НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1540
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1540
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Спокойно сърдце
,
ООК
, София, 7.12.1938г.,
Туй показва, че точката се е проявила в този път.
Но трябва да имате очи да я видите. Но тази точка, за да се прояви, в какво седи нейното проявление? Този път е проявление на точката. Следователно е сянка. Тя, като мине, ще остави един път.
Туй показва, че точката се е проявила в този път.
То е цяла реалност. Но точката, тя била във всичките тия положения. Този път реален ли е? Реален е. То е точката, която е била.
към беседата >>
Двама хора, които се впрягат в живота, да работят: единият е вярата, другият е надеждата.
Та казвам сега: При сегашните условия щом се спреш, ти трябва да се спреш на точката на Любовта, тогава ще намериш другите две точки – вярата и надеждата – вярата и надеждата, които излизат от Любовта.
Двама хора, които се впрягат в живота, да работят: единият е вярата, другият е надеждата.
Този център, от който произтича, то е Любовта, то е душата, която обновява. Следователно, вие искате двама по двама да работите. Единият ще носи силата на вярата, а другият – силата на надеждата. Тогава ще имате ясна представа за света. А пък любовта ще бъде третата точка, чрез която Божественият Дух ще се прояви.
към беседата >>
То е цяла реалност.
Но тази точка, за да се прояви, в какво седи нейното проявление? Този път е проявление на точката. Следователно е сянка. Тя, като мине, ще остави един път. Туй показва, че точката се е проявила в този път.
То е цяла реалност.
Но точката, тя била във всичките тия положения. Този път реален ли е? Реален е. То е точката, която е била. В правата линия са възможностите на точката да се прояви.
към беседата >>
Този център, от който произтича, то е Любовта, то е душата, която обновява.
Та казвам сега: При сегашните условия щом се спреш, ти трябва да се спреш на точката на Любовта, тогава ще намериш другите две точки – вярата и надеждата – вярата и надеждата, които излизат от Любовта. Двама хора, които се впрягат в живота, да работят: единият е вярата, другият е надеждата.
Този център, от който произтича, то е Любовта, то е душата, която обновява.
Следователно, вие искате двама по двама да работите. Единият ще носи силата на вярата, а другият – силата на надеждата. Тогава ще имате ясна представа за света. А пък любовта ще бъде третата точка, чрез която Божественият Дух ще се прояви. Писанието казва: „Духът ще ни научи.“ Но ние не можем да бъдем научени от Духа, ако нямаме любов.
към беседата >>
Но точката, тя била във всичките тия положения.
Този път е проявление на точката. Следователно е сянка. Тя, като мине, ще остави един път. Туй показва, че точката се е проявила в този път. То е цяла реалност.
Но точката, тя била във всичките тия положения.
Този път реален ли е? Реален е. То е точката, която е била. В правата линия са възможностите на точката да се прояви. Тогава правата линия става реалност на точката.
към беседата >>
Следователно, вие искате двама по двама да работите.
Та казвам сега: При сегашните условия щом се спреш, ти трябва да се спреш на точката на Любовта, тогава ще намериш другите две точки – вярата и надеждата – вярата и надеждата, които излизат от Любовта. Двама хора, които се впрягат в живота, да работят: единият е вярата, другият е надеждата. Този център, от който произтича, то е Любовта, то е душата, която обновява.
Следователно, вие искате двама по двама да работите.
Единият ще носи силата на вярата, а другият – силата на надеждата. Тогава ще имате ясна представа за света. А пък любовта ще бъде третата точка, чрез която Божественият Дух ще се прояви. Писанието казва: „Духът ще ни научи.“ Но ние не можем да бъдем научени от Духа, ако нямаме любов. Ако стъпим на тази точка на любовта, любовта като се прояви, тогава Духът ще се прояви.
към беседата >>
Този път реален ли е?
Следователно е сянка. Тя, като мине, ще остави един път. Туй показва, че точката се е проявила в този път. То е цяла реалност. Но точката, тя била във всичките тия положения.
Този път реален ли е?
Реален е. То е точката, която е била. В правата линия са възможностите на точката да се прояви. Тогава правата линия става реалност на точката. Тя иска да се прояви.
към беседата >>
Единият ще носи силата на вярата, а другият – силата на надеждата.
Та казвам сега: При сегашните условия щом се спреш, ти трябва да се спреш на точката на Любовта, тогава ще намериш другите две точки – вярата и надеждата – вярата и надеждата, които излизат от Любовта. Двама хора, които се впрягат в живота, да работят: единият е вярата, другият е надеждата. Този център, от който произтича, то е Любовта, то е душата, която обновява. Следователно, вие искате двама по двама да работите.
Единият ще носи силата на вярата, а другият – силата на надеждата.
Тогава ще имате ясна представа за света. А пък любовта ще бъде третата точка, чрез която Божественият Дух ще се прояви. Писанието казва: „Духът ще ни научи.“ Но ние не можем да бъдем научени от Духа, ако нямаме любов. Ако стъпим на тази точка на любовта, любовта като се прояви, тогава Духът ще се прояви. Когато стъпим на точката на ума или на вярата, тогава умът ще се прояви.
към беседата >>
Реален е.
Тя, като мине, ще остави един път. Туй показва, че точката се е проявила в този път. То е цяла реалност. Но точката, тя била във всичките тия положения. Този път реален ли е?
Реален е.
То е точката, която е била. В правата линия са възможностите на точката да се прояви. Тогава правата линия става реалност на точката. Тя иска да се прояви. Тогава имаме плоскостта.
към беседата >>
Тогава ще имате ясна представа за света.
Та казвам сега: При сегашните условия щом се спреш, ти трябва да се спреш на точката на Любовта, тогава ще намериш другите две точки – вярата и надеждата – вярата и надеждата, които излизат от Любовта. Двама хора, които се впрягат в живота, да работят: единият е вярата, другият е надеждата. Този център, от който произтича, то е Любовта, то е душата, която обновява. Следователно, вие искате двама по двама да работите. Единият ще носи силата на вярата, а другият – силата на надеждата.
Тогава ще имате ясна представа за света.
А пък любовта ще бъде третата точка, чрез която Божественият Дух ще се прояви. Писанието казва: „Духът ще ни научи.“ Но ние не можем да бъдем научени от Духа, ако нямаме любов. Ако стъпим на тази точка на любовта, любовта като се прояви, тогава Духът ще се прояви. Когато стъпим на точката на ума или на вярата, тогава умът ще се прояви. Когато стъпим на точката на надеждата, тогава сърцето ще се прояви.
към беседата >>
То е точката, която е била.
Туй показва, че точката се е проявила в този път. То е цяла реалност. Но точката, тя била във всичките тия положения. Този път реален ли е? Реален е.
То е точката, която е била.
В правата линия са възможностите на точката да се прояви. Тогава правата линия става реалност на точката. Тя иска да се прояви. Тогава имаме плоскостта. Що е плоскостта?
към беседата >>
А пък любовта ще бъде третата точка, чрез която Божественият Дух ще се прояви.
Двама хора, които се впрягат в живота, да работят: единият е вярата, другият е надеждата. Този център, от който произтича, то е Любовта, то е душата, която обновява. Следователно, вие искате двама по двама да работите. Единият ще носи силата на вярата, а другият – силата на надеждата. Тогава ще имате ясна представа за света.
А пък любовта ще бъде третата точка, чрез която Божественият Дух ще се прояви.
Писанието казва: „Духът ще ни научи.“ Но ние не можем да бъдем научени от Духа, ако нямаме любов. Ако стъпим на тази точка на любовта, любовта като се прояви, тогава Духът ще се прояви. Когато стъпим на точката на ума или на вярата, тогава умът ще се прояви. Когато стъпим на точката на надеждата, тогава сърцето ще се прояви. Сега това са моите занимания, новото, което изучавам.
към беседата >>
В правата линия са възможностите на точката да се прояви.
То е цяла реалност. Но точката, тя била във всичките тия положения. Този път реален ли е? Реален е. То е точката, която е била.
В правата линия са възможностите на точката да се прояви.
Тогава правата линия става реалност на точката. Тя иска да се прояви. Тогава имаме плоскостта. Що е плоскостта? Плоскостта е възможност да се прояви правата линия.
към беседата >>
Писанието казва: „Духът ще ни научи.“ Но ние не можем да бъдем научени от Духа, ако нямаме любов.
Този център, от който произтича, то е Любовта, то е душата, която обновява. Следователно, вие искате двама по двама да работите. Единият ще носи силата на вярата, а другият – силата на надеждата. Тогава ще имате ясна представа за света. А пък любовта ще бъде третата точка, чрез която Божественият Дух ще се прояви.
Писанието казва: „Духът ще ни научи.“ Но ние не можем да бъдем научени от Духа, ако нямаме любов.
Ако стъпим на тази точка на любовта, любовта като се прояви, тогава Духът ще се прояви. Когато стъпим на точката на ума или на вярата, тогава умът ще се прояви. Когато стъпим на точката на надеждата, тогава сърцето ще се прояви. Сега това са моите занимания, новото, което изучавам. Как се проявява надеждата?
към беседата >>
Тогава правата линия става реалност на точката.
Но точката, тя била във всичките тия положения. Този път реален ли е? Реален е. То е точката, която е била. В правата линия са възможностите на точката да се прояви.
Тогава правата линия става реалност на точката.
Тя иска да се прояви. Тогава имаме плоскостта. Що е плоскостта? Плоскостта е възможност да се прояви правата линия. Така ние разсъждаваме.
към беседата >>
Ако стъпим на тази точка на любовта, любовта като се прояви, тогава Духът ще се прояви.
Следователно, вие искате двама по двама да работите. Единият ще носи силата на вярата, а другият – силата на надеждата. Тогава ще имате ясна представа за света. А пък любовта ще бъде третата точка, чрез която Божественият Дух ще се прояви. Писанието казва: „Духът ще ни научи.“ Но ние не можем да бъдем научени от Духа, ако нямаме любов.
Ако стъпим на тази точка на любовта, любовта като се прояви, тогава Духът ще се прояви.
Когато стъпим на точката на ума или на вярата, тогава умът ще се прояви. Когато стъпим на точката на надеждата, тогава сърцето ще се прояви. Сега това са моите занимания, новото, което изучавам. Как се проявява надеждата? Надеждата ще се прояви в една точка, дето сърцето ни може да се очисти.
към беседата >>
Тя иска да се прояви.
Този път реален ли е? Реален е. То е точката, която е била. В правата линия са възможностите на точката да се прояви. Тогава правата линия става реалност на точката.
Тя иска да се прояви.
Тогава имаме плоскостта. Що е плоскостта? Плоскостта е възможност да се прояви правата линия. Така ние разсъждаваме. Когато плоскостта стане реалност, за да се прояви.
към беседата >>
Когато стъпим на точката на ума или на вярата, тогава умът ще се прояви.
Единият ще носи силата на вярата, а другият – силата на надеждата. Тогава ще имате ясна представа за света. А пък любовта ще бъде третата точка, чрез която Божественият Дух ще се прояви. Писанието казва: „Духът ще ни научи.“ Но ние не можем да бъдем научени от Духа, ако нямаме любов. Ако стъпим на тази точка на любовта, любовта като се прояви, тогава Духът ще се прояви.
Когато стъпим на точката на ума или на вярата, тогава умът ще се прояви.
Когато стъпим на точката на надеждата, тогава сърцето ще се прояви. Сега това са моите занимания, новото, което изучавам. Как се проявява надеждата? Надеждата ще се прояви в една точка, дето сърцето ни може да се очисти. Бог в сърцето може да се прояви чрез надеждата.
към беседата >>
Тогава имаме плоскостта.
Реален е. То е точката, която е била. В правата линия са възможностите на точката да се прояви. Тогава правата линия става реалност на точката. Тя иска да се прояви.
Тогава имаме плоскостта.
Що е плоскостта? Плоскостта е възможност да се прояви правата линия. Така ние разсъждаваме. Когато плоскостта стане реалност, за да се прояви. Тялото е възможност да се прояви една плоскост.
към беседата >>
Когато стъпим на точката на надеждата, тогава сърцето ще се прояви.
Тогава ще имате ясна представа за света. А пък любовта ще бъде третата точка, чрез която Божественият Дух ще се прояви. Писанието казва: „Духът ще ни научи.“ Но ние не можем да бъдем научени от Духа, ако нямаме любов. Ако стъпим на тази точка на любовта, любовта като се прояви, тогава Духът ще се прояви. Когато стъпим на точката на ума или на вярата, тогава умът ще се прояви.
Когато стъпим на точката на надеждата, тогава сърцето ще се прояви.
Сега това са моите занимания, новото, което изучавам. Как се проявява надеждата? Надеждата ще се прояви в една точка, дето сърцето ни може да се очисти. Бог в сърцето може да се прояви чрез надеждата. Бог в моя ум ще се прояви чрез вярата, ще възприеме ония мисли.
към беседата >>
Що е плоскостта?
То е точката, която е била. В правата линия са възможностите на точката да се прояви. Тогава правата линия става реалност на точката. Тя иска да се прояви. Тогава имаме плоскостта.
Що е плоскостта?
Плоскостта е възможност да се прояви правата линия. Така ние разсъждаваме. Когато плоскостта стане реалност, за да се прояви. Тялото е възможност да се прояви една плоскост. Казвам, туй, в което вие се проявявате, то е възможност.
към беседата >>
Сега това са моите занимания, новото, което изучавам.
А пък любовта ще бъде третата точка, чрез която Божественият Дух ще се прояви. Писанието казва: „Духът ще ни научи.“ Но ние не можем да бъдем научени от Духа, ако нямаме любов. Ако стъпим на тази точка на любовта, любовта като се прояви, тогава Духът ще се прояви. Когато стъпим на точката на ума или на вярата, тогава умът ще се прояви. Когато стъпим на точката на надеждата, тогава сърцето ще се прояви.
Сега това са моите занимания, новото, което изучавам.
Как се проявява надеждата? Надеждата ще се прояви в една точка, дето сърцето ни може да се очисти. Бог в сърцето може да се прояви чрез надеждата. Бог в моя ум ще се прояви чрез вярата, ще възприеме ония мисли. За мене любовта е една точка, в която Божият Дух ще се прояви.
към беседата >>
Плоскостта е възможност да се прояви правата линия.
В правата линия са възможностите на точката да се прояви. Тогава правата линия става реалност на точката. Тя иска да се прояви. Тогава имаме плоскостта. Що е плоскостта?
Плоскостта е възможност да се прояви правата линия.
Така ние разсъждаваме. Когато плоскостта стане реалност, за да се прояви. Тялото е възможност да се прояви една плоскост. Казвам, туй, в което вие се проявявате, то е възможност. Вие сте една реалност, една точка.
към беседата >>
Как се проявява надеждата?
Писанието казва: „Духът ще ни научи.“ Но ние не можем да бъдем научени от Духа, ако нямаме любов. Ако стъпим на тази точка на любовта, любовта като се прояви, тогава Духът ще се прояви. Когато стъпим на точката на ума или на вярата, тогава умът ще се прояви. Когато стъпим на точката на надеждата, тогава сърцето ще се прояви. Сега това са моите занимания, новото, което изучавам.
Как се проявява надеждата?
Надеждата ще се прояви в една точка, дето сърцето ни може да се очисти. Бог в сърцето може да се прояви чрез надеждата. Бог в моя ум ще се прояви чрез вярата, ще възприеме ония мисли. За мене любовта е една точка, в която Божият Дух ще се прояви. Казвам сега: Ако вие не сте намерили точката на надеждата, ако вие не сте намерили точката на вярата, ако вие не сте намерили точката на Любовта, как ще се прояви Бог във вас?
към беседата >>
Така ние разсъждаваме.
Тогава правата линия става реалност на точката. Тя иска да се прояви. Тогава имаме плоскостта. Що е плоскостта? Плоскостта е възможност да се прояви правата линия.
Така ние разсъждаваме.
Когато плоскостта стане реалност, за да се прояви. Тялото е възможност да се прояви една плоскост. Казвам, туй, в което вие се проявявате, то е възможност. Вие сте една реалност, една точка. Най-първо ви трябва една права линия, в която вие да се проявите.
към беседата >>
Надеждата ще се прояви в една точка, дето сърцето ни може да се очисти.
Ако стъпим на тази точка на любовта, любовта като се прояви, тогава Духът ще се прояви. Когато стъпим на точката на ума или на вярата, тогава умът ще се прояви. Когато стъпим на точката на надеждата, тогава сърцето ще се прояви. Сега това са моите занимания, новото, което изучавам. Как се проявява надеждата?
Надеждата ще се прояви в една точка, дето сърцето ни може да се очисти.
Бог в сърцето може да се прояви чрез надеждата. Бог в моя ум ще се прояви чрез вярата, ще възприеме ония мисли. За мене любовта е една точка, в която Божият Дух ще се прояви. Казвам сега: Ако вие не сте намерили точката на надеждата, ако вие не сте намерили точката на вярата, ако вие не сте намерили точката на Любовта, как ще се прояви Бог във вас? Най-първо ще намерите точката на Любовта, да се спрете върху нещо, което не се мени.
към беседата >>
Когато плоскостта стане реалност, за да се прояви.
Тя иска да се прояви. Тогава имаме плоскостта. Що е плоскостта? Плоскостта е възможност да се прояви правата линия. Така ние разсъждаваме.
Когато плоскостта стане реалност, за да се прояви.
Тялото е възможност да се прояви една плоскост. Казвам, туй, в което вие се проявявате, то е възможност. Вие сте една реалност, една точка. Най-първо ви трябва една права линия, в която вие да се проявите. Значи ще вървите.
към беседата >>
Бог в сърцето може да се прояви чрез надеждата.
Когато стъпим на точката на ума или на вярата, тогава умът ще се прояви. Когато стъпим на точката на надеждата, тогава сърцето ще се прояви. Сега това са моите занимания, новото, което изучавам. Как се проявява надеждата? Надеждата ще се прояви в една точка, дето сърцето ни може да се очисти.
Бог в сърцето може да се прояви чрез надеждата.
Бог в моя ум ще се прояви чрез вярата, ще възприеме ония мисли. За мене любовта е една точка, в която Божият Дух ще се прояви. Казвам сега: Ако вие не сте намерили точката на надеждата, ако вие не сте намерили точката на вярата, ако вие не сте намерили точката на Любовта, как ще се прояви Бог във вас? Най-първо ще намерите точката на Любовта, да се спрете върху нещо, което не се мени. След туй ще турите точката на Любовта и да започнат тия точки да се движат.
към беседата >>
Тялото е възможност да се прояви една плоскост.
Тогава имаме плоскостта. Що е плоскостта? Плоскостта е възможност да се прояви правата линия. Така ние разсъждаваме. Когато плоскостта стане реалност, за да се прояви.
Тялото е възможност да се прояви една плоскост.
Казвам, туй, в което вие се проявявате, то е възможност. Вие сте една реалност, една точка. Най-първо ви трябва една права линия, в която вие да се проявите. Значи ще вървите. В туй животът ви ще се разшири.
към беседата >>
Бог в моя ум ще се прояви чрез вярата, ще възприеме ония мисли.
Когато стъпим на точката на надеждата, тогава сърцето ще се прояви. Сега това са моите занимания, новото, което изучавам. Как се проявява надеждата? Надеждата ще се прояви в една точка, дето сърцето ни може да се очисти. Бог в сърцето може да се прояви чрез надеждата.
Бог в моя ум ще се прояви чрез вярата, ще възприеме ония мисли.
За мене любовта е една точка, в която Божият Дух ще се прояви. Казвам сега: Ако вие не сте намерили точката на надеждата, ако вие не сте намерили точката на вярата, ако вие не сте намерили точката на Любовта, как ще се прояви Бог във вас? Най-първо ще намерите точката на Любовта, да се спрете върху нещо, което не се мени. След туй ще турите точката на Любовта и да започнат тия точки да се движат.
към беседата >>
Казвам, туй, в което вие се проявявате, то е възможност.
Що е плоскостта? Плоскостта е възможност да се прояви правата линия. Така ние разсъждаваме. Когато плоскостта стане реалност, за да се прояви. Тялото е възможност да се прояви една плоскост.
Казвам, туй, в което вие се проявявате, то е възможност.
Вие сте една реалност, една точка. Най-първо ви трябва една права линия, в която вие да се проявите. Значи ще вървите. В туй животът ви ще се разшири. Но тогава вече линията става реална.
към беседата >>
За мене любовта е една точка, в която Божият Дух ще се прояви.
Сега това са моите занимания, новото, което изучавам. Как се проявява надеждата? Надеждата ще се прояви в една точка, дето сърцето ни може да се очисти. Бог в сърцето може да се прояви чрез надеждата. Бог в моя ум ще се прояви чрез вярата, ще възприеме ония мисли.
За мене любовта е една точка, в която Божият Дух ще се прояви.
Казвам сега: Ако вие не сте намерили точката на надеждата, ако вие не сте намерили точката на вярата, ако вие не сте намерили точката на Любовта, как ще се прояви Бог във вас? Най-първо ще намерите точката на Любовта, да се спрете върху нещо, което не се мени. След туй ще турите точката на Любовта и да започнат тия точки да се движат.
към беседата >>
Вие сте една реалност, една точка.
Плоскостта е възможност да се прояви правата линия. Така ние разсъждаваме. Когато плоскостта стане реалност, за да се прояви. Тялото е възможност да се прояви една плоскост. Казвам, туй, в което вие се проявявате, то е възможност.
Вие сте една реалност, една точка.
Най-първо ви трябва една права линия, в която вие да се проявите. Значи ще вървите. В туй животът ви ще се разшири. Но тогава вече линията става реална. Тази линия, тя трябва да се прояви, тя е в движение.
към беседата >>
Казвам сега: Ако вие не сте намерили точката на надеждата, ако вие не сте намерили точката на вярата, ако вие не сте намерили точката на Любовта, как ще се прояви Бог във вас?
Как се проявява надеждата? Надеждата ще се прояви в една точка, дето сърцето ни може да се очисти. Бог в сърцето може да се прояви чрез надеждата. Бог в моя ум ще се прояви чрез вярата, ще възприеме ония мисли. За мене любовта е една точка, в която Божият Дух ще се прояви.
Казвам сега: Ако вие не сте намерили точката на надеждата, ако вие не сте намерили точката на вярата, ако вие не сте намерили точката на Любовта, как ще се прояви Бог във вас?
Най-първо ще намерите точката на Любовта, да се спрете върху нещо, което не се мени. След туй ще турите точката на Любовта и да започнат тия точки да се движат.
към беседата >>
Най-първо ви трябва една права линия, в която вие да се проявите.
Така ние разсъждаваме. Когато плоскостта стане реалност, за да се прояви. Тялото е възможност да се прояви една плоскост. Казвам, туй, в което вие се проявявате, то е възможност. Вие сте една реалност, една точка.
Най-първо ви трябва една права линия, в която вие да се проявите.
Значи ще вървите. В туй животът ви ще се разшири. Но тогава вече линията става реална. Тази линия, тя трябва да се прояви, тя е в движение. Плоскостта, като се прояви, ще има едно тяло, в което тази плоскост става реална.
към беседата >>
Най-първо ще намерите точката на Любовта, да се спрете върху нещо, което не се мени.
Надеждата ще се прояви в една точка, дето сърцето ни може да се очисти. Бог в сърцето може да се прояви чрез надеждата. Бог в моя ум ще се прояви чрез вярата, ще възприеме ония мисли. За мене любовта е една точка, в която Божият Дух ще се прояви. Казвам сега: Ако вие не сте намерили точката на надеждата, ако вие не сте намерили точката на вярата, ако вие не сте намерили точката на Любовта, как ще се прояви Бог във вас?
Най-първо ще намерите точката на Любовта, да се спрете върху нещо, което не се мени.
След туй ще турите точката на Любовта и да започнат тия точки да се движат.
към беседата >>
Значи ще вървите.
Когато плоскостта стане реалност, за да се прояви. Тялото е възможност да се прояви една плоскост. Казвам, туй, в което вие се проявявате, то е възможност. Вие сте една реалност, една точка. Най-първо ви трябва една права линия, в която вие да се проявите.
Значи ще вървите.
В туй животът ви ще се разшири. Но тогава вече линията става реална. Тази линия, тя трябва да се прояви, тя е в движение. Плоскостта, като се прояви, ще има едно тяло, в което тази плоскост става реална.
към беседата >>
След туй ще турите точката на Любовта и да започнат тия точки да се движат.
Бог в сърцето може да се прояви чрез надеждата. Бог в моя ум ще се прояви чрез вярата, ще възприеме ония мисли. За мене любовта е една точка, в която Божият Дух ще се прояви. Казвам сега: Ако вие не сте намерили точката на надеждата, ако вие не сте намерили точката на вярата, ако вие не сте намерили точката на Любовта, как ще се прояви Бог във вас? Най-първо ще намерите точката на Любовта, да се спрете върху нещо, което не се мени.
След туй ще турите точката на Любовта и да започнат тия точки да се движат.
към беседата >>
В туй животът ви ще се разшири.
Тялото е възможност да се прояви една плоскост. Казвам, туй, в което вие се проявявате, то е възможност. Вие сте една реалност, една точка. Най-първо ви трябва една права линия, в която вие да се проявите. Значи ще вървите.
В туй животът ви ще се разшири.
Но тогава вече линията става реална. Тази линия, тя трябва да се прояви, тя е в движение. Плоскостта, като се прояви, ще има едно тяло, в което тази плоскост става реална.
към беседата >>
Има две течения: Едното е външните условия, а другото са вътрешните възможности.
Има две течения: Едното е външните условия, а другото са вътрешните възможности.
Външните условия, при които ти ще намериш точката на надеждата и точката на любовта, и вътрешните възможности – тия точки се подвижват в тебе. Надеждата ще започне да се движи, вярата ще започне да се предвижи и любовта ще се предвижи. Щом тия три точки се подвижват, Духът в тебе се проявява. Писанието казва, че без вяра не можем да угодим на Бога. Аз ви казвам: Тъй според моите изследвания без надежда, без вяра и без любов, не може да угодим на Бога.
към беседата >>
Но тогава вече линията става реална.
Казвам, туй, в което вие се проявявате, то е възможност. Вие сте една реалност, една точка. Най-първо ви трябва една права линия, в която вие да се проявите. Значи ще вървите. В туй животът ви ще се разшири.
Но тогава вече линията става реална.
Тази линия, тя трябва да се прояви, тя е в движение. Плоскостта, като се прояви, ще има едно тяло, в което тази плоскост става реална.
към беседата >>
Външните условия, при които ти ще намериш точката на надеждата и точката на любовта, и вътрешните възможности – тия точки се подвижват в тебе.
Има две течения: Едното е външните условия, а другото са вътрешните възможности.
Външните условия, при които ти ще намериш точката на надеждата и точката на любовта, и вътрешните възможности – тия точки се подвижват в тебе.
Надеждата ще започне да се движи, вярата ще започне да се предвижи и любовта ще се предвижи. Щом тия три точки се подвижват, Духът в тебе се проявява. Писанието казва, че без вяра не можем да угодим на Бога. Аз ви казвам: Тъй според моите изследвания без надежда, без вяра и без любов, не може да угодим на Бога. И във времето на християните, в първите християни, искаха да им дадат възможността на вярата.
към беседата >>
Тази линия, тя трябва да се прояви, тя е в движение.
Вие сте една реалност, една точка. Най-първо ви трябва една права линия, в която вие да се проявите. Значи ще вървите. В туй животът ви ще се разшири. Но тогава вече линията става реална.
Тази линия, тя трябва да се прояви, тя е в движение.
Плоскостта, като се прояви, ще има едно тяло, в което тази плоскост става реална.
към беседата >>
Надеждата ще започне да се движи, вярата ще започне да се предвижи и любовта ще се предвижи.
Има две течения: Едното е външните условия, а другото са вътрешните възможности. Външните условия, при които ти ще намериш точката на надеждата и точката на любовта, и вътрешните възможности – тия точки се подвижват в тебе.
Надеждата ще започне да се движи, вярата ще започне да се предвижи и любовта ще се предвижи.
Щом тия три точки се подвижват, Духът в тебе се проявява. Писанието казва, че без вяра не можем да угодим на Бога. Аз ви казвам: Тъй според моите изследвания без надежда, без вяра и без любов, не може да угодим на Бога. И във времето на християните, в първите християни, искаха да им дадат възможността на вярата. Казвам: Без надежда, без тихо сърце, животът е неразбран.
към беседата >>
Плоскостта, като се прояви, ще има едно тяло, в което тази плоскост става реална.
Най-първо ви трябва една права линия, в която вие да се проявите. Значи ще вървите. В туй животът ви ще се разшири. Но тогава вече линията става реална. Тази линия, тя трябва да се прояви, тя е в движение.
Плоскостта, като се прояви, ще има едно тяло, в което тази плоскост става реална.
към беседата >>
Щом тия три точки се подвижват, Духът в тебе се проявява.
Има две течения: Едното е външните условия, а другото са вътрешните възможности. Външните условия, при които ти ще намериш точката на надеждата и точката на любовта, и вътрешните възможности – тия точки се подвижват в тебе. Надеждата ще започне да се движи, вярата ще започне да се предвижи и любовта ще се предвижи.
Щом тия три точки се подвижват, Духът в тебе се проявява.
Писанието казва, че без вяра не можем да угодим на Бога. Аз ви казвам: Тъй според моите изследвания без надежда, без вяра и без любов, не може да угодим на Бога. И във времето на християните, в първите християни, искаха да им дадат възможността на вярата. Казвам: Без надежда, без тихо сърце, животът е неразбран. Без вяра, без един светъл ум, Божественото не може да се възприеме.
към беседата >>
Казвам сега, психологически заблужденията произтичат от това, че човек не може да има ясна представа за онова, което Бог е създал, ако неговото сърдце не образува една гладка плоскост, в която нещата да се отразяват, [в] огледало да ги вижда.
Казвам сега, психологически заблужденията произтичат от това, че човек не може да има ясна представа за онова, което Бог е създал, ако неговото сърдце не образува една гладка плоскост, в която нещата да се отразяват, [в] огледало да ги вижда.
Ти да ги чувствуваш. Какво значи чувствувание? Ти трябва да чувствуваш нещата, а чувствуванието произтича от [страданието]. Ти трябва да чувствуваш нещата, след туй да ги възприемаш, да ги опиташ по един вътрешен начин. Да намериш, че тия неща са реални.
към беседата >>
Писанието казва, че без вяра не можем да угодим на Бога.
Има две течения: Едното е външните условия, а другото са вътрешните възможности. Външните условия, при които ти ще намериш точката на надеждата и точката на любовта, и вътрешните възможности – тия точки се подвижват в тебе. Надеждата ще започне да се движи, вярата ще започне да се предвижи и любовта ще се предвижи. Щом тия три точки се подвижват, Духът в тебе се проявява.
Писанието казва, че без вяра не можем да угодим на Бога.
Аз ви казвам: Тъй според моите изследвания без надежда, без вяра и без любов, не може да угодим на Бога. И във времето на християните, в първите християни, искаха да им дадат възможността на вярата. Казвам: Без надежда, без тихо сърце, животът е неразбран. Без вяра, без един светъл ум, Божественото не може да се възприеме. Без любов Бог в нас не може да се прояви.
към беседата >>
Ти да ги чувствуваш.
Казвам сега, психологически заблужденията произтичат от това, че човек не може да има ясна представа за онова, което Бог е създал, ако неговото сърдце не образува една гладка плоскост, в която нещата да се отразяват, [в] огледало да ги вижда.
Ти да ги чувствуваш.
Какво значи чувствувание? Ти трябва да чувствуваш нещата, а чувствуванието произтича от [страданието]. Ти трябва да чувствуваш нещата, след туй да ги възприемаш, да ги опиташ по един вътрешен начин. Да намериш, че тия неща са реални. Ще намериш откъде станало отражението.
към беседата >>
Аз ви казвам: Тъй според моите изследвания без надежда, без вяра и без любов, не може да угодим на Бога.
Има две течения: Едното е външните условия, а другото са вътрешните възможности. Външните условия, при които ти ще намериш точката на надеждата и точката на любовта, и вътрешните възможности – тия точки се подвижват в тебе. Надеждата ще започне да се движи, вярата ще започне да се предвижи и любовта ще се предвижи. Щом тия три точки се подвижват, Духът в тебе се проявява. Писанието казва, че без вяра не можем да угодим на Бога.
Аз ви казвам: Тъй според моите изследвания без надежда, без вяра и без любов, не може да угодим на Бога.
И във времето на християните, в първите християни, искаха да им дадат възможността на вярата. Казвам: Без надежда, без тихо сърце, животът е неразбран. Без вяра, без един светъл ум, Божественото не може да се възприеме. Без любов Бог в нас не може да се прояви. Насилието носи смърт, Любовта носи живот.
към беседата >>
Какво значи чувствувание?
Казвам сега, психологически заблужденията произтичат от това, че човек не може да има ясна представа за онова, което Бог е създал, ако неговото сърдце не образува една гладка плоскост, в която нещата да се отразяват, [в] огледало да ги вижда. Ти да ги чувствуваш.
Какво значи чувствувание?
Ти трябва да чувствуваш нещата, а чувствуванието произтича от [страданието]. Ти трябва да чувствуваш нещата, след туй да ги възприемаш, да ги опиташ по един вътрешен начин. Да намериш, че тия неща са реални. Ще намериш откъде станало отражението.
към беседата >>
И във времето на християните, в първите християни, искаха да им дадат възможността на вярата.
Външните условия, при които ти ще намериш точката на надеждата и точката на любовта, и вътрешните възможности – тия точки се подвижват в тебе. Надеждата ще започне да се движи, вярата ще започне да се предвижи и любовта ще се предвижи. Щом тия три точки се подвижват, Духът в тебе се проявява. Писанието казва, че без вяра не можем да угодим на Бога. Аз ви казвам: Тъй според моите изследвания без надежда, без вяра и без любов, не може да угодим на Бога.
И във времето на християните, в първите християни, искаха да им дадат възможността на вярата.
Казвам: Без надежда, без тихо сърце, животът е неразбран. Без вяра, без един светъл ум, Божественото не може да се възприеме. Без любов Бог в нас не може да се прояви. Насилието носи смърт, Любовта носи живот. Следователно, тези, които изнасилват, умират.
към беседата >>
Ти трябва да чувствуваш нещата, а чувствуванието произтича от [страданието].
Казвам сега, психологически заблужденията произтичат от това, че човек не може да има ясна представа за онова, което Бог е създал, ако неговото сърдце не образува една гладка плоскост, в която нещата да се отразяват, [в] огледало да ги вижда. Ти да ги чувствуваш. Какво значи чувствувание?
Ти трябва да чувствуваш нещата, а чувствуванието произтича от [страданието].
Ти трябва да чувствуваш нещата, след туй да ги възприемаш, да ги опиташ по един вътрешен начин. Да намериш, че тия неща са реални. Ще намериш откъде станало отражението.
към беседата >>
Казвам: Без надежда, без тихо сърце, животът е неразбран.
Надеждата ще започне да се движи, вярата ще започне да се предвижи и любовта ще се предвижи. Щом тия три точки се подвижват, Духът в тебе се проявява. Писанието казва, че без вяра не можем да угодим на Бога. Аз ви казвам: Тъй според моите изследвания без надежда, без вяра и без любов, не може да угодим на Бога. И във времето на християните, в първите християни, искаха да им дадат възможността на вярата.
Казвам: Без надежда, без тихо сърце, животът е неразбран.
Без вяра, без един светъл ум, Божественото не може да се възприеме. Без любов Бог в нас не може да се прояви. Насилието носи смърт, Любовта носи живот. Следователно, тези, които изнасилват, умират. Щом искаме насилие, ще дойде насилието и върху нас.
към беседата >>
Ти трябва да чувствуваш нещата, след туй да ги възприемаш, да ги опиташ по един вътрешен начин.
Казвам сега, психологически заблужденията произтичат от това, че човек не може да има ясна представа за онова, което Бог е създал, ако неговото сърдце не образува една гладка плоскост, в която нещата да се отразяват, [в] огледало да ги вижда. Ти да ги чувствуваш. Какво значи чувствувание? Ти трябва да чувствуваш нещата, а чувствуванието произтича от [страданието].
Ти трябва да чувствуваш нещата, след туй да ги възприемаш, да ги опиташ по един вътрешен начин.
Да намериш, че тия неща са реални. Ще намериш откъде станало отражението.
към беседата >>
Без вяра, без един светъл ум, Божественото не може да се възприеме.
Щом тия три точки се подвижват, Духът в тебе се проявява. Писанието казва, че без вяра не можем да угодим на Бога. Аз ви казвам: Тъй според моите изследвания без надежда, без вяра и без любов, не може да угодим на Бога. И във времето на християните, в първите християни, искаха да им дадат възможността на вярата. Казвам: Без надежда, без тихо сърце, животът е неразбран.
Без вяра, без един светъл ум, Божественото не може да се възприеме.
Без любов Бог в нас не може да се прояви. Насилието носи смърт, Любовта носи живот. Следователно, тези, които изнасилват, умират. Щом искаме насилие, ще дойде насилието и върху нас. От насилия всички хора умират.
към беседата >>
Да намериш, че тия неща са реални.
Казвам сега, психологически заблужденията произтичат от това, че човек не може да има ясна представа за онова, което Бог е създал, ако неговото сърдце не образува една гладка плоскост, в която нещата да се отразяват, [в] огледало да ги вижда. Ти да ги чувствуваш. Какво значи чувствувание? Ти трябва да чувствуваш нещата, а чувствуванието произтича от [страданието]. Ти трябва да чувствуваш нещата, след туй да ги възприемаш, да ги опиташ по един вътрешен начин.
Да намериш, че тия неща са реални.
Ще намериш откъде станало отражението.
към беседата >>
Без любов Бог в нас не може да се прояви.
Писанието казва, че без вяра не можем да угодим на Бога. Аз ви казвам: Тъй според моите изследвания без надежда, без вяра и без любов, не може да угодим на Бога. И във времето на християните, в първите християни, искаха да им дадат възможността на вярата. Казвам: Без надежда, без тихо сърце, животът е неразбран. Без вяра, без един светъл ум, Божественото не може да се възприеме.
Без любов Бог в нас не може да се прояви.
Насилието носи смърт, Любовта носи живот. Следователно, тези, които изнасилват, умират. Щом искаме насилие, ще дойде насилието и върху нас. От насилия всички хора умират. И още не може да се убедят.
към беседата >>
Въпросът е там, да знае човек да дава.
Въпросът е там, да знае човек да дава.
Да даваш и да вземаш, това е пак цяла наука. Някой път човек не знае как да дава и да взема. При Словото Божие не се взема, защото не е нещо материално. Говори се: „Вземам пример от него.“ Нито вземаш, нито даваш. Ти не може да вземаш, нито може да даваш.
към беседата >>
Ще намериш откъде станало отражението.
Ти да ги чувствуваш. Какво значи чувствувание? Ти трябва да чувствуваш нещата, а чувствуванието произтича от [страданието]. Ти трябва да чувствуваш нещата, след туй да ги възприемаш, да ги опиташ по един вътрешен начин. Да намериш, че тия неща са реални.
Ще намериш откъде станало отражението.
към беседата >>
Насилието носи смърт, Любовта носи живот.
Аз ви казвам: Тъй според моите изследвания без надежда, без вяра и без любов, не може да угодим на Бога. И във времето на християните, в първите християни, искаха да им дадат възможността на вярата. Казвам: Без надежда, без тихо сърце, животът е неразбран. Без вяра, без един светъл ум, Божественото не може да се възприеме. Без любов Бог в нас не може да се прояви.
Насилието носи смърт, Любовта носи живот.
Следователно, тези, които изнасилват, умират. Щом искаме насилие, ще дойде насилието и върху нас. От насилия всички хора умират. И още не може да се убедят. Ние мислим, че може да насилваме.
към беседата >>
Да даваш и да вземаш, това е пак цяла наука.
Въпросът е там, да знае човек да дава.
Да даваш и да вземаш, това е пак цяла наука.
Някой път човек не знае как да дава и да взема. При Словото Божие не се взема, защото не е нещо материално. Говори се: „Вземам пример от него.“ Нито вземаш, нито даваш. Ти не може да вземаш, нито може да даваш. Ти не може да вземеш.
към беседата >>
Та казвам сега, твоето сърце не е свободно, спокойно, [щом] твоята мисъл, твоят ум няма да имат ясна представа за онова, което Бог е създал.
Та казвам сега, твоето сърце не е свободно, спокойно, [щом] твоята мисъл, твоят ум няма да имат ясна представа за онова, което Бог е създал.
Щом нямаш ясна представа, ти ще се намериш в заблуждение. Ако е размътено сърцето ти, няма да виждаш хората красиви. Ще ги виждаш погрознели, ще ги виждаш грозни, начумерени, гласовете им няма да чуваш както трябва. Лицето им, очите им, по всичко ще се показва грозота, ще се създаде една грозна мисъл. Причината не са хората.
към беседата >>
Следователно, тези, които изнасилват, умират.
И във времето на християните, в първите християни, искаха да им дадат възможността на вярата. Казвам: Без надежда, без тихо сърце, животът е неразбран. Без вяра, без един светъл ум, Божественото не може да се възприеме. Без любов Бог в нас не може да се прояви. Насилието носи смърт, Любовта носи живот.
Следователно, тези, които изнасилват, умират.
Щом искаме насилие, ще дойде насилието и върху нас. От насилия всички хора умират. И още не може да се убедят. Ние мислим, че може да насилваме. Не трябва да насилвате вашето сърце.
към беседата >>
Някой път човек не знае как да дава и да взема.
Въпросът е там, да знае човек да дава. Да даваш и да вземаш, това е пак цяла наука.
Някой път човек не знае как да дава и да взема.
При Словото Божие не се взема, защото не е нещо материално. Говори се: „Вземам пример от него.“ Нито вземаш, нито даваш. Ти не може да вземаш, нито може да даваш. Ти не може да вземеш. Ти не може да вземеш крака си, нито да дадеш крака си.
към беседата >>
Щом нямаш ясна представа, ти ще се намериш в заблуждение.
Та казвам сега, твоето сърце не е свободно, спокойно, [щом] твоята мисъл, твоят ум няма да имат ясна представа за онова, което Бог е създал.
Щом нямаш ясна представа, ти ще се намериш в заблуждение.
Ако е размътено сърцето ти, няма да виждаш хората красиви. Ще ги виждаш погрознели, ще ги виждаш грозни, начумерени, гласовете им няма да чуваш както трябва. Лицето им, очите им, по всичко ще се показва грозота, ще се създаде една грозна мисъл. Причината не са хората. Не са те лоши, но твоето сърце не е спокойно, повърхността не е гладка.
към беседата >>
Щом искаме насилие, ще дойде насилието и върху нас.
Казвам: Без надежда, без тихо сърце, животът е неразбран. Без вяра, без един светъл ум, Божественото не може да се възприеме. Без любов Бог в нас не може да се прояви. Насилието носи смърт, Любовта носи живот. Следователно, тези, които изнасилват, умират.
Щом искаме насилие, ще дойде насилието и върху нас.
От насилия всички хора умират. И още не може да се убедят. Ние мислим, че може да насилваме. Не трябва да насилвате вашето сърце. Ще имате ясна представа, да благодарите на Бога, че ви е дал едно сърце, на което повърхността да бъде гладка, че отраженията да бъдат правилни.
към беседата >>
При Словото Божие не се взема, защото не е нещо материално.
Въпросът е там, да знае човек да дава. Да даваш и да вземаш, това е пак цяла наука. Някой път човек не знае как да дава и да взема.
При Словото Божие не се взема, защото не е нещо материално.
Говори се: „Вземам пример от него.“ Нито вземаш, нито даваш. Ти не може да вземаш, нито може да даваш. Ти не може да вземеш. Ти не може да вземеш крака си, нито да дадеш крака си. Не може да вземеш очите си, нито да дадеш очите си.
към беседата >>
Ако е размътено сърцето ти, няма да виждаш хората красиви.
Та казвам сега, твоето сърце не е свободно, спокойно, [щом] твоята мисъл, твоят ум няма да имат ясна представа за онова, което Бог е създал. Щом нямаш ясна представа, ти ще се намериш в заблуждение.
Ако е размътено сърцето ти, няма да виждаш хората красиви.
Ще ги виждаш погрознели, ще ги виждаш грозни, начумерени, гласовете им няма да чуваш както трябва. Лицето им, очите им, по всичко ще се показва грозота, ще се създаде една грозна мисъл. Причината не са хората. Не са те лоши, но твоето сърце не е спокойно, повърхността не е гладка. И тогава, за да се оправиш, трябва да успокоиш сърцето, за да имаш истинско отражение на Божествения свят.
към беседата >>
От насилия всички хора умират.
Без вяра, без един светъл ум, Божественото не може да се възприеме. Без любов Бог в нас не може да се прояви. Насилието носи смърт, Любовта носи живот. Следователно, тези, които изнасилват, умират. Щом искаме насилие, ще дойде насилието и върху нас.
От насилия всички хора умират.
И още не може да се убедят. Ние мислим, че може да насилваме. Не трябва да насилвате вашето сърце. Ще имате ясна представа, да благодарите на Бога, че ви е дал едно сърце, на което повърхността да бъде гладка, че отраженията да бъдат правилни. Всичко онова, което вие възприемате, да ви е приятно.
към беседата >>
Говори се: „Вземам пример от него.“ Нито вземаш, нито даваш.
Въпросът е там, да знае човек да дава. Да даваш и да вземаш, това е пак цяла наука. Някой път човек не знае как да дава и да взема. При Словото Божие не се взема, защото не е нещо материално.
Говори се: „Вземам пример от него.“ Нито вземаш, нито даваш.
Ти не може да вземаш, нито може да даваш. Ти не може да вземеш. Ти не може да вземеш крака си, нито да дадеш крака си. Не може да вземеш очите си, нито да дадеш очите си. От себе си какво може да даваш?
към беседата >>
Ще ги виждаш погрознели, ще ги виждаш грозни, начумерени, гласовете им няма да чуваш както трябва.
Та казвам сега, твоето сърце не е свободно, спокойно, [щом] твоята мисъл, твоят ум няма да имат ясна представа за онова, което Бог е създал. Щом нямаш ясна представа, ти ще се намериш в заблуждение. Ако е размътено сърцето ти, няма да виждаш хората красиви.
Ще ги виждаш погрознели, ще ги виждаш грозни, начумерени, гласовете им няма да чуваш както трябва.
Лицето им, очите им, по всичко ще се показва грозота, ще се създаде една грозна мисъл. Причината не са хората. Не са те лоши, но твоето сърце не е спокойно, повърхността не е гладка. И тогава, за да се оправиш, трябва да успокоиш сърцето, за да имаш истинско отражение на Божествения свят. Ева, като отиде при дървото, oтде произлезе грехът?
към беседата >>
И още не може да се убедят.
Без любов Бог в нас не може да се прояви. Насилието носи смърт, Любовта носи живот. Следователно, тези, които изнасилват, умират. Щом искаме насилие, ще дойде насилието и върху нас. От насилия всички хора умират.
И още не може да се убедят.
Ние мислим, че може да насилваме. Не трябва да насилвате вашето сърце. Ще имате ясна представа, да благодарите на Бога, че ви е дал едно сърце, на което повърхността да бъде гладка, че отраженията да бъдат правилни. Всичко онова, което вие възприемате, да ви е приятно. И да вярвате, че този свят е добър.
към беседата >>
Ти не може да вземаш, нито може да даваш.
Въпросът е там, да знае човек да дава. Да даваш и да вземаш, това е пак цяла наука. Някой път човек не знае как да дава и да взема. При Словото Божие не се взема, защото не е нещо материално. Говори се: „Вземам пример от него.“ Нито вземаш, нито даваш.
Ти не може да вземаш, нито може да даваш.
Ти не може да вземеш. Ти не може да вземеш крака си, нито да дадеш крака си. Не може да вземеш очите си, нито да дадеш очите си. От себе си какво може да даваш? Казвате: „Аз давам нещо от себе си.“ Да оставим, това е едно противоречие, което не може да се обясни [в] света.
към беседата >>
Лицето им, очите им, по всичко ще се показва грозота, ще се създаде една грозна мисъл.
Та казвам сега, твоето сърце не е свободно, спокойно, [щом] твоята мисъл, твоят ум няма да имат ясна представа за онова, което Бог е създал. Щом нямаш ясна представа, ти ще се намериш в заблуждение. Ако е размътено сърцето ти, няма да виждаш хората красиви. Ще ги виждаш погрознели, ще ги виждаш грозни, начумерени, гласовете им няма да чуваш както трябва.
Лицето им, очите им, по всичко ще се показва грозота, ще се създаде една грозна мисъл.
Причината не са хората. Не са те лоши, но твоето сърце не е спокойно, повърхността не е гладка. И тогава, за да се оправиш, трябва да успокоиш сърцето, за да имаш истинско отражение на Божествения свят. Ева, като отиде при дървото, oтде произлезе грехът? – Нейното сърце се размъти.
към беседата >>
Ние мислим, че може да насилваме.
Насилието носи смърт, Любовта носи живот. Следователно, тези, които изнасилват, умират. Щом искаме насилие, ще дойде насилието и върху нас. От насилия всички хора умират. И още не може да се убедят.
Ние мислим, че може да насилваме.
Не трябва да насилвате вашето сърце. Ще имате ясна представа, да благодарите на Бога, че ви е дал едно сърце, на което повърхността да бъде гладка, че отраженията да бъдат правилни. Всичко онова, което вие възприемате, да ви е приятно. И да вярвате, че този свят е добър. Сега гледам казвате: „Как Господ ни е събрал около Учителя?
към беседата >>
Ти не може да вземеш.
Да даваш и да вземаш, това е пак цяла наука. Някой път човек не знае как да дава и да взема. При Словото Божие не се взема, защото не е нещо материално. Говори се: „Вземам пример от него.“ Нито вземаш, нито даваш. Ти не може да вземаш, нито може да даваш.
Ти не може да вземеш.
Ти не може да вземеш крака си, нито да дадеш крака си. Не може да вземеш очите си, нито да дадеш очите си. От себе си какво може да даваш? Казвате: „Аз давам нещо от себе си.“ Да оставим, това е едно противоречие, което не може да се обясни [в] света.
към беседата >>
Причината не са хората.
Та казвам сега, твоето сърце не е свободно, спокойно, [щом] твоята мисъл, твоят ум няма да имат ясна представа за онова, което Бог е създал. Щом нямаш ясна представа, ти ще се намериш в заблуждение. Ако е размътено сърцето ти, няма да виждаш хората красиви. Ще ги виждаш погрознели, ще ги виждаш грозни, начумерени, гласовете им няма да чуваш както трябва. Лицето им, очите им, по всичко ще се показва грозота, ще се създаде една грозна мисъл.
Причината не са хората.
Не са те лоши, но твоето сърце не е спокойно, повърхността не е гладка. И тогава, за да се оправиш, трябва да успокоиш сърцето, за да имаш истинско отражение на Божествения свят. Ева, като отиде при дървото, oтде произлезе грехът? – Нейното сърце се размъти. И тя помисли, че като изяде този плод, ще стане нещо.
към беседата >>
Не трябва да насилвате вашето сърце.
Следователно, тези, които изнасилват, умират. Щом искаме насилие, ще дойде насилието и върху нас. От насилия всички хора умират. И още не може да се убедят. Ние мислим, че може да насилваме.
Не трябва да насилвате вашето сърце.
Ще имате ясна представа, да благодарите на Бога, че ви е дал едно сърце, на което повърхността да бъде гладка, че отраженията да бъдат правилни. Всичко онова, което вие възприемате, да ви е приятно. И да вярвате, че този свят е добър. Сега гледам казвате: „Как Господ ни е събрал около Учителя? “ Как ви е събрал?
към беседата >>
Ти не може да вземеш крака си, нито да дадеш крака си.
Някой път човек не знае как да дава и да взема. При Словото Божие не се взема, защото не е нещо материално. Говори се: „Вземам пример от него.“ Нито вземаш, нито даваш. Ти не може да вземаш, нито може да даваш. Ти не може да вземеш.
Ти не може да вземеш крака си, нито да дадеш крака си.
Не може да вземеш очите си, нито да дадеш очите си. От себе си какво може да даваш? Казвате: „Аз давам нещо от себе си.“ Да оставим, това е едно противоречие, което не може да се обясни [в] света.
към беседата >>
Не са те лоши, но твоето сърце не е спокойно, повърхността не е гладка.
Щом нямаш ясна представа, ти ще се намериш в заблуждение. Ако е размътено сърцето ти, няма да виждаш хората красиви. Ще ги виждаш погрознели, ще ги виждаш грозни, начумерени, гласовете им няма да чуваш както трябва. Лицето им, очите им, по всичко ще се показва грозота, ще се създаде една грозна мисъл. Причината не са хората.
Не са те лоши, но твоето сърце не е спокойно, повърхността не е гладка.
И тогава, за да се оправиш, трябва да успокоиш сърцето, за да имаш истинско отражение на Божествения свят. Ева, като отиде при дървото, oтде произлезе грехът? – Нейното сърце се размъти. И тя помисли, че като изяде този плод, ще стане нещо. Какво ще стане?
към беседата >>
Ще имате ясна представа, да благодарите на Бога, че ви е дал едно сърце, на което повърхността да бъде гладка, че отраженията да бъдат правилни.
Щом искаме насилие, ще дойде насилието и върху нас. От насилия всички хора умират. И още не може да се убедят. Ние мислим, че може да насилваме. Не трябва да насилвате вашето сърце.
Ще имате ясна представа, да благодарите на Бога, че ви е дал едно сърце, на което повърхността да бъде гладка, че отраженията да бъдат правилни.
Всичко онова, което вие възприемате, да ви е приятно. И да вярвате, че този свят е добър. Сега гледам казвате: „Как Господ ни е събрал около Учителя? “ Как ви е събрал? Като дърветата ли?
към беседата >>
Не може да вземеш очите си, нито да дадеш очите си.
При Словото Божие не се взема, защото не е нещо материално. Говори се: „Вземам пример от него.“ Нито вземаш, нито даваш. Ти не може да вземаш, нито може да даваш. Ти не може да вземеш. Ти не може да вземеш крака си, нито да дадеш крака си.
Не може да вземеш очите си, нито да дадеш очите си.
От себе си какво може да даваш? Казвате: „Аз давам нещо от себе си.“ Да оставим, това е едно противоречие, което не може да се обясни [в] света.
към беседата >>
И тогава, за да се оправиш, трябва да успокоиш сърцето, за да имаш истинско отражение на Божествения свят.
Ако е размътено сърцето ти, няма да виждаш хората красиви. Ще ги виждаш погрознели, ще ги виждаш грозни, начумерени, гласовете им няма да чуваш както трябва. Лицето им, очите им, по всичко ще се показва грозота, ще се създаде една грозна мисъл. Причината не са хората. Не са те лоши, но твоето сърце не е спокойно, повърхността не е гладка.
И тогава, за да се оправиш, трябва да успокоиш сърцето, за да имаш истинско отражение на Божествения свят.
Ева, като отиде при дървото, oтде произлезе грехът? – Нейното сърце се размъти. И тя помисли, че като изяде този плод, ще стане нещо. Какво ще стане? Всичкото прегрешение седеше в това, че тя не попита Господа, тя не покани Господа.
към беседата >>
Всичко онова, което вие възприемате, да ви е приятно.
От насилия всички хора умират. И още не може да се убедят. Ние мислим, че може да насилваме. Не трябва да насилвате вашето сърце. Ще имате ясна представа, да благодарите на Бога, че ви е дал едно сърце, на което повърхността да бъде гладка, че отраженията да бъдат правилни.
Всичко онова, което вие възприемате, да ви е приятно.
И да вярвате, че този свят е добър. Сега гледам казвате: „Как Господ ни е събрал около Учителя? “ Как ви е събрал? Като дърветата ли? Като рибите ли?
към беседата >>
От себе си какво може да даваш?
Говори се: „Вземам пример от него.“ Нито вземаш, нито даваш. Ти не може да вземаш, нито може да даваш. Ти не може да вземеш. Ти не може да вземеш крака си, нито да дадеш крака си. Не може да вземеш очите си, нито да дадеш очите си.
От себе си какво може да даваш?
Казвате: „Аз давам нещо от себе си.“ Да оставим, това е едно противоречие, което не може да се обясни [в] света.
към беседата >>
Ева, като отиде при дървото, oтде произлезе грехът?
Ще ги виждаш погрознели, ще ги виждаш грозни, начумерени, гласовете им няма да чуваш както трябва. Лицето им, очите им, по всичко ще се показва грозота, ще се създаде една грозна мисъл. Причината не са хората. Не са те лоши, но твоето сърце не е спокойно, повърхността не е гладка. И тогава, за да се оправиш, трябва да успокоиш сърцето, за да имаш истинско отражение на Божествения свят.
Ева, като отиде при дървото, oтде произлезе грехът?
– Нейното сърце се размъти. И тя помисли, че като изяде този плод, ще стане нещо. Какво ще стане? Всичкото прегрешение седеше в това, че тя не попита Господа, тя не покани Господа. И трябваше отвън да я убедят физически, понеже ядеше този плод.
към беседата >>
И да вярвате, че този свят е добър.
И още не може да се убедят. Ние мислим, че може да насилваме. Не трябва да насилвате вашето сърце. Ще имате ясна представа, да благодарите на Бога, че ви е дал едно сърце, на което повърхността да бъде гладка, че отраженията да бъдат правилни. Всичко онова, което вие възприемате, да ви е приятно.
И да вярвате, че този свят е добър.
Сега гледам казвате: „Как Господ ни е събрал около Учителя? “ Как ви е събрал? Като дърветата ли? Като рибите ли? Като птиците ли?
към беседата >>
Казвате: „Аз давам нещо от себе си.“ Да оставим, това е едно противоречие, което не може да се обясни [в] света.
Ти не може да вземаш, нито може да даваш. Ти не може да вземеш. Ти не може да вземеш крака си, нито да дадеш крака си. Не може да вземеш очите си, нито да дадеш очите си. От себе си какво може да даваш?
Казвате: „Аз давам нещо от себе си.“ Да оставим, това е едно противоречие, което не може да се обясни [в] света.
към беседата >>
– Нейното сърце се размъти.
Лицето им, очите им, по всичко ще се показва грозота, ще се създаде една грозна мисъл. Причината не са хората. Не са те лоши, но твоето сърце не е спокойно, повърхността не е гладка. И тогава, за да се оправиш, трябва да успокоиш сърцето, за да имаш истинско отражение на Божествения свят. Ева, като отиде при дървото, oтде произлезе грехът?
– Нейното сърце се размъти.
И тя помисли, че като изяде този плод, ще стане нещо. Какво ще стане? Всичкото прегрешение седеше в това, че тя не попита Господа, тя не покани Господа. И трябваше отвън да я убедят физически, понеже ядеше този плод. Други я убеждават.
към беседата >>
Сега гледам казвате: „Как Господ ни е събрал около Учителя?
Ние мислим, че може да насилваме. Не трябва да насилвате вашето сърце. Ще имате ясна представа, да благодарите на Бога, че ви е дал едно сърце, на което повърхността да бъде гладка, че отраженията да бъдат правилни. Всичко онова, което вие възприемате, да ви е приятно. И да вярвате, че този свят е добър.
Сега гледам казвате: „Как Господ ни е събрал около Учителя?
“ Как ви е събрал? Като дърветата ли? Като рибите ли? Като птиците ли? Като млекопитающите ли?
към беседата >>
Какво представлява това?
Какво представлява това?
– Това е глава. Това е предположение. Често нещата имат външен смисъл и вътрешно съдържание. Външният смисъл означава едно, вътрешно съдържание означава друго. Външният смисъл това е само формата на нещата.
към беседата >>
И тя помисли, че като изяде този плод, ще стане нещо.
Причината не са хората. Не са те лоши, но твоето сърце не е спокойно, повърхността не е гладка. И тогава, за да се оправиш, трябва да успокоиш сърцето, за да имаш истинско отражение на Божествения свят. Ева, като отиде при дървото, oтде произлезе грехът? – Нейното сърце се размъти.
И тя помисли, че като изяде този плод, ще стане нещо.
Какво ще стане? Всичкото прегрешение седеше в това, че тя не попита Господа, тя не покани Господа. И трябваше отвън да я убедят физически, понеже ядеше този плод. Други я убеждават. Друго едно съзнание.
към беседата >>
“ Как ви е събрал?
Не трябва да насилвате вашето сърце. Ще имате ясна представа, да благодарите на Бога, че ви е дал едно сърце, на което повърхността да бъде гладка, че отраженията да бъдат правилни. Всичко онова, което вие възприемате, да ви е приятно. И да вярвате, че този свят е добър. Сега гледам казвате: „Как Господ ни е събрал около Учителя?
“ Как ви е събрал?
Като дърветата ли? Като рибите ли? Като птиците ли? Като млекопитающите ли? Като червеите?
към беседата >>
– Това е глава.
Какво представлява това?
– Това е глава.
Това е предположение. Често нещата имат външен смисъл и вътрешно съдържание. Външният смисъл означава едно, вътрешно съдържание означава друго. Външният смисъл това е само формата на нещата. Някой човек иска тъй да бъде угледен.
към беседата >>
Какво ще стане?
Не са те лоши, но твоето сърце не е спокойно, повърхността не е гладка. И тогава, за да се оправиш, трябва да успокоиш сърцето, за да имаш истинско отражение на Божествения свят. Ева, като отиде при дървото, oтде произлезе грехът? – Нейното сърце се размъти. И тя помисли, че като изяде този плод, ще стане нещо.
Какво ще стане?
Всичкото прегрешение седеше в това, че тя не попита Господа, тя не покани Господа. И трябваше отвън да я убедят физически, понеже ядеше този плод. Други я убеждават. Друго едно съзнание. Тя не го направи от своя ум.
към беседата >>
Като дърветата ли?
Ще имате ясна представа, да благодарите на Бога, че ви е дал едно сърце, на което повърхността да бъде гладка, че отраженията да бъдат правилни. Всичко онова, което вие възприемате, да ви е приятно. И да вярвате, че този свят е добър. Сега гледам казвате: „Как Господ ни е събрал около Учителя? “ Как ви е събрал?
Като дърветата ли?
Като рибите ли? Като птиците ли? Като млекопитающите ли? Като червеите? Или като жълтите хора, или като белите хора, или като хората от шестата раса?
към беседата >>
Това е предположение.
Какво представлява това? – Това е глава.
Това е предположение.
Често нещата имат външен смисъл и вътрешно съдържание. Външният смисъл означава едно, вътрешно съдържание означава друго. Външният смисъл това е само формата на нещата. Някой човек иска тъй да бъде угледен. Лицето му да бъде приятно червено, да бъде здрав.
към беседата >>
Всичкото прегрешение седеше в това, че тя не попита Господа, тя не покани Господа.
И тогава, за да се оправиш, трябва да успокоиш сърцето, за да имаш истинско отражение на Божествения свят. Ева, като отиде при дървото, oтде произлезе грехът? – Нейното сърце се размъти. И тя помисли, че като изяде този плод, ще стане нещо. Какво ще стане?
Всичкото прегрешение седеше в това, че тя не попита Господа, тя не покани Господа.
И трябваше отвън да я убедят физически, понеже ядеше този плод. Други я убеждават. Друго едно съзнание. Тя не го направи от своя ум. Но друго съзнание ѝ казва: „Ако ядеш от този плод, ще станеш като Бога.“ Че най-първо [Той] я направи, какво ще става като Бога.
към беседата >>
Като рибите ли?
Всичко онова, което вие възприемате, да ви е приятно. И да вярвате, че този свят е добър. Сега гледам казвате: „Как Господ ни е събрал около Учителя? “ Как ви е събрал? Като дърветата ли?
Като рибите ли?
Като птиците ли? Като млекопитающите ли? Като червеите? Или като жълтите хора, или като белите хора, или като хората от шестата раса? Като светещите хора или като добри и разумни хора?
към беседата >>
Често нещата имат външен смисъл и вътрешно съдържание.
Какво представлява това? – Това е глава. Това е предположение.
Често нещата имат външен смисъл и вътрешно съдържание.
Външният смисъл означава едно, вътрешно съдържание означава друго. Външният смисъл това е само формата на нещата. Някой човек иска тъй да бъде угледен. Лицето му да бъде приятно червено, да бъде здрав. Вие не сте влезли в областта на живота.
към беседата >>
И трябваше отвън да я убедят физически, понеже ядеше този плод.
Ева, като отиде при дървото, oтде произлезе грехът? – Нейното сърце се размъти. И тя помисли, че като изяде този плод, ще стане нещо. Какво ще стане? Всичкото прегрешение седеше в това, че тя не попита Господа, тя не покани Господа.
И трябваше отвън да я убедят физически, понеже ядеше този плод.
Други я убеждават. Друго едно съзнание. Тя не го направи от своя ум. Но друго съзнание ѝ казва: „Ако ядеш от този плод, ще станеш като Бога.“ Че най-първо [Той] я направи, какво ще става като Бога. Тя е родена от Бога, тя не съзнава, че е направена от Бога.
към беседата >>
Като птиците ли?
И да вярвате, че този свят е добър. Сега гледам казвате: „Как Господ ни е събрал около Учителя? “ Как ви е събрал? Като дърветата ли? Като рибите ли?
Като птиците ли?
Като млекопитающите ли? Като червеите? Или като жълтите хора, или като белите хора, или като хората от шестата раса? Като светещите хора или като добри и разумни хора? Аз бих желал да ви е събрал Господ като добри и разумни хора.
към беседата >>
Външният смисъл означава едно, вътрешно съдържание означава друго.
Какво представлява това? – Това е глава. Това е предположение. Често нещата имат външен смисъл и вътрешно съдържание.
Външният смисъл означава едно, вътрешно съдържание означава друго.
Външният смисъл това е само формата на нещата. Някой човек иска тъй да бъде угледен. Лицето му да бъде приятно червено, да бъде здрав. Вие не сте влезли в областта на живота. Вие още живеете с илюзиите на вашите деди.
към беседата >>
Други я убеждават.
– Нейното сърце се размъти. И тя помисли, че като изяде този плод, ще стане нещо. Какво ще стане? Всичкото прегрешение седеше в това, че тя не попита Господа, тя не покани Господа. И трябваше отвън да я убедят физически, понеже ядеше този плод.
Други я убеждават.
Друго едно съзнание. Тя не го направи от своя ум. Но друго съзнание ѝ казва: „Ако ядеш от този плод, ще станеш като Бога.“ Че най-първо [Той] я направи, какво ще става като Бога. Тя е родена от Бога, тя не съзнава, че е направена от Бога. Тя мисли, като яде от плода на туй дърво, тогава ще стане като Бога.
към беседата >>
Като млекопитающите ли?
Сега гледам казвате: „Как Господ ни е събрал около Учителя? “ Как ви е събрал? Като дърветата ли? Като рибите ли? Като птиците ли?
Като млекопитающите ли?
Като червеите? Или като жълтите хора, или като белите хора, или като хората от шестата раса? Като светещите хора или като добри и разумни хора? Аз бих желал да ви е събрал Господ като добри и разумни хора. Да имате едно основание, да имате една надежда, в която никой не може да ви поколебае.
към беседата >>
Външният смисъл това е само формата на нещата.
Какво представлява това? – Това е глава. Това е предположение. Често нещата имат външен смисъл и вътрешно съдържание. Външният смисъл означава едно, вътрешно съдържание означава друго.
Външният смисъл това е само формата на нещата.
Някой човек иска тъй да бъде угледен. Лицето му да бъде приятно червено, да бъде здрав. Вие не сте влезли в областта на живота. Вие още живеете с илюзиите на вашите деди. Вие още не живеете вашия живот.
към беседата >>
Друго едно съзнание.
И тя помисли, че като изяде този плод, ще стане нещо. Какво ще стане? Всичкото прегрешение седеше в това, че тя не попита Господа, тя не покани Господа. И трябваше отвън да я убедят физически, понеже ядеше този плод. Други я убеждават.
Друго едно съзнание.
Тя не го направи от своя ум. Но друго съзнание ѝ казва: „Ако ядеш от този плод, ще станеш като Бога.“ Че най-първо [Той] я направи, какво ще става като Бога. Тя е родена от Бога, тя не съзнава, че е направена от Бога. Тя мисли, като яде от плода на туй дърво, тогава ще стане като Бога. Ето заблужденията.
към беседата >>
Като червеите?
“ Как ви е събрал? Като дърветата ли? Като рибите ли? Като птиците ли? Като млекопитающите ли?
Като червеите?
Или като жълтите хора, или като белите хора, или като хората от шестата раса? Като светещите хора или като добри и разумни хора? Аз бих желал да ви е събрал Господ като добри и разумни хора. Да имате едно основание, да имате една надежда, в която никой не може да ви поколебае. Да имате една вяра, в която никой не може да ви поколебае.
към беседата >>
Някой човек иска тъй да бъде угледен.
– Това е глава. Това е предположение. Често нещата имат външен смисъл и вътрешно съдържание. Външният смисъл означава едно, вътрешно съдържание означава друго. Външният смисъл това е само формата на нещата.
Някой човек иска тъй да бъде угледен.
Лицето му да бъде приятно червено, да бъде здрав. Вие не сте влезли в областта на живота. Вие още живеете с илюзиите на вашите деди. Вие още не живеете вашия живот. За пример вие ядете един такъв плод, но това е някой ваш дядо.
към беседата >>
Тя не го направи от своя ум.
Какво ще стане? Всичкото прегрешение седеше в това, че тя не попита Господа, тя не покани Господа. И трябваше отвън да я убедят физически, понеже ядеше този плод. Други я убеждават. Друго едно съзнание.
Тя не го направи от своя ум.
Но друго съзнание ѝ казва: „Ако ядеш от този плод, ще станеш като Бога.“ Че най-първо [Той] я направи, какво ще става като Бога. Тя е родена от Бога, тя не съзнава, че е направена от Бога. Тя мисли, като яде от плода на туй дърво, тогава ще стане като Бога. Ето заблужденията. Тя влиза в противоречие със себе си.
към беседата >>
Или като жълтите хора, или като белите хора, или като хората от шестата раса?
Като дърветата ли? Като рибите ли? Като птиците ли? Като млекопитающите ли? Като червеите?
Или като жълтите хора, или като белите хора, или като хората от шестата раса?
Като светещите хора или като добри и разумни хора? Аз бих желал да ви е събрал Господ като добри и разумни хора. Да имате едно основание, да имате една надежда, в която никой не може да ви поколебае. Да имате една вяра, в която никой не може да ви поколебае. Да имате една любов, в която никой да не може да ви разколебае.
към беседата >>
Лицето му да бъде приятно червено, да бъде здрав.
Това е предположение. Често нещата имат външен смисъл и вътрешно съдържание. Външният смисъл означава едно, вътрешно съдържание означава друго. Външният смисъл това е само формата на нещата. Някой човек иска тъй да бъде угледен.
Лицето му да бъде приятно червено, да бъде здрав.
Вие не сте влезли в областта на живота. Вие още живеете с илюзиите на вашите деди. Вие още не живеете вашия живот. За пример вие ядете един такъв плод, но това е някой ваш дядо. Като го хванеш, казваш: „Колко си сладък!
към беседата >>
Но друго съзнание ѝ казва: „Ако ядеш от този плод, ще станеш като Бога.“ Че най-първо [Той] я направи, какво ще става като Бога.
