НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1844
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1844
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Трите качества на тона
,
УС
, София, 7.12.1941г.,
Най-после, влизаме във връзка с Бога като наш Баща.
Как трябва да се обнови сърцето? Сърцето ще се обнови с топлина. С какво трябва да се обнови мозъкът? Мозъкът ще се обнови със светлина. Като дойде сила в тялото, като дойде топлина в сърцето и светлина в мозъка, светът е оправен.
Най-после, влизаме във връзка с Бога като наш Баща.
Какво има да ни смущава? Тогава ще дойдем с музика, с хармония да Му слугуваме, да извършим волята Му и ще разбираме живота по-добре, отколкото сега. Всеки ден се оплакваме, че кракът ни боли, главоболие, коремоболие. Тогава няма да има никакви страдания, наместо страдания ще има песни.
към беседата >>
Доста благородни хора, двеста лева дадохме на хазаите и по петдесет лева разделихме за себе си.
Но ме канят, пък няма и автомобил, казват: „По цяла София не можахме да намерим, и двеста лева да дадеш, няма.“ Пеш тогава. Тръгнахме. Казвам: четирима души по петдесет лева, спечелихме двеста лева. На връщане пак няма: още двеста лева – четиристотин лева. Та всеки за един час спечели сто лева. Малко ли е?
Доста благородни хора, двеста лева дадохме на хазаите и по петдесет лева разделихме за себе си.
към беседата >>
Какво има да ни смущава?
Сърцето ще се обнови с топлина. С какво трябва да се обнови мозъкът? Мозъкът ще се обнови със светлина. Като дойде сила в тялото, като дойде топлина в сърцето и светлина в мозъка, светът е оправен. Най-после, влизаме във връзка с Бога като наш Баща.
Какво има да ни смущава?
Тогава ще дойдем с музика, с хармония да Му слугуваме, да извършим волята Му и ще разбираме живота по-добре, отколкото сега. Всеки ден се оплакваме, че кракът ни боли, главоболие, коремоболие. Тогава няма да има никакви страдания, наместо страдания ще има песни.
към беседата >>
Та казвам, в живота не трябва да мислите, че ще има автомобил.
Та казвам, в живота не трябва да мислите, че ще има автомобил.
Няма автомобил, и двеста лева да дадеш. Защото, като няма автомобил, пеш ще тръгнеш, ще си държиш на думата. Често някои не идват на събрание. Казват: „Защо не беше на събрание? “ „Не бях разположен.“ Значи нямал е автомобил.
към беседата >>
Тогава ще дойдем с музика, с хармония да Му слугуваме, да извършим волята Му и ще разбираме живота по-добре, отколкото сега.
С какво трябва да се обнови мозъкът? Мозъкът ще се обнови със светлина. Като дойде сила в тялото, като дойде топлина в сърцето и светлина в мозъка, светът е оправен. Най-после, влизаме във връзка с Бога като наш Баща. Какво има да ни смущава?
Тогава ще дойдем с музика, с хармония да Му слугуваме, да извършим волята Му и ще разбираме живота по-добре, отколкото сега.
Всеки ден се оплакваме, че кракът ни боли, главоболие, коремоболие. Тогава няма да има никакви страдания, наместо страдания ще има песни.
към беседата >>
Няма автомобил, и двеста лева да дадеш.
Та казвам, в живота не трябва да мислите, че ще има автомобил.
Няма автомобил, и двеста лева да дадеш.
Защото, като няма автомобил, пеш ще тръгнеш, ще си държиш на думата. Често някои не идват на събрание. Казват: „Защо не беше на събрание? “ „Не бях разположен.“ Значи нямал е автомобил. Казвам: доста сме далеч, един час път, няма превозно средство.
към беседата >>
Всеки ден се оплакваме, че кракът ни боли, главоболие, коремоболие.
Мозъкът ще се обнови със светлина. Като дойде сила в тялото, като дойде топлина в сърцето и светлина в мозъка, светът е оправен. Най-после, влизаме във връзка с Бога като наш Баща. Какво има да ни смущава? Тогава ще дойдем с музика, с хармония да Му слугуваме, да извършим волята Му и ще разбираме живота по-добре, отколкото сега.
Всеки ден се оплакваме, че кракът ни боли, главоболие, коремоболие.
Тогава няма да има никакви страдания, наместо страдания ще има песни.
към беседата >>
Защото, като няма автомобил, пеш ще тръгнеш, ще си държиш на думата.
Та казвам, в живота не трябва да мислите, че ще има автомобил. Няма автомобил, и двеста лева да дадеш.
Защото, като няма автомобил, пеш ще тръгнеш, ще си държиш на думата.
Често някои не идват на събрание. Казват: „Защо не беше на събрание? “ „Не бях разположен.“ Значи нямал е автомобил. Казвам: доста сме далеч, един час път, няма превозно средство.
към беседата >>
Тогава няма да има никакви страдания, наместо страдания ще има песни.
Като дойде сила в тялото, като дойде топлина в сърцето и светлина в мозъка, светът е оправен. Най-после, влизаме във връзка с Бога като наш Баща. Какво има да ни смущава? Тогава ще дойдем с музика, с хармония да Му слугуваме, да извършим волята Му и ще разбираме живота по-добре, отколкото сега. Всеки ден се оплакваме, че кракът ни боли, главоболие, коремоболие.
Тогава няма да има никакви страдания, наместо страдания ще има песни.
към беседата >>
Често някои не идват на събрание.
Та казвам, в живота не трябва да мислите, че ще има автомобил. Няма автомобил, и двеста лева да дадеш. Защото, като няма автомобил, пеш ще тръгнеш, ще си държиш на думата.
Често някои не идват на събрание.
Казват: „Защо не беше на събрание? “ „Не бях разположен.“ Значи нямал е автомобил. Казвам: доста сме далеч, един час път, няма превозно средство.
към беседата >>
Сега вие казвате: „Кога ще дойдат тия времена?
Сега вие казвате: „Кога ще дойдат тия времена?
“ Вие се намирате в онова противоречие, в което се намирал един американски професор по физика. Един ден жена му ходила да слуша нещо по електричеството и там разказвали какви опасности има от електрическите пълнежи, как, дето има желязо, се добивало електричество. Влязла ѝ тази идея. През една нощ минавали коли по улицата и така силно гърмели, че тя помислила, че има гръмотевица и започва да развежда мъжа си да се крият по разни места на къщата, дето нямало опасност от гръм. Отидат някъде и тя каже, че тук има желязо, то привлича електричеството; отидат на друго място, там види друго желязо, и така час и половина: докато минавали колите отвън, тя развеждала мъжа си по стаята.
към беседата >>
Казват: „Защо не беше на събрание?
Та казвам, в живота не трябва да мислите, че ще има автомобил. Няма автомобил, и двеста лева да дадеш. Защото, като няма автомобил, пеш ще тръгнеш, ще си държиш на думата. Често някои не идват на събрание.
Казват: „Защо не беше на събрание?
“ „Не бях разположен.“ Значи нямал е автомобил. Казвам: доста сме далеч, един час път, няма превозно средство.
към беседата >>
“ Вие се намирате в онова противоречие, в което се намирал един американски професор по физика.
Сега вие казвате: „Кога ще дойдат тия времена?
“ Вие се намирате в онова противоречие, в което се намирал един американски професор по физика.
Един ден жена му ходила да слуша нещо по електричеството и там разказвали какви опасности има от електрическите пълнежи, как, дето има желязо, се добивало електричество. Влязла ѝ тази идея. През една нощ минавали коли по улицата и така силно гърмели, че тя помислила, че има гръмотевица и започва да развежда мъжа си да се крият по разни места на къщата, дето нямало опасност от гръм. Отидат някъде и тя каже, че тук има желязо, то привлича електричеството; отидат на друго място, там види друго желязо, и така час и половина: докато минавали колите отвън, тя развеждала мъжа си по стаята. По едно време отиват на прозореца и виждат хубаво ясно небе, никакви гръмотевици няма.
към беседата >>
“ „Не бях разположен.“ Значи нямал е автомобил.
Та казвам, в живота не трябва да мислите, че ще има автомобил. Няма автомобил, и двеста лева да дадеш. Защото, като няма автомобил, пеш ще тръгнеш, ще си държиш на думата. Често някои не идват на събрание. Казват: „Защо не беше на събрание?
“ „Не бях разположен.“ Значи нямал е автомобил.
Казвам: доста сме далеч, един час път, няма превозно средство.
към беседата >>
Един ден жена му ходила да слуша нещо по електричеството и там разказвали какви опасности има от електрическите пълнежи, как, дето има желязо, се добивало електричество.
Сега вие казвате: „Кога ще дойдат тия времена? “ Вие се намирате в онова противоречие, в което се намирал един американски професор по физика.
Един ден жена му ходила да слуша нещо по електричеството и там разказвали какви опасности има от електрическите пълнежи, как, дето има желязо, се добивало електричество.
Влязла ѝ тази идея. През една нощ минавали коли по улицата и така силно гърмели, че тя помислила, че има гръмотевица и започва да развежда мъжа си да се крият по разни места на къщата, дето нямало опасност от гръм. Отидат някъде и тя каже, че тук има желязо, то привлича електричеството; отидат на друго място, там види друго желязо, и така час и половина: докато минавали колите отвън, тя развеждала мъжа си по стаята. По едно време отиват на прозореца и виждат хубаво ясно небе, никакви гръмотевици няма. В ума ѝ седи мисълта, че гръмотевицата може да падне на професора и ученият професор ходи от един ъгъл на друг.
към беседата >>
Казвам: доста сме далеч, един час път, няма превозно средство.
Няма автомобил, и двеста лева да дадеш. Защото, като няма автомобил, пеш ще тръгнеш, ще си държиш на думата. Често някои не идват на събрание. Казват: „Защо не беше на събрание? “ „Не бях разположен.“ Значи нямал е автомобил.
Казвам: доста сме далеч, един час път, няма превозно средство.
към беседата >>
Влязла ѝ тази идея.
Сега вие казвате: „Кога ще дойдат тия времена? “ Вие се намирате в онова противоречие, в което се намирал един американски професор по физика. Един ден жена му ходила да слуша нещо по електричеството и там разказвали какви опасности има от електрическите пълнежи, как, дето има желязо, се добивало електричество.
Влязла ѝ тази идея.
През една нощ минавали коли по улицата и така силно гърмели, че тя помислила, че има гръмотевица и започва да развежда мъжа си да се крият по разни места на къщата, дето нямало опасност от гръм. Отидат някъде и тя каже, че тук има желязо, то привлича електричеството; отидат на друго място, там види друго желязо, и така час и половина: докато минавали колите отвън, тя развеждала мъжа си по стаята. По едно време отиват на прозореца и виждат хубаво ясно небе, никакви гръмотевици няма. В ума ѝ седи мисълта, че гръмотевицата може да падне на професора и ученият професор ходи от един ъгъл на друг. Тази, страхливата, жена нас ни развежда като този професор: туй не прави, онова не прави.
към беседата >>
Казвам, животът е едно училище.
Казвам, животът е едно училище.
В музиката човек трябва да събуди доброто чувство в себе си. Без събуждането на доброто чувство ти не можеш да събудиш и една добра мисъл. Ти, ако имаш такова особено мнение за сърцето, че сърцето е калпаво, че сърцето е грешно, ти не мислиш правилно. Ти ще благодариш, че твоето сърце носи страданията. Изпълнява си много добре своята роля, понеже от него излиза и чистата, и нечистата кръв.
към беседата >>
През една нощ минавали коли по улицата и така силно гърмели, че тя помислила, че има гръмотевица и започва да развежда мъжа си да се крият по разни места на къщата, дето нямало опасност от гръм.
Сега вие казвате: „Кога ще дойдат тия времена? “ Вие се намирате в онова противоречие, в което се намирал един американски професор по физика. Един ден жена му ходила да слуша нещо по електричеството и там разказвали какви опасности има от електрическите пълнежи, как, дето има желязо, се добивало електричество. Влязла ѝ тази идея.
През една нощ минавали коли по улицата и така силно гърмели, че тя помислила, че има гръмотевица и започва да развежда мъжа си да се крият по разни места на къщата, дето нямало опасност от гръм.
Отидат някъде и тя каже, че тук има желязо, то привлича електричеството; отидат на друго място, там види друго желязо, и така час и половина: докато минавали колите отвън, тя развеждала мъжа си по стаята. По едно време отиват на прозореца и виждат хубаво ясно небе, никакви гръмотевици няма. В ума ѝ седи мисълта, че гръмотевицата може да падне на професора и ученият професор ходи от един ъгъл на друг. Тази, страхливата, жена нас ни развежда като този професор: туй не прави, онова не прави.
към беседата >>
В музиката човек трябва да събуди доброто чувство в себе си.
Казвам, животът е едно училище.
В музиката човек трябва да събуди доброто чувство в себе си.
Без събуждането на доброто чувство ти не можеш да събудиш и една добра мисъл. Ти, ако имаш такова особено мнение за сърцето, че сърцето е калпаво, че сърцето е грешно, ти не мислиш правилно. Ти ще благодариш, че твоето сърце носи страданията. Изпълнява си много добре своята роля, понеже от него излиза и чистата, и нечистата кръв. Не е виновато то.
към беседата >>
Отидат някъде и тя каже, че тук има желязо, то привлича електричеството; отидат на друго място, там види друго желязо, и така час и половина: докато минавали колите отвън, тя развеждала мъжа си по стаята.
Сега вие казвате: „Кога ще дойдат тия времена? “ Вие се намирате в онова противоречие, в което се намирал един американски професор по физика. Един ден жена му ходила да слуша нещо по електричеството и там разказвали какви опасности има от електрическите пълнежи, как, дето има желязо, се добивало електричество. Влязла ѝ тази идея. През една нощ минавали коли по улицата и така силно гърмели, че тя помислила, че има гръмотевица и започва да развежда мъжа си да се крият по разни места на къщата, дето нямало опасност от гръм.
Отидат някъде и тя каже, че тук има желязо, то привлича електричеството; отидат на друго място, там види друго желязо, и така час и половина: докато минавали колите отвън, тя развеждала мъжа си по стаята.
По едно време отиват на прозореца и виждат хубаво ясно небе, никакви гръмотевици няма. В ума ѝ седи мисълта, че гръмотевицата може да падне на професора и ученият професор ходи от един ъгъл на друг. Тази, страхливата, жена нас ни развежда като този професор: туй не прави, онова не прави.
към беседата >>
Без събуждането на доброто чувство ти не можеш да събудиш и една добра мисъл.
Казвам, животът е едно училище. В музиката човек трябва да събуди доброто чувство в себе си.
Без събуждането на доброто чувство ти не можеш да събудиш и една добра мисъл.
Ти, ако имаш такова особено мнение за сърцето, че сърцето е калпаво, че сърцето е грешно, ти не мислиш правилно. Ти ще благодариш, че твоето сърце носи страданията. Изпълнява си много добре своята роля, понеже от него излиза и чистата, и нечистата кръв. Не е виновато то. Нечистата кръв се връща в сърцето и то я праща в дробовете да се пречисти; тя, пречистена, пак се връща в сърцето и то я препраща по цялото тяло.
към беседата >>
По едно време отиват на прозореца и виждат хубаво ясно небе, никакви гръмотевици няма.
“ Вие се намирате в онова противоречие, в което се намирал един американски професор по физика. Един ден жена му ходила да слуша нещо по електричеството и там разказвали какви опасности има от електрическите пълнежи, как, дето има желязо, се добивало електричество. Влязла ѝ тази идея. През една нощ минавали коли по улицата и така силно гърмели, че тя помислила, че има гръмотевица и започва да развежда мъжа си да се крият по разни места на къщата, дето нямало опасност от гръм. Отидат някъде и тя каже, че тук има желязо, то привлича електричеството; отидат на друго място, там види друго желязо, и така час и половина: докато минавали колите отвън, тя развеждала мъжа си по стаята.
По едно време отиват на прозореца и виждат хубаво ясно небе, никакви гръмотевици няма.
В ума ѝ седи мисълта, че гръмотевицата може да падне на професора и ученият професор ходи от един ъгъл на друг. Тази, страхливата, жена нас ни развежда като този професор: туй не прави, онова не прави.
към беседата >>
Ти, ако имаш такова особено мнение за сърцето, че сърцето е калпаво, че сърцето е грешно, ти не мислиш правилно.
Казвам, животът е едно училище. В музиката човек трябва да събуди доброто чувство в себе си. Без събуждането на доброто чувство ти не можеш да събудиш и една добра мисъл.
Ти, ако имаш такова особено мнение за сърцето, че сърцето е калпаво, че сърцето е грешно, ти не мислиш правилно.
Ти ще благодариш, че твоето сърце носи страданията. Изпълнява си много добре своята роля, понеже от него излиза и чистата, и нечистата кръв. Не е виновато то. Нечистата кръв се връща в сърцето и то я праща в дробовете да се пречисти; тя, пречистена, пак се връща в сърцето и то я препраща по цялото тяло.
към беседата >>
В ума ѝ седи мисълта, че гръмотевицата може да падне на професора и ученият професор ходи от един ъгъл на друг.
Един ден жена му ходила да слуша нещо по електричеството и там разказвали какви опасности има от електрическите пълнежи, как, дето има желязо, се добивало електричество. Влязла ѝ тази идея. През една нощ минавали коли по улицата и така силно гърмели, че тя помислила, че има гръмотевица и започва да развежда мъжа си да се крият по разни места на къщата, дето нямало опасност от гръм. Отидат някъде и тя каже, че тук има желязо, то привлича електричеството; отидат на друго място, там види друго желязо, и така час и половина: докато минавали колите отвън, тя развеждала мъжа си по стаята. По едно време отиват на прозореца и виждат хубаво ясно небе, никакви гръмотевици няма.
В ума ѝ седи мисълта, че гръмотевицата може да падне на професора и ученият професор ходи от един ъгъл на друг.
Тази, страхливата, жена нас ни развежда като този професор: туй не прави, онова не прави.
към беседата >>
Ти ще благодариш, че твоето сърце носи страданията.
Казвам, животът е едно училище. В музиката човек трябва да събуди доброто чувство в себе си. Без събуждането на доброто чувство ти не можеш да събудиш и една добра мисъл. Ти, ако имаш такова особено мнение за сърцето, че сърцето е калпаво, че сърцето е грешно, ти не мислиш правилно.
Ти ще благодариш, че твоето сърце носи страданията.
Изпълнява си много добре своята роля, понеже от него излиза и чистата, и нечистата кръв. Не е виновато то. Нечистата кръв се връща в сърцето и то я праща в дробовете да се пречисти; тя, пречистена, пак се връща в сърцето и то я препраща по цялото тяло.
към беседата >>
Тази, страхливата, жена нас ни развежда като този професор: туй не прави, онова не прави.
Влязла ѝ тази идея. През една нощ минавали коли по улицата и така силно гърмели, че тя помислила, че има гръмотевица и започва да развежда мъжа си да се крият по разни места на къщата, дето нямало опасност от гръм. Отидат някъде и тя каже, че тук има желязо, то привлича електричеството; отидат на друго място, там види друго желязо, и така час и половина: докато минавали колите отвън, тя развеждала мъжа си по стаята. По едно време отиват на прозореца и виждат хубаво ясно небе, никакви гръмотевици няма. В ума ѝ седи мисълта, че гръмотевицата може да падне на професора и ученият професор ходи от един ъгъл на друг.
Тази, страхливата, жена нас ни развежда като този професор: туй не прави, онова не прави.
към беседата >>
Изпълнява си много добре своята роля, понеже от него излиза и чистата, и нечистата кръв.
Казвам, животът е едно училище. В музиката човек трябва да събуди доброто чувство в себе си. Без събуждането на доброто чувство ти не можеш да събудиш и една добра мисъл. Ти, ако имаш такова особено мнение за сърцето, че сърцето е калпаво, че сърцето е грешно, ти не мислиш правилно. Ти ще благодариш, че твоето сърце носи страданията.
Изпълнява си много добре своята роля, понеже от него излиза и чистата, и нечистата кръв.
Не е виновато то. Нечистата кръв се връща в сърцето и то я праща в дробовете да се пречисти; тя, пречистена, пак се връща в сърцето и то я препраща по цялото тяло.
към беседата >>
Там, дето има любов, електричество минава и пакост не прави.
Там, дето има любов, електричество минава и пакост не прави.
Електричеството винаги прави пакост на хората на безлюбието. Тия гръмотевици са много меки. В електричеството има такива, които не правят пакост. Една електрическа топка гръмотевица, ако влезе, ти си остани спокоен, обикни я, и тя няма нищо да ти направи. Ако я бутнеш, ще направи голям взрив, нищо няма да остане от тебе.
към беседата >>
Не е виновато то.
В музиката човек трябва да събуди доброто чувство в себе си. Без събуждането на доброто чувство ти не можеш да събудиш и една добра мисъл. Ти, ако имаш такова особено мнение за сърцето, че сърцето е калпаво, че сърцето е грешно, ти не мислиш правилно. Ти ще благодариш, че твоето сърце носи страданията. Изпълнява си много добре своята роля, понеже от него излиза и чистата, и нечистата кръв.
Не е виновато то.
Нечистата кръв се връща в сърцето и то я праща в дробовете да се пречисти; тя, пречистена, пак се връща в сърцето и то я препраща по цялото тяло.
към беседата >>
Електричеството винаги прави пакост на хората на безлюбието.
Там, дето има любов, електричество минава и пакост не прави.
Електричеството винаги прави пакост на хората на безлюбието.
Тия гръмотевици са много меки. В електричеството има такива, които не правят пакост. Една електрическа топка гръмотевица, ако влезе, ти си остани спокоен, обикни я, и тя няма нищо да ти направи. Ако я бутнеш, ще направи голям взрив, нищо няма да остане от тебе. Привеждал съм този пример.
към беседата >>
Нечистата кръв се връща в сърцето и то я праща в дробовете да се пречисти; тя, пречистена, пак се връща в сърцето и то я препраща по цялото тяло.
Без събуждането на доброто чувство ти не можеш да събудиш и една добра мисъл. Ти, ако имаш такова особено мнение за сърцето, че сърцето е калпаво, че сърцето е грешно, ти не мислиш правилно. Ти ще благодариш, че твоето сърце носи страданията. Изпълнява си много добре своята роля, понеже от него излиза и чистата, и нечистата кръв. Не е виновато то.
Нечистата кръв се връща в сърцето и то я праща в дробовете да се пречисти; тя, пречистена, пак се връща в сърцето и то я препраща по цялото тяло.
към беседата >>
Тия гръмотевици са много меки.
Там, дето има любов, електричество минава и пакост не прави. Електричеството винаги прави пакост на хората на безлюбието.
Тия гръмотевици са много меки.
В електричеството има такива, които не правят пакост. Една електрическа топка гръмотевица, ако влезе, ти си остани спокоен, обикни я, и тя няма нищо да ти направи. Ако я бутнеш, ще направи голям взрив, нищо няма да остане от тебе. Привеждал съм този пример. В сегашния Балчик един българин грънчар направил петдесет хиляди грънци, искал да ги продаде.
към беседата >>
Сега някой път не разбираме живота, искаме да бъдем чисти.
Сега някой път не разбираме живота, искаме да бъдем чисти.
То е така направено, че по необходимост праща чистата и нечистата кръв. Какво ще прави, като дойде нечистата кръв? Ще я изпрати да се пречисти. Щом имате ролята на сърцето, ще изпълнявате добре ролята на сърцето.
към беседата >>
В електричеството има такива, които не правят пакост.
Там, дето има любов, електричество минава и пакост не прави. Електричеството винаги прави пакост на хората на безлюбието. Тия гръмотевици са много меки.
В електричеството има такива, които не правят пакост.
Една електрическа топка гръмотевица, ако влезе, ти си остани спокоен, обикни я, и тя няма нищо да ти направи. Ако я бутнеш, ще направи голям взрив, нищо няма да остане от тебе. Привеждал съм този пример. В сегашния Балчик един българин грънчар направил петдесет хиляди грънци, искал да ги продаде. Казва: „Уредих си работата, казва.
към беседата >>
То е така направено, че по необходимост праща чистата и нечистата кръв.
Сега някой път не разбираме живота, искаме да бъдем чисти.
То е така направено, че по необходимост праща чистата и нечистата кръв.
Какво ще прави, като дойде нечистата кръв? Ще я изпрати да се пречисти. Щом имате ролята на сърцето, ще изпълнявате добре ролята на сърцето.
към беседата >>
Една електрическа топка гръмотевица, ако влезе, ти си остани спокоен, обикни я, и тя няма нищо да ти направи.
Там, дето има любов, електричество минава и пакост не прави. Електричеството винаги прави пакост на хората на безлюбието. Тия гръмотевици са много меки. В електричеството има такива, които не правят пакост.
Една електрическа топка гръмотевица, ако влезе, ти си остани спокоен, обикни я, и тя няма нищо да ти направи.
Ако я бутнеш, ще направи голям взрив, нищо няма да остане от тебе. Привеждал съм този пример. В сегашния Балчик един българин грънчар направил петдесет хиляди грънци, искал да ги продаде. Казва: „Уредих си работата, казва. Да си почина.“ В стотина гърнета турил краве масло.
към беседата >>
2.
Нов живот на пеперуда
,
ООК
, София, 10.12.1941г.,
Ти като ядеш, защо ядеш, не може ли без да ядеш?
По някой път вие питате защо се бият хората. Че какво трябва да правят?
Ти като ядеш, защо ядеш, не може ли без да ядеш?
Ти като приемаш храната, защо не я глътнеш цяла? Като вземеш едно парченце, най-първо си много любезен към храната, казваш ѝ: „Не бой се.“ Ти ѝ разправяш, че ще бъде царски приета. Но щом влезе вътре в устата, ти пак ѝ разправяш, че ще ѝ снемеш дрехата и ще я пратиш в апартамента долу. Като ѝ снемеш дрехата, тя влезе в апартамента, там ще има друго джуруликане. Там пак ѝ снимаш дрехата и я пратиш в дробовете.
към беседата >>
Всички трябва да мислите.
Щом намерим, че не е Божествено, не се занимавай с него. Търсете само Божественото, което съгражда в ума ви, което съгражда в сърцето ви, търсете Божественото, което въздига душата ви. Ако дойдат вашите мисли, кажете: „То е частично.“ В София има дим, който излиза от хилядите комини, които пушат, но не че целият свят е в дим. Като дойде вятърът, отнесе този дим. Мисълта трябва да дойде да почисти дима, който ви е измъчвал.
Всички трябва да мислите.
Всеки, който може да пее, може да мисли.
към беседата >>
Ти като приемаш храната, защо не я глътнеш цяла?
По някой път вие питате защо се бият хората. Че какво трябва да правят? Ти като ядеш, защо ядеш, не може ли без да ядеш?
Ти като приемаш храната, защо не я глътнеш цяла?
Като вземеш едно парченце, най-първо си много любезен към храната, казваш ѝ: „Не бой се.“ Ти ѝ разправяш, че ще бъде царски приета. Но щом влезе вътре в устата, ти пак ѝ разправяш, че ще ѝ снемеш дрехата и ще я пратиш в апартамента долу. Като ѝ снемеш дрехата, тя влезе в апартамента, там ще има друго джуруликане. Там пак ѝ снимаш дрехата и я пратиш в дробовете. Там ще има друго джуруликане, известна течност ще има, ще дойде горенето, изпращаш после в мозъка.
към беседата >>
Всеки, който може да пее, може да мисли.
Търсете само Божественото, което съгражда в ума ви, което съгражда в сърцето ви, търсете Божественото, което въздига душата ви. Ако дойдат вашите мисли, кажете: „То е частично.“ В София има дим, който излиза от хилядите комини, които пушат, но не че целият свят е в дим. Като дойде вятърът, отнесе този дим. Мисълта трябва да дойде да почисти дима, който ви е измъчвал. Всички трябва да мислите.
Всеки, който може да пее, може да мисли.
към беседата >>
Като вземеш едно парченце, най-първо си много любезен към храната, казваш ѝ: „Не бой се.“ Ти ѝ разправяш, че ще бъде царски приета.
По някой път вие питате защо се бият хората. Че какво трябва да правят? Ти като ядеш, защо ядеш, не може ли без да ядеш? Ти като приемаш храната, защо не я глътнеш цяла?
Като вземеш едно парченце, най-първо си много любезен към храната, казваш ѝ: „Не бой се.“ Ти ѝ разправяш, че ще бъде царски приета.
Но щом влезе вътре в устата, ти пак ѝ разправяш, че ще ѝ снемеш дрехата и ще я пратиш в апартамента долу. Като ѝ снемеш дрехата, тя влезе в апартамента, там ще има друго джуруликане. Там пак ѝ снимаш дрехата и я пратиш в дробовете. Там ще има друго джуруликане, известна течност ще има, ще дойде горенето, изпращаш после в мозъка. Ако някой път попитате тази храна, която е минала през човека, дали ще иска пак да мине, тя ще каже, че втори път не минава.
към беседата >>
Пеението е едно здравословно състояние.
Пеението е едно здравословно състояние.
Намирам, че всички хора, които не пеят, страдат много; които пеят, по-малко страдат. Вътре пейте. Щом пееш, ти се ползуваш. Каквато и болка да имате, пейте. В това седи новият живот.
към беседата >>
Но щом влезе вътре в устата, ти пак ѝ разправяш, че ще ѝ снемеш дрехата и ще я пратиш в апартамента долу.
По някой път вие питате защо се бият хората. Че какво трябва да правят? Ти като ядеш, защо ядеш, не може ли без да ядеш? Ти като приемаш храната, защо не я глътнеш цяла? Като вземеш едно парченце, най-първо си много любезен към храната, казваш ѝ: „Не бой се.“ Ти ѝ разправяш, че ще бъде царски приета.
Но щом влезе вътре в устата, ти пак ѝ разправяш, че ще ѝ снемеш дрехата и ще я пратиш в апартамента долу.
Като ѝ снемеш дрехата, тя влезе в апартамента, там ще има друго джуруликане. Там пак ѝ снимаш дрехата и я пратиш в дробовете. Там ще има друго джуруликане, известна течност ще има, ще дойде горенето, изпращаш после в мозъка. Ако някой път попитате тази храна, която е минала през човека, дали ще иска пак да мине, тя ще каже, че втори път не минава. Казва: „Който не е опитал, да минава.“ Един американец веднъж се спуснал от ниагарския водопад в една бъчва, че като го извадили, казва: „Да ми дадат и целия свят, не влизам втори път в бъчвата.“ Водата го е джуруликала така.
към беседата >>
Намирам, че всички хора, които не пеят, страдат много; които пеят, по-малко страдат.
Пеението е едно здравословно състояние.
Намирам, че всички хора, които не пеят, страдат много; които пеят, по-малко страдат.
Вътре пейте. Щом пееш, ти се ползуваш. Каквато и болка да имате, пейте. В това седи новият живот. Онзи извор, който тече, се чисти.
към беседата >>
Като ѝ снемеш дрехата, тя влезе в апартамента, там ще има друго джуруликане.
Че какво трябва да правят? Ти като ядеш, защо ядеш, не може ли без да ядеш? Ти като приемаш храната, защо не я глътнеш цяла? Като вземеш едно парченце, най-първо си много любезен към храната, казваш ѝ: „Не бой се.“ Ти ѝ разправяш, че ще бъде царски приета. Но щом влезе вътре в устата, ти пак ѝ разправяш, че ще ѝ снемеш дрехата и ще я пратиш в апартамента долу.
Като ѝ снемеш дрехата, тя влезе в апартамента, там ще има друго джуруликане.
Там пак ѝ снимаш дрехата и я пратиш в дробовете. Там ще има друго джуруликане, известна течност ще има, ще дойде горенето, изпращаш после в мозъка. Ако някой път попитате тази храна, която е минала през човека, дали ще иска пак да мине, тя ще каже, че втори път не минава. Казва: „Който не е опитал, да минава.“ Един американец веднъж се спуснал от ниагарския водопад в една бъчва, че като го извадили, казва: „Да ми дадат и целия свят, не влизам втори път в бъчвата.“ Водата го е джуруликала така.
към беседата >>
Вътре пейте.
Пеението е едно здравословно състояние. Намирам, че всички хора, които не пеят, страдат много; които пеят, по-малко страдат.
Вътре пейте.
Щом пееш, ти се ползуваш. Каквато и болка да имате, пейте. В това седи новият живот. Онзи извор, който тече, се чисти. Човек, който пее, се чисти.
към беседата >>
Там пак ѝ снимаш дрехата и я пратиш в дробовете.
Ти като ядеш, защо ядеш, не може ли без да ядеш? Ти като приемаш храната, защо не я глътнеш цяла? Като вземеш едно парченце, най-първо си много любезен към храната, казваш ѝ: „Не бой се.“ Ти ѝ разправяш, че ще бъде царски приета. Но щом влезе вътре в устата, ти пак ѝ разправяш, че ще ѝ снемеш дрехата и ще я пратиш в апартамента долу. Като ѝ снемеш дрехата, тя влезе в апартамента, там ще има друго джуруликане.
Там пак ѝ снимаш дрехата и я пратиш в дробовете.
Там ще има друго джуруликане, известна течност ще има, ще дойде горенето, изпращаш после в мозъка. Ако някой път попитате тази храна, която е минала през човека, дали ще иска пак да мине, тя ще каже, че втори път не минава. Казва: „Който не е опитал, да минава.“ Един американец веднъж се спуснал от ниагарския водопад в една бъчва, че като го извадили, казва: „Да ми дадат и целия свят, не влизам втори път в бъчвата.“ Водата го е джуруликала така.
към беседата >>
Щом пееш, ти се ползуваш.
Пеението е едно здравословно състояние. Намирам, че всички хора, които не пеят, страдат много; които пеят, по-малко страдат. Вътре пейте.
Щом пееш, ти се ползуваш.
Каквато и болка да имате, пейте. В това седи новият живот. Онзи извор, който тече, се чисти. Човек, който пее, се чисти. Един метод за чистене на съзнанието е пеението.
към беседата >>
Там ще има друго джуруликане, известна течност ще има, ще дойде горенето, изпращаш после в мозъка.
Ти като приемаш храната, защо не я глътнеш цяла? Като вземеш едно парченце, най-първо си много любезен към храната, казваш ѝ: „Не бой се.“ Ти ѝ разправяш, че ще бъде царски приета. Но щом влезе вътре в устата, ти пак ѝ разправяш, че ще ѝ снемеш дрехата и ще я пратиш в апартамента долу. Като ѝ снемеш дрехата, тя влезе в апартамента, там ще има друго джуруликане. Там пак ѝ снимаш дрехата и я пратиш в дробовете.
Там ще има друго джуруликане, известна течност ще има, ще дойде горенето, изпращаш после в мозъка.
Ако някой път попитате тази храна, която е минала през човека, дали ще иска пак да мине, тя ще каже, че втори път не минава. Казва: „Който не е опитал, да минава.“ Един американец веднъж се спуснал от ниагарския водопад в една бъчва, че като го извадили, казва: „Да ми дадат и целия свят, не влизам втори път в бъчвата.“ Водата го е джуруликала така.
към беседата >>
Каквато и болка да имате, пейте.
Пеението е едно здравословно състояние. Намирам, че всички хора, които не пеят, страдат много; които пеят, по-малко страдат. Вътре пейте. Щом пееш, ти се ползуваш.
Каквато и болка да имате, пейте.
В това седи новият живот. Онзи извор, който тече, се чисти. Човек, който пее, се чисти. Един метод за чистене на съзнанието е пеението. Не да пеете отвън като изкуство.
към беседата >>
Ако някой път попитате тази храна, която е минала през човека, дали ще иска пак да мине, тя ще каже, че втори път не минава.
Като вземеш едно парченце, най-първо си много любезен към храната, казваш ѝ: „Не бой се.“ Ти ѝ разправяш, че ще бъде царски приета. Но щом влезе вътре в устата, ти пак ѝ разправяш, че ще ѝ снемеш дрехата и ще я пратиш в апартамента долу. Като ѝ снемеш дрехата, тя влезе в апартамента, там ще има друго джуруликане. Там пак ѝ снимаш дрехата и я пратиш в дробовете. Там ще има друго джуруликане, известна течност ще има, ще дойде горенето, изпращаш после в мозъка.
Ако някой път попитате тази храна, която е минала през човека, дали ще иска пак да мине, тя ще каже, че втори път не минава.
Казва: „Който не е опитал, да минава.“ Един американец веднъж се спуснал от ниагарския водопад в една бъчва, че като го извадили, казва: „Да ми дадат и целия свят, не влизам втори път в бъчвата.“ Водата го е джуруликала така.
към беседата >>
В това седи новият живот.
Пеението е едно здравословно състояние. Намирам, че всички хора, които не пеят, страдат много; които пеят, по-малко страдат. Вътре пейте. Щом пееш, ти се ползуваш. Каквато и болка да имате, пейте.
В това седи новият живот.
Онзи извор, който тече, се чисти. Човек, който пее, се чисти. Един метод за чистене на съзнанието е пеението. Не да пеете отвън като изкуство. Като изкуство е друг въпрос.
към беседата >>
Казва: „Който не е опитал, да минава.“ Един американец веднъж се спуснал от ниагарския водопад в една бъчва, че като го извадили, казва: „Да ми дадат и целия свят, не влизам втори път в бъчвата.“ Водата го е джуруликала така.
Но щом влезе вътре в устата, ти пак ѝ разправяш, че ще ѝ снемеш дрехата и ще я пратиш в апартамента долу. Като ѝ снемеш дрехата, тя влезе в апартамента, там ще има друго джуруликане. Там пак ѝ снимаш дрехата и я пратиш в дробовете. Там ще има друго джуруликане, известна течност ще има, ще дойде горенето, изпращаш после в мозъка. Ако някой път попитате тази храна, която е минала през човека, дали ще иска пак да мине, тя ще каже, че втори път не минава.
Казва: „Който не е опитал, да минава.“ Един американец веднъж се спуснал от ниагарския водопад в една бъчва, че като го извадили, казва: „Да ми дадат и целия свят, не влизам втори път в бъчвата.“ Водата го е джуруликала така.
към беседата >>
Онзи извор, който тече, се чисти.
Намирам, че всички хора, които не пеят, страдат много; които пеят, по-малко страдат. Вътре пейте. Щом пееш, ти се ползуваш. Каквато и болка да имате, пейте. В това седи новият живот.
Онзи извор, който тече, се чисти.
Човек, който пее, се чисти. Един метод за чистене на съзнанието е пеението. Не да пеете отвън като изкуство. Като изкуство е друг въпрос. Пеението е като един начин за усъвършенствуване.
към беседата >>
Начинът, по който ние ядем, е елементарен.
Начинът, по който ние ядем, е елементарен.
Когато се усъвършенствуваме, ще стане подобрение. Казва: „Кога ще се подобрят хората? “ Гледам как ядат. Казвам: Дълго време се изисква, докато се подобри светът. В яденето няма подобрение.
към беседата >>
Човек, който пее, се чисти.
Вътре пейте. Щом пееш, ти се ползуваш. Каквато и болка да имате, пейте. В това седи новият живот. Онзи извор, който тече, се чисти.
Човек, който пее, се чисти.
Един метод за чистене на съзнанието е пеението. Не да пеете отвън като изкуство. Като изкуство е друг въпрос. Пеението е като един начин за усъвършенствуване. Чистотата постоянно трябва да я носите.
към беседата >>
Когато се усъвършенствуваме, ще стане подобрение.
Начинът, по който ние ядем, е елементарен.
Когато се усъвършенствуваме, ще стане подобрение.
Казва: „Кога ще се подобрят хората? “ Гледам как ядат. Казвам: Дълго време се изисква, докато се подобри светът. В яденето няма подобрение. Най-първо трябва да започнем със своя ум.
към беседата >>
Един метод за чистене на съзнанието е пеението.
Щом пееш, ти се ползуваш. Каквато и болка да имате, пейте. В това седи новият живот. Онзи извор, който тече, се чисти. Човек, който пее, се чисти.
Един метод за чистене на съзнанието е пеението.
Не да пеете отвън като изкуство. Като изкуство е друг въпрос. Пеението е като един начин за усъвършенствуване. Чистотата постоянно трябва да я носите. Тихо да пееш, на себе си пей.
към беседата >>
Казва: „Кога ще се подобрят хората?
Начинът, по който ние ядем, е елементарен. Когато се усъвършенствуваме, ще стане подобрение.
Казва: „Кога ще се подобрят хората?
“ Гледам как ядат. Казвам: Дълго време се изисква, докато се подобри светът. В яденето няма подобрение. Най-първо трябва да започнем със своя ум. Да има поне мир в ума.
към беседата >>
Не да пеете отвън като изкуство.
Каквато и болка да имате, пейте. В това седи новият живот. Онзи извор, който тече, се чисти. Човек, който пее, се чисти. Един метод за чистене на съзнанието е пеението.
Не да пеете отвън като изкуство.
Като изкуство е друг въпрос. Пеението е като един начин за усъвършенствуване. Чистотата постоянно трябва да я носите. Тихо да пееш, на себе си пей.
към беседата >>
“ Гледам как ядат.
Начинът, по който ние ядем, е елементарен. Когато се усъвършенствуваме, ще стане подобрение. Казва: „Кога ще се подобрят хората?
“ Гледам как ядат.
Казвам: Дълго време се изисква, докато се подобри светът. В яденето няма подобрение. Най-първо трябва да започнем със своя ум. Да има поне мир в ума. Тия постоянните противоречия, които се срещат в човешкия ум, трябва да престанат.
към беседата >>
Като изкуство е друг въпрос.
В това седи новият живот. Онзи извор, който тече, се чисти. Човек, който пее, се чисти. Един метод за чистене на съзнанието е пеението. Не да пеете отвън като изкуство.
Като изкуство е друг въпрос.
Пеението е като един начин за усъвършенствуване. Чистотата постоянно трябва да я носите. Тихо да пееш, на себе си пей.
към беседата >>
Казвам: Дълго време се изисква, докато се подобри светът.
Начинът, по който ние ядем, е елементарен. Когато се усъвършенствуваме, ще стане подобрение. Казва: „Кога ще се подобрят хората? “ Гледам как ядат.
Казвам: Дълго време се изисква, докато се подобри светът.
В яденето няма подобрение. Най-първо трябва да започнем със своя ум. Да има поне мир в ума. Тия постоянните противоречия, които се срещат в човешкия ум, трябва да престанат. Тия, постоянните противоречия в сърцето трябва да престанат.
към беседата >>
Пеението е като един начин за усъвършенствуване.
Онзи извор, който тече, се чисти. Човек, който пее, се чисти. Един метод за чистене на съзнанието е пеението. Не да пеете отвън като изкуство. Като изкуство е друг въпрос.
Пеението е като един начин за усъвършенствуване.
Чистотата постоянно трябва да я носите. Тихо да пееш, на себе си пей.
към беседата >>
В яденето няма подобрение.
Начинът, по който ние ядем, е елементарен. Когато се усъвършенствуваме, ще стане подобрение. Казва: „Кога ще се подобрят хората? “ Гледам как ядат. Казвам: Дълго време се изисква, докато се подобри светът.
В яденето няма подобрение.
Най-първо трябва да започнем със своя ум. Да има поне мир в ума. Тия постоянните противоречия, които се срещат в човешкия ум, трябва да престанат. Тия, постоянните противоречия в сърцето трябва да престанат. Да дойде една вътрешна хармония.
към беседата >>
Чистотата постоянно трябва да я носите.
Човек, който пее, се чисти. Един метод за чистене на съзнанието е пеението. Не да пеете отвън като изкуство. Като изкуство е друг въпрос. Пеението е като един начин за усъвършенствуване.
Чистотата постоянно трябва да я носите.
Тихо да пееш, на себе си пей.
към беседата >>
Най-първо трябва да започнем със своя ум.
Когато се усъвършенствуваме, ще стане подобрение. Казва: „Кога ще се подобрят хората? “ Гледам как ядат. Казвам: Дълго време се изисква, докато се подобри светът. В яденето няма подобрение.
Най-първо трябва да започнем със своя ум.
Да има поне мир в ума. Тия постоянните противоречия, които се срещат в човешкия ум, трябва да престанат. Тия, постоянните противоречия в сърцето трябва да престанат. Да дойде една вътрешна хармония. И може да се постигне тя.
към беседата >>
Тихо да пееш, на себе си пей.
Един метод за чистене на съзнанието е пеението. Не да пеете отвън като изкуство. Като изкуство е друг въпрос. Пеението е като един начин за усъвършенствуване. Чистотата постоянно трябва да я носите.
Тихо да пееш, на себе си пей.
към беседата >>
Човешкият живот зависи от Божиите блага, които ни са дадени.
Човешкият живот зависи от Божиите блага, които ни са дадени.
Има проводници, през които идат благата. Човек не само трябва да върви по един път. Да кажем, имате теория по музиката, знаете само да изпеете гамата, 7-те тона. Какво могат да ви помогнат 7-те тона? Ако знаете тия тонове как да ги съчетавате, ще се ползувате.
към беседата >>
Да има поне мир в ума.
Казва: „Кога ще се подобрят хората? “ Гледам как ядат. Казвам: Дълго време се изисква, докато се подобри светът. В яденето няма подобрение. Най-първо трябва да започнем със своя ум.
Да има поне мир в ума.
Тия постоянните противоречия, които се срещат в човешкия ум, трябва да престанат. Тия, постоянните противоречия в сърцето трябва да престанат. Да дойде една вътрешна хармония. И може да се постигне тя. Ако иска някой да бъде добър певец, трябва баща му и майка му да са го родили певец.
към беседата >>
Всяка сутрин като станете, извикайте най-хубавите мисли.
Всяка сутрин като станете, извикайте най-хубавите мисли.
Ако дойдат мрачни мисли, извикайте хубавите чувства, защото живеете в Бога. Живеем и се движим в Бога. Ние живеем и се движим в Бога и носим нашите нечистотии. А пък трябва да очистим себе си, като дойде Бог в нас, да е чисто. Ние искаме Той като дойде, Той да очисти.
към беседата >>
Има проводници, през които идат благата.
Човешкият живот зависи от Божиите блага, които ни са дадени.
Има проводници, през които идат благата.
Човек не само трябва да върви по един път. Да кажем, имате теория по музиката, знаете само да изпеете гамата, 7-те тона. Какво могат да ви помогнат 7-те тона? Ако знаете тия тонове как да ги съчетавате, ще се ползувате. Вие се оплаквате от съдбата.
към беседата >>
Тия постоянните противоречия, които се срещат в човешкия ум, трябва да престанат.
“ Гледам как ядат. Казвам: Дълго време се изисква, докато се подобри светът. В яденето няма подобрение. Най-първо трябва да започнем със своя ум. Да има поне мир в ума.
Тия постоянните противоречия, които се срещат в човешкия ум, трябва да престанат.
Тия, постоянните противоречия в сърцето трябва да престанат. Да дойде една вътрешна хармония. И може да се постигне тя. Ако иска някой да бъде добър певец, трябва баща му и майка му да са го родили певец. Ако иска някой да бъде добър, трябва баща му и майка му да са го родили добър.
към беседата >>
Ако дойдат мрачни мисли, извикайте хубавите чувства, защото живеете в Бога.
Всяка сутрин като станете, извикайте най-хубавите мисли.
Ако дойдат мрачни мисли, извикайте хубавите чувства, защото живеете в Бога.
Живеем и се движим в Бога. Ние живеем и се движим в Бога и носим нашите нечистотии. А пък трябва да очистим себе си, като дойде Бог в нас, да е чисто. Ние искаме Той като дойде, Той да очисти. Той ще изпрати Духа Си, но трябва да вземем участие и първото нещо е да очистим ума си.
към беседата >>
Човек не само трябва да върви по един път.
Човешкият живот зависи от Божиите блага, които ни са дадени. Има проводници, през които идат благата.
Човек не само трябва да върви по един път.
Да кажем, имате теория по музиката, знаете само да изпеете гамата, 7-те тона. Какво могат да ви помогнат 7-те тона? Ако знаете тия тонове как да ги съчетавате, ще се ползувате. Вие се оплаквате от съдбата. Един добър певец или един добър свирец като знае как да съчетава тоновете, като вземе инструмента този музикант или като уповава на своя глас, за една вечер му дават 25 000 лева.
към беседата >>
Тия, постоянните противоречия в сърцето трябва да престанат.
Казвам: Дълго време се изисква, докато се подобри светът. В яденето няма подобрение. Най-първо трябва да започнем със своя ум. Да има поне мир в ума. Тия постоянните противоречия, които се срещат в човешкия ум, трябва да престанат.
Тия, постоянните противоречия в сърцето трябва да престанат.
Да дойде една вътрешна хармония. И може да се постигне тя. Ако иска някой да бъде добър певец, трябва баща му и майка му да са го родили певец. Ако иска някой да бъде добър, трябва баща му и майка му да са го родили добър.
към беседата >>
Живеем и се движим в Бога.
Всяка сутрин като станете, извикайте най-хубавите мисли. Ако дойдат мрачни мисли, извикайте хубавите чувства, защото живеете в Бога.
Живеем и се движим в Бога.
Ние живеем и се движим в Бога и носим нашите нечистотии. А пък трябва да очистим себе си, като дойде Бог в нас, да е чисто. Ние искаме Той като дойде, Той да очисти. Той ще изпрати Духа Си, но трябва да вземем участие и първото нещо е да очистим ума си. Не може да очистим сърцето; сърцето може да го не каляме.
към беседата >>
Да кажем, имате теория по музиката, знаете само да изпеете гамата, 7-те тона.
Човешкият живот зависи от Божиите блага, които ни са дадени. Има проводници, през които идат благата. Човек не само трябва да върви по един път.
Да кажем, имате теория по музиката, знаете само да изпеете гамата, 7-те тона.
Какво могат да ви помогнат 7-те тона? Ако знаете тия тонове как да ги съчетавате, ще се ползувате. Вие се оплаквате от съдбата. Един добър певец или един добър свирец като знае как да съчетава тоновете, като вземе инструмента този музикант или като уповава на своя глас, за една вечер му дават 25 000 лева. Сега не е въпросът само за материалните работи, но всякога човек трябва да се стреми към известни придобивки.
към беседата >>
Да дойде една вътрешна хармония.
В яденето няма подобрение. Най-първо трябва да започнем със своя ум. Да има поне мир в ума. Тия постоянните противоречия, които се срещат в човешкия ум, трябва да престанат. Тия, постоянните противоречия в сърцето трябва да престанат.
Да дойде една вътрешна хармония.
И може да се постигне тя. Ако иска някой да бъде добър певец, трябва баща му и майка му да са го родили певец. Ако иска някой да бъде добър, трябва баща му и майка му да са го родили добър.
към беседата >>
Ние живеем и се движим в Бога и носим нашите нечистотии.
Всяка сутрин като станете, извикайте най-хубавите мисли. Ако дойдат мрачни мисли, извикайте хубавите чувства, защото живеете в Бога. Живеем и се движим в Бога.
Ние живеем и се движим в Бога и носим нашите нечистотии.
А пък трябва да очистим себе си, като дойде Бог в нас, да е чисто. Ние искаме Той като дойде, Той да очисти. Той ще изпрати Духа Си, но трябва да вземем участие и първото нещо е да очистим ума си. Не може да очистим сърцето; сърцето може да го не каляме. Не каляй ума си, не каляй сърцето си!
към беседата >>
Какво могат да ви помогнат 7-те тона?
Човешкият живот зависи от Божиите блага, които ни са дадени. Има проводници, през които идат благата. Човек не само трябва да върви по един път. Да кажем, имате теория по музиката, знаете само да изпеете гамата, 7-те тона.
Какво могат да ви помогнат 7-те тона?
Ако знаете тия тонове как да ги съчетавате, ще се ползувате. Вие се оплаквате от съдбата. Един добър певец или един добър свирец като знае как да съчетава тоновете, като вземе инструмента този музикант или като уповава на своя глас, за една вечер му дават 25 000 лева. Сега не е въпросът само за материалните работи, но всякога човек трябва да се стреми към известни придобивки. Ако не придобива, той губи.
към беседата >>
И може да се постигне тя.
Най-първо трябва да започнем със своя ум. Да има поне мир в ума. Тия постоянните противоречия, които се срещат в човешкия ум, трябва да престанат. Тия, постоянните противоречия в сърцето трябва да престанат. Да дойде една вътрешна хармония.
И може да се постигне тя.
Ако иска някой да бъде добър певец, трябва баща му и майка му да са го родили певец. Ако иска някой да бъде добър, трябва баща му и майка му да са го родили добър.
към беседата >>
А пък трябва да очистим себе си, като дойде Бог в нас, да е чисто.
Всяка сутрин като станете, извикайте най-хубавите мисли. Ако дойдат мрачни мисли, извикайте хубавите чувства, защото живеете в Бога. Живеем и се движим в Бога. Ние живеем и се движим в Бога и носим нашите нечистотии.
А пък трябва да очистим себе си, като дойде Бог в нас, да е чисто.
Ние искаме Той като дойде, Той да очисти. Той ще изпрати Духа Си, но трябва да вземем участие и първото нещо е да очистим ума си. Не може да очистим сърцето; сърцето може да го не каляме. Не каляй ума си, не каляй сърцето си! Пък ние сме в един свят, дето се калят.
към беседата >>
Ако знаете тия тонове как да ги съчетавате, ще се ползувате.
Човешкият живот зависи от Божиите блага, които ни са дадени. Има проводници, през които идат благата. Човек не само трябва да върви по един път. Да кажем, имате теория по музиката, знаете само да изпеете гамата, 7-те тона. Какво могат да ви помогнат 7-те тона?
Ако знаете тия тонове как да ги съчетавате, ще се ползувате.
Вие се оплаквате от съдбата. Един добър певец или един добър свирец като знае как да съчетава тоновете, като вземе инструмента този музикант или като уповава на своя глас, за една вечер му дават 25 000 лева. Сега не е въпросът само за материалните работи, но всякога човек трябва да се стреми към известни придобивки. Ако не придобива, той губи.
към беседата >>
Ако иска някой да бъде добър певец, трябва баща му и майка му да са го родили певец.
Да има поне мир в ума. Тия постоянните противоречия, които се срещат в човешкия ум, трябва да престанат. Тия, постоянните противоречия в сърцето трябва да престанат. Да дойде една вътрешна хармония. И може да се постигне тя.
Ако иска някой да бъде добър певец, трябва баща му и майка му да са го родили певец.
Ако иска някой да бъде добър, трябва баща му и майка му да са го родили добър.
към беседата >>
Ние искаме Той като дойде, Той да очисти.
Всяка сутрин като станете, извикайте най-хубавите мисли. Ако дойдат мрачни мисли, извикайте хубавите чувства, защото живеете в Бога. Живеем и се движим в Бога. Ние живеем и се движим в Бога и носим нашите нечистотии. А пък трябва да очистим себе си, като дойде Бог в нас, да е чисто.
Ние искаме Той като дойде, Той да очисти.
Той ще изпрати Духа Си, но трябва да вземем участие и първото нещо е да очистим ума си. Не може да очистим сърцето; сърцето може да го не каляме. Не каляй ума си, не каляй сърцето си! Пък ние сме в един свят, дето се калят. Всяка нечиста мисъл може да окаля когото и да е.
към беседата >>
Вие се оплаквате от съдбата.
Има проводници, през които идат благата. Човек не само трябва да върви по един път. Да кажем, имате теория по музиката, знаете само да изпеете гамата, 7-те тона. Какво могат да ви помогнат 7-те тона? Ако знаете тия тонове как да ги съчетавате, ще се ползувате.
Вие се оплаквате от съдбата.
Един добър певец или един добър свирец като знае как да съчетава тоновете, като вземе инструмента този музикант или като уповава на своя глас, за една вечер му дават 25 000 лева. Сега не е въпросът само за материалните работи, но всякога човек трябва да се стреми към известни придобивки. Ако не придобива, той губи.
към беседата >>
Ако иска някой да бъде добър, трябва баща му и майка му да са го родили добър.
Тия постоянните противоречия, които се срещат в човешкия ум, трябва да престанат. Тия, постоянните противоречия в сърцето трябва да престанат. Да дойде една вътрешна хармония. И може да се постигне тя. Ако иска някой да бъде добър певец, трябва баща му и майка му да са го родили певец.
Ако иска някой да бъде добър, трябва баща му и майка му да са го родили добър.
към беседата >>
Той ще изпрати Духа Си, но трябва да вземем участие и първото нещо е да очистим ума си.
Ако дойдат мрачни мисли, извикайте хубавите чувства, защото живеете в Бога. Живеем и се движим в Бога. Ние живеем и се движим в Бога и носим нашите нечистотии. А пък трябва да очистим себе си, като дойде Бог в нас, да е чисто. Ние искаме Той като дойде, Той да очисти.
Той ще изпрати Духа Си, но трябва да вземем участие и първото нещо е да очистим ума си.
Не може да очистим сърцето; сърцето може да го не каляме. Не каляй ума си, не каляй сърцето си! Пък ние сме в един свят, дето се калят. Всяка нечиста мисъл може да окаля когото и да е. Всяка нечиста мисъл, тя ще остави петно.
към беседата >>
Един добър певец или един добър свирец като знае как да съчетава тоновете, като вземе инструмента този музикант или като уповава на своя глас, за една вечер му дават 25 000 лева.
Човек не само трябва да върви по един път. Да кажем, имате теория по музиката, знаете само да изпеете гамата, 7-те тона. Какво могат да ви помогнат 7-те тона? Ако знаете тия тонове как да ги съчетавате, ще се ползувате. Вие се оплаквате от съдбата.
Един добър певец или един добър свирец като знае как да съчетава тоновете, като вземе инструмента този музикант или като уповава на своя глас, за една вечер му дават 25 000 лева.
Сега не е въпросът само за материалните работи, но всякога човек трябва да се стреми към известни придобивки. Ако не придобива, той губи.
към беседата >>
Та, казвам: Новото в света, което иде, няма да дойде по механически начин.
Та, казвам: Новото в света, което иде, няма да дойде по механически начин.
Всичките хора трябва да се родят изново. Една гъсеница, докато си не направи пашкул и да се роди изново, да стане пеперуда, тя не може да се отучи от стария навик да яде листа. Щом се роди като пеперуда, престава. Казва: „Старото мина, сега – новото.“ Тя се учи да яде, има особени апартаменти за яденето, вземе една тънка течност, най-хубавото взема, няма дъвкане. Та сега, като ви говоря, вие се намирате в положението на човек, който има много големи задължения, имате по 100 000–200 000 лева дълг.
към беседата >>
Не може да очистим сърцето; сърцето може да го не каляме.
Живеем и се движим в Бога. Ние живеем и се движим в Бога и носим нашите нечистотии. А пък трябва да очистим себе си, като дойде Бог в нас, да е чисто. Ние искаме Той като дойде, Той да очисти. Той ще изпрати Духа Си, но трябва да вземем участие и първото нещо е да очистим ума си.
Не може да очистим сърцето; сърцето може да го не каляме.
Не каляй ума си, не каляй сърцето си! Пък ние сме в един свят, дето се калят. Всяка нечиста мисъл може да окаля когото и да е. Всяка нечиста мисъл, тя ще остави петно.
към беседата >>
Сега не е въпросът само за материалните работи, но всякога човек трябва да се стреми към известни придобивки.
Да кажем, имате теория по музиката, знаете само да изпеете гамата, 7-те тона. Какво могат да ви помогнат 7-те тона? Ако знаете тия тонове как да ги съчетавате, ще се ползувате. Вие се оплаквате от съдбата. Един добър певец или един добър свирец като знае как да съчетава тоновете, като вземе инструмента този музикант или като уповава на своя глас, за една вечер му дават 25 000 лева.
Сега не е въпросът само за материалните работи, но всякога човек трябва да се стреми към известни придобивки.
Ако не придобива, той губи.
към беседата >>
Всичките хора трябва да се родят изново.
Та, казвам: Новото в света, което иде, няма да дойде по механически начин.
Всичките хора трябва да се родят изново.
Една гъсеница, докато си не направи пашкул и да се роди изново, да стане пеперуда, тя не може да се отучи от стария навик да яде листа. Щом се роди като пеперуда, престава. Казва: „Старото мина, сега – новото.“ Тя се учи да яде, има особени апартаменти за яденето, вземе една тънка течност, най-хубавото взема, няма дъвкане. Та сега, като ви говоря, вие се намирате в положението на човек, който има много големи задължения, имате по 100 000–200 000 лева дълг. Казва ти: „Ще плащаш.“ Как ще плащаш на тия години, отде ще вземеш?
към беседата >>
Не каляй ума си, не каляй сърцето си!
Ние живеем и се движим в Бога и носим нашите нечистотии. А пък трябва да очистим себе си, като дойде Бог в нас, да е чисто. Ние искаме Той като дойде, Той да очисти. Той ще изпрати Духа Си, но трябва да вземем участие и първото нещо е да очистим ума си. Не може да очистим сърцето; сърцето може да го не каляме.
Не каляй ума си, не каляй сърцето си!
Пък ние сме в един свят, дето се калят. Всяка нечиста мисъл може да окаля когото и да е. Всяка нечиста мисъл, тя ще остави петно.
към беседата >>
Ако не придобива, той губи.
Какво могат да ви помогнат 7-те тона? Ако знаете тия тонове как да ги съчетавате, ще се ползувате. Вие се оплаквате от съдбата. Един добър певец или един добър свирец като знае как да съчетава тоновете, като вземе инструмента този музикант или като уповава на своя глас, за една вечер му дават 25 000 лева. Сега не е въпросът само за материалните работи, но всякога човек трябва да се стреми към известни придобивки.
Ако не придобива, той губи.
към беседата >>
Една гъсеница, докато си не направи пашкул и да се роди изново, да стане пеперуда, тя не може да се отучи от стария навик да яде листа.
Та, казвам: Новото в света, което иде, няма да дойде по механически начин. Всичките хора трябва да се родят изново.
Една гъсеница, докато си не направи пашкул и да се роди изново, да стане пеперуда, тя не може да се отучи от стария навик да яде листа.
Щом се роди като пеперуда, престава. Казва: „Старото мина, сега – новото.“ Тя се учи да яде, има особени апартаменти за яденето, вземе една тънка течност, най-хубавото взема, няма дъвкане. Та сега, като ви говоря, вие се намирате в положението на човек, който има много големи задължения, имате по 100 000–200 000 лева дълг. Казва ти: „Ще плащаш.“ Как ще плащаш на тия години, отде ще вземеш? Има един начин на освобождение.
към беседата >>
Пък ние сме в един свят, дето се калят.
А пък трябва да очистим себе си, като дойде Бог в нас, да е чисто. Ние искаме Той като дойде, Той да очисти. Той ще изпрати Духа Си, но трябва да вземем участие и първото нещо е да очистим ума си. Не може да очистим сърцето; сърцето може да го не каляме. Не каляй ума си, не каляй сърцето си!
Пък ние сме в един свят, дето се калят.
Всяка нечиста мисъл може да окаля когото и да е. Всяка нечиста мисъл, тя ще остави петно.
към беседата >>
(фиг. 11.1) Имате музикалната стълбица.
(фиг. 11.1) Имате музикалната стълбица.
Да кажем, единицата е до. То е символ. Ако пред тия нули поставите единица отпред, има 6 цифри с единицата. Ако това число са звонкови, колко правят? Може да са български левове.
към беседата >>
Щом се роди като пеперуда, престава.
Та, казвам: Новото в света, което иде, няма да дойде по механически начин. Всичките хора трябва да се родят изново. Една гъсеница, докато си не направи пашкул и да се роди изново, да стане пеперуда, тя не може да се отучи от стария навик да яде листа.
Щом се роди като пеперуда, престава.
Казва: „Старото мина, сега – новото.“ Тя се учи да яде, има особени апартаменти за яденето, вземе една тънка течност, най-хубавото взема, няма дъвкане. Та сега, като ви говоря, вие се намирате в положението на човек, който има много големи задължения, имате по 100 000–200 000 лева дълг. Казва ти: „Ще плащаш.“ Как ще плащаш на тия години, отде ще вземеш? Има един начин на освобождение. Ти мислиш, мислиш, какво ще измислиш?
към беседата >>
Всяка нечиста мисъл може да окаля когото и да е.
Ние искаме Той като дойде, Той да очисти. Той ще изпрати Духа Си, но трябва да вземем участие и първото нещо е да очистим ума си. Не може да очистим сърцето; сърцето може да го не каляме. Не каляй ума си, не каляй сърцето си! Пък ние сме в един свят, дето се калят.
Всяка нечиста мисъл може да окаля когото и да е.
Всяка нечиста мисъл, тя ще остави петно.
към беседата >>
Да кажем, единицата е до.
(фиг. 11.1) Имате музикалната стълбица.
Да кажем, единицата е до.
То е символ. Ако пред тия нули поставите единица отпред, има 6 цифри с единицата. Ако това число са звонкови, колко правят? Може да са български левове. 7-те правят един милион.
към беседата >>
Казва: „Старото мина, сега – новото.“ Тя се учи да яде, има особени апартаменти за яденето, вземе една тънка течност, най-хубавото взема, няма дъвкане.
Та, казвам: Новото в света, което иде, няма да дойде по механически начин. Всичките хора трябва да се родят изново. Една гъсеница, докато си не направи пашкул и да се роди изново, да стане пеперуда, тя не може да се отучи от стария навик да яде листа. Щом се роди като пеперуда, престава.
Казва: „Старото мина, сега – новото.“ Тя се учи да яде, има особени апартаменти за яденето, вземе една тънка течност, най-хубавото взема, няма дъвкане.
Та сега, като ви говоря, вие се намирате в положението на човек, който има много големи задължения, имате по 100 000–200 000 лева дълг. Казва ти: „Ще плащаш.“ Как ще плащаш на тия години, отде ще вземеш? Има един начин на освобождение. Ти мислиш, мислиш, какво ще измислиш? Онзи, комуто дължиш, казва: „Ще платиш.“ Откъде ще вземеш?
към беседата >>
Всяка нечиста мисъл, тя ще остави петно.
Той ще изпрати Духа Си, но трябва да вземем участие и първото нещо е да очистим ума си. Не може да очистим сърцето; сърцето може да го не каляме. Не каляй ума си, не каляй сърцето си! Пък ние сме в един свят, дето се калят. Всяка нечиста мисъл може да окаля когото и да е.
Всяка нечиста мисъл, тя ще остави петно.
към беседата >>
То е символ.
(фиг. 11.1) Имате музикалната стълбица. Да кажем, единицата е до.
То е символ.
Ако пред тия нули поставите единица отпред, има 6 цифри с единицата. Ако това число са звонкови, колко правят? Може да са български левове. 7-те правят един милион. Да кажем, вие имате вяра в едно статическо положение.
към беседата >>
Та сега, като ви говоря, вие се намирате в положението на човек, който има много големи задължения, имате по 100 000–200 000 лева дълг.
Та, казвам: Новото в света, което иде, няма да дойде по механически начин. Всичките хора трябва да се родят изново. Една гъсеница, докато си не направи пашкул и да се роди изново, да стане пеперуда, тя не може да се отучи от стария навик да яде листа. Щом се роди като пеперуда, престава. Казва: „Старото мина, сега – новото.“ Тя се учи да яде, има особени апартаменти за яденето, вземе една тънка течност, най-хубавото взема, няма дъвкане.
Та сега, като ви говоря, вие се намирате в положението на човек, който има много големи задължения, имате по 100 000–200 000 лева дълг.
Казва ти: „Ще плащаш.“ Как ще плащаш на тия години, отде ще вземеш? Има един начин на освобождение. Ти мислиш, мислиш, какво ще измислиш? Онзи, комуто дължиш, казва: „Ще платиш.“ Откъде ще вземеш? Има един начин.
към беседата >>
Та, казвам: При всичките тия петна трябва да знаем да сме на такова разстояние, че да не се петним.
Та, казвам: При всичките тия петна трябва да знаем да сме на такова разстояние, че да не се петним.
Затуй, като се приближаваме при хората, трябва да знаем какви са и на каква дистанция да се поставим. Сега безразборно живеем и безразборно страдаме.
към беседата >>
Ако пред тия нули поставите единица отпред, има 6 цифри с единицата.
(фиг. 11.1) Имате музикалната стълбица. Да кажем, единицата е до. То е символ.
Ако пред тия нули поставите единица отпред, има 6 цифри с единицата.
Ако това число са звонкови, колко правят? Може да са български левове. 7-те правят един милион. Да кажем, вие имате вяра в едно статическо положение. Казва: „Вярвам.“ Какво ще ви ползува?
към беседата >>
Казва ти: „Ще плащаш.“ Как ще плащаш на тия години, отде ще вземеш?
Всичките хора трябва да се родят изново. Една гъсеница, докато си не направи пашкул и да се роди изново, да стане пеперуда, тя не може да се отучи от стария навик да яде листа. Щом се роди като пеперуда, престава. Казва: „Старото мина, сега – новото.“ Тя се учи да яде, има особени апартаменти за яденето, вземе една тънка течност, най-хубавото взема, няма дъвкане. Та сега, като ви говоря, вие се намирате в положението на човек, който има много големи задължения, имате по 100 000–200 000 лева дълг.
Казва ти: „Ще плащаш.“ Как ще плащаш на тия години, отде ще вземеш?
Има един начин на освобождение. Ти мислиш, мислиш, какво ще измислиш? Онзи, комуто дължиш, казва: „Ще платиш.“ Откъде ще вземеш? Има един начин. Един ден дойде един човек и ти казва: „Искате ли да бъдете свободен?
към беседата >>
Затуй, като се приближаваме при хората, трябва да знаем какви са и на каква дистанция да се поставим.
Та, казвам: При всичките тия петна трябва да знаем да сме на такова разстояние, че да не се петним.
Затуй, като се приближаваме при хората, трябва да знаем какви са и на каква дистанция да се поставим.
Сега безразборно живеем и безразборно страдаме.
към беседата >>
Ако това число са звонкови, колко правят?
(фиг. 11.1) Имате музикалната стълбица. Да кажем, единицата е до. То е символ. Ако пред тия нули поставите единица отпред, има 6 цифри с единицата.
Ако това число са звонкови, колко правят?
Може да са български левове. 7-те правят един милион. Да кажем, вие имате вяра в едно статическо положение. Казва: „Вярвам.“ Какво ще ви ползува? В какво вярваш?
към беседата >>
Има един начин на освобождение.
Една гъсеница, докато си не направи пашкул и да се роди изново, да стане пеперуда, тя не може да се отучи от стария навик да яде листа. Щом се роди като пеперуда, престава. Казва: „Старото мина, сега – новото.“ Тя се учи да яде, има особени апартаменти за яденето, вземе една тънка течност, най-хубавото взема, няма дъвкане. Та сега, като ви говоря, вие се намирате в положението на човек, който има много големи задължения, имате по 100 000–200 000 лева дълг. Казва ти: „Ще плащаш.“ Как ще плащаш на тия години, отде ще вземеш?
Има един начин на освобождение.
Ти мислиш, мислиш, какво ще измислиш? Онзи, комуто дължиш, казва: „Ще платиш.“ Откъде ще вземеш? Има един начин. Един ден дойде един човек и ти казва: „Искате ли да бъдете свободен? Аз може да ви освободя, но ако се решите да живеете по един нов начин.
към беседата >>
Сега безразборно живеем и безразборно страдаме.
Та, казвам: При всичките тия петна трябва да знаем да сме на такова разстояние, че да не се петним. Затуй, като се приближаваме при хората, трябва да знаем какви са и на каква дистанция да се поставим.
Сега безразборно живеем и безразборно страдаме.
към беседата >>
Може да са български левове.
(фиг. 11.1) Имате музикалната стълбица. Да кажем, единицата е до. То е символ. Ако пред тия нули поставите единица отпред, има 6 цифри с единицата. Ако това число са звонкови, колко правят?
Може да са български левове.
7-те правят един милион. Да кажем, вие имате вяра в едно статическо положение. Казва: „Вярвам.“ Какво ще ви ползува? В какво вярваш? Казва: „Вярвам.“ Вярваш в музиката.
към беседата >>
Ти мислиш, мислиш, какво ще измислиш?
Щом се роди като пеперуда, престава. Казва: „Старото мина, сега – новото.“ Тя се учи да яде, има особени апартаменти за яденето, вземе една тънка течност, най-хубавото взема, няма дъвкане. Та сега, като ви говоря, вие се намирате в положението на човек, който има много големи задължения, имате по 100 000–200 000 лева дълг. Казва ти: „Ще плащаш.“ Как ще плащаш на тия години, отде ще вземеш? Има един начин на освобождение.
Ти мислиш, мислиш, какво ще измислиш?
Онзи, комуто дължиш, казва: „Ще платиш.“ Откъде ще вземеш? Има един начин. Един ден дойде един човек и ти казва: „Искате ли да бъдете свободен? Аз може да ви освободя, но ако се решите да живеете по един нов начин. Този път, по който направихте тия борчове, да не ходите по тоя път вече.
към беседата >>
Сега като ви говоря, знанието, което имате сега, ще ви служи да направите както гъсеницата прави – да си направите пашкул.
Сега като ви говоря, знанието, което имате сега, ще ви служи да направите както гъсеницата прави – да си направите пашкул.
Щом си направите пашкул, ще учите друго знание. Тази мрежа вие не може да направите. Тънката мрежа вие не може да направите. Ако не бяхте гъсеница, мрежата като гъсеница ще ви се даде. Знанието, хубавата дреха, с която ще ви облекат, новото тяло, в което ще се облечете, от цветята ще имате нова храна.
към беседата >>
7-те правят един милион.
Да кажем, единицата е до. То е символ. Ако пред тия нули поставите единица отпред, има 6 цифри с единицата. Ако това число са звонкови, колко правят? Може да са български левове.
7-те правят един милион.
Да кажем, вие имате вяра в едно статическо положение. Казва: „Вярвам.“ Какво ще ви ползува? В какво вярваш? Казва: „Вярвам.“ Вярваш в музиката. Какво те ползува музиката, като вярваш?
към беседата >>
Онзи, комуто дължиш, казва: „Ще платиш.“ Откъде ще вземеш?
Казва: „Старото мина, сега – новото.“ Тя се учи да яде, има особени апартаменти за яденето, вземе една тънка течност, най-хубавото взема, няма дъвкане. Та сега, като ви говоря, вие се намирате в положението на човек, който има много големи задължения, имате по 100 000–200 000 лева дълг. Казва ти: „Ще плащаш.“ Как ще плащаш на тия години, отде ще вземеш? Има един начин на освобождение. Ти мислиш, мислиш, какво ще измислиш?
Онзи, комуто дължиш, казва: „Ще платиш.“ Откъде ще вземеш?
Има един начин. Един ден дойде един човек и ти казва: „Искате ли да бъдете свободен? Аз може да ви освободя, но ако се решите да живеете по един нов начин. Този път, по който направихте тия борчове, да не ходите по тоя път вече. Честна дума ми дайте.“ – „Давам Ви честна дума.“ Веднага той плаща на всичките длъжници и те освобождава.
към беседата >>
Щом си направите пашкул, ще учите друго знание.
Сега като ви говоря, знанието, което имате сега, ще ви служи да направите както гъсеницата прави – да си направите пашкул.
Щом си направите пашкул, ще учите друго знание.
Тази мрежа вие не може да направите. Тънката мрежа вие не може да направите. Ако не бяхте гъсеница, мрежата като гъсеница ще ви се даде. Знанието, хубавата дреха, с която ще ви облекат, новото тяло, в което ще се облечете, от цветята ще имате нова храна. Сега в Любовта щом влизаме, ние вече изучаваме закона на пеперудите.
към беседата >>
Да кажем, вие имате вяра в едно статическо положение.
То е символ. Ако пред тия нули поставите единица отпред, има 6 цифри с единицата. Ако това число са звонкови, колко правят? Може да са български левове. 7-те правят един милион.
Да кажем, вие имате вяра в едно статическо положение.
Казва: „Вярвам.“ Какво ще ви ползува? В какво вярваш? Казва: „Вярвам.“ Вярваш в музиката. Какво те ползува музиката, като вярваш? Ако с тази музика не разполагаш, какво те ползува?
към беседата >>
Има един начин.
Та сега, като ви говоря, вие се намирате в положението на човек, който има много големи задължения, имате по 100 000–200 000 лева дълг. Казва ти: „Ще плащаш.“ Как ще плащаш на тия години, отде ще вземеш? Има един начин на освобождение. Ти мислиш, мислиш, какво ще измислиш? Онзи, комуто дължиш, казва: „Ще платиш.“ Откъде ще вземеш?
Има един начин.
Един ден дойде един човек и ти казва: „Искате ли да бъдете свободен? Аз може да ви освободя, но ако се решите да живеете по един нов начин. Този път, по който направихте тия борчове, да не ходите по тоя път вече. Честна дума ми дайте.“ – „Давам Ви честна дума.“ Веднага той плаща на всичките длъжници и те освобождава. Казва: „Дайте полиците“, накъса ги и вие сте свободен.
към беседата >>
Тази мрежа вие не може да направите.
Сега като ви говоря, знанието, което имате сега, ще ви служи да направите както гъсеницата прави – да си направите пашкул. Щом си направите пашкул, ще учите друго знание.
Тази мрежа вие не може да направите.
Тънката мрежа вие не може да направите. Ако не бяхте гъсеница, мрежата като гъсеница ще ви се даде. Знанието, хубавата дреха, с която ще ви облекат, новото тяло, в което ще се облечете, от цветята ще имате нова храна. Сега в Любовта щом влизаме, ние вече изучаваме закона на пеперудите. Ако мислим като гъсеница, ще развалим живота.
към беседата >>
Казва: „Вярвам.“ Какво ще ви ползува?
Ако пред тия нули поставите единица отпред, има 6 цифри с единицата. Ако това число са звонкови, колко правят? Може да са български левове. 7-те правят един милион. Да кажем, вие имате вяра в едно статическо положение.
Казва: „Вярвам.“ Какво ще ви ползува?
В какво вярваш? Казва: „Вярвам.“ Вярваш в музиката. Какво те ползува музиката, като вярваш? Ако с тази музика не разполагаш, какво те ползува? Ти вярваш във водата, но ако не разполагаш с водата, какво те ползува?
към беседата >>
Един ден дойде един човек и ти казва: „Искате ли да бъдете свободен?
Казва ти: „Ще плащаш.“ Как ще плащаш на тия години, отде ще вземеш? Има един начин на освобождение. Ти мислиш, мислиш, какво ще измислиш? Онзи, комуто дължиш, казва: „Ще платиш.“ Откъде ще вземеш? Има един начин.
Един ден дойде един човек и ти казва: „Искате ли да бъдете свободен?
Аз може да ви освободя, но ако се решите да живеете по един нов начин. Този път, по който направихте тия борчове, да не ходите по тоя път вече. Честна дума ми дайте.“ – „Давам Ви честна дума.“ Веднага той плаща на всичките длъжници и те освобождава. Казва: „Дайте полиците“, накъса ги и вие сте свободен.
към беседата >>
Тънката мрежа вие не може да направите.
Сега като ви говоря, знанието, което имате сега, ще ви служи да направите както гъсеницата прави – да си направите пашкул. Щом си направите пашкул, ще учите друго знание. Тази мрежа вие не може да направите.
Тънката мрежа вие не може да направите.
Ако не бяхте гъсеница, мрежата като гъсеница ще ви се даде. Знанието, хубавата дреха, с която ще ви облекат, новото тяло, в което ще се облечете, от цветята ще имате нова храна. Сега в Любовта щом влизаме, ние вече изучаваме закона на пеперудите. Ако мислим като гъсеница, ще развалим живота.
към беседата >>
В какво вярваш?
Ако това число са звонкови, колко правят? Може да са български левове. 7-те правят един милион. Да кажем, вие имате вяра в едно статическо положение. Казва: „Вярвам.“ Какво ще ви ползува?
В какво вярваш?
Казва: „Вярвам.“ Вярваш в музиката. Какво те ползува музиката, като вярваш? Ако с тази музика не разполагаш, какво те ползува? Ти вярваш във водата, но ако не разполагаш с водата, какво те ползува? Ти вярваш във въздуха, но ако не разполагаш с въздуха, какво те ползува?
към беседата >>
Аз може да ви освободя, но ако се решите да живеете по един нов начин.
Има един начин на освобождение. Ти мислиш, мислиш, какво ще измислиш? Онзи, комуто дължиш, казва: „Ще платиш.“ Откъде ще вземеш? Има един начин. Един ден дойде един човек и ти казва: „Искате ли да бъдете свободен?
Аз може да ви освободя, но ако се решите да живеете по един нов начин.
Този път, по който направихте тия борчове, да не ходите по тоя път вече. Честна дума ми дайте.“ – „Давам Ви честна дума.“ Веднага той плаща на всичките длъжници и те освобождава. Казва: „Дайте полиците“, накъса ги и вие сте свободен.
към беседата >>
Ако не бяхте гъсеница, мрежата като гъсеница ще ви се даде.
Сега като ви говоря, знанието, което имате сега, ще ви служи да направите както гъсеницата прави – да си направите пашкул. Щом си направите пашкул, ще учите друго знание. Тази мрежа вие не може да направите. Тънката мрежа вие не може да направите.
Ако не бяхте гъсеница, мрежата като гъсеница ще ви се даде.
Знанието, хубавата дреха, с която ще ви облекат, новото тяло, в което ще се облечете, от цветята ще имате нова храна. Сега в Любовта щом влизаме, ние вече изучаваме закона на пеперудите. Ако мислим като гъсеница, ще развалим живота.
към беседата >>
Казва: „Вярвам.“ Вярваш в музиката.
Може да са български левове. 7-те правят един милион. Да кажем, вие имате вяра в едно статическо положение. Казва: „Вярвам.“ Какво ще ви ползува? В какво вярваш?
Казва: „Вярвам.“ Вярваш в музиката.
