НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1701
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1701
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Функции на вярата
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 8.9.1940г.,
Така се обясняват бързите смени в настроенията на човека.
Вие мислите, че сам сте влюбени. Не, любовта не е ваша, нито на момата. Обаче радвайте се, че в даден момент можете да проявите Любовта. Човек може да счита за свое нещо само това, с което се е родил. Всяко нещо, което временно обладава, не е негово.
Така се обясняват бързите смени в настроенията на човека.
Някой казва, че е голям грешник. Това не е негова мисъл. Той я възприел от друг човек. На другия ден същият човек казва, че е праведен. И тази мисъл не е негова, възприета е отнякъде.
към беседата >>
Обаче те побързаха да излязат вън, в света на грижите.
Първите хора напуснаха рая, защото проговориха по-рано, отколкото трябваше. Дълго време те трябваше да мълчат. – Защо? – Защото бяха в утробата на майка си. Бог им каза: „Докато сте в утробата на майка си, няма да ядете от забраненото дърво“.
Обаче те побързаха да излязат вън, в света на грижите.
Те проговориха преждевременно, заради което излязоха от майчината си утроба. Като се видяха самостоятелни, те ядоха от плодовете на забраненото дърво и напуснаха рая. Всеки човек, в когото се яви желание да яде от забраненото дърво, трябва да напусне рая.
към беседата >>
Някой казва, че е голям грешник.
Не, любовта не е ваша, нито на момата. Обаче радвайте се, че в даден момент можете да проявите Любовта. Човек може да счита за свое нещо само това, с което се е родил. Всяко нещо, което временно обладава, не е негово. Така се обясняват бързите смени в настроенията на човека.
Някой казва, че е голям грешник.
Това не е негова мисъл. Той я възприел от друг човек. На другия ден същият човек казва, че е праведен. И тази мисъл не е негова, възприета е отнякъде.
към беседата >>
2.
За дишането
,
ООК
, София, 11.9.1940г.,
Това не е никаква свобода.
Това не е никаква свобода.
Законът е: Господ щом влиза, Той ти дава нещо много важно. Ти ще вземеш това, което ти е дал и ще концентрираш ума си върху даденото и ще го проучаваш, и ще го наблюдаваш. И тогаз Господ ще те остави да нарисуваш формата на даденото. А пък ти, като ти даде Господ нещо, не го наблюдаваш. Сутринта, щом изгрее Слънцето, тебе не те интересува как е изгряло, какви са облаците и прочее.
към беседата >>
Законът е: Господ щом влиза, Той ти дава нещо много важно.
Това не е никаква свобода.
Законът е: Господ щом влиза, Той ти дава нещо много важно.
Ти ще вземеш това, което ти е дал и ще концентрираш ума си върху даденото и ще го проучаваш, и ще го наблюдаваш. И тогаз Господ ще те остави да нарисуваш формата на даденото. А пък ти, като ти даде Господ нещо, не го наблюдаваш. Сутринта, щом изгрее Слънцето, тебе не те интересува как е изгряло, какви са облаците и прочее. А ние търсим неща, които са важни.
към беседата >>
Ти ще вземеш това, което ти е дал и ще концентрираш ума си върху даденото и ще го проучаваш, и ще го наблюдаваш.
Това не е никаква свобода. Законът е: Господ щом влиза, Той ти дава нещо много важно.
Ти ще вземеш това, което ти е дал и ще концентрираш ума си върху даденото и ще го проучаваш, и ще го наблюдаваш.
И тогаз Господ ще те остави да нарисуваш формата на даденото. А пък ти, като ти даде Господ нещо, не го наблюдаваш. Сутринта, щом изгрее Слънцето, тебе не те интересува как е изгряло, какви са облаците и прочее. А ние търсим неща, които са важни. Сутринта, щом станеш, виж какво е Слънцето, виж облаците.
към беседата >>
И тогаз Господ ще те остави да нарисуваш формата на даденото.
Това не е никаква свобода. Законът е: Господ щом влиза, Той ти дава нещо много важно. Ти ще вземеш това, което ти е дал и ще концентрираш ума си върху даденото и ще го проучаваш, и ще го наблюдаваш.
И тогаз Господ ще те остави да нарисуваш формата на даденото.
А пък ти, като ти даде Господ нещо, не го наблюдаваш. Сутринта, щом изгрее Слънцето, тебе не те интересува как е изгряло, какви са облаците и прочее. А ние търсим неща, които са важни. Сутринта, щом станеш, виж какво е Слънцето, виж облаците. Забележи си го.
към беседата >>
А пък ти, като ти даде Господ нещо, не го наблюдаваш.
Това не е никаква свобода. Законът е: Господ щом влиза, Той ти дава нещо много важно. Ти ще вземеш това, което ти е дал и ще концентрираш ума си върху даденото и ще го проучаваш, и ще го наблюдаваш. И тогаз Господ ще те остави да нарисуваш формата на даденото.
А пък ти, като ти даде Господ нещо, не го наблюдаваш.
Сутринта, щом изгрее Слънцето, тебе не те интересува как е изгряло, какви са облаците и прочее. А ние търсим неща, които са важни. Сутринта, щом станеш, виж какво е Слънцето, виж облаците. Забележи си го. По обяд пак наблюдавай Слънцето, когато дойде на зенит, и пак виж дали е ясно небето или има облаци.
към беседата >>
Сутринта, щом изгрее Слънцето, тебе не те интересува как е изгряло, какви са облаците и прочее.
Това не е никаква свобода. Законът е: Господ щом влиза, Той ти дава нещо много важно. Ти ще вземеш това, което ти е дал и ще концентрираш ума си върху даденото и ще го проучаваш, и ще го наблюдаваш. И тогаз Господ ще те остави да нарисуваш формата на даденото. А пък ти, като ти даде Господ нещо, не го наблюдаваш.
Сутринта, щом изгрее Слънцето, тебе не те интересува как е изгряло, какви са облаците и прочее.
А ние търсим неща, които са важни. Сутринта, щом станеш, виж какво е Слънцето, виж облаците. Забележи си го. По обяд пак наблюдавай Слънцето, когато дойде на зенит, и пак виж дали е ясно небето или има облаци. И при залез слънце виж какво е небето.
към беседата >>
А ние търсим неща, които са важни.
Законът е: Господ щом влиза, Той ти дава нещо много важно. Ти ще вземеш това, което ти е дал и ще концентрираш ума си върху даденото и ще го проучаваш, и ще го наблюдаваш. И тогаз Господ ще те остави да нарисуваш формата на даденото. А пък ти, като ти даде Господ нещо, не го наблюдаваш. Сутринта, щом изгрее Слънцето, тебе не те интересува как е изгряло, какви са облаците и прочее.
А ние търсим неща, които са важни.
Сутринта, щом станеш, виж какво е Слънцето, виж облаците. Забележи си го. По обяд пак наблюдавай Слънцето, когато дойде на зенит, и пак виж дали е ясно небето или има облаци. И при залез слънце виж какво е небето. А пък ти казваш: „Това не ме интересува.“ Слънцето изгрява, издига се нагоре към зенита и залязва за теб.
към беседата >>
Сутринта, щом станеш, виж какво е Слънцето, виж облаците.
Ти ще вземеш това, което ти е дал и ще концентрираш ума си върху даденото и ще го проучаваш, и ще го наблюдаваш. И тогаз Господ ще те остави да нарисуваш формата на даденото. А пък ти, като ти даде Господ нещо, не го наблюдаваш. Сутринта, щом изгрее Слънцето, тебе не те интересува как е изгряло, какви са облаците и прочее. А ние търсим неща, които са важни.
Сутринта, щом станеш, виж какво е Слънцето, виж облаците.
Забележи си го. По обяд пак наблюдавай Слънцето, когато дойде на зенит, и пак виж дали е ясно небето или има облаци. И при залез слънце виж какво е небето. А пък ти казваш: „Това не ме интересува.“ Слънцето изгрява, издига се нагоре към зенита и залязва за теб.
към беседата >>
Забележи си го.
И тогаз Господ ще те остави да нарисуваш формата на даденото. А пък ти, като ти даде Господ нещо, не го наблюдаваш. Сутринта, щом изгрее Слънцето, тебе не те интересува как е изгряло, какви са облаците и прочее. А ние търсим неща, които са важни. Сутринта, щом станеш, виж какво е Слънцето, виж облаците.
Забележи си го.
По обяд пак наблюдавай Слънцето, когато дойде на зенит, и пак виж дали е ясно небето или има облаци. И при залез слънце виж какво е небето. А пък ти казваш: „Това не ме интересува.“ Слънцето изгрява, издига се нагоре към зенита и залязва за теб.
към беседата >>
По обяд пак наблюдавай Слънцето, когато дойде на зенит, и пак виж дали е ясно небето или има облаци.
А пък ти, като ти даде Господ нещо, не го наблюдаваш. Сутринта, щом изгрее Слънцето, тебе не те интересува как е изгряло, какви са облаците и прочее. А ние търсим неща, които са важни. Сутринта, щом станеш, виж какво е Слънцето, виж облаците. Забележи си го.
По обяд пак наблюдавай Слънцето, когато дойде на зенит, и пак виж дали е ясно небето или има облаци.
И при залез слънце виж какво е небето. А пък ти казваш: „Това не ме интересува.“ Слънцето изгрява, издига се нагоре към зенита и залязва за теб.
към беседата >>
И при залез слънце виж какво е небето.
Сутринта, щом изгрее Слънцето, тебе не те интересува как е изгряло, какви са облаците и прочее. А ние търсим неща, които са важни. Сутринта, щом станеш, виж какво е Слънцето, виж облаците. Забележи си го. По обяд пак наблюдавай Слънцето, когато дойде на зенит, и пак виж дали е ясно небето или има облаци.
И при залез слънце виж какво е небето.
А пък ти казваш: „Това не ме интересува.“ Слънцето изгрява, издига се нагоре към зенита и залязва за теб.
към беседата >>
А пък ти казваш: „Това не ме интересува.“ Слънцето изгрява, издига се нагоре към зенита и залязва за теб.
А ние търсим неща, които са важни. Сутринта, щом станеш, виж какво е Слънцето, виж облаците. Забележи си го. По обяд пак наблюдавай Слънцето, когато дойде на зенит, и пак виж дали е ясно небето или има облаци. И при залез слънце виж какво е небето.
А пък ти казваш: „Това не ме интересува.“ Слънцето изгрява, издига се нагоре към зенита и залязва за теб.
към беседата >>
Та казвам, някои казват: „Какво е новото учение?
Та казвам, някои казват: „Какво е новото учение?
“ Новото учение е учение за любовта. Новото учение е учение на доброто разположение. В новото учение човек трябва да носи светла мисъл. В новото учение човек трябва да се радва на това, което среща. Трябва да се радвате на погрешките на хората, понеже се учите.
към беседата >>
“ Новото учение е учение за любовта.
Та казвам, някои казват: „Какво е новото учение?
“ Новото учение е учение за любовта.
Новото учение е учение на доброто разположение. В новото учение човек трябва да носи светла мисъл. В новото учение човек трябва да се радва на това, което среща. Трябва да се радвате на погрешките на хората, понеже се учите. Срещате едно дете, което плаче.
към беседата >>
Новото учение е учение на доброто разположение.
Та казвам, някои казват: „Какво е новото учение? “ Новото учение е учение за любовта.
Новото учение е учение на доброто разположение.
В новото учение човек трябва да носи светла мисъл. В новото учение човек трябва да се радва на това, което среща. Трябва да се радвате на погрешките на хората, понеже се учите. Срещате едно дете, което плаче. То плаче, понеже е гладно или понеже обущата му са тесни.
към беседата >>
В новото учение човек трябва да носи светла мисъл.
Та казвам, някои казват: „Какво е новото учение? “ Новото учение е учение за любовта. Новото учение е учение на доброто разположение.
В новото учение човек трябва да носи светла мисъл.
В новото учение човек трябва да се радва на това, което среща. Трябва да се радвате на погрешките на хората, понеже се учите. Срещате едно дете, което плаче. То плаче, понеже е гладно или понеже обущата му са тесни. Или едно дете плаче, понеже майка му не е знаела как да му готви, дала му е лошо ядене.
към беседата >>
В новото учение човек трябва да се радва на това, което среща.
Та казвам, някои казват: „Какво е новото учение? “ Новото учение е учение за любовта. Новото учение е учение на доброто разположение. В новото учение човек трябва да носи светла мисъл.
В новото учение човек трябва да се радва на това, което среща.
Трябва да се радвате на погрешките на хората, понеже се учите. Срещате едно дете, което плаче. То плаче, понеже е гладно или понеже обущата му са тесни. Или едно дете плаче, понеже майка му не е знаела как да му готви, дала му е лошо ядене. Преди години една майка дойде при мене и ми каза: „Детето ми заболя.“ Казах ѝ: „Аз съм занят.
към беседата >>
Трябва да се радвате на погрешките на хората, понеже се учите.
Та казвам, някои казват: „Какво е новото учение? “ Новото учение е учение за любовта. Новото учение е учение на доброто разположение. В новото учение човек трябва да носи светла мисъл. В новото учение човек трябва да се радва на това, което среща.
Трябва да се радвате на погрешките на хората, понеже се учите.
Срещате едно дете, което плаче. То плаче, понеже е гладно или понеже обущата му са тесни. Или едно дете плаче, понеже майка му не е знаела как да му готви, дала му е лошо ядене. Преди години една майка дойде при мене и ми каза: „Детето ми заболя.“ Казах ѝ: „Аз съм занят. Повикайте лекар.“ Тя каза: „Първото ми дете лекарите го умориха.“ На това дете сега го заболяло корема.
към беседата >>
Срещате едно дете, което плаче.
“ Новото учение е учение за любовта. Новото учение е учение на доброто разположение. В новото учение човек трябва да носи светла мисъл. В новото учение човек трябва да се радва на това, което среща. Трябва да се радвате на погрешките на хората, понеже се учите.
Срещате едно дете, което плаче.
То плаче, понеже е гладно или понеже обущата му са тесни. Или едно дете плаче, понеже майка му не е знаела как да му готви, дала му е лошо ядене. Преди години една майка дойде при мене и ми каза: „Детето ми заболя.“ Казах ѝ: „Аз съм занят. Повикайте лекар.“ Тя каза: „Първото ми дете лекарите го умориха.“ На това дете сега го заболяло корема. От любов му дали една ябълка, малко корава.
към беседата >>
То плаче, понеже е гладно или понеже обущата му са тесни.
Новото учение е учение на доброто разположение. В новото учение човек трябва да носи светла мисъл. В новото учение човек трябва да се радва на това, което среща. Трябва да се радвате на погрешките на хората, понеже се учите. Срещате едно дете, което плаче.
То плаче, понеже е гладно или понеже обущата му са тесни.
Или едно дете плаче, понеже майка му не е знаела как да му готви, дала му е лошо ядене. Преди години една майка дойде при мене и ми каза: „Детето ми заболя.“ Казах ѝ: „Аз съм занят. Повикайте лекар.“ Тя каза: „Първото ми дете лекарите го умориха.“ На това дете сега го заболяло корема. От любов му дали една ябълка, малко корава. То нагълтало несдъвкани ябълковите хапки.
към беседата >>
Или едно дете плаче, понеже майка му не е знаела как да му готви, дала му е лошо ядене.
В новото учение човек трябва да носи светла мисъл. В новото учение човек трябва да се радва на това, което среща. Трябва да се радвате на погрешките на хората, понеже се учите. Срещате едно дете, което плаче. То плаче, понеже е гладно или понеже обущата му са тесни.
Или едно дете плаче, понеже майка му не е знаела как да му готви, дала му е лошо ядене.
Преди години една майка дойде при мене и ми каза: „Детето ми заболя.“ Казах ѝ: „Аз съм занят. Повикайте лекар.“ Тя каза: „Първото ми дете лекарите го умориха.“ На това дете сега го заболяло корема. От любов му дали една ябълка, малко корава. То нагълтало несдъвкани ябълковите хапки. Казах на майката: „Дайте му рициново масло.“ И след половин час, като се изкара детето, престанаха стомашните болки.
към беседата >>
Преди години една майка дойде при мене и ми каза: „Детето ми заболя.“ Казах ѝ: „Аз съм занят.
В новото учение човек трябва да се радва на това, което среща. Трябва да се радвате на погрешките на хората, понеже се учите. Срещате едно дете, което плаче. То плаче, понеже е гладно или понеже обущата му са тесни. Или едно дете плаче, понеже майка му не е знаела как да му готви, дала му е лошо ядене.
Преди години една майка дойде при мене и ми каза: „Детето ми заболя.“ Казах ѝ: „Аз съм занят.
Повикайте лекар.“ Тя каза: „Първото ми дете лекарите го умориха.“ На това дете сега го заболяло корема. От любов му дали една ябълка, малко корава. То нагълтало несдъвкани ябълковите хапки. Казах на майката: „Дайте му рициново масло.“ И след половин час, като се изкара детето, престанаха стомашните болки.
към беседата >>
Повикайте лекар.“ Тя каза: „Първото ми дете лекарите го умориха.“ На това дете сега го заболяло корема.
Трябва да се радвате на погрешките на хората, понеже се учите. Срещате едно дете, което плаче. То плаче, понеже е гладно или понеже обущата му са тесни. Или едно дете плаче, понеже майка му не е знаела как да му готви, дала му е лошо ядене. Преди години една майка дойде при мене и ми каза: „Детето ми заболя.“ Казах ѝ: „Аз съм занят.
Повикайте лекар.“ Тя каза: „Първото ми дете лекарите го умориха.“ На това дете сега го заболяло корема.
От любов му дали една ябълка, малко корава. То нагълтало несдъвкани ябълковите хапки. Казах на майката: „Дайте му рициново масло.“ И след половин час, като се изкара детето, престанаха стомашните болки.
към беседата >>
От любов му дали една ябълка, малко корава.
Срещате едно дете, което плаче. То плаче, понеже е гладно или понеже обущата му са тесни. Или едно дете плаче, понеже майка му не е знаела как да му готви, дала му е лошо ядене. Преди години една майка дойде при мене и ми каза: „Детето ми заболя.“ Казах ѝ: „Аз съм занят. Повикайте лекар.“ Тя каза: „Първото ми дете лекарите го умориха.“ На това дете сега го заболяло корема.
От любов му дали една ябълка, малко корава.
То нагълтало несдъвкани ябълковите хапки. Казах на майката: „Дайте му рициново масло.“ И след половин час, като се изкара детето, престанаха стомашните болки.
към беседата >>
То нагълтало несдъвкани ябълковите хапки.
То плаче, понеже е гладно или понеже обущата му са тесни. Или едно дете плаче, понеже майка му не е знаела как да му готви, дала му е лошо ядене. Преди години една майка дойде при мене и ми каза: „Детето ми заболя.“ Казах ѝ: „Аз съм занят. Повикайте лекар.“ Тя каза: „Първото ми дете лекарите го умориха.“ На това дете сега го заболяло корема. От любов му дали една ябълка, малко корава.
То нагълтало несдъвкани ябълковите хапки.
Казах на майката: „Дайте му рициново масло.“ И след половин час, като се изкара детето, престанаха стомашните болки.
към беседата >>
Казах на майката: „Дайте му рициново масло.“ И след половин час, като се изкара детето, престанаха стомашните болки.
Или едно дете плаче, понеже майка му не е знаела как да му готви, дала му е лошо ядене. Преди години една майка дойде при мене и ми каза: „Детето ми заболя.“ Казах ѝ: „Аз съм занят. Повикайте лекар.“ Тя каза: „Първото ми дете лекарите го умориха.“ На това дете сега го заболяло корема. От любов му дали една ябълка, малко корава. То нагълтало несдъвкани ябълковите хапки.
Казах на майката: „Дайте му рициново масло.“ И след половин час, като се изкара детето, престанаха стомашните болки.
към беседата >>
Никога не вземайте в ума си една мисъл, която не можете да разрешите.
Никога не вземайте в ума си една мисъл, която не можете да разрешите.
Вий разрешавате един въпрос: мислиш защо е злото в света и защо е доброто в света. С тази мисъл вие ще си създадете най-големите нещастия. Или някой път мислите какво нещо е дяволът. Не ти трябва да мислиш за дявола. Щом мислиш за него, ти ще го повикаш.
към беседата >>
Вий разрешавате един въпрос: мислиш защо е злото в света и защо е доброто в света.
Никога не вземайте в ума си една мисъл, която не можете да разрешите.
Вий разрешавате един въпрос: мислиш защо е злото в света и защо е доброто в света.
С тази мисъл вие ще си създадете най-големите нещастия. Или някой път мислите какво нещо е дяволът. Не ти трябва да мислиш за дявола. Щом мислиш за него, ти ще го повикаш. Той ще ти каже: „Какво искаш от мене?
към беседата >>
С тази мисъл вие ще си създадете най-големите нещастия.
Никога не вземайте в ума си една мисъл, която не можете да разрешите. Вий разрешавате един въпрос: мислиш защо е злото в света и защо е доброто в света.
С тази мисъл вие ще си създадете най-големите нещастия.
Или някой път мислите какво нещо е дяволът. Не ти трябва да мислиш за дявола. Щом мислиш за него, ти ще го повикаш. Той ще ти каже: „Какво искаш от мене? “ И като дойде, ще те научи да пиеш вино, да се караш, да подозираш хората.
към беседата >>
Или някой път мислите какво нещо е дяволът.
Никога не вземайте в ума си една мисъл, която не можете да разрешите. Вий разрешавате един въпрос: мислиш защо е злото в света и защо е доброто в света. С тази мисъл вие ще си създадете най-големите нещастия.
Или някой път мислите какво нещо е дяволът.
Не ти трябва да мислиш за дявола. Щом мислиш за него, ти ще го повикаш. Той ще ти каже: „Какво искаш от мене? “ И като дойде, ще те научи да пиеш вино, да се караш, да подозираш хората. Щом той дойде, всичко в ума ти става на хаос.
към беседата >>
Не ти трябва да мислиш за дявола.
Никога не вземайте в ума си една мисъл, която не можете да разрешите. Вий разрешавате един въпрос: мислиш защо е злото в света и защо е доброто в света. С тази мисъл вие ще си създадете най-големите нещастия. Или някой път мислите какво нещо е дяволът.
Не ти трябва да мислиш за дявола.
Щом мислиш за него, ти ще го повикаш. Той ще ти каже: „Какво искаш от мене? “ И като дойде, ще те научи да пиеш вино, да се караш, да подозираш хората. Щом той дойде, всичко в ума ти става на хаос.
към беседата >>
Щом мислиш за него, ти ще го повикаш.
Никога не вземайте в ума си една мисъл, която не можете да разрешите. Вий разрешавате един въпрос: мислиш защо е злото в света и защо е доброто в света. С тази мисъл вие ще си създадете най-големите нещастия. Или някой път мислите какво нещо е дяволът. Не ти трябва да мислиш за дявола.
Щом мислиш за него, ти ще го повикаш.
Той ще ти каже: „Какво искаш от мене? “ И като дойде, ще те научи да пиеш вино, да се караш, да подозираш хората. Щом той дойде, всичко в ума ти става на хаос.
към беседата >>
Той ще ти каже: „Какво искаш от мене?
Вий разрешавате един въпрос: мислиш защо е злото в света и защо е доброто в света. С тази мисъл вие ще си създадете най-големите нещастия. Или някой път мислите какво нещо е дяволът. Не ти трябва да мислиш за дявола. Щом мислиш за него, ти ще го повикаш.
Той ще ти каже: „Какво искаш от мене?
“ И като дойде, ще те научи да пиеш вино, да се караш, да подозираш хората. Щом той дойде, всичко в ума ти става на хаос.
към беседата >>
“ И като дойде, ще те научи да пиеш вино, да се караш, да подозираш хората.
С тази мисъл вие ще си създадете най-големите нещастия. Или някой път мислите какво нещо е дяволът. Не ти трябва да мислиш за дявола. Щом мислиш за него, ти ще го повикаш. Той ще ти каже: „Какво искаш от мене?
“ И като дойде, ще те научи да пиеш вино, да се караш, да подозираш хората.
Щом той дойде, всичко в ума ти става на хаос.
към беседата >>
Ако човек нямаше огледало, щеше ли да познае, че остарява?
Ако човек нямаше огледало, щеше ли да познае, че остарява?
Като отслабнат краката му, той почва да мисли, че е остарял вече. Човек като почне да остарява, почва да не му се мисли вече и почва да не му се работи вече. И като остарее, става много взискателен на яденето и почва да казва какво трябва да му дадат и мисли, че като яде много, ще се подмлади. А пък то точно обратното става. Като остарее човек, става някой път много взискателен: това-онова не му е приятно.
към беседата >>
Щом той дойде, всичко в ума ти става на хаос.
Или някой път мислите какво нещо е дяволът. Не ти трябва да мислиш за дявола. Щом мислиш за него, ти ще го повикаш. Той ще ти каже: „Какво искаш от мене? “ И като дойде, ще те научи да пиеш вино, да се караш, да подозираш хората.
Щом той дойде, всичко в ума ти става на хаос.
към беседата >>
Като отслабнат краката му, той почва да мисли, че е остарял вече.
Ако човек нямаше огледало, щеше ли да познае, че остарява?
Като отслабнат краката му, той почва да мисли, че е остарял вече.
Човек като почне да остарява, почва да не му се мисли вече и почва да не му се работи вече. И като остарее, става много взискателен на яденето и почва да казва какво трябва да му дадат и мисли, че като яде много, ще се подмлади. А пък то точно обратното става. Като остарее човек, става някой път много взискателен: това-онова не му е приятно. Старостта, това е едно човешко понятие.
към беседата >>
Тогава помисли какво нещо е Господ.
Тогава помисли какво нещо е Господ.
Щом дойде Господ, дойде просветлението и ти си готов да услужиш на този или на онзи. Щом имаш добро разположение, Господ е дошъл; щом имаш лошо разположение, дяволът е дошъл. Задаваш си въпрос: „Какво го кара дявола да идва? “ А пък тебе какво те кара да викаш дявола сега? Ако човек пие вино, какво го кара?
към беседата >>
Човек като почне да остарява, почва да не му се мисли вече и почва да не му се работи вече.
Ако човек нямаше огледало, щеше ли да познае, че остарява? Като отслабнат краката му, той почва да мисли, че е остарял вече.
Човек като почне да остарява, почва да не му се мисли вече и почва да не му се работи вече.
И като остарее, става много взискателен на яденето и почва да казва какво трябва да му дадат и мисли, че като яде много, ще се подмлади. А пък то точно обратното става. Като остарее човек, става някой път много взискателен: това-онова не му е приятно. Старостта, това е едно човешко понятие. Ако на вас ви дадат сега да пожелаете, какво бихте желали: да остарявате ли или да не остарявате?
към беседата >>
Щом дойде Господ, дойде просветлението и ти си готов да услужиш на този или на онзи.
Тогава помисли какво нещо е Господ.
Щом дойде Господ, дойде просветлението и ти си готов да услужиш на този или на онзи.
Щом имаш добро разположение, Господ е дошъл; щом имаш лошо разположение, дяволът е дошъл. Задаваш си въпрос: „Какво го кара дявола да идва? “ А пък тебе какво те кара да викаш дявола сега? Ако човек пие вино, какво го кара? Той мисли, че като пие винце, че то ще му предаде нещо.
към беседата >>
И като остарее, става много взискателен на яденето и почва да казва какво трябва да му дадат и мисли, че като яде много, ще се подмлади.
Ако човек нямаше огледало, щеше ли да познае, че остарява? Като отслабнат краката му, той почва да мисли, че е остарял вече. Човек като почне да остарява, почва да не му се мисли вече и почва да не му се работи вече.
И като остарее, става много взискателен на яденето и почва да казва какво трябва да му дадат и мисли, че като яде много, ще се подмлади.
А пък то точно обратното става. Като остарее човек, става някой път много взискателен: това-онова не му е приятно. Старостта, това е едно човешко понятие. Ако на вас ви дадат сега да пожелаете, какво бихте желали: да остарявате ли или да не остарявате? Въпреки че не искате да остарявате, пак остарявате.
към беседата >>
Щом имаш добро разположение, Господ е дошъл; щом имаш лошо разположение, дяволът е дошъл.
Тогава помисли какво нещо е Господ. Щом дойде Господ, дойде просветлението и ти си готов да услужиш на този или на онзи.
Щом имаш добро разположение, Господ е дошъл; щом имаш лошо разположение, дяволът е дошъл.
Задаваш си въпрос: „Какво го кара дявола да идва? “ А пък тебе какво те кара да викаш дявола сега? Ако човек пие вино, какво го кара? Той мисли, че като пие винце, че то ще му предаде нещо. Действително, след първата чашка става му весело, но като си изпие три чаши, почва да става малко разтрогнат, после клюмва и като си изпие повече, заспива.
към беседата >>
А пък то точно обратното става.
Ако човек нямаше огледало, щеше ли да познае, че остарява? Като отслабнат краката му, той почва да мисли, че е остарял вече. Човек като почне да остарява, почва да не му се мисли вече и почва да не му се работи вече. И като остарее, става много взискателен на яденето и почва да казва какво трябва да му дадат и мисли, че като яде много, ще се подмлади.
А пък то точно обратното става.
Като остарее човек, става някой път много взискателен: това-онова не му е приятно. Старостта, това е едно човешко понятие. Ако на вас ви дадат сега да пожелаете, какво бихте желали: да остарявате ли или да не остарявате? Въпреки че не искате да остарявате, пак остарявате.
към беседата >>
Задаваш си въпрос: „Какво го кара дявола да идва?
Тогава помисли какво нещо е Господ. Щом дойде Господ, дойде просветлението и ти си готов да услужиш на този или на онзи. Щом имаш добро разположение, Господ е дошъл; щом имаш лошо разположение, дяволът е дошъл.
Задаваш си въпрос: „Какво го кара дявола да идва?
“ А пък тебе какво те кара да викаш дявола сега? Ако човек пие вино, какво го кара? Той мисли, че като пие винце, че то ще му предаде нещо. Действително, след първата чашка става му весело, но като си изпие три чаши, почва да става малко разтрогнат, после клюмва и като си изпие повече, заспива. Като пийне много, става много щедър, ще даде и на другите.
към беседата >>
Като остарее човек, става някой път много взискателен: това-онова не му е приятно.
Ако човек нямаше огледало, щеше ли да познае, че остарява? Като отслабнат краката му, той почва да мисли, че е остарял вече. Човек като почне да остарява, почва да не му се мисли вече и почва да не му се работи вече. И като остарее, става много взискателен на яденето и почва да казва какво трябва да му дадат и мисли, че като яде много, ще се подмлади. А пък то точно обратното става.
Като остарее човек, става някой път много взискателен: това-онова не му е приятно.
Старостта, това е едно човешко понятие. Ако на вас ви дадат сега да пожелаете, какво бихте желали: да остарявате ли или да не остарявате? Въпреки че не искате да остарявате, пак остарявате.
към беседата >>
“ А пък тебе какво те кара да викаш дявола сега?
Тогава помисли какво нещо е Господ. Щом дойде Господ, дойде просветлението и ти си готов да услужиш на този или на онзи. Щом имаш добро разположение, Господ е дошъл; щом имаш лошо разположение, дяволът е дошъл. Задаваш си въпрос: „Какво го кара дявола да идва?
“ А пък тебе какво те кара да викаш дявола сега?
Ако човек пие вино, какво го кара? Той мисли, че като пие винце, че то ще му предаде нещо. Действително, след първата чашка става му весело, но като си изпие три чаши, почва да става малко разтрогнат, после клюмва и като си изпие повече, заспива. Като пийне много, става много щедър, ще даде и на другите. И току видиш, че казва: „Я дайте му.“ И ако няма нищо в джоба си, каквото има отвътре, ще ти даде.
към беседата >>
Старостта, това е едно човешко понятие.
Като отслабнат краката му, той почва да мисли, че е остарял вече. Човек като почне да остарява, почва да не му се мисли вече и почва да не му се работи вече. И като остарее, става много взискателен на яденето и почва да казва какво трябва да му дадат и мисли, че като яде много, ще се подмлади. А пък то точно обратното става. Като остарее човек, става някой път много взискателен: това-онова не му е приятно.
Старостта, това е едно човешко понятие.
Ако на вас ви дадат сега да пожелаете, какво бихте желали: да остарявате ли или да не остарявате? Въпреки че не искате да остарявате, пак остарявате.
към беседата >>
Ако човек пие вино, какво го кара?
Тогава помисли какво нещо е Господ. Щом дойде Господ, дойде просветлението и ти си готов да услужиш на този или на онзи. Щом имаш добро разположение, Господ е дошъл; щом имаш лошо разположение, дяволът е дошъл. Задаваш си въпрос: „Какво го кара дявола да идва? “ А пък тебе какво те кара да викаш дявола сега?
Ако човек пие вино, какво го кара?
Той мисли, че като пие винце, че то ще му предаде нещо. Действително, след първата чашка става му весело, но като си изпие три чаши, почва да става малко разтрогнат, после клюмва и като си изпие повече, заспива. Като пийне много, става много щедър, ще даде и на другите. И току видиш, че казва: „Я дайте му.“ И ако няма нищо в джоба си, каквото има отвътре, ще ти даде. Бихте ли желали това, което отвътре той има, да го приеме[те]?
към беседата >>
Ако на вас ви дадат сега да пожелаете, какво бихте желали: да остарявате ли или да не остарявате?
Човек като почне да остарява, почва да не му се мисли вече и почва да не му се работи вече. И като остарее, става много взискателен на яденето и почва да казва какво трябва да му дадат и мисли, че като яде много, ще се подмлади. А пък то точно обратното става. Като остарее човек, става някой път много взискателен: това-онова не му е приятно. Старостта, това е едно човешко понятие.
Ако на вас ви дадат сега да пожелаете, какво бихте желали: да остарявате ли или да не остарявате?
Въпреки че не искате да остарявате, пак остарявате.
към беседата >>
Той мисли, че като пие винце, че то ще му предаде нещо.
Щом дойде Господ, дойде просветлението и ти си готов да услужиш на този или на онзи. Щом имаш добро разположение, Господ е дошъл; щом имаш лошо разположение, дяволът е дошъл. Задаваш си въпрос: „Какво го кара дявола да идва? “ А пък тебе какво те кара да викаш дявола сега? Ако човек пие вино, какво го кара?
Той мисли, че като пие винце, че то ще му предаде нещо.
Действително, след първата чашка става му весело, но като си изпие три чаши, почва да става малко разтрогнат, после клюмва и като си изпие повече, заспива. Като пийне много, става много щедър, ще даде и на другите. И току видиш, че казва: „Я дайте му.“ И ако няма нищо в джоба си, каквото има отвътре, ще ти даде. Бихте ли желали това, което отвътре той има, да го приеме[те]?
към беседата >>
Въпреки че не искате да остарявате, пак остарявате.
И като остарее, става много взискателен на яденето и почва да казва какво трябва да му дадат и мисли, че като яде много, ще се подмлади. А пък то точно обратното става. Като остарее човек, става някой път много взискателен: това-онова не му е приятно. Старостта, това е едно човешко понятие. Ако на вас ви дадат сега да пожелаете, какво бихте желали: да остарявате ли или да не остарявате?
Въпреки че не искате да остарявате, пак остарявате.
към беседата >>
Действително, след първата чашка става му весело, но като си изпие три чаши, почва да става малко разтрогнат, после клюмва и като си изпие повече, заспива.
Щом имаш добро разположение, Господ е дошъл; щом имаш лошо разположение, дяволът е дошъл. Задаваш си въпрос: „Какво го кара дявола да идва? “ А пък тебе какво те кара да викаш дявола сега? Ако човек пие вино, какво го кара? Той мисли, че като пие винце, че то ще му предаде нещо.
Действително, след първата чашка става му весело, но като си изпие три чаши, почва да става малко разтрогнат, после клюмва и като си изпие повече, заспива.
Като пийне много, става много щедър, ще даде и на другите. И току видиш, че казва: „Я дайте му.“ И ако няма нищо в джоба си, каквото има отвътре, ще ти даде. Бихте ли желали това, което отвътре той има, да го приеме[те]?
към беседата >>
Казват някои, че човек остарява, понеже има съзнание.
Казват някои, че човек остарява, понеже има съзнание.
Но животните, които нямат това съзнание, което има човек, и те остаряват. Дърветата, и те остаряват. Ако наблюдавате едно растение, можете да познаете как то е прекарало. Цялата му история е отбелязана във вътрешната му форма. И препятствията, които е срещало то, са отбелязани в неговите клони.
към беседата >>
Като пийне много, става много щедър, ще даде и на другите.
Задаваш си въпрос: „Какво го кара дявола да идва? “ А пък тебе какво те кара да викаш дявола сега? Ако човек пие вино, какво го кара? Той мисли, че като пие винце, че то ще му предаде нещо. Действително, след първата чашка става му весело, но като си изпие три чаши, почва да става малко разтрогнат, после клюмва и като си изпие повече, заспива.
Като пийне много, става много щедър, ще даде и на другите.
И току видиш, че казва: „Я дайте му.“ И ако няма нищо в джоба си, каквото има отвътре, ще ти даде. Бихте ли желали това, което отвътре той има, да го приеме[те]?
към беседата >>
Но животните, които нямат това съзнание, което има човек, и те остаряват.
Казват някои, че човек остарява, понеже има съзнание.
Но животните, които нямат това съзнание, което има човек, и те остаряват.
Дърветата, и те остаряват. Ако наблюдавате едно растение, можете да познаете как то е прекарало. Цялата му история е отбелязана във вътрешната му форма. И препятствията, които е срещало то, са отбелязани в неговите клони. Та, големите противоречия, които човек е срещал в живота си, се отбелязват при остаряването.
към беседата >>
И току видиш, че казва: „Я дайте му.“ И ако няма нищо в джоба си, каквото има отвътре, ще ти даде.
“ А пък тебе какво те кара да викаш дявола сега? Ако човек пие вино, какво го кара? Той мисли, че като пие винце, че то ще му предаде нещо. Действително, след първата чашка става му весело, но като си изпие три чаши, почва да става малко разтрогнат, после клюмва и като си изпие повече, заспива. Като пийне много, става много щедър, ще даде и на другите.
И току видиш, че казва: „Я дайте му.“ И ако няма нищо в джоба си, каквото има отвътре, ще ти даде.
Бихте ли желали това, което отвътре той има, да го приеме[те]?
към беседата >>
Дърветата, и те остаряват.
Казват някои, че човек остарява, понеже има съзнание. Но животните, които нямат това съзнание, което има човек, и те остаряват.
Дърветата, и те остаряват.
Ако наблюдавате едно растение, можете да познаете как то е прекарало. Цялата му история е отбелязана във вътрешната му форма. И препятствията, които е срещало то, са отбелязани в неговите клони. Та, големите противоречия, които човек е срещал в живота си, се отбелязват при остаряването.
към беседата >>
Бихте ли желали това, което отвътре той има, да го приеме[те]?
Ако човек пие вино, какво го кара? Той мисли, че като пие винце, че то ще му предаде нещо. Действително, след първата чашка става му весело, но като си изпие три чаши, почва да става малко разтрогнат, после клюмва и като си изпие повече, заспива. Като пийне много, става много щедър, ще даде и на другите. И току видиш, че казва: „Я дайте му.“ И ако няма нищо в джоба си, каквото има отвътре, ще ти даде.
Бихте ли желали това, което отвътре той има, да го приеме[те]?
към беседата >>
Ако наблюдавате едно растение, можете да познаете как то е прекарало.
Казват някои, че човек остарява, понеже има съзнание. Но животните, които нямат това съзнание, което има човек, и те остаряват. Дърветата, и те остаряват.
Ако наблюдавате едно растение, можете да познаете как то е прекарало.
Цялата му история е отбелязана във вътрешната му форма. И препятствията, които е срещало то, са отбелязани в неговите клони. Та, големите противоречия, които човек е срещал в живота си, се отбелязват при остаряването.
към беседата >>
Някой път ние сме смешни, когато има някои лоши работи в нас и ги дадем навън.
Някой път ние сме смешни, когато има някои лоши работи в нас и ги дадем навън.
Никаква лоша дума да не излиза от тебе. Лошата дума прекарайте през друго място. Никога лоша дума не прекарвайте през вашите уста. Когато видиш нещо лошо в живота си, затвори очите си: не гледай лошите работи. Да допуснем, че някой се отнася много зле с някого.
към беседата >>
Цялата му история е отбелязана във вътрешната му форма.
Казват някои, че човек остарява, понеже има съзнание. Но животните, които нямат това съзнание, което има човек, и те остаряват. Дърветата, и те остаряват. Ако наблюдавате едно растение, можете да познаете как то е прекарало.
Цялата му история е отбелязана във вътрешната му форма.
И препятствията, които е срещало то, са отбелязани в неговите клони. Та, големите противоречия, които човек е срещал в живота си, се отбелязват при остаряването.
към беседата >>
Никаква лоша дума да не излиза от тебе.
Някой път ние сме смешни, когато има някои лоши работи в нас и ги дадем навън.
Никаква лоша дума да не излиза от тебе.
Лошата дума прекарайте през друго място. Никога лоша дума не прекарвайте през вашите уста. Когато видиш нещо лошо в живота си, затвори очите си: не гледай лошите работи. Да допуснем, че някой се отнася много зле с някого. Преди години бяха се събрали 10 000 души да гледат как бесят един човек.
към беседата >>
И препятствията, които е срещало то, са отбелязани в неговите клони.
Казват някои, че човек остарява, понеже има съзнание. Но животните, които нямат това съзнание, което има човек, и те остаряват. Дърветата, и те остаряват. Ако наблюдавате едно растение, можете да познаете как то е прекарало. Цялата му история е отбелязана във вътрешната му форма.
И препятствията, които е срещало то, са отбелязани в неговите клони.
Та, големите противоречия, които човек е срещал в живота си, се отбелязват при остаряването.
към беседата >>
Лошата дума прекарайте през друго място.
Някой път ние сме смешни, когато има някои лоши работи в нас и ги дадем навън. Никаква лоша дума да не излиза от тебе.
Лошата дума прекарайте през друго място.
Никога лоша дума не прекарвайте през вашите уста. Когато видиш нещо лошо в живота си, затвори очите си: не гледай лошите работи. Да допуснем, че някой се отнася много зле с някого. Преди години бяха се събрали 10 000 души да гледат как бесят един човек. Турили му въжето и ще гледат как ще го бесят.
към беседата >>
Та, големите противоречия, които човек е срещал в живота си, се отбелязват при остаряването.
Но животните, които нямат това съзнание, което има човек, и те остаряват. Дърветата, и те остаряват. Ако наблюдавате едно растение, можете да познаете как то е прекарало. Цялата му история е отбелязана във вътрешната му форма. И препятствията, които е срещало то, са отбелязани в неговите клони.
Та, големите противоречия, които човек е срещал в живота си, се отбелязват при остаряването.
към беседата >>
Никога лоша дума не прекарвайте през вашите уста.
Някой път ние сме смешни, когато има някои лоши работи в нас и ги дадем навън. Никаква лоша дума да не излиза от тебе. Лошата дума прекарайте през друго място.
Никога лоша дума не прекарвайте през вашите уста.
Когато видиш нещо лошо в живота си, затвори очите си: не гледай лошите работи. Да допуснем, че някой се отнася много зле с някого. Преди години бяха се събрали 10 000 души да гледат как бесят един човек. Турили му въжето и ще гледат как ще го бесят. Не ходи да гледаш как бесят хората.
към беседата >>
С остаряването на човека се дават методи за подмладяване.
С остаряването на човека се дават методи за подмладяване.
Като остарее човек, у него се явява желание да се подмлади. Старостта е един метод за подмладяване. Но има и други методи, по-резки. И много пъти на човек не му се иска да си замине за онзи свят, за да се подмлади.
към беседата >>
Когато видиш нещо лошо в живота си, затвори очите си: не гледай лошите работи.
Някой път ние сме смешни, когато има някои лоши работи в нас и ги дадем навън. Никаква лоша дума да не излиза от тебе. Лошата дума прекарайте през друго място. Никога лоша дума не прекарвайте през вашите уста.
Когато видиш нещо лошо в живота си, затвори очите си: не гледай лошите работи.
Да допуснем, че някой се отнася много зле с някого. Преди години бяха се събрали 10 000 души да гледат как бесят един човек. Турили му въжето и ще гледат как ще го бесят. Не ходи да гледаш как бесят хората. Ако снемат някой човек от бесилката и му дават живот, ще научиш нещо.
към беседата >>
Като остарее човек, у него се явява желание да се подмлади.
С остаряването на човека се дават методи за подмладяване.
Като остарее човек, у него се явява желание да се подмлади.
Старостта е един метод за подмладяване. Но има и други методи, по-резки. И много пъти на човек не му се иска да си замине за онзи свят, за да се подмлади.
към беседата >>
Да допуснем, че някой се отнася много зле с някого.
Някой път ние сме смешни, когато има някои лоши работи в нас и ги дадем навън. Никаква лоша дума да не излиза от тебе. Лошата дума прекарайте през друго място. Никога лоша дума не прекарвайте през вашите уста. Когато видиш нещо лошо в живота си, затвори очите си: не гледай лошите работи.
Да допуснем, че някой се отнася много зле с някого.
Преди години бяха се събрали 10 000 души да гледат как бесят един човек. Турили му въжето и ще гледат как ще го бесят. Не ходи да гледаш как бесят хората. Ако снемат някой човек от бесилката и му дават живот, ще научиш нещо. А пък ако гледаш как бесят, това ще се отрази зле върху тебе.
към беседата >>
Старостта е един метод за подмладяване.
С остаряването на човека се дават методи за подмладяване. Като остарее човек, у него се явява желание да се подмлади.
Старостта е един метод за подмладяване.
Но има и други методи, по-резки. И много пъти на човек не му се иска да си замине за онзи свят, за да се подмлади.
към беседата >>
Преди години бяха се събрали 10 000 души да гледат как бесят един човек.
Никаква лоша дума да не излиза от тебе. Лошата дума прекарайте през друго място. Никога лоша дума не прекарвайте през вашите уста. Когато видиш нещо лошо в живота си, затвори очите си: не гледай лошите работи. Да допуснем, че някой се отнася много зле с някого.
Преди години бяха се събрали 10 000 души да гледат как бесят един човек.
Турили му въжето и ще гледат как ще го бесят. Не ходи да гледаш как бесят хората. Ако снемат някой човек от бесилката и му дават живот, ще научиш нещо. А пък ако гледаш как бесят, това ще се отрази зле върху тебе. Всички лоши работи, това са една кал, която не ни ползува.
към беседата >>
Но има и други методи, по-резки.
С остаряването на човека се дават методи за подмладяване. Като остарее човек, у него се явява желание да се подмлади. Старостта е един метод за подмладяване.
Но има и други методи, по-резки.
И много пъти на човек не му се иска да си замине за онзи свят, за да се подмлади.
към беседата >>
Турили му въжето и ще гледат как ще го бесят.
Лошата дума прекарайте през друго място. Никога лоша дума не прекарвайте през вашите уста. Когато видиш нещо лошо в живота си, затвори очите си: не гледай лошите работи. Да допуснем, че някой се отнася много зле с някого. Преди години бяха се събрали 10 000 души да гледат как бесят един човек.
Турили му въжето и ще гледат как ще го бесят.
Не ходи да гледаш как бесят хората. Ако снемат някой човек от бесилката и му дават живот, ще научиш нещо. А пък ако гледаш как бесят, това ще се отрази зле върху тебе. Всички лоши работи, това са една кал, която не ни ползува. Например някой говори зле – тури памук в ушите си и не слушай.
към беседата >>
И много пъти на човек не му се иска да си замине за онзи свят, за да се подмлади.
С остаряването на човека се дават методи за подмладяване. Като остарее човек, у него се явява желание да се подмлади. Старостта е един метод за подмладяване. Но има и други методи, по-резки.
И много пъти на човек не му се иска да си замине за онзи свят, за да се подмлади.
към беседата >>
Не ходи да гледаш как бесят хората.
Никога лоша дума не прекарвайте през вашите уста. Когато видиш нещо лошо в живота си, затвори очите си: не гледай лошите работи. Да допуснем, че някой се отнася много зле с някого. Преди години бяха се събрали 10 000 души да гледат как бесят един човек. Турили му въжето и ще гледат как ще го бесят.
Не ходи да гледаш как бесят хората.
Ако снемат някой човек от бесилката и му дават живот, ще научиш нещо. А пък ако гледаш как бесят, това ще се отрази зле върху тебе. Всички лоши работи, това са една кал, която не ни ползува. Например някой говори зле – тури памук в ушите си и не слушай. Ако говори хубаво, слушай го.
към беседата >>
Ако ви турят като учители, как бихте възпитали малките деца?
Ако ви турят като учители, как бихте възпитали малките деца?
Колко методи знаете? Какъв метод ще приложите за възпитанието им? Да кажем, че имате 10 житни зърна. Ако ги посеете, всяко зърно ще даде някакъв резултат – житни зърна. Но ако съберете на едно място 10 души, те винаги няма да дадат същия резултат.
към беседата >>
Ако снемат някой човек от бесилката и му дават живот, ще научиш нещо.
Когато видиш нещо лошо в живота си, затвори очите си: не гледай лошите работи. Да допуснем, че някой се отнася много зле с някого. Преди години бяха се събрали 10 000 души да гледат как бесят един човек. Турили му въжето и ще гледат как ще го бесят. Не ходи да гледаш как бесят хората.
Ако снемат някой човек от бесилката и му дават живот, ще научиш нещо.
А пък ако гледаш как бесят, това ще се отрази зле върху тебе. Всички лоши работи, това са една кал, която не ни ползува. Например някой говори зле – тури памук в ушите си и не слушай. Ако говори хубаво, слушай го. Ако говори зле, запуши ушите си.
към беседата >>
Колко методи знаете?
Ако ви турят като учители, как бихте възпитали малките деца?
Колко методи знаете?
Какъв метод ще приложите за възпитанието им? Да кажем, че имате 10 житни зърна. Ако ги посеете, всяко зърно ще даде някакъв резултат – житни зърна. Но ако съберете на едно място 10 души, те винаги няма да дадат същия резултат. Представете си, че единият е художник, вторият е музикант, третият – архитект, четвъртият – лекар, петият – проповедник и т.н.
към беседата >>
А пък ако гледаш как бесят, това ще се отрази зле върху тебе.
Да допуснем, че някой се отнася много зле с някого. Преди години бяха се събрали 10 000 души да гледат как бесят един човек. Турили му въжето и ще гледат как ще го бесят. Не ходи да гледаш как бесят хората. Ако снемат някой човек от бесилката и му дават живот, ще научиш нещо.
А пък ако гледаш как бесят, това ще се отрази зле върху тебе.
Всички лоши работи, това са една кал, която не ни ползува. Например някой говори зле – тури памук в ушите си и не слушай. Ако говори хубаво, слушай го. Ако говори зле, запуши ушите си. Това може да го направиш.
към беседата >>
Какъв метод ще приложите за възпитанието им?
Ако ви турят като учители, как бихте възпитали малките деца? Колко методи знаете?
Какъв метод ще приложите за възпитанието им?
Да кажем, че имате 10 житни зърна. Ако ги посеете, всяко зърно ще даде някакъв резултат – житни зърна. Но ако съберете на едно място 10 души, те винаги няма да дадат същия резултат. Представете си, че единият е художник, вторият е музикант, третият – архитект, четвъртият – лекар, петият – проповедник и т.н. Този, който е лекар, ще търси болни хора.
към беседата >>
Всички лоши работи, това са една кал, която не ни ползува.
Преди години бяха се събрали 10 000 души да гледат как бесят един човек. Турили му въжето и ще гледат как ще го бесят. Не ходи да гледаш как бесят хората. Ако снемат някой човек от бесилката и му дават живот, ще научиш нещо. А пък ако гледаш как бесят, това ще се отрази зле върху тебе.
Всички лоши работи, това са една кал, която не ни ползува.
Например някой говори зле – тури памук в ушите си и не слушай. Ако говори хубаво, слушай го. Ако говори зле, запуши ушите си. Това може да го направиш.
към беседата >>
Да кажем, че имате 10 житни зърна.
Ако ви турят като учители, как бихте възпитали малките деца? Колко методи знаете? Какъв метод ще приложите за възпитанието им?
Да кажем, че имате 10 житни зърна.
Ако ги посеете, всяко зърно ще даде някакъв резултат – житни зърна. Но ако съберете на едно място 10 души, те винаги няма да дадат същия резултат. Представете си, че единият е художник, вторият е музикант, третият – архитект, четвъртият – лекар, петият – проповедник и т.н. Този, който е лекар, ще търси болни хора. Ще те хване за ръката и ще ти пипа пулса.
към беседата >>
Например някой говори зле – тури памук в ушите си и не слушай.
Турили му въжето и ще гледат как ще го бесят. Не ходи да гледаш как бесят хората. Ако снемат някой човек от бесилката и му дават живот, ще научиш нещо. А пък ако гледаш как бесят, това ще се отрази зле върху тебе. Всички лоши работи, това са една кал, която не ни ползува.
Например някой говори зле – тури памук в ушите си и не слушай.
Ако говори хубаво, слушай го. Ако говори зле, запуши ушите си. Това може да го направиш.
към беседата >>
Ако ги посеете, всяко зърно ще даде някакъв резултат – житни зърна.
Ако ви турят като учители, как бихте възпитали малките деца? Колко методи знаете? Какъв метод ще приложите за възпитанието им? Да кажем, че имате 10 житни зърна.
Ако ги посеете, всяко зърно ще даде някакъв резултат – житни зърна.
Но ако съберете на едно място 10 души, те винаги няма да дадат същия резултат. Представете си, че единият е художник, вторият е музикант, третият – архитект, четвъртият – лекар, петият – проповедник и т.н. Този, който е лекар, ще търси болни хора. Ще те хване за ръката и ще ти пипа пулса. Интересува се от сърцето ви.
към беседата >>
Ако говори хубаво, слушай го.
Не ходи да гледаш как бесят хората. Ако снемат някой човек от бесилката и му дават живот, ще научиш нещо. А пък ако гледаш как бесят, това ще се отрази зле върху тебе. Всички лоши работи, това са една кал, която не ни ползува. Например някой говори зле – тури памук в ушите си и не слушай.
Ако говори хубаво, слушай го.
Ако говори зле, запуши ушите си. Това може да го направиш.
към беседата >>
Но ако съберете на едно място 10 души, те винаги няма да дадат същия резултат.
Ако ви турят като учители, как бихте възпитали малките деца? Колко методи знаете? Какъв метод ще приложите за възпитанието им? Да кажем, че имате 10 житни зърна. Ако ги посеете, всяко зърно ще даде някакъв резултат – житни зърна.
Но ако съберете на едно място 10 души, те винаги няма да дадат същия резултат.
Представете си, че единият е художник, вторият е музикант, третият – архитект, четвъртият – лекар, петият – проповедник и т.н. Този, който е лекар, ще търси болни хора. Ще те хване за ръката и ще ти пипа пулса. Интересува се от сърцето ви. Този, който е художник, ще ти каже: „Я ми позирай“ и ще вземе четка да те рисува.
към беседата >>
Ако говори зле, запуши ушите си.
Ако снемат някой човек от бесилката и му дават живот, ще научиш нещо. А пък ако гледаш как бесят, това ще се отрази зле върху тебе. Всички лоши работи, това са една кал, която не ни ползува. Например някой говори зле – тури памук в ушите си и не слушай. Ако говори хубаво, слушай го.
Ако говори зле, запуши ушите си.
Това може да го направиш.
към беседата >>
Представете си, че единият е художник, вторият е музикант, третият – архитект, четвъртият – лекар, петият – проповедник и т.н.
Колко методи знаете? Какъв метод ще приложите за възпитанието им? Да кажем, че имате 10 житни зърна. Ако ги посеете, всяко зърно ще даде някакъв резултат – житни зърна. Но ако съберете на едно място 10 души, те винаги няма да дадат същия резултат.
Представете си, че единият е художник, вторият е музикант, третият – архитект, четвъртият – лекар, петият – проповедник и т.н.
Този, който е лекар, ще търси болни хора. Ще те хване за ръката и ще ти пипа пулса. Интересува се от сърцето ви. Този, който е художник, ще ти каже: „Я ми позирай“ и ще вземе четка да те рисува. Този пък, който е оратор, ще почне да ти декламира.
към беседата >>
Това може да го направиш.
А пък ако гледаш как бесят, това ще се отрази зле върху тебе. Всички лоши работи, това са една кал, която не ни ползува. Например някой говори зле – тури памук в ушите си и не слушай. Ако говори хубаво, слушай го. Ако говори зле, запуши ушите си.
Това може да го направиш.
към беседата >>
Този, който е лекар, ще търси болни хора.
Какъв метод ще приложите за възпитанието им? Да кажем, че имате 10 житни зърна. Ако ги посеете, всяко зърно ще даде някакъв резултат – житни зърна. Но ако съберете на едно място 10 души, те винаги няма да дадат същия резултат. Представете си, че единият е художник, вторият е музикант, третият – архитект, четвъртият – лекар, петият – проповедник и т.н.
Този, който е лекар, ще търси болни хора.
Ще те хване за ръката и ще ти пипа пулса. Интересува се от сърцето ви. Този, който е художник, ще ти каже: „Я ми позирай“ и ще вземе четка да те рисува. Този пък, който е оратор, ще почне да ти декламира. Десет души са, но колко различни прояви ще имат.
към беседата >>
Тия хора в света, които се бият – англичани и германци, те са от най-културните хора.
Тия хора в света, които се бият – англичани и германци, те са от най-културните хора.
Два културни народа – германци и англичани, си пущат едни на други бомби по 1500 килограма. И хиляди, хиляди бомби са пуснали германците над Лондон и много хиляди бомби са пуснали англичаните над Берлин. Който не обича германците, казва за тях: „Хак им е.“ И който не обича англичаните, казва: „Хак им е.“ Ако са пуснати над Лондон бомби, какво те ползува това? Това е неразбиране. Ако германците бяха пуснали 3 милиона подаръци над Лондон за бедните и ако англичаните бяха пуснали над Берлин 3 милиона подаръци за бедните, аз разбирам такива бомби.
към беседата >>
Ще те хване за ръката и ще ти пипа пулса.
Да кажем, че имате 10 житни зърна. Ако ги посеете, всяко зърно ще даде някакъв резултат – житни зърна. Но ако съберете на едно място 10 души, те винаги няма да дадат същия резултат. Представете си, че единият е художник, вторият е музикант, третият – архитект, четвъртият – лекар, петият – проповедник и т.н. Този, който е лекар, ще търси болни хора.
Ще те хване за ръката и ще ти пипа пулса.
Интересува се от сърцето ви. Този, който е художник, ще ти каже: „Я ми позирай“ и ще вземе четка да те рисува. Този пък, който е оратор, ще почне да ти декламира. Десет души са, но колко различни прояви ще имат. А житните зърна, като ги посееш, по един и същ начин ще се проявят.
към беседата >>
Два културни народа – германци и англичани, си пущат едни на други бомби по 1500 килограма.
Тия хора в света, които се бият – англичани и германци, те са от най-културните хора.
Два културни народа – германци и англичани, си пущат едни на други бомби по 1500 килограма.
И хиляди, хиляди бомби са пуснали германците над Лондон и много хиляди бомби са пуснали англичаните над Берлин. Който не обича германците, казва за тях: „Хак им е.“ И който не обича англичаните, казва: „Хак им е.“ Ако са пуснати над Лондон бомби, какво те ползува това? Това е неразбиране. Ако германците бяха пуснали 3 милиона подаръци над Лондон за бедните и ако англичаните бяха пуснали над Берлин 3 милиона подаръци за бедните, аз разбирам такива бомби.
към беседата >>
Интересува се от сърцето ви.
Ако ги посеете, всяко зърно ще даде някакъв резултат – житни зърна. Но ако съберете на едно място 10 души, те винаги няма да дадат същия резултат. Представете си, че единият е художник, вторият е музикант, третият – архитект, четвъртият – лекар, петият – проповедник и т.н. Този, който е лекар, ще търси болни хора. Ще те хване за ръката и ще ти пипа пулса.
Интересува се от сърцето ви.
Този, който е художник, ще ти каже: „Я ми позирай“ и ще вземе четка да те рисува. Този пък, който е оратор, ще почне да ти декламира. Десет души са, но колко различни прояви ще имат. А житните зърна, като ги посееш, по един и същ начин ще се проявят. А пък десеттях различни хора по десет начина ще се проявят.
към беседата >>
И хиляди, хиляди бомби са пуснали германците над Лондон и много хиляди бомби са пуснали англичаните над Берлин.
Тия хора в света, които се бият – англичани и германци, те са от най-културните хора. Два културни народа – германци и англичани, си пущат едни на други бомби по 1500 килограма.
И хиляди, хиляди бомби са пуснали германците над Лондон и много хиляди бомби са пуснали англичаните над Берлин.
Който не обича германците, казва за тях: „Хак им е.“ И който не обича англичаните, казва: „Хак им е.“ Ако са пуснати над Лондон бомби, какво те ползува това? Това е неразбиране. Ако германците бяха пуснали 3 милиона подаръци над Лондон за бедните и ако англичаните бяха пуснали над Берлин 3 милиона подаръци за бедните, аз разбирам такива бомби.
към беседата >>
Този, който е художник, ще ти каже: „Я ми позирай“ и ще вземе четка да те рисува.
Но ако съберете на едно място 10 души, те винаги няма да дадат същия резултат. Представете си, че единият е художник, вторият е музикант, третият – архитект, четвъртият – лекар, петият – проповедник и т.н. Този, който е лекар, ще търси болни хора. Ще те хване за ръката и ще ти пипа пулса. Интересува се от сърцето ви.
Този, който е художник, ще ти каже: „Я ми позирай“ и ще вземе четка да те рисува.
Този пък, който е оратор, ще почне да ти декламира. Десет души са, но колко различни прояви ще имат. А житните зърна, като ги посееш, по един и същ начин ще се проявят. А пък десеттях различни хора по десет начина ще се проявят.
към беседата >>
Който не обича германците, казва за тях: „Хак им е.“ И който не обича англичаните, казва: „Хак им е.“ Ако са пуснати над Лондон бомби, какво те ползува това?
Тия хора в света, които се бият – англичани и германци, те са от най-културните хора. Два културни народа – германци и англичани, си пущат едни на други бомби по 1500 килограма. И хиляди, хиляди бомби са пуснали германците над Лондон и много хиляди бомби са пуснали англичаните над Берлин.
Който не обича германците, казва за тях: „Хак им е.“ И който не обича англичаните, казва: „Хак им е.“ Ако са пуснати над Лондон бомби, какво те ползува това?
Това е неразбиране. Ако германците бяха пуснали 3 милиона подаръци над Лондон за бедните и ако англичаните бяха пуснали над Берлин 3 милиона подаръци за бедните, аз разбирам такива бомби.
към беседата >>
Този пък, който е оратор, ще почне да ти декламира.
Представете си, че единият е художник, вторият е музикант, третият – архитект, четвъртият – лекар, петият – проповедник и т.н. Този, който е лекар, ще търси болни хора. Ще те хване за ръката и ще ти пипа пулса. Интересува се от сърцето ви. Този, който е художник, ще ти каже: „Я ми позирай“ и ще вземе четка да те рисува.
Този пък, който е оратор, ще почне да ти декламира.
Десет души са, но колко различни прояви ще имат. А житните зърна, като ги посееш, по един и същ начин ще се проявят. А пък десеттях различни хора по десет начина ще се проявят.
към беседата >>
Това е неразбиране.
Тия хора в света, които се бият – англичани и германци, те са от най-културните хора. Два културни народа – германци и англичани, си пущат едни на други бомби по 1500 килограма. И хиляди, хиляди бомби са пуснали германците над Лондон и много хиляди бомби са пуснали англичаните над Берлин. Който не обича германците, казва за тях: „Хак им е.“ И който не обича англичаните, казва: „Хак им е.“ Ако са пуснати над Лондон бомби, какво те ползува това?
Това е неразбиране.
Ако германците бяха пуснали 3 милиона подаръци над Лондон за бедните и ако англичаните бяха пуснали над Берлин 3 милиона подаръци за бедните, аз разбирам такива бомби.
към беседата >>
Десет души са, но колко различни прояви ще имат.
Този, който е лекар, ще търси болни хора. Ще те хване за ръката и ще ти пипа пулса. Интересува се от сърцето ви. Този, който е художник, ще ти каже: „Я ми позирай“ и ще вземе четка да те рисува. Този пък, който е оратор, ще почне да ти декламира.
Десет души са, но колко различни прояви ще имат.
А житните зърна, като ги посееш, по един и същ начин ще се проявят. А пък десеттях различни хора по десет начина ще се проявят.
към беседата >>
Ако германците бяха пуснали 3 милиона подаръци над Лондон за бедните и ако англичаните бяха пуснали над Берлин 3 милиона подаръци за бедните, аз разбирам такива бомби.
Тия хора в света, които се бият – англичани и германци, те са от най-културните хора. Два културни народа – германци и англичани, си пущат едни на други бомби по 1500 килограма. И хиляди, хиляди бомби са пуснали германците над Лондон и много хиляди бомби са пуснали англичаните над Берлин. Който не обича германците, казва за тях: „Хак им е.“ И който не обича англичаните, казва: „Хак им е.“ Ако са пуснати над Лондон бомби, какво те ползува това? Това е неразбиране.
Ако германците бяха пуснали 3 милиона подаръци над Лондон за бедните и ако англичаните бяха пуснали над Берлин 3 милиона подаръци за бедните, аз разбирам такива бомби.
към беседата >>
А житните зърна, като ги посееш, по един и същ начин ще се проявят.
Ще те хване за ръката и ще ти пипа пулса. Интересува се от сърцето ви. Този, който е художник, ще ти каже: „Я ми позирай“ и ще вземе четка да те рисува. Този пък, който е оратор, ще почне да ти декламира. Десет души са, но колко различни прояви ще имат.
А житните зърна, като ги посееш, по един и същ начин ще се проявят.
А пък десеттях различни хора по десет начина ще се проявят.
към беседата >>
Всеки един от вас, като германците и англичаните, всеки ден по толкоз бомби пускате.
Всеки един от вас, като германците и англичаните, всеки ден по толкоз бомби пускате.
Ти имаш една неестествена мисъл – тя е бомба.
към беседата >>
А пък десеттях различни хора по десет начина ще се проявят.
Интересува се от сърцето ви. Този, който е художник, ще ти каже: „Я ми позирай“ и ще вземе четка да те рисува. Този пък, който е оратор, ще почне да ти декламира. Десет души са, но колко различни прояви ще имат. А житните зърна, като ги посееш, по един и същ начин ще се проявят.
А пък десеттях различни хора по десет начина ще се проявят.
към беседата >>
Ти имаш една неестествена мисъл – тя е бомба.
Всеки един от вас, като германците и англичаните, всеки ден по толкоз бомби пускате.
Ти имаш една неестествена мисъл – тя е бомба.
към беседата >>
Не искам сега да ви разкривам някои закони.
Не искам сега да ви разкривам някои закони.
От върха на носа на един човек можеш да познаеш дали ще бъде здрав или болен, ще успее ли или не, ще му върви ли работата или не. Онези разложените хора, с широко сърце, имат и широк нос. Някой път казвате: „Широко сърце“. Но широкото сърце е свързано с широк нос, а пък припряното, тясното сърце е свързано с тесния нос. Човек с тесен нос е припрян.
към беседата >>
Та казвам: Бъдещото поколение трябва да изправи тези неправди, които стават.
Та казвам: Бъдещото поколение трябва да изправи тези неправди, които стават.
Тези неправди, които стават, са резултат на неправди, които са станали, това е резултат на миналото. И следователно от резултатите ний трябва да схванем какви са причинните връзки между явленията и трябва да схванем какво трябва да се направи, за да дойде новият живот на Земята. То иде в света. Англичаните са много набожни. С милиони разпространяват навсякъде Евангелието и Библията.
към беседата >>
От върха на носа на един човек можеш да познаеш дали ще бъде здрав или болен, ще успее ли или не, ще му върви ли работата или не.
Не искам сега да ви разкривам някои закони.
От върха на носа на един човек можеш да познаеш дали ще бъде здрав или болен, ще успее ли или не, ще му върви ли работата или не.
Онези разложените хора, с широко сърце, имат и широк нос. Някой път казвате: „Широко сърце“. Но широкото сърце е свързано с широк нос, а пък припряното, тясното сърце е свързано с тесния нос. Човек с тесен нос е припрян. Хората, които обичат много да наблюдават и всичко виждат, това се отразява върху очите им.
към беседата >>
Тези неправди, които стават, са резултат на неправди, които са станали, това е резултат на миналото.
Та казвам: Бъдещото поколение трябва да изправи тези неправди, които стават.
Тези неправди, които стават, са резултат на неправди, които са станали, това е резултат на миналото.
И следователно от резултатите ний трябва да схванем какви са причинните връзки между явленията и трябва да схванем какво трябва да се направи, за да дойде новият живот на Земята. То иде в света. Англичаните са много набожни. С милиони разпространяват навсякъде Евангелието и Библията. Но това е само външно продаване.
към беседата >>
Онези разложените хора, с широко сърце, имат и широк нос.
Не искам сега да ви разкривам някои закони. От върха на носа на един човек можеш да познаеш дали ще бъде здрав или болен, ще успее ли или не, ще му върви ли работата или не.
Онези разложените хора, с широко сърце, имат и широк нос.
Някой път казвате: „Широко сърце“. Но широкото сърце е свързано с широк нос, а пък припряното, тясното сърце е свързано с тесния нос. Човек с тесен нос е припрян. Хората, които обичат много да наблюдават и всичко виждат, това се отразява върху очите им. Тези, които всичко виждат, приемат много впечатления.
към беседата >>
И следователно от резултатите ний трябва да схванем какви са причинните връзки между явленията и трябва да схванем какво трябва да се направи, за да дойде новият живот на Земята.
Та казвам: Бъдещото поколение трябва да изправи тези неправди, които стават. Тези неправди, които стават, са резултат на неправди, които са станали, това е резултат на миналото.
И следователно от резултатите ний трябва да схванем какви са причинните връзки между явленията и трябва да схванем какво трябва да се направи, за да дойде новият живот на Земята.
То иде в света. Англичаните са много набожни. С милиони разпространяват навсякъде Евангелието и Библията. Но това е само външно продаване. Всеки продава стоката си, но той има интерес да я продава.
към беседата >>
Някой път казвате: „Широко сърце“.
Не искам сега да ви разкривам някои закони. От върха на носа на един човек можеш да познаеш дали ще бъде здрав или болен, ще успее ли или не, ще му върви ли работата или не. Онези разложените хора, с широко сърце, имат и широк нос.
Някой път казвате: „Широко сърце“.
Но широкото сърце е свързано с широк нос, а пък припряното, тясното сърце е свързано с тесния нос. Човек с тесен нос е припрян. Хората, които обичат много да наблюдават и всичко виждат, това се отразява върху очите им. Тези, които всичко виждат, приемат много впечатления. И ако ред поколения са живели така, очите се раздалечават.
към беседата >>
То иде в света.
Та казвам: Бъдещото поколение трябва да изправи тези неправди, които стават. Тези неправди, които стават, са резултат на неправди, които са станали, това е резултат на миналото. И следователно от резултатите ний трябва да схванем какви са причинните връзки между явленията и трябва да схванем какво трябва да се направи, за да дойде новият живот на Земята.
То иде в света.
Англичаните са много набожни. С милиони разпространяват навсякъде Евангелието и Библията. Но това е само външно продаване. Всеки продава стоката си, но той има интерес да я продава. Например някой щавосва много добре кожата на животните и прави хубави обуща, но това е от интерес.
към беседата >>
Но широкото сърце е свързано с широк нос, а пък припряното, тясното сърце е свързано с тесния нос.
Не искам сега да ви разкривам някои закони. От върха на носа на един човек можеш да познаеш дали ще бъде здрав или болен, ще успее ли или не, ще му върви ли работата или не. Онези разложените хора, с широко сърце, имат и широк нос. Някой път казвате: „Широко сърце“.
Но широкото сърце е свързано с широк нос, а пък припряното, тясното сърце е свързано с тесния нос.
Човек с тесен нос е припрян. Хората, които обичат много да наблюдават и всичко виждат, това се отразява върху очите им. Тези, които всичко виждат, приемат много впечатления. И ако ред поколения са живели така, очите се раздалечават. А пък тези, които малко наблюдават и са запомнили някои неща, но дълбоко ги запечатват в себе си, очите им се приближават повече към средата.
към беседата >>
Англичаните са много набожни.
Та казвам: Бъдещото поколение трябва да изправи тези неправди, които стават. Тези неправди, които стават, са резултат на неправди, които са станали, това е резултат на миналото. И следователно от резултатите ний трябва да схванем какви са причинните връзки между явленията и трябва да схванем какво трябва да се направи, за да дойде новият живот на Земята. То иде в света.
Англичаните са много набожни.
С милиони разпространяват навсякъде Евангелието и Библията. Но това е само външно продаване. Всеки продава стоката си, но той има интерес да я продава. Например някой щавосва много добре кожата на животните и прави хубави обуща, но това е от интерес. По-добре е кожите да седят на гърба на животните и ние щяхме да бъдем много по-добри хора.
към беседата >>
Човек с тесен нос е припрян.
Не искам сега да ви разкривам някои закони. От върха на носа на един човек можеш да познаеш дали ще бъде здрав или болен, ще успее ли или не, ще му върви ли работата или не. Онези разложените хора, с широко сърце, имат и широк нос. Някой път казвате: „Широко сърце“. Но широкото сърце е свързано с широк нос, а пък припряното, тясното сърце е свързано с тесния нос.
Човек с тесен нос е припрян.
Хората, които обичат много да наблюдават и всичко виждат, това се отразява върху очите им. Тези, които всичко виждат, приемат много впечатления. И ако ред поколения са живели така, очите се раздалечават. А пък тези, които малко наблюдават и са запомнили някои неща, но дълбоко ги запечатват в себе си, очите им се приближават повече към средата.
към беседата >>
С милиони разпространяват навсякъде Евангелието и Библията.
Та казвам: Бъдещото поколение трябва да изправи тези неправди, които стават. Тези неправди, които стават, са резултат на неправди, които са станали, това е резултат на миналото. И следователно от резултатите ний трябва да схванем какви са причинните връзки между явленията и трябва да схванем какво трябва да се направи, за да дойде новият живот на Земята. То иде в света. Англичаните са много набожни.
С милиони разпространяват навсякъде Евангелието и Библията.
Но това е само външно продаване. Всеки продава стоката си, но той има интерес да я продава. Например някой щавосва много добре кожата на животните и прави хубави обуща, но това е от интерес. По-добре е кожите да седят на гърба на животните и ние щяхме да бъдем много по-добри хора.
към беседата >>
Хората, които обичат много да наблюдават и всичко виждат, това се отразява върху очите им.
От върха на носа на един човек можеш да познаеш дали ще бъде здрав или болен, ще успее ли или не, ще му върви ли работата или не. Онези разложените хора, с широко сърце, имат и широк нос. Някой път казвате: „Широко сърце“. Но широкото сърце е свързано с широк нос, а пък припряното, тясното сърце е свързано с тесния нос. Човек с тесен нос е припрян.
Хората, които обичат много да наблюдават и всичко виждат, това се отразява върху очите им.
Тези, които всичко виждат, приемат много впечатления. И ако ред поколения са живели така, очите се раздалечават. А пък тези, които малко наблюдават и са запомнили някои неща, но дълбоко ги запечатват в себе си, очите им се приближават повече към средата.
към беседата >>
Но това е само външно продаване.
Тези неправди, които стават, са резултат на неправди, които са станали, това е резултат на миналото. И следователно от резултатите ний трябва да схванем какви са причинните връзки между явленията и трябва да схванем какво трябва да се направи, за да дойде новият живот на Земята. То иде в света. Англичаните са много набожни. С милиони разпространяват навсякъде Евангелието и Библията.
Но това е само външно продаване.
Всеки продава стоката си, но той има интерес да я продава. Например някой щавосва много добре кожата на животните и прави хубави обуща, но това е от интерес. По-добре е кожите да седят на гърба на животните и ние щяхме да бъдем много по-добри хора.
към беседата >>
Тези, които всичко виждат, приемат много впечатления.
Онези разложените хора, с широко сърце, имат и широк нос. Някой път казвате: „Широко сърце“. Но широкото сърце е свързано с широк нос, а пък припряното, тясното сърце е свързано с тесния нос. Човек с тесен нос е припрян. Хората, които обичат много да наблюдават и всичко виждат, това се отразява върху очите им.
Тези, които всичко виждат, приемат много впечатления.
И ако ред поколения са живели така, очите се раздалечават. А пък тези, които малко наблюдават и са запомнили някои неща, но дълбоко ги запечатват в себе си, очите им се приближават повече към средата.
към беседата >>
Всеки продава стоката си, но той има интерес да я продава.