Всичкото прегрешение седеше в това, че тя не попита Господа, тя не покани Господа. И трябваше отвън да я убедят физически, понеже ядеше този плод. Други я убеждават. Друго едно съзнание. Тя не го направи от своя ум.
Но друго съзнание ѝ казва: „Ако ядеш от този плод, ще станеш като Бога.“ Че най-първо [Той] я направи, какво ще става като Бога.
Тя е родена от Бога, тя не съзнава, че е направена от Бога. Тя мисли, като яде от плода на туй дърво, тогава ще стане като Бога. Ето заблужденията. Тя влиза в противоречие със себе си. Тогава се образува първата лъжа.
към беседата >>
Като светещите хора или като добри и разумни хора?
Като рибите ли? Като птиците ли? Като млекопитающите ли? Като червеите? Или като жълтите хора, или като белите хора, или като хората от шестата раса?
Като светещите хора или като добри и разумни хора?
Аз бих желал да ви е събрал Господ като добри и разумни хора. Да имате едно основание, да имате една надежда, в която никой не може да ви поколебае. Да имате една вяра, в която никой не може да ви поколебае. Да имате една любов, в която никой да не може да ви разколебае. Като погледнеш големите противоречия, да кажеш: „Ще се оправят.“ Тогава има смисъл.
към беседата >>
Вие не сте влезли в областта на живота.
Често нещата имат външен смисъл и вътрешно съдържание. Външният смисъл означава едно, вътрешно съдържание означава друго. Външният смисъл това е само формата на нещата. Някой човек иска тъй да бъде угледен. Лицето му да бъде приятно червено, да бъде здрав.
Вие не сте влезли в областта на живота.
Вие още живеете с илюзиите на вашите деди. Вие още не живеете вашия живот. За пример вие ядете един такъв плод, но това е някой ваш дядо. Като го хванеш, казваш: „Колко си сладък! “ То не сте вие, то е някой ваш дядо.
към беседата >>
Тя е родена от Бога, тя не съзнава, че е направена от Бога.
И трябваше отвън да я убедят физически, понеже ядеше този плод. Други я убеждават. Друго едно съзнание. Тя не го направи от своя ум. Но друго съзнание ѝ казва: „Ако ядеш от този плод, ще станеш като Бога.“ Че най-първо [Той] я направи, какво ще става като Бога.
Тя е родена от Бога, тя не съзнава, че е направена от Бога.
Тя мисли, като яде от плода на туй дърво, тогава ще стане като Бога. Ето заблужденията. Тя влиза в противоречие със себе си. Тогава се образува първата лъжа. Твърденията не бяха верни.
към беседата >>
Аз бих желал да ви е събрал Господ като добри и разумни хора.
Като птиците ли? Като млекопитающите ли? Като червеите? Или като жълтите хора, или като белите хора, или като хората от шестата раса? Като светещите хора или като добри и разумни хора?
Аз бих желал да ви е събрал Господ като добри и разумни хора.
Да имате едно основание, да имате една надежда, в която никой не може да ви поколебае. Да имате една вяра, в която никой не може да ви поколебае. Да имате една любов, в която никой да не може да ви разколебае. Като погледнеш големите противоречия, да кажеш: „Ще се оправят.“ Тогава има смисъл. Казва Писанието: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро.“ Казвам: Ние сме, които можем да превърнем света, да го оправим.
към беседата >>
Вие още живеете с илюзиите на вашите деди.
Външният смисъл означава едно, вътрешно съдържание означава друго. Външният смисъл това е само формата на нещата. Някой човек иска тъй да бъде угледен. Лицето му да бъде приятно червено, да бъде здрав. Вие не сте влезли в областта на живота.
Вие още живеете с илюзиите на вашите деди.
Вие още не живеете вашия живот. За пример вие ядете един такъв плод, но това е някой ваш дядо. Като го хванеш, казваш: „Колко си сладък! “ То не сте вие, то е някой ваш дядо. Вие сега пак се заблуждавате.
към беседата >>
Тя мисли, като яде от плода на туй дърво, тогава ще стане като Бога.
Други я убеждават. Друго едно съзнание. Тя не го направи от своя ум. Но друго съзнание ѝ казва: „Ако ядеш от този плод, ще станеш като Бога.“ Че най-първо [Той] я направи, какво ще става като Бога. Тя е родена от Бога, тя не съзнава, че е направена от Бога.
Тя мисли, като яде от плода на туй дърво, тогава ще стане като Бога.
Ето заблужденията. Тя влиза в противоречие със себе си. Тогава се образува първата лъжа. Твърденията не бяха верни. Господ казва: „Кой ви казва, че Аз не съм ви създал?
към беседата >>
Да имате едно основание, да имате една надежда, в която никой не може да ви поколебае.
Като млекопитающите ли? Като червеите? Или като жълтите хора, или като белите хора, или като хората от шестата раса? Като светещите хора или като добри и разумни хора? Аз бих желал да ви е събрал Господ като добри и разумни хора.
Да имате едно основание, да имате една надежда, в която никой не може да ви поколебае.
Да имате една вяра, в която никой не може да ви поколебае. Да имате една любов, в която никой да не може да ви разколебае. Като погледнеш големите противоречия, да кажеш: „Ще се оправят.“ Тогава има смисъл. Казва Писанието: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро.“ Казвам: Ние сме, които можем да превърнем света, да го оправим. Бог, като влезе в нас, понеже Той създал света, всичко ще оправи.
към беседата >>
Вие още не живеете вашия живот.
Външният смисъл това е само формата на нещата. Някой човек иска тъй да бъде угледен. Лицето му да бъде приятно червено, да бъде здрав. Вие не сте влезли в областта на живота. Вие още живеете с илюзиите на вашите деди.
Вие още не живеете вашия живот.
За пример вие ядете един такъв плод, но това е някой ваш дядо. Като го хванеш, казваш: „Колко си сладък! “ То не сте вие, то е някой ваш дядо. Вие сега пак се заблуждавате. Кой е дядото?
към беседата >>
Ето заблужденията.
Друго едно съзнание. Тя не го направи от своя ум. Но друго съзнание ѝ казва: „Ако ядеш от този плод, ще станеш като Бога.“ Че най-първо [Той] я направи, какво ще става като Бога. Тя е родена от Бога, тя не съзнава, че е направена от Бога. Тя мисли, като яде от плода на туй дърво, тогава ще стане като Бога.
Ето заблужденията.
Тя влиза в противоречие със себе си. Тогава се образува първата лъжа. Твърденията не бяха верни. Господ казва: „Кой ви казва, че Аз не съм ви създал? “ На Ева казва: „Кой те излъга, че мислиш, че не съм те създал?
към беседата >>
Да имате една вяра, в която никой не може да ви поколебае.
Като червеите? Или като жълтите хора, или като белите хора, или като хората от шестата раса? Като светещите хора или като добри и разумни хора? Аз бих желал да ви е събрал Господ като добри и разумни хора. Да имате едно основание, да имате една надежда, в която никой не може да ви поколебае.
Да имате една вяра, в която никой не може да ви поколебае.
Да имате една любов, в която никой да не може да ви разколебае. Като погледнеш големите противоречия, да кажеш: „Ще се оправят.“ Тогава има смисъл. Казва Писанието: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро.“ Казвам: Ние сме, които можем да превърнем света, да го оправим. Бог, като влезе в нас, понеже Той създал света, всичко ще оправи. Когато работим съобразно с Неговите закони, като влезе в нас, Той ще измени, всичко ще направи за своя Слава.
към беседата >>
За пример вие ядете един такъв плод, но това е някой ваш дядо.
Някой човек иска тъй да бъде угледен. Лицето му да бъде приятно червено, да бъде здрав. Вие не сте влезли в областта на живота. Вие още живеете с илюзиите на вашите деди. Вие още не живеете вашия живот.
За пример вие ядете един такъв плод, но това е някой ваш дядо.
Като го хванеш, казваш: „Колко си сладък! “ То не сте вие, то е някой ваш дядо. Вие сега пак се заблуждавате. Кой е дядото? – Който е бил преди вас.
към беседата >>
Тя влиза в противоречие със себе си.
Тя не го направи от своя ум. Но друго съзнание ѝ казва: „Ако ядеш от този плод, ще станеш като Бога.“ Че най-първо [Той] я направи, какво ще става като Бога. Тя е родена от Бога, тя не съзнава, че е направена от Бога. Тя мисли, като яде от плода на туй дърво, тогава ще стане като Бога. Ето заблужденията.
Тя влиза в противоречие със себе си.
Тогава се образува първата лъжа. Твърденията не бяха верни. Господ казва: „Кой ви казва, че Аз не съм ви създал? “ На Ева казва: „Кой те излъга, че мислиш, че не съм те създал? “ Хвана Адама и казва: „Как ти досега да не знаеш, че аз те създадох?
към беседата >>
Да имате една любов, в която никой да не може да ви разколебае.
Или като жълтите хора, или като белите хора, или като хората от шестата раса? Като светещите хора или като добри и разумни хора? Аз бих желал да ви е събрал Господ като добри и разумни хора. Да имате едно основание, да имате една надежда, в която никой не може да ви поколебае. Да имате една вяра, в която никой не може да ви поколебае.
Да имате една любов, в която никой да не може да ви разколебае.
Като погледнеш големите противоречия, да кажеш: „Ще се оправят.“ Тогава има смисъл. Казва Писанието: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро.“ Казвам: Ние сме, които можем да превърнем света, да го оправим. Бог, като влезе в нас, понеже Той създал света, всичко ще оправи. Когато работим съобразно с Неговите закони, като влезе в нас, Той ще измени, всичко ще направи за своя Слава. Всичко, което е за Славата Божия, е и за наша Слава.
към беседата >>
Като го хванеш, казваш: „Колко си сладък!
Лицето му да бъде приятно червено, да бъде здрав. Вие не сте влезли в областта на живота. Вие още живеете с илюзиите на вашите деди. Вие още не живеете вашия живот. За пример вие ядете един такъв плод, но това е някой ваш дядо.
Като го хванеш, казваш: „Колко си сладък!
“ То не сте вие, то е някой ваш дядо. Вие сега пак се заблуждавате. Кой е дядото? – Който е бил преди вас. Който е мислил като вас.
към беседата >>
Тогава се образува първата лъжа.
Но друго съзнание ѝ казва: „Ако ядеш от този плод, ще станеш като Бога.“ Че най-първо [Той] я направи, какво ще става като Бога. Тя е родена от Бога, тя не съзнава, че е направена от Бога. Тя мисли, като яде от плода на туй дърво, тогава ще стане като Бога. Ето заблужденията. Тя влиза в противоречие със себе си.
Тогава се образува първата лъжа.
Твърденията не бяха верни. Господ казва: „Кой ви казва, че Аз не съм ви създал? “ На Ева казва: „Кой те излъга, че мислиш, че не съм те създал? “ Хвана Адама и казва: „Как ти досега да не знаеш, че аз те създадох? “ Казва: „Онази жена.“ Не, не хвърляй погрешка дето няма.
към беседата >>
Като погледнеш големите противоречия, да кажеш: „Ще се оправят.“ Тогава има смисъл.
Като светещите хора или като добри и разумни хора? Аз бих желал да ви е събрал Господ като добри и разумни хора. Да имате едно основание, да имате една надежда, в която никой не може да ви поколебае. Да имате една вяра, в която никой не може да ви поколебае. Да имате една любов, в която никой да не може да ви разколебае.
Като погледнеш големите противоречия, да кажеш: „Ще се оправят.“ Тогава има смисъл.
Казва Писанието: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро.“ Казвам: Ние сме, които можем да превърнем света, да го оправим. Бог, като влезе в нас, понеже Той създал света, всичко ще оправи. Когато работим съобразно с Неговите закони, като влезе в нас, Той ще измени, всичко ще направи за своя Слава. Всичко, което е за Славата Божия, е и за наша Слава. Ще имаме всичко преизобилно в света, но само по този начин.
към беседата >>
“ То не сте вие, то е някой ваш дядо.
Вие не сте влезли в областта на живота. Вие още живеете с илюзиите на вашите деди. Вие още не живеете вашия живот. За пример вие ядете един такъв плод, но това е някой ваш дядо. Като го хванеш, казваш: „Колко си сладък!
“ То не сте вие, то е някой ваш дядо.
Вие сега пак се заблуждавате. Кой е дядото? – Който е бил преди вас. Който е мислил като вас. Мислил, че е направил нещо.
към беседата >>
Твърденията не бяха верни.
Тя е родена от Бога, тя не съзнава, че е направена от Бога. Тя мисли, като яде от плода на туй дърво, тогава ще стане като Бога. Ето заблужденията. Тя влиза в противоречие със себе си. Тогава се образува първата лъжа.
Твърденията не бяха верни.
Господ казва: „Кой ви казва, че Аз не съм ви създал? “ На Ева казва: „Кой те излъга, че мислиш, че не съм те създал? “ Хвана Адама и казва: „Как ти досега да не знаеш, че аз те създадох? “ Казва: „Онази жена.“ Не, не хвърляй погрешка дето няма. Сърцето, умът, не беше право.
към беседата >>
Казва Писанието: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро.“ Казвам: Ние сме, които можем да превърнем света, да го оправим.
Аз бих желал да ви е събрал Господ като добри и разумни хора. Да имате едно основание, да имате една надежда, в която никой не може да ви поколебае. Да имате една вяра, в която никой не може да ви поколебае. Да имате една любов, в която никой да не може да ви разколебае. Като погледнеш големите противоречия, да кажеш: „Ще се оправят.“ Тогава има смисъл.
Казва Писанието: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро.“ Казвам: Ние сме, които можем да превърнем света, да го оправим.
Бог, като влезе в нас, понеже Той създал света, всичко ще оправи. Когато работим съобразно с Неговите закони, като влезе в нас, Той ще измени, всичко ще направи за своя Слава. Всичко, което е за Славата Божия, е и за наша Слава. Ще имаме всичко преизобилно в света, но само по този начин. Другояче нещата ще се изгубят.
към беседата >>
Вие сега пак се заблуждавате.
Вие още живеете с илюзиите на вашите деди. Вие още не живеете вашия живот. За пример вие ядете един такъв плод, но това е някой ваш дядо. Като го хванеш, казваш: „Колко си сладък! “ То не сте вие, то е някой ваш дядо.
Вие сега пак се заблуждавате.
Кой е дядото? – Който е бил преди вас. Който е мислил като вас. Мислил, че е направил нещо. Туй е негово произведение.
към беседата >>
Господ казва: „Кой ви казва, че Аз не съм ви създал?
Тя мисли, като яде от плода на туй дърво, тогава ще стане като Бога. Ето заблужденията. Тя влиза в противоречие със себе си. Тогава се образува първата лъжа. Твърденията не бяха верни.
Господ казва: „Кой ви казва, че Аз не съм ви създал?
“ На Ева казва: „Кой те излъга, че мислиш, че не съм те създал? “ Хвана Адама и казва: „Как ти досега да не знаеш, че аз те създадох? “ Казва: „Онази жена.“ Не, не хвърляй погрешка дето няма. Сърцето, умът, не беше право. Казвам: Сега правите същата погрешка.
към беседата >>
Бог, като влезе в нас, понеже Той създал света, всичко ще оправи.
Да имате едно основание, да имате една надежда, в която никой не може да ви поколебае. Да имате една вяра, в която никой не може да ви поколебае. Да имате една любов, в която никой да не може да ви разколебае. Като погледнеш големите противоречия, да кажеш: „Ще се оправят.“ Тогава има смисъл. Казва Писанието: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро.“ Казвам: Ние сме, които можем да превърнем света, да го оправим.
Бог, като влезе в нас, понеже Той създал света, всичко ще оправи.
Когато работим съобразно с Неговите закони, като влезе в нас, Той ще измени, всичко ще направи за своя Слава. Всичко, което е за Славата Божия, е и за наша Слава. Ще имаме всичко преизобилно в света, но само по този начин. Другояче нещата ще се изгубят. „Зор, г-н Началник.“ Зор е тогава, когато ти си вързан и те карат да вървиш.
към беседата >>
Кой е дядото?
Вие още не живеете вашия живот. За пример вие ядете един такъв плод, но това е някой ваш дядо. Като го хванеш, казваш: „Колко си сладък! “ То не сте вие, то е някой ваш дядо. Вие сега пак се заблуждавате.
Кой е дядото?
– Който е бил преди вас. Който е мислил като вас. Мислил, че е направил нещо. Туй е негово произведение.
към беседата >>
“ На Ева казва: „Кой те излъга, че мислиш, че не съм те създал?
Ето заблужденията. Тя влиза в противоречие със себе си. Тогава се образува първата лъжа. Твърденията не бяха верни. Господ казва: „Кой ви казва, че Аз не съм ви създал?
“ На Ева казва: „Кой те излъга, че мислиш, че не съм те създал?
“ Хвана Адама и казва: „Как ти досега да не знаеш, че аз те създадох? “ Казва: „Онази жена.“ Не, не хвърляй погрешка дето няма. Сърцето, умът, не беше право. Казвам: Сега правите същата погрешка. Всичките погрешки произтичат, че сърцето е размътено и там е причината.
към беседата >>
Когато работим съобразно с Неговите закони, като влезе в нас, Той ще измени, всичко ще направи за своя Слава.
Да имате една вяра, в която никой не може да ви поколебае. Да имате една любов, в която никой да не може да ви разколебае. Като погледнеш големите противоречия, да кажеш: „Ще се оправят.“ Тогава има смисъл. Казва Писанието: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро.“ Казвам: Ние сме, които можем да превърнем света, да го оправим. Бог, като влезе в нас, понеже Той създал света, всичко ще оправи.
Когато работим съобразно с Неговите закони, като влезе в нас, Той ще измени, всичко ще направи за своя Слава.
Всичко, което е за Славата Божия, е и за наша Слава. Ще имаме всичко преизобилно в света, но само по този начин. Другояче нещата ще се изгубят. „Зор, г-н Началник.“ Зор е тогава, когато ти си вързан и те карат да вървиш. Но когато си развързан, ти вървиш свободно.
към беседата >>
– Който е бил преди вас.
За пример вие ядете един такъв плод, но това е някой ваш дядо. Като го хванеш, казваш: „Колко си сладък! “ То не сте вие, то е някой ваш дядо. Вие сега пак се заблуждавате. Кой е дядото?
– Който е бил преди вас.
Който е мислил като вас. Мислил, че е направил нещо. Туй е негово произведение.
към беседата >>
“ Хвана Адама и казва: „Как ти досега да не знаеш, че аз те създадох?
Тя влиза в противоречие със себе си. Тогава се образува първата лъжа. Твърденията не бяха верни. Господ казва: „Кой ви казва, че Аз не съм ви създал? “ На Ева казва: „Кой те излъга, че мислиш, че не съм те създал?
“ Хвана Адама и казва: „Как ти досега да не знаеш, че аз те създадох?
“ Казва: „Онази жена.“ Не, не хвърляй погрешка дето няма. Сърцето, умът, не беше право. Казвам: Сега правите същата погрешка. Всичките погрешки произтичат, че сърцето е размътено и там е причината. Сърцето ви ще утихне, да мълчи земята, да утихне сърцето, да се отрази създаденият Божи свят и да се яви Божествената светлина.
към беседата >>
Всичко, което е за Славата Божия, е и за наша Слава.
Да имате една любов, в която никой да не може да ви разколебае. Като погледнеш големите противоречия, да кажеш: „Ще се оправят.“ Тогава има смисъл. Казва Писанието: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро.“ Казвам: Ние сме, които можем да превърнем света, да го оправим. Бог, като влезе в нас, понеже Той създал света, всичко ще оправи. Когато работим съобразно с Неговите закони, като влезе в нас, Той ще измени, всичко ще направи за своя Слава.
Всичко, което е за Славата Божия, е и за наша Слава.
Ще имаме всичко преизобилно в света, но само по този начин. Другояче нещата ще се изгубят. „Зор, г-н Началник.“ Зор е тогава, когато ти си вързан и те карат да вървиш. Но когато си развързан, ти вървиш свободно. Зор е, че ти яздиш на кон, без седло.
към беседата >>
Който е мислил като вас.
Като го хванеш, казваш: „Колко си сладък! “ То не сте вие, то е някой ваш дядо. Вие сега пак се заблуждавате. Кой е дядото? – Който е бил преди вас.
Който е мислил като вас.
Мислил, че е направил нещо. Туй е негово произведение.
към беседата >>
“ Казва: „Онази жена.“ Не, не хвърляй погрешка дето няма.
Тогава се образува първата лъжа. Твърденията не бяха верни. Господ казва: „Кой ви казва, че Аз не съм ви създал? “ На Ева казва: „Кой те излъга, че мислиш, че не съм те създал? “ Хвана Адама и казва: „Как ти досега да не знаеш, че аз те създадох?
“ Казва: „Онази жена.“ Не, не хвърляй погрешка дето няма.
Сърцето, умът, не беше право. Казвам: Сега правите същата погрешка. Всичките погрешки произтичат, че сърцето е размътено и там е причината. Сърцето ви ще утихне, да мълчи земята, да утихне сърцето, да се отрази създаденият Божи свят и да се яви Божествената светлина. И нашият ум да възприеме света тъй както е.
към беседата >>
Ще имаме всичко преизобилно в света, но само по този начин.
Като погледнеш големите противоречия, да кажеш: „Ще се оправят.“ Тогава има смисъл. Казва Писанието: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро.“ Казвам: Ние сме, които можем да превърнем света, да го оправим. Бог, като влезе в нас, понеже Той създал света, всичко ще оправи. Когато работим съобразно с Неговите закони, като влезе в нас, Той ще измени, всичко ще направи за своя Слава. Всичко, което е за Славата Божия, е и за наша Слава.
Ще имаме всичко преизобилно в света, но само по този начин.
Другояче нещата ще се изгубят. „Зор, г-н Началник.“ Зор е тогава, когато ти си вързан и те карат да вървиш. Но когато си развързан, ти вървиш свободно. Зор е, че ти яздиш на кон, без седло. Зор е дето нещата не са удобни.
към беседата >>
Мислил, че е направил нещо.
“ То не сте вие, то е някой ваш дядо. Вие сега пак се заблуждавате. Кой е дядото? – Който е бил преди вас. Който е мислил като вас.
Мислил, че е направил нещо.
Туй е негово произведение.
към беседата >>
Сърцето, умът, не беше право.
Твърденията не бяха верни. Господ казва: „Кой ви казва, че Аз не съм ви създал? “ На Ева казва: „Кой те излъга, че мислиш, че не съм те създал? “ Хвана Адама и казва: „Как ти досега да не знаеш, че аз те създадох? “ Казва: „Онази жена.“ Не, не хвърляй погрешка дето няма.
Сърцето, умът, не беше право.
Казвам: Сега правите същата погрешка. Всичките погрешки произтичат, че сърцето е размътено и там е причината. Сърцето ви ще утихне, да мълчи земята, да утихне сърцето, да се отрази създаденият Божи свят и да се яви Божествената светлина. И нашият ум да възприеме света тъй както е. Ще гледате отражението, огледалото, както един астроном.
към беседата >>
Другояче нещата ще се изгубят.
Казва Писанието: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро.“ Казвам: Ние сме, които можем да превърнем света, да го оправим. Бог, като влезе в нас, понеже Той създал света, всичко ще оправи. Когато работим съобразно с Неговите закони, като влезе в нас, Той ще измени, всичко ще направи за своя Слава. Всичко, което е за Славата Божия, е и за наша Слава. Ще имаме всичко преизобилно в света, но само по този начин.
Другояче нещата ще се изгубят.
„Зор, г-н Началник.“ Зор е тогава, когато ти си вързан и те карат да вървиш. Но когато си развързан, ти вървиш свободно. Зор е, че ти яздиш на кон, без седло. Зор е дето нещата не са удобни. Някоя каруца нямаш.
към беседата >>
Туй е негово произведение.
Вие сега пак се заблуждавате. Кой е дядото? – Който е бил преди вас. Който е мислил като вас. Мислил, че е направил нещо.
Туй е негово произведение.
към беседата >>
Казвам: Сега правите същата погрешка.
Господ казва: „Кой ви казва, че Аз не съм ви създал? “ На Ева казва: „Кой те излъга, че мислиш, че не съм те създал? “ Хвана Адама и казва: „Как ти досега да не знаеш, че аз те създадох? “ Казва: „Онази жена.“ Не, не хвърляй погрешка дето няма. Сърцето, умът, не беше право.
Казвам: Сега правите същата погрешка.
Всичките погрешки произтичат, че сърцето е размътено и там е причината. Сърцето ви ще утихне, да мълчи земята, да утихне сърцето, да се отрази създаденият Божи свят и да се яви Божествената светлина. И нашият ум да възприеме света тъй както е. Ще гледате отражението, огледалото, както един астроном. Един астроном, който разглежда небето, той има телескоп и той така е направен, че ще гледаш често чрез отражението.
към беседата >>
„Зор, г-н Началник.“ Зор е тогава, когато ти си вързан и те карат да вървиш.
Бог, като влезе в нас, понеже Той създал света, всичко ще оправи. Когато работим съобразно с Неговите закони, като влезе в нас, Той ще измени, всичко ще направи за своя Слава. Всичко, което е за Славата Божия, е и за наша Слава. Ще имаме всичко преизобилно в света, но само по този начин. Другояче нещата ще се изгубят.
„Зор, г-н Началник.“ Зор е тогава, когато ти си вързан и те карат да вървиш.
Но когато си развързан, ти вървиш свободно. Зор е, че ти яздиш на кон, без седло. Зор е дето нещата не са удобни. Някоя каруца нямаш. Нямаш кон.
към беседата >>
(Учителят има на масата една хубава ябълка, една хубава круша.
(Учителят има на масата една хубава ябълка, една хубава круша.
Той при идването ги донесе и ги остави на масата. Всички ги гледаха с хубава усмивка.) Вие разглеждате, дядо ти писал книга. Възхищавате се, но това не сте вие, то е дядо ви. Казвате: „Трезва мисъл.“ В какво седи трезвата мисъл?
към беседата >>
Всичките погрешки произтичат, че сърцето е размътено и там е причината.
“ На Ева казва: „Кой те излъга, че мислиш, че не съм те създал? “ Хвана Адама и казва: „Как ти досега да не знаеш, че аз те създадох? “ Казва: „Онази жена.“ Не, не хвърляй погрешка дето няма. Сърцето, умът, не беше право. Казвам: Сега правите същата погрешка.
Всичките погрешки произтичат, че сърцето е размътено и там е причината.
Сърцето ви ще утихне, да мълчи земята, да утихне сърцето, да се отрази създаденият Божи свят и да се яви Божествената светлина. И нашият ум да възприеме света тъй както е. Ще гледате отражението, огледалото, както един астроном. Един астроном, който разглежда небето, той има телескоп и той така е направен, че ще гледаш често чрез отражението. Господ направил така, че нашите телескопи са отражения.
към беседата >>
Но когато си развързан, ти вървиш свободно.
Когато работим съобразно с Неговите закони, като влезе в нас, Той ще измени, всичко ще направи за своя Слава. Всичко, което е за Славата Божия, е и за наша Слава. Ще имаме всичко преизобилно в света, но само по този начин. Другояче нещата ще се изгубят. „Зор, г-н Началник.“ Зор е тогава, когато ти си вързан и те карат да вървиш.
Но когато си развързан, ти вървиш свободно.
Зор е, че ти яздиш на кон, без седло. Зор е дето нещата не са удобни. Някоя каруца нямаш. Нямаш кон. Или пък ще бъдеш натоварен, или ще бъдеш като жито смляно между двата камъка.
към беседата >>
Той при идването ги донесе и ги остави на масата.
(Учителят има на масата една хубава ябълка, една хубава круша.
Той при идването ги донесе и ги остави на масата.
Всички ги гледаха с хубава усмивка.) Вие разглеждате, дядо ти писал книга. Възхищавате се, но това не сте вие, то е дядо ви. Казвате: „Трезва мисъл.“ В какво седи трезвата мисъл?
към беседата >>
Сърцето ви ще утихне, да мълчи земята, да утихне сърцето, да се отрази създаденият Божи свят и да се яви Божествената светлина.
“ Хвана Адама и казва: „Как ти досега да не знаеш, че аз те създадох? “ Казва: „Онази жена.“ Не, не хвърляй погрешка дето няма. Сърцето, умът, не беше право. Казвам: Сега правите същата погрешка. Всичките погрешки произтичат, че сърцето е размътено и там е причината.
Сърцето ви ще утихне, да мълчи земята, да утихне сърцето, да се отрази създаденият Божи свят и да се яви Божествената светлина.
И нашият ум да възприеме света тъй както е. Ще гледате отражението, огледалото, както един астроном. Един астроном, който разглежда небето, той има телескоп и той така е направен, че ще гледаш често чрез отражението. Господ направил така, че нашите телескопи са отражения. Сърцето е огледало.
към беседата >>
Зор е, че ти яздиш на кон, без седло.
Всичко, което е за Славата Божия, е и за наша Слава. Ще имаме всичко преизобилно в света, но само по този начин. Другояче нещата ще се изгубят. „Зор, г-н Началник.“ Зор е тогава, когато ти си вързан и те карат да вървиш. Но когато си развързан, ти вървиш свободно.
Зор е, че ти яздиш на кон, без седло.
Зор е дето нещата не са удобни. Някоя каруца нямаш. Нямаш кон. Или пък ще бъдеш натоварен, или ще бъдеш като жито смляно между двата камъка. Казвам, ние съвременните хора, сме направили нашия ум и нашето сърце такива яки камъни, че нашият живот, като се тури, мели се на брашно.
към беседата >>
Всички ги гледаха с хубава усмивка.) Вие разглеждате, дядо ти писал книга.
(Учителят има на масата една хубава ябълка, една хубава круша. Той при идването ги донесе и ги остави на масата.
Всички ги гледаха с хубава усмивка.) Вие разглеждате, дядо ти писал книга.
Възхищавате се, но това не сте вие, то е дядо ви. Казвате: „Трезва мисъл.“ В какво седи трезвата мисъл?
към беседата >>
И нашият ум да възприеме света тъй както е.
“ Казва: „Онази жена.“ Не, не хвърляй погрешка дето няма. Сърцето, умът, не беше право. Казвам: Сега правите същата погрешка. Всичките погрешки произтичат, че сърцето е размътено и там е причината. Сърцето ви ще утихне, да мълчи земята, да утихне сърцето, да се отрази създаденият Божи свят и да се яви Божествената светлина.
И нашият ум да възприеме света тъй както е.
Ще гледате отражението, огледалото, както един астроном. Един астроном, който разглежда небето, той има телескоп и той така е направен, че ще гледаш често чрез отражението. Господ направил така, че нашите телескопи са отражения. Сърцето е огледало. Умът е тръбата, в която Божественият свят иде, отразява се върху огледалото.
към беседата >>
Зор е дето нещата не са удобни.
Ще имаме всичко преизобилно в света, но само по този начин. Другояче нещата ще се изгубят. „Зор, г-н Началник.“ Зор е тогава, когато ти си вързан и те карат да вървиш. Но когато си развързан, ти вървиш свободно. Зор е, че ти яздиш на кон, без седло.
Зор е дето нещата не са удобни.
Някоя каруца нямаш. Нямаш кон. Или пък ще бъдеш натоварен, или ще бъдеш като жито смляно между двата камъка. Казвам, ние съвременните хора, сме направили нашия ум и нашето сърце такива яки камъни, че нашият живот, като се тури, мели се на брашно. И чакаме брашното да го продадем и да се оправи светът.
към беседата >>
Възхищавате се, но това не сте вие, то е дядо ви.
(Учителят има на масата една хубава ябълка, една хубава круша. Той при идването ги донесе и ги остави на масата. Всички ги гледаха с хубава усмивка.) Вие разглеждате, дядо ти писал книга.
Възхищавате се, но това не сте вие, то е дядо ви.
Казвате: „Трезва мисъл.“ В какво седи трезвата мисъл?
към беседата >>
Ще гледате отражението, огледалото, както един астроном.
Сърцето, умът, не беше право. Казвам: Сега правите същата погрешка. Всичките погрешки произтичат, че сърцето е размътено и там е причината. Сърцето ви ще утихне, да мълчи земята, да утихне сърцето, да се отрази създаденият Божи свят и да се яви Божествената светлина. И нашият ум да възприеме света тъй както е.
Ще гледате отражението, огледалото, както един астроном.
Един астроном, който разглежда небето, той има телескоп и той така е направен, че ще гледаш често чрез отражението. Господ направил така, че нашите телескопи са отражения. Сърцето е огледало. Умът е тръбата, в която Божественият свят иде, отразява се върху огледалото. Ние хората наблюдаваме тръбата и огледалото, и ние, които наблюдаваме, виждаме Божествената реалност.
към беседата >>
Някоя каруца нямаш.
Другояче нещата ще се изгубят. „Зор, г-н Началник.“ Зор е тогава, когато ти си вързан и те карат да вървиш. Но когато си развързан, ти вървиш свободно. Зор е, че ти яздиш на кон, без седло. Зор е дето нещата не са удобни.
Някоя каруца нямаш.
Нямаш кон. Или пък ще бъдеш натоварен, или ще бъдеш като жито смляно между двата камъка. Казвам, ние съвременните хора, сме направили нашия ум и нашето сърце такива яки камъни, че нашият живот, като се тури, мели се на брашно. И чакаме брашното да го продадем и да се оправи светът. Току месиш баница, та туй, та онуй.
към беседата >>
Казвате: „Трезва мисъл.“ В какво седи трезвата мисъл?
(Учителят има на масата една хубава ябълка, една хубава круша. Той при идването ги донесе и ги остави на масата. Всички ги гледаха с хубава усмивка.) Вие разглеждате, дядо ти писал книга. Възхищавате се, но това не сте вие, то е дядо ви.
Казвате: „Трезва мисъл.“ В какво седи трезвата мисъл?
към беседата >>
Един астроном, който разглежда небето, той има телескоп и той така е направен, че ще гледаш често чрез отражението.
Казвам: Сега правите същата погрешка. Всичките погрешки произтичат, че сърцето е размътено и там е причината. Сърцето ви ще утихне, да мълчи земята, да утихне сърцето, да се отрази създаденият Божи свят и да се яви Божествената светлина. И нашият ум да възприеме света тъй както е. Ще гледате отражението, огледалото, както един астроном.
Един астроном, който разглежда небето, той има телескоп и той така е направен, че ще гледаш често чрез отражението.
Господ направил така, че нашите телескопи са отражения. Сърцето е огледало. Умът е тръбата, в която Божественият свят иде, отразява се върху огледалото. Ние хората наблюдаваме тръбата и огледалото, и ние, които наблюдаваме, виждаме Божествената реалност. Този астроном трябва да схване вярно небесните тела.
към беседата >>
Нямаш кон.
„Зор, г-н Началник.“ Зор е тогава, когато ти си вързан и те карат да вървиш. Но когато си развързан, ти вървиш свободно. Зор е, че ти яздиш на кон, без седло. Зор е дето нещата не са удобни. Някоя каруца нямаш.
Нямаш кон.
Или пък ще бъдеш натоварен, или ще бъдеш като жито смляно между двата камъка. Казвам, ние съвременните хора, сме направили нашия ум и нашето сърце такива яки камъни, че нашият живот, като се тури, мели се на брашно. И чакаме брашното да го продадем и да се оправи светът. Току месиш баница, та туй, та онуй. Не мелете под вашия хромел вашето жито.
към беседата >>
Та ние едва сега живеем онова, което Бог е създал, и опитваме Божиите работи.
Та ние едва сега живеем онова, което Бог е създал, и опитваме Божиите работи.
Не сме ги опитали още. Много малко сме ги опитали. Някой път виждаме някои работи. Някой чел Божиите работи, пък направил свои бележки. Друг дошъл и той чел, и той турил своите бележки.
към беседата >>
Господ направил така, че нашите телескопи са отражения.
Всичките погрешки произтичат, че сърцето е размътено и там е причината. Сърцето ви ще утихне, да мълчи земята, да утихне сърцето, да се отрази създаденият Божи свят и да се яви Божествената светлина. И нашият ум да възприеме света тъй както е. Ще гледате отражението, огледалото, както един астроном. Един астроном, който разглежда небето, той има телескоп и той така е направен, че ще гледаш често чрез отражението.
Господ направил така, че нашите телескопи са отражения.
Сърцето е огледало. Умът е тръбата, в която Божественият свят иде, отразява се върху огледалото. Ние хората наблюдаваме тръбата и огледалото, и ние, които наблюдаваме, виждаме Божествената реалност. Този астроном трябва да схване вярно небесните тела. Да определи пътищата, по които те се движат, вътрешните съотношения, както са.
към беседата >>
Или пък ще бъдеш натоварен, или ще бъдеш като жито смляно между двата камъка.
Но когато си развързан, ти вървиш свободно. Зор е, че ти яздиш на кон, без седло. Зор е дето нещата не са удобни. Някоя каруца нямаш. Нямаш кон.
Или пък ще бъдеш натоварен, или ще бъдеш като жито смляно между двата камъка.
Казвам, ние съвременните хора, сме направили нашия ум и нашето сърце такива яки камъни, че нашият живот, като се тури, мели се на брашно. И чакаме брашното да го продадем и да се оправи светът. Току месиш баница, та туй, та онуй. Не мелете под вашия хромел вашето жито. Умът трябва да бъде светъл, сърцето трябва да стане чисто, тихо, деликатно, че всичко Божествено да се отразява.
към беседата >>
Не сме ги опитали още.
Та ние едва сега живеем онова, което Бог е създал, и опитваме Божиите работи.
Не сме ги опитали още.
Много малко сме ги опитали. Някой път виждаме някои работи. Някой чел Божиите работи, пък направил свои бележки. Друг дошъл и той чел, и той турил своите бележки. Ти като дойдеш, четеш и всеки, който направил забележките на Божието Слово, Божието Слово ли е?
към беседата >>
Сърцето е огледало.
Сърцето ви ще утихне, да мълчи земята, да утихне сърцето, да се отрази създаденият Божи свят и да се яви Божествената светлина. И нашият ум да възприеме света тъй както е. Ще гледате отражението, огледалото, както един астроном. Един астроном, който разглежда небето, той има телескоп и той така е направен, че ще гледаш често чрез отражението. Господ направил така, че нашите телескопи са отражения.
Сърцето е огледало.
Умът е тръбата, в която Божественият свят иде, отразява се върху огледалото. Ние хората наблюдаваме тръбата и огледалото, и ние, които наблюдаваме, виждаме Божествената реалност. Този астроном трябва да схване вярно небесните тела. Да определи пътищата, по които те се движат, вътрешните съотношения, както са. Казвам: Ако вашето огледало не дава тия ясните образи на нещата, вие тогава няма да имате една наука, няма да знаете как да постъпите.
към беседата >>
Казвам, ние съвременните хора, сме направили нашия ум и нашето сърце такива яки камъни, че нашият живот, като се тури, мели се на брашно.
Зор е, че ти яздиш на кон, без седло. Зор е дето нещата не са удобни. Някоя каруца нямаш. Нямаш кон. Или пък ще бъдеш натоварен, или ще бъдеш като жито смляно между двата камъка.
Казвам, ние съвременните хора, сме направили нашия ум и нашето сърце такива яки камъни, че нашият живот, като се тури, мели се на брашно.
И чакаме брашното да го продадем и да се оправи светът. Току месиш баница, та туй, та онуй. Не мелете под вашия хромел вашето жито. Умът трябва да бъде светъл, сърцето трябва да стане чисто, тихо, деликатно, че всичко Божествено да се отразява. Да кажеш: „Радвам се, че имам едно сърце, радвам се, че имам един ум.“ Искам сега и вие да се радвате на вашето сърце.
към беседата >>
Много малко сме ги опитали.
Та ние едва сега живеем онова, което Бог е създал, и опитваме Божиите работи. Не сме ги опитали още.
Много малко сме ги опитали.
Някой път виждаме някои работи. Някой чел Божиите работи, пък направил свои бележки. Друг дошъл и той чел, и той турил своите бележки. Ти като дойдеш, четеш и всеки, който направил забележките на Божието Слово, Божието Слово ли е? Ти се намериш в едно противоречие.
към беседата >>
Умът е тръбата, в която Божественият свят иде, отразява се върху огледалото.
И нашият ум да възприеме света тъй както е. Ще гледате отражението, огледалото, както един астроном. Един астроном, който разглежда небето, той има телескоп и той така е направен, че ще гледаш често чрез отражението. Господ направил така, че нашите телескопи са отражения. Сърцето е огледало.
Умът е тръбата, в която Божественият свят иде, отразява се върху огледалото.
Ние хората наблюдаваме тръбата и огледалото, и ние, които наблюдаваме, виждаме Божествената реалност. Този астроном трябва да схване вярно небесните тела. Да определи пътищата, по които те се движат, вътрешните съотношения, както са. Казвам: Ако вашето огледало не дава тия ясните образи на нещата, вие тогава няма да имате една наука, няма да знаете как да постъпите. Първото нещо, вас ви трябва спокойствие.
към беседата >>
И чакаме брашното да го продадем и да се оправи светът.
Зор е дето нещата не са удобни. Някоя каруца нямаш. Нямаш кон. Или пък ще бъдеш натоварен, или ще бъдеш като жито смляно между двата камъка. Казвам, ние съвременните хора, сме направили нашия ум и нашето сърце такива яки камъни, че нашият живот, като се тури, мели се на брашно.
И чакаме брашното да го продадем и да се оправи светът.
Току месиш баница, та туй, та онуй. Не мелете под вашия хромел вашето жито. Умът трябва да бъде светъл, сърцето трябва да стане чисто, тихо, деликатно, че всичко Божествено да се отразява. Да кажеш: „Радвам се, че имам едно сърце, радвам се, че имам един ум.“ Искам сега и вие да се радвате на вашето сърце. Радвайте се на туй сърце.
към беседата >>
Някой път виждаме някои работи.
Та ние едва сега живеем онова, което Бог е създал, и опитваме Божиите работи. Не сме ги опитали още. Много малко сме ги опитали.
Някой път виждаме някои работи.
Някой чел Божиите работи, пък направил свои бележки. Друг дошъл и той чел, и той турил своите бележки. Ти като дойдеш, четеш и всеки, който направил забележките на Божието Слово, Божието Слово ли е? Ти се намериш в едно противоречие. Ти намериш не самата истина.
към беседата >>
Ние хората наблюдаваме тръбата и огледалото, и ние, които наблюдаваме, виждаме Божествената реалност.
Ще гледате отражението, огледалото, както един астроном. Един астроном, който разглежда небето, той има телескоп и той така е направен, че ще гледаш често чрез отражението. Господ направил така, че нашите телескопи са отражения. Сърцето е огледало. Умът е тръбата, в която Божественият свят иде, отразява се върху огледалото.
Ние хората наблюдаваме тръбата и огледалото, и ние, които наблюдаваме, виждаме Божествената реалност.
Този астроном трябва да схване вярно небесните тела. Да определи пътищата, по които те се движат, вътрешните съотношения, както са. Казвам: Ако вашето огледало не дава тия ясните образи на нещата, вие тогава няма да имате една наука, няма да знаете как да постъпите. Първото нещо, вас ви трябва спокойствие. Вие сте хора много неспокойни.
към беседата >>
Току месиш баница, та туй, та онуй.
Някоя каруца нямаш. Нямаш кон. Или пък ще бъдеш натоварен, или ще бъдеш като жито смляно между двата камъка. Казвам, ние съвременните хора, сме направили нашия ум и нашето сърце такива яки камъни, че нашият живот, като се тури, мели се на брашно. И чакаме брашното да го продадем и да се оправи светът.
Току месиш баница, та туй, та онуй.
Не мелете под вашия хромел вашето жито. Умът трябва да бъде светъл, сърцето трябва да стане чисто, тихо, деликатно, че всичко Божествено да се отразява. Да кажеш: „Радвам се, че имам едно сърце, радвам се, че имам един ум.“ Искам сега и вие да се радвате на вашето сърце. Радвайте се на туй сърце. Знаеш колко хубаво бие сърцето.
към беседата >>
Някой чел Божиите работи, пък направил свои бележки.
Та ние едва сега живеем онова, което Бог е създал, и опитваме Божиите работи. Не сме ги опитали още. Много малко сме ги опитали. Някой път виждаме някои работи.
Някой чел Божиите работи, пък направил свои бележки.
Друг дошъл и той чел, и той турил своите бележки. Ти като дойдеш, четеш и всеки, който направил забележките на Божието Слово, Божието Слово ли е? Ти се намериш в едно противоречие. Ти намериш не самата истина. Самата истина е туй, което е оригинално, което Бог направил.
към беседата >>
Този астроном трябва да схване вярно небесните тела.
Един астроном, който разглежда небето, той има телескоп и той така е направен, че ще гледаш често чрез отражението. Господ направил така, че нашите телескопи са отражения. Сърцето е огледало. Умът е тръбата, в която Божественият свят иде, отразява се върху огледалото. Ние хората наблюдаваме тръбата и огледалото, и ние, които наблюдаваме, виждаме Божествената реалност.
Този астроном трябва да схване вярно небесните тела.
Да определи пътищата, по които те се движат, вътрешните съотношения, както са. Казвам: Ако вашето огледало не дава тия ясните образи на нещата, вие тогава няма да имате една наука, няма да знаете как да постъпите. Първото нещо, вас ви трябва спокойствие. Вие сте хора много неспокойни. Седите тук, постоянно се движите.
към беседата >>
Не мелете под вашия хромел вашето жито.
Нямаш кон. Или пък ще бъдеш натоварен, или ще бъдеш като жито смляно между двата камъка. Казвам, ние съвременните хора, сме направили нашия ум и нашето сърце такива яки камъни, че нашият живот, като се тури, мели се на брашно. И чакаме брашното да го продадем и да се оправи светът. Току месиш баница, та туй, та онуй.
Не мелете под вашия хромел вашето жито.
Умът трябва да бъде светъл, сърцето трябва да стане чисто, тихо, деликатно, че всичко Божествено да се отразява. Да кажеш: „Радвам се, че имам едно сърце, радвам се, че имам един ум.“ Искам сега и вие да се радвате на вашето сърце. Радвайте се на туй сърце. Знаеш колко хубаво бие сърцето. (Учителят си слага ръката на дясната страна на гърдите.) Аз имам две сърца.
към беседата >>
Друг дошъл и той чел, и той турил своите бележки.
Та ние едва сега живеем онова, което Бог е създал, и опитваме Божиите работи. Не сме ги опитали още. Много малко сме ги опитали. Някой път виждаме някои работи. Някой чел Божиите работи, пък направил свои бележки.
Друг дошъл и той чел, и той турил своите бележки.
Ти като дойдеш, четеш и всеки, който направил забележките на Божието Слово, Божието Слово ли е? Ти се намериш в едно противоречие. Ти намериш не самата истина. Самата истина е туй, което е оригинално, което Бог направил. Какви коментарии са турили другите същества, които са дошли отпосле, може да се изучават.
към беседата >>
Да определи пътищата, по които те се движат, вътрешните съотношения, както са.
Господ направил така, че нашите телескопи са отражения. Сърцето е огледало. Умът е тръбата, в която Божественият свят иде, отразява се върху огледалото. Ние хората наблюдаваме тръбата и огледалото, и ние, които наблюдаваме, виждаме Божествената реалност. Този астроном трябва да схване вярно небесните тела.
Да определи пътищата, по които те се движат, вътрешните съотношения, както са.
Казвам: Ако вашето огледало не дава тия ясните образи на нещата, вие тогава няма да имате една наука, няма да знаете как да постъпите. Първото нещо, вас ви трябва спокойствие. Вие сте хора много неспокойни. Седите тук, постоянно се движите. Да седнеш тъй, пет минути като статуя, без да се движиш.
към беседата >>
Умът трябва да бъде светъл, сърцето трябва да стане чисто, тихо, деликатно, че всичко Божествено да се отразява.
Или пък ще бъдеш натоварен, или ще бъдеш като жито смляно между двата камъка. Казвам, ние съвременните хора, сме направили нашия ум и нашето сърце такива яки камъни, че нашият живот, като се тури, мели се на брашно. И чакаме брашното да го продадем и да се оправи светът. Току месиш баница, та туй, та онуй. Не мелете под вашия хромел вашето жито.
Умът трябва да бъде светъл, сърцето трябва да стане чисто, тихо, деликатно, че всичко Божествено да се отразява.
Да кажеш: „Радвам се, че имам едно сърце, радвам се, че имам един ум.“ Искам сега и вие да се радвате на вашето сърце. Радвайте се на туй сърце. Знаеш колко хубаво бие сърцето. (Учителят си слага ръката на дясната страна на гърдите.) Аз имам две сърца. Ако дойде едно лице от моята дясна страна, турям си ръката на моята възлюблена, нейното сърце опитвам.
към беседата >>
Ти като дойдеш, четеш и всеки, който направил забележките на Божието Слово, Божието Слово ли е?
Не сме ги опитали още. Много малко сме ги опитали. Някой път виждаме някои работи. Някой чел Божиите работи, пък направил свои бележки. Друг дошъл и той чел, и той турил своите бележки.
Ти като дойдеш, четеш и всеки, който направил забележките на Божието Слово, Божието Слово ли е?
Ти се намериш в едно противоречие. Ти намериш не самата истина. Самата истина е туй, което е оригинално, което Бог направил. Какви коментарии са турили другите същества, които са дошли отпосле, може да се изучават. Казваш: „Аз зная какво нещо е Словото Божие.
към беседата >>
Казвам: Ако вашето огледало не дава тия ясните образи на нещата, вие тогава няма да имате една наука, няма да знаете как да постъпите.
Сърцето е огледало. Умът е тръбата, в която Божественият свят иде, отразява се върху огледалото. Ние хората наблюдаваме тръбата и огледалото, и ние, които наблюдаваме, виждаме Божествената реалност. Този астроном трябва да схване вярно небесните тела. Да определи пътищата, по които те се движат, вътрешните съотношения, както са.
Казвам: Ако вашето огледало не дава тия ясните образи на нещата, вие тогава няма да имате една наука, няма да знаете как да постъпите.
Първото нещо, вас ви трябва спокойствие. Вие сте хора много неспокойни. Седите тук, постоянно се движите. Да седнеш тъй, пет минути като статуя, без да се движиш. Отвън ще бъдеш спокоен.
към беседата >>
Да кажеш: „Радвам се, че имам едно сърце, радвам се, че имам един ум.“ Искам сега и вие да се радвате на вашето сърце.
Казвам, ние съвременните хора, сме направили нашия ум и нашето сърце такива яки камъни, че нашият живот, като се тури, мели се на брашно. И чакаме брашното да го продадем и да се оправи светът. Току месиш баница, та туй, та онуй. Не мелете под вашия хромел вашето жито. Умът трябва да бъде светъл, сърцето трябва да стане чисто, тихо, деликатно, че всичко Божествено да се отразява.
Да кажеш: „Радвам се, че имам едно сърце, радвам се, че имам един ум.“ Искам сега и вие да се радвате на вашето сърце.
Радвайте се на туй сърце. Знаеш колко хубаво бие сърцето. (Учителят си слага ръката на дясната страна на гърдите.) Аз имам две сърца. Ако дойде едно лице от моята дясна страна, турям си ръката на моята възлюблена, нейното сърце опитвам. Аз съм много последователен.
към беседата >>
Ти се намериш в едно противоречие.
Много малко сме ги опитали. Някой път виждаме някои работи. Някой чел Божиите работи, пък направил свои бележки. Друг дошъл и той чел, и той турил своите бележки. Ти като дойдеш, четеш и всеки, който направил забележките на Божието Слово, Божието Слово ли е?
Ти се намериш в едно противоречие.
Ти намериш не самата истина. Самата истина е туй, което е оригинално, което Бог направил. Какви коментарии са турили другите същества, които са дошли отпосле, може да се изучават. Казваш: „Аз зная какво нещо е Словото Божие. Така е казал Господ.“ Но това е твое разбиране.
към беседата >>
Първото нещо, вас ви трябва спокойствие.
Умът е тръбата, в която Божественият свят иде, отразява се върху огледалото. Ние хората наблюдаваме тръбата и огледалото, и ние, които наблюдаваме, виждаме Божествената реалност. Този астроном трябва да схване вярно небесните тела. Да определи пътищата, по които те се движат, вътрешните съотношения, както са. Казвам: Ако вашето огледало не дава тия ясните образи на нещата, вие тогава няма да имате една наука, няма да знаете как да постъпите.
Първото нещо, вас ви трябва спокойствие.
Вие сте хора много неспокойни. Седите тук, постоянно се движите. Да седнеш тъй, пет минути като статуя, без да се движиш. Отвън ще бъдеш спокоен. Вие седнете и наблюдавате някой кого гледал.
към беседата >>
Радвайте се на туй сърце.
И чакаме брашното да го продадем и да се оправи светът. Току месиш баница, та туй, та онуй. Не мелете под вашия хромел вашето жито. Умът трябва да бъде светъл, сърцето трябва да стане чисто, тихо, деликатно, че всичко Божествено да се отразява. Да кажеш: „Радвам се, че имам едно сърце, радвам се, че имам един ум.“ Искам сега и вие да се радвате на вашето сърце.
Радвайте се на туй сърце.
Знаеш колко хубаво бие сърцето. (Учителят си слага ръката на дясната страна на гърдите.) Аз имам две сърца. Ако дойде едно лице от моята дясна страна, турям си ръката на моята възлюблена, нейното сърце опитвам. Аз съм много последователен. Като турям ръката на сърцето, аз познавам нейното сърце какво е, виждам че тупа.
към беседата >>
Ти намериш не самата истина.
Някой път виждаме някои работи. Някой чел Божиите работи, пък направил свои бележки. Друг дошъл и той чел, и той турил своите бележки. Ти като дойдеш, четеш и всеки, който направил забележките на Божието Слово, Божието Слово ли е? Ти се намериш в едно противоречие.
Ти намериш не самата истина.
Самата истина е туй, което е оригинално, което Бог направил. Какви коментарии са турили другите същества, които са дошли отпосле, може да се изучават. Казваш: „Аз зная какво нещо е Словото Божие. Така е казал Господ.“ Но това е твое разбиране. Казваш: „Аз чух Господа.“ Как чувате Господа?
към беседата >>
Вие сте хора много неспокойни.
Ние хората наблюдаваме тръбата и огледалото, и ние, които наблюдаваме, виждаме Божествената реалност. Този астроном трябва да схване вярно небесните тела. Да определи пътищата, по които те се движат, вътрешните съотношения, както са. Казвам: Ако вашето огледало не дава тия ясните образи на нещата, вие тогава няма да имате една наука, няма да знаете как да постъпите. Първото нещо, вас ви трябва спокойствие.
Вие сте хора много неспокойни.
Седите тук, постоянно се движите. Да седнеш тъй, пет минути като статуя, без да се движиш. Отвън ще бъдеш спокоен. Вие седнете и наблюдавате някой кого гледал. Турците казват […] (липсва текст в оригинала) Те са заблуждения, религиозни заблуждения на хората.
към беседата >>
Знаеш колко хубаво бие сърцето.
Току месиш баница, та туй, та онуй. Не мелете под вашия хромел вашето жито. Умът трябва да бъде светъл, сърцето трябва да стане чисто, тихо, деликатно, че всичко Божествено да се отразява. Да кажеш: „Радвам се, че имам едно сърце, радвам се, че имам един ум.“ Искам сега и вие да се радвате на вашето сърце. Радвайте се на туй сърце.
Знаеш колко хубаво бие сърцето.
(Учителят си слага ръката на дясната страна на гърдите.) Аз имам две сърца. Ако дойде едно лице от моята дясна страна, турям си ръката на моята възлюблена, нейното сърце опитвам. Аз съм много последователен. Като турям ръката на сърцето, аз познавам нейното сърце какво е, виждам че тупа. Тупа нейното сърце.
към беседата >>
Самата истина е туй, което е оригинално, което Бог направил.
Някой чел Божиите работи, пък направил свои бележки. Друг дошъл и той чел, и той турил своите бележки. Ти като дойдеш, четеш и всеки, който направил забележките на Божието Слово, Божието Слово ли е? Ти се намериш в едно противоречие. Ти намериш не самата истина.
Самата истина е туй, което е оригинално, което Бог направил.
Какви коментарии са турили другите същества, които са дошли отпосле, може да се изучават. Казваш: „Аз зная какво нещо е Словото Божие. Така е казал Господ.“ Но това е твое разбиране. Казваш: „Аз чух Господа.“ Как чувате Господа? Как ще ми обясните, ако ви попитам, как чухте Господа?
към беседата >>
Седите тук, постоянно се движите.
Този астроном трябва да схване вярно небесните тела. Да определи пътищата, по които те се движат, вътрешните съотношения, както са. Казвам: Ако вашето огледало не дава тия ясните образи на нещата, вие тогава няма да имате една наука, няма да знаете как да постъпите. Първото нещо, вас ви трябва спокойствие. Вие сте хора много неспокойни.
Седите тук, постоянно се движите.
Да седнеш тъй, пет минути като статуя, без да се движиш. Отвън ще бъдеш спокоен. Вие седнете и наблюдавате някой кого гледал. Турците казват […] (липсва текст в оригинала) Те са заблуждения, религиозни заблуждения на хората. Казвате: „Той гледа чуждите жени.“ Те са ваши жени.
към беседата >>
(Учителят си слага ръката на дясната страна на гърдите.) Аз имам две сърца.
Не мелете под вашия хромел вашето жито. Умът трябва да бъде светъл, сърцето трябва да стане чисто, тихо, деликатно, че всичко Божествено да се отразява. Да кажеш: „Радвам се, че имам едно сърце, радвам се, че имам един ум.“ Искам сега и вие да се радвате на вашето сърце. Радвайте се на туй сърце. Знаеш колко хубаво бие сърцето.
(Учителят си слага ръката на дясната страна на гърдите.) Аз имам две сърца.
Ако дойде едно лице от моята дясна страна, турям си ръката на моята възлюблена, нейното сърце опитвам. Аз съм много последователен. Като турям ръката на сърцето, аз познавам нейното сърце какво е, виждам че тупа. Тупа нейното сърце. Щом я обичам, нейното сърце тупа.
към беседата >>
Какви коментарии са турили другите същества, които са дошли отпосле, може да се изучават.
Друг дошъл и той чел, и той турил своите бележки. Ти като дойдеш, четеш и всеки, който направил забележките на Божието Слово, Божието Слово ли е? Ти се намериш в едно противоречие. Ти намериш не самата истина. Самата истина е туй, което е оригинално, което Бог направил.
Какви коментарии са турили другите същества, които са дошли отпосле, може да се изучават.
Казваш: „Аз зная какво нещо е Словото Божие. Така е казал Господ.“ Но това е твое разбиране. Казваш: „Аз чух Господа.“ Как чувате Господа? Как ще ми обясните, ако ви попитам, как чухте Господа? Как, отвън ли ви говори Господ?
към беседата >>
Да седнеш тъй, пет минути като статуя, без да се движиш.
Да определи пътищата, по които те се движат, вътрешните съотношения, както са. Казвам: Ако вашето огледало не дава тия ясните образи на нещата, вие тогава няма да имате една наука, няма да знаете как да постъпите. Първото нещо, вас ви трябва спокойствие. Вие сте хора много неспокойни. Седите тук, постоянно се движите.
Да седнеш тъй, пет минути като статуя, без да се движиш.
Отвън ще бъдеш спокоен. Вие седнете и наблюдавате някой кого гледал. Турците казват […] (липсва текст в оригинала) Те са заблуждения, религиозни заблуждения на хората. Казвате: „Той гледа чуждите жени.“ Те са ваши жени. Гледаш Божиите жени.
към беседата >>
Ако дойде едно лице от моята дясна страна, турям си ръката на моята възлюблена, нейното сърце опитвам.
Умът трябва да бъде светъл, сърцето трябва да стане чисто, тихо, деликатно, че всичко Божествено да се отразява. Да кажеш: „Радвам се, че имам едно сърце, радвам се, че имам един ум.“ Искам сега и вие да се радвате на вашето сърце. Радвайте се на туй сърце. Знаеш колко хубаво бие сърцето. (Учителят си слага ръката на дясната страна на гърдите.) Аз имам две сърца.
Ако дойде едно лице от моята дясна страна, турям си ръката на моята възлюблена, нейното сърце опитвам.
Аз съм много последователен. Като турям ръката на сърцето, аз познавам нейното сърце какво е, виждам че тупа. Тупа нейното сърце. Щом я обичам, нейното сърце тупа. Щом я разлюбя, сърцето спира.
към беседата >>
Казваш: „Аз зная какво нещо е Словото Божие.
Ти като дойдеш, четеш и всеки, който направил забележките на Божието Слово, Божието Слово ли е? Ти се намериш в едно противоречие. Ти намериш не самата истина. Самата истина е туй, което е оригинално, което Бог направил. Какви коментарии са турили другите същества, които са дошли отпосле, може да се изучават.
Казваш: „Аз зная какво нещо е Словото Божие.
Така е казал Господ.“ Но това е твое разбиране. Казваш: „Аз чух Господа.“ Как чувате Господа? Как ще ми обясните, ако ви попитам, как чухте Господа? Как, отвън ли ви говори Господ? Ако Господ отвън ти е проговорил, то е едно заблуждение, защото отвън Господ не говори.
към беседата >>
Отвън ще бъдеш спокоен.
Казвам: Ако вашето огледало не дава тия ясните образи на нещата, вие тогава няма да имате една наука, няма да знаете как да постъпите. Първото нещо, вас ви трябва спокойствие. Вие сте хора много неспокойни. Седите тук, постоянно се движите. Да седнеш тъй, пет минути като статуя, без да се движиш.
Отвън ще бъдеш спокоен.
Вие седнете и наблюдавате някой кого гледал. Турците казват […] (липсва текст в оригинала) Те са заблуждения, религиозни заблуждения на хората. Казвате: „Той гледа чуждите жени.“ Те са ваши жени. Гледаш Божиите жени. Чуждите жени са ваши жени.
към беседата >>
Аз съм много последователен.
Да кажеш: „Радвам се, че имам едно сърце, радвам се, че имам един ум.“ Искам сега и вие да се радвате на вашето сърце. Радвайте се на туй сърце. Знаеш колко хубаво бие сърцето. (Учителят си слага ръката на дясната страна на гърдите.) Аз имам две сърца. Ако дойде едно лице от моята дясна страна, турям си ръката на моята възлюблена, нейното сърце опитвам.
Аз съм много последователен.
Като турям ръката на сърцето, аз познавам нейното сърце какво е, виждам че тупа. Тупа нейното сърце. Щом я обичам, нейното сърце тупа. Щом я разлюбя, сърцето спира. Та казвам, две сърца имам.
към беседата >>
Така е казал Господ.“ Но това е твое разбиране.
Ти се намериш в едно противоречие. Ти намериш не самата истина. Самата истина е туй, което е оригинално, което Бог направил. Какви коментарии са турили другите същества, които са дошли отпосле, може да се изучават. Казваш: „Аз зная какво нещо е Словото Божие.
Така е казал Господ.“ Но това е твое разбиране.
Казваш: „Аз чух Господа.“ Как чувате Господа? Как ще ми обясните, ако ви попитам, как чухте Господа? Как, отвън ли ви говори Господ? Ако Господ отвън ти е проговорил, то е едно заблуждение, защото отвън Господ не говори. Ако отвътре ти е проговорил, то е друго заблуждение.
към беседата >>
Вие седнете и наблюдавате някой кого гледал.
Първото нещо, вас ви трябва спокойствие. Вие сте хора много неспокойни. Седите тук, постоянно се движите. Да седнеш тъй, пет минути като статуя, без да се движиш. Отвън ще бъдеш спокоен.
Вие седнете и наблюдавате някой кого гледал.
Турците казват […] (липсва текст в оригинала) Те са заблуждения, религиозни заблуждения на хората. Казвате: „Той гледа чуждите жени.“ Те са ваши жени. Гледаш Божиите жени. Чуждите жени са ваши жени. Тези хора, които Бог направи, тях гледай.
към беседата >>
Като турям ръката на сърцето, аз познавам нейното сърце какво е, виждам че тупа.
Радвайте се на туй сърце. Знаеш колко хубаво бие сърцето. (Учителят си слага ръката на дясната страна на гърдите.) Аз имам две сърца. Ако дойде едно лице от моята дясна страна, турям си ръката на моята възлюблена, нейното сърце опитвам. Аз съм много последователен.
Като турям ръката на сърцето, аз познавам нейното сърце какво е, виждам че тупа.
Тупа нейното сърце. Щом я обичам, нейното сърце тупа. Щом я разлюбя, сърцето спира. Та казвам, две сърца имам. Някой път отражение имам на сърцето.
към беседата >>
Казваш: „Аз чух Господа.“ Как чувате Господа?
Ти намериш не самата истина. Самата истина е туй, което е оригинално, което Бог направил. Какви коментарии са турили другите същества, които са дошли отпосле, може да се изучават. Казваш: „Аз зная какво нещо е Словото Божие. Така е казал Господ.“ Но това е твое разбиране.
Казваш: „Аз чух Господа.“ Как чувате Господа?
Как ще ми обясните, ако ви попитам, как чухте Господа? Как, отвън ли ви говори Господ? Ако Господ отвън ти е проговорил, то е едно заблуждение, защото отвън Господ не говори. Ако отвътре ти е проговорил, то е друго заблуждение. Ами че от вътрешните заблуждения не е ли?
към беседата >>
Турците казват […] (липсва текст в оригинала) Те са заблуждения, религиозни заблуждения на хората.
Вие сте хора много неспокойни. Седите тук, постоянно се движите. Да седнеш тъй, пет минути като статуя, без да се движиш. Отвън ще бъдеш спокоен. Вие седнете и наблюдавате някой кого гледал.
Турците казват […] (липсва текст в оригинала) Те са заблуждения, религиозни заблуждения на хората.
Казвате: „Той гледа чуждите жени.“ Те са ваши жени. Гледаш Божиите жени. Чуждите жени са ваши жени. Тези хора, които Бог направи, тях гледай. Които хората са направили, не ги гледай.
към беседата >>
Тупа нейното сърце.
Знаеш колко хубаво бие сърцето. (Учителят си слага ръката на дясната страна на гърдите.) Аз имам две сърца. Ако дойде едно лице от моята дясна страна, турям си ръката на моята възлюблена, нейното сърце опитвам. Аз съм много последователен. Като турям ръката на сърцето, аз познавам нейното сърце какво е, виждам че тупа.
Тупа нейното сърце.
Щом я обичам, нейното сърце тупа. Щом я разлюбя, сърцето спира. Та казвам, две сърца имам. Някой път отражение имам на сърцето. Това е едно отражение на сърцето.
към беседата >>
Как ще ми обясните, ако ви попитам, как чухте Господа?
Самата истина е туй, което е оригинално, което Бог направил. Какви коментарии са турили другите същества, които са дошли отпосле, може да се изучават. Казваш: „Аз зная какво нещо е Словото Божие. Така е казал Господ.“ Но това е твое разбиране. Казваш: „Аз чух Господа.“ Как чувате Господа?
Как ще ми обясните, ако ви попитам, как чухте Господа?
Как, отвън ли ви говори Господ? Ако Господ отвън ти е проговорил, то е едно заблуждение, защото отвън Господ не говори. Ако отвътре ти е проговорил, то е друго заблуждение. Ами че от вътрешните заблуждения не е ли? Имаме заблуждението, че искаме да ядем.
към беседата >>
Казвате: „Той гледа чуждите жени.“ Те са ваши жени.
Седите тук, постоянно се движите. Да седнеш тъй, пет минути като статуя, без да се движиш. Отвън ще бъдеш спокоен. Вие седнете и наблюдавате някой кого гледал. Турците казват […] (липсва текст в оригинала) Те са заблуждения, религиозни заблуждения на хората.
Казвате: „Той гледа чуждите жени.“ Те са ваши жени.
Гледаш Божиите жени. Чуждите жени са ваши жени. Тези хора, които Бог направи, тях гледай. Които хората са направили, не ги гледай. Щом една жена те изкушава, тя не е от Бога.
към беседата >>
Щом я обичам, нейното сърце тупа.
(Учителят си слага ръката на дясната страна на гърдите.) Аз имам две сърца. Ако дойде едно лице от моята дясна страна, турям си ръката на моята възлюблена, нейното сърце опитвам. Аз съм много последователен. Като турям ръката на сърцето, аз познавам нейното сърце какво е, виждам че тупа. Тупа нейното сърце.
Щом я обичам, нейното сърце тупа.
Щом я разлюбя, сърцето спира. Та казвам, две сърца имам. Някой път отражение имам на сърцето. Това е едно отражение на сърцето. Сърцето отишло наляво.
към беседата >>
Как, отвън ли ви говори Господ?
Какви коментарии са турили другите същества, които са дошли отпосле, може да се изучават. Казваш: „Аз зная какво нещо е Словото Божие. Така е казал Господ.“ Но това е твое разбиране. Казваш: „Аз чух Господа.“ Как чувате Господа? Как ще ми обясните, ако ви попитам, как чухте Господа?
Как, отвън ли ви говори Господ?
Ако Господ отвън ти е проговорил, то е едно заблуждение, защото отвън Господ не говори. Ако отвътре ти е проговорил, то е друго заблуждение. Ами че от вътрешните заблуждения не е ли? Имаме заблуждението, че искаме да ядем. Яденето не е ли заблуждение.
към беседата >>
Гледаш Божиите жени.
Да седнеш тъй, пет минути като статуя, без да се движиш. Отвън ще бъдеш спокоен. Вие седнете и наблюдавате някой кого гледал. Турците казват […] (липсва текст в оригинала) Те са заблуждения, религиозни заблуждения на хората. Казвате: „Той гледа чуждите жени.“ Те са ваши жени.
Гледаш Божиите жени.
Чуждите жени са ваши жени. Тези хора, които Бог направи, тях гледай. Които хората са направили, не ги гледай. Щом една жена те изкушава, тя не е от Бога. Не ходи да я гледаш.
към беседата >>
Щом я разлюбя, сърцето спира.
Ако дойде едно лице от моята дясна страна, турям си ръката на моята възлюблена, нейното сърце опитвам. Аз съм много последователен. Като турям ръката на сърцето, аз познавам нейното сърце какво е, виждам че тупа. Тупа нейното сърце. Щом я обичам, нейното сърце тупа.
Щом я разлюбя, сърцето спира.
Та казвам, две сърца имам. Някой път отражение имам на сърцето. Това е едно отражение на сърцето. Сърцето отишло наляво. То по-напред седяло в средата.
към беседата >>
Ако Господ отвън ти е проговорил, то е едно заблуждение, защото отвън Господ не говори.
Казваш: „Аз зная какво нещо е Словото Божие. Така е казал Господ.“ Но това е твое разбиране. Казваш: „Аз чух Господа.“ Как чувате Господа? Как ще ми обясните, ако ви попитам, как чухте Господа? Как, отвън ли ви говори Господ?
Ако Господ отвън ти е проговорил, то е едно заблуждение, защото отвън Господ не говори.
Ако отвътре ти е проговорил, то е друго заблуждение. Ами че от вътрешните заблуждения не е ли? Имаме заблуждението, че искаме да ядем. Яденето не е ли заблуждение. Отвътре усещаш, че си се наситил вече, не ти трябва да ядеш.
