НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1469
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1469
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Обичай и освобождавай
,
ООК
, София, 26.1.1938г.,
Единият лъч е за тебе, другият за него.
– Опитали сте я много пъти. Най-елементарното определение какво бихте дали? – Ще дадете едно определение, което не е вярно. За да обичаш някого, най-първо трябва да му изпратиш два лъча от себе си. Ако два лъча излязат едновременно от тебе, ти имаш любов.
Единият лъч е за тебе, другият за него.
Двата лъча образуват една връзка. Що е любовта? – Първата връзка, която се образува между две същества, това аз наричам любов. Но туй е много общо казано, първата връзка. Но тази връзка не е като един възел да те свързва на едно място.
към беседата >>
Между Вярата и Надеждата, вече функционира Любовта.
Ти без Надеждата не можеш да оцениш днешния ден. С Вярата ще оцениш другите дни, които идат. Тя е за далечното бъдеще. Надеждата е за днешния ден. Това са два полюса Вярата и Надеждата.
Между Вярата и Надеждата, вече функционира Любовта.
То е Любовта, насноваването. Вярата и Надеждата, това са двете кросна на живота. Едното кросно е Надеждата – долу, а Вярата е горе. Совалката е Любовта, която постоянно снове. Бърдото, нищелките, всичките долу подложки, Любовта е вътрешният процес, за да насновеш.
към беседата >>
Вие се чувствувате нещастни, вие се чувствувате самотни, вие чувствувате, че нямате синове, дъщери, приятели.
Вие казвате, че животът ви е нещастен, туй е едно неразбиране. Вие живеете в Бога. Всичките тия хора са пълни с Любов. Ако вие ги обикнете, навсякъде ще намерите хора, които да ви обичат. Най-малко ще има един човек, който да ви обича.
Вие се чувствувате нещастни, вие се чувствувате самотни, вие чувствувате, че нямате синове, дъщери, приятели.
Това са големи заблуждения, от които не може да се освободите. Главата ви е пълна все с неприятели, че имате. Заблуждения имате. Всеки ден като се събудите, Господ казва: Какво мислиш днес да правиш? – „Ще се карам с жена си“.
към беседата >>
Двата лъча образуват една връзка.
Най-елементарното определение какво бихте дали? – Ще дадете едно определение, което не е вярно. За да обичаш някого, най-първо трябва да му изпратиш два лъча от себе си. Ако два лъча излязат едновременно от тебе, ти имаш любов. Единият лъч е за тебе, другият за него.
Двата лъча образуват една връзка.
Що е любовта? – Първата връзка, която се образува между две същества, това аз наричам любов. Но туй е много общо казано, първата връзка. Но тази връзка не е като един възел да те свързва на едно място. Образува се отношение.
към беседата >>
То е Любовта, насноваването.
С Вярата ще оцениш другите дни, които идат. Тя е за далечното бъдеще. Надеждата е за днешния ден. Това са два полюса Вярата и Надеждата. Между Вярата и Надеждата, вече функционира Любовта.
То е Любовта, насноваването.
Вярата и Надеждата, това са двете кросна на живота. Едното кросно е Надеждата – долу, а Вярата е горе. Совалката е Любовта, която постоянно снове. Бърдото, нищелките, всичките долу подложки, Любовта е вътрешният процес, за да насновеш. Новото схващане така трябва да бъде, между Вярата и Надеждата ти ще тъчеш.
към беседата >>
Това са големи заблуждения, от които не може да се освободите.
Вие живеете в Бога. Всичките тия хора са пълни с Любов. Ако вие ги обикнете, навсякъде ще намерите хора, които да ви обичат. Най-малко ще има един човек, който да ви обича. Вие се чувствувате нещастни, вие се чувствувате самотни, вие чувствувате, че нямате синове, дъщери, приятели.
Това са големи заблуждения, от които не може да се освободите.
Главата ви е пълна все с неприятели, че имате. Заблуждения имате. Всеки ден като се събудите, Господ казва: Какво мислиш днес да правиш? – „Ще се карам с жена си“. Защо те пита какво ще правиш?
към беседата >>
Що е любовта?
– Ще дадете едно определение, което не е вярно. За да обичаш някого, най-първо трябва да му изпратиш два лъча от себе си. Ако два лъча излязат едновременно от тебе, ти имаш любов. Единият лъч е за тебе, другият за него. Двата лъча образуват една връзка.
Що е любовта?
– Първата връзка, която се образува между две същества, това аз наричам любов. Но туй е много общо казано, първата връзка. Но тази връзка не е като един възел да те свързва на едно място. Образува се отношение. Представете си, че ти докато (си) бил сам, си живял в една затворена стая.
към беседата >>
Вярата и Надеждата, това са двете кросна на живота.
Тя е за далечното бъдеще. Надеждата е за днешния ден. Това са два полюса Вярата и Надеждата. Между Вярата и Надеждата, вече функционира Любовта. То е Любовта, насноваването.
Вярата и Надеждата, това са двете кросна на живота.
Едното кросно е Надеждата – долу, а Вярата е горе. Совалката е Любовта, която постоянно снове. Бърдото, нищелките, всичките долу подложки, Любовта е вътрешният процес, за да насновеш. Новото схващане така трябва да бъде, между Вярата и Надеждата ти ще тъчеш. Така може да се разбира живота.
към беседата >>
Главата ви е пълна все с неприятели, че имате.
Всичките тия хора са пълни с Любов. Ако вие ги обикнете, навсякъде ще намерите хора, които да ви обичат. Най-малко ще има един човек, който да ви обича. Вие се чувствувате нещастни, вие се чувствувате самотни, вие чувствувате, че нямате синове, дъщери, приятели. Това са големи заблуждения, от които не може да се освободите.
Главата ви е пълна все с неприятели, че имате.
Заблуждения имате. Всеки ден като се събудите, Господ казва: Какво мислиш днес да правиш? – „Ще се карам с жена си“. Защо те пита какво ще правиш? – Ти имаш един приятел, с който ще се караш.
към беседата >>
– Първата връзка, която се образува между две същества, това аз наричам любов.
За да обичаш някого, най-първо трябва да му изпратиш два лъча от себе си. Ако два лъча излязат едновременно от тебе, ти имаш любов. Единият лъч е за тебе, другият за него. Двата лъча образуват една връзка. Що е любовта?
– Първата връзка, която се образува между две същества, това аз наричам любов.
Но туй е много общо казано, първата връзка. Но тази връзка не е като един възел да те свързва на едно място. Образува се отношение. Представете си, че ти докато (си) бил сам, си живял в една затворена стая. Затворена е стаята, обикаляш всред стаята и външният свят не ти е понятен.
към беседата >>
Едното кросно е Надеждата – долу, а Вярата е горе.
Надеждата е за днешния ден. Това са два полюса Вярата и Надеждата. Между Вярата и Надеждата, вече функционира Любовта. То е Любовта, насноваването. Вярата и Надеждата, това са двете кросна на живота.
Едното кросно е Надеждата – долу, а Вярата е горе.
Совалката е Любовта, която постоянно снове. Бърдото, нищелките, всичките долу подложки, Любовта е вътрешният процес, за да насновеш. Новото схващане така трябва да бъде, между Вярата и Надеждата ти ще тъчеш. Така може да се разбира живота. Вие казвате: „Любовта е всичко“.
към беседата >>
Заблуждения имате.
Ако вие ги обикнете, навсякъде ще намерите хора, които да ви обичат. Най-малко ще има един човек, който да ви обича. Вие се чувствувате нещастни, вие се чувствувате самотни, вие чувствувате, че нямате синове, дъщери, приятели. Това са големи заблуждения, от които не може да се освободите. Главата ви е пълна все с неприятели, че имате.
Заблуждения имате.
Всеки ден като се събудите, Господ казва: Какво мислиш днес да правиш? – „Ще се карам с жена си“. Защо те пита какво ще правиш? – Ти имаш един приятел, с който ще се караш. Господ те пита: Не може ли другояче?
към беседата >>
Но туй е много общо казано, първата връзка.
Ако два лъча излязат едновременно от тебе, ти имаш любов. Единият лъч е за тебе, другият за него. Двата лъча образуват една връзка. Що е любовта? – Първата връзка, която се образува между две същества, това аз наричам любов.
Но туй е много общо казано, първата връзка.
Но тази връзка не е като един възел да те свързва на едно място. Образува се отношение. Представете си, че ти докато (си) бил сам, си живял в една затворена стая. Затворена е стаята, обикаляш всред стаята и външният свят не ти е понятен. В стаята седиш замислен, но като обикнеш друг, навън, прозорецът се отваря.
към беседата >>
Совалката е Любовта, която постоянно снове.
Това са два полюса Вярата и Надеждата. Между Вярата и Надеждата, вече функционира Любовта. То е Любовта, насноваването. Вярата и Надеждата, това са двете кросна на живота. Едното кросно е Надеждата – долу, а Вярата е горе.
Совалката е Любовта, която постоянно снове.
Бърдото, нищелките, всичките долу подложки, Любовта е вътрешният процес, за да насновеш. Новото схващане така трябва да бъде, между Вярата и Надеждата ти ще тъчеш. Така може да се разбира живота. Вие казвате: „Любовта е всичко“. Любовта най-първо ще образува две точки.
към беседата >>
Всеки ден като се събудите, Господ казва: Какво мислиш днес да правиш?
Най-малко ще има един човек, който да ви обича. Вие се чувствувате нещастни, вие се чувствувате самотни, вие чувствувате, че нямате синове, дъщери, приятели. Това са големи заблуждения, от които не може да се освободите. Главата ви е пълна все с неприятели, че имате. Заблуждения имате.
Всеки ден като се събудите, Господ казва: Какво мислиш днес да правиш?
– „Ще се карам с жена си“. Защо те пита какво ще правиш? – Ти имаш един приятел, с който ще се караш. Господ те пита: Не може ли другояче? – Ти казваш: „Да се научи тази жена, че мъжът е глава“.
към беседата >>
Но тази връзка не е като един възел да те свързва на едно място.
Единият лъч е за тебе, другият за него. Двата лъча образуват една връзка. Що е любовта? – Първата връзка, която се образува между две същества, това аз наричам любов. Но туй е много общо казано, първата връзка.
Но тази връзка не е като един възел да те свързва на едно място.
Образува се отношение. Представете си, че ти докато (си) бил сам, си живял в една затворена стая. Затворена е стаята, обикаляш всред стаята и външният свят не ти е понятен. В стаята седиш замислен, но като обикнеш друг, навън, прозорецът се отваря. Виждаш, че светът не е това, което виждаш вътре, но има и външен свят.
към беседата >>
Бърдото, нищелките, всичките долу подложки, Любовта е вътрешният процес, за да насновеш.
Между Вярата и Надеждата, вече функционира Любовта. То е Любовта, насноваването. Вярата и Надеждата, това са двете кросна на живота. Едното кросно е Надеждата – долу, а Вярата е горе. Совалката е Любовта, която постоянно снове.
Бърдото, нищелките, всичките долу подложки, Любовта е вътрешният процес, за да насновеш.
Новото схващане така трябва да бъде, между Вярата и Надеждата ти ще тъчеш. Така може да се разбира живота. Вие казвате: „Любовта е всичко“. Любовта най-първо ще образува две точки. Между тях започва животът.
към беседата >>
– „Ще се карам с жена си“.
Вие се чувствувате нещастни, вие се чувствувате самотни, вие чувствувате, че нямате синове, дъщери, приятели. Това са големи заблуждения, от които не може да се освободите. Главата ви е пълна все с неприятели, че имате. Заблуждения имате. Всеки ден като се събудите, Господ казва: Какво мислиш днес да правиш?
– „Ще се карам с жена си“.
Защо те пита какво ще правиш? – Ти имаш един приятел, с който ще се караш. Господ те пита: Не може ли другояче? – Ти казваш: „Да се научи тази жена, че мъжът е глава“. Хубаво, ти имаш една жена, но същевременно и ти си женен.
към беседата >>
Образува се отношение.
Двата лъча образуват една връзка. Що е любовта? – Първата връзка, която се образува между две същества, това аз наричам любов. Но туй е много общо казано, първата връзка. Но тази връзка не е като един възел да те свързва на едно място.
Образува се отношение.
Представете си, че ти докато (си) бил сам, си живял в една затворена стая. Затворена е стаята, обикаляш всред стаята и външният свят не ти е понятен. В стаята седиш замислен, но като обикнеш друг, навън, прозорецът се отваря. Виждаш, че светът не е това, което виждаш вътре, но има и външен свят. Следователно, образува се една връзка между вътрешния свят, който ти живееш и външният свят.
към беседата >>
Новото схващане така трябва да бъде, между Вярата и Надеждата ти ще тъчеш.
То е Любовта, насноваването. Вярата и Надеждата, това са двете кросна на живота. Едното кросно е Надеждата – долу, а Вярата е горе. Совалката е Любовта, която постоянно снове. Бърдото, нищелките, всичките долу подложки, Любовта е вътрешният процес, за да насновеш.
Новото схващане така трябва да бъде, между Вярата и Надеждата ти ще тъчеш.
Така може да се разбира живота. Вие казвате: „Любовта е всичко“. Любовта най-първо ще образува две точки. Между тях започва животът. Животът се проявява от двата тия полюса, между Надеждата, туй реалното, туй, което можеш да провериш, да пипнеш, и Вярата, туй което умът схваща.
към беседата >>
Защо те пита какво ще правиш?
Това са големи заблуждения, от които не може да се освободите. Главата ви е пълна все с неприятели, че имате. Заблуждения имате. Всеки ден като се събудите, Господ казва: Какво мислиш днес да правиш? – „Ще се карам с жена си“.
Защо те пита какво ще правиш?
– Ти имаш един приятел, с който ще се караш. Господ те пита: Не може ли другояче? – Ти казваш: „Да се научи тази жена, че мъжът е глава“. Хубаво, ти имаш една жена, но същевременно и ти си женен. Всеки един човек, който е в зависимост от другите, той е жена.
към беседата >>
Представете си, че ти докато (си) бил сам, си живял в една затворена стая.
Що е любовта? – Първата връзка, която се образува между две същества, това аз наричам любов. Но туй е много общо казано, първата връзка. Но тази връзка не е като един възел да те свързва на едно място. Образува се отношение.
Представете си, че ти докато (си) бил сам, си живял в една затворена стая.
Затворена е стаята, обикаляш всред стаята и външният свят не ти е понятен. В стаята седиш замислен, но като обикнеш друг, навън, прозорецът се отваря. Виждаш, че светът не е това, което виждаш вътре, но има и външен свят. Следователно, образува се една връзка между вътрешния свят, който ти живееш и външният свят. Туй външното лице, което ти обикваш ти разкрива какъв е външният свят.
към беседата >>
Така може да се разбира живота.
Вярата и Надеждата, това са двете кросна на живота. Едното кросно е Надеждата – долу, а Вярата е горе. Совалката е Любовта, която постоянно снове. Бърдото, нищелките, всичките долу подложки, Любовта е вътрешният процес, за да насновеш. Новото схващане така трябва да бъде, между Вярата и Надеждата ти ще тъчеш.
Така може да се разбира живота.
Вие казвате: „Любовта е всичко“. Любовта най-първо ще образува две точки. Между тях започва животът. Животът се проявява от двата тия полюса, между Надеждата, туй реалното, туй, което можеш да провериш, да пипнеш, и Вярата, туй което умът схваща. Надеждата е туй, което сърцето схваща.
към беседата >>
– Ти имаш един приятел, с който ще се караш.
Главата ви е пълна все с неприятели, че имате. Заблуждения имате. Всеки ден като се събудите, Господ казва: Какво мислиш днес да правиш? – „Ще се карам с жена си“. Защо те пита какво ще правиш?
– Ти имаш един приятел, с който ще се караш.
Господ те пита: Не може ли другояче? – Ти казваш: „Да се научи тази жена, че мъжът е глава“. Хубаво, ти имаш една жена, но същевременно и ти си женен. Всеки един човек, който е в зависимост от другите, той е жена. Единствен мъж в света е този, който не е зависим.
към беседата >>
Затворена е стаята, обикаляш всред стаята и външният свят не ти е понятен.
– Първата връзка, която се образува между две същества, това аз наричам любов. Но туй е много общо казано, първата връзка. Но тази връзка не е като един възел да те свързва на едно място. Образува се отношение. Представете си, че ти докато (си) бил сам, си живял в една затворена стая.
Затворена е стаята, обикаляш всред стаята и външният свят не ти е понятен.
В стаята седиш замислен, но като обикнеш друг, навън, прозорецът се отваря. Виждаш, че светът не е това, което виждаш вътре, но има и външен свят. Следователно, образува се една връзка между вътрешния свят, който ти живееш и външният свят. Туй външното лице, което ти обикваш ти разкрива какъв е външният свят. Следователно туй лице за тебе е външният свят, но и ти за него си външният свят.
към беседата >>
Вие казвате: „Любовта е всичко“.
Едното кросно е Надеждата – долу, а Вярата е горе. Совалката е Любовта, която постоянно снове. Бърдото, нищелките, всичките долу подложки, Любовта е вътрешният процес, за да насновеш. Новото схващане така трябва да бъде, между Вярата и Надеждата ти ще тъчеш. Така може да се разбира живота.
Вие казвате: „Любовта е всичко“.
Любовта най-първо ще образува две точки. Между тях започва животът. Животът се проявява от двата тия полюса, между Надеждата, туй реалното, туй, което можеш да провериш, да пипнеш, и Вярата, туй което умът схваща. Надеждата е туй, което сърцето схваща. Вярата е туй, което умът схваща.
към беседата >>
Господ те пита: Не може ли другояче?
Заблуждения имате. Всеки ден като се събудите, Господ казва: Какво мислиш днес да правиш? – „Ще се карам с жена си“. Защо те пита какво ще правиш? – Ти имаш един приятел, с който ще се караш.
Господ те пита: Не може ли другояче?
– Ти казваш: „Да се научи тази жена, че мъжът е глава“. Хубаво, ти имаш една жена, но същевременно и ти си женен. Всеки един човек, който е в зависимост от другите, той е жена. Единствен мъж в света е този, който не е зависим. Кой е мъж?
към беседата >>
В стаята седиш замислен, но като обикнеш друг, навън, прозорецът се отваря.
Но туй е много общо казано, първата връзка. Но тази връзка не е като един възел да те свързва на едно място. Образува се отношение. Представете си, че ти докато (си) бил сам, си живял в една затворена стая. Затворена е стаята, обикаляш всред стаята и външният свят не ти е понятен.
В стаята седиш замислен, но като обикнеш друг, навън, прозорецът се отваря.
Виждаш, че светът не е това, което виждаш вътре, но има и външен свят. Следователно, образува се една връзка между вътрешния свят, който ти живееш и външният свят. Туй външното лице, което ти обикваш ти разкрива какъв е външният свят. Следователно туй лице за тебе е външният свят, но и ти за него си външният свят. Ти за себе си си вътрешният свят, а той за тебе е външният свят.
към беседата >>
Любовта най-първо ще образува две точки.
Совалката е Любовта, която постоянно снове. Бърдото, нищелките, всичките долу подложки, Любовта е вътрешният процес, за да насновеш. Новото схващане така трябва да бъде, между Вярата и Надеждата ти ще тъчеш. Така може да се разбира живота. Вие казвате: „Любовта е всичко“.
Любовта най-първо ще образува две точки.
Между тях започва животът. Животът се проявява от двата тия полюса, между Надеждата, туй реалното, туй, което можеш да провериш, да пипнеш, и Вярата, туй което умът схваща. Надеждата е туй, което сърцето схваща. Вярата е туй, което умът схваща. Следователно между тия двата полюса, между твоето сърце и твоя ум, Любовта работи.
към беседата >>
– Ти казваш: „Да се научи тази жена, че мъжът е глава“.
Всеки ден като се събудите, Господ казва: Какво мислиш днес да правиш? – „Ще се карам с жена си“. Защо те пита какво ще правиш? – Ти имаш един приятел, с който ще се караш. Господ те пита: Не може ли другояче?
– Ти казваш: „Да се научи тази жена, че мъжът е глава“.
Хубаво, ти имаш една жена, но същевременно и ти си женен. Всеки един човек, който е в зависимост от другите, той е жена. Единствен мъж в света е този, който не е зависим. Кой е мъж? – Единствен мъж е, който е независим от всичките мъже.
към беседата >>
Виждаш, че светът не е това, което виждаш вътре, но има и външен свят.
Но тази връзка не е като един възел да те свързва на едно място. Образува се отношение. Представете си, че ти докато (си) бил сам, си живял в една затворена стая. Затворена е стаята, обикаляш всред стаята и външният свят не ти е понятен. В стаята седиш замислен, но като обикнеш друг, навън, прозорецът се отваря.
Виждаш, че светът не е това, което виждаш вътре, но има и външен свят.
Следователно, образува се една връзка между вътрешния свят, който ти живееш и външният свят. Туй външното лице, което ти обикваш ти разкрива какъв е външният свят. Следователно туй лице за тебе е външният свят, но и ти за него си външният свят. Ти за себе си си вътрешният свят, а той за тебе е външният свят. От негово гледище ти си външен свят за него, а той е вътрешен свят за себе си.
към беседата >>
Между тях започва животът.
Бърдото, нищелките, всичките долу подложки, Любовта е вътрешният процес, за да насновеш. Новото схващане така трябва да бъде, между Вярата и Надеждата ти ще тъчеш. Така може да се разбира живота. Вие казвате: „Любовта е всичко“. Любовта най-първо ще образува две точки.
Между тях започва животът.
Животът се проявява от двата тия полюса, между Надеждата, туй реалното, туй, което можеш да провериш, да пипнеш, и Вярата, туй което умът схваща. Надеждата е туй, което сърцето схваща. Вярата е туй, което умът схваща. Следователно между тия двата полюса, между твоето сърце и твоя ум, Любовта работи. Тя работи в другите светове, но между Надеждата и Вярата може да се прояви Любовта.
към беседата >>
Хубаво, ти имаш една жена, но същевременно и ти си женен.
– „Ще се карам с жена си“. Защо те пита какво ще правиш? – Ти имаш един приятел, с който ще се караш. Господ те пита: Не може ли другояче? – Ти казваш: „Да се научи тази жена, че мъжът е глава“.
Хубаво, ти имаш една жена, но същевременно и ти си женен.
Всеки един човек, който е в зависимост от другите, той е жена. Единствен мъж в света е този, който не е зависим. Кой е мъж? – Единствен мъж е, който е независим от всичките мъже. Единствената жена е, която не е зависима от всички жени.
към беседата >>
Следователно, образува се една връзка между вътрешния свят, който ти живееш и външният свят.
Образува се отношение. Представете си, че ти докато (си) бил сам, си живял в една затворена стая. Затворена е стаята, обикаляш всред стаята и външният свят не ти е понятен. В стаята седиш замислен, но като обикнеш друг, навън, прозорецът се отваря. Виждаш, че светът не е това, което виждаш вътре, но има и външен свят.
Следователно, образува се една връзка между вътрешния свят, който ти живееш и външният свят.
Туй външното лице, което ти обикваш ти разкрива какъв е външният свят. Следователно туй лице за тебе е външният свят, но и ти за него си външният свят. Ти за себе си си вътрешният свят, а той за тебе е външният свят. От негово гледище ти си външен свят за него, а той е вътрешен свят за себе си. Сега може да зададете въпроса: „Що ни трябва ние да се занимаваме с тия дълбоки работи?
към беседата >>
Животът се проявява от двата тия полюса, между Надеждата, туй реалното, туй, което можеш да провериш, да пипнеш, и Вярата, туй което умът схваща.
Новото схващане така трябва да бъде, между Вярата и Надеждата ти ще тъчеш. Така може да се разбира живота. Вие казвате: „Любовта е всичко“. Любовта най-първо ще образува две точки. Между тях започва животът.
Животът се проявява от двата тия полюса, между Надеждата, туй реалното, туй, което можеш да провериш, да пипнеш, и Вярата, туй което умът схваща.
Надеждата е туй, което сърцето схваща. Вярата е туй, което умът схваща. Следователно между тия двата полюса, между твоето сърце и твоя ум, Любовта работи. Тя работи в другите светове, но между Надеждата и Вярата може да се прояви Любовта.
към беседата >>
Всеки един човек, който е в зависимост от другите, той е жена.
Защо те пита какво ще правиш? – Ти имаш един приятел, с който ще се караш. Господ те пита: Не може ли другояче? – Ти казваш: „Да се научи тази жена, че мъжът е глава“. Хубаво, ти имаш една жена, но същевременно и ти си женен.
Всеки един човек, който е в зависимост от другите, той е жена.
Единствен мъж в света е този, който не е зависим. Кой е мъж? – Единствен мъж е, който е независим от всичките мъже. Единствената жена е, която не е зависима от всички жени. Всички жени, които са зависими какво трябва да правят?
към беседата >>
Туй външното лице, което ти обикваш ти разкрива какъв е външният свят.
Представете си, че ти докато (си) бил сам, си живял в една затворена стая. Затворена е стаята, обикаляш всред стаята и външният свят не ти е понятен. В стаята седиш замислен, но като обикнеш друг, навън, прозорецът се отваря. Виждаш, че светът не е това, което виждаш вътре, но има и външен свят. Следователно, образува се една връзка между вътрешния свят, който ти живееш и външният свят.
Туй външното лице, което ти обикваш ти разкрива какъв е външният свят.
Следователно туй лице за тебе е външният свят, но и ти за него си външният свят. Ти за себе си си вътрешният свят, а той за тебе е външният свят. От негово гледище ти си външен свят за него, а той е вътрешен свят за себе си. Сега може да зададете въпроса: „Що ни трябва ние да се занимаваме с тия дълбоки работи? “ Хубаво, когато се занимавате с изучаването на един език, колко неща са ви потребни?
към беседата >>
Надеждата е туй, което сърцето схваща.
Така може да се разбира живота. Вие казвате: „Любовта е всичко“. Любовта най-първо ще образува две точки. Между тях започва животът. Животът се проявява от двата тия полюса, между Надеждата, туй реалното, туй, което можеш да провериш, да пипнеш, и Вярата, туй което умът схваща.
Надеждата е туй, което сърцето схваща.
Вярата е туй, което умът схваща. Следователно между тия двата полюса, между твоето сърце и твоя ум, Любовта работи. Тя работи в другите светове, но между Надеждата и Вярата може да се прояви Любовта.
към беседата >>
Единствен мъж в света е този, който не е зависим.
– Ти имаш един приятел, с който ще се караш. Господ те пита: Не може ли другояче? – Ти казваш: „Да се научи тази жена, че мъжът е глава“. Хубаво, ти имаш една жена, но същевременно и ти си женен. Всеки един човек, който е в зависимост от другите, той е жена.
Единствен мъж в света е този, който не е зависим.
Кой е мъж? – Единствен мъж е, който е независим от всичките мъже. Единствената жена е, която не е зависима от всички жени. Всички жени, които са зависими какво трябва да правят? – Вие търсите свобода.
към беседата >>
Следователно туй лице за тебе е външният свят, но и ти за него си външният свят.
Затворена е стаята, обикаляш всред стаята и външният свят не ти е понятен. В стаята седиш замислен, но като обикнеш друг, навън, прозорецът се отваря. Виждаш, че светът не е това, което виждаш вътре, но има и външен свят. Следователно, образува се една връзка между вътрешния свят, който ти живееш и външният свят. Туй външното лице, което ти обикваш ти разкрива какъв е външният свят.
Следователно туй лице за тебе е външният свят, но и ти за него си външният свят.
Ти за себе си си вътрешният свят, а той за тебе е външният свят. От негово гледище ти си външен свят за него, а той е вътрешен свят за себе си. Сега може да зададете въпроса: „Що ни трябва ние да се занимаваме с тия дълбоки работи? “ Хубаво, когато се занимавате с изучаването на един език, колко неща са ви потребни? – Елементите на речта кои са?
към беседата >>
Вярата е туй, което умът схваща.
Вие казвате: „Любовта е всичко“. Любовта най-първо ще образува две точки. Между тях започва животът. Животът се проявява от двата тия полюса, между Надеждата, туй реалното, туй, което можеш да провериш, да пипнеш, и Вярата, туй което умът схваща. Надеждата е туй, което сърцето схваща.
Вярата е туй, което умът схваща.
Следователно между тия двата полюса, между твоето сърце и твоя ум, Любовта работи. Тя работи в другите светове, но между Надеждата и Вярата може да се прояви Любовта.
към беседата >>
Кой е мъж?
Господ те пита: Не може ли другояче? – Ти казваш: „Да се научи тази жена, че мъжът е глава“. Хубаво, ти имаш една жена, но същевременно и ти си женен. Всеки един човек, който е в зависимост от другите, той е жена. Единствен мъж в света е този, който не е зависим.
Кой е мъж?
– Единствен мъж е, който е независим от всичките мъже. Единствената жена е, която не е зависима от всички жени. Всички жени, които са зависими какво трябва да правят? – Вие търсите свобода. Аз ще ви кажа как се придобива свобода.
към беседата >>
Ти за себе си си вътрешният свят, а той за тебе е външният свят.
В стаята седиш замислен, но като обикнеш друг, навън, прозорецът се отваря. Виждаш, че светът не е това, което виждаш вътре, но има и външен свят. Следователно, образува се една връзка между вътрешния свят, който ти живееш и външният свят. Туй външното лице, което ти обикваш ти разкрива какъв е външният свят. Следователно туй лице за тебе е външният свят, но и ти за него си външният свят.
Ти за себе си си вътрешният свят, а той за тебе е външният свят.
От негово гледище ти си външен свят за него, а той е вътрешен свят за себе си. Сега може да зададете въпроса: „Що ни трябва ние да се занимаваме с тия дълбоки работи? “ Хубаво, когато се занимавате с изучаването на един език, колко неща са ви потребни? – Елементите на речта кои са? – Искаш на френски да поискаш хляб?
към беседата >>
Следователно между тия двата полюса, между твоето сърце и твоя ум, Любовта работи.
Любовта най-първо ще образува две точки. Между тях започва животът. Животът се проявява от двата тия полюса, между Надеждата, туй реалното, туй, което можеш да провериш, да пипнеш, и Вярата, туй което умът схваща. Надеждата е туй, което сърцето схваща. Вярата е туй, което умът схваща.
Следователно между тия двата полюса, между твоето сърце и твоя ум, Любовта работи.
Тя работи в другите светове, но между Надеждата и Вярата може да се прояви Любовта.
към беседата >>
– Единствен мъж е, който е независим от всичките мъже.
– Ти казваш: „Да се научи тази жена, че мъжът е глава“. Хубаво, ти имаш една жена, но същевременно и ти си женен. Всеки един човек, който е в зависимост от другите, той е жена. Единствен мъж в света е този, който не е зависим. Кой е мъж?
– Единствен мъж е, който е независим от всичките мъже.
Единствената жена е, която не е зависима от всички жени. Всички жени, които са зависими какво трябва да правят? – Вие търсите свобода. Аз ще ви кажа как се придобива свобода. В онзи момент, когато почваш да обичаш, ти си свободен.
към беседата >>
От негово гледище ти си външен свят за него, а той е вътрешен свят за себе си.
Виждаш, че светът не е това, което виждаш вътре, но има и външен свят. Следователно, образува се една връзка между вътрешния свят, който ти живееш и външният свят. Туй външното лице, което ти обикваш ти разкрива какъв е външният свят. Следователно туй лице за тебе е външният свят, но и ти за него си външният свят. Ти за себе си си вътрешният свят, а той за тебе е външният свят.
От негово гледище ти си външен свят за него, а той е вътрешен свят за себе си.
Сега може да зададете въпроса: „Що ни трябва ние да се занимаваме с тия дълбоки работи? “ Хубаво, когато се занимавате с изучаването на един език, колко неща са ви потребни? – Елементите на речта кои са? – Искаш на френски да поискаш хляб? – Каква е думата?
към беседата >>
Тя работи в другите светове, но между Надеждата и Вярата може да се прояви Любовта.
Между тях започва животът. Животът се проявява от двата тия полюса, между Надеждата, туй реалното, туй, което можеш да провериш, да пипнеш, и Вярата, туй което умът схваща. Надеждата е туй, което сърцето схваща. Вярата е туй, което умът схваща. Следователно между тия двата полюса, между твоето сърце и твоя ум, Любовта работи.
Тя работи в другите светове, но между Надеждата и Вярата може да се прояви Любовта.
към беседата >>
Единствената жена е, която не е зависима от всички жени.
Хубаво, ти имаш една жена, но същевременно и ти си женен. Всеки един човек, който е в зависимост от другите, той е жена. Единствен мъж в света е този, който не е зависим. Кой е мъж? – Единствен мъж е, който е независим от всичките мъже.
Единствената жена е, която не е зависима от всички жени.
Всички жени, които са зависими какво трябва да правят? – Вие търсите свобода. Аз ще ви кажа как се придобива свобода. В онзи момент, когато почваш да обичаш, ти си свободен. Но щом те освободи Господ.
към беседата >>
Сега може да зададете въпроса: „Що ни трябва ние да се занимаваме с тия дълбоки работи?
Следователно, образува се една връзка между вътрешния свят, който ти живееш и външният свят. Туй външното лице, което ти обикваш ти разкрива какъв е външният свят. Следователно туй лице за тебе е външният свят, но и ти за него си външният свят. Ти за себе си си вътрешният свят, а той за тебе е външният свят. От негово гледище ти си външен свят за него, а той е вътрешен свят за себе си.
Сега може да зададете въпроса: „Що ни трябва ние да се занимаваме с тия дълбоки работи?
“ Хубаво, когато се занимавате с изучаването на един език, колко неща са ви потребни? – Елементите на речта кои са? – Искаш на френски да поискаш хляб? – Каква е думата? – Или искаш да ти покажат пътя някъде.
към беседата >>
Сега нека отворим Библията.
Сега нека отворим Библията.
Някой казал нещо преди хиляди години, нека произволно да кажем: Четвърта книга на Царете, 8 глава, 13 стих. (Прочете се стихът). Нека произволно пак да прочетем в Псалмите, в 44 Псалом, 3 стих. (Прочете се стихът). Да вземем сега от „Песен на песните“, 5 глава, 8 стих.
към беседата >>
Всички жени, които са зависими какво трябва да правят?
Всеки един човек, който е в зависимост от другите, той е жена. Единствен мъж в света е този, който не е зависим. Кой е мъж? – Единствен мъж е, който е независим от всичките мъже. Единствената жена е, която не е зависима от всички жени.
Всички жени, които са зависими какво трябва да правят?
– Вие търсите свобода. Аз ще ви кажа как се придобива свобода. В онзи момент, когато почваш да обичаш, ти си свободен. Но щом те освободи Господ. Ти щом обичаш някого, дяволът казва: Той е за тебе, завладай го.
към беседата >>
“ Хубаво, когато се занимавате с изучаването на един език, колко неща са ви потребни?
Туй външното лице, което ти обикваш ти разкрива какъв е външният свят. Следователно туй лице за тебе е външният свят, но и ти за него си външният свят. Ти за себе си си вътрешният свят, а той за тебе е външният свят. От негово гледище ти си външен свят за него, а той е вътрешен свят за себе си. Сега може да зададете въпроса: „Що ни трябва ние да се занимаваме с тия дълбоки работи?
“ Хубаво, когато се занимавате с изучаването на един език, колко неща са ви потребни?
– Елементите на речта кои са? – Искаш на френски да поискаш хляб? – Каква е думата? – Или искаш да ти покажат пътя някъде. Или пък искаш да попиташ някого какво е неговото име.
към беседата >>
Някой казал нещо преди хиляди години, нека произволно да кажем: Четвърта книга на Царете, 8 глава, 13 стих.
Сега нека отворим Библията.
Някой казал нещо преди хиляди години, нека произволно да кажем: Четвърта книга на Царете, 8 глава, 13 стих.
(Прочете се стихът). Нека произволно пак да прочетем в Псалмите, в 44 Псалом, 3 стих. (Прочете се стихът). Да вземем сега от „Песен на песните“, 5 глава, 8 стих. (Прочете се стихът).
към беседата >>
– Вие търсите свобода.
Единствен мъж в света е този, който не е зависим. Кой е мъж? – Единствен мъж е, който е независим от всичките мъже. Единствената жена е, която не е зависима от всички жени. Всички жени, които са зависими какво трябва да правят?
– Вие търсите свобода.
Аз ще ви кажа как се придобива свобода. В онзи момент, когато почваш да обичаш, ти си свободен. Но щом те освободи Господ. Ти щом обичаш някого, дяволът казва: Той е за тебе, завладай го. Ето ти си влязъл в прегрешение.
към беседата >>
– Елементите на речта кои са?
Следователно туй лице за тебе е външният свят, но и ти за него си външният свят. Ти за себе си си вътрешният свят, а той за тебе е външният свят. От негово гледище ти си външен свят за него, а той е вътрешен свят за себе си. Сега може да зададете въпроса: „Що ни трябва ние да се занимаваме с тия дълбоки работи? “ Хубаво, когато се занимавате с изучаването на един език, колко неща са ви потребни?
– Елементите на речта кои са?
– Искаш на френски да поискаш хляб? – Каква е думата? – Или искаш да ти покажат пътя някъде. Или пък искаш да попиташ някого какво е неговото име. Но кой е езикът, кои са елементите на речта?
към беседата >>
(Прочете се стихът).
Сега нека отворим Библията. Някой казал нещо преди хиляди години, нека произволно да кажем: Четвърта книга на Царете, 8 глава, 13 стих.
(Прочете се стихът).
Нека произволно пак да прочетем в Псалмите, в 44 Псалом, 3 стих. (Прочете се стихът). Да вземем сега от „Песен на песните“, 5 глава, 8 стих. (Прочете се стихът). Съвпадение има.
към беседата >>
Аз ще ви кажа как се придобива свобода.
Кой е мъж? – Единствен мъж е, който е независим от всичките мъже. Единствената жена е, която не е зависима от всички жени. Всички жени, които са зависими какво трябва да правят? – Вие търсите свобода.
Аз ще ви кажа как се придобива свобода.
В онзи момент, когато почваш да обичаш, ти си свободен. Но щом те освободи Господ. Ти щом обичаш някого, дяволът казва: Той е за тебе, завладай го. Ето ти си влязъл в прегрешение. Като обичаш хората, освобождавай ги.
към беседата >>
– Искаш на френски да поискаш хляб?
Ти за себе си си вътрешният свят, а той за тебе е външният свят. От негово гледище ти си външен свят за него, а той е вътрешен свят за себе си. Сега може да зададете въпроса: „Що ни трябва ние да се занимаваме с тия дълбоки работи? “ Хубаво, когато се занимавате с изучаването на един език, колко неща са ви потребни? – Елементите на речта кои са?
– Искаш на френски да поискаш хляб?
– Каква е думата? – Или искаш да ти покажат пътя някъде. Или пък искаш да попиташ някого какво е неговото име. Но кой е езикът, кои са елементите на речта? – Най-простите елементи са съюзите.
към беседата >>
Нека произволно пак да прочетем в Псалмите, в 44 Псалом, 3 стих.
Сега нека отворим Библията. Някой казал нещо преди хиляди години, нека произволно да кажем: Четвърта книга на Царете, 8 глава, 13 стих. (Прочете се стихът).
Нека произволно пак да прочетем в Псалмите, в 44 Псалом, 3 стих.
(Прочете се стихът). Да вземем сега от „Песен на песните“, 5 глава, 8 стих. (Прочете се стихът). Съвпадение има. Произволно взимам стиховете.
към беседата >>
В онзи момент, когато почваш да обичаш, ти си свободен.
– Единствен мъж е, който е независим от всичките мъже. Единствената жена е, която не е зависима от всички жени. Всички жени, които са зависими какво трябва да правят? – Вие търсите свобода. Аз ще ви кажа как се придобива свобода.
В онзи момент, когато почваш да обичаш, ти си свободен.
Но щом те освободи Господ. Ти щом обичаш някого, дяволът казва: Той е за тебе, завладай го. Ето ти си влязъл в прегрешение. Като обичаш хората, освобождавай ги. Този, когото обичаш, той е вързан, отрежи го.
към беседата >>
– Каква е думата?
От негово гледище ти си външен свят за него, а той е вътрешен свят за себе си. Сега може да зададете въпроса: „Що ни трябва ние да се занимаваме с тия дълбоки работи? “ Хубаво, когато се занимавате с изучаването на един език, колко неща са ви потребни? – Елементите на речта кои са? – Искаш на френски да поискаш хляб?
– Каква е думата?
– Или искаш да ти покажат пътя някъде. Или пък искаш да попиташ някого какво е неговото име. Но кой е езикът, кои са елементите на речта? – Най-простите елементи са съюзите. Оттам започва речта.
към беседата >>
(Прочете се стихът).
Сега нека отворим Библията. Някой казал нещо преди хиляди години, нека произволно да кажем: Четвърта книга на Царете, 8 глава, 13 стих. (Прочете се стихът). Нека произволно пак да прочетем в Псалмите, в 44 Псалом, 3 стих.
(Прочете се стихът).
Да вземем сега от „Песен на песните“, 5 глава, 8 стих. (Прочете се стихът). Съвпадение има. Произволно взимам стиховете. Какъв е онзи закон, който регулира нещата.
към беседата >>
Но щом те освободи Господ.
Единствената жена е, която не е зависима от всички жени. Всички жени, които са зависими какво трябва да правят? – Вие търсите свобода. Аз ще ви кажа как се придобива свобода. В онзи момент, когато почваш да обичаш, ти си свободен.
Но щом те освободи Господ.
Ти щом обичаш някого, дяволът казва: Той е за тебе, завладай го. Ето ти си влязъл в прегрешение. Като обичаш хората, освобождавай ги. Този, когото обичаш, той е вързан, отрежи го. Кажи му: „Тъй както аз те обичам, и ти тъй обичай“.
към беседата >>
– Или искаш да ти покажат пътя някъде.
Сега може да зададете въпроса: „Що ни трябва ние да се занимаваме с тия дълбоки работи? “ Хубаво, когато се занимавате с изучаването на един език, колко неща са ви потребни? – Елементите на речта кои са? – Искаш на френски да поискаш хляб? – Каква е думата?
– Или искаш да ти покажат пътя някъде.
Или пък искаш да попиташ някого какво е неговото име. Но кой е езикът, кои са елементите на речта? – Най-простите елементи са съюзите. Оттам започва речта. Съюзите са най-простата реч.
към беседата >>
Да вземем сега от „Песен на песните“, 5 глава, 8 стих.
Сега нека отворим Библията. Някой казал нещо преди хиляди години, нека произволно да кажем: Четвърта книга на Царете, 8 глава, 13 стих. (Прочете се стихът). Нека произволно пак да прочетем в Псалмите, в 44 Псалом, 3 стих. (Прочете се стихът).
Да вземем сега от „Песен на песните“, 5 глава, 8 стих.
(Прочете се стихът). Съвпадение има. Произволно взимам стиховете. Какъв е онзи закон, който регулира нещата. Значи има един закон в света – произволно работи.
към беседата >>
Ти щом обичаш някого, дяволът казва: Той е за тебе, завладай го.
Всички жени, които са зависими какво трябва да правят? – Вие търсите свобода. Аз ще ви кажа как се придобива свобода. В онзи момент, когато почваш да обичаш, ти си свободен. Но щом те освободи Господ.
Ти щом обичаш някого, дяволът казва: Той е за тебе, завладай го.
Ето ти си влязъл в прегрешение. Като обичаш хората, освобождавай ги. Този, когото обичаш, той е вързан, отрежи го. Кажи му: „Тъй както аз те обичам, и ти тъй обичай“. Кажи му той да обича втори, трети.
към беседата >>
Или пък искаш да попиташ някого какво е неговото име.
“ Хубаво, когато се занимавате с изучаването на един език, колко неща са ви потребни? – Елементите на речта кои са? – Искаш на френски да поискаш хляб? – Каква е думата? – Или искаш да ти покажат пътя някъде.
Или пък искаш да попиташ някого какво е неговото име.
Но кой е езикът, кои са елементите на речта? – Най-простите елементи са съюзите. Оттам започва речта. Съюзите са най-простата реч. След туй от съюзите отивате към съществителните имена.
към беседата >>
(Прочете се стихът).
Някой казал нещо преди хиляди години, нека произволно да кажем: Четвърта книга на Царете, 8 глава, 13 стих. (Прочете се стихът). Нека произволно пак да прочетем в Псалмите, в 44 Псалом, 3 стих. (Прочете се стихът). Да вземем сега от „Песен на песните“, 5 глава, 8 стих.
(Прочете се стихът).
Съвпадение има. Произволно взимам стиховете. Какъв е онзи закон, който регулира нещата. Значи има един закон в света – произволно работи. Ама и в произволните работи, и там има един закон, който регулира нещата.
към беседата >>
Ето ти си влязъл в прегрешение.
– Вие търсите свобода. Аз ще ви кажа как се придобива свобода. В онзи момент, когато почваш да обичаш, ти си свободен. Но щом те освободи Господ. Ти щом обичаш някого, дяволът казва: Той е за тебе, завладай го.
Ето ти си влязъл в прегрешение.
Като обичаш хората, освобождавай ги. Този, когото обичаш, той е вързан, отрежи го. Кажи му: „Тъй както аз те обичам, и ти тъй обичай“. Кажи му той да обича втори, трети. Всеки да каже: „Както аз те обичам, така и ти обичай другите“.
към беседата >>
Но кой е езикът, кои са елементите на речта?
– Елементите на речта кои са? – Искаш на френски да поискаш хляб? – Каква е думата? – Или искаш да ти покажат пътя някъде. Или пък искаш да попиташ някого какво е неговото име.
Но кой е езикът, кои са елементите на речта?
– Най-простите елементи са съюзите. Оттам започва речта. Съюзите са най-простата реч. След туй от съюзите отивате към съществителните имена. Съюзите и съществителните имена са двата полюса.
към беседата >>
Съвпадение има.
(Прочете се стихът). Нека произволно пак да прочетем в Псалмите, в 44 Псалом, 3 стих. (Прочете се стихът). Да вземем сега от „Песен на песните“, 5 глава, 8 стих. (Прочете се стихът).
Съвпадение има.
Произволно взимам стиховете. Какъв е онзи закон, който регулира нещата. Значи има един закон в света – произволно работи. Ама и в произволните работи, и там има един закон, който регулира нещата. Добре, това беше сега от миналото.
към беседата >>
Като обичаш хората, освобождавай ги.
Аз ще ви кажа как се придобива свобода. В онзи момент, когато почваш да обичаш, ти си свободен. Но щом те освободи Господ. Ти щом обичаш някого, дяволът казва: Той е за тебе, завладай го. Ето ти си влязъл в прегрешение.
Като обичаш хората, освобождавай ги.
Този, когото обичаш, той е вързан, отрежи го. Кажи му: „Тъй както аз те обичам, и ти тъй обичай“. Кажи му той да обича втори, трети. Всеки да каже: „Както аз те обичам, така и ти обичай другите“. Предавайте го това.
към беседата >>
– Най-простите елементи са съюзите.
– Искаш на френски да поискаш хляб? – Каква е думата? – Или искаш да ти покажат пътя някъде. Или пък искаш да попиташ някого какво е неговото име. Но кой е езикът, кои са елементите на речта?
– Най-простите елементи са съюзите.
Оттам започва речта. Съюзите са най-простата реч. След туй от съюзите отивате към съществителните имена. Съюзите и съществителните имена са двата полюса. Между тях са всичките други части на речта.
към беседата >>
Произволно взимам стиховете.
Нека произволно пак да прочетем в Псалмите, в 44 Псалом, 3 стих. (Прочете се стихът). Да вземем сега от „Песен на песните“, 5 глава, 8 стих. (Прочете се стихът). Съвпадение има.
Произволно взимам стиховете.
Какъв е онзи закон, който регулира нещата. Значи има един закон в света – произволно работи. Ама и в произволните работи, и там има един закон, който регулира нещата. Добре, това беше сега от миналото. Ще прочетем нещо, което сте слушали пак произволно.
към беседата >>
Този, когото обичаш, той е вързан, отрежи го.
В онзи момент, когато почваш да обичаш, ти си свободен. Но щом те освободи Господ. Ти щом обичаш някого, дяволът казва: Той е за тебе, завладай го. Ето ти си влязъл в прегрешение. Като обичаш хората, освобождавай ги.
Този, когото обичаш, той е вързан, отрежи го.
Кажи му: „Тъй както аз те обичам, и ти тъй обичай“. Кажи му той да обича втори, трети. Всеки да каже: „Както аз те обичам, така и ти обичай другите“. Предавайте го това. И тъй да се предаде по цялото човечество.
към беседата >>
Оттам започва речта.
– Каква е думата? – Или искаш да ти покажат пътя някъде. Или пък искаш да попиташ някого какво е неговото име. Но кой е езикът, кои са елементите на речта? – Най-простите елементи са съюзите.
Оттам започва речта.
Съюзите са най-простата реч. След туй от съюзите отивате към съществителните имена. Съюзите и съществителните имена са двата полюса. Между тях са всичките други части на речта. У животните едно местоимение не съществува.
към беседата >>
Какъв е онзи закон, който регулира нещата.
(Прочете се стихът). Да вземем сега от „Песен на песните“, 5 глава, 8 стих. (Прочете се стихът). Съвпадение има. Произволно взимам стиховете.
Какъв е онзи закон, който регулира нещата.
Значи има един закон в света – произволно работи. Ама и в произволните работи, и там има един закон, който регулира нещата. Добре, това беше сега от миналото. Ще прочетем нещо, което сте слушали пак произволно. От 7-та година от Лекциите на общия клас, от „Малки и големи придобивки“ на 11 страница към средата започвам: „…Как ще прекарам живота си?
към беседата >>
Кажи му: „Тъй както аз те обичам, и ти тъй обичай“.
Но щом те освободи Господ. Ти щом обичаш някого, дяволът казва: Той е за тебе, завладай го. Ето ти си влязъл в прегрешение. Като обичаш хората, освобождавай ги. Този, когото обичаш, той е вързан, отрежи го.
Кажи му: „Тъй както аз те обичам, и ти тъй обичай“.
Кажи му той да обича втори, трети. Всеки да каже: „Както аз те обичам, така и ти обичай другите“. Предавайте го това. И тъй да се предаде по цялото човечество. Че всеки, като обича някого, да го освободи.
към беседата >>
Съюзите са най-простата реч.
– Или искаш да ти покажат пътя някъде. Или пък искаш да попиташ някого какво е неговото име. Но кой е езикът, кои са елементите на речта? – Най-простите елементи са съюзите. Оттам започва речта.
Съюзите са най-простата реч.
След туй от съюзите отивате към съществителните имена. Съюзите и съществителните имена са двата полюса. Между тях са всичките други части на речта. У животните едно местоимение не съществува. Питаш едно животно: „Ти кой си?
към беседата >>
Значи има един закон в света – произволно работи.
Да вземем сега от „Песен на песните“, 5 глава, 8 стих. (Прочете се стихът). Съвпадение има. Произволно взимам стиховете. Какъв е онзи закон, който регулира нещата.
Значи има един закон в света – произволно работи.
Ама и в произволните работи, и там има един закон, който регулира нещата. Добре, това беше сега от миналото. Ще прочетем нещо, което сте слушали пак произволно. От 7-та година от Лекциите на общия клас, от „Малки и големи придобивки“ на 11 страница към средата започвам: „…Как ще прекарам живота си? Какво ни чака в бъдеще?
към беседата >>
Кажи му той да обича втори, трети.
Ти щом обичаш някого, дяволът казва: Той е за тебе, завладай го. Ето ти си влязъл в прегрешение. Като обичаш хората, освобождавай ги. Този, когото обичаш, той е вързан, отрежи го. Кажи му: „Тъй както аз те обичам, и ти тъй обичай“.
Кажи му той да обича втори, трети.
Всеки да каже: „Както аз те обичам, така и ти обичай другите“. Предавайте го това. И тъй да се предаде по цялото човечество. Че всеки, като обича някого, да го освободи. Вие ще кажете: „Де ще му излезе края?
към беседата >>
След туй от съюзите отивате към съществителните имена.
Или пък искаш да попиташ някого какво е неговото име. Но кой е езикът, кои са елементите на речта? – Най-простите елементи са съюзите. Оттам започва речта. Съюзите са най-простата реч.
След туй от съюзите отивате към съществителните имена.
Съюзите и съществителните имена са двата полюса. Между тях са всичките други части на речта. У животните едно местоимение не съществува. Питаш едно животно: „Ти кой си? “ – В животните и прилагателни не съществуват, и глаголи не съществуват.
към беседата >>
Ама и в произволните работи, и там има един закон, който регулира нещата.
(Прочете се стихът). Съвпадение има. Произволно взимам стиховете. Какъв е онзи закон, който регулира нещата. Значи има един закон в света – произволно работи.
Ама и в произволните работи, и там има един закон, който регулира нещата.
Добре, това беше сега от миналото. Ще прочетем нещо, което сте слушали пак произволно. От 7-та година от Лекциите на общия клас, от „Малки и големи придобивки“ на 11 страница към средата започвам: „…Как ще прекарам живота си? Какво ни чака в бъдеще? Това са въпроси, които само Бог разрешава.
към беседата >>
Всеки да каже: „Както аз те обичам, така и ти обичай другите“.
Ето ти си влязъл в прегрешение. Като обичаш хората, освобождавай ги. Този, когото обичаш, той е вързан, отрежи го. Кажи му: „Тъй както аз те обичам, и ти тъй обичай“. Кажи му той да обича втори, трети.
Всеки да каже: „Както аз те обичам, така и ти обичай другите“.
Предавайте го това. И тъй да се предаде по цялото човечество. Че всеки, като обича някого, да го освободи. Вие ще кажете: „Де ще му излезе края? “ – При сегашното разбиране къде ще му излезе края?
към беседата >>
Съюзите и съществителните имена са двата полюса.
Но кой е езикът, кои са елементите на речта? – Най-простите елементи са съюзите. Оттам започва речта. Съюзите са най-простата реч. След туй от съюзите отивате към съществителните имена.
Съюзите и съществителните имена са двата полюса.
Между тях са всичките други части на речта. У животните едно местоимение не съществува. Питаш едно животно: „Ти кой си? “ – В животните и прилагателни не съществуват, и глаголи не съществуват. Те говорят, но да го попиташ каква част на речта е, какво действие показват, животните не знаят.
към беседата >>
Добре, това беше сега от миналото.
Съвпадение има. Произволно взимам стиховете. Какъв е онзи закон, който регулира нещата. Значи има един закон в света – произволно работи. Ама и в произволните работи, и там има един закон, който регулира нещата.
Добре, това беше сега от миналото.
Ще прочетем нещо, което сте слушали пак произволно. От 7-та година от Лекциите на общия клас, от „Малки и големи придобивки“ на 11 страница към средата започвам: „…Как ще прекарам живота си? Какво ни чака в бъдеще? Това са въпроси, които само Бог разрешава. Това са въпроси, които не се разрешават при движението на човека към центъра на земята.
към беседата >>
Предавайте го това.
Като обичаш хората, освобождавай ги. Този, когото обичаш, той е вързан, отрежи го. Кажи му: „Тъй както аз те обичам, и ти тъй обичай“. Кажи му той да обича втори, трети. Всеки да каже: „Както аз те обичам, така и ти обичай другите“.
Предавайте го това.
И тъй да се предаде по цялото човечество. Че всеки, като обича някого, да го освободи. Вие ще кажете: „Де ще му излезе края? “ – При сегашното разбиране къде ще му излезе края? – Сега при мене са идвали и са ми давали съвети.
към беседата >>
Между тях са всичките други части на речта.
– Най-простите елементи са съюзите. Оттам започва речта. Съюзите са най-простата реч. След туй от съюзите отивате към съществителните имена. Съюзите и съществителните имена са двата полюса.
Между тях са всичките други части на речта.
У животните едно местоимение не съществува. Питаш едно животно: „Ти кой си? “ – В животните и прилагателни не съществуват, и глаголи не съществуват. Те говорят, но да го попиташ каква част на речта е, какво действие показват, животните не знаят. Казваш: „Глагол ли е?
към беседата >>
Ще прочетем нещо, което сте слушали пак произволно.
Произволно взимам стиховете. Какъв е онзи закон, който регулира нещата. Значи има един закон в света – произволно работи. Ама и в произволните работи, и там има един закон, който регулира нещата. Добре, това беше сега от миналото.
Ще прочетем нещо, което сте слушали пак произволно.
От 7-та година от Лекциите на общия клас, от „Малки и големи придобивки“ на 11 страница към средата започвам: „…Как ще прекарам живота си? Какво ни чака в бъдеще? Това са въпроси, които само Бог разрешава. Това са въпроси, които не се разрешават при движението на човека към центъра на земята. Ако при това движение искате да знаете, как ще живеете, казвам ви, че на парчета ще ви направят и нищо няма да излезе от вас.
към беседата >>
И тъй да се предаде по цялото човечество.
Този, когото обичаш, той е вързан, отрежи го. Кажи му: „Тъй както аз те обичам, и ти тъй обичай“. Кажи му той да обича втори, трети. Всеки да каже: „Както аз те обичам, така и ти обичай другите“. Предавайте го това.
И тъй да се предаде по цялото човечество.
Че всеки, като обича някого, да го освободи. Вие ще кажете: „Де ще му излезе края? “ – При сегашното разбиране къде ще му излезе края? – Сега при мене са идвали и са ми давали съвети. Казват: „Учителю, кажи му, че по кривият път върви“.
към беседата >>
У животните едно местоимение не съществува.
Оттам започва речта. Съюзите са най-простата реч. След туй от съюзите отивате към съществителните имена. Съюзите и съществителните имена са двата полюса. Между тях са всичките други части на речта.
У животните едно местоимение не съществува.
Питаш едно животно: „Ти кой си? “ – В животните и прилагателни не съществуват, и глаголи не съществуват. Те говорят, но да го попиташ каква част на речта е, какво действие показват, животните не знаят. Казваш: „Глагол ли е? “ – То говори, без да знае.
към беседата >>
От 7-та година от Лекциите на общия клас, от „Малки и големи придобивки“ на 11 страница към средата започвам: „…Как ще прекарам живота си?
Какъв е онзи закон, който регулира нещата. Значи има един закон в света – произволно работи. Ама и в произволните работи, и там има един закон, който регулира нещата. Добре, това беше сега от миналото. Ще прочетем нещо, което сте слушали пак произволно.
От 7-та година от Лекциите на общия клас, от „Малки и големи придобивки“ на 11 страница към средата започвам: „…Как ще прекарам живота си?
Какво ни чака в бъдеще? Това са въпроси, които само Бог разрешава. Това са въпроси, които не се разрешават при движението на човека към центъра на земята. Ако при това движение искате да знаете, как ще живеете, казвам ви, че на парчета ще ви направят и нищо няма да излезе от вас. Обаче, ако отивате нагоре, ще растете, ще се увеличавате, ще се превърнете в цял свят, в цяла система и ще получите Божието благословение.
към беседата >>
Че всеки, като обича някого, да го освободи.
Кажи му: „Тъй както аз те обичам, и ти тъй обичай“. Кажи му той да обича втори, трети. Всеки да каже: „Както аз те обичам, така и ти обичай другите“. Предавайте го това. И тъй да се предаде по цялото човечество.
Че всеки, като обича някого, да го освободи.
Вие ще кажете: „Де ще му излезе края? “ – При сегашното разбиране къде ще му излезе края? – Сега при мене са идвали и са ми давали съвети. Казват: „Учителю, кажи му, че по кривият път върви“. Някой вървял по кривия път.
към беседата >>
Питаш едно животно: „Ти кой си?
Съюзите са най-простата реч. След туй от съюзите отивате към съществителните имена. Съюзите и съществителните имена са двата полюса. Между тях са всичките други части на речта. У животните едно местоимение не съществува.
Питаш едно животно: „Ти кой си?
“ – В животните и прилагателни не съществуват, и глаголи не съществуват. Те говорят, но да го попиташ каква част на речта е, какво действие показват, животните не знаят. Казваш: „Глагол ли е? “ – То говори, без да знае. Може да го научиш да произнася един глагол, без да разбира.
към беседата >>
Какво ни чака в бъдеще?
Значи има един закон в света – произволно работи. Ама и в произволните работи, и там има един закон, който регулира нещата. Добре, това беше сега от миналото. Ще прочетем нещо, което сте слушали пак произволно. От 7-та година от Лекциите на общия клас, от „Малки и големи придобивки“ на 11 страница към средата започвам: „…Как ще прекарам живота си?
Какво ни чака в бъдеще?
Това са въпроси, които само Бог разрешава. Това са въпроси, които не се разрешават при движението на човека към центъра на земята. Ако при това движение искате да знаете, как ще живеете, казвам ви, че на парчета ще ви направят и нищо няма да излезе от вас. Обаче, ако отивате нагоре, ще растете, ще се увеличавате, ще се превърнете в цял свят, в цяла система и ще получите Божието благословение. – Ама какъв ще бъде нашият живот?
към беседата >>
Вие ще кажете: „Де ще му излезе края?
Кажи му той да обича втори, трети. Всеки да каже: „Както аз те обичам, така и ти обичай другите“. Предавайте го това. И тъй да се предаде по цялото човечество. Че всеки, като обича някого, да го освободи.
Вие ще кажете: „Де ще му излезе края?
“ – При сегашното разбиране къде ще му излезе края? – Сега при мене са идвали и са ми давали съвети. Казват: „Учителю, кажи му, че по кривият път върви“. Някой вървял по кривия път. Това не е право.
към беседата >>
“ – В животните и прилагателни не съществуват, и глаголи не съществуват.
След туй от съюзите отивате към съществителните имена. Съюзите и съществителните имена са двата полюса. Между тях са всичките други части на речта. У животните едно местоимение не съществува. Питаш едно животно: „Ти кой си?
“ – В животните и прилагателни не съществуват, и глаголи не съществуват.
Те говорят, но да го попиташ каква част на речта е, какво действие показват, животните не знаят. Казваш: „Глагол ли е? “ – То говори, без да знае. Може да го научиш да произнася един глагол, без да разбира. Папагалите може да произнасят някои думи без да знаят какво съдържание има тази дума.
към беседата >>
Това са въпроси, които само Бог разрешава.
Ама и в произволните работи, и там има един закон, който регулира нещата. Добре, това беше сега от миналото. Ще прочетем нещо, което сте слушали пак произволно. От 7-та година от Лекциите на общия клас, от „Малки и големи придобивки“ на 11 страница към средата започвам: „…Как ще прекарам живота си? Какво ни чака в бъдеще?
Това са въпроси, които само Бог разрешава.
Това са въпроси, които не се разрешават при движението на човека към центъра на земята. Ако при това движение искате да знаете, как ще живеете, казвам ви, че на парчета ще ви направят и нищо няма да излезе от вас. Обаче, ако отивате нагоре, ще растете, ще се увеличавате, ще се превърнете в цял свят, в цяла система и ще получите Божието благословение. – Ама какъв ще бъде нашият живот? – Това не е твоя работа.
към беседата >>
“ – При сегашното разбиране къде ще му излезе края?
Всеки да каже: „Както аз те обичам, така и ти обичай другите“. Предавайте го това. И тъй да се предаде по цялото човечество. Че всеки, като обича някого, да го освободи. Вие ще кажете: „Де ще му излезе края?
“ – При сегашното разбиране къде ще му излезе края?
– Сега при мене са идвали и са ми давали съвети. Казват: „Учителю, кажи му, че по кривият път върви“. Някой вървял по кривия път. Това не е право. Не може да му кажа, как ще му кажа: Ти вървиш по кривия път.
към беседата >>
Те говорят, но да го попиташ каква част на речта е, какво действие показват, животните не знаят.
Съюзите и съществителните имена са двата полюса. Между тях са всичките други части на речта. У животните едно местоимение не съществува. Питаш едно животно: „Ти кой си? “ – В животните и прилагателни не съществуват, и глаголи не съществуват.
Те говорят, но да го попиташ каква част на речта е, какво действие показват, животните не знаят.
Казваш: „Глагол ли е? “ – То говори, без да знае. Може да го научиш да произнася един глагол, без да разбира. Папагалите може да произнасят някои думи без да знаят какво съдържание има тази дума. Когато думите имат съдържание за някого, те имат известна цена.
към беседата >>
Това са въпроси, които не се разрешават при движението на човека към центъра на земята.
Добре, това беше сега от миналото. Ще прочетем нещо, което сте слушали пак произволно. От 7-та година от Лекциите на общия клас, от „Малки и големи придобивки“ на 11 страница към средата започвам: „…Как ще прекарам живота си? Какво ни чака в бъдеще? Това са въпроси, които само Бог разрешава.
Това са въпроси, които не се разрешават при движението на човека към центъра на земята.
Ако при това движение искате да знаете, как ще живеете, казвам ви, че на парчета ще ви направят и нищо няма да излезе от вас. Обаче, ако отивате нагоре, ще растете, ще се увеличавате, ще се превърнете в цял свят, в цяла система и ще получите Божието благословение. – Ама какъв ще бъде нашият живот? – Това не е твоя работа. Това е задача, която само Бог може да реши, а ти ще се радваш на това решение и ще живееш.
към беседата >>
– Сега при мене са идвали и са ми давали съвети.
Предавайте го това. И тъй да се предаде по цялото човечество. Че всеки, като обича някого, да го освободи. Вие ще кажете: „Де ще му излезе края? “ – При сегашното разбиране къде ще му излезе края?
– Сега при мене са идвали и са ми давали съвети.
Казват: „Учителю, кажи му, че по кривият път върви“. Някой вървял по кривия път. Това не е право. Не може да му кажа, как ще му кажа: Ти вървиш по кривия път. Аз не съм намерил още разрешение, че той по кривия път върви.
към беседата >>
Казваш: „Глагол ли е?
Между тях са всичките други части на речта. У животните едно местоимение не съществува. Питаш едно животно: „Ти кой си? “ – В животните и прилагателни не съществуват, и глаголи не съществуват. Те говорят, но да го попиташ каква част на речта е, какво действие показват, животните не знаят.
Казваш: „Глагол ли е?
“ – То говори, без да знае. Може да го научиш да произнася един глагол, без да разбира. Папагалите може да произнасят някои думи без да знаят какво съдържание има тази дума. Когато думите имат съдържание за някого, те имат известна цена. Някой път, кажат ти някоя дума, тя не ти произвежда никакво впечатление, значи тази дума е неразбрана.
към беседата >>
Ако при това движение искате да знаете, как ще живеете, казвам ви, че на парчета ще ви направят и нищо няма да излезе от вас.
Ще прочетем нещо, което сте слушали пак произволно. От 7-та година от Лекциите на общия клас, от „Малки и големи придобивки“ на 11 страница към средата започвам: „…Как ще прекарам живота си? Какво ни чака в бъдеще? Това са въпроси, които само Бог разрешава. Това са въпроси, които не се разрешават при движението на човека към центъра на земята.
Ако при това движение искате да знаете, как ще живеете, казвам ви, че на парчета ще ви направят и нищо няма да излезе от вас.
Обаче, ако отивате нагоре, ще растете, ще се увеличавате, ще се превърнете в цял свят, в цяла система и ще получите Божието благословение. – Ама какъв ще бъде нашият живот? – Това не е твоя работа. Това е задача, която само Бог може да реши, а ти ще се радваш на това решение и ще живееш. Радвай се, че не можеш да разрешиш тази задача.
към беседата >>
Казват: „Учителю, кажи му, че по кривият път върви“.
И тъй да се предаде по цялото човечество. Че всеки, като обича някого, да го освободи. Вие ще кажете: „Де ще му излезе края? “ – При сегашното разбиране къде ще му излезе края? – Сега при мене са идвали и са ми давали съвети.
Казват: „Учителю, кажи му, че по кривият път върви“.
Някой вървял по кривия път. Това не е право. Не може да му кажа, как ще му кажа: Ти вървиш по кривия път. Аз не съм намерил още разрешение, че той по кривия път върви. Как ще го спра сега?
към беседата >>
“ – То говори, без да знае.
У животните едно местоимение не съществува. Питаш едно животно: „Ти кой си? “ – В животните и прилагателни не съществуват, и глаголи не съществуват. Те говорят, но да го попиташ каква част на речта е, какво действие показват, животните не знаят. Казваш: „Глагол ли е?
“ – То говори, без да знае.
Може да го научиш да произнася един глагол, без да разбира. Папагалите може да произнасят някои думи без да знаят какво съдържание има тази дума. Когато думите имат съдържание за някого, те имат известна цена. Някой път, кажат ти някоя дума, тя не ти произвежда никакво впечатление, значи тази дума е неразбрана. Да допуснем сега, че срещате един човек, който е облечен в червени дрехи.
към беседата >>
Обаче, ако отивате нагоре, ще растете, ще се увеличавате, ще се превърнете в цял свят, в цяла система и ще получите Божието благословение.
От 7-та година от Лекциите на общия клас, от „Малки и големи придобивки“ на 11 страница към средата започвам: „…Как ще прекарам живота си? Какво ни чака в бъдеще? Това са въпроси, които само Бог разрешава. Това са въпроси, които не се разрешават при движението на човека към центъра на земята. Ако при това движение искате да знаете, как ще живеете, казвам ви, че на парчета ще ви направят и нищо няма да излезе от вас.
Обаче, ако отивате нагоре, ще растете, ще се увеличавате, ще се превърнете в цял свят, в цяла система и ще получите Божието благословение.
– Ама какъв ще бъде нашият живот? – Това не е твоя работа. Това е задача, която само Бог може да реши, а ти ще се радваш на това решение и ще живееш. Радвай се, че не можеш да разрешиш тази задача. И богат да си, и силен да си, ти пак не можеш да я разрешиш.
към беседата >>
Някой вървял по кривия път.
Че всеки, като обича някого, да го освободи. Вие ще кажете: „Де ще му излезе края? “ – При сегашното разбиране къде ще му излезе края? – Сега при мене са идвали и са ми давали съвети. Казват: „Учителю, кажи му, че по кривият път върви“.
Някой вървял по кривия път.
Това не е право. Не може да му кажа, как ще му кажа: Ти вървиш по кривия път. Аз не съм намерил още разрешение, че той по кривия път върви. Как ще го спра сега? Който върви по кривия път, ти не може да го спреш.
към беседата >>
Може да го научиш да произнася един глагол, без да разбира.
Питаш едно животно: „Ти кой си? “ – В животните и прилагателни не съществуват, и глаголи не съществуват. Те говорят, но да го попиташ каква част на речта е, какво действие показват, животните не знаят. Казваш: „Глагол ли е? “ – То говори, без да знае.
Може да го научиш да произнася един глагол, без да разбира.
Папагалите може да произнасят някои думи без да знаят какво съдържание има тази дума. Когато думите имат съдържание за някого, те имат известна цена. Някой път, кажат ти някоя дума, тя не ти произвежда никакво впечатление, значи тази дума е неразбрана. Да допуснем сега, че срещате един човек, който е облечен в червени дрехи. Неприятно ти е някой път, не ти е приятен червеният цвят.
към беседата >>
– Ама какъв ще бъде нашият живот?
Какво ни чака в бъдеще? Това са въпроси, които само Бог разрешава. Това са въпроси, които не се разрешават при движението на човека към центъра на земята. Ако при това движение искате да знаете, как ще живеете, казвам ви, че на парчета ще ви направят и нищо няма да излезе от вас. Обаче, ако отивате нагоре, ще растете, ще се увеличавате, ще се превърнете в цял свят, в цяла система и ще получите Божието благословение.
– Ама какъв ще бъде нашият живот?
– Това не е твоя работа. Това е задача, която само Бог може да реши, а ти ще се радваш на това решение и ще живееш. Радвай се, че не можеш да разрешиш тази задача. И богат да си, и силен да си, ти пак не можеш да я разрешиш. – Ще стана ли учен човек?
към беседата >>
Това не е право.
Вие ще кажете: „Де ще му излезе края? “ – При сегашното разбиране къде ще му излезе края? – Сега при мене са идвали и са ми давали съвети. Казват: „Учителю, кажи му, че по кривият път върви“. Някой вървял по кривия път.
Това не е право.
Не може да му кажа, как ще му кажа: Ти вървиш по кривия път. Аз не съм намерил още разрешение, че той по кривия път върви. Как ще го спра сега? Който върви по кривия път, ти не може да го спреш. Този човек се е влюбил, дошла Любовта.
към беседата >>
Папагалите може да произнасят някои думи без да знаят какво съдържание има тази дума.
“ – В животните и прилагателни не съществуват, и глаголи не съществуват. Те говорят, но да го попиташ каква част на речта е, какво действие показват, животните не знаят. Казваш: „Глагол ли е? “ – То говори, без да знае. Може да го научиш да произнася един глагол, без да разбира.
Папагалите може да произнасят някои думи без да знаят какво съдържание има тази дума.
Когато думите имат съдържание за някого, те имат известна цена. Някой път, кажат ти някоя дума, тя не ти произвежда никакво впечатление, значи тази дума е неразбрана. Да допуснем сега, че срещате един човек, който е облечен в червени дрехи. Неприятно ти е някой път, не ти е приятен червеният цвят. Защо ти е неприятен?
към беседата >>
– Това не е твоя работа.
Това са въпроси, които само Бог разрешава. Това са въпроси, които не се разрешават при движението на човека към центъра на земята. Ако при това движение искате да знаете, как ще живеете, казвам ви, че на парчета ще ви направят и нищо няма да излезе от вас. Обаче, ако отивате нагоре, ще растете, ще се увеличавате, ще се превърнете в цял свят, в цяла система и ще получите Божието благословение. – Ама какъв ще бъде нашият живот?
– Това не е твоя работа.
Това е задача, която само Бог може да реши, а ти ще се радваш на това решение и ще живееш. Радвай се, че не можеш да разрешиш тази задача. И богат да си, и силен да си, ти пак не можеш да я разрешиш. – Ще стана ли учен човек? – Този въпрос се решава на небето, а не на земята.
към беседата >>
Не може да му кажа, как ще му кажа: Ти вървиш по кривия път.
“ – При сегашното разбиране къде ще му излезе края? – Сега при мене са идвали и са ми давали съвети. Казват: „Учителю, кажи му, че по кривият път върви“. Някой вървял по кривия път. Това не е право.
Не може да му кажа, как ще му кажа: Ти вървиш по кривия път.
Аз не съм намерил още разрешение, че той по кривия път върви. Как ще го спра сега? Който върви по кривия път, ти не може да го спреш. Този човек се е влюбил, дошла Любовта. Защо е в кривият път?
към беседата >>
Когато думите имат съдържание за някого, те имат известна цена.
Те говорят, но да го попиташ каква част на речта е, какво действие показват, животните не знаят. Казваш: „Глагол ли е? “ – То говори, без да знае. Може да го научиш да произнася един глагол, без да разбира. Папагалите може да произнасят някои думи без да знаят какво съдържание има тази дума.
Когато думите имат съдържание за някого, те имат известна цена.
Някой път, кажат ти някоя дума, тя не ти произвежда никакво впечатление, значи тази дума е неразбрана. Да допуснем сега, че срещате един човек, който е облечен в червени дрехи. Неприятно ти е някой път, не ти е приятен червеният цвят. Защо ти е неприятен? – Понеже действува възбудително върху тебе.
към беседата >>
Това е задача, която само Бог може да реши, а ти ще се радваш на това решение и ще живееш.
Това са въпроси, които не се разрешават при движението на човека към центъра на земята. Ако при това движение искате да знаете, как ще живеете, казвам ви, че на парчета ще ви направят и нищо няма да излезе от вас. Обаче, ако отивате нагоре, ще растете, ще се увеличавате, ще се превърнете в цял свят, в цяла система и ще получите Божието благословение. – Ама какъв ще бъде нашият живот? – Това не е твоя работа.
Това е задача, която само Бог може да реши, а ти ще се радваш на това решение и ще живееш.
Радвай се, че не можеш да разрешиш тази задача. И богат да си, и силен да си, ти пак не можеш да я разрешиш. – Ще стана ли учен човек? – Този въпрос се решава на небето, а не на земята. – Ще стана ли добър човек?
към беседата >>
Аз не съм намерил още разрешение, че той по кривия път върви.
– Сега при мене са идвали и са ми давали съвети. Казват: „Учителю, кажи му, че по кривият път върви“. Някой вървял по кривия път. Това не е право. Не може да му кажа, как ще му кажа: Ти вървиш по кривия път.
Аз не съм намерил още разрешение, че той по кривия път върви.
Как ще го спра сега? Който върви по кривия път, ти не може да го спреш. Този човек се е влюбил, дошла Любовта. Защо е в кривият път? – Любовта върви по крив път.
към беседата >>
Някой път, кажат ти някоя дума, тя не ти произвежда никакво впечатление, значи тази дума е неразбрана.
Казваш: „Глагол ли е? “ – То говори, без да знае. Може да го научиш да произнася един глагол, без да разбира. Папагалите може да произнасят някои думи без да знаят какво съдържание има тази дума. Когато думите имат съдържание за някого, те имат известна цена.
Някой път, кажат ти някоя дума, тя не ти произвежда никакво впечатление, значи тази дума е неразбрана.
Да допуснем сега, че срещате един човек, който е облечен в червени дрехи. Неприятно ти е някой път, не ти е приятен червеният цвят. Защо ти е неприятен? – Понеже действува възбудително върху тебе. Но срещате жълт цвят в човешкото лице, и той ти е неприятен.
към беседата >>
Радвай се, че не можеш да разрешиш тази задача.
Ако при това движение искате да знаете, как ще живеете, казвам ви, че на парчета ще ви направят и нищо няма да излезе от вас. Обаче, ако отивате нагоре, ще растете, ще се увеличавате, ще се превърнете в цял свят, в цяла система и ще получите Божието благословение. – Ама какъв ще бъде нашият живот? – Това не е твоя работа. Това е задача, която само Бог може да реши, а ти ще се радваш на това решение и ще живееш.
Радвай се, че не можеш да разрешиш тази задача.
И богат да си, и силен да си, ти пак не можеш да я разрешиш. – Ще стана ли учен човек? – Този въпрос се решава на небето, а не на земята. – Ще стана ли добър човек? – И този въпрос се решава на небето.
към беседата >>
Как ще го спра сега?
Казват: „Учителю, кажи му, че по кривият път върви“. Някой вървял по кривия път. Това не е право. Не може да му кажа, как ще му кажа: Ти вървиш по кривия път. Аз не съм намерил още разрешение, че той по кривия път върви.
Как ще го спра сега?
Който върви по кривия път, ти не може да го спреш. Този човек се е влюбил, дошла Любовта. Защо е в кривият път? – Любовта върви по крив път. Сега разбирате ли ме?
към беседата >>
Да допуснем сега, че срещате един човек, който е облечен в червени дрехи.
“ – То говори, без да знае. Може да го научиш да произнася един глагол, без да разбира. Папагалите може да произнасят някои думи без да знаят какво съдържание има тази дума. Когато думите имат съдържание за някого, те имат известна цена. Някой път, кажат ти някоя дума, тя не ти произвежда никакво впечатление, значи тази дума е неразбрана.
Да допуснем сега, че срещате един човек, който е облечен в червени дрехи.
Неприятно ти е някой път, не ти е приятен червеният цвят. Защо ти е неприятен? – Понеже действува възбудително върху тебе. Но срещате жълт цвят в човешкото лице, и той ти е неприятен. Философите казват, че жълтият цвят е цвят на човешкият ум.
към беседата >>
И богат да си, и силен да си, ти пак не можеш да я разрешиш.
Обаче, ако отивате нагоре, ще растете, ще се увеличавате, ще се превърнете в цял свят, в цяла система и ще получите Божието благословение. – Ама какъв ще бъде нашият живот? – Това не е твоя работа. Това е задача, която само Бог може да реши, а ти ще се радваш на това решение и ще живееш. Радвай се, че не можеш да разрешиш тази задача.
И богат да си, и силен да си, ти пак не можеш да я разрешиш.
– Ще стана ли учен човек? – Този въпрос се решава на небето, а не на земята. – Ще стана ли добър човек? – И този въпрос се решава на небето. Това са висши проблеми, които искате да решите на земята, за да се осигурите, но вместо да станете учени, добри хора, вие получавате обратни резултати…“ Туй беше произволно.
към беседата >>
Който върви по кривия път, ти не може да го спреш.
Някой вървял по кривия път. Това не е право. Не може да му кажа, как ще му кажа: Ти вървиш по кривия път. Аз не съм намерил още разрешение, че той по кривия път върви. Как ще го спра сега?
Който върви по кривия път, ти не може да го спреш.
Този човек се е влюбил, дошла Любовта. Защо е в кривият път? – Любовта върви по крив път. Сега разбирате ли ме? – Какво значи крив път?
към беседата >>
Неприятно ти е някой път, не ти е приятен червеният цвят.
Може да го научиш да произнася един глагол, без да разбира. Папагалите може да произнасят някои думи без да знаят какво съдържание има тази дума. Когато думите имат съдържание за някого, те имат известна цена. Някой път, кажат ти някоя дума, тя не ти произвежда никакво впечатление, значи тази дума е неразбрана. Да допуснем сега, че срещате един човек, който е облечен в червени дрехи.
Неприятно ти е някой път, не ти е приятен червеният цвят.
Защо ти е неприятен? – Понеже действува възбудително върху тебе. Но срещате жълт цвят в човешкото лице, и той ти е неприятен. Философите казват, че жълтият цвят е цвят на човешкият ум. Защо жълтият цвят, който представя ума на човека, да не ни е приятен?
към беседата >>
– Ще стана ли учен човек?
– Ама какъв ще бъде нашият живот? – Това не е твоя работа. Това е задача, която само Бог може да реши, а ти ще се радваш на това решение и ще живееш. Радвай се, че не можеш да разрешиш тази задача. И богат да си, и силен да си, ти пак не можеш да я разрешиш.
– Ще стана ли учен човек?