И следователно от резултатите ний трябва да схванем какви са причинните връзки между явленията и трябва да схванем какво трябва да се направи, за да дойде новият живот на Земята. То иде в света. Англичаните са много набожни. С милиони разпространяват навсякъде Евангелието и Библията. Но това е само външно продаване.
Всеки продава стоката си, но той има интерес да я продава.
Например някой щавосва много добре кожата на животните и прави хубави обуща, но това е от интерес. По-добре е кожите да седят на гърба на животните и ние щяхме да бъдем много по-добри хора.
към беседата >>
И ако ред поколения са живели така, очите се раздалечават.
Някой път казвате: „Широко сърце“. Но широкото сърце е свързано с широк нос, а пък припряното, тясното сърце е свързано с тесния нос. Човек с тесен нос е припрян. Хората, които обичат много да наблюдават и всичко виждат, това се отразява върху очите им. Тези, които всичко виждат, приемат много впечатления.
И ако ред поколения са живели така, очите се раздалечават.
А пък тези, които малко наблюдават и са запомнили някои неща, но дълбоко ги запечатват в себе си, очите им се приближават повече към средата.
към беседата >>
Например някой щавосва много добре кожата на животните и прави хубави обуща, но това е от интерес.
То иде в света. Англичаните са много набожни. С милиони разпространяват навсякъде Евангелието и Библията. Но това е само външно продаване. Всеки продава стоката си, но той има интерес да я продава.
Например някой щавосва много добре кожата на животните и прави хубави обуща, но това е от интерес.
По-добре е кожите да седят на гърба на животните и ние щяхме да бъдем много по-добри хора.
към беседата >>
А пък тези, които малко наблюдават и са запомнили някои неща, но дълбоко ги запечатват в себе си, очите им се приближават повече към средата.
Но широкото сърце е свързано с широк нос, а пък припряното, тясното сърце е свързано с тесния нос. Човек с тесен нос е припрян. Хората, които обичат много да наблюдават и всичко виждат, това се отразява върху очите им. Тези, които всичко виждат, приемат много впечатления. И ако ред поколения са живели така, очите се раздалечават.
А пък тези, които малко наблюдават и са запомнили някои неща, но дълбоко ги запечатват в себе си, очите им се приближават повече към средата.
към беседата >>
По-добре е кожите да седят на гърба на животните и ние щяхме да бъдем много по-добри хора.
Англичаните са много набожни. С милиони разпространяват навсякъде Евангелието и Библията. Но това е само външно продаване. Всеки продава стоката си, но той има интерес да я продава. Например някой щавосва много добре кожата на животните и прави хубави обуща, но това е от интерес.
По-добре е кожите да седят на гърба на животните и ние щяхме да бъдем много по-добри хора.
към беседата >>
Човек с третия нос може ли да стане ангел?
Човек с третия нос може ли да стане ангел?
Да имаш някой слуга с третия нос… Ред поколения трябва да работят хората, за да се достави онази необходимата материя. Добрите хора са създадени от малко друга материя. Един човек, който е болен, има друга материя. Добрият човек е добре изтъкан, а пък лошият човек е зле изтъкан. Важно е как е изтъкана материята.
към беседата >>
Та казвам: Има една опасност – ний често щавосваме нашата любов.
Та казвам: Има една опасност – ний често щавосваме нашата любов.
Някой казва: „Той не ме обича.“ Защо аз ще мисля това? Кое е по-хубаво да знаеш: когато те обичат хората или когато не те обичат? Кое е по-важно: да знаеш кое е хубаво ядене или кое е лошо; да знаеш кога си ял или кога не си ял? Като не си ял известно време, ти почваш да оценяваш това, което има цена. Ний не оценяваме хляба, но като стоим три дена гладни, почваме да го ценим.
към беседата >>
Да имаш някой слуга с третия нос… Ред поколения трябва да работят хората, за да се достави онази необходимата материя.
Човек с третия нос може ли да стане ангел?
Да имаш някой слуга с третия нос… Ред поколения трябва да работят хората, за да се достави онази необходимата материя.
Добрите хора са създадени от малко друга материя. Един човек, който е болен, има друга материя. Добрият човек е добре изтъкан, а пък лошият човек е зле изтъкан. Важно е как е изтъкана материята. Някои мислят, че като отидат в онзи свят, ще се уредят работите им.
към беседата >>
Някой казва: „Той не ме обича.“ Защо аз ще мисля това?
Та казвам: Има една опасност – ний често щавосваме нашата любов.
Някой казва: „Той не ме обича.“ Защо аз ще мисля това?
Кое е по-хубаво да знаеш: когато те обичат хората или когато не те обичат? Кое е по-важно: да знаеш кое е хубаво ядене или кое е лошо; да знаеш кога си ял или кога не си ял? Като не си ял известно време, ти почваш да оценяваш това, което има цена. Ний не оценяваме хляба, но като стоим три дена гладни, почваме да го ценим. Ний може да сме много учени, но като ядем хляба, ценим го.
към беседата >>
Добрите хора са създадени от малко друга материя.
Човек с третия нос може ли да стане ангел? Да имаш някой слуга с третия нос… Ред поколения трябва да работят хората, за да се достави онази необходимата материя.
Добрите хора са създадени от малко друга материя.
Един човек, който е болен, има друга материя. Добрият човек е добре изтъкан, а пък лошият човек е зле изтъкан. Важно е как е изтъкана материята. Някои мислят, че като отидат в онзи свят, ще се уредят работите им. Не се уреждат така работите.
към беседата >>
Кое е по-хубаво да знаеш: когато те обичат хората или когато не те обичат?
Та казвам: Има една опасност – ний често щавосваме нашата любов. Някой казва: „Той не ме обича.“ Защо аз ще мисля това?
Кое е по-хубаво да знаеш: когато те обичат хората или когато не те обичат?
Кое е по-важно: да знаеш кое е хубаво ядене или кое е лошо; да знаеш кога си ял или кога не си ял? Като не си ял известно време, ти почваш да оценяваш това, което има цена. Ний не оценяваме хляба, но като стоим три дена гладни, почваме да го ценим. Ний може да сме много учени, но като ядем хляба, ценим го.
към беседата >>
Един човек, който е болен, има друга материя.
Човек с третия нос може ли да стане ангел? Да имаш някой слуга с третия нос… Ред поколения трябва да работят хората, за да се достави онази необходимата материя. Добрите хора са създадени от малко друга материя.
Един човек, който е болен, има друга материя.
Добрият човек е добре изтъкан, а пък лошият човек е зле изтъкан. Важно е как е изтъкана материята. Някои мислят, че като отидат в онзи свят, ще се уредят работите им. Не се уреждат така работите. Има работи, които не се уреждат и в този, и в онзи свят.
към беседата >>
Кое е по-важно: да знаеш кое е хубаво ядене или кое е лошо; да знаеш кога си ял или кога не си ял?
Та казвам: Има една опасност – ний често щавосваме нашата любов. Някой казва: „Той не ме обича.“ Защо аз ще мисля това? Кое е по-хубаво да знаеш: когато те обичат хората или когато не те обичат?
Кое е по-важно: да знаеш кое е хубаво ядене или кое е лошо; да знаеш кога си ял или кога не си ял?
Като не си ял известно време, ти почваш да оценяваш това, което има цена. Ний не оценяваме хляба, но като стоим три дена гладни, почваме да го ценим. Ний може да сме много учени, но като ядем хляба, ценим го.
към беседата >>
Добрият човек е добре изтъкан, а пък лошият човек е зле изтъкан.
Човек с третия нос може ли да стане ангел? Да имаш някой слуга с третия нос… Ред поколения трябва да работят хората, за да се достави онази необходимата материя. Добрите хора са създадени от малко друга материя. Един човек, който е болен, има друга материя.
Добрият човек е добре изтъкан, а пък лошият човек е зле изтъкан.
Важно е как е изтъкана материята. Някои мислят, че като отидат в онзи свят, ще се уредят работите им. Не се уреждат така работите. Има работи, които не се уреждат и в този, и в онзи свят. Ходенето в училище само не урежда работите.
към беседата >>
Като не си ял известно време, ти почваш да оценяваш това, което има цена.
Та казвам: Има една опасност – ний често щавосваме нашата любов. Някой казва: „Той не ме обича.“ Защо аз ще мисля това? Кое е по-хубаво да знаеш: когато те обичат хората или когато не те обичат? Кое е по-важно: да знаеш кое е хубаво ядене или кое е лошо; да знаеш кога си ял или кога не си ял?
Като не си ял известно време, ти почваш да оценяваш това, което има цена.
Ний не оценяваме хляба, но като стоим три дена гладни, почваме да го ценим. Ний може да сме много учени, но като ядем хляба, ценим го.
към беседата >>
Важно е как е изтъкана материята.
Човек с третия нос може ли да стане ангел? Да имаш някой слуга с третия нос… Ред поколения трябва да работят хората, за да се достави онази необходимата материя. Добрите хора са създадени от малко друга материя. Един човек, който е болен, има друга материя. Добрият човек е добре изтъкан, а пък лошият човек е зле изтъкан.
Важно е как е изтъкана материята.
Някои мислят, че като отидат в онзи свят, ще се уредят работите им. Не се уреждат така работите. Има работи, които не се уреждат и в този, и в онзи свят. Ходенето в училище само не урежда работите. Важното е онова, което ще научиш там и можеш да приложиш.
към беседата >>
Ний не оценяваме хляба, но като стоим три дена гладни, почваме да го ценим.
Та казвам: Има една опасност – ний често щавосваме нашата любов. Някой казва: „Той не ме обича.“ Защо аз ще мисля това? Кое е по-хубаво да знаеш: когато те обичат хората или когато не те обичат? Кое е по-важно: да знаеш кое е хубаво ядене или кое е лошо; да знаеш кога си ял или кога не си ял? Като не си ял известно време, ти почваш да оценяваш това, което има цена.
Ний не оценяваме хляба, но като стоим три дена гладни, почваме да го ценим.
Ний може да сме много учени, но като ядем хляба, ценим го.
към беседата >>
Някои мислят, че като отидат в онзи свят, ще се уредят работите им.
Да имаш някой слуга с третия нос… Ред поколения трябва да работят хората, за да се достави онази необходимата материя. Добрите хора са създадени от малко друга материя. Един човек, който е болен, има друга материя. Добрият човек е добре изтъкан, а пък лошият човек е зле изтъкан. Важно е как е изтъкана материята.
Някои мислят, че като отидат в онзи свят, ще се уредят работите им.
Не се уреждат така работите. Има работи, които не се уреждат и в този, и в онзи свят. Ходенето в училище само не урежда работите. Важното е онова, което ще научиш там и можеш да приложиш.
към беседата >>
Ний може да сме много учени, но като ядем хляба, ценим го.
Някой казва: „Той не ме обича.“ Защо аз ще мисля това? Кое е по-хубаво да знаеш: когато те обичат хората или когато не те обичат? Кое е по-важно: да знаеш кое е хубаво ядене или кое е лошо; да знаеш кога си ял или кога не си ял? Като не си ял известно време, ти почваш да оценяваш това, което има цена. Ний не оценяваме хляба, но като стоим три дена гладни, почваме да го ценим.
Ний може да сме много учени, но като ядем хляба, ценим го.
към беседата >>
Не се уреждат така работите.
Добрите хора са създадени от малко друга материя. Един човек, който е болен, има друга материя. Добрият човек е добре изтъкан, а пък лошият човек е зле изтъкан. Важно е как е изтъкана материята. Някои мислят, че като отидат в онзи свят, ще се уредят работите им.
Не се уреждат така работите.
Има работи, които не се уреждат и в този, и в онзи свят. Ходенето в училище само не урежда работите. Важното е онова, което ще научиш там и можеш да приложиш.
към беседата >>
Една дума, на място казана, знаете ли колко е ценна?
Една дума, на място казана, знаете ли колко е ценна?
Вземете сега песента „Махар Бену“. Ти можеш с тази песен да добиеш разположение. Ако си неразположен духом, ти не можеш да станеш разположен чрез тази песен, ако не я изпееш музикално. Как бихте изпели „Махар Бену“? (Един брат изпя първите две думи.) Ако така се изпее, няма да имаме този резултат, който трябва.
към беседата >>
Има работи, които не се уреждат и в този, и в онзи свят.
Един човек, който е болен, има друга материя. Добрият човек е добре изтъкан, а пък лошият човек е зле изтъкан. Важно е как е изтъкана материята. Някои мислят, че като отидат в онзи свят, ще се уредят работите им. Не се уреждат така работите.
Има работи, които не се уреждат и в този, и в онзи свят.
Ходенето в училище само не урежда работите. Важното е онова, което ще научиш там и можеш да приложиш.
към беседата >>
Вземете сега песента „Махар Бену“.
Една дума, на място казана, знаете ли колко е ценна?
Вземете сега песента „Махар Бену“.
Ти можеш с тази песен да добиеш разположение. Ако си неразположен духом, ти не можеш да станеш разположен чрез тази песен, ако не я изпееш музикално. Как бихте изпели „Махар Бену“? (Един брат изпя първите две думи.) Ако така се изпее, няма да имаме този резултат, който трябва. (Учителят изпя само тия две думи: „Махар Бену“.
към беседата >>
Ходенето в училище само не урежда работите.
Добрият човек е добре изтъкан, а пък лошият човек е зле изтъкан. Важно е как е изтъкана материята. Някои мислят, че като отидат в онзи свят, ще се уредят работите им. Не се уреждат така работите. Има работи, които не се уреждат и в този, и в онзи свят.
Ходенето в училище само не урежда работите.
Важното е онова, което ще научиш там и можеш да приложиш.
към беседата >>
Ти можеш с тази песен да добиеш разположение.
Една дума, на място казана, знаете ли колко е ценна? Вземете сега песента „Махар Бену“.
Ти можеш с тази песен да добиеш разположение.
Ако си неразположен духом, ти не можеш да станеш разположен чрез тази песен, ако не я изпееш музикално. Как бихте изпели „Махар Бену“? (Един брат изпя първите две думи.) Ако така се изпее, няма да имаме този резултат, който трябва. (Учителят изпя само тия две думи: „Махар Бену“. Той ги изпя веднъж нежно и втори път грубо и високо.)
към беседата >>
Важното е онова, което ще научиш там и можеш да приложиш.
Важно е как е изтъкана материята. Някои мислят, че като отидат в онзи свят, ще се уредят работите им. Не се уреждат така работите. Има работи, които не се уреждат и в този, и в онзи свят. Ходенето в училище само не урежда работите.
Важното е онова, което ще научиш там и можеш да приложиш.
към беседата >>
Ако си неразположен духом, ти не можеш да станеш разположен чрез тази песен, ако не я изпееш музикално.
Една дума, на място казана, знаете ли колко е ценна? Вземете сега песента „Махар Бену“. Ти можеш с тази песен да добиеш разположение.
Ако си неразположен духом, ти не можеш да станеш разположен чрез тази песен, ако не я изпееш музикално.
Как бихте изпели „Махар Бену“? (Един брат изпя първите две думи.) Ако така се изпее, няма да имаме този резултат, който трябва. (Учителят изпя само тия две думи: „Махар Бену“. Той ги изпя веднъж нежно и втори път грубо и високо.)
към беседата >>
Всеки трябва да си зададе въпроса: кое е същественото?
Всеки трябва да си зададе въпроса: кое е същественото?
Много пъти сме говорили за любовта. Но любовта е една сила, с която човек, ако не знае как да се справи, може да си създаде много лоши неща. Например майката има две деца. Едното дете ревнува майка си от другото. То е малко дете, но се сърди.
към беседата >>
Как бихте изпели „Махар Бену“?
Една дума, на място казана, знаете ли колко е ценна? Вземете сега песента „Махар Бену“. Ти можеш с тази песен да добиеш разположение. Ако си неразположен духом, ти не можеш да станеш разположен чрез тази песен, ако не я изпееш музикално.
Как бихте изпели „Махар Бену“?
(Един брат изпя първите две думи.) Ако така се изпее, няма да имаме този резултат, който трябва. (Учителят изпя само тия две думи: „Махар Бену“. Той ги изпя веднъж нежно и втори път грубо и високо.)
към беседата >>
Много пъти сме говорили за любовта.
Всеки трябва да си зададе въпроса: кое е същественото?
Много пъти сме говорили за любовта.
Но любовта е една сила, с която човек, ако не знае как да се справи, може да си създаде много лоши неща. Например майката има две деца. Едното дете ревнува майка си от другото. То е малко дете, но се сърди. Кои са подбудителните причини да се сърди?
към беседата >>
(Един брат изпя първите две думи.) Ако така се изпее, няма да имаме този резултат, който трябва.
Една дума, на място казана, знаете ли колко е ценна? Вземете сега песента „Махар Бену“. Ти можеш с тази песен да добиеш разположение. Ако си неразположен духом, ти не можеш да станеш разположен чрез тази песен, ако не я изпееш музикално. Как бихте изпели „Махар Бену“?
(Един брат изпя първите две думи.) Ако така се изпее, няма да имаме този резултат, който трябва.
(Учителят изпя само тия две думи: „Махар Бену“. Той ги изпя веднъж нежно и втори път грубо и високо.)
към беседата >>
Но любовта е една сила, с която човек, ако не знае как да се справи, може да си създаде много лоши неща.
Всеки трябва да си зададе въпроса: кое е същественото? Много пъти сме говорили за любовта.
Но любовта е една сила, с която човек, ако не знае как да се справи, може да си създаде много лоши неща.
Например майката има две деца. Едното дете ревнува майка си от другото. То е малко дете, но се сърди. Кои са подбудителните причини да се сърди? То иска майка му да бъде към него особено внимателна.
към беседата >>
(Учителят изпя само тия две думи: „Махар Бену“.
Вземете сега песента „Махар Бену“. Ти можеш с тази песен да добиеш разположение. Ако си неразположен духом, ти не можеш да станеш разположен чрез тази песен, ако не я изпееш музикално. Как бихте изпели „Махар Бену“? (Един брат изпя първите две думи.) Ако така се изпее, няма да имаме този резултат, който трябва.
(Учителят изпя само тия две думи: „Махар Бену“.
Той ги изпя веднъж нежно и втори път грубо и високо.)
към беседата >>
Например майката има две деца.
Всеки трябва да си зададе въпроса: кое е същественото? Много пъти сме говорили за любовта. Но любовта е една сила, с която човек, ако не знае как да се справи, може да си създаде много лоши неща.
Например майката има две деца.
Едното дете ревнува майка си от другото. То е малко дете, но се сърди. Кои са подбудителните причини да се сърди? То иска майка му да бъде към него особено внимателна. И когато едно дете има ревност, то хваща другото дете за косата и го раздрусва и иска да каже: „Когато аз съм при майка си, ти да бъдеш далеч.“
към беседата >>
Той ги изпя веднъж нежно и втори път грубо и високо.)
Ти можеш с тази песен да добиеш разположение. Ако си неразположен духом, ти не можеш да станеш разположен чрез тази песен, ако не я изпееш музикално. Как бихте изпели „Махар Бену“? (Един брат изпя първите две думи.) Ако така се изпее, няма да имаме този резултат, който трябва. (Учителят изпя само тия две думи: „Махар Бену“.
Той ги изпя веднъж нежно и втори път грубо и високо.)
към беседата >>
Едното дете ревнува майка си от другото.
Всеки трябва да си зададе въпроса: кое е същественото? Много пъти сме говорили за любовта. Но любовта е една сила, с която човек, ако не знае как да се справи, може да си създаде много лоши неща. Например майката има две деца.
Едното дете ревнува майка си от другото.
То е малко дете, но се сърди. Кои са подбудителните причини да се сърди? То иска майка му да бъде към него особено внимателна. И когато едно дете има ревност, то хваща другото дете за косата и го раздрусва и иска да каже: „Когато аз съм при майка си, ти да бъдеш далеч.“
към беседата >>
Щом станете сутринта и сте неразположен, изпейте тези думи:
Щом станете сутринта и сте неразположен, изпейте тези думи:
към беседата >>
То е малко дете, но се сърди.
Всеки трябва да си зададе въпроса: кое е същественото? Много пъти сме говорили за любовта. Но любовта е една сила, с която човек, ако не знае как да се справи, може да си създаде много лоши неща. Например майката има две деца. Едното дете ревнува майка си от другото.
То е малко дете, но се сърди.
Кои са подбудителните причини да се сърди? То иска майка му да бъде към него особено внимателна. И когато едно дете има ревност, то хваща другото дете за косата и го раздрусва и иска да каже: „Когато аз съм при майка си, ти да бъдеш далеч.“
към беседата >>
Днес какво ще направя,
Днес какво ще направя,
към беседата >>
Кои са подбудителните причини да се сърди?
Много пъти сме говорили за любовта. Но любовта е една сила, с която човек, ако не знае как да се справи, може да си създаде много лоши неща. Например майката има две деца. Едното дете ревнува майка си от другото. То е малко дете, но се сърди.
Кои са подбудителните причини да се сърди?
То иска майка му да бъде към него особено внимателна. И когато едно дете има ревност, то хваща другото дете за косата и го раздрусва и иска да каже: „Когато аз съм при майка си, ти да бъдеш далеч.“
към беседата >>
какво трябва аз да правя?
какво трябва аз да правя?
към беседата >>
То иска майка му да бъде към него особено внимателна.
Но любовта е една сила, с която човек, ако не знае как да се справи, може да си създаде много лоши неща. Например майката има две деца. Едното дете ревнува майка си от другото. То е малко дете, но се сърди. Кои са подбудителните причини да се сърди?
То иска майка му да бъде към него особено внимателна.
И когато едно дете има ревност, то хваща другото дете за косата и го раздрусва и иска да каже: „Когато аз съм при майка си, ти да бъдеш далеч.“
към беседата >>
Да се помоля добре,
Да се помоля добре,
към беседата >>
И когато едно дете има ревност, то хваща другото дете за косата и го раздрусва и иска да каже: „Когато аз съм при майка си, ти да бъдеш далеч.“
Например майката има две деца. Едното дете ревнува майка си от другото. То е малко дете, но се сърди. Кои са подбудителните причини да се сърди? То иска майка му да бъде към него особено внимателна.
И когато едно дете има ревност, то хваща другото дете за косата и го раздрусва и иска да каже: „Когато аз съм при майка си, ти да бъдеш далеч.“
към беседата >>
да се помоля добре.
да се помоля добре.
към беседата >>
Често и между вас, духовните, се зараждат такива работи.
Често и между вас, духовните, се зараждат такива работи.
Някой мисли, че като е по-близо, има по-голяма връзка. Близостта зависи от онова вътрешното разбиране. Щом разбираш музиката – близо си при нея; щом не я разбираш – много си далеч.
към беседата >>
Ако по този начин пеете, за една година може да се научите да станете първокласен певец.
Ако по този начин пеете, за една година може да се научите да станете първокласен певец.
Вие ще отидете при един професор, който ще ви преподава и ще платите 100, 200, 300 лева на час. Един професор за първий урок по цигулка взел от един човек 4000 лева. Онзи дал парите и казал: „Нямам вече пари.“ Професорът видял, че ученикът е даровит и почнал да му дава уроци без пари.
към беседата >>
Някой мисли, че като е по-близо, има по-голяма връзка.
Често и между вас, духовните, се зараждат такива работи.
Някой мисли, че като е по-близо, има по-голяма връзка.
Близостта зависи от онова вътрешното разбиране. Щом разбираш музиката – близо си при нея; щом не я разбираш – много си далеч.
към беседата >>
Вие ще отидете при един професор, който ще ви преподава и ще платите 100, 200, 300 лева на час.
Ако по този начин пеете, за една година може да се научите да станете първокласен певец.
Вие ще отидете при един професор, който ще ви преподава и ще платите 100, 200, 300 лева на час.
Един професор за първий урок по цигулка взел от един човек 4000 лева. Онзи дал парите и казал: „Нямам вече пари.“ Професорът видял, че ученикът е даровит и почнал да му дава уроци без пари.
към беседата >>
Близостта зависи от онова вътрешното разбиране.
Често и между вас, духовните, се зараждат такива работи. Някой мисли, че като е по-близо, има по-голяма връзка.
Близостта зависи от онова вътрешното разбиране.
Щом разбираш музиката – близо си при нея; щом не я разбираш – много си далеч.
към беседата >>
Един професор за първий урок по цигулка взел от един човек 4000 лева.
Ако по този начин пеете, за една година може да се научите да станете първокласен певец. Вие ще отидете при един професор, който ще ви преподава и ще платите 100, 200, 300 лева на час.
Един професор за първий урок по цигулка взел от един човек 4000 лева.
Онзи дал парите и казал: „Нямам вече пари.“ Професорът видял, че ученикът е даровит и почнал да му дава уроци без пари.
към беседата >>
Щом разбираш музиката – близо си при нея; щом не я разбираш – много си далеч.
Често и между вас, духовните, се зараждат такива работи. Някой мисли, че като е по-близо, има по-голяма връзка. Близостта зависи от онова вътрешното разбиране.
Щом разбираш музиката – близо си при нея; щом не я разбираш – много си далеч.
към беседата >>
Онзи дал парите и казал: „Нямам вече пари.“ Професорът видял, че ученикът е даровит и почнал да му дава уроци без пари.
Ако по този начин пеете, за една година може да се научите да станете първокласен певец. Вие ще отидете при един професор, който ще ви преподава и ще платите 100, 200, 300 лева на час. Един професор за първий урок по цигулка взел от един човек 4000 лева.
Онзи дал парите и казал: „Нямам вече пари.“ Професорът видял, че ученикът е даровит и почнал да му дава уроци без пари.
към беседата >>
Всички тонове аз ги наричам безцветни.
Всички тонове аз ги наричам безцветни.
Каквото и да направят съвременните музиканти с механическата музика, те може да имат само едно механическо подобрение. Важното в музиката седи в това, че тоновете трябва да се оцветяват. Та, онези, великите музиканти, знаят как да оцветяват един тон. Например имаш един тон до. Ако знаеш какъв цвят да му туриш, то той ще има друг ефект.
към беседата >>
Та, най-първо Господ, като ви предаде първия урок, ще вземе много и като види, че сте даровити, без пари ще ви дава уроци.
Та, най-първо Господ, като ви предаде първия урок, ще вземе много и като види, че сте даровити, без пари ще ви дава уроци.
Та, като почнете от Господа да вземате уроци без пари, то е хубаво. Това показва, че сте даровити. Та, нещата стават лесно, когато сме даровити и мъчно стават, когато вървим по кривия път.
към беседата >>
Каквото и да направят съвременните музиканти с механическата музика, те може да имат само едно механическо подобрение.
Всички тонове аз ги наричам безцветни.
Каквото и да направят съвременните музиканти с механическата музика, те може да имат само едно механическо подобрение.
Важното в музиката седи в това, че тоновете трябва да се оцветяват. Та, онези, великите музиканти, знаят как да оцветяват един тон. Например имаш един тон до. Ако знаеш какъв цвят да му туриш, то той ще има друг ефект. Ако на пианото само механически натиснеш клавиша, тонът ще има един израз, но ако вложиш ума си същевременно, ти ще оцветиш тона, ще му дадеш някой цвят.
към беседата >>
Та, като почнете от Господа да вземате уроци без пари, то е хубаво.
Та, най-първо Господ, като ви предаде първия урок, ще вземе много и като види, че сте даровити, без пари ще ви дава уроци.
Та, като почнете от Господа да вземате уроци без пари, то е хубаво.
Това показва, че сте даровити. Та, нещата стават лесно, когато сме даровити и мъчно стават, когато вървим по кривия път.
към беседата >>
Важното в музиката седи в това, че тоновете трябва да се оцветяват.
Всички тонове аз ги наричам безцветни. Каквото и да направят съвременните музиканти с механическата музика, те може да имат само едно механическо подобрение.
Важното в музиката седи в това, че тоновете трябва да се оцветяват.
Та, онези, великите музиканти, знаят как да оцветяват един тон. Например имаш един тон до. Ако знаеш какъв цвят да му туриш, то той ще има друг ефект. Ако на пианото само механически натиснеш клавиша, тонът ще има един израз, но ако вложиш ума си същевременно, ти ще оцветиш тона, ще му дадеш някой цвят. Умът е, който оцветява тоновете.
към беседата >>
Това показва, че сте даровити.
Та, най-първо Господ, като ви предаде първия урок, ще вземе много и като види, че сте даровити, без пари ще ви дава уроци. Та, като почнете от Господа да вземате уроци без пари, то е хубаво.
Това показва, че сте даровити.
Та, нещата стават лесно, когато сме даровити и мъчно стават, когато вървим по кривия път.
към беседата >>
Та, онези, великите музиканти, знаят как да оцветяват един тон.
Всички тонове аз ги наричам безцветни. Каквото и да направят съвременните музиканти с механическата музика, те може да имат само едно механическо подобрение. Важното в музиката седи в това, че тоновете трябва да се оцветяват.
Та, онези, великите музиканти, знаят как да оцветяват един тон.
Например имаш един тон до. Ако знаеш какъв цвят да му туриш, то той ще има друг ефект. Ако на пианото само механически натиснеш клавиша, тонът ще има един израз, но ако вложиш ума си същевременно, ти ще оцветиш тона, ще му дадеш някой цвят. Умът е, който оцветява тоновете.
към беседата >>
Та, нещата стават лесно, когато сме даровити и мъчно стават, когато вървим по кривия път.
Та, най-първо Господ, като ви предаде първия урок, ще вземе много и като види, че сте даровити, без пари ще ви дава уроци. Та, като почнете от Господа да вземате уроци без пари, то е хубаво. Това показва, че сте даровити.
Та, нещата стават лесно, когато сме даровити и мъчно стават, когато вървим по кривия път.
към беседата >>
Например имаш един тон до.
Всички тонове аз ги наричам безцветни. Каквото и да направят съвременните музиканти с механическата музика, те може да имат само едно механическо подобрение. Важното в музиката седи в това, че тоновете трябва да се оцветяват. Та, онези, великите музиканти, знаят как да оцветяват един тон.
Например имаш един тон до.
Ако знаеш какъв цвят да му туриш, то той ще има друг ефект. Ако на пианото само механически натиснеш клавиша, тонът ще има един израз, но ако вложиш ума си същевременно, ти ще оцветиш тона, ще му дадеш някой цвят. Умът е, който оцветява тоновете.
към беседата >>
Та, мъчнотията е, че много професори са ви предавали.
Та, мъчнотията е, че много професори са ви предавали.
Какви ли не уроци не са ви предавали за доброто! Аз, когато мисля за доброто, винаги мисля за краката си. Ако пръстите на краката ми са добре и вървя добре, приятно ми е. Зная, че съм добър човек. Щом има нещо да куца в доброто ми, има нещо да ми стяга в краката.
към беседата >>
Ако знаеш какъв цвят да му туриш, то той ще има друг ефект.
Всички тонове аз ги наричам безцветни. Каквото и да направят съвременните музиканти с механическата музика, те може да имат само едно механическо подобрение. Важното в музиката седи в това, че тоновете трябва да се оцветяват. Та, онези, великите музиканти, знаят как да оцветяват един тон. Например имаш един тон до.
Ако знаеш какъв цвят да му туриш, то той ще има друг ефект.
Ако на пианото само механически натиснеш клавиша, тонът ще има един израз, но ако вложиш ума си същевременно, ти ще оцветиш тона, ще му дадеш някой цвят. Умът е, който оцветява тоновете.
към беседата >>
Какви ли не уроци не са ви предавали за доброто!
Та, мъчнотията е, че много професори са ви предавали.
Какви ли не уроци не са ви предавали за доброто!
Аз, когато мисля за доброто, винаги мисля за краката си. Ако пръстите на краката ми са добре и вървя добре, приятно ми е. Зная, че съм добър човек. Щом има нещо да куца в доброто ми, има нещо да ми стяга в краката. Щом искам да зная дали съм справедлив, мисля за ръцете си.
към беседата >>
Ако на пианото само механически натиснеш клавиша, тонът ще има един израз, но ако вложиш ума си същевременно, ти ще оцветиш тона, ще му дадеш някой цвят.
Каквото и да направят съвременните музиканти с механическата музика, те може да имат само едно механическо подобрение. Важното в музиката седи в това, че тоновете трябва да се оцветяват. Та, онези, великите музиканти, знаят как да оцветяват един тон. Например имаш един тон до. Ако знаеш какъв цвят да му туриш, то той ще има друг ефект.
Ако на пианото само механически натиснеш клавиша, тонът ще има един израз, но ако вложиш ума си същевременно, ти ще оцветиш тона, ще му дадеш някой цвят.
Умът е, който оцветява тоновете.
към беседата >>
Аз, когато мисля за доброто, винаги мисля за краката си.
Та, мъчнотията е, че много професори са ви предавали. Какви ли не уроци не са ви предавали за доброто!
Аз, когато мисля за доброто, винаги мисля за краката си.
Ако пръстите на краката ми са добре и вървя добре, приятно ми е. Зная, че съм добър човек. Щом има нещо да куца в доброто ми, има нещо да ми стяга в краката. Щом искам да зная дали съм справедлив, мисля за ръцете си. Ако тече енергията добре в ръцете ми, аз зная, че съм справедлив.
към беседата >>
Умът е, който оцветява тоновете.
Важното в музиката седи в това, че тоновете трябва да се оцветяват. Та, онези, великите музиканти, знаят как да оцветяват един тон. Например имаш един тон до. Ако знаеш какъв цвят да му туриш, то той ще има друг ефект. Ако на пианото само механически натиснеш клавиша, тонът ще има един израз, но ако вложиш ума си същевременно, ти ще оцветиш тона, ще му дадеш някой цвят.
Умът е, който оцветява тоновете.
към беседата >>
Ако пръстите на краката ми са добре и вървя добре, приятно ми е.
Та, мъчнотията е, че много професори са ви предавали. Какви ли не уроци не са ви предавали за доброто! Аз, когато мисля за доброто, винаги мисля за краката си.
Ако пръстите на краката ми са добре и вървя добре, приятно ми е.
Зная, че съм добър човек. Щом има нещо да куца в доброто ми, има нещо да ми стяга в краката. Щом искам да зная дали съм справедлив, мисля за ръцете си. Ако тече енергията добре в ръцете ми, аз зная, че съм справедлив. Щом челото ми е правилно сложено, аз зная, че мисля правилно.
към беседата >>
Същият закон е и за добродетелите.
Същият закон е и за добродетелите.
Ако в добродетелта вашият ум не участвува, тя остава безцветна – не знаеш къде да направиш добро. Например искаш да отслужиш някому. Поканваш го, но той е ял, сит е, а ти ще му кажеш да се нахрани. Или ще кажете на някого: „Седнете да си починете малко.“ А пък той, човекът, си е починал и сега е тръгнал на екскурзия. Ти не знаеш как да му услужиш.
към беседата >>
Зная, че съм добър човек.
Та, мъчнотията е, че много професори са ви предавали. Какви ли не уроци не са ви предавали за доброто! Аз, когато мисля за доброто, винаги мисля за краката си. Ако пръстите на краката ми са добре и вървя добре, приятно ми е.
Зная, че съм добър човек.
Щом има нещо да куца в доброто ми, има нещо да ми стяга в краката. Щом искам да зная дали съм справедлив, мисля за ръцете си. Ако тече енергията добре в ръцете ми, аз зная, че съм справедлив. Щом челото ми е правилно сложено, аз зная, че мисля правилно. Хубавото мислене е горе в челото, доброто чувствувание е в носа, а пък доброто постъпване е в областта под носа – в брадата.
към беседата >>
Ако в добродетелта вашият ум не участвува, тя остава безцветна – не знаеш къде да направиш добро.
Същият закон е и за добродетелите.
Ако в добродетелта вашият ум не участвува, тя остава безцветна – не знаеш къде да направиш добро.
Например искаш да отслужиш някому. Поканваш го, но той е ял, сит е, а ти ще му кажеш да се нахрани. Или ще кажете на някого: „Седнете да си починете малко.“ А пък той, човекът, си е починал и сега е тръгнал на екскурзия. Ти не знаеш как да му услужиш. Да поканиш човека да яде, когато е гладен; да го поканиш да седне, да си почине, когато е уморен.
към беседата >>
Щом има нещо да куца в доброто ми, има нещо да ми стяга в краката.
Та, мъчнотията е, че много професори са ви предавали. Какви ли не уроци не са ви предавали за доброто! Аз, когато мисля за доброто, винаги мисля за краката си. Ако пръстите на краката ми са добре и вървя добре, приятно ми е. Зная, че съм добър човек.
Щом има нещо да куца в доброто ми, има нещо да ми стяга в краката.
Щом искам да зная дали съм справедлив, мисля за ръцете си. Ако тече енергията добре в ръцете ми, аз зная, че съм справедлив. Щом челото ми е правилно сложено, аз зная, че мисля правилно. Хубавото мислене е горе в челото, доброто чувствувание е в носа, а пък доброто постъпване е в областта под носа – в брадата. Щом не мислиш добре, най-първо ще ти стяга челото.
към беседата >>
Например искаш да отслужиш някому.
Същият закон е и за добродетелите. Ако в добродетелта вашият ум не участвува, тя остава безцветна – не знаеш къде да направиш добро.
Например искаш да отслужиш някому.
Поканваш го, но той е ял, сит е, а ти ще му кажеш да се нахрани. Или ще кажете на някого: „Седнете да си починете малко.“ А пък той, човекът, си е починал и сега е тръгнал на екскурзия. Ти не знаеш как да му услужиш. Да поканиш човека да яде, когато е гладен; да го поканиш да седне, да си почине, когато е уморен.
към беседата >>
Щом искам да зная дали съм справедлив, мисля за ръцете си.
Какви ли не уроци не са ви предавали за доброто! Аз, когато мисля за доброто, винаги мисля за краката си. Ако пръстите на краката ми са добре и вървя добре, приятно ми е. Зная, че съм добър човек. Щом има нещо да куца в доброто ми, има нещо да ми стяга в краката.
Щом искам да зная дали съм справедлив, мисля за ръцете си.
Ако тече енергията добре в ръцете ми, аз зная, че съм справедлив. Щом челото ми е правилно сложено, аз зная, че мисля правилно. Хубавото мислене е горе в челото, доброто чувствувание е в носа, а пък доброто постъпване е в областта под носа – в брадата. Щом не мислиш добре, най-първо ще ти стяга челото. Не трябва да има стягане на челото, носа и брадата.
към беседата >>
Поканваш го, но той е ял, сит е, а ти ще му кажеш да се нахрани.
Същият закон е и за добродетелите. Ако в добродетелта вашият ум не участвува, тя остава безцветна – не знаеш къде да направиш добро. Например искаш да отслужиш някому.
Поканваш го, но той е ял, сит е, а ти ще му кажеш да се нахрани.
Или ще кажете на някого: „Седнете да си починете малко.“ А пък той, човекът, си е починал и сега е тръгнал на екскурзия. Ти не знаеш как да му услужиш. Да поканиш човека да яде, когато е гладен; да го поканиш да седне, да си почине, когато е уморен.
към беседата >>
Ако тече енергията добре в ръцете ми, аз зная, че съм справедлив.
Аз, когато мисля за доброто, винаги мисля за краката си. Ако пръстите на краката ми са добре и вървя добре, приятно ми е. Зная, че съм добър човек. Щом има нещо да куца в доброто ми, има нещо да ми стяга в краката. Щом искам да зная дали съм справедлив, мисля за ръцете си.
Ако тече енергията добре в ръцете ми, аз зная, че съм справедлив.
Щом челото ми е правилно сложено, аз зная, че мисля правилно. Хубавото мислене е горе в челото, доброто чувствувание е в носа, а пък доброто постъпване е в областта под носа – в брадата. Щом не мислиш добре, най-първо ще ти стяга челото. Не трябва да има стягане на челото, носа и брадата. Като станеш сутринта, ще поблагодариш на Бога, че мисълта ти е на място.
към беседата >>
Или ще кажете на някого: „Седнете да си починете малко.“ А пък той, човекът, си е починал и сега е тръгнал на екскурзия.
Същият закон е и за добродетелите. Ако в добродетелта вашият ум не участвува, тя остава безцветна – не знаеш къде да направиш добро. Например искаш да отслужиш някому. Поканваш го, но той е ял, сит е, а ти ще му кажеш да се нахрани.
Или ще кажете на някого: „Седнете да си починете малко.“ А пък той, човекът, си е починал и сега е тръгнал на екскурзия.
Ти не знаеш как да му услужиш. Да поканиш човека да яде, когато е гладен; да го поканиш да седне, да си почине, когато е уморен.
към беседата >>
Щом челото ми е правилно сложено, аз зная, че мисля правилно.
Ако пръстите на краката ми са добре и вървя добре, приятно ми е. Зная, че съм добър човек. Щом има нещо да куца в доброто ми, има нещо да ми стяга в краката. Щом искам да зная дали съм справедлив, мисля за ръцете си. Ако тече енергията добре в ръцете ми, аз зная, че съм справедлив.
Щом челото ми е правилно сложено, аз зная, че мисля правилно.
Хубавото мислене е горе в челото, доброто чувствувание е в носа, а пък доброто постъпване е в областта под носа – в брадата. Щом не мислиш добре, най-първо ще ти стяга челото. Не трябва да има стягане на челото, носа и брадата. Като станеш сутринта, ще поблагодариш на Бога, че мисълта ти е на място. Ще туриш лявата си ръка горе на челото и ще туриш дясната на носа или пък ще туриш двете ръце върху брадата, лявата върху дясната.
към беседата >>
Ти не знаеш как да му услужиш.
Същият закон е и за добродетелите. Ако в добродетелта вашият ум не участвува, тя остава безцветна – не знаеш къде да направиш добро. Например искаш да отслужиш някому. Поканваш го, но той е ял, сит е, а ти ще му кажеш да се нахрани. Или ще кажете на някого: „Седнете да си починете малко.“ А пък той, човекът, си е починал и сега е тръгнал на екскурзия.
Ти не знаеш как да му услужиш.
Да поканиш човека да яде, когато е гладен; да го поканиш да седне, да си почине, когато е уморен.
към беседата >>
Хубавото мислене е горе в челото, доброто чувствувание е в носа, а пък доброто постъпване е в областта под носа – в брадата.
Зная, че съм добър човек. Щом има нещо да куца в доброто ми, има нещо да ми стяга в краката. Щом искам да зная дали съм справедлив, мисля за ръцете си. Ако тече енергията добре в ръцете ми, аз зная, че съм справедлив. Щом челото ми е правилно сложено, аз зная, че мисля правилно.
Хубавото мислене е горе в челото, доброто чувствувание е в носа, а пък доброто постъпване е в областта под носа – в брадата.
Щом не мислиш добре, най-първо ще ти стяга челото. Не трябва да има стягане на челото, носа и брадата. Като станеш сутринта, ще поблагодариш на Бога, че мисълта ти е на място. Ще туриш лявата си ръка горе на челото и ще туриш дясната на носа или пък ще туриш двете ръце върху брадата, лявата върху дясната.
към беседата >>
Да поканиш човека да яде, когато е гладен; да го поканиш да седне, да си почине, когато е уморен.
Ако в добродетелта вашият ум не участвува, тя остава безцветна – не знаеш къде да направиш добро. Например искаш да отслужиш някому. Поканваш го, но той е ял, сит е, а ти ще му кажеш да се нахрани. Или ще кажете на някого: „Седнете да си починете малко.“ А пък той, човекът, си е починал и сега е тръгнал на екскурзия. Ти не знаеш как да му услужиш.
Да поканиш човека да яде, когато е гладен; да го поканиш да седне, да си почине, когато е уморен.
към беседата >>
Щом не мислиш добре, най-първо ще ти стяга челото.
Щом има нещо да куца в доброто ми, има нещо да ми стяга в краката. Щом искам да зная дали съм справедлив, мисля за ръцете си. Ако тече енергията добре в ръцете ми, аз зная, че съм справедлив. Щом челото ми е правилно сложено, аз зная, че мисля правилно. Хубавото мислене е горе в челото, доброто чувствувание е в носа, а пък доброто постъпване е в областта под носа – в брадата.
Щом не мислиш добре, най-първо ще ти стяга челото.
Не трябва да има стягане на челото, носа и брадата. Като станеш сутринта, ще поблагодариш на Бога, че мисълта ти е на място. Ще туриш лявата си ръка горе на челото и ще туриш дясната на носа или пък ще туриш двете ръце върху брадата, лявата върху дясната.
към беседата >>
Вие най-първо не знаете какво иска Господ от вас.
Вие най-първо не знаете какво иска Господ от вас.
Вий се обличате с дрехи, но това не е за Господа. Туряте си обуща, но това не е за Господа. Коя работа е за Господа? Това са вътрешни наблюдения. Трябва да ги направите и във вас след това прониква едно съмнение.
към беседата >>
Не трябва да има стягане на челото, носа и брадата.
Щом искам да зная дали съм справедлив, мисля за ръцете си. Ако тече енергията добре в ръцете ми, аз зная, че съм справедлив. Щом челото ми е правилно сложено, аз зная, че мисля правилно. Хубавото мислене е горе в челото, доброто чувствувание е в носа, а пък доброто постъпване е в областта под носа – в брадата. Щом не мислиш добре, най-първо ще ти стяга челото.
Не трябва да има стягане на челото, носа и брадата.
Като станеш сутринта, ще поблагодариш на Бога, че мисълта ти е на място. Ще туриш лявата си ръка горе на челото и ще туриш дясната на носа или пък ще туриш двете ръце върху брадата, лявата върху дясната.
към беседата >>
Вий се обличате с дрехи, но това не е за Господа.
Вие най-първо не знаете какво иска Господ от вас.
Вий се обличате с дрехи, но това не е за Господа.
Туряте си обуща, но това не е за Господа. Коя работа е за Господа? Това са вътрешни наблюдения. Трябва да ги направите и във вас след това прониква едно съмнение. Някой път, като сте следвали 20 години и са ви проповядвали, дойде ви мисълта: „Има ли Господ или няма?
към беседата >>
Като станеш сутринта, ще поблагодариш на Бога, че мисълта ти е на място.
Ако тече енергията добре в ръцете ми, аз зная, че съм справедлив. Щом челото ми е правилно сложено, аз зная, че мисля правилно. Хубавото мислене е горе в челото, доброто чувствувание е в носа, а пък доброто постъпване е в областта под носа – в брадата. Щом не мислиш добре, най-първо ще ти стяга челото. Не трябва да има стягане на челото, носа и брадата.
Като станеш сутринта, ще поблагодариш на Бога, че мисълта ти е на място.
Ще туриш лявата си ръка горе на челото и ще туриш дясната на носа или пък ще туриш двете ръце върху брадата, лявата върху дясната.
към беседата >>
Туряте си обуща, но това не е за Господа.
Вие най-първо не знаете какво иска Господ от вас. Вий се обличате с дрехи, но това не е за Господа.
Туряте си обуща, но това не е за Господа.
Коя работа е за Господа? Това са вътрешни наблюдения. Трябва да ги направите и във вас след това прониква едно съмнение. Някой път, като сте следвали 20 години и са ви проповядвали, дойде ви мисълта: „Има ли Господ или няма? “ И някой път вярваш.
към беседата >>
Ще туриш лявата си ръка горе на челото и ще туриш дясната на носа или пък ще туриш двете ръце върху брадата, лявата върху дясната.
Щом челото ми е правилно сложено, аз зная, че мисля правилно. Хубавото мислене е горе в челото, доброто чувствувание е в носа, а пък доброто постъпване е в областта под носа – в брадата. Щом не мислиш добре, най-първо ще ти стяга челото. Не трябва да има стягане на челото, носа и брадата. Като станеш сутринта, ще поблагодариш на Бога, че мисълта ти е на място.
Ще туриш лявата си ръка горе на челото и ще туриш дясната на носа или пък ще туриш двете ръце върху брадата, лявата върху дясната.
към беседата >>
Коя работа е за Господа?
Вие най-първо не знаете какво иска Господ от вас. Вий се обличате с дрехи, но това не е за Господа. Туряте си обуща, но това не е за Господа.
Коя работа е за Господа?
Това са вътрешни наблюдения. Трябва да ги направите и във вас след това прониква едно съмнение. Някой път, като сте следвали 20 години и са ви проповядвали, дойде ви мисълта: „Има ли Господ или няма? “ И някой път вярваш. Но случи се, че нещо не стане, както ти мислиш и ти казваш: „Ако имаше Господ, тези работи не щяха да станат така.“ Ние ставаме смешни.
към беседата >>
Някой пита как да се моли: дали да тури двете си ръце пред гърдите със срещуположните пръсти допрени, или да коленичим, или да клекнем.
Някой пита как да се моли: дали да тури двете си ръце пред гърдите със срещуположните пръсти допрени, или да коленичим, или да клекнем.
Ако аз ще се помоля, ще си туря лявата ръка на челото или дясната ръка върху носа, или ще туря двете ръце от двете страни на брадата с длани навътре и пръсти нагоре и очите ще ги вдигна малко нагоре. Ако гледам с очите си надолу, право напред, при молитва, то не е хубаво – трябва очите да са малко нагоре. Какво ще кажат хората, като си туря ръцете от двете страни на брадата си? Вий ще кажете, че добре се молим, а някой ще каже, че ръцете ми не са на място. Къде трябва да бъдат ръцете?
към беседата >>
Това са вътрешни наблюдения.
Вие най-първо не знаете какво иска Господ от вас. Вий се обличате с дрехи, но това не е за Господа. Туряте си обуща, но това не е за Господа. Коя работа е за Господа?
Това са вътрешни наблюдения.
Трябва да ги направите и във вас след това прониква едно съмнение. Някой път, като сте следвали 20 години и са ви проповядвали, дойде ви мисълта: „Има ли Господ или няма? “ И някой път вярваш. Но случи се, че нещо не стане, както ти мислиш и ти казваш: „Ако имаше Господ, тези работи не щяха да станат така.“ Ние ставаме смешни. Значи, ако аз си счупя стомната някъде, да кажа: „Ако имаше Господ, не щеше да позволи да си счупя стомната.“ Господ няма нищо общо със счупването на стомната.
към беседата >>
Ако аз ще се помоля, ще си туря лявата ръка на челото или дясната ръка върху носа, или ще туря двете ръце от двете страни на брадата с длани навътре и пръсти нагоре и очите ще ги вдигна малко нагоре.
Някой пита как да се моли: дали да тури двете си ръце пред гърдите със срещуположните пръсти допрени, или да коленичим, или да клекнем.
Ако аз ще се помоля, ще си туря лявата ръка на челото или дясната ръка върху носа, или ще туря двете ръце от двете страни на брадата с длани навътре и пръсти нагоре и очите ще ги вдигна малко нагоре.
Ако гледам с очите си надолу, право напред, при молитва, то не е хубаво – трябва очите да са малко нагоре. Какво ще кажат хората, като си туря ръцете от двете страни на брадата си? Вий ще кажете, че добре се молим, а някой ще каже, че ръцете ми не са на място. Къде трябва да бъдат ръцете? Ако ръцете са надолу спуснати, на място ли са?
към беседата >>
Трябва да ги направите и във вас след това прониква едно съмнение.
Вие най-първо не знаете какво иска Господ от вас. Вий се обличате с дрехи, но това не е за Господа. Туряте си обуща, но това не е за Господа. Коя работа е за Господа? Това са вътрешни наблюдения.
Трябва да ги направите и във вас след това прониква едно съмнение.
Някой път, като сте следвали 20 години и са ви проповядвали, дойде ви мисълта: „Има ли Господ или няма? “ И някой път вярваш. Но случи се, че нещо не стане, както ти мислиш и ти казваш: „Ако имаше Господ, тези работи не щяха да станат така.“ Ние ставаме смешни. Значи, ако аз си счупя стомната някъде, да кажа: „Ако имаше Господ, не щеше да позволи да си счупя стомната.“ Господ няма нищо общо със счупването на стомната. Аз не съм си отварял очите, моят ум не е бил на място.
към беседата >>
Ако гледам с очите си надолу, право напред, при молитва, то не е хубаво – трябва очите да са малко нагоре.
Някой пита как да се моли: дали да тури двете си ръце пред гърдите със срещуположните пръсти допрени, или да коленичим, или да клекнем. Ако аз ще се помоля, ще си туря лявата ръка на челото или дясната ръка върху носа, или ще туря двете ръце от двете страни на брадата с длани навътре и пръсти нагоре и очите ще ги вдигна малко нагоре.
Ако гледам с очите си надолу, право напред, при молитва, то не е хубаво – трябва очите да са малко нагоре.
Какво ще кажат хората, като си туря ръцете от двете страни на брадата си? Вий ще кажете, че добре се молим, а някой ще каже, че ръцете ми не са на място. Къде трябва да бъдат ръцете? Ако ръцете са надолу спуснати, на място ли са? Някой казва: „Долу трябва да бъдат ръцете.“ Някой казва: „Горе ръцете.“ И той ще ти бърка в джобовете.
към беседата >>
Някой път, като сте следвали 20 години и са ви проповядвали, дойде ви мисълта: „Има ли Господ или няма?
Вий се обличате с дрехи, но това не е за Господа. Туряте си обуща, но това не е за Господа. Коя работа е за Господа? Това са вътрешни наблюдения. Трябва да ги направите и във вас след това прониква едно съмнение.
Някой път, като сте следвали 20 години и са ви проповядвали, дойде ви мисълта: „Има ли Господ или няма?
“ И някой път вярваш. Но случи се, че нещо не стане, както ти мислиш и ти казваш: „Ако имаше Господ, тези работи не щяха да станат така.“ Ние ставаме смешни. Значи, ако аз си счупя стомната някъде, да кажа: „Ако имаше Господ, не щеше да позволи да си счупя стомната.“ Господ няма нищо общо със счупването на стомната. Аз не съм си отварял очите, моят ум не е бил на място. Като съм вървял, мислил съм за друго нещо и съм я ударил.
към беседата >>
Какво ще кажат хората, като си туря ръцете от двете страни на брадата си?
Някой пита как да се моли: дали да тури двете си ръце пред гърдите със срещуположните пръсти допрени, или да коленичим, или да клекнем. Ако аз ще се помоля, ще си туря лявата ръка на челото или дясната ръка върху носа, или ще туря двете ръце от двете страни на брадата с длани навътре и пръсти нагоре и очите ще ги вдигна малко нагоре. Ако гледам с очите си надолу, право напред, при молитва, то не е хубаво – трябва очите да са малко нагоре.
Какво ще кажат хората, като си туря ръцете от двете страни на брадата си?
Вий ще кажете, че добре се молим, а някой ще каже, че ръцете ми не са на място. Къде трябва да бъдат ръцете? Ако ръцете са надолу спуснати, на място ли са? Някой казва: „Долу трябва да бъдат ръцете.“ Някой казва: „Горе ръцете.“ И той ще ти бърка в джобовете. Когато някой се моли, си тури ръцете горе, а някой – долу.
към беседата >>
“ И някой път вярваш.
Туряте си обуща, но това не е за Господа. Коя работа е за Господа? Това са вътрешни наблюдения. Трябва да ги направите и във вас след това прониква едно съмнение. Някой път, като сте следвали 20 години и са ви проповядвали, дойде ви мисълта: „Има ли Господ или няма?
“ И някой път вярваш.
Но случи се, че нещо не стане, както ти мислиш и ти казваш: „Ако имаше Господ, тези работи не щяха да станат така.“ Ние ставаме смешни. Значи, ако аз си счупя стомната някъде, да кажа: „Ако имаше Господ, не щеше да позволи да си счупя стомната.“ Господ няма нищо общо със счупването на стомната. Аз не съм си отварял очите, моят ум не е бил на място. Като съм вървял, мислил съм за друго нещо и съм я ударил.
към беседата >>
Вий ще кажете, че добре се молим, а някой ще каже, че ръцете ми не са на място.
Някой пита как да се моли: дали да тури двете си ръце пред гърдите със срещуположните пръсти допрени, или да коленичим, или да клекнем. Ако аз ще се помоля, ще си туря лявата ръка на челото или дясната ръка върху носа, или ще туря двете ръце от двете страни на брадата с длани навътре и пръсти нагоре и очите ще ги вдигна малко нагоре. Ако гледам с очите си надолу, право напред, при молитва, то не е хубаво – трябва очите да са малко нагоре. Какво ще кажат хората, като си туря ръцете от двете страни на брадата си?
Вий ще кажете, че добре се молим, а някой ще каже, че ръцете ми не са на място.
Къде трябва да бъдат ръцете? Ако ръцете са надолу спуснати, на място ли са? Някой казва: „Долу трябва да бъдат ръцете.“ Някой казва: „Горе ръцете.“ И той ще ти бърка в джобовете. Когато някой се моли, си тури ръцете горе, а някой – долу. А кое сега трябва при молитвата?
към беседата >>
Но случи се, че нещо не стане, както ти мислиш и ти казваш: „Ако имаше Господ, тези работи не щяха да станат така.“ Ние ставаме смешни.
Коя работа е за Господа? Това са вътрешни наблюдения. Трябва да ги направите и във вас след това прониква едно съмнение. Някой път, като сте следвали 20 години и са ви проповядвали, дойде ви мисълта: „Има ли Господ или няма? “ И някой път вярваш.
Но случи се, че нещо не стане, както ти мислиш и ти казваш: „Ако имаше Господ, тези работи не щяха да станат така.“ Ние ставаме смешни.
Значи, ако аз си счупя стомната някъде, да кажа: „Ако имаше Господ, не щеше да позволи да си счупя стомната.“ Господ няма нищо общо със счупването на стомната. Аз не съм си отварял очите, моят ум не е бил на място. Като съм вървял, мислил съм за друго нещо и съм я ударил.
към беседата >>
Къде трябва да бъдат ръцете?
Някой пита как да се моли: дали да тури двете си ръце пред гърдите със срещуположните пръсти допрени, или да коленичим, или да клекнем. Ако аз ще се помоля, ще си туря лявата ръка на челото или дясната ръка върху носа, или ще туря двете ръце от двете страни на брадата с длани навътре и пръсти нагоре и очите ще ги вдигна малко нагоре. Ако гледам с очите си надолу, право напред, при молитва, то не е хубаво – трябва очите да са малко нагоре. Какво ще кажат хората, като си туря ръцете от двете страни на брадата си? Вий ще кажете, че добре се молим, а някой ще каже, че ръцете ми не са на място.
Къде трябва да бъдат ръцете?
Ако ръцете са надолу спуснати, на място ли са? Някой казва: „Долу трябва да бъдат ръцете.“ Някой казва: „Горе ръцете.“ И той ще ти бърка в джобовете. Когато някой се моли, си тури ръцете горе, а някой – долу. А кое сега трябва при молитвата? Някой път може да се молиш при това положение: дясната ръка върху лявата, с дланта навътре, върху сърцето.
към беседата >>
Значи, ако аз си счупя стомната някъде, да кажа: „Ако имаше Господ, не щеше да позволи да си счупя стомната.“ Господ няма нищо общо със счупването на стомната.
Това са вътрешни наблюдения. Трябва да ги направите и във вас след това прониква едно съмнение. Някой път, като сте следвали 20 години и са ви проповядвали, дойде ви мисълта: „Има ли Господ или няма? “ И някой път вярваш. Но случи се, че нещо не стане, както ти мислиш и ти казваш: „Ако имаше Господ, тези работи не щяха да станат така.“ Ние ставаме смешни.
Значи, ако аз си счупя стомната някъде, да кажа: „Ако имаше Господ, не щеше да позволи да си счупя стомната.“ Господ няма нищо общо със счупването на стомната.
Аз не съм си отварял очите, моят ум не е бил на място. Като съм вървял, мислил съм за друго нещо и съм я ударил.
към беседата >>
Ако ръцете са надолу спуснати, на място ли са?
Ако аз ще се помоля, ще си туря лявата ръка на челото или дясната ръка върху носа, или ще туря двете ръце от двете страни на брадата с длани навътре и пръсти нагоре и очите ще ги вдигна малко нагоре. Ако гледам с очите си надолу, право напред, при молитва, то не е хубаво – трябва очите да са малко нагоре. Какво ще кажат хората, като си туря ръцете от двете страни на брадата си? Вий ще кажете, че добре се молим, а някой ще каже, че ръцете ми не са на място. Къде трябва да бъдат ръцете?
Ако ръцете са надолу спуснати, на място ли са?
Някой казва: „Долу трябва да бъдат ръцете.“ Някой казва: „Горе ръцете.“ И той ще ти бърка в джобовете. Когато някой се моли, си тури ръцете горе, а някой – долу. А кое сега трябва при молитвата? Някой път може да се молиш при това положение: дясната ръка върху лявата, с дланта навътре, върху сърцето. Това е една от хубавите пози.
към беседата >>
Аз не съм си отварял очите, моят ум не е бил на място.
Трябва да ги направите и във вас след това прониква едно съмнение. Някой път, като сте следвали 20 години и са ви проповядвали, дойде ви мисълта: „Има ли Господ или няма? “ И някой път вярваш. Но случи се, че нещо не стане, както ти мислиш и ти казваш: „Ако имаше Господ, тези работи не щяха да станат така.“ Ние ставаме смешни. Значи, ако аз си счупя стомната някъде, да кажа: „Ако имаше Господ, не щеше да позволи да си счупя стомната.“ Господ няма нищо общо със счупването на стомната.
Аз не съм си отварял очите, моят ум не е бил на място.
Като съм вървял, мислил съм за друго нещо и съм я ударил.
към беседата >>
Някой казва: „Долу трябва да бъдат ръцете.“ Някой казва: „Горе ръцете.“ И той ще ти бърка в джобовете.
Ако гледам с очите си надолу, право напред, при молитва, то не е хубаво – трябва очите да са малко нагоре. Какво ще кажат хората, като си туря ръцете от двете страни на брадата си? Вий ще кажете, че добре се молим, а някой ще каже, че ръцете ми не са на място. Къде трябва да бъдат ръцете? Ако ръцете са надолу спуснати, на място ли са?
Някой казва: „Долу трябва да бъдат ръцете.“ Някой казва: „Горе ръцете.“ И той ще ти бърка в джобовете.
Когато някой се моли, си тури ръцете горе, а някой – долу. А кое сега трябва при молитвата? Някой път може да се молиш при това положение: дясната ръка върху лявата, с дланта навътре, върху сърцето. Това е една от хубавите пози.
към беседата >>
Като съм вървял, мислил съм за друго нещо и съм я ударил.
Някой път, като сте следвали 20 години и са ви проповядвали, дойде ви мисълта: „Има ли Господ или няма? “ И някой път вярваш. Но случи се, че нещо не стане, както ти мислиш и ти казваш: „Ако имаше Господ, тези работи не щяха да станат така.“ Ние ставаме смешни. Значи, ако аз си счупя стомната някъде, да кажа: „Ако имаше Господ, не щеше да позволи да си счупя стомната.“ Господ няма нищо общо със счупването на стомната. Аз не съм си отварял очите, моят ум не е бил на място.
Като съм вървял, мислил съм за друго нещо и съм я ударил.
към беседата >>
Когато някой се моли, си тури ръцете горе, а някой – долу.
Какво ще кажат хората, като си туря ръцете от двете страни на брадата си? Вий ще кажете, че добре се молим, а някой ще каже, че ръцете ми не са на място. Къде трябва да бъдат ръцете? Ако ръцете са надолу спуснати, на място ли са? Някой казва: „Долу трябва да бъдат ръцете.“ Някой казва: „Горе ръцете.“ И той ще ти бърка в джобовете.
Когато някой се моли, си тури ръцете горе, а някой – долу.
А кое сега трябва при молитвата? Някой път може да се молиш при това положение: дясната ръка върху лявата, с дланта навътре, върху сърцето. Това е една от хубавите пози.
към беседата >>
Ако ви туря на изпит върху проявлението на вашия характер, мислите ли, че този е естественият път, така, както се проявявате?
Ако ви туря на изпит върху проявлението на вашия характер, мислите ли, че този е естественият път, така, както се проявявате?
Има някои работи, които не трябва да се разправят. Ще дойде някой и ще ми разправя някои работи, за които няма нужда да разправя. Каква полза да ви разправи някой как са убили някого или как са му счупили крака, или как са го били, или какво са му казали? Някой казва: „Много го наруга, много му се кара.“ И ако той ми разправи това, каква полза? Двама души се карали, псували са се, съдията казва на единия от тях: „Кажи как каза“ и той напсува съдията.
към беседата >>
А кое сега трябва при молитвата?
Вий ще кажете, че добре се молим, а някой ще каже, че ръцете ми не са на място. Къде трябва да бъдат ръцете? Ако ръцете са надолу спуснати, на място ли са? Някой казва: „Долу трябва да бъдат ръцете.“ Някой казва: „Горе ръцете.“ И той ще ти бърка в джобовете. Когато някой се моли, си тури ръцете горе, а някой – долу.
А кое сега трябва при молитвата?
Някой път може да се молиш при това положение: дясната ръка върху лявата, с дланта навътре, върху сърцето. Това е една от хубавите пози.
към беседата >>
Има някои работи, които не трябва да се разправят.
Ако ви туря на изпит върху проявлението на вашия характер, мислите ли, че този е естественият път, така, както се проявявате?
Има някои работи, които не трябва да се разправят.
Ще дойде някой и ще ми разправя някои работи, за които няма нужда да разправя. Каква полза да ви разправи някой как са убили някого или как са му счупили крака, или как са го били, или какво са му казали? Някой казва: „Много го наруга, много му се кара.“ И ако той ми разправи това, каква полза? Двама души се карали, псували са се, съдията казва на единия от тях: „Кажи как каза“ и той напсува съдията. Ако каже на друго място, 10 години ще го осъдят, а пък сега напсувал съдията.
към беседата >>
Някой път може да се молиш при това положение: дясната ръка върху лявата, с дланта навътре, върху сърцето.
Къде трябва да бъдат ръцете? Ако ръцете са надолу спуснати, на място ли са? Някой казва: „Долу трябва да бъдат ръцете.“ Някой казва: „Горе ръцете.“ И той ще ти бърка в джобовете. Когато някой се моли, си тури ръцете горе, а някой – долу. А кое сега трябва при молитвата?
Някой път може да се молиш при това положение: дясната ръка върху лявата, с дланта навътре, върху сърцето.
Това е една от хубавите пози.
към беседата >>
Ще дойде някой и ще ми разправя някои работи, за които няма нужда да разправя.
Ако ви туря на изпит върху проявлението на вашия характер, мислите ли, че този е естественият път, така, както се проявявате? Има някои работи, които не трябва да се разправят.
Ще дойде някой и ще ми разправя някои работи, за които няма нужда да разправя.
Каква полза да ви разправи някой как са убили някого или как са му счупили крака, или как са го били, или какво са му казали? Някой казва: „Много го наруга, много му се кара.“ И ако той ми разправи това, каква полза? Двама души се карали, псували са се, съдията казва на единия от тях: „Кажи как каза“ и той напсува съдията. Ако каже на друго място, 10 години ще го осъдят, а пък сега напсувал съдията. И той, [този] съдия, никак не се докача и казва на секретаря: „Запишете това.“
към беседата >>
Това е една от хубавите пози.
Ако ръцете са надолу спуснати, на място ли са? Някой казва: „Долу трябва да бъдат ръцете.“ Някой казва: „Горе ръцете.“ И той ще ти бърка в джобовете. Когато някой се моли, си тури ръцете горе, а някой – долу. А кое сега трябва при молитвата? Някой път може да се молиш при това положение: дясната ръка върху лявата, с дланта навътре, върху сърцето.
Това е една от хубавите пози.
към беседата >>
Каква полза да ви разправи някой как са убили някого или как са му счупили крака, или как са го били, или какво са му казали?
Ако ви туря на изпит върху проявлението на вашия характер, мислите ли, че този е естественият път, така, както се проявявате? Има някои работи, които не трябва да се разправят. Ще дойде някой и ще ми разправя някои работи, за които няма нужда да разправя.
Каква полза да ви разправи някой как са убили някого или как са му счупили крака, или как са го били, или какво са му казали?
Някой казва: „Много го наруга, много му се кара.“ И ако той ми разправи това, каква полза? Двама души се карали, псували са се, съдията казва на единия от тях: „Кажи как каза“ и той напсува съдията. Ако каже на друго място, 10 години ще го осъдят, а пък сега напсувал съдията. И той, [този] съдия, никак не се докача и казва на секретаря: „Запишете това.“
към беседата >>
Както тук седите, някой път гледам, че имате стари навици.
Както тук седите, някой път гледам, че имате стари навици.
Не знаете как да седнете. Трябва да ви дам елементарни правила как да сядате. Като седнете, изправете си тялото, като войници: да не бъде тялото наведено наляво или надясно, нито прегърбено.
към беседата >>
Някой казва: „Много го наруга, много му се кара.“ И ако той ми разправи това, каква полза?
Ако ви туря на изпит върху проявлението на вашия характер, мислите ли, че този е естественият път, така, както се проявявате? Има някои работи, които не трябва да се разправят. Ще дойде някой и ще ми разправя някои работи, за които няма нужда да разправя. Каква полза да ви разправи някой как са убили някого или как са му счупили крака, или как са го били, или какво са му казали?
Някой казва: „Много го наруга, много му се кара.“ И ако той ми разправи това, каква полза?
Двама души се карали, псували са се, съдията казва на единия от тях: „Кажи как каза“ и той напсува съдията. Ако каже на друго място, 10 години ще го осъдят, а пък сега напсувал съдията. И той, [този] съдия, никак не се докача и казва на секретаря: „Запишете това.“
към беседата >>
Не знаете как да седнете.
Както тук седите, някой път гледам, че имате стари навици.
Не знаете как да седнете.
Трябва да ви дам елементарни правила как да сядате. Като седнете, изправете си тялото, като войници: да не бъде тялото наведено наляво или надясно, нито прегърбено.
към беседата >>
Двама души се карали, псували са се, съдията казва на единия от тях: „Кажи как каза“ и той напсува съдията.
Ако ви туря на изпит върху проявлението на вашия характер, мислите ли, че този е естественият път, така, както се проявявате? Има някои работи, които не трябва да се разправят. Ще дойде някой и ще ми разправя някои работи, за които няма нужда да разправя. Каква полза да ви разправи някой как са убили някого или как са му счупили крака, или как са го били, или какво са му казали? Някой казва: „Много го наруга, много му се кара.“ И ако той ми разправи това, каква полза?
Двама души се карали, псували са се, съдията казва на единия от тях: „Кажи как каза“ и той напсува съдията.
Ако каже на друго място, 10 години ще го осъдят, а пък сега напсувал съдията. И той, [този] съдия, никак не се докача и казва на секретаря: „Запишете това.“
към беседата >>
Трябва да ви дам елементарни правила как да сядате.
Както тук седите, някой път гледам, че имате стари навици. Не знаете как да седнете.
Трябва да ви дам елементарни правила как да сядате.
Като седнете, изправете си тялото, като войници: да не бъде тялото наведено наляво или надясно, нито прегърбено.
към беседата >>
Ако каже на друго място, 10 години ще го осъдят, а пък сега напсувал съдията.
Има някои работи, които не трябва да се разправят. Ще дойде някой и ще ми разправя някои работи, за които няма нужда да разправя. Каква полза да ви разправи някой как са убили някого или как са му счупили крака, или как са го били, или какво са му казали? Някой казва: „Много го наруга, много му се кара.“ И ако той ми разправи това, каква полза? Двама души се карали, псували са се, съдията казва на единия от тях: „Кажи как каза“ и той напсува съдията.
Ако каже на друго място, 10 години ще го осъдят, а пък сега напсувал съдията.
И той, [този] съдия, никак не се докача и казва на секретаря: „Запишете това.“
към беседата >>
Като седнете, изправете си тялото, като войници: да не бъде тялото наведено наляво или надясно, нито прегърбено.
Както тук седите, някой път гледам, че имате стари навици. Не знаете как да седнете. Трябва да ви дам елементарни правила как да сядате.
Като седнете, изправете си тялото, като войници: да не бъде тялото наведено наляво или надясно, нито прегърбено.
към беседата >>
И той, [този] съдия, никак не се докача и казва на секретаря: „Запишете това.“
Ще дойде някой и ще ми разправя някои работи, за които няма нужда да разправя. Каква полза да ви разправи някой как са убили някого или как са му счупили крака, или как са го били, или какво са му казали? Някой казва: „Много го наруга, много му се кара.“ И ако той ми разправи това, каква полза? Двама души се карали, псували са се, съдията казва на единия от тях: „Кажи как каза“ и той напсува съдията. Ако каже на друго място, 10 години ще го осъдят, а пък сега напсувал съдията.
И той, [този] съдия, никак не се докача и казва на секретаря: „Запишете това.“
към беседата >>
Вий казвате, че сте стари.
Вий казвате, че сте стари.
Това са елементарни работи. Че, младите деца, които идат сега, това са все стари хора. Едно време вземеше 3 месеца, докато прогледа новороденото дете, а пък сега, още като се ражда, се ококорва. Та, тези хора са вече други.
към беседата >>
Не трябва да оправдаваме нашите погрешки.
Не трябва да оправдаваме нашите погрешки.
Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой човек, който знае добре да пее, че мед да пада на сърцето ти. Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой художник, който хубаво рисува и картината му е жива. И няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой човек, който добре е сготвил яденето. Някой турил много сол в яденето и те убеждава, че не е много солено. Аз съм привеждал онзи пример, дето свекървата, снахата и дъщерята турили сол в гърнето с боба.
към беседата >>
Това са елементарни работи.
Вий казвате, че сте стари.
Това са елементарни работи.
Че, младите деца, които идат сега, това са все стари хора. Едно време вземеше 3 месеца, докато прогледа новороденото дете, а пък сега, още като се ражда, се ококорва. Та, тези хора са вече други.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой човек, който знае добре да пее, че мед да пада на сърцето ти.
Не трябва да оправдаваме нашите погрешки.
Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой човек, който знае добре да пее, че мед да пада на сърцето ти.
Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой художник, който хубаво рисува и картината му е жива. И няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой човек, който добре е сготвил яденето. Някой турил много сол в яденето и те убеждава, че не е много солено. Аз съм привеждал онзи пример, дето свекървата, снахата и дъщерята турили сол в гърнето с боба. Идва свекървата и туря сол с трите пръста.
към беседата >>
Че, младите деца, които идат сега, това са все стари хора.
Вий казвате, че сте стари. Това са елементарни работи.
Че, младите деца, които идат сега, това са все стари хора.
Едно време вземеше 3 месеца, докато прогледа новороденото дете, а пък сега, още като се ражда, се ококорва. Та, тези хора са вече други.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой художник, който хубаво рисува и картината му е жива.
Не трябва да оправдаваме нашите погрешки. Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой човек, който знае добре да пее, че мед да пада на сърцето ти.
Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой художник, който хубаво рисува и картината му е жива.
И няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой човек, който добре е сготвил яденето. Някой турил много сол в яденето и те убеждава, че не е много солено. Аз съм привеждал онзи пример, дето свекървата, снахата и дъщерята турили сол в гърнето с боба. Идва свекървата и туря сол с трите пръста. Идва снахата, и тя туря.
към беседата >>
Едно време вземеше 3 месеца, докато прогледа новороденото дете, а пък сега, още като се ражда, се ококорва.
Вий казвате, че сте стари. Това са елементарни работи. Че, младите деца, които идат сега, това са все стари хора.
Едно време вземеше 3 месеца, докато прогледа новороденото дете, а пък сега, още като се ражда, се ококорва.
Та, тези хора са вече други.
към беседата >>
И няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой човек, който добре е сготвил яденето.
Не трябва да оправдаваме нашите погрешки. Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой човек, който знае добре да пее, че мед да пада на сърцето ти. Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой художник, който хубаво рисува и картината му е жива.
И няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой човек, който добре е сготвил яденето.
Някой турил много сол в яденето и те убеждава, че не е много солено. Аз съм привеждал онзи пример, дето свекървата, снахата и дъщерята турили сол в гърнето с боба. Идва свекървата и туря сол с трите пръста. Идва снахата, и тя туря. Също и дъщерята.
към беседата >>
Та, тези хора са вече други.
Вий казвате, че сте стари. Това са елементарни работи. Че, младите деца, които идат сега, това са все стари хора. Едно време вземеше 3 месеца, докато прогледа новороденото дете, а пък сега, още като се ражда, се ококорва.
Та, тези хора са вече други.
към беседата >>
Някой турил много сол в яденето и те убеждава, че не е много солено.
Не трябва да оправдаваме нашите погрешки. Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой човек, който знае добре да пее, че мед да пада на сърцето ти. Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой художник, който хубаво рисува и картината му е жива. И няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой човек, който добре е сготвил яденето.
Някой турил много сол в яденето и те убеждава, че не е много солено.
Аз съм привеждал онзи пример, дето свекървата, снахата и дъщерята турили сол в гърнето с боба. Идва свекървата и туря сол с трите пръста. Идва снахата, и тя туря. Също и дъщерята. И после казват, че е пресолено.
към беседата >>
Като станете сутринта, не си свивайте устата, нито ги дръжте много отворени, но малко си прилепете устните, леко, и помислете малко за устата си.
