НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
559
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
559
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учене и прилагане / Учение и прилагане. Господар и слуга
,
МОК
, София, 14.12.1928г.,
Вместо да е говорила твоята душа, дошъл е и ти е говорил самозвания професор умът.
(втори вариант)
И ти ще кажеш: „Попитах душата си и тя ми каза така и така. И така стана.“ Но някой път няма да стане така. Душата ти е казала: „Първият месец в хрема ще бъдеш“, но никаква хрема не те хваща. Тя ти каза: „Вторият месец в треска ще бъдеш“, но не те хваща треска. Тогава какво е станало?
Вместо да е говорила твоята душа, дошъл е и ти е говорил самозвания професор умът.
към втори вариант >>
И тогава у човека тези два процеса вървят.
(втори вариант)
В друга категория спада интелигентният. Интелигентният учен, той може да използува науката в по-широка смисъл; а интелигентният, който не е учен може да е мъдрец.[1] Човек може да бъде мъдрец, без да е учен. В дадения случай той лесно може да придобие познанията на миналото. И добиването на тези познания от него наричаме самообразование.
И тогава у човека тези два процеса вървят.
Има неща, които сме наследили от деди и прадеди, бащи. Това е наука и науката може да се наследи. Известни познания, които проникват в съзнанието на поколението, могат да се предадат. Има някои познания, които могат да се предадат. Например, ако майката дълго време се е учила, това може да се предаде.
към втори вариант >>
Един човек преди две съществувания, когато е бил на земята, е имал слуга, с когото е постъпил крайно несправедливо, изпъдил е слугата си зимно време и последният дълго време е страдал.
(втори вариант)
Един човек преди две съществувания, когато е бил на земята, е имал слуга, с когото е постъпил крайно несправедливо, изпъдил е слугата си зимно време и последният дълго време е страдал.
Да допуснем, че тази година се съвпада според изчисленията, този бивш господар да опита същото. В това прераждане, този бивш господар сега служи при един господар, който ще го изпъди и колко време ще седи без работа, аз зная. Преди две съществувания онзи слуга, когото той е изпъдил, се е лутал три месеца. Следователно и този бивш господар точно три месеца ще бъде лутан. Това е писано на ръката му.
към втори вариант >>
Има неща, които сме наследили от деди и прадеди, бащи.
(втори вариант)
В друга категория спада интелигентният. Интелигентният учен, той може да използува науката в по-широка смисъл; а интелигентният, който не е учен може да е мъдрец.[1] Човек може да бъде мъдрец, без да е учен. В дадения случай той лесно може да придобие познанията на миналото. И добиването на тези познания от него наричаме самообразование. И тогава у човека тези два процеса вървят.
Има неща, които сме наследили от деди и прадеди, бащи.
Това е наука и науката може да се наследи. Известни познания, които проникват в съзнанието на поколението, могат да се предадат. Има някои познания, които могат да се предадат. Например, ако майката дълго време се е учила, това може да се предаде. Ред поколения майките са се учили на музика.
към втори вариант >>
Да допуснем, че тази година се съвпада според изчисленията, този бивш господар да опита същото.
(втори вариант)
Един човек преди две съществувания, когато е бил на земята, е имал слуга, с когото е постъпил крайно несправедливо, изпъдил е слугата си зимно време и последният дълго време е страдал.
Да допуснем, че тази година се съвпада според изчисленията, този бивш господар да опита същото.
В това прераждане, този бивш господар сега служи при един господар, който ще го изпъди и колко време ще седи без работа, аз зная. Преди две съществувания онзи слуга, когото той е изпъдил, се е лутал три месеца. Следователно и този бивш господар точно три месеца ще бъде лутан. Това е писано на ръката му. С микроскоп трябва да гледаш ръката му.
към втори вариант >>
Това е наука и науката може да се наследи.
(втори вариант)
Интелигентният учен, той може да използува науката в по-широка смисъл; а интелигентният, който не е учен може да е мъдрец.[1] Човек може да бъде мъдрец, без да е учен. В дадения случай той лесно може да придобие познанията на миналото. И добиването на тези познания от него наричаме самообразование. И тогава у човека тези два процеса вървят. Има неща, които сме наследили от деди и прадеди, бащи.
Това е наука и науката може да се наследи.
Известни познания, които проникват в съзнанието на поколението, могат да се предадат. Има някои познания, които могат да се предадат. Например, ако майката дълго време се е учила, това може да се предаде. Ред поколения майките са се учили на музика. И това е станало като вътрешна потреба на духа.
към втори вариант >>
В това прераждане, този бивш господар сега служи при един господар, който ще го изпъди и колко време ще седи без работа, аз зная.
(втори вариант)
Един човек преди две съществувания, когато е бил на земята, е имал слуга, с когото е постъпил крайно несправедливо, изпъдил е слугата си зимно време и последният дълго време е страдал. Да допуснем, че тази година се съвпада според изчисленията, този бивш господар да опита същото.
В това прераждане, този бивш господар сега служи при един господар, който ще го изпъди и колко време ще седи без работа, аз зная.
Преди две съществувания онзи слуга, когото той е изпъдил, се е лутал три месеца. Следователно и този бивш господар точно три месеца ще бъде лутан. Това е писано на ръката му. С микроскоп трябва да гледаш ръката му. Три месеца ще бъде без работа.
към втори вариант >>
Известни познания, които проникват в съзнанието на поколението, могат да се предадат.
(втори вариант)
В дадения случай той лесно може да придобие познанията на миналото. И добиването на тези познания от него наричаме самообразование. И тогава у човека тези два процеса вървят. Има неща, които сме наследили от деди и прадеди, бащи. Това е наука и науката може да се наследи.
Известни познания, които проникват в съзнанието на поколението, могат да се предадат.
Има някои познания, които могат да се предадат. Например, ако майката дълго време се е учила, това може да се предаде. Ред поколения майките са се учили на музика. И това е станало като вътрешна потреба на духа. Тези качества на майката и бащата могат да се предадат.
към втори вариант >>
Преди две съществувания онзи слуга, когото той е изпъдил, се е лутал три месеца.
(втори вариант)
Един човек преди две съществувания, когато е бил на земята, е имал слуга, с когото е постъпил крайно несправедливо, изпъдил е слугата си зимно време и последният дълго време е страдал. Да допуснем, че тази година се съвпада според изчисленията, този бивш господар да опита същото. В това прераждане, този бивш господар сега служи при един господар, който ще го изпъди и колко време ще седи без работа, аз зная.
Преди две съществувания онзи слуга, когото той е изпъдил, се е лутал три месеца.
Следователно и този бивш господар точно три месеца ще бъде лутан. Това е писано на ръката му. С микроскоп трябва да гледаш ръката му. Три месеца ще бъде без работа. Според окултната наука всички тези детайли на нашия живот са турени в ръката.
към втори вариант >>
Има някои познания, които могат да се предадат.
(втори вариант)
И добиването на тези познания от него наричаме самообразование. И тогава у човека тези два процеса вървят. Има неща, които сме наследили от деди и прадеди, бащи. Това е наука и науката може да се наследи. Известни познания, които проникват в съзнанието на поколението, могат да се предадат.
Има някои познания, които могат да се предадат.
Например, ако майката дълго време се е учила, това може да се предаде. Ред поколения майките са се учили на музика. И това е станало като вътрешна потреба на духа. Тези качества на майката и бащата могат да се предадат. Следователно, можем да считаме, че известни качества могат да се предадат само тогаз, когато станат несъзнателна наука в човека.
към втори вариант >>
Следователно и този бивш господар точно три месеца ще бъде лутан.
(втори вариант)
Един човек преди две съществувания, когато е бил на земята, е имал слуга, с когото е постъпил крайно несправедливо, изпъдил е слугата си зимно време и последният дълго време е страдал. Да допуснем, че тази година се съвпада според изчисленията, този бивш господар да опита същото. В това прераждане, този бивш господар сега служи при един господар, който ще го изпъди и колко време ще седи без работа, аз зная. Преди две съществувания онзи слуга, когото той е изпъдил, се е лутал три месеца.
Следователно и този бивш господар точно три месеца ще бъде лутан.
Това е писано на ръката му. С микроскоп трябва да гледаш ръката му. Три месеца ще бъде без работа. Според окултната наука всички тези детайли на нашия живот са турени в ръката. И онзи, който познава, като погледне ръката само, той знае и си казва: „В еди кое прераждане, например в предпоследното прераждане или преди три прераждания си направил това и това и в еди кой си месец и година ще опиташ резултатите на доброто, което си направил в миналото.
към втори вариант >>
Например, ако майката дълго време се е учила, това може да се предаде.
(втори вариант)
И тогава у човека тези два процеса вървят. Има неща, които сме наследили от деди и прадеди, бащи. Това е наука и науката може да се наследи. Известни познания, които проникват в съзнанието на поколението, могат да се предадат. Има някои познания, които могат да се предадат.
Например, ако майката дълго време се е учила, това може да се предаде.
Ред поколения майките са се учили на музика. И това е станало като вътрешна потреба на духа. Тези качества на майката и бащата могат да се предадат. Следователно, можем да считаме, че известни качества могат да се предадат само тогаз, когато станат несъзнателна наука в човека. Това, което у човека е съзнателно, той може да го предаде.
към втори вариант >>
Това е писано на ръката му.
(втори вариант)
Един човек преди две съществувания, когато е бил на земята, е имал слуга, с когото е постъпил крайно несправедливо, изпъдил е слугата си зимно време и последният дълго време е страдал. Да допуснем, че тази година се съвпада според изчисленията, този бивш господар да опита същото. В това прераждане, този бивш господар сега служи при един господар, който ще го изпъди и колко време ще седи без работа, аз зная. Преди две съществувания онзи слуга, когото той е изпъдил, се е лутал три месеца. Следователно и този бивш господар точно три месеца ще бъде лутан.
Това е писано на ръката му.
С микроскоп трябва да гледаш ръката му. Три месеца ще бъде без работа. Според окултната наука всички тези детайли на нашия живот са турени в ръката. И онзи, който познава, като погледне ръката само, той знае и си казва: „В еди кое прераждане, например в предпоследното прераждане или преди три прераждания си направил това и това и в еди кой си месец и година ще опиташ резултатите на доброто, което си направил в миналото. То се връща върху тебе и опущенията, които си направил, и те се връщат.“
към втори вариант >>
Ред поколения майките са се учили на музика.
(втори вариант)
Има неща, които сме наследили от деди и прадеди, бащи. Това е наука и науката може да се наследи. Известни познания, които проникват в съзнанието на поколението, могат да се предадат. Има някои познания, които могат да се предадат. Например, ако майката дълго време се е учила, това може да се предаде.
Ред поколения майките са се учили на музика.
И това е станало като вътрешна потреба на духа. Тези качества на майката и бащата могат да се предадат. Следователно, можем да считаме, че известни качества могат да се предадат само тогаз, когато станат несъзнателна наука в човека. Това, което у човека е съзнателно, той може да го предаде. Тъй че, задачата на науката не е празна.
към втори вариант >>
С микроскоп трябва да гледаш ръката му.
(втори вариант)
Да допуснем, че тази година се съвпада според изчисленията, този бивш господар да опита същото. В това прераждане, този бивш господар сега служи при един господар, който ще го изпъди и колко време ще седи без работа, аз зная. Преди две съществувания онзи слуга, когото той е изпъдил, се е лутал три месеца. Следователно и този бивш господар точно три месеца ще бъде лутан. Това е писано на ръката му.
С микроскоп трябва да гледаш ръката му.
Три месеца ще бъде без работа. Според окултната наука всички тези детайли на нашия живот са турени в ръката. И онзи, който познава, като погледне ръката само, той знае и си казва: „В еди кое прераждане, например в предпоследното прераждане или преди три прераждания си направил това и това и в еди кой си месец и година ще опиташ резултатите на доброто, което си направил в миналото. То се връща върху тебе и опущенията, които си направил, и те се връщат.“
към втори вариант >>
И това е станало като вътрешна потреба на духа.
(втори вариант)
Това е наука и науката може да се наследи. Известни познания, които проникват в съзнанието на поколението, могат да се предадат. Има някои познания, които могат да се предадат. Например, ако майката дълго време се е учила, това може да се предаде. Ред поколения майките са се учили на музика.
И това е станало като вътрешна потреба на духа.
Тези качества на майката и бащата могат да се предадат. Следователно, можем да считаме, че известни качества могат да се предадат само тогаз, когато станат несъзнателна наука в човека. Това, което у човека е съзнателно, той може да го предаде. Тъй че, задачата на науката не е празна. Има неща в науката, който са празни, т.е. неверни.
към втори вариант >>
Три месеца ще бъде без работа.
(втори вариант)
В това прераждане, този бивш господар сега служи при един господар, който ще го изпъди и колко време ще седи без работа, аз зная. Преди две съществувания онзи слуга, когото той е изпъдил, се е лутал три месеца. Следователно и този бивш господар точно три месеца ще бъде лутан. Това е писано на ръката му. С микроскоп трябва да гледаш ръката му.
Три месеца ще бъде без работа.
Според окултната наука всички тези детайли на нашия живот са турени в ръката. И онзи, който познава, като погледне ръката само, той знае и си казва: „В еди кое прераждане, например в предпоследното прераждане или преди три прераждания си направил това и това и в еди кой си месец и година ще опиташ резултатите на доброто, което си направил в миналото. То се връща върху тебе и опущенията, които си направил, и те се връщат.“
към втори вариант >>
Тези качества на майката и бащата могат да се предадат.
(втори вариант)
Известни познания, които проникват в съзнанието на поколението, могат да се предадат. Има някои познания, които могат да се предадат. Например, ако майката дълго време се е учила, това може да се предаде. Ред поколения майките са се учили на музика. И това е станало като вътрешна потреба на духа.
Тези качества на майката и бащата могат да се предадат.
Следователно, можем да считаме, че известни качества могат да се предадат само тогаз, когато станат несъзнателна наука в човека. Това, което у човека е съзнателно, той може да го предаде. Тъй че, задачата на науката не е празна. Има неща в науката, който са празни, т.е. неверни. Но всички верни работи, дълго време като се употребяват, могат да се предадат.
към втори вариант >>
Според окултната наука всички тези детайли на нашия живот са турени в ръката.
(втори вариант)
Преди две съществувания онзи слуга, когото той е изпъдил, се е лутал три месеца. Следователно и този бивш господар точно три месеца ще бъде лутан. Това е писано на ръката му. С микроскоп трябва да гледаш ръката му. Три месеца ще бъде без работа.
Според окултната наука всички тези детайли на нашия живот са турени в ръката.
И онзи, който познава, като погледне ръката само, той знае и си казва: „В еди кое прераждане, например в предпоследното прераждане или преди три прераждания си направил това и това и в еди кой си месец и година ще опиташ резултатите на доброто, което си направил в миналото. То се връща върху тебе и опущенията, които си направил, и те се връщат.“
към втори вариант >>
Следователно, можем да считаме, че известни качества могат да се предадат само тогаз, когато станат несъзнателна наука в човека.
(втори вариант)
Има някои познания, които могат да се предадат. Например, ако майката дълго време се е учила, това може да се предаде. Ред поколения майките са се учили на музика. И това е станало като вътрешна потреба на духа. Тези качества на майката и бащата могат да се предадат.
Следователно, можем да считаме, че известни качества могат да се предадат само тогаз, когато станат несъзнателна наука в човека.
Това, което у човека е съзнателно, той може да го предаде. Тъй че, задачата на науката не е празна. Има неща в науката, който са празни, т.е. неверни. Но всички верни работи, дълго време като се употребяват, могат да се предадат.
към втори вариант >>
И онзи, който познава, като погледне ръката само, той знае и си казва: „В еди кое прераждане, например в предпоследното прераждане или преди три прераждания си направил това и това и в еди кой си месец и година ще опиташ резултатите на доброто, което си направил в миналото.
(втори вариант)
Следователно и този бивш господар точно три месеца ще бъде лутан. Това е писано на ръката му. С микроскоп трябва да гледаш ръката му. Три месеца ще бъде без работа. Според окултната наука всички тези детайли на нашия живот са турени в ръката.
И онзи, който познава, като погледне ръката само, той знае и си казва: „В еди кое прераждане, например в предпоследното прераждане или преди три прераждания си направил това и това и в еди кой си месец и година ще опиташ резултатите на доброто, което си направил в миналото.
То се връща върху тебе и опущенията, които си направил, и те се връщат.“
към втори вариант >>
Това, което у човека е съзнателно, той може да го предаде.
(втори вариант)
Например, ако майката дълго време се е учила, това може да се предаде. Ред поколения майките са се учили на музика. И това е станало като вътрешна потреба на духа. Тези качества на майката и бащата могат да се предадат. Следователно, можем да считаме, че известни качества могат да се предадат само тогаз, когато станат несъзнателна наука в човека.
Това, което у човека е съзнателно, той може да го предаде.
Тъй че, задачата на науката не е празна. Има неща в науката, който са празни, т.е. неверни. Но всички верни работи, дълго време като се употребяват, могат да се предадат.
към втори вариант >>
То се връща върху тебе и опущенията, които си направил, и те се връщат.“
(втори вариант)
Това е писано на ръката му. С микроскоп трябва да гледаш ръката му. Три месеца ще бъде без работа. Според окултната наука всички тези детайли на нашия живот са турени в ръката. И онзи, който познава, като погледне ръката само, той знае и си казва: „В еди кое прераждане, например в предпоследното прераждане или преди три прераждания си направил това и това и в еди кой си месец и година ще опиташ резултатите на доброто, което си направил в миналото.
То се връща върху тебе и опущенията, които си направил, и те се връщат.“
към втори вариант >>
Тъй че, задачата на науката не е празна.
(втори вариант)
Ред поколения майките са се учили на музика. И това е станало като вътрешна потреба на духа. Тези качества на майката и бащата могат да се предадат. Следователно, можем да считаме, че известни качества могат да се предадат само тогаз, когато станат несъзнателна наука в човека. Това, което у човека е съзнателно, той може да го предаде.
Тъй че, задачата на науката не е празна.
Има неща в науката, който са празни, т.е. неверни. Но всички верни работи, дълго време като се употребяват, могат да се предадат.
към втори вариант >>
Та всичко става според Божествената [...][4] всемогъщо Божествено Съзнание, което прониква цялата природа, и хроникира нещата.
(втори вариант)
Та всичко става според Божествената [...][4] всемогъщо Божествено Съзнание, което прониква цялата природа, и хроникира нещата.
Това Божественото Съзнание никога няма да забрави и ще накара човека да пожъне последствията на своите постъпки добри или лоши. Това Божествено Съзнание иска да докара всяко едно същество да пожъне последствията на своя живот. Та в сегашния си живот да не се страхувате. Науката седи в това, че туй, което мислите, което учите и което вършите, всичко това ще стане основа на вашето бъдеще развитие.
към втори вариант >>
Има неща в науката, който са празни, т.е. неверни.
(втори вариант)
И това е станало като вътрешна потреба на духа. Тези качества на майката и бащата могат да се предадат. Следователно, можем да считаме, че известни качества могат да се предадат само тогаз, когато станат несъзнателна наука в човека. Това, което у човека е съзнателно, той може да го предаде. Тъй че, задачата на науката не е празна.
Има неща в науката, който са празни, т.е. неверни.
Но всички верни работи, дълго време като се употребяват, могат да се предадат.
към втори вариант >>
Това Божественото Съзнание никога няма да забрави и ще накара човека да пожъне последствията на своите постъпки добри или лоши.
(втори вариант)
Та всичко става според Божествената [...][4] всемогъщо Божествено Съзнание, което прониква цялата природа, и хроникира нещата.
Това Божественото Съзнание никога няма да забрави и ще накара човека да пожъне последствията на своите постъпки добри или лоши.
Това Божествено Съзнание иска да докара всяко едно същество да пожъне последствията на своя живот. Та в сегашния си живот да не се страхувате. Науката седи в това, че туй, което мислите, което учите и което вършите, всичко това ще стане основа на вашето бъдеще развитие.
към втори вариант >>
Но всички верни работи, дълго време като се употребяват, могат да се предадат.
(втори вариант)
Тези качества на майката и бащата могат да се предадат. Следователно, можем да считаме, че известни качества могат да се предадат само тогаз, когато станат несъзнателна наука в човека. Това, което у човека е съзнателно, той може да го предаде. Тъй че, задачата на науката не е празна. Има неща в науката, който са празни, т.е. неверни.
Но всички верни работи, дълго време като се употребяват, могат да се предадат.
към втори вариант >>
Това Божествено Съзнание иска да докара всяко едно същество да пожъне последствията на своя живот.
(втори вариант)
Та всичко става според Божествената [...][4] всемогъщо Божествено Съзнание, което прониква цялата природа, и хроникира нещата. Това Божественото Съзнание никога няма да забрави и ще накара човека да пожъне последствията на своите постъпки добри или лоши.
Това Божествено Съзнание иска да докара всяко едно същество да пожъне последствията на своя живот.
Та в сегашния си живот да не се страхувате. Науката седи в това, че туй, което мислите, което учите и което вършите, всичко това ще стане основа на вашето бъдеще развитие.
към втори вариант >>
Забележете следното положение.
(втори вариант)
Забележете следното положение.
Да кажем, че имаме малка клетка А. Сегашните учени, които разсъждават механически, казват, че тази клетка почва да се дефиренцира, да се видоизменя и от нея най-после е излезнал човекът. Да допуснем, че тази клетка се е образувала и че тя представлява първичен живот. И да допуснем, че няма външна интелигентност. Кои сили ще я накарат тя да се раздвои?
към втори вариант >>
Та в сегашния си живот да не се страхувате.
(втори вариант)
Та всичко става според Божествената [...][4] всемогъщо Божествено Съзнание, което прониква цялата природа, и хроникира нещата. Това Божественото Съзнание никога няма да забрави и ще накара човека да пожъне последствията на своите постъпки добри или лоши. Това Божествено Съзнание иска да докара всяко едно същество да пожъне последствията на своя живот.
Та в сегашния си живот да не се страхувате.
Науката седи в това, че туй, което мислите, което учите и което вършите, всичко това ще стане основа на вашето бъдеще развитие.
към втори вариант >>
Да кажем, че имаме малка клетка А.
(втори вариант)
Забележете следното положение.
Да кажем, че имаме малка клетка А.
Сегашните учени, които разсъждават механически, казват, че тази клетка почва да се дефиренцира, да се видоизменя и от нея най-после е излезнал човекът. Да допуснем, че тази клетка се е образувала и че тя представлява първичен живот. И да допуснем, че няма външна интелигентност. Кои сили ще я накарат тя да се раздвои? Кое е дало повод тя да се раздвои?
към втори вариант >>
Науката седи в това, че туй, което мислите, което учите и което вършите, всичко това ще стане основа на вашето бъдеще развитие.
(втори вариант)
Та всичко става според Божествената [...][4] всемогъщо Божествено Съзнание, което прониква цялата природа, и хроникира нещата. Това Божественото Съзнание никога няма да забрави и ще накара човека да пожъне последствията на своите постъпки добри или лоши. Това Божествено Съзнание иска да докара всяко едно същество да пожъне последствията на своя живот. Та в сегашния си живот да не се страхувате.
Науката седи в това, че туй, което мислите, което учите и което вършите, всичко това ще стане основа на вашето бъдеще развитие.
към втори вариант >>
Сегашните учени, които разсъждават механически, казват, че тази клетка почва да се дефиренцира, да се видоизменя и от нея най-после е излезнал човекът.
(втори вариант)
Забележете следното положение. Да кажем, че имаме малка клетка А.
Сегашните учени, които разсъждават механически, казват, че тази клетка почва да се дефиренцира, да се видоизменя и от нея най-после е излезнал човекът.
Да допуснем, че тази клетка се е образувала и че тя представлява първичен живот. И да допуснем, че няма външна интелигентност. Кои сили ще я накарат тя да се раздвои? Кое е дало повод тя да се раздвои? Получените две клетки пак са се раздвоили и т.н.
към втори вариант >>
Някой път казваш: „Дотегна ми, не искам да се уча.“ Това са празни работи.
(втори вариант)
Някой път казваш: „Дотегна ми, не искам да се уча.“ Това са празни работи.
И сто пъти да ти дотегне, това няма да те спаси. Един слуга работи при господаря си и казва: „Дотегна ми.“ Аз гледам ръката му и му казвам: „Още един месец ти остана. Но този месец е опасен. Ако излезнеш преждевременно, природата ще тури лихвите, а ако свършиш тези противоречия, ще станеш господар.“ За добрите си постъпки човек става господар, а за лошите си постъпки той винаги става слуга. Някой път вие искате да станете господар.
към втори вариант >>
Да допуснем, че тази клетка се е образувала и че тя представлява първичен живот.
(втори вариант)
Забележете следното положение. Да кажем, че имаме малка клетка А. Сегашните учени, които разсъждават механически, казват, че тази клетка почва да се дефиренцира, да се видоизменя и от нея най-после е излезнал човекът.
Да допуснем, че тази клетка се е образувала и че тя представлява първичен живот.
И да допуснем, че няма външна интелигентност. Кои сили ще я накарат тя да се раздвои? Кое е дало повод тя да се раздвои? Получените две клетки пак са се раздвоили и т.н. Учените хора казват: известен инстинкт, напор.
към втори вариант >>
И сто пъти да ти дотегне, това няма да те спаси.
(втори вариант)
Някой път казваш: „Дотегна ми, не искам да се уча.“ Това са празни работи.
И сто пъти да ти дотегне, това няма да те спаси.
Един слуга работи при господаря си и казва: „Дотегна ми.“ Аз гледам ръката му и му казвам: „Още един месец ти остана. Но този месец е опасен. Ако излезнеш преждевременно, природата ще тури лихвите, а ако свършиш тези противоречия, ще станеш господар.“ За добрите си постъпки човек става господар, а за лошите си постъпки той винаги става слуга. Някой път вие искате да станете господар. Рекох, писано е на ръката ви да бъдете слуга поради лошата ви карма.
към втори вариант >>
И да допуснем, че няма външна интелигентност.
(втори вариант)
Забележете следното положение. Да кажем, че имаме малка клетка А. Сегашните учени, които разсъждават механически, казват, че тази клетка почва да се дефиренцира, да се видоизменя и от нея най-после е излезнал човекът. Да допуснем, че тази клетка се е образувала и че тя представлява първичен живот.
И да допуснем, че няма външна интелигентност.
Кои сили ще я накарат тя да се раздвои? Кое е дало повод тя да се раздвои? Получените две клетки пак са се раздвоили и т.н. Учените хора казват: известен инстинкт, напор. Но това не е обяснение.
към втори вариант >>
Един слуга работи при господаря си и казва: „Дотегна ми.“ Аз гледам ръката му и му казвам: „Още един месец ти остана.
(втори вариант)
Някой път казваш: „Дотегна ми, не искам да се уча.“ Това са празни работи. И сто пъти да ти дотегне, това няма да те спаси.
Един слуга работи при господаря си и казва: „Дотегна ми.“ Аз гледам ръката му и му казвам: „Още един месец ти остана.
Но този месец е опасен. Ако излезнеш преждевременно, природата ще тури лихвите, а ако свършиш тези противоречия, ще станеш господар.“ За добрите си постъпки човек става господар, а за лошите си постъпки той винаги става слуга. Някой път вие искате да станете господар. Рекох, писано е на ръката ви да бъдете слуга поради лошата ви карма. При лошата карма човек ще слугува.
към втори вариант >>
Кои сили ще я накарат тя да се раздвои?
(втори вариант)
Забележете следното положение. Да кажем, че имаме малка клетка А. Сегашните учени, които разсъждават механически, казват, че тази клетка почва да се дефиренцира, да се видоизменя и от нея най-после е излезнал човекът. Да допуснем, че тази клетка се е образувала и че тя представлява първичен живот. И да допуснем, че няма външна интелигентност.
Кои сили ще я накарат тя да се раздвои?
Кое е дало повод тя да се раздвои? Получените две клетки пак са се раздвоили и т.н. Учените хора казват: известен инстинкт, напор. Но това не е обяснение. Ако едно разумно същество би наблюдавало строежа на една къща, какво ще констатира?
към втори вариант >>
Но този месец е опасен.
(втори вариант)
Някой път казваш: „Дотегна ми, не искам да се уча.“ Това са празни работи. И сто пъти да ти дотегне, това няма да те спаси. Един слуга работи при господаря си и казва: „Дотегна ми.“ Аз гледам ръката му и му казвам: „Още един месец ти остана.
Но този месец е опасен.
Ако излезнеш преждевременно, природата ще тури лихвите, а ако свършиш тези противоречия, ще станеш господар.“ За добрите си постъпки човек става господар, а за лошите си постъпки той винаги става слуга. Някой път вие искате да станете господар. Рекох, писано е на ръката ви да бъдете слуга поради лошата ви карма. При лошата карма човек ще слугува. Някой казва: „Защо трябва да живея добър живот?
към втори вариант >>
Кое е дало повод тя да се раздвои?
(втори вариант)
Да кажем, че имаме малка клетка А. Сегашните учени, които разсъждават механически, казват, че тази клетка почва да се дефиренцира, да се видоизменя и от нея най-после е излезнал човекът. Да допуснем, че тази клетка се е образувала и че тя представлява първичен живот. И да допуснем, че няма външна интелигентност. Кои сили ще я накарат тя да се раздвои?
Кое е дало повод тя да се раздвои?
Получените две клетки пак са се раздвоили и т.н. Учените хора казват: известен инстинкт, напор. Но това не е обяснение. Ако едно разумно същество би наблюдавало строежа на една къща, какво ще констатира? Да допуснем, че една къща би се строила механически, да допуснем, че къщите се строят без хора.
към втори вариант >>
Ако излезнеш преждевременно, природата ще тури лихвите, а ако свършиш тези противоречия, ще станеш господар.“ За добрите си постъпки човек става господар, а за лошите си постъпки той винаги става слуга.
(втори вариант)
Някой път казваш: „Дотегна ми, не искам да се уча.“ Това са празни работи. И сто пъти да ти дотегне, това няма да те спаси. Един слуга работи при господаря си и казва: „Дотегна ми.“ Аз гледам ръката му и му казвам: „Още един месец ти остана. Но този месец е опасен.
Ако излезнеш преждевременно, природата ще тури лихвите, а ако свършиш тези противоречия, ще станеш господар.“ За добрите си постъпки човек става господар, а за лошите си постъпки той винаги става слуга.
Някой път вие искате да станете господар. Рекох, писано е на ръката ви да бъдете слуга поради лошата ви карма. При лошата карма човек ще слугува. Някой казва: „Защо трябва да живея добър живот? “ За да бъдеш господар.
към втори вариант >>
Получените две клетки пак са се раздвоили и т.н.
(втори вариант)
Сегашните учени, които разсъждават механически, казват, че тази клетка почва да се дефиренцира, да се видоизменя и от нея най-после е излезнал човекът. Да допуснем, че тази клетка се е образувала и че тя представлява първичен живот. И да допуснем, че няма външна интелигентност. Кои сили ще я накарат тя да се раздвои? Кое е дало повод тя да се раздвои?
Получените две клетки пак са се раздвоили и т.н.
Учените хора казват: известен инстинкт, напор. Но това не е обяснение. Ако едно разумно същество би наблюдавало строежа на една къща, какво ще констатира? Да допуснем, че една къща би се строила механически, да допуснем, че къщите се строят без хора. Варта се носи сама с механически средства и тези, малките влакове се турят, без да видиш некое живо същество.
към втори вариант >>
Някой път вие искате да станете господар.
(втори вариант)
Някой път казваш: „Дотегна ми, не искам да се уча.“ Това са празни работи. И сто пъти да ти дотегне, това няма да те спаси. Един слуга работи при господаря си и казва: „Дотегна ми.“ Аз гледам ръката му и му казвам: „Още един месец ти остана. Но този месец е опасен. Ако излезнеш преждевременно, природата ще тури лихвите, а ако свършиш тези противоречия, ще станеш господар.“ За добрите си постъпки човек става господар, а за лошите си постъпки той винаги става слуга.
Някой път вие искате да станете господар.
Рекох, писано е на ръката ви да бъдете слуга поради лошата ви карма. При лошата карма човек ще слугува. Някой казва: „Защо трябва да живея добър живот? “ За да бъдеш господар. Така че човек от сега определя в бъдеще господар ли ще бъде или слуга?
към втори вариант >>
Учените хора казват: известен инстинкт, напор.
(втори вариант)
Да допуснем, че тази клетка се е образувала и че тя представлява първичен живот. И да допуснем, че няма външна интелигентност. Кои сили ще я накарат тя да се раздвои? Кое е дало повод тя да се раздвои? Получените две клетки пак са се раздвоили и т.н.
Учените хора казват: известен инстинкт, напор.
Но това не е обяснение. Ако едно разумно същество би наблюдавало строежа на една къща, какво ще констатира? Да допуснем, че една къща би се строила механически, да допуснем, че къщите се строят без хора. Варта се носи сама с механически средства и тези, малките влакове се турят, без да видиш некое живо същество. Ако някой наблюдава този процес, той би ви го описал.
към втори вариант >>
Рекох, писано е на ръката ви да бъдете слуга поради лошата ви карма.
(втори вариант)
И сто пъти да ти дотегне, това няма да те спаси. Един слуга работи при господаря си и казва: „Дотегна ми.“ Аз гледам ръката му и му казвам: „Още един месец ти остана. Но този месец е опасен. Ако излезнеш преждевременно, природата ще тури лихвите, а ако свършиш тези противоречия, ще станеш господар.“ За добрите си постъпки човек става господар, а за лошите си постъпки той винаги става слуга. Някой път вие искате да станете господар.
Рекох, писано е на ръката ви да бъдете слуга поради лошата ви карма.
При лошата карма човек ще слугува. Някой казва: „Защо трябва да живея добър живот? “ За да бъдеш господар. Така че човек от сега определя в бъдеще господар ли ще бъде или слуга? Аз взимам господар и слуга в най-добрия смисъл.
към втори вариант >>
Но това не е обяснение.
(втори вариант)
И да допуснем, че няма външна интелигентност. Кои сили ще я накарат тя да се раздвои? Кое е дало повод тя да се раздвои? Получените две клетки пак са се раздвоили и т.н. Учените хора казват: известен инстинкт, напор.
Но това не е обяснение.
Ако едно разумно същество би наблюдавало строежа на една къща, какво ще констатира? Да допуснем, че една къща би се строила механически, да допуснем, че къщите се строят без хора. Варта се носи сама с механически средства и тези, малките влакове се турят, без да видиш некое живо същество. Ако някой наблюдава този процес, той би ви го описал. Преди тези механически средства е имало живи същества, но после те са се заменили с механически средства.
към втори вариант >>
При лошата карма човек ще слугува.
(втори вариант)
Един слуга работи при господаря си и казва: „Дотегна ми.“ Аз гледам ръката му и му казвам: „Още един месец ти остана. Но този месец е опасен. Ако излезнеш преждевременно, природата ще тури лихвите, а ако свършиш тези противоречия, ще станеш господар.“ За добрите си постъпки човек става господар, а за лошите си постъпки той винаги става слуга. Някой път вие искате да станете господар. Рекох, писано е на ръката ви да бъдете слуга поради лошата ви карма.
При лошата карма човек ще слугува.
Някой казва: „Защо трябва да живея добър живот? “ За да бъдеш господар. Така че човек от сега определя в бъдеще господар ли ще бъде или слуга? Аз взимам господар и слуга в най-добрия смисъл. Рекох ако се обезсърдчавате и мислите, че животът е произволен, вие не разбирате живота на човека.
към втори вариант >>
Ако едно разумно същество би наблюдавало строежа на една къща, какво ще констатира?
(втори вариант)
Кои сили ще я накарат тя да се раздвои? Кое е дало повод тя да се раздвои? Получените две клетки пак са се раздвоили и т.н. Учените хора казват: известен инстинкт, напор. Но това не е обяснение.
Ако едно разумно същество би наблюдавало строежа на една къща, какво ще констатира?
Да допуснем, че една къща би се строила механически, да допуснем, че къщите се строят без хора. Варта се носи сама с механически средства и тези, малките влакове се турят, без да видиш некое живо същество. Ако някой наблюдава този процес, той би ви го описал. Преди тези механически средства е имало живи същества, но после те са се заменили с механически средства.
към втори вариант >>
Някой казва: „Защо трябва да живея добър живот?
(втори вариант)
Но този месец е опасен. Ако излезнеш преждевременно, природата ще тури лихвите, а ако свършиш тези противоречия, ще станеш господар.“ За добрите си постъпки човек става господар, а за лошите си постъпки той винаги става слуга. Някой път вие искате да станете господар. Рекох, писано е на ръката ви да бъдете слуга поради лошата ви карма. При лошата карма човек ще слугува.
Някой казва: „Защо трябва да живея добър живот?
“ За да бъдеш господар. Така че човек от сега определя в бъдеще господар ли ще бъде или слуга? Аз взимам господар и слуга в най-добрия смисъл. Рекох ако се обезсърдчавате и мислите, че животът е произволен, вие не разбирате живота на човека. Не разбирате вътрешния живот.
към втори вариант >>
Да допуснем, че една къща би се строила механически, да допуснем, че къщите се строят без хора.
(втори вариант)
Кое е дало повод тя да се раздвои? Получените две клетки пак са се раздвоили и т.н. Учените хора казват: известен инстинкт, напор. Но това не е обяснение. Ако едно разумно същество би наблюдавало строежа на една къща, какво ще констатира?
Да допуснем, че една къща би се строила механически, да допуснем, че къщите се строят без хора.
Варта се носи сама с механически средства и тези, малките влакове се турят, без да видиш некое живо същество. Ако някой наблюдава този процес, той би ви го описал. Преди тези механически средства е имало живи същества, но после те са се заменили с механически средства.
към втори вариант >>
“ За да бъдеш господар.
(втори вариант)
Ако излезнеш преждевременно, природата ще тури лихвите, а ако свършиш тези противоречия, ще станеш господар.“ За добрите си постъпки човек става господар, а за лошите си постъпки той винаги става слуга. Някой път вие искате да станете господар. Рекох, писано е на ръката ви да бъдете слуга поради лошата ви карма. При лошата карма човек ще слугува. Някой казва: „Защо трябва да живея добър живот?
“ За да бъдеш господар.
Така че човек от сега определя в бъдеще господар ли ще бъде или слуга? Аз взимам господар и слуга в най-добрия смисъл. Рекох ако се обезсърдчавате и мислите, че животът е произволен, вие не разбирате живота на човека. Не разбирате вътрешния живот.
към втори вариант >>
Варта се носи сама с механически средства и тези, малките влакове се турят, без да видиш некое живо същество.
(втори вариант)
Получените две клетки пак са се раздвоили и т.н. Учените хора казват: известен инстинкт, напор. Но това не е обяснение. Ако едно разумно същество би наблюдавало строежа на една къща, какво ще констатира? Да допуснем, че една къща би се строила механически, да допуснем, че къщите се строят без хора.
Варта се носи сама с механически средства и тези, малките влакове се турят, без да видиш некое живо същество.
Ако някой наблюдава този процес, той би ви го описал. Преди тези механически средства е имало живи същества, но после те са се заменили с механически средства.
към втори вариант >>
Така че човек от сега определя в бъдеще господар ли ще бъде или слуга?
(втори вариант)
Някой път вие искате да станете господар. Рекох, писано е на ръката ви да бъдете слуга поради лошата ви карма. При лошата карма човек ще слугува. Някой казва: „Защо трябва да живея добър живот? “ За да бъдеш господар.
Така че човек от сега определя в бъдеще господар ли ще бъде или слуга?
Аз взимам господар и слуга в най-добрия смисъл. Рекох ако се обезсърдчавате и мислите, че животът е произволен, вие не разбирате живота на човека. Не разбирате вътрешния живот.
към втори вариант >>
Ако някой наблюдава този процес, той би ви го описал.
(втори вариант)
Учените хора казват: известен инстинкт, напор. Но това не е обяснение. Ако едно разумно същество би наблюдавало строежа на една къща, какво ще констатира? Да допуснем, че една къща би се строила механически, да допуснем, че къщите се строят без хора. Варта се носи сама с механически средства и тези, малките влакове се турят, без да видиш некое живо същество.
Ако някой наблюдава този процес, той би ви го описал.
Преди тези механически средства е имало живи същества, но после те са се заменили с механически средства.
към втори вариант >>
Аз взимам господар и слуга в най-добрия смисъл.
(втори вариант)
Рекох, писано е на ръката ви да бъдете слуга поради лошата ви карма. При лошата карма човек ще слугува. Някой казва: „Защо трябва да живея добър живот? “ За да бъдеш господар. Така че човек от сега определя в бъдеще господар ли ще бъде или слуга?
Аз взимам господар и слуга в най-добрия смисъл.
Рекох ако се обезсърдчавате и мислите, че животът е произволен, вие не разбирате живота на човека. Не разбирате вътрешния живот.
към втори вариант >>
Преди тези механически средства е имало живи същества, но после те са се заменили с механически средства.
(втори вариант)
Но това не е обяснение. Ако едно разумно същество би наблюдавало строежа на една къща, какво ще констатира? Да допуснем, че една къща би се строила механически, да допуснем, че къщите се строят без хора. Варта се носи сама с механически средства и тези, малките влакове се турят, без да видиш некое живо същество. Ако някой наблюдава този процес, той би ви го описал.
Преди тези механически средства е имало живи същества, но после те са се заменили с механически средства.
към втори вариант >>
Рекох ако се обезсърдчавате и мислите, че животът е произволен, вие не разбирате живота на човека.
(втори вариант)
При лошата карма човек ще слугува. Някой казва: „Защо трябва да живея добър живот? “ За да бъдеш господар. Така че човек от сега определя в бъдеще господар ли ще бъде или слуга? Аз взимам господар и слуга в най-добрия смисъл.
Рекох ако се обезсърдчавате и мислите, че животът е произволен, вие не разбирате живота на човека.
Не разбирате вътрешния живот.
към втори вариант >>
Да кажем, че един орган е покрит с три пласта клетки.
(втори вариант)
Да кажем, че един орган е покрит с три пласта клетки.
Да кажем, че тези клетки на кожата са се охлузили и после, вечерта тези клетки се завземат и поправят кожата. Вашето съзнание не взема участие; вашият обикновен ум не е взел участие, но душата, която е жива вътре в тялото, е дала разпореждане клетките да поправят. Понеже тази колективната душа подвижи[2] във всички клетки. И следователно, когато душата даде известен потик, тя разбира езика на клетките. Щом тя каже на клетките, щом даде този вътрешен потик, тези клетки знаят на кое място трябва да се работи.
към втори вариант >>
Не разбирате вътрешния живот.
(втори вариант)
Някой казва: „Защо трябва да живея добър живот? “ За да бъдеш господар. Така че човек от сега определя в бъдеще господар ли ще бъде или слуга? Аз взимам господар и слуга в най-добрия смисъл. Рекох ако се обезсърдчавате и мислите, че животът е произволен, вие не разбирате живота на човека.
Не разбирате вътрешния живот.
към втори вариант >>
Да кажем, че тези клетки на кожата са се охлузили и после, вечерта тези клетки се завземат и поправят кожата.
(втори вариант)
Да кажем, че един орган е покрит с три пласта клетки.
Да кажем, че тези клетки на кожата са се охлузили и после, вечерта тези клетки се завземат и поправят кожата.
Вашето съзнание не взема участие; вашият обикновен ум не е взел участие, но душата, която е жива вътре в тялото, е дала разпореждане клетките да поправят. Понеже тази колективната душа подвижи[2] във всички клетки. И следователно, когато душата даде известен потик, тя разбира езика на клетките. Щом тя каже на клетките, щом даде този вътрешен потик, тези клетки знаят на кое място трябва да се работи.
към втори вариант >>
Та затова научно ще се стремите към разумен живот.
(втори вариант)
Та затова научно ще се стремите към разумен живот.
Това е общо разбиране на живота. Каквото може да направите за бъдеще зависи от сегашния ви живот. Някой път вие трябва да слугувате три месеца, а вие някой път седите два месеца и напуснете работата. Например Жан Вължан от начало го осъждат на 5 години затвор, но поради неговото бягство няколко пъти, затворът му става 19 години. При всяко бягане му турят по три години повече.
към втори вариант >>
Вашето съзнание не взема участие; вашият обикновен ум не е взел участие, но душата, която е жива вътре в тялото, е дала разпореждане клетките да поправят.
(втори вариант)
Да кажем, че един орган е покрит с три пласта клетки. Да кажем, че тези клетки на кожата са се охлузили и после, вечерта тези клетки се завземат и поправят кожата.
Вашето съзнание не взема участие; вашият обикновен ум не е взел участие, но душата, която е жива вътре в тялото, е дала разпореждане клетките да поправят.
Понеже тази колективната душа подвижи[2] във всички клетки. И следователно, когато душата даде известен потик, тя разбира езика на клетките. Щом тя каже на клетките, щом даде този вътрешен потик, тези клетки знаят на кое място трябва да се работи.
към втори вариант >>
Това е общо разбиране на живота.
(втори вариант)
Та затова научно ще се стремите към разумен живот.
Това е общо разбиране на живота.
Каквото може да направите за бъдеще зависи от сегашния ви живот. Някой път вие трябва да слугувате три месеца, а вие някой път седите два месеца и напуснете работата. Например Жан Вължан от начало го осъждат на 5 години затвор, но поради неговото бягство няколко пъти, затворът му става 19 години. При всяко бягане му турят по три години повече. Такива са били физическите закони.
към втори вариант >>
Понеже тази колективната душа подвижи[2] във всички клетки.
(втори вариант)
Да кажем, че един орган е покрит с три пласта клетки. Да кажем, че тези клетки на кожата са се охлузили и после, вечерта тези клетки се завземат и поправят кожата. Вашето съзнание не взема участие; вашият обикновен ум не е взел участие, но душата, която е жива вътре в тялото, е дала разпореждане клетките да поправят.
Понеже тази колективната душа подвижи[2] във всички клетки.
И следователно, когато душата даде известен потик, тя разбира езика на клетките. Щом тя каже на клетките, щом даде този вътрешен потик, тези клетки знаят на кое място трябва да се работи.
към втори вариант >>
Каквото може да направите за бъдеще зависи от сегашния ви живот.
(втори вариант)
Та затова научно ще се стремите към разумен живот. Това е общо разбиране на живота.
Каквото може да направите за бъдеще зависи от сегашния ви живот.
Някой път вие трябва да слугувате три месеца, а вие някой път седите два месеца и напуснете работата. Например Жан Вължан от начало го осъждат на 5 години затвор, но поради неговото бягство няколко пъти, затворът му става 19 години. При всяко бягане му турят по три години повече. Такива са били физическите закони. И най-после му се набират 19 години.
към втори вариант >>
И следователно, когато душата даде известен потик, тя разбира езика на клетките.
(втори вариант)
Да кажем, че един орган е покрит с три пласта клетки. Да кажем, че тези клетки на кожата са се охлузили и после, вечерта тези клетки се завземат и поправят кожата. Вашето съзнание не взема участие; вашият обикновен ум не е взел участие, но душата, която е жива вътре в тялото, е дала разпореждане клетките да поправят. Понеже тази колективната душа подвижи[2] във всички клетки.
И следователно, когато душата даде известен потик, тя разбира езика на клетките.
Щом тя каже на клетките, щом даде този вътрешен потик, тези клетки знаят на кое място трябва да се работи.
към втори вариант >>
Някой път вие трябва да слугувате три месеца, а вие някой път седите два месеца и напуснете работата.
(втори вариант)
Та затова научно ще се стремите към разумен живот. Това е общо разбиране на живота. Каквото може да направите за бъдеще зависи от сегашния ви живот.
Някой път вие трябва да слугувате три месеца, а вие някой път седите два месеца и напуснете работата.
Например Жан Вължан от начало го осъждат на 5 години затвор, но поради неговото бягство няколко пъти, затворът му става 19 години. При всяко бягане му турят по три години повече. Такива са били физическите закони. И най-после му се набират 19 години. Ако Жан Вължан си излежеше 5-те години, 14 години щеше да спечели.
към втори вариант >>
Щом тя каже на клетките, щом даде този вътрешен потик, тези клетки знаят на кое място трябва да се работи.
(втори вариант)
Да кажем, че един орган е покрит с три пласта клетки. Да кажем, че тези клетки на кожата са се охлузили и после, вечерта тези клетки се завземат и поправят кожата. Вашето съзнание не взема участие; вашият обикновен ум не е взел участие, но душата, която е жива вътре в тялото, е дала разпореждане клетките да поправят. Понеже тази колективната душа подвижи[2] във всички клетки. И следователно, когато душата даде известен потик, тя разбира езика на клетките.
Щом тя каже на клетките, щом даде този вътрешен потик, тези клетки знаят на кое място трябва да се работи.
към втори вариант >>
Например Жан Вължан от начало го осъждат на 5 години затвор, но поради неговото бягство няколко пъти, затворът му става 19 години.
(втори вариант)
Та затова научно ще се стремите към разумен живот. Това е общо разбиране на живота. Каквото може да направите за бъдеще зависи от сегашния ви живот. Някой път вие трябва да слугувате три месеца, а вие някой път седите два месеца и напуснете работата.
Например Жан Вължан от начало го осъждат на 5 години затвор, но поради неговото бягство няколко пъти, затворът му става 19 години.
При всяко бягане му турят по три години повече. Такива са били физическите закони. И най-после му се набират 19 години. Ако Жан Вължан си излежеше 5-те години, 14 години щеше да спечели.
към втори вариант >>
Често, когато изместите разумното направление, което душата има в тялото, и турите там на ума място, вие влизате в едно противоречие.
(втори вариант)
Често, когато изместите разумното направление, което душата има в тялото, и турите там на ума място, вие влизате в едно противоречие.
Вашият ум може да знае как се е образувала болестта, но вашият ум не може да цери болестта. Душата може да цери. Когато човек пожелае да оздравее, моментално оздравява. А когато мисли, че трябва да оздравее, той не оздравява. Когато интенсивното желание е на душата, веднага става подобрение; а другият процес е повърхностен.
към втори вариант >>
При всяко бягане му турят по три години повече.
(втори вариант)
Та затова научно ще се стремите към разумен живот. Това е общо разбиране на живота. Каквото може да направите за бъдеще зависи от сегашния ви живот. Някой път вие трябва да слугувате три месеца, а вие някой път седите два месеца и напуснете работата. Например Жан Вължан от начало го осъждат на 5 години затвор, но поради неговото бягство няколко пъти, затворът му става 19 години.
При всяко бягане му турят по три години повече.
Такива са били физическите закони. И най-после му се набират 19 години. Ако Жан Вължан си излежеше 5-те години, 14 години щеше да спечели.
към втори вариант >>
Вашият ум може да знае как се е образувала болестта, но вашият ум не може да цери болестта.
(втори вариант)
Често, когато изместите разумното направление, което душата има в тялото, и турите там на ума място, вие влизате в едно противоречие.
Вашият ум може да знае как се е образувала болестта, но вашият ум не може да цери болестта.
Душата може да цери. Когато човек пожелае да оздравее, моментално оздравява. А когато мисли, че трябва да оздравее, той не оздравява. Когато интенсивното желание е на душата, веднага става подобрение; а другият процес е повърхностен. Даже у вас всеки може да познае кога действува умът и кога действува душата.
към втори вариант >>
Такива са били физическите закони.
(втори вариант)
Това е общо разбиране на живота. Каквото може да направите за бъдеще зависи от сегашния ви живот. Някой път вие трябва да слугувате три месеца, а вие някой път седите два месеца и напуснете работата. Например Жан Вължан от начало го осъждат на 5 години затвор, но поради неговото бягство няколко пъти, затворът му става 19 години. При всяко бягане му турят по три години повече.
Такива са били физическите закони.
И най-после му се набират 19 години. Ако Жан Вължан си излежеше 5-те години, 14 години щеше да спечели.
към втори вариант >>
Душата може да цери.
(втори вариант)
Често, когато изместите разумното направление, което душата има в тялото, и турите там на ума място, вие влизате в едно противоречие. Вашият ум може да знае как се е образувала болестта, но вашият ум не може да цери болестта.
Душата може да цери.
Когато човек пожелае да оздравее, моментално оздравява. А когато мисли, че трябва да оздравее, той не оздравява. Когато интенсивното желание е на душата, веднага става подобрение; а другият процес е повърхностен. Даже у вас всеки може да познае кога действува умът и кога действува душата. Просто имате следующия пример.
към втори вариант >>
И най-после му се набират 19 години.
(втори вариант)
Каквото може да направите за бъдеще зависи от сегашния ви живот. Някой път вие трябва да слугувате три месеца, а вие някой път седите два месеца и напуснете работата. Например Жан Вължан от начало го осъждат на 5 години затвор, но поради неговото бягство няколко пъти, затворът му става 19 години. При всяко бягане му турят по три години повече. Такива са били физическите закони.
И най-после му се набират 19 години.
Ако Жан Вължан си излежеше 5-те години, 14 години щеше да спечели.
към втори вариант >>
Когато човек пожелае да оздравее, моментално оздравява.
(втори вариант)
Често, когато изместите разумното направление, което душата има в тялото, и турите там на ума място, вие влизате в едно противоречие. Вашият ум може да знае как се е образувала болестта, но вашият ум не може да цери болестта. Душата може да цери.
Когато човек пожелае да оздравее, моментално оздравява.
А когато мисли, че трябва да оздравее, той не оздравява. Когато интенсивното желание е на душата, веднага става подобрение; а другият процес е повърхностен. Даже у вас всеки може да познае кога действува умът и кога действува душата. Просто имате следующия пример. Представете си, че имате златен часовник, мили сте се и сте го оставили някъде, изгубили сте часовника, забравили сте го някъде, но в съзнанието ви е, че сте извадили часовника и не може да си спомните.
към втори вариант >>
Ако Жан Вължан си излежеше 5-те години, 14 години щеше да спечели.
(втори вариант)
Някой път вие трябва да слугувате три месеца, а вие някой път седите два месеца и напуснете работата. Например Жан Вължан от начало го осъждат на 5 години затвор, но поради неговото бягство няколко пъти, затворът му става 19 години. При всяко бягане му турят по три години повече. Такива са били физическите закони. И най-после му се набират 19 години.
Ако Жан Вължан си излежеше 5-те години, 14 години щеше да спечели.
към втори вариант >>
А когато мисли, че трябва да оздравее, той не оздравява.
(втори вариант)
Често, когато изместите разумното направление, което душата има в тялото, и турите там на ума място, вие влизате в едно противоречие. Вашият ум може да знае как се е образувала болестта, но вашият ум не може да цери болестта. Душата може да цери. Когато човек пожелае да оздравее, моментално оздравява.
А когато мисли, че трябва да оздравее, той не оздравява.
Когато интенсивното желание е на душата, веднага става подобрение; а другият процес е повърхностен. Даже у вас всеки може да познае кога действува умът и кога действува душата. Просто имате следующия пример. Представете си, че имате златен часовник, мили сте се и сте го оставили някъде, изгубили сте часовника, забравили сте го някъде, но в съзнанието ви е, че сте извадили часовника и не може да си спомните. Повърхността на вашето съзнание ви казва: „Еди на кое си място е той.“ Отивате там и няма го там.
към втори вариант >>
Под слуга и господар разбирам следното, не разбирам в буквален смисъл на думата.
(втори вариант)
Под слуга и господар разбирам следното, не разбирам в буквален смисъл на думата.
Под слуга разбирам в даден случай човек, който е ограничен от външни условия, а под господар който не е ограничен от тях.
към втори вариант >>
Когато интенсивното желание е на душата, веднага става подобрение; а другият процес е повърхностен.
(втори вариант)
Често, когато изместите разумното направление, което душата има в тялото, и турите там на ума място, вие влизате в едно противоречие. Вашият ум може да знае как се е образувала болестта, но вашият ум не може да цери болестта. Душата може да цери. Когато човек пожелае да оздравее, моментално оздравява. А когато мисли, че трябва да оздравее, той не оздравява.
Когато интенсивното желание е на душата, веднага става подобрение; а другият процес е повърхностен.
Даже у вас всеки може да познае кога действува умът и кога действува душата. Просто имате следующия пример. Представете си, че имате златен часовник, мили сте се и сте го оставили някъде, изгубили сте часовника, забравили сте го някъде, но в съзнанието ви е, че сте извадили часовника и не може да си спомните. Повърхността на вашето съзнание ви казва: „Еди на кое си място е той.“ Отивате там и няма го там. Умът казва, че е на друго място, отивате там, но и там го няма.
към втори вариант >>
Под слуга разбирам в даден случай човек, който е ограничен от външни условия, а под господар който не е ограничен от тях.
(втори вариант)
Под слуга и господар разбирам следното, не разбирам в буквален смисъл на думата.
Под слуга разбирам в даден случай човек, който е ограничен от външни условия, а под господар който не е ограничен от тях.
към втори вариант >>
Даже у вас всеки може да познае кога действува умът и кога действува душата.
(втори вариант)
Вашият ум може да знае как се е образувала болестта, но вашият ум не може да цери болестта. Душата може да цери. Когато човек пожелае да оздравее, моментално оздравява. А когато мисли, че трябва да оздравее, той не оздравява. Когато интенсивното желание е на душата, веднага става подобрение; а другият процес е повърхностен.
Даже у вас всеки може да познае кога действува умът и кога действува душата.
Просто имате следующия пример. Представете си, че имате златен часовник, мили сте се и сте го оставили някъде, изгубили сте часовника, забравили сте го някъде, но в съзнанието ви е, че сте извадили часовника и не може да си спомните. Повърхността на вашето съзнание ви казва: „Еди на кое си място е той.“ Отивате там и няма го там. Умът казва, че е на друго място, отивате там, но и там го няма. Дойде ви мисълта: „Някои е взел, отива си часовникът.“ После ви дойде трета мисъл и прочие и прочие.
към втори вариант >>
Този закон е верен в природата.
(втори вариант)
Този закон е верен в природата.
Когато ние искаме да избегнем последствията на нашия живот, ние увеличаваме лошите последствия с 14. Не, че трябва да се подчиним безропотно, но онова, което имаш да платиш, плати го! И като платиш, какво ще бъдеш? Ще бъдеш господар!
към втори вариант >>
Просто имате следующия пример.
(втори вариант)
Душата може да цери. Когато човек пожелае да оздравее, моментално оздравява. А когато мисли, че трябва да оздравее, той не оздравява. Когато интенсивното желание е на душата, веднага става подобрение; а другият процес е повърхностен. Даже у вас всеки може да познае кога действува умът и кога действува душата.
Просто имате следующия пример.
Представете си, че имате златен часовник, мили сте се и сте го оставили някъде, изгубили сте часовника, забравили сте го някъде, но в съзнанието ви е, че сте извадили часовника и не може да си спомните. Повърхността на вашето съзнание ви казва: „Еди на кое си място е той.“ Отивате там и няма го там. Умът казва, че е на друго място, отивате там, но и там го няма. Дойде ви мисълта: „Някои е взел, отива си часовникът.“ После ви дойде трета мисъл и прочие и прочие. Спирате се и се обезсърдчавате и казвате: „Изгубих го.
към втори вариант >>
Когато ние искаме да избегнем последствията на нашия живот, ние увеличаваме лошите последствия с 14.
(втори вариант)
Този закон е верен в природата.
Когато ние искаме да избегнем последствията на нашия живот, ние увеличаваме лошите последствия с 14.
Не, че трябва да се подчиним безропотно, но онова, което имаш да платиш, плати го! И като платиш, какво ще бъдеш? Ще бъдеш господар!
към втори вариант >>
Представете си, че имате златен часовник, мили сте се и сте го оставили някъде, изгубили сте часовника, забравили сте го някъде, но в съзнанието ви е, че сте извадили часовника и не може да си спомните.
(втори вариант)
Когато човек пожелае да оздравее, моментално оздравява. А когато мисли, че трябва да оздравее, той не оздравява. Когато интенсивното желание е на душата, веднага става подобрение; а другият процес е повърхностен. Даже у вас всеки може да познае кога действува умът и кога действува душата. Просто имате следующия пример.
Представете си, че имате златен часовник, мили сте се и сте го оставили някъде, изгубили сте часовника, забравили сте го някъде, но в съзнанието ви е, че сте извадили часовника и не може да си спомните.
Повърхността на вашето съзнание ви казва: „Еди на кое си място е той.“ Отивате там и няма го там. Умът казва, че е на друго място, отивате там, но и там го няма. Дойде ви мисълта: „Някои е взел, отива си часовникът.“ После ви дойде трета мисъл и прочие и прочие. Спирате се и се обезсърдчавате и казвате: „Изгубих го. Трябва да си купя друг.“ Но ако вие се спрете и се оставите на вашето дълбоко чувство, на вашата интуиция, тя ще ви пошепне: „Там!
към втори вариант >>
Не, че трябва да се подчиним безропотно, но онова, което имаш да платиш, плати го!
(втори вариант)
Този закон е верен в природата. Когато ние искаме да избегнем последствията на нашия живот, ние увеличаваме лошите последствия с 14.
Не, че трябва да се подчиним безропотно, но онова, което имаш да платиш, плати го!
И като платиш, какво ще бъдеш? Ще бъдеш господар!
към втори вариант >>
Повърхността на вашето съзнание ви казва: „Еди на кое си място е той.“ Отивате там и няма го там.
(втори вариант)
А когато мисли, че трябва да оздравее, той не оздравява. Когато интенсивното желание е на душата, веднага става подобрение; а другият процес е повърхностен. Даже у вас всеки може да познае кога действува умът и кога действува душата. Просто имате следующия пример. Представете си, че имате златен часовник, мили сте се и сте го оставили някъде, изгубили сте часовника, забравили сте го някъде, но в съзнанието ви е, че сте извадили часовника и не може да си спомните.
Повърхността на вашето съзнание ви казва: „Еди на кое си място е той.“ Отивате там и няма го там.
Умът казва, че е на друго място, отивате там, но и там го няма. Дойде ви мисълта: „Някои е взел, отива си часовникът.“ После ви дойде трета мисъл и прочие и прочие. Спирате се и се обезсърдчавате и казвате: „Изгубих го. Трябва да си купя друг.“ Но ако вие се спрете и се оставите на вашето дълбоко чувство, на вашата интуиция, тя ще ви пошепне: „Там! “ Интуицията излиза дълбоко от душата.
към втори вариант >>
И като платиш, какво ще бъдеш?
(втори вариант)
Този закон е верен в природата. Когато ние искаме да избегнем последствията на нашия живот, ние увеличаваме лошите последствия с 14. Не, че трябва да се подчиним безропотно, но онова, което имаш да платиш, плати го!
И като платиш, какво ще бъдеш?
Ще бъдеш господар!
към втори вариант >>
Умът казва, че е на друго място, отивате там, но и там го няма.
(втори вариант)
Когато интенсивното желание е на душата, веднага става подобрение; а другият процес е повърхностен. Даже у вас всеки може да познае кога действува умът и кога действува душата. Просто имате следующия пример. Представете си, че имате златен часовник, мили сте се и сте го оставили някъде, изгубили сте часовника, забравили сте го някъде, но в съзнанието ви е, че сте извадили часовника и не може да си спомните. Повърхността на вашето съзнание ви казва: „Еди на кое си място е той.“ Отивате там и няма го там.
Умът казва, че е на друго място, отивате там, но и там го няма.
Дойде ви мисълта: „Някои е взел, отива си часовникът.“ После ви дойде трета мисъл и прочие и прочие. Спирате се и се обезсърдчавате и казвате: „Изгубих го. Трябва да си купя друг.“ Но ако вие се спрете и се оставите на вашето дълбоко чувство, на вашата интуиция, тя ще ви пошепне: „Там! “ Интуицията излиза дълбоко от душата.
към втори вариант >>
Ще бъдеш господар!
(втори вариант)
Този закон е верен в природата. Когато ние искаме да избегнем последствията на нашия живот, ние увеличаваме лошите последствия с 14. Не, че трябва да се подчиним безропотно, но онова, което имаш да платиш, плати го! И като платиш, какво ще бъдеш?
Ще бъдеш господар!
към втори вариант >>
Дойде ви мисълта: „Някои е взел, отива си часовникът.“ После ви дойде трета мисъл и прочие и прочие.
(втори вариант)
Даже у вас всеки може да познае кога действува умът и кога действува душата. Просто имате следующия пример. Представете си, че имате златен часовник, мили сте се и сте го оставили някъде, изгубили сте часовника, забравили сте го някъде, но в съзнанието ви е, че сте извадили часовника и не може да си спомните. Повърхността на вашето съзнание ви казва: „Еди на кое си място е той.“ Отивате там и няма го там. Умът казва, че е на друго място, отивате там, но и там го няма.
Дойде ви мисълта: „Някои е взел, отива си часовникът.“ После ви дойде трета мисъл и прочие и прочие.
Спирате се и се обезсърдчавате и казвате: „Изгубих го. Трябва да си купя друг.“ Но ако вие се спрете и се оставите на вашето дълбоко чувство, на вашата интуиция, тя ще ви пошепне: „Там! “ Интуицията излиза дълбоко от душата.
към втори вариант >>
Спирате се и се обезсърдчавате и казвате: „Изгубих го.
(втори вариант)
Просто имате следующия пример. Представете си, че имате златен часовник, мили сте се и сте го оставили някъде, изгубили сте часовника, забравили сте го някъде, но в съзнанието ви е, че сте извадили часовника и не може да си спомните. Повърхността на вашето съзнание ви казва: „Еди на кое си място е той.“ Отивате там и няма го там. Умът казва, че е на друго място, отивате там, но и там го няма. Дойде ви мисълта: „Някои е взел, отива си часовникът.“ После ви дойде трета мисъл и прочие и прочие.
Спирате се и се обезсърдчавате и казвате: „Изгубих го.
Трябва да си купя друг.“ Но ако вие се спрете и се оставите на вашето дълбоко чувство, на вашата интуиция, тя ще ви пошепне: „Там! “ Интуицията излиза дълбоко от душата.
към втори вариант >>
Трябва да си купя друг.“ Но ако вие се спрете и се оставите на вашето дълбоко чувство, на вашата интуиция, тя ще ви пошепне: „Там!
(втори вариант)
Представете си, че имате златен часовник, мили сте се и сте го оставили някъде, изгубили сте часовника, забравили сте го някъде, но в съзнанието ви е, че сте извадили часовника и не може да си спомните. Повърхността на вашето съзнание ви казва: „Еди на кое си място е той.“ Отивате там и няма го там. Умът казва, че е на друго място, отивате там, но и там го няма. Дойде ви мисълта: „Някои е взел, отива си часовникът.“ После ви дойде трета мисъл и прочие и прочие. Спирате се и се обезсърдчавате и казвате: „Изгубих го.
Трябва да си купя друг.“ Но ако вие се спрете и се оставите на вашето дълбоко чувство, на вашата интуиция, тя ще ви пошепне: „Там!
“ Интуицията излиза дълбоко от душата.
към втори вариант >>
“ Интуицията излиза дълбоко от душата.
(втори вариант)
Повърхността на вашето съзнание ви казва: „Еди на кое си място е той.“ Отивате там и няма го там. Умът казва, че е на друго място, отивате там, но и там го няма. Дойде ви мисълта: „Някои е взел, отива си часовникът.“ После ви дойде трета мисъл и прочие и прочие. Спирате се и се обезсърдчавате и казвате: „Изгубих го. Трябва да си купя друг.“ Но ако вие се спрете и се оставите на вашето дълбоко чувство, на вашата интуиция, тя ще ви пошепне: „Там!
“ Интуицията излиза дълбоко от душата.
към втори вариант >>
Та тези две течения съществуват във вас.
(втори вариант)
Та тези две течения съществуват във вас.
Нещата на ума са верни само за тези неща, които са под негов контрол. За всяко нещо, което умът не може да мисли, душата може да го знае. Например умът може да има следната мисъл: „Аз учен човек няма да стана.“ Но душата не казва така.
към втори вариант >>
Нещата на ума са верни само за тези неща, които са под негов контрол.
(втори вариант)
Та тези две течения съществуват във вас.
Нещата на ума са верни само за тези неща, които са под негов контрол.
За всяко нещо, което умът не може да мисли, душата може да го знае. Например умът може да има следната мисъл: „Аз учен човек няма да стана.“ Но душата не казва така.
към втори вариант >>
За всяко нещо, което умът не може да мисли, душата може да го знае.
(втори вариант)
Та тези две течения съществуват във вас. Нещата на ума са верни само за тези неща, които са под негов контрол.
За всяко нещо, което умът не може да мисли, душата може да го знае.
Например умът може да има следната мисъл: „Аз учен човек няма да стана.“ Но душата не казва така.
към втори вариант >>
Например умът може да има следната мисъл: „Аз учен човек няма да стана.“ Но душата не казва така.
(втори вариант)
Та тези две течения съществуват във вас. Нещата на ума са верни само за тези неща, които са под негов контрол. За всяко нещо, което умът не може да мисли, душата може да го знае.
Например умът може да има следната мисъл: „Аз учен човек няма да стана.“ Но душата не казва така.
към втори вариант >>
Сега си представете двама слуги: първият слуга и вторият слуга.
(втори вариант)
Сега си представете двама слуги: първият слуга и вторият слуга.
Един господар ги праща да свършат някаква работа. След като прегледат слугите тази работа, те се връщат при господаря си и казват: „Тази работа не можем да я свършим, не е за нас.“ В този случай умът ли говори в тях или душата? После дойде господарят, който е заинтересуван, и казва: „Тази работа може да се направи.“
към втори вариант >>
Един господар ги праща да свършат някаква работа.
(втори вариант)
Сега си представете двама слуги: първият слуга и вторият слуга.
Един господар ги праща да свършат някаква работа.
След като прегледат слугите тази работа, те се връщат при господаря си и казват: „Тази работа не можем да я свършим, не е за нас.“ В този случай умът ли говори в тях или душата? После дойде господарят, който е заинтересуван, и казва: „Тази работа може да се направи.“
към втори вариант >>
След като прегледат слугите тази работа, те се връщат при господаря си и казват: „Тази работа не можем да я свършим, не е за нас.“ В този случай умът ли говори в тях или душата?
(втори вариант)
Сега си представете двама слуги: първият слуга и вторият слуга. Един господар ги праща да свършат някаква работа.
След като прегледат слугите тази работа, те се връщат при господаря си и казват: „Тази работа не можем да я свършим, не е за нас.“ В този случай умът ли говори в тях или душата?
После дойде господарят, който е заинтересуван, и казва: „Тази работа може да се направи.“
към втори вариант >>
После дойде господарят, който е заинтересуван, и казва: „Тази работа може да се направи.“
(втори вариант)
Сега си представете двама слуги: първият слуга и вторият слуга. Един господар ги праща да свършат някаква работа. След като прегледат слугите тази работа, те се връщат при господаря си и казват: „Тази работа не можем да я свършим, не е за нас.“ В този случай умът ли говори в тях или душата?
После дойде господарят, който е заинтересуван, и казва: „Тази работа може да се направи.“
към втори вариант >>
Сега може да направите опит.
(втори вариант)
Сега може да направите опит.
Опитът седи в следното, например имате известен навик. Да допуснем, че имате навик да пушите тютюн, при това от съображение, че засега кесията ви и нямате достатъчно пари, вие казвате: „Излишен разход правя с пушенето на тютюн.“ И питате ума си: „Мога ли да напусна тютюна? “ Умът казва: „Можеш, ако искаш.“ Ти започнеш ден, два, три и после умът идва и казва: „Сериозна е тази работа, ти си навикнал, ако напуснеш този навик, зле ще ти стане. Я, пропуши! “ И човек решава да пуши, не може да напусне.
към втори вариант >>
Опитът седи в следното, например имате известен навик.
(втори вариант)
Сега може да направите опит.
Опитът седи в следното, например имате известен навик.
Да допуснем, че имате навик да пушите тютюн, при това от съображение, че засега кесията ви и нямате достатъчно пари, вие казвате: „Излишен разход правя с пушенето на тютюн.“ И питате ума си: „Мога ли да напусна тютюна? “ Умът казва: „Можеш, ако искаш.“ Ти започнеш ден, два, три и после умът идва и казва: „Сериозна е тази работа, ти си навикнал, ако напуснеш този навик, зле ще ти стане. Я, пропуши! “ И човек решава да пуши, не може да напусне. Обаче идва едно убеждение по-дълбоко, от душата.
към втори вариант >>
Да допуснем, че имате навик да пушите тютюн, при това от съображение, че засега кесията ви и нямате достатъчно пари, вие казвате: „Излишен разход правя с пушенето на тютюн.“ И питате ума си: „Мога ли да напусна тютюна?
(втори вариант)
Сега може да направите опит. Опитът седи в следното, например имате известен навик.
Да допуснем, че имате навик да пушите тютюн, при това от съображение, че засега кесията ви и нямате достатъчно пари, вие казвате: „Излишен разход правя с пушенето на тютюн.“ И питате ума си: „Мога ли да напусна тютюна?
“ Умът казва: „Можеш, ако искаш.“ Ти започнеш ден, два, три и после умът идва и казва: „Сериозна е тази работа, ти си навикнал, ако напуснеш този навик, зле ще ти стане. Я, пропуши! “ И човек решава да пуши, не може да напусне. Обаче идва едно убеждение по-дълбоко, от душата. Душата казва: „Тютюнът е наркотическо растение.
към втори вариант >>
“ Умът казва: „Можеш, ако искаш.“ Ти започнеш ден, два, три и после умът идва и казва: „Сериозна е тази работа, ти си навикнал, ако напуснеш този навик, зле ще ти стане.
(втори вариант)
Сега може да направите опит. Опитът седи в следното, например имате известен навик. Да допуснем, че имате навик да пушите тютюн, при това от съображение, че засега кесията ви и нямате достатъчно пари, вие казвате: „Излишен разход правя с пушенето на тютюн.“ И питате ума си: „Мога ли да напусна тютюна?
“ Умът казва: „Можеш, ако искаш.“ Ти започнеш ден, два, три и после умът идва и казва: „Сериозна е тази работа, ти си навикнал, ако напуснеш този навик, зле ще ти стане.
Я, пропуши! “ И човек решава да пуши, не може да напусне. Обаче идва едно убеждение по-дълбоко, от душата. Душата казва: „Тютюнът е наркотическо растение. И следователно, вътре то ще упражни едно лошо влияние в организъма.
към втори вариант >>
Я, пропуши!
(втори вариант)
Сега може да направите опит. Опитът седи в следното, например имате известен навик. Да допуснем, че имате навик да пушите тютюн, при това от съображение, че засега кесията ви и нямате достатъчно пари, вие казвате: „Излишен разход правя с пушенето на тютюн.“ И питате ума си: „Мога ли да напусна тютюна? “ Умът казва: „Можеш, ако искаш.“ Ти започнеш ден, два, три и после умът идва и казва: „Сериозна е тази работа, ти си навикнал, ако напуснеш този навик, зле ще ти стане.
Я, пропуши!
“ И човек решава да пуши, не може да напусне. Обаче идва едно убеждение по-дълбоко, от душата. Душата казва: „Тютюнът е наркотическо растение. И следователно, вътре то ще упражни едно лошо влияние в организъма. И следователно, от здравословно гледище, непременно трябва да напуснеш тютюна.“ Тогава започва борба между ума, който има работа с повърхността на съзнанието и от друга страна душата, която има работа с разумните сили в човека.
към втори вариант >>
“ И човек решава да пуши, не може да напусне.
(втори вариант)
Сега може да направите опит. Опитът седи в следното, например имате известен навик. Да допуснем, че имате навик да пушите тютюн, при това от съображение, че засега кесията ви и нямате достатъчно пари, вие казвате: „Излишен разход правя с пушенето на тютюн.“ И питате ума си: „Мога ли да напусна тютюна? “ Умът казва: „Можеш, ако искаш.“ Ти започнеш ден, два, три и после умът идва и казва: „Сериозна е тази работа, ти си навикнал, ако напуснеш този навик, зле ще ти стане. Я, пропуши!
“ И човек решава да пуши, не може да напусне.
Обаче идва едно убеждение по-дълбоко, от душата. Душата казва: „Тютюнът е наркотическо растение. И следователно, вътре то ще упражни едно лошо влияние в организъма. И следователно, от здравословно гледище, непременно трябва да напуснеш тютюна.“ Тогава започва борба между ума, който има работа с повърхността на съзнанието и от друга страна душата, която има работа с разумните сили в човека. Борбата започва.
към втори вариант >>
Обаче идва едно убеждение по-дълбоко, от душата.
(втори вариант)
Опитът седи в следното, например имате известен навик. Да допуснем, че имате навик да пушите тютюн, при това от съображение, че засега кесията ви и нямате достатъчно пари, вие казвате: „Излишен разход правя с пушенето на тютюн.“ И питате ума си: „Мога ли да напусна тютюна? “ Умът казва: „Можеш, ако искаш.“ Ти започнеш ден, два, три и после умът идва и казва: „Сериозна е тази работа, ти си навикнал, ако напуснеш този навик, зле ще ти стане. Я, пропуши! “ И човек решава да пуши, не може да напусне.
Обаче идва едно убеждение по-дълбоко, от душата.
Душата казва: „Тютюнът е наркотическо растение. И следователно, вътре то ще упражни едно лошо влияние в организъма. И следователно, от здравословно гледище, непременно трябва да напуснеш тютюна.“ Тогава започва борба между ума, който има работа с повърхността на съзнанието и от друга страна душата, която има работа с разумните сили в човека. Борбата започва. У човека се яви желание, после това желание се отметне и пр.
към втори вариант >>
Душата казва: „Тютюнът е наркотическо растение.
(втори вариант)
Да допуснем, че имате навик да пушите тютюн, при това от съображение, че засега кесията ви и нямате достатъчно пари, вие казвате: „Излишен разход правя с пушенето на тютюн.“ И питате ума си: „Мога ли да напусна тютюна? “ Умът казва: „Можеш, ако искаш.“ Ти започнеш ден, два, три и после умът идва и казва: „Сериозна е тази работа, ти си навикнал, ако напуснеш този навик, зле ще ти стане. Я, пропуши! “ И човек решава да пуши, не може да напусне. Обаче идва едно убеждение по-дълбоко, от душата.
Душата казва: „Тютюнът е наркотическо растение.
И следователно, вътре то ще упражни едно лошо влияние в организъма. И следователно, от здравословно гледище, непременно трябва да напуснеш тютюна.“ Тогава започва борба между ума, който има работа с повърхността на съзнанието и от друга страна душата, която има работа с разумните сили в човека. Борбата започва. У човека се яви желание, после това желание се отметне и пр. И най-после или умът, или душата вземе надмощие.
към втори вариант >>
И следователно, вътре то ще упражни едно лошо влияние в организъма.
(втори вариант)
“ Умът казва: „Можеш, ако искаш.“ Ти започнеш ден, два, три и после умът идва и казва: „Сериозна е тази работа, ти си навикнал, ако напуснеш този навик, зле ще ти стане. Я, пропуши! “ И човек решава да пуши, не може да напусне. Обаче идва едно убеждение по-дълбоко, от душата. Душата казва: „Тютюнът е наркотическо растение.
И следователно, вътре то ще упражни едно лошо влияние в организъма.
И следователно, от здравословно гледище, непременно трябва да напуснеш тютюна.“ Тогава започва борба между ума, който има работа с повърхността на съзнанието и от друга страна душата, която има работа с разумните сили в човека. Борбата започва. У човека се яви желание, после това желание се отметне и пр. И най-после или умът, или душата вземе надмощие. И тогава човек започва да се реформира отвътре.
към втори вариант >>
И следователно, от здравословно гледище, непременно трябва да напуснеш тютюна.“ Тогава започва борба между ума, който има работа с повърхността на съзнанието и от друга страна душата, която има работа с разумните сили в човека.
(втори вариант)
Я, пропуши! “ И човек решава да пуши, не може да напусне. Обаче идва едно убеждение по-дълбоко, от душата. Душата казва: „Тютюнът е наркотическо растение. И следователно, вътре то ще упражни едно лошо влияние в организъма.
И следователно, от здравословно гледище, непременно трябва да напуснеш тютюна.“ Тогава започва борба между ума, който има работа с повърхността на съзнанието и от друга страна душата, която има работа с разумните сили в човека.
Борбата започва. У човека се яви желание, после това желание се отметне и пр. И най-после или умът, или душата вземе надмощие. И тогава човек започва да се реформира отвътре.
към втори вариант >>
Борбата започва.
(втори вариант)
“ И човек решава да пуши, не може да напусне. Обаче идва едно убеждение по-дълбоко, от душата. Душата казва: „Тютюнът е наркотическо растение. И следователно, вътре то ще упражни едно лошо влияние в организъма. И следователно, от здравословно гледище, непременно трябва да напуснеш тютюна.“ Тогава започва борба между ума, който има работа с повърхността на съзнанието и от друга страна душата, която има работа с разумните сили в човека.
Борбата започва.
У човека се яви желание, после това желание се отметне и пр. И най-после или умът, или душата вземе надмощие. И тогава човек започва да се реформира отвътре.
към втори вариант >>
У човека се яви желание, после това желание се отметне и пр.
(втори вариант)
Обаче идва едно убеждение по-дълбоко, от душата. Душата казва: „Тютюнът е наркотическо растение. И следователно, вътре то ще упражни едно лошо влияние в организъма. И следователно, от здравословно гледище, непременно трябва да напуснеш тютюна.“ Тогава започва борба между ума, който има работа с повърхността на съзнанието и от друга страна душата, която има работа с разумните сили в човека. Борбата започва.
У човека се яви желание, после това желание се отметне и пр.
И най-после или умът, или душата вземе надмощие. И тогава човек започва да се реформира отвътре.
към втори вариант >>
И най-после или умът, или душата вземе надмощие.
(втори вариант)
Душата казва: „Тютюнът е наркотическо растение. И следователно, вътре то ще упражни едно лошо влияние в организъма. И следователно, от здравословно гледище, непременно трябва да напуснеш тютюна.“ Тогава започва борба между ума, който има работа с повърхността на съзнанието и от друга страна душата, която има работа с разумните сили в човека. Борбата започва. У човека се яви желание, после това желание се отметне и пр.
И най-после или умът, или душата вземе надмощие.
И тогава човек започва да се реформира отвътре.
към втори вариант >>
И тогава човек започва да се реформира отвътре.
(втори вариант)
И следователно, вътре то ще упражни едно лошо влияние в организъма. И следователно, от здравословно гледище, непременно трябва да напуснеш тютюна.“ Тогава започва борба между ума, който има работа с повърхността на съзнанието и от друга страна душата, която има работа с разумните сили в човека. Борбата започва. У човека се яви желание, после това желание се отметне и пр. И най-после или умът, или душата вземе надмощие.
И тогава човек започва да се реформира отвътре.
към втори вариант >>
Та рекох сега, при положението в което се намирате, зависи до каква степен се е събудила душата.
(втори вариант)
Та рекох сега, при положението в което се намирате, зависи до каква степен се е събудила душата.
Казват: „Умът му е буден, но душата му спи още.“ Това е приблизително вярно. А пък има будни души със спящи умове. А има някои, у които и душата, и умът са пробудени. А у някои умът е пробуден, а душата не е пробудена, или обратно. А има някои, у които умът и душата не са пробудени и са в несъгласие.
към втори вариант >>
Казват: „Умът му е буден, но душата му спи още.“ Това е приблизително вярно.
(втори вариант)
Та рекох сега, при положението в което се намирате, зависи до каква степен се е събудила душата.
Казват: „Умът му е буден, но душата му спи още.“ Това е приблизително вярно.
А пък има будни души със спящи умове. А има някои, у които и душата, и умът са пробудени. А у някои умът е пробуден, а душата не е пробудена, или обратно. А има някои, у които умът и душата не са пробудени и са в несъгласие. А най-първо, при събуждането приведете умът и душата в съгласие.
към втори вариант >>
А пък има будни души със спящи умове.
(втори вариант)
Та рекох сега, при положението в което се намирате, зависи до каква степен се е събудила душата. Казват: „Умът му е буден, но душата му спи още.“ Това е приблизително вярно.
А пък има будни души със спящи умове.
А има някои, у които и душата, и умът са пробудени. А у някои умът е пробуден, а душата не е пробудена, или обратно. А има някои, у които умът и душата не са пробудени и са в несъгласие. А най-първо, при събуждането приведете умът и душата в съгласие. Вие казвате: „Ще тръгнем по пътя на общественото мнение.“ Но какво е общественото мнение?
към втори вариант >>
А има някои, у които и душата, и умът са пробудени.
(втори вариант)
Та рекох сега, при положението в което се намирате, зависи до каква степен се е събудила душата. Казват: „Умът му е буден, но душата му спи още.“ Това е приблизително вярно. А пък има будни души със спящи умове.
А има някои, у които и душата, и умът са пробудени.
А у някои умът е пробуден, а душата не е пробудена, или обратно. А има някои, у които умът и душата не са пробудени и са в несъгласие. А най-първо, при събуждането приведете умът и душата в съгласие. Вие казвате: „Ще тръгнем по пътя на общественото мнение.“ Но какво е общественото мнение? Общественото мнение е наука.
към втори вариант >>
А у някои умът е пробуден, а душата не е пробудена, или обратно.
(втори вариант)
Та рекох сега, при положението в което се намирате, зависи до каква степен се е събудила душата. Казват: „Умът му е буден, но душата му спи още.“ Това е приблизително вярно. А пък има будни души със спящи умове. А има някои, у които и душата, и умът са пробудени.
А у някои умът е пробуден, а душата не е пробудена, или обратно.