– Този въпрос се решава на небето, а не на земята. – Ще стана ли добър човек? – И този въпрос се решава на небето. Това са висши проблеми, които искате да решите на земята, за да се осигурите, но вместо да станете учени, добри хора, вие получавате обратни резултати…“ Туй беше произволно. Ще прочетем от същата книга, 331(–332) страница: „…Сега като говорим за завладяването можем да си зададем въпроса: Кое се завладява – човешкото или Божественото?
към беседата >>
Този човек се е влюбил, дошла Любовта.
Това не е право. Не може да му кажа, как ще му кажа: Ти вървиш по кривия път. Аз не съм намерил още разрешение, че той по кривия път върви. Как ще го спра сега? Който върви по кривия път, ти не може да го спреш.
Този човек се е влюбил, дошла Любовта.
Защо е в кривият път? – Любовта върви по крив път. Сега разбирате ли ме? – Какво значи крив път? – Любовта не е избрала един метод, в който нещата може да се реализират.
към беседата >>
Защо ти е неприятен?
Папагалите може да произнасят някои думи без да знаят какво съдържание има тази дума. Когато думите имат съдържание за някого, те имат известна цена. Някой път, кажат ти някоя дума, тя не ти произвежда никакво впечатление, значи тази дума е неразбрана. Да допуснем сега, че срещате един човек, който е облечен в червени дрехи. Неприятно ти е някой път, не ти е приятен червеният цвят.
Защо ти е неприятен?
– Понеже действува възбудително върху тебе. Но срещате жълт цвят в човешкото лице, и той ти е неприятен. Философите казват, че жълтият цвят е цвят на човешкият ум. Защо жълтият цвят, който представя ума на човека, да не ни е приятен? – Като гледаме човека, не ни се харесва.
към беседата >>
– Този въпрос се решава на небето, а не на земята.
– Това не е твоя работа. Това е задача, която само Бог може да реши, а ти ще се радваш на това решение и ще живееш. Радвай се, че не можеш да разрешиш тази задача. И богат да си, и силен да си, ти пак не можеш да я разрешиш. – Ще стана ли учен човек?
– Този въпрос се решава на небето, а не на земята.
– Ще стана ли добър човек? – И този въпрос се решава на небето. Това са висши проблеми, които искате да решите на земята, за да се осигурите, но вместо да станете учени, добри хора, вие получавате обратни резултати…“ Туй беше произволно. Ще прочетем от същата книга, 331(–332) страница: „…Сега като говорим за завладяването можем да си зададем въпроса: Кое се завладява – човешкото или Божественото? – Само човешкото може да се завладява.
към беседата >>
Защо е в кривият път?
Не може да му кажа, как ще му кажа: Ти вървиш по кривия път. Аз не съм намерил още разрешение, че той по кривия път върви. Как ще го спра сега? Който върви по кривия път, ти не може да го спреш. Този човек се е влюбил, дошла Любовта.
Защо е в кривият път?
– Любовта върви по крив път. Сега разбирате ли ме? – Какво значи крив път? – Любовта не е избрала един метод, в който нещата може да се реализират. Ами, че ти обичаш Бога, какво трябва да мислиш заради Него?
към беседата >>
– Понеже действува възбудително върху тебе.
Когато думите имат съдържание за някого, те имат известна цена. Някой път, кажат ти някоя дума, тя не ти произвежда никакво впечатление, значи тази дума е неразбрана. Да допуснем сега, че срещате един човек, който е облечен в червени дрехи. Неприятно ти е някой път, не ти е приятен червеният цвят. Защо ти е неприятен?
– Понеже действува възбудително върху тебе.
Но срещате жълт цвят в човешкото лице, и той ти е неприятен. Философите казват, че жълтият цвят е цвят на човешкият ум. Защо жълтият цвят, който представя ума на човека, да не ни е приятен? – Като гледаме човека, не ни се харесва. Но жълтият цвят на ума, той е вътрешен цвят, не е външен.
към беседата >>
– Ще стана ли добър човек?
Това е задача, която само Бог може да реши, а ти ще се радваш на това решение и ще живееш. Радвай се, че не можеш да разрешиш тази задача. И богат да си, и силен да си, ти пак не можеш да я разрешиш. – Ще стана ли учен човек? – Този въпрос се решава на небето, а не на земята.
– Ще стана ли добър човек?
– И този въпрос се решава на небето. Това са висши проблеми, които искате да решите на земята, за да се осигурите, но вместо да станете учени, добри хора, вие получавате обратни резултати…“ Туй беше произволно. Ще прочетем от същата книга, 331(–332) страница: „…Сега като говорим за завладяването можем да си зададем въпроса: Кое се завладява – човешкото или Божественото? – Само човешкото може да се завладява. Що се отнася до Божественото, не може да става въпрос за завладяване.
към беседата >>
– Любовта върви по крив път.
Аз не съм намерил още разрешение, че той по кривия път върви. Как ще го спра сега? Който върви по кривия път, ти не може да го спреш. Този човек се е влюбил, дошла Любовта. Защо е в кривият път?
– Любовта върви по крив път.
Сега разбирате ли ме? – Какво значи крив път? – Любовта не е избрала един метод, в който нещата може да се реализират. Ами, че ти обичаш Бога, какво трябва да мислиш заради Него? – Де се ражда грехът?
към беседата >>
Но срещате жълт цвят в човешкото лице, и той ти е неприятен.
Някой път, кажат ти някоя дума, тя не ти произвежда никакво впечатление, значи тази дума е неразбрана. Да допуснем сега, че срещате един човек, който е облечен в червени дрехи. Неприятно ти е някой път, не ти е приятен червеният цвят. Защо ти е неприятен? – Понеже действува възбудително върху тебе.
Но срещате жълт цвят в човешкото лице, и той ти е неприятен.
Философите казват, че жълтият цвят е цвят на човешкият ум. Защо жълтият цвят, който представя ума на човека, да не ни е приятен? – Като гледаме човека, не ни се харесва. Но жълтият цвят на ума, той е вътрешен цвят, не е външен. Тогава какъв трябва да бъде външният цвят?
към беседата >>
– И този въпрос се решава на небето.
Радвай се, че не можеш да разрешиш тази задача. И богат да си, и силен да си, ти пак не можеш да я разрешиш. – Ще стана ли учен човек? – Този въпрос се решава на небето, а не на земята. – Ще стана ли добър човек?
– И този въпрос се решава на небето.
Това са висши проблеми, които искате да решите на земята, за да се осигурите, но вместо да станете учени, добри хора, вие получавате обратни резултати…“ Туй беше произволно. Ще прочетем от същата книга, 331(–332) страница: „…Сега като говорим за завладяването можем да си зададем въпроса: Кое се завладява – човешкото или Божественото? – Само човешкото може да се завладява. Що се отнася до Божественото, не може да става въпрос за завладяване. Божественото може да се изнудва, да се малтретира, да се ограничава, да му се препятствува, но по никой начин не може да се завладява.
към беседата >>
Сега разбирате ли ме?
Как ще го спра сега? Който върви по кривия път, ти не може да го спреш. Този човек се е влюбил, дошла Любовта. Защо е в кривият път? – Любовта върви по крив път.
Сега разбирате ли ме?
– Какво значи крив път? – Любовта не е избрала един метод, в който нещата може да се реализират. Ами, че ти обичаш Бога, какво трябва да мислиш заради Него? – Де се ражда грехът? – Щом обикнеш Господа, ти виждаш, че той дал на другите повече отколкото на тебе.
към беседата >>
Философите казват, че жълтият цвят е цвят на човешкият ум.
Да допуснем сега, че срещате един човек, който е облечен в червени дрехи. Неприятно ти е някой път, не ти е приятен червеният цвят. Защо ти е неприятен? – Понеже действува възбудително върху тебе. Но срещате жълт цвят в човешкото лице, и той ти е неприятен.
Философите казват, че жълтият цвят е цвят на човешкият ум.
Защо жълтият цвят, който представя ума на човека, да не ни е приятен? – Като гледаме човека, не ни се харесва. Но жълтият цвят на ума, той е вътрешен цвят, не е външен. Тогава какъв трябва да бъде външният цвят? Ако видите една жълта круша.
към беседата >>
Това са висши проблеми, които искате да решите на земята, за да се осигурите, но вместо да станете учени, добри хора, вие получавате обратни резултати…“ Туй беше произволно.
И богат да си, и силен да си, ти пак не можеш да я разрешиш. – Ще стана ли учен човек? – Този въпрос се решава на небето, а не на земята. – Ще стана ли добър човек? – И този въпрос се решава на небето.
Това са висши проблеми, които искате да решите на земята, за да се осигурите, но вместо да станете учени, добри хора, вие получавате обратни резултати…“ Туй беше произволно.
Ще прочетем от същата книга, 331(–332) страница: „…Сега като говорим за завладяването можем да си зададем въпроса: Кое се завладява – човешкото или Божественото? – Само човешкото може да се завладява. Що се отнася до Божественото, не може да става въпрос за завладяване. Божественото може да се изнудва, да се малтретира, да се ограничава, да му се препятствува, но по никой начин не може да се завладява. Досега никой не е успял да завладее или подчини Божественото.
към беседата >>
– Какво значи крив път?
Който върви по кривия път, ти не може да го спреш. Този човек се е влюбил, дошла Любовта. Защо е в кривият път? – Любовта върви по крив път. Сега разбирате ли ме?
– Какво значи крив път?
– Любовта не е избрала един метод, в който нещата може да се реализират. Ами, че ти обичаш Бога, какво трябва да мислиш заради Него? – Де се ражда грехът? – Щом обикнеш Господа, ти виждаш, че той дал на другите повече отколкото на тебе. Ти вече критикуваш и извършваш престъпление.
към беседата >>
Защо жълтият цвят, който представя ума на човека, да не ни е приятен?
Неприятно ти е някой път, не ти е приятен червеният цвят. Защо ти е неприятен? – Понеже действува възбудително върху тебе. Но срещате жълт цвят в човешкото лице, и той ти е неприятен. Философите казват, че жълтият цвят е цвят на човешкият ум.
Защо жълтият цвят, който представя ума на човека, да не ни е приятен?
– Като гледаме човека, не ни се харесва. Но жълтият цвят на ума, той е вътрешен цвят, не е външен. Тогава какъв трябва да бъде външният цвят? Ако видите една жълта круша. Жълтият цвят на човешкото лице не ни е приятен, но ако видите хубава жълта круша, узряла, тогава ни най-малко не е така.
към беседата >>
Ще прочетем от същата книга, 331(–332) страница: „…Сега като говорим за завладяването можем да си зададем въпроса: Кое се завладява – човешкото или Божественото?
– Ще стана ли учен човек? – Този въпрос се решава на небето, а не на земята. – Ще стана ли добър човек? – И този въпрос се решава на небето. Това са висши проблеми, които искате да решите на земята, за да се осигурите, но вместо да станете учени, добри хора, вие получавате обратни резултати…“ Туй беше произволно.
Ще прочетем от същата книга, 331(–332) страница: „…Сега като говорим за завладяването можем да си зададем въпроса: Кое се завладява – човешкото или Божественото?
– Само човешкото може да се завладява. Що се отнася до Божественото, не може да става въпрос за завладяване. Божественото може да се изнудва, да се малтретира, да се ограничава, да му се препятствува, но по никой начин не може да се завладява. Досега никой не е успял да завладее или подчини Божественото. Който се е опитвал да стори това, той е свършвал с катастрофа.
към беседата >>
– Любовта не е избрала един метод, в който нещата може да се реализират.
Този човек се е влюбил, дошла Любовта. Защо е в кривият път? – Любовта върви по крив път. Сега разбирате ли ме? – Какво значи крив път?
– Любовта не е избрала един метод, в който нещата може да се реализират.
Ами, че ти обичаш Бога, какво трябва да мислиш заради Него? – Де се ражда грехът? – Щом обикнеш Господа, ти виждаш, че той дал на другите повече отколкото на тебе. Ти вече критикуваш и извършваш престъпление. Ти вървиш по кривия път.
към беседата >>
– Като гледаме човека, не ни се харесва.
Защо ти е неприятен? – Понеже действува възбудително върху тебе. Но срещате жълт цвят в човешкото лице, и той ти е неприятен. Философите казват, че жълтият цвят е цвят на човешкият ум. Защо жълтият цвят, който представя ума на човека, да не ни е приятен?
– Като гледаме човека, не ни се харесва.
Но жълтият цвят на ума, той е вътрешен цвят, не е външен. Тогава какъв трябва да бъде външният цвят? Ако видите една жълта круша. Жълтият цвят на човешкото лице не ни е приятен, но ако видите хубава жълта круша, узряла, тогава ни най-малко не е така. Но се заражда във вас едно желание като я опитате, да откъснете, да залюбите крушата.
към беседата >>
– Само човешкото може да се завладява.
– Този въпрос се решава на небето, а не на земята. – Ще стана ли добър човек? – И този въпрос се решава на небето. Това са висши проблеми, които искате да решите на земята, за да се осигурите, но вместо да станете учени, добри хора, вие получавате обратни резултати…“ Туй беше произволно. Ще прочетем от същата книга, 331(–332) страница: „…Сега като говорим за завладяването можем да си зададем въпроса: Кое се завладява – човешкото или Божественото?
– Само човешкото може да се завладява.
Що се отнася до Божественото, не може да става въпрос за завладяване. Божественото може да се изнудва, да се малтретира, да се ограничава, да му се препятствува, но по никой начин не може да се завладява. Досега никой не е успял да завладее или подчини Божественото. Който се е опитвал да стори това, той е свършвал с катастрофа. Който се е опитвал да подчини Божественото на човешкото, той е изпитал най-големи страдания и нещастия в света.
към беседата >>
Ами, че ти обичаш Бога, какво трябва да мислиш заради Него?
Защо е в кривият път? – Любовта върви по крив път. Сега разбирате ли ме? – Какво значи крив път? – Любовта не е избрала един метод, в който нещата може да се реализират.
Ами, че ти обичаш Бога, какво трябва да мислиш заради Него?
– Де се ражда грехът? – Щом обикнеш Господа, ти виждаш, че той дал на другите повече отколкото на тебе. Ти вече критикуваш и извършваш престъпление. Ти вървиш по кривия път. Вие ще ми разправяте, че в грях ви е родила майка ви и т.н., но и вие се раждате в грях.
към беседата >>
Но жълтият цвят на ума, той е вътрешен цвят, не е външен.
– Понеже действува възбудително върху тебе. Но срещате жълт цвят в човешкото лице, и той ти е неприятен. Философите казват, че жълтият цвят е цвят на човешкият ум. Защо жълтият цвят, който представя ума на човека, да не ни е приятен? – Като гледаме човека, не ни се харесва.
Но жълтият цвят на ума, той е вътрешен цвят, не е външен.
Тогава какъв трябва да бъде външният цвят? Ако видите една жълта круша. Жълтият цвят на човешкото лице не ни е приятен, но ако видите хубава жълта круша, узряла, тогава ни най-малко не е така. Но се заражда във вас едно желание като я опитате, да откъснете, да залюбите крушата. Следователно, всеки един цвят, който не ви привлича той не е естествен.
към беседата >>
Що се отнася до Божественото, не може да става въпрос за завладяване.
– Ще стана ли добър човек? – И този въпрос се решава на небето. Това са висши проблеми, които искате да решите на земята, за да се осигурите, но вместо да станете учени, добри хора, вие получавате обратни резултати…“ Туй беше произволно. Ще прочетем от същата книга, 331(–332) страница: „…Сега като говорим за завладяването можем да си зададем въпроса: Кое се завладява – човешкото или Божественото? – Само човешкото може да се завладява.
Що се отнася до Божественото, не може да става въпрос за завладяване.
Божественото може да се изнудва, да се малтретира, да се ограничава, да му се препятствува, но по никой начин не може да се завладява. Досега никой не е успял да завладее или подчини Божественото. Който се е опитвал да стори това, той е свършвал с катастрофа. Който се е опитвал да подчини Божественото на човешкото, той е изпитал най-големи страдания и нещастия в света. Като знаете това, дайте свобода на Божественото в себе си, да се прояви, както то разбира.
към беседата >>
– Де се ражда грехът?
– Любовта върви по крив път. Сега разбирате ли ме? – Какво значи крив път? – Любовта не е избрала един метод, в който нещата може да се реализират. Ами, че ти обичаш Бога, какво трябва да мислиш заради Него?
– Де се ражда грехът?
– Щом обикнеш Господа, ти виждаш, че той дал на другите повече отколкото на тебе. Ти вече критикуваш и извършваш престъпление. Ти вървиш по кривия път. Вие ще ми разправяте, че в грях ви е родила майка ви и т.н., но и вие се раждате в грях. Ти сега се раждаш.
към беседата >>
Тогава какъв трябва да бъде външният цвят?
Но срещате жълт цвят в човешкото лице, и той ти е неприятен. Философите казват, че жълтият цвят е цвят на човешкият ум. Защо жълтият цвят, който представя ума на човека, да не ни е приятен? – Като гледаме човека, не ни се харесва. Но жълтият цвят на ума, той е вътрешен цвят, не е външен.
Тогава какъв трябва да бъде външният цвят?
Ако видите една жълта круша. Жълтият цвят на човешкото лице не ни е приятен, но ако видите хубава жълта круша, узряла, тогава ни най-малко не е така. Но се заражда във вас едно желание като я опитате, да откъснете, да залюбите крушата. Следователно, всеки един цвят, който не ви привлича той не е естествен. Всичките цветя, които са естествени, има връзка между тях, привличат ни.
към беседата >>
Божественото може да се изнудва, да се малтретира, да се ограничава, да му се препятствува, но по никой начин не може да се завладява.
– И този въпрос се решава на небето. Това са висши проблеми, които искате да решите на земята, за да се осигурите, но вместо да станете учени, добри хора, вие получавате обратни резултати…“ Туй беше произволно. Ще прочетем от същата книга, 331(–332) страница: „…Сега като говорим за завладяването можем да си зададем въпроса: Кое се завладява – човешкото или Божественото? – Само човешкото може да се завладява. Що се отнася до Божественото, не може да става въпрос за завладяване.
Божественото може да се изнудва, да се малтретира, да се ограничава, да му се препятствува, но по никой начин не може да се завладява.
Досега никой не е успял да завладее или подчини Божественото. Който се е опитвал да стори това, той е свършвал с катастрофа. Който се е опитвал да подчини Божественото на човешкото, той е изпитал най-големи страдания и нещастия в света. Като знаете това, дайте свобода на Божественото в себе си, да се прояви, както то разбира. Оставено само на себе си Божественото ще направи повече, отколкото сте очаквали.
към беседата >>
– Щом обикнеш Господа, ти виждаш, че той дал на другите повече отколкото на тебе.
Сега разбирате ли ме? – Какво значи крив път? – Любовта не е избрала един метод, в който нещата може да се реализират. Ами, че ти обичаш Бога, какво трябва да мислиш заради Него? – Де се ражда грехът?
– Щом обикнеш Господа, ти виждаш, че той дал на другите повече отколкото на тебе.
Ти вече критикуваш и извършваш престъпление. Ти вървиш по кривия път. Вие ще ми разправяте, че в грях ви е родила майка ви и т.н., но и вие се раждате в грях. Ти сега се раждаш. Щом видиш, че Господ дал къща някому, деца, ти вече вървиш в кривия път; зарадвай се, че този човек е богат, че този човек е учен, като че ти живееш в него.
към беседата >>
Ако видите една жълта круша.
Философите казват, че жълтият цвят е цвят на човешкият ум. Защо жълтият цвят, който представя ума на човека, да не ни е приятен? – Като гледаме човека, не ни се харесва. Но жълтият цвят на ума, той е вътрешен цвят, не е външен. Тогава какъв трябва да бъде външният цвят?
Ако видите една жълта круша.
Жълтият цвят на човешкото лице не ни е приятен, но ако видите хубава жълта круша, узряла, тогава ни най-малко не е така. Но се заражда във вас едно желание като я опитате, да откъснете, да залюбите крушата. Следователно, всеки един цвят, който не ви привлича той не е естествен. Всичките цветя, които са естествени, има връзка между тях, привличат ни. Следователно, туй което ни привлича в природата, изучавайте го.
към беседата >>
Досега никой не е успял да завладее или подчини Божественото.
Това са висши проблеми, които искате да решите на земята, за да се осигурите, но вместо да станете учени, добри хора, вие получавате обратни резултати…“ Туй беше произволно. Ще прочетем от същата книга, 331(–332) страница: „…Сега като говорим за завладяването можем да си зададем въпроса: Кое се завладява – човешкото или Божественото? – Само човешкото може да се завладява. Що се отнася до Божественото, не може да става въпрос за завладяване. Божественото може да се изнудва, да се малтретира, да се ограничава, да му се препятствува, но по никой начин не може да се завладява.
Досега никой не е успял да завладее или подчини Божественото.
Който се е опитвал да стори това, той е свършвал с катастрофа. Който се е опитвал да подчини Божественото на човешкото, той е изпитал най-големи страдания и нещастия в света. Като знаете това, дайте свобода на Божественото в себе си, да се прояви, както то разбира. Оставено само на себе си Божественото ще направи повече, отколкото сте очаквали. Божественото в човека е в състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрешки.
към беседата >>
Ти вече критикуваш и извършваш престъпление.
– Какво значи крив път? – Любовта не е избрала един метод, в който нещата може да се реализират. Ами, че ти обичаш Бога, какво трябва да мислиш заради Него? – Де се ражда грехът? – Щом обикнеш Господа, ти виждаш, че той дал на другите повече отколкото на тебе.
Ти вече критикуваш и извършваш престъпление.
Ти вървиш по кривия път. Вие ще ми разправяте, че в грях ви е родила майка ви и т.н., но и вие се раждате в грях. Ти сега се раждаш. Щом видиш, че Господ дал къща някому, деца, ти вече вървиш в кривия път; зарадвай се, че този човек е богат, че този човек е учен, като че ти живееш в него. Зарадвай се, че той е богат.
към беседата >>
Жълтият цвят на човешкото лице не ни е приятен, но ако видите хубава жълта круша, узряла, тогава ни най-малко не е така.
Защо жълтият цвят, който представя ума на човека, да не ни е приятен? – Като гледаме човека, не ни се харесва. Но жълтият цвят на ума, той е вътрешен цвят, не е външен. Тогава какъв трябва да бъде външният цвят? Ако видите една жълта круша.
Жълтият цвят на човешкото лице не ни е приятен, но ако видите хубава жълта круша, узряла, тогава ни най-малко не е така.
Но се заражда във вас едно желание като я опитате, да откъснете, да залюбите крушата. Следователно, всеки един цвят, който не ви привлича той не е естествен. Всичките цветя, които са естествени, има връзка между тях, привличат ни. Следователно, туй което ни привлича в природата, изучавайте го. Туй, което не ви привлича, оставете настрани.
към беседата >>
Който се е опитвал да стори това, той е свършвал с катастрофа.
Ще прочетем от същата книга, 331(–332) страница: „…Сега като говорим за завладяването можем да си зададем въпроса: Кое се завладява – човешкото или Божественото? – Само човешкото може да се завладява. Що се отнася до Божественото, не може да става въпрос за завладяване. Божественото може да се изнудва, да се малтретира, да се ограничава, да му се препятствува, но по никой начин не може да се завладява. Досега никой не е успял да завладее или подчини Божественото.
Който се е опитвал да стори това, той е свършвал с катастрофа.
Който се е опитвал да подчини Божественото на човешкото, той е изпитал най-големи страдания и нещастия в света. Като знаете това, дайте свобода на Божественото в себе си, да се прояви, както то разбира. Оставено само на себе си Божественото ще направи повече, отколкото сте очаквали. Божественото в човека е в състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрешки. Обаче, за да стане това, човек трябва да даде път на Божественото в себе си…“ Кога сте го слушали това, спомняте ли си, коя година?
към беседата >>
Ти вървиш по кривия път.
– Любовта не е избрала един метод, в който нещата може да се реализират. Ами, че ти обичаш Бога, какво трябва да мислиш заради Него? – Де се ражда грехът? – Щом обикнеш Господа, ти виждаш, че той дал на другите повече отколкото на тебе. Ти вече критикуваш и извършваш престъпление.
Ти вървиш по кривия път.
Вие ще ми разправяте, че в грях ви е родила майка ви и т.н., но и вие се раждате в грях. Ти сега се раждаш. Щом видиш, че Господ дал къща някому, деца, ти вече вървиш в кривия път; зарадвай се, че този човек е богат, че този човек е учен, като че ти живееш в него. Зарадвай се, че той е богат. Щом той е богат има шанс и ти да станеш богат.
към беседата >>
Но се заражда във вас едно желание като я опитате, да откъснете, да залюбите крушата.
– Като гледаме човека, не ни се харесва. Но жълтият цвят на ума, той е вътрешен цвят, не е външен. Тогава какъв трябва да бъде външният цвят? Ако видите една жълта круша. Жълтият цвят на човешкото лице не ни е приятен, но ако видите хубава жълта круша, узряла, тогава ни най-малко не е така.
Но се заражда във вас едно желание като я опитате, да откъснете, да залюбите крушата.
Следователно, всеки един цвят, който не ви привлича той не е естествен. Всичките цветя, които са естествени, има връзка между тях, привличат ни. Следователно, туй което ни привлича в природата, изучавайте го. Туй, което не ви привлича, оставете настрани. Сега запример, някой път вие разисквате върху вярата, кой има по-голяма вяра, кой има по-малка вяра.
към беседата >>
Който се е опитвал да подчини Божественото на човешкото, той е изпитал най-големи страдания и нещастия в света.
– Само човешкото може да се завладява. Що се отнася до Божественото, не може да става въпрос за завладяване. Божественото може да се изнудва, да се малтретира, да се ограничава, да му се препятствува, но по никой начин не може да се завладява. Досега никой не е успял да завладее или подчини Божественото. Който се е опитвал да стори това, той е свършвал с катастрофа.
Който се е опитвал да подчини Божественото на човешкото, той е изпитал най-големи страдания и нещастия в света.
Като знаете това, дайте свобода на Божественото в себе си, да се прояви, както то разбира. Оставено само на себе си Божественото ще направи повече, отколкото сте очаквали. Божественото в човека е в състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрешки. Обаче, за да стане това, човек трябва да даде път на Божественото в себе си…“ Кога сте го слушали това, спомняте ли си, коя година? – Сега тук се дава едно обяснение.
към беседата >>
Вие ще ми разправяте, че в грях ви е родила майка ви и т.н., но и вие се раждате в грях.
Ами, че ти обичаш Бога, какво трябва да мислиш заради Него? – Де се ражда грехът? – Щом обикнеш Господа, ти виждаш, че той дал на другите повече отколкото на тебе. Ти вече критикуваш и извършваш престъпление. Ти вървиш по кривия път.
Вие ще ми разправяте, че в грях ви е родила майка ви и т.н., но и вие се раждате в грях.
Ти сега се раждаш. Щом видиш, че Господ дал къща някому, деца, ти вече вървиш в кривия път; зарадвай се, че този човек е богат, че този човек е учен, като че ти живееш в него. Зарадвай се, че той е богат. Щом той е богат има шанс и ти да станеш богат. Щом той е учен, има шанс и ти да станеш учен.
към беседата >>
Следователно, всеки един цвят, който не ви привлича той не е естествен.
Но жълтият цвят на ума, той е вътрешен цвят, не е външен. Тогава какъв трябва да бъде външният цвят? Ако видите една жълта круша. Жълтият цвят на човешкото лице не ни е приятен, но ако видите хубава жълта круша, узряла, тогава ни най-малко не е така. Но се заражда във вас едно желание като я опитате, да откъснете, да залюбите крушата.
Следователно, всеки един цвят, който не ви привлича той не е естествен.
Всичките цветя, които са естествени, има връзка между тях, привличат ни. Следователно, туй което ни привлича в природата, изучавайте го. Туй, което не ви привлича, оставете настрани. Сега запример, някой път вие разисквате върху вярата, кой има по-голяма вяра, кой има по-малка вяра. Вярата, това е един вътрешен закон на битието, който ни свързва с Първата причина.
към беседата >>
Като знаете това, дайте свобода на Божественото в себе си, да се прояви, както то разбира.
Що се отнася до Божественото, не може да става въпрос за завладяване. Божественото може да се изнудва, да се малтретира, да се ограничава, да му се препятствува, но по никой начин не може да се завладява. Досега никой не е успял да завладее или подчини Божественото. Който се е опитвал да стори това, той е свършвал с катастрофа. Който се е опитвал да подчини Божественото на човешкото, той е изпитал най-големи страдания и нещастия в света.
Като знаете това, дайте свобода на Божественото в себе си, да се прояви, както то разбира.
Оставено само на себе си Божественото ще направи повече, отколкото сте очаквали. Божественото в човека е в състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрешки. Обаче, за да стане това, човек трябва да даде път на Божественото в себе си…“ Кога сте го слушали това, спомняте ли си, коя година? – Сега тук се дава едно обяснение. „…Когато човек се намери в някакво затруднение, той иска другите да се молят заради него.
към беседата >>
Ти сега се раждаш.
– Де се ражда грехът? – Щом обикнеш Господа, ти виждаш, че той дал на другите повече отколкото на тебе. Ти вече критикуваш и извършваш престъпление. Ти вървиш по кривия път. Вие ще ми разправяте, че в грях ви е родила майка ви и т.н., но и вие се раждате в грях.
Ти сега се раждаш.
Щом видиш, че Господ дал къща някому, деца, ти вече вървиш в кривия път; зарадвай се, че този човек е богат, че този човек е учен, като че ти живееш в него. Зарадвай се, че той е богат. Щом той е богат има шанс и ти да станеш богат. Щом той е учен, има шанс и ти да станеш учен. Щом той е силен, има шанс и ти да станеш силен.
към беседата >>
Всичките цветя, които са естествени, има връзка между тях, привличат ни.
Тогава какъв трябва да бъде външният цвят? Ако видите една жълта круша. Жълтият цвят на човешкото лице не ни е приятен, но ако видите хубава жълта круша, узряла, тогава ни най-малко не е така. Но се заражда във вас едно желание като я опитате, да откъснете, да залюбите крушата. Следователно, всеки един цвят, който не ви привлича той не е естествен.
Всичките цветя, които са естествени, има връзка между тях, привличат ни.
Следователно, туй което ни привлича в природата, изучавайте го. Туй, което не ви привлича, оставете настрани. Сега запример, някой път вие разисквате върху вярата, кой има по-голяма вяра, кой има по-малка вяра. Вярата, това е един вътрешен закон на битието, който ни свързва с Първата причина. Няма какво да меря своята вяра с тяхната вяра.
към беседата >>
Оставено само на себе си Божественото ще направи повече, отколкото сте очаквали.
Божественото може да се изнудва, да се малтретира, да се ограничава, да му се препятствува, но по никой начин не може да се завладява. Досега никой не е успял да завладее или подчини Божественото. Който се е опитвал да стори това, той е свършвал с катастрофа. Който се е опитвал да подчини Божественото на човешкото, той е изпитал най-големи страдания и нещастия в света. Като знаете това, дайте свобода на Божественото в себе си, да се прояви, както то разбира.
Оставено само на себе си Божественото ще направи повече, отколкото сте очаквали.
Божественото в човека е в състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрешки. Обаче, за да стане това, човек трябва да даде път на Божественото в себе си…“ Кога сте го слушали това, спомняте ли си, коя година? – Сега тук се дава едно обяснение. „…Когато човек се намери в някакво затруднение, той иска другите да се молят заради него. И това е възможно, но какво ще даде той, срещу тази молитва?
към беседата >>
Щом видиш, че Господ дал къща някому, деца, ти вече вървиш в кривия път; зарадвай се, че този човек е богат, че този човек е учен, като че ти живееш в него.
– Щом обикнеш Господа, ти виждаш, че той дал на другите повече отколкото на тебе. Ти вече критикуваш и извършваш престъпление. Ти вървиш по кривия път. Вие ще ми разправяте, че в грях ви е родила майка ви и т.н., но и вие се раждате в грях. Ти сега се раждаш.
Щом видиш, че Господ дал къща някому, деца, ти вече вървиш в кривия път; зарадвай се, че този човек е богат, че този човек е учен, като че ти живееш в него.
Зарадвай се, че той е богат. Щом той е богат има шанс и ти да станеш богат. Щом той е учен, има шанс и ти да станеш учен. Щом той е силен, има шанс и ти да станеш силен. Радвай се.
към беседата >>
Следователно, туй което ни привлича в природата, изучавайте го.
Ако видите една жълта круша. Жълтият цвят на човешкото лице не ни е приятен, но ако видите хубава жълта круша, узряла, тогава ни най-малко не е така. Но се заражда във вас едно желание като я опитате, да откъснете, да залюбите крушата. Следователно, всеки един цвят, който не ви привлича той не е естествен. Всичките цветя, които са естествени, има връзка между тях, привличат ни.
Следователно, туй което ни привлича в природата, изучавайте го.
Туй, което не ви привлича, оставете настрани. Сега запример, някой път вие разисквате върху вярата, кой има по-голяма вяра, кой има по-малка вяра. Вярата, това е един вътрешен закон на битието, който ни свързва с Първата причина. Няма какво да меря своята вяра с тяхната вяра. Тяхната вяра за мене може да е спомагателно средство.
към беседата >>
Божественото в човека е в състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрешки.
Досега никой не е успял да завладее или подчини Божественото. Който се е опитвал да стори това, той е свършвал с катастрофа. Който се е опитвал да подчини Божественото на човешкото, той е изпитал най-големи страдания и нещастия в света. Като знаете това, дайте свобода на Божественото в себе си, да се прояви, както то разбира. Оставено само на себе си Божественото ще направи повече, отколкото сте очаквали.
Божественото в човека е в състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрешки.
Обаче, за да стане това, човек трябва да даде път на Божественото в себе си…“ Кога сте го слушали това, спомняте ли си, коя година? – Сега тук се дава едно обяснение. „…Когато човек се намери в някакво затруднение, той иска другите да се молят заради него. И това е възможно, но какво ще даде той, срещу тази молитва? Един американски милионер заболял сериозно и след като се обърнал за помощ към всички знатни американски лекари, най-после той се обърнал към един виден американски проповедник със следните думи: „Моля ти се, ти си добър човек добър проповедник.
към беседата >>
Зарадвай се, че той е богат.
Ти вече критикуваш и извършваш престъпление. Ти вървиш по кривия път. Вие ще ми разправяте, че в грях ви е родила майка ви и т.н., но и вие се раждате в грях. Ти сега се раждаш. Щом видиш, че Господ дал къща някому, деца, ти вече вървиш в кривия път; зарадвай се, че този човек е богат, че този човек е учен, като че ти живееш в него.
Зарадвай се, че той е богат.
Щом той е богат има шанс и ти да станеш богат. Щом той е учен, има шанс и ти да станеш учен. Щом той е силен, има шанс и ти да станеш силен. Радвай се. Новото е там.
към беседата >>
Туй, което не ви привлича, оставете настрани.
Жълтият цвят на човешкото лице не ни е приятен, но ако видите хубава жълта круша, узряла, тогава ни най-малко не е така. Но се заражда във вас едно желание като я опитате, да откъснете, да залюбите крушата. Следователно, всеки един цвят, който не ви привлича той не е естествен. Всичките цветя, които са естествени, има връзка между тях, привличат ни. Следователно, туй което ни привлича в природата, изучавайте го.
Туй, което не ви привлича, оставете настрани.
Сега запример, някой път вие разисквате върху вярата, кой има по-голяма вяра, кой има по-малка вяра. Вярата, това е един вътрешен закон на битието, който ни свързва с Първата причина. Няма какво да меря своята вяра с тяхната вяра. Тяхната вяра за мене може да е спомагателно средство. И моята вяра може да е спомагателно средство за тях.
към беседата >>
Обаче, за да стане това, човек трябва да даде път на Божественото в себе си…“ Кога сте го слушали това, спомняте ли си, коя година?
Който се е опитвал да стори това, той е свършвал с катастрофа. Който се е опитвал да подчини Божественото на човешкото, той е изпитал най-големи страдания и нещастия в света. Като знаете това, дайте свобода на Божественото в себе си, да се прояви, както то разбира. Оставено само на себе си Божественото ще направи повече, отколкото сте очаквали. Божественото в човека е в състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрешки.
Обаче, за да стане това, човек трябва да даде път на Божественото в себе си…“ Кога сте го слушали това, спомняте ли си, коя година?
– Сега тук се дава едно обяснение. „…Когато човек се намери в някакво затруднение, той иска другите да се молят заради него. И това е възможно, но какво ще даде той, срещу тази молитва? Един американски милионер заболял сериозно и след като се обърнал за помощ към всички знатни американски лекари, най-после той се обърнал към един виден американски проповедник със следните думи: „Моля ти се, ти си добър човек добър проповедник. Твоята молитва ще бъде приета от Господа.
към беседата >>
Щом той е богат има шанс и ти да станеш богат.
Ти вървиш по кривия път. Вие ще ми разправяте, че в грях ви е родила майка ви и т.н., но и вие се раждате в грях. Ти сега се раждаш. Щом видиш, че Господ дал къща някому, деца, ти вече вървиш в кривия път; зарадвай се, че този човек е богат, че този човек е учен, като че ти живееш в него. Зарадвай се, че той е богат.
Щом той е богат има шанс и ти да станеш богат.
Щом той е учен, има шанс и ти да станеш учен. Щом той е силен, има шанс и ти да станеш силен. Радвай се. Новото е там. Вие казвате: „Като дойде Христос на земята, Той ще освободи хората“.
към беседата >>
Сега запример, някой път вие разисквате върху вярата, кой има по-голяма вяра, кой има по-малка вяра.
Но се заражда във вас едно желание като я опитате, да откъснете, да залюбите крушата. Следователно, всеки един цвят, който не ви привлича той не е естествен. Всичките цветя, които са естествени, има връзка между тях, привличат ни. Следователно, туй което ни привлича в природата, изучавайте го. Туй, което не ви привлича, оставете настрани.
Сега запример, някой път вие разисквате върху вярата, кой има по-голяма вяра, кой има по-малка вяра.
Вярата, това е един вътрешен закон на битието, който ни свързва с Първата причина. Няма какво да меря своята вяра с тяхната вяра. Тяхната вяра за мене може да е спомагателно средство. И моята вяра може да е спомагателно средство за тях. Но моята вяра ползува само мене.
към беседата >>
– Сега тук се дава едно обяснение.
Който се е опитвал да подчини Божественото на човешкото, той е изпитал най-големи страдания и нещастия в света. Като знаете това, дайте свобода на Божественото в себе си, да се прояви, както то разбира. Оставено само на себе си Божественото ще направи повече, отколкото сте очаквали. Божественото в човека е в състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрешки. Обаче, за да стане това, човек трябва да даде път на Божественото в себе си…“ Кога сте го слушали това, спомняте ли си, коя година?
– Сега тук се дава едно обяснение.
„…Когато човек се намери в някакво затруднение, той иска другите да се молят заради него. И това е възможно, но какво ще даде той, срещу тази молитва? Един американски милионер заболял сериозно и след като се обърнал за помощ към всички знатни американски лекари, най-после той се обърнал към един виден американски проповедник със следните думи: „Моля ти се, ти си добър човек добър проповедник. Твоята молитва ще бъде приета от Господа. Помоли се заради мене да оздравея“.
към беседата >>
Щом той е учен, има шанс и ти да станеш учен.
Вие ще ми разправяте, че в грях ви е родила майка ви и т.н., но и вие се раждате в грях. Ти сега се раждаш. Щом видиш, че Господ дал къща някому, деца, ти вече вървиш в кривия път; зарадвай се, че този човек е богат, че този човек е учен, като че ти живееш в него. Зарадвай се, че той е богат. Щом той е богат има шанс и ти да станеш богат.
Щом той е учен, има шанс и ти да станеш учен.
Щом той е силен, има шанс и ти да станеш силен. Радвай се. Новото е там. Вие казвате: „Като дойде Христос на земята, Той ще освободи хората“. Как ще ги освободи?
към беседата >>
Вярата, това е един вътрешен закон на битието, който ни свързва с Първата причина.
Следователно, всеки един цвят, който не ви привлича той не е естествен. Всичките цветя, които са естествени, има връзка между тях, привличат ни. Следователно, туй което ни привлича в природата, изучавайте го. Туй, което не ви привлича, оставете настрани. Сега запример, някой път вие разисквате върху вярата, кой има по-голяма вяра, кой има по-малка вяра.
Вярата, това е един вътрешен закон на битието, който ни свързва с Първата причина.
Няма какво да меря своята вяра с тяхната вяра. Тяхната вяра за мене може да е спомагателно средство. И моята вяра може да е спомагателно средство за тях. Но моята вяра ползува само мене. Ако моята вяра не може да ползува само мене, не може да ползува и другите.
към беседата >>
„…Когато човек се намери в някакво затруднение, той иска другите да се молят заради него.
Като знаете това, дайте свобода на Божественото в себе си, да се прояви, както то разбира. Оставено само на себе си Божественото ще направи повече, отколкото сте очаквали. Божественото в човека е в състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрешки. Обаче, за да стане това, човек трябва да даде път на Божественото в себе си…“ Кога сте го слушали това, спомняте ли си, коя година? – Сега тук се дава едно обяснение.
„…Когато човек се намери в някакво затруднение, той иска другите да се молят заради него.
И това е възможно, но какво ще даде той, срещу тази молитва? Един американски милионер заболял сериозно и след като се обърнал за помощ към всички знатни американски лекари, най-после той се обърнал към един виден американски проповедник със следните думи: „Моля ти се, ти си добър човек добър проповедник. Твоята молитва ще бъде приета от Господа. Помоли се заради мене да оздравея“. – „Как мога да се моля за тебе?
към беседата >>
Щом той е силен, има шанс и ти да станеш силен.
Ти сега се раждаш. Щом видиш, че Господ дал къща някому, деца, ти вече вървиш в кривия път; зарадвай се, че този човек е богат, че този човек е учен, като че ти живееш в него. Зарадвай се, че той е богат. Щом той е богат има шанс и ти да станеш богат. Щом той е учен, има шанс и ти да станеш учен.
Щом той е силен, има шанс и ти да станеш силен.
Радвай се. Новото е там. Вие казвате: „Като дойде Христос на земята, Той ще освободи хората“. Как ще ги освободи? Преди 2000 години освободи ли ги?
към беседата >>
Няма какво да меря своята вяра с тяхната вяра.
Всичките цветя, които са естествени, има връзка между тях, привличат ни. Следователно, туй което ни привлича в природата, изучавайте го. Туй, което не ви привлича, оставете настрани. Сега запример, някой път вие разисквате върху вярата, кой има по-голяма вяра, кой има по-малка вяра. Вярата, това е един вътрешен закон на битието, който ни свързва с Първата причина.
Няма какво да меря своята вяра с тяхната вяра.
Тяхната вяра за мене може да е спомагателно средство. И моята вяра може да е спомагателно средство за тях. Но моята вяра ползува само мене. Ако моята вяра не може да ползува само мене, не може да ползува и другите. Ако вярата на другите не може да ползува само тях, тя не може да ползува и мене.
към беседата >>
И това е възможно, но какво ще даде той, срещу тази молитва?
Оставено само на себе си Божественото ще направи повече, отколкото сте очаквали. Божественото в човека е в състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрешки. Обаче, за да стане това, човек трябва да даде път на Божественото в себе си…“ Кога сте го слушали това, спомняте ли си, коя година? – Сега тук се дава едно обяснение. „…Когато човек се намери в някакво затруднение, той иска другите да се молят заради него.
И това е възможно, но какво ще даде той, срещу тази молитва?
Един американски милионер заболял сериозно и след като се обърнал за помощ към всички знатни американски лекари, най-после той се обърнал към един виден американски проповедник със следните думи: „Моля ти се, ти си добър човек добър проповедник. Твоята молитва ще бъде приета от Господа. Помоли се заради мене да оздравея“. – „Как мога да се моля за тебе? Досега ти не си направил нито едно добро.
към беседата >>
Радвай се.
Щом видиш, че Господ дал къща някому, деца, ти вече вървиш в кривия път; зарадвай се, че този човек е богат, че този човек е учен, като че ти живееш в него. Зарадвай се, че той е богат. Щом той е богат има шанс и ти да станеш богат. Щом той е учен, има шанс и ти да станеш учен. Щом той е силен, има шанс и ти да станеш силен.
Радвай се.
Новото е там. Вие казвате: „Като дойде Христос на земята, Той ще освободи хората“. Как ще ги освободи? Преди 2000 години освободи ли ги? – И днес, ако дойде ще ги освободи ли?
към беседата >>
Тяхната вяра за мене може да е спомагателно средство.
Следователно, туй което ни привлича в природата, изучавайте го. Туй, което не ви привлича, оставете настрани. Сега запример, някой път вие разисквате върху вярата, кой има по-голяма вяра, кой има по-малка вяра. Вярата, това е един вътрешен закон на битието, който ни свързва с Първата причина. Няма какво да меря своята вяра с тяхната вяра.
Тяхната вяра за мене може да е спомагателно средство.
И моята вяра може да е спомагателно средство за тях. Но моята вяра ползува само мене. Ако моята вяра не може да ползува само мене, не може да ползува и другите. Ако вярата на другите не може да ползува само тях, тя не може да ползува и мене.
към беседата >>
Един американски милионер заболял сериозно и след като се обърнал за помощ към всички знатни американски лекари, най-после той се обърнал към един виден американски проповедник със следните думи: „Моля ти се, ти си добър човек добър проповедник.
Божественото в човека е в състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрешки. Обаче, за да стане това, човек трябва да даде път на Божественото в себе си…“ Кога сте го слушали това, спомняте ли си, коя година? – Сега тук се дава едно обяснение. „…Когато човек се намери в някакво затруднение, той иска другите да се молят заради него. И това е възможно, но какво ще даде той, срещу тази молитва?
Един американски милионер заболял сериозно и след като се обърнал за помощ към всички знатни американски лекари, най-после той се обърнал към един виден американски проповедник със следните думи: „Моля ти се, ти си добър човек добър проповедник.
Твоята молитва ще бъде приета от Господа. Помоли се заради мене да оздравея“. – „Как мога да се моля за тебе? Досега ти не си направил нито едно добро. Животът ти е пълен с грехове.
към беседата >>
Новото е там.
Зарадвай се, че той е богат. Щом той е богат има шанс и ти да станеш богат. Щом той е учен, има шанс и ти да станеш учен. Щом той е силен, има шанс и ти да станеш силен. Радвай се.
Новото е там.
Вие казвате: „Като дойде Христос на земята, Той ще освободи хората“. Как ще ги освободи? Преди 2000 години освободи ли ги? – И днес, ако дойде ще ги освободи ли? – Няма да ги освободи.
към беседата >>
И моята вяра може да е спомагателно средство за тях.
Туй, което не ви привлича, оставете настрани. Сега запример, някой път вие разисквате върху вярата, кой има по-голяма вяра, кой има по-малка вяра. Вярата, това е един вътрешен закон на битието, който ни свързва с Първата причина. Няма какво да меря своята вяра с тяхната вяра. Тяхната вяра за мене може да е спомагателно средство.
И моята вяра може да е спомагателно средство за тях.
Но моята вяра ползува само мене. Ако моята вяра не може да ползува само мене, не може да ползува и другите. Ако вярата на другите не може да ползува само тях, тя не може да ползува и мене.
към беседата >>
Твоята молитва ще бъде приета от Господа.
Обаче, за да стане това, човек трябва да даде път на Божественото в себе си…“ Кога сте го слушали това, спомняте ли си, коя година? – Сега тук се дава едно обяснение. „…Когато човек се намери в някакво затруднение, той иска другите да се молят заради него. И това е възможно, но какво ще даде той, срещу тази молитва? Един американски милионер заболял сериозно и след като се обърнал за помощ към всички знатни американски лекари, най-после той се обърнал към един виден американски проповедник със следните думи: „Моля ти се, ти си добър човек добър проповедник.
Твоята молитва ще бъде приета от Господа.
Помоли се заради мене да оздравея“. – „Как мога да се моля за тебе? Досега ти не си направил нито едно добро. Животът ти е пълен с грехове. Какво обещаваш, за да се помоля за тебе?
към беседата >>
Вие казвате: „Като дойде Христос на земята, Той ще освободи хората“.
Щом той е богат има шанс и ти да станеш богат. Щом той е учен, има шанс и ти да станеш учен. Щом той е силен, има шанс и ти да станеш силен. Радвай се. Новото е там.
Вие казвате: „Като дойде Христос на земята, Той ще освободи хората“.
Как ще ги освободи? Преди 2000 години освободи ли ги? – И днес, ако дойде ще ги освободи ли? – Няма да ги освободи. Някой искат да кажат: „Кажи ни какво да правим?
към беседата >>
Но моята вяра ползува само мене.
Сега запример, някой път вие разисквате върху вярата, кой има по-голяма вяра, кой има по-малка вяра. Вярата, това е един вътрешен закон на битието, който ни свързва с Първата причина. Няма какво да меря своята вяра с тяхната вяра. Тяхната вяра за мене може да е спомагателно средство. И моята вяра може да е спомагателно средство за тях.
Но моята вяра ползува само мене.
Ако моята вяра не може да ползува само мене, не може да ползува и другите. Ако вярата на другите не може да ползува само тях, тя не може да ползува и мене.
към беседата >>
Помоли се заради мене да оздравея“.
– Сега тук се дава едно обяснение. „…Когато човек се намери в някакво затруднение, той иска другите да се молят заради него. И това е възможно, но какво ще даде той, срещу тази молитва? Един американски милионер заболял сериозно и след като се обърнал за помощ към всички знатни американски лекари, най-после той се обърнал към един виден американски проповедник със следните думи: „Моля ти се, ти си добър човек добър проповедник. Твоята молитва ще бъде приета от Господа.
Помоли се заради мене да оздравея“.
– „Как мога да се моля за тебе? Досега ти не си направил нито едно добро. Животът ти е пълен с грехове. Какво обещаваш, за да се помоля за тебе? Какво можеш да пожертвуваш?
към беседата >>
Как ще ги освободи?
Щом той е учен, има шанс и ти да станеш учен. Щом той е силен, има шанс и ти да станеш силен. Радвай се. Новото е там. Вие казвате: „Като дойде Христос на земята, Той ще освободи хората“.
Как ще ги освободи?
Преди 2000 години освободи ли ги? – И днес, ако дойде ще ги освободи ли? – Няма да ги освободи. Някой искат да кажат: „Кажи ни какво да правим? “ Скърбете с онези, които скърбят, радвайте се с онези, които се радват.
към беседата >>
Ако моята вяра не може да ползува само мене, не може да ползува и другите.
Вярата, това е един вътрешен закон на битието, който ни свързва с Първата причина. Няма какво да меря своята вяра с тяхната вяра. Тяхната вяра за мене може да е спомагателно средство. И моята вяра може да е спомагателно средство за тях. Но моята вяра ползува само мене.
Ако моята вяра не може да ползува само мене, не може да ползува и другите.
Ако вярата на другите не може да ползува само тях, тя не може да ползува и мене.
към беседата >>
– „Как мога да се моля за тебе?
„…Когато човек се намери в някакво затруднение, той иска другите да се молят заради него. И това е възможно, но какво ще даде той, срещу тази молитва? Един американски милионер заболял сериозно и след като се обърнал за помощ към всички знатни американски лекари, най-после той се обърнал към един виден американски проповедник със следните думи: „Моля ти се, ти си добър човек добър проповедник. Твоята молитва ще бъде приета от Господа. Помоли се заради мене да оздравея“.
– „Как мога да се моля за тебе?
Досега ти не си направил нито едно добро. Животът ти е пълен с грехове. Какво обещаваш, за да се помоля за тебе? Какво можеш да пожертвуваш? За да се приеме молитвата ми, ти трябва да посветиш живота си на Господа, или да раздадеш всичкото си богатство на бедни.
към беседата >>
Преди 2000 години освободи ли ги?
Щом той е силен, има шанс и ти да станеш силен. Радвай се. Новото е там. Вие казвате: „Като дойде Христос на земята, Той ще освободи хората“. Как ще ги освободи?
Преди 2000 години освободи ли ги?
– И днес, ако дойде ще ги освободи ли? – Няма да ги освободи. Някой искат да кажат: „Кажи ни какво да правим? “ Скърбете с онези, които скърбят, радвайте се с онези, които се радват. Как ще разберете думите: „Скърбете с онези, които скърбят.“ Аз тълкувам: Обичайте ония, които скърбят.
към беседата >>
Ако вярата на другите не може да ползува само тях, тя не може да ползува и мене.
Няма какво да меря своята вяра с тяхната вяра. Тяхната вяра за мене може да е спомагателно средство. И моята вяра може да е спомагателно средство за тях. Но моята вяра ползува само мене. Ако моята вяра не може да ползува само мене, не може да ползува и другите.
Ако вярата на другите не може да ползува само тях, тя не може да ползува и мене.
към беседата >>
Досега ти не си направил нито едно добро.
И това е възможно, но какво ще даде той, срещу тази молитва? Един американски милионер заболял сериозно и след като се обърнал за помощ към всички знатни американски лекари, най-после той се обърнал към един виден американски проповедник със следните думи: „Моля ти се, ти си добър човек добър проповедник. Твоята молитва ще бъде приета от Господа. Помоли се заради мене да оздравея“. – „Как мога да се моля за тебе?
Досега ти не си направил нито едно добро.
Животът ти е пълен с грехове. Какво обещаваш, за да се помоля за тебе? Какво можеш да пожертвуваш? За да се приеме молитвата ми, ти трябва да посветиш живота си на Господа, или да раздадеш всичкото си богатство на бедни. – Какво ще поставя на коленете си, за да коленича пред Господа?
към беседата >>
– И днес, ако дойде ще ги освободи ли?
Радвай се. Новото е там. Вие казвате: „Като дойде Христос на земята, Той ще освободи хората“. Как ще ги освободи? Преди 2000 години освободи ли ги?
– И днес, ако дойде ще ги освободи ли?
– Няма да ги освободи. Някой искат да кажат: „Кажи ни какво да правим? “ Скърбете с онези, които скърбят, радвайте се с онези, които се радват. Как ще разберете думите: „Скърбете с онези, които скърбят.“ Аз тълкувам: Обичайте ония, които скърбят. Те са хората, които можете да обичате.
към беседата >>
Казвам: Вярата е един вътрешен, субективен закон, който ползува този, който вярва.
Казвам: Вярата е един вътрешен, субективен закон, който ползува този, който вярва.
Казвате: „Защо трябва да вярвам? “ – Ако не вярваш, твоята свещ не може да се запали. Ти ще ходиш постоянно в тъмнина. Вярата в света се е явила за пръв път когато светлината се е явила. Тогава и вярата се явила.
към беседата >>
Животът ти е пълен с грехове.
Един американски милионер заболял сериозно и след като се обърнал за помощ към всички знатни американски лекари, най-после той се обърнал към един виден американски проповедник със следните думи: „Моля ти се, ти си добър човек добър проповедник. Твоята молитва ще бъде приета от Господа. Помоли се заради мене да оздравея“. – „Как мога да се моля за тебе? Досега ти не си направил нито едно добро.
Животът ти е пълен с грехове.
Какво обещаваш, за да се помоля за тебе? Какво можеш да пожертвуваш? За да се приеме молитвата ми, ти трябва да посветиш живота си на Господа, или да раздадеш всичкото си богатство на бедни. – Какво ще поставя на коленете си, за да коленича пред Господа? …“ Иска някой от вас да се молите за него.
към беседата >>
– Няма да ги освободи.
Новото е там. Вие казвате: „Като дойде Христос на земята, Той ще освободи хората“. Как ще ги освободи? Преди 2000 години освободи ли ги? – И днес, ако дойде ще ги освободи ли?
– Няма да ги освободи.
Някой искат да кажат: „Кажи ни какво да правим? “ Скърбете с онези, които скърбят, радвайте се с онези, които се радват. Как ще разберете думите: „Скърбете с онези, които скърбят.“ Аз тълкувам: Обичайте ония, които скърбят. Те са хората, които можете да обичате. Като срещнеш някой скърбен човек, обикни го.
към беседата >>
Казвате: „Защо трябва да вярвам?
Казвам: Вярата е един вътрешен, субективен закон, който ползува този, който вярва.
Казвате: „Защо трябва да вярвам?
“ – Ако не вярваш, твоята свещ не може да се запали. Ти ще ходиш постоянно в тъмнина. Вярата в света се е явила за пръв път когато светлината се е явила. Тогава и вярата се явила. Тя е закон на светлината.
към беседата >>
Какво обещаваш, за да се помоля за тебе?
Твоята молитва ще бъде приета от Господа. Помоли се заради мене да оздравея“. – „Как мога да се моля за тебе? Досега ти не си направил нито едно добро. Животът ти е пълен с грехове.
Какво обещаваш, за да се помоля за тебе?
Какво можеш да пожертвуваш? За да се приеме молитвата ми, ти трябва да посветиш живота си на Господа, или да раздадеш всичкото си богатство на бедни. – Какво ще поставя на коленете си, за да коленича пред Господа? …“ Иска някой от вас да се молите за него. Че как ще се молиш?
към беседата >>
Някой искат да кажат: „Кажи ни какво да правим?
Вие казвате: „Като дойде Христос на земята, Той ще освободи хората“. Как ще ги освободи? Преди 2000 години освободи ли ги? – И днес, ако дойде ще ги освободи ли? – Няма да ги освободи.
Някой искат да кажат: „Кажи ни какво да правим?
“ Скърбете с онези, които скърбят, радвайте се с онези, които се радват. Как ще разберете думите: „Скърбете с онези, които скърбят.“ Аз тълкувам: Обичайте ония, които скърбят. Те са хората, които можете да обичате. Като срещнеш някой скърбен човек, обикни го. Да ти е приятно, че си срещнал един скърбен човек.
към беседата >>
“ – Ако не вярваш, твоята свещ не може да се запали.
Казвам: Вярата е един вътрешен, субективен закон, който ползува този, който вярва. Казвате: „Защо трябва да вярвам?
“ – Ако не вярваш, твоята свещ не може да се запали.
Ти ще ходиш постоянно в тъмнина. Вярата в света се е явила за пръв път когато светлината се е явила. Тогава и вярата се явила. Тя е закон на светлината. Туй, което открива външния свят, то е законът на вярата.
към беседата >>
Какво можеш да пожертвуваш?
Помоли се заради мене да оздравея“. – „Как мога да се моля за тебе? Досега ти не си направил нито едно добро. Животът ти е пълен с грехове. Какво обещаваш, за да се помоля за тебе?
Какво можеш да пожертвуваш?
За да се приеме молитвата ми, ти трябва да посветиш живота си на Господа, или да раздадеш всичкото си богатство на бедни. – Какво ще поставя на коленете си, за да коленича пред Господа? …“ Иска някой от вас да се молите за него. Че как ще се молиш? Сега закона да обясня.
към беседата >>
“ Скърбете с онези, които скърбят, радвайте се с онези, които се радват.
Как ще ги освободи? Преди 2000 години освободи ли ги? – И днес, ако дойде ще ги освободи ли? – Няма да ги освободи. Някой искат да кажат: „Кажи ни какво да правим?
“ Скърбете с онези, които скърбят, радвайте се с онези, които се радват.
Как ще разберете думите: „Скърбете с онези, които скърбят.“ Аз тълкувам: Обичайте ония, които скърбят. Те са хората, които можете да обичате. Като срещнеш някой скърбен човек, обикни го. Да ти е приятно, че си срещнал един скърбен човек. Една нова идея има в него, обикни го.
към беседата >>
Ти ще ходиш постоянно в тъмнина.
Казвам: Вярата е един вътрешен, субективен закон, който ползува този, който вярва. Казвате: „Защо трябва да вярвам? “ – Ако не вярваш, твоята свещ не може да се запали.
Ти ще ходиш постоянно в тъмнина.
Вярата в света се е явила за пръв път когато светлината се е явила. Тогава и вярата се явила. Тя е закон на светлината. Туй, което открива външния свят, то е законът на вярата. Значи, вярата се явила когато светът, който Бог създал, станал за нас достъпен, външният, обективен свят.
към беседата >>
За да се приеме молитвата ми, ти трябва да посветиш живота си на Господа, или да раздадеш всичкото си богатство на бедни.
– „Как мога да се моля за тебе? Досега ти не си направил нито едно добро. Животът ти е пълен с грехове. Какво обещаваш, за да се помоля за тебе? Какво можеш да пожертвуваш?
За да се приеме молитвата ми, ти трябва да посветиш живота си на Господа, или да раздадеш всичкото си богатство на бедни.
– Какво ще поставя на коленете си, за да коленича пред Господа? …“ Иска някой от вас да се молите за него. Че как ще се молиш? Сега закона да обясня. Може да очакваш от нива, която си сял, но не си ли сял никаква нива, какво ще ти даде?
към беседата >>
Как ще разберете думите: „Скърбете с онези, които скърбят.“ Аз тълкувам: Обичайте ония, които скърбят.
Преди 2000 години освободи ли ги? – И днес, ако дойде ще ги освободи ли? – Няма да ги освободи. Някой искат да кажат: „Кажи ни какво да правим? “ Скърбете с онези, които скърбят, радвайте се с онези, които се радват.
Как ще разберете думите: „Скърбете с онези, които скърбят.“ Аз тълкувам: Обичайте ония, които скърбят.
Те са хората, които можете да обичате. Като срещнеш някой скърбен човек, обикни го. Да ти е приятно, че си срещнал един скърбен човек. Една нова идея има в него, обикни го. Като срещнеш този радостния какво трябва да правиш?
към беседата >>
Вярата в света се е явила за пръв път когато светлината се е явила.
Казвам: Вярата е един вътрешен, субективен закон, който ползува този, който вярва. Казвате: „Защо трябва да вярвам? “ – Ако не вярваш, твоята свещ не може да се запали. Ти ще ходиш постоянно в тъмнина.
Вярата в света се е явила за пръв път когато светлината се е явила.
Тогава и вярата се явила. Тя е закон на светлината. Туй, което открива външния свят, то е законът на вярата. Значи, вярата се явила когато светът, който Бог създал, станал за нас достъпен, външният, обективен свят. Не субективният свят, туй, което Господ мисли в себе си, но туй, което става обективно, то е достъпно за нас.
към беседата >>
– Какво ще поставя на коленете си, за да коленича пред Господа?
Досега ти не си направил нито едно добро. Животът ти е пълен с грехове. Какво обещаваш, за да се помоля за тебе? Какво можеш да пожертвуваш? За да се приеме молитвата ми, ти трябва да посветиш живота си на Господа, или да раздадеш всичкото си богатство на бедни.
– Какво ще поставя на коленете си, за да коленича пред Господа?
…“ Иска някой от вас да се молите за него. Че как ще се молиш? Сега закона да обясня. Може да очакваш от нива, която си сял, но не си ли сял никаква нива, какво ще ти даде? „…Същото нещо може да се каже и на всеки човек поотделно.
към беседата >>
Те са хората, които можете да обичате.
– И днес, ако дойде ще ги освободи ли? – Няма да ги освободи. Някой искат да кажат: „Кажи ни какво да правим? “ Скърбете с онези, които скърбят, радвайте се с онези, които се радват. Как ще разберете думите: „Скърбете с онези, които скърбят.“ Аз тълкувам: Обичайте ония, които скърбят.
Те са хората, които можете да обичате.
Като срещнеш някой скърбен човек, обикни го. Да ти е приятно, че си срещнал един скърбен човек. Една нова идея има в него, обикни го. Като срещнеш този радостния какво трябва да правиш? – Него разлюби.
към беседата >>
Тогава и вярата се явила.
Казвам: Вярата е един вътрешен, субективен закон, който ползува този, който вярва. Казвате: „Защо трябва да вярвам? “ – Ако не вярваш, твоята свещ не може да се запали. Ти ще ходиш постоянно в тъмнина. Вярата в света се е явила за пръв път когато светлината се е явила.
Тогава и вярата се явила.
Тя е закон на светлината. Туй, което открива външния свят, то е законът на вярата. Значи, вярата се явила когато светът, който Бог създал, станал за нас достъпен, външният, обективен свят. Не субективният свят, туй, което Господ мисли в себе си, но туй, което става обективно, то е достъпно за нас. Сега, по закона на аналогиите съдим какво нещо е Господ, какво е Той.
към беседата >>
…“ Иска някой от вас да се молите за него.
Животът ти е пълен с грехове. Какво обещаваш, за да се помоля за тебе? Какво можеш да пожертвуваш? За да се приеме молитвата ми, ти трябва да посветиш живота си на Господа, или да раздадеш всичкото си богатство на бедни. – Какво ще поставя на коленете си, за да коленича пред Господа?
…“ Иска някой от вас да се молите за него.
Че как ще се молиш? Сега закона да обясня. Може да очакваш от нива, която си сял, но не си ли сял никаква нива, какво ще ти даде? „…Същото нещо може да се каже и на всеки човек поотделно. За да бъде приета молитвата ви пред Господа, не е достатъчно само да признаете греховете си, или да кажете като Давида, че в грях ви е заченала майкви.
към беседата >>
Като срещнеш някой скърбен човек, обикни го.
– Няма да ги освободи. Някой искат да кажат: „Кажи ни какво да правим? “ Скърбете с онези, които скърбят, радвайте се с онези, които се радват. Как ще разберете думите: „Скърбете с онези, които скърбят.“ Аз тълкувам: Обичайте ония, които скърбят. Те са хората, които можете да обичате.
Като срещнеш някой скърбен човек, обикни го.
Да ти е приятно, че си срещнал един скърбен човек. Една нова идея има в него, обикни го. Като срещнеш този радостния какво трябва да правиш? – Него разлюби. Какво ще разберете да го разлюбиш?
към беседата >>
Тя е закон на светлината.
Казвате: „Защо трябва да вярвам? “ – Ако не вярваш, твоята свещ не може да се запали. Ти ще ходиш постоянно в тъмнина. Вярата в света се е явила за пръв път когато светлината се е явила. Тогава и вярата се явила.
Тя е закон на светлината.
Туй, което открива външния свят, то е законът на вярата. Значи, вярата се явила когато светът, който Бог създал, станал за нас достъпен, външният, обективен свят. Не субективният свят, туй, което Господ мисли в себе си, но туй, което става обективно, то е достъпно за нас. Сега, по закона на аналогиите съдим какво нещо е Господ, какво е Той. Никога няма да знаем какво е.
към беседата >>
Че как ще се молиш?
Какво обещаваш, за да се помоля за тебе? Какво можеш да пожертвуваш? За да се приеме молитвата ми, ти трябва да посветиш живота си на Господа, или да раздадеш всичкото си богатство на бедни. – Какво ще поставя на коленете си, за да коленича пред Господа? …“ Иска някой от вас да се молите за него.
Че как ще се молиш?
Сега закона да обясня. Може да очакваш от нива, която си сял, но не си ли сял никаква нива, какво ще ти даде? „…Същото нещо може да се каже и на всеки човек поотделно. За да бъде приета молитвата ви пред Господа, не е достатъчно само да признаете греховете си, или да кажете като Давида, че в грях ви е заченала майкви. – Не, който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертвува нещо от себе си.
към беседата >>
Да ти е приятно, че си срещнал един скърбен човек.
Някой искат да кажат: „Кажи ни какво да правим? “ Скърбете с онези, които скърбят, радвайте се с онези, които се радват. Как ще разберете думите: „Скърбете с онези, които скърбят.“ Аз тълкувам: Обичайте ония, които скърбят. Те са хората, които можете да обичате. Като срещнеш някой скърбен човек, обикни го.
Да ти е приятно, че си срещнал един скърбен човек.
Една нова идея има в него, обикни го. Като срещнеш този радостния какво трябва да правиш? – Него разлюби. Какво ще разберете да го разлюбиш? – Като срещнеш радостния, ти се поспри той да те залюби.
към беседата >>
Туй, което открива външния свят, то е законът на вярата.
“ – Ако не вярваш, твоята свещ не може да се запали. Ти ще ходиш постоянно в тъмнина. Вярата в света се е явила за пръв път когато светлината се е явила. Тогава и вярата се явила. Тя е закон на светлината.
Туй, което открива външния свят, то е законът на вярата.
Значи, вярата се явила когато светът, който Бог създал, станал за нас достъпен, външният, обективен свят. Не субективният свят, туй, което Господ мисли в себе си, но туй, което става обективно, то е достъпно за нас. Сега, по закона на аналогиите съдим какво нещо е Господ, какво е Той. Никога няма да знаем какво е. Само Господ за себе си знае.
към беседата >>
Сега закона да обясня.
Какво можеш да пожертвуваш? За да се приеме молитвата ми, ти трябва да посветиш живота си на Господа, или да раздадеш всичкото си богатство на бедни. – Какво ще поставя на коленете си, за да коленича пред Господа? …“ Иска някой от вас да се молите за него. Че как ще се молиш?
Сега закона да обясня.
Може да очакваш от нива, която си сял, но не си ли сял никаква нива, какво ще ти даде? „…Същото нещо може да се каже и на всеки човек поотделно. За да бъде приета молитвата ви пред Господа, не е достатъчно само да признаете греховете си, или да кажете като Давида, че в грях ви е заченала майкви. – Не, който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертвува нещо от себе си. И каквото обещае, трябва да го изпълни.
към беседата >>
Една нова идея има в него, обикни го.
“ Скърбете с онези, които скърбят, радвайте се с онези, които се радват. Как ще разберете думите: „Скърбете с онези, които скърбят.“ Аз тълкувам: Обичайте ония, които скърбят. Те са хората, които можете да обичате. Като срещнеш някой скърбен човек, обикни го. Да ти е приятно, че си срещнал един скърбен човек.
Една нова идея има в него, обикни го.
Като срещнеш този радостния какво трябва да правиш? – Него разлюби. Какво ще разберете да го разлюбиш? – Като срещнеш радостния, ти се поспри той да те залюби. Щом той е радостен, тебе ти липсва нещо, той трябва да те залюби.
към беседата >>
Значи, вярата се явила когато светът, който Бог създал, станал за нас достъпен, външният, обективен свят.
Ти ще ходиш постоянно в тъмнина. Вярата в света се е явила за пръв път когато светлината се е явила. Тогава и вярата се явила. Тя е закон на светлината. Туй, което открива външния свят, то е законът на вярата.
Значи, вярата се явила когато светът, който Бог създал, станал за нас достъпен, външният, обективен свят.
Не субективният свят, туй, което Господ мисли в себе си, но туй, което става обективно, то е достъпно за нас. Сега, по закона на аналогиите съдим какво нещо е Господ, какво е Той. Никога няма да знаем какво е. Само Господ за себе си знае. Ние за нас само знаем.
към беседата >>
Може да очакваш от нива, която си сял, но не си ли сял никаква нива, какво ще ти даде?
За да се приеме молитвата ми, ти трябва да посветиш живота си на Господа, или да раздадеш всичкото си богатство на бедни. – Какво ще поставя на коленете си, за да коленича пред Господа? …“ Иска някой от вас да се молите за него. Че как ще се молиш? Сега закона да обясня.
Може да очакваш от нива, която си сял, но не си ли сял никаква нива, какво ще ти даде?
„…Същото нещо може да се каже и на всеки човек поотделно. За да бъде приета молитвата ви пред Господа, не е достатъчно само да признаете греховете си, или да кажете като Давида, че в грях ви е заченала майкви. – Не, който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертвува нещо от себе си. И каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде.
към беседата >>
Като срещнеш този радостния какво трябва да правиш?
Как ще разберете думите: „Скърбете с онези, които скърбят.“ Аз тълкувам: Обичайте ония, които скърбят. Те са хората, които можете да обичате. Като срещнеш някой скърбен човек, обикни го. Да ти е приятно, че си срещнал един скърбен човек. Една нова идея има в него, обикни го.
Като срещнеш този радостния какво трябва да правиш?
– Него разлюби. Какво ще разберете да го разлюбиш? – Като срещнеш радостния, ти се поспри той да те залюби. Щом той е радостен, тебе ти липсва нещо, той трябва да те залюби. Скръбният залюби.
към беседата >>
Не субективният свят, туй, което Господ мисли в себе си, но туй, което става обективно, то е достъпно за нас.
Вярата в света се е явила за пръв път когато светлината се е явила. Тогава и вярата се явила. Тя е закон на светлината. Туй, което открива външния свят, то е законът на вярата. Значи, вярата се явила когато светът, който Бог създал, станал за нас достъпен, външният, обективен свят.
Не субективният свят, туй, което Господ мисли в себе си, но туй, което става обективно, то е достъпно за нас.
Сега, по закона на аналогиите съдим какво нещо е Господ, какво е Той. Никога няма да знаем какво е. Само Господ за себе си знае. Ние за нас само знаем. Вие понякой път казвате, че познавате някой човек.
към беседата >>
„…Същото нещо може да се каже и на всеки човек поотделно.
– Какво ще поставя на коленете си, за да коленича пред Господа? …“ Иска някой от вас да се молите за него. Че как ще се молиш? Сега закона да обясня. Може да очакваш от нива, която си сял, но не си ли сял никаква нива, какво ще ти даде?
„…Същото нещо може да се каже и на всеки човек поотделно.
За да бъде приета молитвата ви пред Господа, не е достатъчно само да признаете греховете си, или да кажете като Давида, че в грях ви е заченала майкви. – Не, който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертвува нещо от себе си. И каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света, човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога и да не е получил отговор на молитвата си.
към беседата >>
– Него разлюби.
Те са хората, които можете да обичате. Като срещнеш някой скърбен човек, обикни го. Да ти е приятно, че си срещнал един скърбен човек. Една нова идея има в него, обикни го. Като срещнеш този радостния какво трябва да правиш?
– Него разлюби.
Какво ще разберете да го разлюбиш? – Като срещнеш радостния, ти се поспри той да те залюби. Щом той е радостен, тебе ти липсва нещо, той трябва да те залюби. Скръбният залюби. Като срещнеш радостния, той да покаже радостта.
към беседата >>
Сега, по закона на аналогиите съдим какво нещо е Господ, какво е Той.
Тогава и вярата се явила. Тя е закон на светлината. Туй, което открива външния свят, то е законът на вярата. Значи, вярата се явила когато светът, който Бог създал, станал за нас достъпен, външният, обективен свят. Не субективният свят, туй, което Господ мисли в себе си, но туй, което става обективно, то е достъпно за нас.
Сега, по закона на аналогиите съдим какво нещо е Господ, какво е Той.
Никога няма да знаем какво е. Само Господ за себе си знае. Ние за нас само знаем. Вие понякой път казвате, че познавате някой човек. Дотолкоз познаваме другите хора, доколкото познаваме себе си.
към беседата >>
За да бъде приета молитвата ви пред Господа, не е достатъчно само да признаете греховете си, или да кажете като Давида, че в грях ви е заченала майкви.
…“ Иска някой от вас да се молите за него. Че как ще се молиш? Сега закона да обясня. Може да очакваш от нива, която си сял, но не си ли сял никаква нива, какво ще ти даде? „…Същото нещо може да се каже и на всеки човек поотделно.
За да бъде приета молитвата ви пред Господа, не е достатъчно само да признаете греховете си, или да кажете като Давида, че в грях ви е заченала майкви.
– Не, който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертвува нещо от себе си. И каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света, човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога и да не е получил отговор на молитвата си. Някой обещава нещо пред Господа, но после се извинява, че не е могъл да изпълни обещанието си, понеже бил млад, бил поставен на изкушения, или че бил стар, женен, със задължения към жена и към деца.
към беседата >>
Какво ще разберете да го разлюбиш?
Като срещнеш някой скърбен човек, обикни го. Да ти е приятно, че си срещнал един скърбен човек. Една нова идея има в него, обикни го. Като срещнеш този радостния какво трябва да правиш? – Него разлюби.
Какво ще разберете да го разлюбиш?
– Като срещнеш радостния, ти се поспри той да те залюби. Щом той е радостен, тебе ти липсва нещо, той трябва да те залюби. Скръбният залюби. Като срещнеш радостния, той да покаже радостта. А като срещнеш скръбния, ти покажи Любовта си.
към беседата >>
Никога няма да знаем какво е.
Тя е закон на светлината. Туй, което открива външния свят, то е законът на вярата. Значи, вярата се явила когато светът, който Бог създал, станал за нас достъпен, външният, обективен свят. Не субективният свят, туй, което Господ мисли в себе си, но туй, което става обективно, то е достъпно за нас. Сега, по закона на аналогиите съдим какво нещо е Господ, какво е Той.
Никога няма да знаем какво е.
Само Господ за себе си знае. Ние за нас само знаем. Вие понякой път казвате, че познавате някой човек. Дотолкоз познаваме другите хора, доколкото познаваме себе си. Сега, по този начин, като разглеждам въпроса, се явява едно противоречие.
към беседата >>
– Не, който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертвува нещо от себе си.
Че как ще се молиш? Сега закона да обясня. Може да очакваш от нива, която си сял, но не си ли сял никаква нива, какво ще ти даде? „…Същото нещо може да се каже и на всеки човек поотделно. За да бъде приета молитвата ви пред Господа, не е достатъчно само да признаете греховете си, или да кажете като Давида, че в грях ви е заченала майкви.
– Не, който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертвува нещо от себе си.
И каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света, човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога и да не е получил отговор на молитвата си. Някой обещава нещо пред Господа, но после се извинява, че не е могъл да изпълни обещанието си, понеже бил млад, бил поставен на изкушения, или че бил стар, женен, със задължения към жена и към деца. Оставете настрана вашата младост и старост.
към беседата >>
– Като срещнеш радостния, ти се поспри той да те залюби.
Да ти е приятно, че си срещнал един скърбен човек. Една нова идея има в него, обикни го. Като срещнеш този радостния какво трябва да правиш? – Него разлюби. Какво ще разберете да го разлюбиш?
– Като срещнеш радостния, ти се поспри той да те залюби.
Щом той е радостен, тебе ти липсва нещо, той трябва да те залюби. Скръбният залюби. Като срещнеш радостния, той да покаже радостта. А като срещнеш скръбния, ти покажи Любовта си. Като срещнеш радостния, той да покаже любовта си.
към беседата >>
Само Господ за себе си знае.
Туй, което открива външния свят, то е законът на вярата. Значи, вярата се явила когато светът, който Бог създал, станал за нас достъпен, външният, обективен свят. Не субективният свят, туй, което Господ мисли в себе си, но туй, което става обективно, то е достъпно за нас. Сега, по закона на аналогиите съдим какво нещо е Господ, какво е Той. Никога няма да знаем какво е.
Само Господ за себе си знае.
Ние за нас само знаем. Вие понякой път казвате, че познавате някой човек. Дотолкоз познаваме другите хора, доколкото познаваме себе си. Сега, по този начин, като разглеждам въпроса, се явява едно противоречие. Трябва да познаваме хората.
към беседата >>
И каквото обещае, трябва да го изпълни.
Сега закона да обясня. Може да очакваш от нива, която си сял, но не си ли сял никаква нива, какво ще ти даде? „…Същото нещо може да се каже и на всеки човек поотделно. За да бъде приета молитвата ви пред Господа, не е достатъчно само да признаете греховете си, или да кажете като Давида, че в грях ви е заченала майкви. – Не, който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертвува нещо от себе си.
И каквото обещае, трябва да го изпълни.
Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света, човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога и да не е получил отговор на молитвата си. Някой обещава нещо пред Господа, но после се извинява, че не е могъл да изпълни обещанието си, понеже бил млад, бил поставен на изкушения, или че бил стар, женен, със задължения към жена и към деца. Оставете настрана вашата младост и старост. Как ще докажете, че сте млади или стари?
към беседата >>
Щом той е радостен, тебе ти липсва нещо, той трябва да те залюби.
Една нова идея има в него, обикни го. Като срещнеш този радостния какво трябва да правиш? – Него разлюби. Какво ще разберете да го разлюбиш? – Като срещнеш радостния, ти се поспри той да те залюби.
Щом той е радостен, тебе ти липсва нещо, той трябва да те залюби.
Скръбният залюби. Като срещнеш радостния, той да покаже радостта. А като срещнеш скръбния, ти покажи Любовта си. Като срещнеш радостния, той да покаже любовта си. Ти кажи: „Аз се радвам, че срещнах един човек, който има условия да ме люби“.
към беседата >>
Ние за нас само знаем.
Значи, вярата се явила когато светът, който Бог създал, станал за нас достъпен, външният, обективен свят. Не субективният свят, туй, което Господ мисли в себе си, но туй, което става обективно, то е достъпно за нас. Сега, по закона на аналогиите съдим какво нещо е Господ, какво е Той. Никога няма да знаем какво е. Само Господ за себе си знае.
Ние за нас само знаем.
Вие понякой път казвате, че познавате някой човек. Дотолкоз познаваме другите хора, доколкото познаваме себе си. Сега, по този начин, като разглеждам въпроса, се явява едно противоречие. Трябва да познаваме хората. Но има един закон.
към беседата >>
Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде.
Може да очакваш от нива, която си сял, но не си ли сял никаква нива, какво ще ти даде? „…Същото нещо може да се каже и на всеки човек поотделно. За да бъде приета молитвата ви пред Господа, не е достатъчно само да признаете греховете си, или да кажете като Давида, че в грях ви е заченала майкви. – Не, който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертвува нещо от себе си. И каквото обещае, трябва да го изпълни.
Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде.
Няма случай в света, човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога и да не е получил отговор на молитвата си. Някой обещава нещо пред Господа, но после се извинява, че не е могъл да изпълни обещанието си, понеже бил млад, бил поставен на изкушения, или че бил стар, женен, със задължения към жена и към деца. Оставете настрана вашата младост и старост. Как ще докажете, че сте млади или стари? Как ще докажете, че сте женени?
към беседата >>
Скръбният залюби.
Като срещнеш този радостния какво трябва да правиш? – Него разлюби. Какво ще разберете да го разлюбиш? – Като срещнеш радостния, ти се поспри той да те залюби. Щом той е радостен, тебе ти липсва нещо, той трябва да те залюби.
Скръбният залюби.