Като станете сутринта, не си свивайте устата, нито ги дръжте много отворени, но малко си прилепете устните, леко, и помислете малко за устата си.
Образувайте хубава линия на устата. Дайте почивка на устата си, понеже тези устни са сфери на чувствувание. И ако ти не възприемеш тези приятните чувствувания, ще дойдат някои лоши неразположения в тебе. Та, сутринта, като станеш, помоли се за устата си, помоли се през целия ден от тези уста да излизат Божии благословения. Като приемеш въздух и после като го изпращаш навън, тури си една хубава мисъл, спри въздуха, и при издишането кажи бавно:
към беседата >>
Аз съм привеждал онзи пример, дето свекървата, снахата и дъщерята турили сол в гърнето с боба.
Не трябва да оправдаваме нашите погрешки. Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой човек, който знае добре да пее, че мед да пада на сърцето ти. Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой художник, който хубаво рисува и картината му е жива. И няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой човек, който добре е сготвил яденето. Някой турил много сол в яденето и те убеждава, че не е много солено.
Аз съм привеждал онзи пример, дето свекървата, снахата и дъщерята турили сол в гърнето с боба.
Идва свекървата и туря сол с трите пръста. Идва снахата, и тя туря. Също и дъщерята. И после казват, че е пресолено. Разбира се, ако трима души солят един боб, ще го пресолят.
към беседата >>
Образувайте хубава линия на устата.
Като станете сутринта, не си свивайте устата, нито ги дръжте много отворени, но малко си прилепете устните, леко, и помислете малко за устата си.
Образувайте хубава линия на устата.
Дайте почивка на устата си, понеже тези устни са сфери на чувствувание. И ако ти не възприемеш тези приятните чувствувания, ще дойдат някои лоши неразположения в тебе. Та, сутринта, като станеш, помоли се за устата си, помоли се през целия ден от тези уста да излизат Божии благословения. Като приемеш въздух и после като го изпращаш навън, тури си една хубава мисъл, спри въздуха, и при издишането кажи бавно:
към беседата >>
Идва свекървата и туря сол с трите пръста.
Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой човек, който знае добре да пее, че мед да пада на сърцето ти. Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой художник, който хубаво рисува и картината му е жива. И няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой човек, който добре е сготвил яденето. Някой турил много сол в яденето и те убеждава, че не е много солено. Аз съм привеждал онзи пример, дето свекървата, снахата и дъщерята турили сол в гърнето с боба.
Идва свекървата и туря сол с трите пръста.
Идва снахата, и тя туря. Също и дъщерята. И после казват, че е пресолено. Разбира се, ако трима души солят един боб, ще го пресолят. Та, ако един го соли, не се пресолява.
към беседата >>
Дайте почивка на устата си, понеже тези устни са сфери на чувствувание.
Като станете сутринта, не си свивайте устата, нито ги дръжте много отворени, но малко си прилепете устните, леко, и помислете малко за устата си. Образувайте хубава линия на устата.
Дайте почивка на устата си, понеже тези устни са сфери на чувствувание.
И ако ти не възприемеш тези приятните чувствувания, ще дойдат някои лоши неразположения в тебе. Та, сутринта, като станеш, помоли се за устата си, помоли се през целия ден от тези уста да излизат Божии благословения. Като приемеш въздух и после като го изпращаш навън, тури си една хубава мисъл, спри въздуха, и при издишането кажи бавно:
към беседата >>
Идва снахата, и тя туря.
Няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой художник, който хубаво рисува и картината му е жива. И няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой човек, който добре е сготвил яденето. Някой турил много сол в яденето и те убеждава, че не е много солено. Аз съм привеждал онзи пример, дето свекървата, снахата и дъщерята турили сол в гърнето с боба. Идва свекървата и туря сол с трите пръста.
Идва снахата, и тя туря.
Също и дъщерята. И после казват, че е пресолено. Разбира се, ако трима души солят един боб, ще го пресолят. Та, ако един го соли, не се пресолява.
към беседата >>
И ако ти не възприемеш тези приятните чувствувания, ще дойдат някои лоши неразположения в тебе.
Като станете сутринта, не си свивайте устата, нито ги дръжте много отворени, но малко си прилепете устните, леко, и помислете малко за устата си. Образувайте хубава линия на устата. Дайте почивка на устата си, понеже тези устни са сфери на чувствувание.
И ако ти не възприемеш тези приятните чувствувания, ще дойдат някои лоши неразположения в тебе.
Та, сутринта, като станеш, помоли се за устата си, помоли се през целия ден от тези уста да излизат Божии благословения. Като приемеш въздух и после като го изпращаш навън, тури си една хубава мисъл, спри въздуха, и при издишането кажи бавно:
към беседата >>
Също и дъщерята.
И няма по-хубаво нещо от това да срещнеш някой човек, който добре е сготвил яденето. Някой турил много сол в яденето и те убеждава, че не е много солено. Аз съм привеждал онзи пример, дето свекървата, снахата и дъщерята турили сол в гърнето с боба. Идва свекървата и туря сол с трите пръста. Идва снахата, и тя туря.
Също и дъщерята.
И после казват, че е пресолено. Разбира се, ако трима души солят един боб, ще го пресолят. Та, ако един го соли, не се пресолява.
към беседата >>
Та, сутринта, като станеш, помоли се за устата си, помоли се през целия ден от тези уста да излизат Божии благословения.
Като станете сутринта, не си свивайте устата, нито ги дръжте много отворени, но малко си прилепете устните, леко, и помислете малко за устата си. Образувайте хубава линия на устата. Дайте почивка на устата си, понеже тези устни са сфери на чувствувание. И ако ти не възприемеш тези приятните чувствувания, ще дойдат някои лоши неразположения в тебе.
Та, сутринта, като станеш, помоли се за устата си, помоли се през целия ден от тези уста да излизат Божии благословения.
Като приемеш въздух и после като го изпращаш навън, тури си една хубава мисъл, спри въздуха, и при издишането кажи бавно:
към беседата >>
И после казват, че е пресолено.
Някой турил много сол в яденето и те убеждава, че не е много солено. Аз съм привеждал онзи пример, дето свекървата, снахата и дъщерята турили сол в гърнето с боба. Идва свекървата и туря сол с трите пръста. Идва снахата, и тя туря. Също и дъщерята.
И после казват, че е пресолено.
Разбира се, ако трима души солят един боб, ще го пресолят. Та, ако един го соли, не се пресолява.
към беседата >>
Като приемеш въздух и после като го изпращаш навън, тури си една хубава мисъл, спри въздуха, и при издишането кажи бавно:
Като станете сутринта, не си свивайте устата, нито ги дръжте много отворени, но малко си прилепете устните, леко, и помислете малко за устата си. Образувайте хубава линия на устата. Дайте почивка на устата си, понеже тези устни са сфери на чувствувание. И ако ти не възприемеш тези приятните чувствувания, ще дойдат някои лоши неразположения в тебе. Та, сутринта, като станеш, помоли се за устата си, помоли се през целия ден от тези уста да излизат Божии благословения.
Като приемеш въздух и после като го изпращаш навън, тури си една хубава мисъл, спри въздуха, и при издишането кажи бавно:
към беседата >>
Разбира се, ако трима души солят един боб, ще го пресолят.
Аз съм привеждал онзи пример, дето свекървата, снахата и дъщерята турили сол в гърнето с боба. Идва свекървата и туря сол с трите пръста. Идва снахата, и тя туря. Също и дъщерята. И после казват, че е пресолено.
Разбира се, ако трима души солят един боб, ще го пресолят.
Та, ако един го соли, не се пресолява.
към беседата >>
Аз искам да мисля добре.
Аз искам да мисля добре.
(3 пъти)
към беседата >>
Та, ако един го соли, не се пресолява.
Идва свекървата и туря сол с трите пръста. Идва снахата, и тя туря. Също и дъщерята. И после казват, че е пресолено. Разбира се, ако трима души солят един боб, ще го пресолят.
Та, ако един го соли, не се пресолява.
към беседата >>
(3 пъти)
Аз искам да мисля добре.
(3 пъти)
към беседата >>
Та, всинца вие, като се срещнете, все се солите, казвате си как трябва да се живее, как трябва да вярваш.
Та, всинца вие, като се срещнете, все се солите, казвате си как трябва да се живее, как трябва да вярваш.
И винаги ще ядете така пресолено ястие.
към беседата >>
Аз искам да чувствувам добре.
Аз искам да чувствувам добре.
към беседата >>
И винаги ще ядете така пресолено ястие.
Та, всинца вие, като се срещнете, все се солите, казвате си как трябва да се живее, как трябва да вярваш.
И винаги ще ядете така пресолено ястие.
към беседата >>
Аз искам да постъпвам добре.
Аз искам да постъпвам добре.
към беседата >>
Всеки човек, когото срещнеш, си носи своето влияние.
Всеки човек, когото срещнеш, си носи своето влияние.
Онзи, който има вяра, като го срещнеш, ще почувствуваш това: той ще измени твоето състояние. Ако си тъжен, ти ще се насърчиш. Щом срещнеш онзи, в когото вярата не е силна, ти ще се обезсърчиш.
към беседата >>
И да знаеш какво да искаш.
И да знаеш какво да искаш.
И каквото искаш, ще бъде. Например искаш да рисуваш, искаш да пееш – вярвай във всичко това, поискай го и ще бъде така. А пък ти седиш и бързо-бързо дишаш и се задушаваш.
към беседата >>
Онзи, който има вяра, като го срещнеш, ще почувствуваш това: той ще измени твоето състояние.
Всеки човек, когото срещнеш, си носи своето влияние.
Онзи, който има вяра, като го срещнеш, ще почувствуваш това: той ще измени твоето състояние.
Ако си тъжен, ти ще се насърчиш. Щом срещнеш онзи, в когото вярата не е силна, ти ще се обезсърчиш.
към беседата >>
И каквото искаш, ще бъде.
И да знаеш какво да искаш.
И каквото искаш, ще бъде.
Например искаш да рисуваш, искаш да пееш – вярвай във всичко това, поискай го и ще бъде така. А пък ти седиш и бързо-бързо дишаш и се задушаваш.
към беседата >>
Ако си тъжен, ти ще се насърчиш.
Всеки човек, когото срещнеш, си носи своето влияние. Онзи, който има вяра, като го срещнеш, ще почувствуваш това: той ще измени твоето състояние.
Ако си тъжен, ти ще се насърчиш.
Щом срещнеш онзи, в когото вярата не е силна, ти ще се обезсърчиш.
към беседата >>
Например искаш да рисуваш, искаш да пееш – вярвай във всичко това, поискай го и ще бъде така.
И да знаеш какво да искаш. И каквото искаш, ще бъде.
Например искаш да рисуваш, искаш да пееш – вярвай във всичко това, поискай го и ще бъде така.
А пък ти седиш и бързо-бързо дишаш и се задушаваш.
към беседата >>
Щом срещнеш онзи, в когото вярата не е силна, ти ще се обезсърчиш.
Всеки човек, когото срещнеш, си носи своето влияние. Онзи, който има вяра, като го срещнеш, ще почувствуваш това: той ще измени твоето състояние. Ако си тъжен, ти ще се насърчиш.
Щом срещнеш онзи, в когото вярата не е силна, ти ще се обезсърчиш.
към беседата >>
А пък ти седиш и бързо-бързо дишаш и се задушаваш.
И да знаеш какво да искаш. И каквото искаш, ще бъде. Например искаш да рисуваш, искаш да пееш – вярвай във всичко това, поискай го и ще бъде така.
А пък ти седиш и бързо-бързо дишаш и се задушаваш.
към беседата >>
Та казвам: Ако сутринта вие станете и не се насърчите, вие не сте нагласени съобразно природата.
Та казвам: Ако сутринта вие станете и не се насърчите, вие не сте нагласени съобразно природата.
Всяка сутрин трябва да се гласиш. Като станеш, трябва да знаеш как да станеш. Наблюдавали ли сте вие как стават някои деца? То стане, обърне се с лице към стената и плаче. Това дете, като порасне, пак ще плаче.
към беседата >>
Срещам някой от вас, че е станал много сериозен.
Срещам някой от вас, че е станал много сериозен.
Какво иска да каже с това? Ако би имал той бабаитлък, то друго, но той го няма. Това е едно напрегнато състояние. Не, бъди спокоен. Някой си тури дясната ръка върху лявата отпред – значи умът заповядва.
към беседата >>
Всяка сутрин трябва да се гласиш.
Та казвам: Ако сутринта вие станете и не се насърчите, вие не сте нагласени съобразно природата.
Всяка сутрин трябва да се гласиш.
Като станеш, трябва да знаеш как да станеш. Наблюдавали ли сте вие как стават някои деца? То стане, обърне се с лице към стената и плаче. Това дете, като порасне, пак ще плаче. Щом станете сутринта, не ставайте така, но като ставате, направете едно дълбоко дишане.
към беседата >>
Какво иска да каже с това?
Срещам някой от вас, че е станал много сериозен.
Какво иска да каже с това?
Ако би имал той бабаитлък, то друго, но той го няма. Това е едно напрегнато състояние. Не, бъди спокоен. Някой си тури дясната ръка върху лявата отпред – значи умът заповядва. Или си туря лявата ръка върху дясната – значи сърцето заповядва.
към беседата >>
Като станеш, трябва да знаеш как да станеш.
Та казвам: Ако сутринта вие станете и не се насърчите, вие не сте нагласени съобразно природата. Всяка сутрин трябва да се гласиш.
Като станеш, трябва да знаеш как да станеш.
Наблюдавали ли сте вие как стават някои деца? То стане, обърне се с лице към стената и плаче. Това дете, като порасне, пак ще плаче. Щом станете сутринта, не ставайте така, но като ставате, направете едно дълбоко дишане.
към беседата >>
Ако би имал той бабаитлък, то друго, но той го няма.
Срещам някой от вас, че е станал много сериозен. Какво иска да каже с това?
Ако би имал той бабаитлък, то друго, но той го няма.
Това е едно напрегнато състояние. Не, бъди спокоен. Някой си тури дясната ръка върху лявата отпред – значи умът заповядва. Или си туря лявата ръка върху дясната – значи сърцето заповядва. А пък някой съединява двете ръце с преплетени срещуположни пръсти.
към беседата >>
Наблюдавали ли сте вие как стават някои деца?
Та казвам: Ако сутринта вие станете и не се насърчите, вие не сте нагласени съобразно природата. Всяка сутрин трябва да се гласиш. Като станеш, трябва да знаеш как да станеш.
Наблюдавали ли сте вие как стават някои деца?
То стане, обърне се с лице към стената и плаче. Това дете, като порасне, пак ще плаче. Щом станете сутринта, не ставайте така, но като ставате, направете едно дълбоко дишане.
към беседата >>
Това е едно напрегнато състояние.
Срещам някой от вас, че е станал много сериозен. Какво иска да каже с това? Ако би имал той бабаитлък, то друго, но той го няма.
Това е едно напрегнато състояние.
Не, бъди спокоен. Някой си тури дясната ръка върху лявата отпред – значи умът заповядва. Или си туря лявата ръка върху дясната – значи сърцето заповядва. А пък някой съединява двете ръце с преплетени срещуположни пръсти. Те са се скопчили, скарали са се.
към беседата >>
То стане, обърне се с лице към стената и плаче.
Та казвам: Ако сутринта вие станете и не се насърчите, вие не сте нагласени съобразно природата. Всяка сутрин трябва да се гласиш. Като станеш, трябва да знаеш как да станеш. Наблюдавали ли сте вие как стават някои деца?
То стане, обърне се с лице към стената и плаче.
Това дете, като порасне, пак ще плаче. Щом станете сутринта, не ставайте така, но като ставате, направете едно дълбоко дишане.
към беседата >>
Не, бъди спокоен.
Срещам някой от вас, че е станал много сериозен. Какво иска да каже с това? Ако би имал той бабаитлък, то друго, но той го няма. Това е едно напрегнато състояние.
Не, бъди спокоен.
Някой си тури дясната ръка върху лявата отпред – значи умът заповядва. Или си туря лявата ръка върху дясната – значи сърцето заповядва. А пък някой съединява двете ръце с преплетени срещуположни пръсти. Те са се скопчили, скарали са се. Това последното положение не трябва да се прави.
към беседата >>
Това дете, като порасне, пак ще плаче.
Та казвам: Ако сутринта вие станете и не се насърчите, вие не сте нагласени съобразно природата. Всяка сутрин трябва да се гласиш. Като станеш, трябва да знаеш как да станеш. Наблюдавали ли сте вие как стават някои деца? То стане, обърне се с лице към стената и плаче.
Това дете, като порасне, пак ще плаче.
Щом станете сутринта, не ставайте така, но като ставате, направете едно дълбоко дишане.
към беседата >>
Някой си тури дясната ръка върху лявата отпред – значи умът заповядва.
Срещам някой от вас, че е станал много сериозен. Какво иска да каже с това? Ако би имал той бабаитлък, то друго, но той го няма. Това е едно напрегнато състояние. Не, бъди спокоен.
Някой си тури дясната ръка върху лявата отпред – значи умът заповядва.
Или си туря лявата ръка върху дясната – значи сърцето заповядва. А пък някой съединява двете ръце с преплетени срещуположни пръсти. Те са се скопчили, скарали са се. Това последното положение не трябва да се прави.
към беседата >>
Щом станете сутринта, не ставайте така, но като ставате, направете едно дълбоко дишане.
Всяка сутрин трябва да се гласиш. Като станеш, трябва да знаеш как да станеш. Наблюдавали ли сте вие как стават някои деца? То стане, обърне се с лице към стената и плаче. Това дете, като порасне, пак ще плаче.
Щом станете сутринта, не ставайте така, но като ставате, направете едно дълбоко дишане.
към беседата >>
Или си туря лявата ръка върху дясната – значи сърцето заповядва.
Какво иска да каже с това? Ако би имал той бабаитлък, то друго, но той го няма. Това е едно напрегнато състояние. Не, бъди спокоен. Някой си тури дясната ръка върху лявата отпред – значи умът заповядва.
Или си туря лявата ръка върху дясната – значи сърцето заповядва.
А пък някой съединява двете ръце с преплетени срещуположни пръсти. Те са се скопчили, скарали са се. Това последното положение не трябва да се прави.
към беседата >>
Гимнастическите упражнения са свързани с дишането.
Гимнастическите упражнения са свързани с дишането.
При дишането ти ще влезеш във връзка с Бога и ще придобиеш Неговите качества и ще имаш Неговото разположение. Например, когато вие при първото от шесттях стари гимнастически упражнения слизате надолу, какво трябва да правите? Когато слизате, ще издишате и като се качвате, ще почнете да дишате. И като издигнеш ръцете си съвсем нагоре, ще задържиш малко въздуха. И после, като сваляш пак ръцете си, пак ще издишаш.
към беседата >>
А пък някой съединява двете ръце с преплетени срещуположни пръсти.
Ако би имал той бабаитлък, то друго, но той го няма. Това е едно напрегнато състояние. Не, бъди спокоен. Някой си тури дясната ръка върху лявата отпред – значи умът заповядва. Или си туря лявата ръка върху дясната – значи сърцето заповядва.
А пък някой съединява двете ръце с преплетени срещуположни пръсти.
Те са се скопчили, скарали са се. Това последното положение не трябва да се прави.
към беседата >>
При дишането ти ще влезеш във връзка с Бога и ще придобиеш Неговите качества и ще имаш Неговото разположение.
Гимнастическите упражнения са свързани с дишането.
При дишането ти ще влезеш във връзка с Бога и ще придобиеш Неговите качества и ще имаш Неговото разположение.
Например, когато вие при първото от шесттях стари гимнастически упражнения слизате надолу, какво трябва да правите? Когато слизате, ще издишате и като се качвате, ще почнете да дишате. И като издигнеш ръцете си съвсем нагоре, ще задържиш малко въздуха. И после, като сваляш пак ръцете си, пак ще издишаш. При петото от шесттях стари гимнастически упражнения, когато си движиш крака в полукръг, това е задържане на въздуха и като клекнеш, ще издишаш.
към беседата >>
Те са се скопчили, скарали са се.
Това е едно напрегнато състояние. Не, бъди спокоен. Някой си тури дясната ръка върху лявата отпред – значи умът заповядва. Или си туря лявата ръка върху дясната – значи сърцето заповядва. А пък някой съединява двете ръце с преплетени срещуположни пръсти.
Те са се скопчили, скарали са се.
Това последното положение не трябва да се прави.
към беседата >>
Например, когато вие при първото от шесттях стари гимнастически упражнения слизате надолу, какво трябва да правите?
Гимнастическите упражнения са свързани с дишането. При дишането ти ще влезеш във връзка с Бога и ще придобиеш Неговите качества и ще имаш Неговото разположение.
Например, когато вие при първото от шесттях стари гимнастически упражнения слизате надолу, какво трябва да правите?
Когато слизате, ще издишате и като се качвате, ще почнете да дишате. И като издигнеш ръцете си съвсем нагоре, ще задържиш малко въздуха. И после, като сваляш пак ръцете си, пак ще издишаш. При петото от шесттях стари гимнастически упражнения, когато си движиш крака в полукръг, това е задържане на въздуха и като клекнеш, ще издишаш. А пък някои от вас правите упражненията бързо-бързо, като че ли много бързате за някъде.
към беседата >>
Това последното положение не трябва да се прави.
Не, бъди спокоен. Някой си тури дясната ръка върху лявата отпред – значи умът заповядва. Или си туря лявата ръка върху дясната – значи сърцето заповядва. А пък някой съединява двете ръце с преплетени срещуположни пръсти. Те са се скопчили, скарали са се.
Това последното положение не трябва да се прави.
към беседата >>
Когато слизате, ще издишате и като се качвате, ще почнете да дишате.
Гимнастическите упражнения са свързани с дишането. При дишането ти ще влезеш във връзка с Бога и ще придобиеш Неговите качества и ще имаш Неговото разположение. Например, когато вие при първото от шесттях стари гимнастически упражнения слизате надолу, какво трябва да правите?
Когато слизате, ще издишате и като се качвате, ще почнете да дишате.
И като издигнеш ръцете си съвсем нагоре, ще задържиш малко въздуха. И после, като сваляш пак ръцете си, пак ще издишаш. При петото от шесттях стари гимнастически упражнения, когато си движиш крака в полукръг, това е задържане на въздуха и като клекнеш, ще издишаш. А пък някои от вас правите упражненията бързо-бързо, като че ли много бързате за някъде.
към беседата >>
Ти казваш: „Когато пея, в какво положение да са ръцете ми?
Ти казваш: „Когато пея, в какво положение да са ръцете ми?
“ Лявата ръка можеш да спуснеш надолу, а пък дясната ръка можеш да туриш на гърдите и оттам да се движи вдясно.
към беседата >>
И като издигнеш ръцете си съвсем нагоре, ще задържиш малко въздуха.
Гимнастическите упражнения са свързани с дишането. При дишането ти ще влезеш във връзка с Бога и ще придобиеш Неговите качества и ще имаш Неговото разположение. Например, когато вие при първото от шесттях стари гимнастически упражнения слизате надолу, какво трябва да правите? Когато слизате, ще издишате и като се качвате, ще почнете да дишате.
И като издигнеш ръцете си съвсем нагоре, ще задържиш малко въздуха.
И после, като сваляш пак ръцете си, пак ще издишаш. При петото от шесттях стари гимнастически упражнения, когато си движиш крака в полукръг, това е задържане на въздуха и като клекнеш, ще издишаш. А пък някои от вас правите упражненията бързо-бързо, като че ли много бързате за някъде.
към беседата >>
“ Лявата ръка можеш да спуснеш надолу, а пък дясната ръка можеш да туриш на гърдите и оттам да се движи вдясно.
Ти казваш: „Когато пея, в какво положение да са ръцете ми?
“ Лявата ръка можеш да спуснеш надолу, а пък дясната ръка можеш да туриш на гърдите и оттам да се движи вдясно.
към беседата >>
И после, като сваляш пак ръцете си, пак ще издишаш.
Гимнастическите упражнения са свързани с дишането. При дишането ти ще влезеш във връзка с Бога и ще придобиеш Неговите качества и ще имаш Неговото разположение. Например, когато вие при първото от шесттях стари гимнастически упражнения слизате надолу, какво трябва да правите? Когато слизате, ще издишате и като се качвате, ще почнете да дишате. И като издигнеш ръцете си съвсем нагоре, ще задържиш малко въздуха.
И после, като сваляш пак ръцете си, пак ще издишаш.
При петото от шесттях стари гимнастически упражнения, когато си движиш крака в полукръг, това е задържане на въздуха и като клекнеш, ще издишаш. А пък някои от вас правите упражненията бързо-бързо, като че ли много бързате за някъде.
към беседата >>
Да благодарим на Бога, че е създал Земята, която ни държи.
Да благодарим на Бога, че е създал Земята, която ни държи.
Това разположение, което имаме, се дължи на това, че имаме една основа, върху която можем да се проявим. Ще благодарим на Бога, че ни е дал въздух, че може да се проявим; ще благодарим на Бога, че ни е дал очи, уши, нос и прочее. От вас след години ще има певци, музиканти, художници, гениални хора да станете. А вие чакате да отидете в онзи свят.
към беседата >>
При петото от шесттях стари гимнастически упражнения, когато си движиш крака в полукръг, това е задържане на въздуха и като клекнеш, ще издишаш.
При дишането ти ще влезеш във връзка с Бога и ще придобиеш Неговите качества и ще имаш Неговото разположение. Например, когато вие при първото от шесттях стари гимнастически упражнения слизате надолу, какво трябва да правите? Когато слизате, ще издишате и като се качвате, ще почнете да дишате. И като издигнеш ръцете си съвсем нагоре, ще задържиш малко въздуха. И после, като сваляш пак ръцете си, пак ще издишаш.
При петото от шесттях стари гимнастически упражнения, когато си движиш крака в полукръг, това е задържане на въздуха и като клекнеш, ще издишаш.
А пък някои от вас правите упражненията бързо-бързо, като че ли много бързате за някъде.
към беседата >>
Това разположение, което имаме, се дължи на това, че имаме една основа, върху която можем да се проявим.
Да благодарим на Бога, че е създал Земята, която ни държи.
Това разположение, което имаме, се дължи на това, че имаме една основа, върху която можем да се проявим.
Ще благодарим на Бога, че ни е дал въздух, че може да се проявим; ще благодарим на Бога, че ни е дал очи, уши, нос и прочее. От вас след години ще има певци, музиканти, художници, гениални хора да станете. А вие чакате да отидете в онзи свят.
към беседата >>
А пък някои от вас правите упражненията бързо-бързо, като че ли много бързате за някъде.
Например, когато вие при първото от шесттях стари гимнастически упражнения слизате надолу, какво трябва да правите? Когато слизате, ще издишате и като се качвате, ще почнете да дишате. И като издигнеш ръцете си съвсем нагоре, ще задържиш малко въздуха. И после, като сваляш пак ръцете си, пак ще издишаш. При петото от шесттях стари гимнастически упражнения, когато си движиш крака в полукръг, това е задържане на въздуха и като клекнеш, ще издишаш.
А пък някои от вас правите упражненията бързо-бързо, като че ли много бързате за някъде.
към беседата >>
Ще благодарим на Бога, че ни е дал въздух, че може да се проявим; ще благодарим на Бога, че ни е дал очи, уши, нос и прочее.
Да благодарим на Бога, че е създал Земята, която ни държи. Това разположение, което имаме, се дължи на това, че имаме една основа, върху която можем да се проявим.
Ще благодарим на Бога, че ни е дал въздух, че може да се проявим; ще благодарим на Бога, че ни е дал очи, уши, нос и прочее.
От вас след години ще има певци, музиканти, художници, гениални хора да станете. А вие чакате да отидете в онзи свят.
към беседата >>
Всичкото щастие е турено в нас: в краката ни, в очите ни, в ръцете ни, в носа ни, в устата ни и прочее.
Всичкото щастие е турено в нас: в краката ни, в очите ни, в ръцете ни, в носа ни, в устата ни и прочее.
Всичко зависи от това как се възприемат нещата. Ако почват да хлътват твоите бузи, това показва, че има почва да боледуваш. Те не трябва да хлътват много. Тяхното хлътване показва, че стомашната ти система боледува. Ако хлътват очите ти, в нервната ти система има нещо недоразвито.
към беседата >>
От вас след години ще има певци, музиканти, художници, гениални хора да станете.
Да благодарим на Бога, че е създал Земята, която ни държи. Това разположение, което имаме, се дължи на това, че имаме една основа, върху която можем да се проявим. Ще благодарим на Бога, че ни е дал въздух, че може да се проявим; ще благодарим на Бога, че ни е дал очи, уши, нос и прочее.
От вас след години ще има певци, музиканти, художници, гениални хора да станете.
А вие чакате да отидете в онзи свят.
към беседата >>
Всичко зависи от това как се възприемат нещата.
Всичкото щастие е турено в нас: в краката ни, в очите ни, в ръцете ни, в носа ни, в устата ни и прочее.
Всичко зависи от това как се възприемат нещата.
Ако почват да хлътват твоите бузи, това показва, че има почва да боледуваш. Те не трябва да хлътват много. Тяхното хлътване показва, че стомашната ти система боледува. Ако хлътват очите ти, в нервната ти система има нещо недоразвито. Ако челото ти почва да поляга назад или ако твоята глава стане вирната назад, а отпред – ниска, то има нещо недоразвито в тебе.
към беседата >>
А вие чакате да отидете в онзи свят.
Да благодарим на Бога, че е създал Земята, която ни държи. Това разположение, което имаме, се дължи на това, че имаме една основа, върху която можем да се проявим. Ще благодарим на Бога, че ни е дал въздух, че може да се проявим; ще благодарим на Бога, че ни е дал очи, уши, нос и прочее. От вас след години ще има певци, музиканти, художници, гениални хора да станете.
А вие чакате да отидете в онзи свят.
към беседата >>
Ако почват да хлътват твоите бузи, това показва, че има почва да боледуваш.
Всичкото щастие е турено в нас: в краката ни, в очите ни, в ръцете ни, в носа ни, в устата ни и прочее. Всичко зависи от това как се възприемат нещата.
Ако почват да хлътват твоите бузи, това показва, че има почва да боледуваш.
Те не трябва да хлътват много. Тяхното хлътване показва, че стомашната ти система боледува. Ако хлътват очите ти, в нервната ти система има нещо недоразвито. Ако челото ти почва да поляга назад или ако твоята глава стане вирната назад, а отпред – ниска, то има нещо недоразвито в тебе. Ако милосърдието се развива, то се развива центърът, който е малко по-назад от горния край на челото.
към беседата >>
Досега толкоз пъти сте ходили в онзи свят и сте умирали, а пък един ден да отидете на онзи свят, без да умирате.
Досега толкоз пъти сте ходили в онзи свят и сте умирали, а пък един ден да отидете на онзи свят, без да умирате.
Като свети Илия да отидете в онзи свят, без да умирате. Един ден ще затвориш къщата си и ще отидеш в онзи свят. Защо всички хора се мъчат при умиране? Всички роднини са дошли и казват: „На мене дай, и на мене дай“, и прочее. Четири–пет дена се мъчи, на този, на онзи дава и като раздаде всичко, казва: „ха!
към беседата >>
Те не трябва да хлътват много.
Всичкото щастие е турено в нас: в краката ни, в очите ни, в ръцете ни, в носа ни, в устата ни и прочее. Всичко зависи от това как се възприемат нещата. Ако почват да хлътват твоите бузи, това показва, че има почва да боледуваш.
Те не трябва да хлътват много.
Тяхното хлътване показва, че стомашната ти система боледува. Ако хлътват очите ти, в нервната ти система има нещо недоразвито. Ако челото ти почва да поляга назад или ако твоята глава стане вирната назад, а отпред – ниска, то има нещо недоразвито в тебе. Ако милосърдието се развива, то се развива центърът, който е малко по-назад от горния край на челото.
към беседата >>
Като свети Илия да отидете в онзи свят, без да умирате.
Досега толкоз пъти сте ходили в онзи свят и сте умирали, а пък един ден да отидете на онзи свят, без да умирате.
Като свети Илия да отидете в онзи свят, без да умирате.
Един ден ще затвориш къщата си и ще отидеш в онзи свят. Защо всички хора се мъчат при умиране? Всички роднини са дошли и казват: „На мене дай, и на мене дай“, и прочее. Четири–пет дена се мъчи, на този, на онзи дава и като раздаде всичко, казва: „ха! “ и свършва.
към беседата >>
Тяхното хлътване показва, че стомашната ти система боледува.
Всичкото щастие е турено в нас: в краката ни, в очите ни, в ръцете ни, в носа ни, в устата ни и прочее. Всичко зависи от това как се възприемат нещата. Ако почват да хлътват твоите бузи, това показва, че има почва да боледуваш. Те не трябва да хлътват много.
Тяхното хлътване показва, че стомашната ти система боледува.
Ако хлътват очите ти, в нервната ти система има нещо недоразвито. Ако челото ти почва да поляга назад или ако твоята глава стане вирната назад, а отпред – ниска, то има нещо недоразвито в тебе. Ако милосърдието се развива, то се развива центърът, който е малко по-назад от горния край на челото.
към беседата >>
Един ден ще затвориш къщата си и ще отидеш в онзи свят.
Досега толкоз пъти сте ходили в онзи свят и сте умирали, а пък един ден да отидете на онзи свят, без да умирате. Като свети Илия да отидете в онзи свят, без да умирате.
Един ден ще затвориш къщата си и ще отидеш в онзи свят.
Защо всички хора се мъчат при умиране? Всички роднини са дошли и казват: „На мене дай, и на мене дай“, и прочее. Четири–пет дена се мъчи, на този, на онзи дава и като раздаде всичко, казва: „ха! “ и свършва. А пък ти, когато ще умираш, когато ще отиваш на онзи свят, никой да не знае, да няма кой да те безпокои.
към беседата >>
Ако хлътват очите ти, в нервната ти система има нещо недоразвито.
Всичкото щастие е турено в нас: в краката ни, в очите ни, в ръцете ни, в носа ни, в устата ни и прочее. Всичко зависи от това как се възприемат нещата. Ако почват да хлътват твоите бузи, това показва, че има почва да боледуваш. Те не трябва да хлътват много. Тяхното хлътване показва, че стомашната ти система боледува.
Ако хлътват очите ти, в нервната ти система има нещо недоразвито.
Ако челото ти почва да поляга назад или ако твоята глава стане вирната назад, а отпред – ниска, то има нещо недоразвито в тебе. Ако милосърдието се развива, то се развива центърът, който е малко по-назад от горния край на челото.
към беседата >>
Защо всички хора се мъчат при умиране?
Досега толкоз пъти сте ходили в онзи свят и сте умирали, а пък един ден да отидете на онзи свят, без да умирате. Като свети Илия да отидете в онзи свят, без да умирате. Един ден ще затвориш къщата си и ще отидеш в онзи свят.
Защо всички хора се мъчат при умиране?
Всички роднини са дошли и казват: „На мене дай, и на мене дай“, и прочее. Четири–пет дена се мъчи, на този, на онзи дава и като раздаде всичко, казва: „ха! “ и свършва. А пък ти, когато ще умираш, когато ще отиваш на онзи свят, никой да не знае, да няма кой да те безпокои. А пък ти почваш да казваш: „Ще се мре, ще се мре.“ Не може да се умира лесно по този начин.
към беседата >>
Ако челото ти почва да поляга назад или ако твоята глава стане вирната назад, а отпред – ниска, то има нещо недоразвито в тебе.
Всичко зависи от това как се възприемат нещата. Ако почват да хлътват твоите бузи, това показва, че има почва да боледуваш. Те не трябва да хлътват много. Тяхното хлътване показва, че стомашната ти система боледува. Ако хлътват очите ти, в нервната ти система има нещо недоразвито.
Ако челото ти почва да поляга назад или ако твоята глава стане вирната назад, а отпред – ниска, то има нещо недоразвито в тебе.
Ако милосърдието се развива, то се развива центърът, който е малко по-назад от горния край на челото.
към беседата >>
Всички роднини са дошли и казват: „На мене дай, и на мене дай“, и прочее.
Досега толкоз пъти сте ходили в онзи свят и сте умирали, а пък един ден да отидете на онзи свят, без да умирате. Като свети Илия да отидете в онзи свят, без да умирате. Един ден ще затвориш къщата си и ще отидеш в онзи свят. Защо всички хора се мъчат при умиране?
Всички роднини са дошли и казват: „На мене дай, и на мене дай“, и прочее.
Четири–пет дена се мъчи, на този, на онзи дава и като раздаде всичко, казва: „ха! “ и свършва. А пък ти, когато ще умираш, когато ще отиваш на онзи свят, никой да не знае, да няма кой да те безпокои. А пък ти почваш да казваш: „Ще се мре, ще се мре.“ Не може да се умира лесно по този начин. Не, като отивате на онзи свят, никой да не знае.
към беседата >>
Ако милосърдието се развива, то се развива центърът, който е малко по-назад от горния край на челото.
Ако почват да хлътват твоите бузи, това показва, че има почва да боледуваш. Те не трябва да хлътват много. Тяхното хлътване показва, че стомашната ти система боледува. Ако хлътват очите ти, в нервната ти система има нещо недоразвито. Ако челото ти почва да поляга назад или ако твоята глава стане вирната назад, а отпред – ниска, то има нещо недоразвито в тебе.
Ако милосърдието се развива, то се развива центърът, който е малко по-назад от горния край на челото.
към беседата >>
Четири–пет дена се мъчи, на този, на онзи дава и като раздаде всичко, казва: „ха!
Досега толкоз пъти сте ходили в онзи свят и сте умирали, а пък един ден да отидете на онзи свят, без да умирате. Като свети Илия да отидете в онзи свят, без да умирате. Един ден ще затвориш къщата си и ще отидеш в онзи свят. Защо всички хора се мъчат при умиране? Всички роднини са дошли и казват: „На мене дай, и на мене дай“, и прочее.
Четири–пет дена се мъчи, на този, на онзи дава и като раздаде всичко, казва: „ха!
“ и свършва. А пък ти, когато ще умираш, когато ще отиваш на онзи свят, никой да не знае, да няма кой да те безпокои. А пък ти почваш да казваш: „Ще се мре, ще се мре.“ Не може да се умира лесно по този начин. Не, като отивате на онзи свят, никой да не знае. И като отидете и се върнете, тогава да знаят.
към беседата >>
Ако темето на човека е вирнато нагоре (вж.
Ако темето на човека е вирнато нагоре (вж.
първата рисунка), този човек е крайно сприхав; той живее само за себе си. Ако постепенно тази част на главата, която е пред темето, почва да се издига (вж. втория чертеж), то вече имаме едно развитие. Ако точка А е изпъкнала (вж. чертеж трети), у този човек милосърдието е развито.
към беседата >>
“ и свършва.
Като свети Илия да отидете в онзи свят, без да умирате. Един ден ще затвориш къщата си и ще отидеш в онзи свят. Защо всички хора се мъчат при умиране? Всички роднини са дошли и казват: „На мене дай, и на мене дай“, и прочее. Четири–пет дена се мъчи, на този, на онзи дава и като раздаде всичко, казва: „ха!
“ и свършва.
А пък ти, когато ще умираш, когато ще отиваш на онзи свят, никой да не знае, да няма кой да те безпокои. А пък ти почваш да казваш: „Ще се мре, ще се мре.“ Не може да се умира лесно по този начин. Не, като отивате на онзи свят, никой да не знае. И като отидете и се върнете, тогава да знаят.
към беседата >>
първата рисунка), този човек е крайно сприхав; той живее само за себе си.
Ако темето на човека е вирнато нагоре (вж.
първата рисунка), този човек е крайно сприхав; той живее само за себе си.
Ако постепенно тази част на главата, която е пред темето, почва да се издига (вж. втория чертеж), то вече имаме едно развитие. Ако точка А е изпъкнала (вж. чертеж трети), у този човек милосърдието е развито. Може да наблюдавате всички хора, които са милосърдни.
към беседата >>
А пък ти, когато ще умираш, когато ще отиваш на онзи свят, никой да не знае, да няма кой да те безпокои.
Един ден ще затвориш къщата си и ще отидеш в онзи свят. Защо всички хора се мъчат при умиране? Всички роднини са дошли и казват: „На мене дай, и на мене дай“, и прочее. Четири–пет дена се мъчи, на този, на онзи дава и като раздаде всичко, казва: „ха! “ и свършва.
А пък ти, когато ще умираш, когато ще отиваш на онзи свят, никой да не знае, да няма кой да те безпокои.
А пък ти почваш да казваш: „Ще се мре, ще се мре.“ Не може да се умира лесно по този начин. Не, като отивате на онзи свят, никой да не знае. И като отидете и се върнете, тогава да знаят.
към беседата >>
Ако постепенно тази част на главата, която е пред темето, почва да се издига (вж.
Ако темето на човека е вирнато нагоре (вж. първата рисунка), този човек е крайно сприхав; той живее само за себе си.
Ако постепенно тази част на главата, която е пред темето, почва да се издига (вж.
втория чертеж), то вече имаме едно развитие. Ако точка А е изпъкнала (вж. чертеж трети), у този човек милосърдието е развито. Може да наблюдавате всички хора, които са милосърдни. Всеки човек носи милосърдието в себе си, но трябва да го развива.
към беседата >>
А пък ти почваш да казваш: „Ще се мре, ще се мре.“ Не може да се умира лесно по този начин.
Защо всички хора се мъчат при умиране? Всички роднини са дошли и казват: „На мене дай, и на мене дай“, и прочее. Четири–пет дена се мъчи, на този, на онзи дава и като раздаде всичко, казва: „ха! “ и свършва. А пък ти, когато ще умираш, когато ще отиваш на онзи свят, никой да не знае, да няма кой да те безпокои.
А пък ти почваш да казваш: „Ще се мре, ще се мре.“ Не може да се умира лесно по този начин.
Не, като отивате на онзи свят, никой да не знае. И като отидете и се върнете, тогава да знаят.
към беседата >>
втория чертеж), то вече имаме едно развитие.
Ако темето на човека е вирнато нагоре (вж. първата рисунка), този човек е крайно сприхав; той живее само за себе си. Ако постепенно тази част на главата, която е пред темето, почва да се издига (вж.
втория чертеж), то вече имаме едно развитие.
Ако точка А е изпъкнала (вж. чертеж трети), у този човек милосърдието е развито. Може да наблюдавате всички хора, които са милосърдни. Всеки човек носи милосърдието в себе си, но трябва да го развива. Същото е и за религиозните.
към беседата >>
Не, като отивате на онзи свят, никой да не знае.
Всички роднини са дошли и казват: „На мене дай, и на мене дай“, и прочее. Четири–пет дена се мъчи, на този, на онзи дава и като раздаде всичко, казва: „ха! “ и свършва. А пък ти, когато ще умираш, когато ще отиваш на онзи свят, никой да не знае, да няма кой да те безпокои. А пък ти почваш да казваш: „Ще се мре, ще се мре.“ Не може да се умира лесно по този начин.
Не, като отивате на онзи свят, никой да не знае.
И като отидете и се върнете, тогава да знаят.
към беседата >>
Ако точка А е изпъкнала (вж.
Ако темето на човека е вирнато нагоре (вж. първата рисунка), този човек е крайно сприхав; той живее само за себе си. Ако постепенно тази част на главата, която е пред темето, почва да се издига (вж. втория чертеж), то вече имаме едно развитие.
Ако точка А е изпъкнала (вж.
чертеж трети), у този човек милосърдието е развито. Може да наблюдавате всички хора, които са милосърдни. Всеки човек носи милосърдието в себе си, но трябва да го развива. Същото е и за религиозните. Онези хора, които не са религиозни, главата им горе в средата има седловина (вж.
към беседата >>
И като отидете и се върнете, тогава да знаят.
Четири–пет дена се мъчи, на този, на онзи дава и като раздаде всичко, казва: „ха! “ и свършва. А пък ти, когато ще умираш, когато ще отиваш на онзи свят, никой да не знае, да няма кой да те безпокои. А пък ти почваш да казваш: „Ще се мре, ще се мре.“ Не може да се умира лесно по този начин. Не, като отивате на онзи свят, никой да не знае.
И като отидете и се върнете, тогава да знаят.
към беседата >>
чертеж трети), у този човек милосърдието е развито.
Ако темето на човека е вирнато нагоре (вж. първата рисунка), този човек е крайно сприхав; той живее само за себе си. Ако постепенно тази част на главата, която е пред темето, почва да се издига (вж. втория чертеж), то вече имаме едно развитие. Ако точка А е изпъкнала (вж.
чертеж трети), у този човек милосърдието е развито.
Може да наблюдавате всички хора, които са милосърдни. Всеки човек носи милосърдието в себе си, но трябва да го развива. Същото е и за религиозните. Онези хора, които не са религиозни, главата им горе в средата има седловина (вж. чертеж четвърти).
към беседата >>
Не мислете да умирате, а мислете да живеете.
Не мислете да умирате, а мислете да живеете.
По-добре е да живеете. Днес трябва да живея и да изпълня Волята Божия. Мене не ме интересува умирането. Някой дойде и иска да освободиш стаята, в която живееш. Казва ти: „Три дена ти давам срок.“ И ти освобождаваш стаята.
към беседата >>
Може да наблюдавате всички хора, които са милосърдни.
първата рисунка), този човек е крайно сприхав; той живее само за себе си. Ако постепенно тази част на главата, която е пред темето, почва да се издига (вж. втория чертеж), то вече имаме едно развитие. Ако точка А е изпъкнала (вж. чертеж трети), у този човек милосърдието е развито.
Може да наблюдавате всички хора, които са милосърдни.
Всеки човек носи милосърдието в себе си, но трябва да го развива. Същото е и за религиозните. Онези хора, които не са религиозни, главата им горе в средата има седловина (вж. чертеж четвърти). Когато това място почва да се издига и изпъква, тогава човек е вече религиозен.
към беседата >>
По-добре е да живеете.
Не мислете да умирате, а мислете да живеете.
По-добре е да живеете.
Днес трябва да живея и да изпълня Волята Божия. Мене не ме интересува умирането. Някой дойде и иска да освободиш стаята, в която живееш. Казва ти: „Три дена ти давам срок.“ И ти освобождаваш стаята. За три дена я освобождаваш.
към беседата >>
Всеки човек носи милосърдието в себе си, но трябва да го развива.
Ако постепенно тази част на главата, която е пред темето, почва да се издига (вж. втория чертеж), то вече имаме едно развитие. Ако точка А е изпъкнала (вж. чертеж трети), у този човек милосърдието е развито. Може да наблюдавате всички хора, които са милосърдни.
Всеки човек носи милосърдието в себе си, но трябва да го развива.
Същото е и за религиозните. Онези хора, които не са религиозни, главата им горе в средата има седловина (вж. чертеж четвърти). Когато това място почва да се издига и изпъква, тогава човек е вече религиозен. Всичко в човека трябва да се развива.
към беседата >>
Днес трябва да живея и да изпълня Волята Божия.
Не мислете да умирате, а мислете да живеете. По-добре е да живеете.
Днес трябва да живея и да изпълня Волята Божия.
Мене не ме интересува умирането. Някой дойде и иска да освободиш стаята, в която живееш. Казва ти: „Три дена ти давам срок.“ И ти освобождаваш стаята. За три дена я освобождаваш. Ако не, ще те изтласкат навън.
към беседата >>
Същото е и за религиозните.
втория чертеж), то вече имаме едно развитие. Ако точка А е изпъкнала (вж. чертеж трети), у този човек милосърдието е развито. Може да наблюдавате всички хора, които са милосърдни. Всеки човек носи милосърдието в себе си, но трябва да го развива.
Същото е и за религиозните.
Онези хора, които не са религиозни, главата им горе в средата има седловина (вж. чертеж четвърти). Когато това място почва да се издига и изпъква, тогава човек е вече религиозен. Всичко в човека трябва да се развива. Горе, в средата на главата, е центърът на любовта към Бога.
към беседата >>
Мене не ме интересува умирането.
Не мислете да умирате, а мислете да живеете. По-добре е да живеете. Днес трябва да живея и да изпълня Волята Божия.
Мене не ме интересува умирането.
Някой дойде и иска да освободиш стаята, в която живееш. Казва ти: „Три дена ти давам срок.“ И ти освобождаваш стаята. За три дена я освобождаваш. Ако не, ще те изтласкат навън. Така правят с нас до известно време.
към беседата >>
Онези хора, които не са религиозни, главата им горе в средата има седловина (вж.
Ако точка А е изпъкнала (вж. чертеж трети), у този човек милосърдието е развито. Може да наблюдавате всички хора, които са милосърдни. Всеки човек носи милосърдието в себе си, но трябва да го развива. Същото е и за религиозните.
Онези хора, които не са религиозни, главата им горе в средата има седловина (вж.
чертеж четвърти). Когато това място почва да се издига и изпъква, тогава човек е вече религиозен. Всичко в човека трябва да се развива. Горе, в средата на главата, е центърът на любовта към Бога. Това е специфичната любов, първата любов, която дава подтик на човека.
към беседата >>
Някой дойде и иска да освободиш стаята, в която живееш.
Не мислете да умирате, а мислете да живеете. По-добре е да живеете. Днес трябва да живея и да изпълня Волята Божия. Мене не ме интересува умирането.
Някой дойде и иска да освободиш стаята, в която живееш.
Казва ти: „Три дена ти давам срок.“ И ти освобождаваш стаята. За три дена я освобождаваш. Ако не, ще те изтласкат навън. Така правят с нас до известно време. А пък най-после ще си направя аз своя апартамент и ще си излизам когато си искам и ще влизам когато искам и никога няма да ми кажат да изляза.
към беседата >>
чертеж четвърти).
чертеж трети), у този човек милосърдието е развито. Може да наблюдавате всички хора, които са милосърдни. Всеки човек носи милосърдието в себе си, но трябва да го развива. Същото е и за религиозните. Онези хора, които не са религиозни, главата им горе в средата има седловина (вж.
чертеж четвърти).
Когато това място почва да се издига и изпъква, тогава човек е вече религиозен. Всичко в човека трябва да се развива. Горе, в средата на главата, е центърът на любовта към Бога. Това е специфичната любов, първата любов, която дава подтик на човека. Ний трябва да се приближаваме при Бога.
към беседата >>
Казва ти: „Три дена ти давам срок.“ И ти освобождаваш стаята.
Не мислете да умирате, а мислете да живеете. По-добре е да живеете. Днес трябва да живея и да изпълня Волята Божия. Мене не ме интересува умирането. Някой дойде и иска да освободиш стаята, в която живееш.
Казва ти: „Три дена ти давам срок.“ И ти освобождаваш стаята.
За три дена я освобождаваш. Ако не, ще те изтласкат навън. Така правят с нас до известно време. А пък най-после ще си направя аз своя апартамент и ще си излизам когато си искам и ще влизам когато искам и никога няма да ми кажат да изляза.
към беседата >>
Когато това място почва да се издига и изпъква, тогава човек е вече религиозен.
Може да наблюдавате всички хора, които са милосърдни. Всеки човек носи милосърдието в себе си, но трябва да го развива. Същото е и за религиозните. Онези хора, които не са религиозни, главата им горе в средата има седловина (вж. чертеж четвърти).
Когато това място почва да се издига и изпъква, тогава човек е вече религиозен.
Всичко в човека трябва да се развива. Горе, в средата на главата, е центърът на любовта към Бога. Това е специфичната любов, първата любов, която дава подтик на човека. Ний трябва да се приближаваме при Бога.
към беседата >>
За три дена я освобождаваш.
По-добре е да живеете. Днес трябва да живея и да изпълня Волята Божия. Мене не ме интересува умирането. Някой дойде и иска да освободиш стаята, в която живееш. Казва ти: „Три дена ти давам срок.“ И ти освобождаваш стаята.
За три дена я освобождаваш.
Ако не, ще те изтласкат навън. Така правят с нас до известно време. А пък най-после ще си направя аз своя апартамент и ще си излизам когато си искам и ще влизам когато искам и никога няма да ми кажат да изляза.
към беседата >>
Всичко в човека трябва да се развива.
Всеки човек носи милосърдието в себе си, но трябва да го развива. Същото е и за религиозните. Онези хора, които не са религиозни, главата им горе в средата има седловина (вж. чертеж четвърти). Когато това място почва да се издига и изпъква, тогава човек е вече религиозен.
Всичко в човека трябва да се развива.
Горе, в средата на главата, е центърът на любовта към Бога. Това е специфичната любов, първата любов, която дава подтик на човека. Ний трябва да се приближаваме при Бога.
към беседата >>
Ако не, ще те изтласкат навън.
Днес трябва да живея и да изпълня Волята Божия. Мене не ме интересува умирането. Някой дойде и иска да освободиш стаята, в която живееш. Казва ти: „Три дена ти давам срок.“ И ти освобождаваш стаята. За три дена я освобождаваш.
Ако не, ще те изтласкат навън.
Така правят с нас до известно време. А пък най-после ще си направя аз своя апартамент и ще си излизам когато си искам и ще влизам когато искам и никога няма да ми кажат да изляза.
към беседата >>
Горе, в средата на главата, е центърът на любовта към Бога.
Същото е и за религиозните. Онези хора, които не са религиозни, главата им горе в средата има седловина (вж. чертеж четвърти). Когато това място почва да се издига и изпъква, тогава човек е вече религиозен. Всичко в човека трябва да се развива.
Горе, в средата на главата, е центърът на любовта към Бога.
Това е специфичната любов, първата любов, която дава подтик на човека. Ний трябва да се приближаваме при Бога.
към беседата >>
Така правят с нас до известно време.
Мене не ме интересува умирането. Някой дойде и иска да освободиш стаята, в която живееш. Казва ти: „Три дена ти давам срок.“ И ти освобождаваш стаята. За три дена я освобождаваш. Ако не, ще те изтласкат навън.
Така правят с нас до известно време.
А пък най-после ще си направя аз своя апартамент и ще си излизам когато си искам и ще влизам когато искам и никога няма да ми кажат да изляза.
към беседата >>
Това е специфичната любов, първата любов, която дава подтик на човека.
Онези хора, които не са религиозни, главата им горе в средата има седловина (вж. чертеж четвърти). Когато това място почва да се издига и изпъква, тогава човек е вече религиозен. Всичко в човека трябва да се развива. Горе, в средата на главата, е центърът на любовта към Бога.
Това е специфичната любов, първата любов, която дава подтик на човека.
Ний трябва да се приближаваме при Бога.
към беседата >>
А пък най-после ще си направя аз своя апартамент и ще си излизам когато си искам и ще влизам когато искам и никога няма да ми кажат да изляза.
Някой дойде и иска да освободиш стаята, в която живееш. Казва ти: „Три дена ти давам срок.“ И ти освобождаваш стаята. За три дена я освобождаваш. Ако не, ще те изтласкат навън. Така правят с нас до известно време.
А пък най-после ще си направя аз своя апартамент и ще си излизам когато си искам и ще влизам когато искам и никога няма да ми кажат да изляза.
към беседата >>
Ний трябва да се приближаваме при Бога.
чертеж четвърти). Когато това място почва да се издига и изпъква, тогава човек е вече религиозен. Всичко в човека трябва да се развива. Горе, в средата на главата, е центърът на любовта към Бога. Това е специфичната любов, първата любов, която дава подтик на човека.
Ний трябва да се приближаваме при Бога.
към беседата >>
Някой казва: „Как ще се умира?
Някой казва: „Как ще се умира?
“ Ще го видите как се умира. Как се раждаме, не знаем. Не знаем как са ни родили майките ни. Майката казва: „Много се мъчих.“ Ний не знаем. Когато умирате, вий се мъчите.
към беседата >>
Ако живееш на северния склон на планината, ще имаш един характер; ако живееш на южния ѝ склон, ще имаш друг характер.
Ако живееш на северния склон на планината, ще имаш един характер; ако живееш на южния ѝ склон, ще имаш друг характер.
Сянката на планината оказва известно влияние върху хората. За да имаш един подвижен характер, трябва ти повече светлина и повече топлина. Когато дишате слабо, лицето ти почва да се изменява. Ако ръцете ви почват да се сбръчкват горе по гърба, това показва разстройство на черния дроб и дишането ти не е правилно. Щом е правилно дишането, то тези бръчки започват да изчезват и ръката става хармонична.
към беседата >>
“ Ще го видите как се умира.
Някой казва: „Как ще се умира?
“ Ще го видите как се умира.
Как се раждаме, не знаем. Не знаем как са ни родили майките ни. Майката казва: „Много се мъчих.“ Ний не знаем. Когато умирате, вий се мъчите. Раждате се с мъчение и умирате с мъчение.
към беседата >>
Сянката на планината оказва известно влияние върху хората.
Ако живееш на северния склон на планината, ще имаш един характер; ако живееш на южния ѝ склон, ще имаш друг характер.
Сянката на планината оказва известно влияние върху хората.
За да имаш един подвижен характер, трябва ти повече светлина и повече топлина. Когато дишате слабо, лицето ти почва да се изменява. Ако ръцете ви почват да се сбръчкват горе по гърба, това показва разстройство на черния дроб и дишането ти не е правилно. Щом е правилно дишането, то тези бръчки започват да изчезват и ръката става хармонична. На някои от вас съвсем се набръчква лицето.
към беседата >>
Как се раждаме, не знаем.
Някой казва: „Как ще се умира? “ Ще го видите как се умира.
Как се раждаме, не знаем.
Не знаем как са ни родили майките ни. Майката казва: „Много се мъчих.“ Ний не знаем. Когато умирате, вий се мъчите. Раждате се с мъчение и умирате с мъчение. Майката, когато ражда, да се радва и хората, като умират, да се радват.
към беседата >>
За да имаш един подвижен характер, трябва ти повече светлина и повече топлина.
Ако живееш на северния склон на планината, ще имаш един характер; ако живееш на южния ѝ склон, ще имаш друг характер. Сянката на планината оказва известно влияние върху хората.
За да имаш един подвижен характер, трябва ти повече светлина и повече топлина.
Когато дишате слабо, лицето ти почва да се изменява. Ако ръцете ви почват да се сбръчкват горе по гърба, това показва разстройство на черния дроб и дишането ти не е правилно. Щом е правилно дишането, то тези бръчки започват да изчезват и ръката става хармонична. На някои от вас съвсем се набръчква лицето.
към беседата >>
Не знаем как са ни родили майките ни.
Някой казва: „Как ще се умира? “ Ще го видите как се умира. Как се раждаме, не знаем.
Не знаем как са ни родили майките ни.
Майката казва: „Много се мъчих.“ Ний не знаем. Когато умирате, вий се мъчите. Раждате се с мъчение и умирате с мъчение. Майката, когато ражда, да се радва и хората, като умират, да се радват. Има едно умиране приятно.
към беседата >>
Когато дишате слабо, лицето ти почва да се изменява.
Ако живееш на северния склон на планината, ще имаш един характер; ако живееш на южния ѝ склон, ще имаш друг характер. Сянката на планината оказва известно влияние върху хората. За да имаш един подвижен характер, трябва ти повече светлина и повече топлина.
Когато дишате слабо, лицето ти почва да се изменява.
Ако ръцете ви почват да се сбръчкват горе по гърба, това показва разстройство на черния дроб и дишането ти не е правилно. Щом е правилно дишането, то тези бръчки започват да изчезват и ръката става хармонична. На някои от вас съвсем се набръчква лицето.
към беседата >>
Майката казва: „Много се мъчих.“ Ний не знаем.
Някой казва: „Как ще се умира? “ Ще го видите как се умира. Как се раждаме, не знаем. Не знаем как са ни родили майките ни.
Майката казва: „Много се мъчих.“ Ний не знаем.
Когато умирате, вий се мъчите. Раждате се с мъчение и умирате с мъчение. Майката, когато ражда, да се радва и хората, като умират, да се радват. Има едно умиране приятно. Ще дойдат твоите роднини от онзи свят.
към беседата >>
Ако ръцете ви почват да се сбръчкват горе по гърба, това показва разстройство на черния дроб и дишането ти не е правилно.
Ако живееш на северния склон на планината, ще имаш един характер; ако живееш на южния ѝ склон, ще имаш друг характер. Сянката на планината оказва известно влияние върху хората. За да имаш един подвижен характер, трябва ти повече светлина и повече топлина. Когато дишате слабо, лицето ти почва да се изменява.
Ако ръцете ви почват да се сбръчкват горе по гърба, това показва разстройство на черния дроб и дишането ти не е правилно.
Щом е правилно дишането, то тези бръчки започват да изчезват и ръката става хармонична. На някои от вас съвсем се набръчква лицето.
към беседата >>
Когато умирате, вий се мъчите.
Някой казва: „Как ще се умира? “ Ще го видите как се умира. Как се раждаме, не знаем. Не знаем как са ни родили майките ни. Майката казва: „Много се мъчих.“ Ний не знаем.
Когато умирате, вий се мъчите.
Раждате се с мъчение и умирате с мъчение. Майката, когато ражда, да се радва и хората, като умират, да се радват. Има едно умиране приятно. Ще дойдат твоите роднини от онзи свят. Ще се облечеш хубаво.
към беседата >>
Щом е правилно дишането, то тези бръчки започват да изчезват и ръката става хармонична.
Ако живееш на северния склон на планината, ще имаш един характер; ако живееш на южния ѝ склон, ще имаш друг характер. Сянката на планината оказва известно влияние върху хората. За да имаш един подвижен характер, трябва ти повече светлина и повече топлина. Когато дишате слабо, лицето ти почва да се изменява. Ако ръцете ви почват да се сбръчкват горе по гърба, това показва разстройство на черния дроб и дишането ти не е правилно.
Щом е правилно дишането, то тези бръчки започват да изчезват и ръката става хармонична.
На някои от вас съвсем се набръчква лицето.
към беседата >>
Раждате се с мъчение и умирате с мъчение.
“ Ще го видите как се умира. Как се раждаме, не знаем. Не знаем как са ни родили майките ни. Майката казва: „Много се мъчих.“ Ний не знаем. Когато умирате, вий се мъчите.
Раждате се с мъчение и умирате с мъчение.
Майката, когато ражда, да се радва и хората, като умират, да се радват. Има едно умиране приятно. Ще дойдат твоите роднини от онзи свят. Ще се облечеш хубаво. И няма да оставиш тялото си да го погребват, ще кажеш: „Довиждане.“ Ще оставиш непотребните раници и ще останеш ти, човекът, свободен, с твоето сърце, ум и с фината част от твоето тяло.
към беседата >>
На някои от вас съвсем се набръчква лицето.
Сянката на планината оказва известно влияние върху хората. За да имаш един подвижен характер, трябва ти повече светлина и повече топлина. Когато дишате слабо, лицето ти почва да се изменява. Ако ръцете ви почват да се сбръчкват горе по гърба, това показва разстройство на черния дроб и дишането ти не е правилно. Щом е правилно дишането, то тези бръчки започват да изчезват и ръката става хармонична.
На някои от вас съвсем се набръчква лицето.
към беседата >>
Майката, когато ражда, да се радва и хората, като умират, да се радват.
Как се раждаме, не знаем. Не знаем как са ни родили майките ни. Майката казва: „Много се мъчих.“ Ний не знаем. Когато умирате, вий се мъчите. Раждате се с мъчение и умирате с мъчение.
Майката, когато ражда, да се радва и хората, като умират, да се радват.
Има едно умиране приятно. Ще дойдат твоите роднини от онзи свят. Ще се облечеш хубаво. И няма да оставиш тялото си да го погребват, ще кажеш: „Довиждане.“ Ще оставиш непотребните раници и ще останеш ти, човекът, свободен, с твоето сърце, ум и с фината част от твоето тяло. Всичката онази гъста материя, с която сте облечени, ще оставите тук.
към беседата >>
Човек, който има общение с Бога, той трябва да стане красив.
Човек, който има общение с Бога, той трябва да стане красив.
Човек не трябва да има нехармонични линии. Известни линии на челото показват, че човек е умен. А пък има други линии, които показват, че човек не постъпва разумно. След като сме живели 30 години, не става никаква благоприятна промяна в нас – тогава какво сме работили? Човек трябва да оценява себе си.
към беседата >>
Има едно умиране приятно.
Не знаем как са ни родили майките ни. Майката казва: „Много се мъчих.“ Ний не знаем. Когато умирате, вий се мъчите. Раждате се с мъчение и умирате с мъчение. Майката, когато ражда, да се радва и хората, като умират, да се радват.
Има едно умиране приятно.
Ще дойдат твоите роднини от онзи свят. Ще се облечеш хубаво. И няма да оставиш тялото си да го погребват, ще кажеш: „Довиждане.“ Ще оставиш непотребните раници и ще останеш ти, човекът, свободен, с твоето сърце, ум и с фината част от твоето тяло. Всичката онази гъста материя, с която сте облечени, ще оставите тук. Това не е важно.
към беседата >>
Човек не трябва да има нехармонични линии.
Човек, който има общение с Бога, той трябва да стане красив.
Човек не трябва да има нехармонични линии.
Известни линии на челото показват, че човек е умен. А пък има други линии, които показват, че човек не постъпва разумно. След като сме живели 30 години, не става никаква благоприятна промяна в нас – тогава какво сме работили? Човек трябва да оценява себе си. Българите считат, че човек като пожълтее, светия става.
към беседата >>
Ще дойдат твоите роднини от онзи свят.
Майката казва: „Много се мъчих.“ Ний не знаем. Когато умирате, вий се мъчите. Раждате се с мъчение и умирате с мъчение. Майката, когато ражда, да се радва и хората, като умират, да се радват. Има едно умиране приятно.
Ще дойдат твоите роднини от онзи свят.
Ще се облечеш хубаво. И няма да оставиш тялото си да го погребват, ще кажеш: „Довиждане.“ Ще оставиш непотребните раници и ще останеш ти, човекът, свободен, с твоето сърце, ум и с фината част от твоето тяло. Всичката онази гъста материя, с която сте облечени, ще оставите тук. Това не е важно. Ще вземете онова тяло, с което можете да влезете в другия свят.
към беседата >>
Известни линии на челото показват, че човек е умен.
Човек, който има общение с Бога, той трябва да стане красив. Човек не трябва да има нехармонични линии.
Известни линии на челото показват, че човек е умен.
А пък има други линии, които показват, че човек не постъпва разумно. След като сме живели 30 години, не става никаква благоприятна промяна в нас – тогава какво сме работили? Човек трябва да оценява себе си. Българите считат, че човек като пожълтее, светия става. Светия, но какъв трябва да е жълтият цвят?
към беседата >>
Ще се облечеш хубаво.
Когато умирате, вий се мъчите. Раждате се с мъчение и умирате с мъчение. Майката, когато ражда, да се радва и хората, като умират, да се радват. Има едно умиране приятно. Ще дойдат твоите роднини от онзи свят.
Ще се облечеш хубаво.
И няма да оставиш тялото си да го погребват, ще кажеш: „Довиждане.“ Ще оставиш непотребните раници и ще останеш ти, човекът, свободен, с твоето сърце, ум и с фината част от твоето тяло. Всичката онази гъста материя, с която сте облечени, ще оставите тук. Това не е важно. Ще вземете онова тяло, с което можете да влезете в другия свят.
към беседата >>
А пък има други линии, които показват, че човек не постъпва разумно.
Човек, който има общение с Бога, той трябва да стане красив. Човек не трябва да има нехармонични линии. Известни линии на челото показват, че човек е умен.
А пък има други линии, които показват, че човек не постъпва разумно.
След като сме живели 30 години, не става никаква благоприятна промяна в нас – тогава какво сме работили? Човек трябва да оценява себе си. Българите считат, че човек като пожълтее, светия става. Светия, но какъв трябва да е жълтият цвят? Има един цвят, който е болезнен.
към беседата >>
И няма да оставиш тялото си да го погребват, ще кажеш: „Довиждане.“ Ще оставиш непотребните раници и ще останеш ти, човекът, свободен, с твоето сърце, ум и с фината част от твоето тяло.
Раждате се с мъчение и умирате с мъчение. Майката, когато ражда, да се радва и хората, като умират, да се радват. Има едно умиране приятно. Ще дойдат твоите роднини от онзи свят. Ще се облечеш хубаво.
И няма да оставиш тялото си да го погребват, ще кажеш: „Довиждане.“ Ще оставиш непотребните раници и ще останеш ти, човекът, свободен, с твоето сърце, ум и с фината част от твоето тяло.
Всичката онази гъста материя, с която сте облечени, ще оставите тук. Това не е важно. Ще вземете онова тяло, с което можете да влезете в другия свят.
към беседата >>
След като сме живели 30 години, не става никаква благоприятна промяна в нас – тогава какво сме работили?
Човек, който има общение с Бога, той трябва да стане красив. Човек не трябва да има нехармонични линии. Известни линии на челото показват, че човек е умен. А пък има други линии, които показват, че човек не постъпва разумно.
След като сме живели 30 години, не става никаква благоприятна промяна в нас – тогава какво сме работили?
Човек трябва да оценява себе си. Българите считат, че човек като пожълтее, светия става. Светия, но какъв трябва да е жълтият цвят? Има един цвят, който е болезнен. А има един златист цвят.
към беседата >>
Всичката онази гъста материя, с която сте облечени, ще оставите тук.
Майката, когато ражда, да се радва и хората, като умират, да се радват. Има едно умиране приятно. Ще дойдат твоите роднини от онзи свят. Ще се облечеш хубаво. И няма да оставиш тялото си да го погребват, ще кажеш: „Довиждане.“ Ще оставиш непотребните раници и ще останеш ти, човекът, свободен, с твоето сърце, ум и с фината част от твоето тяло.
Всичката онази гъста материя, с която сте облечени, ще оставите тук.
Това не е важно. Ще вземете онова тяло, с което можете да влезете в другия свят.
към беседата >>
Човек трябва да оценява себе си.
Човек, който има общение с Бога, той трябва да стане красив. Човек не трябва да има нехармонични линии. Известни линии на челото показват, че човек е умен. А пък има други линии, които показват, че човек не постъпва разумно. След като сме живели 30 години, не става никаква благоприятна промяна в нас – тогава какво сме работили?
Човек трябва да оценява себе си.
Българите считат, че човек като пожълтее, светия става. Светия, но какъв трябва да е жълтият цвят? Има един цвят, който е болезнен. А има един златист цвят. Има един червен цвят, който е болезнен, а има друг един червен цвят, който е здравословен.
към беседата >>
Това не е важно.
Има едно умиране приятно. Ще дойдат твоите роднини от онзи свят. Ще се облечеш хубаво. И няма да оставиш тялото си да го погребват, ще кажеш: „Довиждане.“ Ще оставиш непотребните раници и ще останеш ти, човекът, свободен, с твоето сърце, ум и с фината част от твоето тяло. Всичката онази гъста материя, с която сте облечени, ще оставите тук.
Това не е важно.
Ще вземете онова тяло, с което можете да влезете в другия свят.
към беседата >>
Българите считат, че човек като пожълтее, светия става.
Човек не трябва да има нехармонични линии. Известни линии на челото показват, че човек е умен. А пък има други линии, които показват, че човек не постъпва разумно. След като сме живели 30 години, не става никаква благоприятна промяна в нас – тогава какво сме работили? Човек трябва да оценява себе си.
Българите считат, че човек като пожълтее, светия става.
Светия, но какъв трябва да е жълтият цвят? Има един цвят, който е болезнен. А има един златист цвят. Има един червен цвят, който е болезнен, а има друг един червен цвят, който е здравословен. Има болезнени цветове, има и здравословни цветове.
към беседата >>
Ще вземете онова тяло, с което можете да влезете в другия свят.
Ще дойдат твоите роднини от онзи свят. Ще се облечеш хубаво. И няма да оставиш тялото си да го погребват, ще кажеш: „Довиждане.“ Ще оставиш непотребните раници и ще останеш ти, човекът, свободен, с твоето сърце, ум и с фината част от твоето тяло. Всичката онази гъста материя, с която сте облечени, ще оставите тук. Това не е важно.
Ще вземете онова тяло, с което можете да влезете в другия свят.
към беседата >>
Светия, но какъв трябва да е жълтият цвят?
Известни линии на челото показват, че човек е умен. А пък има други линии, които показват, че човек не постъпва разумно. След като сме живели 30 години, не става никаква благоприятна промяна в нас – тогава какво сме работили? Човек трябва да оценява себе си. Българите считат, че човек като пожълтее, светия става.
Светия, но какъв трябва да е жълтият цвят?
Има един цвят, който е болезнен. А има един златист цвят. Има един червен цвят, който е болезнен, а има друг един червен цвят, който е здравословен. Има болезнени цветове, има и здравословни цветове.
към беседата >>
Та, сега се учим да живеем.
Та, сега се учим да живеем.
към беседата >>
Има един цвят, който е болезнен.
А пък има други линии, които показват, че човек не постъпва разумно. След като сме живели 30 години, не става никаква благоприятна промяна в нас – тогава какво сме работили? Човек трябва да оценява себе си. Българите считат, че човек като пожълтее, светия става. Светия, но какъв трябва да е жълтият цвят?
Има един цвят, който е болезнен.
А има един златист цвят. Има един червен цвят, който е болезнен, а има друг един червен цвят, който е здравословен. Има болезнени цветове, има и здравословни цветове.
към беседата >>
А има един златист цвят.
След като сме живели 30 години, не става никаква благоприятна промяна в нас – тогава какво сме работили? Човек трябва да оценява себе си. Българите считат, че човек като пожълтее, светия става. Светия, но какъв трябва да е жълтият цвят? Има един цвят, който е болезнен.
А има един златист цвят.
Има един червен цвят, който е болезнен, а има друг един червен цвят, който е здравословен. Има болезнени цветове, има и здравословни цветове.
към беседата >>
Има един червен цвят, който е болезнен, а има друг един червен цвят, който е здравословен.
Човек трябва да оценява себе си. Българите считат, че човек като пожълтее, светия става. Светия, но какъв трябва да е жълтият цвят? Има един цвят, който е болезнен. А има един златист цвят.
Има един червен цвят, който е болезнен, а има друг един червен цвят, който е здравословен.
Има болезнени цветове, има и здравословни цветове.
към беседата >>
Има болезнени цветове, има и здравословни цветове.
Българите считат, че човек като пожълтее, светия става. Светия, но какъв трябва да е жълтият цвят? Има един цвят, който е болезнен. А има един златист цвят. Има един червен цвят, който е болезнен, а има друг един червен цвят, който е здравословен.
Има болезнени цветове, има и здравословни цветове.
към беседата >>
Вие трябва да бъдете като музикантите, да се вслушвате.
Вие трябва да бъдете като музикантите, да се вслушвате.
И като срещнете един добър човек, да научите нещо от него.
към беседата >>
И като срещнете един добър човек, да научите нещо от него.
Вие трябва да бъдете като музикантите, да се вслушвате.
И като срещнете един добър човек, да научите нещо от него.
към беседата >>
Ще се пазите носът ви да не бъде сплескан отстрани, да не е тесен.
Ще се пазите носът ви да не бъде сплескан отстрани, да не е тесен.
Щом стане тесен, човек става сприхав. Носът трябва да има известна широчина. Ти ще дишаш, за да стане такъв носът ти. Господ казва: „Ще дишаш дълбоко.“ Ето какво аз разбирам: ако в една минута ти вземеш 20 обяда с носа си, това е нормално, но така ти не можеш да бъдеш здрав. Трябва да се намали това число.
към беседата >>
Щом стане тесен, човек става сприхав.
Ще се пазите носът ви да не бъде сплескан отстрани, да не е тесен.
Щом стане тесен, човек става сприхав.
Носът трябва да има известна широчина. Ти ще дишаш, за да стане такъв носът ти. Господ казва: „Ще дишаш дълбоко.“ Ето какво аз разбирам: ако в една минута ти вземеш 20 обяда с носа си, това е нормално, но така ти не можеш да бъдеш здрав. Трябва да се намали това число. Ще вземеш 20 обяда на минута, после – 19, 18, 17, 14 и прочее, ще намаляваш.
към беседата >>
Носът трябва да има известна широчина.
Ще се пазите носът ви да не бъде сплескан отстрани, да не е тесен. Щом стане тесен, човек става сприхав.
Носът трябва да има известна широчина.
Ти ще дишаш, за да стане такъв носът ти. Господ казва: „Ще дишаш дълбоко.“ Ето какво аз разбирам: ако в една минута ти вземеш 20 обяда с носа си, това е нормално, но така ти не можеш да бъдеш здрав. Трябва да се намали това число. Ще вземеш 20 обяда на минута, после – 19, 18, 17, 14 и прочее, ще намаляваш. За да станеш здрав човек, трябва да вземеш в една минута 2 въздушни обяда.
към беседата >>
Ти ще дишаш, за да стане такъв носът ти.
Ще се пазите носът ви да не бъде сплескан отстрани, да не е тесен. Щом стане тесен, човек става сприхав. Носът трябва да има известна широчина.
Ти ще дишаш, за да стане такъв носът ти.