А има някои, у които умът и душата не са пробудени и са в несъгласие. А най-първо, при събуждането приведете умът и душата в съгласие. Вие казвате: „Ще тръгнем по пътя на общественото мнение.“ Но какво е общественото мнение? Общественото мнение е наука. Там, дето обществото поддържа, че човек трябва да живее чист живот, в това съм съгласен.
към втори вариант >>
А има някои, у които умът и душата не са пробудени и са в несъгласие.
(втори вариант)
Та рекох сега, при положението в което се намирате, зависи до каква степен се е събудила душата. Казват: „Умът му е буден, но душата му спи още.“ Това е приблизително вярно. А пък има будни души със спящи умове. А има някои, у които и душата, и умът са пробудени. А у някои умът е пробуден, а душата не е пробудена, или обратно.
А има някои, у които умът и душата не са пробудени и са в несъгласие.
А най-първо, при събуждането приведете умът и душата в съгласие. Вие казвате: „Ще тръгнем по пътя на общественото мнение.“ Но какво е общественото мнение? Общественото мнение е наука. Там, дето обществото поддържа, че човек трябва да живее чист живот, в това съм съгласен. Но когато обществото поддържа, че човек трябва да отива на война, да се жертвува за обществото, питам: Това обществено мнение почива ли на дълбок закон?
към втори вариант >>
А най-първо, при събуждането приведете умът и душата в съгласие.
(втори вариант)
Казват: „Умът му е буден, но душата му спи още.“ Това е приблизително вярно. А пък има будни души със спящи умове. А има някои, у които и душата, и умът са пробудени. А у някои умът е пробуден, а душата не е пробудена, или обратно. А има някои, у които умът и душата не са пробудени и са в несъгласие.
А най-първо, при събуждането приведете умът и душата в съгласие.
Вие казвате: „Ще тръгнем по пътя на общественото мнение.“ Но какво е общественото мнение? Общественото мнение е наука. Там, дето обществото поддържа, че човек трябва да живее чист живот, в това съм съгласен. Но когато обществото поддържа, че човек трябва да отива на война, да се жертвува за обществото, питам: Това обществено мнение почива ли на дълбок закон? Нима всеки банкерин няма същия закон?
към втори вариант >>
Вие казвате: „Ще тръгнем по пътя на общественото мнение.“ Но какво е общественото мнение?
(втори вариант)
А пък има будни души със спящи умове. А има някои, у които и душата, и умът са пробудени. А у някои умът е пробуден, а душата не е пробудена, или обратно. А има някои, у които умът и душата не са пробудени и са в несъгласие. А най-първо, при събуждането приведете умът и душата в съгласие.
Вие казвате: „Ще тръгнем по пътя на общественото мнение.“ Но какво е общественото мнение?
Общественото мнение е наука. Там, дето обществото поддържа, че човек трябва да живее чист живот, в това съм съгласен. Но когато обществото поддържа, че човек трябва да отива на война, да се жертвува за обществото, питам: Това обществено мнение почива ли на дълбок закон? Нима всеки банкерин няма същия закон? Той казва: „Ти искаш да ме убиеш и аз ще си отмъстя.“ Трябва ли да се поддържа едно обществено мнение, което няма основа?
към втори вариант >>
Общественото мнение е наука.
(втори вариант)
А има някои, у които и душата, и умът са пробудени. А у някои умът е пробуден, а душата не е пробудена, или обратно. А има някои, у които умът и душата не са пробудени и са в несъгласие. А най-първо, при събуждането приведете умът и душата в съгласие. Вие казвате: „Ще тръгнем по пътя на общественото мнение.“ Но какво е общественото мнение?
Общественото мнение е наука.
Там, дето обществото поддържа, че човек трябва да живее чист живот, в това съм съгласен. Но когато обществото поддържа, че човек трябва да отива на война, да се жертвува за обществото, питам: Това обществено мнение почива ли на дълбок закон? Нима всеки банкерин няма същия закон? Той казва: „Ти искаш да ме убиеш и аз ще си отмъстя.“ Трябва ли да се поддържа едно обществено мнение, което няма основа? Основа в самата душа?
към втори вариант >>
Там, дето обществото поддържа, че човек трябва да живее чист живот, в това съм съгласен.
(втори вариант)
А у някои умът е пробуден, а душата не е пробудена, или обратно. А има някои, у които умът и душата не са пробудени и са в несъгласие. А най-първо, при събуждането приведете умът и душата в съгласие. Вие казвате: „Ще тръгнем по пътя на общественото мнение.“ Но какво е общественото мнение? Общественото мнение е наука.
Там, дето обществото поддържа, че човек трябва да живее чист живот, в това съм съгласен.
Но когато обществото поддържа, че човек трябва да отива на война, да се жертвува за обществото, питам: Това обществено мнение почива ли на дълбок закон? Нима всеки банкерин няма същия закон? Той казва: „Ти искаш да ме убиеш и аз ще си отмъстя.“ Трябва ли да се поддържа едно обществено мнение, което няма основа? Основа в самата душа? Не трябва да се поддържа.
към втори вариант >>
Но когато обществото поддържа, че човек трябва да отива на война, да се жертвува за обществото, питам: Това обществено мнение почива ли на дълбок закон?
(втори вариант)
А има някои, у които умът и душата не са пробудени и са в несъгласие. А най-първо, при събуждането приведете умът и душата в съгласие. Вие казвате: „Ще тръгнем по пътя на общественото мнение.“ Но какво е общественото мнение? Общественото мнение е наука. Там, дето обществото поддържа, че човек трябва да живее чист живот, в това съм съгласен.
Но когато обществото поддържа, че човек трябва да отива на война, да се жертвува за обществото, питам: Това обществено мнение почива ли на дълбок закон?
Нима всеки банкерин няма същия закон? Той казва: „Ти искаш да ме убиеш и аз ще си отмъстя.“ Трябва ли да се поддържа едно обществено мнение, което няма основа? Основа в самата душа? Не трябва да се поддържа.
към втори вариант >>
Нима всеки банкерин няма същия закон?
(втори вариант)
А най-първо, при събуждането приведете умът и душата в съгласие. Вие казвате: „Ще тръгнем по пътя на общественото мнение.“ Но какво е общественото мнение? Общественото мнение е наука. Там, дето обществото поддържа, че човек трябва да живее чист живот, в това съм съгласен. Но когато обществото поддържа, че човек трябва да отива на война, да се жертвува за обществото, питам: Това обществено мнение почива ли на дълбок закон?
Нима всеки банкерин няма същия закон?
Той казва: „Ти искаш да ме убиеш и аз ще си отмъстя.“ Трябва ли да се поддържа едно обществено мнение, което няма основа? Основа в самата душа? Не трябва да се поддържа.
към втори вариант >>
Той казва: „Ти искаш да ме убиеш и аз ще си отмъстя.“ Трябва ли да се поддържа едно обществено мнение, което няма основа?
(втори вариант)
Вие казвате: „Ще тръгнем по пътя на общественото мнение.“ Но какво е общественото мнение? Общественото мнение е наука. Там, дето обществото поддържа, че човек трябва да живее чист живот, в това съм съгласен. Но когато обществото поддържа, че човек трябва да отива на война, да се жертвува за обществото, питам: Това обществено мнение почива ли на дълбок закон? Нима всеки банкерин няма същия закон?
Той казва: „Ти искаш да ме убиеш и аз ще си отмъстя.“ Трябва ли да се поддържа едно обществено мнение, което няма основа?
Основа в самата душа? Не трябва да се поддържа.
към втори вариант >>
Основа в самата душа?
(втори вариант)
Общественото мнение е наука. Там, дето обществото поддържа, че човек трябва да живее чист живот, в това съм съгласен. Но когато обществото поддържа, че човек трябва да отива на война, да се жертвува за обществото, питам: Това обществено мнение почива ли на дълбок закон? Нима всеки банкерин няма същия закон? Той казва: „Ти искаш да ме убиеш и аз ще си отмъстя.“ Трябва ли да се поддържа едно обществено мнение, което няма основа?
Основа в самата душа?
Не трябва да се поддържа.
към втори вариант >>
Не трябва да се поддържа.
(втори вариант)
Там, дето обществото поддържа, че човек трябва да живее чист живот, в това съм съгласен. Но когато обществото поддържа, че човек трябва да отива на война, да се жертвува за обществото, питам: Това обществено мнение почива ли на дълбок закон? Нима всеки банкерин няма същия закон? Той казва: „Ти искаш да ме убиеш и аз ще си отмъстя.“ Трябва ли да се поддържа едно обществено мнение, което няма основа? Основа в самата душа?
Не трябва да се поддържа.
към втори вариант >>
Този закон можете да го пренесете вътре във вашия личен живот.
(втори вариант)
Този закон можете да го пренесете вътре във вашия личен живот.
Мнозина от вас някой път се намирате в големи смущения. Седите и не можете да разрешите някой въпрос каква област да започнете, какво да станете: химик или естественик, инженер ли, лекар ли, по готварство ли да учите или по търговия и пр. Питат някои: „Де има повече условия, за да се подобри живота? “ Това са второстепенни работи. Науката не трябва да бъде само едно средство за прехрана.
към втори вариант >>
Мнозина от вас някой път се намирате в големи смущения.
(втори вариант)
Този закон можете да го пренесете вътре във вашия личен живот.
Мнозина от вас някой път се намирате в големи смущения.
Седите и не можете да разрешите някой въпрос каква област да започнете, какво да станете: химик или естественик, инженер ли, лекар ли, по готварство ли да учите или по търговия и пр. Питат някои: „Де има повече условия, за да се подобри живота? “ Това са второстепенни работи. Науката не трябва да бъде само едно средство за прехрана. Отчасти може да бъде така, но науката има и друго предназначение да тури човека в правия път.
към втори вариант >>
Седите и не можете да разрешите някой въпрос каква област да започнете, какво да станете: химик или естественик, инженер ли, лекар ли, по готварство ли да учите или по търговия и пр.
(втори вариант)
Този закон можете да го пренесете вътре във вашия личен живот. Мнозина от вас някой път се намирате в големи смущения.
Седите и не можете да разрешите някой въпрос каква област да започнете, какво да станете: химик или естественик, инженер ли, лекар ли, по готварство ли да учите или по търговия и пр.
Питат някои: „Де има повече условия, за да се подобри живота? “ Това са второстепенни работи. Науката не трябва да бъде само едно средство за прехрана. Отчасти може да бъде така, но науката има и друго предназначение да тури човека в правия път. Аз мога да направя следното уподобление: когато човек тръгне в пътя, той трябва да вземе необходимото за пътя.
към втори вариант >>
Питат някои: „Де има повече условия, за да се подобри живота?
(втори вариант)
Този закон можете да го пренесете вътре във вашия личен живот. Мнозина от вас някой път се намирате в големи смущения. Седите и не можете да разрешите някой въпрос каква област да започнете, какво да станете: химик или естественик, инженер ли, лекар ли, по готварство ли да учите или по търговия и пр.
Питат някои: „Де има повече условия, за да се подобри живота?
“ Това са второстепенни работи. Науката не трябва да бъде само едно средство за прехрана. Отчасти може да бъде така, но науката има и друго предназначение да тури човека в правия път. Аз мога да направя следното уподобление: когато човек тръгне в пътя, той трябва да вземе необходимото за пътя. И с науката той не трябва да се претоварва, той не трябва да вземе толкова много хляб, че да го повреди по пътя, а да вземе до първата станция.
към втори вариант >>
“ Това са второстепенни работи.
(втори вариант)
Този закон можете да го пренесете вътре във вашия личен живот. Мнозина от вас някой път се намирате в големи смущения. Седите и не можете да разрешите някой въпрос каква област да започнете, какво да станете: химик или естественик, инженер ли, лекар ли, по готварство ли да учите или по търговия и пр. Питат някои: „Де има повече условия, за да се подобри живота?
“ Това са второстепенни работи.
Науката не трябва да бъде само едно средство за прехрана. Отчасти може да бъде така, но науката има и друго предназначение да тури човека в правия път. Аз мога да направя следното уподобление: когато човек тръгне в пътя, той трябва да вземе необходимото за пътя. И с науката той не трябва да се претоварва, той не трябва да вземе толкова много хляб, че да го повреди по пътя, а да вземе до първата станция. Истински учен човек е човекът, който постоянно се учи !
към втори вариант >>
Науката не трябва да бъде само едно средство за прехрана.
(втори вариант)
Този закон можете да го пренесете вътре във вашия личен живот. Мнозина от вас някой път се намирате в големи смущения. Седите и не можете да разрешите някой въпрос каква област да започнете, какво да станете: химик или естественик, инженер ли, лекар ли, по готварство ли да учите или по търговия и пр. Питат някои: „Де има повече условия, за да се подобри живота? “ Това са второстепенни работи.
Науката не трябва да бъде само едно средство за прехрана.
Отчасти може да бъде така, но науката има и друго предназначение да тури човека в правия път. Аз мога да направя следното уподобление: когато човек тръгне в пътя, той трябва да вземе необходимото за пътя. И с науката той не трябва да се претоварва, той не трябва да вземе толкова много хляб, че да го повреди по пътя, а да вземе до първата станция. Истински учен човек е човекът, който постоянно се учи !
към втори вариант >>
Отчасти може да бъде така, но науката има и друго предназначение да тури човека в правия път.
(втори вариант)
Мнозина от вас някой път се намирате в големи смущения. Седите и не можете да разрешите някой въпрос каква област да започнете, какво да станете: химик или естественик, инженер ли, лекар ли, по готварство ли да учите или по търговия и пр. Питат някои: „Де има повече условия, за да се подобри живота? “ Това са второстепенни работи. Науката не трябва да бъде само едно средство за прехрана.
Отчасти може да бъде така, но науката има и друго предназначение да тури човека в правия път.
Аз мога да направя следното уподобление: когато човек тръгне в пътя, той трябва да вземе необходимото за пътя. И с науката той не трябва да се претоварва, той не трябва да вземе толкова много хляб, че да го повреди по пътя, а да вземе до първата станция. Истински учен човек е човекът, който постоянно се учи !
към втори вариант >>
Аз мога да направя следното уподобление: когато човек тръгне в пътя, той трябва да вземе необходимото за пътя.
(втори вариант)
Седите и не можете да разрешите някой въпрос каква област да започнете, какво да станете: химик или естественик, инженер ли, лекар ли, по готварство ли да учите или по търговия и пр. Питат някои: „Де има повече условия, за да се подобри живота? “ Това са второстепенни работи. Науката не трябва да бъде само едно средство за прехрана. Отчасти може да бъде така, но науката има и друго предназначение да тури човека в правия път.
Аз мога да направя следното уподобление: когато човек тръгне в пътя, той трябва да вземе необходимото за пътя.
И с науката той не трябва да се претоварва, той не трябва да вземе толкова много хляб, че да го повреди по пътя, а да вземе до първата станция. Истински учен човек е човекът, който постоянно се учи !
към втори вариант >>
И с науката той не трябва да се претоварва, той не трябва да вземе толкова много хляб, че да го повреди по пътя, а да вземе до първата станция.
(втори вариант)
Питат някои: „Де има повече условия, за да се подобри живота? “ Това са второстепенни работи. Науката не трябва да бъде само едно средство за прехрана. Отчасти може да бъде така, но науката има и друго предназначение да тури човека в правия път. Аз мога да направя следното уподобление: когато човек тръгне в пътя, той трябва да вземе необходимото за пътя.
И с науката той не трябва да се претоварва, той не трябва да вземе толкова много хляб, че да го повреди по пътя, а да вземе до първата станция.
Истински учен човек е човекът, който постоянно се учи !
към втори вариант >>
Истински учен човек е човекът, който постоянно се учи !
(втори вариант)
“ Това са второстепенни работи. Науката не трябва да бъде само едно средство за прехрана. Отчасти може да бъде така, но науката има и друго предназначение да тури човека в правия път. Аз мога да направя следното уподобление: когато човек тръгне в пътя, той трябва да вземе необходимото за пътя. И с науката той не трябва да се претоварва, той не трябва да вземе толкова много хляб, че да го повреди по пътя, а да вземе до първата станция.
Истински учен човек е човекът, който постоянно се учи !
към втори вариант >>
Онзи, който е обикнал науката, на когото душата е будна, той постоянно се учи.
(втори вариант)
Онзи, който е обикнал науката, на когото душата е будна, той постоянно се учи.
Има някои, които са свършили училището. Те остават със старите теории в науката. Питам тогава: кой учен човек, кой капацитет ще кажат на прелетните птици, че времето се разваля? Има ли някое обявление във вестниците, че времето ще се развали и да им каже: „За това вие трябва да вземете мерки.“ [...][3] И един ден тези птици решават да вървят. По какви съображения?
към втори вариант >>
Има някои, които са свършили училището.
(втори вариант)
Онзи, който е обикнал науката, на когото душата е будна, той постоянно се учи.
Има някои, които са свършили училището.
Те остават със старите теории в науката. Питам тогава: кой учен човек, кой капацитет ще кажат на прелетните птици, че времето се разваля? Има ли някое обявление във вестниците, че времето ще се развали и да им каже: „За това вие трябва да вземете мерки.“ [...][3] И един ден тези птици решават да вървят. По какви съображения? Питам: дали в тях, те усещат, че времето ще се развали или в тях настава една промяна?
към втори вариант >>
Те остават със старите теории в науката.
(втори вариант)
Онзи, който е обикнал науката, на когото душата е будна, той постоянно се учи. Има някои, които са свършили училището.
Те остават със старите теории в науката.
Питам тогава: кой учен човек, кой капацитет ще кажат на прелетните птици, че времето се разваля? Има ли някое обявление във вестниците, че времето ще се развали и да им каже: „За това вие трябва да вземете мерки.“ [...][3] И един ден тези птици решават да вървят. По какви съображения? Питам: дали в тях, те усещат, че времето ще се развали или в тях настава една промяна? Всякога, когато се променя времето, у човека настава една тежест.
към втори вариант >>
Питам тогава: кой учен човек, кой капацитет ще кажат на прелетните птици, че времето се разваля?
(втори вариант)
Онзи, който е обикнал науката, на когото душата е будна, той постоянно се учи. Има някои, които са свършили училището. Те остават със старите теории в науката.
Питам тогава: кой учен човек, кой капацитет ще кажат на прелетните птици, че времето се разваля?
Има ли някое обявление във вестниците, че времето ще се развали и да им каже: „За това вие трябва да вземете мерки.“ [...][3] И един ден тези птици решават да вървят. По какви съображения? Питам: дали в тях, те усещат, че времето ще се развали или в тях настава една промяна? Всякога, когато се променя времето, у човека настава една тежест. Там, дето са на курорт, птиците стоят докато им е приятно, но щом усетят най-малката неприятност, казват, че не е време да се живее вече тук.
към втори вариант >>
Има ли някое обявление във вестниците, че времето ще се развали и да им каже: „За това вие трябва да вземете мерки.“ [...][3] И един ден тези птици решават да вървят.
(втори вариант)
Онзи, който е обикнал науката, на когото душата е будна, той постоянно се учи. Има някои, които са свършили училището. Те остават със старите теории в науката. Питам тогава: кой учен човек, кой капацитет ще кажат на прелетните птици, че времето се разваля?
Има ли някое обявление във вестниците, че времето ще се развали и да им каже: „За това вие трябва да вземете мерки.“ [...][3] И един ден тези птици решават да вървят.
По какви съображения? Питам: дали в тях, те усещат, че времето ще се развали или в тях настава една промяна? Всякога, когато се променя времето, у човека настава една тежест. Там, дето са на курорт, птиците стоят докато им е приятно, но щом усетят най-малката неприятност, казват, че не е време да се живее вече тук. А пък тази неприятност се съвпада с промяната на времето.
към втори вариант >>
По какви съображения?
(втори вариант)
Онзи, който е обикнал науката, на когото душата е будна, той постоянно се учи. Има някои, които са свършили училището. Те остават със старите теории в науката. Питам тогава: кой учен човек, кой капацитет ще кажат на прелетните птици, че времето се разваля? Има ли някое обявление във вестниците, че времето ще се развали и да им каже: „За това вие трябва да вземете мерки.“ [...][3] И един ден тези птици решават да вървят.
По какви съображения?
Питам: дали в тях, те усещат, че времето ще се развали или в тях настава една промяна? Всякога, когато се променя времето, у човека настава една тежест. Там, дето са на курорт, птиците стоят докато им е приятно, но щом усетят най-малката неприятност, казват, че не е време да се живее вече тук. А пък тази неприятност се съвпада с промяната на времето.
към втори вариант >>
Питам: дали в тях, те усещат, че времето ще се развали или в тях настава една промяна?
(втори вариант)
Има някои, които са свършили училището. Те остават със старите теории в науката. Питам тогава: кой учен човек, кой капацитет ще кажат на прелетните птици, че времето се разваля? Има ли някое обявление във вестниците, че времето ще се развали и да им каже: „За това вие трябва да вземете мерки.“ [...][3] И един ден тези птици решават да вървят. По какви съображения?
Питам: дали в тях, те усещат, че времето ще се развали или в тях настава една промяна?
Всякога, когато се променя времето, у човека настава една тежест. Там, дето са на курорт, птиците стоят докато им е приятно, но щом усетят най-малката неприятност, казват, че не е време да се живее вече тук. А пък тази неприятност се съвпада с промяната на времето.
към втори вариант >>
Всякога, когато се променя времето, у човека настава една тежест.
(втори вариант)
Те остават със старите теории в науката. Питам тогава: кой учен човек, кой капацитет ще кажат на прелетните птици, че времето се разваля? Има ли някое обявление във вестниците, че времето ще се развали и да им каже: „За това вие трябва да вземете мерки.“ [...][3] И един ден тези птици решават да вървят. По какви съображения? Питам: дали в тях, те усещат, че времето ще се развали или в тях настава една промяна?
Всякога, когато се променя времето, у човека настава една тежест.
Там, дето са на курорт, птиците стоят докато им е приятно, но щом усетят най-малката неприятност, казват, че не е време да се живее вече тук. А пък тази неприятност се съвпада с промяната на времето.
към втори вариант >>
Там, дето са на курорт, птиците стоят докато им е приятно, но щом усетят най-малката неприятност, казват, че не е време да се живее вече тук.
(втори вариант)
Питам тогава: кой учен човек, кой капацитет ще кажат на прелетните птици, че времето се разваля? Има ли някое обявление във вестниците, че времето ще се развали и да им каже: „За това вие трябва да вземете мерки.“ [...][3] И един ден тези птици решават да вървят. По какви съображения? Питам: дали в тях, те усещат, че времето ще се развали или в тях настава една промяна? Всякога, когато се променя времето, у човека настава една тежест.
Там, дето са на курорт, птиците стоят докато им е приятно, но щом усетят най-малката неприятност, казват, че не е време да се живее вече тук.
А пък тази неприятност се съвпада с промяната на времето.
към втори вариант >>
А пък тази неприятност се съвпада с промяната на времето.
(втори вариант)
Има ли някое обявление във вестниците, че времето ще се развали и да им каже: „За това вие трябва да вземете мерки.“ [...][3] И един ден тези птици решават да вървят. По какви съображения? Питам: дали в тях, те усещат, че времето ще се развали или в тях настава една промяна? Всякога, когато се променя времето, у човека настава една тежест. Там, дето са на курорт, птиците стоят докато им е приятно, но щом усетят най-малката неприятност, казват, че не е време да се живее вече тук.
А пък тази неприятност се съвпада с промяната на времето.
към втори вариант >>
Почти 99 на сто от настроенията, които хората имат, се дължат на времето.
(втори вариант)
Почти 99 на сто от настроенията, които хората имат, се дължат на времето.
Например неразположен си, песимист си, това все се дължи на времето. Какъвто вятър вее, така и човек мисли. Вие ще направите едно малко възражение. Ти бъркаш в джоба си, кесията ти е празна. Какво общо има времето с това?
към втори вариант >>
Например неразположен си, песимист си, това все се дължи на времето.
(втори вариант)
Почти 99 на сто от настроенията, които хората имат, се дължат на времето.
Например неразположен си, песимист си, това все се дължи на времето.
Какъвто вятър вее, така и човек мисли. Вие ще направите едно малко възражение. Ти бъркаш в джоба си, кесията ти е празна. Какво общо има времето с това? Бъркаш в джоба си и имаш лошо настроение.
към втори вариант >>
Какъвто вятър вее, така и човек мисли.
(втори вариант)
Почти 99 на сто от настроенията, които хората имат, се дължат на времето. Например неразположен си, песимист си, това все се дължи на времето.
Какъвто вятър вее, така и човек мисли.
Вие ще направите едно малко възражение. Ти бъркаш в джоба си, кесията ти е празна. Какво общо има времето с това? Бъркаш в джоба си и имаш лошо настроение. Гладен си, могат да те питат какво общо има това с времето?
към втори вариант >>
Вие ще направите едно малко възражение.
(втори вариант)
Почти 99 на сто от настроенията, които хората имат, се дължат на времето. Например неразположен си, песимист си, това все се дължи на времето. Какъвто вятър вее, така и човек мисли.
Вие ще направите едно малко възражение.
Ти бъркаш в джоба си, кесията ти е празна. Какво общо има времето с това? Бъркаш в джоба си и имаш лошо настроение. Гладен си, могат да те питат какво общо има това с времето? Аз ще ви дам другото възражение: защо кесията ви е празна?
към втори вариант >>
Ти бъркаш в джоба си, кесията ти е празна.
(втори вариант)
Почти 99 на сто от настроенията, които хората имат, се дължат на времето. Например неразположен си, песимист си, това все се дължи на времето. Какъвто вятър вее, така и човек мисли. Вие ще направите едно малко възражение.
Ти бъркаш в джоба си, кесията ти е празна.
Какво общо има времето с това? Бъркаш в джоба си и имаш лошо настроение. Гладен си, могат да те питат какво общо има това с времето? Аз ще ви дам другото възражение: защо кесията ви е празна? Четири дена е валяло дъжд, никой не ви е ангажирал на работа и кесията ви се е изпразнила.
към втори вариант >>
Какво общо има времето с това?
(втори вариант)
Почти 99 на сто от настроенията, които хората имат, се дължат на времето. Например неразположен си, песимист си, това все се дължи на времето. Какъвто вятър вее, така и човек мисли. Вие ще направите едно малко възражение. Ти бъркаш в джоба си, кесията ти е празна.
Какво общо има времето с това?
Бъркаш в джоба си и имаш лошо настроение. Гладен си, могат да те питат какво общо има това с времето? Аз ще ви дам другото възражение: защо кесията ви е празна? Четири дена е валяло дъжд, никой не ви е ангажирал на работа и кесията ви се е изпразнила. Вие сте учител, искате да преподавате.
към втори вариант >>
Бъркаш в джоба си и имаш лошо настроение.
(втори вариант)
Например неразположен си, песимист си, това все се дължи на времето. Какъвто вятър вее, така и човек мисли. Вие ще направите едно малко възражение. Ти бъркаш в джоба си, кесията ти е празна. Какво общо има времето с това?
Бъркаш в джоба си и имаш лошо настроение.
Гладен си, могат да те питат какво общо има това с времето? Аз ще ви дам другото възражение: защо кесията ви е празна? Четири дена е валяло дъжд, никой не ви е ангажирал на работа и кесията ви се е изпразнила. Вие сте учител, искате да преподавате. Дойде епидемия, [...] на вашето стадо, разболеят се децата, искате да преподавате и не сте добре настроени, защото без деца не може да преподавате.
към втори вариант >>
Гладен си, могат да те питат какво общо има това с времето?
(втори вариант)
Какъвто вятър вее, така и човек мисли. Вие ще направите едно малко възражение. Ти бъркаш в джоба си, кесията ти е празна. Какво общо има времето с това? Бъркаш в джоба си и имаш лошо настроение.
Гладен си, могат да те питат какво общо има това с времето?
Аз ще ви дам другото възражение: защо кесията ви е празна? Четири дена е валяло дъжд, никой не ви е ангажирал на работа и кесията ви се е изпразнила. Вие сте учител, искате да преподавате. Дойде епидемия, [...] на вашето стадо, разболеят се децата, искате да преподавате и не сте добре настроени, защото без деца не може да преподавате.
към втори вариант >>
Аз ще ви дам другото възражение: защо кесията ви е празна?
(втори вариант)
Вие ще направите едно малко възражение. Ти бъркаш в джоба си, кесията ти е празна. Какво общо има времето с това? Бъркаш в джоба си и имаш лошо настроение. Гладен си, могат да те питат какво общо има това с времето?
Аз ще ви дам другото възражение: защо кесията ви е празна?
Четири дена е валяло дъжд, никой не ви е ангажирал на работа и кесията ви се е изпразнила. Вие сте учител, искате да преподавате. Дойде епидемия, [...] на вашето стадо, разболеят се децата, искате да преподавате и не сте добре настроени, защото без деца не може да преподавате.
към втори вариант >>
Четири дена е валяло дъжд, никой не ви е ангажирал на работа и кесията ви се е изпразнила.
(втори вариант)
Ти бъркаш в джоба си, кесията ти е празна. Какво общо има времето с това? Бъркаш в джоба си и имаш лошо настроение. Гладен си, могат да те питат какво общо има това с времето? Аз ще ви дам другото възражение: защо кесията ви е празна?
Четири дена е валяло дъжд, никой не ви е ангажирал на работа и кесията ви се е изпразнила.
Вие сте учител, искате да преподавате. Дойде епидемия, [...] на вашето стадо, разболеят се децата, искате да преподавате и не сте добре настроени, защото без деца не може да преподавате.
към втори вариант >>
Вие сте учител, искате да преподавате.
(втори вариант)
Какво общо има времето с това? Бъркаш в джоба си и имаш лошо настроение. Гладен си, могат да те питат какво общо има това с времето? Аз ще ви дам другото възражение: защо кесията ви е празна? Четири дена е валяло дъжд, никой не ви е ангажирал на работа и кесията ви се е изпразнила.
Вие сте учител, искате да преподавате.
Дойде епидемия, [...] на вашето стадо, разболеят се децата, искате да преподавате и не сте добре настроени, защото без деца не може да преподавате.
към втори вариант >>
Дойде епидемия, [...] на вашето стадо, разболеят се децата, искате да преподавате и не сте добре настроени, защото без деца не може да преподавате.
(втори вариант)
Бъркаш в джоба си и имаш лошо настроение. Гладен си, могат да те питат какво общо има това с времето? Аз ще ви дам другото възражение: защо кесията ви е празна? Четири дена е валяло дъжд, никой не ви е ангажирал на работа и кесията ви се е изпразнила. Вие сте учител, искате да преподавате.
Дойде епидемия, [...] на вашето стадо, разболеят се децата, искате да преподавате и не сте добре настроени, защото без деца не може да преподавате.
към втори вариант >>
Всички хора са под влиянието на времето.
(втори вариант)
Всички хора са под влиянието на времето.
То упражнява голямо влияние. Постави човека извън времето и няма никакво изключение. Спането е положение да излезнеш извън времето и пространството и тогава не те смущава дали имаш пари или не. Но щом влезнеш във време и пространство, веднага времето упражнява влияние върху вас. във времето и пространството влизат всички тези складирани мисли.
към втори вариант >>
То упражнява голямо влияние.
(втори вариант)
Всички хора са под влиянието на времето.
То упражнява голямо влияние.
Постави човека извън времето и няма никакво изключение. Спането е положение да излезнеш извън времето и пространството и тогава не те смущава дали имаш пари или не. Но щом влезнеш във време и пространство, веднага времето упражнява влияние върху вас. във времето и пространството влизат всички тези складирани мисли. Опитностите във време и пространство се складират така, както се складират газовете.
към втори вариант >>
Постави човека извън времето и няма никакво изключение.
(втори вариант)
Всички хора са под влиянието на времето. То упражнява голямо влияние.
Постави човека извън времето и няма никакво изключение.
Спането е положение да излезнеш извън времето и пространството и тогава не те смущава дали имаш пари или не. Но щом влезнеш във време и пространство, веднага времето упражнява влияние върху вас. във времето и пространството влизат всички тези складирани мисли. Опитностите във време и пространство се складират така, както се складират газовете. Ако дядо ви, баща ви се е наплашил много от това време, то и вие треперите и се безпокоите, да не би да изгубите парите.
към втори вариант >>
Спането е положение да излезнеш извън времето и пространството и тогава не те смущава дали имаш пари или не.
(втори вариант)
Всички хора са под влиянието на времето. То упражнява голямо влияние. Постави човека извън времето и няма никакво изключение.
Спането е положение да излезнеш извън времето и пространството и тогава не те смущава дали имаш пари или не.
Но щом влезнеш във време и пространство, веднага времето упражнява влияние върху вас. във времето и пространството влизат всички тези складирани мисли. Опитностите във време и пространство се складират така, както се складират газовете. Ако дядо ви, баща ви се е наплашил много от това време, то и вие треперите и се безпокоите, да не би да изгубите парите. Някой от вас казва: „Какво ще се прави?
към втори вариант >>
Но щом влезнеш във време и пространство, веднага времето упражнява влияние върху вас.
(втори вариант)
Всички хора са под влиянието на времето. То упражнява голямо влияние. Постави човека извън времето и няма никакво изключение. Спането е положение да излезнеш извън времето и пространството и тогава не те смущава дали имаш пари или не.
Но щом влезнеш във време и пространство, веднага времето упражнява влияние върху вас.
във времето и пространството влизат всички тези складирани мисли. Опитностите във време и пространство се складират така, както се складират газовете. Ако дядо ви, баща ви се е наплашил много от това време, то и вие треперите и се безпокоите, да не би да изгубите парите. Някой от вас казва: „Какво ще се прави? Животът е станал много тежък.“ В сегашното си състояние вие изживявате опитността на някои минали поколения.
към втори вариант >>
във времето и пространството влизат всички тези складирани мисли.
(втори вариант)
Всички хора са под влиянието на времето. То упражнява голямо влияние. Постави човека извън времето и няма никакво изключение. Спането е положение да излезнеш извън времето и пространството и тогава не те смущава дали имаш пари или не. Но щом влезнеш във време и пространство, веднага времето упражнява влияние върху вас.
във времето и пространството влизат всички тези складирани мисли.
Опитностите във време и пространство се складират така, както се складират газовете. Ако дядо ви, баща ви се е наплашил много от това време, то и вие треперите и се безпокоите, да не би да изгубите парите. Някой от вас казва: „Какво ще се прави? Животът е станал много тежък.“ В сегашното си състояние вие изживявате опитността на някои минали поколения.
към втори вариант >>
Опитностите във време и пространство се складират така, както се складират газовете.
(втори вариант)
То упражнява голямо влияние. Постави човека извън времето и няма никакво изключение. Спането е положение да излезнеш извън времето и пространството и тогава не те смущава дали имаш пари или не. Но щом влезнеш във време и пространство, веднага времето упражнява влияние върху вас. във времето и пространството влизат всички тези складирани мисли.
Опитностите във време и пространство се складират така, както се складират газовете.
Ако дядо ви, баща ви се е наплашил много от това време, то и вие треперите и се безпокоите, да не би да изгубите парите. Някой от вас казва: „Какво ще се прави? Животът е станал много тежък.“ В сегашното си състояние вие изживявате опитността на някои минали поколения.
към втори вариант >>
Ако дядо ви, баща ви се е наплашил много от това време, то и вие треперите и се безпокоите, да не би да изгубите парите.
(втори вариант)
Постави човека извън времето и няма никакво изключение. Спането е положение да излезнеш извън времето и пространството и тогава не те смущава дали имаш пари или не. Но щом влезнеш във време и пространство, веднага времето упражнява влияние върху вас. във времето и пространството влизат всички тези складирани мисли. Опитностите във време и пространство се складират така, както се складират газовете.
Ако дядо ви, баща ви се е наплашил много от това време, то и вие треперите и се безпокоите, да не би да изгубите парите.
Някой от вас казва: „Какво ще се прави? Животът е станал много тежък.“ В сегашното си състояние вие изживявате опитността на някои минали поколения.
към втори вариант >>
Някой от вас казва: „Какво ще се прави?
(втори вариант)
Спането е положение да излезнеш извън времето и пространството и тогава не те смущава дали имаш пари или не. Но щом влезнеш във време и пространство, веднага времето упражнява влияние върху вас. във времето и пространството влизат всички тези складирани мисли. Опитностите във време и пространство се складират така, както се складират газовете. Ако дядо ви, баща ви се е наплашил много от това време, то и вие треперите и се безпокоите, да не би да изгубите парите.
Някой от вас казва: „Какво ще се прави?
Животът е станал много тежък.“ В сегашното си състояние вие изживявате опитността на някои минали поколения.
към втори вариант >>
Животът е станал много тежък.“ В сегашното си състояние вие изживявате опитността на някои минали поколения.
(втори вариант)
Но щом влезнеш във време и пространство, веднага времето упражнява влияние върху вас. във времето и пространството влизат всички тези складирани мисли. Опитностите във време и пространство се складират така, както се складират газовете. Ако дядо ви, баща ви се е наплашил много от това време, то и вие треперите и се безпокоите, да не би да изгубите парите. Някой от вас казва: „Какво ще се прави?
Животът е станал много тежък.“ В сегашното си състояние вие изживявате опитността на някои минали поколения.
към втори вариант >>
Значи 99 на стоте от мъчнотиите се дължат на времето.
(втори вариант)
Значи 99 на стоте от мъчнотиите се дължат на времето.
А едно на сто е това, което сега трябва да изживявате. Щом не сте разположени, казвате: „Времето е такова, барометърът спада. Влага има.“ Обаче има една единица мъчнотия. Този е въпросът, който трябва да разрешите. И когато някой каже, че животът е много труден за разрешаване, то има само една единица мъчнотия за разрешаване, нищо повече!
към втори вариант >>
А едно на сто е това, което сега трябва да изживявате.
(втори вариант)
Значи 99 на стоте от мъчнотиите се дължат на времето.
А едно на сто е това, което сега трябва да изживявате.
Щом не сте разположени, казвате: „Времето е такова, барометърът спада. Влага има.“ Обаче има една единица мъчнотия. Този е въпросът, който трябва да разрешите. И когато някой каже, че животът е много труден за разрешаване, то има само една единица мъчнотия за разрешаване, нищо повече! В какво седи единицата?
към втори вариант >>
Щом не сте разположени, казвате: „Времето е такова, барометърът спада.
(втори вариант)
Значи 99 на стоте от мъчнотиите се дължат на времето. А едно на сто е това, което сега трябва да изживявате.
Щом не сте разположени, казвате: „Времето е такова, барометърът спада.
Влага има.“ Обаче има една единица мъчнотия. Този е въпросът, който трябва да разрешите. И когато някой каже, че животът е много труден за разрешаване, то има само една единица мъчнотия за разрешаване, нищо повече! В какво седи единицата? Имате едно лекарство, знаете как се лекува хрема.
към втори вариант >>
Влага има.“ Обаче има една единица мъчнотия.
(втори вариант)
Значи 99 на стоте от мъчнотиите се дължат на времето. А едно на сто е това, което сега трябва да изживявате. Щом не сте разположени, казвате: „Времето е такова, барометърът спада.
Влага има.“ Обаче има една единица мъчнотия.
Този е въпросът, който трябва да разрешите. И когато някой каже, че животът е много труден за разрешаване, то има само една единица мъчнотия за разрешаване, нищо повече! В какво седи единицата? Имате едно лекарство, знаете как се лекува хрема. Същевремено вие вървите и сте гладен.
към втори вариант >>
Този е въпросът, който трябва да разрешите.
(втори вариант)
Значи 99 на стоте от мъчнотиите се дължат на времето. А едно на сто е това, което сега трябва да изживявате. Щом не сте разположени, казвате: „Времето е такова, барометърът спада. Влага има.“ Обаче има една единица мъчнотия.
Този е въпросът, който трябва да разрешите.
И когато някой каже, че животът е много труден за разрешаване, то има само една единица мъчнотия за разрешаване, нищо повече! В какво седи единицата? Имате едно лекарство, знаете как се лекува хрема. Същевремено вие вървите и сте гладен. Рекох, вие имате единица мъчение.
към втори вариант >>
И когато някой каже, че животът е много труден за разрешаване, то има само една единица мъчнотия за разрешаване, нищо повече!
(втори вариант)
Значи 99 на стоте от мъчнотиите се дължат на времето. А едно на сто е това, което сега трябва да изживявате. Щом не сте разположени, казвате: „Времето е такова, барометърът спада. Влага има.“ Обаче има една единица мъчнотия. Този е въпросът, който трябва да разрешите.
И когато някой каже, че животът е много труден за разрешаване, то има само една единица мъчнотия за разрешаване, нищо повече!
В какво седи единицата? Имате едно лекарство, знаете как се лекува хрема. Същевремено вие вървите и сте гладен. Рекох, вие имате единица мъчение. Казваш: „Какво мога да направя с тази единица?
към втори вариант >>
В какво седи единицата?
(втори вариант)
А едно на сто е това, което сега трябва да изживявате. Щом не сте разположени, казвате: „Времето е такова, барометърът спада. Влага има.“ Обаче има една единица мъчнотия. Този е въпросът, който трябва да разрешите. И когато някой каже, че животът е много труден за разрешаване, то има само една единица мъчнотия за разрешаване, нищо повече!
В какво седи единицата?
Имате едно лекарство, знаете как се лекува хрема. Същевремено вие вървите и сте гладен. Рекох, вие имате единица мъчение. Казваш: „Какво мога да направя с тази единица? “ Срещаш български орач, който не може да оре.
към втори вариант >>
Имате едно лекарство, знаете как се лекува хрема.
(втори вариант)
Щом не сте разположени, казвате: „Времето е такова, барометърът спада. Влага има.“ Обаче има една единица мъчнотия. Този е въпросът, който трябва да разрешите. И когато някой каже, че животът е много труден за разрешаване, то има само една единица мъчнотия за разрешаване, нищо повече! В какво седи единицата?
Имате едно лекарство, знаете как се лекува хрема.
Същевремено вие вървите и сте гладен. Рекох, вие имате единица мъчение. Казваш: „Какво мога да направя с тази единица? “ Срещаш български орач, който не може да оре. Постоянно му течат очите.
към втори вариант >>
Същевремено вие вървите и сте гладен.
(втори вариант)
Влага има.“ Обаче има една единица мъчнотия. Този е въпросът, който трябва да разрешите. И когато някой каже, че животът е много труден за разрешаване, то има само една единица мъчнотия за разрешаване, нищо повече! В какво седи единицата? Имате едно лекарство, знаете как се лекува хрема.
Същевремено вие вървите и сте гладен.
Рекох, вие имате единица мъчение. Казваш: „Какво мога да направя с тази единица? “ Срещаш български орач, който не може да оре. Постоянно му течат очите. Той те пита: „Какъв цер знаеш?
към втори вариант >>
Рекох, вие имате единица мъчение.
(втори вариант)
Този е въпросът, който трябва да разрешите. И когато някой каже, че животът е много труден за разрешаване, то има само една единица мъчнотия за разрешаване, нищо повече! В какво седи единицата? Имате едно лекарство, знаете как се лекува хрема. Същевремено вие вървите и сте гладен.
Рекох, вие имате единица мъчение.
Казваш: „Какво мога да направя с тази единица? “ Срещаш български орач, който не може да оре. Постоянно му течат очите. Той те пита: „Какъв цер знаеш? “ Ти казваш: „Зная, но три деня не съм ял.
към втори вариант >>
Казваш: „Какво мога да направя с тази единица?
(втори вариант)
И когато някой каже, че животът е много труден за разрешаване, то има само една единица мъчнотия за разрешаване, нищо повече! В какво седи единицата? Имате едно лекарство, знаете как се лекува хрема. Същевремено вие вървите и сте гладен. Рекох, вие имате единица мъчение.
Казваш: „Какво мога да направя с тази единица?
“ Срещаш български орач, който не може да оре. Постоянно му течат очите. Той те пита: „Какъв цер знаеш? “ Ти казваш: „Зная, но три деня не съм ял. Като се наям ще ти кажа един хубав цер.“ Той отваря своята торба, ти се наяждаш, ти запалваш огън, сваряваш вода топла, туряш малко сол във водата и забъркаш.
към втори вариант >>
“ Срещаш български орач, който не може да оре.
(втори вариант)
В какво седи единицата? Имате едно лекарство, знаете как се лекува хрема. Същевремено вие вървите и сте гладен. Рекох, вие имате единица мъчение. Казваш: „Какво мога да направя с тази единица?
“ Срещаш български орач, който не може да оре.
Постоянно му течат очите. Той те пита: „Какъв цер знаеш? “ Ти казваш: „Зная, но три деня не съм ял. Като се наям ще ти кажа един хубав цер.“ Той отваря своята торба, ти се наяждаш, ти запалваш огън, сваряваш вода топла, туряш малко сол във водата и забъркаш. И казваш сега на този човек: „Тури в шепата си от тази вода, смръкни с носа си веднъж, дваж и повече.“ След това изваждам едно шишенце, турям вода в шишенцето и му казвам: „Довечера ще туриш тази вода в шепата си и ще смръкнеш.
към втори вариант >>
Постоянно му течат очите.
(втори вариант)
Имате едно лекарство, знаете как се лекува хрема. Същевремено вие вървите и сте гладен. Рекох, вие имате единица мъчение. Казваш: „Какво мога да направя с тази единица? “ Срещаш български орач, който не може да оре.
Постоянно му течат очите.
Той те пита: „Какъв цер знаеш? “ Ти казваш: „Зная, но три деня не съм ял. Като се наям ще ти кажа един хубав цер.“ Той отваря своята торба, ти се наяждаш, ти запалваш огън, сваряваш вода топла, туряш малко сол във водата и забъркаш. И казваш сега на този човек: „Тури в шепата си от тази вода, смръкни с носа си веднъж, дваж и повече.“ След това изваждам едно шишенце, турям вода в шишенцето и му казвам: „Довечера ще туриш тази вода в шепата си и ще смръкнеш. Утре пак.“ И онзи, като смръкне казва: „Действително, малко ми поолекна!
към втори вариант >>
Той те пита: „Какъв цер знаеш?
(втори вариант)
Същевремено вие вървите и сте гладен. Рекох, вие имате единица мъчение. Казваш: „Какво мога да направя с тази единица? “ Срещаш български орач, който не може да оре. Постоянно му течат очите.
Той те пита: „Какъв цер знаеш?
“ Ти казваш: „Зная, но три деня не съм ял. Като се наям ще ти кажа един хубав цер.“ Той отваря своята торба, ти се наяждаш, ти запалваш огън, сваряваш вода топла, туряш малко сол във водата и забъркаш. И казваш сега на този човек: „Тури в шепата си от тази вода, смръкни с носа си веднъж, дваж и повече.“ След това изваждам едно шишенце, турям вода в шишенцето и му казвам: „Довечера ще туриш тази вода в шепата си и ще смръкнеш. Утре пак.“ И онзи, като смръкне казва: „Действително, малко ми поолекна! “ Топлата вода и солта му въздействуваха.
към втори вариант >>
“ Ти казваш: „Зная, но три деня не съм ял.
(втори вариант)
Рекох, вие имате единица мъчение. Казваш: „Какво мога да направя с тази единица? “ Срещаш български орач, който не може да оре. Постоянно му течат очите. Той те пита: „Какъв цер знаеш?
“ Ти казваш: „Зная, но три деня не съм ял.
Като се наям ще ти кажа един хубав цер.“ Той отваря своята торба, ти се наяждаш, ти запалваш огън, сваряваш вода топла, туряш малко сол във водата и забъркаш. И казваш сега на този човек: „Тури в шепата си от тази вода, смръкни с носа си веднъж, дваж и повече.“ След това изваждам едно шишенце, турям вода в шишенцето и му казвам: „Довечера ще туриш тази вода в шепата си и ще смръкнеш. Утре пак.“ И онзи, като смръкне казва: „Действително, малко ми поолекна! “ Топлата вода и солта му въздействуваха. Солта е лош проводник за размножението на микробите.
към втори вариант >>
Като се наям ще ти кажа един хубав цер.“ Той отваря своята торба, ти се наяждаш, ти запалваш огън, сваряваш вода топла, туряш малко сол във водата и забъркаш.
(втори вариант)
Казваш: „Какво мога да направя с тази единица? “ Срещаш български орач, който не може да оре. Постоянно му течат очите. Той те пита: „Какъв цер знаеш? “ Ти казваш: „Зная, но три деня не съм ял.
Като се наям ще ти кажа един хубав цер.“ Той отваря своята торба, ти се наяждаш, ти запалваш огън, сваряваш вода топла, туряш малко сол във водата и забъркаш.
И казваш сега на този човек: „Тури в шепата си от тази вода, смръкни с носа си веднъж, дваж и повече.“ След това изваждам едно шишенце, турям вода в шишенцето и му казвам: „Довечера ще туриш тази вода в шепата си и ще смръкнеш. Утре пак.“ И онзи, като смръкне казва: „Действително, малко ми поолекна! “ Топлата вода и солта му въздействуваха. Солта е лош проводник за размножението на микробите. И тя веднага е спряла този процес.
към втори вариант >>
И казваш сега на този човек: „Тури в шепата си от тази вода, смръкни с носа си веднъж, дваж и повече.“ След това изваждам едно шишенце, турям вода в шишенцето и му казвам: „Довечера ще туриш тази вода в шепата си и ще смръкнеш.
(втори вариант)
“ Срещаш български орач, който не може да оре. Постоянно му течат очите. Той те пита: „Какъв цер знаеш? “ Ти казваш: „Зная, но три деня не съм ял. Като се наям ще ти кажа един хубав цер.“ Той отваря своята торба, ти се наяждаш, ти запалваш огън, сваряваш вода топла, туряш малко сол във водата и забъркаш.
И казваш сега на този човек: „Тури в шепата си от тази вода, смръкни с носа си веднъж, дваж и повече.“ След това изваждам едно шишенце, турям вода в шишенцето и му казвам: „Довечера ще туриш тази вода в шепата си и ще смръкнеш.
Утре пак.“ И онзи, като смръкне казва: „Действително, малко ми поолекна! “ Топлата вода и солта му въздействуваха. Солта е лош проводник за размножението на микробите. И тя веднага е спряла този процес.
към втори вариант >>
Утре пак.“ И онзи, като смръкне казва: „Действително, малко ми поолекна!
(втори вариант)
Постоянно му течат очите. Той те пита: „Какъв цер знаеш? “ Ти казваш: „Зная, но три деня не съм ял. Като се наям ще ти кажа един хубав цер.“ Той отваря своята торба, ти се наяждаш, ти запалваш огън, сваряваш вода топла, туряш малко сол във водата и забъркаш. И казваш сега на този човек: „Тури в шепата си от тази вода, смръкни с носа си веднъж, дваж и повече.“ След това изваждам едно шишенце, турям вода в шишенцето и му казвам: „Довечера ще туриш тази вода в шепата си и ще смръкнеш.
Утре пак.“ И онзи, като смръкне казва: „Действително, малко ми поолекна!
“ Топлата вода и солта му въздействуваха. Солта е лош проводник за размножението на микробите. И тя веднага е спряла този процес.
към втори вариант >>
“ Топлата вода и солта му въздействуваха.
(втори вариант)
Той те пита: „Какъв цер знаеш? “ Ти казваш: „Зная, но три деня не съм ял. Като се наям ще ти кажа един хубав цер.“ Той отваря своята торба, ти се наяждаш, ти запалваш огън, сваряваш вода топла, туряш малко сол във водата и забъркаш. И казваш сега на този човек: „Тури в шепата си от тази вода, смръкни с носа си веднъж, дваж и повече.“ След това изваждам едно шишенце, турям вода в шишенцето и му казвам: „Довечера ще туриш тази вода в шепата си и ще смръкнеш. Утре пак.“ И онзи, като смръкне казва: „Действително, малко ми поолекна!
“ Топлата вода и солта му въздействуваха.
Солта е лош проводник за размножението на микробите. И тя веднага е спряла този процес.
към втори вариант >>
Солта е лош проводник за размножението на микробите.
(втори вариант)
“ Ти казваш: „Зная, но три деня не съм ял. Като се наям ще ти кажа един хубав цер.“ Той отваря своята торба, ти се наяждаш, ти запалваш огън, сваряваш вода топла, туряш малко сол във водата и забъркаш. И казваш сега на този човек: „Тури в шепата си от тази вода, смръкни с носа си веднъж, дваж и повече.“ След това изваждам едно шишенце, турям вода в шишенцето и му казвам: „Довечера ще туриш тази вода в шепата си и ще смръкнеш. Утре пак.“ И онзи, като смръкне казва: „Действително, малко ми поолекна! “ Топлата вода и солта му въздействуваха.
Солта е лош проводник за размножението на микробите.
И тя веднага е спряла този процес.
към втори вариант >>
И тя веднага е спряла този процес.
(втори вариант)
Като се наям ще ти кажа един хубав цер.“ Той отваря своята торба, ти се наяждаш, ти запалваш огън, сваряваш вода топла, туряш малко сол във водата и забъркаш. И казваш сега на този човек: „Тури в шепата си от тази вода, смръкни с носа си веднъж, дваж и повече.“ След това изваждам едно шишенце, турям вода в шишенцето и му казвам: „Довечера ще туриш тази вода в шепата си и ще смръкнеш. Утре пак.“ И онзи, като смръкне казва: „Действително, малко ми поолекна! “ Топлата вода и солта му въздействуваха. Солта е лош проводник за размножението на микробите.
И тя веднага е спряла този процес.
към втори вариант >>
Та рекох, дръжте в света същественото.
(втори вариант)
Та рекох, дръжте в света същественото.
Не се спирайте от това, което не ви трябва. Не туряйте много работи в ума си. Турете в ума си само една основна мисъл, една основна идея. Тази основна идея има само едно изключение. В 99 случая, тя може да ви помогне.
към втори вариант >>
Не се спирайте от това, което не ви трябва.
(втори вариант)
Та рекох, дръжте в света същественото.
Не се спирайте от това, което не ви трябва.
Не туряйте много работи в ума си. Турете в ума си само една основна мисъл, една основна идея. Тази основна идея има само едно изключение. В 99 случая, тя може да ви помогне. А в един случай може да не ви помогне.
към втори вариант >>
Не туряйте много работи в ума си.
(втори вариант)
Та рекох, дръжте в света същественото. Не се спирайте от това, което не ви трябва.
Не туряйте много работи в ума си.
Турете в ума си само една основна мисъл, една основна идея. Тази основна идея има само едно изключение. В 99 случая, тя може да ви помогне. А в един случай може да не ви помогне. Тази основна идея може да не ви помогне само тогава, когато вие не искате.
към втори вариант >>
Турете в ума си само една основна мисъл, една основна идея.
(втори вариант)
Та рекох, дръжте в света същественото. Не се спирайте от това, което не ви трябва. Не туряйте много работи в ума си.
Турете в ума си само една основна мисъл, една основна идея.
Тази основна идея има само едно изключение. В 99 случая, тя може да ви помогне. А в един случай може да не ви помогне. Тази основна идея може да не ви помогне само тогава, когато вие не искате. Човека не може да го заставите да направи това, което той не иска.
към втори вариант >>
Тази основна идея има само едно изключение.
(втори вариант)
Та рекох, дръжте в света същественото. Не се спирайте от това, което не ви трябва. Не туряйте много работи в ума си. Турете в ума си само една основна мисъл, една основна идея.
Тази основна идея има само едно изключение.
В 99 случая, тя може да ви помогне. А в един случай може да не ви помогне. Тази основна идея може да не ви помогне само тогава, когато вие не искате. Човека не може да го заставите да направи това, което той не иска. В това отношение той е едно божество.
към втори вариант >>
В 99 случая, тя може да ви помогне.
(втори вариант)
Та рекох, дръжте в света същественото. Не се спирайте от това, което не ви трябва. Не туряйте много работи в ума си. Турете в ума си само една основна мисъл, една основна идея. Тази основна идея има само едно изключение.
В 99 случая, тя може да ви помогне.
А в един случай може да не ви помогне. Тази основна идея може да не ви помогне само тогава, когато вие не искате. Човека не може да го заставите да направи това, което той не иска. В това отношение той е едно божество. У него има един особен инат.
към втори вариант >>
А в един случай може да не ви помогне.
(втори вариант)
Не се спирайте от това, което не ви трябва. Не туряйте много работи в ума си. Турете в ума си само една основна мисъл, една основна идея. Тази основна идея има само едно изключение. В 99 случая, тя може да ви помогне.
А в един случай може да не ви помогне.
Тази основна идея може да не ви помогне само тогава, когато вие не искате. Човека не може да го заставите да направи това, което той не иска. В това отношение той е едно божество. У него има един особен инат. Той казва: „Това няма да направя.“ И да го убеждавате, той казва: „Няма да го направя.“ Това съзнание създава някой път големи вътрешни страдания.
към втори вариант >>
Тази основна идея може да не ви помогне само тогава, когато вие не искате.
(втори вариант)
Не туряйте много работи в ума си. Турете в ума си само една основна мисъл, една основна идея. Тази основна идея има само едно изключение. В 99 случая, тя може да ви помогне. А в един случай може да не ви помогне.
Тази основна идея може да не ви помогне само тогава, когато вие не искате.
Човека не може да го заставите да направи това, което той не иска. В това отношение той е едно божество. У него има един особен инат. Той казва: „Това няма да направя.“ И да го убеждавате, той казва: „Няма да го направя.“ Това съзнание създава някой път големи вътрешни страдания. Някой път казвате: „Бори се със себе си.“ Това е борба със стария навик.
към втори вариант >>
Човека не може да го заставите да направи това, което той не иска.
(втори вариант)
Турете в ума си само една основна мисъл, една основна идея. Тази основна идея има само едно изключение. В 99 случая, тя може да ви помогне. А в един случай може да не ви помогне. Тази основна идея може да не ви помогне само тогава, когато вие не искате.
Човека не може да го заставите да направи това, което той не иска.
В това отношение той е едно божество. У него има един особен инат. Той казва: „Това няма да направя.“ И да го убеждавате, той казва: „Няма да го направя.“ Това съзнание създава някой път големи вътрешни страдания. Някой път казвате: „Бори се със себе си.“ Това е борба със стария навик. Например казваш: „Няма да ям.“ Постиш ден, два, три и най-после ще ядеш.
към втори вариант >>
В това отношение той е едно божество.
(втори вариант)
Тази основна идея има само едно изключение. В 99 случая, тя може да ви помогне. А в един случай може да не ви помогне. Тази основна идея може да не ви помогне само тогава, когато вие не искате. Човека не може да го заставите да направи това, което той не иска.
В това отношение той е едно божество.
У него има един особен инат. Той казва: „Това няма да направя.“ И да го убеждавате, той казва: „Няма да го направя.“ Това съзнание създава някой път големи вътрешни страдания. Някой път казвате: „Бори се със себе си.“ Това е борба със стария навик. Например казваш: „Няма да ям.“ Постиш ден, два, три и най-после ще ядеш. Или казваш: „Няма да работя.“ И най-после ще работиш.
към втори вариант >>
У него има един особен инат.
(втори вариант)
В 99 случая, тя може да ви помогне. А в един случай може да не ви помогне. Тази основна идея може да не ви помогне само тогава, когато вие не искате. Човека не може да го заставите да направи това, което той не иска. В това отношение той е едно божество.
У него има един особен инат.
Той казва: „Това няма да направя.“ И да го убеждавате, той казва: „Няма да го направя.“ Това съзнание създава някой път големи вътрешни страдания. Някой път казвате: „Бори се със себе си.“ Това е борба със стария навик. Например казваш: „Няма да ям.“ Постиш ден, два, три и най-после ще ядеш. Или казваш: „Няма да работя.“ И най-после ще работиш. Яденето е най-лесната работа, която природата ти е дала.
към втори вариант >>
Той казва: „Това няма да направя.“ И да го убеждавате, той казва: „Няма да го направя.“ Това съзнание създава някой път големи вътрешни страдания.
(втори вариант)
А в един случай може да не ви помогне. Тази основна идея може да не ви помогне само тогава, когато вие не искате. Човека не може да го заставите да направи това, което той не иска. В това отношение той е едно божество. У него има един особен инат.
Той казва: „Това няма да направя.“ И да го убеждавате, той казва: „Няма да го направя.“ Това съзнание създава някой път големи вътрешни страдания.
Някой път казвате: „Бори се със себе си.“ Това е борба със стария навик. Например казваш: „Няма да ям.“ Постиш ден, два, три и най-после ще ядеш. Или казваш: „Няма да работя.“ И най-после ще работиш. Яденето е най-лесната работа, която природата ти е дала.
към втори вариант >>
Някой път казвате: „Бори се със себе си.“ Това е борба със стария навик.
(втори вариант)
Тази основна идея може да не ви помогне само тогава, когато вие не искате. Човека не може да го заставите да направи това, което той не иска. В това отношение той е едно божество. У него има един особен инат. Той казва: „Това няма да направя.“ И да го убеждавате, той казва: „Няма да го направя.“ Това съзнание създава някой път големи вътрешни страдания.
Някой път казвате: „Бори се със себе си.“ Това е борба със стария навик.
Например казваш: „Няма да ям.“ Постиш ден, два, три и най-после ще ядеш. Или казваш: „Няма да работя.“ И най-после ще работиш. Яденето е най-лесната работа, която природата ти е дала.
към втори вариант >>
Например казваш: „Няма да ям.“ Постиш ден, два, три и най-после ще ядеш.
(втори вариант)
Човека не може да го заставите да направи това, което той не иска. В това отношение той е едно божество. У него има един особен инат. Той казва: „Това няма да направя.“ И да го убеждавате, той казва: „Няма да го направя.“ Това съзнание създава някой път големи вътрешни страдания. Някой път казвате: „Бори се със себе си.“ Това е борба със стария навик.
Например казваш: „Няма да ям.“ Постиш ден, два, три и най-после ще ядеш.
Или казваш: „Няма да работя.“ И най-после ще работиш. Яденето е най-лесната работа, която природата ти е дала.
към втори вариант >>
Или казваш: „Няма да работя.“ И най-после ще работиш.
(втори вариант)
В това отношение той е едно божество. У него има един особен инат. Той казва: „Това няма да направя.“ И да го убеждавате, той казва: „Няма да го направя.“ Това съзнание създава някой път големи вътрешни страдания. Някой път казвате: „Бори се със себе си.“ Това е борба със стария навик. Например казваш: „Няма да ям.“ Постиш ден, два, три и най-после ще ядеш.
Или казваш: „Няма да работя.“ И най-после ще работиш.
Яденето е най-лесната работа, която природата ти е дала.
към втори вариант >>
Яденето е най-лесната работа, която природата ти е дала.
(втори вариант)
У него има един особен инат. Той казва: „Това няма да направя.“ И да го убеждавате, той казва: „Няма да го направя.“ Това съзнание създава някой път големи вътрешни страдания. Някой път казвате: „Бори се със себе си.“ Това е борба със стария навик. Например казваш: „Няма да ям.“ Постиш ден, два, три и най-после ще ядеш. Или казваш: „Няма да работя.“ И най-после ще работиш.
Яденето е най-лесната работа, която природата ти е дала.
към втори вариант >>
Нека дойдем до окултната наука.
(втори вариант)
Нека дойдем до окултната наука.
Човек, който иска да изучава окултната наука, трябва да знае следното: При окултната наука, при сегашното си положение човек трябва да изучава себе си. При окултната наука ще изучаваш себе си. Кои са спомагателните науки на окултната наука? Втори път ми разправете за спомагателните науки на окултната наука. После ми разправете за спомагателните науки на науките.
към втори вариант >>
Човек, който иска да изучава окултната наука, трябва да знае следното: При окултната наука, при сегашното си положение човек трябва да изучава себе си.
(втори вариант)
Нека дойдем до окултната наука.
Човек, който иска да изучава окултната наука, трябва да знае следното: При окултната наука, при сегашното си положение човек трябва да изучава себе си.
При окултната наука ще изучаваш себе си. Кои са спомагателните науки на окултната наука? Втори път ми разправете за спомагателните науки на окултната наука. После ми разправете за спомагателните науки на науките.
към втори вариант >>
При окултната наука ще изучаваш себе си.
(втори вариант)
Нека дойдем до окултната наука. Човек, който иска да изучава окултната наука, трябва да знае следното: При окултната наука, при сегашното си положение човек трябва да изучава себе си.
При окултната наука ще изучаваш себе си.
Кои са спомагателните науки на окултната наука? Втори път ми разправете за спомагателните науки на окултната наука. После ми разправете за спомагателните науки на науките.
към втори вариант >>
Кои са спомагателните науки на окултната наука?
(втори вариант)
Нека дойдем до окултната наука. Човек, който иска да изучава окултната наука, трябва да знае следното: При окултната наука, при сегашното си положение човек трябва да изучава себе си. При окултната наука ще изучаваш себе си.
Кои са спомагателните науки на окултната наука?
Втори път ми разправете за спомагателните науки на окултната наука. После ми разправете за спомагателните науки на науките.
към втори вариант >>
Втори път ми разправете за спомагателните науки на окултната наука.
(втори вариант)
Нека дойдем до окултната наука. Човек, който иска да изучава окултната наука, трябва да знае следното: При окултната наука, при сегашното си положение човек трябва да изучава себе си. При окултната наука ще изучаваш себе си. Кои са спомагателните науки на окултната наука?
Втори път ми разправете за спомагателните науки на окултната наука.
После ми разправете за спомагателните науки на науките.
към втори вариант >>
После ми разправете за спомагателните науки на науките.
(втори вариант)
Нека дойдем до окултната наука. Човек, който иска да изучава окултната наука, трябва да знае следното: При окултната наука, при сегашното си положение човек трябва да изучава себе си. При окултната наука ще изучаваш себе си. Кои са спомагателните науки на окултната наука? Втори път ми разправете за спомагателните науки на окултната наука.
После ми разправете за спомагателните науки на науките.
към втори вариант >>
Вие под окултна наука подразбирате тайната наука.
(втори вариант)
Вие под окултна наука подразбирате тайната наука.
Не е така. Окултната наука се занимава изключително със силите, които действуват в живия организъм. И в близка връзка с тези сили. Някой казва: „Аз съм един окултист.“ Кои науки влизат в обикновените окултни науки? Хиромантия, физиогномия, френология, алхимия, астрология, гадание във всичките му други форми.
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
Вие под окултна наука подразбирате тайната наука.
Не е така.
Окултната наука се занимава изключително със силите, които действуват в живия организъм. И в близка връзка с тези сили. Някой казва: „Аз съм един окултист.“ Кои науки влизат в обикновените окултни науки? Хиромантия, физиогномия, френология, алхимия, астрология, гадание във всичките му други форми.
към втори вариант >>
Окултната наука се занимава изключително със силите, които действуват в живия организъм.
(втори вариант)
Вие под окултна наука подразбирате тайната наука. Не е така.
Окултната наука се занимава изключително със силите, които действуват в живия организъм.
И в близка връзка с тези сили. Някой казва: „Аз съм един окултист.“ Кои науки влизат в обикновените окултни науки? Хиромантия, физиогномия, френология, алхимия, астрология, гадание във всичките му други форми.
към втори вариант >>
И в близка връзка с тези сили.
(втори вариант)
Вие под окултна наука подразбирате тайната наука. Не е така. Окултната наука се занимава изключително със силите, които действуват в живия организъм.
И в близка връзка с тези сили.
Някой казва: „Аз съм един окултист.“ Кои науки влизат в обикновените окултни науки? Хиромантия, физиогномия, френология, алхимия, астрология, гадание във всичките му други форми.
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз съм един окултист.“ Кои науки влизат в обикновените окултни науки?
(втори вариант)
Вие под окултна наука подразбирате тайната наука. Не е така. Окултната наука се занимава изключително със силите, които действуват в живия организъм. И в близка връзка с тези сили.
Някой казва: „Аз съм един окултист.“ Кои науки влизат в обикновените окултни науки?
Хиромантия, физиогномия, френология, алхимия, астрология, гадание във всичките му други форми.
към втори вариант >>
Хиромантия, физиогномия, френология, алхимия, астрология, гадание във всичките му други форми.
(втори вариант)
Вие под окултна наука подразбирате тайната наука. Не е така. Окултната наука се занимава изключително със силите, които действуват в живия организъм. И в близка връзка с тези сили. Някой казва: „Аз съм един окултист.“ Кои науки влизат в обикновените окултни науки?
Хиромантия, физиогномия, френология, алхимия, астрология, гадание във всичките му други форми.
към втори вариант >>
Да кажем, че ви попитат по един дълбок въпрос; и вие се почешете по носа.
(втори вариант)
Да кажем, че ви попитат по един дълбок въпрос; и вие се почешете по носа.
И след като се почешете, ще турите ръката си отстрани на кръста. Това вие го правите несъзнателно, но какво значение има това? Защо тургат на стомните дръжки? За да се носят по-добре. Значи, щом се почеше човек по носа, той казва: „Има усул.“ (Има му лесното.) Има усул, но как да го хвана сега?
към втори вариант >>
И след като се почешете, ще турите ръката си отстрани на кръста.
(втори вариант)
Да кажем, че ви попитат по един дълбок въпрос; и вие се почешете по носа.
И след като се почешете, ще турите ръката си отстрани на кръста.
Това вие го правите несъзнателно, но какво значение има това? Защо тургат на стомните дръжки? За да се носят по-добре. Значи, щом се почеше човек по носа, той казва: „Има усул.“ (Има му лесното.) Има усул, но как да го хвана сега? Човек, като отиде при стомната, гледа къде е дръжката на стомната?
към втори вариант >>
Това вие го правите несъзнателно, но какво значение има това?
(втори вариант)
Да кажем, че ви попитат по един дълбок въпрос; и вие се почешете по носа. И след като се почешете, ще турите ръката си отстрани на кръста.
Това вие го правите несъзнателно, но какво значение има това?
Защо тургат на стомните дръжки? За да се носят по-добре. Значи, щом се почеше човек по носа, той казва: „Има усул.“ (Има му лесното.) Има усул, но как да го хвана сега? Човек, като отиде при стомната, гледа къде е дръжката на стомната? Ако има дръжка, лесно е.
към втори вариант >>
Защо тургат на стомните дръжки?
(втори вариант)
Да кажем, че ви попитат по един дълбок въпрос; и вие се почешете по носа. И след като се почешете, ще турите ръката си отстрани на кръста. Това вие го правите несъзнателно, но какво значение има това?
Защо тургат на стомните дръжки?
За да се носят по-добре. Значи, щом се почеше човек по носа, той казва: „Има усул.“ (Има му лесното.) Има усул, но как да го хвана сега? Човек, като отиде при стомната, гледа къде е дръжката на стомната? Ако има дръжка, лесно е. Важно е от де да хванеш предмета, от де да започнеш първата нишка?
към втори вариант >>
За да се носят по-добре.
(втори вариант)
Да кажем, че ви попитат по един дълбок въпрос; и вие се почешете по носа. И след като се почешете, ще турите ръката си отстрани на кръста. Това вие го правите несъзнателно, но какво значение има това? Защо тургат на стомните дръжки?
За да се носят по-добре.
Значи, щом се почеше човек по носа, той казва: „Има усул.“ (Има му лесното.) Има усул, но как да го хвана сега? Човек, като отиде при стомната, гледа къде е дръжката на стомната? Ако има дръжка, лесно е. Важно е от де да хванеш предмета, от де да започнеш първата нишка? Човек ще се почеше по някой въпрос.
към втори вариант >>
Значи, щом се почеше човек по носа, той казва: „Има усул.“ (Има му лесното.) Има усул, но как да го хвана сега?
(втори вариант)
Да кажем, че ви попитат по един дълбок въпрос; и вие се почешете по носа. И след като се почешете, ще турите ръката си отстрани на кръста. Това вие го правите несъзнателно, но какво значение има това? Защо тургат на стомните дръжки? За да се носят по-добре.
Значи, щом се почеше човек по носа, той казва: „Има усул.“ (Има му лесното.) Има усул, но как да го хвана сега?
Човек, като отиде при стомната, гледа къде е дръжката на стомната? Ако има дръжка, лесно е. Важно е от де да хванеш предмета, от де да започнеш първата нишка? Човек ще се почеше по някой въпрос. След като се почеше по носа, тури си ръката отстрани на кръста, след това започва да работи.
към втори вариант >>
Човек, като отиде при стомната, гледа къде е дръжката на стомната?
(втори вариант)
И след като се почешете, ще турите ръката си отстрани на кръста. Това вие го правите несъзнателно, но какво значение има това? Защо тургат на стомните дръжки? За да се носят по-добре. Значи, щом се почеше човек по носа, той казва: „Има усул.“ (Има му лесното.) Има усул, но как да го хвана сега?
Човек, като отиде при стомната, гледа къде е дръжката на стомната?
Ако има дръжка, лесно е. Важно е от де да хванеш предмета, от де да започнеш първата нишка? Човек ще се почеше по някой въпрос. След като се почеше по носа, тури си ръката отстрани на кръста, след това започва да работи. Много пъти някой майстор работи в къщата и се яви един сложен въпрос.
към втори вариант >>
Ако има дръжка, лесно е.
(втори вариант)
Това вие го правите несъзнателно, но какво значение има това? Защо тургат на стомните дръжки? За да се носят по-добре. Значи, щом се почеше човек по носа, той казва: „Има усул.“ (Има му лесното.) Има усул, но как да го хвана сега? Човек, като отиде при стомната, гледа къде е дръжката на стомната?
Ако има дръжка, лесно е.
Важно е от де да хванеш предмета, от де да започнеш първата нишка? Човек ще се почеше по някой въпрос. След като се почеше по носа, тури си ръката отстрани на кръста, след това започва да работи. Много пъти някой майстор работи в къщата и се яви един сложен въпрос. Тогава той се почеше, тури си ръката и след това веднага дава нареждане как трябва да се направи.
към втори вариант >>
Важно е от де да хванеш предмета, от де да започнеш първата нишка?
(втори вариант)
Защо тургат на стомните дръжки? За да се носят по-добре. Значи, щом се почеше човек по носа, той казва: „Има усул.“ (Има му лесното.) Има усул, но как да го хвана сега? Човек, като отиде при стомната, гледа къде е дръжката на стомната? Ако има дръжка, лесно е.
Важно е от де да хванеш предмета, от де да започнеш първата нишка?
Човек ще се почеше по някой въпрос. След като се почеше по носа, тури си ръката отстрани на кръста, след това започва да работи. Много пъти някой майстор работи в къщата и се яви един сложен въпрос. Тогава той се почеше, тури си ръката и след това веднага дава нареждане как трябва да се направи. Не може ли без да се почеше по носа?
към втори вариант >>
Човек ще се почеше по някой въпрос.
(втори вариант)
За да се носят по-добре. Значи, щом се почеше човек по носа, той казва: „Има усул.“ (Има му лесното.) Има усул, но как да го хвана сега? Човек, като отиде при стомната, гледа къде е дръжката на стомната? Ако има дръжка, лесно е. Важно е от де да хванеш предмета, от де да започнеш първата нишка?
Човек ще се почеше по някой въпрос.
След като се почеше по носа, тури си ръката отстрани на кръста, след това започва да работи. Много пъти някой майстор работи в къщата и се яви един сложен въпрос. Тогава той се почеше, тури си ръката и след това веднага дава нареждане как трябва да се направи. Не може ли без да се почеше по носа? И без да си тури ръката на кръста?
към втори вариант >>
След като се почеше по носа, тури си ръката отстрани на кръста, след това започва да работи.
(втори вариант)
Значи, щом се почеше човек по носа, той казва: „Има усул.“ (Има му лесното.) Има усул, но как да го хвана сега? Човек, като отиде при стомната, гледа къде е дръжката на стомната? Ако има дръжка, лесно е. Важно е от де да хванеш предмета, от де да започнеш първата нишка? Човек ще се почеше по някой въпрос.
След като се почеше по носа, тури си ръката отстрани на кръста, след това започва да работи.
Много пъти някой майстор работи в къщата и се яви един сложен въпрос. Тогава той се почеше, тури си ръката и след това веднага дава нареждане как трябва да се направи. Не може ли без да се почеше по носа? И без да си тури ръката на кръста? Ако той беше инженер и имаше свой план, той щеше да огледа плана вътре в книгата, и ще си тури ръката на челото и ще каже: „Така трябва да се направи!
към втори вариант >>
Много пъти някой майстор работи в къщата и се яви един сложен въпрос.
(втори вариант)
Човек, като отиде при стомната, гледа къде е дръжката на стомната? Ако има дръжка, лесно е. Важно е от де да хванеш предмета, от де да започнеш първата нишка? Човек ще се почеше по някой въпрос. След като се почеше по носа, тури си ръката отстрани на кръста, след това започва да работи.
Много пъти някой майстор работи в къщата и се яви един сложен въпрос.
Тогава той се почеше, тури си ръката и след това веднага дава нареждане как трябва да се направи. Не може ли без да се почеше по носа? И без да си тури ръката на кръста? Ако той беше инженер и имаше свой план, той щеше да огледа плана вътре в книгата, и ще си тури ръката на челото и ще каже: „Така трябва да се направи! “ Но като няма план, той се чеше за носа и намери плана.
към втори вариант >>
Тогава той се почеше, тури си ръката и след това веднага дава нареждане как трябва да се направи.
(втори вариант)
Ако има дръжка, лесно е. Важно е от де да хванеш предмета, от де да започнеш първата нишка? Човек ще се почеше по някой въпрос. След като се почеше по носа, тури си ръката отстрани на кръста, след това започва да работи. Много пъти някой майстор работи в къщата и се яви един сложен въпрос.
Тогава той се почеше, тури си ръката и след това веднага дава нареждане как трябва да се направи.
Не може ли без да се почеше по носа? И без да си тури ръката на кръста? Ако той беше инженер и имаше свой план, той щеше да огледа плана вътре в книгата, и ще си тури ръката на челото и ще каже: „Така трябва да се направи! “ Но като няма план, той се чеше за носа и намери плана. Чешенето на носа е прелистване и после казва: „Разбрах тази работа.“ Той приложи науката и почва да действува.
към втори вариант >>
Не може ли без да се почеше по носа?
(втори вариант)
Важно е от де да хванеш предмета, от де да започнеш първата нишка? Човек ще се почеше по някой въпрос. След като се почеше по носа, тури си ръката отстрани на кръста, след това започва да работи. Много пъти някой майстор работи в къщата и се яви един сложен въпрос. Тогава той се почеше, тури си ръката и след това веднага дава нареждане как трябва да се направи.
Не може ли без да се почеше по носа?
И без да си тури ръката на кръста? Ако той беше инженер и имаше свой план, той щеше да огледа плана вътре в книгата, и ще си тури ръката на челото и ще каже: „Така трябва да се направи! “ Но като няма план, той се чеше за носа и намери плана. Чешенето на носа е прелистване и после казва: „Разбрах тази работа.“ Той приложи науката и почва да действува.
към втори вариант >>
И без да си тури ръката на кръста?
(втори вариант)
Човек ще се почеше по някой въпрос. След като се почеше по носа, тури си ръката отстрани на кръста, след това започва да работи. Много пъти някой майстор работи в къщата и се яви един сложен въпрос. Тогава той се почеше, тури си ръката и след това веднага дава нареждане как трябва да се направи. Не може ли без да се почеше по носа?
И без да си тури ръката на кръста?
Ако той беше инженер и имаше свой план, той щеше да огледа плана вътре в книгата, и ще си тури ръката на челото и ще каже: „Така трябва да се направи! “ Но като няма план, той се чеше за носа и намери плана. Чешенето на носа е прелистване и после казва: „Разбрах тази работа.“ Той приложи науката и почва да действува.
към втори вариант >>
Ако той беше инженер и имаше свой план, той щеше да огледа плана вътре в книгата, и ще си тури ръката на челото и ще каже: „Така трябва да се направи!
(втори вариант)
След като се почеше по носа, тури си ръката отстрани на кръста, след това започва да работи. Много пъти някой майстор работи в къщата и се яви един сложен въпрос. Тогава той се почеше, тури си ръката и след това веднага дава нареждане как трябва да се направи. Не може ли без да се почеше по носа? И без да си тури ръката на кръста?
Ако той беше инженер и имаше свой план, той щеше да огледа плана вътре в книгата, и ще си тури ръката на челото и ще каже: „Така трябва да се направи!
“ Но като няма план, той се чеше за носа и намери плана. Чешенето на носа е прелистване и после казва: „Разбрах тази работа.“ Той приложи науката и почва да действува.
към втори вариант >>
“ Но като няма план, той се чеше за носа и намери плана.
(втори вариант)
Много пъти някой майстор работи в къщата и се яви един сложен въпрос. Тогава той се почеше, тури си ръката и след това веднага дава нареждане как трябва да се направи. Не може ли без да се почеше по носа? И без да си тури ръката на кръста? Ако той беше инженер и имаше свой план, той щеше да огледа плана вътре в книгата, и ще си тури ръката на челото и ще каже: „Така трябва да се направи!
“ Но като няма план, той се чеше за носа и намери плана.
Чешенето на носа е прелистване и после казва: „Разбрах тази работа.“ Той приложи науката и почва да действува.
към втори вариант >>
Чешенето на носа е прелистване и после казва: „Разбрах тази работа.“ Той приложи науката и почва да действува.
(втори вариант)
Тогава той се почеше, тури си ръката и след това веднага дава нареждане как трябва да се направи. Не може ли без да се почеше по носа? И без да си тури ръката на кръста? Ако той беше инженер и имаше свой план, той щеше да огледа плана вътре в книгата, и ще си тури ръката на челото и ще каже: „Така трябва да се направи! “ Но като няма план, той се чеше за носа и намери плана.
Чешенето на носа е прелистване и после казва: „Разбрах тази работа.“ Той приложи науката и почва да действува.
към втори вариант >>
Вие питате: „Не може ли без чешене?
(втори вариант)
Вие питате: „Не може ли без чешене?
“ Може. Но трябва да имаш план. Ако Нямаш план, трябва да се чешеш по носа. Ти туриш в ума си, че не трябва да се чешеш. Казваш: „Не трябва да се чеша.“ И седиш така.
към втори вариант >>
“ Може.
(втори вариант)
Вие питате: „Не може ли без чешене?
“ Може.
Но трябва да имаш план. Ако Нямаш план, трябва да се чешеш по носа. Ти туриш в ума си, че не трябва да се чешеш. Казваш: „Не трябва да се чеша.“ И седиш така. И не ти идва на ума.
към втори вариант >>
Но трябва да имаш план.
(втори вариант)
Вие питате: „Не може ли без чешене? “ Може.
Но трябва да имаш план.
Ако Нямаш план, трябва да се чешеш по носа. Ти туриш в ума си, че не трябва да се чешеш. Казваш: „Не трябва да се чеша.“ И седиш така. И не ти идва на ума. И речеш да работиш и не ти върви.
към втори вариант >>
Ако Нямаш план, трябва да се чешеш по носа.
(втори вариант)
Вие питате: „Не може ли без чешене? “ Може. Но трябва да имаш план.
Ако Нямаш план, трябва да се чешеш по носа.
Ти туриш в ума си, че не трябва да се чешеш. Казваш: „Не трябва да се чеша.“ И седиш така. И не ти идва на ума. И речеш да работиш и не ти върви. Тогава иде другото положение.
към втори вариант >>
Ти туриш в ума си, че не трябва да се чешеш.
(втори вариант)
Вие питате: „Не може ли без чешене? “ Може. Но трябва да имаш план. Ако Нямаш план, трябва да се чешеш по носа.
Ти туриш в ума си, че не трябва да се чешеш.
Казваш: „Не трябва да се чеша.“ И седиш така. И не ти идва на ума. И речеш да работиш и не ти върви. Тогава иде другото положение. Ще намериш друг майстор, за да каже как трябва да се направи.
към втори вариант >>
Казваш: „Не трябва да се чеша.“ И седиш така.
(втори вариант)
Вие питате: „Не може ли без чешене? “ Може. Но трябва да имаш план. Ако Нямаш план, трябва да се чешеш по носа. Ти туриш в ума си, че не трябва да се чешеш.
Казваш: „Не трябва да се чеша.“ И седиш така.
И не ти идва на ума. И речеш да работиш и не ти върви. Тогава иде другото положение. Ще намериш друг майстор, за да каже как трябва да се направи. А пък щом се почешеш, това е съкратена процедура.
към втори вариант >>
И не ти идва на ума.
(втори вариант)
“ Може. Но трябва да имаш план. Ако Нямаш план, трябва да се чешеш по носа. Ти туриш в ума си, че не трябва да се чешеш. Казваш: „Не трябва да се чеша.“ И седиш така.
И не ти идва на ума.
И речеш да работиш и не ти върви. Тогава иде другото положение. Ще намериш друг майстор, за да каже как трябва да се направи. А пък щом се почешеш, това е съкратена процедура. Това е едно правило от една стара наука.
към втори вариант >>
И речеш да работиш и не ти върви.
(втори вариант)
Но трябва да имаш план. Ако Нямаш план, трябва да се чешеш по носа. Ти туриш в ума си, че не трябва да се чешеш. Казваш: „Не трябва да се чеша.“ И седиш така. И не ти идва на ума.
И речеш да работиш и не ти върви.
Тогава иде другото положение. Ще намериш друг майстор, за да каже как трябва да се направи. А пък щом се почешеш, това е съкратена процедура. Това е едно правило от една стара наука. Ако си забравил тези две правила, тогава ще търсиш целия ден някой да те учи.
към втори вариант >>
Тогава иде другото положение.
(втори вариант)
Ако Нямаш план, трябва да се чешеш по носа. Ти туриш в ума си, че не трябва да се чешеш. Казваш: „Не трябва да се чеша.“ И седиш така. И не ти идва на ума. И речеш да работиш и не ти върви.
