деформира и дава ход на отрицателните прояви: гняв, омраза, лицемерие, съмнение, подозрение и т.н.
За да не се разколебавате, не изгасяйте свещта на вашия ум и на вашето сърце. Не изгасяйте всички възвишени и благородни пориви на вашите мисли и чувства, да не станете преждевременно инвалиди. Не заробвайте ума и сърцето си. Те са автономни, свободни жилища. Само Бог може да живее в тях.
Като спира проявите на благородните и възвишени мисли и чувства, човек постепенно се деформира и дава ход на отрицателните прояви: гняв, омраза, лицемерие, съмнение, подозрение и т.н.
След всичко това той казва: “Човек за човека е вълк”. Ние пък казваме: “Човек за човека е брат”.
към беседата >>
Да бъдем здрави, това е едно от важните условия за нашето развитие.
Кажете и вие като Него: Едно сме с Бога, с Христа, с разумните същества. Ще кажете, че човек се е родил, за да живее. Да живеем, това е най-голямото изкуство. Да бъдем щастливи, това е смисълът на земния живот. Да бъдем богати, това е необходимост.
Да бъдем здрави, това е едно от важните условия за нашето развитие.
Да имаме среда, в която да се движим, това значи, да пазим известен ред и порядък в света. В заключение на всичко, казваме: Да бъдем едно с Отца! Какъв ще бъде животът ни, ако не сме едно с Отца? Какъв смисъл има животът, ако между човешките души няма връзка? Ще кажете, че не вярвате в душата.
към беседата >>
Обаче, мъдреците, т.е.
Както се разговаря с хората, така може да се разговаря и със звездите. Всяка звезда представя разумно същество, което е завършило развитието си на Земята. Небето пък не е нищо друго, освен съвкупност от разумни същества, които изпълняват волята Божия. Някои от звездите са се проявили, а някои още не са проявени. Астрономите виждат само проявените звезди.
Обаче, мъдреците, т.е.
хората на великите добродетели, виждат без телескоп и непроявените звезди. Следователно, ако искате да оправите живота си, да излезете от света на заблужденията, достатъчно е да се свържете със светлината на една от тия звезди.
към беседата >>
След всичко това той казва: “Човек за човека е вълк”.
Не изгасяйте всички възвишени и благородни пориви на вашите мисли и чувства, да не станете преждевременно инвалиди. Не заробвайте ума и сърцето си. Те са автономни, свободни жилища. Само Бог може да живее в тях. Като спира проявите на благородните и възвишени мисли и чувства, човек постепенно се деформира и дава ход на отрицателните прояви: гняв, омраза, лицемерие, съмнение, подозрение и т.н.
След всичко това той казва: “Човек за човека е вълк”.
Ние пък казваме: “Човек за човека е брат”.
към беседата >>
Да имаме среда, в която да се движим, това значи, да пазим известен ред и порядък в света.
Ще кажете, че човек се е родил, за да живее. Да живеем, това е най-голямото изкуство. Да бъдем щастливи, това е смисълът на земния живот. Да бъдем богати, това е необходимост. Да бъдем здрави, това е едно от важните условия за нашето развитие.
Да имаме среда, в която да се движим, това значи, да пазим известен ред и порядък в света.
В заключение на всичко, казваме: Да бъдем едно с Отца! Какъв ще бъде животът ни, ако не сме едно с Отца? Какъв смисъл има животът, ако между човешките души няма връзка? Ще кажете, че не вярвате в душата. — Това е друг въпрос.
към беседата >>
хората на великите добродетели, виждат без телескоп и непроявените звезди.
Всяка звезда представя разумно същество, което е завършило развитието си на Земята. Небето пък не е нищо друго, освен съвкупност от разумни същества, които изпълняват волята Божия. Някои от звездите са се проявили, а някои още не са проявени. Астрономите виждат само проявените звезди. Обаче, мъдреците, т.е.
хората на великите добродетели, виждат без телескоп и непроявените звезди.
Следователно, ако искате да оправите живота си, да излезете от света на заблужденията, достатъчно е да се свържете със светлината на една от тия звезди.
към беседата >>
Ние пък казваме: “Човек за човека е брат”.
Не заробвайте ума и сърцето си. Те са автономни, свободни жилища. Само Бог може да живее в тях. Като спира проявите на благородните и възвишени мисли и чувства, човек постепенно се деформира и дава ход на отрицателните прояви: гняв, омраза, лицемерие, съмнение, подозрение и т.н. След всичко това той казва: “Човек за човека е вълк”.
Ние пък казваме: “Човек за човека е брат”.
към беседата >>
В заключение на всичко, казваме: Да бъдем едно с Отца!
Да живеем, това е най-голямото изкуство. Да бъдем щастливи, това е смисълът на земния живот. Да бъдем богати, това е необходимост. Да бъдем здрави, това е едно от важните условия за нашето развитие. Да имаме среда, в която да се движим, това значи, да пазим известен ред и порядък в света.
В заключение на всичко, казваме: Да бъдем едно с Отца!
Какъв ще бъде животът ни, ако не сме едно с Отца? Какъв смисъл има животът, ако между човешките души няма връзка? Ще кажете, че не вярвате в душата. — Това е друг въпрос. Който не вярва в душата, в духа и в ума на човека, много неща не може да разбере.
към беседата >>
Следователно, ако искате да оправите живота си, да излезете от света на заблужденията, достатъчно е да се свържете със светлината на една от тия звезди.
Небето пък не е нищо друго, освен съвкупност от разумни същества, които изпълняват волята Божия. Някои от звездите са се проявили, а някои още не са проявени. Астрономите виждат само проявените звезди. Обаче, мъдреците, т.е. хората на великите добродетели, виждат без телескоп и непроявените звезди.
Следователно, ако искате да оправите живота си, да излезете от света на заблужденията, достатъчно е да се свържете със светлината на една от тия звезди.
към беседата >>
“Едно сме”.
“Едно сме”.
Смисълът на живота се заключава именно в това, да станем едно с Бога, да се потопим в любовта Му и да започнем да работим със съдействието на възвишените същества, които са завършили своето развитие. Без съдействието на тези същества човек нищо не може да направи. Като се свърже с тях, той работи съзнателно върху себе си, без страх, дали ще мине за учен или невежа, за богат или сиромах. Той предпочита да мине за невежа, отколкото да изгуби смисъла на живота. Дали човек е учен, или невежа, това са относителни понятия.
към беседата >>
Какъв ще бъде животът ни, ако не сме едно с Отца?
Да бъдем щастливи, това е смисълът на земния живот. Да бъдем богати, това е необходимост. Да бъдем здрави, това е едно от важните условия за нашето развитие. Да имаме среда, в която да се движим, това значи, да пазим известен ред и порядък в света. В заключение на всичко, казваме: Да бъдем едно с Отца!
Какъв ще бъде животът ни, ако не сме едно с Отца?
Какъв смисъл има животът, ако между човешките души няма връзка? Ще кажете, че не вярвате в душата. — Това е друг въпрос. Който не вярва в душата, в духа и в ума на човека, много неща не може да разбере. Човешката душа и човешкият дух са невидими, но резултатите им са видими.
към беседата >>
Преди години срещнах един млад, учен човек, който изучавал старата и модерната философия и дошъл до убеждението, че животът е илюзия.
Преди години срещнах един млад, учен човек, който изучавал старата и модерната философия и дошъл до убеждението, че животът е илюзия.
Той се разочаровал във възвишеното и красивото, вследствие на което отрича всичко. Без да го убеждавам в противното, аз го запитах: Какво ще кажеш, ако Провидението постави на пътя ти една млада, красива и разумна мома? — Ще повярвам в Бога, ще повярвам в живота. Значи, този човек отрича живота, защото нямало в кого да вярва — липсвало му нещо. Понеже красивата мома е отражение на Бога, той е готов да повярва в Него.
към беседата >>
Смисълът на живота се заключава именно в това, да станем едно с Бога, да се потопим в любовта Му и да започнем да работим със съдействието на възвишените същества, които са завършили своето развитие.
“Едно сме”.
Смисълът на живота се заключава именно в това, да станем едно с Бога, да се потопим в любовта Му и да започнем да работим със съдействието на възвишените същества, които са завършили своето развитие.
Без съдействието на тези същества човек нищо не може да направи. Като се свърже с тях, той работи съзнателно върху себе си, без страх, дали ще мине за учен или невежа, за богат или сиромах. Той предпочита да мине за невежа, отколкото да изгуби смисъла на живота. Дали човек е учен, или невежа, това са относителни понятия. Има смисъл да бъдеш невежа по отношение на възвишеното, но не и по отношение на обикновената наука.
към беседата >>
Какъв смисъл има животът, ако между човешките души няма връзка?
Да бъдем богати, това е необходимост. Да бъдем здрави, това е едно от важните условия за нашето развитие. Да имаме среда, в която да се движим, това значи, да пазим известен ред и порядък в света. В заключение на всичко, казваме: Да бъдем едно с Отца! Какъв ще бъде животът ни, ако не сме едно с Отца?
Какъв смисъл има животът, ако между човешките души няма връзка?
Ще кажете, че не вярвате в душата. — Това е друг въпрос. Който не вярва в душата, в духа и в ума на човека, много неща не може да разбере. Човешката душа и човешкият дух са невидими, но резултатите им са видими. Невидим е и човешкият ум, но, понеже се проектира във физическия свят, резултатите му са видими, както картините на художника.
към беседата >>
Той се разочаровал във възвишеното и красивото, вследствие на което отрича всичко.
Преди години срещнах един млад, учен човек, който изучавал старата и модерната философия и дошъл до убеждението, че животът е илюзия.
Той се разочаровал във възвишеното и красивото, вследствие на което отрича всичко.
Без да го убеждавам в противното, аз го запитах: Какво ще кажеш, ако Провидението постави на пътя ти една млада, красива и разумна мома? — Ще повярвам в Бога, ще повярвам в живота. Значи, този човек отрича живота, защото нямало в кого да вярва — липсвало му нещо. Понеже красивата мома е отражение на Бога, той е готов да повярва в Него. Не само красивата мома и красивият момък са отражение на Бога, но и всичко, което ни обикаля: камъните, растенията, животните, хората, звездите — цялата вселена.
към беседата >>
Без съдействието на тези същества човек нищо не може да направи.
“Едно сме”. Смисълът на живота се заключава именно в това, да станем едно с Бога, да се потопим в любовта Му и да започнем да работим със съдействието на възвишените същества, които са завършили своето развитие.
Без съдействието на тези същества човек нищо не може да направи.
Като се свърже с тях, той работи съзнателно върху себе си, без страх, дали ще мине за учен или невежа, за богат или сиромах. Той предпочита да мине за невежа, отколкото да изгуби смисъла на живота. Дали човек е учен, или невежа, това са относителни понятия. Има смисъл да бъдеш невежа по отношение на възвишеното, но не и по отношение на обикновената наука. Не е учен онзи, който не може да издържи най-малкото изпитание и се отчайва; не е учен, нито разумен този, който при най-малката обида е готов да обяви война на своя ближен.
към беседата >>
Ще кажете, че не вярвате в душата.
Да бъдем здрави, това е едно от важните условия за нашето развитие. Да имаме среда, в която да се движим, това значи, да пазим известен ред и порядък в света. В заключение на всичко, казваме: Да бъдем едно с Отца! Какъв ще бъде животът ни, ако не сме едно с Отца? Какъв смисъл има животът, ако между човешките души няма връзка?
Ще кажете, че не вярвате в душата.
— Това е друг въпрос. Който не вярва в душата, в духа и в ума на човека, много неща не може да разбере. Човешката душа и човешкият дух са невидими, но резултатите им са видими. Невидим е и човешкият ум, но, понеже се проектира във физическия свят, резултатите му са видими, както картините на художника. От картините на художника можете да начертаете пътя, по който той е вървял.
към беседата >>
Без да го убеждавам в противното, аз го запитах: Какво ще кажеш, ако Провидението постави на пътя ти една млада, красива и разумна мома?
Преди години срещнах един млад, учен човек, който изучавал старата и модерната философия и дошъл до убеждението, че животът е илюзия. Той се разочаровал във възвишеното и красивото, вследствие на което отрича всичко.
Без да го убеждавам в противното, аз го запитах: Какво ще кажеш, ако Провидението постави на пътя ти една млада, красива и разумна мома?
— Ще повярвам в Бога, ще повярвам в живота. Значи, този човек отрича живота, защото нямало в кого да вярва — липсвало му нещо. Понеже красивата мома е отражение на Бога, той е готов да повярва в Него. Не само красивата мома и красивият момък са отражение на Бога, но и всичко, което ни обикаля: камъните, растенията, животните, хората, звездите — цялата вселена. При това гледане на нещата, човек осмисля живота си.
към беседата >>
Като се свърже с тях, той работи съзнателно върху себе си, без страх, дали ще мине за учен или невежа, за богат или сиромах.
“Едно сме”. Смисълът на живота се заключава именно в това, да станем едно с Бога, да се потопим в любовта Му и да започнем да работим със съдействието на възвишените същества, които са завършили своето развитие. Без съдействието на тези същества човек нищо не може да направи.
Като се свърже с тях, той работи съзнателно върху себе си, без страх, дали ще мине за учен или невежа, за богат или сиромах.
Той предпочита да мине за невежа, отколкото да изгуби смисъла на живота. Дали човек е учен, или невежа, това са относителни понятия. Има смисъл да бъдеш невежа по отношение на възвишеното, но не и по отношение на обикновената наука. Не е учен онзи, който не може да издържи най-малкото изпитание и се отчайва; не е учен, нито разумен този, който при най-малката обида е готов да обяви война на своя ближен. Истински ученият е едновременно и разумен човек.
към беседата >>
— Това е друг въпрос.
Да имаме среда, в която да се движим, това значи, да пазим известен ред и порядък в света. В заключение на всичко, казваме: Да бъдем едно с Отца! Какъв ще бъде животът ни, ако не сме едно с Отца? Какъв смисъл има животът, ако между човешките души няма връзка? Ще кажете, че не вярвате в душата.
— Това е друг въпрос.
Който не вярва в душата, в духа и в ума на човека, много неща не може да разбере. Човешката душа и човешкият дух са невидими, но резултатите им са видими. Невидим е и човешкият ум, но, понеже се проектира във физическия свят, резултатите му са видими, както картините на художника. От картините на художника можете да начертаете пътя, по който той е вървял. В това отношение всеки човек е художник за себе си.
към беседата >>
— Ще повярвам в Бога, ще повярвам в живота.
Преди години срещнах един млад, учен човек, който изучавал старата и модерната философия и дошъл до убеждението, че животът е илюзия. Той се разочаровал във възвишеното и красивото, вследствие на което отрича всичко. Без да го убеждавам в противното, аз го запитах: Какво ще кажеш, ако Провидението постави на пътя ти една млада, красива и разумна мома?
— Ще повярвам в Бога, ще повярвам в живота.
Значи, този човек отрича живота, защото нямало в кого да вярва — липсвало му нещо. Понеже красивата мома е отражение на Бога, той е готов да повярва в Него. Не само красивата мома и красивият момък са отражение на Бога, но и всичко, което ни обикаля: камъните, растенията, животните, хората, звездите — цялата вселена. При това гледане на нещата, човек осмисля живота си.
към беседата >>
Той предпочита да мине за невежа, отколкото да изгуби смисъла на живота.
“Едно сме”. Смисълът на живота се заключава именно в това, да станем едно с Бога, да се потопим в любовта Му и да започнем да работим със съдействието на възвишените същества, които са завършили своето развитие. Без съдействието на тези същества човек нищо не може да направи. Като се свърже с тях, той работи съзнателно върху себе си, без страх, дали ще мине за учен или невежа, за богат или сиромах.
Той предпочита да мине за невежа, отколкото да изгуби смисъла на живота.
Дали човек е учен, или невежа, това са относителни понятия. Има смисъл да бъдеш невежа по отношение на възвишеното, но не и по отношение на обикновената наука. Не е учен онзи, който не може да издържи най-малкото изпитание и се отчайва; не е учен, нито разумен този, който при най-малката обида е готов да обяви война на своя ближен. Истински ученият е едновременно и разумен човек. Той има право разбиране за живота.
към беседата >>
Който не вярва в душата, в духа и в ума на човека, много неща не може да разбере.
В заключение на всичко, казваме: Да бъдем едно с Отца! Какъв ще бъде животът ни, ако не сме едно с Отца? Какъв смисъл има животът, ако между човешките души няма връзка? Ще кажете, че не вярвате в душата. — Това е друг въпрос.
Който не вярва в душата, в духа и в ума на човека, много неща не може да разбере.
Човешката душа и човешкият дух са невидими, но резултатите им са видими. Невидим е и човешкият ум, но, понеже се проектира във физическия свят, резултатите му са видими, както картините на художника. От картините на художника можете да начертаете пътя, по който той е вървял. В това отношение всеки човек е художник за себе си. Лицето му е една от картините на неговия живот.
към беседата >>
Значи, този човек отрича живота, защото нямало в кого да вярва — липсвало му нещо.
Преди години срещнах един млад, учен човек, който изучавал старата и модерната философия и дошъл до убеждението, че животът е илюзия. Той се разочаровал във възвишеното и красивото, вследствие на което отрича всичко. Без да го убеждавам в противното, аз го запитах: Какво ще кажеш, ако Провидението постави на пътя ти една млада, красива и разумна мома? — Ще повярвам в Бога, ще повярвам в живота.
Значи, този човек отрича живота, защото нямало в кого да вярва — липсвало му нещо.
Понеже красивата мома е отражение на Бога, той е готов да повярва в Него. Не само красивата мома и красивият момък са отражение на Бога, но и всичко, което ни обикаля: камъните, растенията, животните, хората, звездите — цялата вселена. При това гледане на нещата, човек осмисля живота си.
към беседата >>
Дали човек е учен, или невежа, това са относителни понятия.
“Едно сме”. Смисълът на живота се заключава именно в това, да станем едно с Бога, да се потопим в любовта Му и да започнем да работим със съдействието на възвишените същества, които са завършили своето развитие. Без съдействието на тези същества човек нищо не може да направи. Като се свърже с тях, той работи съзнателно върху себе си, без страх, дали ще мине за учен или невежа, за богат или сиромах. Той предпочита да мине за невежа, отколкото да изгуби смисъла на живота.
Дали човек е учен, или невежа, това са относителни понятия.
Има смисъл да бъдеш невежа по отношение на възвишеното, но не и по отношение на обикновената наука. Не е учен онзи, който не може да издържи най-малкото изпитание и се отчайва; не е учен, нито разумен този, който при най-малката обида е готов да обяви война на своя ближен. Истински ученият е едновременно и разумен човек. Той има право разбиране за живота. Където влезе, в дом или в някое общество, той примирява всички хора.
към беседата >>
Човешката душа и човешкият дух са невидими, но резултатите им са видими.
Какъв ще бъде животът ни, ако не сме едно с Отца? Какъв смисъл има животът, ако между човешките души няма връзка? Ще кажете, че не вярвате в душата. — Това е друг въпрос. Който не вярва в душата, в духа и в ума на човека, много неща не може да разбере.
Човешката душа и човешкият дух са невидими, но резултатите им са видими.
Невидим е и човешкият ум, но, понеже се проектира във физическия свят, резултатите му са видими, както картините на художника. От картините на художника можете да начертаете пътя, по който той е вървял. В това отношение всеки човек е художник за себе си. Лицето му е една от картините на неговия живот. Той сам е рисувал своята картина, която днес излага пред света.
към беседата >>
Понеже красивата мома е отражение на Бога, той е готов да повярва в Него.
Преди години срещнах един млад, учен човек, който изучавал старата и модерната философия и дошъл до убеждението, че животът е илюзия. Той се разочаровал във възвишеното и красивото, вследствие на което отрича всичко. Без да го убеждавам в противното, аз го запитах: Какво ще кажеш, ако Провидението постави на пътя ти една млада, красива и разумна мома? — Ще повярвам в Бога, ще повярвам в живота. Значи, този човек отрича живота, защото нямало в кого да вярва — липсвало му нещо.
Понеже красивата мома е отражение на Бога, той е готов да повярва в Него.
Не само красивата мома и красивият момък са отражение на Бога, но и всичко, което ни обикаля: камъните, растенията, животните, хората, звездите — цялата вселена. При това гледане на нещата, човек осмисля живота си.
към беседата >>
Има смисъл да бъдеш невежа по отношение на възвишеното, но не и по отношение на обикновената наука.
Смисълът на живота се заключава именно в това, да станем едно с Бога, да се потопим в любовта Му и да започнем да работим със съдействието на възвишените същества, които са завършили своето развитие. Без съдействието на тези същества човек нищо не може да направи. Като се свърже с тях, той работи съзнателно върху себе си, без страх, дали ще мине за учен или невежа, за богат или сиромах. Той предпочита да мине за невежа, отколкото да изгуби смисъла на живота. Дали човек е учен, или невежа, това са относителни понятия.
Има смисъл да бъдеш невежа по отношение на възвишеното, но не и по отношение на обикновената наука.
Не е учен онзи, който не може да издържи най-малкото изпитание и се отчайва; не е учен, нито разумен този, който при най-малката обида е готов да обяви война на своя ближен. Истински ученият е едновременно и разумен човек. Той има право разбиране за живота. Където влезе, в дом или в някое общество, той примирява всички хора. Ученият човек има едно верую, едно убеждение.
към беседата >>
Невидим е и човешкият ум, но, понеже се проектира във физическия свят, резултатите му са видими, както картините на художника.
Какъв смисъл има животът, ако между човешките души няма връзка? Ще кажете, че не вярвате в душата. — Това е друг въпрос. Който не вярва в душата, в духа и в ума на човека, много неща не може да разбере. Човешката душа и човешкият дух са невидими, но резултатите им са видими.
Невидим е и човешкият ум, но, понеже се проектира във физическия свят, резултатите му са видими, както картините на художника.
От картините на художника можете да начертаете пътя, по който той е вървял. В това отношение всеки човек е художник за себе си. Лицето му е една от картините на неговия живот. Той сам е рисувал своята картина, която днес излага пред света. Лицето на човека представя незавършена картина на неговия живот.
към беседата >>
Не само красивата мома и красивият момък са отражение на Бога, но и всичко, което ни обикаля: камъните, растенията, животните, хората, звездите — цялата вселена.
Той се разочаровал във възвишеното и красивото, вследствие на което отрича всичко. Без да го убеждавам в противното, аз го запитах: Какво ще кажеш, ако Провидението постави на пътя ти една млада, красива и разумна мома? — Ще повярвам в Бога, ще повярвам в живота. Значи, този човек отрича живота, защото нямало в кого да вярва — липсвало му нещо. Понеже красивата мома е отражение на Бога, той е готов да повярва в Него.
Не само красивата мома и красивият момък са отражение на Бога, но и всичко, което ни обикаля: камъните, растенията, животните, хората, звездите — цялата вселена.
При това гледане на нещата, човек осмисля живота си.
към беседата >>
Не е учен онзи, който не може да издържи най-малкото изпитание и се отчайва; не е учен, нито разумен този, който при най-малката обида е готов да обяви война на своя ближен.
Без съдействието на тези същества човек нищо не може да направи. Като се свърже с тях, той работи съзнателно върху себе си, без страх, дали ще мине за учен или невежа, за богат или сиромах. Той предпочита да мине за невежа, отколкото да изгуби смисъла на живота. Дали човек е учен, или невежа, това са относителни понятия. Има смисъл да бъдеш невежа по отношение на възвишеното, но не и по отношение на обикновената наука.
Не е учен онзи, който не може да издържи най-малкото изпитание и се отчайва; не е учен, нито разумен този, който при най-малката обида е готов да обяви война на своя ближен.
Истински ученият е едновременно и разумен човек. Той има право разбиране за живота. Където влезе, в дом или в някое общество, той примирява всички хора. Ученият човек има едно верую, едно убеждение. Всички окръжаващи познават, че той има вяра в Христа и разчитат на него.
към беседата >>
От картините на художника можете да начертаете пътя, по който той е вървял.
Ще кажете, че не вярвате в душата. — Това е друг въпрос. Който не вярва в душата, в духа и в ума на човека, много неща не може да разбере. Човешката душа и човешкият дух са невидими, но резултатите им са видими. Невидим е и човешкият ум, но, понеже се проектира във физическия свят, резултатите му са видими, както картините на художника.
От картините на художника можете да начертаете пътя, по който той е вървял.
В това отношение всеки човек е художник за себе си. Лицето му е една от картините на неговия живот. Той сам е рисувал своята картина, която днес излага пред света. Лицето на човека представя незавършена картина на неговия живот. Още много има да работи върху нея, докато изкара нещо гениално, завършено и съвършено.
към беседата >>
При това гледане на нещата, човек осмисля живота си.
Без да го убеждавам в противното, аз го запитах: Какво ще кажеш, ако Провидението постави на пътя ти една млада, красива и разумна мома? — Ще повярвам в Бога, ще повярвам в живота. Значи, този човек отрича живота, защото нямало в кого да вярва — липсвало му нещо. Понеже красивата мома е отражение на Бога, той е готов да повярва в Него. Не само красивата мома и красивият момък са отражение на Бога, но и всичко, което ни обикаля: камъните, растенията, животните, хората, звездите — цялата вселена.
При това гледане на нещата, човек осмисля живота си.
към беседата >>
Истински ученият е едновременно и разумен човек.
Като се свърже с тях, той работи съзнателно върху себе си, без страх, дали ще мине за учен или невежа, за богат или сиромах. Той предпочита да мине за невежа, отколкото да изгуби смисъла на живота. Дали човек е учен, или невежа, това са относителни понятия. Има смисъл да бъдеш невежа по отношение на възвишеното, но не и по отношение на обикновената наука. Не е учен онзи, който не може да издържи най-малкото изпитание и се отчайва; не е учен, нито разумен този, който при най-малката обида е готов да обяви война на своя ближен.
Истински ученият е едновременно и разумен човек.
Той има право разбиране за живота. Където влезе, в дом или в някое общество, той примирява всички хора. Ученият човек има едно верую, едно убеждение. Всички окръжаващи познават, че той има вяра в Христа и разчитат на него. Кокошките, овцете и воловете му се разхождат свободно по двора, без страх от ножа.
към беседата >>
В това отношение всеки човек е художник за себе си.
— Това е друг въпрос. Който не вярва в душата, в духа и в ума на човека, много неща не може да разбере. Човешката душа и човешкият дух са невидими, но резултатите им са видими. Невидим е и човешкият ум, но, понеже се проектира във физическия свят, резултатите му са видими, както картините на художника. От картините на художника можете да начертаете пътя, по който той е вървял.
В това отношение всеки човек е художник за себе си.
Лицето му е една от картините на неговия живот. Той сам е рисувал своята картина, която днес излага пред света. Лицето на човека представя незавършена картина на неговия живот. Още много има да работи върху нея, докато изкара нещо гениално, завършено и съвършено. Умът е художникът, а лицето — картината, която той рисува.
към беседата >>
В кантората на един голям банкер влиза един беден човек и му казва: Братко, в името на Господа Исуса Христа, помогни ми с нещо!
В кантората на един голям банкер влиза един беден човек и му казва: Братко, в името на Господа Исуса Христа, помогни ми с нещо!
— Махай се оттук, не признавам никакъв Бог, нищо не мога да ти дам — отговорил банкерът. Бедният човек се отдалечил, дълбоко въздъхнал и продължил пътя си. Бог видял постъпката на банкера и решил за назидание да му даде добър урок. Един ден банкерът излязъл на разходка в близката гора. Увлечен в красотата на природата, той навлязъл навътре в гората, където се натъкнал на един разбойник.
към беседата >>
Той има право разбиране за живота.
Той предпочита да мине за невежа, отколкото да изгуби смисъла на живота. Дали човек е учен, или невежа, това са относителни понятия. Има смисъл да бъдеш невежа по отношение на възвишеното, но не и по отношение на обикновената наука. Не е учен онзи, който не може да издържи най-малкото изпитание и се отчайва; не е учен, нито разумен този, който при най-малката обида е готов да обяви война на своя ближен. Истински ученият е едновременно и разумен човек.
Той има право разбиране за живота.
Където влезе, в дом или в някое общество, той примирява всички хора. Ученият човек има едно верую, едно убеждение. Всички окръжаващи познават, че той има вяра в Христа и разчитат на него. Кокошките, овцете и воловете му се разхождат свободно по двора, без страх от ножа. Сиромасите разчитат на него, знаят, че той има предвид и техните нужди.
към беседата >>
Лицето му е една от картините на неговия живот.
Който не вярва в душата, в духа и в ума на човека, много неща не може да разбере. Човешката душа и човешкият дух са невидими, но резултатите им са видими. Невидим е и човешкият ум, но, понеже се проектира във физическия свят, резултатите му са видими, както картините на художника. От картините на художника можете да начертаете пътя, по който той е вървял. В това отношение всеки човек е художник за себе си.
Лицето му е една от картините на неговия живот.
Той сам е рисувал своята картина, която днес излага пред света. Лицето на човека представя незавършена картина на неговия живот. Още много има да работи върху нея, докато изкара нещо гениално, завършено и съвършено. Умът е художникът, а лицето — картината, която той рисува. Затова е казано, че съдбата на човека се определя от неговия ум.
към беседата >>
— Махай се оттук, не признавам никакъв Бог, нищо не мога да ти дам — отговорил банкерът.
В кантората на един голям банкер влиза един беден човек и му казва: Братко, в името на Господа Исуса Христа, помогни ми с нещо!
— Махай се оттук, не признавам никакъв Бог, нищо не мога да ти дам — отговорил банкерът.
Бедният човек се отдалечил, дълбоко въздъхнал и продължил пътя си. Бог видял постъпката на банкера и решил за назидание да му даде добър урок. Един ден банкерът излязъл на разходка в близката гора. Увлечен в красотата на природата, той навлязъл навътре в гората, където се натъкнал на един разбойник. — Горе ръцете!
към беседата >>
Където влезе, в дом или в някое общество, той примирява всички хора.
Дали човек е учен, или невежа, това са относителни понятия. Има смисъл да бъдеш невежа по отношение на възвишеното, но не и по отношение на обикновената наука. Не е учен онзи, който не може да издържи най-малкото изпитание и се отчайва; не е учен, нито разумен този, който при най-малката обида е готов да обяви война на своя ближен. Истински ученият е едновременно и разумен човек. Той има право разбиране за живота.
Където влезе, в дом или в някое общество, той примирява всички хора.
Ученият човек има едно верую, едно убеждение. Всички окръжаващи познават, че той има вяра в Христа и разчитат на него. Кокошките, овцете и воловете му се разхождат свободно по двора, без страх от ножа. Сиромасите разчитат на него, знаят, че той има предвид и техните нужди. Разумният и учен човек е дал място на Бога в себе си и постъпва като Него.
към беседата >>
Той сам е рисувал своята картина, която днес излага пред света.
Човешката душа и човешкият дух са невидими, но резултатите им са видими. Невидим е и човешкият ум, но, понеже се проектира във физическия свят, резултатите му са видими, както картините на художника. От картините на художника можете да начертаете пътя, по който той е вървял. В това отношение всеки човек е художник за себе си. Лицето му е една от картините на неговия живот.
Той сам е рисувал своята картина, която днес излага пред света.
Лицето на човека представя незавършена картина на неговия живот. Още много има да работи върху нея, докато изкара нещо гениално, завършено и съвършено. Умът е художникът, а лицето — картината, която той рисува. Затова е казано, че съдбата на човека се определя от неговия ум. Какъвто е умът на човека, такъв ще бъде и неговият живот; животът му пък определя неговата съдба.
към беседата >>
Бедният човек се отдалечил, дълбоко въздъхнал и продължил пътя си.
В кантората на един голям банкер влиза един беден човек и му казва: Братко, в името на Господа Исуса Христа, помогни ми с нещо! — Махай се оттук, не признавам никакъв Бог, нищо не мога да ти дам — отговорил банкерът.
Бедният човек се отдалечил, дълбоко въздъхнал и продължил пътя си.
Бог видял постъпката на банкера и решил за назидание да му даде добър урок. Един ден банкерът излязъл на разходка в близката гора. Увлечен в красотата на природата, той навлязъл навътре в гората, където се натъкнал на един разбойник. — Горе ръцете! — извикал разбойникът и започнал да изпразва джобовете му.
към беседата >>
Ученият човек има едно верую, едно убеждение.
Има смисъл да бъдеш невежа по отношение на възвишеното, но не и по отношение на обикновената наука. Не е учен онзи, който не може да издържи най-малкото изпитание и се отчайва; не е учен, нито разумен този, който при най-малката обида е готов да обяви война на своя ближен. Истински ученият е едновременно и разумен човек. Той има право разбиране за живота. Където влезе, в дом или в някое общество, той примирява всички хора.
Ученият човек има едно верую, едно убеждение.
Всички окръжаващи познават, че той има вяра в Христа и разчитат на него. Кокошките, овцете и воловете му се разхождат свободно по двора, без страх от ножа. Сиромасите разчитат на него, знаят, че той има предвид и техните нужди. Разумният и учен човек е дал място на Бога в себе си и постъпва като Него. Едно от качествата на Бога е, че Той има предвид нуждите на всички същества, от най-малките до най-големите.
към беседата >>
Лицето на човека представя незавършена картина на неговия живот.
Невидим е и човешкият ум, но, понеже се проектира във физическия свят, резултатите му са видими, както картините на художника. От картините на художника можете да начертаете пътя, по който той е вървял. В това отношение всеки човек е художник за себе си. Лицето му е една от картините на неговия живот. Той сам е рисувал своята картина, която днес излага пред света.
Лицето на човека представя незавършена картина на неговия живот.
Още много има да работи върху нея, докато изкара нещо гениално, завършено и съвършено. Умът е художникът, а лицето — картината, която той рисува. Затова е казано, че съдбата на човека се определя от неговия ум. Какъвто е умът на човека, такъв ще бъде и неговият живот; животът му пък определя неговата съдба. Следователно, от човека зависи да бъде богат или беден, здрав или болен, щастлив или нещастен.
към беседата >>
Бог видял постъпката на банкера и решил за назидание да му даде добър урок.
В кантората на един голям банкер влиза един беден човек и му казва: Братко, в името на Господа Исуса Христа, помогни ми с нещо! — Махай се оттук, не признавам никакъв Бог, нищо не мога да ти дам — отговорил банкерът. Бедният човек се отдалечил, дълбоко въздъхнал и продължил пътя си.
Бог видял постъпката на банкера и решил за назидание да му даде добър урок.
Един ден банкерът излязъл на разходка в близката гора. Увлечен в красотата на природата, той навлязъл навътре в гората, където се натъкнал на един разбойник. — Горе ръцете! — извикал разбойникът и започнал да изпразва джобовете му. Като взел всичките му пари, разбойникът казал на банкера: Хайде, иди си сега, свободен си вече.
към беседата >>
Всички окръжаващи познават, че той има вяра в Христа и разчитат на него.
Не е учен онзи, който не може да издържи най-малкото изпитание и се отчайва; не е учен, нито разумен този, който при най-малката обида е готов да обяви война на своя ближен. Истински ученият е едновременно и разумен човек. Той има право разбиране за живота. Където влезе, в дом или в някое общество, той примирява всички хора. Ученият човек има едно верую, едно убеждение.
Всички окръжаващи познават, че той има вяра в Христа и разчитат на него.
Кокошките, овцете и воловете му се разхождат свободно по двора, без страх от ножа. Сиромасите разчитат на него, знаят, че той има предвид и техните нужди. Разумният и учен човек е дал място на Бога в себе си и постъпва като Него. Едно от качествата на Бога е, че Той има предвид нуждите на всички същества, от най-малките до най-големите.
към беседата >>
Още много има да работи върху нея, докато изкара нещо гениално, завършено и съвършено.
От картините на художника можете да начертаете пътя, по който той е вървял. В това отношение всеки човек е художник за себе си. Лицето му е една от картините на неговия живот. Той сам е рисувал своята картина, която днес излага пред света. Лицето на човека представя незавършена картина на неговия живот.
Още много има да работи върху нея, докато изкара нещо гениално, завършено и съвършено.
Умът е художникът, а лицето — картината, която той рисува. Затова е казано, че съдбата на човека се определя от неговия ум. Какъвто е умът на човека, такъв ще бъде и неговият живот; животът му пък определя неговата съдба. Следователно, от човека зависи да бъде богат или беден, здрав или болен, щастлив или нещастен. Понеже всички хора не се намират на еднаква степен на развитие, не разполагат с еднакви знания, те не прилагат еднакво любовта.
към беседата >>
Един ден банкерът излязъл на разходка в близката гора.
В кантората на един голям банкер влиза един беден човек и му казва: Братко, в името на Господа Исуса Христа, помогни ми с нещо! — Махай се оттук, не признавам никакъв Бог, нищо не мога да ти дам — отговорил банкерът. Бедният човек се отдалечил, дълбоко въздъхнал и продължил пътя си. Бог видял постъпката на банкера и решил за назидание да му даде добър урок.
Един ден банкерът излязъл на разходка в близката гора.
Увлечен в красотата на природата, той навлязъл навътре в гората, където се натъкнал на един разбойник. — Горе ръцете! — извикал разбойникът и започнал да изпразва джобовете му. Като взел всичките му пари, разбойникът казал на банкера: Хайде, иди си сега, свободен си вече. Като се почувствал вън от всякаква опасност, банкерът си казал: Слава Богу, че не ме уби.
към беседата >>
Кокошките, овцете и воловете му се разхождат свободно по двора, без страх от ножа.
Истински ученият е едновременно и разумен човек. Той има право разбиране за живота. Където влезе, в дом или в някое общество, той примирява всички хора. Ученият човек има едно верую, едно убеждение. Всички окръжаващи познават, че той има вяра в Христа и разчитат на него.
Кокошките, овцете и воловете му се разхождат свободно по двора, без страх от ножа.
Сиромасите разчитат на него, знаят, че той има предвид и техните нужди. Разумният и учен човек е дал място на Бога в себе си и постъпва като Него. Едно от качествата на Бога е, че Той има предвид нуждите на всички същества, от най-малките до най-големите.
към беседата >>
Умът е художникът, а лицето — картината, която той рисува.
В това отношение всеки човек е художник за себе си. Лицето му е една от картините на неговия живот. Той сам е рисувал своята картина, която днес излага пред света. Лицето на човека представя незавършена картина на неговия живот. Още много има да работи върху нея, докато изкара нещо гениално, завършено и съвършено.
Умът е художникът, а лицето — картината, която той рисува.
Затова е казано, че съдбата на човека се определя от неговия ум. Какъвто е умът на човека, такъв ще бъде и неговият живот; животът му пък определя неговата съдба. Следователно, от човека зависи да бъде богат или беден, здрав или болен, щастлив или нещастен. Понеже всички хора не се намират на еднаква степен на развитие, не разполагат с еднакви знания, те не прилагат еднакво любовта. Щом не прилагат еднакво любовта, и резултатите на живота им не са еднакви.
към беседата >>
Увлечен в красотата на природата, той навлязъл навътре в гората, където се натъкнал на един разбойник.
В кантората на един голям банкер влиза един беден човек и му казва: Братко, в името на Господа Исуса Христа, помогни ми с нещо! — Махай се оттук, не признавам никакъв Бог, нищо не мога да ти дам — отговорил банкерът. Бедният човек се отдалечил, дълбоко въздъхнал и продължил пътя си. Бог видял постъпката на банкера и решил за назидание да му даде добър урок. Един ден банкерът излязъл на разходка в близката гора.
Увлечен в красотата на природата, той навлязъл навътре в гората, където се натъкнал на един разбойник.
— Горе ръцете! — извикал разбойникът и започнал да изпразва джобовете му. Като взел всичките му пари, разбойникът казал на банкера: Хайде, иди си сега, свободен си вече. Като се почувствал вън от всякаква опасност, банкерът си казал: Слава Богу, че не ме уби. Той бил доволен, че запазил живота си.
към беседата >>
Сиромасите разчитат на него, знаят, че той има предвид и техните нужди.
Той има право разбиране за живота. Където влезе, в дом или в някое общество, той примирява всички хора. Ученият човек има едно верую, едно убеждение. Всички окръжаващи познават, че той има вяра в Христа и разчитат на него. Кокошките, овцете и воловете му се разхождат свободно по двора, без страх от ножа.
Сиромасите разчитат на него, знаят, че той има предвид и техните нужди.
Разумният и учен човек е дал място на Бога в себе си и постъпва като Него. Едно от качествата на Бога е, че Той има предвид нуждите на всички същества, от най-малките до най-големите.
към беседата >>
Затова е казано, че съдбата на човека се определя от неговия ум.
Лицето му е една от картините на неговия живот. Той сам е рисувал своята картина, която днес излага пред света. Лицето на човека представя незавършена картина на неговия живот. Още много има да работи върху нея, докато изкара нещо гениално, завършено и съвършено. Умът е художникът, а лицето — картината, която той рисува.
Затова е казано, че съдбата на човека се определя от неговия ум.
Какъвто е умът на човека, такъв ще бъде и неговият живот; животът му пък определя неговата съдба. Следователно, от човека зависи да бъде богат или беден, здрав или болен, щастлив или нещастен. Понеже всички хора не се намират на еднаква степен на развитие, не разполагат с еднакви знания, те не прилагат еднакво любовта. Щом не прилагат еднакво любовта, и резултатите на живота им не са еднакви.
към беседата >>
— Горе ръцете!
— Махай се оттук, не признавам никакъв Бог, нищо не мога да ти дам — отговорил банкерът. Бедният човек се отдалечил, дълбоко въздъхнал и продължил пътя си. Бог видял постъпката на банкера и решил за назидание да му даде добър урок. Един ден банкерът излязъл на разходка в близката гора. Увлечен в красотата на природата, той навлязъл навътре в гората, където се натъкнал на един разбойник.
— Горе ръцете!
— извикал разбойникът и започнал да изпразва джобовете му. Като взел всичките му пари, разбойникът казал на банкера: Хайде, иди си сега, свободен си вече. Като се почувствал вън от всякаква опасност, банкерът си казал: Слава Богу, че не ме уби. Той бил доволен, че запазил живота си. Ние пък казваме, че разбойникът разполагал със силата на магическата пръчица, поради което, в един момент могъл да отнеме от банкера толкова пари, колкото сто просяка в една година едва биха могли да получат.
към беседата >>
Разумният и учен човек е дал място на Бога в себе си и постъпва като Него.
Където влезе, в дом или в някое общество, той примирява всички хора. Ученият човек има едно верую, едно убеждение. Всички окръжаващи познават, че той има вяра в Христа и разчитат на него. Кокошките, овцете и воловете му се разхождат свободно по двора, без страх от ножа. Сиромасите разчитат на него, знаят, че той има предвид и техните нужди.
Разумният и учен човек е дал място на Бога в себе си и постъпва като Него.
Едно от качествата на Бога е, че Той има предвид нуждите на всички същества, от най-малките до най-големите.
към беседата >>
Какъвто е умът на човека, такъв ще бъде и неговият живот; животът му пък определя неговата съдба.
Той сам е рисувал своята картина, която днес излага пред света. Лицето на човека представя незавършена картина на неговия живот. Още много има да работи върху нея, докато изкара нещо гениално, завършено и съвършено. Умът е художникът, а лицето — картината, която той рисува. Затова е казано, че съдбата на човека се определя от неговия ум.
Какъвто е умът на човека, такъв ще бъде и неговият живот; животът му пък определя неговата съдба.
Следователно, от човека зависи да бъде богат или беден, здрав или болен, щастлив или нещастен. Понеже всички хора не се намират на еднаква степен на развитие, не разполагат с еднакви знания, те не прилагат еднакво любовта. Щом не прилагат еднакво любовта, и резултатите на живота им не са еднакви.
към беседата >>
— извикал разбойникът и започнал да изпразва джобовете му.
Бедният човек се отдалечил, дълбоко въздъхнал и продължил пътя си. Бог видял постъпката на банкера и решил за назидание да му даде добър урок. Един ден банкерът излязъл на разходка в близката гора. Увлечен в красотата на природата, той навлязъл навътре в гората, където се натъкнал на един разбойник. — Горе ръцете!
— извикал разбойникът и започнал да изпразва джобовете му.
Като взел всичките му пари, разбойникът казал на банкера: Хайде, иди си сега, свободен си вече. Като се почувствал вън от всякаква опасност, банкерът си казал: Слава Богу, че не ме уби. Той бил доволен, че запазил живота си. Ние пък казваме, че разбойникът разполагал със силата на магическата пръчица, поради което, в един момент могъл да отнеме от банкера толкова пари, колкото сто просяка в една година едва биха могли да получат. С обира на парите разбойникът искал да каже на банкера: И ти не знаеш, как се служи на Бога, и аз не зная, но като те обера ще те Заставя да мислиш, как трябва да отвориш сърцето си за бедните и страдащите.
към беседата >>
Едно от качествата на Бога е, че Той има предвид нуждите на всички същества, от най-малките до най-големите.
Ученият човек има едно верую, едно убеждение. Всички окръжаващи познават, че той има вяра в Христа и разчитат на него. Кокошките, овцете и воловете му се разхождат свободно по двора, без страх от ножа. Сиромасите разчитат на него, знаят, че той има предвид и техните нужди. Разумният и учен човек е дал място на Бога в себе си и постъпва като Него.
Едно от качествата на Бога е, че Той има предвид нуждите на всички същества, от най-малките до най-големите.
към беседата >>
Следователно, от човека зависи да бъде богат или беден, здрав или болен, щастлив или нещастен.
Лицето на човека представя незавършена картина на неговия живот. Още много има да работи върху нея, докато изкара нещо гениално, завършено и съвършено. Умът е художникът, а лицето — картината, която той рисува. Затова е казано, че съдбата на човека се определя от неговия ум. Какъвто е умът на човека, такъв ще бъде и неговият живот; животът му пък определя неговата съдба.
Следователно, от човека зависи да бъде богат или беден, здрав или болен, щастлив или нещастен.
Понеже всички хора не се намират на еднаква степен на развитие, не разполагат с еднакви знания, те не прилагат еднакво любовта. Щом не прилагат еднакво любовта, и резултатите на живота им не са еднакви.
към беседата >>
Като взел всичките му пари, разбойникът казал на банкера: Хайде, иди си сега, свободен си вече.
Бог видял постъпката на банкера и решил за назидание да му даде добър урок. Един ден банкерът излязъл на разходка в близката гора. Увлечен в красотата на природата, той навлязъл навътре в гората, където се натъкнал на един разбойник. — Горе ръцете! — извикал разбойникът и започнал да изпразва джобовете му.
Като взел всичките му пари, разбойникът казал на банкера: Хайде, иди си сега, свободен си вече.
Като се почувствал вън от всякаква опасност, банкерът си казал: Слава Богу, че не ме уби. Той бил доволен, че запазил живота си. Ние пък казваме, че разбойникът разполагал със силата на магическата пръчица, поради което, в един момент могъл да отнеме от банкера толкова пари, колкото сто просяка в една година едва биха могли да получат. С обира на парите разбойникът искал да каже на банкера: И ти не знаеш, как се служи на Бога, и аз не зная, но като те обера ще те Заставя да мислиш, как трябва да отвориш сърцето си за бедните и страдащите. Разбойникът дал един нагледен урок на банкера, с който насила го заставил да даде нещо от себе си.
към беседата >>
Понеже всички хора не се намират на еднаква степен на развитие, не разполагат с еднакви знания, те не прилагат еднакво любовта.
Още много има да работи върху нея, докато изкара нещо гениално, завършено и съвършено. Умът е художникът, а лицето — картината, която той рисува. Затова е казано, че съдбата на човека се определя от неговия ум. Какъвто е умът на човека, такъв ще бъде и неговият живот; животът му пък определя неговата съдба. Следователно, от човека зависи да бъде богат или беден, здрав или болен, щастлив или нещастен.
Понеже всички хора не се намират на еднаква степен на развитие, не разполагат с еднакви знания, те не прилагат еднакво любовта.
Щом не прилагат еднакво любовта, и резултатите на живота им не са еднакви.
към беседата >>
Като се почувствал вън от всякаква опасност, банкерът си казал: Слава Богу, че не ме уби.
Един ден банкерът излязъл на разходка в близката гора. Увлечен в красотата на природата, той навлязъл навътре в гората, където се натъкнал на един разбойник. — Горе ръцете! — извикал разбойникът и започнал да изпразва джобовете му. Като взел всичките му пари, разбойникът казал на банкера: Хайде, иди си сега, свободен си вече.
Като се почувствал вън от всякаква опасност, банкерът си казал: Слава Богу, че не ме уби.
Той бил доволен, че запазил живота си. Ние пък казваме, че разбойникът разполагал със силата на магическата пръчица, поради което, в един момент могъл да отнеме от банкера толкова пари, колкото сто просяка в една година едва биха могли да получат. С обира на парите разбойникът искал да каже на банкера: И ти не знаеш, как се служи на Бога, и аз не зная, но като те обера ще те Заставя да мислиш, как трябва да отвориш сърцето си за бедните и страдащите. Разбойникът дал един нагледен урок на банкера, с който насила го заставил да даде нещо от себе си. Трябва ли човек да се застави насилствено да дава?
към беседата >>
Щом не прилагат еднакво любовта, и резултатите на живота им не са еднакви.
Умът е художникът, а лицето — картината, която той рисува. Затова е казано, че съдбата на човека се определя от неговия ум. Какъвто е умът на човека, такъв ще бъде и неговият живот; животът му пък определя неговата съдба. Следователно, от човека зависи да бъде богат или беден, здрав или болен, щастлив или нещастен. Понеже всички хора не се намират на еднаква степен на развитие, не разполагат с еднакви знания, те не прилагат еднакво любовта.
Щом не прилагат еднакво любовта, и резултатите на живота им не са еднакви.
към беседата >>
Той бил доволен, че запазил живота си.
Увлечен в красотата на природата, той навлязъл навътре в гората, където се натъкнал на един разбойник. — Горе ръцете! — извикал разбойникът и започнал да изпразва джобовете му. Като взел всичките му пари, разбойникът казал на банкера: Хайде, иди си сега, свободен си вече. Като се почувствал вън от всякаква опасност, банкерът си казал: Слава Богу, че не ме уби.
Той бил доволен, че запазил живота си.
Ние пък казваме, че разбойникът разполагал със силата на магическата пръчица, поради което, в един момент могъл да отнеме от банкера толкова пари, колкото сто просяка в една година едва биха могли да получат. С обира на парите разбойникът искал да каже на банкера: И ти не знаеш, как се служи на Бога, и аз не зная, но като те обера ще те Заставя да мислиш, как трябва да отвориш сърцето си за бедните и страдащите. Разбойникът дал един нагледен урок на банкера, с който насила го заставил да даде нещо от себе си. Трябва ли човек да се застави насилствено да дава? За да не дойде насилието върху вас, бъдете любящи и разумни.
към беседата >>
Какво значи, да прилага човек любовта?
Какво значи, да прилага човек любовта?
Някои мислят, че сладките думи са израз на любовта. Не всякога сладките думи произтичат от любов. Любовните думи имат съдържание, което може да се приложи още в момента. Кажеш ли една дума в името на любовта, трябва да си готов да я приложиш. Някой казва, че обича едного, но се страхува да направи нещо за него.
към беседата >>
Ние пък казваме, че разбойникът разполагал със силата на магическата пръчица, поради което, в един момент могъл да отнеме от банкера толкова пари, колкото сто просяка в една година едва биха могли да получат.
— Горе ръцете! — извикал разбойникът и започнал да изпразва джобовете му. Като взел всичките му пари, разбойникът казал на банкера: Хайде, иди си сега, свободен си вече. Като се почувствал вън от всякаква опасност, банкерът си казал: Слава Богу, че не ме уби. Той бил доволен, че запазил живота си.
Ние пък казваме, че разбойникът разполагал със силата на магическата пръчица, поради което, в един момент могъл да отнеме от банкера толкова пари, колкото сто просяка в една година едва биха могли да получат.
С обира на парите разбойникът искал да каже на банкера: И ти не знаеш, как се служи на Бога, и аз не зная, но като те обера ще те Заставя да мислиш, как трябва да отвориш сърцето си за бедните и страдащите. Разбойникът дал един нагледен урок на банкера, с който насила го заставил да даде нещо от себе си. Трябва ли човек да се застави насилствено да дава? За да не дойде насилието върху вас, бъдете любящи и разумни. Всеки разбойник и крадец е предметно учение, чрез което хората се възпитават.
към беседата >>
Някои мислят, че сладките думи са израз на любовта.
Какво значи, да прилага човек любовта?
Някои мислят, че сладките думи са израз на любовта.
Не всякога сладките думи произтичат от любов. Любовните думи имат съдържание, което може да се приложи още в момента. Кажеш ли една дума в името на любовта, трябва да си готов да я приложиш. Някой казва, че обича едного, но се страхува да направи нещо за него. Любов, в която има страх, не е истинска.
към беседата >>
С обира на парите разбойникът искал да каже на банкера: И ти не знаеш, как се служи на Бога, и аз не зная, но като те обера ще те Заставя да мислиш, как трябва да отвориш сърцето си за бедните и страдащите.
— извикал разбойникът и започнал да изпразва джобовете му. Като взел всичките му пари, разбойникът казал на банкера: Хайде, иди си сега, свободен си вече. Като се почувствал вън от всякаква опасност, банкерът си казал: Слава Богу, че не ме уби. Той бил доволен, че запазил живота си. Ние пък казваме, че разбойникът разполагал със силата на магическата пръчица, поради което, в един момент могъл да отнеме от банкера толкова пари, колкото сто просяка в една година едва биха могли да получат.
С обира на парите разбойникът искал да каже на банкера: И ти не знаеш, как се служи на Бога, и аз не зная, но като те обера ще те Заставя да мислиш, как трябва да отвориш сърцето си за бедните и страдащите.
Разбойникът дал един нагледен урок на банкера, с който насила го заставил да даде нещо от себе си. Трябва ли човек да се застави насилствено да дава? За да не дойде насилието върху вас, бъдете любящи и разумни. Всеки разбойник и крадец е предметно учение, чрез което хората се възпитават. Когато бащата и майката не прилагат Божиите закони, децата им ще станат техни учители.
към беседата >>
Не всякога сладките думи произтичат от любов.
Какво значи, да прилага човек любовта? Някои мислят, че сладките думи са израз на любовта.
Не всякога сладките думи произтичат от любов.
Любовните думи имат съдържание, което може да се приложи още в момента. Кажеш ли една дума в името на любовта, трябва да си готов да я приложиш. Някой казва, че обича едного, но се страхува да направи нещо за него. Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта.
към беседата >>
Разбойникът дал един нагледен урок на банкера, с който насила го заставил да даде нещо от себе си.
Като взел всичките му пари, разбойникът казал на банкера: Хайде, иди си сега, свободен си вече. Като се почувствал вън от всякаква опасност, банкерът си казал: Слава Богу, че не ме уби. Той бил доволен, че запазил живота си. Ние пък казваме, че разбойникът разполагал със силата на магическата пръчица, поради което, в един момент могъл да отнеме от банкера толкова пари, колкото сто просяка в една година едва биха могли да получат. С обира на парите разбойникът искал да каже на банкера: И ти не знаеш, как се служи на Бога, и аз не зная, но като те обера ще те Заставя да мислиш, как трябва да отвориш сърцето си за бедните и страдащите.
Разбойникът дал един нагледен урок на банкера, с който насила го заставил да даде нещо от себе си.
Трябва ли човек да се застави насилствено да дава? За да не дойде насилието върху вас, бъдете любящи и разумни. Всеки разбойник и крадец е предметно учение, чрез което хората се възпитават. Когато бащата и майката не прилагат Божиите закони, децата им ще станат техни учители. Те ще помагат на своите бедни другари и другарки, ще взимат от богатството на родителите си.
към беседата >>
Любовните думи имат съдържание, което може да се приложи още в момента.
Какво значи, да прилага човек любовта? Някои мислят, че сладките думи са израз на любовта. Не всякога сладките думи произтичат от любов.
Любовните думи имат съдържание, което може да се приложи още в момента.
Кажеш ли една дума в името на любовта, трябва да си готов да я приложиш. Някой казва, че обича едного, но се страхува да направи нещо за него. Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта. Когато любовта е вътре в човека, а страхът — отвън, той е в правия път на живота.
към беседата >>
Трябва ли човек да се застави насилствено да дава?
Като се почувствал вън от всякаква опасност, банкерът си казал: Слава Богу, че не ме уби. Той бил доволен, че запазил живота си. Ние пък казваме, че разбойникът разполагал със силата на магическата пръчица, поради което, в един момент могъл да отнеме от банкера толкова пари, колкото сто просяка в една година едва биха могли да получат. С обира на парите разбойникът искал да каже на банкера: И ти не знаеш, как се служи на Бога, и аз не зная, но като те обера ще те Заставя да мислиш, как трябва да отвориш сърцето си за бедните и страдащите. Разбойникът дал един нагледен урок на банкера, с който насила го заставил да даде нещо от себе си.
Трябва ли човек да се застави насилствено да дава?
За да не дойде насилието върху вас, бъдете любящи и разумни. Всеки разбойник и крадец е предметно учение, чрез което хората се възпитават. Когато бащата и майката не прилагат Божиите закони, децата им ще станат техни учители. Те ще помагат на своите бедни другари и другарки, ще взимат от богатството на родителите си. Давайте доброволно, за да не ви заставят насила да давате.
към беседата >>
Кажеш ли една дума в името на любовта, трябва да си готов да я приложиш.
Какво значи, да прилага човек любовта? Някои мислят, че сладките думи са израз на любовта. Не всякога сладките думи произтичат от любов. Любовните думи имат съдържание, което може да се приложи още в момента.
Кажеш ли една дума в името на любовта, трябва да си готов да я приложиш.
Някой казва, че обича едного, но се страхува да направи нещо за него. Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта. Когато любовта е вътре в човека, а страхът — отвън, той е в правия път на живота. И обратно: ако страхът е вътре в него, а любовта — отвън, той се отклонява от правия път.
към беседата >>
За да не дойде насилието върху вас, бъдете любящи и разумни.
Той бил доволен, че запазил живота си. Ние пък казваме, че разбойникът разполагал със силата на магическата пръчица, поради което, в един момент могъл да отнеме от банкера толкова пари, колкото сто просяка в една година едва биха могли да получат. С обира на парите разбойникът искал да каже на банкера: И ти не знаеш, как се служи на Бога, и аз не зная, но като те обера ще те Заставя да мислиш, как трябва да отвориш сърцето си за бедните и страдащите. Разбойникът дал един нагледен урок на банкера, с който насила го заставил да даде нещо от себе си. Трябва ли човек да се застави насилствено да дава?
За да не дойде насилието върху вас, бъдете любящи и разумни.
Всеки разбойник и крадец е предметно учение, чрез което хората се възпитават. Когато бащата и майката не прилагат Божиите закони, децата им ще станат техни учители. Те ще помагат на своите бедни другари и другарки, ще взимат от богатството на родителите си. Давайте доброволно, за да не ви заставят насила да давате. Ако родителите не дават и не помагат на бедни, децата им ще направят това; ако и децата им не изпълнят волята Божия, ще дойдат крадци и разбойници отвън, които ще ги заставят да изпълнят закона насила.
към беседата >>
Някой казва, че обича едного, но се страхува да направи нещо за него.
Какво значи, да прилага човек любовта? Някои мислят, че сладките думи са израз на любовта. Не всякога сладките думи произтичат от любов. Любовните думи имат съдържание, което може да се приложи още в момента. Кажеш ли една дума в името на любовта, трябва да си готов да я приложиш.
Някой казва, че обича едного, но се страхува да направи нещо за него.
Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта. Когато любовта е вътре в човека, а страхът — отвън, той е в правия път на живота. И обратно: ако страхът е вътре в него, а любовта — отвън, той се отклонява от правия път. Този закон се отнася до всички хора: майки и бащи, проповедници и учители, управници и управляеми, господари и слуги и т.н.
към беседата >>
Всеки разбойник и крадец е предметно учение, чрез което хората се възпитават.
Ние пък казваме, че разбойникът разполагал със силата на магическата пръчица, поради което, в един момент могъл да отнеме от банкера толкова пари, колкото сто просяка в една година едва биха могли да получат. С обира на парите разбойникът искал да каже на банкера: И ти не знаеш, как се служи на Бога, и аз не зная, но като те обера ще те Заставя да мислиш, как трябва да отвориш сърцето си за бедните и страдащите. Разбойникът дал един нагледен урок на банкера, с който насила го заставил да даде нещо от себе си. Трябва ли човек да се застави насилствено да дава? За да не дойде насилието върху вас, бъдете любящи и разумни.
Всеки разбойник и крадец е предметно учение, чрез което хората се възпитават.
Когато бащата и майката не прилагат Божиите закони, децата им ще станат техни учители. Те ще помагат на своите бедни другари и другарки, ще взимат от богатството на родителите си. Давайте доброволно, за да не ви заставят насила да давате. Ако родителите не дават и не помагат на бедни, децата им ще направят това; ако и децата им не изпълнят волята Божия, ще дойдат крадци и разбойници отвън, които ще ги заставят да изпълнят закона насила.
към беседата >>
Любов, в която има страх, не е истинска.
Някои мислят, че сладките думи са израз на любовта. Не всякога сладките думи произтичат от любов. Любовните думи имат съдържание, което може да се приложи още в момента. Кажеш ли една дума в името на любовта, трябва да си готов да я приложиш. Някой казва, че обича едного, но се страхува да направи нещо за него.
Любов, в която има страх, не е истинска.
Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта. Когато любовта е вътре в човека, а страхът — отвън, той е в правия път на живота. И обратно: ако страхът е вътре в него, а любовта — отвън, той се отклонява от правия път. Този закон се отнася до всички хора: майки и бащи, проповедници и учители, управници и управляеми, господари и слуги и т.н.
към беседата >>
Когато бащата и майката не прилагат Божиите закони, децата им ще станат техни учители.
С обира на парите разбойникът искал да каже на банкера: И ти не знаеш, как се служи на Бога, и аз не зная, но като те обера ще те Заставя да мислиш, как трябва да отвориш сърцето си за бедните и страдащите. Разбойникът дал един нагледен урок на банкера, с който насила го заставил да даде нещо от себе си. Трябва ли човек да се застави насилствено да дава? За да не дойде насилието върху вас, бъдете любящи и разумни. Всеки разбойник и крадец е предметно учение, чрез което хората се възпитават.
Когато бащата и майката не прилагат Божиите закони, децата им ще станат техни учители.