към беседата >>
Чуждите жени са ваши жени.
Отвън ще бъдеш спокоен. Вие седнете и наблюдавате някой кого гледал. Турците казват […] (липсва текст в оригинала) Те са заблуждения, религиозни заблуждения на хората. Казвате: „Той гледа чуждите жени.“ Те са ваши жени. Гледаш Божиите жени.
Чуждите жени са ваши жени.
Тези хора, които Бог направи, тях гледай. Които хората са направили, не ги гледай. Щом една жена те изкушава, тя не е от Бога. Не ходи да я гледаш. Защо ще ходиш да гледаш чуждите жени?
към беседата >>
Та казвам, две сърца имам.
Аз съм много последователен. Като турям ръката на сърцето, аз познавам нейното сърце какво е, виждам че тупа. Тупа нейното сърце. Щом я обичам, нейното сърце тупа. Щом я разлюбя, сърцето спира.
Та казвам, две сърца имам.
Някой път отражение имам на сърцето. Това е едно отражение на сърцето. Сърцето отишло наляво. То по-напред седяло в средата. Да благодарим на Бога за туй сърце, което изпраща всичката храна.
към беседата >>
Ако отвътре ти е проговорил, то е друго заблуждение.
Така е казал Господ.“ Но това е твое разбиране. Казваш: „Аз чух Господа.“ Как чувате Господа? Как ще ми обясните, ако ви попитам, как чухте Господа? Как, отвън ли ви говори Господ? Ако Господ отвън ти е проговорил, то е едно заблуждение, защото отвън Господ не говори.
Ако отвътре ти е проговорил, то е друго заблуждение.
Ами че от вътрешните заблуждения не е ли? Имаме заблуждението, че искаме да ядем. Яденето не е ли заблуждение. Отвътре усещаш, че си се наситил вече, не ти трябва да ядеш. Туй, което усещаш отвътре, мислиш, че което усещаш, е право.
към беседата >>
Тези хора, които Бог направи, тях гледай.
Вие седнете и наблюдавате някой кого гледал. Турците казват […] (липсва текст в оригинала) Те са заблуждения, религиозни заблуждения на хората. Казвате: „Той гледа чуждите жени.“ Те са ваши жени. Гледаш Божиите жени. Чуждите жени са ваши жени.
Тези хора, които Бог направи, тях гледай.
Които хората са направили, не ги гледай. Щом една жена те изкушава, тя не е от Бога. Не ходи да я гледаш. Защо ще ходиш да гледаш чуждите жени? Гледай сестрите: една, втора, трета, четвърта.
към беседата >>
Някой път отражение имам на сърцето.
Като турям ръката на сърцето, аз познавам нейното сърце какво е, виждам че тупа. Тупа нейното сърце. Щом я обичам, нейното сърце тупа. Щом я разлюбя, сърцето спира. Та казвам, две сърца имам.
Някой път отражение имам на сърцето.
Това е едно отражение на сърцето. Сърцето отишло наляво. То по-напред седяло в средата. Да благодарим на Бога за туй сърце, което изпраща всичката храна. И някой път, като се разиграе, започва да бие по-силно.
към беседата >>
Ами че от вътрешните заблуждения не е ли?
Казваш: „Аз чух Господа.“ Как чувате Господа? Как ще ми обясните, ако ви попитам, как чухте Господа? Как, отвън ли ви говори Господ? Ако Господ отвън ти е проговорил, то е едно заблуждение, защото отвън Господ не говори. Ако отвътре ти е проговорил, то е друго заблуждение.
Ами че от вътрешните заблуждения не е ли?
Имаме заблуждението, че искаме да ядем. Яденето не е ли заблуждение. Отвътре усещаш, че си се наситил вече, не ти трябва да ядеш. Туй, което усещаш отвътре, мислиш, че което усещаш, е право. Но относително право, в дадения случай, в един момент е право, а не за през цялото време.
към беседата >>
Които хората са направили, не ги гледай.
Турците казват […] (липсва текст в оригинала) Те са заблуждения, религиозни заблуждения на хората. Казвате: „Той гледа чуждите жени.“ Те са ваши жени. Гледаш Божиите жени. Чуждите жени са ваши жени. Тези хора, които Бог направи, тях гледай.
Които хората са направили, не ги гледай.
Щом една жена те изкушава, тя не е от Бога. Не ходи да я гледаш. Защо ще ходиш да гледаш чуждите жени? Гледай сестрите: една, втора, трета, четвърта. Божественото никога не прави пакост никому.
към беседата >>
Това е едно отражение на сърцето.
Тупа нейното сърце. Щом я обичам, нейното сърце тупа. Щом я разлюбя, сърцето спира. Та казвам, две сърца имам. Някой път отражение имам на сърцето.
Това е едно отражение на сърцето.
Сърцето отишло наляво. То по-напред седяло в средата. Да благодарим на Бога за туй сърце, което изпраща всичката храна. И някой път, като се разиграе, започва да бие по-силно. Вие се плашите тогава, като бие сърцето.
към беседата >>
Имаме заблуждението, че искаме да ядем.
Как ще ми обясните, ако ви попитам, как чухте Господа? Как, отвън ли ви говори Господ? Ако Господ отвън ти е проговорил, то е едно заблуждение, защото отвън Господ не говори. Ако отвътре ти е проговорил, то е друго заблуждение. Ами че от вътрешните заблуждения не е ли?
Имаме заблуждението, че искаме да ядем.
Яденето не е ли заблуждение. Отвътре усещаш, че си се наситил вече, не ти трябва да ядеш. Туй, което усещаш отвътре, мислиш, че което усещаш, е право. Но относително право, в дадения случай, в един момент е право, а не за през цялото време.
към беседата >>
Щом една жена те изкушава, тя не е от Бога.
Казвате: „Той гледа чуждите жени.“ Те са ваши жени. Гледаш Божиите жени. Чуждите жени са ваши жени. Тези хора, които Бог направи, тях гледай. Които хората са направили, не ги гледай.
Щом една жена те изкушава, тя не е от Бога.
Не ходи да я гледаш. Защо ще ходиш да гледаш чуждите жени? Гледай сестрите: една, втора, трета, четвърта. Божественото никога не прави пакост никому. Казва То: „Може да бъдеш човек.“ Ти като хванеш сестра си, никакво изкушение няма да дойде.
към беседата >>
Сърцето отишло наляво.
Щом я обичам, нейното сърце тупа. Щом я разлюбя, сърцето спира. Та казвам, две сърца имам. Някой път отражение имам на сърцето. Това е едно отражение на сърцето.
Сърцето отишло наляво.
То по-напред седяло в средата. Да благодарим на Бога за туй сърце, което изпраща всичката храна. И някой път, като се разиграе, започва да бие по-силно. Вие се плашите тогава, като бие сърцето. Понеже има една музикалност.
към беседата >>
Яденето не е ли заблуждение.
Как, отвън ли ви говори Господ? Ако Господ отвън ти е проговорил, то е едно заблуждение, защото отвън Господ не говори. Ако отвътре ти е проговорил, то е друго заблуждение. Ами че от вътрешните заблуждения не е ли? Имаме заблуждението, че искаме да ядем.
Яденето не е ли заблуждение.
Отвътре усещаш, че си се наситил вече, не ти трябва да ядеш. Туй, което усещаш отвътре, мислиш, че което усещаш, е право. Но относително право, в дадения случай, в един момент е право, а не за през цялото време.
към беседата >>
Не ходи да я гледаш.
Гледаш Божиите жени. Чуждите жени са ваши жени. Тези хора, които Бог направи, тях гледай. Които хората са направили, не ги гледай. Щом една жена те изкушава, тя не е от Бога.
Не ходи да я гледаш.
Защо ще ходиш да гледаш чуждите жени? Гледай сестрите: една, втора, трета, четвърта. Божественото никога не прави пакост никому. Казва То: „Може да бъдеш човек.“ Ти като хванеш сестра си, никакво изкушение няма да дойде. Сестра ти вече ще се разтопи, ще стане вода.
към беседата >>
То по-напред седяло в средата.
Щом я разлюбя, сърцето спира. Та казвам, две сърца имам. Някой път отражение имам на сърцето. Това е едно отражение на сърцето. Сърцето отишло наляво.
То по-напред седяло в средата.
Да благодарим на Бога за туй сърце, което изпраща всичката храна. И някой път, като се разиграе, започва да бие по-силно. Вие се плашите тогава, като бие сърцето. Понеже има една музикалност. Кога сърцето бие музикално, това е здраве.
към беседата >>
Отвътре усещаш, че си се наситил вече, не ти трябва да ядеш.
Ако Господ отвън ти е проговорил, то е едно заблуждение, защото отвън Господ не говори. Ако отвътре ти е проговорил, то е друго заблуждение. Ами че от вътрешните заблуждения не е ли? Имаме заблуждението, че искаме да ядем. Яденето не е ли заблуждение.
Отвътре усещаш, че си се наситил вече, не ти трябва да ядеш.
Туй, което усещаш отвътре, мислиш, че което усещаш, е право. Но относително право, в дадения случай, в един момент е право, а не за през цялото време.
към беседата >>
Защо ще ходиш да гледаш чуждите жени?
Чуждите жени са ваши жени. Тези хора, които Бог направи, тях гледай. Които хората са направили, не ги гледай. Щом една жена те изкушава, тя не е от Бога. Не ходи да я гледаш.
Защо ще ходиш да гледаш чуждите жени?
Гледай сестрите: една, втора, трета, четвърта. Божественото никога не прави пакост никому. Казва То: „Може да бъдеш човек.“ Ти като хванеш сестра си, никакво изкушение няма да дойде. Сестра ти вече ще се разтопи, ще стане вода. Сестра ти в тебе ще влезе като светлина, сестра ти ще влезе в тебе като един хубав тон в твоето ухо.
към беседата >>
Да благодарим на Бога за туй сърце, което изпраща всичката храна.
Та казвам, две сърца имам. Някой път отражение имам на сърцето. Това е едно отражение на сърцето. Сърцето отишло наляво. То по-напред седяло в средата.
Да благодарим на Бога за туй сърце, което изпраща всичката храна.
И някой път, като се разиграе, започва да бие по-силно. Вие се плашите тогава, като бие сърцето. Понеже има една музикалност. Кога сърцето бие музикално, това е здраве. Има един ритъм.
към беседата >>
Туй, което усещаш отвътре, мислиш, че което усещаш, е право.
Ако отвътре ти е проговорил, то е друго заблуждение. Ами че от вътрешните заблуждения не е ли? Имаме заблуждението, че искаме да ядем. Яденето не е ли заблуждение. Отвътре усещаш, че си се наситил вече, не ти трябва да ядеш.
Туй, което усещаш отвътре, мислиш, че което усещаш, е право.
Но относително право, в дадения случай, в един момент е право, а не за през цялото време.
към беседата >>
Гледай сестрите: една, втора, трета, четвърта.
Тези хора, които Бог направи, тях гледай. Които хората са направили, не ги гледай. Щом една жена те изкушава, тя не е от Бога. Не ходи да я гледаш. Защо ще ходиш да гледаш чуждите жени?
Гледай сестрите: една, втора, трета, четвърта.
Божественото никога не прави пакост никому. Казва То: „Може да бъдеш човек.“ Ти като хванеш сестра си, никакво изкушение няма да дойде. Сестра ти вече ще се разтопи, ще стане вода. Сестра ти в тебе ще влезе като светлина, сестра ти ще влезе в тебе като един хубав тон в твоето ухо. Сестра ти ще влезе като едно ухание на едно цвете в носа.
към беседата >>
И някой път, като се разиграе, започва да бие по-силно.
Някой път отражение имам на сърцето. Това е едно отражение на сърцето. Сърцето отишло наляво. То по-напред седяло в средата. Да благодарим на Бога за туй сърце, което изпраща всичката храна.
И някой път, като се разиграе, започва да бие по-силно.
Вие се плашите тогава, като бие сърцето. Понеже има една музикалност. Кога сърцето бие музикално, това е здраве. Има един ритъм. Как бие сърцето?
към беседата >>
Но относително право, в дадения случай, в един момент е право, а не за през цялото време.
Ами че от вътрешните заблуждения не е ли? Имаме заблуждението, че искаме да ядем. Яденето не е ли заблуждение. Отвътре усещаш, че си се наситил вече, не ти трябва да ядеш. Туй, което усещаш отвътре, мислиш, че което усещаш, е право.
Но относително право, в дадения случай, в един момент е право, а не за през цялото време.
към беседата >>
Божественото никога не прави пакост никому.
Които хората са направили, не ги гледай. Щом една жена те изкушава, тя не е от Бога. Не ходи да я гледаш. Защо ще ходиш да гледаш чуждите жени? Гледай сестрите: една, втора, трета, четвърта.
Божественото никога не прави пакост никому.
Казва То: „Може да бъдеш човек.“ Ти като хванеш сестра си, никакво изкушение няма да дойде. Сестра ти вече ще се разтопи, ще стане вода. Сестра ти в тебе ще влезе като светлина, сестра ти ще влезе в тебе като един хубав тон в твоето ухо. Сестра ти ще влезе като едно ухание на едно цвете в носа. Сестра ти ще влезе като хубава хапка в устата ти.
към беседата >>
Вие се плашите тогава, като бие сърцето.
Това е едно отражение на сърцето. Сърцето отишло наляво. То по-напред седяло в средата. Да благодарим на Бога за туй сърце, което изпраща всичката храна. И някой път, като се разиграе, започва да бие по-силно.
Вие се плашите тогава, като бие сърцето.
Понеже има една музикалност. Кога сърцето бие музикално, това е здраве. Има един ритъм. Как бие сърцето? (Учителят пее ритъма на сърцето с „и“, „ии“ и „ее“.) Няма да стискате вашето сърце.
към беседата >>
В дадения случай вие не знаете каква е моята мисъл.
В дадения случай вие не знаете каква е моята мисъл.
Имам една мисъл. Онзи ученият човек, ще знае вече. Аз изхождам от един център. Два радиуса има, две същества, които са излезли от този център, от центъра A. Отиват някъде тия две същества.
към беседата >>
Казва То: „Може да бъдеш човек.“ Ти като хванеш сестра си, никакво изкушение няма да дойде.
Щом една жена те изкушава, тя не е от Бога. Не ходи да я гледаш. Защо ще ходиш да гледаш чуждите жени? Гледай сестрите: една, втора, трета, четвърта. Божественото никога не прави пакост никому.
Казва То: „Може да бъдеш човек.“ Ти като хванеш сестра си, никакво изкушение няма да дойде.
Сестра ти вече ще се разтопи, ще стане вода. Сестра ти в тебе ще влезе като светлина, сестра ти ще влезе в тебе като един хубав тон в твоето ухо. Сестра ти ще влезе като едно ухание на едно цвете в носа. Сестра ти ще влезе като хубава хапка в устата ти. Сестра ти ще дойде като нещо гладко, хубаво, приятно у тебе.
към беседата >>
Понеже има една музикалност.
Сърцето отишло наляво. То по-напред седяло в средата. Да благодарим на Бога за туй сърце, което изпраща всичката храна. И някой път, като се разиграе, започва да бие по-силно. Вие се плашите тогава, като бие сърцето.
Понеже има една музикалност.
Кога сърцето бие музикално, това е здраве. Има един ритъм. Как бие сърцето? (Учителят пее ритъма на сърцето с „и“, „ии“ и „ее“.) Няма да стискате вашето сърце. Да бъде спокойно, Бог да излезе с всичката своя красота, която Той има.
към беседата >>
Имам една мисъл.
В дадения случай вие не знаете каква е моята мисъл.
Имам една мисъл.
Онзи ученият човек, ще знае вече. Аз изхождам от един център. Два радиуса има, две същества, които са излезли от този център, от центъра A. Отиват някъде тия две същества.
към беседата >>
Сестра ти вече ще се разтопи, ще стане вода.
Не ходи да я гледаш. Защо ще ходиш да гледаш чуждите жени? Гледай сестрите: една, втора, трета, четвърта. Божественото никога не прави пакост никому. Казва То: „Може да бъдеш човек.“ Ти като хванеш сестра си, никакво изкушение няма да дойде.
Сестра ти вече ще се разтопи, ще стане вода.
Сестра ти в тебе ще влезе като светлина, сестра ти ще влезе в тебе като един хубав тон в твоето ухо. Сестра ти ще влезе като едно ухание на едно цвете в носа. Сестра ти ще влезе като хубава хапка в устата ти. Сестра ти ще дойде като нещо гладко, хубаво, приятно у тебе. Ти не може да хванеш сестра си и да кажеш: „Хванах я.“ Ти само ще пипаш сестра си и тя се движи толкоз бързо, че нищо не е в състояние да я ограничи.
към беседата >>
Кога сърцето бие музикално, това е здраве.
То по-напред седяло в средата. Да благодарим на Бога за туй сърце, което изпраща всичката храна. И някой път, като се разиграе, започва да бие по-силно. Вие се плашите тогава, като бие сърцето. Понеже има една музикалност.
Кога сърцето бие музикално, това е здраве.
Има един ритъм. Как бие сърцето? (Учителят пее ритъма на сърцето с „и“, „ии“ и „ее“.) Няма да стискате вашето сърце. Да бъде спокойно, Бог да излезе с всичката своя красота, която Той има. Няма същество в света да ни обича, както Бог ни обича.
към беседата >>
Онзи ученият човек, ще знае вече.
В дадения случай вие не знаете каква е моята мисъл. Имам една мисъл.
Онзи ученият човек, ще знае вече.
Аз изхождам от един център. Два радиуса има, две същества, които са излезли от този център, от центъра A. Отиват някъде тия две същества.
към беседата >>
Сестра ти в тебе ще влезе като светлина, сестра ти ще влезе в тебе като един хубав тон в твоето ухо.
Защо ще ходиш да гледаш чуждите жени? Гледай сестрите: една, втора, трета, четвърта. Божественото никога не прави пакост никому. Казва То: „Може да бъдеш човек.“ Ти като хванеш сестра си, никакво изкушение няма да дойде. Сестра ти вече ще се разтопи, ще стане вода.
Сестра ти в тебе ще влезе като светлина, сестра ти ще влезе в тебе като един хубав тон в твоето ухо.
Сестра ти ще влезе като едно ухание на едно цвете в носа. Сестра ти ще влезе като хубава хапка в устата ти. Сестра ти ще дойде като нещо гладко, хубаво, приятно у тебе. Ти не може да хванеш сестра си и да кажеш: „Хванах я.“ Ти само ще пипаш сестра си и тя се движи толкоз бързо, че нищо не е в състояние да я ограничи. Тя даже една милионна част от секундата не може да стои при тебе.
към беседата >>
Има един ритъм.
Да благодарим на Бога за туй сърце, което изпраща всичката храна. И някой път, като се разиграе, започва да бие по-силно. Вие се плашите тогава, като бие сърцето. Понеже има една музикалност. Кога сърцето бие музикално, това е здраве.
Има един ритъм.
Как бие сърцето? (Учителят пее ритъма на сърцето с „и“, „ии“ и „ее“.) Няма да стискате вашето сърце. Да бъде спокойно, Бог да излезе с всичката своя красота, която Той има. Няма същество в света да ни обича, както Бог ни обича. Колко милиона години, мислил, цялата вечност мислил, с любов да ни създаде едно лице и още работи.
към беседата >>
Аз изхождам от един център.
В дадения случай вие не знаете каква е моята мисъл. Имам една мисъл. Онзи ученият човек, ще знае вече.
Аз изхождам от един център.
Два радиуса има, две същества, които са излезли от този център, от центъра A. Отиват някъде тия две същества.
към беседата >>
Сестра ти ще влезе като едно ухание на едно цвете в носа.
Гледай сестрите: една, втора, трета, четвърта. Божественото никога не прави пакост никому. Казва То: „Може да бъдеш човек.“ Ти като хванеш сестра си, никакво изкушение няма да дойде. Сестра ти вече ще се разтопи, ще стане вода. Сестра ти в тебе ще влезе като светлина, сестра ти ще влезе в тебе като един хубав тон в твоето ухо.
Сестра ти ще влезе като едно ухание на едно цвете в носа.
Сестра ти ще влезе като хубава хапка в устата ти. Сестра ти ще дойде като нещо гладко, хубаво, приятно у тебе. Ти не може да хванеш сестра си и да кажеш: „Хванах я.“ Ти само ще пипаш сестра си и тя се движи толкоз бързо, че нищо не е в състояние да я ограничи. Тя даже една милионна част от секундата не може да стои при тебе. Тогава как ще я хванеш?
към беседата >>
Как бие сърцето?
И някой път, като се разиграе, започва да бие по-силно. Вие се плашите тогава, като бие сърцето. Понеже има една музикалност. Кога сърцето бие музикално, това е здраве. Има един ритъм.
Как бие сърцето?
(Учителят пее ритъма на сърцето с „и“, „ии“ и „ее“.) Няма да стискате вашето сърце. Да бъде спокойно, Бог да излезе с всичката своя красота, която Той има. Няма същество в света да ни обича, както Бог ни обича. Колко милиона години, мислил, цялата вечност мислил, с любов да ни създаде едно лице и още работи. Не мислете, че вашето лице е завършено.
към беседата >>
Два радиуса има, две същества, които са излезли от този център, от центъра A.
В дадения случай вие не знаете каква е моята мисъл. Имам една мисъл. Онзи ученият човек, ще знае вече. Аз изхождам от един център.
Два радиуса има, две същества, които са излезли от този център, от центъра A.
Отиват някъде тия две същества.
към беседата >>
Сестра ти ще влезе като хубава хапка в устата ти.
Божественото никога не прави пакост никому. Казва То: „Може да бъдеш човек.“ Ти като хванеш сестра си, никакво изкушение няма да дойде. Сестра ти вече ще се разтопи, ще стане вода. Сестра ти в тебе ще влезе като светлина, сестра ти ще влезе в тебе като един хубав тон в твоето ухо. Сестра ти ще влезе като едно ухание на едно цвете в носа.
Сестра ти ще влезе като хубава хапка в устата ти.
Сестра ти ще дойде като нещо гладко, хубаво, приятно у тебе. Ти не може да хванеш сестра си и да кажеш: „Хванах я.“ Ти само ще пипаш сестра си и тя се движи толкоз бързо, че нищо не е в състояние да я ограничи. Тя даже една милионна част от секундата не може да стои при тебе. Тогава как ще я хванеш? Знаеш какво е една милионна от секундата.
към беседата >>
(Учителят пее ритъма на сърцето с „и“, „ии“ и „ее“.) Няма да стискате вашето сърце.
Вие се плашите тогава, като бие сърцето. Понеже има една музикалност. Кога сърцето бие музикално, това е здраве. Има един ритъм. Как бие сърцето?
(Учителят пее ритъма на сърцето с „и“, „ии“ и „ее“.) Няма да стискате вашето сърце.
Да бъде спокойно, Бог да излезе с всичката своя красота, която Той има. Няма същество в света да ни обича, както Бог ни обича. Колко милиона години, мислил, цялата вечност мислил, с любов да ни създаде едно лице и още работи. Не мислете, че вашето лице е завършено. Господ има още милиони години да работи.
към беседата >>
Отиват някъде тия две същества.
В дадения случай вие не знаете каква е моята мисъл. Имам една мисъл. Онзи ученият човек, ще знае вече. Аз изхождам от един център. Два радиуса има, две същества, които са излезли от този център, от центъра A.
Отиват някъде тия две същества.
към беседата >>
Сестра ти ще дойде като нещо гладко, хубаво, приятно у тебе.
Казва То: „Може да бъдеш човек.“ Ти като хванеш сестра си, никакво изкушение няма да дойде. Сестра ти вече ще се разтопи, ще стане вода. Сестра ти в тебе ще влезе като светлина, сестра ти ще влезе в тебе като един хубав тон в твоето ухо. Сестра ти ще влезе като едно ухание на едно цвете в носа. Сестра ти ще влезе като хубава хапка в устата ти.
Сестра ти ще дойде като нещо гладко, хубаво, приятно у тебе.
Ти не може да хванеш сестра си и да кажеш: „Хванах я.“ Ти само ще пипаш сестра си и тя се движи толкоз бързо, че нищо не е в състояние да я ограничи. Тя даже една милионна част от секундата не може да стои при тебе. Тогава как ще я хванеш? Знаеш какво е една милионна от секундата. Тя не може да седи при тебе.
към беседата >>
Да бъде спокойно, Бог да излезе с всичката своя красота, която Той има.
Понеже има една музикалност. Кога сърцето бие музикално, това е здраве. Има един ритъм. Как бие сърцето? (Учителят пее ритъма на сърцето с „и“, „ии“ и „ее“.) Няма да стискате вашето сърце.
Да бъде спокойно, Бог да излезе с всичката своя красота, която Той има.
Няма същество в света да ни обича, както Бог ни обича. Колко милиона години, мислил, цялата вечност мислил, с любов да ни създаде едно лице и още работи. Не мислете, че вашето лице е завършено. Господ има още милиони години да работи. Един ден лицата ви ще бъдат като ангели.
към беседата >>
Та казвам: В сегашния живот трябва да направим един избор от нашите мисли и чувствувания, които не са наши.
Та казвам: В сегашния живот трябва да направим един избор от нашите мисли и чувствувания, които не са наши.
Има много неща, които минават през ума ти, трябва да ги сортираме, трябва да сортираме мислите си. Не всичките мисли са еднакво ценни. За пример каква е разликата, какво ще изберете от двете за ядене? (Учителят посочва крушата и ябълката.) Крушата при какви съображения вие ще изберете? То са вътрешни субективни неща.
към беседата >>
Ти не може да хванеш сестра си и да кажеш: „Хванах я.“ Ти само ще пипаш сестра си и тя се движи толкоз бързо, че нищо не е в състояние да я ограничи.
Сестра ти вече ще се разтопи, ще стане вода. Сестра ти в тебе ще влезе като светлина, сестра ти ще влезе в тебе като един хубав тон в твоето ухо. Сестра ти ще влезе като едно ухание на едно цвете в носа. Сестра ти ще влезе като хубава хапка в устата ти. Сестра ти ще дойде като нещо гладко, хубаво, приятно у тебе.
Ти не може да хванеш сестра си и да кажеш: „Хванах я.“ Ти само ще пипаш сестра си и тя се движи толкоз бързо, че нищо не е в състояние да я ограничи.
Тя даже една милионна част от секундата не може да стои при тебе. Тогава как ще я хванеш? Знаеш какво е една милионна от секундата. Тя не може да седи при тебе. То е като мигновение.
към беседата >>
Няма същество в света да ни обича, както Бог ни обича.
Кога сърцето бие музикално, това е здраве. Има един ритъм. Как бие сърцето? (Учителят пее ритъма на сърцето с „и“, „ии“ и „ее“.) Няма да стискате вашето сърце. Да бъде спокойно, Бог да излезе с всичката своя красота, която Той има.
Няма същество в света да ни обича, както Бог ни обича.
Колко милиона години, мислил, цялата вечност мислил, с любов да ни създаде едно лице и още работи. Не мислете, че вашето лице е завършено. Господ има още милиони години да работи. Един ден лицата ви ще бъдат като ангели. Туй лице съвсем ще се измени.
към беседата >>
Има много неща, които минават през ума ти, трябва да ги сортираме, трябва да сортираме мислите си.
Та казвам: В сегашния живот трябва да направим един избор от нашите мисли и чувствувания, които не са наши.
Има много неща, които минават през ума ти, трябва да ги сортираме, трябва да сортираме мислите си.
Не всичките мисли са еднакво ценни. За пример каква е разликата, какво ще изберете от двете за ядене? (Учителят посочва крушата и ябълката.) Крушата при какви съображения вие ще изберете? То са вътрешни субективни неща. Мислите, че в единия плод имате повече съдържание.
към беседата >>
Тя даже една милионна част от секундата не може да стои при тебе.
Сестра ти в тебе ще влезе като светлина, сестра ти ще влезе в тебе като един хубав тон в твоето ухо. Сестра ти ще влезе като едно ухание на едно цвете в носа. Сестра ти ще влезе като хубава хапка в устата ти. Сестра ти ще дойде като нещо гладко, хубаво, приятно у тебе. Ти не може да хванеш сестра си и да кажеш: „Хванах я.“ Ти само ще пипаш сестра си и тя се движи толкоз бързо, че нищо не е в състояние да я ограничи.
Тя даже една милионна част от секундата не може да стои при тебе.
Тогава как ще я хванеш? Знаеш какво е една милионна от секундата. Тя не може да седи при тебе. То е като мигновение. То е миг, но е доста дълго време.
към беседата >>
Колко милиона години, мислил, цялата вечност мислил, с любов да ни създаде едно лице и още работи.
Има един ритъм. Как бие сърцето? (Учителят пее ритъма на сърцето с „и“, „ии“ и „ее“.) Няма да стискате вашето сърце. Да бъде спокойно, Бог да излезе с всичката своя красота, която Той има. Няма същество в света да ни обича, както Бог ни обича.
Колко милиона години, мислил, цялата вечност мислил, с любов да ни създаде едно лице и още работи.
Не мислете, че вашето лице е завършено. Господ има още милиони години да работи. Един ден лицата ви ще бъдат като ангели. Туй лице съвсем ще се измени. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Ще бъде!
към беседата >>
Не всичките мисли са еднакво ценни.
Та казвам: В сегашния живот трябва да направим един избор от нашите мисли и чувствувания, които не са наши. Има много неща, които минават през ума ти, трябва да ги сортираме, трябва да сортираме мислите си.
Не всичките мисли са еднакво ценни.
За пример каква е разликата, какво ще изберете от двете за ядене? (Учителят посочва крушата и ябълката.) Крушата при какви съображения вие ще изберете? То са вътрешни субективни неща. Мислите, че в единия плод имате повече съдържание. Някой път мислите, че в другия плод.
към беседата >>
Тогава как ще я хванеш?
Сестра ти ще влезе като едно ухание на едно цвете в носа. Сестра ти ще влезе като хубава хапка в устата ти. Сестра ти ще дойде като нещо гладко, хубаво, приятно у тебе. Ти не може да хванеш сестра си и да кажеш: „Хванах я.“ Ти само ще пипаш сестра си и тя се движи толкоз бързо, че нищо не е в състояние да я ограничи. Тя даже една милионна част от секундата не може да стои при тебе.
Тогава как ще я хванеш?
Знаеш какво е една милионна от секундата. Тя не може да седи при тебе. То е като мигновение. То е миг, но е доста дълго време.
към беседата >>
Не мислете, че вашето лице е завършено.
Как бие сърцето? (Учителят пее ритъма на сърцето с „и“, „ии“ и „ее“.) Няма да стискате вашето сърце. Да бъде спокойно, Бог да излезе с всичката своя красота, която Той има. Няма същество в света да ни обича, както Бог ни обича. Колко милиона години, мислил, цялата вечност мислил, с любов да ни създаде едно лице и още работи.
Не мислете, че вашето лице е завършено.
Господ има още милиони години да работи. Един ден лицата ви ще бъдат като ангели. Туй лице съвсем ще се измени. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Ще бъде! Това смъртното ще бъде погълнато от безсмъртното.
към беседата >>
За пример каква е разликата, какво ще изберете от двете за ядене?
Та казвам: В сегашния живот трябва да направим един избор от нашите мисли и чувствувания, които не са наши. Има много неща, които минават през ума ти, трябва да ги сортираме, трябва да сортираме мислите си. Не всичките мисли са еднакво ценни.
За пример каква е разликата, какво ще изберете от двете за ядене?
(Учителят посочва крушата и ябълката.) Крушата при какви съображения вие ще изберете? То са вътрешни субективни неща. Мислите, че в единия плод имате повече съдържание. Някой път мислите, че в другия плод. Зависи от вкуса.
към беседата >>
Знаеш какво е една милионна от секундата.
Сестра ти ще влезе като хубава хапка в устата ти. Сестра ти ще дойде като нещо гладко, хубаво, приятно у тебе. Ти не може да хванеш сестра си и да кажеш: „Хванах я.“ Ти само ще пипаш сестра си и тя се движи толкоз бързо, че нищо не е в състояние да я ограничи. Тя даже една милионна част от секундата не може да стои при тебе. Тогава как ще я хванеш?
Знаеш какво е една милионна от секундата.
Тя не може да седи при тебе. То е като мигновение. То е миг, но е доста дълго време.
към беседата >>
Господ има още милиони години да работи.
(Учителят пее ритъма на сърцето с „и“, „ии“ и „ее“.) Няма да стискате вашето сърце. Да бъде спокойно, Бог да излезе с всичката своя красота, която Той има. Няма същество в света да ни обича, както Бог ни обича. Колко милиона години, мислил, цялата вечност мислил, с любов да ни създаде едно лице и още работи. Не мислете, че вашето лице е завършено.
Господ има още милиони години да работи.
Един ден лицата ви ще бъдат като ангели. Туй лице съвсем ще се измени. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Ще бъде! Това смъртното ще бъде погълнато от безсмъртното. Значи туй, временното, ще влезе във вечното.
към беседата >>
(Учителят посочва крушата и ябълката.) Крушата при какви съображения вие ще изберете?
Та казвам: В сегашния живот трябва да направим един избор от нашите мисли и чувствувания, които не са наши. Има много неща, които минават през ума ти, трябва да ги сортираме, трябва да сортираме мислите си. Не всичките мисли са еднакво ценни. За пример каква е разликата, какво ще изберете от двете за ядене?
(Учителят посочва крушата и ябълката.) Крушата при какви съображения вие ще изберете?
То са вътрешни субективни неща. Мислите, че в единия плод имате повече съдържание. Някой път мислите, че в другия плод. Зависи от вкуса. [И] цветът привлича.
към беседата >>
Тя не може да седи при тебе.
Сестра ти ще дойде като нещо гладко, хубаво, приятно у тебе. Ти не може да хванеш сестра си и да кажеш: „Хванах я.“ Ти само ще пипаш сестра си и тя се движи толкоз бързо, че нищо не е в състояние да я ограничи. Тя даже една милионна част от секундата не може да стои при тебе. Тогава как ще я хванеш? Знаеш какво е една милионна от секундата.
Тя не може да седи при тебе.
То е като мигновение. То е миг, но е доста дълго време.
към беседата >>
Един ден лицата ви ще бъдат като ангели.
Да бъде спокойно, Бог да излезе с всичката своя красота, която Той има. Няма същество в света да ни обича, както Бог ни обича. Колко милиона години, мислил, цялата вечност мислил, с любов да ни създаде едно лице и още работи. Не мислете, че вашето лице е завършено. Господ има още милиони години да работи.
Един ден лицата ви ще бъдат като ангели.
Туй лице съвсем ще се измени. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Ще бъде! Това смъртното ще бъде погълнато от безсмъртното. Значи туй, временното, ще влезе във вечното. Казвам: Благодарете!
към беседата >>
То са вътрешни субективни неща.
Та казвам: В сегашния живот трябва да направим един избор от нашите мисли и чувствувания, които не са наши. Има много неща, които минават през ума ти, трябва да ги сортираме, трябва да сортираме мислите си. Не всичките мисли са еднакво ценни. За пример каква е разликата, какво ще изберете от двете за ядене? (Учителят посочва крушата и ябълката.) Крушата при какви съображения вие ще изберете?
То са вътрешни субективни неща.
Мислите, че в единия плод имате повече съдържание. Някой път мислите, че в другия плод. Зависи от вкуса. [И] цветът привлича. Когато има жълт цвят за някой човек, казваме, че е болнав.
към беседата >>
То е като мигновение.
Ти не може да хванеш сестра си и да кажеш: „Хванах я.“ Ти само ще пипаш сестра си и тя се движи толкоз бързо, че нищо не е в състояние да я ограничи. Тя даже една милионна част от секундата не може да стои при тебе. Тогава как ще я хванеш? Знаеш какво е една милионна от секундата. Тя не може да седи при тебе.
То е като мигновение.
То е миг, но е доста дълго време.
към беседата >>
Туй лице съвсем ще се измени.
Няма същество в света да ни обича, както Бог ни обича. Колко милиона години, мислил, цялата вечност мислил, с любов да ни създаде едно лице и още работи. Не мислете, че вашето лице е завършено. Господ има още милиони години да работи. Един ден лицата ви ще бъдат като ангели.
Туй лице съвсем ще се измени.
Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Ще бъде! Това смъртното ще бъде погълнато от безсмъртното. Значи туй, временното, ще влезе във вечното. Казвам: Благодарете! Гледайте като видите един човек, да видите Божия Образ в него.
към беседата >>
Мислите, че в единия плод имате повече съдържание.
Има много неща, които минават през ума ти, трябва да ги сортираме, трябва да сортираме мислите си. Не всичките мисли са еднакво ценни. За пример каква е разликата, какво ще изберете от двете за ядене? (Учителят посочва крушата и ябълката.) Крушата при какви съображения вие ще изберете? То са вътрешни субективни неща.
Мислите, че в единия плод имате повече съдържание.
Някой път мислите, че в другия плод. Зависи от вкуса. [И] цветът привлича. Когато има жълт цвят за някой човек, казваме, че е болнав. Но жълтият цвят в крушата го намираме за много здрав.
към беседата >>
То е миг, но е доста дълго време.
Тя даже една милионна част от секундата не може да стои при тебе. Тогава как ще я хванеш? Знаеш какво е една милионна от секундата. Тя не може да седи при тебе. То е като мигновение.
То е миг, но е доста дълго време.
към беседата >>
Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Ще бъде!
Колко милиона години, мислил, цялата вечност мислил, с любов да ни създаде едно лице и още работи. Не мислете, че вашето лице е завършено. Господ има още милиони години да работи. Един ден лицата ви ще бъдат като ангели. Туй лице съвсем ще се измени.
Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Ще бъде!
Това смъртното ще бъде погълнато от безсмъртното. Значи туй, временното, ще влезе във вечното. Казвам: Благодарете! Гледайте като видите един човек, да видите Божия Образ в него. Има моменти, когато можем да видим Христа.
към беседата >>
2.
Младост и старост
,
МОК
, София, 9.12.1938г.,
Мъдростта е в сравнение с глупостта.
Но при какви условия? Та не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш как да направиш злото, може да направиш и доброто. Тогава в началото като мъдър ще направиш злото и като мъдър ще поправиш злото. Умен си, направиш зло, умен си да го поправиш. Понякой път трябва да бъдеш глупав да не можеш да направиш зло, но няма да може и да го поправиш.
Мъдростта е в сравнение с глупостта.
Извън глупостта, мъдростта сама по себе си какво е? Кои хора ние наричаме мъдри? Аз наричам мъдри всички ония, които знаят как да изправят своите погрешки. За мене те са мъдри хора. Всеки, който може да изправи една своя погрешка, е мъдър човек.
към беседата >>
Взема една капка от тридесетото деление и направя едно лекарство, че като дам на болния, той оздравява.
Едно здравословно състояние в човешкия организъм се поддържа само с доброто. А пък от злото, ако сте умен, понякога е необходимо да направите по една хомеопатическа доза. Представете си, че аз вземам един грам захар, разтопявам я в един килограм вода. От туй кило взема една капка, че я туря в друго кило вода. Взема една капка, че я туря в друго кило и така имам тридесет такива деления.
Взема една капка от тридесетото деление и направя едно лекарство, че като дам на болния, той оздравява.
Понякой път хомеопатически във водата на доброто ще турите една капка от злото, вече лечебно действува в този случай. Злото лекува света и злото лекува човека. И от злото човек поумнява. Ако е много силна доза, ще го умъртви. Ще турите много малко.
към беседата >>
Извън глупостта, мъдростта сама по себе си какво е?
Та не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш как да направиш злото, може да направиш и доброто. Тогава в началото като мъдър ще направиш злото и като мъдър ще поправиш злото. Умен си, направиш зло, умен си да го поправиш. Понякой път трябва да бъдеш глупав да не можеш да направиш зло, но няма да може и да го поправиш. Мъдростта е в сравнение с глупостта.
Извън глупостта, мъдростта сама по себе си какво е?
Кои хора ние наричаме мъдри? Аз наричам мъдри всички ония, които знаят как да изправят своите погрешки. За мене те са мъдри хора. Всеки, който може да изправи една своя погрешка, е мъдър човек. Всеки човек, който не може да изправи една своя погрешка, е глупак.
към беседата >>
Понякой път хомеопатически във водата на доброто ще турите една капка от злото, вече лечебно действува в този случай.
А пък от злото, ако сте умен, понякога е необходимо да направите по една хомеопатическа доза. Представете си, че аз вземам един грам захар, разтопявам я в един килограм вода. От туй кило взема една капка, че я туря в друго кило вода. Взема една капка, че я туря в друго кило и така имам тридесет такива деления. Взема една капка от тридесетото деление и направя едно лекарство, че като дам на болния, той оздравява.
Понякой път хомеопатически във водата на доброто ще турите една капка от злото, вече лечебно действува в този случай.
Злото лекува света и злото лекува човека. И от злото човек поумнява. Ако е много силна доза, ще го умъртви. Ще турите много малко. Без злото не може в света.
към беседата >>
Кои хора ние наричаме мъдри?
Тогава в началото като мъдър ще направиш злото и като мъдър ще поправиш злото. Умен си, направиш зло, умен си да го поправиш. Понякой път трябва да бъдеш глупав да не можеш да направиш зло, но няма да може и да го поправиш. Мъдростта е в сравнение с глупостта. Извън глупостта, мъдростта сама по себе си какво е?
Кои хора ние наричаме мъдри?
Аз наричам мъдри всички ония, които знаят как да изправят своите погрешки. За мене те са мъдри хора. Всеки, който може да изправи една своя погрешка, е мъдър човек. Всеки човек, който не може да изправи една своя погрешка, е глупак. Ето конкретно какво е мъдър и какво е глупав човек.
към беседата >>
Злото лекува света и злото лекува човека.
Представете си, че аз вземам един грам захар, разтопявам я в един килограм вода. От туй кило взема една капка, че я туря в друго кило вода. Взема една капка, че я туря в друго кило и така имам тридесет такива деления. Взема една капка от тридесетото деление и направя едно лекарство, че като дам на болния, той оздравява. Понякой път хомеопатически във водата на доброто ще турите една капка от злото, вече лечебно действува в този случай.
Злото лекува света и злото лекува човека.
И от злото човек поумнява. Ако е много силна доза, ще го умъртви. Ще турите много малко. Без злото не може в света. Само че Ева изяде целия плод, много голяма доза.
към беседата >>
Аз наричам мъдри всички ония, които знаят как да изправят своите погрешки.
Умен си, направиш зло, умен си да го поправиш. Понякой път трябва да бъдеш глупав да не можеш да направиш зло, но няма да може и да го поправиш. Мъдростта е в сравнение с глупостта. Извън глупостта, мъдростта сама по себе си какво е? Кои хора ние наричаме мъдри?
Аз наричам мъдри всички ония, които знаят как да изправят своите погрешки.
За мене те са мъдри хора. Всеки, който може да изправи една своя погрешка, е мъдър човек. Всеки човек, който не може да изправи една своя погрешка, е глупак. Ето конкретно какво е мъдър и какво е глупав човек. Такова трябва да бъде заключението.
към беседата >>
И от злото човек поумнява.
От туй кило взема една капка, че я туря в друго кило вода. Взема една капка, че я туря в друго кило и така имам тридесет такива деления. Взема една капка от тридесетото деление и направя едно лекарство, че като дам на болния, той оздравява. Понякой път хомеопатически във водата на доброто ще турите една капка от злото, вече лечебно действува в този случай. Злото лекува света и злото лекува човека.
И от злото човек поумнява.
Ако е много силна доза, ще го умъртви. Ще турите много малко. Без злото не може в света. Само че Ева изяде целия плод, много голяма доза. Погрешката на Ева е, че не взе една капка от тридесетото деление, но взе много голяма доза.
към беседата >>
За мене те са мъдри хора.
Понякой път трябва да бъдеш глупав да не можеш да направиш зло, но няма да може и да го поправиш. Мъдростта е в сравнение с глупостта. Извън глупостта, мъдростта сама по себе си какво е? Кои хора ние наричаме мъдри? Аз наричам мъдри всички ония, които знаят как да изправят своите погрешки.
За мене те са мъдри хора.
Всеки, който може да изправи една своя погрешка, е мъдър човек. Всеки човек, който не може да изправи една своя погрешка, е глупак. Ето конкретно какво е мъдър и какво е глупав човек. Такова трябва да бъде заключението. Казвате: „Природата така направила нещата.“ Природата прави лоши работи в живота, но постоянно поправя.
към беседата >>
Ако е много силна доза, ще го умъртви.
Взема една капка, че я туря в друго кило и така имам тридесет такива деления. Взема една капка от тридесетото деление и направя едно лекарство, че като дам на болния, той оздравява. Понякой път хомеопатически във водата на доброто ще турите една капка от злото, вече лечебно действува в този случай. Злото лекува света и злото лекува човека. И от злото човек поумнява.
Ако е много силна доза, ще го умъртви.
Ще турите много малко. Без злото не може в света. Само че Ева изяде целия плод, много голяма доза. Погрешката на Ева е, че не взе една капка от тридесетото деление, но взе много голяма доза.
към беседата >>
Всеки, който може да изправи една своя погрешка, е мъдър човек.
Мъдростта е в сравнение с глупостта. Извън глупостта, мъдростта сама по себе си какво е? Кои хора ние наричаме мъдри? Аз наричам мъдри всички ония, които знаят как да изправят своите погрешки. За мене те са мъдри хора.
Всеки, който може да изправи една своя погрешка, е мъдър човек.
Всеки човек, който не може да изправи една своя погрешка, е глупак. Ето конкретно какво е мъдър и какво е глупав човек. Такова трябва да бъде заключението. Казвате: „Природата така направила нещата.“ Природата прави лоши работи в живота, но постоянно поправя. Природата щом направи някоя погрешка, веднага я поправя.
към беседата >>
Ще турите много малко.
Взема една капка от тридесетото деление и направя едно лекарство, че като дам на болния, той оздравява. Понякой път хомеопатически във водата на доброто ще турите една капка от злото, вече лечебно действува в този случай. Злото лекува света и злото лекува човека. И от злото човек поумнява. Ако е много силна доза, ще го умъртви.
Ще турите много малко.
Без злото не може в света. Само че Ева изяде целия плод, много голяма доза. Погрешката на Ева е, че не взе една капка от тридесетото деление, но взе много голяма доза.
към беседата >>
Всеки човек, който не може да изправи една своя погрешка, е глупак.
Извън глупостта, мъдростта сама по себе си какво е? Кои хора ние наричаме мъдри? Аз наричам мъдри всички ония, които знаят как да изправят своите погрешки. За мене те са мъдри хора. Всеки, който може да изправи една своя погрешка, е мъдър човек.
Всеки човек, който не може да изправи една своя погрешка, е глупак.
Ето конкретно какво е мъдър и какво е глупав човек. Такова трябва да бъде заключението. Казвате: „Природата така направила нещата.“ Природата прави лоши работи в живота, но постоянно поправя. Природата щом направи някоя погрешка, веднага я поправя. Щом те заболи коремът, дал си храна, която не подхожда.
към беседата >>
Без злото не може в света.
Понякой път хомеопатически във водата на доброто ще турите една капка от злото, вече лечебно действува в този случай. Злото лекува света и злото лекува човека. И от злото човек поумнява. Ако е много силна доза, ще го умъртви. Ще турите много малко.
Без злото не може в света.
Само че Ева изяде целия плод, много голяма доза. Погрешката на Ева е, че не взе една капка от тридесетото деление, но взе много голяма доза.
към беседата >>
Ето конкретно какво е мъдър и какво е глупав човек.
Кои хора ние наричаме мъдри? Аз наричам мъдри всички ония, които знаят как да изправят своите погрешки. За мене те са мъдри хора. Всеки, който може да изправи една своя погрешка, е мъдър човек. Всеки човек, който не може да изправи една своя погрешка, е глупак.
Ето конкретно какво е мъдър и какво е глупав човек.
Такова трябва да бъде заключението. Казвате: „Природата така направила нещата.“ Природата прави лоши работи в живота, но постоянно поправя. Природата щом направи някоя погрешка, веднага я поправя. Щом те заболи коремът, дал си храна, която не подхожда. Казваш: „Тази природа как е направила.“ Тя веднага ще ти покаже какво трябва да направиш.
към беседата >>
Само че Ева изяде целия плод, много голяма доза.
Злото лекува света и злото лекува човека. И от злото човек поумнява. Ако е много силна доза, ще го умъртви. Ще турите много малко. Без злото не може в света.
Само че Ева изяде целия плод, много голяма доза.
Погрешката на Ева е, че не взе една капка от тридесетото деление, но взе много голяма доза.
към беседата >>
Такова трябва да бъде заключението.
Аз наричам мъдри всички ония, които знаят как да изправят своите погрешки. За мене те са мъдри хора. Всеки, който може да изправи една своя погрешка, е мъдър човек. Всеки човек, който не може да изправи една своя погрешка, е глупак. Ето конкретно какво е мъдър и какво е глупав човек.
Такова трябва да бъде заключението.
Казвате: „Природата така направила нещата.“ Природата прави лоши работи в живота, но постоянно поправя. Природата щом направи някоя погрешка, веднага я поправя. Щом те заболи коремът, дал си храна, която не подхожда. Казваш: „Тази природа как е направила.“ Тя веднага ще ти покаже какво трябва да направиш. Природата ще ти каже: Изхвърли го навън от себе си, не може да живееш с него.
към беседата >>
Погрешката на Ева е, че не взе една капка от тридесетото деление, но взе много голяма доза.
И от злото човек поумнява. Ако е много силна доза, ще го умъртви. Ще турите много малко. Без злото не може в света. Само че Ева изяде целия плод, много голяма доза.
Погрешката на Ева е, че не взе една капка от тридесетото деление, но взе много голяма доза.
към беседата >>
Казвате: „Природата така направила нещата.“ Природата прави лоши работи в живота, но постоянно поправя.
За мене те са мъдри хора. Всеки, който може да изправи една своя погрешка, е мъдър човек. Всеки човек, който не може да изправи една своя погрешка, е глупак. Ето конкретно какво е мъдър и какво е глупав човек. Такова трябва да бъде заключението.
Казвате: „Природата така направила нещата.“ Природата прави лоши работи в живота, но постоянно поправя.
Природата щом направи някоя погрешка, веднага я поправя. Щом те заболи коремът, дал си храна, която не подхожда. Казваш: „Тази природа как е направила.“ Тя веднага ще ти покаже какво трябва да направиш. Природата ще ти каже: Изхвърли го навън от себе си, не може да живееш с него. Това, което е влязло в дома ти, е негодно, изпъди го да си върви.
към беседата >>
Та казвам: Дръжте доброто като една мощна сила в света, която подмладява човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки.
Та казвам: Дръжте доброто като една мощна сила в света, която подмладява човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки.
Доброто е, което държи човешкото тяло в туй състояние. Ако доброто не е в света, той ще се разложи на своите части. Той ще се пукне и нищо няма да излезе. Благодарение на доброто, което ви държи. Вие под този напор на доброто растете и се развивате, имате благоприятни лъчи на Божественото Слънце.
към беседата >>
Природата щом направи някоя погрешка, веднага я поправя.
Всеки, който може да изправи една своя погрешка, е мъдър човек. Всеки човек, който не може да изправи една своя погрешка, е глупак. Ето конкретно какво е мъдър и какво е глупав човек. Такова трябва да бъде заключението. Казвате: „Природата така направила нещата.“ Природата прави лоши работи в живота, но постоянно поправя.
Природата щом направи някоя погрешка, веднага я поправя.
Щом те заболи коремът, дал си храна, която не подхожда. Казваш: „Тази природа как е направила.“ Тя веднага ще ти покаже какво трябва да направиш. Природата ще ти каже: Изхвърли го навън от себе си, не може да живееш с него. Това, което е влязло в дома ти, е негодно, изпъди го да си върви. Щом нещо те безпокои, кажи: „Навън по света да си върви.“ Вие имате една лоша мисъл, казвате, какво да правите с нея?
към беседата >>
Доброто е, което държи човешкото тяло в туй състояние.
Та казвам: Дръжте доброто като една мощна сила в света, която подмладява човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки.
Доброто е, което държи човешкото тяло в туй състояние.
Ако доброто не е в света, той ще се разложи на своите части. Той ще се пукне и нищо няма да излезе. Благодарение на доброто, което ви държи. Вие под този напор на доброто растете и се развивате, имате благоприятни лъчи на Божественото Слънце. Бъдете внимателни да не образувате вашето недоволство в себе си, което имате, този калпак, че Божествената светлина не може да влиза.
към беседата >>
Щом те заболи коремът, дал си храна, която не подхожда.
Всеки човек, който не може да изправи една своя погрешка, е глупак. Ето конкретно какво е мъдър и какво е глупав човек. Такова трябва да бъде заключението. Казвате: „Природата така направила нещата.“ Природата прави лоши работи в живота, но постоянно поправя. Природата щом направи някоя погрешка, веднага я поправя.
Щом те заболи коремът, дал си храна, която не подхожда.
Казваш: „Тази природа как е направила.“ Тя веднага ще ти покаже какво трябва да направиш. Природата ще ти каже: Изхвърли го навън от себе си, не може да живееш с него. Това, което е влязло в дома ти, е негодно, изпъди го да си върви. Щом нещо те безпокои, кажи: „Навън по света да си върви.“ Вие имате една лоша мисъл, казвате, какво да правите с нея? – Изпъдете я.
към беседата >>
Ако доброто не е в света, той ще се разложи на своите части.
Та казвам: Дръжте доброто като една мощна сила в света, която подмладява човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки. Доброто е, което държи човешкото тяло в туй състояние.
Ако доброто не е в света, той ще се разложи на своите части.
Той ще се пукне и нищо няма да излезе. Благодарение на доброто, което ви държи. Вие под този напор на доброто растете и се развивате, имате благоприятни лъчи на Божественото Слънце. Бъдете внимателни да не образувате вашето недоволство в себе си, което имате, този калпак, че Божествената светлина не може да влиза. Дръжте доброто като една стъклена стая, в която имате всички най-хубави условия.
към беседата >>
Казваш: „Тази природа как е направила.“ Тя веднага ще ти покаже какво трябва да направиш.
Ето конкретно какво е мъдър и какво е глупав човек. Такова трябва да бъде заключението. Казвате: „Природата така направила нещата.“ Природата прави лоши работи в живота, но постоянно поправя. Природата щом направи някоя погрешка, веднага я поправя. Щом те заболи коремът, дал си храна, която не подхожда.
Казваш: „Тази природа как е направила.“ Тя веднага ще ти покаже какво трябва да направиш.
Природата ще ти каже: Изхвърли го навън от себе си, не може да живееш с него. Това, което е влязло в дома ти, е негодно, изпъди го да си върви. Щом нещо те безпокои, кажи: „Навън по света да си върви.“ Вие имате една лоша мисъл, казвате, какво да правите с нея? – Изпъдете я. Ама как да я изпъдите?
към беседата >>
Той ще се пукне и нищо няма да излезе.
Та казвам: Дръжте доброто като една мощна сила в света, която подмладява човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки. Доброто е, което държи човешкото тяло в туй състояние. Ако доброто не е в света, той ще се разложи на своите части.
Той ще се пукне и нищо няма да излезе.
Благодарение на доброто, което ви държи. Вие под този напор на доброто растете и се развивате, имате благоприятни лъчи на Божественото Слънце. Бъдете внимателни да не образувате вашето недоволство в себе си, което имате, този калпак, че Божествената светлина не може да влиза. Дръжте доброто като една стъклена стая, в която имате всички най-хубави условия. Да гледате стаята ви да бъде чиста, значи умът да бъде чист, сърцето и постъпките чисти, за да може Божествената светлина да влезе във вас, тя ще ви научи как да гледате.
към беседата >>
Природата ще ти каже: Изхвърли го навън от себе си, не може да живееш с него.
Такова трябва да бъде заключението. Казвате: „Природата така направила нещата.“ Природата прави лоши работи в живота, но постоянно поправя. Природата щом направи някоя погрешка, веднага я поправя. Щом те заболи коремът, дал си храна, която не подхожда. Казваш: „Тази природа как е направила.“ Тя веднага ще ти покаже какво трябва да направиш.
Природата ще ти каже: Изхвърли го навън от себе си, не може да живееш с него.
Това, което е влязло в дома ти, е негодно, изпъди го да си върви. Щом нещо те безпокои, кажи: „Навън по света да си върви.“ Вие имате една лоша мисъл, казвате, какво да правите с нея? – Изпъдете я. Ама как да я изпъдите? Аз да ви кажа как ще я изпъдите.
към беседата >>
Благодарение на доброто, което ви държи.
Та казвам: Дръжте доброто като една мощна сила в света, която подмладява човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки. Доброто е, което държи човешкото тяло в туй състояние. Ако доброто не е в света, той ще се разложи на своите части. Той ще се пукне и нищо няма да излезе.
Благодарение на доброто, което ви държи.
Вие под този напор на доброто растете и се развивате, имате благоприятни лъчи на Божественото Слънце. Бъдете внимателни да не образувате вашето недоволство в себе си, което имате, този калпак, че Божествената светлина не може да влиза. Дръжте доброто като една стъклена стая, в която имате всички най-хубави условия. Да гледате стаята ви да бъде чиста, значи умът да бъде чист, сърцето и постъпките чисти, за да може Божествената светлина да влезе във вас, тя ще ви научи как да гледате. Не се изисква голяма сила.
към беседата >>
Това, което е влязло в дома ти, е негодно, изпъди го да си върви.
Казвате: „Природата така направила нещата.“ Природата прави лоши работи в живота, но постоянно поправя. Природата щом направи някоя погрешка, веднага я поправя. Щом те заболи коремът, дал си храна, която не подхожда. Казваш: „Тази природа как е направила.“ Тя веднага ще ти покаже какво трябва да направиш. Природата ще ти каже: Изхвърли го навън от себе си, не може да живееш с него.
Това, което е влязло в дома ти, е негодно, изпъди го да си върви.
Щом нещо те безпокои, кажи: „Навън по света да си върви.“ Вие имате една лоша мисъл, казвате, какво да правите с нея? – Изпъдете я. Ама как да я изпъдите? Аз да ви кажа как ще я изпъдите. Тъй, както Аврам изпъди един от синовете си.
към беседата >>
Вие под този напор на доброто растете и се развивате, имате благоприятни лъчи на Божественото Слънце.
Та казвам: Дръжте доброто като една мощна сила в света, която подмладява човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки. Доброто е, което държи човешкото тяло в туй състояние. Ако доброто не е в света, той ще се разложи на своите части. Той ще се пукне и нищо няма да излезе. Благодарение на доброто, което ви държи.
Вие под този напор на доброто растете и се развивате, имате благоприятни лъчи на Божественото Слънце.
Бъдете внимателни да не образувате вашето недоволство в себе си, което имате, този калпак, че Божествената светлина не може да влиза. Дръжте доброто като една стъклена стая, в която имате всички най-хубави условия. Да гледате стаята ви да бъде чиста, значи умът да бъде чист, сърцето и постъпките чисти, за да може Божествената светлина да влезе във вас, тя ще ви научи как да гледате. Не се изисква голяма сила. Туй разбира законът на вярата, че с вяра всичко може.
към беседата >>
Щом нещо те безпокои, кажи: „Навън по света да си върви.“ Вие имате една лоша мисъл, казвате, какво да правите с нея?
Природата щом направи някоя погрешка, веднага я поправя. Щом те заболи коремът, дал си храна, която не подхожда. Казваш: „Тази природа как е направила.“ Тя веднага ще ти покаже какво трябва да направиш. Природата ще ти каже: Изхвърли го навън от себе си, не може да живееш с него. Това, което е влязло в дома ти, е негодно, изпъди го да си върви.
Щом нещо те безпокои, кажи: „Навън по света да си върви.“ Вие имате една лоша мисъл, казвате, какво да правите с нея?
– Изпъдете я. Ама как да я изпъдите? Аз да ви кажа как ще я изпъдите. Тъй, както Аврам изпъди един от синовете си. Вие знаете причината.
към беседата >>
Бъдете внимателни да не образувате вашето недоволство в себе си, което имате, този калпак, че Божествената светлина не може да влиза.
Доброто е, което държи човешкото тяло в туй състояние. Ако доброто не е в света, той ще се разложи на своите части. Той ще се пукне и нищо няма да излезе. Благодарение на доброто, което ви държи. Вие под този напор на доброто растете и се развивате, имате благоприятни лъчи на Божественото Слънце.
Бъдете внимателни да не образувате вашето недоволство в себе си, което имате, този калпак, че Божествената светлина не може да влиза.
Дръжте доброто като една стъклена стая, в която имате всички най-хубави условия. Да гледате стаята ви да бъде чиста, значи умът да бъде чист, сърцето и постъпките чисти, за да може Божествената светлина да влезе във вас, тя ще ви научи как да гледате. Не се изисква голяма сила. Туй разбира законът на вярата, че с вяра всичко може. Ние да не препятствуваме на Божествения закон, който работи в нас.
към беседата >>
– Изпъдете я.
Щом те заболи коремът, дал си храна, която не подхожда. Казваш: „Тази природа как е направила.“ Тя веднага ще ти покаже какво трябва да направиш. Природата ще ти каже: Изхвърли го навън от себе си, не може да живееш с него. Това, което е влязло в дома ти, е негодно, изпъди го да си върви. Щом нещо те безпокои, кажи: „Навън по света да си върви.“ Вие имате една лоша мисъл, казвате, какво да правите с нея?
– Изпъдете я.
Ама как да я изпъдите? Аз да ви кажа как ще я изпъдите. Тъй, както Аврам изпъди един от синовете си. Вие знаете причината. Той имаше една много красива жена, която се наричаше Сара и втора – Агар.
към беседата >>
Дръжте доброто като една стъклена стая, в която имате всички най-хубави условия.
Ако доброто не е в света, той ще се разложи на своите части. Той ще се пукне и нищо няма да излезе. Благодарение на доброто, което ви държи. Вие под този напор на доброто растете и се развивате, имате благоприятни лъчи на Божественото Слънце. Бъдете внимателни да не образувате вашето недоволство в себе си, което имате, този калпак, че Божествената светлина не може да влиза.
Дръжте доброто като една стъклена стая, в която имате всички най-хубави условия.
Да гледате стаята ви да бъде чиста, значи умът да бъде чист, сърцето и постъпките чисти, за да може Божествената светлина да влезе във вас, тя ще ви научи как да гледате. Не се изисква голяма сила. Туй разбира законът на вярата, че с вяра всичко може. Ние да не препятствуваме на Божествения закон, който работи в нас. Онова дете, което расте, какви усилия прави?
към беседата >>
Ама как да я изпъдите?
Казваш: „Тази природа как е направила.“ Тя веднага ще ти покаже какво трябва да направиш. Природата ще ти каже: Изхвърли го навън от себе си, не може да живееш с него. Това, което е влязло в дома ти, е негодно, изпъди го да си върви. Щом нещо те безпокои, кажи: „Навън по света да си върви.“ Вие имате една лоша мисъл, казвате, какво да правите с нея? – Изпъдете я.
Ама как да я изпъдите?
Аз да ви кажа как ще я изпъдите. Тъй, както Аврам изпъди един от синовете си. Вие знаете причината. Той имаше една много красива жена, която се наричаше Сара и втора – Агар. Един ден, понеже Сара нямаше деца, казва: Да направя едно добро и даде слугинята си да стане жена на мъжа ѝ, да му роди син, дано Бог като благослови слугинята ѝ, да даде и на нея благословение.
към беседата >>
Да гледате стаята ви да бъде чиста, значи умът да бъде чист, сърцето и постъпките чисти, за да може Божествената светлина да влезе във вас, тя ще ви научи как да гледате.
Той ще се пукне и нищо няма да излезе. Благодарение на доброто, което ви държи. Вие под този напор на доброто растете и се развивате, имате благоприятни лъчи на Божественото Слънце. Бъдете внимателни да не образувате вашето недоволство в себе си, което имате, този калпак, че Божествената светлина не може да влиза. Дръжте доброто като една стъклена стая, в която имате всички най-хубави условия.
Да гледате стаята ви да бъде чиста, значи умът да бъде чист, сърцето и постъпките чисти, за да може Божествената светлина да влезе във вас, тя ще ви научи как да гледате.
Не се изисква голяма сила. Туй разбира законът на вярата, че с вяра всичко може. Ние да не препятствуваме на Божествения закон, който работи в нас. Онова дете, което расте, какви усилия прави? Ако едно дете започне да мисли за своето растене, растенето спира в него.
към беседата >>
Аз да ви кажа как ще я изпъдите.
Природата ще ти каже: Изхвърли го навън от себе си, не може да живееш с него. Това, което е влязло в дома ти, е негодно, изпъди го да си върви. Щом нещо те безпокои, кажи: „Навън по света да си върви.“ Вие имате една лоша мисъл, казвате, какво да правите с нея? – Изпъдете я. Ама как да я изпъдите?
Аз да ви кажа как ще я изпъдите.
Тъй, както Аврам изпъди един от синовете си. Вие знаете причината. Той имаше една много красива жена, която се наричаше Сара и втора – Агар. Един ден, понеже Сара нямаше деца, казва: Да направя едно добро и даде слугинята си да стане жена на мъжа ѝ, да му роди син, дано Бог като благослови слугинята ѝ, да даде и на нея благословение. Господ да даде благословение на слугинята и после да даде благословение и на Сара.
към беседата >>
Не се изисква голяма сила.
Благодарение на доброто, което ви държи. Вие под този напор на доброто растете и се развивате, имате благоприятни лъчи на Божественото Слънце. Бъдете внимателни да не образувате вашето недоволство в себе си, което имате, този калпак, че Божествената светлина не може да влиза. Дръжте доброто като една стъклена стая, в която имате всички най-хубави условия. Да гледате стаята ви да бъде чиста, значи умът да бъде чист, сърцето и постъпките чисти, за да може Божествената светлина да влезе във вас, тя ще ви научи как да гледате.
Не се изисква голяма сила.
Туй разбира законът на вярата, че с вяра всичко може. Ние да не препятствуваме на Божествения закон, който работи в нас. Онова дете, което расте, какви усилия прави? Ако едно дете започне да мисли за своето растене, растенето спира в него. Може да направите един опит.
към беседата >>
Тъй, както Аврам изпъди един от синовете си.
Това, което е влязло в дома ти, е негодно, изпъди го да си върви. Щом нещо те безпокои, кажи: „Навън по света да си върви.“ Вие имате една лоша мисъл, казвате, какво да правите с нея? – Изпъдете я. Ама как да я изпъдите? Аз да ви кажа как ще я изпъдите.
Тъй, както Аврам изпъди един от синовете си.
Вие знаете причината. Той имаше една много красива жена, която се наричаше Сара и втора – Агар. Един ден, понеже Сара нямаше деца, казва: Да направя едно добро и даде слугинята си да стане жена на мъжа ѝ, да му роди син, дано Бог като благослови слугинята ѝ, да даде и на нея благословение. Господ да даде благословение на слугинята и после да даде благословение и на Сара. Един ден като порастна синът на слугинята, стана 20-годишен, тя не можеше да го търпи, казва на Аврама: Син ѝ да се махне.
към беседата >>
Туй разбира законът на вярата, че с вяра всичко може.
Вие под този напор на доброто растете и се развивате, имате благоприятни лъчи на Божественото Слънце. Бъдете внимателни да не образувате вашето недоволство в себе си, което имате, този калпак, че Божествената светлина не може да влиза. Дръжте доброто като една стъклена стая, в която имате всички най-хубави условия. Да гледате стаята ви да бъде чиста, значи умът да бъде чист, сърцето и постъпките чисти, за да може Божествената светлина да влезе във вас, тя ще ви научи как да гледате. Не се изисква голяма сила.
Туй разбира законът на вярата, че с вяра всичко може.
Ние да не препятствуваме на Божествения закон, който работи в нас. Онова дете, което расте, какви усилия прави? Ако едно дете започне да мисли за своето растене, растенето спира в него. Може да направите един опит. Има деца, които се мерят, колко израстват.
към беседата >>
Вие знаете причината.
Щом нещо те безпокои, кажи: „Навън по света да си върви.“ Вие имате една лоша мисъл, казвате, какво да правите с нея? – Изпъдете я. Ама как да я изпъдите? Аз да ви кажа как ще я изпъдите. Тъй, както Аврам изпъди един от синовете си.
Вие знаете причината.
Той имаше една много красива жена, която се наричаше Сара и втора – Агар. Един ден, понеже Сара нямаше деца, казва: Да направя едно добро и даде слугинята си да стане жена на мъжа ѝ, да му роди син, дано Бог като благослови слугинята ѝ, да даде и на нея благословение. Господ да даде благословение на слугинята и после да даде благословение и на Сара. Един ден като порастна синът на слугинята, стана 20-годишен, тя не можеше да го търпи, казва на Аврама: Син ѝ да се махне. Нему стана тъжно на сърцето.
към беседата >>
Ние да не препятствуваме на Божествения закон, който работи в нас.
Бъдете внимателни да не образувате вашето недоволство в себе си, което имате, този калпак, че Божествената светлина не може да влиза. Дръжте доброто като една стъклена стая, в която имате всички най-хубави условия. Да гледате стаята ви да бъде чиста, значи умът да бъде чист, сърцето и постъпките чисти, за да може Божествената светлина да влезе във вас, тя ще ви научи как да гледате. Не се изисква голяма сила. Туй разбира законът на вярата, че с вяра всичко може.
Ние да не препятствуваме на Божествения закон, който работи в нас.
Онова дете, което расте, какви усилия прави? Ако едно дете започне да мисли за своето растене, растенето спира в него. Може да направите един опит. Има деца, които се мерят, колко израстват. Като започнат да се мерят, растенето престава.
към беседата >>
Той имаше една много красива жена, която се наричаше Сара и втора – Агар.
– Изпъдете я. Ама как да я изпъдите? Аз да ви кажа как ще я изпъдите. Тъй, както Аврам изпъди един от синовете си. Вие знаете причината.
Той имаше една много красива жена, която се наричаше Сара и втора – Агар.
Един ден, понеже Сара нямаше деца, казва: Да направя едно добро и даде слугинята си да стане жена на мъжа ѝ, да му роди син, дано Бог като благослови слугинята ѝ, да даде и на нея благословение. Господ да даде благословение на слугинята и после да даде благословение и на Сара. Един ден като порастна синът на слугинята, стана 20-годишен, тя не можеше да го търпи, казва на Аврама: Син ѝ да се махне. Нему стана тъжно на сърцето. Господ казва: Послушай жена си, изпъди го.
към беседата >>
Онова дете, което расте, какви усилия прави?
Дръжте доброто като една стъклена стая, в която имате всички най-хубави условия. Да гледате стаята ви да бъде чиста, значи умът да бъде чист, сърцето и постъпките чисти, за да може Божествената светлина да влезе във вас, тя ще ви научи как да гледате. Не се изисква голяма сила. Туй разбира законът на вярата, че с вяра всичко може. Ние да не препятствуваме на Божествения закон, който работи в нас.
Онова дете, което расте, какви усилия прави?
Ако едно дете започне да мисли за своето растене, растенето спира в него. Може да направите един опит. Има деца, които се мерят, колко израстват. Като започнат да се мерят, растенето престава. Ако ние се оставим в Божествения процес в света, Божественото да работи, по-лесно ще се постигне работата, отколкото когато се безпокоим.