Какво те ползува музиката, като вярваш? Ако с тази музика не разполагаш, какво те ползува? Ти вярваш във водата, но ако не разполагаш с водата, какво те ползува? Ти вярваш във въздуха, но ако не разполагаш с въздуха, какво те ползува? Казвате: „Всичко зависи от въздуха.“ Но въздухът си има свой език.
към беседата >>
Този път, по който направихте тия борчове, да не ходите по тоя път вече.
Ти мислиш, мислиш, какво ще измислиш? Онзи, комуто дължиш, казва: „Ще платиш.“ Откъде ще вземеш? Има един начин. Един ден дойде един човек и ти казва: „Искате ли да бъдете свободен? Аз може да ви освободя, но ако се решите да живеете по един нов начин.
Този път, по който направихте тия борчове, да не ходите по тоя път вече.
Честна дума ми дайте.“ – „Давам Ви честна дума.“ Веднага той плаща на всичките длъжници и те освобождава. Казва: „Дайте полиците“, накъса ги и вие сте свободен.
към беседата >>
Знанието, хубавата дреха, с която ще ви облекат, новото тяло, в което ще се облечете, от цветята ще имате нова храна.
Сега като ви говоря, знанието, което имате сега, ще ви служи да направите както гъсеницата прави – да си направите пашкул. Щом си направите пашкул, ще учите друго знание. Тази мрежа вие не може да направите. Тънката мрежа вие не може да направите. Ако не бяхте гъсеница, мрежата като гъсеница ще ви се даде.
Знанието, хубавата дреха, с която ще ви облекат, новото тяло, в което ще се облечете, от цветята ще имате нова храна.
Сега в Любовта щом влизаме, ние вече изучаваме закона на пеперудите. Ако мислим като гъсеница, ще развалим живота.
към беседата >>
Какво те ползува музиката, като вярваш?
7-те правят един милион. Да кажем, вие имате вяра в едно статическо положение. Казва: „Вярвам.“ Какво ще ви ползува? В какво вярваш? Казва: „Вярвам.“ Вярваш в музиката.
Какво те ползува музиката, като вярваш?
Ако с тази музика не разполагаш, какво те ползува? Ти вярваш във водата, но ако не разполагаш с водата, какво те ползува? Ти вярваш във въздуха, но ако не разполагаш с въздуха, какво те ползува? Казвате: „Всичко зависи от въздуха.“ Но въздухът си има свой език.
към беседата >>
Честна дума ми дайте.“ – „Давам Ви честна дума.“ Веднага той плаща на всичките длъжници и те освобождава.
Онзи, комуто дължиш, казва: „Ще платиш.“ Откъде ще вземеш? Има един начин. Един ден дойде един човек и ти казва: „Искате ли да бъдете свободен? Аз може да ви освободя, но ако се решите да живеете по един нов начин. Този път, по който направихте тия борчове, да не ходите по тоя път вече.
Честна дума ми дайте.“ – „Давам Ви честна дума.“ Веднага той плаща на всичките длъжници и те освобождава.
Казва: „Дайте полиците“, накъса ги и вие сте свободен.
към беседата >>
Сега в Любовта щом влизаме, ние вече изучаваме закона на пеперудите.
Щом си направите пашкул, ще учите друго знание. Тази мрежа вие не може да направите. Тънката мрежа вие не може да направите. Ако не бяхте гъсеница, мрежата като гъсеница ще ви се даде. Знанието, хубавата дреха, с която ще ви облекат, новото тяло, в което ще се облечете, от цветята ще имате нова храна.
Сега в Любовта щом влизаме, ние вече изучаваме закона на пеперудите.
Ако мислим като гъсеница, ще развалим живота.
към беседата >>
Ако с тази музика не разполагаш, какво те ползува?
Да кажем, вие имате вяра в едно статическо положение. Казва: „Вярвам.“ Какво ще ви ползува? В какво вярваш? Казва: „Вярвам.“ Вярваш в музиката. Какво те ползува музиката, като вярваш?
Ако с тази музика не разполагаш, какво те ползува?
Ти вярваш във водата, но ако не разполагаш с водата, какво те ползува? Ти вярваш във въздуха, но ако не разполагаш с въздуха, какво те ползува? Казвате: „Всичко зависи от въздуха.“ Но въздухът си има свой език.
към беседата >>
Казва: „Дайте полиците“, накъса ги и вие сте свободен.
Има един начин. Един ден дойде един човек и ти казва: „Искате ли да бъдете свободен? Аз може да ви освободя, но ако се решите да живеете по един нов начин. Този път, по който направихте тия борчове, да не ходите по тоя път вече. Честна дума ми дайте.“ – „Давам Ви честна дума.“ Веднага той плаща на всичките длъжници и те освобождава.
Казва: „Дайте полиците“, накъса ги и вие сте свободен.
към беседата >>
Ако мислим като гъсеница, ще развалим живота.
Тази мрежа вие не може да направите. Тънката мрежа вие не може да направите. Ако не бяхте гъсеница, мрежата като гъсеница ще ви се даде. Знанието, хубавата дреха, с която ще ви облекат, новото тяло, в което ще се облечете, от цветята ще имате нова храна. Сега в Любовта щом влизаме, ние вече изучаваме закона на пеперудите.
Ако мислим като гъсеница, ще развалим живота.
към беседата >>
Ти вярваш във водата, но ако не разполагаш с водата, какво те ползува?
Казва: „Вярвам.“ Какво ще ви ползува? В какво вярваш? Казва: „Вярвам.“ Вярваш в музиката. Какво те ползува музиката, като вярваш? Ако с тази музика не разполагаш, какво те ползува?
Ти вярваш във водата, но ако не разполагаш с водата, какво те ползува?
Ти вярваш във въздуха, но ако не разполагаш с въздуха, какво те ползува? Казвате: „Всичко зависи от въздуха.“ Но въздухът си има свой език.
към беседата >>
Та, казвам: Когато аз говоря за любовта, разбирам, когато дойде любовта в света, да ликвидирате с всички стари дългове на хората, старите мисли, желания и всички тия тревоги да ликвидирате, да дойде новият живот, да започне хубавото пеение.
Та, казвам: Когато аз говоря за любовта, разбирам, когато дойде любовта в света, да ликвидирате с всички стари дългове на хората, старите мисли, желания и всички тия тревоги да ликвидирате, да дойде новият живот, да започне хубавото пеение.
Ще започнем хубаво да рисуваме. Сега гледаме художниците: като не знаят какво да рисуват, ще вземе една тенекия от тези риби, някое счупено тенеке, ще го нарисува, ще нарисува някоя хилава стара къща. Гледам, някой човек нарисуван в едно болезнено състояние. То е безпредметно. Ще рисуват стомаха болен, дробовете болни – то е старото.
към беседата >>
Трябва да престанем да мислим като гъсеница.
Трябва да престанем да мислим като гъсеница.
Като гъсеница животът беше лош, но животът на пеперудата грамадно се различава от живота на гъсеницата.
към беседата >>
Ти вярваш във въздуха, но ако не разполагаш с въздуха, какво те ползува?
В какво вярваш? Казва: „Вярвам.“ Вярваш в музиката. Какво те ползува музиката, като вярваш? Ако с тази музика не разполагаш, какво те ползува? Ти вярваш във водата, но ако не разполагаш с водата, какво те ползува?
Ти вярваш във въздуха, но ако не разполагаш с въздуха, какво те ползува?
Казвате: „Всичко зависи от въздуха.“ Но въздухът си има свой език.
към беседата >>
Ще започнем хубаво да рисуваме.
Та, казвам: Когато аз говоря за любовта, разбирам, когато дойде любовта в света, да ликвидирате с всички стари дългове на хората, старите мисли, желания и всички тия тревоги да ликвидирате, да дойде новият живот, да започне хубавото пеение.
Ще започнем хубаво да рисуваме.
Сега гледаме художниците: като не знаят какво да рисуват, ще вземе една тенекия от тези риби, някое счупено тенеке, ще го нарисува, ще нарисува някоя хилава стара къща. Гледам, някой човек нарисуван в едно болезнено състояние. То е безпредметно. Ще рисуват стомаха болен, дробовете болни – то е старото. Какви трябва да бъдат здравите дробове, какъв трябва да бъде здравият стомах, какъв трябва да бъде здравият мозък, здравите очи, здравите уши?
към беседата >>
Като гъсеница животът беше лош, но животът на пеперудата грамадно се различава от живота на гъсеницата.
Трябва да престанем да мислим като гъсеница.
Като гъсеница животът беше лош, но животът на пеперудата грамадно се различава от живота на гъсеницата.
към беседата >>
Казвате: „Всичко зависи от въздуха.“ Но въздухът си има свой език.
Казва: „Вярвам.“ Вярваш в музиката. Какво те ползува музиката, като вярваш? Ако с тази музика не разполагаш, какво те ползува? Ти вярваш във водата, но ако не разполагаш с водата, какво те ползува? Ти вярваш във въздуха, но ако не разполагаш с въздуха, какво те ползува?
Казвате: „Всичко зависи от въздуха.“ Но въздухът си има свой език.
към беседата >>
Сега гледаме художниците: като не знаят какво да рисуват, ще вземе една тенекия от тези риби, някое счупено тенеке, ще го нарисува, ще нарисува някоя хилава стара къща.
Та, казвам: Когато аз говоря за любовта, разбирам, когато дойде любовта в света, да ликвидирате с всички стари дългове на хората, старите мисли, желания и всички тия тревоги да ликвидирате, да дойде новият живот, да започне хубавото пеение. Ще започнем хубаво да рисуваме.
Сега гледаме художниците: като не знаят какво да рисуват, ще вземе една тенекия от тези риби, някое счупено тенеке, ще го нарисува, ще нарисува някоя хилава стара къща.
Гледам, някой човек нарисуван в едно болезнено състояние. То е безпредметно. Ще рисуват стомаха болен, дробовете болни – то е старото. Какви трябва да бъдат здравите дробове, какъв трябва да бъде здравият стомах, какъв трябва да бъде здравият мозък, здравите очи, здравите уши? Гледам, сега изучават ирисовата диагноза, казва: „Знаете какви болести има в очите?
към беседата >>
Тогава да ви разкажа една малка приказка, как дошъл на Земята белият цвят.
Тогава да ви разкажа една малка приказка, как дошъл на Земята белият цвят.
Преди да бъде създадена Земята, това било малко цвете, било в Божествената градина. Щом разказали, че Господ направил Небето и Земята и мислил да я устрои, решило това малко цвете да дойде на Земята. Дошло на Слънцето и по пътя на светлината дошло на Земята. Като дошло, таман чуло гласа на Господа, Който казал: [в] земята да порасте всичко, всички треви и цветя. И то взело участие в туй, че го посадили в планината.
към беседата >>
Гледам, някой човек нарисуван в едно болезнено състояние.
Та, казвам: Когато аз говоря за любовта, разбирам, когато дойде любовта в света, да ликвидирате с всички стари дългове на хората, старите мисли, желания и всички тия тревоги да ликвидирате, да дойде новият живот, да започне хубавото пеение. Ще започнем хубаво да рисуваме. Сега гледаме художниците: като не знаят какво да рисуват, ще вземе една тенекия от тези риби, някое счупено тенеке, ще го нарисува, ще нарисува някоя хилава стара къща.
Гледам, някой човек нарисуван в едно болезнено състояние.
То е безпредметно. Ще рисуват стомаха болен, дробовете болни – то е старото. Какви трябва да бъдат здравите дробове, какъв трябва да бъде здравият стомах, какъв трябва да бъде здравият мозък, здравите очи, здравите уши? Гледам, сега изучават ирисовата диагноза, казва: „Знаете какви болести има в очите? “ Казвам: Не ме интересуват болестите в очите.
към беседата >>
Преди да бъде създадена Земята, това било малко цвете, било в Божествената градина.
Тогава да ви разкажа една малка приказка, как дошъл на Земята белият цвят.
Преди да бъде създадена Земята, това било малко цвете, било в Божествената градина.
Щом разказали, че Господ направил Небето и Земята и мислил да я устрои, решило това малко цвете да дойде на Земята. Дошло на Слънцето и по пътя на светлината дошло на Земята. Като дошло, таман чуло гласа на Господа, Който казал: [в] земята да порасте всичко, всички треви и цветя. И то взело участие в туй, че го посадили в планината. Казва: „Там Земята ми стана майка и Слънцето – баща, въздухът ми стана брат, а водата ми стана сестра.“ Започнало да разправя как този брат го занимавал, как му пял, как водата и тя му пяла, чистила му краката, всяка сутрин майката приготовлявала храна, всяка сутрин бащата идел да го поздравлява и то чувало неговия глас.
към беседата >>
То е безпредметно.
Та, казвам: Когато аз говоря за любовта, разбирам, когато дойде любовта в света, да ликвидирате с всички стари дългове на хората, старите мисли, желания и всички тия тревоги да ликвидирате, да дойде новият живот, да започне хубавото пеение. Ще започнем хубаво да рисуваме. Сега гледаме художниците: като не знаят какво да рисуват, ще вземе една тенекия от тези риби, някое счупено тенеке, ще го нарисува, ще нарисува някоя хилава стара къща. Гледам, някой човек нарисуван в едно болезнено състояние.
То е безпредметно.
Ще рисуват стомаха болен, дробовете болни – то е старото. Какви трябва да бъдат здравите дробове, какъв трябва да бъде здравият стомах, какъв трябва да бъде здравият мозък, здравите очи, здравите уши? Гледам, сега изучават ирисовата диагноза, казва: „Знаете какви болести има в очите? “ Казвам: Не ме интересуват болестите в очите. Мене ме интересува, като погледна окото, има ли знака, че той е умен човек.
към беседата >>
Щом разказали, че Господ направил Небето и Земята и мислил да я устрои, решило това малко цвете да дойде на Земята.
Тогава да ви разкажа една малка приказка, как дошъл на Земята белият цвят. Преди да бъде създадена Земята, това било малко цвете, било в Божествената градина.
Щом разказали, че Господ направил Небето и Земята и мислил да я устрои, решило това малко цвете да дойде на Земята.
Дошло на Слънцето и по пътя на светлината дошло на Земята. Като дошло, таман чуло гласа на Господа, Който казал: [в] земята да порасте всичко, всички треви и цветя. И то взело участие в туй, че го посадили в планината. Казва: „Там Земята ми стана майка и Слънцето – баща, въздухът ми стана брат, а водата ми стана сестра.“ Започнало да разправя как този брат го занимавал, как му пял, как водата и тя му пяла, чистила му краката, всяка сутрин майката приготовлявала храна, всяка сутрин бащата идел да го поздравлява и то чувало неговия глас.
към беседата >>
Ще рисуват стомаха болен, дробовете болни – то е старото.
Та, казвам: Когато аз говоря за любовта, разбирам, когато дойде любовта в света, да ликвидирате с всички стари дългове на хората, старите мисли, желания и всички тия тревоги да ликвидирате, да дойде новият живот, да започне хубавото пеение. Ще започнем хубаво да рисуваме. Сега гледаме художниците: като не знаят какво да рисуват, ще вземе една тенекия от тези риби, някое счупено тенеке, ще го нарисува, ще нарисува някоя хилава стара къща. Гледам, някой човек нарисуван в едно болезнено състояние. То е безпредметно.
Ще рисуват стомаха болен, дробовете болни – то е старото.
Какви трябва да бъдат здравите дробове, какъв трябва да бъде здравият стомах, какъв трябва да бъде здравият мозък, здравите очи, здравите уши? Гледам, сега изучават ирисовата диагноза, казва: „Знаете какви болести има в очите? “ Казвам: Не ме интересуват болестите в очите. Мене ме интересува, като погледна окото, има ли знака, че той е умен човек. Като погледна окото, ме интересува има ли знака, че той е добър човек, има ли в окото знака, че той е милосърден човек, има ли в окото, че той е трудолюбив човек, има ли в окото, че той обича Истината.
към беседата >>
Дошло на Слънцето и по пътя на светлината дошло на Земята.
Тогава да ви разкажа една малка приказка, как дошъл на Земята белият цвят. Преди да бъде създадена Земята, това било малко цвете, било в Божествената градина. Щом разказали, че Господ направил Небето и Земята и мислил да я устрои, решило това малко цвете да дойде на Земята.
Дошло на Слънцето и по пътя на светлината дошло на Земята.
Като дошло, таман чуло гласа на Господа, Който казал: [в] земята да порасте всичко, всички треви и цветя. И то взело участие в туй, че го посадили в планината. Казва: „Там Земята ми стана майка и Слънцето – баща, въздухът ми стана брат, а водата ми стана сестра.“ Започнало да разправя как този брат го занимавал, как му пял, как водата и тя му пяла, чистила му краката, всяка сутрин майката приготовлявала храна, всяка сутрин бащата идел да го поздравлява и то чувало неговия глас.
към беседата >>
Какви трябва да бъдат здравите дробове, какъв трябва да бъде здравият стомах, какъв трябва да бъде здравият мозък, здравите очи, здравите уши?
Ще започнем хубаво да рисуваме. Сега гледаме художниците: като не знаят какво да рисуват, ще вземе една тенекия от тези риби, някое счупено тенеке, ще го нарисува, ще нарисува някоя хилава стара къща. Гледам, някой човек нарисуван в едно болезнено състояние. То е безпредметно. Ще рисуват стомаха болен, дробовете болни – то е старото.
Какви трябва да бъдат здравите дробове, какъв трябва да бъде здравият стомах, какъв трябва да бъде здравият мозък, здравите очи, здравите уши?
Гледам, сега изучават ирисовата диагноза, казва: „Знаете какви болести има в очите? “ Казвам: Не ме интересуват болестите в очите. Мене ме интересува, като погледна окото, има ли знака, че той е умен човек. Като погледна окото, ме интересува има ли знака, че той е добър човек, има ли в окото знака, че той е милосърден човек, има ли в окото, че той е трудолюбив човек, има ли в окото, че той обича Истината. Всичко в окото го има.
към беседата >>
Като дошло, таман чуло гласа на Господа, Който казал: [в] земята да порасте всичко, всички треви и цветя.
Тогава да ви разкажа една малка приказка, как дошъл на Земята белият цвят. Преди да бъде създадена Земята, това било малко цвете, било в Божествената градина. Щом разказали, че Господ направил Небето и Земята и мислил да я устрои, решило това малко цвете да дойде на Земята. Дошло на Слънцето и по пътя на светлината дошло на Земята.
Като дошло, таман чуло гласа на Господа, Който казал: [в] земята да порасте всичко, всички треви и цветя.
И то взело участие в туй, че го посадили в планината. Казва: „Там Земята ми стана майка и Слънцето – баща, въздухът ми стана брат, а водата ми стана сестра.“ Започнало да разправя как този брат го занимавал, как му пял, как водата и тя му пяла, чистила му краката, всяка сутрин майката приготовлявала храна, всяка сутрин бащата идел да го поздравлява и то чувало неговия глас.
към беседата >>
Гледам, сега изучават ирисовата диагноза, казва: „Знаете какви болести има в очите?
Сега гледаме художниците: като не знаят какво да рисуват, ще вземе една тенекия от тези риби, някое счупено тенеке, ще го нарисува, ще нарисува някоя хилава стара къща. Гледам, някой човек нарисуван в едно болезнено състояние. То е безпредметно. Ще рисуват стомаха болен, дробовете болни – то е старото. Какви трябва да бъдат здравите дробове, какъв трябва да бъде здравият стомах, какъв трябва да бъде здравият мозък, здравите очи, здравите уши?
Гледам, сега изучават ирисовата диагноза, казва: „Знаете какви болести има в очите?
“ Казвам: Не ме интересуват болестите в очите. Мене ме интересува, като погледна окото, има ли знака, че той е умен човек. Като погледна окото, ме интересува има ли знака, че той е добър човек, има ли в окото знака, че той е милосърден човек, има ли в окото, че той е трудолюбив човек, има ли в окото, че той обича Истината. Всичко в окото го има. Тия болезнени състояния не ме интересуват.
към беседата >>
И то взело участие в туй, че го посадили в планината.
Тогава да ви разкажа една малка приказка, как дошъл на Земята белият цвят. Преди да бъде създадена Земята, това било малко цвете, било в Божествената градина. Щом разказали, че Господ направил Небето и Земята и мислил да я устрои, решило това малко цвете да дойде на Земята. Дошло на Слънцето и по пътя на светлината дошло на Земята. Като дошло, таман чуло гласа на Господа, Който казал: [в] земята да порасте всичко, всички треви и цветя.
И то взело участие в туй, че го посадили в планината.
Казва: „Там Земята ми стана майка и Слънцето – баща, въздухът ми стана брат, а водата ми стана сестра.“ Започнало да разправя как този брат го занимавал, как му пял, как водата и тя му пяла, чистила му краката, всяка сутрин майката приготовлявала храна, всяка сутрин бащата идел да го поздравлява и то чувало неговия глас.
към беседата >>
“ Казвам: Не ме интересуват болестите в очите.
Гледам, някой човек нарисуван в едно болезнено състояние. То е безпредметно. Ще рисуват стомаха болен, дробовете болни – то е старото. Какви трябва да бъдат здравите дробове, какъв трябва да бъде здравият стомах, какъв трябва да бъде здравият мозък, здравите очи, здравите уши? Гледам, сега изучават ирисовата диагноза, казва: „Знаете какви болести има в очите?
“ Казвам: Не ме интересуват болестите в очите.
Мене ме интересува, като погледна окото, има ли знака, че той е умен човек. Като погледна окото, ме интересува има ли знака, че той е добър човек, има ли в окото знака, че той е милосърден човек, има ли в окото, че той е трудолюбив човек, има ли в окото, че той обича Истината. Всичко в окото го има. Тия болезнени състояния не ме интересуват. Казва: „В окото има признак, че той има тумор.“ Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Казва: „Там Земята ми стана майка и Слънцето – баща, въздухът ми стана брат, а водата ми стана сестра.“ Започнало да разправя как този брат го занимавал, как му пял, как водата и тя му пяла, чистила му краката, всяка сутрин майката приготовлявала храна, всяка сутрин бащата идел да го поздравлява и то чувало неговия глас.
Преди да бъде създадена Земята, това било малко цвете, било в Божествената градина. Щом разказали, че Господ направил Небето и Земята и мислил да я устрои, решило това малко цвете да дойде на Земята. Дошло на Слънцето и по пътя на светлината дошло на Земята. Като дошло, таман чуло гласа на Господа, Който казал: [в] земята да порасте всичко, всички треви и цветя. И то взело участие в туй, че го посадили в планината.
Казва: „Там Земята ми стана майка и Слънцето – баща, въздухът ми стана брат, а водата ми стана сестра.“ Започнало да разправя как този брат го занимавал, как му пял, как водата и тя му пяла, чистила му краката, всяка сутрин майката приготовлявала храна, всяка сутрин бащата идел да го поздравлява и то чувало неговия глас.
към беседата >>
Мене ме интересува, като погледна окото, има ли знака, че той е умен човек.
То е безпредметно. Ще рисуват стомаха болен, дробовете болни – то е старото. Какви трябва да бъдат здравите дробове, какъв трябва да бъде здравият стомах, какъв трябва да бъде здравият мозък, здравите очи, здравите уши? Гледам, сега изучават ирисовата диагноза, казва: „Знаете какви болести има в очите? “ Казвам: Не ме интересуват болестите в очите.
Мене ме интересува, като погледна окото, има ли знака, че той е умен човек.
Като погледна окото, ме интересува има ли знака, че той е добър човек, има ли в окото знака, че той е милосърден човек, има ли в окото, че той е трудолюбив човек, има ли в окото, че той обича Истината. Всичко в окото го има. Тия болезнени състояния не ме интересуват. Казва: „В окото има признак, че той има тумор.“ Какво трябва да се прави? Трябва да се разрязва стомаха и да се изважда туморът.
към беседата >>
Ако въздухът не е ваш брат, ако водата не е ваша сестра, ако Земята не е ваша майка и ако Слънцето не ви е баща, вие не може да растете.
Ако въздухът не е ваш брат, ако водата не е ваша сестра, ако Земята не е ваша майка и ако Слънцето не ви е баща, вие не може да растете.
Ако вземете в буквален смисъл Слънцето да е баща… Има едно слънце, което е баща. Сега говоря на вас, които разбирате. Човек, който яде нещо, разбира, може да му се говори! Онзи, на когото устата е затворена, не може да говори. Онзи, който има очи и вижда, може да му се говори; но онзи, на когото очите му са затворени и не вижда светлината, безпредметно е да му се говори.
към беседата >>
Като погледна окото, ме интересува има ли знака, че той е добър човек, има ли в окото знака, че той е милосърден човек, има ли в окото, че той е трудолюбив човек, има ли в окото, че той обича Истината.
Ще рисуват стомаха болен, дробовете болни – то е старото. Какви трябва да бъдат здравите дробове, какъв трябва да бъде здравият стомах, какъв трябва да бъде здравият мозък, здравите очи, здравите уши? Гледам, сега изучават ирисовата диагноза, казва: „Знаете какви болести има в очите? “ Казвам: Не ме интересуват болестите в очите. Мене ме интересува, като погледна окото, има ли знака, че той е умен човек.
Като погледна окото, ме интересува има ли знака, че той е добър човек, има ли в окото знака, че той е милосърден човек, има ли в окото, че той е трудолюбив човек, има ли в окото, че той обича Истината.
Всичко в окото го има. Тия болезнени състояния не ме интересуват. Казва: „В окото има признак, че той има тумор.“ Какво трябва да се прави? Трябва да се разрязва стомаха и да се изважда туморът. Кое е по-хубаво: да виждаш туморите на хората или да виждаш техните добродетели?
към беседата >>
Ако вземете в буквален смисъл Слънцето да е баща… Има едно слънце, което е баща.
Ако въздухът не е ваш брат, ако водата не е ваша сестра, ако Земята не е ваша майка и ако Слънцето не ви е баща, вие не може да растете.
Ако вземете в буквален смисъл Слънцето да е баща… Има едно слънце, което е баща.
Сега говоря на вас, които разбирате. Човек, който яде нещо, разбира, може да му се говори! Онзи, на когото устата е затворена, не може да говори. Онзи, който има очи и вижда, може да му се говори; но онзи, на когото очите му са затворени и не вижда светлината, безпредметно е да му се говори.
към беседата >>
Всичко в окото го има.
Какви трябва да бъдат здравите дробове, какъв трябва да бъде здравият стомах, какъв трябва да бъде здравият мозък, здравите очи, здравите уши? Гледам, сега изучават ирисовата диагноза, казва: „Знаете какви болести има в очите? “ Казвам: Не ме интересуват болестите в очите. Мене ме интересува, като погледна окото, има ли знака, че той е умен човек. Като погледна окото, ме интересува има ли знака, че той е добър човек, има ли в окото знака, че той е милосърден човек, има ли в окото, че той е трудолюбив човек, има ли в окото, че той обича Истината.
Всичко в окото го има.
Тия болезнени състояния не ме интересуват. Казва: „В окото има признак, че той има тумор.“ Какво трябва да се прави? Трябва да се разрязва стомаха и да се изважда туморът. Кое е по-хубаво: да виждаш туморите на хората или да виждаш техните добродетели?
към беседата >>
Сега говоря на вас, които разбирате.
Ако въздухът не е ваш брат, ако водата не е ваша сестра, ако Земята не е ваша майка и ако Слънцето не ви е баща, вие не може да растете. Ако вземете в буквален смисъл Слънцето да е баща… Има едно слънце, което е баща.
Сега говоря на вас, които разбирате.
Човек, който яде нещо, разбира, може да му се говори! Онзи, на когото устата е затворена, не може да говори. Онзи, който има очи и вижда, може да му се говори; но онзи, на когото очите му са затворени и не вижда светлината, безпредметно е да му се говори.
към беседата >>
Тия болезнени състояния не ме интересуват.
Гледам, сега изучават ирисовата диагноза, казва: „Знаете какви болести има в очите? “ Казвам: Не ме интересуват болестите в очите. Мене ме интересува, като погледна окото, има ли знака, че той е умен човек. Като погледна окото, ме интересува има ли знака, че той е добър човек, има ли в окото знака, че той е милосърден човек, има ли в окото, че той е трудолюбив човек, има ли в окото, че той обича Истината. Всичко в окото го има.
Тия болезнени състояния не ме интересуват.
Казва: „В окото има признак, че той има тумор.“ Какво трябва да се прави? Трябва да се разрязва стомаха и да се изважда туморът. Кое е по-хубаво: да виждаш туморите на хората или да виждаш техните добродетели?
към беседата >>
Човек, който яде нещо, разбира, може да му се говори!
Ако въздухът не е ваш брат, ако водата не е ваша сестра, ако Земята не е ваша майка и ако Слънцето не ви е баща, вие не може да растете. Ако вземете в буквален смисъл Слънцето да е баща… Има едно слънце, което е баща. Сега говоря на вас, които разбирате.
Човек, който яде нещо, разбира, може да му се говори!
Онзи, на когото устата е затворена, не може да говори. Онзи, който има очи и вижда, може да му се говори; но онзи, на когото очите му са затворени и не вижда светлината, безпредметно е да му се говори.
към беседата >>
Казва: „В окото има признак, че той има тумор.“ Какво трябва да се прави?
“ Казвам: Не ме интересуват болестите в очите. Мене ме интересува, като погледна окото, има ли знака, че той е умен човек. Като погледна окото, ме интересува има ли знака, че той е добър човек, има ли в окото знака, че той е милосърден човек, има ли в окото, че той е трудолюбив човек, има ли в окото, че той обича Истината. Всичко в окото го има. Тия болезнени състояния не ме интересуват.
Казва: „В окото има признак, че той има тумор.“ Какво трябва да се прави?
Трябва да се разрязва стомаха и да се изважда туморът. Кое е по-хубаво: да виждаш туморите на хората или да виждаш техните добродетели?
към беседата >>
Онзи, на когото устата е затворена, не може да говори.
Ако въздухът не е ваш брат, ако водата не е ваша сестра, ако Земята не е ваша майка и ако Слънцето не ви е баща, вие не може да растете. Ако вземете в буквален смисъл Слънцето да е баща… Има едно слънце, което е баща. Сега говоря на вас, които разбирате. Човек, който яде нещо, разбира, може да му се говори!
Онзи, на когото устата е затворена, не може да говори.
Онзи, който има очи и вижда, може да му се говори; но онзи, на когото очите му са затворени и не вижда светлината, безпредметно е да му се говори.
към беседата >>
Трябва да се разрязва стомаха и да се изважда туморът.
Мене ме интересува, като погледна окото, има ли знака, че той е умен човек. Като погледна окото, ме интересува има ли знака, че той е добър човек, има ли в окото знака, че той е милосърден човек, има ли в окото, че той е трудолюбив човек, има ли в окото, че той обича Истината. Всичко в окото го има. Тия болезнени състояния не ме интересуват. Казва: „В окото има признак, че той има тумор.“ Какво трябва да се прави?
Трябва да се разрязва стомаха и да се изважда туморът.
Кое е по-хубаво: да виждаш туморите на хората или да виждаш техните добродетели?
към беседата >>
Онзи, който има очи и вижда, може да му се говори; но онзи, на когото очите му са затворени и не вижда светлината, безпредметно е да му се говори.
Ако въздухът не е ваш брат, ако водата не е ваша сестра, ако Земята не е ваша майка и ако Слънцето не ви е баща, вие не може да растете. Ако вземете в буквален смисъл Слънцето да е баща… Има едно слънце, което е баща. Сега говоря на вас, които разбирате. Човек, който яде нещо, разбира, може да му се говори! Онзи, на когото устата е затворена, не може да говори.
Онзи, който има очи и вижда, може да му се говори; но онзи, на когото очите му са затворени и не вижда светлината, безпредметно е да му се говори.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: да виждаш туморите на хората или да виждаш техните добродетели?
Като погледна окото, ме интересува има ли знака, че той е добър човек, има ли в окото знака, че той е милосърден човек, има ли в окото, че той е трудолюбив човек, има ли в окото, че той обича Истината. Всичко в окото го има. Тия болезнени състояния не ме интересуват. Казва: „В окото има признак, че той има тумор.“ Какво трябва да се прави? Трябва да се разрязва стомаха и да се изважда туморът.
Кое е по-хубаво: да виждаш туморите на хората или да виждаш техните добродетели?
към беседата >>
Казвам: Във вас има много чувства, много способности, много сили имате и от много вие сте се обременили.
Казвам: Във вас има много чувства, много способности, много сили имате и от много вие сте се обременили.
Всички страдате, защо? От голям товар. За пример, ако давате някому храна и той няма зъби, зъбите паднали, не може да дъвче, какво ще го ползува храната? Два вида страдания има. Някой път гледаш яденето, но не ти го дават и страдаш.
към беседата >>
Та, казвам: Има една диагноза, когато изучаваме любовта, която живее в очите на хората.
Та, казвам: Има една диагноза, когато изучаваме любовта, която живее в очите на хората.
Очите са цяла една градина, дето са посадени всички най-хубави цветя на Любовта и на Божествената обич. Ще видиш там цял един свят. Другото като погледнеш, развалини. И това го считат наука. Наука за развалините.
към беседата >>
Всички страдате, защо?
Казвам: Във вас има много чувства, много способности, много сили имате и от много вие сте се обременили.
Всички страдате, защо?
От голям товар. За пример, ако давате някому храна и той няма зъби, зъбите паднали, не може да дъвче, какво ще го ползува храната? Два вида страдания има. Някой път гледаш яденето, но не ти го дават и страдаш. Казваш: „Нямам ядене.“ Някой път ви дадат ядене, но вие го нагълтате, не го сдъвчете.
към беседата >>
Очите са цяла една градина, дето са посадени всички най-хубави цветя на Любовта и на Божествената обич.
Та, казвам: Има една диагноза, когато изучаваме любовта, която живее в очите на хората.
Очите са цяла една градина, дето са посадени всички най-хубави цветя на Любовта и на Божествената обич.
Ще видиш там цял един свят. Другото като погледнеш, развалини. И това го считат наука. Наука за развалините. Нас тази наука не ни интересува вече.
към беседата >>
От голям товар.
Казвам: Във вас има много чувства, много способности, много сили имате и от много вие сте се обременили. Всички страдате, защо?
От голям товар.
За пример, ако давате някому храна и той няма зъби, зъбите паднали, не може да дъвче, какво ще го ползува храната? Два вида страдания има. Някой път гледаш яденето, но не ти го дават и страдаш. Казваш: „Нямам ядене.“ Някой път ви дадат ядене, но вие го нагълтате, не го сдъвчете. Най-първо страданието беше отвън, казваш: „Да ми се даде това ядене“, страдаш – не ти го дават.
към беседата >>
Ще видиш там цял един свят.
Та, казвам: Има една диагноза, когато изучаваме любовта, която живее в очите на хората. Очите са цяла една градина, дето са посадени всички най-хубави цветя на Любовта и на Божествената обич.
Ще видиш там цял един свят.
Другото като погледнеш, развалини. И това го считат наука. Наука за развалините. Нас тази наука не ни интересува вече. Какво ви интересува вас да се занимавате с дълговете на хората, че този имал толкоз да дава и онзи имал толкоз да дава.
към беседата >>
За пример, ако давате някому храна и той няма зъби, зъбите паднали, не може да дъвче, какво ще го ползува храната?
Казвам: Във вас има много чувства, много способности, много сили имате и от много вие сте се обременили. Всички страдате, защо? От голям товар.
За пример, ако давате някому храна и той няма зъби, зъбите паднали, не може да дъвче, какво ще го ползува храната?
Два вида страдания има. Някой път гледаш яденето, но не ти го дават и страдаш. Казваш: „Нямам ядене.“ Някой път ви дадат ядене, но вие го нагълтате, не го сдъвчете. Най-първо страданието беше отвън, казваш: „Да ми се даде това ядене“, страдаш – не ти го дават. Дадат ти го, не си сдъвкал добре – започнеш да страдаш.
към беседата >>
Другото като погледнеш, развалини.
Та, казвам: Има една диагноза, когато изучаваме любовта, която живее в очите на хората. Очите са цяла една градина, дето са посадени всички най-хубави цветя на Любовта и на Божествената обич. Ще видиш там цял един свят.
Другото като погледнеш, развалини.
И това го считат наука. Наука за развалините. Нас тази наука не ни интересува вече. Какво ви интересува вас да се занимавате с дълговете на хората, че този имал толкоз да дава и онзи имал толкоз да дава. Добре, един има 1000, други – 2, други – 10, 20, 100 000, някой – милион.
към беседата >>
Два вида страдания има.
Казвам: Във вас има много чувства, много способности, много сили имате и от много вие сте се обременили. Всички страдате, защо? От голям товар. За пример, ако давате някому храна и той няма зъби, зъбите паднали, не може да дъвче, какво ще го ползува храната?
Два вида страдания има.
Някой път гледаш яденето, но не ти го дават и страдаш. Казваш: „Нямам ядене.“ Някой път ви дадат ядене, но вие го нагълтате, не го сдъвчете. Най-първо страданието беше отвън, казваш: „Да ми се даде това ядене“, страдаш – не ти го дават. Дадат ти го, не си сдъвкал добре – започнеш да страдаш. Докато храната отвън не ти дават, страдаш по един начин, като приемеш несдъвкана храната, страдаш по друг начин.
към беседата >>
И това го считат наука.
Та, казвам: Има една диагноза, когато изучаваме любовта, която живее в очите на хората. Очите са цяла една градина, дето са посадени всички най-хубави цветя на Любовта и на Божествената обич. Ще видиш там цял един свят. Другото като погледнеш, развалини.
И това го считат наука.
Наука за развалините. Нас тази наука не ни интересува вече. Какво ви интересува вас да се занимавате с дълговете на хората, че този имал толкоз да дава и онзи имал толкоз да дава. Добре, един има 1000, други – 2, други – 10, 20, 100 000, някой – милион. Хубаво, един ден ще имате една статистика, кой колко има да дава.
към беседата >>
Някой път гледаш яденето, но не ти го дават и страдаш.
Казвам: Във вас има много чувства, много способности, много сили имате и от много вие сте се обременили. Всички страдате, защо? От голям товар. За пример, ако давате някому храна и той няма зъби, зъбите паднали, не може да дъвче, какво ще го ползува храната? Два вида страдания има.
Някой път гледаш яденето, но не ти го дават и страдаш.
Казваш: „Нямам ядене.“ Някой път ви дадат ядене, но вие го нагълтате, не го сдъвчете. Най-първо страданието беше отвън, казваш: „Да ми се даде това ядене“, страдаш – не ти го дават. Дадат ти го, не си сдъвкал добре – започнеш да страдаш. Докато храната отвън не ти дават, страдаш по един начин, като приемеш несдъвкана храната, страдаш по друг начин. Знанието, което не е сдъвкано, причинява големи страдания.
към беседата >>
Наука за развалините.
Та, казвам: Има една диагноза, когато изучаваме любовта, която живее в очите на хората. Очите са цяла една градина, дето са посадени всички най-хубави цветя на Любовта и на Божествената обич. Ще видиш там цял един свят. Другото като погледнеш, развалини. И това го считат наука.
Наука за развалините.
Нас тази наука не ни интересува вече. Какво ви интересува вас да се занимавате с дълговете на хората, че този имал толкоз да дава и онзи имал толкоз да дава. Добре, един има 1000, други – 2, други – 10, 20, 100 000, някой – милион. Хубаво, един ден ще имате една статистика, кой колко има да дава. Да допуснем, че знаете кой колко приход има.
към беседата >>
Казваш: „Нямам ядене.“ Някой път ви дадат ядене, но вие го нагълтате, не го сдъвчете.
Всички страдате, защо? От голям товар. За пример, ако давате някому храна и той няма зъби, зъбите паднали, не може да дъвче, какво ще го ползува храната? Два вида страдания има. Някой път гледаш яденето, но не ти го дават и страдаш.
Казваш: „Нямам ядене.“ Някой път ви дадат ядене, но вие го нагълтате, не го сдъвчете.
Най-първо страданието беше отвън, казваш: „Да ми се даде това ядене“, страдаш – не ти го дават. Дадат ти го, не си сдъвкал добре – започнеш да страдаш. Докато храната отвън не ти дават, страдаш по един начин, като приемеш несдъвкана храната, страдаш по друг начин. Знанието, което не е сдъвкано, причинява големи страдания. Някой казва: „Да имам знание.“ Отвън ще се мъчиш, като го нямаш; но отвътре като дойде знанието, пак ще се мъчиш.
към беседата >>
Нас тази наука не ни интересува вече.
Очите са цяла една градина, дето са посадени всички най-хубави цветя на Любовта и на Божествената обич. Ще видиш там цял един свят. Другото като погледнеш, развалини. И това го считат наука. Наука за развалините.
Нас тази наука не ни интересува вече.
Какво ви интересува вас да се занимавате с дълговете на хората, че този имал толкоз да дава и онзи имал толкоз да дава. Добре, един има 1000, други – 2, други – 10, 20, 100 000, някой – милион. Хубаво, един ден ще имате една статистика, кой колко има да дава. Да допуснем, че знаете кой колко приход има. Но вашият живот не зависи от онова, което има да давате.
към беседата >>
Най-първо страданието беше отвън, казваш: „Да ми се даде това ядене“, страдаш – не ти го дават.
От голям товар. За пример, ако давате някому храна и той няма зъби, зъбите паднали, не може да дъвче, какво ще го ползува храната? Два вида страдания има. Някой път гледаш яденето, но не ти го дават и страдаш. Казваш: „Нямам ядене.“ Някой път ви дадат ядене, но вие го нагълтате, не го сдъвчете.
Най-първо страданието беше отвън, казваш: „Да ми се даде това ядене“, страдаш – не ти го дават.
Дадат ти го, не си сдъвкал добре – започнеш да страдаш. Докато храната отвън не ти дават, страдаш по един начин, като приемеш несдъвкана храната, страдаш по друг начин. Знанието, което не е сдъвкано, причинява големи страдания. Някой казва: „Да имам знание.“ Отвън ще се мъчиш, като го нямаш; но отвътре като дойде знанието, пак ще се мъчиш.
към беседата >>
Какво ви интересува вас да се занимавате с дълговете на хората, че този имал толкоз да дава и онзи имал толкоз да дава.
Ще видиш там цял един свят. Другото като погледнеш, развалини. И това го считат наука. Наука за развалините. Нас тази наука не ни интересува вече.
Какво ви интересува вас да се занимавате с дълговете на хората, че този имал толкоз да дава и онзи имал толкоз да дава.
Добре, един има 1000, други – 2, други – 10, 20, 100 000, някой – милион. Хубаво, един ден ще имате една статистика, кой колко има да дава. Да допуснем, че знаете кой колко приход има. Но вашият живот не зависи от онова, което има да давате. То ще ви ограничи.
към беседата >>
Дадат ти го, не си сдъвкал добре – започнеш да страдаш.
За пример, ако давате някому храна и той няма зъби, зъбите паднали, не може да дъвче, какво ще го ползува храната? Два вида страдания има. Някой път гледаш яденето, но не ти го дават и страдаш. Казваш: „Нямам ядене.“ Някой път ви дадат ядене, но вие го нагълтате, не го сдъвчете. Най-първо страданието беше отвън, казваш: „Да ми се даде това ядене“, страдаш – не ти го дават.
Дадат ти го, не си сдъвкал добре – започнеш да страдаш.
Докато храната отвън не ти дават, страдаш по един начин, като приемеш несдъвкана храната, страдаш по друг начин. Знанието, което не е сдъвкано, причинява големи страдания. Някой казва: „Да имам знание.“ Отвън ще се мъчиш, като го нямаш; но отвътре като дойде знанието, пак ще се мъчиш.
към беседата >>
Добре, един има 1000, други – 2, други – 10, 20, 100 000, някой – милион.
Другото като погледнеш, развалини. И това го считат наука. Наука за развалините. Нас тази наука не ни интересува вече. Какво ви интересува вас да се занимавате с дълговете на хората, че този имал толкоз да дава и онзи имал толкоз да дава.
Добре, един има 1000, други – 2, други – 10, 20, 100 000, някой – милион.
Хубаво, един ден ще имате една статистика, кой колко има да дава. Да допуснем, че знаете кой колко приход има. Но вашият живот не зависи от онова, което има да давате. То ще ви ограничи. Нито от вашите приходи зависи животът.
към беседата >>
Докато храната отвън не ти дават, страдаш по един начин, като приемеш несдъвкана храната, страдаш по друг начин.
Два вида страдания има. Някой път гледаш яденето, но не ти го дават и страдаш. Казваш: „Нямам ядене.“ Някой път ви дадат ядене, но вие го нагълтате, не го сдъвчете. Най-първо страданието беше отвън, казваш: „Да ми се даде това ядене“, страдаш – не ти го дават. Дадат ти го, не си сдъвкал добре – започнеш да страдаш.
Докато храната отвън не ти дават, страдаш по един начин, като приемеш несдъвкана храната, страдаш по друг начин.
Знанието, което не е сдъвкано, причинява големи страдания. Някой казва: „Да имам знание.“ Отвън ще се мъчиш, като го нямаш; но отвътре като дойде знанието, пак ще се мъчиш.
към беседата >>
Хубаво, един ден ще имате една статистика, кой колко има да дава.
И това го считат наука. Наука за развалините. Нас тази наука не ни интересува вече. Какво ви интересува вас да се занимавате с дълговете на хората, че този имал толкоз да дава и онзи имал толкоз да дава. Добре, един има 1000, други – 2, други – 10, 20, 100 000, някой – милион.
Хубаво, един ден ще имате една статистика, кой колко има да дава.
Да допуснем, че знаете кой колко приход има. Но вашият живот не зависи от онова, което има да давате. То ще ви ограничи. Нито от вашите приходи зависи животът. Животът зависи от две неща: животът зависи от Любовта, животът зависи от Обичта.
към беседата >>
Знанието, което не е сдъвкано, причинява големи страдания.
Някой път гледаш яденето, но не ти го дават и страдаш. Казваш: „Нямам ядене.“ Някой път ви дадат ядене, но вие го нагълтате, не го сдъвчете. Най-първо страданието беше отвън, казваш: „Да ми се даде това ядене“, страдаш – не ти го дават. Дадат ти го, не си сдъвкал добре – започнеш да страдаш. Докато храната отвън не ти дават, страдаш по един начин, като приемеш несдъвкана храната, страдаш по друг начин.
Знанието, което не е сдъвкано, причинява големи страдания.
Някой казва: „Да имам знание.“ Отвън ще се мъчиш, като го нямаш; но отвътре като дойде знанието, пак ще се мъчиш.
към беседата >>
Да допуснем, че знаете кой колко приход има.
Наука за развалините. Нас тази наука не ни интересува вече. Какво ви интересува вас да се занимавате с дълговете на хората, че този имал толкоз да дава и онзи имал толкоз да дава. Добре, един има 1000, други – 2, други – 10, 20, 100 000, някой – милион. Хубаво, един ден ще имате една статистика, кой колко има да дава.
Да допуснем, че знаете кой колко приход има.
Но вашият живот не зависи от онова, което има да давате. То ще ви ограничи. Нито от вашите приходи зависи животът. Животът зависи от две неща: животът зависи от Любовта, животът зависи от Обичта. Другите са второстепенни.
към беседата >>
Някой казва: „Да имам знание.“ Отвън ще се мъчиш, като го нямаш; но отвътре като дойде знанието, пак ще се мъчиш.
Казваш: „Нямам ядене.“ Някой път ви дадат ядене, но вие го нагълтате, не го сдъвчете. Най-първо страданието беше отвън, казваш: „Да ми се даде това ядене“, страдаш – не ти го дават. Дадат ти го, не си сдъвкал добре – започнеш да страдаш. Докато храната отвън не ти дават, страдаш по един начин, като приемеш несдъвкана храната, страдаш по друг начин. Знанието, което не е сдъвкано, причинява големи страдания.
Някой казва: „Да имам знание.“ Отвън ще се мъчиш, като го нямаш; но отвътре като дойде знанието, пак ще се мъчиш.
към беседата >>
Но вашият живот не зависи от онова, което има да давате.
Нас тази наука не ни интересува вече. Какво ви интересува вас да се занимавате с дълговете на хората, че този имал толкоз да дава и онзи имал толкоз да дава. Добре, един има 1000, други – 2, други – 10, 20, 100 000, някой – милион. Хубаво, един ден ще имате една статистика, кой колко има да дава. Да допуснем, че знаете кой колко приход има.
Но вашият живот не зависи от онова, което има да давате.
То ще ви ограничи. Нито от вашите приходи зависи животът. Животът зависи от две неща: животът зависи от Любовта, животът зависи от Обичта. Другите са второстепенни. Ако имате любов и обич, вие ще бъдете свободен човек, няма да бъдете изложен на голямо изпитание и изпитанията, които ги имате, лесно ще ги разрешавате.
към беседата >>
Допуснете, че вас ви викат в България да оправите България.
Допуснете, че вас ви викат в България да оправите България.
Кой ще бъде първият ваш проект? Казваш: „България може да се оправи.“ Вие може да дадете такъв проект. Как може да се оправи един дом? Казвате: къща трябва да се съгради; после, зимно време в тази къща трябва да гори огън; и после, жителите в тази къща трябва да имат храна. Казваш: „Да имат къща“, но как ще съградиш къщата?
към беседата >>
То ще ви ограничи.
Какво ви интересува вас да се занимавате с дълговете на хората, че този имал толкоз да дава и онзи имал толкоз да дава. Добре, един има 1000, други – 2, други – 10, 20, 100 000, някой – милион. Хубаво, един ден ще имате една статистика, кой колко има да дава. Да допуснем, че знаете кой колко приход има. Но вашият живот не зависи от онова, което има да давате.
То ще ви ограничи.
Нито от вашите приходи зависи животът. Животът зависи от две неща: животът зависи от Любовта, животът зависи от Обичта. Другите са второстепенни. Ако имате любов и обич, вие ще бъдете свободен човек, няма да бъдете изложен на голямо изпитание и изпитанията, които ги имате, лесно ще ги разрешавате.
към беседата >>
Кой ще бъде първият ваш проект?
Допуснете, че вас ви викат в България да оправите България.
Кой ще бъде първият ваш проект?
Казваш: „България може да се оправи.“ Вие може да дадете такъв проект. Как може да се оправи един дом? Казвате: къща трябва да се съгради; после, зимно време в тази къща трябва да гори огън; и после, жителите в тази къща трябва да имат храна. Казваш: „Да имат къща“, но как ще съградиш къщата? „Да имат огън“ – но как ще запалиш огъня?
към беседата >>
Нито от вашите приходи зависи животът.
Добре, един има 1000, други – 2, други – 10, 20, 100 000, някой – милион. Хубаво, един ден ще имате една статистика, кой колко има да дава. Да допуснем, че знаете кой колко приход има. Но вашият живот не зависи от онова, което има да давате. То ще ви ограничи.
Нито от вашите приходи зависи животът.
Животът зависи от две неща: животът зависи от Любовта, животът зависи от Обичта. Другите са второстепенни. Ако имате любов и обич, вие ще бъдете свободен човек, няма да бъдете изложен на голямо изпитание и изпитанията, които ги имате, лесно ще ги разрешавате.
към беседата >>
Казваш: „България може да се оправи.“ Вие може да дадете такъв проект.
Допуснете, че вас ви викат в България да оправите България. Кой ще бъде първият ваш проект?
Казваш: „България може да се оправи.“ Вие може да дадете такъв проект.
Как може да се оправи един дом? Казвате: къща трябва да се съгради; после, зимно време в тази къща трябва да гори огън; и после, жителите в тази къща трябва да имат храна. Казваш: „Да имат къща“, но как ще съградиш къщата? „Да имат огън“ – но как ще запалиш огъня? Имате брашно – трябва да знаете как да го замесите.
към беседата >>
Животът зависи от две неща: животът зависи от Любовта, животът зависи от Обичта.
Хубаво, един ден ще имате една статистика, кой колко има да дава. Да допуснем, че знаете кой колко приход има. Но вашият живот не зависи от онова, което има да давате. То ще ви ограничи. Нито от вашите приходи зависи животът.
Животът зависи от две неща: животът зависи от Любовта, животът зависи от Обичта.
Другите са второстепенни. Ако имате любов и обич, вие ще бъдете свободен човек, няма да бъдете изложен на голямо изпитание и изпитанията, които ги имате, лесно ще ги разрешавате.
към беседата >>
Как може да се оправи един дом?
Допуснете, че вас ви викат в България да оправите България. Кой ще бъде първият ваш проект? Казваш: „България може да се оправи.“ Вие може да дадете такъв проект.
Как може да се оправи един дом?
Казвате: къща трябва да се съгради; после, зимно време в тази къща трябва да гори огън; и после, жителите в тази къща трябва да имат храна. Казваш: „Да имат къща“, но как ще съградиш къщата? „Да имат огън“ – но как ще запалиш огъня? Имате брашно – трябва да знаете как да го замесите. Сега вие сте се спрели само на теоретическата страна.
към беседата >>
Другите са второстепенни.
Да допуснем, че знаете кой колко приход има. Но вашият живот не зависи от онова, което има да давате. То ще ви ограничи. Нито от вашите приходи зависи животът. Животът зависи от две неща: животът зависи от Любовта, животът зависи от Обичта.
Другите са второстепенни.
Ако имате любов и обич, вие ще бъдете свободен човек, няма да бъдете изложен на голямо изпитание и изпитанията, които ги имате, лесно ще ги разрешавате.
към беседата >>
Казвате: къща трябва да се съгради; после, зимно време в тази къща трябва да гори огън; и после, жителите в тази къща трябва да имат храна.
Допуснете, че вас ви викат в България да оправите България. Кой ще бъде първият ваш проект? Казваш: „България може да се оправи.“ Вие може да дадете такъв проект. Как може да се оправи един дом?
Казвате: къща трябва да се съгради; после, зимно време в тази къща трябва да гори огън; и после, жителите в тази къща трябва да имат храна.
Казваш: „Да имат къща“, но как ще съградиш къщата? „Да имат огън“ – но как ще запалиш огъня? Имате брашно – трябва да знаете как да го замесите. Сега вие сте се спрели само на теоретическата страна. Казвате: „Да имаме, да дойде Духът в мене, умът ми да започне да работи.“ Умът постоянно работи.
към беседата >>
Ако имате любов и обич, вие ще бъдете свободен човек, няма да бъдете изложен на голямо изпитание и изпитанията, които ги имате, лесно ще ги разрешавате.
Но вашият живот не зависи от онова, което има да давате. То ще ви ограничи. Нито от вашите приходи зависи животът. Животът зависи от две неща: животът зависи от Любовта, животът зависи от Обичта. Другите са второстепенни.
Ако имате любов и обич, вие ще бъдете свободен човек, няма да бъдете изложен на голямо изпитание и изпитанията, които ги имате, лесно ще ги разрешавате.
към беседата >>
Казваш: „Да имат къща“, но как ще съградиш къщата?
Допуснете, че вас ви викат в България да оправите България. Кой ще бъде първият ваш проект? Казваш: „България може да се оправи.“ Вие може да дадете такъв проект. Как може да се оправи един дом? Казвате: къща трябва да се съгради; после, зимно време в тази къща трябва да гори огън; и после, жителите в тази къща трябва да имат храна.
Казваш: „Да имат къща“, но как ще съградиш къщата?
„Да имат огън“ – но как ще запалиш огъня? Имате брашно – трябва да знаете как да го замесите. Сега вие сте се спрели само на теоретическата страна. Казвате: „Да имаме, да дойде Духът в мене, умът ми да започне да работи.“ Умът постоянно работи. Не е било време, когато човешкият ум да не е работил.
към беседата >>
Сега всички казвате: „Ще умрем, ще идем в оня свят.“ На кое вие вярвате?
Сега всички казвате: „Ще умрем, ще идем в оня свят.“ На кое вие вярвате?
Господ ви е пратил в света тук сега да се учите. В това не вярвате, а вярвате, че като умрете, ще се учите в другия свят. Турците казват: [Ölme atim, ölme, yaza yonca biçecegiz] (Буквално преведено: „Не умирай, коньо, не умирай, през лятото люцерна ще косим.“), което значи на български „Трай, коньо, за зелена трева.“ Представете си сега, че в човешките умове има голяма тежест и в човешките сърца има голяма тежест – в какво ще седи освобождението? Умът трябва да се освободи от своята тежест, трябва един свободен свят. Умът не трябва да се претоварва с тежест.
към беседата >>
„Да имат огън“ – но как ще запалиш огъня?
Кой ще бъде първият ваш проект? Казваш: „България може да се оправи.“ Вие може да дадете такъв проект. Как може да се оправи един дом? Казвате: къща трябва да се съгради; после, зимно време в тази къща трябва да гори огън; и после, жителите в тази къща трябва да имат храна. Казваш: „Да имат къща“, но как ще съградиш къщата?
„Да имат огън“ – но как ще запалиш огъня?
Имате брашно – трябва да знаете как да го замесите. Сега вие сте се спрели само на теоретическата страна. Казвате: „Да имаме, да дойде Духът в мене, умът ми да започне да работи.“ Умът постоянно работи. Не е било време, когато човешкият ум да не е работил. Преди вие да бяхте на Земята, човешкият ум работеше и след като замине човек от Земята, човешкият ум ще работи.
към беседата >>
Господ ви е пратил в света тук сега да се учите.
Сега всички казвате: „Ще умрем, ще идем в оня свят.“ На кое вие вярвате?
Господ ви е пратил в света тук сега да се учите.
В това не вярвате, а вярвате, че като умрете, ще се учите в другия свят. Турците казват: [Ölme atim, ölme, yaza yonca biçecegiz] (Буквално преведено: „Не умирай, коньо, не умирай, през лятото люцерна ще косим.“), което значи на български „Трай, коньо, за зелена трева.“ Представете си сега, че в човешките умове има голяма тежест и в човешките сърца има голяма тежест – в какво ще седи освобождението? Умът трябва да се освободи от своята тежест, трябва един свободен свят. Умът не трябва да се претоварва с тежест. Мислите са направени от най-леката материя.
към беседата >>
Имате брашно – трябва да знаете как да го замесите.
Казваш: „България може да се оправи.“ Вие може да дадете такъв проект. Как може да се оправи един дом? Казвате: къща трябва да се съгради; после, зимно време в тази къща трябва да гори огън; и после, жителите в тази къща трябва да имат храна. Казваш: „Да имат къща“, но как ще съградиш къщата? „Да имат огън“ – но как ще запалиш огъня?
Имате брашно – трябва да знаете как да го замесите.
Сега вие сте се спрели само на теоретическата страна. Казвате: „Да имаме, да дойде Духът в мене, умът ми да започне да работи.“ Умът постоянно работи. Не е било време, когато човешкият ум да не е работил. Преди вие да бяхте на Земята, човешкият ум работеше и след като замине човек от Земята, човешкият ум ще работи. Ние от човешко гледище мислим, че умът не работи.
към беседата >>
В това не вярвате, а вярвате, че като умрете, ще се учите в другия свят.
Сега всички казвате: „Ще умрем, ще идем в оня свят.“ На кое вие вярвате? Господ ви е пратил в света тук сега да се учите.
В това не вярвате, а вярвате, че като умрете, ще се учите в другия свят.
Турците казват: [Ölme atim, ölme, yaza yonca biçecegiz] (Буквално преведено: „Не умирай, коньо, не умирай, през лятото люцерна ще косим.“), което значи на български „Трай, коньо, за зелена трева.“ Представете си сега, че в човешките умове има голяма тежест и в човешките сърца има голяма тежест – в какво ще седи освобождението? Умът трябва да се освободи от своята тежест, трябва един свободен свят. Умът не трябва да се претоварва с тежест. Мислите са направени от най-леката материя. След туй, чувствата са по-плътни и човешките постъпки са още по-плътни.
към беседата >>
Сега вие сте се спрели само на теоретическата страна.
Как може да се оправи един дом? Казвате: къща трябва да се съгради; после, зимно време в тази къща трябва да гори огън; и после, жителите в тази къща трябва да имат храна. Казваш: „Да имат къща“, но как ще съградиш къщата? „Да имат огън“ – но как ще запалиш огъня? Имате брашно – трябва да знаете как да го замесите.
Сега вие сте се спрели само на теоретическата страна.
Казвате: „Да имаме, да дойде Духът в мене, умът ми да започне да работи.“ Умът постоянно работи. Не е било време, когато човешкият ум да не е работил. Преди вие да бяхте на Земята, човешкият ум работеше и след като замине човек от Земята, човешкият ум ще работи. Ние от човешко гледище мислим, че умът не работи. За нас не работи.
към беседата >>
Турците казват: [Ölme atim, ölme, yaza yonca biçecegiz] (Буквално преведено: „Не умирай, коньо, не умирай, през лятото люцерна ще косим.“), което значи на български „Трай, коньо, за зелена трева.“ Представете си сега, че в човешките умове има голяма тежест и в човешките сърца има голяма тежест – в какво ще седи освобождението?
Сега всички казвате: „Ще умрем, ще идем в оня свят.“ На кое вие вярвате? Господ ви е пратил в света тук сега да се учите. В това не вярвате, а вярвате, че като умрете, ще се учите в другия свят.
Турците казват: [Ölme atim, ölme, yaza yonca biçecegiz] (Буквално преведено: „Не умирай, коньо, не умирай, през лятото люцерна ще косим.“), което значи на български „Трай, коньо, за зелена трева.“ Представете си сега, че в човешките умове има голяма тежест и в човешките сърца има голяма тежест – в какво ще седи освобождението?
Умът трябва да се освободи от своята тежест, трябва един свободен свят. Умът не трябва да се претоварва с тежест. Мислите са направени от най-леката материя. След туй, чувствата са по-плътни и човешките постъпки са още по-плътни. Но сравнени със сегашния живот, с онова, което ние желаем, те са почти без тежест.
към беседата >>
Казвате: „Да имаме, да дойде Духът в мене, умът ми да започне да работи.“ Умът постоянно работи.
Казвате: къща трябва да се съгради; после, зимно време в тази къща трябва да гори огън; и после, жителите в тази къща трябва да имат храна. Казваш: „Да имат къща“, но как ще съградиш къщата? „Да имат огън“ – но как ще запалиш огъня? Имате брашно – трябва да знаете как да го замесите. Сега вие сте се спрели само на теоретическата страна.
Казвате: „Да имаме, да дойде Духът в мене, умът ми да започне да работи.“ Умът постоянно работи.
Не е било време, когато човешкият ум да не е работил. Преди вие да бяхте на Земята, човешкият ум работеше и след като замине човек от Земята, човешкият ум ще работи. Ние от човешко гледище мислим, че умът не работи. За нас не работи.
към беседата >>
Умът трябва да се освободи от своята тежест, трябва един свободен свят.
Сега всички казвате: „Ще умрем, ще идем в оня свят.“ На кое вие вярвате? Господ ви е пратил в света тук сега да се учите. В това не вярвате, а вярвате, че като умрете, ще се учите в другия свят. Турците казват: [Ölme atim, ölme, yaza yonca biçecegiz] (Буквално преведено: „Не умирай, коньо, не умирай, през лятото люцерна ще косим.“), което значи на български „Трай, коньо, за зелена трева.“ Представете си сега, че в човешките умове има голяма тежест и в човешките сърца има голяма тежест – в какво ще седи освобождението?
Умът трябва да се освободи от своята тежест, трябва един свободен свят.
Умът не трябва да се претоварва с тежест. Мислите са направени от най-леката материя. След туй, чувствата са по-плътни и човешките постъпки са още по-плътни. Но сравнени със сегашния живот, с онова, което ние желаем, те са почти без тежест. Най-първо освободете ума си.
към беседата >>
Не е било време, когато човешкият ум да не е работил.
Казваш: „Да имат къща“, но как ще съградиш къщата? „Да имат огън“ – но как ще запалиш огъня? Имате брашно – трябва да знаете как да го замесите. Сега вие сте се спрели само на теоретическата страна. Казвате: „Да имаме, да дойде Духът в мене, умът ми да започне да работи.“ Умът постоянно работи.
Не е било време, когато човешкият ум да не е работил.
Преди вие да бяхте на Земята, човешкият ум работеше и след като замине човек от Земята, човешкият ум ще работи. Ние от човешко гледище мислим, че умът не работи. За нас не работи.
към беседата >>
Умът не трябва да се претоварва с тежест.
Сега всички казвате: „Ще умрем, ще идем в оня свят.“ На кое вие вярвате? Господ ви е пратил в света тук сега да се учите. В това не вярвате, а вярвате, че като умрете, ще се учите в другия свят. Турците казват: [Ölme atim, ölme, yaza yonca biçecegiz] (Буквално преведено: „Не умирай, коньо, не умирай, през лятото люцерна ще косим.“), което значи на български „Трай, коньо, за зелена трева.“ Представете си сега, че в човешките умове има голяма тежест и в човешките сърца има голяма тежест – в какво ще седи освобождението? Умът трябва да се освободи от своята тежест, трябва един свободен свят.
Умът не трябва да се претоварва с тежест.
Мислите са направени от най-леката материя. След туй, чувствата са по-плътни и човешките постъпки са още по-плътни. Но сравнени със сегашния живот, с онова, което ние желаем, те са почти без тежест. Най-първо освободете ума си. Вие седите и казвате: „Моето се свърши.“ Вие сте станали на 45 години и мислите, че сте остарели, започвате да чакате за онзи свят.
към беседата >>
Преди вие да бяхте на Земята, човешкият ум работеше и след като замине човек от Земята, човешкият ум ще работи.
„Да имат огън“ – но как ще запалиш огъня? Имате брашно – трябва да знаете как да го замесите. Сега вие сте се спрели само на теоретическата страна. Казвате: „Да имаме, да дойде Духът в мене, умът ми да започне да работи.“ Умът постоянно работи. Не е било време, когато човешкият ум да не е работил.
Преди вие да бяхте на Земята, човешкият ум работеше и след като замине човек от Земята, човешкият ум ще работи.
Ние от човешко гледище мислим, че умът не работи. За нас не работи.
към беседата >>
Мислите са направени от най-леката материя.
Господ ви е пратил в света тук сега да се учите. В това не вярвате, а вярвате, че като умрете, ще се учите в другия свят. Турците казват: [Ölme atim, ölme, yaza yonca biçecegiz] (Буквално преведено: „Не умирай, коньо, не умирай, през лятото люцерна ще косим.“), което значи на български „Трай, коньо, за зелена трева.“ Представете си сега, че в човешките умове има голяма тежест и в човешките сърца има голяма тежест – в какво ще седи освобождението? Умът трябва да се освободи от своята тежест, трябва един свободен свят. Умът не трябва да се претоварва с тежест.
Мислите са направени от най-леката материя.
След туй, чувствата са по-плътни и човешките постъпки са още по-плътни. Но сравнени със сегашния живот, с онова, което ние желаем, те са почти без тежест. Най-първо освободете ума си. Вие седите и казвате: „Моето се свърши.“ Вие сте станали на 45 години и мислите, че сте остарели, започвате да чакате за онзи свят. Знаеш какво се случва в оня свят?
към беседата >>
Ние от човешко гледище мислим, че умът не работи.
Имате брашно – трябва да знаете как да го замесите. Сега вие сте се спрели само на теоретическата страна. Казвате: „Да имаме, да дойде Духът в мене, умът ми да започне да работи.“ Умът постоянно работи. Не е било време, когато човешкият ум да не е работил. Преди вие да бяхте на Земята, човешкият ум работеше и след като замине човек от Земята, човешкият ум ще работи.
Ние от човешко гледище мислим, че умът не работи.
За нас не работи.
към беседата >>
След туй, чувствата са по-плътни и човешките постъпки са още по-плътни.
В това не вярвате, а вярвате, че като умрете, ще се учите в другия свят. Турците казват: [Ölme atim, ölme, yaza yonca biçecegiz] (Буквално преведено: „Не умирай, коньо, не умирай, през лятото люцерна ще косим.“), което значи на български „Трай, коньо, за зелена трева.“ Представете си сега, че в човешките умове има голяма тежест и в човешките сърца има голяма тежест – в какво ще седи освобождението? Умът трябва да се освободи от своята тежест, трябва един свободен свят. Умът не трябва да се претоварва с тежест. Мислите са направени от най-леката материя.
След туй, чувствата са по-плътни и човешките постъпки са още по-плътни.
Но сравнени със сегашния живот, с онова, което ние желаем, те са почти без тежест. Най-първо освободете ума си. Вие седите и казвате: „Моето се свърши.“ Вие сте станали на 45 години и мислите, че сте остарели, започвате да чакате за онзи свят. Знаеш какво се случва в оня свят?
към беседата >>
За нас не работи.
Сега вие сте се спрели само на теоретическата страна. Казвате: „Да имаме, да дойде Духът в мене, умът ми да започне да работи.“ Умът постоянно работи. Не е било време, когато човешкият ум да не е работил. Преди вие да бяхте на Земята, човешкият ум работеше и след като замине човек от Земята, човешкият ум ще работи. Ние от човешко гледище мислим, че умът не работи.
За нас не работи.
към беседата >>
Но сравнени със сегашния живот, с онова, което ние желаем, те са почти без тежест.
Турците казват: [Ölme atim, ölme, yaza yonca biçecegiz] (Буквално преведено: „Не умирай, коньо, не умирай, през лятото люцерна ще косим.“), което значи на български „Трай, коньо, за зелена трева.“ Представете си сега, че в човешките умове има голяма тежест и в човешките сърца има голяма тежест – в какво ще седи освобождението? Умът трябва да се освободи от своята тежест, трябва един свободен свят. Умът не трябва да се претоварва с тежест. Мислите са направени от най-леката материя. След туй, чувствата са по-плътни и човешките постъпки са още по-плътни.
Но сравнени със сегашния живот, с онова, което ние желаем, те са почти без тежест.
Най-първо освободете ума си. Вие седите и казвате: „Моето се свърши.“ Вие сте станали на 45 години и мислите, че сте остарели, започвате да чакате за онзи свят. Знаеш какво се случва в оня свят?
към беседата >>
Та, сега трябва да се тури, както в една фабрика, един ремък на вашето колело и да вземете участие в общата работа.
Та, сега трябва да се тури, както в една фабрика, един ремък на вашето колело и да вземете участие в общата работа.
Трябва да започнем сега от елементарни работи. Кое е елементарното нещо на майката? – Да знае какво да даде. Кое е елементарното нещо на детето? – Да знае какво да вземе.
към беседата >>
Най-първо освободете ума си.
Умът трябва да се освободи от своята тежест, трябва един свободен свят. Умът не трябва да се претоварва с тежест. Мислите са направени от най-леката материя. След туй, чувствата са по-плътни и човешките постъпки са още по-плътни. Но сравнени със сегашния живот, с онова, което ние желаем, те са почти без тежест.
Най-първо освободете ума си.
Вие седите и казвате: „Моето се свърши.“ Вие сте станали на 45 години и мислите, че сте остарели, започвате да чакате за онзи свят. Знаеш какво се случва в оня свят?
към беседата >>
Трябва да започнем сега от елементарни работи.
Та, сега трябва да се тури, както в една фабрика, един ремък на вашето колело и да вземете участие в общата работа.
Трябва да започнем сега от елементарни работи.
Кое е елементарното нещо на майката? – Да знае какво да даде. Кое е елементарното нещо на детето? – Да знае какво да вземе. Като се роди едно дете и искате да знаете какво ще излезе, още като проходи, ако искате да знаете какво ще излезе от него, турете перо, турете му една сабя, турете му пари, турете му книги и вижте какво ще пипне.
към беседата >>
Вие седите и казвате: „Моето се свърши.“ Вие сте станали на 45 години и мислите, че сте остарели, започвате да чакате за онзи свят.
Умът не трябва да се претоварва с тежест. Мислите са направени от най-леката материя. След туй, чувствата са по-плътни и човешките постъпки са още по-плътни. Но сравнени със сегашния живот, с онова, което ние желаем, те са почти без тежест. Най-първо освободете ума си.
Вие седите и казвате: „Моето се свърши.“ Вие сте станали на 45 години и мислите, че сте остарели, започвате да чакате за онзи свят.
Знаеш какво се случва в оня свят?
към беседата >>
Кое е елементарното нещо на майката?
Та, сега трябва да се тури, както в една фабрика, един ремък на вашето колело и да вземете участие в общата работа. Трябва да започнем сега от елементарни работи.
Кое е елементарното нещо на майката?
– Да знае какво да даде. Кое е елементарното нещо на детето? – Да знае какво да вземе. Като се роди едно дете и искате да знаете какво ще излезе, още като проходи, ако искате да знаете какво ще излезе от него, турете перо, турете му една сабя, турете му пари, турете му книги и вижте какво ще пипне. Което пипне първо, такъв ще стане.
към беседата >>
Знаеш какво се случва в оня свят?
Мислите са направени от най-леката материя. След туй, чувствата са по-плътни и човешките постъпки са още по-плътни. Но сравнени със сегашния живот, с онова, което ние желаем, те са почти без тежест. Най-първо освободете ума си. Вие седите и казвате: „Моето се свърши.“ Вие сте станали на 45 години и мислите, че сте остарели, започвате да чакате за онзи свят.
Знаеш какво се случва в оня свят?
към беседата >>
– Да знае какво да даде.
Та, сега трябва да се тури, както в една фабрика, един ремък на вашето колело и да вземете участие в общата работа. Трябва да започнем сега от елементарни работи. Кое е елементарното нещо на майката?
– Да знае какво да даде.
Кое е елементарното нещо на детето? – Да знае какво да вземе. Като се роди едно дете и искате да знаете какво ще излезе, още като проходи, ако искате да знаете какво ще излезе от него, турете перо, турете му една сабя, турете му пари, турете му книги и вижте какво ще пипне. Което пипне първо, такъв ще стане. Или турете му една кадилница с тамян, ако я пипне, поп ще стане.
към беседата >>
Аз съм превождал и друг път онзи пример.
Аз съм превождал и друг път онзи пример.
При един богаташ живеел един много добър слуга. 10 години му служил и не му платил, изпъдил го, без пет пари да му даде. Той излязъл и за пръв път слугата пожелал да го набие. Казва: „Искам този богатия, да го набия. Искам да го намеря някъде и да му ударя един бой, да види той как 10 години се служи без да платиш, без да даде пари.“ Минали се още 10 години, чул той, че умрял богатият.
към беседата >>
Кое е елементарното нещо на детето?
Та, сега трябва да се тури, както в една фабрика, един ремък на вашето колело и да вземете участие в общата работа. Трябва да започнем сега от елементарни работи. Кое е елементарното нещо на майката? – Да знае какво да даде.
Кое е елементарното нещо на детето?
– Да знае какво да вземе. Като се роди едно дете и искате да знаете какво ще излезе, още като проходи, ако искате да знаете какво ще излезе от него, турете перо, турете му една сабя, турете му пари, турете му книги и вижте какво ще пипне. Което пипне първо, такъв ще стане. Или турете му една кадилница с тамян, ако я пипне, поп ще стане. То е само за изяснение.
към беседата >>
При един богаташ живеел един много добър слуга.
Аз съм превождал и друг път онзи пример.
При един богаташ живеел един много добър слуга.
10 години му служил и не му платил, изпъдил го, без пет пари да му даде. Той излязъл и за пръв път слугата пожелал да го набие. Казва: „Искам този богатия, да го набия. Искам да го намеря някъде и да му ударя един бой, да види той как 10 години се служи без да платиш, без да даде пари.“ Минали се още 10 години, чул той, че умрял богатият. Казва: „Сега ще ида да го набия, че той да знае.“ Богатият пък ял нещо, задушил се и на гърлото останало.
към беседата >>
– Да знае какво да вземе.
Та, сега трябва да се тури, както в една фабрика, един ремък на вашето колело и да вземете участие в общата работа. Трябва да започнем сега от елементарни работи. Кое е елементарното нещо на майката? – Да знае какво да даде. Кое е елементарното нещо на детето?
– Да знае какво да вземе.
Като се роди едно дете и искате да знаете какво ще излезе, още като проходи, ако искате да знаете какво ще излезе от него, турете перо, турете му една сабя, турете му пари, турете му книги и вижте какво ще пипне. Което пипне първо, такъв ще стане. Или турете му една кадилница с тамян, ако я пипне, поп ще стане. То е само за изяснение.
към беседата >>
10 години му служил и не му платил, изпъдил го, без пет пари да му даде.
Аз съм превождал и друг път онзи пример. При един богаташ живеел един много добър слуга.
10 години му служил и не му платил, изпъдил го, без пет пари да му даде.
Той излязъл и за пръв път слугата пожелал да го набие. Казва: „Искам този богатия, да го набия. Искам да го намеря някъде и да му ударя един бой, да види той как 10 години се служи без да платиш, без да даде пари.“ Минали се още 10 години, чул той, че умрял богатият. Казва: „Сега ще ида да го набия, че той да знае.“ Богатият пък ял нещо, задушил се и на гърлото останало. Обичаят бил тогава да ги не погребват вечер, но на другия ден.
към беседата >>
Като се роди едно дете и искате да знаете какво ще излезе, още като проходи, ако искате да знаете какво ще излезе от него, турете перо, турете му една сабя, турете му пари, турете му книги и вижте какво ще пипне.
Трябва да започнем сега от елементарни работи. Кое е елементарното нещо на майката? – Да знае какво да даде. Кое е елементарното нещо на детето? – Да знае какво да вземе.
Като се роди едно дете и искате да знаете какво ще излезе, още като проходи, ако искате да знаете какво ще излезе от него, турете перо, турете му една сабя, турете му пари, турете му книги и вижте какво ще пипне.
Което пипне първо, такъв ще стане. Или турете му една кадилница с тамян, ако я пипне, поп ще стане. То е само за изяснение.
към беседата >>
Той излязъл и за пръв път слугата пожелал да го набие.
Аз съм превождал и друг път онзи пример. При един богаташ живеел един много добър слуга. 10 години му служил и не му платил, изпъдил го, без пет пари да му даде.
Той излязъл и за пръв път слугата пожелал да го набие.
Казва: „Искам този богатия, да го набия. Искам да го намеря някъде и да му ударя един бой, да види той как 10 години се служи без да платиш, без да даде пари.“ Минали се още 10 години, чул той, че умрял богатият. Казва: „Сега ще ида да го набия, че той да знае.“ Богатият пък ял нещо, задушил се и на гърлото останало. Обичаят бил тогава да ги не погребват вечер, но на другия ден. Слугата взел една тояга и като го зачесал, стъпил на корема му.
към беседата >>
Което пипне първо, такъв ще стане.
Кое е елементарното нещо на майката? – Да знае какво да даде. Кое е елементарното нещо на детето? – Да знае какво да вземе. Като се роди едно дете и искате да знаете какво ще излезе, още като проходи, ако искате да знаете какво ще излезе от него, турете перо, турете му една сабя, турете му пари, турете му книги и вижте какво ще пипне.
Което пипне първо, такъв ще стане.
Или турете му една кадилница с тамян, ако я пипне, поп ще стане. То е само за изяснение.
към беседата >>
Казва: „Искам този богатия, да го набия.
Аз съм превождал и друг път онзи пример. При един богаташ живеел един много добър слуга. 10 години му служил и не му платил, изпъдил го, без пет пари да му даде. Той излязъл и за пръв път слугата пожелал да го набие.
Казва: „Искам този богатия, да го набия.
Искам да го намеря някъде и да му ударя един бой, да види той как 10 години се служи без да платиш, без да даде пари.“ Минали се още 10 години, чул той, че умрял богатият. Казва: „Сега ще ида да го набия, че той да знае.“ Богатият пък ял нещо, задушил се и на гърлото останало. Обичаят бил тогава да ги не погребват вечер, но на другия ден. Слугата взел една тояга и като го зачесал, стъпил на корема му. Тогава тази хапка отскочила навън.
към беседата >>
Или турете му една кадилница с тамян, ако я пипне, поп ще стане.
– Да знае какво да даде. Кое е елементарното нещо на детето? – Да знае какво да вземе. Като се роди едно дете и искате да знаете какво ще излезе, още като проходи, ако искате да знаете какво ще излезе от него, турете перо, турете му една сабя, турете му пари, турете му книги и вижте какво ще пипне. Което пипне първо, такъв ще стане.
Или турете му една кадилница с тамян, ако я пипне, поп ще стане.
То е само за изяснение.
към беседата >>
Искам да го намеря някъде и да му ударя един бой, да види той как 10 години се служи без да платиш, без да даде пари.“ Минали се още 10 години, чул той, че умрял богатият.
Аз съм превождал и друг път онзи пример. При един богаташ живеел един много добър слуга. 10 години му служил и не му платил, изпъдил го, без пет пари да му даде. Той излязъл и за пръв път слугата пожелал да го набие. Казва: „Искам този богатия, да го набия.
Искам да го намеря някъде и да му ударя един бой, да види той как 10 години се служи без да платиш, без да даде пари.“ Минали се още 10 години, чул той, че умрял богатият.
Казва: „Сега ще ида да го набия, че той да знае.“ Богатият пък ял нещо, задушил се и на гърлото останало. Обичаят бил тогава да ги не погребват вечер, но на другия ден. Слугата взел една тояга и като го зачесал, стъпил на корема му. Тогава тази хапка отскочила навън. Той започнал да диша свободно и оживял.
към беседата >>
То е само за изяснение.
Кое е елементарното нещо на детето? – Да знае какво да вземе. Като се роди едно дете и искате да знаете какво ще излезе, още като проходи, ако искате да знаете какво ще излезе от него, турете перо, турете му една сабя, турете му пари, турете му книги и вижте какво ще пипне. Което пипне първо, такъв ще стане. Или турете му една кадилница с тамян, ако я пипне, поп ще стане.
То е само за изяснение.
към беседата >>
Казва: „Сега ще ида да го набия, че той да знае.“ Богатият пък ял нещо, задушил се и на гърлото останало.
При един богаташ живеел един много добър слуга. 10 години му служил и не му платил, изпъдил го, без пет пари да му даде. Той излязъл и за пръв път слугата пожелал да го набие. Казва: „Искам този богатия, да го набия. Искам да го намеря някъде и да му ударя един бой, да види той как 10 години се служи без да платиш, без да даде пари.“ Минали се още 10 години, чул той, че умрял богатият.