Господ казва: „Ще дишаш дълбоко.“ Ето какво аз разбирам: ако в една минута ти вземеш 20 обяда с носа си, това е нормално, но така ти не можеш да бъдеш здрав. Трябва да се намали това число. Ще вземеш 20 обяда на минута, после – 19, 18, 17, 14 и прочее, ще намаляваш. За да станеш здрав човек, трябва да вземеш в една минута 2 въздушни обяда. Така да разпределиш времето на минутата, че в една минута да направиш 2 вдишки и две издишки – два обяда.
към беседата >>
Господ казва: „Ще дишаш дълбоко.“ Ето какво аз разбирам: ако в една минута ти вземеш 20 обяда с носа си, това е нормално, но така ти не можеш да бъдеш здрав.
Ще се пазите носът ви да не бъде сплескан отстрани, да не е тесен. Щом стане тесен, човек става сприхав. Носът трябва да има известна широчина. Ти ще дишаш, за да стане такъв носът ти.
Господ казва: „Ще дишаш дълбоко.“ Ето какво аз разбирам: ако в една минута ти вземеш 20 обяда с носа си, това е нормално, но така ти не можеш да бъдеш здрав.
Трябва да се намали това число. Ще вземеш 20 обяда на минута, после – 19, 18, 17, 14 и прочее, ще намаляваш. За да станеш здрав човек, трябва да вземеш в една минута 2 въздушни обяда. Така да разпределиш времето на минутата, че в една минута да направиш 2 вдишки и две издишки – два обяда. Те ще ти принесат много по-голяма полза, отколкото ако всеки 2–3 секунди вземаш един обяд.
към беседата >>
Трябва да се намали това число.
Ще се пазите носът ви да не бъде сплескан отстрани, да не е тесен. Щом стане тесен, човек става сприхав. Носът трябва да има известна широчина. Ти ще дишаш, за да стане такъв носът ти. Господ казва: „Ще дишаш дълбоко.“ Ето какво аз разбирам: ако в една минута ти вземеш 20 обяда с носа си, това е нормално, но така ти не можеш да бъдеш здрав.
Трябва да се намали това число.
Ще вземеш 20 обяда на минута, после – 19, 18, 17, 14 и прочее, ще намаляваш. За да станеш здрав човек, трябва да вземеш в една минута 2 въздушни обяда. Така да разпределиш времето на минутата, че в една минута да направиш 2 вдишки и две издишки – два обяда. Те ще ти принесат много по-голяма полза, отколкото ако всеки 2–3 секунди вземаш един обяд. Защото днес у хората въздушните обеди траят 3 секунди.
към беседата >>
Ще вземеш 20 обяда на минута, после – 19, 18, 17, 14 и прочее, ще намаляваш.
Щом стане тесен, човек става сприхав. Носът трябва да има известна широчина. Ти ще дишаш, за да стане такъв носът ти. Господ казва: „Ще дишаш дълбоко.“ Ето какво аз разбирам: ако в една минута ти вземеш 20 обяда с носа си, това е нормално, но така ти не можеш да бъдеш здрав. Трябва да се намали това число.
Ще вземеш 20 обяда на минута, после – 19, 18, 17, 14 и прочее, ще намаляваш.
За да станеш здрав човек, трябва да вземеш в една минута 2 въздушни обяда. Така да разпределиш времето на минутата, че в една минута да направиш 2 вдишки и две издишки – два обяда. Те ще ти принесат много по-голяма полза, отколкото ако всеки 2–3 секунди вземаш един обяд. Защото днес у хората въздушните обеди траят 3 секунди. Не, по-полека ще ги вземаш.
към беседата >>
За да станеш здрав човек, трябва да вземеш в една минута 2 въздушни обяда.
Носът трябва да има известна широчина. Ти ще дишаш, за да стане такъв носът ти. Господ казва: „Ще дишаш дълбоко.“ Ето какво аз разбирам: ако в една минута ти вземеш 20 обяда с носа си, това е нормално, но така ти не можеш да бъдеш здрав. Трябва да се намали това число. Ще вземеш 20 обяда на минута, после – 19, 18, 17, 14 и прочее, ще намаляваш.
За да станеш здрав човек, трябва да вземеш в една минута 2 въздушни обяда.
Така да разпределиш времето на минутата, че в една минута да направиш 2 вдишки и две издишки – два обяда. Те ще ти принесат много по-голяма полза, отколкото ако всеки 2–3 секунди вземаш един обяд. Защото днес у хората въздушните обеди траят 3 секунди. Не, по-полека ще ги вземаш. Човек трябва да диша бавно.
към беседата >>
Така да разпределиш времето на минутата, че в една минута да направиш 2 вдишки и две издишки – два обяда.
Ти ще дишаш, за да стане такъв носът ти. Господ казва: „Ще дишаш дълбоко.“ Ето какво аз разбирам: ако в една минута ти вземеш 20 обяда с носа си, това е нормално, но така ти не можеш да бъдеш здрав. Трябва да се намали това число. Ще вземеш 20 обяда на минута, после – 19, 18, 17, 14 и прочее, ще намаляваш. За да станеш здрав човек, трябва да вземеш в една минута 2 въздушни обяда.
Така да разпределиш времето на минутата, че в една минута да направиш 2 вдишки и две издишки – два обяда.
Те ще ти принесат много по-голяма полза, отколкото ако всеки 2–3 секунди вземаш един обяд. Защото днес у хората въздушните обеди траят 3 секунди. Не, по-полека ще ги вземаш. Човек трябва да диша бавно. Няма защо да бързате.
към беседата >>
Те ще ти принесат много по-голяма полза, отколкото ако всеки 2–3 секунди вземаш един обяд.
Господ казва: „Ще дишаш дълбоко.“ Ето какво аз разбирам: ако в една минута ти вземеш 20 обяда с носа си, това е нормално, но така ти не можеш да бъдеш здрав. Трябва да се намали това число. Ще вземеш 20 обяда на минута, после – 19, 18, 17, 14 и прочее, ще намаляваш. За да станеш здрав човек, трябва да вземеш в една минута 2 въздушни обяда. Така да разпределиш времето на минутата, че в една минута да направиш 2 вдишки и две издишки – два обяда.
Те ще ти принесат много по-голяма полза, отколкото ако всеки 2–3 секунди вземаш един обяд.
Защото днес у хората въздушните обеди траят 3 секунди. Не, по-полека ще ги вземаш. Човек трябва да диша бавно. Няма защо да бързате. И когато станете сприхави, приемете въздуха и го задръжте: помъчете нещо във вас.
към беседата >>
Защото днес у хората въздушните обеди траят 3 секунди.
Трябва да се намали това число. Ще вземеш 20 обяда на минута, после – 19, 18, 17, 14 и прочее, ще намаляваш. За да станеш здрав човек, трябва да вземеш в една минута 2 въздушни обяда. Така да разпределиш времето на минутата, че в една минута да направиш 2 вдишки и две издишки – два обяда. Те ще ти принесат много по-голяма полза, отколкото ако всеки 2–3 секунди вземаш един обяд.
Защото днес у хората въздушните обеди траят 3 секунди.
Не, по-полека ще ги вземаш. Човек трябва да диша бавно. Няма защо да бързате. И когато станете сприхави, приемете въздуха и го задръжте: помъчете нещо във вас. Има нещо във вас, което трябва да го мъчите.
към беседата >>
Не, по-полека ще ги вземаш.
Ще вземеш 20 обяда на минута, после – 19, 18, 17, 14 и прочее, ще намаляваш. За да станеш здрав човек, трябва да вземеш в една минута 2 въздушни обяда. Така да разпределиш времето на минутата, че в една минута да направиш 2 вдишки и две издишки – два обяда. Те ще ти принесат много по-голяма полза, отколкото ако всеки 2–3 секунди вземаш един обяд. Защото днес у хората въздушните обеди траят 3 секунди.
Не, по-полека ще ги вземаш.
Човек трябва да диша бавно. Няма защо да бързате. И когато станете сприхави, приемете въздуха и го задръжте: помъчете нещо във вас. Има нещо във вас, което трябва да го мъчите. И като се мъчи това нещо в тебе, то ще обработва.
към беседата >>
Човек трябва да диша бавно.
За да станеш здрав човек, трябва да вземеш в една минута 2 въздушни обяда. Така да разпределиш времето на минутата, че в една минута да направиш 2 вдишки и две издишки – два обяда. Те ще ти принесат много по-голяма полза, отколкото ако всеки 2–3 секунди вземаш един обяд. Защото днес у хората въздушните обеди траят 3 секунди. Не, по-полека ще ги вземаш.
Човек трябва да диша бавно.
Няма защо да бързате. И когато станете сприхави, приемете въздуха и го задръжте: помъчете нещо във вас. Има нещо във вас, което трябва да го мъчите. И като се мъчи това нещо в тебе, то ще обработва. Без дишане не можем да внесем никакво възпитание в децата и не можем да ги заставим да мислят правилно и да чувствуват правилно.
към беседата >>
Няма защо да бързате.
Така да разпределиш времето на минутата, че в една минута да направиш 2 вдишки и две издишки – два обяда. Те ще ти принесат много по-голяма полза, отколкото ако всеки 2–3 секунди вземаш един обяд. Защото днес у хората въздушните обеди траят 3 секунди. Не, по-полека ще ги вземаш. Човек трябва да диша бавно.
Няма защо да бързате.
И когато станете сприхави, приемете въздуха и го задръжте: помъчете нещо във вас. Има нещо във вас, което трябва да го мъчите. И като се мъчи това нещо в тебе, то ще обработва. Без дишане не можем да внесем никакво възпитание в децата и не можем да ги заставим да мислят правилно и да чувствуват правилно.
към беседата >>
И когато станете сприхави, приемете въздуха и го задръжте: помъчете нещо във вас.
Те ще ти принесат много по-голяма полза, отколкото ако всеки 2–3 секунди вземаш един обяд. Защото днес у хората въздушните обеди траят 3 секунди. Не, по-полека ще ги вземаш. Човек трябва да диша бавно. Няма защо да бързате.
И когато станете сприхави, приемете въздуха и го задръжте: помъчете нещо във вас.
Има нещо във вас, което трябва да го мъчите. И като се мъчи това нещо в тебе, то ще обработва. Без дишане не можем да внесем никакво възпитание в децата и не можем да ги заставим да мислят правилно и да чувствуват правилно.
към беседата >>
Има нещо във вас, което трябва да го мъчите.
Защото днес у хората въздушните обеди траят 3 секунди. Не, по-полека ще ги вземаш. Човек трябва да диша бавно. Няма защо да бързате. И когато станете сприхави, приемете въздуха и го задръжте: помъчете нещо във вас.
Има нещо във вас, което трябва да го мъчите.
И като се мъчи това нещо в тебе, то ще обработва. Без дишане не можем да внесем никакво възпитание в децата и не можем да ги заставим да мислят правилно и да чувствуват правилно.
към беседата >>
И като се мъчи това нещо в тебе, то ще обработва.
Не, по-полека ще ги вземаш. Човек трябва да диша бавно. Няма защо да бързате. И когато станете сприхави, приемете въздуха и го задръжте: помъчете нещо във вас. Има нещо във вас, което трябва да го мъчите.
И като се мъчи това нещо в тебе, то ще обработва.
Без дишане не можем да внесем никакво възпитание в децата и не можем да ги заставим да мислят правилно и да чувствуват правилно.
към беседата >>
Без дишане не можем да внесем никакво възпитание в децата и не можем да ги заставим да мислят правилно и да чувствуват правилно.
Човек трябва да диша бавно. Няма защо да бързате. И когато станете сприхави, приемете въздуха и го задръжте: помъчете нещо във вас. Има нещо във вас, което трябва да го мъчите. И като се мъчи това нещо в тебе, то ще обработва.
Без дишане не можем да внесем никакво възпитание в децата и не можем да ги заставим да мислят правилно и да чувствуват правилно.
към беседата >>
Писанието казва, че Бог направил човека от пръст.
Писанието казва, че Бог направил човека от пръст.
Един негърски проповедник в Америка казал в една проповед, че Бог, като направил човека от пръст, държал го на един плет 3 дена да го суши. Един го попитал: „Плетът откъде е? “ Проповедникът отговорил: „То не е ваша работа.“ И Бог вдъхнал в ноздрите на първия човек диханието на живота.
към беседата >>
Един негърски проповедник в Америка казал в една проповед, че Бог, като направил човека от пръст, държал го на един плет 3 дена да го суши.
Писанието казва, че Бог направил човека от пръст.
Един негърски проповедник в Америка казал в една проповед, че Бог, като направил човека от пръст, държал го на един плет 3 дена да го суши.
Един го попитал: „Плетът откъде е? “ Проповедникът отговорил: „То не е ваша работа.“ И Бог вдъхнал в ноздрите на първия човек диханието на живота.
към беседата >>
Един го попитал: „Плетът откъде е?
Писанието казва, че Бог направил човека от пръст. Един негърски проповедник в Америка казал в една проповед, че Бог, като направил човека от пръст, държал го на един плет 3 дена да го суши.
Един го попитал: „Плетът откъде е?
“ Проповедникът отговорил: „То не е ваша работа.“ И Бог вдъхнал в ноздрите на първия човек диханието на живота.
към беседата >>
“ Проповедникът отговорил: „То не е ваша работа.“ И Бог вдъхнал в ноздрите на първия човек диханието на живота.
Писанието казва, че Бог направил човека от пръст. Един негърски проповедник в Америка казал в една проповед, че Бог, като направил човека от пръст, държал го на един плет 3 дена да го суши. Един го попитал: „Плетът откъде е?
“ Проповедникът отговорил: „То не е ваша работа.“ И Бог вдъхнал в ноздрите на първия човек диханието на живота.
към беседата >>
Та, докато не дишате, вий сте човек, сушен на плета и като дишате, ще слезете от плета.
Та, докато не дишате, вий сте човек, сушен на плета и като дишате, ще слезете от плета.
Когато работите ви не вървят, вий сте още на плета. А пък щом работите ви вървят, ти си разумният човек, ти вече имаш дихание, приемаш Господа чрез дишането. Като влезе вътре Господ, ще мълчиш, ще задържиш дъха си, ще приемеш Господа и ще слушаш какво ще ти каже Господ. Ще задържиш дъха си, няма да издишаш. Щом ти каже урока, Господ излиза вън и ти ще издишаш.
към беседата >>
Когато работите ви не вървят, вий сте още на плета.
Та, докато не дишате, вий сте човек, сушен на плета и като дишате, ще слезете от плета.
Когато работите ви не вървят, вий сте още на плета.
А пък щом работите ви вървят, ти си разумният човек, ти вече имаш дихание, приемаш Господа чрез дишането. Като влезе вътре Господ, ще мълчиш, ще задържиш дъха си, ще приемеш Господа и ще слушаш какво ще ти каже Господ. Ще задържиш дъха си, няма да издишаш. Щом ти каже урока, Господ излиза вън и ти ще издишаш. Аз ви разправям така работите, за да ги разберете.
към беседата >>
А пък щом работите ви вървят, ти си разумният човек, ти вече имаш дихание, приемаш Господа чрез дишането.
Та, докато не дишате, вий сте човек, сушен на плета и като дишате, ще слезете от плета. Когато работите ви не вървят, вий сте още на плета.
А пък щом работите ви вървят, ти си разумният човек, ти вече имаш дихание, приемаш Господа чрез дишането.
Като влезе вътре Господ, ще мълчиш, ще задържиш дъха си, ще приемеш Господа и ще слушаш какво ще ти каже Господ. Ще задържиш дъха си, няма да издишаш. Щом ти каже урока, Господ излиза вън и ти ще издишаш. Аз ви разправям така работите, за да ги разберете. Сега, като излиза Господ навън и като влиза, как Го посрещате и как Го изпращате?
към беседата >>
Като влезе вътре Господ, ще мълчиш, ще задържиш дъха си, ще приемеш Господа и ще слушаш какво ще ти каже Господ.
Та, докато не дишате, вий сте човек, сушен на плета и като дишате, ще слезете от плета. Когато работите ви не вървят, вий сте още на плета. А пък щом работите ви вървят, ти си разумният човек, ти вече имаш дихание, приемаш Господа чрез дишането.
Като влезе вътре Господ, ще мълчиш, ще задържиш дъха си, ще приемеш Господа и ще слушаш какво ще ти каже Господ.
Ще задържиш дъха си, няма да издишаш. Щом ти каже урока, Господ излиза вън и ти ще издишаш. Аз ви разправям така работите, за да ги разберете. Сега, като излиза Господ навън и като влиза, как Го посрещате и как Го изпращате? Когато идва някой у вас, как го посрещате?
към беседата >>
Ще задържиш дъха си, няма да издишаш.
Та, докато не дишате, вий сте човек, сушен на плета и като дишате, ще слезете от плета. Когато работите ви не вървят, вий сте още на плета. А пък щом работите ви вървят, ти си разумният човек, ти вече имаш дихание, приемаш Господа чрез дишането. Като влезе вътре Господ, ще мълчиш, ще задържиш дъха си, ще приемеш Господа и ще слушаш какво ще ти каже Господ.
Ще задържиш дъха си, няма да издишаш.
Щом ти каже урока, Господ излиза вън и ти ще издишаш. Аз ви разправям така работите, за да ги разберете. Сега, като излиза Господ навън и като влиза, как Го посрещате и как Го изпращате? Когато идва някой у вас, как го посрещате? И когато заминава, как го изпращате?
към беседата >>
Щом ти каже урока, Господ излиза вън и ти ще издишаш.
Та, докато не дишате, вий сте човек, сушен на плета и като дишате, ще слезете от плета. Когато работите ви не вървят, вий сте още на плета. А пък щом работите ви вървят, ти си разумният човек, ти вече имаш дихание, приемаш Господа чрез дишането. Като влезе вътре Господ, ще мълчиш, ще задържиш дъха си, ще приемеш Господа и ще слушаш какво ще ти каже Господ. Ще задържиш дъха си, няма да издишаш.
Щом ти каже урока, Господ излиза вън и ти ще издишаш.
Аз ви разправям така работите, за да ги разберете. Сега, като излиза Господ навън и като влиза, как Го посрещате и как Го изпращате? Когато идва някой у вас, как го посрещате? И когато заминава, как го изпращате? Аз като влизам тук в салона, всички вие ставате, но не го създадох аз това.
към беседата >>
Аз ви разправям така работите, за да ги разберете.
Когато работите ви не вървят, вий сте още на плета. А пък щом работите ви вървят, ти си разумният човек, ти вече имаш дихание, приемаш Господа чрез дишането. Като влезе вътре Господ, ще мълчиш, ще задържиш дъха си, ще приемеш Господа и ще слушаш какво ще ти каже Господ. Ще задържиш дъха си, няма да издишаш. Щом ти каже урока, Господ излиза вън и ти ще издишаш.
Аз ви разправям така работите, за да ги разберете.
Сега, като излиза Господ навън и като влиза, как Го посрещате и как Го изпращате? Когато идва някой у вас, как го посрещате? И когато заминава, как го изпращате? Аз като влизам тук в салона, всички вие ставате, но не го създадох аз това. Това е в реда на нещата.
към беседата >>
Сега, като излиза Господ навън и като влиза, как Го посрещате и как Го изпращате?
А пък щом работите ви вървят, ти си разумният човек, ти вече имаш дихание, приемаш Господа чрез дишането. Като влезе вътре Господ, ще мълчиш, ще задържиш дъха си, ще приемеш Господа и ще слушаш какво ще ти каже Господ. Ще задържиш дъха си, няма да издишаш. Щом ти каже урока, Господ излиза вън и ти ще издишаш. Аз ви разправям така работите, за да ги разберете.
Сега, като излиза Господ навън и като влиза, как Го посрещате и как Го изпращате?
Когато идва някой у вас, как го посрещате? И когато заминава, как го изпращате? Аз като влизам тук в салона, всички вие ставате, но не го създадох аз това. Това е в реда на нещата.
към беседата >>
Когато идва някой у вас, как го посрещате?
Като влезе вътре Господ, ще мълчиш, ще задържиш дъха си, ще приемеш Господа и ще слушаш какво ще ти каже Господ. Ще задържиш дъха си, няма да издишаш. Щом ти каже урока, Господ излиза вън и ти ще издишаш. Аз ви разправям така работите, за да ги разберете. Сега, като излиза Господ навън и като влиза, как Го посрещате и как Го изпращате?
Когато идва някой у вас, как го посрещате?
И когато заминава, как го изпращате? Аз като влизам тук в салона, всички вие ставате, но не го създадох аз това. Това е в реда на нещата.
към беседата >>
И когато заминава, как го изпращате?
Ще задържиш дъха си, няма да издишаш. Щом ти каже урока, Господ излиза вън и ти ще издишаш. Аз ви разправям така работите, за да ги разберете. Сега, като излиза Господ навън и като влиза, как Го посрещате и как Го изпращате? Когато идва някой у вас, как го посрещате?
И когато заминава, как го изпращате?
Аз като влизам тук в салона, всички вие ставате, но не го създадох аз това. Това е в реда на нещата.
към беседата >>
Аз като влизам тук в салона, всички вие ставате, но не го създадох аз това.
Щом ти каже урока, Господ излиза вън и ти ще издишаш. Аз ви разправям така работите, за да ги разберете. Сега, като излиза Господ навън и като влиза, как Го посрещате и как Го изпращате? Когато идва някой у вас, как го посрещате? И когато заминава, как го изпращате?
Аз като влизам тук в салона, всички вие ставате, но не го създадох аз това.
Това е в реда на нещата.
към беседата >>
Това е в реда на нещата.
Аз ви разправям така работите, за да ги разберете. Сега, като излиза Господ навън и като влиза, как Го посрещате и как Го изпращате? Когато идва някой у вас, как го посрещате? И когато заминава, как го изпращате? Аз като влизам тук в салона, всички вие ставате, но не го създадох аз това.
Това е в реда на нещата.
към беседата >>
Онзи заек ще седи някъде и ще си почива.
Онзи заек ще седи някъде и ще си почива.
Щом види някоя хрътка, заекът стане и бяга. Защо? Вие понякога казвате, че трябва да стоите мирно. Като дойде полковникът при войниците, всички войници седят мирно и не си обръщат главата. Значи при един полковник вий стоите така мирно, ама щом дойде Господ, вий се обръщате накъдето си искате и казвате: „Свободен съм.“
към беседата >>
Щом види някоя хрътка, заекът стане и бяга. Защо?
Онзи заек ще седи някъде и ще си почива.
Щом види някоя хрътка, заекът стане и бяга. Защо?
Вие понякога казвате, че трябва да стоите мирно. Като дойде полковникът при войниците, всички войници седят мирно и не си обръщат главата. Значи при един полковник вий стоите така мирно, ама щом дойде Господ, вий се обръщате накъдето си искате и казвате: „Свободен съм.“
към беседата >>
Вие понякога казвате, че трябва да стоите мирно.
Онзи заек ще седи някъде и ще си почива. Щом види някоя хрътка, заекът стане и бяга. Защо?
Вие понякога казвате, че трябва да стоите мирно.
Като дойде полковникът при войниците, всички войници седят мирно и не си обръщат главата. Значи при един полковник вий стоите така мирно, ама щом дойде Господ, вий се обръщате накъдето си искате и казвате: „Свободен съм.“
към беседата >>
Като дойде полковникът при войниците, всички войници седят мирно и не си обръщат главата.
Онзи заек ще седи някъде и ще си почива. Щом види някоя хрътка, заекът стане и бяга. Защо? Вие понякога казвате, че трябва да стоите мирно.
Като дойде полковникът при войниците, всички войници седят мирно и не си обръщат главата.
Значи при един полковник вий стоите така мирно, ама щом дойде Господ, вий се обръщате накъдето си искате и казвате: „Свободен съм.“
към беседата >>
Значи при един полковник вий стоите така мирно, ама щом дойде Господ, вий се обръщате накъдето си искате и казвате: „Свободен съм.“
Онзи заек ще седи някъде и ще си почива. Щом види някоя хрътка, заекът стане и бяга. Защо? Вие понякога казвате, че трябва да стоите мирно. Като дойде полковникът при войниците, всички войници седят мирно и не си обръщат главата.
Значи при един полковник вий стоите така мирно, ама щом дойде Господ, вий се обръщате накъдето си искате и казвате: „Свободен съм.“
към беседата >>
3.
Две положения
,
МОК
, София, 13.9.1940г.,
По малко трябва да се излъже.
Какво е лъжата? Лъжата е един неорганизиран свят, в който всичките хора без разлика вярват, дори и най-малките буболечици до човека вярват, че трябва да се лъже.
По малко трябва да се излъже.
Имаме разни лъжи. Някой учил и се представи, че много знае. Често хората говорят за нещо, което не знаят. Художникът се представя, че разбира изкуството. Астрономът ще се представи, че разбира небесната механика.
към беседата >>
Математика. Спри се върху математиката каква наука е.
Някои от вас, като дойдат тук, започват да шушукат. Какъв е предметът за изпита?
Математика. Спри се върху математиката каква наука е.
Че е била мъчен предмет. Хубостта на този предмет е в неговата мъчнотия. Вие искате ли аз да ви дам едно злато, и да е леко? Вие искате все леки работи. Хубаво, наместо злато аз ви дам слама, ще бъдете ли доволни?
към беседата >>
Имаме разни лъжи.
Какво е лъжата? Лъжата е един неорганизиран свят, в който всичките хора без разлика вярват, дори и най-малките буболечици до човека вярват, че трябва да се лъже. По малко трябва да се излъже.
Имаме разни лъжи.
Някой учил и се представи, че много знае. Често хората говорят за нещо, което не знаят. Художникът се представя, че разбира изкуството. Астрономът ще се представи, че разбира небесната механика. Какво знае?
към беседата >>
Че е била мъчен предмет.
Някои от вас, като дойдат тук, започват да шушукат. Какъв е предметът за изпита? Математика. Спри се върху математиката каква наука е.
Че е била мъчен предмет.
Хубостта на този предмет е в неговата мъчнотия. Вие искате ли аз да ви дам едно злато, и да е леко? Вие искате все леки работи. Хубаво, наместо злато аз ви дам слама, ще бъдете ли доволни? Значи някой път искате златото, което е тежко.
към беседата >>
Някой учил и се представи, че много знае.
Какво е лъжата? Лъжата е един неорганизиран свят, в който всичките хора без разлика вярват, дори и най-малките буболечици до човека вярват, че трябва да се лъже. По малко трябва да се излъже. Имаме разни лъжи.
Някой учил и се представи, че много знае.
Често хората говорят за нещо, което не знаят. Художникът се представя, че разбира изкуството. Астрономът ще се представи, че разбира небесната механика. Какво знае? Знае нещо от дълбоките закони, по които е построен светът.
към беседата >>
Хубостта на този предмет е в неговата мъчнотия.
Някои от вас, като дойдат тук, започват да шушукат. Какъв е предметът за изпита? Математика. Спри се върху математиката каква наука е. Че е била мъчен предмет.
Хубостта на този предмет е в неговата мъчнотия.
Вие искате ли аз да ви дам едно злато, и да е леко? Вие искате все леки работи. Хубаво, наместо злато аз ви дам слама, ще бъдете ли доволни? Значи някой път искате златото, което е тежко. Какво е относителното тегло на златото?
към беседата >>
Често хората говорят за нещо, което не знаят.
Какво е лъжата? Лъжата е един неорганизиран свят, в който всичките хора без разлика вярват, дори и най-малките буболечици до човека вярват, че трябва да се лъже. По малко трябва да се излъже. Имаме разни лъжи. Някой учил и се представи, че много знае.
Често хората говорят за нещо, което не знаят.
Художникът се представя, че разбира изкуството. Астрономът ще се представи, че разбира небесната механика. Какво знае? Знае нещо от дълбоките закони, по които е построен светът. Кое е онова, което кара нашата земя да се движи в пространството с една бързина близо трийсет километра в секунда?
към беседата >>
Вие искате ли аз да ви дам едно злато, и да е леко?
Някои от вас, като дойдат тук, започват да шушукат. Какъв е предметът за изпита? Математика. Спри се върху математиката каква наука е. Че е била мъчен предмет. Хубостта на този предмет е в неговата мъчнотия.
Вие искате ли аз да ви дам едно злато, и да е леко?
Вие искате все леки работи. Хубаво, наместо злато аз ви дам слама, ще бъдете ли доволни? Значи някой път искате златото, което е тежко. Какво е относителното тегло на златото? Мисля, че е деветнайсет.
към беседата >>
Художникът се представя, че разбира изкуството.
Лъжата е един неорганизиран свят, в който всичките хора без разлика вярват, дори и най-малките буболечици до човека вярват, че трябва да се лъже. По малко трябва да се излъже. Имаме разни лъжи. Някой учил и се представи, че много знае. Често хората говорят за нещо, което не знаят.
Художникът се представя, че разбира изкуството.
Астрономът ще се представи, че разбира небесната механика. Какво знае? Знае нещо от дълбоките закони, по които е построен светът. Кое е онова, което кара нашата земя да се движи в пространството с една бързина близо трийсет километра в секунда? Ако земята би се спряла само за една секунда, ние щяхме да се намерим най-малко на две хиляди километра в пространството, щяхме да изхвръкнем.
към беседата >>
Вие искате все леки работи.
Какъв е предметът за изпита? Математика. Спри се върху математиката каква наука е. Че е била мъчен предмет. Хубостта на този предмет е в неговата мъчнотия. Вие искате ли аз да ви дам едно злато, и да е леко?
Вие искате все леки работи.
Хубаво, наместо злато аз ви дам слама, ще бъдете ли доволни? Значи някой път искате златото, което е тежко. Какво е относителното тегло на златото? Мисля, че е деветнайсет.
към беседата >>
Астрономът ще се представи, че разбира небесната механика.
По малко трябва да се излъже. Имаме разни лъжи. Някой учил и се представи, че много знае. Често хората говорят за нещо, което не знаят. Художникът се представя, че разбира изкуството.
Астрономът ще се представи, че разбира небесната механика.
Какво знае? Знае нещо от дълбоките закони, по които е построен светът. Кое е онова, което кара нашата земя да се движи в пространството с една бързина близо трийсет километра в секунда? Ако земята би се спряла само за една секунда, ние щяхме да се намерим най-малко на две хиляди километра в пространството, щяхме да изхвръкнем. Но вие имате ли понятие какво е в една секунда да си на две хиляди километра?
към беседата >>
Хубаво, наместо злато аз ви дам слама, ще бъдете ли доволни?
Математика. Спри се върху математиката каква наука е. Че е била мъчен предмет. Хубостта на този предмет е в неговата мъчнотия. Вие искате ли аз да ви дам едно злато, и да е леко? Вие искате все леки работи.
Хубаво, наместо злато аз ви дам слама, ще бъдете ли доволни?
Значи някой път искате златото, което е тежко. Какво е относителното тегло на златото? Мисля, че е деветнайсет.
към беседата >>
Какво знае?
Имаме разни лъжи. Някой учил и се представи, че много знае. Често хората говорят за нещо, което не знаят. Художникът се представя, че разбира изкуството. Астрономът ще се представи, че разбира небесната механика.
Какво знае?
Знае нещо от дълбоките закони, по които е построен светът. Кое е онова, което кара нашата земя да се движи в пространството с една бързина близо трийсет километра в секунда? Ако земята би се спряла само за една секунда, ние щяхме да се намерим най-малко на две хиляди километра в пространството, щяхме да изхвръкнем. Но вие имате ли понятие какво е в една секунда да си на две хиляди километра? Понеже земята се движи с трийсет километра в секунда, ако се спре земята, на колко километра ще изхвръкне човек?
към беседата >>
Значи някой път искате златото, което е тежко.
Че е била мъчен предмет. Хубостта на този предмет е в неговата мъчнотия. Вие искате ли аз да ви дам едно злато, и да е леко? Вие искате все леки работи. Хубаво, наместо злато аз ви дам слама, ще бъдете ли доволни?
Значи някой път искате златото, което е тежко.
Какво е относителното тегло на златото? Мисля, че е деветнайсет.
към беседата >>
Знае нещо от дълбоките закони, по които е построен светът.
Някой учил и се представи, че много знае. Често хората говорят за нещо, което не знаят. Художникът се представя, че разбира изкуството. Астрономът ще се представи, че разбира небесната механика. Какво знае?
Знае нещо от дълбоките закони, по които е построен светът.
Кое е онова, което кара нашата земя да се движи в пространството с една бързина близо трийсет километра в секунда? Ако земята би се спряла само за една секунда, ние щяхме да се намерим най-малко на две хиляди километра в пространството, щяхме да изхвръкнем. Но вие имате ли понятие какво е в една секунда да си на две хиляди километра? Понеже земята се движи с трийсет километра в секунда, ако се спре земята, на колко километра ще изхвръкне човек? Ще се усили ли движението, или ще се намали?
към беседата >>
Какво е относителното тегло на златото?
Хубостта на този предмет е в неговата мъчнотия. Вие искате ли аз да ви дам едно злато, и да е леко? Вие искате все леки работи. Хубаво, наместо злато аз ви дам слама, ще бъдете ли доволни? Значи някой път искате златото, което е тежко.
Какво е относителното тегло на златото?
Мисля, че е деветнайсет.
към беседата >>
Кое е онова, което кара нашата земя да се движи в пространството с една бързина близо трийсет километра в секунда?
Често хората говорят за нещо, което не знаят. Художникът се представя, че разбира изкуството. Астрономът ще се представи, че разбира небесната механика. Какво знае? Знае нещо от дълбоките закони, по които е построен светът.
Кое е онова, което кара нашата земя да се движи в пространството с една бързина близо трийсет километра в секунда?
Ако земята би се спряла само за една секунда, ние щяхме да се намерим най-малко на две хиляди километра в пространството, щяхме да изхвръкнем. Но вие имате ли понятие какво е в една секунда да си на две хиляди километра? Понеже земята се движи с трийсет километра в секунда, ако се спре земята, на колко километра ще изхвръкне човек? Ще се усили ли движението, или ще се намали? Възможно ли е сега земята да се спре?
към беседата >>
Мисля, че е деветнайсет.
Вие искате ли аз да ви дам едно злато, и да е леко? Вие искате все леки работи. Хубаво, наместо злато аз ви дам слама, ще бъдете ли доволни? Значи някой път искате златото, което е тежко. Какво е относителното тегло на златото?
Мисля, че е деветнайсет.
към беседата >>
Ако земята би се спряла само за една секунда, ние щяхме да се намерим най-малко на две хиляди километра в пространството, щяхме да изхвръкнем.
Художникът се представя, че разбира изкуството. Астрономът ще се представи, че разбира небесната механика. Какво знае? Знае нещо от дълбоките закони, по които е построен светът. Кое е онова, което кара нашата земя да се движи в пространството с една бързина близо трийсет километра в секунда?
Ако земята би се спряла само за една секунда, ние щяхме да се намерим най-малко на две хиляди километра в пространството, щяхме да изхвръкнем.
Но вие имате ли понятие какво е в една секунда да си на две хиляди километра? Понеже земята се движи с трийсет километра в секунда, ако се спре земята, на колко километра ще изхвръкне човек? Ще се усили ли движението, или ще се намали? Възможно ли е сега земята да се спре?
към беседата >>
Всяка една мисъл, която дразни човека, тя не е организирана.
Всяка една мисъл, която дразни човека, тя не е организирана.
Всяко чувство, което дразни човека, то не е организирано. Всяка постъпка, която дразни човека, тя не е организирана. Всичките мисли, които са организирани, те не дразнят. Под думата морален живот разбираме един добре организиран живот, който не дразни. Морално е туй, което е полезно за всички.
към беседата >>
Но вие имате ли понятие какво е в една секунда да си на две хиляди километра?
Астрономът ще се представи, че разбира небесната механика. Какво знае? Знае нещо от дълбоките закони, по които е построен светът. Кое е онова, което кара нашата земя да се движи в пространството с една бързина близо трийсет километра в секунда? Ако земята би се спряла само за една секунда, ние щяхме да се намерим най-малко на две хиляди километра в пространството, щяхме да изхвръкнем.
Но вие имате ли понятие какво е в една секунда да си на две хиляди километра?
Понеже земята се движи с трийсет километра в секунда, ако се спре земята, на колко километра ще изхвръкне човек? Ще се усили ли движението, или ще се намали? Възможно ли е сега земята да се спре?
към беседата >>
Всяко чувство, което дразни човека, то не е организирано.
Всяка една мисъл, която дразни човека, тя не е организирана.
Всяко чувство, което дразни човека, то не е организирано.
Всяка постъпка, която дразни човека, тя не е организирана. Всичките мисли, които са организирани, те не дразнят. Под думата морален живот разбираме един добре организиран живот, който не дразни. Морално е туй, което е полезно за всички. Когато говорим за любовта, разбираме оная сила, която действа върху всичките хора благотворно.
към беседата >>
Понеже земята се движи с трийсет километра в секунда, ако се спре земята, на колко километра ще изхвръкне човек?
Какво знае? Знае нещо от дълбоките закони, по които е построен светът. Кое е онова, което кара нашата земя да се движи в пространството с една бързина близо трийсет километра в секунда? Ако земята би се спряла само за една секунда, ние щяхме да се намерим най-малко на две хиляди километра в пространството, щяхме да изхвръкнем. Но вие имате ли понятие какво е в една секунда да си на две хиляди километра?
Понеже земята се движи с трийсет километра в секунда, ако се спре земята, на колко километра ще изхвръкне човек?
Ще се усили ли движението, или ще се намали? Възможно ли е сега земята да се спре?
към беседата >>
Всяка постъпка, която дразни човека, тя не е организирана.
Всяка една мисъл, която дразни човека, тя не е организирана. Всяко чувство, което дразни човека, то не е организирано.
Всяка постъпка, която дразни човека, тя не е организирана.
Всичките мисли, които са организирани, те не дразнят. Под думата морален живот разбираме един добре организиран живот, който не дразни. Морално е туй, което е полезно за всички. Когато говорим за любовта, разбираме оная сила, която действа върху всичките хора благотворно. Любовта е туй, което не измъчва абсолютно никого.
към беседата >>
Ще се усили ли движението, или ще се намали?
Знае нещо от дълбоките закони, по които е построен светът. Кое е онова, което кара нашата земя да се движи в пространството с една бързина близо трийсет километра в секунда? Ако земята би се спряла само за една секунда, ние щяхме да се намерим най-малко на две хиляди километра в пространството, щяхме да изхвръкнем. Но вие имате ли понятие какво е в една секунда да си на две хиляди километра? Понеже земята се движи с трийсет километра в секунда, ако се спре земята, на колко километра ще изхвръкне човек?
Ще се усили ли движението, или ще се намали?
Възможно ли е сега земята да се спре?
към беседата >>
Всичките мисли, които са организирани, те не дразнят.
Всяка една мисъл, която дразни човека, тя не е организирана. Всяко чувство, което дразни човека, то не е организирано. Всяка постъпка, която дразни човека, тя не е организирана.
Всичките мисли, които са организирани, те не дразнят.
Под думата морален живот разбираме един добре организиран живот, който не дразни. Морално е туй, което е полезно за всички. Когато говорим за любовта, разбираме оная сила, която действа върху всичките хора благотворно. Любовта е туй, което не измъчва абсолютно никого. Всяко нещо, което не допринася благо на всичките хора, не е любов.
към беседата >>
Възможно ли е сега земята да се спре?
Кое е онова, което кара нашата земя да се движи в пространството с една бързина близо трийсет километра в секунда? Ако земята би се спряла само за една секунда, ние щяхме да се намерим най-малко на две хиляди километра в пространството, щяхме да изхвръкнем. Но вие имате ли понятие какво е в една секунда да си на две хиляди километра? Понеже земята се движи с трийсет километра в секунда, ако се спре земята, на колко километра ще изхвръкне човек? Ще се усили ли движението, или ще се намали?
Възможно ли е сега земята да се спре?
към беседата >>
Под думата морален живот разбираме един добре организиран живот, който не дразни.
Всяка една мисъл, която дразни човека, тя не е организирана. Всяко чувство, което дразни човека, то не е организирано. Всяка постъпка, която дразни човека, тя не е организирана. Всичките мисли, които са организирани, те не дразнят.
Под думата морален живот разбираме един добре организиран живот, който не дразни.
Морално е туй, което е полезно за всички. Когато говорим за любовта, разбираме оная сила, която действа върху всичките хора благотворно. Любовта е туй, което не измъчва абсолютно никого. Всяко нещо, което не допринася благо на всичките хора, не е любов. Туй, което дава любов на всичките хора, освобождава ума от всичките мъчнотии, освобождава сърцето от всички мъчнотии и освобождава тялото от всички мъчнотии, то е любов.
към беседата >>
Всичките неразположения в човек произтичат от някакво спиране.
Всичките неразположения в човек произтичат от някакво спиране.
Щом в човека стане някакво спиране, щом започне да спира сърцето, да се намали пулсът, човек заболява. Ако се спре сърцето, в него се зароди тягостно състояние. Ако се намали дишането на човека, веднага се изменя неговото състояние. Ако се поспрат чувствата му, веднага ще се измени състоянието му. Ако се отнеме свободата му, ще дойде болезнено състояние.
към беседата >>
Морално е туй, което е полезно за всички.
Всяка една мисъл, която дразни човека, тя не е организирана. Всяко чувство, което дразни човека, то не е организирано. Всяка постъпка, която дразни човека, тя не е организирана. Всичките мисли, които са организирани, те не дразнят. Под думата морален живот разбираме един добре организиран живот, който не дразни.
Морално е туй, което е полезно за всички.
Когато говорим за любовта, разбираме оная сила, която действа върху всичките хора благотворно. Любовта е туй, което не измъчва абсолютно никого. Всяко нещо, което не допринася благо на всичките хора, не е любов. Туй, което дава любов на всичките хора, освобождава ума от всичките мъчнотии, освобождава сърцето от всички мъчнотии и освобождава тялото от всички мъчнотии, то е любов. Всяко нещо, което не освобождава човека, то е безлюбие.
към беседата >>
Щом в човека стане някакво спиране, щом започне да спира сърцето, да се намали пулсът, човек заболява.
Всичките неразположения в човек произтичат от някакво спиране.
Щом в човека стане някакво спиране, щом започне да спира сърцето, да се намали пулсът, човек заболява.
Ако се спре сърцето, в него се зароди тягостно състояние. Ако се намали дишането на човека, веднага се изменя неговото състояние. Ако се поспрат чувствата му, веднага ще се измени състоянието му. Ако се отнеме свободата му, ще дойде болезнено състояние. Болестта може да произтича от стомаха.
към беседата >>
Когато говорим за любовта, разбираме оная сила, която действа върху всичките хора благотворно.
Всяко чувство, което дразни човека, то не е организирано. Всяка постъпка, която дразни човека, тя не е организирана. Всичките мисли, които са организирани, те не дразнят. Под думата морален живот разбираме един добре организиран живот, който не дразни. Морално е туй, което е полезно за всички.
Когато говорим за любовта, разбираме оная сила, която действа върху всичките хора благотворно.
Любовта е туй, което не измъчва абсолютно никого. Всяко нещо, което не допринася благо на всичките хора, не е любов. Туй, което дава любов на всичките хора, освобождава ума от всичките мъчнотии, освобождава сърцето от всички мъчнотии и освобождава тялото от всички мъчнотии, то е любов. Всяко нещо, което не освобождава човека, то е безлюбие.
към беседата >>
Ако се спре сърцето, в него се зароди тягостно състояние.
Всичките неразположения в човек произтичат от някакво спиране. Щом в човека стане някакво спиране, щом започне да спира сърцето, да се намали пулсът, човек заболява.
Ако се спре сърцето, в него се зароди тягостно състояние.
Ако се намали дишането на човека, веднага се изменя неговото състояние. Ако се поспрат чувствата му, веднага ще се измени състоянието му. Ако се отнеме свободата му, ще дойде болезнено състояние. Болестта може да произтича от стомаха. Болестта може да произтича от дробовете.
към беседата >>
Любовта е туй, което не измъчва абсолютно никого.
Всяка постъпка, която дразни човека, тя не е организирана. Всичките мисли, които са организирани, те не дразнят. Под думата морален живот разбираме един добре организиран живот, който не дразни. Морално е туй, което е полезно за всички. Когато говорим за любовта, разбираме оная сила, която действа върху всичките хора благотворно.
Любовта е туй, което не измъчва абсолютно никого.
Всяко нещо, което не допринася благо на всичките хора, не е любов. Туй, което дава любов на всичките хора, освобождава ума от всичките мъчнотии, освобождава сърцето от всички мъчнотии и освобождава тялото от всички мъчнотии, то е любов. Всяко нещо, което не освобождава човека, то е безлюбие.
към беседата >>
Ако се намали дишането на човека, веднага се изменя неговото състояние.
Всичките неразположения в човек произтичат от някакво спиране. Щом в човека стане някакво спиране, щом започне да спира сърцето, да се намали пулсът, човек заболява. Ако се спре сърцето, в него се зароди тягостно състояние.
Ако се намали дишането на човека, веднага се изменя неговото състояние.
Ако се поспрат чувствата му, веднага ще се измени състоянието му. Ако се отнеме свободата му, ще дойде болезнено състояние. Болестта може да произтича от стомаха. Болестта може да произтича от дробовете. Болестта може да произтича от мозъка.
към беседата >>
Всяко нещо, което не допринася благо на всичките хора, не е любов.
Всичките мисли, които са организирани, те не дразнят. Под думата морален живот разбираме един добре организиран живот, който не дразни. Морално е туй, което е полезно за всички. Когато говорим за любовта, разбираме оная сила, която действа върху всичките хора благотворно. Любовта е туй, което не измъчва абсолютно никого.
Всяко нещо, което не допринася благо на всичките хора, не е любов.
Туй, което дава любов на всичките хора, освобождава ума от всичките мъчнотии, освобождава сърцето от всички мъчнотии и освобождава тялото от всички мъчнотии, то е любов. Всяко нещо, което не освобождава човека, то е безлюбие.
към беседата >>
Ако се поспрат чувствата му, веднага ще се измени състоянието му.
Всичките неразположения в човек произтичат от някакво спиране. Щом в човека стане някакво спиране, щом започне да спира сърцето, да се намали пулсът, човек заболява. Ако се спре сърцето, в него се зароди тягостно състояние. Ако се намали дишането на човека, веднага се изменя неговото състояние.
Ако се поспрат чувствата му, веднага ще се измени състоянието му.
Ако се отнеме свободата му, ще дойде болезнено състояние. Болестта може да произтича от стомаха. Болестта може да произтича от дробовете. Болестта може да произтича от мозъка. Но сега всичките болести произтичат от човешките чувства, защото сърцето е побудителната причина за мисълта.
към беседата >>
Туй, което дава любов на всичките хора, освобождава ума от всичките мъчнотии, освобождава сърцето от всички мъчнотии и освобождава тялото от всички мъчнотии, то е любов.
Под думата морален живот разбираме един добре организиран живот, който не дразни. Морално е туй, което е полезно за всички. Когато говорим за любовта, разбираме оная сила, която действа върху всичките хора благотворно. Любовта е туй, което не измъчва абсолютно никого. Всяко нещо, което не допринася благо на всичките хора, не е любов.
Туй, което дава любов на всичките хора, освобождава ума от всичките мъчнотии, освобождава сърцето от всички мъчнотии и освобождава тялото от всички мъчнотии, то е любов.
Всяко нещо, което не освобождава човека, то е безлюбие.
към беседата >>
Ако се отнеме свободата му, ще дойде болезнено състояние.
Всичките неразположения в човек произтичат от някакво спиране. Щом в човека стане някакво спиране, щом започне да спира сърцето, да се намали пулсът, човек заболява. Ако се спре сърцето, в него се зароди тягостно състояние. Ако се намали дишането на човека, веднага се изменя неговото състояние. Ако се поспрат чувствата му, веднага ще се измени състоянието му.
Ако се отнеме свободата му, ще дойде болезнено състояние.
Болестта може да произтича от стомаха. Болестта може да произтича от дробовете. Болестта може да произтича от мозъка. Но сега всичките болести произтичат от човешките чувства, защото сърцето е побудителната причина за мисълта. Хората мислят съобразно своите желания.
към беседата >>
Всяко нещо, което не освобождава човека, то е безлюбие.
Морално е туй, което е полезно за всички. Когато говорим за любовта, разбираме оная сила, която действа върху всичките хора благотворно. Любовта е туй, което не измъчва абсолютно никого. Всяко нещо, което не допринася благо на всичките хора, не е любов. Туй, което дава любов на всичките хора, освобождава ума от всичките мъчнотии, освобождава сърцето от всички мъчнотии и освобождава тялото от всички мъчнотии, то е любов.
Всяко нещо, което не освобождава човека, то е безлюбие.
към беседата >>
Болестта може да произтича от стомаха.
Щом в човека стане някакво спиране, щом започне да спира сърцето, да се намали пулсът, човек заболява. Ако се спре сърцето, в него се зароди тягостно състояние. Ако се намали дишането на човека, веднага се изменя неговото състояние. Ако се поспрат чувствата му, веднага ще се измени състоянието му. Ако се отнеме свободата му, ще дойде болезнено състояние.
Болестта може да произтича от стомаха.
Болестта може да произтича от дробовете. Болестта може да произтича от мозъка. Но сега всичките болести произтичат от човешките чувства, защото сърцето е побудителната причина за мисълта. Хората мислят съобразно своите желания. Имаш мисъл за храната, но подбудата за яденето иде от желанието, от сърцето.
към беседата >>
Казват: що е любов?
Казват: що е любов?
Туй, което в даден случай освобождава човешката мисъл от ограничения и му дава правилно направление за постижение, туй, което в даден случай освобождава човешкото сърце от тия временни стягания, тази сила е любовта. Вие казвате: майчина любов. Че по какво се отличава майчината любов? Или братска, или сестринска любов, или господарска любов.
към беседата >>
Болестта може да произтича от дробовете.
Ако се спре сърцето, в него се зароди тягостно състояние. Ако се намали дишането на човека, веднага се изменя неговото състояние. Ако се поспрат чувствата му, веднага ще се измени състоянието му. Ако се отнеме свободата му, ще дойде болезнено състояние. Болестта може да произтича от стомаха.
Болестта може да произтича от дробовете.
Болестта може да произтича от мозъка. Но сега всичките болести произтичат от човешките чувства, защото сърцето е побудителната причина за мисълта. Хората мислят съобразно своите желания. Имаш мисъл за храната, но подбудата за яденето иде от желанието, от сърцето. То е динамическата сила, която те подбужда да ядеш.
към беседата >>
Туй, което в даден случай освобождава човешката мисъл от ограничения и му дава правилно направление за постижение, туй, което в даден случай освобождава човешкото сърце от тия временни стягания, тази сила е любовта.
Казват: що е любов?
Туй, което в даден случай освобождава човешката мисъл от ограничения и му дава правилно направление за постижение, туй, което в даден случай освобождава човешкото сърце от тия временни стягания, тази сила е любовта.
Вие казвате: майчина любов. Че по какво се отличава майчината любов? Или братска, или сестринска любов, или господарска любов.
към беседата >>
Болестта може да произтича от мозъка.
Ако се намали дишането на човека, веднага се изменя неговото състояние. Ако се поспрат чувствата му, веднага ще се измени състоянието му. Ако се отнеме свободата му, ще дойде болезнено състояние. Болестта може да произтича от стомаха. Болестта може да произтича от дробовете.
Болестта може да произтича от мозъка.
Но сега всичките болести произтичат от човешките чувства, защото сърцето е побудителната причина за мисълта. Хората мислят съобразно своите желания. Имаш мисъл за храната, но подбудата за яденето иде от желанието, от сърцето. То е динамическата сила, която те подбужда да ядеш. Имаш желание да се обличаш някой път, пак е сърцето, което подбужда.
към беседата >>
Вие казвате: майчина любов.
Казват: що е любов? Туй, което в даден случай освобождава човешката мисъл от ограничения и му дава правилно направление за постижение, туй, което в даден случай освобождава човешкото сърце от тия временни стягания, тази сила е любовта.
Вие казвате: майчина любов.
Че по какво се отличава майчината любов? Или братска, или сестринска любов, или господарска любов.
към беседата >>
Но сега всичките болести произтичат от човешките чувства, защото сърцето е побудителната причина за мисълта.
Ако се поспрат чувствата му, веднага ще се измени състоянието му. Ако се отнеме свободата му, ще дойде болезнено състояние. Болестта може да произтича от стомаха. Болестта може да произтича от дробовете. Болестта може да произтича от мозъка.
Но сега всичките болести произтичат от човешките чувства, защото сърцето е побудителната причина за мисълта.
Хората мислят съобразно своите желания. Имаш мисъл за храната, но подбудата за яденето иде от желанието, от сърцето. То е динамическата сила, която те подбужда да ядеш. Имаш желание да се обличаш някой път, пак е сърцето, което подбужда. Сега някой път може да ядеш несъвместими храни.
към беседата >>
Че по какво се отличава майчината любов?
Казват: що е любов? Туй, което в даден случай освобождава човешката мисъл от ограничения и му дава правилно направление за постижение, туй, което в даден случай освобождава човешкото сърце от тия временни стягания, тази сила е любовта. Вие казвате: майчина любов.
Че по какво се отличава майчината любов?
Или братска, или сестринска любов, или господарска любов.
към беседата >>
Хората мислят съобразно своите желания.
Ако се отнеме свободата му, ще дойде болезнено състояние. Болестта може да произтича от стомаха. Болестта може да произтича от дробовете. Болестта може да произтича от мозъка. Но сега всичките болести произтичат от човешките чувства, защото сърцето е побудителната причина за мисълта.
Хората мислят съобразно своите желания.
Имаш мисъл за храната, но подбудата за яденето иде от желанието, от сърцето. То е динамическата сила, която те подбужда да ядеш. Имаш желание да се обличаш някой път, пак е сърцето, което подбужда. Сега някой път може да ядеш несъвместими храни.
към беседата >>
Или братска, или сестринска любов, или господарска любов.
Казват: що е любов? Туй, което в даден случай освобождава човешката мисъл от ограничения и му дава правилно направление за постижение, туй, което в даден случай освобождава човешкото сърце от тия временни стягания, тази сила е любовта. Вие казвате: майчина любов. Че по какво се отличава майчината любов?
Или братска, или сестринска любов, или господарска любов.
към беседата >>
Имаш мисъл за храната, но подбудата за яденето иде от желанието, от сърцето.
Болестта може да произтича от стомаха. Болестта може да произтича от дробовете. Болестта може да произтича от мозъка. Но сега всичките болести произтичат от човешките чувства, защото сърцето е побудителната причина за мисълта. Хората мислят съобразно своите желания.
Имаш мисъл за храната, но подбудата за яденето иде от желанието, от сърцето.
То е динамическата сила, която те подбужда да ядеш. Имаш желание да се обличаш някой път, пак е сърцето, което подбужда. Сега някой път може да ядеш несъвместими храни.
към беседата >>
Но сега въпросът е откъде трябва да започнем.
Но сега въпросът е откъде трябва да започнем.
Ще започнете от ума си, ще вървите отпред назад. Искаш да покажеш някаква идея в света. Най-първо, покажи тази идея на себе си и виж какво благо ще ти допринесе. Да кажем, че вие проповядвате, че всичките хора трябва да бъдат щедри, милостиви. Приложете вие щедростта върху себе си.
към беседата >>
То е динамическата сила, която те подбужда да ядеш.
Болестта може да произтича от дробовете. Болестта може да произтича от мозъка. Но сега всичките болести произтичат от човешките чувства, защото сърцето е побудителната причина за мисълта. Хората мислят съобразно своите желания. Имаш мисъл за храната, но подбудата за яденето иде от желанието, от сърцето.
То е динамическата сила, която те подбужда да ядеш.
Имаш желание да се обличаш някой път, пак е сърцето, което подбужда. Сега някой път може да ядеш несъвместими храни.
към беседата >>
Ще започнете от ума си, ще вървите отпред назад.
Но сега въпросът е откъде трябва да започнем.
Ще започнете от ума си, ще вървите отпред назад.
Искаш да покажеш някаква идея в света. Най-първо, покажи тази идея на себе си и виж какво благо ще ти допринесе. Да кажем, че вие проповядвате, че всичките хора трябва да бъдат щедри, милостиви. Приложете вие щедростта върху себе си. Приложете и милосърдието, и вижте как трябва да бъдете милосърди.
към беседата >>
Имаш желание да се обличаш някой път, пак е сърцето, което подбужда.
Болестта може да произтича от мозъка. Но сега всичките болести произтичат от човешките чувства, защото сърцето е побудителната причина за мисълта. Хората мислят съобразно своите желания. Имаш мисъл за храната, но подбудата за яденето иде от желанието, от сърцето. То е динамическата сила, която те подбужда да ядеш.
Имаш желание да се обличаш някой път, пак е сърцето, което подбужда.
Сега някой път може да ядеш несъвместими храни.
към беседата >>
Искаш да покажеш някаква идея в света.
Но сега въпросът е откъде трябва да започнем. Ще започнете от ума си, ще вървите отпред назад.
Искаш да покажеш някаква идея в света.
Най-първо, покажи тази идея на себе си и виж какво благо ще ти допринесе. Да кажем, че вие проповядвате, че всичките хора трябва да бъдат щедри, милостиви. Приложете вие щедростта върху себе си. Приложете и милосърдието, и вижте как трябва да бъдете милосърди. Запример как вие бихте показали вашето милосърдие?
към беседата >>
Сега някой път може да ядеш несъвместими храни.
Но сега всичките болести произтичат от човешките чувства, защото сърцето е побудителната причина за мисълта. Хората мислят съобразно своите желания. Имаш мисъл за храната, но подбудата за яденето иде от желанието, от сърцето. То е динамическата сила, която те подбужда да ядеш. Имаш желание да се обличаш някой път, пак е сърцето, което подбужда.
Сега някой път може да ядеш несъвместими храни.
към беседата >>
Най-първо, покажи тази идея на себе си и виж какво благо ще ти допринесе.
Но сега въпросът е откъде трябва да започнем. Ще започнете от ума си, ще вървите отпред назад. Искаш да покажеш някаква идея в света.
Най-първо, покажи тази идея на себе си и виж какво благо ще ти допринесе.
Да кажем, че вие проповядвате, че всичките хора трябва да бъдат щедри, милостиви. Приложете вие щедростта върху себе си. Приложете и милосърдието, и вижте как трябва да бъдете милосърди. Запример как вие бихте показали вашето милосърдие? Да допуснем, че аз съм милосърд човек.
към беседата >>
Запример кой е научил змията да гълта цяла храната си?
Запример кой е научил змията да гълта цяла храната си?
Защо змията гълта храната си? Като хване една жаба, защо не я дъвче, но цяла я гълта? Кои са съображенията на змията, че цяла гълта храната си? И рибите се гълтат цели. Кои са съображенията им?
към беседата >>
Да кажем, че вие проповядвате, че всичките хора трябва да бъдат щедри, милостиви.
Но сега въпросът е откъде трябва да започнем. Ще започнете от ума си, ще вървите отпред назад. Искаш да покажеш някаква идея в света. Най-първо, покажи тази идея на себе си и виж какво благо ще ти допринесе.
Да кажем, че вие проповядвате, че всичките хора трябва да бъдат щедри, милостиви.
Приложете вие щедростта върху себе си. Приложете и милосърдието, и вижте как трябва да бъдете милосърди. Запример как вие бихте показали вашето милосърдие? Да допуснем, че аз съм милосърд човек. Дойде някой беден момък, иска да учи инженерство или архитектура.
към беседата >>
Защо змията гълта храната си?
Запример кой е научил змията да гълта цяла храната си?
Защо змията гълта храната си?
Като хване една жаба, защо не я дъвче, но цяла я гълта? Кои са съображенията на змията, че цяла гълта храната си? И рибите се гълтат цели. Кои са съображенията им? Вие всичките идеи гълтате ли ги?
към беседата >>
Приложете вие щедростта върху себе си.
Но сега въпросът е откъде трябва да започнем. Ще започнете от ума си, ще вървите отпред назад. Искаш да покажеш някаква идея в света. Най-първо, покажи тази идея на себе си и виж какво благо ще ти допринесе. Да кажем, че вие проповядвате, че всичките хора трябва да бъдат щедри, милостиви.
Приложете вие щедростта върху себе си.
Приложете и милосърдието, и вижте как трябва да бъдете милосърди. Запример как вие бихте показали вашето милосърдие? Да допуснем, че аз съм милосърд човек. Дойде някой беден момък, иска да учи инженерство или архитектура. Тури му професорът шест, той излезе из университета.
към беседата >>
Като хване една жаба, защо не я дъвче, но цяла я гълта?
Запример кой е научил змията да гълта цяла храната си? Защо змията гълта храната си?
Като хване една жаба, защо не я дъвче, но цяла я гълта?
Кои са съображенията на змията, че цяла гълта храната си? И рибите се гълтат цели. Кои са съображенията им? Вие всичките идеи гълтате ли ги? Някои идеи ги гълтате цели.
към беседата >>
Приложете и милосърдието, и вижте как трябва да бъдете милосърди.
Ще започнете от ума си, ще вървите отпред назад. Искаш да покажеш някаква идея в света. Най-първо, покажи тази идея на себе си и виж какво благо ще ти допринесе. Да кажем, че вие проповядвате, че всичките хора трябва да бъдат щедри, милостиви. Приложете вие щедростта върху себе си.
Приложете и милосърдието, и вижте как трябва да бъдете милосърди.
Запример как вие бихте показали вашето милосърдие? Да допуснем, че аз съм милосърд човек. Дойде някой беден момък, иска да учи инженерство или архитектура. Тури му професорът шест, той излезе из университета. Ако е умен човек, той може да използва, но ако е глупак, ще вземе да построи една къща, събори се тази къща и затисне хората.
към беседата >>
Кои са съображенията на змията, че цяла гълта храната си?
Запример кой е научил змията да гълта цяла храната си? Защо змията гълта храната си? Като хване една жаба, защо не я дъвче, но цяла я гълта?
Кои са съображенията на змията, че цяла гълта храната си?
И рибите се гълтат цели. Кои са съображенията им? Вие всичките идеи гълтате ли ги? Някои идеи ги гълтате цели. Казвате: „Да вярваш.“ Много идеи има, които са неразбрани.
към беседата >>
Запример как вие бихте показали вашето милосърдие?
Искаш да покажеш някаква идея в света. Най-първо, покажи тази идея на себе си и виж какво благо ще ти допринесе. Да кажем, че вие проповядвате, че всичките хора трябва да бъдат щедри, милостиви. Приложете вие щедростта върху себе си. Приложете и милосърдието, и вижте как трябва да бъдете милосърди.
Запример как вие бихте показали вашето милосърдие?
Да допуснем, че аз съм милосърд човек. Дойде някой беден момък, иска да учи инженерство или архитектура. Тури му професорът шест, той излезе из университета. Ако е умен човек, той може да използва, но ако е глупак, ще вземе да построи една къща, събори се тази къща и затисне хората. Направи втора, трета, и те се съборят.
към беседата >>
И рибите се гълтат цели.
Запример кой е научил змията да гълта цяла храната си? Защо змията гълта храната си? Като хване една жаба, защо не я дъвче, но цяла я гълта? Кои са съображенията на змията, че цяла гълта храната си?
И рибите се гълтат цели.
Кои са съображенията им? Вие всичките идеи гълтате ли ги? Някои идеи ги гълтате цели. Казвате: „Да вярваш.“ Много идеи има, които са неразбрани. Вземете идеята за любовта, разбрана ли е?
към беседата >>
Да допуснем, че аз съм милосърд човек.
Най-първо, покажи тази идея на себе си и виж какво благо ще ти допринесе. Да кажем, че вие проповядвате, че всичките хора трябва да бъдат щедри, милостиви. Приложете вие щедростта върху себе си. Приложете и милосърдието, и вижте как трябва да бъдете милосърди. Запример как вие бихте показали вашето милосърдие?
Да допуснем, че аз съм милосърд човек.
Дойде някой беден момък, иска да учи инженерство или архитектура. Тури му професорът шест, той излезе из университета. Ако е умен човек, той може да използва, но ако е глупак, ще вземе да построи една къща, събори се тази къща и затисне хората. Направи втора, трета, и те се съборят. Какво ще го ползва шесторката, която професорът му турил?
към беседата >>
Кои са съображенията им?
Запример кой е научил змията да гълта цяла храната си? Защо змията гълта храната си? Като хване една жаба, защо не я дъвче, но цяла я гълта? Кои са съображенията на змията, че цяла гълта храната си? И рибите се гълтат цели.
Кои са съображенията им?
Вие всичките идеи гълтате ли ги? Някои идеи ги гълтате цели. Казвате: „Да вярваш.“ Много идеи има, които са неразбрани. Вземете идеята за любовта, разбрана ли е? Какво нещо е любовта?
към беседата >>
Дойде някой беден момък, иска да учи инженерство или архитектура.
Да кажем, че вие проповядвате, че всичките хора трябва да бъдат щедри, милостиви. Приложете вие щедростта върху себе си. Приложете и милосърдието, и вижте как трябва да бъдете милосърди. Запример как вие бихте показали вашето милосърдие? Да допуснем, че аз съм милосърд човек.
Дойде някой беден момък, иска да учи инженерство или архитектура.
Тури му професорът шест, той излезе из университета. Ако е умен човек, той може да използва, но ако е глупак, ще вземе да построи една къща, събори се тази къща и затисне хората. Направи втора, трета, и те се съборят. Какво ще го ползва шесторката, която професорът му турил? Тия шесторки, ако не разбира предмета, ще причинят пакост.
към беседата >>
Вие всичките идеи гълтате ли ги?
Защо змията гълта храната си? Като хване една жаба, защо не я дъвче, но цяла я гълта? Кои са съображенията на змията, че цяла гълта храната си? И рибите се гълтат цели. Кои са съображенията им?
Вие всичките идеи гълтате ли ги?
Някои идеи ги гълтате цели. Казвате: „Да вярваш.“ Много идеи има, които са неразбрани. Вземете идеята за любовта, разбрана ли е? Какво нещо е любовта? Ако някой човек ви хване ръката, че ви глади ръката, без да ви причинява болка, вас ви е приятно – той едва се докосва.
към беседата >>
Тури му професорът шест, той излезе из университета.
Приложете вие щедростта върху себе си. Приложете и милосърдието, и вижте как трябва да бъдете милосърди. Запример как вие бихте показали вашето милосърдие? Да допуснем, че аз съм милосърд човек. Дойде някой беден момък, иска да учи инженерство или архитектура.
Тури му професорът шест, той излезе из университета.
Ако е умен човек, той може да използва, но ако е глупак, ще вземе да построи една къща, събори се тази къща и затисне хората. Направи втора, трета, и те се съборят. Какво ще го ползва шесторката, която професорът му турил? Тия шесторки, ако не разбира предмета, ще причинят пакост. Ако не разбираш този предмет, не уповавай на шестте.
към беседата >>
Някои идеи ги гълтате цели.
Като хване една жаба, защо не я дъвче, но цяла я гълта? Кои са съображенията на змията, че цяла гълта храната си? И рибите се гълтат цели. Кои са съображенията им? Вие всичките идеи гълтате ли ги?
Някои идеи ги гълтате цели.
Казвате: „Да вярваш.“ Много идеи има, които са неразбрани. Вземете идеята за любовта, разбрана ли е? Какво нещо е любовта? Ако някой човек ви хване ръката, че ви глади ръката, без да ви причинява болка, вас ви е приятно – той едва се докосва. Туй вие го наричате любовна сянка.
към беседата >>
Ако е умен човек, той може да използва, но ако е глупак, ще вземе да построи една къща, събори се тази къща и затисне хората.
Приложете и милосърдието, и вижте как трябва да бъдете милосърди. Запример как вие бихте показали вашето милосърдие? Да допуснем, че аз съм милосърд човек. Дойде някой беден момък, иска да учи инженерство или архитектура. Тури му професорът шест, той излезе из университета.
Ако е умен човек, той може да използва, но ако е глупак, ще вземе да построи една къща, събори се тази къща и затисне хората.
Направи втора, трета, и те се съборят. Какво ще го ползва шесторката, която професорът му турил? Тия шесторки, ако не разбира предмета, ще причинят пакост. Ако не разбираш този предмет, не уповавай на шестте. Ако мислиш, че шестте, които ти турили, носят знание, ти се лъжеш.
към беседата >>
Казвате: „Да вярваш.“ Много идеи има, които са неразбрани.
Кои са съображенията на змията, че цяла гълта храната си? И рибите се гълтат цели. Кои са съображенията им? Вие всичките идеи гълтате ли ги? Някои идеи ги гълтате цели.
Казвате: „Да вярваш.“ Много идеи има, които са неразбрани.
Вземете идеята за любовта, разбрана ли е? Какво нещо е любовта? Ако някой човек ви хване ръката, че ви глади ръката, без да ви причинява болка, вас ви е приятно – той едва се докосва. Туй вие го наричате любовна сянка. А пък ако охлузи ръката ви, вие го считате грубо отношение, безлюбовно състояние.
към беседата >>
Направи втора, трета, и те се съборят.
Запример как вие бихте показали вашето милосърдие? Да допуснем, че аз съм милосърд човек. Дойде някой беден момък, иска да учи инженерство или архитектура. Тури му професорът шест, той излезе из университета. Ако е умен човек, той може да използва, но ако е глупак, ще вземе да построи една къща, събори се тази къща и затисне хората.
Направи втора, трета, и те се съборят.
Какво ще го ползва шесторката, която професорът му турил? Тия шесторки, ако не разбира предмета, ще причинят пакост. Ако не разбираш този предмет, не уповавай на шестте. Ако мислиш, че шестте, които ти турили, носят знание, ти се лъжеш. Ти върху този въпрос имаш много малко знания.
към беседата >>
Вземете идеята за любовта, разбрана ли е?
И рибите се гълтат цели. Кои са съображенията им? Вие всичките идеи гълтате ли ги? Някои идеи ги гълтате цели. Казвате: „Да вярваш.“ Много идеи има, които са неразбрани.
Вземете идеята за любовта, разбрана ли е?
Какво нещо е любовта? Ако някой човек ви хване ръката, че ви глади ръката, без да ви причинява болка, вас ви е приятно – той едва се докосва. Туй вие го наричате любовна сянка. А пък ако охлузи ръката ви, вие го считате грубо отношение, безлюбовно състояние. Ако вземе, че ви удари по ръката, веднага се заражда едно безлюбовно състояние.
към беседата >>
Какво ще го ползва шесторката, която професорът му турил?
Да допуснем, че аз съм милосърд човек. Дойде някой беден момък, иска да учи инженерство или архитектура. Тури му професорът шест, той излезе из университета. Ако е умен човек, той може да използва, но ако е глупак, ще вземе да построи една къща, събори се тази къща и затисне хората. Направи втора, трета, и те се съборят.
Какво ще го ползва шесторката, която професорът му турил?
Тия шесторки, ако не разбира предмета, ще причинят пакост. Ако не разбираш този предмет, не уповавай на шестте. Ако мислиш, че шестте, които ти турили, носят знание, ти се лъжеш. Ти върху този въпрос имаш много малко знания. Един професор може да тури шест на един свой ученик по музика, но ако не знае, като даде концерт, хората може да го освиркват.
към беседата >>
Какво нещо е любовта?
Кои са съображенията им? Вие всичките идеи гълтате ли ги? Някои идеи ги гълтате цели. Казвате: „Да вярваш.“ Много идеи има, които са неразбрани. Вземете идеята за любовта, разбрана ли е?
Какво нещо е любовта?
Ако някой човек ви хване ръката, че ви глади ръката, без да ви причинява болка, вас ви е приятно – той едва се докосва. Туй вие го наричате любовна сянка. А пък ако охлузи ръката ви, вие го считате грубо отношение, безлюбовно състояние. Ако вземе, че ви удари по ръката, веднага се заражда едно безлюбовно състояние.
към беседата >>
Тия шесторки, ако не разбира предмета, ще причинят пакост.
Дойде някой беден момък, иска да учи инженерство или архитектура. Тури му професорът шест, той излезе из университета. Ако е умен човек, той може да използва, но ако е глупак, ще вземе да построи една къща, събори се тази къща и затисне хората. Направи втора, трета, и те се съборят. Какво ще го ползва шесторката, която професорът му турил?
Тия шесторки, ако не разбира предмета, ще причинят пакост.
Ако не разбираш този предмет, не уповавай на шестте. Ако мислиш, че шестте, които ти турили, носят знание, ти се лъжеш. Ти върху този въпрос имаш много малко знания. Един професор може да тури шест на един свой ученик по музика, но ако не знае, като даде концерт, хората може да го освиркват. Професорът казва: „Турям ти шест, но ти не си голям музикант.
към беседата >>
Ако някой човек ви хване ръката, че ви глади ръката, без да ви причинява болка, вас ви е приятно – той едва се докосва.
Вие всичките идеи гълтате ли ги? Някои идеи ги гълтате цели. Казвате: „Да вярваш.“ Много идеи има, които са неразбрани. Вземете идеята за любовта, разбрана ли е? Какво нещо е любовта?
Ако някой човек ви хване ръката, че ви глади ръката, без да ви причинява болка, вас ви е приятно – той едва се докосва.
Туй вие го наричате любовна сянка. А пък ако охлузи ръката ви, вие го считате грубо отношение, безлюбовно състояние. Ако вземе, че ви удари по ръката, веднага се заражда едно безлюбовно състояние.
към беседата >>
Ако не разбираш този предмет, не уповавай на шестте.
Тури му професорът шест, той излезе из университета. Ако е умен човек, той може да използва, но ако е глупак, ще вземе да построи една къща, събори се тази къща и затисне хората. Направи втора, трета, и те се съборят. Какво ще го ползва шесторката, която професорът му турил? Тия шесторки, ако не разбира предмета, ще причинят пакост.
Ако не разбираш този предмет, не уповавай на шестте.
Ако мислиш, че шестте, които ти турили, носят знание, ти се лъжеш. Ти върху този въпрос имаш много малко знания. Един професор може да тури шест на един свой ученик по музика, но ако не знае, като даде концерт, хората може да го освиркват. Професорът казва: „Турям ти шест, но ти не си голям музикант. Ще свириш, може да те освиркват.“
към беседата >>
Туй вие го наричате любовна сянка.
Някои идеи ги гълтате цели. Казвате: „Да вярваш.“ Много идеи има, които са неразбрани. Вземете идеята за любовта, разбрана ли е? Какво нещо е любовта? Ако някой човек ви хване ръката, че ви глади ръката, без да ви причинява болка, вас ви е приятно – той едва се докосва.
Туй вие го наричате любовна сянка.
А пък ако охлузи ръката ви, вие го считате грубо отношение, безлюбовно състояние. Ако вземе, че ви удари по ръката, веднага се заражда едно безлюбовно състояние.
към беседата >>
Ако мислиш, че шестте, които ти турили, носят знание, ти се лъжеш.
Ако е умен човек, той може да използва, но ако е глупак, ще вземе да построи една къща, събори се тази къща и затисне хората. Направи втора, трета, и те се съборят. Какво ще го ползва шесторката, която професорът му турил? Тия шесторки, ако не разбира предмета, ще причинят пакост. Ако не разбираш този предмет, не уповавай на шестте.
Ако мислиш, че шестте, които ти турили, носят знание, ти се лъжеш.
Ти върху този въпрос имаш много малко знания. Един професор може да тури шест на един свой ученик по музика, но ако не знае, като даде концерт, хората може да го освиркват. Професорът казва: „Турям ти шест, но ти не си голям музикант. Ще свириш, може да те освиркват.“
към беседата >>
А пък ако охлузи ръката ви, вие го считате грубо отношение, безлюбовно състояние.
Казвате: „Да вярваш.“ Много идеи има, които са неразбрани. Вземете идеята за любовта, разбрана ли е? Какво нещо е любовта? Ако някой човек ви хване ръката, че ви глади ръката, без да ви причинява болка, вас ви е приятно – той едва се докосва. Туй вие го наричате любовна сянка.
А пък ако охлузи ръката ви, вие го считате грубо отношение, безлюбовно състояние.
Ако вземе, че ви удари по ръката, веднага се заражда едно безлюбовно състояние.
към беседата >>
Ти върху този въпрос имаш много малко знания.
Направи втора, трета, и те се съборят. Какво ще го ползва шесторката, която професорът му турил? Тия шесторки, ако не разбира предмета, ще причинят пакост. Ако не разбираш този предмет, не уповавай на шестте. Ако мислиш, че шестте, които ти турили, носят знание, ти се лъжеш.
Ти върху този въпрос имаш много малко знания.
Един професор може да тури шест на един свой ученик по музика, но ако не знае, като даде концерт, хората може да го освиркват. Професорът казва: „Турям ти шест, но ти не си голям музикант. Ще свириш, може да те освиркват.“
към беседата >>
Ако вземе, че ви удари по ръката, веднага се заражда едно безлюбовно състояние.
Вземете идеята за любовта, разбрана ли е? Какво нещо е любовта? Ако някой човек ви хване ръката, че ви глади ръката, без да ви причинява болка, вас ви е приятно – той едва се докосва. Туй вие го наричате любовна сянка. А пък ако охлузи ръката ви, вие го считате грубо отношение, безлюбовно състояние.