Те ще помагат на своите бедни другари и другарки, ще взимат от богатството на родителите си. Давайте доброволно, за да не ви заставят насила да давате. Ако родителите не дават и не помагат на бедни, децата им ще направят това; ако и децата им не изпълнят волята Божия, ще дойдат крадци и разбойници отвън, които ще ги заставят да изпълнят закона насила.
към беседата >>
Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта.
Не всякога сладките думи произтичат от любов. Любовните думи имат съдържание, което може да се приложи още в момента. Кажеш ли една дума в името на любовта, трябва да си готов да я приложиш. Някой казва, че обича едного, но се страхува да направи нещо за него. Любов, в която има страх, не е истинска.
Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта.
Когато любовта е вътре в човека, а страхът — отвън, той е в правия път на живота. И обратно: ако страхът е вътре в него, а любовта — отвън, той се отклонява от правия път. Този закон се отнася до всички хора: майки и бащи, проповедници и учители, управници и управляеми, господари и слуги и т.н.
към беседата >>
Те ще помагат на своите бедни другари и другарки, ще взимат от богатството на родителите си.
Разбойникът дал един нагледен урок на банкера, с който насила го заставил да даде нещо от себе си. Трябва ли човек да се застави насилствено да дава? За да не дойде насилието върху вас, бъдете любящи и разумни. Всеки разбойник и крадец е предметно учение, чрез което хората се възпитават. Когато бащата и майката не прилагат Божиите закони, децата им ще станат техни учители.
Те ще помагат на своите бедни другари и другарки, ще взимат от богатството на родителите си.
Давайте доброволно, за да не ви заставят насила да давате. Ако родителите не дават и не помагат на бедни, децата им ще направят това; ако и децата им не изпълнят волята Божия, ще дойдат крадци и разбойници отвън, които ще ги заставят да изпълнят закона насила.
към беседата >>
Когато любовта е вътре в човека, а страхът — отвън, той е в правия път на живота.
Любовните думи имат съдържание, което може да се приложи още в момента. Кажеш ли една дума в името на любовта, трябва да си готов да я приложиш. Някой казва, че обича едного, но се страхува да направи нещо за него. Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта.
Когато любовта е вътре в човека, а страхът — отвън, той е в правия път на живота.
И обратно: ако страхът е вътре в него, а любовта — отвън, той се отклонява от правия път. Този закон се отнася до всички хора: майки и бащи, проповедници и учители, управници и управляеми, господари и слуги и т.н.
към беседата >>
Давайте доброволно, за да не ви заставят насила да давате.
Трябва ли човек да се застави насилствено да дава? За да не дойде насилието върху вас, бъдете любящи и разумни. Всеки разбойник и крадец е предметно учение, чрез което хората се възпитават. Когато бащата и майката не прилагат Божиите закони, децата им ще станат техни учители. Те ще помагат на своите бедни другари и другарки, ще взимат от богатството на родителите си.
Давайте доброволно, за да не ви заставят насила да давате.
Ако родителите не дават и не помагат на бедни, децата им ще направят това; ако и децата им не изпълнят волята Божия, ще дойдат крадци и разбойници отвън, които ще ги заставят да изпълнят закона насила.
към беседата >>
И обратно: ако страхът е вътре в него, а любовта — отвън, той се отклонява от правия път.
Кажеш ли една дума в името на любовта, трябва да си готов да я приложиш. Някой казва, че обича едного, но се страхува да направи нещо за него. Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта. Когато любовта е вътре в човека, а страхът — отвън, той е в правия път на живота.
И обратно: ако страхът е вътре в него, а любовта — отвън, той се отклонява от правия път.
Този закон се отнася до всички хора: майки и бащи, проповедници и учители, управници и управляеми, господари и слуги и т.н.
към беседата >>
Ако родителите не дават и не помагат на бедни, децата им ще направят това; ако и децата им не изпълнят волята Божия, ще дойдат крадци и разбойници отвън, които ще ги заставят да изпълнят закона насила.
За да не дойде насилието върху вас, бъдете любящи и разумни. Всеки разбойник и крадец е предметно учение, чрез което хората се възпитават. Когато бащата и майката не прилагат Божиите закони, децата им ще станат техни учители. Те ще помагат на своите бедни другари и другарки, ще взимат от богатството на родителите си. Давайте доброволно, за да не ви заставят насила да давате.
Ако родителите не дават и не помагат на бедни, децата им ще направят това; ако и децата им не изпълнят волята Божия, ще дойдат крадци и разбойници отвън, които ще ги заставят да изпълнят закона насила.
към беседата >>
Този закон се отнася до всички хора: майки и бащи, проповедници и учители, управници и управляеми, господари и слуги и т.н.
Някой казва, че обича едного, но се страхува да направи нещо за него. Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта. Когато любовта е вътре в човека, а страхът — отвън, той е в правия път на живота. И обратно: ако страхът е вътре в него, а любовта — отвън, той се отклонява от правия път.
Този закон се отнася до всички хора: майки и бащи, проповедници и учители, управници и управляеми, господари и слуги и т.н.
към беседата >>
Ако питате богатия, в какво се заключава смисълът на живота, той ще ви отговори, че смисълът на всичко се крие в богатството.
Ако питате богатия, в какво се заключава смисълът на живота, той ще ви отговори, че смисълът на всичко се крие в богатството.
Ученият пък казва, че смисълът на живота се крие в знанието. Какво богатство е това, което е създадено от кожите на млекопитаещите? Или какво е това знание, чиито изобретения служат за унищожаване на човечеството? Истинско богатство е онова, което се влива като мощна сила в човешкия организъм, а оттам и в неговия живот. Например, житото, царевицата, плодовете представят онзи капитал, от който човек черпи истинско богатство.
към беседата >>
Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” На друго място Христос казва: “Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз.” И до днес хората продължават да се събират на малки и на големи групи, в общества и в организации, но ако любовта не ги свързва, те ще се разпаднат.
Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” На друго място Христос казва: “Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз.” И до днес хората продължават да се събират на малки и на големи групи, в общества и в организации, но ако любовта не ги свързва, те ще се разпаднат.
Всичко, каквото природата е създала, почива на закона на любовта. Например, човешкият организъм представя грамадна държава, на която поданниците са обединени в името на любовта. Тя е употребила милиони години, за да организира всички клетки в едно цяло, да вършат обща работа. Който съзнава това и може да запази великата хармония, която съществува в неговия организъм, той се радва на добро здраве и на щастлив живот. Обаче, най-малкото нарушаване на тази хармония разколебава единството между клетките, внася известна дисхармония в организма, и човек заболява.
към беседата >>
Ученият пък казва, че смисълът на живота се крие в знанието.
Ако питате богатия, в какво се заключава смисълът на живота, той ще ви отговори, че смисълът на всичко се крие в богатството.
Ученият пък казва, че смисълът на живота се крие в знанието.
Какво богатство е това, което е създадено от кожите на млекопитаещите? Или какво е това знание, чиито изобретения служат за унищожаване на човечеството? Истинско богатство е онова, което се влива като мощна сила в човешкия организъм, а оттам и в неговия живот. Например, житото, царевицата, плодовете представят онзи капитал, от който човек черпи истинско богатство. Значи, истинското богатство отива на своето място, а истинското знание осмисля нещата.
към беседата >>
Всичко, каквото природата е създала, почива на закона на любовта.
Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” На друго място Христос казва: “Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз.” И до днес хората продължават да се събират на малки и на големи групи, в общества и в организации, но ако любовта не ги свързва, те ще се разпаднат.
Всичко, каквото природата е създала, почива на закона на любовта.
Например, човешкият организъм представя грамадна държава, на която поданниците са обединени в името на любовта. Тя е употребила милиони години, за да организира всички клетки в едно цяло, да вършат обща работа. Който съзнава това и може да запази великата хармония, която съществува в неговия организъм, той се радва на добро здраве и на щастлив живот. Обаче, най-малкото нарушаване на тази хармония разколебава единството между клетките, внася известна дисхармония в организма, и човек заболява. Докато мисли, човек знае мястото на всяка дума и никога не петни езика си.
към беседата >>
Какво богатство е това, което е създадено от кожите на млекопитаещите?
Ако питате богатия, в какво се заключава смисълът на живота, той ще ви отговори, че смисълът на всичко се крие в богатството. Ученият пък казва, че смисълът на живота се крие в знанието.
Какво богатство е това, което е създадено от кожите на млекопитаещите?
Или какво е това знание, чиито изобретения служат за унищожаване на човечеството? Истинско богатство е онова, което се влива като мощна сила в човешкия организъм, а оттам и в неговия живот. Например, житото, царевицата, плодовете представят онзи капитал, от който човек черпи истинско богатство. Значи, истинското богатство отива на своето място, а истинското знание осмисля нещата.
към беседата >>
Например, човешкият организъм представя грамадна държава, на която поданниците са обединени в името на любовта.
Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” На друго място Христос казва: “Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз.” И до днес хората продължават да се събират на малки и на големи групи, в общества и в организации, но ако любовта не ги свързва, те ще се разпаднат. Всичко, каквото природата е създала, почива на закона на любовта.
Например, човешкият организъм представя грамадна държава, на която поданниците са обединени в името на любовта.
Тя е употребила милиони години, за да организира всички клетки в едно цяло, да вършат обща работа. Който съзнава това и може да запази великата хармония, която съществува в неговия организъм, той се радва на добро здраве и на щастлив живот. Обаче, най-малкото нарушаване на тази хармония разколебава единството между клетките, внася известна дисхармония в организма, и човек заболява. Докато мисли, човек знае мястото на всяка дума и никога не петни езика си. Щом езикът му е чист, и тялото му ще бъде здраво.
към беседата >>
Или какво е това знание, чиито изобретения служат за унищожаване на човечеството?
Ако питате богатия, в какво се заключава смисълът на живота, той ще ви отговори, че смисълът на всичко се крие в богатството. Ученият пък казва, че смисълът на живота се крие в знанието. Какво богатство е това, което е създадено от кожите на млекопитаещите?
Или какво е това знание, чиито изобретения служат за унищожаване на човечеството?
Истинско богатство е онова, което се влива като мощна сила в човешкия организъм, а оттам и в неговия живот. Например, житото, царевицата, плодовете представят онзи капитал, от който човек черпи истинско богатство. Значи, истинското богатство отива на своето място, а истинското знание осмисля нещата.
към беседата >>
Тя е употребила милиони години, за да организира всички клетки в едно цяло, да вършат обща работа.
Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” На друго място Христос казва: “Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз.” И до днес хората продължават да се събират на малки и на големи групи, в общества и в организации, но ако любовта не ги свързва, те ще се разпаднат. Всичко, каквото природата е създала, почива на закона на любовта. Например, човешкият организъм представя грамадна държава, на която поданниците са обединени в името на любовта.
Тя е употребила милиони години, за да организира всички клетки в едно цяло, да вършат обща работа.
Който съзнава това и може да запази великата хармония, която съществува в неговия организъм, той се радва на добро здраве и на щастлив живот. Обаче, най-малкото нарушаване на тази хармония разколебава единството между клетките, внася известна дисхармония в организма, и човек заболява. Докато мисли, човек знае мястото на всяка дума и никога не петни езика си. Щом езикът му е чист, и тялото му ще бъде здраво. Внесе ли една нечиста дума в езика си, той петни мисълта си.
към беседата >>
Истинско богатство е онова, което се влива като мощна сила в човешкия организъм, а оттам и в неговия живот.
Ако питате богатия, в какво се заключава смисълът на живота, той ще ви отговори, че смисълът на всичко се крие в богатството. Ученият пък казва, че смисълът на живота се крие в знанието. Какво богатство е това, което е създадено от кожите на млекопитаещите? Или какво е това знание, чиито изобретения служат за унищожаване на човечеството?
Истинско богатство е онова, което се влива като мощна сила в човешкия организъм, а оттам и в неговия живот.
Например, житото, царевицата, плодовете представят онзи капитал, от който човек черпи истинско богатство. Значи, истинското богатство отива на своето място, а истинското знание осмисля нещата.
към беседата >>
Който съзнава това и може да запази великата хармония, която съществува в неговия организъм, той се радва на добро здраве и на щастлив живот.
Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” На друго място Христос казва: “Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз.” И до днес хората продължават да се събират на малки и на големи групи, в общества и в организации, но ако любовта не ги свързва, те ще се разпаднат. Всичко, каквото природата е създала, почива на закона на любовта. Например, човешкият организъм представя грамадна държава, на която поданниците са обединени в името на любовта. Тя е употребила милиони години, за да организира всички клетки в едно цяло, да вършат обща работа.
Който съзнава това и може да запази великата хармония, която съществува в неговия организъм, той се радва на добро здраве и на щастлив живот.
Обаче, най-малкото нарушаване на тази хармония разколебава единството между клетките, внася известна дисхармония в организма, и човек заболява. Докато мисли, човек знае мястото на всяка дума и никога не петни езика си. Щом езикът му е чист, и тялото му ще бъде здраво. Внесе ли една нечиста дума в езика си, той петни мисълта си. Щом мисълта му е опетнена, той внася отрова в организма си и след време заболява.
към беседата >>
Например, житото, царевицата, плодовете представят онзи капитал, от който човек черпи истинско богатство.
Ако питате богатия, в какво се заключава смисълът на живота, той ще ви отговори, че смисълът на всичко се крие в богатството. Ученият пък казва, че смисълът на живота се крие в знанието. Какво богатство е това, което е създадено от кожите на млекопитаещите? Или какво е това знание, чиито изобретения служат за унищожаване на човечеството? Истинско богатство е онова, което се влива като мощна сила в човешкия организъм, а оттам и в неговия живот.
Например, житото, царевицата, плодовете представят онзи капитал, от който човек черпи истинско богатство.
Значи, истинското богатство отива на своето място, а истинското знание осмисля нещата.
към беседата >>
Обаче, най-малкото нарушаване на тази хармония разколебава единството между клетките, внася известна дисхармония в организма, и човек заболява.
Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” На друго място Христос казва: “Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз.” И до днес хората продължават да се събират на малки и на големи групи, в общества и в организации, но ако любовта не ги свързва, те ще се разпаднат. Всичко, каквото природата е създала, почива на закона на любовта. Например, човешкият организъм представя грамадна държава, на която поданниците са обединени в името на любовта. Тя е употребила милиони години, за да организира всички клетки в едно цяло, да вършат обща работа. Който съзнава това и може да запази великата хармония, която съществува в неговия организъм, той се радва на добро здраве и на щастлив живот.
Обаче, най-малкото нарушаване на тази хармония разколебава единството между клетките, внася известна дисхармония в организма, и човек заболява.
Докато мисли, човек знае мястото на всяка дума и никога не петни езика си. Щом езикът му е чист, и тялото му ще бъде здраво. Внесе ли една нечиста дума в езика си, той петни мисълта си. Щом мисълта му е опетнена, той внася отрова в организма си и след време заболява.
към беседата >>
Значи, истинското богатство отива на своето място, а истинското знание осмисля нещата.
Ученият пък казва, че смисълът на живота се крие в знанието. Какво богатство е това, което е създадено от кожите на млекопитаещите? Или какво е това знание, чиито изобретения служат за унищожаване на човечеството? Истинско богатство е онова, което се влива като мощна сила в човешкия организъм, а оттам и в неговия живот. Например, житото, царевицата, плодовете представят онзи капитал, от който човек черпи истинско богатство.
Значи, истинското богатство отива на своето място, а истинското знание осмисля нещата.
към беседата >>
Докато мисли, човек знае мястото на всяка дума и никога не петни езика си.
Всичко, каквото природата е създала, почива на закона на любовта. Например, човешкият организъм представя грамадна държава, на която поданниците са обединени в името на любовта. Тя е употребила милиони години, за да организира всички клетки в едно цяло, да вършат обща работа. Който съзнава това и може да запази великата хармония, която съществува в неговия организъм, той се радва на добро здраве и на щастлив живот. Обаче, най-малкото нарушаване на тази хармония разколебава единството между клетките, внася известна дисхармония в организма, и човек заболява.
Докато мисли, човек знае мястото на всяка дума и никога не петни езика си.
Щом езикът му е чист, и тялото му ще бъде здраво. Внесе ли една нечиста дума в езика си, той петни мисълта си. Щом мисълта му е опетнена, той внася отрова в организма си и след време заболява.
към беседата >>
Днес говоря на разумните хора, които слушат и разбират.
Днес говоря на разумните хора, които слушат и разбират.
Само те живеят, растат и се развиват. За неразумното пък казваме, че гние и се разлага. Следователно, всяко нещо има своето място. И разумният, и неразумният са на местата си. Като заеме местото си, разумният има пред вид своето предназначение: да бъде носител на новите и възвишени идеи.
към беседата >>
Щом езикът му е чист, и тялото му ще бъде здраво.
Например, човешкият организъм представя грамадна държава, на която поданниците са обединени в името на любовта. Тя е употребила милиони години, за да организира всички клетки в едно цяло, да вършат обща работа. Който съзнава това и може да запази великата хармония, която съществува в неговия организъм, той се радва на добро здраве и на щастлив живот. Обаче, най-малкото нарушаване на тази хармония разколебава единството между клетките, внася известна дисхармония в организма, и човек заболява. Докато мисли, човек знае мястото на всяка дума и никога не петни езика си.
Щом езикът му е чист, и тялото му ще бъде здраво.
Внесе ли една нечиста дума в езика си, той петни мисълта си. Щом мисълта му е опетнена, той внася отрова в организма си и след време заболява.
към беседата >>
Само те живеят, растат и се развиват.
Днес говоря на разумните хора, които слушат и разбират.
Само те живеят, растат и се развиват.
За неразумното пък казваме, че гние и се разлага. Следователно, всяко нещо има своето място. И разумният, и неразумният са на местата си. Като заеме местото си, разумният има пред вид своето предназначение: да бъде носител на новите и възвишени идеи. Приятно е да срещнете човек, носител на някаква нова идея: приятно е да срещнете човек, който носи идеята да намали страданията на животните, за което е станал вегетарианец; приятно е да срещнете човек, който помага на страдащите и бедните; приятно е да срещнете човек, който изучава болестите и начина, по който се лекуват, с единствената цел, да облекчава болките на хората; приятно е да срещнете свещеник, който се е предал в служене на Бога от любов, за да помага на хората, да ги извежда от кръстопътя, на който са попаднали, приятно е да срещнете човек с велика идея, с велико верую, с велика любов.
към беседата >>
Внесе ли една нечиста дума в езика си, той петни мисълта си.
Тя е употребила милиони години, за да организира всички клетки в едно цяло, да вършат обща работа. Който съзнава това и може да запази великата хармония, която съществува в неговия организъм, той се радва на добро здраве и на щастлив живот. Обаче, най-малкото нарушаване на тази хармония разколебава единството между клетките, внася известна дисхармония в организма, и човек заболява. Докато мисли, човек знае мястото на всяка дума и никога не петни езика си. Щом езикът му е чист, и тялото му ще бъде здраво.
Внесе ли една нечиста дума в езика си, той петни мисълта си.
Щом мисълта му е опетнена, той внася отрова в организма си и след време заболява.
към беседата >>
За неразумното пък казваме, че гние и се разлага.
Днес говоря на разумните хора, които слушат и разбират. Само те живеят, растат и се развиват.
За неразумното пък казваме, че гние и се разлага.
Следователно, всяко нещо има своето място. И разумният, и неразумният са на местата си. Като заеме местото си, разумният има пред вид своето предназначение: да бъде носител на новите и възвишени идеи. Приятно е да срещнете човек, носител на някаква нова идея: приятно е да срещнете човек, който носи идеята да намали страданията на животните, за което е станал вегетарианец; приятно е да срещнете човек, който помага на страдащите и бедните; приятно е да срещнете човек, който изучава болестите и начина, по който се лекуват, с единствената цел, да облекчава болките на хората; приятно е да срещнете свещеник, който се е предал в служене на Бога от любов, за да помага на хората, да ги извежда от кръстопътя, на който са попаднали, приятно е да срещнете човек с велика идея, с велико верую, с велика любов.
към беседата >>
Щом мисълта му е опетнена, той внася отрова в организма си и след време заболява.
Който съзнава това и може да запази великата хармония, която съществува в неговия организъм, той се радва на добро здраве и на щастлив живот. Обаче, най-малкото нарушаване на тази хармония разколебава единството между клетките, внася известна дисхармония в организма, и човек заболява. Докато мисли, човек знае мястото на всяка дума и никога не петни езика си. Щом езикът му е чист, и тялото му ще бъде здраво. Внесе ли една нечиста дума в езика си, той петни мисълта си.
Щом мисълта му е опетнена, той внася отрова в организма си и след време заболява.
към беседата >>
Следователно, всяко нещо има своето място.
Днес говоря на разумните хора, които слушат и разбират. Само те живеят, растат и се развиват. За неразумното пък казваме, че гние и се разлага.
Следователно, всяко нещо има своето място.
И разумният, и неразумният са на местата си. Като заеме местото си, разумният има пред вид своето предназначение: да бъде носител на новите и възвишени идеи. Приятно е да срещнете човек, носител на някаква нова идея: приятно е да срещнете човек, който носи идеята да намали страданията на животните, за което е станал вегетарианец; приятно е да срещнете човек, който помага на страдащите и бедните; приятно е да срещнете човек, който изучава болестите и начина, по който се лекуват, с единствената цел, да облекчава болките на хората; приятно е да срещнете свещеник, който се е предал в служене на Бога от любов, за да помага на хората, да ги извежда от кръстопътя, на който са попаднали, приятно е да срещнете човек с велика идея, с велико верую, с велика любов.
към беседата >>
Когато се казва, че човек трябва да владее езика си, някои искат да знаят, как се отразява техният език върху близките им.
Когато се казва, че човек трябва да владее езика си, някои искат да знаят, как се отразява техният език върху близките им.
Други пък искат да знаят недостатъците си и запитват този — онзи, да им каже нещо, да им ги посочи. Според мене, всеки сам трябва да се вглежда в недостатъците си, да не очаква на хората, те да го изправят. Първата задача на човека е да се занимава със своите положителни черти, а покрай тях — да изправя недостатъците си. Гениалните, великите хора се занимават с положителното в живота, затова са развили своите дарби и способности, те не се спират върху отрицателните прояви на хората. — Ама три деня не съм ял!
към беседата >>
И разумният, и неразумният са на местата си.
Днес говоря на разумните хора, които слушат и разбират. Само те живеят, растат и се развиват. За неразумното пък казваме, че гние и се разлага. Следователно, всяко нещо има своето място.
И разумният, и неразумният са на местата си.
Като заеме местото си, разумният има пред вид своето предназначение: да бъде носител на новите и възвишени идеи. Приятно е да срещнете човек, носител на някаква нова идея: приятно е да срещнете човек, който носи идеята да намали страданията на животните, за което е станал вегетарианец; приятно е да срещнете човек, който помага на страдащите и бедните; приятно е да срещнете човек, който изучава болестите и начина, по който се лекуват, с единствената цел, да облекчава болките на хората; приятно е да срещнете свещеник, който се е предал в служене на Бога от любов, за да помага на хората, да ги извежда от кръстопътя, на който са попаднали, приятно е да срещнете човек с велика идея, с велико верую, с велика любов.
към беседата >>
Други пък искат да знаят недостатъците си и запитват този — онзи, да им каже нещо, да им ги посочи.
Когато се казва, че човек трябва да владее езика си, някои искат да знаят, как се отразява техният език върху близките им.
Други пък искат да знаят недостатъците си и запитват този — онзи, да им каже нещо, да им ги посочи.
Според мене, всеки сам трябва да се вглежда в недостатъците си, да не очаква на хората, те да го изправят. Първата задача на човека е да се занимава със своите положителни черти, а покрай тях — да изправя недостатъците си. Гениалните, великите хора се занимават с положителното в живота, затова са развили своите дарби и способности, те не се спират върху отрицателните прояви на хората. — Ама три деня не съм ял! — Извади тояжката си, и хлябът ще дойде.
към беседата >>
Като заеме местото си, разумният има пред вид своето предназначение: да бъде носител на новите и възвишени идеи.
Днес говоря на разумните хора, които слушат и разбират. Само те живеят, растат и се развиват. За неразумното пък казваме, че гние и се разлага. Следователно, всяко нещо има своето място. И разумният, и неразумният са на местата си.
Като заеме местото си, разумният има пред вид своето предназначение: да бъде носител на новите и възвишени идеи.
Приятно е да срещнете човек, носител на някаква нова идея: приятно е да срещнете човек, който носи идеята да намали страданията на животните, за което е станал вегетарианец; приятно е да срещнете човек, който помага на страдащите и бедните; приятно е да срещнете човек, който изучава болестите и начина, по който се лекуват, с единствената цел, да облекчава болките на хората; приятно е да срещнете свещеник, който се е предал в служене на Бога от любов, за да помага на хората, да ги извежда от кръстопътя, на който са попаднали, приятно е да срещнете човек с велика идея, с велико верую, с велика любов.
към беседата >>
Според мене, всеки сам трябва да се вглежда в недостатъците си, да не очаква на хората, те да го изправят.
Когато се казва, че човек трябва да владее езика си, някои искат да знаят, как се отразява техният език върху близките им. Други пък искат да знаят недостатъците си и запитват този — онзи, да им каже нещо, да им ги посочи.
Според мене, всеки сам трябва да се вглежда в недостатъците си, да не очаква на хората, те да го изправят.
Първата задача на човека е да се занимава със своите положителни черти, а покрай тях — да изправя недостатъците си. Гениалните, великите хора се занимават с положителното в живота, затова са развили своите дарби и способности, те не се спират върху отрицателните прояви на хората. — Ама три деня не съм ял! — Извади тояжката си, и хлябът ще дойде. Как ще дойде?
към беседата >>
Приятно е да срещнете човек, носител на някаква нова идея: приятно е да срещнете човек, който носи идеята да намали страданията на животните, за което е станал вегетарианец; приятно е да срещнете човек, който помага на страдащите и бедните; приятно е да срещнете човек, който изучава болестите и начина, по който се лекуват, с единствената цел, да облекчава болките на хората; приятно е да срещнете свещеник, който се е предал в служене на Бога от любов, за да помага на хората, да ги извежда от кръстопътя, на който са попаднали, приятно е да срещнете човек с велика идея, с велико верую, с велика любов.
Само те живеят, растат и се развиват. За неразумното пък казваме, че гние и се разлага. Следователно, всяко нещо има своето място. И разумният, и неразумният са на местата си. Като заеме местото си, разумният има пред вид своето предназначение: да бъде носител на новите и възвишени идеи.
Приятно е да срещнете човек, носител на някаква нова идея: приятно е да срещнете човек, който носи идеята да намали страданията на животните, за което е станал вегетарианец; приятно е да срещнете човек, който помага на страдащите и бедните; приятно е да срещнете човек, който изучава болестите и начина, по който се лекуват, с единствената цел, да облекчава болките на хората; приятно е да срещнете свещеник, който се е предал в служене на Бога от любов, за да помага на хората, да ги извежда от кръстопътя, на който са попаднали, приятно е да срещнете човек с велика идея, с велико верую, с велика любов.
към беседата >>
Първата задача на човека е да се занимава със своите положителни черти, а покрай тях — да изправя недостатъците си.
Когато се казва, че човек трябва да владее езика си, някои искат да знаят, как се отразява техният език върху близките им. Други пък искат да знаят недостатъците си и запитват този — онзи, да им каже нещо, да им ги посочи. Според мене, всеки сам трябва да се вглежда в недостатъците си, да не очаква на хората, те да го изправят.
Първата задача на човека е да се занимава със своите положителни черти, а покрай тях — да изправя недостатъците си.
Гениалните, великите хора се занимават с положителното в живота, затова са развили своите дарби и способности, те не се спират върху отрицателните прояви на хората. — Ама три деня не съм ял! — Извади тояжката си, и хлябът ще дойде. Как ще дойде? — Тропни с тояжката си, и пред тебе ще се яви трапеза, богато наредена, с хляб и плодове.
към беседата >>
Много хора днес искат да служат на Бога, но преди това очакват доказателства за съществуването на Бога.
Много хора днес искат да служат на Бога, но преди това очакват доказателства за съществуването на Бога.
Какво доказателство може да ви се даде за това, освен възможността да се свържете с онзи център, който се намира на горната част на главата. Това е центърът, който доказва на човека, че съществува една любов в света — любов към Бога. Идете у дома си, затворете се в стаята си и отключете този център, да видите, какво е написано на него. Щом прочетете написаното, затворете бързо вратата на този център. Мъчно е наистина, да пренесе човек една мисъл от едно място на друго, в нейната същина.
към беседата >>
Гениалните, великите хора се занимават с положителното в живота, затова са развили своите дарби и способности, те не се спират върху отрицателните прояви на хората.
Когато се казва, че човек трябва да владее езика си, някои искат да знаят, как се отразява техният език върху близките им. Други пък искат да знаят недостатъците си и запитват този — онзи, да им каже нещо, да им ги посочи. Според мене, всеки сам трябва да се вглежда в недостатъците си, да не очаква на хората, те да го изправят. Първата задача на човека е да се занимава със своите положителни черти, а покрай тях — да изправя недостатъците си.
Гениалните, великите хора се занимават с положителното в живота, затова са развили своите дарби и способности, те не се спират върху отрицателните прояви на хората.
— Ама три деня не съм ял! — Извади тояжката си, и хлябът ще дойде. Как ще дойде? — Тропни с тояжката си, и пред тебе ще се яви трапеза, богато наредена, с хляб и плодове. — Ама сгреших, грешен човек съм.
към беседата >>
Какво доказателство може да ви се даде за това, освен възможността да се свържете с онзи център, който се намира на горната част на главата.
Много хора днес искат да служат на Бога, но преди това очакват доказателства за съществуването на Бога.
Какво доказателство може да ви се даде за това, освен възможността да се свържете с онзи център, който се намира на горната част на главата.
Това е центърът, който доказва на човека, че съществува една любов в света — любов към Бога. Идете у дома си, затворете се в стаята си и отключете този център, да видите, какво е написано на него. Щом прочетете написаното, затворете бързо вратата на този център. Мъчно е наистина, да пренесе човек една мисъл от едно място на друго, в нейната същина. Например, някой заболее и вика лекар.
към беседата >>
— Ама три деня не съм ял!
Когато се казва, че човек трябва да владее езика си, някои искат да знаят, как се отразява техният език върху близките им. Други пък искат да знаят недостатъците си и запитват този — онзи, да им каже нещо, да им ги посочи. Според мене, всеки сам трябва да се вглежда в недостатъците си, да не очаква на хората, те да го изправят. Първата задача на човека е да се занимава със своите положителни черти, а покрай тях — да изправя недостатъците си. Гениалните, великите хора се занимават с положителното в живота, затова са развили своите дарби и способности, те не се спират върху отрицателните прояви на хората.
— Ама три деня не съм ял!
— Извади тояжката си, и хлябът ще дойде. Как ще дойде? — Тропни с тояжката си, и пред тебе ще се яви трапеза, богато наредена, с хляб и плодове. — Ама сгреших, грешен човек съм. — Щом съзнаваш погрешката си, сам ще я изправиш.
към беседата >>
Това е центърът, който доказва на човека, че съществува една любов в света — любов към Бога.
Много хора днес искат да служат на Бога, но преди това очакват доказателства за съществуването на Бога. Какво доказателство може да ви се даде за това, освен възможността да се свържете с онзи център, който се намира на горната част на главата.
Това е центърът, който доказва на човека, че съществува една любов в света — любов към Бога.
Идете у дома си, затворете се в стаята си и отключете този център, да видите, какво е написано на него. Щом прочетете написаното, затворете бързо вратата на този център. Мъчно е наистина, да пренесе човек една мисъл от едно място на друго, в нейната същина. Например, някой заболее и вика лекар. Ако лекарят успее да пренесе мисълта на болния от главата му на друго някое место, той веднага може да се излекува.
към беседата >>
— Извади тояжката си, и хлябът ще дойде.
Други пък искат да знаят недостатъците си и запитват този — онзи, да им каже нещо, да им ги посочи. Според мене, всеки сам трябва да се вглежда в недостатъците си, да не очаква на хората, те да го изправят. Първата задача на човека е да се занимава със своите положителни черти, а покрай тях — да изправя недостатъците си. Гениалните, великите хора се занимават с положителното в живота, затова са развили своите дарби и способности, те не се спират върху отрицателните прояви на хората. — Ама три деня не съм ял!
— Извади тояжката си, и хлябът ще дойде.
Как ще дойде? — Тропни с тояжката си, и пред тебе ще се яви трапеза, богато наредена, с хляб и плодове. — Ама сгреших, грешен човек съм. — Щом съзнаваш погрешката си, сам ще я изправиш. Например, взел си една сума от приятеля си, без негово знание и позволение.
към беседата >>
Идете у дома си, затворете се в стаята си и отключете този център, да видите, какво е написано на него.
Много хора днес искат да служат на Бога, но преди това очакват доказателства за съществуването на Бога. Какво доказателство може да ви се даде за това, освен възможността да се свържете с онзи център, който се намира на горната част на главата. Това е центърът, който доказва на човека, че съществува една любов в света — любов към Бога.
Идете у дома си, затворете се в стаята си и отключете този център, да видите, какво е написано на него.
Щом прочетете написаното, затворете бързо вратата на този център. Мъчно е наистина, да пренесе човек една мисъл от едно място на друго, в нейната същина. Например, някой заболее и вика лекар. Ако лекарят успее да пренесе мисълта на болния от главата му на друго някое место, той веднага може да се излекува. Ако не може да направи това, той ще си послужи с един от двата метода: хомеопатичен — със слаби дози, или алеопатичен — със силни дози.
към беседата >>
Как ще дойде?
Според мене, всеки сам трябва да се вглежда в недостатъците си, да не очаква на хората, те да го изправят. Първата задача на човека е да се занимава със своите положителни черти, а покрай тях — да изправя недостатъците си. Гениалните, великите хора се занимават с положителното в живота, затова са развили своите дарби и способности, те не се спират върху отрицателните прояви на хората. — Ама три деня не съм ял! — Извади тояжката си, и хлябът ще дойде.
Как ще дойде?
— Тропни с тояжката си, и пред тебе ще се яви трапеза, богато наредена, с хляб и плодове. — Ама сгреших, грешен човек съм. — Щом съзнаваш погрешката си, сам ще я изправиш. Например, взел си една сума от приятеля си, без негово знание и позволение. Ще вземеш сумата, ще я занесеш на приятеля си и ще му кажеш: Приятелю, взех от тебе една сума, да посрещна нуждите си, обаче, не съм спокоен, постоянно съм в борба.
към беседата >>
Щом прочетете написаното, затворете бързо вратата на този център.
Много хора днес искат да служат на Бога, но преди това очакват доказателства за съществуването на Бога. Какво доказателство може да ви се даде за това, освен възможността да се свържете с онзи център, който се намира на горната част на главата. Това е центърът, който доказва на човека, че съществува една любов в света — любов към Бога. Идете у дома си, затворете се в стаята си и отключете този център, да видите, какво е написано на него.
Щом прочетете написаното, затворете бързо вратата на този център.
Мъчно е наистина, да пренесе човек една мисъл от едно място на друго, в нейната същина. Например, някой заболее и вика лекар. Ако лекарят успее да пренесе мисълта на болния от главата му на друго някое место, той веднага може да се излекува. Ако не може да направи това, той ще си послужи с един от двата метода: хомеопатичен — със слаби дози, или алеопатичен — със силни дози. Има и друг начин за лекуване: да се остави болестта да дойде до своята криза и оттам да започне слизането й, т.е. изчезването.
към беседата >>
— Тропни с тояжката си, и пред тебе ще се яви трапеза, богато наредена, с хляб и плодове.
Първата задача на човека е да се занимава със своите положителни черти, а покрай тях — да изправя недостатъците си. Гениалните, великите хора се занимават с положителното в живота, затова са развили своите дарби и способности, те не се спират върху отрицателните прояви на хората. — Ама три деня не съм ял! — Извади тояжката си, и хлябът ще дойде. Как ще дойде?
— Тропни с тояжката си, и пред тебе ще се яви трапеза, богато наредена, с хляб и плодове.
— Ама сгреших, грешен човек съм. — Щом съзнаваш погрешката си, сам ще я изправиш. Например, взел си една сума от приятеля си, без негово знание и позволение. Ще вземеш сумата, ще я занесеш на приятеля си и ще му кажеш: Приятелю, взех от тебе една сума, да посрещна нуждите си, обаче, не съм спокоен, постоянно съм в борба. Не ме съди, човещина е това, но Божественото в мене не ми дава покой.
към беседата >>
Мъчно е наистина, да пренесе човек една мисъл от едно място на друго, в нейната същина.
Много хора днес искат да служат на Бога, но преди това очакват доказателства за съществуването на Бога. Какво доказателство може да ви се даде за това, освен възможността да се свържете с онзи център, който се намира на горната част на главата. Това е центърът, който доказва на човека, че съществува една любов в света — любов към Бога. Идете у дома си, затворете се в стаята си и отключете този център, да видите, какво е написано на него. Щом прочетете написаното, затворете бързо вратата на този център.
Мъчно е наистина, да пренесе човек една мисъл от едно място на друго, в нейната същина.
Например, някой заболее и вика лекар. Ако лекарят успее да пренесе мисълта на болния от главата му на друго някое место, той веднага може да се излекува. Ако не може да направи това, той ще си послужи с един от двата метода: хомеопатичен — със слаби дози, или алеопатичен — със силни дози. Има и друг начин за лекуване: да се остави болестта да дойде до своята криза и оттам да започне слизането й, т.е. изчезването. Във всеки човек има скрити сили, които трябва да се събудят.
към беседата >>
— Ама сгреших, грешен човек съм.
Гениалните, великите хора се занимават с положителното в живота, затова са развили своите дарби и способности, те не се спират върху отрицателните прояви на хората. — Ама три деня не съм ял! — Извади тояжката си, и хлябът ще дойде. Как ще дойде? — Тропни с тояжката си, и пред тебе ще се яви трапеза, богато наредена, с хляб и плодове.
— Ама сгреших, грешен човек съм.
— Щом съзнаваш погрешката си, сам ще я изправиш. Например, взел си една сума от приятеля си, без негово знание и позволение. Ще вземеш сумата, ще я занесеш на приятеля си и ще му кажеш: Приятелю, взех от тебе една сума, да посрещна нуждите си, обаче, не съм спокоен, постоянно съм в борба. Не ме съди, човещина е това, но Божественото в мене не ми дава покой. Ето, вземи парите, които взех от тебе.
към беседата >>
Например, някой заболее и вика лекар.
Какво доказателство може да ви се даде за това, освен възможността да се свържете с онзи център, който се намира на горната част на главата. Това е центърът, който доказва на човека, че съществува една любов в света — любов към Бога. Идете у дома си, затворете се в стаята си и отключете този център, да видите, какво е написано на него. Щом прочетете написаното, затворете бързо вратата на този център. Мъчно е наистина, да пренесе човек една мисъл от едно място на друго, в нейната същина.
Например, някой заболее и вика лекар.
Ако лекарят успее да пренесе мисълта на болния от главата му на друго някое место, той веднага може да се излекува. Ако не може да направи това, той ще си послужи с един от двата метода: хомеопатичен — със слаби дози, или алеопатичен — със силни дози. Има и друг начин за лекуване: да се остави болестта да дойде до своята криза и оттам да започне слизането й, т.е. изчезването. Във всеки човек има скрити сили, които трябва да се събудят. Можете ли да събудите тези сили, положението на болния се подобрява естествено.
към беседата >>
— Щом съзнаваш погрешката си, сам ще я изправиш.
— Ама три деня не съм ял! — Извади тояжката си, и хлябът ще дойде. Как ще дойде? — Тропни с тояжката си, и пред тебе ще се яви трапеза, богато наредена, с хляб и плодове. — Ама сгреших, грешен човек съм.
— Щом съзнаваш погрешката си, сам ще я изправиш.
Например, взел си една сума от приятеля си, без негово знание и позволение. Ще вземеш сумата, ще я занесеш на приятеля си и ще му кажеш: Приятелю, взех от тебе една сума, да посрещна нуждите си, обаче, не съм спокоен, постоянно съм в борба. Не ме съди, човещина е това, но Божественото в мене не ми дава покой. Ето, вземи парите, които взех от тебе. Сега съм доволен, че освободих съвестта си от товара и ще се старая по честен начин да задоволя нуждите си.
към беседата >>
Ако лекарят успее да пренесе мисълта на болния от главата му на друго някое место, той веднага може да се излекува.
Това е центърът, който доказва на човека, че съществува една любов в света — любов към Бога. Идете у дома си, затворете се в стаята си и отключете този център, да видите, какво е написано на него. Щом прочетете написаното, затворете бързо вратата на този център. Мъчно е наистина, да пренесе човек една мисъл от едно място на друго, в нейната същина. Например, някой заболее и вика лекар.
Ако лекарят успее да пренесе мисълта на болния от главата му на друго някое место, той веднага може да се излекува.
Ако не може да направи това, той ще си послужи с един от двата метода: хомеопатичен — със слаби дози, или алеопатичен — със силни дози. Има и друг начин за лекуване: да се остави болестта да дойде до своята криза и оттам да започне слизането й, т.е. изчезването. Във всеки човек има скрити сили, които трябва да се събудят. Можете ли да събудите тези сили, положението на болния се подобрява естествено. Опасно е, когато силите на организма не могат да се събудят.
към беседата >>
Например, взел си една сума от приятеля си, без негово знание и позволение.
— Извади тояжката си, и хлябът ще дойде. Как ще дойде? — Тропни с тояжката си, и пред тебе ще се яви трапеза, богато наредена, с хляб и плодове. — Ама сгреших, грешен човек съм. — Щом съзнаваш погрешката си, сам ще я изправиш.
Например, взел си една сума от приятеля си, без негово знание и позволение.
Ще вземеш сумата, ще я занесеш на приятеля си и ще му кажеш: Приятелю, взех от тебе една сума, да посрещна нуждите си, обаче, не съм спокоен, постоянно съм в борба. Не ме съди, човещина е това, но Божественото в мене не ми дава покой. Ето, вземи парите, които взех от тебе. Сега съм доволен, че освободих съвестта си от товара и ще се старая по честен начин да задоволя нуждите си.
към беседата >>
Ако не може да направи това, той ще си послужи с един от двата метода: хомеопатичен — със слаби дози, или алеопатичен — със силни дози.
Идете у дома си, затворете се в стаята си и отключете този център, да видите, какво е написано на него. Щом прочетете написаното, затворете бързо вратата на този център. Мъчно е наистина, да пренесе човек една мисъл от едно място на друго, в нейната същина. Например, някой заболее и вика лекар. Ако лекарят успее да пренесе мисълта на болния от главата му на друго някое место, той веднага може да се излекува.
Ако не може да направи това, той ще си послужи с един от двата метода: хомеопатичен — със слаби дози, или алеопатичен — със силни дози.
Има и друг начин за лекуване: да се остави болестта да дойде до своята криза и оттам да започне слизането й, т.е. изчезването. Във всеки човек има скрити сили, които трябва да се събудят. Можете ли да събудите тези сили, положението на болния се подобрява естествено. Опасно е, когато силите на организма не могат да се събудят. Ако скритите сили в организма не могат да се събудят естествено, чрез изпотявания, чрез екскурзии, чрез бани, лекарите прибягват до лекарства в малки или в по-големи дози.
към беседата >>
Ще вземеш сумата, ще я занесеш на приятеля си и ще му кажеш: Приятелю, взех от тебе една сума, да посрещна нуждите си, обаче, не съм спокоен, постоянно съм в борба.
Как ще дойде? — Тропни с тояжката си, и пред тебе ще се яви трапеза, богато наредена, с хляб и плодове. — Ама сгреших, грешен човек съм. — Щом съзнаваш погрешката си, сам ще я изправиш. Например, взел си една сума от приятеля си, без негово знание и позволение.
Ще вземеш сумата, ще я занесеш на приятеля си и ще му кажеш: Приятелю, взех от тебе една сума, да посрещна нуждите си, обаче, не съм спокоен, постоянно съм в борба.
Не ме съди, човещина е това, но Божественото в мене не ми дава покой. Ето, вземи парите, които взех от тебе. Сега съм доволен, че освободих съвестта си от товара и ще се старая по честен начин да задоволя нуждите си.
към беседата >>
Има и друг начин за лекуване: да се остави болестта да дойде до своята криза и оттам да започне слизането й, т.е. изчезването.
Щом прочетете написаното, затворете бързо вратата на този център. Мъчно е наистина, да пренесе човек една мисъл от едно място на друго, в нейната същина. Например, някой заболее и вика лекар. Ако лекарят успее да пренесе мисълта на болния от главата му на друго някое место, той веднага може да се излекува. Ако не може да направи това, той ще си послужи с един от двата метода: хомеопатичен — със слаби дози, или алеопатичен — със силни дози.
Има и друг начин за лекуване: да се остави болестта да дойде до своята криза и оттам да започне слизането й, т.е. изчезването.
Във всеки човек има скрити сили, които трябва да се събудят. Можете ли да събудите тези сили, положението на болния се подобрява естествено. Опасно е, когато силите на организма не могат да се събудят. Ако скритите сили в организма не могат да се събудят естествено, чрез изпотявания, чрез екскурзии, чрез бани, лекарите прибягват до лекарства в малки или в по-големи дози. Има случаи, когато лекарят дава лекарства в по-голяма доза, отколкото трябва и, вместо да предизвика дейността на скритите сили, той ги спира.
към беседата >>
Не ме съди, човещина е това, но Божественото в мене не ми дава покой.
— Тропни с тояжката си, и пред тебе ще се яви трапеза, богато наредена, с хляб и плодове. — Ама сгреших, грешен човек съм. — Щом съзнаваш погрешката си, сам ще я изправиш. Например, взел си една сума от приятеля си, без негово знание и позволение. Ще вземеш сумата, ще я занесеш на приятеля си и ще му кажеш: Приятелю, взех от тебе една сума, да посрещна нуждите си, обаче, не съм спокоен, постоянно съм в борба.
Не ме съди, човещина е това, но Божественото в мене не ми дава покой.
Ето, вземи парите, които взех от тебе. Сега съм доволен, че освободих съвестта си от товара и ще се старая по честен начин да задоволя нуждите си.
към беседата >>
Във всеки човек има скрити сили, които трябва да се събудят.
Мъчно е наистина, да пренесе човек една мисъл от едно място на друго, в нейната същина. Например, някой заболее и вика лекар. Ако лекарят успее да пренесе мисълта на болния от главата му на друго някое место, той веднага може да се излекува. Ако не може да направи това, той ще си послужи с един от двата метода: хомеопатичен — със слаби дози, или алеопатичен — със силни дози. Има и друг начин за лекуване: да се остави болестта да дойде до своята криза и оттам да започне слизането й, т.е. изчезването.
Във всеки човек има скрити сили, които трябва да се събудят.
Можете ли да събудите тези сили, положението на болния се подобрява естествено. Опасно е, когато силите на организма не могат да се събудят. Ако скритите сили в организма не могат да се събудят естествено, чрез изпотявания, чрез екскурзии, чрез бани, лекарите прибягват до лекарства в малки или в по-големи дози. Има случаи, когато лекарят дава лекарства в по-голяма доза, отколкото трябва и, вместо да предизвика дейността на скритите сили, той ги спира. Тогава настъпва пълна инертност или недейност на организма, и човек умира.
към беседата >>
Ето, вземи парите, които взех от тебе.
— Ама сгреших, грешен човек съм. — Щом съзнаваш погрешката си, сам ще я изправиш. Например, взел си една сума от приятеля си, без негово знание и позволение. Ще вземеш сумата, ще я занесеш на приятеля си и ще му кажеш: Приятелю, взех от тебе една сума, да посрещна нуждите си, обаче, не съм спокоен, постоянно съм в борба. Не ме съди, човещина е това, но Божественото в мене не ми дава покой.
Ето, вземи парите, които взех от тебе.
Сега съм доволен, че освободих съвестта си от товара и ще се старая по честен начин да задоволя нуждите си.
към беседата >>
Можете ли да събудите тези сили, положението на болния се подобрява естествено.
Например, някой заболее и вика лекар. Ако лекарят успее да пренесе мисълта на болния от главата му на друго някое место, той веднага може да се излекува. Ако не може да направи това, той ще си послужи с един от двата метода: хомеопатичен — със слаби дози, или алеопатичен — със силни дози. Има и друг начин за лекуване: да се остави болестта да дойде до своята криза и оттам да започне слизането й, т.е. изчезването. Във всеки човек има скрити сили, които трябва да се събудят.
Можете ли да събудите тези сили, положението на болния се подобрява естествено.
Опасно е, когато силите на организма не могат да се събудят. Ако скритите сили в организма не могат да се събудят естествено, чрез изпотявания, чрез екскурзии, чрез бани, лекарите прибягват до лекарства в малки или в по-големи дози. Има случаи, когато лекарят дава лекарства в по-голяма доза, отколкото трябва и, вместо да предизвика дейността на скритите сили, той ги спира. Тогава настъпва пълна инертност или недейност на организма, и човек умира.
към беседата >>
Сега съм доволен, че освободих съвестта си от товара и ще се старая по честен начин да задоволя нуждите си.
— Щом съзнаваш погрешката си, сам ще я изправиш. Например, взел си една сума от приятеля си, без негово знание и позволение. Ще вземеш сумата, ще я занесеш на приятеля си и ще му кажеш: Приятелю, взех от тебе една сума, да посрещна нуждите си, обаче, не съм спокоен, постоянно съм в борба. Не ме съди, човещина е това, но Божественото в мене не ми дава покой. Ето, вземи парите, които взех от тебе.
Сега съм доволен, че освободих съвестта си от товара и ще се старая по честен начин да задоволя нуждите си.
към беседата >>
Опасно е, когато силите на организма не могат да се събудят.
Ако лекарят успее да пренесе мисълта на болния от главата му на друго някое место, той веднага може да се излекува. Ако не може да направи това, той ще си послужи с един от двата метода: хомеопатичен — със слаби дози, или алеопатичен — със силни дози. Има и друг начин за лекуване: да се остави болестта да дойде до своята криза и оттам да започне слизането й, т.е. изчезването. Във всеки човек има скрити сили, които трябва да се събудят. Можете ли да събудите тези сили, положението на болния се подобрява естествено.
Опасно е, когато силите на организма не могат да се събудят.
Ако скритите сили в организма не могат да се събудят естествено, чрез изпотявания, чрез екскурзии, чрез бани, лекарите прибягват до лекарства в малки или в по-големи дози. Има случаи, когато лекарят дава лекарства в по-голяма доза, отколкото трябва и, вместо да предизвика дейността на скритите сили, той ги спира. Тогава настъпва пълна инертност или недейност на организма, и човек умира.
към беседата >>
Един беден американец, силно вярващ човек, постоянно се молел на Бога, да му помогне по някакъв начин, да подобри материалното си положение.
Един беден американец, силно вярващ човек, постоянно се молел на Бога, да му помогне по някакъв начин, да подобри материалното си положение.
Един ден, като се връщал от черква, минал край дома на един от богатите банкери и видял на отворения прозорец торба със златни монети. Веднага си казал: Ето, Бог отговаря на молитвата ми. Повдигнал ръката си нагоре и взел торбата с парите. Връщайки се вкъщи, той размишлявал: Всичкото богатство в света е Божие, следователно, Бог е господар и на тази торба. Аз се молех да ми помогне да изляза от сиромашията и, ето, той ми помага днес.
към беседата >>
Ако скритите сили в организма не могат да се събудят естествено, чрез изпотявания, чрез екскурзии, чрез бани, лекарите прибягват до лекарства в малки или в по-големи дози.
Ако не може да направи това, той ще си послужи с един от двата метода: хомеопатичен — със слаби дози, или алеопатичен — със силни дози. Има и друг начин за лекуване: да се остави болестта да дойде до своята криза и оттам да започне слизането й, т.е. изчезването. Във всеки човек има скрити сили, които трябва да се събудят. Можете ли да събудите тези сили, положението на болния се подобрява естествено. Опасно е, когато силите на организма не могат да се събудят.
Ако скритите сили в организма не могат да се събудят естествено, чрез изпотявания, чрез екскурзии, чрез бани, лекарите прибягват до лекарства в малки или в по-големи дози.
Има случаи, когато лекарят дава лекарства в по-голяма доза, отколкото трябва и, вместо да предизвика дейността на скритите сили, той ги спира. Тогава настъпва пълна инертност или недейност на организма, и човек умира.
към беседата >>
Един ден, като се връщал от черква, минал край дома на един от богатите банкери и видял на отворения прозорец торба със златни монети.
Един беден американец, силно вярващ човек, постоянно се молел на Бога, да му помогне по някакъв начин, да подобри материалното си положение.
Един ден, като се връщал от черква, минал край дома на един от богатите банкери и видял на отворения прозорец торба със златни монети.
Веднага си казал: Ето, Бог отговаря на молитвата ми. Повдигнал ръката си нагоре и взел торбата с парите. Връщайки се вкъщи, той размишлявал: Всичкото богатство в света е Божие, следователно, Бог е господар и на тази торба. Аз се молех да ми помогне да изляза от сиромашията и, ето, той ми помага днес. Банкерът забравил торбата с парите на прозореца, за да се възползвам аз от нея.
към беседата >>
Има случаи, когато лекарят дава лекарства в по-голяма доза, отколкото трябва и, вместо да предизвика дейността на скритите сили, той ги спира.
Има и друг начин за лекуване: да се остави болестта да дойде до своята криза и оттам да започне слизането й, т.е. изчезването. Във всеки човек има скрити сили, които трябва да се събудят. Можете ли да събудите тези сили, положението на болния се подобрява естествено. Опасно е, когато силите на организма не могат да се събудят. Ако скритите сили в организма не могат да се събудят естествено, чрез изпотявания, чрез екскурзии, чрез бани, лекарите прибягват до лекарства в малки или в по-големи дози.
Има случаи, когато лекарят дава лекарства в по-голяма доза, отколкото трябва и, вместо да предизвика дейността на скритите сили, той ги спира.
Тогава настъпва пълна инертност или недейност на организма, и човек умира.
към беседата >>
Веднага си казал: Ето, Бог отговаря на молитвата ми.
Един беден американец, силно вярващ човек, постоянно се молел на Бога, да му помогне по някакъв начин, да подобри материалното си положение. Един ден, като се връщал от черква, минал край дома на един от богатите банкери и видял на отворения прозорец торба със златни монети.
Веднага си казал: Ето, Бог отговаря на молитвата ми.
Повдигнал ръката си нагоре и взел торбата с парите. Връщайки се вкъщи, той размишлявал: Всичкото богатство в света е Божие, следователно, Бог е господар и на тази торба. Аз се молех да ми помогне да изляза от сиромашията и, ето, той ми помага днес. Банкерът забравил торбата с парите на прозореца, за да се възползвам аз от нея. Като влязъл в колибата си, бедният човек започнал молитва, с която отправял благодарността си към Бога за торбата със злато, която така неочаквано, дошла в ръцете му.
към беседата >>
Тогава настъпва пълна инертност или недейност на организма, и човек умира.
Във всеки човек има скрити сили, които трябва да се събудят. Можете ли да събудите тези сили, положението на болния се подобрява естествено. Опасно е, когато силите на организма не могат да се събудят. Ако скритите сили в организма не могат да се събудят естествено, чрез изпотявания, чрез екскурзии, чрез бани, лекарите прибягват до лекарства в малки или в по-големи дози. Има случаи, когато лекарят дава лекарства в по-голяма доза, отколкото трябва и, вместо да предизвика дейността на скритите сили, той ги спира.
Тогава настъпва пълна инертност или недейност на организма, и човек умира.
към беседата >>
Повдигнал ръката си нагоре и взел торбата с парите.
Един беден американец, силно вярващ човек, постоянно се молел на Бога, да му помогне по някакъв начин, да подобри материалното си положение. Един ден, като се връщал от черква, минал край дома на един от богатите банкери и видял на отворения прозорец торба със златни монети. Веднага си казал: Ето, Бог отговаря на молитвата ми.
Повдигнал ръката си нагоре и взел торбата с парите.
Връщайки се вкъщи, той размишлявал: Всичкото богатство в света е Божие, следователно, Бог е господар и на тази торба. Аз се молех да ми помогне да изляза от сиромашията и, ето, той ми помага днес. Банкерът забравил торбата с парите на прозореца, за да се възползвам аз от нея. Като влязъл в колибата си, бедният човек започнал молитва, с която отправял благодарността си към Бога за торбата със злато, която така неочаквано, дошла в ръцете му. Какво било учудването му, когато още при първите думи, торбата се изпречила пред него и му препятствала да се моли.
към беседата >>
В ново време, почти във всички европейски държави съществуват лечебници, които прилагат електричеството и магнетизма като методи за лекуване.
В ново време, почти във всички европейски държави съществуват лечебници, които прилагат електричеството и магнетизма като методи за лекуване.
Чрез тези методи те искат да събудят в човека съответните сили на организма, които повдигат трептенията му. Щом трептенията на организма се повдигнат, човек оздравява. По този начин се лекуват даже и най-мъчно лечими болести, каквито са ракът, туберкулозата и др. При това лекуване болният минава през големи кризи. Мине ли кризите, положението му се подобрява.
към беседата >>
Връщайки се вкъщи, той размишлявал: Всичкото богатство в света е Божие, следователно, Бог е господар и на тази торба.
Един беден американец, силно вярващ човек, постоянно се молел на Бога, да му помогне по някакъв начин, да подобри материалното си положение. Един ден, като се връщал от черква, минал край дома на един от богатите банкери и видял на отворения прозорец торба със златни монети. Веднага си казал: Ето, Бог отговаря на молитвата ми. Повдигнал ръката си нагоре и взел торбата с парите.
Връщайки се вкъщи, той размишлявал: Всичкото богатство в света е Божие, следователно, Бог е господар и на тази торба.
Аз се молех да ми помогне да изляза от сиромашията и, ето, той ми помага днес. Банкерът забравил торбата с парите на прозореца, за да се възползвам аз от нея. Като влязъл в колибата си, бедният човек започнал молитва, с която отправял благодарността си към Бога за торбата със злато, която така неочаквано, дошла в ръцете му. Какво било учудването му, когато още при първите думи, торбата се изпречила пред него и му препятствала да се моли. Той скрил торбата в един сандък и пак започнал да се моли.
към беседата >>
Чрез тези методи те искат да събудят в човека съответните сили на организма, които повдигат трептенията му.
В ново време, почти във всички европейски държави съществуват лечебници, които прилагат електричеството и магнетизма като методи за лекуване.
Чрез тези методи те искат да събудят в човека съответните сили на организма, които повдигат трептенията му.
Щом трептенията на организма се повдигнат, човек оздравява. По този начин се лекуват даже и най-мъчно лечими болести, каквито са ракът, туберкулозата и др. При това лекуване болният минава през големи кризи. Мине ли кризите, положението му се подобрява. Ако издържи първата криза, последните лесно минават.
към беседата >>
Аз се молех да ми помогне да изляза от сиромашията и, ето, той ми помага днес.
Един беден американец, силно вярващ човек, постоянно се молел на Бога, да му помогне по някакъв начин, да подобри материалното си положение. Един ден, като се връщал от черква, минал край дома на един от богатите банкери и видял на отворения прозорец торба със златни монети. Веднага си казал: Ето, Бог отговаря на молитвата ми. Повдигнал ръката си нагоре и взел торбата с парите. Връщайки се вкъщи, той размишлявал: Всичкото богатство в света е Божие, следователно, Бог е господар и на тази торба.
Аз се молех да ми помогне да изляза от сиромашията и, ето, той ми помага днес.
Банкерът забравил торбата с парите на прозореца, за да се възползвам аз от нея. Като влязъл в колибата си, бедният човек започнал молитва, с която отправял благодарността си към Бога за торбата със злато, която така неочаквано, дошла в ръцете му. Какво било учудването му, когато още при първите думи, торбата се изпречила пред него и му препятствала да се моли. Той скрил торбата в един сандък и пак започнал да се моли. Торбата отново се изпречила пред него.
към беседата >>
Щом трептенията на организма се повдигнат, човек оздравява.
В ново време, почти във всички европейски държави съществуват лечебници, които прилагат електричеството и магнетизма като методи за лекуване. Чрез тези методи те искат да събудят в човека съответните сили на организма, които повдигат трептенията му.
Щом трептенията на организма се повдигнат, човек оздравява.
По този начин се лекуват даже и най-мъчно лечими болести, каквито са ракът, туберкулозата и др. При това лекуване болният минава през големи кризи. Мине ли кризите, положението му се подобрява. Ако издържи първата криза, последните лесно минават. Те постепенно отслабват, докато най-после окончателно се прекратяват, и болният оздравява.
към беседата >>
Банкерът забравил торбата с парите на прозореца, за да се възползвам аз от нея.
Един ден, като се връщал от черква, минал край дома на един от богатите банкери и видял на отворения прозорец торба със златни монети. Веднага си казал: Ето, Бог отговаря на молитвата ми. Повдигнал ръката си нагоре и взел торбата с парите. Връщайки се вкъщи, той размишлявал: Всичкото богатство в света е Божие, следователно, Бог е господар и на тази торба. Аз се молех да ми помогне да изляза от сиромашията и, ето, той ми помага днес.
Банкерът забравил торбата с парите на прозореца, за да се възползвам аз от нея.
Като влязъл в колибата си, бедният човек започнал молитва, с която отправял благодарността си към Бога за торбата със злато, която така неочаквано, дошла в ръцете му. Какво било учудването му, когато още при първите думи, торбата се изпречила пред него и му препятствала да се моли. Той скрил торбата в един сандък и пак започнал да се моли. Торбата отново се изпречила пред него. Така минали два—три дена, но той все не могъл да се моли.
към беседата >>
По този начин се лекуват даже и най-мъчно лечими болести, каквито са ракът, туберкулозата и др.
В ново време, почти във всички европейски държави съществуват лечебници, които прилагат електричеството и магнетизма като методи за лекуване. Чрез тези методи те искат да събудят в човека съответните сили на организма, които повдигат трептенията му. Щом трептенията на организма се повдигнат, човек оздравява.
По този начин се лекуват даже и най-мъчно лечими болести, каквито са ракът, туберкулозата и др.
При това лекуване болният минава през големи кризи. Мине ли кризите, положението му се подобрява. Ако издържи първата криза, последните лесно минават. Те постепенно отслабват, докато най-после окончателно се прекратяват, и болният оздравява. Чрез кризите организмът се чисти от вредните и отровни елементи в него.