Казва: „Сега ще ида да го набия, че той да знае.“ Богатият пък ял нещо, задушил се и на гърлото останало.
Обичаят бил тогава да ги не погребват вечер, но на другия ден. Слугата взел една тояга и като го зачесал, стъпил на корема му. Тогава тази хапка отскочила навън. Той започнал да диша свободно и оживял. Казва: „Чакай, не ме бий.“ – „Ти знаеш ли кой съм?
към беседата >>
Казвам: Онова, което най-първо привлича живота на нашия ум, към него се стремим.
Казвам: Онова, което най-първо привлича живота на нашия ум, към него се стремим.
Привлича те тебе червената светлина – то е животът. Привлича те портокалената светлина – това е индивидуализирането на човека. Привлича те зеленият цвят – ти обичаш париците. Привлича те жълтият цвят – ти обичаш знанието. Привлича те синият цвят – ти обичаш вярата, надеждата.
към беседата >>
Обичаят бил тогава да ги не погребват вечер, но на другия ден.
10 години му служил и не му платил, изпъдил го, без пет пари да му даде. Той излязъл и за пръв път слугата пожелал да го набие. Казва: „Искам този богатия, да го набия. Искам да го намеря някъде и да му ударя един бой, да види той как 10 години се служи без да платиш, без да даде пари.“ Минали се още 10 години, чул той, че умрял богатият. Казва: „Сега ще ида да го набия, че той да знае.“ Богатият пък ял нещо, задушил се и на гърлото останало.
Обичаят бил тогава да ги не погребват вечер, но на другия ден.
Слугата взел една тояга и като го зачесал, стъпил на корема му. Тогава тази хапка отскочила навън. Той започнал да диша свободно и оживял. Казва: „Чакай, не ме бий.“ – „Ти знаеш ли кой съм? 10 години ти служих и не ми плати.“ – „Ще ти платя 10 пъти повече.
към беседата >>
Привлича те тебе червената светлина – то е животът.
Казвам: Онова, което най-първо привлича живота на нашия ум, към него се стремим.
Привлича те тебе червената светлина – то е животът.
Привлича те портокалената светлина – това е индивидуализирането на човека. Привлича те зеленият цвят – ти обичаш париците. Привлича те жълтият цвят – ти обичаш знанието. Привлича те синият цвят – ти обичаш вярата, надеждата. Или виолетовият цвят те привлича – ти искаш да заповядваш в света.
към беседата >>
Слугата взел една тояга и като го зачесал, стъпил на корема му.
Той излязъл и за пръв път слугата пожелал да го набие. Казва: „Искам този богатия, да го набия. Искам да го намеря някъде и да му ударя един бой, да види той как 10 години се служи без да платиш, без да даде пари.“ Минали се още 10 години, чул той, че умрял богатият. Казва: „Сега ще ида да го набия, че той да знае.“ Богатият пък ял нещо, задушил се и на гърлото останало. Обичаят бил тогава да ги не погребват вечер, но на другия ден.
Слугата взел една тояга и като го зачесал, стъпил на корема му.
Тогава тази хапка отскочила навън. Той започнал да диша свободно и оживял. Казва: „Чакай, не ме бий.“ – „Ти знаеш ли кой съм? 10 години ти служих и не ми плати.“ – „Ще ти платя 10 пъти повече. Много ти благодаря, че дойде да ме биеш.
към беседата >>
Привлича те портокалената светлина – това е индивидуализирането на човека.
Казвам: Онова, което най-първо привлича живота на нашия ум, към него се стремим. Привлича те тебе червената светлина – то е животът.
Привлича те портокалената светлина – това е индивидуализирането на човека.
Привлича те зеленият цвят – ти обичаш париците. Привлича те жълтият цвят – ти обичаш знанието. Привлича те синият цвят – ти обичаш вярата, надеждата. Или виолетовият цвят те привлича – ти искаш да заповядваш в света. Щом обичаш виолетовия цвят, ти обичаш да заповядваш.
към беседата >>
Тогава тази хапка отскочила навън.
Казва: „Искам този богатия, да го набия. Искам да го намеря някъде и да му ударя един бой, да види той как 10 години се служи без да платиш, без да даде пари.“ Минали се още 10 години, чул той, че умрял богатият. Казва: „Сега ще ида да го набия, че той да знае.“ Богатият пък ял нещо, задушил се и на гърлото останало. Обичаят бил тогава да ги не погребват вечер, но на другия ден. Слугата взел една тояга и като го зачесал, стъпил на корема му.
Тогава тази хапка отскочила навън.
Той започнал да диша свободно и оживял. Казва: „Чакай, не ме бий.“ – „Ти знаеш ли кой съм? 10 години ти служих и не ми плати.“ – „Ще ти платя 10 пъти повече. Много ти благодаря, че дойде да ме биеш. Ако не беше ме бил, не щях да оживея.“
към беседата >>
Привлича те зеленият цвят – ти обичаш париците.
Казвам: Онова, което най-първо привлича живота на нашия ум, към него се стремим. Привлича те тебе червената светлина – то е животът. Привлича те портокалената светлина – това е индивидуализирането на човека.
Привлича те зеленият цвят – ти обичаш париците.
Привлича те жълтият цвят – ти обичаш знанието. Привлича те синият цвят – ти обичаш вярата, надеждата. Или виолетовият цвят те привлича – ти искаш да заповядваш в света. Щом обичаш виолетовия цвят, ти обичаш да заповядваш. Ти искаш в училището да учиш – наблюдавай, ако учителят носи люляков цвят и ти си много честолюбив, в туй училище не ходи, защото той обича да заповядва, пък ти си честолюбив.
към беседата >>
Той започнал да диша свободно и оживял.
Искам да го намеря някъде и да му ударя един бой, да види той как 10 години се служи без да платиш, без да даде пари.“ Минали се още 10 години, чул той, че умрял богатият. Казва: „Сега ще ида да го набия, че той да знае.“ Богатият пък ял нещо, задушил се и на гърлото останало. Обичаят бил тогава да ги не погребват вечер, но на другия ден. Слугата взел една тояга и като го зачесал, стъпил на корема му. Тогава тази хапка отскочила навън.
Той започнал да диша свободно и оживял.
Казва: „Чакай, не ме бий.“ – „Ти знаеш ли кой съм? 10 години ти служих и не ми плати.“ – „Ще ти платя 10 пъти повече. Много ти благодаря, че дойде да ме биеш. Ако не беше ме бил, не щях да оживея.“
към беседата >>
Привлича те жълтият цвят – ти обичаш знанието.
Казвам: Онова, което най-първо привлича живота на нашия ум, към него се стремим. Привлича те тебе червената светлина – то е животът. Привлича те портокалената светлина – това е индивидуализирането на човека. Привлича те зеленият цвят – ти обичаш париците.
Привлича те жълтият цвят – ти обичаш знанието.
Привлича те синият цвят – ти обичаш вярата, надеждата. Или виолетовият цвят те привлича – ти искаш да заповядваш в света. Щом обичаш виолетовия цвят, ти обичаш да заповядваш. Ти искаш в училището да учиш – наблюдавай, ако учителят носи люляков цвят и ти си много честолюбив, в туй училище не ходи, защото той обича да заповядва, пък ти си честолюбив. Ако учителят ходи в градината, наблюдавай при кои цветя се спира.
към беседата >>
Казва: „Чакай, не ме бий.“ – „Ти знаеш ли кой съм?
Казва: „Сега ще ида да го набия, че той да знае.“ Богатият пък ял нещо, задушил се и на гърлото останало. Обичаят бил тогава да ги не погребват вечер, но на другия ден. Слугата взел една тояга и като го зачесал, стъпил на корема му. Тогава тази хапка отскочила навън. Той започнал да диша свободно и оживял.
Казва: „Чакай, не ме бий.“ – „Ти знаеш ли кой съм?
10 години ти служих и не ми плати.“ – „Ще ти платя 10 пъти повече. Много ти благодаря, че дойде да ме биеш. Ако не беше ме бил, не щях да оживея.“
към беседата >>
Привлича те синият цвят – ти обичаш вярата, надеждата.
Казвам: Онова, което най-първо привлича живота на нашия ум, към него се стремим. Привлича те тебе червената светлина – то е животът. Привлича те портокалената светлина – това е индивидуализирането на човека. Привлича те зеленият цвят – ти обичаш париците. Привлича те жълтият цвят – ти обичаш знанието.
Привлича те синият цвят – ти обичаш вярата, надеждата.
Или виолетовият цвят те привлича – ти искаш да заповядваш в света. Щом обичаш виолетовия цвят, ти обичаш да заповядваш. Ти искаш в училището да учиш – наблюдавай, ако учителят носи люляков цвят и ти си много честолюбив, в туй училище не ходи, защото той обича да заповядва, пък ти си честолюбив. Ако учителят ходи в градината, наблюдавай при кои цветя се спира. Ако се спре при жълтите цветя, иди при него.
към беседата >>
10 години ти служих и не ми плати.“ – „Ще ти платя 10 пъти повече.
Обичаят бил тогава да ги не погребват вечер, но на другия ден. Слугата взел една тояга и като го зачесал, стъпил на корема му. Тогава тази хапка отскочила навън. Той започнал да диша свободно и оживял. Казва: „Чакай, не ме бий.“ – „Ти знаеш ли кой съм?
10 години ти служих и не ми плати.“ – „Ще ти платя 10 пъти повече.
Много ти благодаря, че дойде да ме биеш. Ако не беше ме бил, не щях да оживея.“
към беседата >>
Или виолетовият цвят те привлича – ти искаш да заповядваш в света.
Привлича те тебе червената светлина – то е животът. Привлича те портокалената светлина – това е индивидуализирането на човека. Привлича те зеленият цвят – ти обичаш париците. Привлича те жълтият цвят – ти обичаш знанието. Привлича те синият цвят – ти обичаш вярата, надеждата.
Или виолетовият цвят те привлича – ти искаш да заповядваш в света.
Щом обичаш виолетовия цвят, ти обичаш да заповядваш. Ти искаш в училището да учиш – наблюдавай, ако учителят носи люляков цвят и ти си много честолюбив, в туй училище не ходи, защото той обича да заповядва, пък ти си честолюбив. Ако учителят ходи в градината, наблюдавай при кои цветя се спира. Ако се спре при жълтите цветя, иди при него. Виж кои цветя.
към беседата >>
Много ти благодаря, че дойде да ме биеш.
Слугата взел една тояга и като го зачесал, стъпил на корема му. Тогава тази хапка отскочила навън. Той започнал да диша свободно и оживял. Казва: „Чакай, не ме бий.“ – „Ти знаеш ли кой съм? 10 години ти служих и не ми плати.“ – „Ще ти платя 10 пъти повече.
Много ти благодаря, че дойде да ме биеш.
Ако не беше ме бил, не щях да оживея.“
към беседата >>
Щом обичаш виолетовия цвят, ти обичаш да заповядваш.
Привлича те портокалената светлина – това е индивидуализирането на човека. Привлича те зеленият цвят – ти обичаш париците. Привлича те жълтият цвят – ти обичаш знанието. Привлича те синият цвят – ти обичаш вярата, надеждата. Или виолетовият цвят те привлича – ти искаш да заповядваш в света.
Щом обичаш виолетовия цвят, ти обичаш да заповядваш.
Ти искаш в училището да учиш – наблюдавай, ако учителят носи люляков цвят и ти си много честолюбив, в туй училище не ходи, защото той обича да заповядва, пък ти си честолюбив. Ако учителят ходи в градината, наблюдавай при кои цветя се спира. Ако се спре при жълтите цветя, иди при него. Виж кои цветя. После за себе си виж – кое те привлича в света.
към беседата >>
Ако не беше ме бил, не щях да оживея.“
Тогава тази хапка отскочила навън. Той започнал да диша свободно и оживял. Казва: „Чакай, не ме бий.“ – „Ти знаеш ли кой съм? 10 години ти служих и не ми плати.“ – „Ще ти платя 10 пъти повече. Много ти благодаря, че дойде да ме биеш.
Ако не беше ме бил, не щях да оживея.“
към беседата >>
Ти искаш в училището да учиш – наблюдавай, ако учителят носи люляков цвят и ти си много честолюбив, в туй училище не ходи, защото той обича да заповядва, пък ти си честолюбив.
Привлича те зеленият цвят – ти обичаш париците. Привлича те жълтият цвят – ти обичаш знанието. Привлича те синият цвят – ти обичаш вярата, надеждата. Или виолетовият цвят те привлича – ти искаш да заповядваш в света. Щом обичаш виолетовия цвят, ти обичаш да заповядваш.
Ти искаш в училището да учиш – наблюдавай, ако учителят носи люляков цвят и ти си много честолюбив, в туй училище не ходи, защото той обича да заповядва, пък ти си честолюбив.
Ако учителят ходи в градината, наблюдавай при кои цветя се спира. Ако се спре при жълтите цветя, иди при него. Виж кои цветя. После за себе си виж – кое те привлича в света. Ако ти турят една торба със злато, жълтият цвят ще излезе навън, няма ли да се приближите?
към беседата >>
Казвам: Онзи след 10 години като дойде да ви бие, да оживеете.
Казвам: Онзи след 10 години като дойде да ви бие, да оживеете.
Страданията в света са, за да оживеете. Защото без тия страдания в света не може да има живот. Вие, щом се приближите при един човек, който е песимист, усещате една студенина. Някои хора ви привличат, пък някои хора не ви привличат. Нашите хубави мисли, които храним, нашите хубави чувства, които храним, са които привличат хората.
към беседата >>
Ако учителят ходи в градината, наблюдавай при кои цветя се спира.
Привлича те жълтият цвят – ти обичаш знанието. Привлича те синият цвят – ти обичаш вярата, надеждата. Или виолетовият цвят те привлича – ти искаш да заповядваш в света. Щом обичаш виолетовия цвят, ти обичаш да заповядваш. Ти искаш в училището да учиш – наблюдавай, ако учителят носи люляков цвят и ти си много честолюбив, в туй училище не ходи, защото той обича да заповядва, пък ти си честолюбив.
Ако учителят ходи в градината, наблюдавай при кои цветя се спира.
Ако се спре при жълтите цветя, иди при него. Виж кои цветя. После за себе си виж – кое те привлича в света. Ако ти турят една торба със злато, жълтият цвят ще излезе навън, няма ли да се приближите? Кой как мине, ще си вземе за спомен.
към беседата >>
Страданията в света са, за да оживеете.
Казвам: Онзи след 10 години като дойде да ви бие, да оживеете.
Страданията в света са, за да оживеете.
Защото без тия страдания в света не може да има живот. Вие, щом се приближите при един човек, който е песимист, усещате една студенина. Някои хора ви привличат, пък някои хора не ви привличат. Нашите хубави мисли, които храним, нашите хубави чувства, които храним, са които привличат хората. Без тия мисли, без тия чувства хората не се привличат.
към беседата >>
Ако се спре при жълтите цветя, иди при него.
Привлича те синият цвят – ти обичаш вярата, надеждата. Или виолетовият цвят те привлича – ти искаш да заповядваш в света. Щом обичаш виолетовия цвят, ти обичаш да заповядваш. Ти искаш в училището да учиш – наблюдавай, ако учителят носи люляков цвят и ти си много честолюбив, в туй училище не ходи, защото той обича да заповядва, пък ти си честолюбив. Ако учителят ходи в градината, наблюдавай при кои цветя се спира.
Ако се спре при жълтите цветя, иди при него.
Виж кои цветя. После за себе си виж – кое те привлича в света. Ако ти турят една торба със злато, жълтият цвят ще излезе навън, няма ли да се приближите? Кой как мине, ще си вземе за спомен. Като се върна, всичките плодове влезли в джобовете.
към беседата >>
Защото без тия страдания в света не може да има живот.
Казвам: Онзи след 10 години като дойде да ви бие, да оживеете. Страданията в света са, за да оживеете.
Защото без тия страдания в света не може да има живот.
Вие, щом се приближите при един човек, който е песимист, усещате една студенина. Някои хора ви привличат, пък някои хора не ви привличат. Нашите хубави мисли, които храним, нашите хубави чувства, които храним, са които привличат хората. Без тия мисли, без тия чувства хората не се привличат. Даже от невидимия свят нашите хубави мисли и желания са, които привличат и по-напреднали същества.
към беседата >>
Виж кои цветя.
Или виолетовият цвят те привлича – ти искаш да заповядваш в света. Щом обичаш виолетовия цвят, ти обичаш да заповядваш. Ти искаш в училището да учиш – наблюдавай, ако учителят носи люляков цвят и ти си много честолюбив, в туй училище не ходи, защото той обича да заповядва, пък ти си честолюбив. Ако учителят ходи в градината, наблюдавай при кои цветя се спира. Ако се спре при жълтите цветя, иди при него.
Виж кои цветя.
После за себе си виж – кое те привлича в света. Ако ти турят една торба със злато, жълтият цвят ще излезе навън, няма ли да се приближите? Кой как мине, ще си вземе за спомен. Като се върна, всичките плодове влезли в джобовете. Една вода като мине през градината, не е лошо, че е минала, но да полее градината, че от тази градина да излезе плод.
към беседата >>
Вие, щом се приближите при един човек, който е песимист, усещате една студенина.
Казвам: Онзи след 10 години като дойде да ви бие, да оживеете. Страданията в света са, за да оживеете. Защото без тия страдания в света не може да има живот.
Вие, щом се приближите при един човек, който е песимист, усещате една студенина.
Някои хора ви привличат, пък някои хора не ви привличат. Нашите хубави мисли, които храним, нашите хубави чувства, които храним, са които привличат хората. Без тия мисли, без тия чувства хората не се привличат. Даже от невидимия свят нашите хубави мисли и желания са, които привличат и по-напреднали същества. Тъй, както цветът ни привлича, кое ни привлича в цвета?
към беседата >>
После за себе си виж – кое те привлича в света.
Щом обичаш виолетовия цвят, ти обичаш да заповядваш. Ти искаш в училището да учиш – наблюдавай, ако учителят носи люляков цвят и ти си много честолюбив, в туй училище не ходи, защото той обича да заповядва, пък ти си честолюбив. Ако учителят ходи в градината, наблюдавай при кои цветя се спира. Ако се спре при жълтите цветя, иди при него. Виж кои цветя.
После за себе си виж – кое те привлича в света.
Ако ти турят една торба със злато, жълтият цвят ще излезе навън, няма ли да се приближите? Кой как мине, ще си вземе за спомен. Като се върна, всичките плодове влезли в джобовете. Една вода като мине през градината, не е лошо, че е минала, но да полее градината, че от тази градина да излезе плод. Всички наши мисли, всички наши желания трябва да произведат нещо.
към беседата >>
Някои хора ви привличат, пък някои хора не ви привличат.
Казвам: Онзи след 10 години като дойде да ви бие, да оживеете. Страданията в света са, за да оживеете. Защото без тия страдания в света не може да има живот. Вие, щом се приближите при един човек, който е песимист, усещате една студенина.
Някои хора ви привличат, пък някои хора не ви привличат.
Нашите хубави мисли, които храним, нашите хубави чувства, които храним, са които привличат хората. Без тия мисли, без тия чувства хората не се привличат. Даже от невидимия свят нашите хубави мисли и желания са, които привличат и по-напреднали същества. Тъй, както цветът ни привлича, кое ни привлича в цвета? Уханието. После, плодовете, онова, което съдържат в себе си.
към беседата >>
Ако ти турят една торба със злато, жълтият цвят ще излезе навън, няма ли да се приближите?
Ти искаш в училището да учиш – наблюдавай, ако учителят носи люляков цвят и ти си много честолюбив, в туй училище не ходи, защото той обича да заповядва, пък ти си честолюбив. Ако учителят ходи в градината, наблюдавай при кои цветя се спира. Ако се спре при жълтите цветя, иди при него. Виж кои цветя. После за себе си виж – кое те привлича в света.
Ако ти турят една торба със злато, жълтият цвят ще излезе навън, няма ли да се приближите?
Кой как мине, ще си вземе за спомен. Като се върна, всичките плодове влезли в джобовете. Една вода като мине през градината, не е лошо, че е минала, но да полее градината, че от тази градина да излезе плод. Всички наши мисли, всички наши желания трябва да произведат нещо. Ако една мисъл влезе и седи в статическо положение в човека, тя е товар.
към беседата >>
Нашите хубави мисли, които храним, нашите хубави чувства, които храним, са които привличат хората.
Казвам: Онзи след 10 години като дойде да ви бие, да оживеете. Страданията в света са, за да оживеете. Защото без тия страдания в света не може да има живот. Вие, щом се приближите при един човек, който е песимист, усещате една студенина. Някои хора ви привличат, пък някои хора не ви привличат.
Нашите хубави мисли, които храним, нашите хубави чувства, които храним, са които привличат хората.
Без тия мисли, без тия чувства хората не се привличат. Даже от невидимия свят нашите хубави мисли и желания са, които привличат и по-напреднали същества. Тъй, както цветът ни привлича, кое ни привлича в цвета? Уханието. После, плодовете, онова, което съдържат в себе си. Нашата мисъл в света е тъй необходима, както плодните дървета са необходими за нас.
към беседата >>
Кой как мине, ще си вземе за спомен.
Ако учителят ходи в градината, наблюдавай при кои цветя се спира. Ако се спре при жълтите цветя, иди при него. Виж кои цветя. После за себе си виж – кое те привлича в света. Ако ти турят една торба със злато, жълтият цвят ще излезе навън, няма ли да се приближите?
Кой как мине, ще си вземе за спомен.
Като се върна, всичките плодове влезли в джобовете. Една вода като мине през градината, не е лошо, че е минала, но да полее градината, че от тази градина да излезе плод. Всички наши мисли, всички наши желания трябва да произведат нещо. Ако една мисъл влезе и седи в статическо положение в човека, тя е товар. Ако едно желание влезе и не се реализира, то е товар.
към беседата >>
Без тия мисли, без тия чувства хората не се привличат.
Страданията в света са, за да оживеете. Защото без тия страдания в света не може да има живот. Вие, щом се приближите при един човек, който е песимист, усещате една студенина. Някои хора ви привличат, пък някои хора не ви привличат. Нашите хубави мисли, които храним, нашите хубави чувства, които храним, са които привличат хората.
Без тия мисли, без тия чувства хората не се привличат.
Даже от невидимия свят нашите хубави мисли и желания са, които привличат и по-напреднали същества. Тъй, както цветът ни привлича, кое ни привлича в цвета? Уханието. После, плодовете, онова, което съдържат в себе си. Нашата мисъл в света е тъй необходима, както плодните дървета са необходими за нас. Нашите чувства са тъй необходими за света, както цветята са необходими за пчелите.
към беседата >>
Като се върна, всичките плодове влезли в джобовете.
Ако се спре при жълтите цветя, иди при него. Виж кои цветя. После за себе си виж – кое те привлича в света. Ако ти турят една торба със злато, жълтият цвят ще излезе навън, няма ли да се приближите? Кой как мине, ще си вземе за спомен.
Като се върна, всичките плодове влезли в джобовете.
Една вода като мине през градината, не е лошо, че е минала, но да полее градината, че от тази градина да излезе плод. Всички наши мисли, всички наши желания трябва да произведат нещо. Ако една мисъл влезе и седи в статическо положение в човека, тя е товар. Ако едно желание влезе и не се реализира, то е товар. Ако една постъпка влезе и не се приложи, тя е товар.
към беседата >>
Даже от невидимия свят нашите хубави мисли и желания са, които привличат и по-напреднали същества.
Защото без тия страдания в света не може да има живот. Вие, щом се приближите при един човек, който е песимист, усещате една студенина. Някои хора ви привличат, пък някои хора не ви привличат. Нашите хубави мисли, които храним, нашите хубави чувства, които храним, са които привличат хората. Без тия мисли, без тия чувства хората не се привличат.
Даже от невидимия свят нашите хубави мисли и желания са, които привличат и по-напреднали същества.
Тъй, както цветът ни привлича, кое ни привлича в цвета? Уханието. После, плодовете, онова, което съдържат в себе си. Нашата мисъл в света е тъй необходима, както плодните дървета са необходими за нас. Нашите чувства са тъй необходими за света, както цветята са необходими за пчелите. Сега не мислете, както мислите.
към беседата >>
Една вода като мине през градината, не е лошо, че е минала, но да полее градината, че от тази градина да излезе плод.
Виж кои цветя. После за себе си виж – кое те привлича в света. Ако ти турят една торба със злато, жълтият цвят ще излезе навън, няма ли да се приближите? Кой как мине, ще си вземе за спомен. Като се върна, всичките плодове влезли в джобовете.
Една вода като мине през градината, не е лошо, че е минала, но да полее градината, че от тази градина да излезе плод.
Всички наши мисли, всички наши желания трябва да произведат нещо. Ако една мисъл влезе и седи в статическо положение в човека, тя е товар. Ако едно желание влезе и не се реализира, то е товар. Ако една постъпка влезе и не се приложи, тя е товар.
към беседата >>
Тъй, както цветът ни привлича, кое ни привлича в цвета?
Вие, щом се приближите при един човек, който е песимист, усещате една студенина. Някои хора ви привличат, пък някои хора не ви привличат. Нашите хубави мисли, които храним, нашите хубави чувства, които храним, са които привличат хората. Без тия мисли, без тия чувства хората не се привличат. Даже от невидимия свят нашите хубави мисли и желания са, които привличат и по-напреднали същества.
Тъй, както цветът ни привлича, кое ни привлича в цвета?
Уханието. После, плодовете, онова, което съдържат в себе си. Нашата мисъл в света е тъй необходима, както плодните дървета са необходими за нас. Нашите чувства са тъй необходими за света, както цветята са необходими за пчелите. Сега не мислете, както мислите. Вие с вашите мисли и чувства градите вашето бъдеще.
към беседата >>
Всички наши мисли, всички наши желания трябва да произведат нещо.
После за себе си виж – кое те привлича в света. Ако ти турят една торба със злато, жълтият цвят ще излезе навън, няма ли да се приближите? Кой как мине, ще си вземе за спомен. Като се върна, всичките плодове влезли в джобовете. Една вода като мине през градината, не е лошо, че е минала, но да полее градината, че от тази градина да излезе плод.
Всички наши мисли, всички наши желания трябва да произведат нещо.
Ако една мисъл влезе и седи в статическо положение в човека, тя е товар. Ако едно желание влезе и не се реализира, то е товар. Ако една постъпка влезе и не се приложи, тя е товар.
към беседата >>
Уханието. После, плодовете, онова, което съдържат в себе си.
Някои хора ви привличат, пък някои хора не ви привличат. Нашите хубави мисли, които храним, нашите хубави чувства, които храним, са които привличат хората. Без тия мисли, без тия чувства хората не се привличат. Даже от невидимия свят нашите хубави мисли и желания са, които привличат и по-напреднали същества. Тъй, както цветът ни привлича, кое ни привлича в цвета?
Уханието. После, плодовете, онова, което съдържат в себе си.
Нашата мисъл в света е тъй необходима, както плодните дървета са необходими за нас. Нашите чувства са тъй необходими за света, както цветята са необходими за пчелите. Сега не мислете, както мислите. Вие с вашите мисли и чувства градите вашето бъдеще.
към беседата >>
Ако една мисъл влезе и седи в статическо положение в човека, тя е товар.
Ако ти турят една торба със злато, жълтият цвят ще излезе навън, няма ли да се приближите? Кой как мине, ще си вземе за спомен. Като се върна, всичките плодове влезли в джобовете. Една вода като мине през градината, не е лошо, че е минала, но да полее градината, че от тази градина да излезе плод. Всички наши мисли, всички наши желания трябва да произведат нещо.
Ако една мисъл влезе и седи в статическо положение в човека, тя е товар.
Ако едно желание влезе и не се реализира, то е товар. Ако една постъпка влезе и не се приложи, тя е товар.
към беседата >>
Нашата мисъл в света е тъй необходима, както плодните дървета са необходими за нас.
Нашите хубави мисли, които храним, нашите хубави чувства, които храним, са които привличат хората. Без тия мисли, без тия чувства хората не се привличат. Даже от невидимия свят нашите хубави мисли и желания са, които привличат и по-напреднали същества. Тъй, както цветът ни привлича, кое ни привлича в цвета? Уханието. После, плодовете, онова, което съдържат в себе си.
Нашата мисъл в света е тъй необходима, както плодните дървета са необходими за нас.
Нашите чувства са тъй необходими за света, както цветята са необходими за пчелите. Сега не мислете, както мислите. Вие с вашите мисли и чувства градите вашето бъдеще.
към беседата >>
Ако едно желание влезе и не се реализира, то е товар.
Кой как мине, ще си вземе за спомен. Като се върна, всичките плодове влезли в джобовете. Една вода като мине през градината, не е лошо, че е минала, но да полее градината, че от тази градина да излезе плод. Всички наши мисли, всички наши желания трябва да произведат нещо. Ако една мисъл влезе и седи в статическо положение в човека, тя е товар.
Ако едно желание влезе и не се реализира, то е товар.
Ако една постъпка влезе и не се приложи, тя е товар.
към беседата >>
Нашите чувства са тъй необходими за света, както цветята са необходими за пчелите.
Без тия мисли, без тия чувства хората не се привличат. Даже от невидимия свят нашите хубави мисли и желания са, които привличат и по-напреднали същества. Тъй, както цветът ни привлича, кое ни привлича в цвета? Уханието. После, плодовете, онова, което съдържат в себе си. Нашата мисъл в света е тъй необходима, както плодните дървета са необходими за нас.
Нашите чувства са тъй необходими за света, както цветята са необходими за пчелите.
Сега не мислете, както мислите. Вие с вашите мисли и чувства градите вашето бъдеще.
към беседата >>
Ако една постъпка влезе и не се приложи, тя е товар.
Като се върна, всичките плодове влезли в джобовете. Една вода като мине през градината, не е лошо, че е минала, но да полее градината, че от тази градина да излезе плод. Всички наши мисли, всички наши желания трябва да произведат нещо. Ако една мисъл влезе и седи в статическо положение в човека, тя е товар. Ако едно желание влезе и не се реализира, то е товар.
Ако една постъпка влезе и не се приложи, тя е товар.
към беседата >>
Сега не мислете, както мислите.
Даже от невидимия свят нашите хубави мисли и желания са, които привличат и по-напреднали същества. Тъй, както цветът ни привлича, кое ни привлича в цвета? Уханието. После, плодовете, онова, което съдържат в себе си. Нашата мисъл в света е тъй необходима, както плодните дървета са необходими за нас. Нашите чувства са тъй необходими за света, както цветята са необходими за пчелите.
Сега не мислете, както мислите.
Вие с вашите мисли и чувства градите вашето бъдеще.
към беседата >>
Сега, това са елементарни работи.
Сега, това са елементарни работи.
Казвате: Ние го знаем това. Я ми изпейте тона до на червения цвят, изпейте ми до на портокаления цвят, изпейте ми до на зеления цвят, изпейте ми до на жълтия цвят, на синия цвят. Мнозина говорят за музика. Лесно се говори. Трябва да знаеш, трябва да има някой да те научи.
към беседата >>
Вие с вашите мисли и чувства градите вашето бъдеще.
Тъй, както цветът ни привлича, кое ни привлича в цвета? Уханието. После, плодовете, онова, което съдържат в себе си. Нашата мисъл в света е тъй необходима, както плодните дървета са необходими за нас. Нашите чувства са тъй необходими за света, както цветята са необходими за пчелите. Сега не мислете, както мислите.
Вие с вашите мисли и чувства градите вашето бъдеще.
към беседата >>
Казвате: Ние го знаем това.
Сега, това са елементарни работи.
Казвате: Ние го знаем това.
Я ми изпейте тона до на червения цвят, изпейте ми до на портокаления цвят, изпейте ми до на зеления цвят, изпейте ми до на жълтия цвят, на синия цвят. Мнозина говорят за музика. Лесно се говори. Трябва да знаеш, трябва да има някой да те научи. Бог създаде света, Той е създател и Учител, да учат хората.
към беседата >>
Сега вие вярвате, че Христос дошъл.
Сега вие вярвате, че Христос дошъл.
Какво нещо е Христос? Той е Божията любов в света. Какво нещо е да чуеш гласа на Любовта! Тази Любов от хиляди години не е преставала да зове хората да се проявяват тъй, както Господ иска. Не е идеята на един калугерин, не е идеята на един свещеник, на един владика или на един съдия или на един философ – животът е нещо повече, отколкото ние мислим.
към беседата >>
Я ми изпейте тона до на червения цвят, изпейте ми до на портокаления цвят, изпейте ми до на зеления цвят, изпейте ми до на жълтия цвят, на синия цвят.
Сега, това са елементарни работи. Казвате: Ние го знаем това.
Я ми изпейте тона до на червения цвят, изпейте ми до на портокаления цвят, изпейте ми до на зеления цвят, изпейте ми до на жълтия цвят, на синия цвят.
Мнозина говорят за музика. Лесно се говори. Трябва да знаеш, трябва да има някой да те научи. Бог създаде света, Той е създател и Учител, да учат хората. Целият свят, в който живеете, трябва да учите.
към беседата >>
Какво нещо е Христос?
Сега вие вярвате, че Христос дошъл.
Какво нещо е Христос?
Той е Божията любов в света. Какво нещо е да чуеш гласа на Любовта! Тази Любов от хиляди години не е преставала да зове хората да се проявяват тъй, както Господ иска. Не е идеята на един калугерин, не е идеята на един свещеник, на един владика или на един съдия или на един философ – животът е нещо повече, отколкото ние мислим. То е най-хубавото нещо, което Бог ни е дал.
към беседата >>
Мнозина говорят за музика.
Сега, това са елементарни работи. Казвате: Ние го знаем това. Я ми изпейте тона до на червения цвят, изпейте ми до на портокаления цвят, изпейте ми до на зеления цвят, изпейте ми до на жълтия цвят, на синия цвят.
Мнозина говорят за музика.
Лесно се говори. Трябва да знаеш, трябва да има някой да те научи. Бог създаде света, Той е създател и Учител, да учат хората. Целият свят, в който живеете, трябва да учите. Сега се занимавате с хората, кой е добър и кой – лош.
към беседата >>
Той е Божията любов в света.
Сега вие вярвате, че Христос дошъл. Какво нещо е Христос?
Той е Божията любов в света.
Какво нещо е да чуеш гласа на Любовта! Тази Любов от хиляди години не е преставала да зове хората да се проявяват тъй, както Господ иска. Не е идеята на един калугерин, не е идеята на един свещеник, на един владика или на един съдия или на един философ – животът е нещо повече, отколкото ние мислим. То е най-хубавото нещо, което Бог ни е дал. За да обичаме живота, ние трябва да се радваме на всичко онова, което Бог е създал и дадените работи няма всички да разберем, но всичко съставя предметно учение.
към беседата >>
Лесно се говори.
Сега, това са елементарни работи. Казвате: Ние го знаем това. Я ми изпейте тона до на червения цвят, изпейте ми до на портокаления цвят, изпейте ми до на зеления цвят, изпейте ми до на жълтия цвят, на синия цвят. Мнозина говорят за музика.
Лесно се говори.
Трябва да знаеш, трябва да има някой да те научи. Бог създаде света, Той е създател и Учител, да учат хората. Целият свят, в който живеете, трябва да учите. Сега се занимавате с хората, кой е добър и кой – лош. Какво значи човек да бъде добър?
към беседата >>
Какво нещо е да чуеш гласа на Любовта!
Сега вие вярвате, че Христос дошъл. Какво нещо е Христос? Той е Божията любов в света.
Какво нещо е да чуеш гласа на Любовта!
Тази Любов от хиляди години не е преставала да зове хората да се проявяват тъй, както Господ иска. Не е идеята на един калугерин, не е идеята на един свещеник, на един владика или на един съдия или на един философ – животът е нещо повече, отколкото ние мислим. То е най-хубавото нещо, което Бог ни е дал. За да обичаме живота, ние трябва да се радваме на всичко онова, което Бог е създал и дадените работи няма всички да разберем, но всичко съставя предметно учение.
към беседата >>
Трябва да знаеш, трябва да има някой да те научи.
Сега, това са елементарни работи. Казвате: Ние го знаем това. Я ми изпейте тона до на червения цвят, изпейте ми до на портокаления цвят, изпейте ми до на зеления цвят, изпейте ми до на жълтия цвят, на синия цвят. Мнозина говорят за музика. Лесно се говори.
Трябва да знаеш, трябва да има някой да те научи.
Бог създаде света, Той е създател и Учител, да учат хората. Целият свят, в който живеете, трябва да учите. Сега се занимавате с хората, кой е добър и кой – лош. Какво значи човек да бъде добър? Лошият извади сабята.
към беседата >>
Тази Любов от хиляди години не е преставала да зове хората да се проявяват тъй, както Господ иска.
Сега вие вярвате, че Христос дошъл. Какво нещо е Христос? Той е Божията любов в света. Какво нещо е да чуеш гласа на Любовта!
Тази Любов от хиляди години не е преставала да зове хората да се проявяват тъй, както Господ иска.
Не е идеята на един калугерин, не е идеята на един свещеник, на един владика или на един съдия или на един философ – животът е нещо повече, отколкото ние мислим. То е най-хубавото нещо, което Бог ни е дал. За да обичаме живота, ние трябва да се радваме на всичко онова, което Бог е създал и дадените работи няма всички да разберем, но всичко съставя предметно учение.
към беседата >>
Бог създаде света, Той е създател и Учител, да учат хората.
Казвате: Ние го знаем това. Я ми изпейте тона до на червения цвят, изпейте ми до на портокаления цвят, изпейте ми до на зеления цвят, изпейте ми до на жълтия цвят, на синия цвят. Мнозина говорят за музика. Лесно се говори. Трябва да знаеш, трябва да има някой да те научи.
Бог създаде света, Той е създател и Учител, да учат хората.
Целият свят, в който живеете, трябва да учите. Сега се занимавате с хората, кой е добър и кой – лош. Какво значи човек да бъде добър? Лошият извади сабята. Щом се противиш, с ножа той разрешава.
към беседата >>
Не е идеята на един калугерин, не е идеята на един свещеник, на един владика или на един съдия или на един философ – животът е нещо повече, отколкото ние мислим.
Сега вие вярвате, че Христос дошъл. Какво нещо е Христос? Той е Божията любов в света. Какво нещо е да чуеш гласа на Любовта! Тази Любов от хиляди години не е преставала да зове хората да се проявяват тъй, както Господ иска.
Не е идеята на един калугерин, не е идеята на един свещеник, на един владика или на един съдия или на един философ – животът е нещо повече, отколкото ние мислим.
То е най-хубавото нещо, което Бог ни е дал. За да обичаме живота, ние трябва да се радваме на всичко онова, което Бог е създал и дадените работи няма всички да разберем, но всичко съставя предметно учение.
към беседата >>
Целият свят, в който живеете, трябва да учите.
Я ми изпейте тона до на червения цвят, изпейте ми до на портокаления цвят, изпейте ми до на зеления цвят, изпейте ми до на жълтия цвят, на синия цвят. Мнозина говорят за музика. Лесно се говори. Трябва да знаеш, трябва да има някой да те научи. Бог създаде света, Той е създател и Учител, да учат хората.
Целият свят, в който живеете, трябва да учите.
Сега се занимавате с хората, кой е добър и кой – лош. Какво значи човек да бъде добър? Лошият извади сабята. Щом се противиш, с ножа той разрешава. А пък добрият какво избира?
към беседата >>
То е най-хубавото нещо, което Бог ни е дал.
Какво нещо е Христос? Той е Божията любов в света. Какво нещо е да чуеш гласа на Любовта! Тази Любов от хиляди години не е преставала да зове хората да се проявяват тъй, както Господ иска. Не е идеята на един калугерин, не е идеята на един свещеник, на един владика или на един съдия или на един философ – животът е нещо повече, отколкото ние мислим.
То е най-хубавото нещо, което Бог ни е дал.
За да обичаме живота, ние трябва да се радваме на всичко онова, което Бог е създал и дадените работи няма всички да разберем, но всичко съставя предметно учение.
към беседата >>
Сега се занимавате с хората, кой е добър и кой – лош.
Мнозина говорят за музика. Лесно се говори. Трябва да знаеш, трябва да има някой да те научи. Бог създаде света, Той е създател и Учител, да учат хората. Целият свят, в който живеете, трябва да учите.
Сега се занимавате с хората, кой е добър и кой – лош.
Какво значи човек да бъде добър? Лошият извади сабята. Щом се противиш, с ножа той разрешава. А пък добрият какво избира? Добрият избира житото и ходи да го сажда.
към беседата >>
За да обичаме живота, ние трябва да се радваме на всичко онова, което Бог е създал и дадените работи няма всички да разберем, но всичко съставя предметно учение.
Той е Божията любов в света. Какво нещо е да чуеш гласа на Любовта! Тази Любов от хиляди години не е преставала да зове хората да се проявяват тъй, както Господ иска. Не е идеята на един калугерин, не е идеята на един свещеник, на един владика или на един съдия или на един философ – животът е нещо повече, отколкото ние мислим. То е най-хубавото нещо, което Бог ни е дал.
За да обичаме живота, ние трябва да се радваме на всичко онова, което Бог е създал и дадените работи няма всички да разберем, но всичко съставя предметно учение.
към беседата >>
Какво значи човек да бъде добър?
Лесно се говори. Трябва да знаеш, трябва да има някой да те научи. Бог създаде света, Той е създател и Учител, да учат хората. Целият свят, в който живеете, трябва да учите. Сега се занимавате с хората, кой е добър и кой – лош.
Какво значи човек да бъде добър?
Лошият извади сабята. Щом се противиш, с ножа той разрешава. А пък добрият какво избира? Добрият избира житото и ходи да го сажда. Онзи, който носи сабята, ако житото го няма, в ръката ще може ли да държи сабята?
към беседата >>
Сега вие какво желаете?
Сега вие какво желаете?
Вие сте желали да пораснете – пораснахте. Желали сте да идете в училище и учихте. Някой от вас е пожелал голям да стане и както виждам, големи чинове имате. Някои сте станали бащи, някои сте станали майки, братя, сестри – все големи работи. Питам ви: Щастливи ли сте?
към беседата >>
Лошият извади сабята.
Трябва да знаеш, трябва да има някой да те научи. Бог създаде света, Той е създател и Учител, да учат хората. Целият свят, в който живеете, трябва да учите. Сега се занимавате с хората, кой е добър и кой – лош. Какво значи човек да бъде добър?
Лошият извади сабята.
Щом се противиш, с ножа той разрешава. А пък добрият какво избира? Добрият избира житото и ходи да го сажда. Онзи, който носи сабята, ако житото го няма, в ръката ще може ли да държи сабята? Силен е в ръцете, но житото му дава сила.
към беседата >>
Вие сте желали да пораснете – пораснахте.
Сега вие какво желаете?
Вие сте желали да пораснете – пораснахте.
Желали сте да идете в училище и учихте. Някой от вас е пожелал голям да стане и както виждам, големи чинове имате. Някои сте станали бащи, някои сте станали майки, братя, сестри – все големи работи. Питам ви: Щастливи ли сте? Като майка щастливи ли сте?
към беседата >>
Щом се противиш, с ножа той разрешава.
Бог създаде света, Той е създател и Учител, да учат хората. Целият свят, в който живеете, трябва да учите. Сега се занимавате с хората, кой е добър и кой – лош. Какво значи човек да бъде добър? Лошият извади сабята.
Щом се противиш, с ножа той разрешава.
А пък добрият какво избира? Добрият избира житото и ходи да го сажда. Онзи, който носи сабята, ако житото го няма, в ръката ще може ли да държи сабята? Силен е в ръцете, но житото му дава сила. Казва: „Да имам сабя, всичко ще направя.“ Хубаво, ако нямаш хляб, какво ще направиш?
към беседата >>
Желали сте да идете в училище и учихте.
Сега вие какво желаете? Вие сте желали да пораснете – пораснахте.
Желали сте да идете в училище и учихте.
Някой от вас е пожелал голям да стане и както виждам, големи чинове имате. Някои сте станали бащи, някои сте станали майки, братя, сестри – все големи работи. Питам ви: Щастливи ли сте? Като майка щастливи ли сте? Като баща щастливи ли сте?
към беседата >>
А пък добрият какво избира?
Целият свят, в който живеете, трябва да учите. Сега се занимавате с хората, кой е добър и кой – лош. Какво значи човек да бъде добър? Лошият извади сабята. Щом се противиш, с ножа той разрешава.
А пък добрият какво избира?
Добрият избира житото и ходи да го сажда. Онзи, който носи сабята, ако житото го няма, в ръката ще може ли да държи сабята? Силен е в ръцете, но житото му дава сила. Казва: „Да имам сабя, всичко ще направя.“ Хубаво, ако нямаш хляб, какво ще направиш? Даже и силният, ако няма хляб, и той не може да тури своята наука.
към беседата >>
Някой от вас е пожелал голям да стане и както виждам, големи чинове имате.
Сега вие какво желаете? Вие сте желали да пораснете – пораснахте. Желали сте да идете в училище и учихте.
Някой от вас е пожелал голям да стане и както виждам, големи чинове имате.
Някои сте станали бащи, някои сте станали майки, братя, сестри – все големи работи. Питам ви: Щастливи ли сте? Като майка щастливи ли сте? Като баща щастливи ли сте? Като сестра щастливи ли сте?
към беседата >>
Добрият избира житото и ходи да го сажда.
Сега се занимавате с хората, кой е добър и кой – лош. Какво значи човек да бъде добър? Лошият извади сабята. Щом се противиш, с ножа той разрешава. А пък добрият какво избира?
Добрият избира житото и ходи да го сажда.
Онзи, който носи сабята, ако житото го няма, в ръката ще може ли да държи сабята? Силен е в ръцете, но житото му дава сила. Казва: „Да имам сабя, всичко ще направя.“ Хубаво, ако нямаш хляб, какво ще направиш? Даже и силният, ако няма хляб, и той не може да тури своята наука.
към беседата >>
Някои сте станали бащи, някои сте станали майки, братя, сестри – все големи работи.
Сега вие какво желаете? Вие сте желали да пораснете – пораснахте. Желали сте да идете в училище и учихте. Някой от вас е пожелал голям да стане и както виждам, големи чинове имате.
Някои сте станали бащи, някои сте станали майки, братя, сестри – все големи работи.
Питам ви: Щастливи ли сте? Като майка щастливи ли сте? Като баща щастливи ли сте? Като сестра щастливи ли сте? Една нота е щастието и който я има, нека да я изпее, както трябва.
към беседата >>
Онзи, който носи сабята, ако житото го няма, в ръката ще може ли да държи сабята?
Какво значи човек да бъде добър? Лошият извади сабята. Щом се противиш, с ножа той разрешава. А пък добрият какво избира? Добрият избира житото и ходи да го сажда.
Онзи, който носи сабята, ако житото го няма, в ръката ще може ли да държи сабята?
Силен е в ръцете, но житото му дава сила. Казва: „Да имам сабя, всичко ще направя.“ Хубаво, ако нямаш хляб, какво ще направиш? Даже и силният, ако няма хляб, и той не може да тури своята наука.
към беседата >>
Питам ви: Щастливи ли сте?
Сега вие какво желаете? Вие сте желали да пораснете – пораснахте. Желали сте да идете в училище и учихте. Някой от вас е пожелал голям да стане и както виждам, големи чинове имате. Някои сте станали бащи, някои сте станали майки, братя, сестри – все големи работи.
Питам ви: Щастливи ли сте?
Като майка щастливи ли сте? Като баща щастливи ли сте? Като сестра щастливи ли сте? Една нота е щастието и който я има, нека да я изпее, както трябва. Нотата очаква някой да я изпее.
към беседата >>
Силен е в ръцете, но житото му дава сила.
Лошият извади сабята. Щом се противиш, с ножа той разрешава. А пък добрият какво избира? Добрият избира житото и ходи да го сажда. Онзи, който носи сабята, ако житото го няма, в ръката ще може ли да държи сабята?
Силен е в ръцете, но житото му дава сила.
Казва: „Да имам сабя, всичко ще направя.“ Хубаво, ако нямаш хляб, какво ще направиш? Даже и силният, ако няма хляб, и той не може да тури своята наука.
към беседата >>
Като майка щастливи ли сте?
Вие сте желали да пораснете – пораснахте. Желали сте да идете в училище и учихте. Някой от вас е пожелал голям да стане и както виждам, големи чинове имате. Някои сте станали бащи, някои сте станали майки, братя, сестри – все големи работи. Питам ви: Щастливи ли сте?
Като майка щастливи ли сте?
Като баща щастливи ли сте? Като сестра щастливи ли сте? Една нота е щастието и който я има, нека да я изпее, както трябва. Нотата очаква някой да я изпее. Да изпееш една нота значи да ѝ кажеш една сладка дума.
към беседата >>
Казва: „Да имам сабя, всичко ще направя.“ Хубаво, ако нямаш хляб, какво ще направиш?
Щом се противиш, с ножа той разрешава. А пък добрият какво избира? Добрият избира житото и ходи да го сажда. Онзи, който носи сабята, ако житото го няма, в ръката ще може ли да държи сабята? Силен е в ръцете, но житото му дава сила.
Казва: „Да имам сабя, всичко ще направя.“ Хубаво, ако нямаш хляб, какво ще направиш?
Даже и силният, ако няма хляб, и той не може да тури своята наука.
към беседата >>
Като баща щастливи ли сте?
Желали сте да идете в училище и учихте. Някой от вас е пожелал голям да стане и както виждам, големи чинове имате. Някои сте станали бащи, някои сте станали майки, братя, сестри – все големи работи. Питам ви: Щастливи ли сте? Като майка щастливи ли сте?
Като баща щастливи ли сте?
Като сестра щастливи ли сте? Една нота е щастието и който я има, нека да я изпее, както трябва. Нотата очаква някой да я изпее. Да изпееш една нота значи да ѝ кажеш една сладка дума. Тя чака някой да я изпее.
към беседата >>
Даже и силният, ако няма хляб, и той не може да тури своята наука.
А пък добрият какво избира? Добрият избира житото и ходи да го сажда. Онзи, който носи сабята, ако житото го няма, в ръката ще може ли да държи сабята? Силен е в ръцете, но житото му дава сила. Казва: „Да имам сабя, всичко ще направя.“ Хубаво, ако нямаш хляб, какво ще направиш?
Даже и силният, ако няма хляб, и той не може да тури своята наука.
към беседата >>
Като сестра щастливи ли сте?
Някой от вас е пожелал голям да стане и както виждам, големи чинове имате. Някои сте станали бащи, някои сте станали майки, братя, сестри – все големи работи. Питам ви: Щастливи ли сте? Като майка щастливи ли сте? Като баща щастливи ли сте?
Като сестра щастливи ли сте?
Една нота е щастието и който я има, нека да я изпее, както трябва. Нотата очаква някой да я изпее. Да изпееш една нота значи да ѝ кажеш една сладка дума. Тя чака някой да я изпее. Като я изпее, става ѝ приятно, ти живот даваш на тази нота.
към беседата >>
Това сега трябва да приложите в живота, да видите какво може да направите.
Това сега трябва да приложите в живота, да видите какво може да направите.
Най-първо, отучете се да съдите. Вие сега се съдите. Единч овек, за да се съди, трябва да бъде много учен. Вие сега казвате: „Аз не съм добър човек“ или за друг казвате, че е добър. На какво основание казвате, че сте лош човек?
към беседата >>
Една нота е щастието и който я има, нека да я изпее, както трябва.
Някои сте станали бащи, някои сте станали майки, братя, сестри – все големи работи. Питам ви: Щастливи ли сте? Като майка щастливи ли сте? Като баща щастливи ли сте? Като сестра щастливи ли сте?
Една нота е щастието и който я има, нека да я изпее, както трябва.
Нотата очаква някой да я изпее. Да изпееш една нота значи да ѝ кажеш една сладка дума. Тя чака някой да я изпее. Като я изпее, става ѝ приятно, ти живот даваш на тази нота. Една нота трябва да я биеш както богатия.
към беседата >>
Най-първо, отучете се да съдите.
Това сега трябва да приложите в живота, да видите какво може да направите.
Най-първо, отучете се да съдите.
Вие сега се съдите. Единч овек, за да се съди, трябва да бъде много учен. Вие сега казвате: „Аз не съм добър човек“ или за друг казвате, че е добър. На какво основание казвате, че сте лош човек? Ако дойде един хирург, имате един тумор или цирей, който по никой начин не узрява, не може [ли] да се разреже, да се освободи човек?
към беседата >>
Нотата очаква някой да я изпее.
Питам ви: Щастливи ли сте? Като майка щастливи ли сте? Като баща щастливи ли сте? Като сестра щастливи ли сте? Една нота е щастието и който я има, нека да я изпее, както трябва.
Нотата очаква някой да я изпее.
Да изпееш една нота значи да ѝ кажеш една сладка дума. Тя чака някой да я изпее. Като я изпее, става ѝ приятно, ти живот даваш на тази нота. Една нота трябва да я биеш както богатия. Трябва да я набиеш хубаво и да я изпееш.
към беседата >>
Вие сега се съдите.
Това сега трябва да приложите в живота, да видите какво може да направите. Най-първо, отучете се да съдите.
Вие сега се съдите.
Единч овек, за да се съди, трябва да бъде много учен. Вие сега казвате: „Аз не съм добър човек“ или за друг казвате, че е добър. На какво основание казвате, че сте лош човек? Ако дойде един хирург, имате един тумор или цирей, който по никой начин не узрява, не може [ли] да се разреже, да се освободи човек? Казва: „Много страдания ми причини.“ Причини ви човекът много страдания, но ви причини и добро.
към беседата >>
Да изпееш една нота значи да ѝ кажеш една сладка дума.
Като майка щастливи ли сте? Като баща щастливи ли сте? Като сестра щастливи ли сте? Една нота е щастието и който я има, нека да я изпее, както трябва. Нотата очаква някой да я изпее.
Да изпееш една нота значи да ѝ кажеш една сладка дума.
Тя чака някой да я изпее. Като я изпее, става ѝ приятно, ти живот даваш на тази нота. Една нота трябва да я биеш както богатия. Трябва да я набиеш хубаво и да я изпееш. Тя седи в едно мълчаливо състояние.
към беседата >>
Единч овек, за да се съди, трябва да бъде много учен.
Това сега трябва да приложите в живота, да видите какво може да направите. Най-първо, отучете се да съдите. Вие сега се съдите.
Единч овек, за да се съди, трябва да бъде много учен.
Вие сега казвате: „Аз не съм добър човек“ или за друг казвате, че е добър. На какво основание казвате, че сте лош човек? Ако дойде един хирург, имате един тумор или цирей, който по никой начин не узрява, не може [ли] да се разреже, да се освободи човек? Казва: „Много страдания ми причини.“ Причини ви човекът много страдания, но ви причини и добро. Даже най-хубавото ядене, ако не знаете как да го ядете, ще ви причини вреда.
към беседата >>
Тя чака някой да я изпее.
Като баща щастливи ли сте? Като сестра щастливи ли сте? Една нота е щастието и който я има, нека да я изпее, както трябва. Нотата очаква някой да я изпее. Да изпееш една нота значи да ѝ кажеш една сладка дума.
Тя чака някой да я изпее.
Като я изпее, става ѝ приятно, ти живот даваш на тази нота. Една нота трябва да я биеш както богатия. Трябва да я набиеш хубаво и да я изпееш. Тя седи в едно мълчаливо състояние. Да допуснем, че страдаш, имаш една болест.
към беседата >>
Вие сега казвате: „Аз не съм добър човек“ или за друг казвате, че е добър.
Това сега трябва да приложите в живота, да видите какво може да направите. Най-първо, отучете се да съдите. Вие сега се съдите. Единч овек, за да се съди, трябва да бъде много учен.
Вие сега казвате: „Аз не съм добър човек“ или за друг казвате, че е добър.
На какво основание казвате, че сте лош човек? Ако дойде един хирург, имате един тумор или цирей, който по никой начин не узрява, не може [ли] да се разреже, да се освободи човек? Казва: „Много страдания ми причини.“ Причини ви човекът много страдания, но ви причини и добро. Даже най-хубавото ядене, ако не знаете как да го ядете, ще ви причини вреда. Този човек, който ви дава яденето, може да е имал най-доброто желание, но вие, ако вие не знаете да ядете, ще ви причини страдание.
към беседата >>
Като я изпее, става ѝ приятно, ти живот даваш на тази нота.
Като сестра щастливи ли сте? Една нота е щастието и който я има, нека да я изпее, както трябва. Нотата очаква някой да я изпее. Да изпееш една нота значи да ѝ кажеш една сладка дума. Тя чака някой да я изпее.
Като я изпее, става ѝ приятно, ти живот даваш на тази нота.
Една нота трябва да я биеш както богатия. Трябва да я набиеш хубаво и да я изпееш. Тя седи в едно мълчаливо състояние. Да допуснем, че страдаш, имаш една болест. Ако можеш да вземеш един тон, който да подигне трептенията (защото от болката се намалили трептенията ти на крака и затова кракът те боли), ако можеш да повдигнеш нормалните трептения на организма, болестта изчезва.
към беседата >>
На какво основание казвате, че сте лош човек?
Това сега трябва да приложите в живота, да видите какво може да направите. Най-първо, отучете се да съдите. Вие сега се съдите. Единч овек, за да се съди, трябва да бъде много учен. Вие сега казвате: „Аз не съм добър човек“ или за друг казвате, че е добър.
На какво основание казвате, че сте лош човек?
Ако дойде един хирург, имате един тумор или цирей, който по никой начин не узрява, не може [ли] да се разреже, да се освободи човек? Казва: „Много страдания ми причини.“ Причини ви човекът много страдания, но ви причини и добро. Даже най-хубавото ядене, ако не знаете как да го ядете, ще ви причини вреда. Този човек, който ви дава яденето, може да е имал най-доброто желание, но вие, ако вие не знаете да ядете, ще ви причини страдание. Ние живеем в един свят и благословенията, които Бог ни е дал, не ги употребяваме и така се намираме в едно противоречие.
към беседата >>
Една нота трябва да я биеш както богатия.
Една нота е щастието и който я има, нека да я изпее, както трябва. Нотата очаква някой да я изпее. Да изпееш една нота значи да ѝ кажеш една сладка дума. Тя чака някой да я изпее. Като я изпее, става ѝ приятно, ти живот даваш на тази нота.
Една нота трябва да я биеш както богатия.
Трябва да я набиеш хубаво и да я изпееш. Тя седи в едно мълчаливо състояние. Да допуснем, че страдаш, имаш една болест. Ако можеш да вземеш един тон, който да подигне трептенията (защото от болката се намалили трептенията ти на крака и затова кракът те боли), ако можеш да повдигнеш нормалните трептения на организма, болестта изчезва. Вземете един тъпан.
към беседата >>
Ако дойде един хирург, имате един тумор или цирей, който по никой начин не узрява, не може [ли] да се разреже, да се освободи човек?
Най-първо, отучете се да съдите. Вие сега се съдите. Единч овек, за да се съди, трябва да бъде много учен. Вие сега казвате: „Аз не съм добър човек“ или за друг казвате, че е добър. На какво основание казвате, че сте лош човек?
Ако дойде един хирург, имате един тумор или цирей, който по никой начин не узрява, не може [ли] да се разреже, да се освободи човек?
Казва: „Много страдания ми причини.“ Причини ви човекът много страдания, но ви причини и добро. Даже най-хубавото ядене, ако не знаете как да го ядете, ще ви причини вреда. Този човек, който ви дава яденето, може да е имал най-доброто желание, но вие, ако вие не знаете да ядете, ще ви причини страдание. Ние живеем в един свят и благословенията, които Бог ни е дал, не ги употребяваме и така се намираме в едно противоречие.
към беседата >>
Трябва да я набиеш хубаво и да я изпееш.
Нотата очаква някой да я изпее. Да изпееш една нота значи да ѝ кажеш една сладка дума. Тя чака някой да я изпее. Като я изпее, става ѝ приятно, ти живот даваш на тази нота. Една нота трябва да я биеш както богатия.
Трябва да я набиеш хубаво и да я изпееш.
Тя седи в едно мълчаливо състояние. Да допуснем, че страдаш, имаш една болест. Ако можеш да вземеш един тон, който да подигне трептенията (защото от болката се намалили трептенията ти на крака и затова кракът те боли), ако можеш да повдигнеш нормалните трептения на организма, болестта изчезва. Вземете един тъпан. Прах има набран на него, духате, не може да се дигне.
към беседата >>
Казва: „Много страдания ми причини.“ Причини ви човекът много страдания, но ви причини и добро.
Вие сега се съдите. Единч овек, за да се съди, трябва да бъде много учен. Вие сега казвате: „Аз не съм добър човек“ или за друг казвате, че е добър. На какво основание казвате, че сте лош човек? Ако дойде един хирург, имате един тумор или цирей, който по никой начин не узрява, не може [ли] да се разреже, да се освободи човек?
Казва: „Много страдания ми причини.“ Причини ви човекът много страдания, но ви причини и добро.
Даже най-хубавото ядене, ако не знаете как да го ядете, ще ви причини вреда. Този човек, който ви дава яденето, може да е имал най-доброто желание, но вие, ако вие не знаете да ядете, ще ви причини страдание. Ние живеем в един свят и благословенията, които Бог ни е дал, не ги употребяваме и така се намираме в едно противоречие.
към беседата >>
Тя седи в едно мълчаливо състояние.
Да изпееш една нота значи да ѝ кажеш една сладка дума. Тя чака някой да я изпее. Като я изпее, става ѝ приятно, ти живот даваш на тази нота. Една нота трябва да я биеш както богатия. Трябва да я набиеш хубаво и да я изпееш.
Тя седи в едно мълчаливо състояние.
Да допуснем, че страдаш, имаш една болест. Ако можеш да вземеш един тон, който да подигне трептенията (защото от болката се намалили трептенията ти на крака и затова кракът те боли), ако можеш да повдигнеш нормалните трептения на организма, болестта изчезва. Вземете един тъпан. Прах има набран на него, духате, не може да се дигне. Ако вземете пръчки и започвате да удряте този барабан, от силните трептения прахът изскача и барабанът се изчиства от праха.
към беседата >>
Даже най-хубавото ядене, ако не знаете как да го ядете, ще ви причини вреда.
Единч овек, за да се съди, трябва да бъде много учен. Вие сега казвате: „Аз не съм добър човек“ или за друг казвате, че е добър. На какво основание казвате, че сте лош човек? Ако дойде един хирург, имате един тумор или цирей, който по никой начин не узрява, не може [ли] да се разреже, да се освободи човек? Казва: „Много страдания ми причини.“ Причини ви човекът много страдания, но ви причини и добро.
Даже най-хубавото ядене, ако не знаете как да го ядете, ще ви причини вреда.
Този човек, който ви дава яденето, може да е имал най-доброто желание, но вие, ако вие не знаете да ядете, ще ви причини страдание. Ние живеем в един свят и благословенията, които Бог ни е дал, не ги употребяваме и така се намираме в едно противоречие.
към беседата >>
Да допуснем, че страдаш, имаш една болест.
Тя чака някой да я изпее. Като я изпее, става ѝ приятно, ти живот даваш на тази нота. Една нота трябва да я биеш както богатия. Трябва да я набиеш хубаво и да я изпееш. Тя седи в едно мълчаливо състояние.
Да допуснем, че страдаш, имаш една болест.
Ако можеш да вземеш един тон, който да подигне трептенията (защото от болката се намалили трептенията ти на крака и затова кракът те боли), ако можеш да повдигнеш нормалните трептения на организма, болестта изчезва. Вземете един тъпан. Прах има набран на него, духате, не може да се дигне. Ако вземете пръчки и започвате да удряте този барабан, от силните трептения прахът изскача и барабанът се изчиства от праха.
към беседата >>
Този човек, който ви дава яденето, може да е имал най-доброто желание, но вие, ако вие не знаете да ядете, ще ви причини страдание.
Вие сега казвате: „Аз не съм добър човек“ или за друг казвате, че е добър. На какво основание казвате, че сте лош човек? Ако дойде един хирург, имате един тумор или цирей, който по никой начин не узрява, не може [ли] да се разреже, да се освободи човек? Казва: „Много страдания ми причини.“ Причини ви човекът много страдания, но ви причини и добро. Даже най-хубавото ядене, ако не знаете как да го ядете, ще ви причини вреда.
Този човек, който ви дава яденето, може да е имал най-доброто желание, но вие, ако вие не знаете да ядете, ще ви причини страдание.
Ние живеем в един свят и благословенията, които Бог ни е дал, не ги употребяваме и така се намираме в едно противоречие.
към беседата >>
Ако можеш да вземеш един тон, който да подигне трептенията (защото от болката се намалили трептенията ти на крака и затова кракът те боли), ако можеш да повдигнеш нормалните трептения на организма, болестта изчезва.
Като я изпее, става ѝ приятно, ти живот даваш на тази нота. Една нота трябва да я биеш както богатия. Трябва да я набиеш хубаво и да я изпееш. Тя седи в едно мълчаливо състояние. Да допуснем, че страдаш, имаш една болест.
Ако можеш да вземеш един тон, който да подигне трептенията (защото от болката се намалили трептенията ти на крака и затова кракът те боли), ако можеш да повдигнеш нормалните трептения на организма, болестта изчезва.
Вземете един тъпан. Прах има набран на него, духате, не може да се дигне. Ако вземете пръчки и започвате да удряте този барабан, от силните трептения прахът изскача и барабанът се изчиства от праха.
към беседата >>
Ние живеем в един свят и благословенията, които Бог ни е дал, не ги употребяваме и така се намираме в едно противоречие.
На какво основание казвате, че сте лош човек? Ако дойде един хирург, имате един тумор или цирей, който по никой начин не узрява, не може [ли] да се разреже, да се освободи човек? Казва: „Много страдания ми причини.“ Причини ви човекът много страдания, но ви причини и добро. Даже най-хубавото ядене, ако не знаете как да го ядете, ще ви причини вреда. Този човек, който ви дава яденето, може да е имал най-доброто желание, но вие, ако вие не знаете да ядете, ще ви причини страдание.
Ние живеем в един свят и благословенията, които Бог ни е дал, не ги употребяваме и така се намираме в едно противоречие.
към беседата >>
Вземете един тъпан.
Една нота трябва да я биеш както богатия. Трябва да я набиеш хубаво и да я изпееш. Тя седи в едно мълчаливо състояние. Да допуснем, че страдаш, имаш една болест. Ако можеш да вземеш един тон, който да подигне трептенията (защото от болката се намалили трептенията ти на крака и затова кракът те боли), ако можеш да повдигнеш нормалните трептения на организма, болестта изчезва.
Вземете един тъпан.
Прах има набран на него, духате, не може да се дигне. Ако вземете пръчки и започвате да удряте този барабан, от силните трептения прахът изскача и барабанът се изчиства от праха.
към беседата >>
Сега да допуснем, че вие искате да бъдете богат.
Сега да допуснем, че вие искате да бъдете богат.
Вашата идея за богатството каква е? Вие искате да бъдете богат, но с пари може ли да бъдеш богат? До каква идея сте дошли, с какво число може да бъде вашето богатство? Музикантът, за да бъде музикант, най-първо му трябват 7 тона, 7 числа му трябват. Той не може да бъде богат с малко.
към беседата >>
Прах има набран на него, духате, не може да се дигне.
Трябва да я набиеш хубаво и да я изпееш. Тя седи в едно мълчаливо състояние. Да допуснем, че страдаш, имаш една болест. Ако можеш да вземеш един тон, който да подигне трептенията (защото от болката се намалили трептенията ти на крака и затова кракът те боли), ако можеш да повдигнеш нормалните трептения на организма, болестта изчезва. Вземете един тъпан.
Прах има набран на него, духате, не може да се дигне.
Ако вземете пръчки и започвате да удряте този барабан, от силните трептения прахът изскача и барабанът се изчиства от праха.
към беседата >>
Вашата идея за богатството каква е?
Сега да допуснем, че вие искате да бъдете богат.
Вашата идея за богатството каква е?
Вие искате да бъдете богат, но с пари може ли да бъдеш богат? До каква идея сте дошли, с какво число може да бъде вашето богатство? Музикантът, за да бъде музикант, най-първо му трябват 7 тона, 7 числа му трябват. Той не може да бъде богат с малко. Някой казва: „Да имам 1000 лева, да имам 2000 лева…“ Какво ще направиш с 2000 лева?
към беседата >>
Ако вземете пръчки и започвате да удряте този барабан, от силните трептения прахът изскача и барабанът се изчиства от праха.
Тя седи в едно мълчаливо състояние. Да допуснем, че страдаш, имаш една болест. Ако можеш да вземеш един тон, който да подигне трептенията (защото от болката се намалили трептенията ти на крака и затова кракът те боли), ако можеш да повдигнеш нормалните трептения на организма, болестта изчезва. Вземете един тъпан. Прах има набран на него, духате, не може да се дигне.
Ако вземете пръчки и започвате да удряте този барабан, от силните трептения прахът изскача и барабанът се изчиства от праха.
към беседата >>
Вие искате да бъдете богат, но с пари може ли да бъдеш богат?
Сега да допуснем, че вие искате да бъдете богат. Вашата идея за богатството каква е?
Вие искате да бъдете богат, но с пари може ли да бъдеш богат?
До каква идея сте дошли, с какво число може да бъде вашето богатство? Музикантът, за да бъде музикант, най-първо му трябват 7 тона, 7 числа му трябват. Той не може да бъде богат с малко. Някой казва: „Да имам 1000 лева, да имам 2000 лева…“ Какво ще направиш с 2000 лева? „Да имам 3, 4, 5, 6, 7000 лева…“ Може да са 7000 звонкови турски лири или английски лири, злато.
към беседата >>
Човек трябва да има един организъм подвижен.
Човек трябва да има един организъм подвижен.
Умът не трябва да бъде застоял, в едно застояло състояние, но да мисли. Тревогата не е мисъл. Лошите чувства, това не е трептение. Мисълта трябва да разрушава постоянно и светла трябва да бъде мисълта. Вие живеете в един свят, който е направен от едно Същество, Което е най-добро.
към беседата >>
До каква идея сте дошли, с какво число може да бъде вашето богатство?
Сега да допуснем, че вие искате да бъдете богат. Вашата идея за богатството каква е? Вие искате да бъдете богат, но с пари може ли да бъдеш богат?
До каква идея сте дошли, с какво число може да бъде вашето богатство?
Музикантът, за да бъде музикант, най-първо му трябват 7 тона, 7 числа му трябват. Той не може да бъде богат с малко. Някой казва: „Да имам 1000 лева, да имам 2000 лева…“ Какво ще направиш с 2000 лева? „Да имам 3, 4, 5, 6, 7000 лева…“ Може да са 7000 звонкови турски лири или английски лири, злато. 7000 лири колко струват?
към беседата >>
Умът не трябва да бъде застоял, в едно застояло състояние, но да мисли.
Човек трябва да има един организъм подвижен.
Умът не трябва да бъде застоял, в едно застояло състояние, но да мисли.
Тревогата не е мисъл. Лошите чувства, това не е трептение. Мисълта трябва да разрушава постоянно и светла трябва да бъде мисълта. Вие живеете в един свят, който е направен от едно Същество, Което е най-добро. Няма по-добро и по-разумно същество от Бога.
към беседата >>
Музикантът, за да бъде музикант, най-първо му трябват 7 тона, 7 числа му трябват.
Сега да допуснем, че вие искате да бъдете богат. Вашата идея за богатството каква е? Вие искате да бъдете богат, но с пари може ли да бъдеш богат? До каква идея сте дошли, с какво число може да бъде вашето богатство?
Музикантът, за да бъде музикант, най-първо му трябват 7 тона, 7 числа му трябват.
Той не може да бъде богат с малко. Някой казва: „Да имам 1000 лева, да имам 2000 лева…“ Какво ще направиш с 2000 лева? „Да имам 3, 4, 5, 6, 7000 лева…“ Може да са 7000 звонкови турски лири или английски лири, злато. 7000 лири колко струват? Ако са 7000 диаманта като кокоши яйца?
към беседата >>
Тревогата не е мисъл.
Човек трябва да има един организъм подвижен. Умът не трябва да бъде застоял, в едно застояло състояние, но да мисли.
Тревогата не е мисъл.
Лошите чувства, това не е трептение. Мисълта трябва да разрушава постоянно и светла трябва да бъде мисълта. Вие живеете в един свят, който е направен от едно Същество, Което е най-добро. Няма по-добро и по-разумно същество от Бога. При Него живеете и сте недоволни.
към беседата >>
Той не може да бъде богат с малко.
Сега да допуснем, че вие искате да бъдете богат. Вашата идея за богатството каква е? Вие искате да бъдете богат, но с пари може ли да бъдеш богат? До каква идея сте дошли, с какво число може да бъде вашето богатство? Музикантът, за да бъде музикант, най-първо му трябват 7 тона, 7 числа му трябват.
Той не може да бъде богат с малко.
Някой казва: „Да имам 1000 лева, да имам 2000 лева…“ Какво ще направиш с 2000 лева? „Да имам 3, 4, 5, 6, 7000 лева…“ Може да са 7000 звонкови турски лири или английски лири, злато. 7000 лири колко струват? Ако са 7000 диаманта като кокоши яйца? Да кажем, трябва ви един диамант.
към беседата >>
Лошите чувства, това не е трептение.
Човек трябва да има един организъм подвижен. Умът не трябва да бъде застоял, в едно застояло състояние, но да мисли. Тревогата не е мисъл.
Лошите чувства, това не е трептение.
Мисълта трябва да разрушава постоянно и светла трябва да бъде мисълта. Вие живеете в един свят, който е направен от едно Същество, Което е най-добро. Няма по-добро и по-разумно същество от Бога. При Него живеете и сте недоволни. Защо сте недоволни?
към беседата >>
Някой казва: „Да имам 1000 лева, да имам 2000 лева…“ Какво ще направиш с 2000 лева?
Вашата идея за богатството каква е? Вие искате да бъдете богат, но с пари може ли да бъдеш богат? До каква идея сте дошли, с какво число може да бъде вашето богатство? Музикантът, за да бъде музикант, най-първо му трябват 7 тона, 7 числа му трябват. Той не може да бъде богат с малко.
Някой казва: „Да имам 1000 лева, да имам 2000 лева…“ Какво ще направиш с 2000 лева?
„Да имам 3, 4, 5, 6, 7000 лева…“ Може да са 7000 звонкови турски лири или английски лири, злато. 7000 лири колко струват? Ако са 7000 диаманта като кокоши яйца? Да кажем, трябва ви един диамант. Най-малко ви трябват 5 диаманта, 5 сетива имате – по един за всяко сетиво.
към беседата >>
Мисълта трябва да разрушава постоянно и светла трябва да бъде мисълта.
Човек трябва да има един организъм подвижен. Умът не трябва да бъде застоял, в едно застояло състояние, но да мисли. Тревогата не е мисъл. Лошите чувства, това не е трептение.
Мисълта трябва да разрушава постоянно и светла трябва да бъде мисълта.
Вие живеете в един свят, който е направен от едно Същество, Което е най-добро. Няма по-добро и по-разумно същество от Бога. При Него живеете и сте недоволни. Защо сте недоволни? Аз да ви отговоря.
към беседата >>
„Да имам 3, 4, 5, 6, 7000 лева…“ Може да са 7000 звонкови турски лири или английски лири, злато.
Вие искате да бъдете богат, но с пари може ли да бъдеш богат? До каква идея сте дошли, с какво число може да бъде вашето богатство? Музикантът, за да бъде музикант, най-първо му трябват 7 тона, 7 числа му трябват. Той не може да бъде богат с малко. Някой казва: „Да имам 1000 лева, да имам 2000 лева…“ Какво ще направиш с 2000 лева?
„Да имам 3, 4, 5, 6, 7000 лева…“ Може да са 7000 звонкови турски лири или английски лири, злато.
7000 лири колко струват? Ако са 7000 диаманта като кокоши яйца? Да кажем, трябва ви един диамант. Най-малко ви трябват 5 диаманта, 5 сетива имате – по един за всяко сетиво. За ръцете – един диамант, за устата – втори диамант, за носа – трети, за ушите ви трябва един диамант, за очите ви трябва диамант, и то голям, не такива малки, не като лешник, но като големи орехи.
към беседата >>
Вие живеете в един свят, който е направен от едно Същество, Което е най-добро.
Човек трябва да има един организъм подвижен. Умът не трябва да бъде застоял, в едно застояло състояние, но да мисли. Тревогата не е мисъл. Лошите чувства, това не е трептение. Мисълта трябва да разрушава постоянно и светла трябва да бъде мисълта.
Вие живеете в един свят, който е направен от едно Същество, Което е най-добро.
Няма по-добро и по-разумно същество от Бога. При Него живеете и сте недоволни. Защо сте недоволни? Аз да ви отговоря. Защото не учите.
към беседата >>
7000 лири колко струват?
До каква идея сте дошли, с какво число може да бъде вашето богатство? Музикантът, за да бъде музикант, най-първо му трябват 7 тона, 7 числа му трябват. Той не може да бъде богат с малко. Някой казва: „Да имам 1000 лева, да имам 2000 лева…“ Какво ще направиш с 2000 лева? „Да имам 3, 4, 5, 6, 7000 лева…“ Може да са 7000 звонкови турски лири или английски лири, злато.
7000 лири колко струват?
Ако са 7000 диаманта като кокоши яйца? Да кажем, трябва ви един диамант. Най-малко ви трябват 5 диаманта, 5 сетива имате – по един за всяко сетиво. За ръцете – един диамант, за устата – втори диамант, за носа – трети, за ушите ви трябва един диамант, за очите ви трябва диамант, и то голям, не такива малки, не като лешник, но като големи орехи.
към беседата >>
Няма по-добро и по-разумно същество от Бога.
Умът не трябва да бъде застоял, в едно застояло състояние, но да мисли. Тревогата не е мисъл. Лошите чувства, това не е трептение. Мисълта трябва да разрушава постоянно и светла трябва да бъде мисълта. Вие живеете в един свят, който е направен от едно Същество, Което е най-добро.
Няма по-добро и по-разумно същество от Бога.
При Него живеете и сте недоволни. Защо сте недоволни? Аз да ви отговоря. Защото не учите. Той иска да учите предметите.
към беседата >>
Ако са 7000 диаманта като кокоши яйца?
Музикантът, за да бъде музикант, най-първо му трябват 7 тона, 7 числа му трябват. Той не може да бъде богат с малко. Някой казва: „Да имам 1000 лева, да имам 2000 лева…“ Какво ще направиш с 2000 лева? „Да имам 3, 4, 5, 6, 7000 лева…“ Може да са 7000 звонкови турски лири или английски лири, злато. 7000 лири колко струват?
Ако са 7000 диаманта като кокоши яйца?
Да кажем, трябва ви един диамант. Най-малко ви трябват 5 диаманта, 5 сетива имате – по един за всяко сетиво. За ръцете – един диамант, за устата – втори диамант, за носа – трети, за ушите ви трябва един диамант, за очите ви трябва диамант, и то голям, не такива малки, не като лешник, но като големи орехи.
към беседата >>
При Него живеете и сте недоволни.
Тревогата не е мисъл. Лошите чувства, това не е трептение. Мисълта трябва да разрушава постоянно и светла трябва да бъде мисълта. Вие живеете в един свят, който е направен от едно Същество, Което е най-добро. Няма по-добро и по-разумно същество от Бога.
При Него живеете и сте недоволни.
Защо сте недоволни? Аз да ви отговоря. Защото не учите. Той иска да учите предметите.
към беседата >>
Да кажем, трябва ви един диамант.
Той не може да бъде богат с малко. Някой казва: „Да имам 1000 лева, да имам 2000 лева…“ Какво ще направиш с 2000 лева? „Да имам 3, 4, 5, 6, 7000 лева…“ Може да са 7000 звонкови турски лири или английски лири, злато. 7000 лири колко струват? Ако са 7000 диаманта като кокоши яйца?
Да кажем, трябва ви един диамант.
Най-малко ви трябват 5 диаманта, 5 сетива имате – по един за всяко сетиво. За ръцете – един диамант, за устата – втори диамант, за носа – трети, за ушите ви трябва един диамант, за очите ви трябва диамант, и то голям, не такива малки, не като лешник, но като големи орехи.
към беседата >>
Защо сте недоволни?
Лошите чувства, това не е трептение. Мисълта трябва да разрушава постоянно и светла трябва да бъде мисълта. Вие живеете в един свят, който е направен от едно Същество, Което е най-добро. Няма по-добро и по-разумно същество от Бога. При Него живеете и сте недоволни.
Защо сте недоволни?
Аз да ви отговоря. Защото не учите. Той иска да учите предметите.
към беседата >>
Най-малко ви трябват 5 диаманта, 5 сетива имате – по един за всяко сетиво.
Някой казва: „Да имам 1000 лева, да имам 2000 лева…“ Какво ще направиш с 2000 лева? „Да имам 3, 4, 5, 6, 7000 лева…“ Може да са 7000 звонкови турски лири или английски лири, злато. 7000 лири колко струват? Ако са 7000 диаманта като кокоши яйца? Да кажем, трябва ви един диамант.
Най-малко ви трябват 5 диаманта, 5 сетива имате – по един за всяко сетиво.
За ръцете – един диамант, за устата – втори диамант, за носа – трети, за ушите ви трябва един диамант, за очите ви трябва диамант, и то голям, не такива малки, не като лешник, но като големи орехи.
към беседата >>
Аз да ви отговоря.
Мисълта трябва да разрушава постоянно и светла трябва да бъде мисълта. Вие живеете в един свят, който е направен от едно Същество, Което е най-добро. Няма по-добро и по-разумно същество от Бога. При Него живеете и сте недоволни. Защо сте недоволни?
Аз да ви отговоря.
Защото не учите. Той иска да учите предметите.
към беседата >>
За ръцете – един диамант, за устата – втори диамант, за носа – трети, за ушите ви трябва един диамант, за очите ви трябва диамант, и то голям, не такива малки, не като лешник, но като големи орехи.