Като срещнеш радостния, той да покаже радостта. А като срещнеш скръбния, ти покажи Любовта си. Като срещнеш радостния, той да покаже любовта си. Ти кажи: „Аз се радвам, че срещнах един човек, който има условия да ме люби“. Дали ще го залюбя то е въпрос.
към беседата >>
Вие понякой път казвате, че познавате някой човек.
Не субективният свят, туй, което Господ мисли в себе си, но туй, което става обективно, то е достъпно за нас. Сега, по закона на аналогиите съдим какво нещо е Господ, какво е Той. Никога няма да знаем какво е. Само Господ за себе си знае. Ние за нас само знаем.
Вие понякой път казвате, че познавате някой човек.
Дотолкоз познаваме другите хора, доколкото познаваме себе си. Сега, по този начин, като разглеждам въпроса, се явява едно противоречие. Трябва да познаваме хората. Но има един закон. В познанието седи животът.
към беседата >>
Няма случай в света, човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога и да не е получил отговор на молитвата си.
„…Същото нещо може да се каже и на всеки човек поотделно. За да бъде приета молитвата ви пред Господа, не е достатъчно само да признаете греховете си, или да кажете като Давида, че в грях ви е заченала майкви. – Не, който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертвува нещо от себе си. И каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде.
Няма случай в света, човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога и да не е получил отговор на молитвата си.
Някой обещава нещо пред Господа, но после се извинява, че не е могъл да изпълни обещанието си, понеже бил млад, бил поставен на изкушения, или че бил стар, женен, със задължения към жена и към деца. Оставете настрана вашата младост и старост. Как ще докажете, че сте млади или стари? Как ще докажете, че сте женени? Че сте млади или стари, това е сън, това е илюзия, не е действителност.
към беседата >>
Като срещнеш радостния, той да покаже радостта.
– Него разлюби. Какво ще разберете да го разлюбиш? – Като срещнеш радостния, ти се поспри той да те залюби. Щом той е радостен, тебе ти липсва нещо, той трябва да те залюби. Скръбният залюби.
Като срещнеш радостния, той да покаже радостта.
А като срещнеш скръбния, ти покажи Любовта си. Като срещнеш радостния, той да покаже любовта си. Ти кажи: „Аз се радвам, че срещнах един човек, който има условия да ме люби“. Дали ще го залюбя то е въпрос. Ако ме залюби казвам: Покажи любовта.
към беседата >>
Дотолкоз познаваме другите хора, доколкото познаваме себе си.
Сега, по закона на аналогиите съдим какво нещо е Господ, какво е Той. Никога няма да знаем какво е. Само Господ за себе си знае. Ние за нас само знаем. Вие понякой път казвате, че познавате някой човек.
Дотолкоз познаваме другите хора, доколкото познаваме себе си.
Сега, по този начин, като разглеждам въпроса, се явява едно противоречие. Трябва да познаваме хората. Но има един закон. В познанието седи животът. „Да познаваш“, казва Писанието, „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Ти си изпратил.“ Да познаваш нещо, в какъвто и да е смисъл, трябва то да внесе в тебе един нов елемент.
към беседата >>
Някой обещава нещо пред Господа, но после се извинява, че не е могъл да изпълни обещанието си, понеже бил млад, бил поставен на изкушения, или че бил стар, женен, със задължения към жена и към деца.
За да бъде приета молитвата ви пред Господа, не е достатъчно само да признаете греховете си, или да кажете като Давида, че в грях ви е заченала майкви. – Не, който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертвува нещо от себе си. И каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света, човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога и да не е получил отговор на молитвата си.
Някой обещава нещо пред Господа, но после се извинява, че не е могъл да изпълни обещанието си, понеже бил млад, бил поставен на изкушения, или че бил стар, женен, със задължения към жена и към деца.
Оставете настрана вашата младост и старост. Как ще докажете, че сте млади или стари? Как ще докажете, че сте женени? Че сте млади или стари, това е сън, това е илюзия, не е действителност. Толстой сънувал една вечер, че е бременен и ще роди.
към беседата >>
А като срещнеш скръбния, ти покажи Любовта си.
Какво ще разберете да го разлюбиш? – Като срещнеш радостния, ти се поспри той да те залюби. Щом той е радостен, тебе ти липсва нещо, той трябва да те залюби. Скръбният залюби. Като срещнеш радостния, той да покаже радостта.
А като срещнеш скръбния, ти покажи Любовта си.
Като срещнеш радостния, той да покаже любовта си. Ти кажи: „Аз се радвам, че срещнах един човек, който има условия да ме люби“. Дали ще го залюбя то е въпрос. Ако ме залюби казвам: Покажи любовта. Ако не ме залюби, той не е разбрал и неговата радост няма да трае дълго време.
към беседата >>
Сега, по този начин, като разглеждам въпроса, се явява едно противоречие.
Никога няма да знаем какво е. Само Господ за себе си знае. Ние за нас само знаем. Вие понякой път казвате, че познавате някой човек. Дотолкоз познаваме другите хора, доколкото познаваме себе си.
Сега, по този начин, като разглеждам въпроса, се явява едно противоречие.
Трябва да познаваме хората. Но има един закон. В познанието седи животът. „Да познаваш“, казва Писанието, „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Ти си изпратил.“ Да познаваш нещо, в какъвто и да е смисъл, трябва то да внесе в тебе един нов елемент. Питам сега: А ако ти познаваш един човек и той не внася нищо в тебе, туй познание ли е?
към беседата >>
Оставете настрана вашата младост и старост.
– Не, който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертвува нещо от себе си. И каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света, човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога и да не е получил отговор на молитвата си. Някой обещава нещо пред Господа, но после се извинява, че не е могъл да изпълни обещанието си, понеже бил млад, бил поставен на изкушения, или че бил стар, женен, със задължения към жена и към деца.
Оставете настрана вашата младост и старост.
Как ще докажете, че сте млади или стари? Как ще докажете, че сте женени? Че сте млади или стари, това е сън, това е илюзия, не е действителност. Толстой сънувал една вечер, че е бременен и ще роди. Цяла нощ се мъчил, докато най-после родил.
към беседата >>
Като срещнеш радостния, той да покаже любовта си.
– Като срещнеш радостния, ти се поспри той да те залюби. Щом той е радостен, тебе ти липсва нещо, той трябва да те залюби. Скръбният залюби. Като срещнеш радостния, той да покаже радостта. А като срещнеш скръбния, ти покажи Любовта си.
Като срещнеш радостния, той да покаже любовта си.
Ти кажи: „Аз се радвам, че срещнах един човек, който има условия да ме люби“. Дали ще го залюбя то е въпрос. Ако ме залюби казвам: Покажи любовта. Ако не ме залюби, той не е разбрал и неговата радост няма да трае дълго време. Ако в радостта си обичате хората, вашата радост ще се продължи.
към беседата >>
Трябва да познаваме хората.
Само Господ за себе си знае. Ние за нас само знаем. Вие понякой път казвате, че познавате някой човек. Дотолкоз познаваме другите хора, доколкото познаваме себе си. Сега, по този начин, като разглеждам въпроса, се явява едно противоречие.
Трябва да познаваме хората.
Но има един закон. В познанието седи животът. „Да познаваш“, казва Писанието, „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Ти си изпратил.“ Да познаваш нещо, в какъвто и да е смисъл, трябва то да внесе в тебе един нов елемент. Питам сега: А ако ти познаваш един човек и той не внася нищо в тебе, туй познание ли е? Ако познаваш, че една круша е гнила, туй познание ли е?
към беседата >>
Как ще докажете, че сте млади или стари?
И каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света, човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога и да не е получил отговор на молитвата си. Някой обещава нещо пред Господа, но после се извинява, че не е могъл да изпълни обещанието си, понеже бил млад, бил поставен на изкушения, или че бил стар, женен, със задължения към жена и към деца. Оставете настрана вашата младост и старост.
Как ще докажете, че сте млади или стари?
Как ще докажете, че сте женени? Че сте млади или стари, това е сън, това е илюзия, не е действителност. Толстой сънувал една вечер, че е бременен и ще роди. Цяла нощ се мъчил, докато най-после родил. Като се събудил и разбрал, че е сънувал, казал: „Ако раждането е такова страшно нещо, не струва човек да бъде жена“.
към беседата >>
Ти кажи: „Аз се радвам, че срещнах един човек, който има условия да ме люби“.
Щом той е радостен, тебе ти липсва нещо, той трябва да те залюби. Скръбният залюби. Като срещнеш радостния, той да покаже радостта. А като срещнеш скръбния, ти покажи Любовта си. Като срещнеш радостния, той да покаже любовта си.
Ти кажи: „Аз се радвам, че срещнах един човек, който има условия да ме люби“.
Дали ще го залюбя то е въпрос. Ако ме залюби казвам: Покажи любовта. Ако не ме залюби, той не е разбрал и неговата радост няма да трае дълго време. Ако в радостта си обичате хората, вашата радост ще се продължи. Ако срещнете скръбния и го обикнете, скръбта ще се спре.
към беседата >>
Но има един закон.
Ние за нас само знаем. Вие понякой път казвате, че познавате някой човек. Дотолкоз познаваме другите хора, доколкото познаваме себе си. Сега, по този начин, като разглеждам въпроса, се явява едно противоречие. Трябва да познаваме хората.
Но има един закон.
В познанието седи животът. „Да познаваш“, казва Писанието, „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Ти си изпратил.“ Да познаваш нещо, в какъвто и да е смисъл, трябва то да внесе в тебе един нов елемент. Питам сега: А ако ти познаваш един човек и той не внася нищо в тебе, туй познание ли е? Ако познаваш, че една круша е гнила, туй познание ли е? – Ако познаваш, че една круша е здрава, в туй познание на здравата круша има съдържание.
към беседата >>
Как ще докажете, че сте женени?
Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света, човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога и да не е получил отговор на молитвата си. Някой обещава нещо пред Господа, но после се извинява, че не е могъл да изпълни обещанието си, понеже бил млад, бил поставен на изкушения, или че бил стар, женен, със задължения към жена и към деца. Оставете настрана вашата младост и старост. Как ще докажете, че сте млади или стари?
Как ще докажете, че сте женени?
Че сте млади или стари, това е сън, това е илюзия, не е действителност. Толстой сънувал една вечер, че е бременен и ще роди. Цяла нощ се мъчил, докато най-после родил. Като се събудил и разбрал, че е сънувал, казал: „Ако раждането е такова страшно нещо, не струва човек да бъде жена“. Някои тълкуват този сън в преносен смисъл.
към беседата >>
Дали ще го залюбя то е въпрос.
Скръбният залюби. Като срещнеш радостния, той да покаже радостта. А като срещнеш скръбния, ти покажи Любовта си. Като срещнеш радостния, той да покаже любовта си. Ти кажи: „Аз се радвам, че срещнах един човек, който има условия да ме люби“.
Дали ще го залюбя то е въпрос.
Ако ме залюби казвам: Покажи любовта. Ако не ме залюби, той не е разбрал и неговата радост няма да трае дълго време. Ако в радостта си обичате хората, вашата радост ще се продължи. Ако срещнете скръбния и го обикнете, скръбта ще се спре. Ако скръбния не може да залюбиш, скръбта ще мине у тебе.
към беседата >>
В познанието седи животът.
Вие понякой път казвате, че познавате някой човек. Дотолкоз познаваме другите хора, доколкото познаваме себе си. Сега, по този начин, като разглеждам въпроса, се явява едно противоречие. Трябва да познаваме хората. Но има един закон.
В познанието седи животът.
„Да познаваш“, казва Писанието, „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Ти си изпратил.“ Да познаваш нещо, в какъвто и да е смисъл, трябва то да внесе в тебе един нов елемент. Питам сега: А ако ти познаваш един човек и той не внася нищо в тебе, туй познание ли е? Ако познаваш, че една круша е гнила, туй познание ли е? – Ако познаваш, че една круша е здрава, в туй познание на здравата круша има съдържание. А в гнилата круша, която познаваш, ти се пазиш само да не бъдеш измамен.
към беседата >>
Че сте млади или стари, това е сън, това е илюзия, не е действителност.
Няма случай в света, човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога и да не е получил отговор на молитвата си. Някой обещава нещо пред Господа, но после се извинява, че не е могъл да изпълни обещанието си, понеже бил млад, бил поставен на изкушения, или че бил стар, женен, със задължения към жена и към деца. Оставете настрана вашата младост и старост. Как ще докажете, че сте млади или стари? Как ще докажете, че сте женени?
Че сте млади или стари, това е сън, това е илюзия, не е действителност.
Толстой сънувал една вечер, че е бременен и ще роди. Цяла нощ се мъчил, докато най-после родил. Като се събудил и разбрал, че е сънувал, казал: „Ако раждането е такова страшно нещо, не струва човек да бъде жена“. Някои тълкуват този сън в преносен смисъл. Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя.
към беседата >>
Ако ме залюби казвам: Покажи любовта.
Като срещнеш радостния, той да покаже радостта. А като срещнеш скръбния, ти покажи Любовта си. Като срещнеш радостния, той да покаже любовта си. Ти кажи: „Аз се радвам, че срещнах един човек, който има условия да ме люби“. Дали ще го залюбя то е въпрос.
Ако ме залюби казвам: Покажи любовта.
Ако не ме залюби, той не е разбрал и неговата радост няма да трае дълго време. Ако в радостта си обичате хората, вашата радост ще се продължи. Ако срещнете скръбния и го обикнете, скръбта ще се спре. Ако скръбния не може да залюбиш, скръбта ще мине у тебе. Сега това са новите положения.
към беседата >>
„Да познаваш“, казва Писанието, „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Ти си изпратил.“ Да познаваш нещо, в какъвто и да е смисъл, трябва то да внесе в тебе един нов елемент.
Дотолкоз познаваме другите хора, доколкото познаваме себе си. Сега, по този начин, като разглеждам въпроса, се явява едно противоречие. Трябва да познаваме хората. Но има един закон. В познанието седи животът.
„Да познаваш“, казва Писанието, „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Ти си изпратил.“ Да познаваш нещо, в какъвто и да е смисъл, трябва то да внесе в тебе един нов елемент.
Питам сега: А ако ти познаваш един човек и той не внася нищо в тебе, туй познание ли е? Ако познаваш, че една круша е гнила, туй познание ли е? – Ако познаваш, че една круша е здрава, в туй познание на здравата круша има съдържание. А в гнилата круша, която познаваш, ти се пазиш само да не бъдеш измамен. Ако не познаваш крушата, може да ти продадат гнилите круши за здрави.
към беседата >>
Толстой сънувал една вечер, че е бременен и ще роди.
Някой обещава нещо пред Господа, но после се извинява, че не е могъл да изпълни обещанието си, понеже бил млад, бил поставен на изкушения, или че бил стар, женен, със задължения към жена и към деца. Оставете настрана вашата младост и старост. Как ще докажете, че сте млади или стари? Как ще докажете, че сте женени? Че сте млади или стари, това е сън, това е илюзия, не е действителност.
Толстой сънувал една вечер, че е бременен и ще роди.
Цяла нощ се мъчил, докато най-после родил. Като се събудил и разбрал, че е сънувал, казал: „Ако раждането е такова страшно нещо, не струва човек да бъде жена“. Някои тълкуват този сън в преносен смисъл. Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя. Той бил бременен с нови идеи, които трябвало да посее в света.
към беседата >>
Ако не ме залюби, той не е разбрал и неговата радост няма да трае дълго време.
А като срещнеш скръбния, ти покажи Любовта си. Като срещнеш радостния, той да покаже любовта си. Ти кажи: „Аз се радвам, че срещнах един човек, който има условия да ме люби“. Дали ще го залюбя то е въпрос. Ако ме залюби казвам: Покажи любовта.
Ако не ме залюби, той не е разбрал и неговата радост няма да трае дълго време.
Ако в радостта си обичате хората, вашата радост ще се продължи. Ако срещнете скръбния и го обикнете, скръбта ще се спре. Ако скръбния не може да залюбиш, скръбта ще мине у тебе. Сега това са новите положения. Със старото като сравнявате новото, в ума си трябва да правите новите опити.
към беседата >>
Питам сега: А ако ти познаваш един човек и той не внася нищо в тебе, туй познание ли е?
Сега, по този начин, като разглеждам въпроса, се явява едно противоречие. Трябва да познаваме хората. Но има един закон. В познанието седи животът. „Да познаваш“, казва Писанието, „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Ти си изпратил.“ Да познаваш нещо, в какъвто и да е смисъл, трябва то да внесе в тебе един нов елемент.
Питам сега: А ако ти познаваш един човек и той не внася нищо в тебе, туй познание ли е?
Ако познаваш, че една круша е гнила, туй познание ли е? – Ако познаваш, че една круша е здрава, в туй познание на здравата круша има съдържание. А в гнилата круша, която познаваш, ти се пазиш само да не бъдеш измамен. Ако не познаваш крушата, може да ти продадат гнилите круши за здрави. Казвам сега: Известно верую има в света.
към беседата >>
Цяла нощ се мъчил, докато най-после родил.
Оставете настрана вашата младост и старост. Как ще докажете, че сте млади или стари? Как ще докажете, че сте женени? Че сте млади или стари, това е сън, това е илюзия, не е действителност. Толстой сънувал една вечер, че е бременен и ще роди.
Цяла нощ се мъчил, докато най-после родил.
Като се събудил и разбрал, че е сънувал, казал: „Ако раждането е такова страшно нещо, не струва човек да бъде жена“. Някои тълкуват този сън в преносен смисъл. Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя. Той бил бременен с нови идеи, които трябвало да посее в света. Това е друг въпрос.
към беседата >>
Ако в радостта си обичате хората, вашата радост ще се продължи.
Като срещнеш радостния, той да покаже любовта си. Ти кажи: „Аз се радвам, че срещнах един човек, който има условия да ме люби“. Дали ще го залюбя то е въпрос. Ако ме залюби казвам: Покажи любовта. Ако не ме залюби, той не е разбрал и неговата радост няма да трае дълго време.
Ако в радостта си обичате хората, вашата радост ще се продължи.
Ако срещнете скръбния и го обикнете, скръбта ще се спре. Ако скръбния не може да залюбиш, скръбта ще мине у тебе. Сега това са новите положения. Със старото като сравнявате новото, в ума си трябва да правите новите опити. Изведнъж няма да може да промените живота си.
към беседата >>
Ако познаваш, че една круша е гнила, туй познание ли е?
Трябва да познаваме хората. Но има един закон. В познанието седи животът. „Да познаваш“, казва Писанието, „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Ти си изпратил.“ Да познаваш нещо, в какъвто и да е смисъл, трябва то да внесе в тебе един нов елемент. Питам сега: А ако ти познаваш един човек и той не внася нищо в тебе, туй познание ли е?
Ако познаваш, че една круша е гнила, туй познание ли е?
– Ако познаваш, че една круша е здрава, в туй познание на здравата круша има съдържание. А в гнилата круша, която познаваш, ти се пазиш само да не бъдеш измамен. Ако не познаваш крушата, може да ти продадат гнилите круши за здрави. Казвам сега: Известно верую има в света. Искате да знаете кое верую в света е право.
към беседата >>
Като се събудил и разбрал, че е сънувал, казал: „Ако раждането е такова страшно нещо, не струва човек да бъде жена“.
Как ще докажете, че сте млади или стари? Как ще докажете, че сте женени? Че сте млади или стари, това е сън, това е илюзия, не е действителност. Толстой сънувал една вечер, че е бременен и ще роди. Цяла нощ се мъчил, докато най-после родил.
Като се събудил и разбрал, че е сънувал, казал: „Ако раждането е такова страшно нещо, не струва човек да бъде жена“.
Някои тълкуват този сън в преносен смисъл. Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя. Той бил бременен с нови идеи, които трябвало да посее в света. Това е друг въпрос. За Толстоя е важно, че той сънувал, че е бременен, че ще роди и се измъчил много.
към беседата >>
Ако срещнете скръбния и го обикнете, скръбта ще се спре.
Ти кажи: „Аз се радвам, че срещнах един човек, който има условия да ме люби“. Дали ще го залюбя то е въпрос. Ако ме залюби казвам: Покажи любовта. Ако не ме залюби, той не е разбрал и неговата радост няма да трае дълго време. Ако в радостта си обичате хората, вашата радост ще се продължи.
Ако срещнете скръбния и го обикнете, скръбта ще се спре.
Ако скръбния не може да залюбиш, скръбта ще мине у тебе. Сега това са новите положения. Със старото като сравнявате новото, в ума си трябва да правите новите опити. Изведнъж няма да може да промените живота си. Вие стария живот го дръжте както е.
към беседата >>
– Ако познаваш, че една круша е здрава, в туй познание на здравата круша има съдържание.
Но има един закон. В познанието седи животът. „Да познаваш“, казва Писанието, „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Ти си изпратил.“ Да познаваш нещо, в какъвто и да е смисъл, трябва то да внесе в тебе един нов елемент. Питам сега: А ако ти познаваш един човек и той не внася нищо в тебе, туй познание ли е? Ако познаваш, че една круша е гнила, туй познание ли е?
– Ако познаваш, че една круша е здрава, в туй познание на здравата круша има съдържание.
А в гнилата круша, която познаваш, ти се пазиш само да не бъдеш измамен. Ако не познаваш крушата, може да ти продадат гнилите круши за здрави. Казвам сега: Известно верую има в света. Искате да знаете кое верую в света е право. Туй верую, което носи в света живот е право.
към беседата >>
Някои тълкуват този сън в преносен смисъл.
Как ще докажете, че сте женени? Че сте млади или стари, това е сън, това е илюзия, не е действителност. Толстой сънувал една вечер, че е бременен и ще роди. Цяла нощ се мъчил, докато най-после родил. Като се събудил и разбрал, че е сънувал, казал: „Ако раждането е такова страшно нещо, не струва човек да бъде жена“.
Някои тълкуват този сън в преносен смисъл.
Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя. Той бил бременен с нови идеи, които трябвало да посее в света. Това е друг въпрос. За Толстоя е важно, че той сънувал, че е бременен, че ще роди и се измъчил много. И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но от по-високо гледище наблюдавани, може да се каже, че сънувате.
към беседата >>
Ако скръбния не може да залюбиш, скръбта ще мине у тебе.
Дали ще го залюбя то е въпрос. Ако ме залюби казвам: Покажи любовта. Ако не ме залюби, той не е разбрал и неговата радост няма да трае дълго време. Ако в радостта си обичате хората, вашата радост ще се продължи. Ако срещнете скръбния и го обикнете, скръбта ще се спре.
Ако скръбния не може да залюбиш, скръбта ще мине у тебе.
Сега това са новите положения. Със старото като сравнявате новото, в ума си трябва да правите новите опити. Изведнъж няма да може да промените живота си. Вие стария живот го дръжте както е. Старият живот го дръжте на едно място и го сравнявайте.
към беседата >>
А в гнилата круша, която познаваш, ти се пазиш само да не бъдеш измамен.
В познанието седи животът. „Да познаваш“, казва Писанието, „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Ти си изпратил.“ Да познаваш нещо, в какъвто и да е смисъл, трябва то да внесе в тебе един нов елемент. Питам сега: А ако ти познаваш един човек и той не внася нищо в тебе, туй познание ли е? Ако познаваш, че една круша е гнила, туй познание ли е? – Ако познаваш, че една круша е здрава, в туй познание на здравата круша има съдържание.
А в гнилата круша, която познаваш, ти се пазиш само да не бъдеш измамен.
Ако не познаваш крушата, може да ти продадат гнилите круши за здрави. Казвам сега: Известно верую има в света. Искате да знаете кое верую в света е право. Туй верую, което носи в света живот е право. Туй верую, което носи светлина, е право.
към беседата >>
Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя.
Че сте млади или стари, това е сън, това е илюзия, не е действителност. Толстой сънувал една вечер, че е бременен и ще роди. Цяла нощ се мъчил, докато най-после родил. Като се събудил и разбрал, че е сънувал, казал: „Ако раждането е такова страшно нещо, не струва човек да бъде жена“. Някои тълкуват този сън в преносен смисъл.
Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя.
Той бил бременен с нови идеи, които трябвало да посее в света. Това е друг въпрос. За Толстоя е важно, че той сънувал, че е бременен, че ще роди и се измъчил много. И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но от по-високо гледище наблюдавани, може да се каже, че сънувате. Ние не отричаме положението, в което се намирате, но казваме, че всичко в живота е относително.
към беседата >>
Сега това са новите положения.
Ако ме залюби казвам: Покажи любовта. Ако не ме залюби, той не е разбрал и неговата радост няма да трае дълго време. Ако в радостта си обичате хората, вашата радост ще се продължи. Ако срещнете скръбния и го обикнете, скръбта ще се спре. Ако скръбния не може да залюбиш, скръбта ще мине у тебе.
Сега това са новите положения.
Със старото като сравнявате новото, в ума си трябва да правите новите опити. Изведнъж няма да може да промените живота си. Вие стария живот го дръжте както е. Старият живот го дръжте на едно място и го сравнявайте. Като отидете на оня свят какво ще занесете със себе си?
към беседата >>
Ако не познаваш крушата, може да ти продадат гнилите круши за здрави.
„Да познаваш“, казва Писанието, „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Ти си изпратил.“ Да познаваш нещо, в какъвто и да е смисъл, трябва то да внесе в тебе един нов елемент. Питам сега: А ако ти познаваш един човек и той не внася нищо в тебе, туй познание ли е? Ако познаваш, че една круша е гнила, туй познание ли е? – Ако познаваш, че една круша е здрава, в туй познание на здравата круша има съдържание. А в гнилата круша, която познаваш, ти се пазиш само да не бъдеш измамен.
Ако не познаваш крушата, може да ти продадат гнилите круши за здрави.
Казвам сега: Известно верую има в света. Искате да знаете кое верую в света е право. Туй верую, което носи в света живот е право. Туй верую, което носи светлина, е право. Туй верую, което носи сила, е право.
към беседата >>
Той бил бременен с нови идеи, които трябвало да посее в света.
Толстой сънувал една вечер, че е бременен и ще роди. Цяла нощ се мъчил, докато най-после родил. Като се събудил и разбрал, че е сънувал, казал: „Ако раждането е такова страшно нещо, не струва човек да бъде жена“. Някои тълкуват този сън в преносен смисъл. Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя.
Той бил бременен с нови идеи, които трябвало да посее в света.
Това е друг въпрос. За Толстоя е важно, че той сънувал, че е бременен, че ще роди и се измъчил много. И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но от по-високо гледище наблюдавани, може да се каже, че сънувате. Ние не отричаме положението, в което се намирате, но казваме, че всичко в живота е относително. Някой е скърбен, плаче, измъчва се.
към беседата >>
Със старото като сравнявате новото, в ума си трябва да правите новите опити.
Ако не ме залюби, той не е разбрал и неговата радост няма да трае дълго време. Ако в радостта си обичате хората, вашата радост ще се продължи. Ако срещнете скръбния и го обикнете, скръбта ще се спре. Ако скръбния не може да залюбиш, скръбта ще мине у тебе. Сега това са новите положения.
Със старото като сравнявате новото, в ума си трябва да правите новите опити.
Изведнъж няма да може да промените живота си. Вие стария живот го дръжте както е. Старият живот го дръжте на едно място и го сравнявайте. Като отидете на оня свят какво ще занесете със себе си? – Старите разбирания.
към беседата >>
Казвам сега: Известно верую има в света.
Питам сега: А ако ти познаваш един човек и той не внася нищо в тебе, туй познание ли е? Ако познаваш, че една круша е гнила, туй познание ли е? – Ако познаваш, че една круша е здрава, в туй познание на здравата круша има съдържание. А в гнилата круша, която познаваш, ти се пазиш само да не бъдеш измамен. Ако не познаваш крушата, може да ти продадат гнилите круши за здрави.
Казвам сега: Известно верую има в света.
Искате да знаете кое верую в света е право. Туй верую, което носи в света живот е право. Туй верую, което носи светлина, е право. Туй верую, което носи сила, е право. Туй верую, което носи богатство, е право.
към беседата >>
Това е друг въпрос.
Цяла нощ се мъчил, докато най-после родил. Като се събудил и разбрал, че е сънувал, казал: „Ако раждането е такова страшно нещо, не струва човек да бъде жена“. Някои тълкуват този сън в преносен смисъл. Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя. Той бил бременен с нови идеи, които трябвало да посее в света.
Това е друг въпрос.
За Толстоя е важно, че той сънувал, че е бременен, че ще роди и се измъчил много. И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но от по-високо гледище наблюдавани, може да се каже, че сънувате. Ние не отричаме положението, в което се намирате, но казваме, че всичко в живота е относително. Някой е скърбен, плаче, измъчва се. Какво представя тази скръб?
към беседата >>
Изведнъж няма да може да промените живота си.
Ако в радостта си обичате хората, вашата радост ще се продължи. Ако срещнете скръбния и го обикнете, скръбта ще се спре. Ако скръбния не може да залюбиш, скръбта ще мине у тебе. Сега това са новите положения. Със старото като сравнявате новото, в ума си трябва да правите новите опити.
Изведнъж няма да може да промените живота си.
Вие стария живот го дръжте както е. Старият живот го дръжте на едно място и го сравнявайте. Като отидете на оня свят какво ще занесете със себе си? – Старите разбирания. Сега ще идете при Господа, ще кажете, че сте били много нещастни, че сте се молили, че братята не са ви разбирали, че не сте били разбрани.
към беседата >>
Искате да знаете кое верую в света е право.
Ако познаваш, че една круша е гнила, туй познание ли е? – Ако познаваш, че една круша е здрава, в туй познание на здравата круша има съдържание. А в гнилата круша, която познаваш, ти се пазиш само да не бъдеш измамен. Ако не познаваш крушата, може да ти продадат гнилите круши за здрави. Казвам сега: Известно верую има в света.
Искате да знаете кое верую в света е право.
Туй верую, което носи в света живот е право. Туй верую, което носи светлина, е право. Туй верую, което носи сила, е право. Туй верую, което носи богатство, е право. Всички ония неща, които носят известни блага, те са прави.
към беседата >>
За Толстоя е важно, че той сънувал, че е бременен, че ще роди и се измъчил много.
Като се събудил и разбрал, че е сънувал, казал: „Ако раждането е такова страшно нещо, не струва човек да бъде жена“. Някои тълкуват този сън в преносен смисъл. Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя. Той бил бременен с нови идеи, които трябвало да посее в света. Това е друг въпрос.
За Толстоя е важно, че той сънувал, че е бременен, че ще роди и се измъчил много.
И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но от по-високо гледище наблюдавани, може да се каже, че сънувате. Ние не отричаме положението, в което се намирате, но казваме, че всичко в живота е относително. Някой е скърбен, плаче, измъчва се. Какво представя тази скръб? – Сън.
към беседата >>
Вие стария живот го дръжте както е.
Ако срещнете скръбния и го обикнете, скръбта ще се спре. Ако скръбния не може да залюбиш, скръбта ще мине у тебе. Сега това са новите положения. Със старото като сравнявате новото, в ума си трябва да правите новите опити. Изведнъж няма да може да промените живота си.
Вие стария живот го дръжте както е.
Старият живот го дръжте на едно място и го сравнявайте. Като отидете на оня свят какво ще занесете със себе си? – Старите разбирания. Сега ще идете при Господа, ще кажете, че сте били много нещастни, че сте се молили, че братята не са ви разбирали, че не сте били разбрани. Като идете в другият свят какво ще кажете?
към беседата >>
Туй верую, което носи в света живот е право.
– Ако познаваш, че една круша е здрава, в туй познание на здравата круша има съдържание. А в гнилата круша, която познаваш, ти се пазиш само да не бъдеш измамен. Ако не познаваш крушата, може да ти продадат гнилите круши за здрави. Казвам сега: Известно верую има в света. Искате да знаете кое верую в света е право.
Туй верую, което носи в света живот е право.
Туй верую, което носи светлина, е право. Туй верую, което носи сила, е право. Туй верую, което носи богатство, е право. Всички ония неща, които носят известни блага, те са прави. Или другояче казано: Всичко онова, което излиза от Бога е право.
към беседата >>
И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но от по-високо гледище наблюдавани, може да се каже, че сънувате.
Някои тълкуват този сън в преносен смисъл. Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя. Той бил бременен с нови идеи, които трябвало да посее в света. Това е друг въпрос. За Толстоя е важно, че той сънувал, че е бременен, че ще роди и се измъчил много.
И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но от по-високо гледище наблюдавани, може да се каже, че сънувате.
Ние не отричаме положението, в което се намирате, но казваме, че всичко в живота е относително. Някой е скърбен, плаче, измъчва се. Какво представя тази скръб? – Сън. Този човек сънува.
към беседата >>
Старият живот го дръжте на едно място и го сравнявайте.
Ако скръбния не може да залюбиш, скръбта ще мине у тебе. Сега това са новите положения. Със старото като сравнявате новото, в ума си трябва да правите новите опити. Изведнъж няма да може да промените живота си. Вие стария живот го дръжте както е.
Старият живот го дръжте на едно място и го сравнявайте.
Като отидете на оня свят какво ще занесете със себе си? – Старите разбирания. Сега ще идете при Господа, ще кажете, че сте били много нещастни, че сте се молили, че братята не са ви разбирали, че не сте били разбрани. Като идете в другият свят какво ще кажете? – Господа разбрали ли сме ние?
към беседата >>
Туй верую, което носи светлина, е право.
А в гнилата круша, която познаваш, ти се пазиш само да не бъдеш измамен. Ако не познаваш крушата, може да ти продадат гнилите круши за здрави. Казвам сега: Известно верую има в света. Искате да знаете кое верую в света е право. Туй верую, което носи в света живот е право.
Туй верую, което носи светлина, е право.
Туй верую, което носи сила, е право. Туй верую, което носи богатство, е право. Всички ония неща, които носят известни блага, те са прави. Или другояче казано: Всичко онова, което излиза от Бога е право. Някои неща са второстепенни.
към беседата >>
Ние не отричаме положението, в което се намирате, но казваме, че всичко в живота е относително.
Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя. Той бил бременен с нови идеи, които трябвало да посее в света. Това е друг въпрос. За Толстоя е важно, че той сънувал, че е бременен, че ще роди и се измъчил много. И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но от по-високо гледище наблюдавани, може да се каже, че сънувате.
Ние не отричаме положението, в което се намирате, но казваме, че всичко в живота е относително.
Някой е скърбен, плаче, измъчва се. Какво представя тази скръб? – Сън. Този човек сънува. Той се намира в положението на Толстоя, бременен е с нещо, мъчи се да роди…“ Страници (333–334).
към беседата >>
Като отидете на оня свят какво ще занесете със себе си?
Сега това са новите положения. Със старото като сравнявате новото, в ума си трябва да правите новите опити. Изведнъж няма да може да промените живота си. Вие стария живот го дръжте както е. Старият живот го дръжте на едно място и го сравнявайте.
Като отидете на оня свят какво ще занесете със себе си?
– Старите разбирания. Сега ще идете при Господа, ще кажете, че сте били много нещастни, че сте се молили, че братята не са ви разбирали, че не сте били разбрани. Като идете в другият свят какво ще кажете? – Господа разбрали ли сме ние? – Ти не си бил разбран, но попитай ти разбрал ли си Господа.
към беседата >>
Туй верую, което носи сила, е право.
Ако не познаваш крушата, може да ти продадат гнилите круши за здрави. Казвам сега: Известно верую има в света. Искате да знаете кое верую в света е право. Туй верую, което носи в света живот е право. Туй верую, което носи светлина, е право.
Туй верую, което носи сила, е право.
Туй верую, което носи богатство, е право. Всички ония неща, които носят известни блага, те са прави. Или другояче казано: Всичко онова, което излиза от Бога е право. Някои неща са второстепенни. Има неща, които произтичат от нас – те са наполовин прави.
към беседата >>
Някой е скърбен, плаче, измъчва се.
Той бил бременен с нови идеи, които трябвало да посее в света. Това е друг въпрос. За Толстоя е важно, че той сънувал, че е бременен, че ще роди и се измъчил много. И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но от по-високо гледище наблюдавани, може да се каже, че сънувате. Ние не отричаме положението, в което се намирате, но казваме, че всичко в живота е относително.
Някой е скърбен, плаче, измъчва се.
Какво представя тази скръб? – Сън. Този човек сънува. Той се намира в положението на Толстоя, бременен е с нещо, мъчи се да роди…“ Страници (333–334). Казвате, че много сте страдали.
към беседата >>
– Старите разбирания.
Със старото като сравнявате новото, в ума си трябва да правите новите опити. Изведнъж няма да може да промените живота си. Вие стария живот го дръжте както е. Старият живот го дръжте на едно място и го сравнявайте. Като отидете на оня свят какво ще занесете със себе си?
– Старите разбирания.
Сега ще идете при Господа, ще кажете, че сте били много нещастни, че сте се молили, че братята не са ви разбирали, че не сте били разбрани. Като идете в другият свят какво ще кажете? – Господа разбрали ли сме ние? – Ти не си бил разбран, но попитай ти разбрал ли си Господа. Благословенията, които Бог ти дал, ти разбрал ли си ги?
към беседата >>
Туй верую, което носи богатство, е право.
Казвам сега: Известно верую има в света. Искате да знаете кое верую в света е право. Туй верую, което носи в света живот е право. Туй верую, което носи светлина, е право. Туй верую, което носи сила, е право.
Туй верую, което носи богатство, е право.
Всички ония неща, които носят известни блага, те са прави. Или другояче казано: Всичко онова, което излиза от Бога е право. Някои неща са второстепенни. Има неща, които произтичат от нас – те са наполовин прави. Да допуснем, ти обичаш някого.
към беседата >>
Какво представя тази скръб?
Това е друг въпрос. За Толстоя е важно, че той сънувал, че е бременен, че ще роди и се измъчил много. И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но от по-високо гледище наблюдавани, може да се каже, че сънувате. Ние не отричаме положението, в което се намирате, но казваме, че всичко в живота е относително. Някой е скърбен, плаче, измъчва се.
Какво представя тази скръб?
– Сън. Този човек сънува. Той се намира в положението на Толстоя, бременен е с нещо, мъчи се да роди…“ Страници (333–334). Казвате, че много сте страдали. Донесете вашето дете, за което сте страдали.
към беседата >>
Сега ще идете при Господа, ще кажете, че сте били много нещастни, че сте се молили, че братята не са ви разбирали, че не сте били разбрани.
Изведнъж няма да може да промените живота си. Вие стария живот го дръжте както е. Старият живот го дръжте на едно място и го сравнявайте. Като отидете на оня свят какво ще занесете със себе си? – Старите разбирания.
Сега ще идете при Господа, ще кажете, че сте били много нещастни, че сте се молили, че братята не са ви разбирали, че не сте били разбрани.
Като идете в другият свят какво ще кажете? – Господа разбрали ли сме ние? – Ти не си бил разбран, но попитай ти разбрал ли си Господа. Благословенията, които Бог ти дал, ти разбрал ли си ги? – Добрините, които Той ти е дал, какво си направил?
към беседата >>
Всички ония неща, които носят известни блага, те са прави.
Искате да знаете кое верую в света е право. Туй верую, което носи в света живот е право. Туй верую, което носи светлина, е право. Туй верую, което носи сила, е право. Туй верую, което носи богатство, е право.
Всички ония неща, които носят известни блага, те са прави.
Или другояче казано: Всичко онова, което излиза от Бога е право. Някои неща са второстепенни. Има неща, които произтичат от нас – те са наполовин прави. Да допуснем, ти обичаш някого. Питам сега: Твоята обич равнява ли се на обичта на майка му и на баща му, които са станали причина да се яви този човек в света?
към беседата >>
– Сън.
За Толстоя е важно, че той сънувал, че е бременен, че ще роди и се измъчил много. И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но от по-високо гледище наблюдавани, може да се каже, че сънувате. Ние не отричаме положението, в което се намирате, но казваме, че всичко в живота е относително. Някой е скърбен, плаче, измъчва се. Какво представя тази скръб?
– Сън.
Този човек сънува. Той се намира в положението на Толстоя, бременен е с нещо, мъчи се да роди…“ Страници (333–334). Казвате, че много сте страдали. Донесете вашето дете, за което сте страдали. Понякой път се радвате.
към беседата >>
Като идете в другият свят какво ще кажете?
Вие стария живот го дръжте както е. Старият живот го дръжте на едно място и го сравнявайте. Като отидете на оня свят какво ще занесете със себе си? – Старите разбирания. Сега ще идете при Господа, ще кажете, че сте били много нещастни, че сте се молили, че братята не са ви разбирали, че не сте били разбрани.
Като идете в другият свят какво ще кажете?
– Господа разбрали ли сме ние? – Ти не си бил разбран, но попитай ти разбрал ли си Господа. Благословенията, които Бог ти дал, ти разбрал ли си ги? – Добрините, които Той ти е дал, какво си направил? – Ние очакваме един ден да станем по-добри, че тогава да служим на Бога.
към беседата >>
Или другояче казано: Всичко онова, което излиза от Бога е право.
Туй верую, което носи в света живот е право. Туй верую, което носи светлина, е право. Туй верую, което носи сила, е право. Туй верую, което носи богатство, е право. Всички ония неща, които носят известни блага, те са прави.
Или другояче казано: Всичко онова, което излиза от Бога е право.
Някои неща са второстепенни. Има неща, които произтичат от нас – те са наполовин прави. Да допуснем, ти обичаш някого. Питам сега: Твоята обич равнява ли се на обичта на майка му и на баща му, които са станали причина да се яви този човек в света? Този човек, когото майка му и баща му са родили, Бог му е дал живот в света, а ти искаш да го убедиш, че твоята любов е като любовта на Бога.
към беседата >>
Този човек сънува.
И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но от по-високо гледище наблюдавани, може да се каже, че сънувате. Ние не отричаме положението, в което се намирате, но казваме, че всичко в живота е относително. Някой е скърбен, плаче, измъчва се. Какво представя тази скръб? – Сън.
Този човек сънува.
Той се намира в положението на Толстоя, бременен е с нещо, мъчи се да роди…“ Страници (333–334). Казвате, че много сте страдали. Донесете вашето дете, за което сте страдали. Понякой път се радвате. Донесете вашата радост.
към беседата >>
– Господа разбрали ли сме ние?
Старият живот го дръжте на едно място и го сравнявайте. Като отидете на оня свят какво ще занесете със себе си? – Старите разбирания. Сега ще идете при Господа, ще кажете, че сте били много нещастни, че сте се молили, че братята не са ви разбирали, че не сте били разбрани. Като идете в другият свят какво ще кажете?
– Господа разбрали ли сме ние?
– Ти не си бил разбран, но попитай ти разбрал ли си Господа. Благословенията, които Бог ти дал, ти разбрал ли си ги? – Добрините, които Той ти е дал, какво си направил? – Ние очакваме един ден да станем по-добри, че тогава да служим на Бога. Днес трябва да направим най-малкото добро.
към беседата >>
Някои неща са второстепенни.
Туй верую, което носи светлина, е право. Туй верую, което носи сила, е право. Туй верую, което носи богатство, е право. Всички ония неща, които носят известни блага, те са прави. Или другояче казано: Всичко онова, което излиза от Бога е право.
Някои неща са второстепенни.
Има неща, които произтичат от нас – те са наполовин прави. Да допуснем, ти обичаш някого. Питам сега: Твоята обич равнява ли се на обичта на майка му и на баща му, които са станали причина да се яви този човек в света? Този човек, когото майка му и баща му са родили, Бог му е дал живот в света, а ти искаш да го убедиш, че твоята любов е като любовта на Бога. Че то е първото заблуждение.
към беседата >>
Той се намира в положението на Толстоя, бременен е с нещо, мъчи се да роди…“ Страници (333–334).
Ние не отричаме положението, в което се намирате, но казваме, че всичко в живота е относително. Някой е скърбен, плаче, измъчва се. Какво представя тази скръб? – Сън. Този човек сънува.
Той се намира в положението на Толстоя, бременен е с нещо, мъчи се да роди…“ Страници (333–334).
Казвате, че много сте страдали. Донесете вашето дете, за което сте страдали. Понякой път се радвате. Донесете вашата радост. Де ви е радостта?
към беседата >>
– Ти не си бил разбран, но попитай ти разбрал ли си Господа.
Като отидете на оня свят какво ще занесете със себе си? – Старите разбирания. Сега ще идете при Господа, ще кажете, че сте били много нещастни, че сте се молили, че братята не са ви разбирали, че не сте били разбрани. Като идете в другият свят какво ще кажете? – Господа разбрали ли сме ние?
– Ти не си бил разбран, но попитай ти разбрал ли си Господа.
Благословенията, които Бог ти дал, ти разбрал ли си ги? – Добрините, които Той ти е дал, какво си направил? – Ние очакваме един ден да станем по-добри, че тогава да служим на Бога. Днес трябва да направим най-малкото добро. Настоящето добро струва повече, отколкото добрините, които след хиляди години ще ги правим.
към беседата >>
Има неща, които произтичат от нас – те са наполовин прави.
Туй верую, което носи сила, е право. Туй верую, което носи богатство, е право. Всички ония неща, които носят известни блага, те са прави. Или другояче казано: Всичко онова, което излиза от Бога е право. Някои неща са второстепенни.
Има неща, които произтичат от нас – те са наполовин прави.
Да допуснем, ти обичаш някого. Питам сега: Твоята обич равнява ли се на обичта на майка му и на баща му, които са станали причина да се яви този човек в света? Този човек, когото майка му и баща му са родили, Бог му е дал живот в света, а ти искаш да го убедиш, че твоята любов е като любовта на Бога. Че то е първото заблуждение. Ти казваш: „Вярвай в мене, аз ще направя туй, което Бог е направил за тебе, и аз ще го направя“.
към беседата >>
Казвате, че много сте страдали.
Някой е скърбен, плаче, измъчва се. Какво представя тази скръб? – Сън. Този човек сънува. Той се намира в положението на Толстоя, бременен е с нещо, мъчи се да роди…“ Страници (333–334).
Казвате, че много сте страдали.
Донесете вашето дете, за което сте страдали. Понякой път се радвате. Донесете вашата радост. Де ви е радостта? Де ви е скръбта?
към беседата >>
Благословенията, които Бог ти дал, ти разбрал ли си ги?
– Старите разбирания. Сега ще идете при Господа, ще кажете, че сте били много нещастни, че сте се молили, че братята не са ви разбирали, че не сте били разбрани. Като идете в другият свят какво ще кажете? – Господа разбрали ли сме ние? – Ти не си бил разбран, но попитай ти разбрал ли си Господа.
Благословенията, които Бог ти дал, ти разбрал ли си ги?
– Добрините, които Той ти е дал, какво си направил? – Ние очакваме един ден да станем по-добри, че тогава да служим на Бога. Днес трябва да направим най-малкото добро. Настоящето добро струва повече, отколкото добрините, които след хиляди години ще ги правим.
към беседата >>
Да допуснем, ти обичаш някого.
Туй верую, което носи богатство, е право. Всички ония неща, които носят известни блага, те са прави. Или другояче казано: Всичко онова, което излиза от Бога е право. Някои неща са второстепенни. Има неща, които произтичат от нас – те са наполовин прави.
Да допуснем, ти обичаш някого.
Питам сега: Твоята обич равнява ли се на обичта на майка му и на баща му, които са станали причина да се яви този човек в света? Този човек, когото майка му и баща му са родили, Бог му е дал живот в света, а ти искаш да го убедиш, че твоята любов е като любовта на Бога. Че то е първото заблуждение. Ти казваш: „Вярвай в мене, аз ще направя туй, което Бог е направил за тебе, и аз ще го направя“. Вярно ли е?
към беседата >>
Донесете вашето дете, за което сте страдали.
Какво представя тази скръб? – Сън. Този човек сънува. Той се намира в положението на Толстоя, бременен е с нещо, мъчи се да роди…“ Страници (333–334). Казвате, че много сте страдали.
Донесете вашето дете, за което сте страдали.
Понякой път се радвате. Донесете вашата радост. Де ви е радостта? Де ви е скръбта? Остават само белезите на лицето.
към беседата >>
– Добрините, които Той ти е дал, какво си направил?
Сега ще идете при Господа, ще кажете, че сте били много нещастни, че сте се молили, че братята не са ви разбирали, че не сте били разбрани. Като идете в другият свят какво ще кажете? – Господа разбрали ли сме ние? – Ти не си бил разбран, но попитай ти разбрал ли си Господа. Благословенията, които Бог ти дал, ти разбрал ли си ги?
– Добрините, които Той ти е дал, какво си направил?
– Ние очакваме един ден да станем по-добри, че тогава да служим на Бога. Днес трябва да направим най-малкото добро. Настоящето добро струва повече, отколкото добрините, които след хиляди години ще ги правим.
към беседата >>
Питам сега: Твоята обич равнява ли се на обичта на майка му и на баща му, които са станали причина да се яви този човек в света?
Всички ония неща, които носят известни блага, те са прави. Или другояче казано: Всичко онова, което излиза от Бога е право. Някои неща са второстепенни. Има неща, които произтичат от нас – те са наполовин прави. Да допуснем, ти обичаш някого.
Питам сега: Твоята обич равнява ли се на обичта на майка му и на баща му, които са станали причина да се яви този човек в света?
Този човек, когото майка му и баща му са родили, Бог му е дал живот в света, а ти искаш да го убедиш, че твоята любов е като любовта на Бога. Че то е първото заблуждение. Ти казваш: „Вярвай в мене, аз ще направя туй, което Бог е направил за тебе, и аз ще го направя“. Вярно ли е? – Не е верно.
към беседата >>
Понякой път се радвате.
– Сън. Този човек сънува. Той се намира в положението на Толстоя, бременен е с нещо, мъчи се да роди…“ Страници (333–334). Казвате, че много сте страдали. Донесете вашето дете, за което сте страдали.
Понякой път се радвате.
Донесете вашата радост. Де ви е радостта? Де ви е скръбта? Остават само белезите на лицето. Ако сте скърбели, ще останат някои белези.
към беседата >>
– Ние очакваме един ден да станем по-добри, че тогава да служим на Бога.
Като идете в другият свят какво ще кажете? – Господа разбрали ли сме ние? – Ти не си бил разбран, но попитай ти разбрал ли си Господа. Благословенията, които Бог ти дал, ти разбрал ли си ги? – Добрините, които Той ти е дал, какво си направил?
– Ние очакваме един ден да станем по-добри, че тогава да служим на Бога.
Днес трябва да направим най-малкото добро. Настоящето добро струва повече, отколкото добрините, които след хиляди години ще ги правим.
към беседата >>
Този човек, когото майка му и баща му са родили, Бог му е дал живот в света, а ти искаш да го убедиш, че твоята любов е като любовта на Бога.
Или другояче казано: Всичко онова, което излиза от Бога е право. Някои неща са второстепенни. Има неща, които произтичат от нас – те са наполовин прави. Да допуснем, ти обичаш някого. Питам сега: Твоята обич равнява ли се на обичта на майка му и на баща му, които са станали причина да се яви този човек в света?
Този човек, когото майка му и баща му са родили, Бог му е дал живот в света, а ти искаш да го убедиш, че твоята любов е като любовта на Бога.
Че то е първото заблуждение. Ти казваш: „Вярвай в мене, аз ще направя туй, което Бог е направил за тебе, и аз ще го направя“. Вярно ли е? – Не е верно. Ти казваш: „Аз за тебе всякога ще мисля“.
към беседата >>
Донесете вашата радост.
Този човек сънува. Той се намира в положението на Толстоя, бременен е с нещо, мъчи се да роди…“ Страници (333–334). Казвате, че много сте страдали. Донесете вашето дете, за което сте страдали. Понякой път се радвате.
Донесете вашата радост.
Де ви е радостта? Де ви е скръбта? Остават само белезите на лицето. Ако сте скърбели, ще останат някои белези. Както хората, когато се бият, остане някое малко одраскване.
към беседата >>
Днес трябва да направим най-малкото добро.
– Господа разбрали ли сме ние? – Ти не си бил разбран, но попитай ти разбрал ли си Господа. Благословенията, които Бог ти дал, ти разбрал ли си ги? – Добрините, които Той ти е дал, какво си направил? – Ние очакваме един ден да станем по-добри, че тогава да служим на Бога.
Днес трябва да направим най-малкото добро.
Настоящето добро струва повече, отколкото добрините, които след хиляди години ще ги правим.
към беседата >>
Че то е първото заблуждение.
Някои неща са второстепенни. Има неща, които произтичат от нас – те са наполовин прави. Да допуснем, ти обичаш някого. Питам сега: Твоята обич равнява ли се на обичта на майка му и на баща му, които са станали причина да се яви този човек в света? Този човек, когото майка му и баща му са родили, Бог му е дал живот в света, а ти искаш да го убедиш, че твоята любов е като любовта на Бога.
Че то е първото заблуждение.
Ти казваш: „Вярвай в мене, аз ще направя туй, което Бог е направил за тебе, и аз ще го направя“. Вярно ли е? – Не е верно. Ти казваш: „Аз за тебе всякога ще мисля“. Мислиш, но когато спиш няма да мислиш, като ядеш няма да мислиш.
към беседата >>
Де ви е радостта?
Той се намира в положението на Толстоя, бременен е с нещо, мъчи се да роди…“ Страници (333–334). Казвате, че много сте страдали. Донесете вашето дете, за което сте страдали. Понякой път се радвате. Донесете вашата радост.
Де ви е радостта?
Де ви е скръбта? Остават само белезите на лицето. Ако сте скърбели, ще останат някои белези. Както хората, когато се бият, остане някое малко одраскване. Но досега вие имате ли вашата скръб като дете, или вашата радост?
към беседата >>
Настоящето добро струва повече, отколкото добрините, които след хиляди години ще ги правим.
– Ти не си бил разбран, но попитай ти разбрал ли си Господа. Благословенията, които Бог ти дал, ти разбрал ли си ги? – Добрините, които Той ти е дал, какво си направил? – Ние очакваме един ден да станем по-добри, че тогава да служим на Бога. Днес трябва да направим най-малкото добро.
Настоящето добро струва повече, отколкото добрините, които след хиляди години ще ги правим.
към беседата >>
Ти казваш: „Вярвай в мене, аз ще направя туй, което Бог е направил за тебе, и аз ще го направя“.
Има неща, които произтичат от нас – те са наполовин прави. Да допуснем, ти обичаш някого. Питам сега: Твоята обич равнява ли се на обичта на майка му и на баща му, които са станали причина да се яви този човек в света? Този човек, когото майка му и баща му са родили, Бог му е дал живот в света, а ти искаш да го убедиш, че твоята любов е като любовта на Бога. Че то е първото заблуждение.
Ти казваш: „Вярвай в мене, аз ще направя туй, което Бог е направил за тебе, и аз ще го направя“.
Вярно ли е? – Не е верно. Ти казваш: „Аз за тебе всякога ще мисля“. Мислиш, но когато спиш няма да мислиш, като ядеш няма да мислиш. Някой казва: „Аз постоянно мисля за тебе“.
към беседата >>
Де ви е скръбта?
Казвате, че много сте страдали. Донесете вашето дете, за което сте страдали. Понякой път се радвате. Донесете вашата радост. Де ви е радостта?
Де ви е скръбта?
Остават само белезите на лицето. Ако сте скърбели, ще останат някои белези. Както хората, когато се бият, остане някое малко одраскване. Но досега вие имате ли вашата скръб като дете, или вашата радост? Не. Скърбите и радостите са само показатели.
към беседата >>
Кажете сега едно число. Осем.
Кажете сега едно число. Осем.
Ще прочетем осма страница. Да видим осма страница какво ще разреши? (Учителят прочете няколко реда от 8-ма страница). „…Всичките велики хора, които са живяли в миналото … на човечеството“. Имате само едно правило.
към беседата >>
Вярно ли е?
Да допуснем, ти обичаш някого. Питам сега: Твоята обич равнява ли се на обичта на майка му и на баща му, които са станали причина да се яви този човек в света? Този човек, когото майка му и баща му са родили, Бог му е дал живот в света, а ти искаш да го убедиш, че твоята любов е като любовта на Бога. Че то е първото заблуждение. Ти казваш: „Вярвай в мене, аз ще направя туй, което Бог е направил за тебе, и аз ще го направя“.
Вярно ли е?
– Не е верно. Ти казваш: „Аз за тебе всякога ще мисля“. Мислиш, но когато спиш няма да мислиш, като ядеш няма да мислиш. Някой казва: „Аз постоянно мисля за тебе“. Как мисля за тебе?
към беседата >>
Остават само белезите на лицето.
Донесете вашето дете, за което сте страдали. Понякой път се радвате. Донесете вашата радост. Де ви е радостта? Де ви е скръбта?
Остават само белезите на лицето.
Ако сте скърбели, ще останат някои белези. Както хората, когато се бият, остане някое малко одраскване. Но досега вие имате ли вашата скръб като дете, или вашата радост? Не. Скърбите и радостите са само показатели. Когато скърбим показва, че не вършим волята Божия, не разбираме волятя Божия.
към беседата >>
Ще прочетем осма страница.
Кажете сега едно число. Осем.
Ще прочетем осма страница.
Да видим осма страница какво ще разреши? (Учителят прочете няколко реда от 8-ма страница). „…Всичките велики хора, които са живяли в миналото … на човечеството“. Имате само едно правило. Когато правите вашите опити, не разправяйте какви опити правите.
към беседата >>
– Не е верно.
Питам сега: Твоята обич равнява ли се на обичта на майка му и на баща му, които са станали причина да се яви този човек в света? Този човек, когото майка му и баща му са родили, Бог му е дал живот в света, а ти искаш да го убедиш, че твоята любов е като любовта на Бога. Че то е първото заблуждение. Ти казваш: „Вярвай в мене, аз ще направя туй, което Бог е направил за тебе, и аз ще го направя“. Вярно ли е?
– Не е верно.
Ти казваш: „Аз за тебе всякога ще мисля“. Мислиш, но когато спиш няма да мислиш, като ядеш няма да мислиш. Някой казва: „Аз постоянно мисля за тебе“. Как мисля за тебе? – Тия неща не са строго определени.
към беседата >>
Ако сте скърбели, ще останат някои белези.
Понякой път се радвате. Донесете вашата радост. Де ви е радостта? Де ви е скръбта? Остават само белезите на лицето.
Ако сте скърбели, ще останат някои белези.
Както хората, когато се бият, остане някое малко одраскване. Но досега вие имате ли вашата скръб като дете, или вашата радост? Не. Скърбите и радостите са само показатели. Когато скърбим показва, че не вършим волята Божия, не разбираме волятя Божия. Когато се радваме, показва, че сме разбрали.
към беседата >>
Да видим осма страница какво ще разреши?
Кажете сега едно число. Осем. Ще прочетем осма страница.
Да видим осма страница какво ще разреши?
(Учителят прочете няколко реда от 8-ма страница). „…Всичките велики хора, които са живяли в миналото … на човечеството“. Имате само едно правило. Когато правите вашите опити, не разправяйте какви опити правите. Приложете и вижте какви резултати ще има тази Любов.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз за тебе всякога ще мисля“.
Този човек, когото майка му и баща му са родили, Бог му е дал живот в света, а ти искаш да го убедиш, че твоята любов е като любовта на Бога. Че то е първото заблуждение. Ти казваш: „Вярвай в мене, аз ще направя туй, което Бог е направил за тебе, и аз ще го направя“. Вярно ли е? – Не е верно.
Ти казваш: „Аз за тебе всякога ще мисля“.
Мислиш, но когато спиш няма да мислиш, като ядеш няма да мислиш. Някой казва: „Аз постоянно мисля за тебе“. Как мисля за тебе? – Тия неща не са строго определени. Когато спиш, ти мислиш за други работи.
към беседата >>
Както хората, когато се бият, остане някое малко одраскване.
Донесете вашата радост. Де ви е радостта? Де ви е скръбта? Остават само белезите на лицето. Ако сте скърбели, ще останат някои белези.
Както хората, когато се бият, остане някое малко одраскване.
Но досега вие имате ли вашата скръб като дете, или вашата радост? Не. Скърбите и радостите са само показатели. Когато скърбим показва, че не вършим волята Божия, не разбираме волятя Божия. Когато се радваме, показва, че сме разбрали. Скърбите и радостите показват, че вървим по един път.
към беседата >>
(Учителят прочете няколко реда от 8-ма страница).
Кажете сега едно число. Осем. Ще прочетем осма страница. Да видим осма страница какво ще разреши?
(Учителят прочете няколко реда от 8-ма страница).
„…Всичките велики хора, които са живяли в миналото … на човечеството“. Имате само едно правило. Когато правите вашите опити, не разправяйте какви опити правите. Приложете и вижте какви резултати ще има тази Любов. Какво е новото разбиране на Любовта?
към беседата >>
Мислиш, но когато спиш няма да мислиш, като ядеш няма да мислиш.
Че то е първото заблуждение. Ти казваш: „Вярвай в мене, аз ще направя туй, което Бог е направил за тебе, и аз ще го направя“. Вярно ли е? – Не е верно. Ти казваш: „Аз за тебе всякога ще мисля“.
Мислиш, но когато спиш няма да мислиш, като ядеш няма да мислиш.
Някой казва: „Аз постоянно мисля за тебе“. Как мисля за тебе? – Тия неща не са строго определени. Когато спиш, ти мислиш за други работи.
към беседата >>
Но досега вие имате ли вашата скръб като дете, или вашата радост?
Де ви е радостта? Де ви е скръбта? Остават само белезите на лицето. Ако сте скърбели, ще останат някои белези. Както хората, когато се бият, остане някое малко одраскване.
Но досега вие имате ли вашата скръб като дете, или вашата радост?
Не. Скърбите и радостите са само показатели. Когато скърбим показва, че не вършим волята Божия, не разбираме волятя Божия. Когато се радваме, показва, че сме разбрали. Скърбите и радостите показват, че вървим по един път. В единия случай не учим както трябва; в другия – учим добре.
към беседата >>
„…Всичките велики хора, които са живяли в миналото … на човечеството“.
Кажете сега едно число. Осем. Ще прочетем осма страница. Да видим осма страница какво ще разреши? (Учителят прочете няколко реда от 8-ма страница).
„…Всичките велики хора, които са живяли в миналото … на човечеството“.
Имате само едно правило. Когато правите вашите опити, не разправяйте какви опити правите. Приложете и вижте какви резултати ще има тази Любов. Какво е новото разбиране на Любовта? Когато обичате един човек, трябва да излязат два лъча, един лъч от вашето сърце и един лъч от вашият ум.
към беседата >>
Някой казва: „Аз постоянно мисля за тебе“.
Ти казваш: „Вярвай в мене, аз ще направя туй, което Бог е направил за тебе, и аз ще го направя“. Вярно ли е? – Не е верно. Ти казваш: „Аз за тебе всякога ще мисля“. Мислиш, но когато спиш няма да мислиш, като ядеш няма да мислиш.
Някой казва: „Аз постоянно мисля за тебе“.
Как мисля за тебе? – Тия неща не са строго определени. Когато спиш, ти мислиш за други работи.
към беседата >>
Не. Скърбите и радостите са само показатели.
Де ви е скръбта? Остават само белезите на лицето. Ако сте скърбели, ще останат някои белези. Както хората, когато се бият, остане някое малко одраскване. Но досега вие имате ли вашата скръб като дете, или вашата радост?
Не. Скърбите и радостите са само показатели.
Когато скърбим показва, че не вършим волята Божия, не разбираме волятя Божия. Когато се радваме, показва, че сме разбрали. Скърбите и радостите показват, че вървим по един път. В единия случай не учим както трябва; в другия – учим добре. Един ученик така трябва да разбира.
към беседата >>
Имате само едно правило.
Кажете сега едно число. Осем. Ще прочетем осма страница. Да видим осма страница какво ще разреши? (Учителят прочете няколко реда от 8-ма страница). „…Всичките велики хора, които са живяли в миналото … на човечеството“.
Имате само едно правило.
Когато правите вашите опити, не разправяйте какви опити правите. Приложете и вижте какви резултати ще има тази Любов. Какво е новото разбиране на Любовта? Когато обичате един човек, трябва да излязат два лъча, един лъч от вашето сърце и един лъч от вашият ум. Ще направите първата връзка.
към беседата >>
Как мисля за тебе?
Вярно ли е? – Не е верно. Ти казваш: „Аз за тебе всякога ще мисля“. Мислиш, но когато спиш няма да мислиш, като ядеш няма да мислиш. Някой казва: „Аз постоянно мисля за тебе“.
Как мисля за тебе?
– Тия неща не са строго определени. Когато спиш, ти мислиш за други работи.
към беседата >>
Когато скърбим показва, че не вършим волята Божия, не разбираме волятя Божия.
Остават само белезите на лицето. Ако сте скърбели, ще останат някои белези. Както хората, когато се бият, остане някое малко одраскване. Но досега вие имате ли вашата скръб като дете, или вашата радост? Не. Скърбите и радостите са само показатели.
Когато скърбим показва, че не вършим волята Божия, не разбираме волятя Божия.
Когато се радваме, показва, че сме разбрали. Скърбите и радостите показват, че вървим по един път. В единия случай не учим както трябва; в другия – учим добре. Един ученик така трябва да разбира. Земният живот е само предисловие на друг един живот.
към беседата >>
Когато правите вашите опити, не разправяйте какви опити правите.
Ще прочетем осма страница. Да видим осма страница какво ще разреши? (Учителят прочете няколко реда от 8-ма страница). „…Всичките велики хора, които са живяли в миналото … на човечеството“. Имате само едно правило.
Когато правите вашите опити, не разправяйте какви опити правите.
Приложете и вижте какви резултати ще има тази Любов. Какво е новото разбиране на Любовта? Когато обичате един човек, трябва да излязат два лъча, един лъч от вашето сърце и един лъч от вашият ум. Ще направите първата връзка. Щом направите връзката, тогава Божественото във вас ще се прояви.
към беседата >>
– Тия неща не са строго определени.
– Не е верно. Ти казваш: „Аз за тебе всякога ще мисля“. Мислиш, но когато спиш няма да мислиш, като ядеш няма да мислиш. Някой казва: „Аз постоянно мисля за тебе“. Как мисля за тебе?
– Тия неща не са строго определени.
Когато спиш, ти мислиш за други работи.
към беседата >>
Когато се радваме, показва, че сме разбрали.
Ако сте скърбели, ще останат някои белези. Както хората, когато се бият, остане някое малко одраскване. Но досега вие имате ли вашата скръб като дете, или вашата радост? Не. Скърбите и радостите са само показатели. Когато скърбим показва, че не вършим волята Божия, не разбираме волятя Божия.
Когато се радваме, показва, че сме разбрали.
Скърбите и радостите показват, че вървим по един път. В единия случай не учим както трябва; в другия – учим добре. Един ученик така трябва да разбира. Земният живот е само предисловие на друг един живот. Тук ние се разочароваме, понеже искаме всичко да постигнем на земята.
към беседата >>
Приложете и вижте какви резултати ще има тази Любов.
Да видим осма страница какво ще разреши? (Учителят прочете няколко реда от 8-ма страница). „…Всичките велики хора, които са живяли в миналото … на човечеството“. Имате само едно правило. Когато правите вашите опити, не разправяйте какви опити правите.
Приложете и вижте какви резултати ще има тази Любов.
Какво е новото разбиране на Любовта? Когато обичате един човек, трябва да излязат два лъча, един лъч от вашето сърце и един лъч от вашият ум. Ще направите първата връзка. Щом направите връзката, тогава Божественото във вас ще се прояви. Понеже Господ казва: „Дето са двама или трима събрани в мое Име, там ще бъда и Аз.“ Законът е: Щом обикнете някого, Господ е там.
към беседата >>
Когато спиш, ти мислиш за други работи.
Ти казваш: „Аз за тебе всякога ще мисля“. Мислиш, но когато спиш няма да мислиш, като ядеш няма да мислиш. Някой казва: „Аз постоянно мисля за тебе“. Как мисля за тебе? – Тия неща не са строго определени.
Когато спиш, ти мислиш за други работи.
към беседата >>
Скърбите и радостите показват, че вървим по един път.
Както хората, когато се бият, остане някое малко одраскване. Но досега вие имате ли вашата скръб като дете, или вашата радост? Не. Скърбите и радостите са само показатели. Когато скърбим показва, че не вършим волята Божия, не разбираме волятя Божия. Когато се радваме, показва, че сме разбрали.
Скърбите и радостите показват, че вървим по един път.
В единия случай не учим както трябва; в другия – учим добре. Един ученик така трябва да разбира. Земният живот е само предисловие на друг един живот. Тук ние се разочароваме, понеже искаме всичко да постигнем на земята. Земният ни живот, като изгрее слънцето до обед, ще бъде радостен, от обед насетне ще започне слънцето да се наклонява, да залязва.
към беседата >>
Какво е новото разбиране на Любовта?
(Учителят прочете няколко реда от 8-ма страница). „…Всичките велики хора, които са живяли в миналото … на човечеството“. Имате само едно правило. Когато правите вашите опити, не разправяйте какви опити правите. Приложете и вижте какви резултати ще има тази Любов.
Какво е новото разбиране на Любовта?
Когато обичате един човек, трябва да излязат два лъча, един лъч от вашето сърце и един лъч от вашият ум. Ще направите първата връзка. Щом направите връзката, тогава Божественото във вас ще се прояви. Понеже Господ казва: „Дето са двама или трима събрани в мое Име, там ще бъда и Аз.“ Законът е: Щом обикнете някого, Господ е там. Там, дето е Бог, престъпление не може да стане.
към беседата >>
Ще ви приведа един анекдот.
Ще ви приведа един анекдот.
Един млад момък заспива и в съня си вижда, че влиза в една градина и вижда хубави плодове. Откъсва няколко, но го хващат и му казват: „Кой ти позволи тук да късаш тия плодове? “ Хващат го, арестуват го. Казват: „Знаеш ли, който откъсва един плод тук, ние го осъждаме на смърт? “ – „Не зная“.
към беседата >>
В единия случай не учим както трябва; в другия – учим добре.
Но досега вие имате ли вашата скръб като дете, или вашата радост? Не. Скърбите и радостите са само показатели. Когато скърбим показва, че не вършим волята Божия, не разбираме волятя Божия. Когато се радваме, показва, че сме разбрали. Скърбите и радостите показват, че вървим по един път.
В единия случай не учим както трябва; в другия – учим добре.
Един ученик така трябва да разбира. Земният живот е само предисловие на друг един живот. Тук ние се разочароваме, понеже искаме всичко да постигнем на земята. Земният ни живот, като изгрее слънцето до обед, ще бъде радостен, от обед насетне ще започне слънцето да се наклонява, да залязва. До обед ти ще бъдеш радостен, а след обед ще бъдеш скръбен.
към беседата >>
Когато обичате един човек, трябва да излязат два лъча, един лъч от вашето сърце и един лъч от вашият ум.
„…Всичките велики хора, които са живяли в миналото … на човечеството“. Имате само едно правило. Когато правите вашите опити, не разправяйте какви опити правите. Приложете и вижте какви резултати ще има тази Любов. Какво е новото разбиране на Любовта?
Когато обичате един човек, трябва да излязат два лъча, един лъч от вашето сърце и един лъч от вашият ум.
Ще направите първата връзка. Щом направите връзката, тогава Божественото във вас ще се прояви. Понеже Господ казва: „Дето са двама или трима събрани в мое Име, там ще бъда и Аз.“ Законът е: Щом обикнете някого, Господ е там. Там, дето е Бог, престъпление не може да стане. Та казвам: Поддържайте идеята, радвайте се дето и да видите Любовта.
към беседата >>
Един млад момък заспива и в съня си вижда, че влиза в една градина и вижда хубави плодове.
Ще ви приведа един анекдот.
Един млад момък заспива и в съня си вижда, че влиза в една градина и вижда хубави плодове.
Откъсва няколко, но го хващат и му казват: „Кой ти позволи тук да късаш тия плодове? “ Хващат го, арестуват го. Казват: „Знаеш ли, който откъсва един плод тук, ние го осъждаме на смърт? “ – „Не зная“. – „Трябваше да питаш“.
към беседата >>
Един ученик така трябва да разбира.
Не. Скърбите и радостите са само показатели. Когато скърбим показва, че не вършим волята Божия, не разбираме волятя Божия. Когато се радваме, показва, че сме разбрали. Скърбите и радостите показват, че вървим по един път. В единия случай не учим както трябва; в другия – учим добре.
Един ученик така трябва да разбира.
Земният живот е само предисловие на друг един живот. Тук ние се разочароваме, понеже искаме всичко да постигнем на земята. Земният ни живот, като изгрее слънцето до обед, ще бъде радостен, от обед насетне ще започне слънцето да се наклонява, да залязва. До обед ти ще бъдеш радостен, а след обед ще бъдеш скръбен. Светлината намалява, намалява, докато се скрие слънцето.
към беседата >>
Ще направите първата връзка.
Имате само едно правило. Когато правите вашите опити, не разправяйте какви опити правите. Приложете и вижте какви резултати ще има тази Любов. Какво е новото разбиране на Любовта? Когато обичате един човек, трябва да излязат два лъча, един лъч от вашето сърце и един лъч от вашият ум.
Ще направите първата връзка.
Щом направите връзката, тогава Божественото във вас ще се прояви. Понеже Господ казва: „Дето са двама или трима събрани в мое Име, там ще бъда и Аз.“ Законът е: Щом обикнете някого, Господ е там. Там, дето е Бог, престъпление не може да стане. Та казвам: Поддържайте идеята, радвайте се дето и да видите Любовта. Не я спъвайте.
към беседата >>
Откъсва няколко, но го хващат и му казват: „Кой ти позволи тук да късаш тия плодове?
Ще ви приведа един анекдот. Един млад момък заспива и в съня си вижда, че влиза в една градина и вижда хубави плодове.
Откъсва няколко, но го хващат и му казват: „Кой ти позволи тук да късаш тия плодове?
“ Хващат го, арестуват го. Казват: „Знаеш ли, който откъсва един плод тук, ние го осъждаме на смърт? “ – „Не зная“. – „Трябваше да питаш“. Той си има свои заблуждения.
към беседата >>
Земният живот е само предисловие на друг един живот.
Когато скърбим показва, че не вършим волята Божия, не разбираме волятя Божия. Когато се радваме, показва, че сме разбрали. Скърбите и радостите показват, че вървим по един път. В единия случай не учим както трябва; в другия – учим добре. Един ученик така трябва да разбира.
Земният живот е само предисловие на друг един живот.
Тук ние се разочароваме, понеже искаме всичко да постигнем на земята. Земният ни живот, като изгрее слънцето до обед, ще бъде радостен, от обед насетне ще започне слънцето да се наклонява, да залязва. До обед ти ще бъдеш радостен, а след обед ще бъдеш скръбен. Светлината намалява, намалява, докато се скрие слънцето. Тъй е на земята, то е пак илюзия.
към беседата >>
Щом направите връзката, тогава Божественото във вас ще се прояви.
Когато правите вашите опити, не разправяйте какви опити правите. Приложете и вижте какви резултати ще има тази Любов. Какво е новото разбиране на Любовта? Когато обичате един човек, трябва да излязат два лъча, един лъч от вашето сърце и един лъч от вашият ум. Ще направите първата връзка.
Щом направите връзката, тогава Божественото във вас ще се прояви.
Понеже Господ казва: „Дето са двама или трима събрани в мое Име, там ще бъда и Аз.“ Законът е: Щом обикнете някого, Господ е там. Там, дето е Бог, престъпление не може да стане. Та казвам: Поддържайте идеята, радвайте се дето и да видите Любовта. Не я спъвайте. При сегашният живот, дето и да се зароди Любовта, мислите, че се е зародило някакво престъпление.
към беседата >>
“ Хващат го, арестуват го.
Ще ви приведа един анекдот. Един млад момък заспива и в съня си вижда, че влиза в една градина и вижда хубави плодове. Откъсва няколко, но го хващат и му казват: „Кой ти позволи тук да късаш тия плодове?
“ Хващат го, арестуват го.
Казват: „Знаеш ли, който откъсва един плод тук, ние го осъждаме на смърт? “ – „Не зная“. – „Трябваше да питаш“. Той си има свои заблуждения. И на съня си вика, понеже го арестували и не го пущат.
към беседата >>
Тук ние се разочароваме, понеже искаме всичко да постигнем на земята.
Когато се радваме, показва, че сме разбрали. Скърбите и радостите показват, че вървим по един път. В единия случай не учим както трябва; в другия – учим добре. Един ученик така трябва да разбира. Земният живот е само предисловие на друг един живот.
Тук ние се разочароваме, понеже искаме всичко да постигнем на земята.
Земният ни живот, като изгрее слънцето до обед, ще бъде радостен, от обед насетне ще започне слънцето да се наклонява, да залязва. До обед ти ще бъдеш радостен, а след обед ще бъдеш скръбен. Светлината намалява, намалява, докато се скрие слънцето. Тъй е на земята, то е пак илюзия. Понеже земята е такава, че се закрива слънцето.
към беседата >>
Понеже Господ казва: „Дето са двама или трима събрани в мое Име, там ще бъда и Аз.“ Законът е: Щом обикнете някого, Господ е там.
Приложете и вижте какви резултати ще има тази Любов. Какво е новото разбиране на Любовта? Когато обичате един човек, трябва да излязат два лъча, един лъч от вашето сърце и един лъч от вашият ум. Ще направите първата връзка. Щом направите връзката, тогава Божественото във вас ще се прояви.
Понеже Господ казва: „Дето са двама или трима събрани в мое Име, там ще бъда и Аз.“ Законът е: Щом обикнете някого, Господ е там.
Там, дето е Бог, престъпление не може да стане. Та казвам: Поддържайте идеята, радвайте се дето и да видите Любовта. Не я спъвайте. При сегашният живот, дето и да се зароди Любовта, мислите, че се е зародило някакво престъпление. Има възможност като не се изпълнява Волята Божия, може да се роди едно престъпление.
към беседата >>
Казват: „Знаеш ли, който откъсва един плод тук, ние го осъждаме на смърт?
Ще ви приведа един анекдот. Един млад момък заспива и в съня си вижда, че влиза в една градина и вижда хубави плодове. Откъсва няколко, но го хващат и му казват: „Кой ти позволи тук да късаш тия плодове? “ Хващат го, арестуват го.
Казват: „Знаеш ли, който откъсва един плод тук, ние го осъждаме на смърт?
“ – „Не зная“. – „Трябваше да питаш“. Той си има свои заблуждения. И на съня си вика, понеже го арестували и не го пущат. Той вика: „Пуснете ме“.
към беседата >>
Земният ни живот, като изгрее слънцето до обед, ще бъде радостен, от обед насетне ще започне слънцето да се наклонява, да залязва.
Скърбите и радостите показват, че вървим по един път. В единия случай не учим както трябва; в другия – учим добре. Един ученик така трябва да разбира. Земният живот е само предисловие на друг един живот. Тук ние се разочароваме, понеже искаме всичко да постигнем на земята.
Земният ни живот, като изгрее слънцето до обед, ще бъде радостен, от обед насетне ще започне слънцето да се наклонява, да залязва.
До обед ти ще бъдеш радостен, а след обед ще бъдеш скръбен. Светлината намалява, намалява, докато се скрие слънцето. Тъй е на земята, то е пак илюзия. Понеже земята е такава, че се закрива слънцето. В Божественият свят слънцето никога не се закрива.
към беседата >>
Там, дето е Бог, престъпление не може да стане.
Какво е новото разбиране на Любовта? Когато обичате един човек, трябва да излязат два лъча, един лъч от вашето сърце и един лъч от вашият ум. Ще направите първата връзка. Щом направите връзката, тогава Божественото във вас ще се прояви. Понеже Господ казва: „Дето са двама или трима събрани в мое Име, там ще бъда и Аз.“ Законът е: Щом обикнете някого, Господ е там.
Там, дето е Бог, престъпление не може да стане.
Та казвам: Поддържайте идеята, радвайте се дето и да видите Любовта. Не я спъвайте. При сегашният живот, дето и да се зароди Любовта, мислите, че се е зародило някакво престъпление. Има възможност като не се изпълнява Волята Божия, може да се роди едно престъпление. Право е, че Любовта има опасна страна.
към беседата >>
“ – „Не зная“.
Ще ви приведа един анекдот. Един млад момък заспива и в съня си вижда, че влиза в една градина и вижда хубави плодове. Откъсва няколко, но го хващат и му казват: „Кой ти позволи тук да късаш тия плодове? “ Хващат го, арестуват го. Казват: „Знаеш ли, който откъсва един плод тук, ние го осъждаме на смърт?
“ – „Не зная“.
– „Трябваше да питаш“. Той си има свои заблуждения. И на съня си вика, понеже го арестували и не го пущат. Той вика: „Пуснете ме“. – „Не, казва, тук ще те накажем“.
към беседата >>
До обед ти ще бъдеш радостен, а след обед ще бъдеш скръбен.
В единия случай не учим както трябва; в другия – учим добре. Един ученик така трябва да разбира. Земният живот е само предисловие на друг един живот. Тук ние се разочароваме, понеже искаме всичко да постигнем на земята. Земният ни живот, като изгрее слънцето до обед, ще бъде радостен, от обед насетне ще започне слънцето да се наклонява, да залязва.
До обед ти ще бъдеш радостен, а след обед ще бъдеш скръбен.
Светлината намалява, намалява, докато се скрие слънцето. Тъй е на земята, то е пак илюзия. Понеже земята е такава, че се закрива слънцето. В Божественият свят слънцето никога не се закрива. Понякой път вие сте скръбни, мислите, че Господ не ви обича.
към беседата >>
Та казвам: Поддържайте идеята, радвайте се дето и да видите Любовта.
Когато обичате един човек, трябва да излязат два лъча, един лъч от вашето сърце и един лъч от вашият ум. Ще направите първата връзка. Щом направите връзката, тогава Божественото във вас ще се прояви. Понеже Господ казва: „Дето са двама или трима събрани в мое Име, там ще бъда и Аз.“ Законът е: Щом обикнете някого, Господ е там. Там, дето е Бог, престъпление не може да стане.