към беседата >>
Като влязъл в колибата си, бедният човек започнал молитва, с която отправял благодарността си към Бога за торбата със злато, която така неочаквано, дошла в ръцете му.
Веднага си казал: Ето, Бог отговаря на молитвата ми. Повдигнал ръката си нагоре и взел торбата с парите. Връщайки се вкъщи, той размишлявал: Всичкото богатство в света е Божие, следователно, Бог е господар и на тази торба. Аз се молех да ми помогне да изляза от сиромашията и, ето, той ми помага днес. Банкерът забравил торбата с парите на прозореца, за да се възползвам аз от нея.
Като влязъл в колибата си, бедният човек започнал молитва, с която отправял благодарността си към Бога за торбата със злато, която така неочаквано, дошла в ръцете му.
Какво било учудването му, когато още при първите думи, торбата се изпречила пред него и му препятствала да се моли. Той скрил торбата в един сандък и пак започнал да се моли. Торбата отново се изпречила пред него. Така минали два—три дена, но той все не могъл да се моли. Скривал торбата на едно, на друго место, но, щом започвал да се моли, торбата се изпречвала пред него.
към беседата >>
При това лекуване болният минава през големи кризи.
В ново време, почти във всички европейски държави съществуват лечебници, които прилагат електричеството и магнетизма като методи за лекуване. Чрез тези методи те искат да събудят в човека съответните сили на организма, които повдигат трептенията му. Щом трептенията на организма се повдигнат, човек оздравява. По този начин се лекуват даже и най-мъчно лечими болести, каквито са ракът, туберкулозата и др.
При това лекуване болният минава през големи кризи.
Мине ли кризите, положението му се подобрява. Ако издържи първата криза, последните лесно минават. Те постепенно отслабват, докато най-после окончателно се прекратяват, и болният оздравява. Чрез кризите организмът се чисти от вредните и отровни елементи в него. Само така човек може да освежава мислите и чувствата си.
към беседата >>
Великото в разумния живот, великото в природата, великото в света, великото в Бога се съдържа и в малкото.
Великото в разумния живот, великото в природата, великото в света, великото в Бога се съдържа и в малкото.
Когато животът е неразбран за хората, причината на това се крие в тяхното схващане. Те мислят, че трябва да вървят от великото към малкото, а не обратно. Всъщност, правият път на движение е онзи, който води от малкото към голямото. Като върви по този път, човек трябва да спазва три неща: да придобива, да пази придобитото и да го развива. Като придобива, човек разполага със сила да разкрива нещата.
към беседата >>
Какво било учудването му, когато още при първите думи, торбата се изпречила пред него и му препятствала да се моли.
Повдигнал ръката си нагоре и взел торбата с парите. Връщайки се вкъщи, той размишлявал: Всичкото богатство в света е Божие, следователно, Бог е господар и на тази торба. Аз се молех да ми помогне да изляза от сиромашията и, ето, той ми помага днес. Банкерът забравил торбата с парите на прозореца, за да се възползвам аз от нея. Като влязъл в колибата си, бедният човек започнал молитва, с която отправял благодарността си към Бога за торбата със злато, която така неочаквано, дошла в ръцете му.
Какво било учудването му, когато още при първите думи, торбата се изпречила пред него и му препятствала да се моли.
Той скрил торбата в един сандък и пак започнал да се моли. Торбата отново се изпречила пред него. Така минали два—три дена, но той все не могъл да се моли. Скривал торбата на едно, на друго место, но, щом започвал да се моли, торбата се изпречвала пред него. Като се видял в невъзможност да мисли и да се моли, той взел торбата, занесъл я на собственика й и казал: Братко, взех торбата с парите, която ти случайно си забравил на прозореца.
към беседата >>
Мине ли кризите, положението му се подобрява.
В ново време, почти във всички европейски държави съществуват лечебници, които прилагат електричеството и магнетизма като методи за лекуване. Чрез тези методи те искат да събудят в човека съответните сили на организма, които повдигат трептенията му. Щом трептенията на организма се повдигнат, човек оздравява. По този начин се лекуват даже и най-мъчно лечими болести, каквито са ракът, туберкулозата и др. При това лекуване болният минава през големи кризи.
Мине ли кризите, положението му се подобрява.
Ако издържи първата криза, последните лесно минават. Те постепенно отслабват, докато най-после окончателно се прекратяват, и болният оздравява. Чрез кризите организмът се чисти от вредните и отровни елементи в него. Само така човек може да освежава мислите и чувствата си. Нови мисли и чувства требва да вълнуват човека.
към беседата >>
Когато животът е неразбран за хората, причината на това се крие в тяхното схващане.
Великото в разумния живот, великото в природата, великото в света, великото в Бога се съдържа и в малкото.
Когато животът е неразбран за хората, причината на това се крие в тяхното схващане.
Те мислят, че трябва да вървят от великото към малкото, а не обратно. Всъщност, правият път на движение е онзи, който води от малкото към голямото. Като върви по този път, човек трябва да спазва три неща: да придобива, да пази придобитото и да го развива. Като придобива, човек разполага със сила да разкрива нещата. В този случай той се проявява като изследовател.
към беседата >>
Той скрил торбата в един сандък и пак започнал да се моли.
Връщайки се вкъщи, той размишлявал: Всичкото богатство в света е Божие, следователно, Бог е господар и на тази торба. Аз се молех да ми помогне да изляза от сиромашията и, ето, той ми помага днес. Банкерът забравил торбата с парите на прозореца, за да се възползвам аз от нея. Като влязъл в колибата си, бедният човек започнал молитва, с която отправял благодарността си към Бога за торбата със злато, която така неочаквано, дошла в ръцете му. Какво било учудването му, когато още при първите думи, торбата се изпречила пред него и му препятствала да се моли.
Той скрил торбата в един сандък и пак започнал да се моли.
Торбата отново се изпречила пред него. Така минали два—три дена, но той все не могъл да се моли. Скривал торбата на едно, на друго место, но, щом започвал да се моли, торбата се изпречвала пред него. Като се видял в невъзможност да мисли и да се моли, той взел торбата, занесъл я на собственика й и казал: Братко, взех торбата с парите, която ти случайно си забравил на прозореца. Мислех, че Бог ми я праща, като отговор на молитвата ми.
към беседата >>
Ако издържи първата криза, последните лесно минават.
Чрез тези методи те искат да събудят в човека съответните сили на организма, които повдигат трептенията му. Щом трептенията на организма се повдигнат, човек оздравява. По този начин се лекуват даже и най-мъчно лечими болести, каквито са ракът, туберкулозата и др. При това лекуване болният минава през големи кризи. Мине ли кризите, положението му се подобрява.
Ако издържи първата криза, последните лесно минават.
Те постепенно отслабват, докато най-после окончателно се прекратяват, и болният оздравява. Чрез кризите организмът се чисти от вредните и отровни елементи в него. Само така човек може да освежава мислите и чувствата си. Нови мисли и чувства требва да вълнуват човека. Ако туберкулозният може да се освободи от страха и подозрението, болестта му ще го напусне.
към беседата >>
Те мислят, че трябва да вървят от великото към малкото, а не обратно.
Великото в разумния живот, великото в природата, великото в света, великото в Бога се съдържа и в малкото. Когато животът е неразбран за хората, причината на това се крие в тяхното схващане.
Те мислят, че трябва да вървят от великото към малкото, а не обратно.
Всъщност, правият път на движение е онзи, който води от малкото към голямото. Като върви по този път, човек трябва да спазва три неща: да придобива, да пази придобитото и да го развива. Като придобива, човек разполага със сила да разкрива нещата. В този случай той се проявява като изследовател. Когато запазва нещата, той ги туря в ред и порядък.
към беседата >>
Торбата отново се изпречила пред него.
Аз се молех да ми помогне да изляза от сиромашията и, ето, той ми помага днес. Банкерът забравил торбата с парите на прозореца, за да се възползвам аз от нея. Като влязъл в колибата си, бедният човек започнал молитва, с която отправял благодарността си към Бога за торбата със злато, която така неочаквано, дошла в ръцете му. Какво било учудването му, когато още при първите думи, торбата се изпречила пред него и му препятствала да се моли. Той скрил торбата в един сандък и пак започнал да се моли.
Торбата отново се изпречила пред него.
Така минали два—три дена, но той все не могъл да се моли. Скривал торбата на едно, на друго место, но, щом започвал да се моли, торбата се изпречвала пред него. Като се видял в невъзможност да мисли и да се моли, той взел торбата, занесъл я на собственика й и казал: Братко, взех торбата с парите, която ти случайно си забравил на прозореца. Мислех, че Бог ми я праща, като отговор на молитвата ми. Обаче, от деня, в който я занесох в дома си, изгубих най-голямото си богатство: способността си да мисля и да се моля.
към беседата >>
Те постепенно отслабват, докато най-после окончателно се прекратяват, и болният оздравява.
Щом трептенията на организма се повдигнат, човек оздравява. По този начин се лекуват даже и най-мъчно лечими болести, каквито са ракът, туберкулозата и др. При това лекуване болният минава през големи кризи. Мине ли кризите, положението му се подобрява. Ако издържи първата криза, последните лесно минават.
Те постепенно отслабват, докато най-после окончателно се прекратяват, и болният оздравява.
Чрез кризите организмът се чисти от вредните и отровни елементи в него. Само така човек може да освежава мислите и чувствата си. Нови мисли и чувства требва да вълнуват човека. Ако туберкулозният може да се освободи от страха и подозрението, болестта му ще го напусне. — Защо?
към беседата >>
Всъщност, правият път на движение е онзи, който води от малкото към голямото.
Великото в разумния живот, великото в природата, великото в света, великото в Бога се съдържа и в малкото. Когато животът е неразбран за хората, причината на това се крие в тяхното схващане. Те мислят, че трябва да вървят от великото към малкото, а не обратно.
Всъщност, правият път на движение е онзи, който води от малкото към голямото.
Като върви по този път, човек трябва да спазва три неща: да придобива, да пази придобитото и да го развива. Като придобива, човек разполага със сила да разкрива нещата. В този случай той се проявява като изследовател. Когато запазва нещата, той ги туря в ред и порядък. Да развива нещата, това пък е качество само на разумния, благородния и възвишения човек.
към беседата >>
Така минали два—три дена, но той все не могъл да се моли.
Банкерът забравил торбата с парите на прозореца, за да се възползвам аз от нея. Като влязъл в колибата си, бедният човек започнал молитва, с която отправял благодарността си към Бога за торбата със злато, която така неочаквано, дошла в ръцете му. Какво било учудването му, когато още при първите думи, торбата се изпречила пред него и му препятствала да се моли. Той скрил торбата в един сандък и пак започнал да се моли. Торбата отново се изпречила пред него.
Така минали два—три дена, но той все не могъл да се моли.
Скривал торбата на едно, на друго место, но, щом започвал да се моли, торбата се изпречвала пред него. Като се видял в невъзможност да мисли и да се моли, той взел торбата, занесъл я на собственика й и казал: Братко, взех торбата с парите, която ти случайно си забравил на прозореца. Мислех, че Бог ми я праща, като отговор на молитвата ми. Обаче, от деня, в който я занесох в дома си, изгубих най-голямото си богатство: способността си да мисля и да се моля. Пред вид на това, за да възстановя вътрешния си мир, да мисля свободно и да отправям молитвата си към Бога, вземи торбата си, тя не е моя.
към беседата >>
Чрез кризите организмът се чисти от вредните и отровни елементи в него.
По този начин се лекуват даже и най-мъчно лечими болести, каквито са ракът, туберкулозата и др. При това лекуване болният минава през големи кризи. Мине ли кризите, положението му се подобрява. Ако издържи първата криза, последните лесно минават. Те постепенно отслабват, докато най-после окончателно се прекратяват, и болният оздравява.
Чрез кризите организмът се чисти от вредните и отровни елементи в него.
Само така човек може да освежава мислите и чувствата си. Нови мисли и чувства требва да вълнуват човека. Ако туберкулозният може да се освободи от страха и подозрението, болестта му ще го напусне. — Защо? — Защото туберкулозата е болест главно на чувствата.
към беседата >>
Като върви по този път, човек трябва да спазва три неща: да придобива, да пази придобитото и да го развива.
Великото в разумния живот, великото в природата, великото в света, великото в Бога се съдържа и в малкото. Когато животът е неразбран за хората, причината на това се крие в тяхното схващане. Те мислят, че трябва да вървят от великото към малкото, а не обратно. Всъщност, правият път на движение е онзи, който води от малкото към голямото.
Като върви по този път, човек трябва да спазва три неща: да придобива, да пази придобитото и да го развива.
Като придобива, човек разполага със сила да разкрива нещата. В този случай той се проявява като изследовател. Когато запазва нещата, той ги туря в ред и порядък. Да развива нещата, това пък е качество само на разумния, благородния и възвишения човек. Развитието на човека е благо, както за самия него, така и за ближните му.
към беседата >>
Скривал торбата на едно, на друго место, но, щом започвал да се моли, торбата се изпречвала пред него.
Като влязъл в колибата си, бедният човек започнал молитва, с която отправял благодарността си към Бога за торбата със злато, която така неочаквано, дошла в ръцете му. Какво било учудването му, когато още при първите думи, торбата се изпречила пред него и му препятствала да се моли. Той скрил торбата в един сандък и пак започнал да се моли. Торбата отново се изпречила пред него. Така минали два—три дена, но той все не могъл да се моли.
Скривал торбата на едно, на друго место, но, щом започвал да се моли, торбата се изпречвала пред него.
Като се видял в невъзможност да мисли и да се моли, той взел торбата, занесъл я на собственика й и казал: Братко, взех торбата с парите, която ти случайно си забравил на прозореца. Мислех, че Бог ми я праща, като отговор на молитвата ми. Обаче, от деня, в който я занесох в дома си, изгубих най-голямото си богатство: способността си да мисля и да се моля. Пред вид на това, за да възстановя вътрешния си мир, да мисля свободно и да отправям молитвата си към Бога, вземи торбата си, тя не е моя.
към беседата >>
Само така човек може да освежава мислите и чувствата си.
При това лекуване болният минава през големи кризи. Мине ли кризите, положението му се подобрява. Ако издържи първата криза, последните лесно минават. Те постепенно отслабват, докато най-после окончателно се прекратяват, и болният оздравява. Чрез кризите организмът се чисти от вредните и отровни елементи в него.
Само така човек може да освежава мислите и чувствата си.
Нови мисли и чувства требва да вълнуват човека. Ако туберкулозният може да се освободи от страха и подозрението, болестта му ще го напусне. — Защо? — Защото туберкулозата е болест главно на чувствата. Докато човек държи в себе си страха и подозрението, дробовете и сърцето му постоянно ще се свиват.
към беседата >>
Като придобива, човек разполага със сила да разкрива нещата.
Великото в разумния живот, великото в природата, великото в света, великото в Бога се съдържа и в малкото. Когато животът е неразбран за хората, причината на това се крие в тяхното схващане. Те мислят, че трябва да вървят от великото към малкото, а не обратно. Всъщност, правият път на движение е онзи, който води от малкото към голямото. Като върви по този път, човек трябва да спазва три неща: да придобива, да пази придобитото и да го развива.
Като придобива, човек разполага със сила да разкрива нещата.
В този случай той се проявява като изследовател. Когато запазва нещата, той ги туря в ред и порядък. Да развива нещата, това пък е качество само на разумния, благородния и възвишения човек. Развитието на човека е благо, както за самия него, така и за ближните му.
към беседата >>
Като се видял в невъзможност да мисли и да се моли, той взел торбата, занесъл я на собственика й и казал: Братко, взех торбата с парите, която ти случайно си забравил на прозореца.
Какво било учудването му, когато още при първите думи, торбата се изпречила пред него и му препятствала да се моли. Той скрил торбата в един сандък и пак започнал да се моли. Торбата отново се изпречила пред него. Така минали два—три дена, но той все не могъл да се моли. Скривал торбата на едно, на друго место, но, щом започвал да се моли, торбата се изпречвала пред него.
Като се видял в невъзможност да мисли и да се моли, той взел торбата, занесъл я на собственика й и казал: Братко, взех торбата с парите, която ти случайно си забравил на прозореца.
Мислех, че Бог ми я праща, като отговор на молитвата ми. Обаче, от деня, в който я занесох в дома си, изгубих най-голямото си богатство: способността си да мисля и да се моля. Пред вид на това, за да възстановя вътрешния си мир, да мисля свободно и да отправям молитвата си към Бога, вземи торбата си, тя не е моя.
към беседата >>
Нови мисли и чувства требва да вълнуват човека.
Мине ли кризите, положението му се подобрява. Ако издържи първата криза, последните лесно минават. Те постепенно отслабват, докато най-после окончателно се прекратяват, и болният оздравява. Чрез кризите организмът се чисти от вредните и отровни елементи в него. Само така човек може да освежава мислите и чувствата си.
Нови мисли и чувства требва да вълнуват човека.
Ако туберкулозният може да се освободи от страха и подозрението, болестта му ще го напусне. — Защо? — Защото туберкулозата е болест главно на чувствата. Докато човек държи в себе си страха и подозрението, дробовете и сърцето му постоянно ще се свиват. Всяко неестествено свиване причинява болезнени състояния.
към беседата >>
В този случай той се проявява като изследовател.
Когато животът е неразбран за хората, причината на това се крие в тяхното схващане. Те мислят, че трябва да вървят от великото към малкото, а не обратно. Всъщност, правият път на движение е онзи, който води от малкото към голямото. Като върви по този път, човек трябва да спазва три неща: да придобива, да пази придобитото и да го развива. Като придобива, човек разполага със сила да разкрива нещата.
В този случай той се проявява като изследовател.
Когато запазва нещата, той ги туря в ред и порядък. Да развива нещата, това пък е качество само на разумния, благородния и възвишения човек. Развитието на човека е благо, както за самия него, така и за ближните му.
към беседата >>
Мислех, че Бог ми я праща, като отговор на молитвата ми.
Той скрил торбата в един сандък и пак започнал да се моли. Торбата отново се изпречила пред него. Така минали два—три дена, но той все не могъл да се моли. Скривал торбата на едно, на друго место, но, щом започвал да се моли, торбата се изпречвала пред него. Като се видял в невъзможност да мисли и да се моли, той взел торбата, занесъл я на собственика й и казал: Братко, взех торбата с парите, която ти случайно си забравил на прозореца.
Мислех, че Бог ми я праща, като отговор на молитвата ми.
Обаче, от деня, в който я занесох в дома си, изгубих най-голямото си богатство: способността си да мисля и да се моля. Пред вид на това, за да възстановя вътрешния си мир, да мисля свободно и да отправям молитвата си към Бога, вземи торбата си, тя не е моя.
към беседата >>
Ако туберкулозният може да се освободи от страха и подозрението, болестта му ще го напусне.
Ако издържи първата криза, последните лесно минават. Те постепенно отслабват, докато най-после окончателно се прекратяват, и болният оздравява. Чрез кризите организмът се чисти от вредните и отровни елементи в него. Само така човек може да освежава мислите и чувствата си. Нови мисли и чувства требва да вълнуват човека.
Ако туберкулозният може да се освободи от страха и подозрението, болестта му ще го напусне.
— Защо? — Защото туберкулозата е болест главно на чувствата. Докато човек държи в себе си страха и подозрението, дробовете и сърцето му постоянно ще се свиват. Всяко неестествено свиване причинява болезнени състояния. Когато се влюби в нещо и загуби любовта си, човек заболява главно от сърце или от някаква гръдна болест.
към беседата >>
Когато запазва нещата, той ги туря в ред и порядък.
Те мислят, че трябва да вървят от великото към малкото, а не обратно. Всъщност, правият път на движение е онзи, който води от малкото към голямото. Като върви по този път, човек трябва да спазва три неща: да придобива, да пази придобитото и да го развива. Като придобива, човек разполага със сила да разкрива нещата. В този случай той се проявява като изследовател.
Когато запазва нещата, той ги туря в ред и порядък.
Да развива нещата, това пък е качество само на разумния, благородния и възвишения човек. Развитието на човека е благо, както за самия него, така и за ближните му.
към беседата >>
Обаче, от деня, в който я занесох в дома си, изгубих най-голямото си богатство: способността си да мисля и да се моля.
Торбата отново се изпречила пред него. Така минали два—три дена, но той все не могъл да се моли. Скривал торбата на едно, на друго место, но, щом започвал да се моли, торбата се изпречвала пред него. Като се видял в невъзможност да мисли и да се моли, той взел торбата, занесъл я на собственика й и казал: Братко, взех торбата с парите, която ти случайно си забравил на прозореца. Мислех, че Бог ми я праща, като отговор на молитвата ми.
Обаче, от деня, в който я занесох в дома си, изгубих най-голямото си богатство: способността си да мисля и да се моля.
Пред вид на това, за да възстановя вътрешния си мир, да мисля свободно и да отправям молитвата си към Бога, вземи торбата си, тя не е моя.
към беседата >>
— Защо?
Те постепенно отслабват, докато най-после окончателно се прекратяват, и болният оздравява. Чрез кризите организмът се чисти от вредните и отровни елементи в него. Само така човек може да освежава мислите и чувствата си. Нови мисли и чувства требва да вълнуват човека. Ако туберкулозният може да се освободи от страха и подозрението, болестта му ще го напусне.
— Защо?
— Защото туберкулозата е болест главно на чувствата. Докато човек държи в себе си страха и подозрението, дробовете и сърцето му постоянно ще се свиват. Всяко неестествено свиване причинява болезнени състояния. Когато се влюби в нещо и загуби любовта си, човек заболява главно от сърце или от някаква гръдна болест. Ето защо, когато лекувате такъв болен, първата ви работа е да внесете в сърцето му повече любов, а в ума — повече светлина.
към беседата >>
Да развива нещата, това пък е качество само на разумния, благородния и възвишения човек.
Всъщност, правият път на движение е онзи, който води от малкото към голямото. Като върви по този път, човек трябва да спазва три неща: да придобива, да пази придобитото и да го развива. Като придобива, човек разполага със сила да разкрива нещата. В този случай той се проявява като изследовател. Когато запазва нещата, той ги туря в ред и порядък.
Да развива нещата, това пък е качество само на разумния, благородния и възвишения човек.
Развитието на човека е благо, както за самия него, така и за ближните му.
към беседата >>
Пред вид на това, за да възстановя вътрешния си мир, да мисля свободно и да отправям молитвата си към Бога, вземи торбата си, тя не е моя.
Така минали два—три дена, но той все не могъл да се моли. Скривал торбата на едно, на друго место, но, щом започвал да се моли, торбата се изпречвала пред него. Като се видял в невъзможност да мисли и да се моли, той взел торбата, занесъл я на собственика й и казал: Братко, взех торбата с парите, която ти случайно си забравил на прозореца. Мислех, че Бог ми я праща, като отговор на молитвата ми. Обаче, от деня, в който я занесох в дома си, изгубих най-голямото си богатство: способността си да мисля и да се моля.
Пред вид на това, за да възстановя вътрешния си мир, да мисля свободно и да отправям молитвата си към Бога, вземи торбата си, тя не е моя.
към беседата >>
— Защото туберкулозата е болест главно на чувствата.
Чрез кризите организмът се чисти от вредните и отровни елементи в него. Само така човек може да освежава мислите и чувствата си. Нови мисли и чувства требва да вълнуват човека. Ако туберкулозният може да се освободи от страха и подозрението, болестта му ще го напусне. — Защо?
— Защото туберкулозата е болест главно на чувствата.
Докато човек държи в себе си страха и подозрението, дробовете и сърцето му постоянно ще се свиват. Всяко неестествено свиване причинява болезнени състояния. Когато се влюби в нещо и загуби любовта си, човек заболява главно от сърце или от някаква гръдна болест. Ето защо, когато лекувате такъв болен, първата ви работа е да внесете в сърцето му повече любов, а в ума — повече светлина. Като велика, мощна сила, любовта веднага възстановява нарушеното равновесие между силите на организма.
към беседата >>
Развитието на човека е благо, както за самия него, така и за ближните му.
Като върви по този път, човек трябва да спазва три неща: да придобива, да пази придобитото и да го развива. Като придобива, човек разполага със сила да разкрива нещата. В този случай той се проявява като изследовател. Когато запазва нещата, той ги туря в ред и порядък. Да развива нещата, това пък е качество само на разумния, благородния и възвишения човек.
Развитието на човека е благо, както за самия него, така и за ближните му.
към беседата >>
И тъй, няма по-велико нещо за човека от възможността му да мисли право и да се моли.
И тъй, няма по-велико нещо за човека от възможността му да мисли право и да се моли.
Молитвата е вътрешно общение на човека с Бога. За да може молитвата да отива направо до Бога, човек не трябва да поставя препятствие между Бога и своята душа. Ще кажете, че торбата с парите е малка, не може да прекъсне връзката на човешката душа с Първата Причина. Колкото и да е малък предметът, щом не е в съгласие с волята Божия, той хвърля сянка върху чистото платно на душата. Пазете се от торби, които закриват светлината, към която се стремите.
към беседата >>
Докато човек държи в себе си страха и подозрението, дробовете и сърцето му постоянно ще се свиват.
Само така човек може да освежава мислите и чувствата си. Нови мисли и чувства требва да вълнуват човека. Ако туберкулозният може да се освободи от страха и подозрението, болестта му ще го напусне. — Защо? — Защото туберкулозата е болест главно на чувствата.
Докато човек държи в себе си страха и подозрението, дробовете и сърцето му постоянно ще се свиват.
Всяко неестествено свиване причинява болезнени състояния. Когато се влюби в нещо и загуби любовта си, човек заболява главно от сърце или от някаква гръдна болест. Ето защо, когато лекувате такъв болен, първата ви работа е да внесете в сърцето му повече любов, а в ума — повече светлина. Като велика, мощна сила, любовта веднага възстановява нарушеното равновесие между силите на организма. Ако с едно махване на ръката си, Христос лекуваше прокажени, защо и туберкулозата да не може да се лекува по този начин?
към беседата >>
“Аз и Отец едно сме”.
“Аз и Отец едно сме”.
— В какво? — В любовта. Ако всички хора имат любовта и мъдростта в себе си, едно са с Отца. — За коя любов се говори? — За Божията.
към беседата >>
Молитвата е вътрешно общение на човека с Бога.
И тъй, няма по-велико нещо за човека от възможността му да мисли право и да се моли.
Молитвата е вътрешно общение на човека с Бога.
За да може молитвата да отива направо до Бога, човек не трябва да поставя препятствие между Бога и своята душа. Ще кажете, че торбата с парите е малка, не може да прекъсне връзката на човешката душа с Първата Причина. Колкото и да е малък предметът, щом не е в съгласие с волята Божия, той хвърля сянка върху чистото платно на душата. Пазете се от торби, които закриват светлината, към която се стремите. Кой човек не е държал в ума си такава торба?
към беседата >>
Всяко неестествено свиване причинява болезнени състояния.
Нови мисли и чувства требва да вълнуват човека. Ако туберкулозният може да се освободи от страха и подозрението, болестта му ще го напусне. — Защо? — Защото туберкулозата е болест главно на чувствата. Докато човек държи в себе си страха и подозрението, дробовете и сърцето му постоянно ще се свиват.
Всяко неестествено свиване причинява болезнени състояния.
Когато се влюби в нещо и загуби любовта си, човек заболява главно от сърце или от някаква гръдна болест. Ето защо, когато лекувате такъв болен, първата ви работа е да внесете в сърцето му повече любов, а в ума — повече светлина. Като велика, мощна сила, любовта веднага възстановява нарушеното равновесие между силите на организма. Ако с едно махване на ръката си, Христос лекуваше прокажени, защо и туберкулозата да не може да се лекува по този начин? Махването на ръката на Христа подразбира изхвърляне на старото навън и заместването му с нови елементи.
към беседата >>
— В какво?
“Аз и Отец едно сме”.
— В какво?
— В любовта. Ако всички хора имат любовта и мъдростта в себе си, едно са с Отца. — За коя любов се говори? — За Божията. Любовта е една, но се проявява в три свята, т.е.
към беседата >>
За да може молитвата да отива направо до Бога, човек не трябва да поставя препятствие между Бога и своята душа.
И тъй, няма по-велико нещо за човека от възможността му да мисли право и да се моли. Молитвата е вътрешно общение на човека с Бога.
За да може молитвата да отива направо до Бога, човек не трябва да поставя препятствие между Бога и своята душа.
Ще кажете, че торбата с парите е малка, не може да прекъсне връзката на човешката душа с Първата Причина. Колкото и да е малък предметът, щом не е в съгласие с волята Божия, той хвърля сянка върху чистото платно на душата. Пазете се от торби, които закриват светлината, към която се стремите. Кой човек не е държал в ума си такава торба? Изправите се на молитва и започвате да мърморите, защо сте бедни, защо никой не ви помага.
към беседата >>
Когато се влюби в нещо и загуби любовта си, човек заболява главно от сърце или от някаква гръдна болест.
Ако туберкулозният може да се освободи от страха и подозрението, болестта му ще го напусне. — Защо? — Защото туберкулозата е болест главно на чувствата. Докато човек държи в себе си страха и подозрението, дробовете и сърцето му постоянно ще се свиват. Всяко неестествено свиване причинява болезнени състояния.
Когато се влюби в нещо и загуби любовта си, човек заболява главно от сърце или от някаква гръдна болест.
Ето защо, когато лекувате такъв болен, първата ви работа е да внесете в сърцето му повече любов, а в ума — повече светлина. Като велика, мощна сила, любовта веднага възстановява нарушеното равновесие между силите на организма. Ако с едно махване на ръката си, Христос лекуваше прокажени, защо и туберкулозата да не може да се лекува по този начин? Махването на ръката на Христа подразбира изхвърляне на старото навън и заместването му с нови елементи.
към беседата >>
— В любовта.
“Аз и Отец едно сме”. — В какво?
— В любовта.
Ако всички хора имат любовта и мъдростта в себе си, едно са с Отца. — За коя любов се говори? — За Божията. Любовта е една, но се проявява в три свята, т.е. в три степени: физическа, духовна и Божествена.
към беседата >>
Ще кажете, че торбата с парите е малка, не може да прекъсне връзката на човешката душа с Първата Причина.
И тъй, няма по-велико нещо за човека от възможността му да мисли право и да се моли. Молитвата е вътрешно общение на човека с Бога. За да може молитвата да отива направо до Бога, човек не трябва да поставя препятствие между Бога и своята душа.
Ще кажете, че торбата с парите е малка, не може да прекъсне връзката на човешката душа с Първата Причина.
Колкото и да е малък предметът, щом не е в съгласие с волята Божия, той хвърля сянка върху чистото платно на душата. Пазете се от торби, които закриват светлината, към която се стремите. Кой човек не е държал в ума си такава торба? Изправите се на молитва и започвате да мърморите, защо сте бедни, защо никой не ви помага. Вечер, като си лягате, пак се оплаквате, че не получавате отговор на молитвите си.
към беседата >>
Ето защо, когато лекувате такъв болен, първата ви работа е да внесете в сърцето му повече любов, а в ума — повече светлина.
— Защо? — Защото туберкулозата е болест главно на чувствата. Докато човек държи в себе си страха и подозрението, дробовете и сърцето му постоянно ще се свиват. Всяко неестествено свиване причинява болезнени състояния. Когато се влюби в нещо и загуби любовта си, човек заболява главно от сърце или от някаква гръдна болест.
Ето защо, когато лекувате такъв болен, първата ви работа е да внесете в сърцето му повече любов, а в ума — повече светлина.
Като велика, мощна сила, любовта веднага възстановява нарушеното равновесие между силите на организма. Ако с едно махване на ръката си, Христос лекуваше прокажени, защо и туберкулозата да не може да се лекува по този начин? Махването на ръката на Христа подразбира изхвърляне на старото навън и заместването му с нови елементи.
към беседата >>
Ако всички хора имат любовта и мъдростта в себе си, едно са с Отца.
“Аз и Отец едно сме”. — В какво? — В любовта.
Ако всички хора имат любовта и мъдростта в себе си, едно са с Отца.
— За коя любов се говори? — За Божията. Любовта е една, но се проявява в три свята, т.е. в три степени: физическа, духовна и Божествена. Който търси физическата любов, трябва да знае, че ще мине през големи промени, ще се движи от едно състояние в друго: от радост в скръб и от скръб в радост.
към беседата >>
Колкото и да е малък предметът, щом не е в съгласие с волята Божия, той хвърля сянка върху чистото платно на душата.
И тъй, няма по-велико нещо за човека от възможността му да мисли право и да се моли. Молитвата е вътрешно общение на човека с Бога. За да може молитвата да отива направо до Бога, човек не трябва да поставя препятствие между Бога и своята душа. Ще кажете, че торбата с парите е малка, не може да прекъсне връзката на човешката душа с Първата Причина.
Колкото и да е малък предметът, щом не е в съгласие с волята Божия, той хвърля сянка върху чистото платно на душата.
Пазете се от торби, които закриват светлината, към която се стремите. Кой човек не е държал в ума си такава торба? Изправите се на молитва и започвате да мърморите, защо сте бедни, защо никой не ви помага. Вечер, като си лягате, пак се оплаквате, че не получавате отговор на молитвите си. По три пъти на ден се молите и въпреки това, нищо не получавате.
към беседата >>
Като велика, мощна сила, любовта веднага възстановява нарушеното равновесие между силите на организма.
— Защото туберкулозата е болест главно на чувствата. Докато човек държи в себе си страха и подозрението, дробовете и сърцето му постоянно ще се свиват. Всяко неестествено свиване причинява болезнени състояния. Когато се влюби в нещо и загуби любовта си, човек заболява главно от сърце или от някаква гръдна болест. Ето защо, когато лекувате такъв болен, първата ви работа е да внесете в сърцето му повече любов, а в ума — повече светлина.
Като велика, мощна сила, любовта веднага възстановява нарушеното равновесие между силите на организма.
Ако с едно махване на ръката си, Христос лекуваше прокажени, защо и туберкулозата да не може да се лекува по този начин? Махването на ръката на Христа подразбира изхвърляне на старото навън и заместването му с нови елементи.
към беседата >>
— За коя любов се говори?
“Аз и Отец едно сме”. — В какво? — В любовта. Ако всички хора имат любовта и мъдростта в себе си, едно са с Отца.
— За коя любов се говори?
— За Божията. Любовта е една, но се проявява в три свята, т.е. в три степени: физическа, духовна и Божествена. Който търси физическата любов, трябва да знае, че ще мине през големи промени, ще се движи от едно състояние в друго: от радост в скръб и от скръб в радост. Например, когато се роди дете, майката се радва; ако детето й заболее, тя страда; ако умре, още повече страда.
към беседата >>
Пазете се от торби, които закриват светлината, към която се стремите.
И тъй, няма по-велико нещо за човека от възможността му да мисли право и да се моли. Молитвата е вътрешно общение на човека с Бога. За да може молитвата да отива направо до Бога, човек не трябва да поставя препятствие между Бога и своята душа. Ще кажете, че торбата с парите е малка, не може да прекъсне връзката на човешката душа с Първата Причина. Колкото и да е малък предметът, щом не е в съгласие с волята Божия, той хвърля сянка върху чистото платно на душата.
Пазете се от торби, които закриват светлината, към която се стремите.
Кой човек не е държал в ума си такава торба? Изправите се на молитва и започвате да мърморите, защо сте бедни, защо никой не ви помага. Вечер, като си лягате, пак се оплаквате, че не получавате отговор на молитвите си. По три пъти на ден се молите и въпреки това, нищо не получавате. Защо не получавате отговор на молитвите си?
към беседата >>
Ако с едно махване на ръката си, Христос лекуваше прокажени, защо и туберкулозата да не може да се лекува по този начин?
Докато човек държи в себе си страха и подозрението, дробовете и сърцето му постоянно ще се свиват. Всяко неестествено свиване причинява болезнени състояния. Когато се влюби в нещо и загуби любовта си, човек заболява главно от сърце или от някаква гръдна болест. Ето защо, когато лекувате такъв болен, първата ви работа е да внесете в сърцето му повече любов, а в ума — повече светлина. Като велика, мощна сила, любовта веднага възстановява нарушеното равновесие между силите на организма.
Ако с едно махване на ръката си, Христос лекуваше прокажени, защо и туберкулозата да не може да се лекува по този начин?
Махването на ръката на Христа подразбира изхвърляне на старото навън и заместването му с нови елементи.
към беседата >>
— За Божията.
“Аз и Отец едно сме”. — В какво? — В любовта. Ако всички хора имат любовта и мъдростта в себе си, едно са с Отца. — За коя любов се говори?
— За Божията.
Любовта е една, но се проявява в три свята, т.е. в три степени: физическа, духовна и Божествена. Който търси физическата любов, трябва да знае, че ще мине през големи промени, ще се движи от едно състояние в друго: от радост в скръб и от скръб в радост. Например, когато се роди дете, майката се радва; ако детето й заболее, тя страда; ако умре, още повече страда. Тя изпада в противоречие: защо роди и защо детето й умря?
към беседата >>
Кой човек не е държал в ума си такава торба?
Молитвата е вътрешно общение на човека с Бога. За да може молитвата да отива направо до Бога, човек не трябва да поставя препятствие между Бога и своята душа. Ще кажете, че торбата с парите е малка, не може да прекъсне връзката на човешката душа с Първата Причина. Колкото и да е малък предметът, щом не е в съгласие с волята Божия, той хвърля сянка върху чистото платно на душата. Пазете се от торби, които закриват светлината, към която се стремите.
Кой човек не е държал в ума си такава торба?
Изправите се на молитва и започвате да мърморите, защо сте бедни, защо никой не ви помага. Вечер, като си лягате, пак се оплаквате, че не получавате отговор на молитвите си. По три пъти на ден се молите и въпреки това, нищо не получавате. Защо не получавате отговор на молитвите си? — Защото не са прави.
към беседата >>
Махването на ръката на Христа подразбира изхвърляне на старото навън и заместването му с нови елементи.
Всяко неестествено свиване причинява болезнени състояния. Когато се влюби в нещо и загуби любовта си, човек заболява главно от сърце или от някаква гръдна болест. Ето защо, когато лекувате такъв болен, първата ви работа е да внесете в сърцето му повече любов, а в ума — повече светлина. Като велика, мощна сила, любовта веднага възстановява нарушеното равновесие между силите на организма. Ако с едно махване на ръката си, Христос лекуваше прокажени, защо и туберкулозата да не може да се лекува по този начин?
Махването на ръката на Христа подразбира изхвърляне на старото навън и заместването му с нови елементи.
към беседата >>
Любовта е една, но се проявява в три свята, т.е.
— В какво? — В любовта. Ако всички хора имат любовта и мъдростта в себе си, едно са с Отца. — За коя любов се говори? — За Божията.
Любовта е една, но се проявява в три свята, т.е.
в три степени: физическа, духовна и Божествена. Който търси физическата любов, трябва да знае, че ще мине през големи промени, ще се движи от едно състояние в друго: от радост в скръб и от скръб в радост. Например, когато се роди дете, майката се радва; ако детето й заболее, тя страда; ако умре, още повече страда. Тя изпада в противоречие: защо роди и защо детето й умря? Откъде дойде това дете и къде отиде?
към беседата >>
Изправите се на молитва и започвате да мърморите, защо сте бедни, защо никой не ви помага.
За да може молитвата да отива направо до Бога, човек не трябва да поставя препятствие между Бога и своята душа. Ще кажете, че торбата с парите е малка, не може да прекъсне връзката на човешката душа с Първата Причина. Колкото и да е малък предметът, щом не е в съгласие с волята Божия, той хвърля сянка върху чистото платно на душата. Пазете се от торби, които закриват светлината, към която се стремите. Кой човек не е държал в ума си такава торба?
Изправите се на молитва и започвате да мърморите, защо сте бедни, защо никой не ви помага.
Вечер, като си лягате, пак се оплаквате, че не получавате отговор на молитвите си. По три пъти на ден се молите и въпреки това, нищо не получавате. Защо не получавате отговор на молитвите си? — Защото не са прави. Бог ви е дал здраве, сила, ум, да работите, да учите, да придобивате богатства и знания.
към беседата >>
Когато лекарят лекува болния по магнетичен начин, преди всичко, той требва да бъде силен, да не се подава на състоянията на болния.
Когато лекарят лекува болния по магнетичен начин, преди всичко, той требва да бъде силен, да не се подава на състоянията на болния.
Ако е слаб, той ще възприеме състоянието на болния толкова близо до себе си, като че сам боледува; ще чувства отслабване на краката, болки в гърдите и плешките и т.н. Същевременно, болният ще вземе част от енергиите на лекаря, като здрав човек, след което в организма му настава известна борба, краят на която завършва с пробуждане на съзнателен живот в клетките на организма. После, като получат нужния материал за градеж, клетките започват да заваряват болните места в дробовете. Няма да мине много време, и болният започва да оздравява. Ще кажете, че туберкулозата е страшна и неизлечима болест.
към беседата >>
в три степени: физическа, духовна и Божествена.
— В любовта. Ако всички хора имат любовта и мъдростта в себе си, едно са с Отца. — За коя любов се говори? — За Божията. Любовта е една, но се проявява в три свята, т.е.
в три степени: физическа, духовна и Божествена.
Който търси физическата любов, трябва да знае, че ще мине през големи промени, ще се движи от едно състояние в друго: от радост в скръб и от скръб в радост. Например, когато се роди дете, майката се радва; ако детето й заболее, тя страда; ако умре, още повече страда. Тя изпада в противоречие: защо роди и защо детето й умря? Откъде дойде това дете и къде отиде? Защо трябваше да се радва и защо — да страда?
към беседата >>
Вечер, като си лягате, пак се оплаквате, че не получавате отговор на молитвите си.
Ще кажете, че торбата с парите е малка, не може да прекъсне връзката на човешката душа с Първата Причина. Колкото и да е малък предметът, щом не е в съгласие с волята Божия, той хвърля сянка върху чистото платно на душата. Пазете се от торби, които закриват светлината, към която се стремите. Кой човек не е държал в ума си такава торба? Изправите се на молитва и започвате да мърморите, защо сте бедни, защо никой не ви помага.
Вечер, като си лягате, пак се оплаквате, че не получавате отговор на молитвите си.
По три пъти на ден се молите и въпреки това, нищо не получавате. Защо не получавате отговор на молитвите си? — Защото не са прави. Бог ви е дал здраве, сила, ум, да работите, да учите, да придобивате богатства и знания. Трябва ли след всичко това да просите от Бога подаяние?
към беседата >>
Ако е слаб, той ще възприеме състоянието на болния толкова близо до себе си, като че сам боледува; ще чувства отслабване на краката, болки в гърдите и плешките и т.н.
Когато лекарят лекува болния по магнетичен начин, преди всичко, той требва да бъде силен, да не се подава на състоянията на болния.
Ако е слаб, той ще възприеме състоянието на болния толкова близо до себе си, като че сам боледува; ще чувства отслабване на краката, болки в гърдите и плешките и т.н.
Същевременно, болният ще вземе част от енергиите на лекаря, като здрав човек, след което в организма му настава известна борба, краят на която завършва с пробуждане на съзнателен живот в клетките на организма. После, като получат нужния материал за градеж, клетките започват да заваряват болните места в дробовете. Няма да мине много време, и болният започва да оздравява. Ще кажете, че туберкулозата е страшна и неизлечима болест. Страшна е туберкулозата, но има по-страшни болести и от нея.
към беседата >>
Който търси физическата любов, трябва да знае, че ще мине през големи промени, ще се движи от едно състояние в друго: от радост в скръб и от скръб в радост.
Ако всички хора имат любовта и мъдростта в себе си, едно са с Отца. — За коя любов се говори? — За Божията. Любовта е една, но се проявява в три свята, т.е. в три степени: физическа, духовна и Божествена.
Който търси физическата любов, трябва да знае, че ще мине през големи промени, ще се движи от едно състояние в друго: от радост в скръб и от скръб в радост.
Например, когато се роди дете, майката се радва; ако детето й заболее, тя страда; ако умре, още повече страда. Тя изпада в противоречие: защо роди и защо детето й умря? Откъде дойде това дете и къде отиде? Защо трябваше да се радва и защо — да страда? Тя се чуди, защо всичко, което става с нея и около нея е толкова неопределено.
към беседата >>
По три пъти на ден се молите и въпреки това, нищо не получавате.
Колкото и да е малък предметът, щом не е в съгласие с волята Божия, той хвърля сянка върху чистото платно на душата. Пазете се от торби, които закриват светлината, към която се стремите. Кой човек не е държал в ума си такава торба? Изправите се на молитва и започвате да мърморите, защо сте бедни, защо никой не ви помага. Вечер, като си лягате, пак се оплаквате, че не получавате отговор на молитвите си.
По три пъти на ден се молите и въпреки това, нищо не получавате.
Защо не получавате отговор на молитвите си? — Защото не са прави. Бог ви е дал здраве, сила, ум, да работите, да учите, да придобивате богатства и знания. Трябва ли след всичко това да просите от Бога подаяние? Защо не работите и не учите?
към беседата >>
Същевременно, болният ще вземе част от енергиите на лекаря, като здрав човек, след което в организма му настава известна борба, краят на която завършва с пробуждане на съзнателен живот в клетките на организма.
Когато лекарят лекува болния по магнетичен начин, преди всичко, той требва да бъде силен, да не се подава на състоянията на болния. Ако е слаб, той ще възприеме състоянието на болния толкова близо до себе си, като че сам боледува; ще чувства отслабване на краката, болки в гърдите и плешките и т.н.
Същевременно, болният ще вземе част от енергиите на лекаря, като здрав човек, след което в организма му настава известна борба, краят на която завършва с пробуждане на съзнателен живот в клетките на организма.
После, като получат нужния материал за градеж, клетките започват да заваряват болните места в дробовете. Няма да мине много време, и болният започва да оздравява. Ще кажете, че туберкулозата е страшна и неизлечима болест. Страшна е туберкулозата, но има по-страшни болести и от нея. Например грехът, престъплението, лицемерието, лъжата, омразата, безверието са най-страшните болести в света.
към беседата >>
Например, когато се роди дете, майката се радва; ако детето й заболее, тя страда; ако умре, още повече страда.
— За коя любов се говори? — За Божията. Любовта е една, но се проявява в три свята, т.е. в три степени: физическа, духовна и Божествена. Който търси физическата любов, трябва да знае, че ще мине през големи промени, ще се движи от едно състояние в друго: от радост в скръб и от скръб в радост.
Например, когато се роди дете, майката се радва; ако детето й заболее, тя страда; ако умре, още повече страда.
Тя изпада в противоречие: защо роди и защо детето й умря? Откъде дойде това дете и къде отиде? Защо трябваше да се радва и защо — да страда? Тя се чуди, защо всичко, което става с нея и около нея е толкова неопределено. Много естествено.
към беседата >>
Защо не получавате отговор на молитвите си?
Пазете се от торби, които закриват светлината, към която се стремите. Кой човек не е държал в ума си такава торба? Изправите се на молитва и започвате да мърморите, защо сте бедни, защо никой не ви помага. Вечер, като си лягате, пак се оплаквате, че не получавате отговор на молитвите си. По три пъти на ден се молите и въпреки това, нищо не получавате.
Защо не получавате отговор на молитвите си?
— Защото не са прави. Бог ви е дал здраве, сила, ум, да работите, да учите, да придобивате богатства и знания. Трябва ли след всичко това да просите от Бога подаяние? Защо не работите и не учите? Само онзи има право да хлопа на вратата на Бога, който работи, учи, развива и прилага своите дарби и нищо не получава.
към беседата >>
После, като получат нужния материал за градеж, клетките започват да заваряват болните места в дробовете.
Когато лекарят лекува болния по магнетичен начин, преди всичко, той требва да бъде силен, да не се подава на състоянията на болния. Ако е слаб, той ще възприеме състоянието на болния толкова близо до себе си, като че сам боледува; ще чувства отслабване на краката, болки в гърдите и плешките и т.н. Същевременно, болният ще вземе част от енергиите на лекаря, като здрав човек, след което в организма му настава известна борба, краят на която завършва с пробуждане на съзнателен живот в клетките на организма.
После, като получат нужния материал за градеж, клетките започват да заваряват болните места в дробовете.
Няма да мине много време, и болният започва да оздравява. Ще кажете, че туберкулозата е страшна и неизлечима болест. Страшна е туберкулозата, но има по-страшни болести и от нея. Например грехът, престъплението, лицемерието, лъжата, омразата, безверието са най-страшните болести в света. Изобщо, всички отрицателни състояния са страшни, защото причиняват такива болезнени състояния на организма, от които човек мъчно оздравява.
към беседата >>
Тя изпада в противоречие: защо роди и защо детето й умря?
— За Божията. Любовта е една, но се проявява в три свята, т.е. в три степени: физическа, духовна и Божествена. Който търси физическата любов, трябва да знае, че ще мине през големи промени, ще се движи от едно състояние в друго: от радост в скръб и от скръб в радост. Например, когато се роди дете, майката се радва; ако детето й заболее, тя страда; ако умре, още повече страда.
Тя изпада в противоречие: защо роди и защо детето й умря?
Откъде дойде това дете и къде отиде? Защо трябваше да се радва и защо — да страда? Тя се чуди, защо всичко, което става с нея и около нея е толкова неопределено. Много естествено. Тя живее на физическия свят, дето човек неизбежно се движи между полюси: от една страна гради, от друга руши.
към беседата >>
— Защото не са прави.
Кой човек не е държал в ума си такава торба? Изправите се на молитва и започвате да мърморите, защо сте бедни, защо никой не ви помага. Вечер, като си лягате, пак се оплаквате, че не получавате отговор на молитвите си. По три пъти на ден се молите и въпреки това, нищо не получавате. Защо не получавате отговор на молитвите си?
— Защото не са прави.
Бог ви е дал здраве, сила, ум, да работите, да учите, да придобивате богатства и знания. Трябва ли след всичко това да просите от Бога подаяние? Защо не работите и не учите? Само онзи има право да хлопа на вратата на Бога, който работи, учи, развива и прилага своите дарби и нищо не получава. Обаче, това е невъзможно.
към беседата >>
Няма да мине много време, и болният започва да оздравява.
Когато лекарят лекува болния по магнетичен начин, преди всичко, той требва да бъде силен, да не се подава на състоянията на болния. Ако е слаб, той ще възприеме състоянието на болния толкова близо до себе си, като че сам боледува; ще чувства отслабване на краката, болки в гърдите и плешките и т.н. Същевременно, болният ще вземе част от енергиите на лекаря, като здрав човек, след което в организма му настава известна борба, краят на която завършва с пробуждане на съзнателен живот в клетките на организма. После, като получат нужния материал за градеж, клетките започват да заваряват болните места в дробовете.
Няма да мине много време, и болният започва да оздравява.
Ще кажете, че туберкулозата е страшна и неизлечима болест. Страшна е туберкулозата, но има по-страшни болести и от нея. Например грехът, престъплението, лицемерието, лъжата, омразата, безверието са най-страшните болести в света. Изобщо, всички отрицателни състояния са страшни, защото причиняват такива болезнени състояния на организма, от които човек мъчно оздравява.
към беседата >>
Откъде дойде това дете и къде отиде?
Любовта е една, но се проявява в три свята, т.е. в три степени: физическа, духовна и Божествена. Който търси физическата любов, трябва да знае, че ще мине през големи промени, ще се движи от едно състояние в друго: от радост в скръб и от скръб в радост. Например, когато се роди дете, майката се радва; ако детето й заболее, тя страда; ако умре, още повече страда. Тя изпада в противоречие: защо роди и защо детето й умря?
Откъде дойде това дете и къде отиде?
Защо трябваше да се радва и защо — да страда? Тя се чуди, защо всичко, което става с нея и около нея е толкова неопределено. Много естествено. Тя живее на физическия свят, дето човек неизбежно се движи между полюси: от една страна гради, от друга руши. Най-после той казва: Ще ям и ще пия, ще преживея един живот.
към беседата >>
Бог ви е дал здраве, сила, ум, да работите, да учите, да придобивате богатства и знания.
Изправите се на молитва и започвате да мърморите, защо сте бедни, защо никой не ви помага. Вечер, като си лягате, пак се оплаквате, че не получавате отговор на молитвите си. По три пъти на ден се молите и въпреки това, нищо не получавате. Защо не получавате отговор на молитвите си? — Защото не са прави.
Бог ви е дал здраве, сила, ум, да работите, да учите, да придобивате богатства и знания.
Трябва ли след всичко това да просите от Бога подаяние? Защо не работите и не учите? Само онзи има право да хлопа на вратата на Бога, който работи, учи, развива и прилага своите дарби и нищо не получава. Обаче, това е невъзможно. Невъзможно е човек да работи и да бъде сиромах.
към беседата >>
Ще кажете, че туберкулозата е страшна и неизлечима болест.
Когато лекарят лекува болния по магнетичен начин, преди всичко, той требва да бъде силен, да не се подава на състоянията на болния. Ако е слаб, той ще възприеме състоянието на болния толкова близо до себе си, като че сам боледува; ще чувства отслабване на краката, болки в гърдите и плешките и т.н. Същевременно, болният ще вземе част от енергиите на лекаря, като здрав човек, след което в организма му настава известна борба, краят на която завършва с пробуждане на съзнателен живот в клетките на организма. После, като получат нужния материал за градеж, клетките започват да заваряват болните места в дробовете. Няма да мине много време, и болният започва да оздравява.
Ще кажете, че туберкулозата е страшна и неизлечима болест.
Страшна е туберкулозата, но има по-страшни болести и от нея. Например грехът, престъплението, лицемерието, лъжата, омразата, безверието са най-страшните болести в света. Изобщо, всички отрицателни състояния са страшни, защото причиняват такива болезнени състояния на организма, от които човек мъчно оздравява.
към беседата >>
Защо трябваше да се радва и защо — да страда?
в три степени: физическа, духовна и Божествена. Който търси физическата любов, трябва да знае, че ще мине през големи промени, ще се движи от едно състояние в друго: от радост в скръб и от скръб в радост. Например, когато се роди дете, майката се радва; ако детето й заболее, тя страда; ако умре, още повече страда. Тя изпада в противоречие: защо роди и защо детето й умря? Откъде дойде това дете и къде отиде?
Защо трябваше да се радва и защо — да страда?
Тя се чуди, защо всичко, което става с нея и около нея е толкова неопределено. Много естествено. Тя живее на физическия свят, дето човек неизбежно се движи между полюси: от една страна гради, от друга руши. Най-после той казва: Ще ям и ще пия, ще преживея един живот. Важно е пари да имам, те движат света.
към беседата >>
Трябва ли след всичко това да просите от Бога подаяние?
Вечер, като си лягате, пак се оплаквате, че не получавате отговор на молитвите си. По три пъти на ден се молите и въпреки това, нищо не получавате. Защо не получавате отговор на молитвите си? — Защото не са прави. Бог ви е дал здраве, сила, ум, да работите, да учите, да придобивате богатства и знания.
Трябва ли след всичко това да просите от Бога подаяние?
Защо не работите и не учите? Само онзи има право да хлопа на вратата на Бога, който работи, учи, развива и прилага своите дарби и нищо не получава. Обаче, това е невъзможно. Невъзможно е човек да работи и да бъде сиромах.
към беседата >>
Страшна е туберкулозата, но има по-страшни болести и от нея.
Ако е слаб, той ще възприеме състоянието на болния толкова близо до себе си, като че сам боледува; ще чувства отслабване на краката, болки в гърдите и плешките и т.н. Същевременно, болният ще вземе част от енергиите на лекаря, като здрав човек, след което в организма му настава известна борба, краят на която завършва с пробуждане на съзнателен живот в клетките на организма. После, като получат нужния материал за градеж, клетките започват да заваряват болните места в дробовете. Няма да мине много време, и болният започва да оздравява. Ще кажете, че туберкулозата е страшна и неизлечима болест.
Страшна е туберкулозата, но има по-страшни болести и от нея.
Например грехът, престъплението, лицемерието, лъжата, омразата, безверието са най-страшните болести в света. Изобщо, всички отрицателни състояния са страшни, защото причиняват такива болезнени състояния на организма, от които човек мъчно оздравява.
към беседата >>
Тя се чуди, защо всичко, което става с нея и около нея е толкова неопределено.
Който търси физическата любов, трябва да знае, че ще мине през големи промени, ще се движи от едно състояние в друго: от радост в скръб и от скръб в радост. Например, когато се роди дете, майката се радва; ако детето й заболее, тя страда; ако умре, още повече страда. Тя изпада в противоречие: защо роди и защо детето й умря? Откъде дойде това дете и къде отиде? Защо трябваше да се радва и защо — да страда?
Тя се чуди, защо всичко, което става с нея и около нея е толкова неопределено.
Много естествено. Тя живее на физическия свят, дето човек неизбежно се движи между полюси: от една страна гради, от друга руши. Най-после той казва: Ще ям и ще пия, ще преживея един живот. Важно е пари да имам, те движат света. Така мислят материалистите.
към беседата >>
Защо не работите и не учите?
По три пъти на ден се молите и въпреки това, нищо не получавате. Защо не получавате отговор на молитвите си? — Защото не са прави. Бог ви е дал здраве, сила, ум, да работите, да учите, да придобивате богатства и знания. Трябва ли след всичко това да просите от Бога подаяние?
Защо не работите и не учите?
Само онзи има право да хлопа на вратата на Бога, който работи, учи, развива и прилага своите дарби и нищо не получава. Обаче, това е невъзможно. Невъзможно е човек да работи и да бъде сиромах.
към беседата >>
Например грехът, престъплението, лицемерието, лъжата, омразата, безверието са най-страшните болести в света.
Същевременно, болният ще вземе част от енергиите на лекаря, като здрав човек, след което в организма му настава известна борба, краят на която завършва с пробуждане на съзнателен живот в клетките на организма. После, като получат нужния материал за градеж, клетките започват да заваряват болните места в дробовете. Няма да мине много време, и болният започва да оздравява. Ще кажете, че туберкулозата е страшна и неизлечима болест. Страшна е туберкулозата, но има по-страшни болести и от нея.
Например грехът, престъплението, лицемерието, лъжата, омразата, безверието са най-страшните болести в света.
Изобщо, всички отрицателни състояния са страшни, защото причиняват такива болезнени състояния на организма, от които човек мъчно оздравява.
към беседата >>
Много естествено.
Например, когато се роди дете, майката се радва; ако детето й заболее, тя страда; ако умре, още повече страда. Тя изпада в противоречие: защо роди и защо детето й умря? Откъде дойде това дете и къде отиде? Защо трябваше да се радва и защо — да страда? Тя се чуди, защо всичко, което става с нея и около нея е толкова неопределено.
Много естествено.
Тя живее на физическия свят, дето човек неизбежно се движи между полюси: от една страна гради, от друга руши. Най-после той казва: Ще ям и ще пия, ще преживея един живот. Важно е пари да имам, те движат света. Така мислят материалистите. Ако отидете в Турция, турчинът казва, че без пари не може, парите управляват.
към беседата >>
Само онзи има право да хлопа на вратата на Бога, който работи, учи, развива и прилага своите дарби и нищо не получава.
Защо не получавате отговор на молитвите си? — Защото не са прави. Бог ви е дал здраве, сила, ум, да работите, да учите, да придобивате богатства и знания. Трябва ли след всичко това да просите от Бога подаяние? Защо не работите и не учите?
Само онзи има право да хлопа на вратата на Бога, който работи, учи, развива и прилага своите дарби и нищо не получава.
Обаче, това е невъзможно. Невъзможно е човек да работи и да бъде сиромах.
към беседата >>
Изобщо, всички отрицателни състояния са страшни, защото причиняват такива болезнени състояния на организма, от които човек мъчно оздравява.
После, като получат нужния материал за градеж, клетките започват да заваряват болните места в дробовете. Няма да мине много време, и болният започва да оздравява. Ще кажете, че туберкулозата е страшна и неизлечима болест. Страшна е туберкулозата, но има по-страшни болести и от нея. Например грехът, престъплението, лицемерието, лъжата, омразата, безверието са най-страшните болести в света.
Изобщо, всички отрицателни състояния са страшни, защото причиняват такива болезнени състояния на организма, от които човек мъчно оздравява.
към беседата >>
Тя живее на физическия свят, дето човек неизбежно се движи между полюси: от една страна гради, от друга руши.
Тя изпада в противоречие: защо роди и защо детето й умря? Откъде дойде това дете и къде отиде? Защо трябваше да се радва и защо — да страда? Тя се чуди, защо всичко, което става с нея и около нея е толкова неопределено. Много естествено.
Тя живее на физическия свят, дето човек неизбежно се движи между полюси: от една страна гради, от друга руши.
Най-после той казва: Ще ям и ще пия, ще преживея един живот. Важно е пари да имам, те движат света. Така мислят материалистите. Ако отидете в Турция, турчинът казва, че без пари не може, парите управляват. Американецът не казва, че Бог е всесилен, но намира, че силата е в долара.
към беседата >>
Обаче, това е невъзможно.
— Защото не са прави. Бог ви е дал здраве, сила, ум, да работите, да учите, да придобивате богатства и знания. Трябва ли след всичко това да просите от Бога подаяние? Защо не работите и не учите? Само онзи има право да хлопа на вратата на Бога, който работи, учи, развива и прилага своите дарби и нищо не получава.
Обаче, това е невъзможно.
Невъзможно е човек да работи и да бъде сиромах.
към беседата >>
“Едно сме”.
“Едно сме”.
Едно трябва да станем с Бога, с Неговата Любов и Мъдрост, да чуваме Словото Му и да Го прилагаме. Стане ли сутрин от сън, човек трябва да чува гласа на Бога в цялата природа, във всички живи и разумни същества, да възприема тяхната радост и да им отговаря с радост. Само по този начин хората могат да внесат нова, светла струя в живота. Природата разполага с много сили, с много храна, изобилни блага, с които спасява човечеството от тежките условия, в които само е попаднало.
към беседата >>
Най-после той казва: Ще ям и ще пия, ще преживея един живот.
Откъде дойде това дете и къде отиде? Защо трябваше да се радва и защо — да страда? Тя се чуди, защо всичко, което става с нея и около нея е толкова неопределено. Много естествено. Тя живее на физическия свят, дето човек неизбежно се движи между полюси: от една страна гради, от друга руши.
Най-после той казва: Ще ям и ще пия, ще преживея един живот.