към беседата >>
Един ден, понеже Сара нямаше деца, казва: Да направя едно добро и даде слугинята си да стане жена на мъжа ѝ, да му роди син, дано Бог като благослови слугинята ѝ, да даде и на нея благословение.
Ама как да я изпъдите? Аз да ви кажа как ще я изпъдите. Тъй, както Аврам изпъди един от синовете си. Вие знаете причината. Той имаше една много красива жена, която се наричаше Сара и втора – Агар.
Един ден, понеже Сара нямаше деца, казва: Да направя едно добро и даде слугинята си да стане жена на мъжа ѝ, да му роди син, дано Бог като благослови слугинята ѝ, да даде и на нея благословение.
Господ да даде благословение на слугинята и после да даде благословение и на Сара. Един ден като порастна синът на слугинята, стана 20-годишен, тя не можеше да го търпи, казва на Аврама: Син ѝ да се махне. Нему стана тъжно на сърцето. Господ казва: Послушай жена си, изпъди го. Той тури хляб в торбата им, даде сина и изпъди слугинята да си замине.
към беседата >>
Ако едно дете започне да мисли за своето растене, растенето спира в него.
Да гледате стаята ви да бъде чиста, значи умът да бъде чист, сърцето и постъпките чисти, за да може Божествената светлина да влезе във вас, тя ще ви научи как да гледате. Не се изисква голяма сила. Туй разбира законът на вярата, че с вяра всичко може. Ние да не препятствуваме на Божествения закон, който работи в нас. Онова дете, което расте, какви усилия прави?
Ако едно дете започне да мисли за своето растене, растенето спира в него.
Може да направите един опит. Има деца, които се мерят, колко израстват. Като започнат да се мерят, растенето престава. Ако ние се оставим в Божествения процес в света, Божественото да работи, по-лесно ще се постигне работата, отколкото когато се безпокоим.
към беседата >>
Господ да даде благословение на слугинята и после да даде благословение и на Сара.
Аз да ви кажа как ще я изпъдите. Тъй, както Аврам изпъди един от синовете си. Вие знаете причината. Той имаше една много красива жена, която се наричаше Сара и втора – Агар. Един ден, понеже Сара нямаше деца, казва: Да направя едно добро и даде слугинята си да стане жена на мъжа ѝ, да му роди син, дано Бог като благослови слугинята ѝ, да даде и на нея благословение.
Господ да даде благословение на слугинята и после да даде благословение и на Сара.
Един ден като порастна синът на слугинята, стана 20-годишен, тя не можеше да го търпи, казва на Аврама: Син ѝ да се махне. Нему стана тъжно на сърцето. Господ казва: Послушай жена си, изпъди го. Той тури хляб в торбата им, даде сина и изпъди слугинята да си замине. Казвам: Като дойде една идея, която ви безпокои, турете нещо в торбата със сина и изпратете я навън, както Аврам направи, да иде да намери своето място.
към беседата >>
Може да направите един опит.
Не се изисква голяма сила. Туй разбира законът на вярата, че с вяра всичко може. Ние да не препятствуваме на Божествения закон, който работи в нас. Онова дете, което расте, какви усилия прави? Ако едно дете започне да мисли за своето растене, растенето спира в него.
Може да направите един опит.
Има деца, които се мерят, колко израстват. Като започнат да се мерят, растенето престава. Ако ние се оставим в Божествения процес в света, Божественото да работи, по-лесно ще се постигне работата, отколкото когато се безпокоим.
към беседата >>
Един ден като порастна синът на слугинята, стана 20-годишен, тя не можеше да го търпи, казва на Аврама: Син ѝ да се махне.
Тъй, както Аврам изпъди един от синовете си. Вие знаете причината. Той имаше една много красива жена, която се наричаше Сара и втора – Агар. Един ден, понеже Сара нямаше деца, казва: Да направя едно добро и даде слугинята си да стане жена на мъжа ѝ, да му роди син, дано Бог като благослови слугинята ѝ, да даде и на нея благословение. Господ да даде благословение на слугинята и после да даде благословение и на Сара.
Един ден като порастна синът на слугинята, стана 20-годишен, тя не можеше да го търпи, казва на Аврама: Син ѝ да се махне.
Нему стана тъжно на сърцето. Господ казва: Послушай жена си, изпъди го. Той тури хляб в торбата им, даде сина и изпъди слугинята да си замине. Казвам: Като дойде една идея, която ви безпокои, турете нещо в торбата със сина и изпратете я навън, както Аврам направи, да иде да намери своето място. Те като излязоха, изядоха хляба, Агар нямаше какво да прави, обезсърчи се, обърна се към Господа.
към беседата >>
Има деца, които се мерят, колко израстват.
Туй разбира законът на вярата, че с вяра всичко може. Ние да не препятствуваме на Божествения закон, който работи в нас. Онова дете, което расте, какви усилия прави? Ако едно дете започне да мисли за своето растене, растенето спира в него. Може да направите един опит.
Има деца, които се мерят, колко израстват.
Като започнат да се мерят, растенето престава. Ако ние се оставим в Божествения процес в света, Божественото да работи, по-лесно ще се постигне работата, отколкото когато се безпокоим.
към беседата >>
Нему стана тъжно на сърцето.
Вие знаете причината. Той имаше една много красива жена, която се наричаше Сара и втора – Агар. Един ден, понеже Сара нямаше деца, казва: Да направя едно добро и даде слугинята си да стане жена на мъжа ѝ, да му роди син, дано Бог като благослови слугинята ѝ, да даде и на нея благословение. Господ да даде благословение на слугинята и после да даде благословение и на Сара. Един ден като порастна синът на слугинята, стана 20-годишен, тя не можеше да го търпи, казва на Аврама: Син ѝ да се махне.
Нему стана тъжно на сърцето.
Господ казва: Послушай жена си, изпъди го. Той тури хляб в торбата им, даде сина и изпъди слугинята да си замине. Казвам: Като дойде една идея, която ви безпокои, турете нещо в торбата със сина и изпратете я навън, както Аврам направи, да иде да намери своето място. Те като излязоха, изядоха хляба, Агар нямаше какво да прави, обезсърчи се, обърна се към Господа. Тогава се яви един ангел и казва: Не се обезсърчавай, тази работа ще се оправи.
към беседата >>
Като започнат да се мерят, растенето престава.
Ние да не препятствуваме на Божествения закон, който работи в нас. Онова дете, което расте, какви усилия прави? Ако едно дете започне да мисли за своето растене, растенето спира в него. Може да направите един опит. Има деца, които се мерят, колко израстват.
Като започнат да се мерят, растенето престава.
Ако ние се оставим в Божествения процес в света, Божественото да работи, по-лесно ще се постигне работата, отколкото когато се безпокоим.
към беседата >>
Господ казва: Послушай жена си, изпъди го.
Той имаше една много красива жена, която се наричаше Сара и втора – Агар. Един ден, понеже Сара нямаше деца, казва: Да направя едно добро и даде слугинята си да стане жена на мъжа ѝ, да му роди син, дано Бог като благослови слугинята ѝ, да даде и на нея благословение. Господ да даде благословение на слугинята и после да даде благословение и на Сара. Един ден като порастна синът на слугинята, стана 20-годишен, тя не можеше да го търпи, казва на Аврама: Син ѝ да се махне. Нему стана тъжно на сърцето.
Господ казва: Послушай жена си, изпъди го.
Той тури хляб в торбата им, даде сина и изпъди слугинята да си замине. Казвам: Като дойде една идея, която ви безпокои, турете нещо в торбата със сина и изпратете я навън, както Аврам направи, да иде да намери своето място. Те като излязоха, изядоха хляба, Агар нямаше какво да прави, обезсърчи се, обърна се към Господа. Тогава се яви един ангел и казва: Не се обезсърчавай, тази работа ще се оправи.
към беседата >>
Ако ние се оставим в Божествения процес в света, Божественото да работи, по-лесно ще се постигне работата, отколкото когато се безпокоим.
Онова дете, което расте, какви усилия прави? Ако едно дете започне да мисли за своето растене, растенето спира в него. Може да направите един опит. Има деца, които се мерят, колко израстват. Като започнат да се мерят, растенето престава.
Ако ние се оставим в Божествения процес в света, Божественото да работи, по-лесно ще се постигне работата, отколкото когато се безпокоим.
към беседата >>
Той тури хляб в торбата им, даде сина и изпъди слугинята да си замине.
Един ден, понеже Сара нямаше деца, казва: Да направя едно добро и даде слугинята си да стане жена на мъжа ѝ, да му роди син, дано Бог като благослови слугинята ѝ, да даде и на нея благословение. Господ да даде благословение на слугинята и после да даде благословение и на Сара. Един ден като порастна синът на слугинята, стана 20-годишен, тя не можеше да го търпи, казва на Аврама: Син ѝ да се махне. Нему стана тъжно на сърцето. Господ казва: Послушай жена си, изпъди го.
Той тури хляб в торбата им, даде сина и изпъди слугинята да си замине.
Казвам: Като дойде една идея, която ви безпокои, турете нещо в торбата със сина и изпратете я навън, както Аврам направи, да иде да намери своето място. Те като излязоха, изядоха хляба, Агар нямаше какво да прави, обезсърчи се, обърна се към Господа. Тогава се яви един ангел и казва: Не се обезсърчавай, тази работа ще се оправи.
към беседата >>
Кажете ми сега какво разбрахте?
Кажете ми сега какво разбрахте?
Как бихте приложили доброто? Или да ви дам една тема: По кой начин човек може да се подмлади? Пращам ви да държите лекция за подмладяването. Как бихте поставили въпроса? Щом влезете в доброто, то е една цяла лаборатория.
към беседата >>
Казвам: Като дойде една идея, която ви безпокои, турете нещо в торбата със сина и изпратете я навън, както Аврам направи, да иде да намери своето място.
Господ да даде благословение на слугинята и после да даде благословение и на Сара. Един ден като порастна синът на слугинята, стана 20-годишен, тя не можеше да го търпи, казва на Аврама: Син ѝ да се махне. Нему стана тъжно на сърцето. Господ казва: Послушай жена си, изпъди го. Той тури хляб в торбата им, даде сина и изпъди слугинята да си замине.
Казвам: Като дойде една идея, която ви безпокои, турете нещо в торбата със сина и изпратете я навън, както Аврам направи, да иде да намери своето място.
Те като излязоха, изядоха хляба, Агар нямаше какво да прави, обезсърчи се, обърна се към Господа. Тогава се яви един ангел и казва: Не се обезсърчавай, тази работа ще се оправи.
към беседата >>
Как бихте приложили доброто?
Кажете ми сега какво разбрахте?
Как бихте приложили доброто?
Или да ви дам една тема: По кой начин човек може да се подмлади? Пращам ви да държите лекция за подмладяването. Как бихте поставили въпроса? Щом влезете в доброто, то е една цяла лаборатория. Ще изучавате света от гледището на доброто на всички елементи, ще знаете техните качества, как се съединяват и как се разединяват.
към беседата >>
Те като излязоха, изядоха хляба, Агар нямаше какво да прави, обезсърчи се, обърна се към Господа.
Един ден като порастна синът на слугинята, стана 20-годишен, тя не можеше да го търпи, казва на Аврама: Син ѝ да се махне. Нему стана тъжно на сърцето. Господ казва: Послушай жена си, изпъди го. Той тури хляб в торбата им, даде сина и изпъди слугинята да си замине. Казвам: Като дойде една идея, която ви безпокои, турете нещо в торбата със сина и изпратете я навън, както Аврам направи, да иде да намери своето място.
Те като излязоха, изядоха хляба, Агар нямаше какво да прави, обезсърчи се, обърна се към Господа.
Тогава се яви един ангел и казва: Не се обезсърчавай, тази работа ще се оправи.
към беседата >>
Или да ви дам една тема: По кой начин човек може да се подмлади?
Кажете ми сега какво разбрахте? Как бихте приложили доброто?
Или да ви дам една тема: По кой начин човек може да се подмлади?
Пращам ви да държите лекция за подмладяването. Как бихте поставили въпроса? Щом влезете в доброто, то е една цяла лаборатория. Ще изучавате света от гледището на доброто на всички елементи, ще знаете техните качества, как се съединяват и как се разединяват. Манипулацията с доброто е цяла наука.
към беседата >>
Тогава се яви един ангел и казва: Не се обезсърчавай, тази работа ще се оправи.
Нему стана тъжно на сърцето. Господ казва: Послушай жена си, изпъди го. Той тури хляб в торбата им, даде сина и изпъди слугинята да си замине. Казвам: Като дойде една идея, която ви безпокои, турете нещо в торбата със сина и изпратете я навън, както Аврам направи, да иде да намери своето място. Те като излязоха, изядоха хляба, Агар нямаше какво да прави, обезсърчи се, обърна се към Господа.
Тогава се яви един ангел и казва: Не се обезсърчавай, тази работа ще се оправи.
към беседата >>
Пращам ви да държите лекция за подмладяването.
Кажете ми сега какво разбрахте? Как бихте приложили доброто? Или да ви дам една тема: По кой начин човек може да се подмлади?
Пращам ви да държите лекция за подмладяването.
Как бихте поставили въпроса? Щом влезете в доброто, то е една цяла лаборатория. Ще изучавате света от гледището на доброто на всички елементи, ще знаете техните качества, как се съединяват и как се разединяват. Манипулацията с доброто е цяла наука. Вие имате много обикновено схващане за доброто.
към беседата >>
Казвам: Всички трябва да имате едно дълбоко разбиране в себе си.
Казвам: Всички трябва да имате едно дълбоко разбиране в себе си.
Поправяйте вашите погрешки. Не задържайте вашите погрешки дълго време. Изпратете ги на работа. Щом направите една погрешка, торбата на гърба, изпратете тази погрешка в света да иде да се учи. Всичката ви погрешка на вас е тази, че тъй не изпращате вашите погрешки.
към беседата >>
Как бихте поставили въпроса?
Кажете ми сега какво разбрахте? Как бихте приложили доброто? Или да ви дам една тема: По кой начин човек може да се подмлади? Пращам ви да държите лекция за подмладяването.
Как бихте поставили въпроса?
Щом влезете в доброто, то е една цяла лаборатория. Ще изучавате света от гледището на доброто на всички елементи, ще знаете техните качества, как се съединяват и как се разединяват. Манипулацията с доброто е цяла наука. Вие имате много обикновено схващане за доброто. То е цяла лаборатория.
към беседата >>
Поправяйте вашите погрешки.
Казвам: Всички трябва да имате едно дълбоко разбиране в себе си.
Поправяйте вашите погрешки.
Не задържайте вашите погрешки дълго време. Изпратете ги на работа. Щом направите една погрешка, торбата на гърба, изпратете тази погрешка в света да иде да се учи. Всичката ви погрешка на вас е тази, че тъй не изпращате вашите погрешки. Всичките хора, дето умират засега, умират по единствената причина, че не са се подмладили.
към беседата >>
Щом влезете в доброто, то е една цяла лаборатория.
Кажете ми сега какво разбрахте? Как бихте приложили доброто? Или да ви дам една тема: По кой начин човек може да се подмлади? Пращам ви да държите лекция за подмладяването. Как бихте поставили въпроса?
Щом влезете в доброто, то е една цяла лаборатория.
Ще изучавате света от гледището на доброто на всички елементи, ще знаете техните качества, как се съединяват и как се разединяват. Манипулацията с доброто е цяла наука. Вие имате много обикновено схващане за доброто. То е цяла лаборатория. Като влезете в доброто вътре, ще влезете във връзка с всички разумни същества, ще започнеш да вземаш уроци от тях.
към беседата >>
Не задържайте вашите погрешки дълго време.
Казвам: Всички трябва да имате едно дълбоко разбиране в себе си. Поправяйте вашите погрешки.
Не задържайте вашите погрешки дълго време.
Изпратете ги на работа. Щом направите една погрешка, торбата на гърба, изпратете тази погрешка в света да иде да се учи. Всичката ви погрешка на вас е тази, че тъй не изпращате вашите погрешки. Всичките хора, дето умират засега, умират по единствената причина, че не са се подмладили. Всички вие ще остареете, ако не се подмладите.
към беседата >>
Ще изучавате света от гледището на доброто на всички елементи, ще знаете техните качества, как се съединяват и как се разединяват.
Как бихте приложили доброто? Или да ви дам една тема: По кой начин човек може да се подмлади? Пращам ви да държите лекция за подмладяването. Как бихте поставили въпроса? Щом влезете в доброто, то е една цяла лаборатория.
Ще изучавате света от гледището на доброто на всички елементи, ще знаете техните качества, как се съединяват и как се разединяват.
Манипулацията с доброто е цяла наука. Вие имате много обикновено схващане за доброто. То е цяла лаборатория. Като влезете в доброто вътре, ще влезете във връзка с всички разумни същества, ще започнеш да вземаш уроци от тях. Те ще те учат как да правиш работите, за да се подмладиш.
към беседата >>
Изпратете ги на работа.
Казвам: Всички трябва да имате едно дълбоко разбиране в себе си. Поправяйте вашите погрешки. Не задържайте вашите погрешки дълго време.
Изпратете ги на работа.
Щом направите една погрешка, торбата на гърба, изпратете тази погрешка в света да иде да се учи. Всичката ви погрешка на вас е тази, че тъй не изпращате вашите погрешки. Всичките хора, дето умират засега, умират по единствената причина, че не са се подмладили. Всички вие ще остареете, ако не се подмладите. Ако на свят не остареете, ще умрете.
към беседата >>
Манипулацията с доброто е цяла наука.
Или да ви дам една тема: По кой начин човек може да се подмлади? Пращам ви да държите лекция за подмладяването. Как бихте поставили въпроса? Щом влезете в доброто, то е една цяла лаборатория. Ще изучавате света от гледището на доброто на всички елементи, ще знаете техните качества, как се съединяват и как се разединяват.
Манипулацията с доброто е цяла наука.
Вие имате много обикновено схващане за доброто. То е цяла лаборатория. Като влезете в доброто вътре, ще влезете във връзка с всички разумни същества, ще започнеш да вземаш уроци от тях. Те ще те учат как да правиш работите, за да се подмладиш. По какво искаш да се подмладиш, какъв искаш да станеш, учен ли искаш да станеш, философ ли искаш да станеш, поет ли искаш да станеш или какъв искаш да станеш?
към беседата >>
Щом направите една погрешка, торбата на гърба, изпратете тази погрешка в света да иде да се учи.
Казвам: Всички трябва да имате едно дълбоко разбиране в себе си. Поправяйте вашите погрешки. Не задържайте вашите погрешки дълго време. Изпратете ги на работа.
Щом направите една погрешка, торбата на гърба, изпратете тази погрешка в света да иде да се учи.
Всичката ви погрешка на вас е тази, че тъй не изпращате вашите погрешки. Всичките хора, дето умират засега, умират по единствената причина, че не са се подмладили. Всички вие ще остареете, ако не се подмладите. Ако на свят не остареете, ще умрете. Сега да обясня идеята.
към беседата >>
Вие имате много обикновено схващане за доброто.
Пращам ви да държите лекция за подмладяването. Как бихте поставили въпроса? Щом влезете в доброто, то е една цяла лаборатория. Ще изучавате света от гледището на доброто на всички елементи, ще знаете техните качества, как се съединяват и как се разединяват. Манипулацията с доброто е цяла наука.
Вие имате много обикновено схващане за доброто.
То е цяла лаборатория. Като влезете в доброто вътре, ще влезете във връзка с всички разумни същества, ще започнеш да вземаш уроци от тях. Те ще те учат как да правиш работите, за да се подмладиш. По какво искаш да се подмладиш, какъв искаш да станеш, учен ли искаш да станеш, философ ли искаш да станеш, поет ли искаш да станеш или какъв искаш да станеш? Младият поет, младият художник, те се отличават.
към беседата >>
Всичката ви погрешка на вас е тази, че тъй не изпращате вашите погрешки.
Казвам: Всички трябва да имате едно дълбоко разбиране в себе си. Поправяйте вашите погрешки. Не задържайте вашите погрешки дълго време. Изпратете ги на работа. Щом направите една погрешка, торбата на гърба, изпратете тази погрешка в света да иде да се учи.
Всичката ви погрешка на вас е тази, че тъй не изпращате вашите погрешки.
Всичките хора, дето умират засега, умират по единствената причина, че не са се подмладили. Всички вие ще остареете, ако не се подмладите. Ако на свят не остареете, ще умрете. Сега да обясня идеята. Старият е семка.
към беседата >>
То е цяла лаборатория.
Как бихте поставили въпроса? Щом влезете в доброто, то е една цяла лаборатория. Ще изучавате света от гледището на доброто на всички елементи, ще знаете техните качества, как се съединяват и как се разединяват. Манипулацията с доброто е цяла наука. Вие имате много обикновено схващане за доброто.
То е цяла лаборатория.
Като влезете в доброто вътре, ще влезете във връзка с всички разумни същества, ще започнеш да вземаш уроци от тях. Те ще те учат как да правиш работите, за да се подмладиш. По какво искаш да се подмладиш, какъв искаш да станеш, учен ли искаш да станеш, философ ли искаш да станеш, поет ли искаш да станеш или какъв искаш да станеш? Младият поет, младият художник, те се отличават. По какво се отличава един млад поет от един млад философ?
към беседата >>
Всичките хора, дето умират засега, умират по единствената причина, че не са се подмладили.
Поправяйте вашите погрешки. Не задържайте вашите погрешки дълго време. Изпратете ги на работа. Щом направите една погрешка, торбата на гърба, изпратете тази погрешка в света да иде да се учи. Всичката ви погрешка на вас е тази, че тъй не изпращате вашите погрешки.
Всичките хора, дето умират засега, умират по единствената причина, че не са се подмладили.
Всички вие ще остареете, ако не се подмладите. Ако на свят не остареете, ще умрете. Сега да обясня идеята. Старият е семка. Тази семка, за да се подмлади, непременно трябва да влезе в земята, в почвата.
към беседата >>
Като влезете в доброто вътре, ще влезете във връзка с всички разумни същества, ще започнеш да вземаш уроци от тях.
Щом влезете в доброто, то е една цяла лаборатория. Ще изучавате света от гледището на доброто на всички елементи, ще знаете техните качества, как се съединяват и как се разединяват. Манипулацията с доброто е цяла наука. Вие имате много обикновено схващане за доброто. То е цяла лаборатория.
Като влезете в доброто вътре, ще влезете във връзка с всички разумни същества, ще започнеш да вземаш уроци от тях.
Те ще те учат как да правиш работите, за да се подмладиш. По какво искаш да се подмладиш, какъв искаш да станеш, учен ли искаш да станеш, философ ли искаш да станеш, поет ли искаш да станеш или какъв искаш да станеш? Младият поет, младият художник, те се отличават. По какво се отличава един млад поет от един млад философ? Младият поет ще бъде като една млада пеперуда, която ще ходи от цвят на цвят.
към беседата >>
Всички вие ще остареете, ако не се подмладите.
Не задържайте вашите погрешки дълго време. Изпратете ги на работа. Щом направите една погрешка, торбата на гърба, изпратете тази погрешка в света да иде да се учи. Всичката ви погрешка на вас е тази, че тъй не изпращате вашите погрешки. Всичките хора, дето умират засега, умират по единствената причина, че не са се подмладили.
Всички вие ще остареете, ако не се подмладите.
Ако на свят не остареете, ще умрете. Сега да обясня идеята. Старият е семка. Тази семка, за да се подмлади, непременно трябва да влезе в земята, в почвата. Туй семе трябва да умре.
към беседата >>
Те ще те учат как да правиш работите, за да се подмладиш.
Ще изучавате света от гледището на доброто на всички елементи, ще знаете техните качества, как се съединяват и как се разединяват. Манипулацията с доброто е цяла наука. Вие имате много обикновено схващане за доброто. То е цяла лаборатория. Като влезете в доброто вътре, ще влезете във връзка с всички разумни същества, ще започнеш да вземаш уроци от тях.
Те ще те учат как да правиш работите, за да се подмладиш.
По какво искаш да се подмладиш, какъв искаш да станеш, учен ли искаш да станеш, философ ли искаш да станеш, поет ли искаш да станеш или какъв искаш да станеш? Младият поет, младият художник, те се отличават. По какво се отличава един млад поет от един млад философ? Младият поет ще бъде като една млада пеперуда, която ще ходи от цвят на цвят. Младият философ ще ходи да огледа къде влиза и къде излиза, какво прави.
към беседата >>
Ако на свят не остареете, ще умрете.
Изпратете ги на работа. Щом направите една погрешка, торбата на гърба, изпратете тази погрешка в света да иде да се учи. Всичката ви погрешка на вас е тази, че тъй не изпращате вашите погрешки. Всичките хора, дето умират засега, умират по единствената причина, че не са се подмладили. Всички вие ще остареете, ако не се подмладите.
Ако на свят не остареете, ще умрете.
Сега да обясня идеята. Старият е семка. Тази семка, за да се подмлади, непременно трябва да влезе в земята, в почвата. Туй семе трябва да умре. Посятото семе е старият, който умира.
към беседата >>
По какво искаш да се подмладиш, какъв искаш да станеш, учен ли искаш да станеш, философ ли искаш да станеш, поет ли искаш да станеш или какъв искаш да станеш?
Манипулацията с доброто е цяла наука. Вие имате много обикновено схващане за доброто. То е цяла лаборатория. Като влезете в доброто вътре, ще влезете във връзка с всички разумни същества, ще започнеш да вземаш уроци от тях. Те ще те учат как да правиш работите, за да се подмладиш.
По какво искаш да се подмладиш, какъв искаш да станеш, учен ли искаш да станеш, философ ли искаш да станеш, поет ли искаш да станеш или какъв искаш да станеш?
Младият поет, младият художник, те се отличават. По какво се отличава един млад поет от един млад философ? Младият поет ще бъде като една млада пеперуда, която ще ходи от цвят на цвят. Младият философ ще ходи да огледа къде влиза и къде излиза, какво прави. Поетът описва работите, философът търси причините, подбужденията.
към беседата >>
Сега да обясня идеята.
Щом направите една погрешка, торбата на гърба, изпратете тази погрешка в света да иде да се учи. Всичката ви погрешка на вас е тази, че тъй не изпращате вашите погрешки. Всичките хора, дето умират засега, умират по единствената причина, че не са се подмладили. Всички вие ще остареете, ако не се подмладите. Ако на свят не остареете, ще умрете.
Сега да обясня идеята.
Старият е семка. Тази семка, за да се подмлади, непременно трябва да влезе в земята, в почвата. Туй семе трябва да умре. Посятото семе е старият, който умира. Младият, който се ражда, е старият, който се подмладил.
към беседата >>
Младият поет, младият художник, те се отличават.
Вие имате много обикновено схващане за доброто. То е цяла лаборатория. Като влезете в доброто вътре, ще влезете във връзка с всички разумни същества, ще започнеш да вземаш уроци от тях. Те ще те учат как да правиш работите, за да се подмладиш. По какво искаш да се подмладиш, какъв искаш да станеш, учен ли искаш да станеш, философ ли искаш да станеш, поет ли искаш да станеш или какъв искаш да станеш?
Младият поет, младият художник, те се отличават.
По какво се отличава един млад поет от един млад философ? Младият поет ще бъде като една млада пеперуда, която ще ходи от цвят на цвят. Младият философ ще ходи да огледа къде влиза и къде излиза, какво прави. Поетът описва работите, философът търси причините, подбужденията. Той ходи да гледа как влиза, как излиза, къде ходи и какво прави, философски наблюдава.
към беседата >>
Старият е семка.
Всичката ви погрешка на вас е тази, че тъй не изпращате вашите погрешки. Всичките хора, дето умират засега, умират по единствената причина, че не са се подмладили. Всички вие ще остареете, ако не се подмладите. Ако на свят не остареете, ще умрете. Сега да обясня идеята.
Старият е семка.
Тази семка, за да се подмлади, непременно трябва да влезе в земята, в почвата. Туй семе трябва да умре. Посятото семе е старият, който умира. Младият, който се ражда, е старият, който се подмладил. Следователно, ти сам трябва да станеш на дърво.
към беседата >>
По какво се отличава един млад поет от един млад философ?
То е цяла лаборатория. Като влезете в доброто вътре, ще влезете във връзка с всички разумни същества, ще започнеш да вземаш уроци от тях. Те ще те учат как да правиш работите, за да се подмладиш. По какво искаш да се подмладиш, какъв искаш да станеш, учен ли искаш да станеш, философ ли искаш да станеш, поет ли искаш да станеш или какъв искаш да станеш? Младият поет, младият художник, те се отличават.
По какво се отличава един млад поет от един млад философ?
Младият поет ще бъде като една млада пеперуда, която ще ходи от цвят на цвят. Младият философ ще ходи да огледа къде влиза и къде излиза, какво прави. Поетът описва работите, философът търси причините, подбужденията. Той ходи да гледа как влиза, как излиза, къде ходи и какво прави, философски наблюдава. Един млад поет другояче ще постъпи.
към беседата >>
Тази семка, за да се подмлади, непременно трябва да влезе в земята, в почвата.
Всичките хора, дето умират засега, умират по единствената причина, че не са се подмладили. Всички вие ще остареете, ако не се подмладите. Ако на свят не остареете, ще умрете. Сега да обясня идеята. Старият е семка.
Тази семка, за да се подмлади, непременно трябва да влезе в земята, в почвата.
Туй семе трябва да умре. Посятото семе е старият, който умира. Младият, който се ражда, е старият, който се подмладил. Следователно, ти сам трябва да станеш на дърво. Казвате: „Това е един дървеняк.“ Че вие не разбирате какво нещо е дървото.
към беседата >>
Младият поет ще бъде като една млада пеперуда, която ще ходи от цвят на цвят.
Като влезете в доброто вътре, ще влезете във връзка с всички разумни същества, ще започнеш да вземаш уроци от тях. Те ще те учат как да правиш работите, за да се подмладиш. По какво искаш да се подмладиш, какъв искаш да станеш, учен ли искаш да станеш, философ ли искаш да станеш, поет ли искаш да станеш или какъв искаш да станеш? Младият поет, младият художник, те се отличават. По какво се отличава един млад поет от един млад философ?
Младият поет ще бъде като една млада пеперуда, която ще ходи от цвят на цвят.
Младият философ ще ходи да огледа къде влиза и къде излиза, какво прави. Поетът описва работите, философът търси причините, подбужденията. Той ходи да гледа как влиза, как излиза, къде ходи и какво прави, философски наблюдава. Един млад поет другояче ще постъпи. И двамата вървят.
към беседата >>
Туй семе трябва да умре.
Всички вие ще остареете, ако не се подмладите. Ако на свят не остареете, ще умрете. Сега да обясня идеята. Старият е семка. Тази семка, за да се подмлади, непременно трябва да влезе в земята, в почвата.
Туй семе трябва да умре.
Посятото семе е старият, който умира. Младият, който се ражда, е старият, който се подмладил. Следователно, ти сам трябва да станеш на дърво. Казвате: „Това е един дървеняк.“ Че вие не разбирате какво нещо е дървото. Дървеняк значи един човек, който има възможност да остарее и да се развива.
към беседата >>
Младият философ ще ходи да огледа къде влиза и къде излиза, какво прави.
Те ще те учат как да правиш работите, за да се подмладиш. По какво искаш да се подмладиш, какъв искаш да станеш, учен ли искаш да станеш, философ ли искаш да станеш, поет ли искаш да станеш или какъв искаш да станеш? Младият поет, младият художник, те се отличават. По какво се отличава един млад поет от един млад философ? Младият поет ще бъде като една млада пеперуда, която ще ходи от цвят на цвят.
Младият философ ще ходи да огледа къде влиза и къде излиза, какво прави.
Поетът описва работите, философът търси причините, подбужденията. Той ходи да гледа как влиза, как излиза, къде ходи и какво прави, философски наблюдава. Един млад поет другояче ще постъпи. И двамата вървят. Работата не е една и съща на поета и на философа.
към беседата >>
Посятото семе е старият, който умира.
Ако на свят не остареете, ще умрете. Сега да обясня идеята. Старият е семка. Тази семка, за да се подмлади, непременно трябва да влезе в земята, в почвата. Туй семе трябва да умре.
Посятото семе е старият, който умира.
Младият, който се ражда, е старият, който се подмладил. Следователно, ти сам трябва да станеш на дърво. Казвате: „Това е един дървеняк.“ Че вие не разбирате какво нещо е дървото. Дървеняк значи един човек, който има възможност да остарее и да се развива. Казва: „Голям дървеняк.“ – Разбира се, първостепенен дървеняк съм, значи признавам, че имам всичките условия да се развивам.
към беседата >>
Поетът описва работите, философът търси причините, подбужденията.
По какво искаш да се подмладиш, какъв искаш да станеш, учен ли искаш да станеш, философ ли искаш да станеш, поет ли искаш да станеш или какъв искаш да станеш? Младият поет, младият художник, те се отличават. По какво се отличава един млад поет от един млад философ? Младият поет ще бъде като една млада пеперуда, която ще ходи от цвят на цвят. Младият философ ще ходи да огледа къде влиза и къде излиза, какво прави.
Поетът описва работите, философът търси причините, подбужденията.
Той ходи да гледа как влиза, как излиза, къде ходи и какво прави, философски наблюдава. Един млад поет другояче ще постъпи. И двамата вървят. Работата не е една и съща на поета и на философа. Ако младият готвач, този, който иска да готви, влезе в един цвят, той оттук ще вземе, от там ще вземе, ще набере от цветята.
към беседата >>
Младият, който се ражда, е старият, който се подмладил.
Сега да обясня идеята. Старият е семка. Тази семка, за да се подмлади, непременно трябва да влезе в земята, в почвата. Туй семе трябва да умре. Посятото семе е старият, който умира.
Младият, който се ражда, е старият, който се подмладил.
Следователно, ти сам трябва да станеш на дърво. Казвате: „Това е един дървеняк.“ Че вие не разбирате какво нещо е дървото. Дървеняк значи един човек, който има възможност да остарее и да се развива. Казва: „Голям дървеняк.“ – Разбира се, първостепенен дървеняк съм, значи признавам, че имам всичките условия да се развивам. Казва: „Дървеняк, дебела глава.“ Дебелата глава може да расте.
към беседата >>
Той ходи да гледа как влиза, как излиза, къде ходи и какво прави, философски наблюдава.
Младият поет, младият художник, те се отличават. По какво се отличава един млад поет от един млад философ? Младият поет ще бъде като една млада пеперуда, която ще ходи от цвят на цвят. Младият философ ще ходи да огледа къде влиза и къде излиза, какво прави. Поетът описва работите, философът търси причините, подбужденията.
Той ходи да гледа как влиза, как излиза, къде ходи и какво прави, философски наблюдава.
Един млад поет другояче ще постъпи. И двамата вървят. Работата не е една и съща на поета и на философа. Ако младият готвач, този, който иска да готви, влезе в един цвят, той оттук ще вземе, от там ще вземе, ще набере от цветята. Философът ще наблюдава какво прави поетът.
към беседата >>
Следователно, ти сам трябва да станеш на дърво.
Старият е семка. Тази семка, за да се подмлади, непременно трябва да влезе в земята, в почвата. Туй семе трябва да умре. Посятото семе е старият, който умира. Младият, който се ражда, е старият, който се подмладил.
Следователно, ти сам трябва да станеш на дърво.
Казвате: „Това е един дървеняк.“ Че вие не разбирате какво нещо е дървото. Дървеняк значи един човек, който има възможност да остарее и да се развива. Казва: „Голям дървеняк.“ – Разбира се, първостепенен дървеняк съм, значи признавам, че имам всичките условия да се развивам. Казва: „Дървеняк, дебела глава.“ Дебелата глава може да расте. Ти къде можеш да чукаш житото – в дебелата ли чутура или в тънката?
към беседата >>
Един млад поет другояче ще постъпи.
По какво се отличава един млад поет от един млад философ? Младият поет ще бъде като една млада пеперуда, която ще ходи от цвят на цвят. Младият философ ще ходи да огледа къде влиза и къде излиза, какво прави. Поетът описва работите, философът търси причините, подбужденията. Той ходи да гледа как влиза, как излиза, къде ходи и какво прави, философски наблюдава.
Един млад поет другояче ще постъпи.
И двамата вървят. Работата не е една и съща на поета и на философа. Ако младият готвач, този, който иска да готви, влезе в един цвят, той оттук ще вземе, от там ще вземе, ще набере от цветята. Философът ще наблюдава какво прави поетът. Поетът ще влиза и ще излиза и ще наблюдава цветята.
към беседата >>
Казвате: „Това е един дървеняк.“ Че вие не разбирате какво нещо е дървото.
Тази семка, за да се подмлади, непременно трябва да влезе в земята, в почвата. Туй семе трябва да умре. Посятото семе е старият, който умира. Младият, който се ражда, е старият, който се подмладил. Следователно, ти сам трябва да станеш на дърво.
Казвате: „Това е един дървеняк.“ Че вие не разбирате какво нещо е дървото.
Дървеняк значи един човек, който има възможност да остарее и да се развива. Казва: „Голям дървеняк.“ – Разбира се, първостепенен дървеняк съм, значи признавам, че имам всичките условия да се развивам. Казва: „Дървеняк, дебела глава.“ Дебелата глава може да расте. Ти къде можеш да чукаш житото – в дебелата ли чутура или в тънката? Казва: „Много му е дебела главата.“ Не е въпросът там, в дебелата глава.
към беседата >>
И двамата вървят.
Младият поет ще бъде като една млада пеперуда, която ще ходи от цвят на цвят. Младият философ ще ходи да огледа къде влиза и къде излиза, какво прави. Поетът описва работите, философът търси причините, подбужденията. Той ходи да гледа как влиза, как излиза, къде ходи и какво прави, философски наблюдава. Един млад поет другояче ще постъпи.
И двамата вървят.
Работата не е една и съща на поета и на философа. Ако младият готвач, този, който иска да готви, влезе в един цвят, той оттук ще вземе, от там ще вземе, ще набере от цветята. Философът ще наблюдава какво прави поетът. Поетът ще влиза и ще излиза и ще наблюдава цветята. Готвачът ще вземе по нещо от цветята, ще направи нещо.
към беседата >>
Дървеняк значи един човек, който има възможност да остарее и да се развива.
Туй семе трябва да умре. Посятото семе е старият, който умира. Младият, който се ражда, е старият, който се подмладил. Следователно, ти сам трябва да станеш на дърво. Казвате: „Това е един дървеняк.“ Че вие не разбирате какво нещо е дървото.
Дървеняк значи един човек, който има възможност да остарее и да се развива.
Казва: „Голям дървеняк.“ – Разбира се, първостепенен дървеняк съм, значи признавам, че имам всичките условия да се развивам. Казва: „Дървеняк, дебела глава.“ Дебелата глава може да расте. Ти къде можеш да чукаш житото – в дебелата ли чутура или в тънката? Казва: „Много му е дебела главата.“ Не е въпросът там, в дебелата глава. Ако ти пътуваш в един свят на големи противоречия, не е ли безопасно мозъкът да е турен в дебела глава, че който и да те удари, да не смачка мозъка?
към беседата >>
Работата не е една и съща на поета и на философа.
Младият философ ще ходи да огледа къде влиза и къде излиза, какво прави. Поетът описва работите, философът търси причините, подбужденията. Той ходи да гледа как влиза, как излиза, къде ходи и какво прави, философски наблюдава. Един млад поет другояче ще постъпи. И двамата вървят.
Работата не е една и съща на поета и на философа.
Ако младият готвач, този, който иска да готви, влезе в един цвят, той оттук ще вземе, от там ще вземе, ще набере от цветята. Философът ще наблюдава какво прави поетът. Поетът ще влиза и ще излиза и ще наблюдава цветята. Готвачът ще вземе по нещо от цветята, ще направи нещо. Или тия готвачи вие как ги наричате?
към беседата >>
Казва: „Голям дървеняк.“ – Разбира се, първостепенен дървеняк съм, значи признавам, че имам всичките условия да се развивам.
Посятото семе е старият, който умира. Младият, който се ражда, е старият, който се подмладил. Следователно, ти сам трябва да станеш на дърво. Казвате: „Това е един дървеняк.“ Че вие не разбирате какво нещо е дървото. Дървеняк значи един човек, който има възможност да остарее и да се развива.
Казва: „Голям дървеняк.“ – Разбира се, първостепенен дървеняк съм, значи признавам, че имам всичките условия да се развивам.
Казва: „Дървеняк, дебела глава.“ Дебелата глава може да расте. Ти къде можеш да чукаш житото – в дебелата ли чутура или в тънката? Казва: „Много му е дебела главата.“ Не е въпросът там, в дебелата глава. Ако ти пътуваш в един свят на големи противоречия, не е ли безопасно мозъкът да е турен в дебела глава, че който и да те удари, да не смачка мозъка? Ако твоята глава е тънка, навсякъде ще бъде смачкана.
към беседата >>
Ако младият готвач, този, който иска да готви, влезе в един цвят, той оттук ще вземе, от там ще вземе, ще набере от цветята.
Поетът описва работите, философът търси причините, подбужденията. Той ходи да гледа как влиза, как излиза, къде ходи и какво прави, философски наблюдава. Един млад поет другояче ще постъпи. И двамата вървят. Работата не е една и съща на поета и на философа.
Ако младият готвач, този, който иска да готви, влезе в един цвят, той оттук ще вземе, от там ще вземе, ще набере от цветята.
Философът ще наблюдава какво прави поетът. Поетът ще влиза и ще излиза и ще наблюдава цветята. Готвачът ще вземе по нещо от цветята, ще направи нещо. Или тия готвачи вие как ги наричате? – Прозаисти, материалисти.
към беседата >>
Казва: „Дървеняк, дебела глава.“ Дебелата глава може да расте.
Младият, който се ражда, е старият, който се подмладил. Следователно, ти сам трябва да станеш на дърво. Казвате: „Това е един дървеняк.“ Че вие не разбирате какво нещо е дървото. Дървеняк значи един човек, който има възможност да остарее и да се развива. Казва: „Голям дървеняк.“ – Разбира се, първостепенен дървеняк съм, значи признавам, че имам всичките условия да се развивам.
Казва: „Дървеняк, дебела глава.“ Дебелата глава може да расте.
Ти къде можеш да чукаш житото – в дебелата ли чутура или в тънката? Казва: „Много му е дебела главата.“ Не е въпросът там, в дебелата глава. Ако ти пътуваш в един свят на големи противоречия, не е ли безопасно мозъкът да е турен в дебела глава, че който и да те удари, да не смачка мозъка? Ако твоята глава е тънка, навсякъде ще бъде смачкана. Казвам: Умният, при известни условия, главата му става тънка.
към беседата >>
Философът ще наблюдава какво прави поетът.
Той ходи да гледа как влиза, как излиза, къде ходи и какво прави, философски наблюдава. Един млад поет другояче ще постъпи. И двамата вървят. Работата не е една и съща на поета и на философа. Ако младият готвач, този, който иска да готви, влезе в един цвят, той оттук ще вземе, от там ще вземе, ще набере от цветята.
Философът ще наблюдава какво прави поетът.
Поетът ще влиза и ще излиза и ще наблюдава цветята. Готвачът ще вземе по нещо от цветята, ще направи нещо. Или тия готвачи вие как ги наричате? – Прозаисти, материалисти. Младият готвач материалист е.
към беседата >>
Ти къде можеш да чукаш житото – в дебелата ли чутура или в тънката?
Следователно, ти сам трябва да станеш на дърво. Казвате: „Това е един дървеняк.“ Че вие не разбирате какво нещо е дървото. Дървеняк значи един човек, който има възможност да остарее и да се развива. Казва: „Голям дървеняк.“ – Разбира се, първостепенен дървеняк съм, значи признавам, че имам всичките условия да се развивам. Казва: „Дървеняк, дебела глава.“ Дебелата глава може да расте.
Ти къде можеш да чукаш житото – в дебелата ли чутура или в тънката?
Казва: „Много му е дебела главата.“ Не е въпросът там, в дебелата глава. Ако ти пътуваш в един свят на големи противоречия, не е ли безопасно мозъкът да е турен в дебела глава, че който и да те удари, да не смачка мозъка? Ако твоята глава е тънка, навсякъде ще бъде смачкана. Казвам: Умният, при известни условия, главата му става тънка. На младите хора главите са тънки, на старите хора главите са дебели.
към беседата >>
Поетът ще влиза и ще излиза и ще наблюдава цветята.
Един млад поет другояче ще постъпи. И двамата вървят. Работата не е една и съща на поета и на философа. Ако младият готвач, този, който иска да готви, влезе в един цвят, той оттук ще вземе, от там ще вземе, ще набере от цветята. Философът ще наблюдава какво прави поетът.
Поетът ще влиза и ще излиза и ще наблюдава цветята.
Готвачът ще вземе по нещо от цветята, ще направи нещо. Или тия готвачи вие как ги наричате? – Прозаисти, материалисти. Младият готвач материалист е. Казвам: Животът тогава взема една красива форма.
към беседата >>
Казва: „Много му е дебела главата.“ Не е въпросът там, в дебелата глава.
Казвате: „Това е един дървеняк.“ Че вие не разбирате какво нещо е дървото. Дървеняк значи един човек, който има възможност да остарее и да се развива. Казва: „Голям дървеняк.“ – Разбира се, първостепенен дървеняк съм, значи признавам, че имам всичките условия да се развивам. Казва: „Дървеняк, дебела глава.“ Дебелата глава може да расте. Ти къде можеш да чукаш житото – в дебелата ли чутура или в тънката?
Казва: „Много му е дебела главата.“ Не е въпросът там, в дебелата глава.
Ако ти пътуваш в един свят на големи противоречия, не е ли безопасно мозъкът да е турен в дебела глава, че който и да те удари, да не смачка мозъка? Ако твоята глава е тънка, навсякъде ще бъде смачкана. Казвам: Умният, при известни условия, главата му става тънка. На младите хора главите са тънки, на старите хора главите са дебели. Щом (е) дебелоглав, той е стар.
към беседата >>
Готвачът ще вземе по нещо от цветята, ще направи нещо.
И двамата вървят. Работата не е една и съща на поета и на философа. Ако младият готвач, този, който иска да готви, влезе в един цвят, той оттук ще вземе, от там ще вземе, ще набере от цветята. Философът ще наблюдава какво прави поетът. Поетът ще влиза и ще излиза и ще наблюдава цветята.
Готвачът ще вземе по нещо от цветята, ще направи нещо.
Или тия готвачи вие как ги наричате? – Прозаисти, материалисти. Младият готвач материалист е. Казвам: Животът тогава взема една красива форма. В доброто има всичко.
към беседата >>
Ако ти пътуваш в един свят на големи противоречия, не е ли безопасно мозъкът да е турен в дебела глава, че който и да те удари, да не смачка мозъка?
Дървеняк значи един човек, който има възможност да остарее и да се развива. Казва: „Голям дървеняк.“ – Разбира се, първостепенен дървеняк съм, значи признавам, че имам всичките условия да се развивам. Казва: „Дървеняк, дебела глава.“ Дебелата глава може да расте. Ти къде можеш да чукаш житото – в дебелата ли чутура или в тънката? Казва: „Много му е дебела главата.“ Не е въпросът там, в дебелата глава.
Ако ти пътуваш в един свят на големи противоречия, не е ли безопасно мозъкът да е турен в дебела глава, че който и да те удари, да не смачка мозъка?
Ако твоята глава е тънка, навсякъде ще бъде смачкана. Казвам: Умният, при известни условия, главата му става тънка. На младите хора главите са тънки, на старите хора главите са дебели. Щом (е) дебелоглав, той е стар. Щом е тънкоглав, той е млад.
към беседата >>
Или тия готвачи вие как ги наричате?
Работата не е една и съща на поета и на философа. Ако младият готвач, този, който иска да готви, влезе в един цвят, той оттук ще вземе, от там ще вземе, ще набере от цветята. Философът ще наблюдава какво прави поетът. Поетът ще влиза и ще излиза и ще наблюдава цветята. Готвачът ще вземе по нещо от цветята, ще направи нещо.
Или тия готвачи вие как ги наричате?
– Прозаисти, материалисти. Младият готвач материалист е. Казвам: Животът тогава взема една красива форма. В доброто има всичко. Ти ще научиш техните качества, които притежаваш в себе си какви са и ще имаш една ясна представа.
към беседата >>
Ако твоята глава е тънка, навсякъде ще бъде смачкана.
Казва: „Голям дървеняк.“ – Разбира се, първостепенен дървеняк съм, значи признавам, че имам всичките условия да се развивам. Казва: „Дървеняк, дебела глава.“ Дебелата глава може да расте. Ти къде можеш да чукаш житото – в дебелата ли чутура или в тънката? Казва: „Много му е дебела главата.“ Не е въпросът там, в дебелата глава. Ако ти пътуваш в един свят на големи противоречия, не е ли безопасно мозъкът да е турен в дебела глава, че който и да те удари, да не смачка мозъка?
Ако твоята глава е тънка, навсякъде ще бъде смачкана.
Казвам: Умният, при известни условия, главата му става тънка. На младите хора главите са тънки, на старите хора главите са дебели. Щом (е) дебелоглав, той е стар. Щом е тънкоглав, той е млад. Ами че тази семка на една слива, как мислите, тънка ли е?
към беседата >>
– Прозаисти, материалисти.
Ако младият готвач, този, който иска да готви, влезе в един цвят, той оттук ще вземе, от там ще вземе, ще набере от цветята. Философът ще наблюдава какво прави поетът. Поетът ще влиза и ще излиза и ще наблюдава цветята. Готвачът ще вземе по нещо от цветята, ще направи нещо. Или тия готвачи вие как ги наричате?
– Прозаисти, материалисти.
Младият готвач материалист е. Казвам: Животът тогава взема една красива форма. В доброто има всичко. Ти ще научиш техните качества, които притежаваш в себе си какви са и ще имаш една ясна представа. Та най-първо вие сега трябва да имате едно чувство на благодарност.
към беседата >>
Казвам: Умният, при известни условия, главата му става тънка.
Казва: „Дървеняк, дебела глава.“ Дебелата глава може да расте. Ти къде можеш да чукаш житото – в дебелата ли чутура или в тънката? Казва: „Много му е дебела главата.“ Не е въпросът там, в дебелата глава. Ако ти пътуваш в един свят на големи противоречия, не е ли безопасно мозъкът да е турен в дебела глава, че който и да те удари, да не смачка мозъка? Ако твоята глава е тънка, навсякъде ще бъде смачкана.
Казвам: Умният, при известни условия, главата му става тънка.
На младите хора главите са тънки, на старите хора главите са дебели. Щом (е) дебелоглав, той е стар. Щом е тънкоглав, той е млад. Ами че тази семка на една слива, как мислите, тънка ли е? Сега едно противоречие ще изнеса.
към беседата >>
Младият готвач материалист е.
Философът ще наблюдава какво прави поетът. Поетът ще влиза и ще излиза и ще наблюдава цветята. Готвачът ще вземе по нещо от цветята, ще направи нещо. Или тия готвачи вие как ги наричате? – Прозаисти, материалисти.
Младият готвач материалист е.
Казвам: Животът тогава взема една красива форма. В доброто има всичко. Ти ще научиш техните качества, които притежаваш в себе си какви са и ще имаш една ясна представа. Та най-първо вие сега трябва да имате едно чувство на благодарност. Бог, Който ви пратил в света, да Му благодарите, че ви изпратил в едно училище да учите.
към беседата >>
На младите хора главите са тънки, на старите хора главите са дебели.
Ти къде можеш да чукаш житото – в дебелата ли чутура или в тънката? Казва: „Много му е дебела главата.“ Не е въпросът там, в дебелата глава. Ако ти пътуваш в един свят на големи противоречия, не е ли безопасно мозъкът да е турен в дебела глава, че който и да те удари, да не смачка мозъка? Ако твоята глава е тънка, навсякъде ще бъде смачкана. Казвам: Умният, при известни условия, главата му става тънка.
На младите хора главите са тънки, на старите хора главите са дебели.
Щом (е) дебелоглав, той е стар. Щом е тънкоглав, той е млад. Ами че тази семка на една слива, как мислите, тънка ли е? Сега едно противоречие ще изнеса. Противоречието е в това, че костилката на сливата е много дебела, затворен е мозъкът, затворен е животът в една много дебела обвивка.
към беседата >>
Казвам: Животът тогава взема една красива форма.
Поетът ще влиза и ще излиза и ще наблюдава цветята. Готвачът ще вземе по нещо от цветята, ще направи нещо. Или тия готвачи вие как ги наричате? – Прозаисти, материалисти. Младият готвач материалист е.
Казвам: Животът тогава взема една красива форма.
В доброто има всичко. Ти ще научиш техните качества, които притежаваш в себе си какви са и ще имаш една ясна представа. Та най-първо вие сега трябва да имате едно чувство на благодарност. Бог, Който ви пратил в света, да Му благодарите, че ви изпратил в едно училище да учите. Вие преждевременно искате да станете професори.
към беседата >>
Щом (е) дебелоглав, той е стар.
Казва: „Много му е дебела главата.“ Не е въпросът там, в дебелата глава. Ако ти пътуваш в един свят на големи противоречия, не е ли безопасно мозъкът да е турен в дебела глава, че който и да те удари, да не смачка мозъка? Ако твоята глава е тънка, навсякъде ще бъде смачкана. Казвам: Умният, при известни условия, главата му става тънка. На младите хора главите са тънки, на старите хора главите са дебели.
Щом (е) дебелоглав, той е стар.
Щом е тънкоглав, той е млад. Ами че тази семка на една слива, как мислите, тънка ли е? Сега едно противоречие ще изнеса. Противоречието е в това, че костилката на сливата е много дебела, затворен е мозъкът, затворен е животът в една много дебела обвивка. Ако вземете семката на ябълката, на крушата, там обвивката не е така дебела.
към беседата >>
В доброто има всичко.
Готвачът ще вземе по нещо от цветята, ще направи нещо. Или тия готвачи вие как ги наричате? – Прозаисти, материалисти. Младият готвач материалист е. Казвам: Животът тогава взема една красива форма.
В доброто има всичко.
Ти ще научиш техните качества, които притежаваш в себе си какви са и ще имаш една ясна представа. Та най-първо вие сега трябва да имате едно чувство на благодарност. Бог, Който ви пратил в света, да Му благодарите, че ви изпратил в едно училище да учите. Вие преждевременно искате да станете професори. Вие искате преждевременно богати да станете.
към беседата >>
Щом е тънкоглав, той е млад.
Ако ти пътуваш в един свят на големи противоречия, не е ли безопасно мозъкът да е турен в дебела глава, че който и да те удари, да не смачка мозъка? Ако твоята глава е тънка, навсякъде ще бъде смачкана. Казвам: Умният, при известни условия, главата му става тънка. На младите хора главите са тънки, на старите хора главите са дебели. Щом (е) дебелоглав, той е стар.
Щом е тънкоглав, той е млад.
Ами че тази семка на една слива, как мислите, тънка ли е? Сега едно противоречие ще изнеса. Противоречието е в това, че костилката на сливата е много дебела, затворен е мозъкът, затворен е животът в една много дебела обвивка. Ако вземете семката на ябълката, на крушата, там обвивката не е така дебела. Защо е така?
към беседата >>
Ти ще научиш техните качества, които притежаваш в себе си какви са и ще имаш една ясна представа.
Или тия готвачи вие как ги наричате? – Прозаисти, материалисти. Младият готвач материалист е. Казвам: Животът тогава взема една красива форма. В доброто има всичко.
Ти ще научиш техните качества, които притежаваш в себе си какви са и ще имаш една ясна представа.
Та най-първо вие сега трябва да имате едно чувство на благодарност. Бог, Който ви пратил в света, да Му благодарите, че ви изпратил в едно училище да учите. Вие преждевременно искате да станете професори. Вие искате преждевременно богати да станете. Вие преждевременно искате силни да станете.
към беседата >>
Ами че тази семка на една слива, как мислите, тънка ли е?
Ако твоята глава е тънка, навсякъде ще бъде смачкана. Казвам: Умният, при известни условия, главата му става тънка. На младите хора главите са тънки, на старите хора главите са дебели. Щом (е) дебелоглав, той е стар. Щом е тънкоглав, той е млад.
Ами че тази семка на една слива, как мислите, тънка ли е?
Сега едно противоречие ще изнеса. Противоречието е в това, че костилката на сливата е много дебела, затворен е мозъкът, затворен е животът в една много дебела обвивка. Ако вземете семката на ябълката, на крушата, там обвивката не е така дебела. Защо е така? – Сливата е стара вече.
към беседата >>
Та най-първо вие сега трябва да имате едно чувство на благодарност.
– Прозаисти, материалисти. Младият готвач материалист е. Казвам: Животът тогава взема една красива форма. В доброто има всичко. Ти ще научиш техните качества, които притежаваш в себе си какви са и ще имаш една ясна представа.
Та най-първо вие сега трябва да имате едно чувство на благодарност.
Бог, Който ви пратил в света, да Му благодарите, че ви изпратил в едно училище да учите. Вие преждевременно искате да станете професори. Вие искате преждевременно богати да станете. Вие преждевременно искате силни да станете. Богатството е една голяма тежест.
към беседата >>
Сега едно противоречие ще изнеса.
Казвам: Умният, при известни условия, главата му става тънка. На младите хора главите са тънки, на старите хора главите са дебели. Щом (е) дебелоглав, той е стар. Щом е тънкоглав, той е млад. Ами че тази семка на една слива, как мислите, тънка ли е?
Сега едно противоречие ще изнеса.
Противоречието е в това, че костилката на сливата е много дебела, затворен е мозъкът, затворен е животът в една много дебела обвивка. Ако вземете семката на ябълката, на крушата, там обвивката не е така дебела. Защо е така? – Сливата е стара вече. Ябълката е млада.
към беседата >>
Бог, Който ви пратил в света, да Му благодарите, че ви изпратил в едно училище да учите.
Младият готвач материалист е. Казвам: Животът тогава взема една красива форма. В доброто има всичко. Ти ще научиш техните качества, които притежаваш в себе си какви са и ще имаш една ясна представа. Та най-първо вие сега трябва да имате едно чувство на благодарност.
Бог, Който ви пратил в света, да Му благодарите, че ви изпратил в едно училище да учите.
Вие преждевременно искате да станете професори. Вие искате преждевременно богати да станете. Вие преждевременно искате силни да станете. Богатството е една голяма тежест. Трябва да бъдете голям параход, за да носите тежестта на богатството.
към беседата >>
Противоречието е в това, че костилката на сливата е много дебела, затворен е мозъкът, затворен е животът в една много дебела обвивка.
На младите хора главите са тънки, на старите хора главите са дебели. Щом (е) дебелоглав, той е стар. Щом е тънкоглав, той е млад. Ами че тази семка на една слива, как мислите, тънка ли е? Сега едно противоречие ще изнеса.
Противоречието е в това, че костилката на сливата е много дебела, затворен е мозъкът, затворен е животът в една много дебела обвивка.
Ако вземете семката на ябълката, на крушата, там обвивката не е така дебела. Защо е така? – Сливата е стара вече. Ябълката е млада. Сега ще попитате: „Защо с тънките кори да са млади, а с дебелите да са стари?
към беседата >>
Вие преждевременно искате да станете професори.
Казвам: Животът тогава взема една красива форма. В доброто има всичко. Ти ще научиш техните качества, които притежаваш в себе си какви са и ще имаш една ясна представа. Та най-първо вие сега трябва да имате едно чувство на благодарност. Бог, Който ви пратил в света, да Му благодарите, че ви изпратил в едно училище да учите.
Вие преждевременно искате да станете професори.
Вие искате преждевременно богати да станете. Вие преждевременно искате силни да станете. Богатството е една голяма тежест. Трябва да бъдете голям параход, за да носите тежестта на богатството. Богатството силно напрежение има.
към беседата >>
Ако вземете семката на ябълката, на крушата, там обвивката не е така дебела.
Щом (е) дебелоглав, той е стар. Щом е тънкоглав, той е млад. Ами че тази семка на една слива, как мислите, тънка ли е? Сега едно противоречие ще изнеса. Противоречието е в това, че костилката на сливата е много дебела, затворен е мозъкът, затворен е животът в една много дебела обвивка.
Ако вземете семката на ябълката, на крушата, там обвивката не е така дебела.
Защо е така? – Сливата е стара вече. Ябълката е млада. Сега ще попитате: „Защо с тънките кори да са млади, а с дебелите да са стари? “ Питам: Кои хора са по-силни, тънките или дебелите?
към беседата >>
Вие искате преждевременно богати да станете.
В доброто има всичко. Ти ще научиш техните качества, които притежаваш в себе си какви са и ще имаш една ясна представа. Та най-първо вие сега трябва да имате едно чувство на благодарност. Бог, Който ви пратил в света, да Му благодарите, че ви изпратил в едно училище да учите. Вие преждевременно искате да станете професори.
Вие искате преждевременно богати да станете.
Вие преждевременно искате силни да станете. Богатството е една голяма тежест. Трябва да бъдете голям параход, за да носите тежестта на богатството. Богатството силно напрежение има. Ще мязате на един голям котел, голяма енергия насъбрана, трябва да я употребите.
към беседата >>
Защо е така?
Щом е тънкоглав, той е млад. Ами че тази семка на една слива, как мислите, тънка ли е? Сега едно противоречие ще изнеса. Противоречието е в това, че костилката на сливата е много дебела, затворен е мозъкът, затворен е животът в една много дебела обвивка. Ако вземете семката на ябълката, на крушата, там обвивката не е така дебела.
Защо е така?
– Сливата е стара вече. Ябълката е млада. Сега ще попитате: „Защо с тънките кори да са млади, а с дебелите да са стари? “ Питам: Кои хора са по-силни, тънките или дебелите? По какво се отличава якотата на човека?
към беседата >>
Вие преждевременно искате силни да станете.
Ти ще научиш техните качества, които притежаваш в себе си какви са и ще имаш една ясна представа. Та най-първо вие сега трябва да имате едно чувство на благодарност. Бог, Който ви пратил в света, да Му благодарите, че ви изпратил в едно училище да учите. Вие преждевременно искате да станете професори. Вие искате преждевременно богати да станете.
Вие преждевременно искате силни да станете.
Богатството е една голяма тежест. Трябва да бъдете голям параход, за да носите тежестта на богатството. Богатството силно напрежение има. Ще мязате на един голям котел, голяма енергия насъбрана, трябва да я употребите. Ако не знаете как да употребите тази енергия, какво ще правите?
към беседата >>
– Сливата е стара вече.
Ами че тази семка на една слива, как мислите, тънка ли е? Сега едно противоречие ще изнеса. Противоречието е в това, че костилката на сливата е много дебела, затворен е мозъкът, затворен е животът в една много дебела обвивка. Ако вземете семката на ябълката, на крушата, там обвивката не е така дебела. Защо е така?
– Сливата е стара вече.
Ябълката е млада. Сега ще попитате: „Защо с тънките кори да са млади, а с дебелите да са стари? “ Питам: Кои хора са по-силни, тънките или дебелите? По какво се отличава якотата на човека? Кои растения са по-силни, дебелокорите или тънкокорите?
към беседата >>
Богатството е една голяма тежест.
Та най-първо вие сега трябва да имате едно чувство на благодарност. Бог, Който ви пратил в света, да Му благодарите, че ви изпратил в едно училище да учите. Вие преждевременно искате да станете професори. Вие искате преждевременно богати да станете. Вие преждевременно искате силни да станете.
Богатството е една голяма тежест.
Трябва да бъдете голям параход, за да носите тежестта на богатството. Богатството силно напрежение има. Ще мязате на един голям котел, голяма енергия насъбрана, трябва да я употребите. Ако не знаете как да употребите тази енергия, какво ще правите?
към беседата >>
Ябълката е млада.
Сега едно противоречие ще изнеса. Противоречието е в това, че костилката на сливата е много дебела, затворен е мозъкът, затворен е животът в една много дебела обвивка. Ако вземете семката на ябълката, на крушата, там обвивката не е така дебела. Защо е така? – Сливата е стара вече.
Ябълката е млада.
Сега ще попитате: „Защо с тънките кори да са млади, а с дебелите да са стари? “ Питам: Кои хора са по-силни, тънките или дебелите? По какво се отличава якотата на човека? Кои растения са по-силни, дебелокорите или тънкокорите? – Дебелокорите, разбира се.
към беседата >>
Трябва да бъдете голям параход, за да носите тежестта на богатството.
Бог, Който ви пратил в света, да Му благодарите, че ви изпратил в едно училище да учите. Вие преждевременно искате да станете професори. Вие искате преждевременно богати да станете. Вие преждевременно искате силни да станете. Богатството е една голяма тежест.
Трябва да бъдете голям параход, за да носите тежестта на богатството.
Богатството силно напрежение има. Ще мязате на един голям котел, голяма енергия насъбрана, трябва да я употребите. Ако не знаете как да употребите тази енергия, какво ще правите?
към беседата >>
Сега ще попитате: „Защо с тънките кори да са млади, а с дебелите да са стари?
Противоречието е в това, че костилката на сливата е много дебела, затворен е мозъкът, затворен е животът в една много дебела обвивка. Ако вземете семката на ябълката, на крушата, там обвивката не е така дебела. Защо е така? – Сливата е стара вече. Ябълката е млада.
Сега ще попитате: „Защо с тънките кори да са млади, а с дебелите да са стари?
“ Питам: Кои хора са по-силни, тънките или дебелите? По какво се отличава якотата на човека? Кои растения са по-силни, дебелокорите или тънкокорите? – Дебелокорите, разбира се.
към беседата >>
Богатството силно напрежение има.
Вие преждевременно искате да станете професори. Вие искате преждевременно богати да станете. Вие преждевременно искате силни да станете. Богатството е една голяма тежест. Трябва да бъдете голям параход, за да носите тежестта на богатството.
Богатството силно напрежение има.
Ще мязате на един голям котел, голяма енергия насъбрана, трябва да я употребите. Ако не знаете как да употребите тази енергия, какво ще правите?
към беседата >>
“ Питам: Кои хора са по-силни, тънките или дебелите?
Ако вземете семката на ябълката, на крушата, там обвивката не е така дебела. Защо е така? – Сливата е стара вече. Ябълката е млада. Сега ще попитате: „Защо с тънките кори да са млади, а с дебелите да са стари?
“ Питам: Кои хора са по-силни, тънките или дебелите?
По какво се отличава якотата на човека? Кои растения са по-силни, дебелокорите или тънкокорите? – Дебелокорите, разбира се.
към беседата >>
Ще мязате на един голям котел, голяма енергия насъбрана, трябва да я употребите.
Вие искате преждевременно богати да станете. Вие преждевременно искате силни да станете. Богатството е една голяма тежест. Трябва да бъдете голям параход, за да носите тежестта на богатството. Богатството силно напрежение има.
Ще мязате на един голям котел, голяма енергия насъбрана, трябва да я употребите.
Ако не знаете как да употребите тази енергия, какво ще правите?
към беседата >>
По какво се отличава якотата на човека?
Защо е така? – Сливата е стара вече. Ябълката е млада. Сега ще попитате: „Защо с тънките кори да са млади, а с дебелите да са стари? “ Питам: Кои хора са по-силни, тънките или дебелите?
По какво се отличава якотата на човека?
Кои растения са по-силни, дебелокорите или тънкокорите? – Дебелокорите, разбира се.
към беседата >>
Ако не знаете как да употребите тази енергия, какво ще правите?
Вие преждевременно искате силни да станете. Богатството е една голяма тежест. Трябва да бъдете голям параход, за да носите тежестта на богатството. Богатството силно напрежение има. Ще мязате на един голям котел, голяма енергия насъбрана, трябва да я употребите.
Ако не знаете как да употребите тази енергия, какво ще правите?
към беседата >>
Кои растения са по-силни, дебелокорите или тънкокорите?
– Сливата е стара вече. Ябълката е млада. Сега ще попитате: „Защо с тънките кори да са млади, а с дебелите да са стари? “ Питам: Кои хора са по-силни, тънките или дебелите? По какво се отличава якотата на човека?
Кои растения са по-силни, дебелокорите или тънкокорите?
– Дебелокорите, разбира се.
към беседата >>
Тогава казвам: Радвайте се.
Тогава казвам: Радвайте се.
Когато четете един поет, радвайте се на неговата поезия. Когато четете един философ, радвайте се на неговата философия. Когато срещнете един готвач, който знае да готви, радвайте се на онова, което готви. На един художник, на един инженер, на един музикант, радвайте се. Всеки един съдържа една скрита разумна енергия, която природата е вложила във всяко едно същество, понеже тя иска всички нейни дела да бъдат завършени.
към беседата >>
– Дебелокорите, разбира се.
Ябълката е млада. Сега ще попитате: „Защо с тънките кори да са млади, а с дебелите да са стари? “ Питам: Кои хора са по-силни, тънките или дебелите? По какво се отличава якотата на човека? Кои растения са по-силни, дебелокорите или тънкокорите?
– Дебелокорите, разбира се.
към беседата >>
Когато четете един поет, радвайте се на неговата поезия.
Тогава казвам: Радвайте се.
Когато четете един поет, радвайте се на неговата поезия.
Когато четете един философ, радвайте се на неговата философия. Когато срещнете един готвач, който знае да готви, радвайте се на онова, което готви. На един художник, на един инженер, на един музикант, радвайте се. Всеки един съдържа една скрита разумна енергия, която природата е вложила във всяко едно същество, понеже тя иска всички нейни дела да бъдат завършени. Следователно, участвувайте вие в делата на природата.
към беседата >>
Когато човек започне да мисли, главата изтънява.
Когато човек започне да мисли, главата изтънява.
Има един начин за изследване способностите. Всякога мисълта е, която изтънява черепа. Щом черепът на една глава (е) дебел, показва, че този човек не е мислил. Той имал едно малко чувствувание, много обикновен живот имал. Ако разгледате една глава на един умрял човек, турите вечер една свещ в кухия череп, ще видите, че с които центрове на мозъка е работил, тази част на черепа е тънка.
към беседата >>
Когато четете един философ, радвайте се на неговата философия.
Тогава казвам: Радвайте се. Когато четете един поет, радвайте се на неговата поезия.
Когато четете един философ, радвайте се на неговата философия.
Когато срещнете един готвач, който знае да готви, радвайте се на онова, което готви. На един художник, на един инженер, на един музикант, радвайте се. Всеки един съдържа една скрита разумна енергия, която природата е вложила във всяко едно същество, понеже тя иска всички нейни дела да бъдат завършени. Следователно, участвувайте вие в делата на природата. Радвайте се на онова, което тя твори и се учете от нея.
към беседата >>
Има един начин за изследване способностите.
Когато човек започне да мисли, главата изтънява.
Има един начин за изследване способностите.
Всякога мисълта е, която изтънява черепа. Щом черепът на една глава (е) дебел, показва, че този човек не е мислил. Той имал едно малко чувствувание, много обикновен живот имал. Ако разгледате една глава на един умрял човек, турите вечер една свещ в кухия череп, ще видите, че с които центрове на мозъка е работил, тази част на черепа е тънка. Защото всеки един център като работи, от него излиза електричество и на тия места черепът е изтънял, черепът там е по-светъл, по-тънък.
към беседата >>
Когато срещнете един готвач, който знае да готви, радвайте се на онова, което готви.
Тогава казвам: Радвайте се. Когато четете един поет, радвайте се на неговата поезия. Когато четете един философ, радвайте се на неговата философия.