„Да имам 3, 4, 5, 6, 7000 лева…“ Може да са 7000 звонкови турски лири или английски лири, злато. 7000 лири колко струват? Ако са 7000 диаманта като кокоши яйца? Да кажем, трябва ви един диамант. Най-малко ви трябват 5 диаманта, 5 сетива имате – по един за всяко сетиво.
За ръцете – един диамант, за устата – втори диамант, за носа – трети, за ушите ви трябва един диамант, за очите ви трябва диамант, и то голям, не такива малки, не като лешник, но като големи орехи.
към беседата >>
Защото не учите.
Вие живеете в един свят, който е направен от едно Същество, Което е най-добро. Няма по-добро и по-разумно същество от Бога. При Него живеете и сте недоволни. Защо сте недоволни? Аз да ви отговоря.
Защото не учите.
Той иска да учите предметите.
към беседата >>
Това са сега пояснения.
Това са сега пояснения.
На коя ваша дарба вие разполагате най-вече? Казва: да обичате някого. Знаеш каква беля може да си навлечеш с любовта. Най-голямото благо може да постигнеш, но и най-големите злини ще постигнеш с любовта. Да допуснем, ти си естественик, намериш едно яйце на някоя боа, не знаеш какво е.
към беседата >>
Той иска да учите предметите.
Няма по-добро и по-разумно същество от Бога. При Него живеете и сте недоволни. Защо сте недоволни? Аз да ви отговоря. Защото не учите.
Той иска да учите предметите.
към беседата >>
На коя ваша дарба вие разполагате най-вече?
Това са сега пояснения.
На коя ваша дарба вие разполагате най-вече?
Казва: да обичате някого. Знаеш каква беля може да си навлечеш с любовта. Най-голямото благо може да постигнеш, но и най-големите злини ще постигнеш с любовта. Да допуснем, ти си естественик, намериш едно яйце на някоя боа, не знаеш какво е. Виждаш туй яйце интересно, вземеш го и му даваш условия да се излюпи.
към беседата >>
Та, казвам сега: Я ми изпейте до!
Та, казвам сега: Я ми изпейте до!
Как ще изпееш до, когато посяваш житото? Как ще изпееш до, когато раждаш? Ти се връщаш [към] Бога и искаш да четеш молитви. Трябва да знаеш основния тон на молитвите, как ще се помолиш на Бога. Старите молитви, вие може да се молите повече от мене.
към беседата >>
Казва: да обичате някого.
Това са сега пояснения. На коя ваша дарба вие разполагате най-вече?
Казва: да обичате някого.
Знаеш каква беля може да си навлечеш с любовта. Най-голямото благо може да постигнеш, но и най-големите злини ще постигнеш с любовта. Да допуснем, ти си естественик, намериш едно яйце на някоя боа, не знаеш какво е. Виждаш туй яйце интересно, вземеш го и му даваш условия да се излюпи. Най-първо го виждаш малко, но после стане една голяма змия, земчуга, 6–7 метра дълга, тежи 300 килограма.
към беседата >>
Как ще изпееш до, когато посяваш житото?
Та, казвам сега: Я ми изпейте до!
Как ще изпееш до, когато посяваш житото?
Как ще изпееш до, когато раждаш? Ти се връщаш [към] Бога и искаш да четеш молитви. Трябва да знаеш основния тон на молитвите, как ще се помолиш на Бога. Старите молитви, вие може да се молите повече от мене.
към беседата >>
Знаеш каква беля може да си навлечеш с любовта.
Това са сега пояснения. На коя ваша дарба вие разполагате най-вече? Казва: да обичате някого.
Знаеш каква беля може да си навлечеш с любовта.
Най-голямото благо може да постигнеш, но и най-големите злини ще постигнеш с любовта. Да допуснем, ти си естественик, намериш едно яйце на някоя боа, не знаеш какво е. Виждаш туй яйце интересно, вземеш го и му даваш условия да се излюпи. Най-първо го виждаш малко, но после стане една голяма змия, земчуга, 6–7 метра дълга, тежи 300 килограма. Питам: като измътиш това яйце, тази земчуга иска ядене.
към беседата >>
Как ще изпееш до, когато раждаш?
Та, казвам сега: Я ми изпейте до! Как ще изпееш до, когато посяваш житото?
Как ще изпееш до, когато раждаш?
Ти се връщаш [към] Бога и искаш да четеш молитви. Трябва да знаеш основния тон на молитвите, как ще се помолиш на Бога. Старите молитви, вие може да се молите повече от мене.
към беседата >>
Най-голямото благо може да постигнеш, но и най-големите злини ще постигнеш с любовта.
Това са сега пояснения. На коя ваша дарба вие разполагате най-вече? Казва: да обичате някого. Знаеш каква беля може да си навлечеш с любовта.
Най-голямото благо може да постигнеш, но и най-големите злини ще постигнеш с любовта.
Да допуснем, ти си естественик, намериш едно яйце на някоя боа, не знаеш какво е. Виждаш туй яйце интересно, вземеш го и му даваш условия да се излюпи. Най-първо го виждаш малко, но после стане една голяма змия, земчуга, 6–7 метра дълга, тежи 300 килограма. Питам: като измътиш това яйце, тази земчуга иска ядене. Ако не знаеш да я храниш, ще погълне тебе.
към беседата >>
Ти се връщаш [към] Бога и искаш да четеш молитви.
Та, казвам сега: Я ми изпейте до! Как ще изпееш до, когато посяваш житото? Как ще изпееш до, когато раждаш?
Ти се връщаш [към] Бога и искаш да четеш молитви.
Трябва да знаеш основния тон на молитвите, как ще се помолиш на Бога. Старите молитви, вие може да се молите повече от мене.
към беседата >>
Да допуснем, ти си естественик, намериш едно яйце на някоя боа, не знаеш какво е.
Това са сега пояснения. На коя ваша дарба вие разполагате най-вече? Казва: да обичате някого. Знаеш каква беля може да си навлечеш с любовта. Най-голямото благо може да постигнеш, но и най-големите злини ще постигнеш с любовта.
Да допуснем, ти си естественик, намериш едно яйце на някоя боа, не знаеш какво е.
Виждаш туй яйце интересно, вземеш го и му даваш условия да се излюпи. Най-първо го виждаш малко, но после стане една голяма змия, земчуга, 6–7 метра дълга, тежи 300 килограма. Питам: като измътиш това яйце, тази земчуга иска ядене. Ако не знаеш да я храниш, ще погълне тебе.
към беседата >>
Трябва да знаеш основния тон на молитвите, как ще се помолиш на Бога.
Та, казвам сега: Я ми изпейте до! Как ще изпееш до, когато посяваш житото? Как ще изпееш до, когато раждаш? Ти се връщаш [към] Бога и искаш да четеш молитви.
Трябва да знаеш основния тон на молитвите, как ще се помолиш на Бога.
Старите молитви, вие може да се молите повече от мене.
към беседата >>
Виждаш туй яйце интересно, вземеш го и му даваш условия да се излюпи.
На коя ваша дарба вие разполагате най-вече? Казва: да обичате някого. Знаеш каква беля може да си навлечеш с любовта. Най-голямото благо може да постигнеш, но и най-големите злини ще постигнеш с любовта. Да допуснем, ти си естественик, намериш едно яйце на някоя боа, не знаеш какво е.
Виждаш туй яйце интересно, вземеш го и му даваш условия да се излюпи.
Най-първо го виждаш малко, но после стане една голяма змия, земчуга, 6–7 метра дълга, тежи 300 килограма. Питам: като измътиш това яйце, тази земчуга иска ядене. Ако не знаеш да я храниш, ще погълне тебе.
към беседата >>
Старите молитви, вие може да се молите повече от мене.
Та, казвам сега: Я ми изпейте до! Как ще изпееш до, когато посяваш житото? Как ще изпееш до, когато раждаш? Ти се връщаш [към] Бога и искаш да четеш молитви. Трябва да знаеш основния тон на молитвите, как ще се помолиш на Бога.
Старите молитви, вие може да се молите повече от мене.
към беседата >>
Най-първо го виждаш малко, но после стане една голяма змия, земчуга, 6–7 метра дълга, тежи 300 килограма.
Казва: да обичате някого. Знаеш каква беля може да си навлечеш с любовта. Най-голямото благо може да постигнеш, но и най-големите злини ще постигнеш с любовта. Да допуснем, ти си естественик, намериш едно яйце на някоя боа, не знаеш какво е. Виждаш туй яйце интересно, вземеш го и му даваш условия да се излюпи.
Най-първо го виждаш малко, но после стане една голяма змия, земчуга, 6–7 метра дълга, тежи 300 килограма.
Питам: като измътиш това яйце, тази земчуга иска ядене. Ако не знаеш да я храниш, ще погълне тебе.
към беседата >>
В какво седи молитвата?
В какво седи молитвата?
Ти не може да се молиш, ако в дадения случай не си готов да жертвуваш всичко. Бог е създал света от себе си, турил всичките възможности. В ума на Бога седи всичките хора да бъдат щастливи. Той това иска. За да бъдат хората щастливи, трябва да бъдат свободни.
към беседата >>
Питам: като измътиш това яйце, тази земчуга иска ядене.
Знаеш каква беля може да си навлечеш с любовта. Най-голямото благо може да постигнеш, но и най-големите злини ще постигнеш с любовта. Да допуснем, ти си естественик, намериш едно яйце на някоя боа, не знаеш какво е. Виждаш туй яйце интересно, вземеш го и му даваш условия да се излюпи. Най-първо го виждаш малко, но после стане една голяма змия, земчуга, 6–7 метра дълга, тежи 300 килограма.
Питам: като измътиш това яйце, тази земчуга иска ядене.
Ако не знаеш да я храниш, ще погълне тебе.
към беседата >>
Ти не може да се молиш, ако в дадения случай не си готов да жертвуваш всичко.
В какво седи молитвата?
Ти не може да се молиш, ако в дадения случай не си готов да жертвуваш всичко.
Бог е създал света от себе си, турил всичките възможности. В ума на Бога седи всичките хора да бъдат щастливи. Той това иска. За да бъдат хората щастливи, трябва да бъдат свободни. Доброволно трябва да приемат щастието.
към беседата >>
Ако не знаеш да я храниш, ще погълне тебе.
Най-голямото благо може да постигнеш, но и най-големите злини ще постигнеш с любовта. Да допуснем, ти си естественик, намериш едно яйце на някоя боа, не знаеш какво е. Виждаш туй яйце интересно, вземеш го и му даваш условия да се излюпи. Най-първо го виждаш малко, но после стане една голяма змия, земчуга, 6–7 метра дълга, тежи 300 килограма. Питам: като измътиш това яйце, тази земчуга иска ядене.
Ако не знаеш да я храниш, ще погълне тебе.
към беседата >>
Бог е създал света от себе си, турил всичките възможности.
В какво седи молитвата? Ти не може да се молиш, ако в дадения случай не си готов да жертвуваш всичко.
Бог е създал света от себе си, турил всичките възможности.
В ума на Бога седи всичките хора да бъдат щастливи. Той това иска. За да бъдат хората щастливи, трябва да бъдат свободни. Доброволно трябва да приемат щастието.
към беседата >>
Сега всички говорите за любовта.
Сега всички говорите за любовта.
Ти в любовта трябва да знаеш какво да избираш. Вие искате много да знаете, но и в знанието има такива яйца на някоя боа. Да кажем, дойде ти идеята: има ли Господ или няма. То е змийско яйце. „Няма Го Господа.“ Щом Го няма, ти удариш нашироко.
към беседата >>
В ума на Бога седи всичките хора да бъдат щастливи.
В какво седи молитвата? Ти не може да се молиш, ако в дадения случай не си готов да жертвуваш всичко. Бог е създал света от себе си, турил всичките възможности.
В ума на Бога седи всичките хора да бъдат щастливи.
Той това иска. За да бъдат хората щастливи, трябва да бъдат свободни. Доброволно трябва да приемат щастието.
към беседата >>
Ти в любовта трябва да знаеш какво да избираш.
Сега всички говорите за любовта.
Ти в любовта трябва да знаеш какво да избираш.
Вие искате много да знаете, но и в знанието има такива яйца на някоя боа. Да кажем, дойде ти идеята: има ли Господ или няма. То е змийско яйце. „Няма Го Господа.“ Щом Го няма, ти удариш нашироко. Ако има Господ, ти от страх ще живееш добре.
към беседата >>
Той това иска.
В какво седи молитвата? Ти не може да се молиш, ако в дадения случай не си готов да жертвуваш всичко. Бог е създал света от себе си, турил всичките възможности. В ума на Бога седи всичките хора да бъдат щастливи.
Той това иска.
За да бъдат хората щастливи, трябва да бъдат свободни. Доброволно трябва да приемат щастието.
към беседата >>
Вие искате много да знаете, но и в знанието има такива яйца на някоя боа.
Сега всички говорите за любовта. Ти в любовта трябва да знаеш какво да избираш.
Вие искате много да знаете, но и в знанието има такива яйца на някоя боа.
Да кажем, дойде ти идеята: има ли Господ или няма. То е змийско яйце. „Няма Го Господа.“ Щом Го няма, ти удариш нашироко. Ако има Господ, ти от страх ще живееш добре. Щом Го няма, тогава ти караш както искаш.
към беседата >>
За да бъдат хората щастливи, трябва да бъдат свободни.
В какво седи молитвата? Ти не може да се молиш, ако в дадения случай не си готов да жертвуваш всичко. Бог е създал света от себе си, турил всичките възможности. В ума на Бога седи всичките хора да бъдат щастливи. Той това иска.
За да бъдат хората щастливи, трябва да бъдат свободни.
Доброволно трябва да приемат щастието.
към беседата >>
Да кажем, дойде ти идеята: има ли Господ или няма.
Сега всички говорите за любовта. Ти в любовта трябва да знаеш какво да избираш. Вие искате много да знаете, но и в знанието има такива яйца на някоя боа.
Да кажем, дойде ти идеята: има ли Господ или няма.
То е змийско яйце. „Няма Го Господа.“ Щом Го няма, ти удариш нашироко. Ако има Господ, ти от страх ще живееш добре. Щом Го няма, тогава ти караш както искаш. Ти нямаш идея за Бога.
към беседата >>
Доброволно трябва да приемат щастието.
Ти не може да се молиш, ако в дадения случай не си готов да жертвуваш всичко. Бог е създал света от себе си, турил всичките възможности. В ума на Бога седи всичките хора да бъдат щастливи. Той това иска. За да бъдат хората щастливи, трябва да бъдат свободни.
Доброволно трябва да приемат щастието.
към беседата >>
То е змийско яйце.
Сега всички говорите за любовта. Ти в любовта трябва да знаеш какво да избираш. Вие искате много да знаете, но и в знанието има такива яйца на някоя боа. Да кажем, дойде ти идеята: има ли Господ или няма.
То е змийско яйце.
„Няма Го Господа.“ Щом Го няма, ти удариш нашироко. Ако има Господ, ти от страх ще живееш добре. Щом Го няма, тогава ти караш както искаш. Ти нямаш идея за Бога. Господ и да го няма, пак живей добре.
към беседата >>
Нали говорим как се обичате помежду си.
Нали говорим как се обичате помежду си.
Вие като се срещате, не търсите хубавите работи, но като срещнеш един човек, казваш: „Очите гурелясали.“ Често някои ми правят бележка, аз, който ходя така изправно. Казват: „Учителю, яката малко да се оправи.“ После – ланецът. Хубави работи са. Аз, щом видя една погрешка в хората, погледна у себе си. Като видя някой човек [да] прави една погрешка, погледна и видя, че обущата ми са кални.
към беседата >>
„Няма Го Господа.“ Щом Го няма, ти удариш нашироко.
Сега всички говорите за любовта. Ти в любовта трябва да знаеш какво да избираш. Вие искате много да знаете, но и в знанието има такива яйца на някоя боа. Да кажем, дойде ти идеята: има ли Господ или няма. То е змийско яйце.
„Няма Го Господа.“ Щом Го няма, ти удариш нашироко.
Ако има Господ, ти от страх ще живееш добре. Щом Го няма, тогава ти караш както искаш. Ти нямаш идея за Бога. Господ и да го няма, пак живей добре. Какво значи „няма Господ“?
към беседата >>
Вие като се срещате, не търсите хубавите работи, но като срещнеш един човек, казваш: „Очите гурелясали.“ Често някои ми правят бележка, аз, който ходя така изправно.
Нали говорим как се обичате помежду си.
Вие като се срещате, не търсите хубавите работи, но като срещнеш един човек, казваш: „Очите гурелясали.“ Често някои ми правят бележка, аз, който ходя така изправно.
Казват: „Учителю, яката малко да се оправи.“ После – ланецът. Хубави работи са. Аз, щом видя една погрешка в хората, погледна у себе си. Като видя някой човек [да] прави една погрешка, погледна и видя, че обущата ми са кални. Очистя обущата си и този човек се оправи.
към беседата >>
Ако има Господ, ти от страх ще живееш добре.
Ти в любовта трябва да знаеш какво да избираш. Вие искате много да знаете, но и в знанието има такива яйца на някоя боа. Да кажем, дойде ти идеята: има ли Господ или няма. То е змийско яйце. „Няма Го Господа.“ Щом Го няма, ти удариш нашироко.
Ако има Господ, ти от страх ще живееш добре.
Щом Го няма, тогава ти караш както искаш. Ти нямаш идея за Бога. Господ и да го няма, пак живей добре. Какво значи „няма Господ“? Господ като създаде човека, отдалечи се от него, за да не му препятствува.
към беседата >>
Казват: „Учителю, яката малко да се оправи.“ После – ланецът.
Нали говорим как се обичате помежду си. Вие като се срещате, не търсите хубавите работи, но като срещнеш един човек, казваш: „Очите гурелясали.“ Често някои ми правят бележка, аз, който ходя така изправно.
Казват: „Учителю, яката малко да се оправи.“ После – ланецът.
Хубави работи са. Аз, щом видя една погрешка в хората, погледна у себе си. Като видя някой човек [да] прави една погрешка, погледна и видя, че обущата ми са кални. Очистя обущата си и този човек се оправи. Най-първо, този човек е навъсен.
към беседата >>
Щом Го няма, тогава ти караш както искаш.
Вие искате много да знаете, но и в знанието има такива яйца на някоя боа. Да кажем, дойде ти идеята: има ли Господ или няма. То е змийско яйце. „Няма Го Господа.“ Щом Го няма, ти удариш нашироко. Ако има Господ, ти от страх ще живееш добре.
Щом Го няма, тогава ти караш както искаш.
Ти нямаш идея за Бога. Господ и да го няма, пак живей добре. Какво значи „няма Господ“? Господ като създаде човека, отдалечи се от него, за да не му препятствува. Той не иска като някой орел да седи, оставя го свободен, за да може да се развива, отдалече поглежда.
към беседата >>
Хубави работи са.
Нали говорим как се обичате помежду си. Вие като се срещате, не търсите хубавите работи, но като срещнеш един човек, казваш: „Очите гурелясали.“ Често някои ми правят бележка, аз, който ходя така изправно. Казват: „Учителю, яката малко да се оправи.“ После – ланецът.
Хубави работи са.
Аз, щом видя една погрешка в хората, погледна у себе си. Като видя някой човек [да] прави една погрешка, погледна и видя, че обущата ми са кални. Очистя обущата си и този човек се оправи. Най-първо, този човек е навъсен. Погледна: обущата ми са нечисти.
към беседата >>
Ти нямаш идея за Бога.
Да кажем, дойде ти идеята: има ли Господ или няма. То е змийско яйце. „Няма Го Господа.“ Щом Го няма, ти удариш нашироко. Ако има Господ, ти от страх ще живееш добре. Щом Го няма, тогава ти караш както искаш.
Ти нямаш идея за Бога.
Господ и да го няма, пак живей добре. Какво значи „няма Господ“? Господ като създаде човека, отдалечи се от него, за да не му препятствува. Той не иска като някой орел да седи, оставя го свободен, за да може да се развива, отдалече поглежда. Че Го няма в тебе, че е надалече, то е друг въпрос.
към беседата >>
Аз, щом видя една погрешка в хората, погледна у себе си.
Нали говорим как се обичате помежду си. Вие като се срещате, не търсите хубавите работи, но като срещнеш един човек, казваш: „Очите гурелясали.“ Често някои ми правят бележка, аз, който ходя така изправно. Казват: „Учителю, яката малко да се оправи.“ После – ланецът. Хубави работи са.
Аз, щом видя една погрешка в хората, погледна у себе си.
Като видя някой човек [да] прави една погрешка, погледна и видя, че обущата ми са кални. Очистя обущата си и този човек се оправи. Най-първо, този човек е навъсен. Погледна: обущата ми са нечисти. Изчистя обущата си и той стане весел.
към беседата >>
Господ и да го няма, пак живей добре.
То е змийско яйце. „Няма Го Господа.“ Щом Го няма, ти удариш нашироко. Ако има Господ, ти от страх ще живееш добре. Щом Го няма, тогава ти караш както искаш. Ти нямаш идея за Бога.
Господ и да го няма, пак живей добре.
Какво значи „няма Господ“? Господ като създаде човека, отдалечи се от него, за да не му препятствува. Той не иска като някой орел да седи, оставя го свободен, за да може да се развива, отдалече поглежда. Че Го няма в тебе, че е надалече, то е друг въпрос.
към беседата >>
Като видя някой човек [да] прави една погрешка, погледна и видя, че обущата ми са кални.
Нали говорим как се обичате помежду си. Вие като се срещате, не търсите хубавите работи, но като срещнеш един човек, казваш: „Очите гурелясали.“ Често някои ми правят бележка, аз, който ходя така изправно. Казват: „Учителю, яката малко да се оправи.“ После – ланецът. Хубави работи са. Аз, щом видя една погрешка в хората, погледна у себе си.
Като видя някой човек [да] прави една погрешка, погледна и видя, че обущата ми са кални.
Очистя обущата си и този човек се оправи. Най-първо, този човек е навъсен. Погледна: обущата ми са нечисти. Изчистя обущата си и той стане весел. Значи неговото разположение зависи от моите обуща.
към беседата >>
Какво значи „няма Господ“?
„Няма Го Господа.“ Щом Го няма, ти удариш нашироко. Ако има Господ, ти от страх ще живееш добре. Щом Го няма, тогава ти караш както искаш. Ти нямаш идея за Бога. Господ и да го няма, пак живей добре.
Какво значи „няма Господ“?
Господ като създаде човека, отдалечи се от него, за да не му препятствува. Той не иска като някой орел да седи, оставя го свободен, за да може да се развива, отдалече поглежда. Че Го няма в тебе, че е надалече, то е друг въпрос.
към беседата >>
Очистя обущата си и този човек се оправи.
Вие като се срещате, не търсите хубавите работи, но като срещнеш един човек, казваш: „Очите гурелясали.“ Често някои ми правят бележка, аз, който ходя така изправно. Казват: „Учителю, яката малко да се оправи.“ После – ланецът. Хубави работи са. Аз, щом видя една погрешка в хората, погледна у себе си. Като видя някой човек [да] прави една погрешка, погледна и видя, че обущата ми са кални.
Очистя обущата си и този човек се оправи.
Най-първо, този човек е навъсен. Погледна: обущата ми са нечисти. Изчистя обущата си и той стане весел. Значи неговото разположение зависи от моите обуща. Да направя въпроса по-ясен: Ида до един дом с кални обуща.
към беседата >>
Господ като създаде човека, отдалечи се от него, за да не му препятствува.
Ако има Господ, ти от страх ще живееш добре. Щом Го няма, тогава ти караш както искаш. Ти нямаш идея за Бога. Господ и да го няма, пак живей добре. Какво значи „няма Господ“?
Господ като създаде човека, отдалечи се от него, за да не му препятствува.
Той не иска като някой орел да седи, оставя го свободен, за да може да се развива, отдалече поглежда. Че Го няма в тебе, че е надалече, то е друг въпрос.
към беседата >>
Най-първо, този човек е навъсен.
Казват: „Учителю, яката малко да се оправи.“ После – ланецът. Хубави работи са. Аз, щом видя една погрешка в хората, погледна у себе си. Като видя някой човек [да] прави една погрешка, погледна и видя, че обущата ми са кални. Очистя обущата си и този човек се оправи.
Най-първо, този човек е навъсен.
Погледна: обущата ми са нечисти. Изчистя обущата си и той стане весел. Значи неговото разположение зависи от моите обуща. Да направя въпроса по-ясен: Ида до един дом с кални обуща. Като ме види, гледам: той става сериозен, понеже обущата ми са кални.
към беседата >>
Той не иска като някой орел да седи, оставя го свободен, за да може да се развива, отдалече поглежда.
Щом Го няма, тогава ти караш както искаш. Ти нямаш идея за Бога. Господ и да го няма, пак живей добре. Какво значи „няма Господ“? Господ като създаде човека, отдалечи се от него, за да не му препятствува.
Той не иска като някой орел да седи, оставя го свободен, за да може да се развива, отдалече поглежда.
Че Го няма в тебе, че е надалече, то е друг въпрос.
към беседата >>
Погледна: обущата ми са нечисти.
Хубави работи са. Аз, щом видя една погрешка в хората, погледна у себе си. Като видя някой човек [да] прави една погрешка, погледна и видя, че обущата ми са кални. Очистя обущата си и този човек се оправи. Най-първо, този човек е навъсен.
Погледна: обущата ми са нечисти.
Изчистя обущата си и той стане весел. Значи неговото разположение зависи от моите обуща. Да направя въпроса по-ясен: Ида до един дом с кални обуща. Като ме види, гледам: той става сериозен, понеже обущата ми са кални. Уплаши се човекът, има килими постлани.
към беседата >>
Че Го няма в тебе, че е надалече, то е друг въпрос.
Ти нямаш идея за Бога. Господ и да го няма, пак живей добре. Какво значи „няма Господ“? Господ като създаде човека, отдалечи се от него, за да не му препятствува. Той не иска като някой орел да седи, оставя го свободен, за да може да се развива, отдалече поглежда.
Че Го няма в тебе, че е надалече, то е друг въпрос.
към беседата >>
Изчистя обущата си и той стане весел.
Аз, щом видя една погрешка в хората, погледна у себе си. Като видя някой човек [да] прави една погрешка, погледна и видя, че обущата ми са кални. Очистя обущата си и този човек се оправи. Най-първо, този човек е навъсен. Погледна: обущата ми са нечисти.
Изчистя обущата си и той стане весел.
Значи неговото разположение зависи от моите обуща. Да направя въпроса по-ясен: Ида до един дом с кални обуща. Като ме види, гледам: той става сериозен, понеже обущата ми са кални. Уплаши се човекът, има килими постлани. Спра се, изчистя си или си изуя обущата, гледам: просветне му лицето, че съм умен човек, весело му стане.
към беседата >>
Та, казвам: И в безверието Господ е там.
Та, казвам: И в безверието Господ е там.
Само, в безверието Господ е много далече, във вярата Господ е много близо. Ти си добил знанието, Господ иска да те изпита. В безверието Той ти предал урока и във вярата ще те изпитва. Та мене щом ми кажат, че някой [е] безверник, казвам: предават му урока. Щом казва, че е вярващ, идват да го изпитват.
към беседата >>
Значи неговото разположение зависи от моите обуща.
Като видя някой човек [да] прави една погрешка, погледна и видя, че обущата ми са кални. Очистя обущата си и този човек се оправи. Най-първо, този човек е навъсен. Погледна: обущата ми са нечисти. Изчистя обущата си и той стане весел.
Значи неговото разположение зависи от моите обуща.
Да направя въпроса по-ясен: Ида до един дом с кални обуща. Като ме види, гледам: той става сериозен, понеже обущата ми са кални. Уплаши се човекът, има килими постлани. Спра се, изчистя си или си изуя обущата, гледам: просветне му лицето, че съм умен човек, весело му стане. Значи как ще ме посрещне, зависи от моите кални обуща.
към беседата >>
Само, в безверието Господ е много далече, във вярата Господ е много близо.
Та, казвам: И в безверието Господ е там.
Само, в безверието Господ е много далече, във вярата Господ е много близо.
Ти си добил знанието, Господ иска да те изпита. В безверието Той ти предал урока и във вярата ще те изпитва. Та мене щом ми кажат, че някой [е] безверник, казвам: предават му урока. Щом казва, че е вярващ, идват да го изпитват. Какво противоречие има?
към беседата >>
Да направя въпроса по-ясен: Ида до един дом с кални обуща.
Очистя обущата си и този човек се оправи. Най-първо, този човек е навъсен. Погледна: обущата ми са нечисти. Изчистя обущата си и той стане весел. Значи неговото разположение зависи от моите обуща.
Да направя въпроса по-ясен: Ида до един дом с кални обуща.
Като ме види, гледам: той става сериозен, понеже обущата ми са кални. Уплаши се човекът, има килими постлани. Спра се, изчистя си или си изуя обущата, гледам: просветне му лицето, че съм умен човек, весело му стане. Значи как ще ме посрещне, зависи от моите кални обуща. Като изуя обущата, добре ме посреща.
към беседата >>
Ти си добил знанието, Господ иска да те изпита.
Та, казвам: И в безверието Господ е там. Само, в безверието Господ е много далече, във вярата Господ е много близо.
Ти си добил знанието, Господ иска да те изпита.
В безверието Той ти предал урока и във вярата ще те изпитва. Та мене щом ми кажат, че някой [е] безверник, казвам: предават му урока. Щом казва, че е вярващ, идват да го изпитват. Какво противоречие има? Казват: „Намерил Господа.“ Казвам: Предали са му урока.
към беседата >>
Като ме види, гледам: той става сериозен, понеже обущата ми са кални.
Най-първо, този човек е навъсен. Погледна: обущата ми са нечисти. Изчистя обущата си и той стане весел. Значи неговото разположение зависи от моите обуща. Да направя въпроса по-ясен: Ида до един дом с кални обуща.
Като ме види, гледам: той става сериозен, понеже обущата ми са кални.
Уплаши се човекът, има килими постлани. Спра се, изчистя си или си изуя обущата, гледам: просветне му лицето, че съм умен човек, весело му стане. Значи как ще ме посрещне, зависи от моите кални обуща. Като изуя обущата, добре ме посреща.
към беседата >>
В безверието Той ти предал урока и във вярата ще те изпитва.
Та, казвам: И в безверието Господ е там. Само, в безверието Господ е много далече, във вярата Господ е много близо. Ти си добил знанието, Господ иска да те изпита.
В безверието Той ти предал урока и във вярата ще те изпитва.
Та мене щом ми кажат, че някой [е] безверник, казвам: предават му урока. Щом казва, че е вярващ, идват да го изпитват. Какво противоречие има? Казват: „Намерил Господа.“ Казвам: Предали са му урока. Предал учителят урока и си заминал от класа.
към беседата >>
Уплаши се човекът, има килими постлани.
Погледна: обущата ми са нечисти. Изчистя обущата си и той стане весел. Значи неговото разположение зависи от моите обуща. Да направя въпроса по-ясен: Ида до един дом с кални обуща. Като ме види, гледам: той става сериозен, понеже обущата ми са кални.
Уплаши се човекът, има килими постлани.
Спра се, изчистя си или си изуя обущата, гледам: просветне му лицето, че съм умен човек, весело му стане. Значи как ще ме посрещне, зависи от моите кални обуща. Като изуя обущата, добре ме посреща.
към беседата >>
Та мене щом ми кажат, че някой [е] безверник, казвам: предават му урока.
Та, казвам: И в безверието Господ е там. Само, в безверието Господ е много далече, във вярата Господ е много близо. Ти си добил знанието, Господ иска да те изпита. В безверието Той ти предал урока и във вярата ще те изпитва.
Та мене щом ми кажат, че някой [е] безверник, казвам: предават му урока.
Щом казва, че е вярващ, идват да го изпитват. Какво противоречие има? Казват: „Намерил Господа.“ Казвам: Предали са му урока. Предал учителят урока и си заминал от класа. Иде да те изпитва, иде в класа.
към беседата >>
Спра се, изчистя си или си изуя обущата, гледам: просветне му лицето, че съм умен човек, весело му стане.
Изчистя обущата си и той стане весел. Значи неговото разположение зависи от моите обуща. Да направя въпроса по-ясен: Ида до един дом с кални обуща. Като ме види, гледам: той става сериозен, понеже обущата ми са кални. Уплаши се човекът, има килими постлани.
Спра се, изчистя си или си изуя обущата, гледам: просветне му лицето, че съм умен човек, весело му стане.
Значи как ще ме посрещне, зависи от моите кални обуща. Като изуя обущата, добре ме посреща.
към беседата >>
Щом казва, че е вярващ, идват да го изпитват.
Та, казвам: И в безверието Господ е там. Само, в безверието Господ е много далече, във вярата Господ е много близо. Ти си добил знанието, Господ иска да те изпита. В безверието Той ти предал урока и във вярата ще те изпитва. Та мене щом ми кажат, че някой [е] безверник, казвам: предават му урока.
Щом казва, че е вярващ, идват да го изпитват.
Какво противоречие има? Казват: „Намерил Господа.“ Казвам: Предали са му урока. Предал учителят урока и си заминал от класа. Иде да те изпитва, иде в класа. Няма го учителят в класа, учениците дигат шум колкото искат.
към беседата >>
Значи как ще ме посрещне, зависи от моите кални обуща.
Значи неговото разположение зависи от моите обуща. Да направя въпроса по-ясен: Ида до един дом с кални обуща. Като ме види, гледам: той става сериозен, понеже обущата ми са кални. Уплаши се човекът, има килими постлани. Спра се, изчистя си или си изуя обущата, гледам: просветне му лицето, че съм умен човек, весело му стане.
Значи как ще ме посрещне, зависи от моите кални обуща.
Като изуя обущата, добре ме посреща.
към беседата >>
Какво противоречие има?
Само, в безверието Господ е много далече, във вярата Господ е много близо. Ти си добил знанието, Господ иска да те изпита. В безверието Той ти предал урока и във вярата ще те изпитва. Та мене щом ми кажат, че някой [е] безверник, казвам: предават му урока. Щом казва, че е вярващ, идват да го изпитват.
Какво противоречие има?
Казват: „Намерил Господа.“ Казвам: Предали са му урока. Предал учителят урока и си заминал от класа. Иде да те изпитва, иде в класа. Няма го учителят в класа, учениците дигат шум колкото искат. Щом кажат, че учителят иде, всички са по местата си мирно.
към беседата >>
Като изуя обущата, добре ме посреща.
Да направя въпроса по-ясен: Ида до един дом с кални обуща. Като ме види, гледам: той става сериозен, понеже обущата ми са кални. Уплаши се човекът, има килими постлани. Спра се, изчистя си или си изуя обущата, гледам: просветне му лицето, че съм умен човек, весело му стане. Значи как ще ме посрещне, зависи от моите кални обуща.
Като изуя обущата, добре ме посреща.
към беседата >>
Казват: „Намерил Господа.“ Казвам: Предали са му урока.
Ти си добил знанието, Господ иска да те изпита. В безверието Той ти предал урока и във вярата ще те изпитва. Та мене щом ми кажат, че някой [е] безверник, казвам: предават му урока. Щом казва, че е вярващ, идват да го изпитват. Какво противоречие има?
Казват: „Намерил Господа.“ Казвам: Предали са му урока.
Предал учителят урока и си заминал от класа. Иде да те изпитва, иде в класа. Няма го учителят в класа, учениците дигат шум колкото искат. Щом кажат, че учителят иде, всички са по местата си мирно. Като влезе учителят, ще каже, че тия ученици са много мирни.
към беседата >>
Сега изпейте ми вяра.
Сега изпейте ми вяра.
Вяра е от два тона. Хубаво, изпейте вяра, не някоя песен за вярата, но как ще изпееш думата вяра? Отиваш при банкерина – ако изпееш хубаво, ще му повдигнеш ума и сърцето, каквото искаш, ще ти даде. Ако не го изпееш, нищо няма да ти даде. Ха на мене ми изпей вяра.
към беседата >>
Предал учителят урока и си заминал от класа.
В безверието Той ти предал урока и във вярата ще те изпитва. Та мене щом ми кажат, че някой [е] безверник, казвам: предават му урока. Щом казва, че е вярващ, идват да го изпитват. Какво противоречие има? Казват: „Намерил Господа.“ Казвам: Предали са му урока.
Предал учителят урока и си заминал от класа.
Иде да те изпитва, иде в класа. Няма го учителят в класа, учениците дигат шум колкото искат. Щом кажат, че учителят иде, всички са по местата си мирно. Като влезе учителят, ще каже, че тия ученици са много мирни. При учителя са мирни; щом излезе учителят, никак не са мирни.
към беседата >>
Вяра е от два тона.
Сега изпейте ми вяра.
Вяра е от два тона.
Хубаво, изпейте вяра, не някоя песен за вярата, но как ще изпееш думата вяра? Отиваш при банкерина – ако изпееш хубаво, ще му повдигнеш ума и сърцето, каквото искаш, ще ти даде. Ако не го изпееш, нищо няма да ти даде. Ха на мене ми изпей вяра. По един наполеон ще ви дам, ако изпеете вяра както трябва.
към беседата >>
Иде да те изпитва, иде в класа.
Та мене щом ми кажат, че някой [е] безверник, казвам: предават му урока. Щом казва, че е вярващ, идват да го изпитват. Какво противоречие има? Казват: „Намерил Господа.“ Казвам: Предали са му урока. Предал учителят урока и си заминал от класа.
Иде да те изпитва, иде в класа.
Няма го учителят в класа, учениците дигат шум колкото искат. Щом кажат, че учителят иде, всички са по местата си мирно. Като влезе учителят, ще каже, че тия ученици са много мирни. При учителя са мирни; щом излезе учителят, никак не са мирни.
към беседата >>
Хубаво, изпейте вяра, не някоя песен за вярата, но как ще изпееш думата вяра?
Сега изпейте ми вяра. Вяра е от два тона.
Хубаво, изпейте вяра, не някоя песен за вярата, но как ще изпееш думата вяра?
Отиваш при банкерина – ако изпееш хубаво, ще му повдигнеш ума и сърцето, каквото искаш, ще ти даде. Ако не го изпееш, нищо няма да ти даде. Ха на мене ми изпей вяра. По един наполеон ще ви дам, ако изпеете вяра както трябва. То не е малко, 4000 лева е един наполеон.
към беседата >>
Няма го учителят в класа, учениците дигат шум колкото искат.
Щом казва, че е вярващ, идват да го изпитват. Какво противоречие има? Казват: „Намерил Господа.“ Казвам: Предали са му урока. Предал учителят урока и си заминал от класа. Иде да те изпитва, иде в класа.
Няма го учителят в класа, учениците дигат шум колкото искат.
Щом кажат, че учителят иде, всички са по местата си мирно. Като влезе учителят, ще каже, че тия ученици са много мирни. При учителя са мирни; щом излезе учителят, никак не са мирни.
към беседата >>
Отиваш при банкерина – ако изпееш хубаво, ще му повдигнеш ума и сърцето, каквото искаш, ще ти даде.
Сега изпейте ми вяра. Вяра е от два тона. Хубаво, изпейте вяра, не някоя песен за вярата, но как ще изпееш думата вяра?
Отиваш при банкерина – ако изпееш хубаво, ще му повдигнеш ума и сърцето, каквото искаш, ще ти даде.
Ако не го изпееш, нищо няма да ти даде. Ха на мене ми изпей вяра. По един наполеон ще ви дам, ако изпеете вяра както трябва. То не е малко, 4000 лева е един наполеон. Или, как ще изпеете една песен: „Яж най-сладката храна.“ „Сладката храна“ как ще я изпеете?
към беседата >>
Щом кажат, че учителят иде, всички са по местата си мирно.
Какво противоречие има? Казват: „Намерил Господа.“ Казвам: Предали са му урока. Предал учителят урока и си заминал от класа. Иде да те изпитва, иде в класа. Няма го учителят в класа, учениците дигат шум колкото искат.
Щом кажат, че учителят иде, всички са по местата си мирно.
Като влезе учителят, ще каже, че тия ученици са много мирни. При учителя са мирни; щом излезе учителят, никак не са мирни.
към беседата >>
Ако не го изпееш, нищо няма да ти даде.
Сега изпейте ми вяра. Вяра е от два тона. Хубаво, изпейте вяра, не някоя песен за вярата, но как ще изпееш думата вяра? Отиваш при банкерина – ако изпееш хубаво, ще му повдигнеш ума и сърцето, каквото искаш, ще ти даде.
Ако не го изпееш, нищо няма да ти даде.
Ха на мене ми изпей вяра. По един наполеон ще ви дам, ако изпеете вяра както трябва. То не е малко, 4000 лева е един наполеон. Или, как ще изпеете една песен: „Яж най-сладката храна.“ „Сладката храна“ как ще я изпеете? Отвесната черта на В-то трябва да се [сложи – означава], че може да ядеш.
към беседата >>
Като влезе учителят, ще каже, че тия ученици са много мирни.
Казват: „Намерил Господа.“ Казвам: Предали са му урока. Предал учителят урока и си заминал от класа. Иде да те изпитва, иде в класа. Няма го учителят в класа, учениците дигат шум колкото искат. Щом кажат, че учителят иде, всички са по местата си мирно.
Като влезе учителят, ще каже, че тия ученици са много мирни.
При учителя са мирни; щом излезе учителят, никак не са мирни.
към беседата >>
Ха на мене ми изпей вяра.
Сега изпейте ми вяра. Вяра е от два тона. Хубаво, изпейте вяра, не някоя песен за вярата, но как ще изпееш думата вяра? Отиваш при банкерина – ако изпееш хубаво, ще му повдигнеш ума и сърцето, каквото искаш, ще ти даде. Ако не го изпееш, нищо няма да ти даде.
Ха на мене ми изпей вяра.
По един наполеон ще ви дам, ако изпеете вяра както трябва. То не е малко, 4000 лева е един наполеон. Или, как ще изпеете една песен: „Яж най-сладката храна.“ „Сладката храна“ как ще я изпеете? Отвесната черта на В-то трябва да се [сложи – означава], че може да ядеш. (фиг. 11.2) Вярата вече започва с едно чувство.
към беседата >>
При учителя са мирни; щом излезе учителят, никак не са мирни.
Предал учителят урока и си заминал от класа. Иде да те изпитва, иде в класа. Няма го учителят в класа, учениците дигат шум колкото искат. Щом кажат, че учителят иде, всички са по местата си мирно. Като влезе учителят, ще каже, че тия ученици са много мирни.
При учителя са мирни; щом излезе учителят, никак не са мирни.
към беседата >>
По един наполеон ще ви дам, ако изпеете вяра както трябва.
Вяра е от два тона. Хубаво, изпейте вяра, не някоя песен за вярата, но как ще изпееш думата вяра? Отиваш при банкерина – ако изпееш хубаво, ще му повдигнеш ума и сърцето, каквото искаш, ще ти даде. Ако не го изпееш, нищо няма да ти даде. Ха на мене ми изпей вяра.
По един наполеон ще ви дам, ако изпеете вяра както трябва.
То не е малко, 4000 лева е един наполеон. Или, как ще изпеете една песен: „Яж най-сладката храна.“ „Сладката храна“ как ще я изпеете? Отвесната черта на В-то трябва да се [сложи – означава], че може да ядеш. (фиг. 11.2) Вярата вече започва с едно чувство. От чувствата ще минеш в ума.
към беседата >>
Преди години в Търново бях на едно лозе.
Преди години в Търново бях на едно лозе.
Изучавах един дълбок въпрос в природата. Наблизо бяха се насъбрали хиляди врабчета и те искат да ми помогнат, но като ми помагат, дигат шум. Трябваше да ходя да ги гоня, но аз седнах да мисля, а те чуруликат. По някой път се спирах и ги гледах, разправят се нещо. Един ден гледам, всички млъкнаха, като че ги пресекна нещо.
към беседата >>
То не е малко, 4000 лева е един наполеон.
Хубаво, изпейте вяра, не някоя песен за вярата, но как ще изпееш думата вяра? Отиваш при банкерина – ако изпееш хубаво, ще му повдигнеш ума и сърцето, каквото искаш, ще ти даде. Ако не го изпееш, нищо няма да ти даде. Ха на мене ми изпей вяра. По един наполеон ще ви дам, ако изпеете вяра както трябва.
То не е малко, 4000 лева е един наполеон.
Или, как ще изпеете една песен: „Яж най-сладката храна.“ „Сладката храна“ как ще я изпеете? Отвесната черта на В-то трябва да се [сложи – означава], че може да ядеш. (фиг. 11.2) Вярата вече започва с едно чувство. От чувствата ще минеш в ума. В света ще дойде едно голямо противоречие, туй да ви не смущава.
към беседата >>
Изучавах един дълбок въпрос в природата.
Преди години в Търново бях на едно лозе.
Изучавах един дълбок въпрос в природата.
Наблизо бяха се насъбрали хиляди врабчета и те искат да ми помогнат, но като ми помагат, дигат шум. Трябваше да ходя да ги гоня, но аз седнах да мисля, а те чуруликат. По някой път се спирах и ги гледах, разправят се нещо. Един ден гледам, всички млъкнаха, като че ги пресекна нещо. Да хвръкнаха – не са.
към беседата >>
Или, как ще изпеете една песен: „Яж най-сладката храна.“ „Сладката храна“ как ще я изпеете?
Отиваш при банкерина – ако изпееш хубаво, ще му повдигнеш ума и сърцето, каквото искаш, ще ти даде. Ако не го изпееш, нищо няма да ти даде. Ха на мене ми изпей вяра. По един наполеон ще ви дам, ако изпеете вяра както трябва. То не е малко, 4000 лева е един наполеон.
Или, как ще изпеете една песен: „Яж най-сладката храна.“ „Сладката храна“ как ще я изпеете?
Отвесната черта на В-то трябва да се [сложи – означава], че може да ядеш. (фиг. 11.2) Вярата вече започва с едно чувство. От чувствата ще минеш в ума. В света ще дойде едно голямо противоречие, туй да ви не смущава. (Учителят нагласява цигулката си.) Понеже основният тон на ума е сол и на сърцето е фа, надеждата е към сърцето, вярата е към ума.
към беседата >>
Наблизо бяха се насъбрали хиляди врабчета и те искат да ми помогнат, но като ми помагат, дигат шум.
Преди години в Търново бях на едно лозе. Изучавах един дълбок въпрос в природата.
Наблизо бяха се насъбрали хиляди врабчета и те искат да ми помогнат, но като ми помагат, дигат шум.
Трябваше да ходя да ги гоня, но аз седнах да мисля, а те чуруликат. По някой път се спирах и ги гледах, разправят се нещо. Един ден гледам, всички млъкнаха, като че ги пресекна нещо. Да хвръкнаха – не са. Какво стана с тях?
към беседата >>
Отвесната черта на В-то трябва да се [сложи – означава], че може да ядеш.
Ако не го изпееш, нищо няма да ти даде. Ха на мене ми изпей вяра. По един наполеон ще ви дам, ако изпеете вяра както трябва. То не е малко, 4000 лева е един наполеон. Или, как ще изпеете една песен: „Яж най-сладката храна.“ „Сладката храна“ как ще я изпеете?
Отвесната черта на В-то трябва да се [сложи – означава], че може да ядеш.
(фиг. 11.2) Вярата вече започва с едно чувство. От чувствата ще минеш в ума. В света ще дойде едно голямо противоречие, туй да ви не смущава. (Учителят нагласява цигулката си.) Понеже основният тон на ума е сол и на сърцето е фа, надеждата е към сърцето, вярата е към ума. (Учителят свири и пее „вяра“.
към беседата >>
Трябваше да ходя да ги гоня, но аз седнах да мисля, а те чуруликат.
Преди години в Търново бях на едно лозе. Изучавах един дълбок въпрос в природата. Наблизо бяха се насъбрали хиляди врабчета и те искат да ми помогнат, но като ми помагат, дигат шум.
Трябваше да ходя да ги гоня, но аз седнах да мисля, а те чуруликат.
По някой път се спирах и ги гледах, разправят се нещо. Един ден гледам, всички млъкнаха, като че ги пресекна нещо. Да хвръкнаха – не са. Какво стана с тях? Всички млъкнаха, тъй че се заинтересувах.
към беседата >>
(фиг. 11.2) Вярата вече започва с едно чувство.
Ха на мене ми изпей вяра. По един наполеон ще ви дам, ако изпеете вяра както трябва. То не е малко, 4000 лева е един наполеон. Или, как ще изпеете една песен: „Яж най-сладката храна.“ „Сладката храна“ как ще я изпеете? Отвесната черта на В-то трябва да се [сложи – означава], че може да ядеш.
(фиг. 11.2) Вярата вече започва с едно чувство.
От чувствата ще минеш в ума. В света ще дойде едно голямо противоречие, туй да ви не смущава. (Учителят нагласява цигулката си.) Понеже основният тон на ума е сол и на сърцето е фа, надеждата е към сърцето, вярата е към ума. (Учителят свири и пее „вяра“. Всички изпяхме няколко пъти.
към беседата >>
По някой път се спирах и ги гледах, разправят се нещо.
Преди години в Търново бях на едно лозе. Изучавах един дълбок въпрос в природата. Наблизо бяха се насъбрали хиляди врабчета и те искат да ми помогнат, но като ми помагат, дигат шум. Трябваше да ходя да ги гоня, но аз седнах да мисля, а те чуруликат.
По някой път се спирах и ги гледах, разправят се нещо.
Един ден гледам, всички млъкнаха, като че ги пресекна нещо. Да хвръкнаха – не са. Какво стана с тях? Всички млъкнаха, тъй че се заинтересувах. Отивам и гледам, един сокол кацнал насреща им и всички го гледат, те хиляди се наредили.
към беседата >>
От чувствата ще минеш в ума.
По един наполеон ще ви дам, ако изпеете вяра както трябва. То не е малко, 4000 лева е един наполеон. Или, как ще изпеете една песен: „Яж най-сладката храна.“ „Сладката храна“ как ще я изпеете? Отвесната черта на В-то трябва да се [сложи – означава], че може да ядеш. (фиг. 11.2) Вярата вече започва с едно чувство.
От чувствата ще минеш в ума.
В света ще дойде едно голямо противоречие, туй да ви не смущава. (Учителят нагласява цигулката си.) Понеже основният тон на ума е сол и на сърцето е фа, надеждата е към сърцето, вярата е към ума. (Учителят свири и пее „вяра“. Всички изпяхме няколко пъти. Първо силно, после тихо.) Сега какво може да направи вярата.
към беседата >>
Един ден гледам, всички млъкнаха, като че ги пресекна нещо.
Преди години в Търново бях на едно лозе. Изучавах един дълбок въпрос в природата. Наблизо бяха се насъбрали хиляди врабчета и те искат да ми помогнат, но като ми помагат, дигат шум. Трябваше да ходя да ги гоня, но аз седнах да мисля, а те чуруликат. По някой път се спирах и ги гледах, разправят се нещо.
Един ден гледам, всички млъкнаха, като че ги пресекна нещо.
Да хвръкнаха – не са. Какво стана с тях? Всички млъкнаха, тъй че се заинтересувах. Отивам и гледам, един сокол кацнал насреща им и всички го гледат, те хиляди се наредили. Казвам: „Какво правите?
към беседата >>
В света ще дойде едно голямо противоречие, туй да ви не смущава.
То не е малко, 4000 лева е един наполеон. Или, как ще изпеете една песен: „Яж най-сладката храна.“ „Сладката храна“ как ще я изпеете? Отвесната черта на В-то трябва да се [сложи – означава], че може да ядеш. (фиг. 11.2) Вярата вече започва с едно чувство. От чувствата ще минеш в ума.
В света ще дойде едно голямо противоречие, туй да ви не смущава.
(Учителят нагласява цигулката си.) Понеже основният тон на ума е сол и на сърцето е фа, надеждата е към сърцето, вярата е към ума. (Учителят свири и пее „вяра“. Всички изпяхме няколко пъти. Първо силно, после тихо.) Сега какво може да направи вярата. Дайте ми две думи, които на вас ви харесват най-вече.
към беседата >>
Да хвръкнаха – не са.
Изучавах един дълбок въпрос в природата. Наблизо бяха се насъбрали хиляди врабчета и те искат да ми помогнат, но като ми помагат, дигат шум. Трябваше да ходя да ги гоня, но аз седнах да мисля, а те чуруликат. По някой път се спирах и ги гледах, разправят се нещо. Един ден гледам, всички млъкнаха, като че ги пресекна нещо.
Да хвръкнаха – не са.
Какво стана с тях? Всички млъкнаха, тъй че се заинтересувах. Отивам и гледам, един сокол кацнал насреща им и всички го гледат, те хиляди се наредили. Казвам: „Какво правите? “ Всичките мълчат.
към беседата >>
(Учителят нагласява цигулката си.) Понеже основният тон на ума е сол и на сърцето е фа, надеждата е към сърцето, вярата е към ума.
Или, как ще изпеете една песен: „Яж най-сладката храна.“ „Сладката храна“ как ще я изпеете? Отвесната черта на В-то трябва да се [сложи – означава], че може да ядеш. (фиг. 11.2) Вярата вече започва с едно чувство. От чувствата ще минеш в ума. В света ще дойде едно голямо противоречие, туй да ви не смущава.
(Учителят нагласява цигулката си.) Понеже основният тон на ума е сол и на сърцето е фа, надеждата е към сърцето, вярата е към ума.
(Учителят свири и пее „вяра“. Всички изпяхме няколко пъти. Първо силно, после тихо.) Сега какво може да направи вярата. Дайте ми две думи, които на вас ви харесват най-вече. Да вземем думите: „Добър е човек, що люби.“ (Учителят пее
към беседата >>
Какво стана с тях?
Наблизо бяха се насъбрали хиляди врабчета и те искат да ми помогнат, но като ми помагат, дигат шум. Трябваше да ходя да ги гоня, но аз седнах да мисля, а те чуруликат. По някой път се спирах и ги гледах, разправят се нещо. Един ден гледам, всички млъкнаха, като че ги пресекна нещо. Да хвръкнаха – не са.
Какво стана с тях?
Всички млъкнаха, тъй че се заинтересувах. Отивам и гледам, един сокол кацнал насреща им и всички го гледат, те хиляди се наредили. Казвам: „Какво правите? “ Всичките мълчат. Никое не се мърда.
към беседата >>
(Учителят свири и пее „вяра“.
Отвесната черта на В-то трябва да се [сложи – означава], че може да ядеш. (фиг. 11.2) Вярата вече започва с едно чувство. От чувствата ще минеш в ума. В света ще дойде едно голямо противоречие, туй да ви не смущава. (Учителят нагласява цигулката си.) Понеже основният тон на ума е сол и на сърцето е фа, надеждата е към сърцето, вярата е към ума.
(Учителят свири и пее „вяра“.
Всички изпяхме няколко пъти. Първо силно, после тихо.) Сега какво може да направи вярата. Дайте ми две думи, които на вас ви харесват най-вече. Да вземем думите: „Добър е човек, що люби.“ (Учителят пее
към беседата >>
Всички млъкнаха, тъй че се заинтересувах.
Трябваше да ходя да ги гоня, но аз седнах да мисля, а те чуруликат. По някой път се спирах и ги гледах, разправят се нещо. Един ден гледам, всички млъкнаха, като че ги пресекна нещо. Да хвръкнаха – не са. Какво стана с тях?
Всички млъкнаха, тъй че се заинтересувах.
Отивам и гледам, един сокол кацнал насреща им и всички го гледат, те хиляди се наредили. Казвам: „Какво правите? “ Всичките мълчат. Никое не се мърда. Казвам: да имам фотография, да ги фотографирам, какво почитание, какво уважение!
към беседата >>
Всички изпяхме няколко пъти.
(фиг. 11.2) Вярата вече започва с едно чувство. От чувствата ще минеш в ума. В света ще дойде едно голямо противоречие, туй да ви не смущава. (Учителят нагласява цигулката си.) Понеже основният тон на ума е сол и на сърцето е фа, надеждата е към сърцето, вярата е към ума. (Учителят свири и пее „вяра“.
Всички изпяхме няколко пъти.
Първо силно, после тихо.) Сега какво може да направи вярата. Дайте ми две думи, които на вас ви харесват най-вече. Да вземем думите: „Добър е човек, що люби.“ (Учителят пее
към беседата >>
Отивам и гледам, един сокол кацнал насреща им и всички го гледат, те хиляди се наредили.
По някой път се спирах и ги гледах, разправят се нещо. Един ден гледам, всички млъкнаха, като че ги пресекна нещо. Да хвръкнаха – не са. Какво стана с тях? Всички млъкнаха, тъй че се заинтересувах.
Отивам и гледам, един сокол кацнал насреща им и всички го гледат, те хиляди се наредили.
Казвам: „Какво правите? “ Всичките мълчат. Никое не се мърда. Казвам: да имам фотография, да ги фотографирам, какво почитание, какво уважение! Казват: „Учителю, каквото кажеш, ще го направим.“ Всички се наврели навътре, по-далеч да са от учителя.
към беседата >>
Първо силно, после тихо.) Сега какво може да направи вярата.
От чувствата ще минеш в ума. В света ще дойде едно голямо противоречие, туй да ви не смущава. (Учителят нагласява цигулката си.) Понеже основният тон на ума е сол и на сърцето е фа, надеждата е към сърцето, вярата е към ума. (Учителят свири и пее „вяра“. Всички изпяхме няколко пъти.
Първо силно, после тихо.) Сега какво може да направи вярата.
Дайте ми две думи, които на вас ви харесват най-вече. Да вземем думите: „Добър е човек, що люби.“ (Учителят пее
към беседата >>
Казвам: „Какво правите?
Един ден гледам, всички млъкнаха, като че ги пресекна нещо. Да хвръкнаха – не са. Какво стана с тях? Всички млъкнаха, тъй че се заинтересувах. Отивам и гледам, един сокол кацнал насреща им и всички го гледат, те хиляди се наредили.
Казвам: „Какво правите?
“ Всичките мълчат. Никое не се мърда. Казвам: да имам фотография, да ги фотографирам, какво почитание, какво уважение! Казват: „Учителю, каквото кажеш, ще го направим.“ Всички се наврели навътре, по-далеч да са от учителя. Той седи и ги гледа.
към беседата >>
Дайте ми две думи, които на вас ви харесват най-вече.
В света ще дойде едно голямо противоречие, туй да ви не смущава. (Учителят нагласява цигулката си.) Понеже основният тон на ума е сол и на сърцето е фа, надеждата е към сърцето, вярата е към ума. (Учителят свири и пее „вяра“. Всички изпяхме няколко пъти. Първо силно, после тихо.) Сега какво може да направи вярата.
Дайте ми две думи, които на вас ви харесват най-вече.
Да вземем думите: „Добър е човек, що люби.“ (Учителят пее
към беседата >>
“ Всичките мълчат.
Да хвръкнаха – не са. Какво стана с тях? Всички млъкнаха, тъй че се заинтересувах. Отивам и гледам, един сокол кацнал насреща им и всички го гледат, те хиляди се наредили. Казвам: „Какво правите?
“ Всичките мълчат.
Никое не се мърда. Казвам: да имам фотография, да ги фотографирам, какво почитание, какво уважение! Казват: „Учителю, каквото кажеш, ще го направим.“ Всички се наврели навътре, по-далеч да са от учителя. Той седи и ги гледа. Аз му виждам целта.
към беседата >>
Да вземем думите: „Добър е човек, що люби.“ (Учителят пее
(Учителят нагласява цигулката си.) Понеже основният тон на ума е сол и на сърцето е фа, надеждата е към сърцето, вярата е към ума. (Учителят свири и пее „вяра“. Всички изпяхме няколко пъти. Първо силно, после тихо.) Сега какво може да направи вярата. Дайте ми две думи, които на вас ви харесват най-вече.
Да вземем думите: „Добър е човек, що люби.“ (Учителят пее
към беседата >>
Никое не се мърда.
Какво стана с тях? Всички млъкнаха, тъй че се заинтересувах. Отивам и гледам, един сокол кацнал насреща им и всички го гледат, те хиляди се наредили. Казвам: „Какво правите? “ Всичките мълчат.
Никое не се мърда.
Казвам: да имам фотография, да ги фотографирам, какво почитание, какво уважение! Казват: „Учителю, каквото кажеш, ще го направим.“ Всички се наврели навътре, по-далеч да са от учителя. Той седи и ги гледа. Аз му виждам целта. Той иска най-способният ученик да го изкара на изпит.
към беседата >>
От мене човек ще стане,
От мене човек ще стане,
към беседата >>
Казвам: да имам фотография, да ги фотографирам, какво почитание, какво уважение!
Всички млъкнаха, тъй че се заинтересувах. Отивам и гледам, един сокол кацнал насреща им и всички го гледат, те хиляди се наредили. Казвам: „Какво правите? “ Всичките мълчат. Никое не се мърда.
Казвам: да имам фотография, да ги фотографирам, какво почитание, какво уважение!
Казват: „Учителю, каквото кажеш, ще го направим.“ Всички се наврели навътре, по-далеч да са от учителя. Той седи и ги гледа. Аз му виждам целта. Той иска най-способният ученик да го изкара на изпит. Те всичките не знаят и се оттеглили навътре.
към беседата >>
както Бог ме е създал.
както Бог ме е създал.
към беседата >>
Казват: „Учителю, каквото кажеш, ще го направим.“ Всички се наврели навътре, по-далеч да са от учителя.
Отивам и гледам, един сокол кацнал насреща им и всички го гледат, те хиляди се наредили. Казвам: „Какво правите? “ Всичките мълчат. Никое не се мърда. Казвам: да имам фотография, да ги фотографирам, какво почитание, какво уважение!
Казват: „Учителю, каквото кажеш, ще го направим.“ Всички се наврели навътре, по-далеч да са от учителя.
Той седи и ги гледа. Аз му виждам целта. Той иска най-способният ученик да го изкара на изпит. Те всичките не знаят и се оттеглили навътре. Седя, гледа ги, гледа ги около 5 минути и най-после казва: „Няма способни ученици за изпитване“ и си хвръкна.
към беседата >>
Минаха тъжни години неразбрани.
Минаха тъжни години неразбрани.
към беседата >>
Той седи и ги гледа.
Казвам: „Какво правите? “ Всичките мълчат. Никое не се мърда. Казвам: да имам фотография, да ги фотографирам, какво почитание, какво уважение! Казват: „Учителю, каквото кажеш, ще го направим.“ Всички се наврели навътре, по-далеч да са от учителя.
Той седи и ги гледа.
Аз му виждам целта. Той иска най-способният ученик да го изкара на изпит. Те всичките не знаят и се оттеглили навътре. Седя, гледа ги, гледа ги около 5 минути и най-после казва: „Няма способни ученици за изпитване“ и си хвръкна. Като хвръкна, веднага се чу пак чуруликане.
към беседата >>
Главата ми побеля от лош живот,
Главата ми побеля от лош живот,
към беседата >>
Аз му виждам целта.
“ Всичките мълчат. Никое не се мърда. Казвам: да имам фотография, да ги фотографирам, какво почитание, какво уважение! Казват: „Учителю, каквото кажеш, ще го направим.“ Всички се наврели навътре, по-далеч да са от учителя. Той седи и ги гледа.
Аз му виждам целта.
Той иска най-способният ученик да го изкара на изпит. Те всичките не знаят и се оттеглили навътре. Седя, гледа ги, гледа ги около 5 минути и най-после казва: „Няма способни ученици за изпитване“ и си хвръкна. Като хвръкна, веднага се чу пак чуруликане. Отиде си учителят.
към беседата >>
а сега ние вече сме решили
а сега ние вече сме решили
към беседата >>
Той иска най-способният ученик да го изкара на изпит.
Никое не се мърда. Казвам: да имам фотография, да ги фотографирам, какво почитание, какво уважение! Казват: „Учителю, каквото кажеш, ще го направим.“ Всички се наврели навътре, по-далеч да са от учителя. Той седи и ги гледа. Аз му виждам целта.
Той иска най-способният ученик да го изкара на изпит.
Те всичките не знаят и се оттеглили навътре. Седя, гледа ги, гледа ги около 5 минути и най-после казва: „Няма способни ученици за изпитване“ и си хвръкна. Като хвръкна, веднага се чу пак чуруликане. Отиде си учителят. Аз виждам една философия.
към беседата >>
на Бога да служим
на Бога да служим
към беседата >>
Те всичките не знаят и се оттеглили навътре.
Казвам: да имам фотография, да ги фотографирам, какво почитание, какво уважение! Казват: „Учителю, каквото кажеш, ще го направим.“ Всички се наврели навътре, по-далеч да са от учителя. Той седи и ги гледа. Аз му виждам целта. Той иска най-способният ученик да го изкара на изпит.
Те всичките не знаят и се оттеглили навътре.
Седя, гледа ги, гледа ги около 5 минути и най-после казва: „Няма способни ученици за изпитване“ и си хвръкна. Като хвръкна, веднага се чу пак чуруликане. Отиде си учителят. Аз виждам една философия. Аз не мога да заставя тия птиченца така да седят, той ги заставя, всичките кротуват, не се мърдат.
към беседата >>
и Неговата воля да вършим.
и Неговата воля да вършим.
към беседата >>
Седя, гледа ги, гледа ги около 5 минути и най-после казва: „Няма способни ученици за изпитване“ и си хвръкна.
Казват: „Учителю, каквото кажеш, ще го направим.“ Всички се наврели навътре, по-далеч да са от учителя. Той седи и ги гледа. Аз му виждам целта. Той иска най-способният ученик да го изкара на изпит. Те всичките не знаят и се оттеглили навътре.
Седя, гледа ги, гледа ги около 5 минути и най-после казва: „Няма способни ученици за изпитване“ и си хвръкна.
Като хвръкна, веднага се чу пак чуруликане. Отиде си учителят. Аз виждам една философия. Аз не мога да заставя тия птиченца така да седят, той ги заставя, всичките кротуват, не се мърдат. Аз не мога да ги заставя така мирно да седят.
към беседата >>
Само така добри хора ще станем.
Само така добри хора ще станем.
към беседата >>
Като хвръкна, веднага се чу пак чуруликане.
Той седи и ги гледа. Аз му виждам целта. Той иска най-способният ученик да го изкара на изпит. Те всичките не знаят и се оттеглили навътре. Седя, гледа ги, гледа ги около 5 минути и най-после казва: „Няма способни ученици за изпитване“ и си хвръкна.
Като хвръкна, веднага се чу пак чуруликане.
Отиде си учителят. Аз виждам една философия. Аз не мога да заставя тия птиченца така да седят, той ги заставя, всичките кротуват, не се мърдат. Аз не мога да ги заставя така мирно да седят. Туй, което соколът има, на мене ми трябват може би 20 години, за да го направя.
към беседата >>
(Учителят пее
(Учителят пее
към беседата >>
Отиде си учителят.
Аз му виждам целта. Той иска най-способният ученик да го изкара на изпит. Те всичките не знаят и се оттеглили навътре. Седя, гледа ги, гледа ги около 5 минути и най-после казва: „Няма способни ученици за изпитване“ и си хвръкна. Като хвръкна, веднага се чу пак чуруликане.
Отиде си учителят.
Аз виждам една философия. Аз не мога да заставя тия птиченца така да седят, той ги заставя, всичките кротуват, не се мърдат. Аз не мога да ги заставя така мирно да седят. Туй, което соколът има, на мене ми трябват може би 20 години, за да го направя.
към беседата >>
Ти си роден за певец.
Ти си роден за певец.
към беседата >>
Аз виждам една философия.
Той иска най-способният ученик да го изкара на изпит. Те всичките не знаят и се оттеглили навътре. Седя, гледа ги, гледа ги около 5 минути и най-после казва: „Няма способни ученици за изпитване“ и си хвръкна. Като хвръкна, веднага се чу пак чуруликане. Отиде си учителят.
Аз виждам една философия.
Аз не мога да заставя тия птиченца така да седят, той ги заставя, всичките кротуват, не се мърдат. Аз не мога да ги заставя така мирно да седят. Туй, което соколът има, на мене ми трябват може би 20 години, за да го направя.
към беседата >>
Сутрин като станеш,
Сутрин като станеш,
към беседата >>
Аз не мога да заставя тия птиченца така да седят, той ги заставя, всичките кротуват, не се мърдат.
Те всичките не знаят и се оттеглили навътре. Седя, гледа ги, гледа ги около 5 минути и най-после казва: „Няма способни ученици за изпитване“ и си хвръкна. Като хвръкна, веднага се чу пак чуруликане. Отиде си учителят. Аз виждам една философия.
Аз не мога да заставя тия птиченца така да седят, той ги заставя, всичките кротуват, не се мърдат.
Аз не мога да ги заставя така мирно да седят. Туй, което соколът има, на мене ми трябват може би 20 години, за да го направя.
към беседата >>
не се потривай, но пей.
не се потривай, но пей.
към беседата >>
Аз не мога да ги заставя така мирно да седят.
Седя, гледа ги, гледа ги около 5 минути и най-после казва: „Няма способни ученици за изпитване“ и си хвръкна. Като хвръкна, веднага се чу пак чуруликане. Отиде си учителят. Аз виждам една философия. Аз не мога да заставя тия птиченца така да седят, той ги заставя, всичките кротуват, не се мърдат.
Аз не мога да ги заставя така мирно да седят.
Туй, което соколът има, на мене ми трябват може би 20 години, за да го направя.
към беседата >>
Пей, без да се потриваш.
Пей, без да се потриваш.
към беседата >>
Туй, което соколът има, на мене ми трябват може би 20 години, за да го направя.
Като хвръкна, веднага се чу пак чуруликане. Отиде си учителят. Аз виждам една философия. Аз не мога да заставя тия птиченца така да седят, той ги заставя, всичките кротуват, не се мърдат. Аз не мога да ги заставя така мирно да седят.
Туй, което соколът има, на мене ми трябват може би 20 години, за да го направя.
към беседата >>
Пей, без да се почесваш.
Пей, без да се почесваш.
към беседата >>
Сега ще ви приведа друг пример.
Сега ще ви приведа друг пример.
Среща д-р Бъкли един писател, който издава един вестник в Америка, един свой приятел. Казва: „Къде си ходил? “ Срещат се в Чикаго. Казва: „Ходих да гледам как един заповядва на бълхите да маршируват, дефилират като войници на полкове, на роти, на взводове.“ Казва му: „Остави се, какво ме занимаваш, аз, д-р Бъкли, на мене ще ми разправяш, че заповядвал някой на бълхите, как ще дефилират като войници? “ – „Ела – казва – да видиш.“ Отиват – в една плоскост под стъкло наредени може би повече от 10 000 бълхи, всички наредени на взводове и като им говори, всички тия бълхи като войници вървят под стъклото.
към беседата >>
Пей новата песен на живота.
Пей новата песен на живота.
към беседата >>
Среща д-р Бъкли един писател, който издава един вестник в Америка, един свой приятел.
Сега ще ви приведа друг пример.
Среща д-р Бъкли един писател, който издава един вестник в Америка, един свой приятел.
Казва: „Къде си ходил? “ Срещат се в Чикаго. Казва: „Ходих да гледам как един заповядва на бълхите да маршируват, дефилират като войници на полкове, на роти, на взводове.“ Казва му: „Остави се, какво ме занимаваш, аз, д-р Бъкли, на мене ще ми разправяш, че заповядвал някой на бълхите, как ще дефилират като войници? “ – „Ела – казва – да видиш.“ Отиват – в една плоскост под стъкло наредени може би повече от 10 000 бълхи, всички наредени на взводове и като им говори, всички тия бълхи като войници вървят под стъклото. Онзи им заповядва, пък те маршируват.
към беседата >>
Пей, вложи надежда в сърцето си
Пей, вложи надежда в сърцето си
към беседата >>
Казва: „Къде си ходил?
Сега ще ви приведа друг пример. Среща д-р Бъкли един писател, който издава един вестник в Америка, един свой приятел.
Казва: „Къде си ходил?
“ Срещат се в Чикаго. Казва: „Ходих да гледам как един заповядва на бълхите да маршируват, дефилират като войници на полкове, на роти, на взводове.“ Казва му: „Остави се, какво ме занимаваш, аз, д-р Бъкли, на мене ще ми разправяш, че заповядвал някой на бълхите, как ще дефилират като войници? “ – „Ела – казва – да видиш.“ Отиват – в една плоскост под стъкло наредени може би повече от 10 000 бълхи, всички наредени на взводове и като им говори, всички тия бълхи като войници вървят под стъклото. Онзи им заповядва, пък те маршируват. Онзи, който им заповядва, казва: „То е дарба, носим го ние в нашия род.
към беседата >>
и вяра в ума си.
и вяра в ума си.
към беседата >>
“ Срещат се в Чикаго.
Сега ще ви приведа друг пример. Среща д-р Бъкли един писател, който издава един вестник в Америка, един свой приятел. Казва: „Къде си ходил?
“ Срещат се в Чикаго.
Казва: „Ходих да гледам как един заповядва на бълхите да маршируват, дефилират като войници на полкове, на роти, на взводове.“ Казва му: „Остави се, какво ме занимаваш, аз, д-р Бъкли, на мене ще ми разправяш, че заповядвал някой на бълхите, как ще дефилират като войници? “ – „Ела – казва – да видиш.“ Отиват – в една плоскост под стъкло наредени може би повече от 10 000 бълхи, всички наредени на взводове и като им говори, всички тия бълхи като войници вървят под стъклото. Онзи им заповядва, пък те маршируват. Онзи, който им заповядва, казва: „То е дарба, носим го ние в нашия род. Най-голямата мъчнотия, която срещаме при бълхите, [е] докато ги научим да маршируват и докато ги отучим да скачат.“ Ще я турят между две стъкла, да я отучат да скача.
към беседата >>
Повикай любовта в душата си,
Повикай любовта в душата си,
към беседата >>
Казва: „Ходих да гледам как един заповядва на бълхите да маршируват, дефилират като войници на полкове, на роти, на взводове.“ Казва му: „Остави се, какво ме занимаваш, аз, д-р Бъкли, на мене ще ми разправяш, че заповядвал някой на бълхите, как ще дефилират като войници?
Сега ще ви приведа друг пример. Среща д-р Бъкли един писател, който издава един вестник в Америка, един свой приятел. Казва: „Къде си ходил? “ Срещат се в Чикаго.
Казва: „Ходих да гледам как един заповядва на бълхите да маршируват, дефилират като войници на полкове, на роти, на взводове.“ Казва му: „Остави се, какво ме занимаваш, аз, д-р Бъкли, на мене ще ми разправяш, че заповядвал някой на бълхите, как ще дефилират като войници?
“ – „Ела – казва – да видиш.“ Отиват – в една плоскост под стъкло наредени може би повече от 10 000 бълхи, всички наредени на взводове и като им говори, всички тия бълхи като войници вървят под стъклото. Онзи им заповядва, пък те маршируват. Онзи, който им заповядва, казва: „То е дарба, носим го ние в нашия род. Най-голямата мъчнотия, която срещаме при бълхите, [е] докато ги научим да маршируват и докато ги отучим да скачат.“ Ще я турят между две стъкла, да я отучат да скача. Щом я отучат да скача, може да я научат като войник да дефилира.
към беседата >>
обикни ближните си.
обикни ближните си.
към беседата >>
“ – „Ела – казва – да видиш.“ Отиват – в една плоскост под стъкло наредени може би повече от 10 000 бълхи, всички наредени на взводове и като им говори, всички тия бълхи като войници вървят под стъклото.
Сега ще ви приведа друг пример. Среща д-р Бъкли един писател, който издава един вестник в Америка, един свой приятел. Казва: „Къде си ходил? “ Срещат се в Чикаго. Казва: „Ходих да гледам как един заповядва на бълхите да маршируват, дефилират като войници на полкове, на роти, на взводове.“ Казва му: „Остави се, какво ме занимаваш, аз, д-р Бъкли, на мене ще ми разправяш, че заповядвал някой на бълхите, как ще дефилират като войници?
“ – „Ела – казва – да видиш.“ Отиват – в една плоскост под стъкло наредени може би повече от 10 000 бълхи, всички наредени на взводове и като им говори, всички тия бълхи като войници вървят под стъклото.
Онзи им заповядва, пък те маршируват. Онзи, който им заповядва, казва: „То е дарба, носим го ние в нашия род. Най-голямата мъчнотия, която срещаме при бълхите, [е] докато ги научим да маршируват и докато ги отучим да скачат.“ Ще я турят между две стъкла, да я отучат да скача. Щом я отучат да скача, може да я научат като войник да дефилира. Щом скача, туй изкуство не може да го научи.
към беседата >>
Така ще се поправи светът.
Така ще се поправи светът.
Трябва да се пее.
към беседата >>
Онзи им заповядва, пък те маршируват.
Среща д-р Бъкли един писател, който издава един вестник в Америка, един свой приятел. Казва: „Къде си ходил? “ Срещат се в Чикаго. Казва: „Ходих да гледам как един заповядва на бълхите да маршируват, дефилират като войници на полкове, на роти, на взводове.“ Казва му: „Остави се, какво ме занимаваш, аз, д-р Бъкли, на мене ще ми разправяш, че заповядвал някой на бълхите, как ще дефилират като войници? “ – „Ела – казва – да видиш.“ Отиват – в една плоскост под стъкло наредени може би повече от 10 000 бълхи, всички наредени на взводове и като им говори, всички тия бълхи като войници вървят под стъклото.
Онзи им заповядва, пък те маршируват.
Онзи, който им заповядва, казва: „То е дарба, носим го ние в нашия род. Най-голямата мъчнотия, която срещаме при бълхите, [е] докато ги научим да маршируват и докато ги отучим да скачат.“ Ще я турят между две стъкла, да я отучат да скача. Щом я отучат да скача, може да я научат като войник да дефилира. Щом скача, туй изкуство не може да го научи. Та, казвам: Ако бълхите могат да се научат като войници, ние какво ще кажем.
към беседата >>
Трябва да се пее.
Така ще се поправи светът.
Трябва да се пее.
към беседата >>
Онзи, който им заповядва, казва: „То е дарба, носим го ние в нашия род.
Казва: „Къде си ходил? “ Срещат се в Чикаго. Казва: „Ходих да гледам как един заповядва на бълхите да маршируват, дефилират като войници на полкове, на роти, на взводове.“ Казва му: „Остави се, какво ме занимаваш, аз, д-р Бъкли, на мене ще ми разправяш, че заповядвал някой на бълхите, как ще дефилират като войници? “ – „Ела – казва – да видиш.“ Отиват – в една плоскост под стъкло наредени може би повече от 10 000 бълхи, всички наредени на взводове и като им говори, всички тия бълхи като войници вървят под стъклото. Онзи им заповядва, пък те маршируват.
Онзи, който им заповядва, казва: „То е дарба, носим го ние в нашия род.
Най-голямата мъчнотия, която срещаме при бълхите, [е] докато ги научим да маршируват и докато ги отучим да скачат.“ Ще я турят между две стъкла, да я отучат да скача. Щом я отучат да скача, може да я научат като войник да дефилира. Щом скача, туй изкуство не може да го научи. Та, казвам: Ако бълхите могат да се научат като войници, ние какво ще кажем. Ние ще кажем ли, че не можем да направим нещо в света, което е невъзможно?
към беседата >>
Казвам: Сега е настанало времето, когато трябва да извършим нещо, най-малкото.
Казвам: Сега е настанало времето, когато трябва да извършим нещо, най-малкото.
Каквото става в света, Бог ще го изправи. Че се бият хората, за добро е. Че се раждат, за добро е. Страдаш – за добро е. Зле е, понеже не мислим, както Господ мисли.
към беседата >>
Най-голямата мъчнотия, която срещаме при бълхите, [е] докато ги научим да маршируват и докато ги отучим да скачат.“ Ще я турят между две стъкла, да я отучат да скача.
“ Срещат се в Чикаго. Казва: „Ходих да гледам как един заповядва на бълхите да маршируват, дефилират като войници на полкове, на роти, на взводове.“ Казва му: „Остави се, какво ме занимаваш, аз, д-р Бъкли, на мене ще ми разправяш, че заповядвал някой на бълхите, как ще дефилират като войници? “ – „Ела – казва – да видиш.“ Отиват – в една плоскост под стъкло наредени може би повече от 10 000 бълхи, всички наредени на взводове и като им говори, всички тия бълхи като войници вървят под стъклото. Онзи им заповядва, пък те маршируват. Онзи, който им заповядва, казва: „То е дарба, носим го ние в нашия род.
Най-голямата мъчнотия, която срещаме при бълхите, [е] докато ги научим да маршируват и докато ги отучим да скачат.“ Ще я турят между две стъкла, да я отучат да скача.
Щом я отучат да скача, може да я научат като войник да дефилира. Щом скача, туй изкуство не може да го научи. Та, казвам: Ако бълхите могат да се научат като войници, ние какво ще кажем. Ние ще кажем ли, че не можем да направим нещо в света, което е невъзможно?
към беседата >>
Каквото става в света, Бог ще го изправи.
Казвам: Сега е настанало времето, когато трябва да извършим нещо, най-малкото.
Каквото става в света, Бог ще го изправи.
Че се бият хората, за добро е. Че се раждат, за добро е. Страдаш – за добро е. Зле е, понеже не мислим, както Господ мисли. Зле става заради нас.
към беседата >>
Щом я отучат да скача, може да я научат като войник да дефилира.
Казва: „Ходих да гледам как един заповядва на бълхите да маршируват, дефилират като войници на полкове, на роти, на взводове.“ Казва му: „Остави се, какво ме занимаваш, аз, д-р Бъкли, на мене ще ми разправяш, че заповядвал някой на бълхите, как ще дефилират като войници? “ – „Ела – казва – да видиш.“ Отиват – в една плоскост под стъкло наредени може би повече от 10 000 бълхи, всички наредени на взводове и като им говори, всички тия бълхи като войници вървят под стъклото. Онзи им заповядва, пък те маршируват. Онзи, който им заповядва, казва: „То е дарба, носим го ние в нашия род. Най-голямата мъчнотия, която срещаме при бълхите, [е] докато ги научим да маршируват и докато ги отучим да скачат.“ Ще я турят между две стъкла, да я отучат да скача.