Ако вземе, че ви удари по ръката, веднага се заражда едно безлюбовно състояние.
към беседата >>
Един професор може да тури шест на един свой ученик по музика, но ако не знае, като даде концерт, хората може да го освиркват.
Какво ще го ползва шесторката, която професорът му турил? Тия шесторки, ако не разбира предмета, ще причинят пакост. Ако не разбираш този предмет, не уповавай на шестте. Ако мислиш, че шестте, които ти турили, носят знание, ти се лъжеш. Ти върху този въпрос имаш много малко знания.
Един професор може да тури шест на един свой ученик по музика, но ако не знае, като даде концерт, хората може да го освиркват.
Професорът казва: „Турям ти шест, но ти не си голям музикант. Ще свириш, може да те освиркват.“
към беседата >>
Питам: кой е научил хората да се бият?
Питам: кой е научил хората да се бият?
Кой научил майката да бие детето по задницата? Питам: кой научил кръчмаря да точи вино от бъчвата си? Майката, като бие детето по задницата, постъпва точно по кръчмарски, понеже по задницата се набрала много енергия, тя иска да източи от енергията. Като го бие с пръчката, тя точи. Туй дете набрало енергия, не знае какво да прави.
към беседата >>
Професорът казва: „Турям ти шест, но ти не си голям музикант.
Тия шесторки, ако не разбира предмета, ще причинят пакост. Ако не разбираш този предмет, не уповавай на шестте. Ако мислиш, че шестте, които ти турили, носят знание, ти се лъжеш. Ти върху този въпрос имаш много малко знания. Един професор може да тури шест на един свой ученик по музика, но ако не знае, като даде концерт, хората може да го освиркват.
Професорът казва: „Турям ти шест, но ти не си голям музикант.
Ще свириш, може да те освиркват.“
към беседата >>
Кой научил майката да бие детето по задницата?
Питам: кой е научил хората да се бият?
Кой научил майката да бие детето по задницата?
Питам: кой научил кръчмаря да точи вино от бъчвата си? Майката, като бие детето по задницата, постъпва точно по кръчмарски, понеже по задницата се набрала много енергия, тя иска да източи от енергията. Като го бие с пръчката, тя точи. Туй дете набрало енергия, не знае какво да прави. Тя намира, че трябва да отвори канелата.
към беседата >>
Ще свириш, може да те освиркват.“
Ако не разбираш този предмет, не уповавай на шестте. Ако мислиш, че шестте, които ти турили, носят знание, ти се лъжеш. Ти върху този въпрос имаш много малко знания. Един професор може да тури шест на един свой ученик по музика, но ако не знае, като даде концерт, хората може да го освиркват. Професорът казва: „Турям ти шест, но ти не си голям музикант.
Ще свириш, може да те освиркват.“
към беседата >>
Питам: кой научил кръчмаря да точи вино от бъчвата си?
Питам: кой е научил хората да се бият? Кой научил майката да бие детето по задницата?
Питам: кой научил кръчмаря да точи вино от бъчвата си?
Майката, като бие детето по задницата, постъпва точно по кръчмарски, понеже по задницата се набрала много енергия, тя иска да източи от енергията. Като го бие с пръчката, тя точи. Туй дете набрало енергия, не знае какво да прави. Тя намира, че трябва да отвори канелата. Пръчката е отваряне на канелата, едно праволинейно движение е.
към беседата >>
Мнозина от вас казват: „Едно време бях много умен.“ Умният човек глупав не може да стане.
Мнозина от вас казват: „Едно време бях много умен.“ Умният човек глупав не може да стане.
Умният човек може да се осакати. Да кажем, ти си имал едно здраво тяло, не си знаел как да се обхождаш с тялото, изведнъж изгубваш здравето си. Тогава ще започнеш да живееш според законите на здравето. Ще организираш своята мисъл, ще организираш своите чувства, ще организираш и своите постъпки. Как ще ги организираш?
към беседата >>
Майката, като бие детето по задницата, постъпва точно по кръчмарски, понеже по задницата се набрала много енергия, тя иска да източи от енергията.
Питам: кой е научил хората да се бият? Кой научил майката да бие детето по задницата? Питам: кой научил кръчмаря да точи вино от бъчвата си?
Майката, като бие детето по задницата, постъпва точно по кръчмарски, понеже по задницата се набрала много енергия, тя иска да източи от енергията.
Като го бие с пръчката, тя точи. Туй дете набрало енергия, не знае какво да прави. Тя намира, че трябва да отвори канелата. Пръчката е отваряне на канелата, едно праволинейно движение е. Сега психологически туй не може да го разберете.
към беседата >>
Умният човек може да се осакати.
Мнозина от вас казват: „Едно време бях много умен.“ Умният човек глупав не може да стане.
Умният човек може да се осакати.
Да кажем, ти си имал едно здраво тяло, не си знаел как да се обхождаш с тялото, изведнъж изгубваш здравето си. Тогава ще започнеш да живееш според законите на здравето. Ще организираш своята мисъл, ще организираш своите чувства, ще организираш и своите постъпки. Как ще ги организираш? Няма да се заядаш с никого.
към беседата >>
Като го бие с пръчката, тя точи.
Питам: кой е научил хората да се бият? Кой научил майката да бие детето по задницата? Питам: кой научил кръчмаря да точи вино от бъчвата си? Майката, като бие детето по задницата, постъпва точно по кръчмарски, понеже по задницата се набрала много енергия, тя иска да източи от енергията.
Като го бие с пръчката, тя точи.
Туй дете набрало енергия, не знае какво да прави. Тя намира, че трябва да отвори канелата. Пръчката е отваряне на канелата, едно праволинейно движение е. Сега психологически туй не може да го разберете.
към беседата >>
Да кажем, ти си имал едно здраво тяло, не си знаел как да се обхождаш с тялото, изведнъж изгубваш здравето си.
Мнозина от вас казват: „Едно време бях много умен.“ Умният човек глупав не може да стане. Умният човек може да се осакати.
Да кажем, ти си имал едно здраво тяло, не си знаел как да се обхождаш с тялото, изведнъж изгубваш здравето си.
Тогава ще започнеш да живееш според законите на здравето. Ще организираш своята мисъл, ще организираш своите чувства, ще организираш и своите постъпки. Как ще ги организираш? Няма да се заядаш с никого. Ако си ученик, ако искаш да изкараш добре, ще намериш най-добрата черта, която професорът има.
към беседата >>
Туй дете набрало енергия, не знае какво да прави.
Питам: кой е научил хората да се бият? Кой научил майката да бие детето по задницата? Питам: кой научил кръчмаря да точи вино от бъчвата си? Майката, като бие детето по задницата, постъпва точно по кръчмарски, понеже по задницата се набрала много енергия, тя иска да източи от енергията. Като го бие с пръчката, тя точи.
Туй дете набрало енергия, не знае какво да прави.
Тя намира, че трябва да отвори канелата. Пръчката е отваряне на канелата, едно праволинейно движение е. Сега психологически туй не може да го разберете.
към беседата >>
Тогава ще започнеш да живееш според законите на здравето.
Мнозина от вас казват: „Едно време бях много умен.“ Умният човек глупав не може да стане. Умният човек може да се осакати. Да кажем, ти си имал едно здраво тяло, не си знаел как да се обхождаш с тялото, изведнъж изгубваш здравето си.
Тогава ще започнеш да живееш според законите на здравето.
Ще организираш своята мисъл, ще организираш своите чувства, ще организираш и своите постъпки. Как ще ги организираш? Няма да се заядаш с никого. Ако си ученик, ако искаш да изкараш добре, ще намериш най-добрата черта, която професорът има. При сегашната възпитателна система може да имаш работа с десет души професори.
към беседата >>
Тя намира, че трябва да отвори канелата.
Кой научил майката да бие детето по задницата? Питам: кой научил кръчмаря да точи вино от бъчвата си? Майката, като бие детето по задницата, постъпва точно по кръчмарски, понеже по задницата се набрала много енергия, тя иска да източи от енергията. Като го бие с пръчката, тя точи. Туй дете набрало енергия, не знае какво да прави.
Тя намира, че трябва да отвори канелата.
Пръчката е отваряне на канелата, едно праволинейно движение е. Сега психологически туй не може да го разберете.
към беседата >>
Ще организираш своята мисъл, ще организираш своите чувства, ще организираш и своите постъпки.
Мнозина от вас казват: „Едно време бях много умен.“ Умният човек глупав не може да стане. Умният човек може да се осакати. Да кажем, ти си имал едно здраво тяло, не си знаел как да се обхождаш с тялото, изведнъж изгубваш здравето си. Тогава ще започнеш да живееш според законите на здравето.
Ще организираш своята мисъл, ще организираш своите чувства, ще организираш и своите постъпки.
Как ще ги организираш? Няма да се заядаш с никого. Ако си ученик, ако искаш да изкараш добре, ще намериш най-добрата черта, която професорът има. При сегашната възпитателна система може да имаш работа с десет души професори. Ти ще намериш най-добрата черта, която всеки има, ще я държиш в ума си, за да бъдат разположени към тебе.
към беседата >>
Пръчката е отваряне на канелата, едно праволинейно движение е.
Питам: кой научил кръчмаря да точи вино от бъчвата си? Майката, като бие детето по задницата, постъпва точно по кръчмарски, понеже по задницата се набрала много енергия, тя иска да източи от енергията. Като го бие с пръчката, тя точи. Туй дете набрало енергия, не знае какво да прави. Тя намира, че трябва да отвори канелата.
Пръчката е отваряне на канелата, едно праволинейно движение е.
Сега психологически туй не може да го разберете.
към беседата >>
Как ще ги организираш?
Мнозина от вас казват: „Едно време бях много умен.“ Умният човек глупав не може да стане. Умният човек може да се осакати. Да кажем, ти си имал едно здраво тяло, не си знаел как да се обхождаш с тялото, изведнъж изгубваш здравето си. Тогава ще започнеш да живееш според законите на здравето. Ще организираш своята мисъл, ще организираш своите чувства, ще организираш и своите постъпки.
Как ще ги организираш?
Няма да се заядаш с никого. Ако си ученик, ако искаш да изкараш добре, ще намериш най-добрата черта, която професорът има. При сегашната възпитателна система може да имаш работа с десет души професори. Ти ще намериш най-добрата черта, която всеки има, ще я държиш в ума си, за да бъдат разположени към тебе. Ако държиш лошите черти в своя ум, веднага тия професори ще бъдат други.
към беседата >>
Сега психологически туй не може да го разберете.
Майката, като бие детето по задницата, постъпва точно по кръчмарски, понеже по задницата се набрала много енергия, тя иска да източи от енергията. Като го бие с пръчката, тя точи. Туй дете набрало енергия, не знае какво да прави. Тя намира, че трябва да отвори канелата. Пръчката е отваряне на канелата, едно праволинейно движение е.
Сега психологически туй не може да го разберете.
към беседата >>
Няма да се заядаш с никого.
Умният човек може да се осакати. Да кажем, ти си имал едно здраво тяло, не си знаел как да се обхождаш с тялото, изведнъж изгубваш здравето си. Тогава ще започнеш да живееш според законите на здравето. Ще организираш своята мисъл, ще организираш своите чувства, ще организираш и своите постъпки. Как ще ги организираш?
Няма да се заядаш с никого.
Ако си ученик, ако искаш да изкараш добре, ще намериш най-добрата черта, която професорът има. При сегашната възпитателна система може да имаш работа с десет души професори. Ти ще намериш най-добрата черта, която всеки има, ще я държиш в ума си, за да бъдат разположени към тебе. Ако държиш лошите черти в своя ум, веднага тия професори ще бъдат други. Казват, каквото повикало, такова се отзовало.
към беседата >>
Тук имате едно праволинейно движение.
Тук имате едно праволинейно движение.
В коя посока, откъде трябва да започне културата? Към коя посока трябва да се движи, по посока на E или по посока на D? Ако се движи по посока към C, то е инволюция, слизане. Ако се подвижи по посока към D, ще имате друго положение. Ако се движи от C към D или от D към C, какво състояние ще имате?
към беседата >>
Ако си ученик, ако искаш да изкараш добре, ще намериш най-добрата черта, която професорът има.
Да кажем, ти си имал едно здраво тяло, не си знаел как да се обхождаш с тялото, изведнъж изгубваш здравето си. Тогава ще започнеш да живееш според законите на здравето. Ще организираш своята мисъл, ще организираш своите чувства, ще организираш и своите постъпки. Как ще ги организираш? Няма да се заядаш с никого.
Ако си ученик, ако искаш да изкараш добре, ще намериш най-добрата черта, която професорът има.
При сегашната възпитателна система може да имаш работа с десет души професори. Ти ще намериш най-добрата черта, която всеки има, ще я държиш в ума си, за да бъдат разположени към тебе. Ако държиш лошите черти в своя ум, веднага тия професори ще бъдат други. Казват, каквото повикало, такова се отзовало. Както се обръщаш към другите хора, така и те ще се обърнат към тебе.
към беседата >>
В коя посока, откъде трябва да започне културата?
Тук имате едно праволинейно движение.
В коя посока, откъде трябва да започне културата?
Към коя посока трябва да се движи, по посока на E или по посока на D? Ако се движи по посока към C, то е инволюция, слизане. Ако се подвижи по посока към D, ще имате друго положение. Ако се движи от C към D или от D към C, какво състояние ще имате? Ако отивате надясно или отивате наляво, ако започнете отдясно наляво или отляво надясно, какво състояние ще имате?
към беседата >>
При сегашната възпитателна система може да имаш работа с десет души професори.
Тогава ще започнеш да живееш според законите на здравето. Ще организираш своята мисъл, ще организираш своите чувства, ще организираш и своите постъпки. Как ще ги организираш? Няма да се заядаш с никого. Ако си ученик, ако искаш да изкараш добре, ще намериш най-добрата черта, която професорът има.
При сегашната възпитателна система може да имаш работа с десет души професори.
Ти ще намериш най-добрата черта, която всеки има, ще я държиш в ума си, за да бъдат разположени към тебе. Ако държиш лошите черти в своя ум, веднага тия професори ще бъдат други. Казват, каквото повикало, такова се отзовало. Както се обръщаш към другите хора, така и те ще се обърнат към тебе.
към беседата >>
Към коя посока трябва да се движи, по посока на E или по посока на D?
Тук имате едно праволинейно движение. В коя посока, откъде трябва да започне културата?
Към коя посока трябва да се движи, по посока на E или по посока на D?
Ако се движи по посока към C, то е инволюция, слизане. Ако се подвижи по посока към D, ще имате друго положение. Ако се движи от C към D или от D към C, какво състояние ще имате? Ако отивате надясно или отивате наляво, ако започнете отдясно наляво или отляво надясно, какво състояние ще имате? Вляво е сърцето, вдясно е умът.
към беседата >>
Ти ще намериш най-добрата черта, която всеки има, ще я държиш в ума си, за да бъдат разположени към тебе.
Ще организираш своята мисъл, ще организираш своите чувства, ще организираш и своите постъпки. Как ще ги организираш? Няма да се заядаш с никого. Ако си ученик, ако искаш да изкараш добре, ще намериш най-добрата черта, която професорът има. При сегашната възпитателна система може да имаш работа с десет души професори.
Ти ще намериш най-добрата черта, която всеки има, ще я държиш в ума си, за да бъдат разположени към тебе.
Ако държиш лошите черти в своя ум, веднага тия професори ще бъдат други. Казват, каквото повикало, такова се отзовало. Както се обръщаш към другите хора, така и те ще се обърнат към тебе.
към беседата >>
Ако се движи по посока към C, то е инволюция, слизане.
Тук имате едно праволинейно движение. В коя посока, откъде трябва да започне културата? Към коя посока трябва да се движи, по посока на E или по посока на D?
Ако се движи по посока към C, то е инволюция, слизане.
Ако се подвижи по посока към D, ще имате друго положение. Ако се движи от C към D или от D към C, какво състояние ще имате? Ако отивате надясно или отивате наляво, ако започнете отдясно наляво или отляво надясно, какво състояние ще имате? Вляво е сърцето, вдясно е умът. Значи, ако вие започнете от.
към беседата >>
Ако държиш лошите черти в своя ум, веднага тия професори ще бъдат други.
Как ще ги организираш? Няма да се заядаш с никого. Ако си ученик, ако искаш да изкараш добре, ще намериш най-добрата черта, която професорът има. При сегашната възпитателна система може да имаш работа с десет души професори. Ти ще намериш най-добрата черта, която всеки има, ще я държиш в ума си, за да бъдат разположени към тебе.
Ако държиш лошите черти в своя ум, веднага тия професори ще бъдат други.
Казват, каквото повикало, такова се отзовало. Както се обръщаш към другите хора, така и те ще се обърнат към тебе.
към беседата >>
Ако се подвижи по посока към D, ще имате друго положение.
Тук имате едно праволинейно движение. В коя посока, откъде трябва да започне културата? Към коя посока трябва да се движи, по посока на E или по посока на D? Ако се движи по посока към C, то е инволюция, слизане.
Ако се подвижи по посока към D, ще имате друго положение.
Ако се движи от C към D или от D към C, какво състояние ще имате? Ако отивате надясно или отивате наляво, ако започнете отдясно наляво или отляво надясно, какво състояние ще имате? Вляво е сърцето, вдясно е умът. Значи, ако вие започнете от. дясно, от по-рядката материя, слизате към по-гъстата или ако започнете отляво, започвате от по-гъстата материя и влизате в по-рядката.
към беседата >>
Казват, каквото повикало, такова се отзовало.
Няма да се заядаш с никого. Ако си ученик, ако искаш да изкараш добре, ще намериш най-добрата черта, която професорът има. При сегашната възпитателна система може да имаш работа с десет души професори. Ти ще намериш най-добрата черта, която всеки има, ще я държиш в ума си, за да бъдат разположени към тебе. Ако държиш лошите черти в своя ум, веднага тия професори ще бъдат други.
Казват, каквото повикало, такова се отзовало.
Както се обръщаш към другите хора, така и те ще се обърнат към тебе.
към беседата >>
Ако се движи от C към D или от D към C, какво състояние ще имате?
Тук имате едно праволинейно движение. В коя посока, откъде трябва да започне културата? Към коя посока трябва да се движи, по посока на E или по посока на D? Ако се движи по посока към C, то е инволюция, слизане. Ако се подвижи по посока към D, ще имате друго положение.
Ако се движи от C към D или от D към C, какво състояние ще имате?
Ако отивате надясно или отивате наляво, ако започнете отдясно наляво или отляво надясно, какво състояние ще имате? Вляво е сърцето, вдясно е умът. Значи, ако вие започнете от. дясно, от по-рядката материя, слизате към по-гъстата или ако започнете отляво, започвате от по-гъстата материя и влизате в по-рядката. Следователно, щом влизате в по-гъстата материя, ще се изменят условията.
към беседата >>
Както се обръщаш към другите хора, така и те ще се обърнат към тебе.
Ако си ученик, ако искаш да изкараш добре, ще намериш най-добрата черта, която професорът има. При сегашната възпитателна система може да имаш работа с десет души професори. Ти ще намериш най-добрата черта, която всеки има, ще я държиш в ума си, за да бъдат разположени към тебе. Ако държиш лошите черти в своя ум, веднага тия професори ще бъдат други. Казват, каквото повикало, такова се отзовало.
Както се обръщаш към другите хора, така и те ще се обърнат към тебе.
към беседата >>
Ако отивате надясно или отивате наляво, ако започнете отдясно наляво или отляво надясно, какво състояние ще имате?
В коя посока, откъде трябва да започне културата? Към коя посока трябва да се движи, по посока на E или по посока на D? Ако се движи по посока към C, то е инволюция, слизане. Ако се подвижи по посока към D, ще имате друго положение. Ако се движи от C към D или от D към C, какво състояние ще имате?
Ако отивате надясно или отивате наляво, ако започнете отдясно наляво или отляво надясно, какво състояние ще имате?
Вляво е сърцето, вдясно е умът. Значи, ако вие започнете от. дясно, от по-рядката материя, слизате към по-гъстата или ако започнете отляво, започвате от по-гъстата материя и влизате в по-рядката. Следователно, щом влизате в по-гъстата материя, ще се изменят условията. В по-рядката материя движението е по-силно.
към беседата >>
Казвам, никога хората не могат да имат заради тебе добро мнение, ако ти нямаш добро мнение заради тях.
Казвам, никога хората не могат да имат заради тебе добро мнение, ако ти нямаш добро мнение заради тях.
Ако ги обичаш, и те ще те обичат. Ако мислиш добре за тях, и те ще мислят добре за тебе. Може да има изключения, но с тия изключения човек сам може да се справи. Вие сте се спрели, казвате: „То човек не трябва да обича хората.“ Съгласен съм с вас. Отзад напред не трябва да вървиш, но отпред назад трябва да вървиш.
към беседата >>
Вляво е сърцето, вдясно е умът.
Към коя посока трябва да се движи, по посока на E или по посока на D? Ако се движи по посока към C, то е инволюция, слизане. Ако се подвижи по посока към D, ще имате друго положение. Ако се движи от C към D или от D към C, какво състояние ще имате? Ако отивате надясно или отивате наляво, ако започнете отдясно наляво или отляво надясно, какво състояние ще имате?
Вляво е сърцето, вдясно е умът.
Значи, ако вие започнете от. дясно, от по-рядката материя, слизате към по-гъстата или ако започнете отляво, започвате от по-гъстата материя и влизате в по-рядката. Следователно, щом влизате в по-гъстата материя, ще се изменят условията. В по-рядката материя движението е по-силно. Колкото слизате в гъстата материя, движението се намалява.
към беседата >>
Ако ги обичаш, и те ще те обичат.
Казвам, никога хората не могат да имат заради тебе добро мнение, ако ти нямаш добро мнение заради тях.
Ако ги обичаш, и те ще те обичат.
Ако мислиш добре за тях, и те ще мислят добре за тебе. Може да има изключения, но с тия изключения човек сам може да се справи. Вие сте се спрели, казвате: „То човек не трябва да обича хората.“ Съгласен съм с вас. Отзад напред не трябва да вървиш, но отпред назад трябва да вървиш. Като обичаш професора, отпред назад вървиш, от ума към чувствата.
към беседата >>
Значи, ако вие започнете от.
Ако се движи по посока към C, то е инволюция, слизане. Ако се подвижи по посока към D, ще имате друго положение. Ако се движи от C към D или от D към C, какво състояние ще имате? Ако отивате надясно или отивате наляво, ако започнете отдясно наляво или отляво надясно, какво състояние ще имате? Вляво е сърцето, вдясно е умът.
Значи, ако вие започнете от.
дясно, от по-рядката материя, слизате към по-гъстата или ако започнете отляво, започвате от по-гъстата материя и влизате в по-рядката. Следователно, щом влизате в по-гъстата материя, ще се изменят условията. В по-рядката материя движението е по-силно. Колкото слизате в гъстата материя, движението се намалява. Тогава детето, като се роди, едва пъпли.
към беседата >>
Ако мислиш добре за тях, и те ще мислят добре за тебе.
Казвам, никога хората не могат да имат заради тебе добро мнение, ако ти нямаш добро мнение заради тях. Ако ги обичаш, и те ще те обичат.
Ако мислиш добре за тях, и те ще мислят добре за тебе.
Може да има изключения, но с тия изключения човек сам може да се справи. Вие сте се спрели, казвате: „То човек не трябва да обича хората.“ Съгласен съм с вас. Отзад напред не трябва да вървиш, но отпред назад трябва да вървиш. Като обичаш професора, отпред назад вървиш, от ума към чувствата. По някой път личните чувства са намясто.
към беседата >>
дясно, от по-рядката материя, слизате към по-гъстата или ако започнете отляво, започвате от по-гъстата материя и влизате в по-рядката.
Ако се подвижи по посока към D, ще имате друго положение. Ако се движи от C към D или от D към C, какво състояние ще имате? Ако отивате надясно или отивате наляво, ако започнете отдясно наляво или отляво надясно, какво състояние ще имате? Вляво е сърцето, вдясно е умът. Значи, ако вие започнете от.
дясно, от по-рядката материя, слизате към по-гъстата или ако започнете отляво, започвате от по-гъстата материя и влизате в по-рядката.
Следователно, щом влизате в по-гъстата материя, ще се изменят условията. В по-рядката материя движението е по-силно. Колкото слизате в гъстата материя, движението се намалява. Тогава детето, като се роди, едва пъпли. Който не може да ходи, в рядката материя или в гъстата материя се намира?
към беседата >>
Може да има изключения, но с тия изключения човек сам може да се справи.
Казвам, никога хората не могат да имат заради тебе добро мнение, ако ти нямаш добро мнение заради тях. Ако ги обичаш, и те ще те обичат. Ако мислиш добре за тях, и те ще мислят добре за тебе.
Може да има изключения, но с тия изключения човек сам може да се справи.
Вие сте се спрели, казвате: „То човек не трябва да обича хората.“ Съгласен съм с вас. Отзад напред не трябва да вървиш, но отпред назад трябва да вървиш. Като обичаш професора, отпред назад вървиш, от ума към чувствата. По някой път личните чувства са намясто. Личните чувства са намясто, когато умът е намясто.
към беседата >>
Следователно, щом влизате в по-гъстата материя, ще се изменят условията.
Ако се движи от C към D или от D към C, какво състояние ще имате? Ако отивате надясно или отивате наляво, ако започнете отдясно наляво или отляво надясно, какво състояние ще имате? Вляво е сърцето, вдясно е умът. Значи, ако вие започнете от. дясно, от по-рядката материя, слизате към по-гъстата или ако започнете отляво, започвате от по-гъстата материя и влизате в по-рядката.
Следователно, щом влизате в по-гъстата материя, ще се изменят условията.
В по-рядката материя движението е по-силно. Колкото слизате в гъстата материя, движението се намалява. Тогава детето, като се роди, едва пъпли. Който не може да ходи, в рядката материя или в гъстата материя се намира? Детето е още неорганизиран свят.
към беседата >>
Вие сте се спрели, казвате: „То човек не трябва да обича хората.“ Съгласен съм с вас.
Казвам, никога хората не могат да имат заради тебе добро мнение, ако ти нямаш добро мнение заради тях. Ако ги обичаш, и те ще те обичат. Ако мислиш добре за тях, и те ще мислят добре за тебе. Може да има изключения, но с тия изключения човек сам може да се справи.
Вие сте се спрели, казвате: „То човек не трябва да обича хората.“ Съгласен съм с вас.
Отзад напред не трябва да вървиш, но отпред назад трябва да вървиш. Като обичаш професора, отпред назад вървиш, от ума към чувствата. По някой път личните чувства са намясто. Личните чувства са намясто, когато умът е намясто. Личните чувства са намясто, когато сърцето е намясто.
към беседата >>
В по-рядката материя движението е по-силно.
Ако отивате надясно или отивате наляво, ако започнете отдясно наляво или отляво надясно, какво състояние ще имате? Вляво е сърцето, вдясно е умът. Значи, ако вие започнете от. дясно, от по-рядката материя, слизате към по-гъстата или ако започнете отляво, започвате от по-гъстата материя и влизате в по-рядката. Следователно, щом влизате в по-гъстата материя, ще се изменят условията.
В по-рядката материя движението е по-силно.
Колкото слизате в гъстата материя, движението се намалява. Тогава детето, като се роди, едва пъпли. Който не може да ходи, в рядката материя или в гъстата материя се намира? Детето е още неорганизиран свят.
към беседата >>
Отзад напред не трябва да вървиш, но отпред назад трябва да вървиш.
Казвам, никога хората не могат да имат заради тебе добро мнение, ако ти нямаш добро мнение заради тях. Ако ги обичаш, и те ще те обичат. Ако мислиш добре за тях, и те ще мислят добре за тебе. Може да има изключения, но с тия изключения човек сам може да се справи. Вие сте се спрели, казвате: „То човек не трябва да обича хората.“ Съгласен съм с вас.
Отзад напред не трябва да вървиш, но отпред назад трябва да вървиш.
Като обичаш професора, отпред назад вървиш, от ума към чувствата. По някой път личните чувства са намясто. Личните чувства са намясто, когато умът е намясто. Личните чувства са намясто, когато сърцето е намясто. Личните чувства са намясто, когато волята е намясто.
към беседата >>
Колкото слизате в гъстата материя, движението се намалява.
Вляво е сърцето, вдясно е умът. Значи, ако вие започнете от. дясно, от по-рядката материя, слизате към по-гъстата или ако започнете отляво, започвате от по-гъстата материя и влизате в по-рядката. Следователно, щом влизате в по-гъстата материя, ще се изменят условията. В по-рядката материя движението е по-силно.
Колкото слизате в гъстата материя, движението се намалява.
Тогава детето, като се роди, едва пъпли. Който не може да ходи, в рядката материя или в гъстата материя се намира? Детето е още неорганизиран свят.
към беседата >>
Като обичаш професора, отпред назад вървиш, от ума към чувствата.
Ако ги обичаш, и те ще те обичат. Ако мислиш добре за тях, и те ще мислят добре за тебе. Може да има изключения, но с тия изключения човек сам може да се справи. Вие сте се спрели, казвате: „То човек не трябва да обича хората.“ Съгласен съм с вас. Отзад напред не трябва да вървиш, но отпред назад трябва да вървиш.
Като обичаш професора, отпред назад вървиш, от ума към чувствата.
По някой път личните чувства са намясто. Личните чувства са намясто, когато умът е намясто. Личните чувства са намясто, когато сърцето е намясто. Личните чувства са намясто, когато волята е намясто. Щом умът не е намясто, личните чувства не са намясто.
към беседата >>
Тогава детето, като се роди, едва пъпли.
Значи, ако вие започнете от. дясно, от по-рядката материя, слизате към по-гъстата или ако започнете отляво, започвате от по-гъстата материя и влизате в по-рядката. Следователно, щом влизате в по-гъстата материя, ще се изменят условията. В по-рядката материя движението е по-силно. Колкото слизате в гъстата материя, движението се намалява.
Тогава детето, като се роди, едва пъпли.
Който не може да ходи, в рядката материя или в гъстата материя се намира? Детето е още неорганизиран свят.
към беседата >>
По някой път личните чувства са намясто.
Ако мислиш добре за тях, и те ще мислят добре за тебе. Може да има изключения, но с тия изключения човек сам може да се справи. Вие сте се спрели, казвате: „То човек не трябва да обича хората.“ Съгласен съм с вас. Отзад напред не трябва да вървиш, но отпред назад трябва да вървиш. Като обичаш професора, отпред назад вървиш, от ума към чувствата.
По някой път личните чувства са намясто.
Личните чувства са намясто, когато умът е намясто. Личните чувства са намясто, когато сърцето е намясто. Личните чувства са намясто, когато волята е намясто. Щом умът не е намясто, личните чувства не са намясто. Щом сърцето не е намясто, не е организирано.
към беседата >>
Който не може да ходи, в рядката материя или в гъстата материя се намира?
дясно, от по-рядката материя, слизате към по-гъстата или ако започнете отляво, започвате от по-гъстата материя и влизате в по-рядката. Следователно, щом влизате в по-гъстата материя, ще се изменят условията. В по-рядката материя движението е по-силно. Колкото слизате в гъстата материя, движението се намалява. Тогава детето, като се роди, едва пъпли.
Който не може да ходи, в рядката материя или в гъстата материя се намира?
Детето е още неорганизиран свят.
към беседата >>
Личните чувства са намясто, когато умът е намясто.
Може да има изключения, но с тия изключения човек сам може да се справи. Вие сте се спрели, казвате: „То човек не трябва да обича хората.“ Съгласен съм с вас. Отзад напред не трябва да вървиш, но отпред назад трябва да вървиш. Като обичаш професора, отпред назад вървиш, от ума към чувствата. По някой път личните чувства са намясто.
Личните чувства са намясто, когато умът е намясто.
Личните чувства са намясто, когато сърцето е намясто. Личните чувства са намясто, когато волята е намясто. Щом умът не е намясто, личните чувства не са намясто. Щом сърцето не е намясто, не е организирано. Намясто е умът, когато е добре организиран.
към беседата >>
Детето е още неорганизиран свят.
Следователно, щом влизате в по-гъстата материя, ще се изменят условията. В по-рядката материя движението е по-силно. Колкото слизате в гъстата материя, движението се намалява. Тогава детето, като се роди, едва пъпли. Който не може да ходи, в рядката материя или в гъстата материя се намира?
Детето е още неорганизиран свят.
към беседата >>
Личните чувства са намясто, когато сърцето е намясто.
Вие сте се спрели, казвате: „То човек не трябва да обича хората.“ Съгласен съм с вас. Отзад напред не трябва да вървиш, но отпред назад трябва да вървиш. Като обичаш професора, отпред назад вървиш, от ума към чувствата. По някой път личните чувства са намясто. Личните чувства са намясто, когато умът е намясто.
Личните чувства са намясто, когато сърцето е намясто.
Личните чувства са намясто, когато волята е намясто. Щом умът не е намясто, личните чувства не са намясто. Щом сърцето не е намясто, не е организирано. Намясто е умът, когато е добре организиран.
към беседата >>
Казвам, трябва да се обяснят противоречията.
Казвам, трябва да се обяснят противоречията.
Във вас се явяват противоречия. Вземете противоречието на една обида. Понятието обида съществува в целия органически свят. И най-малките същества, и те се обиждат. Казвате: човек да се не обижда.
към беседата >>
Личните чувства са намясто, когато волята е намясто.
Отзад напред не трябва да вървиш, но отпред назад трябва да вървиш. Като обичаш професора, отпред назад вървиш, от ума към чувствата. По някой път личните чувства са намясто. Личните чувства са намясто, когато умът е намясто. Личните чувства са намясто, когато сърцето е намясто.
Личните чувства са намясто, когато волята е намясто.
Щом умът не е намясто, личните чувства не са намясто. Щом сърцето не е намясто, не е организирано. Намясто е умът, когато е добре организиран.
към беседата >>
Във вас се явяват противоречия.
Казвам, трябва да се обяснят противоречията.
Във вас се явяват противоречия.
Вземете противоречието на една обида. Понятието обида съществува в целия органически свят. И най-малките същества, и те се обиждат. Казвате: човек да се не обижда. Кой е пътят човек да се не обижда?
към беседата >>
Щом умът не е намясто, личните чувства не са намясто.
Като обичаш професора, отпред назад вървиш, от ума към чувствата. По някой път личните чувства са намясто. Личните чувства са намясто, когато умът е намясто. Личните чувства са намясто, когато сърцето е намясто. Личните чувства са намясто, когато волята е намясто.
Щом умът не е намясто, личните чувства не са намясто.
Щом сърцето не е намясто, не е организирано. Намясто е умът, когато е добре организиран.
към беседата >>
Вземете противоречието на една обида.
Казвам, трябва да се обяснят противоречията. Във вас се явяват противоречия.
Вземете противоречието на една обида.
Понятието обида съществува в целия органически свят. И най-малките същества, и те се обиждат. Казвате: човек да се не обижда. Кой е пътят човек да се не обижда? Но щом те обидят, може ли да останеш необиден?
към беседата >>
Щом сърцето не е намясто, не е организирано.
По някой път личните чувства са намясто. Личните чувства са намясто, когато умът е намясто. Личните чувства са намясто, когато сърцето е намясто. Личните чувства са намясто, когато волята е намясто. Щом умът не е намясто, личните чувства не са намясто.
Щом сърцето не е намясто, не е организирано.
Намясто е умът, когато е добре организиран.
към беседата >>
Понятието обида съществува в целия органически свят.
Казвам, трябва да се обяснят противоречията. Във вас се явяват противоречия. Вземете противоречието на една обида.
Понятието обида съществува в целия органически свят.
И най-малките същества, и те се обиждат. Казвате: човек да се не обижда. Кой е пътят човек да се не обижда? Но щом те обидят, може ли да останеш необиден? Аз разсъждавам много обективно.
към беседата >>
Намясто е умът, когато е добре организиран.
Личните чувства са намясто, когато умът е намясто. Личните чувства са намясто, когато сърцето е намясто. Личните чувства са намясто, когато волята е намясто. Щом умът не е намясто, личните чувства не са намясто. Щом сърцето не е намясто, не е организирано.
Намясто е умът, когато е добре организиран.
към беседата >>
И най-малките същества, и те се обиждат.
Казвам, трябва да се обяснят противоречията. Във вас се явяват противоречия. Вземете противоречието на една обида. Понятието обида съществува в целия органически свят.
И най-малките същества, и те се обиждат.
Казвате: човек да се не обижда. Кой е пътят човек да се не обижда? Но щом те обидят, може ли да останеш необиден? Аз разсъждавам много обективно. Казвате: „Гледайте да ви не бият.“ Хубаво, какви са условията да ви не бият хората?
към беседата >>
Всяко нещо ти го обсъждаш.
Всяко нещо ти го обсъждаш.
Кой може да те обиди? Я ми кажете, ако вие сте един умен човек, кой ще те обиди? Ако умният дойде при тебе, разбираш нещата и го задоволиш, кой ще те обиди? Може ли, когато правиш добро някому, този човек да те наругае? Може да те наругае в неразбирането си.
към беседата >>
Казвате: човек да се не обижда.
Казвам, трябва да се обяснят противоречията. Във вас се явяват противоречия. Вземете противоречието на една обида. Понятието обида съществува в целия органически свят. И най-малките същества, и те се обиждат.
Казвате: човек да се не обижда.
Кой е пътят човек да се не обижда? Но щом те обидят, може ли да останеш необиден? Аз разсъждавам много обективно. Казвате: „Гледайте да ви не бият.“ Хубаво, какви са условията да ви не бият хората? Най-малко трябва да бъдеш на един километър разстояние, Онези, които носят тояга, не може да те засегнат.
към беседата >>
Кой може да те обиди?
Всяко нещо ти го обсъждаш.
Кой може да те обиди?
Я ми кажете, ако вие сте един умен човек, кой ще те обиди? Ако умният дойде при тебе, разбираш нещата и го задоволиш, кой ще те обиди? Може ли, когато правиш добро някому, този човек да те наругае? Може да те наругае в неразбирането си. Ако кракът му е изкълчен, имаш доброто желание да му помогнеш, той, като не разбира, те набие, наругае те, че не знаеш как да буташ.
към беседата >>
Кой е пътят човек да се не обижда?
Във вас се явяват противоречия. Вземете противоречието на една обида. Понятието обида съществува в целия органически свят. И най-малките същества, и те се обиждат. Казвате: човек да се не обижда.
Кой е пътят човек да се не обижда?
Но щом те обидят, може ли да останеш необиден? Аз разсъждавам много обективно. Казвате: „Гледайте да ви не бият.“ Хубаво, какви са условията да ви не бият хората? Най-малко трябва да бъдеш на един километър разстояние, Онези, които носят тояга, не може да те засегнат. Ако си близо, ще те ударят.
към беседата >>
Я ми кажете, ако вие сте един умен човек, кой ще те обиди?
Всяко нещо ти го обсъждаш. Кой може да те обиди?
Я ми кажете, ако вие сте един умен човек, кой ще те обиди?
Ако умният дойде при тебе, разбираш нещата и го задоволиш, кой ще те обиди? Може ли, когато правиш добро някому, този човек да те наругае? Може да те наругае в неразбирането си. Ако кракът му е изкълчен, имаш доброто желание да му помогнеш, той, като не разбира, те набие, наругае те, че не знаеш как да буташ. Болният може да каже много лоши думи за професора, но след време, като оздравее кракът, казва: „Благодаря.
към беседата >>
Но щом те обидят, може ли да останеш необиден?
Вземете противоречието на една обида. Понятието обида съществува в целия органически свят. И най-малките същества, и те се обиждат. Казвате: човек да се не обижда. Кой е пътят човек да се не обижда?
Но щом те обидят, може ли да останеш необиден?
Аз разсъждавам много обективно. Казвате: „Гледайте да ви не бият.“ Хубаво, какви са условията да ви не бият хората? Най-малко трябва да бъдеш на един километър разстояние, Онези, които носят тояга, не може да те засегнат. Ако си близо, ще те ударят. Ако ти искаш да бъдеш умен, трябва да бъдеш на един километър разстояние – даже като ти говори, да не му чуваш гласа.
към беседата >>
Ако умният дойде при тебе, разбираш нещата и го задоволиш, кой ще те обиди?
Всяко нещо ти го обсъждаш. Кой може да те обиди? Я ми кажете, ако вие сте един умен човек, кой ще те обиди?
Ако умният дойде при тебе, разбираш нещата и го задоволиш, кой ще те обиди?
Може ли, когато правиш добро някому, този човек да те наругае? Може да те наругае в неразбирането си. Ако кракът му е изкълчен, имаш доброто желание да му помогнеш, той, като не разбира, те набие, наругае те, че не знаеш как да буташ. Болният може да каже много лоши думи за професора, но след време, като оздравее кракът, казва: „Благодаря. Мислех, че той не разбира, но сега виждам, че разбира.“ Когато направим добро, ако туй добро е организирано, то винаги ще произведе своите добри последствия.
към беседата >>
Аз разсъждавам много обективно.
Понятието обида съществува в целия органически свят. И най-малките същества, и те се обиждат. Казвате: човек да се не обижда. Кой е пътят човек да се не обижда? Но щом те обидят, може ли да останеш необиден?
Аз разсъждавам много обективно.
Казвате: „Гледайте да ви не бият.“ Хубаво, какви са условията да ви не бият хората? Най-малко трябва да бъдеш на един километър разстояние, Онези, които носят тояга, не може да те засегнат. Ако си близо, ще те ударят. Ако ти искаш да бъдеш умен, трябва да бъдеш на един километър разстояние – даже като ти говори, да не му чуваш гласа. Ако си на два километра, на три, още по-добре.
към беседата >>
Може ли, когато правиш добро някому, този човек да те наругае?
Всяко нещо ти го обсъждаш. Кой може да те обиди? Я ми кажете, ако вие сте един умен човек, кой ще те обиди? Ако умният дойде при тебе, разбираш нещата и го задоволиш, кой ще те обиди?
Може ли, когато правиш добро някому, този човек да те наругае?
Може да те наругае в неразбирането си. Ако кракът му е изкълчен, имаш доброто желание да му помогнеш, той, като не разбира, те набие, наругае те, че не знаеш как да буташ. Болният може да каже много лоши думи за професора, но след време, като оздравее кракът, казва: „Благодаря. Мислех, че той не разбира, но сега виждам, че разбира.“ Когато направим добро, ако туй добро е организирано, то винаги ще произведе своите добри последствия.
към беседата >>
Казвате: „Гледайте да ви не бият.“ Хубаво, какви са условията да ви не бият хората?
И най-малките същества, и те се обиждат. Казвате: човек да се не обижда. Кой е пътят човек да се не обижда? Но щом те обидят, може ли да останеш необиден? Аз разсъждавам много обективно.
Казвате: „Гледайте да ви не бият.“ Хубаво, какви са условията да ви не бият хората?
Най-малко трябва да бъдеш на един километър разстояние, Онези, които носят тояга, не може да те засегнат. Ако си близо, ще те ударят. Ако ти искаш да бъдеш умен, трябва да бъдеш на един километър разстояние – даже като ти говори, да не му чуваш гласа. Ако си на два километра, на три, още по-добре. Ако си на десет километра, ти си в безопасност.
към беседата >>
Може да те наругае в неразбирането си.
Всяко нещо ти го обсъждаш. Кой може да те обиди? Я ми кажете, ако вие сте един умен човек, кой ще те обиди? Ако умният дойде при тебе, разбираш нещата и го задоволиш, кой ще те обиди? Може ли, когато правиш добро някому, този човек да те наругае?
Може да те наругае в неразбирането си.
Ако кракът му е изкълчен, имаш доброто желание да му помогнеш, той, като не разбира, те набие, наругае те, че не знаеш как да буташ. Болният може да каже много лоши думи за професора, но след време, като оздравее кракът, казва: „Благодаря. Мислех, че той не разбира, но сега виждам, че разбира.“ Когато направим добро, ако туй добро е организирано, то винаги ще произведе своите добри последствия.
към беседата >>
Най-малко трябва да бъдеш на един километър разстояние, Онези, които носят тояга, не може да те засегнат.
Казвате: човек да се не обижда. Кой е пътят човек да се не обижда? Но щом те обидят, може ли да останеш необиден? Аз разсъждавам много обективно. Казвате: „Гледайте да ви не бият.“ Хубаво, какви са условията да ви не бият хората?
Най-малко трябва да бъдеш на един километър разстояние, Онези, които носят тояга, не може да те засегнат.
Ако си близо, ще те ударят. Ако ти искаш да бъдеш умен, трябва да бъдеш на един километър разстояние – даже като ти говори, да не му чуваш гласа. Ако си на два километра, на три, още по-добре. Ако си на десет километра, ти си в безопасност. Ако си на един метър разстояние, опасността е голяма.
към беседата >>
Ако кракът му е изкълчен, имаш доброто желание да му помогнеш, той, като не разбира, те набие, наругае те, че не знаеш как да буташ.
Кой може да те обиди? Я ми кажете, ако вие сте един умен човек, кой ще те обиди? Ако умният дойде при тебе, разбираш нещата и го задоволиш, кой ще те обиди? Може ли, когато правиш добро някому, този човек да те наругае? Може да те наругае в неразбирането си.
Ако кракът му е изкълчен, имаш доброто желание да му помогнеш, той, като не разбира, те набие, наругае те, че не знаеш как да буташ.
Болният може да каже много лоши думи за професора, но след време, като оздравее кракът, казва: „Благодаря. Мислех, че той не разбира, но сега виждам, че разбира.“ Когато направим добро, ако туй добро е организирано, то винаги ще произведе своите добри последствия.
към беседата >>
Ако си близо, ще те ударят.
Кой е пътят човек да се не обижда? Но щом те обидят, може ли да останеш необиден? Аз разсъждавам много обективно. Казвате: „Гледайте да ви не бият.“ Хубаво, какви са условията да ви не бият хората? Най-малко трябва да бъдеш на един километър разстояние, Онези, които носят тояга, не може да те засегнат.
Ако си близо, ще те ударят.
Ако ти искаш да бъдеш умен, трябва да бъдеш на един километър разстояние – даже като ти говори, да не му чуваш гласа. Ако си на два километра, на три, още по-добре. Ако си на десет километра, ти си в безопасност. Ако си на един метър разстояние, опасността е голяма. Ако си на два метра, опасността се намалява, ти се отдалечаваш.
към беседата >>
Болният може да каже много лоши думи за професора, но след време, като оздравее кракът, казва: „Благодаря.
Я ми кажете, ако вие сте един умен човек, кой ще те обиди? Ако умният дойде при тебе, разбираш нещата и го задоволиш, кой ще те обиди? Може ли, когато правиш добро някому, този човек да те наругае? Може да те наругае в неразбирането си. Ако кракът му е изкълчен, имаш доброто желание да му помогнеш, той, като не разбира, те набие, наругае те, че не знаеш как да буташ.
Болният може да каже много лоши думи за професора, но след време, като оздравее кракът, казва: „Благодаря.
Мислех, че той не разбира, но сега виждам, че разбира.“ Когато направим добро, ако туй добро е организирано, то винаги ще произведе своите добри последствия.
към беседата >>
Ако ти искаш да бъдеш умен, трябва да бъдеш на един километър разстояние – даже като ти говори, да не му чуваш гласа.
Но щом те обидят, може ли да останеш необиден? Аз разсъждавам много обективно. Казвате: „Гледайте да ви не бият.“ Хубаво, какви са условията да ви не бият хората? Най-малко трябва да бъдеш на един километър разстояние, Онези, които носят тояга, не може да те засегнат. Ако си близо, ще те ударят.
Ако ти искаш да бъдеш умен, трябва да бъдеш на един километър разстояние – даже като ти говори, да не му чуваш гласа.
Ако си на два километра, на три, още по-добре. Ако си на десет километра, ти си в безопасност. Ако си на един метър разстояние, опасността е голяма. Ако си на два метра, опасността се намалява, ти се отдалечаваш. Щом хората се обиждат, те са се приближили.
към беседата >>
Мислех, че той не разбира, но сега виждам, че разбира.“ Когато направим добро, ако туй добро е организирано, то винаги ще произведе своите добри последствия.
Ако умният дойде при тебе, разбираш нещата и го задоволиш, кой ще те обиди? Може ли, когато правиш добро някому, този човек да те наругае? Може да те наругае в неразбирането си. Ако кракът му е изкълчен, имаш доброто желание да му помогнеш, той, като не разбира, те набие, наругае те, че не знаеш как да буташ. Болният може да каже много лоши думи за професора, но след време, като оздравее кракът, казва: „Благодаря.
Мислех, че той не разбира, но сега виждам, че разбира.“ Когато направим добро, ако туй добро е организирано, то винаги ще произведе своите добри последствия.
към беседата >>
Ако си на два километра, на три, още по-добре.
Аз разсъждавам много обективно. Казвате: „Гледайте да ви не бият.“ Хубаво, какви са условията да ви не бият хората? Най-малко трябва да бъдеш на един километър разстояние, Онези, които носят тояга, не може да те засегнат. Ако си близо, ще те ударят. Ако ти искаш да бъдеш умен, трябва да бъдеш на един километър разстояние – даже като ти говори, да не му чуваш гласа.
Ако си на два километра, на три, още по-добре.
Ако си на десет километра, ти си в безопасност. Ако си на един метър разстояние, опасността е голяма. Ако си на два метра, опасността се намалява, ти се отдалечаваш. Щом хората се обиждат, те са се приближили. Щом хората се обиждат, показва, че разстоянието се е съкратило, наблизо са дошли.
към беседата >>
Казвам, добрите крака винаги показват, че доброто е добре организирано.
Казвам, добрите крака винаги показват, че доброто е добре организирано.
Щом ти седиш или вървиш и краката ти треперят, ти си изменил условията. Краката не трябва да треперят. Има известни изключения – като започнат краката да треперят, не стой на мястото. Щом започнеш да трепериш, ти не стой на това място. Ако ти си някъде, дето ще стане землетресение, ти започваш да чувстваш, че краката ще започнат да се мърдат.
към беседата >>
Ако си на десет километра, ти си в безопасност.
Казвате: „Гледайте да ви не бият.“ Хубаво, какви са условията да ви не бият хората? Най-малко трябва да бъдеш на един километър разстояние, Онези, които носят тояга, не може да те засегнат. Ако си близо, ще те ударят. Ако ти искаш да бъдеш умен, трябва да бъдеш на един километър разстояние – даже като ти говори, да не му чуваш гласа. Ако си на два километра, на три, още по-добре.
Ако си на десет километра, ти си в безопасност.
Ако си на един метър разстояние, опасността е голяма. Ако си на два метра, опасността се намалява, ти се отдалечаваш. Щом хората се обиждат, те са се приближили. Щом хората се обиждат, показва, че разстоянието се е съкратило, наблизо са дошли. За да не се обиждат, какво трябва да стане?
към беседата >>
Щом ти седиш или вървиш и краката ти треперят, ти си изменил условията.
Казвам, добрите крака винаги показват, че доброто е добре организирано.
Щом ти седиш или вървиш и краката ти треперят, ти си изменил условията.
Краката не трябва да треперят. Има известни изключения – като започнат краката да треперят, не стой на мястото. Щом започнеш да трепериш, ти не стой на това място. Ако ти си някъде, дето ще стане землетресение, ти започваш да чувстваш, че краката ще започнат да се мърдат. Не чакай да дойде голямото землетресение, преди да е дошло землетресението, излез.
към беседата >>
Ако си на един метър разстояние, опасността е голяма.
Най-малко трябва да бъдеш на един километър разстояние, Онези, които носят тояга, не може да те засегнат. Ако си близо, ще те ударят. Ако ти искаш да бъдеш умен, трябва да бъдеш на един километър разстояние – даже като ти говори, да не му чуваш гласа. Ако си на два километра, на три, още по-добре. Ако си на десет километра, ти си в безопасност.
Ако си на един метър разстояние, опасността е голяма.
Ако си на два метра, опасността се намалява, ти се отдалечаваш. Щом хората се обиждат, те са се приближили. Щом хората се обиждат, показва, че разстоянието се е съкратило, наблизо са дошли. За да не се обиждат, какво трябва да стане? Ако си на един километър, може да те обиди, понеже ще му чуеш гласа.
към беседата >>
Краката не трябва да треперят.
Казвам, добрите крака винаги показват, че доброто е добре организирано. Щом ти седиш или вървиш и краката ти треперят, ти си изменил условията.
Краката не трябва да треперят.
Има известни изключения – като започнат краката да треперят, не стой на мястото. Щом започнеш да трепериш, ти не стой на това място. Ако ти си някъде, дето ще стане землетресение, ти започваш да чувстваш, че краката ще започнат да се мърдат. Не чакай да дойде голямото землетресение, преди да е дошло землетресението, излез. Или, когато ще се събори една къща, усещаш треперене, не стой в къщата.
към беседата >>
Ако си на два метра, опасността се намалява, ти се отдалечаваш.
Ако си близо, ще те ударят. Ако ти искаш да бъдеш умен, трябва да бъдеш на един километър разстояние – даже като ти говори, да не му чуваш гласа. Ако си на два километра, на три, още по-добре. Ако си на десет километра, ти си в безопасност. Ако си на един метър разстояние, опасността е голяма.
Ако си на два метра, опасността се намалява, ти се отдалечаваш.
Щом хората се обиждат, те са се приближили. Щом хората се обиждат, показва, че разстоянието се е съкратило, наблизо са дошли. За да не се обиждат, какво трябва да стане? Ако си на един километър, може да те обиди, понеже ще му чуеш гласа. Той ще ти каже, че си един вол.
към беседата >>
Има известни изключения – като започнат краката да треперят, не стой на мястото.
Казвам, добрите крака винаги показват, че доброто е добре организирано. Щом ти седиш или вървиш и краката ти треперят, ти си изменил условията. Краката не трябва да треперят.
Има известни изключения – като започнат краката да треперят, не стой на мястото.
Щом започнеш да трепериш, ти не стой на това място. Ако ти си някъде, дето ще стане землетресение, ти започваш да чувстваш, че краката ще започнат да се мърдат. Не чакай да дойде голямото землетресение, преди да е дошло землетресението, излез. Или, когато ще се събори една къща, усещаш треперене, не стой в къщата. Докато има треперене, излез навън.
към беседата >>
Щом хората се обиждат, те са се приближили.
Ако ти искаш да бъдеш умен, трябва да бъдеш на един километър разстояние – даже като ти говори, да не му чуваш гласа. Ако си на два километра, на три, още по-добре. Ако си на десет километра, ти си в безопасност. Ако си на един метър разстояние, опасността е голяма. Ако си на два метра, опасността се намалява, ти се отдалечаваш.
Щом хората се обиждат, те са се приближили.
Щом хората се обиждат, показва, че разстоянието се е съкратило, наблизо са дошли. За да не се обиждат, какво трябва да стане? Ако си на един километър, може да те обиди, понеже ще му чуеш гласа. Той ще ти каже, че си един вол. Ти ще се обидиш.
към беседата >>
Щом започнеш да трепериш, ти не стой на това място.
Казвам, добрите крака винаги показват, че доброто е добре организирано. Щом ти седиш или вървиш и краката ти треперят, ти си изменил условията. Краката не трябва да треперят. Има известни изключения – като започнат краката да треперят, не стой на мястото.
Щом започнеш да трепериш, ти не стой на това място.
Ако ти си някъде, дето ще стане землетресение, ти започваш да чувстваш, че краката ще започнат да се мърдат. Не чакай да дойде голямото землетресение, преди да е дошло землетресението, излез. Или, когато ще се събори една къща, усещаш треперене, не стой в къщата. Докато има треперене, излез навън. Треперенето на краката винаги показва, че има да стане нещо.
към беседата >>
Щом хората се обиждат, показва, че разстоянието се е съкратило, наблизо са дошли.
Ако си на два километра, на три, още по-добре. Ако си на десет километра, ти си в безопасност. Ако си на един метър разстояние, опасността е голяма. Ако си на два метра, опасността се намалява, ти се отдалечаваш. Щом хората се обиждат, те са се приближили.
Щом хората се обиждат, показва, че разстоянието се е съкратило, наблизо са дошли.
За да не се обиждат, какво трябва да стане? Ако си на един километър, може да те обиди, понеже ще му чуеш гласа. Той ще ти каже, че си един вол. Ти ще се обидиш. Като си на два километра, като не разбираш думите, и да ти каже, че си вол, ти само чуваш крясък, не може да разбереш.
към беседата >>
Ако ти си някъде, дето ще стане землетресение, ти започваш да чувстваш, че краката ще започнат да се мърдат.
Казвам, добрите крака винаги показват, че доброто е добре организирано. Щом ти седиш или вървиш и краката ти треперят, ти си изменил условията. Краката не трябва да треперят. Има известни изключения – като започнат краката да треперят, не стой на мястото. Щом започнеш да трепериш, ти не стой на това място.
Ако ти си някъде, дето ще стане землетресение, ти започваш да чувстваш, че краката ще започнат да се мърдат.
Не чакай да дойде голямото землетресение, преди да е дошло землетресението, излез. Или, когато ще се събори една къща, усещаш треперене, не стой в къщата. Докато има треперене, излез навън. Треперенето на краката винаги показва, че има да стане нещо.
към беседата >>
За да не се обиждат, какво трябва да стане?
Ако си на десет километра, ти си в безопасност. Ако си на един метър разстояние, опасността е голяма. Ако си на два метра, опасността се намалява, ти се отдалечаваш. Щом хората се обиждат, те са се приближили. Щом хората се обиждат, показва, че разстоянието се е съкратило, наблизо са дошли.
За да не се обиждат, какво трябва да стане?
Ако си на един километър, може да те обиди, понеже ще му чуеш гласа. Той ще ти каже, че си един вол. Ти ще се обидиш. Като си на два километра, като не разбираш думите, и да ти каже, че си вол, ти само чуваш крясък, не може да разбереш. Трябва да си на десет километра, за да не може никой да те обиди вече.
към беседата >>
Не чакай да дойде голямото землетресение, преди да е дошло землетресението, излез.
Щом ти седиш или вървиш и краката ти треперят, ти си изменил условията. Краката не трябва да треперят. Има известни изключения – като започнат краката да треперят, не стой на мястото. Щом започнеш да трепериш, ти не стой на това място. Ако ти си някъде, дето ще стане землетресение, ти започваш да чувстваш, че краката ще започнат да се мърдат.
Не чакай да дойде голямото землетресение, преди да е дошло землетресението, излез.
Или, когато ще се събори една къща, усещаш треперене, не стой в къщата. Докато има треперене, излез навън. Треперенето на краката винаги показва, че има да стане нещо.
към беседата >>
Ако си на един километър, може да те обиди, понеже ще му чуеш гласа.
Ако си на един метър разстояние, опасността е голяма. Ако си на два метра, опасността се намалява, ти се отдалечаваш. Щом хората се обиждат, те са се приближили. Щом хората се обиждат, показва, че разстоянието се е съкратило, наблизо са дошли. За да не се обиждат, какво трябва да стане?
Ако си на един километър, може да те обиди, понеже ще му чуеш гласа.
Той ще ти каже, че си един вол. Ти ще се обидиш. Като си на два километра, като не разбираш думите, и да ти каже, че си вол, ти само чуваш крясък, не може да разбереш. Трябва да си на десет километра, за да не може никой да те обиди вече. Колкото си по-далеч, толкова по-добре.
към беседата >>
Или, когато ще се събори една къща, усещаш треперене, не стой в къщата.
Краката не трябва да треперят. Има известни изключения – като започнат краката да треперят, не стой на мястото. Щом започнеш да трепериш, ти не стой на това място. Ако ти си някъде, дето ще стане землетресение, ти започваш да чувстваш, че краката ще започнат да се мърдат. Не чакай да дойде голямото землетресение, преди да е дошло землетресението, излез.
Или, когато ще се събори една къща, усещаш треперене, не стой в къщата.
Докато има треперене, излез навън. Треперенето на краката винаги показва, че има да стане нещо.
към беседата >>
Той ще ти каже, че си един вол.
Ако си на два метра, опасността се намалява, ти се отдалечаваш. Щом хората се обиждат, те са се приближили. Щом хората се обиждат, показва, че разстоянието се е съкратило, наблизо са дошли. За да не се обиждат, какво трябва да стане? Ако си на един километър, може да те обиди, понеже ще му чуеш гласа.
Той ще ти каже, че си един вол.
Ти ще се обидиш. Като си на два километра, като не разбираш думите, и да ти каже, че си вол, ти само чуваш крясък, не може да разбереш. Трябва да си на десет километра, за да не може никой да те обиди вече. Колкото си по-далеч, толкова по-добре. Това е философия сега.
към беседата >>
Докато има треперене, излез навън.
Има известни изключения – като започнат краката да треперят, не стой на мястото. Щом започнеш да трепериш, ти не стой на това място. Ако ти си някъде, дето ще стане землетресение, ти започваш да чувстваш, че краката ще започнат да се мърдат. Не чакай да дойде голямото землетресение, преди да е дошло землетресението, излез. Или, когато ще се събори една къща, усещаш треперене, не стой в къщата.
Докато има треперене, излез навън.
Треперенето на краката винаги показва, че има да стане нещо.
към беседата >>
Ти ще се обидиш.
Щом хората се обиждат, те са се приближили. Щом хората се обиждат, показва, че разстоянието се е съкратило, наблизо са дошли. За да не се обиждат, какво трябва да стане? Ако си на един километър, може да те обиди, понеже ще му чуеш гласа. Той ще ти каже, че си един вол.
Ти ще се обидиш.
Като си на два километра, като не разбираш думите, и да ти каже, че си вол, ти само чуваш крясък, не може да разбереш. Трябва да си на десет километра, за да не може никой да те обиди вече. Колкото си по-далеч, толкова по-добре. Това е философия сега. Защо сте съкратили пространството?
към беседата >>
Треперенето на краката винаги показва, че има да стане нещо.
Щом започнеш да трепериш, ти не стой на това място. Ако ти си някъде, дето ще стане землетресение, ти започваш да чувстваш, че краката ще започнат да се мърдат. Не чакай да дойде голямото землетресение, преди да е дошло землетресението, излез. Или, когато ще се събори една къща, усещаш треперене, не стой в къщата. Докато има треперене, излез навън.
Треперенето на краката винаги показва, че има да стане нещо.
към беседата >>
Като си на два километра, като не разбираш думите, и да ти каже, че си вол, ти само чуваш крясък, не може да разбереш.
Щом хората се обиждат, показва, че разстоянието се е съкратило, наблизо са дошли. За да не се обиждат, какво трябва да стане? Ако си на един километър, може да те обиди, понеже ще му чуеш гласа. Той ще ти каже, че си един вол. Ти ще се обидиш.
Като си на два километра, като не разбираш думите, и да ти каже, че си вол, ти само чуваш крясък, не може да разбереш.
Трябва да си на десет километра, за да не може никой да те обиди вече. Колкото си по-далеч, толкова по-добре. Това е философия сега. Защо сте съкратили пространството? Когато искате да се срещнете с един ваш приятел, отдалечавате ли се, или се приближавате?
към беседата >>
Казвам, впрегнете вашия ум на работа да разбирате здравословното състояние на човешкия ум.
Казвам, впрегнете вашия ум на работа да разбирате здравословното състояние на човешкия ум.
Често хората се обиждат. Едно куче може да ви обиди. Щом минаваш някъде, залае ви кучето, вземете някой камък, хвърлите, кучето още повече лае. Умният човек трябва да носи гевреци в джоба си. Залае те кучето, ти хвърлиш четири–пет пъти от геврека и то, втори път като минаваш, казва: „Имам добро мнение заради тебе.“ Питам, когато вас ви се случи нещо неприятно в живота, което ви обижда, едно куче ви лае и ви пита: „Защо минавате през тази улица?
към беседата >>
Трябва да си на десет километра, за да не може никой да те обиди вече.
За да не се обиждат, какво трябва да стане? Ако си на един километър, може да те обиди, понеже ще му чуеш гласа. Той ще ти каже, че си един вол. Ти ще се обидиш. Като си на два километра, като не разбираш думите, и да ти каже, че си вол, ти само чуваш крясък, не може да разбереш.
Трябва да си на десет километра, за да не може никой да те обиди вече.
Колкото си по-далеч, толкова по-добре. Това е философия сега. Защо сте съкратили пространството? Когато искате да се срещнете с един ваш приятел, отдалечавате ли се, или се приближавате? Кои са факторите за нещастието между приятелите?
към беседата >>
Често хората се обиждат.
Казвам, впрегнете вашия ум на работа да разбирате здравословното състояние на човешкия ум.
Често хората се обиждат.
Едно куче може да ви обиди. Щом минаваш някъде, залае ви кучето, вземете някой камък, хвърлите, кучето още повече лае. Умният човек трябва да носи гевреци в джоба си. Залае те кучето, ти хвърлиш четири–пет пъти от геврека и то, втори път като минаваш, казва: „Имам добро мнение заради тебе.“ Питам, когато вас ви се случи нещо неприятно в живота, което ви обижда, едно куче ви лае и ви пита: „Защо минавате през тази улица? “, вие ще му докажете, като му дадете хляба, че вашите намерения са добри, много добри, нямате никаква крива мисъл.
към беседата >>
Колкото си по-далеч, толкова по-добре.
Ако си на един километър, може да те обиди, понеже ще му чуеш гласа. Той ще ти каже, че си един вол. Ти ще се обидиш. Като си на два километра, като не разбираш думите, и да ти каже, че си вол, ти само чуваш крясък, не може да разбереш. Трябва да си на десет километра, за да не може никой да те обиди вече.
Колкото си по-далеч, толкова по-добре.
Това е философия сега. Защо сте съкратили пространството? Когато искате да се срещнете с един ваш приятел, отдалечавате ли се, или се приближавате? Кои са факторите за нещастието между приятелите? Кои се избягват?
към беседата >>
Едно куче може да ви обиди.
Казвам, впрегнете вашия ум на работа да разбирате здравословното състояние на човешкия ум. Често хората се обиждат.
Едно куче може да ви обиди.
Щом минаваш някъде, залае ви кучето, вземете някой камък, хвърлите, кучето още повече лае. Умният човек трябва да носи гевреци в джоба си. Залае те кучето, ти хвърлиш четири–пет пъти от геврека и то, втори път като минаваш, казва: „Имам добро мнение заради тебе.“ Питам, когато вас ви се случи нещо неприятно в живота, което ви обижда, едно куче ви лае и ви пита: „Защо минавате през тази улица? “, вие ще му докажете, като му дадете хляба, че вашите намерения са добри, много добри, нямате никаква крива мисъл. То казва: „Моите уважения към вашата честност.“ То започва да си върти опашката.
към беседата >>
Това е философия сега.
Той ще ти каже, че си един вол. Ти ще се обидиш. Като си на два километра, като не разбираш думите, и да ти каже, че си вол, ти само чуваш крясък, не може да разбереш. Трябва да си на десет километра, за да не може никой да те обиди вече. Колкото си по-далеч, толкова по-добре.
Това е философия сега.
Защо сте съкратили пространството? Когато искате да се срещнете с един ваш приятел, отдалечавате ли се, или се приближавате? Кои са факторите за нещастието между приятелите? Кои се избягват? Неприятелите. Ако искаш да срещнеш един приятел, ще идеш близо.
към беседата >>
Щом минаваш някъде, залае ви кучето, вземете някой камък, хвърлите, кучето още повече лае.
Казвам, впрегнете вашия ум на работа да разбирате здравословното състояние на човешкия ум. Често хората се обиждат. Едно куче може да ви обиди.
Щом минаваш някъде, залае ви кучето, вземете някой камък, хвърлите, кучето още повече лае.
Умният човек трябва да носи гевреци в джоба си. Залае те кучето, ти хвърлиш четири–пет пъти от геврека и то, втори път като минаваш, казва: „Имам добро мнение заради тебе.“ Питам, когато вас ви се случи нещо неприятно в живота, което ви обижда, едно куче ви лае и ви пита: „Защо минавате през тази улица? “, вие ще му докажете, като му дадете хляба, че вашите намерения са добри, много добри, нямате никаква крива мисъл. То казва: „Моите уважения към вашата честност.“ То започва да си върти опашката.
към беседата >>
Защо сте съкратили пространството?
Ти ще се обидиш. Като си на два километра, като не разбираш думите, и да ти каже, че си вол, ти само чуваш крясък, не може да разбереш. Трябва да си на десет километра, за да не може никой да те обиди вече. Колкото си по-далеч, толкова по-добре. Това е философия сега.
Защо сте съкратили пространството?
Когато искате да се срещнете с един ваш приятел, отдалечавате ли се, или се приближавате? Кои са факторите за нещастието между приятелите? Кои се избягват? Неприятелите. Ако искаш да срещнеш един приятел, ще идеш близо. Като имаш един неприятел, ще бягаш от него.
към беседата >>
Умният човек трябва да носи гевреци в джоба си.
Казвам, впрегнете вашия ум на работа да разбирате здравословното състояние на човешкия ум. Често хората се обиждат. Едно куче може да ви обиди. Щом минаваш някъде, залае ви кучето, вземете някой камък, хвърлите, кучето още повече лае.
Умният човек трябва да носи гевреци в джоба си.
Залае те кучето, ти хвърлиш четири–пет пъти от геврека и то, втори път като минаваш, казва: „Имам добро мнение заради тебе.“ Питам, когато вас ви се случи нещо неприятно в живота, което ви обижда, едно куче ви лае и ви пита: „Защо минавате през тази улица? “, вие ще му докажете, като му дадете хляба, че вашите намерения са добри, много добри, нямате никаква крива мисъл. То казва: „Моите уважения към вашата честност.“ То започва да си върти опашката.
към беседата >>
Когато искате да се срещнете с един ваш приятел, отдалечавате ли се, или се приближавате?
Като си на два километра, като не разбираш думите, и да ти каже, че си вол, ти само чуваш крясък, не може да разбереш. Трябва да си на десет километра, за да не може никой да те обиди вече. Колкото си по-далеч, толкова по-добре. Това е философия сега. Защо сте съкратили пространството?
Когато искате да се срещнете с един ваш приятел, отдалечавате ли се, или се приближавате?
Кои са факторите за нещастието между приятелите? Кои се избягват? Неприятелите. Ако искаш да срещнеш един приятел, ще идеш близо. Като имаш един неприятел, ще бягаш от него. Един неприятел може да те избави.
към беседата >>
Залае те кучето, ти хвърлиш четири–пет пъти от геврека и то, втори път като минаваш, казва: „Имам добро мнение заради тебе.“ Питам, когато вас ви се случи нещо неприятно в живота, което ви обижда, едно куче ви лае и ви пита: „Защо минавате през тази улица?
Казвам, впрегнете вашия ум на работа да разбирате здравословното състояние на човешкия ум. Често хората се обиждат. Едно куче може да ви обиди. Щом минаваш някъде, залае ви кучето, вземете някой камък, хвърлите, кучето още повече лае. Умният човек трябва да носи гевреци в джоба си.
Залае те кучето, ти хвърлиш четири–пет пъти от геврека и то, втори път като минаваш, казва: „Имам добро мнение заради тебе.“ Питам, когато вас ви се случи нещо неприятно в живота, което ви обижда, едно куче ви лае и ви пита: „Защо минавате през тази улица?
“, вие ще му докажете, като му дадете хляба, че вашите намерения са добри, много добри, нямате никаква крива мисъл. То казва: „Моите уважения към вашата честност.“ То започва да си върти опашката.
към беседата >>
Кои са факторите за нещастието между приятелите?
Трябва да си на десет километра, за да не може никой да те обиди вече. Колкото си по-далеч, толкова по-добре. Това е философия сега. Защо сте съкратили пространството? Когато искате да се срещнете с един ваш приятел, отдалечавате ли се, или се приближавате?
Кои са факторите за нещастието между приятелите?
Кои се избягват? Неприятелите. Ако искаш да срещнеш един приятел, ще идеш близо. Като имаш един неприятел, ще бягаш от него. Един неприятел може да те избави. Заради приятеля си ти може да пострадаш.
към беседата >>
“, вие ще му докажете, като му дадете хляба, че вашите намерения са добри, много добри, нямате никаква крива мисъл.
Често хората се обиждат. Едно куче може да ви обиди. Щом минаваш някъде, залае ви кучето, вземете някой камък, хвърлите, кучето още повече лае. Умният човек трябва да носи гевреци в джоба си. Залае те кучето, ти хвърлиш четири–пет пъти от геврека и то, втори път като минаваш, казва: „Имам добро мнение заради тебе.“ Питам, когато вас ви се случи нещо неприятно в живота, което ви обижда, едно куче ви лае и ви пита: „Защо минавате през тази улица?
“, вие ще му докажете, като му дадете хляба, че вашите намерения са добри, много добри, нямате никаква крива мисъл.
То казва: „Моите уважения към вашата честност.“ То започва да си върти опашката.
към беседата >>
Кои се избягват?
Колкото си по-далеч, толкова по-добре. Това е философия сега. Защо сте съкратили пространството? Когато искате да се срещнете с един ваш приятел, отдалечавате ли се, или се приближавате? Кои са факторите за нещастието между приятелите?
Кои се избягват?
Неприятелите. Ако искаш да срещнеш един приятел, ще идеш близо. Като имаш един неприятел, ще бягаш от него. Един неприятел може да те избави. Заради приятеля си ти може да пострадаш. Да кажем, ти отиваш по планината, той е някъде по Витоша, искаш да го срещнеш.
към беседата >>
То казва: „Моите уважения към вашата честност.“ То започва да си върти опашката.
Едно куче може да ви обиди. Щом минаваш някъде, залае ви кучето, вземете някой камък, хвърлите, кучето още повече лае. Умният човек трябва да носи гевреци в джоба си. Залае те кучето, ти хвърлиш четири–пет пъти от геврека и то, втори път като минаваш, казва: „Имам добро мнение заради тебе.“ Питам, когато вас ви се случи нещо неприятно в живота, което ви обижда, едно куче ви лае и ви пита: „Защо минавате през тази улица? “, вие ще му докажете, като му дадете хляба, че вашите намерения са добри, много добри, нямате никаква крива мисъл.
То казва: „Моите уважения към вашата честност.“ То започва да си върти опашката.
към беседата >>
Неприятелите. Ако искаш да срещнеш един приятел, ще идеш близо.
Това е философия сега. Защо сте съкратили пространството? Когато искате да се срещнете с един ваш приятел, отдалечавате ли се, или се приближавате? Кои са факторите за нещастието между приятелите? Кои се избягват?
Неприятелите. Ако искаш да срещнеш един приятел, ще идеш близо.
Като имаш един неприятел, ще бягаш от него. Един неприятел може да те избави. Заради приятеля си ти може да пострадаш. Да кажем, ти отиваш по планината, той е някъде по Витоша, искаш да го срещнеш. Времето се разваля, дъжд заради него ще те завали, ще се наквасиш; простудиш се, ще те хване някоя болест.
към беседата >>
При сегашните условия ние имаме един живот, който не е организиран.
При сегашните условия ние имаме един живот, който не е организиран.
Сега животът има много работи, които липсват на хората. На някои хора им липсва чувството да разпознават кога нещата ще станат, нямат понятие за времето, не поставят събитията в тяхното време, когато ще станат. Някой музикант свири, и не свири правилно. В него времето не е развито. На всеки тон не може да даде съответно време, което му трябва.
към беседата >>
Като имаш един неприятел, ще бягаш от него.
Защо сте съкратили пространството? Когато искате да се срещнете с един ваш приятел, отдалечавате ли се, или се приближавате? Кои са факторите за нещастието между приятелите? Кои се избягват? Неприятелите. Ако искаш да срещнеш един приятел, ще идеш близо.
Като имаш един неприятел, ще бягаш от него.
Един неприятел може да те избави. Заради приятеля си ти може да пострадаш. Да кажем, ти отиваш по планината, той е някъде по Витоша, искаш да го срещнеш. Времето се разваля, дъжд заради него ще те завали, ще се наквасиш; простудиш се, ще те хване някоя болест. Заради приятеля си ти искаш да идеш на Витоша.
към беседата >>
Сега животът има много работи, които липсват на хората.
При сегашните условия ние имаме един живот, който не е организиран.
Сега животът има много работи, които липсват на хората.
На някои хора им липсва чувството да разпознават кога нещата ще станат, нямат понятие за времето, не поставят събитията в тяхното време, когато ще станат. Някой музикант свири, и не свири правилно. В него времето не е развито. На всеки тон не може да даде съответно време, което му трябва. Някъде протака много, някъде избързва.
към беседата >>
Един неприятел може да те избави.
Когато искате да се срещнете с един ваш приятел, отдалечавате ли се, или се приближавате? Кои са факторите за нещастието между приятелите? Кои се избягват? Неприятелите. Ако искаш да срещнеш един приятел, ще идеш близо. Като имаш един неприятел, ще бягаш от него.
Един неприятел може да те избави.