Тогава иде другото положение.
Ще намериш друг майстор, за да каже как трябва да се направи. А пък щом се почешеш, това е съкратена процедура. Това е едно правило от една стара наука. Ако си забравил тези две правила, тогава ще търсиш целия ден някой да те учи. Сегашната наука, която имате, е съкратена процедура.
към втори вариант >>
Ще намериш друг майстор, за да каже как трябва да се направи.
(втори вариант)
Ти туриш в ума си, че не трябва да се чешеш. Казваш: „Не трябва да се чеша.“ И седиш така. И не ти идва на ума. И речеш да работиш и не ти върви. Тогава иде другото положение.
Ще намериш друг майстор, за да каже как трябва да се направи.
А пък щом се почешеш, това е съкратена процедура. Това е едно правило от една стара наука. Ако си забравил тези две правила, тогава ще търсиш целия ден някой да те учи. Сегашната наука, която имате, е съкратена процедура. Трябва да се ползувате от тази наука.
към втори вариант >>
А пък щом се почешеш, това е съкратена процедура.
(втори вариант)
Казваш: „Не трябва да се чеша.“ И седиш така. И не ти идва на ума. И речеш да работиш и не ти върви. Тогава иде другото положение. Ще намериш друг майстор, за да каже как трябва да се направи.
А пък щом се почешеш, това е съкратена процедура.
Това е едно правило от една стара наука. Ако си забравил тези две правила, тогава ще търсиш целия ден някой да те учи. Сегашната наука, която имате, е съкратена процедура. Трябва да се ползувате от тази наука. Мнозина от вас изучавате хиромантията, астрологията, знаете аспектите, лоши и добри аспекти, съвпадения на планетите, но сами не вярвате в това, защото нямате опитност.
към втори вариант >>
Това е едно правило от една стара наука.
(втори вариант)
И не ти идва на ума. И речеш да работиш и не ти върви. Тогава иде другото положение. Ще намериш друг майстор, за да каже как трябва да се направи. А пък щом се почешеш, това е съкратена процедура.
Това е едно правило от една стара наука.
Ако си забравил тези две правила, тогава ще търсиш целия ден някой да те учи. Сегашната наука, която имате, е съкратена процедура. Трябва да се ползувате от тази наука. Мнозина от вас изучавате хиромантията, астрологията, знаете аспектите, лоши и добри аспекти, съвпадения на планетите, но сами не вярвате в това, защото нямате опитност.
към втори вариант >>
Ако си забравил тези две правила, тогава ще търсиш целия ден някой да те учи.
(втори вариант)
И речеш да работиш и не ти върви. Тогава иде другото положение. Ще намериш друг майстор, за да каже как трябва да се направи. А пък щом се почешеш, това е съкратена процедура. Това е едно правило от една стара наука.
Ако си забравил тези две правила, тогава ще търсиш целия ден някой да те учи.
Сегашната наука, която имате, е съкратена процедура. Трябва да се ползувате от тази наука. Мнозина от вас изучавате хиромантията, астрологията, знаете аспектите, лоши и добри аспекти, съвпадения на планетите, но сами не вярвате в това, защото нямате опитност.
към втори вариант >>
Сегашната наука, която имате, е съкратена процедура.
(втори вариант)
Тогава иде другото положение. Ще намериш друг майстор, за да каже как трябва да се направи. А пък щом се почешеш, това е съкратена процедура. Това е едно правило от една стара наука. Ако си забравил тези две правила, тогава ще търсиш целия ден някой да те учи.
Сегашната наука, която имате, е съкратена процедура.
Трябва да се ползувате от тази наука. Мнозина от вас изучавате хиромантията, астрологията, знаете аспектите, лоши и добри аспекти, съвпадения на планетите, но сами не вярвате в това, защото нямате опитност.
към втори вариант >>
Трябва да се ползувате от тази наука.
(втори вариант)
Ще намериш друг майстор, за да каже как трябва да се направи. А пък щом се почешеш, това е съкратена процедура. Това е едно правило от една стара наука. Ако си забравил тези две правила, тогава ще търсиш целия ден някой да те учи. Сегашната наука, която имате, е съкратена процедура.
Трябва да се ползувате от тази наука.
Мнозина от вас изучавате хиромантията, астрологията, знаете аспектите, лоши и добри аспекти, съвпадения на планетите, но сами не вярвате в това, защото нямате опитност.
към втори вариант >>
Мнозина от вас изучавате хиромантията, астрологията, знаете аспектите, лоши и добри аспекти, съвпадения на планетите, но сами не вярвате в това, защото нямате опитност.
(втори вариант)
А пък щом се почешеш, това е съкратена процедура. Това е едно правило от една стара наука. Ако си забравил тези две правила, тогава ще търсиш целия ден някой да те учи. Сегашната наука, която имате, е съкратена процедура. Трябва да се ползувате от тази наука.
Мнозина от вас изучавате хиромантията, астрологията, знаете аспектите, лоши и добри аспекти, съвпадения на планетите, но сами не вярвате в това, защото нямате опитност.
към втори вариант >>
Нека разгледаме един въпрос от физиогномията, например човешката брада.
(втори вариант)
Нека разгледаме един въпрос от физиогномията, например човешката брада.
От тези форми бради, коя от тях ще разреши по-скоро въпроса? Третия тип, заострената брада. Това са мекуриеви бради. Всички, които принадлежат към Меркурий, са все с заострени шила (бради). Нещо, което е остро, то е Меркурий нож, игла и друго.
към втори вариант >>
От тези форми бради, коя от тях ще разреши по-скоро въпроса?
(втори вариант)
Нека разгледаме един въпрос от физиогномията, например човешката брада.
От тези форми бради, коя от тях ще разреши по-скоро въпроса?
Третия тип, заострената брада. Това са мекуриеви бради. Всички, които принадлежат към Меркурий, са все с заострени шила (бради). Нещо, което е остро, то е Меркурий нож, игла и друго. Той казва: „Направете го остро, то изисква по-малко пространство.“ Първата брада е широка.
към втори вариант >>
Третия тип, заострената брада.
(втори вариант)
Нека разгледаме един въпрос от физиогномията, например човешката брада. От тези форми бради, коя от тях ще разреши по-скоро въпроса?
Третия тип, заострената брада.
Това са мекуриеви бради. Всички, които принадлежат към Меркурий, са все с заострени шила (бради). Нещо, което е остро, то е Меркурий нож, игла и друго. Той казва: „Направете го остро, то изисква по-малко пространство.“ Първата брада е широка. Към кой тип спада тя?
към втори вариант >>
Това са мекуриеви бради.
(втори вариант)
Нека разгледаме един въпрос от физиогномията, например човешката брада. От тези форми бради, коя от тях ще разреши по-скоро въпроса? Третия тип, заострената брада.
Това са мекуриеви бради.
Всички, които принадлежат към Меркурий, са все с заострени шила (бради). Нещо, което е остро, то е Меркурий нож, игла и друго. Той казва: „Направете го остро, то изисква по-малко пространство.“ Първата брада е широка. Към кой тип спада тя? Когато брадата I п in е заострена показва, че умът действува.
към втори вариант >>
Всички, които принадлежат към Меркурий, са все с заострени шила (бради).
(втори вариант)
Нека разгледаме един въпрос от физиогномията, например човешката брада. От тези форми бради, коя от тях ще разреши по-скоро въпроса? Третия тип, заострената брада. Това са мекуриеви бради.
Всички, които принадлежат към Меркурий, са все с заострени шила (бради).
Нещо, което е остро, то е Меркурий нож, игла и друго. Той казва: „Направете го остро, то изисква по-малко пространство.“ Първата брада е широка. Към кой тип спада тя? Когато брадата I п in е заострена показва, че умът действува.
към втори вариант >>
Нещо, което е остро, то е Меркурий нож, игла и друго.
(втори вариант)
Нека разгледаме един въпрос от физиогномията, например човешката брада. От тези форми бради, коя от тях ще разреши по-скоро въпроса? Третия тип, заострената брада. Това са мекуриеви бради. Всички, които принадлежат към Меркурий, са все с заострени шила (бради).
Нещо, което е остро, то е Меркурий нож, игла и друго.
Той казва: „Направете го остро, то изисква по-малко пространство.“ Първата брада е широка. Към кой тип спада тя? Когато брадата I п in е заострена показва, че умът действува.
към втори вариант >>
2.
Израз на живота
,
ООК
, София, 19.12.1928г.,
Наистина, калта изменя условията на живота за съществата, които живеят във водата, но присъствието на калта във водата не е постоянно.
И тъй, който се спира върху калта, той не разбира смисъла на живота.
Наистина, калта изменя условията на живота за съществата, които живеят във водата, но присъствието на калта във водата не е постоянно.
Водата ту се изчиства, ту се размътва. Хората наричат тия промени лоши и добри условия в живота. Когато човек е лишен от храна, от дрехи, от къща за живеене, условията са лоши за него. Има ли всичко, което му е нужно за живота, условията са добри. Кой е виновен за лошите условия в живота на детето?
към беседата >>
Тази красива мома не е била нищо друго, освен ангел, въплътен в човешка форма, дошъл на земята да покаже на хората смисъла на живота.
Красивото, великото, Божественото трябва да остане паметно в съзнанието на човека, както образът на красивата мома е останал завинаги в съзнанието на дядото. Красотата, това е израз на живота. Дядото се чудил, каква била тази мома, която през целия му живот не е излязла от неговото съзнание. Какви ли опити не е правил, за да я забрави, но не могъл. На пост и молитва се подлагал, пред свещеници се изповядвал, наказания си налагал, но красивата мома не излязла от ума му.
Тази красива мома не е била нищо друго, освен ангел, въплътен в човешка форма, дошъл на земята да покаже на хората смисъла на живота.
Тя имала светъл ум, добро сърце, възвишена душа. Който веднъж срещне тази мома в живота си, той не може да бъде нещастен. Тя носи своето благословение. Това, което се запечатва в човешката душа за вечни времена, е красотата, величието на живота. То е Божественото в света, което няма начало, няма край.
към беседата >>
Водата ту се изчиства, ту се размътва.
И тъй, който се спира върху калта, той не разбира смисъла на живота. Наистина, калта изменя условията на живота за съществата, които живеят във водата, но присъствието на калта във водата не е постоянно.
Водата ту се изчиства, ту се размътва.
Хората наричат тия промени лоши и добри условия в живота. Когато човек е лишен от храна, от дрехи, от къща за живеене, условията са лоши за него. Има ли всичко, което му е нужно за живота, условията са добри. Кой е виновен за лошите условия в живота на детето? То само е виновно.
към беседата >>
Тя имала светъл ум, добро сърце, възвишена душа.
Красотата, това е израз на живота. Дядото се чудил, каква била тази мома, която през целия му живот не е излязла от неговото съзнание. Какви ли опити не е правил, за да я забрави, но не могъл. На пост и молитва се подлагал, пред свещеници се изповядвал, наказания си налагал, но красивата мома не излязла от ума му. Тази красива мома не е била нищо друго, освен ангел, въплътен в човешка форма, дошъл на земята да покаже на хората смисъла на живота.
Тя имала светъл ум, добро сърце, възвишена душа.
Който веднъж срещне тази мома в живота си, той не може да бъде нещастен. Тя носи своето благословение. Това, което се запечатва в човешката душа за вечни времена, е красотата, величието на живота. То е Божественото в света, което няма начало, няма край.
към беседата >>
Хората наричат тия промени лоши и добри условия в живота.
И тъй, който се спира върху калта, той не разбира смисъла на живота. Наистина, калта изменя условията на живота за съществата, които живеят във водата, но присъствието на калта във водата не е постоянно. Водата ту се изчиства, ту се размътва.
Хората наричат тия промени лоши и добри условия в живота.
Когато човек е лишен от храна, от дрехи, от къща за живеене, условията са лоши за него. Има ли всичко, което му е нужно за живота, условията са добри. Кой е виновен за лошите условия в живота на детето? То само е виновно. Всеки дом има свои закони, на които всички членове от дома се подчиняват.
към беседата >>
Който веднъж срещне тази мома в живота си, той не може да бъде нещастен.
Дядото се чудил, каква била тази мома, която през целия му живот не е излязла от неговото съзнание. Какви ли опити не е правил, за да я забрави, но не могъл. На пост и молитва се подлагал, пред свещеници се изповядвал, наказания си налагал, но красивата мома не излязла от ума му. Тази красива мома не е била нищо друго, освен ангел, въплътен в човешка форма, дошъл на земята да покаже на хората смисъла на живота. Тя имала светъл ум, добро сърце, възвишена душа.
Който веднъж срещне тази мома в живота си, той не може да бъде нещастен.
Тя носи своето благословение. Това, което се запечатва в човешката душа за вечни времена, е красотата, величието на живота. То е Божественото в света, което няма начало, няма край.
към беседата >>
Когато човек е лишен от храна, от дрехи, от къща за живеене, условията са лоши за него.
И тъй, който се спира върху калта, той не разбира смисъла на живота. Наистина, калта изменя условията на живота за съществата, които живеят във водата, но присъствието на калта във водата не е постоянно. Водата ту се изчиства, ту се размътва. Хората наричат тия промени лоши и добри условия в живота.
Когато човек е лишен от храна, от дрехи, от къща за живеене, условията са лоши за него.
Има ли всичко, което му е нужно за живота, условията са добри. Кой е виновен за лошите условия в живота на детето? То само е виновно. Всеки дом има свои закони, на които всички членове от дома се подчиняват. Щом някой член от дома не се подчинява на тия закони, условията стават лоши за него.
към беседата >>
Тя носи своето благословение.
Какви ли опити не е правил, за да я забрави, но не могъл. На пост и молитва се подлагал, пред свещеници се изповядвал, наказания си налагал, но красивата мома не излязла от ума му. Тази красива мома не е била нищо друго, освен ангел, въплътен в човешка форма, дошъл на земята да покаже на хората смисъла на живота. Тя имала светъл ум, добро сърце, възвишена душа. Който веднъж срещне тази мома в живота си, той не може да бъде нещастен.
Тя носи своето благословение.
Това, което се запечатва в човешката душа за вечни времена, е красотата, величието на живота. То е Божественото в света, което няма начало, няма край.
към беседата >>
Има ли всичко, което му е нужно за живота, условията са добри.
И тъй, който се спира върху калта, той не разбира смисъла на живота. Наистина, калта изменя условията на живота за съществата, които живеят във водата, но присъствието на калта във водата не е постоянно. Водата ту се изчиства, ту се размътва. Хората наричат тия промени лоши и добри условия в живота. Когато човек е лишен от храна, от дрехи, от къща за живеене, условията са лоши за него.
Има ли всичко, което му е нужно за живота, условията са добри.
Кой е виновен за лошите условия в живота на детето? То само е виновно. Всеки дом има свои закони, на които всички членове от дома се подчиняват. Щом някой член от дома не се подчинява на тия закони, условията стават лоши за него. Значи, който се оплаква от лошите условия, в които е поставен да живее, той е нарушил законите на своя дом.
към беседата >>
Това, което се запечатва в човешката душа за вечни времена, е красотата, величието на живота.
На пост и молитва се подлагал, пред свещеници се изповядвал, наказания си налагал, но красивата мома не излязла от ума му. Тази красива мома не е била нищо друго, освен ангел, въплътен в човешка форма, дошъл на земята да покаже на хората смисъла на живота. Тя имала светъл ум, добро сърце, възвишена душа. Който веднъж срещне тази мома в живота си, той не може да бъде нещастен. Тя носи своето благословение.
Това, което се запечатва в човешката душа за вечни времена, е красотата, величието на живота.
То е Божественото в света, което няма начало, няма край.
към беседата >>
Кой е виновен за лошите условия в живота на детето?
Наистина, калта изменя условията на живота за съществата, които живеят във водата, но присъствието на калта във водата не е постоянно. Водата ту се изчиства, ту се размътва. Хората наричат тия промени лоши и добри условия в живота. Когато човек е лишен от храна, от дрехи, от къща за живеене, условията са лоши за него. Има ли всичко, което му е нужно за живота, условията са добри.
Кой е виновен за лошите условия в живота на детето?
То само е виновно. Всеки дом има свои закони, на които всички членове от дома се подчиняват. Щом някой член от дома не се подчинява на тия закони, условията стават лоши за него. Значи, който се оплаква от лошите условия, в които е поставен да живее, той е нарушил законите на своя дом. Щом изпълни законите на своя дом, едновременно с това и условията му се подобряват.
към беседата >>
То е Божественото в света, което няма начало, няма край.
Тази красива мома не е била нищо друго, освен ангел, въплътен в човешка форма, дошъл на земята да покаже на хората смисъла на живота. Тя имала светъл ум, добро сърце, възвишена душа. Който веднъж срещне тази мома в живота си, той не може да бъде нещастен. Тя носи своето благословение. Това, което се запечатва в човешката душа за вечни времена, е красотата, величието на живота.
То е Божественото в света, което няма начало, няма край.
към беседата >>
То само е виновно.
Водата ту се изчиства, ту се размътва. Хората наричат тия промени лоши и добри условия в живота. Когато човек е лишен от храна, от дрехи, от къща за живеене, условията са лоши за него. Има ли всичко, което му е нужно за живота, условията са добри. Кой е виновен за лошите условия в живота на детето?
То само е виновно.
Всеки дом има свои закони, на които всички членове от дома се подчиняват. Щом някой член от дома не се подчинява на тия закони, условията стават лоши за него. Значи, който се оплаква от лошите условия, в които е поставен да живее, той е нарушил законите на своя дом. Щом изпълни законите на своя дом, едновременно с това и условията му се подобряват.
към беседата >>
И тъй, не се измъчвайте от красивите неща.
И тъй, не се измъчвайте от красивите неща.
Дядото, който видял красивата мома, цял живот се измъчвал, но не се осмелил да каже на жена си, или на някой свой близък, че носи в себе си спомена за красивата мома. Защо трябва да се измъчва? Той е срещнал ангел и не може да го забрави. Той носи този ангел в себе си като велика идея. Добре е всички хора да имат такава идея в себе си.
към беседата >>
Всеки дом има свои закони, на които всички членове от дома се подчиняват.
Хората наричат тия промени лоши и добри условия в живота. Когато човек е лишен от храна, от дрехи, от къща за живеене, условията са лоши за него. Има ли всичко, което му е нужно за живота, условията са добри. Кой е виновен за лошите условия в живота на детето? То само е виновно.
Всеки дом има свои закони, на които всички членове от дома се подчиняват.
Щом някой член от дома не се подчинява на тия закони, условията стават лоши за него. Значи, който се оплаква от лошите условия, в които е поставен да живее, той е нарушил законите на своя дом. Щом изпълни законите на своя дом, едновременно с това и условията му се подобряват.
към беседата >>
Дядото, който видял красивата мома, цял живот се измъчвал, но не се осмелил да каже на жена си, или на някой свой близък, че носи в себе си спомена за красивата мома.
И тъй, не се измъчвайте от красивите неща.
Дядото, който видял красивата мома, цял живот се измъчвал, но не се осмелил да каже на жена си, или на някой свой близък, че носи в себе си спомена за красивата мома.
Защо трябва да се измъчва? Той е срещнал ангел и не може да го забрави. Той носи този ангел в себе си като велика идея. Добре е всички хора да имат такава идея в себе си. Имат ли тази идея, те могат да бъдат поети, писатели, учени, философи, майки, бащи.
към беседата >>
Щом някой член от дома не се подчинява на тия закони, условията стават лоши за него.
Когато човек е лишен от храна, от дрехи, от къща за живеене, условията са лоши за него. Има ли всичко, което му е нужно за живота, условията са добри. Кой е виновен за лошите условия в живота на детето? То само е виновно. Всеки дом има свои закони, на които всички членове от дома се подчиняват.
Щом някой член от дома не се подчинява на тия закони, условията стават лоши за него.
Значи, който се оплаква от лошите условия, в които е поставен да живее, той е нарушил законите на своя дом. Щом изпълни законите на своя дом, едновременно с това и условията му се подобряват.
към беседата >>
Защо трябва да се измъчва?
И тъй, не се измъчвайте от красивите неща. Дядото, който видял красивата мома, цял живот се измъчвал, но не се осмелил да каже на жена си, или на някой свой близък, че носи в себе си спомена за красивата мома.
Защо трябва да се измъчва?
Той е срещнал ангел и не може да го забрави. Той носи този ангел в себе си като велика идея. Добре е всички хора да имат такава идея в себе си. Имат ли тази идея, те могат да бъдат поети, писатели, учени, философи, майки, бащи. Тази идея представя ръководно начало в техния живот.
към беседата >>
Значи, който се оплаква от лошите условия, в които е поставен да живее, той е нарушил законите на своя дом.
Има ли всичко, което му е нужно за живота, условията са добри. Кой е виновен за лошите условия в живота на детето? То само е виновно. Всеки дом има свои закони, на които всички членове от дома се подчиняват. Щом някой член от дома не се подчинява на тия закони, условията стават лоши за него.
Значи, който се оплаква от лошите условия, в които е поставен да живее, той е нарушил законите на своя дом.
Щом изпълни законите на своя дом, едновременно с това и условията му се подобряват.
към беседата >>
Той е срещнал ангел и не може да го забрави.
И тъй, не се измъчвайте от красивите неща. Дядото, който видял красивата мома, цял живот се измъчвал, но не се осмелил да каже на жена си, или на някой свой близък, че носи в себе си спомена за красивата мома. Защо трябва да се измъчва?
Той е срещнал ангел и не може да го забрави.
Той носи този ангел в себе си като велика идея. Добре е всички хора да имат такава идея в себе си. Имат ли тази идея, те могат да бъдат поети, писатели, учени, философи, майки, бащи. Тази идея представя ръководно начало в техния живот. Тази идея дава израз, насока на човешкия живот.
към беседата >>
Щом изпълни законите на своя дом, едновременно с това и условията му се подобряват.
Кой е виновен за лошите условия в живота на детето? То само е виновно. Всеки дом има свои закони, на които всички членове от дома се подчиняват. Щом някой член от дома не се подчинява на тия закони, условията стават лоши за него. Значи, който се оплаква от лошите условия, в които е поставен да живее, той е нарушил законите на своя дом.
Щом изпълни законите на своя дом, едновременно с това и условията му се подобряват.
към беседата >>
Той носи този ангел в себе си като велика идея.
И тъй, не се измъчвайте от красивите неща. Дядото, който видял красивата мома, цял живот се измъчвал, но не се осмелил да каже на жена си, или на някой свой близък, че носи в себе си спомена за красивата мома. Защо трябва да се измъчва? Той е срещнал ангел и не може да го забрави.
Той носи този ангел в себе си като велика идея.
Добре е всички хора да имат такава идея в себе си. Имат ли тази идея, те могат да бъдат поети, писатели, учени, философи, майки, бащи. Тази идея представя ръководно начало в техния живот. Тази идея дава израз, насока на човешкия живот. Тази идея представя река, която се стреми към морето, към великия океан на живота.
към беседата >>
Съвременните хора страдат, защото са изменили израза на своя живот.
Съвременните хора страдат, защото са изменили израза на своя живот.
Като последствие на това, те са изгубили насоката на своя вътрешен стремеж. Запример, срещате един цигулар, който свири добре, но с цел да се прослави в света. Той не само, че няма да успее в своето желание, но ще изгуби и това, което е придобил. Като излезе на сцената да свири, той ще разчита на благоволението на присъстващите, които не са на еднакъв уровен в музикално отношение, и ще се свърже с тях. Като се свърже със съзнанията на присъстващите, той ще усети известно неразположение.
към беседата >>
Добре е всички хора да имат такава идея в себе си.
И тъй, не се измъчвайте от красивите неща. Дядото, който видял красивата мома, цял живот се измъчвал, но не се осмелил да каже на жена си, или на някой свой близък, че носи в себе си спомена за красивата мома. Защо трябва да се измъчва? Той е срещнал ангел и не може да го забрави. Той носи този ангел в себе си като велика идея.
Добре е всички хора да имат такава идея в себе си.
Имат ли тази идея, те могат да бъдат поети, писатели, учени, философи, майки, бащи. Тази идея представя ръководно начало в техния живот. Тази идея дава израз, насока на човешкия живот. Тази идея представя река, която се стреми към морето, към великия океан на живота.
към беседата >>
Като последствие на това, те са изгубили насоката на своя вътрешен стремеж.
Съвременните хора страдат, защото са изменили израза на своя живот.
Като последствие на това, те са изгубили насоката на своя вътрешен стремеж.
Запример, срещате един цигулар, който свири добре, но с цел да се прослави в света. Той не само, че няма да успее в своето желание, но ще изгуби и това, което е придобил. Като излезе на сцената да свири, той ще разчита на благоволението на присъстващите, които не са на еднакъв уровен в музикално отношение, и ще се свърже с тях. Като се свърже със съзнанията на присъстващите, той ще усети известно неразположение. Техните съзнания, като притоци, ще потекат към неговото, като по наклонена площ, и ще предизвикат едно вътрешно безпокойство.
към беседата >>
Имат ли тази идея, те могат да бъдат поети, писатели, учени, философи, майки, бащи.
Дядото, който видял красивата мома, цял живот се измъчвал, но не се осмелил да каже на жена си, или на някой свой близък, че носи в себе си спомена за красивата мома. Защо трябва да се измъчва? Той е срещнал ангел и не може да го забрави. Той носи този ангел в себе си като велика идея. Добре е всички хора да имат такава идея в себе си.
Имат ли тази идея, те могат да бъдат поети, писатели, учени, философи, майки, бащи.
Тази идея представя ръководно начало в техния живот. Тази идея дава израз, насока на човешкия живот. Тази идея представя река, която се стреми към морето, към великия океан на живота.
към беседата >>
Запример, срещате един цигулар, който свири добре, но с цел да се прослави в света.
Съвременните хора страдат, защото са изменили израза на своя живот. Като последствие на това, те са изгубили насоката на своя вътрешен стремеж.
Запример, срещате един цигулар, който свири добре, но с цел да се прослави в света.
Той не само, че няма да успее в своето желание, но ще изгуби и това, което е придобил. Като излезе на сцената да свири, той ще разчита на благоволението на присъстващите, които не са на еднакъв уровен в музикално отношение, и ще се свърже с тях. Като се свърже със съзнанията на присъстващите, той ще усети известно неразположение. Техните съзнания, като притоци, ще потекат към неговото, като по наклонена площ, и ще предизвикат едно вътрешно безпокойство. Законът е такъв.
към беседата >>
Тази идея представя ръководно начало в техния живот.
Защо трябва да се измъчва? Той е срещнал ангел и не може да го забрави. Той носи този ангел в себе си като велика идея. Добре е всички хора да имат такава идея в себе си. Имат ли тази идея, те могат да бъдат поети, писатели, учени, философи, майки, бащи.
Тази идея представя ръководно начало в техния живот.
Тази идея дава израз, насока на човешкия живот. Тази идея представя река, която се стреми към морето, към великия океан на живота.
към беседата >>
Той не само, че няма да успее в своето желание, но ще изгуби и това, което е придобил.
Съвременните хора страдат, защото са изменили израза на своя живот. Като последствие на това, те са изгубили насоката на своя вътрешен стремеж. Запример, срещате един цигулар, който свири добре, но с цел да се прослави в света.
Той не само, че няма да успее в своето желание, но ще изгуби и това, което е придобил.
Като излезе на сцената да свири, той ще разчита на благоволението на присъстващите, които не са на еднакъв уровен в музикално отношение, и ще се свърже с тях. Като се свърже със съзнанията на присъстващите, той ще усети известно неразположение. Техните съзнания, като притоци, ще потекат към неговото, като по наклонена площ, и ще предизвикат едно вътрешно безпокойство. Законът е такъв. Когато някой ви хвали, едновременно с доброто, което внася във вас, той внася и злото, което крие в себе си.
към беседата >>
Тази идея дава израз, насока на човешкия живот.
Той е срещнал ангел и не може да го забрави. Той носи този ангел в себе си като велика идея. Добре е всички хора да имат такава идея в себе си. Имат ли тази идея, те могат да бъдат поети, писатели, учени, философи, майки, бащи. Тази идея представя ръководно начало в техния живот.
Тази идея дава израз, насока на човешкия живот.
Тази идея представя река, която се стреми към морето, към великия океан на живота.
към беседата >>
Като излезе на сцената да свири, той ще разчита на благоволението на присъстващите, които не са на еднакъв уровен в музикално отношение, и ще се свърже с тях.
Съвременните хора страдат, защото са изменили израза на своя живот. Като последствие на това, те са изгубили насоката на своя вътрешен стремеж. Запример, срещате един цигулар, който свири добре, но с цел да се прослави в света. Той не само, че няма да успее в своето желание, но ще изгуби и това, което е придобил.
Като излезе на сцената да свири, той ще разчита на благоволението на присъстващите, които не са на еднакъв уровен в музикално отношение, и ще се свърже с тях.
Като се свърже със съзнанията на присъстващите, той ще усети известно неразположение. Техните съзнания, като притоци, ще потекат към неговото, като по наклонена площ, и ще предизвикат едно вътрешно безпокойство. Законът е такъв. Когато някой ви хвали, едновременно с доброто, което внася във вас, той внася и злото, което крие в себе си. Това са изпитали всички хора, това изпитват и младите моми и момци.
към беседата >>
Тази идея представя река, която се стреми към морето, към великия океан на живота.
Той носи този ангел в себе си като велика идея. Добре е всички хора да имат такава идея в себе си. Имат ли тази идея, те могат да бъдат поети, писатели, учени, философи, майки, бащи. Тази идея представя ръководно начало в техния живот. Тази идея дава израз, насока на човешкия живот.
Тази идея представя река, която се стреми към морето, към великия океан на живота.
към беседата >>
Като се свърже със съзнанията на присъстващите, той ще усети известно неразположение.
Съвременните хора страдат, защото са изменили израза на своя живот. Като последствие на това, те са изгубили насоката на своя вътрешен стремеж. Запример, срещате един цигулар, който свири добре, но с цел да се прослави в света. Той не само, че няма да успее в своето желание, но ще изгуби и това, което е придобил. Като излезе на сцената да свири, той ще разчита на благоволението на присъстващите, които не са на еднакъв уровен в музикално отношение, и ще се свърже с тях.
Като се свърже със съзнанията на присъстващите, той ще усети известно неразположение.
Техните съзнания, като притоци, ще потекат към неговото, като по наклонена площ, и ще предизвикат едно вътрешно безпокойство. Законът е такъв. Когато някой ви хвали, едновременно с доброто, което внася във вас, той внася и злото, което крие в себе си. Това са изпитали всички хора, това изпитват и младите моми и момци. Докато се обичат, те имат определена насока на движение.
към беседата >>
Сега, от всички хора се изисква чистота.
Сега, от всички хора се изисква чистота.
Те трябва да пресеят, да филтрират своя живот, да го освободят от неопределените мисли, чувства и желания, които, като еднодневки, минават и заминават през тях. Като пречистят живота си, в тях ще остане само Божественото. Какво трябва да остане в човека? - Числата 12 и 21. Според кабалата, числото 12 и израз на разумността, на мъдростта в човека.
към беседата >>
Техните съзнания, като притоци, ще потекат към неговото, като по наклонена площ, и ще предизвикат едно вътрешно безпокойство.
Като последствие на това, те са изгубили насоката на своя вътрешен стремеж. Запример, срещате един цигулар, който свири добре, но с цел да се прослави в света. Той не само, че няма да успее в своето желание, но ще изгуби и това, което е придобил. Като излезе на сцената да свири, той ще разчита на благоволението на присъстващите, които не са на еднакъв уровен в музикално отношение, и ще се свърже с тях. Като се свърже със съзнанията на присъстващите, той ще усети известно неразположение.
Техните съзнания, като притоци, ще потекат към неговото, като по наклонена площ, и ще предизвикат едно вътрешно безпокойство.
Законът е такъв. Когато някой ви хвали, едновременно с доброто, което внася във вас, той внася и злото, което крие в себе си. Това са изпитали всички хора, това изпитват и младите моми и момци. Докато се обичат, те имат определена насока на движение. Щом се оженят, любовта между тях изчезва, и те се стълкновяват.
към беседата >>
Те трябва да пресеят, да филтрират своя живот, да го освободят от неопределените мисли, чувства и желания, които, като еднодневки, минават и заминават през тях.
Сега, от всички хора се изисква чистота.
Те трябва да пресеят, да филтрират своя живот, да го освободят от неопределените мисли, чувства и желания, които, като еднодневки, минават и заминават през тях.
Като пречистят живота си, в тях ще остане само Божественото. Какво трябва да остане в човека? - Числата 12 и 21. Според кабалата, числото 12 и израз на разумността, на мъдростта в човека. Числото 21 е израз на великата любов, която осмисля живота.
към беседата >>
Законът е такъв.
Запример, срещате един цигулар, който свири добре, но с цел да се прослави в света. Той не само, че няма да успее в своето желание, но ще изгуби и това, което е придобил. Като излезе на сцената да свири, той ще разчита на благоволението на присъстващите, които не са на еднакъв уровен в музикално отношение, и ще се свърже с тях. Като се свърже със съзнанията на присъстващите, той ще усети известно неразположение. Техните съзнания, като притоци, ще потекат към неговото, като по наклонена площ, и ще предизвикат едно вътрешно безпокойство.
Законът е такъв.
Когато някой ви хвали, едновременно с доброто, което внася във вас, той внася и злото, което крие в себе си. Това са изпитали всички хора, това изпитват и младите моми и момци. Докато се обичат, те имат определена насока на движение. Щом се оженят, любовта между тях изчезва, и те се стълкновяват. Докато любовта действа между хората, те се намират под влиянието на възвишени, разумни същества, които непрекъснато ги хранят със своите чисти и красиви мисли и чувства.
към беседата >>
Като пречистят живота си, в тях ще остане само Божественото.
Сега, от всички хора се изисква чистота. Те трябва да пресеят, да филтрират своя живот, да го освободят от неопределените мисли, чувства и желания, които, като еднодневки, минават и заминават през тях.
Като пречистят живота си, в тях ще остане само Божественото.
Какво трябва да остане в човека? - Числата 12 и 21. Според кабалата, числото 12 и израз на разумността, на мъдростта в човека. Числото 21 е израз на великата любов, която осмисля живота. Тя внася безсмъртието в живота.
към беседата >>
Когато някой ви хвали, едновременно с доброто, което внася във вас, той внася и злото, което крие в себе си.
Той не само, че няма да успее в своето желание, но ще изгуби и това, което е придобил. Като излезе на сцената да свири, той ще разчита на благоволението на присъстващите, които не са на еднакъв уровен в музикално отношение, и ще се свърже с тях. Като се свърже със съзнанията на присъстващите, той ще усети известно неразположение. Техните съзнания, като притоци, ще потекат към неговото, като по наклонена площ, и ще предизвикат едно вътрешно безпокойство. Законът е такъв.
Когато някой ви хвали, едновременно с доброто, което внася във вас, той внася и злото, което крие в себе си.
Това са изпитали всички хора, това изпитват и младите моми и момци. Докато се обичат, те имат определена насока на движение. Щом се оженят, любовта между тях изчезва, и те се стълкновяват. Докато любовта действа между хората, те се намират под влиянието на възвишени, разумни същества, които непрекъснато ги хранят със своите чисти и красиви мисли и чувства. Щом любовта ги напусне, те изпадат под влиянието на неразумни, низши същества, които всичко рушат и изкореняват.
към беседата >>
Какво трябва да остане в човека?
Сега, от всички хора се изисква чистота. Те трябва да пресеят, да филтрират своя живот, да го освободят от неопределените мисли, чувства и желания, които, като еднодневки, минават и заминават през тях. Като пречистят живота си, в тях ще остане само Божественото.
Какво трябва да остане в човека?
- Числата 12 и 21. Според кабалата, числото 12 и израз на разумността, на мъдростта в човека. Числото 21 е израз на великата любов, която осмисля живота. Тя внася безсмъртието в живота. Числото 21 се състои от 10+10+1.
към беседата >>
Това са изпитали всички хора, това изпитват и младите моми и момци.
Като излезе на сцената да свири, той ще разчита на благоволението на присъстващите, които не са на еднакъв уровен в музикално отношение, и ще се свърже с тях. Като се свърже със съзнанията на присъстващите, той ще усети известно неразположение. Техните съзнания, като притоци, ще потекат към неговото, като по наклонена площ, и ще предизвикат едно вътрешно безпокойство. Законът е такъв. Когато някой ви хвали, едновременно с доброто, което внася във вас, той внася и злото, което крие в себе си.
Това са изпитали всички хора, това изпитват и младите моми и момци.
Докато се обичат, те имат определена насока на движение. Щом се оженят, любовта между тях изчезва, и те се стълкновяват. Докато любовта действа между хората, те се намират под влиянието на възвишени, разумни същества, които непрекъснато ги хранят със своите чисти и красиви мисли и чувства. Щом любовта ги напусне, те изпадат под влиянието на неразумни, низши същества, които всичко рушат и изкореняват. В първия случай хората минават през рая, а във втория - през ада.
към беседата >>
- Числата 12 и 21.
Сега, от всички хора се изисква чистота. Те трябва да пресеят, да филтрират своя живот, да го освободят от неопределените мисли, чувства и желания, които, като еднодневки, минават и заминават през тях. Като пречистят живота си, в тях ще остане само Божественото. Какво трябва да остане в човека?
- Числата 12 и 21.
Според кабалата, числото 12 и израз на разумността, на мъдростта в човека. Числото 21 е израз на великата любов, която осмисля живота. Тя внася безсмъртието в живота. Числото 21 се състои от 10+10+1. Това са елементи, живи числа, които показват, че всяко число може да се разлага на своите съставни, живи единици.
към беседата >>
Докато се обичат, те имат определена насока на движение.
Като се свърже със съзнанията на присъстващите, той ще усети известно неразположение. Техните съзнания, като притоци, ще потекат към неговото, като по наклонена площ, и ще предизвикат едно вътрешно безпокойство. Законът е такъв. Когато някой ви хвали, едновременно с доброто, което внася във вас, той внася и злото, което крие в себе си. Това са изпитали всички хора, това изпитват и младите моми и момци.
Докато се обичат, те имат определена насока на движение.
Щом се оженят, любовта между тях изчезва, и те се стълкновяват. Докато любовта действа между хората, те се намират под влиянието на възвишени, разумни същества, които непрекъснато ги хранят със своите чисти и красиви мисли и чувства. Щом любовта ги напусне, те изпадат под влиянието на неразумни, низши същества, които всичко рушат и изкореняват. В първия случай хората минават през рая, а във втория - през ада.
към беседата >>
Според кабалата, числото 12 и израз на разумността, на мъдростта в човека.
Сега, от всички хора се изисква чистота. Те трябва да пресеят, да филтрират своя живот, да го освободят от неопределените мисли, чувства и желания, които, като еднодневки, минават и заминават през тях. Като пречистят живота си, в тях ще остане само Божественото. Какво трябва да остане в човека? - Числата 12 и 21.
Според кабалата, числото 12 и израз на разумността, на мъдростта в човека.
Числото 21 е израз на великата любов, която осмисля живота. Тя внася безсмъртието в живота. Числото 21 се състои от 10+10+1. Това са елементи, живи числа, които показват, че всяко число може да се разлага на своите съставни, живи единици. Двете десетки в числото 21 са от две различни категории.
към беседата >>
Щом се оженят, любовта между тях изчезва, и те се стълкновяват.
Техните съзнания, като притоци, ще потекат към неговото, като по наклонена площ, и ще предизвикат едно вътрешно безпокойство. Законът е такъв. Когато някой ви хвали, едновременно с доброто, което внася във вас, той внася и злото, което крие в себе си. Това са изпитали всички хора, това изпитват и младите моми и момци. Докато се обичат, те имат определена насока на движение.
Щом се оженят, любовта между тях изчезва, и те се стълкновяват.
Докато любовта действа между хората, те се намират под влиянието на възвишени, разумни същества, които непрекъснато ги хранят със своите чисти и красиви мисли и чувства. Щом любовта ги напусне, те изпадат под влиянието на неразумни, низши същества, които всичко рушат и изкореняват. В първия случай хората минават през рая, а във втория - през ада.
към беседата >>
Числото 21 е израз на великата любов, която осмисля живота.
Те трябва да пресеят, да филтрират своя живот, да го освободят от неопределените мисли, чувства и желания, които, като еднодневки, минават и заминават през тях. Като пречистят живота си, в тях ще остане само Божественото. Какво трябва да остане в човека? - Числата 12 и 21. Според кабалата, числото 12 и израз на разумността, на мъдростта в човека.
Числото 21 е израз на великата любов, която осмисля живота.
Тя внася безсмъртието в живота. Числото 21 се състои от 10+10+1. Това са елементи, живи числа, които показват, че всяко число може да се разлага на своите съставни, живи единици. Двете десетки в числото 21 са от две различни категории. Едната десетка е свързана с един род разумни същества, а другата - с други разумни същества.
към беседата >>
Докато любовта действа между хората, те се намират под влиянието на възвишени, разумни същества, които непрекъснато ги хранят със своите чисти и красиви мисли и чувства.
Законът е такъв. Когато някой ви хвали, едновременно с доброто, което внася във вас, той внася и злото, което крие в себе си. Това са изпитали всички хора, това изпитват и младите моми и момци. Докато се обичат, те имат определена насока на движение. Щом се оженят, любовта между тях изчезва, и те се стълкновяват.
Докато любовта действа между хората, те се намират под влиянието на възвишени, разумни същества, които непрекъснато ги хранят със своите чисти и красиви мисли и чувства.
Щом любовта ги напусне, те изпадат под влиянието на неразумни, низши същества, които всичко рушат и изкореняват. В първия случай хората минават през рая, а във втория - през ада.
към беседата >>
Тя внася безсмъртието в живота.
Като пречистят живота си, в тях ще остане само Божественото. Какво трябва да остане в човека? - Числата 12 и 21. Според кабалата, числото 12 и израз на разумността, на мъдростта в човека. Числото 21 е израз на великата любов, която осмисля живота.
Тя внася безсмъртието в живота.
Числото 21 се състои от 10+10+1. Това са елементи, живи числа, които показват, че всяко число може да се разлага на своите съставни, живи единици. Двете десетки в числото 21 са от две различни категории. Едната десетка е свързана с един род разумни същества, а другата - с други разумни същества. Едните и другите същества взаимно си помагат.
към беседата >>
Щом любовта ги напусне, те изпадат под влиянието на неразумни, низши същества, които всичко рушат и изкореняват.
Когато някой ви хвали, едновременно с доброто, което внася във вас, той внася и злото, което крие в себе си. Това са изпитали всички хора, това изпитват и младите моми и момци. Докато се обичат, те имат определена насока на движение. Щом се оженят, любовта между тях изчезва, и те се стълкновяват. Докато любовта действа между хората, те се намират под влиянието на възвишени, разумни същества, които непрекъснато ги хранят със своите чисти и красиви мисли и чувства.
Щом любовта ги напусне, те изпадат под влиянието на неразумни, низши същества, които всичко рушат и изкореняват.
В първия случай хората минават през рая, а във втория - през ада.
към беседата >>
Числото 21 се състои от 10+10+1.
Какво трябва да остане в човека? - Числата 12 и 21. Според кабалата, числото 12 и израз на разумността, на мъдростта в човека. Числото 21 е израз на великата любов, която осмисля живота. Тя внася безсмъртието в живота.
Числото 21 се състои от 10+10+1.
Това са елементи, живи числа, които показват, че всяко число може да се разлага на своите съставни, живи единици. Двете десетки в числото 21 са от две различни категории. Едната десетка е свързана с един род разумни същества, а другата - с други разумни същества. Едните и другите същества взаимно си помагат. Те имат отношение към хората, интересуват се от техния живот.
към беседата >>
В първия случай хората минават през рая, а във втория - през ада.
Това са изпитали всички хора, това изпитват и младите моми и момци. Докато се обичат, те имат определена насока на движение. Щом се оженят, любовта между тях изчезва, и те се стълкновяват. Докато любовта действа между хората, те се намират под влиянието на възвишени, разумни същества, които непрекъснато ги хранят със своите чисти и красиви мисли и чувства. Щом любовта ги напусне, те изпадат под влиянието на неразумни, низши същества, които всичко рушат и изкореняват.
В първия случай хората минават през рая, а във втория - през ада.
към беседата >>
Това са елементи, живи числа, които показват, че всяко число може да се разлага на своите съставни, живи единици.
- Числата 12 и 21. Според кабалата, числото 12 и израз на разумността, на мъдростта в човека. Числото 21 е израз на великата любов, която осмисля живота. Тя внася безсмъртието в живота. Числото 21 се състои от 10+10+1.
Това са елементи, живи числа, които показват, че всяко число може да се разлага на своите съставни, живи единици.
Двете десетки в числото 21 са от две различни категории. Едната десетка е свързана с един род разумни същества, а другата - с други разумни същества. Едните и другите същества взаимно си помагат. Те имат отношение към хората, интересуват се от техния живот. Възвишените същества представят ангели, красиви моми, които си служат с магическата пръчица.
към беседата >>
Какво представя адът?
Какво представя адът?
- Адът представя сбор от същества, които искат да създадат своето щастие на гърба на другите. Във всеки човек има същества, които мислят само за себе си. Тия същества стават причина да се колят кокошки, агънца, да живеят на тяхна сметка. Като изядат голяма част от кокошките и агънцата, хората казват: „Ще оставим десетина кокошки и агънца за домазлък“. Като съберат десетина наполеона, те казват: „Ще запазим тия пари за черни дни“.
към беседата >>
Двете десетки в числото 21 са от две различни категории.
Според кабалата, числото 12 и израз на разумността, на мъдростта в човека. Числото 21 е израз на великата любов, която осмисля живота. Тя внася безсмъртието в живота. Числото 21 се състои от 10+10+1. Това са елементи, живи числа, които показват, че всяко число може да се разлага на своите съставни, живи единици.
Двете десетки в числото 21 са от две различни категории.
Едната десетка е свързана с един род разумни същества, а другата - с други разумни същества. Едните и другите същества взаимно си помагат. Те имат отношение към хората, интересуват се от техния живот. Възвишените същества представят ангели, красиви моми, които си служат с магическата пръчица. В който дом влязат, те турят всичко в ред и порядък.
към беседата >>
- Адът представя сбор от същества, които искат да създадат своето щастие на гърба на другите.
Какво представя адът?
- Адът представя сбор от същества, които искат да създадат своето щастие на гърба на другите.
Във всеки човек има същества, които мислят само за себе си. Тия същества стават причина да се колят кокошки, агънца, да живеят на тяхна сметка. Като изядат голяма част от кокошките и агънцата, хората казват: „Ще оставим десетина кокошки и агънца за домазлък“. Като съберат десетина наполеона, те казват: „Ще запазим тия пари за черни дни“. Щом домазлъкът се увеличи, хората пак започват да ядат и да пият, да мислят само за себе си.
към беседата >>
Едната десетка е свързана с един род разумни същества, а другата - с други разумни същества.
Числото 21 е израз на великата любов, която осмисля живота. Тя внася безсмъртието в живота. Числото 21 се състои от 10+10+1. Това са елементи, живи числа, които показват, че всяко число може да се разлага на своите съставни, живи единици. Двете десетки в числото 21 са от две различни категории.
Едната десетка е свързана с един род разумни същества, а другата - с други разумни същества.
Едните и другите същества взаимно си помагат. Те имат отношение към хората, интересуват се от техния живот. Възвишените същества представят ангели, красиви моми, които си служат с магическата пръчица. В който дом влязат, те турят всичко в ред и порядък. Ангелите, боговете не са нищо друго, освен красивите моми, към които всеки се стреми.
към беседата >>
Във всеки човек има същества, които мислят само за себе си.
Какво представя адът? - Адът представя сбор от същества, които искат да създадат своето щастие на гърба на другите.
Във всеки човек има същества, които мислят само за себе си.
Тия същества стават причина да се колят кокошки, агънца, да живеят на тяхна сметка. Като изядат голяма част от кокошките и агънцата, хората казват: „Ще оставим десетина кокошки и агънца за домазлък“. Като съберат десетина наполеона, те казват: „Ще запазим тия пари за черни дни“. Щом домазлъкът се увеличи, хората пак започват да ядат и да пият, да мислят само за себе си.
към беседата >>
Едните и другите същества взаимно си помагат.
Тя внася безсмъртието в живота. Числото 21 се състои от 10+10+1. Това са елементи, живи числа, които показват, че всяко число може да се разлага на своите съставни, живи единици. Двете десетки в числото 21 са от две различни категории. Едната десетка е свързана с един род разумни същества, а другата - с други разумни същества.
Едните и другите същества взаимно си помагат.
Те имат отношение към хората, интересуват се от техния живот. Възвишените същества представят ангели, красиви моми, които си служат с магическата пръчица. В който дом влязат, те турят всичко в ред и порядък. Ангелите, боговете не са нищо друго, освен красивите моми, към които всеки се стреми. С ангелите, които ви посещават, ще говорите по един начин; с боговете - по друг начин.
към беседата >>
Тия същества стават причина да се колят кокошки, агънца, да живеят на тяхна сметка.
Какво представя адът? - Адът представя сбор от същества, които искат да създадат своето щастие на гърба на другите. Във всеки човек има същества, които мислят само за себе си.
Тия същества стават причина да се колят кокошки, агънца, да живеят на тяхна сметка.
Като изядат голяма част от кокошките и агънцата, хората казват: „Ще оставим десетина кокошки и агънца за домазлък“. Като съберат десетина наполеона, те казват: „Ще запазим тия пари за черни дни“. Щом домазлъкът се увеличи, хората пак започват да ядат и да пият, да мислят само за себе си.
към беседата >>
Те имат отношение към хората, интересуват се от техния живот.
Числото 21 се състои от 10+10+1. Това са елементи, живи числа, които показват, че всяко число може да се разлага на своите съставни, живи единици. Двете десетки в числото 21 са от две различни категории. Едната десетка е свързана с един род разумни същества, а другата - с други разумни същества. Едните и другите същества взаимно си помагат.
Те имат отношение към хората, интересуват се от техния живот.
Възвишените същества представят ангели, красиви моми, които си служат с магическата пръчица. В който дом влязат, те турят всичко в ред и порядък. Ангелите, боговете не са нищо друго, освен красивите моми, към които всеки се стреми. С ангелите, които ви посещават, ще говорите по един начин; с боговете - по друг начин. Както и да се разговаряте с тях, те оставят своето благословение.
към беседата >>
Като изядат голяма част от кокошките и агънцата, хората казват: „Ще оставим десетина кокошки и агънца за домазлък“.
Какво представя адът? - Адът представя сбор от същества, които искат да създадат своето щастие на гърба на другите. Във всеки човек има същества, които мислят само за себе си. Тия същества стават причина да се колят кокошки, агънца, да живеят на тяхна сметка.
Като изядат голяма част от кокошките и агънцата, хората казват: „Ще оставим десетина кокошки и агънца за домазлък“.
Като съберат десетина наполеона, те казват: „Ще запазим тия пари за черни дни“. Щом домазлъкът се увеличи, хората пак започват да ядат и да пият, да мислят само за себе си.
към беседата >>
Възвишените същества представят ангели, красиви моми, които си служат с магическата пръчица.
Това са елементи, живи числа, които показват, че всяко число може да се разлага на своите съставни, живи единици. Двете десетки в числото 21 са от две различни категории. Едната десетка е свързана с един род разумни същества, а другата - с други разумни същества. Едните и другите същества взаимно си помагат. Те имат отношение към хората, интересуват се от техния живот.
Възвишените същества представят ангели, красиви моми, които си служат с магическата пръчица.
В който дом влязат, те турят всичко в ред и порядък. Ангелите, боговете не са нищо друго, освен красивите моми, към които всеки се стреми. С ангелите, които ви посещават, ще говорите по един начин; с боговете - по друг начин. Както и да се разговаряте с тях, те оставят своето благословение. Ангелите изучават и прилагат любовта, а боговете - служенето.
към беседата >>
Като съберат десетина наполеона, те казват: „Ще запазим тия пари за черни дни“.
Какво представя адът? - Адът представя сбор от същества, които искат да създадат своето щастие на гърба на другите. Във всеки човек има същества, които мислят само за себе си. Тия същества стават причина да се колят кокошки, агънца, да живеят на тяхна сметка. Като изядат голяма част от кокошките и агънцата, хората казват: „Ще оставим десетина кокошки и агънца за домазлък“.
Като съберат десетина наполеона, те казват: „Ще запазим тия пари за черни дни“.
Щом домазлъкът се увеличи, хората пак започват да ядат и да пият, да мислят само за себе си.
към беседата >>
В който дом влязат, те турят всичко в ред и порядък.
Двете десетки в числото 21 са от две различни категории. Едната десетка е свързана с един род разумни същества, а другата - с други разумни същества. Едните и другите същества взаимно си помагат. Те имат отношение към хората, интересуват се от техния живот. Възвишените същества представят ангели, красиви моми, които си служат с магическата пръчица.
В който дом влязат, те турят всичко в ред и порядък.
Ангелите, боговете не са нищо друго, освен красивите моми, към които всеки се стреми. С ангелите, които ви посещават, ще говорите по един начин; с боговете - по друг начин. Както и да се разговаряте с тях, те оставят своето благословение. Ангелите изучават и прилагат любовта, а боговете - служенето. В това отношение, човек може да бъде или ангел, или божество.
към беседата >>
Щом домазлъкът се увеличи, хората пак започват да ядат и да пият, да мислят само за себе си.
- Адът представя сбор от същества, които искат да създадат своето щастие на гърба на другите. Във всеки човек има същества, които мислят само за себе си. Тия същества стават причина да се колят кокошки, агънца, да живеят на тяхна сметка. Като изядат голяма част от кокошките и агънцата, хората казват: „Ще оставим десетина кокошки и агънца за домазлък“. Като съберат десетина наполеона, те казват: „Ще запазим тия пари за черни дни“.
Щом домазлъкът се увеличи, хората пак започват да ядат и да пият, да мислят само за себе си.
към беседата >>
Ангелите, боговете не са нищо друго, освен красивите моми, към които всеки се стреми.
Едната десетка е свързана с един род разумни същества, а другата - с други разумни същества. Едните и другите същества взаимно си помагат. Те имат отношение към хората, интересуват се от техния живот. Възвишените същества представят ангели, красиви моми, които си служат с магическата пръчица. В който дом влязат, те турят всичко в ред и порядък.
Ангелите, боговете не са нищо друго, освен красивите моми, към които всеки се стреми.
С ангелите, които ви посещават, ще говорите по един начин; с боговете - по друг начин. Както и да се разговаряте с тях, те оставят своето благословение. Ангелите изучават и прилагат любовта, а боговете - служенето. В това отношение, човек може да бъде или ангел, или божество. Като ангел, той ще прилага любовта; като божество, той ще служи.
към беседата >>
Като не знаят как да разрешат задачите в живота си, хората казват: Защо светът е създаден така?
Като не знаят как да разрешат задачите в живота си, хората казват: Защо светът е създаден така?
- На този въпрос ние отговаряме - защото в него няма никаква философия. Питате: Защо това дете не се подчинява на законите на своя дом? - Много просто. Това дете преждевременно е израсло в съзнанието си. То си е въобразило, че представя нещо особено, даже и от майка си и от баща си.
към беседата >>
С ангелите, които ви посещават, ще говорите по един начин; с боговете - по друг начин.
Едните и другите същества взаимно си помагат. Те имат отношение към хората, интересуват се от техния живот. Възвишените същества представят ангели, красиви моми, които си служат с магическата пръчица. В който дом влязат, те турят всичко в ред и порядък. Ангелите, боговете не са нищо друго, освен красивите моми, към които всеки се стреми.
С ангелите, които ви посещават, ще говорите по един начин; с боговете - по друг начин.
Както и да се разговаряте с тях, те оставят своето благословение. Ангелите изучават и прилагат любовта, а боговете - служенето. В това отношение, човек може да бъде или ангел, или божество. Като ангел, той ще прилага любовта; като божество, той ще служи. Това значи, да даде човек израз на своя живот.
към беседата >>
- На този въпрос ние отговаряме - защото в него няма никаква философия.
Като не знаят как да разрешат задачите в живота си, хората казват: Защо светът е създаден така?
- На този въпрос ние отговаряме - защото в него няма никаква философия.
Питате: Защо това дете не се подчинява на законите на своя дом? - Много просто. Това дете преждевременно е израсло в съзнанието си. То си е въобразило, че представя нещо особено, даже и от майка си и от баща си. То мисли, че неговото присъствие в бащиния му дом е особено щастие за всички и счита, че е свободно от всякакви закони и задължения.
към беседата >>
Както и да се разговаряте с тях, те оставят своето благословение.
Те имат отношение към хората, интересуват се от техния живот. Възвишените същества представят ангели, красиви моми, които си служат с магическата пръчица. В който дом влязат, те турят всичко в ред и порядък. Ангелите, боговете не са нищо друго, освен красивите моми, към които всеки се стреми. С ангелите, които ви посещават, ще говорите по един начин; с боговете - по друг начин.
Както и да се разговаряте с тях, те оставят своето благословение.
Ангелите изучават и прилагат любовта, а боговете - служенето. В това отношение, човек може да бъде или ангел, или божество. Като ангел, той ще прилага любовта; като божество, той ще служи. Това значи, да даде човек израз на своя живот. В това седи силата на човешкия живот.
към беседата >>
Питате: Защо това дете не се подчинява на законите на своя дом?
Като не знаят как да разрешат задачите в живота си, хората казват: Защо светът е създаден така? - На този въпрос ние отговаряме - защото в него няма никаква философия.
Питате: Защо това дете не се подчинява на законите на своя дом?
- Много просто. Това дете преждевременно е израсло в съзнанието си. То си е въобразило, че представя нещо особено, даже и от майка си и от баща си. То мисли, че неговото присъствие в бащиния му дом е особено щастие за всички и счита, че е свободно от всякакви закони и задължения. Ако майката познава детето си и знае, как да му въздейства, тя ще го застави да изпълнява законите на дома, както и неговите братя и сестри.
към беседата >>
Ангелите изучават и прилагат любовта, а боговете - служенето.
Възвишените същества представят ангели, красиви моми, които си служат с магическата пръчица. В който дом влязат, те турят всичко в ред и порядък. Ангелите, боговете не са нищо друго, освен красивите моми, към които всеки се стреми. С ангелите, които ви посещават, ще говорите по един начин; с боговете - по друг начин. Както и да се разговаряте с тях, те оставят своето благословение.
Ангелите изучават и прилагат любовта, а боговете - служенето.
В това отношение, човек може да бъде или ангел, или божество. Като ангел, той ще прилага любовта; като божество, той ще служи. Това значи, да даде човек израз на своя живот. В това седи силата на човешкия живот.
към беседата >>
- Много просто.
Като не знаят как да разрешат задачите в живота си, хората казват: Защо светът е създаден така? - На този въпрос ние отговаряме - защото в него няма никаква философия. Питате: Защо това дете не се подчинява на законите на своя дом?
- Много просто.
Това дете преждевременно е израсло в съзнанието си. То си е въобразило, че представя нещо особено, даже и от майка си и от баща си. То мисли, че неговото присъствие в бащиния му дом е особено щастие за всички и счита, че е свободно от всякакви закони и задължения. Ако майката познава детето си и знае, как да му въздейства, тя ще го застави да изпълнява законите на дома, както и неговите братя и сестри. Тя няма да му казва, че е лошо дете, да го накара да се гневи, но ще подържа в него мисълта, че е добро дете и постепенно ще му влияе.
към беседата >>
В това отношение, човек може да бъде или ангел, или божество.
В който дом влязат, те турят всичко в ред и порядък. Ангелите, боговете не са нищо друго, освен красивите моми, към които всеки се стреми. С ангелите, които ви посещават, ще говорите по един начин; с боговете - по друг начин. Както и да се разговаряте с тях, те оставят своето благословение. Ангелите изучават и прилагат любовта, а боговете - служенето.
В това отношение, човек може да бъде или ангел, или божество.
Като ангел, той ще прилага любовта; като божество, той ще служи. Това значи, да даде човек израз на своя живот. В това седи силата на човешкия живот.
към беседата >>
Това дете преждевременно е израсло в съзнанието си.
Като не знаят как да разрешат задачите в живота си, хората казват: Защо светът е създаден така? - На този въпрос ние отговаряме - защото в него няма никаква философия. Питате: Защо това дете не се подчинява на законите на своя дом? - Много просто.
Това дете преждевременно е израсло в съзнанието си.
То си е въобразило, че представя нещо особено, даже и от майка си и от баща си. То мисли, че неговото присъствие в бащиния му дом е особено щастие за всички и счита, че е свободно от всякакви закони и задължения. Ако майката познава детето си и знае, как да му въздейства, тя ще го застави да изпълнява законите на дома, както и неговите братя и сестри. Тя няма да му казва, че е лошо дете, да го накара да се гневи, но ще подържа в него мисълта, че е добро дете и постепенно ще му влияе.
към беседата >>
Като ангел, той ще прилага любовта; като божество, той ще служи.
Ангелите, боговете не са нищо друго, освен красивите моми, към които всеки се стреми. С ангелите, които ви посещават, ще говорите по един начин; с боговете - по друг начин. Както и да се разговаряте с тях, те оставят своето благословение. Ангелите изучават и прилагат любовта, а боговете - служенето. В това отношение, човек може да бъде или ангел, или божество.
Като ангел, той ще прилага любовта; като божество, той ще служи.
Това значи, да даде човек израз на своя живот. В това седи силата на човешкия живот.
към беседата >>
То си е въобразило, че представя нещо особено, даже и от майка си и от баща си.
Като не знаят как да разрешат задачите в живота си, хората казват: Защо светът е създаден така? - На този въпрос ние отговаряме - защото в него няма никаква философия. Питате: Защо това дете не се подчинява на законите на своя дом? - Много просто. Това дете преждевременно е израсло в съзнанието си.
То си е въобразило, че представя нещо особено, даже и от майка си и от баща си.
То мисли, че неговото присъствие в бащиния му дом е особено щастие за всички и счита, че е свободно от всякакви закони и задължения. Ако майката познава детето си и знае, как да му въздейства, тя ще го застави да изпълнява законите на дома, както и неговите братя и сестри. Тя няма да му казва, че е лошо дете, да го накара да се гневи, но ще подържа в него мисълта, че е добро дете и постепенно ще му влияе.
към беседата >>
Това значи, да даде човек израз на своя живот.
С ангелите, които ви посещават, ще говорите по един начин; с боговете - по друг начин. Както и да се разговаряте с тях, те оставят своето благословение. Ангелите изучават и прилагат любовта, а боговете - служенето. В това отношение, човек може да бъде или ангел, или божество. Като ангел, той ще прилага любовта; като божество, той ще служи.
Това значи, да даде човек израз на своя живот.
В това седи силата на човешкия живот.
към беседата >>
То мисли, че неговото присъствие в бащиния му дом е особено щастие за всички и счита, че е свободно от всякакви закони и задължения.
- На този въпрос ние отговаряме - защото в него няма никаква философия. Питате: Защо това дете не се подчинява на законите на своя дом? - Много просто. Това дете преждевременно е израсло в съзнанието си. То си е въобразило, че представя нещо особено, даже и от майка си и от баща си.
То мисли, че неговото присъствие в бащиния му дом е особено щастие за всички и счита, че е свободно от всякакви закони и задължения.
Ако майката познава детето си и знае, как да му въздейства, тя ще го застави да изпълнява законите на дома, както и неговите братя и сестри. Тя няма да му казва, че е лошо дете, да го накара да се гневи, но ще подържа в него мисълта, че е добро дете и постепенно ще му влияе.
към беседата >>
В това седи силата на човешкия живот.
Както и да се разговаряте с тях, те оставят своето благословение. Ангелите изучават и прилагат любовта, а боговете - служенето. В това отношение, човек може да бъде или ангел, или божество. Като ангел, той ще прилага любовта; като божество, той ще служи. Това значи, да даде човек израз на своя живот.
В това седи силата на човешкия живот.
към беседата >>
Ако майката познава детето си и знае, как да му въздейства, тя ще го застави да изпълнява законите на дома, както и неговите братя и сестри.
Питате: Защо това дете не се подчинява на законите на своя дом? - Много просто. Това дете преждевременно е израсло в съзнанието си. То си е въобразило, че представя нещо особено, даже и от майка си и от баща си. То мисли, че неговото присъствие в бащиния му дом е особено щастие за всички и счита, че е свободно от всякакви закони и задължения.
Ако майката познава детето си и знае, как да му въздейства, тя ще го застави да изпълнява законите на дома, както и неговите братя и сестри.
Тя няма да му казва, че е лошо дете, да го накара да се гневи, но ще подържа в него мисълта, че е добро дете и постепенно ще му влияе.
към беседата >>
Следователно, който иска да бъде ангел, той трябва да пази законите и интересите на боговете.
Следователно, който иска да бъде ангел, той трябва да пази законите и интересите на боговете.
Който иска да бъде божество, той трябва да пази законите и интересите на ангелите. Между всички разумни и възвишени същества има пълно разбиране. Неразбиране съществува само между хората. Те искат да бъдат ангели и божества, без да разбират техните закони, без да пазят интересите им.
към беседата >>
Тя няма да му казва, че е лошо дете, да го накара да се гневи, но ще подържа в него мисълта, че е добро дете и постепенно ще му влияе.
- Много просто. Това дете преждевременно е израсло в съзнанието си. То си е въобразило, че представя нещо особено, даже и от майка си и от баща си. То мисли, че неговото присъствие в бащиния му дом е особено щастие за всички и счита, че е свободно от всякакви закони и задължения. Ако майката познава детето си и знае, как да му въздейства, тя ще го застави да изпълнява законите на дома, както и неговите братя и сестри.
Тя няма да му казва, че е лошо дете, да го накара да се гневи, но ще подържа в него мисълта, че е добро дете и постепенно ще му влияе.
към беседата >>
Който иска да бъде божество, той трябва да пази законите и интересите на ангелите.
Следователно, който иска да бъде ангел, той трябва да пази законите и интересите на боговете.
Който иска да бъде божество, той трябва да пази законите и интересите на ангелите.
Между всички разумни и възвишени същества има пълно разбиране. Неразбиране съществува само между хората. Те искат да бъдат ангели и божества, без да разбират техните закони, без да пазят интересите им.
към беседата >>
Какво означава думата „добър човек“?
Какво означава думата „добър човек“?
Да бъде човек добър, това значи, да има равновесие между силите на неговия ум и на неговото сърце. Този човек разбира законите, на които се подчиняват силите в неговия организъм. Както лодкарят знае, в коя посока да постави платната на своята лодка, за да не се вълнува от вятъра, така и добрият човек знае, на коя страна на лодката си да постави платното, за да може на всяко време да уравновесява силите на своя организъм срещу бурите и ветровете, които се бушуват навън. Разумният, добрият лодкар не може да измени посоката на вятъра, но може да измени посоката на своята лодка, да я запази от теченията на ветровете. Измени ли посоката на своята лодка, каквито ветрове да веят, от каквато посока и да идат, той не се смущава.
към беседата >>
Между всички разумни и възвишени същества има пълно разбиране.
Следователно, който иска да бъде ангел, той трябва да пази законите и интересите на боговете. Който иска да бъде божество, той трябва да пази законите и интересите на ангелите.
Между всички разумни и възвишени същества има пълно разбиране.
Неразбиране съществува само между хората. Те искат да бъдат ангели и божества, без да разбират техните закони, без да пазят интересите им.
към беседата >>
Да бъде човек добър, това значи, да има равновесие между силите на неговия ум и на неговото сърце.
Какво означава думата „добър човек“?
Да бъде човек добър, това значи, да има равновесие между силите на неговия ум и на неговото сърце.
Този човек разбира законите, на които се подчиняват силите в неговия организъм. Както лодкарят знае, в коя посока да постави платната на своята лодка, за да не се вълнува от вятъра, така и добрият човек знае, на коя страна на лодката си да постави платното, за да може на всяко време да уравновесява силите на своя организъм срещу бурите и ветровете, които се бушуват навън. Разумният, добрият лодкар не може да измени посоката на вятъра, но може да измени посоката на своята лодка, да я запази от теченията на ветровете. Измени ли посоката на своята лодка, каквито ветрове да веят, от каквато посока и да идат, той не се смущава. Понякога се случват попътни ветрове.
към беседата >>
Неразбиране съществува само между хората.
Следователно, който иска да бъде ангел, той трябва да пази законите и интересите на боговете. Който иска да бъде божество, той трябва да пази законите и интересите на ангелите. Между всички разумни и възвишени същества има пълно разбиране.
Неразбиране съществува само между хората.
Те искат да бъдат ангели и божества, без да разбират техните закони, без да пазят интересите им.
към беседата >>
Този човек разбира законите, на които се подчиняват силите в неговия организъм.
Какво означава думата „добър човек“? Да бъде човек добър, това значи, да има равновесие между силите на неговия ум и на неговото сърце.
Този човек разбира законите, на които се подчиняват силите в неговия организъм.
Както лодкарят знае, в коя посока да постави платната на своята лодка, за да не се вълнува от вятъра, така и добрият човек знае, на коя страна на лодката си да постави платното, за да може на всяко време да уравновесява силите на своя организъм срещу бурите и ветровете, които се бушуват навън. Разумният, добрият лодкар не може да измени посоката на вятъра, но може да измени посоката на своята лодка, да я запази от теченията на ветровете. Измени ли посоката на своята лодка, каквито ветрове да веят, от каквато посока и да идат, той не се смущава. Понякога се случват попътни ветрове. Те представят благоприятни условия за лодкаря.
към беседата >>
Те искат да бъдат ангели и божества, без да разбират техните закони, без да пазят интересите им.
Следователно, който иска да бъде ангел, той трябва да пази законите и интересите на боговете. Който иска да бъде божество, той трябва да пази законите и интересите на ангелите. Между всички разумни и възвишени същества има пълно разбиране. Неразбиране съществува само между хората.
Те искат да бъдат ангели и божества, без да разбират техните закони, без да пазят интересите им.
към беседата >>
Както лодкарят знае, в коя посока да постави платната на своята лодка, за да не се вълнува от вятъра, така и добрият човек знае, на коя страна на лодката си да постави платното, за да може на всяко време да уравновесява силите на своя организъм срещу бурите и ветровете, които се бушуват навън.
Какво означава думата „добър човек“? Да бъде човек добър, това значи, да има равновесие между силите на неговия ум и на неговото сърце. Този човек разбира законите, на които се подчиняват силите в неговия организъм.
Както лодкарят знае, в коя посока да постави платната на своята лодка, за да не се вълнува от вятъра, така и добрият човек знае, на коя страна на лодката си да постави платното, за да може на всяко време да уравновесява силите на своя организъм срещу бурите и ветровете, които се бушуват навън.
Разумният, добрият лодкар не може да измени посоката на вятъра, но може да измени посоката на своята лодка, да я запази от теченията на ветровете. Измени ли посоката на своята лодка, каквито ветрове да веят, от каквато посока и да идат, той не се смущава. Понякога се случват попътни ветрове. Те представят благоприятни условия за лодкаря. Не са ли попътни ветровете, той ги счита за лоши условия при движението му.
към беседата >>
Като знаете смисъла на числата 12 и 21, работете съзнателно с тях.
Като знаете смисъла на числата 12 и 21, работете съзнателно с тях.
Като работите съзнателно с тия числа, вие ще преодолеете всички препятствия в своя живот. Ако искате да развивате сърцето си, прилагайте мъдростта, т.е. законите на боговете. Ако искате да развивате ума си, да бъдете Синове Божии, прилагайте любовта, като основен принцип в живота си. Като работите по този начин, вие неизбежно ще правите погрешки, но това да не ви спъва.
към беседата >>
Разумният, добрият лодкар не може да измени посоката на вятъра, но може да измени посоката на своята лодка, да я запази от теченията на ветровете.
Какво означава думата „добър човек“? Да бъде човек добър, това значи, да има равновесие между силите на неговия ум и на неговото сърце. Този човек разбира законите, на които се подчиняват силите в неговия организъм. Както лодкарят знае, в коя посока да постави платната на своята лодка, за да не се вълнува от вятъра, така и добрият човек знае, на коя страна на лодката си да постави платното, за да може на всяко време да уравновесява силите на своя организъм срещу бурите и ветровете, които се бушуват навън.
Разумният, добрият лодкар не може да измени посоката на вятъра, но може да измени посоката на своята лодка, да я запази от теченията на ветровете.
Измени ли посоката на своята лодка, каквито ветрове да веят, от каквато посока и да идат, той не се смущава. Понякога се случват попътни ветрове. Те представят благоприятни условия за лодкаря. Не са ли попътни ветровете, той ги счита за лоши условия при движението му. Щом е разумен и добър, нищо друго не му остава, освен да измени посоката на своето движение, да превърне неблагоприятните условия в благоприятни.
към беседата >>
Като работите съзнателно с тия числа, вие ще преодолеете всички препятствия в своя живот.
Като знаете смисъла на числата 12 и 21, работете съзнателно с тях.
Като работите съзнателно с тия числа, вие ще преодолеете всички препятствия в своя живот.
Ако искате да развивате сърцето си, прилагайте мъдростта, т.е. законите на боговете. Ако искате да развивате ума си, да бъдете Синове Божии, прилагайте любовта, като основен принцип в живота си. Като работите по този начин, вие неизбежно ще правите погрешки, но това да не ви спъва. Стремежът на човека е важен.
към беседата >>
Измени ли посоката на своята лодка, каквито ветрове да веят, от каквато посока и да идат, той не се смущава.
Какво означава думата „добър човек“? Да бъде човек добър, това значи, да има равновесие между силите на неговия ум и на неговото сърце. Този човек разбира законите, на които се подчиняват силите в неговия организъм. Както лодкарят знае, в коя посока да постави платната на своята лодка, за да не се вълнува от вятъра, така и добрият човек знае, на коя страна на лодката си да постави платното, за да може на всяко време да уравновесява силите на своя организъм срещу бурите и ветровете, които се бушуват навън. Разумният, добрият лодкар не може да измени посоката на вятъра, но може да измени посоката на своята лодка, да я запази от теченията на ветровете.
Измени ли посоката на своята лодка, каквито ветрове да веят, от каквато посока и да идат, той не се смущава.
Понякога се случват попътни ветрове. Те представят благоприятни условия за лодкаря. Не са ли попътни ветровете, той ги счита за лоши условия при движението му. Щом е разумен и добър, нищо друго не му остава, освен да измени посоката на своето движение, да превърне неблагоприятните условия в благоприятни.
към беседата >>
Ако искате да развивате сърцето си, прилагайте мъдростта, т.е.
Като знаете смисъла на числата 12 и 21, работете съзнателно с тях. Като работите съзнателно с тия числа, вие ще преодолеете всички препятствия в своя живот.
Ако искате да развивате сърцето си, прилагайте мъдростта, т.е.
законите на боговете. Ако искате да развивате ума си, да бъдете Синове Божии, прилагайте любовта, като основен принцип в живота си. Като работите по този начин, вие неизбежно ще правите погрешки, но това да не ви спъва. Стремежът на човека е важен. - Готови ли сме за тази работа?
към беседата >>
Понякога се случват попътни ветрове.
Да бъде човек добър, това значи, да има равновесие между силите на неговия ум и на неговото сърце. Този човек разбира законите, на които се подчиняват силите в неговия организъм. Както лодкарят знае, в коя посока да постави платната на своята лодка, за да не се вълнува от вятъра, така и добрият човек знае, на коя страна на лодката си да постави платното, за да може на всяко време да уравновесява силите на своя организъм срещу бурите и ветровете, които се бушуват навън. Разумният, добрият лодкар не може да измени посоката на вятъра, но може да измени посоката на своята лодка, да я запази от теченията на ветровете. Измени ли посоката на своята лодка, каквито ветрове да веят, от каквато посока и да идат, той не се смущава.
Понякога се случват попътни ветрове.
Те представят благоприятни условия за лодкаря. Не са ли попътни ветровете, той ги счита за лоши условия при движението му. Щом е разумен и добър, нищо друго не му остава, освен да измени посоката на своето движение, да превърне неблагоприятните условия в благоприятни.
към беседата >>
законите на боговете.
Като знаете смисъла на числата 12 и 21, работете съзнателно с тях. Като работите съзнателно с тия числа, вие ще преодолеете всички препятствия в своя живот. Ако искате да развивате сърцето си, прилагайте мъдростта, т.е.
законите на боговете.
Ако искате да развивате ума си, да бъдете Синове Божии, прилагайте любовта, като основен принцип в живота си. Като работите по този начин, вие неизбежно ще правите погрешки, но това да не ви спъва. Стремежът на човека е важен. - Готови ли сме за тази работа? - Готови или не, вие трябва да прилагате.
към беседата >>
Те представят благоприятни условия за лодкаря.
Този човек разбира законите, на които се подчиняват силите в неговия организъм. Както лодкарят знае, в коя посока да постави платната на своята лодка, за да не се вълнува от вятъра, така и добрият човек знае, на коя страна на лодката си да постави платното, за да може на всяко време да уравновесява силите на своя организъм срещу бурите и ветровете, които се бушуват навън. Разумният, добрият лодкар не може да измени посоката на вятъра, но може да измени посоката на своята лодка, да я запази от теченията на ветровете. Измени ли посоката на своята лодка, каквито ветрове да веят, от каквато посока и да идат, той не се смущава. Понякога се случват попътни ветрове.
Те представят благоприятни условия за лодкаря.
Не са ли попътни ветровете, той ги счита за лоши условия при движението му. Щом е разумен и добър, нищо друго не му остава, освен да измени посоката на своето движение, да превърне неблагоприятните условия в благоприятни.
към беседата >>
Ако искате да развивате ума си, да бъдете Синове Божии, прилагайте любовта, като основен принцип в живота си.
Като знаете смисъла на числата 12 и 21, работете съзнателно с тях. Като работите съзнателно с тия числа, вие ще преодолеете всички препятствия в своя живот. Ако искате да развивате сърцето си, прилагайте мъдростта, т.е. законите на боговете.
Ако искате да развивате ума си, да бъдете Синове Божии, прилагайте любовта, като основен принцип в живота си.
Като работите по този начин, вие неизбежно ще правите погрешки, но това да не ви спъва. Стремежът на човека е важен. - Готови ли сме за тази работа? - Готови или не, вие трябва да прилагате. Не прилагате ли, ангелът на смъртта ще дойде да ви вземе.
към беседата >>
Не са ли попътни ветровете, той ги счита за лоши условия при движението му.
Както лодкарят знае, в коя посока да постави платната на своята лодка, за да не се вълнува от вятъра, така и добрият човек знае, на коя страна на лодката си да постави платното, за да може на всяко време да уравновесява силите на своя организъм срещу бурите и ветровете, които се бушуват навън. Разумният, добрият лодкар не може да измени посоката на вятъра, но може да измени посоката на своята лодка, да я запази от теченията на ветровете. Измени ли посоката на своята лодка, каквито ветрове да веят, от каквато посока и да идат, той не се смущава. Понякога се случват попътни ветрове. Те представят благоприятни условия за лодкаря.
Не са ли попътни ветровете, той ги счита за лоши условия при движението му.
Щом е разумен и добър, нищо друго не му остава, освен да измени посоката на своето движение, да превърне неблагоприятните условия в благоприятни.
към беседата >>
Като работите по този начин, вие неизбежно ще правите погрешки, но това да не ви спъва.
Като знаете смисъла на числата 12 и 21, работете съзнателно с тях. Като работите съзнателно с тия числа, вие ще преодолеете всички препятствия в своя живот. Ако искате да развивате сърцето си, прилагайте мъдростта, т.е. законите на боговете. Ако искате да развивате ума си, да бъдете Синове Божии, прилагайте любовта, като основен принцип в живота си.
Като работите по този начин, вие неизбежно ще правите погрешки, но това да не ви спъва.
Стремежът на човека е важен. - Готови ли сме за тази работа? - Готови или не, вие трябва да прилагате. Не прилагате ли, ангелът на смъртта ще дойде да ви вземе. - Ще бъдем ли готови за онзи свят?
към беседата >>
Щом е разумен и добър, нищо друго не му остава, освен да измени посоката на своето движение, да превърне неблагоприятните условия в благоприятни.
Разумният, добрият лодкар не може да измени посоката на вятъра, но може да измени посоката на своята лодка, да я запази от теченията на ветровете. Измени ли посоката на своята лодка, каквито ветрове да веят, от каквато посока и да идат, той не се смущава. Понякога се случват попътни ветрове. Те представят благоприятни условия за лодкаря. Не са ли попътни ветровете, той ги счита за лоши условия при движението му.
Щом е разумен и добър, нищо друго не му остава, освен да измени посоката на своето движение, да превърне неблагоприятните условия в благоприятни.
към беседата >>
Стремежът на човека е важен.
Като работите съзнателно с тия числа, вие ще преодолеете всички препятствия в своя живот. Ако искате да развивате сърцето си, прилагайте мъдростта, т.е. законите на боговете. Ако искате да развивате ума си, да бъдете Синове Божии, прилагайте любовта, като основен принцип в живота си. Като работите по този начин, вие неизбежно ще правите погрешки, но това да не ви спъва.
Стремежът на човека е важен.
- Готови ли сме за тази работа? - Готови или не, вие трябва да прилагате. Не прилагате ли, ангелът на смъртта ще дойде да ви вземе. - Ще бъдем ли готови за онзи свят? - И това няма да ви питат.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва съзнателно да работите, да разбирате условията, при които живеете, и разумно да се справяте с тях.
Като ученици, вие трябва съзнателно да работите, да разбирате условията, при които живеете, и разумно да се справяте с тях.
Докато престане вятърът, вие трябва да обръщате платната на вашата лодка ту на една, ту на друга страна. Ако духа южен вятър, а вие отивате на изток, ще обърнете платното на север. Ако духа северен вятър, ще обърнете платното на юг. Ако ви питат защо платното ви е обърнато на юг, ще кажете, че се пазите от северен вятър. - Ами защо платното ви е обърнато на север?
към беседата >>
- Готови ли сме за тази работа?
Ако искате да развивате сърцето си, прилагайте мъдростта, т.е. законите на боговете. Ако искате да развивате ума си, да бъдете Синове Божии, прилагайте любовта, като основен принцип в живота си. Като работите по този начин, вие неизбежно ще правите погрешки, но това да не ви спъва. Стремежът на човека е важен.
- Готови ли сме за тази работа?
- Готови или не, вие трябва да прилагате. Не прилагате ли, ангелът на смъртта ще дойде да ви вземе. - Ще бъдем ли готови за онзи свят? - И това няма да ви питат. Готови ли сте или не, ще ви вземат.
към беседата >>
Докато престане вятърът, вие трябва да обръщате платната на вашата лодка ту на една, ту на друга страна.
Като ученици, вие трябва съзнателно да работите, да разбирате условията, при които живеете, и разумно да се справяте с тях.
Докато престане вятърът, вие трябва да обръщате платната на вашата лодка ту на една, ту на друга страна.
Ако духа южен вятър, а вие отивате на изток, ще обърнете платното на север. Ако духа северен вятър, ще обърнете платното на юг. Ако ви питат защо платното ви е обърнато на юг, ще кажете, че се пазите от северен вятър. - Ами защо платното ви е обърнато на север? - Защото духа южен вятър.
към беседата >>
- Готови или не, вие трябва да прилагате.
законите на боговете. Ако искате да развивате ума си, да бъдете Синове Божии, прилагайте любовта, като основен принцип в живота си. Като работите по този начин, вие неизбежно ще правите погрешки, но това да не ви спъва. Стремежът на човека е важен. - Готови ли сме за тази работа?
- Готови или не, вие трябва да прилагате.
Не прилагате ли, ангелът на смъртта ще дойде да ви вземе. - Ще бъдем ли готови за онзи свят? - И това няма да ви питат. Готови ли сте или не, ще ви вземат. Като умре човек, тогава се определя мястото му.
към беседата >>
Ако духа южен вятър, а вие отивате на изток, ще обърнете платното на север.
Като ученици, вие трябва съзнателно да работите, да разбирате условията, при които живеете, и разумно да се справяте с тях. Докато престане вятърът, вие трябва да обръщате платната на вашата лодка ту на една, ту на друга страна.
Ако духа южен вятър, а вие отивате на изток, ще обърнете платното на север.
Ако духа северен вятър, ще обърнете платното на юг. Ако ви питат защо платното ви е обърнато на юг, ще кажете, че се пазите от северен вятър. - Ами защо платното ви е обърнато на север? - Защото духа южен вятър. - Може ли лодката да пътува без платно?
към беседата >>
Не прилагате ли, ангелът на смъртта ще дойде да ви вземе.
Ако искате да развивате ума си, да бъдете Синове Божии, прилагайте любовта, като основен принцип в живота си. Като работите по този начин, вие неизбежно ще правите погрешки, но това да не ви спъва. Стремежът на човека е важен. - Готови ли сме за тази работа? - Готови или не, вие трябва да прилагате.
Не прилагате ли, ангелът на смъртта ще дойде да ви вземе.
- Ще бъдем ли готови за онзи свят? - И това няма да ви питат. Готови ли сте или не, ще ви вземат. Като умре човек, тогава се определя мястото му. От мястото, в което се намира, той познава доколко е бил готов.
към беседата >>
Ако духа северен вятър, ще обърнете платното на юг.
Като ученици, вие трябва съзнателно да работите, да разбирате условията, при които живеете, и разумно да се справяте с тях. Докато престане вятърът, вие трябва да обръщате платната на вашата лодка ту на една, ту на друга страна. Ако духа южен вятър, а вие отивате на изток, ще обърнете платното на север.