Когато срещнете един готвач, който знае да готви, радвайте се на онова, което готви.
На един художник, на един инженер, на един музикант, радвайте се. Всеки един съдържа една скрита разумна енергия, която природата е вложила във всяко едно същество, понеже тя иска всички нейни дела да бъдат завършени. Следователно, участвувайте вие в делата на природата. Радвайте се на онова, което тя твори и се учете от нея. Не искайте преждевременно да заместите природата в себе си и да останете на нейно място.
към беседата >>
Всякога мисълта е, която изтънява черепа.
Когато човек започне да мисли, главата изтънява. Има един начин за изследване способностите.
Всякога мисълта е, която изтънява черепа.
Щом черепът на една глава (е) дебел, показва, че този човек не е мислил. Той имал едно малко чувствувание, много обикновен живот имал. Ако разгледате една глава на един умрял човек, турите вечер една свещ в кухия череп, ще видите, че с които центрове на мозъка е работил, тази част на черепа е тънка. Защото всеки един център като работи, от него излиза електричество и на тия места черепът е изтънял, черепът там е по-светъл, по-тънък. Дето мозъчните центрове не са работили, там черепът е дебел.
към беседата >>
На един художник, на един инженер, на един музикант, радвайте се.
Тогава казвам: Радвайте се. Когато четете един поет, радвайте се на неговата поезия. Когато четете един философ, радвайте се на неговата философия. Когато срещнете един готвач, който знае да готви, радвайте се на онова, което готви.
На един художник, на един инженер, на един музикант, радвайте се.
Всеки един съдържа една скрита разумна енергия, която природата е вложила във всяко едно същество, понеже тя иска всички нейни дела да бъдат завършени. Следователно, участвувайте вие в делата на природата. Радвайте се на онова, което тя твори и се учете от нея. Не искайте преждевременно да заместите природата в себе си и да останете на нейно място. Когато я заместите, вие остарявате.
към беседата >>
Щом черепът на една глава (е) дебел, показва, че този човек не е мислил.
Когато човек започне да мисли, главата изтънява. Има един начин за изследване способностите. Всякога мисълта е, която изтънява черепа.
Щом черепът на една глава (е) дебел, показва, че този човек не е мислил.
Той имал едно малко чувствувание, много обикновен живот имал. Ако разгледате една глава на един умрял човек, турите вечер една свещ в кухия череп, ще видите, че с които центрове на мозъка е работил, тази част на черепа е тънка. Защото всеки един център като работи, от него излиза електричество и на тия места черепът е изтънял, черепът там е по-светъл, по-тънък. Дето мозъчните центрове не са работили, там черепът е дебел.
към беседата >>
Всеки един съдържа една скрита разумна енергия, която природата е вложила във всяко едно същество, понеже тя иска всички нейни дела да бъдат завършени.
Тогава казвам: Радвайте се. Когато четете един поет, радвайте се на неговата поезия. Когато четете един философ, радвайте се на неговата философия. Когато срещнете един готвач, който знае да готви, радвайте се на онова, което готви. На един художник, на един инженер, на един музикант, радвайте се.
Всеки един съдържа една скрита разумна енергия, която природата е вложила във всяко едно същество, понеже тя иска всички нейни дела да бъдат завършени.
Следователно, участвувайте вие в делата на природата. Радвайте се на онова, което тя твори и се учете от нея. Не искайте преждевременно да заместите природата в себе си и да останете на нейно място. Когато я заместите, вие остарявате. Всичките хора, които са остарели, те са заместили природата.
към беседата >>
Той имал едно малко чувствувание, много обикновен живот имал.
Когато човек започне да мисли, главата изтънява. Има един начин за изследване способностите. Всякога мисълта е, която изтънява черепа. Щом черепът на една глава (е) дебел, показва, че този човек не е мислил.
Той имал едно малко чувствувание, много обикновен живот имал.
Ако разгледате една глава на един умрял човек, турите вечер една свещ в кухия череп, ще видите, че с които центрове на мозъка е работил, тази част на черепа е тънка. Защото всеки един център като работи, от него излиза електричество и на тия места черепът е изтънял, черепът там е по-светъл, по-тънък. Дето мозъчните центрове не са работили, там черепът е дебел.
към беседата >>
Следователно, участвувайте вие в делата на природата.
Когато четете един поет, радвайте се на неговата поезия. Когато четете един философ, радвайте се на неговата философия. Когато срещнете един готвач, който знае да готви, радвайте се на онова, което готви. На един художник, на един инженер, на един музикант, радвайте се. Всеки един съдържа една скрита разумна енергия, която природата е вложила във всяко едно същество, понеже тя иска всички нейни дела да бъдат завършени.
Следователно, участвувайте вие в делата на природата.
Радвайте се на онова, което тя твори и се учете от нея. Не искайте преждевременно да заместите природата в себе си и да останете на нейно място. Когато я заместите, вие остарявате. Всичките хора, които са остарели, те са заместили природата. Не замествайте природата, оставете я да работи във вас и вие се учете от нея, ако искате млади да бъдете.
към беседата >>
Ако разгледате една глава на един умрял човек, турите вечер една свещ в кухия череп, ще видите, че с които центрове на мозъка е работил, тази част на черепа е тънка.
Когато човек започне да мисли, главата изтънява. Има един начин за изследване способностите. Всякога мисълта е, която изтънява черепа. Щом черепът на една глава (е) дебел, показва, че този човек не е мислил. Той имал едно малко чувствувание, много обикновен живот имал.
Ако разгледате една глава на един умрял човек, турите вечер една свещ в кухия череп, ще видите, че с които центрове на мозъка е работил, тази част на черепа е тънка.
Защото всеки един център като работи, от него излиза електричество и на тия места черепът е изтънял, черепът там е по-светъл, по-тънък. Дето мозъчните центрове не са работили, там черепът е дебел.
към беседата >>
Радвайте се на онова, което тя твори и се учете от нея.
Когато четете един философ, радвайте се на неговата философия. Когато срещнете един готвач, който знае да готви, радвайте се на онова, което готви. На един художник, на един инженер, на един музикант, радвайте се. Всеки един съдържа една скрита разумна енергия, която природата е вложила във всяко едно същество, понеже тя иска всички нейни дела да бъдат завършени. Следователно, участвувайте вие в делата на природата.
Радвайте се на онова, което тя твори и се учете от нея.
Не искайте преждевременно да заместите природата в себе си и да останете на нейно място. Когато я заместите, вие остарявате. Всичките хора, които са остарели, те са заместили природата. Не замествайте природата, оставете я да работи във вас и вие се учете от нея, ако искате млади да бъдете. Не замествайте природата с нищо.
към беседата >>
Защото всеки един център като работи, от него излиза електричество и на тия места черепът е изтънял, черепът там е по-светъл, по-тънък.
Има един начин за изследване способностите. Всякога мисълта е, която изтънява черепа. Щом черепът на една глава (е) дебел, показва, че този човек не е мислил. Той имал едно малко чувствувание, много обикновен живот имал. Ако разгледате една глава на един умрял човек, турите вечер една свещ в кухия череп, ще видите, че с които центрове на мозъка е работил, тази част на черепа е тънка.
Защото всеки един център като работи, от него излиза електричество и на тия места черепът е изтънял, черепът там е по-светъл, по-тънък.
Дето мозъчните центрове не са работили, там черепът е дебел.
към беседата >>
Не искайте преждевременно да заместите природата в себе си и да останете на нейно място.
Когато срещнете един готвач, който знае да готви, радвайте се на онова, което готви. На един художник, на един инженер, на един музикант, радвайте се. Всеки един съдържа една скрита разумна енергия, която природата е вложила във всяко едно същество, понеже тя иска всички нейни дела да бъдат завършени. Следователно, участвувайте вие в делата на природата. Радвайте се на онова, което тя твори и се учете от нея.
Не искайте преждевременно да заместите природата в себе си и да останете на нейно място.
Когато я заместите, вие остарявате. Всичките хора, които са остарели, те са заместили природата. Не замествайте природата, оставете я да работи във вас и вие се учете от нея, ако искате млади да бъдете. Не замествайте природата с нищо. Оставете я тя сама да работи.
към беседата >>
Дето мозъчните центрове не са работили, там черепът е дебел.
Всякога мисълта е, която изтънява черепа. Щом черепът на една глава (е) дебел, показва, че този човек не е мислил. Той имал едно малко чувствувание, много обикновен живот имал. Ако разгледате една глава на един умрял човек, турите вечер една свещ в кухия череп, ще видите, че с които центрове на мозъка е работил, тази част на черепа е тънка. Защото всеки един център като работи, от него излиза електричество и на тия места черепът е изтънял, черепът там е по-светъл, по-тънък.
Дето мозъчните центрове не са работили, там черепът е дебел.
към беседата >>
Когато я заместите, вие остарявате.
На един художник, на един инженер, на един музикант, радвайте се. Всеки един съдържа една скрита разумна енергия, която природата е вложила във всяко едно същество, понеже тя иска всички нейни дела да бъдат завършени. Следователно, участвувайте вие в делата на природата. Радвайте се на онова, което тя твори и се учете от нея. Не искайте преждевременно да заместите природата в себе си и да останете на нейно място.
Когато я заместите, вие остарявате.
Всичките хора, които са остарели, те са заместили природата. Не замествайте природата, оставете я да работи във вас и вие се учете от нея, ако искате млади да бъдете. Не замествайте природата с нищо. Оставете я тя сама да работи. Вижте колко хиляди години тя е живяла.
към беседата >>
Тогава казваме: Ако на младия черепът е тънък, това показва в органическия живот, че ред поколения са мислили, детайлността на мозъка била развита на 10–20 поколения и главата изтъняла.
Тогава казваме: Ако на младия черепът е тънък, това показва в органическия живот, че ред поколения са мислили, детайлността на мозъка била развита на 10–20 поколения и главата изтъняла.
Ако 10–20 поколения не са работили, главата останала дебела. Когато кажем, че черепът е дебел, разбираме, че ред поколения не са мислили, живели обикновен живот. Когато намерим, че костта на черепа е тънка, разбираме, че ред поколения, 5, 10, 20 поколения са живяли интензивен живот. Този закон е верен. Ако един човек е живял един интензивен умствен живот, не само той, но и ред поколения са живяли така, тогава костите на ръцете, на краката, кожата, всичко е добре моделирано, те са живяли много добре в миналото, кожата е много гладка, мека, костите са много добре оформени, гладки са, полирани, имат много хубав, приятен цвят.
към беседата >>
Всичките хора, които са остарели, те са заместили природата.
Всеки един съдържа една скрита разумна енергия, която природата е вложила във всяко едно същество, понеже тя иска всички нейни дела да бъдат завършени. Следователно, участвувайте вие в делата на природата. Радвайте се на онова, което тя твори и се учете от нея. Не искайте преждевременно да заместите природата в себе си и да останете на нейно място. Когато я заместите, вие остарявате.
Всичките хора, които са остарели, те са заместили природата.
Не замествайте природата, оставете я да работи във вас и вие се учете от нея, ако искате млади да бъдете. Не замествайте природата с нищо. Оставете я тя сама да работи. Вижте колко хиляди години тя е живяла. Знаете колко стара е тя?
към беседата >>
Ако 10–20 поколения не са работили, главата останала дебела.
Тогава казваме: Ако на младия черепът е тънък, това показва в органическия живот, че ред поколения са мислили, детайлността на мозъка била развита на 10–20 поколения и главата изтъняла.
Ако 10–20 поколения не са работили, главата останала дебела.
Когато кажем, че черепът е дебел, разбираме, че ред поколения не са мислили, живели обикновен живот. Когато намерим, че костта на черепа е тънка, разбираме, че ред поколения, 5, 10, 20 поколения са живяли интензивен живот. Този закон е верен. Ако един човек е живял един интензивен умствен живот, не само той, но и ред поколения са живяли така, тогава костите на ръцете, на краката, кожата, всичко е добре моделирано, те са живяли много добре в миналото, кожата е много гладка, мека, костите са много добре оформени, гладки са, полирани, имат много хубав, приятен цвят. Главата е добре оформена, тънка.
към беседата >>
Не замествайте природата, оставете я да работи във вас и вие се учете от нея, ако искате млади да бъдете.
Следователно, участвувайте вие в делата на природата. Радвайте се на онова, което тя твори и се учете от нея. Не искайте преждевременно да заместите природата в себе си и да останете на нейно място. Когато я заместите, вие остарявате. Всичките хора, които са остарели, те са заместили природата.
Не замествайте природата, оставете я да работи във вас и вие се учете от нея, ако искате млади да бъдете.
Не замествайте природата с нищо. Оставете я тя сама да работи. Вижте колко хиляди години тя е живяла. Знаете колко стара е тя? Не зная, много стара е.
към беседата >>
Когато кажем, че черепът е дебел, разбираме, че ред поколения не са мислили, живели обикновен живот.
Тогава казваме: Ако на младия черепът е тънък, това показва в органическия живот, че ред поколения са мислили, детайлността на мозъка била развита на 10–20 поколения и главата изтъняла. Ако 10–20 поколения не са работили, главата останала дебела.
Когато кажем, че черепът е дебел, разбираме, че ред поколения не са мислили, живели обикновен живот.
Когато намерим, че костта на черепа е тънка, разбираме, че ред поколения, 5, 10, 20 поколения са живяли интензивен живот. Този закон е верен. Ако един човек е живял един интензивен умствен живот, не само той, но и ред поколения са живяли така, тогава костите на ръцете, на краката, кожата, всичко е добре моделирано, те са живяли много добре в миналото, кожата е много гладка, мека, костите са много добре оформени, гладки са, полирани, имат много хубав, приятен цвят. Главата е добре оформена, тънка. Животът е, който оформява външните форми.
към беседата >>
Не замествайте природата с нищо.
Радвайте се на онова, което тя твори и се учете от нея. Не искайте преждевременно да заместите природата в себе си и да останете на нейно място. Когато я заместите, вие остарявате. Всичките хора, които са остарели, те са заместили природата. Не замествайте природата, оставете я да работи във вас и вие се учете от нея, ако искате млади да бъдете.
Не замествайте природата с нищо.
Оставете я тя сама да работи. Вижте колко хиляди години тя е живяла. Знаете колко стара е тя? Не зная, много стара е. При тази голяма старост, която тя има, тя е по-млада от вас, по-пъргава.
към беседата >>
Когато намерим, че костта на черепа е тънка, разбираме, че ред поколения, 5, 10, 20 поколения са живяли интензивен живот.
Тогава казваме: Ако на младия черепът е тънък, това показва в органическия живот, че ред поколения са мислили, детайлността на мозъка била развита на 10–20 поколения и главата изтъняла. Ако 10–20 поколения не са работили, главата останала дебела. Когато кажем, че черепът е дебел, разбираме, че ред поколения не са мислили, живели обикновен живот.
Когато намерим, че костта на черепа е тънка, разбираме, че ред поколения, 5, 10, 20 поколения са живяли интензивен живот.
Този закон е верен. Ако един човек е живял един интензивен умствен живот, не само той, но и ред поколения са живяли така, тогава костите на ръцете, на краката, кожата, всичко е добре моделирано, те са живяли много добре в миналото, кожата е много гладка, мека, костите са много добре оформени, гладки са, полирани, имат много хубав, приятен цвят. Главата е добре оформена, тънка. Животът е, който оформява външните форми. Съзнателният живот дава едни форми, самосъзнателният дава други форми.
към беседата >>
Оставете я тя сама да работи.
Не искайте преждевременно да заместите природата в себе си и да останете на нейно място. Когато я заместите, вие остарявате. Всичките хора, които са остарели, те са заместили природата. Не замествайте природата, оставете я да работи във вас и вие се учете от нея, ако искате млади да бъдете. Не замествайте природата с нищо.
Оставете я тя сама да работи.
Вижте колко хиляди години тя е живяла. Знаете колко стара е тя? Не зная, много стара е. При тази голяма старост, която тя има, тя е по-млада от вас, по-пъргава. По разбиране по-млада е от вас.
към беседата >>
Този закон е верен.
Тогава казваме: Ако на младия черепът е тънък, това показва в органическия живот, че ред поколения са мислили, детайлността на мозъка била развита на 10–20 поколения и главата изтъняла. Ако 10–20 поколения не са работили, главата останала дебела. Когато кажем, че черепът е дебел, разбираме, че ред поколения не са мислили, живели обикновен живот. Когато намерим, че костта на черепа е тънка, разбираме, че ред поколения, 5, 10, 20 поколения са живяли интензивен живот.
Този закон е верен.
Ако един човек е живял един интензивен умствен живот, не само той, но и ред поколения са живяли така, тогава костите на ръцете, на краката, кожата, всичко е добре моделирано, те са живяли много добре в миналото, кожата е много гладка, мека, костите са много добре оформени, гладки са, полирани, имат много хубав, приятен цвят. Главата е добре оформена, тънка. Животът е, който оформява външните форми. Съзнателният живот дава едни форми, самосъзнателният дава други форми. Свръхсъзнателният дава други форми, подсъзнателният дава едни, съзнателният – други, самосъзнателният – трети, свръхсъзнателният – четвърти.
към беседата >>
Вижте колко хиляди години тя е живяла.
Когато я заместите, вие остарявате. Всичките хора, които са остарели, те са заместили природата. Не замествайте природата, оставете я да работи във вас и вие се учете от нея, ако искате млади да бъдете. Не замествайте природата с нищо. Оставете я тя сама да работи.
Вижте колко хиляди години тя е живяла.
Знаете колко стара е тя? Не зная, много стара е. При тази голяма старост, която тя има, тя е по-млада от вас, по-пъргава. По разбиране по-млада е от вас. Природата нищо не ѝ струва да си поиграе с вас.
към беседата >>
Ако един човек е живял един интензивен умствен живот, не само той, но и ред поколения са живяли така, тогава костите на ръцете, на краката, кожата, всичко е добре моделирано, те са живяли много добре в миналото, кожата е много гладка, мека, костите са много добре оформени, гладки са, полирани, имат много хубав, приятен цвят.
Тогава казваме: Ако на младия черепът е тънък, това показва в органическия живот, че ред поколения са мислили, детайлността на мозъка била развита на 10–20 поколения и главата изтъняла. Ако 10–20 поколения не са работили, главата останала дебела. Когато кажем, че черепът е дебел, разбираме, че ред поколения не са мислили, живели обикновен живот. Когато намерим, че костта на черепа е тънка, разбираме, че ред поколения, 5, 10, 20 поколения са живяли интензивен живот. Този закон е верен.
Ако един човек е живял един интензивен умствен живот, не само той, но и ред поколения са живяли така, тогава костите на ръцете, на краката, кожата, всичко е добре моделирано, те са живяли много добре в миналото, кожата е много гладка, мека, костите са много добре оформени, гладки са, полирани, имат много хубав, приятен цвят.
Главата е добре оформена, тънка. Животът е, който оформява външните форми. Съзнателният живот дава едни форми, самосъзнателният дава други форми. Свръхсъзнателният дава други форми, подсъзнателният дава едни, съзнателният – други, самосъзнателният – трети, свръхсъзнателният – четвърти. Най-красиви са формите на свръхсъзнателния живот.
към беседата >>
Знаете колко стара е тя?
Всичките хора, които са остарели, те са заместили природата. Не замествайте природата, оставете я да работи във вас и вие се учете от нея, ако искате млади да бъдете. Не замествайте природата с нищо. Оставете я тя сама да работи. Вижте колко хиляди години тя е живяла.
Знаете колко стара е тя?
Не зная, много стара е. При тази голяма старост, която тя има, тя е по-млада от вас, по-пъргава. По разбиране по-млада е от вас. Природата нищо не ѝ струва да си поиграе с вас. Тя ще вдигне шапката ви, ще се посмее, после размърда палтото му.
към беседата >>
Главата е добре оформена, тънка.
Ако 10–20 поколения не са работили, главата останала дебела. Когато кажем, че черепът е дебел, разбираме, че ред поколения не са мислили, живели обикновен живот. Когато намерим, че костта на черепа е тънка, разбираме, че ред поколения, 5, 10, 20 поколения са живяли интензивен живот. Този закон е верен. Ако един човек е живял един интензивен умствен живот, не само той, но и ред поколения са живяли така, тогава костите на ръцете, на краката, кожата, всичко е добре моделирано, те са живяли много добре в миналото, кожата е много гладка, мека, костите са много добре оформени, гладки са, полирани, имат много хубав, приятен цвят.
Главата е добре оформена, тънка.
Животът е, който оформява външните форми. Съзнателният живот дава едни форми, самосъзнателният дава други форми. Свръхсъзнателният дава други форми, подсъзнателният дава едни, съзнателният – други, самосъзнателният – трети, свръхсъзнателният – четвърти. Най-красиви са формите на свръхсъзнателния живот. Казвам: Съзнателният живот в животните създал главите на сегашните животни.
към беседата >>
Не зная, много стара е.
Не замествайте природата, оставете я да работи във вас и вие се учете от нея, ако искате млади да бъдете. Не замествайте природата с нищо. Оставете я тя сама да работи. Вижте колко хиляди години тя е живяла. Знаете колко стара е тя?
Не зная, много стара е.
При тази голяма старост, която тя има, тя е по-млада от вас, по-пъргава. По разбиране по-млада е от вас. Природата нищо не ѝ струва да си поиграе с вас. Тя ще вдигне шапката ви, ще се посмее, после размърда палтото му. Ти започваш да мислиш да не би да го вземе.
към беседата >>
Животът е, който оформява външните форми.
Когато кажем, че черепът е дебел, разбираме, че ред поколения не са мислили, живели обикновен живот. Когато намерим, че костта на черепа е тънка, разбираме, че ред поколения, 5, 10, 20 поколения са живяли интензивен живот. Този закон е верен. Ако един човек е живял един интензивен умствен живот, не само той, но и ред поколения са живяли така, тогава костите на ръцете, на краката, кожата, всичко е добре моделирано, те са живяли много добре в миналото, кожата е много гладка, мека, костите са много добре оформени, гладки са, полирани, имат много хубав, приятен цвят. Главата е добре оформена, тънка.
Животът е, който оформява външните форми.
Съзнателният живот дава едни форми, самосъзнателният дава други форми. Свръхсъзнателният дава други форми, подсъзнателният дава едни, съзнателният – други, самосъзнателният – трети, свръхсъзнателният – четвърти. Най-красиви са формите на свръхсъзнателния живот. Казвам: Съзнателният живот в животните създал главите на сегашните животни. Подсъзнателният живот създал главите на растенията.
към беседата >>
При тази голяма старост, която тя има, тя е по-млада от вас, по-пъргава.
Не замествайте природата с нищо. Оставете я тя сама да работи. Вижте колко хиляди години тя е живяла. Знаете колко стара е тя? Не зная, много стара е.
При тази голяма старост, която тя има, тя е по-млада от вас, по-пъргава.
По разбиране по-млада е от вас. Природата нищо не ѝ струва да си поиграе с вас. Тя ще вдигне шапката ви, ще се посмее, после размърда палтото му. Ти започваш да мислиш да не би да го вземе. Тя си играе, да се посмее с тия дечурлига.
към беседата >>
Съзнателният живот дава едни форми, самосъзнателният дава други форми.
Когато намерим, че костта на черепа е тънка, разбираме, че ред поколения, 5, 10, 20 поколения са живяли интензивен живот. Този закон е верен. Ако един човек е живял един интензивен умствен живот, не само той, но и ред поколения са живяли така, тогава костите на ръцете, на краката, кожата, всичко е добре моделирано, те са живяли много добре в миналото, кожата е много гладка, мека, костите са много добре оформени, гладки са, полирани, имат много хубав, приятен цвят. Главата е добре оформена, тънка. Животът е, който оформява външните форми.
Съзнателният живот дава едни форми, самосъзнателният дава други форми.
Свръхсъзнателният дава други форми, подсъзнателният дава едни, съзнателният – други, самосъзнателният – трети, свръхсъзнателният – четвърти. Най-красиви са формите на свръхсъзнателния живот. Казвам: Съзнателният живот в животните създал главите на сегашните животни. Подсъзнателният живот създал главите на растенията. Растенията, както са създадени, подсъзнанието е създало това в тях.
към беседата >>
По разбиране по-млада е от вас.
Оставете я тя сама да работи. Вижте колко хиляди години тя е живяла. Знаете колко стара е тя? Не зная, много стара е. При тази голяма старост, която тя има, тя е по-млада от вас, по-пъргава.
По разбиране по-млада е от вас.
Природата нищо не ѝ струва да си поиграе с вас. Тя ще вдигне шапката ви, ще се посмее, после размърда палтото му. Ти започваш да мислиш да не би да го вземе. Тя си играе, да се посмее с тия дечурлига. Казва: И аз съм такова дете, макар че съм стара, дете съм.
към беседата >>
Кое се нарича „малко“?
Кое се нарича „малко“?
Малък човек и голям човек, казваме. Ако ви попитат къде седят причините за промените на времето, причините за зимата, лятото, пролетта, есента? Кои са причините за годишните времена? Коя е причината за студа или коя е причината за топлината? Разбира се, не да се обяснява топлината.
към беседата >>
Свръхсъзнателният дава други форми, подсъзнателният дава едни, съзнателният – други, самосъзнателният – трети, свръхсъзнателният – четвърти.
Този закон е верен. Ако един човек е живял един интензивен умствен живот, не само той, но и ред поколения са живяли така, тогава костите на ръцете, на краката, кожата, всичко е добре моделирано, те са живяли много добре в миналото, кожата е много гладка, мека, костите са много добре оформени, гладки са, полирани, имат много хубав, приятен цвят. Главата е добре оформена, тънка. Животът е, който оформява външните форми. Съзнателният живот дава едни форми, самосъзнателният дава други форми.
Свръхсъзнателният дава други форми, подсъзнателният дава едни, съзнателният – други, самосъзнателният – трети, свръхсъзнателният – четвърти.
Най-красиви са формите на свръхсъзнателния живот. Казвам: Съзнателният живот в животните създал главите на сегашните животни. Подсъзнателният живот създал главите на растенията. Растенията, както са създадени, подсъзнанието е създало това в тях. Онзи път, през който растенията минават, условията там са много тежки.
към беседата >>
Природата нищо не ѝ струва да си поиграе с вас.
Вижте колко хиляди години тя е живяла. Знаете колко стара е тя? Не зная, много стара е. При тази голяма старост, която тя има, тя е по-млада от вас, по-пъргава. По разбиране по-млада е от вас.
Природата нищо не ѝ струва да си поиграе с вас.
Тя ще вдигне шапката ви, ще се посмее, после размърда палтото му. Ти започваш да мислиш да не би да го вземе. Тя си играе, да се посмее с тия дечурлига. Казва: И аз съм такова дете, макар че съм стара, дете съм. Тя ни най-малко не мисли, че е стара.
към беседата >>
Малък човек и голям човек, казваме.
Кое се нарича „малко“?
Малък човек и голям човек, казваме.
Ако ви попитат къде седят причините за промените на времето, причините за зимата, лятото, пролетта, есента? Кои са причините за годишните времена? Коя е причината за студа или коя е причината за топлината? Разбира се, не да се обяснява топлината. Топлината внася едно чувствуване на някаква промяна.
към беседата >>
Най-красиви са формите на свръхсъзнателния живот.
Ако един човек е живял един интензивен умствен живот, не само той, но и ред поколения са живяли така, тогава костите на ръцете, на краката, кожата, всичко е добре моделирано, те са живяли много добре в миналото, кожата е много гладка, мека, костите са много добре оформени, гладки са, полирани, имат много хубав, приятен цвят. Главата е добре оформена, тънка. Животът е, който оформява външните форми. Съзнателният живот дава едни форми, самосъзнателният дава други форми. Свръхсъзнателният дава други форми, подсъзнателният дава едни, съзнателният – други, самосъзнателният – трети, свръхсъзнателният – четвърти.
Най-красиви са формите на свръхсъзнателния живот.
Казвам: Съзнателният живот в животните създал главите на сегашните животни. Подсъзнателният живот създал главите на растенията. Растенията, както са създадени, подсъзнанието е създало това в тях. Онзи път, през който растенията минават, условията там са много тежки. В тази форма, в която сега се намират растенията, то е най-доброто за техния растеж.
към беседата >>
Тя ще вдигне шапката ви, ще се посмее, после размърда палтото му.
Знаете колко стара е тя? Не зная, много стара е. При тази голяма старост, която тя има, тя е по-млада от вас, по-пъргава. По разбиране по-млада е от вас. Природата нищо не ѝ струва да си поиграе с вас.
Тя ще вдигне шапката ви, ще се посмее, после размърда палтото му.
Ти започваш да мислиш да не би да го вземе. Тя си играе, да се посмее с тия дечурлига. Казва: И аз съм такова дете, макар че съм стара, дете съм. Тя ни най-малко не мисли, че е стара. Ако вие изучавате природата, ще изучите нещо хубаво от нея: Тя никога не остарява, тя никога не отслабва, никога не се обезсърчава, никога нейната любов не се изменя.
към беседата >>
Ако ви попитат къде седят причините за промените на времето, причините за зимата, лятото, пролетта, есента?
Кое се нарича „малко“? Малък човек и голям човек, казваме.
Ако ви попитат къде седят причините за промените на времето, причините за зимата, лятото, пролетта, есента?
Кои са причините за годишните времена? Коя е причината за студа или коя е причината за топлината? Разбира се, не да се обяснява топлината. Топлината внася едно чувствуване на някаква промяна. Ние виждаме нещо да е станало.
към беседата >>
Казвам: Съзнателният живот в животните създал главите на сегашните животни.
Главата е добре оформена, тънка. Животът е, който оформява външните форми. Съзнателният живот дава едни форми, самосъзнателният дава други форми. Свръхсъзнателният дава други форми, подсъзнателният дава едни, съзнателният – други, самосъзнателният – трети, свръхсъзнателният – четвърти. Най-красиви са формите на свръхсъзнателния живот.
Казвам: Съзнателният живот в животните създал главите на сегашните животни.
Подсъзнателният живот създал главите на растенията. Растенията, както са създадени, подсъзнанието е създало това в тях. Онзи път, през който растенията минават, условията там са много тежки. В тази форма, в която сега се намират растенията, то е най-доброто за техния растеж.
към беседата >>
Ти започваш да мислиш да не би да го вземе.
Не зная, много стара е. При тази голяма старост, която тя има, тя е по-млада от вас, по-пъргава. По разбиране по-млада е от вас. Природата нищо не ѝ струва да си поиграе с вас. Тя ще вдигне шапката ви, ще се посмее, после размърда палтото му.
Ти започваш да мислиш да не би да го вземе.
Тя си играе, да се посмее с тия дечурлига. Казва: И аз съм такова дете, макар че съм стара, дете съм. Тя ни най-малко не мисли, че е стара. Ако вие изучавате природата, ще изучите нещо хубаво от нея: Тя никога не остарява, тя никога не отслабва, никога не се обезсърчава, никога нейната любов не се изменя. Тъй разбирам природата.
към беседата >>
Кои са причините за годишните времена?
Кое се нарича „малко“? Малък човек и голям човек, казваме. Ако ви попитат къде седят причините за промените на времето, причините за зимата, лятото, пролетта, есента?
Кои са причините за годишните времена?
Коя е причината за студа или коя е причината за топлината? Разбира се, не да се обяснява топлината. Топлината внася едно чувствуване на някаква промяна. Ние виждаме нещо да е станало. Но туй, което чувствуваме да е станало като топлина, ние виждаме и промяната, но тази промяна ни най-малко не показва онова, което ние чувствуваме.
към беседата >>
Подсъзнателният живот създал главите на растенията.
Животът е, който оформява външните форми. Съзнателният живот дава едни форми, самосъзнателният дава други форми. Свръхсъзнателният дава други форми, подсъзнателният дава едни, съзнателният – други, самосъзнателният – трети, свръхсъзнателният – четвърти. Най-красиви са формите на свръхсъзнателния живот. Казвам: Съзнателният живот в животните създал главите на сегашните животни.
Подсъзнателният живот създал главите на растенията.
Растенията, както са създадени, подсъзнанието е създало това в тях. Онзи път, през който растенията минават, условията там са много тежки. В тази форма, в която сега се намират растенията, то е най-доброто за техния растеж.
към беседата >>
Тя си играе, да се посмее с тия дечурлига.
При тази голяма старост, която тя има, тя е по-млада от вас, по-пъргава. По разбиране по-млада е от вас. Природата нищо не ѝ струва да си поиграе с вас. Тя ще вдигне шапката ви, ще се посмее, после размърда палтото му. Ти започваш да мислиш да не би да го вземе.
Тя си играе, да се посмее с тия дечурлига.
Казва: И аз съм такова дете, макар че съм стара, дете съм. Тя ни най-малко не мисли, че е стара. Ако вие изучавате природата, ще изучите нещо хубаво от нея: Тя никога не остарява, тя никога не отслабва, никога не се обезсърчава, никога нейната любов не се изменя. Тъй разбирам природата. Тъй, като се изменя, остава неизменена.
към беседата >>
Коя е причината за студа или коя е причината за топлината?
Кое се нарича „малко“? Малък човек и голям човек, казваме. Ако ви попитат къде седят причините за промените на времето, причините за зимата, лятото, пролетта, есента? Кои са причините за годишните времена?
Коя е причината за студа или коя е причината за топлината?
Разбира се, не да се обяснява топлината. Топлината внася едно чувствуване на някаква промяна. Ние виждаме нещо да е станало. Но туй, което чувствуваме да е станало като топлина, ние виждаме и промяната, но тази промяна ни най-малко не показва онова, което ние чувствуваме. Ние правим един паралел.
към беседата >>
Растенията, както са създадени, подсъзнанието е създало това в тях.
Съзнателният живот дава едни форми, самосъзнателният дава други форми. Свръхсъзнателният дава други форми, подсъзнателният дава едни, съзнателният – други, самосъзнателният – трети, свръхсъзнателният – четвърти. Най-красиви са формите на свръхсъзнателния живот. Казвам: Съзнателният живот в животните създал главите на сегашните животни. Подсъзнателният живот създал главите на растенията.
Растенията, както са създадени, подсъзнанието е създало това в тях.
Онзи път, през който растенията минават, условията там са много тежки. В тази форма, в която сега се намират растенията, то е най-доброто за техния растеж.
към беседата >>
Казва: И аз съм такова дете, макар че съм стара, дете съм.
По разбиране по-млада е от вас. Природата нищо не ѝ струва да си поиграе с вас. Тя ще вдигне шапката ви, ще се посмее, после размърда палтото му. Ти започваш да мислиш да не би да го вземе. Тя си играе, да се посмее с тия дечурлига.
Казва: И аз съм такова дете, макар че съм стара, дете съм.
Тя ни най-малко не мисли, че е стара. Ако вие изучавате природата, ще изучите нещо хубаво от нея: Тя никога не остарява, тя никога не отслабва, никога не се обезсърчава, никога нейната любов не се изменя. Тъй разбирам природата. Тъй, като се изменя, остава неизменена. И туй, което се движи, остава едно и също в нея.
към беседата >>
Разбира се, не да се обяснява топлината.
Кое се нарича „малко“? Малък човек и голям човек, казваме. Ако ви попитат къде седят причините за промените на времето, причините за зимата, лятото, пролетта, есента? Кои са причините за годишните времена? Коя е причината за студа или коя е причината за топлината?
Разбира се, не да се обяснява топлината.
Топлината внася едно чувствуване на някаква промяна. Ние виждаме нещо да е станало. Но туй, което чувствуваме да е станало като топлина, ние виждаме и промяната, но тази промяна ни най-малко не показва онова, което ние чувствуваме. Ние правим един паралел. Казваме: „Снеговете се топят, цветята растат, цъфтят.“ Но цветето не значи, че то е топлина.
към беседата >>
Онзи път, през който растенията минават, условията там са много тежки.
Свръхсъзнателният дава други форми, подсъзнателният дава едни, съзнателният – други, самосъзнателният – трети, свръхсъзнателният – четвърти. Най-красиви са формите на свръхсъзнателния живот. Казвам: Съзнателният живот в животните създал главите на сегашните животни. Подсъзнателният живот създал главите на растенията. Растенията, както са създадени, подсъзнанието е създало това в тях.
Онзи път, през който растенията минават, условията там са много тежки.
В тази форма, в която сега се намират растенията, то е най-доброто за техния растеж.
към беседата >>
Тя ни най-малко не мисли, че е стара.
Природата нищо не ѝ струва да си поиграе с вас. Тя ще вдигне шапката ви, ще се посмее, после размърда палтото му. Ти започваш да мислиш да не би да го вземе. Тя си играе, да се посмее с тия дечурлига. Казва: И аз съм такова дете, макар че съм стара, дете съм.
Тя ни най-малко не мисли, че е стара.
Ако вие изучавате природата, ще изучите нещо хубаво от нея: Тя никога не остарява, тя никога не отслабва, никога не се обезсърчава, никога нейната любов не се изменя. Тъй разбирам природата. Тъй, като се изменя, остава неизменена. И туй, което се движи, остава едно и също в нея.
към беседата >>
Топлината внася едно чувствуване на някаква промяна.
Малък човек и голям човек, казваме. Ако ви попитат къде седят причините за промените на времето, причините за зимата, лятото, пролетта, есента? Кои са причините за годишните времена? Коя е причината за студа или коя е причината за топлината? Разбира се, не да се обяснява топлината.
Топлината внася едно чувствуване на някаква промяна.
Ние виждаме нещо да е станало. Но туй, което чувствуваме да е станало като топлина, ние виждаме и промяната, но тази промяна ни най-малко не показва онова, което ние чувствуваме. Ние правим един паралел. Казваме: „Снеговете се топят, цветята растат, цъфтят.“ Но цветето не значи, че то е топлина. Но има един паралел, едно отношение.
към беседата >>
В тази форма, в която сега се намират растенията, то е най-доброто за техния растеж.
Най-красиви са формите на свръхсъзнателния живот. Казвам: Съзнателният живот в животните създал главите на сегашните животни. Подсъзнателният живот създал главите на растенията. Растенията, както са създадени, подсъзнанието е създало това в тях. Онзи път, през който растенията минават, условията там са много тежки.
В тази форма, в която сега се намират растенията, то е най-доброто за техния растеж.
към беседата >>
Ако вие изучавате природата, ще изучите нещо хубаво от нея: Тя никога не остарява, тя никога не отслабва, никога не се обезсърчава, никога нейната любов не се изменя.
Тя ще вдигне шапката ви, ще се посмее, после размърда палтото му. Ти започваш да мислиш да не би да го вземе. Тя си играе, да се посмее с тия дечурлига. Казва: И аз съм такова дете, макар че съм стара, дете съм. Тя ни най-малко не мисли, че е стара.
Ако вие изучавате природата, ще изучите нещо хубаво от нея: Тя никога не остарява, тя никога не отслабва, никога не се обезсърчава, никога нейната любов не се изменя.
Тъй разбирам природата. Тъй, като се изменя, остава неизменена. И туй, което се движи, остава едно и също в нея.
към беседата >>
Ние виждаме нещо да е станало.
Ако ви попитат къде седят причините за промените на времето, причините за зимата, лятото, пролетта, есента? Кои са причините за годишните времена? Коя е причината за студа или коя е причината за топлината? Разбира се, не да се обяснява топлината. Топлината внася едно чувствуване на някаква промяна.
Ние виждаме нещо да е станало.
Но туй, което чувствуваме да е станало като топлина, ние виждаме и промяната, но тази промяна ни най-малко не показва онова, което ние чувствуваме. Ние правим един паралел. Казваме: „Снеговете се топят, цветята растат, цъфтят.“ Но цветето не значи, че то е топлина. Но има един паралел, едно отношение. Или, да кажем, кажеш, че си радостен, или че си скърбен.
към беседата >>
Казвам сега: За да се измени вашата глава, трябва да измените вашето съзнание.
Казвам сега: За да се измени вашата глава, трябва да измените вашето съзнание.
Ако сте в подсъзнанието, ще имате дървени глави. Ако сте в съзнанието, ще имате животински глави. Ако сте в самосъзнанието, ще имате човешки глави. Ако сте в свръхсъзнанието, ще имате светийски глави, или главите, които ангелите имат. Те понякой път, както човек и да изменя себе си, от степените на съзнанието ще измени и цялата външна форма на тялото.
към беседата >>
Тъй разбирам природата.
Ти започваш да мислиш да не би да го вземе. Тя си играе, да се посмее с тия дечурлига. Казва: И аз съм такова дете, макар че съм стара, дете съм. Тя ни най-малко не мисли, че е стара. Ако вие изучавате природата, ще изучите нещо хубаво от нея: Тя никога не остарява, тя никога не отслабва, никога не се обезсърчава, никога нейната любов не се изменя.
Тъй разбирам природата.
Тъй, като се изменя, остава неизменена. И туй, което се движи, остава едно и също в нея.
към беседата >>
Но туй, което чувствуваме да е станало като топлина, ние виждаме и промяната, но тази промяна ни най-малко не показва онова, което ние чувствуваме.
Кои са причините за годишните времена? Коя е причината за студа или коя е причината за топлината? Разбира се, не да се обяснява топлината. Топлината внася едно чувствуване на някаква промяна. Ние виждаме нещо да е станало.
Но туй, което чувствуваме да е станало като топлина, ние виждаме и промяната, но тази промяна ни най-малко не показва онова, което ние чувствуваме.
Ние правим един паралел. Казваме: „Снеговете се топят, цветята растат, цъфтят.“ Но цветето не значи, че то е топлина. Но има един паралел, едно отношение. Или, да кажем, кажеш, че си радостен, или че си скърбен. Каква е разликата между самочувствието на радостта или скръбта?
към беседата >>
Ако сте в подсъзнанието, ще имате дървени глави.
Казвам сега: За да се измени вашата глава, трябва да измените вашето съзнание.
Ако сте в подсъзнанието, ще имате дървени глави.
Ако сте в съзнанието, ще имате животински глави. Ако сте в самосъзнанието, ще имате човешки глави. Ако сте в свръхсъзнанието, ще имате светийски глави, или главите, които ангелите имат. Те понякой път, както човек и да изменя себе си, от степените на съзнанието ще измени и цялата външна форма на тялото. Ако не разбирате този закон, във вас еволюция не може да има.
към беседата >>
Тъй, като се изменя, остава неизменена.
Тя си играе, да се посмее с тия дечурлига. Казва: И аз съм такова дете, макар че съм стара, дете съм. Тя ни най-малко не мисли, че е стара. Ако вие изучавате природата, ще изучите нещо хубаво от нея: Тя никога не остарява, тя никога не отслабва, никога не се обезсърчава, никога нейната любов не се изменя. Тъй разбирам природата.
Тъй, като се изменя, остава неизменена.
И туй, което се движи, остава едно и също в нея.
към беседата >>
Ние правим един паралел.
Коя е причината за студа или коя е причината за топлината? Разбира се, не да се обяснява топлината. Топлината внася едно чувствуване на някаква промяна. Ние виждаме нещо да е станало. Но туй, което чувствуваме да е станало като топлина, ние виждаме и промяната, но тази промяна ни най-малко не показва онова, което ние чувствуваме.
Ние правим един паралел.
Казваме: „Снеговете се топят, цветята растат, цъфтят.“ Но цветето не значи, че то е топлина. Но има един паралел, едно отношение. Или, да кажем, кажеш, че си радостен, или че си скърбен. Каква е разликата между самочувствието на радостта или скръбта? Вие не сте се спирали да мислите какво нещо е самочувствието на радостта и самочувствието на скръбта.
към беседата >>
Ако сте в съзнанието, ще имате животински глави.
Казвам сега: За да се измени вашата глава, трябва да измените вашето съзнание. Ако сте в подсъзнанието, ще имате дървени глави.
Ако сте в съзнанието, ще имате животински глави.
Ако сте в самосъзнанието, ще имате човешки глави. Ако сте в свръхсъзнанието, ще имате светийски глави, или главите, които ангелите имат. Те понякой път, както човек и да изменя себе си, от степените на съзнанието ще измени и цялата външна форма на тялото. Ако не разбирате този закон, във вас еволюция не може да има. Под думата „еволюция“ разбирам онези красиви форми, които трябва да се заменят една с друга.
към беседата >>
И туй, което се движи, остава едно и също в нея.
Казва: И аз съм такова дете, макар че съм стара, дете съм. Тя ни най-малко не мисли, че е стара. Ако вие изучавате природата, ще изучите нещо хубаво от нея: Тя никога не остарява, тя никога не отслабва, никога не се обезсърчава, никога нейната любов не се изменя. Тъй разбирам природата. Тъй, като се изменя, остава неизменена.
И туй, което се движи, остава едно и също в нея.
към беседата >>
Казваме: „Снеговете се топят, цветята растат, цъфтят.“ Но цветето не значи, че то е топлина.
Разбира се, не да се обяснява топлината. Топлината внася едно чувствуване на някаква промяна. Ние виждаме нещо да е станало. Но туй, което чувствуваме да е станало като топлина, ние виждаме и промяната, но тази промяна ни най-малко не показва онова, което ние чувствуваме. Ние правим един паралел.
Казваме: „Снеговете се топят, цветята растат, цъфтят.“ Но цветето не значи, че то е топлина.
Но има един паралел, едно отношение. Или, да кажем, кажеш, че си радостен, или че си скърбен. Каква е разликата между самочувствието на радостта или скръбта? Вие не сте се спирали да мислите какво нещо е самочувствието на радостта и самочувствието на скръбта. Казвате: „Скърбен съм.“ Или казвате: „Тежък товар имам.“ Но тежкият товар, това е едно самочувствие.
към беседата >>
Ако сте в самосъзнанието, ще имате човешки глави.
Казвам сега: За да се измени вашата глава, трябва да измените вашето съзнание. Ако сте в подсъзнанието, ще имате дървени глави. Ако сте в съзнанието, ще имате животински глави.
Ако сте в самосъзнанието, ще имате човешки глави.
Ако сте в свръхсъзнанието, ще имате светийски глави, или главите, които ангелите имат. Те понякой път, както човек и да изменя себе си, от степените на съзнанието ще измени и цялата външна форма на тялото. Ако не разбирате този закон, във вас еволюция не може да има. Под думата „еволюция“ разбирам онези красиви форми, които трябва да се заменят една с друга. Да минем от животинското царство в растителното, в животинското, в човешкото и в ангелското.
към беседата >>
Като станете, не мислете, че сте остарели.
Като станете, не мислете, че сте остарели.
Вие се погледнете в огледалото и казвате: „Остаряхме.“ Вие си давате една титла, която е много висока. Вие едва сте 30–40 години на земята и мислите, че сте остарели. Природата вече милиарди и милиарди години живее и още не е остаряла. А пък вие 30 години сте живели и сте остарели. Представете си, че сте млади.
към беседата >>
Но има един паралел, едно отношение.
Топлината внася едно чувствуване на някаква промяна. Ние виждаме нещо да е станало. Но туй, което чувствуваме да е станало като топлина, ние виждаме и промяната, но тази промяна ни най-малко не показва онова, което ние чувствуваме. Ние правим един паралел. Казваме: „Снеговете се топят, цветята растат, цъфтят.“ Но цветето не значи, че то е топлина.
Но има един паралел, едно отношение.
Или, да кажем, кажеш, че си радостен, или че си скърбен. Каква е разликата между самочувствието на радостта или скръбта? Вие не сте се спирали да мислите какво нещо е самочувствието на радостта и самочувствието на скръбта. Казвате: „Скърбен съм.“ Или казвате: „Тежък товар имам.“ Но тежкият товар, това е едно самочувствие. Ти го чувствуваш в себе си.
към беседата >>
Ако сте в свръхсъзнанието, ще имате светийски глави, или главите, които ангелите имат.
Казвам сега: За да се измени вашата глава, трябва да измените вашето съзнание. Ако сте в подсъзнанието, ще имате дървени глави. Ако сте в съзнанието, ще имате животински глави. Ако сте в самосъзнанието, ще имате човешки глави.
Ако сте в свръхсъзнанието, ще имате светийски глави, или главите, които ангелите имат.
Те понякой път, както човек и да изменя себе си, от степените на съзнанието ще измени и цялата външна форма на тялото. Ако не разбирате този закон, във вас еволюция не може да има. Под думата „еволюция“ разбирам онези красиви форми, които трябва да се заменят една с друга. Да минем от животинското царство в растителното, в животинското, в човешкото и в ангелското. През тия четири царства трябва да преминем.
към беседата >>
Вие се погледнете в огледалото и казвате: „Остаряхме.“ Вие си давате една титла, която е много висока.
Като станете, не мислете, че сте остарели.
Вие се погледнете в огледалото и казвате: „Остаряхме.“ Вие си давате една титла, която е много висока.
Вие едва сте 30–40 години на земята и мислите, че сте остарели. Природата вече милиарди и милиарди години живее и още не е остаряла. А пък вие 30 години сте живели и сте остарели. Представете си, че сте млади. Защото светът е създаден за младите.
към беседата >>
Или, да кажем, кажеш, че си радостен, или че си скърбен.
Ние виждаме нещо да е станало. Но туй, което чувствуваме да е станало като топлина, ние виждаме и промяната, но тази промяна ни най-малко не показва онова, което ние чувствуваме. Ние правим един паралел. Казваме: „Снеговете се топят, цветята растат, цъфтят.“ Но цветето не значи, че то е топлина. Но има един паралел, едно отношение.
Или, да кажем, кажеш, че си радостен, или че си скърбен.
Каква е разликата между самочувствието на радостта или скръбта? Вие не сте се спирали да мислите какво нещо е самочувствието на радостта и самочувствието на скръбта. Казвате: „Скърбен съм.“ Или казвате: „Тежък товар имам.“ Но тежкият товар, това е едно самочувствие. Ти го чувствуваш в себе си. Ти чувствуваш един товар, имаш самочувство, че носиш нещо на гърба си.
към беседата >>
Те понякой път, както човек и да изменя себе си, от степените на съзнанието ще измени и цялата външна форма на тялото.
Казвам сега: За да се измени вашата глава, трябва да измените вашето съзнание. Ако сте в подсъзнанието, ще имате дървени глави. Ако сте в съзнанието, ще имате животински глави. Ако сте в самосъзнанието, ще имате човешки глави. Ако сте в свръхсъзнанието, ще имате светийски глави, или главите, които ангелите имат.
Те понякой път, както човек и да изменя себе си, от степените на съзнанието ще измени и цялата външна форма на тялото.
Ако не разбирате този закон, във вас еволюция не може да има. Под думата „еволюция“ разбирам онези красиви форми, които трябва да се заменят една с друга. Да минем от животинското царство в растителното, в животинското, в човешкото и в ангелското. През тия четири царства трябва да преминем. Едновременно трябва да функционират във вашето съзнание и да знаете като мислите, какво може да произведете.
към беседата >>
Вие едва сте 30–40 години на земята и мислите, че сте остарели.
Като станете, не мислете, че сте остарели. Вие се погледнете в огледалото и казвате: „Остаряхме.“ Вие си давате една титла, която е много висока.
Вие едва сте 30–40 години на земята и мислите, че сте остарели.
Природата вече милиарди и милиарди години живее и още не е остаряла. А пък вие 30 години сте живели и сте остарели. Представете си, че сте млади. Защото светът е създаден за младите. Всичко в света, което се учи, е младо.
към беседата >>
Каква е разликата между самочувствието на радостта или скръбта?
Но туй, което чувствуваме да е станало като топлина, ние виждаме и промяната, но тази промяна ни най-малко не показва онова, което ние чувствуваме. Ние правим един паралел. Казваме: „Снеговете се топят, цветята растат, цъфтят.“ Но цветето не значи, че то е топлина. Но има един паралел, едно отношение. Или, да кажем, кажеш, че си радостен, или че си скърбен.
Каква е разликата между самочувствието на радостта или скръбта?
Вие не сте се спирали да мислите какво нещо е самочувствието на радостта и самочувствието на скръбта. Казвате: „Скърбен съм.“ Или казвате: „Тежък товар имам.“ Но тежкият товар, това е едно самочувствие. Ти го чувствуваш в себе си. Ти чувствуваш един товар, имаш самочувство, че носиш нещо на гърба си. Сега, ако кажем, аз туря едно кило тежест на гърба ви, ще имате едно чувство.
към беседата >>
Ако не разбирате този закон, във вас еволюция не може да има.
Ако сте в подсъзнанието, ще имате дървени глави. Ако сте в съзнанието, ще имате животински глави. Ако сте в самосъзнанието, ще имате човешки глави. Ако сте в свръхсъзнанието, ще имате светийски глави, или главите, които ангелите имат. Те понякой път, както човек и да изменя себе си, от степените на съзнанието ще измени и цялата външна форма на тялото.
Ако не разбирате този закон, във вас еволюция не може да има.
Под думата „еволюция“ разбирам онези красиви форми, които трябва да се заменят една с друга. Да минем от животинското царство в растителното, в животинското, в човешкото и в ангелското. През тия четири царства трябва да преминем. Едновременно трябва да функционират във вашето съзнание и да знаете като мислите, какво може да произведете. Запример, някой път вие искате да станете умен човек.
към беседата >>
Природата вече милиарди и милиарди години живее и още не е остаряла.
Като станете, не мислете, че сте остарели. Вие се погледнете в огледалото и казвате: „Остаряхме.“ Вие си давате една титла, която е много висока. Вие едва сте 30–40 години на земята и мислите, че сте остарели.
Природата вече милиарди и милиарди години живее и още не е остаряла.
А пък вие 30 години сте живели и сте остарели. Представете си, че сте млади. Защото светът е създаден за младите. Всичко в света, което се учи, е младо. Старите хора в света са Божествени съкровищници.
към беседата >>
Вие не сте се спирали да мислите какво нещо е самочувствието на радостта и самочувствието на скръбта.
Ние правим един паралел. Казваме: „Снеговете се топят, цветята растат, цъфтят.“ Но цветето не значи, че то е топлина. Но има един паралел, едно отношение. Или, да кажем, кажеш, че си радостен, или че си скърбен. Каква е разликата между самочувствието на радостта или скръбта?
Вие не сте се спирали да мислите какво нещо е самочувствието на радостта и самочувствието на скръбта.
Казвате: „Скърбен съм.“ Или казвате: „Тежък товар имам.“ Но тежкият товар, това е едно самочувствие. Ти го чувствуваш в себе си. Ти чувствуваш един товар, имаш самочувство, че носиш нещо на гърба си. Сега, ако кажем, аз туря едно кило тежест на гърба ви, ще имате едно чувство. Турям единица килограм.
към беседата >>
Под думата „еволюция“ разбирам онези красиви форми, които трябва да се заменят една с друга.
Ако сте в съзнанието, ще имате животински глави. Ако сте в самосъзнанието, ще имате човешки глави. Ако сте в свръхсъзнанието, ще имате светийски глави, или главите, които ангелите имат. Те понякой път, както човек и да изменя себе си, от степените на съзнанието ще измени и цялата външна форма на тялото. Ако не разбирате този закон, във вас еволюция не може да има.
Под думата „еволюция“ разбирам онези красиви форми, които трябва да се заменят една с друга.
Да минем от животинското царство в растителното, в животинското, в човешкото и в ангелското. През тия четири царства трябва да преминем. Едновременно трябва да функционират във вашето съзнание и да знаете като мислите, какво може да произведете. Запример, някой път вие искате да станете умен човек. Че да станеш умен човек, трябва да дойдеш в самосъзнанието и да започнеш да виждаш не само своите погрешки, но да виждаш погрешките на 100, 200, на хиляда поколения.
към беседата >>
А пък вие 30 години сте живели и сте остарели.
Като станете, не мислете, че сте остарели. Вие се погледнете в огледалото и казвате: „Остаряхме.“ Вие си давате една титла, която е много висока. Вие едва сте 30–40 години на земята и мислите, че сте остарели. Природата вече милиарди и милиарди години живее и още не е остаряла.
А пък вие 30 години сте живели и сте остарели.
Представете си, че сте млади. Защото светът е създаден за младите. Всичко в света, което се учи, е младо. Старите хора в света са Божествени съкровищници. Старите хора са съкровищници на Божествените придобивки.
към беседата >>
Казвате: „Скърбен съм.“ Или казвате: „Тежък товар имам.“ Но тежкият товар, това е едно самочувствие.
Казваме: „Снеговете се топят, цветята растат, цъфтят.“ Но цветето не значи, че то е топлина. Но има един паралел, едно отношение. Или, да кажем, кажеш, че си радостен, или че си скърбен. Каква е разликата между самочувствието на радостта или скръбта? Вие не сте се спирали да мислите какво нещо е самочувствието на радостта и самочувствието на скръбта.
Казвате: „Скърбен съм.“ Или казвате: „Тежък товар имам.“ Но тежкият товар, това е едно самочувствие.
Ти го чувствуваш в себе си. Ти чувствуваш един товар, имаш самочувство, че носиш нещо на гърба си. Сега, ако кажем, аз туря едно кило тежест на гърба ви, ще имате едно чувство. Турям единица килограм. Вие имате едно самочувство.
към беседата >>
Да минем от животинското царство в растителното, в животинското, в човешкото и в ангелското.
Ако сте в самосъзнанието, ще имате човешки глави. Ако сте в свръхсъзнанието, ще имате светийски глави, или главите, които ангелите имат. Те понякой път, както човек и да изменя себе си, от степените на съзнанието ще измени и цялата външна форма на тялото. Ако не разбирате този закон, във вас еволюция не може да има. Под думата „еволюция“ разбирам онези красиви форми, които трябва да се заменят една с друга.
Да минем от животинското царство в растителното, в животинското, в човешкото и в ангелското.
През тия четири царства трябва да преминем. Едновременно трябва да функционират във вашето съзнание и да знаете като мислите, какво може да произведете. Запример, някой път вие искате да станете умен човек. Че да станеш умен човек, трябва да дойдеш в самосъзнанието и да започнеш да виждаш не само своите погрешки, но да виждаш погрешките на 100, 200, на хиляда поколения. Да съзнаваш техните погрешки и добродетели, че да използуваш добродетелите, които са имали, да използуваш техните погрешки.
към беседата >>
Представете си, че сте млади.
Като станете, не мислете, че сте остарели. Вие се погледнете в огледалото и казвате: „Остаряхме.“ Вие си давате една титла, която е много висока. Вие едва сте 30–40 години на земята и мислите, че сте остарели. Природата вече милиарди и милиарди години живее и още не е остаряла. А пък вие 30 години сте живели и сте остарели.
Представете си, че сте млади.
Защото светът е създаден за младите. Всичко в света, което се учи, е младо. Старите хора в света са Божествени съкровищници. Старите хора са съкровищници на Божествените придобивки. Светът е създаден за младите.
към беседата >>
Ти го чувствуваш в себе си.
Но има един паралел, едно отношение. Или, да кажем, кажеш, че си радостен, или че си скърбен. Каква е разликата между самочувствието на радостта или скръбта? Вие не сте се спирали да мислите какво нещо е самочувствието на радостта и самочувствието на скръбта. Казвате: „Скърбен съм.“ Или казвате: „Тежък товар имам.“ Но тежкият товар, това е едно самочувствие.
Ти го чувствуваш в себе си.
Ти чувствуваш един товар, имаш самочувство, че носиш нещо на гърба си. Сега, ако кажем, аз туря едно кило тежест на гърба ви, ще имате едно чувство. Турям единица килограм. Вие имате едно самочувство. Какво е вашето самочувствие?
към беседата >>
През тия четири царства трябва да преминем.
Ако сте в свръхсъзнанието, ще имате светийски глави, или главите, които ангелите имат. Те понякой път, както човек и да изменя себе си, от степените на съзнанието ще измени и цялата външна форма на тялото. Ако не разбирате този закон, във вас еволюция не може да има. Под думата „еволюция“ разбирам онези красиви форми, които трябва да се заменят една с друга. Да минем от животинското царство в растителното, в животинското, в човешкото и в ангелското.
През тия четири царства трябва да преминем.
Едновременно трябва да функционират във вашето съзнание и да знаете като мислите, какво може да произведете. Запример, някой път вие искате да станете умен човек. Че да станеш умен човек, трябва да дойдеш в самосъзнанието и да започнеш да виждаш не само своите погрешки, но да виждаш погрешките на 100, 200, на хиляда поколения. Да съзнаваш техните погрешки и добродетели, че да използуваш добродетелите, които са имали, да използуваш техните погрешки. То е вече умен човек, който може да оправя погрешките на своите прадеди и да използува техните добродетели.
към беседата >>
Защото светът е създаден за младите.
Вие се погледнете в огледалото и казвате: „Остаряхме.“ Вие си давате една титла, която е много висока. Вие едва сте 30–40 години на земята и мислите, че сте остарели. Природата вече милиарди и милиарди години живее и още не е остаряла. А пък вие 30 години сте живели и сте остарели. Представете си, че сте млади.
Защото светът е създаден за младите.
Всичко в света, което се учи, е младо. Старите хора в света са Божествени съкровищници. Старите хора са съкровищници на Божествените придобивки. Светът е създаден за младите. Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Небесно.
към беседата >>
Ти чувствуваш един товар, имаш самочувство, че носиш нещо на гърба си.
Или, да кажем, кажеш, че си радостен, или че си скърбен. Каква е разликата между самочувствието на радостта или скръбта? Вие не сте се спирали да мислите какво нещо е самочувствието на радостта и самочувствието на скръбта. Казвате: „Скърбен съм.“ Или казвате: „Тежък товар имам.“ Но тежкият товар, това е едно самочувствие. Ти го чувствуваш в себе си.
Ти чувствуваш един товар, имаш самочувство, че носиш нещо на гърба си.
Сега, ако кажем, аз туря едно кило тежест на гърба ви, ще имате едно чувство. Турям единица килограм. Вие имате едно самочувство. Какво е вашето самочувствие? – Имате самочувствие единица.
към беседата >>
Едновременно трябва да функционират във вашето съзнание и да знаете като мислите, какво може да произведете.
Те понякой път, както човек и да изменя себе си, от степените на съзнанието ще измени и цялата външна форма на тялото. Ако не разбирате този закон, във вас еволюция не може да има. Под думата „еволюция“ разбирам онези красиви форми, които трябва да се заменят една с друга. Да минем от животинското царство в растителното, в животинското, в човешкото и в ангелското. През тия четири царства трябва да преминем.
Едновременно трябва да функционират във вашето съзнание и да знаете като мислите, какво може да произведете.
Запример, някой път вие искате да станете умен човек. Че да станеш умен човек, трябва да дойдеш в самосъзнанието и да започнеш да виждаш не само своите погрешки, но да виждаш погрешките на 100, 200, на хиляда поколения. Да съзнаваш техните погрешки и добродетели, че да използуваш добродетелите, които са имали, да използуваш техните погрешки. То е вече умен човек, който може да оправя погрешките на своите прадеди и да използува техните добродетели. Само да се възмущаваш от миналото, от погрешките на своите прадеди и да съжаляваш, че не са оставили нещо добро, което можеш да използуваш, то е неразбиране на този закон.
към беседата >>
Всичко в света, което се учи, е младо.
Вие едва сте 30–40 години на земята и мислите, че сте остарели. Природата вече милиарди и милиарди години живее и още не е остаряла. А пък вие 30 години сте живели и сте остарели. Представете си, че сте млади. Защото светът е създаден за младите.
Всичко в света, което се учи, е младо.
Старите хора в света са Божествени съкровищници. Старите хора са съкровищници на Божествените придобивки. Светът е създаден за младите. Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Небесно. Като малки деца, които трябва да се учите.
към беседата >>
Сега, ако кажем, аз туря едно кило тежест на гърба ви, ще имате едно чувство.
Каква е разликата между самочувствието на радостта или скръбта? Вие не сте се спирали да мислите какво нещо е самочувствието на радостта и самочувствието на скръбта. Казвате: „Скърбен съм.“ Или казвате: „Тежък товар имам.“ Но тежкият товар, това е едно самочувствие. Ти го чувствуваш в себе си. Ти чувствуваш един товар, имаш самочувство, че носиш нещо на гърба си.
Сега, ако кажем, аз туря едно кило тежест на гърба ви, ще имате едно чувство.
Турям единица килограм. Вие имате едно самочувство. Какво е вашето самочувствие? – Имате самочувствие единица. Туря два килограма на гърба ви.
към беседата >>
Запример, някой път вие искате да станете умен човек.
Ако не разбирате този закон, във вас еволюция не може да има. Под думата „еволюция“ разбирам онези красиви форми, които трябва да се заменят една с друга. Да минем от животинското царство в растителното, в животинското, в човешкото и в ангелското. През тия четири царства трябва да преминем. Едновременно трябва да функционират във вашето съзнание и да знаете като мислите, какво може да произведете.
Запример, някой път вие искате да станете умен човек.
Че да станеш умен човек, трябва да дойдеш в самосъзнанието и да започнеш да виждаш не само своите погрешки, но да виждаш погрешките на 100, 200, на хиляда поколения. Да съзнаваш техните погрешки и добродетели, че да използуваш добродетелите, които са имали, да използуваш техните погрешки. То е вече умен човек, който може да оправя погрешките на своите прадеди и да използува техните добродетели. Само да се възмущаваш от миналото, от погрешките на своите прадеди и да съжаляваш, че не са оставили нещо добро, което можеш да използуваш, то е неразбиране на този закон. Понеже дедите, колкото престъпления са направили, толкова и добродетели са имали.
към беседата >>
Старите хора в света са Божествени съкровищници.
Природата вече милиарди и милиарди години живее и още не е остаряла. А пък вие 30 години сте живели и сте остарели. Представете си, че сте млади. Защото светът е създаден за младите. Всичко в света, което се учи, е младо.
Старите хора в света са Божествени съкровищници.
Старите хора са съкровищници на Божествените придобивки. Светът е създаден за младите. Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Небесно. Като малки деца, които трябва да се учите. Всякога трябва да пазите младостта и тя е едно Божествено качество за учение.
към беседата >>
Турям единица килограм.
Вие не сте се спирали да мислите какво нещо е самочувствието на радостта и самочувствието на скръбта. Казвате: „Скърбен съм.“ Или казвате: „Тежък товар имам.“ Но тежкият товар, това е едно самочувствие. Ти го чувствуваш в себе си. Ти чувствуваш един товар, имаш самочувство, че носиш нещо на гърба си. Сега, ако кажем, аз туря едно кило тежест на гърба ви, ще имате едно чувство.
Турям единица килограм.
Вие имате едно самочувство. Какво е вашето самочувствие? – Имате самочувствие единица. Туря два килограма на гърба ви. Имате самочувствието на двата килограма.
към беседата >>
Че да станеш умен човек, трябва да дойдеш в самосъзнанието и да започнеш да виждаш не само своите погрешки, но да виждаш погрешките на 100, 200, на хиляда поколения.
Под думата „еволюция“ разбирам онези красиви форми, които трябва да се заменят една с друга. Да минем от животинското царство в растителното, в животинското, в човешкото и в ангелското. През тия четири царства трябва да преминем. Едновременно трябва да функционират във вашето съзнание и да знаете като мислите, какво може да произведете. Запример, някой път вие искате да станете умен човек.
Че да станеш умен човек, трябва да дойдеш в самосъзнанието и да започнеш да виждаш не само своите погрешки, но да виждаш погрешките на 100, 200, на хиляда поколения.
Да съзнаваш техните погрешки и добродетели, че да използуваш добродетелите, които са имали, да използуваш техните погрешки. То е вече умен човек, който може да оправя погрешките на своите прадеди и да използува техните добродетели. Само да се възмущаваш от миналото, от погрешките на своите прадеди и да съжаляваш, че не са оставили нещо добро, което можеш да използуваш, то е неразбиране на този закон. Понеже дедите, колкото престъпления са направили, толкова и добродетели са имали. Имате плюс и минус, какво дават?
към беседата >>
Старите хора са съкровищници на Божествените придобивки.
А пък вие 30 години сте живели и сте остарели. Представете си, че сте млади. Защото светът е създаден за младите. Всичко в света, което се учи, е младо. Старите хора в света са Божествени съкровищници.
Старите хора са съкровищници на Божествените придобивки.
Светът е създаден за младите. Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Небесно. Като малки деца, които трябва да се учите. Всякога трябва да пазите младостта и тя е едно Божествено качество за учение. Не мислете за старостта.
към беседата >>
Вие имате едно самочувство.
Казвате: „Скърбен съм.“ Или казвате: „Тежък товар имам.“ Но тежкият товар, това е едно самочувствие. Ти го чувствуваш в себе си. Ти чувствуваш един товар, имаш самочувство, че носиш нещо на гърба си. Сега, ако кажем, аз туря едно кило тежест на гърба ви, ще имате едно чувство. Турям единица килограм.
Вие имате едно самочувство.
Какво е вашето самочувствие? – Имате самочувствие единица. Туря два килограма на гърба ви. Имате самочувствието на двата килограма. Увеличавам, четири, пет, десет килограма, най-после турям 50, 60, 70 килограма.
към беседата >>
Да съзнаваш техните погрешки и добродетели, че да използуваш добродетелите, които са имали, да използуваш техните погрешки.
Да минем от животинското царство в растителното, в животинското, в човешкото и в ангелското. През тия четири царства трябва да преминем. Едновременно трябва да функционират във вашето съзнание и да знаете като мислите, какво може да произведете. Запример, някой път вие искате да станете умен човек. Че да станеш умен човек, трябва да дойдеш в самосъзнанието и да започнеш да виждаш не само своите погрешки, но да виждаш погрешките на 100, 200, на хиляда поколения.
Да съзнаваш техните погрешки и добродетели, че да използуваш добродетелите, които са имали, да използуваш техните погрешки.
То е вече умен човек, който може да оправя погрешките на своите прадеди и да използува техните добродетели. Само да се възмущаваш от миналото, от погрешките на своите прадеди и да съжаляваш, че не са оставили нещо добро, което можеш да използуваш, то е неразбиране на този закон. Понеже дедите, колкото престъпления са направили, толкова и добродетели са имали. Имате плюс и минус, какво дават? Плюс и минус дават нула.
към беседата >>
Светът е създаден за младите.
Представете си, че сте млади. Защото светът е създаден за младите. Всичко в света, което се учи, е младо. Старите хора в света са Божествени съкровищници. Старите хора са съкровищници на Божествените придобивки.
Светът е създаден за младите.
Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Небесно. Като малки деца, които трябва да се учите. Всякога трябва да пазите младостта и тя е едно Божествено качество за учение. Не мислете за старостта. Когато някой път се видите, че сте остарели, кажете: „Ние остаряхме, за да се подмладим отново.
към беседата >>
Какво е вашето самочувствие?
Ти го чувствуваш в себе си. Ти чувствуваш един товар, имаш самочувство, че носиш нещо на гърба си. Сега, ако кажем, аз туря едно кило тежест на гърба ви, ще имате едно чувство. Турям единица килограм. Вие имате едно самочувство.
Какво е вашето самочувствие?
– Имате самочувствие единица. Туря два килограма на гърба ви. Имате самочувствието на двата килограма. Увеличавам, четири, пет, десет килограма, най-после турям 50, 60, 70 килограма. Ако разбирате отношението на килограмите, вие сами можете да премахнете мъчнотиите от вашия гръб.
към беседата >>
То е вече умен човек, който може да оправя погрешките на своите прадеди и да използува техните добродетели.
През тия четири царства трябва да преминем. Едновременно трябва да функционират във вашето съзнание и да знаете като мислите, какво може да произведете. Запример, някой път вие искате да станете умен човек. Че да станеш умен човек, трябва да дойдеш в самосъзнанието и да започнеш да виждаш не само своите погрешки, но да виждаш погрешките на 100, 200, на хиляда поколения. Да съзнаваш техните погрешки и добродетели, че да използуваш добродетелите, които са имали, да използуваш техните погрешки.