Та казвам: Поддържайте идеята, радвайте се дето и да видите Любовта.
Не я спъвайте. При сегашният живот, дето и да се зароди Любовта, мислите, че се е зародило някакво престъпление. Има възможност като не се изпълнява Волята Божия, може да се роди едно престъпление. Право е, че Любовта има опасна страна. Любовта може да стане повод да се роди едно престъпление.
към беседата >>
– „Трябваше да питаш“.
Един млад момък заспива и в съня си вижда, че влиза в една градина и вижда хубави плодове. Откъсва няколко, но го хващат и му казват: „Кой ти позволи тук да късаш тия плодове? “ Хващат го, арестуват го. Казват: „Знаеш ли, който откъсва един плод тук, ние го осъждаме на смърт? “ – „Не зная“.
– „Трябваше да питаш“.
Той си има свои заблуждения. И на съня си вика, понеже го арестували и не го пущат. Той вика: „Пуснете ме“. – „Не, казва, тук ще те накажем“. Той чува, че го вика някой и не може да се събуди.
към беседата >>
Светлината намалява, намалява, докато се скрие слънцето.
Един ученик така трябва да разбира. Земният живот е само предисловие на друг един живот. Тук ние се разочароваме, понеже искаме всичко да постигнем на земята. Земният ни живот, като изгрее слънцето до обед, ще бъде радостен, от обед насетне ще започне слънцето да се наклонява, да залязва. До обед ти ще бъдеш радостен, а след обед ще бъдеш скръбен.
Светлината намалява, намалява, докато се скрие слънцето.
Тъй е на земята, то е пак илюзия. Понеже земята е такава, че се закрива слънцето. В Божественият свят слънцето никога не се закрива. Понякой път вие сте скръбни, мислите, че Господ не ви обича. Вашето слънце е залязо.
към беседата >>
Не я спъвайте.
Ще направите първата връзка. Щом направите връзката, тогава Божественото във вас ще се прояви. Понеже Господ казва: „Дето са двама или трима събрани в мое Име, там ще бъда и Аз.“ Законът е: Щом обикнете някого, Господ е там. Там, дето е Бог, престъпление не може да стане. Та казвам: Поддържайте идеята, радвайте се дето и да видите Любовта.
Не я спъвайте.
При сегашният живот, дето и да се зароди Любовта, мислите, че се е зародило някакво престъпление. Има възможност като не се изпълнява Волята Божия, може да се роди едно престъпление. Право е, че Любовта има опасна страна. Любовта може да стане повод да се роди едно престъпление. Обичаш някого повече отколкото друг.
към беседата >>
Той си има свои заблуждения.
Откъсва няколко, но го хващат и му казват: „Кой ти позволи тук да късаш тия плодове? “ Хващат го, арестуват го. Казват: „Знаеш ли, който откъсва един плод тук, ние го осъждаме на смърт? “ – „Не зная“. – „Трябваше да питаш“.
Той си има свои заблуждения.
И на съня си вика, понеже го арестували и не го пущат. Той вика: „Пуснете ме“. – „Не, казва, тук ще те накажем“. Той чува, че го вика някой и не може да се събуди. Защо не може да се събуди?
към беседата >>
Тъй е на земята, то е пак илюзия.
Земният живот е само предисловие на друг един живот. Тук ние се разочароваме, понеже искаме всичко да постигнем на земята. Земният ни живот, като изгрее слънцето до обед, ще бъде радостен, от обед насетне ще започне слънцето да се наклонява, да залязва. До обед ти ще бъдеш радостен, а след обед ще бъдеш скръбен. Светлината намалява, намалява, докато се скрие слънцето.
Тъй е на земята, то е пак илюзия.
Понеже земята е такава, че се закрива слънцето. В Божественият свят слънцето никога не се закрива. Понякой път вие сте скръбни, мислите, че Господ не ви обича. Вашето слънце е залязо. На физическият свят имате физическо разбиране.
към беседата >>
При сегашният живот, дето и да се зароди Любовта, мислите, че се е зародило някакво престъпление.
Щом направите връзката, тогава Божественото във вас ще се прояви. Понеже Господ казва: „Дето са двама или трима събрани в мое Име, там ще бъда и Аз.“ Законът е: Щом обикнете някого, Господ е там. Там, дето е Бог, престъпление не може да стане. Та казвам: Поддържайте идеята, радвайте се дето и да видите Любовта. Не я спъвайте.
При сегашният живот, дето и да се зароди Любовта, мислите, че се е зародило някакво престъпление.
Има възможност като не се изпълнява Волята Божия, може да се роди едно престъпление. Право е, че Любовта има опасна страна. Любовта може да стане повод да се роди едно престъпление. Обичаш някого повече отколкото друг. Христос имаше ученици, обичаше Йоанна повече, казва Писанието.
към беседата >>
И на съня си вика, понеже го арестували и не го пущат.
“ Хващат го, арестуват го. Казват: „Знаеш ли, който откъсва един плод тук, ние го осъждаме на смърт? “ – „Не зная“. – „Трябваше да питаш“. Той си има свои заблуждения.
И на съня си вика, понеже го арестували и не го пущат.
Той вика: „Пуснете ме“. – „Не, казва, тук ще те накажем“. Той чува, че го вика някой и не може да се събуди. Защо не може да се събуди? – Защото откъснал от плодовете в света на съня и ще го съдят.
към беседата >>
Понеже земята е такава, че се закрива слънцето.
Тук ние се разочароваме, понеже искаме всичко да постигнем на земята. Земният ни живот, като изгрее слънцето до обед, ще бъде радостен, от обед насетне ще започне слънцето да се наклонява, да залязва. До обед ти ще бъдеш радостен, а след обед ще бъдеш скръбен. Светлината намалява, намалява, докато се скрие слънцето. Тъй е на земята, то е пак илюзия.
Понеже земята е такава, че се закрива слънцето.
В Божественият свят слънцето никога не се закрива. Понякой път вие сте скръбни, мислите, че Господ не ви обича. Вашето слънце е залязо. На физическият свят имате физическо разбиране. В Божествения свят, каквото и да стане, макар и слънцето да не е изгряло, ти имаш едно верую, казваш: „Туй, което аз вярвам, не може да се измени“.
към беседата >>
Има възможност като не се изпълнява Волята Божия, може да се роди едно престъпление.
Понеже Господ казва: „Дето са двама или трима събрани в мое Име, там ще бъда и Аз.“ Законът е: Щом обикнете някого, Господ е там. Там, дето е Бог, престъпление не може да стане. Та казвам: Поддържайте идеята, радвайте се дето и да видите Любовта. Не я спъвайте. При сегашният живот, дето и да се зароди Любовта, мислите, че се е зародило някакво престъпление.
Има възможност като не се изпълнява Волята Божия, може да се роди едно престъпление.
Право е, че Любовта има опасна страна. Любовта може да стане повод да се роди едно престъпление. Обичаш някого повече отколкото друг. Христос имаше ученици, обичаше Йоанна повече, казва Писанието. Но каква беше Любовта Христова?
към беседата >>
Той вика: „Пуснете ме“.
Казват: „Знаеш ли, който откъсва един плод тук, ние го осъждаме на смърт? “ – „Не зная“. – „Трябваше да питаш“. Той си има свои заблуждения. И на съня си вика, понеже го арестували и не го пущат.
Той вика: „Пуснете ме“.
– „Не, казва, тук ще те накажем“. Той чува, че го вика някой и не може да се събуди. Защо не може да се събуди? – Защото откъснал от плодовете в света на съня и ще го съдят. Питам сега: Какво е разрешението на въпроса?
към беседата >>
В Божественият свят слънцето никога не се закрива.
Земният ни живот, като изгрее слънцето до обед, ще бъде радостен, от обед насетне ще започне слънцето да се наклонява, да залязва. До обед ти ще бъдеш радостен, а след обед ще бъдеш скръбен. Светлината намалява, намалява, докато се скрие слънцето. Тъй е на земята, то е пак илюзия. Понеже земята е такава, че се закрива слънцето.
В Божественият свят слънцето никога не се закрива.
Понякой път вие сте скръбни, мислите, че Господ не ви обича. Вашето слънце е залязо. На физическият свят имате физическо разбиране. В Божествения свят, каквото и да стане, макар и слънцето да не е изгряло, ти имаш едно верую, казваш: „Туй, което аз вярвам, не може да се измени“. Понякой път вие страдате и може да страдате заради хората.
към беседата >>
Право е, че Любовта има опасна страна.
Там, дето е Бог, престъпление не може да стане. Та казвам: Поддържайте идеята, радвайте се дето и да видите Любовта. Не я спъвайте. При сегашният живот, дето и да се зароди Любовта, мислите, че се е зародило някакво престъпление. Има възможност като не се изпълнява Волята Божия, може да се роди едно престъпление.
Право е, че Любовта има опасна страна.
Любовта може да стане повод да се роди едно престъпление. Обичаш някого повече отколкото друг. Христос имаше ученици, обичаше Йоанна повече, казва Писанието. Но каква беше Любовта Христова? – Този, когото обичаше Христос, като го хванаха за дрехата, че гол избяга.
към беседата >>
– „Не, казва, тук ще те накажем“.
“ – „Не зная“. – „Трябваше да питаш“. Той си има свои заблуждения. И на съня си вика, понеже го арестували и не го пущат. Той вика: „Пуснете ме“.
– „Не, казва, тук ще те накажем“.
Той чува, че го вика някой и не може да се събуди. Защо не може да се събуди? – Защото откъснал от плодовете в света на съня и ще го съдят. Питам сега: Какво е разрешението на въпроса? Казват: „Ще те осъдим на смърт.
към беседата >>
Понякой път вие сте скръбни, мислите, че Господ не ви обича.
До обед ти ще бъдеш радостен, а след обед ще бъдеш скръбен. Светлината намалява, намалява, докато се скрие слънцето. Тъй е на земята, то е пак илюзия. Понеже земята е такава, че се закрива слънцето. В Божественият свят слънцето никога не се закрива.
Понякой път вие сте скръбни, мислите, че Господ не ви обича.
Вашето слънце е залязо. На физическият свят имате физическо разбиране. В Божествения свят, каквото и да стане, макар и слънцето да не е изгряло, ти имаш едно верую, казваш: „Туй, което аз вярвам, не може да се измени“. Понякой път вие страдате и може да страдате заради хората. Влезеш в едно бойно поле.
към беседата >>
Любовта може да стане повод да се роди едно престъпление.
Та казвам: Поддържайте идеята, радвайте се дето и да видите Любовта. Не я спъвайте. При сегашният живот, дето и да се зароди Любовта, мислите, че се е зародило някакво престъпление. Има възможност като не се изпълнява Волята Божия, може да се роди едно престъпление. Право е, че Любовта има опасна страна.
Любовта може да стане повод да се роди едно престъпление.
Обичаш някого повече отколкото друг. Христос имаше ученици, обичаше Йоанна повече, казва Писанието. Но каква беше Любовта Христова? – Този, когото обичаше Христос, като го хванаха за дрехата, че гол избяга. Петър, който мислеше, че обича много Христа, три пъти се отрече от Него.
към беседата >>
Той чува, че го вика някой и не може да се събуди.
– „Трябваше да питаш“. Той си има свои заблуждения. И на съня си вика, понеже го арестували и не го пущат. Той вика: „Пуснете ме“. – „Не, казва, тук ще те накажем“.
Той чува, че го вика някой и не може да се събуди.
Защо не може да се събуди? – Защото откъснал от плодовете в света на съня и ще го съдят. Питам сега: Какво е разрешението на въпроса? Казват: „Ще те осъдим на смърт. Като те осъдим на смърт, ще те заровим в земята.
към беседата >>
Вашето слънце е залязо.
Светлината намалява, намалява, докато се скрие слънцето. Тъй е на земята, то е пак илюзия. Понеже земята е такава, че се закрива слънцето. В Божественият свят слънцето никога не се закрива. Понякой път вие сте скръбни, мислите, че Господ не ви обича.
Вашето слънце е залязо.
На физическият свят имате физическо разбиране. В Божествения свят, каквото и да стане, макар и слънцето да не е изгряло, ти имаш едно верую, казваш: „Туй, което аз вярвам, не може да се измени“. Понякой път вие страдате и може да страдате заради хората. Влезеш в едно бойно поле. Тук избити, там избити, тук ранени, там ранени, пъшкат, пъшкат, усещаш една скръб, искаш да помогнеш на тия хора, някому кракът откъснат, някому ръката.
към беседата >>
Обичаш някого повече отколкото друг.
Не я спъвайте. При сегашният живот, дето и да се зароди Любовта, мислите, че се е зародило някакво престъпление. Има възможност като не се изпълнява Волята Божия, може да се роди едно престъпление. Право е, че Любовта има опасна страна. Любовта може да стане повод да се роди едно престъпление.
Обичаш някого повече отколкото друг.
Христос имаше ученици, обичаше Йоанна повече, казва Писанието. Но каква беше Любовта Христова? – Този, когото обичаше Христос, като го хванаха за дрехата, че гол избяга. Петър, който мислеше, че обича много Христа, три пъти се отрече от Него. Туй показва, че Любовта е до една степен.
към беседата >>
Защо не може да се събуди?
Той си има свои заблуждения. И на съня си вика, понеже го арестували и не го пущат. Той вика: „Пуснете ме“. – „Не, казва, тук ще те накажем“. Той чува, че го вика някой и не може да се събуди.
Защо не може да се събуди?
– Защото откъснал от плодовете в света на съня и ще го съдят. Питам сега: Какво е разрешението на въпроса? Казват: „Ще те осъдим на смърт. Като те осъдим на смърт, ще те заровим в земята. Ти си казват вторият, който правиш тази погрешка.
към беседата >>
На физическият свят имате физическо разбиране.
Тъй е на земята, то е пак илюзия. Понеже земята е такава, че се закрива слънцето. В Божественият свят слънцето никога не се закрива. Понякой път вие сте скръбни, мислите, че Господ не ви обича. Вашето слънце е залязо.
На физическият свят имате физическо разбиране.
В Божествения свят, каквото и да стане, макар и слънцето да не е изгряло, ти имаш едно верую, казваш: „Туй, което аз вярвам, не може да се измени“. Понякой път вие страдате и може да страдате заради хората. Влезеш в едно бойно поле. Тук избити, там избити, тук ранени, там ранени, пъшкат, пъшкат, усещаш една скръб, искаш да помогнеш на тия хора, някому кракът откъснат, някому ръката. Не може да помогнеш, става ти тебе мъчно.
към беседата >>
Христос имаше ученици, обичаше Йоанна повече, казва Писанието.
При сегашният живот, дето и да се зароди Любовта, мислите, че се е зародило някакво престъпление. Има възможност като не се изпълнява Волята Божия, може да се роди едно престъпление. Право е, че Любовта има опасна страна. Любовта може да стане повод да се роди едно престъпление. Обичаш някого повече отколкото друг.
Христос имаше ученици, обичаше Йоанна повече, казва Писанието.
Но каква беше Любовта Христова? – Този, когото обичаше Христос, като го хванаха за дрехата, че гол избяга. Петър, който мислеше, че обича много Христа, три пъти се отрече от Него. Туй показва, че Любовта е до една степен. Йоан оценяваше живота повече, затуй остави дрехата си и избяга, млад беше той.
към беседата >>
– Защото откъснал от плодовете в света на съня и ще го съдят.
И на съня си вика, понеже го арестували и не го пущат. Той вика: „Пуснете ме“. – „Не, казва, тук ще те накажем“. Той чува, че го вика някой и не може да се събуди. Защо не може да се събуди?
– Защото откъснал от плодовете в света на съня и ще го съдят.
Питам сега: Какво е разрешението на въпроса? Казват: „Ще те осъдим на смърт. Като те осъдим на смърт, ще те заровим в земята. Ти си казват вторият, който правиш тази погрешка. Тук преди години хванахме една млада мома, която влязла в градината и откъснала три цвята.
към беседата >>
В Божествения свят, каквото и да стане, макар и слънцето да не е изгряло, ти имаш едно верую, казваш: „Туй, което аз вярвам, не може да се измени“.
Понеже земята е такава, че се закрива слънцето. В Божественият свят слънцето никога не се закрива. Понякой път вие сте скръбни, мислите, че Господ не ви обича. Вашето слънце е залязо. На физическият свят имате физическо разбиране.
В Божествения свят, каквото и да стане, макар и слънцето да не е изгряло, ти имаш едно верую, казваш: „Туй, което аз вярвам, не може да се измени“.
Понякой път вие страдате и може да страдате заради хората. Влезеш в едно бойно поле. Тук избити, там избити, тук ранени, там ранени, пъшкат, пъшкат, усещаш една скръб, искаш да помогнеш на тия хора, някому кракът откъснат, някому ръката. Не може да помогнеш, става ти тебе мъчно. Защо ти става мъчно?
към беседата >>
Но каква беше Любовта Христова?
Има възможност като не се изпълнява Волята Божия, може да се роди едно престъпление. Право е, че Любовта има опасна страна. Любовта може да стане повод да се роди едно престъпление. Обичаш някого повече отколкото друг. Христос имаше ученици, обичаше Йоанна повече, казва Писанието.
Но каква беше Любовта Христова?
– Този, когото обичаше Христос, като го хванаха за дрехата, че гол избяга. Петър, който мислеше, че обича много Христа, три пъти се отрече от Него. Туй показва, че Любовта е до една степен. Йоан оценяваше живота повече, затуй остави дрехата си и избяга, млад беше той. Дрехата остави, гол остана, за да се освободи, да иде да проповядва.
към беседата >>
Питам сега: Какво е разрешението на въпроса?
Той вика: „Пуснете ме“. – „Не, казва, тук ще те накажем“. Той чува, че го вика някой и не може да се събуди. Защо не може да се събуди? – Защото откъснал от плодовете в света на съня и ще го съдят.
Питам сега: Какво е разрешението на въпроса?
Казват: „Ще те осъдим на смърт. Като те осъдим на смърт, ще те заровим в земята. Ти си казват вторият, който правиш тази погрешка. Тук преди години хванахме една млада мома, която влязла в градината и откъснала три цвята. Ние я осъдихме на смърт.“ Той се чуди.
към беседата >>
Понякой път вие страдате и може да страдате заради хората.
В Божественият свят слънцето никога не се закрива. Понякой път вие сте скръбни, мислите, че Господ не ви обича. Вашето слънце е залязо. На физическият свят имате физическо разбиране. В Божествения свят, каквото и да стане, макар и слънцето да не е изгряло, ти имаш едно верую, казваш: „Туй, което аз вярвам, не може да се измени“.
Понякой път вие страдате и може да страдате заради хората.
Влезеш в едно бойно поле. Тук избити, там избити, тук ранени, там ранени, пъшкат, пъшкат, усещаш една скръб, искаш да помогнеш на тия хора, някому кракът откъснат, някому ръката. Не може да помогнеш, става ти тебе мъчно. Защо ти става мъчно? – Понеже в дадения случай хората не живяха по Бога, имат тия страдания, ако бяха живяли по Бога, щяха ли да имат тия страдания?
към беседата >>
– Този, когото обичаше Христос, като го хванаха за дрехата, че гол избяга.
Право е, че Любовта има опасна страна. Любовта може да стане повод да се роди едно престъпление. Обичаш някого повече отколкото друг. Христос имаше ученици, обичаше Йоанна повече, казва Писанието. Но каква беше Любовта Христова?
– Този, когото обичаше Христос, като го хванаха за дрехата, че гол избяга.
Петър, който мислеше, че обича много Христа, три пъти се отрече от Него. Туй показва, че Любовта е до една степен. Йоан оценяваше живота повече, затуй остави дрехата си и избяга, млад беше той. Дрехата остави, гол остана, за да се освободи, да иде да проповядва. Апостол Петър, за такова достойнство казват му: „И ти си от Неговите ученици“.
към беседата >>
Имате две думи „пур куа“.
Имате две думи „пур куа“.
– Защо? – Казвам: При какви условия може да ги употребите? – Къде ще употребите „защо“ и къде ще употребите „кое“? – На един българин му казали „ожурдюи“, а той разбрал „живгидере“. Човечеството е стигнало до една степен на различаване.
към беседата >>
Казват: „Ще те осъдим на смърт.
– „Не, казва, тук ще те накажем“. Той чува, че го вика някой и не може да се събуди. Защо не може да се събуди? – Защото откъснал от плодовете в света на съня и ще го съдят. Питам сега: Какво е разрешението на въпроса?
Казват: „Ще те осъдим на смърт.
Като те осъдим на смърт, ще те заровим в земята. Ти си казват вторият, който правиш тази погрешка. Тук преди години хванахме една млада мома, която влязла в градината и откъснала три цвята. Ние я осъдихме на смърт.“ Той се чуди. Тя откъснала цветя и я осъдили на смърт.
към беседата >>
Влезеш в едно бойно поле.
Понякой път вие сте скръбни, мислите, че Господ не ви обича. Вашето слънце е залязо. На физическият свят имате физическо разбиране. В Божествения свят, каквото и да стане, макар и слънцето да не е изгряло, ти имаш едно верую, казваш: „Туй, което аз вярвам, не може да се измени“. Понякой път вие страдате и може да страдате заради хората.
Влезеш в едно бойно поле.
Тук избити, там избити, тук ранени, там ранени, пъшкат, пъшкат, усещаш една скръб, искаш да помогнеш на тия хора, някому кракът откъснат, някому ръката. Не може да помогнеш, става ти тебе мъчно. Защо ти става мъчно? – Понеже в дадения случай хората не живяха по Бога, имат тия страдания, ако бяха живяли по Бога, щяха ли да имат тия страдания?
към беседата >>
Петър, който мислеше, че обича много Христа, три пъти се отрече от Него.
Любовта може да стане повод да се роди едно престъпление. Обичаш някого повече отколкото друг. Христос имаше ученици, обичаше Йоанна повече, казва Писанието. Но каква беше Любовта Христова? – Този, когото обичаше Христос, като го хванаха за дрехата, че гол избяга.
Петър, който мислеше, че обича много Христа, три пъти се отрече от Него.
Туй показва, че Любовта е до една степен. Йоан оценяваше живота повече, затуй остави дрехата си и избяга, млад беше той. Дрехата остави, гол остана, за да се освободи, да иде да проповядва. Апостол Петър, за такова достойнство казват му: „И ти си от Неговите ученици“. Той казва: „Не, не съм“.
към беседата >>
– Защо?
Имате две думи „пур куа“.
– Защо?
– Казвам: При какви условия може да ги употребите? – Къде ще употребите „защо“ и къде ще употребите „кое“? – На един българин му казали „ожурдюи“, а той разбрал „живгидере“. Човечеството е стигнало до една степен на различаване. Сегашното човечество страда от повторение, а пък природата изключва всяко повторение.
към беседата >>
Като те осъдим на смърт, ще те заровим в земята.
Той чува, че го вика някой и не може да се събуди. Защо не може да се събуди? – Защото откъснал от плодовете в света на съня и ще го съдят. Питам сега: Какво е разрешението на въпроса? Казват: „Ще те осъдим на смърт.
Като те осъдим на смърт, ще те заровим в земята.
Ти си казват вторият, който правиш тази погрешка. Тук преди години хванахме една млада мома, която влязла в градината и откъснала три цвята. Ние я осъдихме на смърт.“ Той се чуди. Тя откъснала цветя и я осъдили на смърт. Осъждат и него, заравят го.
към беседата >>
Тук избити, там избити, тук ранени, там ранени, пъшкат, пъшкат, усещаш една скръб, искаш да помогнеш на тия хора, някому кракът откъснат, някому ръката.
Вашето слънце е залязо. На физическият свят имате физическо разбиране. В Божествения свят, каквото и да стане, макар и слънцето да не е изгряло, ти имаш едно верую, казваш: „Туй, което аз вярвам, не може да се измени“. Понякой път вие страдате и може да страдате заради хората. Влезеш в едно бойно поле.
Тук избити, там избити, тук ранени, там ранени, пъшкат, пъшкат, усещаш една скръб, искаш да помогнеш на тия хора, някому кракът откъснат, някому ръката.
Не може да помогнеш, става ти тебе мъчно. Защо ти става мъчно? – Понеже в дадения случай хората не живяха по Бога, имат тия страдания, ако бяха живяли по Бога, щяха ли да имат тия страдания?
към беседата >>
Туй показва, че Любовта е до една степен.
Обичаш някого повече отколкото друг. Христос имаше ученици, обичаше Йоанна повече, казва Писанието. Но каква беше Любовта Христова? – Този, когото обичаше Христос, като го хванаха за дрехата, че гол избяга. Петър, който мислеше, че обича много Христа, три пъти се отрече от Него.
Туй показва, че Любовта е до една степен.
Йоан оценяваше живота повече, затуй остави дрехата си и избяга, млад беше той. Дрехата остави, гол остана, за да се освободи, да иде да проповядва. Апостол Петър, за такова достойнство казват му: „И ти си от Неговите ученици“. Той казва: „Не, не съм“. В дадения случай защо се отрече?
към беседата >>
– Казвам: При какви условия може да ги употребите?
Имате две думи „пур куа“. – Защо?
– Казвам: При какви условия може да ги употребите?
– Къде ще употребите „защо“ и къде ще употребите „кое“? – На един българин му казали „ожурдюи“, а той разбрал „живгидере“. Човечеството е стигнало до една степен на различаване. Сегашното човечество страда от повторение, а пък природата изключва всяко повторение. Едно преповторение можем да го турим в нова форма.
към беседата >>
Ти си казват вторият, който правиш тази погрешка.
Защо не може да се събуди? – Защото откъснал от плодовете в света на съня и ще го съдят. Питам сега: Какво е разрешението на въпроса? Казват: „Ще те осъдим на смърт. Като те осъдим на смърт, ще те заровим в земята.
Ти си казват вторият, който правиш тази погрешка.
Тук преди години хванахме една млада мома, която влязла в градината и откъснала три цвята. Ние я осъдихме на смърт.“ Той се чуди. Тя откъснала цветя и я осъдили на смърт. Осъждат и него, заравят го. След туй, той се събужда.
към беседата >>
Не може да помогнеш, става ти тебе мъчно.
На физическият свят имате физическо разбиране. В Божествения свят, каквото и да стане, макар и слънцето да не е изгряло, ти имаш едно верую, казваш: „Туй, което аз вярвам, не може да се измени“. Понякой път вие страдате и може да страдате заради хората. Влезеш в едно бойно поле. Тук избити, там избити, тук ранени, там ранени, пъшкат, пъшкат, усещаш една скръб, искаш да помогнеш на тия хора, някому кракът откъснат, някому ръката.
Не може да помогнеш, става ти тебе мъчно.
Защо ти става мъчно? – Понеже в дадения случай хората не живяха по Бога, имат тия страдания, ако бяха живяли по Бога, щяха ли да имат тия страдания?
към беседата >>
Йоан оценяваше живота повече, затуй остави дрехата си и избяга, млад беше той.
Христос имаше ученици, обичаше Йоанна повече, казва Писанието. Но каква беше Любовта Христова? – Този, когото обичаше Христос, като го хванаха за дрехата, че гол избяга. Петър, който мислеше, че обича много Христа, три пъти се отрече от Него. Туй показва, че Любовта е до една степен.
Йоан оценяваше живота повече, затуй остави дрехата си и избяга, млад беше той.
Дрехата остави, гол остана, за да се освободи, да иде да проповядва. Апостол Петър, за такова достойнство казват му: „И ти си от Неговите ученици“. Той казва: „Не, не съм“. В дадения случай защо се отрече? Съвсем други причини има.
към беседата >>
2.
Разумен и неразумен страх
,
МОК
, София, 28.1.1938г.,
Изведнъж, моментално, като че някой ги пресече, млъкнаха.
Аз съм привеждал този пример. Птиците ги е страх от сокол. Ако се яви на една птица сокол, магически влияе, бяга и се крие от него. Като се скрият тия животни, не си обръщат гърба, скрие се някъде, оттегли се вътре, не се обръща, гледат неприятеля, в очите го гледат. Веднъж аз имах случай да видя повече от две хиляди врабчета, събрани на едно място, вдигат шум, чува се на един километър чуруликането им.
Изведнъж, моментално, като че някой ги пресече, млъкнаха.
Отивам да видя какво станало. Гледам, един сокол се изправил насреща, а всички те се наредили като ученици в шубраките. Той гледа по кой начин може да хване едно от тях. Те се оттеглили в храста, той колкото и да бърка, не може да стигне, нито едно. Отлична картина, като че слушат някакъв урок.
към беседата >>
Имате един център и една окръжност.
В музиката имате цяла нота, имате половин нота, имате четвъртинка, имате осминка, имате шестнайстинка, после имате тридесет и вторина. Хайде да ги турим. /Изписват се/. Какво означава цялата нота?
Имате един център и една окръжност.
Що е цяла нота? – Имате едно начало и една възможност. Какво означава половината нота? – Имате едно проявление. Половината нота е проявление.
към беседата >>
Отивам да видя какво станало.
Птиците ги е страх от сокол. Ако се яви на една птица сокол, магически влияе, бяга и се крие от него. Като се скрият тия животни, не си обръщат гърба, скрие се някъде, оттегли се вътре, не се обръща, гледат неприятеля, в очите го гледат. Веднъж аз имах случай да видя повече от две хиляди врабчета, събрани на едно място, вдигат шум, чува се на един километър чуруликането им. Изведнъж, моментално, като че някой ги пресече, млъкнаха.
Отивам да видя какво станало.
Гледам, един сокол се изправил насреща, а всички те се наредили като ученици в шубраките. Той гледа по кой начин може да хване едно от тях. Те се оттеглили в храста, той колкото и да бърка, не може да стигне, нито едно. Отлична картина, като че слушат някакъв урок. – Защо дигате вие шум, не знаете ли, че не е позволено тъй да се дига шум?
към беседата >>
Що е цяла нота?
В музиката имате цяла нота, имате половин нота, имате четвъртинка, имате осминка, имате шестнайстинка, после имате тридесет и вторина. Хайде да ги турим. /Изписват се/. Какво означава цялата нота? Имате един център и една окръжност.
Що е цяла нота?
– Имате едно начало и една възможност. Какво означава половината нота? – Имате едно проявление. Половината нота е проявление. Сега четвъртинката какво означава?
към беседата >>
Гледам, един сокол се изправил насреща, а всички те се наредили като ученици в шубраките.
Ако се яви на една птица сокол, магически влияе, бяга и се крие от него. Като се скрият тия животни, не си обръщат гърба, скрие се някъде, оттегли се вътре, не се обръща, гледат неприятеля, в очите го гледат. Веднъж аз имах случай да видя повече от две хиляди врабчета, събрани на едно място, вдигат шум, чува се на един километър чуруликането им. Изведнъж, моментално, като че някой ги пресече, млъкнаха. Отивам да видя какво станало.
Гледам, един сокол се изправил насреща, а всички те се наредили като ученици в шубраките.
Той гледа по кой начин може да хване едно от тях. Те се оттеглили в храста, той колкото и да бърка, не може да стигне, нито едно. Отлична картина, като че слушат някакъв урок. – Защо дигате вие шум, не знаете ли, че не е позволено тъй да се дига шум? Аз съжалявах, че нямам апарат да ги фотографирам.
към беседата >>
– Имате едно начало и една възможност.
Хайде да ги турим. /Изписват се/. Какво означава цялата нота? Имате един център и една окръжност. Що е цяла нота?
– Имате едно начало и една възможност.
Какво означава половината нота? – Имате едно проявление. Половината нота е проявление. Сега четвъртинката какво означава? – Едно постижение.
към беседата >>
Той гледа по кой начин може да хване едно от тях.
Като се скрият тия животни, не си обръщат гърба, скрие се някъде, оттегли се вътре, не се обръща, гледат неприятеля, в очите го гледат. Веднъж аз имах случай да видя повече от две хиляди врабчета, събрани на едно място, вдигат шум, чува се на един километър чуруликането им. Изведнъж, моментално, като че някой ги пресече, млъкнаха. Отивам да видя какво станало. Гледам, един сокол се изправил насреща, а всички те се наредили като ученици в шубраките.
Той гледа по кой начин може да хване едно от тях.
Те се оттеглили в храста, той колкото и да бърка, не може да стигне, нито едно. Отлична картина, като че слушат някакъв урок. – Защо дигате вие шум, не знаете ли, че не е позволено тъй да се дига шум? Аз съжалявах, че нямам апарат да ги фотографирам. Тъй наредени внимават, с благоприличие, само си въртят очите.
към беседата >>
Какво означава половината нота?
/Изписват се/. Какво означава цялата нота? Имате един център и една окръжност. Що е цяла нота? – Имате едно начало и една възможност.
Какво означава половината нота?
– Имате едно проявление. Половината нота е проявление. Сега четвъртинката какво означава? – Едно постижение. – Осминката има една заплата за постижение.
към беседата >>
Те се оттеглили в храста, той колкото и да бърка, не може да стигне, нито едно.
Веднъж аз имах случай да видя повече от две хиляди врабчета, събрани на едно място, вдигат шум, чува се на един километър чуруликането им. Изведнъж, моментално, като че някой ги пресече, млъкнаха. Отивам да видя какво станало. Гледам, един сокол се изправил насреща, а всички те се наредили като ученици в шубраките. Той гледа по кой начин може да хване едно от тях.
Те се оттеглили в храста, той колкото и да бърка, не може да стигне, нито едно.
Отлична картина, като че слушат някакъв урок. – Защо дигате вие шум, не знаете ли, че не е позволено тъй да се дига шум? Аз съжалявах, че нямам апарат да ги фотографирам. Тъй наредени внимават, с благоприличие, само си въртят очите. Гледам, главите не си мърдат, само очите си движат.
към беседата >>
– Имате едно проявление.
Какво означава цялата нота? Имате един център и една окръжност. Що е цяла нота? – Имате едно начало и една възможност. Какво означава половината нота?
– Имате едно проявление.
Половината нота е проявление. Сега четвъртинката какво означава? – Едно постижение. – Осминката има една заплата за постижение. А шеснайстинката?
към беседата >>
Отлична картина, като че слушат някакъв урок.
Изведнъж, моментално, като че някой ги пресече, млъкнаха. Отивам да видя какво станало. Гледам, един сокол се изправил насреща, а всички те се наредили като ученици в шубраките. Той гледа по кой начин може да хване едно от тях. Те се оттеглили в храста, той колкото и да бърка, не може да стигне, нито едно.
Отлична картина, като че слушат някакъв урок.
– Защо дигате вие шум, не знаете ли, че не е позволено тъй да се дига шум? Аз съжалявах, че нямам апарат да ги фотографирам. Тъй наредени внимават, с благоприличие, само си въртят очите. Гледам, главите не си мърдат, само очите си движат. Той си върти главата навсякъде и гледа да хване някое.
към беседата >>
Половината нота е проявление.
Имате един център и една окръжност. Що е цяла нота? – Имате едно начало и една възможност. Какво означава половината нота? – Имате едно проявление.
Половината нота е проявление.
Сега четвъртинката какво означава? – Едно постижение. – Осминката има една заплата за постижение. А шеснайстинката? – Има една радост.
към беседата >>
– Защо дигате вие шум, не знаете ли, че не е позволено тъй да се дига шум?
Отивам да видя какво станало. Гледам, един сокол се изправил насреща, а всички те се наредили като ученици в шубраките. Той гледа по кой начин може да хване едно от тях. Те се оттеглили в храста, той колкото и да бърка, не може да стигне, нито едно. Отлична картина, като че слушат някакъв урок.
– Защо дигате вие шум, не знаете ли, че не е позволено тъй да се дига шум?
Аз съжалявах, че нямам апарат да ги фотографирам. Тъй наредени внимават, с благоприличие, само си въртят очите. Гледам, главите не си мърдат, само очите си движат. Той си върти главата навсякъде и гледа да хване някое. Той седя повече от 20 минути тъй.
към беседата >>
Сега четвъртинката какво означава?
Що е цяла нота? – Имате едно начало и една възможност. Какво означава половината нота? – Имате едно проявление. Половината нота е проявление.
Сега четвъртинката какво означава?
– Едно постижение. – Осминката има една заплата за постижение. А шеснайстинката? – Има една радост. А тридесет и вторината?
към беседата >>
Аз съжалявах, че нямам апарат да ги фотографирам.
Гледам, един сокол се изправил насреща, а всички те се наредили като ученици в шубраките. Той гледа по кой начин може да хване едно от тях. Те се оттеглили в храста, той колкото и да бърка, не може да стигне, нито едно. Отлична картина, като че слушат някакъв урок. – Защо дигате вие шум, не знаете ли, че не е позволено тъй да се дига шум?
Аз съжалявах, че нямам апарат да ги фотографирам.
Тъй наредени внимават, с благоприличие, само си въртят очите. Гледам, главите не си мърдат, само очите си движат. Той си върти главата навсякъде и гледа да хване някое. Той седя повече от 20 минути тъй. Казва: „Какво да ви правя?
към беседата >>
– Едно постижение.
– Имате едно начало и една възможност. Какво означава половината нота? – Имате едно проявление. Половината нота е проявление. Сега четвъртинката какво означава?
– Едно постижение.
– Осминката има една заплата за постижение. А шеснайстинката? – Има една радост. А тридесет и вторината? – Има една любов в света.
към беседата >>
Тъй наредени внимават, с благоприличие, само си въртят очите.
Той гледа по кой начин може да хване едно от тях. Те се оттеглили в храста, той колкото и да бърка, не може да стигне, нито едно. Отлична картина, като че слушат някакъв урок. – Защо дигате вие шум, не знаете ли, че не е позволено тъй да се дига шум? Аз съжалявах, че нямам апарат да ги фотографирам.
Тъй наредени внимават, с благоприличие, само си въртят очите.
Гледам, главите не си мърдат, само очите си движат. Той си върти главата навсякъде и гледа да хване някое. Той седя повече от 20 минути тъй. Казва: „Какво да ви правя? Хайде казва да хвръкна“.
към беседата >>
– Осминката има една заплата за постижение.
Какво означава половината нота? – Имате едно проявление. Половината нота е проявление. Сега четвъртинката какво означава? – Едно постижение.
– Осминката има една заплата за постижение.
А шеснайстинката? – Има една радост. А тридесет и вторината? – Има една любов в света. Аз като пея на цели ноти, казвам: Има едно начало и една възможност.
към беседата >>
Гледам, главите не си мърдат, само очите си движат.
Те се оттеглили в храста, той колкото и да бърка, не може да стигне, нито едно. Отлична картина, като че слушат някакъв урок. – Защо дигате вие шум, не знаете ли, че не е позволено тъй да се дига шум? Аз съжалявах, че нямам апарат да ги фотографирам. Тъй наредени внимават, с благоприличие, само си въртят очите.
Гледам, главите не си мърдат, само очите си движат.
Той си върти главата навсякъде и гледа да хване някое. Той седя повече от 20 минути тъй. Казва: „Какво да ви правя? Хайде казва да хвръкна“. Той като хвръкна, изведнъж всички зачуруликаха.
към беседата >>
А шеснайстинката?
– Имате едно проявление. Половината нота е проявление. Сега четвъртинката какво означава? – Едно постижение. – Осминката има една заплата за постижение.
А шеснайстинката?
– Има една радост. А тридесет и вторината? – Има една любов в света. Аз като пея на цели ноти, казвам: Има едно начало и една възможност. Като пея половини, има едно проявление, искам да се проявя.
към беседата >>
Той си върти главата навсякъде и гледа да хване някое.
Отлична картина, като че слушат някакъв урок. – Защо дигате вие шум, не знаете ли, че не е позволено тъй да се дига шум? Аз съжалявах, че нямам апарат да ги фотографирам. Тъй наредени внимават, с благоприличие, само си въртят очите. Гледам, главите не си мърдат, само очите си движат.
Той си върти главата навсякъде и гледа да хване някое.
Той седя повече от 20 минути тъй. Казва: „Какво да ви правя? Хайде казва да хвръкна“. Той като хвръкна, изведнъж всички зачуруликаха. Казвам: Един човек не може да произведе такова магическо състояние.
към беседата >>
– Има една радост.
Половината нота е проявление. Сега четвъртинката какво означава? – Едно постижение. – Осминката има една заплата за постижение. А шеснайстинката?
– Има една радост.
А тридесет и вторината? – Има една любов в света. Аз като пея на цели ноти, казвам: Има едно начало и една възможност. Като пея половини, има едно проявление, искам да се проявя. Като пея с четвъртинки, искам да имам едно постижение.
към беседата >>
Той седя повече от 20 минути тъй.
– Защо дигате вие шум, не знаете ли, че не е позволено тъй да се дига шум? Аз съжалявах, че нямам апарат да ги фотографирам. Тъй наредени внимават, с благоприличие, само си въртят очите. Гледам, главите не си мърдат, само очите си движат. Той си върти главата навсякъде и гледа да хване някое.
Той седя повече от 20 минути тъй.
Казва: „Какво да ви правя? Хайде казва да хвръкна“. Той като хвръкна, изведнъж всички зачуруликаха. Казвам: Един човек не може да произведе такова магическо състояние. Аз на тия птиченца не можех да произведа такова впечатление.
към беседата >>
А тридесет и вторината?
Сега четвъртинката какво означава? – Едно постижение. – Осминката има една заплата за постижение. А шеснайстинката? – Има една радост.
А тридесет и вторината?
– Има една любов в света. Аз като пея на цели ноти, казвам: Има едно начало и една възможност. Като пея половини, има едно проявление, искам да се проявя. Като пея с четвъртинки, искам да имам едно постижение. Вие защо пеете цели ноти, не знаете.
към беседата >>
Казва: „Какво да ви правя?
Аз съжалявах, че нямам апарат да ги фотографирам. Тъй наредени внимават, с благоприличие, само си въртят очите. Гледам, главите не си мърдат, само очите си движат. Той си върти главата навсякъде и гледа да хване някое. Той седя повече от 20 минути тъй.
Казва: „Какво да ви правя?
Хайде казва да хвръкна“. Той като хвръкна, изведнъж всички зачуруликаха. Казвам: Един човек не може да произведе такова магическо състояние. Аз на тия птиченца не можех да произведа такова впечатление. Казват: „Отиде си учителят“.
към беседата >>
– Има една любов в света.
– Едно постижение. – Осминката има една заплата за постижение. А шеснайстинката? – Има една радост. А тридесет и вторината?
– Има една любов в света.
Аз като пея на цели ноти, казвам: Има едно начало и една възможност. Като пея половини, има едно проявление, искам да се проявя. Като пея с четвъртинки, искам да имам едно постижение. Вие защо пеете цели ноти, не знаете. И половинки, и четвъртинки и осминки защо пеете, не знаете.
към беседата >>
Хайде казва да хвръкна“.
Тъй наредени внимават, с благоприличие, само си въртят очите. Гледам, главите не си мърдат, само очите си движат. Той си върти главата навсякъде и гледа да хване някое. Той седя повече от 20 минути тъй. Казва: „Какво да ви правя?
Хайде казва да хвръкна“.
Той като хвръкна, изведнъж всички зачуруликаха. Казвам: Един човек не може да произведе такова магическо състояние. Аз на тия птиченца не можех да произведа такова впечатление. Казват: „Отиде си учителят“. Ако аз бях им казал: „Я, стойте мирно“.
към беседата >>
Аз като пея на цели ноти, казвам: Има едно начало и една възможност.
– Осминката има една заплата за постижение. А шеснайстинката? – Има една радост. А тридесет и вторината? – Има една любов в света.
Аз като пея на цели ноти, казвам: Има едно начало и една възможност.
Като пея половини, има едно проявление, искам да се проявя. Като пея с четвъртинки, искам да имам едно постижение. Вие защо пеете цели ноти, не знаете. И половинки, и четвъртинки и осминки защо пеете, не знаете. Като пеете шестнайстинки има една радост.
към беседата >>
Той като хвръкна, изведнъж всички зачуруликаха.
Гледам, главите не си мърдат, само очите си движат. Той си върти главата навсякъде и гледа да хване някое. Той седя повече от 20 минути тъй. Казва: „Какво да ви правя? Хайде казва да хвръкна“.
Той като хвръкна, изведнъж всички зачуруликаха.
Казвам: Един човек не може да произведе такова магическо състояние. Аз на тия птиченца не можех да произведа такова впечатление. Казват: „Отиде си учителят“. Ако аз бях им казал: „Я, стойте мирно“. Нямаше да ме слушат.
към беседата >>
Като пея половини, има едно проявление, искам да се проявя.
А шеснайстинката? – Има една радост. А тридесет и вторината? – Има една любов в света. Аз като пея на цели ноти, казвам: Има едно начало и една възможност.
Като пея половини, има едно проявление, искам да се проявя.
Като пея с четвъртинки, искам да имам едно постижение. Вие защо пеете цели ноти, не знаете. И половинки, и четвъртинки и осминки защо пеете, не знаете. Като пеете шестнайстинки има една радост. Като дойде тридесет и вторината, ще дойде любовтта.
към беседата >>
Казвам: Един човек не може да произведе такова магическо състояние.
Той си върти главата навсякъде и гледа да хване някое. Той седя повече от 20 минути тъй. Казва: „Какво да ви правя? Хайде казва да хвръкна“. Той като хвръкна, изведнъж всички зачуруликаха.
Казвам: Един човек не може да произведе такова магическо състояние.
Аз на тия птиченца не можех да произведа такова впечатление. Казват: „Отиде си учителят“. Ако аз бях им казал: „Я, стойте мирно“. Нямаше да ме слушат. Ако той дойде, ако го повикам да дойде, всички ще млъкнат.
към беседата >>
Като пея с четвъртинки, искам да имам едно постижение.
– Има една радост. А тридесет и вторината? – Има една любов в света. Аз като пея на цели ноти, казвам: Има едно начало и една възможност. Като пея половини, има едно проявление, искам да се проявя.
Като пея с четвъртинки, искам да имам едно постижение.
Вие защо пеете цели ноти, не знаете. И половинки, и четвъртинки и осминки защо пеете, не знаете. Като пеете шестнайстинки има една радост. Като дойде тридесет и вторината, ще дойде любовтта. Истинската любов е в шестдесет и четвъртината.
към беседата >>
Аз на тия птиченца не можех да произведа такова впечатление.
Той седя повече от 20 минути тъй. Казва: „Какво да ви правя? Хайде казва да хвръкна“. Той като хвръкна, изведнъж всички зачуруликаха. Казвам: Един човек не може да произведе такова магическо състояние.
Аз на тия птиченца не можех да произведа такова впечатление.
Казват: „Отиде си учителят“. Ако аз бях им казал: „Я, стойте мирно“. Нямаше да ме слушат. Ако той дойде, ако го повикам да дойде, всички ще млъкнат. Безбройни векове, те са имали тези опитности, но има и по-дълбока връзка.
към беседата >>
Вие защо пеете цели ноти, не знаете.
А тридесет и вторината? – Има една любов в света. Аз като пея на цели ноти, казвам: Има едно начало и една възможност. Като пея половини, има едно проявление, искам да се проявя. Като пея с четвъртинки, искам да имам едно постижение.
Вие защо пеете цели ноти, не знаете.
И половинки, и четвъртинки и осминки защо пеете, не знаете. Като пеете шестнайстинки има една радост. Като дойде тридесет и вторината, ще дойде любовтта. Истинската любов е в шестдесет и четвъртината. Неуловима е любовтта.
към беседата >>
Казват: „Отиде си учителят“.
Казва: „Какво да ви правя? Хайде казва да хвръкна“. Той като хвръкна, изведнъж всички зачуруликаха. Казвам: Един човек не може да произведе такова магическо състояние. Аз на тия птиченца не можех да произведа такова впечатление.
Казват: „Отиде си учителят“.
Ако аз бях им казал: „Я, стойте мирно“. Нямаше да ме слушат. Ако той дойде, ако го повикам да дойде, всички ще млъкнат. Безбройни векове, те са имали тези опитности, но има и по-дълбока връзка. Всяко птиченце от тия врабчета седи и наблюдава главата му, краката му.
към беседата >>
И половинки, и четвъртинки и осминки защо пеете, не знаете.
– Има една любов в света. Аз като пея на цели ноти, казвам: Има едно начало и една възможност. Като пея половини, има едно проявление, искам да се проявя. Като пея с четвъртинки, искам да имам едно постижение. Вие защо пеете цели ноти, не знаете.
И половинки, и четвъртинки и осминки защо пеете, не знаете.
Като пеете шестнайстинки има една радост. Като дойде тридесет и вторината, ще дойде любовтта. Истинската любов е в шестдесет и четвъртината. Неуловима е любовтта. Вие искате в началото любовта.
към беседата >>
Ако аз бях им казал: „Я, стойте мирно“.
Хайде казва да хвръкна“. Той като хвръкна, изведнъж всички зачуруликаха. Казвам: Един човек не може да произведе такова магическо състояние. Аз на тия птиченца не можех да произведа такова впечатление. Казват: „Отиде си учителят“.
Ако аз бях им казал: „Я, стойте мирно“.
Нямаше да ме слушат. Ако той дойде, ако го повикам да дойде, всички ще млъкнат. Безбройни векове, те са имали тези опитности, но има и по-дълбока връзка. Всяко птиченце от тия врабчета седи и наблюдава главата му, краката му. Той е толкова ловък, че някой път изненадва; толкоз бърз, че много пъти преди птиченцето да се оттегли, ще бъде хванато.
към беседата >>
Като пеете шестнайстинки има една радост.
Аз като пея на цели ноти, казвам: Има едно начало и една възможност. Като пея половини, има едно проявление, искам да се проявя. Като пея с четвъртинки, искам да имам едно постижение. Вие защо пеете цели ноти, не знаете. И половинки, и четвъртинки и осминки защо пеете, не знаете.
Като пеете шестнайстинки има една радост.
Като дойде тридесет и вторината, ще дойде любовтта. Истинската любов е в шестдесет и четвъртината. Неуловима е любовтта. Вие искате в началото любовта. При шестдесет и четвъртината е любовта.
към беседата >>
Нямаше да ме слушат.
Той като хвръкна, изведнъж всички зачуруликаха. Казвам: Един човек не може да произведе такова магическо състояние. Аз на тия птиченца не можех да произведа такова впечатление. Казват: „Отиде си учителят“. Ако аз бях им казал: „Я, стойте мирно“.
Нямаше да ме слушат.
Ако той дойде, ако го повикам да дойде, всички ще млъкнат. Безбройни векове, те са имали тези опитности, но има и по-дълбока връзка. Всяко птиченце от тия врабчета седи и наблюдава главата му, краката му. Той е толкова ловък, че някой път изненадва; толкоз бърз, че много пъти преди птиченцето да се оттегли, ще бъде хванато. Те така се оттеглили и наблюдават краката му.
към беседата >>
Като дойде тридесет и вторината, ще дойде любовтта.
Като пея половини, има едно проявление, искам да се проявя. Като пея с четвъртинки, искам да имам едно постижение. Вие защо пеете цели ноти, не знаете. И половинки, и четвъртинки и осминки защо пеете, не знаете. Като пеете шестнайстинки има една радост.
Като дойде тридесет и вторината, ще дойде любовтта.
Истинската любов е в шестдесет и четвъртината. Неуловима е любовтта. Вие искате в началото любовта. При шестдесет и четвъртината е любовта. Вие искате в началото любовта, затова се разочаровате.
към беседата >>
Ако той дойде, ако го повикам да дойде, всички ще млъкнат.
Казвам: Един човек не може да произведе такова магическо състояние. Аз на тия птиченца не можех да произведа такова впечатление. Казват: „Отиде си учителят“. Ако аз бях им казал: „Я, стойте мирно“. Нямаше да ме слушат.
Ако той дойде, ако го повикам да дойде, всички ще млъкнат.
Безбройни векове, те са имали тези опитности, но има и по-дълбока връзка. Всяко птиченце от тия врабчета седи и наблюдава главата му, краката му. Той е толкова ловък, че някой път изненадва; толкоз бърз, че много пъти преди птиченцето да се оттегли, ще бъде хванато. Те така се оттеглили и наблюдават краката му. При всяко подвижване, вземат мерки да се предпазят.
към беседата >>
Истинската любов е в шестдесет и четвъртината.
Като пея с четвъртинки, искам да имам едно постижение. Вие защо пеете цели ноти, не знаете. И половинки, и четвъртинки и осминки защо пеете, не знаете. Като пеете шестнайстинки има една радост. Като дойде тридесет и вторината, ще дойде любовтта.
Истинската любов е в шестдесет и четвъртината.
Неуловима е любовтта. Вие искате в началото любовта. При шестдесет и четвъртината е любовта. Вие искате в началото любовта, затова се разочаровате. Много мъчно се взема шестдесет и четвъртината.
към беседата >>
Безбройни векове, те са имали тези опитности, но има и по-дълбока връзка.
Аз на тия птиченца не можех да произведа такова впечатление. Казват: „Отиде си учителят“. Ако аз бях им казал: „Я, стойте мирно“. Нямаше да ме слушат. Ако той дойде, ако го повикам да дойде, всички ще млъкнат.
Безбройни векове, те са имали тези опитности, но има и по-дълбока връзка.
Всяко птиченце от тия врабчета седи и наблюдава главата му, краката му. Той е толкова ловък, че някой път изненадва; толкоз бърз, че много пъти преди птиченцето да се оттегли, ще бъде хванато. Те така се оттеглили и наблюдават краката му. При всяко подвижване, вземат мерки да се предпазят. Казвам: И вас като врабчетата ви е страх от нещо.
към беседата >>
Неуловима е любовтта.
Вие защо пеете цели ноти, не знаете. И половинки, и четвъртинки и осминки защо пеете, не знаете. Като пеете шестнайстинки има една радост. Като дойде тридесет и вторината, ще дойде любовтта. Истинската любов е в шестдесет и четвъртината.
Неуловима е любовтта.
Вие искате в началото любовта. При шестдесет и четвъртината е любовта. Вие искате в началото любовта, затова се разочаровате. Много мъчно се взема шестдесет и четвъртината.
към беседата >>
Всяко птиченце от тия врабчета седи и наблюдава главата му, краката му.
Казват: „Отиде си учителят“. Ако аз бях им казал: „Я, стойте мирно“. Нямаше да ме слушат. Ако той дойде, ако го повикам да дойде, всички ще млъкнат. Безбройни векове, те са имали тези опитности, но има и по-дълбока връзка.
Всяко птиченце от тия врабчета седи и наблюдава главата му, краката му.
Той е толкова ловък, че някой път изненадва; толкоз бърз, че много пъти преди птиченцето да се оттегли, ще бъде хванато. Те така се оттеглили и наблюдават краката му. При всяко подвижване, вземат мерки да се предпазят. Казвам: И вас като врабчетата ви е страх от нещо. Има защо да ви е страх.
към беседата >>
Вие искате в началото любовта.
И половинки, и четвъртинки и осминки защо пеете, не знаете. Като пеете шестнайстинки има една радост. Като дойде тридесет и вторината, ще дойде любовтта. Истинската любов е в шестдесет и четвъртината. Неуловима е любовтта.
Вие искате в началото любовта.
При шестдесет и четвъртината е любовта. Вие искате в началото любовта, затова се разочаровате. Много мъчно се взема шестдесет и четвъртината.
към беседата >>
Той е толкова ловък, че някой път изненадва; толкоз бърз, че много пъти преди птиченцето да се оттегли, ще бъде хванато.
Ако аз бях им казал: „Я, стойте мирно“. Нямаше да ме слушат. Ако той дойде, ако го повикам да дойде, всички ще млъкнат. Безбройни векове, те са имали тези опитности, но има и по-дълбока връзка. Всяко птиченце от тия врабчета седи и наблюдава главата му, краката му.
Той е толкова ловък, че някой път изненадва; толкоз бърз, че много пъти преди птиченцето да се оттегли, ще бъде хванато.
Те така се оттеглили и наблюдават краката му. При всяко подвижване, вземат мерки да се предпазят. Казвам: И вас като врабчетата ви е страх от нещо. Има защо да ви е страх. Аз като отидох, вдигаха шум, но като дойде соколът, всички са в тръните, нито едно не бяга.
към беседата >>
При шестдесет и четвъртината е любовта.
Като пеете шестнайстинки има една радост. Като дойде тридесет и вторината, ще дойде любовтта. Истинската любов е в шестдесет и четвъртината. Неуловима е любовтта. Вие искате в началото любовта.
При шестдесет и четвъртината е любовта.
Вие искате в началото любовта, затова се разочаровате. Много мъчно се взема шестдесет и четвъртината.
към беседата >>
Те така се оттеглили и наблюдават краката му.
Нямаше да ме слушат. Ако той дойде, ако го повикам да дойде, всички ще млъкнат. Безбройни векове, те са имали тези опитности, но има и по-дълбока връзка. Всяко птиченце от тия врабчета седи и наблюдава главата му, краката му. Той е толкова ловък, че някой път изненадва; толкоз бърз, че много пъти преди птиченцето да се оттегли, ще бъде хванато.
Те така се оттеглили и наблюдават краката му.
При всяко подвижване, вземат мерки да се предпазят. Казвам: И вас като врабчетата ви е страх от нещо. Има защо да ви е страх. Аз като отидох, вдигаха шум, но като дойде соколът, всички са в тръните, нито едно не бяга. Знае, че при всеки опит за бягане ще стане жертва.
към беседата >>
Вие искате в началото любовта, затова се разочаровате.
Като дойде тридесет и вторината, ще дойде любовтта. Истинската любов е в шестдесет и четвъртината. Неуловима е любовтта. Вие искате в началото любовта. При шестдесет и четвъртината е любовта.
Вие искате в началото любовта, затова се разочаровате.
Много мъчно се взема шестдесет и четвъртината.
към беседата >>
При всяко подвижване, вземат мерки да се предпазят.
Ако той дойде, ако го повикам да дойде, всички ще млъкнат. Безбройни векове, те са имали тези опитности, но има и по-дълбока връзка. Всяко птиченце от тия врабчета седи и наблюдава главата му, краката му. Той е толкова ловък, че някой път изненадва; толкоз бърз, че много пъти преди птиченцето да се оттегли, ще бъде хванато. Те така се оттеглили и наблюдават краката му.
При всяко подвижване, вземат мерки да се предпазят.
Казвам: И вас като врабчетата ви е страх от нещо. Има защо да ви е страх. Аз като отидох, вдигаха шум, но като дойде соколът, всички са в тръните, нито едно не бяга. Знае, че при всеки опит за бягане ще стане жертва.
към беседата >>
Много мъчно се взема шестдесет и четвъртината.
Истинската любов е в шестдесет и четвъртината. Неуловима е любовтта. Вие искате в началото любовта. При шестдесет и четвъртината е любовта. Вие искате в началото любовта, затова се разочаровате.
Много мъчно се взема шестдесет и четвъртината.
към беседата >>
Казвам: И вас като врабчетата ви е страх от нещо.
Безбройни векове, те са имали тези опитности, но има и по-дълбока връзка. Всяко птиченце от тия врабчета седи и наблюдава главата му, краката му. Той е толкова ловък, че някой път изненадва; толкоз бърз, че много пъти преди птиченцето да се оттегли, ще бъде хванато. Те така се оттеглили и наблюдават краката му. При всяко подвижване, вземат мерки да се предпазят.
Казвам: И вас като врабчетата ви е страх от нещо.
Има защо да ви е страх. Аз като отидох, вдигаха шум, но като дойде соколът, всички са в тръните, нито едно не бяга. Знае, че при всеки опит за бягане ще стане жертва.
към беседата >>
Сега може да кажете: „Верно ли е това?
Сега може да кажете: „Верно ли е това?
“ Проверете! Досега сте свирили. Попитайте, кой да е професор, какво означават целите ноти. Какво ще ви кажат. От чисто музикално гледище, в музиката какво означава цялата нота?
към беседата >>
Има защо да ви е страх.
Всяко птиченце от тия врабчета седи и наблюдава главата му, краката му. Той е толкова ловък, че някой път изненадва; толкоз бърз, че много пъти преди птиченцето да се оттегли, ще бъде хванато. Те така се оттеглили и наблюдават краката му. При всяко подвижване, вземат мерки да се предпазят. Казвам: И вас като врабчетата ви е страх от нещо.
Има защо да ви е страх.
Аз като отидох, вдигаха шум, но като дойде соколът, всички са в тръните, нито едно не бяга. Знае, че при всеки опит за бягане ще стане жертва.
към беседата >>
“ Проверете!
Сега може да кажете: „Верно ли е това?
“ Проверете!
Досега сте свирили. Попитайте, кой да е професор, какво означават целите ноти. Какво ще ви кажат. От чисто музикално гледище, в музиката какво означава цялата нота? Как се определя в музиката цялата нота?
към беседата >>
Аз като отидох, вдигаха шум, но като дойде соколът, всички са в тръните, нито едно не бяга.
Той е толкова ловък, че някой път изненадва; толкоз бърз, че много пъти преди птиченцето да се оттегли, ще бъде хванато. Те така се оттеглили и наблюдават краката му. При всяко подвижване, вземат мерки да се предпазят. Казвам: И вас като врабчетата ви е страх от нещо. Има защо да ви е страх.
Аз като отидох, вдигаха шум, но като дойде соколът, всички са в тръните, нито едно не бяга.
Знае, че при всеки опит за бягане ще стане жертва.
към беседата >>
Досега сте свирили.
Сега може да кажете: „Верно ли е това? “ Проверете!
Досега сте свирили.
Попитайте, кой да е професор, какво означават целите ноти. Какво ще ви кажат. От чисто музикално гледище, в музиката какво означава цялата нота? Как се определя в музиката цялата нота? То е вече музикалност.
към беседата >>
Знае, че при всеки опит за бягане ще стане жертва.
Те така се оттеглили и наблюдават краката му. При всяко подвижване, вземат мерки да се предпазят. Казвам: И вас като врабчетата ви е страх от нещо. Има защо да ви е страх. Аз като отидох, вдигаха шум, но като дойде соколът, всички са в тръните, нито едно не бяга.
Знае, че при всеки опит за бягане ще стане жертва.
към беседата >>
Попитайте, кой да е професор, какво означават целите ноти.
Сега може да кажете: „Верно ли е това? “ Проверете! Досега сте свирили.
Попитайте, кой да е професор, какво означават целите ноти.
Какво ще ви кажат. От чисто музикално гледище, в музиката какво означава цялата нота? Как се определя в музиката цялата нота? То е вече музикалност. Битието е започнало музикално.
към беседата >>
Понякой път вие питате: „Не може ли без страх?
Понякой път вие питате: „Не може ли без страх?
“ – Не може. По-добре да имате свещен страх, отколкото да нямате страх, за да не опитате последствията на неразумния страх. Когато дойде неразумния страх може да пострадате. Казва: „Аз всичко ям“. Когато дойде някоя болест, че започнеш да се увиваш, разбираш своя неразумен страх.
към беседата >>
Какво ще ви кажат.
Сега може да кажете: „Верно ли е това? “ Проверете! Досега сте свирили. Попитайте, кой да е професор, какво означават целите ноти.
Какво ще ви кажат.
От чисто музикално гледище, в музиката какво означава цялата нота? Как се определя в музиката цялата нота? То е вече музикалност. Битието е започнало музикално. Щом имате музика, всякога с музика се е създал светът.
към беседата >>
“ – Не може.
Понякой път вие питате: „Не може ли без страх?
“ – Не може.
По-добре да имате свещен страх, отколкото да нямате страх, за да не опитате последствията на неразумния страх. Когато дойде неразумния страх може да пострадате. Казва: „Аз всичко ям“. Когато дойде някоя болест, че започнеш да се увиваш, разбираш своя неразумен страх. Болестта е един резултат на безстрашието.
към беседата >>
От чисто музикално гледище, в музиката какво означава цялата нота?
Сега може да кажете: „Верно ли е това? “ Проверете! Досега сте свирили. Попитайте, кой да е професор, какво означават целите ноти. Какво ще ви кажат.
От чисто музикално гледище, в музиката какво означава цялата нота?
Как се определя в музиката цялата нота? То е вече музикалност. Битието е започнало музикално. Щом имате музика, всякога с музика се е създал светът. Музиката е творчески процес в природата.
към беседата >>
По-добре да имате свещен страх, отколкото да нямате страх, за да не опитате последствията на неразумния страх.
Понякой път вие питате: „Не може ли без страх? “ – Не може.
По-добре да имате свещен страх, отколкото да нямате страх, за да не опитате последствията на неразумния страх.
Когато дойде неразумния страх може да пострадате. Казва: „Аз всичко ям“. Когато дойде някоя болест, че започнеш да се увиваш, разбираш своя неразумен страх. Болестта е един резултат на безстрашието. И след като боледува човек няколко пъти, започва да се бои от болестта.
към беседата >>
Как се определя в музиката цялата нота?
“ Проверете! Досега сте свирили. Попитайте, кой да е професор, какво означават целите ноти. Какво ще ви кажат. От чисто музикално гледище, в музиката какво означава цялата нота?
Как се определя в музиката цялата нота?
То е вече музикалност. Битието е започнало музикално. Щом имате музика, всякога с музика се е създал светът. Музиката е творчески процес в природата. От нищо, когато става нещо, то е музика.
към беседата >>
Когато дойде неразумния страх може да пострадате.
Понякой път вие питате: „Не може ли без страх? “ – Не може. По-добре да имате свещен страх, отколкото да нямате страх, за да не опитате последствията на неразумния страх.
Когато дойде неразумния страх може да пострадате.
Казва: „Аз всичко ям“. Когато дойде някоя болест, че започнеш да се увиваш, разбираш своя неразумен страх. Болестта е един резултат на безстрашието. И след като боледува човек няколко пъти, започва да се бои от болестта. Болестите идат от яденето.
към беседата >>
То е вече музикалност.
Досега сте свирили. Попитайте, кой да е професор, какво означават целите ноти. Какво ще ви кажат. От чисто музикално гледище, в музиката какво означава цялата нота? Как се определя в музиката цялата нота?
То е вече музикалност.
Битието е започнало музикално. Щом имате музика, всякога с музика се е създал светът. Музиката е творчески процес в природата. От нищо, когато става нещо, то е музика. Първото нещо, което се чуло, очертава се цялата нота, очертава се мястото, дето се създала цялата вселена.
към беседата >>
Казва: „Аз всичко ям“.
Понякой път вие питате: „Не може ли без страх? “ – Не може. По-добре да имате свещен страх, отколкото да нямате страх, за да не опитате последствията на неразумния страх. Когато дойде неразумния страх може да пострадате.
Казва: „Аз всичко ям“.
Когато дойде някоя болест, че започнеш да се увиваш, разбираш своя неразумен страх. Болестта е един резултат на безстрашието. И след като боледува човек няколко пъти, започва да се бои от болестта. Болестите идат от яденето.
към беседата >>
Битието е започнало музикално.
Попитайте, кой да е професор, какво означават целите ноти. Какво ще ви кажат. От чисто музикално гледище, в музиката какво означава цялата нота? Как се определя в музиката цялата нота? То е вече музикалност.
Битието е започнало музикално.
Щом имате музика, всякога с музика се е създал светът. Музиката е творчески процес в природата. От нищо, когато става нещо, то е музика. Първото нещо, което се чуло, очертава се цялата нота, очертава се мястото, дето се създала цялата вселена. След туй, тази вселена, започнала да се разделя, образували се всичките музикални ноти.
към беседата >>
Когато дойде някоя болест, че започнеш да се увиваш, разбираш своя неразумен страх.
Понякой път вие питате: „Не може ли без страх? “ – Не може. По-добре да имате свещен страх, отколкото да нямате страх, за да не опитате последствията на неразумния страх. Когато дойде неразумния страх може да пострадате. Казва: „Аз всичко ям“.
Когато дойде някоя болест, че започнеш да се увиваш, разбираш своя неразумен страх.
Болестта е един резултат на безстрашието. И след като боледува човек няколко пъти, започва да се бои от болестта. Болестите идат от яденето.
към беседата >>
Щом имате музика, всякога с музика се е създал светът.
Какво ще ви кажат. От чисто музикално гледище, в музиката какво означава цялата нота? Как се определя в музиката цялата нота? То е вече музикалност. Битието е започнало музикално.
Щом имате музика, всякога с музика се е създал светът.
Музиката е творчески процес в природата. От нищо, когато става нещо, то е музика. Първото нещо, което се чуло, очертава се цялата нота, очертава се мястото, дето се създала цялата вселена. След туй, тази вселена, започнала да се разделя, образували се всичките музикални ноти. Това е музикалното обяснение на космоса.
към беседата >>
Болестта е един резултат на безстрашието.
“ – Не може. По-добре да имате свещен страх, отколкото да нямате страх, за да не опитате последствията на неразумния страх. Когато дойде неразумния страх може да пострадате. Казва: „Аз всичко ям“. Когато дойде някоя болест, че започнеш да се увиваш, разбираш своя неразумен страх.
Болестта е един резултат на безстрашието.
И след като боледува човек няколко пъти, започва да се бои от болестта. Болестите идат от яденето.
към беседата >>
Музиката е творчески процес в природата.
От чисто музикално гледище, в музиката какво означава цялата нота? Как се определя в музиката цялата нота? То е вече музикалност. Битието е започнало музикално. Щом имате музика, всякога с музика се е създал светът.
Музиката е творчески процес в природата.
От нищо, когато става нещо, то е музика. Първото нещо, което се чуло, очертава се цялата нота, очертава се мястото, дето се създала цялата вселена. След туй, тази вселена, започнала да се разделя, образували се всичките музикални ноти. Това е музикалното обяснение на космоса. И в живота е така.
към беседата >>
И след като боледува човек няколко пъти, започва да се бои от болестта.
По-добре да имате свещен страх, отколкото да нямате страх, за да не опитате последствията на неразумния страх. Когато дойде неразумния страх може да пострадате. Казва: „Аз всичко ям“. Когато дойде някоя болест, че започнеш да се увиваш, разбираш своя неразумен страх. Болестта е един резултат на безстрашието.
И след като боледува човек няколко пъти, започва да се бои от болестта.
Болестите идат от яденето.
към беседата >>
От нищо, когато става нещо, то е музика.
Как се определя в музиката цялата нота? То е вече музикалност. Битието е започнало музикално. Щом имате музика, всякога с музика се е създал светът. Музиката е творчески процес в природата.
От нищо, когато става нещо, то е музика.
Първото нещо, което се чуло, очертава се цялата нота, очертава се мястото, дето се създала цялата вселена. След туй, тази вселена, започнала да се разделя, образували се всичките музикални ноти. Това е музикалното обяснение на космоса. И в живота е така. Когато разрешавате един въпрос принципално, от начало започнете.
към беседата >>
Болестите идат от яденето.
Когато дойде неразумния страх може да пострадате. Казва: „Аз всичко ям“. Когато дойде някоя болест, че започнеш да се увиваш, разбираш своя неразумен страх. Болестта е един резултат на безстрашието. И след като боледува човек няколко пъти, започва да се бои от болестта.
Болестите идат от яденето.
към беседата >>
Първото нещо, което се чуло, очертава се цялата нота, очертава се мястото, дето се създала цялата вселена.
То е вече музикалност. Битието е започнало музикално. Щом имате музика, всякога с музика се е създал светът. Музиката е творчески процес в природата. От нищо, когато става нещо, то е музика.
Първото нещо, което се чуло, очертава се цялата нота, очертава се мястото, дето се създала цялата вселена.
След туй, тази вселена, започнала да се разделя, образували се всичките музикални ноти. Това е музикалното обяснение на космоса. И в живота е така. Когато разрешавате един въпрос принципално, от начало започнете. Ще дойдеш тогава на половината нота.
към беседата >>
Добре, ако ви попитам, защо в един триъгълник единият ъгъл е равен на 90 градуса, а другите ъгли са равни на 45 градуса?
Добре, ако ви попитам, защо в един триъгълник единият ъгъл е равен на 90 градуса, а другите ъгли са равни на 45 градуса?
/Фиг. 1.18/ Защо? Геометрически може да се докаже. Да допуснем сега, че този ъгъл „A“ – то е бащата, „C“ е майката, а „B“ е техният син. В един триъгълник двамата имат еднакви права. Щом дойде дъщерята и майката има 90 градуса.
към беседата >>
След туй, тази вселена, започнала да се разделя, образували се всичките музикални ноти.
Битието е започнало музикално. Щом имате музика, всякога с музика се е създал светът. Музиката е творчески процес в природата. От нищо, когато става нещо, то е музика. Първото нещо, което се чуло, очертава се цялата нота, очертава се мястото, дето се създала цялата вселена.
След туй, тази вселена, започнала да се разделя, образували се всичките музикални ноти.
Това е музикалното обяснение на космоса. И в живота е така. Когато разрешавате един въпрос принципално, от начало започнете. Ще дойдеш тогава на половината нота. Кои тактове съответствуват на вторинните ноти?
към беседата >>
/Фиг. 1.18/ Защо?
Добре, ако ви попитам, защо в един триъгълник единият ъгъл е равен на 90 градуса, а другите ъгли са равни на 45 градуса?
/Фиг. 1.18/ Защо?
Геометрически може да се докаже. Да допуснем сега, че този ъгъл „A“ – то е бащата, „C“ е майката, а „B“ е техният син. В един триъгълник двамата имат еднакви права. Щом дойде дъщерята и майката има 90 градуса. Ако има само дъщеря, бащата има само 45 градуса.
към беседата >>
Това е музикалното обяснение на космоса.
Щом имате музика, всякога с музика се е създал светът. Музиката е творчески процес в природата. От нищо, когато става нещо, то е музика. Първото нещо, което се чуло, очертава се цялата нота, очертава се мястото, дето се създала цялата вселена. След туй, тази вселена, започнала да се разделя, образували се всичките музикални ноти.
Това е музикалното обяснение на космоса.
И в живота е така. Когато разрешавате един въпрос принципално, от начало започнете. Ще дойдеш тогава на половината нота. Кои тактове съответствуват на вторинните ноти? Неправилните тактове в музиката имат отношение.
към беседата >>
Геометрически може да се докаже.
Добре, ако ви попитам, защо в един триъгълник единият ъгъл е равен на 90 градуса, а другите ъгли са равни на 45 градуса? /Фиг. 1.18/ Защо?
Геометрически може да се докаже.
Да допуснем сега, че този ъгъл „A“ – то е бащата, „C“ е майката, а „B“ е техният син. В един триъгълник двамата имат еднакви права. Щом дойде дъщерята и майката има 90 градуса. Ако има само дъщеря, бащата има само 45 градуса. Когато майката има дъщеря, тя има два пъти повече право.
към беседата >>
И в живота е така.
Музиката е творчески процес в природата. От нищо, когато става нещо, то е музика. Първото нещо, което се чуло, очертава се цялата нота, очертава се мястото, дето се създала цялата вселена. След туй, тази вселена, започнала да се разделя, образували се всичките музикални ноти. Това е музикалното обяснение на космоса.
И в живота е така.
Когато разрешавате един въпрос принципално, от начало започнете. Ще дойдеш тогава на половината нота. Кои тактове съответствуват на вторинните ноти? Неправилните тактове в музиката имат отношение. Неправилните тактове са минаване на един свят в друг.
към беседата >>
Да допуснем сега, че този ъгъл „A“ – то е бащата, „C“ е майката, а „B“ е техният син.
Добре, ако ви попитам, защо в един триъгълник единият ъгъл е равен на 90 градуса, а другите ъгли са равни на 45 градуса? /Фиг. 1.18/ Защо? Геометрически може да се докаже.
Да допуснем сега, че този ъгъл „A“ – то е бащата, „C“ е майката, а „B“ е техният син.
В един триъгълник двамата имат еднакви права. Щом дойде дъщерята и майката има 90 градуса. Ако има само дъщеря, бащата има само 45 градуса. Когато майката има дъщеря, тя има два пъти повече право. Когато майката ражда син, бащата има два пъти повече право.
към беседата >>
Когато разрешавате един въпрос принципално, от начало започнете.
От нищо, когато става нещо, то е музика. Първото нещо, което се чуло, очертава се цялата нота, очертава се мястото, дето се създала цялата вселена. След туй, тази вселена, започнала да се разделя, образували се всичките музикални ноти. Това е музикалното обяснение на космоса. И в живота е така.
Когато разрешавате един въпрос принципално, от начало започнете.
Ще дойдеш тогава на половината нота. Кои тактове съответствуват на вторинните ноти? Неправилните тактове в музиката имат отношение. Неправилните тактове са минаване на един свят в друг.
към беседата >>
В един триъгълник двамата имат еднакви права.
Добре, ако ви попитам, защо в един триъгълник единият ъгъл е равен на 90 градуса, а другите ъгли са равни на 45 градуса? /Фиг. 1.18/ Защо? Геометрически може да се докаже. Да допуснем сега, че този ъгъл „A“ – то е бащата, „C“ е майката, а „B“ е техният син.
В един триъгълник двамата имат еднакви права.
Щом дойде дъщерята и майката има 90 градуса. Ако има само дъщеря, бащата има само 45 градуса. Когато майката има дъщеря, тя има два пъти повече право. Когато майката ражда син, бащата има два пъти повече право.
към беседата >>
Ще дойдеш тогава на половината нота.
Първото нещо, което се чуло, очертава се цялата нота, очертава се мястото, дето се създала цялата вселена. След туй, тази вселена, започнала да се разделя, образували се всичките музикални ноти. Това е музикалното обяснение на космоса. И в живота е така. Когато разрешавате един въпрос принципално, от начало започнете.
Ще дойдеш тогава на половината нота.
Кои тактове съответствуват на вторинните ноти? Неправилните тактове в музиката имат отношение. Неправилните тактове са минаване на един свят в друг.
към беседата >>
Щом дойде дъщерята и майката има 90 градуса.
Добре, ако ви попитам, защо в един триъгълник единият ъгъл е равен на 90 градуса, а другите ъгли са равни на 45 градуса? /Фиг. 1.18/ Защо? Геометрически може да се докаже. Да допуснем сега, че този ъгъл „A“ – то е бащата, „C“ е майката, а „B“ е техният син. В един триъгълник двамата имат еднакви права.
Щом дойде дъщерята и майката има 90 градуса.
Ако има само дъщеря, бащата има само 45 градуса. Когато майката има дъщеря, тя има два пъти повече право. Когато майката ражда син, бащата има два пъти повече право.
към беседата >>
Кои тактове съответствуват на вторинните ноти?
След туй, тази вселена, започнала да се разделя, образували се всичките музикални ноти. Това е музикалното обяснение на космоса. И в живота е така. Когато разрешавате един въпрос принципално, от начало започнете. Ще дойдеш тогава на половината нота.
Кои тактове съответствуват на вторинните ноти?
Неправилните тактове в музиката имат отношение. Неправилните тактове са минаване на един свят в друг.
към беседата >>
Ако има само дъщеря, бащата има само 45 градуса.
/Фиг. 1.18/ Защо? Геометрически може да се докаже. Да допуснем сега, че този ъгъл „A“ – то е бащата, „C“ е майката, а „B“ е техният син. В един триъгълник двамата имат еднакви права. Щом дойде дъщерята и майката има 90 градуса.
Ако има само дъщеря, бащата има само 45 градуса.
Когато майката има дъщеря, тя има два пъти повече право. Когато майката ражда син, бащата има два пъти повече право.
към беседата >>
Неправилните тактове в музиката имат отношение.
Това е музикалното обяснение на космоса. И в живота е така. Когато разрешавате един въпрос принципално, от начало започнете. Ще дойдеш тогава на половината нота. Кои тактове съответствуват на вторинните ноти?
Неправилните тактове в музиката имат отношение.
Неправилните тактове са минаване на един свят в друг.
към беседата >>
Когато майката има дъщеря, тя има два пъти повече право.
Геометрически може да се докаже. Да допуснем сега, че този ъгъл „A“ – то е бащата, „C“ е майката, а „B“ е техният син. В един триъгълник двамата имат еднакви права. Щом дойде дъщерята и майката има 90 градуса. Ако има само дъщеря, бащата има само 45 градуса.
Когато майката има дъщеря, тя има два пъти повече право.
Когато майката ражда син, бащата има два пъти повече право.
към беседата >>
Неправилните тактове са минаване на един свят в друг.
И в живота е така. Когато разрешавате един въпрос принципално, от начало започнете. Ще дойдеш тогава на половината нота. Кои тактове съответствуват на вторинните ноти? Неправилните тактове в музиката имат отношение.
Неправилните тактове са минаване на един свят в друг.
към беседата >>
Когато майката ражда син, бащата има два пъти повече право.
Да допуснем сега, че този ъгъл „A“ – то е бащата, „C“ е майката, а „B“ е техният син. В един триъгълник двамата имат еднакви права. Щом дойде дъщерята и майката има 90 градуса. Ако има само дъщеря, бащата има само 45 градуса. Когато майката има дъщеря, тя има два пъти повече право.
Когато майката ражда син, бащата има два пъти повече право.
към беседата >>
Я сега, измислете една дума за да я изпеете.
Я сега, измислете една дума за да я изпеете.
Изберете една мощна дума. Една дума, която да съдържа „О“, да съдържа „А“ да съдържа и „И“. – Чистота. Думата „чистота“ започва с движение. „И“-то означава цел, път, по който трябва да вървите.
към беседата >>
Тогава се образува квадрата и синовете, и дъщерите имат по 90 градуса.
Тогава се образува квадрата и синовете, и дъщерите имат по 90 градуса.
Щом дойде квадрата, тогава и синът и дъщерята имат еднакви права. /Фиг. 2.18/ В квадрата правата на бащата, правата на майката, на сина и на дъщерята са еднакви. То е идеалния дом. В триъгълниците, имате равностранни триъгълници, където всички пак имат еднакви права. Добре, сега какво трябва да направите за да се приспособите?
към беседата >>
Изберете една мощна дума.
Я сега, измислете една дума за да я изпеете.
Изберете една мощна дума.
Една дума, която да съдържа „О“, да съдържа „А“ да съдържа и „И“. – Чистота. Думата „чистота“ започва с движение. „И“-то означава цел, път, по който трябва да вървите. „О“-то означава закона на свободата.
към беседата >>
Щом дойде квадрата, тогава и синът и дъщерята имат еднакви права.