Ако духа северен вятър, ще обърнете платното на юг.
Ако ви питат защо платното ви е обърнато на юг, ще кажете, че се пазите от северен вятър. - Ами защо платното ви е обърнато на север? - Защото духа южен вятър. - Може ли лодката да пътува без платно? - Може.
към беседата >>
- Ще бъдем ли готови за онзи свят?
Като работите по този начин, вие неизбежно ще правите погрешки, но това да не ви спъва. Стремежът на човека е важен. - Готови ли сме за тази работа? - Готови или не, вие трябва да прилагате. Не прилагате ли, ангелът на смъртта ще дойде да ви вземе.
- Ще бъдем ли готови за онзи свят?
- И това няма да ви питат. Готови ли сте или не, ще ви вземат. Като умре човек, тогава се определя мястото му. От мястото, в което се намира, той познава доколко е бил готов. Казва се в Писанието: „Умря бедният Лазар и го занесоха в лоното на Авраама.
към беседата >>
Ако ви питат защо платното ви е обърнато на юг, ще кажете, че се пазите от северен вятър.
Като ученици, вие трябва съзнателно да работите, да разбирате условията, при които живеете, и разумно да се справяте с тях. Докато престане вятърът, вие трябва да обръщате платната на вашата лодка ту на една, ту на друга страна. Ако духа южен вятър, а вие отивате на изток, ще обърнете платното на север. Ако духа северен вятър, ще обърнете платното на юг.
Ако ви питат защо платното ви е обърнато на юг, ще кажете, че се пазите от северен вятър.
- Ами защо платното ви е обърнато на север? - Защото духа южен вятър. - Може ли лодката да пътува без платно? - Може. Едно време не е могло, но сега може.
към беседата >>
- И това няма да ви питат.
Стремежът на човека е важен. - Готови ли сме за тази работа? - Готови или не, вие трябва да прилагате. Не прилагате ли, ангелът на смъртта ще дойде да ви вземе. - Ще бъдем ли готови за онзи свят?
- И това няма да ви питат.
Готови ли сте или не, ще ви вземат. Като умре човек, тогава се определя мястото му. От мястото, в което се намира, той познава доколко е бил готов. Казва се в Писанието: „Умря бедният Лазар и го занесоха в лоното на Авраама. Умря богатият и го занесоха в мястото на мъчението“.
към беседата >>
- Ами защо платното ви е обърнато на север?
Като ученици, вие трябва съзнателно да работите, да разбирате условията, при които живеете, и разумно да се справяте с тях. Докато престане вятърът, вие трябва да обръщате платната на вашата лодка ту на една, ту на друга страна. Ако духа южен вятър, а вие отивате на изток, ще обърнете платното на север. Ако духа северен вятър, ще обърнете платното на юг. Ако ви питат защо платното ви е обърнато на юг, ще кажете, че се пазите от северен вятър.
- Ами защо платното ви е обърнато на север?
- Защото духа южен вятър. - Може ли лодката да пътува без платно? - Може. Едно време не е могло, но сега може. Някога сегашното положение е било бъдеще, което днес е вече реализирано.
към беседата >>
Готови ли сте или не, ще ви вземат.
- Готови ли сме за тази работа? - Готови или не, вие трябва да прилагате. Не прилагате ли, ангелът на смъртта ще дойде да ви вземе. - Ще бъдем ли готови за онзи свят? - И това няма да ви питат.
Готови ли сте или не, ще ви вземат.
Като умре човек, тогава се определя мястото му. От мястото, в което се намира, той познава доколко е бил готов. Казва се в Писанието: „Умря бедният Лазар и го занесоха в лоното на Авраама. Умря богатият и го занесоха в мястото на мъчението“. Значи, едни ще отидат при добри условия, а други - при лоши.
към беседата >>
- Защото духа южен вятър.
Докато престане вятърът, вие трябва да обръщате платната на вашата лодка ту на една, ту на друга страна. Ако духа южен вятър, а вие отивате на изток, ще обърнете платното на север. Ако духа северен вятър, ще обърнете платното на юг. Ако ви питат защо платното ви е обърнато на юг, ще кажете, че се пазите от северен вятър. - Ами защо платното ви е обърнато на север?
- Защото духа южен вятър.
- Може ли лодката да пътува без платно? - Може. Едно време не е могло, но сега може. Някога сегашното положение е било бъдеще, което днес е вече реализирано. Днес параходите пътуват без платна, но без дим не могат още.
към беседата >>
Като умре човек, тогава се определя мястото му.
- Готови или не, вие трябва да прилагате. Не прилагате ли, ангелът на смъртта ще дойде да ви вземе. - Ще бъдем ли готови за онзи свят? - И това няма да ви питат. Готови ли сте или не, ще ви вземат.
Като умре човек, тогава се определя мястото му.
От мястото, в което се намира, той познава доколко е бил готов. Казва се в Писанието: „Умря бедният Лазар и го занесоха в лоното на Авраама. Умря богатият и го занесоха в мястото на мъчението“. Значи, едни ще отидат при добри условия, а други - при лоши.
към беседата >>
- Може ли лодката да пътува без платно?
Ако духа южен вятър, а вие отивате на изток, ще обърнете платното на север. Ако духа северен вятър, ще обърнете платното на юг. Ако ви питат защо платното ви е обърнато на юг, ще кажете, че се пазите от северен вятър. - Ами защо платното ви е обърнато на север? - Защото духа южен вятър.
- Може ли лодката да пътува без платно?
- Може. Едно време не е могло, но сега може. Някога сегашното положение е било бъдеще, което днес е вече реализирано. Днес параходите пътуват без платна, но без дим не могат още. Оттам и къщите не могат без дим.
към беседата >>
От мястото, в което се намира, той познава доколко е бил готов.
Не прилагате ли, ангелът на смъртта ще дойде да ви вземе. - Ще бъдем ли готови за онзи свят? - И това няма да ви питат. Готови ли сте или не, ще ви вземат. Като умре човек, тогава се определя мястото му.
От мястото, в което се намира, той познава доколко е бил готов.
Казва се в Писанието: „Умря бедният Лазар и го занесоха в лоното на Авраама. Умря богатият и го занесоха в мястото на мъчението“. Значи, едни ще отидат при добри условия, а други - при лоши.
към беседата >>
- Може.
Ако духа северен вятър, ще обърнете платното на юг. Ако ви питат защо платното ви е обърнато на юг, ще кажете, че се пазите от северен вятър. - Ами защо платното ви е обърнато на север? - Защото духа южен вятър. - Може ли лодката да пътува без платно?
- Може.
Едно време не е могло, но сега може. Някога сегашното положение е било бъдеще, което днес е вече реализирано. Днес параходите пътуват без платна, но без дим не могат още. Оттам и къщите не могат без дим. Значи, всяка къща представя особен параход, с който човек пътува.
към беседата >>
Казва се в Писанието: „Умря бедният Лазар и го занесоха в лоното на Авраама.
- Ще бъдем ли готови за онзи свят? - И това няма да ви питат. Готови ли сте или не, ще ви вземат. Като умре човек, тогава се определя мястото му. От мястото, в което се намира, той познава доколко е бил готов.
Казва се в Писанието: „Умря бедният Лазар и го занесоха в лоното на Авраама.
Умря богатият и го занесоха в мястото на мъчението“. Значи, едни ще отидат при добри условия, а други - при лоши.
към беседата >>
Едно време не е могло, но сега може.
Ако ви питат защо платното ви е обърнато на юг, ще кажете, че се пазите от северен вятър. - Ами защо платното ви е обърнато на север? - Защото духа южен вятър. - Може ли лодката да пътува без платно? - Може.
Едно време не е могло, но сега може.
Някога сегашното положение е било бъдеще, което днес е вече реализирано. Днес параходите пътуват без платна, но без дим не могат още. Оттам и къщите не могат без дим. Значи, всяка къща представя особен параход, с който човек пътува. Било е време, когато не е имало дим.
към беседата >>
Умря богатият и го занесоха в мястото на мъчението“.
- И това няма да ви питат. Готови ли сте или не, ще ви вземат. Като умре човек, тогава се определя мястото му. От мястото, в което се намира, той познава доколко е бил готов. Казва се в Писанието: „Умря бедният Лазар и го занесоха в лоното на Авраама.
Умря богатият и го занесоха в мястото на мъчението“.
Значи, едни ще отидат при добри условия, а други - при лоши.
към беседата >>
Някога сегашното положение е било бъдеще, което днес е вече реализирано.
- Ами защо платното ви е обърнато на север? - Защото духа южен вятър. - Може ли лодката да пътува без платно? - Може. Едно време не е могло, но сега може.
Някога сегашното положение е било бъдеще, което днес е вече реализирано.
Днес параходите пътуват без платна, но без дим не могат още. Оттам и къщите не могат без дим. Значи, всяка къща представя особен параход, с който човек пътува. Било е време, когато не е имало дим. Запример, в къщите на рибите, на птиците няма никакъв дим.
към беседата >>
Значи, едни ще отидат при добри условия, а други - при лоши.
Готови ли сте или не, ще ви вземат. Като умре човек, тогава се определя мястото му. От мястото, в което се намира, той познава доколко е бил готов. Казва се в Писанието: „Умря бедният Лазар и го занесоха в лоното на Авраама. Умря богатият и го занесоха в мястото на мъчението“.
Значи, едни ще отидат при добри условия, а други - при лоши.
към беседата >>
Днес параходите пътуват без платна, но без дим не могат още.
- Защото духа южен вятър. - Може ли лодката да пътува без платно? - Може. Едно време не е могло, но сега може. Някога сегашното положение е било бъдеще, което днес е вече реализирано.
Днес параходите пътуват без платна, но без дим не могат още.
Оттам и къщите не могат без дим. Значи, всяка къща представя особен параход, с който човек пътува. Било е време, когато не е имало дим. Запример, в къщите на рибите, на птиците няма никакъв дим. Един ден и в къщите на хората няма да има никакъв дим.
към беседата >>
Сега, като ученици, научете се да разлагате нещата на съставните им части.
Сега, като ученици, научете се да разлагате нещата на съставните им части.
Като ги разложите, непотребното ще турите на една страна, а потребното - на друга. Така ще разложите и живота си, за да отделите своите дарби и да ги развивате. Съвременните хора очакват да дойдат благата отвън някъде. Те казват: Да дойде Божието благословение върху нас. - Божието благословение се излива върху вас всеки момент, но вие трябва да умеете разумно да го използвате.
към беседата >>
Оттам и къщите не могат без дим.
- Може ли лодката да пътува без платно? - Може. Едно време не е могло, но сега може. Някога сегашното положение е било бъдеще, което днес е вече реализирано. Днес параходите пътуват без платна, но без дим не могат още.
Оттам и къщите не могат без дим.
Значи, всяка къща представя особен параход, с който човек пътува. Било е време, когато не е имало дим. Запример, в къщите на рибите, на птиците няма никакъв дим. Един ден и в къщите на хората няма да има никакъв дим. Дето има дим горението не е пълно.
към беседата >>
Като ги разложите, непотребното ще турите на една страна, а потребното - на друга.
Сега, като ученици, научете се да разлагате нещата на съставните им части.
Като ги разложите, непотребното ще турите на една страна, а потребното - на друга.
Така ще разложите и живота си, за да отделите своите дарби и да ги развивате. Съвременните хора очакват да дойдат благата отвън някъде. Те казват: Да дойде Божието благословение върху нас. - Божието благословение се излива върху вас всеки момент, но вие трябва да умеете разумно да го използвате. - Ама не мога да се моля.
към беседата >>
Значи, всяка къща представя особен параход, с който човек пътува.
- Може. Едно време не е могло, но сега може. Някога сегашното положение е било бъдеще, което днес е вече реализирано. Днес параходите пътуват без платна, но без дим не могат още. Оттам и къщите не могат без дим.
Значи, всяка къща представя особен параход, с който човек пътува.
Било е време, когато не е имало дим. Запример, в къщите на рибите, на птиците няма никакъв дим. Един ден и в къщите на хората няма да има никакъв дим. Дето има дим горението не е пълно. Когато горението е пълно, никакъв дим, никакви сажди не се образуват.
към беседата >>
Така ще разложите и живота си, за да отделите своите дарби и да ги развивате.
Сега, като ученици, научете се да разлагате нещата на съставните им части. Като ги разложите, непотребното ще турите на една страна, а потребното - на друга.
Така ще разложите и живота си, за да отделите своите дарби и да ги развивате.
Съвременните хора очакват да дойдат благата отвън някъде. Те казват: Да дойде Божието благословение върху нас. - Божието благословение се излива върху вас всеки момент, но вие трябва да умеете разумно да го използвате. - Ама не мога да се моля. - Ще се научиш.
към беседата >>
Било е време, когато не е имало дим.
Едно време не е могло, но сега може. Някога сегашното положение е било бъдеще, което днес е вече реализирано. Днес параходите пътуват без платна, но без дим не могат още. Оттам и къщите не могат без дим. Значи, всяка къща представя особен параход, с който човек пътува.
Било е време, когато не е имало дим.
Запример, в къщите на рибите, на птиците няма никакъв дим. Един ден и в къщите на хората няма да има никакъв дим. Дето има дим горението не е пълно. Когато горението е пълно, никакъв дим, никакви сажди не се образуват.
към беседата >>
Съвременните хора очакват да дойдат благата отвън някъде.
Сега, като ученици, научете се да разлагате нещата на съставните им части. Като ги разложите, непотребното ще турите на една страна, а потребното - на друга. Така ще разложите и живота си, за да отделите своите дарби и да ги развивате.
Съвременните хора очакват да дойдат благата отвън някъде.
Те казват: Да дойде Божието благословение върху нас. - Божието благословение се излива върху вас всеки момент, но вие трябва да умеете разумно да го използвате. - Ама не мога да се моля. - Ще се научиш. Преди да се молиш, застани прав, със свободни, отпуснати мускули на тялото си като за почивка, и отправи мисълта си нагоре.
към беседата >>
Запример, в къщите на рибите, на птиците няма никакъв дим.
Някога сегашното положение е било бъдеще, което днес е вече реализирано. Днес параходите пътуват без платна, но без дим не могат още. Оттам и къщите не могат без дим. Значи, всяка къща представя особен параход, с който човек пътува. Било е време, когато не е имало дим.
Запример, в къщите на рибите, на птиците няма никакъв дим.
Един ден и в къщите на хората няма да има никакъв дим. Дето има дим горението не е пълно. Когато горението е пълно, никакъв дим, никакви сажди не се образуват.
към беседата >>
Те казват: Да дойде Божието благословение върху нас.
Сега, като ученици, научете се да разлагате нещата на съставните им части. Като ги разложите, непотребното ще турите на една страна, а потребното - на друга. Така ще разложите и живота си, за да отделите своите дарби и да ги развивате. Съвременните хора очакват да дойдат благата отвън някъде.
Те казват: Да дойде Божието благословение върху нас.
- Божието благословение се излива върху вас всеки момент, но вие трябва да умеете разумно да го използвате. - Ама не мога да се моля. - Ще се научиш. Преди да се молиш, застани прав, със свободни, отпуснати мускули на тялото си като за почивка, и отправи мисълта си нагоре. В това време хората могат да ти се присмиват, да те ругаят, но ако останеш тих и спокоен, без да прекъснеш молитвата си, твоята мисъл е силна.
към беседата >>
Един ден и в къщите на хората няма да има никакъв дим.
Днес параходите пътуват без платна, но без дим не могат още. Оттам и къщите не могат без дим. Значи, всяка къща представя особен параход, с който човек пътува. Било е време, когато не е имало дим. Запример, в къщите на рибите, на птиците няма никакъв дим.
Един ден и в къщите на хората няма да има никакъв дим.
Дето има дим горението не е пълно. Когато горението е пълно, никакъв дим, никакви сажди не се образуват.
към беседата >>
- Божието благословение се излива върху вас всеки момент, но вие трябва да умеете разумно да го използвате.
Сега, като ученици, научете се да разлагате нещата на съставните им части. Като ги разложите, непотребното ще турите на една страна, а потребното - на друга. Така ще разложите и живота си, за да отделите своите дарби и да ги развивате. Съвременните хора очакват да дойдат благата отвън някъде. Те казват: Да дойде Божието благословение върху нас.
- Божието благословение се излива върху вас всеки момент, но вие трябва да умеете разумно да го използвате.
- Ама не мога да се моля. - Ще се научиш. Преди да се молиш, застани прав, със свободни, отпуснати мускули на тялото си като за почивка, и отправи мисълта си нагоре. В това време хората могат да ти се присмиват, да те ругаят, но ако останеш тих и спокоен, без да прекъснеш молитвата си, твоята мисъл е силна. Така са се молили светиите, мъчениците, апостолите.
към беседата >>
Дето има дим горението не е пълно.
Оттам и къщите не могат без дим. Значи, всяка къща представя особен параход, с който човек пътува. Било е време, когато не е имало дим. Запример, в къщите на рибите, на птиците няма никакъв дим. Един ден и в къщите на хората няма да има никакъв дим.
Дето има дим горението не е пълно.
Когато горението е пълно, никакъв дим, никакви сажди не се образуват.
към беседата >>
- Ама не мога да се моля.
Като ги разложите, непотребното ще турите на една страна, а потребното - на друга. Така ще разложите и живота си, за да отделите своите дарби и да ги развивате. Съвременните хора очакват да дойдат благата отвън някъде. Те казват: Да дойде Божието благословение върху нас. - Божието благословение се излива върху вас всеки момент, но вие трябва да умеете разумно да го използвате.
- Ама не мога да се моля.
- Ще се научиш. Преди да се молиш, застани прав, със свободни, отпуснати мускули на тялото си като за почивка, и отправи мисълта си нагоре. В това време хората могат да ти се присмиват, да те ругаят, но ако останеш тих и спокоен, без да прекъснеш молитвата си, твоята мисъл е силна. Така са се молили светиите, мъчениците, апостолите. Те са били подлагани на мъчения, на изгаряне, но не са прекъсвали връзката си с Бога.
към беседата >>
Когато горението е пълно, никакъв дим, никакви сажди не се образуват.
Значи, всяка къща представя особен параход, с който човек пътува. Било е време, когато не е имало дим. Запример, в къщите на рибите, на птиците няма никакъв дим. Един ден и в къщите на хората няма да има никакъв дим. Дето има дим горението не е пълно.
Когато горението е пълно, никакъв дим, никакви сажди не се образуват.
към беседата >>
- Ще се научиш.
Така ще разложите и живота си, за да отделите своите дарби и да ги развивате. Съвременните хора очакват да дойдат благата отвън някъде. Те казват: Да дойде Божието благословение върху нас. - Божието благословение се излива върху вас всеки момент, но вие трябва да умеете разумно да го използвате. - Ама не мога да се моля.
- Ще се научиш.
Преди да се молиш, застани прав, със свободни, отпуснати мускули на тялото си като за почивка, и отправи мисълта си нагоре. В това време хората могат да ти се присмиват, да те ругаят, но ако останеш тих и спокоен, без да прекъснеш молитвата си, твоята мисъл е силна. Така са се молили светиите, мъчениците, апостолите. Те са били подлагани на мъчения, на изгаряне, но не са прекъсвали връзката си с Бога. Какво са постигнали хората, като са преследвали светиите и апостолите?
към беседата >>
Учените хора се стремят да заменят въглищата и дървата с електрическата енергия.
Учените хора се стремят да заменят въглищата и дървата с електрическата енергия.
Внесе ли се електричеството навсякъде, никакъв дим няма да съществува. Обаче, и при електричеството горението не е пълно. Като се качим в умствения свят, ще видим, че и там горението не става пълно. Една от причините за неправилното горение се крие в комините, в кюнците. Често и комините в живота на отделния човек не са поставени на мястото си, вследствие на което горението не става правилно.
към беседата >>
Преди да се молиш, застани прав, със свободни, отпуснати мускули на тялото си като за почивка, и отправи мисълта си нагоре.
Съвременните хора очакват да дойдат благата отвън някъде. Те казват: Да дойде Божието благословение върху нас. - Божието благословение се излива върху вас всеки момент, но вие трябва да умеете разумно да го използвате. - Ама не мога да се моля. - Ще се научиш.
Преди да се молиш, застани прав, със свободни, отпуснати мускули на тялото си като за почивка, и отправи мисълта си нагоре.
В това време хората могат да ти се присмиват, да те ругаят, но ако останеш тих и спокоен, без да прекъснеш молитвата си, твоята мисъл е силна. Така са се молили светиите, мъчениците, апостолите. Те са били подлагани на мъчения, на изгаряне, но не са прекъсвали връзката си с Бога. Какво са постигнали хората, като са преследвали светиите и апостолите? Ако са изгаряли един християнин, десет нови са се явявали.
към беседата >>
Внесе ли се електричеството навсякъде, никакъв дим няма да съществува.
Учените хора се стремят да заменят въглищата и дървата с електрическата енергия.
Внесе ли се електричеството навсякъде, никакъв дим няма да съществува.
Обаче, и при електричеството горението не е пълно. Като се качим в умствения свят, ще видим, че и там горението не става пълно. Една от причините за неправилното горение се крие в комините, в кюнците. Често и комините в живота на отделния човек не са поставени на мястото си, вследствие на което горението не става правилно. Какво трябва да прави човек за да избегне дима?
към беседата >>
В това време хората могат да ти се присмиват, да те ругаят, но ако останеш тих и спокоен, без да прекъснеш молитвата си, твоята мисъл е силна.
Те казват: Да дойде Божието благословение върху нас. - Божието благословение се излива върху вас всеки момент, но вие трябва да умеете разумно да го използвате. - Ама не мога да се моля. - Ще се научиш. Преди да се молиш, застани прав, със свободни, отпуснати мускули на тялото си като за почивка, и отправи мисълта си нагоре.
В това време хората могат да ти се присмиват, да те ругаят, но ако останеш тих и спокоен, без да прекъснеш молитвата си, твоята мисъл е силна.
Така са се молили светиите, мъчениците, апостолите. Те са били подлагани на мъчения, на изгаряне, но не са прекъсвали връзката си с Бога. Какво са постигнали хората, като са преследвали светиите и апостолите? Ако са изгаряли един християнин, десет нови са се явявали. Ако са изгаряли десет, сто нови са се явявали.
към беседата >>
Обаче, и при електричеството горението не е пълно.
Учените хора се стремят да заменят въглищата и дървата с електрическата енергия. Внесе ли се електричеството навсякъде, никакъв дим няма да съществува.
Обаче, и при електричеството горението не е пълно.
Като се качим в умствения свят, ще видим, че и там горението не става пълно. Една от причините за неправилното горение се крие в комините, в кюнците. Често и комините в живота на отделния човек не са поставени на мястото си, вследствие на което горението не става правилно. Какво трябва да прави човек за да избегне дима? - Той трябва да подобри вътрешния израз на своя живот.
към беседата >>
Така са се молили светиите, мъчениците, апостолите.
- Божието благословение се излива върху вас всеки момент, но вие трябва да умеете разумно да го използвате. - Ама не мога да се моля. - Ще се научиш. Преди да се молиш, застани прав, със свободни, отпуснати мускули на тялото си като за почивка, и отправи мисълта си нагоре. В това време хората могат да ти се присмиват, да те ругаят, но ако останеш тих и спокоен, без да прекъснеш молитвата си, твоята мисъл е силна.
Така са се молили светиите, мъчениците, апостолите.
Те са били подлагани на мъчения, на изгаряне, но не са прекъсвали връзката си с Бога. Какво са постигнали хората, като са преследвали светиите и апостолите? Ако са изгаряли един християнин, десет нови са се явявали. Ако са изгаряли десет, сто нови са се явявали. Хората са се учудвали на държанието, на поведението, на устойчивостта на тия мъченици.
към беседата >>
Като се качим в умствения свят, ще видим, че и там горението не става пълно.
Учените хора се стремят да заменят въглищата и дървата с електрическата енергия. Внесе ли се електричеството навсякъде, никакъв дим няма да съществува. Обаче, и при електричеството горението не е пълно.
Като се качим в умствения свят, ще видим, че и там горението не става пълно.
Една от причините за неправилното горение се крие в комините, в кюнците. Често и комините в живота на отделния човек не са поставени на мястото си, вследствие на което горението не става правилно. Какво трябва да прави човек за да избегне дима? - Той трябва да подобри вътрешния израз на своя живот.
към беседата >>
Те са били подлагани на мъчения, на изгаряне, но не са прекъсвали връзката си с Бога.
- Ама не мога да се моля. - Ще се научиш. Преди да се молиш, застани прав, със свободни, отпуснати мускули на тялото си като за почивка, и отправи мисълта си нагоре. В това време хората могат да ти се присмиват, да те ругаят, но ако останеш тих и спокоен, без да прекъснеш молитвата си, твоята мисъл е силна. Така са се молили светиите, мъчениците, апостолите.
Те са били подлагани на мъчения, на изгаряне, но не са прекъсвали връзката си с Бога.
Какво са постигнали хората, като са преследвали светиите и апостолите? Ако са изгаряли един християнин, десет нови са се явявали. Ако са изгаряли десет, сто нови са се явявали. Хората са се учудвали на държанието, на поведението, на устойчивостта на тия мъченици. Това означава вътрешен израз на живота.
към беседата >>
Една от причините за неправилното горение се крие в комините, в кюнците.
Учените хора се стремят да заменят въглищата и дървата с електрическата енергия. Внесе ли се електричеството навсякъде, никакъв дим няма да съществува. Обаче, и при електричеството горението не е пълно. Като се качим в умствения свят, ще видим, че и там горението не става пълно.
Една от причините за неправилното горение се крие в комините, в кюнците.
Често и комините в живота на отделния човек не са поставени на мястото си, вследствие на което горението не става правилно. Какво трябва да прави човек за да избегне дима? - Той трябва да подобри вътрешния израз на своя живот.
към беседата >>
Какво са постигнали хората, като са преследвали светиите и апостолите?
- Ще се научиш. Преди да се молиш, застани прав, със свободни, отпуснати мускули на тялото си като за почивка, и отправи мисълта си нагоре. В това време хората могат да ти се присмиват, да те ругаят, но ако останеш тих и спокоен, без да прекъснеш молитвата си, твоята мисъл е силна. Така са се молили светиите, мъчениците, апостолите. Те са били подлагани на мъчения, на изгаряне, но не са прекъсвали връзката си с Бога.
Какво са постигнали хората, като са преследвали светиите и апостолите?
Ако са изгаряли един християнин, десет нови са се явявали. Ако са изгаряли десет, сто нови са се явявали. Хората са се учудвали на държанието, на поведението, на устойчивостта на тия мъченици. Това означава вътрешен израз на живота.
към беседата >>
Често и комините в живота на отделния човек не са поставени на мястото си, вследствие на което горението не става правилно.
Учените хора се стремят да заменят въглищата и дървата с електрическата енергия. Внесе ли се електричеството навсякъде, никакъв дим няма да съществува. Обаче, и при електричеството горението не е пълно. Като се качим в умствения свят, ще видим, че и там горението не става пълно. Една от причините за неправилното горение се крие в комините, в кюнците.
Често и комините в живота на отделния човек не са поставени на мястото си, вследствие на което горението не става правилно.
Какво трябва да прави човек за да избегне дима? - Той трябва да подобри вътрешния израз на своя живот.
към беседата >>
Ако са изгаряли един християнин, десет нови са се явявали.
Преди да се молиш, застани прав, със свободни, отпуснати мускули на тялото си като за почивка, и отправи мисълта си нагоре. В това време хората могат да ти се присмиват, да те ругаят, но ако останеш тих и спокоен, без да прекъснеш молитвата си, твоята мисъл е силна. Така са се молили светиите, мъчениците, апостолите. Те са били подлагани на мъчения, на изгаряне, но не са прекъсвали връзката си с Бога. Какво са постигнали хората, като са преследвали светиите и апостолите?
Ако са изгаряли един християнин, десет нови са се явявали.
Ако са изгаряли десет, сто нови са се явявали. Хората са се учудвали на държанието, на поведението, на устойчивостта на тия мъченици. Това означава вътрешен израз на живота.
към беседата >>
Какво трябва да прави човек за да избегне дима?
Внесе ли се електричеството навсякъде, никакъв дим няма да съществува. Обаче, и при електричеството горението не е пълно. Като се качим в умствения свят, ще видим, че и там горението не става пълно. Една от причините за неправилното горение се крие в комините, в кюнците. Често и комините в живота на отделния човек не са поставени на мястото си, вследствие на което горението не става правилно.
Какво трябва да прави човек за да избегне дима?
- Той трябва да подобри вътрешния израз на своя живот.
към беседата >>
Ако са изгаряли десет, сто нови са се явявали.
В това време хората могат да ти се присмиват, да те ругаят, но ако останеш тих и спокоен, без да прекъснеш молитвата си, твоята мисъл е силна. Така са се молили светиите, мъчениците, апостолите. Те са били подлагани на мъчения, на изгаряне, но не са прекъсвали връзката си с Бога. Какво са постигнали хората, като са преследвали светиите и апостолите? Ако са изгаряли един християнин, десет нови са се явявали.
Ако са изгаряли десет, сто нови са се явявали.
Хората са се учудвали на държанието, на поведението, на устойчивостта на тия мъченици. Това означава вътрешен израз на живота.
към беседата >>
- Той трябва да подобри вътрешния израз на своя живот.
Обаче, и при електричеството горението не е пълно. Като се качим в умствения свят, ще видим, че и там горението не става пълно. Една от причините за неправилното горение се крие в комините, в кюнците. Често и комините в живота на отделния човек не са поставени на мястото си, вследствие на което горението не става правилно. Какво трябва да прави човек за да избегне дима?
- Той трябва да подобри вътрешния израз на своя живот.
към беседата >>
Хората са се учудвали на държанието, на поведението, на устойчивостта на тия мъченици.
Така са се молили светиите, мъчениците, апостолите. Те са били подлагани на мъчения, на изгаряне, но не са прекъсвали връзката си с Бога. Какво са постигнали хората, като са преследвали светиите и апостолите? Ако са изгаряли един християнин, десет нови са се явявали. Ако са изгаряли десет, сто нови са се явявали.
Хората са се учудвали на държанието, на поведението, на устойчивостта на тия мъченици.
Това означава вътрешен израз на живота.
към беседата >>
И тъй, добрият, разумният човек трябва да се справи с условията на живота.
И тъй, добрият, разумният човек трябва да се справи с условията на живота.
Той е доволен от условията, при които е поставен, и разумно ги използва. Ако обущата му са скъсани, той не изстива. Излезе ли с тия обуща на снега, той е доволен, че има възможност така да концентрира мисълта си, че да не се простуди. И с мокри крака да бъде, пак да не се простуди. Всичко зависи от мисълта на човека.
към беседата >>
Това означава вътрешен израз на живота.
Те са били подлагани на мъчения, на изгаряне, но не са прекъсвали връзката си с Бога. Какво са постигнали хората, като са преследвали светиите и апостолите? Ако са изгаряли един християнин, десет нови са се явявали. Ако са изгаряли десет, сто нови са се явявали. Хората са се учудвали на държанието, на поведението, на устойчивостта на тия мъченици.
Това означава вътрешен израз на живота.
към беседата >>
Той е доволен от условията, при които е поставен, и разумно ги използва.
И тъй, добрият, разумният човек трябва да се справи с условията на живота.
Той е доволен от условията, при които е поставен, и разумно ги използва.
Ако обущата му са скъсани, той не изстива. Излезе ли с тия обуща на снега, той е доволен, че има възможност така да концентрира мисълта си, че да не се простуди. И с мокри крака да бъде, пак да не се простуди. Всичко зависи от мисълта на човека. Като знае това, човек може да излиза зимно време на снега бос и да тича по него около 5-10 минути, даже и повече, без да се простуди.
към беседата >>
Сега, желая ви да бъдете спретнати в своите мисли, чувства и постъпки, да предадете израз на своя живот.
Сега, желая ви да бъдете спретнати в своите мисли, чувства и постъпки, да предадете израз на своя живот.
И тогава, като дойде Божието благословение върху вас, вие ще го приемете и задържите в себе си за вечни времена.
към беседата >>
Ако обущата му са скъсани, той не изстива.
И тъй, добрият, разумният човек трябва да се справи с условията на живота. Той е доволен от условията, при които е поставен, и разумно ги използва.
Ако обущата му са скъсани, той не изстива.
Излезе ли с тия обуща на снега, той е доволен, че има възможност така да концентрира мисълта си, че да не се простуди. И с мокри крака да бъде, пак да не се простуди. Всичко зависи от мисълта на човека. Като знае това, човек може да излиза зимно време на снега бос и да тича по него около 5-10 минути, даже и повече, без да се простуди. Когато мисълта на човека е концентрирана към дадено място, простуда не може да има.
към беседата >>
И тогава, като дойде Божието благословение върху вас, вие ще го приемете и задържите в себе си за вечни времена.
Сега, желая ви да бъдете спретнати в своите мисли, чувства и постъпки, да предадете израз на своя живот.
И тогава, като дойде Божието благословение върху вас, вие ще го приемете и задържите в себе си за вечни времена.
към беседата >>
Излезе ли с тия обуща на снега, той е доволен, че има възможност така да концентрира мисълта си, че да не се простуди.
И тъй, добрият, разумният човек трябва да се справи с условията на живота. Той е доволен от условията, при които е поставен, и разумно ги използва. Ако обущата му са скъсани, той не изстива.
Излезе ли с тия обуща на снега, той е доволен, че има възможност така да концентрира мисълта си, че да не се простуди.
И с мокри крака да бъде, пак да не се простуди. Всичко зависи от мисълта на човека. Като знае това, човек може да излиза зимно време на снега бос и да тича по него около 5-10 минути, даже и повече, без да се простуди. Когато мисълта на човека е концентрирана към дадено място, простуда не може да има. Като концентрира мисълта си към краката, запример, човек привлича умствените си енергии към тях, и по този начин се предпазва от простуда.
към беседата >>
И с мокри крака да бъде, пак да не се простуди.
И тъй, добрият, разумният човек трябва да се справи с условията на живота. Той е доволен от условията, при които е поставен, и разумно ги използва. Ако обущата му са скъсани, той не изстива. Излезе ли с тия обуща на снега, той е доволен, че има възможност така да концентрира мисълта си, че да не се простуди.
И с мокри крака да бъде, пак да не се простуди.
Всичко зависи от мисълта на човека. Като знае това, човек може да излиза зимно време на снега бос и да тича по него около 5-10 минути, даже и повече, без да се простуди. Когато мисълта на човека е концентрирана към дадено място, простуда не може да има. Като концентрира мисълта си към краката, запример, човек привлича умствените си енергии към тях, и по този начин се предпазва от простуда. Обаче, този опит трябва да се прави само от силни хора, които могат да се концентрират.
към беседата >>
Всичко зависи от мисълта на човека.
И тъй, добрият, разумният човек трябва да се справи с условията на живота. Той е доволен от условията, при които е поставен, и разумно ги използва. Ако обущата му са скъсани, той не изстива. Излезе ли с тия обуща на снега, той е доволен, че има възможност така да концентрира мисълта си, че да не се простуди. И с мокри крака да бъде, пак да не се простуди.
Всичко зависи от мисълта на човека.
Като знае това, човек може да излиза зимно време на снега бос и да тича по него около 5-10 минути, даже и повече, без да се простуди. Когато мисълта на човека е концентрирана към дадено място, простуда не може да има. Като концентрира мисълта си към краката, запример, човек привлича умствените си енергии към тях, и по този начин се предпазва от простуда. Обаче, този опит трябва да се прави само от силни хора, които могат да се концентрират. Като потича известно време по снега, човек трябва да влезе на топло, да изтрие краката си с вълнен парцал, докато се стоплят.
към беседата >>
Като знае това, човек може да излиза зимно време на снега бос и да тича по него около 5-10 минути, даже и повече, без да се простуди.
Той е доволен от условията, при които е поставен, и разумно ги използва. Ако обущата му са скъсани, той не изстива. Излезе ли с тия обуща на снега, той е доволен, че има възможност така да концентрира мисълта си, че да не се простуди. И с мокри крака да бъде, пак да не се простуди. Всичко зависи от мисълта на човека.
Като знае това, човек може да излиза зимно време на снега бос и да тича по него около 5-10 минути, даже и повече, без да се простуди.
Когато мисълта на човека е концентрирана към дадено място, простуда не може да има. Като концентрира мисълта си към краката, запример, човек привлича умствените си енергии към тях, и по този начин се предпазва от простуда. Обаче, този опит трябва да се прави само от силни хора, които могат да се концентрират. Като потича известно време по снега, човек трябва да влезе на топло, да изтрие краката си с вълнен парцал, докато се стоплят. Следователно, никога не допущайте в себе си мисълта, че можете да се простудите.
към беседата >>
Когато мисълта на човека е концентрирана към дадено място, простуда не може да има.
Ако обущата му са скъсани, той не изстива. Излезе ли с тия обуща на снега, той е доволен, че има възможност така да концентрира мисълта си, че да не се простуди. И с мокри крака да бъде, пак да не се простуди. Всичко зависи от мисълта на човека. Като знае това, човек може да излиза зимно време на снега бос и да тича по него около 5-10 минути, даже и повече, без да се простуди.
Когато мисълта на човека е концентрирана към дадено място, простуда не може да има.
Като концентрира мисълта си към краката, запример, човек привлича умствените си енергии към тях, и по този начин се предпазва от простуда. Обаче, този опит трябва да се прави само от силни хора, които могат да се концентрират. Като потича известно време по снега, човек трябва да влезе на топло, да изтрие краката си с вълнен парцал, докато се стоплят. Следователно, никога не допущайте в себе си мисълта, че можете да се простудите. Допуснете ли тази мисъл, вие сте поканили вече болестта на гости.
към беседата >>
Като концентрира мисълта си към краката, запример, човек привлича умствените си енергии към тях, и по този начин се предпазва от простуда.
Излезе ли с тия обуща на снега, той е доволен, че има възможност така да концентрира мисълта си, че да не се простуди. И с мокри крака да бъде, пак да не се простуди. Всичко зависи от мисълта на човека. Като знае това, човек може да излиза зимно време на снега бос и да тича по него около 5-10 минути, даже и повече, без да се простуди. Когато мисълта на човека е концентрирана към дадено място, простуда не може да има.
Като концентрира мисълта си към краката, запример, човек привлича умствените си енергии към тях, и по този начин се предпазва от простуда.
Обаче, този опит трябва да се прави само от силни хора, които могат да се концентрират. Като потича известно време по снега, човек трябва да влезе на топло, да изтрие краката си с вълнен парцал, докато се стоплят. Следователно, никога не допущайте в себе си мисълта, че можете да се простудите. Допуснете ли тази мисъл, вие сте поканили вече болестта на гости.
към беседата >>
Обаче, този опит трябва да се прави само от силни хора, които могат да се концентрират.
И с мокри крака да бъде, пак да не се простуди. Всичко зависи от мисълта на човека. Като знае това, човек може да излиза зимно време на снега бос и да тича по него около 5-10 минути, даже и повече, без да се простуди. Когато мисълта на човека е концентрирана към дадено място, простуда не може да има. Като концентрира мисълта си към краката, запример, човек привлича умствените си енергии към тях, и по този начин се предпазва от простуда.
Обаче, този опит трябва да се прави само от силни хора, които могат да се концентрират.
Като потича известно време по снега, човек трябва да влезе на топло, да изтрие краката си с вълнен парцал, докато се стоплят. Следователно, никога не допущайте в себе си мисълта, че можете да се простудите. Допуснете ли тази мисъл, вие сте поканили вече болестта на гости.
към беседата >>
Като потича известно време по снега, човек трябва да влезе на топло, да изтрие краката си с вълнен парцал, докато се стоплят.
Всичко зависи от мисълта на човека. Като знае това, човек може да излиза зимно време на снега бос и да тича по него около 5-10 минути, даже и повече, без да се простуди. Когато мисълта на човека е концентрирана към дадено място, простуда не може да има. Като концентрира мисълта си към краката, запример, човек привлича умствените си енергии към тях, и по този начин се предпазва от простуда. Обаче, този опит трябва да се прави само от силни хора, които могат да се концентрират.
Като потича известно време по снега, човек трябва да влезе на топло, да изтрие краката си с вълнен парцал, докато се стоплят.
Следователно, никога не допущайте в себе си мисълта, че можете да се простудите. Допуснете ли тази мисъл, вие сте поканили вече болестта на гости.
към беседата >>
Следователно, никога не допущайте в себе си мисълта, че можете да се простудите.
Като знае това, човек може да излиза зимно време на снега бос и да тича по него около 5-10 минути, даже и повече, без да се простуди. Когато мисълта на човека е концентрирана към дадено място, простуда не може да има. Като концентрира мисълта си към краката, запример, човек привлича умствените си енергии към тях, и по този начин се предпазва от простуда. Обаче, този опит трябва да се прави само от силни хора, които могат да се концентрират. Като потича известно време по снега, човек трябва да влезе на топло, да изтрие краката си с вълнен парцал, докато се стоплят.
Следователно, никога не допущайте в себе си мисълта, че можете да се простудите.
Допуснете ли тази мисъл, вие сте поканили вече болестта на гости.
към беседата >>
Допуснете ли тази мисъл, вие сте поканили вече болестта на гости.
Когато мисълта на човека е концентрирана към дадено място, простуда не може да има. Като концентрира мисълта си към краката, запример, човек привлича умствените си енергии към тях, и по този начин се предпазва от простуда. Обаче, този опит трябва да се прави само от силни хора, които могат да се концентрират. Като потича известно време по снега, човек трябва да влезе на топло, да изтрие краката си с вълнен парцал, докато се стоплят. Следователно, никога не допущайте в себе си мисълта, че можете да се простудите.
Допуснете ли тази мисъл, вие сте поканили вече болестта на гости.
към беседата >>
Съвременните хора сами канят болестите в дома си.
Съвременните хора сами канят болестите в дома си.
Разболеят ли се, те се страхуват, че ще умрат. Казано е в Писанието, че Бог не съизволява на смъртта на грешника, но благоволява в живота на праведния. В Бога всички са живи. Той не желае смъртта на хората, но същевременно не подържа тяхното чрезмерно размножаване. За дървото за познаване на доброто и злото се казва, че имало 12 плода.
към беседата >>
Разболеят ли се, те се страхуват, че ще умрат.
Съвременните хора сами канят болестите в дома си.
Разболеят ли се, те се страхуват, че ще умрат.
Казано е в Писанието, че Бог не съизволява на смъртта на грешника, но благоволява в живота на праведния. В Бога всички са живи. Той не желае смъртта на хората, но същевременно не подържа тяхното чрезмерно размножаване. За дървото за познаване на доброто и злото се казва, че имало 12 плода. Числото 12 е образувано от 1 и 2, от 10 и 2.
към беседата >>
Казано е в Писанието, че Бог не съизволява на смъртта на грешника, но благоволява в живота на праведния.
Съвременните хора сами канят болестите в дома си. Разболеят ли се, те се страхуват, че ще умрат.
Казано е в Писанието, че Бог не съизволява на смъртта на грешника, но благоволява в живота на праведния.
В Бога всички са живи. Той не желае смъртта на хората, но същевременно не подържа тяхното чрезмерно размножаване. За дървото за познаване на доброто и злото се казва, че имало 12 плода. Числото 12 е образувано от 1 и 2, от 10 и 2. Числото 10 показва пътя, който е изминала единицата, докато дойде до числото две.
към беседата >>
В Бога всички са живи.
Съвременните хора сами канят болестите в дома си. Разболеят ли се, те се страхуват, че ще умрат. Казано е в Писанието, че Бог не съизволява на смъртта на грешника, но благоволява в живота на праведния.
В Бога всички са живи.
Той не желае смъртта на хората, но същевременно не подържа тяхното чрезмерно размножаване. За дървото за познаване на доброто и злото се казва, че имало 12 плода. Числото 12 е образувано от 1 и 2, от 10 и 2. Числото 10 показва пътя, който е изминала единицата, докато дойде до числото две. Числото десет е число на движение.
към беседата >>
Той не желае смъртта на хората, но същевременно не подържа тяхното чрезмерно размножаване.
Съвременните хора сами канят болестите в дома си. Разболеят ли се, те се страхуват, че ще умрат. Казано е в Писанието, че Бог не съизволява на смъртта на грешника, но благоволява в живота на праведния. В Бога всички са живи.
Той не желае смъртта на хората, но същевременно не подържа тяхното чрезмерно размножаване.
За дървото за познаване на доброто и злото се казва, че имало 12 плода. Числото 12 е образувано от 1 и 2, от 10 и 2. Числото 10 показва пътя, който е изминала единицата, докато дойде до числото две. Числото десет е число на движение. Знаем, че животът е движение.
към беседата >>
За дървото за познаване на доброто и злото се казва, че имало 12 плода.
Съвременните хора сами канят болестите в дома си. Разболеят ли се, те се страхуват, че ще умрат. Казано е в Писанието, че Бог не съизволява на смъртта на грешника, но благоволява в живота на праведния. В Бога всички са живи. Той не желае смъртта на хората, но същевременно не подържа тяхното чрезмерно размножаване.
За дървото за познаване на доброто и злото се казва, че имало 12 плода.
Числото 12 е образувано от 1 и 2, от 10 и 2. Числото 10 показва пътя, който е изминала единицата, докато дойде до числото две. Числото десет е число на движение. Знаем, че животът е движение. Следователно, числото десет е число на живота.
към беседата >>
Числото 12 е образувано от 1 и 2, от 10 и 2.
Разболеят ли се, те се страхуват, че ще умрат. Казано е в Писанието, че Бог не съизволява на смъртта на грешника, но благоволява в живота на праведния. В Бога всички са живи. Той не желае смъртта на хората, но същевременно не подържа тяхното чрезмерно размножаване. За дървото за познаване на доброто и злото се казва, че имало 12 плода.
Числото 12 е образувано от 1 и 2, от 10 и 2.
Числото 10 показва пътя, който е изминала единицата, докато дойде до числото две. Числото десет е число на движение. Знаем, че животът е движение. Следователно, числото десет е число на живота. Когато радиусът се движи около една точка, образува се окръжност, едно цяло, т.е. единица.
към беседата >>
Числото 10 показва пътя, който е изминала единицата, докато дойде до числото две.
Казано е в Писанието, че Бог не съизволява на смъртта на грешника, но благоволява в живота на праведния. В Бога всички са живи. Той не желае смъртта на хората, но същевременно не подържа тяхното чрезмерно размножаване. За дървото за познаване на доброто и злото се казва, че имало 12 плода. Числото 12 е образувано от 1 и 2, от 10 и 2.
Числото 10 показва пътя, който е изминала единицата, докато дойде до числото две.
Числото десет е число на движение. Знаем, че животът е движение. Следователно, числото десет е число на живота. Когато радиусът се движи около една точка, образува се окръжност, едно цяло, т.е. единица. Диаметърът дели цялото, т.е.
към беседата >>
Числото десет е число на движение.
В Бога всички са живи. Той не желае смъртта на хората, но същевременно не подържа тяхното чрезмерно размножаване. За дървото за познаване на доброто и злото се казва, че имало 12 плода. Числото 12 е образувано от 1 и 2, от 10 и 2. Числото 10 показва пътя, който е изминала единицата, докато дойде до числото две.
Числото десет е число на движение.
Знаем, че животът е движение. Следователно, числото десет е число на живота. Когато радиусът се движи около една точка, образува се окръжност, едно цяло, т.е. единица. Диаметърът дели цялото, т.е. кръга на две равни части, на две единици.
към беседата >>
Знаем, че животът е движение.
Той не желае смъртта на хората, но същевременно не подържа тяхното чрезмерно размножаване. За дървото за познаване на доброто и злото се казва, че имало 12 плода. Числото 12 е образувано от 1 и 2, от 10 и 2. Числото 10 показва пътя, който е изминала единицата, докато дойде до числото две. Числото десет е число на движение.
Знаем, че животът е движение.
Следователно, числото десет е число на живота. Когато радиусът се движи около една точка, образува се окръжност, едно цяло, т.е. единица. Диаметърът дели цялото, т.е. кръга на две равни части, на две единици. Такова деление съществува между хората, както и в природата.
към беседата >>
Следователно, числото десет е число на живота.
За дървото за познаване на доброто и злото се казва, че имало 12 плода. Числото 12 е образувано от 1 и 2, от 10 и 2. Числото 10 показва пътя, който е изминала единицата, докато дойде до числото две. Числото десет е число на движение. Знаем, че животът е движение.
Следователно, числото десет е число на живота.
Когато радиусът се движи около една точка, образува се окръжност, едно цяло, т.е. единица. Диаметърът дели цялото, т.е. кръга на две равни части, на две единици. Такова деление съществува между хората, както и в природата.
към беседата >>
Когато радиусът се движи около една точка, образува се окръжност, едно цяло, т.е. единица.
Числото 12 е образувано от 1 и 2, от 10 и 2. Числото 10 показва пътя, който е изминала единицата, докато дойде до числото две. Числото десет е число на движение. Знаем, че животът е движение. Следователно, числото десет е число на живота.
Когато радиусът се движи около една точка, образува се окръжност, едно цяло, т.е. единица.
Диаметърът дели цялото, т.е. кръга на две равни части, на две единици. Такова деление съществува между хората, както и в природата.
към беседата >>
Диаметърът дели цялото, т.е.
Числото 10 показва пътя, който е изминала единицата, докато дойде до числото две. Числото десет е число на движение. Знаем, че животът е движение. Следователно, числото десет е число на живота. Когато радиусът се движи около една точка, образува се окръжност, едно цяло, т.е. единица.
Диаметърът дели цялото, т.е.
кръга на две равни части, на две единици. Такова деление съществува между хората, както и в природата.
към беседата >>
кръга на две равни части, на две единици.
Числото десет е число на движение. Знаем, че животът е движение. Следователно, числото десет е число на живота. Когато радиусът се движи около една точка, образува се окръжност, едно цяло, т.е. единица. Диаметърът дели цялото, т.е.
кръга на две равни части, на две единици.
Такова деление съществува между хората, както и в природата.
към беседата >>
Такова деление съществува между хората, както и в природата.
Знаем, че животът е движение. Следователно, числото десет е число на живота. Когато радиусът се движи около една точка, образува се окръжност, едно цяло, т.е. единица. Диаметърът дели цялото, т.е. кръга на две равни части, на две единици.
Такова деление съществува между хората, както и в природата.
към беседата >>
Числото две показва, че когато е било единица, образувало един кръг.
Числото две показва, че когато е било единица, образувало един кръг.
След това е образувало още един кръг, т.е. то е минало в друга еволюция и се е превърнало в числото две. От единицата можем да образуваме числата 12 и 21. Домът може да бъде основан или върху числото 12, или върху 21. Дом, в който мъжът, т.е.
към беседата >>
След това е образувало още един кръг, т.е.
Числото две показва, че когато е било единица, образувало един кръг.
След това е образувало още един кръг, т.е.
то е минало в друга еволюция и се е превърнало в числото две. От единицата можем да образуваме числата 12 и 21. Домът може да бъде основан или върху числото 12, или върху 21. Дом, в който мъжът, т.е. положителните сили, взимат надмощие, е основан върху числото 12.
към беседата >>
то е минало в друга еволюция и се е превърнало в числото две.
Числото две показва, че когато е било единица, образувало един кръг. След това е образувало още един кръг, т.е.
то е минало в друга еволюция и се е превърнало в числото две.
От единицата можем да образуваме числата 12 и 21. Домът може да бъде основан или върху числото 12, или върху 21. Дом, в който мъжът, т.е. положителните сили, взимат надмощие, е основан върху числото 12. Първото дете в този дом, ще бъде момче.
към беседата >>
От единицата можем да образуваме числата 12 и 21.
Числото две показва, че когато е било единица, образувало един кръг. След това е образувало още един кръг, т.е. то е минало в друга еволюция и се е превърнало в числото две.
От единицата можем да образуваме числата 12 и 21.
Домът може да бъде основан или върху числото 12, или върху 21. Дом, в който мъжът, т.е. положителните сили, взимат надмощие, е основан върху числото 12. Първото дете в този дом, ще бъде момче. Ако творческите сили взимат надмощие в дома, т.е.
към беседата >>
Домът може да бъде основан или върху числото 12, или върху 21.
Числото две показва, че когато е било единица, образувало един кръг. След това е образувало още един кръг, т.е. то е минало в друга еволюция и се е превърнало в числото две. От единицата можем да образуваме числата 12 и 21.
Домът може да бъде основан или върху числото 12, или върху 21.
Дом, в който мъжът, т.е. положителните сили, взимат надмощие, е основан върху числото 12. Първото дете в този дом, ще бъде момче. Ако творческите сили взимат надмощие в дома, т.е. ако женският принцип преодолява, това показва, че този дом е основан върху числото 21.
към беседата >>
Дом, в който мъжът, т.е.
Числото две показва, че когато е било единица, образувало един кръг. След това е образувало още един кръг, т.е. то е минало в друга еволюция и се е превърнало в числото две. От единицата можем да образуваме числата 12 и 21. Домът може да бъде основан или върху числото 12, или върху 21.
Дом, в който мъжът, т.е.
положителните сили, взимат надмощие, е основан върху числото 12. Първото дете в този дом, ще бъде момче. Ако творческите сили взимат надмощие в дома, т.е. ако женският принцип преодолява, това показва, че този дом е основан върху числото 21. Първото дете, което ще се роди в този дом, ще бъде момиче.
към беседата >>
положителните сили, взимат надмощие, е основан върху числото 12.
След това е образувало още един кръг, т.е. то е минало в друга еволюция и се е превърнало в числото две. От единицата можем да образуваме числата 12 и 21. Домът може да бъде основан или върху числото 12, или върху 21. Дом, в който мъжът, т.е.
положителните сили, взимат надмощие, е основан върху числото 12.
Първото дете в този дом, ще бъде момче. Ако творческите сили взимат надмощие в дома, т.е. ако женският принцип преодолява, това показва, че този дом е основан върху числото 21. Първото дете, което ще се роди в този дом, ще бъде момиче. Следователно, за да се роди момче в един дом, бащата трябва да бъде много умен.
към беседата >>
Първото дете в този дом, ще бъде момче.
то е минало в друга еволюция и се е превърнало в числото две. От единицата можем да образуваме числата 12 и 21. Домът може да бъде основан или върху числото 12, или върху 21. Дом, в който мъжът, т.е. положителните сили, взимат надмощие, е основан върху числото 12.
Първото дете в този дом, ще бъде момче.
Ако творческите сили взимат надмощие в дома, т.е. ако женският принцип преодолява, това показва, че този дом е основан върху числото 21. Първото дете, което ще се роди в този дом, ще бъде момиче. Следователно, за да се роди момче в един дом, бащата трябва да бъде много умен. За да се роди момиче в някой дом, майката трябва да бъде любеща.
към беседата >>
Ако творческите сили взимат надмощие в дома, т.е.
От единицата можем да образуваме числата 12 и 21. Домът може да бъде основан или върху числото 12, или върху 21. Дом, в който мъжът, т.е. положителните сили, взимат надмощие, е основан върху числото 12. Първото дете в този дом, ще бъде момче.
Ако творческите сили взимат надмощие в дома, т.е.
ако женският принцип преодолява, това показва, че този дом е основан върху числото 21. Първото дете, което ще се роди в този дом, ще бъде момиче. Следователно, за да се роди момче в един дом, бащата трябва да бъде много умен. За да се роди момиче в някой дом, майката трябва да бъде любеща. Когато мъдростта има надмощие в даден дом, ражда се момче.
към беседата >>
ако женският принцип преодолява, това показва, че този дом е основан върху числото 21.
Домът може да бъде основан или върху числото 12, или върху 21. Дом, в който мъжът, т.е. положителните сили, взимат надмощие, е основан върху числото 12. Първото дете в този дом, ще бъде момче. Ако творческите сили взимат надмощие в дома, т.е.
ако женският принцип преодолява, това показва, че този дом е основан върху числото 21.
Първото дете, което ще се роди в този дом, ще бъде момиче. Следователно, за да се роди момче в един дом, бащата трябва да бъде много умен. За да се роди момиче в някой дом, майката трябва да бъде любеща. Когато мъдростта има надмощие в даден дом, ражда се момче. Когато любовта има надмощие, ражда се момиче.
към беседата >>
Първото дете, което ще се роди в този дом, ще бъде момиче.
Дом, в който мъжът, т.е. положителните сили, взимат надмощие, е основан върху числото 12. Първото дете в този дом, ще бъде момче. Ако творческите сили взимат надмощие в дома, т.е. ако женският принцип преодолява, това показва, че този дом е основан върху числото 21.
Първото дете, което ще се роди в този дом, ще бъде момиче.
Следователно, за да се роди момче в един дом, бащата трябва да бъде много умен. За да се роди момиче в някой дом, майката трябва да бъде любеща. Когато мъдростта има надмощие в даден дом, ражда се момче. Когато любовта има надмощие, ражда се момиче. Това показва, че децата не се раждат произволно, но по известни закони.
към беседата >>
Следователно, за да се роди момче в един дом, бащата трябва да бъде много умен.
положителните сили, взимат надмощие, е основан върху числото 12. Първото дете в този дом, ще бъде момче. Ако творческите сили взимат надмощие в дома, т.е. ако женският принцип преодолява, това показва, че този дом е основан върху числото 21. Първото дете, което ще се роди в този дом, ще бъде момиче.
Следователно, за да се роди момче в един дом, бащата трябва да бъде много умен.
За да се роди момиче в някой дом, майката трябва да бъде любеща. Когато мъдростта има надмощие в даден дом, ражда се момче. Когато любовта има надмощие, ражда се момиче. Това показва, че децата не се раждат произволно, но по известни закони. Не се ли спазват тия закони, много момчета и момичета могат да се родят, но те по форма само ще бъдат такива.
към беседата >>
За да се роди момиче в някой дом, майката трябва да бъде любеща.
Първото дете в този дом, ще бъде момче. Ако творческите сили взимат надмощие в дома, т.е. ако женският принцип преодолява, това показва, че този дом е основан върху числото 21. Първото дете, което ще се роди в този дом, ще бъде момиче. Следователно, за да се роди момче в един дом, бащата трябва да бъде много умен.
За да се роди момиче в някой дом, майката трябва да бъде любеща.
Когато мъдростта има надмощие в даден дом, ражда се момче. Когато любовта има надмощие, ражда се момиче. Това показва, че децата не се раждат произволно, но по известни закони. Не се ли спазват тия закони, много момчета и момичета могат да се родят, но те по форма само ще бъдат такива. Всъщност, те не съдържат качествата на момчето или на момичето.
към беседата >>
Когато мъдростта има надмощие в даден дом, ражда се момче.
Ако творческите сили взимат надмощие в дома, т.е. ако женският принцип преодолява, това показва, че този дом е основан върху числото 21. Първото дете, което ще се роди в този дом, ще бъде момиче. Следователно, за да се роди момче в един дом, бащата трябва да бъде много умен. За да се роди момиче в някой дом, майката трябва да бъде любеща.
Когато мъдростта има надмощие в даден дом, ражда се момче.
Когато любовта има надмощие, ражда се момиче. Това показва, че децата не се раждат произволно, но по известни закони. Не се ли спазват тия закони, много момчета и момичета могат да се родят, но те по форма само ще бъдат такива. Всъщност, те не съдържат качествата на момчето или на момичето.
към беседата >>
Когато любовта има надмощие, ражда се момиче.
ако женският принцип преодолява, това показва, че този дом е основан върху числото 21. Първото дете, което ще се роди в този дом, ще бъде момиче. Следователно, за да се роди момче в един дом, бащата трябва да бъде много умен. За да се роди момиче в някой дом, майката трябва да бъде любеща. Когато мъдростта има надмощие в даден дом, ражда се момче.
Когато любовта има надмощие, ражда се момиче.
Това показва, че децата не се раждат произволно, но по известни закони. Не се ли спазват тия закони, много момчета и момичета могат да се родят, но те по форма само ще бъдат такива. Всъщност, те не съдържат качествата на момчето или на момичето.
към беседата >>
Това показва, че децата не се раждат произволно, но по известни закони.
Първото дете, което ще се роди в този дом, ще бъде момиче. Следователно, за да се роди момче в един дом, бащата трябва да бъде много умен. За да се роди момиче в някой дом, майката трябва да бъде любеща. Когато мъдростта има надмощие в даден дом, ражда се момче. Когато любовта има надмощие, ражда се момиче.
Това показва, че децата не се раждат произволно, но по известни закони.
Не се ли спазват тия закони, много момчета и момичета могат да се родят, но те по форма само ще бъдат такива. Всъщност, те не съдържат качествата на момчето или на момичето.
към беседата >>
Не се ли спазват тия закони, много момчета и момичета могат да се родят, но те по форма само ще бъдат такива.
Следователно, за да се роди момче в един дом, бащата трябва да бъде много умен. За да се роди момиче в някой дом, майката трябва да бъде любеща. Когато мъдростта има надмощие в даден дом, ражда се момче. Когато любовта има надмощие, ражда се момиче. Това показва, че децата не се раждат произволно, но по известни закони.
Не се ли спазват тия закони, много момчета и момичета могат да се родят, но те по форма само ще бъдат такива.
Всъщност, те не съдържат качествата на момчето или на момичето.
към беседата >>
Всъщност, те не съдържат качествата на момчето или на момичето.
За да се роди момиче в някой дом, майката трябва да бъде любеща. Когато мъдростта има надмощие в даден дом, ражда се момче. Когато любовта има надмощие, ражда се момиче. Това показва, че децата не се раждат произволно, но по известни закони. Не се ли спазват тия закони, много момчета и момичета могат да се родят, но те по форма само ще бъдат такива.
Всъщност, те не съдържат качествата на момчето или на момичето.
към беседата >>
И тъй, който иска да има добре развит ум, той трябва да дава надмощие на положителните сили в себе си, т.е.
И тъй, който иска да има добре развит ум, той трябва да дава надмощие на положителните сили в себе си, т.е.
на мъдростта. Иска ли да има добро сърце, той трябва да даде надмощие на творческите сили в себе си, т.е. на любовта. Който има и добър ум, и добро сърце, той е дал място в себе си и на любовта, и на мъдростта. Той владее и двете числа - 12 и 21.
към беседата >>
на мъдростта.
И тъй, който иска да има добре развит ум, той трябва да дава надмощие на положителните сили в себе си, т.е.
на мъдростта.
Иска ли да има добро сърце, той трябва да даде надмощие на творческите сили в себе си, т.е. на любовта. Който има и добър ум, и добро сърце, той е дал място в себе си и на любовта, и на мъдростта. Той владее и двете числа - 12 и 21. Когато децата от един дом спадат в системата на своите родители, те остават да живеят при тях.
към беседата >>
Иска ли да има добро сърце, той трябва да даде надмощие на творческите сили в себе си, т.е.
И тъй, който иска да има добре развит ум, той трябва да дава надмощие на положителните сили в себе си, т.е. на мъдростта.
Иска ли да има добро сърце, той трябва да даде надмощие на творческите сили в себе си, т.е.
на любовта. Който има и добър ум, и добро сърце, той е дал място в себе си и на любовта, и на мъдростта. Той владее и двете числа - 12 и 21. Когато децата от един дом спадат в системата на своите родители, те остават да живеят при тях. Ако не спадат към тяхната система, те напущат бащиния си дом и отиват в друга някоя система.
към беседата >>
на любовта.
И тъй, който иска да има добре развит ум, той трябва да дава надмощие на положителните сили в себе си, т.е. на мъдростта. Иска ли да има добро сърце, той трябва да даде надмощие на творческите сили в себе си, т.е.
на любовта.
Който има и добър ум, и добро сърце, той е дал място в себе си и на любовта, и на мъдростта. Той владее и двете числа - 12 и 21. Когато децата от един дом спадат в системата на своите родители, те остават да живеят при тях. Ако не спадат към тяхната система, те напущат бащиния си дом и отиват в друга някоя система. С това се обяснява, защо синът на някое семейство, като се ожени, отива да живее при родителите на своята жена и се чувства там по-добре, отколкото при своите родители.
към беседата >>
Който има и добър ум, и добро сърце, той е дал място в себе си и на любовта, и на мъдростта.
И тъй, който иска да има добре развит ум, той трябва да дава надмощие на положителните сили в себе си, т.е. на мъдростта. Иска ли да има добро сърце, той трябва да даде надмощие на творческите сили в себе си, т.е. на любовта.
Който има и добър ум, и добро сърце, той е дал място в себе си и на любовта, и на мъдростта.
Той владее и двете числа - 12 и 21. Когато децата от един дом спадат в системата на своите родители, те остават да живеят при тях. Ако не спадат към тяхната система, те напущат бащиния си дом и отиват в друга някоя система. С това се обяснява, защо синът на някое семейство, като се ожени, отива да живее при родителите на своята жена и се чувства там по-добре, отколкото при своите родители. Същото става и с дъщерята.
към беседата >>
Той владее и двете числа - 12 и 21.
И тъй, който иска да има добре развит ум, той трябва да дава надмощие на положителните сили в себе си, т.е. на мъдростта. Иска ли да има добро сърце, той трябва да даде надмощие на творческите сили в себе си, т.е. на любовта. Който има и добър ум, и добро сърце, той е дал място в себе си и на любовта, и на мъдростта.
Той владее и двете числа - 12 и 21.
Когато децата от един дом спадат в системата на своите родители, те остават да живеят при тях. Ако не спадат към тяхната система, те напущат бащиния си дом и отиват в друга някоя система. С това се обяснява, защо синът на някое семейство, като се ожени, отива да живее при родителите на своята жена и се чувства там по-добре, отколкото при своите родители. Същото става и с дъщерята. Тя отива при родителите на своя мъж и понякога там се чувства по-добре, отколкото при своите майка и баща.
към беседата >>
Когато децата от един дом спадат в системата на своите родители, те остават да живеят при тях.
на мъдростта. Иска ли да има добро сърце, той трябва да даде надмощие на творческите сили в себе си, т.е. на любовта. Който има и добър ум, и добро сърце, той е дал място в себе си и на любовта, и на мъдростта. Той владее и двете числа - 12 и 21.
Когато децата от един дом спадат в системата на своите родители, те остават да живеят при тях.
Ако не спадат към тяхната система, те напущат бащиния си дом и отиват в друга някоя система. С това се обяснява, защо синът на някое семейство, като се ожени, отива да живее при родителите на своята жена и се чувства там по-добре, отколкото при своите родители. Същото става и с дъщерята. Тя отива при родителите на своя мъж и понякога там се чувства по-добре, отколкото при своите майка и баща. От гледище на човешките разбирания, това е неестествено; от гледище на Божествения порядък на нещата, това е естествено.
към беседата >>
Ако не спадат към тяхната система, те напущат бащиния си дом и отиват в друга някоя система.
Иска ли да има добро сърце, той трябва да даде надмощие на творческите сили в себе си, т.е. на любовта. Който има и добър ум, и добро сърце, той е дал място в себе си и на любовта, и на мъдростта. Той владее и двете числа - 12 и 21. Когато децата от един дом спадат в системата на своите родители, те остават да живеят при тях.
Ако не спадат към тяхната система, те напущат бащиния си дом и отиват в друга някоя система.
С това се обяснява, защо синът на някое семейство, като се ожени, отива да живее при родителите на своята жена и се чувства там по-добре, отколкото при своите родители. Същото става и с дъщерята. Тя отива при родителите на своя мъж и понякога там се чувства по-добре, отколкото при своите майка и баща. От гледище на човешките разбирания, това е неестествено; от гледище на Божествения порядък на нещата, това е естествено. За хората е неестествено, синът да влезе в някой дом като приведен зет.
към беседата >>
С това се обяснява, защо синът на някое семейство, като се ожени, отива да живее при родителите на своята жена и се чувства там по-добре, отколкото при своите родители.
на любовта. Който има и добър ум, и добро сърце, той е дал място в себе си и на любовта, и на мъдростта. Той владее и двете числа - 12 и 21. Когато децата от един дом спадат в системата на своите родители, те остават да живеят при тях. Ако не спадат към тяхната система, те напущат бащиния си дом и отиват в друга някоя система.
С това се обяснява, защо синът на някое семейство, като се ожени, отива да живее при родителите на своята жена и се чувства там по-добре, отколкото при своите родители.
Същото става и с дъщерята. Тя отива при родителите на своя мъж и понякога там се чувства по-добре, отколкото при своите майка и баща. От гледище на човешките разбирания, това е неестествено; от гледище на Божествения порядък на нещата, това е естествено. За хората е неестествено, синът да влезе в някой дом като приведен зет. Майката и бащата страдат за него, искат да бъде при тях.
към беседата >>
Същото става и с дъщерята.
Който има и добър ум, и добро сърце, той е дал място в себе си и на любовта, и на мъдростта. Той владее и двете числа - 12 и 21. Когато децата от един дом спадат в системата на своите родители, те остават да живеят при тях. Ако не спадат към тяхната система, те напущат бащиния си дом и отиват в друга някоя система. С това се обяснява, защо синът на някое семейство, като се ожени, отива да живее при родителите на своята жена и се чувства там по-добре, отколкото при своите родители.
Същото става и с дъщерята.
Тя отива при родителите на своя мъж и понякога там се чувства по-добре, отколкото при своите майка и баща. От гледище на човешките разбирания, това е неестествено; от гледище на Божествения порядък на нещата, това е естествено. За хората е неестествено, синът да влезе в някой дом като приведен зет. Майката и бащата страдат за него, искат да бъде при тях. - Защо трябва да страдат?
към беседата >>
Тя отива при родителите на своя мъж и понякога там се чувства по-добре, отколкото при своите майка и баща.
Той владее и двете числа - 12 и 21. Когато децата от един дом спадат в системата на своите родители, те остават да живеят при тях. Ако не спадат към тяхната система, те напущат бащиния си дом и отиват в друга някоя система. С това се обяснява, защо синът на някое семейство, като се ожени, отива да живее при родителите на своята жена и се чувства там по-добре, отколкото при своите родители. Същото става и с дъщерята.
Тя отива при родителите на своя мъж и понякога там се чувства по-добре, отколкото при своите майка и баща.
От гледище на човешките разбирания, това е неестествено; от гледище на Божествения порядък на нещата, това е естествено. За хората е неестествено, синът да влезе в някой дом като приведен зет. Майката и бащата страдат за него, искат да бъде при тях. - Защо трябва да страдат? Нека родят още един син.
към беседата >>
От гледище на човешките разбирания, това е неестествено; от гледище на Божествения порядък на нещата, това е естествено.
Когато децата от един дом спадат в системата на своите родители, те остават да живеят при тях. Ако не спадат към тяхната система, те напущат бащиния си дом и отиват в друга някоя система. С това се обяснява, защо синът на някое семейство, като се ожени, отива да живее при родителите на своята жена и се чувства там по-добре, отколкото при своите родители. Същото става и с дъщерята. Тя отива при родителите на своя мъж и понякога там се чувства по-добре, отколкото при своите майка и баща.
От гледище на човешките разбирания, това е неестествено; от гледище на Божествения порядък на нещата, това е естествено.
За хората е неестествено, синът да влезе в някой дом като приведен зет. Майката и бащата страдат за него, искат да бъде при тях. - Защо трябва да страдат? Нека родят още един син. - Няма време.
към беседата >>
За хората е неестествено, синът да влезе в някой дом като приведен зет.
Ако не спадат към тяхната система, те напущат бащиния си дом и отиват в друга някоя система. С това се обяснява, защо синът на някое семейство, като се ожени, отива да живее при родителите на своята жена и се чувства там по-добре, отколкото при своите родители. Същото става и с дъщерята. Тя отива при родителите на своя мъж и понякога там се чувства по-добре, отколкото при своите майка и баща. От гледище на човешките разбирания, това е неестествено; от гледище на Божествения порядък на нещата, това е естествено.
За хората е неестествено, синът да влезе в някой дом като приведен зет.
Майката и бащата страдат за него, искат да бъде при тях. - Защо трябва да страдат? Нека родят още един син. - Няма време. Кога ще се роди, кога ще порасне и ще стане голям.
към беседата >>
Майката и бащата страдат за него, искат да бъде при тях.
С това се обяснява, защо синът на някое семейство, като се ожени, отива да живее при родителите на своята жена и се чувства там по-добре, отколкото при своите родители. Същото става и с дъщерята. Тя отива при родителите на своя мъж и понякога там се чувства по-добре, отколкото при своите майка и баща. От гледище на човешките разбирания, това е неестествено; от гледище на Божествения порядък на нещата, това е естествено. За хората е неестествено, синът да влезе в някой дом като приведен зет.
Майката и бащата страдат за него, искат да бъде при тях.
- Защо трябва да страдат? Нека родят още един син. - Няма време. Кога ще се роди, кога ще порасне и ще стане голям. - Вечността е пред вас.
към беседата >>
- Защо трябва да страдат?
Същото става и с дъщерята. Тя отива при родителите на своя мъж и понякога там се чувства по-добре, отколкото при своите майка и баща. От гледище на човешките разбирания, това е неестествено; от гледище на Божествения порядък на нещата, това е естествено. За хората е неестествено, синът да влезе в някой дом като приведен зет. Майката и бащата страдат за него, искат да бъде при тях.
- Защо трябва да страдат?
Нека родят още един син. - Няма време. Кога ще се роди, кога ще порасне и ще стане голям. - Вечността е пред вас. Има време за постигане на всички човешки желания.
към беседата >>
Нека родят още един син.
Тя отива при родителите на своя мъж и понякога там се чувства по-добре, отколкото при своите майка и баща. От гледище на човешките разбирания, това е неестествено; от гледище на Божествения порядък на нещата, това е естествено. За хората е неестествено, синът да влезе в някой дом като приведен зет. Майката и бащата страдат за него, искат да бъде при тях. - Защо трябва да страдат?
Нека родят още един син.
- Няма време. Кога ще се роди, кога ще порасне и ще стане голям. - Вечността е пред вас. Има време за постигане на всички човешки желания.
към беседата >>
- Няма време.
От гледище на човешките разбирания, това е неестествено; от гледище на Божествения порядък на нещата, това е естествено. За хората е неестествено, синът да влезе в някой дом като приведен зет. Майката и бащата страдат за него, искат да бъде при тях. - Защо трябва да страдат? Нека родят още един син.
- Няма време.
Кога ще се роди, кога ще порасне и ще стане голям. - Вечността е пред вас. Има време за постигане на всички човешки желания.
към беседата >>
Кога ще се роди, кога ще порасне и ще стане голям.
За хората е неестествено, синът да влезе в някой дом като приведен зет. Майката и бащата страдат за него, искат да бъде при тях. - Защо трябва да страдат? Нека родят още един син. - Няма време.
Кога ще се роди, кога ще порасне и ще стане голям.
- Вечността е пред вас. Има време за постигане на всички човешки желания.
към беседата >>
- Вечността е пред вас.
Майката и бащата страдат за него, искат да бъде при тях. - Защо трябва да страдат? Нека родят още един син. - Няма време. Кога ще се роди, кога ще порасне и ще стане голям.
- Вечността е пред вас.
Има време за постигане на всички човешки желания.
към беседата >>
Има време за постигане на всички човешки желания.
- Защо трябва да страдат? Нека родят още един син. - Няма време. Кога ще се роди, кога ще порасне и ще стане голям. - Вечността е пред вас.
Има време за постигане на всички човешки желания.
към беседата >>
Когато говоря за вечността, аз имам предвид възможностите, които се крият в човешката душа.
Когато говоря за вечността, аз имам предвид възможностите, които се крият в човешката душа.
За реализиране на това, което душата носи в себе си, е нужна цяла вечност. Милиони години са нужни за развиване на човека. Като знаете това, не ограничавайте своя живот. Не мислете за сегментите на своя живот. Не гледайте на живота си като на парче от целия кръг и не мислете, че животът ви е къс.
към беседата >>
За реализиране на това, което душата носи в себе си, е нужна цяла вечност.
Когато говоря за вечността, аз имам предвид възможностите, които се крият в човешката душа.
За реализиране на това, което душата носи в себе си, е нужна цяла вечност.
Милиони години са нужни за развиване на човека. Като знаете това, не ограничавайте своя живот. Не мислете за сегментите на своя живот. Не гледайте на живота си като на парче от целия кръг и не мислете, че животът ви е къс. Колкото малка част да представя вашия живот от великия Божествен кръг, все пак сте част от него и се сливате с цялото.
към беседата >>
Милиони години са нужни за развиване на човека.
Когато говоря за вечността, аз имам предвид възможностите, които се крият в човешката душа. За реализиране на това, което душата носи в себе си, е нужна цяла вечност.
Милиони години са нужни за развиване на човека.
Като знаете това, не ограничавайте своя живот. Не мислете за сегментите на своя живот. Не гледайте на живота си като на парче от целия кръг и не мислете, че животът ви е къс. Колкото малка част да представя вашия живот от великия Божествен кръг, все пак сте част от него и се сливате с цялото. Ако разглеждате живота си като нещо отделно, вие няма да му придадете никакъв израз.
към беседата >>
Като знаете това, не ограничавайте своя живот.
Когато говоря за вечността, аз имам предвид възможностите, които се крият в човешката душа. За реализиране на това, което душата носи в себе си, е нужна цяла вечност. Милиони години са нужни за развиване на човека.
Като знаете това, не ограничавайте своя живот.
Не мислете за сегментите на своя живот. Не гледайте на живота си като на парче от целия кръг и не мислете, че животът ви е къс. Колкото малка част да представя вашия живот от великия Божествен кръг, все пак сте част от него и се сливате с цялото. Ако разглеждате живота си като нещо отделно, вие няма да му придадете никакъв израз. Вие искате хората да ви почитат, а сами не се почитате.
към беседата >>
Не мислете за сегментите на своя живот.
Когато говоря за вечността, аз имам предвид възможностите, които се крият в човешката душа. За реализиране на това, което душата носи в себе си, е нужна цяла вечност. Милиони години са нужни за развиване на човека. Като знаете това, не ограничавайте своя живот.
Не мислете за сегментите на своя живот.
Не гледайте на живота си като на парче от целия кръг и не мислете, че животът ви е къс. Колкото малка част да представя вашия живот от великия Божествен кръг, все пак сте част от него и се сливате с цялото. Ако разглеждате живота си като нещо отделно, вие няма да му придадете никакъв израз. Вие искате хората да ви почитат, а сами не се почитате. - Лош човек съм.
към беседата >>
Не гледайте на живота си като на парче от целия кръг и не мислете, че животът ви е къс.
Когато говоря за вечността, аз имам предвид възможностите, които се крият в човешката душа. За реализиране на това, което душата носи в себе си, е нужна цяла вечност. Милиони години са нужни за развиване на човека. Като знаете това, не ограничавайте своя живот. Не мислете за сегментите на своя живот.
Не гледайте на живота си като на парче от целия кръг и не мислете, че животът ви е къс.
Колкото малка част да представя вашия живот от великия Божествен кръг, все пак сте част от него и се сливате с цялото. Ако разглеждате живота си като нещо отделно, вие няма да му придадете никакъв израз. Вие искате хората да ви почитат, а сами не се почитате. - Лош човек съм. - В какво седи твоята лошавина?
към беседата >>
Колкото малка част да представя вашия живот от великия Божествен кръг, все пак сте част от него и се сливате с цялото.
За реализиране на това, което душата носи в себе си, е нужна цяла вечност. Милиони години са нужни за развиване на човека. Като знаете това, не ограничавайте своя живот. Не мислете за сегментите на своя живот. Не гледайте на живота си като на парче от целия кръг и не мислете, че животът ви е къс.
Колкото малка част да представя вашия живот от великия Божествен кръг, все пак сте част от него и се сливате с цялото.
Ако разглеждате живота си като нещо отделно, вие няма да му придадете никакъв израз. Вие искате хората да ви почитат, а сами не се почитате. - Лош човек съм. - В какво седи твоята лошавина? - Мога да убия човек.
към беседата >>
Ако разглеждате живота си като нещо отделно, вие няма да му придадете никакъв израз.
Милиони години са нужни за развиване на човека. Като знаете това, не ограничавайте своя живот. Не мислете за сегментите на своя живот. Не гледайте на живота си като на парче от целия кръг и не мислете, че животът ви е къс. Колкото малка част да представя вашия живот от великия Божествен кръг, все пак сте част от него и се сливате с цялото.
Ако разглеждате живота си като нещо отделно, вие няма да му придадете никакъв израз.
Вие искате хората да ви почитат, а сами не се почитате. - Лош човек съм. - В какво седи твоята лошавина? - Мога да убия човек. - Какво ще спечелиш, ако убиеш една част?
към беседата >>
Вие искате хората да ви почитат, а сами не се почитате.
Като знаете това, не ограничавайте своя живот. Не мислете за сегментите на своя живот. Не гледайте на живота си като на парче от целия кръг и не мислете, че животът ви е къс. Колкото малка част да представя вашия живот от великия Божествен кръг, все пак сте част от него и се сливате с цялото. Ако разглеждате живота си като нещо отделно, вие няма да му придадете никакъв израз.
Вие искате хората да ви почитат, а сами не се почитате.
- Лош човек съм. - В какво седи твоята лошавина? - Мога да убия човек. - Какво ще спечелиш, ако убиеш една част? - Добър човек съм.
към беседата >>
- Лош човек съм.
Не мислете за сегментите на своя живот. Не гледайте на живота си като на парче от целия кръг и не мислете, че животът ви е къс. Колкото малка част да представя вашия живот от великия Божествен кръг, все пак сте част от него и се сливате с цялото. Ако разглеждате живота си като нещо отделно, вие няма да му придадете никакъв израз. Вие искате хората да ви почитат, а сами не се почитате.
- Лош човек съм.
- В какво седи твоята лошавина? - Мога да убия човек. - Какво ще спечелиш, ако убиеш една част? - Добър човек съм. - В какво седи твоята добрина?
към беседата >>
- В какво седи твоята лошавина?
Не гледайте на живота си като на парче от целия кръг и не мислете, че животът ви е къс. Колкото малка част да представя вашия живот от великия Божествен кръг, все пак сте част от него и се сливате с цялото. Ако разглеждате живота си като нещо отделно, вие няма да му придадете никакъв израз. Вие искате хората да ви почитат, а сами не се почитате. - Лош човек съм.
- В какво седи твоята лошавина?
- Мога да убия човек. - Какво ще спечелиш, ако убиеш една част? - Добър човек съм. - В какво седи твоята добрина? - Мога да повдигна човека.
към беседата >>
- Мога да убия човек.
Колкото малка част да представя вашия живот от великия Божествен кръг, все пак сте част от него и се сливате с цялото. Ако разглеждате живота си като нещо отделно, вие няма да му придадете никакъв израз. Вие искате хората да ви почитат, а сами не се почитате. - Лош човек съм. - В какво седи твоята лошавина?
- Мога да убия човек.
- Какво ще спечелиш, ако убиеш една част? - Добър човек съм. - В какво седи твоята добрина? - Мога да повдигна човека. - Какво ще спечелиш с това?
към беседата >>
- Какво ще спечелиш, ако убиеш една част?
Ако разглеждате живота си като нещо отделно, вие няма да му придадете никакъв израз. Вие искате хората да ви почитат, а сами не се почитате. - Лош човек съм. - В какво седи твоята лошавина? - Мога да убия човек.
- Какво ще спечелиш, ако убиеш една част?
- Добър човек съм. - В какво седи твоята добрина? - Мога да повдигна човека. - Какво ще спечелиш с това?
към беседата >>
- Добър човек съм.
Вие искате хората да ви почитат, а сами не се почитате. - Лош човек съм. - В какво седи твоята лошавина? - Мога да убия човек. - Какво ще спечелиш, ако убиеш една част?
- Добър човек съм.
- В какво седи твоята добрина? - Мога да повдигна човека. - Какво ще спечелиш с това?
към беседата >>
- В какво седи твоята добрина?
- Лош човек съм. - В какво седи твоята лошавина? - Мога да убия човек. - Какво ще спечелиш, ако убиеш една част? - Добър човек съм.
- В какво седи твоята добрина?
- Мога да повдигна човека. - Какво ще спечелиш с това?
към беседата >>
- Мога да повдигна човека.
- В какво седи твоята лошавина? - Мога да убия човек. - Какво ще спечелиш, ако убиеш една част? - Добър човек съм. - В какво седи твоята добрина?
- Мога да повдигна човека.
- Какво ще спечелиш с това?
към беседата >>
- Какво ще спечелиш с това?
- Мога да убия човек. - Какво ще спечелиш, ако убиеш една част? - Добър човек съм. - В какво седи твоята добрина? - Мога да повдигна човека.
- Какво ще спечелиш с това?
към беседата >>
Добрината и лошавината на човека се заключават в това, как ще използва силите, които са вложени в него.
Добрината и лошавината на човека се заключават в това, как ще използва силите, които са вложени в него.
Ако използва силите си за свое лично благо, той е извършил едно престъпление, той се е отделил от кръга. Всяко клонче, отделено от дървото, е осъдено на изсъхване. Всяка мисъл, всяко чувство, отделени от цялото, са осъдени на изсъхване. Човешкият живот, отделен от Божествения, представя непрекъсната редица от погребения: погребения на мисли, на чувства, на идеали, на любов, на стремежи, на свои близки и т.н. И след всичко това, някои казват, че животът им е идеален.
към беседата >>
Ако използва силите си за свое лично благо, той е извършил едно престъпление, той се е отделил от кръга.
Добрината и лошавината на човека се заключават в това, как ще използва силите, които са вложени в него.
Ако използва силите си за свое лично благо, той е извършил едно престъпление, той се е отделил от кръга.