То е вече умен човек, който може да оправя погрешките на своите прадеди и да използува техните добродетели.
Само да се възмущаваш от миналото, от погрешките на своите прадеди и да съжаляваш, че не са оставили нещо добро, което можеш да използуваш, то е неразбиране на този закон. Понеже дедите, колкото престъпления са направили, толкова и добродетели са имали. Имате плюс и минус, какво дават? Плюс и минус дават нула. Две еднакви, противоположни величини дават нула, уравновесяват се.
към беседата >>
Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Небесно.
Защото светът е създаден за младите. Всичко в света, което се учи, е младо. Старите хора в света са Божествени съкровищници. Старите хора са съкровищници на Божествените придобивки. Светът е създаден за младите.
Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Небесно.
Като малки деца, които трябва да се учите. Всякога трябва да пазите младостта и тя е едно Божествено качество за учение. Не мислете за старостта. Когато някой път се видите, че сте остарели, кажете: „Ние остаряхме, за да се подмладим отново. Вторият път ще бъдем по-млади, отколкото първия път.“ Ако вие всяка вечер, когато си лягате, кажете: „Аз утре ще се подмладя“, на втория ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, на третия ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, какво ще изгубиш?
към беседата >>
– Имате самочувствие единица.
Ти чувствуваш един товар, имаш самочувство, че носиш нещо на гърба си. Сега, ако кажем, аз туря едно кило тежест на гърба ви, ще имате едно чувство. Турям единица килограм. Вие имате едно самочувство. Какво е вашето самочувствие?
– Имате самочувствие единица.
Туря два килограма на гърба ви. Имате самочувствието на двата килограма. Увеличавам, четири, пет, десет килограма, най-после турям 50, 60, 70 килограма. Ако разбирате отношението на килограмите, вие сами можете да премахнете мъчнотиите от вашия гръб. Казвате: „Кой ще ме освободи от този товар?
към беседата >>
Само да се възмущаваш от миналото, от погрешките на своите прадеди и да съжаляваш, че не са оставили нещо добро, което можеш да използуваш, то е неразбиране на този закон.
Едновременно трябва да функционират във вашето съзнание и да знаете като мислите, какво може да произведете. Запример, някой път вие искате да станете умен човек. Че да станеш умен човек, трябва да дойдеш в самосъзнанието и да започнеш да виждаш не само своите погрешки, но да виждаш погрешките на 100, 200, на хиляда поколения. Да съзнаваш техните погрешки и добродетели, че да използуваш добродетелите, които са имали, да използуваш техните погрешки. То е вече умен човек, който може да оправя погрешките на своите прадеди и да използува техните добродетели.
Само да се възмущаваш от миналото, от погрешките на своите прадеди и да съжаляваш, че не са оставили нещо добро, което можеш да използуваш, то е неразбиране на този закон.
Понеже дедите, колкото престъпления са направили, толкова и добродетели са имали. Имате плюс и минус, какво дават? Плюс и минус дават нула. Две еднакви, противоположни величини дават нула, уравновесяват се. Имаш един лев в джоба си, имаш да даваш един лев, какво остава в джоба?
към беседата >>
Като малки деца, които трябва да се учите.
Всичко в света, което се учи, е младо. Старите хора в света са Божествени съкровищници. Старите хора са съкровищници на Божествените придобивки. Светът е създаден за младите. Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Небесно.
Като малки деца, които трябва да се учите.
Всякога трябва да пазите младостта и тя е едно Божествено качество за учение. Не мислете за старостта. Когато някой път се видите, че сте остарели, кажете: „Ние остаряхме, за да се подмладим отново. Вторият път ще бъдем по-млади, отколкото първия път.“ Ако вие всяка вечер, когато си лягате, кажете: „Аз утре ще се подмладя“, на втория ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, на третия ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, какво ще изгубиш? – Нищо няма да изгубите, ще спечелите.
към беседата >>
Туря два килограма на гърба ви.
Сега, ако кажем, аз туря едно кило тежест на гърба ви, ще имате едно чувство. Турям единица килограм. Вие имате едно самочувство. Какво е вашето самочувствие? – Имате самочувствие единица.
Туря два килограма на гърба ви.
Имате самочувствието на двата килограма. Увеличавам, четири, пет, десет килограма, най-после турям 50, 60, 70 килограма. Ако разбирате отношението на килограмите, вие сами можете да премахнете мъчнотиите от вашия гръб. Казвате: „Кой ще ме освободи от този товар? “ Представете си, че вие турите един килограм, два, три и след туй забравите, мислите, че вие не сте господар на положението, казвате: „Не мога да го нося.“ Добре, какво можеш да правиш, ако не можеш да носиш товара?
към беседата >>
Понеже дедите, колкото престъпления са направили, толкова и добродетели са имали.
Запример, някой път вие искате да станете умен човек. Че да станеш умен човек, трябва да дойдеш в самосъзнанието и да започнеш да виждаш не само своите погрешки, но да виждаш погрешките на 100, 200, на хиляда поколения. Да съзнаваш техните погрешки и добродетели, че да използуваш добродетелите, които са имали, да използуваш техните погрешки. То е вече умен човек, който може да оправя погрешките на своите прадеди и да използува техните добродетели. Само да се възмущаваш от миналото, от погрешките на своите прадеди и да съжаляваш, че не са оставили нещо добро, което можеш да използуваш, то е неразбиране на този закон.
Понеже дедите, колкото престъпления са направили, толкова и добродетели са имали.
Имате плюс и минус, какво дават? Плюс и минус дават нула. Две еднакви, противоположни величини дават нула, уравновесяват се. Имаш един лев в джоба си, имаш да даваш един лев, какво остава в джоба? – Нула остава.
към беседата >>
Всякога трябва да пазите младостта и тя е едно Божествено качество за учение.
Старите хора в света са Божествени съкровищници. Старите хора са съкровищници на Божествените придобивки. Светът е създаден за младите. Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Небесно. Като малки деца, които трябва да се учите.
Всякога трябва да пазите младостта и тя е едно Божествено качество за учение.
Не мислете за старостта. Когато някой път се видите, че сте остарели, кажете: „Ние остаряхме, за да се подмладим отново. Вторият път ще бъдем по-млади, отколкото първия път.“ Ако вие всяка вечер, когато си лягате, кажете: „Аз утре ще се подмладя“, на втория ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, на третия ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, какво ще изгубиш? – Нищо няма да изгубите, ще спечелите. Вие легнете вечерно време, казвате: „Остаряхме.“ Мине една година, втора, трета, четвърта, 5, 10, 25, 40, 50, 60 години, остаряхме, 90 години, вече за другия свят се готвите.
към беседата >>
Имате самочувствието на двата килограма.
Турям единица килограм. Вие имате едно самочувство. Какво е вашето самочувствие? – Имате самочувствие единица. Туря два килограма на гърба ви.
Имате самочувствието на двата килограма.
Увеличавам, четири, пет, десет килограма, най-после турям 50, 60, 70 килограма. Ако разбирате отношението на килограмите, вие сами можете да премахнете мъчнотиите от вашия гръб. Казвате: „Кой ще ме освободи от този товар? “ Представете си, че вие турите един килограм, два, три и след туй забравите, мислите, че вие не сте господар на положението, казвате: „Не мога да го нося.“ Добре, какво можеш да правиш, ако не можеш да носиш товара? Ти какво трябва да правиш, не можеш да се справиш.
към беседата >>
Имате плюс и минус, какво дават?
Че да станеш умен човек, трябва да дойдеш в самосъзнанието и да започнеш да виждаш не само своите погрешки, но да виждаш погрешките на 100, 200, на хиляда поколения. Да съзнаваш техните погрешки и добродетели, че да използуваш добродетелите, които са имали, да използуваш техните погрешки. То е вече умен човек, който може да оправя погрешките на своите прадеди и да използува техните добродетели. Само да се възмущаваш от миналото, от погрешките на своите прадеди и да съжаляваш, че не са оставили нещо добро, което можеш да използуваш, то е неразбиране на този закон. Понеже дедите, колкото престъпления са направили, толкова и добродетели са имали.
Имате плюс и минус, какво дават?
Плюс и минус дават нула. Две еднакви, противоположни величини дават нула, уравновесяват се. Имаш един лев в джоба си, имаш да даваш един лев, какво остава в джоба? – Нула остава. Но отивам по-далеч.
към беседата >>
Не мислете за старостта.
Старите хора са съкровищници на Божествените придобивки. Светът е създаден за младите. Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Небесно. Като малки деца, които трябва да се учите. Всякога трябва да пазите младостта и тя е едно Божествено качество за учение.
Не мислете за старостта.
Когато някой път се видите, че сте остарели, кажете: „Ние остаряхме, за да се подмладим отново. Вторият път ще бъдем по-млади, отколкото първия път.“ Ако вие всяка вечер, когато си лягате, кажете: „Аз утре ще се подмладя“, на втория ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, на третия ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, какво ще изгубиш? – Нищо няма да изгубите, ще спечелите. Вие легнете вечерно време, казвате: „Остаряхме.“ Мине една година, втора, трета, четвърта, 5, 10, 25, 40, 50, 60 години, остаряхме, 90 години, вече за другия свят се готвите. Другият сват, за който вие се готвите, е свят за подмладяване.
към беседата >>
Увеличавам, четири, пет, десет килограма, най-после турям 50, 60, 70 килограма.
Вие имате едно самочувство. Какво е вашето самочувствие? – Имате самочувствие единица. Туря два килограма на гърба ви. Имате самочувствието на двата килограма.
Увеличавам, четири, пет, десет килограма, най-после турям 50, 60, 70 килограма.
Ако разбирате отношението на килограмите, вие сами можете да премахнете мъчнотиите от вашия гръб. Казвате: „Кой ще ме освободи от този товар? “ Представете си, че вие турите един килограм, два, три и след туй забравите, мислите, че вие не сте господар на положението, казвате: „Не мога да го нося.“ Добре, какво можеш да правиш, ако не можеш да носиш товара? Ти какво трябва да правиш, не можеш да се справиш. Този товар по закона на необходимостта трябва да го пренесеш, казваш: „Не може да го нося.“ Тогава ти извадиш един килограм, 2, 3, 4, 5, 10, 20 изваждаш, докато можеш да го пренесеш.
към беседата >>
Плюс и минус дават нула.
Да съзнаваш техните погрешки и добродетели, че да използуваш добродетелите, които са имали, да използуваш техните погрешки. То е вече умен човек, който може да оправя погрешките на своите прадеди и да използува техните добродетели. Само да се възмущаваш от миналото, от погрешките на своите прадеди и да съжаляваш, че не са оставили нещо добро, което можеш да използуваш, то е неразбиране на този закон. Понеже дедите, колкото престъпления са направили, толкова и добродетели са имали. Имате плюс и минус, какво дават?
Плюс и минус дават нула.
Две еднакви, противоположни величини дават нула, уравновесяват се. Имаш един лев в джоба си, имаш да даваш един лев, какво остава в джоба? – Нула остава. Но отивам по-далеч. Туй, което в математиката е плюс и минус, превождам нулата.
към беседата >>
Когато някой път се видите, че сте остарели, кажете: „Ние остаряхме, за да се подмладим отново.
Светът е създаден за младите. Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Небесно. Като малки деца, които трябва да се учите. Всякога трябва да пазите младостта и тя е едно Божествено качество за учение. Не мислете за старостта.
Когато някой път се видите, че сте остарели, кажете: „Ние остаряхме, за да се подмладим отново.
Вторият път ще бъдем по-млади, отколкото първия път.“ Ако вие всяка вечер, когато си лягате, кажете: „Аз утре ще се подмладя“, на втория ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, на третия ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, какво ще изгубиш? – Нищо няма да изгубите, ще спечелите. Вие легнете вечерно време, казвате: „Остаряхме.“ Мине една година, втора, трета, четвърта, 5, 10, 25, 40, 50, 60 години, остаряхме, 90 години, вече за другия свят се готвите. Другият сват, за който вие се готвите, е свят за подмладяване. Като идете в оня свят, ще видите все хора стари, които седят и чакат да ви приемат.
към беседата >>
Ако разбирате отношението на килограмите, вие сами можете да премахнете мъчнотиите от вашия гръб.
Какво е вашето самочувствие? – Имате самочувствие единица. Туря два килограма на гърба ви. Имате самочувствието на двата килограма. Увеличавам, четири, пет, десет килограма, най-после турям 50, 60, 70 килограма.
Ако разбирате отношението на килограмите, вие сами можете да премахнете мъчнотиите от вашия гръб.
Казвате: „Кой ще ме освободи от този товар? “ Представете си, че вие турите един килограм, два, три и след туй забравите, мислите, че вие не сте господар на положението, казвате: „Не мога да го нося.“ Добре, какво можеш да правиш, ако не можеш да носиш товара? Ти какво трябва да правиш, не можеш да се справиш. Този товар по закона на необходимостта трябва да го пренесеш, казваш: „Не може да го нося.“ Тогава ти извадиш един килограм, 2, 3, 4, 5, 10, 20 изваждаш, докато можеш да го пренесеш. После пак ще се върнеш, да пренесеш другия.
към беседата >>
Две еднакви, противоположни величини дават нула, уравновесяват се.
То е вече умен човек, който може да оправя погрешките на своите прадеди и да използува техните добродетели. Само да се възмущаваш от миналото, от погрешките на своите прадеди и да съжаляваш, че не са оставили нещо добро, което можеш да използуваш, то е неразбиране на този закон. Понеже дедите, колкото престъпления са направили, толкова и добродетели са имали. Имате плюс и минус, какво дават? Плюс и минус дават нула.
Две еднакви, противоположни величини дават нула, уравновесяват се.
Имаш един лев в джоба си, имаш да даваш един лев, какво остава в джоба? – Нула остава. Но отивам по-далеч. Туй, което в математиката е плюс и минус, превождам нулата. Казват, че нулата е нищо.
към беседата >>
Вторият път ще бъдем по-млади, отколкото първия път.“ Ако вие всяка вечер, когато си лягате, кажете: „Аз утре ще се подмладя“, на втория ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, на третия ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, какво ще изгубиш?
Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Небесно. Като малки деца, които трябва да се учите. Всякога трябва да пазите младостта и тя е едно Божествено качество за учение. Не мислете за старостта. Когато някой път се видите, че сте остарели, кажете: „Ние остаряхме, за да се подмладим отново.
Вторият път ще бъдем по-млади, отколкото първия път.“ Ако вие всяка вечер, когато си лягате, кажете: „Аз утре ще се подмладя“, на втория ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, на третия ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, какво ще изгубиш?
– Нищо няма да изгубите, ще спечелите. Вие легнете вечерно време, казвате: „Остаряхме.“ Мине една година, втора, трета, четвърта, 5, 10, 25, 40, 50, 60 години, остаряхме, 90 години, вече за другия свят се готвите. Другият сват, за който вие се готвите, е свят за подмладяване. Като идете в оня свят, ще видите все хора стари, които седят и чакат да ви приемат. Всичките стари дядовци с брадите като хванат и хайде в ретортата.
към беседата >>
Казвате: „Кой ще ме освободи от този товар?
– Имате самочувствие единица. Туря два килограма на гърба ви. Имате самочувствието на двата килограма. Увеличавам, четири, пет, десет килограма, най-после турям 50, 60, 70 килограма. Ако разбирате отношението на килограмите, вие сами можете да премахнете мъчнотиите от вашия гръб.
Казвате: „Кой ще ме освободи от този товар?
“ Представете си, че вие турите един килограм, два, три и след туй забравите, мислите, че вие не сте господар на положението, казвате: „Не мога да го нося.“ Добре, какво можеш да правиш, ако не можеш да носиш товара? Ти какво трябва да правиш, не можеш да се справиш. Този товар по закона на необходимостта трябва да го пренесеш, казваш: „Не може да го нося.“ Тогава ти извадиш един килограм, 2, 3, 4, 5, 10, 20 изваждаш, докато можеш да го пренесеш. После пак ще се върнеш, да пренесеш другия. Когато товарът е тежък, ще удължиш времето.
към беседата >>
Имаш един лев в джоба си, имаш да даваш един лев, какво остава в джоба?
Само да се възмущаваш от миналото, от погрешките на своите прадеди и да съжаляваш, че не са оставили нещо добро, което можеш да използуваш, то е неразбиране на този закон. Понеже дедите, колкото престъпления са направили, толкова и добродетели са имали. Имате плюс и минус, какво дават? Плюс и минус дават нула. Две еднакви, противоположни величини дават нула, уравновесяват се.
Имаш един лев в джоба си, имаш да даваш един лев, какво остава в джоба?
– Нула остава. Но отивам по-далеч. Туй, което в математиката е плюс и минус, превождам нулата. Казват, че нулата е нищо. Който знае, нулата създава възможности за всички чудесии.
към беседата >>
– Нищо няма да изгубите, ще спечелите.
Като малки деца, които трябва да се учите. Всякога трябва да пазите младостта и тя е едно Божествено качество за учение. Не мислете за старостта. Когато някой път се видите, че сте остарели, кажете: „Ние остаряхме, за да се подмладим отново. Вторият път ще бъдем по-млади, отколкото първия път.“ Ако вие всяка вечер, когато си лягате, кажете: „Аз утре ще се подмладя“, на втория ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, на третия ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, какво ще изгубиш?
– Нищо няма да изгубите, ще спечелите.
Вие легнете вечерно време, казвате: „Остаряхме.“ Мине една година, втора, трета, четвърта, 5, 10, 25, 40, 50, 60 години, остаряхме, 90 години, вече за другия свят се готвите. Другият сват, за който вие се готвите, е свят за подмладяване. Като идете в оня свят, ще видите все хора стари, които седят и чакат да ви приемат. Всичките стари дядовци с брадите като хванат и хайде в ретортата. Той помънка малко, погледнеш, на земята изскочил едно детенце, подмладил се.
към беседата >>
“ Представете си, че вие турите един килограм, два, три и след туй забравите, мислите, че вие не сте господар на положението, казвате: „Не мога да го нося.“ Добре, какво можеш да правиш, ако не можеш да носиш товара?
Туря два килограма на гърба ви. Имате самочувствието на двата килограма. Увеличавам, четири, пет, десет килограма, най-после турям 50, 60, 70 килограма. Ако разбирате отношението на килограмите, вие сами можете да премахнете мъчнотиите от вашия гръб. Казвате: „Кой ще ме освободи от този товар?
“ Представете си, че вие турите един килограм, два, три и след туй забравите, мислите, че вие не сте господар на положението, казвате: „Не мога да го нося.“ Добре, какво можеш да правиш, ако не можеш да носиш товара?
Ти какво трябва да правиш, не можеш да се справиш. Този товар по закона на необходимостта трябва да го пренесеш, казваш: „Не може да го нося.“ Тогава ти извадиш един килограм, 2, 3, 4, 5, 10, 20 изваждаш, докато можеш да го пренесеш. После пак ще се върнеш, да пренесеш другия. Когато товарът е тежък, ще удължиш времето. Когато товарът е лек, ще съкратиш времето.
към беседата >>
– Нула остава.
Понеже дедите, колкото престъпления са направили, толкова и добродетели са имали. Имате плюс и минус, какво дават? Плюс и минус дават нула. Две еднакви, противоположни величини дават нула, уравновесяват се. Имаш един лев в джоба си, имаш да даваш един лев, какво остава в джоба?
– Нула остава.
Но отивам по-далеч. Туй, което в математиката е плюс и минус, превождам нулата. Казват, че нулата е нищо. Който знае, нулата създава възможности за всички чудесии. Нулата е семката, която като посееш от туй нищо, от костилката, която е нищо, ще излезе цяло дърво.
към беседата >>
Вие легнете вечерно време, казвате: „Остаряхме.“ Мине една година, втора, трета, четвърта, 5, 10, 25, 40, 50, 60 години, остаряхме, 90 години, вече за другия свят се готвите.
Всякога трябва да пазите младостта и тя е едно Божествено качество за учение. Не мислете за старостта. Когато някой път се видите, че сте остарели, кажете: „Ние остаряхме, за да се подмладим отново. Вторият път ще бъдем по-млади, отколкото първия път.“ Ако вие всяка вечер, когато си лягате, кажете: „Аз утре ще се подмладя“, на втория ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, на третия ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, какво ще изгубиш? – Нищо няма да изгубите, ще спечелите.
Вие легнете вечерно време, казвате: „Остаряхме.“ Мине една година, втора, трета, четвърта, 5, 10, 25, 40, 50, 60 години, остаряхме, 90 години, вече за другия свят се готвите.
Другият сват, за който вие се готвите, е свят за подмладяване. Като идете в оня свят, ще видите все хора стари, които седят и чакат да ви приемат. Всичките стари дядовци с брадите като хванат и хайде в ретортата. Той помънка малко, погледнеш, на земята изскочил едно детенце, подмладил се. Като идете в онзи свят стари, в ретортата вътре ще влезете.
към беседата >>
Ти какво трябва да правиш, не можеш да се справиш.
Имате самочувствието на двата килограма. Увеличавам, четири, пет, десет килограма, най-после турям 50, 60, 70 килограма. Ако разбирате отношението на килограмите, вие сами можете да премахнете мъчнотиите от вашия гръб. Казвате: „Кой ще ме освободи от този товар? “ Представете си, че вие турите един килограм, два, три и след туй забравите, мислите, че вие не сте господар на положението, казвате: „Не мога да го нося.“ Добре, какво можеш да правиш, ако не можеш да носиш товара?
Ти какво трябва да правиш, не можеш да се справиш.
Този товар по закона на необходимостта трябва да го пренесеш, казваш: „Не може да го нося.“ Тогава ти извадиш един килограм, 2, 3, 4, 5, 10, 20 изваждаш, докато можеш да го пренесеш. После пак ще се върнеш, да пренесеш другия. Когато товарът е тежък, ще удължиш времето. Когато товарът е лек, ще съкратиш времето.
към беседата >>
Но отивам по-далеч.
Имате плюс и минус, какво дават? Плюс и минус дават нула. Две еднакви, противоположни величини дават нула, уравновесяват се. Имаш един лев в джоба си, имаш да даваш един лев, какво остава в джоба? – Нула остава.
Но отивам по-далеч.
Туй, което в математиката е плюс и минус, превождам нулата. Казват, че нулата е нищо. Който знае, нулата създава възможности за всички чудесии. Нулата е семката, която като посееш от туй нищо, от костилката, която е нищо, ще излезе цяло дърво. После, ако турите нулата след единицата, какво става?
към беседата >>
Другият сват, за който вие се готвите, е свят за подмладяване.
Не мислете за старостта. Когато някой път се видите, че сте остарели, кажете: „Ние остаряхме, за да се подмладим отново. Вторият път ще бъдем по-млади, отколкото първия път.“ Ако вие всяка вечер, когато си лягате, кажете: „Аз утре ще се подмладя“, на втория ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, на третия ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, какво ще изгубиш? – Нищо няма да изгубите, ще спечелите. Вие легнете вечерно време, казвате: „Остаряхме.“ Мине една година, втора, трета, четвърта, 5, 10, 25, 40, 50, 60 години, остаряхме, 90 години, вече за другия свят се готвите.
Другият сват, за който вие се готвите, е свят за подмладяване.
Като идете в оня свят, ще видите все хора стари, които седят и чакат да ви приемат. Всичките стари дядовци с брадите като хванат и хайде в ретортата. Той помънка малко, погледнеш, на земята изскочил едно детенце, подмладил се. Като идете в онзи свят стари, в ретортата вътре ще влезете. Като излезете като филтрирана вода, чиста, свободни от всичката кал, която сте имали.
към беседата >>
Този товар по закона на необходимостта трябва да го пренесеш, казваш: „Не може да го нося.“ Тогава ти извадиш един килограм, 2, 3, 4, 5, 10, 20 изваждаш, докато можеш да го пренесеш.
Увеличавам, четири, пет, десет килограма, най-после турям 50, 60, 70 килограма. Ако разбирате отношението на килограмите, вие сами можете да премахнете мъчнотиите от вашия гръб. Казвате: „Кой ще ме освободи от този товар? “ Представете си, че вие турите един килограм, два, три и след туй забравите, мислите, че вие не сте господар на положението, казвате: „Не мога да го нося.“ Добре, какво можеш да правиш, ако не можеш да носиш товара? Ти какво трябва да правиш, не можеш да се справиш.
Този товар по закона на необходимостта трябва да го пренесеш, казваш: „Не може да го нося.“ Тогава ти извадиш един килограм, 2, 3, 4, 5, 10, 20 изваждаш, докато можеш да го пренесеш.
После пак ще се върнеш, да пренесеш другия. Когато товарът е тежък, ще удължиш времето. Когато товарът е лек, ще съкратиш времето.
към беседата >>
Туй, което в математиката е плюс и минус, превождам нулата.
Плюс и минус дават нула. Две еднакви, противоположни величини дават нула, уравновесяват се. Имаш един лев в джоба си, имаш да даваш един лев, какво остава в джоба? – Нула остава. Но отивам по-далеч.
Туй, което в математиката е плюс и минус, превождам нулата.
Казват, че нулата е нищо. Който знае, нулата създава възможности за всички чудесии. Нулата е семката, която като посееш от туй нищо, от костилката, която е нищо, ще излезе цяло дърво. После, ако турите нулата след единицата, какво става? Вие казвате, че нулата е нищо, пък как е възможно туй, което е нищо всъщност, като го турите подир единицата, да я увеличи десет пъти?
към беседата >>
Като идете в оня свят, ще видите все хора стари, които седят и чакат да ви приемат.
Когато някой път се видите, че сте остарели, кажете: „Ние остаряхме, за да се подмладим отново. Вторият път ще бъдем по-млади, отколкото първия път.“ Ако вие всяка вечер, когато си лягате, кажете: „Аз утре ще се подмладя“, на втория ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, на третия ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, какво ще изгубиш? – Нищо няма да изгубите, ще спечелите. Вие легнете вечерно време, казвате: „Остаряхме.“ Мине една година, втора, трета, четвърта, 5, 10, 25, 40, 50, 60 години, остаряхме, 90 години, вече за другия свят се готвите. Другият сват, за който вие се готвите, е свят за подмладяване.
Като идете в оня свят, ще видите все хора стари, които седят и чакат да ви приемат.
Всичките стари дядовци с брадите като хванат и хайде в ретортата. Той помънка малко, погледнеш, на земята изскочил едно детенце, подмладил се. Като идете в онзи свят стари, в ретортата вътре ще влезете. Като излезете като филтрирана вода, чиста, свободни от всичката кал, която сте имали. Защото в ума има кал, известни мисли, които не са прави, има кал в тях.
към беседата >>
После пак ще се върнеш, да пренесеш другия.
Ако разбирате отношението на килограмите, вие сами можете да премахнете мъчнотиите от вашия гръб. Казвате: „Кой ще ме освободи от този товар? “ Представете си, че вие турите един килограм, два, три и след туй забравите, мислите, че вие не сте господар на положението, казвате: „Не мога да го нося.“ Добре, какво можеш да правиш, ако не можеш да носиш товара? Ти какво трябва да правиш, не можеш да се справиш. Този товар по закона на необходимостта трябва да го пренесеш, казваш: „Не може да го нося.“ Тогава ти извадиш един килограм, 2, 3, 4, 5, 10, 20 изваждаш, докато можеш да го пренесеш.
После пак ще се върнеш, да пренесеш другия.
Когато товарът е тежък, ще удължиш времето. Когато товарът е лек, ще съкратиш времето.
към беседата >>
Казват, че нулата е нищо.
Две еднакви, противоположни величини дават нула, уравновесяват се. Имаш един лев в джоба си, имаш да даваш един лев, какво остава в джоба? – Нула остава. Но отивам по-далеч. Туй, което в математиката е плюс и минус, превождам нулата.
Казват, че нулата е нищо.
Който знае, нулата създава възможности за всички чудесии. Нулата е семката, която като посееш от туй нищо, от костилката, която е нищо, ще излезе цяло дърво. После, ако турите нулата след единицата, какво става? Вие казвате, че нулата е нищо, пък как е възможно туй, което е нищо всъщност, като го турите подир единицата, да я увеличи десет пъти? Как е възможно туй, което е нищо, да съдържа бръмбарът, чуваме само бръмченето.
към беседата >>
Всичките стари дядовци с брадите като хванат и хайде в ретортата.
Вторият път ще бъдем по-млади, отколкото първия път.“ Ако вие всяка вечер, когато си лягате, кажете: „Аз утре ще се подмладя“, на втория ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, на третия ден кажеш: „Аз утре ще се подмладя“, какво ще изгубиш? – Нищо няма да изгубите, ще спечелите. Вие легнете вечерно време, казвате: „Остаряхме.“ Мине една година, втора, трета, четвърта, 5, 10, 25, 40, 50, 60 години, остаряхме, 90 години, вече за другия свят се готвите. Другият сват, за който вие се готвите, е свят за подмладяване. Като идете в оня свят, ще видите все хора стари, които седят и чакат да ви приемат.
Всичките стари дядовци с брадите като хванат и хайде в ретортата.
Той помънка малко, погледнеш, на земята изскочил едно детенце, подмладил се. Като идете в онзи свят стари, в ретортата вътре ще влезете. Като излезете като филтрирана вода, чиста, свободни от всичката кал, която сте имали. Защото в ума има кал, известни мисли, които не са прави, има кал в тях. Известни чувства, които не са прави, кал има в тях.
към беседата >>
Когато товарът е тежък, ще удължиш времето.
Казвате: „Кой ще ме освободи от този товар? “ Представете си, че вие турите един килограм, два, три и след туй забравите, мислите, че вие не сте господар на положението, казвате: „Не мога да го нося.“ Добре, какво можеш да правиш, ако не можеш да носиш товара? Ти какво трябва да правиш, не можеш да се справиш. Този товар по закона на необходимостта трябва да го пренесеш, казваш: „Не може да го нося.“ Тогава ти извадиш един килограм, 2, 3, 4, 5, 10, 20 изваждаш, докато можеш да го пренесеш. После пак ще се върнеш, да пренесеш другия.
Когато товарът е тежък, ще удължиш времето.
Когато товарът е лек, ще съкратиш времето.
към беседата >>
Който знае, нулата създава възможности за всички чудесии.
Имаш един лев в джоба си, имаш да даваш един лев, какво остава в джоба? – Нула остава. Но отивам по-далеч. Туй, което в математиката е плюс и минус, превождам нулата. Казват, че нулата е нищо.
Който знае, нулата създава възможности за всички чудесии.
Нулата е семката, която като посееш от туй нищо, от костилката, която е нищо, ще излезе цяло дърво. После, ако турите нулата след единицата, какво става? Вие казвате, че нулата е нищо, пък как е възможно туй, което е нищо всъщност, като го турите подир единицата, да я увеличи десет пъти? Как е възможно туй, което е нищо, да съдържа бръмбарът, чуваме само бръмченето. Като чуете бръмченето на един аероплан, казвате: „Бръмбар.“ Бръмбар ли е този аероплан?
към беседата >>
Той помънка малко, погледнеш, на земята изскочил едно детенце, подмладил се.
– Нищо няма да изгубите, ще спечелите. Вие легнете вечерно време, казвате: „Остаряхме.“ Мине една година, втора, трета, четвърта, 5, 10, 25, 40, 50, 60 години, остаряхме, 90 години, вече за другия свят се готвите. Другият сват, за който вие се готвите, е свят за подмладяване. Като идете в оня свят, ще видите все хора стари, които седят и чакат да ви приемат. Всичките стари дядовци с брадите като хванат и хайде в ретортата.
Той помънка малко, погледнеш, на земята изскочил едно детенце, подмладил се.
Като идете в онзи свят стари, в ретортата вътре ще влезете. Като излезете като филтрирана вода, чиста, свободни от всичката кал, която сте имали. Защото в ума има кал, известни мисли, които не са прави, има кал в тях. Известни чувства, които не са прави, кал има в тях. От всичката кал като ви освободят, ще се подмладите, ще започнете да дишате отново.
към беседата >>
Когато товарът е лек, ще съкратиш времето.
“ Представете си, че вие турите един килограм, два, три и след туй забравите, мислите, че вие не сте господар на положението, казвате: „Не мога да го нося.“ Добре, какво можеш да правиш, ако не можеш да носиш товара? Ти какво трябва да правиш, не можеш да се справиш. Този товар по закона на необходимостта трябва да го пренесеш, казваш: „Не може да го нося.“ Тогава ти извадиш един килограм, 2, 3, 4, 5, 10, 20 изваждаш, докато можеш да го пренесеш. После пак ще се върнеш, да пренесеш другия. Когато товарът е тежък, ще удължиш времето.
Когато товарът е лек, ще съкратиш времето.
към беседата >>
Нулата е семката, която като посееш от туй нищо, от костилката, която е нищо, ще излезе цяло дърво.
– Нула остава. Но отивам по-далеч. Туй, което в математиката е плюс и минус, превождам нулата. Казват, че нулата е нищо. Който знае, нулата създава възможности за всички чудесии.
Нулата е семката, която като посееш от туй нищо, от костилката, която е нищо, ще излезе цяло дърво.
После, ако турите нулата след единицата, какво става? Вие казвате, че нулата е нищо, пък как е възможно туй, което е нищо всъщност, като го турите подир единицата, да я увеличи десет пъти? Как е възможно туй, което е нищо, да съдържа бръмбарът, чуваме само бръмченето. Като чуете бръмченето на един аероплан, казвате: „Бръмбар.“ Бръмбар ли е този аероплан? Това е един философ, който прави наблюдения, научни изследвания, работи, прави фотографии, научно работи.
към беседата >>
Като идете в онзи свят стари, в ретортата вътре ще влезете.
Вие легнете вечерно време, казвате: „Остаряхме.“ Мине една година, втора, трета, четвърта, 5, 10, 25, 40, 50, 60 години, остаряхме, 90 години, вече за другия свят се готвите. Другият сват, за който вие се готвите, е свят за подмладяване. Като идете в оня свят, ще видите все хора стари, които седят и чакат да ви приемат. Всичките стари дядовци с брадите като хванат и хайде в ретортата. Той помънка малко, погледнеш, на земята изскочил едно детенце, подмладил се.
Като идете в онзи свят стари, в ретортата вътре ще влезете.
Като излезете като филтрирана вода, чиста, свободни от всичката кал, която сте имали. Защото в ума има кал, известни мисли, които не са прави, има кал в тях. Известни чувства, които не са прави, кал има в тях. От всичката кал като ви освободят, ще се подмладите, ще започнете да дишате отново. Не чакайте сега да умрете, че тогава да тикат в ретортата.
към беседата >>
Сега казвам, че всичките ви мъчнотии вие сами ги създадохте.
Сега казвам, че всичките ви мъчнотии вие сами ги създадохте.
Вие ги създадохте, вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви мъчат. Вашите радости вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви радват. Скърбите и страданията вие ги родихте. Казвам: Не че вие ги родихте, защото не може да се каже, че вие раждате скърбите, но вие създадохте скръбта. Вие вземете с един чук, ударете на пръста си отгоре.
към беседата >>
После, ако турите нулата след единицата, какво става?
Но отивам по-далеч. Туй, което в математиката е плюс и минус, превождам нулата. Казват, че нулата е нищо. Който знае, нулата създава възможности за всички чудесии. Нулата е семката, която като посееш от туй нищо, от костилката, която е нищо, ще излезе цяло дърво.
После, ако турите нулата след единицата, какво става?
Вие казвате, че нулата е нищо, пък как е възможно туй, което е нищо всъщност, като го турите подир единицата, да я увеличи десет пъти? Как е възможно туй, което е нищо, да съдържа бръмбарът, чуваме само бръмченето. Като чуете бръмченето на един аероплан, казвате: „Бръмбар.“ Бръмбар ли е този аероплан? Това е един философ, който прави наблюдения, научни изследвания, работи, прави фотографии, научно работи. Като се върне, прави доклад.
към беседата >>
Като излезете като филтрирана вода, чиста, свободни от всичката кал, която сте имали.
Другият сват, за който вие се готвите, е свят за подмладяване. Като идете в оня свят, ще видите все хора стари, които седят и чакат да ви приемат. Всичките стари дядовци с брадите като хванат и хайде в ретортата. Той помънка малко, погледнеш, на земята изскочил едно детенце, подмладил се. Като идете в онзи свят стари, в ретортата вътре ще влезете.
Като излезете като филтрирана вода, чиста, свободни от всичката кал, която сте имали.
Защото в ума има кал, известни мисли, които не са прави, има кал в тях. Известни чувства, които не са прави, кал има в тях. От всичката кал като ви освободят, ще се подмладите, ще започнете да дишате отново. Не чакайте сега да умрете, че тогава да тикат в ретортата. Малко неприятно е, защото те не се церемонят, няма да ти дадат почит.
към беседата >>
Вие ги създадохте, вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви мъчат.
Сега казвам, че всичките ви мъчнотии вие сами ги създадохте.
Вие ги създадохте, вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви мъчат.
Вашите радости вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви радват. Скърбите и страданията вие ги родихте. Казвам: Не че вие ги родихте, защото не може да се каже, че вие раждате скърбите, но вие създадохте скръбта. Вие вземете с един чук, ударете на пръста си отгоре. Кой е причината на това страдание?
към беседата >>
Вие казвате, че нулата е нищо, пък как е възможно туй, което е нищо всъщност, като го турите подир единицата, да я увеличи десет пъти?
Туй, което в математиката е плюс и минус, превождам нулата. Казват, че нулата е нищо. Който знае, нулата създава възможности за всички чудесии. Нулата е семката, която като посееш от туй нищо, от костилката, която е нищо, ще излезе цяло дърво. После, ако турите нулата след единицата, какво става?
Вие казвате, че нулата е нищо, пък как е възможно туй, което е нищо всъщност, като го турите подир единицата, да я увеличи десет пъти?
Как е възможно туй, което е нищо, да съдържа бръмбарът, чуваме само бръмченето. Като чуете бръмченето на един аероплан, казвате: „Бръмбар.“ Бръмбар ли е този аероплан? Това е един философ, който прави наблюдения, научни изследвания, работи, прави фотографии, научно работи. Като се върне, прави доклад. Пътува 400–500 килметра в час.
към беседата >>
Защото в ума има кал, известни мисли, които не са прави, има кал в тях.
Като идете в оня свят, ще видите все хора стари, които седят и чакат да ви приемат. Всичките стари дядовци с брадите като хванат и хайде в ретортата. Той помънка малко, погледнеш, на земята изскочил едно детенце, подмладил се. Като идете в онзи свят стари, в ретортата вътре ще влезете. Като излезете като филтрирана вода, чиста, свободни от всичката кал, която сте имали.
Защото в ума има кал, известни мисли, които не са прави, има кал в тях.
Известни чувства, които не са прави, кал има в тях. От всичката кал като ви освободят, ще се подмладите, ще започнете да дишате отново. Не чакайте сега да умрете, че тогава да тикат в ретортата. Малко неприятно е, защото те не се церемонят, няма да ти дадат почит. Умрелите старци като идат в оня свят, ще дойдат някои от работниците, хванат ви и в ретортата.
към беседата >>
Вашите радости вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви радват.
Сега казвам, че всичките ви мъчнотии вие сами ги създадохте. Вие ги създадохте, вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви мъчат.
Вашите радости вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви радват.
Скърбите и страданията вие ги родихте. Казвам: Не че вие ги родихте, защото не може да се каже, че вие раждате скърбите, но вие създадохте скръбта. Вие вземете с един чук, ударете на пръста си отгоре. Кой е причината на това страдание? Вземете чука, че ударите пръста си.
към беседата >>
Как е възможно туй, което е нищо, да съдържа бръмбарът, чуваме само бръмченето.
Казват, че нулата е нищо. Който знае, нулата създава възможности за всички чудесии. Нулата е семката, която като посееш от туй нищо, от костилката, която е нищо, ще излезе цяло дърво. После, ако турите нулата след единицата, какво става? Вие казвате, че нулата е нищо, пък как е възможно туй, което е нищо всъщност, като го турите подир единицата, да я увеличи десет пъти?
Как е възможно туй, което е нищо, да съдържа бръмбарът, чуваме само бръмченето.
Като чуете бръмченето на един аероплан, казвате: „Бръмбар.“ Бръмбар ли е този аероплан? Това е един философ, който прави наблюдения, научни изследвания, работи, прави фотографии, научно работи. Като се върне, прави доклад. Пътува 400–500 килметра в час. Пренася пътници, връща се.
към беседата >>
Известни чувства, които не са прави, кал има в тях.
Всичките стари дядовци с брадите като хванат и хайде в ретортата. Той помънка малко, погледнеш, на земята изскочил едно детенце, подмладил се. Като идете в онзи свят стари, в ретортата вътре ще влезете. Като излезете като филтрирана вода, чиста, свободни от всичката кал, която сте имали. Защото в ума има кал, известни мисли, които не са прави, има кал в тях.
Известни чувства, които не са прави, кал има в тях.
От всичката кал като ви освободят, ще се подмладите, ще започнете да дишате отново. Не чакайте сега да умрете, че тогава да тикат в ретортата. Малко неприятно е, защото те не се церемонят, няма да ти дадат почит. Умрелите старци като идат в оня свят, ще дойдат някои от работниците, хванат ви и в ретортата. Както и да протестирате, ни глас, ни слушание, всички в ретортата.
към беседата >>
Скърбите и страданията вие ги родихте.
Сега казвам, че всичките ви мъчнотии вие сами ги създадохте. Вие ги създадохте, вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви мъчат. Вашите радости вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви радват.
Скърбите и страданията вие ги родихте.
Казвам: Не че вие ги родихте, защото не може да се каже, че вие раждате скърбите, но вие създадохте скръбта. Вие вземете с един чук, ударете на пръста си отгоре. Кой е причината на това страдание? Вземете чука, че ударите пръста си. Или някой път случва се, че вие набивате гвоздей, пък ударите на пръста си отгоре.
към беседата >>
Като чуете бръмченето на един аероплан, казвате: „Бръмбар.“ Бръмбар ли е този аероплан?
Който знае, нулата създава възможности за всички чудесии. Нулата е семката, която като посееш от туй нищо, от костилката, която е нищо, ще излезе цяло дърво. После, ако турите нулата след единицата, какво става? Вие казвате, че нулата е нищо, пък как е възможно туй, което е нищо всъщност, като го турите подир единицата, да я увеличи десет пъти? Как е възможно туй, което е нищо, да съдържа бръмбарът, чуваме само бръмченето.
Като чуете бръмченето на един аероплан, казвате: „Бръмбар.“ Бръмбар ли е този аероплан?
Това е един философ, който прави наблюдения, научни изследвания, работи, прави фотографии, научно работи. Като се върне, прави доклад. Пътува 400–500 килметра в час. Пренася пътници, връща се. Какво работи вътре бръмбарът?
към беседата >>
От всичката кал като ви освободят, ще се подмладите, ще започнете да дишате отново.
Той помънка малко, погледнеш, на земята изскочил едно детенце, подмладил се. Като идете в онзи свят стари, в ретортата вътре ще влезете. Като излезете като филтрирана вода, чиста, свободни от всичката кал, която сте имали. Защото в ума има кал, известни мисли, които не са прави, има кал в тях. Известни чувства, които не са прави, кал има в тях.
От всичката кал като ви освободят, ще се подмладите, ще започнете да дишате отново.
Не чакайте сега да умрете, че тогава да тикат в ретортата. Малко неприятно е, защото те не се церемонят, няма да ти дадат почит. Умрелите старци като идат в оня свят, ще дойдат някои от работниците, хванат ви и в ретортата. Както и да протестирате, ни глас, ни слушание, всички в ретортата. Навън ще излезете подменен.
към беседата >>
Казвам: Не че вие ги родихте, защото не може да се каже, че вие раждате скърбите, но вие създадохте скръбта.
Сега казвам, че всичките ви мъчнотии вие сами ги създадохте. Вие ги създадохте, вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви мъчат. Вашите радости вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви радват. Скърбите и страданията вие ги родихте.
Казвам: Не че вие ги родихте, защото не може да се каже, че вие раждате скърбите, но вие създадохте скръбта.
Вие вземете с един чук, ударете на пръста си отгоре. Кой е причината на това страдание? Вземете чука, че ударите пръста си. Или някой път случва се, че вие набивате гвоздей, пък ударите на пръста си отгоре. Кой е причината?
към беседата >>
Това е един философ, който прави наблюдения, научни изследвания, работи, прави фотографии, научно работи.
Нулата е семката, която като посееш от туй нищо, от костилката, която е нищо, ще излезе цяло дърво. После, ако турите нулата след единицата, какво става? Вие казвате, че нулата е нищо, пък как е възможно туй, което е нищо всъщност, като го турите подир единицата, да я увеличи десет пъти? Как е възможно туй, което е нищо, да съдържа бръмбарът, чуваме само бръмченето. Като чуете бръмченето на един аероплан, казвате: „Бръмбар.“ Бръмбар ли е този аероплан?
Това е един философ, който прави наблюдения, научни изследвания, работи, прави фотографии, научно работи.
Като се върне, прави доклад. Пътува 400–500 килметра в час. Пренася пътници, връща се. Какво работи вътре бръмбарът? Като пътуват хората с бръмбара, вървят по-бързо, отколкото с треновете.
към беседата >>
Не чакайте сега да умрете, че тогава да тикат в ретортата.
Като идете в онзи свят стари, в ретортата вътре ще влезете. Като излезете като филтрирана вода, чиста, свободни от всичката кал, която сте имали. Защото в ума има кал, известни мисли, които не са прави, има кал в тях. Известни чувства, които не са прави, кал има в тях. От всичката кал като ви освободят, ще се подмладите, ще започнете да дишате отново.
Не чакайте сега да умрете, че тогава да тикат в ретортата.
Малко неприятно е, защото те не се церемонят, няма да ти дадат почит. Умрелите старци като идат в оня свят, ще дойдат някои от работниците, хванат ви и в ретортата. Както и да протестирате, ни глас, ни слушание, всички в ретортата. Навън ще излезете подменен.
към беседата >>
Вие вземете с един чук, ударете на пръста си отгоре.
Сега казвам, че всичките ви мъчнотии вие сами ги създадохте. Вие ги създадохте, вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви мъчат. Вашите радости вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви радват. Скърбите и страданията вие ги родихте. Казвам: Не че вие ги родихте, защото не може да се каже, че вие раждате скърбите, но вие създадохте скръбта.
Вие вземете с един чук, ударете на пръста си отгоре.
Кой е причината на това страдание? Вземете чука, че ударите пръста си. Или някой път случва се, че вие набивате гвоздей, пък ударите на пръста си отгоре. Кой е причината? След като се върнете, казвате: „Виж този дявол.“ Кой е в дадения случай дяволът?
към беседата >>
Като се върне, прави доклад.
После, ако турите нулата след единицата, какво става? Вие казвате, че нулата е нищо, пък как е възможно туй, което е нищо всъщност, като го турите подир единицата, да я увеличи десет пъти? Как е възможно туй, което е нищо, да съдържа бръмбарът, чуваме само бръмченето. Като чуете бръмченето на един аероплан, казвате: „Бръмбар.“ Бръмбар ли е този аероплан? Това е един философ, който прави наблюдения, научни изследвания, работи, прави фотографии, научно работи.
Като се върне, прави доклад.
Пътува 400–500 килметра в час. Пренася пътници, връща се. Какво работи вътре бръмбарът? Като пътуват хората с бръмбара, вървят по-бързо, отколкото с треновете. Под думата „нищо“ разбираме, че нищо е туй, което не се изменя.
към беседата >>
Малко неприятно е, защото те не се церемонят, няма да ти дадат почит.
Като излезете като филтрирана вода, чиста, свободни от всичката кал, която сте имали. Защото в ума има кал, известни мисли, които не са прави, има кал в тях. Известни чувства, които не са прави, кал има в тях. От всичката кал като ви освободят, ще се подмладите, ще започнете да дишате отново. Не чакайте сега да умрете, че тогава да тикат в ретортата.
Малко неприятно е, защото те не се церемонят, няма да ти дадат почит.
Умрелите старци като идат в оня свят, ще дойдат някои от работниците, хванат ви и в ретортата. Както и да протестирате, ни глас, ни слушание, всички в ретортата. Навън ще излезете подменен.
към беседата >>
Кой е причината на това страдание?
Вие ги създадохте, вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви мъчат. Вашите радости вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви радват. Скърбите и страданията вие ги родихте. Казвам: Не че вие ги родихте, защото не може да се каже, че вие раждате скърбите, но вие създадохте скръбта. Вие вземете с един чук, ударете на пръста си отгоре.
Кой е причината на това страдание?
Вземете чука, че ударите пръста си. Или някой път случва се, че вие набивате гвоздей, пък ударите на пръста си отгоре. Кой е причината? След като се върнете, казвате: „Виж този дявол.“ Кой е в дадения случай дяволът? – Умът.
към беседата >>
Пътува 400–500 килметра в час.
Вие казвате, че нулата е нищо, пък как е възможно туй, което е нищо всъщност, като го турите подир единицата, да я увеличи десет пъти? Как е възможно туй, което е нищо, да съдържа бръмбарът, чуваме само бръмченето. Като чуете бръмченето на един аероплан, казвате: „Бръмбар.“ Бръмбар ли е този аероплан? Това е един философ, който прави наблюдения, научни изследвания, работи, прави фотографии, научно работи. Като се върне, прави доклад.
Пътува 400–500 килметра в час.
Пренася пътници, връща се. Какво работи вътре бръмбарът? Като пътуват хората с бръмбара, вървят по-бързо, отколкото с треновете. Под думата „нищо“ разбираме, че нищо е туй, което не се изменя. Нещо, което не се изменя в себе си, казваме, че е нищо.
към беседата >>
Умрелите старци като идат в оня свят, ще дойдат някои от работниците, хванат ви и в ретортата.
Защото в ума има кал, известни мисли, които не са прави, има кал в тях. Известни чувства, които не са прави, кал има в тях. От всичката кал като ви освободят, ще се подмладите, ще започнете да дишате отново. Не чакайте сега да умрете, че тогава да тикат в ретортата. Малко неприятно е, защото те не се церемонят, няма да ти дадат почит.
Умрелите старци като идат в оня свят, ще дойдат някои от работниците, хванат ви и в ретортата.
Както и да протестирате, ни глас, ни слушание, всички в ретортата. Навън ще излезете подменен.
към беседата >>
Вземете чука, че ударите пръста си.
Вашите радости вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви радват. Скърбите и страданията вие ги родихте. Казвам: Не че вие ги родихте, защото не може да се каже, че вие раждате скърбите, но вие създадохте скръбта. Вие вземете с един чук, ударете на пръста си отгоре. Кой е причината на това страдание?
Вземете чука, че ударите пръста си.
Или някой път случва се, че вие набивате гвоздей, пък ударите на пръста си отгоре. Кой е причината? След като се върнете, казвате: „Виж този дявол.“ Кой е в дадения случай дяволът? – Умът. Толкоз близко не дръжте чука.
към беседата >>
Пренася пътници, връща се.
Как е възможно туй, което е нищо, да съдържа бръмбарът, чуваме само бръмченето. Като чуете бръмченето на един аероплан, казвате: „Бръмбар.“ Бръмбар ли е този аероплан? Това е един философ, който прави наблюдения, научни изследвания, работи, прави фотографии, научно работи. Като се върне, прави доклад. Пътува 400–500 килметра в час.
Пренася пътници, връща се.
Какво работи вътре бръмбарът? Като пътуват хората с бръмбара, вървят по-бързо, отколкото с треновете. Под думата „нищо“ разбираме, че нищо е туй, което не се изменя. Нещо, което не се изменя в себе си, казваме, че е нищо. Някой път има сиромашия, казва: „Няма нищо.“ Щом ти кажеш, че няма нищо, ти трябва да разбираш, че нищото, то не е изгубено.
към беседата >>
Както и да протестирате, ни глас, ни слушание, всички в ретортата.
Известни чувства, които не са прави, кал има в тях. От всичката кал като ви освободят, ще се подмладите, ще започнете да дишате отново. Не чакайте сега да умрете, че тогава да тикат в ретортата. Малко неприятно е, защото те не се церемонят, няма да ти дадат почит. Умрелите старци като идат в оня свят, ще дойдат някои от работниците, хванат ви и в ретортата.
Както и да протестирате, ни глас, ни слушание, всички в ретортата.
Навън ще излезете подменен.
към беседата >>
Или някой път случва се, че вие набивате гвоздей, пък ударите на пръста си отгоре.
Скърбите и страданията вие ги родихте. Казвам: Не че вие ги родихте, защото не може да се каже, че вие раждате скърбите, но вие създадохте скръбта. Вие вземете с един чук, ударете на пръста си отгоре. Кой е причината на това страдание? Вземете чука, че ударите пръста си.
Или някой път случва се, че вие набивате гвоздей, пък ударите на пръста си отгоре.
Кой е причината? След като се върнете, казвате: „Виж този дявол.“ Кой е в дадения случай дяволът? – Умът. Толкоз близко не дръжте чука. Най-малко една педя далеч.
към беседата >>
Какво работи вътре бръмбарът?
Като чуете бръмченето на един аероплан, казвате: „Бръмбар.“ Бръмбар ли е този аероплан? Това е един философ, който прави наблюдения, научни изследвания, работи, прави фотографии, научно работи. Като се върне, прави доклад. Пътува 400–500 килметра в час. Пренася пътници, връща се.
Какво работи вътре бръмбарът?
Като пътуват хората с бръмбара, вървят по-бързо, отколкото с треновете. Под думата „нищо“ разбираме, че нищо е туй, което не се изменя. Нещо, което не се изменя в себе си, казваме, че е нищо. Някой път има сиромашия, казва: „Няма нищо.“ Щом ти кажеш, че няма нищо, ти трябва да разбираш, че нищото, то не е изгубено. Нищото не може да се изгуби.
към беседата >>
Навън ще излезете подменен.
От всичката кал като ви освободят, ще се подмладите, ще започнете да дишате отново. Не чакайте сега да умрете, че тогава да тикат в ретортата. Малко неприятно е, защото те не се церемонят, няма да ти дадат почит. Умрелите старци като идат в оня свят, ще дойдат някои от работниците, хванат ви и в ретортата. Както и да протестирате, ни глас, ни слушание, всички в ретортата.
Навън ще излезете подменен.
към беседата >>
Кой е причината?
Казвам: Не че вие ги родихте, защото не може да се каже, че вие раждате скърбите, но вие създадохте скръбта. Вие вземете с един чук, ударете на пръста си отгоре. Кой е причината на това страдание? Вземете чука, че ударите пръста си. Или някой път случва се, че вие набивате гвоздей, пък ударите на пръста си отгоре.
Кой е причината?
След като се върнете, казвате: „Виж този дявол.“ Кой е в дадения случай дяволът? – Умът. Толкоз близко не дръжте чука. Най-малко една педя далеч. Вие сте влезли в една зона, дето чукът може да се сложи на вашия пръст.
към беседата >>
Като пътуват хората с бръмбара, вървят по-бързо, отколкото с треновете.
Това е един философ, който прави наблюдения, научни изследвания, работи, прави фотографии, научно работи. Като се върне, прави доклад. Пътува 400–500 килметра в час. Пренася пътници, връща се. Какво работи вътре бръмбарът?
Като пътуват хората с бръмбара, вървят по-бързо, отколкото с треновете.
Под думата „нищо“ разбираме, че нищо е туй, което не се изменя. Нещо, което не се изменя в себе си, казваме, че е нищо. Някой път има сиромашия, казва: „Няма нищо.“ Щом ти кажеш, че няма нищо, ти трябва да разбираш, че нищото, то не е изгубено. Нищото не може да се изгуби. Нещото ти може да го изгубиш.
към беседата >>
Сега вие имате високо мнение за себе си.
Сега вие имате високо мнение за себе си.
Казвате: „Какво е туй страдание, на нас ли ни се даде? “ Ще намерите ретортата. Никакво роптание. Ако идете в оня свят, какво ще кажете? Представете си, че като идете в оня свят, питат ви: „Защо дойдохте, какво обичате?
към беседата >>
След като се върнете, казвате: „Виж този дявол.“ Кой е в дадения случай дяволът?
Вие вземете с един чук, ударете на пръста си отгоре. Кой е причината на това страдание? Вземете чука, че ударите пръста си. Или някой път случва се, че вие набивате гвоздей, пък ударите на пръста си отгоре. Кой е причината?
След като се върнете, казвате: „Виж този дявол.“ Кой е в дадения случай дяволът?
– Умът. Толкоз близко не дръжте чука. Най-малко една педя далеч. Вие сте влезли в една зона, дето чукът може да се сложи на вашия пръст. Сега вие казвате, че страдате в света.
към беседата >>
Под думата „нищо“ разбираме, че нищо е туй, което не се изменя.
Като се върне, прави доклад. Пътува 400–500 килметра в час. Пренася пътници, връща се. Какво работи вътре бръмбарът? Като пътуват хората с бръмбара, вървят по-бързо, отколкото с треновете.
Под думата „нищо“ разбираме, че нищо е туй, което не се изменя.
Нещо, което не се изменя в себе си, казваме, че е нищо. Някой път има сиромашия, казва: „Няма нищо.“ Щом ти кажеш, че няма нищо, ти трябва да разбираш, че нищото, то не е изгубено. Нищото не може да се изгуби. Нещото ти може да го изгубиш. Нищото не можеш да го изгубиш.
към беседата >>
Казвате: „Какво е туй страдание, на нас ли ни се даде?
Сега вие имате високо мнение за себе си.
Казвате: „Какво е туй страдание, на нас ли ни се даде?
“ Ще намерите ретортата. Никакво роптание. Ако идете в оня свят, какво ще кажете? Представете си, че като идете в оня свят, питат ви: „Защо дойдохте, какво обичате? На екскурзия ли сте дошли?
към беседата >>
– Умът.
Кой е причината на това страдание? Вземете чука, че ударите пръста си. Или някой път случва се, че вие набивате гвоздей, пък ударите на пръста си отгоре. Кой е причината? След като се върнете, казвате: „Виж този дявол.“ Кой е в дадения случай дяволът?
– Умът.
Толкоз близко не дръжте чука. Най-малко една педя далеч. Вие сте влезли в една зона, дето чукът може да се сложи на вашия пръст. Сега вие казвате, че страдате в света. На всичките ви страдания причината сте вие.
към беседата >>
Нещо, което не се изменя в себе си, казваме, че е нищо.
Пътува 400–500 килметра в час. Пренася пътници, връща се. Какво работи вътре бръмбарът? Като пътуват хората с бръмбара, вървят по-бързо, отколкото с треновете. Под думата „нищо“ разбираме, че нищо е туй, което не се изменя.
Нещо, което не се изменя в себе си, казваме, че е нищо.
Някой път има сиромашия, казва: „Няма нищо.“ Щом ти кажеш, че няма нищо, ти трябва да разбираш, че нищото, то не е изгубено. Нищото не може да се изгуби. Нещото ти може да го изгубиш. Нищото не можеш да го изгубиш. Нищото не може и да умре.
към беседата >>
“ Ще намерите ретортата.
Сега вие имате високо мнение за себе си. Казвате: „Какво е туй страдание, на нас ли ни се даде?
“ Ще намерите ретортата.
Никакво роптание. Ако идете в оня свят, какво ще кажете? Представете си, че като идете в оня свят, питат ви: „Защо дойдохте, какво обичате? На екскурзия ли сте дошли? “ – Какво ще им кажете?
към беседата >>
Толкоз близко не дръжте чука.
Вземете чука, че ударите пръста си. Или някой път случва се, че вие набивате гвоздей, пък ударите на пръста си отгоре. Кой е причината? След като се върнете, казвате: „Виж този дявол.“ Кой е в дадения случай дяволът? – Умът.
Толкоз близко не дръжте чука.
Най-малко една педя далеч. Вие сте влезли в една зона, дето чукът може да се сложи на вашия пръст. Сега вие казвате, че страдате в света. На всичките ви страдания причината сте вие.
към беседата >>
Някой път има сиромашия, казва: „Няма нищо.“ Щом ти кажеш, че няма нищо, ти трябва да разбираш, че нищото, то не е изгубено.
Пренася пътници, връща се. Какво работи вътре бръмбарът? Като пътуват хората с бръмбара, вървят по-бързо, отколкото с треновете. Под думата „нищо“ разбираме, че нищо е туй, което не се изменя. Нещо, което не се изменя в себе си, казваме, че е нищо.
Някой път има сиромашия, казва: „Няма нищо.“ Щом ти кажеш, че няма нищо, ти трябва да разбираш, че нищото, то не е изгубено.
Нищото не може да се изгуби. Нещото ти може да го изгубиш. Нищото не можеш да го изгубиш. Нищото не може и да умре. Казваш: „Изгубих си парите.“ – Няма нищо.
към беседата >>
Никакво роптание.
Сега вие имате високо мнение за себе си. Казвате: „Какво е туй страдание, на нас ли ни се даде? “ Ще намерите ретортата.
Никакво роптание.
Ако идете в оня свят, какво ще кажете? Представете си, че като идете в оня свят, питат ви: „Защо дойдохте, какво обичате? На екскурзия ли сте дошли? “ – Какво ще им кажете? Ако кажете: „Бягаме от оня свят, остаряхме от страдания“, в ретортата вътре ще се намерите.
към беседата >>
Най-малко една педя далеч.
Или някой път случва се, че вие набивате гвоздей, пък ударите на пръста си отгоре. Кой е причината? След като се върнете, казвате: „Виж този дявол.“ Кой е в дадения случай дяволът? – Умът. Толкоз близко не дръжте чука.
Най-малко една педя далеч.
Вие сте влезли в една зона, дето чукът може да се сложи на вашия пръст. Сега вие казвате, че страдате в света. На всичките ви страдания причината сте вие.
към беседата >>
Нищото не може да се изгуби.
Какво работи вътре бръмбарът? Като пътуват хората с бръмбара, вървят по-бързо, отколкото с треновете. Под думата „нищо“ разбираме, че нищо е туй, което не се изменя. Нещо, което не се изменя в себе си, казваме, че е нищо. Някой път има сиромашия, казва: „Няма нищо.“ Щом ти кажеш, че няма нищо, ти трябва да разбираш, че нищото, то не е изгубено.
Нищото не може да се изгуби.
Нещото ти може да го изгубиш. Нищото не можеш да го изгубиш. Нищото не може и да умре. Казваш: „Изгубих си парите.“ – Няма нищо. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Ако идете в оня свят, какво ще кажете?
Сега вие имате високо мнение за себе си. Казвате: „Какво е туй страдание, на нас ли ни се даде? “ Ще намерите ретортата. Никакво роптание.
Ако идете в оня свят, какво ще кажете?
Представете си, че като идете в оня свят, питат ви: „Защо дойдохте, какво обичате? На екскурзия ли сте дошли? “ – Какво ще им кажете? Ако кажете: „Бягаме от оня свят, остаряхме от страдания“, в ретортата вътре ще се намерите. Сега вие имате едно понятие за оня свят, но той е разумен свят.
към беседата >>
Вие сте влезли в една зона, дето чукът може да се сложи на вашия пръст.
Кой е причината? След като се върнете, казвате: „Виж този дявол.“ Кой е в дадения случай дяволът? – Умът. Толкоз близко не дръжте чука. Най-малко една педя далеч.
Вие сте влезли в една зона, дето чукът може да се сложи на вашия пръст.
Сега вие казвате, че страдате в света. На всичките ви страдания причината сте вие.
към беседата >>
Нещото ти може да го изгубиш.
Като пътуват хората с бръмбара, вървят по-бързо, отколкото с треновете. Под думата „нищо“ разбираме, че нищо е туй, което не се изменя. Нещо, което не се изменя в себе си, казваме, че е нищо. Някой път има сиромашия, казва: „Няма нищо.“ Щом ти кажеш, че няма нищо, ти трябва да разбираш, че нищото, то не е изгубено. Нищото не може да се изгуби.
Нещото ти може да го изгубиш.
Нищото не можеш да го изгубиш. Нищото не може и да умре. Казваш: „Изгубих си парите.“ – Няма нищо. Ще ви приведа един пример. Твоите пари не са се изгубили.
към беседата >>
Представете си, че като идете в оня свят, питат ви: „Защо дойдохте, какво обичате?
Сега вие имате високо мнение за себе си. Казвате: „Какво е туй страдание, на нас ли ни се даде? “ Ще намерите ретортата. Никакво роптание. Ако идете в оня свят, какво ще кажете?
Представете си, че като идете в оня свят, питат ви: „Защо дойдохте, какво обичате?
На екскурзия ли сте дошли? “ – Какво ще им кажете? Ако кажете: „Бягаме от оня свят, остаряхме от страдания“, в ретортата вътре ще се намерите. Сега вие имате едно понятие за оня свят, но той е разумен свят. Влизаш в оня свят с една светла мисъл, с едно светло сърце, той е друг свят.
към беседата >>
Сега вие казвате, че страдате в света.
След като се върнете, казвате: „Виж този дявол.“ Кой е в дадения случай дяволът? – Умът. Толкоз близко не дръжте чука. Най-малко една педя далеч. Вие сте влезли в една зона, дето чукът може да се сложи на вашия пръст.
Сега вие казвате, че страдате в света.
На всичките ви страдания причината сте вие.
към беседата >>
Нищото не можеш да го изгубиш.
Под думата „нищо“ разбираме, че нищо е туй, което не се изменя. Нещо, което не се изменя в себе си, казваме, че е нищо. Някой път има сиромашия, казва: „Няма нищо.“ Щом ти кажеш, че няма нищо, ти трябва да разбираш, че нищото, то не е изгубено. Нищото не може да се изгуби. Нещото ти може да го изгубиш.
Нищото не можеш да го изгубиш.
Нищото не може и да умре. Казваш: „Изгубих си парите.“ – Няма нищо. Ще ви приведа един пример. Твоите пари не са се изгубили. Те са при тебе, те не са умрели.
към беседата >>
На екскурзия ли сте дошли?
Казвате: „Какво е туй страдание, на нас ли ни се даде? “ Ще намерите ретортата. Никакво роптание. Ако идете в оня свят, какво ще кажете? Представете си, че като идете в оня свят, питат ви: „Защо дойдохте, какво обичате?
На екскурзия ли сте дошли?
“ – Какво ще им кажете? Ако кажете: „Бягаме от оня свят, остаряхме от страдания“, в ретортата вътре ще се намерите. Сега вие имате едно понятие за оня свят, но той е разумен свят. Влизаш в оня свят с една светла мисъл, с едно светло сърце, той е друг свят. Влизаш в оня свят недоволен, вие се намирате в един хаос, дето Духът Божи започва да се движи около вас.
към беседата >>
На всичките ви страдания причината сте вие.
– Умът. Толкоз близко не дръжте чука. Най-малко една педя далеч. Вие сте влезли в една зона, дето чукът може да се сложи на вашия пръст. Сега вие казвате, че страдате в света.
На всичките ви страдания причината сте вие.
към беседата >>
Нищото не може и да умре.
Нещо, което не се изменя в себе си, казваме, че е нищо. Някой път има сиромашия, казва: „Няма нищо.“ Щом ти кажеш, че няма нищо, ти трябва да разбираш, че нищото, то не е изгубено. Нищото не може да се изгуби. Нещото ти може да го изгубиш. Нищото не можеш да го изгубиш.
Нищото не може и да умре.
Казваш: „Изгубих си парите.“ – Няма нищо. Ще ви приведа един пример. Твоите пари не са се изгубили. Те са при тебе, те не са умрели. Казваш: „Умря баща му.“ Казвам: Няма нищо.
към беседата >>
“ – Какво ще им кажете?
“ Ще намерите ретортата. Никакво роптание. Ако идете в оня свят, какво ще кажете? Представете си, че като идете в оня свят, питат ви: „Защо дойдохте, какво обичате? На екскурзия ли сте дошли?
“ – Какво ще им кажете?
Ако кажете: „Бягаме от оня свят, остаряхме от страдания“, в ретортата вътре ще се намерите. Сега вие имате едно понятие за оня свят, но той е разумен свят. Влизаш в оня свят с една светла мисъл, с едно светло сърце, той е друг свят. Влизаш в оня свят недоволен, вие се намирате в един хаос, дето Духът Божи започва да се движи около вас. „Направи Бог небето и земята и земята беше неустроена и Дух Божи се носеше над земята.“ Ако вие влезете в оня свят неустроени, ще започне оня Дух да се движи, ще започне творчество.
към беседата >>
Да допуснем, че вие сте турили захар в една торба.
Да допуснем, че вие сте турили захар в една торба.
Носите тази торба. Времето са заоблачава, завалява дъжд, накваси торбата, стопи се захарта. Кой е причината на това? Вие сте причината. Какво трябва да правим?
към беседата >>
Казваш: „Изгубих си парите.“ – Няма нищо.
Някой път има сиромашия, казва: „Няма нищо.“ Щом ти кажеш, че няма нищо, ти трябва да разбираш, че нищото, то не е изгубено. Нищото не може да се изгуби. Нещото ти може да го изгубиш. Нищото не можеш да го изгубиш. Нищото не може и да умре.
Казваш: „Изгубих си парите.“ – Няма нищо.
Ще ви приведа един пример. Твоите пари не са се изгубили. Те са при тебе, те не са умрели. Казваш: „Умря баща му.“ Казвам: Няма нищо. Искам да ти кажа, че баща ти не е умрял.
към беседата >>
Ако кажете: „Бягаме от оня свят, остаряхме от страдания“, в ретортата вътре ще се намерите.
Никакво роптание. Ако идете в оня свят, какво ще кажете? Представете си, че като идете в оня свят, питат ви: „Защо дойдохте, какво обичате? На екскурзия ли сте дошли? “ – Какво ще им кажете?
Ако кажете: „Бягаме от оня свят, остаряхме от страдания“, в ретортата вътре ще се намерите.
Сега вие имате едно понятие за оня свят, но той е разумен свят. Влизаш в оня свят с една светла мисъл, с едно светло сърце, той е друг свят. Влизаш в оня свят недоволен, вие се намирате в един хаос, дето Духът Божи започва да се движи около вас. „Направи Бог небето и земята и земята беше неустроена и Дух Божи се носеше над земята.“ Ако вие влезете в оня свят неустроени, ще започне оня Дух да се движи, ще започне творчество. Започнете вие сега сами да творите в себе си.
към беседата >>
Носите тази торба.
Да допуснем, че вие сте турили захар в една торба.
Носите тази торба.
Времето са заоблачава, завалява дъжд, накваси торбата, стопи се захарта. Кой е причината на това? Вие сте причината. Какво трябва да правим? Трябваше да турите тази захар в една торба, в която водата да не може да проникне.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Нищото не може да се изгуби. Нещото ти може да го изгубиш. Нищото не можеш да го изгубиш. Нищото не може и да умре. Казваш: „Изгубих си парите.“ – Няма нищо.
Ще ви приведа един пример.
Твоите пари не са се изгубили. Те са при тебе, те не са умрели. Казваш: „Умря баща му.“ Казвам: Няма нищо. Искам да ти кажа, че баща ти не е умрял. Може да се докаже, че като умре бащата, тежестта на сина ще се увеличи с десет грама.
към беседата >>
Сега вие имате едно понятие за оня свят, но той е разумен свят.