Тогава се образува квадрата и синовете, и дъщерите имат по 90 градуса.
Щом дойде квадрата, тогава и синът и дъщерята имат еднакви права.
/Фиг. 2.18/ В квадрата правата на бащата, правата на майката, на сина и на дъщерята са еднакви. То е идеалния дом. В триъгълниците, имате равностранни триъгълници, където всички пак имат еднакви права. Добре, сега какво трябва да направите за да се приспособите? Един има повече право, вие имате по-малко право.
към беседата >>
Една дума, която да съдържа „О“, да съдържа „А“ да съдържа и „И“.
Я сега, измислете една дума за да я изпеете. Изберете една мощна дума.
Една дума, която да съдържа „О“, да съдържа „А“ да съдържа и „И“.
– Чистота. Думата „чистота“ започва с движение. „И“-то означава цел, път, по който трябва да вървите. „О“-то означава закона на свободата. Всякога този кръг, пък и нулата, и яйцето е обло, това показва, че птичето е свободно, може да се роди.
към беседата >>
/Фиг. 2.18/ В квадрата правата на бащата, правата на майката, на сина и на дъщерята са еднакви.
Тогава се образува квадрата и синовете, и дъщерите имат по 90 градуса. Щом дойде квадрата, тогава и синът и дъщерята имат еднакви права.
/Фиг. 2.18/ В квадрата правата на бащата, правата на майката, на сина и на дъщерята са еднакви.
То е идеалния дом. В триъгълниците, имате равностранни триъгълници, където всички пак имат еднакви права. Добре, сега какво трябва да направите за да се приспособите? Един има повече право, вие имате по-малко право. Какво трябва да направите?
към беседата >>
– Чистота.
Я сега, измислете една дума за да я изпеете. Изберете една мощна дума. Една дума, която да съдържа „О“, да съдържа „А“ да съдържа и „И“.
– Чистота.
Думата „чистота“ започва с движение. „И“-то означава цел, път, по който трябва да вървите. „О“-то означава закона на свободата. Всякога този кръг, пък и нулата, и яйцето е обло, това показва, че птичето е свободно, може да се роди. Ако след като пишете една дума, туриш в ума си, искаш да бъдеш свободен, седни да пишеш кръгове.
към беседата >>
То е идеалния дом.
Тогава се образува квадрата и синовете, и дъщерите имат по 90 градуса. Щом дойде квадрата, тогава и синът и дъщерята имат еднакви права. /Фиг. 2.18/ В квадрата правата на бащата, правата на майката, на сина и на дъщерята са еднакви.
То е идеалния дом.
В триъгълниците, имате равностранни триъгълници, където всички пак имат еднакви права. Добре, сега какво трябва да направите за да се приспособите? Един има повече право, вие имате по-малко право. Какво трябва да направите? Понякой път вие искате приравняване на правата.
към беседата >>
Думата „чистота“ започва с движение.
Я сега, измислете една дума за да я изпеете. Изберете една мощна дума. Една дума, която да съдържа „О“, да съдържа „А“ да съдържа и „И“. – Чистота.
Думата „чистота“ започва с движение.
„И“-то означава цел, път, по който трябва да вървите. „О“-то означава закона на свободата. Всякога този кръг, пък и нулата, и яйцето е обло, това показва, че птичето е свободно, може да се роди. Ако след като пишете една дума, туриш в ума си, искаш да бъдеш свободен, седни да пишеш кръгове. Усещаш, че не си свободен, иди да пишеш нули, и мисли, че си свободен.
към беседата >>
В триъгълниците, имате равностранни триъгълници, където всички пак имат еднакви права.
Тогава се образува квадрата и синовете, и дъщерите имат по 90 градуса. Щом дойде квадрата, тогава и синът и дъщерята имат еднакви права. /Фиг. 2.18/ В квадрата правата на бащата, правата на майката, на сина и на дъщерята са еднакви. То е идеалния дом.
В триъгълниците, имате равностранни триъгълници, където всички пак имат еднакви права.
Добре, сега какво трябва да направите за да се приспособите? Един има повече право, вие имате по-малко право. Какво трябва да направите? Понякой път вие искате приравняване на правата. Ти трябва да увеличиш силата.
към беседата >>
„И“-то означава цел, път, по който трябва да вървите.
Я сега, измислете една дума за да я изпеете. Изберете една мощна дума. Една дума, която да съдържа „О“, да съдържа „А“ да съдържа и „И“. – Чистота. Думата „чистота“ започва с движение.
„И“-то означава цел, път, по който трябва да вървите.
„О“-то означава закона на свободата. Всякога този кръг, пък и нулата, и яйцето е обло, това показва, че птичето е свободно, може да се роди. Ако след като пишете една дума, туриш в ума си, искаш да бъдеш свободен, седни да пишеш кръгове. Усещаш, че не си свободен, иди да пишеш нули, и мисли, че си свободен. Де е свободата?
към беседата >>
Добре, сега какво трябва да направите за да се приспособите?
Тогава се образува квадрата и синовете, и дъщерите имат по 90 градуса. Щом дойде квадрата, тогава и синът и дъщерята имат еднакви права. /Фиг. 2.18/ В квадрата правата на бащата, правата на майката, на сина и на дъщерята са еднакви. То е идеалния дом. В триъгълниците, имате равностранни триъгълници, където всички пак имат еднакви права.
Добре, сега какво трябва да направите за да се приспособите?
Един има повече право, вие имате по-малко право. Какво трябва да направите? Понякой път вие искате приравняване на правата. Ти трябва да увеличиш силата. Един човек в силовия свят, правото ти зависи от силата, която имаш.
към беседата >>
„О“-то означава закона на свободата.
Изберете една мощна дума. Една дума, която да съдържа „О“, да съдържа „А“ да съдържа и „И“. – Чистота. Думата „чистота“ започва с движение. „И“-то означава цел, път, по който трябва да вървите.
„О“-то означава закона на свободата.
Всякога този кръг, пък и нулата, и яйцето е обло, това показва, че птичето е свободно, може да се роди. Ако след като пишете една дума, туриш в ума си, искаш да бъдеш свободен, седни да пишеш кръгове. Усещаш, че не си свободен, иди да пишеш нули, и мисли, че си свободен. Де е свободата? Де е турена свободата?
към беседата >>
Един има повече право, вие имате по-малко право.
Щом дойде квадрата, тогава и синът и дъщерята имат еднакви права. /Фиг. 2.18/ В квадрата правата на бащата, правата на майката, на сина и на дъщерята са еднакви. То е идеалния дом. В триъгълниците, имате равностранни триъгълници, където всички пак имат еднакви права. Добре, сега какво трябва да направите за да се приспособите?
Един има повече право, вие имате по-малко право.
Какво трябва да направите? Понякой път вие искате приравняване на правата. Ти трябва да увеличиш силата. Един човек в силовия свят, правото ти зависи от силата, която имаш. Значи трябва да се упражняваш.
към беседата >>
Всякога този кръг, пък и нулата, и яйцето е обло, това показва, че птичето е свободно, може да се роди.
Една дума, която да съдържа „О“, да съдържа „А“ да съдържа и „И“. – Чистота. Думата „чистота“ започва с движение. „И“-то означава цел, път, по който трябва да вървите. „О“-то означава закона на свободата.
Всякога този кръг, пък и нулата, и яйцето е обло, това показва, че птичето е свободно, може да се роди.
Ако след като пишете една дума, туриш в ума си, искаш да бъдеш свободен, седни да пишеш кръгове. Усещаш, че не си свободен, иди да пишеш нули, и мисли, че си свободен. Де е свободата? Де е турена свободата? Щом имаш очи, трябва да знаеш, че си свободен.
към беседата >>
Какво трябва да направите?
/Фиг. 2.18/ В квадрата правата на бащата, правата на майката, на сина и на дъщерята са еднакви. То е идеалния дом. В триъгълниците, имате равностранни триъгълници, където всички пак имат еднакви права. Добре, сега какво трябва да направите за да се приспособите? Един има повече право, вие имате по-малко право.
Какво трябва да направите?
Понякой път вие искате приравняване на правата. Ти трябва да увеличиш силата. Един човек в силовия свят, правото ти зависи от силата, която имаш. Значи трябва да се упражняваш. Трябва да имаш един с когото да се бориш.
към беседата >>
Ако след като пишете една дума, туриш в ума си, искаш да бъдеш свободен, седни да пишеш кръгове.
– Чистота. Думата „чистота“ започва с движение. „И“-то означава цел, път, по който трябва да вървите. „О“-то означава закона на свободата. Всякога този кръг, пък и нулата, и яйцето е обло, това показва, че птичето е свободно, може да се роди.
Ако след като пишете една дума, туриш в ума си, искаш да бъдеш свободен, седни да пишеш кръгове.
Усещаш, че не си свободен, иди да пишеш нули, и мисли, че си свободен. Де е свободата? Де е турена свободата? Щом имаш очи, трябва да знаеш, че си свободен. Щом си сляп, остави тогава.
към беседата >>
Понякой път вие искате приравняване на правата.
То е идеалния дом. В триъгълниците, имате равностранни триъгълници, където всички пак имат еднакви права. Добре, сега какво трябва да направите за да се приспособите? Един има повече право, вие имате по-малко право. Какво трябва да направите?
Понякой път вие искате приравняване на правата.
Ти трябва да увеличиш силата. Един човек в силовия свят, правото ти зависи от силата, която имаш. Значи трябва да се упражняваш. Трябва да имаш един с когото да се бориш. Трябва да се упражняваш, да придобиеш сила.
към беседата >>
Усещаш, че не си свободен, иди да пишеш нули, и мисли, че си свободен.
Думата „чистота“ започва с движение. „И“-то означава цел, път, по който трябва да вървите. „О“-то означава закона на свободата. Всякога този кръг, пък и нулата, и яйцето е обло, това показва, че птичето е свободно, може да се роди. Ако след като пишете една дума, туриш в ума си, искаш да бъдеш свободен, седни да пишеш кръгове.
Усещаш, че не си свободен, иди да пишеш нули, и мисли, че си свободен.
Де е свободата? Де е турена свободата? Щом имаш очи, трябва да знаеш, че си свободен. Щом си сляп, остави тогава. А пък окото е цяла нота.
към беседата >>
Ти трябва да увеличиш силата.
В триъгълниците, имате равностранни триъгълници, където всички пак имат еднакви права. Добре, сега какво трябва да направите за да се приспособите? Един има повече право, вие имате по-малко право. Какво трябва да направите? Понякой път вие искате приравняване на правата.
Ти трябва да увеличиш силата.
Един човек в силовия свят, правото ти зависи от силата, която имаш. Значи трябва да се упражняваш. Трябва да имаш един с когото да се бориш. Трябва да се упражняваш, да придобиеш сила. Следователно, ще придобиеш еднакви права, когато имаш еднаква сила.
към беседата >>
Де е свободата?
„И“-то означава цел, път, по който трябва да вървите. „О“-то означава закона на свободата. Всякога този кръг, пък и нулата, и яйцето е обло, това показва, че птичето е свободно, може да се роди. Ако след като пишете една дума, туриш в ума си, искаш да бъдеш свободен, седни да пишеш кръгове. Усещаш, че не си свободен, иди да пишеш нули, и мисли, че си свободен.
Де е свободата?
Де е турена свободата? Щом имаш очи, трябва да знаеш, че си свободен. Щом си сляп, остави тогава. А пък окото е цяла нота. Ухото е половин нота.
към беседата >>
Един човек в силовия свят, правото ти зависи от силата, която имаш.
Добре, сега какво трябва да направите за да се приспособите? Един има повече право, вие имате по-малко право. Какво трябва да направите? Понякой път вие искате приравняване на правата. Ти трябва да увеличиш силата.
Един човек в силовия свят, правото ти зависи от силата, която имаш.
Значи трябва да се упражняваш. Трябва да имаш един с когото да се бориш. Трябва да се упражняваш, да придобиеш сила. Следователно, ще придобиеш еднакви права, когато имаш еднаква сила. Сега под еднакви права, всичките хора подразбират еднакви права във физическия свят, еднакви права в духовния свят, в умствения свят и в Божествения свят.
към беседата >>
Де е турена свободата?
„О“-то означава закона на свободата. Всякога този кръг, пък и нулата, и яйцето е обло, това показва, че птичето е свободно, може да се роди. Ако след като пишете една дума, туриш в ума си, искаш да бъдеш свободен, седни да пишеш кръгове. Усещаш, че не си свободен, иди да пишеш нули, и мисли, че си свободен. Де е свободата?
Де е турена свободата?
Щом имаш очи, трябва да знаеш, че си свободен. Щом си сляп, остави тогава. А пък окото е цяла нота. Ухото е половин нота. Окото е четвъртинка нота с носа, опашката обърната надолу.
към беседата >>
Значи трябва да се упражняваш.
Един има повече право, вие имате по-малко право. Какво трябва да направите? Понякой път вие искате приравняване на правата. Ти трябва да увеличиш силата. Един човек в силовия свят, правото ти зависи от силата, която имаш.
Значи трябва да се упражняваш.
Трябва да имаш един с когото да се бориш. Трябва да се упражняваш, да придобиеш сила. Следователно, ще придобиеш еднакви права, когато имаш еднаква сила. Сега под еднакви права, всичките хора подразбират еднакви права във физическия свят, еднакви права в духовния свят, в умствения свят и в Божествения свят. Правата са различни.
към беседата >>
Щом имаш очи, трябва да знаеш, че си свободен.
Всякога този кръг, пък и нулата, и яйцето е обло, това показва, че птичето е свободно, може да се роди. Ако след като пишете една дума, туриш в ума си, искаш да бъдеш свободен, седни да пишеш кръгове. Усещаш, че не си свободен, иди да пишеш нули, и мисли, че си свободен. Де е свободата? Де е турена свободата?
Щом имаш очи, трябва да знаеш, че си свободен.
Щом си сляп, остави тогава. А пък окото е цяла нота. Ухото е половин нота. Окото е четвъртинка нота с носа, опашката обърната надолу. Мога човека да го построя музикално.
към беседата >>
Трябва да имаш един с когото да се бориш.
Какво трябва да направите? Понякой път вие искате приравняване на правата. Ти трябва да увеличиш силата. Един човек в силовия свят, правото ти зависи от силата, която имаш. Значи трябва да се упражняваш.
Трябва да имаш един с когото да се бориш.
Трябва да се упражняваш, да придобиеш сила. Следователно, ще придобиеш еднакви права, когато имаш еднаква сила. Сега под еднакви права, всичките хора подразбират еднакви права във физическия свят, еднакви права в духовния свят, в умствения свят и в Божествения свят. Правата са различни. В умствения свят еднакви права се достигат, ако умът ти е развит, ще имаш еднакви права.
към беседата >>
Щом си сляп, остави тогава.
Ако след като пишете една дума, туриш в ума си, искаш да бъдеш свободен, седни да пишеш кръгове. Усещаш, че не си свободен, иди да пишеш нули, и мисли, че си свободен. Де е свободата? Де е турена свободата? Щом имаш очи, трябва да знаеш, че си свободен.
Щом си сляп, остави тогава.
А пък окото е цяла нота. Ухото е половин нота. Окото е четвъртинка нота с носа, опашката обърната надолу. Мога човека да го построя музикално. После осминка има тук на ноздрите, кривата линия около ноздрата отгоре е опашката на осминката.
към беседата >>
Трябва да се упражняваш, да придобиеш сила.
Понякой път вие искате приравняване на правата. Ти трябва да увеличиш силата. Един човек в силовия свят, правото ти зависи от силата, която имаш. Значи трябва да се упражняваш. Трябва да имаш един с когото да се бориш.
Трябва да се упражняваш, да придобиеш сила.
Следователно, ще придобиеш еднакви права, когато имаш еднаква сила. Сега под еднакви права, всичките хора подразбират еднакви права във физическия свят, еднакви права в духовния свят, в умствения свят и в Божествения свят. Правата са различни. В умствения свят еднакви права се достигат, ако умът ти е развит, ще имаш еднакви права. Ако не е развит, не може да имаш еднакви права.
към беседата >>
А пък окото е цяла нота.
Усещаш, че не си свободен, иди да пишеш нули, и мисли, че си свободен. Де е свободата? Де е турена свободата? Щом имаш очи, трябва да знаеш, че си свободен. Щом си сляп, остави тогава.
А пък окото е цяла нота.
Ухото е половин нота. Окото е четвъртинка нота с носа, опашката обърната надолу. Мога човека да го построя музикално. После осминка има тук на ноздрите, кривата линия около ноздрата отгоре е опашката на осминката.
към беседата >>
Следователно, ще придобиеш еднакви права, когато имаш еднаква сила.
Ти трябва да увеличиш силата. Един човек в силовия свят, правото ти зависи от силата, която имаш. Значи трябва да се упражняваш. Трябва да имаш един с когото да се бориш. Трябва да се упражняваш, да придобиеш сила.
Следователно, ще придобиеш еднакви права, когато имаш еднаква сила.
Сега под еднакви права, всичките хора подразбират еднакви права във физическия свят, еднакви права в духовния свят, в умствения свят и в Божествения свят. Правата са различни. В умствения свят еднакви права се достигат, ако умът ти е развит, ще имаш еднакви права. Ако не е развит, не може да имаш еднакви права. В духовния свят, ако сърцето ти е развито, ще имаш еднакви права.
към беседата >>
Ухото е половин нота.
Де е свободата? Де е турена свободата? Щом имаш очи, трябва да знаеш, че си свободен. Щом си сляп, остави тогава. А пък окото е цяла нота.
Ухото е половин нота.
Окото е четвъртинка нота с носа, опашката обърната надолу. Мога човека да го построя музикално. После осминка има тук на ноздрите, кривата линия около ноздрата отгоре е опашката на осминката.
към беседата >>
Сега под еднакви права, всичките хора подразбират еднакви права във физическия свят, еднакви права в духовния свят, в умствения свят и в Божествения свят.
Един човек в силовия свят, правото ти зависи от силата, която имаш. Значи трябва да се упражняваш. Трябва да имаш един с когото да се бориш. Трябва да се упражняваш, да придобиеш сила. Следователно, ще придобиеш еднакви права, когато имаш еднаква сила.
Сега под еднакви права, всичките хора подразбират еднакви права във физическия свят, еднакви права в духовния свят, в умствения свят и в Божествения свят.
Правата са различни. В умствения свят еднакви права се достигат, ако умът ти е развит, ще имаш еднакви права. Ако не е развит, не може да имаш еднакви права. В духовния свят, ако сърцето ти е развито, ще имаш еднакви права. Ти не може да имаш в духовния свят права, ако сърцето ти не е развито.
към беседата >>
Окото е четвъртинка нота с носа, опашката обърната надолу.
Де е турена свободата? Щом имаш очи, трябва да знаеш, че си свободен. Щом си сляп, остави тогава. А пък окото е цяла нота. Ухото е половин нота.
Окото е четвъртинка нота с носа, опашката обърната надолу.
Мога човека да го построя музикално. После осминка има тук на ноздрите, кривата линия около ноздрата отгоре е опашката на осминката.
към беседата >>
Правата са различни.
Значи трябва да се упражняваш. Трябва да имаш един с когото да се бориш. Трябва да се упражняваш, да придобиеш сила. Следователно, ще придобиеш еднакви права, когато имаш еднаква сила. Сега под еднакви права, всичките хора подразбират еднакви права във физическия свят, еднакви права в духовния свят, в умствения свят и в Божествения свят.
Правата са различни.
В умствения свят еднакви права се достигат, ако умът ти е развит, ще имаш еднакви права. Ако не е развит, не може да имаш еднакви права. В духовния свят, ако сърцето ти е развито, ще имаш еднакви права. Ти не може да имаш в духовния свят права, ако сърцето ти не е развито. Ако търсиш правото в духовния свят, ти трябва да имаш развито сърце.
към беседата >>
Мога човека да го построя музикално.
Щом имаш очи, трябва да знаеш, че си свободен. Щом си сляп, остави тогава. А пък окото е цяла нота. Ухото е половин нота. Окото е четвъртинка нота с носа, опашката обърната надолу.
Мога човека да го построя музикално.
После осминка има тук на ноздрите, кривата линия около ноздрата отгоре е опашката на осминката.
към беседата >>
В умствения свят еднакви права се достигат, ако умът ти е развит, ще имаш еднакви права.
Трябва да имаш един с когото да се бориш. Трябва да се упражняваш, да придобиеш сила. Следователно, ще придобиеш еднакви права, когато имаш еднаква сила. Сега под еднакви права, всичките хора подразбират еднакви права във физическия свят, еднакви права в духовния свят, в умствения свят и в Божествения свят. Правата са различни.
В умствения свят еднакви права се достигат, ако умът ти е развит, ще имаш еднакви права.
Ако не е развит, не може да имаш еднакви права. В духовния свят, ако сърцето ти е развито, ще имаш еднакви права. Ти не може да имаш в духовния свят права, ако сърцето ти не е развито. Ако търсиш правото в духовния свят, ти трябва да имаш развито сърце. Ако във физическото поле търсиш еднакви права и волята ти не е развита, ти не може да имаш права.
към беседата >>
После осминка има тук на ноздрите, кривата линия около ноздрата отгоре е опашката на осминката.
Щом си сляп, остави тогава. А пък окото е цяла нота. Ухото е половин нота. Окото е четвъртинка нота с носа, опашката обърната надолу. Мога човека да го построя музикално.
После осминка има тук на ноздрите, кривата линия около ноздрата отгоре е опашката на осминката.
към беседата >>
Ако не е развит, не може да имаш еднакви права.
Трябва да се упражняваш, да придобиеш сила. Следователно, ще придобиеш еднакви права, когато имаш еднаква сила. Сега под еднакви права, всичките хора подразбират еднакви права във физическия свят, еднакви права в духовния свят, в умствения свят и в Божествения свят. Правата са различни. В умствения свят еднакви права се достигат, ако умът ти е развит, ще имаш еднакви права.
Ако не е развит, не може да имаш еднакви права.
В духовния свят, ако сърцето ти е развито, ще имаш еднакви права. Ти не може да имаш в духовния свят права, ако сърцето ти не е развито. Ако търсиш правото в духовния свят, ти трябва да имаш развито сърце. Ако във физическото поле търсиш еднакви права и волята ти не е развита, ти не може да имаш права. Във физическото поле за да имаш еднакви права, трябва да имаш силна воля.
към беседата >>
Ха да изпеем думата „чистота“.
Ха да изпеем думата „чистота“.
Ако бяхте музиканти, щяхте да създадете една нова идея. Сега понеже не сте музиканти, не можете. Ако някой е гениален музикант, веднага ще направи нещо. Как да запомним думата „чистота“? Къде да турим ударението на думата, на първия слог, на втория или на последния?
към беседата >>
В духовния свят, ако сърцето ти е развито, ще имаш еднакви права.
Следователно, ще придобиеш еднакви права, когато имаш еднаква сила. Сега под еднакви права, всичките хора подразбират еднакви права във физическия свят, еднакви права в духовния свят, в умствения свят и в Божествения свят. Правата са различни. В умствения свят еднакви права се достигат, ако умът ти е развит, ще имаш еднакви права. Ако не е развит, не може да имаш еднакви права.
В духовния свят, ако сърцето ти е развито, ще имаш еднакви права.
Ти не може да имаш в духовния свят права, ако сърцето ти не е развито. Ако търсиш правото в духовния свят, ти трябва да имаш развито сърце. Ако във физическото поле търсиш еднакви права и волята ти не е развита, ти не може да имаш права. Във физическото поле за да имаш еднакви права, трябва да имаш силна воля. В духовния свят, за да имаш еднакви права, трябва да имаш развито сърце силно.
към беседата >>
Ако бяхте музиканти, щяхте да създадете една нова идея.
Ха да изпеем думата „чистота“.
Ако бяхте музиканти, щяхте да създадете една нова идея.
Сега понеже не сте музиканти, не можете. Ако някой е гениален музикант, веднага ще направи нещо. Как да запомним думата „чистота“? Къде да турим ударението на думата, на първия слог, на втория или на последния? Не всеки път ударението пада там, дето е най-лесно.
към беседата >>
Ти не може да имаш в духовния свят права, ако сърцето ти не е развито.
Сега под еднакви права, всичките хора подразбират еднакви права във физическия свят, еднакви права в духовния свят, в умствения свят и в Божествения свят. Правата са различни. В умствения свят еднакви права се достигат, ако умът ти е развит, ще имаш еднакви права. Ако не е развит, не може да имаш еднакви права. В духовния свят, ако сърцето ти е развито, ще имаш еднакви права.
Ти не може да имаш в духовния свят права, ако сърцето ти не е развито.
Ако търсиш правото в духовния свят, ти трябва да имаш развито сърце. Ако във физическото поле търсиш еднакви права и волята ти не е развита, ти не може да имаш права. Във физическото поле за да имаш еднакви права, трябва да имаш силна воля. В духовния свят, за да имаш еднакви права, трябва да имаш развито сърце силно. И в умствения свят да имаш еднакви права, трябва да имаш силно развит ум.
към беседата >>
Сега понеже не сте музиканти, не можете.
Ха да изпеем думата „чистота“. Ако бяхте музиканти, щяхте да създадете една нова идея.
Сега понеже не сте музиканти, не можете.
Ако някой е гениален музикант, веднага ще направи нещо. Как да запомним думата „чистота“? Къде да турим ударението на думата, на първия слог, на втория или на последния? Не всеки път ударението пада там, дето е най-лесно. Има един закон, който определя, де е най-лесно.
към беседата >>
Ако търсиш правото в духовния свят, ти трябва да имаш развито сърце.
Правата са различни. В умствения свят еднакви права се достигат, ако умът ти е развит, ще имаш еднакви права. Ако не е развит, не може да имаш еднакви права. В духовния свят, ако сърцето ти е развито, ще имаш еднакви права. Ти не може да имаш в духовния свят права, ако сърцето ти не е развито.
Ако търсиш правото в духовния свят, ти трябва да имаш развито сърце.
Ако във физическото поле търсиш еднакви права и волята ти не е развита, ти не може да имаш права. Във физическото поле за да имаш еднакви права, трябва да имаш силна воля. В духовния свят, за да имаш еднакви права, трябва да имаш развито сърце силно. И в умствения свят да имаш еднакви права, трябва да имаш силно развит ум. Понякой път социално искате да имате еднакви права.
към беседата >>
Ако някой е гениален музикант, веднага ще направи нещо.
Ха да изпеем думата „чистота“. Ако бяхте музиканти, щяхте да създадете една нова идея. Сега понеже не сте музиканти, не можете.
Ако някой е гениален музикант, веднага ще направи нещо.
Как да запомним думата „чистота“? Къде да турим ударението на думата, на първия слог, на втория или на последния? Не всеки път ударението пада там, дето е най-лесно. Има един закон, който определя, де е най-лесно. На някои думи ударението се мести.
към беседата >>
Ако във физическото поле търсиш еднакви права и волята ти не е развита, ти не може да имаш права.
В умствения свят еднакви права се достигат, ако умът ти е развит, ще имаш еднакви права. Ако не е развит, не може да имаш еднакви права. В духовния свят, ако сърцето ти е развито, ще имаш еднакви права. Ти не може да имаш в духовния свят права, ако сърцето ти не е развито. Ако търсиш правото в духовния свят, ти трябва да имаш развито сърце.
Ако във физическото поле търсиш еднакви права и волята ти не е развита, ти не може да имаш права.
Във физическото поле за да имаш еднакви права, трябва да имаш силна воля. В духовния свят, за да имаш еднакви права, трябва да имаш развито сърце силно. И в умствения свят да имаш еднакви права, трябва да имаш силно развит ум. Понякой път социално искате да имате еднакви права. Може да имате, този е пътят.
към беседата >>
Как да запомним думата „чистота“?
Ха да изпеем думата „чистота“. Ако бяхте музиканти, щяхте да създадете една нова идея. Сега понеже не сте музиканти, не можете. Ако някой е гениален музикант, веднага ще направи нещо.
Как да запомним думата „чистота“?
Къде да турим ударението на думата, на първия слог, на втория или на последния? Не всеки път ударението пада там, дето е най-лесно. Има един закон, който определя, де е най-лесно. На някои думи ударението се мести. У някои е постоянно.
към беседата >>
Във физическото поле за да имаш еднакви права, трябва да имаш силна воля.
Ако не е развит, не може да имаш еднакви права. В духовния свят, ако сърцето ти е развито, ще имаш еднакви права. Ти не може да имаш в духовния свят права, ако сърцето ти не е развито. Ако търсиш правото в духовния свят, ти трябва да имаш развито сърце. Ако във физическото поле търсиш еднакви права и волята ти не е развита, ти не може да имаш права.
Във физическото поле за да имаш еднакви права, трябва да имаш силна воля.
В духовния свят, за да имаш еднакви права, трябва да имаш развито сърце силно. И в умствения свят да имаш еднакви права, трябва да имаш силно развит ум. Понякой път социално искате да имате еднакви права. Може да имате, този е пътят. Казвате: „Трябва да имаме права!
към беседата >>
Къде да турим ударението на думата, на първия слог, на втория или на последния?
Ха да изпеем думата „чистота“. Ако бяхте музиканти, щяхте да създадете една нова идея. Сега понеже не сте музиканти, не можете. Ако някой е гениален музикант, веднага ще направи нещо. Как да запомним думата „чистота“?
Къде да турим ударението на думата, на първия слог, на втория или на последния?
Не всеки път ударението пада там, дето е най-лесно. Има един закон, който определя, де е най-лесно. На някои думи ударението се мести. У някои е постоянно. В български език, гледам на един слог се пада ударението, друг като изговори думата на друг слог слага ударението.. На едносложните думи де пада ударението?
към беседата >>
В духовния свят, за да имаш еднакви права, трябва да имаш развито сърце силно.
В духовния свят, ако сърцето ти е развито, ще имаш еднакви права. Ти не може да имаш в духовния свят права, ако сърцето ти не е развито. Ако търсиш правото в духовния свят, ти трябва да имаш развито сърце. Ако във физическото поле търсиш еднакви права и волята ти не е развита, ти не може да имаш права. Във физическото поле за да имаш еднакви права, трябва да имаш силна воля.
В духовния свят, за да имаш еднакви права, трябва да имаш развито сърце силно.
И в умствения свят да имаш еднакви права, трябва да имаш силно развит ум. Понякой път социално искате да имате еднакви права. Може да имате, този е пътят. Казвате: „Трябва да имаме права! “. Но във физическият свят се изисква най-голяма интелигентност.
към беседата >>
Не всеки път ударението пада там, дето е най-лесно.
Ако бяхте музиканти, щяхте да създадете една нова идея. Сега понеже не сте музиканти, не можете. Ако някой е гениален музикант, веднага ще направи нещо. Как да запомним думата „чистота“? Къде да турим ударението на думата, на първия слог, на втория или на последния?
Не всеки път ударението пада там, дето е най-лесно.
Има един закон, който определя, де е най-лесно. На някои думи ударението се мести. У някои е постоянно. В български език, гледам на един слог се пада ударението, друг като изговори думата на друг слог слага ударението.. На едносложните думи де пада ударението? На двусложните, на трисложните?
към беседата >>
И в умствения свят да имаш еднакви права, трябва да имаш силно развит ум.
Ти не може да имаш в духовния свят права, ако сърцето ти не е развито. Ако търсиш правото в духовния свят, ти трябва да имаш развито сърце. Ако във физическото поле търсиш еднакви права и волята ти не е развита, ти не може да имаш права. Във физическото поле за да имаш еднакви права, трябва да имаш силна воля. В духовния свят, за да имаш еднакви права, трябва да имаш развито сърце силно.
И в умствения свят да имаш еднакви права, трябва да имаш силно развит ум.
Понякой път социално искате да имате еднакви права. Може да имате, този е пътят. Казвате: „Трябва да имаме права! “. Но във физическият свят се изисква най-голяма интелигентност. А при това най-глупавите хора са дошли тук.
към беседата >>
Има един закон, който определя, де е най-лесно.
Сега понеже не сте музиканти, не можете. Ако някой е гениален музикант, веднага ще направи нещо. Как да запомним думата „чистота“? Къде да турим ударението на думата, на първия слог, на втория или на последния? Не всеки път ударението пада там, дето е най-лесно.
Има един закон, който определя, де е най-лесно.
На някои думи ударението се мести. У някои е постоянно. В български език, гледам на един слог се пада ударението, друг като изговори думата на друг слог слага ударението.. На едносложните думи де пада ударението? На двусложните, на трисложните? Вземете думите „да“, „не“.
към беседата >>
Понякой път социално искате да имате еднакви права.
Ако търсиш правото в духовния свят, ти трябва да имаш развито сърце. Ако във физическото поле търсиш еднакви права и волята ти не е развита, ти не може да имаш права. Във физическото поле за да имаш еднакви права, трябва да имаш силна воля. В духовния свят, за да имаш еднакви права, трябва да имаш развито сърце силно. И в умствения свят да имаш еднакви права, трябва да имаш силно развит ум.
Понякой път социално искате да имате еднакви права.
Може да имате, този е пътят. Казвате: „Трябва да имаме права! “. Но във физическият свят се изисква най-голяма интелигентност. А при това най-глупавите хора са дошли тук. Всичките хора, които са на земята, трябва да бъдат най-умните, защото имат най-големи препятствия на физическото поле.
към беседата >>
На някои думи ударението се мести.
Ако някой е гениален музикант, веднага ще направи нещо. Как да запомним думата „чистота“? Къде да турим ударението на думата, на първия слог, на втория или на последния? Не всеки път ударението пада там, дето е най-лесно. Има един закон, който определя, де е най-лесно.
На някои думи ударението се мести.
У някои е постоянно. В български език, гледам на един слог се пада ударението, друг като изговори думата на друг слог слага ударението.. На едносложните думи де пада ударението? На двусложните, на трисложните? Вземете думите „да“, „не“. Или после вземете една двусложна дума, де ще бъде ударението?
към беседата >>
Може да имате, този е пътят.
Ако във физическото поле търсиш еднакви права и волята ти не е развита, ти не може да имаш права. Във физическото поле за да имаш еднакви права, трябва да имаш силна воля. В духовния свят, за да имаш еднакви права, трябва да имаш развито сърце силно. И в умствения свят да имаш еднакви права, трябва да имаш силно развит ум. Понякой път социално искате да имате еднакви права.
Може да имате, този е пътят.
Казвате: „Трябва да имаме права! “. Но във физическият свят се изисква най-голяма интелигентност. А при това най-глупавите хора са дошли тук. Всичките хора, които са на земята, трябва да бъдат най-умните, защото имат най-големи препятствия на физическото поле. В умствения свят ще създадат една известна идея.
към беседата >>
У някои е постоянно.
Как да запомним думата „чистота“? Къде да турим ударението на думата, на първия слог, на втория или на последния? Не всеки път ударението пада там, дето е най-лесно. Има един закон, който определя, де е най-лесно. На някои думи ударението се мести.
У някои е постоянно.
В български език, гледам на един слог се пада ударението, друг като изговори думата на друг слог слага ударението.. На едносложните думи де пада ударението? На двусложните, на трисложните? Вземете думите „да“, „не“. Или после вземете една двусложна дума, де ще бъде ударението? Силният слог винаги привлича ударението на думата.
към беседата >>
Казвате: „Трябва да имаме права!
Във физическото поле за да имаш еднакви права, трябва да имаш силна воля. В духовния свят, за да имаш еднакви права, трябва да имаш развито сърце силно. И в умствения свят да имаш еднакви права, трябва да имаш силно развит ум. Понякой път социално искате да имате еднакви права. Може да имате, този е пътят.
Казвате: „Трябва да имаме права!
“. Но във физическият свят се изисква най-голяма интелигентност. А при това най-глупавите хора са дошли тук. Всичките хора, които са на земята, трябва да бъдат най-умните, защото имат най-големи препятствия на физическото поле. В умствения свят ще създадат една известна идея. Тази идея ще се снеме от духовния свят, ще се тури съдържание, след туй ще се снеме на физическото поле, ще се даде форма.
към беседата >>
В български език, гледам на един слог се пада ударението, друг като изговори думата на друг слог слага ударението.. На едносложните думи де пада ударението?
Къде да турим ударението на думата, на първия слог, на втория или на последния? Не всеки път ударението пада там, дето е най-лесно. Има един закон, който определя, де е най-лесно. На някои думи ударението се мести. У някои е постоянно.
В български език, гледам на един слог се пада ударението, друг като изговори думата на друг слог слага ударението.. На едносложните думи де пада ударението?
На двусложните, на трисложните? Вземете думите „да“, „не“. Или после вземете една двусложна дума, де ще бъде ударението? Силният слог винаги привлича ударението на думата.
към беседата >>
“. Но във физическият свят се изисква най-голяма интелигентност.
В духовния свят, за да имаш еднакви права, трябва да имаш развито сърце силно. И в умствения свят да имаш еднакви права, трябва да имаш силно развит ум. Понякой път социално искате да имате еднакви права. Може да имате, този е пътят. Казвате: „Трябва да имаме права!
“. Но във физическият свят се изисква най-голяма интелигентност.
А при това най-глупавите хора са дошли тук. Всичките хора, които са на земята, трябва да бъдат най-умните, защото имат най-големи препятствия на физическото поле. В умствения свят ще създадат една известна идея. Тази идея ще се снеме от духовния свят, ще се тури съдържание, след туй ще се снеме на физическото поле, ще се даде форма. Но тя в тази форма ще се прояви.
към беседата >>
На двусложните, на трисложните?
Не всеки път ударението пада там, дето е най-лесно. Има един закон, който определя, де е най-лесно. На някои думи ударението се мести. У някои е постоянно. В български език, гледам на един слог се пада ударението, друг като изговори думата на друг слог слага ударението.. На едносложните думи де пада ударението?
На двусложните, на трисложните?
Вземете думите „да“, „не“. Или после вземете една двусложна дума, де ще бъде ударението? Силният слог винаги привлича ударението на думата.
към беседата >>
А при това най-глупавите хора са дошли тук.
И в умствения свят да имаш еднакви права, трябва да имаш силно развит ум. Понякой път социално искате да имате еднакви права. Може да имате, този е пътят. Казвате: „Трябва да имаме права! “. Но във физическият свят се изисква най-голяма интелигентност.
А при това най-глупавите хора са дошли тук.
Всичките хора, които са на земята, трябва да бъдат най-умните, защото имат най-големи препятствия на физическото поле. В умствения свят ще създадат една известна идея. Тази идея ще се снеме от духовния свят, ще се тури съдържание, след туй ще се снеме на физическото поле, ще се даде форма. Но тя в тази форма ще се прояви.
към беседата >>
Вземете думите „да“, „не“.
Има един закон, който определя, де е най-лесно. На някои думи ударението се мести. У някои е постоянно. В български език, гледам на един слог се пада ударението, друг като изговори думата на друг слог слага ударението.. На едносложните думи де пада ударението? На двусложните, на трисложните?
Вземете думите „да“, „не“.
Или после вземете една двусложна дума, де ще бъде ударението? Силният слог винаги привлича ударението на думата.
към беседата >>
Всичките хора, които са на земята, трябва да бъдат най-умните, защото имат най-големи препятствия на физическото поле.
Понякой път социално искате да имате еднакви права. Може да имате, този е пътят. Казвате: „Трябва да имаме права! “. Но във физическият свят се изисква най-голяма интелигентност. А при това най-глупавите хора са дошли тук.
Всичките хора, които са на земята, трябва да бъдат най-умните, защото имат най-големи препятствия на физическото поле.
В умствения свят ще създадат една известна идея. Тази идея ще се снеме от духовния свят, ще се тури съдържание, след туй ще се снеме на физическото поле, ще се даде форма. Но тя в тази форма ще се прояви.
към беседата >>
Или после вземете една двусложна дума, де ще бъде ударението?
На някои думи ударението се мести. У някои е постоянно. В български език, гледам на един слог се пада ударението, друг като изговори думата на друг слог слага ударението.. На едносложните думи де пада ударението? На двусложните, на трисложните? Вземете думите „да“, „не“.
Или после вземете една двусложна дума, де ще бъде ударението?
Силният слог винаги привлича ударението на думата.
към беседата >>
В умствения свят ще създадат една известна идея.
Може да имате, този е пътят. Казвате: „Трябва да имаме права! “. Но във физическият свят се изисква най-голяма интелигентност. А при това най-глупавите хора са дошли тук. Всичките хора, които са на земята, трябва да бъдат най-умните, защото имат най-големи препятствия на физическото поле.
В умствения свят ще създадат една известна идея.
Тази идея ще се снеме от духовния свят, ще се тури съдържание, след туй ще се снеме на физическото поле, ще се даде форма. Но тя в тази форма ще се прояви.
към беседата >>
Силният слог винаги привлича ударението на думата.
У някои е постоянно. В български език, гледам на един слог се пада ударението, друг като изговори думата на друг слог слага ударението.. На едносложните думи де пада ударението? На двусложните, на трисложните? Вземете думите „да“, „не“. Или после вземете една двусложна дума, де ще бъде ударението?
Силният слог винаги привлича ударението на думата.
към беседата >>
Тази идея ще се снеме от духовния свят, ще се тури съдържание, след туй ще се снеме на физическото поле, ще се даде форма.
Казвате: „Трябва да имаме права! “. Но във физическият свят се изисква най-голяма интелигентност. А при това най-глупавите хора са дошли тук. Всичките хора, които са на земята, трябва да бъдат най-умните, защото имат най-големи препятствия на физическото поле. В умствения свят ще създадат една известна идея.
Тази идея ще се снеме от духовния свят, ще се тури съдържание, след туй ще се снеме на физическото поле, ще се даде форма.
Но тя в тази форма ще се прояви.
към беседата >>
Нека дойдем сега до думата „чистота“ – музикално да я изпеем.
Нека дойдем сега до думата „чистота“ – музикално да я изпеем.
/Учителя изпя „чистота“ – до, ми, сол/. Право ли е? Приятно ли ви е? Ако обърнем сега и изпеем обратно думата „чистота“. /Изпя се – сол, ми, до.
към беседата >>
Но тя в тази форма ще се прояви.
“. Но във физическият свят се изисква най-голяма интелигентност. А при това най-глупавите хора са дошли тук. Всичките хора, които са на земята, трябва да бъдат най-умните, защото имат най-големи препятствия на физическото поле. В умствения свят ще създадат една известна идея. Тази идея ще се снеме от духовния свят, ще се тури съдържание, след туй ще се снеме на физическото поле, ще се даде форма.
Но тя в тази форма ще се прояви.
към беседата >>
/Учителя изпя „чистота“ – до, ми, сол/.
Нека дойдем сега до думата „чистота“ – музикално да я изпеем.
/Учителя изпя „чистота“ – до, ми, сол/.
Право ли е? Приятно ли ви е? Ако обърнем сега и изпеем обратно думата „чистота“. /Изпя се – сол, ми, до. Всички изпяхме няколко пъти думата „чистота“ нагоре и надолу.
към беседата >>
Да кажем, създавате една бомба.
Да кажем, създавате една бомба.
Пукването на бомбата ще стане във физическия свят. Най-първо събират се тия материали някъде в природата, изработва се тази бомба хубаво и се туря. Кога ще си прояви тази бомба? Като я хвърлят с пищялката, дето падне, ще се пукне. То е на физическия свят.
към беседата >>
Право ли е?
Нека дойдем сега до думата „чистота“ – музикално да я изпеем. /Учителя изпя „чистота“ – до, ми, сол/.
Право ли е?
Приятно ли ви е? Ако обърнем сега и изпеем обратно думата „чистота“. /Изпя се – сол, ми, до. Всички изпяхме няколко пъти думата „чистота“ нагоре и надолу. Учителя пя в различни вариации думата „чистота“/.
към беседата >>
Пукването на бомбата ще стане във физическия свят.
Да кажем, създавате една бомба.
Пукването на бомбата ще стане във физическия свят.
Най-първо събират се тия материали някъде в природата, изработва се тази бомба хубаво и се туря. Кога ще си прояви тази бомба? Като я хвърлят с пищялката, дето падне, ще се пукне. То е на физическия свят. Всичко онова, което става във вас, то е на физическия свят.
към беседата >>
Приятно ли ви е?
Нека дойдем сега до думата „чистота“ – музикално да я изпеем. /Учителя изпя „чистота“ – до, ми, сол/. Право ли е?
Приятно ли ви е?
Ако обърнем сега и изпеем обратно думата „чистота“. /Изпя се – сол, ми, до. Всички изпяхме няколко пъти думата „чистота“ нагоре и надолу. Учителя пя в различни вариации думата „чистота“/. Ако изпеем думата „чистота“ в хармония, законът е друг.
към беседата >>
Най-първо събират се тия материали някъде в природата, изработва се тази бомба хубаво и се туря.
Да кажем, създавате една бомба. Пукването на бомбата ще стане във физическия свят.
Най-първо събират се тия материали някъде в природата, изработва се тази бомба хубаво и се туря.
Кога ще си прояви тази бомба? Като я хвърлят с пищялката, дето падне, ще се пукне. То е на физическия свят. Всичко онова, което става във вас, то е на физическия свят. Имате сполука, във физическия свят.
към беседата >>
Ако обърнем сега и изпеем обратно думата „чистота“.
Нека дойдем сега до думата „чистота“ – музикално да я изпеем. /Учителя изпя „чистота“ – до, ми, сол/. Право ли е? Приятно ли ви е?
Ако обърнем сега и изпеем обратно думата „чистота“.
/Изпя се – сол, ми, до. Всички изпяхме няколко пъти думата „чистота“ нагоре и надолу. Учителя пя в различни вариации думата „чистота“/. Ако изпеем думата „чистота“ в хармония, законът е друг. В българската музика, вземете, хармонията има цяло едно разрешение.
към беседата >>
Кога ще си прояви тази бомба?
Да кажем, създавате една бомба. Пукването на бомбата ще стане във физическия свят. Най-първо събират се тия материали някъде в природата, изработва се тази бомба хубаво и се туря.
Кога ще си прояви тази бомба?
Като я хвърлят с пищялката, дето падне, ще се пукне. То е на физическия свят. Всичко онова, което става във вас, то е на физическия свят. Имате сполука, във физическия свят. Имате несполука, във физическия свят.
към беседата >>
/Изпя се – сол, ми, до.
Нека дойдем сега до думата „чистота“ – музикално да я изпеем. /Учителя изпя „чистота“ – до, ми, сол/. Право ли е? Приятно ли ви е? Ако обърнем сега и изпеем обратно думата „чистота“.
/Изпя се – сол, ми, до.
Всички изпяхме няколко пъти думата „чистота“ нагоре и надолу. Учителя пя в различни вариации думата „чистота“/. Ако изпеем думата „чистота“ в хармония, законът е друг. В българската музика, вземете, хармонията има цяло едно разрешение. Свириш една българска песен, да минеш естествено от мелодия в хармония.
към беседата >>
Като я хвърлят с пищялката, дето падне, ще се пукне.
Да кажем, създавате една бомба. Пукването на бомбата ще стане във физическия свят. Най-първо събират се тия материали някъде в природата, изработва се тази бомба хубаво и се туря. Кога ще си прояви тази бомба?
Като я хвърлят с пищялката, дето падне, ще се пукне.
То е на физическия свят. Всичко онова, което става във вас, то е на физическия свят. Имате сполука, във физическия свят. Имате несполука, във физическия свят. Болен сте, във физическия свят.
към беседата >>
Всички изпяхме няколко пъти думата „чистота“ нагоре и надолу.
/Учителя изпя „чистота“ – до, ми, сол/. Право ли е? Приятно ли ви е? Ако обърнем сега и изпеем обратно думата „чистота“. /Изпя се – сол, ми, до.
Всички изпяхме няколко пъти думата „чистота“ нагоре и надолу.
Учителя пя в различни вариации думата „чистота“/. Ако изпеем думата „чистота“ в хармония, законът е друг. В българската музика, вземете, хармонията има цяло едно разрешение. Свириш една българска песен, да минеш естествено от мелодия в хармония. /Учителя пее „чистота“ в хармония, подобно на българските песни./ В хармонията законът не е такъв.
към беседата >>
То е на физическия свят.
Да кажем, създавате една бомба. Пукването на бомбата ще стане във физическия свят. Най-първо събират се тия материали някъде в природата, изработва се тази бомба хубаво и се туря. Кога ще си прояви тази бомба? Като я хвърлят с пищялката, дето падне, ще се пукне.
То е на физическия свят.
Всичко онова, което става във вас, то е на физическия свят. Имате сполука, във физическия свят. Имате несполука, във физическия свят. Болен сте, във физическия свят. Здрав сте, във физическия свят.
към беседата >>
Учителя пя в различни вариации думата „чистота“/.
Право ли е? Приятно ли ви е? Ако обърнем сега и изпеем обратно думата „чистота“. /Изпя се – сол, ми, до. Всички изпяхме няколко пъти думата „чистота“ нагоре и надолу.
Учителя пя в различни вариации думата „чистота“/.
Ако изпеем думата „чистота“ в хармония, законът е друг. В българската музика, вземете, хармонията има цяло едно разрешение. Свириш една българска песен, да минеш естествено от мелодия в хармония. /Учителя пее „чистота“ в хармония, подобно на българските песни./ В хармонията законът не е такъв. Там е погрешката на българина, понеже не се е научил още на чистота.
към беседата >>
Всичко онова, което става във вас, то е на физическия свят.
Пукването на бомбата ще стане във физическия свят. Най-първо събират се тия материали някъде в природата, изработва се тази бомба хубаво и се туря. Кога ще си прояви тази бомба? Като я хвърлят с пищялката, дето падне, ще се пукне. То е на физическия свят.
Всичко онова, което става във вас, то е на физическия свят.
Имате сполука, във физическия свят. Имате несполука, във физическия свят. Болен сте, във физическия свят. Здрав сте, във физическия свят. Умен сте, във физическия свят.
към беседата >>
Ако изпеем думата „чистота“ в хармония, законът е друг.
Приятно ли ви е? Ако обърнем сега и изпеем обратно думата „чистота“. /Изпя се – сол, ми, до. Всички изпяхме няколко пъти думата „чистота“ нагоре и надолу. Учителя пя в различни вариации думата „чистота“/.
Ако изпеем думата „чистота“ в хармония, законът е друг.
В българската музика, вземете, хармонията има цяло едно разрешение. Свириш една българска песен, да минеш естествено от мелодия в хармония. /Учителя пее „чистота“ в хармония, подобно на българските песни./ В хармонията законът не е такъв. Там е погрешката на българина, понеже не се е научил още на чистота. „И“-то показва, че трябва да търпи.
към беседата >>
Имате сполука, във физическия свят.
Най-първо събират се тия материали някъде в природата, изработва се тази бомба хубаво и се туря. Кога ще си прояви тази бомба? Като я хвърлят с пищялката, дето падне, ще се пукне. То е на физическия свят. Всичко онова, което става във вас, то е на физическия свят.
Имате сполука, във физическия свят.
Имате несполука, във физическия свят. Болен сте, във физическия свят. Здрав сте, във физическия свят. Умен сте, във физическия свят. Глупав сте, във физическия свят.
към беседата >>
В българската музика, вземете, хармонията има цяло едно разрешение.
Ако обърнем сега и изпеем обратно думата „чистота“. /Изпя се – сол, ми, до. Всички изпяхме няколко пъти думата „чистота“ нагоре и надолу. Учителя пя в различни вариации думата „чистота“/. Ако изпеем думата „чистота“ в хармония, законът е друг.
В българската музика, вземете, хармонията има цяло едно разрешение.
Свириш една българска песен, да минеш естествено от мелодия в хармония. /Учителя пее „чистота“ в хармония, подобно на българските песни./ В хармонията законът не е такъв. Там е погрешката на българина, понеже не се е научил още на чистота. „И“-то показва, че трябва да търпи. Като не търпи, дига прах, безпокои се.
към беседата >>
Имате несполука, във физическия свят.
Кога ще си прояви тази бомба? Като я хвърлят с пищялката, дето падне, ще се пукне. То е на физическия свят. Всичко онова, което става във вас, то е на физическия свят. Имате сполука, във физическия свят.
Имате несполука, във физическия свят.
Болен сте, във физическия свят. Здрав сте, във физическия свят. Умен сте, във физическия свят. Глупав сте, във физическия свят. Бомбата не се пука, слаба е тази бомба.
към беседата >>
Свириш една българска песен, да минеш естествено от мелодия в хармония.
/Изпя се – сол, ми, до. Всички изпяхме няколко пъти думата „чистота“ нагоре и надолу. Учителя пя в различни вариации думата „чистота“/. Ако изпеем думата „чистота“ в хармония, законът е друг. В българската музика, вземете, хармонията има цяло едно разрешение.
Свириш една българска песен, да минеш естествено от мелодия в хармония.
/Учителя пее „чистота“ в хармония, подобно на българските песни./ В хармонията законът не е такъв. Там е погрешката на българина, понеже не се е научил още на чистота. „И“-то показва, че трябва да търпи. Като не търпи, дига прах, безпокои се. Когато не търпиш, да знаеш, че чистота липсва.
към беседата >>
Болен сте, във физическия свят.
Като я хвърлят с пищялката, дето падне, ще се пукне. То е на физическия свят. Всичко онова, което става във вас, то е на физическия свят. Имате сполука, във физическия свят. Имате несполука, във физическия свят.
Болен сте, във физическия свят.
Здрав сте, във физическия свят. Умен сте, във физическия свят. Глупав сте, във физическия свят. Бомбата не се пука, слаба е тази бомба. В умствения свят ще направите една корекция.
към беседата >>
/Учителя пее „чистота“ в хармония, подобно на българските песни./ В хармонията законът не е такъв.
Всички изпяхме няколко пъти думата „чистота“ нагоре и надолу. Учителя пя в различни вариации думата „чистота“/. Ако изпеем думата „чистота“ в хармония, законът е друг. В българската музика, вземете, хармонията има цяло едно разрешение. Свириш една българска песен, да минеш естествено от мелодия в хармония.
/Учителя пее „чистота“ в хармония, подобно на българските песни./ В хармонията законът не е такъв.
Там е погрешката на българина, понеже не се е научил още на чистота. „И“-то показва, че трябва да търпи. Като не търпи, дига прах, безпокои се. Когато не търпиш, да знаеш, че чистота липсва. Когато малко търпиш и на място търпиш, чистотата е на място.
към беседата >>
Здрав сте, във физическия свят.
То е на физическия свят. Всичко онова, което става във вас, то е на физическия свят. Имате сполука, във физическия свят. Имате несполука, във физическия свят. Болен сте, във физическия свят.
Здрав сте, във физическия свят.
Умен сте, във физическия свят. Глупав сте, във физическия свят. Бомбата не се пука, слаба е тази бомба. В умствения свят ще направите една корекция. Защото всяка бомба, която не се пука, не е на място; всяка, която се пука е на място.
към беседата >>
Там е погрешката на българина, понеже не се е научил още на чистота.
Учителя пя в различни вариации думата „чистота“/. Ако изпеем думата „чистота“ в хармония, законът е друг. В българската музика, вземете, хармонията има цяло едно разрешение. Свириш една българска песен, да минеш естествено от мелодия в хармония. /Учителя пее „чистота“ в хармония, подобно на българските песни./ В хармонията законът не е такъв.
Там е погрешката на българина, понеже не се е научил още на чистота.
„И“-то показва, че трябва да търпи. Като не търпи, дига прах, безпокои се. Когато не търпиш, да знаеш, че чистота липсва. Когато малко търпиш и на място търпиш, чистотата е на място. Туй „и-и-и-и“ в българското пеене е недоволството.
към беседата >>
Умен сте, във физическия свят.
Всичко онова, което става във вас, то е на физическия свят. Имате сполука, във физическия свят. Имате несполука, във физическия свят. Болен сте, във физическия свят. Здрав сте, във физическия свят.
Умен сте, във физическия свят.
Глупав сте, във физическия свят. Бомбата не се пука, слаба е тази бомба. В умствения свят ще направите една корекция. Защото всяка бомба, която не се пука, не е на място; всяка, която се пука е на място. Та физическия свят е пробното поле.
към беседата >>
„И“-то показва, че трябва да търпи.
Ако изпеем думата „чистота“ в хармония, законът е друг. В българската музика, вземете, хармонията има цяло едно разрешение. Свириш една българска песен, да минеш естествено от мелодия в хармония. /Учителя пее „чистота“ в хармония, подобно на българските песни./ В хармонията законът не е такъв. Там е погрешката на българина, понеже не се е научил още на чистота.
„И“-то показва, че трябва да търпи.
Като не търпи, дига прах, безпокои се. Когато не търпиш, да знаеш, че чистота липсва. Когато малко търпиш и на място търпиш, чистотата е на място. Туй „и-и-и-и“ в българското пеене е недоволството. То е законът на недоволството, което имате в себе си.
към беседата >>
Глупав сте, във физическия свят.
Имате сполука, във физическия свят. Имате несполука, във физическия свят. Болен сте, във физическия свят. Здрав сте, във физическия свят. Умен сте, във физическия свят.
Глупав сте, във физическия свят.
Бомбата не се пука, слаба е тази бомба. В умствения свят ще направите една корекция. Защото всяка бомба, която не се пука, не е на място; всяка, която се пука е на място. Та физическия свят е пробното поле. В умствения свят, които спорят, който е умен, пращат ги на земята.
към беседата >>
Като не търпи, дига прах, безпокои се.
В българската музика, вземете, хармонията има цяло едно разрешение. Свириш една българска песен, да минеш естествено от мелодия в хармония. /Учителя пее „чистота“ в хармония, подобно на българските песни./ В хармонията законът не е такъв. Там е погрешката на българина, понеже не се е научил още на чистота. „И“-то показва, че трябва да търпи.
Като не търпи, дига прах, безпокои се.
Когато не търпиш, да знаеш, че чистота липсва. Когато малко търпиш и на място търпиш, чистотата е на място. Туй „и-и-и-и“ в българското пеене е недоволството. То е законът на недоволството, което имате в себе си. Българинът е много недоволен, песимист е.
към беседата >>
Бомбата не се пука, слаба е тази бомба.
Имате несполука, във физическия свят. Болен сте, във физическия свят. Здрав сте, във физическия свят. Умен сте, във физическия свят. Глупав сте, във физическия свят.
Бомбата не се пука, слаба е тази бомба.
В умствения свят ще направите една корекция. Защото всяка бомба, която не се пука, не е на място; всяка, която се пука е на място. Та физическия свят е пробното поле. В умствения свят, които спорят, който е умен, пращат ги на земята. От умствения свят идат тук на земята да проверят, кой колко е умен.
към беседата >>
Когато не търпиш, да знаеш, че чистота липсва.
Свириш една българска песен, да минеш естествено от мелодия в хармония. /Учителя пее „чистота“ в хармония, подобно на българските песни./ В хармонията законът не е такъв. Там е погрешката на българина, понеже не се е научил още на чистота. „И“-то показва, че трябва да търпи. Като не търпи, дига прах, безпокои се.
Когато не търпиш, да знаеш, че чистота липсва.
Когато малко търпиш и на място търпиш, чистотата е на място. Туй „и-и-и-и“ в българското пеене е недоволството. То е законът на недоволството, което имате в себе си. Българинът е много недоволен, песимист е. Като седи и като гледа, като че му са потънали девет парахода.
към беседата >>
В умствения свят ще направите една корекция.
Болен сте, във физическия свят. Здрав сте, във физическия свят. Умен сте, във физическия свят. Глупав сте, във физическия свят. Бомбата не се пука, слаба е тази бомба.
В умствения свят ще направите една корекция.
Защото всяка бомба, която не се пука, не е на място; всяка, която се пука е на място. Та физическия свят е пробното поле. В умствения свят, които спорят, който е умен, пращат ги на земята. От умствения свят идат тук на земята да проверят, кой колко е умен. Ако бомбата му се пукне на място, умен е; ако не се пукне на място, не е умен.
към беседата >>
Когато малко търпиш и на място търпиш, чистотата е на място.
/Учителя пее „чистота“ в хармония, подобно на българските песни./ В хармонията законът не е такъв. Там е погрешката на българина, понеже не се е научил още на чистота. „И“-то показва, че трябва да търпи. Като не търпи, дига прах, безпокои се. Когато не търпиш, да знаеш, че чистота липсва.
Когато малко търпиш и на място търпиш, чистотата е на място.
Туй „и-и-и-и“ в българското пеене е недоволството. То е законът на недоволството, което имате в себе си. Българинът е много недоволен, песимист е. Като седи и като гледа, като че му са потънали девет парахода. /Учителя пее „чи-и-и-и-и-и-и“/.
към беседата >>
Защото всяка бомба, която не се пука, не е на място; всяка, която се пука е на място.
Здрав сте, във физическия свят. Умен сте, във физическия свят. Глупав сте, във физическия свят. Бомбата не се пука, слаба е тази бомба. В умствения свят ще направите една корекция.
Защото всяка бомба, която не се пука, не е на място; всяка, която се пука е на място.
Та физическия свят е пробното поле. В умствения свят, които спорят, който е умен, пращат ги на земята. От умствения свят идат тук на земята да проверят, кой колко е умен. Ако бомбата му се пукне на място, умен е; ако не се пукне на място, не е умен. Всяка една идея, която лесно се разрешава на физическото поле, тя е бомба, която се пука.
към беседата >>
Туй „и-и-и-и“ в българското пеене е недоволството.
Там е погрешката на българина, понеже не се е научил още на чистота. „И“-то показва, че трябва да търпи. Като не търпи, дига прах, безпокои се. Когато не търпиш, да знаеш, че чистота липсва. Когато малко търпиш и на място търпиш, чистотата е на място.
Туй „и-и-и-и“ в българското пеене е недоволството.
То е законът на недоволството, което имате в себе си. Българинът е много недоволен, песимист е. Като седи и като гледа, като че му са потънали девет парахода. /Учителя пее „чи-и-и-и-и-и-и“/. Нали когато се карате, някой път ви треперят джуките?
към беседата >>
Та физическия свят е пробното поле.
Умен сте, във физическия свят. Глупав сте, във физическия свят. Бомбата не се пука, слаба е тази бомба. В умствения свят ще направите една корекция. Защото всяка бомба, която не се пука, не е на място; всяка, която се пука е на място.
Та физическия свят е пробното поле.
В умствения свят, които спорят, който е умен, пращат ги на земята. От умствения свят идат тук на земята да проверят, кой колко е умен. Ако бомбата му се пукне на място, умен е; ако не се пукне на място, не е умен. Всяка една идея, която лесно се разрешава на физическото поле, тя е бомба, която се пука. Аз разглеждам широко въпроса.
към беседата >>
То е законът на недоволството, което имате в себе си.
„И“-то показва, че трябва да търпи. Като не търпи, дига прах, безпокои се. Когато не търпиш, да знаеш, че чистота липсва. Когато малко търпиш и на място търпиш, чистотата е на място. Туй „и-и-и-и“ в българското пеене е недоволството.
То е законът на недоволството, което имате в себе си.
Българинът е много недоволен, песимист е. Като седи и като гледа, като че му са потънали девет парахода. /Учителя пее „чи-и-и-и-и-и-и“/. Нали когато се карате, някой път ви треперят джуките? Казваш: „Какво искаш?
към беседата >>
В умствения свят, които спорят, който е умен, пращат ги на земята.
Глупав сте, във физическия свят. Бомбата не се пука, слаба е тази бомба. В умствения свят ще направите една корекция. Защото всяка бомба, която не се пука, не е на място; всяка, която се пука е на място. Та физическия свят е пробното поле.
В умствения свят, които спорят, който е умен, пращат ги на земята.
От умствения свят идат тук на земята да проверят, кой колко е умен. Ако бомбата му се пукне на място, умен е; ако не се пукне на място, не е умен. Всяка една идея, която лесно се разрешава на физическото поле, тя е бомба, която се пука. Аз разглеждам широко въпроса. Всяко цвете, което се разцъфти, е една бомба, пука се, цъфне и завърже, даде плод.
към беседата >>
Българинът е много недоволен, песимист е.
Като не търпи, дига прах, безпокои се. Когато не търпиш, да знаеш, че чистота липсва. Когато малко търпиш и на място търпиш, чистотата е на място. Туй „и-и-и-и“ в българското пеене е недоволството. То е законът на недоволството, което имате в себе си.
Българинът е много недоволен, песимист е.
Като седи и като гледа, като че му са потънали девет парахода. /Учителя пее „чи-и-и-и-и-и-и“/. Нали когато се карате, някой път ви треперят джуките? Казваш: „Какво искаш? “ Музикално когато се караш, искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място.
към беседата >>
От умствения свят идат тук на земята да проверят, кой колко е умен.
Бомбата не се пука, слаба е тази бомба. В умствения свят ще направите една корекция. Защото всяка бомба, която не се пука, не е на място; всяка, която се пука е на място. Та физическия свят е пробното поле. В умствения свят, които спорят, който е умен, пращат ги на земята.
От умствения свят идат тук на земята да проверят, кой колко е умен.
Ако бомбата му се пукне на място, умен е; ако не се пукне на място, не е умен. Всяка една идея, която лесно се разрешава на физическото поле, тя е бомба, която се пука. Аз разглеждам широко въпроса. Всяко цвете, което се разцъфти, е една бомба, пука се, цъфне и завърже, даде плод. Този плод като се пукне бомбата, ще убие няколко души.
към беседата >>
Като седи и като гледа, като че му са потънали девет парахода.
Когато не търпиш, да знаеш, че чистота липсва. Когато малко търпиш и на място търпиш, чистотата е на място. Туй „и-и-и-и“ в българското пеене е недоволството. То е законът на недоволството, което имате в себе си. Българинът е много недоволен, песимист е.
Като седи и като гледа, като че му са потънали девет парахода.
/Учителя пее „чи-и-и-и-и-и-и“/. Нали когато се карате, някой път ви треперят джуките? Казваш: „Какво искаш? “ Музикално когато се караш, искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място. Как ще изпеете думите: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място.“ Вие пеете, ха го изпейте хармонично: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка е на своето място“.
към беседата >>
Ако бомбата му се пукне на място, умен е; ако не се пукне на място, не е умен.
В умствения свят ще направите една корекция. Защото всяка бомба, която не се пука, не е на място; всяка, която се пука е на място. Та физическия свят е пробното поле. В умствения свят, които спорят, който е умен, пращат ги на земята. От умствения свят идат тук на земята да проверят, кой колко е умен.
Ако бомбата му се пукне на място, умен е; ако не се пукне на място, не е умен.
Всяка една идея, която лесно се разрешава на физическото поле, тя е бомба, която се пука. Аз разглеждам широко въпроса. Всяко цвете, което се разцъфти, е една бомба, пука се, цъфне и завърже, даде плод. Този плод като се пукне бомбата, ще убие няколко души. Този плод като ги убие, събира се в себе си.
към беседата >>
/Учителя пее „чи-и-и-и-и-и-и“/.
Когато малко търпиш и на място търпиш, чистотата е на място. Туй „и-и-и-и“ в българското пеене е недоволството. То е законът на недоволството, което имате в себе си. Българинът е много недоволен, песимист е. Като седи и като гледа, като че му са потънали девет парахода.
/Учителя пее „чи-и-и-и-и-и-и“/.
Нали когато се карате, някой път ви треперят джуките? Казваш: „Какво искаш? “ Музикално когато се караш, искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място. Как ще изпеете думите: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място.“ Вие пеете, ха го изпейте хармонично: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка е на своето място“. /Учителят изпя тия думи и продължи да пее: „Ти си се заблудил защото не си намерил своята постъпка, ти си се разгневил, защото никаква работа не си свършил, а знаеш ли как да поправиш своята постъпка?
към беседата >>
Всяка една идея, която лесно се разрешава на физическото поле, тя е бомба, която се пука.
Защото всяка бомба, която не се пука, не е на място; всяка, която се пука е на място. Та физическия свят е пробното поле. В умствения свят, които спорят, който е умен, пращат ги на земята. От умствения свят идат тук на земята да проверят, кой колко е умен. Ако бомбата му се пукне на място, умен е; ако не се пукне на място, не е умен.
Всяка една идея, която лесно се разрешава на физическото поле, тя е бомба, която се пука.
Аз разглеждам широко въпроса. Всяко цвете, което се разцъфти, е една бомба, пука се, цъфне и завърже, даде плод. Този плод като се пукне бомбата, ще убие няколко души. Този плод като ги убие, събира се в себе си. Плодът колко души убива?
към беседата >>
Нали когато се карате, някой път ви треперят джуките?
Туй „и-и-и-и“ в българското пеене е недоволството. То е законът на недоволството, което имате в себе си. Българинът е много недоволен, песимист е. Като седи и като гледа, като че му са потънали девет парахода. /Учителя пее „чи-и-и-и-и-и-и“/.
Нали когато се карате, някой път ви треперят джуките?
Казваш: „Какво искаш? “ Музикално когато се караш, искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място. Как ще изпеете думите: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място.“ Вие пеете, ха го изпейте хармонично: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка е на своето място“. /Учителят изпя тия думи и продължи да пее: „Ти си се заблудил защото не си намерил своята постъпка, ти си се разгневил, защото никаква работа не си свършил, а знаеш ли как да поправиш своята постъпка? “. Всичко туй Учителят го пее и пак продължава да пее: „Мисля, че има за какво да говориш“./ Ама да допуснем, че вие сте неразположени.
към беседата >>
Аз разглеждам широко въпроса.
Та физическия свят е пробното поле. В умствения свят, които спорят, който е умен, пращат ги на земята. От умствения свят идат тук на земята да проверят, кой колко е умен. Ако бомбата му се пукне на място, умен е; ако не се пукне на място, не е умен. Всяка една идея, която лесно се разрешава на физическото поле, тя е бомба, която се пука.
Аз разглеждам широко въпроса.
Всяко цвете, което се разцъфти, е една бомба, пука се, цъфне и завърже, даде плод. Този плод като се пукне бомбата, ще убие няколко души. Този плод като ги убие, събира се в себе си. Плодът колко души убива? Колкото плодът е по-малък, по-малко убива, колкото е по-голям, повече убива.
към беседата >>
Казваш: „Какво искаш?
То е законът на недоволството, което имате в себе си. Българинът е много недоволен, песимист е. Като седи и като гледа, като че му са потънали девет парахода. /Учителя пее „чи-и-и-и-и-и-и“/. Нали когато се карате, някой път ви треперят джуките?
Казваш: „Какво искаш?
“ Музикално когато се караш, искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място. Как ще изпеете думите: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място.“ Вие пеете, ха го изпейте хармонично: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка е на своето място“. /Учителят изпя тия думи и продължи да пее: „Ти си се заблудил защото не си намерил своята постъпка, ти си се разгневил, защото никаква работа не си свършил, а знаеш ли как да поправиш своята постъпка? “. Всичко туй Учителят го пее и пак продължава да пее: „Мисля, че има за какво да говориш“./ Ама да допуснем, че вие сте неразположени. Аз съм неразположен днес.
към беседата >>
Всяко цвете, което се разцъфти, е една бомба, пука се, цъфне и завърже, даде плод.
В умствения свят, които спорят, който е умен, пращат ги на земята. От умствения свят идат тук на земята да проверят, кой колко е умен. Ако бомбата му се пукне на място, умен е; ако не се пукне на място, не е умен. Всяка една идея, която лесно се разрешава на физическото поле, тя е бомба, която се пука. Аз разглеждам широко въпроса.
Всяко цвете, което се разцъфти, е една бомба, пука се, цъфне и завърже, даде плод.
Този плод като се пукне бомбата, ще убие няколко души. Този плод като ги убие, събира се в себе си. Плодът колко души убива? Колкото плодът е по-малък, по-малко убива, колкото е по-голям, повече убива. Динята като се пукне, много убива, че ги събира всичките.
към беседата >>
“ Музикално когато се караш, искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място.
Българинът е много недоволен, песимист е. Като седи и като гледа, като че му са потънали девет парахода. /Учителя пее „чи-и-и-и-и-и-и“/. Нали когато се карате, някой път ви треперят джуките? Казваш: „Какво искаш?
“ Музикално когато се караш, искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място.
Как ще изпеете думите: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място.“ Вие пеете, ха го изпейте хармонично: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка е на своето място“. /Учителят изпя тия думи и продължи да пее: „Ти си се заблудил защото не си намерил своята постъпка, ти си се разгневил, защото никаква работа не си свършил, а знаеш ли как да поправиш своята постъпка? “. Всичко туй Учителят го пее и пак продължава да пее: „Мисля, че има за какво да говориш“./ Ама да допуснем, че вие сте неразположени. Аз съм неразположен днес. Липсва ми нещо, не зная що е то.
към беседата >>
Този плод като се пукне бомбата, ще убие няколко души.
От умствения свят идат тук на земята да проверят, кой колко е умен. Ако бомбата му се пукне на място, умен е; ако не се пукне на място, не е умен. Всяка една идея, която лесно се разрешава на физическото поле, тя е бомба, която се пука. Аз разглеждам широко въпроса. Всяко цвете, което се разцъфти, е една бомба, пука се, цъфне и завърже, даде плод.
Този плод като се пукне бомбата, ще убие няколко души.
Този плод като ги убие, събира се в себе си. Плодът колко души убива? Колкото плодът е по-малък, по-малко убива, колкото е по-голям, повече убива. Динята като се пукне, много убива, че ги събира всичките. Казва: „Виж колко ги убих!
към беседата >>
Как ще изпеете думите: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място.“ Вие пеете, ха го изпейте хармонично: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка е на своето място“.
Като седи и като гледа, като че му са потънали девет парахода. /Учителя пее „чи-и-и-и-и-и-и“/. Нали когато се карате, някой път ви треперят джуките? Казваш: „Какво искаш? “ Музикално когато се караш, искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място.
Как ще изпеете думите: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място.“ Вие пеете, ха го изпейте хармонично: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка е на своето място“.
/Учителят изпя тия думи и продължи да пее: „Ти си се заблудил защото не си намерил своята постъпка, ти си се разгневил, защото никаква работа не си свършил, а знаеш ли как да поправиш своята постъпка? “. Всичко туй Учителят го пее и пак продължава да пее: „Мисля, че има за какво да говориш“./ Ама да допуснем, че вие сте неразположени. Аз съм неразположен днес. Липсва ми нещо, не зная що е то. Мъчи ме нещо у мене, умът ми се смущава, не зная защо.
към беседата >>
Този плод като ги убие, събира се в себе си.
Ако бомбата му се пукне на място, умен е; ако не се пукне на място, не е умен. Всяка една идея, която лесно се разрешава на физическото поле, тя е бомба, която се пука. Аз разглеждам широко въпроса. Всяко цвете, което се разцъфти, е една бомба, пука се, цъфне и завърже, даде плод. Този плод като се пукне бомбата, ще убие няколко души.
Този плод като ги убие, събира се в себе си.
Плодът колко души убива? Колкото плодът е по-малък, по-малко убива, колкото е по-голям, повече убива. Динята като се пукне, много убива, че ги събира всичките. Казва: „Виж колко ги убих! “. Гледам една череша, може ли да събере хората тя?
към беседата >>
/Учителят изпя тия думи и продължи да пее: „Ти си се заблудил защото не си намерил своята постъпка, ти си се разгневил, защото никаква работа не си свършил, а знаеш ли как да поправиш своята постъпка?
/Учителя пее „чи-и-и-и-и-и-и“/. Нали когато се карате, някой път ви треперят джуките? Казваш: „Какво искаш? “ Музикално когато се караш, искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място. Как ще изпеете думите: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място.“ Вие пеете, ха го изпейте хармонично: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка е на своето място“.
/Учителят изпя тия думи и продължи да пее: „Ти си се заблудил защото не си намерил своята постъпка, ти си се разгневил, защото никаква работа не си свършил, а знаеш ли как да поправиш своята постъпка?
“. Всичко туй Учителят го пее и пак продължава да пее: „Мисля, че има за какво да говориш“./ Ама да допуснем, че вие сте неразположени. Аз съм неразположен днес. Липсва ми нещо, не зная що е то. Мъчи ме нещо у мене, умът ми се смущава, не зная защо. Тежко ми е.
към беседата >>
Плодът колко души убива?
Всяка една идея, която лесно се разрешава на физическото поле, тя е бомба, която се пука. Аз разглеждам широко въпроса. Всяко цвете, което се разцъфти, е една бомба, пука се, цъфне и завърже, даде плод. Този плод като се пукне бомбата, ще убие няколко души. Този плод като ги убие, събира се в себе си.
Плодът колко души убива?
Колкото плодът е по-малък, по-малко убива, колкото е по-голям, повече убива. Динята като се пукне, много убива, че ги събира всичките. Казва: „Виж колко ги убих! “. Гледам една череша, може ли да събере хората тя? Давам ви една фигура за пукането на бомбите, цъфтенето и пукането на бомбите.
към беседата >>
“. Всичко туй Учителят го пее и пак продължава да пее: „Мисля, че има за какво да говориш“./ Ама да допуснем, че вие сте неразположени.
Нали когато се карате, някой път ви треперят джуките? Казваш: „Какво искаш? “ Музикално когато се караш, искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място. Как ще изпеете думите: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място.“ Вие пеете, ха го изпейте хармонично: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка е на своето място“. /Учителят изпя тия думи и продължи да пее: „Ти си се заблудил защото не си намерил своята постъпка, ти си се разгневил, защото никаква работа не си свършил, а знаеш ли как да поправиш своята постъпка?
“. Всичко туй Учителят го пее и пак продължава да пее: „Мисля, че има за какво да говориш“./ Ама да допуснем, че вие сте неразположени.
Аз съм неразположен днес. Липсва ми нещо, не зная що е то. Мъчи ме нещо у мене, умът ми се смущава, не зная защо. Тежко ми е. Бреме тежко нося аз и не зная защо.
към беседата >>
Колкото плодът е по-малък, по-малко убива, колкото е по-голям, повече убива.
Аз разглеждам широко въпроса. Всяко цвете, което се разцъфти, е една бомба, пука се, цъфне и завърже, даде плод. Този плод като се пукне бомбата, ще убие няколко души. Този плод като ги убие, събира се в себе си. Плодът колко души убива?
Колкото плодът е по-малък, по-малко убива, колкото е по-голям, повече убива.
Динята като се пукне, много убива, че ги събира всичките. Казва: „Виж колко ги убих! “. Гледам една череша, може ли да събере хората тя? Давам ви една фигура за пукането на бомбите, цъфтенето и пукането на бомбите. Тъй щото има добър смисъл.
към беседата >>
Аз съм неразположен днес.
Казваш: „Какво искаш? “ Музикално когато се караш, искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място. Как ще изпеете думите: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място.“ Вие пеете, ха го изпейте хармонично: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка е на своето място“. /Учителят изпя тия думи и продължи да пее: „Ти си се заблудил защото не си намерил своята постъпка, ти си се разгневил, защото никаква работа не си свършил, а знаеш ли как да поправиш своята постъпка? “. Всичко туй Учителят го пее и пак продължава да пее: „Мисля, че има за какво да говориш“./ Ама да допуснем, че вие сте неразположени.
Аз съм неразположен днес.
Липсва ми нещо, не зная що е то. Мъчи ме нещо у мене, умът ми се смущава, не зная защо. Тежко ми е. Бреме тежко нося аз и не зная защо. Ходя, лутам се навсякъде, без да зная защо.
към беседата >>
Динята като се пукне, много убива, че ги събира всичките.
Всяко цвете, което се разцъфти, е една бомба, пука се, цъфне и завърже, даде плод. Този плод като се пукне бомбата, ще убие няколко души. Този плод като ги убие, събира се в себе си. Плодът колко души убива? Колкото плодът е по-малък, по-малко убива, колкото е по-голям, повече убива.
Динята като се пукне, много убива, че ги събира всичките.
Казва: „Виж колко ги убих! “. Гледам една череша, може ли да събере хората тя? Давам ви една фигура за пукането на бомбите, цъфтенето и пукането на бомбите. Тъй щото има добър смисъл. Казва: „Да не се пукне бомбата“.
към беседата >>
Липсва ми нещо, не зная що е то.
“ Музикално когато се караш, искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място. Как ще изпеете думите: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място.“ Вие пеете, ха го изпейте хармонично: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка е на своето място“. /Учителят изпя тия думи и продължи да пее: „Ти си се заблудил защото не си намерил своята постъпка, ти си се разгневил, защото никаква работа не си свършил, а знаеш ли как да поправиш своята постъпка? “. Всичко туй Учителят го пее и пак продължава да пее: „Мисля, че има за какво да говориш“./ Ама да допуснем, че вие сте неразположени. Аз съм неразположен днес.
Липсва ми нещо, не зная що е то.
Мъчи ме нещо у мене, умът ми се смущава, не зная защо. Тежко ми е. Бреме тежко нося аз и не зная защо. Ходя, лутам се навсякъде, без да зная защо.
към беседата >>
Казва: „Виж колко ги убих!
Този плод като се пукне бомбата, ще убие няколко души. Този плод като ги убие, събира се в себе си. Плодът колко души убива? Колкото плодът е по-малък, по-малко убива, колкото е по-голям, повече убива. Динята като се пукне, много убива, че ги събира всичките.
Казва: „Виж колко ги убих!
“. Гледам една череша, може ли да събере хората тя? Давам ви една фигура за пукането на бомбите, цъфтенето и пукането на бомбите. Тъй щото има добър смисъл. Казва: „Да не се пукне бомбата“. То значи пъпката да не цъфне.
към беседата >>
Мъчи ме нещо у мене, умът ми се смущава, не зная защо.
Как ще изпеете думите: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място.“ Вие пеете, ха го изпейте хармонично: „Искам да ви покажа, че вашата постъпка е на своето място“. /Учителят изпя тия думи и продължи да пее: „Ти си се заблудил защото не си намерил своята постъпка, ти си се разгневил, защото никаква работа не си свършил, а знаеш ли как да поправиш своята постъпка? “. Всичко туй Учителят го пее и пак продължава да пее: „Мисля, че има за какво да говориш“./ Ама да допуснем, че вие сте неразположени. Аз съм неразположен днес. Липсва ми нещо, не зная що е то.