Щом я отучат да скача, може да я научат като войник да дефилира.
Щом скача, туй изкуство не може да го научи. Та, казвам: Ако бълхите могат да се научат като войници, ние какво ще кажем. Ние ще кажем ли, че не можем да направим нещо в света, което е невъзможно?
към беседата >>
Че се бият хората, за добро е.
Казвам: Сега е настанало времето, когато трябва да извършим нещо, най-малкото. Каквото става в света, Бог ще го изправи.
Че се бият хората, за добро е.
Че се раждат, за добро е. Страдаш – за добро е. Зле е, понеже не мислим, както Господ мисли. Зле става заради нас. Ние се месим в Божиите работи.
към беседата >>
Щом скача, туй изкуство не може да го научи.
“ – „Ела – казва – да видиш.“ Отиват – в една плоскост под стъкло наредени може би повече от 10 000 бълхи, всички наредени на взводове и като им говори, всички тия бълхи като войници вървят под стъклото. Онзи им заповядва, пък те маршируват. Онзи, който им заповядва, казва: „То е дарба, носим го ние в нашия род. Най-голямата мъчнотия, която срещаме при бълхите, [е] докато ги научим да маршируват и докато ги отучим да скачат.“ Ще я турят между две стъкла, да я отучат да скача. Щом я отучат да скача, може да я научат като войник да дефилира.
Щом скача, туй изкуство не може да го научи.
Та, казвам: Ако бълхите могат да се научат като войници, ние какво ще кажем. Ние ще кажем ли, че не можем да направим нещо в света, което е невъзможно?
към беседата >>
Че се раждат, за добро е.
Казвам: Сега е настанало времето, когато трябва да извършим нещо, най-малкото. Каквото става в света, Бог ще го изправи. Че се бият хората, за добро е.
Че се раждат, за добро е.
Страдаш – за добро е. Зле е, понеже не мислим, както Господ мисли. Зле става заради нас. Ние се месим в Божиите работи. Един плод най-първо е стипчив, после постепенно става сладък.
към беседата >>
Та, казвам: Ако бълхите могат да се научат като войници, ние какво ще кажем.
Онзи им заповядва, пък те маршируват. Онзи, който им заповядва, казва: „То е дарба, носим го ние в нашия род. Най-голямата мъчнотия, която срещаме при бълхите, [е] докато ги научим да маршируват и докато ги отучим да скачат.“ Ще я турят между две стъкла, да я отучат да скача. Щом я отучат да скача, може да я научат като войник да дефилира. Щом скача, туй изкуство не може да го научи.
Та, казвам: Ако бълхите могат да се научат като войници, ние какво ще кажем.
Ние ще кажем ли, че не можем да направим нещо в света, което е невъзможно?
към беседата >>
Страдаш – за добро е.
Казвам: Сега е настанало времето, когато трябва да извършим нещо, най-малкото. Каквото става в света, Бог ще го изправи. Че се бият хората, за добро е. Че се раждат, за добро е.
Страдаш – за добро е.
Зле е, понеже не мислим, както Господ мисли. Зле става заради нас. Ние се месим в Божиите работи. Един плод най-първо е стипчив, после постепенно става сладък. Някои най-хубави круши имат трънчета, бодили.
към беседата >>
Ние ще кажем ли, че не можем да направим нещо в света, което е невъзможно?
Онзи, който им заповядва, казва: „То е дарба, носим го ние в нашия род. Най-голямата мъчнотия, която срещаме при бълхите, [е] докато ги научим да маршируват и докато ги отучим да скачат.“ Ще я турят между две стъкла, да я отучат да скача. Щом я отучат да скача, може да я научат като войник да дефилира. Щом скача, туй изкуство не може да го научи. Та, казвам: Ако бълхите могат да се научат като войници, ние какво ще кажем.
Ние ще кажем ли, че не можем да направим нещо в света, което е невъзможно?
към беседата >>
Зле е, понеже не мислим, както Господ мисли.
Казвам: Сега е настанало времето, когато трябва да извършим нещо, най-малкото. Каквото става в света, Бог ще го изправи. Че се бият хората, за добро е. Че се раждат, за добро е. Страдаш – за добро е.
Зле е, понеже не мислим, както Господ мисли.
Зле става заради нас. Ние се месим в Божиите работи. Един плод най-първо е стипчив, после постепенно става сладък. Някои най-хубави круши имат трънчета, бодили. Но ни най-малко круша, която има бодили, е лоша.
към беседата >>
Та, има хора, които, като идат при един кошер, имат силата да изкарат всичките пчели вън от кошера да излязат и да [накацат] по него, като че ли е царица и после пак да се върнат в кошера – той им заповядва.
Та, има хора, които, като идат при един кошер, имат силата да изкарат всичките пчели вън от кошера да излязат и да [накацат] по него, като че ли е царица и после пак да се върнат в кошера – той им заповядва.
Ако човек не знае законите на своята мисъл, какво му липсва… Сега ние това учим. Не е лесна работа човек да се справи с една своя мисъл. Нещо неуловимо е, не е нещо, което механически може да се хване. Казва някой: да бъдем господари на своята мисъл. Упражнявали ли сте [се], да видите как човек може да бъде господар на своята мисъл?
към беседата >>
Зле става заради нас.
Каквото става в света, Бог ще го изправи. Че се бият хората, за добро е. Че се раждат, за добро е. Страдаш – за добро е. Зле е, понеже не мислим, както Господ мисли.
Зле става заради нас.
Ние се месим в Божиите работи. Един плод най-първо е стипчив, после постепенно става сладък. Някои най-хубави круши имат трънчета, бодили. Но ни най-малко круша, която има бодили, е лоша. Ние не знаем кои са били причините, че тя има бодили.
към беседата >>
Ако човек не знае законите на своята мисъл, какво му липсва… Сега ние това учим.
Та, има хора, които, като идат при един кошер, имат силата да изкарат всичките пчели вън от кошера да излязат и да [накацат] по него, като че ли е царица и после пак да се върнат в кошера – той им заповядва.
Ако човек не знае законите на своята мисъл, какво му липсва… Сега ние това учим.
Не е лесна работа човек да се справи с една своя мисъл. Нещо неуловимо е, не е нещо, което механически може да се хване. Казва някой: да бъдем господари на своята мисъл. Упражнявали ли сте [се], да видите как човек може да бъде господар на своята мисъл? Направете опит само една минута да държите една мисъл в ума си, да видите колко е мъчно.
към беседата >>
Ние се месим в Божиите работи.
Че се бият хората, за добро е. Че се раждат, за добро е. Страдаш – за добро е. Зле е, понеже не мислим, както Господ мисли. Зле става заради нас.
Ние се месим в Божиите работи.
Един плод най-първо е стипчив, после постепенно става сладък. Някои най-хубави круши имат трънчета, бодили. Но ни най-малко круша, която има бодили, е лоша. Ние не знаем кои са били причините, че тя има бодили. Розата има малки бодили, за хубаво е.
към беседата >>
Не е лесна работа човек да се справи с една своя мисъл.
Та, има хора, които, като идат при един кошер, имат силата да изкарат всичките пчели вън от кошера да излязат и да [накацат] по него, като че ли е царица и после пак да се върнат в кошера – той им заповядва. Ако човек не знае законите на своята мисъл, какво му липсва… Сега ние това учим.
Не е лесна работа човек да се справи с една своя мисъл.
Нещо неуловимо е, не е нещо, което механически може да се хване. Казва някой: да бъдем господари на своята мисъл. Упражнявали ли сте [се], да видите как човек може да бъде господар на своята мисъл? Направете опит само една минута да държите една мисъл в ума си, да видите колко е мъчно.
към беседата >>
Един плод най-първо е стипчив, после постепенно става сладък.
Че се раждат, за добро е. Страдаш – за добро е. Зле е, понеже не мислим, както Господ мисли. Зле става заради нас. Ние се месим в Божиите работи.
Един плод най-първо е стипчив, после постепенно става сладък.
Някои най-хубави круши имат трънчета, бодили. Но ни най-малко круша, която има бодили, е лоша. Ние не знаем кои са били причините, че тя има бодили. Розата има малки бодили, за хубаво е.
към беседата >>
Нещо неуловимо е, не е нещо, което механически може да се хване.
Та, има хора, които, като идат при един кошер, имат силата да изкарат всичките пчели вън от кошера да излязат и да [накацат] по него, като че ли е царица и после пак да се върнат в кошера – той им заповядва. Ако човек не знае законите на своята мисъл, какво му липсва… Сега ние това учим. Не е лесна работа човек да се справи с една своя мисъл.
Нещо неуловимо е, не е нещо, което механически може да се хване.
Казва някой: да бъдем господари на своята мисъл. Упражнявали ли сте [се], да видите как човек може да бъде господар на своята мисъл? Направете опит само една минута да държите една мисъл в ума си, да видите колко е мъчно.
към беседата >>
Някои най-хубави круши имат трънчета, бодили.
Страдаш – за добро е. Зле е, понеже не мислим, както Господ мисли. Зле става заради нас. Ние се месим в Божиите работи. Един плод най-първо е стипчив, после постепенно става сладък.
Някои най-хубави круши имат трънчета, бодили.
Но ни най-малко круша, която има бодили, е лоша. Ние не знаем кои са били причините, че тя има бодили. Розата има малки бодили, за хубаво е.
към беседата >>
Казва някой: да бъдем господари на своята мисъл.
Та, има хора, които, като идат при един кошер, имат силата да изкарат всичките пчели вън от кошера да излязат и да [накацат] по него, като че ли е царица и после пак да се върнат в кошера – той им заповядва. Ако човек не знае законите на своята мисъл, какво му липсва… Сега ние това учим. Не е лесна работа човек да се справи с една своя мисъл. Нещо неуловимо е, не е нещо, което механически може да се хване.
Казва някой: да бъдем господари на своята мисъл.
Упражнявали ли сте [се], да видите как човек може да бъде господар на своята мисъл? Направете опит само една минута да държите една мисъл в ума си, да видите колко е мъчно.
към беседата >>
Но ни най-малко круша, която има бодили, е лоша.
Зле е, понеже не мислим, както Господ мисли. Зле става заради нас. Ние се месим в Божиите работи. Един плод най-първо е стипчив, после постепенно става сладък. Някои най-хубави круши имат трънчета, бодили.
Но ни най-малко круша, която има бодили, е лоша.
Ние не знаем кои са били причините, че тя има бодили. Розата има малки бодили, за хубаво е.
към беседата >>
Упражнявали ли сте [се], да видите как човек може да бъде господар на своята мисъл?
Та, има хора, които, като идат при един кошер, имат силата да изкарат всичките пчели вън от кошера да излязат и да [накацат] по него, като че ли е царица и после пак да се върнат в кошера – той им заповядва. Ако човек не знае законите на своята мисъл, какво му липсва… Сега ние това учим. Не е лесна работа човек да се справи с една своя мисъл. Нещо неуловимо е, не е нещо, което механически може да се хване. Казва някой: да бъдем господари на своята мисъл.
Упражнявали ли сте [се], да видите как човек може да бъде господар на своята мисъл?
Направете опит само една минута да държите една мисъл в ума си, да видите колко е мъчно.
към беседата >>
Ние не знаем кои са били причините, че тя има бодили.
Зле става заради нас. Ние се месим в Божиите работи. Един плод най-първо е стипчив, после постепенно става сладък. Някои най-хубави круши имат трънчета, бодили. Но ни най-малко круша, която има бодили, е лоша.
Ние не знаем кои са били причините, че тя има бодили.
Розата има малки бодили, за хубаво е.
към беседата >>
Направете опит само една минута да държите една мисъл в ума си, да видите колко е мъчно.
Ако човек не знае законите на своята мисъл, какво му липсва… Сега ние това учим. Не е лесна работа човек да се справи с една своя мисъл. Нещо неуловимо е, не е нещо, което механически може да се хване. Казва някой: да бъдем господари на своята мисъл. Упражнявали ли сте [се], да видите как човек може да бъде господар на своята мисъл?
Направете опит само една минута да държите една мисъл в ума си, да видите колко е мъчно.
към беседата >>
Розата има малки бодили, за хубаво е.
Ние се месим в Божиите работи. Един плод най-първо е стипчив, после постепенно става сладък. Някои най-хубави круши имат трънчета, бодили. Но ни най-малко круша, която има бодили, е лоша. Ние не знаем кои са били причините, че тя има бодили.
Розата има малки бодили, за хубаво е.
към беседата >>
Отива в Индия един индуски ученик при един виден индуски учител, да му разправи нещо за любовта.
Отива в Индия един индуски ученик при един виден индуски учител, да му разправи нещо за любовта.
Казва му учителят: „10 дена за всичко може да мислиш, но само за носорога няма да мислиш, няма да го допущаш в ума си.“ Връща се ученикът след 10 дена и казва: „За нищо друго не мислех, освен за носорога. През всичкото време носорогът седи в ума ми.“ Не е ли същото противоречие, че Адам и Ева не мислеха за нищо друго, но за забраненото дърво? Същият закон е: „От всичките дървета може да ядете, само от дървото на познание [на] доброто и злото няма да ядете.“ Като им каза, мина доста време. Мине Адам, погледне дървото и си помисли: „Хубаво е да се похапне.“ Мине Ева, погледне, и тя си помисли: „Хубаво е да се похапне.“ Минаваха, заминаваха, оживя вече. Като мина Ева веднъж, там беше онзи учител и каза: „Туй е дървото.
към беседата >>
На тия острите места на бодилите се набира излишното електричество и тия растения, които усещат, че има изобилна енергия, която може да ги измъчва, направиха бодилите и през тях излиза излишната енергия.
На тия острите места на бодилите се набира излишното електричество и тия растения, които усещат, че има изобилна енергия, която може да ги измъчва, направиха бодилите и през тях излиза излишната енергия.
Бодилите на цветята и дърветата са отдушници за лошите състояния, които имат. Вие ако имате един трън, той е отдушник. Като се събира тази енергия там, на острите места, пък някой път от там ще приемете и хубавите работи. Когато сте в едно добро състояние, не показва ваша сила. Когато имате най-лошото разположение и мислите добре, вие сте силен човек.
към беседата >>
Казва му учителят: „10 дена за всичко може да мислиш, но само за носорога няма да мислиш, няма да го допущаш в ума си.“ Връща се ученикът след 10 дена и казва: „За нищо друго не мислех, освен за носорога.
Отива в Индия един индуски ученик при един виден индуски учител, да му разправи нещо за любовта.
Казва му учителят: „10 дена за всичко може да мислиш, но само за носорога няма да мислиш, няма да го допущаш в ума си.“ Връща се ученикът след 10 дена и казва: „За нищо друго не мислех, освен за носорога.
През всичкото време носорогът седи в ума ми.“ Не е ли същото противоречие, че Адам и Ева не мислеха за нищо друго, но за забраненото дърво? Същият закон е: „От всичките дървета може да ядете, само от дървото на познание [на] доброто и злото няма да ядете.“ Като им каза, мина доста време. Мине Адам, погледне дървото и си помисли: „Хубаво е да се похапне.“ Мине Ева, погледне, и тя си помисли: „Хубаво е да се похапне.“ Минаваха, заминаваха, оживя вече. Като мина Ева веднъж, там беше онзи учител и каза: „Туй е дървото. От това дърво ако ядете, хора ще станете.“
към беседата >>
Бодилите на цветята и дърветата са отдушници за лошите състояния, които имат.
На тия острите места на бодилите се набира излишното електричество и тия растения, които усещат, че има изобилна енергия, която може да ги измъчва, направиха бодилите и през тях излиза излишната енергия.
Бодилите на цветята и дърветата са отдушници за лошите състояния, които имат.
Вие ако имате един трън, той е отдушник. Като се събира тази енергия там, на острите места, пък някой път от там ще приемете и хубавите работи. Когато сте в едно добро състояние, не показва ваша сила. Когато имате най-лошото разположение и мислите добре, вие сте силен човек. Като страдате отвън, то се дължи отвън, вие сте влезли в чужд живот.
към беседата >>
През всичкото време носорогът седи в ума ми.“ Не е ли същото противоречие, че Адам и Ева не мислеха за нищо друго, но за забраненото дърво?
Отива в Индия един индуски ученик при един виден индуски учител, да му разправи нещо за любовта. Казва му учителят: „10 дена за всичко може да мислиш, но само за носорога няма да мислиш, няма да го допущаш в ума си.“ Връща се ученикът след 10 дена и казва: „За нищо друго не мислех, освен за носорога.
През всичкото време носорогът седи в ума ми.“ Не е ли същото противоречие, че Адам и Ева не мислеха за нищо друго, но за забраненото дърво?
Същият закон е: „От всичките дървета може да ядете, само от дървото на познание [на] доброто и злото няма да ядете.“ Като им каза, мина доста време. Мине Адам, погледне дървото и си помисли: „Хубаво е да се похапне.“ Мине Ева, погледне, и тя си помисли: „Хубаво е да се похапне.“ Минаваха, заминаваха, оживя вече. Като мина Ева веднъж, там беше онзи учител и каза: „Туй е дървото. От това дърво ако ядете, хора ще станете.“
към беседата >>
Вие ако имате един трън, той е отдушник.
На тия острите места на бодилите се набира излишното електричество и тия растения, които усещат, че има изобилна енергия, която може да ги измъчва, направиха бодилите и през тях излиза излишната енергия. Бодилите на цветята и дърветата са отдушници за лошите състояния, които имат.
Вие ако имате един трън, той е отдушник.
Като се събира тази енергия там, на острите места, пък някой път от там ще приемете и хубавите работи. Когато сте в едно добро състояние, не показва ваша сила. Когато имате най-лошото разположение и мислите добре, вие сте силен човек. Като страдате отвън, то се дължи отвън, вие сте влезли в чужд живот. Неразположението, което имате, се дължи, че вие сте влезли в чужд живот.
към беседата >>
Същият закон е: „От всичките дървета може да ядете, само от дървото на познание [на] доброто и злото няма да ядете.“ Като им каза, мина доста време.
Отива в Индия един индуски ученик при един виден индуски учител, да му разправи нещо за любовта. Казва му учителят: „10 дена за всичко може да мислиш, но само за носорога няма да мислиш, няма да го допущаш в ума си.“ Връща се ученикът след 10 дена и казва: „За нищо друго не мислех, освен за носорога. През всичкото време носорогът седи в ума ми.“ Не е ли същото противоречие, че Адам и Ева не мислеха за нищо друго, но за забраненото дърво?
Същият закон е: „От всичките дървета може да ядете, само от дървото на познание [на] доброто и злото няма да ядете.“ Като им каза, мина доста време.
Мине Адам, погледне дървото и си помисли: „Хубаво е да се похапне.“ Мине Ева, погледне, и тя си помисли: „Хубаво е да се похапне.“ Минаваха, заминаваха, оживя вече. Като мина Ева веднъж, там беше онзи учител и каза: „Туй е дървото. От това дърво ако ядете, хора ще станете.“
към беседата >>
Като се събира тази енергия там, на острите места, пък някой път от там ще приемете и хубавите работи.
На тия острите места на бодилите се набира излишното електричество и тия растения, които усещат, че има изобилна енергия, която може да ги измъчва, направиха бодилите и през тях излиза излишната енергия. Бодилите на цветята и дърветата са отдушници за лошите състояния, които имат. Вие ако имате един трън, той е отдушник.
Като се събира тази енергия там, на острите места, пък някой път от там ще приемете и хубавите работи.
Когато сте в едно добро състояние, не показва ваша сила. Когато имате най-лошото разположение и мислите добре, вие сте силен човек. Като страдате отвън, то се дължи отвън, вие сте влезли в чужд живот. Неразположението, което имате, се дължи, че вие сте влезли в чужд живот. Ако влезнете в един клозет, който е нечист, неприятно ви е. Излезте.
към беседата >>
Мине Адам, погледне дървото и си помисли: „Хубаво е да се похапне.“ Мине Ева, погледне, и тя си помисли: „Хубаво е да се похапне.“ Минаваха, заминаваха, оживя вече.
Отива в Индия един индуски ученик при един виден индуски учител, да му разправи нещо за любовта. Казва му учителят: „10 дена за всичко може да мислиш, но само за носорога няма да мислиш, няма да го допущаш в ума си.“ Връща се ученикът след 10 дена и казва: „За нищо друго не мислех, освен за носорога. През всичкото време носорогът седи в ума ми.“ Не е ли същото противоречие, че Адам и Ева не мислеха за нищо друго, но за забраненото дърво? Същият закон е: „От всичките дървета може да ядете, само от дървото на познание [на] доброто и злото няма да ядете.“ Като им каза, мина доста време.
Мине Адам, погледне дървото и си помисли: „Хубаво е да се похапне.“ Мине Ева, погледне, и тя си помисли: „Хубаво е да се похапне.“ Минаваха, заминаваха, оживя вече.
Като мина Ева веднъж, там беше онзи учител и каза: „Туй е дървото. От това дърво ако ядете, хора ще станете.“
към беседата >>
Когато сте в едно добро състояние, не показва ваша сила.
На тия острите места на бодилите се набира излишното електричество и тия растения, които усещат, че има изобилна енергия, която може да ги измъчва, направиха бодилите и през тях излиза излишната енергия. Бодилите на цветята и дърветата са отдушници за лошите състояния, които имат. Вие ако имате един трън, той е отдушник. Като се събира тази енергия там, на острите места, пък някой път от там ще приемете и хубавите работи.
Когато сте в едно добро състояние, не показва ваша сила.
Когато имате най-лошото разположение и мислите добре, вие сте силен човек. Като страдате отвън, то се дължи отвън, вие сте влезли в чужд живот. Неразположението, което имате, се дължи, че вие сте влезли в чужд живот. Ако влезнете в един клозет, който е нечист, неприятно ви е. Излезте. Влезли сте в чужд клозет.
към беседата >>
Като мина Ева веднъж, там беше онзи учител и каза: „Туй е дървото.
Отива в Индия един индуски ученик при един виден индуски учител, да му разправи нещо за любовта. Казва му учителят: „10 дена за всичко може да мислиш, но само за носорога няма да мислиш, няма да го допущаш в ума си.“ Връща се ученикът след 10 дена и казва: „За нищо друго не мислех, освен за носорога. През всичкото време носорогът седи в ума ми.“ Не е ли същото противоречие, че Адам и Ева не мислеха за нищо друго, но за забраненото дърво? Същият закон е: „От всичките дървета може да ядете, само от дървото на познание [на] доброто и злото няма да ядете.“ Като им каза, мина доста време. Мине Адам, погледне дървото и си помисли: „Хубаво е да се похапне.“ Мине Ева, погледне, и тя си помисли: „Хубаво е да се похапне.“ Минаваха, заминаваха, оживя вече.
Като мина Ева веднъж, там беше онзи учител и каза: „Туй е дървото.
От това дърво ако ядете, хора ще станете.“
към беседата >>
Когато имате най-лошото разположение и мислите добре, вие сте силен човек.
На тия острите места на бодилите се набира излишното електричество и тия растения, които усещат, че има изобилна енергия, която може да ги измъчва, направиха бодилите и през тях излиза излишната енергия. Бодилите на цветята и дърветата са отдушници за лошите състояния, които имат. Вие ако имате един трън, той е отдушник. Като се събира тази енергия там, на острите места, пък някой път от там ще приемете и хубавите работи. Когато сте в едно добро състояние, не показва ваша сила.
Когато имате най-лошото разположение и мислите добре, вие сте силен човек.
Като страдате отвън, то се дължи отвън, вие сте влезли в чужд живот. Неразположението, което имате, се дължи, че вие сте влезли в чужд живот. Ако влезнете в един клозет, който е нечист, неприятно ви е. Излезте. Влезли сте в чужд клозет. Или дават ти една храна, която е развалена – не я яж.
към беседата >>
От това дърво ако ядете, хора ще станете.“
Казва му учителят: „10 дена за всичко може да мислиш, но само за носорога няма да мислиш, няма да го допущаш в ума си.“ Връща се ученикът след 10 дена и казва: „За нищо друго не мислех, освен за носорога. През всичкото време носорогът седи в ума ми.“ Не е ли същото противоречие, че Адам и Ева не мислеха за нищо друго, но за забраненото дърво? Същият закон е: „От всичките дървета може да ядете, само от дървото на познание [на] доброто и злото няма да ядете.“ Като им каза, мина доста време. Мине Адам, погледне дървото и си помисли: „Хубаво е да се похапне.“ Мине Ева, погледне, и тя си помисли: „Хубаво е да се похапне.“ Минаваха, заминаваха, оживя вече. Като мина Ева веднъж, там беше онзи учител и каза: „Туй е дървото.
От това дърво ако ядете, хора ще станете.“
към беседата >>
Като страдате отвън, то се дължи отвън, вие сте влезли в чужд живот.
Бодилите на цветята и дърветата са отдушници за лошите състояния, които имат. Вие ако имате един трън, той е отдушник. Като се събира тази енергия там, на острите места, пък някой път от там ще приемете и хубавите работи. Когато сте в едно добро състояние, не показва ваша сила. Когато имате най-лошото разположение и мислите добре, вие сте силен човек.
Като страдате отвън, то се дължи отвън, вие сте влезли в чужд живот.
Неразположението, което имате, се дължи, че вие сте влезли в чужд живот. Ако влезнете в един клозет, който е нечист, неприятно ви е. Излезте. Влезли сте в чужд клозет. Или дават ти една храна, която е развалена – не я яж.
към беседата >>
Сега вие казвате: „Какво да правим вече?
Сега вие казвате: „Какво да правим вече?
“ Какво иска природата от вас, вие как схващате? Вие казвате: „Да се уреди животът.“ Че как ще го уредим? Както ние го уреждаме, ще го уредим. Как го уреждат големите държави като Америка и Япония, как го уреждат? (Преди един ден си обявиха война.) (Войната между Япония и САЩ започва на 7 декември 1941 г.
към беседата >>
Неразположението, което имате, се дължи, че вие сте влезли в чужд живот.
Вие ако имате един трън, той е отдушник. Като се събира тази енергия там, на острите места, пък някой път от там ще приемете и хубавите работи. Когато сте в едно добро състояние, не показва ваша сила. Когато имате най-лошото разположение и мислите добре, вие сте силен човек. Като страдате отвън, то се дължи отвън, вие сте влезли в чужд живот.
Неразположението, което имате, се дължи, че вие сте влезли в чужд живот.
Ако влезнете в един клозет, който е нечист, неприятно ви е. Излезте. Влезли сте в чужд клозет. Или дават ти една храна, която е развалена – не я яж.
към беседата >>
“ Какво иска природата от вас, вие как схващате?
Сега вие казвате: „Какво да правим вече?
“ Какво иска природата от вас, вие как схващате?
Вие казвате: „Да се уреди животът.“ Че как ще го уредим? Както ние го уреждаме, ще го уредим. Как го уреждат големите държави като Америка и Япония, как го уреждат? (Преди един ден си обявиха война.) (Войната между Япония и САЩ започва на 7 декември 1941 г. с японското нападение над американската база Пърл Харбър.) Музикално го уреждат – свирят всичките ноти.
към беседата >>
Ако влезнете в един клозет, който е нечист, неприятно ви е. Излезте.
Като се събира тази енергия там, на острите места, пък някой път от там ще приемете и хубавите работи. Когато сте в едно добро състояние, не показва ваша сила. Когато имате най-лошото разположение и мислите добре, вие сте силен човек. Като страдате отвън, то се дължи отвън, вие сте влезли в чужд живот. Неразположението, което имате, се дължи, че вие сте влезли в чужд живот.
Ако влезнете в един клозет, който е нечист, неприятно ви е. Излезте.
Влезли сте в чужд клозет. Или дават ти една храна, която е развалена – не я яж.
към беседата >>
Вие казвате: „Да се уреди животът.“ Че как ще го уредим?
Сега вие казвате: „Какво да правим вече? “ Какво иска природата от вас, вие как схващате?
Вие казвате: „Да се уреди животът.“ Че как ще го уредим?
Както ние го уреждаме, ще го уредим. Как го уреждат големите държави като Америка и Япония, как го уреждат? (Преди един ден си обявиха война.) (Войната между Япония и САЩ започва на 7 декември 1941 г. с японското нападение над американската база Пърл Харбър.) Музикално го уреждат – свирят всичките ноти. Има такива ноти голямокалибрени, и половини има, и четвъртини има, и осмини, и шестнайсетини, и трийсет-и-вторини, и шейсет-и-четвъртини има.
към беседата >>
Влезли сте в чужд клозет.
Когато сте в едно добро състояние, не показва ваша сила. Когато имате най-лошото разположение и мислите добре, вие сте силен човек. Като страдате отвън, то се дължи отвън, вие сте влезли в чужд живот. Неразположението, което имате, се дължи, че вие сте влезли в чужд живот. Ако влезнете в един клозет, който е нечист, неприятно ви е. Излезте.
Влезли сте в чужд клозет.
Или дават ти една храна, която е развалена – не я яж.
към беседата >>
Както ние го уреждаме, ще го уредим.
Сега вие казвате: „Какво да правим вече? “ Какво иска природата от вас, вие как схващате? Вие казвате: „Да се уреди животът.“ Че как ще го уредим?
Както ние го уреждаме, ще го уредим.
Как го уреждат големите държави като Америка и Япония, как го уреждат? (Преди един ден си обявиха война.) (Войната между Япония и САЩ започва на 7 декември 1941 г. с японското нападение над американската база Пърл Харбър.) Музикално го уреждат – свирят всичките ноти. Има такива ноти голямокалибрени, и половини има, и четвъртини има, и осмини, и шестнайсетини, и трийсет-и-вторини, и шейсет-и-четвъртини има. Една бомба като се пукне на такива малки парчета, на по-малки ноти, като те засегне едно от тия малки парчета, от тази музика напише се нотата вече и ти я носиш със себе си.
към беседата >>
Или дават ти една храна, която е развалена – не я яж.
Когато имате най-лошото разположение и мислите добре, вие сте силен човек. Като страдате отвън, то се дължи отвън, вие сте влезли в чужд живот. Неразположението, което имате, се дължи, че вие сте влезли в чужд живот. Ако влезнете в един клозет, който е нечист, неприятно ви е. Излезте. Влезли сте в чужд клозет.
Или дават ти една храна, която е развалена – не я яж.
към беседата >>
Как го уреждат големите държави като Америка и Япония, как го уреждат?
Сега вие казвате: „Какво да правим вече? “ Какво иска природата от вас, вие как схващате? Вие казвате: „Да се уреди животът.“ Че как ще го уредим? Както ние го уреждаме, ще го уредим.
Как го уреждат големите държави като Америка и Япония, как го уреждат?
(Преди един ден си обявиха война.) (Войната между Япония и САЩ започва на 7 декември 1941 г. с японското нападение над американската база Пърл Харбър.) Музикално го уреждат – свирят всичките ноти. Има такива ноти голямокалибрени, и половини има, и четвъртини има, и осмини, и шестнайсетини, и трийсет-и-вторини, и шейсет-и-четвъртини има. Една бомба като се пукне на такива малки парчета, на по-малки ноти, като те засегне едно от тия малки парчета, от тази музика напише се нотата вече и ти я носиш със себе си.
към беседата >>
Та, казвам: Не сме господари.
Та, казвам: Не сме господари.
Бог ни е поставил господари на положението, да изберем чистото, което Бог ни е дал. Щом намерим, че не е Божествено, не се занимавай с него. Търсете само Божественото, което съгражда в ума ви, което съгражда в сърцето ви, търсете Божественото, което въздига душата ви. Ако дойдат вашите мисли, кажете: „То е частично.“ В София има дим, който излиза от хилядите комини, които пушат, но не че целият свят е в дим. Като дойде вятърът, отнесе този дим.
към беседата >>
(Преди един ден си обявиха война.) (Войната между Япония и САЩ започва на 7 декември 1941 г.
Сега вие казвате: „Какво да правим вече? “ Какво иска природата от вас, вие как схващате? Вие казвате: „Да се уреди животът.“ Че как ще го уредим? Както ние го уреждаме, ще го уредим. Как го уреждат големите държави като Америка и Япония, как го уреждат?
(Преди един ден си обявиха война.) (Войната между Япония и САЩ започва на 7 декември 1941 г.
с японското нападение над американската база Пърл Харбър.) Музикално го уреждат – свирят всичките ноти. Има такива ноти голямокалибрени, и половини има, и четвъртини има, и осмини, и шестнайсетини, и трийсет-и-вторини, и шейсет-и-четвъртини има. Една бомба като се пукне на такива малки парчета, на по-малки ноти, като те засегне едно от тия малки парчета, от тази музика напише се нотата вече и ти я носиш със себе си.
към беседата >>
Бог ни е поставил господари на положението, да изберем чистото, което Бог ни е дал.
Та, казвам: Не сме господари.
Бог ни е поставил господари на положението, да изберем чистото, което Бог ни е дал.
Щом намерим, че не е Божествено, не се занимавай с него. Търсете само Божественото, което съгражда в ума ви, което съгражда в сърцето ви, търсете Божественото, което въздига душата ви. Ако дойдат вашите мисли, кажете: „То е частично.“ В София има дим, който излиза от хилядите комини, които пушат, но не че целият свят е в дим. Като дойде вятърът, отнесе този дим. Мисълта трябва да дойде да почисти дима, който ви е измъчвал.
към беседата >>
с японското нападение над американската база Пърл Харбър.) Музикално го уреждат – свирят всичките ноти.
“ Какво иска природата от вас, вие как схващате? Вие казвате: „Да се уреди животът.“ Че как ще го уредим? Както ние го уреждаме, ще го уредим. Как го уреждат големите държави като Америка и Япония, как го уреждат? (Преди един ден си обявиха война.) (Войната между Япония и САЩ започва на 7 декември 1941 г.
с японското нападение над американската база Пърл Харбър.) Музикално го уреждат – свирят всичките ноти.
Има такива ноти голямокалибрени, и половини има, и четвъртини има, и осмини, и шестнайсетини, и трийсет-и-вторини, и шейсет-и-четвъртини има. Една бомба като се пукне на такива малки парчета, на по-малки ноти, като те засегне едно от тия малки парчета, от тази музика напише се нотата вече и ти я носиш със себе си.
към беседата >>
Щом намерим, че не е Божествено, не се занимавай с него.
Та, казвам: Не сме господари. Бог ни е поставил господари на положението, да изберем чистото, което Бог ни е дал.
Щом намерим, че не е Божествено, не се занимавай с него.
Търсете само Божественото, което съгражда в ума ви, което съгражда в сърцето ви, търсете Божественото, което въздига душата ви. Ако дойдат вашите мисли, кажете: „То е частично.“ В София има дим, който излиза от хилядите комини, които пушат, но не че целият свят е в дим. Като дойде вятърът, отнесе този дим. Мисълта трябва да дойде да почисти дима, който ви е измъчвал. Всички трябва да мислите.
към беседата >>
Има такива ноти голямокалибрени, и половини има, и четвъртини има, и осмини, и шестнайсетини, и трийсет-и-вторини, и шейсет-и-четвъртини има.
Вие казвате: „Да се уреди животът.“ Че как ще го уредим? Както ние го уреждаме, ще го уредим. Как го уреждат големите държави като Америка и Япония, как го уреждат? (Преди един ден си обявиха война.) (Войната между Япония и САЩ започва на 7 декември 1941 г. с японското нападение над американската база Пърл Харбър.) Музикално го уреждат – свирят всичките ноти.
Има такива ноти голямокалибрени, и половини има, и четвъртини има, и осмини, и шестнайсетини, и трийсет-и-вторини, и шейсет-и-четвъртини има.
Една бомба като се пукне на такива малки парчета, на по-малки ноти, като те засегне едно от тия малки парчета, от тази музика напише се нотата вече и ти я носиш със себе си.
към беседата >>
Търсете само Божественото, което съгражда в ума ви, което съгражда в сърцето ви, търсете Божественото, което въздига душата ви.
Та, казвам: Не сме господари. Бог ни е поставил господари на положението, да изберем чистото, което Бог ни е дал. Щом намерим, че не е Божествено, не се занимавай с него.
Търсете само Божественото, което съгражда в ума ви, което съгражда в сърцето ви, търсете Божественото, което въздига душата ви.
Ако дойдат вашите мисли, кажете: „То е частично.“ В София има дим, който излиза от хилядите комини, които пушат, но не че целият свят е в дим. Като дойде вятърът, отнесе този дим. Мисълта трябва да дойде да почисти дима, който ви е измъчвал. Всички трябва да мислите. Всеки, който може да пее, може да мисли.
към беседата >>
Една бомба като се пукне на такива малки парчета, на по-малки ноти, като те засегне едно от тия малки парчета, от тази музика напише се нотата вече и ти я носиш със себе си.
Както ние го уреждаме, ще го уредим. Как го уреждат големите държави като Америка и Япония, как го уреждат? (Преди един ден си обявиха война.) (Войната между Япония и САЩ започва на 7 декември 1941 г. с японското нападение над американската база Пърл Харбър.) Музикално го уреждат – свирят всичките ноти. Има такива ноти голямокалибрени, и половини има, и четвъртини има, и осмини, и шестнайсетини, и трийсет-и-вторини, и шейсет-и-четвъртини има.
Една бомба като се пукне на такива малки парчета, на по-малки ноти, като те засегне едно от тия малки парчета, от тази музика напише се нотата вече и ти я носиш със себе си.
към беседата >>
Ако дойдат вашите мисли, кажете: „То е частично.“ В София има дим, който излиза от хилядите комини, които пушат, но не че целият свят е в дим.
Та, казвам: Не сме господари. Бог ни е поставил господари на положението, да изберем чистото, което Бог ни е дал. Щом намерим, че не е Божествено, не се занимавай с него. Търсете само Божественото, което съгражда в ума ви, което съгражда в сърцето ви, търсете Божественото, което въздига душата ви.
Ако дойдат вашите мисли, кажете: „То е частично.“ В София има дим, който излиза от хилядите комини, които пушат, но не че целият свят е в дим.
Като дойде вятърът, отнесе този дим. Мисълта трябва да дойде да почисти дима, който ви е измъчвал. Всички трябва да мислите. Всеки, който може да пее, може да мисли.
към беседата >>
По някой път вие питате защо се бият хората.
По някой път вие питате защо се бият хората.
Че какво трябва да правят? Ти като ядеш, защо ядеш, не може ли без да ядеш? Ти като приемаш храната, защо не я глътнеш цяла? Като вземеш едно парченце, най-първо си много любезен към храната, казваш ѝ: „Не бой се.“ Ти ѝ разправяш, че ще бъде царски приета. Но щом влезе вътре в устата, ти пак ѝ разправяш, че ще ѝ снемеш дрехата и ще я пратиш в апартамента долу.
към беседата >>
Като дойде вятърът, отнесе този дим.
Та, казвам: Не сме господари. Бог ни е поставил господари на положението, да изберем чистото, което Бог ни е дал. Щом намерим, че не е Божествено, не се занимавай с него. Търсете само Божественото, което съгражда в ума ви, което съгражда в сърцето ви, търсете Божественото, което въздига душата ви. Ако дойдат вашите мисли, кажете: „То е частично.“ В София има дим, който излиза от хилядите комини, които пушат, но не че целият свят е в дим.
Като дойде вятърът, отнесе този дим.
Мисълта трябва да дойде да почисти дима, който ви е измъчвал. Всички трябва да мислите. Всеки, който може да пее, може да мисли.
към беседата >>
Че какво трябва да правят?
По някой път вие питате защо се бият хората.
Че какво трябва да правят?
Ти като ядеш, защо ядеш, не може ли без да ядеш? Ти като приемаш храната, защо не я глътнеш цяла? Като вземеш едно парченце, най-първо си много любезен към храната, казваш ѝ: „Не бой се.“ Ти ѝ разправяш, че ще бъде царски приета. Но щом влезе вътре в устата, ти пак ѝ разправяш, че ще ѝ снемеш дрехата и ще я пратиш в апартамента долу. Като ѝ снемеш дрехата, тя влезе в апартамента, там ще има друго джуруликане.
към беседата >>
Мисълта трябва да дойде да почисти дима, който ви е измъчвал.
Бог ни е поставил господари на положението, да изберем чистото, което Бог ни е дал. Щом намерим, че не е Божествено, не се занимавай с него. Търсете само Божественото, което съгражда в ума ви, което съгражда в сърцето ви, търсете Божественото, което въздига душата ви. Ако дойдат вашите мисли, кажете: „То е частично.“ В София има дим, който излиза от хилядите комини, които пушат, но не че целият свят е в дим. Като дойде вятърът, отнесе този дим.
Мисълта трябва да дойде да почисти дима, който ви е измъчвал.
Всички трябва да мислите. Всеки, който може да пее, може да мисли.
към беседата >>
3.
Махар Бену Аба
,
МОК
, София, 12.12.1941г.,
Един художник, ако иска да нарисува един, който се сърди, трябва да разсърди някого.
Който се смее лесно му минава, който не се смее не му минава лесно. Един човек на когото хуморът е развит, един човек на когото главата горе е добре оформена мъчно се сърди. Ти, ако си художник теб ще ти е приятно, че някой се е разсърдил. Ти като се разсърдиш искаш и друг да ти се сърди. Лицето има известни гримаси.
Един художник, ако иска да нарисува един, който се сърди, трябва да разсърди някого.
Той като се разсърди художникът ще го нарисува. Та ви казвам: Когато се сърдите да се нарисувате. Вземете едно огледало да се видите. Щом се разсърдиш вземи огледалото, вземи една книга и нарисувай какво е лицето ти. Ти се разсърдиш в себе си и казваш, това ще направя, онова ще направя.
към беседата >>
Той като се разсърди художникът ще го нарисува.
Един човек на когото хуморът е развит, един човек на когото главата горе е добре оформена мъчно се сърди. Ти, ако си художник теб ще ти е приятно, че някой се е разсърдил. Ти като се разсърдиш искаш и друг да ти се сърди. Лицето има известни гримаси. Един художник, ако иска да нарисува един, който се сърди, трябва да разсърди някого.
Той като се разсърди художникът ще го нарисува.
Та ви казвам: Когато се сърдите да се нарисувате. Вземете едно огледало да се видите. Щом се разсърдиш вземи огледалото, вземи една книга и нарисувай какво е лицето ти. Ти се разсърдиш в себе си и казваш, това ще направя, онова ще направя. Огледай се в огледалото и виж какви линии има лицето ти.
към беседата >>
Та ви казвам: Когато се сърдите да се нарисувате.
Ти, ако си художник теб ще ти е приятно, че някой се е разсърдил. Ти като се разсърдиш искаш и друг да ти се сърди. Лицето има известни гримаси. Един художник, ако иска да нарисува един, който се сърди, трябва да разсърди някого. Той като се разсърди художникът ще го нарисува.
Та ви казвам: Когато се сърдите да се нарисувате.
Вземете едно огледало да се видите. Щом се разсърдиш вземи огледалото, вземи една книга и нарисувай какво е лицето ти. Ти се разсърдиш в себе си и казваш, това ще направя, онова ще направя. Огледай се в огледалото и виж какви линии има лицето ти. Като се огледаш ще се засмееш.
към беседата >>
Вземете едно огледало да се видите.
Ти като се разсърдиш искаш и друг да ти се сърди. Лицето има известни гримаси. Един художник, ако иска да нарисува един, който се сърди, трябва да разсърди някого. Той като се разсърди художникът ще го нарисува. Та ви казвам: Когато се сърдите да се нарисувате.
Вземете едно огледало да се видите.
Щом се разсърдиш вземи огледалото, вземи една книга и нарисувай какво е лицето ти. Ти се разсърдиш в себе си и казваш, това ще направя, онова ще направя. Огледай се в огледалото и виж какви линии има лицето ти. Като се огледаш ще се засмееш. Ти като се видиш лицето ти има особени линии и започнеш да се смееш.
към беседата >>
Щом се разсърдиш вземи огледалото, вземи една книга и нарисувай какво е лицето ти.
Лицето има известни гримаси. Един художник, ако иска да нарисува един, който се сърди, трябва да разсърди някого. Той като се разсърди художникът ще го нарисува. Та ви казвам: Когато се сърдите да се нарисувате. Вземете едно огледало да се видите.
Щом се разсърдиш вземи огледалото, вземи една книга и нарисувай какво е лицето ти.
Ти се разсърдиш в себе си и казваш, това ще направя, онова ще направя. Огледай се в огледалото и виж какви линии има лицето ти. Като се огледаш ще се засмееш. Ти като се видиш лицето ти има особени линии и започнеш да се смееш. Ти си свил веждите и мислиш, че всичко може да направиш.
към беседата >>
Ти се разсърдиш в себе си и казваш, това ще направя, онова ще направя.
Един художник, ако иска да нарисува един, който се сърди, трябва да разсърди някого. Той като се разсърди художникът ще го нарисува. Та ви казвам: Когато се сърдите да се нарисувате. Вземете едно огледало да се видите. Щом се разсърдиш вземи огледалото, вземи една книга и нарисувай какво е лицето ти.
Ти се разсърдиш в себе си и казваш, това ще направя, онова ще направя.
Огледай се в огледалото и виж какви линии има лицето ти. Като се огледаш ще се засмееш. Ти като се видиш лицето ти има особени линии и започнеш да се смееш. Ти си свил веждите и мислиш, че всичко може да направиш. Като се погледнеш в огледалото с такова изражение, ти нищо не може да направиш.
към беседата >>
Огледай се в огледалото и виж какви линии има лицето ти.
Той като се разсърди художникът ще го нарисува. Та ви казвам: Когато се сърдите да се нарисувате. Вземете едно огледало да се видите. Щом се разсърдиш вземи огледалото, вземи една книга и нарисувай какво е лицето ти. Ти се разсърдиш в себе си и казваш, това ще направя, онова ще направя.
Огледай се в огледалото и виж какви линии има лицето ти.
Като се огледаш ще се засмееш. Ти като се видиш лицето ти има особени линии и започнеш да се смееш. Ти си свил веждите и мислиш, че всичко може да направиш. Като се погледнеш в огледалото с такова изражение, ти нищо не може да направиш. Или да допуснем, че ти си недоволен.
към беседата >>
Като се огледаш ще се засмееш.
Та ви казвам: Когато се сърдите да се нарисувате. Вземете едно огледало да се видите. Щом се разсърдиш вземи огледалото, вземи една книга и нарисувай какво е лицето ти. Ти се разсърдиш в себе си и казваш, това ще направя, онова ще направя. Огледай се в огледалото и виж какви линии има лицето ти.
Като се огледаш ще се засмееш.
Ти като се видиш лицето ти има особени линии и започнеш да се смееш. Ти си свил веждите и мислиш, че всичко може да направиш. Като се погледнеш в огледалото с такова изражение, ти нищо не може да направиш. Или да допуснем, че ти си недоволен. Нямаш хубави обуща.
към беседата >>
Ти като се видиш лицето ти има особени линии и започнеш да се смееш.
Вземете едно огледало да се видите. Щом се разсърдиш вземи огледалото, вземи една книга и нарисувай какво е лицето ти. Ти се разсърдиш в себе си и казваш, това ще направя, онова ще направя. Огледай се в огледалото и виж какви линии има лицето ти. Като се огледаш ще се засмееш.
Ти като се видиш лицето ти има особени линии и започнеш да се смееш.
Ти си свил веждите и мислиш, че всичко може да направиш. Като се погледнеш в огледалото с такова изражение, ти нищо не може да направиш. Или да допуснем, че ти си недоволен. Нямаш хубави обуща. Недоволен си.
към беседата >>
Ти си свил веждите и мислиш, че всичко може да направиш.
Щом се разсърдиш вземи огледалото, вземи една книга и нарисувай какво е лицето ти. Ти се разсърдиш в себе си и казваш, това ще направя, онова ще направя. Огледай се в огледалото и виж какви линии има лицето ти. Като се огледаш ще се засмееш. Ти като се видиш лицето ти има особени линии и започнеш да се смееш.
Ти си свил веждите и мислиш, че всичко може да направиш.
Като се погледнеш в огледалото с такова изражение, ти нищо не може да направиш. Или да допуснем, че ти си недоволен. Нямаш хубави обуща. Недоволен си. Извади огледалото и огледай се.
към беседата >>
Като се погледнеш в огледалото с такова изражение, ти нищо не може да направиш.
Ти се разсърдиш в себе си и казваш, това ще направя, онова ще направя. Огледай се в огледалото и виж какви линии има лицето ти. Като се огледаш ще се засмееш. Ти като се видиш лицето ти има особени линии и започнеш да се смееш. Ти си свил веждите и мислиш, че всичко може да направиш.
Като се погледнеш в огледалото с такова изражение, ти нищо не може да направиш.
Или да допуснем, че ти си недоволен. Нямаш хубави обуща. Недоволен си. Извади огледалото и огледай се. Виж какво свиване има на лицето ти.
към беседата >>
Или да допуснем, че ти си недоволен.
Огледай се в огледалото и виж какви линии има лицето ти. Като се огледаш ще се засмееш. Ти като се видиш лицето ти има особени линии и започнеш да се смееш. Ти си свил веждите и мислиш, че всичко може да направиш. Като се погледнеш в огледалото с такова изражение, ти нищо не може да направиш.
Или да допуснем, че ти си недоволен.
Нямаш хубави обуща. Недоволен си. Извади огледалото и огледай се. Виж какво свиване има на лицето ти. Ако си недоволен за обуща особено свиване има, ако си недоволен за шапка друго свиване има.
към беседата >>
Нямаш хубави обуща.
Като се огледаш ще се засмееш. Ти като се видиш лицето ти има особени линии и започнеш да се смееш. Ти си свил веждите и мислиш, че всичко може да направиш. Като се погледнеш в огледалото с такова изражение, ти нищо не може да направиш. Или да допуснем, че ти си недоволен.
Нямаш хубави обуща.
Недоволен си. Извади огледалото и огледай се. Виж какво свиване има на лицето ти. Ако си недоволен за обуща особено свиване има, ако си недоволен за шапка друго свиване има. В разните места на лицето ще се явят разни свивания.
към беседата >>
Недоволен си.
Ти като се видиш лицето ти има особени линии и започнеш да се смееш. Ти си свил веждите и мислиш, че всичко може да направиш. Като се погледнеш в огледалото с такова изражение, ти нищо не може да направиш. Или да допуснем, че ти си недоволен. Нямаш хубави обуща.
Недоволен си.
Извади огледалото и огледай се. Виж какво свиване има на лицето ти. Ако си недоволен за обуща особено свиване има, ако си недоволен за шапка друго свиване има. В разните места на лицето ще се явят разни свивания. Когато си недоволен, наблюдавай се.
към беседата >>
Извади огледалото и огледай се.
Ти си свил веждите и мислиш, че всичко може да направиш. Като се погледнеш в огледалото с такова изражение, ти нищо не може да направиш. Или да допуснем, че ти си недоволен. Нямаш хубави обуща. Недоволен си.
Извади огледалото и огледай се.
Виж какво свиване има на лицето ти. Ако си недоволен за обуща особено свиване има, ако си недоволен за шапка друго свиване има. В разните места на лицето ще се явят разни свивания. Когато си недоволен, наблюдавай се. Хубаво е човек да се оглежда когато е недоволен.
към беседата >>
Виж какво свиване има на лицето ти.
Като се погледнеш в огледалото с такова изражение, ти нищо не може да направиш. Или да допуснем, че ти си недоволен. Нямаш хубави обуща. Недоволен си. Извади огледалото и огледай се.
Виж какво свиване има на лицето ти.
Ако си недоволен за обуща особено свиване има, ако си недоволен за шапка друго свиване има. В разните места на лицето ще се явят разни свивания. Когато си недоволен, наблюдавай се. Хубаво е човек да се оглежда когато е недоволен. Хубаво е да се оглежда и когато е доволен, да види оня хубавия образ, който носи доволството.
към беседата >>
Ако си недоволен за обуща особено свиване има, ако си недоволен за шапка друго свиване има.
Или да допуснем, че ти си недоволен. Нямаш хубави обуща. Недоволен си. Извади огледалото и огледай се. Виж какво свиване има на лицето ти.
Ако си недоволен за обуща особено свиване има, ако си недоволен за шапка друго свиване има.
В разните места на лицето ще се явят разни свивания. Когато си недоволен, наблюдавай се. Хубаво е човек да се оглежда когато е недоволен. Хубаво е да се оглежда и когато е доволен, да види оня хубавия образ, който носи доволството. Вие понякой път се оглеждате когато обличате някоя дрешка.
към беседата >>
В разните места на лицето ще се явят разни свивания.
Нямаш хубави обуща. Недоволен си. Извади огледалото и огледай се. Виж какво свиване има на лицето ти. Ако си недоволен за обуща особено свиване има, ако си недоволен за шапка друго свиване има.
В разните места на лицето ще се явят разни свивания.
Когато си недоволен, наблюдавай се. Хубаво е човек да се оглежда когато е недоволен. Хубаво е да се оглежда и когато е доволен, да види оня хубавия образ, който носи доволството. Вие понякой път се оглеждате когато обличате някоя дрешка. Не зная когато се оглеждате на какво обръщате внимание.
към беседата >>
Когато си недоволен, наблюдавай се.
Недоволен си. Извади огледалото и огледай се. Виж какво свиване има на лицето ти. Ако си недоволен за обуща особено свиване има, ако си недоволен за шапка друго свиване има. В разните места на лицето ще се явят разни свивания.
Когато си недоволен, наблюдавай се.
Хубаво е човек да се оглежда когато е недоволен. Хубаво е да се оглежда и когато е доволен, да види оня хубавия образ, който носи доволството. Вие понякой път се оглеждате когато обличате някоя дрешка. Не зная когато се оглеждате на какво обръщате внимание. Гледате как сте се вчесал, гледате лицето ви да е хубаво измито, гледате дрехите ви гънки да нямат, всичко да е в ред.
към беседата >>
Хубаво е човек да се оглежда когато е недоволен.
Извади огледалото и огледай се. Виж какво свиване има на лицето ти. Ако си недоволен за обуща особено свиване има, ако си недоволен за шапка друго свиване има. В разните места на лицето ще се явят разни свивания. Когато си недоволен, наблюдавай се.
Хубаво е човек да се оглежда когато е недоволен.
Хубаво е да се оглежда и когато е доволен, да види оня хубавия образ, който носи доволството. Вие понякой път се оглеждате когато обличате някоя дрешка. Не зная когато се оглеждате на какво обръщате внимание. Гледате как сте се вчесал, гледате лицето ви да е хубаво измито, гледате дрехите ви гънки да нямат, всичко да е в ред. Българинът ще прегледа поясът му как е завит.
към беседата >>
Хубаво е да се оглежда и когато е доволен, да види оня хубавия образ, който носи доволството.
Виж какво свиване има на лицето ти. Ако си недоволен за обуща особено свиване има, ако си недоволен за шапка друго свиване има. В разните места на лицето ще се явят разни свивания. Когато си недоволен, наблюдавай се. Хубаво е човек да се оглежда когато е недоволен.
Хубаво е да се оглежда и когато е доволен, да види оня хубавия образ, който носи доволството.
Вие понякой път се оглеждате когато обличате някоя дрешка. Не зная когато се оглеждате на какво обръщате внимание. Гледате как сте се вчесал, гледате лицето ви да е хубаво измито, гледате дрехите ви гънки да нямат, всичко да е в ред. Българинът ще прегледа поясът му как е завит. Момата ще прегледа диплите на роклята ѝ как са.
към беседата >>
Вие понякой път се оглеждате когато обличате някоя дрешка.
Ако си недоволен за обуща особено свиване има, ако си недоволен за шапка друго свиване има. В разните места на лицето ще се явят разни свивания. Когато си недоволен, наблюдавай се. Хубаво е човек да се оглежда когато е недоволен. Хубаво е да се оглежда и когато е доволен, да види оня хубавия образ, който носи доволството.
Вие понякой път се оглеждате когато обличате някоя дрешка.
Не зная когато се оглеждате на какво обръщате внимание. Гледате как сте се вчесал, гледате лицето ви да е хубаво измито, гледате дрехите ви гънки да нямат, всичко да е в ред. Българинът ще прегледа поясът му как е завит. Момата ще прегледа диплите на роклята ѝ как са. После обущата ѝ дали са чисто замазани, после ако е забрадена чумберът ѝ как е завързан, ъглите на кърпата ѝ как са.
към беседата >>
Не зная когато се оглеждате на какво обръщате внимание.
В разните места на лицето ще се явят разни свивания. Когато си недоволен, наблюдавай се. Хубаво е човек да се оглежда когато е недоволен. Хубаво е да се оглежда и когато е доволен, да види оня хубавия образ, който носи доволството. Вие понякой път се оглеждате когато обличате някоя дрешка.
Не зная когато се оглеждате на какво обръщате внимание.
Гледате как сте се вчесал, гледате лицето ви да е хубаво измито, гледате дрехите ви гънки да нямат, всичко да е в ред. Българинът ще прегледа поясът му как е завит. Момата ще прегледа диплите на роклята ѝ как са. После обущата ѝ дали са чисто замазани, после ако е забрадена чумберът ѝ как е завързан, ъглите на кърпата ѝ как са. Цяла геометрия е то.
към беседата >>
Гледате как сте се вчесал, гледате лицето ви да е хубаво измито, гледате дрехите ви гънки да нямат, всичко да е в ред.
Когато си недоволен, наблюдавай се. Хубаво е човек да се оглежда когато е недоволен. Хубаво е да се оглежда и когато е доволен, да види оня хубавия образ, който носи доволството. Вие понякой път се оглеждате когато обличате някоя дрешка. Не зная когато се оглеждате на какво обръщате внимание.
Гледате как сте се вчесал, гледате лицето ви да е хубаво измито, гледате дрехите ви гънки да нямат, всичко да е в ред.
Българинът ще прегледа поясът му как е завит. Момата ще прегледа диплите на роклята ѝ как са. После обущата ѝ дали са чисто замазани, после ако е забрадена чумберът ѝ как е завързан, ъглите на кърпата ѝ как са. Цяла геометрия е то. Възелът на кърпата как да бъде, единия край по-дълъг – другият – по-къс.
към беседата >>
Българинът ще прегледа поясът му как е завит.
Хубаво е човек да се оглежда когато е недоволен. Хубаво е да се оглежда и когато е доволен, да види оня хубавия образ, който носи доволството. Вие понякой път се оглеждате когато обличате някоя дрешка. Не зная когато се оглеждате на какво обръщате внимание. Гледате как сте се вчесал, гледате лицето ви да е хубаво измито, гледате дрехите ви гънки да нямат, всичко да е в ред.
Българинът ще прегледа поясът му как е завит.
Момата ще прегледа диплите на роклята ѝ как са. После обущата ѝ дали са чисто замазани, после ако е забрадена чумберът ѝ как е завързан, ъглите на кърпата ѝ как са. Цяла геометрия е то. Възелът на кърпата как да бъде, единия край по-дълъг – другият – по-къс. Всичките тия неща действуват възпитателно.
към беседата >>
Момата ще прегледа диплите на роклята ѝ как са.
Хубаво е да се оглежда и когато е доволен, да види оня хубавия образ, който носи доволството. Вие понякой път се оглеждате когато обличате някоя дрешка. Не зная когато се оглеждате на какво обръщате внимание. Гледате как сте се вчесал, гледате лицето ви да е хубаво измито, гледате дрехите ви гънки да нямат, всичко да е в ред. Българинът ще прегледа поясът му как е завит.
Момата ще прегледа диплите на роклята ѝ как са.
После обущата ѝ дали са чисто замазани, после ако е забрадена чумберът ѝ как е завързан, ъглите на кърпата ѝ как са. Цяла геометрия е то. Възелът на кърпата как да бъде, единия край по-дълъг – другият – по-къс. Всичките тия неща действуват възпитателно. Цяла психология има.
към беседата >>
После обущата ѝ дали са чисто замазани, после ако е забрадена чумберът ѝ как е завързан, ъглите на кърпата ѝ как са.
Вие понякой път се оглеждате когато обличате някоя дрешка. Не зная когато се оглеждате на какво обръщате внимание. Гледате как сте се вчесал, гледате лицето ви да е хубаво измито, гледате дрехите ви гънки да нямат, всичко да е в ред. Българинът ще прегледа поясът му как е завит. Момата ще прегледа диплите на роклята ѝ как са.
После обущата ѝ дали са чисто замазани, после ако е забрадена чумберът ѝ как е завързан, ъглите на кърпата ѝ как са.
Цяла геометрия е то. Възелът на кърпата как да бъде, единия край по-дълъг – другият – по-къс. Всичките тия неща действуват възпитателно. Цяла психология има.
към беседата >>
Цяла геометрия е то.
Не зная когато се оглеждате на какво обръщате внимание. Гледате как сте се вчесал, гледате лицето ви да е хубаво измито, гледате дрехите ви гънки да нямат, всичко да е в ред. Българинът ще прегледа поясът му как е завит. Момата ще прегледа диплите на роклята ѝ как са. После обущата ѝ дали са чисто замазани, после ако е забрадена чумберът ѝ как е завързан, ъглите на кърпата ѝ как са.
Цяла геометрия е то.
Възелът на кърпата как да бъде, единия край по-дълъг – другият – по-къс. Всичките тия неща действуват възпитателно. Цяла психология има.
към беседата >>
Възелът на кърпата как да бъде, единия край по-дълъг – другият – по-къс.
Гледате как сте се вчесал, гледате лицето ви да е хубаво измито, гледате дрехите ви гънки да нямат, всичко да е в ред. Българинът ще прегледа поясът му как е завит. Момата ще прегледа диплите на роклята ѝ как са. После обущата ѝ дали са чисто замазани, после ако е забрадена чумберът ѝ как е завързан, ъглите на кърпата ѝ как са. Цяла геометрия е то.
Възелът на кърпата как да бъде, единия край по-дълъг – другият – по-къс.
Всичките тия неща действуват възпитателно. Цяла психология има.
към беседата >>
Всичките тия неща действуват възпитателно.
Българинът ще прегледа поясът му как е завит. Момата ще прегледа диплите на роклята ѝ как са. После обущата ѝ дали са чисто замазани, после ако е забрадена чумберът ѝ как е завързан, ъглите на кърпата ѝ как са. Цяла геометрия е то. Възелът на кърпата как да бъде, единия край по-дълъг – другият – по-къс.
Всичките тия неща действуват възпитателно.
Цяла психология има.
към беседата >>
Цяла психология има.
Момата ще прегледа диплите на роклята ѝ как са. После обущата ѝ дали са чисто замазани, после ако е забрадена чумберът ѝ как е завързан, ъглите на кърпата ѝ как са. Цяла геометрия е то. Възелът на кърпата как да бъде, единия край по-дълъг – другият – по-къс. Всичките тия неща действуват възпитателно.
Цяла психология има.
към беседата >>
Та казвам: Има един начин за наблюдение.
Та казвам: Има един начин за наблюдение.
Красивите чувства винаги образуват особено свиване на лицето. Човек, който обича да се сърди често, остават известни линии на сръднята по него. Ако човек е алчен, алчността оставя известни линии. Ако е страхлив, страхът оставя известни линии. Ако е груб, грубостта оставя известни линии.
към беседата >>
Красивите чувства винаги образуват особено свиване на лицето.
Та казвам: Има един начин за наблюдение.
Красивите чувства винаги образуват особено свиване на лицето.
Човек, който обича да се сърди често, остават известни линии на сръднята по него. Ако човек е алчен, алчността оставя известни линии. Ако е страхлив, страхът оставя известни линии. Ако е груб, грубостта оставя известни линии. Ако изгуби своята жизнерадост, меланхолията оставя известни линии.
към беседата >>
Човек, който обича да се сърди често, остават известни линии на сръднята по него.
Та казвам: Има един начин за наблюдение. Красивите чувства винаги образуват особено свиване на лицето.
Човек, който обича да се сърди често, остават известни линии на сръднята по него.
Ако човек е алчен, алчността оставя известни линии. Ако е страхлив, страхът оставя известни линии. Ако е груб, грубостта оставя известни линии. Ако изгуби своята жизнерадост, меланхолията оставя известни линии. Ако мисли добре, добрата мисъл оставя известни линии.
към беседата >>
Ако човек е алчен, алчността оставя известни линии.
Та казвам: Има един начин за наблюдение. Красивите чувства винаги образуват особено свиване на лицето. Човек, който обича да се сърди често, остават известни линии на сръднята по него.
Ако човек е алчен, алчността оставя известни линии.
Ако е страхлив, страхът оставя известни линии. Ако е груб, грубостта оставя известни линии. Ако изгуби своята жизнерадост, меланхолията оставя известни линии. Ако мисли добре, добрата мисъл оставя известни линии. Лицето мяза на везмо.
към беседата >>
Ако е страхлив, страхът оставя известни линии.
Та казвам: Има един начин за наблюдение. Красивите чувства винаги образуват особено свиване на лицето. Човек, който обича да се сърди често, остават известни линии на сръднята по него. Ако човек е алчен, алчността оставя известни линии.
Ако е страхлив, страхът оставя известни линии.
Ако е груб, грубостта оставя известни линии. Ако изгуби своята жизнерадост, меланхолията оставя известни линии. Ако мисли добре, добрата мисъл оставя известни линии. Лицето мяза на везмо. Когато всичките мисли идат хармонично, чувствата и постъпките идат хармонично, образуват се хубави линии върху лицето.
към беседата >>
Ако е груб, грубостта оставя известни линии.
Та казвам: Има един начин за наблюдение. Красивите чувства винаги образуват особено свиване на лицето. Човек, който обича да се сърди често, остават известни линии на сръднята по него. Ако човек е алчен, алчността оставя известни линии. Ако е страхлив, страхът оставя известни линии.
Ако е груб, грубостта оставя известни линии.
Ако изгуби своята жизнерадост, меланхолията оставя известни линии. Ако мисли добре, добрата мисъл оставя известни линии. Лицето мяза на везмо. Когато всичките мисли идат хармонично, чувствата и постъпките идат хармонично, образуват се хубави линии върху лицето. Ако често стомахът боледува оставя известни линии върху лицето.
към беседата >>
Ако изгуби своята жизнерадост, меланхолията оставя известни линии.
Красивите чувства винаги образуват особено свиване на лицето. Човек, който обича да се сърди често, остават известни линии на сръднята по него. Ако човек е алчен, алчността оставя известни линии. Ако е страхлив, страхът оставя известни линии. Ако е груб, грубостта оставя известни линии.
Ако изгуби своята жизнерадост, меланхолията оставя известни линии.
Ако мисли добре, добрата мисъл оставя известни линии. Лицето мяза на везмо. Когато всичките мисли идат хармонично, чувствата и постъпките идат хармонично, образуват се хубави линии върху лицето. Ако често стомахът боледува оставя известни линии върху лицето. Ако дробовете боледуват, оставят известни линии върху лицето.
към беседата >>
Ако мисли добре, добрата мисъл оставя известни линии.
Човек, който обича да се сърди често, остават известни линии на сръднята по него. Ако човек е алчен, алчността оставя известни линии. Ако е страхлив, страхът оставя известни линии. Ако е груб, грубостта оставя известни линии. Ако изгуби своята жизнерадост, меланхолията оставя известни линии.
Ако мисли добре, добрата мисъл оставя известни линии.
Лицето мяза на везмо. Когато всичките мисли идат хармонично, чувствата и постъпките идат хармонично, образуват се хубави линии върху лицето. Ако често стомахът боледува оставя известни линии върху лицето. Ако дробовете боледуват, оставят известни линии върху лицето. Ако болестта е в мозъка и тя оставя линии на лицето.
към беседата >>
Лицето мяза на везмо.
Ако човек е алчен, алчността оставя известни линии. Ако е страхлив, страхът оставя известни линии. Ако е груб, грубостта оставя известни линии. Ако изгуби своята жизнерадост, меланхолията оставя известни линии. Ако мисли добре, добрата мисъл оставя известни линии.
Лицето мяза на везмо.
Когато всичките мисли идат хармонично, чувствата и постъпките идат хармонично, образуват се хубави линии върху лицето. Ако често стомахът боледува оставя известни линии върху лицето. Ако дробовете боледуват, оставят известни линии върху лицето. Ако болестта е в мозъка и тя оставя линии на лицето. Всички неща се отразяват по лицето.
към беседата >>
Когато всичките мисли идат хармонично, чувствата и постъпките идат хармонично, образуват се хубави линии върху лицето.
Ако е страхлив, страхът оставя известни линии. Ако е груб, грубостта оставя известни линии. Ако изгуби своята жизнерадост, меланхолията оставя известни линии. Ако мисли добре, добрата мисъл оставя известни линии. Лицето мяза на везмо.
Когато всичките мисли идат хармонично, чувствата и постъпките идат хармонично, образуват се хубави линии върху лицето.
Ако често стомахът боледува оставя известни линии върху лицето. Ако дробовете боледуват, оставят известни линии върху лицето. Ако болестта е в мозъка и тя оставя линии на лицето. Всички неща се отразяват по лицето. Не само това, но по очите остават известни петна.
към беседата >>
Каква е разликата между свойство и качество?
Каква е разликата между свойство и качество?
Качество значи качване нагоре. Качество на едно растение или свойство. Да се увива е свойство на растението, качество е да върви нагоре. Свойства е скорошна дума. Не е много стара дума.
към беседата >>
Ако често стомахът боледува оставя известни линии върху лицето.
Ако е груб, грубостта оставя известни линии. Ако изгуби своята жизнерадост, меланхолията оставя известни линии. Ако мисли добре, добрата мисъл оставя известни линии. Лицето мяза на везмо. Когато всичките мисли идат хармонично, чувствата и постъпките идат хармонично, образуват се хубави линии върху лицето.
Ако често стомахът боледува оставя известни линии върху лицето.
Ако дробовете боледуват, оставят известни линии върху лицето. Ако болестта е в мозъка и тя оставя линии на лицето. Всички неща се отразяват по лицето. Не само това, но по очите остават известни петна. Туй, което наричат ирисова диагноза, на това именно е обоснована.
към беседата >>
Качество значи качване нагоре.
Каква е разликата между свойство и качество?
Качество значи качване нагоре.
Качество на едно растение или свойство. Да се увива е свойство на растението, качество е да върви нагоре. Свойства е скорошна дума. Не е много стара дума. И качество не е много стара дума.
към беседата >>
Ако дробовете боледуват, оставят известни линии върху лицето.
Ако изгуби своята жизнерадост, меланхолията оставя известни линии. Ако мисли добре, добрата мисъл оставя известни линии. Лицето мяза на везмо. Когато всичките мисли идат хармонично, чувствата и постъпките идат хармонично, образуват се хубави линии върху лицето. Ако често стомахът боледува оставя известни линии върху лицето.
Ако дробовете боледуват, оставят известни линии върху лицето.
Ако болестта е в мозъка и тя оставя линии на лицето. Всички неща се отразяват по лицето. Не само това, но по очите остават известни петна. Туй, което наричат ирисова диагноза, на това именно е обоснована. Разните болести оставят разни петна в разните области на окото.
към беседата >>
Качество на едно растение или свойство.
Каква е разликата между свойство и качество? Качество значи качване нагоре.
Качество на едно растение или свойство.
Да се увива е свойство на растението, качество е да върви нагоре. Свойства е скорошна дума. Не е много стара дума. И качество не е много стара дума. Казваме свойство, свойствено е на човека.
към беседата >>
Ако болестта е в мозъка и тя оставя линии на лицето.
Ако мисли добре, добрата мисъл оставя известни линии. Лицето мяза на везмо. Когато всичките мисли идат хармонично, чувствата и постъпките идат хармонично, образуват се хубави линии върху лицето. Ако често стомахът боледува оставя известни линии върху лицето. Ако дробовете боледуват, оставят известни линии върху лицето.
Ако болестта е в мозъка и тя оставя линии на лицето.
Всички неща се отразяват по лицето. Не само това, но по очите остават известни петна. Туй, което наричат ирисова диагноза, на това именно е обоснована. Разните болести оставят разни петна в разните области на окото. И така се изучават болезнените състояния на човека.
към беседата >>
Да се увива е свойство на растението, качество е да върви нагоре.
Каква е разликата между свойство и качество? Качество значи качване нагоре. Качество на едно растение или свойство.
Да се увива е свойство на растението, качество е да върви нагоре.
Свойства е скорошна дума. Не е много стара дума. И качество не е много стара дума. Казваме свойство, свойствено е на човека. Запример думата „религия“ е стара не е нова дума.
към беседата >>
Всички неща се отразяват по лицето.
Лицето мяза на везмо. Когато всичките мисли идат хармонично, чувствата и постъпките идат хармонично, образуват се хубави линии върху лицето. Ако често стомахът боледува оставя известни линии върху лицето. Ако дробовете боледуват, оставят известни линии върху лицето. Ако болестта е в мозъка и тя оставя линии на лицето.
Всички неща се отразяват по лицето.
Не само това, но по очите остават известни петна. Туй, което наричат ирисова диагноза, на това именно е обоснована. Разните болести оставят разни петна в разните области на окото. И така се изучават болезнените състояния на човека. Също и здравословните състояния.
към беседата >>
Свойства е скорошна дума.
Каква е разликата между свойство и качество? Качество значи качване нагоре. Качество на едно растение или свойство. Да се увива е свойство на растението, качество е да върви нагоре.
Свойства е скорошна дума.
Не е много стара дума. И качество не е много стара дума. Казваме свойство, свойствено е на човека. Запример думата „религия“ е стара не е нова дума. Коя е най-старата дума?
към беседата >>
Не само това, но по очите остават известни петна.
Когато всичките мисли идат хармонично, чувствата и постъпките идат хармонично, образуват се хубави линии върху лицето. Ако често стомахът боледува оставя известни линии върху лицето. Ако дробовете боледуват, оставят известни линии върху лицето. Ако болестта е в мозъка и тя оставя линии на лицето. Всички неща се отразяват по лицето.
Не само това, но по очите остават известни петна.
Туй, което наричат ирисова диагноза, на това именно е обоснована. Разните болести оставят разни петна в разните области на окото. И така се изучават болезнените състояния на човека. Също и здравословните състояния. По тези петна, по ирисовата диагноза се намират болезнените състояния.
към беседата >>
Не е много стара дума.
Каква е разликата между свойство и качество? Качество значи качване нагоре. Качество на едно растение или свойство. Да се увива е свойство на растението, качество е да върви нагоре. Свойства е скорошна дума.
Не е много стара дума.
И качество не е много стара дума. Казваме свойство, свойствено е на човека. Запример думата „религия“ е стара не е нова дума. Коя е най-старата дума? „И“ е най-старата дума.
към беседата >>
Туй, което наричат ирисова диагноза, на това именно е обоснована.
Ако често стомахът боледува оставя известни линии върху лицето. Ако дробовете боледуват, оставят известни линии върху лицето. Ако болестта е в мозъка и тя оставя линии на лицето. Всички неща се отразяват по лицето. Не само това, но по очите остават известни петна.
Туй, което наричат ирисова диагноза, на това именно е обоснована.
Разните болести оставят разни петна в разните области на окото. И така се изучават болезнените състояния на човека. Също и здравословните състояния. По тези петна, по ирисовата диагноза се намират болезнените състояния. В какво се състои здравословното състояние на човека.
към беседата >>
И качество не е много стара дума.
Качество значи качване нагоре. Качество на едно растение или свойство. Да се увива е свойство на растението, качество е да върви нагоре. Свойства е скорошна дума. Не е много стара дума.
И качество не е много стара дума.
Казваме свойство, свойствено е на човека. Запример думата „религия“ е стара не е нова дума. Коя е най-старата дума? „И“ е най-старата дума. „И“ е цяла дума.
към беседата >>
Разните болести оставят разни петна в разните области на окото.
Ако дробовете боледуват, оставят известни линии върху лицето. Ако болестта е в мозъка и тя оставя линии на лицето. Всички неща се отразяват по лицето. Не само това, но по очите остават известни петна. Туй, което наричат ирисова диагноза, на това именно е обоснована.
Разните болести оставят разни петна в разните области на окото.
И така се изучават болезнените състояния на човека. Също и здравословните състояния. По тези петна, по ирисовата диагноза се намират болезнените състояния. В какво се състои здравословното състояние на човека. Като се наруши то идат болезнените състояния.
към беседата >>
Казваме свойство, свойствено е на човека.
Качество на едно растение или свойство. Да се увива е свойство на растението, качество е да върви нагоре. Свойства е скорошна дума. Не е много стара дума. И качество не е много стара дума.
Казваме свойство, свойствено е на човека.
Запример думата „религия“ е стара не е нова дума. Коя е най-старата дума? „И“ е най-старата дума. „И“ е цяла дума. „И“ е много стара дума.
към беседата >>
И така се изучават болезнените състояния на човека.
Ако болестта е в мозъка и тя оставя линии на лицето. Всички неща се отразяват по лицето. Не само това, но по очите остават известни петна. Туй, което наричат ирисова диагноза, на това именно е обоснована. Разните болести оставят разни петна в разните области на окото.
И така се изучават болезнените състояния на човека.
Също и здравословните състояния. По тези петна, по ирисовата диагноза се намират болезнените състояния. В какво се състои здравословното състояние на човека. Като се наруши то идат болезнените състояния. Първото нещо, ако не сте весели, дружете с хора, в които туй чувство на веселие е развито.
към беседата >>
Запример думата „религия“ е стара не е нова дума.
Да се увива е свойство на растението, качество е да върви нагоре. Свойства е скорошна дума. Не е много стара дума. И качество не е много стара дума. Казваме свойство, свойствено е на човека.
Запример думата „религия“ е стара не е нова дума.
Коя е най-старата дума? „И“ е най-старата дума. „И“ е цяла дума. „И“ е много стара дума. „И“ – какво значи?
към беседата >>
Също и здравословните състояния.
Всички неща се отразяват по лицето. Не само това, но по очите остават известни петна. Туй, което наричат ирисова диагноза, на това именно е обоснована. Разните болести оставят разни петна в разните области на окото. И така се изучават болезнените състояния на човека.
Също и здравословните състояния.
По тези петна, по ирисовата диагноза се намират болезнените състояния. В какво се състои здравословното състояние на човека. Като се наруши то идат болезнените състояния. Първото нещо, ако не сте весели, дружете с хора, в които туй чувство на веселие е развито. Ако във вас вярата е слабо развита, защото вярата не е способност, но то е чувство, дружете с хора, в които вярата е силно развита, да ви предадат вяра.
към беседата >>
Коя е най-старата дума?
Свойства е скорошна дума. Не е много стара дума. И качество не е много стара дума. Казваме свойство, свойствено е на човека. Запример думата „религия“ е стара не е нова дума.
Коя е най-старата дума?
„И“ е най-старата дума. „И“ е цяла дума. „И“ е много стара дума. „И“ – какво значи? На турски – добре.
към беседата >>
По тези петна, по ирисовата диагноза се намират болезнените състояния.
Не само това, но по очите остават известни петна. Туй, което наричат ирисова диагноза, на това именно е обоснована. Разните болести оставят разни петна в разните области на окото. И така се изучават болезнените състояния на човека. Също и здравословните състояния.
По тези петна, по ирисовата диагноза се намират болезнените състояния.
В какво се състои здравословното състояние на човека. Като се наруши то идат болезнените състояния. Първото нещо, ако не сте весели, дружете с хора, в които туй чувство на веселие е развито. Ако във вас вярата е слабо развита, защото вярата не е способност, но то е чувство, дружете с хора, в които вярата е силно развита, да ви предадат вяра. Ако вие сте меланхоличен и във вас чувството на надежда е слабо развито, дружете с хора, в които надеждата е силно развита.
към беседата >>
„И“ е най-старата дума.
Не е много стара дума. И качество не е много стара дума. Казваме свойство, свойствено е на човека. Запример думата „религия“ е стара не е нова дума. Коя е най-старата дума?
„И“ е най-старата дума.
„И“ е цяла дума. „И“ е много стара дума. „И“ – какво значи? На турски – добре. Тя е едносложна дума.
към беседата >>
В какво се състои здравословното състояние на човека.
Туй, което наричат ирисова диагноза, на това именно е обоснована. Разните болести оставят разни петна в разните области на окото. И така се изучават болезнените състояния на човека. Също и здравословните състояния. По тези петна, по ирисовата диагноза се намират болезнените състояния.
В какво се състои здравословното състояние на човека.
Като се наруши то идат болезнените състояния. Първото нещо, ако не сте весели, дружете с хора, в които туй чувство на веселие е развито. Ако във вас вярата е слабо развита, защото вярата не е способност, но то е чувство, дружете с хора, в които вярата е силно развита, да ви предадат вяра. Ако вие сте меланхоличен и във вас чувството на надежда е слабо развито, дружете с хора, в които надеждата е силно развита. Ако вие не сте музикален, дружете с хора, които са музикални.
към беседата >>
„И“ е цяла дума.
И качество не е много стара дума. Казваме свойство, свойствено е на човека. Запример думата „религия“ е стара не е нова дума. Коя е най-старата дума? „И“ е най-старата дума.
„И“ е цяла дума.
„И“ е много стара дума. „И“ – какво значи? На турски – добре. Тя е едносложна дума. Представете си, че ви дават една тема да развиете: „Силата и ползата от житеното зърно“.
към беседата >>
Като се наруши то идат болезнените състояния.
Разните болести оставят разни петна в разните области на окото. И така се изучават болезнените състояния на човека. Също и здравословните състояния. По тези петна, по ирисовата диагноза се намират болезнените състояния. В какво се състои здравословното състояние на човека.
Като се наруши то идат болезнените състояния.
Първото нещо, ако не сте весели, дружете с хора, в които туй чувство на веселие е развито. Ако във вас вярата е слабо развита, защото вярата не е способност, но то е чувство, дружете с хора, в които вярата е силно развита, да ви предадат вяра. Ако вие сте меланхоличен и във вас чувството на надежда е слабо развито, дружете с хора, в които надеждата е силно развита. Ако вие не сте музикален, дружете с хора, които са музикални. Музиката не е чувство, но е способност.