Заради приятеля си ти може да пострадаш. Да кажем, ти отиваш по планината, той е някъде по Витоша, искаш да го срещнеш. Времето се разваля, дъжд заради него ще те завали, ще се наквасиш; простудиш се, ще те хване някоя болест. Заради приятеля си ти искаш да идеш на Витоша. Но кажат ти, че на Витоша е един твой неприятел, тогава, за да не го срещнеш, ти не отиваш на Витоша, ти се спасяваш от лошото време или от простуда.
към беседата >>
На някои хора им липсва чувството да разпознават кога нещата ще станат, нямат понятие за времето, не поставят събитията в тяхното време, когато ще станат.
При сегашните условия ние имаме един живот, който не е организиран. Сега животът има много работи, които липсват на хората.
На някои хора им липсва чувството да разпознават кога нещата ще станат, нямат понятие за времето, не поставят събитията в тяхното време, когато ще станат.
Някой музикант свири, и не свири правилно. В него времето не е развито. На всеки тон не може да даде съответно време, което му трябва. Някъде протака много, някъде избързва. Онези, в които е развито времето, този център на времето е развит, те не се притесняват.
към беседата >>
Заради приятеля си ти може да пострадаш.
Кои са факторите за нещастието между приятелите? Кои се избягват? Неприятелите. Ако искаш да срещнеш един приятел, ще идеш близо. Като имаш един неприятел, ще бягаш от него. Един неприятел може да те избави.
Заради приятеля си ти може да пострадаш.
Да кажем, ти отиваш по планината, той е някъде по Витоша, искаш да го срещнеш. Времето се разваля, дъжд заради него ще те завали, ще се наквасиш; простудиш се, ще те хване някоя болест. Заради приятеля си ти искаш да идеш на Витоша. Но кажат ти, че на Витоша е един твой неприятел, тогава, за да не го срещнеш, ти не отиваш на Витоша, ти се спасяваш от лошото време или от простуда. Питам: кой е факторът за добрите работи?
към беседата >>
Някой музикант свири, и не свири правилно.
При сегашните условия ние имаме един живот, който не е организиран. Сега животът има много работи, които липсват на хората. На някои хора им липсва чувството да разпознават кога нещата ще станат, нямат понятие за времето, не поставят събитията в тяхното време, когато ще станат.
Някой музикант свири, и не свири правилно.
В него времето не е развито. На всеки тон не може да даде съответно време, което му трябва. Някъде протака много, някъде избързва. Онези, в които е развито времето, този център на времето е развит, те не се притесняват. Какво ще се притеснявам дали слънцето ще изгрее, или не.
към беседата >>
Да кажем, ти отиваш по планината, той е някъде по Витоша, искаш да го срещнеш.
Кои се избягват? Неприятелите. Ако искаш да срещнеш един приятел, ще идеш близо. Като имаш един неприятел, ще бягаш от него. Един неприятел може да те избави. Заради приятеля си ти може да пострадаш.
Да кажем, ти отиваш по планината, той е някъде по Витоша, искаш да го срещнеш.
Времето се разваля, дъжд заради него ще те завали, ще се наквасиш; простудиш се, ще те хване някоя болест. Заради приятеля си ти искаш да идеш на Витоша. Но кажат ти, че на Витоша е един твой неприятел, тогава, за да не го срещнеш, ти не отиваш на Витоша, ти се спасяваш от лошото време или от простуда. Питам: кой е факторът за добрите работи? Това са ред разсъждения.
към беседата >>
В него времето не е развито.
При сегашните условия ние имаме един живот, който не е организиран. Сега животът има много работи, които липсват на хората. На някои хора им липсва чувството да разпознават кога нещата ще станат, нямат понятие за времето, не поставят събитията в тяхното време, когато ще станат. Някой музикант свири, и не свири правилно.
В него времето не е развито.
На всеки тон не може да даде съответно време, което му трябва. Някъде протака много, някъде избързва. Онези, в които е развито времето, този център на времето е развит, те не се притесняват. Какво ще се притеснявам дали слънцето ще изгрее, или не. Зная, че в шест часа ще изгрее.
към беседата >>
Времето се разваля, дъжд заради него ще те завали, ще се наквасиш; простудиш се, ще те хване някоя болест.
Неприятелите. Ако искаш да срещнеш един приятел, ще идеш близо. Като имаш един неприятел, ще бягаш от него. Един неприятел може да те избави. Заради приятеля си ти може да пострадаш. Да кажем, ти отиваш по планината, той е някъде по Витоша, искаш да го срещнеш.
Времето се разваля, дъжд заради него ще те завали, ще се наквасиш; простудиш се, ще те хване някоя болест.
Заради приятеля си ти искаш да идеш на Витоша. Но кажат ти, че на Витоша е един твой неприятел, тогава, за да не го срещнеш, ти не отиваш на Витоша, ти се спасяваш от лошото време или от простуда. Питам: кой е факторът за добрите работи? Това са ред разсъждения.
към беседата >>
На всеки тон не може да даде съответно време, което му трябва.
При сегашните условия ние имаме един живот, който не е организиран. Сега животът има много работи, които липсват на хората. На някои хора им липсва чувството да разпознават кога нещата ще станат, нямат понятие за времето, не поставят събитията в тяхното време, когато ще станат. Някой музикант свири, и не свири правилно. В него времето не е развито.
На всеки тон не може да даде съответно време, което му трябва.
Някъде протака много, някъде избързва. Онези, в които е развито времето, този център на времето е развит, те не се притесняват. Какво ще се притеснявам дали слънцето ще изгрее, или не. Зная, че в шест часа ще изгрее. Който е нетърпелив, казва: „Как закъсня слънцето.“ Слънцето не може да закъснее повече от осем минути.
към беседата >>
Заради приятеля си ти искаш да идеш на Витоша.
Като имаш един неприятел, ще бягаш от него. Един неприятел може да те избави. Заради приятеля си ти може да пострадаш. Да кажем, ти отиваш по планината, той е някъде по Витоша, искаш да го срещнеш. Времето се разваля, дъжд заради него ще те завали, ще се наквасиш; простудиш се, ще те хване някоя болест.
Заради приятеля си ти искаш да идеш на Витоша.
Но кажат ти, че на Витоша е един твой неприятел, тогава, за да не го срещнеш, ти не отиваш на Витоша, ти се спасяваш от лошото време или от простуда. Питам: кой е факторът за добрите работи? Това са ред разсъждения.
към беседата >>
Някъде протака много, някъде избързва.
Сега животът има много работи, които липсват на хората. На някои хора им липсва чувството да разпознават кога нещата ще станат, нямат понятие за времето, не поставят събитията в тяхното време, когато ще станат. Някой музикант свири, и не свири правилно. В него времето не е развито. На всеки тон не може да даде съответно време, което му трябва.
Някъде протака много, някъде избързва.
Онези, в които е развито времето, този център на времето е развит, те не се притесняват. Какво ще се притеснявам дали слънцето ще изгрее, или не. Зная, че в шест часа ще изгрее. Който е нетърпелив, казва: „Как закъсня слънцето.“ Слънцето не може да закъснее повече от осем минути. Ако закъснее с осем минути залязването му, какво ще бъде?
към беседата >>
Но кажат ти, че на Витоша е един твой неприятел, тогава, за да не го срещнеш, ти не отиваш на Витоша, ти се спасяваш от лошото време или от простуда.
Един неприятел може да те избави. Заради приятеля си ти може да пострадаш. Да кажем, ти отиваш по планината, той е някъде по Витоша, искаш да го срещнеш. Времето се разваля, дъжд заради него ще те завали, ще се наквасиш; простудиш се, ще те хване някоя болест. Заради приятеля си ти искаш да идеш на Витоша.
Но кажат ти, че на Витоша е един твой неприятел, тогава, за да не го срещнеш, ти не отиваш на Витоша, ти се спасяваш от лошото време или от простуда.
Питам: кой е факторът за добрите работи? Това са ред разсъждения.
към беседата >>
Онези, в които е развито времето, този център на времето е развит, те не се притесняват.
На някои хора им липсва чувството да разпознават кога нещата ще станат, нямат понятие за времето, не поставят събитията в тяхното време, когато ще станат. Някой музикант свири, и не свири правилно. В него времето не е развито. На всеки тон не може да даде съответно време, което му трябва. Някъде протака много, някъде избързва.
Онези, в които е развито времето, този център на времето е развит, те не се притесняват.
Какво ще се притеснявам дали слънцето ще изгрее, или не. Зная, че в шест часа ще изгрее. Който е нетърпелив, казва: „Как закъсня слънцето.“ Слънцето не може да закъснее повече от осем минути. Ако закъснее с осем минути залязването му, какво ще бъде? Ако изгрява осем минути по-рано, ще залезе по-късно.
към беседата >>
Питам: кой е факторът за добрите работи?
Заради приятеля си ти може да пострадаш. Да кажем, ти отиваш по планината, той е някъде по Витоша, искаш да го срещнеш. Времето се разваля, дъжд заради него ще те завали, ще се наквасиш; простудиш се, ще те хване някоя болест. Заради приятеля си ти искаш да идеш на Витоша. Но кажат ти, че на Витоша е един твой неприятел, тогава, за да не го срещнеш, ти не отиваш на Витоша, ти се спасяваш от лошото време или от простуда.
Питам: кой е факторът за добрите работи?
Това са ред разсъждения.
към беседата >>
Какво ще се притеснявам дали слънцето ще изгрее, или не.
Някой музикант свири, и не свири правилно. В него времето не е развито. На всеки тон не може да даде съответно време, което му трябва. Някъде протака много, някъде избързва. Онези, в които е развито времето, този център на времето е развит, те не се притесняват.
Какво ще се притеснявам дали слънцето ще изгрее, или не.
Зная, че в шест часа ще изгрее. Който е нетърпелив, казва: „Как закъсня слънцето.“ Слънцето не може да закъснее повече от осем минути. Ако закъснее с осем минути залязването му, какво ще бъде? Ако изгрява осем минути по-рано, ще залезе по-късно. Ако изгрява по-късно, ще залезе по-рано.
към беседата >>
Това са ред разсъждения.
Да кажем, ти отиваш по планината, той е някъде по Витоша, искаш да го срещнеш. Времето се разваля, дъжд заради него ще те завали, ще се наквасиш; простудиш се, ще те хване някоя болест. Заради приятеля си ти искаш да идеш на Витоша. Но кажат ти, че на Витоша е един твой неприятел, тогава, за да не го срещнеш, ти не отиваш на Витоша, ти се спасяваш от лошото време или от простуда. Питам: кой е факторът за добрите работи?
Това са ред разсъждения.
към беседата >>
Зная, че в шест часа ще изгрее.
В него времето не е развито. На всеки тон не може да даде съответно време, което му трябва. Някъде протака много, някъде избързва. Онези, в които е развито времето, този център на времето е развит, те не се притесняват. Какво ще се притеснявам дали слънцето ще изгрее, или не.
Зная, че в шест часа ще изгрее.
Който е нетърпелив, казва: „Как закъсня слънцето.“ Слънцето не може да закъснее повече от осем минути. Ако закъснее с осем минути залязването му, какво ще бъде? Ако изгрява осем минути по-рано, ще залезе по-късно. Ако изгрява по-късно, ще залезе по-рано. Има известни съотношения.
към беседата >>
Всичките уловки са все приятели – ония добрите чувства, до които ние искаме да идем.
Всичките уловки са все приятели – ония добрите чувства, до които ние искаме да идем.
Най-приятните чувства ще ти създадат всичките мъчнотии, неприятните чувства ще те спасят. Кое зло е по-голямо: да седиш гладен или да те бият? И двете неща са злини, но коя злина е по-голяма? Яденето става причина да те бият. Майка ти казала вкъщи да не буташ.
към беседата >>
Който е нетърпелив, казва: „Как закъсня слънцето.“ Слънцето не може да закъснее повече от осем минути.
На всеки тон не може да даде съответно време, което му трябва. Някъде протака много, някъде избързва. Онези, в които е развито времето, този център на времето е развит, те не се притесняват. Какво ще се притеснявам дали слънцето ще изгрее, или не. Зная, че в шест часа ще изгрее.
Който е нетърпелив, казва: „Как закъсня слънцето.“ Слънцето не може да закъснее повече от осем минути.
Ако закъснее с осем минути залязването му, какво ще бъде? Ако изгрява осем минути по-рано, ще залезе по-късно. Ако изгрява по-късно, ще залезе по-рано. Има известни съотношения.
към беседата >>
Най-приятните чувства ще ти създадат всичките мъчнотии, неприятните чувства ще те спасят.
Всичките уловки са все приятели – ония добрите чувства, до които ние искаме да идем.
Най-приятните чувства ще ти създадат всичките мъчнотии, неприятните чувства ще те спасят.
Кое зло е по-голямо: да седиш гладен или да те бият? И двете неща са злини, но коя злина е по-голяма? Яденето става причина да те бият. Майка ти казала вкъщи да не буташ. Ти си бутнал или млякото, или баницата, без позволение си ял, веднага дойде наказанието.
към беседата >>
Ако закъснее с осем минути залязването му, какво ще бъде?
Някъде протака много, някъде избързва. Онези, в които е развито времето, този център на времето е развит, те не се притесняват. Какво ще се притеснявам дали слънцето ще изгрее, или не. Зная, че в шест часа ще изгрее. Който е нетърпелив, казва: „Как закъсня слънцето.“ Слънцето не може да закъснее повече от осем минути.
Ако закъснее с осем минути залязването му, какво ще бъде?
Ако изгрява осем минути по-рано, ще залезе по-късно. Ако изгрява по-късно, ще залезе по-рано. Има известни съотношения.
към беседата >>
Кое зло е по-голямо: да седиш гладен или да те бият?
Всичките уловки са все приятели – ония добрите чувства, до които ние искаме да идем. Най-приятните чувства ще ти създадат всичките мъчнотии, неприятните чувства ще те спасят.
Кое зло е по-голямо: да седиш гладен или да те бият?
И двете неща са злини, но коя злина е по-голяма? Яденето става причина да те бият. Майка ти казала вкъщи да не буташ. Ти си бутнал или млякото, или баницата, без позволение си ял, веднага дойде наказанието. Значи, ако задоволиш яденето, боят иде, ако се откажеш от яденето, боят изчезва, избавяш се.
към беседата >>
Ако изгрява осем минути по-рано, ще залезе по-късно.
Онези, в които е развито времето, този център на времето е развит, те не се притесняват. Какво ще се притеснявам дали слънцето ще изгрее, или не. Зная, че в шест часа ще изгрее. Който е нетърпелив, казва: „Как закъсня слънцето.“ Слънцето не може да закъснее повече от осем минути. Ако закъснее с осем минути залязването му, какво ще бъде?
Ако изгрява осем минути по-рано, ще залезе по-късно.
Ако изгрява по-късно, ще залезе по-рано. Има известни съотношения.
към беседата >>
И двете неща са злини, но коя злина е по-голяма?
Всичките уловки са все приятели – ония добрите чувства, до които ние искаме да идем. Най-приятните чувства ще ти създадат всичките мъчнотии, неприятните чувства ще те спасят. Кое зло е по-голямо: да седиш гладен или да те бият?
И двете неща са злини, но коя злина е по-голяма?
Яденето става причина да те бият. Майка ти казала вкъщи да не буташ. Ти си бутнал или млякото, или баницата, без позволение си ял, веднага дойде наказанието. Значи, ако задоволиш яденето, боят иде, ако се откажеш от яденето, боят изчезва, избавяш се. В този случай взимам яденето в много широк смисъл.
към беседата >>
Ако изгрява по-късно, ще залезе по-рано.
Какво ще се притеснявам дали слънцето ще изгрее, или не. Зная, че в шест часа ще изгрее. Който е нетърпелив, казва: „Как закъсня слънцето.“ Слънцето не може да закъснее повече от осем минути. Ако закъснее с осем минути залязването му, какво ще бъде? Ако изгрява осем минути по-рано, ще залезе по-късно.
Ако изгрява по-късно, ще залезе по-рано.
Има известни съотношения.
към беседата >>
Яденето става причина да те бият.
Всичките уловки са все приятели – ония добрите чувства, до които ние искаме да идем. Най-приятните чувства ще ти създадат всичките мъчнотии, неприятните чувства ще те спасят. Кое зло е по-голямо: да седиш гладен или да те бият? И двете неща са злини, но коя злина е по-голяма?
Яденето става причина да те бият.
Майка ти казала вкъщи да не буташ. Ти си бутнал или млякото, или баницата, без позволение си ял, веднага дойде наказанието. Значи, ако задоволиш яденето, боят иде, ако се откажеш от яденето, боят изчезва, избавяш се. В този случай взимам яденето в много широк смисъл. Не само яденето на физическото поле, но ти чувстваш нещо, то пак е ядене, мислиш нещо, то е ядене, но различни са отношенията.
към беседата >>
Има известни съотношения.
Зная, че в шест часа ще изгрее. Който е нетърпелив, казва: „Как закъсня слънцето.“ Слънцето не може да закъснее повече от осем минути. Ако закъснее с осем минути залязването му, какво ще бъде? Ако изгрява осем минути по-рано, ще залезе по-късно. Ако изгрява по-късно, ще залезе по-рано.
Има известни съотношения.
към беседата >>
Майка ти казала вкъщи да не буташ.
Всичките уловки са все приятели – ония добрите чувства, до които ние искаме да идем. Най-приятните чувства ще ти създадат всичките мъчнотии, неприятните чувства ще те спасят. Кое зло е по-голямо: да седиш гладен или да те бият? И двете неща са злини, но коя злина е по-голяма? Яденето става причина да те бият.
Майка ти казала вкъщи да не буташ.
Ти си бутнал или млякото, или баницата, без позволение си ял, веднага дойде наказанието. Значи, ако задоволиш яденето, боят иде, ако се откажеш от яденето, боят изчезва, избавяш се. В този случай взимам яденето в много широк смисъл. Не само яденето на физическото поле, но ти чувстваш нещо, то пак е ядене, мислиш нещо, то е ядене, но различни са отношенията. Ако имаш една мисъл, искаш да я постигнеш, нямаш опитност, какви ще бъдат резултатите, постиженията на известна мисъл или за известно желание?
към беседата >>
Казвам, ако бързате, времето не е развито.
Казвам, ако бързате, времето не е развито.
Ако сте много честолюбив, умът ви не е развит. Ако сте много жесток, милосърдието не е развито. Ако сте много муден, волята ви е слаба. Седите и се питате да свирите или не, дали музикант да станете, или архитект. Ако си роден в музикално време, музикант ще станеш.
към беседата >>
Ти си бутнал или млякото, или баницата, без позволение си ял, веднага дойде наказанието.
Най-приятните чувства ще ти създадат всичките мъчнотии, неприятните чувства ще те спасят. Кое зло е по-голямо: да седиш гладен или да те бият? И двете неща са злини, но коя злина е по-голяма? Яденето става причина да те бият. Майка ти казала вкъщи да не буташ.
Ти си бутнал или млякото, или баницата, без позволение си ял, веднага дойде наказанието.
Значи, ако задоволиш яденето, боят иде, ако се откажеш от яденето, боят изчезва, избавяш се. В този случай взимам яденето в много широк смисъл. Не само яденето на физическото поле, но ти чувстваш нещо, то пак е ядене, мислиш нещо, то е ядене, но различни са отношенията. Ако имаш една мисъл, искаш да я постигнеш, нямаш опитност, какви ще бъдат резултатите, постиженията на известна мисъл или за известно желание? Запример в Библията се казва, че Ева видяла някакъв си плод, явило се желание в нея да го вкуси, без да знае какви ще бъдат последиците.
към беседата >>
Ако сте много честолюбив, умът ви не е развит.
Казвам, ако бързате, времето не е развито.
Ако сте много честолюбив, умът ви не е развит.
Ако сте много жесток, милосърдието не е развито. Ако сте много муден, волята ви е слаба. Седите и се питате да свирите или не, дали музикант да станете, или архитект. Ако си роден в музикално време, музикант ще станеш. Които са родени в музикално време, са музиканти.
към беседата >>
Значи, ако задоволиш яденето, боят иде, ако се откажеш от яденето, боят изчезва, избавяш се.
Кое зло е по-голямо: да седиш гладен или да те бият? И двете неща са злини, но коя злина е по-голяма? Яденето става причина да те бият. Майка ти казала вкъщи да не буташ. Ти си бутнал или млякото, или баницата, без позволение си ял, веднага дойде наказанието.
Значи, ако задоволиш яденето, боят иде, ако се откажеш от яденето, боят изчезва, избавяш се.
В този случай взимам яденето в много широк смисъл. Не само яденето на физическото поле, но ти чувстваш нещо, то пак е ядене, мислиш нещо, то е ядене, но различни са отношенията. Ако имаш една мисъл, искаш да я постигнеш, нямаш опитност, какви ще бъдат резултатите, постиженията на известна мисъл или за известно желание? Запример в Библията се казва, че Ева видяла някакъв си плод, явило се желание в нея да го вкуси, без да знае какви ще бъдат последиците.
към беседата >>
Ако сте много жесток, милосърдието не е развито.
Казвам, ако бързате, времето не е развито. Ако сте много честолюбив, умът ви не е развит.
Ако сте много жесток, милосърдието не е развито.
Ако сте много муден, волята ви е слаба. Седите и се питате да свирите или не, дали музикант да станете, или архитект. Ако си роден в музикално време, музикант ще станеш. Които са родени в музикално време, са музиканти. Онези, които са родени в инженерско време, са инженери.
към беседата >>
В този случай взимам яденето в много широк смисъл.
И двете неща са злини, но коя злина е по-голяма? Яденето става причина да те бият. Майка ти казала вкъщи да не буташ. Ти си бутнал или млякото, или баницата, без позволение си ял, веднага дойде наказанието. Значи, ако задоволиш яденето, боят иде, ако се откажеш от яденето, боят изчезва, избавяш се.
В този случай взимам яденето в много широк смисъл.
Не само яденето на физическото поле, но ти чувстваш нещо, то пак е ядене, мислиш нещо, то е ядене, но различни са отношенията. Ако имаш една мисъл, искаш да я постигнеш, нямаш опитност, какви ще бъдат резултатите, постиженията на известна мисъл или за известно желание? Запример в Библията се казва, че Ева видяла някакъв си плод, явило се желание в нея да го вкуси, без да знае какви ще бъдат последиците.
към беседата >>
Ако сте много муден, волята ви е слаба.
Казвам, ако бързате, времето не е развито. Ако сте много честолюбив, умът ви не е развит. Ако сте много жесток, милосърдието не е развито.
Ако сте много муден, волята ви е слаба.
Седите и се питате да свирите или не, дали музикант да станете, или архитект. Ако си роден в музикално време, музикант ще станеш. Които са родени в музикално време, са музиканти. Онези, които са родени в инженерско време, са инженери. Онези, които са родени в докторско време, доктори са на болните.
към беседата >>
Не само яденето на физическото поле, но ти чувстваш нещо, то пак е ядене, мислиш нещо, то е ядене, но различни са отношенията.
Яденето става причина да те бият. Майка ти казала вкъщи да не буташ. Ти си бутнал или млякото, или баницата, без позволение си ял, веднага дойде наказанието. Значи, ако задоволиш яденето, боят иде, ако се откажеш от яденето, боят изчезва, избавяш се. В този случай взимам яденето в много широк смисъл.
Не само яденето на физическото поле, но ти чувстваш нещо, то пак е ядене, мислиш нещо, то е ядене, но различни са отношенията.
Ако имаш една мисъл, искаш да я постигнеш, нямаш опитност, какви ще бъдат резултатите, постиженията на известна мисъл или за известно желание? Запример в Библията се казва, че Ева видяла някакъв си плод, явило се желание в нея да го вкуси, без да знае какви ще бъдат последиците.
към беседата >>
Седите и се питате да свирите или не, дали музикант да станете, или архитект.
Казвам, ако бързате, времето не е развито. Ако сте много честолюбив, умът ви не е развит. Ако сте много жесток, милосърдието не е развито. Ако сте много муден, волята ви е слаба.
Седите и се питате да свирите или не, дали музикант да станете, или архитект.
Ако си роден в музикално време, музикант ще станеш. Които са родени в музикално време, са музиканти. Онези, които са родени в инженерско време, са инженери. Онези, които са родени в докторско време, доктори са на болните. Онези, които са родени в богословско време, богослови са.
към беседата >>
Ако имаш една мисъл, искаш да я постигнеш, нямаш опитност, какви ще бъдат резултатите, постиженията на известна мисъл или за известно желание?
Майка ти казала вкъщи да не буташ. Ти си бутнал или млякото, или баницата, без позволение си ял, веднага дойде наказанието. Значи, ако задоволиш яденето, боят иде, ако се откажеш от яденето, боят изчезва, избавяш се. В този случай взимам яденето в много широк смисъл. Не само яденето на физическото поле, но ти чувстваш нещо, то пак е ядене, мислиш нещо, то е ядене, но различни са отношенията.
Ако имаш една мисъл, искаш да я постигнеш, нямаш опитност, какви ще бъдат резултатите, постиженията на известна мисъл или за известно желание?
Запример в Библията се казва, че Ева видяла някакъв си плод, явило се желание в нея да го вкуси, без да знае какви ще бъдат последиците.
към беседата >>
Ако си роден в музикално време, музикант ще станеш.
Казвам, ако бързате, времето не е развито. Ако сте много честолюбив, умът ви не е развит. Ако сте много жесток, милосърдието не е развито. Ако сте много муден, волята ви е слаба. Седите и се питате да свирите или не, дали музикант да станете, или архитект.
Ако си роден в музикално време, музикант ще станеш.
Които са родени в музикално време, са музиканти. Онези, които са родени в инженерско време, са инженери. Онези, които са родени в докторско време, доктори са на болните. Онези, които са родени в богословско време, богослови са. В което време човек е роден, това и става.
към беседата >>
Запример в Библията се казва, че Ева видяла някакъв си плод, явило се желание в нея да го вкуси, без да знае какви ще бъдат последиците.
Ти си бутнал или млякото, или баницата, без позволение си ял, веднага дойде наказанието. Значи, ако задоволиш яденето, боят иде, ако се откажеш от яденето, боят изчезва, избавяш се. В този случай взимам яденето в много широк смисъл. Не само яденето на физическото поле, но ти чувстваш нещо, то пак е ядене, мислиш нещо, то е ядене, но различни са отношенията. Ако имаш една мисъл, искаш да я постигнеш, нямаш опитност, какви ще бъдат резултатите, постиженията на известна мисъл или за известно желание?
Запример в Библията се казва, че Ева видяла някакъв си плод, явило се желание в нея да го вкуси, без да знае какви ще бъдат последиците.
към беседата >>
Които са родени в музикално време, са музиканти.
Ако сте много честолюбив, умът ви не е развит. Ако сте много жесток, милосърдието не е развито. Ако сте много муден, волята ви е слаба. Седите и се питате да свирите или не, дали музикант да станете, или архитект. Ако си роден в музикално време, музикант ще станеш.
Които са родени в музикално време, са музиканти.
Онези, които са родени в инженерско време, са инженери. Онези, които са родени в докторско време, доктори са на болните. Онези, които са родени в богословско време, богослови са. В което време човек е роден, това и става. Ако попита ябълката какво трябва да стане, ще ѝ кажем да стане ябълка.
към беседата >>
Казвам, какви са последствията?
Казвам, какви са последствията?
Ти имаш една кибритена кутия с клечки и се намираш в плевнята. Никога не си палил, казваш: „Аз ще запаля тази клечка.“ Драснеш клечката, хвърлиш я в сламата и си тръгнеш по пътя, мислиш, че нищо няма да стане. Запали се огънят, вървиш ти и си мислиш за тия малките неща. Като драснеш, запалва се, вървиш с тази мисъл, разсъждаваш, че си направил този опит. Пък твоят опит запалва цялата плевня.
към беседата >>
Онези, които са родени в инженерско време, са инженери.
Ако сте много жесток, милосърдието не е развито. Ако сте много муден, волята ви е слаба. Седите и се питате да свирите или не, дали музикант да станете, или архитект. Ако си роден в музикално време, музикант ще станеш. Които са родени в музикално време, са музиканти.
Онези, които са родени в инженерско време, са инженери.
Онези, които са родени в докторско време, доктори са на болните. Онези, които са родени в богословско време, богослови са. В което време човек е роден, това и става. Ако попита ябълката какво трябва да стане, ще ѝ кажем да стане ябълка. Крушата круша трябва да стане.
към беседата >>
Ти имаш една кибритена кутия с клечки и се намираш в плевнята.
Казвам, какви са последствията?
Ти имаш една кибритена кутия с клечки и се намираш в плевнята.
Никога не си палил, казваш: „Аз ще запаля тази клечка.“ Драснеш клечката, хвърлиш я в сламата и си тръгнеш по пътя, мислиш, че нищо няма да стане. Запали се огънят, вървиш ти и си мислиш за тия малките неща. Като драснеш, запалва се, вървиш с тази мисъл, разсъждаваш, че си направил този опит. Пък твоят опит запалва цялата плевня. Казват: „Ти запали плевнята.“ Казваш: „То от само себе си може да е станало нещо“, пък причината си ти.
към беседата >>
Онези, които са родени в докторско време, доктори са на болните.
Ако сте много муден, волята ви е слаба. Седите и се питате да свирите или не, дали музикант да станете, или архитект. Ако си роден в музикално време, музикант ще станеш. Които са родени в музикално време, са музиканти. Онези, които са родени в инженерско време, са инженери.
Онези, които са родени в докторско време, доктори са на болните.
Онези, които са родени в богословско време, богослови са. В което време човек е роден, това и става. Ако попита ябълката какво трябва да стане, ще ѝ кажем да стане ябълка. Крушата круша трябва да стане. После пита сливата какво да стане.
към беседата >>
Никога не си палил, казваш: „Аз ще запаля тази клечка.“ Драснеш клечката, хвърлиш я в сламата и си тръгнеш по пътя, мислиш, че нищо няма да стане.
Казвам, какви са последствията? Ти имаш една кибритена кутия с клечки и се намираш в плевнята.
Никога не си палил, казваш: „Аз ще запаля тази клечка.“ Драснеш клечката, хвърлиш я в сламата и си тръгнеш по пътя, мислиш, че нищо няма да стане.
Запали се огънят, вървиш ти и си мислиш за тия малките неща. Като драснеш, запалва се, вървиш с тази мисъл, разсъждаваш, че си направил този опит. Пък твоят опит запалва цялата плевня. Казват: „Ти запали плевнята.“ Казваш: „То от само себе си може да е станало нещо“, пък причината си ти. Де е сега погрешката?
към беседата >>
Онези, които са родени в богословско време, богослови са.
Седите и се питате да свирите или не, дали музикант да станете, или архитект. Ако си роден в музикално време, музикант ще станеш. Които са родени в музикално време, са музиканти. Онези, които са родени в инженерско време, са инженери. Онези, които са родени в докторско време, доктори са на болните.
Онези, които са родени в богословско време, богослови са.
В което време човек е роден, това и става. Ако попита ябълката какво трябва да стане, ще ѝ кажем да стане ябълка. Крушата круша трябва да стане. После пита сливата какво да стане. Казвам, сливата да стане слива, черешата да стане череша.
към беседата >>
Запали се огънят, вървиш ти и си мислиш за тия малките неща.
Казвам, какви са последствията? Ти имаш една кибритена кутия с клечки и се намираш в плевнята. Никога не си палил, казваш: „Аз ще запаля тази клечка.“ Драснеш клечката, хвърлиш я в сламата и си тръгнеш по пътя, мислиш, че нищо няма да стане.
Запали се огънят, вървиш ти и си мислиш за тия малките неща.
Като драснеш, запалва се, вървиш с тази мисъл, разсъждаваш, че си направил този опит. Пък твоят опит запалва цялата плевня. Казват: „Ти запали плевнята.“ Казваш: „То от само себе си може да е станало нещо“, пък причината си ти. Де е сега погрешката? Погрешка ли е, че запали клечката?
към беседата >>
В което време човек е роден, това и става.
Ако си роден в музикално време, музикант ще станеш. Които са родени в музикално време, са музиканти. Онези, които са родени в инженерско време, са инженери. Онези, които са родени в докторско време, доктори са на болните. Онези, които са родени в богословско време, богослови са.
В което време човек е роден, това и става.
Ако попита ябълката какво трябва да стане, ще ѝ кажем да стане ябълка. Крушата круша трябва да стане. После пита сливата какво да стане. Казвам, сливата да стане слива, черешата да стане череша. Кой в каквото време е роден, това да стане.
към беседата >>
Като драснеш, запалва се, вървиш с тази мисъл, разсъждаваш, че си направил този опит.
Казвам, какви са последствията? Ти имаш една кибритена кутия с клечки и се намираш в плевнята. Никога не си палил, казваш: „Аз ще запаля тази клечка.“ Драснеш клечката, хвърлиш я в сламата и си тръгнеш по пътя, мислиш, че нищо няма да стане. Запали се огънят, вървиш ти и си мислиш за тия малките неща.
Като драснеш, запалва се, вървиш с тази мисъл, разсъждаваш, че си направил този опит.
Пък твоят опит запалва цялата плевня. Казват: „Ти запали плевнята.“ Казваш: „То от само себе си може да е станало нещо“, пък причината си ти. Де е сега погрешката? Погрешка ли е, че запали клечката? Грешката са условията, че ти, като направи опита, бил си в плевнята.
към беседата >>
Ако попита ябълката какво трябва да стане, ще ѝ кажем да стане ябълка.
Които са родени в музикално време, са музиканти. Онези, които са родени в инженерско време, са инженери. Онези, които са родени в докторско време, доктори са на болните. Онези, които са родени в богословско време, богослови са. В което време човек е роден, това и става.
Ако попита ябълката какво трябва да стане, ще ѝ кажем да стане ябълка.
Крушата круша трябва да стане. После пита сливата какво да стане. Казвам, сливата да стане слива, черешата да стане череша. Кой в каквото време е роден, това да стане. Кой за каквото е роден, това да стане.
към беседата >>
Пък твоят опит запалва цялата плевня.
Казвам, какви са последствията? Ти имаш една кибритена кутия с клечки и се намираш в плевнята. Никога не си палил, казваш: „Аз ще запаля тази клечка.“ Драснеш клечката, хвърлиш я в сламата и си тръгнеш по пътя, мислиш, че нищо няма да стане. Запали се огънят, вървиш ти и си мислиш за тия малките неща. Като драснеш, запалва се, вървиш с тази мисъл, разсъждаваш, че си направил този опит.
Пък твоят опит запалва цялата плевня.
Казват: „Ти запали плевнята.“ Казваш: „То от само себе си може да е станало нещо“, пък причината си ти. Де е сега погрешката? Погрешка ли е, че запали клечката? Грешката са условията, че ти, като направи опита, бил си в плевнята. Ти нямаш съзнание, хвърляш запалената клечка.
към беседата >>
Крушата круша трябва да стане.
Онези, които са родени в инженерско време, са инженери. Онези, които са родени в докторско време, доктори са на болните. Онези, които са родени в богословско време, богослови са. В което време човек е роден, това и става. Ако попита ябълката какво трябва да стане, ще ѝ кажем да стане ябълка.
Крушата круша трябва да стане.
После пита сливата какво да стане. Казвам, сливата да стане слива, черешата да стане череша. Кой в каквото време е роден, това да стане. Кой за каквото е роден, това да стане. Не търсете друго в света.
към беседата >>
Казват: „Ти запали плевнята.“ Казваш: „То от само себе си може да е станало нещо“, пък причината си ти.
Ти имаш една кибритена кутия с клечки и се намираш в плевнята. Никога не си палил, казваш: „Аз ще запаля тази клечка.“ Драснеш клечката, хвърлиш я в сламата и си тръгнеш по пътя, мислиш, че нищо няма да стане. Запали се огънят, вървиш ти и си мислиш за тия малките неща. Като драснеш, запалва се, вървиш с тази мисъл, разсъждаваш, че си направил този опит. Пък твоят опит запалва цялата плевня.
Казват: „Ти запали плевнята.“ Казваш: „То от само себе си може да е станало нещо“, пък причината си ти.
Де е сега погрешката? Погрешка ли е, че запали клечката? Грешката са условията, че ти, като направи опита, бил си в плевнята. Ти нямаш съзнание, хвърляш запалената клечка. Ти, като правиш опита си с клечката, трябваше да бъдеш далеч от плевнята.
към беседата >>
После пита сливата какво да стане.
Онези, които са родени в докторско време, доктори са на болните. Онези, които са родени в богословско време, богослови са. В което време човек е роден, това и става. Ако попита ябълката какво трябва да стане, ще ѝ кажем да стане ябълка. Крушата круша трябва да стане.
После пита сливата какво да стане.
Казвам, сливата да стане слива, черешата да стане череша. Кой в каквото време е роден, това да стане. Кой за каквото е роден, това да стане. Не търсете друго в света.
към беседата >>
Де е сега погрешката?
Никога не си палил, казваш: „Аз ще запаля тази клечка.“ Драснеш клечката, хвърлиш я в сламата и си тръгнеш по пътя, мислиш, че нищо няма да стане. Запали се огънят, вървиш ти и си мислиш за тия малките неща. Като драснеш, запалва се, вървиш с тази мисъл, разсъждаваш, че си направил този опит. Пък твоят опит запалва цялата плевня. Казват: „Ти запали плевнята.“ Казваш: „То от само себе си може да е станало нещо“, пък причината си ти.
Де е сега погрешката?
Погрешка ли е, че запали клечката? Грешката са условията, че ти, като направи опита, бил си в плевнята. Ти нямаш съзнание, хвърляш запалената клечка. Ти, като правиш опита си с клечката, трябваше да бъдеш далеч от плевнята. Вие се обидите, далеч ли сте от плевнята?
към беседата >>
Казвам, сливата да стане слива, черешата да стане череша.
Онези, които са родени в богословско време, богослови са. В което време човек е роден, това и става. Ако попита ябълката какво трябва да стане, ще ѝ кажем да стане ябълка. Крушата круша трябва да стане. После пита сливата какво да стане.
Казвам, сливата да стане слива, черешата да стане череша.
Кой в каквото време е роден, това да стане. Кой за каквото е роден, това да стане. Не търсете друго в света.
към беседата >>
Погрешка ли е, че запали клечката?
Запали се огънят, вървиш ти и си мислиш за тия малките неща. Като драснеш, запалва се, вървиш с тази мисъл, разсъждаваш, че си направил този опит. Пък твоят опит запалва цялата плевня. Казват: „Ти запали плевнята.“ Казваш: „То от само себе си може да е станало нещо“, пък причината си ти. Де е сега погрешката?
Погрешка ли е, че запали клечката?
Грешката са условията, че ти, като направи опита, бил си в плевнята. Ти нямаш съзнание, хвърляш запалената клечка. Ти, като правиш опита си с клечката, трябваше да бъдеш далеч от плевнята. Вие се обидите, далеч ли сте от плевнята? Щом се обидиш, плевнята е запалена.
към беседата >>
Кой в каквото време е роден, това да стане.
В което време човек е роден, това и става. Ако попита ябълката какво трябва да стане, ще ѝ кажем да стане ябълка. Крушата круша трябва да стане. После пита сливата какво да стане. Казвам, сливата да стане слива, черешата да стане череша.
Кой в каквото време е роден, това да стане.
Кой за каквото е роден, това да стане. Не търсете друго в света.
към беседата >>
Грешката са условията, че ти, като направи опита, бил си в плевнята.
Като драснеш, запалва се, вървиш с тази мисъл, разсъждаваш, че си направил този опит. Пък твоят опит запалва цялата плевня. Казват: „Ти запали плевнята.“ Казваш: „То от само себе си може да е станало нещо“, пък причината си ти. Де е сега погрешката? Погрешка ли е, че запали клечката?
Грешката са условията, че ти, като направи опита, бил си в плевнята.
Ти нямаш съзнание, хвърляш запалената клечка. Ти, като правиш опита си с клечката, трябваше да бъдеш далеч от плевнята. Вие се обидите, далеч ли сте от плевнята? Щом се обидиш, плевнята е запалена. Малката кибритена клечка си драснал, но плевнята се е запалила.
към беседата >>
Кой за каквото е роден, това да стане.
Ако попита ябълката какво трябва да стане, ще ѝ кажем да стане ябълка. Крушата круша трябва да стане. После пита сливата какво да стане. Казвам, сливата да стане слива, черешата да стане череша. Кой в каквото време е роден, това да стане.
Кой за каквото е роден, това да стане.
Не търсете друго в света.
към беседата >>
Ти нямаш съзнание, хвърляш запалената клечка.
Пък твоят опит запалва цялата плевня. Казват: „Ти запали плевнята.“ Казваш: „То от само себе си може да е станало нещо“, пък причината си ти. Де е сега погрешката? Погрешка ли е, че запали клечката? Грешката са условията, че ти, като направи опита, бил си в плевнята.
Ти нямаш съзнание, хвърляш запалената клечка.
Ти, като правиш опита си с клечката, трябваше да бъдеш далеч от плевнята. Вие се обидите, далеч ли сте от плевнята? Щом се обидиш, плевнята е запалена. Малката кибритена клечка си драснал, но плевнята се е запалила. Тогава търсите кой запалил плевнята.
към беседата >>
Не търсете друго в света.
Крушата круша трябва да стане. После пита сливата какво да стане. Казвам, сливата да стане слива, черешата да стане череша. Кой в каквото време е роден, това да стане. Кой за каквото е роден, това да стане.
Не търсете друго в света.
към беседата >>
Ти, като правиш опита си с клечката, трябваше да бъдеш далеч от плевнята.
Казват: „Ти запали плевнята.“ Казваш: „То от само себе си може да е станало нещо“, пък причината си ти. Де е сега погрешката? Погрешка ли е, че запали клечката? Грешката са условията, че ти, като направи опита, бил си в плевнята. Ти нямаш съзнание, хвърляш запалената клечка.
Ти, като правиш опита си с клечката, трябваше да бъдеш далеч от плевнята.
Вие се обидите, далеч ли сте от плевнята? Щом се обидиш, плевнята е запалена. Малката кибритена клечка си драснал, но плевнята се е запалила. Тогава търсите кой запалил плевнята. Ако го намерите, добре; ако не го намерите, казвате: „Така е било писано.“ След като изгори плевнята, какво става?
към беседата >>
Някой казва: „От мене човек няма да стане.“ Ако от тебе човек няма да стане, значи, че не си се родил навреме.
Някой казва: „От мене човек няма да стане.“ Ако от тебе човек няма да стане, значи, че не си се родил навреме.
Кои са доказателствата, че от тебе човек няма да стане? Като твърдиш това, кои са доказателствата? Ако добре не мислиш, от тебе човек няма да стане. Ако добре не чувстваш, от тебе човек няма да стане. Ако добре не постъпваш, от тебе човек няма да стане.
към беседата >>
Вие се обидите, далеч ли сте от плевнята?
Де е сега погрешката? Погрешка ли е, че запали клечката? Грешката са условията, че ти, като направи опита, бил си в плевнята. Ти нямаш съзнание, хвърляш запалената клечка. Ти, като правиш опита си с клечката, трябваше да бъдеш далеч от плевнята.
Вие се обидите, далеч ли сте от плевнята?
Щом се обидиш, плевнята е запалена. Малката кибритена клечка си драснал, но плевнята се е запалила. Тогава търсите кой запалил плевнята. Ако го намерите, добре; ако не го намерите, казвате: „Така е било писано.“ След като изгори плевнята, какво става? Защото във всяка обида има огън.
към беседата >>
Кои са доказателствата, че от тебе човек няма да стане?
Някой казва: „От мене човек няма да стане.“ Ако от тебе човек няма да стане, значи, че не си се родил навреме.
Кои са доказателствата, че от тебе човек няма да стане?
Като твърдиш това, кои са доказателствата? Ако добре не мислиш, от тебе човек няма да стане. Ако добре не чувстваш, от тебе човек няма да стане. Ако добре не постъпваш, от тебе човек няма да стане. Ако добре мислиш, ако добре чувстваш, ако добре постъпваш, човек от тебе ще стане.
към беседата >>
Щом се обидиш, плевнята е запалена.
Погрешка ли е, че запали клечката? Грешката са условията, че ти, като направи опита, бил си в плевнята. Ти нямаш съзнание, хвърляш запалената клечка. Ти, като правиш опита си с клечката, трябваше да бъдеш далеч от плевнята. Вие се обидите, далеч ли сте от плевнята?
Щом се обидиш, плевнята е запалена.
Малката кибритена клечка си драснал, но плевнята се е запалила. Тогава търсите кой запалил плевнята. Ако го намерите, добре; ако не го намерите, казвате: „Така е било писано.“ След като изгори плевнята, какво става? Защото във всяка обида има огън. Ако имате един термометър и преди да ви обидят, премерите температурата, и като ви обидят, премерите температурата, ще видите, че има поне половин градус повишение на температурата.
към беседата >>
Като твърдиш това, кои са доказателствата?
Някой казва: „От мене човек няма да стане.“ Ако от тебе човек няма да стане, значи, че не си се родил навреме. Кои са доказателствата, че от тебе човек няма да стане?
Като твърдиш това, кои са доказателствата?
Ако добре не мислиш, от тебе човек няма да стане. Ако добре не чувстваш, от тебе човек няма да стане. Ако добре не постъпваш, от тебе човек няма да стане. Ако добре мислиш, ако добре чувстваш, ако добре постъпваш, човек от тебе ще стане. Който мисли, който чувства, който постъпва, то е човекът.
към беседата >>
Малката кибритена клечка си драснал, но плевнята се е запалила.
Грешката са условията, че ти, като направи опита, бил си в плевнята. Ти нямаш съзнание, хвърляш запалената клечка. Ти, като правиш опита си с клечката, трябваше да бъдеш далеч от плевнята. Вие се обидите, далеч ли сте от плевнята? Щом се обидиш, плевнята е запалена.
Малката кибритена клечка си драснал, но плевнята се е запалила.
Тогава търсите кой запалил плевнята. Ако го намерите, добре; ако не го намерите, казвате: „Така е било писано.“ След като изгори плевнята, какво става? Защото във всяка обида има огън. Ако имате един термометър и преди да ви обидят, премерите температурата, и като ви обидят, премерите температурата, ще видите, че има поне половин градус повишение на температурата. Колко е нормалната температура?
към беседата >>
Ако добре не мислиш, от тебе човек няма да стане.
Някой казва: „От мене човек няма да стане.“ Ако от тебе човек няма да стане, значи, че не си се родил навреме. Кои са доказателствата, че от тебе човек няма да стане? Като твърдиш това, кои са доказателствата?
Ако добре не мислиш, от тебе човек няма да стане.
Ако добре не чувстваш, от тебе човек няма да стане. Ако добре не постъпваш, от тебе човек няма да стане. Ако добре мислиш, ако добре чувстваш, ако добре постъпваш, човек от тебе ще стане. Който мисли, който чувства, който постъпва, то е човекът. От тебе зависи това.
към беседата >>
Тогава търсите кой запалил плевнята.
Ти нямаш съзнание, хвърляш запалената клечка. Ти, като правиш опита си с клечката, трябваше да бъдеш далеч от плевнята. Вие се обидите, далеч ли сте от плевнята? Щом се обидиш, плевнята е запалена. Малката кибритена клечка си драснал, но плевнята се е запалила.
Тогава търсите кой запалил плевнята.
Ако го намерите, добре; ако не го намерите, казвате: „Така е било писано.“ След като изгори плевнята, какво става? Защото във всяка обида има огън. Ако имате един термометър и преди да ви обидят, премерите температурата, и като ви обидят, премерите температурата, ще видите, че има поне половин градус повишение на температурата. Колко е нормалната температура? Трийсет и шест градуса и нещо.
към беседата >>
Ако добре не чувстваш, от тебе човек няма да стане.
Някой казва: „От мене човек няма да стане.“ Ако от тебе човек няма да стане, значи, че не си се родил навреме. Кои са доказателствата, че от тебе човек няма да стане? Като твърдиш това, кои са доказателствата? Ако добре не мислиш, от тебе човек няма да стане.
Ако добре не чувстваш, от тебе човек няма да стане.
Ако добре не постъпваш, от тебе човек няма да стане. Ако добре мислиш, ако добре чувстваш, ако добре постъпваш, човек от тебе ще стане. Който мисли, който чувства, който постъпва, то е човекът. От тебе зависи това. Човек сам определя какво ще стане от него.
към беседата >>
Ако го намерите, добре; ако не го намерите, казвате: „Така е било писано.“ След като изгори плевнята, какво става?
Ти, като правиш опита си с клечката, трябваше да бъдеш далеч от плевнята. Вие се обидите, далеч ли сте от плевнята? Щом се обидиш, плевнята е запалена. Малката кибритена клечка си драснал, но плевнята се е запалила. Тогава търсите кой запалил плевнята.
Ако го намерите, добре; ако не го намерите, казвате: „Така е било писано.“ След като изгори плевнята, какво става?
Защото във всяка обида има огън. Ако имате един термометър и преди да ви обидят, премерите температурата, и като ви обидят, премерите температурата, ще видите, че има поне половин градус повишение на температурата. Колко е нормалната температура? Трийсет и шест градуса и нещо. Щом се обидиш, ще има трийсет и седем, трийсет и осем.
към беседата >>
Ако добре не постъпваш, от тебе човек няма да стане.
Някой казва: „От мене човек няма да стане.“ Ако от тебе човек няма да стане, значи, че не си се родил навреме. Кои са доказателствата, че от тебе човек няма да стане? Като твърдиш това, кои са доказателствата? Ако добре не мислиш, от тебе човек няма да стане. Ако добре не чувстваш, от тебе човек няма да стане.
Ако добре не постъпваш, от тебе човек няма да стане.
Ако добре мислиш, ако добре чувстваш, ако добре постъпваш, човек от тебе ще стане. Който мисли, който чувства, който постъпва, то е човекът. От тебе зависи това. Човек сам определя какво ще стане от него. Казвам, никой няма право да каже, че от него човек няма да стане.
към беседата >>
Защото във всяка обида има огън.
Вие се обидите, далеч ли сте от плевнята? Щом се обидиш, плевнята е запалена. Малката кибритена клечка си драснал, но плевнята се е запалила. Тогава търсите кой запалил плевнята. Ако го намерите, добре; ако не го намерите, казвате: „Така е било писано.“ След като изгори плевнята, какво става?
Защото във всяка обида има огън.
Ако имате един термометър и преди да ви обидят, премерите температурата, и като ви обидят, премерите температурата, ще видите, че има поне половин градус повишение на температурата. Колко е нормалната температура? Трийсет и шест градуса и нещо. Щом се обидиш, ще има трийсет и седем, трийсет и осем. Ако стане трийсет и девет, превръща се на болест.
към беседата >>
Ако добре мислиш, ако добре чувстваш, ако добре постъпваш, човек от тебе ще стане.
Кои са доказателствата, че от тебе човек няма да стане? Като твърдиш това, кои са доказателствата? Ако добре не мислиш, от тебе човек няма да стане. Ако добре не чувстваш, от тебе човек няма да стане. Ако добре не постъпваш, от тебе човек няма да стане.
Ако добре мислиш, ако добре чувстваш, ако добре постъпваш, човек от тебе ще стане.
Който мисли, който чувства, който постъпва, то е човекът. От тебе зависи това. Човек сам определя какво ще стане от него. Казвам, никой няма право да каже, че от него човек няма да стане. Ще стане, от всичките хора ще стане нещо.
към беседата >>
Ако имате един термометър и преди да ви обидят, премерите температурата, и като ви обидят, премерите температурата, ще видите, че има поне половин градус повишение на температурата.
Щом се обидиш, плевнята е запалена. Малката кибритена клечка си драснал, но плевнята се е запалила. Тогава търсите кой запалил плевнята. Ако го намерите, добре; ако не го намерите, казвате: „Така е било писано.“ След като изгори плевнята, какво става? Защото във всяка обида има огън.
Ако имате един термометър и преди да ви обидят, премерите температурата, и като ви обидят, премерите температурата, ще видите, че има поне половин градус повишение на температурата.
Колко е нормалната температура? Трийсет и шест градуса и нещо. Щом се обидиш, ще има трийсет и седем, трийсет и осем. Ако стане трийсет и девет, превръща се на болест. Ако не се смени тази енергия, може да се пръсне човешкият мозък, много голямо напрежение има.
към беседата >>
Който мисли, който чувства, който постъпва, то е човекът.
Като твърдиш това, кои са доказателствата? Ако добре не мислиш, от тебе човек няма да стане. Ако добре не чувстваш, от тебе човек няма да стане. Ако добре не постъпваш, от тебе човек няма да стане. Ако добре мислиш, ако добре чувстваш, ако добре постъпваш, човек от тебе ще стане.
Който мисли, който чувства, който постъпва, то е човекът.
От тебе зависи това. Човек сам определя какво ще стане от него. Казвам, никой няма право да каже, че от него човек няма да стане. Ще стане, от всичките хора ще стане нещо.
към беседата >>
Колко е нормалната температура?
Малката кибритена клечка си драснал, но плевнята се е запалила. Тогава търсите кой запалил плевнята. Ако го намерите, добре; ако не го намерите, казвате: „Така е било писано.“ След като изгори плевнята, какво става? Защото във всяка обида има огън. Ако имате един термометър и преди да ви обидят, премерите температурата, и като ви обидят, премерите температурата, ще видите, че има поне половин градус повишение на температурата.
Колко е нормалната температура?
Трийсет и шест градуса и нещо. Щом се обидиш, ще има трийсет и седем, трийсет и осем. Ако стане трийсет и девет, превръща се на болест. Ако не се смени тази енергия, може да се пръсне човешкият мозък, много голямо напрежение има. Като се увеличава температурата, явяват се болезнени състояния.
към беседата >>
От тебе зависи това.
Ако добре не мислиш, от тебе човек няма да стане. Ако добре не чувстваш, от тебе човек няма да стане. Ако добре не постъпваш, от тебе човек няма да стане. Ако добре мислиш, ако добре чувстваш, ако добре постъпваш, човек от тебе ще стане. Който мисли, който чувства, който постъпва, то е човекът.
От тебе зависи това.
Човек сам определя какво ще стане от него. Казвам, никой няма право да каже, че от него човек няма да стане. Ще стане, от всичките хора ще стане нещо.
към беседата >>
Трийсет и шест градуса и нещо.
Тогава търсите кой запалил плевнята. Ако го намерите, добре; ако не го намерите, казвате: „Така е било писано.“ След като изгори плевнята, какво става? Защото във всяка обида има огън. Ако имате един термометър и преди да ви обидят, премерите температурата, и като ви обидят, премерите температурата, ще видите, че има поне половин градус повишение на температурата. Колко е нормалната температура?
Трийсет и шест градуса и нещо.
Щом се обидиш, ще има трийсет и седем, трийсет и осем. Ако стане трийсет и девет, превръща се на болест. Ако не се смени тази енергия, може да се пръсне човешкият мозък, много голямо напрежение има. Като се увеличава температурата, явяват се болезнени състояния. Щом дойде едно болезнено състояние, то те избавя от личните чувства.
към беседата >>
Човек сам определя какво ще стане от него.
Ако добре не чувстваш, от тебе човек няма да стане. Ако добре не постъпваш, от тебе човек няма да стане. Ако добре мислиш, ако добре чувстваш, ако добре постъпваш, човек от тебе ще стане. Който мисли, който чувства, който постъпва, то е човекът. От тебе зависи това.
Човек сам определя какво ще стане от него.
Казвам, никой няма право да каже, че от него човек няма да стане. Ще стане, от всичките хора ще стане нещо.
към беседата >>
Щом се обидиш, ще има трийсет и седем, трийсет и осем.
Ако го намерите, добре; ако не го намерите, казвате: „Така е било писано.“ След като изгори плевнята, какво става? Защото във всяка обида има огън. Ако имате един термометър и преди да ви обидят, премерите температурата, и като ви обидят, премерите температурата, ще видите, че има поне половин градус повишение на температурата. Колко е нормалната температура? Трийсет и шест градуса и нещо.
Щом се обидиш, ще има трийсет и седем, трийсет и осем.
Ако стане трийсет и девет, превръща се на болест. Ако не се смени тази енергия, може да се пръсне човешкият мозък, много голямо напрежение има. Като се увеличава температурата, явяват се болезнени състояния. Щом дойде едно болезнено състояние, то те избавя от личните чувства. В личните чувства ти имаш едно състояние, искаш един човек да го удариш, да го убиеш, да му направиш пакост, да не те обижда.
към беседата >>
Казвам, никой няма право да каже, че от него човек няма да стане.
Ако добре не постъпваш, от тебе човек няма да стане. Ако добре мислиш, ако добре чувстваш, ако добре постъпваш, човек от тебе ще стане. Който мисли, който чувства, който постъпва, то е човекът. От тебе зависи това. Човек сам определя какво ще стане от него.
Казвам, никой няма право да каже, че от него човек няма да стане.
Ще стане, от всичките хора ще стане нещо.
към беседата >>
Ако стане трийсет и девет, превръща се на болест.
Защото във всяка обида има огън. Ако имате един термометър и преди да ви обидят, премерите температурата, и като ви обидят, премерите температурата, ще видите, че има поне половин градус повишение на температурата. Колко е нормалната температура? Трийсет и шест градуса и нещо. Щом се обидиш, ще има трийсет и седем, трийсет и осем.
Ако стане трийсет и девет, превръща се на болест.
Ако не се смени тази енергия, може да се пръсне човешкият мозък, много голямо напрежение има. Като се увеличава температурата, явяват се болезнени състояния. Щом дойде едно болезнено състояние, то те избавя от личните чувства. В личните чувства ти имаш едно състояние, искаш един човек да го удариш, да го убиеш, да му направиш пакост, да не те обижда. Щом дойде страданието в тебе, заболееш, престанеш да мислиш, да правиш това или онова някому.
към беседата >>
Ще стане, от всичките хора ще стане нещо.
Ако добре мислиш, ако добре чувстваш, ако добре постъпваш, човек от тебе ще стане. Който мисли, който чувства, който постъпва, то е човекът. От тебе зависи това. Човек сам определя какво ще стане от него. Казвам, никой няма право да каже, че от него човек няма да стане.
Ще стане, от всичките хора ще стане нещо.
към беседата >>
Ако не се смени тази енергия, може да се пръсне човешкият мозък, много голямо напрежение има.
Ако имате един термометър и преди да ви обидят, премерите температурата, и като ви обидят, премерите температурата, ще видите, че има поне половин градус повишение на температурата. Колко е нормалната температура? Трийсет и шест градуса и нещо. Щом се обидиш, ще има трийсет и седем, трийсет и осем. Ако стане трийсет и девет, превръща се на болест.
Ако не се смени тази енергия, може да се пръсне човешкият мозък, много голямо напрежение има.
Като се увеличава температурата, явяват се болезнени състояния. Щом дойде едно болезнено състояние, то те избавя от личните чувства. В личните чувства ти имаш едно състояние, искаш един човек да го удариш, да го убиеш, да му направиш пакост, да не те обижда. Щом дойде страданието в тебе, заболееш, престанеш да мислиш, да правиш това или онова някому.
към беседата >>
Сега вие имате една мисъл, че като умрете, да оставите един паметник, че хората да кажат, че вие сте били един гениален човек.
Сега вие имате една мисъл, че като умрете, да оставите един паметник, че хората да кажат, че вие сте били един гениален човек.
Аз съм от тези, които не вярват в паметници. За мене самият живот е паметник. Ако аз в този живот не може да постъпвам както трябва, че като умра, ще ми турят паметник, то са празни работи. Не се заблуждавайте с тях. Ти ще бъдеш точно такъв, както си сега.
към беседата >>
Като се увеличава температурата, явяват се болезнени състояния.
Колко е нормалната температура? Трийсет и шест градуса и нещо. Щом се обидиш, ще има трийсет и седем, трийсет и осем. Ако стане трийсет и девет, превръща се на болест. Ако не се смени тази енергия, може да се пръсне човешкият мозък, много голямо напрежение има.
Като се увеличава температурата, явяват се болезнени състояния.
Щом дойде едно болезнено състояние, то те избавя от личните чувства. В личните чувства ти имаш едно състояние, искаш един човек да го удариш, да го убиеш, да му направиш пакост, да не те обижда. Щом дойде страданието в тебе, заболееш, престанеш да мислиш, да правиш това или онова някому.
към беседата >>
Аз съм от тези, които не вярват в паметници.
Сега вие имате една мисъл, че като умрете, да оставите един паметник, че хората да кажат, че вие сте били един гениален човек.
Аз съм от тези, които не вярват в паметници.
За мене самият живот е паметник. Ако аз в този живот не може да постъпвам както трябва, че като умра, ще ми турят паметник, то са празни работи. Не се заблуждавайте с тях. Ти ще бъдеш точно такъв, както си сега. Ако мислиш добре, ако чувстваш добре, ако постъпваш добре, ти си човек – той никога не е умирал.
към беседата >>
Щом дойде едно болезнено състояние, то те избавя от личните чувства.
Трийсет и шест градуса и нещо. Щом се обидиш, ще има трийсет и седем, трийсет и осем. Ако стане трийсет и девет, превръща се на болест. Ако не се смени тази енергия, може да се пръсне човешкият мозък, много голямо напрежение има. Като се увеличава температурата, явяват се болезнени състояния.
Щом дойде едно болезнено състояние, то те избавя от личните чувства.
В личните чувства ти имаш едно състояние, искаш един човек да го удариш, да го убиеш, да му направиш пакост, да не те обижда. Щом дойде страданието в тебе, заболееш, престанеш да мислиш, да правиш това или онова някому.
към беседата >>
За мене самият живот е паметник.
Сега вие имате една мисъл, че като умрете, да оставите един паметник, че хората да кажат, че вие сте били един гениален човек. Аз съм от тези, които не вярват в паметници.
За мене самият живот е паметник.
Ако аз в този живот не може да постъпвам както трябва, че като умра, ще ми турят паметник, то са празни работи. Не се заблуждавайте с тях. Ти ще бъдеш точно такъв, както си сега. Ако мислиш добре, ако чувстваш добре, ако постъпваш добре, ти си човек – той никога не е умирал. Онази малката гъсеница, която се е превърнала на пеперуда, къде е отишла гъсеницата?
към беседата >>
В личните чувства ти имаш едно състояние, искаш един човек да го удариш, да го убиеш, да му направиш пакост, да не те обижда.
Щом се обидиш, ще има трийсет и седем, трийсет и осем. Ако стане трийсет и девет, превръща се на болест. Ако не се смени тази енергия, може да се пръсне човешкият мозък, много голямо напрежение има. Като се увеличава температурата, явяват се болезнени състояния. Щом дойде едно болезнено състояние, то те избавя от личните чувства.
В личните чувства ти имаш едно състояние, искаш един човек да го удариш, да го убиеш, да му направиш пакост, да не те обижда.
Щом дойде страданието в тебе, заболееш, престанеш да мислиш, да правиш това или онова някому.
към беседата >>
Ако аз в този живот не може да постъпвам както трябва, че като умра, ще ми турят паметник, то са празни работи.
Сега вие имате една мисъл, че като умрете, да оставите един паметник, че хората да кажат, че вие сте били един гениален човек. Аз съм от тези, които не вярват в паметници. За мене самият живот е паметник.
Ако аз в този живот не може да постъпвам както трябва, че като умра, ще ми турят паметник, то са празни работи.
Не се заблуждавайте с тях. Ти ще бъдеш точно такъв, както си сега. Ако мислиш добре, ако чувстваш добре, ако постъпваш добре, ти си човек – той никога не е умирал. Онази малката гъсеница, която се е превърнала на пеперуда, къде е отишла гъсеницата? Мислите ли, че гъсеницата е умряла?
към беседата >>
Щом дойде страданието в тебе, заболееш, престанеш да мислиш, да правиш това или онова някому.
Ако стане трийсет и девет, превръща се на болест. Ако не се смени тази енергия, може да се пръсне човешкият мозък, много голямо напрежение има. Като се увеличава температурата, явяват се болезнени състояния. Щом дойде едно болезнено състояние, то те избавя от личните чувства. В личните чувства ти имаш едно състояние, искаш един човек да го удариш, да го убиеш, да му направиш пакост, да не те обижда.
Щом дойде страданието в тебе, заболееш, престанеш да мислиш, да правиш това или онова някому.
към беседата >>
Не се заблуждавайте с тях.
Сега вие имате една мисъл, че като умрете, да оставите един паметник, че хората да кажат, че вие сте били един гениален човек. Аз съм от тези, които не вярват в паметници. За мене самият живот е паметник. Ако аз в този живот не може да постъпвам както трябва, че като умра, ще ми турят паметник, то са празни работи.
Не се заблуждавайте с тях.
Ти ще бъдеш точно такъв, както си сега. Ако мислиш добре, ако чувстваш добре, ако постъпваш добре, ти си човек – той никога не е умирал. Онази малката гъсеница, която се е превърнала на пеперуда, къде е отишла гъсеницата? Мислите ли, че гъсеницата е умряла? Има нещо в човека, което никога не умира, но се изменя.
към беседата >>
Мнозина от вас, които се обиждате, вие сте започнали не от вашия ум.
Мнозина от вас, които се обиждате, вие сте започнали не от вашия ум.
То е здравословно състояние, когато челото горе е високо. Когато е полегато, е болезнено състояние. Ако по тия две линии, които представят предната част на главата на човека, тече една река, де ще бъде по-силно течението, в A или в B? При B наклонът е по-голям. Ако у вас умът не е развит, а личните ви чувства са развити, те винаги ще правят експлозии.
към беседата >>
Ти ще бъдеш точно такъв, както си сега.
Сега вие имате една мисъл, че като умрете, да оставите един паметник, че хората да кажат, че вие сте били един гениален човек. Аз съм от тези, които не вярват в паметници. За мене самият живот е паметник. Ако аз в този живот не може да постъпвам както трябва, че като умра, ще ми турят паметник, то са празни работи. Не се заблуждавайте с тях.
Ти ще бъдеш точно такъв, както си сега.
Ако мислиш добре, ако чувстваш добре, ако постъпваш добре, ти си човек – той никога не е умирал. Онази малката гъсеница, която се е превърнала на пеперуда, къде е отишла гъсеницата? Мислите ли, че гъсеницата е умряла? Има нещо в човека, което никога не умира, но се изменя. Не съжалявайте, че сте се изменили, стига изменението да е разумно или изменението да е добро.
към беседата >>
То е здравословно състояние, когато челото горе е високо.
Мнозина от вас, които се обиждате, вие сте започнали не от вашия ум.
То е здравословно състояние, когато челото горе е високо.
Когато е полегато, е болезнено състояние. Ако по тия две линии, които представят предната част на главата на човека, тече една река, де ще бъде по-силно течението, в A или в B? При B наклонът е по-голям. Ако у вас умът не е развит, а личните ви чувства са развити, те винаги ще правят експлозии. Те са динамични, постоянно ще стават там взривове.
към беседата >>
Ако мислиш добре, ако чувстваш добре, ако постъпваш добре, ти си човек – той никога не е умирал.
Аз съм от тези, които не вярват в паметници. За мене самият живот е паметник. Ако аз в този живот не може да постъпвам както трябва, че като умра, ще ми турят паметник, то са празни работи. Не се заблуждавайте с тях. Ти ще бъдеш точно такъв, както си сега.
Ако мислиш добре, ако чувстваш добре, ако постъпваш добре, ти си човек – той никога не е умирал.
Онази малката гъсеница, която се е превърнала на пеперуда, къде е отишла гъсеницата? Мислите ли, че гъсеницата е умряла? Има нещо в човека, което никога не умира, но се изменя. Не съжалявайте, че сте се изменили, стига изменението да е разумно или изменението да е добро. Всеки носи своето щастие.
към беседата >>
Когато е полегато, е болезнено състояние.
Мнозина от вас, които се обиждате, вие сте започнали не от вашия ум. То е здравословно състояние, когато челото горе е високо.
Когато е полегато, е болезнено състояние.
Ако по тия две линии, които представят предната част на главата на човека, тече една река, де ще бъде по-силно течението, в A или в B? При B наклонът е по-голям. Ако у вас умът не е развит, а личните ви чувства са развити, те винаги ще правят експлозии. Те са динамични, постоянно ще стават там взривове.
към беседата >>
Онази малката гъсеница, която се е превърнала на пеперуда, къде е отишла гъсеницата?
За мене самият живот е паметник. Ако аз в този живот не може да постъпвам както трябва, че като умра, ще ми турят паметник, то са празни работи. Не се заблуждавайте с тях. Ти ще бъдеш точно такъв, както си сега. Ако мислиш добре, ако чувстваш добре, ако постъпваш добре, ти си човек – той никога не е умирал.
Онази малката гъсеница, която се е превърнала на пеперуда, къде е отишла гъсеницата?
Мислите ли, че гъсеницата е умряла? Има нещо в човека, което никога не умира, но се изменя. Не съжалявайте, че сте се изменили, стига изменението да е разумно или изменението да е добро. Всеки носи своето щастие. Де е вашето щастие?
към беседата >>
Ако по тия две линии, които представят предната част на главата на човека, тече една река, де ще бъде по-силно течението, в A или в B?
Мнозина от вас, които се обиждате, вие сте започнали не от вашия ум. То е здравословно състояние, когато челото горе е високо. Когато е полегато, е болезнено състояние.
Ако по тия две линии, които представят предната част на главата на човека, тече една река, де ще бъде по-силно течението, в A или в B?
При B наклонът е по-голям. Ако у вас умът не е развит, а личните ви чувства са развити, те винаги ще правят експлозии. Те са динамични, постоянно ще стават там взривове.
към беседата >>
Мислите ли, че гъсеницата е умряла?
Ако аз в този живот не може да постъпвам както трябва, че като умра, ще ми турят паметник, то са празни работи. Не се заблуждавайте с тях. Ти ще бъдеш точно такъв, както си сега. Ако мислиш добре, ако чувстваш добре, ако постъпваш добре, ти си човек – той никога не е умирал. Онази малката гъсеница, която се е превърнала на пеперуда, къде е отишла гъсеницата?
Мислите ли, че гъсеницата е умряла?
Има нещо в човека, което никога не умира, но се изменя. Не съжалявайте, че сте се изменили, стига изменението да е разумно или изменението да е добро. Всеки носи своето щастие. Де е вашето щастие? В главата.
към беседата >>
При B наклонът е по-голям.
Мнозина от вас, които се обиждате, вие сте започнали не от вашия ум. То е здравословно състояние, когато челото горе е високо. Когато е полегато, е болезнено състояние. Ако по тия две линии, които представят предната част на главата на човека, тече една река, де ще бъде по-силно течението, в A или в B?
При B наклонът е по-голям.
Ако у вас умът не е развит, а личните ви чувства са развити, те винаги ще правят експлозии. Те са динамични, постоянно ще стават там взривове.
към беседата >>
Има нещо в човека, което никога не умира, но се изменя.
Не се заблуждавайте с тях. Ти ще бъдеш точно такъв, както си сега. Ако мислиш добре, ако чувстваш добре, ако постъпваш добре, ти си човек – той никога не е умирал. Онази малката гъсеница, която се е превърнала на пеперуда, къде е отишла гъсеницата? Мислите ли, че гъсеницата е умряла?
Има нещо в човека, което никога не умира, но се изменя.
Не съжалявайте, че сте се изменили, стига изменението да е разумно или изменението да е добро. Всеки носи своето щастие. Де е вашето щастие? В главата. Де носите вашето щастие?
към беседата >>
Ако у вас умът не е развит, а личните ви чувства са развити, те винаги ще правят експлозии.
Мнозина от вас, които се обиждате, вие сте започнали не от вашия ум. То е здравословно състояние, когато челото горе е високо. Когато е полегато, е болезнено състояние. Ако по тия две линии, които представят предната част на главата на човека, тече една река, де ще бъде по-силно течението, в A или в B? При B наклонът е по-голям.
Ако у вас умът не е развит, а личните ви чувства са развити, те винаги ще правят експлозии.
Те са динамични, постоянно ще стават там взривове.
към беседата >>
Не съжалявайте, че сте се изменили, стига изменението да е разумно или изменението да е добро.
Ти ще бъдеш точно такъв, както си сега. Ако мислиш добре, ако чувстваш добре, ако постъпваш добре, ти си човек – той никога не е умирал. Онази малката гъсеница, която се е превърнала на пеперуда, къде е отишла гъсеницата? Мислите ли, че гъсеницата е умряла? Има нещо в човека, което никога не умира, но се изменя.
Не съжалявайте, че сте се изменили, стига изменението да е разумно или изменението да е добро.
Всеки носи своето щастие. Де е вашето щастие? В главата. Де носите вашето щастие? В сърцето.
към беседата >>
Те са динамични, постоянно ще стават там взривове.
То е здравословно състояние, когато челото горе е високо. Когато е полегато, е болезнено състояние. Ако по тия две линии, които представят предната част на главата на човека, тече една река, де ще бъде по-силно течението, в A или в B? При B наклонът е по-голям. Ако у вас умът не е развит, а личните ви чувства са развити, те винаги ще правят експлозии.
Те са динамични, постоянно ще стават там взривове.
към беседата >>
Всеки носи своето щастие.
Ако мислиш добре, ако чувстваш добре, ако постъпваш добре, ти си човек – той никога не е умирал. Онази малката гъсеница, която се е превърнала на пеперуда, къде е отишла гъсеницата? Мислите ли, че гъсеницата е умряла? Има нещо в човека, което никога не умира, но се изменя. Не съжалявайте, че сте се изменили, стига изменението да е разумно или изменението да е добро.
Всеки носи своето щастие.
Де е вашето щастие? В главата. Де носите вашето щастие? В сърцето. (Учителят посочи сърцето в средата на гърдите.) По-напред сърцето е било в средата на гърдите, после се е изместило.
към беседата >>
Да допуснем, че дойде някой във вашата къща.
Да допуснем, че дойде някой във вашата къща.
Вие сте учен човек. Той ви взел някоя книга, която ви е потребна. Откъде ще произлезе спорът? Най-първо, казвате: как той да посмее да вземе книгата без ваше позволение. Или, да кажем, войникът излезе, без да пита полковника.
към беседата >>
Де е вашето щастие?
Онази малката гъсеница, която се е превърнала на пеперуда, къде е отишла гъсеницата? Мислите ли, че гъсеницата е умряла? Има нещо в човека, което никога не умира, но се изменя. Не съжалявайте, че сте се изменили, стига изменението да е разумно или изменението да е добро. Всеки носи своето щастие.
Де е вашето щастие?
В главата. Де носите вашето щастие? В сърцето. (Учителят посочи сърцето в средата на гърдите.) По-напред сърцето е било в средата на гърдите, после се е изместило. Кои са били причините?
към беседата >>
Вие сте учен човек.
Да допуснем, че дойде някой във вашата къща.
Вие сте учен човек.
Той ви взел някоя книга, която ви е потребна. Откъде ще произлезе спорът? Най-първо, казвате: как той да посмее да вземе книгата без ваше позволение. Или, да кажем, войникът излезе, без да пита полковника. Умът ли заповядва, или личните чувства?
към беседата >>
В главата.
Мислите ли, че гъсеницата е умряла? Има нещо в човека, което никога не умира, но се изменя. Не съжалявайте, че сте се изменили, стига изменението да е разумно или изменението да е добро. Всеки носи своето щастие. Де е вашето щастие?
В главата.
Де носите вашето щастие? В сърцето. (Учителят посочи сърцето в средата на гърдите.) По-напред сърцето е било в средата на гърдите, после се е изместило. Кои са били причините? Доста автори са писали.
към беседата >>
Той ви взел някоя книга, която ви е потребна.
Да допуснем, че дойде някой във вашата къща. Вие сте учен човек.
Той ви взел някоя книга, която ви е потребна.
Откъде ще произлезе спорът? Най-първо, казвате: как той да посмее да вземе книгата без ваше позволение. Или, да кажем, войникът излезе, без да пита полковника. Умът ли заповядва, или личните чувства? Умът е слуга на личните чувства.
към беседата >>
Де носите вашето щастие?
Има нещо в човека, което никога не умира, но се изменя. Не съжалявайте, че сте се изменили, стига изменението да е разумно или изменението да е добро. Всеки носи своето щастие. Де е вашето щастие? В главата.
Де носите вашето щастие?
В сърцето. (Учителят посочи сърцето в средата на гърдите.) По-напред сърцето е било в средата на гърдите, после се е изместило. Кои са били причините? Доста автори са писали. Сега се е изместило малко сърцето.
към беседата >>
Откъде ще произлезе спорът?
Да допуснем, че дойде някой във вашата къща. Вие сте учен човек. Той ви взел някоя книга, която ви е потребна.
Откъде ще произлезе спорът?
Най-първо, казвате: как той да посмее да вземе книгата без ваше позволение. Или, да кажем, войникът излезе, без да пита полковника. Умът ли заповядва, или личните чувства? Умът е слуга на личните чувства. Личните чувства вие считате като полковник.
към беседата >>
В сърцето.
Не съжалявайте, че сте се изменили, стига изменението да е разумно или изменението да е добро. Всеки носи своето щастие. Де е вашето щастие? В главата. Де носите вашето щастие?