Важно е пари да имам, те движат света. Така мислят материалистите. Ако отидете в Турция, турчинът казва, че без пари не може, парите управляват. Американецът не казва, че Бог е всесилен, но намира, че силата е в долара. Така мислят всички народи, всички хора, които считат, че животът е само на земята.
към беседата >>
Невъзможно е човек да работи и да бъде сиромах.
Бог ви е дал здраве, сила, ум, да работите, да учите, да придобивате богатства и знания. Трябва ли след всичко това да просите от Бога подаяние? Защо не работите и не учите? Само онзи има право да хлопа на вратата на Бога, който работи, учи, развива и прилага своите дарби и нищо не получава. Обаче, това е невъзможно.
Невъзможно е човек да работи и да бъде сиромах.
към беседата >>
Едно трябва да станем с Бога, с Неговата Любов и Мъдрост, да чуваме Словото Му и да Го прилагаме.
“Едно сме”.
Едно трябва да станем с Бога, с Неговата Любов и Мъдрост, да чуваме Словото Му и да Го прилагаме.
Стане ли сутрин от сън, човек трябва да чува гласа на Бога в цялата природа, във всички живи и разумни същества, да възприема тяхната радост и да им отговаря с радост. Само по този начин хората могат да внесат нова, светла струя в живота. Природата разполага с много сили, с много храна, изобилни блага, с които спасява човечеството от тежките условия, в които само е попаднало.
към беседата >>
Важно е пари да имам, те движат света.
Защо трябваше да се радва и защо — да страда? Тя се чуди, защо всичко, което става с нея и около нея е толкова неопределено. Много естествено. Тя живее на физическия свят, дето човек неизбежно се движи между полюси: от една страна гради, от друга руши. Най-после той казва: Ще ям и ще пия, ще преживея един живот.
Важно е пари да имам, те движат света.
Така мислят материалистите. Ако отидете в Турция, турчинът казва, че без пари не може, парите управляват. Американецът не казва, че Бог е всесилен, но намира, че силата е в долара. Така мислят всички народи, всички хора, които считат, че животът е само на земята.
към беседата >>
Разумният свят не се занимава със сиромашията на хората.
Разумният свят не се занимава със сиромашията на хората.
Това е работа на самия човек. Щом е млад, щом иска да се развива правилно човек неизбежно ще работи, да се справи със сиромашията и с недоимъка в живота си. Щом забогатее, той остарява и казва: Няма защо повече да работя, няма какво да уча. Каже ли човек така, той сам подписва смъртната си присъда — всичко с него е свършено. Ето защо, радвайте се, докато сте бедни, докато има какво да учите и придобивате.
към беседата >>
Стане ли сутрин от сън, човек трябва да чува гласа на Бога в цялата природа, във всички живи и разумни същества, да възприема тяхната радост и да им отговаря с радост.
“Едно сме”. Едно трябва да станем с Бога, с Неговата Любов и Мъдрост, да чуваме Словото Му и да Го прилагаме.
Стане ли сутрин от сън, човек трябва да чува гласа на Бога в цялата природа, във всички живи и разумни същества, да възприема тяхната радост и да им отговаря с радост.
Само по този начин хората могат да внесат нова, светла струя в живота. Природата разполага с много сили, с много храна, изобилни блага, с които спасява човечеството от тежките условия, в които само е попаднало.
към беседата >>
Така мислят материалистите.
Тя се чуди, защо всичко, което става с нея и около нея е толкова неопределено. Много естествено. Тя живее на физическия свят, дето човек неизбежно се движи между полюси: от една страна гради, от друга руши. Най-после той казва: Ще ям и ще пия, ще преживея един живот. Важно е пари да имам, те движат света.
Така мислят материалистите.
Ако отидете в Турция, турчинът казва, че без пари не може, парите управляват. Американецът не казва, че Бог е всесилен, но намира, че силата е в долара. Така мислят всички народи, всички хора, които считат, че животът е само на земята.
към беседата >>
Това е работа на самия човек.
Разумният свят не се занимава със сиромашията на хората.
Това е работа на самия човек.
Щом е млад, щом иска да се развива правилно човек неизбежно ще работи, да се справи със сиромашията и с недоимъка в живота си. Щом забогатее, той остарява и казва: Няма защо повече да работя, няма какво да уча. Каже ли човек така, той сам подписва смъртната си присъда — всичко с него е свършено. Ето защо, радвайте се, докато сте бедни, докато има какво да учите и придобивате. Като знаете това, стремете се към богатство, което ви подтиква към работа и учене, което дава условия за развитие, а не към богатство, което спъва човешкото развитие.
към беседата >>
Само по този начин хората могат да внесат нова, светла струя в живота.
“Едно сме”. Едно трябва да станем с Бога, с Неговата Любов и Мъдрост, да чуваме Словото Му и да Го прилагаме. Стане ли сутрин от сън, човек трябва да чува гласа на Бога в цялата природа, във всички живи и разумни същества, да възприема тяхната радост и да им отговаря с радост.
Само по този начин хората могат да внесат нова, светла струя в живота.
Природата разполага с много сили, с много храна, изобилни блага, с които спасява човечеството от тежките условия, в които само е попаднало.
към беседата >>
Ако отидете в Турция, турчинът казва, че без пари не може, парите управляват.
Много естествено. Тя живее на физическия свят, дето човек неизбежно се движи между полюси: от една страна гради, от друга руши. Най-после той казва: Ще ям и ще пия, ще преживея един живот. Важно е пари да имам, те движат света. Така мислят материалистите.
Ако отидете в Турция, турчинът казва, че без пари не може, парите управляват.
Американецът не казва, че Бог е всесилен, но намира, че силата е в долара. Така мислят всички народи, всички хора, които считат, че животът е само на земята.
към беседата >>
Щом е млад, щом иска да се развива правилно човек неизбежно ще работи, да се справи със сиромашията и с недоимъка в живота си.
Разумният свят не се занимава със сиромашията на хората. Това е работа на самия човек.
Щом е млад, щом иска да се развива правилно човек неизбежно ще работи, да се справи със сиромашията и с недоимъка в живота си.
Щом забогатее, той остарява и казва: Няма защо повече да работя, няма какво да уча. Каже ли човек така, той сам подписва смъртната си присъда — всичко с него е свършено. Ето защо, радвайте се, докато сте бедни, докато има какво да учите и придобивате. Като знаете това, стремете се към богатство, което ви подтиква към работа и учене, което дава условия за развитие, а не към богатство, което спъва човешкото развитие. Ако се стремите към богатството, като условие за щастлив живот, вие не разбирате смисъла на живота.
към беседата >>
Природата разполага с много сили, с много храна, изобилни блага, с които спасява човечеството от тежките условия, в които само е попаднало.
“Едно сме”. Едно трябва да станем с Бога, с Неговата Любов и Мъдрост, да чуваме Словото Му и да Го прилагаме. Стане ли сутрин от сън, човек трябва да чува гласа на Бога в цялата природа, във всички живи и разумни същества, да възприема тяхната радост и да им отговаря с радост. Само по този начин хората могат да внесат нова, светла струя в живота.
Природата разполага с много сили, с много храна, изобилни блага, с които спасява човечеството от тежките условия, в които само е попаднало.
към беседата >>
Американецът не казва, че Бог е всесилен, но намира, че силата е в долара.
Тя живее на физическия свят, дето човек неизбежно се движи между полюси: от една страна гради, от друга руши. Най-после той казва: Ще ям и ще пия, ще преживея един живот. Важно е пари да имам, те движат света. Така мислят материалистите. Ако отидете в Турция, турчинът казва, че без пари не може, парите управляват.
Американецът не казва, че Бог е всесилен, но намира, че силата е в долара.
Така мислят всички народи, всички хора, които считат, че животът е само на земята.
към беседата >>
Щом забогатее, той остарява и казва: Няма защо повече да работя, няма какво да уча.
Разумният свят не се занимава със сиромашията на хората. Това е работа на самия човек. Щом е млад, щом иска да се развива правилно човек неизбежно ще работи, да се справи със сиромашията и с недоимъка в живота си.
Щом забогатее, той остарява и казва: Няма защо повече да работя, няма какво да уча.
Каже ли човек така, той сам подписва смъртната си присъда — всичко с него е свършено. Ето защо, радвайте се, докато сте бедни, докато има какво да учите и придобивате. Като знаете това, стремете се към богатство, което ви подтиква към работа и учене, което дава условия за развитие, а не към богатство, което спъва човешкото развитие. Ако се стремите към богатството, като условие за щастлив живот, вие не разбирате смисъла на живота. Щастието на човека се крие в работата му за ближните.
към беседата >>
Казано е в Писанието, че Бог спасява света.
Казано е в Писанието, че Бог спасява света.
Това не става чрез външни закони, а чрез вътрешни. Любовта ще спаси света. Мъдростта ще спаси света. Истината ще спаси света. Светлината ще спаси света, но не тази светлина, която помрачава, нито онази, която ослепява.
към беседата >>
Така мислят всички народи, всички хора, които считат, че животът е само на земята.
Най-после той казва: Ще ям и ще пия, ще преживея един живот. Важно е пари да имам, те движат света. Така мислят материалистите. Ако отидете в Турция, турчинът казва, че без пари не може, парите управляват. Американецът не казва, че Бог е всесилен, но намира, че силата е в долара.
Така мислят всички народи, всички хора, които считат, че животът е само на земята.
към беседата >>
Каже ли човек така, той сам подписва смъртната си присъда — всичко с него е свършено.
Разумният свят не се занимава със сиромашията на хората. Това е работа на самия човек. Щом е млад, щом иска да се развива правилно човек неизбежно ще работи, да се справи със сиромашията и с недоимъка в живота си. Щом забогатее, той остарява и казва: Няма защо повече да работя, няма какво да уча.
Каже ли човек така, той сам подписва смъртната си присъда — всичко с него е свършено.
Ето защо, радвайте се, докато сте бедни, докато има какво да учите и придобивате. Като знаете това, стремете се към богатство, което ви подтиква към работа и учене, което дава условия за развитие, а не към богатство, което спъва човешкото развитие. Ако се стремите към богатството, като условие за щастлив живот, вие не разбирате смисъла на живота. Щастието на човека се крие в работата му за ближните. Ако си разумен и се грижиш за благото на своите ближни така, както за своето благо, всички ще те обичат: домашните, приятелите ти, обществото и т.н.
към беседата >>
Това не става чрез външни закони, а чрез вътрешни.
Казано е в Писанието, че Бог спасява света.
Това не става чрез външни закони, а чрез вътрешни.
Любовта ще спаси света. Мъдростта ще спаси света. Истината ще спаси света. Светлината ще спаси света, но не тази светлина, която помрачава, нито онази, която ослепява. Топлината ще спаси света, но не тази топлина, която топи нещата и ги разширява.
към беседата >>
Следователно, докато живеете с разбирането на материалиста, вие признавате парата за божество.
Следователно, докато живеете с разбирането на материалиста, вие признавате парата за божество.
Тя е всесилният Бог. Като завърже няколко наполеона в кърпата си, или като внесе няколко десетки или стотици хиляди лева в банката, човек се намира под закрилата на своя всесилен Бог и вярва, че се е осигурил. Без този Бог няма ядене и пиене, няма угощения, веселби и тържества, няма сватби, няма градеж на къщи. Щом дойде всесилният, паниците започват да тракат, чуковете се вдигат и слагат, всеки върши някаква работа: учителят учи децата, свещеникът служи, лекарят лекува. — Защо става това?
към беседата >>
Ето защо, радвайте се, докато сте бедни, докато има какво да учите и придобивате.
Разумният свят не се занимава със сиромашията на хората. Това е работа на самия човек. Щом е млад, щом иска да се развива правилно човек неизбежно ще работи, да се справи със сиромашията и с недоимъка в живота си. Щом забогатее, той остарява и казва: Няма защо повече да работя, няма какво да уча. Каже ли човек така, той сам подписва смъртната си присъда — всичко с него е свършено.
Ето защо, радвайте се, докато сте бедни, докато има какво да учите и придобивате.
Като знаете това, стремете се към богатство, което ви подтиква към работа и учене, което дава условия за развитие, а не към богатство, което спъва човешкото развитие. Ако се стремите към богатството, като условие за щастлив живот, вие не разбирате смисъла на живота. Щастието на човека се крие в работата му за ближните. Ако си разумен и се грижиш за благото на своите ближни така, както за своето благо, всички ще те обичат: домашните, приятелите ти, обществото и т.н. Какво по-голямо щастие може да очакваш?
към беседата >>
Любовта ще спаси света.
Казано е в Писанието, че Бог спасява света. Това не става чрез външни закони, а чрез вътрешни.
Любовта ще спаси света.
Мъдростта ще спаси света. Истината ще спаси света. Светлината ще спаси света, но не тази светлина, която помрачава, нито онази, която ослепява. Топлината ще спаси света, но не тази топлина, която топи нещата и ги разширява. Има особена светлина и топлина, които носят живот и то преизобилно.
към беседата >>
Тя е всесилният Бог.
Следователно, докато живеете с разбирането на материалиста, вие признавате парата за божество.
Тя е всесилният Бог.
Като завърже няколко наполеона в кърпата си, или като внесе няколко десетки или стотици хиляди лева в банката, човек се намира под закрилата на своя всесилен Бог и вярва, че се е осигурил. Без този Бог няма ядене и пиене, няма угощения, веселби и тържества, няма сватби, няма градеж на къщи. Щом дойде всесилният, паниците започват да тракат, чуковете се вдигат и слагат, всеки върши някаква работа: учителят учи децата, свещеникът служи, лекарят лекува. — Защо става това? — Защото всесилният заповядва.
към беседата >>
Като знаете това, стремете се към богатство, което ви подтиква към работа и учене, което дава условия за развитие, а не към богатство, което спъва човешкото развитие.
Това е работа на самия човек. Щом е млад, щом иска да се развива правилно човек неизбежно ще работи, да се справи със сиромашията и с недоимъка в живота си. Щом забогатее, той остарява и казва: Няма защо повече да работя, няма какво да уча. Каже ли човек така, той сам подписва смъртната си присъда — всичко с него е свършено. Ето защо, радвайте се, докато сте бедни, докато има какво да учите и придобивате.
Като знаете това, стремете се към богатство, което ви подтиква към работа и учене, което дава условия за развитие, а не към богатство, което спъва човешкото развитие.
Ако се стремите към богатството, като условие за щастлив живот, вие не разбирате смисъла на живота. Щастието на човека се крие в работата му за ближните. Ако си разумен и се грижиш за благото на своите ближни така, както за своето благо, всички ще те обичат: домашните, приятелите ти, обществото и т.н. Какво по-голямо щастие може да очакваш? Същият закон се отнася до обществата и до държавите.
към беседата >>
Мъдростта ще спаси света.
Казано е в Писанието, че Бог спасява света. Това не става чрез външни закони, а чрез вътрешни. Любовта ще спаси света.
Мъдростта ще спаси света.
Истината ще спаси света. Светлината ще спаси света, но не тази светлина, която помрачава, нито онази, която ослепява. Топлината ще спаси света, но не тази топлина, която топи нещата и ги разширява. Има особена светлина и топлина, които носят живот и то преизобилно. За тях, именно, Христос говори: “Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно”.
към беседата >>
Като завърже няколко наполеона в кърпата си, или като внесе няколко десетки или стотици хиляди лева в банката, човек се намира под закрилата на своя всесилен Бог и вярва, че се е осигурил.
Следователно, докато живеете с разбирането на материалиста, вие признавате парата за божество. Тя е всесилният Бог.
Като завърже няколко наполеона в кърпата си, или като внесе няколко десетки или стотици хиляди лева в банката, човек се намира под закрилата на своя всесилен Бог и вярва, че се е осигурил.
Без този Бог няма ядене и пиене, няма угощения, веселби и тържества, няма сватби, няма градеж на къщи. Щом дойде всесилният, паниците започват да тракат, чуковете се вдигат и слагат, всеки върши някаква работа: учителят учи децата, свещеникът служи, лекарят лекува. — Защо става това? — Защото всесилният заповядва. Когато всесилният влезе в джоба на момъка и на момата, те започват да се обличат добре, за да се харесат един на друг.
към беседата >>
Ако се стремите към богатството, като условие за щастлив живот, вие не разбирате смисъла на живота.
Щом е млад, щом иска да се развива правилно човек неизбежно ще работи, да се справи със сиромашията и с недоимъка в живота си. Щом забогатее, той остарява и казва: Няма защо повече да работя, няма какво да уча. Каже ли човек така, той сам подписва смъртната си присъда — всичко с него е свършено. Ето защо, радвайте се, докато сте бедни, докато има какво да учите и придобивате. Като знаете това, стремете се към богатство, което ви подтиква към работа и учене, което дава условия за развитие, а не към богатство, което спъва човешкото развитие.
Ако се стремите към богатството, като условие за щастлив живот, вие не разбирате смисъла на живота.
Щастието на човека се крие в работата му за ближните. Ако си разумен и се грижиш за благото на своите ближни така, както за своето благо, всички ще те обичат: домашните, приятелите ти, обществото и т.н. Какво по-голямо щастие може да очакваш? Същият закон се отнася до обществата и до държавите. Ако едно общество или една държава внася навсякъде ред и законност, всички нейни членове и поданници ще им се радват, ще ги обичат и ще работят за тяхното повдигане.
към беседата >>
Истината ще спаси света.
Казано е в Писанието, че Бог спасява света. Това не става чрез външни закони, а чрез вътрешни. Любовта ще спаси света. Мъдростта ще спаси света.
Истината ще спаси света.
Светлината ще спаси света, но не тази светлина, която помрачава, нито онази, която ослепява. Топлината ще спаси света, но не тази топлина, която топи нещата и ги разширява. Има особена светлина и топлина, които носят живот и то преизобилно. За тях, именно, Христос говори: “Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно”. За да придобият живот изобилно, хората трябва да разбират основните закони на Битието.
към беседата >>
Без този Бог няма ядене и пиене, няма угощения, веселби и тържества, няма сватби, няма градеж на къщи.
Следователно, докато живеете с разбирането на материалиста, вие признавате парата за божество. Тя е всесилният Бог. Като завърже няколко наполеона в кърпата си, или като внесе няколко десетки или стотици хиляди лева в банката, човек се намира под закрилата на своя всесилен Бог и вярва, че се е осигурил.
Без този Бог няма ядене и пиене, няма угощения, веселби и тържества, няма сватби, няма градеж на къщи.
Щом дойде всесилният, паниците започват да тракат, чуковете се вдигат и слагат, всеки върши някаква работа: учителят учи децата, свещеникът служи, лекарят лекува. — Защо става това? — Защото всесилният заповядва. Когато всесилният влезе в джоба на момъка и на момата, те започват да се обличат добре, за да се харесат един на друг. Някой религиозен казва, че човек не трябва да мисли за обличане, може да ходи просто облечен, даже и окъсан.
към беседата >>
Щастието на човека се крие в работата му за ближните.
Щом забогатее, той остарява и казва: Няма защо повече да работя, няма какво да уча. Каже ли човек така, той сам подписва смъртната си присъда — всичко с него е свършено. Ето защо, радвайте се, докато сте бедни, докато има какво да учите и придобивате. Като знаете това, стремете се към богатство, което ви подтиква към работа и учене, което дава условия за развитие, а не към богатство, което спъва човешкото развитие. Ако се стремите към богатството, като условие за щастлив живот, вие не разбирате смисъла на живота.
Щастието на човека се крие в работата му за ближните.
Ако си разумен и се грижиш за благото на своите ближни така, както за своето благо, всички ще те обичат: домашните, приятелите ти, обществото и т.н. Какво по-голямо щастие може да очакваш? Същият закон се отнася до обществата и до държавите. Ако едно общество или една държава внася навсякъде ред и законност, всички нейни членове и поданници ще им се радват, ще ги обичат и ще работят за тяхното повдигане. Дето е любовта и разумността, там е щастието.
към беседата >>
Светлината ще спаси света, но не тази светлина, която помрачава, нито онази, която ослепява.
Казано е в Писанието, че Бог спасява света. Това не става чрез външни закони, а чрез вътрешни. Любовта ще спаси света. Мъдростта ще спаси света. Истината ще спаси света.
Светлината ще спаси света, но не тази светлина, която помрачава, нито онази, която ослепява.
Топлината ще спаси света, но не тази топлина, която топи нещата и ги разширява. Има особена светлина и топлина, които носят живот и то преизобилно. За тях, именно, Христос говори: “Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно”. За да придобият живот изобилно, хората трябва да разбират основните закони на Битието. Като ги разберат, те трябва същевременно и да ги прилагат.
към беседата >>
Щом дойде всесилният, паниците започват да тракат, чуковете се вдигат и слагат, всеки върши някаква работа: учителят учи децата, свещеникът служи, лекарят лекува.
Следователно, докато живеете с разбирането на материалиста, вие признавате парата за божество. Тя е всесилният Бог. Като завърже няколко наполеона в кърпата си, или като внесе няколко десетки или стотици хиляди лева в банката, човек се намира под закрилата на своя всесилен Бог и вярва, че се е осигурил. Без този Бог няма ядене и пиене, няма угощения, веселби и тържества, няма сватби, няма градеж на къщи.
Щом дойде всесилният, паниците започват да тракат, чуковете се вдигат и слагат, всеки върши някаква работа: учителят учи децата, свещеникът служи, лекарят лекува.
— Защо става това? — Защото всесилният заповядва. Когато всесилният влезе в джоба на момъка и на момата, те започват да се обличат добре, за да се харесат един на друг. Някой религиозен казва, че човек не трябва да мисли за обличане, може да ходи просто облечен, даже и окъсан. Това е криво разбиране.
към беседата >>
Ако си разумен и се грижиш за благото на своите ближни така, както за своето благо, всички ще те обичат: домашните, приятелите ти, обществото и т.н.
Каже ли човек така, той сам подписва смъртната си присъда — всичко с него е свършено. Ето защо, радвайте се, докато сте бедни, докато има какво да учите и придобивате. Като знаете това, стремете се към богатство, което ви подтиква към работа и учене, което дава условия за развитие, а не към богатство, което спъва човешкото развитие. Ако се стремите към богатството, като условие за щастлив живот, вие не разбирате смисъла на живота. Щастието на човека се крие в работата му за ближните.
Ако си разумен и се грижиш за благото на своите ближни така, както за своето благо, всички ще те обичат: домашните, приятелите ти, обществото и т.н.
Какво по-голямо щастие може да очакваш? Същият закон се отнася до обществата и до държавите. Ако едно общество или една държава внася навсякъде ред и законност, всички нейни членове и поданници ще им се радват, ще ги обичат и ще работят за тяхното повдигане. Дето е любовта и разумността, там е щастието.
към беседата >>
Топлината ще спаси света, но не тази топлина, която топи нещата и ги разширява.
Това не става чрез външни закони, а чрез вътрешни. Любовта ще спаси света. Мъдростта ще спаси света. Истината ще спаси света. Светлината ще спаси света, но не тази светлина, която помрачава, нито онази, която ослепява.
Топлината ще спаси света, но не тази топлина, която топи нещата и ги разширява.
Има особена светлина и топлина, които носят живот и то преизобилно. За тях, именно, Христос говори: “Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно”. За да придобият живот изобилно, хората трябва да разбират основните закони на Битието. Като ги разберат, те трябва същевременно и да ги прилагат. Съвременните християни говорят за Божиите закони, за Божия Промисъл, но като се намерят пред някаква мъчнотия, или когато искат да помогнат на бедни и на страдащи, тръгват от къща на къща да събират помощи.
към беседата >>
— Защо става това?
Следователно, докато живеете с разбирането на материалиста, вие признавате парата за божество. Тя е всесилният Бог. Като завърже няколко наполеона в кърпата си, или като внесе няколко десетки или стотици хиляди лева в банката, човек се намира под закрилата на своя всесилен Бог и вярва, че се е осигурил. Без този Бог няма ядене и пиене, няма угощения, веселби и тържества, няма сватби, няма градеж на къщи. Щом дойде всесилният, паниците започват да тракат, чуковете се вдигат и слагат, всеки върши някаква работа: учителят учи децата, свещеникът служи, лекарят лекува.
— Защо става това?
— Защото всесилният заповядва. Когато всесилният влезе в джоба на момъка и на момата, те започват да се обличат добре, за да се харесат един на друг. Някой религиозен казва, че човек не трябва да мисли за обличане, може да ходи просто облечен, даже и окъсан. Това е криво разбиране. Вижте, как природата облича своите форми.
към беседата >>
Какво по-голямо щастие може да очакваш?
Ето защо, радвайте се, докато сте бедни, докато има какво да учите и придобивате. Като знаете това, стремете се към богатство, което ви подтиква към работа и учене, което дава условия за развитие, а не към богатство, което спъва човешкото развитие. Ако се стремите към богатството, като условие за щастлив живот, вие не разбирате смисъла на живота. Щастието на човека се крие в работата му за ближните. Ако си разумен и се грижиш за благото на своите ближни така, както за своето благо, всички ще те обичат: домашните, приятелите ти, обществото и т.н.
Какво по-голямо щастие може да очакваш?
Същият закон се отнася до обществата и до държавите. Ако едно общество или една държава внася навсякъде ред и законност, всички нейни членове и поданници ще им се радват, ще ги обичат и ще работят за тяхното повдигане. Дето е любовта и разумността, там е щастието.
към беседата >>
Има особена светлина и топлина, които носят живот и то преизобилно.
Любовта ще спаси света. Мъдростта ще спаси света. Истината ще спаси света. Светлината ще спаси света, но не тази светлина, която помрачава, нито онази, която ослепява. Топлината ще спаси света, но не тази топлина, която топи нещата и ги разширява.
Има особена светлина и топлина, които носят живот и то преизобилно.
За тях, именно, Христос говори: “Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно”. За да придобият живот изобилно, хората трябва да разбират основните закони на Битието. Като ги разберат, те трябва същевременно и да ги прилагат. Съвременните християни говорят за Божиите закони, за Божия Промисъл, но като се намерят пред някаква мъчнотия, или когато искат да помогнат на бедни и на страдащи, тръгват от къща на къща да събират помощи. Това е особен род просия, която не е позволена за християнина.
към беседата >>
— Защото всесилният заповядва.
Тя е всесилният Бог. Като завърже няколко наполеона в кърпата си, или като внесе няколко десетки или стотици хиляди лева в банката, човек се намира под закрилата на своя всесилен Бог и вярва, че се е осигурил. Без този Бог няма ядене и пиене, няма угощения, веселби и тържества, няма сватби, няма градеж на къщи. Щом дойде всесилният, паниците започват да тракат, чуковете се вдигат и слагат, всеки върши някаква работа: учителят учи децата, свещеникът служи, лекарят лекува. — Защо става това?
— Защото всесилният заповядва.
Когато всесилният влезе в джоба на момъка и на момата, те започват да се обличат добре, за да се харесат един на друг. Някой религиозен казва, че човек не трябва да мисли за обличане, може да ходи просто облечен, даже и окъсан. Това е криво разбиране. Вижте, как природата облича своите форми. Растенията, птиците, животните са гиздави, добре накичени.
към беседата >>
Същият закон се отнася до обществата и до държавите.
Като знаете това, стремете се към богатство, което ви подтиква към работа и учене, което дава условия за развитие, а не към богатство, което спъва човешкото развитие. Ако се стремите към богатството, като условие за щастлив живот, вие не разбирате смисъла на живота. Щастието на човека се крие в работата му за ближните. Ако си разумен и се грижиш за благото на своите ближни така, както за своето благо, всички ще те обичат: домашните, приятелите ти, обществото и т.н. Какво по-голямо щастие може да очакваш?
Същият закон се отнася до обществата и до държавите.
Ако едно общество или една държава внася навсякъде ред и законност, всички нейни членове и поданници ще им се радват, ще ги обичат и ще работят за тяхното повдигане. Дето е любовта и разумността, там е щастието.
към беседата >>
За тях, именно, Христос говори: “Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно”.
Мъдростта ще спаси света. Истината ще спаси света. Светлината ще спаси света, но не тази светлина, която помрачава, нито онази, която ослепява. Топлината ще спаси света, но не тази топлина, която топи нещата и ги разширява. Има особена светлина и топлина, които носят живот и то преизобилно.
За тях, именно, Христос говори: “Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно”.
За да придобият живот изобилно, хората трябва да разбират основните закони на Битието. Като ги разберат, те трябва същевременно и да ги прилагат. Съвременните християни говорят за Божиите закони, за Божия Промисъл, но като се намерят пред някаква мъчнотия, или когато искат да помогнат на бедни и на страдащи, тръгват от къща на къща да събират помощи. Това е особен род просия, която не е позволена за християнина. Истинският християнин трябва да бъде господар на магическата пръчица.
към беседата >>
Когато всесилният влезе в джоба на момъка и на момата, те започват да се обличат добре, за да се харесат един на друг.
Като завърже няколко наполеона в кърпата си, или като внесе няколко десетки или стотици хиляди лева в банката, човек се намира под закрилата на своя всесилен Бог и вярва, че се е осигурил. Без този Бог няма ядене и пиене, няма угощения, веселби и тържества, няма сватби, няма градеж на къщи. Щом дойде всесилният, паниците започват да тракат, чуковете се вдигат и слагат, всеки върши някаква работа: учителят учи децата, свещеникът служи, лекарят лекува. — Защо става това? — Защото всесилният заповядва.
Когато всесилният влезе в джоба на момъка и на момата, те започват да се обличат добре, за да се харесат един на друг.
Някой религиозен казва, че човек не трябва да мисли за обличане, може да ходи просто облечен, даже и окъсан. Това е криво разбиране. Вижте, как природата облича своите форми. Растенията, птиците, животните са гиздави, добре накичени. Защо и човек да не се облече добре?
към беседата >>
Ако едно общество или една държава внася навсякъде ред и законност, всички нейни членове и поданници ще им се радват, ще ги обичат и ще работят за тяхното повдигане.
Ако се стремите към богатството, като условие за щастлив живот, вие не разбирате смисъла на живота. Щастието на човека се крие в работата му за ближните. Ако си разумен и се грижиш за благото на своите ближни така, както за своето благо, всички ще те обичат: домашните, приятелите ти, обществото и т.н. Какво по-голямо щастие може да очакваш? Същият закон се отнася до обществата и до държавите.
Ако едно общество или една държава внася навсякъде ред и законност, всички нейни членове и поданници ще им се радват, ще ги обичат и ще работят за тяхното повдигане.
Дето е любовта и разумността, там е щастието.
към беседата >>
За да придобият живот изобилно, хората трябва да разбират основните закони на Битието.
Истината ще спаси света. Светлината ще спаси света, но не тази светлина, която помрачава, нито онази, която ослепява. Топлината ще спаси света, но не тази топлина, която топи нещата и ги разширява. Има особена светлина и топлина, които носят живот и то преизобилно. За тях, именно, Христос говори: “Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно”.
За да придобият живот изобилно, хората трябва да разбират основните закони на Битието.
Като ги разберат, те трябва същевременно и да ги прилагат. Съвременните християни говорят за Божиите закони, за Божия Промисъл, но като се намерят пред някаква мъчнотия, или когато искат да помогнат на бедни и на страдащи, тръгват от къща на къща да събират помощи. Това е особен род просия, която не е позволена за християнина. Истинският християнин трябва да бъде господар на магическата пръчица. Пожелае ли нещо, той трябва да тропне с нея, за да постигне желанието си.
към беседата >>
Някой религиозен казва, че човек не трябва да мисли за обличане, може да ходи просто облечен, даже и окъсан.
Без този Бог няма ядене и пиене, няма угощения, веселби и тържества, няма сватби, няма градеж на къщи. Щом дойде всесилният, паниците започват да тракат, чуковете се вдигат и слагат, всеки върши някаква работа: учителят учи децата, свещеникът служи, лекарят лекува. — Защо става това? — Защото всесилният заповядва. Когато всесилният влезе в джоба на момъка и на момата, те започват да се обличат добре, за да се харесат един на друг.
Някой религиозен казва, че човек не трябва да мисли за обличане, може да ходи просто облечен, даже и окъсан.
Това е криво разбиране. Вижте, как природата облича своите форми. Растенията, птиците, животните са гиздави, добре накичени. Защо и човек да не се облече добре? Не е нужно да мисли само за дрехи, но той трябва да бъде добре облечен, винаги спретнат.
към беседата >>
Дето е любовта и разумността, там е щастието.
Щастието на човека се крие в работата му за ближните. Ако си разумен и се грижиш за благото на своите ближни така, както за своето благо, всички ще те обичат: домашните, приятелите ти, обществото и т.н. Какво по-голямо щастие може да очакваш? Същият закон се отнася до обществата и до държавите. Ако едно общество или една държава внася навсякъде ред и законност, всички нейни членове и поданници ще им се радват, ще ги обичат и ще работят за тяхното повдигане.
Дето е любовта и разумността, там е щастието.
към беседата >>
Като ги разберат, те трябва същевременно и да ги прилагат.
Светлината ще спаси света, но не тази светлина, която помрачава, нито онази, която ослепява. Топлината ще спаси света, но не тази топлина, която топи нещата и ги разширява. Има особена светлина и топлина, които носят живот и то преизобилно. За тях, именно, Христос говори: “Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно”. За да придобият живот изобилно, хората трябва да разбират основните закони на Битието.
Като ги разберат, те трябва същевременно и да ги прилагат.
Съвременните християни говорят за Божиите закони, за Божия Промисъл, но като се намерят пред някаква мъчнотия, или когато искат да помогнат на бедни и на страдащи, тръгват от къща на къща да събират помощи. Това е особен род просия, която не е позволена за християнина. Истинският християнин трябва да бъде господар на магическата пръчица. Пожелае ли нещо, той трябва да тропне с нея, за да постигне желанието си. Ако има нужда от пари, ще отиде на мястото, където са заровени, и ще тропне с пръчицата си.
към беседата >>
Това е криво разбиране.
Щом дойде всесилният, паниците започват да тракат, чуковете се вдигат и слагат, всеки върши някаква работа: учителят учи децата, свещеникът служи, лекарят лекува. — Защо става това? — Защото всесилният заповядва. Когато всесилният влезе в джоба на момъка и на момата, те започват да се обличат добре, за да се харесат един на друг. Някой религиозен казва, че човек не трябва да мисли за обличане, може да ходи просто облечен, даже и окъсан.
Това е криво разбиране.
Вижте, как природата облича своите форми. Растенията, птиците, животните са гиздави, добре накичени. Защо и човек да не се облече добре? Не е нужно да мисли само за дрехи, но той трябва да бъде добре облечен, винаги спретнат. Окъсаните дрехи подразбират греховност.
към беседата >>
Ние не говорим за любовта, която се изказва само с думи, но за любовта, която се прилага в живота.
Ние не говорим за любовта, която се изказва само с думи, но за любовта, която се прилага в живота.
Щом е така, трябва да знаем, по какъв начин се прилага любовта, т.е. какви са нейните прояви. Един учител имал в отделението си по еднакво число богати и бедни ученици, сирачета, лишени от родители, от братя и сестри — самотници в живота. Той имал обичай, сутрин, когато децата влизали в класната стая, да целува бедните и сирачетата, а богатите само поздравявал. Богатите деца не разбирали, защо учителят им прави разлика между тях и бедните деца, и един ден те го запитали: Учителю, защо не целуваш и нас, както целуваш бедните ни другарчета?
към беседата >>
Съвременните християни говорят за Божиите закони, за Божия Промисъл, но като се намерят пред някаква мъчнотия, или когато искат да помогнат на бедни и на страдащи, тръгват от къща на къща да събират помощи.
Топлината ще спаси света, но не тази топлина, която топи нещата и ги разширява. Има особена светлина и топлина, които носят живот и то преизобилно. За тях, именно, Христос говори: “Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно”. За да придобият живот изобилно, хората трябва да разбират основните закони на Битието. Като ги разберат, те трябва същевременно и да ги прилагат.
Съвременните християни говорят за Божиите закони, за Божия Промисъл, но като се намерят пред някаква мъчнотия, или когато искат да помогнат на бедни и на страдащи, тръгват от къща на къща да събират помощи.
Това е особен род просия, която не е позволена за християнина. Истинският християнин трябва да бъде господар на магическата пръчица. Пожелае ли нещо, той трябва да тропне с нея, за да постигне желанието си. Ако има нужда от пари, ще отиде на мястото, където са заровени, и ще тропне с пръчицата си. Парите веднага ще се явят пред него.
към беседата >>
Вижте, как природата облича своите форми.
— Защо става това? — Защото всесилният заповядва. Когато всесилният влезе в джоба на момъка и на момата, те започват да се обличат добре, за да се харесат един на друг. Някой религиозен казва, че човек не трябва да мисли за обличане, може да ходи просто облечен, даже и окъсан. Това е криво разбиране.
Вижте, как природата облича своите форми.
Растенията, птиците, животните са гиздави, добре накичени. Защо и човек да не се облече добре? Не е нужно да мисли само за дрехи, но той трябва да бъде добре облечен, винаги спретнат. Окъсаните дрехи подразбират греховност. Когато греши, човек вече е окъсан.
към беседата >>
Щом е така, трябва да знаем, по какъв начин се прилага любовта, т.е.
Ние не говорим за любовта, която се изказва само с думи, но за любовта, която се прилага в живота.
Щом е така, трябва да знаем, по какъв начин се прилага любовта, т.е.
какви са нейните прояви. Един учител имал в отделението си по еднакво число богати и бедни ученици, сирачета, лишени от родители, от братя и сестри — самотници в живота. Той имал обичай, сутрин, когато децата влизали в класната стая, да целува бедните и сирачетата, а богатите само поздравявал. Богатите деца не разбирали, защо учителят им прави разлика между тях и бедните деца, и един ден те го запитали: Учителю, защо не целуваш и нас, както целуваш бедните ни другарчета? Учителят им отговорил: Вие сте богати, имате майки и бащи.
към беседата >>
Това е особен род просия, която не е позволена за християнина.
Има особена светлина и топлина, които носят живот и то преизобилно. За тях, именно, Христос говори: “Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно”. За да придобият живот изобилно, хората трябва да разбират основните закони на Битието. Като ги разберат, те трябва същевременно и да ги прилагат. Съвременните християни говорят за Божиите закони, за Божия Промисъл, но като се намерят пред някаква мъчнотия, или когато искат да помогнат на бедни и на страдащи, тръгват от къща на къща да събират помощи.
Това е особен род просия, която не е позволена за християнина.
Истинският християнин трябва да бъде господар на магическата пръчица. Пожелае ли нещо, той трябва да тропне с нея, за да постигне желанието си. Ако има нужда от пари, ще отиде на мястото, където са заровени, и ще тропне с пръчицата си. Парите веднага ще се явят пред него. Обаче, той няма право да вади пари за дребни случаи.
към беседата >>
Растенията, птиците, животните са гиздави, добре накичени.
— Защото всесилният заповядва. Когато всесилният влезе в джоба на момъка и на момата, те започват да се обличат добре, за да се харесат един на друг. Някой религиозен казва, че човек не трябва да мисли за обличане, може да ходи просто облечен, даже и окъсан. Това е криво разбиране. Вижте, как природата облича своите форми.
Растенията, птиците, животните са гиздави, добре накичени.
Защо и човек да не се облече добре? Не е нужно да мисли само за дрехи, но той трябва да бъде добре облечен, винаги спретнат. Окъсаните дрехи подразбират греховност. Когато греши, човек вече е окъсан. Обаче, праведният е всякога добре облечен.
към беседата >>
какви са нейните прояви.
Ние не говорим за любовта, която се изказва само с думи, но за любовта, която се прилага в живота. Щом е така, трябва да знаем, по какъв начин се прилага любовта, т.е.
какви са нейните прояви.
Един учител имал в отделението си по еднакво число богати и бедни ученици, сирачета, лишени от родители, от братя и сестри — самотници в живота. Той имал обичай, сутрин, когато децата влизали в класната стая, да целува бедните и сирачетата, а богатите само поздравявал. Богатите деца не разбирали, защо учителят им прави разлика между тях и бедните деца, и един ден те го запитали: Учителю, защо не целуваш и нас, както целуваш бедните ни другарчета? Учителят им отговорил: Вие сте богати, имате майки и бащи. Ако ви целувам, майките и бащите ви ще умрат.
към беседата >>
Истинският християнин трябва да бъде господар на магическата пръчица.
За тях, именно, Христос говори: “Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно”. За да придобият живот изобилно, хората трябва да разбират основните закони на Битието. Като ги разберат, те трябва същевременно и да ги прилагат. Съвременните християни говорят за Божиите закони, за Божия Промисъл, но като се намерят пред някаква мъчнотия, или когато искат да помогнат на бедни и на страдащи, тръгват от къща на къща да събират помощи. Това е особен род просия, която не е позволена за християнина.
Истинският християнин трябва да бъде господар на магическата пръчица.
Пожелае ли нещо, той трябва да тропне с нея, за да постигне желанието си. Ако има нужда от пари, ще отиде на мястото, където са заровени, и ще тропне с пръчицата си. Парите веднага ще се явят пред него. Обаче, той няма право да вади пари за дребни случаи. Само за съществени нужди той има право да прилага магическата пръчица.
към беседата >>
Защо и човек да не се облече добре?
Когато всесилният влезе в джоба на момъка и на момата, те започват да се обличат добре, за да се харесат един на друг. Някой религиозен казва, че човек не трябва да мисли за обличане, може да ходи просто облечен, даже и окъсан. Това е криво разбиране. Вижте, как природата облича своите форми. Растенията, птиците, животните са гиздави, добре накичени.
Защо и човек да не се облече добре?
Не е нужно да мисли само за дрехи, но той трябва да бъде добре облечен, винаги спретнат. Окъсаните дрехи подразбират греховност. Когато греши, човек вече е окъсан. Обаче, праведният е всякога добре облечен. Стремете се и вие да бъдете праведни, да не късате дрехите си.
към беседата >>
Един учител имал в отделението си по еднакво число богати и бедни ученици, сирачета, лишени от родители, от братя и сестри — самотници в живота.
Ние не говорим за любовта, която се изказва само с думи, но за любовта, която се прилага в живота. Щом е така, трябва да знаем, по какъв начин се прилага любовта, т.е. какви са нейните прояви.
Един учител имал в отделението си по еднакво число богати и бедни ученици, сирачета, лишени от родители, от братя и сестри — самотници в живота.
Той имал обичай, сутрин, когато децата влизали в класната стая, да целува бедните и сирачетата, а богатите само поздравявал. Богатите деца не разбирали, защо учителят им прави разлика между тях и бедните деца, и един ден те го запитали: Учителю, защо не целуваш и нас, както целуваш бедните ни другарчета? Учителят им отговорил: Вие сте богати, имате майки и бащи. Ако ви целувам, майките и бащите ви ще умрат. Като целувам бедните ви другарчета, които са без майки и бащи, по този начин родителите им ще възкръснат.
към беседата >>
Пожелае ли нещо, той трябва да тропне с нея, за да постигне желанието си.
За да придобият живот изобилно, хората трябва да разбират основните закони на Битието. Като ги разберат, те трябва същевременно и да ги прилагат. Съвременните християни говорят за Божиите закони, за Божия Промисъл, но като се намерят пред някаква мъчнотия, или когато искат да помогнат на бедни и на страдащи, тръгват от къща на къща да събират помощи. Това е особен род просия, която не е позволена за християнина. Истинският християнин трябва да бъде господар на магическата пръчица.
Пожелае ли нещо, той трябва да тропне с нея, за да постигне желанието си.
Ако има нужда от пари, ще отиде на мястото, където са заровени, и ще тропне с пръчицата си. Парите веднага ще се явят пред него. Обаче, той няма право да вади пари за дребни случаи. Само за съществени нужди той има право да прилага магическата пръчица. Сегашните българи се нуждаят от човек като Маркони, да тропне с тояжката си и да им отвори умовете и сърцата, да придобият повече светлина, да започнат да дават.
към беседата >>
Не е нужно да мисли само за дрехи, но той трябва да бъде добре облечен, винаги спретнат.
Някой религиозен казва, че човек не трябва да мисли за обличане, може да ходи просто облечен, даже и окъсан. Това е криво разбиране. Вижте, как природата облича своите форми. Растенията, птиците, животните са гиздави, добре накичени. Защо и човек да не се облече добре?
Не е нужно да мисли само за дрехи, но той трябва да бъде добре облечен, винаги спретнат.
Окъсаните дрехи подразбират греховност. Когато греши, човек вече е окъсан. Обаче, праведният е всякога добре облечен. Стремете се и вие да бъдете праведни, да не късате дрехите си. Като видят беден, окъсан човек, хората го съжаляват.
към беседата >>
Той имал обичай, сутрин, когато децата влизали в класната стая, да целува бедните и сирачетата, а богатите само поздравявал.
Ние не говорим за любовта, която се изказва само с думи, но за любовта, която се прилага в живота. Щом е така, трябва да знаем, по какъв начин се прилага любовта, т.е. какви са нейните прояви. Един учител имал в отделението си по еднакво число богати и бедни ученици, сирачета, лишени от родители, от братя и сестри — самотници в живота.
Той имал обичай, сутрин, когато децата влизали в класната стая, да целува бедните и сирачетата, а богатите само поздравявал.
Богатите деца не разбирали, защо учителят им прави разлика между тях и бедните деца, и един ден те го запитали: Учителю, защо не целуваш и нас, както целуваш бедните ни другарчета? Учителят им отговорил: Вие сте богати, имате майки и бащи. Ако ви целувам, майките и бащите ви ще умрат. Като целувам бедните ви другарчета, които са без майки и бащи, по този начин родителите им ще възкръснат. Не постъпвам ли справедливо?
към беседата >>
Ако има нужда от пари, ще отиде на мястото, където са заровени, и ще тропне с пръчицата си.
Като ги разберат, те трябва същевременно и да ги прилагат. Съвременните християни говорят за Божиите закони, за Божия Промисъл, но като се намерят пред някаква мъчнотия, или когато искат да помогнат на бедни и на страдащи, тръгват от къща на къща да събират помощи. Това е особен род просия, която не е позволена за християнина. Истинският християнин трябва да бъде господар на магическата пръчица. Пожелае ли нещо, той трябва да тропне с нея, за да постигне желанието си.
Ако има нужда от пари, ще отиде на мястото, където са заровени, и ще тропне с пръчицата си.
Парите веднага ще се явят пред него. Обаче, той няма право да вади пари за дребни случаи. Само за съществени нужди той има право да прилага магическата пръчица. Сегашните българи се нуждаят от човек като Маркони, да тропне с тояжката си и да им отвори умовете и сърцата, да придобият повече светлина, да започнат да дават. Българинът трябва да работи върху сърцето си, да стане по-щедър.
към беседата >>
Окъсаните дрехи подразбират греховност.
Това е криво разбиране. Вижте, как природата облича своите форми. Растенията, птиците, животните са гиздави, добре накичени. Защо и човек да не се облече добре? Не е нужно да мисли само за дрехи, но той трябва да бъде добре облечен, винаги спретнат.
Окъсаните дрехи подразбират греховност.
Когато греши, човек вече е окъсан. Обаче, праведният е всякога добре облечен. Стремете се и вие да бъдете праведни, да не късате дрехите си. Като видят беден, окъсан човек, хората го съжаляват. Трябва ли да се запуснете, да ви жалят хората?
към беседата >>
Богатите деца не разбирали, защо учителят им прави разлика между тях и бедните деца, и един ден те го запитали: Учителю, защо не целуваш и нас, както целуваш бедните ни другарчета?
Ние не говорим за любовта, която се изказва само с думи, но за любовта, която се прилага в живота. Щом е така, трябва да знаем, по какъв начин се прилага любовта, т.е. какви са нейните прояви. Един учител имал в отделението си по еднакво число богати и бедни ученици, сирачета, лишени от родители, от братя и сестри — самотници в живота. Той имал обичай, сутрин, когато децата влизали в класната стая, да целува бедните и сирачетата, а богатите само поздравявал.
Богатите деца не разбирали, защо учителят им прави разлика между тях и бедните деца, и един ден те го запитали: Учителю, защо не целуваш и нас, както целуваш бедните ни другарчета?
Учителят им отговорил: Вие сте богати, имате майки и бащи. Ако ви целувам, майките и бащите ви ще умрат. Като целувам бедните ви другарчета, които са без майки и бащи, по този начин родителите им ще възкръснат. Не постъпвам ли справедливо? Нека и техните майки и бащи оживеят, да им се радват, както и на вас се радват.
към беседата >>
Парите веднага ще се явят пред него.
Съвременните християни говорят за Божиите закони, за Божия Промисъл, но като се намерят пред някаква мъчнотия, или когато искат да помогнат на бедни и на страдащи, тръгват от къща на къща да събират помощи. Това е особен род просия, която не е позволена за християнина. Истинският християнин трябва да бъде господар на магическата пръчица. Пожелае ли нещо, той трябва да тропне с нея, за да постигне желанието си. Ако има нужда от пари, ще отиде на мястото, където са заровени, и ще тропне с пръчицата си.
Парите веднага ще се явят пред него.
Обаче, той няма право да вади пари за дребни случаи. Само за съществени нужди той има право да прилага магическата пръчица. Сегашните българи се нуждаят от човек като Маркони, да тропне с тояжката си и да им отвори умовете и сърцата, да придобият повече светлина, да започнат да дават. Българинът трябва да работи върху сърцето си, да стане по-щедър.
към беседата >>
Когато греши, човек вече е окъсан.
Вижте, как природата облича своите форми. Растенията, птиците, животните са гиздави, добре накичени. Защо и човек да не се облече добре? Не е нужно да мисли само за дрехи, но той трябва да бъде добре облечен, винаги спретнат. Окъсаните дрехи подразбират греховност.
Когато греши, човек вече е окъсан.
Обаче, праведният е всякога добре облечен. Стремете се и вие да бъдете праведни, да не късате дрехите си. Като видят беден, окъсан човек, хората го съжаляват. Трябва ли да се запуснете, да ви жалят хората? Когато е в съгласие със законите на природата, човек е здрав, богат, силен.
към беседата >>
Учителят им отговорил: Вие сте богати, имате майки и бащи.
Щом е така, трябва да знаем, по какъв начин се прилага любовта, т.е. какви са нейните прояви. Един учител имал в отделението си по еднакво число богати и бедни ученици, сирачета, лишени от родители, от братя и сестри — самотници в живота. Той имал обичай, сутрин, когато децата влизали в класната стая, да целува бедните и сирачетата, а богатите само поздравявал. Богатите деца не разбирали, защо учителят им прави разлика между тях и бедните деца, и един ден те го запитали: Учителю, защо не целуваш и нас, както целуваш бедните ни другарчета?
Учителят им отговорил: Вие сте богати, имате майки и бащи.
Ако ви целувам, майките и бащите ви ще умрат. Като целувам бедните ви другарчета, които са без майки и бащи, по този начин родителите им ще възкръснат. Не постъпвам ли справедливо? Нека и техните майки и бащи оживеят, да им се радват, както и на вас се радват. Закон е: искате ли да проявите любовта си, целувайте онези, които нямат майки, бащи, братя и сестри.
към беседата >>
Обаче, той няма право да вади пари за дребни случаи.
Това е особен род просия, която не е позволена за християнина. Истинският християнин трябва да бъде господар на магическата пръчица. Пожелае ли нещо, той трябва да тропне с нея, за да постигне желанието си. Ако има нужда от пари, ще отиде на мястото, където са заровени, и ще тропне с пръчицата си. Парите веднага ще се явят пред него.
Обаче, той няма право да вади пари за дребни случаи.
Само за съществени нужди той има право да прилага магическата пръчица. Сегашните българи се нуждаят от човек като Маркони, да тропне с тояжката си и да им отвори умовете и сърцата, да придобият повече светлина, да започнат да дават. Българинът трябва да работи върху сърцето си, да стане по-щедър.
към беседата >>
Обаче, праведният е всякога добре облечен.
Растенията, птиците, животните са гиздави, добре накичени. Защо и човек да не се облече добре? Не е нужно да мисли само за дрехи, но той трябва да бъде добре облечен, винаги спретнат. Окъсаните дрехи подразбират греховност. Когато греши, човек вече е окъсан.
Обаче, праведният е всякога добре облечен.
Стремете се и вие да бъдете праведни, да не късате дрехите си. Като видят беден, окъсан човек, хората го съжаляват. Трябва ли да се запуснете, да ви жалят хората? Когато е в съгласие със законите на природата, човек е здрав, богат, силен. Щом нарушава законите й, природата го туря далеч от себе си, оставя го гол, не се грижи вече за него.
към беседата >>
Ако ви целувам, майките и бащите ви ще умрат.
какви са нейните прояви. Един учител имал в отделението си по еднакво число богати и бедни ученици, сирачета, лишени от родители, от братя и сестри — самотници в живота. Той имал обичай, сутрин, когато децата влизали в класната стая, да целува бедните и сирачетата, а богатите само поздравявал. Богатите деца не разбирали, защо учителят им прави разлика между тях и бедните деца, и един ден те го запитали: Учителю, защо не целуваш и нас, както целуваш бедните ни другарчета? Учителят им отговорил: Вие сте богати, имате майки и бащи.
Ако ви целувам, майките и бащите ви ще умрат.
Като целувам бедните ви другарчета, които са без майки и бащи, по този начин родителите им ще възкръснат. Не постъпвам ли справедливо? Нека и техните майки и бащи оживеят, да им се радват, както и на вас се радват. Закон е: искате ли да проявите любовта си, целувайте онези, които нямат майки, бащи, братя и сестри.
към беседата >>
Само за съществени нужди той има право да прилага магическата пръчица.
Истинският християнин трябва да бъде господар на магическата пръчица. Пожелае ли нещо, той трябва да тропне с нея, за да постигне желанието си. Ако има нужда от пари, ще отиде на мястото, където са заровени, и ще тропне с пръчицата си. Парите веднага ще се явят пред него. Обаче, той няма право да вади пари за дребни случаи.
Само за съществени нужди той има право да прилага магическата пръчица.
Сегашните българи се нуждаят от човек като Маркони, да тропне с тояжката си и да им отвори умовете и сърцата, да придобият повече светлина, да започнат да дават. Българинът трябва да работи върху сърцето си, да стане по-щедър.
към беседата >>
Стремете се и вие да бъдете праведни, да не късате дрехите си.
Защо и човек да не се облече добре? Не е нужно да мисли само за дрехи, но той трябва да бъде добре облечен, винаги спретнат. Окъсаните дрехи подразбират греховност. Когато греши, човек вече е окъсан. Обаче, праведният е всякога добре облечен.
Стремете се и вие да бъдете праведни, да не късате дрехите си.
Като видят беден, окъсан човек, хората го съжаляват. Трябва ли да се запуснете, да ви жалят хората? Когато е в съгласие със законите на природата, човек е здрав, богат, силен. Щом нарушава законите й, природата го туря далеч от себе си, оставя го гол, не се грижи вече за него. Ден след ден той обеднява, обезсилва се и изгубва здравето си.
към беседата >>
Като целувам бедните ви другарчета, които са без майки и бащи, по този начин родителите им ще възкръснат.
Един учител имал в отделението си по еднакво число богати и бедни ученици, сирачета, лишени от родители, от братя и сестри — самотници в живота. Той имал обичай, сутрин, когато децата влизали в класната стая, да целува бедните и сирачетата, а богатите само поздравявал. Богатите деца не разбирали, защо учителят им прави разлика между тях и бедните деца, и един ден те го запитали: Учителю, защо не целуваш и нас, както целуваш бедните ни другарчета? Учителят им отговорил: Вие сте богати, имате майки и бащи. Ако ви целувам, майките и бащите ви ще умрат.
Като целувам бедните ви другарчета, които са без майки и бащи, по този начин родителите им ще възкръснат.
Не постъпвам ли справедливо? Нека и техните майки и бащи оживеят, да им се радват, както и на вас се радват. Закон е: искате ли да проявите любовта си, целувайте онези, които нямат майки, бащи, братя и сестри.
към беседата >>
Сегашните българи се нуждаят от човек като Маркони, да тропне с тояжката си и да им отвори умовете и сърцата, да придобият повече светлина, да започнат да дават.
Пожелае ли нещо, той трябва да тропне с нея, за да постигне желанието си. Ако има нужда от пари, ще отиде на мястото, където са заровени, и ще тропне с пръчицата си. Парите веднага ще се явят пред него. Обаче, той няма право да вади пари за дребни случаи. Само за съществени нужди той има право да прилага магическата пръчица.
Сегашните българи се нуждаят от човек като Маркони, да тропне с тояжката си и да им отвори умовете и сърцата, да придобият повече светлина, да започнат да дават.
Българинът трябва да работи върху сърцето си, да стане по-щедър.
към беседата >>
Като видят беден, окъсан човек, хората го съжаляват.
Не е нужно да мисли само за дрехи, но той трябва да бъде добре облечен, винаги спретнат. Окъсаните дрехи подразбират греховност. Когато греши, човек вече е окъсан. Обаче, праведният е всякога добре облечен. Стремете се и вие да бъдете праведни, да не късате дрехите си.
Като видят беден, окъсан човек, хората го съжаляват.
Трябва ли да се запуснете, да ви жалят хората? Когато е в съгласие със законите на природата, човек е здрав, богат, силен. Щом нарушава законите й, природата го туря далеч от себе си, оставя го гол, не се грижи вече за него. Ден след ден той обеднява, обезсилва се и изгубва здравето си. Не правят ли същото и родителите?
към беседата >>
Не постъпвам ли справедливо?
Той имал обичай, сутрин, когато децата влизали в класната стая, да целува бедните и сирачетата, а богатите само поздравявал. Богатите деца не разбирали, защо учителят им прави разлика между тях и бедните деца, и един ден те го запитали: Учителю, защо не целуваш и нас, както целуваш бедните ни другарчета? Учителят им отговорил: Вие сте богати, имате майки и бащи. Ако ви целувам, майките и бащите ви ще умрат. Като целувам бедните ви другарчета, които са без майки и бащи, по този начин родителите им ще възкръснат.
Не постъпвам ли справедливо?
Нека и техните майки и бащи оживеят, да им се радват, както и на вас се радват. Закон е: искате ли да проявите любовта си, целувайте онези, които нямат майки, бащи, братя и сестри.
към беседата >>
Българинът трябва да работи върху сърцето си, да стане по-щедър.
Ако има нужда от пари, ще отиде на мястото, където са заровени, и ще тропне с пръчицата си. Парите веднага ще се явят пред него. Обаче, той няма право да вади пари за дребни случаи. Само за съществени нужди той има право да прилага магическата пръчица. Сегашните българи се нуждаят от човек като Маркони, да тропне с тояжката си и да им отвори умовете и сърцата, да придобият повече светлина, да започнат да дават.
Българинът трябва да работи върху сърцето си, да стане по-щедър.
към беседата >>
Трябва ли да се запуснете, да ви жалят хората?
Окъсаните дрехи подразбират греховност. Когато греши, човек вече е окъсан. Обаче, праведният е всякога добре облечен. Стремете се и вие да бъдете праведни, да не късате дрехите си. Като видят беден, окъсан човек, хората го съжаляват.
Трябва ли да се запуснете, да ви жалят хората?
Когато е в съгласие със законите на природата, човек е здрав, богат, силен. Щом нарушава законите й, природата го туря далеч от себе си, оставя го гол, не се грижи вече за него. Ден след ден той обеднява, обезсилва се и изгубва здравето си. Не правят ли същото и родителите? Ако детето им е послушно, те го обличат добре, пращат го на училище.
към беседата >>
Нека и техните майки и бащи оживеят, да им се радват, както и на вас се радват.
Богатите деца не разбирали, защо учителят им прави разлика между тях и бедните деца, и един ден те го запитали: Учителю, защо не целуваш и нас, както целуваш бедните ни другарчета? Учителят им отговорил: Вие сте богати, имате майки и бащи. Ако ви целувам, майките и бащите ви ще умрат. Като целувам бедните ви другарчета, които са без майки и бащи, по този начин родителите им ще възкръснат. Не постъпвам ли справедливо?
Нека и техните майки и бащи оживеят, да им се радват, както и на вас се радват.
Закон е: искате ли да проявите любовта си, целувайте онези, които нямат майки, бащи, братя и сестри.
към беседата >>
Културните хора гледат на новите идеи, като на нещо разрушително.
Културните хора гледат на новите идеи, като на нещо разрушително.
Те мислят, че новите идеи разрушават обществения строй. Това е неразбиране на нещата. Христос дойде на земята, донесе нови идеи, но Той нямаше предвид да разрушава тогавашния строй. Той нямаше предвид разрушаването на Мойсеевия закон, нито на Римската империя. Ако римляните бяха приели Христовото учение, Римската империя и до днес щеше да съществува.
към беседата >>
Когато е в съгласие със законите на природата, човек е здрав, богат, силен.
Когато греши, човек вече е окъсан. Обаче, праведният е всякога добре облечен. Стремете се и вие да бъдете праведни, да не късате дрехите си. Като видят беден, окъсан човек, хората го съжаляват. Трябва ли да се запуснете, да ви жалят хората?
Когато е в съгласие със законите на природата, човек е здрав, богат, силен.
Щом нарушава законите й, природата го туря далеч от себе си, оставя го гол, не се грижи вече за него. Ден след ден той обеднява, обезсилва се и изгубва здравето си. Не правят ли същото и родителите? Ако детето им е послушно, те го обличат добре, пращат го на училище. Започне ли да бяга от училище, да лъже, да скита по улиците, родителите се отказват от него.
към беседата >>
Закон е: искате ли да проявите любовта си, целувайте онези, които нямат майки, бащи, братя и сестри.
Учителят им отговорил: Вие сте богати, имате майки и бащи. Ако ви целувам, майките и бащите ви ще умрат. Като целувам бедните ви другарчета, които са без майки и бащи, по този начин родителите им ще възкръснат. Не постъпвам ли справедливо? Нека и техните майки и бащи оживеят, да им се радват, както и на вас се радват.
Закон е: искате ли да проявите любовта си, целувайте онези, които нямат майки, бащи, братя и сестри.
към беседата >>
Те мислят, че новите идеи разрушават обществения строй.
Културните хора гледат на новите идеи, като на нещо разрушително.
Те мислят, че новите идеи разрушават обществения строй.
Това е неразбиране на нещата. Христос дойде на земята, донесе нови идеи, но Той нямаше предвид да разрушава тогавашния строй. Той нямаше предвид разрушаването на Мойсеевия закон, нито на Римската империя. Ако римляните бяха приели Христовото учение, Римската империя и до днес щеше да съществува. Ако евреите бяха приели и приложили Христовото учение, те щяха да бъдат велик народ, със своя държава.