към беседата >>
„И“ е много стара дума.
Казваме свойство, свойствено е на човека. Запример думата „религия“ е стара не е нова дума. Коя е най-старата дума? „И“ е най-старата дума. „И“ е цяла дума.
„И“ е много стара дума.
„И“ – какво значи? На турски – добре. Тя е едносложна дума. Представете си, че ви дават една тема да развиете: „Силата и ползата от житеното зърно“. Каква сила може да извадите от едно житено зърно?
към беседата >>
Първото нещо, ако не сте весели, дружете с хора, в които туй чувство на веселие е развито.
И така се изучават болезнените състояния на човека. Също и здравословните състояния. По тези петна, по ирисовата диагноза се намират болезнените състояния. В какво се състои здравословното състояние на човека. Като се наруши то идат болезнените състояния.
Първото нещо, ако не сте весели, дружете с хора, в които туй чувство на веселие е развито.
Ако във вас вярата е слабо развита, защото вярата не е способност, но то е чувство, дружете с хора, в които вярата е силно развита, да ви предадат вяра. Ако вие сте меланхоличен и във вас чувството на надежда е слабо развито, дружете с хора, в които надеждата е силно развита. Ако вие не сте музикален, дружете с хора, които са музикални. Музиката не е чувство, но е способност. Дружете с хора, които са способни и силно развити, те ще ви предадат от силата.
към беседата >>
„И“ – какво значи?
Запример думата „религия“ е стара не е нова дума. Коя е най-старата дума? „И“ е най-старата дума. „И“ е цяла дума. „И“ е много стара дума.
„И“ – какво значи?
На турски – добре. Тя е едносложна дума. Представете си, че ви дават една тема да развиете: „Силата и ползата от житеното зърно“. Каква сила може да извадите от едно житено зърно? Колко неща може да направите от едно житено зърно?
към беседата >>
Ако във вас вярата е слабо развита, защото вярата не е способност, но то е чувство, дружете с хора, в които вярата е силно развита, да ви предадат вяра.
Също и здравословните състояния. По тези петна, по ирисовата диагноза се намират болезнените състояния. В какво се състои здравословното състояние на човека. Като се наруши то идат болезнените състояния. Първото нещо, ако не сте весели, дружете с хора, в които туй чувство на веселие е развито.
Ако във вас вярата е слабо развита, защото вярата не е способност, но то е чувство, дружете с хора, в които вярата е силно развита, да ви предадат вяра.
Ако вие сте меланхоличен и във вас чувството на надежда е слабо развито, дружете с хора, в които надеждата е силно развита. Ако вие не сте музикален, дружете с хора, които са музикални. Музиката не е чувство, но е способност. Дружете с хора, които са способни и силно развити, те ще ви предадат от силата. Във вас ще се роди желание да бъдете силни.
към беседата >>
На турски – добре.
Коя е най-старата дума? „И“ е най-старата дума. „И“ е цяла дума. „И“ е много стара дума. „И“ – какво значи?
На турски – добре.
Тя е едносложна дума. Представете си, че ви дават една тема да развиете: „Силата и ползата от житеното зърно“. Каква сила може да извадите от едно житено зърно? Колко неща може да направите от едно житено зърно? Какво е допринесло то?
към беседата >>
Ако вие сте меланхоличен и във вас чувството на надежда е слабо развито, дружете с хора, в които надеждата е силно развита.
По тези петна, по ирисовата диагноза се намират болезнените състояния. В какво се състои здравословното състояние на човека. Като се наруши то идат болезнените състояния. Първото нещо, ако не сте весели, дружете с хора, в които туй чувство на веселие е развито. Ако във вас вярата е слабо развита, защото вярата не е способност, но то е чувство, дружете с хора, в които вярата е силно развита, да ви предадат вяра.
Ако вие сте меланхоличен и във вас чувството на надежда е слабо развито, дружете с хора, в които надеждата е силно развита.
Ако вие не сте музикален, дружете с хора, които са музикални. Музиката не е чувство, но е способност. Дружете с хора, които са способни и силно развити, те ще ви предадат от силата. Във вас ще се роди желание да бъдете силни. Или слаби сте по математика.
към беседата >>
Тя е едносложна дума.
„И“ е най-старата дума. „И“ е цяла дума. „И“ е много стара дума. „И“ – какво значи? На турски – добре.
Тя е едносложна дума.
Представете си, че ви дават една тема да развиете: „Силата и ползата от житеното зърно“. Каква сила може да извадите от едно житено зърно? Колко неща може да направите от едно житено зърно? Какво е допринесло то? Ако не беше житеното зърно какво би станало с човека?
към беседата >>
Ако вие не сте музикален, дружете с хора, които са музикални.
В какво се състои здравословното състояние на човека. Като се наруши то идат болезнените състояния. Първото нещо, ако не сте весели, дружете с хора, в които туй чувство на веселие е развито. Ако във вас вярата е слабо развита, защото вярата не е способност, но то е чувство, дружете с хора, в които вярата е силно развита, да ви предадат вяра. Ако вие сте меланхоличен и във вас чувството на надежда е слабо развито, дружете с хора, в които надеждата е силно развита.
Ако вие не сте музикален, дружете с хора, които са музикални.
Музиката не е чувство, но е способност. Дружете с хора, които са способни и силно развити, те ще ви предадат от силата. Във вас ще се роди желание да бъдете силни. Или слаби сте по математика. Дружете с някой, в който тази способност е развита.
към беседата >>
Представете си, че ви дават една тема да развиете: „Силата и ползата от житеното зърно“.
„И“ е цяла дума. „И“ е много стара дума. „И“ – какво значи? На турски – добре. Тя е едносложна дума.
Представете си, че ви дават една тема да развиете: „Силата и ползата от житеното зърно“.
Каква сила може да извадите от едно житено зърно? Колко неща може да направите от едно житено зърно? Какво е допринесло то? Ако не беше житеното зърно какво би станало с човека? Ако човека го хранят с царевица ще има един характер.
към беседата >>
Музиката не е чувство, но е способност.
Като се наруши то идат болезнените състояния. Първото нещо, ако не сте весели, дружете с хора, в които туй чувство на веселие е развито. Ако във вас вярата е слабо развита, защото вярата не е способност, но то е чувство, дружете с хора, в които вярата е силно развита, да ви предадат вяра. Ако вие сте меланхоличен и във вас чувството на надежда е слабо развито, дружете с хора, в които надеждата е силно развита. Ако вие не сте музикален, дружете с хора, които са музикални.
Музиката не е чувство, но е способност.
Дружете с хора, които са способни и силно развити, те ще ви предадат от силата. Във вас ще се роди желание да бъдете силни. Или слаби сте по математика. Дружете с някой, в който тази способност е развита. Центърът на математиката седи по-долу от музиката.
към беседата >>
Каква сила може да извадите от едно житено зърно?
„И“ е много стара дума. „И“ – какво значи? На турски – добре. Тя е едносложна дума. Представете си, че ви дават една тема да развиете: „Силата и ползата от житеното зърно“.
Каква сила може да извадите от едно житено зърно?
Колко неща може да направите от едно житено зърно? Какво е допринесло то? Ако не беше житеното зърно какво би станало с човека? Ако човека го хранят с царевица ще има един характер. Ако го хранят със съчми ще има друг характер.
към беседата >>
Дружете с хора, които са способни и силно развити, те ще ви предадат от силата.
Първото нещо, ако не сте весели, дружете с хора, в които туй чувство на веселие е развито. Ако във вас вярата е слабо развита, защото вярата не е способност, но то е чувство, дружете с хора, в които вярата е силно развита, да ви предадат вяра. Ако вие сте меланхоличен и във вас чувството на надежда е слабо развито, дружете с хора, в които надеждата е силно развита. Ако вие не сте музикален, дружете с хора, които са музикални. Музиката не е чувство, но е способност.
Дружете с хора, които са способни и силно развити, те ще ви предадат от силата.
Във вас ще се роди желание да бъдете силни. Или слаби сте по математика. Дружете с някой, в който тази способност е развита. Центърът на математиката седи по-долу от музиката. Занимава се с обективния и конкретния свят.
към беседата >>
Колко неща може да направите от едно житено зърно?
„И“ – какво значи? На турски – добре. Тя е едносложна дума. Представете си, че ви дават една тема да развиете: „Силата и ползата от житеното зърно“. Каква сила може да извадите от едно житено зърно?
Колко неща може да направите от едно житено зърно?
Какво е допринесло то? Ако не беше житеното зърно какво би станало с човека? Ако човека го хранят с царевица ще има един характер. Ако го хранят със съчми ще има друг характер. Ако го хранят с ръж характерът му ще се измени.
към беседата >>
Във вас ще се роди желание да бъдете силни.
Ако във вас вярата е слабо развита, защото вярата не е способност, но то е чувство, дружете с хора, в които вярата е силно развита, да ви предадат вяра. Ако вие сте меланхоличен и във вас чувството на надежда е слабо развито, дружете с хора, в които надеждата е силно развита. Ако вие не сте музикален, дружете с хора, които са музикални. Музиката не е чувство, но е способност. Дружете с хора, които са способни и силно развити, те ще ви предадат от силата.
Във вас ще се роди желание да бъдете силни.
Или слаби сте по математика. Дружете с някой, в който тази способност е развита. Центърът на математиката седи по-долу от музиката. Занимава се с обективния и конкретния свят. Близо дето седи редът и порядъкът на нещата.
към беседата >>
Какво е допринесло то?
На турски – добре. Тя е едносложна дума. Представете си, че ви дават една тема да развиете: „Силата и ползата от житеното зърно“. Каква сила може да извадите от едно житено зърно? Колко неща може да направите от едно житено зърно?
Какво е допринесло то?
Ако не беше житеното зърно какво би станало с човека? Ако човека го хранят с царевица ще има един характер. Ако го хранят със съчми ще има друг характер. Ако го хранят с ръж характерът му ще се измени. Ако го хранят с пшеница ще прояви друг характер.
към беседата >>
Или слаби сте по математика.
Ако вие сте меланхоличен и във вас чувството на надежда е слабо развито, дружете с хора, в които надеждата е силно развита. Ако вие не сте музикален, дружете с хора, които са музикални. Музиката не е чувство, но е способност. Дружете с хора, които са способни и силно развити, те ще ви предадат от силата. Във вас ще се роди желание да бъдете силни.
Или слаби сте по математика.
Дружете с някой, в който тази способност е развита. Центърът на математиката седи по-долу от музиката. Занимава се с обективния и конкретния свят. Близо дето седи редът и порядъкът на нещата. Човек у когото това чувство е силно развито, за всяко нещо ще иска да е на мястото си.
към беседата >>
Ако не беше житеното зърно какво би станало с човека?
Тя е едносложна дума. Представете си, че ви дават една тема да развиете: „Силата и ползата от житеното зърно“. Каква сила може да извадите от едно житено зърно? Колко неща може да направите от едно житено зърно? Какво е допринесло то?
Ако не беше житеното зърно какво би станало с човека?
Ако човека го хранят с царевица ще има един характер. Ако го хранят със съчми ще има друг характер. Ако го хранят с ръж характерът му ще се измени. Ако го хранят с пшеница ще прояви друг характер. Вземете онези животни, които се хранят с месо.
към беседата >>
Дружете с някой, в който тази способност е развита.
Ако вие не сте музикален, дружете с хора, които са музикални. Музиката не е чувство, но е способност. Дружете с хора, които са способни и силно развити, те ще ви предадат от силата. Във вас ще се роди желание да бъдете силни. Или слаби сте по математика.
Дружете с някой, в който тази способност е развита.
Центърът на математиката седи по-долу от музиката. Занимава се с обективния и конкретния свят. Близо дето седи редът и порядъкът на нещата. Човек у когото това чувство е силно развито, за всяко нещо ще иска да е на мястото си. Дружете с хора, в които да е развито това чувство.
към беседата >>
Ако човека го хранят с царевица ще има един характер.
Представете си, че ви дават една тема да развиете: „Силата и ползата от житеното зърно“. Каква сила може да извадите от едно житено зърно? Колко неща може да направите от едно житено зърно? Какво е допринесло то? Ако не беше житеното зърно какво би станало с човека?
Ако човека го хранят с царевица ще има един характер.
Ако го хранят със съчми ще има друг характер. Ако го хранят с ръж характерът му ще се измени. Ако го хранят с пшеница ще прояви друг характер. Вземете онези животни, които се хранят с месо. Какъв характер имат?
към беседата >>
Центърът на математиката седи по-долу от музиката.
Музиката не е чувство, но е способност. Дружете с хора, които са способни и силно развити, те ще ви предадат от силата. Във вас ще се роди желание да бъдете силни. Или слаби сте по математика. Дружете с някой, в който тази способност е развита.
Центърът на математиката седи по-долу от музиката.
Занимава се с обективния и конкретния свят. Близо дето седи редът и порядъкът на нещата. Човек у когото това чувство е силно развито, за всяко нещо ще иска да е на мястото си. Дружете с хора, в които да е развито това чувство. Има хора, които държат всичко в безпорядък, редът е слабо развит в тях.
към беседата >>
Ако го хранят със съчми ще има друг характер.
Каква сила може да извадите от едно житено зърно? Колко неща може да направите от едно житено зърно? Какво е допринесло то? Ако не беше житеното зърно какво би станало с човека? Ако човека го хранят с царевица ще има един характер.
Ако го хранят със съчми ще има друг характер.
Ако го хранят с ръж характерът му ще се измени. Ако го хранят с пшеница ще прояви друг характер. Вземете онези животни, които се хранят с месо. Какъв характер имат? Много буйни са.
към беседата >>
Занимава се с обективния и конкретния свят.
Дружете с хора, които са способни и силно развити, те ще ви предадат от силата. Във вас ще се роди желание да бъдете силни. Или слаби сте по математика. Дружете с някой, в който тази способност е развита. Центърът на математиката седи по-долу от музиката.
Занимава се с обективния и конкретния свят.
Близо дето седи редът и порядъкът на нещата. Човек у когото това чувство е силно развито, за всяко нещо ще иска да е на мястото си. Дружете с хора, в които да е развито това чувство. Има хора, които държат всичко в безпорядък, редът е слабо развит в тях. Един учител, който се занимава с възпитанието, трябва да се интересува от децата и да има разнообразни деца, да не бъдат еднакви.
към беседата >>
Ако го хранят с ръж характерът му ще се измени.
Колко неща може да направите от едно житено зърно? Какво е допринесло то? Ако не беше житеното зърно какво би станало с човека? Ако човека го хранят с царевица ще има един характер. Ако го хранят със съчми ще има друг характер.
Ако го хранят с ръж характерът му ще се измени.
Ако го хранят с пшеница ще прояви друг характер. Вземете онези животни, които се хранят с месо. Какъв характер имат? Много буйни са. От месоядните животни няма нито едно, което е кротко, всичките са като оси.
към беседата >>
Близо дето седи редът и порядъкът на нещата.
Във вас ще се роди желание да бъдете силни. Или слаби сте по математика. Дружете с някой, в който тази способност е развита. Центърът на математиката седи по-долу от музиката. Занимава се с обективния и конкретния свят.
Близо дето седи редът и порядъкът на нещата.
Човек у когото това чувство е силно развито, за всяко нещо ще иска да е на мястото си. Дружете с хора, в които да е развито това чувство. Има хора, които държат всичко в безпорядък, редът е слабо развит в тях. Един учител, който се занимава с възпитанието, трябва да се интересува от децата и да има разнообразни деца, да не бъдат еднакви. Ако всички са тъпаци, ужасна работа е.
към беседата >>
Ако го хранят с пшеница ще прояви друг характер.
Какво е допринесло то? Ако не беше житеното зърно какво би станало с човека? Ако човека го хранят с царевица ще има един характер. Ако го хранят със съчми ще има друг характер. Ако го хранят с ръж характерът му ще се измени.
Ако го хранят с пшеница ще прояви друг характер.
Вземете онези животни, които се хранят с месо. Какъв характер имат? Много буйни са. От месоядните животни няма нито едно, което е кротко, всичките са като оси. Осите са месоядни.
към беседата >>
Човек у когото това чувство е силно развито, за всяко нещо ще иска да е на мястото си.
Или слаби сте по математика. Дружете с някой, в който тази способност е развита. Центърът на математиката седи по-долу от музиката. Занимава се с обективния и конкретния свят. Близо дето седи редът и порядъкът на нещата.
Човек у когото това чувство е силно развито, за всяко нещо ще иска да е на мястото си.
Дружете с хора, в които да е развито това чувство. Има хора, които държат всичко в безпорядък, редът е слабо развит в тях. Един учител, който се занимава с възпитанието, трябва да се интересува от децата и да има разнообразни деца, да не бъдат еднакви. Ако всички са тъпаци, ужасна работа е.
към беседата >>
Вземете онези животни, които се хранят с месо.
Ако не беше житеното зърно какво би станало с човека? Ако човека го хранят с царевица ще има един характер. Ако го хранят със съчми ще има друг характер. Ако го хранят с ръж характерът му ще се измени. Ако го хранят с пшеница ще прояви друг характер.
Вземете онези животни, които се хранят с месо.
Какъв характер имат? Много буйни са. От месоядните животни няма нито едно, което е кротко, всичките са като оси. Осите са месоядни. Ако забележите в движението на една пчела и движението на една оса, много се различават.
към беседата >>
Дружете с хора, в които да е развито това чувство.
Дружете с някой, в който тази способност е развита. Центърът на математиката седи по-долу от музиката. Занимава се с обективния и конкретния свят. Близо дето седи редът и порядъкът на нещата. Човек у когото това чувство е силно развито, за всяко нещо ще иска да е на мястото си.
Дружете с хора, в които да е развито това чувство.
Има хора, които държат всичко в безпорядък, редът е слабо развит в тях. Един учител, който се занимава с възпитанието, трябва да се интересува от децата и да има разнообразни деца, да не бъдат еднакви. Ако всички са тъпаци, ужасна работа е.
към беседата >>
Какъв характер имат?
Ако човека го хранят с царевица ще има един характер. Ако го хранят със съчми ще има друг характер. Ако го хранят с ръж характерът му ще се измени. Ако го хранят с пшеница ще прояви друг характер. Вземете онези животни, които се хранят с месо.
Какъв характер имат?
Много буйни са. От месоядните животни няма нито едно, което е кротко, всичките са като оси. Осите са месоядни. Ако забележите в движението на една пчела и движението на една оса, много се различават. Като гледате движението на пчелата има благородство в ходенето, а като наблюдавате ходенето на осата има нещо разбойническо.
към беседата >>
Има хора, които държат всичко в безпорядък, редът е слабо развит в тях.
Центърът на математиката седи по-долу от музиката. Занимава се с обективния и конкретния свят. Близо дето седи редът и порядъкът на нещата. Човек у когото това чувство е силно развито, за всяко нещо ще иска да е на мястото си. Дружете с хора, в които да е развито това чувство.
Има хора, които държат всичко в безпорядък, редът е слабо развит в тях.
Един учител, който се занимава с възпитанието, трябва да се интересува от децата и да има разнообразни деца, да не бъдат еднакви. Ако всички са тъпаци, ужасна работа е.
към беседата >>
Много буйни са.
Ако го хранят със съчми ще има друг характер. Ако го хранят с ръж характерът му ще се измени. Ако го хранят с пшеница ще прояви друг характер. Вземете онези животни, които се хранят с месо. Какъв характер имат?
Много буйни са.
От месоядните животни няма нито едно, което е кротко, всичките са като оси. Осите са месоядни. Ако забележите в движението на една пчела и движението на една оса, много се различават. Като гледате движението на пчелата има благородство в ходенето, а като наблюдавате ходенето на осата има нещо разбойническо. Като върви сприхава е.
към беседата >>
Един учител, който се занимава с възпитанието, трябва да се интересува от децата и да има разнообразни деца, да не бъдат еднакви.
Занимава се с обективния и конкретния свят. Близо дето седи редът и порядъкът на нещата. Човек у когото това чувство е силно развито, за всяко нещо ще иска да е на мястото си. Дружете с хора, в които да е развито това чувство. Има хора, които държат всичко в безпорядък, редът е слабо развит в тях.
Един учител, който се занимава с възпитанието, трябва да се интересува от децата и да има разнообразни деца, да не бъдат еднакви.
Ако всички са тъпаци, ужасна работа е.
към беседата >>
От месоядните животни няма нито едно, което е кротко, всичките са като оси.
Ако го хранят с ръж характерът му ще се измени. Ако го хранят с пшеница ще прояви друг характер. Вземете онези животни, които се хранят с месо. Какъв характер имат? Много буйни са.
От месоядните животни няма нито едно, което е кротко, всичките са като оси.
Осите са месоядни. Ако забележите в движението на една пчела и движението на една оса, много се различават. Като гледате движението на пчелата има благородство в ходенето, а като наблюдавате ходенето на осата има нещо разбойническо. Като върви сприхава е. Ако я бутнеш веднага ще те охапе.
към беседата >>
Ако всички са тъпаци, ужасна работа е.
Близо дето седи редът и порядъкът на нещата. Човек у когото това чувство е силно развито, за всяко нещо ще иска да е на мястото си. Дружете с хора, в които да е развито това чувство. Има хора, които държат всичко в безпорядък, редът е слабо развит в тях. Един учител, който се занимава с възпитанието, трябва да се интересува от децата и да има разнообразни деца, да не бъдат еднакви.
Ако всички са тъпаци, ужасна работа е.
към беседата >>
Осите са месоядни.
Ако го хранят с пшеница ще прояви друг характер. Вземете онези животни, които се хранят с месо. Какъв характер имат? Много буйни са. От месоядните животни няма нито едно, което е кротко, всичките са като оси.
Осите са месоядни.
Ако забележите в движението на една пчела и движението на една оса, много се различават. Като гледате движението на пчелата има благородство в ходенето, а като наблюдавате ходенето на осата има нещо разбойническо. Като върви сприхава е. Ако я бутнеш веднага ще те охапе.
към беседата >>
Когато се говори за онзи свят трябва да си го представяте реално.
Когато се говори за онзи свят трябва да си го представяте реално.
Сега някой път вие считате един дух за невидим. Едно същество от другия свят вие не може да си го представите. Но те са хора с изящни лица, като човеци, но са много мощни. Жителите от оня свят са много мощни, дефекти нямат. Като ги погледнеш привличат вниманието.
към беседата >>
Ако забележите в движението на една пчела и движението на една оса, много се различават.
Вземете онези животни, които се хранят с месо. Какъв характер имат? Много буйни са. От месоядните животни няма нито едно, което е кротко, всичките са като оси. Осите са месоядни.
Ако забележите в движението на една пчела и движението на една оса, много се различават.
Като гледате движението на пчелата има благородство в ходенето, а като наблюдавате ходенето на осата има нещо разбойническо. Като върви сприхава е. Ако я бутнеш веднага ще те охапе.
към беседата >>
Сега някой път вие считате един дух за невидим.
Когато се говори за онзи свят трябва да си го представяте реално.
Сега някой път вие считате един дух за невидим.
Едно същество от другия свят вие не може да си го представите. Но те са хора с изящни лица, като човеци, но са много мощни. Жителите от оня свят са много мощни, дефекти нямат. Като ги погледнеш привличат вниманието. Всичко у тях е хубаво.
към беседата >>
Като гледате движението на пчелата има благородство в ходенето, а като наблюдавате ходенето на осата има нещо разбойническо.
Какъв характер имат? Много буйни са. От месоядните животни няма нито едно, което е кротко, всичките са като оси. Осите са месоядни. Ако забележите в движението на една пчела и движението на една оса, много се различават.
Като гледате движението на пчелата има благородство в ходенето, а като наблюдавате ходенето на осата има нещо разбойническо.
Като върви сприхава е. Ако я бутнеш веднага ще те охапе.
към беседата >>
Едно същество от другия свят вие не може да си го представите.
Когато се говори за онзи свят трябва да си го представяте реално. Сега някой път вие считате един дух за невидим.
Едно същество от другия свят вие не може да си го представите.
Но те са хора с изящни лица, като човеци, но са много мощни. Жителите от оня свят са много мощни, дефекти нямат. Като ги погледнеш привличат вниманието. Всичко у тях е хубаво. Като видите такова същество, във вас ще се произведе такова чувство, както когато видите една хубава баница.
към беседата >>
Като върви сприхава е.
Много буйни са. От месоядните животни няма нито едно, което е кротко, всичките са като оси. Осите са месоядни. Ако забележите в движението на една пчела и движението на една оса, много се различават. Като гледате движението на пчелата има благородство в ходенето, а като наблюдавате ходенето на осата има нещо разбойническо.
Като върви сприхава е.
Ако я бутнеш веднага ще те охапе.
към беседата >>
Но те са хора с изящни лица, като човеци, но са много мощни.
Когато се говори за онзи свят трябва да си го представяте реално. Сега някой път вие считате един дух за невидим. Едно същество от другия свят вие не може да си го представите.
Но те са хора с изящни лица, като човеци, но са много мощни.
Жителите от оня свят са много мощни, дефекти нямат. Като ги погледнеш привличат вниманието. Всичко у тях е хубаво. Като видите такова същество, във вас ще се произведе такова чувство, както когато видите една хубава баница. Яли ли сте хубава баница, малко червена, но да не е прегоряла, всичките материали са хубави.
към беседата >>
Ако я бутнеш веднага ще те охапе.
От месоядните животни няма нито едно, което е кротко, всичките са като оси. Осите са месоядни. Ако забележите в движението на една пчела и движението на една оса, много се различават. Като гледате движението на пчелата има благородство в ходенето, а като наблюдавате ходенето на осата има нещо разбойническо. Като върви сприхава е.
Ако я бутнеш веднага ще те охапе.
към беседата >>
Жителите от оня свят са много мощни, дефекти нямат.
Когато се говори за онзи свят трябва да си го представяте реално. Сега някой път вие считате един дух за невидим. Едно същество от другия свят вие не може да си го представите. Но те са хора с изящни лица, като човеци, но са много мощни.
Жителите от оня свят са много мощни, дефекти нямат.
Като ги погледнеш привличат вниманието. Всичко у тях е хубаво. Като видите такова същество, във вас ще се произведе такова чувство, както когато видите една хубава баница. Яли ли сте хубава баница, малко червена, но да не е прегоряла, всичките материали са хубави. Като видиш такова същество, всичко у него е добре устроено, няма дефект, приятно ти е да имаш едно лице съизмерно, челото, устата всичко е красиво.
към беседата >>
Сега на вас какво ви липсва, каква липса усещате в дадения момент?
Сега на вас какво ви липсва, каква липса усещате в дадения момент?
От кое имате най-много нужда и от кое най-малко? Кое ви липсва в дадения момент? Някой път човек усеща като че ли му липсва нещо. Какво му липсва? Детето иска да израсте нагоре.
към беседата >>
Като ги погледнеш привличат вниманието.
Когато се говори за онзи свят трябва да си го представяте реално. Сега някой път вие считате един дух за невидим. Едно същество от другия свят вие не може да си го представите. Но те са хора с изящни лица, като човеци, но са много мощни. Жителите от оня свят са много мощни, дефекти нямат.
Като ги погледнеш привличат вниманието.
Всичко у тях е хубаво. Като видите такова същество, във вас ще се произведе такова чувство, както когато видите една хубава баница. Яли ли сте хубава баница, малко червена, но да не е прегоряла, всичките материали са хубави. Като видиш такова същество, всичко у него е добре устроено, няма дефект, приятно ти е да имаш едно лице съизмерно, челото, устата всичко е красиво. Усмивката е хубава.
към беседата >>
От кое имате най-много нужда и от кое най-малко?
Сега на вас какво ви липсва, каква липса усещате в дадения момент?
От кое имате най-много нужда и от кое най-малко?
Кое ви липсва в дадения момент? Някой път човек усеща като че ли му липсва нещо. Какво му липсва? Детето иска да израсте нагоре. Мисли много да израстне, колко може да израстне едно дете?
към беседата >>
Всичко у тях е хубаво.
Сега някой път вие считате един дух за невидим. Едно същество от другия свят вие не може да си го представите. Но те са хора с изящни лица, като човеци, но са много мощни. Жителите от оня свят са много мощни, дефекти нямат. Като ги погледнеш привличат вниманието.
Всичко у тях е хубаво.
Като видите такова същество, във вас ще се произведе такова чувство, както когато видите една хубава баница. Яли ли сте хубава баница, малко червена, но да не е прегоряла, всичките материали са хубави. Като видиш такова същество, всичко у него е добре устроено, няма дефект, приятно ти е да имаш едно лице съизмерно, челото, устата всичко е красиво. Усмивката е хубава. Един човек от оня свят, аз го представям на вас като един хубав извор, който клокочи много хармонично.
към беседата >>
Кое ви липсва в дадения момент?
Сега на вас какво ви липсва, каква липса усещате в дадения момент? От кое имате най-много нужда и от кое най-малко?
Кое ви липсва в дадения момент?
Някой път човек усеща като че ли му липсва нещо. Какво му липсва? Детето иска да израсте нагоре. Мисли много да израстне, колко може да израстне едно дете? 165–175 до 2 м.
към беседата >>
Като видите такова същество, във вас ще се произведе такова чувство, както когато видите една хубава баница.
Едно същество от другия свят вие не може да си го представите. Но те са хора с изящни лица, като човеци, но са много мощни. Жителите от оня свят са много мощни, дефекти нямат. Като ги погледнеш привличат вниманието. Всичко у тях е хубаво.
Като видите такова същество, във вас ще се произведе такова чувство, както когато видите една хубава баница.
Яли ли сте хубава баница, малко червена, но да не е прегоряла, всичките материали са хубави. Като видиш такова същество, всичко у него е добре устроено, няма дефект, приятно ти е да имаш едно лице съизмерно, челото, устата всичко е красиво. Усмивката е хубава. Един човек от оня свят, аз го представям на вас като един хубав извор, който клокочи много хармонично. Като го гледате приятно ви е как излиза водата.
към беседата >>
Някой път човек усеща като че ли му липсва нещо.
Сега на вас какво ви липсва, каква липса усещате в дадения момент? От кое имате най-много нужда и от кое най-малко? Кое ви липсва в дадения момент?
Някой път човек усеща като че ли му липсва нещо.
Какво му липсва? Детето иска да израсте нагоре. Мисли много да израстне, колко може да израстне едно дете? 165–175 до 2 м. едва ли може да израсте, но тази идея е грандиозна.
към беседата >>
Яли ли сте хубава баница, малко червена, но да не е прегоряла, всичките материали са хубави.
Но те са хора с изящни лица, като човеци, но са много мощни. Жителите от оня свят са много мощни, дефекти нямат. Като ги погледнеш привличат вниманието. Всичко у тях е хубаво. Като видите такова същество, във вас ще се произведе такова чувство, както когато видите една хубава баница.
Яли ли сте хубава баница, малко червена, но да не е прегоряла, всичките материали са хубави.
Като видиш такова същество, всичко у него е добре устроено, няма дефект, приятно ти е да имаш едно лице съизмерно, челото, устата всичко е красиво. Усмивката е хубава. Един човек от оня свят, аз го представям на вас като един хубав извор, който клокочи много хармонично. Като го гледате приятно ви е как излиза водата. После пясъкът е красив като извира, приятно ти е да гледаш.
към беседата >>
Какво му липсва?
Сега на вас какво ви липсва, каква липса усещате в дадения момент? От кое имате най-много нужда и от кое най-малко? Кое ви липсва в дадения момент? Някой път човек усеща като че ли му липсва нещо.
Какво му липсва?
Детето иска да израсте нагоре. Мисли много да израстне, колко може да израстне едно дете? 165–175 до 2 м. едва ли може да израсте, но тази идея е грандиозна. То мисли, че като планина ще стане високо.
към беседата >>
Като видиш такова същество, всичко у него е добре устроено, няма дефект, приятно ти е да имаш едно лице съизмерно, челото, устата всичко е красиво.
Жителите от оня свят са много мощни, дефекти нямат. Като ги погледнеш привличат вниманието. Всичко у тях е хубаво. Като видите такова същество, във вас ще се произведе такова чувство, както когато видите една хубава баница. Яли ли сте хубава баница, малко червена, но да не е прегоряла, всичките материали са хубави.
Като видиш такова същество, всичко у него е добре устроено, няма дефект, приятно ти е да имаш едно лице съизмерно, челото, устата всичко е красиво.
Усмивката е хубава. Един човек от оня свят, аз го представям на вас като един хубав извор, който клокочи много хармонично. Като го гледате приятно ви е как излиза водата. После пясъкът е красив като извира, приятно ти е да гледаш. Като гледаш такова лице на същество от оня свят, нещо красиво излиза от него, една енергия във всяко отношение.
към беседата >>
Детето иска да израсте нагоре.
Сега на вас какво ви липсва, каква липса усещате в дадения момент? От кое имате най-много нужда и от кое най-малко? Кое ви липсва в дадения момент? Някой път човек усеща като че ли му липсва нещо. Какво му липсва?
Детето иска да израсте нагоре.
Мисли много да израстне, колко може да израстне едно дете? 165–175 до 2 м. едва ли може да израсте, но тази идея е грандиозна. То мисли, че като планина ще стане високо. Да кажем, че е израстнало 170 см.
към беседата >>
Усмивката е хубава.
Като ги погледнеш привличат вниманието. Всичко у тях е хубаво. Като видите такова същество, във вас ще се произведе такова чувство, както когато видите една хубава баница. Яли ли сте хубава баница, малко червена, но да не е прегоряла, всичките материали са хубави. Като видиш такова същество, всичко у него е добре устроено, няма дефект, приятно ти е да имаш едно лице съизмерно, челото, устата всичко е красиво.
Усмивката е хубава.
Един човек от оня свят, аз го представям на вас като един хубав извор, който клокочи много хармонично. Като го гледате приятно ви е как излиза водата. После пясъкът е красив като извира, приятно ти е да гледаш. Като гледаш такова лице на същество от оня свят, нещо красиво излиза от него, една енергия във всяко отношение. Хубаво е да срещнеш такъв човек.
към беседата >>
Мисли много да израстне, колко може да израстне едно дете?
От кое имате най-много нужда и от кое най-малко? Кое ви липсва в дадения момент? Някой път човек усеща като че ли му липсва нещо. Какво му липсва? Детето иска да израсте нагоре.
Мисли много да израстне, колко може да израстне едно дете?
165–175 до 2 м. едва ли може да израсте, но тази идея е грандиозна. То мисли, че като планина ще стане високо. Да кажем, че е израстнало 170 см. Малък ръст ли е това?
към беседата >>
Един човек от оня свят, аз го представям на вас като един хубав извор, който клокочи много хармонично.
Всичко у тях е хубаво. Като видите такова същество, във вас ще се произведе такова чувство, както когато видите една хубава баница. Яли ли сте хубава баница, малко червена, но да не е прегоряла, всичките материали са хубави. Като видиш такова същество, всичко у него е добре устроено, няма дефект, приятно ти е да имаш едно лице съизмерно, челото, устата всичко е красиво. Усмивката е хубава.
Един човек от оня свят, аз го представям на вас като един хубав извор, който клокочи много хармонично.
Като го гледате приятно ви е как излиза водата. После пясъкът е красив като извира, приятно ти е да гледаш. Като гледаш такова лице на същество от оня свят, нещо красиво излиза от него, една енергия във всяко отношение. Хубаво е да срещнеш такъв човек. Вие срещате мечка.
към беседата >>
165–175 до 2 м.
Кое ви липсва в дадения момент? Някой път човек усеща като че ли му липсва нещо. Какво му липсва? Детето иска да израсте нагоре. Мисли много да израстне, колко може да израстне едно дете?
165–175 до 2 м.
едва ли може да израсте, но тази идея е грандиозна. То мисли, че като планина ще стане високо. Да кажем, че е израстнало 170 см. Малък ръст ли е това?
към беседата >>
Като го гледате приятно ви е как излиза водата.
Като видите такова същество, във вас ще се произведе такова чувство, както когато видите една хубава баница. Яли ли сте хубава баница, малко червена, но да не е прегоряла, всичките материали са хубави. Като видиш такова същество, всичко у него е добре устроено, няма дефект, приятно ти е да имаш едно лице съизмерно, челото, устата всичко е красиво. Усмивката е хубава. Един човек от оня свят, аз го представям на вас като един хубав извор, който клокочи много хармонично.
Като го гледате приятно ви е как излиза водата.
После пясъкът е красив като извира, приятно ти е да гледаш. Като гледаш такова лице на същество от оня свят, нещо красиво излиза от него, една енергия във всяко отношение. Хубаво е да срещнеш такъв човек. Вие срещате мечка. Защо ви е страх от мечката?
към беседата >>
едва ли може да израсте, но тази идея е грандиозна.
Някой път човек усеща като че ли му липсва нещо. Какво му липсва? Детето иска да израсте нагоре. Мисли много да израстне, колко може да израстне едно дете? 165–175 до 2 м.
едва ли може да израсте, но тази идея е грандиозна.
То мисли, че като планина ще стане високо. Да кажем, че е израстнало 170 см. Малък ръст ли е това?
към беседата >>
После пясъкът е красив като извира, приятно ти е да гледаш.
Яли ли сте хубава баница, малко червена, но да не е прегоряла, всичките материали са хубави. Като видиш такова същество, всичко у него е добре устроено, няма дефект, приятно ти е да имаш едно лице съизмерно, челото, устата всичко е красиво. Усмивката е хубава. Един човек от оня свят, аз го представям на вас като един хубав извор, който клокочи много хармонично. Като го гледате приятно ви е как излиза водата.
После пясъкът е красив като извира, приятно ти е да гледаш.
Като гледаш такова лице на същество от оня свят, нещо красиво излиза от него, една енергия във всяко отношение. Хубаво е да срещнеш такъв човек. Вие срещате мечка. Защо ви е страх от мечката? Кое е страшното в мечката?
към беседата >>
То мисли, че като планина ще стане високо.
Какво му липсва? Детето иска да израсте нагоре. Мисли много да израстне, колко може да израстне едно дете? 165–175 до 2 м. едва ли може да израсте, но тази идея е грандиозна.
То мисли, че като планина ще стане високо.
Да кажем, че е израстнало 170 см. Малък ръст ли е това?
към беседата >>
Като гледаш такова лице на същество от оня свят, нещо красиво излиза от него, една енергия във всяко отношение.
Като видиш такова същество, всичко у него е добре устроено, няма дефект, приятно ти е да имаш едно лице съизмерно, челото, устата всичко е красиво. Усмивката е хубава. Един човек от оня свят, аз го представям на вас като един хубав извор, който клокочи много хармонично. Като го гледате приятно ви е как излиза водата. После пясъкът е красив като извира, приятно ти е да гледаш.
Като гледаш такова лице на същество от оня свят, нещо красиво излиза от него, една енергия във всяко отношение.
Хубаво е да срещнеш такъв човек. Вие срещате мечка. Защо ви е страх от мечката? Кое е страшното в мечката? Ако видите една пеперуда, ни най-малко няма да се уплашите.
към беседата >>
Да кажем, че е израстнало 170 см.
Детето иска да израсте нагоре. Мисли много да израстне, колко може да израстне едно дете? 165–175 до 2 м. едва ли може да израсте, но тази идея е грандиозна. То мисли, че като планина ще стане високо.
Да кажем, че е израстнало 170 см.
Малък ръст ли е това?
към беседата >>
Хубаво е да срещнеш такъв човек.
Усмивката е хубава. Един човек от оня свят, аз го представям на вас като един хубав извор, който клокочи много хармонично. Като го гледате приятно ви е как излиза водата. После пясъкът е красив като извира, приятно ти е да гледаш. Като гледаш такова лице на същество от оня свят, нещо красиво излиза от него, една енергия във всяко отношение.
Хубаво е да срещнеш такъв човек.
Вие срещате мечка. Защо ви е страх от мечката? Кое е страшното в мечката? Ако видите една пеперуда, ни най-малко няма да се уплашите. Като видите змия ще се уплашите.
към беседата >>
Малък ръст ли е това?
Мисли много да израстне, колко може да израстне едно дете? 165–175 до 2 м. едва ли може да израсте, но тази идея е грандиозна. То мисли, че като планина ще стане високо. Да кажем, че е израстнало 170 см.
Малък ръст ли е това?
към беседата >>
Вие срещате мечка.
Един човек от оня свят, аз го представям на вас като един хубав извор, който клокочи много хармонично. Като го гледате приятно ви е как излиза водата. После пясъкът е красив като извира, приятно ти е да гледаш. Като гледаш такова лице на същество от оня свят, нещо красиво излиза от него, една енергия във всяко отношение. Хубаво е да срещнеш такъв човек.
Вие срещате мечка.
Защо ви е страх от мечката? Кое е страшното в мечката? Ако видите една пеперуда, ни най-малко няма да се уплашите. Като видите змия ще се уплашите. Кое е страшното в змията?
към беседата >>
Има една теорема, че между равните страни лежат равни ъгли в триъгълника.
Има една теорема, че между равните страни лежат равни ъгли в триъгълника.
На каква големина са ъглите? Каква е стойността на всеки един ъгъл. Всяка страна показва, че извършва по-голяма работа (Фиг. 1). Ако имате една линия около 2 см. или 3 см., ако тя е 3 см.
към беседата >>
Защо ви е страх от мечката?
Като го гледате приятно ви е как излиза водата. После пясъкът е красив като извира, приятно ти е да гледаш. Като гледаш такова лице на същество от оня свят, нещо красиво излиза от него, една енергия във всяко отношение. Хубаво е да срещнеш такъв човек. Вие срещате мечка.
Защо ви е страх от мечката?
Кое е страшното в мечката? Ако видите една пеперуда, ни най-малко няма да се уплашите. Като видите змия ще се уплашите. Кое е страшното в змията? Има нещо страшно.
към беседата >>
На каква големина са ъглите?
Има една теорема, че между равните страни лежат равни ъгли в триъгълника.
На каква големина са ъглите?
Каква е стойността на всеки един ъгъл. Всяка страна показва, че извършва по-голяма работа (Фиг. 1). Ако имате една линия около 2 см. или 3 см., ако тя е 3 см. повече пространство е изходено.
към беседата >>
Кое е страшното в мечката?
После пясъкът е красив като извира, приятно ти е да гледаш. Като гледаш такова лице на същество от оня свят, нещо красиво излиза от него, една енергия във всяко отношение. Хубаво е да срещнеш такъв човек. Вие срещате мечка. Защо ви е страх от мечката?
Кое е страшното в мечката?
Ако видите една пеперуда, ни най-малко няма да се уплашите. Като видите змия ще се уплашите. Кое е страшното в змията? Има нещо страшно. Като видят пеперудата децата тичат да я хванат.
към беседата >>
Каква е стойността на всеки един ъгъл.
Има една теорема, че между равните страни лежат равни ъгли в триъгълника. На каква големина са ъглите?
Каква е стойността на всеки един ъгъл.
Всяка страна показва, че извършва по-голяма работа (Фиг. 1). Ако имате една линия около 2 см. или 3 см., ако тя е 3 см. повече пространство е изходено. По-голямата линия показва повече работа свършена.
към беседата >>
Ако видите една пеперуда, ни най-малко няма да се уплашите.
Като гледаш такова лице на същество от оня свят, нещо красиво излиза от него, една енергия във всяко отношение. Хубаво е да срещнеш такъв човек. Вие срещате мечка. Защо ви е страх от мечката? Кое е страшното в мечката?
Ако видите една пеперуда, ни най-малко няма да се уплашите.
Като видите змия ще се уплашите. Кое е страшното в змията? Има нещо страшно. Като видят пеперудата децата тичат да я хванат. Има нещо, което ги привлича.
към беседата >>
Всяка страна показва, че извършва по-голяма работа (Фиг. 1).
Има една теорема, че между равните страни лежат равни ъгли в триъгълника. На каква големина са ъглите? Каква е стойността на всеки един ъгъл.
Всяка страна показва, че извършва по-голяма работа (Фиг. 1).
Ако имате една линия около 2 см. или 3 см., ако тя е 3 см. повече пространство е изходено. По-голямата линия показва повече работа свършена. По-малката линия показва по-малко работа свършена.
към беседата >>
Като видите змия ще се уплашите.
Хубаво е да срещнеш такъв човек. Вие срещате мечка. Защо ви е страх от мечката? Кое е страшното в мечката? Ако видите една пеперуда, ни най-малко няма да се уплашите.
Като видите змия ще се уплашите.
Кое е страшното в змията? Има нещо страшно. Като видят пеперудата децата тичат да я хванат. Има нещо, което ги привлича. Тази пеперуда е с хубави крилца с малка главичка.
към беседата >>
Ако имате една линия около 2 см.
Има една теорема, че между равните страни лежат равни ъгли в триъгълника. На каква големина са ъглите? Каква е стойността на всеки един ъгъл. Всяка страна показва, че извършва по-голяма работа (Фиг. 1).
Ако имате една линия около 2 см.
или 3 см., ако тя е 3 см. повече пространство е изходено. По-голямата линия показва повече работа свършена. По-малката линия показва по-малко работа свършена. Тази линия при този ъгъл не върви по права линия.
към беседата >>
Кое е страшното в змията?
Вие срещате мечка. Защо ви е страх от мечката? Кое е страшното в мечката? Ако видите една пеперуда, ни най-малко няма да се уплашите. Като видите змия ще се уплашите.
Кое е страшното в змията?
Има нещо страшно. Като видят пеперудата децата тичат да я хванат. Има нещо, което ги привлича. Тази пеперуда е с хубави крилца с малка главичка. Децата се чудят как така с тази малката главичка има такива хубави крилца.
към беседата >>
или 3 см., ако тя е 3 см.
Има една теорема, че между равните страни лежат равни ъгли в триъгълника. На каква големина са ъглите? Каква е стойността на всеки един ъгъл. Всяка страна показва, че извършва по-голяма работа (Фиг. 1). Ако имате една линия около 2 см.
или 3 см., ако тя е 3 см.
повече пространство е изходено. По-голямата линия показва повече работа свършена. По-малката линия показва по-малко работа свършена. Тази линия при този ъгъл не върви по права линия. Ако само наблюдаваш нещата носът ще стане прав.
към беседата >>
Има нещо страшно.
Защо ви е страх от мечката? Кое е страшното в мечката? Ако видите една пеперуда, ни най-малко няма да се уплашите. Като видите змия ще се уплашите. Кое е страшното в змията?
Има нещо страшно.
Като видят пеперудата децата тичат да я хванат. Има нещо, което ги привлича. Тази пеперуда е с хубави крилца с малка главичка. Децата се чудят как така с тази малката главичка има такива хубави крилца. Ние имаме големи глави пък не сме толкова красиви.
към беседата >>
повече пространство е изходено.
На каква големина са ъглите? Каква е стойността на всеки един ъгъл. Всяка страна показва, че извършва по-голяма работа (Фиг. 1). Ако имате една линия около 2 см. или 3 см., ако тя е 3 см.
повече пространство е изходено.
По-голямата линия показва повече работа свършена. По-малката линия показва по-малко работа свършена. Тази линия при този ъгъл не върви по права линия. Ако само наблюдаваш нещата носът ще стане прав. Ако искаш да се удоволстваш, да пееш, носът ще стане дълъг.
към беседата >>
Като видят пеперудата децата тичат да я хванат.
Кое е страшното в мечката? Ако видите една пеперуда, ни най-малко няма да се уплашите. Като видите змия ще се уплашите. Кое е страшното в змията? Има нещо страшно.
Като видят пеперудата децата тичат да я хванат.
Има нещо, което ги привлича. Тази пеперуда е с хубави крилца с малка главичка. Децата се чудят как така с тази малката главичка има такива хубави крилца. Ние имаме големи глави пък не сме толкова красиви.
към беседата >>
По-голямата линия показва повече работа свършена.
Каква е стойността на всеки един ъгъл. Всяка страна показва, че извършва по-голяма работа (Фиг. 1). Ако имате една линия около 2 см. или 3 см., ако тя е 3 см. повече пространство е изходено.
По-голямата линия показва повече работа свършена.
По-малката линия показва по-малко работа свършена. Тази линия при този ъгъл не върви по права линия. Ако само наблюдаваш нещата носът ще стане прав. Ако искаш да се удоволстваш, да пееш, носът ще стане дълъг. Ако искаш да обсебиш нещата само за себе си носът ти няма да се продължи.
към беседата >>
Има нещо, което ги привлича.
Ако видите една пеперуда, ни най-малко няма да се уплашите. Като видите змия ще се уплашите. Кое е страшното в змията? Има нещо страшно. Като видят пеперудата децата тичат да я хванат.
Има нещо, което ги привлича.
Тази пеперуда е с хубави крилца с малка главичка. Децата се чудят как така с тази малката главичка има такива хубави крилца. Ние имаме големи глави пък не сме толкова красиви.
към беседата >>
По-малката линия показва по-малко работа свършена.
Всяка страна показва, че извършва по-голяма работа (Фиг. 1). Ако имате една линия около 2 см. или 3 см., ако тя е 3 см. повече пространство е изходено. По-голямата линия показва повече работа свършена.
По-малката линия показва по-малко работа свършена.
Тази линия при този ъгъл не върви по права линия. Ако само наблюдаваш нещата носът ще стане прав. Ако искаш да се удоволстваш, да пееш, носът ще стане дълъг. Ако искаш да обсебиш нещата само за себе си носът ти няма да се продължи. Ако само изучаваш нещата носът ще бъде прав.
към беседата >>
Тази пеперуда е с хубави крилца с малка главичка.
Като видите змия ще се уплашите. Кое е страшното в змията? Има нещо страшно. Като видят пеперудата децата тичат да я хванат. Има нещо, което ги привлича.
Тази пеперуда е с хубави крилца с малка главичка.
Децата се чудят как така с тази малката главичка има такива хубави крилца. Ние имаме големи глави пък не сме толкова красиви.
към беседата >>
Тази линия при този ъгъл не върви по права линия.
Ако имате една линия около 2 см. или 3 см., ако тя е 3 см. повече пространство е изходено. По-голямата линия показва повече работа свършена. По-малката линия показва по-малко работа свършена.
Тази линия при този ъгъл не върви по права линия.
Ако само наблюдаваш нещата носът ще стане прав. Ако искаш да се удоволстваш, да пееш, носът ще стане дълъг. Ако искаш да обсебиш нещата само за себе си носът ти няма да се продължи. Ако само изучаваш нещата носът ще бъде прав. Ако искаш ти да ги обсебиш, да ги имаш за себе си, ще се образува друга линия, ще се образува широчина на носа.
към беседата >>
Децата се чудят как така с тази малката главичка има такива хубави крилца.
Кое е страшното в змията? Има нещо страшно. Като видят пеперудата децата тичат да я хванат. Има нещо, което ги привлича. Тази пеперуда е с хубави крилца с малка главичка.
Децата се чудят как така с тази малката главичка има такива хубави крилца.
Ние имаме големи глави пък не сме толкова красиви.
към беседата >>
Ако само наблюдаваш нещата носът ще стане прав.
или 3 см., ако тя е 3 см. повече пространство е изходено. По-голямата линия показва повече работа свършена. По-малката линия показва по-малко работа свършена. Тази линия при този ъгъл не върви по права линия.
Ако само наблюдаваш нещата носът ще стане прав.
Ако искаш да се удоволстваш, да пееш, носът ще стане дълъг. Ако искаш да обсебиш нещата само за себе си носът ти няма да се продължи. Ако само изучаваш нещата носът ще бъде прав. Ако искаш ти да ги обсебиш, да ги имаш за себе си, ще се образува друга линия, ще се образува широчина на носа. Дължината показва само стремеж да гледаш нещо.
към беседата >>
Ние имаме големи глави пък не сме толкова красиви.
Има нещо страшно. Като видят пеперудата децата тичат да я хванат. Има нещо, което ги привлича. Тази пеперуда е с хубави крилца с малка главичка. Децата се чудят как така с тази малката главичка има такива хубави крилца.
Ние имаме големи глави пък не сме толкова красиви.
към беседата >>
Ако искаш да се удоволстваш, да пееш, носът ще стане дълъг.
повече пространство е изходено. По-голямата линия показва повече работа свършена. По-малката линия показва по-малко работа свършена. Тази линия при този ъгъл не върви по права линия. Ако само наблюдаваш нещата носът ще стане прав.
Ако искаш да се удоволстваш, да пееш, носът ще стане дълъг.
Ако искаш да обсебиш нещата само за себе си носът ти няма да се продължи. Ако само изучаваш нещата носът ще бъде прав. Ако искаш ти да ги обсебиш, да ги имаш за себе си, ще се образува друга линия, ще се образува широчина на носа. Дължината показва само стремеж да гледаш нещо. Когато искаш да ги обсебиш ще образуваш широчина.
към беседата >>
За естетика не се гневете.
За естетика не се гневете.
Щом се разгневиш веднага представи си едно същество, което има всичко на разположение. Не мисли какво нямаш, но мисли заради него какво има, че е станал доволен. Да кажем, че ти не можеш да свириш. Представи си един цигулар, който има хубава цигулка и свири хубаво. Радвай се на него.
към беседата >>
Ако искаш да обсебиш нещата само за себе си носът ти няма да се продължи.
По-голямата линия показва повече работа свършена. По-малката линия показва по-малко работа свършена. Тази линия при този ъгъл не върви по права линия. Ако само наблюдаваш нещата носът ще стане прав. Ако искаш да се удоволстваш, да пееш, носът ще стане дълъг.
Ако искаш да обсебиш нещата само за себе си носът ти няма да се продължи.
Ако само изучаваш нещата носът ще бъде прав. Ако искаш ти да ги обсебиш, да ги имаш за себе си, ще се образува друга линия, ще се образува широчина на носа. Дължината показва само стремеж да гледаш нещо. Когато искаш да ги обсебиш ще образуваш широчина. Тази широчина на носа има отношение към дробовете.
към беседата >>
Щом се разгневиш веднага представи си едно същество, което има всичко на разположение.
За естетика не се гневете.
Щом се разгневиш веднага представи си едно същество, което има всичко на разположение.
Не мисли какво нямаш, но мисли заради него какво има, че е станал доволен. Да кажем, че ти не можеш да свириш. Представи си един цигулар, който има хубава цигулка и свири хубаво. Радвай се на него. Като се радваш на цигуларя, ти ще придобиеш нещо, ти се свързваш с него.
към беседата >>
Ако само изучаваш нещата носът ще бъде прав.
По-малката линия показва по-малко работа свършена. Тази линия при този ъгъл не върви по права линия. Ако само наблюдаваш нещата носът ще стане прав. Ако искаш да се удоволстваш, да пееш, носът ще стане дълъг. Ако искаш да обсебиш нещата само за себе си носът ти няма да се продължи.
Ако само изучаваш нещата носът ще бъде прав.
Ако искаш ти да ги обсебиш, да ги имаш за себе си, ще се образува друга линия, ще се образува широчина на носа. Дължината показва само стремеж да гледаш нещо. Когато искаш да ги обсебиш ще образуваш широчина. Тази широчина на носа има отношение към дробовете. Щом носът е тесен – дробовете са малки.
към беседата >>
Не мисли какво нямаш, но мисли заради него какво има, че е станал доволен.
За естетика не се гневете. Щом се разгневиш веднага представи си едно същество, което има всичко на разположение.
Не мисли какво нямаш, но мисли заради него какво има, че е станал доволен.
Да кажем, че ти не можеш да свириш. Представи си един цигулар, който има хубава цигулка и свири хубаво. Радвай се на него. Като се радваш на цигуларя, ти ще придобиеш нещо, ти се свързваш с него. В природата нещата протичат.
към беседата >>
Ако искаш ти да ги обсебиш, да ги имаш за себе си, ще се образува друга линия, ще се образува широчина на носа.
Тази линия при този ъгъл не върви по права линия. Ако само наблюдаваш нещата носът ще стане прав. Ако искаш да се удоволстваш, да пееш, носът ще стане дълъг. Ако искаш да обсебиш нещата само за себе си носът ти няма да се продължи. Ако само изучаваш нещата носът ще бъде прав.
Ако искаш ти да ги обсебиш, да ги имаш за себе си, ще се образува друга линия, ще се образува широчина на носа.
Дължината показва само стремеж да гледаш нещо. Когато искаш да ги обсебиш ще образуваш широчина. Тази широчина на носа има отношение към дробовете. Щом носът е тесен – дробовете са малки. Щом носът е широк – дробовете са добре развити.
към беседата >>
Да кажем, че ти не можеш да свириш.
За естетика не се гневете. Щом се разгневиш веднага представи си едно същество, което има всичко на разположение. Не мисли какво нямаш, но мисли заради него какво има, че е станал доволен.
Да кажем, че ти не можеш да свириш.
Представи си един цигулар, който има хубава цигулка и свири хубаво. Радвай се на него. Като се радваш на цигуларя, ти ще придобиеш нещо, ти се свързваш с него. В природата нещата протичат. От благословението, което той има ще дойде на тебе.
към беседата >>
Дължината показва само стремеж да гледаш нещо.
Ако само наблюдаваш нещата носът ще стане прав. Ако искаш да се удоволстваш, да пееш, носът ще стане дълъг. Ако искаш да обсебиш нещата само за себе си носът ти няма да се продължи. Ако само изучаваш нещата носът ще бъде прав. Ако искаш ти да ги обсебиш, да ги имаш за себе си, ще се образува друга линия, ще се образува широчина на носа.
Дължината показва само стремеж да гледаш нещо.
Когато искаш да ги обсебиш ще образуваш широчина. Тази широчина на носа има отношение към дробовете. Щом носът е тесен – дробовете са малки. Щом носът е широк – дробовете са добре развити. Казвам: Какво не достига на човека.
към беседата >>
Представи си един цигулар, който има хубава цигулка и свири хубаво.
За естетика не се гневете. Щом се разгневиш веднага представи си едно същество, което има всичко на разположение. Не мисли какво нямаш, но мисли заради него какво има, че е станал доволен. Да кажем, че ти не можеш да свириш.
Представи си един цигулар, който има хубава цигулка и свири хубаво.
Радвай се на него. Като се радваш на цигуларя, ти ще придобиеш нещо, ти се свързваш с него. В природата нещата протичат. От благословението, което той има ще дойде на тебе. Ако ти се сърдиш, ще живееш, като човек в пустинята.
към беседата >>
Когато искаш да ги обсебиш ще образуваш широчина.
Ако искаш да се удоволстваш, да пееш, носът ще стане дълъг. Ако искаш да обсебиш нещата само за себе си носът ти няма да се продължи. Ако само изучаваш нещата носът ще бъде прав. Ако искаш ти да ги обсебиш, да ги имаш за себе си, ще се образува друга линия, ще се образува широчина на носа. Дължината показва само стремеж да гледаш нещо.
Когато искаш да ги обсебиш ще образуваш широчина.
Тази широчина на носа има отношение към дробовете. Щом носът е тесен – дробовете са малки. Щом носът е широк – дробовете са добре развити. Казвам: Какво не достига на човека. Хиляди неща има, за които хората се безпокоят.
към беседата >>
Радвай се на него.
За естетика не се гневете. Щом се разгневиш веднага представи си едно същество, което има всичко на разположение. Не мисли какво нямаш, но мисли заради него какво има, че е станал доволен. Да кажем, че ти не можеш да свириш. Представи си един цигулар, който има хубава цигулка и свири хубаво.
Радвай се на него.
Като се радваш на цигуларя, ти ще придобиеш нещо, ти се свързваш с него. В природата нещата протичат. От благословението, което той има ще дойде на тебе. Ако ти се сърдиш, ще живееш, като човек в пустинята. Със сръднята водата няма да дойде.
към беседата >>
Тази широчина на носа има отношение към дробовете.
Ако искаш да обсебиш нещата само за себе си носът ти няма да се продължи. Ако само изучаваш нещата носът ще бъде прав. Ако искаш ти да ги обсебиш, да ги имаш за себе си, ще се образува друга линия, ще се образува широчина на носа. Дължината показва само стремеж да гледаш нещо. Когато искаш да ги обсебиш ще образуваш широчина.
Тази широчина на носа има отношение към дробовете.
Щом носът е тесен – дробовете са малки. Щом носът е широк – дробовете са добре развити. Казвам: Какво не достига на човека. Хиляди неща има, за които хората се безпокоят. Едно същество може да се безпокои, че няма вода или може да се безпокои, че няма хляб, или може да се безпокои, че няма дрехи, или може да се безпокои, че няма обуща.
към беседата >>
Като се радваш на цигуларя, ти ще придобиеш нещо, ти се свързваш с него.
Щом се разгневиш веднага представи си едно същество, което има всичко на разположение. Не мисли какво нямаш, но мисли заради него какво има, че е станал доволен. Да кажем, че ти не можеш да свириш. Представи си един цигулар, който има хубава цигулка и свири хубаво. Радвай се на него.
Като се радваш на цигуларя, ти ще придобиеш нещо, ти се свързваш с него.
В природата нещата протичат. От благословението, което той има ще дойде на тебе. Ако ти се сърдиш, ще живееш, като човек в пустинята. Със сръднята водата няма да дойде. Като мислиш за един цигулар, ще докараш водата отдалече да дойде при тебе, ще се канализира.
към беседата >>
Щом носът е тесен – дробовете са малки.
Ако само изучаваш нещата носът ще бъде прав. Ако искаш ти да ги обсебиш, да ги имаш за себе си, ще се образува друга линия, ще се образува широчина на носа. Дължината показва само стремеж да гледаш нещо. Когато искаш да ги обсебиш ще образуваш широчина. Тази широчина на носа има отношение към дробовете.
Щом носът е тесен – дробовете са малки.
Щом носът е широк – дробовете са добре развити. Казвам: Какво не достига на човека. Хиляди неща има, за които хората се безпокоят. Едно същество може да се безпокои, че няма вода или може да се безпокои, че няма хляб, или може да се безпокои, че няма дрехи, или може да се безпокои, че няма обуща. Запример, за какво може да се безпокои един петел?
към беседата >>
В природата нещата протичат.
Не мисли какво нямаш, но мисли заради него какво има, че е станал доволен. Да кажем, че ти не можеш да свириш. Представи си един цигулар, който има хубава цигулка и свири хубаво. Радвай се на него. Като се радваш на цигуларя, ти ще придобиеш нещо, ти се свързваш с него.
В природата нещата протичат.
От благословението, което той има ще дойде на тебе. Ако ти се сърдиш, ще живееш, като човек в пустинята. Със сръднята водата няма да дойде. Като мислиш за един цигулар, ще докараш водата отдалече да дойде при тебе, ще се канализира. Самовъзпитанието показва, че когато нямаме нещо, трябва да направим канализация.
към беседата >>
Щом носът е широк – дробовете са добре развити.
Ако искаш ти да ги обсебиш, да ги имаш за себе си, ще се образува друга линия, ще се образува широчина на носа. Дължината показва само стремеж да гледаш нещо. Когато искаш да ги обсебиш ще образуваш широчина. Тази широчина на носа има отношение към дробовете. Щом носът е тесен – дробовете са малки.
Щом носът е широк – дробовете са добре развити.
Казвам: Какво не достига на човека. Хиляди неща има, за които хората се безпокоят. Едно същество може да се безпокои, че няма вода или може да се безпокои, че няма хляб, или може да се безпокои, че няма дрехи, или може да се безпокои, че няма обуща. Запример, за какво може да се безпокои един петел? Петелът може да се безпокои, че няма гребен.
към беседата >>
От благословението, което той има ще дойде на тебе.
Да кажем, че ти не можеш да свириш. Представи си един цигулар, който има хубава цигулка и свири хубаво. Радвай се на него. Като се радваш на цигуларя, ти ще придобиеш нещо, ти се свързваш с него. В природата нещата протичат.
От благословението, което той има ще дойде на тебе.
Ако ти се сърдиш, ще живееш, като човек в пустинята. Със сръднята водата няма да дойде. Като мислиш за един цигулар, ще докараш водата отдалече да дойде при тебе, ще се канализира. Самовъзпитанието показва, че когато нямаме нещо, трябва да направим канализация. Сега някои казват: „Аз без Бога мога“.
към беседата >>
Казвам: Какво не достига на човека.
Дължината показва само стремеж да гледаш нещо. Когато искаш да ги обсебиш ще образуваш широчина. Тази широчина на носа има отношение към дробовете. Щом носът е тесен – дробовете са малки. Щом носът е широк – дробовете са добре развити.
Казвам: Какво не достига на човека.
Хиляди неща има, за които хората се безпокоят. Едно същество може да се безпокои, че няма вода или може да се безпокои, че няма хляб, или може да се безпокои, че няма дрехи, или може да се безпокои, че няма обуща. Запример, за какво може да се безпокои един петел? Петелът може да се безпокои, че няма гребен. Някой път зимно време измръзне гребенът, обеля се.
към беседата >>
Ако ти се сърдиш, ще живееш, като човек в пустинята.
Представи си един цигулар, който има хубава цигулка и свири хубаво. Радвай се на него. Като се радваш на цигуларя, ти ще придобиеш нещо, ти се свързваш с него. В природата нещата протичат. От благословението, което той има ще дойде на тебе.
Ако ти се сърдиш, ще живееш, като човек в пустинята.
Със сръднята водата няма да дойде. Като мислиш за един цигулар, ще докараш водата отдалече да дойде при тебе, ще се канализира. Самовъзпитанието показва, че когато нямаме нещо, трябва да направим канализация. Сега някои казват: „Аз без Бога мога“. Бог е една необходимост в света, понеже е съвършен.
към беседата >>
Хиляди неща има, за които хората се безпокоят.
Когато искаш да ги обсебиш ще образуваш широчина. Тази широчина на носа има отношение към дробовете. Щом носът е тесен – дробовете са малки. Щом носът е широк – дробовете са добре развити. Казвам: Какво не достига на човека.
Хиляди неща има, за които хората се безпокоят.
Едно същество може да се безпокои, че няма вода или може да се безпокои, че няма хляб, или може да се безпокои, че няма дрехи, или може да се безпокои, че няма обуща. Запример, за какво може да се безпокои един петел? Петелът може да се безпокои, че няма гребен. Някой път зимно време измръзне гребенът, обеля се. Като измръзне гребена, не може да пее хубаво.
към беседата >>
Със сръднята водата няма да дойде.
Радвай се на него. Като се радваш на цигуларя, ти ще придобиеш нещо, ти се свързваш с него. В природата нещата протичат. От благословението, което той има ще дойде на тебе. Ако ти се сърдиш, ще живееш, като човек в пустинята.
Със сръднята водата няма да дойде.
Като мислиш за един цигулар, ще докараш водата отдалече да дойде при тебе, ще се канализира. Самовъзпитанието показва, че когато нямаме нещо, трябва да направим канализация. Сега някои казват: „Аз без Бога мога“. Бог е една необходимост в света, понеже е съвършен. Когато мислим заради него, ние добиваме това, което нямаме.
към беседата >>
Едно същество може да се безпокои, че няма вода или може да се безпокои, че няма хляб, или може да се безпокои, че няма дрехи, или може да се безпокои, че няма обуща.
Тази широчина на носа има отношение към дробовете. Щом носът е тесен – дробовете са малки. Щом носът е широк – дробовете са добре развити. Казвам: Какво не достига на човека. Хиляди неща има, за които хората се безпокоят.
Едно същество може да се безпокои, че няма вода или може да се безпокои, че няма хляб, или може да се безпокои, че няма дрехи, или може да се безпокои, че няма обуща.
Запример, за какво може да се безпокои един петел? Петелът може да се безпокои, че няма гребен. Някой път зимно време измръзне гребенът, обеля се. Като измръзне гребена, не може да пее хубаво. Като има гребен пее по-хубаво.
към беседата >>
Като мислиш за един цигулар, ще докараш водата отдалече да дойде при тебе, ще се канализира.
Като се радваш на цигуларя, ти ще придобиеш нещо, ти се свързваш с него. В природата нещата протичат. От благословението, което той има ще дойде на тебе. Ако ти се сърдиш, ще живееш, като човек в пустинята. Със сръднята водата няма да дойде.
Като мислиш за един цигулар, ще докараш водата отдалече да дойде при тебе, ще се канализира.
Самовъзпитанието показва, че когато нямаме нещо, трябва да направим канализация. Сега някои казват: „Аз без Бога мога“. Бог е една необходимост в света, понеже е съвършен. Когато мислим заради него, ние добиваме това, което нямаме. Той е единственото същество, от което може да дойде нещо до нас.
към беседата >>
Запример, за какво може да се безпокои един петел?
Щом носът е тесен – дробовете са малки. Щом носът е широк – дробовете са добре развити. Казвам: Какво не достига на човека. Хиляди неща има, за които хората се безпокоят. Едно същество може да се безпокои, че няма вода или може да се безпокои, че няма хляб, или може да се безпокои, че няма дрехи, или може да се безпокои, че няма обуща.
Запример, за какво може да се безпокои един петел?
Петелът може да се безпокои, че няма гребен. Някой път зимно време измръзне гребенът, обеля се. Като измръзне гребена, не може да пее хубаво. Като има гребен пее по-хубаво. Като измръзне гребенът тонът на петела се изменя.
към беседата >>
Самовъзпитанието показва, че когато нямаме нещо, трябва да направим канализация.
В природата нещата протичат. От благословението, което той има ще дойде на тебе. Ако ти се сърдиш, ще живееш, като човек в пустинята. Със сръднята водата няма да дойде. Като мислиш за един цигулар, ще докараш водата отдалече да дойде при тебе, ще се канализира.
Самовъзпитанието показва, че когато нямаме нещо, трябва да направим канализация.
Сега някои казват: „Аз без Бога мога“. Бог е една необходимост в света, понеже е съвършен. Когато мислим заради него, ние добиваме това, което нямаме. Той е единственото същество, от което може да дойде нещо до нас. Казва: „Защо ще вярвам?
към беседата >>
Петелът може да се безпокои, че няма гребен.
Щом носът е широк – дробовете са добре развити. Казвам: Какво не достига на човека. Хиляди неща има, за които хората се безпокоят. Едно същество може да се безпокои, че няма вода или може да се безпокои, че няма хляб, или може да се безпокои, че няма дрехи, или може да се безпокои, че няма обуща. Запример, за какво може да се безпокои един петел?
Петелът може да се безпокои, че няма гребен.
Някой път зимно време измръзне гребенът, обеля се. Като измръзне гребена, не може да пее хубаво. Като има гребен пее по-хубаво. Като измръзне гребенът тонът на петела се изменя.
към беседата >>
Сега някои казват: „Аз без Бога мога“.
От благословението, което той има ще дойде на тебе. Ако ти се сърдиш, ще живееш, като човек в пустинята. Със сръднята водата няма да дойде. Като мислиш за един цигулар, ще докараш водата отдалече да дойде при тебе, ще се канализира. Самовъзпитанието показва, че когато нямаме нещо, трябва да направим канализация.
Сега някои казват: „Аз без Бога мога“.
Бог е една необходимост в света, понеже е съвършен. Когато мислим заради него, ние добиваме това, което нямаме. Той е единственото същество, от което може да дойде нещо до нас. Казва: „Защо ще вярвам? “ Щом е за Бога значи имаме еднакво нужда.
към беседата >>
Някой път зимно време измръзне гребенът, обеля се.
Казвам: Какво не достига на човека. Хиляди неща има, за които хората се безпокоят. Едно същество може да се безпокои, че няма вода или може да се безпокои, че няма хляб, или може да се безпокои, че няма дрехи, или може да се безпокои, че няма обуща. Запример, за какво може да се безпокои един петел? Петелът може да се безпокои, че няма гребен.
Някой път зимно време измръзне гребенът, обеля се.
Като измръзне гребена, не може да пее хубаво. Като има гребен пее по-хубаво. Като измръзне гребенът тонът на петела се изменя.
към беседата >>
Бог е една необходимост в света, понеже е съвършен.
Ако ти се сърдиш, ще живееш, като човек в пустинята. Със сръднята водата няма да дойде. Като мислиш за един цигулар, ще докараш водата отдалече да дойде при тебе, ще се канализира. Самовъзпитанието показва, че когато нямаме нещо, трябва да направим канализация. Сега някои казват: „Аз без Бога мога“.
Бог е една необходимост в света, понеже е съвършен.
Когато мислим заради него, ние добиваме това, което нямаме. Той е единственото същество, от което може да дойде нещо до нас. Казва: „Защо ще вярвам? “ Щом е за Бога значи имаме еднакво нужда. Тази нужда може да е в умствено отношение, може да е в духовно отношение или може да е за тялото.
към беседата >>
Като измръзне гребена, не може да пее хубаво.
Хиляди неща има, за които хората се безпокоят. Едно същество може да се безпокои, че няма вода или може да се безпокои, че няма хляб, или може да се безпокои, че няма дрехи, или може да се безпокои, че няма обуща. Запример, за какво може да се безпокои един петел? Петелът може да се безпокои, че няма гребен. Някой път зимно време измръзне гребенът, обеля се.
Като измръзне гребена, не може да пее хубаво.
Като има гребен пее по-хубаво. Като измръзне гребенът тонът на петела се изменя.
към беседата >>
Когато мислим заради него, ние добиваме това, което нямаме.
Със сръднята водата няма да дойде. Като мислиш за един цигулар, ще докараш водата отдалече да дойде при тебе, ще се канализира. Самовъзпитанието показва, че когато нямаме нещо, трябва да направим канализация. Сега някои казват: „Аз без Бога мога“. Бог е една необходимост в света, понеже е съвършен.
Когато мислим заради него, ние добиваме това, което нямаме.
Той е единственото същество, от което може да дойде нещо до нас. Казва: „Защо ще вярвам? “ Щом е за Бога значи имаме еднакво нужда. Тази нужда може да е в умствено отношение, може да е в духовно отношение или може да е за тялото. Може туй, от което имаме нужда от него може да дойде само.
към беседата >>
Като има гребен пее по-хубаво.
Едно същество може да се безпокои, че няма вода или може да се безпокои, че няма хляб, или може да се безпокои, че няма дрехи, или може да се безпокои, че няма обуща. Запример, за какво може да се безпокои един петел? Петелът може да се безпокои, че няма гребен. Някой път зимно време измръзне гребенът, обеля се. Като измръзне гребена, не може да пее хубаво.
Като има гребен пее по-хубаво.
Като измръзне гребенът тонът на петела се изменя.
към беседата >>
Той е единственото същество, от което може да дойде нещо до нас.
Като мислиш за един цигулар, ще докараш водата отдалече да дойде при тебе, ще се канализира. Самовъзпитанието показва, че когато нямаме нещо, трябва да направим канализация. Сега някои казват: „Аз без Бога мога“. Бог е една необходимост в света, понеже е съвършен. Когато мислим заради него, ние добиваме това, което нямаме.
Той е единственото същество, от което може да дойде нещо до нас.
Казва: „Защо ще вярвам? “ Щом е за Бога значи имаме еднакво нужда. Тази нужда може да е в умствено отношение, може да е в духовно отношение или може да е за тялото. Може туй, от което имаме нужда от него може да дойде само. Когато мислим за другия свят, същия закон е.
към беседата >>
Като измръзне гребенът тонът на петела се изменя.
Запример, за какво може да се безпокои един петел? Петелът може да се безпокои, че няма гребен. Някой път зимно време измръзне гребенът, обеля се. Като измръзне гребена, не може да пее хубаво. Като има гребен пее по-хубаво.
Като измръзне гребенът тонът на петела се изменя.
към беседата >>
Казва: „Защо ще вярвам?
Самовъзпитанието показва, че когато нямаме нещо, трябва да направим канализация. Сега някои казват: „Аз без Бога мога“. Бог е една необходимост в света, понеже е съвършен. Когато мислим заради него, ние добиваме това, което нямаме. Той е единственото същество, от което може да дойде нещо до нас.
Казва: „Защо ще вярвам?
“ Щом е за Бога значи имаме еднакво нужда. Тази нужда може да е в умствено отношение, може да е в духовно отношение или може да е за тялото. Може туй, от което имаме нужда от него може да дойде само. Когато мислим за другия свят, същия закон е. Щом мислим за дърветата, може да кажете, че те не са много умни, но имаш нужда от дърветата, от плодовете им.
към беседата >>
Често вие искате да се самовъзпитавате.
Често вие искате да се самовъзпитавате.
Има един вътрешен начин, но той е много труден. Има един механичен начин. Да допуснем, че вие имате слаба воля, но слабата воля не е организирана воля, не е възпитана. Ако упражнявате палеца си разстройвате го. Ако сте ленив и искате да учите нещо ви казва: „Не бива, какво ще учите сега“.
към беседата >>
“ Щом е за Бога значи имаме еднакво нужда.
Сега някои казват: „Аз без Бога мога“. Бог е една необходимост в света, понеже е съвършен. Когато мислим заради него, ние добиваме това, което нямаме. Той е единственото същество, от което може да дойде нещо до нас. Казва: „Защо ще вярвам?
“ Щом е за Бога значи имаме еднакво нужда.
Тази нужда може да е в умствено отношение, може да е в духовно отношение или може да е за тялото. Може туй, от което имаме нужда от него може да дойде само. Когато мислим за другия свят, същия закон е. Щом мислим за дърветата, може да кажете, че те не са много умни, но имаш нужда от дърветата, от плодовете им. Плодовете показват, че дърветата не са така глупави, много умни са.
към беседата >>
Има един вътрешен начин, но той е много труден.
Често вие искате да се самовъзпитавате.
Има един вътрешен начин, но той е много труден.
Има един механичен начин. Да допуснем, че вие имате слаба воля, но слабата воля не е организирана воля, не е възпитана. Ако упражнявате палеца си разстройвате го. Ако сте ленив и искате да учите нещо ви казва: „Не бива, какво ще учите сега“. Или решили сте да идете в училище, нещо ви казва: „Днес няма какво да ходиш“.
към беседата >>
Тази нужда може да е в умствено отношение, може да е в духовно отношение или може да е за тялото.
Бог е една необходимост в света, понеже е съвършен. Когато мислим заради него, ние добиваме това, което нямаме. Той е единственото същество, от което може да дойде нещо до нас. Казва: „Защо ще вярвам? “ Щом е за Бога значи имаме еднакво нужда.
Тази нужда може да е в умствено отношение, може да е в духовно отношение или може да е за тялото.
Може туй, от което имаме нужда от него може да дойде само. Когато мислим за другия свят, същия закон е. Щом мислим за дърветата, може да кажете, че те не са много умни, но имаш нужда от дърветата, от плодовете им. Плодовете показват, че дърветата не са така глупави, много умни са. Следователно щом мислиш за една ябълка, круша, ти вече като мислиш придобиваш онова, което крушата има.
към беседата >>
Има един механичен начин.
Често вие искате да се самовъзпитавате. Има един вътрешен начин, но той е много труден.
Има един механичен начин.
Да допуснем, че вие имате слаба воля, но слабата воля не е организирана воля, не е възпитана. Ако упражнявате палеца си разстройвате го. Ако сте ленив и искате да учите нещо ви казва: „Не бива, какво ще учите сега“. Или решили сте да идете в училище, нещо ви казва: „Днес няма какво да ходиш“. Причината е в палеца, разстроен е палеца.
към беседата >>
Може туй, от което имаме нужда от него може да дойде само.
Когато мислим заради него, ние добиваме това, което нямаме. Той е единственото същество, от което може да дойде нещо до нас. Казва: „Защо ще вярвам? “ Щом е за Бога значи имаме еднакво нужда. Тази нужда може да е в умствено отношение, може да е в духовно отношение или може да е за тялото.
Може туй, от което имаме нужда от него може да дойде само.
Когато мислим за другия свят, същия закон е. Щом мислим за дърветата, може да кажете, че те не са много умни, но имаш нужда от дърветата, от плодовете им. Плодовете показват, че дърветата не са така глупави, много умни са. Следователно щом мислиш за една ябълка, круша, ти вече като мислиш придобиваш онова, което крушата има. Като мислиш за един извор придобиваш нещо от извора.
към беседата >>
Да допуснем, че вие имате слаба воля, но слабата воля не е организирана воля, не е възпитана.
Често вие искате да се самовъзпитавате. Има един вътрешен начин, но той е много труден. Има един механичен начин.
Да допуснем, че вие имате слаба воля, но слабата воля не е организирана воля, не е възпитана.
Ако упражнявате палеца си разстройвате го. Ако сте ленив и искате да учите нещо ви казва: „Не бива, какво ще учите сега“. Или решили сте да идете в училище, нещо ви казва: „Днес няма какво да ходиш“. Причината е в палеца, разстроен е палеца. Ако разтриваш левия палец ще подбудиш сърцето, ако разтриваш десния пък ще дадеш устрем на волята си.
към беседата >>
Когато мислим за другия свят, същия закон е.
Той е единственото същество, от което може да дойде нещо до нас. Казва: „Защо ще вярвам? “ Щом е за Бога значи имаме еднакво нужда. Тази нужда може да е в умствено отношение, може да е в духовно отношение или може да е за тялото. Може туй, от което имаме нужда от него може да дойде само.
Когато мислим за другия свят, същия закон е.
Щом мислим за дърветата, може да кажете, че те не са много умни, но имаш нужда от дърветата, от плодовете им. Плодовете показват, че дърветата не са така глупави, много умни са. Следователно щом мислиш за една ябълка, круша, ти вече като мислиш придобиваш онова, което крушата има. Като мислиш за един извор придобиваш нещо от извора. Ти не може да мислиш за нещо, от което нямаш нужда.
към беседата >>
Ако упражнявате палеца си разстройвате го.
Често вие искате да се самовъзпитавате. Има един вътрешен начин, но той е много труден. Има един механичен начин. Да допуснем, че вие имате слаба воля, но слабата воля не е организирана воля, не е възпитана.
Ако упражнявате палеца си разстройвате го.
Ако сте ленив и искате да учите нещо ви казва: „Не бива, какво ще учите сега“. Или решили сте да идете в училище, нещо ви казва: „Днес няма какво да ходиш“. Причината е в палеца, разстроен е палеца. Ако разтриваш левия палец ще подбудиш сърцето, ако разтриваш десния пък ще дадеш устрем на волята си. Хубаво е понякой път да разтривате палците.