В сърцето.
(Учителят посочи сърцето в средата на гърдите.) По-напред сърцето е било в средата на гърдите, после се е изместило. Кои са били причините? Доста автори са писали. Сега се е изместило малко сърцето. Чувствата са взели надмощие, затова сърцето отишло вляво.
към беседата >>
Най-първо, казвате: как той да посмее да вземе книгата без ваше позволение.
Да допуснем, че дойде някой във вашата къща. Вие сте учен човек. Той ви взел някоя книга, която ви е потребна. Откъде ще произлезе спорът?
Най-първо, казвате: как той да посмее да вземе книгата без ваше позволение.
Или, да кажем, войникът излезе, без да пита полковника. Умът ли заповядва, или личните чувства? Умът е слуга на личните чувства. Личните чувства вие считате като полковник. Всеки войник трябва да ви пита, да знаете кой войник къде е.
към беседата >>
(Учителят посочи сърцето в средата на гърдите.) По-напред сърцето е било в средата на гърдите, после се е изместило.
Всеки носи своето щастие. Де е вашето щастие? В главата. Де носите вашето щастие? В сърцето.
(Учителят посочи сърцето в средата на гърдите.) По-напред сърцето е било в средата на гърдите, после се е изместило.
Кои са били причините? Доста автори са писали. Сега се е изместило малко сърцето. Чувствата са взели надмощие, затова сърцето отишло вляво. Когато се регулират чувствата, пак ще дойде на мястото, по средата.
към беседата >>
Или, да кажем, войникът излезе, без да пита полковника.
Да допуснем, че дойде някой във вашата къща. Вие сте учен човек. Той ви взел някоя книга, която ви е потребна. Откъде ще произлезе спорът? Най-първо, казвате: как той да посмее да вземе книгата без ваше позволение.
Или, да кажем, войникът излезе, без да пита полковника.
Умът ли заповядва, или личните чувства? Умът е слуга на личните чувства. Личните чувства вие считате като полковник. Всеки войник трябва да ви пита, да знаете кой войник къде е. Вие сте сега полковник в себе си.
към беседата >>
Кои са били причините?
Де е вашето щастие? В главата. Де носите вашето щастие? В сърцето. (Учителят посочи сърцето в средата на гърдите.) По-напред сърцето е било в средата на гърдите, после се е изместило.
Кои са били причините?
Доста автори са писали. Сега се е изместило малко сърцето. Чувствата са взели надмощие, затова сърцето отишло вляво. Когато се регулират чувствата, пак ще дойде на мястото, по средата. Сега ние се стремим в живота да наместим сърцето не вляво, но малко надясно, по средата.
към беседата >>
Умът ли заповядва, или личните чувства?
Вие сте учен човек. Той ви взел някоя книга, която ви е потребна. Откъде ще произлезе спорът? Най-първо, казвате: как той да посмее да вземе книгата без ваше позволение. Или, да кажем, войникът излезе, без да пита полковника.
Умът ли заповядва, или личните чувства?
Умът е слуга на личните чувства. Личните чувства вие считате като полковник. Всеки войник трябва да ви пита, да знаете кой войник къде е. Вие сте сега полковник в себе си. Някое ваше чувство е заминало на отпуск, без да ви пита, или някоя ваша мисъл заминала на отпуск, без да ви пита, или някоя ваша постъпка заминала на отпуск, без да ви пита, какво ще стане?
към беседата >>
Доста автори са писали.
В главата. Де носите вашето щастие? В сърцето. (Учителят посочи сърцето в средата на гърдите.) По-напред сърцето е било в средата на гърдите, после се е изместило. Кои са били причините?
Доста автори са писали.
Сега се е изместило малко сърцето. Чувствата са взели надмощие, затова сърцето отишло вляво. Когато се регулират чувствата, пак ще дойде на мястото, по средата. Сега ние се стремим в живота да наместим сърцето не вляво, но малко надясно, по средата. Ако не постъпвате добре, сърцето е вляво.
към беседата >>
Умът е слуга на личните чувства.
Той ви взел някоя книга, която ви е потребна. Откъде ще произлезе спорът? Най-първо, казвате: как той да посмее да вземе книгата без ваше позволение. Или, да кажем, войникът излезе, без да пита полковника. Умът ли заповядва, или личните чувства?
Умът е слуга на личните чувства.
Личните чувства вие считате като полковник. Всеки войник трябва да ви пита, да знаете кой войник къде е. Вие сте сега полковник в себе си. Някое ваше чувство е заминало на отпуск, без да ви пита, или някоя ваша мисъл заминала на отпуск, без да ви пита, или някоя ваша постъпка заминала на отпуск, без да ви пита, какво ще стане? Вие се докачите вече.
към беседата >>
Сега се е изместило малко сърцето.
Де носите вашето щастие? В сърцето. (Учителят посочи сърцето в средата на гърдите.) По-напред сърцето е било в средата на гърдите, после се е изместило. Кои са били причините? Доста автори са писали.
Сега се е изместило малко сърцето.
Чувствата са взели надмощие, затова сърцето отишло вляво. Когато се регулират чувствата, пак ще дойде на мястото, по средата. Сега ние се стремим в живота да наместим сърцето не вляво, но малко надясно, по средата. Ако не постъпвате добре, сърцето е вляво. Ако постъпвате добре, сърцето е намясто.
към беседата >>
Личните чувства вие считате като полковник.
Откъде ще произлезе спорът? Най-първо, казвате: как той да посмее да вземе книгата без ваше позволение. Или, да кажем, войникът излезе, без да пита полковника. Умът ли заповядва, или личните чувства? Умът е слуга на личните чувства.
Личните чувства вие считате като полковник.
Всеки войник трябва да ви пита, да знаете кой войник къде е. Вие сте сега полковник в себе си. Някое ваше чувство е заминало на отпуск, без да ви пита, или някоя ваша мисъл заминала на отпуск, без да ви пита, или някоя ваша постъпка заминала на отпуск, без да ви пита, какво ще стане? Вие се докачите вече.
към беседата >>
Чувствата са взели надмощие, затова сърцето отишло вляво.
В сърцето. (Учителят посочи сърцето в средата на гърдите.) По-напред сърцето е било в средата на гърдите, после се е изместило. Кои са били причините? Доста автори са писали. Сега се е изместило малко сърцето.
Чувствата са взели надмощие, затова сърцето отишло вляво.
Когато се регулират чувствата, пак ще дойде на мястото, по средата. Сега ние се стремим в живота да наместим сърцето не вляво, но малко надясно, по средата. Ако не постъпвате добре, сърцето е вляво. Ако постъпвате добре, сърцето е намясто. Под добрите чувства и добрите постъпки разбираме, че сърцето е намясто.
към беседата >>
Всеки войник трябва да ви пита, да знаете кой войник къде е.
Най-първо, казвате: как той да посмее да вземе книгата без ваше позволение. Или, да кажем, войникът излезе, без да пита полковника. Умът ли заповядва, или личните чувства? Умът е слуга на личните чувства. Личните чувства вие считате като полковник.
Всеки войник трябва да ви пита, да знаете кой войник къде е.
Вие сте сега полковник в себе си. Някое ваше чувство е заминало на отпуск, без да ви пита, или някоя ваша мисъл заминала на отпуск, без да ви пита, или някоя ваша постъпка заминала на отпуск, без да ви пита, какво ще стане? Вие се докачите вече.
към беседата >>
Когато се регулират чувствата, пак ще дойде на мястото, по средата.
(Учителят посочи сърцето в средата на гърдите.) По-напред сърцето е било в средата на гърдите, после се е изместило. Кои са били причините? Доста автори са писали. Сега се е изместило малко сърцето. Чувствата са взели надмощие, затова сърцето отишло вляво.
Когато се регулират чувствата, пак ще дойде на мястото, по средата.
Сега ние се стремим в живота да наместим сърцето не вляво, но малко надясно, по средата. Ако не постъпвате добре, сърцето е вляво. Ако постъпвате добре, сърцето е намясто. Под добрите чувства и добрите постъпки разбираме, че сърцето е намясто. Лявата и дясната страна са два полюса.
към беседата >>
Вие сте сега полковник в себе си.
Или, да кажем, войникът излезе, без да пита полковника. Умът ли заповядва, или личните чувства? Умът е слуга на личните чувства. Личните чувства вие считате като полковник. Всеки войник трябва да ви пита, да знаете кой войник къде е.
Вие сте сега полковник в себе си.
Някое ваше чувство е заминало на отпуск, без да ви пита, или някоя ваша мисъл заминала на отпуск, без да ви пита, или някоя ваша постъпка заминала на отпуск, без да ви пита, какво ще стане? Вие се докачите вече.
към беседата >>
Сега ние се стремим в живота да наместим сърцето не вляво, но малко надясно, по средата.
Кои са били причините? Доста автори са писали. Сега се е изместило малко сърцето. Чувствата са взели надмощие, затова сърцето отишло вляво. Когато се регулират чувствата, пак ще дойде на мястото, по средата.
Сега ние се стремим в живота да наместим сърцето не вляво, но малко надясно, по средата.
Ако не постъпвате добре, сърцето е вляво. Ако постъпвате добре, сърцето е намясто. Под добрите чувства и добрите постъпки разбираме, че сърцето е намясто. Лявата и дясната страна са два полюса. Тогава сърцето трябва да действа по една права линия.
към беседата >>
Някое ваше чувство е заминало на отпуск, без да ви пита, или някоя ваша мисъл заминала на отпуск, без да ви пита, или някоя ваша постъпка заминала на отпуск, без да ви пита, какво ще стане?
Умът ли заповядва, или личните чувства? Умът е слуга на личните чувства. Личните чувства вие считате като полковник. Всеки войник трябва да ви пита, да знаете кой войник къде е. Вие сте сега полковник в себе си.
Някое ваше чувство е заминало на отпуск, без да ви пита, или някоя ваша мисъл заминала на отпуск, без да ви пита, или някоя ваша постъпка заминала на отпуск, без да ви пита, какво ще стане?
Вие се докачите вече.
към беседата >>
Ако не постъпвате добре, сърцето е вляво.
Доста автори са писали. Сега се е изместило малко сърцето. Чувствата са взели надмощие, затова сърцето отишло вляво. Когато се регулират чувствата, пак ще дойде на мястото, по средата. Сега ние се стремим в живота да наместим сърцето не вляво, но малко надясно, по средата.
Ако не постъпвате добре, сърцето е вляво.
Ако постъпвате добре, сърцето е намясто. Под добрите чувства и добрите постъпки разбираме, че сърцето е намясто. Лявата и дясната страна са два полюса. Тогава сърцето трябва да действа по една права линия.
към беседата >>
Вие се докачите вече.
Умът е слуга на личните чувства. Личните чувства вие считате като полковник. Всеки войник трябва да ви пита, да знаете кой войник къде е. Вие сте сега полковник в себе си. Някое ваше чувство е заминало на отпуск, без да ви пита, или някоя ваша мисъл заминала на отпуск, без да ви пита, или някоя ваша постъпка заминала на отпуск, без да ви пита, какво ще стане?
Вие се докачите вече.
към беседата >>
Ако постъпвате добре, сърцето е намясто.
Сега се е изместило малко сърцето. Чувствата са взели надмощие, затова сърцето отишло вляво. Когато се регулират чувствата, пак ще дойде на мястото, по средата. Сега ние се стремим в живота да наместим сърцето не вляво, но малко надясно, по средата. Ако не постъпвате добре, сърцето е вляво.
Ако постъпвате добре, сърцето е намясто.
Под добрите чувства и добрите постъпки разбираме, че сърцето е намясто. Лявата и дясната страна са два полюса. Тогава сърцето трябва да действа по една права линия.
към беседата >>
Допуснете, че вие сте ученик, развити са вашите лични чувства, имате високо мнение за себе си, че разбирате въпросите.
Допуснете, че вие сте ученик, развити са вашите лични чувства, имате високо мнение за себе си, че разбирате въпросите.
Разбирате ги философски, но може паметта ви да е слаба. Човек може да може да разсъждава философски, пък да има слаба памет. По някои въпроси нищо не иде наум. Трябва да знаете в себе си, че разбирате тази работа, но фактите не може да ги цитирате, забравяте ги и ако държите изпит, скъсват ви. Вие излизате отвън, не търсите причините в себе си, че не знаете, но казвате: „Професорът не трябваше да ме скъсва.
към беседата >>
Под добрите чувства и добрите постъпки разбираме, че сърцето е намясто.
Чувствата са взели надмощие, затова сърцето отишло вляво. Когато се регулират чувствата, пак ще дойде на мястото, по средата. Сега ние се стремим в живота да наместим сърцето не вляво, но малко надясно, по средата. Ако не постъпвате добре, сърцето е вляво. Ако постъпвате добре, сърцето е намясто.
Под добрите чувства и добрите постъпки разбираме, че сърцето е намясто.
Лявата и дясната страна са два полюса. Тогава сърцето трябва да действа по една права линия.
към беседата >>
Разбирате ги философски, но може паметта ви да е слаба.
Допуснете, че вие сте ученик, развити са вашите лични чувства, имате високо мнение за себе си, че разбирате въпросите.
Разбирате ги философски, но може паметта ви да е слаба.
Човек може да може да разсъждава философски, пък да има слаба памет. По някои въпроси нищо не иде наум. Трябва да знаете в себе си, че разбирате тази работа, но фактите не може да ги цитирате, забравяте ги и ако държите изпит, скъсват ви. Вие излизате отвън, не търсите причините в себе си, че не знаете, но казвате: „Професорът не трябваше да ме скъсва. Въпросите, които ми зададе, не са толкова важни.“ Казвате: „Той е едно говедо.“ Ако професорът е говедо, ученикът какво е?
към беседата >>
Лявата и дясната страна са два полюса.
Когато се регулират чувствата, пак ще дойде на мястото, по средата. Сега ние се стремим в живота да наместим сърцето не вляво, но малко надясно, по средата. Ако не постъпвате добре, сърцето е вляво. Ако постъпвате добре, сърцето е намясто. Под добрите чувства и добрите постъпки разбираме, че сърцето е намясто.
Лявата и дясната страна са два полюса.
Тогава сърцето трябва да действа по една права линия.
към беседата >>
Човек може да може да разсъждава философски, пък да има слаба памет.
Допуснете, че вие сте ученик, развити са вашите лични чувства, имате високо мнение за себе си, че разбирате въпросите. Разбирате ги философски, но може паметта ви да е слаба.
Човек може да може да разсъждава философски, пък да има слаба памет.
По някои въпроси нищо не иде наум. Трябва да знаете в себе си, че разбирате тази работа, но фактите не може да ги цитирате, забравяте ги и ако държите изпит, скъсват ви. Вие излизате отвън, не търсите причините в себе си, че не знаете, но казвате: „Професорът не трябваше да ме скъсва. Въпросите, които ми зададе, не са толкова важни.“ Казвате: „Той е едно говедо.“ Ако професорът е говедо, ученикът какво е? Той, като стане професор, по същия начин постъпва, както и неговият професор.
към беседата >>
Тогава сърцето трябва да действа по една права линия.
Сега ние се стремим в живота да наместим сърцето не вляво, но малко надясно, по средата. Ако не постъпвате добре, сърцето е вляво. Ако постъпвате добре, сърцето е намясто. Под добрите чувства и добрите постъпки разбираме, че сърцето е намясто. Лявата и дясната страна са два полюса.
Тогава сърцето трябва да действа по една права линия.
към беседата >>
По някои въпроси нищо не иде наум.
Допуснете, че вие сте ученик, развити са вашите лични чувства, имате високо мнение за себе си, че разбирате въпросите. Разбирате ги философски, но може паметта ви да е слаба. Човек може да може да разсъждава философски, пък да има слаба памет.
По някои въпроси нищо не иде наум.
Трябва да знаете в себе си, че разбирате тази работа, но фактите не може да ги цитирате, забравяте ги и ако държите изпит, скъсват ви. Вие излизате отвън, не търсите причините в себе си, че не знаете, но казвате: „Професорът не трябваше да ме скъсва. Въпросите, които ми зададе, не са толкова важни.“ Казвате: „Той е едно говедо.“ Ако професорът е говедо, ученикът какво е? Той, като стане професор, по същия начин постъпва, както и неговият професор. Защо казва говедо?
към беседата >>
Сега всичките мъчнотии в света не са нищо друго, освен една възможност.
Сега всичките мъчнотии в света не са нищо друго, освен една възможност.
Всяка мъчнотия, която срещате в живота, е една възможност или за ума, или за сърцето, или за волята. Каквото и препятствие да имате, то е една възможност за ума ви. Каквото препятствие и да имате, то е една възможност за сърцето ви. Така е, ако разбирате закона. Ако не разбирате, мъчнотията ще остане мъчнотия.
към беседата >>
Трябва да знаете в себе си, че разбирате тази работа, но фактите не може да ги цитирате, забравяте ги и ако държите изпит, скъсват ви.
Допуснете, че вие сте ученик, развити са вашите лични чувства, имате високо мнение за себе си, че разбирате въпросите. Разбирате ги философски, но може паметта ви да е слаба. Човек може да може да разсъждава философски, пък да има слаба памет. По някои въпроси нищо не иде наум.
Трябва да знаете в себе си, че разбирате тази работа, но фактите не може да ги цитирате, забравяте ги и ако държите изпит, скъсват ви.
Вие излизате отвън, не търсите причините в себе си, че не знаете, но казвате: „Професорът не трябваше да ме скъсва. Въпросите, които ми зададе, не са толкова важни.“ Казвате: „Той е едно говедо.“ Ако професорът е говедо, ученикът какво е? Той, като стане професор, по същия начин постъпва, както и неговият професор. Защо казва говедо? Да ви кажа.
към беседата >>
Всяка мъчнотия, която срещате в живота, е една възможност или за ума, или за сърцето, или за волята.
Сега всичките мъчнотии в света не са нищо друго, освен една възможност.
Всяка мъчнотия, която срещате в живота, е една възможност или за ума, или за сърцето, или за волята.
Каквото и препятствие да имате, то е една възможност за ума ви. Каквото препятствие и да имате, то е една възможност за сърцето ви. Така е, ако разбирате закона. Ако не разбирате, мъчнотията ще остане мъчнотия.
към беседата >>
Вие излизате отвън, не търсите причините в себе си, че не знаете, но казвате: „Професорът не трябваше да ме скъсва.
Допуснете, че вие сте ученик, развити са вашите лични чувства, имате високо мнение за себе си, че разбирате въпросите. Разбирате ги философски, но може паметта ви да е слаба. Човек може да може да разсъждава философски, пък да има слаба памет. По някои въпроси нищо не иде наум. Трябва да знаете в себе си, че разбирате тази работа, но фактите не може да ги цитирате, забравяте ги и ако държите изпит, скъсват ви.
Вие излизате отвън, не търсите причините в себе си, че не знаете, но казвате: „Професорът не трябваше да ме скъсва.
Въпросите, които ми зададе, не са толкова важни.“ Казвате: „Той е едно говедо.“ Ако професорът е говедо, ученикът какво е? Той, като стане професор, по същия начин постъпва, както и неговият професор. Защо казва говедо? Да ви кажа. Да кажем, професорът е един обущар, който му направил лоши обуща.
към беседата >>
Каквото и препятствие да имате, то е една възможност за ума ви.
Сега всичките мъчнотии в света не са нищо друго, освен една възможност. Всяка мъчнотия, която срещате в живота, е една възможност или за ума, или за сърцето, или за волята.
Каквото и препятствие да имате, то е една възможност за ума ви.
Каквото препятствие и да имате, то е една възможност за сърцето ви. Така е, ако разбирате закона. Ако не разбирате, мъчнотията ще остане мъчнотия.
към беседата >>
Въпросите, които ми зададе, не са толкова важни.“ Казвате: „Той е едно говедо.“ Ако професорът е говедо, ученикът какво е?
Разбирате ги философски, но може паметта ви да е слаба. Човек може да може да разсъждава философски, пък да има слаба памет. По някои въпроси нищо не иде наум. Трябва да знаете в себе си, че разбирате тази работа, но фактите не може да ги цитирате, забравяте ги и ако държите изпит, скъсват ви. Вие излизате отвън, не търсите причините в себе си, че не знаете, но казвате: „Професорът не трябваше да ме скъсва.
Въпросите, които ми зададе, не са толкова важни.“ Казвате: „Той е едно говедо.“ Ако професорът е говедо, ученикът какво е?
Той, като стане професор, по същия начин постъпва, както и неговият професор. Защо казва говедо? Да ви кажа. Да кажем, професорът е един обущар, който му направил лоши обуща. Щом е говедо, има рога.
към беседата >>
Каквото препятствие и да имате, то е една възможност за сърцето ви.
Сега всичките мъчнотии в света не са нищо друго, освен една възможност. Всяка мъчнотия, която срещате в живота, е една възможност или за ума, или за сърцето, или за волята. Каквото и препятствие да имате, то е една възможност за ума ви.
Каквото препятствие и да имате, то е една възможност за сърцето ви.
Така е, ако разбирате закона. Ако не разбирате, мъчнотията ще остане мъчнотия.
към беседата >>
Той, като стане професор, по същия начин постъпва, както и неговият професор.
Човек може да може да разсъждава философски, пък да има слаба памет. По някои въпроси нищо не иде наум. Трябва да знаете в себе си, че разбирате тази работа, но фактите не може да ги цитирате, забравяте ги и ако държите изпит, скъсват ви. Вие излизате отвън, не търсите причините в себе си, че не знаете, но казвате: „Професорът не трябваше да ме скъсва. Въпросите, които ми зададе, не са толкова важни.“ Казвате: „Той е едно говедо.“ Ако професорът е говедо, ученикът какво е?
Той, като стане професор, по същия начин постъпва, както и неговият професор.
Защо казва говедо? Да ви кажа. Да кажем, професорът е един обущар, който му направил лоши обуща. Щом е говедо, има рога. Значи професорът не трябваше да го пита по този въпрос.
към беседата >>
Така е, ако разбирате закона.
Сега всичките мъчнотии в света не са нищо друго, освен една възможност. Всяка мъчнотия, която срещате в живота, е една възможност или за ума, или за сърцето, или за волята. Каквото и препятствие да имате, то е една възможност за ума ви. Каквото препятствие и да имате, то е една възможност за сърцето ви.
Така е, ако разбирате закона.
Ако не разбирате, мъчнотията ще остане мъчнотия.
към беседата >>
Защо казва говедо?
По някои въпроси нищо не иде наум. Трябва да знаете в себе си, че разбирате тази работа, но фактите не може да ги цитирате, забравяте ги и ако държите изпит, скъсват ви. Вие излизате отвън, не търсите причините в себе си, че не знаете, но казвате: „Професорът не трябваше да ме скъсва. Въпросите, които ми зададе, не са толкова важни.“ Казвате: „Той е едно говедо.“ Ако професорът е говедо, ученикът какво е? Той, като стане професор, по същия начин постъпва, както и неговият професор.
Защо казва говедо?
Да ви кажа. Да кажем, професорът е един обущар, който му направил лоши обуща. Щом е говедо, има рога. Значи професорът не трябваше да го пита по този въпрос.
към беседата >>
Ако не разбирате, мъчнотията ще остане мъчнотия.
Сега всичките мъчнотии в света не са нищо друго, освен една възможност. Всяка мъчнотия, която срещате в живота, е една възможност или за ума, или за сърцето, или за волята. Каквото и препятствие да имате, то е една възможност за ума ви. Каквото препятствие и да имате, то е една възможност за сърцето ви. Така е, ако разбирате закона.
Ако не разбирате, мъчнотията ще остане мъчнотия.
към беседата >>
Да ви кажа.
Трябва да знаете в себе си, че разбирате тази работа, но фактите не може да ги цитирате, забравяте ги и ако държите изпит, скъсват ви. Вие излизате отвън, не търсите причините в себе си, че не знаете, но казвате: „Професорът не трябваше да ме скъсва. Въпросите, които ми зададе, не са толкова важни.“ Казвате: „Той е едно говедо.“ Ако професорът е говедо, ученикът какво е? Той, като стане професор, по същия начин постъпва, както и неговият професор. Защо казва говедо?
Да ви кажа.
Да кажем, професорът е един обущар, който му направил лоши обуща. Щом е говедо, има рога. Значи професорът не трябваше да го пита по този въпрос.
към беседата >>
Казвам, няма нещо в природата, което да спъне вашата еволюция, защото според законите на природата всичко онова, което тя е създала, има свое място и цел.
Казвам, няма нещо в природата, което да спъне вашата еволюция, защото според законите на природата всичко онова, което тя е създала, има свое място и цел.
Понеже вие сте един орган от нея, понеже тя ви е създала, тя ни най-малко не иска да ви спъне. Ако някой път ви коригира, тя коригира някои ваши отношения. Но като орган от нея тя постоянно ви съдейства да бъдете в здравословно състояние, понеже, ако мислите добре, ако чувствате добре, ако постъпвате добре, то е в неин интерес. Тъй щото, от гледището на природата, тя винаги иска да ви подигне, понеже то е в неин интерес. Ако вие ставате гениален, добре е за нея, а пък добре е и за вас.
към беседата >>
Да кажем, професорът е един обущар, който му направил лоши обуща.
Вие излизате отвън, не търсите причините в себе си, че не знаете, но казвате: „Професорът не трябваше да ме скъсва. Въпросите, които ми зададе, не са толкова важни.“ Казвате: „Той е едно говедо.“ Ако професорът е говедо, ученикът какво е? Той, като стане професор, по същия начин постъпва, както и неговият професор. Защо казва говедо? Да ви кажа.
Да кажем, професорът е един обущар, който му направил лоши обуща.
Щом е говедо, има рога. Значи професорът не трябваше да го пита по този въпрос.
към беседата >>
Понеже вие сте един орган от нея, понеже тя ви е създала, тя ни най-малко не иска да ви спъне.
Казвам, няма нещо в природата, което да спъне вашата еволюция, защото според законите на природата всичко онова, което тя е създала, има свое място и цел.
Понеже вие сте един орган от нея, понеже тя ви е създала, тя ни най-малко не иска да ви спъне.
Ако някой път ви коригира, тя коригира някои ваши отношения. Но като орган от нея тя постоянно ви съдейства да бъдете в здравословно състояние, понеже, ако мислите добре, ако чувствате добре, ако постъпвате добре, то е в неин интерес. Тъй щото, от гледището на природата, тя винаги иска да ви подигне, понеже то е в неин интерес. Ако вие ставате гениален, добре е за нея, а пък добре е и за вас. Пък туй, което не е добре за природата, не е добро и за вас.
към беседата >>
Щом е говедо, има рога.
Въпросите, които ми зададе, не са толкова важни.“ Казвате: „Той е едно говедо.“ Ако професорът е говедо, ученикът какво е? Той, като стане професор, по същия начин постъпва, както и неговият професор. Защо казва говедо? Да ви кажа. Да кажем, професорът е един обущар, който му направил лоши обуща.
Щом е говедо, има рога.
Значи професорът не трябваше да го пита по този въпрос.
към беседата >>
Ако някой път ви коригира, тя коригира някои ваши отношения.
Казвам, няма нещо в природата, което да спъне вашата еволюция, защото според законите на природата всичко онова, което тя е създала, има свое място и цел. Понеже вие сте един орган от нея, понеже тя ви е създала, тя ни най-малко не иска да ви спъне.
Ако някой път ви коригира, тя коригира някои ваши отношения.
Но като орган от нея тя постоянно ви съдейства да бъдете в здравословно състояние, понеже, ако мислите добре, ако чувствате добре, ако постъпвате добре, то е в неин интерес. Тъй щото, от гледището на природата, тя винаги иска да ви подигне, понеже то е в неин интерес. Ако вие ставате гениален, добре е за нея, а пък добре е и за вас. Пък туй, което не е добре за природата, не е добро и за вас. Туй, което е добро заради вас, добро е и за природата.
към беседата >>
Значи професорът не трябваше да го пита по този въпрос.
Той, като стане професор, по същия начин постъпва, както и неговият професор. Защо казва говедо? Да ви кажа. Да кажем, професорът е един обущар, който му направил лоши обуща. Щом е говедо, има рога.
Значи професорът не трябваше да го пита по този въпрос.
към беседата >>
Но като орган от нея тя постоянно ви съдейства да бъдете в здравословно състояние, понеже, ако мислите добре, ако чувствате добре, ако постъпвате добре, то е в неин интерес.
Казвам, няма нещо в природата, което да спъне вашата еволюция, защото според законите на природата всичко онова, което тя е създала, има свое място и цел. Понеже вие сте един орган от нея, понеже тя ви е създала, тя ни най-малко не иска да ви спъне. Ако някой път ви коригира, тя коригира някои ваши отношения.
Но като орган от нея тя постоянно ви съдейства да бъдете в здравословно състояние, понеже, ако мислите добре, ако чувствате добре, ако постъпвате добре, то е в неин интерес.
Тъй щото, от гледището на природата, тя винаги иска да ви подигне, понеже то е в неин интерес. Ако вие ставате гениален, добре е за нея, а пък добре е и за вас. Пък туй, което не е добре за природата, не е добро и за вас. Туй, което е добро заради вас, добро е и за природата. Вие искате да бъдете гениални, то е добре заради вас, значи добре и за природата.
към беседата >>
Аз може да ви попитам: в човешкия език кои думи дойдоха най-първо?
Аз може да ви попитам: в човешкия език кои думи дойдоха най-първо?
Отде започна човек? Със съществителните ли имена започна, с прилагателните, с местоименията, с глаголите или със съюзите? Съвременната наука разрешава този въпрос. Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите. Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните.
към беседата >>
Тъй щото, от гледището на природата, тя винаги иска да ви подигне, понеже то е в неин интерес.
Казвам, няма нещо в природата, което да спъне вашата еволюция, защото според законите на природата всичко онова, което тя е създала, има свое място и цел. Понеже вие сте един орган от нея, понеже тя ви е създала, тя ни най-малко не иска да ви спъне. Ако някой път ви коригира, тя коригира някои ваши отношения. Но като орган от нея тя постоянно ви съдейства да бъдете в здравословно състояние, понеже, ако мислите добре, ако чувствате добре, ако постъпвате добре, то е в неин интерес.
Тъй щото, от гледището на природата, тя винаги иска да ви подигне, понеже то е в неин интерес.
Ако вие ставате гениален, добре е за нея, а пък добре е и за вас. Пък туй, което не е добре за природата, не е добро и за вас. Туй, което е добро заради вас, добро е и за природата. Вие искате да бъдете гениални, то е добре заради вас, значи добре и за природата. Което не е добре заради нея, не е добре и за вас.
към беседата >>
Отде започна човек?
Аз може да ви попитам: в човешкия език кои думи дойдоха най-първо?
Отде започна човек?
Със съществителните ли имена започна, с прилагателните, с местоименията, с глаголите или със съюзите? Съвременната наука разрешава този въпрос. Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите. Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните. Не че те се създават.
към беседата >>
Ако вие ставате гениален, добре е за нея, а пък добре е и за вас.
Казвам, няма нещо в природата, което да спъне вашата еволюция, защото според законите на природата всичко онова, което тя е създала, има свое място и цел. Понеже вие сте един орган от нея, понеже тя ви е създала, тя ни най-малко не иска да ви спъне. Ако някой път ви коригира, тя коригира някои ваши отношения. Но като орган от нея тя постоянно ви съдейства да бъдете в здравословно състояние, понеже, ако мислите добре, ако чувствате добре, ако постъпвате добре, то е в неин интерес. Тъй щото, от гледището на природата, тя винаги иска да ви подигне, понеже то е в неин интерес.
Ако вие ставате гениален, добре е за нея, а пък добре е и за вас.
Пък туй, което не е добре за природата, не е добро и за вас. Туй, което е добро заради вас, добро е и за природата. Вие искате да бъдете гениални, то е добре заради вас, значи добре и за природата. Което не е добре заради нея, не е добре и за вас.
към беседата >>
Със съществителните ли имена започна, с прилагателните, с местоименията, с глаголите или със съюзите?
Аз може да ви попитам: в човешкия език кои думи дойдоха най-първо? Отде започна човек?
Със съществителните ли имена започна, с прилагателните, с местоименията, с глаголите или със съюзите?
Съвременната наука разрешава този въпрос. Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите. Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните. Не че те се създават. Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие.
към беседата >>
Пък туй, което не е добре за природата, не е добро и за вас.
Понеже вие сте един орган от нея, понеже тя ви е създала, тя ни най-малко не иска да ви спъне. Ако някой път ви коригира, тя коригира някои ваши отношения. Но като орган от нея тя постоянно ви съдейства да бъдете в здравословно състояние, понеже, ако мислите добре, ако чувствате добре, ако постъпвате добре, то е в неин интерес. Тъй щото, от гледището на природата, тя винаги иска да ви подигне, понеже то е в неин интерес. Ако вие ставате гениален, добре е за нея, а пък добре е и за вас.
Пък туй, което не е добре за природата, не е добро и за вас.
Туй, което е добро заради вас, добро е и за природата. Вие искате да бъдете гениални, то е добре заради вас, значи добре и за природата. Което не е добре заради нея, не е добре и за вас.
към беседата >>
Съвременната наука разрешава този въпрос.
Аз може да ви попитам: в човешкия език кои думи дойдоха най-първо? Отде започна човек? Със съществителните ли имена започна, с прилагателните, с местоименията, с глаголите или със съюзите?
Съвременната наука разрешава този въпрос.
Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите. Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните. Не че те се създават. Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие. Съюзите какво показват?
към беседата >>
Туй, което е добро заради вас, добро е и за природата.
Ако някой път ви коригира, тя коригира някои ваши отношения. Но като орган от нея тя постоянно ви съдейства да бъдете в здравословно състояние, понеже, ако мислите добре, ако чувствате добре, ако постъпвате добре, то е в неин интерес. Тъй щото, от гледището на природата, тя винаги иска да ви подигне, понеже то е в неин интерес. Ако вие ставате гениален, добре е за нея, а пък добре е и за вас. Пък туй, което не е добре за природата, не е добро и за вас.
Туй, което е добро заради вас, добро е и за природата.
Вие искате да бъдете гениални, то е добре заради вас, значи добре и за природата. Което не е добре заради нея, не е добре и за вас.
към беседата >>
Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите.
Аз може да ви попитам: в човешкия език кои думи дойдоха най-първо? Отде започна човек? Със съществителните ли имена започна, с прилагателните, с местоименията, с глаголите или със съюзите? Съвременната наука разрешава този въпрос.
Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите.
Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните. Не че те се създават. Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие. Съюзите какво показват? Глаголните форми показват някаква работа.
към беседата >>
Вие искате да бъдете гениални, то е добре заради вас, значи добре и за природата.
Но като орган от нея тя постоянно ви съдейства да бъдете в здравословно състояние, понеже, ако мислите добре, ако чувствате добре, ако постъпвате добре, то е в неин интерес. Тъй щото, от гледището на природата, тя винаги иска да ви подигне, понеже то е в неин интерес. Ако вие ставате гениален, добре е за нея, а пък добре е и за вас. Пък туй, което не е добре за природата, не е добро и за вас. Туй, което е добро заради вас, добро е и за природата.
Вие искате да бъдете гениални, то е добре заради вас, значи добре и за природата.
Което не е добре заради нея, не е добре и за вас.
към беседата >>
Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните.
Аз може да ви попитам: в човешкия език кои думи дойдоха най-първо? Отде започна човек? Със съществителните ли имена започна, с прилагателните, с местоименията, с глаголите или със съюзите? Съвременната наука разрешава този въпрос. Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите.
Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните.
Не че те се създават. Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие. Съюзите какво показват? Глаголните форми показват някаква работа. Какво показват съюзите?
към беседата >>
Което не е добре заради нея, не е добре и за вас.
Тъй щото, от гледището на природата, тя винаги иска да ви подигне, понеже то е в неин интерес. Ако вие ставате гениален, добре е за нея, а пък добре е и за вас. Пък туй, което не е добре за природата, не е добро и за вас. Туй, което е добро заради вас, добро е и за природата. Вие искате да бъдете гениални, то е добре заради вас, значи добре и за природата.
Което не е добре заради нея, не е добре и за вас.
към беседата >>
Не че те се създават.
Отде започна човек? Със съществителните ли имена започна, с прилагателните, с местоименията, с глаголите или със съюзите? Съвременната наука разрешава този въпрос. Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите. Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните.
Не че те се създават.
Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие. Съюзите какво показват? Глаголните форми показват някаква работа. Какво показват съюзите? Свързват. Какво показват прилагателните и местоименията?
към беседата >>
Та имате две мерки.
Та имате две мерки.
Туй, което не е добро за природата, не е добре и за вас. Туй, което е добро заради вас, добро е и за природата. Тъй щото изхождате от две гледища: туй, което не е добро за природата, да го знаете, не е добро и за вас; туй, което е добро заради вас, добро е и за природата.
към беседата >>
Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие.
Със съществителните ли имена започна, с прилагателните, с местоименията, с глаголите или със съюзите? Съвременната наука разрешава този въпрос. Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите. Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните. Не че те се създават.
Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие.
Съюзите какво показват? Глаголните форми показват някаква работа. Какво показват съюзите? Свързват. Какво показват прилагателните и местоименията? Значи личните чувства кога се явяват?
към беседата >>
Туй, което не е добро за природата, не е добре и за вас.
Та имате две мерки.
Туй, което не е добро за природата, не е добре и за вас.
Туй, което е добро заради вас, добро е и за природата. Тъй щото изхождате от две гледища: туй, което не е добро за природата, да го знаете, не е добро и за вас; туй, което е добро заради вас, добро е и за природата.
към беседата >>
Съюзите какво показват?
Съвременната наука разрешава този въпрос. Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите. Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните. Не че те се създават. Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие.
Съюзите какво показват?
Глаголните форми показват някаква работа. Какво показват съюзите? Свързват. Какво показват прилагателните и местоименията? Значи личните чувства кога се явяват? Царството на личните чувства са местоименията.
към беседата >>
Туй, което е добро заради вас, добро е и за природата.
Та имате две мерки. Туй, което не е добро за природата, не е добре и за вас.
Туй, което е добро заради вас, добро е и за природата.
Тъй щото изхождате от две гледища: туй, което не е добро за природата, да го знаете, не е добро и за вас; туй, което е добро заради вас, добро е и за природата.
към беседата >>
Глаголните форми показват някаква работа.
Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите. Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните. Не че те се създават. Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие. Съюзите какво показват?
Глаголните форми показват някаква работа.
Какво показват съюзите? Свързват. Какво показват прилагателните и местоименията? Значи личните чувства кога се явяват? Царството на личните чувства са местоименията. Казваш: „Аз, Стоян Пенджурски.
към беседата >>
Тъй щото изхождате от две гледища: туй, което не е добро за природата, да го знаете, не е добро и за вас; туй, което е добро заради вас, добро е и за природата.
Та имате две мерки. Туй, което не е добро за природата, не е добре и за вас. Туй, което е добро заради вас, добро е и за природата.
Тъй щото изхождате от две гледища: туй, което не е добро за природата, да го знаете, не е добро и за вас; туй, което е добро заради вас, добро е и за природата.
към беседата >>
Какво показват съюзите?
Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните. Не че те се създават. Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие. Съюзите какво показват? Глаголните форми показват някаква работа.
Какво показват съюзите?
Свързват. Какво показват прилагателните и местоименията? Значи личните чувства кога се явяват? Царството на личните чувства са местоименията. Казваш: „Аз, Стоян Пенджурски. Аз, Стоян Стоменков.
към беседата >>
Свързват. Какво показват прилагателните и местоименията?
Не че те се създават. Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие. Съюзите какво показват? Глаголните форми показват някаква работа. Какво показват съюзите?
Свързват. Какво показват прилагателните и местоименията?
Значи личните чувства кога се явяват? Царството на личните чувства са местоименията. Казваш: „Аз, Стоян Пенджурски. Аз, Стоян Стоменков. Аз съм професор по биология.
към беседата >>
Значи личните чувства кога се явяват?
Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие. Съюзите какво показват? Глаголните форми показват някаква работа. Какво показват съюзите? Свързват. Какво показват прилагателните и местоименията?
Значи личните чувства кога се явяват?
Царството на личните чувства са местоименията. Казваш: „Аз, Стоян Пенджурски. Аз, Стоян Стоменков. Аз съм професор по биология. Аз съм професор по астрономия.
към беседата >>
Царството на личните чувства са местоименията.
Съюзите какво показват? Глаголните форми показват някаква работа. Какво показват съюзите? Свързват. Какво показват прилагателните и местоименията? Значи личните чувства кога се явяват?
Царството на личните чувства са местоименията.
Казваш: „Аз, Стоян Пенджурски. Аз, Стоян Стоменков. Аз съм професор по биология. Аз съм професор по астрономия. Свършил съм богословие.
към беседата >>
Казваш: „Аз, Стоян Пенджурски.
Глаголните форми показват някаква работа. Какво показват съюзите? Свързват. Какво показват прилагателните и местоименията? Значи личните чувства кога се явяват? Царството на личните чувства са местоименията.
Казваш: „Аз, Стоян Пенджурски.
Аз, Стоян Стоменков. Аз съм професор по биология. Аз съм професор по астрономия. Свършил съм богословие. Аз, владиката.
към беседата >>
Аз, Стоян Стоменков.
Какво показват съюзите? Свързват. Какво показват прилагателните и местоименията? Значи личните чувства кога се явяват? Царството на личните чувства са местоименията. Казваш: „Аз, Стоян Пенджурски.
Аз, Стоян Стоменков.
Аз съм професор по биология. Аз съм професор по астрономия. Свършил съм богословие. Аз, владиката. Аз, князът.
към беседата >>
Аз съм професор по биология.
Свързват. Какво показват прилагателните и местоименията? Значи личните чувства кога се явяват? Царството на личните чувства са местоименията. Казваш: „Аз, Стоян Пенджурски. Аз, Стоян Стоменков.
Аз съм професор по биология.
Аз съм професор по астрономия. Свършил съм богословие. Аз, владиката. Аз, князът. Аз, царят.
към беседата >>
Аз съм професор по астрономия.
Значи личните чувства кога се явяват? Царството на личните чувства са местоименията. Казваш: „Аз, Стоян Пенджурски. Аз, Стоян Стоменков. Аз съм професор по биология.
Аз съм професор по астрономия.
Свършил съм богословие. Аз, владиката. Аз, князът. Аз, царят. Аз, бащата.
към беседата >>
Свършил съм богословие.
Царството на личните чувства са местоименията. Казваш: „Аз, Стоян Пенджурски. Аз, Стоян Стоменков. Аз съм професор по биология. Аз съм професор по астрономия.
Свършил съм богословие.
Аз, владиката. Аз, князът. Аз, царят. Аз, бащата. Аз, майката.
към беседата >>
Аз, владиката.
Казваш: „Аз, Стоян Пенджурски. Аз, Стоян Стоменков. Аз съм професор по биология. Аз съм професор по астрономия. Свършил съм богословие.
Аз, владиката.
Аз, князът. Аз, царят. Аз, бащата. Аз, майката. Аз, братът.
към беседата >>
Аз, князът.
Аз, Стоян Стоменков. Аз съм професор по биология. Аз съм професор по астрономия. Свършил съм богословие. Аз, владиката.
Аз, князът.
Аз, царят. Аз, бащата. Аз, майката. Аз, братът. Аз, сестрата.“ То са вече местоимения.
към беседата >>
Аз, царят.
Аз съм професор по биология. Аз съм професор по астрономия. Свършил съм богословие. Аз, владиката. Аз, князът.
Аз, царят.
Аз, бащата. Аз, майката. Аз, братът. Аз, сестрата.“ То са вече местоимения. Като дошли местоименията в света, те мислят да завладат света.
към беседата >>
Аз, бащата.
Аз съм професор по астрономия. Свършил съм богословие. Аз, владиката. Аз, князът. Аз, царят.
Аз, бащата.
Аз, майката. Аз, братът. Аз, сестрата.“ То са вече местоимения. Като дошли местоименията в света, те мислят да завладат света. След местоименията са дошли съществителните.
към беседата >>
Аз, майката.
Свършил съм богословие. Аз, владиката. Аз, князът. Аз, царят. Аз, бащата.
Аз, майката.
Аз, братът. Аз, сестрата.“ То са вече местоимения. Като дошли местоименията в света, те мислят да завладат света. След местоименията са дошли съществителните. Може ли да си въобразите кога дойдоха съюзите в света?
към беседата >>
Аз, братът.
Аз, владиката. Аз, князът. Аз, царят. Аз, бащата. Аз, майката.
Аз, братът.
Аз, сестрата.“ То са вече местоимения. Като дошли местоименията в света, те мислят да завладат света. След местоименията са дошли съществителните. Може ли да си въобразите кога дойдоха съюзите в света? Когато дойдоха глаголите в света, започна да работи.
към беседата >>
Аз, сестрата.“ То са вече местоимения.
Аз, князът. Аз, царят. Аз, бащата. Аз, майката. Аз, братът.
Аз, сестрата.“ То са вече местоимения.
Като дошли местоименията в света, те мислят да завладат света. След местоименията са дошли съществителните. Може ли да си въобразите кога дойдоха съюзите в света? Когато дойдоха глаголите в света, започна да работи. Когато дойдоха прилагателните в света, хората започнаха да се събират един с друг, да се прилагат, хващат се.
към беседата >>
Като дошли местоименията в света, те мислят да завладат света.
Аз, царят. Аз, бащата. Аз, майката. Аз, братът. Аз, сестрата.“ То са вече местоимения.
Като дошли местоименията в света, те мислят да завладат света.
След местоименията са дошли съществителните. Може ли да си въобразите кога дойдоха съюзите в света? Когато дойдоха глаголите в света, започна да работи. Когато дойдоха прилагателните в света, хората започнаха да се събират един с друг, да се прилагат, хващат се. Като дойдоха местоименията в света, хората се индивидуализираха.
към беседата >>
След местоименията са дошли съществителните.
Аз, бащата. Аз, майката. Аз, братът. Аз, сестрата.“ То са вече местоимения. Като дошли местоименията в света, те мислят да завладат света.
След местоименията са дошли съществителните.
Може ли да си въобразите кога дойдоха съюзите в света? Когато дойдоха глаголите в света, започна да работи. Когато дойдоха прилагателните в света, хората започнаха да се събират един с друг, да се прилагат, хващат се. Като дойдоха местоименията в света, хората се индивидуализираха. Казват: „Аз, аз.“ След това дойдоха съществителните имена.
към беседата >>
Ако ви зададат една тема: „Здравословни и болезнени състояния“, как бихте развили темата си?
Ако ви зададат една тема: „Здравословни и болезнени състояния“, как бихте развили темата си?
Щастието и нещастието на човека произтичат от здравословното и болезненото състояние. Да кажем, някой път вие сте неразположени. Това се дължи на едно болезнено състояние. Весели сте. Това се дължи на здравословното състояние.
към беседата >>
Може ли да си въобразите кога дойдоха съюзите в света?
Аз, майката. Аз, братът. Аз, сестрата.“ То са вече местоимения. Като дошли местоименията в света, те мислят да завладат света. След местоименията са дошли съществителните.
Може ли да си въобразите кога дойдоха съюзите в света?
Когато дойдоха глаголите в света, започна да работи. Когато дойдоха прилагателните в света, хората започнаха да се събират един с друг, да се прилагат, хващат се. Като дойдоха местоименията в света, хората се индивидуализираха. Казват: „Аз, аз.“ След това дойдоха съществителните имена. Какво ще дойде след съществителните?
към беседата >>
Щастието и нещастието на човека произтичат от здравословното и болезненото състояние.
Ако ви зададат една тема: „Здравословни и болезнени състояния“, как бихте развили темата си?
Щастието и нещастието на човека произтичат от здравословното и болезненото състояние.
Да кажем, някой път вие сте неразположени. Това се дължи на едно болезнено състояние. Весели сте. Това се дължи на здравословното състояние. Още е неопределено що е здравословното състояние.
към беседата >>
Когато дойдоха глаголите в света, започна да работи.
Аз, братът. Аз, сестрата.“ То са вече местоимения. Като дошли местоименията в света, те мислят да завладат света. След местоименията са дошли съществителните. Може ли да си въобразите кога дойдоха съюзите в света?
Когато дойдоха глаголите в света, започна да работи.
Когато дойдоха прилагателните в света, хората започнаха да се събират един с друг, да се прилагат, хващат се. Като дойдоха местоименията в света, хората се индивидуализираха. Казват: „Аз, аз.“ След това дойдоха съществителните имена. Какво ще дойде след съществителните? Да оставим този въпрос, нека да остане неразрешен.
към беседата >>
Да кажем, някой път вие сте неразположени.
Ако ви зададат една тема: „Здравословни и болезнени състояния“, как бихте развили темата си? Щастието и нещастието на човека произтичат от здравословното и болезненото състояние.
Да кажем, някой път вие сте неразположени.
Това се дължи на едно болезнено състояние. Весели сте. Това се дължи на здравословното състояние. Още е неопределено що е здравословното състояние. По какво се отличава здравословното състояние?
към беседата >>
Когато дойдоха прилагателните в света, хората започнаха да се събират един с друг, да се прилагат, хващат се.
Аз, сестрата.“ То са вече местоимения. Като дошли местоименията в света, те мислят да завладат света. След местоименията са дошли съществителните. Може ли да си въобразите кога дойдоха съюзите в света? Когато дойдоха глаголите в света, започна да работи.
Когато дойдоха прилагателните в света, хората започнаха да се събират един с друг, да се прилагат, хващат се.
Като дойдоха местоименията в света, хората се индивидуализираха. Казват: „Аз, аз.“ След това дойдоха съществителните имена. Какво ще дойде след съществителните? Да оставим този въпрос, нека да остане неразрешен. Съществителните имена се родиха в света, за да възпитат личните чувства.
към беседата >>
Това се дължи на едно болезнено състояние.
Ако ви зададат една тема: „Здравословни и болезнени състояния“, как бихте развили темата си? Щастието и нещастието на човека произтичат от здравословното и болезненото състояние. Да кажем, някой път вие сте неразположени.
Това се дължи на едно болезнено състояние.
Весели сте. Това се дължи на здравословното състояние. Още е неопределено що е здравословното състояние. По какво се отличава здравословното състояние? Здравословното състояние е добре организирано, нездравословното състояние е зле организирано.
към беседата >>
Като дойдоха местоименията в света, хората се индивидуализираха.
Като дошли местоименията в света, те мислят да завладат света. След местоименията са дошли съществителните. Може ли да си въобразите кога дойдоха съюзите в света? Когато дойдоха глаголите в света, започна да работи. Когато дойдоха прилагателните в света, хората започнаха да се събират един с друг, да се прилагат, хващат се.
Като дойдоха местоименията в света, хората се индивидуализираха.
Казват: „Аз, аз.“ След това дойдоха съществителните имена. Какво ще дойде след съществителните? Да оставим този въпрос, нека да остане неразрешен. Съществителните имена се родиха в света, за да възпитат личните чувства. Златото какво име е?
към беседата >>
Весели сте.
Ако ви зададат една тема: „Здравословни и болезнени състояния“, как бихте развили темата си? Щастието и нещастието на човека произтичат от здравословното и болезненото състояние. Да кажем, някой път вие сте неразположени. Това се дължи на едно болезнено състояние.
Весели сте.
Това се дължи на здравословното състояние. Още е неопределено що е здравословното състояние. По какво се отличава здравословното състояние? Здравословното състояние е добре организирано, нездравословното състояние е зле организирано. Казват: той е здрав човек.
към беседата >>
Казват: „Аз, аз.“ След това дойдоха съществителните имена.
След местоименията са дошли съществителните. Може ли да си въобразите кога дойдоха съюзите в света? Когато дойдоха глаголите в света, започна да работи. Когато дойдоха прилагателните в света, хората започнаха да се събират един с друг, да се прилагат, хващат се. Като дойдоха местоименията в света, хората се индивидуализираха.
Казват: „Аз, аз.“ След това дойдоха съществителните имена.
Какво ще дойде след съществителните? Да оставим този въпрос, нека да остане неразрешен. Съществителните имена се родиха в света, за да възпитат личните чувства. Златото какво име е? Съществително. Значи ти си неумолим съдия, съдиш много строго, осъждаш един човек на двайсет години затвор.
към беседата >>
Това се дължи на здравословното състояние.
Ако ви зададат една тема: „Здравословни и болезнени състояния“, как бихте развили темата си? Щастието и нещастието на човека произтичат от здравословното и болезненото състояние. Да кажем, някой път вие сте неразположени. Това се дължи на едно болезнено състояние. Весели сте.
Това се дължи на здравословното състояние.
Още е неопределено що е здравословното състояние. По какво се отличава здравословното състояние? Здравословното състояние е добре организирано, нездравословното състояние е зле организирано. Казват: той е здрав човек. Стомахът му е здрав, добре смила храната.
към беседата >>
Какво ще дойде след съществителните?
Може ли да си въобразите кога дойдоха съюзите в света? Когато дойдоха глаголите в света, започна да работи. Когато дойдоха прилагателните в света, хората започнаха да се събират един с друг, да се прилагат, хващат се. Като дойдоха местоименията в света, хората се индивидуализираха. Казват: „Аз, аз.“ След това дойдоха съществителните имена.
Какво ще дойде след съществителните?
Да оставим този въпрос, нека да остане неразрешен. Съществителните имена се родиха в света, за да възпитат личните чувства. Златото какво име е? Съществително. Значи ти си неумолим съдия, съдиш много строго, осъждаш един човек на двайсет години затвор.
към беседата >>
Още е неопределено що е здравословното състояние.
Щастието и нещастието на човека произтичат от здравословното и болезненото състояние. Да кажем, някой път вие сте неразположени. Това се дължи на едно болезнено състояние. Весели сте. Това се дължи на здравословното състояние.
Още е неопределено що е здравословното състояние.
По какво се отличава здравословното състояние? Здравословното състояние е добре организирано, нездравословното състояние е зле организирано. Казват: той е здрав човек. Стомахът му е здрав, добре смила храната. Когато стомахът добре свършва работата си, човек не боледува.
към беседата >>
Да оставим този въпрос, нека да остане неразрешен.
Когато дойдоха глаголите в света, започна да работи. Когато дойдоха прилагателните в света, хората започнаха да се събират един с друг, да се прилагат, хващат се. Като дойдоха местоименията в света, хората се индивидуализираха. Казват: „Аз, аз.“ След това дойдоха съществителните имена. Какво ще дойде след съществителните?
Да оставим този въпрос, нека да остане неразрешен.
Съществителните имена се родиха в света, за да възпитат личните чувства. Златото какво име е? Съществително. Значи ти си неумолим съдия, съдиш много строго, осъждаш един човек на двайсет години затвор.
към беседата >>
По какво се отличава здравословното състояние?
Да кажем, някой път вие сте неразположени. Това се дължи на едно болезнено състояние. Весели сте. Това се дължи на здравословното състояние. Още е неопределено що е здравословното състояние.
По какво се отличава здравословното състояние?
Здравословното състояние е добре организирано, нездравословното състояние е зле организирано. Казват: той е здрав човек. Стомахът му е здрав, добре смила храната. Когато стомахът добре свършва работата си, човек не боледува. Когато стомахът, като някой невежа, през куп за грош свършва работата си, явяват се нездравословни състояния.
към беседата >>
Съществителните имена се родиха в света, за да възпитат личните чувства.
Когато дойдоха прилагателните в света, хората започнаха да се събират един с друг, да се прилагат, хващат се. Като дойдоха местоименията в света, хората се индивидуализираха. Казват: „Аз, аз.“ След това дойдоха съществителните имена. Какво ще дойде след съществителните? Да оставим този въпрос, нека да остане неразрешен.
Съществителните имена се родиха в света, за да възпитат личните чувства.
Златото какво име е? Съществително. Значи ти си неумолим съдия, съдиш много строго, осъждаш един човек на двайсет години затвор.
към беседата >>
Здравословното състояние е добре организирано, нездравословното състояние е зле организирано.
Това се дължи на едно болезнено състояние. Весели сте. Това се дължи на здравословното състояние. Още е неопределено що е здравословното състояние. По какво се отличава здравословното състояние?
Здравословното състояние е добре организирано, нездравословното състояние е зле организирано.
Казват: той е здрав човек. Стомахът му е здрав, добре смила храната. Когато стомахът добре свършва работата си, човек не боледува. Когато стомахът, като някой невежа, през куп за грош свършва работата си, явяват се нездравословни състояния. Мисълта може да бъде здравословна и нездравословна.
към беседата >>
Златото какво име е?
Като дойдоха местоименията в света, хората се индивидуализираха. Казват: „Аз, аз.“ След това дойдоха съществителните имена. Какво ще дойде след съществителните? Да оставим този въпрос, нека да остане неразрешен. Съществителните имена се родиха в света, за да възпитат личните чувства.
Златото какво име е?
Съществително. Значи ти си неумолим съдия, съдиш много строго, осъждаш един човек на двайсет години затвор.
към беседата >>
Казват: той е здрав човек.
Весели сте. Това се дължи на здравословното състояние. Още е неопределено що е здравословното състояние. По какво се отличава здравословното състояние? Здравословното състояние е добре организирано, нездравословното състояние е зле организирано.
Казват: той е здрав човек.
Стомахът му е здрав, добре смила храната. Когато стомахът добре свършва работата си, човек не боледува. Когато стомахът, като някой невежа, през куп за грош свършва работата си, явяват се нездравословни състояния. Мисълта може да бъде здравословна и нездравословна. Вие искате да бъдете здрави.
към беседата >>
Съществително. Значи ти си неумолим съдия, съдиш много строго, осъждаш един човек на двайсет години затвор.
Казват: „Аз, аз.“ След това дойдоха съществителните имена. Какво ще дойде след съществителните? Да оставим този въпрос, нека да остане неразрешен. Съществителните имена се родиха в света, за да възпитат личните чувства. Златото какво име е?
Съществително. Значи ти си неумолим съдия, съдиш много строго, осъждаш един човек на двайсет години затвор.
към беседата >>
Стомахът му е здрав, добре смила храната.
Това се дължи на здравословното състояние. Още е неопределено що е здравословното състояние. По какво се отличава здравословното състояние? Здравословното състояние е добре организирано, нездравословното състояние е зле организирано. Казват: той е здрав човек.
Стомахът му е здрав, добре смила храната.
Когато стомахът добре свършва работата си, човек не боледува. Когато стомахът, като някой невежа, през куп за грош свършва работата си, явяват се нездравословни състояния. Мисълта може да бъде здравословна и нездравословна. Вие искате да бъдете здрави. Здравето почива върху закони, които се обуславят от хигиеничните условия.
към беседата >>
Тогава вие се намирате в положението на двама турци, които били доведени да ги съдят в мировото съдилище.
Тогава вие се намирате в положението на двама турци, които били доведени да ги съдят в мировото съдилище.
Понеже съдията бил много строг, отива единият и казва: „Погрешка направих. Да ме не осъждаш много строго, да приложиш най-малкия закон, да ми туриш малко наказание. За туй малко наказание аз ти давам една лира. Като ти кажа, на лицето да ме гледаш, ти ще си спомниш.“ Дава му една златна лира. Казва: „Много добре, ще те имам предвид.“ Иде другият, казва: „Господин съдия, ти да бъдеш внимателен.“ Дава му две лири.
към беседата >>
Когато стомахът добре свършва работата си, човек не боледува.
Още е неопределено що е здравословното състояние. По какво се отличава здравословното състояние? Здравословното състояние е добре организирано, нездравословното състояние е зле организирано. Казват: той е здрав човек. Стомахът му е здрав, добре смила храната.
Когато стомахът добре свършва работата си, човек не боледува.
Когато стомахът, като някой невежа, през куп за грош свършва работата си, явяват се нездравословни състояния. Мисълта може да бъде здравословна и нездравословна. Вие искате да бъдете здрави. Здравето почива върху закони, които се обуславят от хигиеничните условия. Какво се разбира под хигиенични условия?
към беседата >>
Понеже съдията бил много строг, отива единият и казва: „Погрешка направих.
Тогава вие се намирате в положението на двама турци, които били доведени да ги съдят в мировото съдилище.
Понеже съдията бил много строг, отива единият и казва: „Погрешка направих.
Да ме не осъждаш много строго, да приложиш най-малкия закон, да ми туриш малко наказание. За туй малко наказание аз ти давам една лира. Като ти кажа, на лицето да ме гледаш, ти ще си спомниш.“ Дава му една златна лира. Казва: „Много добре, ще те имам предвид.“ Иде другият, казва: „Господин съдия, ти да бъдеш внимателен.“ Дава му две лири. И той иска да гледа на неговото лице.
към беседата >>
Когато стомахът, като някой невежа, през куп за грош свършва работата си, явяват се нездравословни състояния.
По какво се отличава здравословното състояние? Здравословното състояние е добре организирано, нездравословното състояние е зле организирано. Казват: той е здрав човек. Стомахът му е здрав, добре смила храната. Когато стомахът добре свършва работата си, човек не боледува.
Когато стомахът, като някой невежа, през куп за грош свършва работата си, явяват се нездравословни състояния.
Мисълта може да бъде здравословна и нездравословна. Вие искате да бъдете здрави. Здравето почива върху закони, които се обуславят от хигиеничните условия. Какво се разбира под хигиенични условия? Под думите хигиенични условия се разбира: въздухът, в който живеете, трябва да бъде чист; водата, която пиете, трябва да бъде чиста; храната, която ядете, трябва да бъде чиста.
към беседата >>
Да ме не осъждаш много строго, да приложиш най-малкия закон, да ми туриш малко наказание.
Тогава вие се намирате в положението на двама турци, които били доведени да ги съдят в мировото съдилище. Понеже съдията бил много строг, отива единият и казва: „Погрешка направих.
Да ме не осъждаш много строго, да приложиш най-малкия закон, да ми туриш малко наказание.
За туй малко наказание аз ти давам една лира. Като ти кажа, на лицето да ме гледаш, ти ще си спомниш.“ Дава му една златна лира. Казва: „Много добре, ще те имам предвид.“ Иде другият, казва: „Господин съдия, ти да бъдеш внимателен.“ Дава му две лири. И той иска да гледа на неговото лице. Като се съдят, иде първият и казва: „Господин съдия, гледай на лицето ми.“ Но дошъл и онзи, който дал две лири, че съдията му казва: „Какво да правя с онзи с двете лица?
към беседата >>
Мисълта може да бъде здравословна и нездравословна.
Здравословното състояние е добре организирано, нездравословното състояние е зле организирано. Казват: той е здрав човек. Стомахът му е здрав, добре смила храната. Когато стомахът добре свършва работата си, човек не боледува. Когато стомахът, като някой невежа, през куп за грош свършва работата си, явяват се нездравословни състояния.
Мисълта може да бъде здравословна и нездравословна.
Вие искате да бъдете здрави. Здравето почива върху закони, които се обуславят от хигиеничните условия. Какво се разбира под хигиенични условия? Под думите хигиенични условия се разбира: въздухът, в който живеете, трябва да бъде чист; водата, която пиете, трябва да бъде чиста; храната, която ядете, трябва да бъде чиста. При това трябва да разбирате здравословното състояние на светлината, как да приемате светлината.
към беседата >>
За туй малко наказание аз ти давам една лира.
Тогава вие се намирате в положението на двама турци, които били доведени да ги съдят в мировото съдилище. Понеже съдията бил много строг, отива единият и казва: „Погрешка направих. Да ме не осъждаш много строго, да приложиш най-малкия закон, да ми туриш малко наказание.
За туй малко наказание аз ти давам една лира.
Като ти кажа, на лицето да ме гледаш, ти ще си спомниш.“ Дава му една златна лира. Казва: „Много добре, ще те имам предвид.“ Иде другият, казва: „Господин съдия, ти да бъдеш внимателен.“ Дава му две лири. И той иска да гледа на неговото лице. Като се съдят, иде първият и казва: „Господин съдия, гледай на лицето ми.“ Но дошъл и онзи, който дал две лири, че съдията му казва: „Какво да правя с онзи с двете лица? “ В чия полза трябва да реши делото?
към беседата >>
Вие искате да бъдете здрави.
Казват: той е здрав човек. Стомахът му е здрав, добре смила храната. Когато стомахът добре свършва работата си, човек не боледува. Когато стомахът, като някой невежа, през куп за грош свършва работата си, явяват се нездравословни състояния. Мисълта може да бъде здравословна и нездравословна.
Вие искате да бъдете здрави.
Здравето почива върху закони, които се обуславят от хигиеничните условия. Какво се разбира под хигиенични условия? Под думите хигиенични условия се разбира: въздухът, в който живеете, трябва да бъде чист; водата, която пиете, трябва да бъде чиста; храната, която ядете, трябва да бъде чиста. При това трябва да разбирате здравословното състояние на светлината, как да приемате светлината. Някои същества се плашат от светлината като от чума.
към беседата >>
Като ти кажа, на лицето да ме гледаш, ти ще си спомниш.“ Дава му една златна лира.
Тогава вие се намирате в положението на двама турци, които били доведени да ги съдят в мировото съдилище. Понеже съдията бил много строг, отива единият и казва: „Погрешка направих. Да ме не осъждаш много строго, да приложиш най-малкия закон, да ми туриш малко наказание. За туй малко наказание аз ти давам една лира.
Като ти кажа, на лицето да ме гледаш, ти ще си спомниш.“ Дава му една златна лира.
Казва: „Много добре, ще те имам предвид.“ Иде другият, казва: „Господин съдия, ти да бъдеш внимателен.“ Дава му две лири. И той иска да гледа на неговото лице. Като се съдят, иде първият и казва: „Господин съдия, гледай на лицето ми.“ Но дошъл и онзи, който дал две лири, че съдията му казва: „Какво да правя с онзи с двете лица? “ В чия полза трябва да реши делото? Единият – с едно лице, другият – с две лица, че съдията се чуди онзи с двете лица какво да го прави.
към беседата >>
Здравето почива върху закони, които се обуславят от хигиеничните условия.
Стомахът му е здрав, добре смила храната. Когато стомахът добре свършва работата си, човек не боледува. Когато стомахът, като някой невежа, през куп за грош свършва работата си, явяват се нездравословни състояния. Мисълта може да бъде здравословна и нездравословна. Вие искате да бъдете здрави.
Здравето почива върху закони, които се обуславят от хигиеничните условия.
Какво се разбира под хигиенични условия? Под думите хигиенични условия се разбира: въздухът, в който живеете, трябва да бъде чист; водата, която пиете, трябва да бъде чиста; храната, която ядете, трябва да бъде чиста. При това трябва да разбирате здравословното състояние на светлината, как да приемате светлината. Някои същества се плашат от светлината като от чума. Ако човек се плаши от светлината, той се намира в едно болезнено състояние, което не е организирано.
към беседата >>
Казва: „Много добре, ще те имам предвид.“ Иде другият, казва: „Господин съдия, ти да бъдеш внимателен.“ Дава му две лири.
Тогава вие се намирате в положението на двама турци, които били доведени да ги съдят в мировото съдилище. Понеже съдията бил много строг, отива единият и казва: „Погрешка направих. Да ме не осъждаш много строго, да приложиш най-малкия закон, да ми туриш малко наказание. За туй малко наказание аз ти давам една лира. Като ти кажа, на лицето да ме гледаш, ти ще си спомниш.“ Дава му една златна лира.
Казва: „Много добре, ще те имам предвид.“ Иде другият, казва: „Господин съдия, ти да бъдеш внимателен.“ Дава му две лири.
И той иска да гледа на неговото лице. Като се съдят, иде първият и казва: „Господин съдия, гледай на лицето ми.“ Но дошъл и онзи, който дал две лири, че съдията му казва: „Какво да правя с онзи с двете лица? “ В чия полза трябва да реши делото? Единият – с едно лице, другият – с две лица, че съдията се чуди онзи с двете лица какво да го прави. Морално е първото лице, което подкупва.
към беседата >>
Какво се разбира под хигиенични условия?
Когато стомахът добре свършва работата си, човек не боледува. Когато стомахът, като някой невежа, през куп за грош свършва работата си, явяват се нездравословни състояния. Мисълта може да бъде здравословна и нездравословна. Вие искате да бъдете здрави. Здравето почива върху закони, които се обуславят от хигиеничните условия.
Какво се разбира под хигиенични условия?
Под думите хигиенични условия се разбира: въздухът, в който живеете, трябва да бъде чист; водата, която пиете, трябва да бъде чиста; храната, която ядете, трябва да бъде чиста. При това трябва да разбирате здравословното състояние на светлината, как да приемате светлината. Някои същества се плашат от светлината като от чума. Ако човек се плаши от светлината, той се намира в едно болезнено състояние, което не е организирано.
към беседата >>
И той иска да гледа на неговото лице.
Понеже съдията бил много строг, отива единият и казва: „Погрешка направих. Да ме не осъждаш много строго, да приложиш най-малкия закон, да ми туриш малко наказание. За туй малко наказание аз ти давам една лира. Като ти кажа, на лицето да ме гледаш, ти ще си спомниш.“ Дава му една златна лира. Казва: „Много добре, ще те имам предвид.“ Иде другият, казва: „Господин съдия, ти да бъдеш внимателен.“ Дава му две лири.
И той иска да гледа на неговото лице.
Като се съдят, иде първият и казва: „Господин съдия, гледай на лицето ми.“ Но дошъл и онзи, който дал две лири, че съдията му казва: „Какво да правя с онзи с двете лица? “ В чия полза трябва да реши делото? Единият – с едно лице, другият – с две лица, че съдията се чуди онзи с двете лица какво да го прави. Морално е първото лице, което подкупва. Неморално е второто лице, което подкупва.
към беседата >>
Под думите хигиенични условия се разбира: въздухът, в който живеете, трябва да бъде чист; водата, която пиете, трябва да бъде чиста; храната, която ядете, трябва да бъде чиста.
Когато стомахът, като някой невежа, през куп за грош свършва работата си, явяват се нездравословни състояния. Мисълта може да бъде здравословна и нездравословна. Вие искате да бъдете здрави. Здравето почива върху закони, които се обуславят от хигиеничните условия. Какво се разбира под хигиенични условия?
Под думите хигиенични условия се разбира: въздухът, в който живеете, трябва да бъде чист; водата, която пиете, трябва да бъде чиста; храната, която ядете, трябва да бъде чиста.
При това трябва да разбирате здравословното състояние на светлината, как да приемате светлината. Някои същества се плашат от светлината като от чума. Ако човек се плаши от светлината, той се намира в едно болезнено състояние, което не е организирано.
към беседата >>
Като се съдят, иде първият и казва: „Господин съдия, гледай на лицето ми.“ Но дошъл и онзи, който дал две лири, че съдията му казва: „Какво да правя с онзи с двете лица?
Да ме не осъждаш много строго, да приложиш най-малкия закон, да ми туриш малко наказание. За туй малко наказание аз ти давам една лира. Като ти кажа, на лицето да ме гледаш, ти ще си спомниш.“ Дава му една златна лира. Казва: „Много добре, ще те имам предвид.“ Иде другият, казва: „Господин съдия, ти да бъдеш внимателен.“ Дава му две лири. И той иска да гледа на неговото лице.
Като се съдят, иде първият и казва: „Господин съдия, гледай на лицето ми.“ Но дошъл и онзи, който дал две лири, че съдията му казва: „Какво да правя с онзи с двете лица?
“ В чия полза трябва да реши делото? Единият – с едно лице, другият – с две лица, че съдията се чуди онзи с двете лица какво да го прави. Морално е първото лице, което подкупва. Неморално е второто лице, което подкупва. На кое лице трябва да обърнете внимание?
към беседата >>
При това трябва да разбирате здравословното състояние на светлината, как да приемате светлината.
Мисълта може да бъде здравословна и нездравословна. Вие искате да бъдете здрави. Здравето почива върху закони, които се обуславят от хигиеничните условия. Какво се разбира под хигиенични условия? Под думите хигиенични условия се разбира: въздухът, в който живеете, трябва да бъде чист; водата, която пиете, трябва да бъде чиста; храната, която ядете, трябва да бъде чиста.
При това трябва да разбирате здравословното състояние на светлината, как да приемате светлината.
Някои същества се плашат от светлината като от чума. Ако човек се плаши от светлината, той се намира в едно болезнено състояние, което не е организирано.
към беседата >>
“ В чия полза трябва да реши делото?
За туй малко наказание аз ти давам една лира. Като ти кажа, на лицето да ме гледаш, ти ще си спомниш.“ Дава му една златна лира. Казва: „Много добре, ще те имам предвид.“ Иде другият, казва: „Господин съдия, ти да бъдеш внимателен.“ Дава му две лири. И той иска да гледа на неговото лице. Като се съдят, иде първият и казва: „Господин съдия, гледай на лицето ми.“ Но дошъл и онзи, който дал две лири, че съдията му казва: „Какво да правя с онзи с двете лица?
“ В чия полза трябва да реши делото?
Единият – с едно лице, другият – с две лица, че съдията се чуди онзи с двете лица какво да го прави. Морално е първото лице, което подкупва. Неморално е второто лице, което подкупва. На кое лице трябва да обърнете внимание?
към беседата >>
Някои същества се плашат от светлината като от чума.
Вие искате да бъдете здрави. Здравето почива върху закони, които се обуславят от хигиеничните условия. Какво се разбира под хигиенични условия? Под думите хигиенични условия се разбира: въздухът, в който живеете, трябва да бъде чист; водата, която пиете, трябва да бъде чиста; храната, която ядете, трябва да бъде чиста. При това трябва да разбирате здравословното състояние на светлината, как да приемате светлината.
Някои същества се плашат от светлината като от чума.
Ако човек се плаши от светлината, той се намира в едно болезнено състояние, което не е организирано.
към беседата >>
Единият – с едно лице, другият – с две лица, че съдията се чуди онзи с двете лица какво да го прави.
Като ти кажа, на лицето да ме гледаш, ти ще си спомниш.“ Дава му една златна лира. Казва: „Много добре, ще те имам предвид.“ Иде другият, казва: „Господин съдия, ти да бъдеш внимателен.“ Дава му две лири. И той иска да гледа на неговото лице. Като се съдят, иде първият и казва: „Господин съдия, гледай на лицето ми.“ Но дошъл и онзи, който дал две лири, че съдията му казва: „Какво да правя с онзи с двете лица? “ В чия полза трябва да реши делото?
Единият – с едно лице, другият – с две лица, че съдията се чуди онзи с двете лица какво да го прави.
Морално е първото лице, което подкупва. Неморално е второто лице, което подкупва. На кое лице трябва да обърнете внимание?
към беседата >>
Ако човек се плаши от светлината, той се намира в едно болезнено състояние, което не е организирано.
Здравето почива върху закони, които се обуславят от хигиеничните условия. Какво се разбира под хигиенични условия? Под думите хигиенични условия се разбира: въздухът, в който живеете, трябва да бъде чист; водата, която пиете, трябва да бъде чиста; храната, която ядете, трябва да бъде чиста. При това трябва да разбирате здравословното състояние на светлината, как да приемате светлината. Някои същества се плашат от светлината като от чума.
Ако човек се плаши от светлината, той се намира в едно болезнено състояние, което не е организирано.
към беседата >>
Морално е първото лице, което подкупва.
Казва: „Много добре, ще те имам предвид.“ Иде другият, казва: „Господин съдия, ти да бъдеш внимателен.“ Дава му две лири. И той иска да гледа на неговото лице. Като се съдят, иде първият и казва: „Господин съдия, гледай на лицето ми.“ Но дошъл и онзи, който дал две лири, че съдията му казва: „Какво да правя с онзи с двете лица? “ В чия полза трябва да реши делото? Единият – с едно лице, другият – с две лица, че съдията се чуди онзи с двете лица какво да го прави.
Морално е първото лице, което подкупва.
Неморално е второто лице, което подкупва. На кое лице трябва да обърнете внимание?
към беседата >>
Някой път казват, че човек е роден такъв.
Някой път казват, че човек е роден такъв.
Всеки човек, който е роден, както и да е роден, може да изправи своето състояние, в което живее. Пък и най-добрите състояния може да се разстроят.
към беседата >>
Неморално е второто лице, което подкупва.
И той иска да гледа на неговото лице. Като се съдят, иде първият и казва: „Господин съдия, гледай на лицето ми.“ Но дошъл и онзи, който дал две лири, че съдията му казва: „Какво да правя с онзи с двете лица? “ В чия полза трябва да реши делото? Единият – с едно лице, другият – с две лица, че съдията се чуди онзи с двете лица какво да го прави. Морално е първото лице, което подкупва.
Неморално е второто лице, което подкупва.
На кое лице трябва да обърнете внимание?
към беседата >>
Всеки човек, който е роден, както и да е роден, може да изправи своето състояние, в което живее.
Някой път казват, че човек е роден такъв.
Всеки човек, който е роден, както и да е роден, може да изправи своето състояние, в което живее.
Пък и най-добрите състояния може да се разстроят.
към беседата >>
На кое лице трябва да обърнете внимание?