към беседата >>
Щом нарушава законите й, природата го туря далеч от себе си, оставя го гол, не се грижи вече за него.
Обаче, праведният е всякога добре облечен. Стремете се и вие да бъдете праведни, да не късате дрехите си. Като видят беден, окъсан човек, хората го съжаляват. Трябва ли да се запуснете, да ви жалят хората? Когато е в съгласие със законите на природата, човек е здрав, богат, силен.
Щом нарушава законите й, природата го туря далеч от себе си, оставя го гол, не се грижи вече за него.
Ден след ден той обеднява, обезсилва се и изгубва здравето си. Не правят ли същото и родителите? Ако детето им е послушно, те го обличат добре, пращат го на училище. Започне ли да бяга от училище, да лъже, да скита по улиците, родителите се отказват от него. Щом остане на пътя, детето изгубва всички добри условия и пропада.
към беседата >>
И тъй, когато детето влиза в нова фаза на посвещение, майка му непременно трябва да го целуне.
И тъй, когато детето влиза в нова фаза на посвещение, майка му непременно трябва да го целуне.
В този смисъл, целувката служи като проводник на онези енергии, необходими за посвещението на човека. Целувката не е само физически процес, но и духовен. Истинската, чиста и възвишена целувка, внася нов елемент в човека. Ние говорим за онази целувка, която има за основа любовта и мъдростта. Няма ли такава основа, целувката не се приема.
към беседата >>
Това е неразбиране на нещата.
Културните хора гледат на новите идеи, като на нещо разрушително. Те мислят, че новите идеи разрушават обществения строй.
Това е неразбиране на нещата.
Христос дойде на земята, донесе нови идеи, но Той нямаше предвид да разрушава тогавашния строй. Той нямаше предвид разрушаването на Мойсеевия закон, нито на Римската империя. Ако римляните бяха приели Христовото учение, Римската империя и до днес щеше да съществува. Ако евреите бяха приели и приложили Христовото учение, те щяха да бъдат велик народ, със своя държава. Понеже не приеха Христа, и до днес още те са разпръснати из целия свят.
към беседата >>
Ден след ден той обеднява, обезсилва се и изгубва здравето си.
Стремете се и вие да бъдете праведни, да не късате дрехите си. Като видят беден, окъсан човек, хората го съжаляват. Трябва ли да се запуснете, да ви жалят хората? Когато е в съгласие със законите на природата, човек е здрав, богат, силен. Щом нарушава законите й, природата го туря далеч от себе си, оставя го гол, не се грижи вече за него.
Ден след ден той обеднява, обезсилва се и изгубва здравето си.
Не правят ли същото и родителите? Ако детето им е послушно, те го обличат добре, пращат го на училище. Започне ли да бяга от училище, да лъже, да скита по улиците, родителите се отказват от него. Щом остане на пътя, детето изгубва всички добри условия и пропада.
към беседата >>
В този смисъл, целувката служи като проводник на онези енергии, необходими за посвещението на човека.
И тъй, когато детето влиза в нова фаза на посвещение, майка му непременно трябва да го целуне.
В този смисъл, целувката служи като проводник на онези енергии, необходими за посвещението на човека.
Целувката не е само физически процес, но и духовен. Истинската, чиста и възвишена целувка, внася нов елемент в човека. Ние говорим за онази целувка, която има за основа любовта и мъдростта. Няма ли такава основа, целувката не се приема. Тази е причината, дето много деца не позволяват да ги целуват.
към беседата >>
Христос дойде на земята, донесе нови идеи, но Той нямаше предвид да разрушава тогавашния строй.
Културните хора гледат на новите идеи, като на нещо разрушително. Те мислят, че новите идеи разрушават обществения строй. Това е неразбиране на нещата.
Христос дойде на земята, донесе нови идеи, но Той нямаше предвид да разрушава тогавашния строй.
Той нямаше предвид разрушаването на Мойсеевия закон, нито на Римската империя. Ако римляните бяха приели Христовото учение, Римската империя и до днес щеше да съществува. Ако евреите бяха приели и приложили Христовото учение, те щяха да бъдат велик народ, със своя държава. Понеже не приеха Христа, и до днес още те са разпръснати из целия свят. За да бъде една държава велика, тя трябва да прилага Божията Любов и Божията Мъдрост справедливо, по отношение на всички свои поданници.
към беседата >>
Не правят ли същото и родителите?
Като видят беден, окъсан човек, хората го съжаляват. Трябва ли да се запуснете, да ви жалят хората? Когато е в съгласие със законите на природата, човек е здрав, богат, силен. Щом нарушава законите й, природата го туря далеч от себе си, оставя го гол, не се грижи вече за него. Ден след ден той обеднява, обезсилва се и изгубва здравето си.
Не правят ли същото и родителите?
Ако детето им е послушно, те го обличат добре, пращат го на училище. Започне ли да бяга от училище, да лъже, да скита по улиците, родителите се отказват от него. Щом остане на пътя, детето изгубва всички добри условия и пропада.
към беседата >>
Целувката не е само физически процес, но и духовен.
И тъй, когато детето влиза в нова фаза на посвещение, майка му непременно трябва да го целуне. В този смисъл, целувката служи като проводник на онези енергии, необходими за посвещението на човека.
Целувката не е само физически процес, но и духовен.
Истинската, чиста и възвишена целувка, внася нов елемент в човека. Ние говорим за онази целувка, която има за основа любовта и мъдростта. Няма ли такава основа, целувката не се приема. Тази е причината, дето много деца не позволяват да ги целуват. Опита ли се някой да ги целуне, те се дърпат, викат, недоволни са.
към беседата >>
Той нямаше предвид разрушаването на Мойсеевия закон, нито на Римската империя.
Културните хора гледат на новите идеи, като на нещо разрушително. Те мислят, че новите идеи разрушават обществения строй. Това е неразбиране на нещата. Христос дойде на земята, донесе нови идеи, но Той нямаше предвид да разрушава тогавашния строй.
Той нямаше предвид разрушаването на Мойсеевия закон, нито на Римската империя.
Ако римляните бяха приели Христовото учение, Римската империя и до днес щеше да съществува. Ако евреите бяха приели и приложили Христовото учение, те щяха да бъдат велик народ, със своя държава. Понеже не приеха Христа, и до днес още те са разпръснати из целия свят. За да бъде една държава велика, тя трябва да прилага Божията Любов и Божията Мъдрост справедливо, по отношение на всички свои поданници. За да се приложи Христовото учение, всеки човек трябва да заема службата си на място.
към беседата >>
Ако детето им е послушно, те го обличат добре, пращат го на училище.
Трябва ли да се запуснете, да ви жалят хората? Когато е в съгласие със законите на природата, човек е здрав, богат, силен. Щом нарушава законите й, природата го туря далеч от себе си, оставя го гол, не се грижи вече за него. Ден след ден той обеднява, обезсилва се и изгубва здравето си. Не правят ли същото и родителите?
Ако детето им е послушно, те го обличат добре, пращат го на училище.
Започне ли да бяга от училище, да лъже, да скита по улиците, родителите се отказват от него. Щом остане на пътя, детето изгубва всички добри условия и пропада.
към беседата >>
Истинската, чиста и възвишена целувка, внася нов елемент в човека.
И тъй, когато детето влиза в нова фаза на посвещение, майка му непременно трябва да го целуне. В този смисъл, целувката служи като проводник на онези енергии, необходими за посвещението на човека. Целувката не е само физически процес, но и духовен.
Истинската, чиста и възвишена целувка, внася нов елемент в човека.
Ние говорим за онази целувка, която има за основа любовта и мъдростта. Няма ли такава основа, целувката не се приема. Тази е причината, дето много деца не позволяват да ги целуват. Опита ли се някой да ги целуне, те се дърпат, викат, недоволни са. — Защо?
към беседата >>
Ако римляните бяха приели Христовото учение, Римската империя и до днес щеше да съществува.
Културните хора гледат на новите идеи, като на нещо разрушително. Те мислят, че новите идеи разрушават обществения строй. Това е неразбиране на нещата. Христос дойде на земята, донесе нови идеи, но Той нямаше предвид да разрушава тогавашния строй. Той нямаше предвид разрушаването на Мойсеевия закон, нито на Римската империя.
Ако римляните бяха приели Христовото учение, Римската империя и до днес щеше да съществува.
Ако евреите бяха приели и приложили Христовото учение, те щяха да бъдат велик народ, със своя държава. Понеже не приеха Христа, и до днес още те са разпръснати из целия свят. За да бъде една държава велика, тя трябва да прилага Божията Любов и Божията Мъдрост справедливо, по отношение на всички свои поданници. За да се приложи Христовото учение, всеки човек трябва да заема службата си на място. Дали ще бъдеш началник, или слуга, ти трябва да изпълняваш работата си с любов.
към беседата >>
Започне ли да бяга от училище, да лъже, да скита по улиците, родителите се отказват от него.
Когато е в съгласие със законите на природата, човек е здрав, богат, силен. Щом нарушава законите й, природата го туря далеч от себе си, оставя го гол, не се грижи вече за него. Ден след ден той обеднява, обезсилва се и изгубва здравето си. Не правят ли същото и родителите? Ако детето им е послушно, те го обличат добре, пращат го на училище.
Започне ли да бяга от училище, да лъже, да скита по улиците, родителите се отказват от него.
Щом остане на пътя, детето изгубва всички добри условия и пропада.
към беседата >>
Ние говорим за онази целувка, която има за основа любовта и мъдростта.
И тъй, когато детето влиза в нова фаза на посвещение, майка му непременно трябва да го целуне. В този смисъл, целувката служи като проводник на онези енергии, необходими за посвещението на човека. Целувката не е само физически процес, но и духовен. Истинската, чиста и възвишена целувка, внася нов елемент в човека.
Ние говорим за онази целувка, която има за основа любовта и мъдростта.
Няма ли такава основа, целувката не се приема. Тази е причината, дето много деца не позволяват да ги целуват. Опита ли се някой да ги целуне, те се дърпат, викат, недоволни са. — Защо? — Защото такава целувка не дава нищо, а отнема.
към беседата >>
Ако евреите бяха приели и приложили Христовото учение, те щяха да бъдат велик народ, със своя държава.
Те мислят, че новите идеи разрушават обществения строй. Това е неразбиране на нещата. Христос дойде на земята, донесе нови идеи, но Той нямаше предвид да разрушава тогавашния строй. Той нямаше предвид разрушаването на Мойсеевия закон, нито на Римската империя. Ако римляните бяха приели Христовото учение, Римската империя и до днес щеше да съществува.
Ако евреите бяха приели и приложили Христовото учение, те щяха да бъдат велик народ, със своя държава.
Понеже не приеха Христа, и до днес още те са разпръснати из целия свят. За да бъде една държава велика, тя трябва да прилага Божията Любов и Божията Мъдрост справедливо, по отношение на всички свои поданници. За да се приложи Христовото учение, всеки човек трябва да заема службата си на място. Дали ще бъдеш началник, или слуга, ти трябва да изпълняваш работата си с любов. Ако си надзирател в затвора, трябва да бъдеш разумен, да постъпваш справедливо.
към беседата >>
Щом остане на пътя, детето изгубва всички добри условия и пропада.
Щом нарушава законите й, природата го туря далеч от себе си, оставя го гол, не се грижи вече за него. Ден след ден той обеднява, обезсилва се и изгубва здравето си. Не правят ли същото и родителите? Ако детето им е послушно, те го обличат добре, пращат го на училище. Започне ли да бяга от училище, да лъже, да скита по улиците, родителите се отказват от него.
Щом остане на пътя, детето изгубва всички добри условия и пропада.
към беседата >>
Няма ли такава основа, целувката не се приема.
И тъй, когато детето влиза в нова фаза на посвещение, майка му непременно трябва да го целуне. В този смисъл, целувката служи като проводник на онези енергии, необходими за посвещението на човека. Целувката не е само физически процес, но и духовен. Истинската, чиста и възвишена целувка, внася нов елемент в човека. Ние говорим за онази целувка, която има за основа любовта и мъдростта.
Няма ли такава основа, целувката не се приема.
Тази е причината, дето много деца не позволяват да ги целуват. Опита ли се някой да ги целуне, те се дърпат, викат, недоволни са. — Защо? — Защото такава целувка не дава нищо, а отнема. В това отношение, детето прилича на млада булка, която само даряват.
към беседата >>
Понеже не приеха Христа, и до днес още те са разпръснати из целия свят.
Това е неразбиране на нещата. Христос дойде на земята, донесе нови идеи, но Той нямаше предвид да разрушава тогавашния строй. Той нямаше предвид разрушаването на Мойсеевия закон, нито на Римската империя. Ако римляните бяха приели Христовото учение, Римската империя и до днес щеше да съществува. Ако евреите бяха приели и приложили Христовото учение, те щяха да бъдат велик народ, със своя държава.
Понеже не приеха Христа, и до днес още те са разпръснати из целия свят.
За да бъде една държава велика, тя трябва да прилага Божията Любов и Божията Мъдрост справедливо, по отношение на всички свои поданници. За да се приложи Христовото учение, всеки човек трябва да заема службата си на място. Дали ще бъдеш началник, или слуга, ти трябва да изпълняваш работата си с любов. Ако си надзирател в затвора, трябва да бъдеш разумен, да постъпваш справедливо. Ето и до днес Христос държи ключовете на Ада и най-внимателно проверява, кой влиза и кой излиза.
към беседата >>
Съвременните хора се нуждаят от нови, положителни възгледи за живота.
Съвременните хора се нуждаят от нови, положителни възгледи за живота.
Мина времето на старите философски разбирания, според които, за да развива ума и сърцето си, човек трябва да пренебрегне тялото си, да се запусне, да ходи гол и окъсан. Тялото е свещено нещо, ще го поддържаш така, както искаш да работиш с него. То е инструмент, чрез който сърцето и умът се проявяват. Скъсаните дрехи не правят човека смирен.
към беседата >>
Тази е причината, дето много деца не позволяват да ги целуват.
В този смисъл, целувката служи като проводник на онези енергии, необходими за посвещението на човека. Целувката не е само физически процес, но и духовен. Истинската, чиста и възвишена целувка, внася нов елемент в човека. Ние говорим за онази целувка, която има за основа любовта и мъдростта. Няма ли такава основа, целувката не се приема.
Тази е причината, дето много деца не позволяват да ги целуват.
Опита ли се някой да ги целуне, те се дърпат, викат, недоволни са. — Защо? — Защото такава целувка не дава нищо, а отнема. В това отношение, детето прилича на млада булка, която само даряват. В първо време булката само получава, а после и тя започва да дава.
към беседата >>
За да бъде една държава велика, тя трябва да прилага Божията Любов и Божията Мъдрост справедливо, по отношение на всички свои поданници.
Христос дойде на земята, донесе нови идеи, но Той нямаше предвид да разрушава тогавашния строй. Той нямаше предвид разрушаването на Мойсеевия закон, нито на Римската империя. Ако римляните бяха приели Христовото учение, Римската империя и до днес щеше да съществува. Ако евреите бяха приели и приложили Христовото учение, те щяха да бъдат велик народ, със своя държава. Понеже не приеха Христа, и до днес още те са разпръснати из целия свят.
За да бъде една държава велика, тя трябва да прилага Божията Любов и Божията Мъдрост справедливо, по отношение на всички свои поданници.
За да се приложи Христовото учение, всеки човек трябва да заема службата си на място. Дали ще бъдеш началник, или слуга, ти трябва да изпълняваш работата си с любов. Ако си надзирател в затвора, трябва да бъдеш разумен, да постъпваш справедливо. Ето и до днес Христос държи ключовете на Ада и най-внимателно проверява, кой влиза и кой излиза. Там може да влезе само онзи, който е минал през ръцете на Христа.
към беседата >>
Мина времето на старите философски разбирания, според които, за да развива ума и сърцето си, човек трябва да пренебрегне тялото си, да се запусне, да ходи гол и окъсан.
Съвременните хора се нуждаят от нови, положителни възгледи за живота.
Мина времето на старите философски разбирания, според които, за да развива ума и сърцето си, човек трябва да пренебрегне тялото си, да се запусне, да ходи гол и окъсан.
Тялото е свещено нещо, ще го поддържаш така, както искаш да работиш с него. То е инструмент, чрез който сърцето и умът се проявяват. Скъсаните дрехи не правят човека смирен.
към беседата >>
Опита ли се някой да ги целуне, те се дърпат, викат, недоволни са.
Целувката не е само физически процес, но и духовен. Истинската, чиста и възвишена целувка, внася нов елемент в човека. Ние говорим за онази целувка, която има за основа любовта и мъдростта. Няма ли такава основа, целувката не се приема. Тази е причината, дето много деца не позволяват да ги целуват.
Опита ли се някой да ги целуне, те се дърпат, викат, недоволни са.
— Защо? — Защото такава целувка не дава нищо, а отнема. В това отношение, детето прилича на млада булка, която само даряват. В първо време булката само получава, а после и тя започва да дава. За всеки дар, колкото и да е малък, тя трябва да се отблагодари с нещо, да покаже, че е щедра, внимателна и благородна.
към беседата >>
За да се приложи Христовото учение, всеки човек трябва да заема службата си на място.
Той нямаше предвид разрушаването на Мойсеевия закон, нито на Римската империя. Ако римляните бяха приели Христовото учение, Римската империя и до днес щеше да съществува. Ако евреите бяха приели и приложили Христовото учение, те щяха да бъдат велик народ, със своя държава. Понеже не приеха Христа, и до днес още те са разпръснати из целия свят. За да бъде една държава велика, тя трябва да прилага Божията Любов и Божията Мъдрост справедливо, по отношение на всички свои поданници.
За да се приложи Христовото учение, всеки човек трябва да заема службата си на място.
Дали ще бъдеш началник, или слуга, ти трябва да изпълняваш работата си с любов. Ако си надзирател в затвора, трябва да бъдеш разумен, да постъпваш справедливо. Ето и до днес Христос държи ключовете на Ада и най-внимателно проверява, кой влиза и кой излиза. Там може да влезе само онзи, който е минал през ръцете на Христа. Види ли, че някой не е за там, Христос го оставя отвън, да чака времето за влизането си.
към беседата >>
Тялото е свещено нещо, ще го поддържаш така, както искаш да работиш с него.
Съвременните хора се нуждаят от нови, положителни възгледи за живота. Мина времето на старите философски разбирания, според които, за да развива ума и сърцето си, човек трябва да пренебрегне тялото си, да се запусне, да ходи гол и окъсан.
Тялото е свещено нещо, ще го поддържаш така, както искаш да работиш с него.
То е инструмент, чрез който сърцето и умът се проявяват. Скъсаните дрехи не правят човека смирен.
към беседата >>
— Защо?
Истинската, чиста и възвишена целувка, внася нов елемент в човека. Ние говорим за онази целувка, която има за основа любовта и мъдростта. Няма ли такава основа, целувката не се приема. Тази е причината, дето много деца не позволяват да ги целуват. Опита ли се някой да ги целуне, те се дърпат, викат, недоволни са.
— Защо?
— Защото такава целувка не дава нищо, а отнема. В това отношение, детето прилича на млада булка, която само даряват. В първо време булката само получава, а после и тя започва да дава. За всеки дар, колкото и да е малък, тя трябва да се отблагодари с нещо, да покаже, че е щедра, внимателна и благородна.
към беседата >>
Дали ще бъдеш началник, или слуга, ти трябва да изпълняваш работата си с любов.
Ако римляните бяха приели Христовото учение, Римската империя и до днес щеше да съществува. Ако евреите бяха приели и приложили Христовото учение, те щяха да бъдат велик народ, със своя държава. Понеже не приеха Христа, и до днес още те са разпръснати из целия свят. За да бъде една държава велика, тя трябва да прилага Божията Любов и Божията Мъдрост справедливо, по отношение на всички свои поданници. За да се приложи Христовото учение, всеки човек трябва да заема службата си на място.
Дали ще бъдеш началник, или слуга, ти трябва да изпълняваш работата си с любов.
Ако си надзирател в затвора, трябва да бъдеш разумен, да постъпваш справедливо. Ето и до днес Христос държи ключовете на Ада и най-внимателно проверява, кой влиза и кой излиза. Там може да влезе само онзи, който е минал през ръцете на Христа. Види ли, че някой не е за там, Христос го оставя отвън, да чака времето за влизането си. Христос обръща внимание на този, който влиза в Рая, а не на онзи, който излиза.
към беседата >>
То е инструмент, чрез който сърцето и умът се проявяват.
Съвременните хора се нуждаят от нови, положителни възгледи за живота. Мина времето на старите философски разбирания, според които, за да развива ума и сърцето си, човек трябва да пренебрегне тялото си, да се запусне, да ходи гол и окъсан. Тялото е свещено нещо, ще го поддържаш така, както искаш да работиш с него.
То е инструмент, чрез който сърцето и умът се проявяват.
Скъсаните дрехи не правят човека смирен.
към беседата >>
— Защото такава целувка не дава нищо, а отнема.
Ние говорим за онази целувка, която има за основа любовта и мъдростта. Няма ли такава основа, целувката не се приема. Тази е причината, дето много деца не позволяват да ги целуват. Опита ли се някой да ги целуне, те се дърпат, викат, недоволни са. — Защо?
— Защото такава целувка не дава нищо, а отнема.
В това отношение, детето прилича на млада булка, която само даряват. В първо време булката само получава, а после и тя започва да дава. За всеки дар, колкото и да е малък, тя трябва да се отблагодари с нещо, да покаже, че е щедра, внимателна и благородна.
към беседата >>
Ако си надзирател в затвора, трябва да бъдеш разумен, да постъпваш справедливо.
Ако евреите бяха приели и приложили Христовото учение, те щяха да бъдат велик народ, със своя държава. Понеже не приеха Христа, и до днес още те са разпръснати из целия свят. За да бъде една държава велика, тя трябва да прилага Божията Любов и Божията Мъдрост справедливо, по отношение на всички свои поданници. За да се приложи Христовото учение, всеки човек трябва да заема службата си на място. Дали ще бъдеш началник, или слуга, ти трябва да изпълняваш работата си с любов.
Ако си надзирател в затвора, трябва да бъдеш разумен, да постъпваш справедливо.
Ето и до днес Христос държи ключовете на Ада и най-внимателно проверява, кой влиза и кой излиза. Там може да влезе само онзи, който е минал през ръцете на Христа. Види ли, че някой не е за там, Христос го оставя отвън, да чака времето за влизането си. Христос обръща внимание на този, който влиза в Рая, а не на онзи, който излиза. Апостол Петър, който държи ключовете на Рая, обръща внимание на онзи, който излиза от Рая, а не на този, който влиза.
към беседата >>
Скъсаните дрехи не правят човека смирен.
Съвременните хора се нуждаят от нови, положителни възгледи за живота. Мина времето на старите философски разбирания, според които, за да развива ума и сърцето си, човек трябва да пренебрегне тялото си, да се запусне, да ходи гол и окъсан. Тялото е свещено нещо, ще го поддържаш така, както искаш да работиш с него. То е инструмент, чрез който сърцето и умът се проявяват.
Скъсаните дрехи не правят човека смирен.
към беседата >>
В това отношение, детето прилича на млада булка, която само даряват.
Няма ли такава основа, целувката не се приема. Тази е причината, дето много деца не позволяват да ги целуват. Опита ли се някой да ги целуне, те се дърпат, викат, недоволни са. — Защо? — Защото такава целувка не дава нищо, а отнема.
В това отношение, детето прилича на млада булка, която само даряват.
В първо време булката само получава, а после и тя започва да дава. За всеки дар, колкото и да е малък, тя трябва да се отблагодари с нещо, да покаже, че е щедра, внимателна и благородна.
към беседата >>
Ето и до днес Христос държи ключовете на Ада и най-внимателно проверява, кой влиза и кой излиза.
Понеже не приеха Христа, и до днес още те са разпръснати из целия свят. За да бъде една държава велика, тя трябва да прилага Божията Любов и Божията Мъдрост справедливо, по отношение на всички свои поданници. За да се приложи Христовото учение, всеки човек трябва да заема службата си на място. Дали ще бъдеш началник, или слуга, ти трябва да изпълняваш работата си с любов. Ако си надзирател в затвора, трябва да бъдеш разумен, да постъпваш справедливо.
Ето и до днес Христос държи ключовете на Ада и най-внимателно проверява, кой влиза и кой излиза.
Там може да влезе само онзи, който е минал през ръцете на Христа. Види ли, че някой не е за там, Христос го оставя отвън, да чака времето за влизането си. Христос обръща внимание на този, който влиза в Рая, а не на онзи, който излиза. Апостол Петър, който държи ключовете на Рая, обръща внимание на онзи, който излиза от Рая, а не на този, който влиза. Значи, ключовете на Ада са в ръцете на Бога, а ключовете на Рая — в ръцете на човека.
към беседата >>
Във времето на Сократа, един от неговите ученици го посетил, с желание, да покаже, че е готов да води скромен, смирен живот.
Във времето на Сократа, един от неговите ученици го посетил, с желание, да покаже, че е готов да води скромен, смирен живот.
За тази цел той облякъл старите си скъсани дрехи. Като го видял в този просешки вид, Сократ се приближил до него и тихо му пошепнал: Твоята гордост се вижда и през скъсаните ти дрехи. — Какво искал да каже Сократ с тези думи? — Колкото богатият може да се гордее със своето богатство, толкова и сиромахът може да бъде горделив във своята сиромашия.
към беседата >>
В първо време булката само получава, а после и тя започва да дава.
Тази е причината, дето много деца не позволяват да ги целуват. Опита ли се някой да ги целуне, те се дърпат, викат, недоволни са. — Защо? — Защото такава целувка не дава нищо, а отнема. В това отношение, детето прилича на млада булка, която само даряват.
В първо време булката само получава, а после и тя започва да дава.
За всеки дар, колкото и да е малък, тя трябва да се отблагодари с нещо, да покаже, че е щедра, внимателна и благородна.
към беседата >>
Там може да влезе само онзи, който е минал през ръцете на Христа.
За да бъде една държава велика, тя трябва да прилага Божията Любов и Божията Мъдрост справедливо, по отношение на всички свои поданници. За да се приложи Христовото учение, всеки човек трябва да заема службата си на място. Дали ще бъдеш началник, или слуга, ти трябва да изпълняваш работата си с любов. Ако си надзирател в затвора, трябва да бъдеш разумен, да постъпваш справедливо. Ето и до днес Христос държи ключовете на Ада и най-внимателно проверява, кой влиза и кой излиза.
Там може да влезе само онзи, който е минал през ръцете на Христа.
Види ли, че някой не е за там, Христос го оставя отвън, да чака времето за влизането си. Христос обръща внимание на този, който влиза в Рая, а не на онзи, който излиза. Апостол Петър, който държи ключовете на Рая, обръща внимание на онзи, който излиза от Рая, а не на този, който влиза. Значи, ключовете на Ада са в ръцете на Бога, а ключовете на Рая — в ръцете на човека. Следователно, когато умре, човек отива при Христа, пред вратата на Ада, и започва да се разговаря с Него, да му обяснява, кои са причините за идването му в Ада.
към беседата >>
За тази цел той облякъл старите си скъсани дрехи.
Във времето на Сократа, един от неговите ученици го посетил, с желание, да покаже, че е готов да води скромен, смирен живот.
За тази цел той облякъл старите си скъсани дрехи.
Като го видял в този просешки вид, Сократ се приближил до него и тихо му пошепнал: Твоята гордост се вижда и през скъсаните ти дрехи. — Какво искал да каже Сократ с тези думи? — Колкото богатият може да се гордее със своето богатство, толкова и сиромахът може да бъде горделив във своята сиромашия.
към беседата >>
За всеки дар, колкото и да е малък, тя трябва да се отблагодари с нещо, да покаже, че е щедра, внимателна и благородна.
Опита ли се някой да ги целуне, те се дърпат, викат, недоволни са. — Защо? — Защото такава целувка не дава нищо, а отнема. В това отношение, детето прилича на млада булка, която само даряват. В първо време булката само получава, а после и тя започва да дава.
За всеки дар, колкото и да е малък, тя трябва да се отблагодари с нещо, да покаже, че е щедра, внимателна и благородна.
към беседата >>
Види ли, че някой не е за там, Христос го оставя отвън, да чака времето за влизането си.
За да се приложи Христовото учение, всеки човек трябва да заема службата си на място. Дали ще бъдеш началник, или слуга, ти трябва да изпълняваш работата си с любов. Ако си надзирател в затвора, трябва да бъдеш разумен, да постъпваш справедливо. Ето и до днес Христос държи ключовете на Ада и най-внимателно проверява, кой влиза и кой излиза. Там може да влезе само онзи, който е минал през ръцете на Христа.
Види ли, че някой не е за там, Христос го оставя отвън, да чака времето за влизането си.
Христос обръща внимание на този, който влиза в Рая, а не на онзи, който излиза. Апостол Петър, който държи ключовете на Рая, обръща внимание на онзи, който излиза от Рая, а не на този, който влиза. Значи, ключовете на Ада са в ръцете на Бога, а ключовете на Рая — в ръцете на човека. Следователно, когато умре, човек отива при Христа, пред вратата на Ада, и започва да се разговаря с Него, да му обяснява, кои са причините за идването му в Ада. Обаче, когато възкръсне, човек отива направо в Рая.
към беседата >>
Като го видял в този просешки вид, Сократ се приближил до него и тихо му пошепнал: Твоята гордост се вижда и през скъсаните ти дрехи.
Във времето на Сократа, един от неговите ученици го посетил, с желание, да покаже, че е готов да води скромен, смирен живот. За тази цел той облякъл старите си скъсани дрехи.
Като го видял в този просешки вид, Сократ се приближил до него и тихо му пошепнал: Твоята гордост се вижда и през скъсаните ти дрехи.
— Какво искал да каже Сократ с тези думи? — Колкото богатият може да се гордее със своето богатство, толкова и сиромахът може да бъде горделив във своята сиромашия.
към беседата >>
Този закон има приложение в цялата природа, а именно: когато ще се роди едно същество, всички, от най-низките до най-високите същества, се радват и даряват с нещо новороденото.
Този закон има приложение в цялата природа, а именно: когато ще се роди едно същество, всички, от най-низките до най-високите същества, се радват и даряват с нещо новороденото.
Благодарение на тези подаръци то се облича в плът, придобива известни качества и дарби и започва нов живот. По-нататък, то започва да расте и да се развива, като се ползва от благата на природата и живота. След всичко това, има ли право съвременният човек, който живее от подаръците и благата на цялата природа, да казва, че животът няма смисъл? Има ли право той да отрича Бога, или, ако Го признава, да Го търси вън от себе си, или по църквите? Казано е в Писанието: “Аз и Отец едно сме”.
към беседата >>
Христос обръща внимание на този, който влиза в Рая, а не на онзи, който излиза.
Дали ще бъдеш началник, или слуга, ти трябва да изпълняваш работата си с любов. Ако си надзирател в затвора, трябва да бъдеш разумен, да постъпваш справедливо. Ето и до днес Христос държи ключовете на Ада и най-внимателно проверява, кой влиза и кой излиза. Там може да влезе само онзи, който е минал през ръцете на Христа. Види ли, че някой не е за там, Христос го оставя отвън, да чака времето за влизането си.
Христос обръща внимание на този, който влиза в Рая, а не на онзи, който излиза.
Апостол Петър, който държи ключовете на Рая, обръща внимание на онзи, който излиза от Рая, а не на този, който влиза. Значи, ключовете на Ада са в ръцете на Бога, а ключовете на Рая — в ръцете на човека. Следователно, когато умре, човек отива при Христа, пред вратата на Ада, и започва да се разговаря с Него, да му обяснява, кои са причините за идването му в Ада. Обаче, когато възкръсне, човек отива направо в Рая.
към беседата >>
— Какво искал да каже Сократ с тези думи?
Във времето на Сократа, един от неговите ученици го посетил, с желание, да покаже, че е готов да води скромен, смирен живот. За тази цел той облякъл старите си скъсани дрехи. Като го видял в този просешки вид, Сократ се приближил до него и тихо му пошепнал: Твоята гордост се вижда и през скъсаните ти дрехи.
— Какво искал да каже Сократ с тези думи?
— Колкото богатият може да се гордее със своето богатство, толкова и сиромахът може да бъде горделив във своята сиромашия.
към беседата >>
Благодарение на тези подаръци то се облича в плът, придобива известни качества и дарби и започва нов живот.
Този закон има приложение в цялата природа, а именно: когато ще се роди едно същество, всички, от най-низките до най-високите същества, се радват и даряват с нещо новороденото.
Благодарение на тези подаръци то се облича в плът, придобива известни качества и дарби и започва нов живот.
По-нататък, то започва да расте и да се развива, като се ползва от благата на природата и живота. След всичко това, има ли право съвременният човек, който живее от подаръците и благата на цялата природа, да казва, че животът няма смисъл? Има ли право той да отрича Бога, или, ако Го признава, да Го търси вън от себе си, или по църквите? Казано е в Писанието: “Аз и Отец едно сме”. Значи, едно сме с Бога.
към беседата >>
Апостол Петър, който държи ключовете на Рая, обръща внимание на онзи, който излиза от Рая, а не на този, който влиза.
Ако си надзирател в затвора, трябва да бъдеш разумен, да постъпваш справедливо. Ето и до днес Христос държи ключовете на Ада и най-внимателно проверява, кой влиза и кой излиза. Там може да влезе само онзи, който е минал през ръцете на Христа. Види ли, че някой не е за там, Христос го оставя отвън, да чака времето за влизането си. Христос обръща внимание на този, който влиза в Рая, а не на онзи, който излиза.
Апостол Петър, който държи ключовете на Рая, обръща внимание на онзи, който излиза от Рая, а не на този, който влиза.
Значи, ключовете на Ада са в ръцете на Бога, а ключовете на Рая — в ръцете на човека. Следователно, когато умре, човек отива при Христа, пред вратата на Ада, и започва да се разговаря с Него, да му обяснява, кои са причините за идването му в Ада. Обаче, когато възкръсне, човек отива направо в Рая.
към беседата >>
— Колкото богатият може да се гордее със своето богатство, толкова и сиромахът може да бъде горделив във своята сиромашия.
Във времето на Сократа, един от неговите ученици го посетил, с желание, да покаже, че е готов да води скромен, смирен живот. За тази цел той облякъл старите си скъсани дрехи. Като го видял в този просешки вид, Сократ се приближил до него и тихо му пошепнал: Твоята гордост се вижда и през скъсаните ти дрехи. — Какво искал да каже Сократ с тези думи?
— Колкото богатият може да се гордее със своето богатство, толкова и сиромахът може да бъде горделив във своята сиромашия.
към беседата >>
По-нататък, то започва да расте и да се развива, като се ползва от благата на природата и живота.
Този закон има приложение в цялата природа, а именно: когато ще се роди едно същество, всички, от най-низките до най-високите същества, се радват и даряват с нещо новороденото. Благодарение на тези подаръци то се облича в плът, придобива известни качества и дарби и започва нов живот.
По-нататък, то започва да расте и да се развива, като се ползва от благата на природата и живота.
След всичко това, има ли право съвременният човек, който живее от подаръците и благата на цялата природа, да казва, че животът няма смисъл? Има ли право той да отрича Бога, или, ако Го признава, да Го търси вън от себе си, или по църквите? Казано е в Писанието: “Аз и Отец едно сме”. Значи, едно сме с Бога. Той живее в съзнанието на човека, и човек е едно с Него.
към беседата >>
Значи, ключовете на Ада са в ръцете на Бога, а ключовете на Рая — в ръцете на човека.
Ето и до днес Христос държи ключовете на Ада и най-внимателно проверява, кой влиза и кой излиза. Там може да влезе само онзи, който е минал през ръцете на Христа. Види ли, че някой не е за там, Христос го оставя отвън, да чака времето за влизането си. Христос обръща внимание на този, който влиза в Рая, а не на онзи, който излиза. Апостол Петър, който държи ключовете на Рая, обръща внимание на онзи, който излиза от Рая, а не на този, който влиза.
Значи, ключовете на Ада са в ръцете на Бога, а ключовете на Рая — в ръцете на човека.
Следователно, когато умре, човек отива при Христа, пред вратата на Ада, и започва да се разговаря с Него, да му обяснява, кои са причините за идването му в Ада. Обаче, когато възкръсне, човек отива направо в Рая.
към беседата >>
Повечето от сегашните хора се намират в положение на неизмътени яйца.
Повечето от сегашните хора се намират в положение на неизмътени яйца.
Срещате някого, виждате, че външно има вид на светия. Той се движи спокойно, равномерно, никого не поглежда, дава вид, че е готов да направи път и на мравката. Това е неизмътено змийско яйце. Дайте му условия да се измъти и ще видите, че то поглъща всичко, каквото срещне на пътя си. — Защо се измени този човек?
към беседата >>
След всичко това, има ли право съвременният човек, който живее от подаръците и благата на цялата природа, да казва, че животът няма смисъл?
Този закон има приложение в цялата природа, а именно: когато ще се роди едно същество, всички, от най-низките до най-високите същества, се радват и даряват с нещо новороденото. Благодарение на тези подаръци то се облича в плът, придобива известни качества и дарби и започва нов живот. По-нататък, то започва да расте и да се развива, като се ползва от благата на природата и живота.
След всичко това, има ли право съвременният човек, който живее от подаръците и благата на цялата природа, да казва, че животът няма смисъл?
Има ли право той да отрича Бога, или, ако Го признава, да Го търси вън от себе си, или по църквите? Казано е в Писанието: “Аз и Отец едно сме”. Значи, едно сме с Бога. Той живее в съзнанието на човека, и човек е едно с Него. Докато човек е в хармония с Бога, едно е с Него.
към беседата >>
Следователно, когато умре, човек отива при Христа, пред вратата на Ада, и започва да се разговаря с Него, да му обяснява, кои са причините за идването му в Ада.
Там може да влезе само онзи, който е минал през ръцете на Христа. Види ли, че някой не е за там, Христос го оставя отвън, да чака времето за влизането си. Христос обръща внимание на този, който влиза в Рая, а не на онзи, който излиза. Апостол Петър, който държи ключовете на Рая, обръща внимание на онзи, който излиза от Рая, а не на този, който влиза. Значи, ключовете на Ада са в ръцете на Бога, а ключовете на Рая — в ръцете на човека.
Следователно, когато умре, човек отива при Христа, пред вратата на Ада, и започва да се разговаря с Него, да му обяснява, кои са причините за идването му в Ада.
Обаче, когато възкръсне, човек отива направо в Рая.
към беседата >>
Срещате някого, виждате, че външно има вид на светия.
Повечето от сегашните хора се намират в положение на неизмътени яйца.
Срещате някого, виждате, че външно има вид на светия.
Той се движи спокойно, равномерно, никого не поглежда, дава вид, че е готов да направи път и на мравката. Това е неизмътено змийско яйце. Дайте му условия да се измъти и ще видите, че то поглъща всичко, каквото срещне на пътя си. — Защо се измени този човек? — Не се е изменил, естеството му е такова.
към беседата >>
Има ли право той да отрича Бога, или, ако Го признава, да Го търси вън от себе си, или по църквите?
Този закон има приложение в цялата природа, а именно: когато ще се роди едно същество, всички, от най-низките до най-високите същества, се радват и даряват с нещо новороденото. Благодарение на тези подаръци то се облича в плът, придобива известни качества и дарби и започва нов живот. По-нататък, то започва да расте и да се развива, като се ползва от благата на природата и живота. След всичко това, има ли право съвременният човек, който живее от подаръците и благата на цялата природа, да казва, че животът няма смисъл?
Има ли право той да отрича Бога, или, ако Го признава, да Го търси вън от себе си, или по църквите?
Казано е в Писанието: “Аз и Отец едно сме”. Значи, едно сме с Бога. Той живее в съзнанието на човека, и човек е едно с Него. Докато човек е в хармония с Бога, едно е с Него. И когато е в дисхармония с Бога, пак е едно с Него.
към беседата >>
Обаче, когато възкръсне, човек отива направо в Рая.
Види ли, че някой не е за там, Христос го оставя отвън, да чака времето за влизането си. Христос обръща внимание на този, който влиза в Рая, а не на онзи, който излиза. Апостол Петър, който държи ключовете на Рая, обръща внимание на онзи, който излиза от Рая, а не на този, който влиза. Значи, ключовете на Ада са в ръцете на Бога, а ключовете на Рая — в ръцете на човека. Следователно, когато умре, човек отива при Христа, пред вратата на Ада, и започва да се разговаря с Него, да му обяснява, кои са причините за идването му в Ада.
Обаче, когато възкръсне, човек отива направо в Рая.
към беседата >>
Той се движи спокойно, равномерно, никого не поглежда, дава вид, че е готов да направи път и на мравката.
Повечето от сегашните хора се намират в положение на неизмътени яйца. Срещате някого, виждате, че външно има вид на светия.
Той се движи спокойно, равномерно, никого не поглежда, дава вид, че е готов да направи път и на мравката.
Това е неизмътено змийско яйце. Дайте му условия да се измъти и ще видите, че то поглъща всичко, каквото срещне на пътя си. — Защо се измени този човек? — Не се е изменил, естеството му е такова. Преди да се измъти, и той не се е познавал.
към беседата >>
Казано е в Писанието: “Аз и Отец едно сме”.
Този закон има приложение в цялата природа, а именно: когато ще се роди едно същество, всички, от най-низките до най-високите същества, се радват и даряват с нещо новороденото. Благодарение на тези подаръци то се облича в плът, придобива известни качества и дарби и започва нов живот. По-нататък, то започва да расте и да се развива, като се ползва от благата на природата и живота. След всичко това, има ли право съвременният човек, който живее от подаръците и благата на цялата природа, да казва, че животът няма смисъл? Има ли право той да отрича Бога, или, ако Го признава, да Го търси вън от себе си, или по църквите?
Казано е в Писанието: “Аз и Отец едно сме”.
Значи, едно сме с Бога. Той живее в съзнанието на човека, и човек е едно с Него. Докато човек е в хармония с Бога, едно е с Него. И когато е в дисхармония с Бога, пак е едно с Него. — Защо и в този случай е едно с Отца си?
към беседата >>
“Едно сме”.
“Едно сме”.
Когато стане едно с Бога, човек познава себе си, разбира какви мощни сили се крият в него, с които може да бъде полезен и на себе си, и на своите ближни. Който не се е свързал с Бога, той не може да се ползва от своите сили. Той казва: Какво мога да направя аз, сам човек? — Ако се свържеш с Бога, много нещо можеш да направиш. Свърже ли се с Бога, човек може да си служи с магическата пръчица, т.е.
към беседата >>
Това е неизмътено змийско яйце.
Повечето от сегашните хора се намират в положение на неизмътени яйца. Срещате някого, виждате, че външно има вид на светия. Той се движи спокойно, равномерно, никого не поглежда, дава вид, че е готов да направи път и на мравката.
Това е неизмътено змийско яйце.
Дайте му условия да се измъти и ще видите, че то поглъща всичко, каквото срещне на пътя си. — Защо се измени този човек? — Не се е изменил, естеството му е такова. Преди да се измъти, и той не се е познавал. Сега, като се измъти, той видя, какво се крие в него.
към беседата >>
Значи, едно сме с Бога.
Благодарение на тези подаръци то се облича в плът, придобива известни качества и дарби и започва нов живот. По-нататък, то започва да расте и да се развива, като се ползва от благата на природата и живота. След всичко това, има ли право съвременният човек, който живее от подаръците и благата на цялата природа, да казва, че животът няма смисъл? Има ли право той да отрича Бога, или, ако Го признава, да Го търси вън от себе си, или по църквите? Казано е в Писанието: “Аз и Отец едно сме”.
Значи, едно сме с Бога.
Той живее в съзнанието на човека, и човек е едно с Него. Докато човек е в хармония с Бога, едно е с Него. И когато е в дисхармония с Бога, пак е едно с Него. — Защо и в този случай е едно с Отца си? — Защото Божията мисъл е вложена в човешката като правило, по което той определя постъпките си като прави и криви.
към беседата >>
Когато стане едно с Бога, човек познава себе си, разбира какви мощни сили се крият в него, с които може да бъде полезен и на себе си, и на своите ближни.
“Едно сме”.
Когато стане едно с Бога, човек познава себе си, разбира какви мощни сили се крият в него, с които може да бъде полезен и на себе си, и на своите ближни.
Който не се е свързал с Бога, той не може да се ползва от своите сили. Той казва: Какво мога да направя аз, сам човек? — Ако се свържеш с Бога, много нещо можеш да направиш. Свърже ли се с Бога, човек може да си служи с магическата пръчица, т.е. със своя ум.
към беседата >>
Дайте му условия да се измъти и ще видите, че то поглъща всичко, каквото срещне на пътя си.
Повечето от сегашните хора се намират в положение на неизмътени яйца. Срещате някого, виждате, че външно има вид на светия. Той се движи спокойно, равномерно, никого не поглежда, дава вид, че е готов да направи път и на мравката. Това е неизмътено змийско яйце.
Дайте му условия да се измъти и ще видите, че то поглъща всичко, каквото срещне на пътя си.
— Защо се измени този човек? — Не се е изменил, естеството му е такова. Преди да се измъти, и той не се е познавал. Сега, като се измъти, той видя, какво се крие в него. Сврачето и гълъбовото яйце си приличат, но като се излюпят, сврачето яйце ще прояви своето специфично естество, гълъбовото — своето.
към беседата >>
Той живее в съзнанието на човека, и човек е едно с Него.
По-нататък, то започва да расте и да се развива, като се ползва от благата на природата и живота. След всичко това, има ли право съвременният човек, който живее от подаръците и благата на цялата природа, да казва, че животът няма смисъл? Има ли право той да отрича Бога, или, ако Го признава, да Го търси вън от себе си, или по църквите? Казано е в Писанието: “Аз и Отец едно сме”. Значи, едно сме с Бога.
Той живее в съзнанието на човека, и човек е едно с Него.
Докато човек е в хармония с Бога, едно е с Него. И когато е в дисхармония с Бога, пак е едно с Него. — Защо и в този случай е едно с Отца си? — Защото Божията мисъл е вложена в човешката като правило, по което той определя постъпките си като прави и криви.
към беседата >>
Който не се е свързал с Бога, той не може да се ползва от своите сили.
“Едно сме”. Когато стане едно с Бога, човек познава себе си, разбира какви мощни сили се крият в него, с които може да бъде полезен и на себе си, и на своите ближни.
Който не се е свързал с Бога, той не може да се ползва от своите сили.
Той казва: Какво мога да направя аз, сам човек? — Ако се свържеш с Бога, много нещо можеш да направиш. Свърже ли се с Бога, човек може да си служи с магическата пръчица, т.е. със своя ум. Вложете ума си в работа.
към беседата >>
— Защо се измени този човек?
Повечето от сегашните хора се намират в положение на неизмътени яйца. Срещате някого, виждате, че външно има вид на светия. Той се движи спокойно, равномерно, никого не поглежда, дава вид, че е готов да направи път и на мравката. Това е неизмътено змийско яйце. Дайте му условия да се измъти и ще видите, че то поглъща всичко, каквото срещне на пътя си.
— Защо се измени този човек?
— Не се е изменил, естеството му е такова. Преди да се измъти, и той не се е познавал. Сега, като се измъти, той видя, какво се крие в него. Сврачето и гълъбовото яйце си приличат, но като се излюпят, сврачето яйце ще прояви своето специфично естество, гълъбовото — своето. Но никога свраката няма да прояви естеството на гълъба, и гълъбът — естеството на свраката.
към беседата >>
Докато човек е в хармония с Бога, едно е с Него.
След всичко това, има ли право съвременният човек, който живее от подаръците и благата на цялата природа, да казва, че животът няма смисъл? Има ли право той да отрича Бога, или, ако Го признава, да Го търси вън от себе си, или по църквите? Казано е в Писанието: “Аз и Отец едно сме”. Значи, едно сме с Бога. Той живее в съзнанието на човека, и човек е едно с Него.
Докато човек е в хармония с Бога, едно е с Него.
И когато е в дисхармония с Бога, пак е едно с Него. — Защо и в този случай е едно с Отца си? — Защото Божията мисъл е вложена в човешката като правило, по което той определя постъпките си като прави и криви.
към беседата >>
Той казва: Какво мога да направя аз, сам човек?
“Едно сме”. Когато стане едно с Бога, човек познава себе си, разбира какви мощни сили се крият в него, с които може да бъде полезен и на себе си, и на своите ближни. Който не се е свързал с Бога, той не може да се ползва от своите сили.
Той казва: Какво мога да направя аз, сам човек?
— Ако се свържеш с Бога, много нещо можеш да направиш. Свърже ли се с Бога, човек може да си служи с магическата пръчица, т.е. със своя ум. Вложете ума си в работа. Само мисълта е в състояние да разреши всички противоречия.
към беседата >>
— Не се е изменил, естеството му е такова.
Срещате някого, виждате, че външно има вид на светия. Той се движи спокойно, равномерно, никого не поглежда, дава вид, че е готов да направи път и на мравката. Това е неизмътено змийско яйце. Дайте му условия да се измъти и ще видите, че то поглъща всичко, каквото срещне на пътя си. — Защо се измени този човек?
— Не се е изменил, естеството му е такова.
Преди да се измъти, и той не се е познавал. Сега, като се измъти, той видя, какво се крие в него. Сврачето и гълъбовото яйце си приличат, но като се излюпят, сврачето яйце ще прояви своето специфично естество, гълъбовото — своето. Но никога свраката няма да прояви естеството на гълъба, и гълъбът — естеството на свраката. Ето защо, искате ли да познаете човека, поставете го при условия да се прояви, да видите, какво е неговото естество.
към беседата >>
И когато е в дисхармония с Бога, пак е едно с Него.
Има ли право той да отрича Бога, или, ако Го признава, да Го търси вън от себе си, или по църквите? Казано е в Писанието: “Аз и Отец едно сме”. Значи, едно сме с Бога. Той живее в съзнанието на човека, и човек е едно с Него. Докато човек е в хармония с Бога, едно е с Него.
И когато е в дисхармония с Бога, пак е едно с Него.
— Защо и в този случай е едно с Отца си? — Защото Божията мисъл е вложена в човешката като правило, по което той определя постъпките си като прави и криви.
към беседата >>
— Ако се свържеш с Бога, много нещо можеш да направиш.
“Едно сме”. Когато стане едно с Бога, човек познава себе си, разбира какви мощни сили се крият в него, с които може да бъде полезен и на себе си, и на своите ближни. Който не се е свързал с Бога, той не може да се ползва от своите сили. Той казва: Какво мога да направя аз, сам човек?
— Ако се свържеш с Бога, много нещо можеш да направиш.
Свърже ли се с Бога, човек може да си служи с магическата пръчица, т.е. със своя ум. Вложете ума си в работа. Само мисълта е в състояние да разреши всички противоречия. Дръжте в ума си мисълта, че Бог е Любов.
към беседата >>
Преди да се измъти, и той не се е познавал.
Той се движи спокойно, равномерно, никого не поглежда, дава вид, че е готов да направи път и на мравката. Това е неизмътено змийско яйце. Дайте му условия да се измъти и ще видите, че то поглъща всичко, каквото срещне на пътя си. — Защо се измени този човек? — Не се е изменил, естеството му е такова.
Преди да се измъти, и той не се е познавал.
Сега, като се измъти, той видя, какво се крие в него. Сврачето и гълъбовото яйце си приличат, но като се излюпят, сврачето яйце ще прояви своето специфично естество, гълъбовото — своето. Но никога свраката няма да прояви естеството на гълъба, и гълъбът — естеството на свраката. Ето защо, искате ли да познаете човека, поставете го при условия да се прояви, да видите, какво е неговото естество. Когато се измъти яйцето му, той ще познае и себе си, но и окръжаващите ще го познаят.
към беседата >>
— Защо и в този случай е едно с Отца си?
Казано е в Писанието: “Аз и Отец едно сме”. Значи, едно сме с Бога. Той живее в съзнанието на човека, и човек е едно с Него. Докато човек е в хармония с Бога, едно е с Него. И когато е в дисхармония с Бога, пак е едно с Него.
— Защо и в този случай е едно с Отца си?
— Защото Божията мисъл е вложена в човешката като правило, по което той определя постъпките си като прави и криви.
към беседата >>
Свърже ли се с Бога, човек може да си служи с магическата пръчица, т.е.
“Едно сме”. Когато стане едно с Бога, човек познава себе си, разбира какви мощни сили се крият в него, с които може да бъде полезен и на себе си, и на своите ближни. Който не се е свързал с Бога, той не може да се ползва от своите сили. Той казва: Какво мога да направя аз, сам човек? — Ако се свържеш с Бога, много нещо можеш да направиш.
Свърже ли се с Бога, човек може да си служи с магическата пръчица, т.е.
със своя ум. Вложете ума си в работа. Само мисълта е в състояние да разреши всички противоречия. Дръжте в ума си мисълта, че Бог е Любов. Приложете любовта в живота си, за да се справите с мъчнотиите във физическия и в духовния свят.
към беседата >>
Сега, като се измъти, той видя, какво се крие в него.
Това е неизмътено змийско яйце. Дайте му условия да се измъти и ще видите, че то поглъща всичко, каквото срещне на пътя си. — Защо се измени този човек? — Не се е изменил, естеството му е такова. Преди да се измъти, и той не се е познавал.
Сега, като се измъти, той видя, какво се крие в него.
Сврачето и гълъбовото яйце си приличат, но като се излюпят, сврачето яйце ще прояви своето специфично естество, гълъбовото — своето. Но никога свраката няма да прояви естеството на гълъба, и гълъбът — естеството на свраката. Ето защо, искате ли да познаете човека, поставете го при условия да се прояви, да видите, какво е неговото естество. Когато се измъти яйцето му, той ще познае и себе си, но и окръжаващите ще го познаят. Ако се прояви лошото естество на човека, това не значи, че той е абсолютно лош.
към беседата >>
— Защото Божията мисъл е вложена в човешката като правило, по което той определя постъпките си като прави и криви.
Значи, едно сме с Бога. Той живее в съзнанието на човека, и човек е едно с Него. Докато човек е в хармония с Бога, едно е с Него. И когато е в дисхармония с Бога, пак е едно с Него. — Защо и в този случай е едно с Отца си?
— Защото Божията мисъл е вложена в човешката като правило, по което той определя постъпките си като прави и криви.
към беседата >>
със своя ум.
Когато стане едно с Бога, човек познава себе си, разбира какви мощни сили се крият в него, с които може да бъде полезен и на себе си, и на своите ближни. Който не се е свързал с Бога, той не може да се ползва от своите сили. Той казва: Какво мога да направя аз, сам човек? — Ако се свържеш с Бога, много нещо можеш да направиш. Свърже ли се с Бога, човек може да си служи с магическата пръчица, т.е.
със своя ум.
Вложете ума си в работа. Само мисълта е в състояние да разреши всички противоречия. Дръжте в ума си мисълта, че Бог е Любов. Приложете любовта в живота си, за да се справите с мъчнотиите във физическия и в духовния свят. Вложете Божията Любов в мозъка си, ангелската любов — в гърдите си, а човешката — в стомаха си.
към беседата >>
Сврачето и гълъбовото яйце си приличат, но като се излюпят, сврачето яйце ще прояви своето специфично естество, гълъбовото — своето.
Дайте му условия да се измъти и ще видите, че то поглъща всичко, каквото срещне на пътя си. — Защо се измени този човек? — Не се е изменил, естеството му е такова. Преди да се измъти, и той не се е познавал. Сега, като се измъти, той видя, какво се крие в него.
Сврачето и гълъбовото яйце си приличат, но като се излюпят, сврачето яйце ще прояви своето специфично естество, гълъбовото — своето.
Но никога свраката няма да прояви естеството на гълъба, и гълъбът — естеството на свраката. Ето защо, искате ли да познаете човека, поставете го при условия да се прояви, да видите, какво е неговото естество. Когато се измъти яйцето му, той ще познае и себе си, но и окръжаващите ще го познаят. Ако се прояви лошото естество на човека, това не значи, че той е абсолютно лош. Човек проявява своята тъмна страна, когато не е осветен от слънцето, когато му липсва светлина.
към беседата >>
Христос казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни”.
Христос казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни”.
Това не значи, че човек може изведнъж да стане съвършен. Кое дете, като постъпи в първо отделение, може изведнъж да напише буквата А правилно? Много пъти трябва то да пише буквата А, докато най-после се научи правилно да я пише. Като изучавате графологията, виждате, че почеркът на всеки човек отговаря на характера му. Например, немарливият и небрежен човек има небрежен, сбутан почерк.
към беседата >>
Вложете ума си в работа.
Който не се е свързал с Бога, той не може да се ползва от своите сили. Той казва: Какво мога да направя аз, сам човек? — Ако се свържеш с Бога, много нещо можеш да направиш. Свърже ли се с Бога, човек може да си служи с магическата пръчица, т.е. със своя ум.
Вложете ума си в работа.
Само мисълта е в състояние да разреши всички противоречия. Дръжте в ума си мисълта, че Бог е Любов. Приложете любовта в живота си, за да се справите с мъчнотиите във физическия и в духовния свят. Вложете Божията Любов в мозъка си, ангелската любов — в гърдите си, а човешката — в стомаха си. Докато яде и пие, човек е във физическата любов; докато чувства и пречиства кръвта си, човек е в духовната любов; докато мисли, човек е в Божествената любов.
към беседата >>
Но никога свраката няма да прояви естеството на гълъба, и гълъбът — естеството на свраката.
— Защо се измени този човек? — Не се е изменил, естеството му е такова. Преди да се измъти, и той не се е познавал. Сега, като се измъти, той видя, какво се крие в него. Сврачето и гълъбовото яйце си приличат, но като се излюпят, сврачето яйце ще прояви своето специфично естество, гълъбовото — своето.
Но никога свраката няма да прояви естеството на гълъба, и гълъбът — естеството на свраката.
Ето защо, искате ли да познаете човека, поставете го при условия да се прояви, да видите, какво е неговото естество. Когато се измъти яйцето му, той ще познае и себе си, но и окръжаващите ще го познаят. Ако се прояви лошото естество на човека, това не значи, че той е абсолютно лош. Човек проявява своята тъмна страна, когато не е осветен от слънцето, когато му липсва светлина. Обаче, щом се освети и тъмната му половина, виждаме истинската проява на човека, т.е.
към беседата >>
Това не значи, че човек може изведнъж да стане съвършен.
Христос казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни”.
Това не значи, че човек може изведнъж да стане съвършен.
Кое дете, като постъпи в първо отделение, може изведнъж да напише буквата А правилно? Много пъти трябва то да пише буквата А, докато най-после се научи правилно да я пише. Като изучавате графологията, виждате, че почеркът на всеки човек отговаря на характера му. Например, немарливият и небрежен човек има небрежен, сбутан почерк. За свое оправдание, той казва: Не е важна външността на писмото ми, нито почерка ми; важен е смисълът.
към беседата >>
Само мисълта е в състояние да разреши всички противоречия.
Той казва: Какво мога да направя аз, сам човек? — Ако се свържеш с Бога, много нещо можеш да направиш. Свърже ли се с Бога, човек може да си служи с магическата пръчица, т.е. със своя ум. Вложете ума си в работа.
Само мисълта е в състояние да разреши всички противоречия.
Дръжте в ума си мисълта, че Бог е Любов. Приложете любовта в живота си, за да се справите с мъчнотиите във физическия и в духовния свят. Вложете Божията Любов в мозъка си, ангелската любов — в гърдите си, а човешката — в стомаха си. Докато яде и пие, човек е във физическата любов; докато чувства и пречиства кръвта си, човек е в духовната любов; докато мисли, човек е в Божествената любов. Следователно, ще ядете правилно, ще дишате правилно и ще мислите правилно.
към беседата >>
Ето защо, искате ли да познаете човека, поставете го при условия да се прояви, да видите, какво е неговото естество.
— Не се е изменил, естеството му е такова. Преди да се измъти, и той не се е познавал. Сега, като се измъти, той видя, какво се крие в него. Сврачето и гълъбовото яйце си приличат, но като се излюпят, сврачето яйце ще прояви своето специфично естество, гълъбовото — своето. Но никога свраката няма да прояви естеството на гълъба, и гълъбът — естеството на свраката.
Ето защо, искате ли да познаете човека, поставете го при условия да се прояви, да видите, какво е неговото естество.
Когато се измъти яйцето му, той ще познае и себе си, но и окръжаващите ще го познаят. Ако се прояви лошото естество на човека, това не значи, че той е абсолютно лош. Човек проявява своята тъмна страна, когато не е осветен от слънцето, когато му липсва светлина. Обаче, щом се освети и тъмната му половина, виждаме истинската проява на човека, т.е. доброто, което Бог е вложил в него.
към беседата >>
Кое дете, като постъпи в първо отделение, може изведнъж да напише буквата А правилно?
Христос казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни”. Това не значи, че човек може изведнъж да стане съвършен.
Кое дете, като постъпи в първо отделение, може изведнъж да напише буквата А правилно?
Много пъти трябва то да пише буквата А, докато най-после се научи правилно да я пише. Като изучавате графологията, виждате, че почеркът на всеки човек отговаря на характера му. Например, немарливият и небрежен човек има небрежен, сбутан почерк. За свое оправдание, той казва: Не е важна външността на писмото ми, нито почерка ми; важен е смисълът. Колкото е важен смисълът, толкова е важна и формата.
към беседата >>
Дръжте в ума си мисълта, че Бог е Любов.
— Ако се свържеш с Бога, много нещо можеш да направиш. Свърже ли се с Бога, човек може да си служи с магическата пръчица, т.е. със своя ум. Вложете ума си в работа. Само мисълта е в състояние да разреши всички противоречия.
Дръжте в ума си мисълта, че Бог е Любов.
Приложете любовта в живота си, за да се справите с мъчнотиите във физическия и в духовния свят. Вложете Божията Любов в мозъка си, ангелската любов — в гърдите си, а човешката — в стомаха си. Докато яде и пие, човек е във физическата любов; докато чувства и пречиства кръвта си, човек е в духовната любов; докато мисли, човек е в Божествената любов. Следователно, ще ядете правилно, ще дишате правилно и ще мислите правилно. За да ядете, да дишате и да мислите правилно, вие трябва да се свържете с Бога, да станете едно с Него.
към беседата >>
Когато се измъти яйцето му, той ще познае и себе си, но и окръжаващите ще го познаят.