към беседата >>
Щом мислим за дърветата, може да кажете, че те не са много умни, но имаш нужда от дърветата, от плодовете им.
Казва: „Защо ще вярвам? “ Щом е за Бога значи имаме еднакво нужда. Тази нужда може да е в умствено отношение, може да е в духовно отношение или може да е за тялото. Може туй, от което имаме нужда от него може да дойде само. Когато мислим за другия свят, същия закон е.
Щом мислим за дърветата, може да кажете, че те не са много умни, но имаш нужда от дърветата, от плодовете им.
Плодовете показват, че дърветата не са така глупави, много умни са. Следователно щом мислиш за една ябълка, круша, ти вече като мислиш придобиваш онова, което крушата има. Като мислиш за един извор придобиваш нещо от извора. Ти не може да мислиш за нещо, от което нямаш нужда. Ти мислиш за слънцето, придобиваш от онова, което слънцето има или мислиш за земята, трябва да ходиш по нея.
към беседата >>
Ако сте ленив и искате да учите нещо ви казва: „Не бива, какво ще учите сега“.
Често вие искате да се самовъзпитавате. Има един вътрешен начин, но той е много труден. Има един механичен начин. Да допуснем, че вие имате слаба воля, но слабата воля не е организирана воля, не е възпитана. Ако упражнявате палеца си разстройвате го.
Ако сте ленив и искате да учите нещо ви казва: „Не бива, какво ще учите сега“.
Или решили сте да идете в училище, нещо ви казва: „Днес няма какво да ходиш“. Причината е в палеца, разстроен е палеца. Ако разтриваш левия палец ще подбудиш сърцето, ако разтриваш десния пък ще дадеш устрем на волята си. Хубаво е понякой път да разтривате палците. Може да разтриваш първата фаланга.
към беседата >>
Плодовете показват, че дърветата не са така глупави, много умни са.
“ Щом е за Бога значи имаме еднакво нужда. Тази нужда може да е в умствено отношение, може да е в духовно отношение или може да е за тялото. Може туй, от което имаме нужда от него може да дойде само. Когато мислим за другия свят, същия закон е. Щом мислим за дърветата, може да кажете, че те не са много умни, но имаш нужда от дърветата, от плодовете им.
Плодовете показват, че дърветата не са така глупави, много умни са.
Следователно щом мислиш за една ябълка, круша, ти вече като мислиш придобиваш онова, което крушата има. Като мислиш за един извор придобиваш нещо от извора. Ти не може да мислиш за нещо, от което нямаш нужда. Ти мислиш за слънцето, придобиваш от онова, което слънцето има или мислиш за земята, трябва да ходиш по нея. Значи всяко нещо, за което мислим имаме нужда от него.
към беседата >>
Или решили сте да идете в училище, нещо ви казва: „Днес няма какво да ходиш“.
Има един вътрешен начин, но той е много труден. Има един механичен начин. Да допуснем, че вие имате слаба воля, но слабата воля не е организирана воля, не е възпитана. Ако упражнявате палеца си разстройвате го. Ако сте ленив и искате да учите нещо ви казва: „Не бива, какво ще учите сега“.
Или решили сте да идете в училище, нещо ви казва: „Днес няма какво да ходиш“.
Причината е в палеца, разстроен е палеца. Ако разтриваш левия палец ще подбудиш сърцето, ако разтриваш десния пък ще дадеш устрем на волята си. Хубаво е понякой път да разтривате палците. Може да разтриваш първата фаланга. Основните тонове са на волята – „до“, „ре“, „ми“.
към беседата >>
Следователно щом мислиш за една ябълка, круша, ти вече като мислиш придобиваш онова, което крушата има.
Тази нужда може да е в умствено отношение, може да е в духовно отношение или може да е за тялото. Може туй, от което имаме нужда от него може да дойде само. Когато мислим за другия свят, същия закон е. Щом мислим за дърветата, може да кажете, че те не са много умни, но имаш нужда от дърветата, от плодовете им. Плодовете показват, че дърветата не са така глупави, много умни са.
Следователно щом мислиш за една ябълка, круша, ти вече като мислиш придобиваш онова, което крушата има.
Като мислиш за един извор придобиваш нещо от извора. Ти не може да мислиш за нещо, от което нямаш нужда. Ти мислиш за слънцето, придобиваш от онова, което слънцето има или мислиш за земята, трябва да ходиш по нея. Значи всяко нещо, за което мислим имаме нужда от него. Когато нашата мисъл е права, тогава енергиите правилно отиват и правилно идат до нас.
към беседата >>
Причината е в палеца, разстроен е палеца.
Има един механичен начин. Да допуснем, че вие имате слаба воля, но слабата воля не е организирана воля, не е възпитана. Ако упражнявате палеца си разстройвате го. Ако сте ленив и искате да учите нещо ви казва: „Не бива, какво ще учите сега“. Или решили сте да идете в училище, нещо ви казва: „Днес няма какво да ходиш“.
Причината е в палеца, разстроен е палеца.
Ако разтриваш левия палец ще подбудиш сърцето, ако разтриваш десния пък ще дадеш устрем на волята си. Хубаво е понякой път да разтривате палците. Може да разтриваш първата фаланга. Основните тонове са на волята – „до“, „ре“, „ми“. Или някой път си сприхав обичаш да обиждаш хората.
към беседата >>
Като мислиш за един извор придобиваш нещо от извора.
Може туй, от което имаме нужда от него може да дойде само. Когато мислим за другия свят, същия закон е. Щом мислим за дърветата, може да кажете, че те не са много умни, но имаш нужда от дърветата, от плодовете им. Плодовете показват, че дърветата не са така глупави, много умни са. Следователно щом мислиш за една ябълка, круша, ти вече като мислиш придобиваш онова, което крушата има.
Като мислиш за един извор придобиваш нещо от извора.
Ти не може да мислиш за нещо, от което нямаш нужда. Ти мислиш за слънцето, придобиваш от онова, което слънцето има или мислиш за земята, трябва да ходиш по нея. Значи всяко нещо, за което мислим имаме нужда от него. Когато нашата мисъл е права, тогава енергиите правилно отиват и правилно идат до нас. Казвам: Земята за Бога е една от необходимостите.
към беседата >>
Ако разтриваш левия палец ще подбудиш сърцето, ако разтриваш десния пък ще дадеш устрем на волята си.
Да допуснем, че вие имате слаба воля, но слабата воля не е организирана воля, не е възпитана. Ако упражнявате палеца си разстройвате го. Ако сте ленив и искате да учите нещо ви казва: „Не бива, какво ще учите сега“. Или решили сте да идете в училище, нещо ви казва: „Днес няма какво да ходиш“. Причината е в палеца, разстроен е палеца.
Ако разтриваш левия палец ще подбудиш сърцето, ако разтриваш десния пък ще дадеш устрем на волята си.
Хубаво е понякой път да разтривате палците. Може да разтриваш първата фаланга. Основните тонове са на волята – „до“, „ре“, „ми“. Или някой път си сприхав обичаш да обиждаш хората. Обиждаш някой човек понеже чувството на справедливост не е развито у тебе.
към беседата >>
Ти не може да мислиш за нещо, от което нямаш нужда.
Когато мислим за другия свят, същия закон е. Щом мислим за дърветата, може да кажете, че те не са много умни, но имаш нужда от дърветата, от плодовете им. Плодовете показват, че дърветата не са така глупави, много умни са. Следователно щом мислиш за една ябълка, круша, ти вече като мислиш придобиваш онова, което крушата има. Като мислиш за един извор придобиваш нещо от извора.
Ти не може да мислиш за нещо, от което нямаш нужда.
Ти мислиш за слънцето, придобиваш от онова, което слънцето има или мислиш за земята, трябва да ходиш по нея. Значи всяко нещо, за което мислим имаме нужда от него. Когато нашата мисъл е права, тогава енергиите правилно отиват и правилно идат до нас. Казвам: Земята за Бога е една от необходимостите. Не само да вярваш, но само от Него ще получиш туй, което от никъде не може да получиш.
към беседата >>
Хубаво е понякой път да разтривате палците.
Ако упражнявате палеца си разстройвате го. Ако сте ленив и искате да учите нещо ви казва: „Не бива, какво ще учите сега“. Или решили сте да идете в училище, нещо ви казва: „Днес няма какво да ходиш“. Причината е в палеца, разстроен е палеца. Ако разтриваш левия палец ще подбудиш сърцето, ако разтриваш десния пък ще дадеш устрем на волята си.
Хубаво е понякой път да разтривате палците.
Може да разтриваш първата фаланга. Основните тонове са на волята – „до“, „ре“, „ми“. Или някой път си сприхав обичаш да обиждаш хората. Обиждаш някой човек понеже чувството на справедливост не е развито у тебе. Щом човек обижда другите, той не е справедлив.
към беседата >>
Ти мислиш за слънцето, придобиваш от онова, което слънцето има или мислиш за земята, трябва да ходиш по нея.
Щом мислим за дърветата, може да кажете, че те не са много умни, но имаш нужда от дърветата, от плодовете им. Плодовете показват, че дърветата не са така глупави, много умни са. Следователно щом мислиш за една ябълка, круша, ти вече като мислиш придобиваш онова, което крушата има. Като мислиш за един извор придобиваш нещо от извора. Ти не може да мислиш за нещо, от което нямаш нужда.
Ти мислиш за слънцето, придобиваш от онова, което слънцето има или мислиш за земята, трябва да ходиш по нея.
Значи всяко нещо, за което мислим имаме нужда от него. Когато нашата мисъл е права, тогава енергиите правилно отиват и правилно идат до нас. Казвам: Земята за Бога е една от необходимостите. Не само да вярваш, но само от Него ще получиш туй, което от никъде не може да получиш. Заблуждение има в разните религиозни системи.
към беседата >>
Може да разтриваш първата фаланга.
Ако сте ленив и искате да учите нещо ви казва: „Не бива, какво ще учите сега“. Или решили сте да идете в училище, нещо ви казва: „Днес няма какво да ходиш“. Причината е в палеца, разстроен е палеца. Ако разтриваш левия палец ще подбудиш сърцето, ако разтриваш десния пък ще дадеш устрем на волята си. Хубаво е понякой път да разтривате палците.
Може да разтриваш първата фаланга.
Основните тонове са на волята – „до“, „ре“, „ми“. Или някой път си сприхав обичаш да обиждаш хората. Обиждаш някой човек понеже чувството на справедливост не е развито у тебе. Щом човек обижда другите, той не е справедлив. Всеки човек има известни черти, които трябва да зачиташ.
към беседата >>
Значи всяко нещо, за което мислим имаме нужда от него.
Плодовете показват, че дърветата не са така глупави, много умни са. Следователно щом мислиш за една ябълка, круша, ти вече като мислиш придобиваш онова, което крушата има. Като мислиш за един извор придобиваш нещо от извора. Ти не може да мислиш за нещо, от което нямаш нужда. Ти мислиш за слънцето, придобиваш от онова, което слънцето има или мислиш за земята, трябва да ходиш по нея.
Значи всяко нещо, за което мислим имаме нужда от него.
Когато нашата мисъл е права, тогава енергиите правилно отиват и правилно идат до нас. Казвам: Земята за Бога е една от необходимостите. Не само да вярваш, но само от Него ще получиш туй, което от никъде не може да получиш. Заблуждение има в разните религиозни системи. Ако вярваш в някой камък какво ще получиш?
към беседата >>
Основните тонове са на волята – „до“, „ре“, „ми“.
Или решили сте да идете в училище, нещо ви казва: „Днес няма какво да ходиш“. Причината е в палеца, разстроен е палеца. Ако разтриваш левия палец ще подбудиш сърцето, ако разтриваш десния пък ще дадеш устрем на волята си. Хубаво е понякой път да разтривате палците. Може да разтриваш първата фаланга.
Основните тонове са на волята – „до“, „ре“, „ми“.
Или някой път си сприхав обичаш да обиждаш хората. Обиждаш някой човек понеже чувството на справедливост не е развито у тебе. Щом човек обижда другите, той не е справедлив. Всеки човек има известни черти, които трябва да зачиташ. Че един човек не може да пее, не показва, че не е способен, но умът му не се е обърнал в тази посока.
към беседата >>
Когато нашата мисъл е права, тогава енергиите правилно отиват и правилно идат до нас.
Следователно щом мислиш за една ябълка, круша, ти вече като мислиш придобиваш онова, което крушата има. Като мислиш за един извор придобиваш нещо от извора. Ти не може да мислиш за нещо, от което нямаш нужда. Ти мислиш за слънцето, придобиваш от онова, което слънцето има или мислиш за земята, трябва да ходиш по нея. Значи всяко нещо, за което мислим имаме нужда от него.
Когато нашата мисъл е права, тогава енергиите правилно отиват и правилно идат до нас.
Казвам: Земята за Бога е една от необходимостите. Не само да вярваш, но само от Него ще получиш туй, което от никъде не може да получиш. Заблуждение има в разните религиозни системи. Ако вярваш в някой камък какво ще получиш? Ако вярваш в едно дърво, едно дърво не може да бъде божество, един камък не може да бъде едно божество.
към беседата >>
Или някой път си сприхав обичаш да обиждаш хората.
Причината е в палеца, разстроен е палеца. Ако разтриваш левия палец ще подбудиш сърцето, ако разтриваш десния пък ще дадеш устрем на волята си. Хубаво е понякой път да разтривате палците. Може да разтриваш първата фаланга. Основните тонове са на волята – „до“, „ре“, „ми“.
Или някой път си сприхав обичаш да обиждаш хората.
Обиждаш някой човек понеже чувството на справедливост не е развито у тебе. Щом човек обижда другите, той не е справедлив. Всеки човек има известни черти, които трябва да зачиташ. Че един човек не може да пее, не показва, че не е способен, но умът му не се е обърнал в тази посока. Може да има способности, но само не ги е проявил.
към беседата >>
Казвам: Земята за Бога е една от необходимостите.
Като мислиш за един извор придобиваш нещо от извора. Ти не може да мислиш за нещо, от което нямаш нужда. Ти мислиш за слънцето, придобиваш от онова, което слънцето има или мислиш за земята, трябва да ходиш по нея. Значи всяко нещо, за което мислим имаме нужда от него. Когато нашата мисъл е права, тогава енергиите правилно отиват и правилно идат до нас.
Казвам: Земята за Бога е една от необходимостите.
Не само да вярваш, но само от Него ще получиш туй, което от никъде не може да получиш. Заблуждение има в разните религиозни системи. Ако вярваш в някой камък какво ще получиш? Ако вярваш в едно дърво, едно дърво не може да бъде божество, един камък не може да бъде едно божество. Ако направиш един камък божество какво ще добиеш?
към беседата >>
Обиждаш някой човек понеже чувството на справедливост не е развито у тебе.
Ако разтриваш левия палец ще подбудиш сърцето, ако разтриваш десния пък ще дадеш устрем на волята си. Хубаво е понякой път да разтривате палците. Може да разтриваш първата фаланга. Основните тонове са на волята – „до“, „ре“, „ми“. Или някой път си сприхав обичаш да обиждаш хората.
Обиждаш някой човек понеже чувството на справедливост не е развито у тебе.
Щом човек обижда другите, той не е справедлив. Всеки човек има известни черти, които трябва да зачиташ. Че един човек не може да пее, не показва, че не е способен, но умът му не се е обърнал в тази посока. Може да има способности, но само не ги е проявил. Какво трябва да спазвам спрямо другите и спрямо ближните си?
към беседата >>
Не само да вярваш, но само от Него ще получиш туй, което от никъде не може да получиш.
Ти не може да мислиш за нещо, от което нямаш нужда. Ти мислиш за слънцето, придобиваш от онова, което слънцето има или мислиш за земята, трябва да ходиш по нея. Значи всяко нещо, за което мислим имаме нужда от него. Когато нашата мисъл е права, тогава енергиите правилно отиват и правилно идат до нас. Казвам: Земята за Бога е една от необходимостите.
Не само да вярваш, но само от Него ще получиш туй, което от никъде не може да получиш.
Заблуждение има в разните религиозни системи. Ако вярваш в някой камък какво ще получиш? Ако вярваш в едно дърво, едно дърво не може да бъде божество, един камък не може да бъде едно божество. Ако направиш един камък божество какво ще добиеш? Нищо няма да добиеш.
към беседата >>
Щом човек обижда другите, той не е справедлив.
Хубаво е понякой път да разтривате палците. Може да разтриваш първата фаланга. Основните тонове са на волята – „до“, „ре“, „ми“. Или някой път си сприхав обичаш да обиждаш хората. Обиждаш някой човек понеже чувството на справедливост не е развито у тебе.
Щом човек обижда другите, той не е справедлив.
Всеки човек има известни черти, които трябва да зачиташ. Че един човек не може да пее, не показва, че не е способен, но умът му не се е обърнал в тази посока. Може да има способности, но само не ги е проявил. Какво трябва да спазвам спрямо другите и спрямо ближните си? Много мъчно е да определиш какво трябва да бъде твоето отношение към ближните.
към беседата >>
Заблуждение има в разните религиозни системи.
Ти мислиш за слънцето, придобиваш от онова, което слънцето има или мислиш за земята, трябва да ходиш по нея. Значи всяко нещо, за което мислим имаме нужда от него. Когато нашата мисъл е права, тогава енергиите правилно отиват и правилно идат до нас. Казвам: Земята за Бога е една от необходимостите. Не само да вярваш, но само от Него ще получиш туй, което от никъде не може да получиш.
Заблуждение има в разните религиозни системи.
Ако вярваш в някой камък какво ще получиш? Ако вярваш в едно дърво, едно дърво не може да бъде божество, един камък не може да бъде едно божество. Ако направиш един камък божество какво ще добиеш? Нищо няма да добиеш. Идеята, която мислим за Бога, когато мислим заради него, трябва да знаем, че Бог е единствен, който задоволява нуждата, която в дадения случай имаме и която никой не може да задоволи.
към беседата >>
Всеки човек има известни черти, които трябва да зачиташ.
Може да разтриваш първата фаланга. Основните тонове са на волята – „до“, „ре“, „ми“. Или някой път си сприхав обичаш да обиждаш хората. Обиждаш някой човек понеже чувството на справедливост не е развито у тебе. Щом човек обижда другите, той не е справедлив.
Всеки човек има известни черти, които трябва да зачиташ.
Че един човек не може да пее, не показва, че не е способен, но умът му не се е обърнал в тази посока. Може да има способности, но само не ги е проявил. Какво трябва да спазвам спрямо другите и спрямо ближните си? Много мъчно е да определиш какво трябва да бъде твоето отношение към ближните. Да обясним нещата по-отблизо.
към беседата >>
Ако вярваш в някой камък какво ще получиш?
Значи всяко нещо, за което мислим имаме нужда от него. Когато нашата мисъл е права, тогава енергиите правилно отиват и правилно идат до нас. Казвам: Земята за Бога е една от необходимостите. Не само да вярваш, но само от Него ще получиш туй, което от никъде не може да получиш. Заблуждение има в разните религиозни системи.
Ако вярваш в някой камък какво ще получиш?
Ако вярваш в едно дърво, едно дърво не може да бъде божество, един камък не може да бъде едно божество. Ако направиш един камък божество какво ще добиеш? Нищо няма да добиеш. Идеята, която мислим за Бога, когато мислим заради него, трябва да знаем, че Бог е единствен, който задоволява нуждата, която в дадения случай имаме и която никой не може да задоволи. Ако ти си жаден, само изворът ще задоволи твоите нужди.
към беседата >>
Че един човек не може да пее, не показва, че не е способен, но умът му не се е обърнал в тази посока.
Основните тонове са на волята – „до“, „ре“, „ми“. Или някой път си сприхав обичаш да обиждаш хората. Обиждаш някой човек понеже чувството на справедливост не е развито у тебе. Щом човек обижда другите, той не е справедлив. Всеки човек има известни черти, които трябва да зачиташ.
Че един човек не може да пее, не показва, че не е способен, но умът му не се е обърнал в тази посока.
Може да има способности, но само не ги е проявил. Какво трябва да спазвам спрямо другите и спрямо ближните си? Много мъчно е да определиш какво трябва да бъде твоето отношение към ближните. Да обясним нещата по-отблизо. Да допуснем, че твоите крака и ръце са твоите ближни.
към беседата >>
Ако вярваш в едно дърво, едно дърво не може да бъде божество, един камък не може да бъде едно божество.
Когато нашата мисъл е права, тогава енергиите правилно отиват и правилно идат до нас. Казвам: Земята за Бога е една от необходимостите. Не само да вярваш, но само от Него ще получиш туй, което от никъде не може да получиш. Заблуждение има в разните религиозни системи. Ако вярваш в някой камък какво ще получиш?
Ако вярваш в едно дърво, едно дърво не може да бъде божество, един камък не може да бъде едно божество.
Ако направиш един камък божество какво ще добиеш? Нищо няма да добиеш. Идеята, която мислим за Бога, когато мислим заради него, трябва да знаем, че Бог е единствен, който задоволява нуждата, която в дадения случай имаме и която никой не може да задоволи. Ако ти си жаден, само изворът ще задоволи твоите нужди. Трябва да намериш този извор и не да го гледаш, не на картина да го имаш, не на кино да го гледаш как извира, но трябва да идеш при самия извор, да влезеш в контакт с него, да пиеш водата му.
към беседата >>
Може да има способности, но само не ги е проявил.
Или някой път си сприхав обичаш да обиждаш хората. Обиждаш някой човек понеже чувството на справедливост не е развито у тебе. Щом човек обижда другите, той не е справедлив. Всеки човек има известни черти, които трябва да зачиташ. Че един човек не може да пее, не показва, че не е способен, но умът му не се е обърнал в тази посока.
Може да има способности, но само не ги е проявил.
Какво трябва да спазвам спрямо другите и спрямо ближните си? Много мъчно е да определиш какво трябва да бъде твоето отношение към ближните. Да обясним нещата по-отблизо. Да допуснем, че твоите крака и ръце са твоите ближни. Какви трябва да бъдат отношенията ти към краката и ръцете ти?
към беседата >>
Ако направиш един камък божество какво ще добиеш?
Казвам: Земята за Бога е една от необходимостите. Не само да вярваш, но само от Него ще получиш туй, което от никъде не може да получиш. Заблуждение има в разните религиозни системи. Ако вярваш в някой камък какво ще получиш? Ако вярваш в едно дърво, едно дърво не може да бъде божество, един камък не може да бъде едно божество.
Ако направиш един камък божество какво ще добиеш?
Нищо няма да добиеш. Идеята, която мислим за Бога, когато мислим заради него, трябва да знаем, че Бог е единствен, който задоволява нуждата, която в дадения случай имаме и която никой не може да задоволи. Ако ти си жаден, само изворът ще задоволи твоите нужди. Трябва да намериш този извор и не да го гледаш, не на картина да го имаш, не на кино да го гледаш как извира, но трябва да идеш при самия извор, да влезеш в контакт с него, да пиеш водата му. Да влезеш в контакт с реалността, да я опиташ и туй което опитваш да задоволи нуждите ти, то е реалното.
към беседата >>
Какво трябва да спазвам спрямо другите и спрямо ближните си?
Обиждаш някой човек понеже чувството на справедливост не е развито у тебе. Щом човек обижда другите, той не е справедлив. Всеки човек има известни черти, които трябва да зачиташ. Че един човек не може да пее, не показва, че не е способен, но умът му не се е обърнал в тази посока. Може да има способности, но само не ги е проявил.
Какво трябва да спазвам спрямо другите и спрямо ближните си?
Много мъчно е да определиш какво трябва да бъде твоето отношение към ближните. Да обясним нещата по-отблизо. Да допуснем, че твоите крака и ръце са твоите ближни. Какви трябва да бъдат отношенията ти към краката и ръцете ти? Ако ти постъпиш зле с крака си, ако ти повредиш крака си, те страдат, но и ти страдаш.
към беседата >>
Нищо няма да добиеш.
Не само да вярваш, но само от Него ще получиш туй, което от никъде не може да получиш. Заблуждение има в разните религиозни системи. Ако вярваш в някой камък какво ще получиш? Ако вярваш в едно дърво, едно дърво не може да бъде божество, един камък не може да бъде едно божество. Ако направиш един камък божество какво ще добиеш?
Нищо няма да добиеш.
Идеята, която мислим за Бога, когато мислим заради него, трябва да знаем, че Бог е единствен, който задоволява нуждата, която в дадения случай имаме и която никой не може да задоволи. Ако ти си жаден, само изворът ще задоволи твоите нужди. Трябва да намериш този извор и не да го гледаш, не на картина да го имаш, не на кино да го гледаш как извира, но трябва да идеш при самия извор, да влезеш в контакт с него, да пиеш водата му. Да влезеш в контакт с реалността, да я опиташ и туй което опитваш да задоволи нуждите ти, то е реалното. Туй, което не задоволява нуждите ти, то не е реално.
към беседата >>
Много мъчно е да определиш какво трябва да бъде твоето отношение към ближните.
Щом човек обижда другите, той не е справедлив. Всеки човек има известни черти, които трябва да зачиташ. Че един човек не може да пее, не показва, че не е способен, но умът му не се е обърнал в тази посока. Може да има способности, но само не ги е проявил. Какво трябва да спазвам спрямо другите и спрямо ближните си?
Много мъчно е да определиш какво трябва да бъде твоето отношение към ближните.
Да обясним нещата по-отблизо. Да допуснем, че твоите крака и ръце са твоите ближни. Какви трябва да бъдат отношенията ти към краката и ръцете ти? Ако ти постъпиш зле с крака си, ако ти повредиш крака си, те страдат, но и ти страдаш. Някой път може да ти дотегне и с единия крак риташ нещо.
към беседата >>
Идеята, която мислим за Бога, когато мислим заради него, трябва да знаем, че Бог е единствен, който задоволява нуждата, която в дадения случай имаме и която никой не може да задоволи.
Заблуждение има в разните религиозни системи. Ако вярваш в някой камък какво ще получиш? Ако вярваш в едно дърво, едно дърво не може да бъде божество, един камък не може да бъде едно божество. Ако направиш един камък божество какво ще добиеш? Нищо няма да добиеш.
Идеята, която мислим за Бога, когато мислим заради него, трябва да знаем, че Бог е единствен, който задоволява нуждата, която в дадения случай имаме и която никой не може да задоволи.
Ако ти си жаден, само изворът ще задоволи твоите нужди. Трябва да намериш този извор и не да го гледаш, не на картина да го имаш, не на кино да го гледаш как извира, но трябва да идеш при самия извор, да влезеш в контакт с него, да пиеш водата му. Да влезеш в контакт с реалността, да я опиташ и туй което опитваш да задоволи нуждите ти, то е реалното. Туй, което не задоволява нуждите ти, то не е реално. Отношение няма между него и тебе.
към беседата >>
Да обясним нещата по-отблизо.
Всеки човек има известни черти, които трябва да зачиташ. Че един човек не може да пее, не показва, че не е способен, но умът му не се е обърнал в тази посока. Може да има способности, но само не ги е проявил. Какво трябва да спазвам спрямо другите и спрямо ближните си? Много мъчно е да определиш какво трябва да бъде твоето отношение към ближните.
Да обясним нещата по-отблизо.
Да допуснем, че твоите крака и ръце са твоите ближни. Какви трябва да бъдат отношенията ти към краката и ръцете ти? Ако ти постъпиш зле с крака си, ако ти повредиш крака си, те страдат, но и ти страдаш. Някой път може да ти дотегне и с единия крак риташ нещо. Като риташ, като наказваш единия крак, ти виждаш, че наказваш и себе си.
към беседата >>
Ако ти си жаден, само изворът ще задоволи твоите нужди.
Ако вярваш в някой камък какво ще получиш? Ако вярваш в едно дърво, едно дърво не може да бъде божество, един камък не може да бъде едно божество. Ако направиш един камък божество какво ще добиеш? Нищо няма да добиеш. Идеята, която мислим за Бога, когато мислим заради него, трябва да знаем, че Бог е единствен, който задоволява нуждата, която в дадения случай имаме и която никой не може да задоволи.
Ако ти си жаден, само изворът ще задоволи твоите нужди.
Трябва да намериш този извор и не да го гледаш, не на картина да го имаш, не на кино да го гледаш как извира, но трябва да идеш при самия извор, да влезеш в контакт с него, да пиеш водата му. Да влезеш в контакт с реалността, да я опиташ и туй което опитваш да задоволи нуждите ти, то е реалното. Туй, което не задоволява нуждите ти, то не е реално. Отношение няма между него и тебе.
към беседата >>
Да допуснем, че твоите крака и ръце са твоите ближни.
Че един човек не може да пее, не показва, че не е способен, но умът му не се е обърнал в тази посока. Може да има способности, но само не ги е проявил. Какво трябва да спазвам спрямо другите и спрямо ближните си? Много мъчно е да определиш какво трябва да бъде твоето отношение към ближните. Да обясним нещата по-отблизо.
Да допуснем, че твоите крака и ръце са твоите ближни.
Какви трябва да бъдат отношенията ти към краката и ръцете ти? Ако ти постъпиш зле с крака си, ако ти повредиш крака си, те страдат, но и ти страдаш. Някой път може да ти дотегне и с единия крак риташ нещо. Като риташ, като наказваш единия крак, ти виждаш, че наказваш и себе си. Значи няма да риташ с крака си.
към беседата >>
Трябва да намериш този извор и не да го гледаш, не на картина да го имаш, не на кино да го гледаш как извира, но трябва да идеш при самия извор, да влезеш в контакт с него, да пиеш водата му.
Ако вярваш в едно дърво, едно дърво не може да бъде божество, един камък не може да бъде едно божество. Ако направиш един камък божество какво ще добиеш? Нищо няма да добиеш. Идеята, която мислим за Бога, когато мислим заради него, трябва да знаем, че Бог е единствен, който задоволява нуждата, която в дадения случай имаме и която никой не може да задоволи. Ако ти си жаден, само изворът ще задоволи твоите нужди.
Трябва да намериш този извор и не да го гледаш, не на картина да го имаш, не на кино да го гледаш как извира, но трябва да идеш при самия извор, да влезеш в контакт с него, да пиеш водата му.
Да влезеш в контакт с реалността, да я опиташ и туй което опитваш да задоволи нуждите ти, то е реалното. Туй, което не задоволява нуждите ти, то не е реално. Отношение няма между него и тебе.
към беседата >>
Какви трябва да бъдат отношенията ти към краката и ръцете ти?
Може да има способности, но само не ги е проявил. Какво трябва да спазвам спрямо другите и спрямо ближните си? Много мъчно е да определиш какво трябва да бъде твоето отношение към ближните. Да обясним нещата по-отблизо. Да допуснем, че твоите крака и ръце са твоите ближни.
Какви трябва да бъдат отношенията ти към краката и ръцете ти?
Ако ти постъпиш зле с крака си, ако ти повредиш крака си, те страдат, но и ти страдаш. Някой път може да ти дотегне и с единия крак риташ нещо. Като риташ, като наказваш единия крак, ти виждаш, че наказваш и себе си. Значи няма да риташ с крака си. Някой път може да изнасилиш ръката си.
към беседата >>
Да влезеш в контакт с реалността, да я опиташ и туй което опитваш да задоволи нуждите ти, то е реалното.
Ако направиш един камък божество какво ще добиеш? Нищо няма да добиеш. Идеята, която мислим за Бога, когато мислим заради него, трябва да знаем, че Бог е единствен, който задоволява нуждата, която в дадения случай имаме и която никой не може да задоволи. Ако ти си жаден, само изворът ще задоволи твоите нужди. Трябва да намериш този извор и не да го гледаш, не на картина да го имаш, не на кино да го гледаш как извира, но трябва да идеш при самия извор, да влезеш в контакт с него, да пиеш водата му.
Да влезеш в контакт с реалността, да я опиташ и туй което опитваш да задоволи нуждите ти, то е реалното.
Туй, което не задоволява нуждите ти, то не е реално. Отношение няма между него и тебе.
към беседата >>
Ако ти постъпиш зле с крака си, ако ти повредиш крака си, те страдат, но и ти страдаш.
Какво трябва да спазвам спрямо другите и спрямо ближните си? Много мъчно е да определиш какво трябва да бъде твоето отношение към ближните. Да обясним нещата по-отблизо. Да допуснем, че твоите крака и ръце са твоите ближни. Какви трябва да бъдат отношенията ти към краката и ръцете ти?
Ако ти постъпиш зле с крака си, ако ти повредиш крака си, те страдат, но и ти страдаш.
Някой път може да ти дотегне и с единия крак риташ нещо. Като риташ, като наказваш единия крак, ти виждаш, че наказваш и себе си. Значи няма да риташ с крака си. Някой път може да изнасилиш ръката си. Изнасилването на ръката ще се отрази върху тебе.
към беседата >>
Туй, което не задоволява нуждите ти, то не е реално.
Нищо няма да добиеш. Идеята, която мислим за Бога, когато мислим заради него, трябва да знаем, че Бог е единствен, който задоволява нуждата, която в дадения случай имаме и която никой не може да задоволи. Ако ти си жаден, само изворът ще задоволи твоите нужди. Трябва да намериш този извор и не да го гледаш, не на картина да го имаш, не на кино да го гледаш как извира, но трябва да идеш при самия извор, да влезеш в контакт с него, да пиеш водата му. Да влезеш в контакт с реалността, да я опиташ и туй което опитваш да задоволи нуждите ти, то е реалното.
Туй, което не задоволява нуждите ти, то не е реално.
Отношение няма между него и тебе.
към беседата >>
Някой път може да ти дотегне и с единия крак риташ нещо.
Много мъчно е да определиш какво трябва да бъде твоето отношение към ближните. Да обясним нещата по-отблизо. Да допуснем, че твоите крака и ръце са твоите ближни. Какви трябва да бъдат отношенията ти към краката и ръцете ти? Ако ти постъпиш зле с крака си, ако ти повредиш крака си, те страдат, но и ти страдаш.
Някой път може да ти дотегне и с единия крак риташ нещо.
Като риташ, като наказваш единия крак, ти виждаш, че наказваш и себе си. Значи няма да риташ с крака си. Някой път може да изнасилиш ръката си. Изнасилването на ръката ще се отрази върху тебе. Когато говорим за отношението към нашите ближни те имат известно отношение и към нас.
към беседата >>
Отношение няма между него и тебе.
Идеята, която мислим за Бога, когато мислим заради него, трябва да знаем, че Бог е единствен, който задоволява нуждата, която в дадения случай имаме и която никой не може да задоволи. Ако ти си жаден, само изворът ще задоволи твоите нужди. Трябва да намериш този извор и не да го гледаш, не на картина да го имаш, не на кино да го гледаш как извира, но трябва да идеш при самия извор, да влезеш в контакт с него, да пиеш водата му. Да влезеш в контакт с реалността, да я опиташ и туй което опитваш да задоволи нуждите ти, то е реалното. Туй, което не задоволява нуждите ти, то не е реално.
Отношение няма между него и тебе.
към беседата >>
Като риташ, като наказваш единия крак, ти виждаш, че наказваш и себе си.
Да обясним нещата по-отблизо. Да допуснем, че твоите крака и ръце са твоите ближни. Какви трябва да бъдат отношенията ти към краката и ръцете ти? Ако ти постъпиш зле с крака си, ако ти повредиш крака си, те страдат, но и ти страдаш. Някой път може да ти дотегне и с единия крак риташ нещо.
Като риташ, като наказваш единия крак, ти виждаш, че наказваш и себе си.
Значи няма да риташ с крака си. Някой път може да изнасилиш ръката си. Изнасилването на ръката ще се отрази върху тебе. Когато говорим за отношението към нашите ближни те имат известно отношение и към нас. Това отношение се отразява върху нас.
към беседата >>
Вие всички не сте еднакво щедри.
Вие всички не сте еднакво щедри.
Някой е по-щедър, някой е по-скържав. Ти искаш да бъдеш щедър, какъв метод ще употребиш при възпитанието? Първото нещо е да гледате щедрите хора как дават. Щедрият като бръкне в джоба никак не гледа. Който не е щедър бръкне в джоба, извади погледне, намери, че е много, върне го, пак извади, пак погледне, докато намери някоя дребна монета и даде.
към беседата >>
Значи няма да риташ с крака си.
Да допуснем, че твоите крака и ръце са твоите ближни. Какви трябва да бъдат отношенията ти към краката и ръцете ти? Ако ти постъпиш зле с крака си, ако ти повредиш крака си, те страдат, но и ти страдаш. Някой път може да ти дотегне и с единия крак риташ нещо. Като риташ, като наказваш единия крак, ти виждаш, че наказваш и себе си.
Значи няма да риташ с крака си.
Някой път може да изнасилиш ръката си. Изнасилването на ръката ще се отрази върху тебе. Когато говорим за отношението към нашите ближни те имат известно отношение и към нас. Това отношение се отразява върху нас. Ако постъпваш зле с ближните си ти постъпваш зле и със себе си.
към беседата >>
Някой е по-щедър, някой е по-скържав.
Вие всички не сте еднакво щедри.
Някой е по-щедър, някой е по-скържав.
Ти искаш да бъдеш щедър, какъв метод ще употребиш при възпитанието? Първото нещо е да гледате щедрите хора как дават. Щедрият като бръкне в джоба никак не гледа. Който не е щедър бръкне в джоба, извади погледне, намери, че е много, върне го, пак извади, пак погледне, докато намери някоя дребна монета и даде. Аз съм наблюдавал, някой извади едно парче от торбата, види голямо парче, върне го, отчупи пак го погледне, пак отчупи и чак тогава даде.
към беседата >>
Някой път може да изнасилиш ръката си.
Какви трябва да бъдат отношенията ти към краката и ръцете ти? Ако ти постъпиш зле с крака си, ако ти повредиш крака си, те страдат, но и ти страдаш. Някой път може да ти дотегне и с единия крак риташ нещо. Като риташ, като наказваш единия крак, ти виждаш, че наказваш и себе си. Значи няма да риташ с крака си.
Някой път може да изнасилиш ръката си.
Изнасилването на ръката ще се отрази върху тебе. Когато говорим за отношението към нашите ближни те имат известно отношение и към нас. Това отношение се отразява върху нас. Ако постъпваш зле с ближните си ти постъпваш зле и със себе си. В това отношение човек може да изнасили своя ум, може да изнасили своето сърце и своята чувствителност.
към беседата >>
Ти искаш да бъдеш щедър, какъв метод ще употребиш при възпитанието?
Вие всички не сте еднакво щедри. Някой е по-щедър, някой е по-скържав.
Ти искаш да бъдеш щедър, какъв метод ще употребиш при възпитанието?
Първото нещо е да гледате щедрите хора как дават. Щедрият като бръкне в джоба никак не гледа. Който не е щедър бръкне в джоба, извади погледне, намери, че е много, върне го, пак извади, пак погледне, докато намери някоя дребна монета и даде. Аз съм наблюдавал, някой извади едно парче от торбата, види голямо парче, върне го, отчупи пак го погледне, пак отчупи и чак тогава даде. Някой като бръкне и извади парчето, веднага даде.
към беседата >>
Изнасилването на ръката ще се отрази върху тебе.
Ако ти постъпиш зле с крака си, ако ти повредиш крака си, те страдат, но и ти страдаш. Някой път може да ти дотегне и с единия крак риташ нещо. Като риташ, като наказваш единия крак, ти виждаш, че наказваш и себе си. Значи няма да риташ с крака си. Някой път може да изнасилиш ръката си.
Изнасилването на ръката ще се отрази върху тебе.
Когато говорим за отношението към нашите ближни те имат известно отношение и към нас. Това отношение се отразява върху нас. Ако постъпваш зле с ближните си ти постъпваш зле и със себе си. В това отношение човек може да изнасили своя ум, може да изнасили своето сърце и своята чувствителност. Тогава се явяват страданията.
към беседата >>
Първото нещо е да гледате щедрите хора как дават.
Вие всички не сте еднакво щедри. Някой е по-щедър, някой е по-скържав. Ти искаш да бъдеш щедър, какъв метод ще употребиш при възпитанието?
Първото нещо е да гледате щедрите хора как дават.
Щедрият като бръкне в джоба никак не гледа. Който не е щедър бръкне в джоба, извади погледне, намери, че е много, върне го, пак извади, пак погледне, докато намери някоя дребна монета и даде. Аз съм наблюдавал, някой извади едно парче от торбата, види голямо парче, върне го, отчупи пак го погледне, пак отчупи и чак тогава даде. Някой като бръкне и извади парчето, веднага даде. Той е щедър.
към беседата >>
Когато говорим за отношението към нашите ближни те имат известно отношение и към нас.
Някой път може да ти дотегне и с единия крак риташ нещо. Като риташ, като наказваш единия крак, ти виждаш, че наказваш и себе си. Значи няма да риташ с крака си. Някой път може да изнасилиш ръката си. Изнасилването на ръката ще се отрази върху тебе.
Когато говорим за отношението към нашите ближни те имат известно отношение и към нас.
Това отношение се отразява върху нас. Ако постъпваш зле с ближните си ти постъпваш зле и със себе си. В това отношение човек може да изнасили своя ум, може да изнасили своето сърце и своята чувствителност. Тогава се явяват страданията. Страданието е една реакция, която заставя човека да мисли.
към беседата >>
Щедрият като бръкне в джоба никак не гледа.
Вие всички не сте еднакво щедри. Някой е по-щедър, някой е по-скържав. Ти искаш да бъдеш щедър, какъв метод ще употребиш при възпитанието? Първото нещо е да гледате щедрите хора как дават.
Щедрият като бръкне в джоба никак не гледа.
Който не е щедър бръкне в джоба, извади погледне, намери, че е много, върне го, пак извади, пак погледне, докато намери някоя дребна монета и даде. Аз съм наблюдавал, някой извади едно парче от торбата, види голямо парче, върне го, отчупи пак го погледне, пак отчупи и чак тогава даде. Някой като бръкне и извади парчето, веднага даде. Той е щедър. Който вади и отчупва, че тогава дава, не е щедър.
към беседата >>
Това отношение се отразява върху нас.
Като риташ, като наказваш единия крак, ти виждаш, че наказваш и себе си. Значи няма да риташ с крака си. Някой път може да изнасилиш ръката си. Изнасилването на ръката ще се отрази върху тебе. Когато говорим за отношението към нашите ближни те имат известно отношение и към нас.
Това отношение се отразява върху нас.
Ако постъпваш зле с ближните си ти постъпваш зле и със себе си. В това отношение човек може да изнасили своя ум, може да изнасили своето сърце и своята чувствителност. Тогава се явяват страданията. Страданието е една реакция, която заставя човека да мисли. Да допуснем, че някой път вие мислите, че на вас хората не обръщат внимание, не ви обичат.
към беседата >>
Който не е щедър бръкне в джоба, извади погледне, намери, че е много, върне го, пак извади, пак погледне, докато намери някоя дребна монета и даде.
Вие всички не сте еднакво щедри. Някой е по-щедър, някой е по-скържав. Ти искаш да бъдеш щедър, какъв метод ще употребиш при възпитанието? Първото нещо е да гледате щедрите хора как дават. Щедрият като бръкне в джоба никак не гледа.
Който не е щедър бръкне в джоба, извади погледне, намери, че е много, върне го, пак извади, пак погледне, докато намери някоя дребна монета и даде.
Аз съм наблюдавал, някой извади едно парче от торбата, види голямо парче, върне го, отчупи пак го погледне, пак отчупи и чак тогава даде. Някой като бръкне и извади парчето, веднага даде. Той е щедър. Който вади и отчупва, че тогава дава, не е щедър. Ако искате да развиете щедрост не отчупвайте.
към беседата >>
Ако постъпваш зле с ближните си ти постъпваш зле и със себе си.
Значи няма да риташ с крака си. Някой път може да изнасилиш ръката си. Изнасилването на ръката ще се отрази върху тебе. Когато говорим за отношението към нашите ближни те имат известно отношение и към нас. Това отношение се отразява върху нас.
Ако постъпваш зле с ближните си ти постъпваш зле и със себе си.
В това отношение човек може да изнасили своя ум, може да изнасили своето сърце и своята чувствителност. Тогава се явяват страданията. Страданието е една реакция, която заставя човека да мисли. Да допуснем, че някой път вие мислите, че на вас хората не обръщат внимание, не ви обичат. Какво разбирате под думата „необичане“?
към беседата >>
Аз съм наблюдавал, някой извади едно парче от торбата, види голямо парче, върне го, отчупи пак го погледне, пак отчупи и чак тогава даде.
Някой е по-щедър, някой е по-скържав. Ти искаш да бъдеш щедър, какъв метод ще употребиш при възпитанието? Първото нещо е да гледате щедрите хора как дават. Щедрият като бръкне в джоба никак не гледа. Който не е щедър бръкне в джоба, извади погледне, намери, че е много, върне го, пак извади, пак погледне, докато намери някоя дребна монета и даде.
Аз съм наблюдавал, някой извади едно парче от торбата, види голямо парче, върне го, отчупи пак го погледне, пак отчупи и чак тогава даде.
Някой като бръкне и извади парчето, веднага даде. Той е щедър. Който вади и отчупва, че тогава дава, не е щедър. Ако искате да развиете щедрост не отчупвайте. Да допуснем, че имате един милион.
към беседата >>
В това отношение човек може да изнасили своя ум, може да изнасили своето сърце и своята чувствителност.
Някой път може да изнасилиш ръката си. Изнасилването на ръката ще се отрази върху тебе. Когато говорим за отношението към нашите ближни те имат известно отношение и към нас. Това отношение се отразява върху нас. Ако постъпваш зле с ближните си ти постъпваш зле и със себе си.
В това отношение човек може да изнасили своя ум, може да изнасили своето сърце и своята чувствителност.
Тогава се явяват страданията. Страданието е една реакция, която заставя човека да мисли. Да допуснем, че някой път вие мислите, че на вас хората не обръщат внимание, не ви обичат. Какво разбирате под думата „необичане“? Не какво е вашето мнение, философското тълкувание какво е?
към беседата >>
Някой като бръкне и извади парчето, веднага даде.
Ти искаш да бъдеш щедър, какъв метод ще употребиш при възпитанието? Първото нещо е да гледате щедрите хора как дават. Щедрият като бръкне в джоба никак не гледа. Който не е щедър бръкне в джоба, извади погледне, намери, че е много, върне го, пак извади, пак погледне, докато намери някоя дребна монета и даде. Аз съм наблюдавал, някой извади едно парче от торбата, види голямо парче, върне го, отчупи пак го погледне, пак отчупи и чак тогава даде.
Някой като бръкне и извади парчето, веднага даде.
Той е щедър. Който вади и отчупва, че тогава дава, не е щедър. Ако искате да развиете щедрост не отчупвайте. Да допуснем, че имате един милион. Или да допуснем, че имате една торба с 10 хляба.
към беседата >>
Тогава се явяват страданията.
Изнасилването на ръката ще се отрази върху тебе. Когато говорим за отношението към нашите ближни те имат известно отношение и към нас. Това отношение се отразява върху нас. Ако постъпваш зле с ближните си ти постъпваш зле и със себе си. В това отношение човек може да изнасили своя ум, може да изнасили своето сърце и своята чувствителност.
Тогава се явяват страданията.
Страданието е една реакция, която заставя човека да мисли. Да допуснем, че някой път вие мислите, че на вас хората не обръщат внимание, не ви обичат. Какво разбирате под думата „необичане“? Не какво е вашето мнение, философското тълкувание какво е? Говорим за Любовта, но то са такива схващания, които са дошли отпосле.
към беседата >>
Той е щедър.
Първото нещо е да гледате щедрите хора как дават. Щедрият като бръкне в джоба никак не гледа. Който не е щедър бръкне в джоба, извади погледне, намери, че е много, върне го, пак извади, пак погледне, докато намери някоя дребна монета и даде. Аз съм наблюдавал, някой извади едно парче от торбата, види голямо парче, върне го, отчупи пак го погледне, пак отчупи и чак тогава даде. Някой като бръкне и извади парчето, веднага даде.
Той е щедър.
Който вади и отчупва, че тогава дава, не е щедър. Ако искате да развиете щедрост не отчупвайте. Да допуснем, че имате един милион. Или да допуснем, че имате една торба с 10 хляба. Среща ви някой, колко ще дадете?
към беседата >>
Страданието е една реакция, която заставя човека да мисли.
Когато говорим за отношението към нашите ближни те имат известно отношение и към нас. Това отношение се отразява върху нас. Ако постъпваш зле с ближните си ти постъпваш зле и със себе си. В това отношение човек може да изнасили своя ум, може да изнасили своето сърце и своята чувствителност. Тогава се явяват страданията.
Страданието е една реакция, която заставя човека да мисли.
Да допуснем, че някой път вие мислите, че на вас хората не обръщат внимание, не ви обичат. Какво разбирате под думата „необичане“? Не какво е вашето мнение, философското тълкувание какво е? Говорим за Любовта, но то са такива схващания, които са дошли отпосле. Първоначално, когато е създадена думата, какво се е разбирало под думата „обич“?
към беседата >>
Който вади и отчупва, че тогава дава, не е щедър.
Щедрият като бръкне в джоба никак не гледа. Който не е щедър бръкне в джоба, извади погледне, намери, че е много, върне го, пак извади, пак погледне, докато намери някоя дребна монета и даде. Аз съм наблюдавал, някой извади едно парче от торбата, види голямо парче, върне го, отчупи пак го погледне, пак отчупи и чак тогава даде. Някой като бръкне и извади парчето, веднага даде. Той е щедър.
Който вади и отчупва, че тогава дава, не е щедър.
Ако искате да развиете щедрост не отчупвайте. Да допуснем, че имате един милион. Или да допуснем, че имате една торба с 10 хляба. Среща ви някой, колко ще дадете? Да направим психологичен опит.
към беседата >>
Да допуснем, че някой път вие мислите, че на вас хората не обръщат внимание, не ви обичат.
Това отношение се отразява върху нас. Ако постъпваш зле с ближните си ти постъпваш зле и със себе си. В това отношение човек може да изнасили своя ум, може да изнасили своето сърце и своята чувствителност. Тогава се явяват страданията. Страданието е една реакция, която заставя човека да мисли.
Да допуснем, че някой път вие мислите, че на вас хората не обръщат внимание, не ви обичат.
Какво разбирате под думата „необичане“? Не какво е вашето мнение, философското тълкувание какво е? Говорим за Любовта, но то са такива схващания, които са дошли отпосле. Първоначално, когато е създадена думата, какво се е разбирало под думата „обич“? Първоначалното значение да обичаш нещо, значи да имаш един товар, носиш го на гърба си и да снемеш този товар това е обич.
към беседата >>
Ако искате да развиете щедрост не отчупвайте.
Който не е щедър бръкне в джоба, извади погледне, намери, че е много, върне го, пак извади, пак погледне, докато намери някоя дребна монета и даде. Аз съм наблюдавал, някой извади едно парче от торбата, види голямо парче, върне го, отчупи пак го погледне, пак отчупи и чак тогава даде. Някой като бръкне и извади парчето, веднага даде. Той е щедър. Който вади и отчупва, че тогава дава, не е щедър.
Ако искате да развиете щедрост не отчупвайте.
Да допуснем, че имате един милион. Или да допуснем, че имате една торба с 10 хляба. Среща ви някой, колко ще дадете? Да направим психологичен опит. Носите 10 хляба, колко хляба ще ви се откъсне от сърцето да дадете?
към беседата >>
Какво разбирате под думата „необичане“?
Ако постъпваш зле с ближните си ти постъпваш зле и със себе си. В това отношение човек може да изнасили своя ум, може да изнасили своето сърце и своята чувствителност. Тогава се явяват страданията. Страданието е една реакция, която заставя човека да мисли. Да допуснем, че някой път вие мислите, че на вас хората не обръщат внимание, не ви обичат.
Какво разбирате под думата „необичане“?
Не какво е вашето мнение, философското тълкувание какво е? Говорим за Любовта, но то са такива схващания, които са дошли отпосле. Първоначално, когато е създадена думата, какво се е разбирало под думата „обич“? Първоначалното значение да обичаш нещо, значи да имаш един товар, носиш го на гърба си и да снемеш този товар това е обич. А пък под думата „любов“ значи да вземеш този товар и да го туриш на гърба си, натоварваш се.
към беседата >>
Да допуснем, че имате един милион.
Аз съм наблюдавал, някой извади едно парче от торбата, види голямо парче, върне го, отчупи пак го погледне, пак отчупи и чак тогава даде. Някой като бръкне и извади парчето, веднага даде. Той е щедър. Който вади и отчупва, че тогава дава, не е щедър. Ако искате да развиете щедрост не отчупвайте.
Да допуснем, че имате един милион.
Или да допуснем, че имате една торба с 10 хляба. Среща ви някой, колко ще дадете? Да направим психологичен опит. Носите 10 хляба, колко хляба ще ви се откъсне от сърцето да дадете? Или да кажем 50–60 души гладници ви срещнат, вие сте офицер имате 50–60 души гладни войници.
към беседата >>
Не какво е вашето мнение, философското тълкувание какво е?
В това отношение човек може да изнасили своя ум, може да изнасили своето сърце и своята чувствителност. Тогава се явяват страданията. Страданието е една реакция, която заставя човека да мисли. Да допуснем, че някой път вие мислите, че на вас хората не обръщат внимание, не ви обичат. Какво разбирате под думата „необичане“?
Не какво е вашето мнение, философското тълкувание какво е?
Говорим за Любовта, но то са такива схващания, които са дошли отпосле. Първоначално, когато е създадена думата, какво се е разбирало под думата „обич“? Първоначалното значение да обичаш нещо, значи да имаш един товар, носиш го на гърба си и да снемеш този товар това е обич. А пък под думата „любов“ значи да вземеш този товар и да го туриш на гърба си, натоварваш се. Дигаш товара на гърба си – това е любов, снемаш товара – това е обич.
към беседата >>
Или да допуснем, че имате една торба с 10 хляба.
Някой като бръкне и извади парчето, веднага даде. Той е щедър. Който вади и отчупва, че тогава дава, не е щедър. Ако искате да развиете щедрост не отчупвайте. Да допуснем, че имате един милион.
Или да допуснем, че имате една торба с 10 хляба.
Среща ви някой, колко ще дадете? Да направим психологичен опит. Носите 10 хляба, колко хляба ще ви се откъсне от сърцето да дадете? Или да кажем 50–60 души гладници ви срещнат, вие сте офицер имате 50–60 души гладни войници. По колко ще дадете на всеки?
към беседата >>
Говорим за Любовта, но то са такива схващания, които са дошли отпосле.
Тогава се явяват страданията. Страданието е една реакция, която заставя човека да мисли. Да допуснем, че някой път вие мислите, че на вас хората не обръщат внимание, не ви обичат. Какво разбирате под думата „необичане“? Не какво е вашето мнение, философското тълкувание какво е?
Говорим за Любовта, но то са такива схващания, които са дошли отпосле.
Първоначално, когато е създадена думата, какво се е разбирало под думата „обич“? Първоначалното значение да обичаш нещо, значи да имаш един товар, носиш го на гърба си и да снемеш този товар това е обич. А пък под думата „любов“ значи да вземеш този товар и да го туриш на гърба си, натоварваш се. Дигаш товара на гърба си – това е любов, снемаш товара – това е обич. Една кокошка когато снася едно яйце – това е обич.
към беседата >>
Среща ви някой, колко ще дадете?
Той е щедър. Който вади и отчупва, че тогава дава, не е щедър. Ако искате да развиете щедрост не отчупвайте. Да допуснем, че имате един милион. Или да допуснем, че имате една торба с 10 хляба.
Среща ви някой, колко ще дадете?
Да направим психологичен опит. Носите 10 хляба, колко хляба ще ви се откъсне от сърцето да дадете? Или да кажем 50–60 души гладници ви срещнат, вие сте офицер имате 50–60 души гладни войници. По колко ще дадете на всеки? Ако ти си сам, защо ти са 60 хляба?
към беседата >>
Първоначално, когато е създадена думата, какво се е разбирало под думата „обич“?
Страданието е една реакция, която заставя човека да мисли. Да допуснем, че някой път вие мислите, че на вас хората не обръщат внимание, не ви обичат. Какво разбирате под думата „необичане“? Не какво е вашето мнение, философското тълкувание какво е? Говорим за Любовта, но то са такива схващания, които са дошли отпосле.
Първоначално, когато е създадена думата, какво се е разбирало под думата „обич“?
Първоначалното значение да обичаш нещо, значи да имаш един товар, носиш го на гърба си и да снемеш този товар това е обич. А пък под думата „любов“ значи да вземеш този товар и да го туриш на гърба си, натоварваш се. Дигаш товара на гърба си – това е любов, снемаш товара – това е обич. Една кокошка когато снася едно яйце – това е обич. Когато го измъти – това е любов.
към беседата >>
Да направим психологичен опит.
Който вади и отчупва, че тогава дава, не е щедър. Ако искате да развиете щедрост не отчупвайте. Да допуснем, че имате един милион. Или да допуснем, че имате една торба с 10 хляба. Среща ви някой, колко ще дадете?
Да направим психологичен опит.
Носите 10 хляба, колко хляба ще ви се откъсне от сърцето да дадете? Или да кажем 50–60 души гладници ви срещнат, вие сте офицер имате 50–60 души гладни войници. По колко ще дадете на всеки? Ако ти си сам, защо ти са 60 хляба? Ако имате 60 хляба, по колко ще дадете на всеки войник?
към беседата >>
Първоначалното значение да обичаш нещо, значи да имаш един товар, носиш го на гърба си и да снемеш този товар това е обич.
Да допуснем, че някой път вие мислите, че на вас хората не обръщат внимание, не ви обичат. Какво разбирате под думата „необичане“? Не какво е вашето мнение, философското тълкувание какво е? Говорим за Любовта, но то са такива схващания, които са дошли отпосле. Първоначално, когато е създадена думата, какво се е разбирало под думата „обич“?
Първоначалното значение да обичаш нещо, значи да имаш един товар, носиш го на гърба си и да снемеш този товар това е обич.
А пък под думата „любов“ значи да вземеш този товар и да го туриш на гърба си, натоварваш се. Дигаш товара на гърба си – това е любов, снемаш товара – това е обич. Една кокошка когато снася едно яйце – това е обич. Когато го измъти – това е любов. Ти имаш едно желание, мъчи те.
към беседата >>
Носите 10 хляба, колко хляба ще ви се откъсне от сърцето да дадете?
Ако искате да развиете щедрост не отчупвайте. Да допуснем, че имате един милион. Или да допуснем, че имате една торба с 10 хляба. Среща ви някой, колко ще дадете? Да направим психологичен опит.
Носите 10 хляба, колко хляба ще ви се откъсне от сърцето да дадете?
Или да кажем 50–60 души гладници ви срещнат, вие сте офицер имате 50–60 души гладни войници. По колко ще дадете на всеки? Ако ти си сам, защо ти са 60 хляба? Ако имате 60 хляба, по колко ще дадете на всеки войник? Някой ще даде по един хляб, някой ще даде по половин хляб.
към беседата >>
А пък под думата „любов“ значи да вземеш този товар и да го туриш на гърба си, натоварваш се.
Какво разбирате под думата „необичане“? Не какво е вашето мнение, философското тълкувание какво е? Говорим за Любовта, но то са такива схващания, които са дошли отпосле. Първоначално, когато е създадена думата, какво се е разбирало под думата „обич“? Първоначалното значение да обичаш нещо, значи да имаш един товар, носиш го на гърба си и да снемеш този товар това е обич.
А пък под думата „любов“ значи да вземеш този товар и да го туриш на гърба си, натоварваш се.
Дигаш товара на гърба си – това е любов, снемаш товара – това е обич. Една кокошка когато снася едно яйце – това е обич. Когато го измъти – това е любов. Ти имаш едно желание, мъчи те. Ако се гледа чисто психологически може да си помогнете.
към беседата >>
Или да кажем 50–60 души гладници ви срещнат, вие сте офицер имате 50–60 души гладни войници.
Да допуснем, че имате един милион. Или да допуснем, че имате една торба с 10 хляба. Среща ви някой, колко ще дадете? Да направим психологичен опит. Носите 10 хляба, колко хляба ще ви се откъсне от сърцето да дадете?
Или да кажем 50–60 души гладници ви срещнат, вие сте офицер имате 50–60 души гладни войници.
По колко ще дадете на всеки? Ако ти си сам, защо ти са 60 хляба? Ако имате 60 хляба, по колко ще дадете на всеки войник? Някой ще даде по един хляб, някой ще даде по половин хляб. Има едно естествено чувство у човека, което се явява, да дадеш.
към беседата >>
Дигаш товара на гърба си – това е любов, снемаш товара – това е обич.
Не какво е вашето мнение, философското тълкувание какво е? Говорим за Любовта, но то са такива схващания, които са дошли отпосле. Първоначално, когато е създадена думата, какво се е разбирало под думата „обич“? Първоначалното значение да обичаш нещо, значи да имаш един товар, носиш го на гърба си и да снемеш този товар това е обич. А пък под думата „любов“ значи да вземеш този товар и да го туриш на гърба си, натоварваш се.
Дигаш товара на гърба си – това е любов, снемаш товара – това е обич.
Една кокошка когато снася едно яйце – това е обич. Когато го измъти – това е любов. Ти имаш едно желание, мъчи те. Ако се гледа чисто психологически може да си помогнете. Има едно желание, което тебе те мъчи.
към беседата >>
По колко ще дадете на всеки?
Или да допуснем, че имате една торба с 10 хляба. Среща ви някой, колко ще дадете? Да направим психологичен опит. Носите 10 хляба, колко хляба ще ви се откъсне от сърцето да дадете? Или да кажем 50–60 души гладници ви срещнат, вие сте офицер имате 50–60 души гладни войници.
По колко ще дадете на всеки?
Ако ти си сам, защо ти са 60 хляба? Ако имате 60 хляба, по колко ще дадете на всеки войник? Някой ще даде по един хляб, някой ще даде по половин хляб. Има едно естествено чувство у човека, което се явява, да дадеш. Ти дадеш и си доволен.
към беседата >>
Една кокошка когато снася едно яйце – това е обич.
Говорим за Любовта, но то са такива схващания, които са дошли отпосле. Първоначално, когато е създадена думата, какво се е разбирало под думата „обич“? Първоначалното значение да обичаш нещо, значи да имаш един товар, носиш го на гърба си и да снемеш този товар това е обич. А пък под думата „любов“ значи да вземеш този товар и да го туриш на гърба си, натоварваш се. Дигаш товара на гърба си – това е любов, снемаш товара – това е обич.
Една кокошка когато снася едно яйце – това е обич.
Когато го измъти – това е любов. Ти имаш едно желание, мъчи те. Ако се гледа чисто психологически може да си помогнете. Има едно желание, което тебе те мъчи. Това желание, само по себе си има доста голяма тежест, доста дълго време си го носил и трябва да го снемеш от своето съзнание.
към беседата >>
Ако ти си сам, защо ти са 60 хляба?
Среща ви някой, колко ще дадете? Да направим психологичен опит. Носите 10 хляба, колко хляба ще ви се откъсне от сърцето да дадете? Или да кажем 50–60 души гладници ви срещнат, вие сте офицер имате 50–60 души гладни войници. По колко ще дадете на всеки?
Ако ти си сам, защо ти са 60 хляба?
Ако имате 60 хляба, по колко ще дадете на всеки войник? Някой ще даде по един хляб, някой ще даде по половин хляб. Има едно естествено чувство у човека, което се явява, да дадеш. Ти дадеш и си доволен. Като дадеш, ти сам да си доволен, че си дал.
към беседата >>
Когато го измъти – това е любов.
Първоначално, когато е създадена думата, какво се е разбирало под думата „обич“? Първоначалното значение да обичаш нещо, значи да имаш един товар, носиш го на гърба си и да снемеш този товар това е обич. А пък под думата „любов“ значи да вземеш този товар и да го туриш на гърба си, натоварваш се. Дигаш товара на гърба си – това е любов, снемаш товара – това е обич. Една кокошка когато снася едно яйце – това е обич.
Когато го измъти – това е любов.
Ти имаш едно желание, мъчи те. Ако се гледа чисто психологически може да си помогнете. Има едно желание, което тебе те мъчи. Това желание, само по себе си има доста голяма тежест, доста дълго време си го носил и трябва да го снемеш от своето съзнание. То е цяла наука.
към беседата >>
Ако имате 60 хляба, по колко ще дадете на всеки войник?
Да направим психологичен опит. Носите 10 хляба, колко хляба ще ви се откъсне от сърцето да дадете? Или да кажем 50–60 души гладници ви срещнат, вие сте офицер имате 50–60 души гладни войници. По колко ще дадете на всеки? Ако ти си сам, защо ти са 60 хляба?
Ако имате 60 хляба, по колко ще дадете на всеки войник?
Някой ще даде по един хляб, някой ще даде по половин хляб. Има едно естествено чувство у човека, което се явява, да дадеш. Ти дадеш и си доволен. Като дадеш, ти сам да си доволен, че си дал. Някой път дадеш, ти не си доволен.
към беседата >>
Ти имаш едно желание, мъчи те.
Първоначалното значение да обичаш нещо, значи да имаш един товар, носиш го на гърба си и да снемеш този товар това е обич. А пък под думата „любов“ значи да вземеш този товар и да го туриш на гърба си, натоварваш се. Дигаш товара на гърба си – това е любов, снемаш товара – това е обич. Една кокошка когато снася едно яйце – това е обич. Когато го измъти – това е любов.
Ти имаш едно желание, мъчи те.
Ако се гледа чисто психологически може да си помогнете. Има едно желание, което тебе те мъчи. Това желание, само по себе си има доста голяма тежест, доста дълго време си го носил и трябва да го снемеш от своето съзнание. То е цяла наука. Има известни мисли, които трябва да ги снемете да си починете.
към беседата >>
Някой ще даде по един хляб, някой ще даде по половин хляб.
Носите 10 хляба, колко хляба ще ви се откъсне от сърцето да дадете? Или да кажем 50–60 души гладници ви срещнат, вие сте офицер имате 50–60 души гладни войници. По колко ще дадете на всеки? Ако ти си сам, защо ти са 60 хляба? Ако имате 60 хляба, по колко ще дадете на всеки войник?
Някой ще даде по един хляб, някой ще даде по половин хляб.
Има едно естествено чувство у човека, което се явява, да дадеш. Ти дадеш и си доволен. Като дадеш, ти сам да си доволен, че си дал. Някой път дадеш, ти не си доволен. Казваш: „Много дадох“.
към беседата >>
Ако се гледа чисто психологически може да си помогнете.
А пък под думата „любов“ значи да вземеш този товар и да го туриш на гърба си, натоварваш се. Дигаш товара на гърба си – това е любов, снемаш товара – това е обич. Една кокошка когато снася едно яйце – това е обич. Когато го измъти – това е любов. Ти имаш едно желание, мъчи те.
Ако се гледа чисто психологически може да си помогнете.
Има едно желание, което тебе те мъчи. Това желание, само по себе си има доста голяма тежест, доста дълго време си го носил и трябва да го снемеш от своето съзнание. То е цяла наука. Има известни мисли, които трябва да ги снемете да си починете. И трябва тази мисъл да я дигнеш да си починеш.
към беседата >>
Има едно естествено чувство у човека, което се явява, да дадеш.
Или да кажем 50–60 души гладници ви срещнат, вие сте офицер имате 50–60 души гладни войници. По колко ще дадете на всеки? Ако ти си сам, защо ти са 60 хляба? Ако имате 60 хляба, по колко ще дадете на всеки войник? Някой ще даде по един хляб, някой ще даде по половин хляб.
Има едно естествено чувство у човека, което се явява, да дадеш.
Ти дадеш и си доволен. Като дадеш, ти сам да си доволен, че си дал. Някой път дадеш, ти не си доволен. Казваш: „Много дадох“. Някой път дадеш и не си доволен, че малко си дал.
към беседата >>
Има едно желание, което тебе те мъчи.
Дигаш товара на гърба си – това е любов, снемаш товара – това е обич. Една кокошка когато снася едно яйце – това е обич. Когато го измъти – това е любов. Ти имаш едно желание, мъчи те. Ако се гледа чисто психологически може да си помогнете.
Има едно желание, което тебе те мъчи.
Това желание, само по себе си има доста голяма тежест, доста дълго време си го носил и трябва да го снемеш от своето съзнание. То е цяла наука. Има известни мисли, които трябва да ги снемете да си починете. И трябва тази мисъл да я дигнеш да си починеш. Една мисъл, която дълго време носиш съзнанието се уморява вече.
към беседата >>
Ти дадеш и си доволен.
По колко ще дадете на всеки? Ако ти си сам, защо ти са 60 хляба? Ако имате 60 хляба, по колко ще дадете на всеки войник? Някой ще даде по един хляб, някой ще даде по половин хляб. Има едно естествено чувство у човека, което се явява, да дадеш.
Ти дадеш и си доволен.
Като дадеш, ти сам да си доволен, че си дал. Някой път дадеш, ти не си доволен. Казваш: „Много дадох“. Някой път дадеш и не си доволен, че малко си дал. Има едно естествено даване, като дадеш да си доволен.
към беседата >>
Това желание, само по себе си има доста голяма тежест, доста дълго време си го носил и трябва да го снемеш от своето съзнание.
Една кокошка когато снася едно яйце – това е обич. Когато го измъти – това е любов. Ти имаш едно желание, мъчи те. Ако се гледа чисто психологически може да си помогнете. Има едно желание, което тебе те мъчи.
Това желание, само по себе си има доста голяма тежест, доста дълго време си го носил и трябва да го снемеш от своето съзнание.
То е цяла наука. Има известни мисли, които трябва да ги снемете да си починете. И трябва тази мисъл да я дигнеш да си починеш. Една мисъл, която дълго време носиш съзнанието се уморява вече. Тази мисъл трябва да я туриш някъде, обективно да гледаш.
към беседата >>
Като дадеш, ти сам да си доволен, че си дал.
Ако ти си сам, защо ти са 60 хляба? Ако имате 60 хляба, по колко ще дадете на всеки войник? Някой ще даде по един хляб, някой ще даде по половин хляб. Има едно естествено чувство у човека, което се явява, да дадеш. Ти дадеш и си доволен.
Като дадеш, ти сам да си доволен, че си дал.
Някой път дадеш, ти не си доволен. Казваш: „Много дадох“. Някой път дадеш и не си доволен, че малко си дал. Има едно естествено даване, като дадеш да си доволен. Ти вървиш по пътя и се радваш като си дал.
към беседата >>
То е цяла наука.
Когато го измъти – това е любов. Ти имаш едно желание, мъчи те. Ако се гледа чисто психологически може да си помогнете. Има едно желание, което тебе те мъчи. Това желание, само по себе си има доста голяма тежест, доста дълго време си го носил и трябва да го снемеш от своето съзнание.
То е цяла наука.
Има известни мисли, които трябва да ги снемете да си починете. И трябва тази мисъл да я дигнеш да си починеш. Една мисъл, която дълго време носиш съзнанието се уморява вече. Тази мисъл трябва да я туриш някъде, обективно да гледаш. После пак може да я вземеш.
към беседата >>
Някой път дадеш, ти не си доволен.
Ако имате 60 хляба, по колко ще дадете на всеки войник? Някой ще даде по един хляб, някой ще даде по половин хляб. Има едно естествено чувство у човека, което се явява, да дадеш. Ти дадеш и си доволен. Като дадеш, ти сам да си доволен, че си дал.
Някой път дадеш, ти не си доволен.
Казваш: „Много дадох“. Някой път дадеш и не си доволен, че малко си дал. Има едно естествено даване, като дадеш да си доволен. Ти вървиш по пътя и се радваш като си дал. Доволен си – то е естественото даване.
към беседата >>
Има известни мисли, които трябва да ги снемете да си починете.
Ти имаш едно желание, мъчи те. Ако се гледа чисто психологически може да си помогнете. Има едно желание, което тебе те мъчи. Това желание, само по себе си има доста голяма тежест, доста дълго време си го носил и трябва да го снемеш от своето съзнание. То е цяла наука.
Има известни мисли, които трябва да ги снемете да си починете.
И трябва тази мисъл да я дигнеш да си починеш. Една мисъл, която дълго време носиш съзнанието се уморява вече. Тази мисъл трябва да я туриш някъде, обективно да гледаш. После пак може да я вземеш. Та казвам: Сега хората нямат ясна представа какво е да чувствуваш.
към беседата >>
Казваш: „Много дадох“.
Някой ще даде по един хляб, някой ще даде по половин хляб. Има едно естествено чувство у човека, което се явява, да дадеш. Ти дадеш и си доволен. Като дадеш, ти сам да си доволен, че си дал. Някой път дадеш, ти не си доволен.
Казваш: „Много дадох“.
Някой път дадеш и не си доволен, че малко си дал. Има едно естествено даване, като дадеш да си доволен. Ти вървиш по пътя и се радваш като си дал. Доволен си – то е естественото даване. Естественото даване е това, в което ти се радваш, като даваш.
към беседата >>
И трябва тази мисъл да я дигнеш да си починеш.
Ако се гледа чисто психологически може да си помогнете. Има едно желание, което тебе те мъчи. Това желание, само по себе си има доста голяма тежест, доста дълго време си го носил и трябва да го снемеш от своето съзнание. То е цяла наука. Има известни мисли, които трябва да ги снемете да си починете.
И трябва тази мисъл да я дигнеш да си починеш.
Една мисъл, която дълго време носиш съзнанието се уморява вече. Тази мисъл трябва да я туриш някъде, обективно да гледаш. После пак може да я вземеш. Та казвам: Сега хората нямат ясна представа какво е да чувствуваш. Особено място има в съзнанието за чувствуването.
към беседата >>
Някой път дадеш и не си доволен, че малко си дал.
Има едно естествено чувство у човека, което се явява, да дадеш. Ти дадеш и си доволен. Като дадеш, ти сам да си доволен, че си дал. Някой път дадеш, ти не си доволен. Казваш: „Много дадох“.
Някой път дадеш и не си доволен, че малко си дал.
Има едно естествено даване, като дадеш да си доволен. Ти вървиш по пътя и се радваш като си дал. Доволен си – то е естественото даване. Естественото даване е това, в което ти се радваш, като даваш. То е божествено даване.
към беседата >>
Една мисъл, която дълго време носиш съзнанието се уморява вече.
Има едно желание, което тебе те мъчи. Това желание, само по себе си има доста голяма тежест, доста дълго време си го носил и трябва да го снемеш от своето съзнание. То е цяла наука. Има известни мисли, които трябва да ги снемете да си починете. И трябва тази мисъл да я дигнеш да си починеш.
Една мисъл, която дълго време носиш съзнанието се уморява вече.
Тази мисъл трябва да я туриш някъде, обективно да гледаш. После пак може да я вземеш. Та казвам: Сега хората нямат ясна представа какво е да чувствуваш. Особено място има в съзнанието за чувствуването. Седи известно желание, ако дълго време ти чувствуваш някаква тежест, ти трябва да го туриш настрана за да си почине съзнанието ти.
към беседата >>
Има едно естествено даване, като дадеш да си доволен.
Ти дадеш и си доволен. Като дадеш, ти сам да си доволен, че си дал. Някой път дадеш, ти не си доволен. Казваш: „Много дадох“. Някой път дадеш и не си доволен, че малко си дал.
Има едно естествено даване, като дадеш да си доволен.
Ти вървиш по пътя и се радваш като си дал. Доволен си – то е естественото даване. Естественото даване е това, в което ти се радваш, като даваш. То е божествено даване.
към беседата >>
Тази мисъл трябва да я туриш някъде, обективно да гледаш.
Това желание, само по себе си има доста голяма тежест, доста дълго време си го носил и трябва да го снемеш от своето съзнание. То е цяла наука. Има известни мисли, които трябва да ги снемете да си починете. И трябва тази мисъл да я дигнеш да си починеш. Една мисъл, която дълго време носиш съзнанието се уморява вече.
Тази мисъл трябва да я туриш някъде, обективно да гледаш.
После пак може да я вземеш. Та казвам: Сега хората нямат ясна представа какво е да чувствуваш. Особено място има в съзнанието за чувствуването. Седи известно желание, ако дълго време ти чувствуваш някаква тежест, ти трябва да го туриш настрана за да си почине съзнанието ти. Съзнанието ти да е свободно от това желание.
към беседата >>
Ти вървиш по пътя и се радваш като си дал.
Като дадеш, ти сам да си доволен, че си дал. Някой път дадеш, ти не си доволен. Казваш: „Много дадох“. Някой път дадеш и не си доволен, че малко си дал. Има едно естествено даване, като дадеш да си доволен.
Ти вървиш по пътя и се радваш като си дал.
Доволен си – то е естественото даване. Естественото даване е това, в което ти се радваш, като даваш. То е божествено даване.
към беседата >>
После пак може да я вземеш.
То е цяла наука. Има известни мисли, които трябва да ги снемете да си починете. И трябва тази мисъл да я дигнеш да си починеш. Една мисъл, която дълго време носиш съзнанието се уморява вече. Тази мисъл трябва да я туриш някъде, обективно да гледаш.
После пак може да я вземеш.
Та казвам: Сега хората нямат ясна представа какво е да чувствуваш. Особено място има в съзнанието за чувствуването. Седи известно желание, ако дълго време ти чувствуваш някаква тежест, ти трябва да го туриш настрана за да си почине съзнанието ти. Съзнанието ти да е свободно от това желание. Съзнанието ти трябва да е свободно от някаква мисъл, която може да те безпокои.
към беседата >>
Доволен си – то е естественото даване.
Някой път дадеш, ти не си доволен. Казваш: „Много дадох“. Някой път дадеш и не си доволен, че малко си дал. Има едно естествено даване, като дадеш да си доволен. Ти вървиш по пътя и се радваш като си дал.
Доволен си – то е естественото даване.
Естественото даване е това, в което ти се радваш, като даваш. То е божествено даване.
към беседата >>
Та казвам: Сега хората нямат ясна представа какво е да чувствуваш.
Има известни мисли, които трябва да ги снемете да си починете. И трябва тази мисъл да я дигнеш да си починеш. Една мисъл, която дълго време носиш съзнанието се уморява вече. Тази мисъл трябва да я туриш някъде, обективно да гледаш. После пак може да я вземеш.
Та казвам: Сега хората нямат ясна представа какво е да чувствуваш.
Особено място има в съзнанието за чувствуването. Седи известно желание, ако дълго време ти чувствуваш някаква тежест, ти трябва да го туриш настрана за да си почине съзнанието ти. Съзнанието ти да е свободно от това желание. Съзнанието ти трябва да е свободно от някаква мисъл, която може да те безпокои. Да допуснем, че вие се сърдите.
към беседата >>
Естественото даване е това, в което ти се радваш, като даваш.
Казваш: „Много дадох“. Някой път дадеш и не си доволен, че малко си дал. Има едно естествено даване, като дадеш да си доволен. Ти вървиш по пътя и се радваш като си дал. Доволен си – то е естественото даване.
Естественото даване е това, в което ти се радваш, като даваш.
То е божествено даване.
към беседата >>
Особено място има в съзнанието за чувствуването.
И трябва тази мисъл да я дигнеш да си починеш. Една мисъл, която дълго време носиш съзнанието се уморява вече. Тази мисъл трябва да я туриш някъде, обективно да гледаш. После пак може да я вземеш. Та казвам: Сега хората нямат ясна представа какво е да чувствуваш.
Особено място има в съзнанието за чувствуването.
Седи известно желание, ако дълго време ти чувствуваш някаква тежест, ти трябва да го туриш настрана за да си почине съзнанието ти. Съзнанието ти да е свободно от това желание. Съзнанието ти трябва да е свободно от някаква мисъл, която може да те безпокои. Да допуснем, че вие се сърдите. Какво нещо е сръднята?
към беседата >>
То е божествено даване.
Някой път дадеш и не си доволен, че малко си дал. Има едно естествено даване, като дадеш да си доволен. Ти вървиш по пътя и се радваш като си дал. Доволен си – то е естественото даване. Естественото даване е това, в което ти се радваш, като даваш.
То е божествено даване.
към беседата >>
Седи известно желание, ако дълго време ти чувствуваш някаква тежест, ти трябва да го туриш настрана за да си почине съзнанието ти.
Една мисъл, която дълго време носиш съзнанието се уморява вече. Тази мисъл трябва да я туриш някъде, обективно да гледаш. После пак може да я вземеш. Та казвам: Сега хората нямат ясна представа какво е да чувствуваш. Особено място има в съзнанието за чувствуването.
Седи известно желание, ако дълго време ти чувствуваш някаква тежест, ти трябва да го туриш настрана за да си почине съзнанието ти.
Съзнанието ти да е свободно от това желание. Съзнанието ти трябва да е свободно от някаква мисъл, която може да те безпокои. Да допуснем, че вие се сърдите. Какво нещо е сръднята? Да допуснем, че вие сте учител и две деца са се разсърдили, разсърдили са се за две ябълки.
към беседата >>
Онзи, който иска да изучава музиката, той трябва да има за идеал, онези, добрите свирци, които хубаво свирят и пеят.
Онзи, който иска да изучава музиката, той трябва да има за идеал, онези, добрите свирци, които хубаво свирят и пеят.
Ако нямаш един модел ти не може да се научиш да свириш и пееш. Ние трябва да имаме модел. За тия лампи, които имаме модел е слънцето. Звездите него го имат за идеал. То е научило хората как да правят свещи.
към беседата >>
Съзнанието ти да е свободно от това желание.
Тази мисъл трябва да я туриш някъде, обективно да гледаш. После пак може да я вземеш. Та казвам: Сега хората нямат ясна представа какво е да чувствуваш. Особено място има в съзнанието за чувствуването. Седи известно желание, ако дълго време ти чувствуваш някаква тежест, ти трябва да го туриш настрана за да си почине съзнанието ти.
Съзнанието ти да е свободно от това желание.
Съзнанието ти трябва да е свободно от някаква мисъл, която може да те безпокои. Да допуснем, че вие се сърдите. Какво нещо е сръднята? Да допуснем, че вие сте учител и две деца са се разсърдили, разсърдили са се за две ябълки. Въпросът е, че едната ябълка е по-голяма, значи причината е в големината на ябълката.