Всяко клонче, отделено от дървото, е осъдено на изсъхване. Всяка мисъл, всяко чувство, отделени от цялото, са осъдени на изсъхване. Човешкият живот, отделен от Божествения, представя непрекъсната редица от погребения: погребения на мисли, на чувства, на идеали, на любов, на стремежи, на свои близки и т.н. И след всичко това, някои казват, че животът им е идеален. - Може ли да бъде идеален живот този, който е пълен с мъртъвци?
към беседата >>
Всяко клонче, отделено от дървото, е осъдено на изсъхване.
Добрината и лошавината на човека се заключават в това, как ще използва силите, които са вложени в него. Ако използва силите си за свое лично благо, той е извършил едно престъпление, той се е отделил от кръга.
Всяко клонче, отделено от дървото, е осъдено на изсъхване.
Всяка мисъл, всяко чувство, отделени от цялото, са осъдени на изсъхване. Човешкият живот, отделен от Божествения, представя непрекъсната редица от погребения: погребения на мисли, на чувства, на идеали, на любов, на стремежи, на свои близки и т.н. И след всичко това, някои казват, че животът им е идеален. - Може ли да бъде идеален живот този, който е пълен с мъртъвци? На земята идеален живот не може да съществува.
към беседата >>
Всяка мисъл, всяко чувство, отделени от цялото, са осъдени на изсъхване.
Добрината и лошавината на човека се заключават в това, как ще използва силите, които са вложени в него. Ако използва силите си за свое лично благо, той е извършил едно престъпление, той се е отделил от кръга. Всяко клонче, отделено от дървото, е осъдено на изсъхване.
Всяка мисъл, всяко чувство, отделени от цялото, са осъдени на изсъхване.
Човешкият живот, отделен от Божествения, представя непрекъсната редица от погребения: погребения на мисли, на чувства, на идеали, на любов, на стремежи, на свои близки и т.н. И след всичко това, някои казват, че животът им е идеален. - Може ли да бъде идеален живот този, който е пълен с мъртъвци? На земята идеален живот не може да съществува. Здраве, сила, знание, любов не излизат от земята.
към беседата >>
Човешкият живот, отделен от Божествения, представя непрекъсната редица от погребения: погребения на мисли, на чувства, на идеали, на любов, на стремежи, на свои близки и т.н.
Добрината и лошавината на човека се заключават в това, как ще използва силите, които са вложени в него. Ако използва силите си за свое лично благо, той е извършил едно престъпление, той се е отделил от кръга. Всяко клонче, отделено от дървото, е осъдено на изсъхване. Всяка мисъл, всяко чувство, отделени от цялото, са осъдени на изсъхване.
Човешкият живот, отделен от Божествения, представя непрекъсната редица от погребения: погребения на мисли, на чувства, на идеали, на любов, на стремежи, на свои близки и т.н.
И след всичко това, някои казват, че животът им е идеален. - Може ли да бъде идеален живот този, който е пълен с мъртъвци? На земята идеален живот не може да съществува. Здраве, сила, знание, любов не излизат от земята. Всичко това иде отгоре, от възвишения свят.
към беседата >>
И след всичко това, някои казват, че животът им е идеален.
Добрината и лошавината на човека се заключават в това, как ще използва силите, които са вложени в него. Ако използва силите си за свое лично благо, той е извършил едно престъпление, той се е отделил от кръга. Всяко клонче, отделено от дървото, е осъдено на изсъхване. Всяка мисъл, всяко чувство, отделени от цялото, са осъдени на изсъхване. Човешкият живот, отделен от Божествения, представя непрекъсната редица от погребения: погребения на мисли, на чувства, на идеали, на любов, на стремежи, на свои близки и т.н.
И след всичко това, някои казват, че животът им е идеален.
- Може ли да бъде идеален живот този, който е пълен с мъртъвци? На земята идеален живот не може да съществува. Здраве, сила, знание, любов не излизат от земята. Всичко това иде отгоре, от възвишения свят.
към беседата >>
- Може ли да бъде идеален живот този, който е пълен с мъртъвци?
Ако използва силите си за свое лично благо, той е извършил едно престъпление, той се е отделил от кръга. Всяко клонче, отделено от дървото, е осъдено на изсъхване. Всяка мисъл, всяко чувство, отделени от цялото, са осъдени на изсъхване. Човешкият живот, отделен от Божествения, представя непрекъсната редица от погребения: погребения на мисли, на чувства, на идеали, на любов, на стремежи, на свои близки и т.н. И след всичко това, някои казват, че животът им е идеален.
- Може ли да бъде идеален живот този, който е пълен с мъртъвци?
На земята идеален живот не може да съществува. Здраве, сила, знание, любов не излизат от земята. Всичко това иде отгоре, от възвишения свят.
към беседата >>
На земята идеален живот не може да съществува.
Всяко клонче, отделено от дървото, е осъдено на изсъхване. Всяка мисъл, всяко чувство, отделени от цялото, са осъдени на изсъхване. Човешкият живот, отделен от Божествения, представя непрекъсната редица от погребения: погребения на мисли, на чувства, на идеали, на любов, на стремежи, на свои близки и т.н. И след всичко това, някои казват, че животът им е идеален. - Може ли да бъде идеален живот този, който е пълен с мъртъвци?
На земята идеален живот не може да съществува.
Здраве, сила, знание, любов не излизат от земята. Всичко това иде отгоре, от възвишения свят.
към беседата >>
Здраве, сила, знание, любов не излизат от земята.
Всяка мисъл, всяко чувство, отделени от цялото, са осъдени на изсъхване. Човешкият живот, отделен от Божествения, представя непрекъсната редица от погребения: погребения на мисли, на чувства, на идеали, на любов, на стремежи, на свои близки и т.н. И след всичко това, някои казват, че животът им е идеален. - Може ли да бъде идеален живот този, който е пълен с мъртъвци? На земята идеален живот не може да съществува.
Здраве, сила, знание, любов не излизат от земята.
Всичко това иде отгоре, от възвишения свят.
към беседата >>
Всичко това иде отгоре, от възвишения свят.
Човешкият живот, отделен от Божествения, представя непрекъсната редица от погребения: погребения на мисли, на чувства, на идеали, на любов, на стремежи, на свои близки и т.н. И след всичко това, някои казват, че животът им е идеален. - Може ли да бъде идеален живот този, който е пълен с мъртъвци? На земята идеален живот не може да съществува. Здраве, сила, знание, любов не излизат от земята.
Всичко това иде отгоре, от възвишения свят.
към беседата >>
Следователно, които ви любят, те са горе; които слугуват, те са долу.
Следователно, които ви любят, те са горе; които слугуват, те са долу.
Търсите ли слуги, на земята ще ги намерите; търсите ли онези, които ви любят, на небето ще ги намерите. Баща ми, който ме обича, ще напълни кесията ми със златни, със звонкови монети. Заради тези монети всички ме уважават: и гостилничарят, и хазяинът, и приятелите ми. Обаче, това уважение ми се отдава заради любовта на баща ми. Не ме ли обича баща ми, и хората не ме уважават.
към беседата >>
Търсите ли слуги, на земята ще ги намерите; търсите ли онези, които ви любят, на небето ще ги намерите.
Следователно, които ви любят, те са горе; които слугуват, те са долу.
Търсите ли слуги, на земята ще ги намерите; търсите ли онези, които ви любят, на небето ще ги намерите.
Баща ми, който ме обича, ще напълни кесията ми със златни, със звонкови монети. Заради тези монети всички ме уважават: и гостилничарят, и хазяинът, и приятелите ми. Обаче, това уважение ми се отдава заради любовта на баща ми. Не ме ли обича баща ми, и хората не ме уважават. Значи, хората обичат и уважават баща ми, а не мен.
към беседата >>
Баща ми, който ме обича, ще напълни кесията ми със златни, със звонкови монети.
Следователно, които ви любят, те са горе; които слугуват, те са долу. Търсите ли слуги, на земята ще ги намерите; търсите ли онези, които ви любят, на небето ще ги намерите.
Баща ми, който ме обича, ще напълни кесията ми със златни, със звонкови монети.
Заради тези монети всички ме уважават: и гостилничарят, и хазяинът, и приятелите ми. Обаче, това уважение ми се отдава заради любовта на баща ми. Не ме ли обича баща ми, и хората не ме уважават. Значи, хората обичат и уважават баща ми, а не мен. Човешката душа е ценна за това, което е вложена в нея.
към беседата >>
Заради тези монети всички ме уважават: и гостилничарят, и хазяинът, и приятелите ми.
Следователно, които ви любят, те са горе; които слугуват, те са долу. Търсите ли слуги, на земята ще ги намерите; търсите ли онези, които ви любят, на небето ще ги намерите. Баща ми, който ме обича, ще напълни кесията ми със златни, със звонкови монети.
Заради тези монети всички ме уважават: и гостилничарят, и хазяинът, и приятелите ми.
Обаче, това уважение ми се отдава заради любовта на баща ми. Не ме ли обича баща ми, и хората не ме уважават. Значи, хората обичат и уважават баща ми, а не мен. Човешката душа е ценна за това, което е вложена в нея. Кесията е ценна, докато има звонкови монети в нея.
към беседата >>
Обаче, това уважение ми се отдава заради любовта на баща ми.
Следователно, които ви любят, те са горе; които слугуват, те са долу. Търсите ли слуги, на земята ще ги намерите; търсите ли онези, които ви любят, на небето ще ги намерите. Баща ми, който ме обича, ще напълни кесията ми със златни, със звонкови монети. Заради тези монети всички ме уважават: и гостилничарят, и хазяинът, и приятелите ми.
Обаче, това уважение ми се отдава заради любовта на баща ми.
Не ме ли обича баща ми, и хората не ме уважават. Значи, хората обичат и уважават баща ми, а не мен. Човешката душа е ценна за това, което е вложена в нея. Кесията е ценна, докато има звонкови монети в нея. Сърцето е ценно, докато излива красиви и благородни чувства.
към беседата >>
Не ме ли обича баща ми, и хората не ме уважават.
Следователно, които ви любят, те са горе; които слугуват, те са долу. Търсите ли слуги, на земята ще ги намерите; търсите ли онези, които ви любят, на небето ще ги намерите. Баща ми, който ме обича, ще напълни кесията ми със златни, със звонкови монети. Заради тези монети всички ме уважават: и гостилничарят, и хазяинът, и приятелите ми. Обаче, това уважение ми се отдава заради любовта на баща ми.
Не ме ли обича баща ми, и хората не ме уважават.
Значи, хората обичат и уважават баща ми, а не мен. Човешката душа е ценна за това, което е вложена в нея. Кесията е ценна, докато има звонкови монети в нея. Сърцето е ценно, докато излива красиви и благородни чувства. Добрият, умният човек представя пълна кесия, пред която келнерът на живота оказва всичкото си уважение.
към беседата >>
Значи, хората обичат и уважават баща ми, а не мен.
Търсите ли слуги, на земята ще ги намерите; търсите ли онези, които ви любят, на небето ще ги намерите. Баща ми, който ме обича, ще напълни кесията ми със златни, със звонкови монети. Заради тези монети всички ме уважават: и гостилничарят, и хазяинът, и приятелите ми. Обаче, това уважение ми се отдава заради любовта на баща ми. Не ме ли обича баща ми, и хората не ме уважават.
Значи, хората обичат и уважават баща ми, а не мен.
Човешката душа е ценна за това, което е вложена в нея. Кесията е ценна, докато има звонкови монети в нея. Сърцето е ценно, докато излива красиви и благородни чувства. Добрият, умният човек представя пълна кесия, пред която келнерът на живота оказва всичкото си уважение. Лошият, глупавият човек представя празна кесия, на която не се оказва никакво уважение.
към беседата >>
Човешката душа е ценна за това, което е вложена в нея.
Баща ми, който ме обича, ще напълни кесията ми със златни, със звонкови монети. Заради тези монети всички ме уважават: и гостилничарят, и хазяинът, и приятелите ми. Обаче, това уважение ми се отдава заради любовта на баща ми. Не ме ли обича баща ми, и хората не ме уважават. Значи, хората обичат и уважават баща ми, а не мен.
Човешката душа е ценна за това, което е вложена в нея.
Кесията е ценна, докато има звонкови монети в нея. Сърцето е ценно, докато излива красиви и благородни чувства. Добрият, умният човек представя пълна кесия, пред която келнерът на живота оказва всичкото си уважение. Лошият, глупавият човек представя празна кесия, на която не се оказва никакво уважение.
към беседата >>
Кесията е ценна, докато има звонкови монети в нея.
Заради тези монети всички ме уважават: и гостилничарят, и хазяинът, и приятелите ми. Обаче, това уважение ми се отдава заради любовта на баща ми. Не ме ли обича баща ми, и хората не ме уважават. Значи, хората обичат и уважават баща ми, а не мен. Човешката душа е ценна за това, което е вложена в нея.
Кесията е ценна, докато има звонкови монети в нея.
Сърцето е ценно, докато излива красиви и благородни чувства. Добрият, умният човек представя пълна кесия, пред която келнерът на живота оказва всичкото си уважение. Лошият, глупавият човек представя празна кесия, на която не се оказва никакво уважение.
към беседата >>
Сърцето е ценно, докато излива красиви и благородни чувства.
Обаче, това уважение ми се отдава заради любовта на баща ми. Не ме ли обича баща ми, и хората не ме уважават. Значи, хората обичат и уважават баща ми, а не мен. Човешката душа е ценна за това, което е вложена в нея. Кесията е ценна, докато има звонкови монети в нея.
Сърцето е ценно, докато излива красиви и благородни чувства.
Добрият, умният човек представя пълна кесия, пред която келнерът на живота оказва всичкото си уважение. Лошият, глупавият човек представя празна кесия, на която не се оказва никакво уважение.
към беседата >>
Добрият, умният човек представя пълна кесия, пред която келнерът на живота оказва всичкото си уважение.
Не ме ли обича баща ми, и хората не ме уважават. Значи, хората обичат и уважават баща ми, а не мен. Човешката душа е ценна за това, което е вложена в нея. Кесията е ценна, докато има звонкови монети в нея. Сърцето е ценно, докато излива красиви и благородни чувства.
Добрият, умният човек представя пълна кесия, пред която келнерът на живота оказва всичкото си уважение.
Лошият, глупавият човек представя празна кесия, на която не се оказва никакво уважение.
към беседата >>
Лошият, глупавият човек представя празна кесия, на която не се оказва никакво уважение.
Значи, хората обичат и уважават баща ми, а не мен. Човешката душа е ценна за това, което е вложена в нея. Кесията е ценна, докато има звонкови монети в нея. Сърцето е ценно, докато излива красиви и благородни чувства. Добрият, умният човек представя пълна кесия, пред която келнерът на живота оказва всичкото си уважение.
Лошият, глупавият човек представя празна кесия, на която не се оказва никакво уважение.
към беседата >>
И тъй, за да предаде израз на своя живот, човек трябва да има стремеж към нещо велико.
И тъй, за да предаде израз на своя живот, човек трябва да има стремеж към нещо велико.
Той трябва да се стреми да даде израз на Божествения живот в себе си. Когато човек може да даде правилен израз на своя живот, Бог се весели в него. Някой казва, че иска да бъде радостен и весел. - Ако Бог се радва и весели в тебе, и ти ще бъдеш радостен и весел. Ако Бог не е радостен и весел, и ти няма да бъдеш радостен и весел.
към беседата >>
Той трябва да се стреми да даде израз на Божествения живот в себе си.
И тъй, за да предаде израз на своя живот, човек трябва да има стремеж към нещо велико.
Той трябва да се стреми да даде израз на Божествения живот в себе си.
Когато човек може да даде правилен израз на своя живот, Бог се весели в него. Някой казва, че иска да бъде радостен и весел. - Ако Бог се радва и весели в тебе, и ти ще бъдеш радостен и весел. Ако Бог не е радостен и весел, и ти няма да бъдеш радостен и весел. Отвори сърцето си, да се всели Бог в тебе.
към беседата >>
Когато човек може да даде правилен израз на своя живот, Бог се весели в него.
И тъй, за да предаде израз на своя живот, човек трябва да има стремеж към нещо велико. Той трябва да се стреми да даде израз на Божествения живот в себе си.
Когато човек може да даде правилен израз на своя живот, Бог се весели в него.
Някой казва, че иска да бъде радостен и весел. - Ако Бог се радва и весели в тебе, и ти ще бъдеш радостен и весел. Ако Бог не е радостен и весел, и ти няма да бъдеш радостен и весел. Отвори сърцето си, да се всели Бог в тебе. - Калугерски ли да живея?
към беседата >>
Някой казва, че иска да бъде радостен и весел.
И тъй, за да предаде израз на своя живот, човек трябва да има стремеж към нещо велико. Той трябва да се стреми да даде израз на Божествения живот в себе си. Когато човек може да даде правилен израз на своя живот, Бог се весели в него.
Някой казва, че иска да бъде радостен и весел.
- Ако Бог се радва и весели в тебе, и ти ще бъдеш радостен и весел. Ако Бог не е радостен и весел, и ти няма да бъдеш радостен и весел. Отвори сърцето си, да се всели Бог в тебе. - Калугерски ли да живея? - Калугерският живот не е Божествен.
към беседата >>
- Ако Бог се радва и весели в тебе, и ти ще бъдеш радостен и весел.
И тъй, за да предаде израз на своя живот, човек трябва да има стремеж към нещо велико. Той трябва да се стреми да даде израз на Божествения живот в себе си. Когато човек може да даде правилен израз на своя живот, Бог се весели в него. Някой казва, че иска да бъде радостен и весел.
- Ако Бог се радва и весели в тебе, и ти ще бъдеш радостен и весел.
Ако Бог не е радостен и весел, и ти няма да бъдеш радостен и весел. Отвори сърцето си, да се всели Бог в тебе. - Калугерски ли да живея? - Калугерският живот не е Божествен. - Сиромашки ли да живея?
към беседата >>
Ако Бог не е радостен и весел, и ти няма да бъдеш радостен и весел.
И тъй, за да предаде израз на своя живот, човек трябва да има стремеж към нещо велико. Той трябва да се стреми да даде израз на Божествения живот в себе си. Когато човек може да даде правилен израз на своя живот, Бог се весели в него. Някой казва, че иска да бъде радостен и весел. - Ако Бог се радва и весели в тебе, и ти ще бъдеш радостен и весел.
Ако Бог не е радостен и весел, и ти няма да бъдеш радостен и весел.
Отвори сърцето си, да се всели Бог в тебе. - Калугерски ли да живея? - Калугерският живот не е Божествен. - Сиромашки ли да живея? - Сиромашкият живот не е Божествен.
към беседата >>
Отвори сърцето си, да се всели Бог в тебе.
Той трябва да се стреми да даде израз на Божествения живот в себе си. Когато човек може да даде правилен израз на своя живот, Бог се весели в него. Някой казва, че иска да бъде радостен и весел. - Ако Бог се радва и весели в тебе, и ти ще бъдеш радостен и весел. Ако Бог не е радостен и весел, и ти няма да бъдеш радостен и весел.
Отвори сърцето си, да се всели Бог в тебе.
- Калугерски ли да живея? - Калугерският живот не е Божествен. - Сиромашки ли да живея? - Сиромашкият живот не е Божествен. - Като учен ли да живея?
към беседата >>
- Калугерски ли да живея?
Когато човек може да даде правилен израз на своя живот, Бог се весели в него. Някой казва, че иска да бъде радостен и весел. - Ако Бог се радва и весели в тебе, и ти ще бъдеш радостен и весел. Ако Бог не е радостен и весел, и ти няма да бъдеш радостен и весел. Отвори сърцето си, да се всели Бог в тебе.
- Калугерски ли да живея?
- Калугерският живот не е Божествен. - Сиромашки ли да живея? - Сиромашкият живот не е Божествен. - Като учен ли да живея? - Животът на учения не е Божествен.
към беседата >>
- Калугерският живот не е Божествен.
Някой казва, че иска да бъде радостен и весел. - Ако Бог се радва и весели в тебе, и ти ще бъдеш радостен и весел. Ако Бог не е радостен и весел, и ти няма да бъдеш радостен и весел. Отвори сърцето си, да се всели Бог в тебе. - Калугерски ли да живея?
- Калугерският живот не е Божествен.
- Сиромашки ли да живея? - Сиромашкият живот не е Божествен. - Като учен ли да живея? - Животът на учения не е Божествен. Ще живееш Божествен живот без да си калугер, без да си учен, без да си сиромах, без да си богат.
към беседата >>
- Сиромашки ли да живея?
- Ако Бог се радва и весели в тебе, и ти ще бъдеш радостен и весел. Ако Бог не е радостен и весел, и ти няма да бъдеш радостен и весел. Отвори сърцето си, да се всели Бог в тебе. - Калугерски ли да живея? - Калугерският живот не е Божествен.
- Сиромашки ли да живея?
- Сиромашкият живот не е Божествен. - Като учен ли да живея? - Животът на учения не е Божествен. Ще живееш Божествен живот без да си калугер, без да си учен, без да си сиромах, без да си богат. Ще бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесен.
към беседата >>
- Сиромашкият живот не е Божествен.
Ако Бог не е радостен и весел, и ти няма да бъдеш радостен и весел. Отвори сърцето си, да се всели Бог в тебе. - Калугерски ли да живея? - Калугерският живот не е Божествен. - Сиромашки ли да живея?
- Сиромашкият живот не е Божествен.
- Като учен ли да живея? - Животът на учения не е Божествен. Ще живееш Божествен живот без да си калугер, без да си учен, без да си сиромах, без да си богат. Ще бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесен. Да бъдеш добър, учен, богат, сиромах, това са методи за придобиване на нещо.
към беседата >>
- Като учен ли да живея?
Отвори сърцето си, да се всели Бог в тебе. - Калугерски ли да живея? - Калугерският живот не е Божествен. - Сиромашки ли да живея? - Сиромашкият живот не е Божествен.
- Като учен ли да живея?
- Животът на учения не е Божествен. Ще живееш Божествен живот без да си калугер, без да си учен, без да си сиромах, без да си богат. Ще бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесен. Да бъдеш добър, учен, богат, сиромах, това са методи за придобиване на нещо.
към беседата >>
- Животът на учения не е Божествен.
- Калугерски ли да живея? - Калугерският живот не е Божествен. - Сиромашки ли да живея? - Сиромашкият живот не е Божествен. - Като учен ли да живея?
- Животът на учения не е Божествен.
Ще живееш Божествен живот без да си калугер, без да си учен, без да си сиромах, без да си богат. Ще бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесен. Да бъдеш добър, учен, богат, сиромах, това са методи за придобиване на нещо.
към беседата >>
Ще живееш Божествен живот без да си калугер, без да си учен, без да си сиромах, без да си богат.
- Калугерският живот не е Божествен. - Сиромашки ли да живея? - Сиромашкият живот не е Божествен. - Като учен ли да живея? - Животът на учения не е Божествен.
Ще живееш Божествен живот без да си калугер, без да си учен, без да си сиромах, без да си богат.
Ще бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесен. Да бъдеш добър, учен, богат, сиромах, това са методи за придобиване на нещо.
към беседата >>
Ще бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесен.
- Сиромашки ли да живея? - Сиромашкият живот не е Божествен. - Като учен ли да живея? - Животът на учения не е Божествен. Ще живееш Божествен живот без да си калугер, без да си учен, без да си сиромах, без да си богат.
Ще бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесен.
Да бъдеш добър, учен, богат, сиромах, това са методи за придобиване на нещо.
към беседата >>
Да бъдеш добър, учен, богат, сиромах, това са методи за придобиване на нещо.
- Сиромашкият живот не е Божествен. - Като учен ли да живея? - Животът на учения не е Божествен. Ще живееш Божествен живот без да си калугер, без да си учен, без да си сиромах, без да си богат. Ще бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесен.
Да бъдеш добър, учен, богат, сиромах, това са методи за придобиване на нещо.
към беседата >>
Студент по химия прави опити, но един от опитите му излиза несполучлив.
Студент по химия прави опити, но един от опитите му излиза несполучлив.
Ретортата му се пръсва и парченца от нея хвръкват във въздуха и го удрят по главата. Щом го превържат той започва да мисли и вижда, че е пропуснал нещо. Той не е познавал свойствата на някои елементи, вследствие на което опитът му не е излязъл сполучлив. Този студент не е учен човек. Той не знае свойствата на всички елементи е не знае, че и те имат свои особени прояви, като своенравни деца на богати родители.
към беседата >>
Ретортата му се пръсва и парченца от нея хвръкват във въздуха и го удрят по главата.
Студент по химия прави опити, но един от опитите му излиза несполучлив.
Ретортата му се пръсва и парченца от нея хвръкват във въздуха и го удрят по главата.
Щом го превържат той започва да мисли и вижда, че е пропуснал нещо. Той не е познавал свойствата на някои елементи, вследствие на което опитът му не е излязъл сполучлив. Този студент не е учен човек. Той не знае свойствата на всички елементи е не знае, че и те имат свои особени прояви, като своенравни деца на богати родители. Ако не познавате характера и свойствата на тия деца, те ще ви създават пакости, които с години ще помните.
към беседата >>
Щом го превържат той започва да мисли и вижда, че е пропуснал нещо.
Студент по химия прави опити, но един от опитите му излиза несполучлив. Ретортата му се пръсва и парченца от нея хвръкват във въздуха и го удрят по главата.
Щом го превържат той започва да мисли и вижда, че е пропуснал нещо.
Той не е познавал свойствата на някои елементи, вследствие на което опитът му не е излязъл сполучлив. Този студент не е учен човек. Той не знае свойствата на всички елементи е не знае, че и те имат свои особени прояви, като своенравни деца на богати родители. Ако не познавате характера и свойствата на тия деца, те ще ви създават пакости, които с години ще помните. Който иска да подчини тия деца на своята воля, той трябва да бъде по-умен от тях.
към беседата >>
Той не е познавал свойствата на някои елементи, вследствие на което опитът му не е излязъл сполучлив.
Студент по химия прави опити, но един от опитите му излиза несполучлив. Ретортата му се пръсва и парченца от нея хвръкват във въздуха и го удрят по главата. Щом го превържат той започва да мисли и вижда, че е пропуснал нещо.
Той не е познавал свойствата на някои елементи, вследствие на което опитът му не е излязъл сполучлив.
Този студент не е учен човек. Той не знае свойствата на всички елементи е не знае, че и те имат свои особени прояви, като своенравни деца на богати родители. Ако не познавате характера и свойствата на тия деца, те ще ви създават пакости, които с години ще помните. Който иска да подчини тия деца на своята воля, той трябва да бъде по-умен от тях. Ако е като децата умен, той ще влезе в борба с тях.
към беседата >>
Този студент не е учен човек.
Студент по химия прави опити, но един от опитите му излиза несполучлив. Ретортата му се пръсва и парченца от нея хвръкват във въздуха и го удрят по главата. Щом го превържат той започва да мисли и вижда, че е пропуснал нещо. Той не е познавал свойствата на някои елементи, вследствие на което опитът му не е излязъл сполучлив.
Този студент не е учен човек.
Той не знае свойствата на всички елементи е не знае, че и те имат свои особени прояви, като своенравни деца на богати родители. Ако не познавате характера и свойствата на тия деца, те ще ви създават пакости, които с години ще помните. Който иска да подчини тия деца на своята воля, той трябва да бъде по-умен от тях. Ако е като децата умен, той ще влезе в борба с тях. Ако е по-глупав от тях, тя ще го подчинят и ще го заставят да им слугува.
към беседата >>
Той не знае свойствата на всички елементи е не знае, че и те имат свои особени прояви, като своенравни деца на богати родители.
Студент по химия прави опити, но един от опитите му излиза несполучлив. Ретортата му се пръсва и парченца от нея хвръкват във въздуха и го удрят по главата. Щом го превържат той започва да мисли и вижда, че е пропуснал нещо. Той не е познавал свойствата на някои елементи, вследствие на което опитът му не е излязъл сполучлив. Този студент не е учен човек.
Той не знае свойствата на всички елементи е не знае, че и те имат свои особени прояви, като своенравни деца на богати родители.
Ако не познавате характера и свойствата на тия деца, те ще ви създават пакости, които с години ще помните. Който иска да подчини тия деца на своята воля, той трябва да бъде по-умен от тях. Ако е като децата умен, той ще влезе в борба с тях. Ако е по-глупав от тях, тя ще го подчинят и ще го заставят да им слугува. Някой казва: Голяма борба имам с хората.
към беседата >>
Ако не познавате характера и свойствата на тия деца, те ще ви създават пакости, които с години ще помните.
Ретортата му се пръсва и парченца от нея хвръкват във въздуха и го удрят по главата. Щом го превържат той започва да мисли и вижда, че е пропуснал нещо. Той не е познавал свойствата на някои елементи, вследствие на което опитът му не е излязъл сполучлив. Този студент не е учен човек. Той не знае свойствата на всички елементи е не знае, че и те имат свои особени прояви, като своенравни деца на богати родители.
Ако не познавате характера и свойствата на тия деца, те ще ви създават пакости, които с години ще помните.
Който иска да подчини тия деца на своята воля, той трябва да бъде по-умен от тях. Ако е като децата умен, той ще влезе в борба с тях. Ако е по-глупав от тях, тя ще го подчинят и ще го заставят да им слугува. Някой казва: Голяма борба имам с хората. - Като тях си по ум.
към беседата >>
Който иска да подчини тия деца на своята воля, той трябва да бъде по-умен от тях.
Щом го превържат той започва да мисли и вижда, че е пропуснал нещо. Той не е познавал свойствата на някои елементи, вследствие на което опитът му не е излязъл сполучлив. Този студент не е учен човек. Той не знае свойствата на всички елементи е не знае, че и те имат свои особени прояви, като своенравни деца на богати родители. Ако не познавате характера и свойствата на тия деца, те ще ви създават пакости, които с години ще помните.
Който иска да подчини тия деца на своята воля, той трябва да бъде по-умен от тях.
Ако е като децата умен, той ще влезе в борба с тях. Ако е по-глупав от тях, тя ще го подчинят и ще го заставят да им слугува. Някой казва: Голяма борба имам с хората. - Като тях си по ум. - Слуга ме направиха хората.
към беседата >>
Ако е като децата умен, той ще влезе в борба с тях.
Той не е познавал свойствата на някои елементи, вследствие на което опитът му не е излязъл сполучлив. Този студент не е учен човек. Той не знае свойствата на всички елементи е не знае, че и те имат свои особени прояви, като своенравни деца на богати родители. Ако не познавате характера и свойствата на тия деца, те ще ви създават пакости, които с години ще помните. Който иска да подчини тия деца на своята воля, той трябва да бъде по-умен от тях.
Ако е като децата умен, той ще влезе в борба с тях.
Ако е по-глупав от тях, тя ще го подчинят и ще го заставят да им слугува. Някой казва: Голяма борба имам с хората. - Като тях си по ум. - Слуга ме направиха хората. - По-глупав си от тях.
към беседата >>
Като слушате този Псалом, вие казвате, че той е писан преди 2'500 години.
Като слушате този Псалом, вие казвате, че той е писан преди 2'500 години.
От гледището на по-високо съзнание, обаче, този Псалом е писан преди два дена и половина. Значи, 2'500 години за обикновеното човешко съзнание се равняват на два деня и половина за едно високо съзнание.
към беседата >>
Ако е по-глупав от тях, тя ще го подчинят и ще го заставят да им слугува.
Този студент не е учен човек. Той не знае свойствата на всички елементи е не знае, че и те имат свои особени прояви, като своенравни деца на богати родители. Ако не познавате характера и свойствата на тия деца, те ще ви създават пакости, които с години ще помните. Който иска да подчини тия деца на своята воля, той трябва да бъде по-умен от тях. Ако е като децата умен, той ще влезе в борба с тях.
Ако е по-глупав от тях, тя ще го подчинят и ще го заставят да им слугува.
Някой казва: Голяма борба имам с хората. - Като тях си по ум. - Слуга ме направиха хората. - По-глупав си от тях. - Господар станах на хората.
към беседата >>
От гледището на по-високо съзнание, обаче, този Псалом е писан преди два дена и половина.
Като слушате този Псалом, вие казвате, че той е писан преди 2'500 години.
От гледището на по-високо съзнание, обаче, този Псалом е писан преди два дена и половина.
Значи, 2'500 години за обикновеното човешко съзнание се равняват на два деня и половина за едно високо съзнание.
към беседата >>
Някой казва: Голяма борба имам с хората.
Той не знае свойствата на всички елементи е не знае, че и те имат свои особени прояви, като своенравни деца на богати родители. Ако не познавате характера и свойствата на тия деца, те ще ви създават пакости, които с години ще помните. Който иска да подчини тия деца на своята воля, той трябва да бъде по-умен от тях. Ако е като децата умен, той ще влезе в борба с тях. Ако е по-глупав от тях, тя ще го подчинят и ще го заставят да им слугува.
Някой казва: Голяма борба имам с хората.
- Като тях си по ум. - Слуга ме направиха хората. - По-глупав си от тях. - Господар станах на хората. - По-умен си от тях.
към беседата >>
Значи, 2'500 години за обикновеното човешко съзнание се равняват на два деня и половина за едно високо съзнание.
Като слушате този Псалом, вие казвате, че той е писан преди 2'500 години. От гледището на по-високо съзнание, обаче, този Псалом е писан преди два дена и половина.
Значи, 2'500 години за обикновеното човешко съзнание се равняват на два деня и половина за едно високо съзнание.
към беседата >>
- Като тях си по ум.
Ако не познавате характера и свойствата на тия деца, те ще ви създават пакости, които с години ще помните. Който иска да подчини тия деца на своята воля, той трябва да бъде по-умен от тях. Ако е като децата умен, той ще влезе в борба с тях. Ако е по-глупав от тях, тя ще го подчинят и ще го заставят да им слугува. Някой казва: Голяма борба имам с хората.
- Като тях си по ум.
- Слуга ме направиха хората. - По-глупав си от тях. - Господар станах на хората. - По-умен си от тях.
към беседата >>
Днес ще говоря на тема „израз на живота“.
Днес ще говоря на тема „израз на живота“.
Изразът на живота представя една съзнателна проява. През всички времена и епохи, хората са се спирали повече върху несъщественото в живота. Несъщественото, това е външната страна на живота. Запример, да се облече човек добре, да мебелира къщата си хубаво, да се вози с автомобили и файтони, това е външна, несъществена страна на живота. Под думата „израз на живота“, ние подразбираме този момент от живота на човека, когато съзнанието му осмисля неговите идеи и ги свързва в едно цяло.
към беседата >>
- Слуга ме направиха хората.
Който иска да подчини тия деца на своята воля, той трябва да бъде по-умен от тях. Ако е като децата умен, той ще влезе в борба с тях. Ако е по-глупав от тях, тя ще го подчинят и ще го заставят да им слугува. Някой казва: Голяма борба имам с хората. - Като тях си по ум.
- Слуга ме направиха хората.
- По-глупав си от тях. - Господар станах на хората. - По-умен си от тях.
към беседата >>
Изразът на живота представя една съзнателна проява.
Днес ще говоря на тема „израз на живота“.
Изразът на живота представя една съзнателна проява.
През всички времена и епохи, хората са се спирали повече върху несъщественото в живота. Несъщественото, това е външната страна на живота. Запример, да се облече човек добре, да мебелира къщата си хубаво, да се вози с автомобили и файтони, това е външна, несъществена страна на живота. Под думата „израз на живота“, ние подразбираме този момент от живота на човека, когато съзнанието му осмисля неговите идеи и ги свързва в едно цяло. Някой казва: Трябва да се живее!
към беседата >>
- По-глупав си от тях.
Ако е като децата умен, той ще влезе в борба с тях. Ако е по-глупав от тях, тя ще го подчинят и ще го заставят да им слугува. Някой казва: Голяма борба имам с хората. - Като тях си по ум. - Слуга ме направиха хората.
- По-глупав си от тях.
- Господар станах на хората. - По-умен си от тях.
към беседата >>
През всички времена и епохи, хората са се спирали повече върху несъщественото в живота.
Днес ще говоря на тема „израз на живота“. Изразът на живота представя една съзнателна проява.
През всички времена и епохи, хората са се спирали повече върху несъщественото в живота.
Несъщественото, това е външната страна на живота. Запример, да се облече човек добре, да мебелира къщата си хубаво, да се вози с автомобили и файтони, това е външна, несъществена страна на живота. Под думата „израз на живота“, ние подразбираме този момент от живота на човека, когато съзнанието му осмисля неговите идеи и ги свързва в едно цяло. Някой казва: Трябва да се живее! - За да живее, човек трябва да даде израз на своя живот.
към беседата >>
- Господар станах на хората.
Ако е по-глупав от тях, тя ще го подчинят и ще го заставят да им слугува. Някой казва: Голяма борба имам с хората. - Като тях си по ум. - Слуга ме направиха хората. - По-глупав си от тях.
- Господар станах на хората.
- По-умен си от тях.
към беседата >>
Несъщественото, това е външната страна на живота.
Днес ще говоря на тема „израз на живота“. Изразът на живота представя една съзнателна проява. През всички времена и епохи, хората са се спирали повече върху несъщественото в живота.
Несъщественото, това е външната страна на живота.
Запример, да се облече човек добре, да мебелира къщата си хубаво, да се вози с автомобили и файтони, това е външна, несъществена страна на живота. Под думата „израз на живота“, ние подразбираме този момент от живота на човека, когато съзнанието му осмисля неговите идеи и ги свързва в едно цяло. Някой казва: Трябва да се живее! - За да живее, човек трябва да даде израз на своя живот. И реката може да каже, че трябва да тече, но за да тече, тя трябва да има израз, посока, в която да се движи.
към беседата >>
- По-умен си от тях.
Някой казва: Голяма борба имам с хората. - Като тях си по ум. - Слуга ме направиха хората. - По-глупав си от тях. - Господар станах на хората.
- По-умен си от тях.
към беседата >>
Запример, да се облече човек добре, да мебелира къщата си хубаво, да се вози с автомобили и файтони, това е външна, несъществена страна на живота.
Днес ще говоря на тема „израз на живота“. Изразът на живота представя една съзнателна проява. През всички времена и епохи, хората са се спирали повече върху несъщественото в живота. Несъщественото, това е външната страна на живота.
Запример, да се облече човек добре, да мебелира къщата си хубаво, да се вози с автомобили и файтони, това е външна, несъществена страна на живота.
Под думата „израз на живота“, ние подразбираме този момент от живота на човека, когато съзнанието му осмисля неговите идеи и ги свързва в едно цяло. Някой казва: Трябва да се живее! - За да живее, човек трябва да даде израз на своя живот. И реката може да каже, че трябва да тече, но за да тече, тя трябва да има израз, посока, в която да се движи. Няма ли определена посока на движение, тя ще се движи в кръг, без да намери път, изход в своето движение.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да знаете как да се отнасяте с хората.
Като ученици, вие трябва да знаете как да се отнасяте с хората.
Това ще научите от числото две. Числото две е добър търговец. Като влезе някой клиент в неговия магазин, той не се изпъчва напред, но веднага излиза срещу него, учтиво му се покланя и любезно го запитва: „Какво обичате господине? На ваше разположение съм.“ Клиентите остават доволни от него и го препоръчват на своите близки. Така работите на този търговец вървят добре.
към беседата >>
Под думата „израз на живота“, ние подразбираме този момент от живота на човека, когато съзнанието му осмисля неговите идеи и ги свързва в едно цяло.
Днес ще говоря на тема „израз на живота“. Изразът на живота представя една съзнателна проява. През всички времена и епохи, хората са се спирали повече върху несъщественото в живота. Несъщественото, това е външната страна на живота. Запример, да се облече човек добре, да мебелира къщата си хубаво, да се вози с автомобили и файтони, това е външна, несъществена страна на живота.
Под думата „израз на живота“, ние подразбираме този момент от живота на човека, когато съзнанието му осмисля неговите идеи и ги свързва в едно цяло.
Някой казва: Трябва да се живее! - За да живее, човек трябва да даде израз на своя живот. И реката може да каже, че трябва да тече, но за да тече, тя трябва да има израз, посока, в която да се движи. Няма ли определена посока на движение, тя ще се движи в кръг, без да намери път, изход в своето движение. Стремежът на реката е да влезе в морето.
към беседата >>
Това ще научите от числото две.
Като ученици, вие трябва да знаете как да се отнасяте с хората.
Това ще научите от числото две.
Числото две е добър търговец. Като влезе някой клиент в неговия магазин, той не се изпъчва напред, но веднага излиза срещу него, учтиво му се покланя и любезно го запитва: „Какво обичате господине? На ваше разположение съм.“ Клиентите остават доволни от него и го препоръчват на своите близки. Така работите на този търговец вървят добре. Прилагате ли неговия метод, и вашите работи ще вървят добре.
към беседата >>
Някой казва: Трябва да се живее!
Изразът на живота представя една съзнателна проява. През всички времена и епохи, хората са се спирали повече върху несъщественото в живота. Несъщественото, това е външната страна на живота. Запример, да се облече човек добре, да мебелира къщата си хубаво, да се вози с автомобили и файтони, това е външна, несъществена страна на живота. Под думата „израз на живота“, ние подразбираме този момент от живота на човека, когато съзнанието му осмисля неговите идеи и ги свързва в едно цяло.
Някой казва: Трябва да се живее!
- За да живее, човек трябва да даде израз на своя живот. И реката може да каже, че трябва да тече, но за да тече, тя трябва да има израз, посока, в която да се движи. Няма ли определена посока на движение, тя ще се движи в кръг, без да намери път, изход в своето движение. Стремежът на реката е да влезе в морето.
към беседата >>
Числото две е добър търговец.
Като ученици, вие трябва да знаете как да се отнасяте с хората. Това ще научите от числото две.
Числото две е добър търговец.
Като влезе някой клиент в неговия магазин, той не се изпъчва напред, но веднага излиза срещу него, учтиво му се покланя и любезно го запитва: „Какво обичате господине? На ваше разположение съм.“ Клиентите остават доволни от него и го препоръчват на своите близки. Така работите на този търговец вървят добре. Прилагате ли неговия метод, и вашите работи ще вървят добре. Искате ли да спечелите сърцето на хората, не се изпъчвайте пред тях, но наведете се малко и учтиво ги приемете.
към беседата >>
- За да живее, човек трябва да даде израз на своя живот.
През всички времена и епохи, хората са се спирали повече върху несъщественото в живота. Несъщественото, това е външната страна на живота. Запример, да се облече човек добре, да мебелира къщата си хубаво, да се вози с автомобили и файтони, това е външна, несъществена страна на живота. Под думата „израз на живота“, ние подразбираме този момент от живота на човека, когато съзнанието му осмисля неговите идеи и ги свързва в едно цяло. Някой казва: Трябва да се живее!
- За да живее, човек трябва да даде израз на своя живот.
И реката може да каже, че трябва да тече, но за да тече, тя трябва да има израз, посока, в която да се движи. Няма ли определена посока на движение, тя ще се движи в кръг, без да намери път, изход в своето движение. Стремежът на реката е да влезе в морето.
към беседата >>
Като влезе някой клиент в неговия магазин, той не се изпъчва напред, но веднага излиза срещу него, учтиво му се покланя и любезно го запитва: „Какво обичате господине?
Като ученици, вие трябва да знаете как да се отнасяте с хората. Това ще научите от числото две. Числото две е добър търговец.
Като влезе някой клиент в неговия магазин, той не се изпъчва напред, но веднага излиза срещу него, учтиво му се покланя и любезно го запитва: „Какво обичате господине?
На ваше разположение съм.“ Клиентите остават доволни от него и го препоръчват на своите близки. Така работите на този търговец вървят добре. Прилагате ли неговия метод, и вашите работи ще вървят добре. Искате ли да спечелите сърцето на хората, не се изпъчвайте пред тях, но наведете се малко и учтиво ги приемете. Това са особени линии на поведение, на обхода, които човек трябва да спазва.
към беседата >>
И реката може да каже, че трябва да тече, но за да тече, тя трябва да има израз, посока, в която да се движи.
Несъщественото, това е външната страна на живота. Запример, да се облече човек добре, да мебелира къщата си хубаво, да се вози с автомобили и файтони, това е външна, несъществена страна на живота. Под думата „израз на живота“, ние подразбираме този момент от живота на човека, когато съзнанието му осмисля неговите идеи и ги свързва в едно цяло. Някой казва: Трябва да се живее! - За да живее, човек трябва да даде израз на своя живот.
И реката може да каже, че трябва да тече, но за да тече, тя трябва да има израз, посока, в която да се движи.
Няма ли определена посока на движение, тя ще се движи в кръг, без да намери път, изход в своето движение. Стремежът на реката е да влезе в морето.
към беседата >>
На ваше разположение съм.“ Клиентите остават доволни от него и го препоръчват на своите близки.
Като ученици, вие трябва да знаете как да се отнасяте с хората. Това ще научите от числото две. Числото две е добър търговец. Като влезе някой клиент в неговия магазин, той не се изпъчва напред, но веднага излиза срещу него, учтиво му се покланя и любезно го запитва: „Какво обичате господине?
На ваше разположение съм.“ Клиентите остават доволни от него и го препоръчват на своите близки.
Така работите на този търговец вървят добре. Прилагате ли неговия метод, и вашите работи ще вървят добре. Искате ли да спечелите сърцето на хората, не се изпъчвайте пред тях, но наведете се малко и учтиво ги приемете. Това са особени линии на поведение, на обхода, които човек трябва да спазва. Измени ли една от тия линии, работите му остават назад.
към беседата >>
Няма ли определена посока на движение, тя ще се движи в кръг, без да намери път, изход в своето движение.
Запример, да се облече човек добре, да мебелира къщата си хубаво, да се вози с автомобили и файтони, това е външна, несъществена страна на живота. Под думата „израз на живота“, ние подразбираме този момент от живота на човека, когато съзнанието му осмисля неговите идеи и ги свързва в едно цяло. Някой казва: Трябва да се живее! - За да живее, човек трябва да даде израз на своя живот. И реката може да каже, че трябва да тече, но за да тече, тя трябва да има израз, посока, в която да се движи.
Няма ли определена посока на движение, тя ще се движи в кръг, без да намери път, изход в своето движение.
Стремежът на реката е да влезе в морето.
към беседата >>
Така работите на този търговец вървят добре.
Като ученици, вие трябва да знаете как да се отнасяте с хората. Това ще научите от числото две. Числото две е добър търговец. Като влезе някой клиент в неговия магазин, той не се изпъчва напред, но веднага излиза срещу него, учтиво му се покланя и любезно го запитва: „Какво обичате господине? На ваше разположение съм.“ Клиентите остават доволни от него и го препоръчват на своите близки.
Така работите на този търговец вървят добре.
Прилагате ли неговия метод, и вашите работи ще вървят добре. Искате ли да спечелите сърцето на хората, не се изпъчвайте пред тях, но наведете се малко и учтиво ги приемете. Това са особени линии на поведение, на обхода, които човек трябва да спазва. Измени ли една от тия линии, работите му остават назад. Който е тръгнал в Божествения път, той трябва да спазва красивите линии на природата.
към беседата >>
Стремежът на реката е да влезе в морето.
Под думата „израз на живота“, ние подразбираме този момент от живота на човека, когато съзнанието му осмисля неговите идеи и ги свързва в едно цяло. Някой казва: Трябва да се живее! - За да живее, човек трябва да даде израз на своя живот. И реката може да каже, че трябва да тече, но за да тече, тя трябва да има израз, посока, в която да се движи. Няма ли определена посока на движение, тя ще се движи в кръг, без да намери път, изход в своето движение.
Стремежът на реката е да влезе в морето.
към беседата >>
Прилагате ли неговия метод, и вашите работи ще вървят добре.
Това ще научите от числото две. Числото две е добър търговец. Като влезе някой клиент в неговия магазин, той не се изпъчва напред, но веднага излиза срещу него, учтиво му се покланя и любезно го запитва: „Какво обичате господине? На ваше разположение съм.“ Клиентите остават доволни от него и го препоръчват на своите близки. Така работите на този търговец вървят добре.
Прилагате ли неговия метод, и вашите работи ще вървят добре.
Искате ли да спечелите сърцето на хората, не се изпъчвайте пред тях, но наведете се малко и учтиво ги приемете. Това са особени линии на поведение, на обхода, които човек трябва да спазва. Измени ли една от тия линии, работите му остават назад. Който е тръгнал в Божествения път, той трябва да спазва красивите линии на природата. Изкриви ли една от тия линии, той се натъква и на съответни резултати.
към беседата >>
И тъй, да даде човек израз на живота си, това значи, да не очаква на окръжаващите, да получи нещо от тях.
И тъй, да даде човек израз на живота си, това значи, да не очаква на окръжаващите, да получи нещо от тях.
Дето и да влезе, човек трябва да даде нещо от себе си. Който очаква хората да го обичат, той не може да даде израз на своя живот. Който обича, без да очаква да бъде обичан, той може да даде израз на живота си. Който слуша само, какво хората говорят, той не може да даде израз на живота си. Който сам говори, той дава израз на своя живот.
към беседата >>
Искате ли да спечелите сърцето на хората, не се изпъчвайте пред тях, но наведете се малко и учтиво ги приемете.
Числото две е добър търговец. Като влезе някой клиент в неговия магазин, той не се изпъчва напред, но веднага излиза срещу него, учтиво му се покланя и любезно го запитва: „Какво обичате господине? На ваше разположение съм.“ Клиентите остават доволни от него и го препоръчват на своите близки. Така работите на този търговец вървят добре. Прилагате ли неговия метод, и вашите работи ще вървят добре.
Искате ли да спечелите сърцето на хората, не се изпъчвайте пред тях, но наведете се малко и учтиво ги приемете.
Това са особени линии на поведение, на обхода, които човек трябва да спазва. Измени ли една от тия линии, работите му остават назад. Който е тръгнал в Божествения път, той трябва да спазва красивите линии на природата. Изкриви ли една от тия линии, той се натъква и на съответни резултати. Всяко изкривяване на линиите говори за наследствени черти в човека, с които той разумно трябва да се справя.
към беседата >>
Дето и да влезе, човек трябва да даде нещо от себе си.
И тъй, да даде човек израз на живота си, това значи, да не очаква на окръжаващите, да получи нещо от тях.
Дето и да влезе, човек трябва да даде нещо от себе си.
Който очаква хората да го обичат, той не може да даде израз на своя живот. Който обича, без да очаква да бъде обичан, той може да даде израз на живота си. Който слуша само, какво хората говорят, той не може да даде израз на живота си. Който сам говори, той дава израз на своя живот. Каквото човек върши, с оглед мнението на Бога, той дава израз на живота си.
към беседата >>
Това са особени линии на поведение, на обхода, които човек трябва да спазва.
Като влезе някой клиент в неговия магазин, той не се изпъчва напред, но веднага излиза срещу него, учтиво му се покланя и любезно го запитва: „Какво обичате господине? На ваше разположение съм.“ Клиентите остават доволни от него и го препоръчват на своите близки. Така работите на този търговец вървят добре. Прилагате ли неговия метод, и вашите работи ще вървят добре. Искате ли да спечелите сърцето на хората, не се изпъчвайте пред тях, но наведете се малко и учтиво ги приемете.
Това са особени линии на поведение, на обхода, които човек трябва да спазва.
Измени ли една от тия линии, работите му остават назад. Който е тръгнал в Божествения път, той трябва да спазва красивите линии на природата. Изкриви ли една от тия линии, той се натъква и на съответни резултати. Всяко изкривяване на линиите говори за наследствени черти в човека, с които той разумно трябва да се справя. Тръгне ли по тия линии, той изразява своя живот.
към беседата >>
Който очаква хората да го обичат, той не може да даде израз на своя живот.
И тъй, да даде човек израз на живота си, това значи, да не очаква на окръжаващите, да получи нещо от тях. Дето и да влезе, човек трябва да даде нещо от себе си.
Който очаква хората да го обичат, той не може да даде израз на своя живот.
Който обича, без да очаква да бъде обичан, той може да даде израз на живота си. Който слуша само, какво хората говорят, той не може да даде израз на живота си. Който сам говори, той дава израз на своя живот. Каквото човек върши, с оглед мнението на Бога, той дава израз на живота си. Върши ли човек всичко с оглед на общественото мнение, той не може да даде израз на своя живот.
към беседата >>
Измени ли една от тия линии, работите му остават назад.
На ваше разположение съм.“ Клиентите остават доволни от него и го препоръчват на своите близки. Така работите на този търговец вървят добре. Прилагате ли неговия метод, и вашите работи ще вървят добре. Искате ли да спечелите сърцето на хората, не се изпъчвайте пред тях, но наведете се малко и учтиво ги приемете. Това са особени линии на поведение, на обхода, които човек трябва да спазва.
Измени ли една от тия линии, работите му остават назад.
Който е тръгнал в Божествения път, той трябва да спазва красивите линии на природата. Изкриви ли една от тия линии, той се натъква и на съответни резултати. Всяко изкривяване на линиите говори за наследствени черти в човека, с които той разумно трябва да се справя. Тръгне ли по тия линии, той изразява своя живот. Външният израз на неговия живот е израз и на неговата душа.
към беседата >>
Който обича, без да очаква да бъде обичан, той може да даде израз на живота си.
И тъй, да даде човек израз на живота си, това значи, да не очаква на окръжаващите, да получи нещо от тях. Дето и да влезе, човек трябва да даде нещо от себе си. Който очаква хората да го обичат, той не може да даде израз на своя живот.
Който обича, без да очаква да бъде обичан, той може да даде израз на живота си.
Който слуша само, какво хората говорят, той не може да даде израз на живота си. Който сам говори, той дава израз на своя живот. Каквото човек върши, с оглед мнението на Бога, той дава израз на живота си. Върши ли човек всичко с оглед на общественото мнение, той не може да даде израз на своя живот.
към беседата >>
Който е тръгнал в Божествения път, той трябва да спазва красивите линии на природата.
Така работите на този търговец вървят добре. Прилагате ли неговия метод, и вашите работи ще вървят добре. Искате ли да спечелите сърцето на хората, не се изпъчвайте пред тях, но наведете се малко и учтиво ги приемете. Това са особени линии на поведение, на обхода, които човек трябва да спазва. Измени ли една от тия линии, работите му остават назад.
Който е тръгнал в Божествения път, той трябва да спазва красивите линии на природата.
Изкриви ли една от тия линии, той се натъква и на съответни резултати. Всяко изкривяване на линиите говори за наследствени черти в човека, с които той разумно трябва да се справя. Тръгне ли по тия линии, той изразява своя живот. Външният израз на неговия живот е израз и на неговата душа. Изразът на душата му е израз на неговия ум и на неговото сърце.
към беседата >>
Който слуша само, какво хората говорят, той не може да даде израз на живота си.
И тъй, да даде човек израз на живота си, това значи, да не очаква на окръжаващите, да получи нещо от тях. Дето и да влезе, човек трябва да даде нещо от себе си. Който очаква хората да го обичат, той не може да даде израз на своя живот. Който обича, без да очаква да бъде обичан, той може да даде израз на живота си.
Който слуша само, какво хората говорят, той не може да даде израз на живота си.
Който сам говори, той дава израз на своя живот. Каквото човек върши, с оглед мнението на Бога, той дава израз на живота си. Върши ли човек всичко с оглед на общественото мнение, той не може да даде израз на своя живот.
към беседата >>
Изкриви ли една от тия линии, той се натъква и на съответни резултати.
Прилагате ли неговия метод, и вашите работи ще вървят добре. Искате ли да спечелите сърцето на хората, не се изпъчвайте пред тях, но наведете се малко и учтиво ги приемете. Това са особени линии на поведение, на обхода, които човек трябва да спазва. Измени ли една от тия линии, работите му остават назад. Който е тръгнал в Божествения път, той трябва да спазва красивите линии на природата.
Изкриви ли една от тия линии, той се натъква и на съответни резултати.
Всяко изкривяване на линиите говори за наследствени черти в човека, с които той разумно трябва да се справя. Тръгне ли по тия линии, той изразява своя живот. Външният израз на неговия живот е израз и на неговата душа. Изразът на душата му е израз на неговия ум и на неговото сърце.
към беседата >>
Който сам говори, той дава израз на своя живот.
И тъй, да даде човек израз на живота си, това значи, да не очаква на окръжаващите, да получи нещо от тях. Дето и да влезе, човек трябва да даде нещо от себе си. Който очаква хората да го обичат, той не може да даде израз на своя живот. Който обича, без да очаква да бъде обичан, той може да даде израз на живота си. Който слуша само, какво хората говорят, той не може да даде израз на живота си.
Който сам говори, той дава израз на своя живот.
Каквото човек върши, с оглед мнението на Бога, той дава израз на живота си. Върши ли човек всичко с оглед на общественото мнение, той не може да даде израз на своя живот.
към беседата >>
Всяко изкривяване на линиите говори за наследствени черти в човека, с които той разумно трябва да се справя.
Искате ли да спечелите сърцето на хората, не се изпъчвайте пред тях, но наведете се малко и учтиво ги приемете. Това са особени линии на поведение, на обхода, които човек трябва да спазва. Измени ли една от тия линии, работите му остават назад. Който е тръгнал в Божествения път, той трябва да спазва красивите линии на природата. Изкриви ли една от тия линии, той се натъква и на съответни резултати.
Всяко изкривяване на линиите говори за наследствени черти в човека, с които той разумно трябва да се справя.
Тръгне ли по тия линии, той изразява своя живот. Външният израз на неговия живот е израз и на неговата душа. Изразът на душата му е израз на неговия ум и на неговото сърце.
към беседата >>
Каквото човек върши, с оглед мнението на Бога, той дава израз на живота си.
Дето и да влезе, човек трябва да даде нещо от себе си. Който очаква хората да го обичат, той не може да даде израз на своя живот. Който обича, без да очаква да бъде обичан, той може да даде израз на живота си. Който слуша само, какво хората говорят, той не може да даде израз на живота си. Който сам говори, той дава израз на своя живот.
Каквото човек върши, с оглед мнението на Бога, той дава израз на живота си.
Върши ли човек всичко с оглед на общественото мнение, той не може да даде израз на своя живот.
към беседата >>
Тръгне ли по тия линии, той изразява своя живот.
Това са особени линии на поведение, на обхода, които човек трябва да спазва. Измени ли една от тия линии, работите му остават назад. Който е тръгнал в Божествения път, той трябва да спазва красивите линии на природата. Изкриви ли една от тия линии, той се натъква и на съответни резултати. Всяко изкривяване на линиите говори за наследствени черти в човека, с които той разумно трябва да се справя.
Тръгне ли по тия линии, той изразява своя живот.
Външният израз на неговия живот е израз и на неговата душа. Изразът на душата му е израз на неговия ум и на неговото сърце.
към беседата >>
Върши ли човек всичко с оглед на общественото мнение, той не може да даде израз на своя живот.
Който очаква хората да го обичат, той не може да даде израз на своя живот. Който обича, без да очаква да бъде обичан, той може да даде израз на живота си. Който слуша само, какво хората говорят, той не може да даде израз на живота си. Който сам говори, той дава израз на своя живот. Каквото човек върши, с оглед мнението на Бога, той дава израз на живота си.
Върши ли човек всичко с оглед на общественото мнение, той не може да даде израз на своя живот.
към беседата >>
Външният израз на неговия живот е израз и на неговата душа.
Измени ли една от тия линии, работите му остават назад. Който е тръгнал в Божествения път, той трябва да спазва красивите линии на природата. Изкриви ли една от тия линии, той се натъква и на съответни резултати. Всяко изкривяване на линиите говори за наследствени черти в човека, с които той разумно трябва да се справя. Тръгне ли по тия линии, той изразява своя живот.
Външният израз на неговия живот е израз и на неговата душа.
Изразът на душата му е израз на неговия ум и на неговото сърце.
към беседата >>
Когато се каже думата „Бог“, мнозина се запитват, какво нещо е Бог.
Когато се каже думата „Бог“, мнозина се запитват, какво нещо е Бог.
За да разберете това понятие, ще си послужа с един пример за реката. За да се увеличи, т.е. за да се засили, реката не отива за помощ към морето, но тя получава силата си отгоре. Дъждът, снегът, които идат отгоре, от пространството, правят реката силна, буйна, пълноводна. На същото основание, ние казваме, че, Този, от Когото идат всички притоци на живота, е над нас и Го наричаме Бог.
към беседата >>
Изразът на душата му е израз на неговия ум и на неговото сърце.
Който е тръгнал в Божествения път, той трябва да спазва красивите линии на природата. Изкриви ли една от тия линии, той се натъква и на съответни резултати. Всяко изкривяване на линиите говори за наследствени черти в човека, с които той разумно трябва да се справя. Тръгне ли по тия линии, той изразява своя живот. Външният израз на неговия живот е израз и на неговата душа.
Изразът на душата му е израз на неговия ум и на неговото сърце.
към беседата >>
За да разберете това понятие, ще си послужа с един пример за реката.
Когато се каже думата „Бог“, мнозина се запитват, какво нещо е Бог.
За да разберете това понятие, ще си послужа с един пример за реката.
За да се увеличи, т.е. за да се засили, реката не отива за помощ към морето, но тя получава силата си отгоре. Дъждът, снегът, които идат отгоре, от пространството, правят реката силна, буйна, пълноводна. На същото основание, ние казваме, че, Този, от Когото идат всички притоци на живота, е над нас и Го наричаме Бог. Всеки дъжд, колкото и да е малък приток, в него се крие Божествено начало.
към беседата >>
Сега, за да даде правилен израз на своя живот, човек трябва да бъде доволен от всичко, което му е дадено.
Сега, за да даде правилен израз на своя живот, човек трябва да бъде доволен от всичко, което му е дадено.
Да даде човек правилен израз на живота си, това значи, да има красиви линии на тялото, на лицето, на движенията си. Това се постига само, ако мислите, чувствата и постъпките на човека са красиви. Може ли човек да даде израз на живота си, всичките му работи се нареждат добре. Като става сутрин от сън, той не трябва да бърза, да прочете една-две молитви, да се каже, че се е молил, но трябва да се измие, да се облече спокойно и да започне да размишлява, да нагоди нервната си система във възприемателно положение. След това той може да започне да се моли и да следи, какво ще му се каже.
към беседата >>
За да се увеличи, т.е.
Когато се каже думата „Бог“, мнозина се запитват, какво нещо е Бог. За да разберете това понятие, ще си послужа с един пример за реката.
За да се увеличи, т.е.
за да се засили, реката не отива за помощ към морето, но тя получава силата си отгоре. Дъждът, снегът, които идат отгоре, от пространството, правят реката силна, буйна, пълноводна. На същото основание, ние казваме, че, Този, от Когото идат всички притоци на живота, е над нас и Го наричаме Бог. Всеки дъжд, колкото и да е малък приток, в него се крие Божествено начало. Иска ли да даде израз на своя живот, човек трябва да се запознае с притоците на великия живот.
към беседата >>
Да даде човек правилен израз на живота си, това значи, да има красиви линии на тялото, на лицето, на движенията си.
Сега, за да даде правилен израз на своя живот, човек трябва да бъде доволен от всичко, което му е дадено.
Да даде човек правилен израз на живота си, това значи, да има красиви линии на тялото, на лицето, на движенията си.
Това се постига само, ако мислите, чувствата и постъпките на човека са красиви. Може ли човек да даде израз на живота си, всичките му работи се нареждат добре. Като става сутрин от сън, той не трябва да бърза, да прочете една-две молитви, да се каже, че се е молил, но трябва да се измие, да се облече спокойно и да започне да размишлява, да нагоди нервната си система във възприемателно положение. След това той може да започне да се моли и да следи, какво ще му се каже. В това време може да му се яви небесната майка.
към беседата >>
за да се засили, реката не отива за помощ към морето, но тя получава силата си отгоре.
Когато се каже думата „Бог“, мнозина се запитват, какво нещо е Бог. За да разберете това понятие, ще си послужа с един пример за реката. За да се увеличи, т.е.
за да се засили, реката не отива за помощ към морето, но тя получава силата си отгоре.
Дъждът, снегът, които идат отгоре, от пространството, правят реката силна, буйна, пълноводна. На същото основание, ние казваме, че, Този, от Когото идат всички притоци на живота, е над нас и Го наричаме Бог. Всеки дъжд, колкото и да е малък приток, в него се крие Божествено начало. Иска ли да даде израз на своя живот, човек трябва да се запознае с притоците на великия живот. Най-слабият израз на живота причинява вътрешна радост в човека.
към беседата >>
Това се постига само, ако мислите, чувствата и постъпките на човека са красиви.
Сега, за да даде правилен израз на своя живот, човек трябва да бъде доволен от всичко, което му е дадено. Да даде човек правилен израз на живота си, това значи, да има красиви линии на тялото, на лицето, на движенията си.
Това се постига само, ако мислите, чувствата и постъпките на човека са красиви.
Може ли човек да даде израз на живота си, всичките му работи се нареждат добре. Като става сутрин от сън, той не трябва да бърза, да прочете една-две молитви, да се каже, че се е молил, но трябва да се измие, да се облече спокойно и да започне да размишлява, да нагоди нервната си система във възприемателно положение. След това той може да започне да се моли и да следи, какво ще му се каже. В това време може да му се яви небесната майка. Тя ще се усмихне и ще му изпрати своето благословение.
към беседата >>
Дъждът, снегът, които идат отгоре, от пространството, правят реката силна, буйна, пълноводна.
Когато се каже думата „Бог“, мнозина се запитват, какво нещо е Бог. За да разберете това понятие, ще си послужа с един пример за реката. За да се увеличи, т.е. за да се засили, реката не отива за помощ към морето, но тя получава силата си отгоре.
Дъждът, снегът, които идат отгоре, от пространството, правят реката силна, буйна, пълноводна.
На същото основание, ние казваме, че, Този, от Когото идат всички притоци на живота, е над нас и Го наричаме Бог. Всеки дъжд, колкото и да е малък приток, в него се крие Божествено начало. Иска ли да даде израз на своя живот, човек трябва да се запознае с притоците на великия живот. Най-слабият израз на живота причинява вътрешна радост в човека. Да се радваш, това значи да съзнаваш, че прилагаш един велик закон, който обхваща целокупното съзнание на Битието и дава израз на живота.
към беседата >>
Може ли човек да даде израз на живота си, всичките му работи се нареждат добре.
Сега, за да даде правилен израз на своя живот, човек трябва да бъде доволен от всичко, което му е дадено. Да даде човек правилен израз на живота си, това значи, да има красиви линии на тялото, на лицето, на движенията си. Това се постига само, ако мислите, чувствата и постъпките на човека са красиви.
Може ли човек да даде израз на живота си, всичките му работи се нареждат добре.
Като става сутрин от сън, той не трябва да бърза, да прочете една-две молитви, да се каже, че се е молил, но трябва да се измие, да се облече спокойно и да започне да размишлява, да нагоди нервната си система във възприемателно положение. След това той може да започне да се моли и да следи, какво ще му се каже. В това време може да му се яви небесната майка. Тя ще се усмихне и ще му изпрати своето благословение. Това значи, да решава човек задачите си правилно.
към беседата >>
На същото основание, ние казваме, че, Този, от Когото идат всички притоци на живота, е над нас и Го наричаме Бог.
Когато се каже думата „Бог“, мнозина се запитват, какво нещо е Бог. За да разберете това понятие, ще си послужа с един пример за реката. За да се увеличи, т.е. за да се засили, реката не отива за помощ към морето, но тя получава силата си отгоре. Дъждът, снегът, които идат отгоре, от пространството, правят реката силна, буйна, пълноводна.
На същото основание, ние казваме, че, Този, от Когото идат всички притоци на живота, е над нас и Го наричаме Бог.
Всеки дъжд, колкото и да е малък приток, в него се крие Божествено начало. Иска ли да даде израз на своя живот, човек трябва да се запознае с притоците на великия живот. Най-слабият израз на живота причинява вътрешна радост в човека. Да се радваш, това значи да съзнаваш, че прилагаш един велик закон, който обхваща целокупното съзнание на Битието и дава израз на живота. В това се заключава великата хармония на живота.
към беседата >>
Като става сутрин от сън, той не трябва да бърза, да прочете една-две молитви, да се каже, че се е молил, но трябва да се измие, да се облече спокойно и да започне да размишлява, да нагоди нервната си система във възприемателно положение.
Сега, за да даде правилен израз на своя живот, човек трябва да бъде доволен от всичко, което му е дадено. Да даде човек правилен израз на живота си, това значи, да има красиви линии на тялото, на лицето, на движенията си. Това се постига само, ако мислите, чувствата и постъпките на човека са красиви. Може ли човек да даде израз на живота си, всичките му работи се нареждат добре.
Като става сутрин от сън, той не трябва да бърза, да прочете една-две молитви, да се каже, че се е молил, но трябва да се измие, да се облече спокойно и да започне да размишлява, да нагоди нервната си система във възприемателно положение.
След това той може да започне да се моли и да следи, какво ще му се каже. В това време може да му се яви небесната майка. Тя ще се усмихне и ще му изпрати своето благословение. Това значи, да решава човек задачите си правилно.
към беседата >>
Всеки дъжд, колкото и да е малък приток, в него се крие Божествено начало.
За да разберете това понятие, ще си послужа с един пример за реката. За да се увеличи, т.е. за да се засили, реката не отива за помощ към морето, но тя получава силата си отгоре. Дъждът, снегът, които идат отгоре, от пространството, правят реката силна, буйна, пълноводна. На същото основание, ние казваме, че, Този, от Когото идат всички притоци на живота, е над нас и Го наричаме Бог.
Всеки дъжд, колкото и да е малък приток, в него се крие Божествено начало.
Иска ли да даде израз на своя живот, човек трябва да се запознае с притоците на великия живот. Най-слабият израз на живота причинява вътрешна радост в човека. Да се радваш, това значи да съзнаваш, че прилагаш един велик закон, който обхваща целокупното съзнание на Битието и дава израз на живота. В това се заключава великата хармония на живота. Не може да не се радва онзи, който в най-малка степен даже, участва в тази велика хармония.
към беседата >>
След това той може да започне да се моли и да следи, какво ще му се каже.
Сега, за да даде правилен израз на своя живот, човек трябва да бъде доволен от всичко, което му е дадено. Да даде човек правилен израз на живота си, това значи, да има красиви линии на тялото, на лицето, на движенията си. Това се постига само, ако мислите, чувствата и постъпките на човека са красиви. Може ли човек да даде израз на живота си, всичките му работи се нареждат добре. Като става сутрин от сън, той не трябва да бърза, да прочете една-две молитви, да се каже, че се е молил, но трябва да се измие, да се облече спокойно и да започне да размишлява, да нагоди нервната си система във възприемателно положение.
След това той може да започне да се моли и да следи, какво ще му се каже.
В това време може да му се яви небесната майка. Тя ще се усмихне и ще му изпрати своето благословение. Това значи, да решава човек задачите си правилно.
към беседата >>
Иска ли да даде израз на своя живот, човек трябва да се запознае с притоците на великия живот.
За да се увеличи, т.е. за да се засили, реката не отива за помощ към морето, но тя получава силата си отгоре. Дъждът, снегът, които идат отгоре, от пространството, правят реката силна, буйна, пълноводна. На същото основание, ние казваме, че, Този, от Когото идат всички притоци на живота, е над нас и Го наричаме Бог. Всеки дъжд, колкото и да е малък приток, в него се крие Божествено начало.
Иска ли да даде израз на своя живот, човек трябва да се запознае с притоците на великия живот.
Най-слабият израз на живота причинява вътрешна радост в човека. Да се радваш, това значи да съзнаваш, че прилагаш един велик закон, който обхваща целокупното съзнание на Битието и дава израз на живота. В това се заключава великата хармония на живота. Не може да не се радва онзи, който в най-малка степен даже, участва в тази велика хармония. Достатъчно е да отправите мисълта си към този възвишен свят, към разумните същества, за да потекат техните енергии към вас, като притоци към реки, за да се увеличи вашия живот, вашата мощ и вашата вътрешна радост.
към беседата >>
В това време може да му се яви небесната майка.
Да даде човек правилен израз на живота си, това значи, да има красиви линии на тялото, на лицето, на движенията си. Това се постига само, ако мислите, чувствата и постъпките на човека са красиви. Може ли човек да даде израз на живота си, всичките му работи се нареждат добре. Като става сутрин от сън, той не трябва да бърза, да прочете една-две молитви, да се каже, че се е молил, но трябва да се измие, да се облече спокойно и да започне да размишлява, да нагоди нервната си система във възприемателно положение. След това той може да започне да се моли и да следи, какво ще му се каже.
В това време може да му се яви небесната майка.
Тя ще се усмихне и ще му изпрати своето благословение. Това значи, да решава човек задачите си правилно.
към беседата >>
Най-слабият израз на живота причинява вътрешна радост в човека.
за да се засили, реката не отива за помощ към морето, но тя получава силата си отгоре. Дъждът, снегът, които идат отгоре, от пространството, правят реката силна, буйна, пълноводна. На същото основание, ние казваме, че, Този, от Когото идат всички притоци на живота, е над нас и Го наричаме Бог. Всеки дъжд, колкото и да е малък приток, в него се крие Божествено начало. Иска ли да даде израз на своя живот, човек трябва да се запознае с притоците на великия живот.
Най-слабият израз на живота причинява вътрешна радост в човека.
Да се радваш, това значи да съзнаваш, че прилагаш един велик закон, който обхваща целокупното съзнание на Битието и дава израз на живота. В това се заключава великата хармония на живота. Не може да не се радва онзи, който в най-малка степен даже, участва в тази велика хармония. Достатъчно е да отправите мисълта си към този възвишен свят, към разумните същества, за да потекат техните енергии към вас, като притоци към реки, за да се увеличи вашия живот, вашата мощ и вашата вътрешна радост. Каквото дъждът представя за реките, такова нещо представят възвишените същества за хората на земята.
към беседата >>
Тя ще се усмихне и ще му изпрати своето благословение.
Това се постига само, ако мислите, чувствата и постъпките на човека са красиви. Може ли човек да даде израз на живота си, всичките му работи се нареждат добре. Като става сутрин от сън, той не трябва да бърза, да прочете една-две молитви, да се каже, че се е молил, но трябва да се измие, да се облече спокойно и да започне да размишлява, да нагоди нервната си система във възприемателно положение. След това той може да започне да се моли и да следи, какво ще му се каже. В това време може да му се яви небесната майка.
Тя ще се усмихне и ще му изпрати своето благословение.
Това значи, да решава човек задачите си правилно.
към беседата >>
Да се радваш, това значи да съзнаваш, че прилагаш един велик закон, който обхваща целокупното съзнание на Битието и дава израз на живота.
Дъждът, снегът, които идат отгоре, от пространството, правят реката силна, буйна, пълноводна. На същото основание, ние казваме, че, Този, от Когото идат всички притоци на живота, е над нас и Го наричаме Бог. Всеки дъжд, колкото и да е малък приток, в него се крие Божествено начало. Иска ли да даде израз на своя живот, човек трябва да се запознае с притоците на великия живот. Най-слабият израз на живота причинява вътрешна радост в човека.
Да се радваш, това значи да съзнаваш, че прилагаш един велик закон, който обхваща целокупното съзнание на Битието и дава израз на живота.
В това се заключава великата хармония на живота. Не може да не се радва онзи, който в най-малка степен даже, участва в тази велика хармония. Достатъчно е да отправите мисълта си към този възвишен свят, към разумните същества, за да потекат техните енергии към вас, като притоци към реки, за да се увеличи вашия живот, вашата мощ и вашата вътрешна радост. Каквото дъждът представя за реките, такова нещо представят възвишените същества за хората на земята. Като гледат страданията и нещастията на хората, възвишените същества имат желание да слязат близо до тях, да им помогнат.
към беседата >>
Това значи, да решава човек задачите си правилно.
Може ли човек да даде израз на живота си, всичките му работи се нареждат добре. Като става сутрин от сън, той не трябва да бърза, да прочете една-две молитви, да се каже, че се е молил, но трябва да се измие, да се облече спокойно и да започне да размишлява, да нагоди нервната си система във възприемателно положение. След това той може да започне да се моли и да следи, какво ще му се каже. В това време може да му се яви небесната майка. Тя ще се усмихне и ще му изпрати своето благословение.
Това значи, да решава човек задачите си правилно.
към беседата >>
В това се заключава великата хармония на живота.
На същото основание, ние казваме, че, Този, от Когото идат всички притоци на живота, е над нас и Го наричаме Бог. Всеки дъжд, колкото и да е малък приток, в него се крие Божествено начало. Иска ли да даде израз на своя живот, човек трябва да се запознае с притоците на великия живот. Най-слабият израз на живота причинява вътрешна радост в човека. Да се радваш, това значи да съзнаваш, че прилагаш един велик закон, който обхваща целокупното съзнание на Битието и дава израз на живота.
В това се заключава великата хармония на живота.
Не може да не се радва онзи, който в най-малка степен даже, участва в тази велика хармония. Достатъчно е да отправите мисълта си към този възвишен свят, към разумните същества, за да потекат техните енергии към вас, като притоци към реки, за да се увеличи вашия живот, вашата мощ и вашата вътрешна радост. Каквото дъждът представя за реките, такова нещо представят възвишените същества за хората на земята. Като гледат страданията и нещастията на хората, възвишените същества имат желание да слязат близо до тях, да им помогнат. Те не мислят, че могат да се огрешат, да се оцапат.
към беседата >>
Мнозина се стремят към разумен живот.
Мнозина се стремят към разумен живот.
Щом решават задачите си правилно, те ще дойдат до този живот. За това не се изисква много време. Достатъчно е всеки ден да отделяте по 5-10 минути за размишление, за вътрешна работа върху себе си. По този начин човек ще се домогне до красотата в живота, която ще остави неизгладими спомени в него.
към беседата >>
Не може да не се радва онзи, който в най-малка степен даже, участва в тази велика хармония.
Всеки дъжд, колкото и да е малък приток, в него се крие Божествено начало. Иска ли да даде израз на своя живот, човек трябва да се запознае с притоците на великия живот. Най-слабият израз на живота причинява вътрешна радост в човека. Да се радваш, това значи да съзнаваш, че прилагаш един велик закон, който обхваща целокупното съзнание на Битието и дава израз на живота. В това се заключава великата хармония на живота.
Не може да не се радва онзи, който в най-малка степен даже, участва в тази велика хармония.
Достатъчно е да отправите мисълта си към този възвишен свят, към разумните същества, за да потекат техните енергии към вас, като притоци към реки, за да се увеличи вашия живот, вашата мощ и вашата вътрешна радост. Каквото дъждът представя за реките, такова нещо представят възвишените същества за хората на земята. Като гледат страданията и нещастията на хората, възвишените същества имат желание да слязат близо до тях, да им помогнат. Те не мислят, че могат да се огрешат, да се оцапат. Те знаят, че който се влива в морето, той не може да се оцапа.
към беседата >>
Щом решават задачите си правилно, те ще дойдат до този живот.
Мнозина се стремят към разумен живот.
Щом решават задачите си правилно, те ще дойдат до този живот.
За това не се изисква много време. Достатъчно е всеки ден да отделяте по 5-10 минути за размишление, за вътрешна работа върху себе си. По този начин човек ще се домогне до красотата в живота, която ще остави неизгладими спомени в него.
към беседата >>
Достатъчно е да отправите мисълта си към този възвишен свят, към разумните същества, за да потекат техните енергии към вас, като притоци към реки, за да се увеличи вашия живот, вашата мощ и вашата вътрешна радост.
Иска ли да даде израз на своя живот, човек трябва да се запознае с притоците на великия живот. Най-слабият израз на живота причинява вътрешна радост в човека. Да се радваш, това значи да съзнаваш, че прилагаш един велик закон, който обхваща целокупното съзнание на Битието и дава израз на живота. В това се заключава великата хармония на живота. Не може да не се радва онзи, който в най-малка степен даже, участва в тази велика хармония.
Достатъчно е да отправите мисълта си към този възвишен свят, към разумните същества, за да потекат техните енергии към вас, като притоци към реки, за да се увеличи вашия живот, вашата мощ и вашата вътрешна радост.
Каквото дъждът представя за реките, такова нещо представят възвишените същества за хората на земята. Като гледат страданията и нещастията на хората, възвишените същества имат желание да слязат близо до тях, да им помогнат. Те не мислят, че могат да се огрешат, да се оцапат. Те знаят, че който се влива в морето, той не може да се оцапа. Само онази вода може да изгуби чистотата си, която е на тясно, или край бреговете.
към беседата >>
За това не се изисква много време.
Мнозина се стремят към разумен живот. Щом решават задачите си правилно, те ще дойдат до този живот.
За това не се изисква много време.
Достатъчно е всеки ден да отделяте по 5-10 минути за размишление, за вътрешна работа върху себе си. По този начин човек ще се домогне до красотата в живота, която ще остави неизгладими спомени в него.
към беседата >>
Каквото дъждът представя за реките, такова нещо представят възвишените същества за хората на земята.
Най-слабият израз на живота причинява вътрешна радост в човека. Да се радваш, това значи да съзнаваш, че прилагаш един велик закон, който обхваща целокупното съзнание на Битието и дава израз на живота. В това се заключава великата хармония на живота. Не може да не се радва онзи, който в най-малка степен даже, участва в тази велика хармония. Достатъчно е да отправите мисълта си към този възвишен свят, към разумните същества, за да потекат техните енергии към вас, като притоци към реки, за да се увеличи вашия живот, вашата мощ и вашата вътрешна радост.
Каквото дъждът представя за реките, такова нещо представят възвишените същества за хората на земята.
Като гледат страданията и нещастията на хората, възвишените същества имат желание да слязат близо до тях, да им помогнат. Те не мислят, че могат да се огрешат, да се оцапат. Те знаят, че който се влива в морето, той не може да се оцапа. Само онази вода може да изгуби чистотата си, която е на тясно, или край бреговете. Но вода, която се влива във вътрешността на морето, в безпределната широчина и дълбочина, не може да се цапа.
към беседата >>
Достатъчно е всеки ден да отделяте по 5-10 минути за размишление, за вътрешна работа върху себе си.
Мнозина се стремят към разумен живот. Щом решават задачите си правилно, те ще дойдат до този живот. За това не се изисква много време.
Достатъчно е всеки ден да отделяте по 5-10 минути за размишление, за вътрешна работа върху себе си.
По този начин човек ще се домогне до красотата в живота, която ще остави неизгладими спомени в него.
към беседата >>
Като гледат страданията и нещастията на хората, възвишените същества имат желание да слязат близо до тях, да им помогнат.
Да се радваш, това значи да съзнаваш, че прилагаш един велик закон, който обхваща целокупното съзнание на Битието и дава израз на живота. В това се заключава великата хармония на живота. Не може да не се радва онзи, който в най-малка степен даже, участва в тази велика хармония. Достатъчно е да отправите мисълта си към този възвишен свят, към разумните същества, за да потекат техните енергии към вас, като притоци към реки, за да се увеличи вашия живот, вашата мощ и вашата вътрешна радост. Каквото дъждът представя за реките, такова нещо представят възвишените същества за хората на земята.
Като гледат страданията и нещастията на хората, възвишените същества имат желание да слязат близо до тях, да им помогнат.
Те не мислят, че могат да се огрешат, да се оцапат. Те знаят, че който се влива в морето, той не може да се оцапа. Само онази вода може да изгуби чистотата си, която е на тясно, или край бреговете. Но вода, която се влива във вътрешността на морето, в безпределната широчина и дълбочина, не може да се цапа. Следователно, само онзи човек може да се огреши, да се цапа, който живее с тесни, с ограничени възгледи за живота.
към беседата >>
По този начин човек ще се домогне до красотата в живота, която ще остави неизгладими спомени в него.
Мнозина се стремят към разумен живот. Щом решават задачите си правилно, те ще дойдат до този живот. За това не се изисква много време. Достатъчно е всеки ден да отделяте по 5-10 минути за размишление, за вътрешна работа върху себе си.
По този начин човек ще се домогне до красотата в живота, която ще остави неизгладими спомени в него.
към беседата >>
Те не мислят, че могат да се огрешат, да се оцапат.
В това се заключава великата хармония на живота. Не може да не се радва онзи, който в най-малка степен даже, участва в тази велика хармония. Достатъчно е да отправите мисълта си към този възвишен свят, към разумните същества, за да потекат техните енергии към вас, като притоци към реки, за да се увеличи вашия живот, вашата мощ и вашата вътрешна радост. Каквото дъждът представя за реките, такова нещо представят възвишените същества за хората на земята. Като гледат страданията и нещастията на хората, възвишените същества имат желание да слязат близо до тях, да им помогнат.
Те не мислят, че могат да се огрешат, да се оцапат.
Те знаят, че който се влива в морето, той не може да се оцапа. Само онази вода може да изгуби чистотата си, която е на тясно, или край бреговете. Но вода, която се влива във вътрешността на морето, в безпределната широчина и дълбочина, не може да се цапа. Следователно, само онзи човек може да се огреши, да се цапа, който живее с тесни, с ограничени възгледи за живота. Тия възгледи ние наричаме кал, грях, който цапа човека, но само отвън.
към беседата >>
Един 70 годишен старец разправял една своя опитност.
Един 70 годишен старец разправял една своя опитност.
Някога, в младините си, той видял една млада, красива мома, с ангелско лице и ангелски поглед. Тя го погледнала и му се усмихнала. Той запечатал погледа и усмивката й в себе си, и ги носил цял живот. И жена имал, и деца имал, всички измрели и ги забравил, но погледът и усмивката на тази мома останали паметни и живи в съзнанието му завинаги.
към беседата >>
Те знаят, че който се влива в морето, той не може да се оцапа.