Преди да се измъти, и той не се е познавал. Сега, като се измъти, той видя, какво се крие в него. Сврачето и гълъбовото яйце си приличат, но като се излюпят, сврачето яйце ще прояви своето специфично естество, гълъбовото — своето. Но никога свраката няма да прояви естеството на гълъба, и гълъбът — естеството на свраката. Ето защо, искате ли да познаете човека, поставете го при условия да се прояви, да видите, какво е неговото естество.
Когато се измъти яйцето му, той ще познае и себе си, но и окръжаващите ще го познаят.
Ако се прояви лошото естество на човека, това не значи, че той е абсолютно лош. Човек проявява своята тъмна страна, когато не е осветен от слънцето, когато му липсва светлина. Обаче, щом се освети и тъмната му половина, виждаме истинската проява на човека, т.е. доброто, което Бог е вложил в него.
към беседата >>
Много пъти трябва то да пише буквата А, докато най-после се научи правилно да я пише.
Христос казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни”. Това не значи, че човек може изведнъж да стане съвършен. Кое дете, като постъпи в първо отделение, може изведнъж да напише буквата А правилно?
Много пъти трябва то да пише буквата А, докато най-после се научи правилно да я пише.
Като изучавате графологията, виждате, че почеркът на всеки човек отговаря на характера му. Например, немарливият и небрежен човек има небрежен, сбутан почерк. За свое оправдание, той казва: Не е важна външността на писмото ми, нито почерка ми; важен е смисълът. Колкото е важен смисълът, толкова е важна и формата. Формата трябва да отговаря на вътрешния живот, на съдържанието, което човек носи в себе си.
към беседата >>
Приложете любовта в живота си, за да се справите с мъчнотиите във физическия и в духовния свят.
Свърже ли се с Бога, човек може да си служи с магическата пръчица, т.е. със своя ум. Вложете ума си в работа. Само мисълта е в състояние да разреши всички противоречия. Дръжте в ума си мисълта, че Бог е Любов.
Приложете любовта в живота си, за да се справите с мъчнотиите във физическия и в духовния свят.
Вложете Божията Любов в мозъка си, ангелската любов — в гърдите си, а човешката — в стомаха си. Докато яде и пие, човек е във физическата любов; докато чувства и пречиства кръвта си, човек е в духовната любов; докато мисли, човек е в Божествената любов. Следователно, ще ядете правилно, ще дишате правилно и ще мислите правилно. За да ядете, да дишате и да мислите правилно, вие трябва да се свържете с Бога, да станете едно с Него.
към беседата >>
Ако се прояви лошото естество на човека, това не значи, че той е абсолютно лош.
Сега, като се измъти, той видя, какво се крие в него. Сврачето и гълъбовото яйце си приличат, но като се излюпят, сврачето яйце ще прояви своето специфично естество, гълъбовото — своето. Но никога свраката няма да прояви естеството на гълъба, и гълъбът — естеството на свраката. Ето защо, искате ли да познаете човека, поставете го при условия да се прояви, да видите, какво е неговото естество. Когато се измъти яйцето му, той ще познае и себе си, но и окръжаващите ще го познаят.
Ако се прояви лошото естество на човека, това не значи, че той е абсолютно лош.
Човек проявява своята тъмна страна, когато не е осветен от слънцето, когато му липсва светлина. Обаче, щом се освети и тъмната му половина, виждаме истинската проява на човека, т.е. доброто, което Бог е вложил в него.
към беседата >>
Като изучавате графологията, виждате, че почеркът на всеки човек отговаря на характера му.
Христос казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни”. Това не значи, че човек може изведнъж да стане съвършен. Кое дете, като постъпи в първо отделение, може изведнъж да напише буквата А правилно? Много пъти трябва то да пише буквата А, докато най-после се научи правилно да я пише.
Като изучавате графологията, виждате, че почеркът на всеки човек отговаря на характера му.
Например, немарливият и небрежен човек има небрежен, сбутан почерк. За свое оправдание, той казва: Не е важна външността на писмото ми, нито почерка ми; важен е смисълът. Колкото е важен смисълът, толкова е важна и формата. Формата трябва да отговаря на вътрешния живот, на съдържанието, което човек носи в себе си. Всяко нещо е ценно, когато има форма, съдържание и смисъл, които хармонират помежду си.
към беседата >>
Вложете Божията Любов в мозъка си, ангелската любов — в гърдите си, а човешката — в стомаха си.
със своя ум. Вложете ума си в работа. Само мисълта е в състояние да разреши всички противоречия. Дръжте в ума си мисълта, че Бог е Любов. Приложете любовта в живота си, за да се справите с мъчнотиите във физическия и в духовния свят.
Вложете Божията Любов в мозъка си, ангелската любов — в гърдите си, а човешката — в стомаха си.
Докато яде и пие, човек е във физическата любов; докато чувства и пречиства кръвта си, човек е в духовната любов; докато мисли, човек е в Божествената любов. Следователно, ще ядете правилно, ще дишате правилно и ще мислите правилно. За да ядете, да дишате и да мислите правилно, вие трябва да се свържете с Бога, да станете едно с Него.
към беседата >>
Човек проявява своята тъмна страна, когато не е осветен от слънцето, когато му липсва светлина.
Сврачето и гълъбовото яйце си приличат, но като се излюпят, сврачето яйце ще прояви своето специфично естество, гълъбовото — своето. Но никога свраката няма да прояви естеството на гълъба, и гълъбът — естеството на свраката. Ето защо, искате ли да познаете човека, поставете го при условия да се прояви, да видите, какво е неговото естество. Когато се измъти яйцето му, той ще познае и себе си, но и окръжаващите ще го познаят. Ако се прояви лошото естество на човека, това не значи, че той е абсолютно лош.
Човек проявява своята тъмна страна, когато не е осветен от слънцето, когато му липсва светлина.
Обаче, щом се освети и тъмната му половина, виждаме истинската проява на човека, т.е. доброто, което Бог е вложил в него.
към беседата >>
Например, немарливият и небрежен човек има небрежен, сбутан почерк.
Христос казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни”. Това не значи, че човек може изведнъж да стане съвършен. Кое дете, като постъпи в първо отделение, може изведнъж да напише буквата А правилно? Много пъти трябва то да пише буквата А, докато най-после се научи правилно да я пише. Като изучавате графологията, виждате, че почеркът на всеки човек отговаря на характера му.
Например, немарливият и небрежен човек има небрежен, сбутан почерк.
За свое оправдание, той казва: Не е важна външността на писмото ми, нито почерка ми; важен е смисълът. Колкото е важен смисълът, толкова е важна и формата. Формата трябва да отговаря на вътрешния живот, на съдържанието, което човек носи в себе си. Всяко нещо е ценно, когато има форма, съдържание и смисъл, които хармонират помежду си. Може ли да хармонизира силите в своя организъм, човек разполага с магическата тояжка.
към беседата >>
Докато яде и пие, човек е във физическата любов; докато чувства и пречиства кръвта си, човек е в духовната любов; докато мисли, човек е в Божествената любов.
Вложете ума си в работа. Само мисълта е в състояние да разреши всички противоречия. Дръжте в ума си мисълта, че Бог е Любов. Приложете любовта в живота си, за да се справите с мъчнотиите във физическия и в духовния свят. Вложете Божията Любов в мозъка си, ангелската любов — в гърдите си, а човешката — в стомаха си.
Докато яде и пие, човек е във физическата любов; докато чувства и пречиства кръвта си, човек е в духовната любов; докато мисли, човек е в Божествената любов.
Следователно, ще ядете правилно, ще дишате правилно и ще мислите правилно. За да ядете, да дишате и да мислите правилно, вие трябва да се свържете с Бога, да станете едно с Него.
към беседата >>
Обаче, щом се освети и тъмната му половина, виждаме истинската проява на човека, т.е.
Но никога свраката няма да прояви естеството на гълъба, и гълъбът — естеството на свраката. Ето защо, искате ли да познаете човека, поставете го при условия да се прояви, да видите, какво е неговото естество. Когато се измъти яйцето му, той ще познае и себе си, но и окръжаващите ще го познаят. Ако се прояви лошото естество на човека, това не значи, че той е абсолютно лош. Човек проявява своята тъмна страна, когато не е осветен от слънцето, когато му липсва светлина.
Обаче, щом се освети и тъмната му половина, виждаме истинската проява на човека, т.е.
доброто, което Бог е вложил в него.
към беседата >>
За свое оправдание, той казва: Не е важна външността на писмото ми, нито почерка ми; важен е смисълът.
Това не значи, че човек може изведнъж да стане съвършен. Кое дете, като постъпи в първо отделение, може изведнъж да напише буквата А правилно? Много пъти трябва то да пише буквата А, докато най-после се научи правилно да я пише. Като изучавате графологията, виждате, че почеркът на всеки човек отговаря на характера му. Например, немарливият и небрежен човек има небрежен, сбутан почерк.
За свое оправдание, той казва: Не е важна външността на писмото ми, нито почерка ми; важен е смисълът.
Колкото е важен смисълът, толкова е важна и формата. Формата трябва да отговаря на вътрешния живот, на съдържанието, което човек носи в себе си. Всяко нещо е ценно, когато има форма, съдържание и смисъл, които хармонират помежду си. Може ли да хармонизира силите в своя организъм, човек разполага с магическата тояжка. Това е нужно на съвременния човек.
към беседата >>
Следователно, ще ядете правилно, ще дишате правилно и ще мислите правилно.
Само мисълта е в състояние да разреши всички противоречия. Дръжте в ума си мисълта, че Бог е Любов. Приложете любовта в живота си, за да се справите с мъчнотиите във физическия и в духовния свят. Вложете Божията Любов в мозъка си, ангелската любов — в гърдите си, а човешката — в стомаха си. Докато яде и пие, човек е във физическата любов; докато чувства и пречиства кръвта си, човек е в духовната любов; докато мисли, човек е в Божествената любов.
Следователно, ще ядете правилно, ще дишате правилно и ще мислите правилно.
За да ядете, да дишате и да мислите правилно, вие трябва да се свържете с Бога, да станете едно с Него.
към беседата >>
доброто, което Бог е вложил в него.
Ето защо, искате ли да познаете човека, поставете го при условия да се прояви, да видите, какво е неговото естество. Когато се измъти яйцето му, той ще познае и себе си, но и окръжаващите ще го познаят. Ако се прояви лошото естество на човека, това не значи, че той е абсолютно лош. Човек проявява своята тъмна страна, когато не е осветен от слънцето, когато му липсва светлина. Обаче, щом се освети и тъмната му половина, виждаме истинската проява на човека, т.е.
доброто, което Бог е вложил в него.
към беседата >>
Колкото е важен смисълът, толкова е важна и формата.
Кое дете, като постъпи в първо отделение, може изведнъж да напише буквата А правилно? Много пъти трябва то да пише буквата А, докато най-после се научи правилно да я пише. Като изучавате графологията, виждате, че почеркът на всеки човек отговаря на характера му. Например, немарливият и небрежен човек има небрежен, сбутан почерк. За свое оправдание, той казва: Не е важна външността на писмото ми, нито почерка ми; важен е смисълът.
Колкото е важен смисълът, толкова е важна и формата.
Формата трябва да отговаря на вътрешния живот, на съдържанието, което човек носи в себе си. Всяко нещо е ценно, когато има форма, съдържание и смисъл, които хармонират помежду си. Може ли да хармонизира силите в своя организъм, човек разполага с магическата тояжка. Това е нужно на съвременния човек. Някой казва, че ако на земята не може да реализира желанията си, ще ги реализира в другия свят.
към беседата >>
За да ядете, да дишате и да мислите правилно, вие трябва да се свържете с Бога, да станете едно с Него.
Дръжте в ума си мисълта, че Бог е Любов. Приложете любовта в живота си, за да се справите с мъчнотиите във физическия и в духовния свят. Вложете Божията Любов в мозъка си, ангелската любов — в гърдите си, а човешката — в стомаха си. Докато яде и пие, човек е във физическата любов; докато чувства и пречиства кръвта си, човек е в духовната любов; докато мисли, човек е в Божествената любов. Следователно, ще ядете правилно, ще дишате правилно и ще мислите правилно.
За да ядете, да дишате и да мислите правилно, вие трябва да се свържете с Бога, да станете едно с Него.
към беседата >>
И тъй, когато говорим за човека, трябва да различаваме същината му от неговите прояви.
И тъй, когато говорим за човека, трябва да различаваме същината му от неговите прояви.
По същина човек е добър, защото Бог живее в него. Понякога той дава път на злото в себе си. — Защо? — Защото не разбира великите закони на Битието. Благодарение на това, хората изпадат в тъмнина и правят погрешки.
към беседата >>
Формата трябва да отговаря на вътрешния живот, на съдържанието, което човек носи в себе си.
Много пъти трябва то да пише буквата А, докато най-после се научи правилно да я пише. Като изучавате графологията, виждате, че почеркът на всеки човек отговаря на характера му. Например, немарливият и небрежен човек има небрежен, сбутан почерк. За свое оправдание, той казва: Не е важна външността на писмото ми, нито почерка ми; важен е смисълът. Колкото е важен смисълът, толкова е важна и формата.
Формата трябва да отговаря на вътрешния живот, на съдържанието, което човек носи в себе си.
Всяко нещо е ценно, когато има форма, съдържание и смисъл, които хармонират помежду си. Може ли да хармонизира силите в своя организъм, човек разполага с магическата тояжка. Това е нужно на съвременния човек. Някой казва, че ако на земята не може да реализира желанията си, ще ги реализира в другия свят. Обаче, той не подозира, че онзи и този свят са на едно място.
към беседата >>
И тъй, правете опити, всеки момент да се свързвате с Бога.
И тъй, правете опити, всеки момент да се свързвате с Бога.
Както човек мисли за здравето си, така трябва да мисли и за връзката си с Бога. Не мисли ли за здравето си, той често ще боледува. Не мисли ли за връзката си с Бога, той постоянно ще се оплаква, че е нещастен, че има страдания. Човек сам си причинява страдания и нещастия.
към беседата >>
По същина човек е добър, защото Бог живее в него.
И тъй, когато говорим за човека, трябва да различаваме същината му от неговите прояви.
По същина човек е добър, защото Бог живее в него.
Понякога той дава път на злото в себе си. — Защо? — Защото не разбира великите закони на Битието. Благодарение на това, хората изпадат в тъмнина и правят погрешки. Стремят се към придобиване на богатства, употребяват голям труд и усилия и, вместо да се издигнат, пропадат.
към беседата >>
Всяко нещо е ценно, когато има форма, съдържание и смисъл, които хармонират помежду си.
Като изучавате графологията, виждате, че почеркът на всеки човек отговаря на характера му. Например, немарливият и небрежен човек има небрежен, сбутан почерк. За свое оправдание, той казва: Не е важна външността на писмото ми, нито почерка ми; важен е смисълът. Колкото е важен смисълът, толкова е важна и формата. Формата трябва да отговаря на вътрешния живот, на съдържанието, което човек носи в себе си.
Всяко нещо е ценно, когато има форма, съдържание и смисъл, които хармонират помежду си.
Може ли да хармонизира силите в своя организъм, човек разполага с магическата тояжка. Това е нужно на съвременния човек. Някой казва, че ако на земята не може да реализира желанията си, ще ги реализира в другия свят. Обаче, той не подозира, че онзи и този свят са на едно място. Те се намират в съзнанието на човека.
към беседата >>
Както човек мисли за здравето си, така трябва да мисли и за връзката си с Бога.
И тъй, правете опити, всеки момент да се свързвате с Бога.
Както човек мисли за здравето си, така трябва да мисли и за връзката си с Бога.
Не мисли ли за здравето си, той често ще боледува. Не мисли ли за връзката си с Бога, той постоянно ще се оплаква, че е нещастен, че има страдания. Човек сам си причинява страдания и нещастия.
към беседата >>
Понякога той дава път на злото в себе си.
И тъй, когато говорим за човека, трябва да различаваме същината му от неговите прояви. По същина човек е добър, защото Бог живее в него.
Понякога той дава път на злото в себе си.
— Защо? — Защото не разбира великите закони на Битието. Благодарение на това, хората изпадат в тъмнина и правят погрешки. Стремят се към придобиване на богатства, употребяват голям труд и усилия и, вместо да се издигнат, пропадат. Много естествено.
към беседата >>
Може ли да хармонизира силите в своя организъм, човек разполага с магическата тояжка.
Например, немарливият и небрежен човек има небрежен, сбутан почерк. За свое оправдание, той казва: Не е важна външността на писмото ми, нито почерка ми; важен е смисълът. Колкото е важен смисълът, толкова е важна и формата. Формата трябва да отговаря на вътрешния живот, на съдържанието, което човек носи в себе си. Всяко нещо е ценно, когато има форма, съдържание и смисъл, които хармонират помежду си.
Може ли да хармонизира силите в своя организъм, човек разполага с магическата тояжка.
Това е нужно на съвременния човек. Някой казва, че ако на земята не може да реализира желанията си, ще ги реализира в другия свят. Обаче, той не подозира, че онзи и този свят са на едно място. Те се намират в съзнанието на човека. Когато съзнанието на човека се пробуди, той вижда, че онзи свят е в този свят.
към беседата >>
Не мисли ли за здравето си, той често ще боледува.
И тъй, правете опити, всеки момент да се свързвате с Бога. Както човек мисли за здравето си, така трябва да мисли и за връзката си с Бога.
Не мисли ли за здравето си, той често ще боледува.
Не мисли ли за връзката си с Бога, той постоянно ще се оплаква, че е нещастен, че има страдания. Човек сам си причинява страдания и нещастия.
към беседата >>
— Защо?
И тъй, когато говорим за човека, трябва да различаваме същината му от неговите прояви. По същина човек е добър, защото Бог живее в него. Понякога той дава път на злото в себе си.
— Защо?
— Защото не разбира великите закони на Битието. Благодарение на това, хората изпадат в тъмнина и правят погрешки. Стремят се към придобиване на богатства, употребяват голям труд и усилия и, вместо да се издигнат, пропадат. Много естествено. Богатството е свързано със знанието.
към беседата >>
Това е нужно на съвременния човек.
За свое оправдание, той казва: Не е важна външността на писмото ми, нито почерка ми; важен е смисълът. Колкото е важен смисълът, толкова е важна и формата. Формата трябва да отговаря на вътрешния живот, на съдържанието, което човек носи в себе си. Всяко нещо е ценно, когато има форма, съдържание и смисъл, които хармонират помежду си. Може ли да хармонизира силите в своя организъм, човек разполага с магическата тояжка.
Това е нужно на съвременния човек.
Някой казва, че ако на земята не може да реализира желанията си, ще ги реализира в другия свят. Обаче, той не подозира, че онзи и този свят са на едно място. Те се намират в съзнанието на човека. Когато съзнанието на човека се пробуди, той вижда, че онзи свят е в този свят. Когато съзнанието на Маркони се пробуди, той можа от яхтата си да запали хиляди лампи на хиляди километра разстояние.
към беседата >>
Не мисли ли за връзката си с Бога, той постоянно ще се оплаква, че е нещастен, че има страдания.
И тъй, правете опити, всеки момент да се свързвате с Бога. Както човек мисли за здравето си, така трябва да мисли и за връзката си с Бога. Не мисли ли за здравето си, той често ще боледува.
Не мисли ли за връзката си с Бога, той постоянно ще се оплаква, че е нещастен, че има страдания.
Човек сам си причинява страдания и нещастия.
към беседата >>
— Защото не разбира великите закони на Битието.
И тъй, когато говорим за човека, трябва да различаваме същината му от неговите прояви. По същина човек е добър, защото Бог живее в него. Понякога той дава път на злото в себе си. — Защо?
— Защото не разбира великите закони на Битието.
Благодарение на това, хората изпадат в тъмнина и правят погрешки. Стремят се към придобиване на богатства, употребяват голям труд и усилия и, вместо да се издигнат, пропадат. Много естествено. Богатството е свързано със знанието. Истински богат е ученият, мъдрият, любящият.
към беседата >>
Някой казва, че ако на земята не може да реализира желанията си, ще ги реализира в другия свят.
Колкото е важен смисълът, толкова е важна и формата. Формата трябва да отговаря на вътрешния живот, на съдържанието, което човек носи в себе си. Всяко нещо е ценно, когато има форма, съдържание и смисъл, които хармонират помежду си. Може ли да хармонизира силите в своя организъм, човек разполага с магическата тояжка. Това е нужно на съвременния човек.
Някой казва, че ако на земята не може да реализира желанията си, ще ги реализира в другия свят.
Обаче, той не подозира, че онзи и този свят са на едно място. Те се намират в съзнанието на човека. Когато съзнанието на човека се пробуди, той вижда, че онзи свят е в този свят. Когато съзнанието на Маркони се пробуди, той можа от яхтата си да запали хиляди лампи на хиляди километра разстояние. — Кой запали нашето слънце?
към беседата >>
Човек сам си причинява страдания и нещастия.
И тъй, правете опити, всеки момент да се свързвате с Бога. Както човек мисли за здравето си, така трябва да мисли и за връзката си с Бога. Не мисли ли за здравето си, той често ще боледува. Не мисли ли за връзката си с Бога, той постоянно ще се оплаква, че е нещастен, че има страдания.
Човек сам си причинява страдания и нещастия.
към беседата >>
Благодарение на това, хората изпадат в тъмнина и правят погрешки.
И тъй, когато говорим за човека, трябва да различаваме същината му от неговите прояви. По същина човек е добър, защото Бог живее в него. Понякога той дава път на злото в себе си. — Защо? — Защото не разбира великите закони на Битието.
Благодарение на това, хората изпадат в тъмнина и правят погрешки.
Стремят се към придобиване на богатства, употребяват голям труд и усилия и, вместо да се издигнат, пропадат. Много естествено. Богатството е свързано със знанието. Истински богат е ученият, мъдрият, любящият. Няма ли знание, любов и мъдрост, каквото богатство и да има, човек лесно ще го изгуби.
към беседата >>
Обаче, той не подозира, че онзи и този свят са на едно място.
Формата трябва да отговаря на вътрешния живот, на съдържанието, което човек носи в себе си. Всяко нещо е ценно, когато има форма, съдържание и смисъл, които хармонират помежду си. Може ли да хармонизира силите в своя организъм, човек разполага с магическата тояжка. Това е нужно на съвременния човек. Някой казва, че ако на земята не може да реализира желанията си, ще ги реализира в другия свят.
Обаче, той не подозира, че онзи и този свят са на едно място.
Те се намират в съзнанието на човека. Когато съзнанието на човека се пробуди, той вижда, че онзи свят е в този свят. Когато съзнанието на Маркони се пробуди, той можа от яхтата си да запали хиляди лампи на хиляди километра разстояние. — Кой запали нашето слънце? Кой запали всички слънца във вселената?
към беседата >>
Един английски офицер предприел една малка екскурзия някъде в Шотландия.
Един английски офицер предприел една малка екскурзия някъде в Шотландия.
За да не бъде сам, той взел със себе си и своята сестра. Понеже обичал да посещава пещери, той завел сестра си в една голяма и дълбока пещера, да я разгледат, да видят, какво има в нея. Братът носел в джоба си една свещ и една клечка кибрит, само за едно запалване на свещта. При влизането си в пещерата, той запалил свещта и осветил пътя и на двамата. По невнимание, той паднал на земята, и свещта изгаснала.
към беседата >>
Стремят се към придобиване на богатства, употребяват голям труд и усилия и, вместо да се издигнат, пропадат.
По същина човек е добър, защото Бог живее в него. Понякога той дава път на злото в себе си. — Защо? — Защото не разбира великите закони на Битието. Благодарение на това, хората изпадат в тъмнина и правят погрешки.
Стремят се към придобиване на богатства, употребяват голям труд и усилия и, вместо да се издигнат, пропадат.
Много естествено. Богатството е свързано със знанието. Истински богат е ученият, мъдрият, любящият. Няма ли знание, любов и мъдрост, каквото богатство и да има, човек лесно ще го изгуби. Сегашните хора живеят повече материален живот, малко мислят за духовното, вследствие на което искат да бъдат богати, да въдворят Царството Божие на земята по материален начин.
към беседата >>
Те се намират в съзнанието на човека.
Всяко нещо е ценно, когато има форма, съдържание и смисъл, които хармонират помежду си. Може ли да хармонизира силите в своя организъм, човек разполага с магическата тояжка. Това е нужно на съвременния човек. Някой казва, че ако на земята не може да реализира желанията си, ще ги реализира в другия свят. Обаче, той не подозира, че онзи и този свят са на едно място.
Те се намират в съзнанието на човека.
Когато съзнанието на човека се пробуди, той вижда, че онзи свят е в този свят. Когато съзнанието на Маркони се пробуди, той можа от яхтата си да запали хиляди лампи на хиляди километра разстояние. — Кой запали нашето слънце? Кой запали всички слънца във вселената? — Някое висше съзнание.
към беседата >>
За да не бъде сам, той взел със себе си и своята сестра.
Един английски офицер предприел една малка екскурзия някъде в Шотландия.
За да не бъде сам, той взел със себе си и своята сестра.
Понеже обичал да посещава пещери, той завел сестра си в една голяма и дълбока пещера, да я разгледат, да видят, какво има в нея. Братът носел в джоба си една свещ и една клечка кибрит, само за едно запалване на свещта. При влизането си в пещерата, той запалил свещта и осветил пътя и на двамата. По невнимание, той паднал на земята, и свещта изгаснала. Като се намерили на тъмно, със загаснала свещ в ръка, без клечка кибрит, те се ужасили.
към беседата >>
Много естествено.
Понякога той дава път на злото в себе си. — Защо? — Защото не разбира великите закони на Битието. Благодарение на това, хората изпадат в тъмнина и правят погрешки. Стремят се към придобиване на богатства, употребяват голям труд и усилия и, вместо да се издигнат, пропадат.
Много естествено.
Богатството е свързано със знанието. Истински богат е ученият, мъдрият, любящият. Няма ли знание, любов и мъдрост, каквото богатство и да има, човек лесно ще го изгуби. Сегашните хора живеят повече материален живот, малко мислят за духовното, вследствие на което искат да бъдат богати, да въдворят Царството Божие на земята по материален начин. Това е невъзможно.
към беседата >>
Когато съзнанието на човека се пробуди, той вижда, че онзи свят е в този свят.
Може ли да хармонизира силите в своя организъм, човек разполага с магическата тояжка. Това е нужно на съвременния човек. Някой казва, че ако на земята не може да реализира желанията си, ще ги реализира в другия свят. Обаче, той не подозира, че онзи и този свят са на едно място. Те се намират в съзнанието на човека.
Когато съзнанието на човека се пробуди, той вижда, че онзи свят е в този свят.
Когато съзнанието на Маркони се пробуди, той можа от яхтата си да запали хиляди лампи на хиляди километра разстояние. — Кой запали нашето слънце? Кой запали всички слънца във вселената? — Някое висше съзнание. То слезе от разумния, т.е.
към беседата >>
Понеже обичал да посещава пещери, той завел сестра си в една голяма и дълбока пещера, да я разгледат, да видят, какво има в нея.
Един английски офицер предприел една малка екскурзия някъде в Шотландия. За да не бъде сам, той взел със себе си и своята сестра.
Понеже обичал да посещава пещери, той завел сестра си в една голяма и дълбока пещера, да я разгледат, да видят, какво има в нея.
Братът носел в джоба си една свещ и една клечка кибрит, само за едно запалване на свещта. При влизането си в пещерата, той запалил свещта и осветил пътя и на двамата. По невнимание, той паднал на земята, и свещта изгаснала. Като се намерили на тъмно, със загаснала свещ в ръка, без клечка кибрит, те се ужасили. Положението им било тежко.
към беседата >>
Богатството е свързано със знанието.
— Защо? — Защото не разбира великите закони на Битието. Благодарение на това, хората изпадат в тъмнина и правят погрешки. Стремят се към придобиване на богатства, употребяват голям труд и усилия и, вместо да се издигнат, пропадат. Много естествено.
Богатството е свързано със знанието.
Истински богат е ученият, мъдрият, любящият. Няма ли знание, любов и мъдрост, каквото богатство и да има, човек лесно ще го изгуби. Сегашните хора живеят повече материален живот, малко мислят за духовното, вследствие на което искат да бъдат богати, да въдворят Царството Божие на земята по материален начин. Това е невъзможно. По механически начин Царството Божие не може да дойде.
към беседата >>
Когато съзнанието на Маркони се пробуди, той можа от яхтата си да запали хиляди лампи на хиляди километра разстояние.
Това е нужно на съвременния човек. Някой казва, че ако на земята не може да реализира желанията си, ще ги реализира в другия свят. Обаче, той не подозира, че онзи и този свят са на едно място. Те се намират в съзнанието на човека. Когато съзнанието на човека се пробуди, той вижда, че онзи свят е в този свят.
Когато съзнанието на Маркони се пробуди, той можа от яхтата си да запали хиляди лампи на хиляди километра разстояние.
— Кой запали нашето слънце? Кой запали всички слънца във вселената? — Някое висше съзнание. То слезе от разумния, т.е. от Божествения свят и с помощта на ключ, подобен на този на електрическата лампа, запали всички слънца.
към беседата >>
Братът носел в джоба си една свещ и една клечка кибрит, само за едно запалване на свещта.
Един английски офицер предприел една малка екскурзия някъде в Шотландия. За да не бъде сам, той взел със себе си и своята сестра. Понеже обичал да посещава пещери, той завел сестра си в една голяма и дълбока пещера, да я разгледат, да видят, какво има в нея.
Братът носел в джоба си една свещ и една клечка кибрит, само за едно запалване на свещта.
При влизането си в пещерата, той запалил свещта и осветил пътя и на двамата. По невнимание, той паднал на земята, и свещта изгаснала. Като се намерили на тъмно, със загаснала свещ в ръка, без клечка кибрит, те се ужасили. Положението им било тежко. В тъмнината те объркали пътя си.
към беседата >>
Истински богат е ученият, мъдрият, любящият.
— Защото не разбира великите закони на Битието. Благодарение на това, хората изпадат в тъмнина и правят погрешки. Стремят се към придобиване на богатства, употребяват голям труд и усилия и, вместо да се издигнат, пропадат. Много естествено. Богатството е свързано със знанието.
Истински богат е ученият, мъдрият, любящият.
Няма ли знание, любов и мъдрост, каквото богатство и да има, човек лесно ще го изгуби. Сегашните хора живеят повече материален живот, малко мислят за духовното, вследствие на което искат да бъдат богати, да въдворят Царството Божие на земята по материален начин. Това е невъзможно. По механически начин Царството Божие не може да дойде. Материята на физическия свят не е още организирана.
към беседата >>
— Кой запали нашето слънце?
Някой казва, че ако на земята не може да реализира желанията си, ще ги реализира в другия свят. Обаче, той не подозира, че онзи и този свят са на едно място. Те се намират в съзнанието на човека. Когато съзнанието на човека се пробуди, той вижда, че онзи свят е в този свят. Когато съзнанието на Маркони се пробуди, той можа от яхтата си да запали хиляди лампи на хиляди километра разстояние.
— Кой запали нашето слънце?
Кой запали всички слънца във вселената? — Някое висше съзнание. То слезе от разумния, т.е. от Божествения свят и с помощта на ключ, подобен на този на електрическата лампа, запали всички слънца. Онези слънца, които носят живот в себе си, светят с червена светлина, а онези, които носят знание и мъдрост, светят с бяла или бледо-жълта светлина.
към беседата >>
При влизането си в пещерата, той запалил свещта и осветил пътя и на двамата.
Един английски офицер предприел една малка екскурзия някъде в Шотландия. За да не бъде сам, той взел със себе си и своята сестра. Понеже обичал да посещава пещери, той завел сестра си в една голяма и дълбока пещера, да я разгледат, да видят, какво има в нея. Братът носел в джоба си една свещ и една клечка кибрит, само за едно запалване на свещта.
При влизането си в пещерата, той запалил свещта и осветил пътя и на двамата.
По невнимание, той паднал на земята, и свещта изгаснала. Като се намерили на тъмно, със загаснала свещ в ръка, без клечка кибрит, те се ужасили. Положението им било тежко. В тъмнината те объркали пътя си. Цяла нощ се лутали в тъмната пещера, докато най-после дошли другари да им помогнат.
към беседата >>
Няма ли знание, любов и мъдрост, каквото богатство и да има, човек лесно ще го изгуби.
Благодарение на това, хората изпадат в тъмнина и правят погрешки. Стремят се към придобиване на богатства, употребяват голям труд и усилия и, вместо да се издигнат, пропадат. Много естествено. Богатството е свързано със знанието. Истински богат е ученият, мъдрият, любящият.
Няма ли знание, любов и мъдрост, каквото богатство и да има, човек лесно ще го изгуби.
Сегашните хора живеят повече материален живот, малко мислят за духовното, вследствие на което искат да бъдат богати, да въдворят Царството Божие на земята по материален начин. Това е невъзможно. По механически начин Царството Божие не може да дойде. Материята на физическия свят не е още организирана. Докато се организира, с нея заедно и човек минава през различни промени, които ще нарушат щастието му.
към беседата >>
Кой запали всички слънца във вселената?
Обаче, той не подозира, че онзи и този свят са на едно място. Те се намират в съзнанието на човека. Когато съзнанието на човека се пробуди, той вижда, че онзи свят е в този свят. Когато съзнанието на Маркони се пробуди, той можа от яхтата си да запали хиляди лампи на хиляди километра разстояние. — Кой запали нашето слънце?
Кой запали всички слънца във вселената?
— Някое висше съзнание. То слезе от разумния, т.е. от Божествения свят и с помощта на ключ, подобен на този на електрическата лампа, запали всички слънца. Онези слънца, които носят живот в себе си, светят с червена светлина, а онези, които носят знание и мъдрост, светят с бяла или бледо-жълта светлина.
към беседата >>
По невнимание, той паднал на земята, и свещта изгаснала.
Един английски офицер предприел една малка екскурзия някъде в Шотландия. За да не бъде сам, той взел със себе си и своята сестра. Понеже обичал да посещава пещери, той завел сестра си в една голяма и дълбока пещера, да я разгледат, да видят, какво има в нея. Братът носел в джоба си една свещ и една клечка кибрит, само за едно запалване на свещта. При влизането си в пещерата, той запалил свещта и осветил пътя и на двамата.
По невнимание, той паднал на земята, и свещта изгаснала.
Като се намерили на тъмно, със загаснала свещ в ръка, без клечка кибрит, те се ужасили. Положението им било тежко. В тъмнината те объркали пътя си. Цяла нощ се лутали в тъмната пещера, докато най-после дошли другари да им помогнат. Те ги извадили от пещерата почти в безсъзнание.
към беседата >>
Сегашните хора живеят повече материален живот, малко мислят за духовното, вследствие на което искат да бъдат богати, да въдворят Царството Божие на земята по материален начин.
Стремят се към придобиване на богатства, употребяват голям труд и усилия и, вместо да се издигнат, пропадат. Много естествено. Богатството е свързано със знанието. Истински богат е ученият, мъдрият, любящият. Няма ли знание, любов и мъдрост, каквото богатство и да има, човек лесно ще го изгуби.
Сегашните хора живеят повече материален живот, малко мислят за духовното, вследствие на което искат да бъдат богати, да въдворят Царството Божие на земята по материален начин.
Това е невъзможно. По механически начин Царството Божие не може да дойде. Материята на физическия свят не е още организирана. Докато се организира, с нея заедно и човек минава през различни промени, които ще нарушат щастието му. Това не трябва да ви обезсърчава.
към беседата >>
— Някое висше съзнание.
Те се намират в съзнанието на човека. Когато съзнанието на човека се пробуди, той вижда, че онзи свят е в този свят. Когато съзнанието на Маркони се пробуди, той можа от яхтата си да запали хиляди лампи на хиляди километра разстояние. — Кой запали нашето слънце? Кой запали всички слънца във вселената?
— Някое висше съзнание.
То слезе от разумния, т.е. от Божествения свят и с помощта на ключ, подобен на този на електрическата лампа, запали всички слънца. Онези слънца, които носят живот в себе си, светят с червена светлина, а онези, които носят знание и мъдрост, светят с бяла или бледо-жълта светлина.
към беседата >>
Като се намерили на тъмно, със загаснала свещ в ръка, без клечка кибрит, те се ужасили.
За да не бъде сам, той взел със себе си и своята сестра. Понеже обичал да посещава пещери, той завел сестра си в една голяма и дълбока пещера, да я разгледат, да видят, какво има в нея. Братът носел в джоба си една свещ и една клечка кибрит, само за едно запалване на свещта. При влизането си в пещерата, той запалил свещта и осветил пътя и на двамата. По невнимание, той паднал на земята, и свещта изгаснала.
Като се намерили на тъмно, със загаснала свещ в ръка, без клечка кибрит, те се ужасили.
Положението им било тежко. В тъмнината те объркали пътя си. Цяла нощ се лутали в тъмната пещера, докато най-после дошли другари да им помогнат. Те ги извадили от пещерата почти в безсъзнание.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Много естествено. Богатството е свързано със знанието. Истински богат е ученият, мъдрият, любящият. Няма ли знание, любов и мъдрост, каквото богатство и да има, човек лесно ще го изгуби. Сегашните хора живеят повече материален живот, малко мислят за духовното, вследствие на което искат да бъдат богати, да въдворят Царството Божие на земята по материален начин.
Това е невъзможно.
По механически начин Царството Божие не може да дойде. Материята на физическия свят не е още организирана. Докато се организира, с нея заедно и човек минава през различни промени, които ще нарушат щастието му. Това не трябва да ви обезсърчава. Щастие, което се губи и отново се явява, не е истинско.
към беседата >>
То слезе от разумния, т.е.
Когато съзнанието на човека се пробуди, той вижда, че онзи свят е в този свят. Когато съзнанието на Маркони се пробуди, той можа от яхтата си да запали хиляди лампи на хиляди километра разстояние. — Кой запали нашето слънце? Кой запали всички слънца във вселената? — Някое висше съзнание.
То слезе от разумния, т.е.
от Божествения свят и с помощта на ключ, подобен на този на електрическата лампа, запали всички слънца. Онези слънца, които носят живот в себе си, светят с червена светлина, а онези, които носят знание и мъдрост, светят с бяла или бледо-жълта светлина.
към беседата >>
Положението им било тежко.
Понеже обичал да посещава пещери, той завел сестра си в една голяма и дълбока пещера, да я разгледат, да видят, какво има в нея. Братът носел в джоба си една свещ и една клечка кибрит, само за едно запалване на свещта. При влизането си в пещерата, той запалил свещта и осветил пътя и на двамата. По невнимание, той паднал на земята, и свещта изгаснала. Като се намерили на тъмно, със загаснала свещ в ръка, без клечка кибрит, те се ужасили.
Положението им било тежко.
В тъмнината те объркали пътя си. Цяла нощ се лутали в тъмната пещера, докато най-после дошли другари да им помогнат. Те ги извадили от пещерата почти в безсъзнание.
към беседата >>
По механически начин Царството Божие не може да дойде.
Богатството е свързано със знанието. Истински богат е ученият, мъдрият, любящият. Няма ли знание, любов и мъдрост, каквото богатство и да има, човек лесно ще го изгуби. Сегашните хора живеят повече материален живот, малко мислят за духовното, вследствие на което искат да бъдат богати, да въдворят Царството Божие на земята по материален начин. Това е невъзможно.
По механически начин Царството Божие не може да дойде.
Материята на физическия свят не е още организирана. Докато се организира, с нея заедно и човек минава през различни промени, които ще нарушат щастието му. Това не трябва да ви обезсърчава. Щастие, което се губи и отново се явява, не е истинско. Човек неизбежно минава през различни промени, за да се издигне на по-високо стъпало, т.е.
към беседата >>
от Божествения свят и с помощта на ключ, подобен на този на електрическата лампа, запали всички слънца.
Когато съзнанието на Маркони се пробуди, той можа от яхтата си да запали хиляди лампи на хиляди километра разстояние. — Кой запали нашето слънце? Кой запали всички слънца във вселената? — Някое висше съзнание. То слезе от разумния, т.е.
от Божествения свят и с помощта на ключ, подобен на този на електрическата лампа, запали всички слънца.
Онези слънца, които носят живот в себе си, светят с червена светлина, а онези, които носят знание и мъдрост, светят с бяла или бледо-жълта светлина.
към беседата >>
В тъмнината те объркали пътя си.
Братът носел в джоба си една свещ и една клечка кибрит, само за едно запалване на свещта. При влизането си в пещерата, той запалил свещта и осветил пътя и на двамата. По невнимание, той паднал на земята, и свещта изгаснала. Като се намерили на тъмно, със загаснала свещ в ръка, без клечка кибрит, те се ужасили. Положението им било тежко.
В тъмнината те объркали пътя си.
Цяла нощ се лутали в тъмната пещера, докато най-после дошли другари да им помогнат. Те ги извадили от пещерата почти в безсъзнание.
към беседата >>
Материята на физическия свят не е още организирана.
Истински богат е ученият, мъдрият, любящият. Няма ли знание, любов и мъдрост, каквото богатство и да има, човек лесно ще го изгуби. Сегашните хора живеят повече материален живот, малко мислят за духовното, вследствие на което искат да бъдат богати, да въдворят Царството Божие на земята по материален начин. Това е невъзможно. По механически начин Царството Божие не може да дойде.
Материята на физическия свят не е още организирана.
Докато се организира, с нея заедно и човек минава през различни промени, които ще нарушат щастието му. Това не трябва да ви обезсърчава. Щастие, което се губи и отново се явява, не е истинско. Човек неизбежно минава през различни промени, за да се издигне на по-високо стъпало, т.е. да влезе в духовния живот.
към беседата >>
Онези слънца, които носят живот в себе си, светят с червена светлина, а онези, които носят знание и мъдрост, светят с бяла или бледо-жълта светлина.
— Кой запали нашето слънце? Кой запали всички слънца във вселената? — Някое висше съзнание. То слезе от разумния, т.е. от Божествения свят и с помощта на ключ, подобен на този на електрическата лампа, запали всички слънца.
Онези слънца, които носят живот в себе си, светят с червена светлина, а онези, които носят знание и мъдрост, светят с бяла или бледо-жълта светлина.
към беседата >>
Цяла нощ се лутали в тъмната пещера, докато най-после дошли другари да им помогнат.
При влизането си в пещерата, той запалил свещта и осветил пътя и на двамата. По невнимание, той паднал на земята, и свещта изгаснала. Като се намерили на тъмно, със загаснала свещ в ръка, без клечка кибрит, те се ужасили. Положението им било тежко. В тъмнината те объркали пътя си.
Цяла нощ се лутали в тъмната пещера, докато най-после дошли другари да им помогнат.
Те ги извадили от пещерата почти в безсъзнание.
към беседата >>
Докато се организира, с нея заедно и човек минава през различни промени, които ще нарушат щастието му.
Няма ли знание, любов и мъдрост, каквото богатство и да има, човек лесно ще го изгуби. Сегашните хора живеят повече материален живот, малко мислят за духовното, вследствие на което искат да бъдат богати, да въдворят Царството Божие на земята по материален начин. Това е невъзможно. По механически начин Царството Божие не може да дойде. Материята на физическия свят не е още организирана.
Докато се организира, с нея заедно и човек минава през различни промени, които ще нарушат щастието му.
Това не трябва да ви обезсърчава. Щастие, което се губи и отново се явява, не е истинско. Човек неизбежно минава през различни промени, за да се издигне на по-високо стъпало, т.е. да влезе в духовния живот. Духовният живот не е нищо друго, освен разширяване на физическия, а Божественият е разширяване на духовния.
към беседата >>
Съвременните учени дават съвършено различни обяснения за създаването на света и за образуване на планетите.
Съвременните учени дават съвършено различни обяснения за създаването на света и за образуване на планетите.
Според тях, планетите са се създали от въртенето на някакви мъглявини. И тази теория е вярна. Дълго време се върти младата мома на хорото, докато оплете момъка и се ожени за него, но сърцето и умът на момата и на момъка бяха запалени преди въртенето им на хорото. Има движение в живота, но то зависи от вярата и любовта. За да живее добре, човек трябва да вярва и да люби.
към беседата >>
Те ги извадили от пещерата почти в безсъзнание.
По невнимание, той паднал на земята, и свещта изгаснала. Като се намерили на тъмно, със загаснала свещ в ръка, без клечка кибрит, те се ужасили. Положението им било тежко. В тъмнината те объркали пътя си. Цяла нощ се лутали в тъмната пещера, докато най-после дошли другари да им помогнат.
Те ги извадили от пещерата почти в безсъзнание.
към беседата >>
Това не трябва да ви обезсърчава.
Сегашните хора живеят повече материален живот, малко мислят за духовното, вследствие на което искат да бъдат богати, да въдворят Царството Божие на земята по материален начин. Това е невъзможно. По механически начин Царството Божие не може да дойде. Материята на физическия свят не е още организирана. Докато се организира, с нея заедно и човек минава през различни промени, които ще нарушат щастието му.
Това не трябва да ви обезсърчава.
Щастие, което се губи и отново се явява, не е истинско. Човек неизбежно минава през различни промени, за да се издигне на по-високо стъпало, т.е. да влезе в духовния живот. Духовният живот не е нищо друго, освен разширяване на физическия, а Божественият е разширяване на духовния. Значи, човек трябва постоянно да се разширява, да стане господар на вътрешните възможности в себе си и на външните условия.
към беседата >>
Според тях, планетите са се създали от въртенето на някакви мъглявини.
Съвременните учени дават съвършено различни обяснения за създаването на света и за образуване на планетите.
Според тях, планетите са се създали от въртенето на някакви мъглявини.
И тази теория е вярна. Дълго време се върти младата мома на хорото, докато оплете момъка и се ожени за него, но сърцето и умът на момата и на момъка бяха запалени преди въртенето им на хорото. Има движение в живота, но то зависи от вярата и любовта. За да живее добре, човек трябва да вярва и да люби. И без вяра, и без любов има живот, но отрицателен, пълен с мъчнотии, страдания и нещастия.
към беседата >>
Ето защо, като отивате в света, внимавайте да не се спънете и да изгасите свещта си.
Ето защо, като отивате в света, внимавайте да не се спънете и да изгасите свещта си.
Светът представя дълбока, обширна пещера, в която човек се забърква и изгубва пътя си. За да излезе благополучно оттам, той трябва да запали свещта си и никога да не я изгася. Мнозина мислят, че и без свещ може, т.е. без Бога, затова Го отричат. Така говорят само онези хора, които са изгасили своята свещ.
към беседата >>
Щастие, което се губи и отново се явява, не е истинско.
Това е невъзможно. По механически начин Царството Божие не може да дойде. Материята на физическия свят не е още организирана. Докато се организира, с нея заедно и човек минава през различни промени, които ще нарушат щастието му. Това не трябва да ви обезсърчава.
Щастие, което се губи и отново се явява, не е истинско.
Човек неизбежно минава през различни промени, за да се издигне на по-високо стъпало, т.е. да влезе в духовния живот. Духовният живот не е нищо друго, освен разширяване на физическия, а Божественият е разширяване на духовния. Значи, човек трябва постоянно да се разширява, да стане господар на вътрешните възможности в себе си и на външните условия. Който постигне това, той владее магическата пръчица.
към беседата >>
И тази теория е вярна.
Съвременните учени дават съвършено различни обяснения за създаването на света и за образуване на планетите. Според тях, планетите са се създали от въртенето на някакви мъглявини.
И тази теория е вярна.
Дълго време се върти младата мома на хорото, докато оплете момъка и се ожени за него, но сърцето и умът на момата и на момъка бяха запалени преди въртенето им на хорото. Има движение в живота, но то зависи от вярата и любовта. За да живее добре, човек трябва да вярва и да люби. И без вяра, и без любов има живот, но отрицателен, пълен с мъчнотии, страдания и нещастия. Човек може да вярва и в положителното, и в отрицателното, но в първия случай придобива нещо, а във втория — губи.
към беседата >>
Светът представя дълбока, обширна пещера, в която човек се забърква и изгубва пътя си.
Ето защо, като отивате в света, внимавайте да не се спънете и да изгасите свещта си.
Светът представя дълбока, обширна пещера, в която човек се забърква и изгубва пътя си.
За да излезе благополучно оттам, той трябва да запали свещта си и никога да не я изгася. Мнозина мислят, че и без свещ може, т.е. без Бога, затова Го отричат. Така говорят само онези хора, които са изгасили своята свещ. Щом е дошъл на земята, човек трябва да живее за някого: или за себе си, или за дома си, или за обществото, или за народа си, или за цялото човечество.
към беседата >>
Човек неизбежно минава през различни промени, за да се издигне на по-високо стъпало, т.е.
По механически начин Царството Божие не може да дойде. Материята на физическия свят не е още организирана. Докато се организира, с нея заедно и човек минава през различни промени, които ще нарушат щастието му. Това не трябва да ви обезсърчава. Щастие, което се губи и отново се явява, не е истинско.
Човек неизбежно минава през различни промени, за да се издигне на по-високо стъпало, т.е.
да влезе в духовния живот. Духовният живот не е нищо друго, освен разширяване на физическия, а Божественият е разширяване на духовния. Значи, човек трябва постоянно да се разширява, да стане господар на вътрешните възможности в себе си и на външните условия. Който постигне това, той владее магическата пръчица.
към беседата >>
Дълго време се върти младата мома на хорото, докато оплете момъка и се ожени за него, но сърцето и умът на момата и на момъка бяха запалени преди въртенето им на хорото.
Съвременните учени дават съвършено различни обяснения за създаването на света и за образуване на планетите. Според тях, планетите са се създали от въртенето на някакви мъглявини. И тази теория е вярна.
Дълго време се върти младата мома на хорото, докато оплете момъка и се ожени за него, но сърцето и умът на момата и на момъка бяха запалени преди въртенето им на хорото.
Има движение в живота, но то зависи от вярата и любовта. За да живее добре, човек трябва да вярва и да люби. И без вяра, и без любов има живот, но отрицателен, пълен с мъчнотии, страдания и нещастия. Човек може да вярва и в положителното, и в отрицателното, но в първия случай придобива нещо, а във втория — губи. Ти вярваш, че можеш да постигнеш нещо, да станеш богат, но вярваш, че и нищо не можеш да постигнеш.
към беседата >>
За да излезе благополучно оттам, той трябва да запали свещта си и никога да не я изгася.
Ето защо, като отивате в света, внимавайте да не се спънете и да изгасите свещта си. Светът представя дълбока, обширна пещера, в която човек се забърква и изгубва пътя си.
За да излезе благополучно оттам, той трябва да запали свещта си и никога да не я изгася.
Мнозина мислят, че и без свещ може, т.е. без Бога, затова Го отричат. Така говорят само онези хора, които са изгасили своята свещ. Щом е дошъл на земята, човек трябва да живее за някого: или за себе си, или за дома си, или за обществото, или за народа си, или за цялото човечество. С други думи казано: човек трябва да живее или за стомаха, или за сърцето, или за ума си.
към беседата >>
да влезе в духовния живот.
Материята на физическия свят не е още организирана. Докато се организира, с нея заедно и човек минава през различни промени, които ще нарушат щастието му. Това не трябва да ви обезсърчава. Щастие, което се губи и отново се явява, не е истинско. Човек неизбежно минава през различни промени, за да се издигне на по-високо стъпало, т.е.
да влезе в духовния живот.
Духовният живот не е нищо друго, освен разширяване на физическия, а Божественият е разширяване на духовния. Значи, човек трябва постоянно да се разширява, да стане господар на вътрешните възможности в себе си и на външните условия. Който постигне това, той владее магическата пръчица.
към беседата >>
Има движение в живота, но то зависи от вярата и любовта.
Съвременните учени дават съвършено различни обяснения за създаването на света и за образуване на планетите. Според тях, планетите са се създали от въртенето на някакви мъглявини. И тази теория е вярна. Дълго време се върти младата мома на хорото, докато оплете момъка и се ожени за него, но сърцето и умът на момата и на момъка бяха запалени преди въртенето им на хорото.
Има движение в живота, но то зависи от вярата и любовта.
За да живее добре, човек трябва да вярва и да люби. И без вяра, и без любов има живот, но отрицателен, пълен с мъчнотии, страдания и нещастия. Човек може да вярва и в положителното, и в отрицателното, но в първия случай придобива нещо, а във втория — губи. Ти вярваш, че можеш да постигнеш нещо, да станеш богат, но вярваш, че и нищо не можеш да постигнеш. И едното, и другото е вяра, но с два различни резултата.
към беседата >>
Мнозина мислят, че и без свещ може, т.е.
Ето защо, като отивате в света, внимавайте да не се спънете и да изгасите свещта си. Светът представя дълбока, обширна пещера, в която човек се забърква и изгубва пътя си. За да излезе благополучно оттам, той трябва да запали свещта си и никога да не я изгася.
Мнозина мислят, че и без свещ може, т.е.
без Бога, затова Го отричат. Така говорят само онези хора, които са изгасили своята свещ. Щом е дошъл на земята, човек трябва да живее за някого: или за себе си, или за дома си, или за обществото, или за народа си, или за цялото човечество. С други думи казано: човек трябва да живее или за стомаха, или за сърцето, или за ума си. Така са живели и неговите дядо и баба, баща и майка, и свещта им е горяла.
към беседата >>
Духовният живот не е нищо друго, освен разширяване на физическия, а Божественият е разширяване на духовния.
Докато се организира, с нея заедно и човек минава през различни промени, които ще нарушат щастието му. Това не трябва да ви обезсърчава. Щастие, което се губи и отново се явява, не е истинско. Човек неизбежно минава през различни промени, за да се издигне на по-високо стъпало, т.е. да влезе в духовния живот.
Духовният живот не е нищо друго, освен разширяване на физическия, а Божественият е разширяване на духовния.
Значи, човек трябва постоянно да се разширява, да стане господар на вътрешните възможности в себе си и на външните условия. Който постигне това, той владее магическата пръчица.
към беседата >>
За да живее добре, човек трябва да вярва и да люби.
Съвременните учени дават съвършено различни обяснения за създаването на света и за образуване на планетите. Според тях, планетите са се създали от въртенето на някакви мъглявини. И тази теория е вярна. Дълго време се върти младата мома на хорото, докато оплете момъка и се ожени за него, но сърцето и умът на момата и на момъка бяха запалени преди въртенето им на хорото. Има движение в живота, но то зависи от вярата и любовта.
За да живее добре, човек трябва да вярва и да люби.
И без вяра, и без любов има живот, но отрицателен, пълен с мъчнотии, страдания и нещастия. Човек може да вярва и в положителното, и в отрицателното, но в първия случай придобива нещо, а във втория — губи. Ти вярваш, че можеш да постигнеш нещо, да станеш богат, но вярваш, че и нищо не можеш да постигнеш. И едното, и другото е вяра, но с два различни резултата. От посоката на вярата зависи да бъдеш богат или сиромах.
към беседата >>
без Бога, затова Го отричат.
Ето защо, като отивате в света, внимавайте да не се спънете и да изгасите свещта си. Светът представя дълбока, обширна пещера, в която човек се забърква и изгубва пътя си. За да излезе благополучно оттам, той трябва да запали свещта си и никога да не я изгася. Мнозина мислят, че и без свещ може, т.е.
без Бога, затова Го отричат.
Така говорят само онези хора, които са изгасили своята свещ. Щом е дошъл на земята, човек трябва да живее за някого: или за себе си, или за дома си, или за обществото, или за народа си, или за цялото човечество. С други думи казано: човек трябва да живее или за стомаха, или за сърцето, или за ума си. Така са живели и неговите дядо и баба, баща и майка, и свещта им е горяла. Живей за нещо или за някого, за да не изгасне свещта ти.
към беседата >>
Значи, човек трябва постоянно да се разширява, да стане господар на вътрешните възможности в себе си и на външните условия.
Това не трябва да ви обезсърчава. Щастие, което се губи и отново се явява, не е истинско. Човек неизбежно минава през различни промени, за да се издигне на по-високо стъпало, т.е. да влезе в духовния живот. Духовният живот не е нищо друго, освен разширяване на физическия, а Божественият е разширяване на духовния.
Значи, човек трябва постоянно да се разширява, да стане господар на вътрешните възможности в себе си и на външните условия.
Който постигне това, той владее магическата пръчица.
към беседата >>
И без вяра, и без любов има живот, но отрицателен, пълен с мъчнотии, страдания и нещастия.
Според тях, планетите са се създали от въртенето на някакви мъглявини. И тази теория е вярна. Дълго време се върти младата мома на хорото, докато оплете момъка и се ожени за него, но сърцето и умът на момата и на момъка бяха запалени преди въртенето им на хорото. Има движение в живота, но то зависи от вярата и любовта. За да живее добре, човек трябва да вярва и да люби.
И без вяра, и без любов има живот, но отрицателен, пълен с мъчнотии, страдания и нещастия.
Човек може да вярва и в положителното, и в отрицателното, но в първия случай придобива нещо, а във втория — губи. Ти вярваш, че можеш да постигнеш нещо, да станеш богат, но вярваш, че и нищо не можеш да постигнеш. И едното, и другото е вяра, но с два различни резултата. От посоката на вярата зависи да бъдеш богат или сиромах. В каквато посока и да попадне, човек трябва да бъде разумен, да превърне всичко в добро.
към беседата >>
Така говорят само онези хора, които са изгасили своята свещ.
Ето защо, като отивате в света, внимавайте да не се спънете и да изгасите свещта си. Светът представя дълбока, обширна пещера, в която човек се забърква и изгубва пътя си. За да излезе благополучно оттам, той трябва да запали свещта си и никога да не я изгася. Мнозина мислят, че и без свещ може, т.е. без Бога, затова Го отричат.
Така говорят само онези хора, които са изгасили своята свещ.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да живее за някого: или за себе си, или за дома си, или за обществото, или за народа си, или за цялото човечество. С други думи казано: човек трябва да живее или за стомаха, или за сърцето, или за ума си. Така са живели и неговите дядо и баба, баща и майка, и свещта им е горяла. Живей за нещо или за някого, за да не изгасне свещта ти. За предпочитане е да живееш за нещо, но свещта ти да гори, отколкото да паднеш в пещерата, да изгасне свещта ти и да дойдат отвън хора да те търсят и спасяват.
към беседата >>
Който постигне това, той владее магическата пръчица.
Щастие, което се губи и отново се явява, не е истинско. Човек неизбежно минава през различни промени, за да се издигне на по-високо стъпало, т.е. да влезе в духовния живот. Духовният живот не е нищо друго, освен разширяване на физическия, а Божественият е разширяване на духовния. Значи, човек трябва постоянно да се разширява, да стане господар на вътрешните възможности в себе си и на външните условия.
Който постигне това, той владее магическата пръчица.
към беседата >>
Човек може да вярва и в положителното, и в отрицателното, но в първия случай придобива нещо, а във втория — губи.
И тази теория е вярна. Дълго време се върти младата мома на хорото, докато оплете момъка и се ожени за него, но сърцето и умът на момата и на момъка бяха запалени преди въртенето им на хорото. Има движение в живота, но то зависи от вярата и любовта. За да живее добре, човек трябва да вярва и да люби. И без вяра, и без любов има живот, но отрицателен, пълен с мъчнотии, страдания и нещастия.
Човек може да вярва и в положителното, и в отрицателното, но в първия случай придобива нещо, а във втория — губи.
Ти вярваш, че можеш да постигнеш нещо, да станеш богат, но вярваш, че и нищо не можеш да постигнеш. И едното, и другото е вяра, но с два различни резултата. От посоката на вярата зависи да бъдеш богат или сиромах. В каквато посока и да попадне, човек трябва да бъде разумен, да превърне всичко в добро. Дали е в областта на страданието, или радостта, той трябва разумно да ги използва.
към беседата >>
Щом е дошъл на земята, човек трябва да живее за някого: или за себе си, или за дома си, или за обществото, или за народа си, или за цялото човечество.
Светът представя дълбока, обширна пещера, в която човек се забърква и изгубва пътя си. За да излезе благополучно оттам, той трябва да запали свещта си и никога да не я изгася. Мнозина мислят, че и без свещ може, т.е. без Бога, затова Го отричат. Така говорят само онези хора, които са изгасили своята свещ.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да живее за някого: или за себе си, или за дома си, или за обществото, или за народа си, или за цялото човечество.
С други думи казано: човек трябва да живее или за стомаха, или за сърцето, или за ума си. Така са живели и неговите дядо и баба, баща и майка, и свещта им е горяла. Живей за нещо или за някого, за да не изгасне свещта ти. За предпочитане е да живееш за нещо, но свещта ти да гори, отколкото да паднеш в пещерата, да изгасне свещта ти и да дойдат отвън хора да те търсят и спасяват. Колкото и да е малка свещта ти, пази я да не изгасне.
към беседата >>
Какво представя магическата пръчка?
Какво представя магическата пръчка?
Тя е особена сила, която действа на близки и на далечни разстояния. Ето, от хиляди километри разстояние Маркони пали лампите на целия свят. Знание има той, но и това знание още не е истинско. То е начатък на истинското знание. Ще дойде ден, когато всички хора ще притежават по една магическа пръчица.
към беседата >>
Ти вярваш, че можеш да постигнеш нещо, да станеш богат, но вярваш, че и нищо не можеш да постигнеш.
Дълго време се върти младата мома на хорото, докато оплете момъка и се ожени за него, но сърцето и умът на момата и на момъка бяха запалени преди въртенето им на хорото. Има движение в живота, но то зависи от вярата и любовта. За да живее добре, човек трябва да вярва и да люби. И без вяра, и без любов има живот, но отрицателен, пълен с мъчнотии, страдания и нещастия. Човек може да вярва и в положителното, и в отрицателното, но в първия случай придобива нещо, а във втория — губи.
Ти вярваш, че можеш да постигнеш нещо, да станеш богат, но вярваш, че и нищо не можеш да постигнеш.
И едното, и другото е вяра, но с два различни резултата. От посоката на вярата зависи да бъдеш богат или сиромах. В каквато посока и да попадне, човек трябва да бъде разумен, да превърне всичко в добро. Дали е в областта на страданието, или радостта, той трябва разумно да ги използва. Ако се бори със страданието, човек дохожда до смъртта.
към беседата >>
С други думи казано: човек трябва да живее или за стомаха, или за сърцето, или за ума си.
За да излезе благополучно оттам, той трябва да запали свещта си и никога да не я изгася. Мнозина мислят, че и без свещ може, т.е. без Бога, затова Го отричат. Така говорят само онези хора, които са изгасили своята свещ. Щом е дошъл на земята, човек трябва да живее за някого: или за себе си, или за дома си, или за обществото, или за народа си, или за цялото човечество.