Ако идете в оня свят, какво ще кажете? Представете си, че като идете в оня свят, питат ви: „Защо дойдохте, какво обичате? На екскурзия ли сте дошли? “ – Какво ще им кажете? Ако кажете: „Бягаме от оня свят, остаряхме от страдания“, в ретортата вътре ще се намерите.
Сега вие имате едно понятие за оня свят, но той е разумен свят.
Влизаш в оня свят с една светла мисъл, с едно светло сърце, той е друг свят. Влизаш в оня свят недоволен, вие се намирате в един хаос, дето Духът Божи започва да се движи около вас. „Направи Бог небето и земята и земята беше неустроена и Дух Божи се носеше над земята.“ Ако вие влезете в оня свят неустроени, ще започне оня Дух да се движи, ще започне творчество. Започнете вие сега сами да творите в себе си.
към беседата >>
Времето са заоблачава, завалява дъжд, накваси торбата, стопи се захарта.
Да допуснем, че вие сте турили захар в една торба. Носите тази торба.
Времето са заоблачава, завалява дъжд, накваси торбата, стопи се захарта.
Кой е причината на това? Вие сте причината. Какво трябва да правим? Трябваше да турите тази захар в една торба, в която водата да не може да проникне. Умен трябва да бъдете.
към беседата >>
Твоите пари не са се изгубили.
Нещото ти може да го изгубиш. Нищото не можеш да го изгубиш. Нищото не може и да умре. Казваш: „Изгубих си парите.“ – Няма нищо. Ще ви приведа един пример.
Твоите пари не са се изгубили.
Те са при тебе, те не са умрели. Казваш: „Умря баща му.“ Казвам: Няма нищо. Искам да ти кажа, че баща ти не е умрял. Може да се докаже, че като умре бащата, тежестта на сина ще се увеличи с десет грама. Тежестта на всичките синове и дъщери ще се увеличи.
към беседата >>
Влизаш в оня свят с една светла мисъл, с едно светло сърце, той е друг свят.
Представете си, че като идете в оня свят, питат ви: „Защо дойдохте, какво обичате? На екскурзия ли сте дошли? “ – Какво ще им кажете? Ако кажете: „Бягаме от оня свят, остаряхме от страдания“, в ретортата вътре ще се намерите. Сега вие имате едно понятие за оня свят, но той е разумен свят.
Влизаш в оня свят с една светла мисъл, с едно светло сърце, той е друг свят.
Влизаш в оня свят недоволен, вие се намирате в един хаос, дето Духът Божи започва да се движи около вас. „Направи Бог небето и земята и земята беше неустроена и Дух Божи се носеше над земята.“ Ако вие влезете в оня свят неустроени, ще започне оня Дух да се движи, ще започне творчество. Започнете вие сега сами да творите в себе си.
към беседата >>
Кой е причината на това?
Да допуснем, че вие сте турили захар в една торба. Носите тази торба. Времето са заоблачава, завалява дъжд, накваси торбата, стопи се захарта.
Кой е причината на това?
Вие сте причината. Какво трябва да правим? Трябваше да турите тази захар в една торба, в която водата да не може да проникне. Умен трябва да бъдете. Вие туряте часовника в джоба си, но джобът има една малка дупка.
към беседата >>
Те са при тебе, те не са умрели.
Нищото не можеш да го изгубиш. Нищото не може и да умре. Казваш: „Изгубих си парите.“ – Няма нищо. Ще ви приведа един пример. Твоите пари не са се изгубили.
Те са при тебе, те не са умрели.
Казваш: „Умря баща му.“ Казвам: Няма нищо. Искам да ти кажа, че баща ти не е умрял. Може да се докаже, че като умре бащата, тежестта на сина ще се увеличи с десет грама. Тежестта на всичките синове и дъщери ще се увеличи. Затуй, когато някой умре в някой дом, подобряват се работите, всички стават здрави.
към беседата >>
Влизаш в оня свят недоволен, вие се намирате в един хаос, дето Духът Божи започва да се движи около вас.
На екскурзия ли сте дошли? “ – Какво ще им кажете? Ако кажете: „Бягаме от оня свят, остаряхме от страдания“, в ретортата вътре ще се намерите. Сега вие имате едно понятие за оня свят, но той е разумен свят. Влизаш в оня свят с една светла мисъл, с едно светло сърце, той е друг свят.
Влизаш в оня свят недоволен, вие се намирате в един хаос, дето Духът Божи започва да се движи около вас.
„Направи Бог небето и земята и земята беше неустроена и Дух Божи се носеше над земята.“ Ако вие влезете в оня свят неустроени, ще започне оня Дух да се движи, ще започне творчество. Започнете вие сега сами да творите в себе си.
към беседата >>
Вие сте причината.
Да допуснем, че вие сте турили захар в една торба. Носите тази торба. Времето са заоблачава, завалява дъжд, накваси торбата, стопи се захарта. Кой е причината на това?
Вие сте причината.
Какво трябва да правим? Трябваше да турите тази захар в една торба, в която водата да не може да проникне. Умен трябва да бъдете. Вие туряте часовника в джоба си, но джобът има една малка дупка. Казвате: „Часовникът не може да падне.“ Случва се, че като вървите, този часовник мърда повече, скосва конците около дупката, става по-голяма и един ден бъркате, няма часовника.
към беседата >>
Казваш: „Умря баща му.“ Казвам: Няма нищо.
Нищото не може и да умре. Казваш: „Изгубих си парите.“ – Няма нищо. Ще ви приведа един пример. Твоите пари не са се изгубили. Те са при тебе, те не са умрели.
Казваш: „Умря баща му.“ Казвам: Няма нищо.
Искам да ти кажа, че баща ти не е умрял. Може да се докаже, че като умре бащата, тежестта на сина ще се увеличи с десет грама. Тежестта на всичките синове и дъщери ще се увеличи. Затуй, когато някой умре в някой дом, подобряват се работите, всички стават здрави. Докато дядото е жив, всички боледуват, като умре дядото, всички стават здрави.
към беседата >>
„Направи Бог небето и земята и земята беше неустроена и Дух Божи се носеше над земята.“ Ако вие влезете в оня свят неустроени, ще започне оня Дух да се движи, ще започне творчество.
“ – Какво ще им кажете? Ако кажете: „Бягаме от оня свят, остаряхме от страдания“, в ретортата вътре ще се намерите. Сега вие имате едно понятие за оня свят, но той е разумен свят. Влизаш в оня свят с една светла мисъл, с едно светло сърце, той е друг свят. Влизаш в оня свят недоволен, вие се намирате в един хаос, дето Духът Божи започва да се движи около вас.
„Направи Бог небето и земята и земята беше неустроена и Дух Божи се носеше над земята.“ Ако вие влезете в оня свят неустроени, ще започне оня Дух да се движи, ще започне творчество.
Започнете вие сега сами да творите в себе си.
към беседата >>
Какво трябва да правим?
Да допуснем, че вие сте турили захар в една торба. Носите тази торба. Времето са заоблачава, завалява дъжд, накваси торбата, стопи се захарта. Кой е причината на това? Вие сте причината.
Какво трябва да правим?
Трябваше да турите тази захар в една торба, в която водата да не може да проникне. Умен трябва да бъдете. Вие туряте часовника в джоба си, но джобът има една малка дупка. Казвате: „Часовникът не може да падне.“ Случва се, че като вървите, този часовник мърда повече, скосва конците около дупката, става по-голяма и един ден бъркате, няма часовника. Кой е причината?
към беседата >>
Искам да ти кажа, че баща ти не е умрял.
Казваш: „Изгубих си парите.“ – Няма нищо. Ще ви приведа един пример. Твоите пари не са се изгубили. Те са при тебе, те не са умрели. Казваш: „Умря баща му.“ Казвам: Няма нищо.
Искам да ти кажа, че баща ти не е умрял.
Може да се докаже, че като умре бащата, тежестта на сина ще се увеличи с десет грама. Тежестта на всичките синове и дъщери ще се увеличи. Затуй, когато някой умре в някой дом, подобряват се работите, всички стават здрави. Докато дядото е жив, всички боледуват, като умре дядото, всички стават здрави. Защо стават здрави?
към беседата >>
Започнете вие сега сами да творите в себе си.
Ако кажете: „Бягаме от оня свят, остаряхме от страдания“, в ретортата вътре ще се намерите. Сега вие имате едно понятие за оня свят, но той е разумен свят. Влизаш в оня свят с една светла мисъл, с едно светло сърце, той е друг свят. Влизаш в оня свят недоволен, вие се намирате в един хаос, дето Духът Божи започва да се движи около вас. „Направи Бог небето и земята и земята беше неустроена и Дух Божи се носеше над земята.“ Ако вие влезете в оня свят неустроени, ще започне оня Дух да се движи, ще започне творчество.
Започнете вие сега сами да творите в себе си.
към беседата >>
Трябваше да турите тази захар в една торба, в която водата да не може да проникне.
Носите тази торба. Времето са заоблачава, завалява дъжд, накваси торбата, стопи се захарта. Кой е причината на това? Вие сте причината. Какво трябва да правим?
Трябваше да турите тази захар в една торба, в която водата да не може да проникне.
Умен трябва да бъдете. Вие туряте часовника в джоба си, но джобът има една малка дупка. Казвате: „Часовникът не може да падне.“ Случва се, че като вървите, този часовник мърда повече, скосва конците около дупката, става по-голяма и един ден бъркате, няма часовника. Кой е причината? Причината сте вие.
към беседата >>
Може да се докаже, че като умре бащата, тежестта на сина ще се увеличи с десет грама.
Ще ви приведа един пример. Твоите пари не са се изгубили. Те са при тебе, те не са умрели. Казваш: „Умря баща му.“ Казвам: Няма нищо. Искам да ти кажа, че баща ти не е умрял.
Може да се докаже, че като умре бащата, тежестта на сина ще се увеличи с десет грама.
Тежестта на всичките синове и дъщери ще се увеличи. Затуй, когато някой умре в някой дом, подобряват се работите, всички стават здрави. Докато дядото е жив, всички боледуват, като умре дядото, всички стават здрави. Защо стават здрави? – Много естествено, дядото бил толкоз тежък, че дядото мислил само за своята старост, за своето минало, че той тежал върху гърбовете на всички.
към беседата >>
Най-първо, да имате едно благодарно сърце.
Най-първо, да имате едно благодарно сърце.
И като пострадате, да се радвате, че сте се удостоили, че природата обърнала внимание. Като пострадаш, ще считаш голяма привилегия. Не е ли привилегия онзи скулптор, майстор, да дойде със своя чук и да чука, да удря, да извае една хубава статуя, която да се тури за пример. Колко е хубаво да те очукат и да бъдеш красив, отколкото един камък безформен, никаква форма да нямаш и да бъдеш в своята примитивна форма. Страданията в света, това са чукът, който чука да извае нещо от вас.
към беседата >>
Умен трябва да бъдете.
Времето са заоблачава, завалява дъжд, накваси торбата, стопи се захарта. Кой е причината на това? Вие сте причината. Какво трябва да правим? Трябваше да турите тази захар в една торба, в която водата да не може да проникне.
Умен трябва да бъдете.
Вие туряте часовника в джоба си, но джобът има една малка дупка. Казвате: „Часовникът не може да падне.“ Случва се, че като вървите, този часовник мърда повече, скосва конците около дупката, става по-голяма и един ден бъркате, няма часовника. Кой е причината? Причината сте вие. Малката дупка не я закърпихте, казахте: „През малката дупка не може да излезе.“ Щом има дупка, часовникът може да излезе навън.
към беседата >>
Тежестта на всичките синове и дъщери ще се увеличи.
Твоите пари не са се изгубили. Те са при тебе, те не са умрели. Казваш: „Умря баща му.“ Казвам: Няма нищо. Искам да ти кажа, че баща ти не е умрял. Може да се докаже, че като умре бащата, тежестта на сина ще се увеличи с десет грама.
Тежестта на всичките синове и дъщери ще се увеличи.
Затуй, когато някой умре в някой дом, подобряват се работите, всички стават здрави. Докато дядото е жив, всички боледуват, като умре дядото, всички стават здрави. Защо стават здрави? – Много естествено, дядото бил толкоз тежък, че дядото мислил само за своята старост, за своето минало, че той тежал върху гърбовете на всички. Мислите на дядото тежат върху умовете на децата и те боледуват.
към беседата >>
И като пострадате, да се радвате, че сте се удостоили, че природата обърнала внимание.
Най-първо, да имате едно благодарно сърце.
И като пострадате, да се радвате, че сте се удостоили, че природата обърнала внимание.
Като пострадаш, ще считаш голяма привилегия. Не е ли привилегия онзи скулптор, майстор, да дойде със своя чук и да чука, да удря, да извае една хубава статуя, която да се тури за пример. Колко е хубаво да те очукат и да бъдеш красив, отколкото един камък безформен, никаква форма да нямаш и да бъдеш в своята примитивна форма. Страданията в света, това са чукът, който чука да извае нещо от вас. И благодарение на тия страдания, гледам, че се оформяват главите ви.
към беседата >>
Вие туряте часовника в джоба си, но джобът има една малка дупка.
Кой е причината на това? Вие сте причината. Какво трябва да правим? Трябваше да турите тази захар в една торба, в която водата да не може да проникне. Умен трябва да бъдете.
Вие туряте часовника в джоба си, но джобът има една малка дупка.
Казвате: „Часовникът не може да падне.“ Случва се, че като вървите, този часовник мърда повече, скосва конците около дупката, става по-голяма и един ден бъркате, няма часовника. Кой е причината? Причината сте вие. Малката дупка не я закърпихте, казахте: „През малката дупка не може да излезе.“ Щом има дупка, часовникът може да излезе навън. Часовникът какво показва?
към беседата >>
Затуй, когато някой умре в някой дом, подобряват се работите, всички стават здрави.
Те са при тебе, те не са умрели. Казваш: „Умря баща му.“ Казвам: Няма нищо. Искам да ти кажа, че баща ти не е умрял. Може да се докаже, че като умре бащата, тежестта на сина ще се увеличи с десет грама. Тежестта на всичките синове и дъщери ще се увеличи.
Затуй, когато някой умре в някой дом, подобряват се работите, всички стават здрави.
Докато дядото е жив, всички боледуват, като умре дядото, всички стават здрави. Защо стават здрави? – Много естествено, дядото бил толкоз тежък, че дядото мислил само за своята старост, за своето минало, че той тежал върху гърбовете на всички. Мислите на дядото тежат върху умовете на децата и те боледуват. Като умре дядото, не мисли за своите старини, децата се подмладяват.
към беседата >>
Като пострадаш, ще считаш голяма привилегия.
Най-първо, да имате едно благодарно сърце. И като пострадате, да се радвате, че сте се удостоили, че природата обърнала внимание.
Като пострадаш, ще считаш голяма привилегия.
Не е ли привилегия онзи скулптор, майстор, да дойде със своя чук и да чука, да удря, да извае една хубава статуя, която да се тури за пример. Колко е хубаво да те очукат и да бъдеш красив, отколкото един камък безформен, никаква форма да нямаш и да бъдеш в своята примитивна форма. Страданията в света, това са чукът, който чука да извае нещо от вас. И благодарение на тия страдания, гледам, че се оформяват главите ви. Като погледна, виждам чукът как играе.
към беседата >>
Казвате: „Часовникът не може да падне.“ Случва се, че като вървите, този часовник мърда повече, скосва конците около дупката, става по-голяма и един ден бъркате, няма часовника.
Вие сте причината. Какво трябва да правим? Трябваше да турите тази захар в една торба, в която водата да не може да проникне. Умен трябва да бъдете. Вие туряте часовника в джоба си, но джобът има една малка дупка.
Казвате: „Часовникът не може да падне.“ Случва се, че като вървите, този часовник мърда повече, скосва конците около дупката, става по-голяма и един ден бъркате, няма часовника.
Кой е причината? Причината сте вие. Малката дупка не я закърпихте, казахте: „През малката дупка не може да излезе.“ Щом има дупка, часовникът може да излезе навън. Часовникът какво показва? Туй, които се движи, показва часовник.
към беседата >>
Докато дядото е жив, всички боледуват, като умре дядото, всички стават здрави.
Казваш: „Умря баща му.“ Казвам: Няма нищо. Искам да ти кажа, че баща ти не е умрял. Може да се докаже, че като умре бащата, тежестта на сина ще се увеличи с десет грама. Тежестта на всичките синове и дъщери ще се увеличи. Затуй, когато някой умре в някой дом, подобряват се работите, всички стават здрави.
Докато дядото е жив, всички боледуват, като умре дядото, всички стават здрави.
Защо стават здрави? – Много естествено, дядото бил толкоз тежък, че дядото мислил само за своята старост, за своето минало, че той тежал върху гърбовете на всички. Мислите на дядото тежат върху умовете на децата и те боледуват. Като умре дядото, не мисли за своите старини, децата се подмладяват. Или, ако турите върху едно семенце един камък, то се изкривява, като падне камъкът, цветето се изправя.
към беседата >>
Не е ли привилегия онзи скулптор, майстор, да дойде със своя чук и да чука, да удря, да извае една хубава статуя, която да се тури за пример.
Най-първо, да имате едно благодарно сърце. И като пострадате, да се радвате, че сте се удостоили, че природата обърнала внимание. Като пострадаш, ще считаш голяма привилегия.
Не е ли привилегия онзи скулптор, майстор, да дойде със своя чук и да чука, да удря, да извае една хубава статуя, която да се тури за пример.
Колко е хубаво да те очукат и да бъдеш красив, отколкото един камък безформен, никаква форма да нямаш и да бъдеш в своята примитивна форма. Страданията в света, това са чукът, който чука да извае нещо от вас. И благодарение на тия страдания, гледам, че се оформяват главите ви. Като погледна, виждам чукът как играе. Природата е един отличен скулптор, художник, във всеки живот очуква.
към беседата >>
Кой е причината?
Какво трябва да правим? Трябваше да турите тази захар в една торба, в която водата да не може да проникне. Умен трябва да бъдете. Вие туряте часовника в джоба си, но джобът има една малка дупка. Казвате: „Часовникът не може да падне.“ Случва се, че като вървите, този часовник мърда повече, скосва конците около дупката, става по-голяма и един ден бъркате, няма часовника.
Кой е причината?
Причината сте вие. Малката дупка не я закърпихте, казахте: „През малката дупка не може да излезе.“ Щом има дупка, часовникът може да излезе навън. Часовникът какво показва? Туй, които се движи, показва часовник. Туй, което се движи, навсякъде може да мине.
към беседата >>
Защо стават здрави?
Искам да ти кажа, че баща ти не е умрял. Може да се докаже, че като умре бащата, тежестта на сина ще се увеличи с десет грама. Тежестта на всичките синове и дъщери ще се увеличи. Затуй, когато някой умре в някой дом, подобряват се работите, всички стават здрави. Докато дядото е жив, всички боледуват, като умре дядото, всички стават здрави.
Защо стават здрави?
– Много естествено, дядото бил толкоз тежък, че дядото мислил само за своята старост, за своето минало, че той тежал върху гърбовете на всички. Мислите на дядото тежат върху умовете на децата и те боледуват. Като умре дядото, не мисли за своите старини, децата се подмладяват. Или, ако турите върху едно семенце един камък, то се изкривява, като падне камъкът, цветето се изправя.
към беседата >>
Колко е хубаво да те очукат и да бъдеш красив, отколкото един камък безформен, никаква форма да нямаш и да бъдеш в своята примитивна форма.
Най-първо, да имате едно благодарно сърце. И като пострадате, да се радвате, че сте се удостоили, че природата обърнала внимание. Като пострадаш, ще считаш голяма привилегия. Не е ли привилегия онзи скулптор, майстор, да дойде със своя чук и да чука, да удря, да извае една хубава статуя, която да се тури за пример.
Колко е хубаво да те очукат и да бъдеш красив, отколкото един камък безформен, никаква форма да нямаш и да бъдеш в своята примитивна форма.
Страданията в света, това са чукът, който чука да извае нещо от вас. И благодарение на тия страдания, гледам, че се оформяват главите ви. Като погледна, виждам чукът как играе. Природата е един отличен скулптор, художник, във всеки живот очуква. Някъде веждите поправя, някъде носа поправя, очите, скулите поправя, ръцете, пръстите, гърдите, всичко поправя.
към беседата >>
Причината сте вие.
Трябваше да турите тази захар в една торба, в която водата да не може да проникне. Умен трябва да бъдете. Вие туряте часовника в джоба си, но джобът има една малка дупка. Казвате: „Часовникът не може да падне.“ Случва се, че като вървите, този часовник мърда повече, скосва конците около дупката, става по-голяма и един ден бъркате, няма часовника. Кой е причината?
Причината сте вие.
Малката дупка не я закърпихте, казахте: „През малката дупка не може да излезе.“ Щом има дупка, часовникът може да излезе навън. Часовникът какво показва? Туй, които се движи, показва часовник. Туй, което се движи, навсякъде може да мине. Представете си, че вие може да турите вода в един съд, който има една малка дупчица, може само игла да е минала, като турите водата, през дупчицата ще излезе.
към беседата >>
– Много естествено, дядото бил толкоз тежък, че дядото мислил само за своята старост, за своето минало, че той тежал върху гърбовете на всички.
Може да се докаже, че като умре бащата, тежестта на сина ще се увеличи с десет грама. Тежестта на всичките синове и дъщери ще се увеличи. Затуй, когато някой умре в някой дом, подобряват се работите, всички стават здрави. Докато дядото е жив, всички боледуват, като умре дядото, всички стават здрави. Защо стават здрави?
– Много естествено, дядото бил толкоз тежък, че дядото мислил само за своята старост, за своето минало, че той тежал върху гърбовете на всички.
Мислите на дядото тежат върху умовете на децата и те боледуват. Като умре дядото, не мисли за своите старини, децата се подмладяват. Или, ако турите върху едно семенце един камък, то се изкривява, като падне камъкът, цветето се изправя.
към беседата >>
Страданията в света, това са чукът, който чука да извае нещо от вас.
Най-първо, да имате едно благодарно сърце. И като пострадате, да се радвате, че сте се удостоили, че природата обърнала внимание. Като пострадаш, ще считаш голяма привилегия. Не е ли привилегия онзи скулптор, майстор, да дойде със своя чук и да чука, да удря, да извае една хубава статуя, която да се тури за пример. Колко е хубаво да те очукат и да бъдеш красив, отколкото един камък безформен, никаква форма да нямаш и да бъдеш в своята примитивна форма.
Страданията в света, това са чукът, който чука да извае нещо от вас.
И благодарение на тия страдания, гледам, че се оформяват главите ви. Като погледна, виждам чукът как играе. Природата е един отличен скулптор, художник, във всеки живот очуква. Някъде веждите поправя, някъде носа поправя, очите, скулите поправя, ръцете, пръстите, гърдите, всичко поправя.
към беседата >>
Малката дупка не я закърпихте, казахте: „През малката дупка не може да излезе.“ Щом има дупка, часовникът може да излезе навън.
Умен трябва да бъдете. Вие туряте часовника в джоба си, но джобът има една малка дупка. Казвате: „Часовникът не може да падне.“ Случва се, че като вървите, този часовник мърда повече, скосва конците около дупката, става по-голяма и един ден бъркате, няма часовника. Кой е причината? Причината сте вие.
Малката дупка не я закърпихте, казахте: „През малката дупка не може да излезе.“ Щом има дупка, часовникът може да излезе навън.
Часовникът какво показва? Туй, които се движи, показва часовник. Туй, което се движи, навсякъде може да мине. Представете си, че вие може да турите вода в един съд, който има една малка дупчица, може само игла да е минала, като турите водата, през дупчицата ще излезе. Следователно трябва да знаете, че туй, което се движи, може отвсякъде да мине.
към беседата >>
Мислите на дядото тежат върху умовете на децата и те боледуват.
Тежестта на всичките синове и дъщери ще се увеличи. Затуй, когато някой умре в някой дом, подобряват се работите, всички стават здрави. Докато дядото е жив, всички боледуват, като умре дядото, всички стават здрави. Защо стават здрави? – Много естествено, дядото бил толкоз тежък, че дядото мислил само за своята старост, за своето минало, че той тежал върху гърбовете на всички.
Мислите на дядото тежат върху умовете на децата и те боледуват.
Като умре дядото, не мисли за своите старини, децата се подмладяват. Или, ако турите върху едно семенце един камък, то се изкривява, като падне камъкът, цветето се изправя.
към беседата >>
И благодарение на тия страдания, гледам, че се оформяват главите ви.
И като пострадате, да се радвате, че сте се удостоили, че природата обърнала внимание. Като пострадаш, ще считаш голяма привилегия. Не е ли привилегия онзи скулптор, майстор, да дойде със своя чук и да чука, да удря, да извае една хубава статуя, която да се тури за пример. Колко е хубаво да те очукат и да бъдеш красив, отколкото един камък безформен, никаква форма да нямаш и да бъдеш в своята примитивна форма. Страданията в света, това са чукът, който чука да извае нещо от вас.
И благодарение на тия страдания, гледам, че се оформяват главите ви.
Като погледна, виждам чукът как играе. Природата е един отличен скулптор, художник, във всеки живот очуква. Някъде веждите поправя, някъде носа поправя, очите, скулите поправя, ръцете, пръстите, гърдите, всичко поправя.
към беседата >>
Часовникът какво показва?
Вие туряте часовника в джоба си, но джобът има една малка дупка. Казвате: „Часовникът не може да падне.“ Случва се, че като вървите, този часовник мърда повече, скосва конците около дупката, става по-голяма и един ден бъркате, няма часовника. Кой е причината? Причината сте вие. Малката дупка не я закърпихте, казахте: „През малката дупка не може да излезе.“ Щом има дупка, часовникът може да излезе навън.
Часовникът какво показва?
Туй, които се движи, показва часовник. Туй, което се движи, навсякъде може да мине. Представете си, че вие може да турите вода в един съд, който има една малка дупчица, може само игла да е минала, като турите водата, през дупчицата ще излезе. Следователно трябва да знаете, че туй, което се движи, може отвсякъде да мине. Щом намери първата дупка, ще направи първия опит да излезе навън.
към беседата >>
Като умре дядото, не мисли за своите старини, децата се подмладяват.
Затуй, когато някой умре в някой дом, подобряват се работите, всички стават здрави. Докато дядото е жив, всички боледуват, като умре дядото, всички стават здрави. Защо стават здрави? – Много естествено, дядото бил толкоз тежък, че дядото мислил само за своята старост, за своето минало, че той тежал върху гърбовете на всички. Мислите на дядото тежат върху умовете на децата и те боледуват.
Като умре дядото, не мисли за своите старини, децата се подмладяват.
Или, ако турите върху едно семенце един камък, то се изкривява, като падне камъкът, цветето се изправя.
към беседата >>
Като погледна, виждам чукът как играе.
Като пострадаш, ще считаш голяма привилегия. Не е ли привилегия онзи скулптор, майстор, да дойде със своя чук и да чука, да удря, да извае една хубава статуя, която да се тури за пример. Колко е хубаво да те очукат и да бъдеш красив, отколкото един камък безформен, никаква форма да нямаш и да бъдеш в своята примитивна форма. Страданията в света, това са чукът, който чука да извае нещо от вас. И благодарение на тия страдания, гледам, че се оформяват главите ви.
Като погледна, виждам чукът как играе.
Природата е един отличен скулптор, художник, във всеки живот очуква. Някъде веждите поправя, някъде носа поправя, очите, скулите поправя, ръцете, пръстите, гърдите, всичко поправя.
към беседата >>
Туй, които се движи, показва часовник.
Казвате: „Часовникът не може да падне.“ Случва се, че като вървите, този часовник мърда повече, скосва конците около дупката, става по-голяма и един ден бъркате, няма часовника. Кой е причината? Причината сте вие. Малката дупка не я закърпихте, казахте: „През малката дупка не може да излезе.“ Щом има дупка, часовникът може да излезе навън. Часовникът какво показва?
Туй, които се движи, показва часовник.
Туй, което се движи, навсякъде може да мине. Представете си, че вие може да турите вода в един съд, който има една малка дупчица, може само игла да е минала, като турите водата, през дупчицата ще излезе. Следователно трябва да знаете, че туй, което се движи, може отвсякъде да мине. Щом намери първата дупка, ще направи първия опит да излезе навън.
към беседата >>
Или, ако турите върху едно семенце един камък, то се изкривява, като падне камъкът, цветето се изправя.
Докато дядото е жив, всички боледуват, като умре дядото, всички стават здрави. Защо стават здрави? – Много естествено, дядото бил толкоз тежък, че дядото мислил само за своята старост, за своето минало, че той тежал върху гърбовете на всички. Мислите на дядото тежат върху умовете на децата и те боледуват. Като умре дядото, не мисли за своите старини, децата се подмладяват.
Или, ако турите върху едно семенце един камък, то се изкривява, като падне камъкът, цветето се изправя.
към беседата >>
Природата е един отличен скулптор, художник, във всеки живот очуква.
Не е ли привилегия онзи скулптор, майстор, да дойде със своя чук и да чука, да удря, да извае една хубава статуя, която да се тури за пример. Колко е хубаво да те очукат и да бъдеш красив, отколкото един камък безформен, никаква форма да нямаш и да бъдеш в своята примитивна форма. Страданията в света, това са чукът, който чука да извае нещо от вас. И благодарение на тия страдания, гледам, че се оформяват главите ви. Като погледна, виждам чукът как играе.
Природата е един отличен скулптор, художник, във всеки живот очуква.
Някъде веждите поправя, някъде носа поправя, очите, скулите поправя, ръцете, пръстите, гърдите, всичко поправя.
към беседата >>
Туй, което се движи, навсякъде може да мине.
Кой е причината? Причината сте вие. Малката дупка не я закърпихте, казахте: „През малката дупка не може да излезе.“ Щом има дупка, часовникът може да излезе навън. Часовникът какво показва? Туй, които се движи, показва часовник.
Туй, което се движи, навсякъде може да мине.
Представете си, че вие може да турите вода в един съд, който има една малка дупчица, може само игла да е минала, като турите водата, през дупчицата ще излезе. Следователно трябва да знаете, че туй, което се движи, може отвсякъде да мине. Щом намери първата дупка, ще направи първия опит да излезе навън.
към беседата >>
Казвам: Онези идеи във вас, които са стари, трябва да умрат.
Казвам: Онези идеи във вас, които са стари, трябва да умрат.
Кое наричам аз „младост“? Идеята ви трябва да умре, за да се подмлади. Или най-малко една идея, която е във вас, трябва да си замине, трябва да се замени с нова идея. Ако старата идея не се замени с нова или ако старата идея не може да се подмлади, да внесе нещо ново, тогава не разбирате процеса на природата. Вие казвате: „Растем.“ Най-първо вие се радвате до известно време, след туй се почувствувате, че сте остарели.
към беседата >>
Някъде веждите поправя, някъде носа поправя, очите, скулите поправя, ръцете, пръстите, гърдите, всичко поправя.
Колко е хубаво да те очукат и да бъдеш красив, отколкото един камък безформен, никаква форма да нямаш и да бъдеш в своята примитивна форма. Страданията в света, това са чукът, който чука да извае нещо от вас. И благодарение на тия страдания, гледам, че се оформяват главите ви. Като погледна, виждам чукът как играе. Природата е един отличен скулптор, художник, във всеки живот очуква.
Някъде веждите поправя, някъде носа поправя, очите, скулите поправя, ръцете, пръстите, гърдите, всичко поправя.
към беседата >>
Представете си, че вие може да турите вода в един съд, който има една малка дупчица, може само игла да е минала, като турите водата, през дупчицата ще излезе.
Причината сте вие. Малката дупка не я закърпихте, казахте: „През малката дупка не може да излезе.“ Щом има дупка, часовникът може да излезе навън. Часовникът какво показва? Туй, които се движи, показва часовник. Туй, което се движи, навсякъде може да мине.
Представете си, че вие може да турите вода в един съд, който има една малка дупчица, може само игла да е минала, като турите водата, през дупчицата ще излезе.
Следователно трябва да знаете, че туй, което се движи, може отвсякъде да мине. Щом намери първата дупка, ще направи първия опит да излезе навън.
към беседата >>
Кое наричам аз „младост“?
Казвам: Онези идеи във вас, които са стари, трябва да умрат.
Кое наричам аз „младост“?
Идеята ви трябва да умре, за да се подмлади. Или най-малко една идея, която е във вас, трябва да си замине, трябва да се замени с нова идея. Ако старата идея не се замени с нова или ако старата идея не може да се подмлади, да внесе нещо ново, тогава не разбирате процеса на природата. Вие казвате: „Растем.“ Най-първо вие се радвате до известно време, след туй се почувствувате, че сте остарели. Какво усещате, вие сте остарели?
към беседата >>
Казвам: Ще имаме едно отлично мнение за природата.
Казвам: Ще имаме едно отлично мнение за природата.
Тя има всичкото добро желание да ви помогне, ако я слушате. Щом не слушате, понякой път тя започва да си прави оглушки. Нали сте забелязали в училището, когато ученикът не е способен или поведението не е на място, не се учи добре, като мине, учителят даже не подига погледа. Ако ученикът е един от даровитите, от способните, поздравлява. Значи, учителят хубаво поздравлява онзи, който се учи.
към беседата >>
Следователно трябва да знаете, че туй, което се движи, може отвсякъде да мине.
Малката дупка не я закърпихте, казахте: „През малката дупка не може да излезе.“ Щом има дупка, часовникът може да излезе навън. Часовникът какво показва? Туй, които се движи, показва часовник. Туй, което се движи, навсякъде може да мине. Представете си, че вие може да турите вода в един съд, който има една малка дупчица, може само игла да е минала, като турите водата, през дупчицата ще излезе.
Следователно трябва да знаете, че туй, което се движи, може отвсякъде да мине.
Щом намери първата дупка, ще направи първия опит да излезе навън.
към беседата >>
Идеята ви трябва да умре, за да се подмлади.
Казвам: Онези идеи във вас, които са стари, трябва да умрат. Кое наричам аз „младост“?
Идеята ви трябва да умре, за да се подмлади.
Или най-малко една идея, която е във вас, трябва да си замине, трябва да се замени с нова идея. Ако старата идея не се замени с нова или ако старата идея не може да се подмлади, да внесе нещо ново, тогава не разбирате процеса на природата. Вие казвате: „Растем.“ Най-първо вие се радвате до известно време, след туй се почувствувате, че сте остарели. Какво усещате, вие сте остарели? Започвате да усещате, че вашите крака не са пъргави, както по-рано, че вашите очи не са тъй разположени да гледате, малко мрачкаво гледате, ставате инертни, не ви се ходи, като седнете, не искате да станете.
към беседата >>
Тя има всичкото добро желание да ви помогне, ако я слушате.
Казвам: Ще имаме едно отлично мнение за природата.
Тя има всичкото добро желание да ви помогне, ако я слушате.
Щом не слушате, понякой път тя започва да си прави оглушки. Нали сте забелязали в училището, когато ученикът не е способен или поведението не е на място, не се учи добре, като мине, учителят даже не подига погледа. Ако ученикът е един от даровитите, от способните, поздравлява. Значи, учителят хубаво поздравлява онзи, който се учи. На другия казва: „Ти какво си дошъл?
към беседата >>
Щом намери първата дупка, ще направи първия опит да излезе навън.
Часовникът какво показва? Туй, които се движи, показва часовник. Туй, което се движи, навсякъде може да мине. Представете си, че вие може да турите вода в един съд, който има една малка дупчица, може само игла да е минала, като турите водата, през дупчицата ще излезе. Следователно трябва да знаете, че туй, което се движи, може отвсякъде да мине.
Щом намери първата дупка, ще направи първия опит да излезе навън.
към беседата >>
Или най-малко една идея, която е във вас, трябва да си замине, трябва да се замени с нова идея.
Казвам: Онези идеи във вас, които са стари, трябва да умрат. Кое наричам аз „младост“? Идеята ви трябва да умре, за да се подмлади.
Или най-малко една идея, която е във вас, трябва да си замине, трябва да се замени с нова идея.
Ако старата идея не се замени с нова или ако старата идея не може да се подмлади, да внесе нещо ново, тогава не разбирате процеса на природата. Вие казвате: „Растем.“ Най-първо вие се радвате до известно време, след туй се почувствувате, че сте остарели. Какво усещате, вие сте остарели? Започвате да усещате, че вашите крака не са пъргави, както по-рано, че вашите очи не са тъй разположени да гледате, малко мрачкаво гледате, ставате инертни, не ви се ходи, като седнете, не искате да станете. После във вас нямате разположение да услужите някому.
към беседата >>
Щом не слушате, понякой път тя започва да си прави оглушки.
Казвам: Ще имаме едно отлично мнение за природата. Тя има всичкото добро желание да ви помогне, ако я слушате.
Щом не слушате, понякой път тя започва да си прави оглушки.
Нали сте забелязали в училището, когато ученикът не е способен или поведението не е на място, не се учи добре, като мине, учителят даже не подига погледа. Ако ученикът е един от даровитите, от способните, поздравлява. Значи, учителят хубаво поздравлява онзи, който се учи. На другия казва: „Ти какво си дошъл? “ Природата също така постъпва.
към беседата >>
Добре, да допуснем, че вие изгубите една английска лира през дупката на джоба.
Добре, да допуснем, че вие изгубите една английска лира през дупката на джоба.
Вие скърбите. Щом скърбите, аз вече правя един друг извод. Ти казваш: „Аз парите не обичам. Пет пари не давам.“ А щом изгубите една английска лира, вие скърбите, че лирата излязла от джоба ви. Значи, вие обичате тази парица.
към беседата >>
Ако старата идея не се замени с нова или ако старата идея не може да се подмлади, да внесе нещо ново, тогава не разбирате процеса на природата.
Казвам: Онези идеи във вас, които са стари, трябва да умрат. Кое наричам аз „младост“? Идеята ви трябва да умре, за да се подмлади. Или най-малко една идея, която е във вас, трябва да си замине, трябва да се замени с нова идея.
Ако старата идея не се замени с нова или ако старата идея не може да се подмлади, да внесе нещо ново, тогава не разбирате процеса на природата.
Вие казвате: „Растем.“ Най-първо вие се радвате до известно време, след туй се почувствувате, че сте остарели. Какво усещате, вие сте остарели? Започвате да усещате, че вашите крака не са пъргави, както по-рано, че вашите очи не са тъй разположени да гледате, малко мрачкаво гледате, ставате инертни, не ви се ходи, като седнете, не искате да станете. После във вас нямате разположение да услужите някому. Като дете вие сте били готови да услужите комуто и да е.
към беседата >>
Нали сте забелязали в училището, когато ученикът не е способен или поведението не е на място, не се учи добре, като мине, учителят даже не подига погледа.
Казвам: Ще имаме едно отлично мнение за природата. Тя има всичкото добро желание да ви помогне, ако я слушате. Щом не слушате, понякой път тя започва да си прави оглушки.
Нали сте забелязали в училището, когато ученикът не е способен или поведението не е на място, не се учи добре, като мине, учителят даже не подига погледа.
Ако ученикът е един от даровитите, от способните, поздравлява. Значи, учителят хубаво поздравлява онзи, който се учи. На другия казва: „Ти какво си дошъл? “ Природата също така постъпва. На онези, способните ученици, като минат, тя обръща внимание.
към беседата >>
Вие скърбите.
Добре, да допуснем, че вие изгубите една английска лира през дупката на джоба.
Вие скърбите.
Щом скърбите, аз вече правя един друг извод. Ти казваш: „Аз парите не обичам. Пет пари не давам.“ А щом изгубите една английска лира, вие скърбите, че лирата излязла от джоба ви. Значи, вие обичате тази парица. Защото не може да скърбиш за нещо, което не обичаш.
към беседата >>
Вие казвате: „Растем.“ Най-първо вие се радвате до известно време, след туй се почувствувате, че сте остарели.
Казвам: Онези идеи във вас, които са стари, трябва да умрат. Кое наричам аз „младост“? Идеята ви трябва да умре, за да се подмлади. Или най-малко една идея, която е във вас, трябва да си замине, трябва да се замени с нова идея. Ако старата идея не се замени с нова или ако старата идея не може да се подмлади, да внесе нещо ново, тогава не разбирате процеса на природата.
Вие казвате: „Растем.“ Най-първо вие се радвате до известно време, след туй се почувствувате, че сте остарели.
Какво усещате, вие сте остарели? Започвате да усещате, че вашите крака не са пъргави, както по-рано, че вашите очи не са тъй разположени да гледате, малко мрачкаво гледате, ставате инертни, не ви се ходи, като седнете, не искате да станете. После във вас нямате разположение да услужите някому. Като дете вие сте били готови да услужите комуто и да е. Като остареете, ще започнете да заповядвате.
към беседата >>
Ако ученикът е един от даровитите, от способните, поздравлява.
Казвам: Ще имаме едно отлично мнение за природата. Тя има всичкото добро желание да ви помогне, ако я слушате. Щом не слушате, понякой път тя започва да си прави оглушки. Нали сте забелязали в училището, когато ученикът не е способен или поведението не е на място, не се учи добре, като мине, учителят даже не подига погледа.
Ако ученикът е един от даровитите, от способните, поздравлява.
Значи, учителят хубаво поздравлява онзи, който се учи. На другия казва: „Ти какво си дошъл? “ Природата също така постъпва. На онези, способните ученици, като минат, тя обръща внимание. На другите ще каже: „Защо си дошъл в училището?
към беседата >>
Щом скърбите, аз вече правя един друг извод.
Добре, да допуснем, че вие изгубите една английска лира през дупката на джоба. Вие скърбите.
Щом скърбите, аз вече правя един друг извод.
Ти казваш: „Аз парите не обичам. Пет пари не давам.“ А щом изгубите една английска лира, вие скърбите, че лирата излязла от джоба ви. Значи, вие обичате тази парица. Защото не може да скърбиш за нещо, което не обичаш. Щом скърбиш за парите си, ти ги обичаш.
към беседата >>
Какво усещате, вие сте остарели?
Кое наричам аз „младост“? Идеята ви трябва да умре, за да се подмлади. Или най-малко една идея, която е във вас, трябва да си замине, трябва да се замени с нова идея. Ако старата идея не се замени с нова или ако старата идея не може да се подмлади, да внесе нещо ново, тогава не разбирате процеса на природата. Вие казвате: „Растем.“ Най-първо вие се радвате до известно време, след туй се почувствувате, че сте остарели.
Какво усещате, вие сте остарели?
Започвате да усещате, че вашите крака не са пъргави, както по-рано, че вашите очи не са тъй разположени да гледате, малко мрачкаво гледате, ставате инертни, не ви се ходи, като седнете, не искате да станете. После във вас нямате разположение да услужите някому. Като дете вие сте били готови да услужите комуто и да е. Като остареете, ще започнете да заповядвате. Казвате: „Аз съм стар, синко, ти стани.“
към беседата >>
Значи, учителят хубаво поздравлява онзи, който се учи.
Казвам: Ще имаме едно отлично мнение за природата. Тя има всичкото добро желание да ви помогне, ако я слушате. Щом не слушате, понякой път тя започва да си прави оглушки. Нали сте забелязали в училището, когато ученикът не е способен или поведението не е на място, не се учи добре, като мине, учителят даже не подига погледа. Ако ученикът е един от даровитите, от способните, поздравлява.
Значи, учителят хубаво поздравлява онзи, който се учи.
На другия казва: „Ти какво си дошъл? “ Природата също така постъпва. На онези, способните ученици, като минат, тя обръща внимание. На другите ще каже: „Защо си дошъл в училището? “ Казва: „Много криво ме погледна.“ Всеки учител гледа криво учениците, които не учат.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз парите не обичам.
Добре, да допуснем, че вие изгубите една английска лира през дупката на джоба. Вие скърбите. Щом скърбите, аз вече правя един друг извод.
Ти казваш: „Аз парите не обичам.
Пет пари не давам.“ А щом изгубите една английска лира, вие скърбите, че лирата излязла от джоба ви. Значи, вие обичате тази парица. Защото не може да скърбиш за нещо, което не обичаш. Щом скърбиш за парите си, ти ги обичаш. Ти казваш, че не обичаш парите, че не се радваш на тях.
към беседата >>
Започвате да усещате, че вашите крака не са пъргави, както по-рано, че вашите очи не са тъй разположени да гледате, малко мрачкаво гледате, ставате инертни, не ви се ходи, като седнете, не искате да станете.
Идеята ви трябва да умре, за да се подмлади. Или най-малко една идея, която е във вас, трябва да си замине, трябва да се замени с нова идея. Ако старата идея не се замени с нова или ако старата идея не може да се подмлади, да внесе нещо ново, тогава не разбирате процеса на природата. Вие казвате: „Растем.“ Най-първо вие се радвате до известно време, след туй се почувствувате, че сте остарели. Какво усещате, вие сте остарели?
Започвате да усещате, че вашите крака не са пъргави, както по-рано, че вашите очи не са тъй разположени да гледате, малко мрачкаво гледате, ставате инертни, не ви се ходи, като седнете, не искате да станете.
После във вас нямате разположение да услужите някому. Като дете вие сте били готови да услужите комуто и да е. Като остареете, ще започнете да заповядвате. Казвате: „Аз съм стар, синко, ти стани.“
към беседата >>
На другия казва: „Ти какво си дошъл?
Тя има всичкото добро желание да ви помогне, ако я слушате. Щом не слушате, понякой път тя започва да си прави оглушки. Нали сте забелязали в училището, когато ученикът не е способен или поведението не е на място, не се учи добре, като мине, учителят даже не подига погледа. Ако ученикът е един от даровитите, от способните, поздравлява. Значи, учителят хубаво поздравлява онзи, който се учи.
На другия казва: „Ти какво си дошъл?
“ Природата също така постъпва. На онези, способните ученици, като минат, тя обръща внимание. На другите ще каже: „Защо си дошъл в училището? “ Казва: „Много криво ме погледна.“ Всеки учител гледа криво учениците, които не учат. Природата изисква всички да бъдете прилежни, да благодарите за онова, което ви е дала, което никой досега не е дал.
към беседата >>
Пет пари не давам.“ А щом изгубите една английска лира, вие скърбите, че лирата излязла от джоба ви.
Добре, да допуснем, че вие изгубите една английска лира през дупката на джоба. Вие скърбите. Щом скърбите, аз вече правя един друг извод. Ти казваш: „Аз парите не обичам.
Пет пари не давам.“ А щом изгубите една английска лира, вие скърбите, че лирата излязла от джоба ви.
Значи, вие обичате тази парица. Защото не може да скърбиш за нещо, което не обичаш. Щом скърбиш за парите си, ти ги обичаш. Ти казваш, че не обичаш парите, че не се радваш на тях. Намериш една английска лира и ти причини радост.
към беседата >>
После във вас нямате разположение да услужите някому.
Или най-малко една идея, която е във вас, трябва да си замине, трябва да се замени с нова идея. Ако старата идея не се замени с нова или ако старата идея не може да се подмлади, да внесе нещо ново, тогава не разбирате процеса на природата. Вие казвате: „Растем.“ Най-първо вие се радвате до известно време, след туй се почувствувате, че сте остарели. Какво усещате, вие сте остарели? Започвате да усещате, че вашите крака не са пъргави, както по-рано, че вашите очи не са тъй разположени да гледате, малко мрачкаво гледате, ставате инертни, не ви се ходи, като седнете, не искате да станете.
После във вас нямате разположение да услужите някому.
Като дете вие сте били готови да услужите комуто и да е. Като остареете, ще започнете да заповядвате. Казвате: „Аз съм стар, синко, ти стани.“
към беседата >>
“ Природата също така постъпва.
Щом не слушате, понякой път тя започва да си прави оглушки. Нали сте забелязали в училището, когато ученикът не е способен или поведението не е на място, не се учи добре, като мине, учителят даже не подига погледа. Ако ученикът е един от даровитите, от способните, поздравлява. Значи, учителят хубаво поздравлява онзи, който се учи. На другия казва: „Ти какво си дошъл?
“ Природата също така постъпва.
На онези, способните ученици, като минат, тя обръща внимание. На другите ще каже: „Защо си дошъл в училището? “ Казва: „Много криво ме погледна.“ Всеки учител гледа криво учениците, които не учат. Природата изисква всички да бъдете прилежни, да благодарите за онова, което ви е дала, което никой досега не е дал.
към беседата >>
Значи, вие обичате тази парица.
Добре, да допуснем, че вие изгубите една английска лира през дупката на джоба. Вие скърбите. Щом скърбите, аз вече правя един друг извод. Ти казваш: „Аз парите не обичам. Пет пари не давам.“ А щом изгубите една английска лира, вие скърбите, че лирата излязла от джоба ви.
Значи, вие обичате тази парица.
Защото не може да скърбиш за нещо, което не обичаш. Щом скърбиш за парите си, ти ги обичаш. Ти казваш, че не обичаш парите, че не се радваш на тях. Намериш една английска лира и ти причини радост. Вие сега казвате: „Аз обичам свободата, аз искам да бъда свободен.“ Нали вие твърдите, че свободни трябва да бъдем?
към беседата >>
Като дете вие сте били готови да услужите комуто и да е.
Ако старата идея не се замени с нова или ако старата идея не може да се подмлади, да внесе нещо ново, тогава не разбирате процеса на природата. Вие казвате: „Растем.“ Най-първо вие се радвате до известно време, след туй се почувствувате, че сте остарели. Какво усещате, вие сте остарели? Започвате да усещате, че вашите крака не са пъргави, както по-рано, че вашите очи не са тъй разположени да гледате, малко мрачкаво гледате, ставате инертни, не ви се ходи, като седнете, не искате да станете. После във вас нямате разположение да услужите някому.
Като дете вие сте били готови да услужите комуто и да е.
Като остареете, ще започнете да заповядвате. Казвате: „Аз съм стар, синко, ти стани.“
към беседата >>
На онези, способните ученици, като минат, тя обръща внимание.
Нали сте забелязали в училището, когато ученикът не е способен или поведението не е на място, не се учи добре, като мине, учителят даже не подига погледа. Ако ученикът е един от даровитите, от способните, поздравлява. Значи, учителят хубаво поздравлява онзи, който се учи. На другия казва: „Ти какво си дошъл? “ Природата също така постъпва.
На онези, способните ученици, като минат, тя обръща внимание.
На другите ще каже: „Защо си дошъл в училището? “ Казва: „Много криво ме погледна.“ Всеки учител гледа криво учениците, които не учат. Природата изисква всички да бъдете прилежни, да благодарите за онова, което ви е дала, което никой досега не е дал.
към беседата >>
Защото не може да скърбиш за нещо, което не обичаш.
Вие скърбите. Щом скърбите, аз вече правя един друг извод. Ти казваш: „Аз парите не обичам. Пет пари не давам.“ А щом изгубите една английска лира, вие скърбите, че лирата излязла от джоба ви. Значи, вие обичате тази парица.
Защото не може да скърбиш за нещо, което не обичаш.
Щом скърбиш за парите си, ти ги обичаш. Ти казваш, че не обичаш парите, че не се радваш на тях. Намериш една английска лира и ти причини радост. Вие сега казвате: „Аз обичам свободата, аз искам да бъда свободен.“ Нали вие твърдите, че свободни трябва да бъдем? Тогава защо не се радвате на лирата, която излязла от джоба да бъде свободна.
към беседата >>
Като остареете, ще започнете да заповядвате.
Вие казвате: „Растем.“ Най-първо вие се радвате до известно време, след туй се почувствувате, че сте остарели. Какво усещате, вие сте остарели? Започвате да усещате, че вашите крака не са пъргави, както по-рано, че вашите очи не са тъй разположени да гледате, малко мрачкаво гледате, ставате инертни, не ви се ходи, като седнете, не искате да станете. После във вас нямате разположение да услужите някому. Като дете вие сте били готови да услужите комуто и да е.
Като остареете, ще започнете да заповядвате.
Казвате: „Аз съм стар, синко, ти стани.“
към беседата >>
На другите ще каже: „Защо си дошъл в училището?
Ако ученикът е един от даровитите, от способните, поздравлява. Значи, учителят хубаво поздравлява онзи, който се учи. На другия казва: „Ти какво си дошъл? “ Природата също така постъпва. На онези, способните ученици, като минат, тя обръща внимание.
На другите ще каже: „Защо си дошъл в училището?
“ Казва: „Много криво ме погледна.“ Всеки учител гледа криво учениците, които не учат. Природата изисква всички да бъдете прилежни, да благодарите за онова, което ви е дала, което никой досега не е дал.
към беседата >>
Щом скърбиш за парите си, ти ги обичаш.
Щом скърбите, аз вече правя един друг извод. Ти казваш: „Аз парите не обичам. Пет пари не давам.“ А щом изгубите една английска лира, вие скърбите, че лирата излязла от джоба ви. Значи, вие обичате тази парица. Защото не може да скърбиш за нещо, което не обичаш.
Щом скърбиш за парите си, ти ги обичаш.
Ти казваш, че не обичаш парите, че не се радваш на тях. Намериш една английска лира и ти причини радост. Вие сега казвате: „Аз обичам свободата, аз искам да бъда свободен.“ Нали вие твърдите, че свободни трябва да бъдем? Тогава защо не се радвате на лирата, която излязла от джоба да бъде свободна. И защо като излезе от джоба, от твоя затвор на джоба, ти скърбиш?
към беседата >>
Казвате: „Аз съм стар, синко, ти стани.“
Какво усещате, вие сте остарели? Започвате да усещате, че вашите крака не са пъргави, както по-рано, че вашите очи не са тъй разположени да гледате, малко мрачкаво гледате, ставате инертни, не ви се ходи, като седнете, не искате да станете. После във вас нямате разположение да услужите някому. Като дете вие сте били готови да услужите комуто и да е. Като остареете, ще започнете да заповядвате.
Казвате: „Аз съм стар, синко, ти стани.“
към беседата >>
“ Казва: „Много криво ме погледна.“ Всеки учител гледа криво учениците, които не учат.
Значи, учителят хубаво поздравлява онзи, който се учи. На другия казва: „Ти какво си дошъл? “ Природата също така постъпва. На онези, способните ученици, като минат, тя обръща внимание. На другите ще каже: „Защо си дошъл в училището?
“ Казва: „Много криво ме погледна.“ Всеки учител гледа криво учениците, които не учат.
Природата изисква всички да бъдете прилежни, да благодарите за онова, което ви е дала, което никой досега не е дал.
към беседата >>
Ти казваш, че не обичаш парите, че не се радваш на тях.
Ти казваш: „Аз парите не обичам. Пет пари не давам.“ А щом изгубите една английска лира, вие скърбите, че лирата излязла от джоба ви. Значи, вие обичате тази парица. Защото не може да скърбиш за нещо, което не обичаш. Щом скърбиш за парите си, ти ги обичаш.
Ти казваш, че не обичаш парите, че не се радваш на тях.
Намериш една английска лира и ти причини радост. Вие сега казвате: „Аз обичам свободата, аз искам да бъда свободен.“ Нали вие твърдите, че свободни трябва да бъдем? Тогава защо не се радвате на лирата, която излязла от джоба да бъде свободна. И защо като излезе от джоба, от твоя затвор на джоба, ти скърбиш? Защо се радваш, като я туриш в затвора, в джоба?
към беседата >>
Та сега някои от вас, гледам, сте започнали да остарявате.
Та сега някои от вас, гледам, сте започнали да остарявате.
Казвате: „Ти стани, направи тази работа.“ Карате други хора да вършат работите. Вие вършете, за да се подмладите. Видиш една книжка, наведи се, вземи я. Ти ще се подмладиш най-малко с един ден. Пък ако подигнеш десет книжки, десет деня ще се подмладиш.
към беседата >>
Природата изисква всички да бъдете прилежни, да благодарите за онова, което ви е дала, което никой досега не е дал.
На другия казва: „Ти какво си дошъл? “ Природата също така постъпва. На онези, способните ученици, като минат, тя обръща внимание. На другите ще каже: „Защо си дошъл в училището? “ Казва: „Много криво ме погледна.“ Всеки учител гледа криво учениците, които не учат.
Природата изисква всички да бъдете прилежни, да благодарите за онова, което ви е дала, което никой досега не е дал.
към беседата >>
Намериш една английска лира и ти причини радост.
Пет пари не давам.“ А щом изгубите една английска лира, вие скърбите, че лирата излязла от джоба ви. Значи, вие обичате тази парица. Защото не може да скърбиш за нещо, което не обичаш. Щом скърбиш за парите си, ти ги обичаш. Ти казваш, че не обичаш парите, че не се радваш на тях.
Намериш една английска лира и ти причини радост.
Вие сега казвате: „Аз обичам свободата, аз искам да бъда свободен.“ Нали вие твърдите, че свободни трябва да бъдем? Тогава защо не се радвате на лирата, която излязла от джоба да бъде свободна. И защо като излезе от джоба, от твоя затвор на джоба, ти скърбиш? Защо се радваш, като я туриш в затвора, в джоба? Какви са съображенията?
към беседата >>
Казвате: „Ти стани, направи тази работа.“ Карате други хора да вършат работите.
Та сега някои от вас, гледам, сте започнали да остарявате.
Казвате: „Ти стани, направи тази работа.“ Карате други хора да вършат работите.
Вие вършете, за да се подмладите. Видиш една книжка, наведи се, вземи я. Ти ще се подмладиш най-малко с един ден. Пък ако подигнеш десет книжки, десет деня ще се подмладиш. Ако дигнеш сто сухи листа, сто деня ще се подмладиш.
към беседата >>
Доброто е закон за подмладяване, злото е закон за остаряване.
Доброто е закон за подмладяване, злото е закон за остаряване.
Злото прави хората мъдри. Онези, които минали школата на доброто, минават школата на злото. Той ще стане мъдрец, той влада тялото. Първо минава школата на доброто, после да дойде да изучава закона на злото. Злото, и то си има свои закони.
към беседата >>
Вие сега казвате: „Аз обичам свободата, аз искам да бъда свободен.“ Нали вие твърдите, че свободни трябва да бъдем?
Значи, вие обичате тази парица. Защото не може да скърбиш за нещо, което не обичаш. Щом скърбиш за парите си, ти ги обичаш. Ти казваш, че не обичаш парите, че не се радваш на тях. Намериш една английска лира и ти причини радост.
Вие сега казвате: „Аз обичам свободата, аз искам да бъда свободен.“ Нали вие твърдите, че свободни трябва да бъдем?
Тогава защо не се радвате на лирата, която излязла от джоба да бъде свободна. И защо като излезе от джоба, от твоя затвор на джоба, ти скърбиш? Защо се радваш, като я туриш в затвора, в джоба? Какви са съображенията? Някой път вие затваряте вашите идеи.
към беседата >>
Вие вършете, за да се подмладите.
Та сега някои от вас, гледам, сте започнали да остарявате. Казвате: „Ти стани, направи тази работа.“ Карате други хора да вършат работите.
Вие вършете, за да се подмладите.
Видиш една книжка, наведи се, вземи я. Ти ще се подмладиш най-малко с един ден. Пък ако подигнеш десет книжки, десет деня ще се подмладиш. Ако дигнеш сто сухи листа, сто деня ще се подмладиш. Ако всеки ден дигаш по десет листа, с десет деня ще се подмладявате.
към беседата >>
Злото прави хората мъдри.
Доброто е закон за подмладяване, злото е закон за остаряване.
Злото прави хората мъдри.
Онези, които минали школата на доброто, минават школата на злото. Той ще стане мъдрец, той влада тялото. Първо минава школата на доброто, после да дойде да изучава закона на злото. Злото, и то си има свои закони. Ако започнете най-първо със злото, ще обърнете целия този процес в обратен смисъл.
към беседата >>
Тогава защо не се радвате на лирата, която излязла от джоба да бъде свободна.
Защото не може да скърбиш за нещо, което не обичаш. Щом скърбиш за парите си, ти ги обичаш. Ти казваш, че не обичаш парите, че не се радваш на тях. Намериш една английска лира и ти причини радост. Вие сега казвате: „Аз обичам свободата, аз искам да бъда свободен.“ Нали вие твърдите, че свободни трябва да бъдем?
Тогава защо не се радвате на лирата, която излязла от джоба да бъде свободна.
И защо като излезе от джоба, от твоя затвор на джоба, ти скърбиш? Защо се радваш, като я туриш в затвора, в джоба? Какви са съображенията? Някой път вие затваряте вашите идеи. Те са затворени, идеите ви скърбят.
към беседата >>
Видиш една книжка, наведи се, вземи я.
Та сега някои от вас, гледам, сте започнали да остарявате. Казвате: „Ти стани, направи тази работа.“ Карате други хора да вършат работите. Вие вършете, за да се подмладите.
Видиш една книжка, наведи се, вземи я.
Ти ще се подмладиш най-малко с един ден. Пък ако подигнеш десет книжки, десет деня ще се подмладиш. Ако дигнеш сто сухи листа, сто деня ще се подмладиш. Ако всеки ден дигаш по десет листа, с десет деня ще се подмладявате. Знаете ли какво нещо е това, по десет дена да се подмладяваш всеки ден?
към беседата >>
Онези, които минали школата на доброто, минават школата на злото.
Доброто е закон за подмладяване, злото е закон за остаряване. Злото прави хората мъдри.
Онези, които минали школата на доброто, минават школата на злото.
Той ще стане мъдрец, той влада тялото. Първо минава школата на доброто, после да дойде да изучава закона на злото. Злото, и то си има свои закони. Ако започнете най-първо със злото, ще обърнете целия този процес в обратен смисъл. Някои хора в света има, които започват със злото.
към беседата >>
И защо като излезе от джоба, от твоя затвор на джоба, ти скърбиш?
Щом скърбиш за парите си, ти ги обичаш. Ти казваш, че не обичаш парите, че не се радваш на тях. Намериш една английска лира и ти причини радост. Вие сега казвате: „Аз обичам свободата, аз искам да бъда свободен.“ Нали вие твърдите, че свободни трябва да бъдем? Тогава защо не се радвате на лирата, която излязла от джоба да бъде свободна.
И защо като излезе от джоба, от твоя затвор на джоба, ти скърбиш?
Защо се радваш, като я туриш в затвора, в джоба? Какви са съображенията? Някой път вие затваряте вашите идеи. Те са затворени, идеите ви скърбят. Някой път идеите ви излизат навън, те се радват, пък вие скърбите.
към беседата >>
Ти ще се подмладиш най-малко с един ден.
Та сега някои от вас, гледам, сте започнали да остарявате. Казвате: „Ти стани, направи тази работа.“ Карате други хора да вършат работите. Вие вършете, за да се подмладите. Видиш една книжка, наведи се, вземи я.
Ти ще се подмладиш най-малко с един ден.
Пък ако подигнеш десет книжки, десет деня ще се подмладиш. Ако дигнеш сто сухи листа, сто деня ще се подмладиш. Ако всеки ден дигаш по десет листа, с десет деня ще се подмладявате. Знаете ли какво нещо е това, по десет дена да се подмладяваш всеки ден? Подмладяването на един ден, знаете ли каква енергия съдържа?
към беседата >>
Той ще стане мъдрец, той влада тялото.
Доброто е закон за подмладяване, злото е закон за остаряване. Злото прави хората мъдри. Онези, които минали школата на доброто, минават школата на злото.
Той ще стане мъдрец, той влада тялото.
Първо минава школата на доброто, после да дойде да изучава закона на злото. Злото, и то си има свои закони. Ако започнете най-първо със злото, ще обърнете целия този процес в обратен смисъл. Някои хора в света има, които започват със злото.
към беседата >>
Защо се радваш, като я туриш в затвора, в джоба?
Ти казваш, че не обичаш парите, че не се радваш на тях. Намериш една английска лира и ти причини радост. Вие сега казвате: „Аз обичам свободата, аз искам да бъда свободен.“ Нали вие твърдите, че свободни трябва да бъдем? Тогава защо не се радвате на лирата, която излязла от джоба да бъде свободна. И защо като излезе от джоба, от твоя затвор на джоба, ти скърбиш?
Защо се радваш, като я туриш в затвора, в джоба?
Какви са съображенията? Някой път вие затваряте вашите идеи. Те са затворени, идеите ви скърбят. Някой път идеите ви излизат навън, те се радват, пък вие скърбите. Питам сега: Кое по-хубаво да бъде – английската лира да бъде в джоба ви или да излезе из джоба навън, в дадения случай?
към беседата >>
Пък ако подигнеш десет книжки, десет деня ще се подмладиш.
Та сега някои от вас, гледам, сте започнали да остарявате. Казвате: „Ти стани, направи тази работа.“ Карате други хора да вършат работите. Вие вършете, за да се подмладите. Видиш една книжка, наведи се, вземи я. Ти ще се подмладиш най-малко с един ден.
Пък ако подигнеш десет книжки, десет деня ще се подмладиш.
Ако дигнеш сто сухи листа, сто деня ще се подмладиш. Ако всеки ден дигаш по десет листа, с десет деня ще се подмладявате. Знаете ли какво нещо е това, по десет дена да се подмладяваш всеки ден? Подмладяването на един ден, знаете ли каква енергия съдържа? Законът за доброто е закон за подмладяване.
към беседата >>
Първо минава школата на доброто, после да дойде да изучава закона на злото.
Доброто е закон за подмладяване, злото е закон за остаряване. Злото прави хората мъдри. Онези, които минали школата на доброто, минават школата на злото. Той ще стане мъдрец, той влада тялото.
Първо минава школата на доброто, после да дойде да изучава закона на злото.
Злото, и то си има свои закони. Ако започнете най-първо със злото, ще обърнете целия този процес в обратен смисъл. Някои хора в света има, които започват със злото.
към беседата >>
Какви са съображенията?
Намериш една английска лира и ти причини радост. Вие сега казвате: „Аз обичам свободата, аз искам да бъда свободен.“ Нали вие твърдите, че свободни трябва да бъдем? Тогава защо не се радвате на лирата, която излязла от джоба да бъде свободна. И защо като излезе от джоба, от твоя затвор на джоба, ти скърбиш? Защо се радваш, като я туриш в затвора, в джоба?
Какви са съображенията?
Някой път вие затваряте вашите идеи. Те са затворени, идеите ви скърбят. Някой път идеите ви излизат навън, те се радват, пък вие скърбите. Питам сега: Кое по-хубаво да бъде – английската лира да бъде в джоба ви или да излезе из джоба навън, в дадения случай? Понеже вие не сте били способни да я накарате да ходи, тя е проходила сама.
към беседата >>
Ако дигнеш сто сухи листа, сто деня ще се подмладиш.
Казвате: „Ти стани, направи тази работа.“ Карате други хора да вършат работите. Вие вършете, за да се подмладите. Видиш една книжка, наведи се, вземи я. Ти ще се подмладиш най-малко с един ден. Пък ако подигнеш десет книжки, десет деня ще се подмладиш.
Ако дигнеш сто сухи листа, сто деня ще се подмладиш.
Ако всеки ден дигаш по десет листа, с десет деня ще се подмладявате. Знаете ли какво нещо е това, по десет дена да се подмладяваш всеки ден? Подмладяването на един ден, знаете ли каква енергия съдържа? Законът за доброто е закон за подмладяване. Законът за злото е закон за остаряване.
към беседата >>
Злото, и то си има свои закони.
Доброто е закон за подмладяване, злото е закон за остаряване. Злото прави хората мъдри. Онези, които минали школата на доброто, минават школата на злото. Той ще стане мъдрец, той влада тялото. Първо минава школата на доброто, после да дойде да изучава закона на злото.
Злото, и то си има свои закони.
Ако започнете най-първо със злото, ще обърнете целия този процес в обратен смисъл. Някои хора в света има, които започват със злото.
към беседата >>
Някой път вие затваряте вашите идеи.
Вие сега казвате: „Аз обичам свободата, аз искам да бъда свободен.“ Нали вие твърдите, че свободни трябва да бъдем? Тогава защо не се радвате на лирата, която излязла от джоба да бъде свободна. И защо като излезе от джоба, от твоя затвор на джоба, ти скърбиш? Защо се радваш, като я туриш в затвора, в джоба? Какви са съображенията?
Някой път вие затваряте вашите идеи.
Те са затворени, идеите ви скърбят. Някой път идеите ви излизат навън, те се радват, пък вие скърбите. Питам сега: Кое по-хубаво да бъде – английската лира да бъде в джоба ви или да излезе из джоба навън, в дадения случай? Понеже вие не сте били способни да я накарате да ходи, тя е проходила сама. Защото тази английска лира, вие имате право да я държите в джоба един ден, втория ден ще излезе навън.
към беседата >>
Ако всеки ден дигаш по десет листа, с десет деня ще се подмладявате.
Вие вършете, за да се подмладите. Видиш една книжка, наведи се, вземи я. Ти ще се подмладиш най-малко с един ден. Пък ако подигнеш десет книжки, десет деня ще се подмладиш. Ако дигнеш сто сухи листа, сто деня ще се подмладиш.
Ако всеки ден дигаш по десет листа, с десет деня ще се подмладявате.
Знаете ли какво нещо е това, по десет дена да се подмладяваш всеки ден? Подмладяването на един ден, знаете ли каква енергия съдържа? Законът за доброто е закон за подмладяване. Законът за злото е закон за остаряване. Които да остаряват, да правят зло.
към беседата >>
Ако започнете най-първо със злото, ще обърнете целия този процес в обратен смисъл.
Злото прави хората мъдри. Онези, които минали школата на доброто, минават школата на злото. Той ще стане мъдрец, той влада тялото. Първо минава школата на доброто, после да дойде да изучава закона на злото. Злото, и то си има свои закони.
Ако започнете най-първо със злото, ще обърнете целия този процес в обратен смисъл.
Някои хора в света има, които започват със злото.
към беседата >>
Те са затворени, идеите ви скърбят.
Тогава защо не се радвате на лирата, която излязла от джоба да бъде свободна. И защо като излезе от джоба, от твоя затвор на джоба, ти скърбиш? Защо се радваш, като я туриш в затвора, в джоба? Какви са съображенията? Някой път вие затваряте вашите идеи.
Те са затворени, идеите ви скърбят.
Някой път идеите ви излизат навън, те се радват, пък вие скърбите. Питам сега: Кое по-хубаво да бъде – английската лира да бъде в джоба ви или да излезе из джоба навън, в дадения случай? Понеже вие не сте били способни да я накарате да ходи, тя е проходила сама. Защото тази английска лира, вие имате право да я държите в джоба един ден, втория ден ще излезе навън. В природата само един ден имате право да я държите.
към беседата >>
Знаете ли какво нещо е това, по десет дена да се подмладяваш всеки ден?
Видиш една книжка, наведи се, вземи я. Ти ще се подмладиш най-малко с един ден. Пък ако подигнеш десет книжки, десет деня ще се подмладиш. Ако дигнеш сто сухи листа, сто деня ще се подмладиш. Ако всеки ден дигаш по десет листа, с десет деня ще се подмладявате.
Знаете ли какво нещо е това, по десет дена да се подмладяваш всеки ден?
Подмладяването на един ден, знаете ли каква енергия съдържа? Законът за доброто е закон за подмладяване. Законът за злото е закон за остаряване. Които да остаряват, да правят зло. Които искат да се подмладяват, да правят добро.
към беседата >>
Някои хора в света има, които започват със злото.
Онези, които минали школата на доброто, минават школата на злото. Той ще стане мъдрец, той влада тялото. Първо минава школата на доброто, после да дойде да изучава закона на злото. Злото, и то си има свои закони. Ако започнете най-първо със злото, ще обърнете целия този процес в обратен смисъл.