Мъчи ме нещо у мене, умът ми се смущава, не зная защо.
Тежко ми е. Бреме тежко нося аз и не зная защо. Ходя, лутам се навсякъде, без да зная защо.
към беседата >>
“. Гледам една череша, може ли да събере хората тя?
Този плод като ги убие, събира се в себе си. Плодът колко души убива? Колкото плодът е по-малък, по-малко убива, колкото е по-голям, повече убива. Динята като се пукне, много убива, че ги събира всичките. Казва: „Виж колко ги убих!
“. Гледам една череша, може ли да събере хората тя?
Давам ви една фигура за пукането на бомбите, цъфтенето и пукането на бомбите. Тъй щото има добър смисъл. Казва: „Да не се пукне бомбата“. То значи пъпката да не цъфне. Вие намирате, че пъпката е потребно да цъфне, да даде плод.
към беседата >>
Тежко ми е.
/Учителят изпя тия думи и продължи да пее: „Ти си се заблудил защото не си намерил своята постъпка, ти си се разгневил, защото никаква работа не си свършил, а знаеш ли как да поправиш своята постъпка? “. Всичко туй Учителят го пее и пак продължава да пее: „Мисля, че има за какво да говориш“./ Ама да допуснем, че вие сте неразположени. Аз съм неразположен днес. Липсва ми нещо, не зная що е то. Мъчи ме нещо у мене, умът ми се смущава, не зная защо.
Тежко ми е.
Бреме тежко нося аз и не зная защо. Ходя, лутам се навсякъде, без да зная защо.
към беседата >>
Давам ви една фигура за пукането на бомбите, цъфтенето и пукането на бомбите.
Плодът колко души убива? Колкото плодът е по-малък, по-малко убива, колкото е по-голям, повече убива. Динята като се пукне, много убива, че ги събира всичките. Казва: „Виж колко ги убих! “. Гледам една череша, може ли да събере хората тя?
Давам ви една фигура за пукането на бомбите, цъфтенето и пукането на бомбите.
Тъй щото има добър смисъл. Казва: „Да не се пукне бомбата“. То значи пъпката да не цъфне. Вие намирате, че пъпката е потребно да цъфне, да даде плод. Ако не цъфне, плод не може да даде.
към беседата >>
Бреме тежко нося аз и не зная защо.
“. Всичко туй Учителят го пее и пак продължава да пее: „Мисля, че има за какво да говориш“./ Ама да допуснем, че вие сте неразположени. Аз съм неразположен днес. Липсва ми нещо, не зная що е то. Мъчи ме нещо у мене, умът ми се смущава, не зная защо. Тежко ми е.
Бреме тежко нося аз и не зная защо.
Ходя, лутам се навсякъде, без да зная защо.
към беседата >>
Тъй щото има добър смисъл.
Колкото плодът е по-малък, по-малко убива, колкото е по-голям, повече убива. Динята като се пукне, много убива, че ги събира всичките. Казва: „Виж колко ги убих! “. Гледам една череша, може ли да събере хората тя? Давам ви една фигура за пукането на бомбите, цъфтенето и пукането на бомбите.
Тъй щото има добър смисъл.
Казва: „Да не се пукне бомбата“. То значи пъпката да не цъфне. Вие намирате, че пъпката е потребно да цъфне, да даде плод. Ако не цъфне, плод не може да даде. Само че, природата направила пукането на бомбите разумно.
към беседата >>
Ходя, лутам се навсякъде, без да зная защо.
Аз съм неразположен днес. Липсва ми нещо, не зная що е то. Мъчи ме нещо у мене, умът ми се смущава, не зная защо. Тежко ми е. Бреме тежко нося аз и не зная защо.
Ходя, лутам се навсякъде, без да зная защо.
към беседата >>
Казва: „Да не се пукне бомбата“.
Динята като се пукне, много убива, че ги събира всичките. Казва: „Виж колко ги убих! “. Гледам една череша, може ли да събере хората тя? Давам ви една фигура за пукането на бомбите, цъфтенето и пукането на бомбите. Тъй щото има добър смисъл.
Казва: „Да не се пукне бомбата“.
То значи пъпката да не цъфне. Вие намирате, че пъпката е потребно да цъфне, да даде плод. Ако не цъфне, плод не може да даде. Само че, природата направила пукането на бомбите разумно. Човекът направил един цвят, не е разумен.
към беседата >>
Ха станете сега!
Ха станете сега!
към беседата >>
То значи пъпката да не цъфне.
Казва: „Виж колко ги убих! “. Гледам една череша, може ли да събере хората тя? Давам ви една фигура за пукането на бомбите, цъфтенето и пукането на бомбите. Тъй щото има добър смисъл. Казва: „Да не се пукне бомбата“.
То значи пъпката да не цъфне.
Вие намирате, че пъпката е потребно да цъфне, да даде плод. Ако не цъфне, плод не може да даде. Само че, природата направила пукането на бомбите разумно. Човекът направил един цвят, не е разумен. Той ще направи един цвят, ще убие ближните.
към беседата >>
Вие намирате, че пъпката е потребно да цъфне, да даде плод.
“. Гледам една череша, може ли да събере хората тя? Давам ви една фигура за пукането на бомбите, цъфтенето и пукането на бомбите. Тъй щото има добър смисъл. Казва: „Да не се пукне бомбата“. То значи пъпката да не цъфне.
Вие намирате, че пъпката е потребно да цъфне, да даде плод.
Ако не цъфне, плод не може да даде. Само че, природата направила пукането на бомбите разумно. Човекът направил един цвят, не е разумен. Той ще направи един цвят, ще убие ближните. Неразумното е там.
към беседата >>
Ако не цъфне, плод не може да даде.
Давам ви една фигура за пукането на бомбите, цъфтенето и пукането на бомбите. Тъй щото има добър смисъл. Казва: „Да не се пукне бомбата“. То значи пъпката да не цъфне. Вие намирате, че пъпката е потребно да цъфне, да даде плод.
Ако не цъфне, плод не може да даде.
Само че, природата направила пукането на бомбите разумно. Човекът направил един цвят, не е разумен. Той ще направи един цвят, ще убие ближните. Неразумното е там. Когато се пукне една бомба в природата, всички пчели отиват на гости.
към беседата >>
Само че, природата направила пукането на бомбите разумно.
Тъй щото има добър смисъл. Казва: „Да не се пукне бомбата“. То значи пъпката да не цъфне. Вие намирате, че пъпката е потребно да цъфне, да даде плод. Ако не цъфне, плод не може да даде.
Само че, природата направила пукането на бомбите разумно.
Човекът направил един цвят, не е разумен. Той ще направи един цвят, ще убие ближните. Неразумното е там. Когато се пукне една бомба в природата, всички пчели отиват на гости. Когато се пукне човешката бомба, всички бягат.
към беседата >>
Човекът направил един цвят, не е разумен.
Казва: „Да не се пукне бомбата“. То значи пъпката да не цъфне. Вие намирате, че пъпката е потребно да цъфне, да даде плод. Ако не цъфне, плод не може да даде. Само че, природата направила пукането на бомбите разумно.
Човекът направил един цвят, не е разумен.
Той ще направи един цвят, ще убие ближните. Неразумното е там. Когато се пукне една бомба в природата, всички пчели отиват на гости. Когато се пукне човешката бомба, всички бягат. Когато се пукат бомбите на природата всички отиват да събират плодове.
към беседата >>
Той ще направи един цвят, ще убие ближните.
То значи пъпката да не цъфне. Вие намирате, че пъпката е потребно да цъфне, да даде плод. Ако не цъфне, плод не може да даде. Само че, природата направила пукането на бомбите разумно. Човекът направил един цвят, не е разумен.
Той ще направи един цвят, ще убие ближните.
Неразумното е там. Когато се пукне една бомба в природата, всички пчели отиват на гости. Когато се пукне човешката бомба, всички бягат. Когато се пукат бомбите на природата всички отиват да събират плодове. Хората отиват да видят, какво станало при пукането на бомбите.
към беседата >>
Тогава се задава въпроса: „От какво се страхува водата най-много?
Тогава се задава въпроса: „От какво се страхува водата най-много?
“ – От какво се страхува младият най-много? Това са две теми.
към беседата >>
Неразумното е там.
Вие намирате, че пъпката е потребно да цъфне, да даде плод. Ако не цъфне, плод не може да даде. Само че, природата направила пукането на бомбите разумно. Човекът направил един цвят, не е разумен. Той ще направи един цвят, ще убие ближните.
Неразумното е там.
Когато се пукне една бомба в природата, всички пчели отиват на гости. Когато се пукне човешката бомба, всички бягат. Когато се пукат бомбите на природата всички отиват да събират плодове. Хората отиват да видят, какво станало при пукането на бомбите. В човешкия свят, като цъфне човешката бомба, никой не иска да бъде наоколо.
към беседата >>
“ – От какво се страхува младият най-много?
Тогава се задава въпроса: „От какво се страхува водата най-много?
“ – От какво се страхува младият най-много?
Това са две теми.
към беседата >>
Когато се пукне една бомба в природата, всички пчели отиват на гости.
Ако не цъфне, плод не може да даде. Само че, природата направила пукането на бомбите разумно. Човекът направил един цвят, не е разумен. Той ще направи един цвят, ще убие ближните. Неразумното е там.
Когато се пукне една бомба в природата, всички пчели отиват на гости.
Когато се пукне човешката бомба, всички бягат. Когато се пукат бомбите на природата всички отиват да събират плодове. Хората отиват да видят, какво станало при пукането на бомбите. В човешкия свят, като цъфне човешката бомба, никой не иска да бъде наоколо. Тъй щото в туй отношение човек е неразумен в правенето на своите цветове.
към беседата >>
Това са две теми.
Тогава се задава въпроса: „От какво се страхува водата най-много? “ – От какво се страхува младият най-много?
Това са две теми.
към беседата >>
Когато се пукне човешката бомба, всички бягат.
Само че, природата направила пукането на бомбите разумно. Човекът направил един цвят, не е разумен. Той ще направи един цвят, ще убие ближните. Неразумното е там. Когато се пукне една бомба в природата, всички пчели отиват на гости.
Когато се пукне човешката бомба, всички бягат.
Когато се пукат бомбите на природата всички отиват да събират плодове. Хората отиват да видят, какво станало при пукането на бомбите. В човешкия свят, като цъфне човешката бомба, никой не иска да бъде наоколо. Тъй щото в туй отношение човек е неразумен в правенето на своите цветове.
към беседата >>
Трябва някой път да се пазите.
Трябва някой път да се пазите.
Вие се намирате в едно бедно положение, от няколко стари костюма искате да изкарате един нов костюм. Прекроявате старото, да направите нещо. Както и да кроиш старите форми, те си остават все стари. Нищо ново не може да има в старото. Нищо старо не може да излезе от младото.
към беседата >>
Когато се пукат бомбите на природата всички отиват да събират плодове.
Човекът направил един цвят, не е разумен. Той ще направи един цвят, ще убие ближните. Неразумното е там. Когато се пукне една бомба в природата, всички пчели отиват на гости. Когато се пукне човешката бомба, всички бягат.
Когато се пукат бомбите на природата всички отиват да събират плодове.
Хората отиват да видят, какво станало при пукането на бомбите. В човешкия свят, като цъфне човешката бомба, никой не иска да бъде наоколо. Тъй щото в туй отношение човек е неразумен в правенето на своите цветове.
към беседата >>
Вие се намирате в едно бедно положение, от няколко стари костюма искате да изкарате един нов костюм.
Трябва някой път да се пазите.
Вие се намирате в едно бедно положение, от няколко стари костюма искате да изкарате един нов костюм.
Прекроявате старото, да направите нещо. Както и да кроиш старите форми, те си остават все стари. Нищо ново не може да има в старото. Нищо старо не може да излезе от младото. Това са афоризми.
към беседата >>
Хората отиват да видят, какво станало при пукането на бомбите.
Той ще направи един цвят, ще убие ближните. Неразумното е там. Когато се пукне една бомба в природата, всички пчели отиват на гости. Когато се пукне човешката бомба, всички бягат. Когато се пукат бомбите на природата всички отиват да събират плодове.
Хората отиват да видят, какво станало при пукането на бомбите.
В човешкия свят, като цъфне човешката бомба, никой не иска да бъде наоколо. Тъй щото в туй отношение човек е неразумен в правенето на своите цветове.
към беседата >>
Прекроявате старото, да направите нещо.
Трябва някой път да се пазите. Вие се намирате в едно бедно положение, от няколко стари костюма искате да изкарате един нов костюм.
Прекроявате старото, да направите нещо.
Както и да кроиш старите форми, те си остават все стари. Нищо ново не може да има в старото. Нищо старо не може да излезе от младото. Това са афоризми.
към беседата >>
В човешкия свят, като цъфне човешката бомба, никой не иска да бъде наоколо.
Неразумното е там. Когато се пукне една бомба в природата, всички пчели отиват на гости. Когато се пукне човешката бомба, всички бягат. Когато се пукат бомбите на природата всички отиват да събират плодове. Хората отиват да видят, какво станало при пукането на бомбите.
В човешкия свят, като цъфне човешката бомба, никой не иска да бъде наоколо.
Тъй щото в туй отношение човек е неразумен в правенето на своите цветове.
към беседата >>
Както и да кроиш старите форми, те си остават все стари.
Трябва някой път да се пазите. Вие се намирате в едно бедно положение, от няколко стари костюма искате да изкарате един нов костюм. Прекроявате старото, да направите нещо.
Както и да кроиш старите форми, те си остават все стари.
Нищо ново не може да има в старото. Нищо старо не може да излезе от младото. Това са афоризми.
към беседата >>
Тъй щото в туй отношение човек е неразумен в правенето на своите цветове.
Когато се пукне една бомба в природата, всички пчели отиват на гости. Когато се пукне човешката бомба, всички бягат. Когато се пукат бомбите на природата всички отиват да събират плодове. Хората отиват да видят, какво станало при пукането на бомбите. В човешкия свят, като цъфне човешката бомба, никой не иска да бъде наоколо.
Тъй щото в туй отношение човек е неразумен в правенето на своите цветове.
към беседата >>
Нищо ново не може да има в старото.
Трябва някой път да се пазите. Вие се намирате в едно бедно положение, от няколко стари костюма искате да изкарате един нов костюм. Прекроявате старото, да направите нещо. Както и да кроиш старите форми, те си остават все стари.
Нищо ново не може да има в старото.
Нищо старо не може да излезе от младото. Това са афоризми.
към беседата >>
Та сега, ако вашите бомби се пукат както бомбите на природата, вие сте умен човек.
Та сега, ако вашите бомби се пукат както бомбите на природата, вие сте умен човек.
Ако бомбите ви се пукат както се пукат бомбите на човека, не сте умен. Значи, ако без страх бомбите ви се пукат и привличат пчелите, вие сте умен. Ако всичките бягат от бомбите ви, спадате към друга категория. Смъртта е една човешка бомба, а животът е една Божествена бомба. Като умира човек, то е човешка бомба.
към беседата >>
Нищо старо не може да излезе от младото.
Трябва някой път да се пазите. Вие се намирате в едно бедно положение, от няколко стари костюма искате да изкарате един нов костюм. Прекроявате старото, да направите нещо. Както и да кроиш старите форми, те си остават все стари. Нищо ново не може да има в старото.
Нищо старо не може да излезе от младото.
Това са афоризми.
към беседата >>
Ако бомбите ви се пукат както се пукат бомбите на човека, не сте умен.
Та сега, ако вашите бомби се пукат както бомбите на природата, вие сте умен човек.
Ако бомбите ви се пукат както се пукат бомбите на човека, не сте умен.
Значи, ако без страх бомбите ви се пукат и привличат пчелите, вие сте умен. Ако всичките бягат от бомбите ви, спадате към друга категория. Смъртта е една човешка бомба, а животът е една Божествена бомба. Като умира човек, то е човешка бомба. Като умре, пукне се, всичко се свършва.
към беседата >>
Това са афоризми.
Вие се намирате в едно бедно положение, от няколко стари костюма искате да изкарате един нов костюм. Прекроявате старото, да направите нещо. Както и да кроиш старите форми, те си остават все стари. Нищо ново не може да има в старото. Нищо старо не може да излезе от младото.
Това са афоризми.
към беседата >>
Значи, ако без страх бомбите ви се пукат и привличат пчелите, вие сте умен.
Та сега, ако вашите бомби се пукат както бомбите на природата, вие сте умен човек. Ако бомбите ви се пукат както се пукат бомбите на човека, не сте умен.
Значи, ако без страх бомбите ви се пукат и привличат пчелите, вие сте умен.
Ако всичките бягат от бомбите ви, спадате към друга категория. Смъртта е една човешка бомба, а животът е една Божествена бомба. Като умира човек, то е човешка бомба. Като умре, пукне се, всичко се свършва. Като умре човек, то е човешката бомба, ръцете, краката, намериш разхвърлени.
към беседата >>
Какво разбирате под думата „страх“?
Какво разбирате под думата „страх“?
От какво го е страх младият? От много работи го е страх. Страх го е, че баща му няма да му остави от имота си, пари няма да му остави, имот няма да му остави – страх го е. Няма да може да завърши образованието си, страх го е. Младият защо го е страх?
към беседата >>
Ако всичките бягат от бомбите ви, спадате към друга категория.
Та сега, ако вашите бомби се пукат както бомбите на природата, вие сте умен човек. Ако бомбите ви се пукат както се пукат бомбите на човека, не сте умен. Значи, ако без страх бомбите ви се пукат и привличат пчелите, вие сте умен.
Ако всичките бягат от бомбите ви, спадате към друга категория.
Смъртта е една човешка бомба, а животът е една Божествена бомба. Като умира човек, то е човешка бомба. Като умре, пукне се, всичко се свършва. Като умре човек, то е човешката бомба, ръцете, краката, намериш разхвърлени. Като се пукне човешката бомба, навсякъде ще намериш парчета.
към беседата >>
От какво го е страх младият?
Какво разбирате под думата „страх“?
От какво го е страх младият?
От много работи го е страх. Страх го е, че баща му няма да му остави от имота си, пари няма да му остави, имот няма да му остави – страх го е. Няма да може да завърши образованието си, страх го е. Младият защо го е страх? Понеже страхът съставя почва, в тази почва са поставени корените на справедливостта.
към беседата >>
Смъртта е една човешка бомба, а животът е една Божествена бомба.
Та сега, ако вашите бомби се пукат както бомбите на природата, вие сте умен човек. Ако бомбите ви се пукат както се пукат бомбите на човека, не сте умен. Значи, ако без страх бомбите ви се пукат и привличат пчелите, вие сте умен. Ако всичките бягат от бомбите ви, спадате към друга категория.
Смъртта е една човешка бомба, а животът е една Божествена бомба.
Като умира човек, то е човешка бомба. Като умре, пукне се, всичко се свършва. Като умре човек, то е човешката бомба, ръцете, краката, намериш разхвърлени. Като се пукне човешката бомба, навсякъде ще намериш парчета. Като се роди човек, то е Божествена бомба.
към беседата >>
От много работи го е страх.
Какво разбирате под думата „страх“? От какво го е страх младият?
От много работи го е страх.
Страх го е, че баща му няма да му остави от имота си, пари няма да му остави, имот няма да му остави – страх го е. Няма да може да завърши образованието си, страх го е. Младият защо го е страх? Понеже страхът съставя почва, в тази почва са поставени корените на справедливостта. От това го е страх младият.
към беседата >>
Като умира човек, то е човешка бомба.
Та сега, ако вашите бомби се пукат както бомбите на природата, вие сте умен човек. Ако бомбите ви се пукат както се пукат бомбите на човека, не сте умен. Значи, ако без страх бомбите ви се пукат и привличат пчелите, вие сте умен. Ако всичките бягат от бомбите ви, спадате към друга категория. Смъртта е една човешка бомба, а животът е една Божествена бомба.
Като умира човек, то е човешка бомба.
Като умре, пукне се, всичко се свършва. Като умре човек, то е човешката бомба, ръцете, краката, намериш разхвърлени. Като се пукне човешката бомба, навсякъде ще намериш парчета. Като се роди човек, то е Божествена бомба. Като се ражда човек, то е Божественото, там се събира всичко, то е цъфтенето.
към беседата >>
Страх го е, че баща му няма да му остави от имота си, пари няма да му остави, имот няма да му остави – страх го е.
Какво разбирате под думата „страх“? От какво го е страх младият? От много работи го е страх.
Страх го е, че баща му няма да му остави от имота си, пари няма да му остави, имот няма да му остави – страх го е.
Няма да може да завърши образованието си, страх го е. Младият защо го е страх? Понеже страхът съставя почва, в тази почва са поставени корените на справедливостта. От това го е страх младият. Понеже младият живее без закони, прави, каквото иска.
към беседата >>
Като умре, пукне се, всичко се свършва.
Ако бомбите ви се пукат както се пукат бомбите на човека, не сте умен. Значи, ако без страх бомбите ви се пукат и привличат пчелите, вие сте умен. Ако всичките бягат от бомбите ви, спадате към друга категория. Смъртта е една човешка бомба, а животът е една Божествена бомба. Като умира човек, то е човешка бомба.
Като умре, пукне се, всичко се свършва.
Като умре човек, то е човешката бомба, ръцете, краката, намериш разхвърлени. Като се пукне човешката бомба, навсякъде ще намериш парчета. Като се роди човек, то е Божествена бомба. Като се ражда човек, то е Божественото, там се събира всичко, то е цъфтенето. Умираш, по човешки.
към беседата >>
Няма да може да завърши образованието си, страх го е.
Какво разбирате под думата „страх“? От какво го е страх младият? От много работи го е страх. Страх го е, че баща му няма да му остави от имота си, пари няма да му остави, имот няма да му остави – страх го е.
Няма да може да завърши образованието си, страх го е.
Младият защо го е страх? Понеже страхът съставя почва, в тази почва са поставени корените на справедливостта. От това го е страх младият. Понеже младият живее без закони, прави, каквото иска. Младите, децата правят каквото искат.
към беседата >>
Като умре човек, то е човешката бомба, ръцете, краката, намериш разхвърлени.
Значи, ако без страх бомбите ви се пукат и привличат пчелите, вие сте умен. Ако всичките бягат от бомбите ви, спадате към друга категория. Смъртта е една човешка бомба, а животът е една Божествена бомба. Като умира човек, то е човешка бомба. Като умре, пукне се, всичко се свършва.
Като умре човек, то е човешката бомба, ръцете, краката, намериш разхвърлени.
Като се пукне човешката бомба, навсякъде ще намериш парчета. Като се роди човек, то е Божествена бомба. Като се ражда човек, то е Божественото, там се събира всичко, то е цъфтенето. Умираш, по човешки. Живееш – по Бога.
към беседата >>
Младият защо го е страх?
Какво разбирате под думата „страх“? От какво го е страх младият? От много работи го е страх. Страх го е, че баща му няма да му остави от имота си, пари няма да му остави, имот няма да му остави – страх го е. Няма да може да завърши образованието си, страх го е.
Младият защо го е страх?
Понеже страхът съставя почва, в тази почва са поставени корените на справедливостта. От това го е страх младият. Понеже младият живее без закони, прави, каквото иска. Младите, децата правят каквото искат. Туй, което старият никога не го прави, или той това може да го направи само, когато е болен, децата правят това когато са здрави.
към беседата >>
Като се пукне човешката бомба, навсякъде ще намериш парчета.
Ако всичките бягат от бомбите ви, спадате към друга категория. Смъртта е една човешка бомба, а животът е една Божествена бомба. Като умира човек, то е човешка бомба. Като умре, пукне се, всичко се свършва. Като умре човек, то е човешката бомба, ръцете, краката, намериш разхвърлени.
Като се пукне човешката бомба, навсякъде ще намериш парчета.
Като се роди човек, то е Божествена бомба. Като се ражда човек, то е Божественото, там се събира всичко, то е цъфтенето. Умираш, по човешки. Живееш – по Бога. Искам да ви дам идеята да разберете.
към беседата >>
Понеже страхът съставя почва, в тази почва са поставени корените на справедливостта.
От какво го е страх младият? От много работи го е страх. Страх го е, че баща му няма да му остави от имота си, пари няма да му остави, имот няма да му остави – страх го е. Няма да може да завърши образованието си, страх го е. Младият защо го е страх?
Понеже страхът съставя почва, в тази почва са поставени корените на справедливостта.
От това го е страх младият. Понеже младият живее без закони, прави, каквото иска. Младите, децата правят каквото искат. Туй, което старият никога не го прави, или той това може да го направи само, когато е болен, децата правят това когато са здрави. Здравите деца правят туй, което никога не се позволява на възрастните.
към беседата >>
Като се роди човек, то е Божествена бомба.
Смъртта е една човешка бомба, а животът е една Божествена бомба. Като умира човек, то е човешка бомба. Като умре, пукне се, всичко се свършва. Като умре човек, то е човешката бомба, ръцете, краката, намериш разхвърлени. Като се пукне човешката бомба, навсякъде ще намериш парчета.
Като се роди човек, то е Божествена бомба.
Като се ражда човек, то е Божественото, там се събира всичко, то е цъфтенето. Умираш, по човешки. Живееш – по Бога. Искам да ви дам идеята да разберете. Да живееш по човешки, значи да умреш.
към беседата >>
От това го е страх младият.
От много работи го е страх. Страх го е, че баща му няма да му остави от имота си, пари няма да му остави, имот няма да му остави – страх го е. Няма да може да завърши образованието си, страх го е. Младият защо го е страх? Понеже страхът съставя почва, в тази почва са поставени корените на справедливостта.
От това го е страх младият.
Понеже младият живее без закони, прави, каквото иска. Младите, децата правят каквото искат. Туй, което старият никога не го прави, или той това може да го направи само, когато е болен, децата правят това когато са здрави. Здравите деца правят туй, което никога не се позволява на възрастните. Детето казва на майка си: „Ти ще го изправиш!
към беседата >>
Като се ражда човек, то е Божественото, там се събира всичко, то е цъфтенето.
Като умира човек, то е човешка бомба. Като умре, пукне се, всичко се свършва. Като умре човек, то е човешката бомба, ръцете, краката, намериш разхвърлени. Като се пукне човешката бомба, навсякъде ще намериш парчета. Като се роди човек, то е Божествена бомба.
Като се ражда човек, то е Божественото, там се събира всичко, то е цъфтенето.
Умираш, по човешки. Живееш – по Бога. Искам да ви дам идеята да разберете. Да живееш по човешки, значи да умреш. Да живееш по Бога, значи да се родиш.
към беседата >>
Понеже младият живее без закони, прави, каквото иска.
Страх го е, че баща му няма да му остави от имота си, пари няма да му остави, имот няма да му остави – страх го е. Няма да може да завърши образованието си, страх го е. Младият защо го е страх? Понеже страхът съставя почва, в тази почва са поставени корените на справедливостта. От това го е страх младият.
Понеже младият живее без закони, прави, каквото иска.
Младите, децата правят каквото искат. Туй, което старият никога не го прави, или той това може да го направи само, когато е болен, децата правят това когато са здрави. Здравите деца правят туй, което никога не се позволява на възрастните. Детето казва на майка си: „Ти ще го изправиш! “ Детето постоянно прави погрешки и казва на майка си: „Ти ще изправиш, ще изправиш“.
към беседата >>
Умираш, по човешки.
Като умре, пукне се, всичко се свършва. Като умре човек, то е човешката бомба, ръцете, краката, намериш разхвърлени. Като се пукне човешката бомба, навсякъде ще намериш парчета. Като се роди човек, то е Божествена бомба. Като се ражда човек, то е Божественото, там се събира всичко, то е цъфтенето.
Умираш, по човешки.
Живееш – по Бога. Искам да ви дам идеята да разберете. Да живееш по човешки, значи да умреш. Да живееш по Бога, значи да се родиш. Следователно, когато казваме: „Трябва да се родиш“, разбираме, Божественото трябва да живее.
към беседата >>
Младите, децата правят каквото искат.
Няма да може да завърши образованието си, страх го е. Младият защо го е страх? Понеже страхът съставя почва, в тази почва са поставени корените на справедливостта. От това го е страх младият. Понеже младият живее без закони, прави, каквото иска.
Младите, децата правят каквото искат.
Туй, което старият никога не го прави, или той това може да го направи само, когато е болен, децата правят това когато са здрави. Здравите деца правят туй, което никога не се позволява на възрастните. Детето казва на майка си: „Ти ще го изправиш! “ Детето постоянно прави погрешки и казва на майка си: „Ти ще изправиш, ще изправиш“. Всякога когато търсите погрешки у другите, вие сте млад.
към беседата >>
Живееш – по Бога.
Като умре човек, то е човешката бомба, ръцете, краката, намериш разхвърлени. Като се пукне човешката бомба, навсякъде ще намериш парчета. Като се роди човек, то е Божествена бомба. Като се ражда човек, то е Божественото, там се събира всичко, то е цъфтенето. Умираш, по човешки.
Живееш – по Бога.
Искам да ви дам идеята да разберете. Да живееш по човешки, значи да умреш. Да живееш по Бога, значи да се родиш. Следователно, когато казваме: „Трябва да се родиш“, разбираме, Божественото трябва да живее. – „Да умреш“, значи по човешки да живееш.
към беседата >>
Туй, което старият никога не го прави, или той това може да го направи само, когато е болен, децата правят това когато са здрави.
Младият защо го е страх? Понеже страхът съставя почва, в тази почва са поставени корените на справедливостта. От това го е страх младият. Понеже младият живее без закони, прави, каквото иска. Младите, децата правят каквото искат.
Туй, което старият никога не го прави, или той това може да го направи само, когато е болен, децата правят това когато са здрави.
Здравите деца правят туй, което никога не се позволява на възрастните. Детето казва на майка си: „Ти ще го изправиш! “ Детето постоянно прави погрешки и казва на майка си: „Ти ще изправиш, ще изправиш“. Всякога когато търсите погрешки у другите, вие сте млад. Казва: „Изправи ги, изправи ги, ти си млад“.
към беседата >>
Искам да ви дам идеята да разберете.
Като се пукне човешката бомба, навсякъде ще намериш парчета. Като се роди човек, то е Божествена бомба. Като се ражда човек, то е Божественото, там се събира всичко, то е цъфтенето. Умираш, по човешки. Живееш – по Бога.
Искам да ви дам идеята да разберете.
Да живееш по човешки, значи да умреш. Да живееш по Бога, значи да се родиш. Следователно, когато казваме: „Трябва да се родиш“, разбираме, Божественото трябва да живее. – „Да умреш“, значи по човешки да живееш. Аз когато казвам: Ти трябва да умреш, значи по човешки живей.
към беседата >>
Здравите деца правят туй, което никога не се позволява на възрастните.
Понеже страхът съставя почва, в тази почва са поставени корените на справедливостта. От това го е страх младият. Понеже младият живее без закони, прави, каквото иска. Младите, децата правят каквото искат. Туй, което старият никога не го прави, или той това може да го направи само, когато е болен, децата правят това когато са здрави.
Здравите деца правят туй, което никога не се позволява на възрастните.
Детето казва на майка си: „Ти ще го изправиш! “ Детето постоянно прави погрешки и казва на майка си: „Ти ще изправиш, ще изправиш“. Всякога когато търсите погрешки у другите, вие сте млад. Казва: „Изправи ги, изправи ги, ти си млад“. Този въпрос е отвлечен.
към беседата >>
Да живееш по човешки, значи да умреш.
Като се роди човек, то е Божествена бомба. Като се ражда човек, то е Божественото, там се събира всичко, то е цъфтенето. Умираш, по човешки. Живееш – по Бога. Искам да ви дам идеята да разберете.
Да живееш по човешки, значи да умреш.
Да живееш по Бога, значи да се родиш. Следователно, когато казваме: „Трябва да се родиш“, разбираме, Божественото трябва да живее. – „Да умреш“, значи по човешки да живееш. Аз когато казвам: Ти трябва да умреш, значи по човешки живей. То е равносилно.
към беседата >>
Детето казва на майка си: „Ти ще го изправиш!
От това го е страх младият. Понеже младият живее без закони, прави, каквото иска. Младите, децата правят каквото искат. Туй, което старият никога не го прави, или той това може да го направи само, когато е болен, децата правят това когато са здрави. Здравите деца правят туй, което никога не се позволява на възрастните.
Детето казва на майка си: „Ти ще го изправиш!
“ Детето постоянно прави погрешки и казва на майка си: „Ти ще изправиш, ще изправиш“. Всякога когато търсите погрешки у другите, вие сте млад. Казва: „Изправи ги, изправи ги, ти си млад“. Този въпрос е отвлечен.
към беседата >>
Да живееш по Бога, значи да се родиш.
Като се ражда човек, то е Божественото, там се събира всичко, то е цъфтенето. Умираш, по човешки. Живееш – по Бога. Искам да ви дам идеята да разберете. Да живееш по човешки, значи да умреш.
Да живееш по Бога, значи да се родиш.
Следователно, когато казваме: „Трябва да се родиш“, разбираме, Божественото трябва да живее. – „Да умреш“, значи по човешки да живееш. Аз когато казвам: Ти трябва да умреш, значи по човешки живей. То е равносилно. По човешки като живееш непременно ще дойде смъртта.
към беседата >>
“ Детето постоянно прави погрешки и казва на майка си: „Ти ще изправиш, ще изправиш“.
Понеже младият живее без закони, прави, каквото иска. Младите, децата правят каквото искат. Туй, което старият никога не го прави, или той това може да го направи само, когато е болен, децата правят това когато са здрави. Здравите деца правят туй, което никога не се позволява на възрастните. Детето казва на майка си: „Ти ще го изправиш!
“ Детето постоянно прави погрешки и казва на майка си: „Ти ще изправиш, ще изправиш“.
Всякога когато търсите погрешки у другите, вие сте млад. Казва: „Изправи ги, изправи ги, ти си млад“. Този въпрос е отвлечен.
към беседата >>
Следователно, когато казваме: „Трябва да се родиш“, разбираме, Божественото трябва да живее.
Умираш, по човешки. Живееш – по Бога. Искам да ви дам идеята да разберете. Да живееш по човешки, значи да умреш. Да живееш по Бога, значи да се родиш.
Следователно, когато казваме: „Трябва да се родиш“, разбираме, Божественото трябва да живее.
– „Да умреш“, значи по човешки да живееш. Аз когато казвам: Ти трябва да умреш, значи по човешки живей. То е равносилно. По човешки като живееш непременно ще дойде смъртта. Казва: „Защо по Бога трябва да живея?
към беседата >>
Всякога когато търсите погрешки у другите, вие сте млад.
Младите, децата правят каквото искат. Туй, което старият никога не го прави, или той това може да го направи само, когато е болен, децата правят това когато са здрави. Здравите деца правят туй, което никога не се позволява на възрастните. Детето казва на майка си: „Ти ще го изправиш! “ Детето постоянно прави погрешки и казва на майка си: „Ти ще изправиш, ще изправиш“.
Всякога когато търсите погрешки у другите, вие сте млад.
Казва: „Изправи ги, изправи ги, ти си млад“. Този въпрос е отвлечен.
към беседата >>
– „Да умреш“, значи по човешки да живееш.
Живееш – по Бога. Искам да ви дам идеята да разберете. Да живееш по човешки, значи да умреш. Да живееш по Бога, значи да се родиш. Следователно, когато казваме: „Трябва да се родиш“, разбираме, Божественото трябва да живее.
– „Да умреш“, значи по човешки да живееш.
Аз когато казвам: Ти трябва да умреш, значи по човешки живей. То е равносилно. По човешки като живееш непременно ще дойде смъртта. Казва: „Защо по Бога трябва да живея? “ Защото, ако живееш по Бога, ще се родиш, животът ще дойде.
към беседата >>
Казва: „Изправи ги, изправи ги, ти си млад“.
Туй, което старият никога не го прави, или той това може да го направи само, когато е болен, децата правят това когато са здрави. Здравите деца правят туй, което никога не се позволява на възрастните. Детето казва на майка си: „Ти ще го изправиш! “ Детето постоянно прави погрешки и казва на майка си: „Ти ще изправиш, ще изправиш“. Всякога когато търсите погрешки у другите, вие сте млад.
Казва: „Изправи ги, изправи ги, ти си млад“.
Този въпрос е отвлечен.
към беседата >>
Аз когато казвам: Ти трябва да умреш, значи по човешки живей.
Искам да ви дам идеята да разберете. Да живееш по човешки, значи да умреш. Да живееш по Бога, значи да се родиш. Следователно, когато казваме: „Трябва да се родиш“, разбираме, Божественото трябва да живее. – „Да умреш“, значи по човешки да живееш.
Аз когато казвам: Ти трябва да умреш, значи по човешки живей.
То е равносилно. По човешки като живееш непременно ще дойде смъртта. Казва: „Защо по Бога трябва да живея? “ Защото, ако живееш по Бога, ще се родиш, животът ще дойде. Ако живееш по човешки, ще изгубиш живота си.
към беседата >>
Този въпрос е отвлечен.
Здравите деца правят туй, което никога не се позволява на възрастните. Детето казва на майка си: „Ти ще го изправиш! “ Детето постоянно прави погрешки и казва на майка си: „Ти ще изправиш, ще изправиш“. Всякога когато търсите погрешки у другите, вие сте млад. Казва: „Изправи ги, изправи ги, ти си млад“.
Този въпрос е отвлечен.
към беседата >>
То е равносилно.
Да живееш по човешки, значи да умреш. Да живееш по Бога, значи да се родиш. Следователно, когато казваме: „Трябва да се родиш“, разбираме, Божественото трябва да живее. – „Да умреш“, значи по човешки да живееш. Аз когато казвам: Ти трябва да умреш, значи по човешки живей.
То е равносилно.
По човешки като живееш непременно ще дойде смъртта. Казва: „Защо по Бога трябва да живея? “ Защото, ако живееш по Бога, ще се родиш, животът ще дойде. Ако живееш по човешки, ще изгубиш живота си. Де е страшното в смъртта?
към беседата >>
Страхът произтича от наслояването на известни идеи и чувствувания или постъпки.
Страхът произтича от наслояването на известни идеи и чувствувания или постъпки.
Защо се страхуват учениците най-много? Някои се страхуват от онези предмети, които не разбират. Аз съм виждал ученици, страх ги е косите им настръхват от математика. Тогава по това правило, за да бъде човек смел, за да не бъде страхлив, трябва да знае. Щом като знае няма да се страхува.
към беседата >>
По човешки като живееш непременно ще дойде смъртта.
Да живееш по Бога, значи да се родиш. Следователно, когато казваме: „Трябва да се родиш“, разбираме, Божественото трябва да живее. – „Да умреш“, значи по човешки да живееш. Аз когато казвам: Ти трябва да умреш, значи по човешки живей. То е равносилно.
По човешки като живееш непременно ще дойде смъртта.
Казва: „Защо по Бога трябва да живея? “ Защото, ако живееш по Бога, ще се родиш, животът ще дойде. Ако живееш по човешки, ще изгубиш живота си. Де е страшното в смъртта? – Страшното е, че в смъртта ще изгубиш живота.
към беседата >>
Защо се страхуват учениците най-много?
Страхът произтича от наслояването на известни идеи и чувствувания или постъпки.
Защо се страхуват учениците най-много?
Някои се страхуват от онези предмети, които не разбират. Аз съм виждал ученици, страх ги е косите им настръхват от математика. Тогава по това правило, за да бъде човек смел, за да не бъде страхлив, трябва да знае. Щом като знае няма да се страхува. Има един неразумен страх, има и един разумен страх.
към беседата >>
Казва: „Защо по Бога трябва да живея?
Следователно, когато казваме: „Трябва да се родиш“, разбираме, Божественото трябва да живее. – „Да умреш“, значи по човешки да живееш. Аз когато казвам: Ти трябва да умреш, значи по човешки живей. То е равносилно. По човешки като живееш непременно ще дойде смъртта.
Казва: „Защо по Бога трябва да живея?
“ Защото, ако живееш по Бога, ще се родиш, животът ще дойде. Ако живееш по човешки, ще изгубиш живота си. Де е страшното в смъртта? – Страшното е, че в смъртта ще изгубиш живота. Де е хубавото в раждането?
към беседата >>
Някои се страхуват от онези предмети, които не разбират.
Страхът произтича от наслояването на известни идеи и чувствувания или постъпки. Защо се страхуват учениците най-много?
Някои се страхуват от онези предмети, които не разбират.
Аз съм виждал ученици, страх ги е косите им настръхват от математика. Тогава по това правило, за да бъде човек смел, за да не бъде страхлив, трябва да знае. Щом като знае няма да се страхува. Има един неразумен страх, има и един разумен страх. Два страха има.
към беседата >>
“ Защото, ако живееш по Бога, ще се родиш, животът ще дойде.
– „Да умреш“, значи по човешки да живееш. Аз когато казвам: Ти трябва да умреш, значи по човешки живей. То е равносилно. По човешки като живееш непременно ще дойде смъртта. Казва: „Защо по Бога трябва да живея?
“ Защото, ако живееш по Бога, ще се родиш, животът ще дойде.
Ако живееш по човешки, ще изгубиш живота си. Де е страшното в смъртта? – Страшното е, че в смъртта ще изгубиш живота. Де е хубавото в раждането? – Ще придобиеш живота си.
към беседата >>
Аз съм виждал ученици, страх ги е косите им настръхват от математика.
Страхът произтича от наслояването на известни идеи и чувствувания или постъпки. Защо се страхуват учениците най-много? Някои се страхуват от онези предмети, които не разбират.
Аз съм виждал ученици, страх ги е косите им настръхват от математика.
Тогава по това правило, за да бъде човек смел, за да не бъде страхлив, трябва да знае. Щом като знае няма да се страхува. Има един неразумен страх, има и един разумен страх. Два страха има. Та онова, което спъва човека, то е неразумният страх.
към беседата >>
Ако живееш по човешки, ще изгубиш живота си.
Аз когато казвам: Ти трябва да умреш, значи по човешки живей. То е равносилно. По човешки като живееш непременно ще дойде смъртта. Казва: „Защо по Бога трябва да живея? “ Защото, ако живееш по Бога, ще се родиш, животът ще дойде.
Ако живееш по човешки, ще изгубиш живота си.
Де е страшното в смъртта? – Страшното е, че в смъртта ще изгубиш живота. Де е хубавото в раждането? – Ще придобиеш живота си. В раждането – придобиваш живота; в смъртта – изгубваш живота.
към беседата >>
Тогава по това правило, за да бъде човек смел, за да не бъде страхлив, трябва да знае.
Страхът произтича от наслояването на известни идеи и чувствувания или постъпки. Защо се страхуват учениците най-много? Някои се страхуват от онези предмети, които не разбират. Аз съм виждал ученици, страх ги е косите им настръхват от математика.
Тогава по това правило, за да бъде човек смел, за да не бъде страхлив, трябва да знае.
Щом като знае няма да се страхува. Има един неразумен страх, има и един разумен страх. Два страха има. Та онова, което спъва човека, то е неразумният страх. Онова, което го подтиква, то е разумният страх.
към беседата >>
Де е страшното в смъртта?
То е равносилно. По човешки като живееш непременно ще дойде смъртта. Казва: „Защо по Бога трябва да живея? “ Защото, ако живееш по Бога, ще се родиш, животът ще дойде. Ако живееш по човешки, ще изгубиш живота си.
Де е страшното в смъртта?
– Страшното е, че в смъртта ще изгубиш живота. Де е хубавото в раждането? – Ще придобиеш живота си. В раждането – придобиваш живота; в смъртта – изгубваш живота. Турям един паралел.
към беседата >>
Щом като знае няма да се страхува.
Страхът произтича от наслояването на известни идеи и чувствувания или постъпки. Защо се страхуват учениците най-много? Някои се страхуват от онези предмети, които не разбират. Аз съм виждал ученици, страх ги е косите им настръхват от математика. Тогава по това правило, за да бъде човек смел, за да не бъде страхлив, трябва да знае.
Щом като знае няма да се страхува.
Има един неразумен страх, има и един разумен страх. Два страха има. Та онова, което спъва човека, то е неразумният страх. Онова, което го подтиква, то е разумният страх. Страхът е един подтик.
към беседата >>
– Страшното е, че в смъртта ще изгубиш живота.
По човешки като живееш непременно ще дойде смъртта. Казва: „Защо по Бога трябва да живея? “ Защото, ако живееш по Бога, ще се родиш, животът ще дойде. Ако живееш по човешки, ще изгубиш живота си. Де е страшното в смъртта?
– Страшното е, че в смъртта ще изгубиш живота.
Де е хубавото в раждането? – Ще придобиеш живота си. В раждането – придобиваш живота; в смъртта – изгубваш живота. Турям един паралел. Пукването на човешката бомба е изгубване на живота.
към беседата >>
Има един неразумен страх, има и един разумен страх.
Защо се страхуват учениците най-много? Някои се страхуват от онези предмети, които не разбират. Аз съм виждал ученици, страх ги е косите им настръхват от математика. Тогава по това правило, за да бъде човек смел, за да не бъде страхлив, трябва да знае. Щом като знае няма да се страхува.
Има един неразумен страх, има и един разумен страх.
Два страха има. Та онова, което спъва човека, то е неразумният страх. Онова, което го подтиква, то е разумният страх. Страхът е един подтик. По низшите животни страхът ги подтиква.
към беседата >>
Де е хубавото в раждането?
Казва: „Защо по Бога трябва да живея? “ Защото, ако живееш по Бога, ще се родиш, животът ще дойде. Ако живееш по човешки, ще изгубиш живота си. Де е страшното в смъртта? – Страшното е, че в смъртта ще изгубиш живота.
Де е хубавото в раждането?
– Ще придобиеш живота си. В раждането – придобиваш живота; в смъртта – изгубваш живота. Турям един паралел. Пукването на човешката бомба е изгубване на живота. Пукането на Божествената бомба е придобиване на живота.
към беседата >>
Два страха има.
Някои се страхуват от онези предмети, които не разбират. Аз съм виждал ученици, страх ги е косите им настръхват от математика. Тогава по това правило, за да бъде човек смел, за да не бъде страхлив, трябва да знае. Щом като знае няма да се страхува. Има един неразумен страх, има и един разумен страх.
Два страха има.
Та онова, което спъва човека, то е неразумният страх. Онова, което го подтиква, то е разумният страх. Страхът е един подтик. По низшите животни страхът ги подтиква. Заякът казва: „Ще направиш краката си дълги, ще бягаш.
към беседата >>
– Ще придобиеш живота си.
“ Защото, ако живееш по Бога, ще се родиш, животът ще дойде. Ако живееш по човешки, ще изгубиш живота си. Де е страшното в смъртта? – Страшното е, че в смъртта ще изгубиш живота. Де е хубавото в раждането?
– Ще придобиеш живота си.
В раждането – придобиваш живота; в смъртта – изгубваш живота. Турям един паралел. Пукването на човешката бомба е изгубване на живота. Пукането на Божествената бомба е придобиване на живота. Казвам: Щом изгубвате нещата, човешки бомби сте, щом придобивате нещата, Божествени бомби сте.
към беседата >>
Та онова, което спъва човека, то е неразумният страх.
Аз съм виждал ученици, страх ги е косите им настръхват от математика. Тогава по това правило, за да бъде човек смел, за да не бъде страхлив, трябва да знае. Щом като знае няма да се страхува. Има един неразумен страх, има и един разумен страх. Два страха има.
Та онова, което спъва човека, то е неразумният страх.
Онова, което го подтиква, то е разумният страх. Страхът е един подтик. По низшите животни страхът ги подтиква. Заякът казва: „Ще направиш краката си дълги, ще бягаш. Колкото по-добре бягаш, толкова по-добре“.
към беседата >>
В раждането – придобиваш живота; в смъртта – изгубваш живота.
Ако живееш по човешки, ще изгубиш живота си. Де е страшното в смъртта? – Страшното е, че в смъртта ще изгубиш живота. Де е хубавото в раждането? – Ще придобиеш живота си.
В раждането – придобиваш живота; в смъртта – изгубваш живота.
Турям един паралел. Пукването на човешката бомба е изгубване на живота. Пукането на Божествената бомба е придобиване на живота. Казвам: Щом изгубвате нещата, човешки бомби сте, щом придобивате нещата, Божествени бомби сте. Щом умирате, човешки бомби сте.
към беседата >>
Онова, което го подтиква, то е разумният страх.
Тогава по това правило, за да бъде човек смел, за да не бъде страхлив, трябва да знае. Щом като знае няма да се страхува. Има един неразумен страх, има и един разумен страх. Два страха има. Та онова, което спъва човека, то е неразумният страх.
Онова, което го подтиква, то е разумният страх.
Страхът е един подтик. По низшите животни страхът ги подтиква. Заякът казва: „Ще направиш краката си дълги, ще бягаш. Колкото по-добре бягаш, толкова по-добре“. Страхът на птиците казва: „Ще хвъркаш, колкото по-добре, по-силно хвъркаш, толкова по-добре“.
към беседата >>
Турям един паралел.
Де е страшното в смъртта? – Страшното е, че в смъртта ще изгубиш живота. Де е хубавото в раждането? – Ще придобиеш живота си. В раждането – придобиваш живота; в смъртта – изгубваш живота.
Турям един паралел.
Пукването на човешката бомба е изгубване на живота. Пукането на Божествената бомба е придобиване на живота. Казвам: Щом изгубвате нещата, човешки бомби сте, щом придобивате нещата, Божествени бомби сте. Щом умирате, човешки бомби сте. Всеки ден умирате по колко пъти?
към беседата >>
Страхът е един подтик.
Щом като знае няма да се страхува. Има един неразумен страх, има и един разумен страх. Два страха има. Та онова, което спъва човека, то е неразумният страх. Онова, което го подтиква, то е разумният страх.
Страхът е един подтик.
По низшите животни страхът ги подтиква. Заякът казва: „Ще направиш краката си дълги, ще бягаш. Колкото по-добре бягаш, толкова по-добре“. Страхът на птиците казва: „Ще хвъркаш, колкото по-добре, по-силно хвъркаш, толкова по-добре“. На един кон казва: „Бягай!
към беседата >>
Пукването на човешката бомба е изгубване на живота.
– Страшното е, че в смъртта ще изгубиш живота. Де е хубавото в раждането? – Ще придобиеш живота си. В раждането – придобиваш живота; в смъртта – изгубваш живота. Турям един паралел.
Пукването на човешката бомба е изгубване на живота.
Пукането на Божествената бомба е придобиване на живота. Казвам: Щом изгубвате нещата, човешки бомби сте, щом придобивате нещата, Божествени бомби сте. Щом умирате, човешки бомби сте. Всеки ден умирате по колко пъти? Вие казвате: „Ти си се обезсърчил в живота, че не ти се живее“.
към беседата >>
По низшите животни страхът ги подтиква.
Има един неразумен страх, има и един разумен страх. Два страха има. Та онова, което спъва човека, то е неразумният страх. Онова, което го подтиква, то е разумният страх. Страхът е един подтик.
По низшите животни страхът ги подтиква.
Заякът казва: „Ще направиш краката си дълги, ще бягаш. Колкото по-добре бягаш, толкова по-добре“. Страхът на птиците казва: „Ще хвъркаш, колкото по-добре, по-силно хвъркаш, толкова по-добре“. На един кон казва: „Бягай! “ Та този страх навсякъде подтиква.
към беседата >>
Пукането на Божествената бомба е придобиване на живота.
Де е хубавото в раждането? – Ще придобиеш живота си. В раждането – придобиваш живота; в смъртта – изгубваш живота. Турям един паралел. Пукването на човешката бомба е изгубване на живота.
Пукането на Божествената бомба е придобиване на живота.
Казвам: Щом изгубвате нещата, човешки бомби сте, щом придобивате нещата, Божествени бомби сте. Щом умирате, човешки бомби сте. Всеки ден умирате по колко пъти? Вие казвате: „Ти си се обезсърчил в живота, че не ти се живее“. Казваш: „Не ме интересува нищо, да умра“.
към беседата >>
Заякът казва: „Ще направиш краката си дълги, ще бягаш.
Два страха има. Та онова, което спъва човека, то е неразумният страх. Онова, което го подтиква, то е разумният страх. Страхът е един подтик. По низшите животни страхът ги подтиква.
Заякът казва: „Ще направиш краката си дълги, ще бягаш.
Колкото по-добре бягаш, толкова по-добре“. Страхът на птиците казва: „Ще хвъркаш, колкото по-добре, по-силно хвъркаш, толкова по-добре“. На един кон казва: „Бягай! “ Та този страх навсякъде подтиква. Този страх на човека казва: „Ти ще мислиш“.
към беседата >>
Казвам: Щом изгубвате нещата, човешки бомби сте, щом придобивате нещата, Божествени бомби сте.
– Ще придобиеш живота си. В раждането – придобиваш живота; в смъртта – изгубваш живота. Турям един паралел. Пукването на човешката бомба е изгубване на живота. Пукането на Божествената бомба е придобиване на живота.
Казвам: Щом изгубвате нещата, човешки бомби сте, щом придобивате нещата, Божествени бомби сте.
Щом умирате, човешки бомби сте. Всеки ден умирате по колко пъти? Вие казвате: „Ти си се обезсърчил в живота, че не ти се живее“. Казваш: „Не ме интересува нищо, да умра“. Хубаво, като си умрял, какво си придобил?
към беседата >>
Колкото по-добре бягаш, толкова по-добре“.
Та онова, което спъва човека, то е неразумният страх. Онова, което го подтиква, то е разумният страх. Страхът е един подтик. По низшите животни страхът ги подтиква. Заякът казва: „Ще направиш краката си дълги, ще бягаш.
Колкото по-добре бягаш, толкова по-добре“.
Страхът на птиците казва: „Ще хвъркаш, колкото по-добре, по-силно хвъркаш, толкова по-добре“. На един кон казва: „Бягай! “ Та този страх навсякъде подтиква. Този страх на човека казва: „Ти ще мислиш“. Човек мисли от страх, от разумен страх.
към беседата >>
Щом умирате, човешки бомби сте.
В раждането – придобиваш живота; в смъртта – изгубваш живота. Турям един паралел. Пукването на човешката бомба е изгубване на живота. Пукането на Божествената бомба е придобиване на живота. Казвам: Щом изгубвате нещата, човешки бомби сте, щом придобивате нещата, Божествени бомби сте.
Щом умирате, човешки бомби сте.
Всеки ден умирате по колко пъти? Вие казвате: „Ти си се обезсърчил в живота, че не ти се живее“. Казваш: „Не ме интересува нищо, да умра“. Хубаво, като си умрял, какво си придобил? Не те интересува живота.
към беседата >>
Страхът на птиците казва: „Ще хвъркаш, колкото по-добре, по-силно хвъркаш, толкова по-добре“.
Онова, което го подтиква, то е разумният страх. Страхът е един подтик. По низшите животни страхът ги подтиква. Заякът казва: „Ще направиш краката си дълги, ще бягаш. Колкото по-добре бягаш, толкова по-добре“.
Страхът на птиците казва: „Ще хвъркаш, колкото по-добре, по-силно хвъркаш, толкова по-добре“.
На един кон казва: „Бягай! “ Та този страх навсякъде подтиква. Този страх на човека казва: „Ти ще мислиш“. Човек мисли от страх, от разумен страх. Защото мисълта дошла от страх.
към беседата >>
Всеки ден умирате по колко пъти?
Турям един паралел. Пукването на човешката бомба е изгубване на живота. Пукането на Божествената бомба е придобиване на живота. Казвам: Щом изгубвате нещата, човешки бомби сте, щом придобивате нещата, Божествени бомби сте. Щом умирате, човешки бомби сте.
Всеки ден умирате по колко пъти?
Вие казвате: „Ти си се обезсърчил в живота, че не ти се живее“. Казваш: „Не ме интересува нищо, да умра“. Хубаво, като си умрял, какво си придобил? Не те интересува живота. Старият вече не го интересува живота.
към беседата >>
На един кон казва: „Бягай!
Страхът е един подтик. По низшите животни страхът ги подтиква. Заякът казва: „Ще направиш краката си дълги, ще бягаш. Колкото по-добре бягаш, толкова по-добре“. Страхът на птиците казва: „Ще хвъркаш, колкото по-добре, по-силно хвъркаш, толкова по-добре“.
На един кон казва: „Бягай!
“ Та този страх навсякъде подтиква. Този страх на човека казва: „Ти ще мислиш“. Човек мисли от страх, от разумен страх. Защото мисълта дошла от страх. Ако не мислиш, много нещастия могат да те сполетят.
към беседата >>
Вие казвате: „Ти си се обезсърчил в живота, че не ти се живее“.
Пукването на човешката бомба е изгубване на живота. Пукането на Божествената бомба е придобиване на живота. Казвам: Щом изгубвате нещата, човешки бомби сте, щом придобивате нещата, Божествени бомби сте. Щом умирате, човешки бомби сте. Всеки ден умирате по колко пъти?
Вие казвате: „Ти си се обезсърчил в живота, че не ти се живее“.
Казваш: „Не ме интересува нищо, да умра“. Хубаво, като си умрял, какво си придобил? Не те интересува живота. Старият вече не го интересува живота. Какво интересува стария?
към беседата >>
“ Та този страх навсякъде подтиква.
По низшите животни страхът ги подтиква. Заякът казва: „Ще направиш краката си дълги, ще бягаш. Колкото по-добре бягаш, толкова по-добре“. Страхът на птиците казва: „Ще хвъркаш, колкото по-добре, по-силно хвъркаш, толкова по-добре“. На един кон казва: „Бягай!
“ Та този страх навсякъде подтиква.
Този страх на човека казва: „Ти ще мислиш“. Човек мисли от страх, от разумен страх. Защото мисълта дошла от страх. Ако не мислиш, много нещастия могат да те сполетят. В чувствения свят и там има страх.
към беседата >>
Казваш: „Не ме интересува нищо, да умра“.
Пукането на Божествената бомба е придобиване на живота. Казвам: Щом изгубвате нещата, човешки бомби сте, щом придобивате нещата, Божествени бомби сте. Щом умирате, човешки бомби сте. Всеки ден умирате по колко пъти? Вие казвате: „Ти си се обезсърчил в живота, че не ти се живее“.
Казваш: „Не ме интересува нищо, да умра“.
Хубаво, като си умрял, какво си придобил? Не те интересува живота. Старият вече не го интересува живота. Какво интересува стария? Учението не го интересува.
към беседата >>
Този страх на човека казва: „Ти ще мислиш“.
Заякът казва: „Ще направиш краката си дълги, ще бягаш. Колкото по-добре бягаш, толкова по-добре“. Страхът на птиците казва: „Ще хвъркаш, колкото по-добре, по-силно хвъркаш, толкова по-добре“. На един кон казва: „Бягай! “ Та този страх навсякъде подтиква.
Този страх на човека казва: „Ти ще мислиш“.
Човек мисли от страх, от разумен страх. Защото мисълта дошла от страх. Ако не мислиш, много нещастия могат да те сполетят. В чувствения свят и там има страх. Там ти се страхуваш да не изгубиш.
към беседата >>
Хубаво, като си умрял, какво си придобил?
Казвам: Щом изгубвате нещата, човешки бомби сте, щом придобивате нещата, Божествени бомби сте. Щом умирате, човешки бомби сте. Всеки ден умирате по колко пъти? Вие казвате: „Ти си се обезсърчил в живота, че не ти се живее“. Казваш: „Не ме интересува нищо, да умра“.
Хубаво, като си умрял, какво си придобил?
Не те интересува живота. Старият вече не го интересува живота. Какво интересува стария? Учението не го интересува. Казва: „Едно време ме интересуваше химия, физика, сега не ме интересува.
към беседата >>
Човек мисли от страх, от разумен страх.
Колкото по-добре бягаш, толкова по-добре“. Страхът на птиците казва: „Ще хвъркаш, колкото по-добре, по-силно хвъркаш, толкова по-добре“. На един кон казва: „Бягай! “ Та този страх навсякъде подтиква. Този страх на човека казва: „Ти ще мислиш“.
Човек мисли от страх, от разумен страх.
Защото мисълта дошла от страх. Ако не мислиш, много нещастия могат да те сполетят. В чувствения свят и там има страх. Там ти се страхуваш да не изгубиш. Кое е най-същественото в света на чувствата?
към беседата >>
Не те интересува живота.
Щом умирате, човешки бомби сте. Всеки ден умирате по колко пъти? Вие казвате: „Ти си се обезсърчил в живота, че не ти се живее“. Казваш: „Не ме интересува нищо, да умра“. Хубаво, като си умрял, какво си придобил?
Не те интересува живота.
Старият вече не го интересува живота. Какво интересува стария? Учението не го интересува. Казва: „Едно време ме интересуваше химия, физика, сега не ме интересува. Едно време ме интересуваше музика, сега не ме интересува“.
към беседата >>
Защото мисълта дошла от страх.
Страхът на птиците казва: „Ще хвъркаш, колкото по-добре, по-силно хвъркаш, толкова по-добре“. На един кон казва: „Бягай! “ Та този страх навсякъде подтиква. Този страх на човека казва: „Ти ще мислиш“. Човек мисли от страх, от разумен страх.
Защото мисълта дошла от страх.
Ако не мислиш, много нещастия могат да те сполетят. В чувствения свят и там има страх. Там ти се страхуваш да не изгубиш. Кое е най-същественото в света на чувствата? Туй, което в даден случай усещаш, някой предмет искаш да го придобиеш.
към беседата >>
Старият вече не го интересува живота.
Всеки ден умирате по колко пъти? Вие казвате: „Ти си се обезсърчил в живота, че не ти се живее“. Казваш: „Не ме интересува нищо, да умра“. Хубаво, като си умрял, какво си придобил? Не те интересува живота.
Старият вече не го интересува живота.
Какво интересува стария? Учението не го интересува. Казва: „Едно време ме интересуваше химия, физика, сега не ме интересува. Едно време ме интересуваше музика, сега не ме интересува“. После като изгуби всичко, нищо не го интересува.
към беседата >>
Ако не мислиш, много нещастия могат да те сполетят.
На един кон казва: „Бягай! “ Та този страх навсякъде подтиква. Този страх на човека казва: „Ти ще мислиш“. Човек мисли от страх, от разумен страх. Защото мисълта дошла от страх.
Ако не мислиш, много нещастия могат да те сполетят.
В чувствения свят и там има страх. Там ти се страхуваш да не изгубиш. Кое е най-същественото в света на чувствата? Туй, което в даден случай усещаш, някой предмет искаш да го придобиеш. Аз наричам астралния свят, свят на търговия, на даване и вземане, на печалби.
към беседата >>
Какво интересува стария?
Вие казвате: „Ти си се обезсърчил в живота, че не ти се живее“. Казваш: „Не ме интересува нищо, да умра“. Хубаво, като си умрял, какво си придобил? Не те интересува живота. Старият вече не го интересува живота.
Какво интересува стария?
Учението не го интересува. Казва: „Едно време ме интересуваше химия, физика, сега не ме интересува. Едно време ме интересуваше музика, сега не ме интересува“. После като изгуби всичко, нищо не го интересува. Какво остава?
към беседата >>
В чувствения свят и там има страх.
“ Та този страх навсякъде подтиква. Този страх на човека казва: „Ти ще мислиш“. Човек мисли от страх, от разумен страх. Защото мисълта дошла от страх. Ако не мислиш, много нещастия могат да те сполетят.
В чувствения свят и там има страх.
Там ти се страхуваш да не изгубиш. Кое е най-същественото в света на чувствата? Туй, което в даден случай усещаш, някой предмет искаш да го придобиеш. Аз наричам астралния свят, свят на търговия, на даване и вземане, на печалби. Всичките печалби са в астралния свят.
към беседата >>
Учението не го интересува.
Казваш: „Не ме интересува нищо, да умра“. Хубаво, като си умрял, какво си придобил? Не те интересува живота. Старият вече не го интересува живота. Какво интересува стария?
Учението не го интересува.
Казва: „Едно време ме интересуваше химия, физика, сега не ме интересува. Едно време ме интересуваше музика, сега не ме интересува“. После като изгуби всичко, нищо не го интересува. Какво остава?
към беседата >>
Там ти се страхуваш да не изгубиш.
Този страх на човека казва: „Ти ще мислиш“. Човек мисли от страх, от разумен страх. Защото мисълта дошла от страх. Ако не мислиш, много нещастия могат да те сполетят. В чувствения свят и там има страх.
Там ти се страхуваш да не изгубиш.
Кое е най-същественото в света на чувствата? Туй, което в даден случай усещаш, някой предмет искаш да го придобиеш. Аз наричам астралния свят, свят на търговия, на даване и вземане, на печалби. Всичките печалби са в астралния свят. Светът на чувствата е свят на търговски обмени, на общи обмени между хората, обмени на чувствуванията, които хората имат.
към беседата >>
Казва: „Едно време ме интересуваше химия, физика, сега не ме интересува.
Хубаво, като си умрял, какво си придобил? Не те интересува живота. Старият вече не го интересува живота. Какво интересува стария? Учението не го интересува.
Казва: „Едно време ме интересуваше химия, физика, сега не ме интересува.
Едно време ме интересуваше музика, сега не ме интересува“. После като изгуби всичко, нищо не го интересува. Какво остава?
към беседата >>
Кое е най-същественото в света на чувствата?
Човек мисли от страх, от разумен страх. Защото мисълта дошла от страх. Ако не мислиш, много нещастия могат да те сполетят. В чувствения свят и там има страх. Там ти се страхуваш да не изгубиш.
Кое е най-същественото в света на чувствата?
Туй, което в даден случай усещаш, някой предмет искаш да го придобиеш. Аз наричам астралния свят, свят на търговия, на даване и вземане, на печалби. Всичките печалби са в астралния свят. Светът на чувствата е свят на търговски обмени, на общи обмени между хората, обмени на чувствуванията, които хората имат. Обичаш някого, значи стока си му дал.
към беседата >>
Едно време ме интересуваше музика, сега не ме интересува“.
Не те интересува живота. Старият вече не го интересува живота. Какво интересува стария? Учението не го интересува. Казва: „Едно време ме интересуваше химия, физика, сега не ме интересува.
Едно време ме интересуваше музика, сега не ме интересува“.
После като изгуби всичко, нищо не го интересува. Какво остава?
към беседата >>
Туй, което в даден случай усещаш, някой предмет искаш да го придобиеш.
Защото мисълта дошла от страх. Ако не мислиш, много нещастия могат да те сполетят. В чувствения свят и там има страх. Там ти се страхуваш да не изгубиш. Кое е най-същественото в света на чувствата?
Туй, което в даден случай усещаш, някой предмет искаш да го придобиеш.
Аз наричам астралния свят, свят на търговия, на даване и вземане, на печалби. Всичките печалби са в астралния свят. Светът на чувствата е свят на търговски обмени, на общи обмени между хората, обмени на чувствуванията, които хората имат. Обичаш някого, значи стока си му дал. Имаш стока за продан, искаш тази стока да се купи.
към беседата >>
После като изгуби всичко, нищо не го интересува.
Старият вече не го интересува живота. Какво интересува стария? Учението не го интересува. Казва: „Едно време ме интересуваше химия, физика, сега не ме интересува. Едно време ме интересуваше музика, сега не ме интересува“.
После като изгуби всичко, нищо не го интересува.
Какво остава?
към беседата >>
Аз наричам астралния свят, свят на търговия, на даване и вземане, на печалби.
Ако не мислиш, много нещастия могат да те сполетят. В чувствения свят и там има страх. Там ти се страхуваш да не изгубиш. Кое е най-същественото в света на чувствата? Туй, което в даден случай усещаш, някой предмет искаш да го придобиеш.
Аз наричам астралния свят, свят на търговия, на даване и вземане, на печалби.
Всичките печалби са в астралния свят. Светът на чувствата е свят на търговски обмени, на общи обмени между хората, обмени на чувствуванията, които хората имат. Обичаш някого, значи стока си му дал. Имаш стока за продан, искаш тази стока да се купи. Вие сте една фирма, продавате стока.
към беседата >>
Какво остава?
Какво интересува стария? Учението не го интересува. Казва: „Едно време ме интересуваше химия, физика, сега не ме интересува. Едно време ме интересуваше музика, сега не ме интересува“. После като изгуби всичко, нищо не го интересува.
Какво остава?
към беседата >>
Всичките печалби са в астралния свят.
В чувствения свят и там има страх. Там ти се страхуваш да не изгубиш. Кое е най-същественото в света на чувствата? Туй, което в даден случай усещаш, някой предмет искаш да го придобиеш. Аз наричам астралния свят, свят на търговия, на даване и вземане, на печалби.
Всичките печалби са в астралния свят.
Светът на чувствата е свят на търговски обмени, на общи обмени между хората, обмени на чувствуванията, които хората имат. Обичаш някого, значи стока си му дал. Имаш стока за продан, искаш тази стока да се купи. Вие сте една фирма, продавате стока. Ако той купува стоката, образува се известно отношение на вземане и даване.
към беседата >>
Тогава заключението е следното: В една конференция в Америка, като спорили все учени хора върху много въпроси, един от учените казал: „Спорихме върху всичките въпроси, няма въпрос, върху който да не сме спорили.
Тогава заключението е следното: В една конференция в Америка, като спорили все учени хора върху много въпроси, един от учените казал: „Спорихме върху всичките въпроси, няма въпрос, върху който да не сме спорили.
Няма какво да спорим вече. Един въпрос вече остава, не ни остава нищо друго, освен да си идем по домовете“. Щом на земята няма какво да спориш, не ти остава нищо друго, освен да умреш. Щом няма никакъв въпрос да спориш в конференцията, остава ти да си идеш в къщи. Та сега ще разберете: Всякога трябва да има един въпрос, върху който да спорите.
към беседата >>
Светът на чувствата е свят на търговски обмени, на общи обмени между хората, обмени на чувствуванията, които хората имат.
Там ти се страхуваш да не изгубиш. Кое е най-същественото в света на чувствата? Туй, което в даден случай усещаш, някой предмет искаш да го придобиеш. Аз наричам астралния свят, свят на търговия, на даване и вземане, на печалби. Всичките печалби са в астралния свят.
Светът на чувствата е свят на търговски обмени, на общи обмени между хората, обмени на чувствуванията, които хората имат.
Обичаш някого, значи стока си му дал. Имаш стока за продан, искаш тази стока да се купи. Вие сте една фирма, продавате стока. Ако той купува стоката, образува се известно отношение на вземане и даване. Вие се сприятелявате.
към беседата >>
Няма какво да спорим вече.
Тогава заключението е следното: В една конференция в Америка, като спорили все учени хора върху много въпроси, един от учените казал: „Спорихме върху всичките въпроси, няма въпрос, върху който да не сме спорили.
Няма какво да спорим вече.
Един въпрос вече остава, не ни остава нищо друго, освен да си идем по домовете“. Щом на земята няма какво да спориш, не ти остава нищо друго, освен да умреш. Щом няма никакъв въпрос да спориш в конференцията, остава ти да си идеш в къщи. Та сега ще разберете: Всякога трябва да има един въпрос, върху който да спорите. Не е разумно да изчезнат всичките въпроси.Все трябва да остане един въпрос, върху който да има да спорите.
към беседата >>
Обичаш някого, значи стока си му дал.
Кое е най-същественото в света на чувствата? Туй, което в даден случай усещаш, някой предмет искаш да го придобиеш. Аз наричам астралния свят, свят на търговия, на даване и вземане, на печалби. Всичките печалби са в астралния свят. Светът на чувствата е свят на търговски обмени, на общи обмени между хората, обмени на чувствуванията, които хората имат.
Обичаш някого, значи стока си му дал.
Имаш стока за продан, искаш тази стока да се купи. Вие сте една фирма, продавате стока. Ако той купува стоката, образува се известно отношение на вземане и даване. Вие се сприятелявате. Щом не си купувате от стоката, връзки не се създават.
към беседата >>
Един въпрос вече остава, не ни остава нищо друго, освен да си идем по домовете“.
Тогава заключението е следното: В една конференция в Америка, като спорили все учени хора върху много въпроси, един от учените казал: „Спорихме върху всичките въпроси, няма въпрос, върху който да не сме спорили. Няма какво да спорим вече.
Един въпрос вече остава, не ни остава нищо друго, освен да си идем по домовете“.
Щом на земята няма какво да спориш, не ти остава нищо друго, освен да умреш. Щом няма никакъв въпрос да спориш в конференцията, остава ти да си идеш в къщи. Та сега ще разберете: Всякога трябва да има един въпрос, върху който да спорите. Не е разумно да изчезнат всичките въпроси.Все трябва да остане един въпрос, върху който да има да спорите. Понеже, ако няма, какво да говориш, отиваш си.
към беседата >>
Имаш стока за продан, искаш тази стока да се купи.
Туй, което в даден случай усещаш, някой предмет искаш да го придобиеш. Аз наричам астралния свят, свят на търговия, на даване и вземане, на печалби. Всичките печалби са в астралния свят. Светът на чувствата е свят на търговски обмени, на общи обмени между хората, обмени на чувствуванията, които хората имат. Обичаш някого, значи стока си му дал.
Имаш стока за продан, искаш тази стока да се купи.
Вие сте една фирма, продавате стока. Ако той купува стоката, образува се известно отношение на вземане и даване. Вие се сприятелявате. Щом не си купувате от стоката, връзки не се създават.
към беседата >>
Щом на земята няма какво да спориш, не ти остава нищо друго, освен да умреш.
Тогава заключението е следното: В една конференция в Америка, като спорили все учени хора върху много въпроси, един от учените казал: „Спорихме върху всичките въпроси, няма въпрос, върху който да не сме спорили. Няма какво да спорим вече. Един въпрос вече остава, не ни остава нищо друго, освен да си идем по домовете“.
Щом на земята няма какво да спориш, не ти остава нищо друго, освен да умреш.
Щом няма никакъв въпрос да спориш в конференцията, остава ти да си идеш в къщи. Та сега ще разберете: Всякога трябва да има един въпрос, върху който да спорите. Не е разумно да изчезнат всичките въпроси.Все трябва да остане един въпрос, върху който да има да спорите. Понеже, ако няма, какво да говориш, отиваш си. Помнете това.
към беседата >>
Вие сте една фирма, продавате стока.
Аз наричам астралния свят, свят на търговия, на даване и вземане, на печалби. Всичките печалби са в астралния свят. Светът на чувствата е свят на търговски обмени, на общи обмени между хората, обмени на чувствуванията, които хората имат. Обичаш някого, значи стока си му дал. Имаш стока за продан, искаш тази стока да се купи.
Вие сте една фирма, продавате стока.
Ако той купува стоката, образува се известно отношение на вземане и даване. Вие се сприятелявате. Щом не си купувате от стоката, връзки не се създават.
към беседата >>
Щом няма никакъв въпрос да спориш в конференцията, остава ти да си идеш в къщи.
Тогава заключението е следното: В една конференция в Америка, като спорили все учени хора върху много въпроси, един от учените казал: „Спорихме върху всичките въпроси, няма въпрос, върху който да не сме спорили. Няма какво да спорим вече. Един въпрос вече остава, не ни остава нищо друго, освен да си идем по домовете“. Щом на земята няма какво да спориш, не ти остава нищо друго, освен да умреш.
Щом няма никакъв въпрос да спориш в конференцията, остава ти да си идеш в къщи.
Та сега ще разберете: Всякога трябва да има един въпрос, върху който да спорите. Не е разумно да изчезнат всичките въпроси.Все трябва да остане един въпрос, върху който да има да спорите. Понеже, ако няма, какво да говориш, отиваш си. Помнете това. Вие някой път искате всичките спорове да изчезнат, да няма никакъв спор на земята.
към беседата >>
Ако той купува стоката, образува се известно отношение на вземане и даване.
Всичките печалби са в астралния свят. Светът на чувствата е свят на търговски обмени, на общи обмени между хората, обмени на чувствуванията, които хората имат. Обичаш някого, значи стока си му дал. Имаш стока за продан, искаш тази стока да се купи. Вие сте една фирма, продавате стока.
Ако той купува стоката, образува се известно отношение на вземане и даване.
Вие се сприятелявате. Щом не си купувате от стоката, връзки не се създават.
към беседата >>
Та сега ще разберете: Всякога трябва да има един въпрос, върху който да спорите.
Тогава заключението е следното: В една конференция в Америка, като спорили все учени хора върху много въпроси, един от учените казал: „Спорихме върху всичките въпроси, няма въпрос, върху който да не сме спорили. Няма какво да спорим вече. Един въпрос вече остава, не ни остава нищо друго, освен да си идем по домовете“. Щом на земята няма какво да спориш, не ти остава нищо друго, освен да умреш. Щом няма никакъв въпрос да спориш в конференцията, остава ти да си идеш в къщи.
Та сега ще разберете: Всякога трябва да има един въпрос, върху който да спорите.
Не е разумно да изчезнат всичките въпроси.Все трябва да остане един въпрос, върху който да има да спорите. Понеже, ако няма, какво да говориш, отиваш си. Помнете това. Вие някой път искате всичките спорове да изчезнат, да няма никакъв спор на земята. Какво ще правите тогава на земята, кажете ми?
към беседата >>
Вие се сприятелявате.
Светът на чувствата е свят на търговски обмени, на общи обмени между хората, обмени на чувствуванията, които хората имат. Обичаш някого, значи стока си му дал. Имаш стока за продан, искаш тази стока да се купи. Вие сте една фирма, продавате стока. Ако той купува стоката, образува се известно отношение на вземане и даване.
Вие се сприятелявате.
Щом не си купувате от стоката, връзки не се създават.
към беседата >>
Не е разумно да изчезнат всичките въпроси.Все трябва да остане един въпрос, върху който да има да спорите.
Няма какво да спорим вече. Един въпрос вече остава, не ни остава нищо друго, освен да си идем по домовете“. Щом на земята няма какво да спориш, не ти остава нищо друго, освен да умреш. Щом няма никакъв въпрос да спориш в конференцията, остава ти да си идеш в къщи. Та сега ще разберете: Всякога трябва да има един въпрос, върху който да спорите.
Не е разумно да изчезнат всичките въпроси.Все трябва да остане един въпрос, върху който да има да спорите.
Понеже, ако няма, какво да говориш, отиваш си. Помнете това. Вие някой път искате всичките спорове да изчезнат, да няма никакъв спор на земята. Какво ще правите тогава на земята, кажете ми? Страданието е един спор, но без този спор не може.
към беседата >>
Щом не си купувате от стоката, връзки не се създават.
Обичаш някого, значи стока си му дал. Имаш стока за продан, искаш тази стока да се купи. Вие сте една фирма, продавате стока. Ако той купува стоката, образува се известно отношение на вземане и даване. Вие се сприятелявате.
Щом не си купувате от стоката, връзки не се създават.
към беседата >>
Понеже, ако няма, какво да говориш, отиваш си.
Един въпрос вече остава, не ни остава нищо друго, освен да си идем по домовете“. Щом на земята няма какво да спориш, не ти остава нищо друго, освен да умреш. Щом няма никакъв въпрос да спориш в конференцията, остава ти да си идеш в къщи. Та сега ще разберете: Всякога трябва да има един въпрос, върху който да спорите. Не е разумно да изчезнат всичките въпроси.Все трябва да остане един въпрос, върху който да има да спорите.
Понеже, ако няма, какво да говориш, отиваш си.
Помнете това. Вие някой път искате всичките спорове да изчезнат, да няма никакъв спор на земята. Какво ще правите тогава на земята, кажете ми? Страданието е един спор, но без този спор не може. Ако страданието не иде, смъртта ще дойде.
към беседата >>
Казвам: Всички тия понятия сега са в стълкновение с един временен порядък, който съществува.
Казвам: Всички тия понятия сега са в стълкновение с един временен порядък, който съществува.
Ако бяхте между конете, лесно се разрешава. Веки спор се разрешава със задните крака. Конят, всяко нещо, което не му е приятно, рита го. Добре, има въпроси, които конят разрешава с ритник, човек как трябва да ги разреши? Човек не може тъй да рита.
към беседата >>
Помнете това.
Щом на земята няма какво да спориш, не ти остава нищо друго, освен да умреш. Щом няма никакъв въпрос да спориш в конференцията, остава ти да си идеш в къщи. Та сега ще разберете: Всякога трябва да има един въпрос, върху който да спорите. Не е разумно да изчезнат всичките въпроси.Все трябва да остане един въпрос, върху който да има да спорите. Понеже, ако няма, какво да говориш, отиваш си.
Помнете това.
Вие някой път искате всичките спорове да изчезнат, да няма никакъв спор на земята. Какво ще правите тогава на земята, кажете ми? Страданието е един спор, но без този спор не може. Ако страданието не иде, смъртта ще дойде. Когато казваме, че трябва да страдаме, аз подразбирам, че за предпочитане е да страдаш, отколкото да умреш.
към беседата >>
Ако бяхте между конете, лесно се разрешава.
Казвам: Всички тия понятия сега са в стълкновение с един временен порядък, който съществува.
Ако бяхте между конете, лесно се разрешава.
Веки спор се разрешава със задните крака. Конят, всяко нещо, което не му е приятно, рита го. Добре, има въпроси, които конят разрешава с ритник, човек как трябва да ги разреши? Човек не може тъй да рита. Тъй майсторски не може да рита.
към беседата >>
Вие някой път искате всичките спорове да изчезнат, да няма никакъв спор на земята.
Щом няма никакъв въпрос да спориш в конференцията, остава ти да си идеш в къщи. Та сега ще разберете: Всякога трябва да има един въпрос, върху който да спорите. Не е разумно да изчезнат всичките въпроси.Все трябва да остане един въпрос, върху който да има да спорите. Понеже, ако няма, какво да говориш, отиваш си. Помнете това.
Вие някой път искате всичките спорове да изчезнат, да няма никакъв спор на земята.
Какво ще правите тогава на земята, кажете ми? Страданието е един спор, но без този спор не може. Ако страданието не иде, смъртта ще дойде. Когато казваме, че трябва да страдаме, аз подразбирам, че за предпочитане е да страдаш, отколкото да умреш. Защото в страданието ти ще придобиеш нещо, а в смъртта нищо няма да добиеш.