С други думи казано: човек трябва да живее или за стомаха, или за сърцето, или за ума си.
Така са живели и неговите дядо и баба, баща и майка, и свещта им е горяла. Живей за нещо или за някого, за да не изгасне свещта ти. За предпочитане е да живееш за нещо, но свещта ти да гори, отколкото да паднеш в пещерата, да изгасне свещта ти и да дойдат отвън хора да те търсят и спасяват. Колкото и да е малка свещта ти, пази я да не изгасне.
към беседата >>
Тя е особена сила, която действа на близки и на далечни разстояния.
Какво представя магическата пръчка?
Тя е особена сила, която действа на близки и на далечни разстояния.
Ето, от хиляди километри разстояние Маркони пали лампите на целия свят. Знание има той, но и това знание още не е истинско. То е начатък на истинското знание. Ще дойде ден, когато всички хора ще притежават по една магическа пръчица. Тя е ключ, с който се запалват и загасват всички лампи по света.
към беседата >>
И едното, и другото е вяра, но с два различни резултата.
Има движение в живота, но то зависи от вярата и любовта. За да живее добре, човек трябва да вярва и да люби. И без вяра, и без любов има живот, но отрицателен, пълен с мъчнотии, страдания и нещастия. Човек може да вярва и в положителното, и в отрицателното, но в първия случай придобива нещо, а във втория — губи. Ти вярваш, че можеш да постигнеш нещо, да станеш богат, но вярваш, че и нищо не можеш да постигнеш.
И едното, и другото е вяра, но с два различни резултата.
От посоката на вярата зависи да бъдеш богат или сиромах. В каквато посока и да попадне, човек трябва да бъде разумен, да превърне всичко в добро. Дали е в областта на страданието, или радостта, той трябва разумно да ги използва. Ако се бори със страданието, човек дохожда до смъртта. Не се бори със страданието, но го приеми с благодарност.
към беседата >>
Така са живели и неговите дядо и баба, баща и майка, и свещта им е горяла.
Мнозина мислят, че и без свещ може, т.е. без Бога, затова Го отричат. Така говорят само онези хора, които са изгасили своята свещ. Щом е дошъл на земята, човек трябва да живее за някого: или за себе си, или за дома си, или за обществото, или за народа си, или за цялото човечество. С други думи казано: човек трябва да живее или за стомаха, или за сърцето, или за ума си.
Така са живели и неговите дядо и баба, баща и майка, и свещта им е горяла.
Живей за нещо или за някого, за да не изгасне свещта ти. За предпочитане е да живееш за нещо, но свещта ти да гори, отколкото да паднеш в пещерата, да изгасне свещта ти и да дойдат отвън хора да те търсят и спасяват. Колкото и да е малка свещта ти, пази я да не изгасне.
към беседата >>
Ето, от хиляди километри разстояние Маркони пали лампите на целия свят.
Какво представя магическата пръчка? Тя е особена сила, която действа на близки и на далечни разстояния.
Ето, от хиляди километри разстояние Маркони пали лампите на целия свят.
Знание има той, но и това знание още не е истинско. То е начатък на истинското знание. Ще дойде ден, когато всички хора ще притежават по една магическа пръчица. Тя е ключ, с който се запалват и загасват всички лампи по света. Велико изкуство е да владее човек този ключ, но затова се иска познаване на разумните природни закони.
към беседата >>
От посоката на вярата зависи да бъдеш богат или сиромах.
За да живее добре, човек трябва да вярва и да люби. И без вяра, и без любов има живот, но отрицателен, пълен с мъчнотии, страдания и нещастия. Човек може да вярва и в положителното, и в отрицателното, но в първия случай придобива нещо, а във втория — губи. Ти вярваш, че можеш да постигнеш нещо, да станеш богат, но вярваш, че и нищо не можеш да постигнеш. И едното, и другото е вяра, но с два различни резултата.
От посоката на вярата зависи да бъдеш богат или сиромах.
В каквато посока и да попадне, човек трябва да бъде разумен, да превърне всичко в добро. Дали е в областта на страданието, или радостта, той трябва разумно да ги използва. Ако се бори със страданието, човек дохожда до смъртта. Не се бори със страданието, но го приеми с благодарност. То носи в себе си велико благо.
към беседата >>
Живей за нещо или за някого, за да не изгасне свещта ти.
без Бога, затова Го отричат. Така говорят само онези хора, които са изгасили своята свещ. Щом е дошъл на земята, човек трябва да живее за някого: или за себе си, или за дома си, или за обществото, или за народа си, или за цялото човечество. С други думи казано: човек трябва да живее или за стомаха, или за сърцето, или за ума си. Така са живели и неговите дядо и баба, баща и майка, и свещта им е горяла.
Живей за нещо или за някого, за да не изгасне свещта ти.
За предпочитане е да живееш за нещо, но свещта ти да гори, отколкото да паднеш в пещерата, да изгасне свещта ти и да дойдат отвън хора да те търсят и спасяват. Колкото и да е малка свещта ти, пази я да не изгасне.
към беседата >>
Знание има той, но и това знание още не е истинско.
Какво представя магическата пръчка? Тя е особена сила, която действа на близки и на далечни разстояния. Ето, от хиляди километри разстояние Маркони пали лампите на целия свят.
Знание има той, но и това знание още не е истинско.
То е начатък на истинското знание. Ще дойде ден, когато всички хора ще притежават по една магическа пръчица. Тя е ключ, с който се запалват и загасват всички лампи по света. Велико изкуство е да владее човек този ключ, но затова се иска познаване на разумните природни закони. Който притежава магическата тояжка, всичко може да постигне: ако е болен, с едно повдигане на тояжката, болестта ще го напусне; ако е в затвор, вратите на затвора ще се отворят, и той свободно ще излезе; ако е беден, без пет пари в джоба си, изпаднал в чужда страна, веднага ще му се притекат на помощ.
към беседата >>
В каквато посока и да попадне, човек трябва да бъде разумен, да превърне всичко в добро.
И без вяра, и без любов има живот, но отрицателен, пълен с мъчнотии, страдания и нещастия. Човек може да вярва и в положителното, и в отрицателното, но в първия случай придобива нещо, а във втория — губи. Ти вярваш, че можеш да постигнеш нещо, да станеш богат, но вярваш, че и нищо не можеш да постигнеш. И едното, и другото е вяра, но с два различни резултата. От посоката на вярата зависи да бъдеш богат или сиромах.
В каквато посока и да попадне, човек трябва да бъде разумен, да превърне всичко в добро.
Дали е в областта на страданието, или радостта, той трябва разумно да ги използва. Ако се бори със страданието, човек дохожда до смъртта. Не се бори със страданието, но го приеми с благодарност. То носи в себе си велико благо. Ако използваш благото на страданието, ще влезеш в радостта.
към беседата >>
За предпочитане е да живееш за нещо, но свещта ти да гори, отколкото да паднеш в пещерата, да изгасне свещта ти и да дойдат отвън хора да те търсят и спасяват.
Така говорят само онези хора, които са изгасили своята свещ. Щом е дошъл на земята, човек трябва да живее за някого: или за себе си, или за дома си, или за обществото, или за народа си, или за цялото човечество. С други думи казано: човек трябва да живее или за стомаха, или за сърцето, или за ума си. Така са живели и неговите дядо и баба, баща и майка, и свещта им е горяла. Живей за нещо или за някого, за да не изгасне свещта ти.
За предпочитане е да живееш за нещо, но свещта ти да гори, отколкото да паднеш в пещерата, да изгасне свещта ти и да дойдат отвън хора да те търсят и спасяват.
Колкото и да е малка свещта ти, пази я да не изгасне.
към беседата >>
То е начатък на истинското знание.
Какво представя магическата пръчка? Тя е особена сила, която действа на близки и на далечни разстояния. Ето, от хиляди километри разстояние Маркони пали лампите на целия свят. Знание има той, но и това знание още не е истинско.
То е начатък на истинското знание.
Ще дойде ден, когато всички хора ще притежават по една магическа пръчица. Тя е ключ, с който се запалват и загасват всички лампи по света. Велико изкуство е да владее човек този ключ, но затова се иска познаване на разумните природни закони. Който притежава магическата тояжка, всичко може да постигне: ако е болен, с едно повдигане на тояжката, болестта ще го напусне; ако е в затвор, вратите на затвора ще се отворят, и той свободно ще излезе; ако е беден, без пет пари в джоба си, изпаднал в чужда страна, веднага ще му се притекат на помощ. — Възможно ли е това?
към беседата >>
Дали е в областта на страданието, или радостта, той трябва разумно да ги използва.
Човек може да вярва и в положителното, и в отрицателното, но в първия случай придобива нещо, а във втория — губи. Ти вярваш, че можеш да постигнеш нещо, да станеш богат, но вярваш, че и нищо не можеш да постигнеш. И едното, и другото е вяра, но с два различни резултата. От посоката на вярата зависи да бъдеш богат или сиромах. В каквато посока и да попадне, човек трябва да бъде разумен, да превърне всичко в добро.
Дали е в областта на страданието, или радостта, той трябва разумно да ги използва.
Ако се бори със страданието, човек дохожда до смъртта. Не се бори със страданието, но го приеми с благодарност. То носи в себе си велико благо. Ако използваш благото на страданието, ще влезеш в радостта. Не можеш ли да го използваш, ти сам се лишаваш от благата на живота, а заедно с това и от самия живот.
към беседата >>
Колкото и да е малка свещта ти, пази я да не изгасне.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да живее за някого: или за себе си, или за дома си, или за обществото, или за народа си, или за цялото човечество. С други думи казано: човек трябва да живее или за стомаха, или за сърцето, или за ума си. Така са живели и неговите дядо и баба, баща и майка, и свещта им е горяла. Живей за нещо или за някого, за да не изгасне свещта ти. За предпочитане е да живееш за нещо, но свещта ти да гори, отколкото да паднеш в пещерата, да изгасне свещта ти и да дойдат отвън хора да те търсят и спасяват.
Колкото и да е малка свещта ти, пази я да не изгасне.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато всички хора ще притежават по една магическа пръчица.
Какво представя магическата пръчка? Тя е особена сила, която действа на близки и на далечни разстояния. Ето, от хиляди километри разстояние Маркони пали лампите на целия свят. Знание има той, но и това знание още не е истинско. То е начатък на истинското знание.
Ще дойде ден, когато всички хора ще притежават по една магическа пръчица.
Тя е ключ, с който се запалват и загасват всички лампи по света. Велико изкуство е да владее човек този ключ, но затова се иска познаване на разумните природни закони. Който притежава магическата тояжка, всичко може да постигне: ако е болен, с едно повдигане на тояжката, болестта ще го напусне; ако е в затвор, вратите на затвора ще се отворят, и той свободно ще излезе; ако е беден, без пет пари в джоба си, изпаднал в чужда страна, веднага ще му се притекат на помощ. — Възможно ли е това? — Както е възможно от 14000 км.
към беседата >>
Ако се бори със страданието, човек дохожда до смъртта.
Ти вярваш, че можеш да постигнеш нещо, да станеш богат, но вярваш, че и нищо не можеш да постигнеш. И едното, и другото е вяра, но с два различни резултата. От посоката на вярата зависи да бъдеш богат или сиромах. В каквато посока и да попадне, човек трябва да бъде разумен, да превърне всичко в добро. Дали е в областта на страданието, или радостта, той трябва разумно да ги използва.
Ако се бори със страданието, човек дохожда до смъртта.
Не се бори със страданието, но го приеми с благодарност. То носи в себе си велико благо. Ако използваш благото на страданието, ще влезеш в радостта. Не можеш ли да го използваш, ти сам се лишаваш от благата на живота, а заедно с това и от самия живот.
към беседата >>
“Едно сме”.
“Едно сме”.
Бъдете едно с Бога, да придобиете истинското, положително знание. Това не значи, че нямате никакво знание, но то не е в състояние да ви спаси. Силата, която имате, не е достатъчна да изправи живота ви. Затова именно, Христос казва: “Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра, достатъчно знание и сила в хората да разберат, възприемат и приложат истината? ” Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо.
към беседата >>
Тя е ключ, с който се запалват и загасват всички лампи по света.
Тя е особена сила, която действа на близки и на далечни разстояния. Ето, от хиляди километри разстояние Маркони пали лампите на целия свят. Знание има той, но и това знание още не е истинско. То е начатък на истинското знание. Ще дойде ден, когато всички хора ще притежават по една магическа пръчица.
Тя е ключ, с който се запалват и загасват всички лампи по света.
Велико изкуство е да владее човек този ключ, но затова се иска познаване на разумните природни закони. Който притежава магическата тояжка, всичко може да постигне: ако е болен, с едно повдигане на тояжката, болестта ще го напусне; ако е в затвор, вратите на затвора ще се отворят, и той свободно ще излезе; ако е беден, без пет пари в джоба си, изпаднал в чужда страна, веднага ще му се притекат на помощ. — Възможно ли е това? — Както е възможно от 14000 км. разстояние Маркони да пали лампите по целия свят, така с магическата тояжка човек може да постигне всичко, каквото желае.
към беседата >>
Не се бори със страданието, но го приеми с благодарност.
И едното, и другото е вяра, но с два различни резултата. От посоката на вярата зависи да бъдеш богат или сиромах. В каквато посока и да попадне, човек трябва да бъде разумен, да превърне всичко в добро. Дали е в областта на страданието, или радостта, той трябва разумно да ги използва. Ако се бори със страданието, човек дохожда до смъртта.
Не се бори със страданието, но го приеми с благодарност.
То носи в себе си велико благо. Ако използваш благото на страданието, ще влезеш в радостта. Не можеш ли да го използваш, ти сам се лишаваш от благата на живота, а заедно с това и от самия живот.
към беседата >>
Бъдете едно с Бога, да придобиете истинското, положително знание.
“Едно сме”.
Бъдете едно с Бога, да придобиете истинското, положително знание.
Това не значи, че нямате никакво знание, но то не е в състояние да ви спаси. Силата, която имате, не е достатъчна да изправи живота ви. Затова именно, Христос казва: “Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра, достатъчно знание и сила в хората да разберат, възприемат и приложат истината? ” Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо. Христовото учение е приложимо дотолкова, доколкото отделният човек може да го възприеме в себе си и да го приложи в целокупния живот.
към беседата >>
Велико изкуство е да владее човек този ключ, но затова се иска познаване на разумните природни закони.
Ето, от хиляди километри разстояние Маркони пали лампите на целия свят. Знание има той, но и това знание още не е истинско. То е начатък на истинското знание. Ще дойде ден, когато всички хора ще притежават по една магическа пръчица. Тя е ключ, с който се запалват и загасват всички лампи по света.
Велико изкуство е да владее човек този ключ, но затова се иска познаване на разумните природни закони.
Който притежава магическата тояжка, всичко може да постигне: ако е болен, с едно повдигане на тояжката, болестта ще го напусне; ако е в затвор, вратите на затвора ще се отворят, и той свободно ще излезе; ако е беден, без пет пари в джоба си, изпаднал в чужда страна, веднага ще му се притекат на помощ. — Възможно ли е това? — Както е възможно от 14000 км. разстояние Маркони да пали лампите по целия свят, така с магическата тояжка човек може да постигне всичко, каквото желае.
към беседата >>
То носи в себе си велико благо.
От посоката на вярата зависи да бъдеш богат или сиромах. В каквато посока и да попадне, човек трябва да бъде разумен, да превърне всичко в добро. Дали е в областта на страданието, или радостта, той трябва разумно да ги използва. Ако се бори със страданието, човек дохожда до смъртта. Не се бори със страданието, но го приеми с благодарност.
То носи в себе си велико благо.
Ако използваш благото на страданието, ще влезеш в радостта. Не можеш ли да го използваш, ти сам се лишаваш от благата на живота, а заедно с това и от самия живот.
към беседата >>
Това не значи, че нямате никакво знание, но то не е в състояние да ви спаси.
“Едно сме”. Бъдете едно с Бога, да придобиете истинското, положително знание.
Това не значи, че нямате никакво знание, но то не е в състояние да ви спаси.
Силата, която имате, не е достатъчна да изправи живота ви. Затова именно, Христос казва: “Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра, достатъчно знание и сила в хората да разберат, възприемат и приложат истината? ” Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо. Христовото учение е приложимо дотолкова, доколкото отделният човек може да го възприеме в себе си и да го приложи в целокупния живот. Това учение трябва да се приложи така, че да внесе радост и веселие навсякъде: в индивидуалния живот на човека, в семейния, в обществения, а най-после и в цялото човечество.
към беседата >>
Който притежава магическата тояжка, всичко може да постигне: ако е болен, с едно повдигане на тояжката, болестта ще го напусне; ако е в затвор, вратите на затвора ще се отворят, и той свободно ще излезе; ако е беден, без пет пари в джоба си, изпаднал в чужда страна, веднага ще му се притекат на помощ.
Знание има той, но и това знание още не е истинско. То е начатък на истинското знание. Ще дойде ден, когато всички хора ще притежават по една магическа пръчица. Тя е ключ, с който се запалват и загасват всички лампи по света. Велико изкуство е да владее човек този ключ, но затова се иска познаване на разумните природни закони.
Който притежава магическата тояжка, всичко може да постигне: ако е болен, с едно повдигане на тояжката, болестта ще го напусне; ако е в затвор, вратите на затвора ще се отворят, и той свободно ще излезе; ако е беден, без пет пари в джоба си, изпаднал в чужда страна, веднага ще му се притекат на помощ.
— Възможно ли е това? — Както е възможно от 14000 км. разстояние Маркони да пали лампите по целия свят, така с магическата тояжка човек може да постигне всичко, каквото желае.
към беседата >>
Ако използваш благото на страданието, ще влезеш в радостта.
В каквато посока и да попадне, човек трябва да бъде разумен, да превърне всичко в добро. Дали е в областта на страданието, или радостта, той трябва разумно да ги използва. Ако се бори със страданието, човек дохожда до смъртта. Не се бори със страданието, но го приеми с благодарност. То носи в себе си велико благо.
Ако използваш благото на страданието, ще влезеш в радостта.
Не можеш ли да го използваш, ти сам се лишаваш от благата на живота, а заедно с това и от самия живот.
към беседата >>
Силата, която имате, не е достатъчна да изправи живота ви.
“Едно сме”. Бъдете едно с Бога, да придобиете истинското, положително знание. Това не значи, че нямате никакво знание, но то не е в състояние да ви спаси.
Силата, която имате, не е достатъчна да изправи живота ви.
Затова именно, Христос казва: “Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра, достатъчно знание и сила в хората да разберат, възприемат и приложат истината? ” Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо. Христовото учение е приложимо дотолкова, доколкото отделният човек може да го възприеме в себе си и да го приложи в целокупния живот. Това учение трябва да се приложи така, че да внесе радост и веселие навсякъде: в индивидуалния живот на човека, в семейния, в обществения, а най-после и в цялото човечество. Велики са Христовите идеи, защото засягат целокупния живот.
към беседата >>
— Възможно ли е това?
То е начатък на истинското знание. Ще дойде ден, когато всички хора ще притежават по една магическа пръчица. Тя е ключ, с който се запалват и загасват всички лампи по света. Велико изкуство е да владее човек този ключ, но затова се иска познаване на разумните природни закони. Който притежава магическата тояжка, всичко може да постигне: ако е болен, с едно повдигане на тояжката, болестта ще го напусне; ако е в затвор, вратите на затвора ще се отворят, и той свободно ще излезе; ако е беден, без пет пари в джоба си, изпаднал в чужда страна, веднага ще му се притекат на помощ.
— Възможно ли е това?
— Както е възможно от 14000 км. разстояние Маркони да пали лампите по целия свят, така с магическата тояжка човек може да постигне всичко, каквото желае.
към беседата >>
Не можеш ли да го използваш, ти сам се лишаваш от благата на живота, а заедно с това и от самия живот.
Дали е в областта на страданието, или радостта, той трябва разумно да ги използва. Ако се бори със страданието, човек дохожда до смъртта. Не се бори със страданието, но го приеми с благодарност. То носи в себе си велико благо. Ако използваш благото на страданието, ще влезеш в радостта.
Не можеш ли да го използваш, ти сам се лишаваш от благата на живота, а заедно с това и от самия живот.
към беседата >>
Затова именно, Христос казва: “Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра, достатъчно знание и сила в хората да разберат, възприемат и приложат истината?
“Едно сме”. Бъдете едно с Бога, да придобиете истинското, положително знание. Това не значи, че нямате никакво знание, но то не е в състояние да ви спаси. Силата, която имате, не е достатъчна да изправи живота ви.
Затова именно, Христос казва: “Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра, достатъчно знание и сила в хората да разберат, възприемат и приложат истината?
” Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо. Христовото учение е приложимо дотолкова, доколкото отделният човек може да го възприеме в себе си и да го приложи в целокупния живот. Това учение трябва да се приложи така, че да внесе радост и веселие навсякъде: в индивидуалния живот на човека, в семейния, в обществения, а най-после и в цялото човечество. Велики са Христовите идеи, защото засягат целокупния живот. Те обединяват всички хора в едно цяло; те свързват човека с Бога.
към беседата >>
— Както е възможно от 14000 км.
Ще дойде ден, когато всички хора ще притежават по една магическа пръчица. Тя е ключ, с който се запалват и загасват всички лампи по света. Велико изкуство е да владее човек този ключ, но затова се иска познаване на разумните природни закони. Който притежава магическата тояжка, всичко може да постигне: ако е болен, с едно повдигане на тояжката, болестта ще го напусне; ако е в затвор, вратите на затвора ще се отворят, и той свободно ще излезе; ако е беден, без пет пари в джоба си, изпаднал в чужда страна, веднага ще му се притекат на помощ. — Възможно ли е това?
— Както е възможно от 14000 км.
разстояние Маркони да пали лампите по целия свят, така с магическата тояжка човек може да постигне всичко, каквото желае.
към беседата >>
Ще кажете, че човек трябва да има знания, за да се ползва от страданията, както от радостите.
Ще кажете, че човек трябва да има знания, за да се ползва от страданията, както от радостите.
Кога човечеството не е разполагало със знания? Няма епоха, през която човек да е бил лишен абсолютно от знания. И пещерният човек даже се е отличавал по нещо от животните. Ако се върнем във времето на предисторическия период, и тогава човек е разполагал с някакви теории за създаването на света, на човека, за съществуването на Бога. Ако се върнете две хиляди години назад, във времето на сирийското и вавилонско царство, във времето на римската империя, и тогава хората са разполагали с известни знания по различни въпроси.
към беседата >>
” Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо.
“Едно сме”. Бъдете едно с Бога, да придобиете истинското, положително знание. Това не значи, че нямате никакво знание, но то не е в състояние да ви спаси. Силата, която имате, не е достатъчна да изправи живота ви. Затова именно, Христос казва: “Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра, достатъчно знание и сила в хората да разберат, възприемат и приложат истината?
” Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо.
Христовото учение е приложимо дотолкова, доколкото отделният човек може да го възприеме в себе си и да го приложи в целокупния живот. Това учение трябва да се приложи така, че да внесе радост и веселие навсякъде: в индивидуалния живот на човека, в семейния, в обществения, а най-после и в цялото човечество. Велики са Христовите идеи, защото засягат целокупния живот. Те обединяват всички хора в едно цяло; те свързват човека с Бога. Затова Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” Можете ли и вие да кажете така?
към беседата >>
разстояние Маркони да пали лампите по целия свят, така с магическата тояжка човек може да постигне всичко, каквото желае.
Тя е ключ, с който се запалват и загасват всички лампи по света. Велико изкуство е да владее човек този ключ, но затова се иска познаване на разумните природни закони. Който притежава магическата тояжка, всичко може да постигне: ако е болен, с едно повдигане на тояжката, болестта ще го напусне; ако е в затвор, вратите на затвора ще се отворят, и той свободно ще излезе; ако е беден, без пет пари в джоба си, изпаднал в чужда страна, веднага ще му се притекат на помощ. — Възможно ли е това? — Както е възможно от 14000 км.
разстояние Маркони да пали лампите по целия свят, така с магическата тояжка човек може да постигне всичко, каквото желае.
към беседата >>
Кога човечеството не е разполагало със знания?
Ще кажете, че човек трябва да има знания, за да се ползва от страданията, както от радостите.
Кога човечеството не е разполагало със знания?
Няма епоха, през която човек да е бил лишен абсолютно от знания. И пещерният човек даже се е отличавал по нещо от животните. Ако се върнем във времето на предисторическия период, и тогава човек е разполагал с някакви теории за създаването на света, на човека, за съществуването на Бога. Ако се върнете две хиляди години назад, във времето на сирийското и вавилонско царство, във времето на римската империя, и тогава хората са разполагали с известни знания по различни въпроси. Ще кажете, че научните теории на миналото представят нещо детинско в сравнение със сегашните теории.
към беседата >>
Христовото учение е приложимо дотолкова, доколкото отделният човек може да го възприеме в себе си и да го приложи в целокупния живот.
Бъдете едно с Бога, да придобиете истинското, положително знание. Това не значи, че нямате никакво знание, но то не е в състояние да ви спаси. Силата, която имате, не е достатъчна да изправи живота ви. Затова именно, Христос казва: “Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра, достатъчно знание и сила в хората да разберат, възприемат и приложат истината? ” Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо.
Христовото учение е приложимо дотолкова, доколкото отделният човек може да го възприеме в себе си и да го приложи в целокупния живот.
Това учение трябва да се приложи така, че да внесе радост и веселие навсякъде: в индивидуалния живот на човека, в семейния, в обществения, а най-после и в цялото човечество. Велики са Христовите идеи, защото засягат целокупния живот. Те обединяват всички хора в едно цяло; те свързват човека с Бога. Затова Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” Можете ли и вие да кажете така? Който се е слял с Бога, той е постигнал възкресението.
към беседата >>
“Едно сме.” — С кого?
“Едно сме.” — С кого?
— С Първата Причина, с Бога, с Великия живот. — Кога ще бъдем едно с Бога? — Когато се откажем от старата философия, която е внесла всички криви и изопачени разбирания, всички погрешки и заблуждения. Всичко това е създадено в името на Бога. И това не е лошо.
към беседата >>
Няма епоха, през която човек да е бил лишен абсолютно от знания.
Ще кажете, че човек трябва да има знания, за да се ползва от страданията, както от радостите. Кога човечеството не е разполагало със знания?
Няма епоха, през която човек да е бил лишен абсолютно от знания.
И пещерният човек даже се е отличавал по нещо от животните. Ако се върнем във времето на предисторическия период, и тогава човек е разполагал с някакви теории за създаването на света, на човека, за съществуването на Бога. Ако се върнете две хиляди години назад, във времето на сирийското и вавилонско царство, във времето на римската империя, и тогава хората са разполагали с известни знания по различни въпроси. Ще кажете, че научните теории на миналото представят нещо детинско в сравнение със сегашните теории. Какво ще бъде положението на сегашната наука след хиляда години?
към беседата >>
Това учение трябва да се приложи така, че да внесе радост и веселие навсякъде: в индивидуалния живот на човека, в семейния, в обществения, а най-после и в цялото човечество.
Това не значи, че нямате никакво знание, но то не е в състояние да ви спаси. Силата, която имате, не е достатъчна да изправи живота ви. Затова именно, Христос казва: “Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра, достатъчно знание и сила в хората да разберат, възприемат и приложат истината? ” Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо. Христовото учение е приложимо дотолкова, доколкото отделният човек може да го възприеме в себе си и да го приложи в целокупния живот.
Това учение трябва да се приложи така, че да внесе радост и веселие навсякъде: в индивидуалния живот на човека, в семейния, в обществения, а най-после и в цялото човечество.
Велики са Христовите идеи, защото засягат целокупния живот. Те обединяват всички хора в едно цяло; те свързват човека с Бога. Затова Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” Можете ли и вие да кажете така? Който се е слял с Бога, той е постигнал възкресението. Всеки може да възкръсне.
към беседата >>
— С Първата Причина, с Бога, с Великия живот.
“Едно сме.” — С кого?
— С Първата Причина, с Бога, с Великия живот.
— Кога ще бъдем едно с Бога? — Когато се откажем от старата философия, която е внесла всички криви и изопачени разбирания, всички погрешки и заблуждения. Всичко това е създадено в името на Бога. И това не е лошо. Така се изпитват хората, да се познае тяхната любов, мъдрост и сила.
към беседата >>
И пещерният човек даже се е отличавал по нещо от животните.
Ще кажете, че човек трябва да има знания, за да се ползва от страданията, както от радостите. Кога човечеството не е разполагало със знания? Няма епоха, през която човек да е бил лишен абсолютно от знания.
И пещерният човек даже се е отличавал по нещо от животните.
Ако се върнем във времето на предисторическия период, и тогава човек е разполагал с някакви теории за създаването на света, на човека, за съществуването на Бога. Ако се върнете две хиляди години назад, във времето на сирийското и вавилонско царство, във времето на римската империя, и тогава хората са разполагали с известни знания по различни въпроси. Ще кажете, че научните теории на миналото представят нещо детинско в сравнение със сегашните теории. Какво ще бъде положението на сегашната наука след хиляда години? Ако се пренесете в това време, ще видите, че сегашните знания пред бъдещите могат да се уподобят на детски играчки.
към беседата >>
Велики са Христовите идеи, защото засягат целокупния живот.
Силата, която имате, не е достатъчна да изправи живота ви. Затова именно, Христос казва: “Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра, достатъчно знание и сила в хората да разберат, възприемат и приложат истината? ” Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо. Христовото учение е приложимо дотолкова, доколкото отделният човек може да го възприеме в себе си и да го приложи в целокупния живот. Това учение трябва да се приложи така, че да внесе радост и веселие навсякъде: в индивидуалния живот на човека, в семейния, в обществения, а най-после и в цялото човечество.
Велики са Христовите идеи, защото засягат целокупния живот.
Те обединяват всички хора в едно цяло; те свързват човека с Бога. Затова Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” Можете ли и вие да кажете така? Който се е слял с Бога, той е постигнал възкресението. Всеки може да възкръсне. — Кога?
към беседата >>
— Кога ще бъдем едно с Бога?
“Едно сме.” — С кого? — С Първата Причина, с Бога, с Великия живот.
— Кога ще бъдем едно с Бога?
— Когато се откажем от старата философия, която е внесла всички криви и изопачени разбирания, всички погрешки и заблуждения. Всичко това е създадено в името на Бога. И това не е лошо. Така се изпитват хората, да се познае тяхната любов, мъдрост и сила. Любящият, мъдрият, силният никога не се съблазнява.
към беседата >>
Ако се върнем във времето на предисторическия период, и тогава човек е разполагал с някакви теории за създаването на света, на човека, за съществуването на Бога.
Ще кажете, че човек трябва да има знания, за да се ползва от страданията, както от радостите. Кога човечеството не е разполагало със знания? Няма епоха, през която човек да е бил лишен абсолютно от знания. И пещерният човек даже се е отличавал по нещо от животните.
Ако се върнем във времето на предисторическия период, и тогава човек е разполагал с някакви теории за създаването на света, на човека, за съществуването на Бога.
Ако се върнете две хиляди години назад, във времето на сирийското и вавилонско царство, във времето на римската империя, и тогава хората са разполагали с известни знания по различни въпроси. Ще кажете, че научните теории на миналото представят нещо детинско в сравнение със сегашните теории. Какво ще бъде положението на сегашната наука след хиляда години? Ако се пренесете в това време, ще видите, че сегашните знания пред бъдещите могат да се уподобят на детски играчки. И днес някои теории са верни, а някои — неверни.
към беседата >>
Те обединяват всички хора в едно цяло; те свързват човека с Бога.
Затова именно, Христос казва: “Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра, достатъчно знание и сила в хората да разберат, възприемат и приложат истината? ” Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо. Христовото учение е приложимо дотолкова, доколкото отделният човек може да го възприеме в себе си и да го приложи в целокупния живот. Това учение трябва да се приложи така, че да внесе радост и веселие навсякъде: в индивидуалния живот на човека, в семейния, в обществения, а най-после и в цялото човечество. Велики са Христовите идеи, защото засягат целокупния живот.
Те обединяват всички хора в едно цяло; те свързват човека с Бога.
Затова Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” Можете ли и вие да кажете така? Който се е слял с Бога, той е постигнал възкресението. Всеки може да възкръсне. — Кога? — Когато е дал място на любовта в себе си.
към беседата >>
— Когато се откажем от старата философия, която е внесла всички криви и изопачени разбирания, всички погрешки и заблуждения.
“Едно сме.” — С кого? — С Първата Причина, с Бога, с Великия живот. — Кога ще бъдем едно с Бога?
— Когато се откажем от старата философия, която е внесла всички криви и изопачени разбирания, всички погрешки и заблуждения.
Всичко това е създадено в името на Бога. И това не е лошо. Така се изпитват хората, да се познае тяхната любов, мъдрост и сила. Любящият, мъдрият, силният никога не се съблазнява. Той не може да се съблазни от богатството, от положението, от силата на човека.
към беседата >>
Ако се върнете две хиляди години назад, във времето на сирийското и вавилонско царство, във времето на римската империя, и тогава хората са разполагали с известни знания по различни въпроси.
Ще кажете, че човек трябва да има знания, за да се ползва от страданията, както от радостите. Кога човечеството не е разполагало със знания? Няма епоха, през която човек да е бил лишен абсолютно от знания. И пещерният човек даже се е отличавал по нещо от животните. Ако се върнем във времето на предисторическия период, и тогава човек е разполагал с някакви теории за създаването на света, на човека, за съществуването на Бога.
Ако се върнете две хиляди години назад, във времето на сирийското и вавилонско царство, във времето на римската империя, и тогава хората са разполагали с известни знания по различни въпроси.
Ще кажете, че научните теории на миналото представят нещо детинско в сравнение със сегашните теории. Какво ще бъде положението на сегашната наука след хиляда години? Ако се пренесете в това време, ще видите, че сегашните знания пред бъдещите могат да се уподобят на детски играчки. И днес някои теории са верни, а някои — неверни. В бъдеще едни теории ще се приемат за верни, а други — за неверни.
към беседата >>
Затова Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” Можете ли и вие да кажете така?
” Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо. Христовото учение е приложимо дотолкова, доколкото отделният човек може да го възприеме в себе си и да го приложи в целокупния живот. Това учение трябва да се приложи така, че да внесе радост и веселие навсякъде: в индивидуалния живот на човека, в семейния, в обществения, а най-после и в цялото човечество. Велики са Христовите идеи, защото засягат целокупния живот. Те обединяват всички хора в едно цяло; те свързват човека с Бога.
Затова Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” Можете ли и вие да кажете така?
Който се е слял с Бога, той е постигнал възкресението. Всеки може да възкръсне. — Кога? — Когато е дал място на любовта в себе си. Където е любовта, там има възкресение.
към беседата >>
Всичко това е създадено в името на Бога.
“Едно сме.” — С кого? — С Първата Причина, с Бога, с Великия живот. — Кога ще бъдем едно с Бога? — Когато се откажем от старата философия, която е внесла всички криви и изопачени разбирания, всички погрешки и заблуждения.
Всичко това е създадено в името на Бога.
И това не е лошо. Така се изпитват хората, да се познае тяхната любов, мъдрост и сила. Любящият, мъдрият, силният никога не се съблазнява. Той не може да се съблазни от богатството, от положението, от силата на човека. — Защо?
към беседата >>
Ще кажете, че научните теории на миналото представят нещо детинско в сравнение със сегашните теории.
Кога човечеството не е разполагало със знания? Няма епоха, през която човек да е бил лишен абсолютно от знания. И пещерният човек даже се е отличавал по нещо от животните. Ако се върнем във времето на предисторическия период, и тогава човек е разполагал с някакви теории за създаването на света, на човека, за съществуването на Бога. Ако се върнете две хиляди години назад, във времето на сирийското и вавилонско царство, във времето на римската империя, и тогава хората са разполагали с известни знания по различни въпроси.
Ще кажете, че научните теории на миналото представят нещо детинско в сравнение със сегашните теории.
Какво ще бъде положението на сегашната наука след хиляда години? Ако се пренесете в това време, ще видите, че сегашните знания пред бъдещите могат да се уподобят на детски играчки. И днес някои теории са верни, а някои — неверни. В бъдеще едни теории ще се приемат за верни, а други — за неверни. И днес още срещате вярващи, религиозни, които говорят за Бога и за Христа, но всеки момент са готови да бръкнат в кесията на банкера и да извадят нещо за себе си.
към беседата >>
Който се е слял с Бога, той е постигнал възкресението.
Христовото учение е приложимо дотолкова, доколкото отделният човек може да го възприеме в себе си и да го приложи в целокупния живот. Това учение трябва да се приложи така, че да внесе радост и веселие навсякъде: в индивидуалния живот на човека, в семейния, в обществения, а най-после и в цялото човечество. Велики са Христовите идеи, защото засягат целокупния живот. Те обединяват всички хора в едно цяло; те свързват човека с Бога. Затова Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” Можете ли и вие да кажете така?
Който се е слял с Бога, той е постигнал възкресението.
Всеки може да възкръсне. — Кога? — Когато е дал място на любовта в себе си. Където е любовта, там има възкресение. Да възкръсне човек, това значи, да заработи в него Божията, ангелската и човешката любов и мъдрост.
към беседата >>
И това не е лошо.
“Едно сме.” — С кого? — С Първата Причина, с Бога, с Великия живот. — Кога ще бъдем едно с Бога? — Когато се откажем от старата философия, която е внесла всички криви и изопачени разбирания, всички погрешки и заблуждения. Всичко това е създадено в името на Бога.
И това не е лошо.
Така се изпитват хората, да се познае тяхната любов, мъдрост и сила. Любящият, мъдрият, силният никога не се съблазнява. Той не може да се съблазни от богатството, от положението, от силата на човека. — Защо? — Той знае, че всички хора имат любов, сила, богатство, знание.
към беседата >>
Какво ще бъде положението на сегашната наука след хиляда години?
Няма епоха, през която човек да е бил лишен абсолютно от знания. И пещерният човек даже се е отличавал по нещо от животните. Ако се върнем във времето на предисторическия период, и тогава човек е разполагал с някакви теории за създаването на света, на човека, за съществуването на Бога. Ако се върнете две хиляди години назад, във времето на сирийското и вавилонско царство, във времето на римската империя, и тогава хората са разполагали с известни знания по различни въпроси. Ще кажете, че научните теории на миналото представят нещо детинско в сравнение със сегашните теории.
Какво ще бъде положението на сегашната наука след хиляда години?
Ако се пренесете в това време, ще видите, че сегашните знания пред бъдещите могат да се уподобят на детски играчки. И днес някои теории са верни, а някои — неверни. В бъдеще едни теории ще се приемат за верни, а други — за неверни. И днес още срещате вярващи, религиозни, които говорят за Бога и за Христа, но всеки момент са готови да бръкнат в кесията на банкера и да извадят нещо за себе си. Действителна ли е тяхната вяра?
към беседата >>
Всеки може да възкръсне.
Това учение трябва да се приложи така, че да внесе радост и веселие навсякъде: в индивидуалния живот на човека, в семейния, в обществения, а най-после и в цялото човечество. Велики са Христовите идеи, защото засягат целокупния живот. Те обединяват всички хора в едно цяло; те свързват човека с Бога. Затова Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” Можете ли и вие да кажете така? Който се е слял с Бога, той е постигнал възкресението.
Всеки може да възкръсне.
— Кога? — Когато е дал място на любовта в себе си. Където е любовта, там има възкресение. Да възкръсне човек, това значи, да заработи в него Божията, ангелската и човешката любов и мъдрост.
към беседата >>
Така се изпитват хората, да се познае тяхната любов, мъдрост и сила.
— С Първата Причина, с Бога, с Великия живот. — Кога ще бъдем едно с Бога? — Когато се откажем от старата философия, която е внесла всички криви и изопачени разбирания, всички погрешки и заблуждения. Всичко това е създадено в името на Бога. И това не е лошо.
Така се изпитват хората, да се познае тяхната любов, мъдрост и сила.
Любящият, мъдрият, силният никога не се съблазнява. Той не може да се съблазни от богатството, от положението, от силата на човека. — Защо? — Той знае, че всички хора имат любов, сила, богатство, знание. Според него няма бедни хора в света, няма невежи, нито слаби.
към беседата >>
Ако се пренесете в това време, ще видите, че сегашните знания пред бъдещите могат да се уподобят на детски играчки.
И пещерният човек даже се е отличавал по нещо от животните. Ако се върнем във времето на предисторическия период, и тогава човек е разполагал с някакви теории за създаването на света, на човека, за съществуването на Бога. Ако се върнете две хиляди години назад, във времето на сирийското и вавилонско царство, във времето на римската империя, и тогава хората са разполагали с известни знания по различни въпроси. Ще кажете, че научните теории на миналото представят нещо детинско в сравнение със сегашните теории. Какво ще бъде положението на сегашната наука след хиляда години?
Ако се пренесете в това време, ще видите, че сегашните знания пред бъдещите могат да се уподобят на детски играчки.
И днес някои теории са верни, а някои — неверни. В бъдеще едни теории ще се приемат за верни, а други — за неверни. И днес още срещате вярващи, религиозни, които говорят за Бога и за Христа, но всеки момент са готови да бръкнат в кесията на банкера и да извадят нещо за себе си. Действителна ли е тяхната вяра? Фиктивна, въображаема е вярата им.
към беседата >>
— Кога?
Велики са Христовите идеи, защото засягат целокупния живот. Те обединяват всички хора в едно цяло; те свързват човека с Бога. Затова Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” Можете ли и вие да кажете така? Който се е слял с Бога, той е постигнал възкресението. Всеки може да възкръсне.
— Кога?
— Когато е дал място на любовта в себе си. Където е любовта, там има възкресение. Да възкръсне човек, това значи, да заработи в него Божията, ангелската и човешката любов и мъдрост.
към беседата >>
Любящият, мъдрият, силният никога не се съблазнява.
— Кога ще бъдем едно с Бога? — Когато се откажем от старата философия, която е внесла всички криви и изопачени разбирания, всички погрешки и заблуждения. Всичко това е създадено в името на Бога. И това не е лошо. Така се изпитват хората, да се познае тяхната любов, мъдрост и сила.
Любящият, мъдрият, силният никога не се съблазнява.
Той не може да се съблазни от богатството, от положението, от силата на човека. — Защо? — Той знае, че всички хора имат любов, сила, богатство, знание. Според него няма бедни хора в света, няма невежи, нито слаби. Човек се ражда с възможности, да развива скритите сили в себе си.
към беседата >>
И днес някои теории са верни, а някои — неверни.
Ако се върнем във времето на предисторическия период, и тогава човек е разполагал с някакви теории за създаването на света, на човека, за съществуването на Бога. Ако се върнете две хиляди години назад, във времето на сирийското и вавилонско царство, във времето на римската империя, и тогава хората са разполагали с известни знания по различни въпроси. Ще кажете, че научните теории на миналото представят нещо детинско в сравнение със сегашните теории. Какво ще бъде положението на сегашната наука след хиляда години? Ако се пренесете в това време, ще видите, че сегашните знания пред бъдещите могат да се уподобят на детски играчки.
И днес някои теории са верни, а някои — неверни.
В бъдеще едни теории ще се приемат за верни, а други — за неверни. И днес още срещате вярващи, религиозни, които говорят за Бога и за Христа, но всеки момент са готови да бръкнат в кесията на банкера и да извадят нещо за себе си. Действителна ли е тяхната вяра? Фиктивна, въображаема е вярата им. Може ли княжеският син, който с години е търсил своята възлюбена, като срещне в гората нейната майка или нейният баща, да вдигне нож срещу тях?
към беседата >>
— Когато е дал място на любовта в себе си.
Те обединяват всички хора в едно цяло; те свързват човека с Бога. Затова Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” Можете ли и вие да кажете така? Който се е слял с Бога, той е постигнал възкресението. Всеки може да възкръсне. — Кога?
— Когато е дал място на любовта в себе си.
Където е любовта, там има възкресение. Да възкръсне човек, това значи, да заработи в него Божията, ангелската и човешката любов и мъдрост.
към беседата >>
Той не може да се съблазни от богатството, от положението, от силата на човека.
— Когато се откажем от старата философия, която е внесла всички криви и изопачени разбирания, всички погрешки и заблуждения. Всичко това е създадено в името на Бога. И това не е лошо. Така се изпитват хората, да се познае тяхната любов, мъдрост и сила. Любящият, мъдрият, силният никога не се съблазнява.
Той не може да се съблазни от богатството, от положението, от силата на човека.
— Защо? — Той знае, че всички хора имат любов, сила, богатство, знание. Според него няма бедни хора в света, няма невежи, нито слаби. Човек се ражда с възможности, да развива скритите сили в себе си. И аз казвам, че няма бедни хора в света.
към беседата >>
В бъдеще едни теории ще се приемат за верни, а други — за неверни.
Ако се върнете две хиляди години назад, във времето на сирийското и вавилонско царство, във времето на римската империя, и тогава хората са разполагали с известни знания по различни въпроси. Ще кажете, че научните теории на миналото представят нещо детинско в сравнение със сегашните теории. Какво ще бъде положението на сегашната наука след хиляда години? Ако се пренесете в това време, ще видите, че сегашните знания пред бъдещите могат да се уподобят на детски играчки. И днес някои теории са верни, а някои — неверни.
В бъдеще едни теории ще се приемат за верни, а други — за неверни.
И днес още срещате вярващи, религиозни, които говорят за Бога и за Христа, но всеки момент са готови да бръкнат в кесията на банкера и да извадят нещо за себе си. Действителна ли е тяхната вяра? Фиктивна, въображаема е вярата им. Може ли княжеският син, който с години е търсил своята възлюбена, като срещне в гората нейната майка или нейният баща, да вдигне нож срещу тях? Не само, че няма да вдигне нож срещу тях, но заради любовта към своята възлюбена, той е в състояние да обикне и нейните близки.
към беседата >>
Където е любовта, там има възкресение.
Затова Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” Можете ли и вие да кажете така? Който се е слял с Бога, той е постигнал възкресението. Всеки може да възкръсне. — Кога? — Когато е дал място на любовта в себе си.
Където е любовта, там има възкресение.
Да възкръсне човек, това значи, да заработи в него Божията, ангелската и човешката любов и мъдрост.
към беседата >>
— Защо?
Всичко това е създадено в името на Бога. И това не е лошо. Така се изпитват хората, да се познае тяхната любов, мъдрост и сила. Любящият, мъдрият, силният никога не се съблазнява. Той не може да се съблазни от богатството, от положението, от силата на човека.
— Защо?
— Той знае, че всички хора имат любов, сила, богатство, знание. Според него няма бедни хора в света, няма невежи, нито слаби. Човек се ражда с възможности, да развива скритите сили в себе си. И аз казвам, че няма бедни хора в света. Човек е обеднял, когато се е отклонил от правия път, когато е престанал да работи.
към беседата >>
И днес още срещате вярващи, религиозни, които говорят за Бога и за Христа, но всеки момент са готови да бръкнат в кесията на банкера и да извадят нещо за себе си.
Ще кажете, че научните теории на миналото представят нещо детинско в сравнение със сегашните теории. Какво ще бъде положението на сегашната наука след хиляда години? Ако се пренесете в това време, ще видите, че сегашните знания пред бъдещите могат да се уподобят на детски играчки. И днес някои теории са верни, а някои — неверни. В бъдеще едни теории ще се приемат за верни, а други — за неверни.
И днес още срещате вярващи, религиозни, които говорят за Бога и за Христа, но всеки момент са готови да бръкнат в кесията на банкера и да извадят нещо за себе си.
Действителна ли е тяхната вяра? Фиктивна, въображаема е вярата им. Може ли княжеският син, който с години е търсил своята възлюбена, като срещне в гората нейната майка или нейният баща, да вдигне нож срещу тях? Не само, че няма да вдигне нож срещу тях, но заради любовта към своята възлюбена, той е в състояние да обикне и нейните близки. Следователно, ако днес човек проповядва равновесие, единство и съгласие между всички хора, на какво основание прави това?
към беседата >>
Да възкръсне човек, това значи, да заработи в него Божията, ангелската и човешката любов и мъдрост.
Който се е слял с Бога, той е постигнал възкресението. Всеки може да възкръсне. — Кога? — Когато е дал място на любовта в себе си. Където е любовта, там има възкресение.
Да възкръсне човек, това значи, да заработи в него Божията, ангелската и човешката любов и мъдрост.
към беседата >>
— Той знае, че всички хора имат любов, сила, богатство, знание.
И това не е лошо. Така се изпитват хората, да се познае тяхната любов, мъдрост и сила. Любящият, мъдрият, силният никога не се съблазнява. Той не може да се съблазни от богатството, от положението, от силата на човека. — Защо?
— Той знае, че всички хора имат любов, сила, богатство, знание.
Според него няма бедни хора в света, няма невежи, нито слаби. Човек се ражда с възможности, да развива скритите сили в себе си. И аз казвам, че няма бедни хора в света. Човек е обеднял, когато се е отклонил от правия път, когато е престанал да работи. Засега са открити 11 планети има още една, която ще се открие в бъдеще.
към беседата >>
Действителна ли е тяхната вяра?
Какво ще бъде положението на сегашната наука след хиляда години? Ако се пренесете в това време, ще видите, че сегашните знания пред бъдещите могат да се уподобят на детски играчки. И днес някои теории са верни, а някои — неверни. В бъдеще едни теории ще се приемат за верни, а други — за неверни. И днес още срещате вярващи, религиозни, които говорят за Бога и за Христа, но всеки момент са готови да бръкнат в кесията на банкера и да извадят нещо за себе си.
Действителна ли е тяхната вяра?
Фиктивна, въображаема е вярата им. Може ли княжеският син, който с години е търсил своята възлюбена, като срещне в гората нейната майка или нейният баща, да вдигне нож срещу тях? Не само, че няма да вдигне нож срещу тях, но заради любовта към своята възлюбена, той е в състояние да обикне и нейните близки. Следователно, ако днес човек проповядва равновесие, единство и съгласие между всички хора, на какво основание прави това? Внесъл ли е той в своя организъм нужното равновесие?
към беседата >>
“Едно сме”.
“Едно сме”.
Желая ви днес да кажете: “Едно сме с Божията Любов и сила.” Кажете така и повярвайте на думите си. Ако лекарят вярва в тия думи, с едно поставяне на ръката си върху главата на болния, последният ще стане от леглото си и ще оздравее. Ако болният вярва на тези думи, ще оздравее веднага. И лекарят, и болният, които вярват в думите на Христа, са учени хора. Христос отправя думите “едно сме” към страдащите, болните, измъчените и поставя ръката си върху тях.
към беседата >>
Според него няма бедни хора в света, няма невежи, нито слаби.
Така се изпитват хората, да се познае тяхната любов, мъдрост и сила. Любящият, мъдрият, силният никога не се съблазнява. Той не може да се съблазни от богатството, от положението, от силата на човека. — Защо? — Той знае, че всички хора имат любов, сила, богатство, знание.
Според него няма бедни хора в света, няма невежи, нито слаби.
Човек се ражда с възможности, да развива скритите сили в себе си. И аз казвам, че няма бедни хора в света. Човек е обеднял, когато се е отклонил от правия път, когато е престанал да работи. Засега са открити 11 планети има още една, която ще се открие в бъдеще. Който е сиромах, нека даде кандидатурата си за тази планета, да стане неин жител, да се ползва от богатството й.
към беседата >>
Фиктивна, въображаема е вярата им.
Ако се пренесете в това време, ще видите, че сегашните знания пред бъдещите могат да се уподобят на детски играчки. И днес някои теории са верни, а някои — неверни. В бъдеще едни теории ще се приемат за верни, а други — за неверни. И днес още срещате вярващи, религиозни, които говорят за Бога и за Христа, но всеки момент са готови да бръкнат в кесията на банкера и да извадят нещо за себе си. Действителна ли е тяхната вяра?
Фиктивна, въображаема е вярата им.
Може ли княжеският син, който с години е търсил своята възлюбена, като срещне в гората нейната майка или нейният баща, да вдигне нож срещу тях? Не само, че няма да вдигне нож срещу тях, но заради любовта към своята възлюбена, той е в състояние да обикне и нейните близки. Следователно, ако днес човек проповядва равновесие, единство и съгласие между всички хора, на какво основание прави това? Внесъл ли е той в своя организъм нужното равновесие? Не виждате ли, как човек изнасилва себе си, вследствие на което някой уд от организма му заболява?
към беседата >>
Желая ви днес да кажете: “Едно сме с Божията Любов и сила.” Кажете така и повярвайте на думите си.
“Едно сме”.
Желая ви днес да кажете: “Едно сме с Божията Любов и сила.” Кажете така и повярвайте на думите си.
Ако лекарят вярва в тия думи, с едно поставяне на ръката си върху главата на болния, последният ще стане от леглото си и ще оздравее. Ако болният вярва на тези думи, ще оздравее веднага. И лекарят, и болният, които вярват в думите на Христа, са учени хора. Христос отправя думите “едно сме” към страдащите, болните, измъчените и поставя ръката си върху тях. Вярата им в Христовите думи не е нищо друго, освен благословение, което внася имунитет в човека, прави го неуязвим към болести, нещастия, престъпления, грехове и т.н.
към беседата >>
Човек се ражда с възможности, да развива скритите сили в себе си.
Любящият, мъдрият, силният никога не се съблазнява. Той не може да се съблазни от богатството, от положението, от силата на човека. — Защо? — Той знае, че всички хора имат любов, сила, богатство, знание. Според него няма бедни хора в света, няма невежи, нито слаби.
Човек се ражда с възможности, да развива скритите сили в себе си.
И аз казвам, че няма бедни хора в света. Човек е обеднял, когато се е отклонил от правия път, когато е престанал да работи. Засега са открити 11 планети има още една, която ще се открие в бъдеще. Който е сиромах, нека даде кандидатурата си за тази планета, да стане неин жител, да се ползва от богатството й. Ще кажете, че това е забава, не е сериозна работа.
към беседата >>
Може ли княжеският син, който с години е търсил своята възлюбена, като срещне в гората нейната майка или нейният баща, да вдигне нож срещу тях?
И днес някои теории са верни, а някои — неверни. В бъдеще едни теории ще се приемат за верни, а други — за неверни. И днес още срещате вярващи, религиозни, които говорят за Бога и за Христа, но всеки момент са готови да бръкнат в кесията на банкера и да извадят нещо за себе си. Действителна ли е тяхната вяра? Фиктивна, въображаема е вярата им.
Може ли княжеският син, който с години е търсил своята възлюбена, като срещне в гората нейната майка или нейният баща, да вдигне нож срещу тях?
Не само, че няма да вдигне нож срещу тях, но заради любовта към своята възлюбена, той е в състояние да обикне и нейните близки. Следователно, ако днес човек проповядва равновесие, единство и съгласие между всички хора, на какво основание прави това? Внесъл ли е той в своя организъм нужното равновесие? Не виждате ли, как човек изнасилва себе си, вследствие на което някой уд от организма му заболява? Щом заболее един от неговите органи, целият организъм страда.
към беседата >>
Ако лекарят вярва в тия думи, с едно поставяне на ръката си върху главата на болния, последният ще стане от леглото си и ще оздравее.
“Едно сме”. Желая ви днес да кажете: “Едно сме с Божията Любов и сила.” Кажете така и повярвайте на думите си.
Ако лекарят вярва в тия думи, с едно поставяне на ръката си върху главата на болния, последният ще стане от леглото си и ще оздравее.
Ако болният вярва на тези думи, ще оздравее веднага. И лекарят, и болният, които вярват в думите на Христа, са учени хора. Христос отправя думите “едно сме” към страдащите, болните, измъчените и поставя ръката си върху тях. Вярата им в Христовите думи не е нищо друго, освен благословение, което внася имунитет в човека, прави го неуязвим към болести, нещастия, престъпления, грехове и т.н. С идването си на Земята, Христос искаше да освободи хората от всички слабости и недъзи, да внесе в сърцата им радост и веселие, да ги направи щастливи.
към беседата >>
И аз казвам, че няма бедни хора в света.
Той не може да се съблазни от богатството, от положението, от силата на човека. — Защо? — Той знае, че всички хора имат любов, сила, богатство, знание. Според него няма бедни хора в света, няма невежи, нито слаби. Човек се ражда с възможности, да развива скритите сили в себе си.
И аз казвам, че няма бедни хора в света.
Човек е обеднял, когато се е отклонил от правия път, когато е престанал да работи. Засега са открити 11 планети има още една, която ще се открие в бъдеще. Който е сиромах, нека даде кандидатурата си за тази планета, да стане неин жител, да се ползва от богатството й. Ще кажете, че това е забава, не е сериозна работа. Има забави в света, но сериозни.
към беседата >>
Не само, че няма да вдигне нож срещу тях, но заради любовта към своята възлюбена, той е в състояние да обикне и нейните близки.
В бъдеще едни теории ще се приемат за верни, а други — за неверни. И днес още срещате вярващи, религиозни, които говорят за Бога и за Христа, но всеки момент са готови да бръкнат в кесията на банкера и да извадят нещо за себе си. Действителна ли е тяхната вяра? Фиктивна, въображаема е вярата им. Може ли княжеският син, който с години е търсил своята възлюбена, като срещне в гората нейната майка или нейният баща, да вдигне нож срещу тях?
Не само, че няма да вдигне нож срещу тях, но заради любовта към своята възлюбена, той е в състояние да обикне и нейните близки.
Следователно, ако днес човек проповядва равновесие, единство и съгласие между всички хора, на какво основание прави това? Внесъл ли е той в своя организъм нужното равновесие? Не виждате ли, как човек изнасилва себе си, вследствие на което някой уд от организма му заболява? Щом заболее един от неговите органи, целият организъм страда. Къде остава равновесието, единството и съгласието в целия организъм?
към беседата >>
Ако болният вярва на тези думи, ще оздравее веднага.
“Едно сме”. Желая ви днес да кажете: “Едно сме с Божията Любов и сила.” Кажете така и повярвайте на думите си. Ако лекарят вярва в тия думи, с едно поставяне на ръката си върху главата на болния, последният ще стане от леглото си и ще оздравее.
Ако болният вярва на тези думи, ще оздравее веднага.
И лекарят, и болният, които вярват в думите на Христа, са учени хора. Христос отправя думите “едно сме” към страдащите, болните, измъчените и поставя ръката си върху тях. Вярата им в Христовите думи не е нищо друго, освен благословение, което внася имунитет в човека, прави го неуязвим към болести, нещастия, престъпления, грехове и т.н. С идването си на Земята, Христос искаше да освободи хората от всички слабости и недъзи, да внесе в сърцата им радост и веселие, да ги направи щастливи. Щом изгуби благословението на Господа, т.е.
към беседата >>
Човек е обеднял, когато се е отклонил от правия път, когато е престанал да работи.
— Защо? — Той знае, че всички хора имат любов, сила, богатство, знание. Според него няма бедни хора в света, няма невежи, нито слаби. Човек се ражда с възможности, да развива скритите сили в себе си. И аз казвам, че няма бедни хора в света.
Човек е обеднял, когато се е отклонил от правия път, когато е престанал да работи.
Засега са открити 11 планети има още една, която ще се открие в бъдеще. Който е сиромах, нека даде кандидатурата си за тази планета, да стане неин жител, да се ползва от богатството й. Ще кажете, че това е забава, не е сериозна работа. Има забави в света, но сериозни. Приятно е човек да се занимава с такива забави.
към беседата >>
Следователно, ако днес човек проповядва равновесие, единство и съгласие между всички хора, на какво основание прави това?
И днес още срещате вярващи, религиозни, които говорят за Бога и за Христа, но всеки момент са готови да бръкнат в кесията на банкера и да извадят нещо за себе си. Действителна ли е тяхната вяра? Фиктивна, въображаема е вярата им. Може ли княжеският син, който с години е търсил своята възлюбена, като срещне в гората нейната майка или нейният баща, да вдигне нож срещу тях? Не само, че няма да вдигне нож срещу тях, но заради любовта към своята възлюбена, той е в състояние да обикне и нейните близки.
Следователно, ако днес човек проповядва равновесие, единство и съгласие между всички хора, на какво основание прави това?
Внесъл ли е той в своя организъм нужното равновесие? Не виждате ли, как човек изнасилва себе си, вследствие на което някой уд от организма му заболява? Щом заболее един от неговите органи, целият организъм страда. Къде остава равновесието, единството и съгласието в целия организъм? Може да се проповядва равновесие само тогава, когато всички органи са здрави и задоволени.
към беседата >>
И лекарят, и болният, които вярват в думите на Христа, са учени хора.
“Едно сме”. Желая ви днес да кажете: “Едно сме с Божията Любов и сила.” Кажете така и повярвайте на думите си. Ако лекарят вярва в тия думи, с едно поставяне на ръката си върху главата на болния, последният ще стане от леглото си и ще оздравее. Ако болният вярва на тези думи, ще оздравее веднага.
И лекарят, и болният, които вярват в думите на Христа, са учени хора.
Христос отправя думите “едно сме” към страдащите, болните, измъчените и поставя ръката си върху тях. Вярата им в Христовите думи не е нищо друго, освен благословение, което внася имунитет в човека, прави го неуязвим към болести, нещастия, престъпления, грехове и т.н. С идването си на Земята, Христос искаше да освободи хората от всички слабости и недъзи, да внесе в сърцата им радост и веселие, да ги направи щастливи. Щом изгуби благословението на Господа, т.е. имунитета срещу злото и нещастието, човек отслабва и умира.
към беседата >>
Засега са открити 11 планети има още една, която ще се открие в бъдеще.
— Той знае, че всички хора имат любов, сила, богатство, знание. Според него няма бедни хора в света, няма невежи, нито слаби. Човек се ражда с възможности, да развива скритите сили в себе си. И аз казвам, че няма бедни хора в света. Човек е обеднял, когато се е отклонил от правия път, когато е престанал да работи.
Засега са открити 11 планети има още една, която ще се открие в бъдеще.
Който е сиромах, нека даде кандидатурата си за тази планета, да стане неин жител, да се ползва от богатството й. Ще кажете, че това е забава, не е сериозна работа. Има забави в света, но сериозни. Приятно е човек да се занимава с такива забави. Днес всички хора се забавляват: и праведният, и грешникът; и мъдрецът, и глупецът; и ученият, и невежият; и добрият, и лошият.
към беседата >>
Внесъл ли е той в своя организъм нужното равновесие?