към беседата >>
Ако нямаш един модел ти не може да се научиш да свириш и пееш.
Онзи, който иска да изучава музиката, той трябва да има за идеал, онези, добрите свирци, които хубаво свирят и пеят.
Ако нямаш един модел ти не може да се научиш да свириш и пееш.
Ние трябва да имаме модел. За тия лампи, които имаме модел е слънцето. Звездите него го имат за идеал. То е научило хората как да правят свещи.
към беседата >>
Съзнанието ти трябва да е свободно от някаква мисъл, която може да те безпокои.
После пак може да я вземеш. Та казвам: Сега хората нямат ясна представа какво е да чувствуваш. Особено място има в съзнанието за чувствуването. Седи известно желание, ако дълго време ти чувствуваш някаква тежест, ти трябва да го туриш настрана за да си почине съзнанието ти. Съзнанието ти да е свободно от това желание.
Съзнанието ти трябва да е свободно от някаква мисъл, която може да те безпокои.
Да допуснем, че вие се сърдите. Какво нещо е сръднята? Да допуснем, че вие сте учител и две деца са се разсърдили, разсърдили са се за две ябълки. Въпросът е, че едната ябълка е по-голяма, значи причината е в големината на ябълката. Едната ябълка била по-голяма, другата по-малка и едното дете се ръзсърдило, че другото взело по-голямата ябълка, а то по-малката.
към беседата >>
Ние трябва да имаме модел.
Онзи, който иска да изучава музиката, той трябва да има за идеал, онези, добрите свирци, които хубаво свирят и пеят. Ако нямаш един модел ти не може да се научиш да свириш и пееш.
Ние трябва да имаме модел.
За тия лампи, които имаме модел е слънцето. Звездите него го имат за идеал. То е научило хората как да правят свещи.
към беседата >>
Да допуснем, че вие се сърдите.
Та казвам: Сега хората нямат ясна представа какво е да чувствуваш. Особено място има в съзнанието за чувствуването. Седи известно желание, ако дълго време ти чувствуваш някаква тежест, ти трябва да го туриш настрана за да си почине съзнанието ти. Съзнанието ти да е свободно от това желание. Съзнанието ти трябва да е свободно от някаква мисъл, която може да те безпокои.
Да допуснем, че вие се сърдите.
Какво нещо е сръднята? Да допуснем, че вие сте учител и две деца са се разсърдили, разсърдили са се за две ябълки. Въпросът е, че едната ябълка е по-голяма, значи причината е в големината на ябълката. Едната ябълка била по-голяма, другата по-малка и едното дете се ръзсърдило, че другото взело по-голямата ябълка, а то по-малката. Онова, което взело по-малката ябълка недоволно, че другото взело по-голямата.
към беседата >>
За тия лампи, които имаме модел е слънцето.
Онзи, който иска да изучава музиката, той трябва да има за идеал, онези, добрите свирци, които хубаво свирят и пеят. Ако нямаш един модел ти не може да се научиш да свириш и пееш. Ние трябва да имаме модел.
За тия лампи, които имаме модел е слънцето.
Звездите него го имат за идеал. То е научило хората как да правят свещи.
към беседата >>
Какво нещо е сръднята?
Особено място има в съзнанието за чувствуването. Седи известно желание, ако дълго време ти чувствуваш някаква тежест, ти трябва да го туриш настрана за да си почине съзнанието ти. Съзнанието ти да е свободно от това желание. Съзнанието ти трябва да е свободно от някаква мисъл, която може да те безпокои. Да допуснем, че вие се сърдите.
Какво нещо е сръднята?
Да допуснем, че вие сте учител и две деца са се разсърдили, разсърдили са се за две ябълки. Въпросът е, че едната ябълка е по-голяма, значи причината е в големината на ябълката. Едната ябълка била по-голяма, другата по-малка и едното дете се ръзсърдило, че другото взело по-голямата ябълка, а то по-малката. Онова, което взело по-малката ябълка недоволно, че другото взело по-голямата. Какво трябва да правите сега.
към беседата >>
Звездите него го имат за идеал.
Онзи, който иска да изучава музиката, той трябва да има за идеал, онези, добрите свирци, които хубаво свирят и пеят. Ако нямаш един модел ти не може да се научиш да свириш и пееш. Ние трябва да имаме модел. За тия лампи, които имаме модел е слънцето.
Звездите него го имат за идеал.
То е научило хората как да правят свещи.
към беседата >>
Да допуснем, че вие сте учител и две деца са се разсърдили, разсърдили са се за две ябълки.
Седи известно желание, ако дълго време ти чувствуваш някаква тежест, ти трябва да го туриш настрана за да си почине съзнанието ти. Съзнанието ти да е свободно от това желание. Съзнанието ти трябва да е свободно от някаква мисъл, която може да те безпокои. Да допуснем, че вие се сърдите. Какво нещо е сръднята?
Да допуснем, че вие сте учител и две деца са се разсърдили, разсърдили са се за две ябълки.
Въпросът е, че едната ябълка е по-голяма, значи причината е в големината на ябълката. Едната ябълка била по-голяма, другата по-малка и едното дете се ръзсърдило, че другото взело по-голямата ябълка, а то по-малката. Онова, което взело по-малката ябълка недоволно, че другото взело по-голямата. Какво трябва да правите сега. Ако вие сте учител как ще разрешите въпроса?
към беседата >>
То е научило хората как да правят свещи.
Онзи, който иска да изучава музиката, той трябва да има за идеал, онези, добрите свирци, които хубаво свирят и пеят. Ако нямаш един модел ти не може да се научиш да свириш и пееш. Ние трябва да имаме модел. За тия лампи, които имаме модел е слънцето. Звездите него го имат за идеал.
То е научило хората как да правят свещи.
към беседата >>
Въпросът е, че едната ябълка е по-голяма, значи причината е в големината на ябълката.
Съзнанието ти да е свободно от това желание. Съзнанието ти трябва да е свободно от някаква мисъл, която може да те безпокои. Да допуснем, че вие се сърдите. Какво нещо е сръднята? Да допуснем, че вие сте учител и две деца са се разсърдили, разсърдили са се за две ябълки.
Въпросът е, че едната ябълка е по-голяма, значи причината е в големината на ябълката.
Едната ябълка била по-голяма, другата по-малка и едното дете се ръзсърдило, че другото взело по-голямата ябълка, а то по-малката. Онова, което взело по-малката ябълка недоволно, че другото взело по-голямата. Какво трябва да правите сега. Ако вие сте учител как ще разрешите въпроса? Природата направила тази ябълка по-голяма.
към беседата >>
Запример, вие често пеете „Махар Бену“.
Запример, вие често пеете „Махар Бену“.
Не може да го пеете хубаво, понеже не знаете какво значи. „Махар Бену“ всякога го пеете както не трябва, защото не го разбирате. Коя гама е то, така както е написано? Имате три бемола: „до-миньор“. То е с бемоли понеже слиза надолу.
към беседата >>
Едната ябълка била по-голяма, другата по-малка и едното дете се ръзсърдило, че другото взело по-голямата ябълка, а то по-малката.
Съзнанието ти трябва да е свободно от някаква мисъл, която може да те безпокои. Да допуснем, че вие се сърдите. Какво нещо е сръднята? Да допуснем, че вие сте учител и две деца са се разсърдили, разсърдили са се за две ябълки. Въпросът е, че едната ябълка е по-голяма, значи причината е в големината на ябълката.
Едната ябълка била по-голяма, другата по-малка и едното дете се ръзсърдило, че другото взело по-голямата ябълка, а то по-малката.
Онова, което взело по-малката ябълка недоволно, че другото взело по-голямата. Какво трябва да правите сега. Ако вие сте учител как ще разрешите въпроса? Природата направила тази ябълка по-голяма. Колко начина има, по които можете да ги примирите?
към беседата >>
Не може да го пеете хубаво, понеже не знаете какво значи.
Запример, вие често пеете „Махар Бену“.
Не може да го пеете хубаво, понеже не знаете какво значи.
„Махар Бену“ всякога го пеете както не трябва, защото не го разбирате. Коя гама е то, така както е написано? Имате три бемола: „до-миньор“. То е с бемоли понеже слиза надолу. Слиза в условия, които са малко по-трудни.
към беседата >>
Онова, което взело по-малката ябълка недоволно, че другото взело по-голямата.
Да допуснем, че вие се сърдите. Какво нещо е сръднята? Да допуснем, че вие сте учител и две деца са се разсърдили, разсърдили са се за две ябълки. Въпросът е, че едната ябълка е по-голяма, значи причината е в големината на ябълката. Едната ябълка била по-голяма, другата по-малка и едното дете се ръзсърдило, че другото взело по-голямата ябълка, а то по-малката.
Онова, което взело по-малката ябълка недоволно, че другото взело по-голямата.
Какво трябва да правите сега. Ако вие сте учител как ще разрешите въпроса? Природата направила тази ябълка по-голяма. Колко начина има, по които можете да ги примирите? Ще разделите двете ябълки наполовина и на всяко дете ще дадете по половина от голямата и от малката ябълка.
към беседата >>
„Махар Бену“ всякога го пеете както не трябва, защото не го разбирате.
Запример, вие често пеете „Махар Бену“. Не може да го пеете хубаво, понеже не знаете какво значи.
„Махар Бену“ всякога го пеете както не трябва, защото не го разбирате.
Коя гама е то, така както е написано? Имате три бемола: „до-миньор“. То е с бемоли понеже слиза надолу. Слиза в условия, които са малко по-трудни. В „Махар“ ти най-първо погледнеш нагоре към върха, но ще погледнеш и надолу, където трябва да слизаш.
към беседата >>
Какво трябва да правите сега.
Какво нещо е сръднята? Да допуснем, че вие сте учител и две деца са се разсърдили, разсърдили са се за две ябълки. Въпросът е, че едната ябълка е по-голяма, значи причината е в големината на ябълката. Едната ябълка била по-голяма, другата по-малка и едното дете се ръзсърдило, че другото взело по-голямата ябълка, а то по-малката. Онова, което взело по-малката ябълка недоволно, че другото взело по-голямата.
Какво трябва да правите сега.
Ако вие сте учител как ще разрешите въпроса? Природата направила тази ябълка по-голяма. Колко начина има, по които можете да ги примирите? Ще разделите двете ябълки наполовина и на всяко дете ще дадете по половина от голямата и от малката ябълка. Като видят те ще се примирят.
към беседата >>
Коя гама е то, така както е написано?
Запример, вие често пеете „Махар Бену“. Не може да го пеете хубаво, понеже не знаете какво значи. „Махар Бену“ всякога го пеете както не трябва, защото не го разбирате.
Коя гама е то, така както е написано?
Имате три бемола: „до-миньор“. То е с бемоли понеже слиза надолу. Слиза в условия, които са малко по-трудни. В „Махар“ ти най-първо погледнеш нагоре към върха, но ще погледнеш и надолу, където трябва да слизаш. „Махар“ – е слизане надолу, „Бену“ – е възлизане нагоре.
към беседата >>
Ако вие сте учител как ще разрешите въпроса?
Да допуснем, че вие сте учител и две деца са се разсърдили, разсърдили са се за две ябълки. Въпросът е, че едната ябълка е по-голяма, значи причината е в големината на ябълката. Едната ябълка била по-голяма, другата по-малка и едното дете се ръзсърдило, че другото взело по-голямата ябълка, а то по-малката. Онова, което взело по-малката ябълка недоволно, че другото взело по-голямата. Какво трябва да правите сега.
Ако вие сте учител как ще разрешите въпроса?
Природата направила тази ябълка по-голяма. Колко начина има, по които можете да ги примирите? Ще разделите двете ябълки наполовина и на всяко дете ще дадете по половина от голямата и от малката ябълка. Като видят те ще се примирят. Вие трябва да изучавате психологията.
към беседата >>
Имате три бемола: „до-миньор“.
Запример, вие често пеете „Махар Бену“. Не може да го пеете хубаво, понеже не знаете какво значи. „Махар Бену“ всякога го пеете както не трябва, защото не го разбирате. Коя гама е то, така както е написано?
Имате три бемола: „до-миньор“.
То е с бемоли понеже слиза надолу. Слиза в условия, които са малко по-трудни. В „Махар“ ти най-първо погледнеш нагоре към върха, но ще погледнеш и надолу, където трябва да слизаш. „Махар“ – е слизане надолу, „Бену“ – е възлизане нагоре. „Аба“ е вече равно.
към беседата >>
Природата направила тази ябълка по-голяма.
Въпросът е, че едната ябълка е по-голяма, значи причината е в големината на ябълката. Едната ябълка била по-голяма, другата по-малка и едното дете се ръзсърдило, че другото взело по-голямата ябълка, а то по-малката. Онова, което взело по-малката ябълка недоволно, че другото взело по-голямата. Какво трябва да правите сега. Ако вие сте учител как ще разрешите въпроса?
Природата направила тази ябълка по-голяма.
Колко начина има, по които можете да ги примирите? Ще разделите двете ябълки наполовина и на всяко дете ще дадете по половина от голямата и от малката ябълка. Като видят те ще се примирят. Вие трябва да изучавате психологията. Каква е психологията на едно дете, което е недоволно.
към беседата >>
То е с бемоли понеже слиза надолу.
Запример, вие често пеете „Махар Бену“. Не може да го пеете хубаво, понеже не знаете какво значи. „Махар Бену“ всякога го пеете както не трябва, защото не го разбирате. Коя гама е то, така както е написано? Имате три бемола: „до-миньор“.
То е с бемоли понеже слиза надолу.
Слиза в условия, които са малко по-трудни. В „Махар“ ти най-първо погледнеш нагоре към върха, но ще погледнеш и надолу, където трябва да слизаш. „Махар“ – е слизане надолу, „Бену“ – е възлизане нагоре. „Аба“ е вече равно. Идеята ви давам каква е.
към беседата >>
Колко начина има, по които можете да ги примирите?
Едната ябълка била по-голяма, другата по-малка и едното дете се ръзсърдило, че другото взело по-голямата ябълка, а то по-малката. Онова, което взело по-малката ябълка недоволно, че другото взело по-голямата. Какво трябва да правите сега. Ако вие сте учител как ще разрешите въпроса? Природата направила тази ябълка по-голяма.
Колко начина има, по които можете да ги примирите?
Ще разделите двете ябълки наполовина и на всяко дете ще дадете по половина от голямата и от малката ябълка. Като видят те ще се примирят. Вие трябва да изучавате психологията. Каква е психологията на едно дете, което е недоволно. Интересно е психологически да го знаете, да видите, какво е психологическото настроение на недоволното дете.
към беседата >>
Слиза в условия, които са малко по-трудни.
Не може да го пеете хубаво, понеже не знаете какво значи. „Махар Бену“ всякога го пеете както не трябва, защото не го разбирате. Коя гама е то, така както е написано? Имате три бемола: „до-миньор“. То е с бемоли понеже слиза надолу.
Слиза в условия, които са малко по-трудни.
В „Махар“ ти най-първо погледнеш нагоре към върха, но ще погледнеш и надолу, където трябва да слизаш. „Махар“ – е слизане надолу, „Бену“ – е възлизане нагоре. „Аба“ е вече равно. Идеята ви давам каква е. „Махар“ – е естествено движение надолу, „Бену“ – е естествено движение нагоре, да се качиш.
към беседата >>
Ще разделите двете ябълки наполовина и на всяко дете ще дадете по половина от голямата и от малката ябълка.
Онова, което взело по-малката ябълка недоволно, че другото взело по-голямата. Какво трябва да правите сега. Ако вие сте учител как ще разрешите въпроса? Природата направила тази ябълка по-голяма. Колко начина има, по които можете да ги примирите?
Ще разделите двете ябълки наполовина и на всяко дете ще дадете по половина от голямата и от малката ябълка.
Като видят те ще се примирят. Вие трябва да изучавате психологията. Каква е психологията на едно дете, което е недоволно. Интересно е психологически да го знаете, да видите, какво е психологическото настроение на недоволното дете. Как ще го представите това?
към беседата >>
В „Махар“ ти най-първо погледнеш нагоре към върха, но ще погледнеш и надолу, където трябва да слизаш.
„Махар Бену“ всякога го пеете както не трябва, защото не го разбирате. Коя гама е то, така както е написано? Имате три бемола: „до-миньор“. То е с бемоли понеже слиза надолу. Слиза в условия, които са малко по-трудни.
В „Махар“ ти най-първо погледнеш нагоре към върха, но ще погледнеш и надолу, където трябва да слизаш.
„Махар“ – е слизане надолу, „Бену“ – е възлизане нагоре. „Аба“ е вече равно. Идеята ви давам каква е. „Махар“ – е естествено движение надолу, „Бену“ – е естествено движение нагоре, да се качиш. „Аба“ – като си се качил на мястото, дето може да ходиш има простор широк.
към беседата >>
Като видят те ще се примирят.
Какво трябва да правите сега. Ако вие сте учител как ще разрешите въпроса? Природата направила тази ябълка по-голяма. Колко начина има, по които можете да ги примирите? Ще разделите двете ябълки наполовина и на всяко дете ще дадете по половина от голямата и от малката ябълка.
Като видят те ще се примирят.
Вие трябва да изучавате психологията. Каква е психологията на едно дете, което е недоволно. Интересно е психологически да го знаете, да видите, какво е психологическото настроение на недоволното дете. Как ще го представите това? Туй дете не седи спокойно, но то изявява своето недоволство.
към беседата >>
„Махар“ – е слизане надолу, „Бену“ – е възлизане нагоре.
Коя гама е то, така както е написано? Имате три бемола: „до-миньор“. То е с бемоли понеже слиза надолу. Слиза в условия, които са малко по-трудни. В „Махар“ ти най-първо погледнеш нагоре към върха, но ще погледнеш и надолу, където трябва да слизаш.
„Махар“ – е слизане надолу, „Бену“ – е възлизане нагоре.
„Аба“ е вече равно. Идеята ви давам каква е. „Махар“ – е естествено движение надолу, „Бену“ – е естествено движение нагоре, да се качиш. „Аба“ – като си се качил на мястото, дето може да ходиш има простор широк. Давам ви идеята за песента „Махар Бену“.
към беседата >>
Вие трябва да изучавате психологията.
Ако вие сте учител как ще разрешите въпроса? Природата направила тази ябълка по-голяма. Колко начина има, по които можете да ги примирите? Ще разделите двете ябълки наполовина и на всяко дете ще дадете по половина от голямата и от малката ябълка. Като видят те ще се примирят.
Вие трябва да изучавате психологията.
Каква е психологията на едно дете, което е недоволно. Интересно е психологически да го знаете, да видите, какво е психологическото настроение на недоволното дете. Как ще го представите това? Туй дете не седи спокойно, но то изявява своето недоволство. Като вземе малката ябълка то обърне гърба си.
към беседата >>
„Аба“ е вече равно.
Имате три бемола: „до-миньор“. То е с бемоли понеже слиза надолу. Слиза в условия, които са малко по-трудни. В „Махар“ ти най-първо погледнеш нагоре към върха, но ще погледнеш и надолу, където трябва да слизаш. „Махар“ – е слизане надолу, „Бену“ – е възлизане нагоре.
„Аба“ е вече равно.
Идеята ви давам каква е. „Махар“ – е естествено движение надолу, „Бену“ – е естествено движение нагоре, да се качиш. „Аба“ – като си се качил на мястото, дето може да ходиш има простор широк. Давам ви идеята за песента „Махар Бену“. „Махар“ – слизаш в една долина, „Бену“ – възлизаш вече нагоре, а „Аба“ е мястото, дето вече може да се разхождаш.
към беседата >>
Каква е психологията на едно дете, което е недоволно.
Природата направила тази ябълка по-голяма. Колко начина има, по които можете да ги примирите? Ще разделите двете ябълки наполовина и на всяко дете ще дадете по половина от голямата и от малката ябълка. Като видят те ще се примирят. Вие трябва да изучавате психологията.
Каква е психологията на едно дете, което е недоволно.
Интересно е психологически да го знаете, да видите, какво е психологическото настроение на недоволното дете. Как ще го представите това? Туй дете не седи спокойно, но то изявява своето недоволство. Като вземе малката ябълка то обърне гърба си. Ако и двете деца са доволни и двете се гледат, едно срещу друго седят весели, засмени.
към беседата >>
Идеята ви давам каква е.
То е с бемоли понеже слиза надолу. Слиза в условия, които са малко по-трудни. В „Махар“ ти най-първо погледнеш нагоре към върха, но ще погледнеш и надолу, където трябва да слизаш. „Махар“ – е слизане надолу, „Бену“ – е възлизане нагоре. „Аба“ е вече равно.
Идеята ви давам каква е.
„Махар“ – е естествено движение надолу, „Бену“ – е естествено движение нагоре, да се качиш. „Аба“ – като си се качил на мястото, дето може да ходиш има простор широк. Давам ви идеята за песента „Махар Бену“. „Махар“ – слизаш в една долина, „Бену“ – възлизаш вече нагоре, а „Аба“ е мястото, дето вече може да се разхождаш. /Учителят пее „Махар Бену Аба“/.
към беседата >>
Интересно е психологически да го знаете, да видите, какво е психологическото настроение на недоволното дете.
Колко начина има, по които можете да ги примирите? Ще разделите двете ябълки наполовина и на всяко дете ще дадете по половина от голямата и от малката ябълка. Като видят те ще се примирят. Вие трябва да изучавате психологията. Каква е психологията на едно дете, което е недоволно.
Интересно е психологически да го знаете, да видите, какво е психологическото настроение на недоволното дете.
Как ще го представите това? Туй дете не седи спокойно, но то изявява своето недоволство. Като вземе малката ябълка то обърне гърба си. Ако и двете деца са доволни и двете се гледат, едно срещу друго седят весели, засмени. Щом едната ябърка е по-голяма те се обърнат с гърба си.
към беседата >>
„Махар“ – е естествено движение надолу, „Бену“ – е естествено движение нагоре, да се качиш.
Слиза в условия, които са малко по-трудни. В „Махар“ ти най-първо погледнеш нагоре към върха, но ще погледнеш и надолу, където трябва да слизаш. „Махар“ – е слизане надолу, „Бену“ – е възлизане нагоре. „Аба“ е вече равно. Идеята ви давам каква е.
„Махар“ – е естествено движение надолу, „Бену“ – е естествено движение нагоре, да се качиш.
„Аба“ – като си се качил на мястото, дето може да ходиш има простор широк. Давам ви идеята за песента „Махар Бену“. „Махар“ – слизаш в една долина, „Бену“ – възлизаш вече нагоре, а „Аба“ е мястото, дето вече може да се разхождаш. /Учителят пее „Махар Бену Аба“/. Три положения имате – слизане, възлизане и естествено движение, дето може да премахнете препятствията.
към беседата >>
Как ще го представите това?
Ще разделите двете ябълки наполовина и на всяко дете ще дадете по половина от голямата и от малката ябълка. Като видят те ще се примирят. Вие трябва да изучавате психологията. Каква е психологията на едно дете, което е недоволно. Интересно е психологически да го знаете, да видите, какво е психологическото настроение на недоволното дете.
Как ще го представите това?
Туй дете не седи спокойно, но то изявява своето недоволство. Като вземе малката ябълка то обърне гърба си. Ако и двете деца са доволни и двете се гледат, едно срещу друго седят весели, засмени. Щом едната ябърка е по-голяма те се обърнат с гърба си. Каква е разликата?
към беседата >>
„Аба“ – като си се качил на мястото, дето може да ходиш има простор широк.
В „Махар“ ти най-първо погледнеш нагоре към върха, но ще погледнеш и надолу, където трябва да слизаш. „Махар“ – е слизане надолу, „Бену“ – е възлизане нагоре. „Аба“ е вече равно. Идеята ви давам каква е. „Махар“ – е естествено движение надолу, „Бену“ – е естествено движение нагоре, да се качиш.
„Аба“ – като си се качил на мястото, дето може да ходиш има простор широк.
Давам ви идеята за песента „Махар Бену“. „Махар“ – слизаш в една долина, „Бену“ – възлизаш вече нагоре, а „Аба“ е мястото, дето вече може да се разхождаш. /Учителят пее „Махар Бену Аба“/. Три положения имате – слизане, възлизане и естествено движение, дето може да премахнете препятствията. Препятствията произтичат от слизането и възлизането.
към беседата >>
Туй дете не седи спокойно, но то изявява своето недоволство.
Като видят те ще се примирят. Вие трябва да изучавате психологията. Каква е психологията на едно дете, което е недоволно. Интересно е психологически да го знаете, да видите, какво е психологическото настроение на недоволното дете. Как ще го представите това?
Туй дете не седи спокойно, но то изявява своето недоволство.
Като вземе малката ябълка то обърне гърба си. Ако и двете деца са доволни и двете се гледат, едно срещу друго седят весели, засмени. Щом едната ябърка е по-голяма те се обърнат с гърба си. Каква е разликата? Щом един човек обръща гърба си той е от друг свят.
към беседата >>
Давам ви идеята за песента „Махар Бену“.
„Махар“ – е слизане надолу, „Бену“ – е възлизане нагоре. „Аба“ е вече равно. Идеята ви давам каква е. „Махар“ – е естествено движение надолу, „Бену“ – е естествено движение нагоре, да се качиш. „Аба“ – като си се качил на мястото, дето може да ходиш има простор широк.
Давам ви идеята за песента „Махар Бену“.
„Махар“ – слизаш в една долина, „Бену“ – възлизаш вече нагоре, а „Аба“ е мястото, дето вече може да се разхождаш. /Учителят пее „Махар Бену Аба“/. Три положения имате – слизане, възлизане и естествено движение, дето може да премахнете препятствията. Препятствията произтичат от слизането и възлизането. Дето ходът е естествен то е „Аба“.
към беседата >>
Като вземе малката ябълка то обърне гърба си.
Вие трябва да изучавате психологията. Каква е психологията на едно дете, което е недоволно. Интересно е психологически да го знаете, да видите, какво е психологическото настроение на недоволното дете. Как ще го представите това? Туй дете не седи спокойно, но то изявява своето недоволство.
Като вземе малката ябълка то обърне гърба си.
Ако и двете деца са доволни и двете се гледат, едно срещу друго седят весели, засмени. Щом едната ябърка е по-голяма те се обърнат с гърба си. Каква е разликата? Щом един човек обръща гърба си той е от друг свят. Щом си обръща лицето към вас той е от същият свят.
към беседата >>
„Махар“ – слизаш в една долина, „Бену“ – възлизаш вече нагоре, а „Аба“ е мястото, дето вече може да се разхождаш.
„Аба“ е вече равно. Идеята ви давам каква е. „Махар“ – е естествено движение надолу, „Бену“ – е естествено движение нагоре, да се качиш. „Аба“ – като си се качил на мястото, дето може да ходиш има простор широк. Давам ви идеята за песента „Махар Бену“.
„Махар“ – слизаш в една долина, „Бену“ – възлизаш вече нагоре, а „Аба“ е мястото, дето вече може да се разхождаш.
/Учителят пее „Махар Бену Аба“/. Три положения имате – слизане, възлизане и естествено движение, дето може да премахнете препятствията. Препятствията произтичат от слизането и възлизането. Дето ходът е естествен то е „Аба“. Думата „Аба“, значи отиваш на работа.
към беседата >>
Ако и двете деца са доволни и двете се гледат, едно срещу друго седят весели, засмени.
Каква е психологията на едно дете, което е недоволно. Интересно е психологически да го знаете, да видите, какво е психологическото настроение на недоволното дете. Как ще го представите това? Туй дете не седи спокойно, но то изявява своето недоволство. Като вземе малката ябълка то обърне гърба си.
Ако и двете деца са доволни и двете се гледат, едно срещу друго седят весели, засмени.
Щом едната ябърка е по-голяма те се обърнат с гърба си. Каква е разликата? Щом един човек обръща гърба си той е от друг свят. Щом си обръща лицето към вас той е от същият свят. Щом обърне гърба казва: „Ти си от друг свят“.
към беседата >>
/Учителят пее „Махар Бену Аба“/.
Идеята ви давам каква е. „Махар“ – е естествено движение надолу, „Бену“ – е естествено движение нагоре, да се качиш. „Аба“ – като си се качил на мястото, дето може да ходиш има простор широк. Давам ви идеята за песента „Махар Бену“. „Махар“ – слизаш в една долина, „Бену“ – възлизаш вече нагоре, а „Аба“ е мястото, дето вече може да се разхождаш.
/Учителят пее „Махар Бену Аба“/.
Три положения имате – слизане, възлизане и естествено движение, дето може да премахнете препятствията. Препятствията произтичат от слизането и възлизането. Дето ходът е естествен то е „Аба“. Думата „Аба“, значи отиваш на работа. Не отиваш на разходка, но на работа и то много сериозна работа.
към беседата >>
Щом едната ябърка е по-голяма те се обърнат с гърба си.
Интересно е психологически да го знаете, да видите, какво е психологическото настроение на недоволното дете. Как ще го представите това? Туй дете не седи спокойно, но то изявява своето недоволство. Като вземе малката ябълка то обърне гърба си. Ако и двете деца са доволни и двете се гледат, едно срещу друго седят весели, засмени.
Щом едната ябърка е по-голяма те се обърнат с гърба си.
Каква е разликата? Щом един човек обръща гърба си той е от друг свят. Щом си обръща лицето към вас той е от същият свят. Щом обърне гърба казва: „Ти си от друг свят“. Казва: „Ти си от друг свят и аз съм от друг свят, не може да се спогодим“.
към беседата >>
Три положения имате – слизане, възлизане и естествено движение, дето може да премахнете препятствията.
„Махар“ – е естествено движение надолу, „Бену“ – е естествено движение нагоре, да се качиш. „Аба“ – като си се качил на мястото, дето може да ходиш има простор широк. Давам ви идеята за песента „Махар Бену“. „Махар“ – слизаш в една долина, „Бену“ – възлизаш вече нагоре, а „Аба“ е мястото, дето вече може да се разхождаш. /Учителят пее „Махар Бену Аба“/.
Три положения имате – слизане, възлизане и естествено движение, дето може да премахнете препятствията.
Препятствията произтичат от слизането и възлизането. Дето ходът е естествен то е „Аба“. Думата „Аба“, значи отиваш на работа. Не отиваш на разходка, но на работа и то много сериозна работа. Отиваш по приятна и много сериозна работа.
към беседата >>
Каква е разликата?
Как ще го представите това? Туй дете не седи спокойно, но то изявява своето недоволство. Като вземе малката ябълка то обърне гърба си. Ако и двете деца са доволни и двете се гледат, едно срещу друго седят весели, засмени. Щом едната ябърка е по-голяма те се обърнат с гърба си.
Каква е разликата?
Щом един човек обръща гърба си той е от друг свят. Щом си обръща лицето към вас той е от същият свят. Щом обърне гърба казва: „Ти си от друг свят“. Казва: „Ти си от друг свят и аз съм от друг свят, не може да се спогодим“. Забелязали ли сте какви са гримасите на детето, което се сърди.
към беседата >>
Препятствията произтичат от слизането и възлизането.
„Аба“ – като си се качил на мястото, дето може да ходиш има простор широк. Давам ви идеята за песента „Махар Бену“. „Махар“ – слизаш в една долина, „Бену“ – възлизаш вече нагоре, а „Аба“ е мястото, дето вече може да се разхождаш. /Учителят пее „Махар Бену Аба“/. Три положения имате – слизане, възлизане и естествено движение, дето може да премахнете препятствията.
Препятствията произтичат от слизането и възлизането.
Дето ходът е естествен то е „Аба“. Думата „Аба“, значи отиваш на работа. Не отиваш на разходка, но на работа и то много сериозна работа. Отиваш по приятна и много сериозна работа. „Аба“ е най-приятната работа, която свършваш.
към беседата >>
Щом един човек обръща гърба си той е от друг свят.
Туй дете не седи спокойно, но то изявява своето недоволство. Като вземе малката ябълка то обърне гърба си. Ако и двете деца са доволни и двете се гледат, едно срещу друго седят весели, засмени. Щом едната ябърка е по-голяма те се обърнат с гърба си. Каква е разликата?
Щом един човек обръща гърба си той е от друг свят.
Щом си обръща лицето към вас той е от същият свят. Щом обърне гърба казва: „Ти си от друг свят“. Казва: „Ти си от друг свят и аз съм от друг свят, не може да се спогодим“. Забелязали ли сте какви са гримасите на детето, което се сърди. Да допуснем, че вие сте художник и искате да нарисувате една картина – разсърдили се две деца за две ябълки.
към беседата >>
Дето ходът е естествен то е „Аба“.
Давам ви идеята за песента „Махар Бену“. „Махар“ – слизаш в една долина, „Бену“ – възлизаш вече нагоре, а „Аба“ е мястото, дето вече може да се разхождаш. /Учителят пее „Махар Бену Аба“/. Три положения имате – слизане, възлизане и естествено движение, дето може да премахнете препятствията. Препятствията произтичат от слизането и възлизането.
Дето ходът е естествен то е „Аба“.
Думата „Аба“, значи отиваш на работа. Не отиваш на разходка, но на работа и то много сериозна работа. Отиваш по приятна и много сериозна работа. „Аба“ е най-приятната работа, която свършваш. „Махар“ е естественото движение надолу, най-приятното нещо дето може да слезеш.
към беседата >>
Щом си обръща лицето към вас той е от същият свят.
Като вземе малката ябълка то обърне гърба си. Ако и двете деца са доволни и двете се гледат, едно срещу друго седят весели, засмени. Щом едната ябърка е по-голяма те се обърнат с гърба си. Каква е разликата? Щом един човек обръща гърба си той е от друг свят.
Щом си обръща лицето към вас той е от същият свят.
Щом обърне гърба казва: „Ти си от друг свят“. Казва: „Ти си от друг свят и аз съм от друг свят, не може да се спогодим“. Забелязали ли сте какви са гримасите на детето, което се сърди. Да допуснем, че вие сте художник и искате да нарисувате една картина – разсърдили се две деца за две ябълки. Художникът трябва да нарисува едно естествено положение, трябва да нарисува лицата, после гърба им, какво отношение имат.
към беседата >>
Думата „Аба“, значи отиваш на работа.
„Махар“ – слизаш в една долина, „Бену“ – възлизаш вече нагоре, а „Аба“ е мястото, дето вече може да се разхождаш. /Учителят пее „Махар Бену Аба“/. Три положения имате – слизане, възлизане и естествено движение, дето може да премахнете препятствията. Препятствията произтичат от слизането и възлизането. Дето ходът е естествен то е „Аба“.
Думата „Аба“, значи отиваш на работа.
Не отиваш на разходка, но на работа и то много сериозна работа. Отиваш по приятна и много сериозна работа. „Аба“ е най-приятната работа, която свършваш. „Махар“ е естественото движение надолу, най-приятното нещо дето може да слезеш. „Бену“ е най-приятното високо място дето може да се качиш.
към беседата >>
Щом обърне гърба казва: „Ти си от друг свят“.
Ако и двете деца са доволни и двете се гледат, едно срещу друго седят весели, засмени. Щом едната ябърка е по-голяма те се обърнат с гърба си. Каква е разликата? Щом един човек обръща гърба си той е от друг свят. Щом си обръща лицето към вас той е от същият свят.
Щом обърне гърба казва: „Ти си от друг свят“.
Казва: „Ти си от друг свят и аз съм от друг свят, не може да се спогодим“. Забелязали ли сте какви са гримасите на детето, което се сърди. Да допуснем, че вие сте художник и искате да нарисувате една картина – разсърдили се две деца за две ябълки. Художникът трябва да нарисува едно естествено положение, трябва да нарисува лицата, после гърба им, какво отношение имат. Като обърнат гърба си какво положение имат и каква гримаса има детето като е недоволно.
към беседата >>
Не отиваш на разходка, но на работа и то много сериозна работа.
/Учителят пее „Махар Бену Аба“/. Три положения имате – слизане, възлизане и естествено движение, дето може да премахнете препятствията. Препятствията произтичат от слизането и възлизането. Дето ходът е естествен то е „Аба“. Думата „Аба“, значи отиваш на работа.
Не отиваш на разходка, но на работа и то много сериозна работа.
Отиваш по приятна и много сериозна работа. „Аба“ е най-приятната работа, която свършваш. „Махар“ е естественото движение надолу, най-приятното нещо дето може да слезеш. „Бену“ е най-приятното високо място дето може да се качиш. „Аба“ е най-приятното равно място, дето може да работиш, дето може да живееш.
към беседата >>
Казва: „Ти си от друг свят и аз съм от друг свят, не може да се спогодим“.
Щом едната ябърка е по-голяма те се обърнат с гърба си. Каква е разликата? Щом един човек обръща гърба си той е от друг свят. Щом си обръща лицето към вас той е от същият свят. Щом обърне гърба казва: „Ти си от друг свят“.
Казва: „Ти си от друг свят и аз съм от друг свят, не може да се спогодим“.
Забелязали ли сте какви са гримасите на детето, което се сърди. Да допуснем, че вие сте художник и искате да нарисувате една картина – разсърдили се две деца за две ябълки. Художникът трябва да нарисува едно естествено положение, трябва да нарисува лицата, после гърба им, какво отношение имат. Като обърнат гърба си какво положение имат и каква гримаса има детето като е недоволно. Къде се изразява сръднята?
към беседата >>
Отиваш по приятна и много сериозна работа.
Три положения имате – слизане, възлизане и естествено движение, дето може да премахнете препятствията. Препятствията произтичат от слизането и възлизането. Дето ходът е естествен то е „Аба“. Думата „Аба“, значи отиваш на работа. Не отиваш на разходка, но на работа и то много сериозна работа.
Отиваш по приятна и много сериозна работа.
„Аба“ е най-приятната работа, която свършваш. „Махар“ е естественото движение надолу, най-приятното нещо дето може да слезеш. „Бену“ е най-приятното високо място дето може да се качиш. „Аба“ е най-приятното равно място, дето може да работиш, дето може да живееш. Туй значи „Махар Бену Аба“.
към беседата >>
Забелязали ли сте какви са гримасите на детето, което се сърди.
Каква е разликата? Щом един човек обръща гърба си той е от друг свят. Щом си обръща лицето към вас той е от същият свят. Щом обърне гърба казва: „Ти си от друг свят“. Казва: „Ти си от друг свят и аз съм от друг свят, не може да се спогодим“.
Забелязали ли сте какви са гримасите на детето, което се сърди.
Да допуснем, че вие сте художник и искате да нарисувате една картина – разсърдили се две деца за две ябълки. Художникът трябва да нарисува едно естествено положение, трябва да нарисува лицата, после гърба им, какво отношение имат. Като обърнат гърба си какво положение имат и каква гримаса има детето като е недоволно. Къде се изразява сръднята? Сръднята се изразява чрез устата, после свива веждите си.
към беседата >>
„Аба“ е най-приятната работа, която свършваш.
Препятствията произтичат от слизането и възлизането. Дето ходът е естествен то е „Аба“. Думата „Аба“, значи отиваш на работа. Не отиваш на разходка, но на работа и то много сериозна работа. Отиваш по приятна и много сериозна работа.
„Аба“ е най-приятната работа, която свършваш.
„Махар“ е естественото движение надолу, най-приятното нещо дето може да слезеш. „Бену“ е най-приятното високо място дето може да се качиш. „Аба“ е най-приятното равно място, дето може да работиш, дето може да живееш. Туй значи „Махар Бену Аба“. Това е графически идеята за „Махар Бену Аба“.
към беседата >>
Да допуснем, че вие сте художник и искате да нарисувате една картина – разсърдили се две деца за две ябълки.
Щом един човек обръща гърба си той е от друг свят. Щом си обръща лицето към вас той е от същият свят. Щом обърне гърба казва: „Ти си от друг свят“. Казва: „Ти си от друг свят и аз съм от друг свят, не може да се спогодим“. Забелязали ли сте какви са гримасите на детето, което се сърди.
Да допуснем, че вие сте художник и искате да нарисувате една картина – разсърдили се две деца за две ябълки.
Художникът трябва да нарисува едно естествено положение, трябва да нарисува лицата, после гърба им, какво отношение имат. Като обърнат гърба си какво положение имат и каква гримаса има детето като е недоволно. Къде се изразява сръднята? Сръднята се изразява чрез устата, после свива веждите си. Ако е слабо – свива веждите, ако е силно – взема една поза.
към беседата >>
„Махар“ е естественото движение надолу, най-приятното нещо дето може да слезеш.
Дето ходът е естествен то е „Аба“. Думата „Аба“, значи отиваш на работа. Не отиваш на разходка, но на работа и то много сериозна работа. Отиваш по приятна и много сериозна работа. „Аба“ е най-приятната работа, която свършваш.
„Махар“ е естественото движение надолу, най-приятното нещо дето може да слезеш.
„Бену“ е най-приятното високо място дето може да се качиш. „Аба“ е най-приятното равно място, дето може да работиш, дето може да живееш. Туй значи „Махар Бену Аба“. Това е графически идеята за „Махар Бену Аба“. Когато пея тази песен, тази идея е в ума ми.
към беседата >>
Художникът трябва да нарисува едно естествено положение, трябва да нарисува лицата, после гърба им, какво отношение имат.
Щом си обръща лицето към вас той е от същият свят. Щом обърне гърба казва: „Ти си от друг свят“. Казва: „Ти си от друг свят и аз съм от друг свят, не може да се спогодим“. Забелязали ли сте какви са гримасите на детето, което се сърди. Да допуснем, че вие сте художник и искате да нарисувате една картина – разсърдили се две деца за две ябълки.
Художникът трябва да нарисува едно естествено положение, трябва да нарисува лицата, после гърба им, какво отношение имат.
Като обърнат гърба си какво положение имат и каква гримаса има детето като е недоволно. Къде се изразява сръднята? Сръднята се изразява чрез устата, после свива веждите си. Ако е слабо – свива веждите, ако е силно – взема една поза. Веднаж наблюдавах две деца турени в колички наблизо една до друга.
към беседата >>
„Бену“ е най-приятното високо място дето може да се качиш.
Думата „Аба“, значи отиваш на работа. Не отиваш на разходка, но на работа и то много сериозна работа. Отиваш по приятна и много сериозна работа. „Аба“ е най-приятната работа, която свършваш. „Махар“ е естественото движение надолу, най-приятното нещо дето може да слезеш.
„Бену“ е най-приятното високо място дето може да се качиш.
„Аба“ е най-приятното равно място, дето може да работиш, дето може да живееш. Туй значи „Махар Бену Аба“. Това е графически идеята за „Махар Бену Аба“. Когато пея тази песен, тази идея е в ума ми. Слизане, качване и на равно място ходене.
към беседата >>
Като обърнат гърба си какво положение имат и каква гримаса има детето като е недоволно.
Щом обърне гърба казва: „Ти си от друг свят“. Казва: „Ти си от друг свят и аз съм от друг свят, не може да се спогодим“. Забелязали ли сте какви са гримасите на детето, което се сърди. Да допуснем, че вие сте художник и искате да нарисувате една картина – разсърдили се две деца за две ябълки. Художникът трябва да нарисува едно естествено положение, трябва да нарисува лицата, после гърба им, какво отношение имат.
Като обърнат гърба си какво положение имат и каква гримаса има детето като е недоволно.
Къде се изразява сръднята? Сръднята се изразява чрез устата, после свива веждите си. Ако е слабо – свива веждите, ако е силно – взема една поза. Веднаж наблюдавах две деца турени в колички наблизо една до друга. На едното дали една ябълка а другото няма.
към беседата >>
„Аба“ е най-приятното равно място, дето може да работиш, дето може да живееш.
Не отиваш на разходка, но на работа и то много сериозна работа. Отиваш по приятна и много сериозна работа. „Аба“ е най-приятната работа, която свършваш. „Махар“ е естественото движение надолу, най-приятното нещо дето може да слезеш. „Бену“ е най-приятното високо място дето може да се качиш.
„Аба“ е най-приятното равно място, дето може да работиш, дето може да живееш.
Туй значи „Махар Бену Аба“. Това е графически идеята за „Махар Бену Аба“. Когато пея тази песен, тази идея е в ума ми. Слизане, качване и на равно място ходене. Когато човек няма тази идея, пеенето е обикновено и нищо не означава.
към беседата >>
Къде се изразява сръднята?
Казва: „Ти си от друг свят и аз съм от друг свят, не може да се спогодим“. Забелязали ли сте какви са гримасите на детето, което се сърди. Да допуснем, че вие сте художник и искате да нарисувате една картина – разсърдили се две деца за две ябълки. Художникът трябва да нарисува едно естествено положение, трябва да нарисува лицата, после гърба им, какво отношение имат. Като обърнат гърба си какво положение имат и каква гримаса има детето като е недоволно.
Къде се изразява сръднята?
Сръднята се изразява чрез устата, после свива веждите си. Ако е слабо – свива веждите, ако е силно – взема една поза. Веднаж наблюдавах две деца турени в колички наблизо една до друга. На едното дали една ябълка а другото няма. Гледам онова, което няма ябълка е недоволно, посяга, хвана другото за косата разтъси го и му взе ябълката.
към беседата >>
Туй значи „Махар Бену Аба“.
Отиваш по приятна и много сериозна работа. „Аба“ е най-приятната работа, която свършваш. „Махар“ е естественото движение надолу, най-приятното нещо дето може да слезеш. „Бену“ е най-приятното високо място дето може да се качиш. „Аба“ е най-приятното равно място, дето може да работиш, дето може да живееш.
Туй значи „Махар Бену Аба“.
Това е графически идеята за „Махар Бену Аба“. Когато пея тази песен, тази идея е в ума ми. Слизане, качване и на равно място ходене. Когато човек няма тази идея, пеенето е обикновено и нищо не означава. При „Махар“ – слиза отгоре надолу.
към беседата >>
Сръднята се изразява чрез устата, после свива веждите си.
Забелязали ли сте какви са гримасите на детето, което се сърди. Да допуснем, че вие сте художник и искате да нарисувате една картина – разсърдили се две деца за две ябълки. Художникът трябва да нарисува едно естествено положение, трябва да нарисува лицата, после гърба им, какво отношение имат. Като обърнат гърба си какво положение имат и каква гримаса има детето като е недоволно. Къде се изразява сръднята?
Сръднята се изразява чрез устата, после свива веждите си.
Ако е слабо – свива веждите, ако е силно – взема една поза. Веднаж наблюдавах две деца турени в колички наблизо една до друга. На едното дали една ябълка а другото няма. Гледам онова, което няма ябълка е недоволно, посяга, хвана другото за косата разтъси го и му взе ябълката. Другото дете плаче.
към беседата >>
Това е графически идеята за „Махар Бену Аба“.
„Аба“ е най-приятната работа, която свършваш. „Махар“ е естественото движение надолу, най-приятното нещо дето може да слезеш. „Бену“ е най-приятното високо място дето може да се качиш. „Аба“ е най-приятното равно място, дето може да работиш, дето може да живееш. Туй значи „Махар Бену Аба“.
Това е графически идеята за „Махар Бену Аба“.
Когато пея тази песен, тази идея е в ума ми. Слизане, качване и на равно място ходене. Когато човек няма тази идея, пеенето е обикновено и нищо не означава. При „Махар“ – слиза отгоре надолу. При „Бену“ – колкото отиваш нагоре и гласът отслабва.
към беседата >>
Ако е слабо – свива веждите, ако е силно – взема една поза.
Да допуснем, че вие сте художник и искате да нарисувате една картина – разсърдили се две деца за две ябълки. Художникът трябва да нарисува едно естествено положение, трябва да нарисува лицата, после гърба им, какво отношение имат. Като обърнат гърба си какво положение имат и каква гримаса има детето като е недоволно. Къде се изразява сръднята? Сръднята се изразява чрез устата, после свива веждите си.
Ако е слабо – свива веждите, ако е силно – взема една поза.
Веднаж наблюдавах две деца турени в колички наблизо една до друга. На едното дали една ябълка а другото няма. Гледам онова, което няма ябълка е недоволно, посяга, хвана другото за косата разтъси го и му взе ябълката. Другото дете плаче. По едно време то се пресегна разтърси детето за косата и пак си взе ябълката.
към беседата >>
Когато пея тази песен, тази идея е в ума ми.
„Махар“ е естественото движение надолу, най-приятното нещо дето може да слезеш. „Бену“ е най-приятното високо място дето може да се качиш. „Аба“ е най-приятното равно място, дето може да работиш, дето може да живееш. Туй значи „Махар Бену Аба“. Това е графически идеята за „Махар Бену Аба“.
Когато пея тази песен, тази идея е в ума ми.
Слизане, качване и на равно място ходене. Когато човек няма тази идея, пеенето е обикновено и нищо не означава. При „Махар“ – слиза отгоре надолу. При „Бену“ – колкото отиваш нагоре и гласът отслабва. „В мрак и тъмнота“ съответствува на това слизане.
към беседата >>
Веднаж наблюдавах две деца турени в колички наблизо една до друга.
Художникът трябва да нарисува едно естествено положение, трябва да нарисува лицата, после гърба им, какво отношение имат. Като обърнат гърба си какво положение имат и каква гримаса има детето като е недоволно. Къде се изразява сръднята? Сръднята се изразява чрез устата, после свива веждите си. Ако е слабо – свива веждите, ако е силно – взема една поза.
Веднаж наблюдавах две деца турени в колички наблизо една до друга.
На едното дали една ябълка а другото няма. Гледам онова, което няма ябълка е недоволно, посяга, хвана другото за косата разтъси го и му взе ябълката. Другото дете плаче. По едно време то се пресегна разтърси детето за косата и пак си взе ябълката. Другото почна да плаче.
към беседата >>
Слизане, качване и на равно място ходене.
„Бену“ е най-приятното високо място дето може да се качиш. „Аба“ е най-приятното равно място, дето може да работиш, дето може да живееш. Туй значи „Махар Бену Аба“. Това е графически идеята за „Махар Бену Аба“. Когато пея тази песен, тази идея е в ума ми.
Слизане, качване и на равно място ходене.
Когато човек няма тази идея, пеенето е обикновено и нищо не означава. При „Махар“ – слиза отгоре надолу. При „Бену“ – колкото отиваш нагоре и гласът отслабва. „В мрак и тъмнота“ съответствува на това слизане. Но „слънцето на живота“ съответствува на „Бену“, възлизане нагоре.
към беседата >>
На едното дали една ябълка а другото няма.
Като обърнат гърба си какво положение имат и каква гримаса има детето като е недоволно. Къде се изразява сръднята? Сръднята се изразява чрез устата, после свива веждите си. Ако е слабо – свива веждите, ако е силно – взема една поза. Веднаж наблюдавах две деца турени в колички наблизо една до друга.
На едното дали една ябълка а другото няма.
Гледам онова, което няма ябълка е недоволно, посяга, хвана другото за косата разтъси го и му взе ябълката. Другото дете плаче. По едно време то се пресегна разтърси детето за косата и пак си взе ябълката. Другото почна да плаче. И така ябълката почна да ходи от количка на количка и те едно на друго си разтърсват главите.
към беседата >>
Когато човек няма тази идея, пеенето е обикновено и нищо не означава.
„Аба“ е най-приятното равно място, дето може да работиш, дето може да живееш. Туй значи „Махар Бену Аба“. Това е графически идеята за „Махар Бену Аба“. Когато пея тази песен, тази идея е в ума ми. Слизане, качване и на равно място ходене.
Когато човек няма тази идея, пеенето е обикновено и нищо не означава.
При „Махар“ – слиза отгоре надолу. При „Бену“ – колкото отиваш нагоре и гласът отслабва. „В мрак и тъмнота“ съответствува на това слизане. Но „слънцето на живота“ съответствува на „Бену“, възлизане нагоре. Сега ви давам графически израз.
към беседата >>
Гледам онова, което няма ябълка е недоволно, посяга, хвана другото за косата разтъси го и му взе ябълката.
Къде се изразява сръднята? Сръднята се изразява чрез устата, после свива веждите си. Ако е слабо – свива веждите, ако е силно – взема една поза. Веднаж наблюдавах две деца турени в колички наблизо една до друга. На едното дали една ябълка а другото няма.
Гледам онова, което няма ябълка е недоволно, посяга, хвана другото за косата разтъси го и му взе ябълката.
Другото дете плаче. По едно време то се пресегна разтърси детето за косата и пак си взе ябълката. Другото почна да плаче. И така ябълката почна да ходи от количка на количка и те едно на друго си разтърсват главите. Питам: Какво трябва да се прави когато две деца имат една ябълка и количките им са наблизо.
към беседата >>
При „Махар“ – слиза отгоре надолу.
Туй значи „Махар Бену Аба“. Това е графически идеята за „Махар Бену Аба“. Когато пея тази песен, тази идея е в ума ми. Слизане, качване и на равно място ходене. Когато човек няма тази идея, пеенето е обикновено и нищо не означава.
При „Махар“ – слиза отгоре надолу.
При „Бену“ – колкото отиваш нагоре и гласът отслабва. „В мрак и тъмнота“ съответствува на това слизане. Но „слънцето на живота“ съответствува на „Бену“, възлизане нагоре. Сега ви давам графически израз. „Махар“ е естествено слизане в най-приятното място.
към беседата >>
Другото дете плаче.
Сръднята се изразява чрез устата, после свива веждите си. Ако е слабо – свива веждите, ако е силно – взема една поза. Веднаж наблюдавах две деца турени в колички наблизо една до друга. На едното дали една ябълка а другото няма. Гледам онова, което няма ябълка е недоволно, посяга, хвана другото за косата разтъси го и му взе ябълката.
Другото дете плаче.
По едно време то се пресегна разтърси детето за косата и пак си взе ябълката. Другото почна да плаче. И така ябълката почна да ходи от количка на количка и те едно на друго си разтърсват главите. Питам: Какво трябва да се прави когато две деца имат една ябълка и количките им са наблизо. Ако бяха надалеч количките им няма да могат да си дърпат косите.
към беседата >>
При „Бену“ – колкото отиваш нагоре и гласът отслабва.
Това е графически идеята за „Махар Бену Аба“. Когато пея тази песен, тази идея е в ума ми. Слизане, качване и на равно място ходене. Когато човек няма тази идея, пеенето е обикновено и нищо не означава. При „Махар“ – слиза отгоре надолу.
При „Бену“ – колкото отиваш нагоре и гласът отслабва.
„В мрак и тъмнота“ съответствува на това слизане. Но „слънцето на живота“ съответствува на „Бену“, възлизане нагоре. Сега ви давам графически израз. „Махар“ е естествено слизане в най-приятното място. „Бену“ е най-приятното възлизане дето може да се качи.
към беседата >>
По едно време то се пресегна разтърси детето за косата и пак си взе ябълката.
Ако е слабо – свива веждите, ако е силно – взема една поза. Веднаж наблюдавах две деца турени в колички наблизо една до друга. На едното дали една ябълка а другото няма. Гледам онова, което няма ябълка е недоволно, посяга, хвана другото за косата разтъси го и му взе ябълката. Другото дете плаче.
По едно време то се пресегна разтърси детето за косата и пак си взе ябълката.
Другото почна да плаче. И така ябълката почна да ходи от количка на количка и те едно на друго си разтърсват главите. Питам: Какво трябва да се прави когато две деца имат една ябълка и количките им са наблизо. Ако бяха надалеч количките им няма да могат да си дърпат косите. Понеже са наблизо едното казва: „Ти защо не ми дадеш от тази ябълка.
към беседата >>
„В мрак и тъмнота“ съответствува на това слизане.
Когато пея тази песен, тази идея е в ума ми. Слизане, качване и на равно място ходене. Когато човек няма тази идея, пеенето е обикновено и нищо не означава. При „Махар“ – слиза отгоре надолу. При „Бену“ – колкото отиваш нагоре и гласът отслабва.
„В мрак и тъмнота“ съответствува на това слизане.
Но „слънцето на живота“ съответствува на „Бену“, възлизане нагоре. Сега ви давам графически израз. „Махар“ е естествено слизане в най-приятното място. „Бену“ е най-приятното възлизане дето може да се качи. „Аба“ е мястото дето може да живее.
към беседата >>
Другото почна да плаче.
Веднаж наблюдавах две деца турени в колички наблизо една до друга. На едното дали една ябълка а другото няма. Гледам онова, което няма ябълка е недоволно, посяга, хвана другото за косата разтъси го и му взе ябълката. Другото дете плаче. По едно време то се пресегна разтърси детето за косата и пак си взе ябълката.
Другото почна да плаче.
И така ябълката почна да ходи от количка на количка и те едно на друго си разтърсват главите. Питам: Какво трябва да се прави когато две деца имат една ябълка и количките им са наблизо. Ако бяха надалеч количките им няма да могат да си дърпат косите. Понеже са наблизо едното казва: „Ти защо не ми дадеш от тази ябълка. Защо не ми отделиш?
към беседата >>
Но „слънцето на живота“ съответствува на „Бену“, възлизане нагоре.
Слизане, качване и на равно място ходене. Когато човек няма тази идея, пеенето е обикновено и нищо не означава. При „Махар“ – слиза отгоре надолу. При „Бену“ – колкото отиваш нагоре и гласът отслабва. „В мрак и тъмнота“ съответствува на това слизане.
Но „слънцето на живота“ съответствува на „Бену“, възлизане нагоре.
Сега ви давам графически израз. „Махар“ е естествено слизане в най-приятното място. „Бену“ е най-приятното възлизане дето може да се качи. „Аба“ е мястото дето може да живее. В музиката има слизане.
към беседата >>
И така ябълката почна да ходи от количка на количка и те едно на друго си разтърсват главите.
На едното дали една ябълка а другото няма. Гледам онова, което няма ябълка е недоволно, посяга, хвана другото за косата разтъси го и му взе ябълката. Другото дете плаче. По едно време то се пресегна разтърси детето за косата и пак си взе ябълката. Другото почна да плаче.
И така ябълката почна да ходи от количка на количка и те едно на друго си разтърсват главите.
Питам: Какво трябва да се прави когато две деца имат една ябълка и количките им са наблизо. Ако бяха надалеч количките им няма да могат да си дърпат косите. Понеже са наблизо едното казва: „Ти защо не ми дадеш от тази ябълка. Защо не ми отделиш? “ И то вземе ябълката.
към беседата >>
Сега ви давам графически израз.
Когато човек няма тази идея, пеенето е обикновено и нищо не означава. При „Махар“ – слиза отгоре надолу. При „Бену“ – колкото отиваш нагоре и гласът отслабва. „В мрак и тъмнота“ съответствува на това слизане. Но „слънцето на живота“ съответствува на „Бену“, възлизане нагоре.
Сега ви давам графически израз.
„Махар“ е естествено слизане в най-приятното място. „Бену“ е най-приятното възлизане дето може да се качи. „Аба“ е мястото дето може да живее. В музиката има слизане. „До“ е основния тон на слизането, „ре“ е възлизане нагоре, „ми“ е „Аба“.
към беседата >>
Питам: Какво трябва да се прави когато две деца имат една ябълка и количките им са наблизо.
Гледам онова, което няма ябълка е недоволно, посяга, хвана другото за косата разтъси го и му взе ябълката. Другото дете плаче. По едно време то се пресегна разтърси детето за косата и пак си взе ябълката. Другото почна да плаче. И така ябълката почна да ходи от количка на количка и те едно на друго си разтърсват главите.
Питам: Какво трябва да се прави когато две деца имат една ябълка и количките им са наблизо.
Ако бяха надалеч количките им няма да могат да си дърпат косите. Понеже са наблизо едното казва: „Ти защо не ми дадеш от тази ябълка. Защо не ми отделиш? “ И то вземе ябълката. Другото казва: „Ти като си умен защо не разделиш ябълката?
към беседата >>
„Махар“ е естествено слизане в най-приятното място.
При „Махар“ – слиза отгоре надолу. При „Бену“ – колкото отиваш нагоре и гласът отслабва. „В мрак и тъмнота“ съответствува на това слизане. Но „слънцето на живота“ съответствува на „Бену“, възлизане нагоре. Сега ви давам графически израз.
„Махар“ е естествено слизане в най-приятното място.
„Бену“ е най-приятното възлизане дето може да се качи. „Аба“ е мястото дето може да живее. В музиката има слизане. „До“ е основния тон на слизането, „ре“ е възлизане нагоре, „ми“ е „Аба“. Имате основните „до“, „ми“, „сол“.
към беседата >>
Ако бяха надалеч количките им няма да могат да си дърпат косите.
Другото дете плаче. По едно време то се пресегна разтърси детето за косата и пак си взе ябълката. Другото почна да плаче. И така ябълката почна да ходи от количка на количка и те едно на друго си разтърсват главите. Питам: Какво трябва да се прави когато две деца имат една ябълка и количките им са наблизо.
Ако бяха надалеч количките им няма да могат да си дърпат косите.
Понеже са наблизо едното казва: „Ти защо не ми дадеш от тази ябълка. Защо не ми отделиш? “ И то вземе ябълката. Другото казва: „Ти като си умен защо не разделиш ябълката? “ И то го хваща за косата.
към беседата >>
„Бену“ е най-приятното възлизане дето може да се качи.
При „Бену“ – колкото отиваш нагоре и гласът отслабва. „В мрак и тъмнота“ съответствува на това слизане. Но „слънцето на живота“ съответствува на „Бену“, възлизане нагоре. Сега ви давам графически израз. „Махар“ е естествено слизане в най-приятното място.
„Бену“ е най-приятното възлизане дето може да се качи.
„Аба“ е мястото дето може да живее. В музиката има слизане. „До“ е основния тон на слизането, „ре“ е възлизане нагоре, „ми“ е „Аба“. Имате основните „до“, „ми“, „сол“. „Сол“ е върхът.
към беседата >>
Понеже са наблизо едното казва: „Ти защо не ми дадеш от тази ябълка.
По едно време то се пресегна разтърси детето за косата и пак си взе ябълката. Другото почна да плаче. И така ябълката почна да ходи от количка на количка и те едно на друго си разтърсват главите. Питам: Какво трябва да се прави когато две деца имат една ябълка и количките им са наблизо. Ако бяха надалеч количките им няма да могат да си дърпат косите.
Понеже са наблизо едното казва: „Ти защо не ми дадеш от тази ябълка.
Защо не ми отделиш? “ И то вземе ябълката. Другото казва: „Ти като си умен защо не разделиш ябълката? “ И то го хваща за косата. Това са психологически моменти.
към беседата >>
„Аба“ е мястото дето може да живее.
„В мрак и тъмнота“ съответствува на това слизане. Но „слънцето на живота“ съответствува на „Бену“, възлизане нагоре. Сега ви давам графически израз. „Махар“ е естествено слизане в най-приятното място. „Бену“ е най-приятното възлизане дето може да се качи.
„Аба“ е мястото дето може да живее.
В музиката има слизане. „До“ е основния тон на слизането, „ре“ е възлизане нагоре, „ми“ е „Аба“. Имате основните „до“, „ми“, „сол“. „Сол“ е върхът. „Сол“ е красивото, на полето или „сол“ е формата, която създава красота.
към беседата >>
Защо не ми отделиш?
Другото почна да плаче. И така ябълката почна да ходи от количка на количка и те едно на друго си разтърсват главите. Питам: Какво трябва да се прави когато две деца имат една ябълка и количките им са наблизо. Ако бяха надалеч количките им няма да могат да си дърпат косите. Понеже са наблизо едното казва: „Ти защо не ми дадеш от тази ябълка.
Защо не ми отделиш?
“ И то вземе ябълката. Другото казва: „Ти като си умен защо не разделиш ябълката? “ И то го хваща за косата. Това са психологически моменти. Наблюдавам защо се хващат за главите, защо се дърпат за косите.
към беседата >>
В музиката има слизане.
Но „слънцето на живота“ съответствува на „Бену“, възлизане нагоре. Сега ви давам графически израз. „Махар“ е естествено слизане в най-приятното място. „Бену“ е най-приятното възлизане дето може да се качи. „Аба“ е мястото дето може да живее.
В музиката има слизане.
„До“ е основния тон на слизането, „ре“ е възлизане нагоре, „ми“ е „Аба“. Имате основните „до“, „ми“, „сол“. „Сол“ е върхът. „Сол“ е красивото, на полето или „сол“ е формата, която създава красота. „Сол“ доминира.
към беседата >>
“ И то вземе ябълката.
И така ябълката почна да ходи от количка на количка и те едно на друго си разтърсват главите. Питам: Какво трябва да се прави когато две деца имат една ябълка и количките им са наблизо. Ако бяха надалеч количките им няма да могат да си дърпат косите. Понеже са наблизо едното казва: „Ти защо не ми дадеш от тази ябълка. Защо не ми отделиш?
“ И то вземе ябълката.
Другото казва: „Ти като си умен защо не разделиш ябълката? “ И то го хваща за косата. Това са психологически моменти. Наблюдавам защо се хващат за главите, защо се дърпат за косите. Някой човек когато срещне някоя неразрешена задача се хваща за главата.
към беседата >>
„До“ е основния тон на слизането, „ре“ е възлизане нагоре, „ми“ е „Аба“.
Сега ви давам графически израз. „Махар“ е естествено слизане в най-приятното място. „Бену“ е най-приятното възлизане дето може да се качи. „Аба“ е мястото дето може да живее. В музиката има слизане.
„До“ е основния тон на слизането, „ре“ е възлизане нагоре, „ми“ е „Аба“.
Имате основните „до“, „ми“, „сол“. „Сол“ е върхът. „Сол“ е красивото, на полето или „сол“ е формата, която създава красота. „Сол“ доминира. От „сол“ зависи какво ще бъде плодородието.
към беседата >>
Другото казва: „Ти като си умен защо не разделиш ябълката?
Питам: Какво трябва да се прави когато две деца имат една ябълка и количките им са наблизо. Ако бяха надалеч количките им няма да могат да си дърпат косите. Понеже са наблизо едното казва: „Ти защо не ми дадеш от тази ябълка. Защо не ми отделиш? “ И то вземе ябълката.
Другото казва: „Ти като си умен защо не разделиш ябълката?
“ И то го хваща за косата. Това са психологически моменти. Наблюдавам защо се хващат за главите, защо се дърпат за косите. Някой човек когато срещне някоя неразрешена задача се хваща за главата. Защо се хваща за главата?
към беседата >>
Имате основните „до“, „ми“, „сол“.
„Махар“ е естествено слизане в най-приятното място. „Бену“ е най-приятното възлизане дето може да се качи. „Аба“ е мястото дето може да живее. В музиката има слизане. „До“ е основния тон на слизането, „ре“ е възлизане нагоре, „ми“ е „Аба“.
Имате основните „до“, „ми“, „сол“.
„Сол“ е върхът. „Сол“ е красивото, на полето или „сол“ е формата, която създава красота. „Сол“ доминира. От „сол“ зависи какво ще бъде плодородието. От цъфналия цвят, зависи какъв плод ще излезе.
към беседата >>
“ И то го хваща за косата.
Ако бяха надалеч количките им няма да могат да си дърпат косите. Понеже са наблизо едното казва: „Ти защо не ми дадеш от тази ябълка. Защо не ми отделиш? “ И то вземе ябълката. Другото казва: „Ти като си умен защо не разделиш ябълката?
“ И то го хваща за косата.
Това са психологически моменти. Наблюдавам защо се хващат за главите, защо се дърпат за косите. Някой човек когато срещне някоя неразрешена задача се хваща за главата. Защо се хваща за главата? Изобщо не е произволно това хващане.
към беседата >>
„Сол“ е върхът.
„Бену“ е най-приятното възлизане дето може да се качи. „Аба“ е мястото дето може да живее. В музиката има слизане. „До“ е основния тон на слизането, „ре“ е възлизане нагоре, „ми“ е „Аба“. Имате основните „до“, „ми“, „сол“.
„Сол“ е върхът.
„Сол“ е красивото, на полето или „сол“ е формата, която създава красота. „Сол“ доминира. От „сол“ зависи какво ще бъде плодородието. От цъфналия цвят, зависи какъв плод ще излезе. „Сол“ отпуща голям кредит.
към беседата >>
Това са психологически моменти.
Понеже са наблизо едното казва: „Ти защо не ми дадеш от тази ябълка. Защо не ми отделиш? “ И то вземе ябълката. Другото казва: „Ти като си умен защо не разделиш ябълката? “ И то го хваща за косата.
Това са психологически моменти.
Наблюдавам защо се хващат за главите, защо се дърпат за косите. Някой човек когато срещне някоя неразрешена задача се хваща за главата. Защо се хваща за главата? Изобщо не е произволно това хващане. Понякой път човек чувствува несправедливост.
към беседата >>
„Сол“ е красивото, на полето или „сол“ е формата, която създава красота.
„Аба“ е мястото дето може да живее. В музиката има слизане. „До“ е основния тон на слизането, „ре“ е възлизане нагоре, „ми“ е „Аба“. Имате основните „до“, „ми“, „сол“. „Сол“ е върхът.
„Сол“ е красивото, на полето или „сол“ е формата, която създава красота.
„Сол“ доминира. От „сол“ зависи какво ще бъде плодородието. От цъфналия цвят, зависи какъв плод ще излезе. „Сол“ отпуща голям кредит. „Сол“ е щедро, веднага туря колко да се дадат.
към беседата >>
Наблюдавам защо се хващат за главите, защо се дърпат за косите.
Защо не ми отделиш? “ И то вземе ябълката. Другото казва: „Ти като си умен защо не разделиш ябълката? “ И то го хваща за косата. Това са психологически моменти.
Наблюдавам защо се хващат за главите, защо се дърпат за косите.
Някой човек когато срещне някоя неразрешена задача се хваща за главата. Защо се хваща за главата? Изобщо не е произволно това хващане. Понякой път човек чувствува несправедливост. Тази област, за която се хващат на какво съответствува?
към беседата >>
„Сол“ доминира.
В музиката има слизане. „До“ е основния тон на слизането, „ре“ е възлизане нагоре, „ми“ е „Аба“. Имате основните „до“, „ми“, „сол“. „Сол“ е върхът. „Сол“ е красивото, на полето или „сол“ е формата, която създава красота.
„Сол“ доминира.
От „сол“ зависи какво ще бъде плодородието. От цъфналия цвят, зависи какъв плод ще излезе. „Сол“ отпуща голям кредит. „Сол“ е щедро, веднага туря колко да се дадат. „Ла“ е касиер.
към беседата >>
Някой човек когато срещне някоя неразрешена задача се хваща за главата.
“ И то вземе ябълката. Другото казва: „Ти като си умен защо не разделиш ябълката? “ И то го хваща за косата. Това са психологически моменти. Наблюдавам защо се хващат за главите, защо се дърпат за косите.
Някой човек когато срещне някоя неразрешена задача се хваща за главата.
Защо се хваща за главата? Изобщо не е произволно това хващане. Понякой път човек чувствува несправедливост. Тази област, за която се хващат на какво съответствува? Когато се хващат отпред за главата има причина.
към беседата >>
От „сол“ зависи какво ще бъде плодородието.
„До“ е основния тон на слизането, „ре“ е възлизане нагоре, „ми“ е „Аба“. Имате основните „до“, „ми“, „сол“. „Сол“ е върхът. „Сол“ е красивото, на полето или „сол“ е формата, която създава красота. „Сол“ доминира.
От „сол“ зависи какво ще бъде плодородието.
От цъфналия цвят, зависи какъв плод ще излезе. „Сол“ отпуща голям кредит. „Сол“ е щедро, веднага туря колко да се дадат. „Ла“ е касиер. „Ми“ е, което отиде и каже „дай“.
към беседата >>
Защо се хваща за главата?
Другото казва: „Ти като си умен защо не разделиш ябълката? “ И то го хваща за косата. Това са психологически моменти. Наблюдавам защо се хващат за главите, защо се дърпат за косите. Някой човек когато срещне някоя неразрешена задача се хваща за главата.
Защо се хваща за главата?
Изобщо не е произволно това хващане. Понякой път човек чувствува несправедливост. Тази област, за която се хващат на какво съответствува? Когато се хващат отпред за главата има причина. Счита, че нещата са несправедливо направени.
към беседата >>
От цъфналия цвят, зависи какъв плод ще излезе.
Имате основните „до“, „ми“, „сол“. „Сол“ е върхът. „Сол“ е красивото, на полето или „сол“ е формата, която създава красота. „Сол“ доминира. От „сол“ зависи какво ще бъде плодородието.
От цъфналия цвят, зависи какъв плод ще излезе.
„Сол“ отпуща голям кредит. „Сол“ е щедро, веднага туря колко да се дадат. „Ла“ е касиер. „Ми“ е, което отиде и каже „дай“. „Ре“ е движение нагоре.
към беседата >>
Изобщо не е произволно това хващане.
“ И то го хваща за косата. Това са психологически моменти. Наблюдавам защо се хващат за главите, защо се дърпат за косите. Някой човек когато срещне някоя неразрешена задача се хваща за главата. Защо се хваща за главата?
Изобщо не е произволно това хващане.
Понякой път човек чувствува несправедливост. Тази област, за която се хващат на какво съответствува? Когато се хващат отпред за главата има причина. Счита, че нещата са несправедливо направени. В такъв случай хваща се точно за главата там където е чувството на справедливостта, където е съзнанието на съвестта.
към беседата >>
„Сол“ отпуща голям кредит.
„Сол“ е върхът. „Сол“ е красивото, на полето или „сол“ е формата, която създава красота. „Сол“ доминира. От „сол“ зависи какво ще бъде плодородието. От цъфналия цвят, зависи какъв плод ще излезе.
„Сол“ отпуща голям кредит.
„Сол“ е щедро, веднага туря колко да се дадат. „Ла“ е касиер. „Ми“ е, което отиде и каже „дай“. „Ре“ е движение нагоре. „Ми“ е какво може да се постигне.
към беседата >>
Понякой път човек чувствува несправедливост.
Това са психологически моменти. Наблюдавам защо се хващат за главите, защо се дърпат за косите. Някой човек когато срещне някоя неразрешена задача се хваща за главата. Защо се хваща за главата? Изобщо не е произволно това хващане.
Понякой път човек чувствува несправедливост.
Тази област, за която се хващат на какво съответствува? Когато се хващат отпред за главата има причина. Счита, че нещата са несправедливо направени. В такъв случай хваща се точно за главата там където е чувството на справедливостта, където е съзнанието на съвестта. Този човек е несправедлив, как не му иде на ум, че трябва справедливо да постъпи.
към беседата >>
„Сол“ е щедро, веднага туря колко да се дадат.
„Сол“ е красивото, на полето или „сол“ е формата, която създава красота. „Сол“ доминира. От „сол“ зависи какво ще бъде плодородието. От цъфналия цвят, зависи какъв плод ще излезе. „Сол“ отпуща голям кредит.
„Сол“ е щедро, веднага туря колко да се дадат.
„Ла“ е касиер. „Ми“ е, което отиде и каже „дай“. „Ре“ е движение нагоре. „Ми“ е какво може да се постигне. „Сол“ е формата в която се постига.
към беседата >>
Тази област, за която се хващат на какво съответствува?
Наблюдавам защо се хващат за главите, защо се дърпат за косите. Някой човек когато срещне някоя неразрешена задача се хваща за главата. Защо се хваща за главата? Изобщо не е произволно това хващане. Понякой път човек чувствува несправедливост.
Тази област, за която се хващат на какво съответствува?
Когато се хващат отпред за главата има причина. Счита, че нещата са несправедливо направени. В такъв случай хваща се точно за главата там където е чувството на справедливостта, където е съзнанието на съвестта. Този човек е несправедлив, как не му иде на ум, че трябва справедливо да постъпи. Когато счита, че не е умно направено нещо хваща се за челото.
към беседата >>
„Ла“ е касиер.
„Сол“ доминира. От „сол“ зависи какво ще бъде плодородието. От цъфналия цвят, зависи какъв плод ще излезе. „Сол“ отпуща голям кредит. „Сол“ е щедро, веднага туря колко да се дадат.
„Ла“ е касиер.
„Ми“ е, което отиде и каже „дай“. „Ре“ е движение нагоре. „Ми“ е какво може да се постигне. „Сол“ е формата в която се постига. „Ла“ е каквото се реализира в една мисъл.
към беседата >>
Когато се хващат отпред за главата има причина.
Някой човек когато срещне някоя неразрешена задача се хваща за главата. Защо се хваща за главата? Изобщо не е произволно това хващане. Понякой път човек чувствува несправедливост. Тази област, за която се хващат на какво съответствува?
Когато се хващат отпред за главата има причина.
Счита, че нещата са несправедливо направени. В такъв случай хваща се точно за главата там където е чувството на справедливостта, където е съзнанието на съвестта. Този човек е несправедлив, как не му иде на ум, че трябва справедливо да постъпи. Когато счита, че не е умно направено нещо хваща се за челото. Българинът като намери човек, който не мисли хваща се за челото, иска да му покаже да мисли.
към беседата >>
„Ми“ е, което отиде и каже „дай“.
От „сол“ зависи какво ще бъде плодородието. От цъфналия цвят, зависи какъв плод ще излезе. „Сол“ отпуща голям кредит. „Сол“ е щедро, веднага туря колко да се дадат. „Ла“ е касиер.
„Ми“ е, което отиде и каже „дай“.
„Ре“ е движение нагоре. „Ми“ е какво може да се постигне. „Сол“ е формата в която се постига. „Ла“ е каквото се реализира в една мисъл. „Си“ е онова, което ще се опита от добитото.
към беседата >>
Счита, че нещата са несправедливо направени.
Защо се хваща за главата? Изобщо не е произволно това хващане. Понякой път човек чувствува несправедливост. Тази област, за която се хващат на какво съответствува? Когато се хващат отпред за главата има причина.
Счита, че нещата са несправедливо направени.
В такъв случай хваща се точно за главата там където е чувството на справедливостта, където е съзнанието на съвестта. Този човек е несправедлив, как не му иде на ум, че трябва справедливо да постъпи. Когато счита, че не е умно направено нещо хваща се за челото. Българинът като намери човек, който не мисли хваща се за челото, иска да му покаже да мисли. Когато мислиш хващаш се за главата.
към беседата >>
„Ре“ е движение нагоре.
От цъфналия цвят, зависи какъв плод ще излезе. „Сол“ отпуща голям кредит. „Сол“ е щедро, веднага туря колко да се дадат. „Ла“ е касиер. „Ми“ е, което отиде и каже „дай“.
„Ре“ е движение нагоре.
„Ми“ е какво може да се постигне. „Сол“ е формата в която се постига. „Ла“ е каквото се реализира в една мисъл. „Си“ е онова, което ще се опита от добитото. Имате песента „Давай, давай“.
към беседата >>
В такъв случай хваща се точно за главата там където е чувството на справедливостта, където е съзнанието на съвестта.
Изобщо не е произволно това хващане. Понякой път човек чувствува несправедливост. Тази област, за която се хващат на какво съответствува? Когато се хващат отпред за главата има причина. Счита, че нещата са несправедливо направени.
В такъв случай хваща се точно за главата там където е чувството на справедливостта, където е съзнанието на съвестта.
Този човек е несправедлив, как не му иде на ум, че трябва справедливо да постъпи. Когато счита, че не е умно направено нещо хваща се за челото. Българинът като намери човек, който не мисли хваща се за челото, иска да му покаже да мисли. Когато мислиш хващаш се за главата. Когато иска да бъде справедлив хваща се за черепа отзад.
към беседата >>
„Ми“ е какво може да се постигне.
„Сол“ отпуща голям кредит. „Сол“ е щедро, веднага туря колко да се дадат. „Ла“ е касиер. „Ми“ е, което отиде и каже „дай“. „Ре“ е движение нагоре.
„Ми“ е какво може да се постигне.
„Сол“ е формата в която се постига. „Ла“ е каквото се реализира в една мисъл. „Си“ е онова, което ще се опита от добитото. Имате песента „Давай, давай“. Изпейте „ла“.
към беседата >>
Този човек е несправедлив, как не му иде на ум, че трябва справедливо да постъпи.
Понякой път човек чувствува несправедливост. Тази област, за която се хващат на какво съответствува? Когато се хващат отпред за главата има причина. Счита, че нещата са несправедливо направени. В такъв случай хваща се точно за главата там където е чувството на справедливостта, където е съзнанието на съвестта.
Този човек е несправедлив, как не му иде на ум, че трябва справедливо да постъпи.
Когато счита, че не е умно направено нещо хваща се за челото. Българинът като намери човек, който не мисли хваща се за челото, иска да му покаже да мисли. Когато мислиш хващаш се за главата. Когато иска да бъде справедлив хваща се за черепа отзад. Българинът не знае, но то е като инстинкт, чувствува, че като се хване човек за главата вече въздействува със своята мисъл.
към беседата >>
„Сол“ е формата в която се постига.
„Сол“ е щедро, веднага туря колко да се дадат. „Ла“ е касиер. „Ми“ е, което отиде и каже „дай“. „Ре“ е движение нагоре. „Ми“ е какво може да се постигне.
„Сол“ е формата в която се постига.
„Ла“ е каквото се реализира в една мисъл. „Си“ е онова, което ще се опита от добитото. Имате песента „Давай, давай“. Изпейте „ла“. То показва един извор.
към беседата >>
Когато счита, че не е умно направено нещо хваща се за челото.
Тази област, за която се хващат на какво съответствува? Когато се хващат отпред за главата има причина. Счита, че нещата са несправедливо направени. В такъв случай хваща се точно за главата там където е чувството на справедливостта, където е съзнанието на съвестта. Този човек е несправедлив, как не му иде на ум, че трябва справедливо да постъпи.
Когато счита, че не е умно направено нещо хваща се за челото.
Българинът като намери човек, който не мисли хваща се за челото, иска да му покаже да мисли. Когато мислиш хващаш се за главата. Когато иска да бъде справедлив хваща се за черепа отзад. Българинът не знае, но то е като инстинкт, чувствува, че като се хване човек за главата вече въздействува със своята мисъл. Онзи, който не постъпва справедливо, като се хване за главата явява се съзнанието.
към беседата >>
НАГОРЕ