Не може да не се радва онзи, който в най-малка степен даже, участва в тази велика хармония. Достатъчно е да отправите мисълта си към този възвишен свят, към разумните същества, за да потекат техните енергии към вас, като притоци към реки, за да се увеличи вашия живот, вашата мощ и вашата вътрешна радост. Каквото дъждът представя за реките, такова нещо представят възвишените същества за хората на земята. Като гледат страданията и нещастията на хората, възвишените същества имат желание да слязат близо до тях, да им помогнат. Те не мислят, че могат да се огрешат, да се оцапат.
Те знаят, че който се влива в морето, той не може да се оцапа.
Само онази вода може да изгуби чистотата си, която е на тясно, или край бреговете. Но вода, която се влива във вътрешността на морето, в безпределната широчина и дълбочина, не може да се цапа. Следователно, само онзи човек може да се огреши, да се цапа, който живее с тесни, с ограничени възгледи за живота. Тия възгледи ние наричаме кал, грях, който цапа човека, но само отвън. Тази кал никога не може да проникне в душата, т.е.
към беседата >>
Някога, в младините си, той видял една млада, красива мома, с ангелско лице и ангелски поглед.
Един 70 годишен старец разправял една своя опитност.
Някога, в младините си, той видял една млада, красива мома, с ангелско лице и ангелски поглед.
Тя го погледнала и му се усмихнала. Той запечатал погледа и усмивката й в себе си, и ги носил цял живот. И жена имал, и деца имал, всички измрели и ги забравил, но погледът и усмивката на тази мома останали паметни и живи в съзнанието му завинаги.
към беседата >>
Само онази вода може да изгуби чистотата си, която е на тясно, или край бреговете.
Достатъчно е да отправите мисълта си към този възвишен свят, към разумните същества, за да потекат техните енергии към вас, като притоци към реки, за да се увеличи вашия живот, вашата мощ и вашата вътрешна радост. Каквото дъждът представя за реките, такова нещо представят възвишените същества за хората на земята. Като гледат страданията и нещастията на хората, възвишените същества имат желание да слязат близо до тях, да им помогнат. Те не мислят, че могат да се огрешат, да се оцапат. Те знаят, че който се влива в морето, той не може да се оцапа.
Само онази вода може да изгуби чистотата си, която е на тясно, или край бреговете.
Но вода, която се влива във вътрешността на морето, в безпределната широчина и дълбочина, не може да се цапа. Следователно, само онзи човек може да се огреши, да се цапа, който живее с тесни, с ограничени възгледи за живота. Тия възгледи ние наричаме кал, грях, който цапа човека, но само отвън. Тази кал никога не може да проникне в душата, т.е. в дълбочината и в широчината на морето, да го обхване.
към беседата >>
Тя го погледнала и му се усмихнала.
Един 70 годишен старец разправял една своя опитност. Някога, в младините си, той видял една млада, красива мома, с ангелско лице и ангелски поглед.
Тя го погледнала и му се усмихнала.
Той запечатал погледа и усмивката й в себе си, и ги носил цял живот. И жена имал, и деца имал, всички измрели и ги забравил, но погледът и усмивката на тази мома останали паметни и живи в съзнанието му завинаги.
към беседата >>
Но вода, която се влива във вътрешността на морето, в безпределната широчина и дълбочина, не може да се цапа.
Каквото дъждът представя за реките, такова нещо представят възвишените същества за хората на земята. Като гледат страданията и нещастията на хората, възвишените същества имат желание да слязат близо до тях, да им помогнат. Те не мислят, че могат да се огрешат, да се оцапат. Те знаят, че който се влива в морето, той не може да се оцапа. Само онази вода може да изгуби чистотата си, която е на тясно, или край бреговете.
Но вода, която се влива във вътрешността на морето, в безпределната широчина и дълбочина, не може да се цапа.
Следователно, само онзи човек може да се огреши, да се цапа, който живее с тесни, с ограничени възгледи за живота. Тия възгледи ние наричаме кал, грях, който цапа човека, но само отвън. Тази кал никога не може да проникне в душата, т.е. в дълбочината и в широчината на морето, да го обхване. Калта никога не може да обхване дълбочината на живота.
към беседата >>
Той запечатал погледа и усмивката й в себе си, и ги носил цял живот.
Един 70 годишен старец разправял една своя опитност. Някога, в младините си, той видял една млада, красива мома, с ангелско лице и ангелски поглед. Тя го погледнала и му се усмихнала.
Той запечатал погледа и усмивката й в себе си, и ги носил цял живот.
И жена имал, и деца имал, всички измрели и ги забравил, но погледът и усмивката на тази мома останали паметни и живи в съзнанието му завинаги.
към беседата >>
Следователно, само онзи човек може да се огреши, да се цапа, който живее с тесни, с ограничени възгледи за живота.
Като гледат страданията и нещастията на хората, възвишените същества имат желание да слязат близо до тях, да им помогнат. Те не мислят, че могат да се огрешат, да се оцапат. Те знаят, че който се влива в морето, той не може да се оцапа. Само онази вода може да изгуби чистотата си, която е на тясно, или край бреговете. Но вода, която се влива във вътрешността на морето, в безпределната широчина и дълбочина, не може да се цапа.
Следователно, само онзи човек може да се огреши, да се цапа, който живее с тесни, с ограничени възгледи за живота.
Тия възгледи ние наричаме кал, грях, който цапа човека, но само отвън. Тази кал никога не може да проникне в душата, т.е. в дълбочината и в широчината на морето, да го обхване. Калта никога не може да обхване дълбочината на живота.
към беседата >>
И жена имал, и деца имал, всички измрели и ги забравил, но погледът и усмивката на тази мома останали паметни и живи в съзнанието му завинаги.
Един 70 годишен старец разправял една своя опитност. Някога, в младините си, той видял една млада, красива мома, с ангелско лице и ангелски поглед. Тя го погледнала и му се усмихнала. Той запечатал погледа и усмивката й в себе си, и ги носил цял живот.
И жена имал, и деца имал, всички измрели и ги забравил, но погледът и усмивката на тази мома останали паметни и живи в съзнанието му завинаги.
към беседата >>
Тия възгледи ние наричаме кал, грях, който цапа човека, но само отвън.
Те не мислят, че могат да се огрешат, да се оцапат. Те знаят, че който се влива в морето, той не може да се оцапа. Само онази вода може да изгуби чистотата си, която е на тясно, или край бреговете. Но вода, която се влива във вътрешността на морето, в безпределната широчина и дълбочина, не може да се цапа. Следователно, само онзи човек може да се огреши, да се цапа, който живее с тесни, с ограничени възгледи за живота.
Тия възгледи ние наричаме кал, грях, който цапа човека, но само отвън.
Тази кал никога не може да проникне в душата, т.е. в дълбочината и в широчината на морето, да го обхване. Калта никога не може да обхване дълбочината на живота.
към беседата >>
Красивото, великото, Божественото трябва да остане паметно в съзнанието на човека, както образът на красивата мома е останал завинаги в съзнанието на дядото.
Красивото, великото, Божественото трябва да остане паметно в съзнанието на човека, както образът на красивата мома е останал завинаги в съзнанието на дядото.
Красотата, това е израз на живота. Дядото се чудил, каква била тази мома, която през целия му живот не е излязла от неговото съзнание. Какви ли опити не е правил, за да я забрави, но не могъл. На пост и молитва се подлагал, пред свещеници се изповядвал, наказания си налагал, но красивата мома не излязла от ума му. Тази красива мома не е била нищо друго, освен ангел, въплътен в човешка форма, дошъл на земята да покаже на хората смисъла на живота.
към беседата >>
Тази кал никога не може да проникне в душата, т.е.
Те знаят, че който се влива в морето, той не може да се оцапа. Само онази вода може да изгуби чистотата си, която е на тясно, или край бреговете. Но вода, която се влива във вътрешността на морето, в безпределната широчина и дълбочина, не може да се цапа. Следователно, само онзи човек може да се огреши, да се цапа, който живее с тесни, с ограничени възгледи за живота. Тия възгледи ние наричаме кал, грях, който цапа човека, но само отвън.
Тази кал никога не може да проникне в душата, т.е.
в дълбочината и в широчината на морето, да го обхване. Калта никога не може да обхване дълбочината на живота.
към беседата >>
Красотата, това е израз на живота.
Красивото, великото, Божественото трябва да остане паметно в съзнанието на човека, както образът на красивата мома е останал завинаги в съзнанието на дядото.
Красотата, това е израз на живота.
Дядото се чудил, каква била тази мома, която през целия му живот не е излязла от неговото съзнание. Какви ли опити не е правил, за да я забрави, но не могъл. На пост и молитва се подлагал, пред свещеници се изповядвал, наказания си налагал, но красивата мома не излязла от ума му. Тази красива мома не е била нищо друго, освен ангел, въплътен в човешка форма, дошъл на земята да покаже на хората смисъла на живота. Тя имала светъл ум, добро сърце, възвишена душа.
към беседата >>
в дълбочината и в широчината на морето, да го обхване.
Само онази вода може да изгуби чистотата си, която е на тясно, или край бреговете. Но вода, която се влива във вътрешността на морето, в безпределната широчина и дълбочина, не може да се цапа. Следователно, само онзи човек може да се огреши, да се цапа, който живее с тесни, с ограничени възгледи за живота. Тия възгледи ние наричаме кал, грях, който цапа човека, но само отвън. Тази кал никога не може да проникне в душата, т.е.
в дълбочината и в широчината на морето, да го обхване.
Калта никога не може да обхване дълбочината на живота.
към беседата >>
Дядото се чудил, каква била тази мома, която през целия му живот не е излязла от неговото съзнание.
Красивото, великото, Божественото трябва да остане паметно в съзнанието на човека, както образът на красивата мома е останал завинаги в съзнанието на дядото. Красотата, това е израз на живота.
Дядото се чудил, каква била тази мома, която през целия му живот не е излязла от неговото съзнание.
Какви ли опити не е правил, за да я забрави, но не могъл. На пост и молитва се подлагал, пред свещеници се изповядвал, наказания си налагал, но красивата мома не излязла от ума му. Тази красива мома не е била нищо друго, освен ангел, въплътен в човешка форма, дошъл на земята да покаже на хората смисъла на живота. Тя имала светъл ум, добро сърце, възвишена душа. Който веднъж срещне тази мома в живота си, той не може да бъде нещастен.
към беседата >>
Калта никога не може да обхване дълбочината на живота.
Но вода, която се влива във вътрешността на морето, в безпределната широчина и дълбочина, не може да се цапа. Следователно, само онзи човек може да се огреши, да се цапа, който живее с тесни, с ограничени възгледи за живота. Тия възгледи ние наричаме кал, грях, който цапа човека, но само отвън. Тази кал никога не може да проникне в душата, т.е. в дълбочината и в широчината на морето, да го обхване.
Калта никога не може да обхване дълбочината на живота.
към беседата >>
Какви ли опити не е правил, за да я забрави, но не могъл.
Красивото, великото, Божественото трябва да остане паметно в съзнанието на човека, както образът на красивата мома е останал завинаги в съзнанието на дядото. Красотата, това е израз на живота. Дядото се чудил, каква била тази мома, която през целия му живот не е излязла от неговото съзнание.
Какви ли опити не е правил, за да я забрави, но не могъл.
На пост и молитва се подлагал, пред свещеници се изповядвал, наказания си налагал, но красивата мома не излязла от ума му. Тази красива мома не е била нищо друго, освен ангел, въплътен в човешка форма, дошъл на земята да покаже на хората смисъла на живота. Тя имала светъл ум, добро сърце, възвишена душа. Който веднъж срещне тази мома в живота си, той не може да бъде нещастен. Тя носи своето благословение.
към беседата >>
И тъй, който се спира върху калта, той не разбира смисъла на живота.
И тъй, който се спира върху калта, той не разбира смисъла на живота.
Наистина, калта изменя условията на живота за съществата, които живеят във водата, но присъствието на калта във водата не е постоянно. Водата ту се изчиства, ту се размътва. Хората наричат тия промени лоши и добри условия в живота. Когато човек е лишен от храна, от дрехи, от къща за живеене, условията са лоши за него. Има ли всичко, което му е нужно за живота, условията са добри.
към беседата >>
На пост и молитва се подлагал, пред свещеници се изповядвал, наказания си налагал, но красивата мома не излязла от ума му.
Красивото, великото, Божественото трябва да остане паметно в съзнанието на човека, както образът на красивата мома е останал завинаги в съзнанието на дядото. Красотата, това е израз на живота. Дядото се чудил, каква била тази мома, която през целия му живот не е излязла от неговото съзнание. Какви ли опити не е правил, за да я забрави, но не могъл.
На пост и молитва се подлагал, пред свещеници се изповядвал, наказания си налагал, но красивата мома не излязла от ума му.
Тази красива мома не е била нищо друго, освен ангел, въплътен в човешка форма, дошъл на земята да покаже на хората смисъла на живота. Тя имала светъл ум, добро сърце, възвишена душа. Който веднъж срещне тази мома в живота си, той не може да бъде нещастен. Тя носи своето благословение. Това, което се запечатва в човешката душа за вечни времена, е красотата, величието на живота.
към беседата >>
3.
Методи за наблюдения / Методи за наблюдения. Обикновени и научни
,
МОК
, София, 21.12.1928г.,
За да пише върху известен въпрос, човек трябва да е правил опити и наблюдения.
За да пише върху известен въпрос, човек трябва да е правил опити и наблюдения.
По какво се отличават научните методи и наблюдения от обикновените? Например, някой иска да изучава хиромантия. Първата му работа е да прави наблюдения върху човешката ръка. Много ръце трябва да наблюдава той, за да извади някакви научни заключения. При това, неговите заключения ще бъдат отчасти верни.
към беседата >>
По какво се отличават научните методи и наблюдения от обикновените?
За да пише върху известен въпрос, човек трябва да е правил опити и наблюдения.
По какво се отличават научните методи и наблюдения от обикновените?
Например, някой иска да изучава хиромантия. Първата му работа е да прави наблюдения върху човешката ръка. Много ръце трябва да наблюдава той, за да извади някакви научни заключения. При това, неговите заключения ще бъдат отчасти верни. За да дойде до абсолютни, истински заключения, той трябва да изучи още няколко науки – физиогномия, френология, астрология, като допълнителни науки на хиромантията.
към беседата >>
Например, някой иска да изучава хиромантия.
За да пише върху известен въпрос, човек трябва да е правил опити и наблюдения. По какво се отличават научните методи и наблюдения от обикновените?
Например, някой иска да изучава хиромантия.
Първата му работа е да прави наблюдения върху човешката ръка. Много ръце трябва да наблюдава той, за да извади някакви научни заключения. При това, неговите заключения ще бъдат отчасти верни. За да дойде до абсолютни, истински заключения, той трябва да изучи още няколко науки – физиогномия, френология, астрология, като допълнителни науки на хиромантията. След това трябва да съпостави всички данни към ръката и тогава може да говори за своите научни придобивки.
към беседата >>
Първата му работа е да прави наблюдения върху човешката ръка.
За да пише върху известен въпрос, човек трябва да е правил опити и наблюдения. По какво се отличават научните методи и наблюдения от обикновените? Например, някой иска да изучава хиромантия.
Първата му работа е да прави наблюдения върху човешката ръка.
Много ръце трябва да наблюдава той, за да извади някакви научни заключения. При това, неговите заключения ще бъдат отчасти верни. За да дойде до абсолютни, истински заключения, той трябва да изучи още няколко науки – физиогномия, френология, астрология, като допълнителни науки на хиромантията. След това трябва да съпостави всички данни към ръката и тогава може да говори за своите научни придобивки. Докато човек прави обикновени, повърхностни наблюдения, знанията му не са точни, те търпят промяна.
към беседата >>
Много ръце трябва да наблюдава той, за да извади някакви научни заключения.
За да пише върху известен въпрос, човек трябва да е правил опити и наблюдения. По какво се отличават научните методи и наблюдения от обикновените? Например, някой иска да изучава хиромантия. Първата му работа е да прави наблюдения върху човешката ръка.
Много ръце трябва да наблюдава той, за да извади някакви научни заключения.
При това, неговите заключения ще бъдат отчасти верни. За да дойде до абсолютни, истински заключения, той трябва да изучи още няколко науки – физиогномия, френология, астрология, като допълнителни науки на хиромантията. След това трябва да съпостави всички данни към ръката и тогава може да говори за своите научни придобивки. Докато човек прави обикновени, повърхностни наблюдения, знанията му не са точни, те търпят промяна. Когато направи стотици опити в различни направления и съпостави получените изводи едни с други, едва тогава той разчита абсолютно на своите знания.
към беседата >>
При това, неговите заключения ще бъдат отчасти верни.
За да пише върху известен въпрос, човек трябва да е правил опити и наблюдения. По какво се отличават научните методи и наблюдения от обикновените? Например, някой иска да изучава хиромантия. Първата му работа е да прави наблюдения върху човешката ръка. Много ръце трябва да наблюдава той, за да извади някакви научни заключения.
При това, неговите заключения ще бъдат отчасти верни.
За да дойде до абсолютни, истински заключения, той трябва да изучи още няколко науки – физиогномия, френология, астрология, като допълнителни науки на хиромантията. След това трябва да съпостави всички данни към ръката и тогава може да говори за своите научни придобивки. Докато човек прави обикновени, повърхностни наблюдения, знанията му не са точни, те търпят промяна. Когато направи стотици опити в различни направления и съпостави получените изводи едни с други, едва тогава той разчита абсолютно на своите знания. Като изучава ръката, в първо време човек разглежда общата й форма – дължина, широчина, вид.
към беседата >>
За да дойде до абсолютни, истински заключения, той трябва да изучи още няколко науки – физиогномия, френология, астрология, като допълнителни науки на хиромантията.
По какво се отличават научните методи и наблюдения от обикновените? Например, някой иска да изучава хиромантия. Първата му работа е да прави наблюдения върху човешката ръка. Много ръце трябва да наблюдава той, за да извади някакви научни заключения. При това, неговите заключения ще бъдат отчасти верни.
За да дойде до абсолютни, истински заключения, той трябва да изучи още няколко науки – физиогномия, френология, астрология, като допълнителни науки на хиромантията.
След това трябва да съпостави всички данни към ръката и тогава може да говори за своите научни придобивки. Докато човек прави обикновени, повърхностни наблюдения, знанията му не са точни, те търпят промяна. Когато направи стотици опити в различни направления и съпостави получените изводи едни с други, едва тогава той разчита абсолютно на своите знания. Като изучава ръката, в първо време човек разглежда общата й форма – дължина, широчина, вид. Ако ръката е голяма, той вади едно заключение; ако е малка, прави друго заключение.
към беседата >>
След това трябва да съпостави всички данни към ръката и тогава може да говори за своите научни придобивки.
Например, някой иска да изучава хиромантия. Първата му работа е да прави наблюдения върху човешката ръка. Много ръце трябва да наблюдава той, за да извади някакви научни заключения. При това, неговите заключения ще бъдат отчасти верни. За да дойде до абсолютни, истински заключения, той трябва да изучи още няколко науки – физиогномия, френология, астрология, като допълнителни науки на хиромантията.
След това трябва да съпостави всички данни към ръката и тогава може да говори за своите научни придобивки.
Докато човек прави обикновени, повърхностни наблюдения, знанията му не са точни, те търпят промяна. Когато направи стотици опити в различни направления и съпостави получените изводи едни с други, едва тогава той разчита абсолютно на своите знания. Като изучава ръката, в първо време човек разглежда общата й форма – дължина, широчина, вид. Ако ръката е голяма, той вади едно заключение; ако е малка, прави друго заключение. Но това още не е достатъчно.
към беседата >>
Докато човек прави обикновени, повърхностни наблюдения, знанията му не са точни, те търпят промяна.
Първата му работа е да прави наблюдения върху човешката ръка. Много ръце трябва да наблюдава той, за да извади някакви научни заключения. При това, неговите заключения ще бъдат отчасти верни. За да дойде до абсолютни, истински заключения, той трябва да изучи още няколко науки – физиогномия, френология, астрология, като допълнителни науки на хиромантията. След това трябва да съпостави всички данни към ръката и тогава може да говори за своите научни придобивки.
Докато човек прави обикновени, повърхностни наблюдения, знанията му не са точни, те търпят промяна.
Когато направи стотици опити в различни направления и съпостави получените изводи едни с други, едва тогава той разчита абсолютно на своите знания. Като изучава ръката, в първо време човек разглежда общата й форма – дължина, широчина, вид. Ако ръката е голяма, той вади едно заключение; ако е малка, прави друго заключение. Но това още не е достатъчно. След това ще изучава линиите й в подробности.
към беседата >>
Когато направи стотици опити в различни направления и съпостави получените изводи едни с други, едва тогава той разчита абсолютно на своите знания.
Много ръце трябва да наблюдава той, за да извади някакви научни заключения. При това, неговите заключения ще бъдат отчасти верни. За да дойде до абсолютни, истински заключения, той трябва да изучи още няколко науки – физиогномия, френология, астрология, като допълнителни науки на хиромантията. След това трябва да съпостави всички данни към ръката и тогава може да говори за своите научни придобивки. Докато човек прави обикновени, повърхностни наблюдения, знанията му не са точни, те търпят промяна.
Когато направи стотици опити в различни направления и съпостави получените изводи едни с други, едва тогава той разчита абсолютно на своите знания.
Като изучава ръката, в първо време човек разглежда общата й форма – дължина, широчина, вид. Ако ръката е голяма, той вади едно заключение; ако е малка, прави друго заключение. Но това още не е достатъчно. След това ще изучава линиите й в подробности. Най-после ще се обърне към всички допълнителни науки на хиромантията и ще съпостави получените знания.
към беседата >>
Като изучава ръката, в първо време човек разглежда общата й форма – дължина, широчина, вид.
При това, неговите заключения ще бъдат отчасти верни. За да дойде до абсолютни, истински заключения, той трябва да изучи още няколко науки – физиогномия, френология, астрология, като допълнителни науки на хиромантията. След това трябва да съпостави всички данни към ръката и тогава може да говори за своите научни придобивки. Докато човек прави обикновени, повърхностни наблюдения, знанията му не са точни, те търпят промяна. Когато направи стотици опити в различни направления и съпостави получените изводи едни с други, едва тогава той разчита абсолютно на своите знания.
Като изучава ръката, в първо време човек разглежда общата й форма – дължина, широчина, вид.
Ако ръката е голяма, той вади едно заключение; ако е малка, прави друго заключение. Но това още не е достатъчно. След това ще изучава линиите й в подробности. Най-после ще се обърне към всички допълнителни науки на хиромантията и ще съпостави получените знания.
към беседата >>
Ако ръката е голяма, той вади едно заключение; ако е малка, прави друго заключение.
За да дойде до абсолютни, истински заключения, той трябва да изучи още няколко науки – физиогномия, френология, астрология, като допълнителни науки на хиромантията. След това трябва да съпостави всички данни към ръката и тогава може да говори за своите научни придобивки. Докато човек прави обикновени, повърхностни наблюдения, знанията му не са точни, те търпят промяна. Когато направи стотици опити в различни направления и съпостави получените изводи едни с други, едва тогава той разчита абсолютно на своите знания. Като изучава ръката, в първо време човек разглежда общата й форма – дължина, широчина, вид.
Ако ръката е голяма, той вади едно заключение; ако е малка, прави друго заключение.
Но това още не е достатъчно. След това ще изучава линиите й в подробности. Най-после ще се обърне към всички допълнителни науки на хиромантията и ще съпостави получените знания.
към беседата >>
Но това още не е достатъчно.
След това трябва да съпостави всички данни към ръката и тогава може да говори за своите научни придобивки. Докато човек прави обикновени, повърхностни наблюдения, знанията му не са точни, те търпят промяна. Когато направи стотици опити в различни направления и съпостави получените изводи едни с други, едва тогава той разчита абсолютно на своите знания. Като изучава ръката, в първо време човек разглежда общата й форма – дължина, широчина, вид. Ако ръката е голяма, той вади едно заключение; ако е малка, прави друго заключение.
Но това още не е достатъчно.
След това ще изучава линиите й в подробности. Най-после ще се обърне към всички допълнителни науки на хиромантията и ще съпостави получените знания.
към беседата >>
След това ще изучава линиите й в подробности.
Докато човек прави обикновени, повърхностни наблюдения, знанията му не са точни, те търпят промяна. Когато направи стотици опити в различни направления и съпостави получените изводи едни с други, едва тогава той разчита абсолютно на своите знания. Като изучава ръката, в първо време човек разглежда общата й форма – дължина, широчина, вид. Ако ръката е голяма, той вади едно заключение; ако е малка, прави друго заключение. Но това още не е достатъчно.
След това ще изучава линиите й в подробности.
Най-после ще се обърне към всички допълнителни науки на хиромантията и ще съпостави получените знания.
към беседата >>
Най-после ще се обърне към всички допълнителни науки на хиромантията и ще съпостави получените знания.
Когато направи стотици опити в различни направления и съпостави получените изводи едни с други, едва тогава той разчита абсолютно на своите знания. Като изучава ръката, в първо време човек разглежда общата й форма – дължина, широчина, вид. Ако ръката е голяма, той вади едно заключение; ако е малка, прави друго заключение. Но това още не е достатъчно. След това ще изучава линиите й в подробности.
Най-после ще се обърне към всички допълнителни науки на хиромантията и ще съпостави получените знания.
към беседата >>
Голямата ръка отговаря на голямо шише, което събира много нещо; малката ръка отговаря на малко шише.
Голямата ръка отговаря на голямо шише, което събира много нещо; малката ръка отговаря на малко шише.
Кое шише предпочитате? Ако ви сипват в шише сладък гроздов сок, за предпочитане е голямото пред малкото. Голямото шише ви причинява голяма радост, а малкото шише – малка радост. При голямото шише вие се радвате, а онзи, който сипва от своето шише, не е радостен. – Защо?
към беседата >>
Кое шише предпочитате?
Голямата ръка отговаря на голямо шише, което събира много нещо; малката ръка отговаря на малко шише.
Кое шише предпочитате?
Ако ви сипват в шише сладък гроздов сок, за предпочитане е голямото пред малкото. Голямото шише ви причинява голяма радост, а малкото шише – малка радост. При голямото шише вие се радвате, а онзи, който сипва от своето шише, не е радостен. – Защо? – Шишето му се изпразва.
към беседата >>
Ако ви сипват в шише сладък гроздов сок, за предпочитане е голямото пред малкото.
Голямата ръка отговаря на голямо шише, което събира много нещо; малката ръка отговаря на малко шише. Кое шише предпочитате?
Ако ви сипват в шише сладък гроздов сок, за предпочитане е голямото пред малкото.
Голямото шише ви причинява голяма радост, а малкото шише – малка радост. При голямото шише вие се радвате, а онзи, който сипва от своето шише, не е радостен. – Защо? – Шишето му се изпразва. Той се радва, ако шишето ви е малко.
към беседата >>
Голямото шише ви причинява голяма радост, а малкото шише – малка радост.
Голямата ръка отговаря на голямо шише, което събира много нещо; малката ръка отговаря на малко шише. Кое шише предпочитате? Ако ви сипват в шише сладък гроздов сок, за предпочитане е голямото пред малкото.
Голямото шише ви причинява голяма радост, а малкото шише – малка радост.
При голямото шише вие се радвате, а онзи, който сипва от своето шише, не е радостен. – Защо? – Шишето му се изпразва. Той се радва, ако шишето ви е малко. Изобщо, за поддържане на голямото шише са нужни големи средства, но същевременно то върши повече работа.
към беседата >>
При голямото шише вие се радвате, а онзи, който сипва от своето шише, не е радостен.
Голямата ръка отговаря на голямо шише, което събира много нещо; малката ръка отговаря на малко шише. Кое шише предпочитате? Ако ви сипват в шише сладък гроздов сок, за предпочитане е голямото пред малкото. Голямото шише ви причинява голяма радост, а малкото шише – малка радост.
При голямото шише вие се радвате, а онзи, който сипва от своето шише, не е радостен.
– Защо? – Шишето му се изпразва. Той се радва, ако шишето ви е малко. Изобщо, за поддържане на голямото шише са нужни големи средства, но същевременно то върши повече работа. За поддържане на малкото шише са нужни малки средства, но то свършва по-малка работа.
към беседата >>
– Защо?
Голямата ръка отговаря на голямо шише, което събира много нещо; малката ръка отговаря на малко шише. Кое шише предпочитате? Ако ви сипват в шише сладък гроздов сок, за предпочитане е голямото пред малкото. Голямото шише ви причинява голяма радост, а малкото шише – малка радост. При голямото шише вие се радвате, а онзи, който сипва от своето шише, не е радостен.
– Защо?
– Шишето му се изпразва. Той се радва, ако шишето ви е малко. Изобщо, за поддържане на голямото шише са нужни големи средства, но същевременно то върши повече работа. За поддържане на малкото шише са нужни малки средства, но то свършва по-малка работа. Наблюдавайте, кой човек е по-активен: който има малка, или който има голяма ръка.
към беседата >>
– Шишето му се изпразва.
Кое шише предпочитате? Ако ви сипват в шише сладък гроздов сок, за предпочитане е голямото пред малкото. Голямото шише ви причинява голяма радост, а малкото шише – малка радост. При голямото шише вие се радвате, а онзи, който сипва от своето шише, не е радостен. – Защо?
– Шишето му се изпразва.
Той се радва, ако шишето ви е малко. Изобщо, за поддържане на голямото шише са нужни големи средства, но същевременно то върши повече работа. За поддържане на малкото шише са нужни малки средства, но то свършва по-малка работа. Наблюдавайте, кой човек е по-активен: който има малка, или който има голяма ръка.
към беседата >>
Той се радва, ако шишето ви е малко.
Ако ви сипват в шише сладък гроздов сок, за предпочитане е голямото пред малкото. Голямото шише ви причинява голяма радост, а малкото шише – малка радост. При голямото шише вие се радвате, а онзи, който сипва от своето шише, не е радостен. – Защо? – Шишето му се изпразва.
Той се радва, ако шишето ви е малко.
Изобщо, за поддържане на голямото шише са нужни големи средства, но същевременно то върши повече работа. За поддържане на малкото шише са нужни малки средства, но то свършва по-малка работа. Наблюдавайте, кой човек е по-активен: който има малка, или който има голяма ръка.
към беседата >>
Изобщо, за поддържане на голямото шише са нужни големи средства, но същевременно то върши повече работа.
Голямото шише ви причинява голяма радост, а малкото шише – малка радост. При голямото шише вие се радвате, а онзи, който сипва от своето шише, не е радостен. – Защо? – Шишето му се изпразва. Той се радва, ако шишето ви е малко.
Изобщо, за поддържане на голямото шише са нужни големи средства, но същевременно то върши повече работа.
За поддържане на малкото шише са нужни малки средства, но то свършва по-малка работа. Наблюдавайте, кой човек е по-активен: който има малка, или който има голяма ръка.
към беседата >>
За поддържане на малкото шише са нужни малки средства, но то свършва по-малка работа.
При голямото шише вие се радвате, а онзи, който сипва от своето шише, не е радостен. – Защо? – Шишето му се изпразва. Той се радва, ако шишето ви е малко. Изобщо, за поддържане на голямото шише са нужни големи средства, но същевременно то върши повече работа.
За поддържане на малкото шише са нужни малки средства, но то свършва по-малка работа.
Наблюдавайте, кой човек е по-активен: който има малка, или който има голяма ръка.
към беседата >>
Наблюдавайте, кой човек е по-активен: който има малка, или който има голяма ръка.
– Защо? – Шишето му се изпразва. Той се радва, ако шишето ви е малко. Изобщо, за поддържане на голямото шише са нужни големи средства, но същевременно то върши повече работа. За поддържане на малкото шише са нужни малки средства, но то свършва по-малка работа.
Наблюдавайте, кой човек е по-активен: който има малка, или който има голяма ръка.
към беседата >>
По какво се отличава научният метод за наблюдение от обикновения?
По какво се отличава научният метод за наблюдение от обикновения?
Научният метод води към причини и последствия на нещата, а обикновеният – само констатира фактите. При обикновения метод вие казвате само, че някой е учен или невежа, добър или лош. При научния метод, обаче, вие не се задоволявате само с факта, но търсите причините и последствията на нещата, искате да знаете, защо един човек е учен, а друг – невежа; защо един е добър, а друг – лош. Всеки метод, който само до известно място издирва нещата, а след това спира и се основава на дадени доказателства, е обикновен или догматически. Ще кажете, че добрината на някого е доказана.
към беседата >>
Научният метод води към причини и последствия на нещата, а обикновеният – само констатира фактите.
По какво се отличава научният метод за наблюдение от обикновения?
Научният метод води към причини и последствия на нещата, а обикновеният – само констатира фактите.
При обикновения метод вие казвате само, че някой е учен или невежа, добър или лош. При научния метод, обаче, вие не се задоволявате само с факта, но търсите причините и последствията на нещата, искате да знаете, защо един човек е учен, а друг – невежа; защо един е добър, а друг – лош. Всеки метод, който само до известно място издирва нещата, а след това спира и се основава на дадени доказателства, е обикновен или догматически. Ще кажете, че добрината на някого е доказана. Това е догматическо твърдение.
към беседата >>
При обикновения метод вие казвате само, че някой е учен или невежа, добър или лош.
По какво се отличава научният метод за наблюдение от обикновения? Научният метод води към причини и последствия на нещата, а обикновеният – само констатира фактите.
При обикновения метод вие казвате само, че някой е учен или невежа, добър или лош.
При научния метод, обаче, вие не се задоволявате само с факта, но търсите причините и последствията на нещата, искате да знаете, защо един човек е учен, а друг – невежа; защо един е добър, а друг – лош. Всеки метод, който само до известно място издирва нещата, а след това спира и се основава на дадени доказателства, е обикновен или догматически. Ще кажете, че добрината на някого е доказана. Това е догматическо твърдение. Добротата на човека не е завършен процес, нито е постоянен.
към беседата >>
При научния метод, обаче, вие не се задоволявате само с факта, но търсите причините и последствията на нещата, искате да знаете, защо един човек е учен, а друг – невежа; защо един е добър, а друг – лош.
По какво се отличава научният метод за наблюдение от обикновения? Научният метод води към причини и последствия на нещата, а обикновеният – само констатира фактите. При обикновения метод вие казвате само, че някой е учен или невежа, добър или лош.
При научния метод, обаче, вие не се задоволявате само с факта, но търсите причините и последствията на нещата, искате да знаете, защо един човек е учен, а друг – невежа; защо един е добър, а друг – лош.
Всеки метод, който само до известно място издирва нещата, а след това спира и се основава на дадени доказателства, е обикновен или догматически. Ще кажете, че добрината на някого е доказана. Това е догматическо твърдение. Добротата на човека не е завършен процес, нито е постоянен. Докато някой дава, всички се произнасят за него, че е добър; щом престане да дава, и добрината му се прекратява.
към беседата >>
Всеки метод, който само до известно място издирва нещата, а след това спира и се основава на дадени доказателства, е обикновен или догматически.
По какво се отличава научният метод за наблюдение от обикновения? Научният метод води към причини и последствия на нещата, а обикновеният – само констатира фактите. При обикновения метод вие казвате само, че някой е учен или невежа, добър или лош. При научния метод, обаче, вие не се задоволявате само с факта, но търсите причините и последствията на нещата, искате да знаете, защо един човек е учен, а друг – невежа; защо един е добър, а друг – лош.
Всеки метод, който само до известно място издирва нещата, а след това спира и се основава на дадени доказателства, е обикновен или догматически.
Ще кажете, че добрината на някого е доказана. Това е догматическо твърдение. Добротата на човека не е завършен процес, нито е постоянен. Докато някой дава, всички се произнасят за него, че е добър; щом престане да дава, и добрината му се прекратява. Докато печката гори и топли, всички я обикалят, считат я добра; щом изгасне, и добротата й престава.
към беседата >>
Ще кажете, че добрината на някого е доказана.
По какво се отличава научният метод за наблюдение от обикновения? Научният метод води към причини и последствия на нещата, а обикновеният – само констатира фактите. При обикновения метод вие казвате само, че някой е учен или невежа, добър или лош. При научния метод, обаче, вие не се задоволявате само с факта, но търсите причините и последствията на нещата, искате да знаете, защо един човек е учен, а друг – невежа; защо един е добър, а друг – лош. Всеки метод, който само до известно място издирва нещата, а след това спира и се основава на дадени доказателства, е обикновен или догматически.
Ще кажете, че добрината на някого е доказана.
Това е догматическо твърдение. Добротата на човека не е завършен процес, нито е постоянен. Докато някой дава, всички се произнасят за него, че е добър; щом престане да дава, и добрината му се прекратява. Докато печката гори и топли, всички я обикалят, считат я добра; щом изгасне, и добротата й престава. Тъй щото, не е научно това твърдение, което почива само на временните прояви на нещата.
към беседата >>
Това е догматическо твърдение.
Научният метод води към причини и последствия на нещата, а обикновеният – само констатира фактите. При обикновения метод вие казвате само, че някой е учен или невежа, добър или лош. При научния метод, обаче, вие не се задоволявате само с факта, но търсите причините и последствията на нещата, искате да знаете, защо един човек е учен, а друг – невежа; защо един е добър, а друг – лош. Всеки метод, който само до известно място издирва нещата, а след това спира и се основава на дадени доказателства, е обикновен или догматически. Ще кажете, че добрината на някого е доказана.
Това е догматическо твърдение.
Добротата на човека не е завършен процес, нито е постоянен. Докато някой дава, всички се произнасят за него, че е добър; щом престане да дава, и добрината му се прекратява. Докато печката гори и топли, всички я обикалят, считат я добра; щом изгасне, и добротата й престава. Тъй щото, не е научно това твърдение, което почива само на временните прояви на нещата. Това е догма.
към беседата >>
Добротата на човека не е завършен процес, нито е постоянен.
При обикновения метод вие казвате само, че някой е учен или невежа, добър или лош. При научния метод, обаче, вие не се задоволявате само с факта, но търсите причините и последствията на нещата, искате да знаете, защо един човек е учен, а друг – невежа; защо един е добър, а друг – лош. Всеки метод, който само до известно място издирва нещата, а след това спира и се основава на дадени доказателства, е обикновен или догматически. Ще кажете, че добрината на някого е доказана. Това е догматическо твърдение.
Добротата на човека не е завършен процес, нито е постоянен.
Докато някой дава, всички се произнасят за него, че е добър; щом престане да дава, и добрината му се прекратява. Докато печката гори и топли, всички я обикалят, считат я добра; щом изгасне, и добротата й престава. Тъй щото, не е научно това твърдение, което почива само на временните прояви на нещата. Това е догма. Научното наблюдение и заключение подразбира нещо постоянно, неизменчиво.
към беседата >>
Докато някой дава, всички се произнасят за него, че е добър; щом престане да дава, и добрината му се прекратява.
При научния метод, обаче, вие не се задоволявате само с факта, но търсите причините и последствията на нещата, искате да знаете, защо един човек е учен, а друг – невежа; защо един е добър, а друг – лош. Всеки метод, който само до известно място издирва нещата, а след това спира и се основава на дадени доказателства, е обикновен или догматически. Ще кажете, че добрината на някого е доказана. Това е догматическо твърдение. Добротата на човека не е завършен процес, нито е постоянен.
Докато някой дава, всички се произнасят за него, че е добър; щом престане да дава, и добрината му се прекратява.
Докато печката гори и топли, всички я обикалят, считат я добра; щом изгасне, и добротата й престава. Тъй щото, не е научно това твърдение, което почива само на временните прояви на нещата. Това е догма. Научното наблюдение и заключение подразбира нещо постоянно, неизменчиво. Според обикновеното наблюдение, добро е това, от което се ползваме само в даден момент; щом нещо не ни е полезно в даден момент, то не е добро за нас.
към беседата >>
Докато печката гори и топли, всички я обикалят, считат я добра; щом изгасне, и добротата й престава.
Всеки метод, който само до известно място издирва нещата, а след това спира и се основава на дадени доказателства, е обикновен или догматически. Ще кажете, че добрината на някого е доказана. Това е догматическо твърдение. Добротата на човека не е завършен процес, нито е постоянен. Докато някой дава, всички се произнасят за него, че е добър; щом престане да дава, и добрината му се прекратява.
Докато печката гори и топли, всички я обикалят, считат я добра; щом изгасне, и добротата й престава.
Тъй щото, не е научно това твърдение, което почива само на временните прояви на нещата. Това е догма. Научното наблюдение и заключение подразбира нещо постоянно, неизменчиво. Според обикновеното наблюдение, добро е това, от което се ползваме само в даден момент; щом нещо не ни е полезно в даден момент, то не е добро за нас. От гледище на научното наблюдение, ние казваме, че човек е добър, защото имаме пред вид причината за неговата доброта.
към беседата >>
Тъй щото, не е научно това твърдение, което почива само на временните прояви на нещата.
Ще кажете, че добрината на някого е доказана. Това е догматическо твърдение. Добротата на човека не е завършен процес, нито е постоянен. Докато някой дава, всички се произнасят за него, че е добър; щом престане да дава, и добрината му се прекратява. Докато печката гори и топли, всички я обикалят, считат я добра; щом изгасне, и добротата й престава.
Тъй щото, не е научно това твърдение, което почива само на временните прояви на нещата.
Това е догма. Научното наблюдение и заключение подразбира нещо постоянно, неизменчиво. Според обикновеното наблюдение, добро е това, от което се ползваме само в даден момент; щом нещо не ни е полезно в даден момент, то не е добро за нас. От гледище на научното наблюдение, ние казваме, че човек е добър, защото имаме пред вид причината за неговата доброта. И казваме, че човек е добър, защото Бог го е създал.
към беседата >>
Това е догма.
Това е догматическо твърдение. Добротата на човека не е завършен процес, нито е постоянен. Докато някой дава, всички се произнасят за него, че е добър; щом престане да дава, и добрината му се прекратява. Докато печката гори и топли, всички я обикалят, считат я добра; щом изгасне, и добротата й престава. Тъй щото, не е научно това твърдение, което почива само на временните прояви на нещата.
Това е догма.
Научното наблюдение и заключение подразбира нещо постоянно, неизменчиво. Според обикновеното наблюдение, добро е това, от което се ползваме само в даден момент; щом нещо не ни е полезно в даден момент, то не е добро за нас. От гледище на научното наблюдение, ние казваме, че човек е добър, защото имаме пред вид причината за неговата доброта. И казваме, че човек е добър, защото Бог го е създал. Значи, доброто, като проява на човека, представя следствие на нещо.
към беседата >>
Научното наблюдение и заключение подразбира нещо постоянно, неизменчиво.
Добротата на човека не е завършен процес, нито е постоянен. Докато някой дава, всички се произнасят за него, че е добър; щом престане да дава, и добрината му се прекратява. Докато печката гори и топли, всички я обикалят, считат я добра; щом изгасне, и добротата й престава. Тъй щото, не е научно това твърдение, което почива само на временните прояви на нещата. Това е догма.
Научното наблюдение и заключение подразбира нещо постоянно, неизменчиво.
Според обикновеното наблюдение, добро е това, от което се ползваме само в даден момент; щом нещо не ни е полезно в даден момент, то не е добро за нас. От гледище на научното наблюдение, ние казваме, че човек е добър, защото имаме пред вид причината за неговата доброта. И казваме, че човек е добър, защото Бог го е създал. Значи, доброто, като проява на човека, представя следствие на нещо. Причината е Бог, а доброто в човека – последствие на това, което Той е направил.
към беседата >>
Според обикновеното наблюдение, добро е това, от което се ползваме само в даден момент; щом нещо не ни е полезно в даден момент, то не е добро за нас.
Докато някой дава, всички се произнасят за него, че е добър; щом престане да дава, и добрината му се прекратява. Докато печката гори и топли, всички я обикалят, считат я добра; щом изгасне, и добротата й престава. Тъй щото, не е научно това твърдение, което почива само на временните прояви на нещата. Това е догма. Научното наблюдение и заключение подразбира нещо постоянно, неизменчиво.
Според обикновеното наблюдение, добро е това, от което се ползваме само в даден момент; щом нещо не ни е полезно в даден момент, то не е добро за нас.
От гледище на научното наблюдение, ние казваме, че човек е добър, защото имаме пред вид причината за неговата доброта. И казваме, че човек е добър, защото Бог го е създал. Значи, доброто, като проява на човека, представя следствие на нещо. Причината е Бог, а доброто в човека – последствие на това, което Той е направил. Бог е направил или създал човека добър.
към беседата >>
От гледище на научното наблюдение, ние казваме, че човек е добър, защото имаме пред вид причината за неговата доброта.
Докато печката гори и топли, всички я обикалят, считат я добра; щом изгасне, и добротата й престава. Тъй щото, не е научно това твърдение, което почива само на временните прояви на нещата. Това е догма. Научното наблюдение и заключение подразбира нещо постоянно, неизменчиво. Според обикновеното наблюдение, добро е това, от което се ползваме само в даден момент; щом нещо не ни е полезно в даден момент, то не е добро за нас.
От гледище на научното наблюдение, ние казваме, че човек е добър, защото имаме пред вид причината за неговата доброта.
И казваме, че човек е добър, защото Бог го е създал. Значи, доброто, като проява на човека, представя следствие на нещо. Причината е Бог, а доброто в човека – последствие на това, което Той е направил. Бог е направил или създал човека добър. Доброто в него е необходимо, за да го топли, както огънят в печката гори и сгрява окръжаващите.
към беседата >>
И казваме, че човек е добър, защото Бог го е създал.
Тъй щото, не е научно това твърдение, което почива само на временните прояви на нещата. Това е догма. Научното наблюдение и заключение подразбира нещо постоянно, неизменчиво. Според обикновеното наблюдение, добро е това, от което се ползваме само в даден момент; щом нещо не ни е полезно в даден момент, то не е добро за нас. От гледище на научното наблюдение, ние казваме, че човек е добър, защото имаме пред вид причината за неговата доброта.
И казваме, че човек е добър, защото Бог го е създал.
Значи, доброто, като проява на човека, представя следствие на нещо. Причината е Бог, а доброто в човека – последствие на това, което Той е направил. Бог е направил или създал човека добър. Доброто в него е необходимо, за да го топли, както огънят в печката гори и сгрява окръжаващите. При обикновеното наблюдение съзнанието на наблюдателя е вън от предметите, които изучава; при научното наблюдение съзнанието е отвътре.
към беседата >>
Значи, доброто, като проява на човека, представя следствие на нещо.
Това е догма. Научното наблюдение и заключение подразбира нещо постоянно, неизменчиво. Според обикновеното наблюдение, добро е това, от което се ползваме само в даден момент; щом нещо не ни е полезно в даден момент, то не е добро за нас. От гледище на научното наблюдение, ние казваме, че човек е добър, защото имаме пред вид причината за неговата доброта. И казваме, че човек е добър, защото Бог го е създал.
Значи, доброто, като проява на човека, представя следствие на нещо.
Причината е Бог, а доброто в човека – последствие на това, което Той е направил. Бог е направил или създал човека добър. Доброто в него е необходимо, за да го топли, както огънят в печката гори и сгрява окръжаващите. При обикновеното наблюдение съзнанието на наблюдателя е вън от предметите, които изучава; при научното наблюдение съзнанието е отвътре. При самовъзпитанието човек си служи с двата метода на наблюдение: понякога само констатира фактите – обикновено наблюдение, а понякога – издирва причините и последствията на нещата – научно наблюдение.
към беседата >>
Причината е Бог, а доброто в човека – последствие на това, което Той е направил.
Научното наблюдение и заключение подразбира нещо постоянно, неизменчиво. Според обикновеното наблюдение, добро е това, от което се ползваме само в даден момент; щом нещо не ни е полезно в даден момент, то не е добро за нас. От гледище на научното наблюдение, ние казваме, че човек е добър, защото имаме пред вид причината за неговата доброта. И казваме, че човек е добър, защото Бог го е създал. Значи, доброто, като проява на човека, представя следствие на нещо.
Причината е Бог, а доброто в човека – последствие на това, което Той е направил.
Бог е направил или създал човека добър. Доброто в него е необходимо, за да го топли, както огънят в печката гори и сгрява окръжаващите. При обикновеното наблюдение съзнанието на наблюдателя е вън от предметите, които изучава; при научното наблюдение съзнанието е отвътре. При самовъзпитанието човек си служи с двата метода на наблюдение: понякога само констатира фактите – обикновено наблюдение, а понякога – издирва причините и последствията на нещата – научно наблюдение. Например, някой казва: В мене има нещо лошо и нещо добро.
към беседата >>
Бог е направил или създал човека добър.
Според обикновеното наблюдение, добро е това, от което се ползваме само в даден момент; щом нещо не ни е полезно в даден момент, то не е добро за нас. От гледище на научното наблюдение, ние казваме, че човек е добър, защото имаме пред вид причината за неговата доброта. И казваме, че човек е добър, защото Бог го е създал. Значи, доброто, като проява на човека, представя следствие на нещо. Причината е Бог, а доброто в човека – последствие на това, което Той е направил.
Бог е направил или създал човека добър.
Доброто в него е необходимо, за да го топли, както огънят в печката гори и сгрява окръжаващите. При обикновеното наблюдение съзнанието на наблюдателя е вън от предметите, които изучава; при научното наблюдение съзнанието е отвътре. При самовъзпитанието човек си служи с двата метода на наблюдение: понякога само констатира фактите – обикновено наблюдение, а понякога – издирва причините и последствията на нещата – научно наблюдение. Например, някой казва: В мене има нещо лошо и нещо добро. Това е обикновено наблюдение.
към беседата >>
Доброто в него е необходимо, за да го топли, както огънят в печката гори и сгрява окръжаващите.
От гледище на научното наблюдение, ние казваме, че човек е добър, защото имаме пред вид причината за неговата доброта. И казваме, че човек е добър, защото Бог го е създал. Значи, доброто, като проява на човека, представя следствие на нещо. Причината е Бог, а доброто в човека – последствие на това, което Той е направил. Бог е направил или създал човека добър.
Доброто в него е необходимо, за да го топли, както огънят в печката гори и сгрява окръжаващите.
При обикновеното наблюдение съзнанието на наблюдателя е вън от предметите, които изучава; при научното наблюдение съзнанието е отвътре. При самовъзпитанието човек си служи с двата метода на наблюдение: понякога само констатира фактите – обикновено наблюдение, а понякога – издирва причините и последствията на нещата – научно наблюдение. Например, някой казва: В мене има нещо лошо и нещо добро. Това е обикновено наблюдение. Важно е, като констатира доброто и злото в себе си, да потърси причините, които го заставят някога да прояви доброто, някога – злото.
към беседата >>
При обикновеното наблюдение съзнанието на наблюдателя е вън от предметите, които изучава; при научното наблюдение съзнанието е отвътре.
И казваме, че човек е добър, защото Бог го е създал. Значи, доброто, като проява на човека, представя следствие на нещо. Причината е Бог, а доброто в човека – последствие на това, което Той е направил. Бог е направил или създал човека добър. Доброто в него е необходимо, за да го топли, както огънят в печката гори и сгрява окръжаващите.
При обикновеното наблюдение съзнанието на наблюдателя е вън от предметите, които изучава; при научното наблюдение съзнанието е отвътре.
При самовъзпитанието човек си служи с двата метода на наблюдение: понякога само констатира фактите – обикновено наблюдение, а понякога – издирва причините и последствията на нещата – научно наблюдение. Например, някой казва: В мене има нещо лошо и нещо добро. Това е обикновено наблюдение. Важно е, като констатира доброто и злото в себе си, да потърси причините, които го заставят някога да прояви доброто, някога – злото. След това той трябва да проследи последствията от доброто и от злото.
към беседата >>
При самовъзпитанието човек си служи с двата метода на наблюдение: понякога само констатира фактите – обикновено наблюдение, а понякога – издирва причините и последствията на нещата – научно наблюдение.
Значи, доброто, като проява на човека, представя следствие на нещо. Причината е Бог, а доброто в човека – последствие на това, което Той е направил. Бог е направил или създал човека добър. Доброто в него е необходимо, за да го топли, както огънят в печката гори и сгрява окръжаващите. При обикновеното наблюдение съзнанието на наблюдателя е вън от предметите, които изучава; при научното наблюдение съзнанието е отвътре.
При самовъзпитанието човек си служи с двата метода на наблюдение: понякога само констатира фактите – обикновено наблюдение, а понякога – издирва причините и последствията на нещата – научно наблюдение.
Например, някой казва: В мене има нещо лошо и нещо добро. Това е обикновено наблюдение. Важно е, като констатира доброто и злото в себе си, да потърси причините, които го заставят някога да прояви доброто, някога – злото. След това той трябва да проследи последствията от доброто и от злото. Това е научно наблюдение.
към беседата >>
Например, някой казва: В мене има нещо лошо и нещо добро.
Причината е Бог, а доброто в човека – последствие на това, което Той е направил. Бог е направил или създал човека добър. Доброто в него е необходимо, за да го топли, както огънят в печката гори и сгрява окръжаващите. При обикновеното наблюдение съзнанието на наблюдателя е вън от предметите, които изучава; при научното наблюдение съзнанието е отвътре. При самовъзпитанието човек си служи с двата метода на наблюдение: понякога само констатира фактите – обикновено наблюдение, а понякога – издирва причините и последствията на нещата – научно наблюдение.
Например, някой казва: В мене има нещо лошо и нещо добро.
Това е обикновено наблюдение. Важно е, като констатира доброто и злото в себе си, да потърси причините, които го заставят някога да прояви доброто, някога – злото. След това той трябва да проследи последствията от доброто и от злото. Това е научно наблюдение. Тъй щото, не е достатъчно да знаеш, че има нещо добро и нещо лошо в тебе.
към беседата >>
Това е обикновено наблюдение.
Бог е направил или създал човека добър. Доброто в него е необходимо, за да го топли, както огънят в печката гори и сгрява окръжаващите. При обикновеното наблюдение съзнанието на наблюдателя е вън от предметите, които изучава; при научното наблюдение съзнанието е отвътре. При самовъзпитанието човек си служи с двата метода на наблюдение: понякога само констатира фактите – обикновено наблюдение, а понякога – издирва причините и последствията на нещата – научно наблюдение. Например, някой казва: В мене има нещо лошо и нещо добро.
Това е обикновено наблюдение.
Важно е, като констатира доброто и злото в себе си, да потърси причините, които го заставят някога да прояви доброто, някога – злото. След това той трябва да проследи последствията от доброто и от злото. Това е научно наблюдение. Тъй щото, не е достатъчно да знаеш, че има нещо добро и нещо лошо в тебе. Ти трябва да търсиш причините и последствията на всяка проява.
към беседата >>
Важно е, като констатира доброто и злото в себе си, да потърси причините, които го заставят някога да прояви доброто, някога – злото.
Доброто в него е необходимо, за да го топли, както огънят в печката гори и сгрява окръжаващите. При обикновеното наблюдение съзнанието на наблюдателя е вън от предметите, които изучава; при научното наблюдение съзнанието е отвътре. При самовъзпитанието човек си служи с двата метода на наблюдение: понякога само констатира фактите – обикновено наблюдение, а понякога – издирва причините и последствията на нещата – научно наблюдение. Например, някой казва: В мене има нещо лошо и нещо добро. Това е обикновено наблюдение.
Важно е, като констатира доброто и злото в себе си, да потърси причините, които го заставят някога да прояви доброто, някога – злото.
След това той трябва да проследи последствията от доброто и от злото. Това е научно наблюдение. Тъй щото, не е достатъчно да знаеш, че има нещо добро и нещо лошо в тебе. Ти трябва да търсиш причините и последствията на всяка проява.
към беседата >>
След това той трябва да проследи последствията от доброто и от злото.
При обикновеното наблюдение съзнанието на наблюдателя е вън от предметите, които изучава; при научното наблюдение съзнанието е отвътре. При самовъзпитанието човек си служи с двата метода на наблюдение: понякога само констатира фактите – обикновено наблюдение, а понякога – издирва причините и последствията на нещата – научно наблюдение. Например, някой казва: В мене има нещо лошо и нещо добро. Това е обикновено наблюдение. Важно е, като констатира доброто и злото в себе си, да потърси причините, които го заставят някога да прояви доброто, някога – злото.
След това той трябва да проследи последствията от доброто и от злото.
Това е научно наблюдение. Тъй щото, не е достатъчно да знаеш, че има нещо добро и нещо лошо в тебе. Ти трябва да търсиш причините и последствията на всяка проява.
към беседата >>
Това е научно наблюдение.
При самовъзпитанието човек си служи с двата метода на наблюдение: понякога само констатира фактите – обикновено наблюдение, а понякога – издирва причините и последствията на нещата – научно наблюдение. Например, някой казва: В мене има нещо лошо и нещо добро. Това е обикновено наблюдение. Важно е, като констатира доброто и злото в себе си, да потърси причините, които го заставят някога да прояви доброто, някога – злото. След това той трябва да проследи последствията от доброто и от злото.
Това е научно наблюдение.
Тъй щото, не е достатъчно да знаеш, че има нещо добро и нещо лошо в тебе. Ти трябва да търсиш причините и последствията на всяка проява.
към беседата >>
Тъй щото, не е достатъчно да знаеш, че има нещо добро и нещо лошо в тебе.
Например, някой казва: В мене има нещо лошо и нещо добро. Това е обикновено наблюдение. Важно е, като констатира доброто и злото в себе си, да потърси причините, които го заставят някога да прояви доброто, някога – злото. След това той трябва да проследи последствията от доброто и от злото. Това е научно наблюдение.
Тъй щото, не е достатъчно да знаеш, че има нещо добро и нещо лошо в тебе.
Ти трябва да търсиш причините и последствията на всяка проява.
към беседата >>
Ти трябва да търсиш причините и последствията на всяка проява.
Това е обикновено наблюдение. Важно е, като констатира доброто и злото в себе си, да потърси причините, които го заставят някога да прояви доброто, някога – злото. След това той трябва да проследи последствията от доброто и от злото. Това е научно наблюдение. Тъй щото, не е достатъчно да знаеш, че има нещо добро и нещо лошо в тебе.
Ти трябва да търсиш причините и последствията на всяка проява.
към беседата >>
Като изучавате хиромантия или друга окултна наука, търсете причините и последствията на нещата, т. е.
Като изучавате хиромантия или друга окултна наука, търсете причините и последствията на нещата, т. е.
правете научни наблюдения. Не е достатъчно да знаете само службата на пръстите в човешката ръка, но и тяхното постепенно създаване. Важно е да знаете, кой пръст кога е създаден и във връзка с какво. Кога е създаден първият пръст, т. е. показалецът?
към беседата >>
правете научни наблюдения.
Като изучавате хиромантия или друга окултна наука, търсете причините и последствията на нещата, т. е.
правете научни наблюдения.
Не е достатъчно да знаете само службата на пръстите в човешката ръка, но и тяхното постепенно създаване. Важно е да знаете, кой пръст кога е създаден и във връзка с какво. Кога е създаден първият пръст, т. е. показалецът? – Когато съзнанието на човека се е пробудило, когато за пръв път той се е почувствал разумно същество, отделно от всички останали същества.
към беседата >>
Не е достатъчно да знаете само службата на пръстите в човешката ръка, но и тяхното постепенно създаване.
Като изучавате хиромантия или друга окултна наука, търсете причините и последствията на нещата, т. е. правете научни наблюдения.
Не е достатъчно да знаете само службата на пръстите в човешката ръка, но и тяхното постепенно създаване.
Важно е да знаете, кой пръст кога е създаден и във връзка с какво. Кога е създаден първият пръст, т. е. показалецът? – Когато съзнанието на човека се е пробудило, когато за пръв път той се е почувствал разумно същество, отделно от всички останали същества. С други думи казано, първият пръст е създаден, когато човек се е индивидуализирал, когато е съзнал, че има известни права и задължения.
към беседата >>
Важно е да знаете, кой пръст кога е създаден и във връзка с какво.
Като изучавате хиромантия или друга окултна наука, търсете причините и последствията на нещата, т. е. правете научни наблюдения. Не е достатъчно да знаете само службата на пръстите в човешката ръка, но и тяхното постепенно създаване.
Важно е да знаете, кой пръст кога е създаден и във връзка с какво.
Кога е създаден първият пръст, т. е. показалецът? – Когато съзнанието на човека се е пробудило, когато за пръв път той се е почувствал разумно същество, отделно от всички останали същества. С други думи казано, първият пръст е създаден, когато човек се е индивидуализирал, когато е съзнал, че има известни права и задължения. Като вдигне първия си пръст нагоре, човек казва: Аз съм отговорен за всичко, което правя.
към беседата >>
Кога е създаден първият пръст, т.
Като изучавате хиромантия или друга окултна наука, търсете причините и последствията на нещата, т. е. правете научни наблюдения. Не е достатъчно да знаете само службата на пръстите в човешката ръка, но и тяхното постепенно създаване. Важно е да знаете, кой пръст кога е създаден и във връзка с какво.
Кога е създаден първият пръст, т.
е. показалецът? – Когато съзнанието на човека се е пробудило, когато за пръв път той се е почувствал разумно същество, отделно от всички останали същества. С други думи казано, първият пръст е създаден, когато човек се е индивидуализирал, когато е съзнал, че има известни права и задължения. Като вдигне първия си пръст нагоре, човек казва: Аз съм отговорен за всичко, което правя.
към беседата >>
е. показалецът?
Като изучавате хиромантия или друга окултна наука, търсете причините и последствията на нещата, т. е. правете научни наблюдения. Не е достатъчно да знаете само службата на пръстите в човешката ръка, но и тяхното постепенно създаване. Важно е да знаете, кой пръст кога е създаден и във връзка с какво. Кога е създаден първият пръст, т.
е. показалецът?
– Когато съзнанието на човека се е пробудило, когато за пръв път той се е почувствал разумно същество, отделно от всички останали същества. С други думи казано, първият пръст е създаден, когато човек се е индивидуализирал, когато е съзнал, че има известни права и задължения. Като вдигне първия си пръст нагоре, човек казва: Аз съм отговорен за всичко, което правя.
към беседата >>
– Когато съзнанието на човека се е пробудило, когато за пръв път той се е почувствал разумно същество, отделно от всички останали същества.
правете научни наблюдения. Не е достатъчно да знаете само службата на пръстите в човешката ръка, но и тяхното постепенно създаване. Важно е да знаете, кой пръст кога е създаден и във връзка с какво. Кога е създаден първият пръст, т. е. показалецът?
– Когато съзнанието на човека се е пробудило, когато за пръв път той се е почувствал разумно същество, отделно от всички останали същества.
С други думи казано, първият пръст е създаден, когато човек се е индивидуализирал, когато е съзнал, че има известни права и задължения. Като вдигне първия си пръст нагоре, човек казва: Аз съм отговорен за всичко, което правя.
към беседата >>
С други думи казано, първият пръст е създаден, когато човек се е индивидуализирал, когато е съзнал, че има известни права и задължения.
Не е достатъчно да знаете само службата на пръстите в човешката ръка, но и тяхното постепенно създаване. Важно е да знаете, кой пръст кога е създаден и във връзка с какво. Кога е създаден първият пръст, т. е. показалецът? – Когато съзнанието на човека се е пробудило, когато за пръв път той се е почувствал разумно същество, отделно от всички останали същества.
С други думи казано, първият пръст е създаден, когато човек се е индивидуализирал, когато е съзнал, че има известни права и задължения.
Като вдигне първия си пръст нагоре, човек казва: Аз съм отговорен за всичко, което правя.
към беседата >>
Като вдигне първия си пръст нагоре, човек казва: Аз съм отговорен за всичко, което правя.
Важно е да знаете, кой пръст кога е създаден и във връзка с какво. Кога е създаден първият пръст, т. е. показалецът? – Когато съзнанието на човека се е пробудило, когато за пръв път той се е почувствал разумно същество, отделно от всички останали същества. С други думи казано, първият пръст е създаден, когато човек се е индивидуализирал, когато е съзнал, че има известни права и задължения.
Като вдигне първия си пръст нагоре, човек казва: Аз съм отговорен за всичко, което правя.
към беседата >>
Коя е причината за създаване на палеца?
Коя е причината за създаване на палеца?
Кога е създаден той? – Когато човек е почувствал желание да бъде свободен. Палецът означава стремеж на човека към свобода. От формата и големината на палеца зависи и свободата на човека. Палецът на престъпниците е къс, неразвит, във вид на боздуган.
към беседата >>
Кога е създаден той?
Коя е причината за създаване на палеца?
Кога е създаден той?
– Когато човек е почувствал желание да бъде свободен. Палецът означава стремеж на човека към свобода. От формата и големината на палеца зависи и свободата на човека. Палецът на престъпниците е къс, неразвит, във вид на боздуган. Престъпникът е готов да убива, да върши престъпления.
към беседата >>
– Когато човек е почувствал желание да бъде свободен.
Коя е причината за създаване на палеца? Кога е създаден той?
– Когато човек е почувствал желание да бъде свободен.
Палецът означава стремеж на човека към свобода. От формата и големината на палеца зависи и свободата на човека. Палецът на престъпниците е къс, неразвит, във вид на боздуган. Престъпникът е готов да убива, да върши престъпления. Ако работи съзнателно върху себе си, човек може да измени формата на пръстите си, както и на цялата ръка.
към беседата >>
Палецът означава стремеж на човека към свобода.
Коя е причината за създаване на палеца? Кога е създаден той? – Когато човек е почувствал желание да бъде свободен.
Палецът означава стремеж на човека към свобода.
От формата и големината на палеца зависи и свободата на човека. Палецът на престъпниците е къс, неразвит, във вид на боздуган. Престъпникът е готов да убива, да върши престъпления. Ако работи съзнателно върху себе си, човек може да измени формата на пръстите си, както и на цялата ръка. Забелязано е, че колкото по-развит е човек в умствено и сърдечно отношение, колкото по-голям и правилен е стремежът му към свобода, толкова по-красив и добре оформен е неговият палец.
към беседата >>
От формата и големината на палеца зависи и свободата на човека.
Коя е причината за създаване на палеца? Кога е създаден той? – Когато човек е почувствал желание да бъде свободен. Палецът означава стремеж на човека към свобода.
От формата и големината на палеца зависи и свободата на човека.
Палецът на престъпниците е къс, неразвит, във вид на боздуган. Престъпникът е готов да убива, да върши престъпления. Ако работи съзнателно върху себе си, човек може да измени формата на пръстите си, както и на цялата ръка. Забелязано е, че колкото по-развит е човек в умствено и сърдечно отношение, колкото по-голям и правилен е стремежът му към свобода, толкова по-красив и добре оформен е неговият палец.
към беседата >>
Палецът на престъпниците е къс, неразвит, във вид на боздуган.
Коя е причината за създаване на палеца? Кога е създаден той? – Когато човек е почувствал желание да бъде свободен. Палецът означава стремеж на човека към свобода. От формата и големината на палеца зависи и свободата на човека.
Палецът на престъпниците е къс, неразвит, във вид на боздуган.
Престъпникът е готов да убива, да върши престъпления. Ако работи съзнателно върху себе си, човек може да измени формата на пръстите си, както и на цялата ръка. Забелязано е, че колкото по-развит е човек в умствено и сърдечно отношение, колкото по-голям и правилен е стремежът му към свобода, толкова по-красив и добре оформен е неговият палец.
към беседата >>
Престъпникът е готов да убива, да върши престъпления.
Кога е създаден той? – Когато човек е почувствал желание да бъде свободен. Палецът означава стремеж на човека към свобода. От формата и големината на палеца зависи и свободата на човека. Палецът на престъпниците е къс, неразвит, във вид на боздуган.
Престъпникът е готов да убива, да върши престъпления.
Ако работи съзнателно върху себе си, човек може да измени формата на пръстите си, както и на цялата ръка. Забелязано е, че колкото по-развит е човек в умствено и сърдечно отношение, колкото по-голям и правилен е стремежът му към свобода, толкова по-красив и добре оформен е неговият палец.
към беседата >>
Ако работи съзнателно върху себе си, човек може да измени формата на пръстите си, както и на цялата ръка.
– Когато човек е почувствал желание да бъде свободен. Палецът означава стремеж на човека към свобода. От формата и големината на палеца зависи и свободата на човека. Палецът на престъпниците е къс, неразвит, във вид на боздуган. Престъпникът е готов да убива, да върши престъпления.
Ако работи съзнателно върху себе си, човек може да измени формата на пръстите си, както и на цялата ръка.
Забелязано е, че колкото по-развит е човек в умствено и сърдечно отношение, колкото по-голям и правилен е стремежът му към свобода, толкова по-красив и добре оформен е неговият палец.
към беседата >>
Забелязано е, че колкото по-развит е човек в умствено и сърдечно отношение, колкото по-голям и правилен е стремежът му към свобода, толкова по-красив и добре оформен е неговият палец.
Палецът означава стремеж на човека към свобода. От формата и големината на палеца зависи и свободата на човека. Палецът на престъпниците е къс, неразвит, във вид на боздуган. Престъпникът е готов да убива, да върши престъпления. Ако работи съзнателно върху себе си, човек може да измени формата на пръстите си, както и на цялата ръка.
Забелязано е, че колкото по-развит е човек в умствено и сърдечно отношение, колкото по-голям и правилен е стремежът му към свобода, толкова по-красив и добре оформен е неговият палец.
към беседата >>
Като изучавате проявите на пръстите си, забелязвате, че само палецът, за отличие от останалите пръсти, съдържа три елемента – мисъл, чувство и приложение.
Като изучавате проявите на пръстите си, забелязвате, че само палецът, за отличие от останалите пръсти, съдържа три елемента – мисъл, чувство и приложение.
Другите пръсти съдържат по два елемента – мисъл и чувство. Те не са дошли още до приложението. Затова, когато питате някой човек, къде се намира еди-кое село, той ще ви покаже посоката с показалеца, но няма да вложи приложение. Ако действа с палеца си, освен че ще ви посочи направлението, той ще тръгне напред и ще каже: Върви след мене. Който обича да изпъква, да излиза напред, всякога си служи с показалеца.
към беседата >>
Другите пръсти съдържат по два елемента – мисъл и чувство.
Като изучавате проявите на пръстите си, забелязвате, че само палецът, за отличие от останалите пръсти, съдържа три елемента – мисъл, чувство и приложение.
Другите пръсти съдържат по два елемента – мисъл и чувство.
Те не са дошли още до приложението. Затова, когато питате някой човек, къде се намира еди-кое село, той ще ви покаже посоката с показалеца, но няма да вложи приложение. Ако действа с палеца си, освен че ще ви посочи направлението, той ще тръгне напред и ще каже: Върви след мене. Който обича да изпъква, да излиза напред, всякога си служи с показалеца. Който не обича да изпъква, не си служи с показалеца, но тръгва с тебе заедно, завежда те до селото и се връща назад.
към беседата >>
Те не са дошли още до приложението.
Като изучавате проявите на пръстите си, забелязвате, че само палецът, за отличие от останалите пръсти, съдържа три елемента – мисъл, чувство и приложение. Другите пръсти съдържат по два елемента – мисъл и чувство.
Те не са дошли още до приложението.
Затова, когато питате някой човек, къде се намира еди-кое село, той ще ви покаже посоката с показалеца, но няма да вложи приложение. Ако действа с палеца си, освен че ще ви посочи направлението, той ще тръгне напред и ще каже: Върви след мене. Който обича да изпъква, да излиза напред, всякога си служи с показалеца. Който не обича да изпъква, не си служи с показалеца, но тръгва с тебе заедно, завежда те до селото и се връща назад. Той действа под импулса на палеца.
към беседата >>
Затова, когато питате някой човек, къде се намира еди-кое село, той ще ви покаже посоката с показалеца, но няма да вложи приложение.
Като изучавате проявите на пръстите си, забелязвате, че само палецът, за отличие от останалите пръсти, съдържа три елемента – мисъл, чувство и приложение. Другите пръсти съдържат по два елемента – мисъл и чувство. Те не са дошли още до приложението.
Затова, когато питате някой човек, къде се намира еди-кое село, той ще ви покаже посоката с показалеца, но няма да вложи приложение.
Ако действа с палеца си, освен че ще ви посочи направлението, той ще тръгне напред и ще каже: Върви след мене. Който обича да изпъква, да излиза напред, всякога си служи с показалеца. Който не обича да изпъква, не си служи с показалеца, но тръгва с тебе заедно, завежда те до селото и се връща назад. Той действа под импулса на палеца. Това наричаме ние в моралния свят приложение.
към беседата >>
Ако действа с палеца си, освен че ще ви посочи направлението, той ще тръгне напред и ще каже: Върви след мене.
Като изучавате проявите на пръстите си, забелязвате, че само палецът, за отличие от останалите пръсти, съдържа три елемента – мисъл, чувство и приложение. Другите пръсти съдържат по два елемента – мисъл и чувство. Те не са дошли още до приложението. Затова, когато питате някой човек, къде се намира еди-кое село, той ще ви покаже посоката с показалеца, но няма да вложи приложение.
Ако действа с палеца си, освен че ще ви посочи направлението, той ще тръгне напред и ще каже: Върви след мене.
Който обича да изпъква, да излиза напред, всякога си служи с показалеца. Който не обича да изпъква, не си служи с показалеца, но тръгва с тебе заедно, завежда те до селото и се връща назад. Той действа под импулса на палеца. Това наричаме ние в моралния свят приложение. Физическият свят работи главно с два елемента – с мисъл и с чувство, а духовният – с три: с мисъл, чувство и приложение.
към беседата >>
Който обича да изпъква, да излиза напред, всякога си служи с показалеца.
Като изучавате проявите на пръстите си, забелязвате, че само палецът, за отличие от останалите пръсти, съдържа три елемента – мисъл, чувство и приложение. Другите пръсти съдържат по два елемента – мисъл и чувство. Те не са дошли още до приложението. Затова, когато питате някой човек, къде се намира еди-кое село, той ще ви покаже посоката с показалеца, но няма да вложи приложение. Ако действа с палеца си, освен че ще ви посочи направлението, той ще тръгне напред и ще каже: Върви след мене.
Който обича да изпъква, да излиза напред, всякога си служи с показалеца.
Който не обича да изпъква, не си служи с показалеца, но тръгва с тебе заедно, завежда те до селото и се връща назад. Той действа под импулса на палеца. Това наричаме ние в моралния свят приложение. Физическият свят работи главно с два елемента – с мисъл и с чувство, а духовният – с три: с мисъл, чувство и приложение. Следователно, чуете ли, че някой говори за ученост за доброта, а не прилага нещата, той не може да бъде нито учен, нито добър.
към беседата >>
Който не обича да изпъква, не си служи с показалеца, но тръгва с тебе заедно, завежда те до селото и се връща назад.
Другите пръсти съдържат по два елемента – мисъл и чувство. Те не са дошли още до приложението. Затова, когато питате някой човек, къде се намира еди-кое село, той ще ви покаже посоката с показалеца, но няма да вложи приложение. Ако действа с палеца си, освен че ще ви посочи направлението, той ще тръгне напред и ще каже: Върви след мене. Който обича да изпъква, да излиза напред, всякога си служи с показалеца.
Който не обича да изпъква, не си служи с показалеца, но тръгва с тебе заедно, завежда те до селото и се връща назад.
Той действа под импулса на палеца. Това наричаме ние в моралния свят приложение. Физическият свят работи главно с два елемента – с мисъл и с чувство, а духовният – с три: с мисъл, чувство и приложение. Следователно, чуете ли, че някой говори за ученост за доброта, а не прилага нещата, той не може да бъде нито учен, нито добър. Той сочи само с показалеца си, без да прилага.
към беседата >>
Той действа под импулса на палеца.
Те не са дошли още до приложението. Затова, когато питате някой човек, къде се намира еди-кое село, той ще ви покаже посоката с показалеца, но няма да вложи приложение. Ако действа с палеца си, освен че ще ви посочи направлението, той ще тръгне напред и ще каже: Върви след мене. Който обича да изпъква, да излиза напред, всякога си служи с показалеца. Който не обича да изпъква, не си служи с показалеца, но тръгва с тебе заедно, завежда те до селото и се връща назад.
Той действа под импулса на палеца.
Това наричаме ние в моралния свят приложение. Физическият свят работи главно с два елемента – с мисъл и с чувство, а духовният – с три: с мисъл, чувство и приложение. Следователно, чуете ли, че някой говори за ученост за доброта, а не прилага нещата, той не може да бъде нито учен, нито добър. Той сочи само с показалеца си, без да прилага. Който прилага, той живее едновременно и в двата свята – и на физическия, и в духовния.
към беседата >>
Това наричаме ние в моралния свят приложение.
Затова, когато питате някой човек, къде се намира еди-кое село, той ще ви покаже посоката с показалеца, но няма да вложи приложение. Ако действа с палеца си, освен че ще ви посочи направлението, той ще тръгне напред и ще каже: Върви след мене. Който обича да изпъква, да излиза напред, всякога си служи с показалеца. Който не обича да изпъква, не си служи с показалеца, но тръгва с тебе заедно, завежда те до селото и се връща назад. Той действа под импулса на палеца.
Това наричаме ние в моралния свят приложение.
Физическият свят работи главно с два елемента – с мисъл и с чувство, а духовният – с три: с мисъл, чувство и приложение. Следователно, чуете ли, че някой говори за ученост за доброта, а не прилага нещата, той не може да бъде нито учен, нито добър. Той сочи само с показалеца си, без да прилага. Който прилага, той живее едновременно и в двата свята – и на физическия, и в духовния.
към беседата >>
Физическият свят работи главно с два елемента – с мисъл и с чувство, а духовният – с три: с мисъл, чувство и приложение.
Ако действа с палеца си, освен че ще ви посочи направлението, той ще тръгне напред и ще каже: Върви след мене. Който обича да изпъква, да излиза напред, всякога си служи с показалеца. Който не обича да изпъква, не си служи с показалеца, но тръгва с тебе заедно, завежда те до селото и се връща назад. Той действа под импулса на палеца. Това наричаме ние в моралния свят приложение.
Физическият свят работи главно с два елемента – с мисъл и с чувство, а духовният – с три: с мисъл, чувство и приложение.
Следователно, чуете ли, че някой говори за ученост за доброта, а не прилага нещата, той не може да бъде нито учен, нито добър. Той сочи само с показалеца си, без да прилага. Който прилага, той живее едновременно и в двата свята – и на физическия, и в духовния.
към беседата >>
Следователно, чуете ли, че някой говори за ученост за доброта, а не прилага нещата, той не може да бъде нито учен, нито добър.
Който обича да изпъква, да излиза напред, всякога си служи с показалеца. Който не обича да изпъква, не си служи с показалеца, но тръгва с тебе заедно, завежда те до селото и се връща назад. Той действа под импулса на палеца. Това наричаме ние в моралния свят приложение. Физическият свят работи главно с два елемента – с мисъл и с чувство, а духовният – с три: с мисъл, чувство и приложение.
Следователно, чуете ли, че някой говори за ученост за доброта, а не прилага нещата, той не може да бъде нито учен, нито добър.
Той сочи само с показалеца си, без да прилага. Който прилага, той живее едновременно и в двата свята – и на физическия, и в духовния.
към беседата >>
Той сочи само с показалеца си, без да прилага.
Който не обича да изпъква, не си служи с показалеца, но тръгва с тебе заедно, завежда те до селото и се връща назад. Той действа под импулса на палеца. Това наричаме ние в моралния свят приложение. Физическият свят работи главно с два елемента – с мисъл и с чувство, а духовният – с три: с мисъл, чувство и приложение. Следователно, чуете ли, че някой говори за ученост за доброта, а не прилага нещата, той не може да бъде нито учен, нито добър.
Той сочи само с показалеца си, без да прилага.
Който прилага, той живее едновременно и в двата свята – и на физическия, и в духовния.
към беседата >>
Който прилага, той живее едновременно и в двата свята – и на физическия, и в духовния.
Той действа под импулса на палеца. Това наричаме ние в моралния свят приложение. Физическият свят работи главно с два елемента – с мисъл и с чувство, а духовният – с три: с мисъл, чувство и приложение. Следователно, чуете ли, че някой говори за ученост за доброта, а не прилага нещата, той не може да бъде нито учен, нито добър. Той сочи само с показалеца си, без да прилага.
Който прилага, той живее едновременно и в двата свята – и на физическия, и в духовния.
към беседата >>
Като се говори за трите шишета и за трите пръста на ръката – палеца, показалеца и средния пръст, човек не може да намери връзката между тях и казва, че има нещо объркано в това сравнение.
Като се говори за трите шишета и за трите пръста на ръката – палеца, показалеца и средния пръст, човек не може да намери връзката между тях и казва, че има нещо объркано в това сравнение.
Има нещо объркано, защото човек прави обикновени наблюдения. При научните наблюдения, той спира вниманието си върху великата разумна сила, която създава нещата, вижда отношението им към природата и към себе си, и тогава разбърканите неща се оправят. Истинска наука е тази, която ни показва, какви са отношенията на Първата Причина към нас. Кажете ли, че Бог ни обича, това е обикновено наблюдение. Кажете ли, че Бог ни обича и се жертва за нас, задоволява всичките ни нужди, дава ни изобилно блага, това е вече наука.
към беседата >>
Има нещо объркано, защото човек прави обикновени наблюдения.
Като се говори за трите шишета и за трите пръста на ръката – палеца, показалеца и средния пръст, човек не може да намери връзката между тях и казва, че има нещо объркано в това сравнение.
Има нещо объркано, защото човек прави обикновени наблюдения.
При научните наблюдения, той спира вниманието си върху великата разумна сила, която създава нещата, вижда отношението им към природата и към себе си, и тогава разбърканите неща се оправят. Истинска наука е тази, която ни показва, какви са отношенията на Първата Причина към нас. Кажете ли, че Бог ни обича, това е обикновено наблюдение. Кажете ли, че Бог ни обича и се жертва за нас, задоволява всичките ни нужди, дава ни изобилно блага, това е вече наука. Ти знаеш, защо Той прави всичко това, защо се жертва и т. н.
към беседата >>
При научните наблюдения, той спира вниманието си върху великата разумна сила, която създава нещата, вижда отношението им към природата и към себе си, и тогава разбърканите неща се оправят.
Като се говори за трите шишета и за трите пръста на ръката – палеца, показалеца и средния пръст, човек не може да намери връзката между тях и казва, че има нещо объркано в това сравнение. Има нещо объркано, защото човек прави обикновени наблюдения.
При научните наблюдения, той спира вниманието си върху великата разумна сила, която създава нещата, вижда отношението им към природата и към себе си, и тогава разбърканите неща се оправят.
Истинска наука е тази, която ни показва, какви са отношенията на Първата Причина към нас. Кажете ли, че Бог ни обича, това е обикновено наблюдение. Кажете ли, че Бог ни обича и се жертва за нас, задоволява всичките ни нужди, дава ни изобилно блага, това е вече наука. Ти знаеш, защо Той прави всичко това, защо се жертва и т. н. Когато знае истинската причина на нещата, човек е устойчив, разчита на нещо в себе си.
към беседата >>
Истинска наука е тази, която ни показва, какви са отношенията на Първата Причина към нас.
Като се говори за трите шишета и за трите пръста на ръката – палеца, показалеца и средния пръст, човек не може да намери връзката между тях и казва, че има нещо объркано в това сравнение. Има нещо объркано, защото човек прави обикновени наблюдения. При научните наблюдения, той спира вниманието си върху великата разумна сила, която създава нещата, вижда отношението им към природата и към себе си, и тогава разбърканите неща се оправят.
Истинска наука е тази, която ни показва, какви са отношенията на Първата Причина към нас.
Кажете ли, че Бог ни обича, това е обикновено наблюдение. Кажете ли, че Бог ни обича и се жертва за нас, задоволява всичките ни нужди, дава ни изобилно блага, това е вече наука. Ти знаеш, защо Той прави всичко това, защо се жертва и т. н. Когато знае истинската причина на нещата, човек е устойчив, разчита на нещо в себе си. Той си служи с вътрешни, научни наблюдения.
към беседата >>
Кажете ли, че Бог ни обича, това е обикновено наблюдение.
Като се говори за трите шишета и за трите пръста на ръката – палеца, показалеца и средния пръст, човек не може да намери връзката между тях и казва, че има нещо объркано в това сравнение. Има нещо объркано, защото човек прави обикновени наблюдения. При научните наблюдения, той спира вниманието си върху великата разумна сила, която създава нещата, вижда отношението им към природата и към себе си, и тогава разбърканите неща се оправят. Истинска наука е тази, която ни показва, какви са отношенията на Първата Причина към нас.
Кажете ли, че Бог ни обича, това е обикновено наблюдение.
Кажете ли, че Бог ни обича и се жертва за нас, задоволява всичките ни нужди, дава ни изобилно блага, това е вече наука. Ти знаеш, защо Той прави всичко това, защо се жертва и т. н. Когато знае истинската причина на нещата, човек е устойчив, разчита на нещо в себе си. Той си служи с вътрешни, научни наблюдения.
към беседата >>
Кажете ли, че Бог ни обича и се жертва за нас, задоволява всичките ни нужди, дава ни изобилно блага, това е вече наука.
Като се говори за трите шишета и за трите пръста на ръката – палеца, показалеца и средния пръст, човек не може да намери връзката между тях и казва, че има нещо объркано в това сравнение. Има нещо объркано, защото човек прави обикновени наблюдения. При научните наблюдения, той спира вниманието си върху великата разумна сила, която създава нещата, вижда отношението им към природата и към себе си, и тогава разбърканите неща се оправят. Истинска наука е тази, която ни показва, какви са отношенията на Първата Причина към нас. Кажете ли, че Бог ни обича, това е обикновено наблюдение.