Действителна ли е тяхната вяра? Фиктивна, въображаема е вярата им. Може ли княжеският син, който с години е търсил своята възлюбена, като срещне в гората нейната майка или нейният баща, да вдигне нож срещу тях? Не само, че няма да вдигне нож срещу тях, но заради любовта към своята възлюбена, той е в състояние да обикне и нейните близки. Следователно, ако днес човек проповядва равновесие, единство и съгласие между всички хора, на какво основание прави това?
Внесъл ли е той в своя организъм нужното равновесие?
Не виждате ли, как човек изнасилва себе си, вследствие на което някой уд от организма му заболява? Щом заболее един от неговите органи, целият организъм страда. Къде остава равновесието, единството и съгласието в целия организъм? Може да се проповядва равновесие само тогава, когато всички органи са здрави и задоволени. Това показва, че човек има еднакво разположение към всичките си органи, защото всички му служат.
към беседата >>
Христос отправя думите “едно сме” към страдащите, болните, измъчените и поставя ръката си върху тях.
“Едно сме”. Желая ви днес да кажете: “Едно сме с Божията Любов и сила.” Кажете така и повярвайте на думите си. Ако лекарят вярва в тия думи, с едно поставяне на ръката си върху главата на болния, последният ще стане от леглото си и ще оздравее. Ако болният вярва на тези думи, ще оздравее веднага. И лекарят, и болният, които вярват в думите на Христа, са учени хора.
Христос отправя думите “едно сме” към страдащите, болните, измъчените и поставя ръката си върху тях.
Вярата им в Христовите думи не е нищо друго, освен благословение, което внася имунитет в човека, прави го неуязвим към болести, нещастия, престъпления, грехове и т.н. С идването си на Земята, Христос искаше да освободи хората от всички слабости и недъзи, да внесе в сърцата им радост и веселие, да ги направи щастливи. Щом изгуби благословението на Господа, т.е. имунитета срещу злото и нещастието, човек отслабва и умира. Придобие ли го, отново възкръсва, докато придобие вечния живот.
към беседата >>
Който е сиромах, нека даде кандидатурата си за тази планета, да стане неин жител, да се ползва от богатството й.
Според него няма бедни хора в света, няма невежи, нито слаби. Човек се ражда с възможности, да развива скритите сили в себе си. И аз казвам, че няма бедни хора в света. Човек е обеднял, когато се е отклонил от правия път, когато е престанал да работи. Засега са открити 11 планети има още една, която ще се открие в бъдеще.
Който е сиромах, нека даде кандидатурата си за тази планета, да стане неин жител, да се ползва от богатството й.
Ще кажете, че това е забава, не е сериозна работа. Има забави в света, но сериозни. Приятно е човек да се занимава с такива забави. Днес всички хора се забавляват: и праведният, и грешникът; и мъдрецът, и глупецът; и ученият, и невежият; и добрият, и лошият. Обаче, забавленията на едните се различават от забавленията на другите.
към беседата >>
Не виждате ли, как човек изнасилва себе си, вследствие на което някой уд от организма му заболява?
Фиктивна, въображаема е вярата им. Може ли княжеският син, който с години е търсил своята възлюбена, като срещне в гората нейната майка или нейният баща, да вдигне нож срещу тях? Не само, че няма да вдигне нож срещу тях, но заради любовта към своята възлюбена, той е в състояние да обикне и нейните близки. Следователно, ако днес човек проповядва равновесие, единство и съгласие между всички хора, на какво основание прави това? Внесъл ли е той в своя организъм нужното равновесие?
Не виждате ли, как човек изнасилва себе си, вследствие на което някой уд от организма му заболява?
Щом заболее един от неговите органи, целият организъм страда. Къде остава равновесието, единството и съгласието в целия организъм? Може да се проповядва равновесие само тогава, когато всички органи са здрави и задоволени. Това показва, че човек има еднакво разположение към всичките си органи, защото всички му служат.
към беседата >>
Вярата им в Христовите думи не е нищо друго, освен благословение, което внася имунитет в човека, прави го неуязвим към болести, нещастия, престъпления, грехове и т.н.
Желая ви днес да кажете: “Едно сме с Божията Любов и сила.” Кажете така и повярвайте на думите си. Ако лекарят вярва в тия думи, с едно поставяне на ръката си върху главата на болния, последният ще стане от леглото си и ще оздравее. Ако болният вярва на тези думи, ще оздравее веднага. И лекарят, и болният, които вярват в думите на Христа, са учени хора. Христос отправя думите “едно сме” към страдащите, болните, измъчените и поставя ръката си върху тях.
Вярата им в Христовите думи не е нищо друго, освен благословение, което внася имунитет в човека, прави го неуязвим към болести, нещастия, престъпления, грехове и т.н.
С идването си на Земята, Христос искаше да освободи хората от всички слабости и недъзи, да внесе в сърцата им радост и веселие, да ги направи щастливи. Щом изгуби благословението на Господа, т.е. имунитета срещу злото и нещастието, човек отслабва и умира. Придобие ли го, отново възкръсва, докато придобие вечния живот. Това показва, че възкресението не е еднократен, но многократен процес.
към беседата >>
Ще кажете, че това е забава, не е сериозна работа.
Човек се ражда с възможности, да развива скритите сили в себе си. И аз казвам, че няма бедни хора в света. Човек е обеднял, когато се е отклонил от правия път, когато е престанал да работи. Засега са открити 11 планети има още една, която ще се открие в бъдеще. Който е сиромах, нека даде кандидатурата си за тази планета, да стане неин жител, да се ползва от богатството й.
Ще кажете, че това е забава, не е сериозна работа.
Има забави в света, но сериозни. Приятно е човек да се занимава с такива забави. Днес всички хора се забавляват: и праведният, и грешникът; и мъдрецът, и глупецът; и ученият, и невежият; и добрият, и лошият. Обаче, забавленията на едните се различават от забавленията на другите. Човекът на положителното се забавлява и расте, а човекът на отрицателното се забавлява и постепенно чезне.
към беседата >>
Щом заболее един от неговите органи, целият организъм страда.
Може ли княжеският син, който с години е търсил своята възлюбена, като срещне в гората нейната майка или нейният баща, да вдигне нож срещу тях? Не само, че няма да вдигне нож срещу тях, но заради любовта към своята възлюбена, той е в състояние да обикне и нейните близки. Следователно, ако днес човек проповядва равновесие, единство и съгласие между всички хора, на какво основание прави това? Внесъл ли е той в своя организъм нужното равновесие? Не виждате ли, как човек изнасилва себе си, вследствие на което някой уд от организма му заболява?
Щом заболее един от неговите органи, целият организъм страда.
Къде остава равновесието, единството и съгласието в целия организъм? Може да се проповядва равновесие само тогава, когато всички органи са здрави и задоволени. Това показва, че човек има еднакво разположение към всичките си органи, защото всички му служат.
към беседата >>
С идването си на Земята, Христос искаше да освободи хората от всички слабости и недъзи, да внесе в сърцата им радост и веселие, да ги направи щастливи.
Ако лекарят вярва в тия думи, с едно поставяне на ръката си върху главата на болния, последният ще стане от леглото си и ще оздравее. Ако болният вярва на тези думи, ще оздравее веднага. И лекарят, и болният, които вярват в думите на Христа, са учени хора. Христос отправя думите “едно сме” към страдащите, болните, измъчените и поставя ръката си върху тях. Вярата им в Христовите думи не е нищо друго, освен благословение, което внася имунитет в човека, прави го неуязвим към болести, нещастия, престъпления, грехове и т.н.
С идването си на Земята, Христос искаше да освободи хората от всички слабости и недъзи, да внесе в сърцата им радост и веселие, да ги направи щастливи.
Щом изгуби благословението на Господа, т.е. имунитета срещу злото и нещастието, човек отслабва и умира. Придобие ли го, отново възкръсва, докато придобие вечния живот. Това показва, че възкресението не е еднократен, но многократен процес. Също така и животът, любовта, мъдростта, истината не са еднократни, но многократни процеси.
към беседата >>
Има забави в света, но сериозни.
И аз казвам, че няма бедни хора в света. Човек е обеднял, когато се е отклонил от правия път, когато е престанал да работи. Засега са открити 11 планети има още една, която ще се открие в бъдеще. Който е сиромах, нека даде кандидатурата си за тази планета, да стане неин жител, да се ползва от богатството й. Ще кажете, че това е забава, не е сериозна работа.
Има забави в света, но сериозни.
Приятно е човек да се занимава с такива забави. Днес всички хора се забавляват: и праведният, и грешникът; и мъдрецът, и глупецът; и ученият, и невежият; и добрият, и лошият. Обаче, забавленията на едните се различават от забавленията на другите. Човекът на положителното се забавлява и расте, а човекът на отрицателното се забавлява и постепенно чезне. Не е все едно, дали човек се занимава със светлината и топлината на слънцето, или с живата светлина и топлина, които идат от Великия Източник на живота.
към беседата >>
Къде остава равновесието, единството и съгласието в целия организъм?
Не само, че няма да вдигне нож срещу тях, но заради любовта към своята възлюбена, той е в състояние да обикне и нейните близки. Следователно, ако днес човек проповядва равновесие, единство и съгласие между всички хора, на какво основание прави това? Внесъл ли е той в своя организъм нужното равновесие? Не виждате ли, как човек изнасилва себе си, вследствие на което някой уд от организма му заболява? Щом заболее един от неговите органи, целият организъм страда.
Къде остава равновесието, единството и съгласието в целия организъм?
Може да се проповядва равновесие само тогава, когато всички органи са здрави и задоволени. Това показва, че човек има еднакво разположение към всичките си органи, защото всички му служат.
към беседата >>
Щом изгуби благословението на Господа, т.е.
Ако болният вярва на тези думи, ще оздравее веднага. И лекарят, и болният, които вярват в думите на Христа, са учени хора. Христос отправя думите “едно сме” към страдащите, болните, измъчените и поставя ръката си върху тях. Вярата им в Христовите думи не е нищо друго, освен благословение, което внася имунитет в човека, прави го неуязвим към болести, нещастия, престъпления, грехове и т.н. С идването си на Земята, Христос искаше да освободи хората от всички слабости и недъзи, да внесе в сърцата им радост и веселие, да ги направи щастливи.
Щом изгуби благословението на Господа, т.е.
имунитета срещу злото и нещастието, човек отслабва и умира. Придобие ли го, отново възкръсва, докато придобие вечния живот. Това показва, че възкресението не е еднократен, но многократен процес. Също така и животът, любовта, мъдростта, истината не са еднократни, но многократни процеси. Дръжте в ума си тази идея и не се смущавайте.
към беседата >>
Приятно е човек да се занимава с такива забави.
Човек е обеднял, когато се е отклонил от правия път, когато е престанал да работи. Засега са открити 11 планети има още една, която ще се открие в бъдеще. Който е сиромах, нека даде кандидатурата си за тази планета, да стане неин жител, да се ползва от богатството й. Ще кажете, че това е забава, не е сериозна работа. Има забави в света, но сериозни.
Приятно е човек да се занимава с такива забави.
Днес всички хора се забавляват: и праведният, и грешникът; и мъдрецът, и глупецът; и ученият, и невежият; и добрият, и лошият. Обаче, забавленията на едните се различават от забавленията на другите. Човекът на положителното се забавлява и расте, а човекът на отрицателното се забавлява и постепенно чезне. Не е все едно, дали човек се занимава със светлината и топлината на слънцето, или с живата светлина и топлина, които идат от Великия Източник на живота. Да се занимава човек с живата светлина и топлина, това значи, да придобие истинското знание, да придобие нужното разширяване.
към беседата >>
Може да се проповядва равновесие само тогава, когато всички органи са здрави и задоволени.
Следователно, ако днес човек проповядва равновесие, единство и съгласие между всички хора, на какво основание прави това? Внесъл ли е той в своя организъм нужното равновесие? Не виждате ли, как човек изнасилва себе си, вследствие на което някой уд от организма му заболява? Щом заболее един от неговите органи, целият организъм страда. Къде остава равновесието, единството и съгласието в целия организъм?
Може да се проповядва равновесие само тогава, когато всички органи са здрави и задоволени.
Това показва, че човек има еднакво разположение към всичките си органи, защото всички му служат.
към беседата >>
имунитета срещу злото и нещастието, човек отслабва и умира.
И лекарят, и болният, които вярват в думите на Христа, са учени хора. Христос отправя думите “едно сме” към страдащите, болните, измъчените и поставя ръката си върху тях. Вярата им в Христовите думи не е нищо друго, освен благословение, което внася имунитет в човека, прави го неуязвим към болести, нещастия, престъпления, грехове и т.н. С идването си на Земята, Христос искаше да освободи хората от всички слабости и недъзи, да внесе в сърцата им радост и веселие, да ги направи щастливи. Щом изгуби благословението на Господа, т.е.
имунитета срещу злото и нещастието, човек отслабва и умира.
Придобие ли го, отново възкръсва, докато придобие вечния живот. Това показва, че възкресението не е еднократен, но многократен процес. Също така и животът, любовта, мъдростта, истината не са еднократни, но многократни процеси. Дръжте в ума си тази идея и не се смущавайте. Каквито противоречия и да изпъкнат в ума ви, дръжте в себе си идеята, че Бог е съвършен.
към беседата >>
Днес всички хора се забавляват: и праведният, и грешникът; и мъдрецът, и глупецът; и ученият, и невежият; и добрият, и лошият.
Засега са открити 11 планети има още една, която ще се открие в бъдеще. Който е сиромах, нека даде кандидатурата си за тази планета, да стане неин жител, да се ползва от богатството й. Ще кажете, че това е забава, не е сериозна работа. Има забави в света, но сериозни. Приятно е човек да се занимава с такива забави.
Днес всички хора се забавляват: и праведният, и грешникът; и мъдрецът, и глупецът; и ученият, и невежият; и добрият, и лошият.
Обаче, забавленията на едните се различават от забавленията на другите. Човекът на положителното се забавлява и расте, а човекът на отрицателното се забавлява и постепенно чезне. Не е все едно, дали човек се занимава със светлината и топлината на слънцето, или с живата светлина и топлина, които идат от Великия Източник на живота. Да се занимава човек с живата светлина и топлина, това значи, да придобие истинското знание, да придобие нужното разширяване. Ако има знания, човек се разширява от живата топлина; ако няма знания, топлината го стопява.
към беседата >>
Това показва, че човек има еднакво разположение към всичките си органи, защото всички му служат.
Внесъл ли е той в своя организъм нужното равновесие? Не виждате ли, как човек изнасилва себе си, вследствие на което някой уд от организма му заболява? Щом заболее един от неговите органи, целият организъм страда. Къде остава равновесието, единството и съгласието в целия организъм? Може да се проповядва равновесие само тогава, когато всички органи са здрави и задоволени.
Това показва, че човек има еднакво разположение към всичките си органи, защото всички му служат.
към беседата >>
Придобие ли го, отново възкръсва, докато придобие вечния живот.
Христос отправя думите “едно сме” към страдащите, болните, измъчените и поставя ръката си върху тях. Вярата им в Христовите думи не е нищо друго, освен благословение, което внася имунитет в човека, прави го неуязвим към болести, нещастия, престъпления, грехове и т.н. С идването си на Земята, Христос искаше да освободи хората от всички слабости и недъзи, да внесе в сърцата им радост и веселие, да ги направи щастливи. Щом изгуби благословението на Господа, т.е. имунитета срещу злото и нещастието, човек отслабва и умира.
Придобие ли го, отново възкръсва, докато придобие вечния живот.
Това показва, че възкресението не е еднократен, но многократен процес. Също така и животът, любовта, мъдростта, истината не са еднократни, но многократни процеси. Дръжте в ума си тази идея и не се смущавайте. Каквито противоречия и да изпъкнат в ума ви, дръжте в себе си идеята, че Бог е съвършен. Следователно, и отношенията Му към вас са съвършени.
към беседата >>
Обаче, забавленията на едните се различават от забавленията на другите.
Който е сиромах, нека даде кандидатурата си за тази планета, да стане неин жител, да се ползва от богатството й. Ще кажете, че това е забава, не е сериозна работа. Има забави в света, но сериозни. Приятно е човек да се занимава с такива забави. Днес всички хора се забавляват: и праведният, и грешникът; и мъдрецът, и глупецът; и ученият, и невежият; и добрият, и лошият.
Обаче, забавленията на едните се различават от забавленията на другите.
Човекът на положителното се забавлява и расте, а човекът на отрицателното се забавлява и постепенно чезне. Не е все едно, дали човек се занимава със светлината и топлината на слънцето, или с живата светлина и топлина, които идат от Великия Източник на живота. Да се занимава човек с живата светлина и топлина, това значи, да придобие истинското знание, да придобие нужното разширяване. Ако има знания, човек се разширява от живата топлина; ако няма знания, топлината го стопява. Който знае законите на топлината, той се освобождава от греха и от смъртта.
към беседата >>
Тъй щото, истински вярващ, истински християнин е онзи, който гледа на всеки свой орган като част от един велик организъм; истински християнин е онзи, който гледа на всеки човек като орган на Великия Божествен организъм.
Тъй щото, истински вярващ, истински християнин е онзи, който гледа на всеки свой орган като част от един велик организъм; истински християнин е онзи, който гледа на всеки човек като орган на Великия Божествен организъм.
И най-после казваме, че истински християнин е онзи, който е абсолютно здрав и красив. Устните му трябва да бъдат аленочервени, а не тъмночервени, като керемиди; очите му трябва да бъдат светли и леко влажни, а веждите — с правилна, красива форма. Правата мисъл се определя от веждите. От наклона на веждите, надолу или нагоре, зависи посоката на човешките мисли. Веждите са особен род антени, чрез които се възприемат мислите.
към беседата >>
Това показва, че възкресението не е еднократен, но многократен процес.
Вярата им в Христовите думи не е нищо друго, освен благословение, което внася имунитет в човека, прави го неуязвим към болести, нещастия, престъпления, грехове и т.н. С идването си на Земята, Христос искаше да освободи хората от всички слабости и недъзи, да внесе в сърцата им радост и веселие, да ги направи щастливи. Щом изгуби благословението на Господа, т.е. имунитета срещу злото и нещастието, човек отслабва и умира. Придобие ли го, отново възкръсва, докато придобие вечния живот.
Това показва, че възкресението не е еднократен, но многократен процес.
Също така и животът, любовта, мъдростта, истината не са еднократни, но многократни процеси. Дръжте в ума си тази идея и не се смущавайте. Каквито противоречия и да изпъкнат в ума ви, дръжте в себе си идеята, че Бог е съвършен. Следователно, и отношенията Му към вас са съвършени. Той има предвид нуждите на всички живи същества и ги задоволява.
към беседата >>
Човекът на положителното се забавлява и расте, а човекът на отрицателното се забавлява и постепенно чезне.
Ще кажете, че това е забава, не е сериозна работа. Има забави в света, но сериозни. Приятно е човек да се занимава с такива забави. Днес всички хора се забавляват: и праведният, и грешникът; и мъдрецът, и глупецът; и ученият, и невежият; и добрият, и лошият. Обаче, забавленията на едните се различават от забавленията на другите.
Човекът на положителното се забавлява и расте, а човекът на отрицателното се забавлява и постепенно чезне.
Не е все едно, дали човек се занимава със светлината и топлината на слънцето, или с живата светлина и топлина, които идат от Великия Източник на живота. Да се занимава човек с живата светлина и топлина, това значи, да придобие истинското знание, да придобие нужното разширяване. Ако има знания, човек се разширява от живата топлина; ако няма знания, топлината го стопява. Който знае законите на топлината, той се освобождава от греха и от смъртта. Живата светлина също има две качества: от една страна осветява пътя на човека, а от друга го ослепява.
към беседата >>
И най-после казваме, че истински християнин е онзи, който е абсолютно здрав и красив.
Тъй щото, истински вярващ, истински християнин е онзи, който гледа на всеки свой орган като част от един велик организъм; истински християнин е онзи, който гледа на всеки човек като орган на Великия Божествен организъм.
И най-после казваме, че истински християнин е онзи, който е абсолютно здрав и красив.
Устните му трябва да бъдат аленочервени, а не тъмночервени, като керемиди; очите му трябва да бъдат светли и леко влажни, а веждите — с правилна, красива форма. Правата мисъл се определя от веждите. От наклона на веждите, надолу или нагоре, зависи посоката на човешките мисли. Веждите са особен род антени, чрез които се възприемат мислите. От дължината на антената зависи правилното предаване на мислите.
към беседата >>
Също така и животът, любовта, мъдростта, истината не са еднократни, но многократни процеси.
С идването си на Земята, Христос искаше да освободи хората от всички слабости и недъзи, да внесе в сърцата им радост и веселие, да ги направи щастливи. Щом изгуби благословението на Господа, т.е. имунитета срещу злото и нещастието, човек отслабва и умира. Придобие ли го, отново възкръсва, докато придобие вечния живот. Това показва, че възкресението не е еднократен, но многократен процес.
Също така и животът, любовта, мъдростта, истината не са еднократни, но многократни процеси.
Дръжте в ума си тази идея и не се смущавайте. Каквито противоречия и да изпъкнат в ума ви, дръжте в себе си идеята, че Бог е съвършен. Следователно, и отношенията Му към вас са съвършени. Той има предвид нуждите на всички живи същества и ги задоволява. Така постъпват всички разумни и възвишени същества, които работят в Негово име.
към беседата >>
3.
Доброто оръжие
,
ООК
, София, 23.4.1930г.,
Достатъчно е да запалите една от своите клечки, за да запалите своя огън.
Какво сте в настоящия момент, това е важно. Щом се намерите в известно противоречие, кажете си: Аз съм добро. Аз съм истина. Щом сте добро и истина, вие трябва да проявявате живота на доброто и на истината. Като съзнавате това, вие всякога ще можете да палите своя огън, както и огъня на своите ближни.
Достатъчно е да запалите една от своите клечки, за да запалите своя огън.
Така постъпват и ангелите. Със своята любов, със своята светла мисъл те палят слънцето, на чиито лъчи ние се греем. Ако ангелите не палят слънцето, хората щяха да живеят във вечен мрак. Тогава те щяха да разберат какво представя тяхната мисъл. Мисъл, която не може да осветява пътя на човека, не е още истинска мисъл.
към беседата >>
Така постъпват и ангелите.
Щом се намерите в известно противоречие, кажете си: Аз съм добро. Аз съм истина. Щом сте добро и истина, вие трябва да проявявате живота на доброто и на истината. Като съзнавате това, вие всякога ще можете да палите своя огън, както и огъня на своите ближни. Достатъчно е да запалите една от своите клечки, за да запалите своя огън.
Така постъпват и ангелите.
Със своята любов, със своята светла мисъл те палят слънцето, на чиито лъчи ние се греем. Ако ангелите не палят слънцето, хората щяха да живеят във вечен мрак. Тогава те щяха да разберат какво представя тяхната мисъл. Мисъл, която не може да осветява пътя на човека, не е още истинска мисъл. Някога и земята е била светла като слънцето, но като я населили, със своя живот хората постепенно я изгасвали, докато най-после я обърнали в тъмно тяло.
към беседата >>
Със своята любов, със своята светла мисъл те палят слънцето, на чиито лъчи ние се греем.
Аз съм истина. Щом сте добро и истина, вие трябва да проявявате живота на доброто и на истината. Като съзнавате това, вие всякога ще можете да палите своя огън, както и огъня на своите ближни. Достатъчно е да запалите една от своите клечки, за да запалите своя огън. Така постъпват и ангелите.
Със своята любов, със своята светла мисъл те палят слънцето, на чиито лъчи ние се греем.
Ако ангелите не палят слънцето, хората щяха да живеят във вечен мрак. Тогава те щяха да разберат какво представя тяхната мисъл. Мисъл, която не може да осветява пътя на човека, не е още истинска мисъл. Някога и земята е била светла като слънцето, но като я населили, със своя живот хората постепенно я изгасвали, докато най-после я обърнали в тъмно тяло. Разликата между ангела и човека се заключава в това, че ангелът пали огъня, а човек го гаси.
към беседата >>
Ако ангелите не палят слънцето, хората щяха да живеят във вечен мрак.
Щом сте добро и истина, вие трябва да проявявате живота на доброто и на истината. Като съзнавате това, вие всякога ще можете да палите своя огън, както и огъня на своите ближни. Достатъчно е да запалите една от своите клечки, за да запалите своя огън. Така постъпват и ангелите. Със своята любов, със своята светла мисъл те палят слънцето, на чиито лъчи ние се греем.
Ако ангелите не палят слънцето, хората щяха да живеят във вечен мрак.
Тогава те щяха да разберат какво представя тяхната мисъл. Мисъл, която не може да осветява пътя на човека, не е още истинска мисъл. Някога и земята е била светла като слънцето, но като я населили, със своя живот хората постепенно я изгасвали, докато най-после я обърнали в тъмно тяло. Разликата между ангела и човека се заключава в това, че ангелът пали огъня, а човек го гаси. Кой човек не се оплаква, че е загасил своите светли мисли?
към беседата >>
Тогава те щяха да разберат какво представя тяхната мисъл.
Като съзнавате това, вие всякога ще можете да палите своя огън, както и огъня на своите ближни. Достатъчно е да запалите една от своите клечки, за да запалите своя огън. Така постъпват и ангелите. Със своята любов, със своята светла мисъл те палят слънцето, на чиито лъчи ние се греем. Ако ангелите не палят слънцето, хората щяха да живеят във вечен мрак.
Тогава те щяха да разберат какво представя тяхната мисъл.
Мисъл, която не може да осветява пътя на човека, не е още истинска мисъл. Някога и земята е била светла като слънцето, но като я населили, със своя живот хората постепенно я изгасвали, докато най-после я обърнали в тъмно тяло. Разликата между ангела и човека се заключава в това, че ангелът пали огъня, а човек го гаси. Кой човек не се оплаква, че е загасил своите светли мисли? Мине ли някоя светла мисъл през ума му или някое светло чувство през сърцето му, той казва: Не е време сега за светли мисли и чувства.
към беседата >>
Мисъл, която не може да осветява пътя на човека, не е още истинска мисъл.
Достатъчно е да запалите една от своите клечки, за да запалите своя огън. Така постъпват и ангелите. Със своята любов, със своята светла мисъл те палят слънцето, на чиито лъчи ние се греем. Ако ангелите не палят слънцето, хората щяха да живеят във вечен мрак. Тогава те щяха да разберат какво представя тяхната мисъл.
Мисъл, която не може да осветява пътя на човека, не е още истинска мисъл.
Някога и земята е била светла като слънцето, но като я населили, със своя живот хората постепенно я изгасвали, докато най-после я обърнали в тъмно тяло. Разликата между ангела и човека се заключава в това, че ангелът пали огъня, а човек го гаси. Кой човек не се оплаква, че е загасил своите светли мисли? Мине ли някоя светла мисъл през ума му или някое светло чувство през сърцето му, той казва: Не е време сега за светли мисли и чувства. Не е време още за светли и благородни постъпки.
към беседата >>
Някога и земята е била светла като слънцето, но като я населили, със своя живот хората постепенно я изгасвали, докато най-после я обърнали в тъмно тяло.
Така постъпват и ангелите. Със своята любов, със своята светла мисъл те палят слънцето, на чиито лъчи ние се греем. Ако ангелите не палят слънцето, хората щяха да живеят във вечен мрак. Тогава те щяха да разберат какво представя тяхната мисъл. Мисъл, която не може да осветява пътя на човека, не е още истинска мисъл.
Някога и земята е била светла като слънцето, но като я населили, със своя живот хората постепенно я изгасвали, докато най-после я обърнали в тъмно тяло.
Разликата между ангела и човека се заключава в това, че ангелът пали огъня, а човек го гаси. Кой човек не се оплаква, че е загасил своите светли мисли? Мине ли някоя светла мисъл през ума му или някое светло чувство през сърцето му, той казва: Не е време сега за светли мисли и чувства. Не е време още за светли и благородни постъпки. Днес изгаси една светла мисъл в ума си, утре изгаси едно светло чувство в сърцето си, докато най-после стане тъмен като земята и започне да страда за изгубеното щастие.
към беседата >>
Разликата между ангела и човека се заключава в това, че ангелът пали огъня, а човек го гаси.
Със своята любов, със своята светла мисъл те палят слънцето, на чиито лъчи ние се греем. Ако ангелите не палят слънцето, хората щяха да живеят във вечен мрак. Тогава те щяха да разберат какво представя тяхната мисъл. Мисъл, която не може да осветява пътя на човека, не е още истинска мисъл. Някога и земята е била светла като слънцето, но като я населили, със своя живот хората постепенно я изгасвали, докато най-после я обърнали в тъмно тяло.
Разликата между ангела и човека се заключава в това, че ангелът пали огъня, а човек го гаси.
Кой човек не се оплаква, че е загасил своите светли мисли? Мине ли някоя светла мисъл през ума му или някое светло чувство през сърцето му, той казва: Не е време сега за светли мисли и чувства. Не е време още за светли и благородни постъпки. Днес изгаси една светла мисъл в ума си, утре изгаси едно светло чувство в сърцето си, докато най-после стане тъмен като земята и започне да страда за изгубеното щастие.
към беседата >>
Кой човек не се оплаква, че е загасил своите светли мисли?
Ако ангелите не палят слънцето, хората щяха да живеят във вечен мрак. Тогава те щяха да разберат какво представя тяхната мисъл. Мисъл, която не може да осветява пътя на човека, не е още истинска мисъл. Някога и земята е била светла като слънцето, но като я населили, със своя живот хората постепенно я изгасвали, докато най-после я обърнали в тъмно тяло. Разликата между ангела и човека се заключава в това, че ангелът пали огъня, а човек го гаси.
Кой човек не се оплаква, че е загасил своите светли мисли?
Мине ли някоя светла мисъл през ума му или някое светло чувство през сърцето му, той казва: Не е време сега за светли мисли и чувства. Не е време още за светли и благородни постъпки. Днес изгаси една светла мисъл в ума си, утре изгаси едно светло чувство в сърцето си, докато най-после стане тъмен като земята и започне да страда за изгубеното щастие.
към беседата >>
Мине ли някоя светла мисъл през ума му или някое светло чувство през сърцето му, той казва: Не е време сега за светли мисли и чувства.
Тогава те щяха да разберат какво представя тяхната мисъл. Мисъл, която не може да осветява пътя на човека, не е още истинска мисъл. Някога и земята е била светла като слънцето, но като я населили, със своя живот хората постепенно я изгасвали, докато най-после я обърнали в тъмно тяло. Разликата между ангела и човека се заключава в това, че ангелът пали огъня, а човек го гаси. Кой човек не се оплаква, че е загасил своите светли мисли?
Мине ли някоя светла мисъл през ума му или някое светло чувство през сърцето му, той казва: Не е време сега за светли мисли и чувства.
Не е време още за светли и благородни постъпки. Днес изгаси една светла мисъл в ума си, утре изгаси едно светло чувство в сърцето си, докато най-после стане тъмен като земята и започне да страда за изгубеното щастие.
към беседата >>
Не е време още за светли и благородни постъпки.
Мисъл, която не може да осветява пътя на човека, не е още истинска мисъл. Някога и земята е била светла като слънцето, но като я населили, със своя живот хората постепенно я изгасвали, докато най-после я обърнали в тъмно тяло. Разликата между ангела и човека се заключава в това, че ангелът пали огъня, а човек го гаси. Кой човек не се оплаква, че е загасил своите светли мисли? Мине ли някоя светла мисъл през ума му или някое светло чувство през сърцето му, той казва: Не е време сега за светли мисли и чувства.
Не е време още за светли и благородни постъпки.
Днес изгаси една светла мисъл в ума си, утре изгаси едно светло чувство в сърцето си, докато най-после стане тъмен като земята и започне да страда за изгубеното щастие.
към беседата >>
Днес изгаси една светла мисъл в ума си, утре изгаси едно светло чувство в сърцето си, докато най-после стане тъмен като земята и започне да страда за изгубеното щастие.
Някога и земята е била светла като слънцето, но като я населили, със своя живот хората постепенно я изгасвали, докато най-после я обърнали в тъмно тяло. Разликата между ангела и човека се заключава в това, че ангелът пали огъня, а човек го гаси. Кой човек не се оплаква, че е загасил своите светли мисли? Мине ли някоя светла мисъл през ума му или някое светло чувство през сърцето му, той казва: Не е време сега за светли мисли и чувства. Не е време още за светли и благородни постъпки.
Днес изгаси една светла мисъл в ума си, утре изгаси едно светло чувство в сърцето си, докато най-после стане тъмен като земята и започне да страда за изгубеното щастие.
към беседата >>
Това са фигури на речта, които трябва да превеждате, да ви станат ясни.
Това са фигури на речта, които трябва да превеждате, да ви станат ясни.
Настанало е време, когато всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да се превърнат в запалена свещ, която никога да не изгаря. Когато дойде това време, светлината на слънцето ще стане седем пъти по-ярка от сегашната. Причината за това ще се крие в мислите на бъдещите хора. Със светлината на своите мисли те ще увеличават светлината на слънцето. Който погледне към земята, ще види, че тя свети, като слънце.
към беседата >>
Настанало е време, когато всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да се превърнат в запалена свещ, която никога да не изгаря.
Това са фигури на речта, които трябва да превеждате, да ви станат ясни.
Настанало е време, когато всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да се превърнат в запалена свещ, която никога да не изгаря.
Когато дойде това време, светлината на слънцето ще стане седем пъти по-ярка от сегашната. Причината за това ще се крие в мислите на бъдещите хора. Със светлината на своите мисли те ще увеличават светлината на слънцето. Който погледне към земята, ще види, че тя свети, като слънце. Отдалеч ще изглежда, че земята гори.
към беседата >>
Когато дойде това време, светлината на слънцето ще стане седем пъти по-ярка от сегашната.
Това са фигури на речта, които трябва да превеждате, да ви станат ясни. Настанало е време, когато всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да се превърнат в запалена свещ, която никога да не изгаря.
Когато дойде това време, светлината на слънцето ще стане седем пъти по-ярка от сегашната.
Причината за това ще се крие в мислите на бъдещите хора. Със светлината на своите мисли те ще увеличават светлината на слънцето. Който погледне към земята, ще види, че тя свети, като слънце. Отдалеч ще изглежда, че земята гори. Невидимият свят се интересува от хората дотолкова, доколкото излиза светлина от умовете им.
към беседата >>
Причината за това ще се крие в мислите на бъдещите хора.
Това са фигури на речта, които трябва да превеждате, да ви станат ясни. Настанало е време, когато всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да се превърнат в запалена свещ, която никога да не изгаря. Когато дойде това време, светлината на слънцето ще стане седем пъти по-ярка от сегашната.
Причината за това ще се крие в мислите на бъдещите хора.
Със светлината на своите мисли те ще увеличават светлината на слънцето. Който погледне към земята, ще види, че тя свети, като слънце. Отдалеч ще изглежда, че земята гори. Невидимият свят се интересува от хората дотолкова, доколкото излиза светлина от умовете им. Колкото по-силна е светлината им, толкова по-голям е интересът на разумните същества към тях.
към беседата >>
Със светлината на своите мисли те ще увеличават светлината на слънцето.
Това са фигури на речта, които трябва да превеждате, да ви станат ясни. Настанало е време, когато всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да се превърнат в запалена свещ, която никога да не изгаря. Когато дойде това време, светлината на слънцето ще стане седем пъти по-ярка от сегашната. Причината за това ще се крие в мислите на бъдещите хора.
Със светлината на своите мисли те ще увеличават светлината на слънцето.
Който погледне към земята, ще види, че тя свети, като слънце. Отдалеч ще изглежда, че земята гори. Невидимият свят се интересува от хората дотолкова, доколкото излиза светлина от умовете им. Колкото по-силна е светлината им, толкова по-голям е интересът на разумните същества към тях. Дето има мисъл, там има светлина.
към беседата >>
Който погледне към земята, ще види, че тя свети, като слънце.
Това са фигури на речта, които трябва да превеждате, да ви станат ясни. Настанало е време, когато всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да се превърнат в запалена свещ, която никога да не изгаря. Когато дойде това време, светлината на слънцето ще стане седем пъти по-ярка от сегашната. Причината за това ще се крие в мислите на бъдещите хора. Със светлината на своите мисли те ще увеличават светлината на слънцето.
Който погледне към земята, ще види, че тя свети, като слънце.
Отдалеч ще изглежда, че земята гори. Невидимият свят се интересува от хората дотолкова, доколкото излиза светлина от умовете им. Колкото по-силна е светлината им, толкова по-голям е интересът на разумните същества към тях. Дето има мисъл, там има светлина. При това положение виждаме, че животът на хората заслужава интерес и внимание.
към беседата >>
Отдалеч ще изглежда, че земята гори.
Настанало е време, когато всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да се превърнат в запалена свещ, която никога да не изгаря. Когато дойде това време, светлината на слънцето ще стане седем пъти по-ярка от сегашната. Причината за това ще се крие в мислите на бъдещите хора. Със светлината на своите мисли те ще увеличават светлината на слънцето. Който погледне към земята, ще види, че тя свети, като слънце.
Отдалеч ще изглежда, че земята гори.
Невидимият свят се интересува от хората дотолкова, доколкото излиза светлина от умовете им. Колкото по-силна е светлината им, толкова по-голям е интересът на разумните същества към тях. Дето има мисъл, там има светлина. При това положение виждаме, че животът на хората заслужава интерес и внимание.
към беседата >>
Невидимият свят се интересува от хората дотолкова, доколкото излиза светлина от умовете им.
Когато дойде това време, светлината на слънцето ще стане седем пъти по-ярка от сегашната. Причината за това ще се крие в мислите на бъдещите хора. Със светлината на своите мисли те ще увеличават светлината на слънцето. Който погледне към земята, ще види, че тя свети, като слънце. Отдалеч ще изглежда, че земята гори.
Невидимият свят се интересува от хората дотолкова, доколкото излиза светлина от умовете им.
Колкото по-силна е светлината им, толкова по-голям е интересът на разумните същества към тях. Дето има мисъл, там има светлина. При това положение виждаме, че животът на хората заслужава интерес и внимание.
към беседата >>
Колкото по-силна е светлината им, толкова по-голям е интересът на разумните същества към тях.
Причината за това ще се крие в мислите на бъдещите хора. Със светлината на своите мисли те ще увеличават светлината на слънцето. Който погледне към земята, ще види, че тя свети, като слънце. Отдалеч ще изглежда, че земята гори. Невидимият свят се интересува от хората дотолкова, доколкото излиза светлина от умовете им.
Колкото по-силна е светлината им, толкова по-голям е интересът на разумните същества към тях.
Дето има мисъл, там има светлина. При това положение виждаме, че животът на хората заслужава интерес и внимание.
към беседата >>
Дето има мисъл, там има светлина.
Със светлината на своите мисли те ще увеличават светлината на слънцето. Който погледне към земята, ще види, че тя свети, като слънце. Отдалеч ще изглежда, че земята гори. Невидимият свят се интересува от хората дотолкова, доколкото излиза светлина от умовете им. Колкото по-силна е светлината им, толкова по-голям е интересът на разумните същества към тях.
Дето има мисъл, там има светлина.
При това положение виждаме, че животът на хората заслужава интерес и внимание.
към беседата >>
При това положение виждаме, че животът на хората заслужава интерес и внимание.
Който погледне към земята, ще види, че тя свети, като слънце. Отдалеч ще изглежда, че земята гори. Невидимият свят се интересува от хората дотолкова, доколкото излиза светлина от умовете им. Колкото по-силна е светлината им, толкова по-голям е интересът на разумните същества към тях. Дето има мисъл, там има светлина.
При това положение виждаме, че животът на хората заслужава интерес и внимание.
към беседата >>
И тъй, искате ли да се справяте с мъчнотиите, нещастията и противоречията в живота си, прилагайте дадената ви формула, било в единствено, било в множествено число.
И тъй, искате ли да се справяте с мъчнотиите, нещастията и противоречията в живота си, прилагайте дадената ви формула, било в единствено, било в множествено число.
Кажете си: Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Ние сме добро. Ние сме истина. Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите какви резултати ще имате.
към беседата >>
Кажете си: Бог е Любов.
И тъй, искате ли да се справяте с мъчнотиите, нещастията и противоречията в живота си, прилагайте дадената ви формула, било в единствено, било в множествено число.
Кажете си: Бог е Любов.
Бог е Мъдрост. Ние сме добро. Ние сме истина. Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите какви резултати ще имате. Дали сте гладен, болен, слаб, произнасяйте формулата смело, без колебание.
към беседата >>
Бог е Мъдрост.
И тъй, искате ли да се справяте с мъчнотиите, нещастията и противоречията в живота си, прилагайте дадената ви формула, било в единствено, било в множествено число. Кажете си: Бог е Любов.
Бог е Мъдрост.
Ние сме добро. Ние сме истина. Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите какви резултати ще имате. Дали сте гладен, болен, слаб, произнасяйте формулата смело, без колебание. Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла и.
към беседата >>
Ние сме добро.
И тъй, искате ли да се справяте с мъчнотиите, нещастията и противоречията в живота си, прилагайте дадената ви формула, било в единствено, било в множествено число. Кажете си: Бог е Любов. Бог е Мъдрост.
Ние сме добро.
Ние сме истина. Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите какви резултати ще имате. Дали сте гладен, болен, слаб, произнасяйте формулата смело, без колебание. Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла и. Мисли за Бога, за ближния си и ще намериш своето благо.
към беседата >>
Ние сме истина.
И тъй, искате ли да се справяте с мъчнотиите, нещастията и противоречията в живота си, прилагайте дадената ви формула, било в единствено, било в множествено число. Кажете си: Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Ние сме добро.
Ние сме истина.
Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите какви резултати ще имате. Дали сте гладен, болен, слаб, произнасяйте формулата смело, без колебание. Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла и. Мисли за Бога, за ближния си и ще намериш своето благо. Мислиш ли първо за своето лично благо, ти ще станеш нещастен.
към беседата >>
Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите какви резултати ще имате.
И тъй, искате ли да се справяте с мъчнотиите, нещастията и противоречията в живота си, прилагайте дадената ви формула, било в единствено, било в множествено число. Кажете си: Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Ние сме добро. Ние сме истина.
Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите какви резултати ще имате.
Дали сте гладен, болен, слаб, произнасяйте формулата смело, без колебание. Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла и. Мисли за Бога, за ближния си и ще намериш своето благо. Мислиш ли първо за своето лично благо, ти ще станеш нещастен. Бог е предвидил твоето благо, няма защо да мислиш за себе си.
към беседата >>
Дали сте гладен, болен, слаб, произнасяйте формулата смело, без колебание.
Кажете си: Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Ние сме добро. Ние сме истина. Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите какви резултати ще имате.
Дали сте гладен, болен, слаб, произнасяйте формулата смело, без колебание.
Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла и. Мисли за Бога, за ближния си и ще намериш своето благо. Мислиш ли първо за своето лично благо, ти ще станеш нещастен. Бог е предвидил твоето благо, няма защо да мислиш за себе си. Когато ви канят на гости, в дома на някой граф или княз, трябва ли вие да носите хляба си?
към беседата >>
Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла и.
Бог е Мъдрост. Ние сме добро. Ние сме истина. Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите какви резултати ще имате. Дали сте гладен, болен, слаб, произнасяйте формулата смело, без колебание.
Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла и.
Мисли за Бога, за ближния си и ще намериш своето благо. Мислиш ли първо за своето лично благо, ти ще станеш нещастен. Бог е предвидил твоето благо, няма защо да мислиш за себе си. Когато ви канят на гости, в дома на някой граф или княз, трябва ли вие да носите хляба си? Той е предвидил всичко, което е необходимо за вашето гостуване при него.
към беседата >>
Мисли за Бога, за ближния си и ще намериш своето благо.
Ние сме добро. Ние сме истина. Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите какви резултати ще имате. Дали сте гладен, болен, слаб, произнасяйте формулата смело, без колебание. Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла и.
Мисли за Бога, за ближния си и ще намериш своето благо.
Мислиш ли първо за своето лично благо, ти ще станеш нещастен. Бог е предвидил твоето благо, няма защо да мислиш за себе си. Когато ви канят на гости, в дома на някой граф или княз, трябва ли вие да носите хляба си? Той е предвидил всичко, което е необходимо за вашето гостуване при него. Следователно, отидете ли при Бога, ще се облечете с най-хубавите си дрехи, но хляб няма да носите.
към беседата >>
Мислиш ли първо за своето лично благо, ти ще станеш нещастен.
Ние сме истина. Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите какви резултати ще имате. Дали сте гладен, болен, слаб, произнасяйте формулата смело, без колебание. Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла и. Мисли за Бога, за ближния си и ще намериш своето благо.
Мислиш ли първо за своето лично благо, ти ще станеш нещастен.
Бог е предвидил твоето благо, няма защо да мислиш за себе си. Когато ви канят на гости, в дома на някой граф или княз, трябва ли вие да носите хляба си? Той е предвидил всичко, което е необходимо за вашето гостуване при него. Следователно, отидете ли при Бога, ще се облечете с най-хубавите си дрехи, но хляб няма да носите. Бог е предвидил всичко което е нужно за вас.
към беседата >>
Бог е предвидил твоето благо, няма защо да мислиш за себе си.
Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите какви резултати ще имате. Дали сте гладен, болен, слаб, произнасяйте формулата смело, без колебание. Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла и. Мисли за Бога, за ближния си и ще намериш своето благо. Мислиш ли първо за своето лично благо, ти ще станеш нещастен.
Бог е предвидил твоето благо, няма защо да мислиш за себе си.
Когато ви канят на гости, в дома на някой граф или княз, трябва ли вие да носите хляба си? Той е предвидил всичко, което е необходимо за вашето гостуване при него. Следователно, отидете ли при Бога, ще се облечете с най-хубавите си дрехи, но хляб няма да носите. Бог е предвидил всичко което е нужно за вас. Докато мисли, какво ще яде, как ще се облича, как ще свърши живота си, човек е роб на условията.
към беседата >>
Когато ви канят на гости, в дома на някой граф или княз, трябва ли вие да носите хляба си?
Дали сте гладен, болен, слаб, произнасяйте формулата смело, без колебание. Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла и. Мисли за Бога, за ближния си и ще намериш своето благо. Мислиш ли първо за своето лично благо, ти ще станеш нещастен. Бог е предвидил твоето благо, няма защо да мислиш за себе си.
Когато ви канят на гости, в дома на някой граф или княз, трябва ли вие да носите хляба си?
Той е предвидил всичко, което е необходимо за вашето гостуване при него. Следователно, отидете ли при Бога, ще се облечете с най-хубавите си дрехи, но хляб няма да носите. Бог е предвидил всичко което е нужно за вас. Докато мисли, какво ще яде, как ще се облича, как ще свърши живота си, човек е роб на условията. Едно се иска от човека – работа.
към беседата >>
Той е предвидил всичко, което е необходимо за вашето гостуване при него.
Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла и. Мисли за Бога, за ближния си и ще намериш своето благо. Мислиш ли първо за своето лично благо, ти ще станеш нещастен. Бог е предвидил твоето благо, няма защо да мислиш за себе си. Когато ви канят на гости, в дома на някой граф или княз, трябва ли вие да носите хляба си?
Той е предвидил всичко, което е необходимо за вашето гостуване при него.
Следователно, отидете ли при Бога, ще се облечете с най-хубавите си дрехи, но хляб няма да носите. Бог е предвидил всичко което е нужно за вас. Докато мисли, какво ще яде, как ще се облича, как ще свърши живота си, човек е роб на условията. Едно се иска от човека – работа. Като работи, всичко ще му се даде.
към беседата >>
Следователно, отидете ли при Бога, ще се облечете с най-хубавите си дрехи, но хляб няма да носите.
Мисли за Бога, за ближния си и ще намериш своето благо. Мислиш ли първо за своето лично благо, ти ще станеш нещастен. Бог е предвидил твоето благо, няма защо да мислиш за себе си. Когато ви канят на гости, в дома на някой граф или княз, трябва ли вие да носите хляба си? Той е предвидил всичко, което е необходимо за вашето гостуване при него.
Следователно, отидете ли при Бога, ще се облечете с най-хубавите си дрехи, но хляб няма да носите.
Бог е предвидил всичко което е нужно за вас. Докато мисли, какво ще яде, как ще се облича, как ще свърши живота си, човек е роб на условията. Едно се иска от човека – работа. Като работи, всичко ще му се даде.
към беседата >>
Бог е предвидил всичко което е нужно за вас.
Мислиш ли първо за своето лично благо, ти ще станеш нещастен. Бог е предвидил твоето благо, няма защо да мислиш за себе си. Когато ви канят на гости, в дома на някой граф или княз, трябва ли вие да носите хляба си? Той е предвидил всичко, което е необходимо за вашето гостуване при него. Следователно, отидете ли при Бога, ще се облечете с най-хубавите си дрехи, но хляб няма да носите.
Бог е предвидил всичко което е нужно за вас.
Докато мисли, какво ще яде, как ще се облича, как ще свърши живота си, човек е роб на условията. Едно се иска от човека – работа. Като работи, всичко ще му се даде.
към беседата >>
Докато мисли, какво ще яде, как ще се облича, как ще свърши живота си, човек е роб на условията.
Бог е предвидил твоето благо, няма защо да мислиш за себе си. Когато ви канят на гости, в дома на някой граф или княз, трябва ли вие да носите хляба си? Той е предвидил всичко, което е необходимо за вашето гостуване при него. Следователно, отидете ли при Бога, ще се облечете с най-хубавите си дрехи, но хляб няма да носите. Бог е предвидил всичко което е нужно за вас.
Докато мисли, какво ще яде, как ще се облича, как ще свърши живота си, човек е роб на условията.
Едно се иска от човека – работа. Като работи, всичко ще му се даде.
към беседата >>
Едно се иска от човека – работа.
Когато ви канят на гости, в дома на някой граф или княз, трябва ли вие да носите хляба си? Той е предвидил всичко, което е необходимо за вашето гостуване при него. Следователно, отидете ли при Бога, ще се облечете с най-хубавите си дрехи, но хляб няма да носите. Бог е предвидил всичко което е нужно за вас. Докато мисли, какво ще яде, как ще се облича, как ще свърши живота си, човек е роб на условията.
Едно се иска от човека – работа.
Като работи, всичко ще му се даде.
към беседата >>
Като работи, всичко ще му се даде.
Той е предвидил всичко, което е необходимо за вашето гостуване при него. Следователно, отидете ли при Бога, ще се облечете с най-хубавите си дрехи, но хляб няма да носите. Бог е предвидил всичко което е нужно за вас. Докато мисли, какво ще яде, как ще се облича, как ще свърши живота си, човек е роб на условията. Едно се иска от човека – работа.
Като работи, всичко ще му се даде.
към беседата >>
Ползвайте се от формулата, която днес ви дадох, при всички трудни случаи на живота си.
Ползвайте се от формулата, която днес ви дадох, при всички трудни случаи на живота си.
Произнасяйте я с всичкото уважение и почитание. Дръжте тази формула в ума си като добро оръжие, с което можете да се защищавате. Ако държите оръжието си чисто, каквото желаете, можете да постигнете. Оставите ли го да ръждяса, други ще го вземат от ръцете ви. Щом изгубите оръжието си, с него заедно ще изгубите и свободата си.
към беседата >>
Произнасяйте я с всичкото уважение и почитание.
Ползвайте се от формулата, която днес ви дадох, при всички трудни случаи на живота си.
Произнасяйте я с всичкото уважение и почитание.
Дръжте тази формула в ума си като добро оръжие, с което можете да се защищавате. Ако държите оръжието си чисто, каквото желаете, можете да постигнете. Оставите ли го да ръждяса, други ще го вземат от ръцете ви. Щом изгубите оръжието си, с него заедно ще изгубите и свободата си. Човек е дотолкова свободен, доколкото носи в себе си оръжие, на което разчита при всички трудни моменти в живота си.
към беседата >>
Дръжте тази формула в ума си като добро оръжие, с което можете да се защищавате.
Ползвайте се от формулата, която днес ви дадох, при всички трудни случаи на живота си. Произнасяйте я с всичкото уважение и почитание.
Дръжте тази формула в ума си като добро оръжие, с което можете да се защищавате.
Ако държите оръжието си чисто, каквото желаете, можете да постигнете. Оставите ли го да ръждяса, други ще го вземат от ръцете ви. Щом изгубите оръжието си, с него заедно ще изгубите и свободата си. Човек е дотолкова свободен, доколкото носи в себе си оръжие, на което разчита при всички трудни моменти в живота си. Свободен човек е онзи, който признава Бога за Любов, за Мъдрост, а себе си за добро, за истина.
към беседата >>
Ако държите оръжието си чисто, каквото желаете, можете да постигнете.
Ползвайте се от формулата, която днес ви дадох, при всички трудни случаи на живота си. Произнасяйте я с всичкото уважение и почитание. Дръжте тази формула в ума си като добро оръжие, с което можете да се защищавате.
Ако държите оръжието си чисто, каквото желаете, можете да постигнете.
Оставите ли го да ръждяса, други ще го вземат от ръцете ви. Щом изгубите оръжието си, с него заедно ще изгубите и свободата си. Човек е дотолкова свободен, доколкото носи в себе си оръжие, на което разчита при всички трудни моменти в живота си. Свободен човек е онзи, който признава Бога за Любов, за Мъдрост, а себе си за добро, за истина. Дойде ли до това съзнание, човек е придобил онази свобода, която търси.
към беседата >>
Оставите ли го да ръждяса, други ще го вземат от ръцете ви.
Ползвайте се от формулата, която днес ви дадох, при всички трудни случаи на живота си. Произнасяйте я с всичкото уважение и почитание. Дръжте тази формула в ума си като добро оръжие, с което можете да се защищавате. Ако държите оръжието си чисто, каквото желаете, можете да постигнете.
Оставите ли го да ръждяса, други ще го вземат от ръцете ви.
Щом изгубите оръжието си, с него заедно ще изгубите и свободата си. Човек е дотолкова свободен, доколкото носи в себе си оръжие, на което разчита при всички трудни моменти в живота си. Свободен човек е онзи, който признава Бога за Любов, за Мъдрост, а себе си за добро, за истина. Дойде ли до това съзнание, човек е придобил онази свобода, която търси.
към беседата >>
Щом изгубите оръжието си, с него заедно ще изгубите и свободата си.
Ползвайте се от формулата, която днес ви дадох, при всички трудни случаи на живота си. Произнасяйте я с всичкото уважение и почитание. Дръжте тази формула в ума си като добро оръжие, с което можете да се защищавате. Ако държите оръжието си чисто, каквото желаете, можете да постигнете. Оставите ли го да ръждяса, други ще го вземат от ръцете ви.
Щом изгубите оръжието си, с него заедно ще изгубите и свободата си.
Човек е дотолкова свободен, доколкото носи в себе си оръжие, на което разчита при всички трудни моменти в живота си. Свободен човек е онзи, който признава Бога за Любов, за Мъдрост, а себе си за добро, за истина. Дойде ли до това съзнание, човек е придобил онази свобода, която търси.
към беседата >>
Човек е дотолкова свободен, доколкото носи в себе си оръжие, на което разчита при всички трудни моменти в живота си.
Произнасяйте я с всичкото уважение и почитание. Дръжте тази формула в ума си като добро оръжие, с което можете да се защищавате. Ако държите оръжието си чисто, каквото желаете, можете да постигнете. Оставите ли го да ръждяса, други ще го вземат от ръцете ви. Щом изгубите оръжието си, с него заедно ще изгубите и свободата си.
Човек е дотолкова свободен, доколкото носи в себе си оръжие, на което разчита при всички трудни моменти в живота си.
Свободен човек е онзи, който признава Бога за Любов, за Мъдрост, а себе си за добро, за истина. Дойде ли до това съзнание, човек е придобил онази свобода, която търси.
към беседата >>
Свободен човек е онзи, който признава Бога за Любов, за Мъдрост, а себе си за добро, за истина.
Дръжте тази формула в ума си като добро оръжие, с което можете да се защищавате. Ако държите оръжието си чисто, каквото желаете, можете да постигнете. Оставите ли го да ръждяса, други ще го вземат от ръцете ви. Щом изгубите оръжието си, с него заедно ще изгубите и свободата си. Човек е дотолкова свободен, доколкото носи в себе си оръжие, на което разчита при всички трудни моменти в живота си.
Свободен човек е онзи, който признава Бога за Любов, за Мъдрост, а себе си за добро, за истина.
Дойде ли до това съзнание, човек е придобил онази свобода, която търси.
към беседата >>
Дойде ли до това съзнание, човек е придобил онази свобода, която търси.
Ако държите оръжието си чисто, каквото желаете, можете да постигнете. Оставите ли го да ръждяса, други ще го вземат от ръцете ви. Щом изгубите оръжието си, с него заедно ще изгубите и свободата си. Човек е дотолкова свободен, доколкото носи в себе си оръжие, на което разчита при всички трудни моменти в живота си. Свободен човек е онзи, който признава Бога за Любов, за Мъдрост, а себе си за добро, за истина.
Дойде ли до това съзнание, човек е придобил онази свобода, която търси.
към беседата >>
Какво представя рогът в цитираните стихове?
Какво представя рогът в цитираните стихове?
Рогът е средство за защита. Волът знае цената на рога повече от човека. Що се отнася до рога, волът има думата. Човек за какво има думата? Човек трябва да познава любовта, а всъщност той едва е започнал да я изучава.
към беседата >>
Рогът е средство за защита.
Какво представя рогът в цитираните стихове?
Рогът е средство за защита.
Волът знае цената на рога повече от човека. Що се отнася до рога, волът има думата. Човек за какво има думата? Човек трябва да познава любовта, а всъщност той едва е започнал да я изучава.
към беседата >>
Волът знае цената на рога повече от човека.
Какво представя рогът в цитираните стихове? Рогът е средство за защита.
Волът знае цената на рога повече от човека.
Що се отнася до рога, волът има думата. Човек за какво има думата? Човек трябва да познава любовта, а всъщност той едва е започнал да я изучава.
към беседата >>
Що се отнася до рога, волът има думата.
Какво представя рогът в цитираните стихове? Рогът е средство за защита. Волът знае цената на рога повече от човека.
Що се отнася до рога, волът има думата.
Човек за какво има думата? Човек трябва да познава любовта, а всъщност той едва е започнал да я изучава.
към беседата >>
Човек за какво има думата?
Какво представя рогът в цитираните стихове? Рогът е средство за защита. Волът знае цената на рога повече от човека. Що се отнася до рога, волът има думата.
Човек за какво има думата?
Човек трябва да познава любовта, а всъщност той едва е започнал да я изучава.
към беседата >>
Човек трябва да познава любовта, а всъщност той едва е започнал да я изучава.
Какво представя рогът в цитираните стихове? Рогът е средство за защита. Волът знае цената на рога повече от човека. Що се отнася до рога, волът има думата. Човек за какво има думата?
Човек трябва да познава любовта, а всъщност той едва е започнал да я изучава.
към беседата >>
Съвременните хора говорят за любовта, за мъдростта, за истината, за доброто, без да са проникнали в дълбочината на тия понятия.
Съвременните хора говорят за любовта, за мъдростта, за истината, за доброто, без да са проникнали в дълбочината на тия понятия.
Да познава човек любовта, това значи да знае, че има майка, която го е родила. Да познава човек мъдростта, това значи да знае, че има баща, който е работил за него, да го отгледа и изучи. Да познава човек доброто в света, това значи да знае, че има основа в живота си, върху която може да стъпва. Доброто е начало на живота, т.е. раждане. Ако не развива доброто в себе си, човек не може да прояви любовта си, защото майката на живота е вложила качествата си в доброто.
към беседата >>
Да познава човек любовта, това значи да знае, че има майка, която го е родила.
Съвременните хора говорят за любовта, за мъдростта, за истината, за доброто, без да са проникнали в дълбочината на тия понятия.
Да познава човек любовта, това значи да знае, че има майка, която го е родила.
Да познава човек мъдростта, това значи да знае, че има баща, който е работил за него, да го отгледа и изучи. Да познава човек доброто в света, това значи да знае, че има основа в живота си, върху която може да стъпва. Доброто е начало на живота, т.е. раждане. Ако не развива доброто в себе си, човек не може да прояви любовта си, защото майката на живота е вложила качествата си в доброто. И мъдростта, т.е.
към беседата >>
Да познава човек мъдростта, това значи да знае, че има баща, който е работил за него, да го отгледа и изучи.
Съвременните хора говорят за любовта, за мъдростта, за истината, за доброто, без да са проникнали в дълбочината на тия понятия. Да познава човек любовта, това значи да знае, че има майка, която го е родила.
Да познава човек мъдростта, това значи да знае, че има баща, който е работил за него, да го отгледа и изучи.
Да познава човек доброто в света, това значи да знае, че има основа в живота си, върху която може да стъпва. Доброто е начало на живота, т.е. раждане. Ако не развива доброто в себе си, човек не може да прояви любовта си, защото майката на живота е вложила качествата си в доброто. И мъдростта, т.е. бащата на живота е вложил своите качества в доброто.
към беседата >>
Да познава човек доброто в света, това значи да знае, че има основа в живота си, върху която може да стъпва.
Съвременните хора говорят за любовта, за мъдростта, за истината, за доброто, без да са проникнали в дълбочината на тия понятия. Да познава човек любовта, това значи да знае, че има майка, която го е родила. Да познава човек мъдростта, това значи да знае, че има баща, който е работил за него, да го отгледа и изучи.
Да познава човек доброто в света, това значи да знае, че има основа в живота си, върху която може да стъпва.
Доброто е начало на живота, т.е. раждане. Ако не развива доброто в себе си, човек не може да прояви любовта си, защото майката на живота е вложила качествата си в доброто. И мъдростта, т.е. бащата на живота е вложил своите качества в доброто.
към беседата >>
Доброто е начало на живота, т.е. раждане.
Съвременните хора говорят за любовта, за мъдростта, за истината, за доброто, без да са проникнали в дълбочината на тия понятия. Да познава човек любовта, това значи да знае, че има майка, която го е родила. Да познава човек мъдростта, това значи да знае, че има баща, който е работил за него, да го отгледа и изучи. Да познава човек доброто в света, това значи да знае, че има основа в живота си, върху която може да стъпва.
Доброто е начало на живота, т.е. раждане.
Ако не развива доброто в себе си, човек не може да прояви любовта си, защото майката на живота е вложила качествата си в доброто. И мъдростта, т.е. бащата на живота е вложил своите качества в доброто.
към беседата >>
НАГОРЕ