към беседата >>
Веки спор се разрешава със задните крака.
Казвам: Всички тия понятия сега са в стълкновение с един временен порядък, който съществува. Ако бяхте между конете, лесно се разрешава.
Веки спор се разрешава със задните крака.
Конят, всяко нещо, което не му е приятно, рита го. Добре, има въпроси, които конят разрешава с ритник, човек как трябва да ги разреши? Човек не може тъй да рита. Тъй майсторски не може да рита. В туй отношение, конят по-майсторски рита, човек така майсторски не може да рита.
към беседата >>
Какво ще правите тогава на земята, кажете ми?
Та сега ще разберете: Всякога трябва да има един въпрос, върху който да спорите. Не е разумно да изчезнат всичките въпроси.Все трябва да остане един въпрос, върху който да има да спорите. Понеже, ако няма, какво да говориш, отиваш си. Помнете това. Вие някой път искате всичките спорове да изчезнат, да няма никакъв спор на земята.
Какво ще правите тогава на земята, кажете ми?
Страданието е един спор, но без този спор не може. Ако страданието не иде, смъртта ще дойде. Когато казваме, че трябва да страдаме, аз подразбирам, че за предпочитане е да страдаш, отколкото да умреш. Защото в страданието ти ще придобиеш нещо, а в смъртта нищо няма да добиеш. Сега казваш: „Ще умра“.
към беседата >>
Конят, всяко нещо, което не му е приятно, рита го.
Казвам: Всички тия понятия сега са в стълкновение с един временен порядък, който съществува. Ако бяхте между конете, лесно се разрешава. Веки спор се разрешава със задните крака.
Конят, всяко нещо, което не му е приятно, рита го.
Добре, има въпроси, които конят разрешава с ритник, човек как трябва да ги разреши? Човек не може тъй да рита. Тъй майсторски не може да рита. В туй отношение, конят по-майсторски рита, човек така майсторски не може да рита. И човек мяза на коня със своите ръце.
към беседата >>
Страданието е един спор, но без този спор не може.
Не е разумно да изчезнат всичките въпроси.Все трябва да остане един въпрос, върху който да има да спорите. Понеже, ако няма, какво да говориш, отиваш си. Помнете това. Вие някой път искате всичките спорове да изчезнат, да няма никакъв спор на земята. Какво ще правите тогава на земята, кажете ми?
Страданието е един спор, но без този спор не може.
Ако страданието не иде, смъртта ще дойде. Когато казваме, че трябва да страдаме, аз подразбирам, че за предпочитане е да страдаш, отколкото да умреш. Защото в страданието ти ще придобиеш нещо, а в смъртта нищо няма да добиеш. Сега казваш: „Ще умра“. По добре е да страдаш отколкото да умреш.
към беседата >>
Добре, има въпроси, които конят разрешава с ритник, човек как трябва да ги разреши?
Казвам: Всички тия понятия сега са в стълкновение с един временен порядък, който съществува. Ако бяхте между конете, лесно се разрешава. Веки спор се разрешава със задните крака. Конят, всяко нещо, което не му е приятно, рита го.
Добре, има въпроси, които конят разрешава с ритник, човек как трябва да ги разреши?
Човек не може тъй да рита. Тъй майсторски не може да рита. В туй отношение, конят по-майсторски рита, човек така майсторски не може да рита. И човек мяза на коня със своите ръце. Той знае как да бие.
към беседата >>
Ако страданието не иде, смъртта ще дойде.
Понеже, ако няма, какво да говориш, отиваш си. Помнете това. Вие някой път искате всичките спорове да изчезнат, да няма никакъв спор на земята. Какво ще правите тогава на земята, кажете ми? Страданието е един спор, но без този спор не може.
Ако страданието не иде, смъртта ще дойде.
Когато казваме, че трябва да страдаме, аз подразбирам, че за предпочитане е да страдаш, отколкото да умреш. Защото в страданието ти ще придобиеш нещо, а в смъртта нищо няма да добиеш. Сега казваш: „Ще умра“. По добре е да страдаш отколкото да умреш. Тогава има друг един контраст.
към беседата >>
Човек не може тъй да рита.
Казвам: Всички тия понятия сега са в стълкновение с един временен порядък, който съществува. Ако бяхте между конете, лесно се разрешава. Веки спор се разрешава със задните крака. Конят, всяко нещо, което не му е приятно, рита го. Добре, има въпроси, които конят разрешава с ритник, човек как трябва да ги разреши?
Човек не може тъй да рита.
Тъй майсторски не може да рита. В туй отношение, конят по-майсторски рита, човек така майсторски не може да рита. И човек мяза на коня със своите ръце. Той знае как да бие. Ритането на коня и биенето на човека е едно и също нещо.
към беседата >>
Когато казваме, че трябва да страдаме, аз подразбирам, че за предпочитане е да страдаш, отколкото да умреш.
Помнете това. Вие някой път искате всичките спорове да изчезнат, да няма никакъв спор на земята. Какво ще правите тогава на земята, кажете ми? Страданието е един спор, но без този спор не може. Ако страданието не иде, смъртта ще дойде.
Когато казваме, че трябва да страдаме, аз подразбирам, че за предпочитане е да страдаш, отколкото да умреш.
Защото в страданието ти ще придобиеш нещо, а в смъртта нищо няма да добиеш. Сега казваш: „Ще умра“. По добре е да страдаш отколкото да умреш. Тогава има друг един контраст. Не може да се родиш, ако не умреш.
към беседата >>
Тъй майсторски не може да рита.
Ако бяхте между конете, лесно се разрешава. Веки спор се разрешава със задните крака. Конят, всяко нещо, което не му е приятно, рита го. Добре, има въпроси, които конят разрешава с ритник, човек как трябва да ги разреши? Човек не може тъй да рита.
Тъй майсторски не може да рита.
В туй отношение, конят по-майсторски рита, човек така майсторски не може да рита. И човек мяза на коня със своите ръце. Той знае как да бие. Ритането на коня и биенето на човека е едно и също нещо. Ръцете на човека са построени, както задните крака на коня.
към беседата >>
Защото в страданието ти ще придобиеш нещо, а в смъртта нищо няма да добиеш.
Вие някой път искате всичките спорове да изчезнат, да няма никакъв спор на земята. Какво ще правите тогава на земята, кажете ми? Страданието е един спор, но без този спор не може. Ако страданието не иде, смъртта ще дойде. Когато казваме, че трябва да страдаме, аз подразбирам, че за предпочитане е да страдаш, отколкото да умреш.
Защото в страданието ти ще придобиеш нещо, а в смъртта нищо няма да добиеш.
Сега казваш: „Ще умра“. По добре е да страдаш отколкото да умреш. Тогава има друг един контраст. Не може да се родиш, ако не умреш. Ако някога казваме, че човек трябва да умре, подразбираме, че за предпочитане е някой път да умре човек, за да се роди наново.
към беседата >>
В туй отношение, конят по-майсторски рита, човек така майсторски не може да рита.
Веки спор се разрешава със задните крака. Конят, всяко нещо, което не му е приятно, рита го. Добре, има въпроси, които конят разрешава с ритник, човек как трябва да ги разреши? Човек не може тъй да рита. Тъй майсторски не може да рита.
В туй отношение, конят по-майсторски рита, човек така майсторски не може да рита.
И човек мяза на коня със своите ръце. Той знае как да бие. Ритането на коня и биенето на човека е едно и също нещо. Ръцете на човека са построени, както задните крака на коня. Както се свиват ръцете на човека, така се свиват задните крака на коня.
към беседата >>
Сега казваш: „Ще умра“.
Какво ще правите тогава на земята, кажете ми? Страданието е един спор, но без този спор не може. Ако страданието не иде, смъртта ще дойде. Когато казваме, че трябва да страдаме, аз подразбирам, че за предпочитане е да страдаш, отколкото да умреш. Защото в страданието ти ще придобиеш нещо, а в смъртта нищо няма да добиеш.
Сега казваш: „Ще умра“.
По добре е да страдаш отколкото да умреш. Тогава има друг един контраст. Не може да се родиш, ако не умреш. Ако някога казваме, че човек трябва да умре, подразбираме, че за предпочитане е някой път да умре човек, за да се роди наново. Ако умирането подразбира раждане, смъртта е на място.
към беседата >>
И човек мяза на коня със своите ръце.
Конят, всяко нещо, което не му е приятно, рита го. Добре, има въпроси, които конят разрешава с ритник, човек как трябва да ги разреши? Човек не може тъй да рита. Тъй майсторски не може да рита. В туй отношение, конят по-майсторски рита, човек така майсторски не може да рита.
И човек мяза на коня със своите ръце.
Той знае как да бие. Ритането на коня и биенето на човека е едно и също нещо. Ръцете на човека са построени, както задните крака на коня. Както се свиват ръцете на човека, така се свиват задните крака на коня. Както човек работи, така и конят работи.
към беседата >>
По добре е да страдаш отколкото да умреш.
Страданието е един спор, но без този спор не може. Ако страданието не иде, смъртта ще дойде. Когато казваме, че трябва да страдаме, аз подразбирам, че за предпочитане е да страдаш, отколкото да умреш. Защото в страданието ти ще придобиеш нещо, а в смъртта нищо няма да добиеш. Сега казваш: „Ще умра“.
По добре е да страдаш отколкото да умреш.
Тогава има друг един контраст. Не може да се родиш, ако не умреш. Ако някога казваме, че човек трябва да умре, подразбираме, че за предпочитане е някой път да умре човек, за да се роди наново. Ако умирането подразбира раждане, смъртта е на място. Ако умираш без да се раждаш, смъртта не е на място.
към беседата >>
Той знае как да бие.
Добре, има въпроси, които конят разрешава с ритник, човек как трябва да ги разреши? Човек не може тъй да рита. Тъй майсторски не може да рита. В туй отношение, конят по-майсторски рита, човек така майсторски не може да рита. И човек мяза на коня със своите ръце.
Той знае как да бие.
Ритането на коня и биенето на човека е едно и също нещо. Ръцете на човека са построени, както задните крака на коня. Както се свиват ръцете на човека, така се свиват задните крака на коня. Както човек работи, така и конят работи. Той рита, косо рита.
към беседата >>
Тогава има друг един контраст.
Ако страданието не иде, смъртта ще дойде. Когато казваме, че трябва да страдаме, аз подразбирам, че за предпочитане е да страдаш, отколкото да умреш. Защото в страданието ти ще придобиеш нещо, а в смъртта нищо няма да добиеш. Сега казваш: „Ще умра“. По добре е да страдаш отколкото да умреш.
Тогава има друг един контраст.
Не може да се родиш, ако не умреш. Ако някога казваме, че човек трябва да умре, подразбираме, че за предпочитане е някой път да умре човек, за да се роди наново. Ако умирането подразбира раждане, смъртта е на място. Ако умираш без да се раждаш, смъртта не е на място. Ако туряме сега другия контраст: трябва да се родиш за да умреш.
към беседата >>
Ритането на коня и биенето на човека е едно и също нещо.
Човек не може тъй да рита. Тъй майсторски не може да рита. В туй отношение, конят по-майсторски рита, човек така майсторски не може да рита. И човек мяза на коня със своите ръце. Той знае как да бие.
Ритането на коня и биенето на човека е едно и също нещо.
Ръцете на човека са построени, както задните крака на коня. Както се свиват ръцете на човека, така се свиват задните крака на коня. Както човек работи, така и конят работи. Той рита, косо рита. Свиването на юмрук откъде е дошло в ръката на човека?
към беседата >>
Не може да се родиш, ако не умреш.
Когато казваме, че трябва да страдаме, аз подразбирам, че за предпочитане е да страдаш, отколкото да умреш. Защото в страданието ти ще придобиеш нещо, а в смъртта нищо няма да добиеш. Сега казваш: „Ще умра“. По добре е да страдаш отколкото да умреш. Тогава има друг един контраст.
Не може да се родиш, ако не умреш.
Ако някога казваме, че човек трябва да умре, подразбираме, че за предпочитане е някой път да умре човек, за да се роди наново. Ако умирането подразбира раждане, смъртта е на място. Ако умираш без да се раждаш, смъртта не е на място. Ако туряме сега другия контраст: трябва да се родиш за да умреш. Какво ще разберете?
към беседата >>
Ръцете на човека са построени, както задните крака на коня.
Тъй майсторски не може да рита. В туй отношение, конят по-майсторски рита, човек така майсторски не може да рита. И човек мяза на коня със своите ръце. Той знае как да бие. Ритането на коня и биенето на човека е едно и също нещо.
Ръцете на човека са построени, както задните крака на коня.
Както се свиват ръцете на човека, така се свиват задните крака на коня. Както човек работи, така и конят работи. Той рита, косо рита. Свиването на юмрук откъде е дошло в ръката на човека? От краката на коня.
към беседата >>
Ако някога казваме, че човек трябва да умре, подразбираме, че за предпочитане е някой път да умре човек, за да се роди наново.
Защото в страданието ти ще придобиеш нещо, а в смъртта нищо няма да добиеш. Сега казваш: „Ще умра“. По добре е да страдаш отколкото да умреш. Тогава има друг един контраст. Не може да се родиш, ако не умреш.
Ако някога казваме, че човек трябва да умре, подразбираме, че за предпочитане е някой път да умре човек, за да се роди наново.
Ако умирането подразбира раждане, смъртта е на място. Ако умираш без да се раждаш, смъртта не е на място. Ако туряме сега другия контраст: трябва да се родиш за да умреш. Какво ще разберете? Трябва да се родиш.
към беседата >>
Както се свиват ръцете на човека, така се свиват задните крака на коня.
В туй отношение, конят по-майсторски рита, човек така майсторски не може да рита. И човек мяза на коня със своите ръце. Той знае как да бие. Ритането на коня и биенето на човека е едно и също нещо. Ръцете на човека са построени, както задните крака на коня.
Както се свиват ръцете на човека, така се свиват задните крака на коня.
Както човек работи, така и конят работи. Той рита, косо рита. Свиването на юмрук откъде е дошло в ръката на човека? От краката на коня. Човек така, с юмрука си удря, както коня, когато рита.
към беседата >>
Ако умирането подразбира раждане, смъртта е на място.
Сега казваш: „Ще умра“. По добре е да страдаш отколкото да умреш. Тогава има друг един контраст. Не може да се родиш, ако не умреш. Ако някога казваме, че човек трябва да умре, подразбираме, че за предпочитане е някой път да умре човек, за да се роди наново.
Ако умирането подразбира раждане, смъртта е на място.
Ако умираш без да се раждаш, смъртта не е на място. Ако туряме сега другия контраст: трябва да се родиш за да умреш. Какво ще разберете? Трябва да се родиш. Всеки, който се роди трябва да умре.
към беседата >>
Както човек работи, така и конят работи.
И човек мяза на коня със своите ръце. Той знае как да бие. Ритането на коня и биенето на човека е едно и също нещо. Ръцете на човека са построени, както задните крака на коня. Както се свиват ръцете на човека, така се свиват задните крака на коня.
Както човек работи, така и конят работи.
Той рита, косо рита. Свиването на юмрук откъде е дошло в ръката на човека? От краката на коня. Човек така, с юмрука си удря, както коня, когато рита. Като отишъл вълкът за пръв път при коня, той произвел първия ритник.
към беседата >>
Ако умираш без да се раждаш, смъртта не е на място.
По добре е да страдаш отколкото да умреш. Тогава има друг един контраст. Не може да се родиш, ако не умреш. Ако някога казваме, че човек трябва да умре, подразбираме, че за предпочитане е някой път да умре човек, за да се роди наново. Ако умирането подразбира раждане, смъртта е на място.
Ако умираш без да се раждаш, смъртта не е на място.
Ако туряме сега другия контраст: трябва да се родиш за да умреш. Какво ще разберете? Трябва да се родиш. Всеки, който се роди трябва да умре. Всеки, който се родил по Божествен начин, а е живял по човешки начин, непременно ще умре.
към беседата >>
Той рита, косо рита.
Той знае как да бие. Ритането на коня и биенето на човека е едно и също нещо. Ръцете на човека са построени, както задните крака на коня. Както се свиват ръцете на човека, така се свиват задните крака на коня. Както човек работи, така и конят работи.
Той рита, косо рита.
Свиването на юмрук откъде е дошло в ръката на човека? От краката на коня. Човек така, с юмрука си удря, както коня, когато рита. Като отишъл вълкът за пръв път при коня, той произвел първия ритник. Вълкът искал да се поразправи с коня.
към беседата >>
Ако туряме сега другия контраст: трябва да се родиш за да умреш.
Тогава има друг един контраст. Не може да се родиш, ако не умреш. Ако някога казваме, че човек трябва да умре, подразбираме, че за предпочитане е някой път да умре човек, за да се роди наново. Ако умирането подразбира раждане, смъртта е на място. Ако умираш без да се раждаш, смъртта не е на място.
Ако туряме сега другия контраст: трябва да се родиш за да умреш.
Какво ще разберете? Трябва да се родиш. Всеки, който се роди трябва да умре. Всеки, който се родил по Божествен начин, а е живял по човешки начин, непременно ще умре.
към беседата >>
Свиването на юмрук откъде е дошло в ръката на човека?
Ритането на коня и биенето на човека е едно и също нещо. Ръцете на човека са построени, както задните крака на коня. Както се свиват ръцете на човека, така се свиват задните крака на коня. Както човек работи, така и конят работи. Той рита, косо рита.
Свиването на юмрук откъде е дошло в ръката на човека?
От краката на коня. Човек така, с юмрука си удря, както коня, когато рита. Като отишъл вълкът за пръв път при коня, той произвел първия ритник. Вълкът искал да се поразправи с коня. Той завел едно дело срещу коня при един съдия.
към беседата >>
Какво ще разберете?
Не може да се родиш, ако не умреш. Ако някога казваме, че човек трябва да умре, подразбираме, че за предпочитане е някой път да умре човек, за да се роди наново. Ако умирането подразбира раждане, смъртта е на място. Ако умираш без да се раждаш, смъртта не е на място. Ако туряме сега другия контраст: трябва да се родиш за да умреш.
Какво ще разберете?
Трябва да се родиш. Всеки, който се роди трябва да умре. Всеки, който се родил по Божествен начин, а е живял по човешки начин, непременно ще умре.
към беседата >>
От краката на коня.
Ръцете на човека са построени, както задните крака на коня. Както се свиват ръцете на човека, така се свиват задните крака на коня. Както човек работи, така и конят работи. Той рита, косо рита. Свиването на юмрук откъде е дошло в ръката на човека?
От краката на коня.
Човек така, с юмрука си удря, както коня, когато рита. Като отишъл вълкът за пръв път при коня, той произвел първия ритник. Вълкът искал да се поразправи с коня. Той завел едно дело срещу коня при един съдия. Викнали коня да го съдят.
към беседата >>
Трябва да се родиш.
Ако някога казваме, че човек трябва да умре, подразбираме, че за предпочитане е някой път да умре човек, за да се роди наново. Ако умирането подразбира раждане, смъртта е на място. Ако умираш без да се раждаш, смъртта не е на място. Ако туряме сега другия контраст: трябва да се родиш за да умреш. Какво ще разберете?
Трябва да се родиш.
Всеки, който се роди трябва да умре. Всеки, който се родил по Божествен начин, а е живял по човешки начин, непременно ще умре.
към беседата >>
Човек така, с юмрука си удря, както коня, когато рита.
Както се свиват ръцете на човека, така се свиват задните крака на коня. Както човек работи, така и конят работи. Той рита, косо рита. Свиването на юмрук откъде е дошло в ръката на човека? От краката на коня.
Човек така, с юмрука си удря, както коня, когато рита.
Като отишъл вълкът за пръв път при коня, той произвел първия ритник. Вълкът искал да се поразправи с коня. Той завел едно дело срещу коня при един съдия. Викнали коня да го съдят. Конят казал: „У нас всички гости, които не идат отпред да ги помиришем, които идат отзад, ние ги ритаме.
към беседата >>
Всеки, който се роди трябва да умре.
Ако умирането подразбира раждане, смъртта е на място. Ако умираш без да се раждаш, смъртта не е на място. Ако туряме сега другия контраст: трябва да се родиш за да умреш. Какво ще разберете? Трябва да се родиш.
Всеки, който се роди трябва да умре.
Всеки, който се родил по Божествен начин, а е живял по човешки начин, непременно ще умре.
към беседата >>
Като отишъл вълкът за пръв път при коня, той произвел първия ритник.
Както човек работи, така и конят работи. Той рита, косо рита. Свиването на юмрук откъде е дошло в ръката на човека? От краката на коня. Човек така, с юмрука си удря, както коня, когато рита.
Като отишъл вълкът за пръв път при коня, той произвел първия ритник.
Вълкът искал да се поразправи с коня. Той завел едно дело срещу коня при един съдия. Викнали коня да го съдят. Конят казал: „У нас всички гости, които не идат отпред да ги помиришем, които идат отзад, ние ги ритаме. Всеки, който иде отзад, ние го ритаме“.
към беседата >>
Всеки, който се родил по Божествен начин, а е живял по човешки начин, непременно ще умре.
Ако умираш без да се раждаш, смъртта не е на място. Ако туряме сега другия контраст: трябва да се родиш за да умреш. Какво ще разберете? Трябва да се родиш. Всеки, който се роди трябва да умре.
Всеки, който се родил по Божествен начин, а е живял по човешки начин, непременно ще умре.
към беседата >>
Вълкът искал да се поразправи с коня.
Той рита, косо рита. Свиването на юмрук откъде е дошло в ръката на човека? От краката на коня. Човек така, с юмрука си удря, както коня, когато рита. Като отишъл вълкът за пръв път при коня, той произвел първия ритник.
Вълкът искал да се поразправи с коня.
Той завел едно дело срещу коня при един съдия. Викнали коня да го съдят. Конят казал: „У нас всички гости, които не идат отпред да ги помиришем, които идат отзад, ние ги ритаме. Всеки, който иде отзад, ние го ритаме“. Прав ли е конят в туй отношение?
към беседата >>
Сега това са психологически наблюдения.
Сега това са психологически наблюдения.
Откъде произтичат нещастията на хората? Не искайте да се освободите от страха, то е невъзможно. Понеже като се освободите от страха опасностите съществуват. Щом се освободиш от страха, погледнеш, на някой безстрашен ръката я няма, на друг безстрашен окото му няма, на някой безстрашен ухото няма. Какво ви ползува това безстрашие, когато изгубваш крака, ръката?
към беседата >>
Той завел едно дело срещу коня при един съдия.
Свиването на юмрук откъде е дошло в ръката на човека? От краката на коня. Човек така, с юмрука си удря, както коня, когато рита. Като отишъл вълкът за пръв път при коня, той произвел първия ритник. Вълкът искал да се поразправи с коня.
Той завел едно дело срещу коня при един съдия.
Викнали коня да го съдят. Конят казал: „У нас всички гости, които не идат отпред да ги помиришем, които идат отзад, ние ги ритаме. Всеки, който иде отзад, ние го ритаме“. Прав ли е конят в туй отношение? Аз го намирам, че е прав.
към беседата >>
Откъде произтичат нещастията на хората?
Сега това са психологически наблюдения.
Откъде произтичат нещастията на хората?
Не искайте да се освободите от страха, то е невъзможно. Понеже като се освободите от страха опасностите съществуват. Щом се освободиш от страха, погледнеш, на някой безстрашен ръката я няма, на друг безстрашен окото му няма, на някой безстрашен ухото няма. Какво ви ползува това безстрашие, когато изгубваш крака, ръката? – По добре да си страхлив, да са всичките ти удове на място, и умът ти, и сърцето ти да е на място, отколкото да си от безстрашните и да си лишен от много удове.
към беседата >>
Викнали коня да го съдят.
От краката на коня. Човек така, с юмрука си удря, както коня, когато рита. Като отишъл вълкът за пръв път при коня, той произвел първия ритник. Вълкът искал да се поразправи с коня. Той завел едно дело срещу коня при един съдия.
Викнали коня да го съдят.
Конят казал: „У нас всички гости, които не идат отпред да ги помиришем, които идат отзад, ние ги ритаме. Всеки, който иде отзад, ние го ритаме“. Прав ли е конят в туй отношение? Аз го намирам, че е прав. Тогава какво отсъдил съдията?
към беседата >>
Не искайте да се освободите от страха, то е невъзможно.
Сега това са психологически наблюдения. Откъде произтичат нещастията на хората?
Не искайте да се освободите от страха, то е невъзможно.
Понеже като се освободите от страха опасностите съществуват. Щом се освободиш от страха, погледнеш, на някой безстрашен ръката я няма, на друг безстрашен окото му няма, на някой безстрашен ухото няма. Какво ви ползува това безстрашие, когато изгубваш крака, ръката? – По добре да си страхлив, да са всичките ти удове на място, и умът ти, и сърцето ти да е на място, отколкото да си от безстрашните и да си лишен от много удове. То е ново становище, да се осмислят нещата в хората.
към беседата >>
Конят казал: „У нас всички гости, които не идат отпред да ги помиришем, които идат отзад, ние ги ритаме.
Човек така, с юмрука си удря, както коня, когато рита. Като отишъл вълкът за пръв път при коня, той произвел първия ритник. Вълкът искал да се поразправи с коня. Той завел едно дело срещу коня при един съдия. Викнали коня да го съдят.
Конят казал: „У нас всички гости, които не идат отпред да ги помиришем, които идат отзад, ние ги ритаме.
Всеки, който иде отзад, ние го ритаме“. Прав ли е конят в туй отношение? Аз го намирам, че е прав. Тогава какво отсъдил съдията? Ритането е една самозащита.
към беседата >>
Понеже като се освободите от страха опасностите съществуват.
Сега това са психологически наблюдения. Откъде произтичат нещастията на хората? Не искайте да се освободите от страха, то е невъзможно.
Понеже като се освободите от страха опасностите съществуват.
Щом се освободиш от страха, погледнеш, на някой безстрашен ръката я няма, на друг безстрашен окото му няма, на някой безстрашен ухото няма. Какво ви ползува това безстрашие, когато изгубваш крака, ръката? – По добре да си страхлив, да са всичките ти удове на място, и умът ти, и сърцето ти да е на място, отколкото да си от безстрашните и да си лишен от много удове. То е ново становище, да се осмислят нещата в хората. Така трябва да мислите.
към беседата >>
Всеки, който иде отзад, ние го ритаме“.
Като отишъл вълкът за пръв път при коня, той произвел първия ритник. Вълкът искал да се поразправи с коня. Той завел едно дело срещу коня при един съдия. Викнали коня да го съдят. Конят казал: „У нас всички гости, които не идат отпред да ги помиришем, които идат отзад, ние ги ритаме.
Всеки, който иде отзад, ние го ритаме“.
Прав ли е конят в туй отношение? Аз го намирам, че е прав. Тогава какво отсъдил съдията? Ритането е една самозащита. То е един начин за една самозащита у коня.
към беседата >>
Щом се освободиш от страха, погледнеш, на някой безстрашен ръката я няма, на друг безстрашен окото му няма, на някой безстрашен ухото няма.
Сега това са психологически наблюдения. Откъде произтичат нещастията на хората? Не искайте да се освободите от страха, то е невъзможно. Понеже като се освободите от страха опасностите съществуват.
Щом се освободиш от страха, погледнеш, на някой безстрашен ръката я няма, на друг безстрашен окото му няма, на някой безстрашен ухото няма.
Какво ви ползува това безстрашие, когато изгубваш крака, ръката? – По добре да си страхлив, да са всичките ти удове на място, и умът ти, и сърцето ти да е на място, отколкото да си от безстрашните и да си лишен от много удове. То е ново становище, да се осмислят нещата в хората. Така трябва да мислите. Казва: „Защо светът е така създаден?
към беседата >>
Прав ли е конят в туй отношение?
Вълкът искал да се поразправи с коня. Той завел едно дело срещу коня при един съдия. Викнали коня да го съдят. Конят казал: „У нас всички гости, които не идат отпред да ги помиришем, които идат отзад, ние ги ритаме. Всеки, който иде отзад, ние го ритаме“.
Прав ли е конят в туй отношение?
Аз го намирам, че е прав. Тогава какво отсъдил съдията? Ритането е една самозащита. То е един начин за една самозащита у коня. Хубаво се защищава конят.
към беседата >>
Какво ви ползува това безстрашие, когато изгубваш крака, ръката?
Сега това са психологически наблюдения. Откъде произтичат нещастията на хората? Не искайте да се освободите от страха, то е невъзможно. Понеже като се освободите от страха опасностите съществуват. Щом се освободиш от страха, погледнеш, на някой безстрашен ръката я няма, на друг безстрашен окото му няма, на някой безстрашен ухото няма.
Какво ви ползува това безстрашие, когато изгубваш крака, ръката?
– По добре да си страхлив, да са всичките ти удове на място, и умът ти, и сърцето ти да е на място, отколкото да си от безстрашните и да си лишен от много удове. То е ново становище, да се осмислят нещата в хората. Така трябва да мислите. Казва: „Защо светът е така създаден? “ Не че светът е лош, но преимущество е за неразумния страх.
към беседата >>
Аз го намирам, че е прав.
Той завел едно дело срещу коня при един съдия. Викнали коня да го съдят. Конят казал: „У нас всички гости, които не идат отпред да ги помиришем, които идат отзад, ние ги ритаме. Всеки, който иде отзад, ние го ритаме“. Прав ли е конят в туй отношение?
Аз го намирам, че е прав.
Тогава какво отсъдил съдията? Ритането е една самозащита. То е един начин за една самозащита у коня. Хубаво се защищава конят. Конят някой път и рита, и хапе.
към беседата >>
– По добре да си страхлив, да са всичките ти удове на място, и умът ти, и сърцето ти да е на място, отколкото да си от безстрашните и да си лишен от много удове.
Откъде произтичат нещастията на хората? Не искайте да се освободите от страха, то е невъзможно. Понеже като се освободите от страха опасностите съществуват. Щом се освободиш от страха, погледнеш, на някой безстрашен ръката я няма, на друг безстрашен окото му няма, на някой безстрашен ухото няма. Какво ви ползува това безстрашие, когато изгубваш крака, ръката?
– По добре да си страхлив, да са всичките ти удове на място, и умът ти, и сърцето ти да е на място, отколкото да си от безстрашните и да си лишен от много удове.
То е ново становище, да се осмислят нещата в хората. Така трябва да мислите. Казва: „Защо светът е така създаден? “ Не че светът е лош, но преимущество е за неразумния страх. При неразумните страдания в света съществува смъртта.
към беседата >>
Тогава какво отсъдил съдията?
Викнали коня да го съдят. Конят казал: „У нас всички гости, които не идат отпред да ги помиришем, които идат отзад, ние ги ритаме. Всеки, който иде отзад, ние го ритаме“. Прав ли е конят в туй отношение? Аз го намирам, че е прав.
Тогава какво отсъдил съдията?
Ритането е една самозащита. То е един начин за една самозащита у коня. Хубаво се защищава конят. Конят някой път и рита, и хапе. Вълкът не рита, но той хапе.
към беседата >>
То е ново становище, да се осмислят нещата в хората.
Не искайте да се освободите от страха, то е невъзможно. Понеже като се освободите от страха опасностите съществуват. Щом се освободиш от страха, погледнеш, на някой безстрашен ръката я няма, на друг безстрашен окото му няма, на някой безстрашен ухото няма. Какво ви ползува това безстрашие, когато изгубваш крака, ръката? – По добре да си страхлив, да са всичките ти удове на място, и умът ти, и сърцето ти да е на място, отколкото да си от безстрашните и да си лишен от много удове.
То е ново становище, да се осмислят нещата в хората.
Така трябва да мислите. Казва: „Защо светът е така създаден? “ Не че светът е лош, но преимущество е за неразумния страх. При неразумните страдания в света съществува смъртта. В света има по-малко страдание, повече смърт.
към беседата >>
Ритането е една самозащита.
Конят казал: „У нас всички гости, които не идат отпред да ги помиришем, които идат отзад, ние ги ритаме. Всеки, който иде отзад, ние го ритаме“. Прав ли е конят в туй отношение? Аз го намирам, че е прав. Тогава какво отсъдил съдията?
Ритането е една самозащита.
То е един начин за една самозащита у коня. Хубаво се защищава конят. Конят някой път и рита, и хапе. Вълкът не рита, но той хапе. Тогава в човешкия живот как ще пренесете хапането?
към беседата >>
Така трябва да мислите.
Понеже като се освободите от страха опасностите съществуват. Щом се освободиш от страха, погледнеш, на някой безстрашен ръката я няма, на друг безстрашен окото му няма, на някой безстрашен ухото няма. Какво ви ползува това безстрашие, когато изгубваш крака, ръката? – По добре да си страхлив, да са всичките ти удове на място, и умът ти, и сърцето ти да е на място, отколкото да си от безстрашните и да си лишен от много удове. То е ново становище, да се осмислят нещата в хората.
Така трябва да мислите.
Казва: „Защо светът е така създаден? “ Не че светът е лош, но преимущество е за неразумния страх. При неразумните страдания в света съществува смъртта. В света има по-малко страдание, повече смърт. Хората имат много малко страдания, хората повече умират.
към беседата >>
То е един начин за една самозащита у коня.
Всеки, който иде отзад, ние го ритаме“. Прав ли е конят в туй отношение? Аз го намирам, че е прав. Тогава какво отсъдил съдията? Ритането е една самозащита.
То е един начин за една самозащита у коня.
Хубаво се защищава конят. Конят някой път и рита, и хапе. Вълкът не рита, но той хапе. Тогава в човешкия живот как ще пренесете хапането? Де се явява хапането?
към беседата >>
Казва: „Защо светът е така създаден?
Щом се освободиш от страха, погледнеш, на някой безстрашен ръката я няма, на друг безстрашен окото му няма, на някой безстрашен ухото няма. Какво ви ползува това безстрашие, когато изгубваш крака, ръката? – По добре да си страхлив, да са всичките ти удове на място, и умът ти, и сърцето ти да е на място, отколкото да си от безстрашните и да си лишен от много удове. То е ново становище, да се осмислят нещата в хората. Така трябва да мислите.
Казва: „Защо светът е така създаден?
“ Не че светът е лош, но преимущество е за неразумния страх. При неразумните страдания в света съществува смъртта. В света има по-малко страдание, повече смърт. Хората имат много малко страдания, хората повече умират. Човек преди да страда умира.
към беседата >>
Хубаво се защищава конят.
Прав ли е конят в туй отношение? Аз го намирам, че е прав. Тогава какво отсъдил съдията? Ритането е една самозащита. То е един начин за една самозащита у коня.
Хубаво се защищава конят.
Конят някой път и рита, и хапе. Вълкът не рита, но той хапе. Тогава в човешкия живот как ще пренесете хапането? Де се явява хапането? Когато някой каже една лоша дума, казва: „Ухапа ме, много зле ме ухапа“.
към беседата >>
“ Не че светът е лош, но преимущество е за неразумния страх.
Какво ви ползува това безстрашие, когато изгубваш крака, ръката? – По добре да си страхлив, да са всичките ти удове на място, и умът ти, и сърцето ти да е на място, отколкото да си от безстрашните и да си лишен от много удове. То е ново становище, да се осмислят нещата в хората. Така трябва да мислите. Казва: „Защо светът е така създаден?
“ Не че светът е лош, но преимущество е за неразумния страх.
При неразумните страдания в света съществува смъртта. В света има по-малко страдание, повече смърт. Хората имат много малко страдания, хората повече умират. Човек преди да страда умира. Имате ли някой паметник на страдащи хора?
към беседата >>
Конят някой път и рита, и хапе.
Аз го намирам, че е прав. Тогава какво отсъдил съдията? Ритането е една самозащита. То е един начин за една самозащита у коня. Хубаво се защищава конят.
Конят някой път и рита, и хапе.
Вълкът не рита, но той хапе. Тогава в човешкия живот как ще пренесете хапането? Де се явява хапането? Когато някой каже една лоша дума, казва: „Ухапа ме, много зле ме ухапа“. Значи, казал му една лоша дума.
към беседата >>
При неразумните страдания в света съществува смъртта.
– По добре да си страхлив, да са всичките ти удове на място, и умът ти, и сърцето ти да е на място, отколкото да си от безстрашните и да си лишен от много удове. То е ново становище, да се осмислят нещата в хората. Така трябва да мислите. Казва: „Защо светът е така създаден? “ Не че светът е лош, но преимущество е за неразумния страх.
При неразумните страдания в света съществува смъртта.
В света има по-малко страдание, повече смърт. Хората имат много малко страдания, хората повече умират. Човек преди да страда умира. Имате ли някой паметник на страдащи хора? Но на умрели хора колкото искате паметници има.
към беседата >>
Вълкът не рита, но той хапе.
Тогава какво отсъдил съдията? Ритането е една самозащита. То е един начин за една самозащита у коня. Хубаво се защищава конят. Конят някой път и рита, и хапе.
Вълкът не рита, но той хапе.
Тогава в човешкия живот как ще пренесете хапането? Де се явява хапането? Когато някой каже една лоша дума, казва: „Ухапа ме, много зле ме ухапа“. Значи, казал му една лоша дума. Човек като изкаже някоя лоша дума, хапе.
към беседата >>
В света има по-малко страдание, повече смърт.
То е ново становище, да се осмислят нещата в хората. Така трябва да мислите. Казва: „Защо светът е така създаден? “ Не че светът е лош, но преимущество е за неразумния страх. При неразумните страдания в света съществува смъртта.
В света има по-малко страдание, повече смърт.
Хората имат много малко страдания, хората повече умират. Човек преди да страда умира. Имате ли някой паметник на страдащи хора? Но на умрели хора колкото искате паметници има. Светът е пълен само с паметници на умрели хора.
към беседата >>
Тогава в човешкия живот как ще пренесете хапането?
Ритането е една самозащита. То е един начин за една самозащита у коня. Хубаво се защищава конят. Конят някой път и рита, и хапе. Вълкът не рита, но той хапе.
Тогава в човешкия живот как ще пренесете хапането?
Де се явява хапането? Когато някой каже една лоша дума, казва: „Ухапа ме, много зле ме ухапа“. Значи, казал му една лоша дума. Човек като изкаже някоя лоша дума, хапе. Казва: „Каза ми тежка дума, ухапа ме“.
към беседата >>
Хората имат много малко страдания, хората повече умират.
Така трябва да мислите. Казва: „Защо светът е така създаден? “ Не че светът е лош, но преимущество е за неразумния страх. При неразумните страдания в света съществува смъртта. В света има по-малко страдание, повече смърт.
Хората имат много малко страдания, хората повече умират.
Човек преди да страда умира. Имате ли някой паметник на страдащи хора? Но на умрели хора колкото искате паметници има. Светът е пълен само с паметници на умрели хора. Та сега желая вие да си образувате паметници на вашите страдания.
към беседата >>
Де се явява хапането?
То е един начин за една самозащита у коня. Хубаво се защищава конят. Конят някой път и рита, и хапе. Вълкът не рита, но той хапе. Тогава в човешкия живот как ще пренесете хапането?
Де се явява хапането?
Когато някой каже една лоша дума, казва: „Ухапа ме, много зле ме ухапа“. Значи, казал му една лоша дума. Човек като изкаже някоя лоша дума, хапе. Казва: „Каза ми тежка дума, ухапа ме“.
към беседата >>
Човек преди да страда умира.
Казва: „Защо светът е така създаден? “ Не че светът е лош, но преимущество е за неразумния страх. При неразумните страдания в света съществува смъртта. В света има по-малко страдание, повече смърт. Хората имат много малко страдания, хората повече умират.
Човек преди да страда умира.
Имате ли някой паметник на страдащи хора? Но на умрели хора колкото искате паметници има. Светът е пълен само с паметници на умрели хора. Та сега желая вие да си образувате паметници на вашите страдания. Да има повече паметници на страданията, отколкото на смъртта.
към беседата >>
Когато някой каже една лоша дума, казва: „Ухапа ме, много зле ме ухапа“.
Хубаво се защищава конят. Конят някой път и рита, и хапе. Вълкът не рита, но той хапе. Тогава в човешкия живот как ще пренесете хапането? Де се явява хапането?
Когато някой каже една лоша дума, казва: „Ухапа ме, много зле ме ухапа“.
Значи, казал му една лоша дума. Човек като изкаже някоя лоша дума, хапе. Казва: „Каза ми тежка дума, ухапа ме“.
към беседата >>
Имате ли някой паметник на страдащи хора?
“ Не че светът е лош, но преимущество е за неразумния страх. При неразумните страдания в света съществува смъртта. В света има по-малко страдание, повече смърт. Хората имат много малко страдания, хората повече умират. Човек преди да страда умира.
Имате ли някой паметник на страдащи хора?
Но на умрели хора колкото искате паметници има. Светът е пълен само с паметници на умрели хора. Та сега желая вие да си образувате паметници на вашите страдания. Да има повече паметници на страданията, отколкото на смъртта. Единственото почистване, което трябва да стане в света, е да се намалят паметниците на смъртта и да се увеличат паметниците на страданието.
към беседата >>
Значи, казал му една лоша дума.
Конят някой път и рита, и хапе. Вълкът не рита, но той хапе. Тогава в човешкия живот как ще пренесете хапането? Де се явява хапането? Когато някой каже една лоша дума, казва: „Ухапа ме, много зле ме ухапа“.
Значи, казал му една лоша дума.
Човек като изкаже някоя лоша дума, хапе. Казва: „Каза ми тежка дума, ухапа ме“.
към беседата >>
Но на умрели хора колкото искате паметници има.
При неразумните страдания в света съществува смъртта. В света има по-малко страдание, повече смърт. Хората имат много малко страдания, хората повече умират. Човек преди да страда умира. Имате ли някой паметник на страдащи хора?
Но на умрели хора колкото искате паметници има.
Светът е пълен само с паметници на умрели хора. Та сега желая вие да си образувате паметници на вашите страдания. Да има повече паметници на страданията, отколкото на смъртта. Единственото почистване, което трябва да стане в света, е да се намалят паметниците на смъртта и да се увеличат паметниците на страданието. За сега за предпочитане е да се увеличат паметниците на страданието.
към беседата >>
Човек като изкаже някоя лоша дума, хапе.
Вълкът не рита, но той хапе. Тогава в човешкия живот как ще пренесете хапането? Де се явява хапането? Когато някой каже една лоша дума, казва: „Ухапа ме, много зле ме ухапа“. Значи, казал му една лоша дума.
Човек като изкаже някоя лоша дума, хапе.
Казва: „Каза ми тежка дума, ухапа ме“.
към беседата >>
Светът е пълен само с паметници на умрели хора.
В света има по-малко страдание, повече смърт. Хората имат много малко страдания, хората повече умират. Човек преди да страда умира. Имате ли някой паметник на страдащи хора? Но на умрели хора колкото искате паметници има.
Светът е пълен само с паметници на умрели хора.
Та сега желая вие да си образувате паметници на вашите страдания. Да има повече паметници на страданията, отколкото на смъртта. Единственото почистване, което трябва да стане в света, е да се намалят паметниците на смъртта и да се увеличат паметниците на страданието. За сега за предпочитане е да се увеличат паметниците на страданието. И в ума ни когато остане една идея като паметник, онзи който извел поука от своите страдания, той избягва смъртта.
към беседата >>
Казва: „Каза ми тежка дума, ухапа ме“.
Тогава в човешкия живот как ще пренесете хапането? Де се явява хапането? Когато някой каже една лоша дума, казва: „Ухапа ме, много зле ме ухапа“. Значи, казал му една лоша дума. Човек като изкаже някоя лоша дума, хапе.
Казва: „Каза ми тежка дума, ухапа ме“.
към беседата >>
Та сега желая вие да си образувате паметници на вашите страдания.
Хората имат много малко страдания, хората повече умират. Човек преди да страда умира. Имате ли някой паметник на страдащи хора? Но на умрели хора колкото искате паметници има. Светът е пълен само с паметници на умрели хора.
Та сега желая вие да си образувате паметници на вашите страдания.
Да има повече паметници на страданията, отколкото на смъртта. Единственото почистване, което трябва да стане в света, е да се намалят паметниците на смъртта и да се увеличат паметниците на страданието. За сега за предпочитане е да се увеличат паметниците на страданието. И в ума ни когато остане една идея като паметник, онзи който извел поука от своите страдания, той избягва смъртта. В ума си се трябва да имате паметник на страданието, а не на смъртта.
към беседата >>
Тогава ще имате предвид онзи, разумният, страх.
Тогава ще имате предвид онзи, разумният, страх.
Ние всякога искаме нещата да бъдат без страх. Съществува страхът. Без страх при сегашният живот е невъзможно. Само, че страхът съществува като орган. Този орган не знаем къде е, не е разкрит.
към беседата >>
Да има повече паметници на страданията, отколкото на смъртта.
Човек преди да страда умира. Имате ли някой паметник на страдащи хора? Но на умрели хора колкото искате паметници има. Светът е пълен само с паметници на умрели хора. Та сега желая вие да си образувате паметници на вашите страдания.
Да има повече паметници на страданията, отколкото на смъртта.
Единственото почистване, което трябва да стане в света, е да се намалят паметниците на смъртта и да се увеличат паметниците на страданието. За сега за предпочитане е да се увеличат паметниците на страданието. И в ума ни когато остане една идея като паметник, онзи който извел поука от своите страдания, той избягва смъртта. В ума си се трябва да имате паметник на страданието, а не на смъртта. И в сегашното верую, че хората въздигат паметници на Христа, в неговата смърт, там е грешката.
към беседата >>
Ние всякога искаме нещата да бъдат без страх.
Тогава ще имате предвид онзи, разумният, страх.
Ние всякога искаме нещата да бъдат без страх.
Съществува страхът. Без страх при сегашният живот е невъзможно. Само, че страхът съществува като орган. Този орган не знаем къде е, не е разкрит. Тези същества, които са много страхливи, в известна област тяхната глава е развита.
към беседата >>
Единственото почистване, което трябва да стане в света, е да се намалят паметниците на смъртта и да се увеличат паметниците на страданието.
Имате ли някой паметник на страдащи хора? Но на умрели хора колкото искате паметници има. Светът е пълен само с паметници на умрели хора. Та сега желая вие да си образувате паметници на вашите страдания. Да има повече паметници на страданията, отколкото на смъртта.
Единственото почистване, което трябва да стане в света, е да се намалят паметниците на смъртта и да се увеличат паметниците на страданието.
За сега за предпочитане е да се увеличат паметниците на страданието. И в ума ни когато остане една идея като паметник, онзи който извел поука от своите страдания, той избягва смъртта. В ума си се трябва да имате паметник на страданието, а не на смъртта. И в сегашното верую, че хората въздигат паметници на Христа, в неговата смърт, там е грешката. Трябва да се подигнат пометници на страданията на Христа, а не на неговата смърт.
към беседата >>
Съществува страхът.
Тогава ще имате предвид онзи, разумният, страх. Ние всякога искаме нещата да бъдат без страх.
Съществува страхът.
Без страх при сегашният живот е невъзможно. Само, че страхът съществува като орган. Този орган не знаем къде е, не е разкрит. Тези същества, които са много страхливи, в известна област тяхната глава е развита. Тези, които са много страхливи, този орган е силно развит.
към беседата >>
За сега за предпочитане е да се увеличат паметниците на страданието.
Но на умрели хора колкото искате паметници има. Светът е пълен само с паметници на умрели хора. Та сега желая вие да си образувате паметници на вашите страдания. Да има повече паметници на страданията, отколкото на смъртта. Единственото почистване, което трябва да стане в света, е да се намалят паметниците на смъртта и да се увеличат паметниците на страданието.
За сега за предпочитане е да се увеличат паметниците на страданието.
И в ума ни когато остане една идея като паметник, онзи който извел поука от своите страдания, той избягва смъртта. В ума си се трябва да имате паметник на страданието, а не на смъртта. И в сегашното верую, че хората въздигат паметници на Христа, в неговата смърт, там е грешката. Трябва да се подигнат пометници на страданията на Христа, а не на неговата смърт. Да страдаме като Христа, не да умрем като Христа.
към беседата >>
Без страх при сегашният живот е невъзможно.
Тогава ще имате предвид онзи, разумният, страх. Ние всякога искаме нещата да бъдат без страх. Съществува страхът.
Без страх при сегашният живот е невъзможно.
Само, че страхът съществува като орган. Този орган не знаем къде е, не е разкрит. Тези същества, които са много страхливи, в известна област тяхната глава е развита. Тези, които са много страхливи, този орган е силно развит. У които този орган е слабо развит, те са безстрашни.
към беседата >>
И в ума ни когато остане една идея като паметник, онзи който извел поука от своите страдания, той избягва смъртта.
Светът е пълен само с паметници на умрели хора. Та сега желая вие да си образувате паметници на вашите страдания. Да има повече паметници на страданията, отколкото на смъртта. Единственото почистване, което трябва да стане в света, е да се намалят паметниците на смъртта и да се увеличат паметниците на страданието. За сега за предпочитане е да се увеличат паметниците на страданието.
И в ума ни когато остане една идея като паметник, онзи който извел поука от своите страдания, той избягва смъртта.
В ума си се трябва да имате паметник на страданието, а не на смъртта. И в сегашното верую, че хората въздигат паметници на Христа, в неговата смърт, там е грешката. Трябва да се подигнат пометници на страданията на Христа, а не на неговата смърт. Да страдаме като Христа, не да умрем като Христа. Че какъв позор е то!
към беседата >>
Само, че страхът съществува като орган.
Тогава ще имате предвид онзи, разумният, страх. Ние всякога искаме нещата да бъдат без страх. Съществува страхът. Без страх при сегашният живот е невъзможно.
Само, че страхът съществува като орган.
Този орган не знаем къде е, не е разкрит. Тези същества, които са много страхливи, в известна област тяхната глава е развита. Тези, които са много страхливи, този орган е силно развит. У които този орган е слабо развит, те са безстрашни. Всичките неразумни хора са безстрашливи, много смели са.
към беседата >>
В ума си се трябва да имате паметник на страданието, а не на смъртта.
Та сега желая вие да си образувате паметници на вашите страдания. Да има повече паметници на страданията, отколкото на смъртта. Единственото почистване, което трябва да стане в света, е да се намалят паметниците на смъртта и да се увеличат паметниците на страданието. За сега за предпочитане е да се увеличат паметниците на страданието. И в ума ни когато остане една идея като паметник, онзи който извел поука от своите страдания, той избягва смъртта.
В ума си се трябва да имате паметник на страданието, а не на смъртта.
И в сегашното верую, че хората въздигат паметници на Христа, в неговата смърт, там е грешката. Трябва да се подигнат пометници на страданията на Христа, а не на неговата смърт. Да страдаме като Христа, не да умрем като Христа. Че какъв позор е то! Христос като умре, какво придоби?
към беседата >>
Този орган не знаем къде е, не е разкрит.
Тогава ще имате предвид онзи, разумният, страх. Ние всякога искаме нещата да бъдат без страх. Съществува страхът. Без страх при сегашният живот е невъзможно. Само, че страхът съществува като орган.
Този орган не знаем къде е, не е разкрит.
Тези същества, които са много страхливи, в известна област тяхната глава е развита. Тези, които са много страхливи, този орган е силно развит. У които този орган е слабо развит, те са безстрашни. Всичките неразумни хора са безстрашливи, много смели са. Смелостта произтича от един факт, тя не подразбира страха, но че тия хора не са си претеглили силите.
към беседата >>
И в сегашното верую, че хората въздигат паметници на Христа, в неговата смърт, там е грешката.
Да има повече паметници на страданията, отколкото на смъртта. Единственото почистване, което трябва да стане в света, е да се намалят паметниците на смъртта и да се увеличат паметниците на страданието. За сега за предпочитане е да се увеличат паметниците на страданието. И в ума ни когато остане една идея като паметник, онзи който извел поука от своите страдания, той избягва смъртта. В ума си се трябва да имате паметник на страданието, а не на смъртта.
И в сегашното верую, че хората въздигат паметници на Христа, в неговата смърт, там е грешката.
Трябва да се подигнат пометници на страданията на Христа, а не на неговата смърт. Да страдаме като Христа, не да умрем като Христа. Че какъв позор е то! Христос като умре, какво придоби? Достатъчно е един човек да умре от такава позорна смърт, няма защо да умират двама души.
към беседата >>
Тези същества, които са много страхливи, в известна област тяхната глава е развита.
Ние всякога искаме нещата да бъдат без страх. Съществува страхът. Без страх при сегашният живот е невъзможно. Само, че страхът съществува като орган. Този орган не знаем къде е, не е разкрит.
Тези същества, които са много страхливи, в известна област тяхната глава е развита.
Тези, които са много страхливи, този орган е силно развит. У които този орган е слабо развит, те са безстрашни. Всичките неразумни хора са безстрашливи, много смели са. Смелостта произтича от един факт, тя не подразбира страха, но че тия хора не са си претеглили силите. А пък някои хора, у които този орган е чрезмерно развит, те се страхуват от малките работи.
към беседата >>
Трябва да се подигнат пометници на страданията на Христа, а не на неговата смърт.
Единственото почистване, което трябва да стане в света, е да се намалят паметниците на смъртта и да се увеличат паметниците на страданието. За сега за предпочитане е да се увеличат паметниците на страданието. И в ума ни когато остане една идея като паметник, онзи който извел поука от своите страдания, той избягва смъртта. В ума си се трябва да имате паметник на страданието, а не на смъртта. И в сегашното верую, че хората въздигат паметници на Христа, в неговата смърт, там е грешката.
Трябва да се подигнат пометници на страданията на Христа, а не на неговата смърт.
Да страдаме като Христа, не да умрем като Христа. Че какъв позор е то! Христос като умре, какво придоби? Достатъчно е един човек да умре от такава позорна смърт, няма защо да умират двама души. Да няма нужда да се повтаря опита.
към беседата >>
Тези, които са много страхливи, този орган е силно развит.
Съществува страхът. Без страх при сегашният живот е невъзможно. Само, че страхът съществува като орган. Този орган не знаем къде е, не е разкрит. Тези същества, които са много страхливи, в известна област тяхната глава е развита.
Тези, които са много страхливи, този орган е силно развит.
У които този орган е слабо развит, те са безстрашни. Всичките неразумни хора са безстрашливи, много смели са. Смелостта произтича от един факт, тя не подразбира страха, но че тия хора не са си претеглили силите. А пък някои хора, у които този орган е чрезмерно развит, те се страхуват от малките работи. Някои от големите работи не се страхуват, някои у които страхът е развит се страхуват от малките работи.
към беседата >>
Да страдаме като Христа, не да умрем като Христа.
За сега за предпочитане е да се увеличат паметниците на страданието. И в ума ни когато остане една идея като паметник, онзи който извел поука от своите страдания, той избягва смъртта. В ума си се трябва да имате паметник на страданието, а не на смъртта. И в сегашното верую, че хората въздигат паметници на Христа, в неговата смърт, там е грешката. Трябва да се подигнат пометници на страданията на Христа, а не на неговата смърт.
Да страдаме като Христа, не да умрем като Христа.
Че какъв позор е то! Христос като умре, какво придоби? Достатъчно е един човек да умре от такава позорна смърт, няма защо да умират двама души. Да няма нужда да се повтаря опита. Казва: „Да умрем като Христа“.
към беседата >>
У които този орган е слабо развит, те са безстрашни.
Без страх при сегашният живот е невъзможно. Само, че страхът съществува като орган. Този орган не знаем къде е, не е разкрит. Тези същества, които са много страхливи, в известна област тяхната глава е развита. Тези, които са много страхливи, този орган е силно развит.
У които този орган е слабо развит, те са безстрашни.
Всичките неразумни хора са безстрашливи, много смели са. Смелостта произтича от един факт, тя не подразбира страха, но че тия хора не са си претеглили силите. А пък някои хора, у които този орган е чрезмерно развит, те се страхуват от малките работи. Някои от големите работи не се страхуват, някои у които страхът е развит се страхуват от малките работи. Те са две крайности.
към беседата >>
Че какъв позор е то!
И в ума ни когато остане една идея като паметник, онзи който извел поука от своите страдания, той избягва смъртта. В ума си се трябва да имате паметник на страданието, а не на смъртта. И в сегашното верую, че хората въздигат паметници на Христа, в неговата смърт, там е грешката. Трябва да се подигнат пометници на страданията на Христа, а не на неговата смърт. Да страдаме като Христа, не да умрем като Христа.
Че какъв позор е то!
Христос като умре, какво придоби? Достатъчно е един човек да умре от такава позорна смърт, няма защо да умират двама души. Да няма нужда да се повтаря опита. Казва: „Да умрем като Христа“. Не, да страдаме като Христа има смисъл.
към беседата >>
Всичките неразумни хора са безстрашливи, много смели са.
Само, че страхът съществува като орган. Този орган не знаем къде е, не е разкрит. Тези същества, които са много страхливи, в известна област тяхната глава е развита. Тези, които са много страхливи, този орган е силно развит. У които този орган е слабо развит, те са безстрашни.
Всичките неразумни хора са безстрашливи, много смели са.
Смелостта произтича от един факт, тя не подразбира страха, но че тия хора не са си претеглили силите. А пък някои хора, у които този орган е чрезмерно развит, те се страхуват от малките работи. Някои от големите работи не се страхуват, някои у които страхът е развит се страхуват от малките работи. Те са две крайности. Страхът влиза като един елемент на благоразумието.
към беседата >>
Христос като умре, какво придоби?
В ума си се трябва да имате паметник на страданието, а не на смъртта. И в сегашното верую, че хората въздигат паметници на Христа, в неговата смърт, там е грешката. Трябва да се подигнат пометници на страданията на Христа, а не на неговата смърт. Да страдаме като Христа, не да умрем като Христа. Че какъв позор е то!
Христос като умре, какво придоби?
Достатъчно е един човек да умре от такава позорна смърт, няма защо да умират двама души. Да няма нужда да се повтаря опита. Казва: „Да умрем като Христа“. Не, да страдаме като Христа има смисъл. Но да умрем като Христа няма смисъл.
към беседата >>
Смелостта произтича от един факт, тя не подразбира страха, но че тия хора не са си претеглили силите.
Този орган не знаем къде е, не е разкрит. Тези същества, които са много страхливи, в известна област тяхната глава е развита. Тези, които са много страхливи, този орган е силно развит. У които този орган е слабо развит, те са безстрашни. Всичките неразумни хора са безстрашливи, много смели са.
Смелостта произтича от един факт, тя не подразбира страха, но че тия хора не са си претеглили силите.
А пък някои хора, у които този орган е чрезмерно развит, те се страхуват от малките работи. Някои от големите работи не се страхуват, някои у които страхът е развит се страхуват от малките работи. Те са две крайности. Страхът влиза като един елемент на благоразумието. Благоразумните хора имат разумен страх.
към беседата >>
Достатъчно е един човек да умре от такава позорна смърт, няма защо да умират двама души.
И в сегашното верую, че хората въздигат паметници на Христа, в неговата смърт, там е грешката. Трябва да се подигнат пометници на страданията на Христа, а не на неговата смърт. Да страдаме като Христа, не да умрем като Христа. Че какъв позор е то! Христос като умре, какво придоби?
Достатъчно е един човек да умре от такава позорна смърт, няма защо да умират двама души.
Да няма нужда да се повтаря опита. Казва: „Да умрем като Христа“. Не, да страдаме като Христа има смисъл. Но да умрем като Христа няма смисъл. Да умрем и да възкръснем като Христа има смисъл.
към беседата >>
А пък някои хора, у които този орган е чрезмерно развит, те се страхуват от малките работи.
Тези същества, които са много страхливи, в известна област тяхната глава е развита. Тези, които са много страхливи, този орган е силно развит. У които този орган е слабо развит, те са безстрашни. Всичките неразумни хора са безстрашливи, много смели са. Смелостта произтича от един факт, тя не подразбира страха, но че тия хора не са си претеглили силите.
А пък някои хора, у които този орган е чрезмерно развит, те се страхуват от малките работи.
Някои от големите работи не се страхуват, някои у които страхът е развит се страхуват от малките работи. Те са две крайности. Страхът влиза като един елемент на благоразумието. Благоразумните хора имат разумен страх. Значи в света съществуват известни опасности, които човек трябва да ги вземе предвид.
към беседата >>
Да няма нужда да се повтаря опита.
Трябва да се подигнат пометници на страданията на Христа, а не на неговата смърт. Да страдаме като Христа, не да умрем като Христа. Че какъв позор е то! Христос като умре, какво придоби? Достатъчно е един човек да умре от такава позорна смърт, няма защо да умират двама души.
Да няма нужда да се повтаря опита.
Казва: „Да умрем като Христа“. Не, да страдаме като Христа има смисъл. Но да умрем като Христа няма смисъл. Да умрем и да възкръснем като Христа има смисъл. Защото Христос умря и възкръсна, а ние умираме само, не възкръсваме.
към беседата >>
Някои от големите работи не се страхуват, някои у които страхът е развит се страхуват от малките работи.
Тези, които са много страхливи, този орган е силно развит. У които този орган е слабо развит, те са безстрашни. Всичките неразумни хора са безстрашливи, много смели са. Смелостта произтича от един факт, тя не подразбира страха, но че тия хора не са си претеглили силите. А пък някои хора, у които този орган е чрезмерно развит, те се страхуват от малките работи.
Някои от големите работи не се страхуват, някои у които страхът е развит се страхуват от малките работи.
Те са две крайности. Страхът влиза като един елемент на благоразумието. Благоразумните хора имат разумен страх. Значи в света съществуват известни опасности, които човек трябва да ги вземе предвид. Да кажем един умен човек от десет метра няма да се хвърли долу.
към беседата >>
Казва: „Да умрем като Христа“.
Да страдаме като Христа, не да умрем като Христа. Че какъв позор е то! Христос като умре, какво придоби? Достатъчно е един човек да умре от такава позорна смърт, няма защо да умират двама души. Да няма нужда да се повтаря опита.
Казва: „Да умрем като Христа“.
Не, да страдаме като Христа има смисъл. Но да умрем като Христа няма смисъл. Да умрем и да възкръснем като Христа има смисъл. Защото Христос умря и възкръсна, а ние умираме само, не възкръсваме. Ако умреш и възкръснеш то е разумно.
към беседата >>
Те са две крайности.
У които този орган е слабо развит, те са безстрашни. Всичките неразумни хора са безстрашливи, много смели са. Смелостта произтича от един факт, тя не подразбира страха, но че тия хора не са си претеглили силите. А пък някои хора, у които този орган е чрезмерно развит, те се страхуват от малките работи. Някои от големите работи не се страхуват, някои у които страхът е развит се страхуват от малките работи.
Те са две крайности.
Страхът влиза като един елемент на благоразумието. Благоразумните хора имат разумен страх. Значи в света съществуват известни опасности, които човек трябва да ги вземе предвид. Да кажем един умен човек от десет метра няма да се хвърли долу. Един, който няма опитност, може да скочи да си нанесе някаква вреда.
към беседата >>
Не, да страдаме като Христа има смисъл.
Че какъв позор е то! Христос като умре, какво придоби? Достатъчно е един човек да умре от такава позорна смърт, няма защо да умират двама души. Да няма нужда да се повтаря опита. Казва: „Да умрем като Христа“.
Не, да страдаме като Христа има смисъл.
Но да умрем като Христа няма смисъл. Да умрем и да възкръснем като Христа има смисъл. Защото Христос умря и възкръсна, а ние умираме само, не възкръсваме. Ако умреш и възкръснеш то е разумно. Ако умреш и не възкръснеш, то не е разумно.
към беседата >>
Страхът влиза като един елемент на благоразумието.
Всичките неразумни хора са безстрашливи, много смели са. Смелостта произтича от един факт, тя не подразбира страха, но че тия хора не са си претеглили силите. А пък някои хора, у които този орган е чрезмерно развит, те се страхуват от малките работи. Някои от големите работи не се страхуват, някои у които страхът е развит се страхуват от малките работи. Те са две крайности.
Страхът влиза като един елемент на благоразумието.
Благоразумните хора имат разумен страх. Значи в света съществуват известни опасности, които човек трябва да ги вземе предвид. Да кажем един умен човек от десет метра няма да се хвърли долу. Един, който няма опитност, може да скочи да си нанесе някаква вреда. Тогава, ако се зададе въпроса: „От какво ги е страх хората най-много?
към беседата >>
Но да умрем като Христа няма смисъл.
Христос като умре, какво придоби? Достатъчно е един човек да умре от такава позорна смърт, няма защо да умират двама души. Да няма нужда да се повтаря опита. Казва: „Да умрем като Христа“. Не, да страдаме като Христа има смисъл.
Но да умрем като Христа няма смисъл.
Да умрем и да възкръснем като Христа има смисъл. Защото Христос умря и възкръсна, а ние умираме само, не възкръсваме. Ако умреш и възкръснеш то е разумно. Ако умреш и не възкръснеш, то не е разумно.
към беседата >>
Благоразумните хора имат разумен страх.
Смелостта произтича от един факт, тя не подразбира страха, но че тия хора не са си претеглили силите. А пък някои хора, у които този орган е чрезмерно развит, те се страхуват от малките работи. Някои от големите работи не се страхуват, някои у които страхът е развит се страхуват от малките работи. Те са две крайности. Страхът влиза като един елемент на благоразумието.
Благоразумните хора имат разумен страх.
Значи в света съществуват известни опасности, които човек трябва да ги вземе предвид. Да кажем един умен човек от десет метра няма да се хвърли долу. Един, който няма опитност, може да скочи да си нанесе някаква вреда. Тогава, ако се зададе въпроса: „От какво ги е страх хората най-много? “, какво ще отговорите?
към беседата >>
Да умрем и да възкръснем като Христа има смисъл.
Достатъчно е един човек да умре от такава позорна смърт, няма защо да умират двама души. Да няма нужда да се повтаря опита. Казва: „Да умрем като Христа“. Не, да страдаме като Христа има смисъл. Но да умрем като Христа няма смисъл.
Да умрем и да възкръснем като Христа има смисъл.
Защото Христос умря и възкръсна, а ние умираме само, не възкръсваме. Ако умреш и възкръснеш то е разумно. Ако умреш и не възкръснеш, то не е разумно.
към беседата >>
Значи в света съществуват известни опасности, които човек трябва да ги вземе предвид.
А пък някои хора, у които този орган е чрезмерно развит, те се страхуват от малките работи. Някои от големите работи не се страхуват, някои у които страхът е развит се страхуват от малките работи. Те са две крайности. Страхът влиза като един елемент на благоразумието. Благоразумните хора имат разумен страх.
Значи в света съществуват известни опасности, които човек трябва да ги вземе предвид.
Да кажем един умен човек от десет метра няма да се хвърли долу. Един, който няма опитност, може да скочи да си нанесе някаква вреда. Тогава, ако се зададе въпроса: „От какво ги е страх хората най-много? “, какво ще отговорите? Въпросът се разрешава.
към беседата >>
Защото Христос умря и възкръсна, а ние умираме само, не възкръсваме.
Да няма нужда да се повтаря опита. Казва: „Да умрем като Христа“. Не, да страдаме като Христа има смисъл. Но да умрем като Христа няма смисъл. Да умрем и да възкръснем като Христа има смисъл.
Защото Христос умря и възкръсна, а ние умираме само, не възкръсваме.
Ако умреш и възкръснеш то е разумно. Ако умреш и не възкръснеш, то не е разумно.
към беседата >>
Да кажем един умен човек от десет метра няма да се хвърли долу.
Някои от големите работи не се страхуват, някои у които страхът е развит се страхуват от малките работи. Те са две крайности. Страхът влиза като един елемент на благоразумието. Благоразумните хора имат разумен страх. Значи в света съществуват известни опасности, които човек трябва да ги вземе предвид.
Да кажем един умен човек от десет метра няма да се хвърли долу.
Един, който няма опитност, може да скочи да си нанесе някаква вреда. Тогава, ако се зададе въпроса: „От какво ги е страх хората най-много? “, какво ще отговорите? Въпросът се разрешава. Хората ги е страх най-много от това, което много пъти са опитвали, и не са го постигали.
към беседата >>
Ако умреш и възкръснеш то е разумно.
Казва: „Да умрем като Христа“. Не, да страдаме като Христа има смисъл. Но да умрем като Христа няма смисъл. Да умрем и да възкръснем като Христа има смисъл. Защото Христос умря и възкръсна, а ние умираме само, не възкръсваме.
Ако умреш и възкръснеш то е разумно.
Ако умреш и не възкръснеш, то не е разумно.
към беседата >>
Един, който няма опитност, може да скочи да си нанесе някаква вреда.
Те са две крайности. Страхът влиза като един елемент на благоразумието. Благоразумните хора имат разумен страх. Значи в света съществуват известни опасности, които човек трябва да ги вземе предвид. Да кажем един умен човек от десет метра няма да се хвърли долу.
Един, който няма опитност, може да скочи да си нанесе някаква вреда.
Тогава, ако се зададе въпроса: „От какво ги е страх хората най-много? “, какво ще отговорите? Въпросът се разрешава. Хората ги е страх най-много от това, което много пъти са опитвали, и не са го постигали. Най-много ги е страх, което много пъти са опитвали и не са го постигнали.
към беседата >>
Ако умреш и не възкръснеш, то не е разумно.
Не, да страдаме като Христа има смисъл. Но да умрем като Христа няма смисъл. Да умрем и да възкръснем като Христа има смисъл. Защото Христос умря и възкръсна, а ние умираме само, не възкръсваме. Ако умреш и възкръснеш то е разумно.
Ако умреш и не възкръснеш, то не е разумно.
към беседата >>
Тогава, ако се зададе въпроса: „От какво ги е страх хората най-много?
Страхът влиза като един елемент на благоразумието. Благоразумните хора имат разумен страх. Значи в света съществуват известни опасности, които човек трябва да ги вземе предвид. Да кажем един умен човек от десет метра няма да се хвърли долу. Един, който няма опитност, може да скочи да си нанесе някаква вреда.
Тогава, ако се зададе въпроса: „От какво ги е страх хората най-много?
“, какво ще отговорите? Въпросът се разрешава. Хората ги е страх най-много от това, което много пъти са опитвали, и не са го постигали. Най-много ги е страх, което много пъти са опитвали и не са го постигнали. От него ги е страх.
към беседата >>
Вие не сте мислили така.
Вие не сте мислили така.
Сега искам да знаете, защо страдате. Аз ви отговарям, защо трябва да страдате. За да не умрете. Защото какво лошо има, ако страдате за да не умрете? Едно разрешение турям сега, за което трябва да се утешите.
към беседата >>
“, какво ще отговорите?
Благоразумните хора имат разумен страх. Значи в света съществуват известни опасности, които човек трябва да ги вземе предвид. Да кажем един умен човек от десет метра няма да се хвърли долу. Един, който няма опитност, може да скочи да си нанесе някаква вреда. Тогава, ако се зададе въпроса: „От какво ги е страх хората най-много?
“, какво ще отговорите?
Въпросът се разрешава. Хората ги е страх най-много от това, което много пъти са опитвали, и не са го постигали. Най-много ги е страх, което много пъти са опитвали и не са го постигнали. От него ги е страх. В съзнанието вече има наслоени опитности.
към беседата >>
Сега искам да знаете, защо страдате.
Вие не сте мислили така.
Сега искам да знаете, защо страдате.
Аз ви отговарям, защо трябва да страдате. За да не умрете. Защото какво лошо има, ако страдате за да не умрете? Едно разрешение турям сега, за което трябва да се утешите. Защо трябва да страдате?
към беседата >>
Въпросът се разрешава.
Значи в света съществуват известни опасности, които човек трябва да ги вземе предвид. Да кажем един умен човек от десет метра няма да се хвърли долу. Един, който няма опитност, може да скочи да си нанесе някаква вреда. Тогава, ако се зададе въпроса: „От какво ги е страх хората най-много? “, какво ще отговорите?
Въпросът се разрешава.
Хората ги е страх най-много от това, което много пъти са опитвали, и не са го постигали. Най-много ги е страх, което много пъти са опитвали и не са го постигнали. От него ги е страх. В съзнанието вече има наслоени опитности. Ти се боиш от онова, което си опитал.
към беседата >>
Аз ви отговарям, защо трябва да страдате.
Вие не сте мислили така. Сега искам да знаете, защо страдате.
Аз ви отговарям, защо трябва да страдате.
За да не умрете. Защото какво лошо има, ако страдате за да не умрете? Едно разрешение турям сега, за което трябва да се утешите. Защо трябва да страдате? – За да не умрете.
към беседата >>
Хората ги е страх най-много от това, което много пъти са опитвали, и не са го постигали.
Да кажем един умен човек от десет метра няма да се хвърли долу. Един, който няма опитност, може да скочи да си нанесе някаква вреда. Тогава, ако се зададе въпроса: „От какво ги е страх хората най-много? “, какво ще отговорите? Въпросът се разрешава.
Хората ги е страх най-много от това, което много пъти са опитвали, и не са го постигали.
Най-много ги е страх, което много пъти са опитвали и не са го постигнали. От него ги е страх. В съзнанието вече има наслоени опитности. Ти се боиш от онова, което си опитал. Запример, децата ги е страх от горещата соба, понеже са опитвали.
към беседата >>
За да не умрете.
Вие не сте мислили така. Сега искам да знаете, защо страдате. Аз ви отговарям, защо трябва да страдате.
За да не умрете.
Защото какво лошо има, ако страдате за да не умрете? Едно разрешение турям сега, за което трябва да се утешите. Защо трябва да страдате? – За да не умрете. Страданието продължава живота.
към беседата >>
Най-много ги е страх, което много пъти са опитвали и не са го постигнали.
Един, който няма опитност, може да скочи да си нанесе някаква вреда. Тогава, ако се зададе въпроса: „От какво ги е страх хората най-много? “, какво ще отговорите? Въпросът се разрешава. Хората ги е страх най-много от това, което много пъти са опитвали, и не са го постигали.
Най-много ги е страх, което много пъти са опитвали и не са го постигнали.
От него ги е страх. В съзнанието вече има наслоени опитности. Ти се боиш от онова, което си опитал. Запример, децата ги е страх от горещата соба, понеже са опитвали. Децата ги е страх от кучета, понеже много пъти ги е хапало куче.
към беседата >>
Защото какво лошо има, ако страдате за да не умрете?
Вие не сте мислили така. Сега искам да знаете, защо страдате. Аз ви отговарям, защо трябва да страдате. За да не умрете.
Защото какво лошо има, ако страдате за да не умрете?
Едно разрешение турям сега, за което трябва да се утешите. Защо трябва да страдате? – За да не умрете. Страданието продължава живота. От страданието произтичат всички несполуки, но каквато и да е несполука, може да се поправи.
към беседата >>
От него ги е страх.
Тогава, ако се зададе въпроса: „От какво ги е страх хората най-много? “, какво ще отговорите? Въпросът се разрешава. Хората ги е страх най-много от това, което много пъти са опитвали, и не са го постигали. Най-много ги е страх, което много пъти са опитвали и не са го постигнали.
От него ги е страх.
В съзнанието вече има наслоени опитности. Ти се боиш от онова, което си опитал. Запример, децата ги е страх от горещата соба, понеже са опитвали. Децата ги е страх от кучета, понеже много пъти ги е хапало куче. Страхът върви по наследство.
към беседата >>
Едно разрешение турям сега, за което трябва да се утешите.
Вие не сте мислили така. Сега искам да знаете, защо страдате. Аз ви отговарям, защо трябва да страдате. За да не умрете. Защото какво лошо има, ако страдате за да не умрете?
Едно разрешение турям сега, за което трябва да се утешите.
Защо трябва да страдате? – За да не умрете. Страданието продължава живота. От страданието произтичат всички несполуки, но каквато и да е несполука, може да се поправи. Всички несполуки са за полза.
към беседата >>
В съзнанието вече има наслоени опитности.
“, какво ще отговорите? Въпросът се разрешава. Хората ги е страх най-много от това, което много пъти са опитвали, и не са го постигали. Най-много ги е страх, което много пъти са опитвали и не са го постигнали. От него ги е страх.
В съзнанието вече има наслоени опитности.
Ти се боиш от онова, което си опитал. Запример, децата ги е страх от горещата соба, понеже са опитвали. Децата ги е страх от кучета, понеже много пъти ги е хапало куче. Страхът върви по наследство. Аз съм привеждал този пример.
към беседата >>
Защо трябва да страдате?
Сега искам да знаете, защо страдате. Аз ви отговарям, защо трябва да страдате. За да не умрете. Защото какво лошо има, ако страдате за да не умрете? Едно разрешение турям сега, за което трябва да се утешите.
Защо трябва да страдате?
– За да не умрете. Страданието продължава живота. От страданието произтичат всички несполуки, но каквато и да е несполука, може да се поправи. Всички несполуки са за полза. Човек трябва да разсъждава добре.
към беседата >>
Ти се боиш от онова, което си опитал.
Въпросът се разрешава. Хората ги е страх най-много от това, което много пъти са опитвали, и не са го постигали. Най-много ги е страх, което много пъти са опитвали и не са го постигнали. От него ги е страх. В съзнанието вече има наслоени опитности.
Ти се боиш от онова, което си опитал.
Запример, децата ги е страх от горещата соба, понеже са опитвали. Децата ги е страх от кучета, понеже много пъти ги е хапало куче. Страхът върви по наследство. Аз съм привеждал този пример. Птиците ги е страх от сокол.
към беседата >>
– За да не умрете.
Аз ви отговарям, защо трябва да страдате. За да не умрете. Защото какво лошо има, ако страдате за да не умрете? Едно разрешение турям сега, за което трябва да се утешите. Защо трябва да страдате?
– За да не умрете.
Страданието продължава живота. От страданието произтичат всички несполуки, но каквато и да е несполука, може да се поправи. Всички несполуки са за полза. Човек трябва да разсъждава добре.
към беседата >>
Запример, децата ги е страх от горещата соба, понеже са опитвали.
Хората ги е страх най-много от това, което много пъти са опитвали, и не са го постигали. Най-много ги е страх, което много пъти са опитвали и не са го постигнали. От него ги е страх. В съзнанието вече има наслоени опитности. Ти се боиш от онова, което си опитал.
Запример, децата ги е страх от горещата соба, понеже са опитвали.
Децата ги е страх от кучета, понеже много пъти ги е хапало куче. Страхът върви по наследство. Аз съм привеждал този пример. Птиците ги е страх от сокол. Ако се яви на една птица сокол, магически влияе, бяга и се крие от него.
към беседата >>
Страданието продължава живота.
За да не умрете. Защото какво лошо има, ако страдате за да не умрете? Едно разрешение турям сега, за което трябва да се утешите. Защо трябва да страдате? – За да не умрете.
Страданието продължава живота.
От страданието произтичат всички несполуки, но каквато и да е несполука, може да се поправи. Всички несполуки са за полза. Човек трябва да разсъждава добре.
към беседата >>
Децата ги е страх от кучета, понеже много пъти ги е хапало куче.
Най-много ги е страх, което много пъти са опитвали и не са го постигнали. От него ги е страх. В съзнанието вече има наслоени опитности. Ти се боиш от онова, което си опитал. Запример, децата ги е страх от горещата соба, понеже са опитвали.
Децата ги е страх от кучета, понеже много пъти ги е хапало куче.
Страхът върви по наследство. Аз съм привеждал този пример. Птиците ги е страх от сокол. Ако се яви на една птица сокол, магически влияе, бяга и се крие от него. Като се скрият тия животни, не си обръщат гърба, скрие се някъде, оттегли се вътре, не се обръща, гледат неприятеля, в очите го гледат.
към беседата >>
От страданието произтичат всички несполуки, но каквато и да е несполука, може да се поправи.
Защото какво лошо има, ако страдате за да не умрете? Едно разрешение турям сега, за което трябва да се утешите. Защо трябва да страдате? – За да не умрете. Страданието продължава живота.
От страданието произтичат всички несполуки, но каквато и да е несполука, може да се поправи.
Всички несполуки са за полза. Човек трябва да разсъждава добре.
към беседата >>
Страхът върви по наследство.
От него ги е страх. В съзнанието вече има наслоени опитности. Ти се боиш от онова, което си опитал. Запример, децата ги е страх от горещата соба, понеже са опитвали. Децата ги е страх от кучета, понеже много пъти ги е хапало куче.
Страхът върви по наследство.
Аз съм привеждал този пример. Птиците ги е страх от сокол. Ако се яви на една птица сокол, магически влияе, бяга и се крие от него. Като се скрият тия животни, не си обръщат гърба, скрие се някъде, оттегли се вътре, не се обръща, гледат неприятеля, в очите го гледат. Веднъж аз имах случай да видя повече от две хиляди врабчета, събрани на едно място, вдигат шум, чува се на един километър чуруликането им.
към беседата >>
Всички несполуки са за полза.
Едно разрешение турям сега, за което трябва да се утешите. Защо трябва да страдате? – За да не умрете. Страданието продължава живота. От страданието произтичат всички несполуки, но каквато и да е несполука, може да се поправи.
Всички несполуки са за полза.
Човек трябва да разсъждава добре.
към беседата >>
Аз съм привеждал този пример.
В съзнанието вече има наслоени опитности. Ти се боиш от онова, което си опитал. Запример, децата ги е страх от горещата соба, понеже са опитвали. Децата ги е страх от кучета, понеже много пъти ги е хапало куче. Страхът върви по наследство.
Аз съм привеждал този пример.
Птиците ги е страх от сокол. Ако се яви на една птица сокол, магически влияе, бяга и се крие от него. Като се скрият тия животни, не си обръщат гърба, скрие се някъде, оттегли се вътре, не се обръща, гледат неприятеля, в очите го гледат. Веднъж аз имах случай да видя повече от две хиляди врабчета, събрани на едно място, вдигат шум, чува се на един километър чуруликането им. Изведнъж, моментално, като че някой ги пресече, млъкнаха.
към беседата >>
Човек трябва да разсъждава добре.
Защо трябва да страдате? – За да не умрете. Страданието продължава живота. От страданието произтичат всички несполуки, но каквато и да е несполука, може да се поправи. Всички несполуки са за полза.