Кажете ли, че Бог ни обича и се жертва за нас, задоволява всичките ни нужди, дава ни изобилно блага, това е вече наука.
Ти знаеш, защо Той прави всичко това, защо се жертва и т. н. Когато знае истинската причина на нещата, човек е устойчив, разчита на нещо в себе си. Той си служи с вътрешни, научни наблюдения.
към беседата >>
Ти знаеш, защо Той прави всичко това, защо се жертва и т. н.
Има нещо объркано, защото човек прави обикновени наблюдения. При научните наблюдения, той спира вниманието си върху великата разумна сила, която създава нещата, вижда отношението им към природата и към себе си, и тогава разбърканите неща се оправят. Истинска наука е тази, която ни показва, какви са отношенията на Първата Причина към нас. Кажете ли, че Бог ни обича, това е обикновено наблюдение. Кажете ли, че Бог ни обича и се жертва за нас, задоволява всичките ни нужди, дава ни изобилно блага, това е вече наука.
Ти знаеш, защо Той прави всичко това, защо се жертва и т. н.
Когато знае истинската причина на нещата, човек е устойчив, разчита на нещо в себе си. Той си служи с вътрешни, научни наблюдения.
към беседата >>
Когато знае истинската причина на нещата, човек е устойчив, разчита на нещо в себе си.
При научните наблюдения, той спира вниманието си върху великата разумна сила, която създава нещата, вижда отношението им към природата и към себе си, и тогава разбърканите неща се оправят. Истинска наука е тази, която ни показва, какви са отношенията на Първата Причина към нас. Кажете ли, че Бог ни обича, това е обикновено наблюдение. Кажете ли, че Бог ни обича и се жертва за нас, задоволява всичките ни нужди, дава ни изобилно блага, това е вече наука. Ти знаеш, защо Той прави всичко това, защо се жертва и т. н.
Когато знае истинската причина на нещата, човек е устойчив, разчита на нещо в себе си.
Той си служи с вътрешни, научни наблюдения.
към беседата >>
Той си служи с вътрешни, научни наблюдения.
Истинска наука е тази, която ни показва, какви са отношенията на Първата Причина към нас. Кажете ли, че Бог ни обича, това е обикновено наблюдение. Кажете ли, че Бог ни обича и се жертва за нас, задоволява всичките ни нужди, дава ни изобилно блага, това е вече наука. Ти знаеш, защо Той прави всичко това, защо се жертва и т. н. Когато знае истинската причина на нещата, човек е устойчив, разчита на нещо в себе си.
Той си служи с вътрешни, научни наблюдения.
към беседата >>
Целта и задачата на окултната наука се свежда към това, да създаде правилни отношения и здрава връзка между човека и природата, от една страна, и между човека и Бога, от друга.
Целта и задачата на окултната наука се свежда към това, да създаде правилни отношения и здрава връзка между човека и природата, от една страна, и между човека и Бога, от друга.
Така не може да съществува никакво съмнение. Съмнението съществува само при обикновените наблюдения, но не и при научните. Последните изключват всякакво съмнение. При научното наблюдение се изследват фактите, обобщават, свързват се с цялото и тогава се изнасят навън, като неща напълно доказани, със своите причини и последствия.
към беседата >>
Така не може да съществува никакво съмнение.
Целта и задачата на окултната наука се свежда към това, да създаде правилни отношения и здрава връзка между човека и природата, от една страна, и между човека и Бога, от друга.
Така не може да съществува никакво съмнение.
Съмнението съществува само при обикновените наблюдения, но не и при научните. Последните изключват всякакво съмнение. При научното наблюдение се изследват фактите, обобщават, свързват се с цялото и тогава се изнасят навън, като неща напълно доказани, със своите причини и последствия.
към беседата >>
Съмнението съществува само при обикновените наблюдения, но не и при научните.
Целта и задачата на окултната наука се свежда към това, да създаде правилни отношения и здрава връзка между човека и природата, от една страна, и между човека и Бога, от друга. Така не може да съществува никакво съмнение.
Съмнението съществува само при обикновените наблюдения, но не и при научните.
Последните изключват всякакво съмнение. При научното наблюдение се изследват фактите, обобщават, свързват се с цялото и тогава се изнасят навън, като неща напълно доказани, със своите причини и последствия.
към беседата >>
Последните изключват всякакво съмнение.
Целта и задачата на окултната наука се свежда към това, да създаде правилни отношения и здрава връзка между човека и природата, от една страна, и между човека и Бога, от друга. Така не може да съществува никакво съмнение. Съмнението съществува само при обикновените наблюдения, но не и при научните.
Последните изключват всякакво съмнение.
При научното наблюдение се изследват фактите, обобщават, свързват се с цялото и тогава се изнасят навън, като неща напълно доказани, със своите причини и последствия.
към беседата >>
При научното наблюдение се изследват фактите, обобщават, свързват се с цялото и тогава се изнасят навън, като неща напълно доказани, със своите причини и последствия.
Целта и задачата на окултната наука се свежда към това, да създаде правилни отношения и здрава връзка между човека и природата, от една страна, и между човека и Бога, от друга. Така не може да съществува никакво съмнение. Съмнението съществува само при обикновените наблюдения, но не и при научните. Последните изключват всякакво съмнение.
При научното наблюдение се изследват фактите, обобщават, свързват се с цялото и тогава се изнасят навън, като неща напълно доказани, със своите причини и последствия.
към беседата >>
При посочване с показалеца, ъгълът, който се образува при вдигането на този пръст, е различен – от 1° – 30°.
При посочване с показалеца, ъгълът, който се образува при вдигането на този пръст, е различен – от 1° – 30°.
всяка постъпка, направена при 5°, 10°, 15° и т. н., се отличава една от друга. Причините и последствията й са различни, в зависимост от големината на ъглите. Това, което се сее през пролетта, се различава по резултатите си от сятото през есента. Плодовете, които зреят през май и юни, се различават от тези, които зреят през август и септември.
към беседата >>
всяка постъпка, направена при 5°, 10°, 15° и т.
При посочване с показалеца, ъгълът, който се образува при вдигането на този пръст, е различен – от 1° – 30°.
всяка постъпка, направена при 5°, 10°, 15° и т.
н., се отличава една от друга. Причините и последствията й са различни, в зависимост от големината на ъглите. Това, което се сее през пролетта, се различава по резултатите си от сятото през есента. Плодовете, които зреят през май и юни, се различават от тези, които зреят през август и септември. Който иска да бъде весел, жизнерадостен, нека яде череши, които зреят рано, в началото на месец май.
към беседата >>
н., се отличава една от друга.
При посочване с показалеца, ъгълът, който се образува при вдигането на този пръст, е различен – от 1° – 30°. всяка постъпка, направена при 5°, 10°, 15° и т.
н., се отличава една от друга.
Причините и последствията й са различни, в зависимост от големината на ъглите. Това, което се сее през пролетта, се различава по резултатите си от сятото през есента. Плодовете, които зреят през май и юни, се различават от тези, които зреят през август и септември. Който иска да бъде весел, жизнерадостен, нека яде череши, които зреят рано, в началото на месец май. Който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде – късен плод.
към беседата >>
Причините и последствията й са различни, в зависимост от големината на ъглите.
При посочване с показалеца, ъгълът, който се образува при вдигането на този пръст, е различен – от 1° – 30°. всяка постъпка, направена при 5°, 10°, 15° и т. н., се отличава една от друга.
Причините и последствията й са различни, в зависимост от големината на ъглите.
Това, което се сее през пролетта, се различава по резултатите си от сятото през есента. Плодовете, които зреят през май и юни, се различават от тези, които зреят през август и септември. Който иска да бъде весел, жизнерадостен, нека яде череши, които зреят рано, в началото на месец май. Който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде – късен плод. Обикновените хора само констатират, че някои плодове зреят рано, а други късно и тук спират, не се интересуват повече.
към беседата >>
Това, което се сее през пролетта, се различава по резултатите си от сятото през есента.
При посочване с показалеца, ъгълът, който се образува при вдигането на този пръст, е различен – от 1° – 30°. всяка постъпка, направена при 5°, 10°, 15° и т. н., се отличава една от друга. Причините и последствията й са различни, в зависимост от големината на ъглите.
Това, което се сее през пролетта, се различава по резултатите си от сятото през есента.
Плодовете, които зреят през май и юни, се различават от тези, които зреят през август и септември. Който иска да бъде весел, жизнерадостен, нека яде череши, които зреят рано, в началото на месец май. Който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде – късен плод. Обикновените хора само констатират, че някои плодове зреят рано, а други късно и тук спират, не се интересуват повече. Те правят обикновени наблюдения.
към беседата >>
Плодовете, които зреят през май и юни, се различават от тези, които зреят през август и септември.
При посочване с показалеца, ъгълът, който се образува при вдигането на този пръст, е различен – от 1° – 30°. всяка постъпка, направена при 5°, 10°, 15° и т. н., се отличава една от друга. Причините и последствията й са различни, в зависимост от големината на ъглите. Това, което се сее през пролетта, се различава по резултатите си от сятото през есента.
Плодовете, които зреят през май и юни, се различават от тези, които зреят през август и септември.
Който иска да бъде весел, жизнерадостен, нека яде череши, които зреят рано, в началото на месец май. Който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде – късен плод. Обикновените хора само констатират, че някои плодове зреят рано, а други късно и тук спират, не се интересуват повече. Те правят обикновени наблюдения. Ученият, обаче, не спира тук.
към беседата >>
Който иска да бъде весел, жизнерадостен, нека яде череши, които зреят рано, в началото на месец май.
всяка постъпка, направена при 5°, 10°, 15° и т. н., се отличава една от друга. Причините и последствията й са различни, в зависимост от големината на ъглите. Това, което се сее през пролетта, се различава по резултатите си от сятото през есента. Плодовете, които зреят през май и юни, се различават от тези, които зреят през август и септември.
Който иска да бъде весел, жизнерадостен, нека яде череши, които зреят рано, в началото на месец май.
Който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде – късен плод. Обикновените хора само констатират, че някои плодове зреят рано, а други късно и тук спират, не се интересуват повече. Те правят обикновени наблюдения. Ученият, обаче, не спира тук. Той прониква по-дълбоко, търси причините, защо едни плодове зреят рано, а други – късно.
към беседата >>
Който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде – късен плод.
н., се отличава една от друга. Причините и последствията й са различни, в зависимост от големината на ъглите. Това, което се сее през пролетта, се различава по резултатите си от сятото през есента. Плодовете, които зреят през май и юни, се различават от тези, които зреят през август и септември. Който иска да бъде весел, жизнерадостен, нека яде череши, които зреят рано, в началото на месец май.
Който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде – късен плод.
Обикновените хора само констатират, че някои плодове зреят рано, а други късно и тук спират, не се интересуват повече. Те правят обикновени наблюдения. Ученият, обаче, не спира тук. Той прониква по-дълбоко, търси причините, защо едни плодове зреят рано, а други – късно. Той търси и последствията на нещата: как се отразяват едни плодове върху човека, и как – други.
към беседата >>
Обикновените хора само констатират, че някои плодове зреят рано, а други късно и тук спират, не се интересуват повече.
Причините и последствията й са различни, в зависимост от големината на ъглите. Това, което се сее през пролетта, се различава по резултатите си от сятото през есента. Плодовете, които зреят през май и юни, се различават от тези, които зреят през август и септември. Който иска да бъде весел, жизнерадостен, нека яде череши, които зреят рано, в началото на месец май. Който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде – късен плод.
Обикновените хора само констатират, че някои плодове зреят рано, а други късно и тук спират, не се интересуват повече.
Те правят обикновени наблюдения. Ученият, обаче, не спира тук. Той прониква по-дълбоко, търси причините, защо едни плодове зреят рано, а други – късно. Той търси и последствията на нещата: как се отразяват едни плодове върху човека, и как – други. Обикновеният човек казва: Няма защо да сея ряпа на корена, т. е.
към беседата >>
Те правят обикновени наблюдения.
Това, което се сее през пролетта, се различава по резултатите си от сятото през есента. Плодовете, които зреят през май и юни, се различават от тези, които зреят през август и септември. Който иска да бъде весел, жизнерадостен, нека яде череши, които зреят рано, в началото на месец май. Който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде – късен плод. Обикновените хора само констатират, че някои плодове зреят рано, а други късно и тук спират, не се интересуват повече.
Те правят обикновени наблюдения.
Ученият, обаче, не спира тук. Той прониква по-дълбоко, търси причините, защо едни плодове зреят рано, а други – късно. Той търси и последствията на нещата: как се отразяват едни плодове върху човека, и как – други. Обикновеният човек казва: Няма защо да сея ряпа на корена, т. е. няма защо да издирвам работите до край.
към беседата >>
Ученият, обаче, не спира тук.
Плодовете, които зреят през май и юни, се различават от тези, които зреят през август и септември. Който иска да бъде весел, жизнерадостен, нека яде череши, които зреят рано, в началото на месец май. Който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде – късен плод. Обикновените хора само констатират, че някои плодове зреят рано, а други късно и тук спират, не се интересуват повече. Те правят обикновени наблюдения.
Ученият, обаче, не спира тук.
Той прониква по-дълбоко, търси причините, защо едни плодове зреят рано, а други – късно. Той търси и последствията на нещата: как се отразяват едни плодове върху човека, и как – други. Обикновеният човек казва: Няма защо да сея ряпа на корена, т. е. няма защо да издирвам работите до край. Ако си философ, издирвай ги; ако не си философ, не губи времето си напразно, нито смущавай ума си с работи, които нямат никакво отношение към тебе.
към беседата >>
Той прониква по-дълбоко, търси причините, защо едни плодове зреят рано, а други – късно.
Който иска да бъде весел, жизнерадостен, нека яде череши, които зреят рано, в началото на месец май. Който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде – късен плод. Обикновените хора само констатират, че някои плодове зреят рано, а други късно и тук спират, не се интересуват повече. Те правят обикновени наблюдения. Ученият, обаче, не спира тук.
Той прониква по-дълбоко, търси причините, защо едни плодове зреят рано, а други – късно.
Той търси и последствията на нещата: как се отразяват едни плодове върху човека, и как – други. Обикновеният човек казва: Няма защо да сея ряпа на корена, т. е. няма защо да издирвам работите до край. Ако си философ, издирвай ги; ако не си философ, не губи времето си напразно, нито смущавай ума си с работи, които нямат никакво отношение към тебе. Поговорката: „Не сей ряпа на корена“ подразбира: „Не рови нещата, да не миришат“.
към беседата >>
Той търси и последствията на нещата: как се отразяват едни плодове върху човека, и как – други.
Който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде – късен плод. Обикновените хора само констатират, че някои плодове зреят рано, а други късно и тук спират, не се интересуват повече. Те правят обикновени наблюдения. Ученият, обаче, не спира тук. Той прониква по-дълбоко, търси причините, защо едни плодове зреят рано, а други – късно.
Той търси и последствията на нещата: как се отразяват едни плодове върху човека, и как – други.
Обикновеният човек казва: Няма защо да сея ряпа на корена, т. е. няма защо да издирвам работите до край. Ако си философ, издирвай ги; ако не си философ, не губи времето си напразно, нито смущавай ума си с работи, които нямат никакво отношение към тебе. Поговорката: „Не сей ряпа на корена“ подразбира: „Не рови нещата, да не миришат“. Обаче, ряпата няма само едно качество – миризма – тя има ценни качества.
към беседата >>
Обикновеният човек казва: Няма защо да сея ряпа на корена, т. е.
Обикновените хора само констатират, че някои плодове зреят рано, а други късно и тук спират, не се интересуват повече. Те правят обикновени наблюдения. Ученият, обаче, не спира тук. Той прониква по-дълбоко, търси причините, защо едни плодове зреят рано, а други – късно. Той търси и последствията на нещата: как се отразяват едни плодове върху човека, и как – други.
Обикновеният човек казва: Няма защо да сея ряпа на корена, т. е.
няма защо да издирвам работите до край. Ако си философ, издирвай ги; ако не си философ, не губи времето си напразно, нито смущавай ума си с работи, които нямат никакво отношение към тебе. Поговорката: „Не сей ряпа на корена“ подразбира: „Не рови нещата, да не миришат“. Обаче, ряпата няма само едно качество – миризма – тя има ценни качества. Когато има големи мъчнотии, човек трябва да яде ряпа.
към беседата >>
няма защо да издирвам работите до край.
Те правят обикновени наблюдения. Ученият, обаче, не спира тук. Той прониква по-дълбоко, търси причините, защо едни плодове зреят рано, а други – късно. Той търси и последствията на нещата: как се отразяват едни плодове върху човека, и как – други. Обикновеният човек казва: Няма защо да сея ряпа на корена, т. е.
няма защо да издирвам работите до край.
Ако си философ, издирвай ги; ако не си философ, не губи времето си напразно, нито смущавай ума си с работи, които нямат никакво отношение към тебе. Поговорката: „Не сей ряпа на корена“ подразбира: „Не рови нещата, да не миришат“. Обаче, ряпата няма само едно качество – миризма – тя има ценни качества. Когато има големи мъчнотии, човек трябва да яде ряпа. Тя помага против много болести.
към беседата >>
Ако си философ, издирвай ги; ако не си философ, не губи времето си напразно, нито смущавай ума си с работи, които нямат никакво отношение към тебе.
Ученият, обаче, не спира тук. Той прониква по-дълбоко, търси причините, защо едни плодове зреят рано, а други – късно. Той търси и последствията на нещата: как се отразяват едни плодове върху човека, и как – други. Обикновеният човек казва: Няма защо да сея ряпа на корена, т. е. няма защо да издирвам работите до край.
Ако си философ, издирвай ги; ако не си философ, не губи времето си напразно, нито смущавай ума си с работи, които нямат никакво отношение към тебе.
Поговорката: „Не сей ряпа на корена“ подразбира: „Не рови нещата, да не миришат“. Обаче, ряпата няма само едно качество – миризма – тя има ценни качества. Когато има големи мъчнотии, човек трябва да яде ряпа. Тя помага против много болести. Взима се като символ за преодоляване.
към беседата >>
Поговорката: „Не сей ряпа на корена“ подразбира: „Не рови нещата, да не миришат“.
Той прониква по-дълбоко, търси причините, защо едни плодове зреят рано, а други – късно. Той търси и последствията на нещата: как се отразяват едни плодове върху човека, и как – други. Обикновеният човек казва: Няма защо да сея ряпа на корена, т. е. няма защо да издирвам работите до край. Ако си философ, издирвай ги; ако не си философ, не губи времето си напразно, нито смущавай ума си с работи, които нямат никакво отношение към тебе.
Поговорката: „Не сей ряпа на корена“ подразбира: „Не рови нещата, да не миришат“.
Обаче, ряпата няма само едно качество – миризма – тя има ценни качества. Когато има големи мъчнотии, човек трябва да яде ряпа. Тя помага против много болести. Взима се като символ за преодоляване. Когато работите ви не вървят добре, яжте ряпа!
към беседата >>
Обаче, ряпата няма само едно качество – миризма – тя има ценни качества.
Той търси и последствията на нещата: как се отразяват едни плодове върху човека, и как – други. Обикновеният човек казва: Няма защо да сея ряпа на корена, т. е. няма защо да издирвам работите до край. Ако си философ, издирвай ги; ако не си философ, не губи времето си напразно, нито смущавай ума си с работи, които нямат никакво отношение към тебе. Поговорката: „Не сей ряпа на корена“ подразбира: „Не рови нещата, да не миришат“.
Обаче, ряпата няма само едно качество – миризма – тя има ценни качества.
Когато има големи мъчнотии, човек трябва да яде ряпа. Тя помага против много болести. Взима се като символ за преодоляване. Когато работите ви не вървят добре, яжте ряпа! – Как действа ряпата?
към беседата >>
Когато има големи мъчнотии, човек трябва да яде ряпа.
Обикновеният човек казва: Няма защо да сея ряпа на корена, т. е. няма защо да издирвам работите до край. Ако си философ, издирвай ги; ако не си философ, не губи времето си напразно, нито смущавай ума си с работи, които нямат никакво отношение към тебе. Поговорката: „Не сей ряпа на корена“ подразбира: „Не рови нещата, да не миришат“. Обаче, ряпата няма само едно качество – миризма – тя има ценни качества.
Когато има големи мъчнотии, човек трябва да яде ряпа.
Тя помага против много болести. Взима се като символ за преодоляване. Когато работите ви не вървят добре, яжте ряпа! – Как действа ряпата? – Щом задавате този въпрос, наблюденията ви се превръщат от обикновени в научни.
към беседата >>
Тя помага против много болести.
няма защо да издирвам работите до край. Ако си философ, издирвай ги; ако не си философ, не губи времето си напразно, нито смущавай ума си с работи, които нямат никакво отношение към тебе. Поговорката: „Не сей ряпа на корена“ подразбира: „Не рови нещата, да не миришат“. Обаче, ряпата няма само едно качество – миризма – тя има ценни качества. Когато има големи мъчнотии, човек трябва да яде ряпа.
Тя помага против много болести.
Взима се като символ за преодоляване. Когато работите ви не вървят добре, яжте ряпа! – Как действа ряпата? – Щом задавате този въпрос, наблюденията ви се превръщат от обикновени в научни. Вие започвате да мислите, правите изследвания и дохождате до някои научни заключения.
към беседата >>
Взима се като символ за преодоляване.
Ако си философ, издирвай ги; ако не си философ, не губи времето си напразно, нито смущавай ума си с работи, които нямат никакво отношение към тебе. Поговорката: „Не сей ряпа на корена“ подразбира: „Не рови нещата, да не миришат“. Обаче, ряпата няма само едно качество – миризма – тя има ценни качества. Когато има големи мъчнотии, човек трябва да яде ряпа. Тя помага против много болести.
Взима се като символ за преодоляване.
Когато работите ви не вървят добре, яжте ряпа! – Как действа ряпата? – Щом задавате този въпрос, наблюденията ви се превръщат от обикновени в научни. Вие започвате да мислите, правите изследвания и дохождате до някои научни заключения.
към беседата >>
Когато работите ви не вървят добре, яжте ряпа!
Поговорката: „Не сей ряпа на корена“ подразбира: „Не рови нещата, да не миришат“. Обаче, ряпата няма само едно качество – миризма – тя има ценни качества. Когато има големи мъчнотии, човек трябва да яде ряпа. Тя помага против много болести. Взима се като символ за преодоляване.
Когато работите ви не вървят добре, яжте ряпа!
– Как действа ряпата? – Щом задавате този въпрос, наблюденията ви се превръщат от обикновени в научни. Вие започвате да мислите, правите изследвания и дохождате до някои научни заключения.
към беседата >>
– Как действа ряпата?
Обаче, ряпата няма само едно качество – миризма – тя има ценни качества. Когато има големи мъчнотии, човек трябва да яде ряпа. Тя помага против много болести. Взима се като символ за преодоляване. Когато работите ви не вървят добре, яжте ряпа!
– Как действа ряпата?
– Щом задавате този въпрос, наблюденията ви се превръщат от обикновени в научни. Вие започвате да мислите, правите изследвания и дохождате до някои научни заключения.
към беседата >>
– Щом задавате този въпрос, наблюденията ви се превръщат от обикновени в научни.
Когато има големи мъчнотии, човек трябва да яде ряпа. Тя помага против много болести. Взима се като символ за преодоляване. Когато работите ви не вървят добре, яжте ряпа! – Как действа ряпата?
– Щом задавате този въпрос, наблюденията ви се превръщат от обикновени в научни.
Вие започвате да мислите, правите изследвания и дохождате до някои научни заключения.
към беседата >>
Вие започвате да мислите, правите изследвания и дохождате до някои научни заключения.
Тя помага против много болести. Взима се като символ за преодоляване. Когато работите ви не вървят добре, яжте ряпа! – Как действа ряпата? – Щом задавате този въпрос, наблюденията ви се превръщат от обикновени в научни.
Вие започвате да мислите, правите изследвания и дохождате до някои научни заключения.
към беседата >>
И тъй, като говорим, че всеки ъглов градус оказва известно влияние върху човешкия живот, дохождаме до кръга, който се дели на 360°.
И тъй, като говорим, че всеки ъглов градус оказва известно влияние върху човешкия живот, дохождаме до кръга, който се дели на 360°.
Всеки градус представя едно условие. Значи, 360° – 360 условия на живота. Всяко условие изменя живота. В този смисъл, човешкият живот представя кръг, колело, което се намира в постоянно движение. Като влезе в условията на своя кръг, човек трябва да ги използва.
към беседата >>
Всеки градус представя едно условие.
И тъй, като говорим, че всеки ъглов градус оказва известно влияние върху човешкия живот, дохождаме до кръга, който се дели на 360°.
Всеки градус представя едно условие.
Значи, 360° – 360 условия на живота. Всяко условие изменя живота. В този смисъл, човешкият живот представя кръг, колело, което се намира в постоянно движение. Като влезе в условията на своя кръг, човек трябва да ги използва. Ако не ги използва, те ще го използват.
към беседата >>
Значи, 360° – 360 условия на живота.
И тъй, като говорим, че всеки ъглов градус оказва известно влияние върху човешкия живот, дохождаме до кръга, който се дели на 360°. Всеки градус представя едно условие.
Значи, 360° – 360 условия на живота.
Всяко условие изменя живота. В този смисъл, човешкият живот представя кръг, колело, което се намира в постоянно движение. Като влезе в условията на своя кръг, човек трябва да ги използва. Ако не ги използва, те ще го използват. Големината на кръга е в зависимост от големината на ръката и нейната форма.
към беседата >>
Всяко условие изменя живота.
И тъй, като говорим, че всеки ъглов градус оказва известно влияние върху човешкия живот, дохождаме до кръга, който се дели на 360°. Всеки градус представя едно условие. Значи, 360° – 360 условия на живота.
Всяко условие изменя живота.
В този смисъл, човешкият живот представя кръг, колело, което се намира в постоянно движение. Като влезе в условията на своя кръг, човек трябва да ги използва. Ако не ги използва, те ще го използват. Големината на кръга е в зависимост от големината на ръката и нейната форма. Малката, но добре оформена ръка, показва, че умът се проявява добре.
към беседата >>
В този смисъл, човешкият живот представя кръг, колело, което се намира в постоянно движение.
И тъй, като говорим, че всеки ъглов градус оказва известно влияние върху човешкия живот, дохождаме до кръга, който се дели на 360°. Всеки градус представя едно условие. Значи, 360° – 360 условия на живота. Всяко условие изменя живота.
В този смисъл, човешкият живот представя кръг, колело, което се намира в постоянно движение.
Като влезе в условията на своя кръг, човек трябва да ги използва. Ако не ги използва, те ще го използват. Големината на кръга е в зависимост от големината на ръката и нейната форма. Малката, но добре оформена ръка, показва, че умът се проявява добре. Умът работи с малко материя.
към беседата >>
Като влезе в условията на своя кръг, човек трябва да ги използва.
И тъй, като говорим, че всеки ъглов градус оказва известно влияние върху човешкия живот, дохождаме до кръга, който се дели на 360°. Всеки градус представя едно условие. Значи, 360° – 360 условия на живота. Всяко условие изменя живота. В този смисъл, човешкият живот представя кръг, колело, което се намира в постоянно движение.
Като влезе в условията на своя кръг, човек трябва да ги използва.
Ако не ги използва, те ще го използват. Големината на кръга е в зависимост от големината на ръката и нейната форма. Малката, но добре оформена ръка, показва, че умът се проявява добре. Умът работи с малко материя. Човек с такава ръка е интелигентен.
към беседата >>
Ако не ги използва, те ще го използват.
Всеки градус представя едно условие. Значи, 360° – 360 условия на живота. Всяко условие изменя живота. В този смисъл, човешкият живот представя кръг, колело, което се намира в постоянно движение. Като влезе в условията на своя кръг, човек трябва да ги използва.
Ако не ги използва, те ще го използват.
Големината на кръга е в зависимост от големината на ръката и нейната форма. Малката, но добре оформена ръка, показва, че умът се проявява добре. Умът работи с малко материя. Човек с такава ръка е интелигентен. Ако ръката е малка и не добре оформена, това показва бедност, умствени лишения на човека.
към беседата >>
Големината на кръга е в зависимост от големината на ръката и нейната форма.
Значи, 360° – 360 условия на живота. Всяко условие изменя живота. В този смисъл, човешкият живот представя кръг, колело, което се намира в постоянно движение. Като влезе в условията на своя кръг, човек трябва да ги използва. Ако не ги използва, те ще го използват.
Големината на кръга е в зависимост от големината на ръката и нейната форма.
Малката, но добре оформена ръка, показва, че умът се проявява добре. Умът работи с малко материя. Човек с такава ръка е интелигентен. Ако ръката е малка и не добре оформена, това показва бедност, умствени лишения на човека. Изобщо, умствените типове малко ядат.
към беседата >>
Малката, но добре оформена ръка, показва, че умът се проявява добре.
Всяко условие изменя живота. В този смисъл, човешкият живот представя кръг, колело, което се намира в постоянно движение. Като влезе в условията на своя кръг, човек трябва да ги използва. Ако не ги използва, те ще го използват. Големината на кръга е в зависимост от големината на ръката и нейната форма.
Малката, но добре оформена ръка, показва, че умът се проявява добре.
Умът работи с малко материя. Човек с такава ръка е интелигентен. Ако ръката е малка и не добре оформена, това показва бедност, умствени лишения на човека. Изобщо, умствените типове малко ядат. Те дават малко и взимат малко.
към беседата >>
Умът работи с малко материя.
В този смисъл, човешкият живот представя кръг, колело, което се намира в постоянно движение. Като влезе в условията на своя кръг, човек трябва да ги използва. Ако не ги използва, те ще го използват. Големината на кръга е в зависимост от големината на ръката и нейната форма. Малката, но добре оформена ръка, показва, че умът се проявява добре.
Умът работи с малко материя.
Човек с такава ръка е интелигентен. Ако ръката е малка и не добре оформена, това показва бедност, умствени лишения на човека. Изобщо, умствените типове малко ядат. Те дават малко и взимат малко. Физическите типове взимат много и дават много.
към беседата >>
Човек с такава ръка е интелигентен.
Като влезе в условията на своя кръг, човек трябва да ги използва. Ако не ги използва, те ще го използват. Големината на кръга е в зависимост от големината на ръката и нейната форма. Малката, но добре оформена ръка, показва, че умът се проявява добре. Умът работи с малко материя.
Човек с такава ръка е интелигентен.
Ако ръката е малка и не добре оформена, това показва бедност, умствени лишения на човека. Изобщо, умствените типове малко ядат. Те дават малко и взимат малко. Физическите типове взимат много и дават много. Философи, които работят повече с ума си, казват, че човек не се нуждае от много.
към беседата >>
Ако ръката е малка и не добре оформена, това показва бедност, умствени лишения на човека.
Ако не ги използва, те ще го използват. Големината на кръга е в зависимост от големината на ръката и нейната форма. Малката, но добре оформена ръка, показва, че умът се проявява добре. Умът работи с малко материя. Човек с такава ръка е интелигентен.
Ако ръката е малка и не добре оформена, това показва бедност, умствени лишения на човека.
Изобщо, умствените типове малко ядат. Те дават малко и взимат малко. Физическите типове взимат много и дават много. Философи, които работят повече с ума си, казват, че човек не се нуждае от много. Това твърдение е вярно в духовния свят, а не и на физическия.
към беседата >>
Изобщо, умствените типове малко ядат.
Големината на кръга е в зависимост от големината на ръката и нейната форма. Малката, но добре оформена ръка, показва, че умът се проявява добре. Умът работи с малко материя. Човек с такава ръка е интелигентен. Ако ръката е малка и не добре оформена, това показва бедност, умствени лишения на човека.
Изобщо, умствените типове малко ядат.
Те дават малко и взимат малко. Физическите типове взимат много и дават много. Философи, които работят повече с ума си, казват, че човек не се нуждае от много. Това твърдение е вярно в духовния свят, а не и на физическия. Разбира се, човек не трябва да има тялото и желанията на слона и да казва, че не му трябва много.
към беседата >>
Те дават малко и взимат малко.
Малката, но добре оформена ръка, показва, че умът се проявява добре. Умът работи с малко материя. Човек с такава ръка е интелигентен. Ако ръката е малка и не добре оформена, това показва бедност, умствени лишения на човека. Изобщо, умствените типове малко ядат.
Те дават малко и взимат малко.
Физическите типове взимат много и дават много. Философи, които работят повече с ума си, казват, че човек не се нуждае от много. Това твърдение е вярно в духовния свят, а не и на физическия. Разбира се, човек не трябва да има тялото и желанията на слона и да казва, че не му трябва много. На голямо тяло отговарят големи желания, и обратно: но малко тяло – малки желания.
към беседата >>
Физическите типове взимат много и дават много.
Умът работи с малко материя. Човек с такава ръка е интелигентен. Ако ръката е малка и не добре оформена, това показва бедност, умствени лишения на човека. Изобщо, умствените типове малко ядат. Те дават малко и взимат малко.
Физическите типове взимат много и дават много.
Философи, които работят повече с ума си, казват, че човек не се нуждае от много. Това твърдение е вярно в духовния свят, а не и на физическия. Разбира се, човек не трябва да има тялото и желанията на слона и да казва, че не му трябва много. На голямо тяло отговарят големи желания, и обратно: но малко тяло – малки желания. Никой философ не може да докаже, че голямата форма се задоволява с малко.
към беседата >>
Философи, които работят повече с ума си, казват, че човек не се нуждае от много.
Човек с такава ръка е интелигентен. Ако ръката е малка и не добре оформена, това показва бедност, умствени лишения на човека. Изобщо, умствените типове малко ядат. Те дават малко и взимат малко. Физическите типове взимат много и дават много.
Философи, които работят повече с ума си, казват, че човек не се нуждае от много.
Това твърдение е вярно в духовния свят, а не и на физическия. Разбира се, човек не трябва да има тялото и желанията на слона и да казва, че не му трябва много. На голямо тяло отговарят големи желания, и обратно: но малко тяло – малки желания. Никой философ не може да докаже, че голямата форма се задоволява с малко. Това е невъзможно.
към беседата >>
Това твърдение е вярно в духовния свят, а не и на физическия.
Ако ръката е малка и не добре оформена, това показва бедност, умствени лишения на човека. Изобщо, умствените типове малко ядат. Те дават малко и взимат малко. Физическите типове взимат много и дават много. Философи, които работят повече с ума си, казват, че човек не се нуждае от много.
Това твърдение е вярно в духовния свят, а не и на физическия.
Разбира се, човек не трябва да има тялото и желанията на слона и да казва, че не му трябва много. На голямо тяло отговарят големи желания, и обратно: но малко тяло – малки желания. Никой философ не може да докаже, че голямата форма се задоволява с малко. Това е невъзможно. Научните наблюдения не са съгласни с това.
към беседата >>
Разбира се, човек не трябва да има тялото и желанията на слона и да казва, че не му трябва много.
Изобщо, умствените типове малко ядат. Те дават малко и взимат малко. Физическите типове взимат много и дават много. Философи, които работят повече с ума си, казват, че човек не се нуждае от много. Това твърдение е вярно в духовния свят, а не и на физическия.
Разбира се, човек не трябва да има тялото и желанията на слона и да казва, че не му трябва много.
На голямо тяло отговарят големи желания, и обратно: но малко тяло – малки желания. Никой философ не може да докаже, че голямата форма се задоволява с малко. Това е невъзможно. Научните наблюдения не са съгласни с това.
към беседата >>
На голямо тяло отговарят големи желания, и обратно: но малко тяло – малки желания.
Те дават малко и взимат малко. Физическите типове взимат много и дават много. Философи, които работят повече с ума си, казват, че човек не се нуждае от много. Това твърдение е вярно в духовния свят, а не и на физическия. Разбира се, човек не трябва да има тялото и желанията на слона и да казва, че не му трябва много.
На голямо тяло отговарят големи желания, и обратно: но малко тяло – малки желания.
Никой философ не може да докаже, че голямата форма се задоволява с малко. Това е невъзможно. Научните наблюдения не са съгласни с това.
към беседата >>
Никой философ не може да докаже, че голямата форма се задоволява с малко.
Физическите типове взимат много и дават много. Философи, които работят повече с ума си, казват, че човек не се нуждае от много. Това твърдение е вярно в духовния свят, а не и на физическия. Разбира се, човек не трябва да има тялото и желанията на слона и да казва, че не му трябва много. На голямо тяло отговарят големи желания, и обратно: но малко тяло – малки желания.
Никой философ не може да докаже, че голямата форма се задоволява с малко.
Това е невъзможно. Научните наблюдения не са съгласни с това.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Философи, които работят повече с ума си, казват, че човек не се нуждае от много. Това твърдение е вярно в духовния свят, а не и на физическия. Разбира се, човек не трябва да има тялото и желанията на слона и да казва, че не му трябва много. На голямо тяло отговарят големи желания, и обратно: но малко тяло – малки желания. Никой философ не може да докаже, че голямата форма се задоволява с малко.
Това е невъзможно.
Научните наблюдения не са съгласни с това.
към беседата >>
Научните наблюдения не са съгласни с това.
Това твърдение е вярно в духовния свят, а не и на физическия. Разбира се, човек не трябва да има тялото и желанията на слона и да казва, че не му трябва много. На голямо тяло отговарят големи желания, и обратно: но малко тяло – малки желания. Никой философ не може да докаже, че голямата форма се задоволява с малко. Това е невъзможно.
Научните наблюдения не са съгласни с това.
към беседата >>
Какво, всъщност, представя науката?
Какво, всъщност, представя науката?
Тя е съзнателна сила, която посочва на човека истинския път на живота. Науката внася светлина в човешкия ум и го кара да търси причините и последствията на нещата. Затова всички хора искат да бъдат учени. Като изчисляват разстоянието на земята и на другите планети от слънцето, те ще си обяснят в бъдеще, защо, именно, земята трябва да стои на такова разстояние от слънцето, а не по-близо или по-далеч от него. Значи, близостта или далечината на земята от слънцето определя качествата на хората.
към беседата >>
Тя е съзнателна сила, която посочва на човека истинския път на живота.
Какво, всъщност, представя науката?
Тя е съзнателна сила, която посочва на човека истинския път на живота.
Науката внася светлина в човешкия ум и го кара да търси причините и последствията на нещата. Затова всички хора искат да бъдат учени. Като изчисляват разстоянието на земята и на другите планети от слънцето, те ще си обяснят в бъдеще, защо, именно, земята трябва да стои на такова разстояние от слънцето, а не по-близо или по-далеч от него. Значи, близостта или далечината на земята от слънцето определя качествата на хората. Ако турите един човек на Юпитер или на Меркурий, той ще измени качествата си.
към беседата >>
Науката внася светлина в човешкия ум и го кара да търси причините и последствията на нещата.
Какво, всъщност, представя науката? Тя е съзнателна сила, която посочва на човека истинския път на живота.
Науката внася светлина в човешкия ум и го кара да търси причините и последствията на нещата.
Затова всички хора искат да бъдат учени. Като изчисляват разстоянието на земята и на другите планети от слънцето, те ще си обяснят в бъдеще, защо, именно, земята трябва да стои на такова разстояние от слънцето, а не по-близо или по-далеч от него. Значи, близостта или далечината на земята от слънцето определя качествата на хората. Ако турите един човек на Юпитер или на Меркурий, той ще измени качествата си. Затова, именно, някои хора се отдалечават от известен човек, а други се приближават.
към беседата >>
Затова всички хора искат да бъдат учени.
Какво, всъщност, представя науката? Тя е съзнателна сила, която посочва на човека истинския път на живота. Науката внася светлина в човешкия ум и го кара да търси причините и последствията на нещата.
Затова всички хора искат да бъдат учени.
Като изчисляват разстоянието на земята и на другите планети от слънцето, те ще си обяснят в бъдеще, защо, именно, земята трябва да стои на такова разстояние от слънцето, а не по-близо или по-далеч от него. Значи, близостта или далечината на земята от слънцето определя качествата на хората. Ако турите един човек на Юпитер или на Меркурий, той ще измени качествата си. Затова, именно, някои хора се отдалечават от известен човек, а други се приближават. При близост на човека до слънцето, в него се развиват едни качества и разположения, а при далечината – други.
към беседата >>
Като изчисляват разстоянието на земята и на другите планети от слънцето, те ще си обяснят в бъдеще, защо, именно, земята трябва да стои на такова разстояние от слънцето, а не по-близо или по-далеч от него.
Какво, всъщност, представя науката? Тя е съзнателна сила, която посочва на човека истинския път на живота. Науката внася светлина в човешкия ум и го кара да търси причините и последствията на нещата. Затова всички хора искат да бъдат учени.
Като изчисляват разстоянието на земята и на другите планети от слънцето, те ще си обяснят в бъдеще, защо, именно, земята трябва да стои на такова разстояние от слънцето, а не по-близо или по-далеч от него.
Значи, близостта или далечината на земята от слънцето определя качествата на хората. Ако турите един човек на Юпитер или на Меркурий, той ще измени качествата си. Затова, именно, някои хора се отдалечават от известен човек, а други се приближават. При близост на човека до слънцето, в него се развиват едни качества и разположения, а при далечината – други. В това отношение, природата поставя всеки човек на такова разстояние от слънцето и от другите планети, каквото е нужно, за да се развият известни качества и способности.
към беседата >>
Значи, близостта или далечината на земята от слънцето определя качествата на хората.
Какво, всъщност, представя науката? Тя е съзнателна сила, която посочва на човека истинския път на живота. Науката внася светлина в човешкия ум и го кара да търси причините и последствията на нещата. Затова всички хора искат да бъдат учени. Като изчисляват разстоянието на земята и на другите планети от слънцето, те ще си обяснят в бъдеще, защо, именно, земята трябва да стои на такова разстояние от слънцето, а не по-близо или по-далеч от него.
Значи, близостта или далечината на земята от слънцето определя качествата на хората.
Ако турите един човек на Юпитер или на Меркурий, той ще измени качествата си. Затова, именно, някои хора се отдалечават от известен човек, а други се приближават. При близост на човека до слънцето, в него се развиват едни качества и разположения, а при далечината – други. В това отношение, природата поставя всеки човек на такова разстояние от слънцето и от другите планети, каквото е нужно, за да се развият известни качества и способности. Този закон е верен не само за хората на земята, но за всички същества, за жителите на Юпитер, на Венера и т. н.
към беседата >>
Ако турите един човек на Юпитер или на Меркурий, той ще измени качествата си.
Тя е съзнателна сила, която посочва на човека истинския път на живота. Науката внася светлина в човешкия ум и го кара да търси причините и последствията на нещата. Затова всички хора искат да бъдат учени. Като изчисляват разстоянието на земята и на другите планети от слънцето, те ще си обяснят в бъдеще, защо, именно, земята трябва да стои на такова разстояние от слънцето, а не по-близо или по-далеч от него. Значи, близостта или далечината на земята от слънцето определя качествата на хората.
Ако турите един човек на Юпитер или на Меркурий, той ще измени качествата си.
Затова, именно, някои хора се отдалечават от известен човек, а други се приближават. При близост на човека до слънцето, в него се развиват едни качества и разположения, а при далечината – други. В това отношение, природата поставя всеки човек на такова разстояние от слънцето и от другите планети, каквото е нужно, за да се развият известни качества и способности. Този закон е верен не само за хората на земята, но за всички същества, за жителите на Юпитер, на Венера и т. н. По качествата, които имат различните същества, познавате, от коя планета идат те – от Юпитер, Венера, Сатурн или от Меркурий.
към беседата >>
Затова, именно, някои хора се отдалечават от известен човек, а други се приближават.
Науката внася светлина в човешкия ум и го кара да търси причините и последствията на нещата. Затова всички хора искат да бъдат учени. Като изчисляват разстоянието на земята и на другите планети от слънцето, те ще си обяснят в бъдеще, защо, именно, земята трябва да стои на такова разстояние от слънцето, а не по-близо или по-далеч от него. Значи, близостта или далечината на земята от слънцето определя качествата на хората. Ако турите един човек на Юпитер или на Меркурий, той ще измени качествата си.
Затова, именно, някои хора се отдалечават от известен човек, а други се приближават.
При близост на човека до слънцето, в него се развиват едни качества и разположения, а при далечината – други. В това отношение, природата поставя всеки човек на такова разстояние от слънцето и от другите планети, каквото е нужно, за да се развият известни качества и способности. Този закон е верен не само за хората на земята, но за всички същества, за жителите на Юпитер, на Венера и т. н. По качествата, които имат различните същества, познавате, от коя планета идат те – от Юпитер, Венера, Сатурн или от Меркурий. В бъдеще всички същества ще се съберат на Слънцето, да образуват нов тип.
към беседата >>
При близост на човека до слънцето, в него се развиват едни качества и разположения, а при далечината – други.
Затова всички хора искат да бъдат учени. Като изчисляват разстоянието на земята и на другите планети от слънцето, те ще си обяснят в бъдеще, защо, именно, земята трябва да стои на такова разстояние от слънцето, а не по-близо или по-далеч от него. Значи, близостта или далечината на земята от слънцето определя качествата на хората. Ако турите един човек на Юпитер или на Меркурий, той ще измени качествата си. Затова, именно, някои хора се отдалечават от известен човек, а други се приближават.
При близост на човека до слънцето, в него се развиват едни качества и разположения, а при далечината – други.
В това отношение, природата поставя всеки човек на такова разстояние от слънцето и от другите планети, каквото е нужно, за да се развият известни качества и способности. Този закон е верен не само за хората на земята, но за всички същества, за жителите на Юпитер, на Венера и т. н. По качествата, които имат различните същества, познавате, от коя планета идат те – от Юпитер, Венера, Сатурн или от Меркурий. В бъдеще всички същества ще се съберат на Слънцето, да образуват нов тип. Слънцето е центърът, в който се събират всички същества, носители на доброто и на светлината.
към беседата >>
В това отношение, природата поставя всеки човек на такова разстояние от слънцето и от другите планети, каквото е нужно, за да се развият известни качества и способности.
Като изчисляват разстоянието на земята и на другите планети от слънцето, те ще си обяснят в бъдеще, защо, именно, земята трябва да стои на такова разстояние от слънцето, а не по-близо или по-далеч от него. Значи, близостта или далечината на земята от слънцето определя качествата на хората. Ако турите един човек на Юпитер или на Меркурий, той ще измени качествата си. Затова, именно, някои хора се отдалечават от известен човек, а други се приближават. При близост на човека до слънцето, в него се развиват едни качества и разположения, а при далечината – други.
В това отношение, природата поставя всеки човек на такова разстояние от слънцето и от другите планети, каквото е нужно, за да се развият известни качества и способности.
Този закон е верен не само за хората на земята, но за всички същества, за жителите на Юпитер, на Венера и т. н. По качествата, които имат различните същества, познавате, от коя планета идат те – от Юпитер, Венера, Сатурн или от Меркурий. В бъдеще всички същества ще се съберат на Слънцето, да образуват нов тип. Слънцето е центърът, в който се събират всички същества, носители на доброто и на светлината. Това е обикновено твърдение, което, за да стане научно, трябва добре да се обоснове и докаже.
към беседата >>
Този закон е верен не само за хората на земята, но за всички същества, за жителите на Юпитер, на Венера и т. н.
Значи, близостта или далечината на земята от слънцето определя качествата на хората. Ако турите един човек на Юпитер или на Меркурий, той ще измени качествата си. Затова, именно, някои хора се отдалечават от известен човек, а други се приближават. При близост на човека до слънцето, в него се развиват едни качества и разположения, а при далечината – други. В това отношение, природата поставя всеки човек на такова разстояние от слънцето и от другите планети, каквото е нужно, за да се развият известни качества и способности.
Този закон е верен не само за хората на земята, но за всички същества, за жителите на Юпитер, на Венера и т. н.
По качествата, които имат различните същества, познавате, от коя планета идат те – от Юпитер, Венера, Сатурн или от Меркурий. В бъдеще всички същества ще се съберат на Слънцето, да образуват нов тип. Слънцето е центърът, в който се събират всички същества, носители на доброто и на светлината. Това е обикновено твърдение, което, за да стане научно, трябва добре да се обоснове и докаже.
към беседата >>
По качествата, които имат различните същества, познавате, от коя планета идат те – от Юпитер, Венера, Сатурн или от Меркурий.
Ако турите един човек на Юпитер или на Меркурий, той ще измени качествата си. Затова, именно, някои хора се отдалечават от известен човек, а други се приближават. При близост на човека до слънцето, в него се развиват едни качества и разположения, а при далечината – други. В това отношение, природата поставя всеки човек на такова разстояние от слънцето и от другите планети, каквото е нужно, за да се развият известни качества и способности. Този закон е верен не само за хората на земята, но за всички същества, за жителите на Юпитер, на Венера и т. н.
По качествата, които имат различните същества, познавате, от коя планета идат те – от Юпитер, Венера, Сатурн или от Меркурий.
В бъдеще всички същества ще се съберат на Слънцето, да образуват нов тип. Слънцето е центърът, в който се събират всички същества, носители на доброто и на светлината. Това е обикновено твърдение, което, за да стане научно, трябва добре да се обоснове и докаже.
към беседата >>
В бъдеще всички същества ще се съберат на Слънцето, да образуват нов тип.
Затова, именно, някои хора се отдалечават от известен човек, а други се приближават. При близост на човека до слънцето, в него се развиват едни качества и разположения, а при далечината – други. В това отношение, природата поставя всеки човек на такова разстояние от слънцето и от другите планети, каквото е нужно, за да се развият известни качества и способности. Този закон е верен не само за хората на земята, но за всички същества, за жителите на Юпитер, на Венера и т. н. По качествата, които имат различните същества, познавате, от коя планета идат те – от Юпитер, Венера, Сатурн или от Меркурий.
В бъдеще всички същества ще се съберат на Слънцето, да образуват нов тип.
Слънцето е центърът, в който се събират всички същества, носители на доброто и на светлината. Това е обикновено твърдение, което, за да стане научно, трябва добре да се обоснове и докаже.
към беседата >>
Слънцето е центърът, в който се събират всички същества, носители на доброто и на светлината.
При близост на човека до слънцето, в него се развиват едни качества и разположения, а при далечината – други. В това отношение, природата поставя всеки човек на такова разстояние от слънцето и от другите планети, каквото е нужно, за да се развият известни качества и способности. Този закон е верен не само за хората на земята, но за всички същества, за жителите на Юпитер, на Венера и т. н. По качествата, които имат различните същества, познавате, от коя планета идат те – от Юпитер, Венера, Сатурн или от Меркурий. В бъдеще всички същества ще се съберат на Слънцето, да образуват нов тип.
Слънцето е центърът, в който се събират всички същества, носители на доброто и на светлината.
Това е обикновено твърдение, което, за да стане научно, трябва добре да се обоснове и докаже.
към беседата >>
Това е обикновено твърдение, което, за да стане научно, трябва добре да се обоснове и докаже.
В това отношение, природата поставя всеки човек на такова разстояние от слънцето и от другите планети, каквото е нужно, за да се развият известни качества и способности. Този закон е верен не само за хората на земята, но за всички същества, за жителите на Юпитер, на Венера и т. н. По качествата, които имат различните същества, познавате, от коя планета идат те – от Юпитер, Венера, Сатурн или от Меркурий. В бъдеще всички същества ще се съберат на Слънцето, да образуват нов тип. Слънцето е центърът, в който се събират всички същества, носители на доброто и на светлината.
Това е обикновено твърдение, което, за да стане научно, трябва добре да се обоснове и докаже.
към беседата >>
Учете, без да се обезсърчавате.
Учете, без да се обезсърчавате.
Кажете си: Аз съм клон от дървото на живота, има кой да се грижи за мене. Дръж се за дървото, и не губи връзката си с него. Каже ли си човек, че е клон от дървото, т. е. частица от общия, целокупен живот, разбираме, че животът на частите образуват Цялото, и Цялото обединява всички части.
към беседата >>
Кажете си: Аз съм клон от дървото на живота, има кой да се грижи за мене.
Учете, без да се обезсърчавате.
Кажете си: Аз съм клон от дървото на живота, има кой да се грижи за мене.
Дръж се за дървото, и не губи връзката си с него. Каже ли си човек, че е клон от дървото, т. е. частица от общия, целокупен живот, разбираме, че животът на частите образуват Цялото, и Цялото обединява всички части.
към беседата >>
Дръж се за дървото, и не губи връзката си с него.
Учете, без да се обезсърчавате. Кажете си: Аз съм клон от дървото на живота, има кой да се грижи за мене.
Дръж се за дървото, и не губи връзката си с него.
Каже ли си човек, че е клон от дървото, т. е. частица от общия, целокупен живот, разбираме, че животът на частите образуват Цялото, и Цялото обединява всички части.
към беседата >>
Каже ли си човек, че е клон от дървото, т. е.
Учете, без да се обезсърчавате. Кажете си: Аз съм клон от дървото на живота, има кой да се грижи за мене. Дръж се за дървото, и не губи връзката си с него.
Каже ли си човек, че е клон от дървото, т. е.
частица от общия, целокупен живот, разбираме, че животът на частите образуват Цялото, и Цялото обединява всички части.
към беседата >>
частица от общия, целокупен живот, разбираме, че животът на частите образуват Цялото, и Цялото обединява всички части.
Учете, без да се обезсърчавате. Кажете си: Аз съм клон от дървото на живота, има кой да се грижи за мене. Дръж се за дървото, и не губи връзката си с него. Каже ли си човек, че е клон от дървото, т. е.
частица от общия, целокупен живот, разбираме, че животът на частите образуват Цялото, и Цялото обединява всички части.
към беседата >>
За да разберете идеята за частите и за Цялото, първо трябва да я посадите в ума и в сърцето си, да изникне, израсте, да даде плод.
За да разберете идеята за частите и за Цялото, първо трябва да я посадите в ума и в сърцето си, да изникне, израсте, да даде плод.
Имайте търпение, докато тя даде плод и го опитате.
към беседата >>
Имайте търпение, докато тя даде плод и го опитате.
За да разберете идеята за частите и за Цялото, първо трябва да я посадите в ума и в сърцето си, да изникне, израсте, да даде плод.
Имайте търпение, докато тя даде плод и го опитате.
към беседата >>
Когато ти знаеш същинската причина на нещата, в тебе има една вътрешна стабилност.
(втори вариант)
Нас всякога ни радва това най-много. Когато казваме: „Той ни обича.“ Това е обикновено наблюдение. А като кажеш, че той към тебе има специална любов, особена, че е готов да се жертва заради тебе, то е вече наука. Защо? Ти знаеш, че е готов да се жертвува заради тебе. И ти знаеш защо е готов да направи всичко това.
Когато ти знаеш същинската причина на нещата, в тебе има една вътрешна стабилност.
А обикновено наблюдение е, когато кажеш, че този човек е особено разположен към тебе, без да знаеш причината. Казваш: „Добър човек е той, добре е разположен към мене.“ Обаче това са все обикновени наблюдения.
към втори вариант >>
А обикновено наблюдение е, когато кажеш, че този човек е особено разположен към тебе, без да знаеш причината.
(втори вариант)
Когато казваме: „Той ни обича.“ Това е обикновено наблюдение. А като кажеш, че той към тебе има специална любов, особена, че е готов да се жертва заради тебе, то е вече наука. Защо? Ти знаеш, че е готов да се жертвува заради тебе. И ти знаеш защо е готов да направи всичко това. Когато ти знаеш същинската причина на нещата, в тебе има една вътрешна стабилност.
А обикновено наблюдение е, когато кажеш, че този човек е особено разположен към тебе, без да знаеш причината.
Казваш: „Добър човек е той, добре е разположен към мене.“ Обаче това са все обикновени наблюдения.
към втори вариант >>
Казваш: „Добър човек е той, добре е разположен към мене.“ Обаче това са все обикновени наблюдения.
(втори вариант)
А като кажеш, че той към тебе има специална любов, особена, че е готов да се жертва заради тебе, то е вече наука. Защо? Ти знаеш, че е готов да се жертвува заради тебе. И ти знаеш защо е готов да направи всичко това. Когато ти знаеш същинската причина на нещата, в тебе има една вътрешна стабилност. А обикновено наблюдение е, когато кажеш, че този човек е особено разположен към тебе, без да знаеш причината.
Казваш: „Добър човек е той, добре е разположен към мене.“ Обаче това са все обикновени наблюдения.
към втори вариант >>
Та в тази наука, всички окултни науки имат за цел, да направят нашите отношения към природата правилни, да няма никакво съмнение.
(втори вариант)
Та в тази наука, всички окултни науки имат за цел, да направят нашите отношения към природата правилни, да няма никакво съмнение.
Защото в едно обикновено наблюдение има съмнение, а в научните наблюдения са изключени тия вътрешни съмнения. Едно научно наблюдение е един факт, който като се обобщи, се свързва с цялото и се изваждат тия заключения. Тогава имаме една научна истина и тази истина се отнася и към нас. Сега което говорих, всеки един от вас се интересува за своя палец. Не е обикновено наблюдение.
към втори вариант >>
Защото в едно обикновено наблюдение има съмнение, а в научните наблюдения са изключени тия вътрешни съмнения.
(втори вариант)
Та в тази наука, всички окултни науки имат за цел, да направят нашите отношения към природата правилни, да няма никакво съмнение.
Защото в едно обикновено наблюдение има съмнение, а в научните наблюдения са изключени тия вътрешни съмнения.
Едно научно наблюдение е един факт, който като се обобщи, се свързва с цялото и се изваждат тия заключения. Тогава имаме една научна истина и тази истина се отнася и към нас. Сега което говорих, всеки един от вас се интересува за своя палец. Не е обикновено наблюдение. Ако кажа само нещо специфично за палеца, няма защо да се посочва първия пръст.
към втори вариант >>
Едно научно наблюдение е един факт, който като се обобщи, се свързва с цялото и се изваждат тия заключения.
(втори вариант)
Та в тази наука, всички окултни науки имат за цел, да направят нашите отношения към природата правилни, да няма никакво съмнение. Защото в едно обикновено наблюдение има съмнение, а в научните наблюдения са изключени тия вътрешни съмнения.
Едно научно наблюдение е един факт, който като се обобщи, се свързва с цялото и се изваждат тия заключения.
Тогава имаме една научна истина и тази истина се отнася и към нас. Сега което говорих, всеки един от вас се интересува за своя палец. Не е обикновено наблюдение. Ако кажа само нещо специфично за палеца, няма защо да се посочва първия пръст.
към втори вариант >>
Тогава имаме една научна истина и тази истина се отнася и към нас.
(втори вариант)
Та в тази наука, всички окултни науки имат за цел, да направят нашите отношения към природата правилни, да няма никакво съмнение. Защото в едно обикновено наблюдение има съмнение, а в научните наблюдения са изключени тия вътрешни съмнения. Едно научно наблюдение е един факт, който като се обобщи, се свързва с цялото и се изваждат тия заключения.
Тогава имаме една научна истина и тази истина се отнася и към нас.
Сега което говорих, всеки един от вас се интересува за своя палец. Не е обикновено наблюдение. Ако кажа само нещо специфично за палеца, няма защо да се посочва първия пръст.
към втори вариант >>
Сега което говорих, всеки един от вас се интересува за своя палец.
(втори вариант)
Та в тази наука, всички окултни науки имат за цел, да направят нашите отношения към природата правилни, да няма никакво съмнение. Защото в едно обикновено наблюдение има съмнение, а в научните наблюдения са изключени тия вътрешни съмнения. Едно научно наблюдение е един факт, който като се обобщи, се свързва с цялото и се изваждат тия заключения. Тогава имаме една научна истина и тази истина се отнася и към нас.
Сега което говорих, всеки един от вас се интересува за своя палец.
Не е обикновено наблюдение. Ако кажа само нещо специфично за палеца, няма защо да се посочва първия пръст.
към втори вариант >>
Не е обикновено наблюдение.
(втори вариант)
Та в тази наука, всички окултни науки имат за цел, да направят нашите отношения към природата правилни, да няма никакво съмнение. Защото в едно обикновено наблюдение има съмнение, а в научните наблюдения са изключени тия вътрешни съмнения. Едно научно наблюдение е един факт, който като се обобщи, се свързва с цялото и се изваждат тия заключения. Тогава имаме една научна истина и тази истина се отнася и към нас. Сега което говорих, всеки един от вас се интересува за своя палец.
Не е обикновено наблюдение.
Ако кажа само нещо специфично за палеца, няма защо да се посочва първия пръст.
към втори вариант >>
Ако кажа само нещо специфично за палеца, няма защо да се посочва първия пръст.
(втори вариант)
Защото в едно обикновено наблюдение има съмнение, а в научните наблюдения са изключени тия вътрешни съмнения. Едно научно наблюдение е един факт, който като се обобщи, се свързва с цялото и се изваждат тия заключения. Тогава имаме една научна истина и тази истина се отнася и към нас. Сега което говорих, всеки един от вас се интересува за своя палец. Не е обикновено наблюдение.
Ако кажа само нещо специфично за палеца, няма защо да се посочва първия пръст.
към втори вариант >>
Всеки един човек има един начин за показване.
(втори вариант)
Всеки един човек има един начин за показване.
Има известно подигане на ъглите. Да допуснем това е във вашия хороскоп написано от 30 градуса. Тогава, ако направите при първия градус една постъпка или при 30-я градус, последствията ще бъдат ли същите? Няма да бъдат. Туй, което сеете в пролетта, има едни резултати, туй, което сеете в есента, има други резултати.
към втори вариант >>
Има известно подигане на ъглите.
(втори вариант)
Всеки един човек има един начин за показване.
Има известно подигане на ъглите.
Да допуснем това е във вашия хороскоп написано от 30 градуса. Тогава, ако направите при първия градус една постъпка или при 30-я градус, последствията ще бъдат ли същите? Няма да бъдат. Туй, което сеете в пролетта, има едни резултати, туй, което сеете в есента, има други резултати. Плодовете, които се сеят или зреят в май или юли, имат една сладчина, които се сеят или зреят в август или септември, имат друга сладчина.
към втори вариант >>
Да допуснем това е във вашия хороскоп написано от 30 градуса.
(втори вариант)
Всеки един човек има един начин за показване. Има известно подигане на ъглите.
Да допуснем това е във вашия хороскоп написано от 30 градуса.
Тогава, ако направите при първия градус една постъпка или при 30-я градус, последствията ще бъдат ли същите? Няма да бъдат. Туй, което сеете в пролетта, има едни резултати, туй, което сеете в есента, има други резултати. Плодовете, които се сеят или зреят в май или юли, имат една сладчина, които се сеят или зреят в август или септември, имат друга сладчина. Който иска да бъде радостен, жизнерадостен, да яде череши, които зреят през пролетта ранозрейки.
към втори вариант >>
Тогава, ако направите при първия градус една постъпка или при 30-я градус, последствията ще бъдат ли същите?
(втори вариант)
Всеки един човек има един начин за показване. Има известно подигане на ъглите. Да допуснем това е във вашия хороскоп написано от 30 градуса.
Тогава, ако направите при първия градус една постъпка или при 30-я градус, последствията ще бъдат ли същите?
Няма да бъдат. Туй, което сеете в пролетта, има едни резултати, туй, което сеете в есента, има други резултати. Плодовете, които се сеят или зреят в май или юли, имат една сладчина, които се сеят или зреят в август или септември, имат друга сладчина. Който иска да бъде радостен, жизнерадостен, да яде череши, които зреят през пролетта ранозрейки. А, който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде, късните плодове.
към втори вариант >>
Няма да бъдат.
(втори вариант)
Всеки един човек има един начин за показване. Има известно подигане на ъглите. Да допуснем това е във вашия хороскоп написано от 30 градуса. Тогава, ако направите при първия градус една постъпка или при 30-я градус, последствията ще бъдат ли същите?
Няма да бъдат.
Туй, което сеете в пролетта, има едни резултати, туй, което сеете в есента, има други резултати. Плодовете, които се сеят или зреят в май или юли, имат една сладчина, които се сеят или зреят в август или септември, имат друга сладчина. Който иска да бъде радостен, жизнерадостен, да яде череши, които зреят през пролетта ранозрейки. А, който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде, късните плодове.
към втори вариант >>
Туй, което сеете в пролетта, има едни резултати, туй, което сеете в есента, има други резултати.
(втори вариант)
Всеки един човек има един начин за показване. Има известно подигане на ъглите. Да допуснем това е във вашия хороскоп написано от 30 градуса. Тогава, ако направите при първия градус една постъпка или при 30-я градус, последствията ще бъдат ли същите? Няма да бъдат.
Туй, което сеете в пролетта, има едни резултати, туй, което сеете в есента, има други резултати.
Плодовете, които се сеят или зреят в май или юли, имат една сладчина, които се сеят или зреят в август или септември, имат друга сладчина. Който иска да бъде радостен, жизнерадостен, да яде череши, които зреят през пролетта ранозрейки. А, който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде, късните плодове.
към втори вариант >>
Плодовете, които се сеят или зреят в май или юли, имат една сладчина, които се сеят или зреят в август или септември, имат друга сладчина.
(втори вариант)
Има известно подигане на ъглите. Да допуснем това е във вашия хороскоп написано от 30 градуса. Тогава, ако направите при първия градус една постъпка или при 30-я градус, последствията ще бъдат ли същите? Няма да бъдат. Туй, което сеете в пролетта, има едни резултати, туй, което сеете в есента, има други резултати.
Плодовете, които се сеят или зреят в май или юли, имат една сладчина, които се сеят или зреят в август или септември, имат друга сладчина.
Който иска да бъде радостен, жизнерадостен, да яде череши, които зреят през пролетта ранозрейки. А, който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде, късните плодове.
към втори вариант >>
Който иска да бъде радостен, жизнерадостен, да яде череши, които зреят през пролетта ранозрейки.
(втори вариант)
Да допуснем това е във вашия хороскоп написано от 30 градуса. Тогава, ако направите при първия градус една постъпка или при 30-я градус, последствията ще бъдат ли същите? Няма да бъдат. Туй, което сеете в пролетта, има едни резултати, туй, което сеете в есента, има други резултати. Плодовете, които се сеят или зреят в май или юли, имат една сладчина, които се сеят или зреят в август или септември, имат друга сладчина.
Който иска да бъде радостен, жизнерадостен, да яде череши, които зреят през пролетта ранозрейки.
А, който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде, късните плодове.
към втори вариант >>
А, който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде, късните плодове.
(втори вариант)
Тогава, ако направите при първия градус една постъпка или при 30-я градус, последствията ще бъдат ли същите? Няма да бъдат. Туй, което сеете в пролетта, има едни резултати, туй, което сеете в есента, има други резултати. Плодовете, които се сеят или зреят в май или юли, имат една сладчина, които се сеят или зреят в август или септември, имат друга сладчина. Който иска да бъде радостен, жизнерадостен, да яде череши, които зреят през пролетта ранозрейки.
А, който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде, късните плодове.
към втори вариант >>
Обикновените хора казват: „Този плод зрее през май и повече не мислят.“ Или кажат: „Тези плодове зреят в септември или октомври и нищо повече не казват.“ Прости наблюдения са това.
(втори вариант)
Обикновените хора казват: „Този плод зрее през май и повече не мислят.“ Или кажат: „Тези плодове зреят в септември или октомври и нищо повече не казват.“ Прости наблюдения са това.
Те нататък не се спират. А ученият човек казва: „Този плод зрее в май“, и знае причините, защо зрее тогава. Ако вие запитате някого: „Защо черешите зреят тъй рано и защо трънките зреят по-късно, кои са причините за това? “ Обикновеният човек ще каже: „Ти на корена ряпа няма да сееш.“ Пък и защо да не сееш? Пък защо просо да не сееш, а ряпа?
към втори вариант >>
Те нататък не се спират.
(втори вариант)
Обикновените хора казват: „Този плод зрее през май и повече не мислят.“ Или кажат: „Тези плодове зреят в септември или октомври и нищо повече не казват.“ Прости наблюдения са това.
Те нататък не се спират.
А ученият човек казва: „Този плод зрее в май“, и знае причините, защо зрее тогава. Ако вие запитате някого: „Защо черешите зреят тъй рано и защо трънките зреят по-късно, кои са причините за това? “ Обикновеният човек ще каже: „Ти на корена ряпа няма да сееш.“ Пък и защо да не сееш? Пък защо просо да не сееш, а ряпа? И защо ряпа?
към втори вариант >>
А ученият човек казва: „Този плод зрее в май“, и знае причините, защо зрее тогава.
(втори вариант)
Обикновените хора казват: „Този плод зрее през май и повече не мислят.“ Или кажат: „Тези плодове зреят в септември или октомври и нищо повече не казват.“ Прости наблюдения са това. Те нататък не се спират.
А ученият човек казва: „Този плод зрее в май“, и знае причините, защо зрее тогава.
Ако вие запитате някого: „Защо черешите зреят тъй рано и защо трънките зреят по-късно, кои са причините за това? “ Обикновеният човек ще каже: „Ти на корена ряпа няма да сееш.“ Пък и защо да не сееш? Пък защо просо да не сееш, а ряпа? И защо ряпа? Не разравяй, не сей ряпа, защото ряпата мирише.
към втори вариант >>
Ако вие запитате някого: „Защо черешите зреят тъй рано и защо трънките зреят по-късно, кои са причините за това?
(втори вариант)
Обикновените хора казват: „Този плод зрее през май и повече не мислят.“ Или кажат: „Тези плодове зреят в септември или октомври и нищо повече не казват.“ Прости наблюдения са това. Те нататък не се спират. А ученият човек казва: „Този плод зрее в май“, и знае причините, защо зрее тогава.
Ако вие запитате някого: „Защо черешите зреят тъй рано и защо трънките зреят по-късно, кои са причините за това?
“ Обикновеният човек ще каже: „Ти на корена ряпа няма да сееш.“ Пък и защо да не сееш? Пък защо просо да не сееш, а ряпа? И защо ряпа? Не разравяй, не сей ряпа, защото ряпата мирише. Като не си в състояние да разрешиш един философски въпрос, не смущавай ума си с работи, които не можеш да разрешиш.
към втори вариант >>
“ Обикновеният човек ще каже: „Ти на корена ряпа няма да сееш.“ Пък и защо да не сееш?
(втори вариант)
Обикновените хора казват: „Този плод зрее през май и повече не мислят.“ Или кажат: „Тези плодове зреят в септември или октомври и нищо повече не казват.“ Прости наблюдения са това. Те нататък не се спират. А ученият човек казва: „Този плод зрее в май“, и знае причините, защо зрее тогава. Ако вие запитате някого: „Защо черешите зреят тъй рано и защо трънките зреят по-късно, кои са причините за това?
“ Обикновеният човек ще каже: „Ти на корена ряпа няма да сееш.“ Пък и защо да не сееш?
Пък защо просо да не сееш, а ряпа? И защо ряпа? Не разравяй, не сей ряпа, защото ряпата мирише. Като не си в състояние да разрешиш един философски въпрос, не смущавай ума си с работи, които не можеш да разрешиш. Нали казват: „Не разравяй, да не мирише“, живей като обикновените хора, това значи.
към втори вариант >>
Пък защо просо да не сееш, а ряпа?
(втори вариант)
Обикновените хора казват: „Този плод зрее през май и повече не мислят.“ Или кажат: „Тези плодове зреят в септември или октомври и нищо повече не казват.“ Прости наблюдения са това. Те нататък не се спират. А ученият човек казва: „Този плод зрее в май“, и знае причините, защо зрее тогава. Ако вие запитате някого: „Защо черешите зреят тъй рано и защо трънките зреят по-късно, кои са причините за това? “ Обикновеният човек ще каже: „Ти на корена ряпа няма да сееш.“ Пък и защо да не сееш?
Пък защо просо да не сееш, а ряпа?
И защо ряпа? Не разравяй, не сей ряпа, защото ряпата мирише. Като не си в състояние да разрешиш един философски въпрос, не смущавай ума си с работи, които не можеш да разрешиш. Нали казват: „Не разравяй, да не мирише“, живей като обикновените хора, това значи. Онзи, който е турил ряпата, не е българин.
към втори вариант >>
И защо ряпа?
(втори вариант)
Те нататък не се спират. А ученият човек казва: „Този плод зрее в май“, и знае причините, защо зрее тогава. Ако вие запитате някого: „Защо черешите зреят тъй рано и защо трънките зреят по-късно, кои са причините за това? “ Обикновеният човек ще каже: „Ти на корена ряпа няма да сееш.“ Пък и защо да не сееш? Пък защо просо да не сееш, а ряпа?
И защо ряпа?
Не разравяй, не сей ряпа, защото ряпата мирише. Като не си в състояние да разрешиш един философски въпрос, не смущавай ума си с работи, които не можеш да разрешиш. Нали казват: „Не разравяй, да не мирише“, живей като обикновените хора, това значи. Онзи, който е турил ряпата, не е българин. Българинът го е взел от друго място.
към втори вариант >>
Не разравяй, не сей ряпа, защото ряпата мирише.
(втори вариант)
А ученият човек казва: „Този плод зрее в май“, и знае причините, защо зрее тогава. Ако вие запитате някого: „Защо черешите зреят тъй рано и защо трънките зреят по-късно, кои са причините за това? “ Обикновеният човек ще каже: „Ти на корена ряпа няма да сееш.“ Пък и защо да не сееш? Пък защо просо да не сееш, а ряпа? И защо ряпа?
Не разравяй, не сей ряпа, защото ряпата мирише.
Като не си в състояние да разрешиш един философски въпрос, не смущавай ума си с работи, които не можеш да разрешиш. Нали казват: „Не разравяй, да не мирише“, живей като обикновените хора, това значи. Онзи, който е турил ряпата, не е българин. Българинът го е взел от друго място. Но онзи, който е турил ряпата, е бил учен човек и е скрил качества в ряпата.
към втори вариант >>
Като не си в състояние да разрешиш един философски въпрос, не смущавай ума си с работи, които не можеш да разрешиш.
(втори вариант)
Ако вие запитате някого: „Защо черешите зреят тъй рано и защо трънките зреят по-късно, кои са причините за това? “ Обикновеният човек ще каже: „Ти на корена ряпа няма да сееш.“ Пък и защо да не сееш? Пък защо просо да не сееш, а ряпа? И защо ряпа? Не разравяй, не сей ряпа, защото ряпата мирише.
Като не си в състояние да разрешиш един философски въпрос, не смущавай ума си с работи, които не можеш да разрешиш.
Нали казват: „Не разравяй, да не мирише“, живей като обикновените хора, това значи. Онзи, който е турил ряпата, не е българин. Българинът го е взел от друго място. Но онзи, който е турил ряпата, е бил учен човек и е скрил качества в ряпата.
към втори вариант >>
Нали казват: „Не разравяй, да не мирише“, живей като обикновените хора, това значи.
(втори вариант)
“ Обикновеният човек ще каже: „Ти на корена ряпа няма да сееш.“ Пък и защо да не сееш? Пък защо просо да не сееш, а ряпа? И защо ряпа? Не разравяй, не сей ряпа, защото ряпата мирише. Като не си в състояние да разрешиш един философски въпрос, не смущавай ума си с работи, които не можеш да разрешиш.
Нали казват: „Не разравяй, да не мирише“, живей като обикновените хора, това значи.
Онзи, който е турил ряпата, не е българин. Българинът го е взел от друго място. Но онзи, който е турил ряпата, е бил учен човек и е скрил качества в ряпата.
към втори вариант >>
Онзи, който е турил ряпата, не е българин.
(втори вариант)
Пък защо просо да не сееш, а ряпа? И защо ряпа? Не разравяй, не сей ряпа, защото ряпата мирише. Като не си в състояние да разрешиш един философски въпрос, не смущавай ума си с работи, които не можеш да разрешиш. Нали казват: „Не разравяй, да не мирише“, живей като обикновените хора, това значи.
Онзи, който е турил ряпата, не е българин.
Българинът го е взел от друго място. Но онзи, който е турил ряпата, е бил учен човек и е скрил качества в ряпата.
към втори вариант >>
Българинът го е взел от друго място.
(втори вариант)
И защо ряпа? Не разравяй, не сей ряпа, защото ряпата мирише. Като не си в състояние да разрешиш един философски въпрос, не смущавай ума си с работи, които не можеш да разрешиш. Нали казват: „Не разравяй, да не мирише“, живей като обикновените хора, това значи. Онзи, който е турил ряпата, не е българин.
Българинът го е взел от друго място.
Но онзи, който е турил ряпата, е бил учен човек и е скрил качества в ряпата.
към втори вариант >>
Но онзи, който е турил ряпата, е бил учен човек и е скрил качества в ряпата.
(втори вариант)
Не разравяй, не сей ряпа, защото ряпата мирише. Като не си в състояние да разрешиш един философски въпрос, не смущавай ума си с работи, които не можеш да разрешиш. Нали казват: „Не разравяй, да не мирише“, живей като обикновените хора, това значи. Онзи, който е турил ряпата, не е българин. Българинът го е взел от друго място.
Но онзи, който е турил ряпата, е бил учен човек и е скрил качества в ряпата.
към втори вариант >>
Ряпата има известни качества, в даден случай, тя разрешава всички физически мъчнотии.
(втори вариант)
Ряпата има известни качества, в даден случай, тя разрешава всички физически мъчнотии.
Емблема е тя на преодоляване. Човек, който има известна физическа болка или мъчнотия, да държи ряпата при себе си. Тури я под главата си. Имаш материални мъчнотии, режи ряпа и яж. Сега това е пак едно обикновено наблюдение, защо?
към втори вариант >>
Емблема е тя на преодоляване.
(втори вариант)
Ряпата има известни качества, в даден случай, тя разрешава всички физически мъчнотии.
Емблема е тя на преодоляване.
Човек, който има известна физическа болка или мъчнотия, да държи ряпата при себе си. Тури я под главата си. Имаш материални мъчнотии, режи ряпа и яж. Сега това е пак едно обикновено наблюдение, защо? Щом попиташ: „Защо трябва да ям ряпа“, ти превръщаш обикновеното наблюдение в научно.
към втори вариант >>
Човек, който има известна физическа болка или мъчнотия, да държи ряпата при себе си.
(втори вариант)
Ряпата има известни качества, в даден случай, тя разрешава всички физически мъчнотии. Емблема е тя на преодоляване.
Човек, който има известна физическа болка или мъчнотия, да държи ряпата при себе си.
Тури я под главата си. Имаш материални мъчнотии, режи ряпа и яж. Сега това е пак едно обикновено наблюдение, защо? Щом попиташ: „Защо трябва да ям ряпа“, ти превръщаш обикновеното наблюдение в научно. Аз рекох, яж ряпа и ще се оправят работите!
към втори вариант >>
Тури я под главата си.
(втори вариант)
Ряпата има известни качества, в даден случай, тя разрешава всички физически мъчнотии. Емблема е тя на преодоляване. Човек, който има известна физическа болка или мъчнотия, да държи ряпата при себе си.
Тури я под главата си.
Имаш материални мъчнотии, режи ряпа и яж. Сега това е пак едно обикновено наблюдение, защо? Щом попиташ: „Защо трябва да ям ряпа“, ти превръщаш обикновеното наблюдение в научно. Аз рекох, яж ряпа и ще се оправят работите! Ти казваш: „Как ще се оправят работите?
към втори вариант >>
Имаш материални мъчнотии, режи ряпа и яж.
(втори вариант)
Ряпата има известни качества, в даден случай, тя разрешава всички физически мъчнотии. Емблема е тя на преодоляване. Човек, който има известна физическа болка или мъчнотия, да държи ряпата при себе си. Тури я под главата си.
Имаш материални мъчнотии, режи ряпа и яж.
Сега това е пак едно обикновено наблюдение, защо? Щом попиташ: „Защо трябва да ям ряпа“, ти превръщаш обикновеното наблюдение в научно. Аз рекох, яж ряпа и ще се оправят работите! Ти казваш: „Как ще се оправят работите? “ Ще се оправят.
към втори вариант >>
Сега това е пак едно обикновено наблюдение, защо?
(втори вариант)
Ряпата има известни качества, в даден случай, тя разрешава всички физически мъчнотии. Емблема е тя на преодоляване. Човек, който има известна физическа болка или мъчнотия, да държи ряпата при себе си. Тури я под главата си. Имаш материални мъчнотии, режи ряпа и яж.
Сега това е пак едно обикновено наблюдение, защо?
Щом попиташ: „Защо трябва да ям ряпа“, ти превръщаш обикновеното наблюдение в научно. Аз рекох, яж ряпа и ще се оправят работите! Ти казваш: „Как ще се оправят работите? “ Ще се оправят. „Е, може ли ряпата да оправи работите?
към втори вариант >>
Щом попиташ: „Защо трябва да ям ряпа“, ти превръщаш обикновеното наблюдение в научно.
(втори вариант)
Емблема е тя на преодоляване. Човек, който има известна физическа болка или мъчнотия, да държи ряпата при себе си. Тури я под главата си. Имаш материални мъчнотии, режи ряпа и яж. Сега това е пак едно обикновено наблюдение, защо?
Щом попиташ: „Защо трябва да ям ряпа“, ти превръщаш обикновеното наблюдение в научно.
Аз рекох, яж ряпа и ще се оправят работите! Ти казваш: „Как ще се оправят работите? “ Ще се оправят. „Е, може ли ряпата да оправи работите? “ Може разбира се.
към втори вариант >>
Аз рекох, яж ряпа и ще се оправят работите!
(втори вариант)
Човек, който има известна физическа болка или мъчнотия, да държи ряпата при себе си. Тури я под главата си. Имаш материални мъчнотии, режи ряпа и яж. Сега това е пак едно обикновено наблюдение, защо? Щом попиташ: „Защо трябва да ям ряпа“, ти превръщаш обикновеното наблюдение в научно.
Аз рекох, яж ряпа и ще се оправят работите!
Ти казваш: „Как ще се оправят работите? “ Ще се оправят. „Е, може ли ряпата да оправи работите? “ Може разбира се. Щом тази ряпа влезне в стомаха ти, тя ще оправи работите.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Как ще се оправят работите?
(втори вариант)
Тури я под главата си. Имаш материални мъчнотии, режи ряпа и яж. Сега това е пак едно обикновено наблюдение, защо? Щом попиташ: „Защо трябва да ям ряпа“, ти превръщаш обикновеното наблюдение в научно. Аз рекох, яж ряпа и ще се оправят работите!
Ти казваш: „Как ще се оправят работите?
“ Ще се оправят. „Е, може ли ряпата да оправи работите? “ Може разбира се. Щом тази ряпа влезне в стомаха ти, тя ще оправи работите. Ако ти имаш болка в стомаха си и ядеш ряпа и тя те излекува, веднага ти ще имаш друго мнение за нея.
към втори вариант >>
“ Ще се оправят.
(втори вариант)
Имаш материални мъчнотии, режи ряпа и яж. Сега това е пак едно обикновено наблюдение, защо? Щом попиташ: „Защо трябва да ям ряпа“, ти превръщаш обикновеното наблюдение в научно. Аз рекох, яж ряпа и ще се оправят работите! Ти казваш: „Как ще се оправят работите?
“ Ще се оправят.
„Е, може ли ряпата да оправи работите? “ Може разбира се. Щом тази ряпа влезне в стомаха ти, тя ще оправи работите. Ако ти имаш болка в стомаха си и ядеш ряпа и тя те излекува, веднага ти ще имаш друго мнение за нея. Ще кажеш: „Аз ядох ряпа и оздравях, макар и да мирише, но тя оздравява.“
към втори вариант >>
„Е, може ли ряпата да оправи работите?
(втори вариант)
Сега това е пак едно обикновено наблюдение, защо? Щом попиташ: „Защо трябва да ям ряпа“, ти превръщаш обикновеното наблюдение в научно. Аз рекох, яж ряпа и ще се оправят работите! Ти казваш: „Как ще се оправят работите? “ Ще се оправят.
„Е, може ли ряпата да оправи работите?
“ Може разбира се. Щом тази ряпа влезне в стомаха ти, тя ще оправи работите. Ако ти имаш болка в стомаха си и ядеш ряпа и тя те излекува, веднага ти ще имаш друго мнение за нея. Ще кажеш: „Аз ядох ряпа и оздравях, макар и да мирише, но тя оздравява.“
към втори вариант >>
“ Може разбира се.
(втори вариант)
Щом попиташ: „Защо трябва да ям ряпа“, ти превръщаш обикновеното наблюдение в научно. Аз рекох, яж ряпа и ще се оправят работите! Ти казваш: „Как ще се оправят работите? “ Ще се оправят. „Е, може ли ряпата да оправи работите?
“ Може разбира се.
Щом тази ряпа влезне в стомаха ти, тя ще оправи работите. Ако ти имаш болка в стомаха си и ядеш ряпа и тя те излекува, веднага ти ще имаш друго мнение за нея. Ще кажеш: „Аз ядох ряпа и оздравях, макар и да мирише, но тя оздравява.“
към втори вариант >>
Щом тази ряпа влезне в стомаха ти, тя ще оправи работите.
(втори вариант)
Аз рекох, яж ряпа и ще се оправят работите! Ти казваш: „Как ще се оправят работите? “ Ще се оправят. „Е, може ли ряпата да оправи работите? “ Може разбира се.
Щом тази ряпа влезне в стомаха ти, тя ще оправи работите.
Ако ти имаш болка в стомаха си и ядеш ряпа и тя те излекува, веднага ти ще имаш друго мнение за нея. Ще кажеш: „Аз ядох ряпа и оздравях, макар и да мирише, но тя оздравява.“
към втори вариант >>
Ако ти имаш болка в стомаха си и ядеш ряпа и тя те излекува, веднага ти ще имаш друго мнение за нея.