Като се съдят, иде първият и казва: „Господин съдия, гледай на лицето ми.“ Но дошъл и онзи, който дал две лири, че съдията му казва: „Какво да правя с онзи с двете лица? “ В чия полза трябва да реши делото? Единият – с едно лице, другият – с две лица, че съдията се чуди онзи с двете лица какво да го прави. Морално е първото лице, което подкупва. Неморално е второто лице, което подкупва.
На кое лице трябва да обърнете внимание?
към беседата >>
Пък и най-добрите състояния може да се разстроят.
Някой път казват, че човек е роден такъв. Всеки човек, който е роден, както и да е роден, може да изправи своето състояние, в което живее.
Пък и най-добрите състояния може да се разстроят.
към беседата >>
Казват, той е двуличен човек.
Казват, той е двуличен човек.
Какво лошо има човек да има две лица? Какво трябва да разбирате под две лица? Едното лице се разбира задната част на главата, когато сърцето действа без ума. Двуеличният човек не поддържа онзи разумен принцип в света. Често човек яде известна храна, която отвън е приятна, добре сготвена, но след като ядеш, в тебе се заражда силно желание да повърнеш храната навън.
към беседата >>
Вземете, в съвременния културен свят на мнозина здравето им е разстроено от тия модните обуща с острите върхове, понеже е мода да се носят обуща с остри върхове.
Вземете, в съвременния културен свят на мнозина здравето им е разстроено от тия модните обуща с острите върхове, понеже е мода да се носят обуща с остри върхове.
Но тия заострените обуща раждат болезнените състояния, понеже крака природата го направила широк. Като тури тесните обуща при върховете, свие пръстите, и кръвообращението не става правилно, ражда се дисхармония. Ако пръстите на краката на човека бяха като пръстите на ръцете, човек щеше да бъде много умен. По пръстите на краката той е първокласен глупак. Казва: тесни обуща, завъртени като рогчета.
към беседата >>
Какво лошо има човек да има две лица?
Казват, той е двуличен човек.
Какво лошо има човек да има две лица?
Какво трябва да разбирате под две лица? Едното лице се разбира задната част на главата, когато сърцето действа без ума. Двуеличният човек не поддържа онзи разумен принцип в света. Често човек яде известна храна, която отвън е приятна, добре сготвена, но след като ядеш, в тебе се заражда силно желание да повърнеш храната навън. Какво те ползва, ако ядеш една храна, която в началото ти е приятна и после я повръщаш?
към беседата >>
Но тия заострените обуща раждат болезнените състояния, понеже крака природата го направила широк.
Вземете, в съвременния културен свят на мнозина здравето им е разстроено от тия модните обуща с острите върхове, понеже е мода да се носят обуща с остри върхове.
Но тия заострените обуща раждат болезнените състояния, понеже крака природата го направила широк.
Като тури тесните обуща при върховете, свие пръстите, и кръвообращението не става правилно, ражда се дисхармония. Ако пръстите на краката на човека бяха като пръстите на ръцете, човек щеше да бъде много умен. По пръстите на краката той е първокласен глупак. Казва: тесни обуща, завъртени като рогчета. Свинята, и на нея носът е завъртян.
към беседата >>
Какво трябва да разбирате под две лица?
Казват, той е двуличен човек. Какво лошо има човек да има две лица?
Какво трябва да разбирате под две лица?
Едното лице се разбира задната част на главата, когато сърцето действа без ума. Двуеличният човек не поддържа онзи разумен принцип в света. Често човек яде известна храна, която отвън е приятна, добре сготвена, но след като ядеш, в тебе се заражда силно желание да повърнеш храната навън. Какво те ползва, ако ядеш една храна, която в началото ти е приятна и после я повръщаш? Два–три пъти като се случи, ти вече няма да я ядеш.
към беседата >>
Като тури тесните обуща при върховете, свие пръстите, и кръвообращението не става правилно, ражда се дисхармония.
Вземете, в съвременния културен свят на мнозина здравето им е разстроено от тия модните обуща с острите върхове, понеже е мода да се носят обуща с остри върхове. Но тия заострените обуща раждат болезнените състояния, понеже крака природата го направила широк.
Като тури тесните обуща при върховете, свие пръстите, и кръвообращението не става правилно, ражда се дисхармония.
Ако пръстите на краката на човека бяха като пръстите на ръцете, човек щеше да бъде много умен. По пръстите на краката той е първокласен глупак. Казва: тесни обуща, завъртени като рогчета. Свинята, и на нея носът е завъртян. Тя наместо с носа си да мисли, тя накарала носа да рови.
към беседата >>
Едното лице се разбира задната част на главата, когато сърцето действа без ума.
Казват, той е двуличен човек. Какво лошо има човек да има две лица? Какво трябва да разбирате под две лица?
Едното лице се разбира задната част на главата, когато сърцето действа без ума.
Двуеличният човек не поддържа онзи разумен принцип в света. Често човек яде известна храна, която отвън е приятна, добре сготвена, но след като ядеш, в тебе се заражда силно желание да повърнеш храната навън. Какво те ползва, ако ядеш една храна, която в началото ти е приятна и после я повръщаш? Два–три пъти като се случи, ти вече няма да я ядеш. Всяка храна, която стомахът повръща навън, тази храна не е здравословна.
към беседата >>
Ако пръстите на краката на човека бяха като пръстите на ръцете, човек щеше да бъде много умен.
Вземете, в съвременния културен свят на мнозина здравето им е разстроено от тия модните обуща с острите върхове, понеже е мода да се носят обуща с остри върхове. Но тия заострените обуща раждат болезнените състояния, понеже крака природата го направила широк. Като тури тесните обуща при върховете, свие пръстите, и кръвообращението не става правилно, ражда се дисхармония.
Ако пръстите на краката на човека бяха като пръстите на ръцете, човек щеше да бъде много умен.
По пръстите на краката той е първокласен глупак. Казва: тесни обуща, завъртени като рогчета. Свинята, и на нея носът е завъртян. Тя наместо с носа си да мисли, тя накарала носа да рови. Като рови, тя изравя нещо и казва: „Ако не ровиш с носа си, не може да се нахраниш, гладен ще седиш.
към беседата >>
Двуеличният човек не поддържа онзи разумен принцип в света.
Казват, той е двуличен човек. Какво лошо има човек да има две лица? Какво трябва да разбирате под две лица? Едното лице се разбира задната част на главата, когато сърцето действа без ума.
Двуеличният човек не поддържа онзи разумен принцип в света.
Често човек яде известна храна, която отвън е приятна, добре сготвена, но след като ядеш, в тебе се заражда силно желание да повърнеш храната навън. Какво те ползва, ако ядеш една храна, която в началото ти е приятна и после я повръщаш? Два–три пъти като се случи, ти вече няма да я ядеш. Всяка храна, която стомахът повръща навън, тази храна не е здравословна. Всяка една мисъл, която произвежда страдание, всяко едно желание, което произвежда страдание, не е здравословно.
към беседата >>
По пръстите на краката той е първокласен глупак.
Вземете, в съвременния културен свят на мнозина здравето им е разстроено от тия модните обуща с острите върхове, понеже е мода да се носят обуща с остри върхове. Но тия заострените обуща раждат болезнените състояния, понеже крака природата го направила широк. Като тури тесните обуща при върховете, свие пръстите, и кръвообращението не става правилно, ражда се дисхармония. Ако пръстите на краката на човека бяха като пръстите на ръцете, човек щеше да бъде много умен.
По пръстите на краката той е първокласен глупак.
Казва: тесни обуща, завъртени като рогчета. Свинята, и на нея носът е завъртян. Тя наместо с носа си да мисли, тя накарала носа да рови. Като рови, тя изравя нещо и казва: „Ако не ровиш с носа си, не може да се нахраниш, гладен ще седиш. Ако искаш добре да се храниш, ще ровиш.“ Питам: свинята откъде научила туй изкуство да рови с носа си?
към беседата >>
Често човек яде известна храна, която отвън е приятна, добре сготвена, но след като ядеш, в тебе се заражда силно желание да повърнеш храната навън.
Казват, той е двуличен човек. Какво лошо има човек да има две лица? Какво трябва да разбирате под две лица? Едното лице се разбира задната част на главата, когато сърцето действа без ума. Двуеличният човек не поддържа онзи разумен принцип в света.
Често човек яде известна храна, която отвън е приятна, добре сготвена, но след като ядеш, в тебе се заражда силно желание да повърнеш храната навън.
Какво те ползва, ако ядеш една храна, която в началото ти е приятна и после я повръщаш? Два–три пъти като се случи, ти вече няма да я ядеш. Всяка храна, която стомахът повръща навън, тази храна не е здравословна. Всяка една мисъл, която произвежда страдание, всяко едно желание, което произвежда страдание, не е здравословно. Следователно чрез страданията ние се учим кои неща са здравословни и кои не.
към беседата >>
Казва: тесни обуща, завъртени като рогчета.
Вземете, в съвременния културен свят на мнозина здравето им е разстроено от тия модните обуща с острите върхове, понеже е мода да се носят обуща с остри върхове. Но тия заострените обуща раждат болезнените състояния, понеже крака природата го направила широк. Като тури тесните обуща при върховете, свие пръстите, и кръвообращението не става правилно, ражда се дисхармония. Ако пръстите на краката на човека бяха като пръстите на ръцете, човек щеше да бъде много умен. По пръстите на краката той е първокласен глупак.
Казва: тесни обуща, завъртени като рогчета.
Свинята, и на нея носът е завъртян. Тя наместо с носа си да мисли, тя накарала носа да рови. Като рови, тя изравя нещо и казва: „Ако не ровиш с носа си, не може да се нахраниш, гладен ще седиш. Ако искаш добре да се храниш, ще ровиш.“ Питам: свинята откъде научила туй изкуство да рови с носа си?
към беседата >>
Какво те ползва, ако ядеш една храна, която в началото ти е приятна и после я повръщаш?
Какво лошо има човек да има две лица? Какво трябва да разбирате под две лица? Едното лице се разбира задната част на главата, когато сърцето действа без ума. Двуеличният човек не поддържа онзи разумен принцип в света. Често човек яде известна храна, която отвън е приятна, добре сготвена, но след като ядеш, в тебе се заражда силно желание да повърнеш храната навън.
Какво те ползва, ако ядеш една храна, която в началото ти е приятна и после я повръщаш?
Два–три пъти като се случи, ти вече няма да я ядеш. Всяка храна, която стомахът повръща навън, тази храна не е здравословна. Всяка една мисъл, която произвежда страдание, всяко едно желание, което произвежда страдание, не е здравословно. Следователно чрез страданията ние се учим кои неща са здравословни и кои не.
към беседата >>
Свинята, и на нея носът е завъртян.
Но тия заострените обуща раждат болезнените състояния, понеже крака природата го направила широк. Като тури тесните обуща при върховете, свие пръстите, и кръвообращението не става правилно, ражда се дисхармония. Ако пръстите на краката на човека бяха като пръстите на ръцете, човек щеше да бъде много умен. По пръстите на краката той е първокласен глупак. Казва: тесни обуща, завъртени като рогчета.
Свинята, и на нея носът е завъртян.
Тя наместо с носа си да мисли, тя накарала носа да рови. Като рови, тя изравя нещо и казва: „Ако не ровиш с носа си, не може да се нахраниш, гладен ще седиш. Ако искаш добре да се храниш, ще ровиш.“ Питам: свинята откъде научила туй изкуство да рови с носа си?
към беседата >>
Два–три пъти като се случи, ти вече няма да я ядеш.
Какво трябва да разбирате под две лица? Едното лице се разбира задната част на главата, когато сърцето действа без ума. Двуеличният човек не поддържа онзи разумен принцип в света. Често човек яде известна храна, която отвън е приятна, добре сготвена, но след като ядеш, в тебе се заражда силно желание да повърнеш храната навън. Какво те ползва, ако ядеш една храна, която в началото ти е приятна и после я повръщаш?
Два–три пъти като се случи, ти вече няма да я ядеш.
Всяка храна, която стомахът повръща навън, тази храна не е здравословна. Всяка една мисъл, която произвежда страдание, всяко едно желание, което произвежда страдание, не е здравословно. Следователно чрез страданията ние се учим кои неща са здравословни и кои не.
към беседата >>
Тя наместо с носа си да мисли, тя накарала носа да рови.
Като тури тесните обуща при върховете, свие пръстите, и кръвообращението не става правилно, ражда се дисхармония. Ако пръстите на краката на човека бяха като пръстите на ръцете, човек щеше да бъде много умен. По пръстите на краката той е първокласен глупак. Казва: тесни обуща, завъртени като рогчета. Свинята, и на нея носът е завъртян.
Тя наместо с носа си да мисли, тя накарала носа да рови.
Като рови, тя изравя нещо и казва: „Ако не ровиш с носа си, не може да се нахраниш, гладен ще седиш. Ако искаш добре да се храниш, ще ровиш.“ Питам: свинята откъде научила туй изкуство да рови с носа си?
към беседата >>
Всяка храна, която стомахът повръща навън, тази храна не е здравословна.
Едното лице се разбира задната част на главата, когато сърцето действа без ума. Двуеличният човек не поддържа онзи разумен принцип в света. Често човек яде известна храна, която отвън е приятна, добре сготвена, но след като ядеш, в тебе се заражда силно желание да повърнеш храната навън. Какво те ползва, ако ядеш една храна, която в началото ти е приятна и после я повръщаш? Два–три пъти като се случи, ти вече няма да я ядеш.
Всяка храна, която стомахът повръща навън, тази храна не е здравословна.
Всяка една мисъл, която произвежда страдание, всяко едно желание, което произвежда страдание, не е здравословно. Следователно чрез страданията ние се учим кои неща са здравословни и кои не.
към беседата >>
Като рови, тя изравя нещо и казва: „Ако не ровиш с носа си, не може да се нахраниш, гладен ще седиш.
Ако пръстите на краката на човека бяха като пръстите на ръцете, човек щеше да бъде много умен. По пръстите на краката той е първокласен глупак. Казва: тесни обуща, завъртени като рогчета. Свинята, и на нея носът е завъртян. Тя наместо с носа си да мисли, тя накарала носа да рови.
Като рови, тя изравя нещо и казва: „Ако не ровиш с носа си, не може да се нахраниш, гладен ще седиш.
Ако искаш добре да се храниш, ще ровиш.“ Питам: свинята откъде научила туй изкуство да рови с носа си?
към беседата >>
Всяка една мисъл, която произвежда страдание, всяко едно желание, което произвежда страдание, не е здравословно.
Двуеличният човек не поддържа онзи разумен принцип в света. Често човек яде известна храна, която отвън е приятна, добре сготвена, но след като ядеш, в тебе се заражда силно желание да повърнеш храната навън. Какво те ползва, ако ядеш една храна, която в началото ти е приятна и после я повръщаш? Два–три пъти като се случи, ти вече няма да я ядеш. Всяка храна, която стомахът повръща навън, тази храна не е здравословна.
Всяка една мисъл, която произвежда страдание, всяко едно желание, което произвежда страдание, не е здравословно.
Следователно чрез страданията ние се учим кои неща са здравословни и кои не.
към беседата >>
Ако искаш добре да се храниш, ще ровиш.“ Питам: свинята откъде научила туй изкуство да рови с носа си?
По пръстите на краката той е първокласен глупак. Казва: тесни обуща, завъртени като рогчета. Свинята, и на нея носът е завъртян. Тя наместо с носа си да мисли, тя накарала носа да рови. Като рови, тя изравя нещо и казва: „Ако не ровиш с носа си, не може да се нахраниш, гладен ще седиш.
Ако искаш добре да се храниш, ще ровиш.“ Питам: свинята откъде научила туй изкуство да рови с носа си?
към беседата >>
Следователно чрез страданията ние се учим кои неща са здравословни и кои не.
Често човек яде известна храна, която отвън е приятна, добре сготвена, но след като ядеш, в тебе се заражда силно желание да повърнеш храната навън. Какво те ползва, ако ядеш една храна, която в началото ти е приятна и после я повръщаш? Два–три пъти като се случи, ти вече няма да я ядеш. Всяка храна, която стомахът повръща навън, тази храна не е здравословна. Всяка една мисъл, която произвежда страдание, всяко едно желание, което произвежда страдание, не е здравословно.
Следователно чрез страданията ние се учим кои неща са здравословни и кои не.
към беседата >>
По някой път и във вас се заражда желание да се ровите в живота на хората и да изследвате кой е добър и кой е лош.
По някой път и във вас се заражда желание да се ровите в живота на хората и да изследвате кой е добър и кой е лош.
Да кажем, някой направил една погрешка, търсите кой направил погрешката. Да кажем, някое дете счупило стомната. Вие ще пратите няколко души да изследват как се е счупила стомната. След като се намери, че стомната е счупена, как ще се поправи стомната? Ще вземете, ще нашарите това дете защо счупило стомната.
към беседата >>
В музиката има известни тонове, които, ако ги вземеш, веднага започваш да се енервираш, този тон те засяга някъде в нервната система, разклаща те.
В музиката има известни тонове, които, ако ги вземеш, веднага започваш да се енервираш, този тон те засяга някъде в нервната система, разклаща те.
Много музиканти има, на които нервната система е разклатена от тия тонове. Като дойде един цигулар, започне да си играе с тия тонове, той се разстройва с тях. Това не е музика, това е разстройство. Никога не ходи да си играеш с пианото. Аз ако съм пианист, ще взема един акорд и ще спра.
към беседата >>
Да кажем, някой направил една погрешка, търсите кой направил погрешката.
По някой път и във вас се заражда желание да се ровите в живота на хората и да изследвате кой е добър и кой е лош.
Да кажем, някой направил една погрешка, търсите кой направил погрешката.
Да кажем, някое дете счупило стомната. Вие ще пратите няколко души да изследват как се е счупила стомната. След като се намери, че стомната е счупена, как ще се поправи стомната? Ще вземете, ще нашарите това дете защо счупило стомната. По тоя начин вие ще накарате това дете да се учи да лъже.
към беседата >>
Много музиканти има, на които нервната система е разклатена от тия тонове.
В музиката има известни тонове, които, ако ги вземеш, веднага започваш да се енервираш, този тон те засяга някъде в нервната система, разклаща те.
Много музиканти има, на които нервната система е разклатена от тия тонове.
Като дойде един цигулар, започне да си играе с тия тонове, той се разстройва с тях. Това не е музика, това е разстройство. Никога не ходи да си играеш с пианото. Аз ако съм пианист, ще взема един акорд и ще спра. Ще слушам този акорд, докато се изгуби.
към беседата >>
Да кажем, някое дете счупило стомната.
По някой път и във вас се заражда желание да се ровите в живота на хората и да изследвате кой е добър и кой е лош. Да кажем, някой направил една погрешка, търсите кой направил погрешката.
Да кажем, някое дете счупило стомната.
Вие ще пратите няколко души да изследват как се е счупила стомната. След като се намери, че стомната е счупена, как ще се поправи стомната? Ще вземете, ще нашарите това дете защо счупило стомната. По тоя начин вие ще накарате това дете да се учи да лъже. Това дете, преди да бяхте го били, никога не лъжеше; щом го набиете, втори път като счупи стомната, за да избегне наказанието, започне да мисли да намери начин.
към беседата >>
Като дойде един цигулар, започне да си играе с тия тонове, той се разстройва с тях.
В музиката има известни тонове, които, ако ги вземеш, веднага започваш да се енервираш, този тон те засяга някъде в нервната система, разклаща те. Много музиканти има, на които нервната система е разклатена от тия тонове.
Като дойде един цигулар, започне да си играе с тия тонове, той се разстройва с тях.
Това не е музика, това е разстройство. Никога не ходи да си играеш с пианото. Аз ако съм пианист, ще взема един акорд и ще спра. Ще слушам този акорд, докато се изгуби. Тогава ще започна да свиря.
към беседата >>
Вие ще пратите няколко души да изследват как се е счупила стомната.
По някой път и във вас се заражда желание да се ровите в живота на хората и да изследвате кой е добър и кой е лош. Да кажем, някой направил една погрешка, търсите кой направил погрешката. Да кажем, някое дете счупило стомната.
Вие ще пратите няколко души да изследват как се е счупила стомната.
След като се намери, че стомната е счупена, как ще се поправи стомната? Ще вземете, ще нашарите това дете защо счупило стомната. По тоя начин вие ще накарате това дете да се учи да лъже. Това дете, преди да бяхте го били, никога не лъжеше; щом го набиете, втори път като счупи стомната, за да избегне наказанието, започне да мисли да намери начин. Лъжата иде като покривка да избегне наказанието.
към беседата >>
Това не е музика, това е разстройство.
В музиката има известни тонове, които, ако ги вземеш, веднага започваш да се енервираш, този тон те засяга някъде в нервната система, разклаща те. Много музиканти има, на които нервната система е разклатена от тия тонове. Като дойде един цигулар, започне да си играе с тия тонове, той се разстройва с тях.
Това не е музика, това е разстройство.
Никога не ходи да си играеш с пианото. Аз ако съм пианист, ще взема един акорд и ще спра. Ще слушам този акорд, докато се изгуби. Тогава ще започна да свиря. А той свири безразборно.
към беседата >>
След като се намери, че стомната е счупена, как ще се поправи стомната?
По някой път и във вас се заражда желание да се ровите в живота на хората и да изследвате кой е добър и кой е лош. Да кажем, някой направил една погрешка, търсите кой направил погрешката. Да кажем, някое дете счупило стомната. Вие ще пратите няколко души да изследват как се е счупила стомната.
След като се намери, че стомната е счупена, как ще се поправи стомната?
Ще вземете, ще нашарите това дете защо счупило стомната. По тоя начин вие ще накарате това дете да се учи да лъже. Това дете, преди да бяхте го били, никога не лъжеше; щом го набиете, втори път като счупи стомната, за да избегне наказанието, започне да мисли да намери начин. Лъжата иде като покривка да избегне наказанието.
към беседата >>
Никога не ходи да си играеш с пианото.
В музиката има известни тонове, които, ако ги вземеш, веднага започваш да се енервираш, този тон те засяга някъде в нервната система, разклаща те. Много музиканти има, на които нервната система е разклатена от тия тонове. Като дойде един цигулар, започне да си играе с тия тонове, той се разстройва с тях. Това не е музика, това е разстройство.
Никога не ходи да си играеш с пианото.
Аз ако съм пианист, ще взема един акорд и ще спра. Ще слушам този акорд, докато се изгуби. Тогава ще започна да свиря. А той свири безразборно.
към беседата >>
Ще вземете, ще нашарите това дете защо счупило стомната.
По някой път и във вас се заражда желание да се ровите в живота на хората и да изследвате кой е добър и кой е лош. Да кажем, някой направил една погрешка, търсите кой направил погрешката. Да кажем, някое дете счупило стомната. Вие ще пратите няколко души да изследват как се е счупила стомната. След като се намери, че стомната е счупена, как ще се поправи стомната?
Ще вземете, ще нашарите това дете защо счупило стомната.
По тоя начин вие ще накарате това дете да се учи да лъже. Това дете, преди да бяхте го били, никога не лъжеше; щом го набиете, втори път като счупи стомната, за да избегне наказанието, започне да мисли да намери начин. Лъжата иде като покривка да избегне наказанието.
към беседата >>
Аз ако съм пианист, ще взема един акорд и ще спра.
В музиката има известни тонове, които, ако ги вземеш, веднага започваш да се енервираш, този тон те засяга някъде в нервната система, разклаща те. Много музиканти има, на които нервната система е разклатена от тия тонове. Като дойде един цигулар, започне да си играе с тия тонове, той се разстройва с тях. Това не е музика, това е разстройство. Никога не ходи да си играеш с пианото.
Аз ако съм пианист, ще взема един акорд и ще спра.
Ще слушам този акорд, докато се изгуби. Тогава ще започна да свиря. А той свири безразборно.
към беседата >>
По тоя начин вие ще накарате това дете да се учи да лъже.
Да кажем, някой направил една погрешка, търсите кой направил погрешката. Да кажем, някое дете счупило стомната. Вие ще пратите няколко души да изследват как се е счупила стомната. След като се намери, че стомната е счупена, как ще се поправи стомната? Ще вземете, ще нашарите това дете защо счупило стомната.
По тоя начин вие ще накарате това дете да се учи да лъже.
Това дете, преди да бяхте го били, никога не лъжеше; щом го набиете, втори път като счупи стомната, за да избегне наказанието, започне да мисли да намери начин. Лъжата иде като покривка да избегне наказанието.
към беседата >>
Ще слушам този акорд, докато се изгуби.
Много музиканти има, на които нервната система е разклатена от тия тонове. Като дойде един цигулар, започне да си играе с тия тонове, той се разстройва с тях. Това не е музика, това е разстройство. Никога не ходи да си играеш с пианото. Аз ако съм пианист, ще взема един акорд и ще спра.
Ще слушам този акорд, докато се изгуби.
Тогава ще започна да свиря. А той свири безразборно.
към беседата >>
Това дете, преди да бяхте го били, никога не лъжеше; щом го набиете, втори път като счупи стомната, за да избегне наказанието, започне да мисли да намери начин.
Да кажем, някое дете счупило стомната. Вие ще пратите няколко души да изследват как се е счупила стомната. След като се намери, че стомната е счупена, как ще се поправи стомната? Ще вземете, ще нашарите това дете защо счупило стомната. По тоя начин вие ще накарате това дете да се учи да лъже.
Това дете, преди да бяхте го били, никога не лъжеше; щом го набиете, втори път като счупи стомната, за да избегне наказанието, започне да мисли да намери начин.
Лъжата иде като покривка да избегне наказанието.
към беседата >>
Тогава ще започна да свиря.
Като дойде един цигулар, започне да си играе с тия тонове, той се разстройва с тях. Това не е музика, това е разстройство. Никога не ходи да си играеш с пианото. Аз ако съм пианист, ще взема един акорд и ще спра. Ще слушам този акорд, докато се изгуби.
Тогава ще започна да свиря.
А той свири безразборно.
към беседата >>
Лъжата иде като покривка да избегне наказанието.
Вие ще пратите няколко души да изследват как се е счупила стомната. След като се намери, че стомната е счупена, как ще се поправи стомната? Ще вземете, ще нашарите това дете защо счупило стомната. По тоя начин вие ще накарате това дете да се учи да лъже. Това дете, преди да бяхте го били, никога не лъжеше; щом го набиете, втори път като счупи стомната, за да избегне наказанието, започне да мисли да намери начин.
Лъжата иде като покривка да избегне наказанието.
към беседата >>
А той свири безразборно.
Това не е музика, това е разстройство. Никога не ходи да си играеш с пианото. Аз ако съм пианист, ще взема един акорд и ще спра. Ще слушам този акорд, докато се изгуби. Тогава ще започна да свиря.
А той свири безразборно.
към беседата >>
Какво е лъжата?
Какво е лъжата?
Лъжата е един неорганизиран свят, в който всичките хора без разлика вярват, дори и най-малките буболечици до човека вярват, че трябва да се лъже. По малко трябва да се излъже. Имаме разни лъжи. Някой учил и се представи, че много знае. Често хората говорят за нещо, което не знаят.
към беседата >>
Някои от вас, като дойдат тук, започват да шушукат.
Някои от вас, като дойдат тук, започват да шушукат.
Какъв е предметът за изпита? Математика. Спри се върху математиката каква наука е. Че е била мъчен предмет. Хубостта на този предмет е в неговата мъчнотия. Вие искате ли аз да ви дам едно злато, и да е леко?
към беседата >>
Лъжата е един неорганизиран свят, в който всичките хора без разлика вярват, дори и най-малките буболечици до човека вярват, че трябва да се лъже.
Какво е лъжата?
Лъжата е един неорганизиран свят, в който всичките хора без разлика вярват, дори и най-малките буболечици до човека вярват, че трябва да се лъже.
По малко трябва да се излъже. Имаме разни лъжи. Някой учил и се представи, че много знае. Често хората говорят за нещо, което не знаят. Художникът се представя, че разбира изкуството.
към беседата >>
Какъв е предметът за изпита?
Някои от вас, като дойдат тук, започват да шушукат.
Какъв е предметът за изпита?
Математика. Спри се върху математиката каква наука е. Че е била мъчен предмет. Хубостта на този предмет е в неговата мъчнотия. Вие искате ли аз да ви дам едно злато, и да е леко? Вие искате все леки работи.
към беседата >>
4.
Любов в трите свята
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 15.9.1940г.,
Върху каквото работите, това постигате.
Безразборното изсичане и изкореняване на горите също е написано на лицето. Ще кажете, че това не е престъпление. Когато законът засегне човека, тогава само той разбира кое е престъпление и кое – не. Като знаете, че няма нищо скрито-покрито в света, работете за придобиване на добри мисли и чувства. Като работите върху доброто, вие можете да изваете каквото лице искате.
Върху каквото работите, това постигате.
Казваме за някой човек, че яде много. – Къде виждаме това? – В този човек е развит специален център, който се намира в областта на слепите очи. За такива хора се разправят баснословни работи. Разправят за един човек, че могъл да изяде закуската на 72 деца наведнъж.
към беседата >>
Казваме за някой човек, че яде много.
Ще кажете, че това не е престъпление. Когато законът засегне човека, тогава само той разбира кое е престъпление и кое – не. Като знаете, че няма нищо скрито-покрито в света, работете за придобиване на добри мисли и чувства. Като работите върху доброто, вие можете да изваете каквото лице искате. Върху каквото работите, това постигате.
Казваме за някой човек, че яде много.
– Къде виждаме това? – В този човек е развит специален център, който се намира в областта на слепите очи. За такива хора се разправят баснословни работи. Разправят за един човек, че могъл да изяде закуската на 72 деца наведнъж. За друг някой разправят, че могъл да изяде едно агне от 12 килограма с един голям хляб.
към беседата >>
– Къде виждаме това?
Когато законът засегне човека, тогава само той разбира кое е престъпление и кое – не. Като знаете, че няма нищо скрито-покрито в света, работете за придобиване на добри мисли и чувства. Като работите върху доброто, вие можете да изваете каквото лице искате. Върху каквото работите, това постигате. Казваме за някой човек, че яде много.
– Къде виждаме това?
– В този човек е развит специален център, който се намира в областта на слепите очи. За такива хора се разправят баснословни работи. Разправят за един човек, че могъл да изяде закуската на 72 деца наведнъж. За друг някой разправят, че могъл да изяде едно агне от 12 килограма с един голям хляб. И след това изяждал още два килограма халва.
към беседата >>
– В този човек е развит специален център, който се намира в областта на слепите очи.
Като знаете, че няма нищо скрито-покрито в света, работете за придобиване на добри мисли и чувства. Като работите върху доброто, вие можете да изваете каквото лице искате. Върху каквото работите, това постигате. Казваме за някой човек, че яде много. – Къде виждаме това?
– В този човек е развит специален център, който се намира в областта на слепите очи.
За такива хора се разправят баснословни работи. Разправят за един човек, че могъл да изяде закуската на 72 деца наведнъж. За друг някой разправят, че могъл да изяде едно агне от 12 килограма с един голям хляб. И след това изяждал още два килограма халва. Чудно е това, наистина, но знаете, че слонът изяжда на ден 70 килограма ориз.
към беседата >>
За такива хора се разправят баснословни работи.
Като работите върху доброто, вие можете да изваете каквото лице искате. Върху каквото работите, това постигате. Казваме за някой човек, че яде много. – Къде виждаме това? – В този човек е развит специален център, който се намира в областта на слепите очи.
За такива хора се разправят баснословни работи.
Разправят за един човек, че могъл да изяде закуската на 72 деца наведнъж. За друг някой разправят, че могъл да изяде едно агне от 12 килограма с един голям хляб. И след това изяждал още два килограма халва. Чудно е това, наистина, но знаете, че слонът изяжда на ден 70 килограма ориз. Китът пък яде още повече.
към беседата >>
Разправят за един човек, че могъл да изяде закуската на 72 деца наведнъж.
Върху каквото работите, това постигате. Казваме за някой човек, че яде много. – Къде виждаме това? – В този човек е развит специален център, който се намира в областта на слепите очи. За такива хора се разправят баснословни работи.
Разправят за един човек, че могъл да изяде закуската на 72 деца наведнъж.
За друг някой разправят, че могъл да изяде едно агне от 12 килограма с един голям хляб. И след това изяждал още два килограма халва. Чудно е това, наистина, но знаете, че слонът изяжда на ден 70 килограма ориз. Китът пък яде още повече. Какво показва това?
към беседата >>
За друг някой разправят, че могъл да изяде едно агне от 12 килограма с един голям хляб.
Казваме за някой човек, че яде много. – Къде виждаме това? – В този човек е развит специален център, който се намира в областта на слепите очи. За такива хора се разправят баснословни работи. Разправят за един човек, че могъл да изяде закуската на 72 деца наведнъж.
За друг някой разправят, че могъл да изяде едно агне от 12 килограма с един голям хляб.
И след това изяждал още два килограма халва. Чудно е това, наистина, но знаете, че слонът изяжда на ден 70 килограма ориз. Китът пък яде още повече. Какво показва това? – Че и в човека има ненаситни желания, като тия на слона и на кита.
към беседата >>
И след това изяждал още два килограма халва.
– Къде виждаме това? – В този човек е развит специален център, който се намира в областта на слепите очи. За такива хора се разправят баснословни работи. Разправят за един човек, че могъл да изяде закуската на 72 деца наведнъж. За друг някой разправят, че могъл да изяде едно агне от 12 килограма с един голям хляб.
И след това изяждал още два килограма халва.
Чудно е това, наистина, но знаете, че слонът изяжда на ден 70 килограма ориз. Китът пък яде още повече. Какво показва това? – Че и в човека има ненаситни желания, като тия на слона и на кита. Той иска да има милиони на разположение.
към беседата >>
Чудно е това, наистина, но знаете, че слонът изяжда на ден 70 килограма ориз.
– В този човек е развит специален център, който се намира в областта на слепите очи. За такива хора се разправят баснословни работи. Разправят за един човек, че могъл да изяде закуската на 72 деца наведнъж. За друг някой разправят, че могъл да изяде едно агне от 12 килограма с един голям хляб. И след това изяждал още два килограма халва.
Чудно е това, наистина, но знаете, че слонът изяжда на ден 70 килограма ориз.
Китът пък яде още повече. Какво показва това? – Че и в човека има ненаситни желания, като тия на слона и на кита. Той иска да има милиони на разположение. Като има милиони, и те не му стигат, иска да има милиарди.
към беседата >>
Китът пък яде още повече.
За такива хора се разправят баснословни работи. Разправят за един човек, че могъл да изяде закуската на 72 деца наведнъж. За друг някой разправят, че могъл да изяде едно агне от 12 килограма с един голям хляб. И след това изяждал още два килограма халва. Чудно е това, наистина, но знаете, че слонът изяжда на ден 70 килограма ориз.
Китът пък яде още повече.
Какво показва това? – Че и в човека има ненаситни желания, като тия на слона и на кита. Той иска да има милиони на разположение. Като има милиони, и те не му стигат, иска да има милиарди. Какво ще прави с толкова много пари?
към беседата >>
Какво показва това?
Разправят за един човек, че могъл да изяде закуската на 72 деца наведнъж. За друг някой разправят, че могъл да изяде едно агне от 12 килограма с един голям хляб. И след това изяждал още два килограма халва. Чудно е това, наистина, но знаете, че слонът изяжда на ден 70 килограма ориз. Китът пък яде още повече.
Какво показва това?
– Че и в човека има ненаситни желания, като тия на слона и на кита. Той иска да има милиони на разположение. Като има милиони, и те не му стигат, иска да има милиарди. Какво ще прави с толкова много пари? Човек може да има много пари, без да бъде щастлив.
към беседата >>
– Че и в човека има ненаситни желания, като тия на слона и на кита.
За друг някой разправят, че могъл да изяде едно агне от 12 килограма с един голям хляб. И след това изяждал още два килограма халва. Чудно е това, наистина, но знаете, че слонът изяжда на ден 70 килограма ориз. Китът пък яде още повече. Какво показва това?
– Че и в човека има ненаситни желания, като тия на слона и на кита.
Той иска да има милиони на разположение. Като има милиони, и те не му стигат, иска да има милиарди. Какво ще прави с толкова много пари? Човек може да има много пари, без да бъде щастлив. Колко богати мъже са били опропастени от жените си!
към беседата >>
Той иска да има милиони на разположение.
И след това изяждал още два килограма халва. Чудно е това, наистина, но знаете, че слонът изяжда на ден 70 килограма ориз. Китът пък яде още повече. Какво показва това? – Че и в човека има ненаситни желания, като тия на слона и на кита.
Той иска да има милиони на разположение.
Като има милиони, и те не му стигат, иска да има милиарди. Какво ще прави с толкова много пари? Човек може да има много пари, без да бъде щастлив. Колко богати мъже са били опропастени от жените си! И колко богати жени са били опропастени от мъжете си!
към беседата >>
Като има милиони, и те не му стигат, иска да има милиарди.
Чудно е това, наистина, но знаете, че слонът изяжда на ден 70 килограма ориз. Китът пък яде още повече. Какво показва това? – Че и в човека има ненаситни желания, като тия на слона и на кита. Той иска да има милиони на разположение.
Като има милиони, и те не му стигат, иска да има милиарди.
Какво ще прави с толкова много пари? Човек може да има много пари, без да бъде щастлив. Колко богати мъже са били опропастени от жените си! И колко богати жени са били опропастени от мъжете си! Като се хванат за богатството, докато не го изядат, не се успокояват.
към беседата >>
Какво ще прави с толкова много пари?
Китът пък яде още повече. Какво показва това? – Че и в човека има ненаситни желания, като тия на слона и на кита. Той иска да има милиони на разположение. Като има милиони, и те не му стигат, иска да има милиарди.
Какво ще прави с толкова много пари?
Човек може да има много пари, без да бъде щастлив. Колко богати мъже са били опропастени от жените си! И колко богати жени са били опропастени от мъжете си! Като се хванат за богатството, докато не го изядат, не се успокояват. Тук думите „мъж“ и „жена“ са взети в изопачена форма.
към беседата >>
Човек може да има много пари, без да бъде щастлив.
Какво показва това? – Че и в човека има ненаситни желания, като тия на слона и на кита. Той иска да има милиони на разположение. Като има милиони, и те не му стигат, иска да има милиарди. Какво ще прави с толкова много пари?
Човек може да има много пари, без да бъде щастлив.
Колко богати мъже са били опропастени от жените си! И колко богати жени са били опропастени от мъжете си! Като се хванат за богатството, докато не го изядат, не се успокояват. Тук думите „мъж“ и „жена“ са взети в изопачена форма. Не е мъж, нито жена този, който може да опропасти човека.
към беседата >>
Колко богати мъже са били опропастени от жените си!
– Че и в човека има ненаситни желания, като тия на слона и на кита. Той иска да има милиони на разположение. Като има милиони, и те не му стигат, иска да има милиарди. Какво ще прави с толкова много пари? Човек може да има много пари, без да бъде щастлив.
Колко богати мъже са били опропастени от жените си!
И колко богати жени са били опропастени от мъжете си! Като се хванат за богатството, докато не го изядат, не се успокояват. Тук думите „мъж“ и „жена“ са взети в изопачена форма. Не е мъж, нито жена този, който може да опропасти човека. Това са опорочени форми, които носят нещастие за човечеството.
към беседата >>
И колко богати жени са били опропастени от мъжете си!
Той иска да има милиони на разположение. Като има милиони, и те не му стигат, иска да има милиарди. Какво ще прави с толкова много пари? Човек може да има много пари, без да бъде щастлив. Колко богати мъже са били опропастени от жените си!
И колко богати жени са били опропастени от мъжете си!
Като се хванат за богатството, докато не го изядат, не се успокояват. Тук думите „мъж“ и „жена“ са взети в изопачена форма. Не е мъж, нито жена този, който може да опропасти човека. Това са опорочени форми, които носят нещастие за човечеството. По цял ден те се карат, бият слугите и слугините си и минават за енергични хора.
към беседата >>
Като се хванат за богатството, докато не го изядат, не се успокояват.
Като има милиони, и те не му стигат, иска да има милиарди. Какво ще прави с толкова много пари? Човек може да има много пари, без да бъде щастлив. Колко богати мъже са били опропастени от жените си! И колко богати жени са били опропастени от мъжете си!
Като се хванат за богатството, докато не го изядат, не се успокояват.
Тук думите „мъж“ и „жена“ са взети в изопачена форма. Не е мъж, нито жена този, който може да опропасти човека. Това са опорочени форми, които носят нещастие за човечеството. По цял ден те се карат, бият слугите и слугините си и минават за енергични хора. Добре е да бъде човек енергичен, но ако едно чувство или една способност заемат мястото на други, това нарушава хармонията в човешкия организъм.
към беседата >>
Тук думите „мъж“ и „жена“ са взети в изопачена форма.
Какво ще прави с толкова много пари? Човек може да има много пари, без да бъде щастлив. Колко богати мъже са били опропастени от жените си! И колко богати жени са били опропастени от мъжете си! Като се хванат за богатството, докато не го изядат, не се успокояват.
Тук думите „мъж“ и „жена“ са взети в изопачена форма.
Не е мъж, нито жена този, който може да опропасти човека. Това са опорочени форми, които носят нещастие за човечеството. По цял ден те се карат, бият слугите и слугините си и минават за енергични хора. Добре е да бъде човек енергичен, но ако едно чувство или една способност заемат мястото на други, това нарушава хармонията в човешкия организъм. Значи и в човешкия организъм има безправие.
към беседата >>
Не е мъж, нито жена този, който може да опропасти човека.
Човек може да има много пари, без да бъде щастлив. Колко богати мъже са били опропастени от жените си! И колко богати жени са били опропастени от мъжете си! Като се хванат за богатството, докато не го изядат, не се успокояват. Тук думите „мъж“ и „жена“ са взети в изопачена форма.
Не е мъж, нито жена този, който може да опропасти човека.
Това са опорочени форми, които носят нещастие за човечеството. По цял ден те се карат, бият слугите и слугините си и минават за енергични хора. Добре е да бъде човек енергичен, но ако едно чувство или една способност заемат мястото на други, това нарушава хармонията в човешкия организъм. Значи и в човешкия организъм има безправие. – Кога?
към беседата >>
Това са опорочени форми, които носят нещастие за човечеството.
Колко богати мъже са били опропастени от жените си! И колко богати жени са били опропастени от мъжете си! Като се хванат за богатството, докато не го изядат, не се успокояват. Тук думите „мъж“ и „жена“ са взети в изопачена форма. Не е мъж, нито жена този, който може да опропасти човека.
Това са опорочени форми, които носят нещастие за човечеството.
По цял ден те се карат, бият слугите и слугините си и минават за енергични хора. Добре е да бъде човек енергичен, но ако едно чувство или една способност заемат мястото на други, това нарушава хармонията в човешкия организъм. Значи и в човешкия организъм има безправие. – Кога? – Когато някое силно чувство, или някоя силна способност, вземе храната на по-слаби чувства и способности в човека.
към беседата >>
По цял ден те се карат, бият слугите и слугините си и минават за енергични хора.
И колко богати жени са били опропастени от мъжете си! Като се хванат за богатството, докато не го изядат, не се успокояват. Тук думите „мъж“ и „жена“ са взети в изопачена форма. Не е мъж, нито жена този, който може да опропасти човека. Това са опорочени форми, които носят нещастие за човечеството.
По цял ден те се карат, бият слугите и слугините си и минават за енергични хора.
Добре е да бъде човек енергичен, но ако едно чувство или една способност заемат мястото на други, това нарушава хармонията в човешкия организъм. Значи и в човешкия организъм има безправие. – Кога? – Когато някое силно чувство, или някоя силна способност, вземе храната на по-слаби чувства и способности в човека. Страшно е, когато човек се натъкне на тази вътрешна борба, на това вътрешно потисничество в себе си.
към беседата >>
Добре е да бъде човек енергичен, но ако едно чувство или една способност заемат мястото на други, това нарушава хармонията в човешкия организъм.
Като се хванат за богатството, докато не го изядат, не се успокояват. Тук думите „мъж“ и „жена“ са взети в изопачена форма. Не е мъж, нито жена този, който може да опропасти човека. Това са опорочени форми, които носят нещастие за човечеството. По цял ден те се карат, бият слугите и слугините си и минават за енергични хора.
Добре е да бъде човек енергичен, но ако едно чувство или една способност заемат мястото на други, това нарушава хармонията в човешкия организъм.
Значи и в човешкия организъм има безправие. – Кога? – Когато някое силно чувство, или някоя силна способност, вземе храната на по-слаби чувства и способности в човека. Страшно е, когато човек се натъкне на тази вътрешна борба, на това вътрешно потисничество в себе си. Колко войни са водени за религиозното чувство на хората!
към беседата >>
Значи и в човешкия организъм има безправие.
Тук думите „мъж“ и „жена“ са взети в изопачена форма. Не е мъж, нито жена този, който може да опропасти човека. Това са опорочени форми, които носят нещастие за човечеството. По цял ден те се карат, бият слугите и слугините си и минават за енергични хора. Добре е да бъде човек енергичен, но ако едно чувство или една способност заемат мястото на други, това нарушава хармонията в човешкия организъм.
Значи и в човешкия организъм има безправие.
– Кога? – Когато някое силно чувство, или някоя силна способност, вземе храната на по-слаби чувства и способности в човека. Страшно е, когато човек се натъкне на тази вътрешна борба, на това вътрешно потисничество в себе си. Колко войни са водени за религиозното чувство на хората! Колко хора са били изгаряни за техните религиозни вярвания!
към беседата >>
– Кога?
Не е мъж, нито жена този, който може да опропасти човека. Това са опорочени форми, които носят нещастие за човечеството. По цял ден те се карат, бият слугите и слугините си и минават за енергични хора. Добре е да бъде човек енергичен, но ако едно чувство или една способност заемат мястото на други, това нарушава хармонията в човешкия организъм. Значи и в човешкия организъм има безправие.
– Кога?
– Когато някое силно чувство, или някоя силна способност, вземе храната на по-слаби чувства и способности в човека. Страшно е, когато човек се натъкне на тази вътрешна борба, на това вътрешно потисничество в себе си. Колко войни са водени за религиозното чувство на хората! Колко хора са били изгаряни за техните религиозни вярвания! Не е лошо да бъде човек религиозен, но лошото е в злевъзпитаното религиозно чувство.
към беседата >>
– Когато някое силно чувство, или някоя силна способност, вземе храната на по-слаби чувства и способности в човека.
Това са опорочени форми, които носят нещастие за човечеството. По цял ден те се карат, бият слугите и слугините си и минават за енергични хора. Добре е да бъде човек енергичен, но ако едно чувство или една способност заемат мястото на други, това нарушава хармонията в човешкия организъм. Значи и в човешкия организъм има безправие. – Кога?
– Когато някое силно чувство, или някоя силна способност, вземе храната на по-слаби чувства и способности в човека.
Страшно е, когато човек се натъкне на тази вътрешна борба, на това вътрешно потисничество в себе си. Колко войни са водени за религиозното чувство на хората! Колко хора са били изгаряни за техните религиозни вярвания! Не е лошо да бъде човек религиозен, но лошото е в злевъзпитаното религиозно чувство. Не е лошо да има човек силен ум, но лошо е, ако този ум е злевъзпитан.
към беседата >>
Страшно е, когато човек се натъкне на тази вътрешна борба, на това вътрешно потисничество в себе си.
По цял ден те се карат, бият слугите и слугините си и минават за енергични хора. Добре е да бъде човек енергичен, но ако едно чувство или една способност заемат мястото на други, това нарушава хармонията в човешкия организъм. Значи и в човешкия организъм има безправие. – Кога? – Когато някое силно чувство, или някоя силна способност, вземе храната на по-слаби чувства и способности в човека.
Страшно е, когато човек се натъкне на тази вътрешна борба, на това вътрешно потисничество в себе си.
Колко войни са водени за религиозното чувство на хората! Колко хора са били изгаряни за техните религиозни вярвания! Не е лошо да бъде човек религиозен, но лошото е в злевъзпитаното религиозно чувство. Не е лошо да има човек силен ум, но лошо е, ако този ум е злевъзпитан. Доброто се крие в доброто възпитание.
към беседата >>
Колко войни са водени за религиозното чувство на хората!
Добре е да бъде човек енергичен, но ако едно чувство или една способност заемат мястото на други, това нарушава хармонията в човешкия организъм. Значи и в човешкия организъм има безправие. – Кога? – Когато някое силно чувство, или някоя силна способност, вземе храната на по-слаби чувства и способности в човека. Страшно е, когато човек се натъкне на тази вътрешна борба, на това вътрешно потисничество в себе си.
Колко войни са водени за религиозното чувство на хората!
Колко хора са били изгаряни за техните религиозни вярвания! Не е лошо да бъде човек религиозен, но лошото е в злевъзпитаното религиозно чувство. Не е лошо да има човек силен ум, но лошо е, ако този ум е злевъзпитан. Доброто се крие в доброто възпитание. То води към самообладание.
към беседата >>
Колко хора са били изгаряни за техните религиозни вярвания!
Значи и в човешкия организъм има безправие. – Кога? – Когато някое силно чувство, или някоя силна способност, вземе храната на по-слаби чувства и способности в човека. Страшно е, когато човек се натъкне на тази вътрешна борба, на това вътрешно потисничество в себе си. Колко войни са водени за религиозното чувство на хората!
Колко хора са били изгаряни за техните религиозни вярвания!
Не е лошо да бъде човек религиозен, но лошото е в злевъзпитаното религиозно чувство. Не е лошо да има човек силен ум, но лошо е, ако този ум е злевъзпитан. Доброто се крие в доброто възпитание. То води към самообладание. А самообладанието подразбира умеене да употребиш всяка сила навреме и на място.
към беседата >>
Не е лошо да бъде човек религиозен, но лошото е в злевъзпитаното религиозно чувство.
– Кога? – Когато някое силно чувство, или някоя силна способност, вземе храната на по-слаби чувства и способности в човека. Страшно е, когато човек се натъкне на тази вътрешна борба, на това вътрешно потисничество в себе си. Колко войни са водени за религиозното чувство на хората! Колко хора са били изгаряни за техните религиозни вярвания!
Не е лошо да бъде човек религиозен, но лошото е в злевъзпитаното религиозно чувство.
Не е лошо да има човек силен ум, но лошо е, ако този ум е злевъзпитан. Доброто се крие в доброто възпитание. То води към самообладание. А самообладанието подразбира умеене да употребиш всяка сила навреме и на място. Истинският художник рисува на платно с хубави бои и каквото нарисува, изнася го пред хората и те да кажат мнението си.
към беседата >>
Не е лошо да има човек силен ум, но лошо е, ако този ум е злевъзпитан.
– Когато някое силно чувство, или някоя силна способност, вземе храната на по-слаби чувства и способности в човека. Страшно е, когато човек се натъкне на тази вътрешна борба, на това вътрешно потисничество в себе си. Колко войни са водени за религиозното чувство на хората! Колко хора са били изгаряни за техните религиозни вярвания! Не е лошо да бъде човек религиозен, но лошото е в злевъзпитаното религиозно чувство.
Не е лошо да има човек силен ум, но лошо е, ако този ум е злевъзпитан.
Доброто се крие в доброто възпитание. То води към самообладание. А самообладанието подразбира умеене да употребиш всяка сила навреме и на място. Истинският художник рисува на платно с хубави бои и каквото нарисува, изнася го пред хората и те да кажат мнението си. Онзи, който не е истински художник, рисува, където му попадне: на една стена, на друга стена.
към беседата >>
Доброто се крие в доброто възпитание.
Страшно е, когато човек се натъкне на тази вътрешна борба, на това вътрешно потисничество в себе си. Колко войни са водени за религиозното чувство на хората! Колко хора са били изгаряни за техните религиозни вярвания! Не е лошо да бъде човек религиозен, но лошото е в злевъзпитаното религиозно чувство. Не е лошо да има човек силен ум, но лошо е, ако този ум е злевъзпитан.
Доброто се крие в доброто възпитание.
То води към самообладание. А самообладанието подразбира умеене да употребиш всяка сила навреме и на място. Истинският художник рисува на платно с хубави бои и каквото нарисува, изнася го пред хората и те да кажат мнението си. Онзи, който не е истински художник, рисува, където му попадне: на една стена, на друга стена. Приятно ли е на хората да рисувате по стените им?
към беседата >>
То води към самообладание.
Колко войни са водени за религиозното чувство на хората! Колко хора са били изгаряни за техните религиозни вярвания! Не е лошо да бъде човек религиозен, но лошото е в злевъзпитаното религиозно чувство. Не е лошо да има човек силен ум, но лошо е, ако този ум е злевъзпитан. Доброто се крие в доброто възпитание.
То води към самообладание.
А самообладанието подразбира умеене да употребиш всяка сила навреме и на място. Истинският художник рисува на платно с хубави бои и каквото нарисува, изнася го пред хората и те да кажат мнението си. Онзи, който не е истински художник, рисува, където му попадне: на една стена, на друга стена. Приятно ли е на хората да рисувате по стените им? Да направиш набързо някаква скица, това не е художничество.
към беседата >>
А самообладанието подразбира умеене да употребиш всяка сила навреме и на място.
Колко хора са били изгаряни за техните религиозни вярвания! Не е лошо да бъде човек религиозен, но лошото е в злевъзпитаното религиозно чувство. Не е лошо да има човек силен ум, но лошо е, ако този ум е злевъзпитан. Доброто се крие в доброто възпитание. То води към самообладание.
А самообладанието подразбира умеене да употребиш всяка сила навреме и на място.
Истинският художник рисува на платно с хубави бои и каквото нарисува, изнася го пред хората и те да кажат мнението си. Онзи, който не е истински художник, рисува, където му попадне: на една стена, на друга стена. Приятно ли е на хората да рисувате по стените им? Да направиш набързо някаква скица, това не е художничество.
към беседата >>
Истинският художник рисува на платно с хубави бои и каквото нарисува, изнася го пред хората и те да кажат мнението си.
Не е лошо да бъде човек религиозен, но лошото е в злевъзпитаното религиозно чувство. Не е лошо да има човек силен ум, но лошо е, ако този ум е злевъзпитан. Доброто се крие в доброто възпитание. То води към самообладание. А самообладанието подразбира умеене да употребиш всяка сила навреме и на място.
Истинският художник рисува на платно с хубави бои и каквото нарисува, изнася го пред хората и те да кажат мнението си.
Онзи, който не е истински художник, рисува, където му попадне: на една стена, на друга стена. Приятно ли е на хората да рисувате по стените им? Да направиш набързо някаква скица, това не е художничество.
към беседата >>
Онзи, който не е истински художник, рисува, където му попадне: на една стена, на друга стена.
Не е лошо да има човек силен ум, но лошо е, ако този ум е злевъзпитан. Доброто се крие в доброто възпитание. То води към самообладание. А самообладанието подразбира умеене да употребиш всяка сила навреме и на място. Истинският художник рисува на платно с хубави бои и каквото нарисува, изнася го пред хората и те да кажат мнението си.
Онзи, който не е истински художник, рисува, където му попадне: на една стена, на друга стена.
Приятно ли е на хората да рисувате по стените им? Да направиш набързо някаква скица, това не е художничество.
към беседата >>
Приятно ли е на хората да рисувате по стените им?
Доброто се крие в доброто възпитание. То води към самообладание. А самообладанието подразбира умеене да употребиш всяка сила навреме и на място. Истинският художник рисува на платно с хубави бои и каквото нарисува, изнася го пред хората и те да кажат мнението си. Онзи, който не е истински художник, рисува, където му попадне: на една стена, на друга стена.
Приятно ли е на хората да рисувате по стените им?
Да направиш набързо някаква скица, това не е художничество.
към беседата >>
Да направиш набързо някаква скица, това не е художничество.
То води към самообладание. А самообладанието подразбира умеене да употребиш всяка сила навреме и на място. Истинският художник рисува на платно с хубави бои и каквото нарисува, изнася го пред хората и те да кажат мнението си. Онзи, който не е истински художник, рисува, където му попадне: на една стена, на друга стена. Приятно ли е на хората да рисувате по стените им?
Да направиш набързо някаква скица, това не е художничество.
към беседата >>
Мнозина казват, че вярват в Бога.
Мнозина казват, че вярват в Бога.
Какво се ползва Бог от вашата вяра? Или какво се ползвате вие от тази вяра? Други пък казват, че вярват в слънчевите лъчи. Какво се ползва слънцето от вашата вяра? Или какво се ползвате вие от тази вяра?
към беседата >>
Какво се ползва Бог от вашата вяра?
Мнозина казват, че вярват в Бога.
Какво се ползва Бог от вашата вяра?
Или какво се ползвате вие от тази вяра? Други пък казват, че вярват в слънчевите лъчи. Какво се ползва слънцето от вашата вяра? Или какво се ползвате вие от тази вяра? Вярата на човека в нещо трябва да отговаря на някаква реалност.
към беседата >>
Или какво се ползвате вие от тази вяра?
Мнозина казват, че вярват в Бога. Какво се ползва Бог от вашата вяра?
Или какво се ползвате вие от тази вяра?
Други пък казват, че вярват в слънчевите лъчи. Какво се ползва слънцето от вашата вяра? Или какво се ползвате вие от тази вяра? Вярата на човека в нещо трябва да отговаря на някаква реалност. За пример, да вярваш в слънцето, това значи така да възприемаш неговата енергия, че тя да помогне за растенето на твоя организъм.
към беседата >>
Други пък казват, че вярват в слънчевите лъчи.
Мнозина казват, че вярват в Бога. Какво се ползва Бог от вашата вяра? Или какво се ползвате вие от тази вяра?
Други пък казват, че вярват в слънчевите лъчи.
Какво се ползва слънцето от вашата вяра? Или какво се ползвате вие от тази вяра? Вярата на човека в нещо трябва да отговаря на някаква реалност. За пример, да вярваш в слънцето, това значи така да възприемаш неговата енергия, че тя да помогне за растенето на твоя организъм. Следователно, ако вярата ви в Бога не може да ни достави онази енергия, която ни е потребна, какво се ползваме от тази вяра?
към беседата >>
Какво се ползва слънцето от вашата вяра?
Мнозина казват, че вярват в Бога. Какво се ползва Бог от вашата вяра? Или какво се ползвате вие от тази вяра? Други пък казват, че вярват в слънчевите лъчи.
Какво се ползва слънцето от вашата вяра?
Или какво се ползвате вие от тази вяра? Вярата на човека в нещо трябва да отговаря на някаква реалност. За пример, да вярваш в слънцето, това значи така да възприемаш неговата енергия, че тя да помогне за растенето на твоя организъм. Следователно, ако вярата ви в Бога не може да ни достави онази енергия, която ни е потребна, какво се ползваме от тази вяра? В Евангелието е казано: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“.
към беседата >>
Или какво се ползвате вие от тази вяра?
Мнозина казват, че вярват в Бога. Какво се ползва Бог от вашата вяра? Или какво се ползвате вие от тази вяра? Други пък казват, че вярват в слънчевите лъчи. Какво се ползва слънцето от вашата вяра?
Или какво се ползвате вие от тази вяра?
Вярата на човека в нещо трябва да отговаря на някаква реалност. За пример, да вярваш в слънцето, това значи така да възприемаш неговата енергия, че тя да помогне за растенето на твоя организъм. Следователно, ако вярата ви в Бога не може да ни достави онази енергия, която ни е потребна, какво се ползваме от тази вяра? В Евангелието е казано: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“. С други думи казано: „В това седи Любовта, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“.
към беседата >>
Вярата на човека в нещо трябва да отговаря на някаква реалност.
Какво се ползва Бог от вашата вяра? Или какво се ползвате вие от тази вяра? Други пък казват, че вярват в слънчевите лъчи. Какво се ползва слънцето от вашата вяра? Или какво се ползвате вие от тази вяра?
Вярата на човека в нещо трябва да отговаря на някаква реалност.
За пример, да вярваш в слънцето, това значи така да възприемаш неговата енергия, че тя да помогне за растенето на твоя организъм. Следователно, ако вярата ви в Бога не може да ни достави онази енергия, която ни е потребна, какво се ползваме от тази вяра? В Евангелието е казано: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“. С други думи казано: „В това седи Любовта, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“.
към беседата >>
За пример, да вярваш в слънцето, това значи така да възприемаш неговата енергия, че тя да помогне за растенето на твоя организъм.
Или какво се ползвате вие от тази вяра? Други пък казват, че вярват в слънчевите лъчи. Какво се ползва слънцето от вашата вяра? Или какво се ползвате вие от тази вяра? Вярата на човека в нещо трябва да отговаря на някаква реалност.
За пример, да вярваш в слънцето, това значи така да възприемаш неговата енергия, че тя да помогне за растенето на твоя организъм.
Следователно, ако вярата ви в Бога не може да ни достави онази енергия, която ни е потребна, какво се ползваме от тази вяра? В Евангелието е казано: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“. С други думи казано: „В това седи Любовта, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“.
към беседата >>
Следователно, ако вярата ви в Бога не може да ни достави онази енергия, която ни е потребна, какво се ползваме от тази вяра?
Други пък казват, че вярват в слънчевите лъчи. Какво се ползва слънцето от вашата вяра? Или какво се ползвате вие от тази вяра? Вярата на човека в нещо трябва да отговаря на някаква реалност. За пример, да вярваш в слънцето, това значи така да възприемаш неговата енергия, че тя да помогне за растенето на твоя организъм.
Следователно, ако вярата ви в Бога не може да ни достави онази енергия, която ни е потребна, какво се ползваме от тази вяра?
В Евангелието е казано: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“. С други думи казано: „В това седи Любовта, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“.
към беседата >>
В Евангелието е казано: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“.
Какво се ползва слънцето от вашата вяра? Или какво се ползвате вие от тази вяра? Вярата на човека в нещо трябва да отговаря на някаква реалност. За пример, да вярваш в слънцето, това значи така да възприемаш неговата енергия, че тя да помогне за растенето на твоя организъм. Следователно, ако вярата ви в Бога не може да ни достави онази енергия, която ни е потребна, какво се ползваме от тази вяра?
В Евангелието е казано: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“.
С други думи казано: „В това седи Любовта, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“.
към беседата >>
С други думи казано: „В това седи Любовта, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“.
Или какво се ползвате вие от тази вяра? Вярата на човека в нещо трябва да отговаря на някаква реалност. За пример, да вярваш в слънцето, това значи така да възприемаш неговата енергия, че тя да помогне за растенето на твоя организъм. Следователно, ако вярата ви в Бога не може да ни достави онази енергия, която ни е потребна, какво се ползваме от тази вяра? В Евангелието е казано: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“.
С други думи казано: „В това седи Любовта, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“.
към беседата >>
Често казваме: „Всичко в света произтича от Бога“.
Често казваме: „Всичко в света произтича от Бога“.
– Кое всичко? – Всичко разумно. Значи всички възвишени мисли и чувства произтичат от Бога. Всички добри и разумни хора произтичат от Бога. Добрият баща и добрата майка, добрите приятели произтичат от Бога.
към беседата >>
– Кое всичко?
Често казваме: „Всичко в света произтича от Бога“.
– Кое всичко?
– Всичко разумно. Значи всички възвишени мисли и чувства произтичат от Бога. Всички добри и разумни хора произтичат от Бога. Добрият баща и добрата майка, добрите приятели произтичат от Бога. Всичко добро произтича от Бога и въпреки това вие отричате Онзи, от Когото нещата произтичат.
към беседата >>
– Всичко разумно.
Често казваме: „Всичко в света произтича от Бога“. – Кое всичко?
– Всичко разумно.
Значи всички възвишени мисли и чувства произтичат от Бога. Всички добри и разумни хора произтичат от Бога. Добрият баща и добрата майка, добрите приятели произтичат от Бога. Всичко добро произтича от Бога и въпреки това вие отричате Онзи, от Когото нещата произтичат. Ще каже някой, че съм си ушил някаква дреха.
към беседата >>
Значи всички възвишени мисли и чувства произтичат от Бога.
Често казваме: „Всичко в света произтича от Бога“. – Кое всичко? – Всичко разумно.
Значи всички възвишени мисли и чувства произтичат от Бога.
Всички добри и разумни хора произтичат от Бога. Добрият баща и добрата майка, добрите приятели произтичат от Бога. Всичко добро произтича от Бога и въпреки това вие отричате Онзи, от Когото нещата произтичат. Ще каже някой, че съм си ушил някаква дреха. Той не се замисля откъде е взета дрехата и колко същества са работили, докато се приготви тя.
към беседата >>
Всички добри и разумни хора произтичат от Бога.
Често казваме: „Всичко в света произтича от Бога“. – Кое всичко? – Всичко разумно. Значи всички възвишени мисли и чувства произтичат от Бога.
Всички добри и разумни хора произтичат от Бога.
Добрият баща и добрата майка, добрите приятели произтичат от Бога. Всичко добро произтича от Бога и въпреки това вие отричате Онзи, от Когото нещата произтичат. Ще каже някой, че съм си ушил някаква дреха. Той не се замисля откъде е взета дрехата и колко същества са работили, докато се приготви тя. Най-първо, овцете са работили за неговата дреха.
към беседата >>
Добрият баща и добрата майка, добрите приятели произтичат от Бога.
Често казваме: „Всичко в света произтича от Бога“. – Кое всичко? – Всичко разумно. Значи всички възвишени мисли и чувства произтичат от Бога. Всички добри и разумни хора произтичат от Бога.
Добрият баща и добрата майка, добрите приятели произтичат от Бога.
Всичко добро произтича от Бога и въпреки това вие отричате Онзи, от Когото нещата произтичат. Ще каже някой, че съм си ушил някаква дреха. Той не се замисля откъде е взета дрехата и колко същества са работили, докато се приготви тя. Най-първо, овцете са работили за неговата дреха. После се е намерил някой способен човек да изпреде вълната, да я изтъче и продаде като плат.
към беседата >>
Всичко добро произтича от Бога и въпреки това вие отричате Онзи, от Когото нещата произтичат.
– Кое всичко? – Всичко разумно. Значи всички възвишени мисли и чувства произтичат от Бога. Всички добри и разумни хора произтичат от Бога. Добрият баща и добрата майка, добрите приятели произтичат от Бога.
Всичко добро произтича от Бога и въпреки това вие отричате Онзи, от Когото нещата произтичат.
Ще каже някой, че съм си ушил някаква дреха. Той не се замисля откъде е взета дрехата и колко същества са работили, докато се приготви тя. Най-първо, овцете са работили за неговата дреха. После се е намерил някой способен човек да изпреде вълната, да я изтъче и продаде като плат. Ти купуваш плата наготово, занасяш го на шивач, да ушие дрехата, и казваш, че имаш нова дреха, или че си ушил нова дреха.
към беседата >>
Ще каже някой, че съм си ушил някаква дреха.
– Всичко разумно. Значи всички възвишени мисли и чувства произтичат от Бога. Всички добри и разумни хора произтичат от Бога. Добрият баща и добрата майка, добрите приятели произтичат от Бога. Всичко добро произтича от Бога и въпреки това вие отричате Онзи, от Когото нещата произтичат.
Ще каже някой, че съм си ушил някаква дреха.
Той не се замисля откъде е взета дрехата и колко същества са работили, докато се приготви тя. Най-първо, овцете са работили за неговата дреха. После се е намерил някой способен човек да изпреде вълната, да я изтъче и продаде като плат. Ти купуваш плата наготово, занасяш го на шивач, да ушие дрехата, и казваш, че имаш нова дреха, или че си ушил нова дреха. Някои четат Библията и минават за религиозни, за учени хора.
към беседата >>
Той не се замисля откъде е взета дрехата и колко същества са работили, докато се приготви тя.
Значи всички възвишени мисли и чувства произтичат от Бога. Всички добри и разумни хора произтичат от Бога. Добрият баща и добрата майка, добрите приятели произтичат от Бога. Всичко добро произтича от Бога и въпреки това вие отричате Онзи, от Когото нещата произтичат. Ще каже някой, че съм си ушил някаква дреха.
Той не се замисля откъде е взета дрехата и колко същества са работили, докато се приготви тя.
Най-първо, овцете са работили за неговата дреха. После се е намерил някой способен човек да изпреде вълната, да я изтъче и продаде като плат. Ти купуваш плата наготово, занасяш го на шивач, да ушие дрехата, и казваш, че имаш нова дреха, или че си ушил нова дреха. Някои четат Библията и минават за религиозни, за учени хора. В какво се заключава тяхната ученост?
към беседата >>
Най-първо, овцете са работили за неговата дреха.
Всички добри и разумни хора произтичат от Бога. Добрият баща и добрата майка, добрите приятели произтичат от Бога. Всичко добро произтича от Бога и въпреки това вие отричате Онзи, от Когото нещата произтичат. Ще каже някой, че съм си ушил някаква дреха. Той не се замисля откъде е взета дрехата и колко същества са работили, докато се приготви тя.
Най-първо, овцете са работили за неговата дреха.
После се е намерил някой способен човек да изпреде вълната, да я изтъче и продаде като плат. Ти купуваш плата наготово, занасяш го на шивач, да ушие дрехата, и казваш, че имаш нова дреха, или че си ушил нова дреха. Някои четат Библията и минават за религиозни, за учени хора. В какво се заключава тяхната ученост? Те четат за един или за друг пророк, но нямат тяхната опитност.
към беседата >>
После се е намерил някой способен човек да изпреде вълната, да я изтъче и продаде като плат.
Добрият баща и добрата майка, добрите приятели произтичат от Бога. Всичко добро произтича от Бога и въпреки това вие отричате Онзи, от Когото нещата произтичат. Ще каже някой, че съм си ушил някаква дреха. Той не се замисля откъде е взета дрехата и колко същества са работили, докато се приготви тя. Най-първо, овцете са работили за неговата дреха.
После се е намерил някой способен човек да изпреде вълната, да я изтъче и продаде като плат.
Ти купуваш плата наготово, занасяш го на шивач, да ушие дрехата, и казваш, че имаш нова дреха, или че си ушил нова дреха. Някои четат Библията и минават за религиозни, за учени хора. В какво се заключава тяхната ученост? Те четат за един или за друг пророк, но нямат тяхната опитност. Те четат за Христос, но никой от тях не е минал през опитността на Христос.
към беседата >>
Ти купуваш плата наготово, занасяш го на шивач, да ушие дрехата, и казваш, че имаш нова дреха, или че си ушил нова дреха.
Всичко добро произтича от Бога и въпреки това вие отричате Онзи, от Когото нещата произтичат. Ще каже някой, че съм си ушил някаква дреха. Той не се замисля откъде е взета дрехата и колко същества са работили, докато се приготви тя. Най-първо, овцете са работили за неговата дреха. После се е намерил някой способен човек да изпреде вълната, да я изтъче и продаде като плат.
Ти купуваш плата наготово, занасяш го на шивач, да ушие дрехата, и казваш, че имаш нова дреха, или че си ушил нова дреха.
Някои четат Библията и минават за религиозни, за учени хора. В какво се заключава тяхната ученост? Те четат за един или за друг пророк, но нямат тяхната опитност. Те четат за Христос, но никой от тях не е минал през опитността на Христос. Те четат за апостолите, но даже и тяхната опитност нямат.
към беседата >>
Някои четат Библията и минават за религиозни, за учени хора.
Ще каже някой, че съм си ушил някаква дреха. Той не се замисля откъде е взета дрехата и колко същества са работили, докато се приготви тя. Най-първо, овцете са работили за неговата дреха. После се е намерил някой способен човек да изпреде вълната, да я изтъче и продаде като плат. Ти купуваш плата наготово, занасяш го на шивач, да ушие дрехата, и казваш, че имаш нова дреха, или че си ушил нова дреха.
Някои четат Библията и минават за религиозни, за учени хора.
В какво се заключава тяхната ученост? Те четат за един или за друг пророк, но нямат тяхната опитност. Те четат за Христос, но никой от тях не е минал през опитността на Христос. Те четат за апостолите, но даже и тяхната опитност нямат. Кой има опитността на апостол Павел, да бъде бит за своите убеждения?
към беседата >>
В какво се заключава тяхната ученост?
Той не се замисля откъде е взета дрехата и колко същества са работили, докато се приготви тя. Най-първо, овцете са работили за неговата дреха. После се е намерил някой способен човек да изпреде вълната, да я изтъче и продаде като плат. Ти купуваш плата наготово, занасяш го на шивач, да ушие дрехата, и казваш, че имаш нова дреха, или че си ушил нова дреха. Някои четат Библията и минават за религиозни, за учени хора.
В какво се заключава тяхната ученост?
Те четат за един или за друг пророк, но нямат тяхната опитност. Те четат за Христос, но никой от тях не е минал през опитността на Христос. Те четат за апостолите, но даже и тяхната опитност нямат. Кой има опитността на апостол Павел, да бъде бит за своите убеждения? – Защо биха Павел?
към беседата >>
Те четат за един или за друг пророк, но нямат тяхната опитност.
Най-първо, овцете са работили за неговата дреха. После се е намерил някой способен човек да изпреде вълната, да я изтъче и продаде като плат. Ти купуваш плата наготово, занасяш го на шивач, да ушие дрехата, и казваш, че имаш нова дреха, или че си ушил нова дреха. Някои четат Библията и минават за религиозни, за учени хора. В какво се заключава тяхната ученост?
Те четат за един или за друг пророк, но нямат тяхната опитност.
Те четат за Христос, но никой от тях не е минал през опитността на Христос. Те четат за апостолите, но даже и тяхната опитност нямат. Кой има опитността на апостол Павел, да бъде бит за своите убеждения? – Защо биха Павел? – Защото беше много смел.
към беседата >>
Те четат за Христос, но никой от тях не е минал през опитността на Христос.
После се е намерил някой способен човек да изпреде вълната, да я изтъче и продаде като плат. Ти купуваш плата наготово, занасяш го на шивач, да ушие дрехата, и казваш, че имаш нова дреха, или че си ушил нова дреха. Някои четат Библията и минават за религиозни, за учени хора. В какво се заключава тяхната ученост? Те четат за един или за друг пророк, но нямат тяхната опитност.
Те четат за Христос, но никой от тях не е минал през опитността на Христос.
Те четат за апостолите, но даже и тяхната опитност нямат. Кой има опитността на апостол Павел, да бъде бит за своите убеждения? – Защо биха Павел? – Защото беше много смел. Преди да стане християнин, той гонеше и преследваше християните.
към беседата >>
Те четат за апостолите, но даже и тяхната опитност нямат.
Ти купуваш плата наготово, занасяш го на шивач, да ушие дрехата, и казваш, че имаш нова дреха, или че си ушил нова дреха. Някои четат Библията и минават за религиозни, за учени хора. В какво се заключава тяхната ученост? Те четат за един или за друг пророк, но нямат тяхната опитност. Те четат за Христос, но никой от тях не е минал през опитността на Христос.
Те четат за апостолите, но даже и тяхната опитност нямат.
Кой има опитността на апостол Павел, да бъде бит за своите убеждения? – Защо биха Павел? – Защото беше много смел. Преди да стане християнин, той гонеше и преследваше християните. Като стана християнин, той искаше да обърне целия свят към новото учение.
към беседата >>
Кой има опитността на апостол Павел, да бъде бит за своите убеждения?
Някои четат Библията и минават за религиозни, за учени хора. В какво се заключава тяхната ученост? Те четат за един или за друг пророк, но нямат тяхната опитност. Те четат за Христос, но никой от тях не е минал през опитността на Христос. Те четат за апостолите, но даже и тяхната опитност нямат.
Кой има опитността на апостол Павел, да бъде бит за своите убеждения?
– Защо биха Павел? – Защото беше много смел. Преди да стане християнин, той гонеше и преследваше християните. Като стана християнин, той искаше да обърне целия свят към новото учение. Обаче евреите му се противопоставяха и казваха: „Ето един отстъпник от нашата вяра“.
към беседата >>
– Защо биха Павел?
В какво се заключава тяхната ученост? Те четат за един или за друг пророк, но нямат тяхната опитност. Те четат за Христос, но никой от тях не е минал през опитността на Христос. Те четат за апостолите, но даже и тяхната опитност нямат. Кой има опитността на апостол Павел, да бъде бит за своите убеждения?
– Защо биха Павел?
– Защото беше много смел. Преди да стане християнин, той гонеше и преследваше християните. Като стана християнин, той искаше да обърне целия свят към новото учение. Обаче евреите му се противопоставяха и казваха: „Ето един отстъпник от нашата вяра“. Те го биха пет пъти по 39 удари, след което характерът му се смекчи.
към беседата >>
– Защото беше много смел.
Те четат за един или за друг пророк, но нямат тяхната опитност. Те четат за Христос, но никой от тях не е минал през опитността на Христос. Те четат за апостолите, но даже и тяхната опитност нямат. Кой има опитността на апостол Павел, да бъде бит за своите убеждения? – Защо биха Павел?
– Защото беше много смел.
Преди да стане християнин, той гонеше и преследваше християните. Като стана християнин, той искаше да обърне целия свят към новото учение. Обаче евреите му се противопоставяха и казваха: „Ето един отстъпник от нашата вяра“. Те го биха пет пъти по 39 удари, след което характерът му се смекчи.
към беседата >>
НАГОРЕ