Човек трябва да разсъждава добре.
към беседата >>
Птиците ги е страх от сокол.
Ти се боиш от онова, което си опитал. Запример, децата ги е страх от горещата соба, понеже са опитвали. Децата ги е страх от кучета, понеже много пъти ги е хапало куче. Страхът върви по наследство. Аз съм привеждал този пример.
Птиците ги е страх от сокол.
Ако се яви на една птица сокол, магически влияе, бяга и се крие от него. Като се скрият тия животни, не си обръщат гърба, скрие се някъде, оттегли се вътре, не се обръща, гледат неприятеля, в очите го гледат. Веднъж аз имах случай да видя повече от две хиляди врабчета, събрани на едно място, вдигат шум, чува се на един километър чуруликането им. Изведнъж, моментално, като че някой ги пресече, млъкнаха. Отивам да видя какво станало.
към беседата >>
В музиката имате цяла нота, имате половин нота, имате четвъртинка, имате осминка, имате шестнайстинка, после имате тридесет и вторина.
В музиката имате цяла нота, имате половин нота, имате четвъртинка, имате осминка, имате шестнайстинка, после имате тридесет и вторина.
Хайде да ги турим. /Изписват се/. Какво означава цялата нота? Имате един център и една окръжност. Що е цяла нота?
към беседата >>
Ако се яви на една птица сокол, магически влияе, бяга и се крие от него.
Запример, децата ги е страх от горещата соба, понеже са опитвали. Децата ги е страх от кучета, понеже много пъти ги е хапало куче. Страхът върви по наследство. Аз съм привеждал този пример. Птиците ги е страх от сокол.
Ако се яви на една птица сокол, магически влияе, бяга и се крие от него.
Като се скрият тия животни, не си обръщат гърба, скрие се някъде, оттегли се вътре, не се обръща, гледат неприятеля, в очите го гледат. Веднъж аз имах случай да видя повече от две хиляди врабчета, събрани на едно място, вдигат шум, чува се на един километър чуруликането им. Изведнъж, моментално, като че някой ги пресече, млъкнаха. Отивам да видя какво станало. Гледам, един сокол се изправил насреща, а всички те се наредили като ученици в шубраките.
към беседата >>
Хайде да ги турим.
В музиката имате цяла нота, имате половин нота, имате четвъртинка, имате осминка, имате шестнайстинка, после имате тридесет и вторина.
Хайде да ги турим.
/Изписват се/. Какво означава цялата нота? Имате един център и една окръжност. Що е цяла нота? – Имате едно начало и една възможност.
към беседата >>
Като се скрият тия животни, не си обръщат гърба, скрие се някъде, оттегли се вътре, не се обръща, гледат неприятеля, в очите го гледат.
Децата ги е страх от кучета, понеже много пъти ги е хапало куче. Страхът върви по наследство. Аз съм привеждал този пример. Птиците ги е страх от сокол. Ако се яви на една птица сокол, магически влияе, бяга и се крие от него.
Като се скрият тия животни, не си обръщат гърба, скрие се някъде, оттегли се вътре, не се обръща, гледат неприятеля, в очите го гледат.
Веднъж аз имах случай да видя повече от две хиляди врабчета, събрани на едно място, вдигат шум, чува се на един километър чуруликането им. Изведнъж, моментално, като че някой ги пресече, млъкнаха. Отивам да видя какво станало. Гледам, един сокол се изправил насреща, а всички те се наредили като ученици в шубраките. Той гледа по кой начин може да хване едно от тях.
към беседата >>
/Изписват се/.
В музиката имате цяла нота, имате половин нота, имате четвъртинка, имате осминка, имате шестнайстинка, после имате тридесет и вторина. Хайде да ги турим.
/Изписват се/.
Какво означава цялата нота? Имате един център и една окръжност. Що е цяла нота? – Имате едно начало и една възможност. Какво означава половината нота?
към беседата >>
Веднъж аз имах случай да видя повече от две хиляди врабчета, събрани на едно място, вдигат шум, чува се на един километър чуруликането им.
Страхът върви по наследство. Аз съм привеждал този пример. Птиците ги е страх от сокол. Ако се яви на една птица сокол, магически влияе, бяга и се крие от него. Като се скрият тия животни, не си обръщат гърба, скрие се някъде, оттегли се вътре, не се обръща, гледат неприятеля, в очите го гледат.
Веднъж аз имах случай да видя повече от две хиляди врабчета, събрани на едно място, вдигат шум, чува се на един километър чуруликането им.
Изведнъж, моментално, като че някой ги пресече, млъкнаха. Отивам да видя какво станало. Гледам, един сокол се изправил насреща, а всички те се наредили като ученици в шубраките. Той гледа по кой начин може да хване едно от тях. Те се оттеглили в храста, той колкото и да бърка, не може да стигне, нито едно.
към беседата >>
Какво означава цялата нота?
В музиката имате цяла нота, имате половин нота, имате четвъртинка, имате осминка, имате шестнайстинка, после имате тридесет и вторина. Хайде да ги турим. /Изписват се/.
Какво означава цялата нота?
Имате един център и една окръжност. Що е цяла нота? – Имате едно начало и една възможност. Какво означава половината нота? – Имате едно проявление.
към беседата >>
3.
Новата любов
,
НБ
, София, 30.1.1938г.,
Питам: Било ли е време някога, когато Бог да не ни е обичал?
Защото това, което искаме от даден човек, е негово право, да ни обича или да не ни обича. Същото се отнася и за него. Той може да обича когото иска, но няма право да изисква същото и от другия. Другият е свободен да обича или да не обича. Та и ние искаме често Бог да ни обича.
Питам: Било ли е време някога, когато Бог да не ни е обичал?
Да искаме Бог да ни обича и да мислим, значи, че Той не ни обича, това е първото човешко заблуждение. Когато някой казва, ча Бог не го обича, аз мисля, че той сам не обича Бога. Бог му е дал вода, въздух, светлина, храна, къщи, пари, жена, деца, а след всичко това иска Бог да го обича. След всичко това той казва, че му липсва нещо. Какво му липсва?
към беседата >>
Каквото кажа, ще стане.
Всичко е за добро в света. Кажете на тази сестричка, че светът ще се оправи. Казвате: „Като ѝ кажа така, ще се оправи ли наистина светът? “ – Ще стане. Ще стане.
Каквото кажа, ще стане.
За онзи, който вярва, нещата стават. Има един закон в света, според който няма нищо в света, в което човек да е повярвал и да не е станало. Пазете се от този закон. Може да вярвате в нещо отрицателно. Пазете се, в каквото вярвате, положително или отрицателно, то непременно ще стане.
към беседата >>
Да искаме Бог да ни обича и да мислим, значи, че Той не ни обича, това е първото човешко заблуждение.
Същото се отнася и за него. Той може да обича когото иска, но няма право да изисква същото и от другия. Другият е свободен да обича или да не обича. Та и ние искаме често Бог да ни обича. Питам: Било ли е време някога, когато Бог да не ни е обичал?
Да искаме Бог да ни обича и да мислим, значи, че Той не ни обича, това е първото човешко заблуждение.
Когато някой казва, ча Бог не го обича, аз мисля, че той сам не обича Бога. Бог му е дал вода, въздух, светлина, храна, къщи, пари, жена, деца, а след всичко това иска Бог да го обича. След всичко това той казва, че му липсва нещо. Какво му липсва? Той има деца, но децата му не го обичат.
към беседата >>
За онзи, който вярва, нещата стават.
Кажете на тази сестричка, че светът ще се оправи. Казвате: „Като ѝ кажа така, ще се оправи ли наистина светът? “ – Ще стане. Ще стане. Каквото кажа, ще стане.
За онзи, който вярва, нещата стават.
Има един закон в света, според който няма нищо в света, в което човек да е повярвал и да не е станало. Пазете се от този закон. Може да вярвате в нещо отрицателно. Пазете се, в каквото вярвате, положително или отрицателно, то непременно ще стане. Пазете се да не допущате отрицателни неща.
към беседата >>
Когато някой казва, ча Бог не го обича, аз мисля, че той сам не обича Бога.
Той може да обича когото иска, но няма право да изисква същото и от другия. Другият е свободен да обича или да не обича. Та и ние искаме често Бог да ни обича. Питам: Било ли е време някога, когато Бог да не ни е обичал? Да искаме Бог да ни обича и да мислим, значи, че Той не ни обича, това е първото човешко заблуждение.
Когато някой казва, ча Бог не го обича, аз мисля, че той сам не обича Бога.
Бог му е дал вода, въздух, светлина, храна, къщи, пари, жена, деца, а след всичко това иска Бог да го обича. След всичко това той казва, че му липсва нещо. Какво му липсва? Той има деца, но децата му не го обичат. Има жена, има приятели, има пари, но казва, че никой не го обича.
към беседата >>
Има един закон в света, според който няма нищо в света, в което човек да е повярвал и да не е станало.
Казвате: „Като ѝ кажа така, ще се оправи ли наистина светът? “ – Ще стане. Ще стане. Каквото кажа, ще стане. За онзи, който вярва, нещата стават.
Има един закон в света, според който няма нищо в света, в което човек да е повярвал и да не е станало.
Пазете се от този закон. Може да вярвате в нещо отрицателно. Пазете се, в каквото вярвате, положително или отрицателно, то непременно ще стане. Пазете се да не допущате отрицателни неща. Дойде на ум мисълта, че не можеш да живееш с мъжа си добре.
към беседата >>
Бог му е дал вода, въздух, светлина, храна, къщи, пари, жена, деца, а след всичко това иска Бог да го обича.
Другият е свободен да обича или да не обича. Та и ние искаме често Бог да ни обича. Питам: Било ли е време някога, когато Бог да не ни е обичал? Да искаме Бог да ни обича и да мислим, значи, че Той не ни обича, това е първото човешко заблуждение. Когато някой казва, ча Бог не го обича, аз мисля, че той сам не обича Бога.
Бог му е дал вода, въздух, светлина, храна, къщи, пари, жена, деца, а след всичко това иска Бог да го обича.
След всичко това той казва, че му липсва нещо. Какво му липсва? Той има деца, но децата му не го обичат. Има жена, има приятели, има пари, но казва, че никой не го обича. Значи, нещо съществено му липсва.
към беседата >>
Пазете се от този закон.
“ – Ще стане. Ще стане. Каквото кажа, ще стане. За онзи, който вярва, нещата стават. Има един закон в света, според който няма нищо в света, в което човек да е повярвал и да не е станало.
Пазете се от този закон.
Може да вярвате в нещо отрицателно. Пазете се, в каквото вярвате, положително или отрицателно, то непременно ще стане. Пазете се да не допущате отрицателни неща. Дойде на ум мисълта, че не можеш да живееш с мъжа си добре. Днес така, утре така, виждаш, че един ден станало така, както си мислил.
към беседата >>
След всичко това той казва, че му липсва нещо.
Та и ние искаме често Бог да ни обича. Питам: Било ли е време някога, когато Бог да не ни е обичал? Да искаме Бог да ни обича и да мислим, значи, че Той не ни обича, това е първото човешко заблуждение. Когато някой казва, ча Бог не го обича, аз мисля, че той сам не обича Бога. Бог му е дал вода, въздух, светлина, храна, къщи, пари, жена, деца, а след всичко това иска Бог да го обича.
След всичко това той казва, че му липсва нещо.
Какво му липсва? Той има деца, но децата му не го обичат. Има жена, има приятели, има пари, но казва, че никой не го обича. Значи, нещо съществено му липсва. Той чувствува, че е дошъл до едно противоречие.
към беседата >>
Може да вярвате в нещо отрицателно.
Ще стане. Каквото кажа, ще стане. За онзи, който вярва, нещата стават. Има един закон в света, според който няма нищо в света, в което човек да е повярвал и да не е станало. Пазете се от този закон.
Може да вярвате в нещо отрицателно.
Пазете се, в каквото вярвате, положително или отрицателно, то непременно ще стане. Пазете се да не допущате отрицателни неща. Дойде на ум мисълта, че не можеш да живееш с мъжа си добре. Днес така, утре така, виждаш, че един ден станало така, както си мислил. Дойде ти мисълта, че детето ти ще се разболее.
към беседата >>
Какво му липсва?
Питам: Било ли е време някога, когато Бог да не ни е обичал? Да искаме Бог да ни обича и да мислим, значи, че Той не ни обича, това е първото човешко заблуждение. Когато някой казва, ча Бог не го обича, аз мисля, че той сам не обича Бога. Бог му е дал вода, въздух, светлина, храна, къщи, пари, жена, деца, а след всичко това иска Бог да го обича. След всичко това той казва, че му липсва нещо.
Какво му липсва?
Той има деца, но децата му не го обичат. Има жена, има приятели, има пари, но казва, че никой не го обича. Значи, нещо съществено му липсва. Той чувствува, че е дошъл до едно противоречие. Но противоречието не е в хората, не е вън от него, то е в самия него.
към беседата >>
Пазете се, в каквото вярвате, положително или отрицателно, то непременно ще стане.
Каквото кажа, ще стане. За онзи, който вярва, нещата стават. Има един закон в света, според който няма нищо в света, в което човек да е повярвал и да не е станало. Пазете се от този закон. Може да вярвате в нещо отрицателно.
Пазете се, в каквото вярвате, положително или отрицателно, то непременно ще стане.
Пазете се да не допущате отрицателни неща. Дойде на ум мисълта, че не можеш да живееш с мъжа си добре. Днес така, утре така, виждаш, че един ден станало така, както си мислил. Дойде ти мисълта, че детето ти ще се разболее. Виждаш, че един ден детето ти се разболяло.
към беседата >>
Той има деца, но децата му не го обичат.
Да искаме Бог да ни обича и да мислим, значи, че Той не ни обича, това е първото човешко заблуждение. Когато някой казва, ча Бог не го обича, аз мисля, че той сам не обича Бога. Бог му е дал вода, въздух, светлина, храна, къщи, пари, жена, деца, а след всичко това иска Бог да го обича. След всичко това той казва, че му липсва нещо. Какво му липсва?
Той има деца, но децата му не го обичат.
Има жена, има приятели, има пари, но казва, че никой не го обича. Значи, нещо съществено му липсва. Той чувствува, че е дошъл до едно противоречие. Но противоречието не е в хората, не е вън от него, то е в самия него. Аз съм виждал лятно време при 30 градуса топлина, някой лежи под юргана и трепери, цъкат му зъбите, студено му е.
към беседата >>
Пазете се да не допущате отрицателни неща.
За онзи, който вярва, нещата стават. Има един закон в света, според който няма нищо в света, в което човек да е повярвал и да не е станало. Пазете се от този закон. Може да вярвате в нещо отрицателно. Пазете се, в каквото вярвате, положително или отрицателно, то непременно ще стане.
Пазете се да не допущате отрицателни неща.
Дойде на ум мисълта, че не можеш да живееш с мъжа си добре. Днес така, утре така, виждаш, че един ден станало така, както си мислил. Дойде ти мисълта, че детето ти ще се разболее. Виждаш, че един ден детето ти се разболяло. Дойде ти на ум мисълта, че слугата ти може да те обере.
към беседата >>
Има жена, има приятели, има пари, но казва, че никой не го обича.
Когато някой казва, ча Бог не го обича, аз мисля, че той сам не обича Бога. Бог му е дал вода, въздух, светлина, храна, къщи, пари, жена, деца, а след всичко това иска Бог да го обича. След всичко това той казва, че му липсва нещо. Какво му липсва? Той има деца, но децата му не го обичат.
Има жена, има приятели, има пари, но казва, че никой не го обича.
Значи, нещо съществено му липсва. Той чувствува, че е дошъл до едно противоречие. Но противоречието не е в хората, не е вън от него, то е в самия него. Аз съм виждал лятно време при 30 градуса топлина, някой лежи под юргана и трепери, цъкат му зъбите, студено му е. Той казва: Изстинал съм нещо.
към беседата >>
Дойде на ум мисълта, че не можеш да живееш с мъжа си добре.
Има един закон в света, според който няма нищо в света, в което човек да е повярвал и да не е станало. Пазете се от този закон. Може да вярвате в нещо отрицателно. Пазете се, в каквото вярвате, положително или отрицателно, то непременно ще стане. Пазете се да не допущате отрицателни неща.
Дойде на ум мисълта, че не можеш да живееш с мъжа си добре.
Днес така, утре така, виждаш, че един ден станало така, както си мислил. Дойде ти мисълта, че детето ти ще се разболее. Виждаш, че един ден детето ти се разболяло. Дойде ти на ум мисълта, че слугата ти може да те обере. Днес така мислиш, утре така мислиш, докато един ден наистина те обере.
към беседата >>
Значи, нещо съществено му липсва.
Бог му е дал вода, въздух, светлина, храна, къщи, пари, жена, деца, а след всичко това иска Бог да го обича. След всичко това той казва, че му липсва нещо. Какво му липсва? Той има деца, но децата му не го обичат. Има жена, има приятели, има пари, но казва, че никой не го обича.
Значи, нещо съществено му липсва.
Той чувствува, че е дошъл до едно противоречие. Но противоречието не е в хората, не е вън от него, то е в самия него. Аз съм виждал лятно време при 30 градуса топлина, някой лежи под юргана и трепери, цъкат му зъбите, студено му е. Той казва: Изстинал съм нещо. Да, тресе го този човек.
към беседата >>
Днес така, утре така, виждаш, че един ден станало така, както си мислил.
Пазете се от този закон. Може да вярвате в нещо отрицателно. Пазете се, в каквото вярвате, положително или отрицателно, то непременно ще стане. Пазете се да не допущате отрицателни неща. Дойде на ум мисълта, че не можеш да живееш с мъжа си добре.
Днес така, утре така, виждаш, че един ден станало така, както си мислил.
Дойде ти мисълта, че детето ти ще се разболее. Виждаш, че един ден детето ти се разболяло. Дойде ти на ум мисълта, че слугата ти може да те обере. Днес така мислиш, утре така мислиш, докато един ден наистина те обере. После казваш: Аз така мислех и стана.
към беседата >>
Той чувствува, че е дошъл до едно противоречие.
След всичко това той казва, че му липсва нещо. Какво му липсва? Той има деца, но децата му не го обичат. Има жена, има приятели, има пари, но казва, че никой не го обича. Значи, нещо съществено му липсва.
Той чувствува, че е дошъл до едно противоречие.
Но противоречието не е в хората, не е вън от него, то е в самия него. Аз съм виждал лятно време при 30 градуса топлина, някой лежи под юргана и трепери, цъкат му зъбите, студено му е. Той казва: Изстинал съм нещо. Да, тресе го този човек. Не се минава половин час и го хвърля в огън, изпоти се.
към беседата >>
Дойде ти мисълта, че детето ти ще се разболее.
Може да вярвате в нещо отрицателно. Пазете се, в каквото вярвате, положително или отрицателно, то непременно ще стане. Пазете се да не допущате отрицателни неща. Дойде на ум мисълта, че не можеш да живееш с мъжа си добре. Днес така, утре така, виждаш, че един ден станало така, както си мислил.
Дойде ти мисълта, че детето ти ще се разболее.
Виждаш, че един ден детето ти се разболяло. Дойде ти на ум мисълта, че слугата ти може да те обере. Днес така мислиш, утре така мислиш, докато един ден наистина те обере. После казваш: Аз така мислех и стана. – Ще стане, разбира се.
към беседата >>
Но противоречието не е в хората, не е вън от него, то е в самия него.
Какво му липсва? Той има деца, но децата му не го обичат. Има жена, има приятели, има пари, но казва, че никой не го обича. Значи, нещо съществено му липсва. Той чувствува, че е дошъл до едно противоречие.
Но противоречието не е в хората, не е вън от него, то е в самия него.
Аз съм виждал лятно време при 30 градуса топлина, някой лежи под юргана и трепери, цъкат му зъбите, студено му е. Той казва: Изстинал съм нещо. Да, тресе го този човек. Не се минава половин час и го хвърля в огън, изпоти се. При това треперене става търкане, триене между клетките, вследствие на което се явява топлина, огън и той цял пламва, цял се зачервява.
към беседата >>
Виждаш, че един ден детето ти се разболяло.
Пазете се, в каквото вярвате, положително или отрицателно, то непременно ще стане. Пазете се да не допущате отрицателни неща. Дойде на ум мисълта, че не можеш да живееш с мъжа си добре. Днес така, утре така, виждаш, че един ден станало така, както си мислил. Дойде ти мисълта, че детето ти ще се разболее.
Виждаш, че един ден детето ти се разболяло.
Дойде ти на ум мисълта, че слугата ти може да те обере. Днес така мислиш, утре така мислиш, докато един ден наистина те обере. После казваш: Аз така мислех и стана. – Ще стане, разбира се. На жената ѝ дойде мисълта, че мъжът ѝ ходи по чужди жени.
към беседата >>
Аз съм виждал лятно време при 30 градуса топлина, някой лежи под юргана и трепери, цъкат му зъбите, студено му е.
Той има деца, но децата му не го обичат. Има жена, има приятели, има пари, но казва, че никой не го обича. Значи, нещо съществено му липсва. Той чувствува, че е дошъл до едно противоречие. Но противоречието не е в хората, не е вън от него, то е в самия него.
Аз съм виждал лятно време при 30 градуса топлина, някой лежи под юргана и трепери, цъкат му зъбите, студено му е.
Той казва: Изстинал съм нещо. Да, тресе го този човек. Не се минава половин час и го хвърля в огън, изпоти се. При това треперене става търкане, триене между клетките, вследствие на което се явява топлина, огън и той цял пламва, цял се зачервява. Следователно, щом кажете, че ви е студено, това показва, ча никой не ви обича.
към беседата >>
Дойде ти на ум мисълта, че слугата ти може да те обере.
Пазете се да не допущате отрицателни неща. Дойде на ум мисълта, че не можеш да живееш с мъжа си добре. Днес така, утре така, виждаш, че един ден станало така, както си мислил. Дойде ти мисълта, че детето ти ще се разболее. Виждаш, че един ден детето ти се разболяло.
Дойде ти на ум мисълта, че слугата ти може да те обере.
Днес така мислиш, утре така мислиш, докато един ден наистина те обере. После казваш: Аз така мислех и стана. – Ще стане, разбира се. На жената ѝ дойде мисълта, че мъжът ѝ ходи по чужди жени. И като поддържа в ума си тази мисъл дълго време, така става.
към беседата >>
Той казва: Изстинал съм нещо.
Има жена, има приятели, има пари, но казва, че никой не го обича. Значи, нещо съществено му липсва. Той чувствува, че е дошъл до едно противоречие. Но противоречието не е в хората, не е вън от него, то е в самия него. Аз съм виждал лятно време при 30 градуса топлина, някой лежи под юргана и трепери, цъкат му зъбите, студено му е.
Той казва: Изстинал съм нещо.
Да, тресе го този човек. Не се минава половин час и го хвърля в огън, изпоти се. При това треперене става търкане, триене между клетките, вследствие на което се явява топлина, огън и той цял пламва, цял се зачервява. Следователно, щом кажете, че ви е студено, това показва, ча никой не ви обича. След това треперене ще стане триене между клетките, в резултат на което ще дойде топлина.
към беседата >>
Днес така мислиш, утре така мислиш, докато един ден наистина те обере.
Дойде на ум мисълта, че не можеш да живееш с мъжа си добре. Днес така, утре така, виждаш, че един ден станало така, както си мислил. Дойде ти мисълта, че детето ти ще се разболее. Виждаш, че един ден детето ти се разболяло. Дойде ти на ум мисълта, че слугата ти може да те обере.
Днес така мислиш, утре така мислиш, докато един ден наистина те обере.
После казваш: Аз така мислех и стана. – Ще стане, разбира се. На жената ѝ дойде мисълта, че мъжът ѝ ходи по чужди жени. И като поддържа в ума си тази мисъл дълго време, така става. Мъжът ѝ тръгва по други жени.
към беседата >>
Да, тресе го този човек.
Значи, нещо съществено му липсва. Той чувствува, че е дошъл до едно противоречие. Но противоречието не е в хората, не е вън от него, то е в самия него. Аз съм виждал лятно време при 30 градуса топлина, някой лежи под юргана и трепери, цъкат му зъбите, студено му е. Той казва: Изстинал съм нещо.
Да, тресе го този човек.
Не се минава половин час и го хвърля в огън, изпоти се. При това треперене става търкане, триене между клетките, вследствие на което се явява топлина, огън и той цял пламва, цял се зачервява. Следователно, щом кажете, че ви е студено, това показва, ча никой не ви обича. След това треперене ще стане триене между клетките, в резултат на което ще дойде топлина. Но треската си е треска.
към беседата >>
После казваш: Аз така мислех и стана.
Днес така, утре така, виждаш, че един ден станало така, както си мислил. Дойде ти мисълта, че детето ти ще се разболее. Виждаш, че един ден детето ти се разболяло. Дойде ти на ум мисълта, че слугата ти може да те обере. Днес така мислиш, утре така мислиш, докато един ден наистина те обере.
После казваш: Аз така мислех и стана.
– Ще стане, разбира се. На жената ѝ дойде мисълта, че мъжът ѝ ходи по чужди жени. И като поддържа в ума си тази мисъл дълго време, така става. Мъжът ѝ тръгва по други жени. Какво лошо има в това, че мъжът ѝ тръгнал по други жени?
към беседата >>
Не се минава половин час и го хвърля в огън, изпоти се.
Той чувствува, че е дошъл до едно противоречие. Но противоречието не е в хората, не е вън от него, то е в самия него. Аз съм виждал лятно време при 30 градуса топлина, някой лежи под юргана и трепери, цъкат му зъбите, студено му е. Той казва: Изстинал съм нещо. Да, тресе го този човек.
Не се минава половин час и го хвърля в огън, изпоти се.
При това треперене става търкане, триене между клетките, вследствие на което се явява топлина, огън и той цял пламва, цял се зачервява. Следователно, щом кажете, че ви е студено, това показва, ча никой не ви обича. След това треперене ще стане триене между клетките, в резултат на което ще дойде топлина. Но треската си е треска. Българите сполучливо са я кръстили „треска“, значи нещо, което разтърсва човека и после го хвърга в огън.
към беседата >>
– Ще стане, разбира се.
Дойде ти мисълта, че детето ти ще се разболее. Виждаш, че един ден детето ти се разболяло. Дойде ти на ум мисълта, че слугата ти може да те обере. Днес така мислиш, утре така мислиш, докато един ден наистина те обере. После казваш: Аз така мислех и стана.
– Ще стане, разбира се.
На жената ѝ дойде мисълта, че мъжът ѝ ходи по чужди жени. И като поддържа в ума си тази мисъл дълго време, така става. Мъжът ѝ тръгва по други жени. Какво лошо има в това, че мъжът ѝ тръгнал по други жени? Това са изопачени човешки понятия.
към беседата >>
При това треперене става търкане, триене между клетките, вследствие на което се явява топлина, огън и той цял пламва, цял се зачервява.
Но противоречието не е в хората, не е вън от него, то е в самия него. Аз съм виждал лятно време при 30 градуса топлина, някой лежи под юргана и трепери, цъкат му зъбите, студено му е. Той казва: Изстинал съм нещо. Да, тресе го този човек. Не се минава половин час и го хвърля в огън, изпоти се.
При това треперене става търкане, триене между клетките, вследствие на което се явява топлина, огън и той цял пламва, цял се зачервява.
Следователно, щом кажете, че ви е студено, това показва, ча никой не ви обича. След това треперене ще стане триене между клетките, в резултат на което ще дойде топлина. Но треската си е треска. Българите сполучливо са я кръстили „треска“, значи нещо, което разтърсва човека и после го хвърга в огън. Обаче треската е едно анормално явление в живота.
към беседата >>
На жената ѝ дойде мисълта, че мъжът ѝ ходи по чужди жени.
Виждаш, че един ден детето ти се разболяло. Дойде ти на ум мисълта, че слугата ти може да те обере. Днес така мислиш, утре така мислиш, докато един ден наистина те обере. После казваш: Аз така мислех и стана. – Ще стане, разбира се.
На жената ѝ дойде мисълта, че мъжът ѝ ходи по чужди жени.
И като поддържа в ума си тази мисъл дълго време, така става. Мъжът ѝ тръгва по други жени. Какво лошо има в това, че мъжът ѝ тръгнал по други жени? Това са изопачени човешки понятия. Някой мъж гледа една мома и жената веднага го пита: „Защо гледаш тази мома?
към беседата >>
Следователно, щом кажете, че ви е студено, това показва, ча никой не ви обича.
Аз съм виждал лятно време при 30 градуса топлина, някой лежи под юргана и трепери, цъкат му зъбите, студено му е. Той казва: Изстинал съм нещо. Да, тресе го този човек. Не се минава половин час и го хвърля в огън, изпоти се. При това треперене става търкане, триене между клетките, вследствие на което се явява топлина, огън и той цял пламва, цял се зачервява.
Следователно, щом кажете, че ви е студено, това показва, ча никой не ви обича.
След това треперене ще стане триене между клетките, в резултат на което ще дойде топлина. Но треската си е треска. Българите сполучливо са я кръстили „треска“, значи нещо, което разтърсва човека и после го хвърга в огън. Обаче треската е едно анормално явление в живота. Тя не е на мястото си, не трябва да съществува.
към беседата >>
И като поддържа в ума си тази мисъл дълго време, така става.
Дойде ти на ум мисълта, че слугата ти може да те обере. Днес така мислиш, утре така мислиш, докато един ден наистина те обере. После казваш: Аз така мислех и стана. – Ще стане, разбира се. На жената ѝ дойде мисълта, че мъжът ѝ ходи по чужди жени.
И като поддържа в ума си тази мисъл дълго време, така става.
Мъжът ѝ тръгва по други жени. Какво лошо има в това, че мъжът ѝ тръгнал по други жени? Това са изопачени човешки понятия. Някой мъж гледа една мома и жената веднага го пита: „Защо гледаш тази мома? “ – „Никаква мома не гледам, но гледам едно Божие създание и се чудя на тази интелигентност, на това величие, което е създало такова сложно нещо като човека, като човешката душа.
към беседата >>
След това треперене ще стане триене между клетките, в резултат на което ще дойде топлина.
Той казва: Изстинал съм нещо. Да, тресе го този човек. Не се минава половин час и го хвърля в огън, изпоти се. При това треперене става търкане, триене между клетките, вследствие на което се явява топлина, огън и той цял пламва, цял се зачервява. Следователно, щом кажете, че ви е студено, това показва, ча никой не ви обича.
След това треперене ще стане триене между клетките, в резултат на което ще дойде топлина.
Но треската си е треска. Българите сполучливо са я кръстили „треска“, значи нещо, което разтърсва човека и после го хвърга в огън. Обаче треската е едно анормално явление в живота. Тя не е на мястото си, не трябва да съществува. Хората не страдат от треска.
към беседата >>
Мъжът ѝ тръгва по други жени.
Днес така мислиш, утре така мислиш, докато един ден наистина те обере. После казваш: Аз така мислех и стана. – Ще стане, разбира се. На жената ѝ дойде мисълта, че мъжът ѝ ходи по чужди жени. И като поддържа в ума си тази мисъл дълго време, така става.
Мъжът ѝ тръгва по други жени.
Какво лошо има в това, че мъжът ѝ тръгнал по други жени? Това са изопачени човешки понятия. Някой мъж гледа една мома и жената веднага го пита: „Защо гледаш тази мома? “ – „Никаква мома не гледам, но гледам едно Божие създание и се чудя на тази интелигентност, на това величие, което е създало такова сложно нещо като човека, като човешката душа. За мене не съществува никакво тяло.
към беседата >>
Но треската си е треска.
Да, тресе го този човек. Не се минава половин час и го хвърля в огън, изпоти се. При това треперене става търкане, триене между клетките, вследствие на което се явява топлина, огън и той цял пламва, цял се зачервява. Следователно, щом кажете, че ви е студено, това показва, ча никой не ви обича. След това треперене ще стане триене между клетките, в резултат на което ще дойде топлина.
Но треската си е треска.
Българите сполучливо са я кръстили „треска“, значи нещо, което разтърсва човека и после го хвърга в огън. Обаче треската е едно анормално явление в живота. Тя не е на мястото си, не трябва да съществува. Хората не страдат от треска.
към беседата >>
Какво лошо има в това, че мъжът ѝ тръгнал по други жени?
После казваш: Аз така мислех и стана. – Ще стане, разбира се. На жената ѝ дойде мисълта, че мъжът ѝ ходи по чужди жени. И като поддържа в ума си тази мисъл дълго време, така става. Мъжът ѝ тръгва по други жени.
Какво лошо има в това, че мъжът ѝ тръгнал по други жени?
Това са изопачени човешки понятия. Някой мъж гледа една мома и жената веднага го пита: „Защо гледаш тази мома? “ – „Никаква мома не гледам, но гледам едно Божие създание и се чудя на тази интелигентност, на това величие, което е създало такова сложно нещо като човека, като човешката душа. За мене не съществува никакво тяло. Аз гледам в човека душата, едно велико съдружие.
към беседата >>
Българите сполучливо са я кръстили „треска“, значи нещо, което разтърсва човека и после го хвърга в огън.
Не се минава половин час и го хвърля в огън, изпоти се. При това треперене става търкане, триене между клетките, вследствие на което се явява топлина, огън и той цял пламва, цял се зачервява. Следователно, щом кажете, че ви е студено, това показва, ча никой не ви обича. След това треперене ще стане триене между клетките, в резултат на което ще дойде топлина. Но треската си е треска.
Българите сполучливо са я кръстили „треска“, значи нещо, което разтърсва човека и после го хвърга в огън.
Обаче треската е едно анормално явление в живота. Тя не е на мястото си, не трябва да съществува. Хората не страдат от треска.
към беседата >>
Това са изопачени човешки понятия.
– Ще стане, разбира се. На жената ѝ дойде мисълта, че мъжът ѝ ходи по чужди жени. И като поддържа в ума си тази мисъл дълго време, така става. Мъжът ѝ тръгва по други жени. Какво лошо има в това, че мъжът ѝ тръгнал по други жени?
Това са изопачени човешки понятия.
Някой мъж гледа една мома и жената веднага го пита: „Защо гледаш тази мома? “ – „Никаква мома не гледам, но гледам едно Божие създание и се чудя на тази интелигентност, на това величие, което е създало такова сложно нещо като човека, като човешката душа. За мене не съществува никакво тяло. Аз гледам в човека душата, едно велико съдружие. Човек не представя едно същество, но милиони души, събрани на едно място.
към беседата >>
Обаче треската е едно анормално явление в живота.
При това треперене става търкане, триене между клетките, вследствие на което се явява топлина, огън и той цял пламва, цял се зачервява. Следователно, щом кажете, че ви е студено, това показва, ча никой не ви обича. След това треперене ще стане триене между клетките, в резултат на което ще дойде топлина. Но треската си е треска. Българите сполучливо са я кръстили „треска“, значи нещо, което разтърсва човека и после го хвърга в огън.
Обаче треската е едно анормално явление в живота.
Тя не е на мястото си, не трябва да съществува. Хората не страдат от треска.
към беседата >>
Някой мъж гледа една мома и жената веднага го пита: „Защо гледаш тази мома?
На жената ѝ дойде мисълта, че мъжът ѝ ходи по чужди жени. И като поддържа в ума си тази мисъл дълго време, така става. Мъжът ѝ тръгва по други жени. Какво лошо има в това, че мъжът ѝ тръгнал по други жени? Това са изопачени човешки понятия.
Някой мъж гледа една мома и жената веднага го пита: „Защо гледаш тази мома?
“ – „Никаква мома не гледам, но гледам едно Божие създание и се чудя на тази интелигентност, на това величие, което е създало такова сложно нещо като човека, като човешката душа. За мене не съществува никакво тяло. Аз гледам в човека душата, едно велико съдружие. Човек не представя едно същество, но милиони души, събрани на едно място. Всички тия души работят, трудът им е разпределен.
към беседата >>
Тя не е на мястото си, не трябва да съществува.
Следователно, щом кажете, че ви е студено, това показва, ча никой не ви обича. След това треперене ще стане триене между клетките, в резултат на което ще дойде топлина. Но треската си е треска. Българите сполучливо са я кръстили „треска“, значи нещо, което разтърсва човека и после го хвърга в огън. Обаче треската е едно анормално явление в живота.
Тя не е на мястото си, не трябва да съществува.
Хората не страдат от треска.
към беседата >>
“ – „Никаква мома не гледам, но гледам едно Божие създание и се чудя на тази интелигентност, на това величие, което е създало такова сложно нещо като човека, като човешката душа.
И като поддържа в ума си тази мисъл дълго време, така става. Мъжът ѝ тръгва по други жени. Какво лошо има в това, че мъжът ѝ тръгнал по други жени? Това са изопачени човешки понятия. Някой мъж гледа една мома и жената веднага го пита: „Защо гледаш тази мома?
“ – „Никаква мома не гледам, но гледам едно Божие създание и се чудя на тази интелигентност, на това величие, което е създало такова сложно нещо като човека, като човешката душа.
За мене не съществува никакво тяло. Аз гледам в човека душата, едно велико съдружие. Човек не представя едно същество, но милиони души, събрани на едно място. Всички тия души работят, трудът им е разпределен. Каквото помисля за тия души, лошо или добро, те вече го знаят.
към беседата >>
Хората не страдат от треска.
След това треперене ще стане триене между клетките, в резултат на което ще дойде топлина. Но треската си е треска. Българите сполучливо са я кръстили „треска“, значи нещо, което разтърсва човека и после го хвърга в огън. Обаче треската е едно анормално явление в живота. Тя не е на мястото си, не трябва да съществува.
Хората не страдат от треска.
към беседата >>
За мене не съществува никакво тяло.
Мъжът ѝ тръгва по други жени. Какво лошо има в това, че мъжът ѝ тръгнал по други жени? Това са изопачени човешки понятия. Някой мъж гледа една мома и жената веднага го пита: „Защо гледаш тази мома? “ – „Никаква мома не гледам, но гледам едно Божие създание и се чудя на тази интелигентност, на това величие, което е създало такова сложно нещо като човека, като човешката душа.
За мене не съществува никакво тяло.
Аз гледам в човека душата, едно велико съдружие. Човек не представя едно същество, но милиони души, събрани на едно място. Всички тия души работят, трудът им е разпределен. Каквото помисля за тия души, лошо или добро, те вече го знаят. Каквато мисъл и да излезе от моя мозък, те вече го знаят.
към беседата >>
Между българите има доста хубави анекдоти, приказки за треската.
Между българите има доста хубави анекдоти, приказки за треската.
Един млад овчар, като се връщал от селото, дето ходил да седянкува с момите, спрял се под един мост и се замислил. В това време той чул някакъв разговор и дал ухо да види, какво се говори. Оказало се две сестри, трески, се разговаряли помежду си. Те били във форма на две моми. Едната казала: „Какво мислиш да правиш, сестро, къде ще отидеш?
към беседата >>
Аз гледам в човека душата, едно велико съдружие.
Какво лошо има в това, че мъжът ѝ тръгнал по други жени? Това са изопачени човешки понятия. Някой мъж гледа една мома и жената веднага го пита: „Защо гледаш тази мома? “ – „Никаква мома не гледам, но гледам едно Божие създание и се чудя на тази интелигентност, на това величие, което е създало такова сложно нещо като човека, като човешката душа. За мене не съществува никакво тяло.
Аз гледам в човека душата, едно велико съдружие.
Човек не представя едно същество, но милиони души, събрани на едно място. Всички тия души работят, трудът им е разпределен. Каквото помисля за тия души, лошо или добро, те вече го знаят. Каквато мисъл и да излезе от моя мозък, те вече го знаят. Каквото помисля, те всичко го знаят.“ Жената пита мъжа: „Какво мислиш?
към беседата >>
Един млад овчар, като се връщал от селото, дето ходил да седянкува с момите, спрял се под един мост и се замислил.
Между българите има доста хубави анекдоти, приказки за треската.
Един млад овчар, като се връщал от селото, дето ходил да седянкува с момите, спрял се под един мост и се замислил.
В това време той чул някакъв разговор и дал ухо да види, какво се говори. Оказало се две сестри, трески, се разговаряли помежду си. Те били във форма на две моми. Едната казала: „Какво мислиш да правиш, сестро, къде ще отидеш? “ – „Тук, в гората има един млад овчар, аз съм се влюбила в него, та съм намислила да го разтърся добре.
към беседата >>
Човек не представя едно същество, но милиони души, събрани на едно място.
Това са изопачени човешки понятия. Някой мъж гледа една мома и жената веднага го пита: „Защо гледаш тази мома? “ – „Никаква мома не гледам, но гледам едно Божие създание и се чудя на тази интелигентност, на това величие, което е създало такова сложно нещо като човека, като човешката душа. За мене не съществува никакво тяло. Аз гледам в човека душата, едно велико съдружие.
Човек не представя едно същество, но милиони души, събрани на едно място.
Всички тия души работят, трудът им е разпределен. Каквото помисля за тия души, лошо или добро, те вече го знаят. Каквато мисъл и да излезе от моя мозък, те вече го знаят. Каквото помисля, те всичко го знаят.“ Жената пита мъжа: „Какво мислиш? “ – „Мисля за това великото същество, което Бог е създал.“ – „Харесваш ли го?
към беседата >>
В това време той чул някакъв разговор и дал ухо да види, какво се говори.
Между българите има доста хубави анекдоти, приказки за треската. Един млад овчар, като се връщал от селото, дето ходил да седянкува с момите, спрял се под един мост и се замислил.
В това време той чул някакъв разговор и дал ухо да види, какво се говори.
Оказало се две сестри, трески, се разговаряли помежду си. Те били във форма на две моми. Едната казала: „Какво мислиш да правиш, сестро, къде ще отидеш? “ – „Тук, в гората има един млад овчар, аз съм се влюбила в него, та съм намислила да го разтърся добре. Ще отида да го хвана, че и с мене да си поиграе малко.“ – „Как ще го хванеш?
към беседата >>
Всички тия души работят, трудът им е разпределен.
Някой мъж гледа една мома и жената веднага го пита: „Защо гледаш тази мома? “ – „Никаква мома не гледам, но гледам едно Божие създание и се чудя на тази интелигентност, на това величие, което е създало такова сложно нещо като човека, като човешката душа. За мене не съществува никакво тяло. Аз гледам в човека душата, едно велико съдружие. Човек не представя едно същество, но милиони души, събрани на едно място.
Всички тия души работят, трудът им е разпределен.
Каквото помисля за тия души, лошо или добро, те вече го знаят. Каквато мисъл и да излезе от моя мозък, те вече го знаят. Каквото помисля, те всичко го знаят.“ Жената пита мъжа: „Какво мислиш? “ – „Мисля за това великото същество, което Бог е създал.“ – „Харесваш ли го? “ – „Думата харесване ни най-малко не определя това, което в дадения момент мисля.
към беседата >>
Оказало се две сестри, трески, се разговаряли помежду си.
Между българите има доста хубави анекдоти, приказки за треската. Един млад овчар, като се връщал от селото, дето ходил да седянкува с момите, спрял се под един мост и се замислил. В това време той чул някакъв разговор и дал ухо да види, какво се говори.
Оказало се две сестри, трески, се разговаряли помежду си.
Те били във форма на две моми. Едната казала: „Какво мислиш да правиш, сестро, къде ще отидеш? “ – „Тук, в гората има един млад овчар, аз съм се влюбила в него, та съм намислила да го разтърся добре. Ще отида да го хвана, че и с мене да си поиграе малко.“ – „Как ще го хванеш? “ – „Аз съм го следила, зная как живее.
към беседата >>
Каквото помисля за тия души, лошо или добро, те вече го знаят.
“ – „Никаква мома не гледам, но гледам едно Божие създание и се чудя на тази интелигентност, на това величие, което е създало такова сложно нещо като човека, като човешката душа. За мене не съществува никакво тяло. Аз гледам в човека душата, едно велико съдружие. Човек не представя едно същество, но милиони души, събрани на едно място. Всички тия души работят, трудът им е разпределен.
Каквото помисля за тия души, лошо или добро, те вече го знаят.
Каквато мисъл и да излезе от моя мозък, те вече го знаят. Каквото помисля, те всичко го знаят.“ Жената пита мъжа: „Какво мислиш? “ – „Мисля за това великото същество, което Бог е създал.“ – „Харесваш ли го? “ – „Думата харесване ни най-малко не определя това, което в дадения момент мисля. Това представя въпрос за учудване по-скоро, отколкото за харесване.“ – „Ама да не искаш да я вземеш?
към беседата >>
Те били във форма на две моми.
Между българите има доста хубави анекдоти, приказки за треската. Един млад овчар, като се връщал от селото, дето ходил да седянкува с момите, спрял се под един мост и се замислил. В това време той чул някакъв разговор и дал ухо да види, какво се говори. Оказало се две сестри, трески, се разговаряли помежду си.
Те били във форма на две моми.
Едната казала: „Какво мислиш да правиш, сестро, къде ще отидеш? “ – „Тук, в гората има един млад овчар, аз съм се влюбила в него, та съм намислила да го разтърся добре. Ще отида да го хвана, че и с мене да си поиграе малко.“ – „Как ще го хванеш? “ – „Аз съм го следила, зная как живее. Всяка сутрин, като издои млякото, той започва да пие от него.
към беседата >>
Каквато мисъл и да излезе от моя мозък, те вече го знаят.
За мене не съществува никакво тяло. Аз гледам в човека душата, едно велико съдружие. Човек не представя едно същество, но милиони души, събрани на едно място. Всички тия души работят, трудът им е разпределен. Каквото помисля за тия души, лошо или добро, те вече го знаят.
Каквато мисъл и да излезе от моя мозък, те вече го знаят.
Каквото помисля, те всичко го знаят.“ Жената пита мъжа: „Какво мислиш? “ – „Мисля за това великото същество, което Бог е създал.“ – „Харесваш ли го? “ – „Думата харесване ни най-малко не определя това, което в дадения момент мисля. Това представя въпрос за учудване по-скоро, отколкото за харесване.“ – „Ама да не искаш да я вземеш? “ – „Че как ще я взема?
към беседата >>
Едната казала: „Какво мислиш да правиш, сестро, къде ще отидеш?
Между българите има доста хубави анекдоти, приказки за треската. Един млад овчар, като се връщал от селото, дето ходил да седянкува с момите, спрял се под един мост и се замислил. В това време той чул някакъв разговор и дал ухо да види, какво се говори. Оказало се две сестри, трески, се разговаряли помежду си. Те били във форма на две моми.
Едната казала: „Какво мислиш да правиш, сестро, къде ще отидеш?
“ – „Тук, в гората има един млад овчар, аз съм се влюбила в него, та съм намислила да го разтърся добре. Ще отида да го хвана, че и с мене да си поиграе малко.“ – „Как ще го хванеш? “ – „Аз съм го следила, зная как живее. Всяка сутрин, като издои млякото, той започва да пие от него. И затова, като рече да вземе първата лъжица, аз с нея заедно ще влеза в него и така ще се разправям с него цяло лято.“ Като чул тези думи, младият овчар си записал заканата на треската, за да вземе мерки против нея.
към беседата >>
Каквото помисля, те всичко го знаят.“ Жената пита мъжа: „Какво мислиш?
Аз гледам в човека душата, едно велико съдружие. Човек не представя едно същество, но милиони души, събрани на едно място. Всички тия души работят, трудът им е разпределен. Каквото помисля за тия души, лошо или добро, те вече го знаят. Каквато мисъл и да излезе от моя мозък, те вече го знаят.
Каквото помисля, те всичко го знаят.“ Жената пита мъжа: „Какво мислиш?
“ – „Мисля за това великото същество, което Бог е създал.“ – „Харесваш ли го? “ – „Думата харесване ни най-малко не определя това, което в дадения момент мисля. Това представя въпрос за учудване по-скоро, отколкото за харесване.“ – „Ама да не искаш да я вземеш? “ – „Че как ще я взема? Тя е толкова голяма като вселената, де ще я туря?
към беседата >>
“ – „Тук, в гората има един млад овчар, аз съм се влюбила в него, та съм намислила да го разтърся добре.
Един млад овчар, като се връщал от селото, дето ходил да седянкува с момите, спрял се под един мост и се замислил. В това време той чул някакъв разговор и дал ухо да види, какво се говори. Оказало се две сестри, трески, се разговаряли помежду си. Те били във форма на две моми. Едната казала: „Какво мислиш да правиш, сестро, къде ще отидеш?
“ – „Тук, в гората има един млад овчар, аз съм се влюбила в него, та съм намислила да го разтърся добре.
Ще отида да го хвана, че и с мене да си поиграе малко.“ – „Как ще го хванеш? “ – „Аз съм го следила, зная как живее. Всяка сутрин, като издои млякото, той започва да пие от него. И затова, като рече да вземе първата лъжица, аз с нея заедно ще влеза в него и така ще се разправям с него цяло лято.“ Като чул тези думи, младият овчар си записал заканата на треската, за да вземе мерки против нея. – „Ами ти къде мислиш да отидеш?
към беседата >>
“ – „Мисля за това великото същество, което Бог е създал.“ – „Харесваш ли го?
Човек не представя едно същество, но милиони души, събрани на едно място. Всички тия души работят, трудът им е разпределен. Каквото помисля за тия души, лошо или добро, те вече го знаят. Каквато мисъл и да излезе от моя мозък, те вече го знаят. Каквото помисля, те всичко го знаят.“ Жената пита мъжа: „Какво мислиш?
“ – „Мисля за това великото същество, което Бог е създал.“ – „Харесваш ли го?
“ – „Думата харесване ни най-малко не определя това, което в дадения момент мисля. Това представя въпрос за учудване по-скоро, отколкото за харесване.“ – „Ама да не искаш да я вземеш? “ – „Че как ще я взема? Тя е толкова голяма като вселената, де ще я туря? “ – „Къща няма ли да направиш?
към беседата >>
Ще отида да го хвана, че и с мене да си поиграе малко.“ – „Как ще го хванеш?
В това време той чул някакъв разговор и дал ухо да види, какво се говори. Оказало се две сестри, трески, се разговаряли помежду си. Те били във форма на две моми. Едната казала: „Какво мислиш да правиш, сестро, къде ще отидеш? “ – „Тук, в гората има един млад овчар, аз съм се влюбила в него, та съм намислила да го разтърся добре.
Ще отида да го хвана, че и с мене да си поиграе малко.“ – „Как ще го хванеш?
“ – „Аз съм го следила, зная как живее. Всяка сутрин, като издои млякото, той започва да пие от него. И затова, като рече да вземе първата лъжица, аз с нея заедно ще влеза в него и така ще се разправям с него цяло лято.“ Като чул тези думи, младият овчар си записал заканата на треската, за да вземе мерки против нея. – „Ами ти къде мислиш да отидеш? “ – „Тук има един турски кадия, ще влеза в него, той е богат човек.“ След това двете сестри се разотишли.
към беседата >>
“ – „Думата харесване ни най-малко не определя това, което в дадения момент мисля.
Всички тия души работят, трудът им е разпределен. Каквото помисля за тия души, лошо или добро, те вече го знаят. Каквато мисъл и да излезе от моя мозък, те вече го знаят. Каквото помисля, те всичко го знаят.“ Жената пита мъжа: „Какво мислиш? “ – „Мисля за това великото същество, което Бог е създал.“ – „Харесваш ли го?
“ – „Думата харесване ни най-малко не определя това, което в дадения момент мисля.
Това представя въпрос за учудване по-скоро, отколкото за харесване.“ – „Ама да не искаш да я вземеш? “ – „Че как ще я взема? Тя е толкова голяма като вселената, де ще я туря? “ – „Къща няма ли да направиш? “ – „Как ще се побере в една малка къща?
към беседата >>
“ – „Аз съм го следила, зная как живее.
Оказало се две сестри, трески, се разговаряли помежду си. Те били във форма на две моми. Едната казала: „Какво мислиш да правиш, сестро, къде ще отидеш? “ – „Тук, в гората има един млад овчар, аз съм се влюбила в него, та съм намислила да го разтърся добре. Ще отида да го хвана, че и с мене да си поиграе малко.“ – „Как ще го хванеш?
“ – „Аз съм го следила, зная как живее.
Всяка сутрин, като издои млякото, той започва да пие от него. И затова, като рече да вземе първата лъжица, аз с нея заедно ще влеза в него и така ще се разправям с него цяло лято.“ Като чул тези думи, младият овчар си записал заканата на треската, за да вземе мерки против нея. – „Ами ти къде мислиш да отидеш? “ – „Тук има един турски кадия, ще влеза в него, той е богат човек.“ След това двете сестри се разотишли. Първата отишла при младия и красив овчар да се любува с него.
към беседата >>
Това представя въпрос за учудване по-скоро, отколкото за харесване.“ – „Ама да не искаш да я вземеш?
Каквото помисля за тия души, лошо или добро, те вече го знаят. Каквато мисъл и да излезе от моя мозък, те вече го знаят. Каквото помисля, те всичко го знаят.“ Жената пита мъжа: „Какво мислиш? “ – „Мисля за това великото същество, което Бог е създал.“ – „Харесваш ли го? “ – „Думата харесване ни най-малко не определя това, което в дадения момент мисля.
Това представя въпрос за учудване по-скоро, отколкото за харесване.“ – „Ама да не искаш да я вземеш?
“ – „Че как ще я взема? Тя е толкова голяма като вселената, де ще я туря? “ – „Къща няма ли да направиш? “ – „Как ще се побере в една малка къща? “ Когато Соломон искаше да направи храм на Бога, питаха го: „Къде ще го направиш?
към беседата >>
Всяка сутрин, като издои млякото, той започва да пие от него.
Те били във форма на две моми. Едната казала: „Какво мислиш да правиш, сестро, къде ще отидеш? “ – „Тук, в гората има един млад овчар, аз съм се влюбила в него, та съм намислила да го разтърся добре. Ще отида да го хвана, че и с мене да си поиграе малко.“ – „Как ще го хванеш? “ – „Аз съм го следила, зная как живее.
Всяка сутрин, като издои млякото, той започва да пие от него.
И затова, като рече да вземе първата лъжица, аз с нея заедно ще влеза в него и така ще се разправям с него цяло лято.“ Като чул тези думи, младият овчар си записал заканата на треската, за да вземе мерки против нея. – „Ами ти къде мислиш да отидеш? “ – „Тук има един турски кадия, ще влеза в него, той е богат човек.“ След това двете сестри се разотишли. Първата отишла при младия и красив овчар да се любува с него. Случило се, обаче, седмица преди това, една от неговите овци умряла и той си направил от кожата ѝ един тулум, в който мислил да тури сирене.
към беседата >>
“ – „Че как ще я взема?
Каквато мисъл и да излезе от моя мозък, те вече го знаят. Каквото помисля, те всичко го знаят.“ Жената пита мъжа: „Какво мислиш? “ – „Мисля за това великото същество, което Бог е създал.“ – „Харесваш ли го? “ – „Думата харесване ни най-малко не определя това, което в дадения момент мисля. Това представя въпрос за учудване по-скоро, отколкото за харесване.“ – „Ама да не искаш да я вземеш?
“ – „Че как ще я взема?
Тя е толкова голяма като вселената, де ще я туря? “ – „Къща няма ли да направиш? “ – „Как ще се побере в една малка къща? “ Когато Соломон искаше да направи храм на Бога, питаха го: „Къде ще го направиш? “ В кой храм може да се побере Бог?
към беседата >>
И затова, като рече да вземе първата лъжица, аз с нея заедно ще влеза в него и така ще се разправям с него цяло лято.“ Като чул тези думи, младият овчар си записал заканата на треската, за да вземе мерки против нея.
Едната казала: „Какво мислиш да правиш, сестро, къде ще отидеш? “ – „Тук, в гората има един млад овчар, аз съм се влюбила в него, та съм намислила да го разтърся добре. Ще отида да го хвана, че и с мене да си поиграе малко.“ – „Как ще го хванеш? “ – „Аз съм го следила, зная как живее. Всяка сутрин, като издои млякото, той започва да пие от него.
И затова, като рече да вземе първата лъжица, аз с нея заедно ще влеза в него и така ще се разправям с него цяло лято.“ Като чул тези думи, младият овчар си записал заканата на треската, за да вземе мерки против нея.
– „Ами ти къде мислиш да отидеш? “ – „Тук има един турски кадия, ще влеза в него, той е богат човек.“ След това двете сестри се разотишли. Първата отишла при младия и красив овчар да се любува с него. Случило се, обаче, седмица преди това, една от неговите овци умряла и той си направил от кожата ѝ един тулум, в който мислил да тури сирене. Обаче, след като чул заканата на треската, той всяка сутрин, като пиел мляко, турял първата лъжица в тулума, който после добре завързвал.
към беседата >>
Тя е толкова голяма като вселената, де ще я туря?
Каквото помисля, те всичко го знаят.“ Жената пита мъжа: „Какво мислиш? “ – „Мисля за това великото същество, което Бог е създал.“ – „Харесваш ли го? “ – „Думата харесване ни най-малко не определя това, което в дадения момент мисля. Това представя въпрос за учудване по-скоро, отколкото за харесване.“ – „Ама да не искаш да я вземеш? “ – „Че как ще я взема?
Тя е толкова голяма като вселената, де ще я туря?
“ – „Къща няма ли да направиш? “ – „Как ще се побере в една малка къща? “ Когато Соломон искаше да направи храм на Бога, питаха го: „Къде ще го направиш? “ В кой храм може да се побере Бог? Няма храм на земята, дето Бог може да се побере.
към беседата >>
– „Ами ти къде мислиш да отидеш?
“ – „Тук, в гората има един млад овчар, аз съм се влюбила в него, та съм намислила да го разтърся добре. Ще отида да го хвана, че и с мене да си поиграе малко.“ – „Как ще го хванеш? “ – „Аз съм го следила, зная как живее. Всяка сутрин, като издои млякото, той започва да пие от него. И затова, като рече да вземе първата лъжица, аз с нея заедно ще влеза в него и така ще се разправям с него цяло лято.“ Като чул тези думи, младият овчар си записал заканата на треската, за да вземе мерки против нея.
– „Ами ти къде мислиш да отидеш?
“ – „Тук има един турски кадия, ще влеза в него, той е богат човек.“ След това двете сестри се разотишли. Първата отишла при младия и красив овчар да се любува с него. Случило се, обаче, седмица преди това, една от неговите овци умряла и той си направил от кожата ѝ един тулум, в който мислил да тури сирене. Обаче, след като чул заканата на треската, той всяка сутрин, като пиел мляко, турял първата лъжица в тулума, който после добре завързвал. По този начин той успял да завърже треската в тулума и се освободил от нея.
към беседата >>
“ – „Къща няма ли да направиш?
“ – „Мисля за това великото същество, което Бог е създал.“ – „Харесваш ли го? “ – „Думата харесване ни най-малко не определя това, което в дадения момент мисля. Това представя въпрос за учудване по-скоро, отколкото за харесване.“ – „Ама да не искаш да я вземеш? “ – „Че как ще я взема? Тя е толкова голяма като вселената, де ще я туря?
“ – „Къща няма ли да направиш?
“ – „Как ще се побере в една малка къща? “ Когато Соломон искаше да направи храм на Бога, питаха го: „Къде ще го направиш? “ В кой храм може да се побере Бог? Няма храм на земята, дето Бог може да се побере. Човешката душа с богатство не може да се задоволи – с нищо не може да се задоволи.
към беседата >>
“ – „Тук има един турски кадия, ще влеза в него, той е богат човек.“ След това двете сестри се разотишли.
Ще отида да го хвана, че и с мене да си поиграе малко.“ – „Как ще го хванеш? “ – „Аз съм го следила, зная как живее. Всяка сутрин, като издои млякото, той започва да пие от него. И затова, като рече да вземе първата лъжица, аз с нея заедно ще влеза в него и така ще се разправям с него цяло лято.“ Като чул тези думи, младият овчар си записал заканата на треската, за да вземе мерки против нея. – „Ами ти къде мислиш да отидеш?
“ – „Тук има един турски кадия, ще влеза в него, той е богат човек.“ След това двете сестри се разотишли.
Първата отишла при младия и красив овчар да се любува с него. Случило се, обаче, седмица преди това, една от неговите овци умряла и той си направил от кожата ѝ един тулум, в който мислил да тури сирене. Обаче, след като чул заканата на треската, той всяка сутрин, като пиел мляко, турял първата лъжица в тулума, който после добре завързвал. По този начин той успял да завърже треската в тулума и се освободил от нея. Като дошло лятото, треската започнала да тресе тулума.
към беседата >>
“ – „Как ще се побере в една малка къща?
“ – „Думата харесване ни най-малко не определя това, което в дадения момент мисля. Това представя въпрос за учудване по-скоро, отколкото за харесване.“ – „Ама да не искаш да я вземеш? “ – „Че как ще я взема? Тя е толкова голяма като вселената, де ще я туря? “ – „Къща няма ли да направиш?
“ – „Как ще се побере в една малка къща?
“ Когато Соломон искаше да направи храм на Бога, питаха го: „Къде ще го направиш? “ В кой храм може да се побере Бог? Няма храм на земята, дето Бог може да се побере. Човешката душа с богатство не може да се задоволи – с нищо не може да се задоволи. Това е единственото нещо, с което човешката душа може да се задоволи, това е Божествената любов.
към беседата >>
Първата отишла при младия и красив овчар да се любува с него.
“ – „Аз съм го следила, зная как живее. Всяка сутрин, като издои млякото, той започва да пие от него. И затова, като рече да вземе първата лъжица, аз с нея заедно ще влеза в него и така ще се разправям с него цяло лято.“ Като чул тези думи, младият овчар си записал заканата на треската, за да вземе мерки против нея. – „Ами ти къде мислиш да отидеш? “ – „Тук има един турски кадия, ще влеза в него, той е богат човек.“ След това двете сестри се разотишли.
Първата отишла при младия и красив овчар да се любува с него.
Случило се, обаче, седмица преди това, една от неговите овци умряла и той си направил от кожата ѝ един тулум, в който мислил да тури сирене. Обаче, след като чул заканата на треската, той всяка сутрин, като пиел мляко, турял първата лъжица в тулума, който после добре завързвал. По този начин той успял да завърже треската в тулума и се освободил от нея. Като дошло лятото, треската започнала да тресе тулума. Цяло лято го тресла, но от това тя отслабнала много.
към беседата >>
“ Когато Соломон искаше да направи храм на Бога, питаха го: „Къде ще го направиш?
Това представя въпрос за учудване по-скоро, отколкото за харесване.“ – „Ама да не искаш да я вземеш? “ – „Че как ще я взема? Тя е толкова голяма като вселената, де ще я туря? “ – „Къща няма ли да направиш? “ – „Как ще се побере в една малка къща?
“ Когато Соломон искаше да направи храм на Бога, питаха го: „Къде ще го направиш?
“ В кой храм може да се побере Бог? Няма храм на земята, дето Бог може да се побере. Човешката душа с богатство не може да се задоволи – с нищо не може да се задоволи. Това е единственото нещо, с което човешката душа може да се задоволи, това е Божествената любов. Като погледнеш на небето онези светещи звезди, онова светещо слънце, ти чувствуваш в себе си Божественото, което дава.
към беседата >>
Случило се, обаче, седмица преди това, една от неговите овци умряла и той си направил от кожата ѝ един тулум, в който мислил да тури сирене.
Всяка сутрин, като издои млякото, той започва да пие от него. И затова, като рече да вземе първата лъжица, аз с нея заедно ще влеза в него и така ще се разправям с него цяло лято.“ Като чул тези думи, младият овчар си записал заканата на треската, за да вземе мерки против нея. – „Ами ти къде мислиш да отидеш? “ – „Тук има един турски кадия, ще влеза в него, той е богат човек.“ След това двете сестри се разотишли. Първата отишла при младия и красив овчар да се любува с него.
Случило се, обаче, седмица преди това, една от неговите овци умряла и той си направил от кожата ѝ един тулум, в който мислил да тури сирене.
Обаче, след като чул заканата на треската, той всяка сутрин, като пиел мляко, турял първата лъжица в тулума, който после добре завързвал. По този начин той успял да завърже треската в тулума и се освободил от нея. Като дошло лятото, треската започнала да тресе тулума. Цяло лято го тресла, но от това тя отслабнала много. Като дошла есента, овчарят отворил тулума, пуснал треската на свобода, а тулумът употребил за сирене.
към беседата >>
“ В кой храм може да се побере Бог?
“ – „Че как ще я взема? Тя е толкова голяма като вселената, де ще я туря? “ – „Къща няма ли да направиш? “ – „Как ще се побере в една малка къща? “ Когато Соломон искаше да направи храм на Бога, питаха го: „Къде ще го направиш?
“ В кой храм може да се побере Бог?
Няма храм на земята, дето Бог може да се побере. Човешката душа с богатство не може да се задоволи – с нищо не може да се задоволи. Това е единственото нещо, с което човешката душа може да се задоволи, това е Божествената любов. Като погледнеш на небето онези светещи звезди, онова светещо слънце, ти чувствуваш в себе си Божественото, което дава. От Когото съм излязъл, Него мога да любя.
към беседата >>
Обаче, след като чул заканата на треската, той всяка сутрин, като пиел мляко, турял първата лъжица в тулума, който после добре завързвал.
И затова, като рече да вземе първата лъжица, аз с нея заедно ще влеза в него и така ще се разправям с него цяло лято.“ Като чул тези думи, младият овчар си записал заканата на треската, за да вземе мерки против нея. – „Ами ти къде мислиш да отидеш? “ – „Тук има един турски кадия, ще влеза в него, той е богат човек.“ След това двете сестри се разотишли. Първата отишла при младия и красив овчар да се любува с него. Случило се, обаче, седмица преди това, една от неговите овци умряла и той си направил от кожата ѝ един тулум, в който мислил да тури сирене.
Обаче, след като чул заканата на треската, той всяка сутрин, като пиел мляко, турял първата лъжица в тулума, който после добре завързвал.
По този начин той успял да завърже треската в тулума и се освободил от нея. Като дошло лятото, треската започнала да тресе тулума. Цяло лято го тресла, но от това тя отслабнала много. Като дошла есента, овчарят отворил тулума, пуснал треската на свобода, а тулумът употребил за сирене. След това двете сестри се събрали пак под моста и започнали да се разговарят.
към беседата >>
Няма храм на земята, дето Бог може да се побере.
Тя е толкова голяма като вселената, де ще я туря? “ – „Къща няма ли да направиш? “ – „Как ще се побере в една малка къща? “ Когато Соломон искаше да направи храм на Бога, питаха го: „Къде ще го направиш? “ В кой храм може да се побере Бог?
Няма храм на земята, дето Бог може да се побере.
Човешката душа с богатство не може да се задоволи – с нищо не може да се задоволи. Това е единственото нещо, с което човешката душа може да се задоволи, това е Божествената любов. Като погледнеш на небето онези светещи звезди, онова светещо слънце, ти чувствуваш в себе си Божественото, което дава. От Когото съм излязъл, Него мога да любя. Бог е единственият, Когото мога да любя.
към беседата >>
По този начин той успял да завърже треската в тулума и се освободил от нея.
– „Ами ти къде мислиш да отидеш? “ – „Тук има един турски кадия, ще влеза в него, той е богат човек.“ След това двете сестри се разотишли. Първата отишла при младия и красив овчар да се любува с него. Случило се, обаче, седмица преди това, една от неговите овци умряла и той си направил от кожата ѝ един тулум, в който мислил да тури сирене. Обаче, след като чул заканата на треската, той всяка сутрин, като пиел мляко, турял първата лъжица в тулума, който после добре завързвал.
По този начин той успял да завърже треската в тулума и се освободил от нея.
Като дошло лятото, треската започнала да тресе тулума. Цяло лято го тресла, но от това тя отслабнала много. Като дошла есента, овчарят отворил тулума, пуснал треската на свобода, а тулумът употребил за сирене. След това двете сестри се събрали пак под моста и започнали да се разговарят. Младият овчар отишъл да ги слуша.
към беседата >>
Човешката душа с богатство не може да се задоволи – с нищо не може да се задоволи.
“ – „Къща няма ли да направиш? “ – „Как ще се побере в една малка къща? “ Когато Соломон искаше да направи храм на Бога, питаха го: „Къде ще го направиш? “ В кой храм може да се побере Бог? Няма храм на земята, дето Бог може да се побере.
Човешката душа с богатство не може да се задоволи – с нищо не може да се задоволи.
Това е единственото нещо, с което човешката душа може да се задоволи, това е Божествената любов. Като погледнеш на небето онези светещи звезди, онова светещо слънце, ти чувствуваш в себе си Божественото, което дава. От Когото съм излязъл, Него мога да любя. Бог е единственият, Когото мога да любя. Заради Него съм дошъл.
към беседата >>
Като дошло лятото, треската започнала да тресе тулума.
“ – „Тук има един турски кадия, ще влеза в него, той е богат човек.“ След това двете сестри се разотишли. Първата отишла при младия и красив овчар да се любува с него. Случило се, обаче, седмица преди това, една от неговите овци умряла и той си направил от кожата ѝ един тулум, в който мислил да тури сирене. Обаче, след като чул заканата на треската, той всяка сутрин, като пиел мляко, турял първата лъжица в тулума, който после добре завързвал. По този начин той успял да завърже треската в тулума и се освободил от нея.
Като дошло лятото, треската започнала да тресе тулума.
Цяло лято го тресла, но от това тя отслабнала много. Като дошла есента, овчарят отворил тулума, пуснал треската на свобода, а тулумът употребил за сирене. След това двете сестри се събрали пак под моста и започнали да се разговарят. Младият овчар отишъл да ги слуша. Втората сестра запитала първата: „Защо си толкова слаба?
към беседата >>
Това е единственото нещо, с което човешката душа може да се задоволи, това е Божествената любов.
“ – „Как ще се побере в една малка къща? “ Когато Соломон искаше да направи храм на Бога, питаха го: „Къде ще го направиш? “ В кой храм може да се побере Бог? Няма храм на земята, дето Бог може да се побере. Човешката душа с богатство не може да се задоволи – с нищо не може да се задоволи.
Това е единственото нещо, с което човешката душа може да се задоволи, това е Божествената любов.
Като погледнеш на небето онези светещи звезди, онова светещо слънце, ти чувствуваш в себе си Божественото, което дава. От Когото съм излязъл, Него мога да любя. Бог е единственият, Когото мога да любя. Заради Него съм дошъл. Следователно, всяка душа, която е дошла на земята, тя е дошла за Бога, а не за хората.
към беседата >>
Цяло лято го тресла, но от това тя отслабнала много.
Първата отишла при младия и красив овчар да се любува с него. Случило се, обаче, седмица преди това, една от неговите овци умряла и той си направил от кожата ѝ един тулум, в който мислил да тури сирене. Обаче, след като чул заканата на треската, той всяка сутрин, като пиел мляко, турял първата лъжица в тулума, който после добре завързвал. По този начин той успял да завърже треската в тулума и се освободил от нея. Като дошло лятото, треската започнала да тресе тулума.
Цяло лято го тресла, но от това тя отслабнала много.
Като дошла есента, овчарят отворил тулума, пуснал треската на свобода, а тулумът употребил за сирене. След това двете сестри се събрали пак под моста и започнали да се разговарят. Младият овчар отишъл да ги слуша. Втората сестра запитала първата: „Защо си толкова слаба? Какво направи със своя възлюблен?
към беседата >>
Като погледнеш на небето онези светещи звезди, онова светещо слънце, ти чувствуваш в себе си Божественото, което дава.
“ Когато Соломон искаше да направи храм на Бога, питаха го: „Къде ще го направиш? “ В кой храм може да се побере Бог? Няма храм на земята, дето Бог може да се побере. Човешката душа с богатство не може да се задоволи – с нищо не може да се задоволи. Това е единственото нещо, с което човешката душа може да се задоволи, това е Божествената любов.
Като погледнеш на небето онези светещи звезди, онова светещо слънце, ти чувствуваш в себе си Божественото, което дава.
От Когото съм излязъл, Него мога да любя. Бог е единственият, Когото мога да любя. Заради Него съм дошъл. Следователно, всяка душа, която е дошла на земята, тя е дошла за Бога, а не за хората. Тя е дошла заради Неговата любов, понеже Онзи, Когото обичаш, обича всички хора.
към беседата >>
Като дошла есента, овчарят отворил тулума, пуснал треската на свобода, а тулумът употребил за сирене.
Случило се, обаче, седмица преди това, една от неговите овци умряла и той си направил от кожата ѝ един тулум, в който мислил да тури сирене. Обаче, след като чул заканата на треската, той всяка сутрин, като пиел мляко, турял първата лъжица в тулума, който после добре завързвал. По този начин той успял да завърже треската в тулума и се освободил от нея. Като дошло лятото, треската започнала да тресе тулума. Цяло лято го тресла, но от това тя отслабнала много.
Като дошла есента, овчарят отворил тулума, пуснал треската на свобода, а тулумът употребил за сирене.
След това двете сестри се събрали пак под моста и започнали да се разговарят. Младият овчар отишъл да ги слуша. Втората сестра запитала първата: „Защо си толкова слаба? Какво направи със своя възлюблен? “ – „Остави се, той ме завърза в един мех, че цяло лято тресох меха, но нямаше какво да ям, че отслабнах.“ – „Аз пък, както ме виждаш, оправих се.
към беседата >>
От Когото съм излязъл, Него мога да любя.
“ В кой храм може да се побере Бог? Няма храм на земята, дето Бог може да се побере. Човешката душа с богатство не може да се задоволи – с нищо не може да се задоволи. Това е единственото нещо, с което човешката душа може да се задоволи, това е Божествената любов. Като погледнеш на небето онези светещи звезди, онова светещо слънце, ти чувствуваш в себе си Божественото, което дава.
От Когото съм излязъл, Него мога да любя.
Бог е единственият, Когото мога да любя. Заради Него съм дошъл. Следователно, всяка душа, която е дошла на земята, тя е дошла за Бога, а не за хората. Тя е дошла заради Неговата любов, понеже Онзи, Когото обичаш, обича всички хора. Душата е дошла да служи на хората от любов към Бога.
към беседата >>
След това двете сестри се събрали пак под моста и започнали да се разговарят.
Обаче, след като чул заканата на треската, той всяка сутрин, като пиел мляко, турял първата лъжица в тулума, който после добре завързвал. По този начин той успял да завърже треската в тулума и се освободил от нея. Като дошло лятото, треската започнала да тресе тулума. Цяло лято го тресла, но от това тя отслабнала много. Като дошла есента, овчарят отворил тулума, пуснал треската на свобода, а тулумът употребил за сирене.
След това двете сестри се събрали пак под моста и започнали да се разговарят.
Младият овчар отишъл да ги слуша. Втората сестра запитала първата: „Защо си толкова слаба? Какво направи със своя възлюблен? “ – „Остави се, той ме завърза в един мех, че цяло лято тресох меха, но нямаше какво да ям, че отслабнах.“ – „Аз пък, както ме виждаш, оправих се. Бях при кадията.“ – „Хайде тогава да отидем и двете при него.“ Двете сестри отишли при кадията и започнали да се редуват: едната сутрин, другата вечер, докато най-после одрали кожата му.
към беседата >>
Бог е единственият, Когото мога да любя.
Няма храм на земята, дето Бог може да се побере. Човешката душа с богатство не може да се задоволи – с нищо не може да се задоволи. Това е единственото нещо, с което човешката душа може да се задоволи, това е Божествената любов. Като погледнеш на небето онези светещи звезди, онова светещо слънце, ти чувствуваш в себе си Божественото, което дава. От Когото съм излязъл, Него мога да любя.
Бог е единственият, Когото мога да любя.
Заради Него съм дошъл. Следователно, всяка душа, която е дошла на земята, тя е дошла за Бога, а не за хората. Тя е дошла заради Неговата любов, понеже Онзи, Когото обичаш, обича всички хора. Душата е дошла да служи на хората от любов към Бога. Така е с всички, така е с ангелите, които са дошли на земята да служат на хората.
към беседата >>
Младият овчар отишъл да ги слуша.
По този начин той успял да завърже треската в тулума и се освободил от нея. Като дошло лятото, треската започнала да тресе тулума. Цяло лято го тресла, но от това тя отслабнала много. Като дошла есента, овчарят отворил тулума, пуснал треската на свобода, а тулумът употребил за сирене. След това двете сестри се събрали пак под моста и започнали да се разговарят.
Младият овчар отишъл да ги слуша.
Втората сестра запитала първата: „Защо си толкова слаба? Какво направи със своя възлюблен? “ – „Остави се, той ме завърза в един мех, че цяло лято тресох меха, но нямаше какво да ям, че отслабнах.“ – „Аз пък, както ме виждаш, оправих се. Бях при кадията.“ – „Хайде тогава да отидем и двете при него.“ Двете сестри отишли при кадията и започнали да се редуват: едната сутрин, другата вечер, докато най-после одрали кожата му.
към беседата >>
Заради Него съм дошъл.
Човешката душа с богатство не може да се задоволи – с нищо не може да се задоволи. Това е единственото нещо, с което човешката душа може да се задоволи, това е Божествената любов. Като погледнеш на небето онези светещи звезди, онова светещо слънце, ти чувствуваш в себе си Божественото, което дава. От Когото съм излязъл, Него мога да любя. Бог е единственият, Когото мога да любя.
Заради Него съм дошъл.
Следователно, всяка душа, която е дошла на земята, тя е дошла за Бога, а не за хората. Тя е дошла заради Неговата любов, понеже Онзи, Когото обичаш, обича всички хора. Душата е дошла да служи на хората от любов към Бога. Така е с всички, така е с ангелите, които са дошли на земята да служат на хората. Те са служащи души.
към беседата >>
Втората сестра запитала първата: „Защо си толкова слаба?
Като дошло лятото, треската започнала да тресе тулума. Цяло лято го тресла, но от това тя отслабнала много. Като дошла есента, овчарят отворил тулума, пуснал треската на свобода, а тулумът употребил за сирене. След това двете сестри се събрали пак под моста и започнали да се разговарят. Младият овчар отишъл да ги слуша.
Втората сестра запитала първата: „Защо си толкова слаба?
Какво направи със своя възлюблен? “ – „Остави се, той ме завърза в един мех, че цяло лято тресох меха, но нямаше какво да ям, че отслабнах.“ – „Аз пък, както ме виждаш, оправих се. Бях при кадията.“ – „Хайде тогава да отидем и двете при него.“ Двете сестри отишли при кадията и започнали да се редуват: едната сутрин, другата вечер, докато най-после одрали кожата му.
към беседата >>
Следователно, всяка душа, която е дошла на земята, тя е дошла за Бога, а не за хората.
Това е единственото нещо, с което човешката душа може да се задоволи, това е Божествената любов. Като погледнеш на небето онези светещи звезди, онова светещо слънце, ти чувствуваш в себе си Божественото, което дава. От Когото съм излязъл, Него мога да любя. Бог е единственият, Когото мога да любя. Заради Него съм дошъл.
Следователно, всяка душа, която е дошла на земята, тя е дошла за Бога, а не за хората.
Тя е дошла заради Неговата любов, понеже Онзи, Когото обичаш, обича всички хора. Душата е дошла да служи на хората от любов към Бога. Така е с всички, така е с ангелите, които са дошли на земята да служат на хората. Те са служащи души. Някой път се чувствувате тъжни, скръбни, но след малко време чувствувате, като че някой ви е взел скръбта и вие ставате радостен.
към беседата >>
Какво направи със своя възлюблен?
Цяло лято го тресла, но от това тя отслабнала много. Като дошла есента, овчарят отворил тулума, пуснал треската на свобода, а тулумът употребил за сирене. След това двете сестри се събрали пак под моста и започнали да се разговарят. Младият овчар отишъл да ги слуша. Втората сестра запитала първата: „Защо си толкова слаба?
Какво направи със своя възлюблен?
“ – „Остави се, той ме завърза в един мех, че цяло лято тресох меха, но нямаше какво да ям, че отслабнах.“ – „Аз пък, както ме виждаш, оправих се. Бях при кадията.“ – „Хайде тогава да отидем и двете при него.“ Двете сестри отишли при кадията и започнали да се редуват: едната сутрин, другата вечер, докато най-после одрали кожата му.
към беседата >>
Тя е дошла заради Неговата любов, понеже Онзи, Когото обичаш, обича всички хора.
Като погледнеш на небето онези светещи звезди, онова светещо слънце, ти чувствуваш в себе си Божественото, което дава. От Когото съм излязъл, Него мога да любя. Бог е единственият, Когото мога да любя. Заради Него съм дошъл. Следователно, всяка душа, която е дошла на земята, тя е дошла за Бога, а не за хората.
Тя е дошла заради Неговата любов, понеже Онзи, Когото обичаш, обича всички хора.
Душата е дошла да служи на хората от любов към Бога. Така е с всички, така е с ангелите, които са дошли на земята да служат на хората. Те са служащи души. Някой път се чувствувате тъжни, скръбни, но след малко време чувствувате, като че някой ви е взел скръбта и вие ставате радостен. Посетила ви е някоя душа, която е дошла от Божественото жилище.
към беседата >>
“ – „Остави се, той ме завърза в един мех, че цяло лято тресох меха, но нямаше какво да ям, че отслабнах.“ – „Аз пък, както ме виждаш, оправих се.
Като дошла есента, овчарят отворил тулума, пуснал треската на свобода, а тулумът употребил за сирене. След това двете сестри се събрали пак под моста и започнали да се разговарят. Младият овчар отишъл да ги слуша. Втората сестра запитала първата: „Защо си толкова слаба? Какво направи със своя възлюблен?
“ – „Остави се, той ме завърза в един мех, че цяло лято тресох меха, но нямаше какво да ям, че отслабнах.“ – „Аз пък, както ме виждаш, оправих се.
Бях при кадията.“ – „Хайде тогава да отидем и двете при него.“ Двете сестри отишли при кадията и започнали да се редуват: едната сутрин, другата вечер, докато най-после одрали кожата му.
към беседата >>
НАГОРЕ