(втори вариант)
Ти казваш: „Как ще се оправят работите? “ Ще се оправят. „Е, може ли ряпата да оправи работите? “ Може разбира се. Щом тази ряпа влезне в стомаха ти, тя ще оправи работите.
Ако ти имаш болка в стомаха си и ядеш ряпа и тя те излекува, веднага ти ще имаш друго мнение за нея.
Ще кажеш: „Аз ядох ряпа и оздравях, макар и да мирише, но тя оздравява.“
към втори вариант >>
Ще кажеш: „Аз ядох ряпа и оздравях, макар и да мирише, но тя оздравява.“
(втори вариант)
“ Ще се оправят. „Е, може ли ряпата да оправи работите? “ Може разбира се. Щом тази ряпа влезне в стомаха ти, тя ще оправи работите. Ако ти имаш болка в стомаха си и ядеш ряпа и тя те излекува, веднага ти ще имаш друго мнение за нея.
Ще кажеш: „Аз ядох ряпа и оздравях, макар и да мирише, но тя оздравява.“
към втори вариант >>
Питам ви сега, коя е причината, че тази сестра иде тук тъй близо?
(втори вариант)
Питам ви сега, коя е причината, че тази сестра иде тук тъй близо?
Това е първият пръст. Тя не може да разбира. Когато човек не разбира работите, той иска да дойде наблизо. Все по-близо и по-близо, докато разбере работите. Тогава питам от чисто астрологическо гледище, резултатите на постъпки, направени в първия и в 30-я градус, не могат да бъдат едни и същи.
към втори вариант >>
Това е първият пръст.
(втори вариант)
Питам ви сега, коя е причината, че тази сестра иде тук тъй близо?
Това е първият пръст.
Тя не може да разбира. Когато човек не разбира работите, той иска да дойде наблизо. Все по-близо и по-близо, докато разбере работите. Тогава питам от чисто астрологическо гледище, резултатите на постъпки, направени в първия и в 30-я градус, не могат да бъдат едни и същи.
към втори вариант >>
Тя не може да разбира.
(втори вариант)
Питам ви сега, коя е причината, че тази сестра иде тук тъй близо? Това е първият пръст.
Тя не може да разбира.
Когато човек не разбира работите, той иска да дойде наблизо. Все по-близо и по-близо, докато разбере работите. Тогава питам от чисто астрологическо гледище, резултатите на постъпки, направени в първия и в 30-я градус, не могат да бъдат едни и същи.
към втори вариант >>
Когато човек не разбира работите, той иска да дойде наблизо.
(втори вариант)
Питам ви сега, коя е причината, че тази сестра иде тук тъй близо? Това е първият пръст. Тя не може да разбира.
Когато човек не разбира работите, той иска да дойде наблизо.
Все по-близо и по-близо, докато разбере работите. Тогава питам от чисто астрологическо гледище, резултатите на постъпки, направени в първия и в 30-я градус, не могат да бъдат едни и същи.
към втори вариант >>
Все по-близо и по-близо, докато разбере работите.
(втори вариант)
Питам ви сега, коя е причината, че тази сестра иде тук тъй близо? Това е първият пръст. Тя не може да разбира. Когато човек не разбира работите, той иска да дойде наблизо.
Все по-близо и по-близо, докато разбере работите.
Тогава питам от чисто астрологическо гледище, резултатите на постъпки, направени в първия и в 30-я градус, не могат да бъдат едни и същи.
към втори вариант >>
Тогава питам от чисто астрологическо гледище, резултатите на постъпки, направени в първия и в 30-я градус, не могат да бъдат едни и същи.
(втори вариант)
Питам ви сега, коя е причината, че тази сестра иде тук тъй близо? Това е първият пръст. Тя не може да разбира. Когато човек не разбира работите, той иска да дойде наблизо. Все по-близо и по-близо, докато разбере работите.
Тогава питам от чисто астрологическо гледище, резултатите на постъпки, направени в първия и в 30-я градус, не могат да бъдат едни и същи.
към втори вариант >>
И тъй, ако вземем кръга, 360-те градуса показват 360 условия.
(втори вариант)
И тъй, ако вземем кръга, 360-те градуса показват 360 условия.
В човека има 360 елементарни условия. И всяко едно условие може да видоизмени живота. Кръгът представлява едно колело, което се върти. И щом влезнеш в тия условия, ти трябва или да използуваш тия условия или те ще използуват тебе. Едно от двете ще стане.
към втори вариант >>
В човека има 360 елементарни условия.
(втори вариант)
И тъй, ако вземем кръга, 360-те градуса показват 360 условия.
В човека има 360 елементарни условия.
И всяко едно условие може да видоизмени живота. Кръгът представлява едно колело, което се върти. И щом влезнеш в тия условия, ти трябва или да използуваш тия условия или те ще използуват тебе. Едно от двете ще стане. Е, какви мисли се зараждат във вас?
към втори вариант >>
И всяко едно условие може да видоизмени живота.
(втори вариант)
И тъй, ако вземем кръга, 360-те градуса показват 360 условия. В човека има 360 елементарни условия.
И всяко едно условие може да видоизмени живота.
Кръгът представлява едно колело, което се върти. И щом влезнеш в тия условия, ти трябва или да използуваш тия условия или те ще използуват тебе. Едно от двете ще стане. Е, какви мисли се зараждат във вас? (-Който има голямото шише може да се вземе като човек, който и много дава и много взема.
към втори вариант >>
Кръгът представлява едно колело, което се върти.
(втори вариант)
И тъй, ако вземем кръга, 360-те градуса показват 360 условия. В човека има 360 елементарни условия. И всяко едно условие може да видоизмени живота.
Кръгът представлява едно колело, което се върти.
И щом влезнеш в тия условия, ти трябва или да използуваш тия условия или те ще използуват тебе. Едно от двете ще стане. Е, какви мисли се зараждат във вас? (-Който има голямото шише може да се вземе като човек, който и много дава и много взема. Човек с голяма ръка.) Малката ръка е когато човек е дошъл до крайния предел на физическото даване.
към втори вариант >>
И щом влезнеш в тия условия, ти трябва или да използуваш тия условия или те ще използуват тебе.
(втори вариант)
И тъй, ако вземем кръга, 360-те градуса показват 360 условия. В човека има 360 елементарни условия. И всяко едно условие може да видоизмени живота. Кръгът представлява едно колело, което се върти.
И щом влезнеш в тия условия, ти трябва или да използуваш тия условия или те ще използуват тебе.
Едно от двете ще стане. Е, какви мисли се зараждат във вас? (-Който има голямото шише може да се вземе като човек, който и много дава и много взема. Човек с голяма ръка.) Малката ръка е когато човек е дошъл до крайния предел на физическото даване. Пък иска да направи добро, той се упражнява, упражнява ръката си, упражнява и ума си.
към втори вариант >>
Едно от двете ще стане.
(втори вариант)
И тъй, ако вземем кръга, 360-те градуса показват 360 условия. В човека има 360 елементарни условия. И всяко едно условие може да видоизмени живота. Кръгът представлява едно колело, което се върти. И щом влезнеш в тия условия, ти трябва или да използуваш тия условия или те ще използуват тебе.
Едно от двете ще стане.
Е, какви мисли се зараждат във вас? (-Който има голямото шише може да се вземе като човек, който и много дава и много взема. Човек с голяма ръка.) Малката ръка е когато човек е дошъл до крайния предел на физическото даване. Пък иска да направи добро, той се упражнява, упражнява ръката си, упражнява и ума си. Значи малката ръка показва известна интелигентност.
към втори вариант >>
Е, какви мисли се зараждат във вас?
(втори вариант)
В човека има 360 елементарни условия. И всяко едно условие може да видоизмени живота. Кръгът представлява едно колело, което се върти. И щом влезнеш в тия условия, ти трябва или да използуваш тия условия или те ще използуват тебе. Едно от двете ще стане.
Е, какви мисли се зараждат във вас?
(-Който има голямото шише може да се вземе като човек, който и много дава и много взема. Човек с голяма ръка.) Малката ръка е когато човек е дошъл до крайния предел на физическото даване. Пък иска да направи добро, той се упражнява, упражнява ръката си, упражнява и ума си. Значи малката ръка показва известна интелигентност. Малката ръка, не добре сформирувана, показва по-голяма бедност на ума.
към втори вариант >>
(-Който има голямото шише може да се вземе като човек, който и много дава и много взема.
(втори вариант)
И всяко едно условие може да видоизмени живота. Кръгът представлява едно колело, което се върти. И щом влезнеш в тия условия, ти трябва или да използуваш тия условия или те ще използуват тебе. Едно от двете ще стане. Е, какви мисли се зараждат във вас?
(-Който има голямото шише може да се вземе като човек, който и много дава и много взема.
Човек с голяма ръка.) Малката ръка е когато човек е дошъл до крайния предел на физическото даване. Пък иска да направи добро, той се упражнява, упражнява ръката си, упражнява и ума си. Значи малката ръка показва известна интелигентност. Малката ръка, не добре сформирувана, показва по-голяма бедност на ума. Умът се задоволява с малко.
към втори вариант >>
Човек с голяма ръка.) Малката ръка е когато човек е дошъл до крайния предел на физическото даване.
(втори вариант)
Кръгът представлява едно колело, което се върти. И щом влезнеш в тия условия, ти трябва или да използуваш тия условия или те ще използуват тебе. Едно от двете ще стане. Е, какви мисли се зараждат във вас? (-Който има голямото шише може да се вземе като човек, който и много дава и много взема.
Човек с голяма ръка.) Малката ръка е когато човек е дошъл до крайния предел на физическото даване.
Пък иска да направи добро, той се упражнява, упражнява ръката си, упражнява и ума си. Значи малката ръка показва известна интелигентност. Малката ръка, не добре сформирувана, показва по-голяма бедност на ума. Умът се задоволява с малко. Човек, който спада към един чисто умствен тип, той се задоволява с малко хляб.
към втори вариант >>
Пък иска да направи добро, той се упражнява, упражнява ръката си, упражнява и ума си.
(втори вариант)
И щом влезнеш в тия условия, ти трябва или да използуваш тия условия или те ще използуват тебе. Едно от двете ще стане. Е, какви мисли се зараждат във вас? (-Който има голямото шише може да се вземе като човек, който и много дава и много взема. Човек с голяма ръка.) Малката ръка е когато човек е дошъл до крайния предел на физическото даване.
Пък иска да направи добро, той се упражнява, упражнява ръката си, упражнява и ума си.
Значи малката ръка показва известна интелигентност. Малката ръка, не добре сформирувана, показва по-голяма бедност на ума. Умът се задоволява с малко. Човек, който спада към един чисто умствен тип, той се задоволява с малко хляб. Дайте на две деца хляб, за да ги познаете, какво е състоянието им.
към втори вариант >>
Значи малката ръка показва известна интелигентност.
(втори вариант)
Едно от двете ще стане. Е, какви мисли се зараждат във вас? (-Който има голямото шише може да се вземе като човек, който и много дава и много взема. Човек с голяма ръка.) Малката ръка е когато човек е дошъл до крайния предел на физическото даване. Пък иска да направи добро, той се упражнява, упражнява ръката си, упражнява и ума си.
Значи малката ръка показва известна интелигентност.
Малката ръка, не добре сформирувана, показва по-голяма бедност на ума. Умът се задоволява с малко. Човек, който спада към един чисто умствен тип, той се задоволява с малко хляб. Дайте на две деца хляб, за да ги познаете, какво е състоянието им. Детето, което се задоволява с малко хляб, е умствен тип, а което взема много хляб, то е физически тип.
към втори вариант >>
Малката ръка, не добре сформирувана, показва по-голяма бедност на ума.
(втори вариант)
Е, какви мисли се зараждат във вас? (-Който има голямото шише може да се вземе като човек, който и много дава и много взема. Човек с голяма ръка.) Малката ръка е когато човек е дошъл до крайния предел на физическото даване. Пък иска да направи добро, той се упражнява, упражнява ръката си, упражнява и ума си. Значи малката ръка показва известна интелигентност.
Малката ръка, не добре сформирувана, показва по-голяма бедност на ума.
Умът се задоволява с малко. Човек, който спада към един чисто умствен тип, той се задоволява с малко хляб. Дайте на две деца хляб, за да ги познаете, какво е състоянието им. Детето, което се задоволява с малко хляб, е умствен тип, а което взема много хляб, то е физически тип. Умственият тип малко взема и малко дава, а физическият тип много взема и много дава.
към втори вариант >>
Умът се задоволява с малко.
(втори вариант)
(-Който има голямото шише може да се вземе като човек, който и много дава и много взема. Човек с голяма ръка.) Малката ръка е когато човек е дошъл до крайния предел на физическото даване. Пък иска да направи добро, той се упражнява, упражнява ръката си, упражнява и ума си. Значи малката ръка показва известна интелигентност. Малката ръка, не добре сформирувана, показва по-голяма бедност на ума.
Умът се задоволява с малко.
Човек, който спада към един чисто умствен тип, той се задоволява с малко хляб. Дайте на две деца хляб, за да ги познаете, какво е състоянието им. Детето, което се задоволява с малко хляб, е умствен тип, а което взема много хляб, то е физически тип. Умственият тип малко взема и малко дава, а физическият тип много взема и много дава. То казва: „Колкото на мене, толкова и на тебе.“ Колкото то има, толкова и на тебе ще даде.
към втори вариант >>
Човек, който спада към един чисто умствен тип, той се задоволява с малко хляб.
(втори вариант)
Човек с голяма ръка.) Малката ръка е когато човек е дошъл до крайния предел на физическото даване. Пък иска да направи добро, той се упражнява, упражнява ръката си, упражнява и ума си. Значи малката ръка показва известна интелигентност. Малката ръка, не добре сформирувана, показва по-голяма бедност на ума. Умът се задоволява с малко.
Човек, който спада към един чисто умствен тип, той се задоволява с малко хляб.
Дайте на две деца хляб, за да ги познаете, какво е състоянието им. Детето, което се задоволява с малко хляб, е умствен тип, а което взема много хляб, то е физически тип. Умственият тип малко взема и малко дава, а физическият тип много взема и много дава. То казва: „Колкото на мене, толкова и на тебе.“ Колкото то има, толкова и на тебе ще даде. Затуй и в умствено отношение някои философи разрешават мъчнотиите много лесно.
към втори вариант >>
Дайте на две деца хляб, за да ги познаете, какво е състоянието им.
(втори вариант)
Пък иска да направи добро, той се упражнява, упражнява ръката си, упражнява и ума си. Значи малката ръка показва известна интелигентност. Малката ръка, не добре сформирувана, показва по-голяма бедност на ума. Умът се задоволява с малко. Човек, който спада към един чисто умствен тип, той се задоволява с малко хляб.
Дайте на две деца хляб, за да ги познаете, какво е състоянието им.
Детето, което се задоволява с малко хляб, е умствен тип, а което взема много хляб, то е физически тип. Умственият тип малко взема и малко дава, а физическият тип много взема и много дава. То казва: „Колкото на мене, толкова и на тебе.“ Колкото то има, толкова и на тебе ще даде. Затуй и в умствено отношение някои философи разрешават мъчнотиите много лесно. Казват: „Тебе не ти трябва много.“ Но то е от чисто духовно гледище.
към втори вариант >>
Детето, което се задоволява с малко хляб, е умствен тип, а което взема много хляб, то е физически тип.
(втори вариант)
Значи малката ръка показва известна интелигентност. Малката ръка, не добре сформирувана, показва по-голяма бедност на ума. Умът се задоволява с малко. Човек, който спада към един чисто умствен тип, той се задоволява с малко хляб. Дайте на две деца хляб, за да ги познаете, какво е състоянието им.
Детето, което се задоволява с малко хляб, е умствен тип, а което взема много хляб, то е физически тип.
Умственият тип малко взема и малко дава, а физическият тип много взема и много дава. То казва: „Колкото на мене, толкова и на тебе.“ Колкото то има, толкова и на тебе ще даде. Затуй и в умствено отношение някои философи разрешават мъчнотиите много лесно. Казват: „Тебе не ти трябва много.“ Но то е от чисто духовно гледище. Обаче, ако един човек има желанията на един слон, тялото на един слон и после има формата на една овца и този философ почва да ни доказва, че колкото яде овцата, толкова трябва да яде и слона.
към втори вариант >>
Умственият тип малко взема и малко дава, а физическият тип много взема и много дава.
(втори вариант)
Малката ръка, не добре сформирувана, показва по-голяма бедност на ума. Умът се задоволява с малко. Човек, който спада към един чисто умствен тип, той се задоволява с малко хляб. Дайте на две деца хляб, за да ги познаете, какво е състоянието им. Детето, което се задоволява с малко хляб, е умствен тип, а което взема много хляб, то е физически тип.
Умственият тип малко взема и малко дава, а физическият тип много взема и много дава.
То казва: „Колкото на мене, толкова и на тебе.“ Колкото то има, толкова и на тебе ще даде. Затуй и в умствено отношение някои философи разрешават мъчнотиите много лесно. Казват: „Тебе не ти трябва много.“ Но то е от чисто духовно гледище. Обаче, ако един човек има желанията на един слон, тялото на един слон и после има формата на една овца и този философ почва да ни доказва, че колкото яде овцата, толкова трябва да яде и слона. Всеки ще каже, че тук няма никаква философия.
към втори вариант >>
То казва: „Колкото на мене, толкова и на тебе.“ Колкото то има, толкова и на тебе ще даде.
(втори вариант)
Умът се задоволява с малко. Човек, който спада към един чисто умствен тип, той се задоволява с малко хляб. Дайте на две деца хляб, за да ги познаете, какво е състоянието им. Детето, което се задоволява с малко хляб, е умствен тип, а което взема много хляб, то е физически тип. Умственият тип малко взема и малко дава, а физическият тип много взема и много дава.
То казва: „Колкото на мене, толкова и на тебе.“ Колкото то има, толкова и на тебе ще даде.
Затуй и в умствено отношение някои философи разрешават мъчнотиите много лесно. Казват: „Тебе не ти трябва много.“ Но то е от чисто духовно гледище. Обаче, ако един човек има желанията на един слон, тялото на един слон и после има формата на една овца и този философ почва да ни доказва, че колкото яде овцата, толкова трябва да яде и слона. Всеки ще каже, че тук няма никаква философия. Това е отношение на тяхната форма и на техните желания.
към втори вариант >>
Затуй и в умствено отношение някои философи разрешават мъчнотиите много лесно.
(втори вариант)
Човек, който спада към един чисто умствен тип, той се задоволява с малко хляб. Дайте на две деца хляб, за да ги познаете, какво е състоянието им. Детето, което се задоволява с малко хляб, е умствен тип, а което взема много хляб, то е физически тип. Умственият тип малко взема и малко дава, а физическият тип много взема и много дава. То казва: „Колкото на мене, толкова и на тебе.“ Колкото то има, толкова и на тебе ще даде.
Затуй и в умствено отношение някои философи разрешават мъчнотиите много лесно.
Казват: „Тебе не ти трябва много.“ Но то е от чисто духовно гледище. Обаче, ако един човек има желанията на един слон, тялото на един слон и после има формата на една овца и този философ почва да ни доказва, че колкото яде овцата, толкова трябва да яде и слона. Всеки ще каже, че тук няма никаква философия. Това е отношение на тяхната форма и на техните желания.
към втори вариант >>
Казват: „Тебе не ти трябва много.“ Но то е от чисто духовно гледище.
(втори вариант)
Дайте на две деца хляб, за да ги познаете, какво е състоянието им. Детето, което се задоволява с малко хляб, е умствен тип, а което взема много хляб, то е физически тип. Умственият тип малко взема и малко дава, а физическият тип много взема и много дава. То казва: „Колкото на мене, толкова и на тебе.“ Колкото то има, толкова и на тебе ще даде. Затуй и в умствено отношение някои философи разрешават мъчнотиите много лесно.
Казват: „Тебе не ти трябва много.“ Но то е от чисто духовно гледище.
Обаче, ако един човек има желанията на един слон, тялото на един слон и после има формата на една овца и този философ почва да ни доказва, че колкото яде овцата, толкова трябва да яде и слона. Всеки ще каже, че тук няма никаква философия. Това е отношение на тяхната форма и на техните желания.
към втори вариант >>
Обаче, ако един човек има желанията на един слон, тялото на един слон и после има формата на една овца и този философ почва да ни доказва, че колкото яде овцата, толкова трябва да яде и слона.
(втори вариант)
Детето, което се задоволява с малко хляб, е умствен тип, а което взема много хляб, то е физически тип. Умственият тип малко взема и малко дава, а физическият тип много взема и много дава. То казва: „Колкото на мене, толкова и на тебе.“ Колкото то има, толкова и на тебе ще даде. Затуй и в умствено отношение някои философи разрешават мъчнотиите много лесно. Казват: „Тебе не ти трябва много.“ Но то е от чисто духовно гледище.
Обаче, ако един човек има желанията на един слон, тялото на един слон и после има формата на една овца и този философ почва да ни доказва, че колкото яде овцата, толкова трябва да яде и слона.
Всеки ще каже, че тук няма никаква философия. Това е отношение на тяхната форма и на техните желания.
към втори вариант >>
Всеки ще каже, че тук няма никаква философия.
(втори вариант)
Умственият тип малко взема и малко дава, а физическият тип много взема и много дава. То казва: „Колкото на мене, толкова и на тебе.“ Колкото то има, толкова и на тебе ще даде. Затуй и в умствено отношение някои философи разрешават мъчнотиите много лесно. Казват: „Тебе не ти трябва много.“ Но то е от чисто духовно гледище. Обаче, ако един човек има желанията на един слон, тялото на един слон и после има формата на една овца и този философ почва да ни доказва, че колкото яде овцата, толкова трябва да яде и слона.
Всеки ще каже, че тук няма никаква философия.
Това е отношение на тяхната форма и на техните желания.
към втори вариант >>
Това е отношение на тяхната форма и на техните желания.
(втори вариант)
То казва: „Колкото на мене, толкова и на тебе.“ Колкото то има, толкова и на тебе ще даде. Затуй и в умствено отношение някои философи разрешават мъчнотиите много лесно. Казват: „Тебе не ти трябва много.“ Но то е от чисто духовно гледище. Обаче, ако един човек има желанията на един слон, тялото на един слон и после има формата на една овца и този философ почва да ни доказва, че колкото яде овцата, толкова трябва да яде и слона. Всеки ще каже, че тук няма никаква философия.
Това е отношение на тяхната форма и на техните желания.
към втори вариант >>
И тъй, ние пристъпваме, науката е тази съзнателна сила, която ни показва истинския път на живота.
(втори вариант)
И тъй, ние пристъпваме, науката е тази съзнателна сила, която ни показва истинския път на живота.
Затова всички хора искат да бъдат учени. Науката хвърля светлина към причините и последствията. Тя изяснява защо и за какво стават нещата. И то не само защо стават нещата, но каква е тяхната вътрешна връзка и какво можем ние да направим. Да кажем един ден учените хора ще обяснят защо Земята е така поставена към Слънцето, кои са причините за това.
към втори вариант >>
Затова всички хора искат да бъдат учени.
(втори вариант)
И тъй, ние пристъпваме, науката е тази съзнателна сила, която ни показва истинския път на живота.
Затова всички хора искат да бъдат учени.
Науката хвърля светлина към причините и последствията. Тя изяснява защо и за какво стават нещата. И то не само защо стават нещата, но каква е тяхната вътрешна връзка и какво можем ние да направим. Да кажем един ден учените хора ще обяснят защо Земята е така поставена към Слънцето, кои са причините за това. Защото само при такава специфична далечина от Слънцето, на нашата Земя могат да се развият специфични качества у хората.
към втори вариант >>
Науката хвърля светлина към причините и последствията.
(втори вариант)
И тъй, ние пристъпваме, науката е тази съзнателна сила, която ни показва истинския път на живота. Затова всички хора искат да бъдат учени.
Науката хвърля светлина към причините и последствията.
Тя изяснява защо и за какво стават нещата. И то не само защо стават нещата, но каква е тяхната вътрешна връзка и какво можем ние да направим. Да кажем един ден учените хора ще обяснят защо Земята е така поставена към Слънцето, кои са причините за това. Защото само при такава специфична далечина от Слънцето, на нашата Земя могат да се развият специфични качества у хората. Защото хората на Юпитер не могат да имат тия качества, както хората тук на Земята.
към втори вариант >>
Тя изяснява защо и за какво стават нещата.
(втори вариант)
И тъй, ние пристъпваме, науката е тази съзнателна сила, която ни показва истинския път на живота. Затова всички хора искат да бъдат учени. Науката хвърля светлина към причините и последствията.
Тя изяснява защо и за какво стават нещата.
И то не само защо стават нещата, но каква е тяхната вътрешна връзка и какво можем ние да направим. Да кажем един ден учените хора ще обяснят защо Земята е така поставена към Слънцето, кои са причините за това. Защото само при такава специфична далечина от Слънцето, на нашата Земя могат да се развият специфични качества у хората. Защото хората на Юпитер не могат да имат тия качества, както хората тук на Земята. Далечината определя качествата на хората.
към втори вариант >>
И то не само защо стават нещата, но каква е тяхната вътрешна връзка и какво можем ние да направим.
(втори вариант)
И тъй, ние пристъпваме, науката е тази съзнателна сила, която ни показва истинския път на живота. Затова всички хора искат да бъдат учени. Науката хвърля светлина към причините и последствията. Тя изяснява защо и за какво стават нещата.
И то не само защо стават нещата, но каква е тяхната вътрешна връзка и какво можем ние да направим.
Да кажем един ден учените хора ще обяснят защо Земята е така поставена към Слънцето, кои са причините за това. Защото само при такава специфична далечина от Слънцето, на нашата Земя могат да се развият специфични качества у хората. Защото хората на Юпитер не могат да имат тия качества, както хората тук на Земята. Далечината определя качествата на хората. Затуй казват някои хора: „Да сме далече от някои хора.“ Защо?
към втори вариант >>
Да кажем един ден учените хора ще обяснят защо Земята е така поставена към Слънцето, кои са причините за това.
(втори вариант)
И тъй, ние пристъпваме, науката е тази съзнателна сила, която ни показва истинския път на живота. Затова всички хора искат да бъдат учени. Науката хвърля светлина към причините и последствията. Тя изяснява защо и за какво стават нещата. И то не само защо стават нещата, но каква е тяхната вътрешна връзка и какво можем ние да направим.
Да кажем един ден учените хора ще обяснят защо Земята е така поставена към Слънцето, кои са причините за това.
Защото само при такава специфична далечина от Слънцето, на нашата Земя могат да се развият специфични качества у хората. Защото хората на Юпитер не могат да имат тия качества, както хората тук на Земята. Далечината определя качествата на хората. Затуй казват някои хора: „Да сме далече от някои хора.“ Защо? Или: „Да сме по-близо до някои хора.“ Защо?
към втори вариант >>
Защото само при такава специфична далечина от Слънцето, на нашата Земя могат да се развият специфични качества у хората.
(втори вариант)
Затова всички хора искат да бъдат учени. Науката хвърля светлина към причините и последствията. Тя изяснява защо и за какво стават нещата. И то не само защо стават нещата, но каква е тяхната вътрешна връзка и какво можем ние да направим. Да кажем един ден учените хора ще обяснят защо Земята е така поставена към Слънцето, кои са причините за това.
Защото само при такава специфична далечина от Слънцето, на нашата Земя могат да се развият специфични качества у хората.
Защото хората на Юпитер не могат да имат тия качества, както хората тук на Земята. Далечината определя качествата на хората. Затуй казват някои хора: „Да сме далече от някои хора.“ Защо? Или: „Да сме по-близо до някои хора.“ Защо? При близостта се развиват едни качества, а като сме далече, се развиват други качества и разположения.
към втори вариант >>
Защото хората на Юпитер не могат да имат тия качества, както хората тук на Земята.
(втори вариант)
Науката хвърля светлина към причините и последствията. Тя изяснява защо и за какво стават нещата. И то не само защо стават нещата, но каква е тяхната вътрешна връзка и какво можем ние да направим. Да кажем един ден учените хора ще обяснят защо Земята е така поставена към Слънцето, кои са причините за това. Защото само при такава специфична далечина от Слънцето, на нашата Земя могат да се развият специфични качества у хората.
Защото хората на Юпитер не могат да имат тия качества, както хората тук на Земята.
Далечината определя качествата на хората. Затуй казват някои хора: „Да сме далече от някои хора.“ Защо? Или: „Да сме по-близо до някои хора.“ Защо? При близостта се развиват едни качества, а като сме далече, се развиват други качества и разположения. И едното е вярно и другото е вярно.
към втори вариант >>
По какво се отличава господарят и слугата?
(втори вариант)
По какво се отличава господарят и слугата?
Има ли някоя съществена черта, която отличава господаря и слугата? Кои са съществените черти, които отличават господаря от слугата и слугата от господаря? Вземете това за тема. (Тема № 7)
към втори вариант >>
Далечината определя качествата на хората.
(втори вариант)
Тя изяснява защо и за какво стават нещата. И то не само защо стават нещата, но каква е тяхната вътрешна връзка и какво можем ние да направим. Да кажем един ден учените хора ще обяснят защо Земята е така поставена към Слънцето, кои са причините за това. Защото само при такава специфична далечина от Слънцето, на нашата Земя могат да се развият специфични качества у хората. Защото хората на Юпитер не могат да имат тия качества, както хората тук на Земята.
Далечината определя качествата на хората.
Затуй казват някои хора: „Да сме далече от някои хора.“ Защо? Или: „Да сме по-близо до някои хора.“ Защо? При близостта се развиват едни качества, а като сме далече, се развиват други качества и разположения. И едното е вярно и другото е вярно.
към втори вариант >>
Има ли някоя съществена черта, която отличава господаря и слугата?
(втори вариант)
По какво се отличава господарят и слугата?
Има ли някоя съществена черта, която отличава господаря и слугата?
Кои са съществените черти, които отличават господаря от слугата и слугата от господаря? Вземете това за тема. (Тема № 7)
към втори вариант >>
Затуй казват някои хора: „Да сме далече от някои хора.“ Защо?
(втори вариант)
И то не само защо стават нещата, но каква е тяхната вътрешна връзка и какво можем ние да направим. Да кажем един ден учените хора ще обяснят защо Земята е така поставена към Слънцето, кои са причините за това. Защото само при такава специфична далечина от Слънцето, на нашата Земя могат да се развият специфични качества у хората. Защото хората на Юпитер не могат да имат тия качества, както хората тук на Земята. Далечината определя качествата на хората.
Затуй казват някои хора: „Да сме далече от някои хора.“ Защо?
Или: „Да сме по-близо до някои хора.“ Защо? При близостта се развиват едни качества, а като сме далече, се развиват други качества и разположения. И едното е вярно и другото е вярно.
към втори вариант >>
Кои са съществените черти, които отличават господаря от слугата и слугата от господаря?
(втори вариант)
По какво се отличава господарят и слугата? Има ли някоя съществена черта, която отличава господаря и слугата?
Кои са съществените черти, които отличават господаря от слугата и слугата от господаря?
Вземете това за тема. (Тема № 7)
към втори вариант >>
Или: „Да сме по-близо до някои хора.“ Защо?
(втори вариант)
Да кажем един ден учените хора ще обяснят защо Земята е така поставена към Слънцето, кои са причините за това. Защото само при такава специфична далечина от Слънцето, на нашата Земя могат да се развият специфични качества у хората. Защото хората на Юпитер не могат да имат тия качества, както хората тук на Земята. Далечината определя качествата на хората. Затуй казват някои хора: „Да сме далече от някои хора.“ Защо?
Или: „Да сме по-близо до някои хора.“ Защо?
При близостта се развиват едни качества, а като сме далече, се развиват други качества и разположения. И едното е вярно и другото е вярно.
към втори вариант >>
Вземете това за тема.
(втори вариант)
По какво се отличава господарят и слугата? Има ли някоя съществена черта, която отличава господаря и слугата? Кои са съществените черти, които отличават господаря от слугата и слугата от господаря?
Вземете това за тема.
(Тема № 7)
към втори вариант >>
При близостта се развиват едни качества, а като сме далече, се развиват други качества и разположения.
(втори вариант)
Защото само при такава специфична далечина от Слънцето, на нашата Земя могат да се развият специфични качества у хората. Защото хората на Юпитер не могат да имат тия качества, както хората тук на Земята. Далечината определя качествата на хората. Затуй казват някои хора: „Да сме далече от някои хора.“ Защо? Или: „Да сме по-близо до някои хора.“ Защо?
При близостта се развиват едни качества, а като сме далече, се развиват други качества и разположения.
И едното е вярно и другото е вярно.
към втори вариант >>
(Тема № 7)
(втори вариант)
По какво се отличава господарят и слугата? Има ли някоя съществена черта, която отличава господаря и слугата? Кои са съществените черти, които отличават господаря от слугата и слугата от господаря? Вземете това за тема.
(Тема № 7)
към втори вариант >>
И едното е вярно и другото е вярно.
(втори вариант)
Защото хората на Юпитер не могат да имат тия качества, както хората тук на Земята. Далечината определя качествата на хората. Затуй казват някои хора: „Да сме далече от някои хора.“ Защо? Или: „Да сме по-близо до някои хора.“ Защо? При близостта се развиват едни качества, а като сме далече, се развиват други качества и разположения.
И едното е вярно и другото е вярно.
към втори вариант >>
По какво се отличава един научен метод от един обикновен метод?
(втори вариант)
По какво се отличава един научен метод от един обикновен метод?
Кои методи се наричат научни методи и кои обикновени или тъй наречени ненаучни методи? Да допуснем сега, че някой от вас иска да научи хиромантията или науката за ръката. Науката на хиромантиците се осланя на 2-3 ръце, по които те четат. Те могат да имат допълнителни, спомагателни средства както лицето, краката, главата, всички те са спомагателни средства, за да се уясни ръката. Тогава, как ще започне вашето наблюдение?
към втори вариант >>
Значи, когато природата иска да създаде известни типове с известни качества, тя си има свои методи.
(втори вариант)
Значи, когато природата иска да създаде известни типове с известни качества, тя си има свои методи.
Пространство е точно определено защо и за какво. Тази далечина е точно определена според енергията на тия организми, според тия същества, които трябва да дойдат на Земята и за всичко онова, което те трябва да развиват у себе си. И на Юпитер има същества, има други типове хора, с други качества, които там се образуват. Ако идеш на Юпитер, там хората се интересуват от съвсем други работи и неща. Разликата има между тях.
към втори вариант >>
Кои методи се наричат научни методи и кои обикновени или тъй наречени ненаучни методи?
(втори вариант)
По какво се отличава един научен метод от един обикновен метод?
Кои методи се наричат научни методи и кои обикновени или тъй наречени ненаучни методи?
Да допуснем сега, че някой от вас иска да научи хиромантията или науката за ръката. Науката на хиромантиците се осланя на 2-3 ръце, по които те четат. Те могат да имат допълнителни, спомагателни средства както лицето, краката, главата, всички те са спомагателни средства, за да се уясни ръката. Тогава, как ще започне вашето наблюдение? Най-първо ще изучавате общата форма на ръката, нейната големина, широчина, вид.
към втори вариант >>
Пространство е точно определено защо и за какво.
(втори вариант)
Значи, когато природата иска да създаде известни типове с известни качества, тя си има свои методи.
Пространство е точно определено защо и за какво.
Тази далечина е точно определена според енергията на тия организми, според тия същества, които трябва да дойдат на Земята и за всичко онова, което те трябва да развиват у себе си. И на Юпитер има същества, има други типове хора, с други качества, които там се образуват. Ако идеш на Юпитер, там хората се интересуват от съвсем други работи и неща. Разликата има между тях. Туй, което нас много ни интересува, за тях даже не съставлява предмет.
към втори вариант >>
Да допуснем сега, че някой от вас иска да научи хиромантията или науката за ръката.
(втори вариант)
По какво се отличава един научен метод от един обикновен метод? Кои методи се наричат научни методи и кои обикновени или тъй наречени ненаучни методи?
Да допуснем сега, че някой от вас иска да научи хиромантията или науката за ръката.
Науката на хиромантиците се осланя на 2-3 ръце, по които те четат. Те могат да имат допълнителни, спомагателни средства както лицето, краката, главата, всички те са спомагателни средства, за да се уясни ръката. Тогава, как ще започне вашето наблюдение? Най-първо ще изучавате общата форма на ръката, нейната големина, широчина, вид. Да допуснем, наблюдавате ръката на един човек, дланта му е голяма, какво заключение ще извадите?
към втори вариант >>
Тази далечина е точно определена според енергията на тия организми, според тия същества, които трябва да дойдат на Земята и за всичко онова, което те трябва да развиват у себе си.
(втори вариант)
Значи, когато природата иска да създаде известни типове с известни качества, тя си има свои методи. Пространство е точно определено защо и за какво.
Тази далечина е точно определена според енергията на тия организми, според тия същества, които трябва да дойдат на Земята и за всичко онова, което те трябва да развиват у себе си.
И на Юпитер има същества, има други типове хора, с други качества, които там се образуват. Ако идеш на Юпитер, там хората се интересуват от съвсем други работи и неща. Разликата има между тях. Туй, което нас много ни интересува, за тях даже не съставлява предмет. Такова е
към втори вариант >>
Науката на хиромантиците се осланя на 2-3 ръце, по които те четат.
(втори вариант)
По какво се отличава един научен метод от един обикновен метод? Кои методи се наричат научни методи и кои обикновени или тъй наречени ненаучни методи? Да допуснем сега, че някой от вас иска да научи хиромантията или науката за ръката.
Науката на хиромантиците се осланя на 2-3 ръце, по които те четат.
Те могат да имат допълнителни, спомагателни средства както лицето, краката, главата, всички те са спомагателни средства, за да се уясни ръката. Тогава, как ще започне вашето наблюдение? Най-първо ще изучавате общата форма на ръката, нейната големина, широчина, вид. Да допуснем, наблюдавате ръката на един човек, дланта му е голяма, какво заключение ще извадите? Или, ако ръката е голяма или малка, какво заключение ще извадите?
към втори вариант >>
И на Юпитер има същества, има други типове хора, с други качества, които там се образуват.
(втори вариант)
Значи, когато природата иска да създаде известни типове с известни качества, тя си има свои методи. Пространство е точно определено защо и за какво. Тази далечина е точно определена според енергията на тия организми, според тия същества, които трябва да дойдат на Земята и за всичко онова, което те трябва да развиват у себе си.
И на Юпитер има същества, има други типове хора, с други качества, които там се образуват.
Ако идеш на Юпитер, там хората се интересуват от съвсем други работи и неща. Разликата има между тях. Туй, което нас много ни интересува, за тях даже не съставлява предмет. Такова е
към втори вариант >>
Те могат да имат допълнителни, спомагателни средства както лицето, краката, главата, всички те са спомагателни средства, за да се уясни ръката.
(втори вариант)
По какво се отличава един научен метод от един обикновен метод? Кои методи се наричат научни методи и кои обикновени или тъй наречени ненаучни методи? Да допуснем сега, че някой от вас иска да научи хиромантията или науката за ръката. Науката на хиромантиците се осланя на 2-3 ръце, по които те четат.
Те могат да имат допълнителни, спомагателни средства както лицето, краката, главата, всички те са спомагателни средства, за да се уясни ръката.
Тогава, как ще започне вашето наблюдение? Най-първо ще изучавате общата форма на ръката, нейната големина, широчина, вид. Да допуснем, наблюдавате ръката на един човек, дланта му е голяма, какво заключение ще извадите? Или, ако ръката е голяма или малка, какво заключение ще извадите?
към втори вариант >>
Ако идеш на Юпитер, там хората се интересуват от съвсем други работи и неща.
(втори вариант)
Значи, когато природата иска да създаде известни типове с известни качества, тя си има свои методи. Пространство е точно определено защо и за какво. Тази далечина е точно определена според енергията на тия организми, според тия същества, които трябва да дойдат на Земята и за всичко онова, което те трябва да развиват у себе си. И на Юпитер има същества, има други типове хора, с други качества, които там се образуват.
Ако идеш на Юпитер, там хората се интересуват от съвсем други работи и неща.
Разликата има между тях. Туй, което нас много ни интересува, за тях даже не съставлява предмет. Такова е
към втори вариант >>
Тогава, как ще започне вашето наблюдение?
(втори вариант)
По какво се отличава един научен метод от един обикновен метод? Кои методи се наричат научни методи и кои обикновени или тъй наречени ненаучни методи? Да допуснем сега, че някой от вас иска да научи хиромантията или науката за ръката. Науката на хиромантиците се осланя на 2-3 ръце, по които те четат. Те могат да имат допълнителни, спомагателни средства както лицето, краката, главата, всички те са спомагателни средства, за да се уясни ръката.
Тогава, как ще започне вашето наблюдение?
Най-първо ще изучавате общата форма на ръката, нейната големина, широчина, вид. Да допуснем, наблюдавате ръката на един човек, дланта му е голяма, какво заключение ще извадите? Или, ако ръката е голяма или малка, какво заключение ще извадите?
към втори вариант >>
Разликата има между тях.
(втори вариант)
Значи, когато природата иска да създаде известни типове с известни качества, тя си има свои методи. Пространство е точно определено защо и за какво. Тази далечина е точно определена според енергията на тия организми, според тия същества, които трябва да дойдат на Земята и за всичко онова, което те трябва да развиват у себе си. И на Юпитер има същества, има други типове хора, с други качества, които там се образуват. Ако идеш на Юпитер, там хората се интересуват от съвсем други работи и неща.
Разликата има между тях.
Туй, което нас много ни интересува, за тях даже не съставлява предмет. Такова е
към втори вариант >>
Най-първо ще изучавате общата форма на ръката, нейната големина, широчина, вид.
(втори вариант)
Кои методи се наричат научни методи и кои обикновени или тъй наречени ненаучни методи? Да допуснем сега, че някой от вас иска да научи хиромантията или науката за ръката. Науката на хиромантиците се осланя на 2-3 ръце, по които те четат. Те могат да имат допълнителни, спомагателни средства както лицето, краката, главата, всички те са спомагателни средства, за да се уясни ръката. Тогава, как ще започне вашето наблюдение?
Най-първо ще изучавате общата форма на ръката, нейната големина, широчина, вид.
Да допуснем, наблюдавате ръката на един човек, дланта му е голяма, какво заключение ще извадите? Или, ако ръката е голяма или малка, какво заключение ще извадите?
към втори вариант >>
Туй, което нас много ни интересува, за тях даже не съставлява предмет.
(втори вариант)
Пространство е точно определено защо и за какво. Тази далечина е точно определена според енергията на тия организми, според тия същества, които трябва да дойдат на Земята и за всичко онова, което те трябва да развиват у себе си. И на Юпитер има същества, има други типове хора, с други качества, които там се образуват. Ако идеш на Юпитер, там хората се интересуват от съвсем други работи и неща. Разликата има между тях.
Туй, което нас много ни интересува, за тях даже не съставлява предмет.
Такова е
към втори вариант >>
Да допуснем, наблюдавате ръката на един човек, дланта му е голяма, какво заключение ще извадите?
(втори вариант)
Да допуснем сега, че някой от вас иска да научи хиромантията или науката за ръката. Науката на хиромантиците се осланя на 2-3 ръце, по които те четат. Те могат да имат допълнителни, спомагателни средства както лицето, краката, главата, всички те са спомагателни средства, за да се уясни ръката. Тогава, как ще започне вашето наблюдение? Най-първо ще изучавате общата форма на ръката, нейната големина, широчина, вид.
Да допуснем, наблюдавате ръката на един човек, дланта му е голяма, какво заключение ще извадите?
Или, ако ръката е голяма или малка, какво заключение ще извадите?
към втори вариант >>
Такова е
(втори вариант)
Тази далечина е точно определена според енергията на тия организми, според тия същества, които трябва да дойдат на Земята и за всичко онова, което те трябва да развиват у себе си. И на Юпитер има същества, има други типове хора, с други качества, които там се образуват. Ако идеш на Юпитер, там хората се интересуват от съвсем други работи и неща. Разликата има между тях. Туй, което нас много ни интересува, за тях даже не съставлява предмет.
Такова е
към втори вариант >>
Или, ако ръката е голяма или малка, какво заключение ще извадите?
(втори вариант)
Науката на хиромантиците се осланя на 2-3 ръце, по които те четат. Те могат да имат допълнителни, спомагателни средства както лицето, краката, главата, всички те са спомагателни средства, за да се уясни ръката. Тогава, как ще започне вашето наблюдение? Най-първо ще изучавате общата форма на ръката, нейната големина, широчина, вид. Да допуснем, наблюдавате ръката на един човек, дланта му е голяма, какво заключение ще извадите?
Или, ако ръката е голяма или малка, какво заключение ще извадите?
към втори вариант >>
различието. И след туй иде другото обобщение.
(втори вариант)
различието. И след туй иде другото обобщение.
Един ден всички същества от разните планети на слънчевата система, ще дойдат в Слънцето, ще донесат всички други качества и ще образуват нещо ново, един нов тип. Следователно, Слънцето е един общ център, дето всички типове се обощават. Имаме една конфедерация, дето се образува всичко добро. Но всичко това е само едно физическо твърдение. Казвате: „Докажете го.“ Може, но за да се докажат нещата се изисква време, изисква се и разбиране.
към втори вариант >>
Сега тия три №1, №2, №3 могат да произведат във вас две състояния.
(втори вариант)
Сега тия три №1, №2, №3 могат да произведат във вас две състояния.
Едното състояние ще бъде положително. В него ще има радост, доволство. във второто състояние ще има малко скръб, недоволство. Това сега тук са съдове, но т ще ви причинят това. Представете си, че този господин ви носи тези три съда, шишета, с много ценен гроздов сок.
към втори вариант >>
Един ден всички същества от разните планети на слънчевата система, ще дойдат в Слънцето, ще донесат всички други качества и ще образуват нещо ново, един нов тип.
(втори вариант)
различието. И след туй иде другото обобщение.
Един ден всички същества от разните планети на слънчевата система, ще дойдат в Слънцето, ще донесат всички други качества и ще образуват нещо ново, един нов тип.
Следователно, Слънцето е един общ център, дето всички типове се обощават. Имаме една конфедерация, дето се образува всичко добро. Но всичко това е само едно физическо твърдение. Казвате: „Докажете го.“ Може, но за да се докажат нещата се изисква време, изисква се и разбиране.
към втори вариант >>
Едното състояние ще бъде положително.
(втори вариант)
Сега тия три №1, №2, №3 могат да произведат във вас две състояния.
Едното състояние ще бъде положително.
В него ще има радост, доволство. във второто състояние ще има малко скръб, недоволство. Това сега тук са съдове, но т ще ви причинят това. Представете си, че този господин ви носи тези три съда, шишета, с много ценен гроздов сок. Кое от тия шишета е за предпочитане?
към втори вариант >>
Следователно, Слънцето е един общ център, дето всички типове се обощават.
(втори вариант)
различието. И след туй иде другото обобщение. Един ден всички същества от разните планети на слънчевата система, ще дойдат в Слънцето, ще донесат всички други качества и ще образуват нещо ново, един нов тип.
Следователно, Слънцето е един общ център, дето всички типове се обощават.
Имаме една конфедерация, дето се образува всичко добро. Но всичко това е само едно физическо твърдение. Казвате: „Докажете го.“ Може, но за да се докажат нещата се изисква време, изисква се и разбиране.
към втори вариант >>
В него ще има радост, доволство.
(втори вариант)
Сега тия три №1, №2, №3 могат да произведат във вас две състояния. Едното състояние ще бъде положително.
В него ще има радост, доволство.
във второто състояние ще има малко скръб, недоволство. Това сега тук са съдове, но т ще ви причинят това. Представете си, че този господин ви носи тези три съда, шишета, с много ценен гроздов сок. Кое от тия шишета е за предпочитане? -Сладка, първокласна шира голямото.
към втори вариант >>
Имаме една конфедерация, дето се образува всичко добро.
(втори вариант)
различието. И след туй иде другото обобщение. Един ден всички същества от разните планети на слънчевата система, ще дойдат в Слънцето, ще донесат всички други качества и ще образуват нещо ново, един нов тип. Следователно, Слънцето е един общ център, дето всички типове се обощават.
Имаме една конфедерация, дето се образува всичко добро.
Но всичко това е само едно физическо твърдение. Казвате: „Докажете го.“ Може, но за да се докажат нещата се изисква време, изисква се и разбиране.
към втори вариант >>
във второто състояние ще има малко скръб, недоволство.
(втори вариант)
Сега тия три №1, №2, №3 могат да произведат във вас две състояния. Едното състояние ще бъде положително. В него ще има радост, доволство.
във второто състояние ще има малко скръб, недоволство.
Това сега тук са съдове, но т ще ви причинят това. Представете си, че този господин ви носи тези три съда, шишета, с много ценен гроздов сок. Кое от тия шишета е за предпочитане? -Сладка, първокласна шира голямото. Първият, който иде, е с голямото шише, вие ще бъдете много доволен.
към втори вариант >>
Но всичко това е само едно физическо твърдение.
(втори вариант)
различието. И след туй иде другото обобщение. Един ден всички същества от разните планети на слънчевата система, ще дойдат в Слънцето, ще донесат всички други качества и ще образуват нещо ново, един нов тип. Следователно, Слънцето е един общ център, дето всички типове се обощават. Имаме една конфедерация, дето се образува всичко добро.
Но всичко това е само едно физическо твърдение.
Казвате: „Докажете го.“ Може, но за да се докажат нещата се изисква време, изисква се и разбиране.
към втори вариант >>
Това сега тук са съдове, но т ще ви причинят това.
(втори вариант)
Сега тия три №1, №2, №3 могат да произведат във вас две състояния. Едното състояние ще бъде положително. В него ще има радост, доволство. във второто състояние ще има малко скръб, недоволство.
Това сега тук са съдове, но т ще ви причинят това.
Представете си, че този господин ви носи тези три съда, шишета, с много ценен гроздов сок. Кое от тия шишета е за предпочитане? -Сладка, първокласна шира голямото. Първият, който иде, е с голямото шише, вие ще бъдете много доволен. Вторият иде с по-малко шишенце и най-последен иде един с най-малко шишенце, около 100 грама.
към втори вариант >>
Казвате: „Докажете го.“ Може, но за да се докажат нещата се изисква време, изисква се и разбиране.
(втори вариант)
различието. И след туй иде другото обобщение. Един ден всички същества от разните планети на слънчевата система, ще дойдат в Слънцето, ще донесат всички други качества и ще образуват нещо ново, един нов тип. Следователно, Слънцето е един общ център, дето всички типове се обощават. Имаме една конфедерация, дето се образува всичко добро. Но всичко това е само едно физическо твърдение.
Казвате: „Докажете го.“ Може, но за да се докажат нещата се изисква време, изисква се и разбиране.
към втори вариант >>
Представете си, че този господин ви носи тези три съда, шишета, с много ценен гроздов сок.
(втори вариант)
Сега тия три №1, №2, №3 могат да произведат във вас две състояния. Едното състояние ще бъде положително. В него ще има радост, доволство. във второто състояние ще има малко скръб, недоволство. Това сега тук са съдове, но т ще ви причинят това.
Представете си, че този господин ви носи тези три съда, шишета, с много ценен гроздов сок.
Кое от тия шишета е за предпочитане? -Сладка, първокласна шира голямото. Първият, който иде, е с голямото шише, вие ще бъдете много доволен. Вторият иде с по-малко шишенце и най-последен иде един с най-малко шишенце, около 100 грама. При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство.
към втори вариант >>
Сега да не ви взимам повече време, понеже имате друга практическа работа. Нали?
(втори вариант)
Сега да не ви взимам повече време, понеже имате друга практическа работа. Нали?
Знаете ли каква е практическата работа за сега? Сега ще оставим теорията, за да има време за практиката.
към втори вариант >>
Кое от тия шишета е за предпочитане?
(втори вариант)
Едното състояние ще бъде положително. В него ще има радост, доволство. във второто състояние ще има малко скръб, недоволство. Това сега тук са съдове, но т ще ви причинят това. Представете си, че този господин ви носи тези три съда, шишета, с много ценен гроздов сок.
Кое от тия шишета е за предпочитане?
-Сладка, първокласна шира голямото. Първият, който иде, е с голямото шише, вие ще бъдете много доволен. Вторият иде с по-малко шишенце и най-последен иде един с най-малко шишенце, около 100 грама. При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство. Да кажем, вие отивате да ви сипят шира в голямото шише.
към втори вариант >>
Знаете ли каква е практическата работа за сега?
(втори вариант)
Сега да не ви взимам повече време, понеже имате друга практическа работа. Нали?
Знаете ли каква е практическата работа за сега?
Сега ще оставим теорията, за да има време за практиката.
към втори вариант >>
-Сладка, първокласна шира голямото.
(втори вариант)
В него ще има радост, доволство. във второто състояние ще има малко скръб, недоволство. Това сега тук са съдове, но т ще ви причинят това. Представете си, че този господин ви носи тези три съда, шишета, с много ценен гроздов сок. Кое от тия шишета е за предпочитане?
-Сладка, първокласна шира голямото.
Първият, който иде, е с голямото шише, вие ще бъдете много доволен. Вторият иде с по-малко шишенце и най-последен иде един с най-малко шишенце, около 100 грама. При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство. Да кажем, вие отивате да ви сипят шира в голямото шише. Обаче, който ви сипва, е недоволен, казва: „Нямаше ли по-малко шише, а с това, голямото идеш?
към втори вариант >>
Сега ще оставим теорията, за да има време за практиката.
(втори вариант)
Сега да не ви взимам повече време, понеже имате друга практическа работа. Нали? Знаете ли каква е практическата работа за сега?
Сега ще оставим теорията, за да има време за практиката.
към втори вариант >>
Първият, който иде, е с голямото шише, вие ще бъдете много доволен.
(втори вариант)
във второто състояние ще има малко скръб, недоволство. Това сега тук са съдове, но т ще ви причинят това. Представете си, че този господин ви носи тези три съда, шишета, с много ценен гроздов сок. Кое от тия шишета е за предпочитане? -Сладка, първокласна шира голямото.
Първият, който иде, е с голямото шише, вие ще бъдете много доволен.
Вторият иде с по-малко шишенце и най-последен иде един с най-малко шишенце, около 100 грама. При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство. Да кажем, вие отивате да ви сипят шира в голямото шише. Обаче, който ви сипва, е недоволен, казва: „Нямаше ли по-малко шише, а с това, голямото идеш? “ Той е скърбен.
към втори вариант >>
Ще има сега една закуска тархана.
(втори вариант)
Ще има сега една закуска тархана.
към втори вариант >>
Вторият иде с по-малко шишенце и най-последен иде един с най-малко шишенце, около 100 грама.
(втори вариант)
Това сега тук са съдове, но т ще ви причинят това. Представете си, че този господин ви носи тези три съда, шишета, с много ценен гроздов сок. Кое от тия шишета е за предпочитане? -Сладка, първокласна шира голямото. Първият, който иде, е с голямото шише, вие ще бъдете много доволен.
Вторият иде с по-малко шишенце и най-последен иде един с най-малко шишенце, около 100 грама.
При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство. Да кажем, вие отивате да ви сипят шира в голямото шише. Обаче, който ви сипва, е недоволен, казва: „Нямаше ли по-малко шише, а с това, голямото идеш? “ Той е скърбен. След туй иде втори, с по-малкото шише.
към втори вариант >>
7.14 [часа сутринта]
(втори вариант)
7.14 [часа сутринта]
към втори вариант >>
При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство.
(втори вариант)
Представете си, че този господин ви носи тези три съда, шишета, с много ценен гроздов сок. Кое от тия шишета е за предпочитане? -Сладка, първокласна шира голямото. Първият, който иде, е с голямото шише, вие ще бъдете много доволен. Вторият иде с по-малко шишенце и най-последен иде един с най-малко шишенце, около 100 грама.
При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство.
Да кажем, вие отивате да ви сипят шира в голямото шише. Обаче, който ви сипва, е недоволен, казва: „Нямаше ли по-малко шише, а с това, голямото идеш? “ Той е скърбен. След туй иде втори, с по-малкото шише. Скръбта е по-малка.
към втори вариант >>
Ще ви дам едно правило, то е следующето: всички научни изследвания, всичко, което вие учите, се свежда към известни правила.
(втори вариант)
Ще ви дам едно правило, то е следующето: всички научни изследвания, всичко, което вие учите, се свежда към известни правила.
към втори вариант >>
Да кажем, вие отивате да ви сипят шира в голямото шише.
(втори вариант)
Кое от тия шишета е за предпочитане? -Сладка, първокласна шира голямото. Първият, който иде, е с голямото шише, вие ще бъдете много доволен. Вторият иде с по-малко шишенце и най-последен иде един с най-малко шишенце, около 100 грама. При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство.
Да кажем, вие отивате да ви сипят шира в голямото шише.
Обаче, който ви сипва, е недоволен, казва: „Нямаше ли по-малко шише, а с това, голямото идеш? “ Той е скърбен. След туй иде втори, с по-малкото шише. Скръбта е по-малка. Най-после иде последният, да иска от твоето шише.
към втори вариант >>
Всека една наука си има своите правила.
(втори вариант)
Всека една наука си има своите правила.
Сега в живота си ще турите първото правило, то е следующето: Какво бихте разбирали под тази фигура? (ABC) Тая линия В имат ли отношение към А? Имат разбира се. Вие някой път се спирате върху някой научен въпрос и казвате: „Каква е целта на моя живот и защо съм се родил? “ Тогава, тия клонища, които се явяват на това дърво, имат ли смисъл?
към втори вариант >>
Обаче, който ви сипва, е недоволен, казва: „Нямаше ли по-малко шише, а с това, голямото идеш?
(втори вариант)
-Сладка, първокласна шира голямото. Първият, който иде, е с голямото шише, вие ще бъдете много доволен. Вторият иде с по-малко шишенце и най-последен иде един с най-малко шишенце, около 100 грама. При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство. Да кажем, вие отивате да ви сипят шира в голямото шише.
Обаче, който ви сипва, е недоволен, казва: „Нямаше ли по-малко шише, а с това, голямото идеш?
“ Той е скърбен. След туй иде втори, с по-малкото шише. Скръбта е по-малка. Най-после иде последният, да иска от твоето шише. Но нищо не е останало.
към втори вариант >>
Сега в живота си ще турите първото правило, то е следующето: Какво бихте разбирали под тази фигура?
(втори вариант)
Всека една наука си има своите правила.
Сега в живота си ще турите първото правило, то е следующето: Какво бихте разбирали под тази фигура?
(ABC) Тая линия В имат ли отношение към А? Имат разбира се. Вие някой път се спирате върху някой научен въпрос и казвате: „Каква е целта на моя живот и защо съм се родил? “ Тогава, тия клонища, които се явяват на това дърво, имат ли смисъл? В това са клонища, а С това са корените на това дърво.
към втори вариант >>
“ Той е скърбен.
(втори вариант)
Първият, който иде, е с голямото шише, вие ще бъдете много доволен. Вторият иде с по-малко шишенце и най-последен иде един с най-малко шишенце, около 100 грама. При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство. Да кажем, вие отивате да ви сипят шира в голямото шише. Обаче, който ви сипва, е недоволен, казва: „Нямаше ли по-малко шише, а с това, голямото идеш?
“ Той е скърбен.
След туй иде втори, с по-малкото шише. Скръбта е по-малка. Най-после иде последният, да иска от твоето шише. Но нищо не е останало. Ти казваш: „Задигнаха всичко!
към втори вариант >>
(ABC) Тая линия В имат ли отношение към А?
(втори вариант)
Всека една наука си има своите правила. Сега в живота си ще турите първото правило, то е следующето: Какво бихте разбирали под тази фигура?
(ABC) Тая линия В имат ли отношение към А?
Имат разбира се. Вие някой път се спирате върху някой научен въпрос и казвате: „Каква е целта на моя живот и защо съм се родил? “ Тогава, тия клонища, които се явяват на това дърво, имат ли смисъл? В това са клонища, а С това са корените на това дърво. Туй сега е в научна форма.
към втори вариант >>
След туй иде втори, с по-малкото шише.
(втори вариант)
Вторият иде с по-малко шишенце и най-последен иде един с най-малко шишенце, около 100 грама. При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство. Да кажем, вие отивате да ви сипят шира в голямото шише. Обаче, който ви сипва, е недоволен, казва: „Нямаше ли по-малко шише, а с това, голямото идеш? “ Той е скърбен.
След туй иде втори, с по-малкото шише.
Скръбта е по-малка. Най-после иде последният, да иска от твоето шише. Но нищо не е останало. Ти казваш: „Задигнаха всичко! “ Това са прости наблюдения.
към втори вариант >>
Имат разбира се.
(втори вариант)
Всека една наука си има своите правила. Сега в живота си ще турите първото правило, то е следующето: Какво бихте разбирали под тази фигура? (ABC) Тая линия В имат ли отношение към А?
Имат разбира се.
Вие някой път се спирате върху някой научен въпрос и казвате: „Каква е целта на моя живот и защо съм се родил? “ Тогава, тия клонища, които се явяват на това дърво, имат ли смисъл? В това са клонища, а С това са корените на това дърво. Туй сега е в научна форма. Това са сечения.
към втори вариант >>
Скръбта е по-малка.
(втори вариант)
При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство. Да кажем, вие отивате да ви сипят шира в голямото шише. Обаче, който ви сипва, е недоволен, казва: „Нямаше ли по-малко шише, а с това, голямото идеш? “ Той е скърбен. След туй иде втори, с по-малкото шише.
Скръбта е по-малка.
Най-после иде последният, да иска от твоето шише. Но нищо не е останало. Ти казваш: „Задигнаха всичко! “ Това са прости наблюдения.
към втори вариант >>
Вие някой път се спирате върху някой научен въпрос и казвате: „Каква е целта на моя живот и защо съм се родил?
(втори вариант)
Всека една наука си има своите правила. Сега в живота си ще турите първото правило, то е следующето: Какво бихте разбирали под тази фигура? (ABC) Тая линия В имат ли отношение към А? Имат разбира се.
Вие някой път се спирате върху някой научен въпрос и казвате: „Каква е целта на моя живот и защо съм се родил?
“ Тогава, тия клонища, които се явяват на това дърво, имат ли смисъл? В това са клонища, а С това са корените на това дърво. Туй сега е в научна форма. Това са сечения. Следователно, дървото се грижи за всеки един клон, за всичките клонища, понеже те са проявления на целокупния живот.
към втори вариант >>
Най-после иде последният, да иска от твоето шише.
(втори вариант)
Да кажем, вие отивате да ви сипят шира в голямото шише. Обаче, който ви сипва, е недоволен, казва: „Нямаше ли по-малко шише, а с това, голямото идеш? “ Той е скърбен. След туй иде втори, с по-малкото шише. Скръбта е по-малка.
Най-после иде последният, да иска от твоето шише.
Но нищо не е останало. Ти казваш: „Задигнаха всичко! “ Това са прости наблюдения.
към втори вариант >>
“ Тогава, тия клонища, които се явяват на това дърво, имат ли смисъл?
(втори вариант)
Всека една наука си има своите правила. Сега в живота си ще турите първото правило, то е следующето: Какво бихте разбирали под тази фигура? (ABC) Тая линия В имат ли отношение към А? Имат разбира се. Вие някой път се спирате върху някой научен въпрос и казвате: „Каква е целта на моя живот и защо съм се родил?
“ Тогава, тия клонища, които се явяват на това дърво, имат ли смисъл?
В това са клонища, а С това са корените на това дърво. Туй сега е в научна форма. Това са сечения. Следователно, дървото се грижи за всеки един клон, за всичките клонища, понеже те са проявления на целокупния живот.
към втори вариант >>
Но нищо не е останало.
(втори вариант)
Обаче, който ви сипва, е недоволен, казва: „Нямаше ли по-малко шише, а с това, голямото идеш? “ Той е скърбен. След туй иде втори, с по-малкото шише. Скръбта е по-малка. Най-после иде последният, да иска от твоето шише.
Но нищо не е останало.
Ти казваш: „Задигнаха всичко! “ Това са прости наблюдения.
към втори вариант >>
В това са клонища, а С това са корените на това дърво.
(втори вариант)
Сега в живота си ще турите първото правило, то е следующето: Какво бихте разбирали под тази фигура? (ABC) Тая линия В имат ли отношение към А? Имат разбира се. Вие някой път се спирате върху някой научен въпрос и казвате: „Каква е целта на моя живот и защо съм се родил? “ Тогава, тия клонища, които се явяват на това дърво, имат ли смисъл?
В това са клонища, а С това са корените на това дърво.
Туй сега е в научна форма. Това са сечения. Следователно, дървото се грижи за всеки един клон, за всичките клонища, понеже те са проявления на целокупния живот.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Задигнаха всичко!
(втори вариант)
“ Той е скърбен. След туй иде втори, с по-малкото шише. Скръбта е по-малка. Най-после иде последният, да иска от твоето шише. Но нищо не е останало.
Ти казваш: „Задигнаха всичко!
“ Това са прости наблюдения.
към втори вариант >>
Туй сега е в научна форма.
(втори вариант)
(ABC) Тая линия В имат ли отношение към А? Имат разбира се. Вие някой път се спирате върху някой научен въпрос и казвате: „Каква е целта на моя живот и защо съм се родил? “ Тогава, тия клонища, които се явяват на това дърво, имат ли смисъл? В това са клонища, а С това са корените на това дърво.
Туй сега е в научна форма.
Това са сечения. Следователно, дървото се грижи за всеки един клон, за всичките клонища, понеже те са проявления на целокупния живот.
към втори вариант >>
“ Това са прости наблюдения.
(втори вариант)
След туй иде втори, с по-малкото шише. Скръбта е по-малка. Най-после иде последният, да иска от твоето шише. Но нищо не е останало. Ти казваш: „Задигнаха всичко!
“ Това са прости наблюдения.
към втори вариант >>
Това са сечения.
(втори вариант)
Имат разбира се. Вие някой път се спирате върху някой научен въпрос и казвате: „Каква е целта на моя живот и защо съм се родил? “ Тогава, тия клонища, които се явяват на това дърво, имат ли смисъл? В това са клонища, а С това са корените на това дърво. Туй сега е в научна форма.
Това са сечения.
Следователно, дървото се грижи за всеки един клон, за всичките клонища, понеже те са проявления на целокупния живот.
към втори вариант >>
Ако дойде ученият човек, по какво ще се отличават неговите наблюдения.
(втори вариант)
Ако дойде ученият човек, по какво ще се отличават неговите наблюдения.
Как ще превърнете простия метод в научен. Научният метод води към причини и последствия. Ще кажете: „Защо дойдоха тия хора при вас? Коя е причината? “ Вие търсите науката, вие не търсите човека, нито че шишето му било малко или голямо, но размишлявате: Толкова хиляди хора преминаха такъв път, не се спряха, а дойдоха. Защо?
към втори вариант >>
Следователно, дървото се грижи за всеки един клон, за всичките клонища, понеже те са проявления на целокупния живот.
(втори вариант)
Вие някой път се спирате върху някой научен въпрос и казвате: „Каква е целта на моя живот и защо съм се родил? “ Тогава, тия клонища, които се явяват на това дърво, имат ли смисъл? В това са клонища, а С това са корените на това дърво. Туй сега е в научна форма. Това са сечения.
Следователно, дървото се грижи за всеки един клон, за всичките клонища, понеже те са проявления на целокупния живот.
към втори вариант >>
Как ще превърнете простия метод в научен.
(втори вариант)
Ако дойде ученият човек, по какво ще се отличават неговите наблюдения.
Как ще превърнете простия метод в научен.
Научният метод води към причини и последствия. Ще кажете: „Защо дойдоха тия хора при вас? Коя е причината? “ Вие търсите науката, вие не търсите човека, нито че шишето му било малко или голямо, но размишлявате: Толкова хиляди хора преминаха такъв път, не се спряха, а дойдоха. Защо? Необходимо им е.
към втори вариант >>
Когато си при най-лошите условия, ти си се обезсърдчил, ще кажеш: „Аз съм клон от дървото на живота.“ Спри се там.
(втори вариант)
Когато си при най-лошите условия, ти си се обезсърдчил, ще кажеш: „Аз съм клон от дървото на живота.“ Спри се там.
Следователно общият живот на природата какво казва? Щом си клон, ти няма да губиш вярата си, защото там е връзката с живота. Понеже този живот е свързан с общия живот. Когато кажем, че нашият живот е частица от общия живот, ние разбираме, че животът е една вътрешна връзка. Или в научна форма казано: животът на цялото е живота на частите.
към втори вариант >>
Научният метод води към причини и последствия.
(втори вариант)
Ако дойде ученият човек, по какво ще се отличават неговите наблюдения. Как ще превърнете простия метод в научен.
Научният метод води към причини и последствия.
Ще кажете: „Защо дойдоха тия хора при вас? Коя е причината? “ Вие търсите науката, вие не търсите човека, нито че шишето му било малко или голямо, но размишлявате: Толкова хиляди хора преминаха такъв път, не се спряха, а дойдоха. Защо? Необходимо им е. Вие вече гледате научно.
към втори вариант >>
Следователно общият живот на природата какво казва?
(втори вариант)
Когато си при най-лошите условия, ти си се обезсърдчил, ще кажеш: „Аз съм клон от дървото на живота.“ Спри се там.
Следователно общият живот на природата какво казва?
Щом си клон, ти няма да губиш вярата си, защото там е връзката с живота. Понеже този живот е свързан с общия живот. Когато кажем, че нашият живот е частица от общия живот, ние разбираме, че животът е една вътрешна връзка. Или в научна форма казано: животът на цялото е живота на частите. И животът на частите е живот на цялото.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Защо дойдоха тия хора при вас?
(втори вариант)
Ако дойде ученият човек, по какво ще се отличават неговите наблюдения. Как ще превърнете простия метод в научен. Научният метод води към причини и последствия.
Ще кажете: „Защо дойдоха тия хора при вас?
Коя е причината? “ Вие търсите науката, вие не търсите човека, нито че шишето му било малко или голямо, но размишлявате: Толкова хиляди хора преминаха такъв път, не се спряха, а дойдоха. Защо? Необходимо им е. Вие вече гледате научно. Оставяте настрана вашите вътрешни чувствувания, радост или неразположение.
към втори вариант >>
Щом си клон, ти няма да губиш вярата си, защото там е връзката с живота.
(втори вариант)
Когато си при най-лошите условия, ти си се обезсърдчил, ще кажеш: „Аз съм клон от дървото на живота.“ Спри се там. Следователно общият живот на природата какво казва?
Щом си клон, ти няма да губиш вярата си, защото там е връзката с живота.
Понеже този живот е свързан с общия живот. Когато кажем, че нашият живот е частица от общия живот, ние разбираме, че животът е една вътрешна връзка. Или в научна форма казано: животът на цялото е живота на частите. И животът на частите е живот на цялото. Или рекох, другата формула: Животът на цялото се изразява в живота на частите.
към втори вариант >>
Коя е причината?
(втори вариант)
Ако дойде ученият човек, по какво ще се отличават неговите наблюдения. Как ще превърнете простия метод в научен. Научният метод води към причини и последствия. Ще кажете: „Защо дойдоха тия хора при вас?
Коя е причината?
“ Вие търсите науката, вие не търсите човека, нито че шишето му било малко или голямо, но размишлявате: Толкова хиляди хора преминаха такъв път, не се спряха, а дойдоха. Защо? Необходимо им е. Вие вече гледате научно. Оставяте настрана вашите вътрешни чувствувания, радост или неразположение. Казвате, кои са причините.
към втори вариант >>
Понеже този живот е свързан с общия живот.
(втори вариант)
Когато си при най-лошите условия, ти си се обезсърдчил, ще кажеш: „Аз съм клон от дървото на живота.“ Спри се там. Следователно общият живот на природата какво казва? Щом си клон, ти няма да губиш вярата си, защото там е връзката с живота.
Понеже този живот е свързан с общия живот.
Когато кажем, че нашият живот е частица от общия живот, ние разбираме, че животът е една вътрешна връзка. Или в научна форма казано: животът на цялото е живота на частите. И животът на частите е живот на цялото. Или рекох, другата формула: Животът на цялото се изразява в живота на частите. И животът на частите се влива в живота на цялото.
към втори вариант >>
“ Вие търсите науката, вие не търсите човека, нито че шишето му било малко или голямо, но размишлявате: Толкова хиляди хора преминаха такъв път, не се спряха, а дойдоха. Защо?
(втори вариант)
Ако дойде ученият човек, по какво ще се отличават неговите наблюдения. Как ще превърнете простия метод в научен. Научният метод води към причини и последствия. Ще кажете: „Защо дойдоха тия хора при вас? Коя е причината?
“ Вие търсите науката, вие не търсите човека, нито че шишето му било малко или голямо, но размишлявате: Толкова хиляди хора преминаха такъв път, не се спряха, а дойдоха. Защо?
Необходимо им е. Вие вече гледате научно. Оставяте настрана вашите вътрешни чувствувания, радост или неразположение. Казвате, кои са причините. Значи, ако ние просто само констатираме известни факти, без да търсим техните причини, то е обикновено наблюдение.
към втори вариант >>
Когато кажем, че нашият живот е частица от общия живот, ние разбираме, че животът е една вътрешна връзка.
(втори вариант)
Когато си при най-лошите условия, ти си се обезсърдчил, ще кажеш: „Аз съм клон от дървото на живота.“ Спри се там. Следователно общият живот на природата какво казва? Щом си клон, ти няма да губиш вярата си, защото там е връзката с живота. Понеже този живот е свързан с общия живот.
Когато кажем, че нашият живот е частица от общия живот, ние разбираме, че животът е една вътрешна връзка.
Или в научна форма казано: животът на цялото е живота на частите. И животът на частите е живот на цялото. Или рекох, другата формула: Животът на цялото се изразява в живота на частите. И животът на частите се влива в живота на цялото. Която от двете формули ви повече приляга, нея вземете.
към втори вариант >>
Необходимо им е.
(втори вариант)
Как ще превърнете простия метод в научен. Научният метод води към причини и последствия. Ще кажете: „Защо дойдоха тия хора при вас? Коя е причината? “ Вие търсите науката, вие не търсите човека, нито че шишето му било малко или голямо, но размишлявате: Толкова хиляди хора преминаха такъв път, не се спряха, а дойдоха. Защо?
Необходимо им е.
Вие вече гледате научно. Оставяте настрана вашите вътрешни чувствувания, радост или неразположение. Казвате, кои са причините. Значи, ако ние просто само констатираме известни факти, без да търсим техните причини, то е обикновено наблюдение. Ако кажем: „Този човек е лош или добър, този е учен или неучен“, това е просто наблюдение.
към втори вариант >>
Или в научна форма казано: животът на цялото е живота на частите.
(втори вариант)
Когато си при най-лошите условия, ти си се обезсърдчил, ще кажеш: „Аз съм клон от дървото на живота.“ Спри се там. Следователно общият живот на природата какво казва? Щом си клон, ти няма да губиш вярата си, защото там е връзката с живота. Понеже този живот е свързан с общия живот. Когато кажем, че нашият живот е частица от общия живот, ние разбираме, че животът е една вътрешна връзка.
Или в научна форма казано: животът на цялото е живота на частите.
И животът на частите е живот на цялото. Или рекох, другата формула: Животът на цялото се изразява в живота на частите. И животът на частите се влива в живота на цялото. Която от двете формули ви повече приляга, нея вземете. И двете са научни формули.
към втори вариант >>
Вие вече гледате научно.
(втори вариант)
Научният метод води към причини и последствия. Ще кажете: „Защо дойдоха тия хора при вас? Коя е причината? “ Вие търсите науката, вие не търсите човека, нито че шишето му било малко или голямо, но размишлявате: Толкова хиляди хора преминаха такъв път, не се спряха, а дойдоха. Защо? Необходимо им е.
Вие вече гледате научно.
Оставяте настрана вашите вътрешни чувствувания, радост или неразположение. Казвате, кои са причините. Значи, ако ние просто само констатираме известни факти, без да търсим техните причини, то е обикновено наблюдение. Ако кажем: „Този човек е лош или добър, този е учен или неучен“, това е просто наблюдение. А когато кажем: „Този човек е лош“, и защо е лош, кои са причините, че е лош.
към втори вариант >>
И животът на частите е живот на цялото.
(втори вариант)
Следователно общият живот на природата какво казва? Щом си клон, ти няма да губиш вярата си, защото там е връзката с живота. Понеже този живот е свързан с общия живот. Когато кажем, че нашият живот е частица от общия живот, ние разбираме, че животът е една вътрешна връзка. Или в научна форма казано: животът на цялото е живота на частите.
И животът на частите е живот на цялото.
Или рекох, другата формула: Животът на цялото се изразява в живота на частите. И животът на частите се влива в живота на цялото. Която от двете формули ви повече приляга, нея вземете. И двете са научни формули.
към втори вариант >>
Оставяте настрана вашите вътрешни чувствувания, радост или неразположение.
(втори вариант)
Ще кажете: „Защо дойдоха тия хора при вас? Коя е причината? “ Вие търсите науката, вие не търсите човека, нито че шишето му било малко или голямо, но размишлявате: Толкова хиляди хора преминаха такъв път, не се спряха, а дойдоха. Защо? Необходимо им е. Вие вече гледате научно.
Оставяте настрана вашите вътрешни чувствувания, радост или неразположение.
Казвате, кои са причините. Значи, ако ние просто само констатираме известни факти, без да търсим техните причини, то е обикновено наблюдение. Ако кажем: „Този човек е лош или добър, този е учен или неучен“, това е просто наблюдение. А когато кажем: „Този човек е лош“, и защо е лош, кои са причините, че е лош. Така като вникнем по-дълбоко в човешкото естество, тогава имаме един научен метод.
към втори вариант >>
Или рекох, другата формула: Животът на цялото се изразява в живота на частите.
(втори вариант)
Щом си клон, ти няма да губиш вярата си, защото там е връзката с живота. Понеже този живот е свързан с общия живот. Когато кажем, че нашият живот е частица от общия живот, ние разбираме, че животът е една вътрешна връзка. Или в научна форма казано: животът на цялото е живота на частите. И животът на частите е живот на цялото.
Или рекох, другата формула: Животът на цялото се изразява в живота на частите.
И животът на частите се влива в живота на цялото. Която от двете формули ви повече приляга, нея вземете. И двете са научни формули.
към втори вариант >>
Казвате, кои са причините.
(втори вариант)
Коя е причината? “ Вие търсите науката, вие не търсите човека, нито че шишето му било малко или голямо, но размишлявате: Толкова хиляди хора преминаха такъв път, не се спряха, а дойдоха. Защо? Необходимо им е. Вие вече гледате научно. Оставяте настрана вашите вътрешни чувствувания, радост или неразположение.
Казвате, кои са причините.
Значи, ако ние просто само констатираме известни факти, без да търсим техните причини, то е обикновено наблюдение. Ако кажем: „Този човек е лош или добър, този е учен или неучен“, това е просто наблюдение. А когато кажем: „Този човек е лош“, и защо е лош, кои са причините, че е лош. Така като вникнем по-дълбоко в човешкото естество, тогава имаме един научен метод. Ако този метод се спре и не отива по-нататък, тогава имаме вече догматизъм.
към втори вариант >>
И животът на частите се влива в живота на цялото.
(втори вариант)
Понеже този живот е свързан с общия живот. Когато кажем, че нашият живот е частица от общия живот, ние разбираме, че животът е една вътрешна връзка. Или в научна форма казано: животът на цялото е живота на частите. И животът на частите е живот на цялото. Или рекох, другата формула: Животът на цялото се изразява в живота на частите.
И животът на частите се влива в живота на цялото.
Която от двете формули ви повече приляга, нея вземете. И двете са научни формули.
към втори вариант >>
Значи, ако ние просто само констатираме известни факти, без да търсим техните причини, то е обикновено наблюдение.
(втори вариант)
“ Вие търсите науката, вие не търсите човека, нито че шишето му било малко или голямо, но размишлявате: Толкова хиляди хора преминаха такъв път, не се спряха, а дойдоха. Защо? Необходимо им е. Вие вече гледате научно. Оставяте настрана вашите вътрешни чувствувания, радост или неразположение. Казвате, кои са причините.
Значи, ако ние просто само констатираме известни факти, без да търсим техните причини, то е обикновено наблюдение.
Ако кажем: „Този човек е лош или добър, този е учен или неучен“, това е просто наблюдение. А когато кажем: „Този човек е лош“, и защо е лош, кои са причините, че е лош. Така като вникнем по-дълбоко в човешкото естество, тогава имаме един научен метод. Ако този метод се спре и не отива по-нататък, тогава имаме вече догматизъм. Туй вече науката го е доказала.
към втори вариант >>
Която от двете формули ви повече приляга, нея вземете.
(втори вариант)
Когато кажем, че нашият живот е частица от общия живот, ние разбираме, че животът е една вътрешна връзка. Или в научна форма казано: животът на цялото е живота на частите. И животът на частите е живот на цялото. Или рекох, другата формула: Животът на цялото се изразява в живота на частите. И животът на частите се влива в живота на цялото.
Която от двете формули ви повече приляга, нея вземете.
И двете са научни формули.
към втори вариант >>
Ако кажем: „Този човек е лош или добър, този е учен или неучен“, това е просто наблюдение.
(втори вариант)
Необходимо им е. Вие вече гледате научно. Оставяте настрана вашите вътрешни чувствувания, радост или неразположение. Казвате, кои са причините. Значи, ако ние просто само констатираме известни факти, без да търсим техните причини, то е обикновено наблюдение.
Ако кажем: „Този човек е лош или добър, този е учен или неучен“, това е просто наблюдение.
А когато кажем: „Този човек е лош“, и защо е лош, кои са причините, че е лош. Така като вникнем по-дълбоко в човешкото естество, тогава имаме един научен метод. Ако този метод се спре и не отива по-нататък, тогава имаме вече догматизъм. Туй вече науката го е доказала. Да допуснем, че науката е доказала, че този човек е добър.
към втори вариант >>
И двете са научни формули.
(втори вариант)
Или в научна форма казано: животът на цялото е живота на частите. И животът на частите е живот на цялото. Или рекох, другата формула: Животът на цялото се изразява в живота на частите. И животът на частите се влива в живота на цялото. Която от двете формули ви повече приляга, нея вземете.
И двете са научни формули.
към втори вариант >>
А когато кажем: „Този човек е лош“, и защо е лош, кои са причините, че е лош.
(втори вариант)
Вие вече гледате научно. Оставяте настрана вашите вътрешни чувствувания, радост или неразположение. Казвате, кои са причините. Значи, ако ние просто само констатираме известни факти, без да търсим техните причини, то е обикновено наблюдение. Ако кажем: „Този човек е лош или добър, този е учен или неучен“, това е просто наблюдение.
А когато кажем: „Този човек е лош“, и защо е лош, кои са причините, че е лош.
Така като вникнем по-дълбоко в човешкото естество, тогава имаме един научен метод. Ако този метод се спре и не отива по-нататък, тогава имаме вече догматизъм. Туй вече науката го е доказала. Да допуснем, че науката е доказала, че този човек е добър. В какво отношение е доказала, че е добър.
към втори вариант >>
Тази мисъл изисква известно време, за да се разбере.
(втори вариант)
Тази мисъл изисква известно време, за да се разбере.
Щом се даде една формула, вие не се безпокойте от неща, които не разбирате. Вас да ви е приятно, че ви давам едно житно зърно. Рекох, посейте го! Но за вас се изискват години да го наблюдавате. Или ви давам една костилка от череша.
към втори вариант >>
Така като вникнем по-дълбоко в човешкото естество, тогава имаме един научен метод.
(втори вариант)
Оставяте настрана вашите вътрешни чувствувания, радост или неразположение. Казвате, кои са причините. Значи, ако ние просто само констатираме известни факти, без да търсим техните причини, то е обикновено наблюдение. Ако кажем: „Този човек е лош или добър, този е учен или неучен“, това е просто наблюдение. А когато кажем: „Този човек е лош“, и защо е лош, кои са причините, че е лош.
Така като вникнем по-дълбоко в човешкото естество, тогава имаме един научен метод.
Ако този метод се спре и не отива по-нататък, тогава имаме вече догматизъм. Туй вече науката го е доказала. Да допуснем, че науката е доказала, че този човек е добър. В какво отношение е доказала, че е добър. Добрината не е нещо постоянно.
към втори вариант >>
Щом се даде една формула, вие не се безпокойте от неща, които не разбирате.
(втори вариант)
Тази мисъл изисква известно време, за да се разбере.
Щом се даде една формула, вие не се безпокойте от неща, които не разбирате.
Вас да ви е приятно, че ви давам едно житно зърно. Рекох, посейте го! Но за вас се изискват години да го наблюдавате. Или ви давам една костилка от череша. Или я носете в джоба си, или я посейте.
към втори вариант >>
Ако този метод се спре и не отива по-нататък, тогава имаме вече догматизъм.
(втори вариант)
Казвате, кои са причините. Значи, ако ние просто само констатираме известни факти, без да търсим техните причини, то е обикновено наблюдение. Ако кажем: „Този човек е лош или добър, този е учен или неучен“, това е просто наблюдение. А когато кажем: „Този човек е лош“, и защо е лош, кои са причините, че е лош. Така като вникнем по-дълбоко в човешкото естество, тогава имаме един научен метод.
Ако този метод се спре и не отива по-нататък, тогава имаме вече догматизъм.
Туй вече науката го е доказала. Да допуснем, че науката е доказала, че този човек е добър. В какво отношение е доказала, че е добър. Добрината не е нещо постоянно. Схващате ли сега научната страна?
към втори вариант >>
НАГОРЕ