Някои хора в света има, които започват със злото.
към беседата >>
Някой път идеите ви излизат навън, те се радват, пък вие скърбите.
И защо като излезе от джоба, от твоя затвор на джоба, ти скърбиш? Защо се радваш, като я туриш в затвора, в джоба? Какви са съображенията? Някой път вие затваряте вашите идеи. Те са затворени, идеите ви скърбят.
Някой път идеите ви излизат навън, те се радват, пък вие скърбите.
Питам сега: Кое по-хубаво да бъде – английската лира да бъде в джоба ви или да излезе из джоба навън, в дадения случай? Понеже вие не сте били способни да я накарате да ходи, тя е проходила сама. Защото тази английска лира, вие имате право да я държите в джоба един ден, втория ден ще излезе навън. В природата само един ден имате право да я държите. Такъв е законът.
към беседата >>
Подмладяването на един ден, знаете ли каква енергия съдържа?
Ти ще се подмладиш най-малко с един ден. Пък ако подигнеш десет книжки, десет деня ще се подмладиш. Ако дигнеш сто сухи листа, сто деня ще се подмладиш. Ако всеки ден дигаш по десет листа, с десет деня ще се подмладявате. Знаете ли какво нещо е това, по десет дена да се подмладяваш всеки ден?
Подмладяването на един ден, знаете ли каква енергия съдържа?
Законът за доброто е закон за подмладяване. Законът за злото е закон за остаряване. Които да остаряват, да правят зло. Които искат да се подмладяват, да правят добро. Сега ви казвам: Законът за доброто е закон за старите.
към беседата >>
Кажете ми сега, какво разбрахте?
Кажете ми сега, какво разбрахте?
Какъв е законът на кривите линии? В голяма окръжност центърът е по-далеч, а в малката окръжност е по-близо. Колкото кривата линия става по-голяма, тя се отдалечава от центъра си (Фиг. 1). Малките придобивки са близо до центъра, големите придобивки са винаги далеч от центъра. Човек, за да придобие нещо, той трябва да се отдалечи от центъра на деятелността.
към беседата >>
Питам сега: Кое по-хубаво да бъде – английската лира да бъде в джоба ви или да излезе из джоба навън, в дадения случай?
Защо се радваш, като я туриш в затвора, в джоба? Какви са съображенията? Някой път вие затваряте вашите идеи. Те са затворени, идеите ви скърбят. Някой път идеите ви излизат навън, те се радват, пък вие скърбите.
Питам сега: Кое по-хубаво да бъде – английската лира да бъде в джоба ви или да излезе из джоба навън, в дадения случай?
Понеже вие не сте били способни да я накарате да ходи, тя е проходила сама. Защото тази английска лира, вие имате право да я държите в джоба един ден, втория ден ще излезе навън. В природата само един ден имате право да я държите. Такъв е законът. От изгрева на слънцето до залеза имате право да я носите в джоба.
към беседата >>
Законът за доброто е закон за подмладяване.
Пък ако подигнеш десет книжки, десет деня ще се подмладиш. Ако дигнеш сто сухи листа, сто деня ще се подмладиш. Ако всеки ден дигаш по десет листа, с десет деня ще се подмладявате. Знаете ли какво нещо е това, по десет дена да се подмладяваш всеки ден? Подмладяването на един ден, знаете ли каква енергия съдържа?
Законът за доброто е закон за подмладяване.
Законът за злото е закон за остаряване. Които да остаряват, да правят зло. Които искат да се подмладяват, да правят добро. Сега ви казвам: Законът за доброто е закон за старите. Тогава непременно, ако вие на мене ми кажете тъй: Ти не можеш да направиш доброто, ако не искаш да се подмладиш.
към беседата >>
Какъв е законът на кривите линии?
Кажете ми сега, какво разбрахте?
Какъв е законът на кривите линии?
В голяма окръжност центърът е по-далеч, а в малката окръжност е по-близо. Колкото кривата линия става по-голяма, тя се отдалечава от центъра си (Фиг. 1). Малките придобивки са близо до центъра, големите придобивки са винаги далеч от центъра. Човек, за да придобие нещо, той трябва да се отдалечи от центъра на деятелността. Разбира се, силата в големите кръгове е много мощна.
към беседата >>
Понеже вие не сте били способни да я накарате да ходи, тя е проходила сама.
Какви са съображенията? Някой път вие затваряте вашите идеи. Те са затворени, идеите ви скърбят. Някой път идеите ви излизат навън, те се радват, пък вие скърбите. Питам сега: Кое по-хубаво да бъде – английската лира да бъде в джоба ви или да излезе из джоба навън, в дадения случай?
Понеже вие не сте били способни да я накарате да ходи, тя е проходила сама.
Защото тази английска лира, вие имате право да я държите в джоба един ден, втория ден ще излезе навън. В природата само един ден имате право да я държите. Такъв е законът. От изгрева на слънцето до залеза имате право да я носите в джоба. През него ден трябва да влезете в някоя бакалница или в някой часовникар да ѝ намерите работа.
към беседата >>
Законът за злото е закон за остаряване.
Ако дигнеш сто сухи листа, сто деня ще се подмладиш. Ако всеки ден дигаш по десет листа, с десет деня ще се подмладявате. Знаете ли какво нещо е това, по десет дена да се подмладяваш всеки ден? Подмладяването на един ден, знаете ли каква енергия съдържа? Законът за доброто е закон за подмладяване.
Законът за злото е закон за остаряване.
Които да остаряват, да правят зло. Които искат да се подмладяват, да правят добро. Сега ви казвам: Законът за доброто е закон за старите. Тогава непременно, ако вие на мене ми кажете тъй: Ти не можеш да направиш доброто, ако не искаш да се подмладиш. Ти не можеш да направиш злото, ако не искаш да остарееш.
към беседата >>
В голяма окръжност центърът е по-далеч, а в малката окръжност е по-близо.
Кажете ми сега, какво разбрахте? Какъв е законът на кривите линии?
В голяма окръжност центърът е по-далеч, а в малката окръжност е по-близо.
Колкото кривата линия става по-голяма, тя се отдалечава от центъра си (Фиг. 1). Малките придобивки са близо до центъра, големите придобивки са винаги далеч от центъра. Човек, за да придобие нещо, той трябва да се отдалечи от центъра на деятелността. Разбира се, силата в големите кръгове е много мощна. Ако ти не разбираш закона на мощността на тази крива линия, малките погрешките по-лесно ли се изправят?
към беседата >>
Защото тази английска лира, вие имате право да я държите в джоба един ден, втория ден ще излезе навън.
Някой път вие затваряте вашите идеи. Те са затворени, идеите ви скърбят. Някой път идеите ви излизат навън, те се радват, пък вие скърбите. Питам сега: Кое по-хубаво да бъде – английската лира да бъде в джоба ви или да излезе из джоба навън, в дадения случай? Понеже вие не сте били способни да я накарате да ходи, тя е проходила сама.
Защото тази английска лира, вие имате право да я държите в джоба един ден, втория ден ще излезе навън.
В природата само един ден имате право да я държите. Такъв е законът. От изгрева на слънцето до залеза имате право да я носите в джоба. През него ден трябва да влезете в някоя бакалница или в някой часовникар да ѝ намерите работа. Тя иска да излезе, да види белия свят.
към беседата >>
Които да остаряват, да правят зло.
Ако всеки ден дигаш по десет листа, с десет деня ще се подмладявате. Знаете ли какво нещо е това, по десет дена да се подмладяваш всеки ден? Подмладяването на един ден, знаете ли каква енергия съдържа? Законът за доброто е закон за подмладяване. Законът за злото е закон за остаряване.
Които да остаряват, да правят зло.
Които искат да се подмладяват, да правят добро. Сега ви казвам: Законът за доброто е закон за старите. Тогава непременно, ако вие на мене ми кажете тъй: Ти не можеш да направиш доброто, ако не искаш да се подмладиш. Ти не можеш да направиш злото, ако не искаш да остарееш. Значи, вие, които сте почнали да остарявате, правите зло.
към беседата >>
Колкото кривата линия става по-голяма, тя се отдалечава от центъра си (Фиг. 1).
Кажете ми сега, какво разбрахте? Какъв е законът на кривите линии? В голяма окръжност центърът е по-далеч, а в малката окръжност е по-близо.
Колкото кривата линия става по-голяма, тя се отдалечава от центъра си (Фиг. 1).
Малките придобивки са близо до центъра, големите придобивки са винаги далеч от центъра. Човек, за да придобие нещо, той трябва да се отдалечи от центъра на деятелността. Разбира се, силата в големите кръгове е много мощна. Ако ти не разбираш закона на мощността на тази крива линия, малките погрешките по-лесно ли се изправят? Големите погрешки по-мъчно се изправят.
към беседата >>
В природата само един ден имате право да я държите.
Те са затворени, идеите ви скърбят. Някой път идеите ви излизат навън, те се радват, пък вие скърбите. Питам сега: Кое по-хубаво да бъде – английската лира да бъде в джоба ви или да излезе из джоба навън, в дадения случай? Понеже вие не сте били способни да я накарате да ходи, тя е проходила сама. Защото тази английска лира, вие имате право да я държите в джоба един ден, втория ден ще излезе навън.
В природата само един ден имате право да я държите.
Такъв е законът. От изгрева на слънцето до залеза имате право да я носите в джоба. През него ден трябва да влезете в някоя бакалница или в някой часовникар да ѝ намерите работа. Тя иска да излезе, да види белия свят. Тя иска да излезе из джоба, да я покажете, да се засмеят хората, да я помилват, да я погалят.
към беседата >>
Които искат да се подмладяват, да правят добро.
Знаете ли какво нещо е това, по десет дена да се подмладяваш всеки ден? Подмладяването на един ден, знаете ли каква енергия съдържа? Законът за доброто е закон за подмладяване. Законът за злото е закон за остаряване. Които да остаряват, да правят зло.
Които искат да се подмладяват, да правят добро.
Сега ви казвам: Законът за доброто е закон за старите. Тогава непременно, ако вие на мене ми кажете тъй: Ти не можеш да направиш доброто, ако не искаш да се подмладиш. Ти не можеш да направиш злото, ако не искаш да остарееш. Значи, вие, които сте почнали да остарявате, правите зло. В какво седи злото?
към беседата >>
Малките придобивки са близо до центъра, големите придобивки са винаги далеч от центъра.
Кажете ми сега, какво разбрахте? Какъв е законът на кривите линии? В голяма окръжност центърът е по-далеч, а в малката окръжност е по-близо. Колкото кривата линия става по-голяма, тя се отдалечава от центъра си (Фиг. 1).
Малките придобивки са близо до центъра, големите придобивки са винаги далеч от центъра.
Човек, за да придобие нещо, той трябва да се отдалечи от центъра на деятелността. Разбира се, силата в големите кръгове е много мощна. Ако ти не разбираш закона на мощността на тази крива линия, малките погрешките по-лесно ли се изправят? Големите погрешки по-мъчно се изправят. Законът е обратен при добродетелите.
към беседата >>
Такъв е законът.
Някой път идеите ви излизат навън, те се радват, пък вие скърбите. Питам сега: Кое по-хубаво да бъде – английската лира да бъде в джоба ви или да излезе из джоба навън, в дадения случай? Понеже вие не сте били способни да я накарате да ходи, тя е проходила сама. Защото тази английска лира, вие имате право да я държите в джоба един ден, втория ден ще излезе навън. В природата само един ден имате право да я държите.
Такъв е законът.
От изгрева на слънцето до залеза имате право да я носите в джоба. През него ден трябва да влезете в някоя бакалница или в някой часовникар да ѝ намерите работа. Тя иска да излезе, да види белия свят. Тя иска да излезе из джоба, да я покажете, да се засмеят хората, да я помилват, да я погалят. Ще влезете в един магазин, искате нещо, кажат: „Няма.“ Вие пак я турите в джоба.
към беседата >>
Сега ви казвам: Законът за доброто е закон за старите.
Подмладяването на един ден, знаете ли каква енергия съдържа? Законът за доброто е закон за подмладяване. Законът за злото е закон за остаряване. Които да остаряват, да правят зло. Които искат да се подмладяват, да правят добро.
Сега ви казвам: Законът за доброто е закон за старите.
Тогава непременно, ако вие на мене ми кажете тъй: Ти не можеш да направиш доброто, ако не искаш да се подмладиш. Ти не можеш да направиш злото, ако не искаш да остарееш. Значи, вие, които сте почнали да остарявате, правите зло. В какво седи злото? Енергията в злото и в доброто е еднородна.
към беседата >>
Човек, за да придобие нещо, той трябва да се отдалечи от центъра на деятелността.
Кажете ми сега, какво разбрахте? Какъв е законът на кривите линии? В голяма окръжност центърът е по-далеч, а в малката окръжност е по-близо. Колкото кривата линия става по-голяма, тя се отдалечава от центъра си (Фиг. 1). Малките придобивки са близо до центъра, големите придобивки са винаги далеч от центъра.
Човек, за да придобие нещо, той трябва да се отдалечи от центъра на деятелността.
Разбира се, силата в големите кръгове е много мощна. Ако ти не разбираш закона на мощността на тази крива линия, малките погрешките по-лесно ли се изправят? Големите погрешки по-мъчно се изправят. Законът е обратен при добродетелите. Малките добродетели и големите добродетели по какво се отличават?
към беседата >>
От изгрева на слънцето до залеза имате право да я носите в джоба.
Питам сега: Кое по-хубаво да бъде – английската лира да бъде в джоба ви или да излезе из джоба навън, в дадения случай? Понеже вие не сте били способни да я накарате да ходи, тя е проходила сама. Защото тази английска лира, вие имате право да я държите в джоба един ден, втория ден ще излезе навън. В природата само един ден имате право да я държите. Такъв е законът.
От изгрева на слънцето до залеза имате право да я носите в джоба.
През него ден трябва да влезете в някоя бакалница или в някой часовникар да ѝ намерите работа. Тя иска да излезе, да види белия свят. Тя иска да излезе из джоба, да я покажете, да се засмеят хората, да я помилват, да я погалят. Ще влезете в един магазин, искате нещо, кажат: „Няма.“ Вие пак я турите в джоба. Иска да я турите на работа.
към беседата >>
Тогава непременно, ако вие на мене ми кажете тъй: Ти не можеш да направиш доброто, ако не искаш да се подмладиш.
Законът за доброто е закон за подмладяване. Законът за злото е закон за остаряване. Които да остаряват, да правят зло. Които искат да се подмладяват, да правят добро. Сега ви казвам: Законът за доброто е закон за старите.
Тогава непременно, ако вие на мене ми кажете тъй: Ти не можеш да направиш доброто, ако не искаш да се подмладиш.
Ти не можеш да направиш злото, ако не искаш да остарееш. Значи, вие, които сте почнали да остарявате, правите зло. В какво седи злото? Енергията в злото и в доброто е еднородна. Злото е едно действие, турено не на място.
към беседата >>
Разбира се, силата в големите кръгове е много мощна.
Какъв е законът на кривите линии? В голяма окръжност центърът е по-далеч, а в малката окръжност е по-близо. Колкото кривата линия става по-голяма, тя се отдалечава от центъра си (Фиг. 1). Малките придобивки са близо до центъра, големите придобивки са винаги далеч от центъра. Човек, за да придобие нещо, той трябва да се отдалечи от центъра на деятелността.
Разбира се, силата в големите кръгове е много мощна.
Ако ти не разбираш закона на мощността на тази крива линия, малките погрешките по-лесно ли се изправят? Големите погрешки по-мъчно се изправят. Законът е обратен при добродетелите. Малките добродетели и големите добродетели по какво се отличават? С голямата добродетел голяма работа можеш да направиш, с малката добродетел малка работа можеш да направиш.
към беседата >>
През него ден трябва да влезете в някоя бакалница или в някой часовникар да ѝ намерите работа.
Понеже вие не сте били способни да я накарате да ходи, тя е проходила сама. Защото тази английска лира, вие имате право да я държите в джоба един ден, втория ден ще излезе навън. В природата само един ден имате право да я държите. Такъв е законът. От изгрева на слънцето до залеза имате право да я носите в джоба.
През него ден трябва да влезете в някоя бакалница или в някой часовникар да ѝ намерите работа.
Тя иска да излезе, да види белия свят. Тя иска да излезе из джоба, да я покажете, да се засмеят хората, да я помилват, да я погалят. Ще влезете в един магазин, искате нещо, кажат: „Няма.“ Вие пак я турите в джоба. Иска да я турите на работа.
към беседата >>
Ти не можеш да направиш злото, ако не искаш да остарееш.
Законът за злото е закон за остаряване. Които да остаряват, да правят зло. Които искат да се подмладяват, да правят добро. Сега ви казвам: Законът за доброто е закон за старите. Тогава непременно, ако вие на мене ми кажете тъй: Ти не можеш да направиш доброто, ако не искаш да се подмладиш.
Ти не можеш да направиш злото, ако не искаш да остарееш.
Значи, вие, които сте почнали да остарявате, правите зло. В какво седи злото? Енергията в злото и в доброто е еднородна. Злото е едно действие, турено не на място. Запример, доброто е да влезеш в един дом и да запалиш огъня на огнището.
към беседата >>
Ако ти не разбираш закона на мощността на тази крива линия, малките погрешките по-лесно ли се изправят?
В голяма окръжност центърът е по-далеч, а в малката окръжност е по-близо. Колкото кривата линия става по-голяма, тя се отдалечава от центъра си (Фиг. 1). Малките придобивки са близо до центъра, големите придобивки са винаги далеч от центъра. Човек, за да придобие нещо, той трябва да се отдалечи от центъра на деятелността. Разбира се, силата в големите кръгове е много мощна.
Ако ти не разбираш закона на мощността на тази крива линия, малките погрешките по-лесно ли се изправят?
Големите погрешки по-мъчно се изправят. Законът е обратен при добродетелите. Малките добродетели и големите добродетели по какво се отличават? С голямата добродетел голяма работа можеш да направиш, с малката добродетел малка работа можеш да направиш. С малкото зло малка пакост можеш да направиш, с голямото зло голяма пакост можеш да направиш.
към беседата >>
Тя иска да излезе, да види белия свят.
Защото тази английска лира, вие имате право да я държите в джоба един ден, втория ден ще излезе навън. В природата само един ден имате право да я държите. Такъв е законът. От изгрева на слънцето до залеза имате право да я носите в джоба. През него ден трябва да влезете в някоя бакалница или в някой часовникар да ѝ намерите работа.
Тя иска да излезе, да види белия свят.
Тя иска да излезе из джоба, да я покажете, да се засмеят хората, да я помилват, да я погалят. Ще влезете в един магазин, искате нещо, кажат: „Няма.“ Вие пак я турите в джоба. Иска да я турите на работа.
към беседата >>
Значи, вие, които сте почнали да остарявате, правите зло.
Които да остаряват, да правят зло. Които искат да се подмладяват, да правят добро. Сега ви казвам: Законът за доброто е закон за старите. Тогава непременно, ако вие на мене ми кажете тъй: Ти не можеш да направиш доброто, ако не искаш да се подмладиш. Ти не можеш да направиш злото, ако не искаш да остарееш.
Значи, вие, които сте почнали да остарявате, правите зло.
В какво седи злото? Енергията в злото и в доброто е еднородна. Злото е едно действие, турено не на място. Запример, доброто е да влезеш в един дом и да запалиш огъня на огнището. Не е на място, запример, ако запалиш огъня всред този салон, може да изгори и целият салон.
към беседата >>
Големите погрешки по-мъчно се изправят.
Колкото кривата линия става по-голяма, тя се отдалечава от центъра си (Фиг. 1). Малките придобивки са близо до центъра, големите придобивки са винаги далеч от центъра. Човек, за да придобие нещо, той трябва да се отдалечи от центъра на деятелността. Разбира се, силата в големите кръгове е много мощна. Ако ти не разбираш закона на мощността на тази крива линия, малките погрешките по-лесно ли се изправят?
Големите погрешки по-мъчно се изправят.
Законът е обратен при добродетелите. Малките добродетели и големите добродетели по какво се отличават? С голямата добродетел голяма работа можеш да направиш, с малката добродетел малка работа можеш да направиш. С малкото зло малка пакост можеш да направиш, с голямото зло голяма пакост можеш да направиш. Глупавите хора са много близо до центъра, умните хора са по-далеч от центъра.
към беседата >>
Тя иска да излезе из джоба, да я покажете, да се засмеят хората, да я помилват, да я погалят.
В природата само един ден имате право да я държите. Такъв е законът. От изгрева на слънцето до залеза имате право да я носите в джоба. През него ден трябва да влезете в някоя бакалница или в някой часовникар да ѝ намерите работа. Тя иска да излезе, да види белия свят.
Тя иска да излезе из джоба, да я покажете, да се засмеят хората, да я помилват, да я погалят.
Ще влезете в един магазин, искате нещо, кажат: „Няма.“ Вие пак я турите в джоба. Иска да я турите на работа.
към беседата >>
В какво седи злото?
Които искат да се подмладяват, да правят добро. Сега ви казвам: Законът за доброто е закон за старите. Тогава непременно, ако вие на мене ми кажете тъй: Ти не можеш да направиш доброто, ако не искаш да се подмладиш. Ти не можеш да направиш злото, ако не искаш да остарееш. Значи, вие, които сте почнали да остарявате, правите зло.
В какво седи злото?
Енергията в злото и в доброто е еднородна. Злото е едно действие, турено не на място. Запример, доброто е да влезеш в един дом и да запалиш огъня на огнището. Не е на място, запример, ако запалиш огъня всред този салон, може да изгори и целият салон. В собата този огън е на място турен, но на дъските отгоре е не на място.
към беседата >>
Законът е обратен при добродетелите.
Малките придобивки са близо до центъра, големите придобивки са винаги далеч от центъра. Човек, за да придобие нещо, той трябва да се отдалечи от центъра на деятелността. Разбира се, силата в големите кръгове е много мощна. Ако ти не разбираш закона на мощността на тази крива линия, малките погрешките по-лесно ли се изправят? Големите погрешки по-мъчно се изправят.
Законът е обратен при добродетелите.
Малките добродетели и големите добродетели по какво се отличават? С голямата добродетел голяма работа можеш да направиш, с малката добродетел малка работа можеш да направиш. С малкото зло малка пакост можеш да направиш, с голямото зло голяма пакост можеш да направиш. Глупавите хора са много близо до центъра, умните хора са по-далеч от центъра. Някой път вие искате да бъдете близо до центъра.
към беседата >>
Ще влезете в един магазин, искате нещо, кажат: „Няма.“ Вие пак я турите в джоба.
Такъв е законът. От изгрева на слънцето до залеза имате право да я носите в джоба. През него ден трябва да влезете в някоя бакалница или в някой часовникар да ѝ намерите работа. Тя иска да излезе, да види белия свят. Тя иска да излезе из джоба, да я покажете, да се засмеят хората, да я помилват, да я погалят.
Ще влезете в един магазин, искате нещо, кажат: „Няма.“ Вие пак я турите в джоба.
Иска да я турите на работа.
към беседата >>
Енергията в злото и в доброто е еднородна.
Сега ви казвам: Законът за доброто е закон за старите. Тогава непременно, ако вие на мене ми кажете тъй: Ти не можеш да направиш доброто, ако не искаш да се подмладиш. Ти не можеш да направиш злото, ако не искаш да остарееш. Значи, вие, които сте почнали да остарявате, правите зло. В какво седи злото?
Енергията в злото и в доброто е еднородна.
Злото е едно действие, турено не на място. Запример, доброто е да влезеш в един дом и да запалиш огъня на огнището. Не е на място, запример, ако запалиш огъня всред този салон, може да изгори и целият салон. В собата този огън е на място турен, но на дъските отгоре е не на място. Следователно, когато в себе си турим една мисъл не на място, тя е лоша.
към беседата >>
Малките добродетели и големите добродетели по какво се отличават?
Човек, за да придобие нещо, той трябва да се отдалечи от центъра на деятелността. Разбира се, силата в големите кръгове е много мощна. Ако ти не разбираш закона на мощността на тази крива линия, малките погрешките по-лесно ли се изправят? Големите погрешки по-мъчно се изправят. Законът е обратен при добродетелите.
Малките добродетели и големите добродетели по какво се отличават?
С голямата добродетел голяма работа можеш да направиш, с малката добродетел малка работа можеш да направиш. С малкото зло малка пакост можеш да направиш, с голямото зло голяма пакост можеш да направиш. Глупавите хора са много близо до центъра, умните хора са по-далеч от центъра. Някой път вие искате да бъдете близо до центъра. Някой път трябва да бъдеш много далеч от един водовъртеж, защото ако сте близо, ще влезете в този водовъртеж.
към беседата >>
Иска да я турите на работа.
От изгрева на слънцето до залеза имате право да я носите в джоба. През него ден трябва да влезете в някоя бакалница или в някой часовникар да ѝ намерите работа. Тя иска да излезе, да види белия свят. Тя иска да излезе из джоба, да я покажете, да се засмеят хората, да я помилват, да я погалят. Ще влезете в един магазин, искате нещо, кажат: „Няма.“ Вие пак я турите в джоба.
Иска да я турите на работа.
към беседата >>
Злото е едно действие, турено не на място.
Тогава непременно, ако вие на мене ми кажете тъй: Ти не можеш да направиш доброто, ако не искаш да се подмладиш. Ти не можеш да направиш злото, ако не искаш да остарееш. Значи, вие, които сте почнали да остарявате, правите зло. В какво седи злото? Енергията в злото и в доброто е еднородна.
Злото е едно действие, турено не на място.
Запример, доброто е да влезеш в един дом и да запалиш огъня на огнището. Не е на място, запример, ако запалиш огъня всред този салон, може да изгори и целият салон. В собата този огън е на място турен, но на дъските отгоре е не на място. Следователно, когато в себе си турим една мисъл не на място, тя е лоша. Всяка една мисъл, която не е на място, е лоша.
към беседата >>
С голямата добродетел голяма работа можеш да направиш, с малката добродетел малка работа можеш да направиш.
Разбира се, силата в големите кръгове е много мощна. Ако ти не разбираш закона на мощността на тази крива линия, малките погрешките по-лесно ли се изправят? Големите погрешки по-мъчно се изправят. Законът е обратен при добродетелите. Малките добродетели и големите добродетели по какво се отличават?
С голямата добродетел голяма работа можеш да направиш, с малката добродетел малка работа можеш да направиш.
С малкото зло малка пакост можеш да направиш, с голямото зло голяма пакост можеш да направиш. Глупавите хора са много близо до центъра, умните хора са по-далеч от центъра. Някой път вие искате да бъдете близо до центъра. Някой път трябва да бъдеш много далеч от един водовъртеж, защото ако сте близо, ще влезете в този водовъртеж. Тогава във водовъртежа нищо не може да се постигне.
към беседата >>
Какво заключение ще извадите?
Какво заключение ще извадите?
Ти имаш известна идея, ти имаш право само един ден да я държиш в джоба си, в сърцето си. Се таки тази идея може да излезе най-малко да я поразходиш. Идеята е жива, трябва да излезе, да ѝ дадете право. Да не кажете: „Аз изгубих идеята си.“ Идеята не може да се изгуби. Идеята може да иде на гости някъде другаде, а щом една идея не може да намери симпатия, съчувствие в тебе или че не я оценяваш, тя ще офейка от тебе.
към беседата >>
Запример, доброто е да влезеш в един дом и да запалиш огъня на огнището.
Ти не можеш да направиш злото, ако не искаш да остарееш. Значи, вие, които сте почнали да остарявате, правите зло. В какво седи злото? Енергията в злото и в доброто е еднородна. Злото е едно действие, турено не на място.
Запример, доброто е да влезеш в един дом и да запалиш огъня на огнището.
Не е на място, запример, ако запалиш огъня всред този салон, може да изгори и целият салон. В собата този огън е на място турен, но на дъските отгоре е не на място. Следователно, когато в себе си турим една мисъл не на място, тя е лоша. Всяка една мисъл, която не е на място, е лоша. Ако ти туриш едно чувство в ума си и една мисъл в сърцето си, ти си направил една погрешка.
към беседата >>
С малкото зло малка пакост можеш да направиш, с голямото зло голяма пакост можеш да направиш.
Ако ти не разбираш закона на мощността на тази крива линия, малките погрешките по-лесно ли се изправят? Големите погрешки по-мъчно се изправят. Законът е обратен при добродетелите. Малките добродетели и големите добродетели по какво се отличават? С голямата добродетел голяма работа можеш да направиш, с малката добродетел малка работа можеш да направиш.
С малкото зло малка пакост можеш да направиш, с голямото зло голяма пакост можеш да направиш.
Глупавите хора са много близо до центъра, умните хора са по-далеч от центъра. Някой път вие искате да бъдете близо до центъра. Някой път трябва да бъдеш много далеч от един водовъртеж, защото ако сте близо, ще влезете в този водовъртеж. Тогава във водовъртежа нищо не може да се постигне. Понякой път вие искате да живеете много интензивен живот.
към беседата >>
Ти имаш известна идея, ти имаш право само един ден да я държиш в джоба си, в сърцето си.
Какво заключение ще извадите?
Ти имаш известна идея, ти имаш право само един ден да я държиш в джоба си, в сърцето си.
Се таки тази идея може да излезе най-малко да я поразходиш. Идеята е жива, трябва да излезе, да ѝ дадете право. Да не кажете: „Аз изгубих идеята си.“ Идеята не може да се изгуби. Идеята може да иде на гости някъде другаде, а щом една идея не може да намери симпатия, съчувствие в тебе или че не я оценяваш, тя ще офейка от тебе. Всяка идея търси един, който да я обича.
към беседата >>
Не е на място, запример, ако запалиш огъня всред този салон, може да изгори и целият салон.
Значи, вие, които сте почнали да остарявате, правите зло. В какво седи злото? Енергията в злото и в доброто е еднородна. Злото е едно действие, турено не на място. Запример, доброто е да влезеш в един дом и да запалиш огъня на огнището.
Не е на място, запример, ако запалиш огъня всред този салон, може да изгори и целият салон.
В собата този огън е на място турен, но на дъските отгоре е не на място. Следователно, когато в себе си турим една мисъл не на място, тя е лоша. Всяка една мисъл, която не е на място, е лоша. Ако ти туриш едно чувство в ума си и една мисъл в сърцето си, ти си направил една погрешка. Ако туриш една мисъл в ума си и едно чувство в сърцето си, то е на място.
към беседата >>
Глупавите хора са много близо до центъра, умните хора са по-далеч от центъра.
Големите погрешки по-мъчно се изправят. Законът е обратен при добродетелите. Малките добродетели и големите добродетели по какво се отличават? С голямата добродетел голяма работа можеш да направиш, с малката добродетел малка работа можеш да направиш. С малкото зло малка пакост можеш да направиш, с голямото зло голяма пакост можеш да направиш.
Глупавите хора са много близо до центъра, умните хора са по-далеч от центъра.
Някой път вие искате да бъдете близо до центъра. Някой път трябва да бъдеш много далеч от един водовъртеж, защото ако сте близо, ще влезете в този водовъртеж. Тогава във водовъртежа нищо не може да се постигне. Понякой път вие искате да живеете много интензивен живот. В интензивния живот ако влезете, мъчно можете да излезете навън.
към беседата >>
Се таки тази идея може да излезе най-малко да я поразходиш.
Какво заключение ще извадите? Ти имаш известна идея, ти имаш право само един ден да я държиш в джоба си, в сърцето си.
Се таки тази идея може да излезе най-малко да я поразходиш.
Идеята е жива, трябва да излезе, да ѝ дадете право. Да не кажете: „Аз изгубих идеята си.“ Идеята не може да се изгуби. Идеята може да иде на гости някъде другаде, а щом една идея не може да намери симпатия, съчувствие в тебе или че не я оценяваш, тя ще офейка от тебе. Всяка идея търси един, който да я обича. Ако имаш една идея и хората я обичат, тя ще иде при тях.
към беседата >>
В собата този огън е на място турен, но на дъските отгоре е не на място.
В какво седи злото? Енергията в злото и в доброто е еднородна. Злото е едно действие, турено не на място. Запример, доброто е да влезеш в един дом и да запалиш огъня на огнището. Не е на място, запример, ако запалиш огъня всред този салон, може да изгори и целият салон.
В собата този огън е на място турен, но на дъските отгоре е не на място.
Следователно, когато в себе си турим една мисъл не на място, тя е лоша. Всяка една мисъл, която не е на място, е лоша. Ако ти туриш едно чувство в ума си и една мисъл в сърцето си, ти си направил една погрешка. Ако туриш една мисъл в ума си и едно чувство в сърцето си, то е на място. Ако туриш едно чувство да ръководи работите и туриш една мисъл отподире като опашка, да помага на това чувство, ти си направил една погрешка.
към беседата >>
Някой път вие искате да бъдете близо до центъра.
Законът е обратен при добродетелите. Малките добродетели и големите добродетели по какво се отличават? С голямата добродетел голяма работа можеш да направиш, с малката добродетел малка работа можеш да направиш. С малкото зло малка пакост можеш да направиш, с голямото зло голяма пакост можеш да направиш. Глупавите хора са много близо до центъра, умните хора са по-далеч от центъра.
Някой път вие искате да бъдете близо до центъра.
Някой път трябва да бъдеш много далеч от един водовъртеж, защото ако сте близо, ще влезете в този водовъртеж. Тогава във водовъртежа нищо не може да се постигне. Понякой път вие искате да живеете много интензивен живот. В интензивния живот ако влезете, мъчно можете да излезете навън. Животът, който имате сега, използувайте го.
към беседата >>
Идеята е жива, трябва да излезе, да ѝ дадете право.
Какво заключение ще извадите? Ти имаш известна идея, ти имаш право само един ден да я държиш в джоба си, в сърцето си. Се таки тази идея може да излезе най-малко да я поразходиш.
Идеята е жива, трябва да излезе, да ѝ дадете право.
Да не кажете: „Аз изгубих идеята си.“ Идеята не може да се изгуби. Идеята може да иде на гости някъде другаде, а щом една идея не може да намери симпатия, съчувствие в тебе или че не я оценяваш, тя ще офейка от тебе. Всяка идея търси един, който да я обича. Ако имаш една идея и хората я обичат, тя ще иде при тях. Ако искаш да я задържиш, ти трябва да обичаш.
към беседата >>
Следователно, когато в себе си турим една мисъл не на място, тя е лоша.
Енергията в злото и в доброто е еднородна. Злото е едно действие, турено не на място. Запример, доброто е да влезеш в един дом и да запалиш огъня на огнището. Не е на място, запример, ако запалиш огъня всред този салон, може да изгори и целият салон. В собата този огън е на място турен, но на дъските отгоре е не на място.
Следователно, когато в себе си турим една мисъл не на място, тя е лоша.
Всяка една мисъл, която не е на място, е лоша. Ако ти туриш едно чувство в ума си и една мисъл в сърцето си, ти си направил една погрешка. Ако туриш една мисъл в ума си и едно чувство в сърцето си, то е на място. Ако туриш едно чувство да ръководи работите и туриш една мисъл отподире като опашка, да помага на това чувство, ти си направил една погрешка. Ако туриш една мисъл да ръководи и туриш едно чувство да помага, туй чувство е на място.
към беседата >>
Някой път трябва да бъдеш много далеч от един водовъртеж, защото ако сте близо, ще влезете в този водовъртеж.
Малките добродетели и големите добродетели по какво се отличават? С голямата добродетел голяма работа можеш да направиш, с малката добродетел малка работа можеш да направиш. С малкото зло малка пакост можеш да направиш, с голямото зло голяма пакост можеш да направиш. Глупавите хора са много близо до центъра, умните хора са по-далеч от центъра. Някой път вие искате да бъдете близо до центъра.
Някой път трябва да бъдеш много далеч от един водовъртеж, защото ако сте близо, ще влезете в този водовъртеж.
Тогава във водовъртежа нищо не може да се постигне. Понякой път вие искате да живеете много интензивен живот. В интензивния живот ако влезете, мъчно можете да излезете навън. Животът, който имате сега, използувайте го. Стремете се да бъдете благодарни в дадения случай на онова, което имате.
към беседата >>
Да не кажете: „Аз изгубих идеята си.“ Идеята не може да се изгуби.
Какво заключение ще извадите? Ти имаш известна идея, ти имаш право само един ден да я държиш в джоба си, в сърцето си. Се таки тази идея може да излезе най-малко да я поразходиш. Идеята е жива, трябва да излезе, да ѝ дадете право.
Да не кажете: „Аз изгубих идеята си.“ Идеята не може да се изгуби.
Идеята може да иде на гости някъде другаде, а щом една идея не може да намери симпатия, съчувствие в тебе или че не я оценяваш, тя ще офейка от тебе. Всяка идея търси един, който да я обича. Ако имаш една идея и хората я обичат, тя ще иде при тях. Ако искаш да я задържиш, ти трябва да обичаш. Тя може да ходи при другите и пак ще дойде при тебе.
към беседата >>
Всяка една мисъл, която не е на място, е лоша.
Злото е едно действие, турено не на място. Запример, доброто е да влезеш в един дом и да запалиш огъня на огнището. Не е на място, запример, ако запалиш огъня всред този салон, може да изгори и целият салон. В собата този огън е на място турен, но на дъските отгоре е не на място. Следователно, когато в себе си турим една мисъл не на място, тя е лоша.
Всяка една мисъл, която не е на място, е лоша.
Ако ти туриш едно чувство в ума си и една мисъл в сърцето си, ти си направил една погрешка. Ако туриш една мисъл в ума си и едно чувство в сърцето си, то е на място. Ако туриш едно чувство да ръководи работите и туриш една мисъл отподире като опашка, да помага на това чувство, ти си направил една погрешка. Ако туриш една мисъл да ръководи и туриш едно чувство да помага, туй чувство е на място. Чувствата трябва да подтикват човека към работа.
към беседата >>
Тогава във водовъртежа нищо не може да се постигне.
С голямата добродетел голяма работа можеш да направиш, с малката добродетел малка работа можеш да направиш. С малкото зло малка пакост можеш да направиш, с голямото зло голяма пакост можеш да направиш. Глупавите хора са много близо до центъра, умните хора са по-далеч от центъра. Някой път вие искате да бъдете близо до центъра. Някой път трябва да бъдеш много далеч от един водовъртеж, защото ако сте близо, ще влезете в този водовъртеж.
Тогава във водовъртежа нищо не може да се постигне.
Понякой път вие искате да живеете много интензивен живот. В интензивния живот ако влезете, мъчно можете да излезете навън. Животът, който имате сега, използувайте го. Стремете се да бъдете благодарни в дадения случай на онова, което имате. Всеки един момент вашата благодарност трябва да се мени.
към беседата >>
Идеята може да иде на гости някъде другаде, а щом една идея не може да намери симпатия, съчувствие в тебе или че не я оценяваш, тя ще офейка от тебе.
Какво заключение ще извадите? Ти имаш известна идея, ти имаш право само един ден да я държиш в джоба си, в сърцето си. Се таки тази идея може да излезе най-малко да я поразходиш. Идеята е жива, трябва да излезе, да ѝ дадете право. Да не кажете: „Аз изгубих идеята си.“ Идеята не може да се изгуби.
Идеята може да иде на гости някъде другаде, а щом една идея не може да намери симпатия, съчувствие в тебе или че не я оценяваш, тя ще офейка от тебе.
Всяка идея търси един, който да я обича. Ако имаш една идея и хората я обичат, тя ще иде при тях. Ако искаш да я задържиш, ти трябва да обичаш. Тя може да ходи при другите и пак ще дойде при тебе. Запример, ако имате някое добиче, някое животно и го храните хубаво, то може да иде в другите къщи, но вечер, понеже знае, че вие го обичате, връща се при вас.
към беседата >>
Ако ти туриш едно чувство в ума си и една мисъл в сърцето си, ти си направил една погрешка.
Запример, доброто е да влезеш в един дом и да запалиш огъня на огнището. Не е на място, запример, ако запалиш огъня всред този салон, може да изгори и целият салон. В собата този огън е на място турен, но на дъските отгоре е не на място. Следователно, когато в себе си турим една мисъл не на място, тя е лоша. Всяка една мисъл, която не е на място, е лоша.
Ако ти туриш едно чувство в ума си и една мисъл в сърцето си, ти си направил една погрешка.
Ако туриш една мисъл в ума си и едно чувство в сърцето си, то е на място. Ако туриш едно чувство да ръководи работите и туриш една мисъл отподире като опашка, да помага на това чувство, ти си направил една погрешка. Ако туриш една мисъл да ръководи и туриш едно чувство да помага, туй чувство е на място. Чувствата трябва да подтикват човека към работа. Когато туриш чувствата да вършат работа, а умът да помага, тогава ти не си от умните.
към беседата >>
Понякой път вие искате да живеете много интензивен живот.
С малкото зло малка пакост можеш да направиш, с голямото зло голяма пакост можеш да направиш. Глупавите хора са много близо до центъра, умните хора са по-далеч от центъра. Някой път вие искате да бъдете близо до центъра. Някой път трябва да бъдеш много далеч от един водовъртеж, защото ако сте близо, ще влезете в този водовъртеж. Тогава във водовъртежа нищо не може да се постигне.
Понякой път вие искате да живеете много интензивен живот.
В интензивния живот ако влезете, мъчно можете да излезете навън. Животът, който имате сега, използувайте го. Стремете се да бъдете благодарни в дадения случай на онова, което имате. Всеки един момент вашата благодарност трябва да се мени. С всяка най-малка придобивка, като придобиете нещо, колкото и да (е) микроскопическо, да влезе една благодарност.
към беседата >>
Всяка идея търси един, който да я обича.
Ти имаш известна идея, ти имаш право само един ден да я държиш в джоба си, в сърцето си. Се таки тази идея може да излезе най-малко да я поразходиш. Идеята е жива, трябва да излезе, да ѝ дадете право. Да не кажете: „Аз изгубих идеята си.“ Идеята не може да се изгуби. Идеята може да иде на гости някъде другаде, а щом една идея не може да намери симпатия, съчувствие в тебе или че не я оценяваш, тя ще офейка от тебе.
Всяка идея търси един, който да я обича.
Ако имаш една идея и хората я обичат, тя ще иде при тях. Ако искаш да я задържиш, ти трябва да обичаш. Тя може да ходи при другите и пак ще дойде при тебе. Запример, ако имате някое добиче, някое животно и го храните хубаво, то може да иде в другите къщи, но вечер, понеже знае, че вие го обичате, връща се при вас. Вечерта вие да бъдете напълно уверен, че ще се върне в къщи.
към беседата >>
Ако туриш една мисъл в ума си и едно чувство в сърцето си, то е на място.
Не е на място, запример, ако запалиш огъня всред този салон, може да изгори и целият салон. В собата този огън е на място турен, но на дъските отгоре е не на място. Следователно, когато в себе си турим една мисъл не на място, тя е лоша. Всяка една мисъл, която не е на място, е лоша. Ако ти туриш едно чувство в ума си и една мисъл в сърцето си, ти си направил една погрешка.
Ако туриш една мисъл в ума си и едно чувство в сърцето си, то е на място.
Ако туриш едно чувство да ръководи работите и туриш една мисъл отподире като опашка, да помага на това чувство, ти си направил една погрешка. Ако туриш една мисъл да ръководи и туриш едно чувство да помага, туй чувство е на място. Чувствата трябва да подтикват човека към работа. Когато туриш чувствата да вършат работа, а умът да помага, тогава ти не си от умните. Ти не разбираш Божия закон.
към беседата >>
В интензивния живот ако влезете, мъчно можете да излезете навън.
Глупавите хора са много близо до центъра, умните хора са по-далеч от центъра. Някой път вие искате да бъдете близо до центъра. Някой път трябва да бъдеш много далеч от един водовъртеж, защото ако сте близо, ще влезете в този водовъртеж. Тогава във водовъртежа нищо не може да се постигне. Понякой път вие искате да живеете много интензивен живот.
В интензивния живот ако влезете, мъчно можете да излезете навън.
Животът, който имате сега, използувайте го. Стремете се да бъдете благодарни в дадения случай на онова, което имате. Всеки един момент вашата благодарност трябва да се мени. С всяка най-малка придобивка, като придобиете нещо, колкото и да (е) микроскопическо, да влезе една благодарност. За малкото да благодарите.
към беседата >>
Ако имаш една идея и хората я обичат, тя ще иде при тях.
Се таки тази идея може да излезе най-малко да я поразходиш. Идеята е жива, трябва да излезе, да ѝ дадете право. Да не кажете: „Аз изгубих идеята си.“ Идеята не може да се изгуби. Идеята може да иде на гости някъде другаде, а щом една идея не може да намери симпатия, съчувствие в тебе или че не я оценяваш, тя ще офейка от тебе. Всяка идея търси един, който да я обича.
Ако имаш една идея и хората я обичат, тя ще иде при тях.
Ако искаш да я задържиш, ти трябва да обичаш. Тя може да ходи при другите и пак ще дойде при тебе. Запример, ако имате някое добиче, някое животно и го храните хубаво, то може да иде в другите къщи, но вечер, понеже знае, че вие го обичате, връща се при вас. Вечерта вие да бъдете напълно уверен, че ще се върне в къщи. Така са и идеите.
към беседата >>
Ако туриш едно чувство да ръководи работите и туриш една мисъл отподире като опашка, да помага на това чувство, ти си направил една погрешка.
В собата този огън е на място турен, но на дъските отгоре е не на място. Следователно, когато в себе си турим една мисъл не на място, тя е лоша. Всяка една мисъл, която не е на място, е лоша. Ако ти туриш едно чувство в ума си и една мисъл в сърцето си, ти си направил една погрешка. Ако туриш една мисъл в ума си и едно чувство в сърцето си, то е на място.
Ако туриш едно чувство да ръководи работите и туриш една мисъл отподире като опашка, да помага на това чувство, ти си направил една погрешка.
Ако туриш една мисъл да ръководи и туриш едно чувство да помага, туй чувство е на място. Чувствата трябва да подтикват човека към работа. Когато туриш чувствата да вършат работа, а умът да помага, тогава ти не си от умните. Ти не разбираш Божия закон.
към беседата >>
Животът, който имате сега, използувайте го.
Някой път вие искате да бъдете близо до центъра. Някой път трябва да бъдеш много далеч от един водовъртеж, защото ако сте близо, ще влезете в този водовъртеж. Тогава във водовъртежа нищо не може да се постигне. Понякой път вие искате да живеете много интензивен живот. В интензивния живот ако влезете, мъчно можете да излезете навън.
Животът, който имате сега, използувайте го.
Стремете се да бъдете благодарни в дадения случай на онова, което имате. Всеки един момент вашата благодарност трябва да се мени. С всяка най-малка придобивка, като придобиете нещо, колкото и да (е) микроскопическо, да влезе една благодарност. За малкото да благодарите. Това е законът за растенето на човека.
към беседата >>
Ако искаш да я задържиш, ти трябва да обичаш.
Идеята е жива, трябва да излезе, да ѝ дадете право. Да не кажете: „Аз изгубих идеята си.“ Идеята не може да се изгуби. Идеята може да иде на гости някъде другаде, а щом една идея не може да намери симпатия, съчувствие в тебе или че не я оценяваш, тя ще офейка от тебе. Всяка идея търси един, който да я обича. Ако имаш една идея и хората я обичат, тя ще иде при тях.
Ако искаш да я задържиш, ти трябва да обичаш.
Тя може да ходи при другите и пак ще дойде при тебе. Запример, ако имате някое добиче, някое животно и го храните хубаво, то може да иде в другите къщи, но вечер, понеже знае, че вие го обичате, връща се при вас. Вечерта вие да бъдете напълно уверен, че ще се върне в къщи. Така са и идеите. Те са вашите овчици, които ако ги не обичате, те (не) ще се върнат при вас.
към беседата >>
Ако туриш една мисъл да ръководи и туриш едно чувство да помага, туй чувство е на място.
Следователно, когато в себе си турим една мисъл не на място, тя е лоша. Всяка една мисъл, която не е на място, е лоша. Ако ти туриш едно чувство в ума си и една мисъл в сърцето си, ти си направил една погрешка. Ако туриш една мисъл в ума си и едно чувство в сърцето си, то е на място. Ако туриш едно чувство да ръководи работите и туриш една мисъл отподире като опашка, да помага на това чувство, ти си направил една погрешка.
Ако туриш една мисъл да ръководи и туриш едно чувство да помага, туй чувство е на място.
Чувствата трябва да подтикват човека към работа. Когато туриш чувствата да вършат работа, а умът да помага, тогава ти не си от умните. Ти не разбираш Божия закон.
към беседата >>
Стремете се да бъдете благодарни в дадения случай на онова, което имате.
Някой път трябва да бъдеш много далеч от един водовъртеж, защото ако сте близо, ще влезете в този водовъртеж. Тогава във водовъртежа нищо не може да се постигне. Понякой път вие искате да живеете много интензивен живот. В интензивния живот ако влезете, мъчно можете да излезете навън. Животът, който имате сега, използувайте го.
Стремете се да бъдете благодарни в дадения случай на онова, което имате.
Всеки един момент вашата благодарност трябва да се мени. С всяка най-малка придобивка, като придобиете нещо, колкото и да (е) микроскопическо, да влезе една благодарност. За малкото да благодарите. Това е законът за растенето на човека. Човек за най-малката придобивка да благодари.
към беседата >>
Тя може да ходи при другите и пак ще дойде при тебе.
Да не кажете: „Аз изгубих идеята си.“ Идеята не може да се изгуби. Идеята може да иде на гости някъде другаде, а щом една идея не може да намери симпатия, съчувствие в тебе или че не я оценяваш, тя ще офейка от тебе. Всяка идея търси един, който да я обича. Ако имаш една идея и хората я обичат, тя ще иде при тях. Ако искаш да я задържиш, ти трябва да обичаш.
Тя може да ходи при другите и пак ще дойде при тебе.
Запример, ако имате някое добиче, някое животно и го храните хубаво, то може да иде в другите къщи, но вечер, понеже знае, че вие го обичате, връща се при вас. Вечерта вие да бъдете напълно уверен, че ще се върне в къщи. Така са и идеите. Те са вашите овчици, които ако ги не обичате, те (не) ще се върнат при вас. Аз наричам сиромах човек всеки, който е без идея.
към беседата >>
Чувствата трябва да подтикват човека към работа.
Всяка една мисъл, която не е на място, е лоша. Ако ти туриш едно чувство в ума си и една мисъл в сърцето си, ти си направил една погрешка. Ако туриш една мисъл в ума си и едно чувство в сърцето си, то е на място. Ако туриш едно чувство да ръководи работите и туриш една мисъл отподире като опашка, да помага на това чувство, ти си направил една погрешка. Ако туриш една мисъл да ръководи и туриш едно чувство да помага, туй чувство е на място.
Чувствата трябва да подтикват човека към работа.
Когато туриш чувствата да вършат работа, а умът да помага, тогава ти не си от умните. Ти не разбираш Божия закон.
към беседата >>
Всеки един момент вашата благодарност трябва да се мени.
Тогава във водовъртежа нищо не може да се постигне. Понякой път вие искате да живеете много интензивен живот. В интензивния живот ако влезете, мъчно можете да излезете навън. Животът, който имате сега, използувайте го. Стремете се да бъдете благодарни в дадения случай на онова, което имате.
Всеки един момент вашата благодарност трябва да се мени.
С всяка най-малка придобивка, като придобиете нещо, колкото и да (е) микроскопическо, да влезе една благодарност. За малкото да благодарите. Това е законът за растенето на човека. Човек за най-малката придобивка да благодари. После и за страданието пак да благодарите.
към беседата >>
Запример, ако имате някое добиче, някое животно и го храните хубаво, то може да иде в другите къщи, но вечер, понеже знае, че вие го обичате, връща се при вас.
Идеята може да иде на гости някъде другаде, а щом една идея не може да намери симпатия, съчувствие в тебе или че не я оценяваш, тя ще офейка от тебе. Всяка идея търси един, който да я обича. Ако имаш една идея и хората я обичат, тя ще иде при тях. Ако искаш да я задържиш, ти трябва да обичаш. Тя може да ходи при другите и пак ще дойде при тебе.
Запример, ако имате някое добиче, някое животно и го храните хубаво, то може да иде в другите къщи, но вечер, понеже знае, че вие го обичате, връща се при вас.
Вечерта вие да бъдете напълно уверен, че ще се върне в къщи. Така са и идеите. Те са вашите овчици, които ако ги не обичате, те (не) ще се върнат при вас. Аз наричам сиромах човек всеки, който е без идея. Той сиромах, няма добиче.
към беседата >>
Когато туриш чувствата да вършат работа, а умът да помага, тогава ти не си от умните.
Ако ти туриш едно чувство в ума си и една мисъл в сърцето си, ти си направил една погрешка. Ако туриш една мисъл в ума си и едно чувство в сърцето си, то е на място. Ако туриш едно чувство да ръководи работите и туриш една мисъл отподире като опашка, да помага на това чувство, ти си направил една погрешка. Ако туриш една мисъл да ръководи и туриш едно чувство да помага, туй чувство е на място. Чувствата трябва да подтикват човека към работа.
Когато туриш чувствата да вършат работа, а умът да помага, тогава ти не си от умните.
Ти не разбираш Божия закон.
към беседата >>
С всяка най-малка придобивка, като придобиете нещо, колкото и да (е) микроскопическо, да влезе една благодарност.
Понякой път вие искате да живеете много интензивен живот. В интензивния живот ако влезете, мъчно можете да излезете навън. Животът, който имате сега, използувайте го. Стремете се да бъдете благодарни в дадения случай на онова, което имате. Всеки един момент вашата благодарност трябва да се мени.
С всяка най-малка придобивка, като придобиете нещо, колкото и да (е) микроскопическо, да влезе една благодарност.
За малкото да благодарите. Това е законът за растенето на човека. Човек за най-малката придобивка да благодари. После и за страданието пак да благодарите. Когато страдате, да видите, че много повече може да пострадате и пак да благодарите, че не сте пострадали повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Вечерта вие да бъдете напълно уверен, че ще се върне в къщи.
Всяка идея търси един, който да я обича. Ако имаш една идея и хората я обичат, тя ще иде при тях. Ако искаш да я задържиш, ти трябва да обичаш. Тя може да ходи при другите и пак ще дойде при тебе. Запример, ако имате някое добиче, някое животно и го храните хубаво, то може да иде в другите къщи, но вечер, понеже знае, че вие го обичате, връща се при вас.
Вечерта вие да бъдете напълно уверен, че ще се върне в къщи.
Така са и идеите. Те са вашите овчици, които ако ги не обичате, те (не) ще се върнат при вас. Аз наричам сиромах човек всеки, който е без идея. Той сиромах, няма добиче. Идеята е туй, което помага.
към беседата >>
Ти не разбираш Божия закон.
Ако туриш една мисъл в ума си и едно чувство в сърцето си, то е на място. Ако туриш едно чувство да ръководи работите и туриш една мисъл отподире като опашка, да помага на това чувство, ти си направил една погрешка. Ако туриш една мисъл да ръководи и туриш едно чувство да помага, туй чувство е на място. Чувствата трябва да подтикват човека към работа. Когато туриш чувствата да вършат работа, а умът да помага, тогава ти не си от умните.
Ти не разбираш Божия закон.
към беседата >>
За малкото да благодарите.
В интензивния живот ако влезете, мъчно можете да излезете навън. Животът, който имате сега, използувайте го. Стремете се да бъдете благодарни в дадения случай на онова, което имате. Всеки един момент вашата благодарност трябва да се мени. С всяка най-малка придобивка, като придобиете нещо, колкото и да (е) микроскопическо, да влезе една благодарност.
За малкото да благодарите.
Това е законът за растенето на човека. Човек за най-малката придобивка да благодари. После и за страданието пак да благодарите. Когато страдате, да видите, че много повече може да пострадате и пак да благодарите, че не сте пострадали повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Така са и идеите.
Ако имаш една идея и хората я обичат, тя ще иде при тях. Ако искаш да я задържиш, ти трябва да обичаш. Тя може да ходи при другите и пак ще дойде при тебе. Запример, ако имате някое добиче, някое животно и го храните хубаво, то може да иде в другите къщи, но вечер, понеже знае, че вие го обичате, връща се при вас. Вечерта вие да бъдете напълно уверен, че ще се върне в къщи.
Така са и идеите.
Те са вашите овчици, които ако ги не обичате, те (не) ще се върнат при вас. Аз наричам сиромах човек всеки, който е без идея. Той сиромах, няма добиче. Идеята е туй, което помага. Един човек, който няма една кравица, едно конче, който няма поне една овчица, една козица, който няма жито, поне 10–20 зърна, който няма ябълки, няма круши, той е сиромах.
към беседата >>
Та най-първо за всяко нещо имайте една мисъл и за да прокарате тази мисъл, трябва да турите една постъпка.
Та най-първо за всяко нещо имайте една мисъл и за да прокарате тази мисъл, трябва да турите една постъпка.
Мисъл, чувство, постъпка. Постъпката у мене стимулира едно чувство, чувството стимулира човешката мисъл. Тогава имаме от главата, от мозъка ще излезе известна енергия, ще се възприеме от дробовете, ще дишат, ще слезе в стомаха, ръцете, краката, тялото трябва да се подвижи. Тогава тази мисъл може да се реализира. Когато мозъкът действува, когато дробовете действуват, когато и в ръцете се проявява туй движение, ние вече считаме, че човек е готов да свърши една хубава работа.
към беседата >>
Това е законът за растенето на човека.
Животът, който имате сега, използувайте го. Стремете се да бъдете благодарни в дадения случай на онова, което имате. Всеки един момент вашата благодарност трябва да се мени. С всяка най-малка придобивка, като придобиете нещо, колкото и да (е) микроскопическо, да влезе една благодарност. За малкото да благодарите.
Това е законът за растенето на човека.
Човек за най-малката придобивка да благодари. После и за страданието пак да благодарите. Когато страдате, да видите, че много повече може да пострадате и пак да благодарите, че не сте пострадали повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Те са вашите овчици, които ако ги не обичате, те (не) ще се върнат при вас.
Ако искаш да я задържиш, ти трябва да обичаш. Тя може да ходи при другите и пак ще дойде при тебе. Запример, ако имате някое добиче, някое животно и го храните хубаво, то може да иде в другите къщи, но вечер, понеже знае, че вие го обичате, връща се при вас. Вечерта вие да бъдете напълно уверен, че ще се върне в къщи. Така са и идеите.
Те са вашите овчици, които ако ги не обичате, те (не) ще се върнат при вас.
Аз наричам сиромах човек всеки, който е без идея. Той сиромах, няма добиче. Идеята е туй, което помага. Един човек, който няма една кравица, едно конче, който няма поне една овчица, една козица, който няма жито, поне 10–20 зърна, който няма ябълки, няма круши, той е сиромах. Аз може да живея тъй.
към беседата >>
Мисъл, чувство, постъпка.
Та най-първо за всяко нещо имайте една мисъл и за да прокарате тази мисъл, трябва да турите една постъпка.
Мисъл, чувство, постъпка.
Постъпката у мене стимулира едно чувство, чувството стимулира човешката мисъл. Тогава имаме от главата, от мозъка ще излезе известна енергия, ще се възприеме от дробовете, ще дишат, ще слезе в стомаха, ръцете, краката, тялото трябва да се подвижи. Тогава тази мисъл може да се реализира. Когато мозъкът действува, когато дробовете действуват, когато и в ръцете се проявява туй движение, ние вече считаме, че човек е готов да свърши една хубава работа. Когато човек мисли добре, когато чувствува добре и когато ръцете работят добре, мисълта може да се реализира, както ние искаме.
към беседата >>
Човек за най-малката придобивка да благодари.
Стремете се да бъдете благодарни в дадения случай на онова, което имате. Всеки един момент вашата благодарност трябва да се мени. С всяка най-малка придобивка, като придобиете нещо, колкото и да (е) микроскопическо, да влезе една благодарност. За малкото да благодарите. Това е законът за растенето на човека.
Човек за най-малката придобивка да благодари.
После и за страданието пак да благодарите. Когато страдате, да видите, че много повече може да пострадате и пак да благодарите, че не сте пострадали повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Аз наричам сиромах човек всеки, който е без идея.
Тя може да ходи при другите и пак ще дойде при тебе. Запример, ако имате някое добиче, някое животно и го храните хубаво, то може да иде в другите къщи, но вечер, понеже знае, че вие го обичате, връща се при вас. Вечерта вие да бъдете напълно уверен, че ще се върне в къщи. Така са и идеите. Те са вашите овчици, които ако ги не обичате, те (не) ще се върнат при вас.
Аз наричам сиромах човек всеки, който е без идея.
Той сиромах, няма добиче. Идеята е туй, което помага. Един човек, който няма една кравица, едно конче, който няма поне една овчица, една козица, който няма жито, поне 10–20 зърна, който няма ябълки, няма круши, той е сиромах. Аз може да живея тъй. Природата обича нещата да влизат и да излизат.
към беседата >>
Постъпката у мене стимулира едно чувство, чувството стимулира човешката мисъл.
Та най-първо за всяко нещо имайте една мисъл и за да прокарате тази мисъл, трябва да турите една постъпка. Мисъл, чувство, постъпка.
Постъпката у мене стимулира едно чувство, чувството стимулира човешката мисъл.
Тогава имаме от главата, от мозъка ще излезе известна енергия, ще се възприеме от дробовете, ще дишат, ще слезе в стомаха, ръцете, краката, тялото трябва да се подвижи. Тогава тази мисъл може да се реализира. Когато мозъкът действува, когато дробовете действуват, когато и в ръцете се проявява туй движение, ние вече считаме, че човек е готов да свърши една хубава работа. Когато човек мисли добре, когато чувствува добре и когато ръцете работят добре, мисълта може да се реализира, както ние искаме. Как мислите, колко време трябва на един художник да нарисува една хубава картина?
към беседата >>
После и за страданието пак да благодарите.
Всеки един момент вашата благодарност трябва да се мени. С всяка най-малка придобивка, като придобиете нещо, колкото и да (е) микроскопическо, да влезе една благодарност. За малкото да благодарите. Това е законът за растенето на човека. Човек за най-малката придобивка да благодари.
После и за страданието пак да благодарите.
Когато страдате, да видите, че много повече може да пострадате и пак да благодарите, че не сте пострадали повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Той сиромах, няма добиче.
Запример, ако имате някое добиче, някое животно и го храните хубаво, то може да иде в другите къщи, но вечер, понеже знае, че вие го обичате, връща се при вас. Вечерта вие да бъдете напълно уверен, че ще се върне в къщи. Така са и идеите. Те са вашите овчици, които ако ги не обичате, те (не) ще се върнат при вас. Аз наричам сиромах човек всеки, който е без идея.
Той сиромах, няма добиче.
Идеята е туй, което помага. Един човек, който няма една кравица, едно конче, който няма поне една овчица, една козица, който няма жито, поне 10–20 зърна, който няма ябълки, няма круши, той е сиромах. Аз може да живея тъй. Природата обича нещата да влизат и да излизат. Природата не обича застоял живот.
към беседата >>
Тогава имаме от главата, от мозъка ще излезе известна енергия, ще се възприеме от дробовете, ще дишат, ще слезе в стомаха, ръцете, краката, тялото трябва да се подвижи.
Та най-първо за всяко нещо имайте една мисъл и за да прокарате тази мисъл, трябва да турите една постъпка. Мисъл, чувство, постъпка. Постъпката у мене стимулира едно чувство, чувството стимулира човешката мисъл.
Тогава имаме от главата, от мозъка ще излезе известна енергия, ще се възприеме от дробовете, ще дишат, ще слезе в стомаха, ръцете, краката, тялото трябва да се подвижи.
Тогава тази мисъл може да се реализира. Когато мозъкът действува, когато дробовете действуват, когато и в ръцете се проявява туй движение, ние вече считаме, че човек е готов да свърши една хубава работа. Когато човек мисли добре, когато чувствува добре и когато ръцете работят добре, мисълта може да се реализира, както ние искаме. Как мислите, колко време трябва на един художник да нарисува една хубава картина? Каква тънка мисъл трябва да има художникът, каква прецизност трябва да има в тия линии, които очертава.
към беседата >>
Когато страдате, да видите, че много повече може да пострадате и пак да благодарите, че не сте пострадали повече, отколкото трябва.
С всяка най-малка придобивка, като придобиете нещо, колкото и да (е) микроскопическо, да влезе една благодарност. За малкото да благодарите. Това е законът за растенето на човека. Човек за най-малката придобивка да благодари. После и за страданието пак да благодарите.
Когато страдате, да видите, че много повече може да пострадате и пак да благодарите, че не сте пострадали повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Идеята е туй, което помага.
Вечерта вие да бъдете напълно уверен, че ще се върне в къщи. Така са и идеите. Те са вашите овчици, които ако ги не обичате, те (не) ще се върнат при вас. Аз наричам сиромах човек всеки, който е без идея. Той сиромах, няма добиче.
Идеята е туй, което помага.
Един човек, който няма една кравица, едно конче, който няма поне една овчица, една козица, който няма жито, поне 10–20 зърна, който няма ябълки, няма круши, той е сиромах. Аз може да живея тъй. Природата обича нещата да влизат и да излизат. Природата не обича застоял живот. Поемеш въздуха, задържиш го няколко секунди и пак навън.
към беседата >>
Тогава тази мисъл може да се реализира.
Та най-първо за всяко нещо имайте една мисъл и за да прокарате тази мисъл, трябва да турите една постъпка. Мисъл, чувство, постъпка. Постъпката у мене стимулира едно чувство, чувството стимулира човешката мисъл. Тогава имаме от главата, от мозъка ще излезе известна енергия, ще се възприеме от дробовете, ще дишат, ще слезе в стомаха, ръцете, краката, тялото трябва да се подвижи.
Тогава тази мисъл може да се реализира.
Когато мозъкът действува, когато дробовете действуват, когато и в ръцете се проявява туй движение, ние вече считаме, че човек е готов да свърши една хубава работа. Когато човек мисли добре, когато чувствува добре и когато ръцете работят добре, мисълта може да се реализира, както ние искаме. Как мислите, колко време трябва на един художник да нарисува една хубава картина? Каква тънка мисъл трябва да има художникът, каква прецизност трябва да има в тия линии, които очертава. Някой път рисува, рисува художникът и излиза карикатура.
към беседата >>
Един човек, който няма една кравица, едно конче, който няма поне една овчица, една козица, който няма жито, поне 10–20 зърна, който няма ябълки, няма круши, той е сиромах.
Така са и идеите. Те са вашите овчици, които ако ги не обичате, те (не) ще се върнат при вас. Аз наричам сиромах човек всеки, който е без идея. Той сиромах, няма добиче. Идеята е туй, което помага.
Един човек, който няма една кравица, едно конче, който няма поне една овчица, една козица, който няма жито, поне 10–20 зърна, който няма ябълки, няма круши, той е сиромах.
Аз може да живея тъй. Природата обича нещата да влизат и да излизат. Природата не обича застоял живот. Поемеш въздуха, задържиш го няколко секунди и пак навън. Отвориш очите, светлината влиза.
към беседата >>
Когато мозъкът действува, когато дробовете действуват, когато и в ръцете се проявява туй движение, ние вече считаме, че човек е готов да свърши една хубава работа.
Та най-първо за всяко нещо имайте една мисъл и за да прокарате тази мисъл, трябва да турите една постъпка. Мисъл, чувство, постъпка. Постъпката у мене стимулира едно чувство, чувството стимулира човешката мисъл. Тогава имаме от главата, от мозъка ще излезе известна енергия, ще се възприеме от дробовете, ще дишат, ще слезе в стомаха, ръцете, краката, тялото трябва да се подвижи. Тогава тази мисъл може да се реализира.
Когато мозъкът действува, когато дробовете действуват, когато и в ръцете се проявява туй движение, ние вече считаме, че човек е готов да свърши една хубава работа.
Когато човек мисли добре, когато чувствува добре и когато ръцете работят добре, мисълта може да се реализира, както ние искаме. Как мислите, колко време трябва на един художник да нарисува една хубава картина? Каква тънка мисъл трябва да има художникът, каква прецизност трябва да има в тия линии, които очертава. Някой път рисува, рисува художникът и излиза карикатура. Някой рисува и излиза една хубава картина, без да зачерква.
към беседата >>
Аз може да живея тъй.
Те са вашите овчици, които ако ги не обичате, те (не) ще се върнат при вас. Аз наричам сиромах човек всеки, който е без идея. Той сиромах, няма добиче. Идеята е туй, което помага. Един човек, който няма една кравица, едно конче, който няма поне една овчица, една козица, който няма жито, поне 10–20 зърна, който няма ябълки, няма круши, той е сиромах.
Аз може да живея тъй.
Природата обича нещата да влизат и да излизат. Природата не обича застоял живот. Поемеш въздуха, задържиш го няколко секунди и пак навън. Отвориш очите, светлината влиза. Всичко при човека влиза и излиза.
към беседата >>
Когато човек мисли добре, когато чувствува добре и когато ръцете работят добре, мисълта може да се реализира, както ние искаме.
Мисъл, чувство, постъпка. Постъпката у мене стимулира едно чувство, чувството стимулира човешката мисъл. Тогава имаме от главата, от мозъка ще излезе известна енергия, ще се възприеме от дробовете, ще дишат, ще слезе в стомаха, ръцете, краката, тялото трябва да се подвижи. Тогава тази мисъл може да се реализира. Когато мозъкът действува, когато дробовете действуват, когато и в ръцете се проявява туй движение, ние вече считаме, че човек е готов да свърши една хубава работа.
Когато човек мисли добре, когато чувствува добре и когато ръцете работят добре, мисълта може да се реализира, както ние искаме.
Как мислите, колко време трябва на един художник да нарисува една хубава картина? Каква тънка мисъл трябва да има художникът, каква прецизност трябва да има в тия линии, които очертава. Някой път рисува, рисува художникът и излиза карикатура. Някой рисува и излиза една хубава картина, без да зачерква. Една опитност има, много правилни са всичките криви линии.
към беседата >>
Природата обича нещата да влизат и да излизат.
Аз наричам сиромах човек всеки, който е без идея. Той сиромах, няма добиче. Идеята е туй, което помага. Един човек, който няма една кравица, едно конче, който няма поне една овчица, една козица, който няма жито, поне 10–20 зърна, който няма ябълки, няма круши, той е сиромах. Аз може да живея тъй.
Природата обича нещата да влизат и да излизат.
Природата не обича застоял живот. Поемеш въздуха, задържиш го няколко секунди и пак навън. Отвориш очите, светлината влиза. Всичко при човека влиза и излиза. Мисълта влиза и излиза, чувството влиза и излиза.
към беседата >>
Как мислите, колко време трябва на един художник да нарисува една хубава картина?
Постъпката у мене стимулира едно чувство, чувството стимулира човешката мисъл. Тогава имаме от главата, от мозъка ще излезе известна енергия, ще се възприеме от дробовете, ще дишат, ще слезе в стомаха, ръцете, краката, тялото трябва да се подвижи. Тогава тази мисъл може да се реализира. Когато мозъкът действува, когато дробовете действуват, когато и в ръцете се проявява туй движение, ние вече считаме, че човек е готов да свърши една хубава работа. Когато човек мисли добре, когато чувствува добре и когато ръцете работят добре, мисълта може да се реализира, както ние искаме.
Как мислите, колко време трябва на един художник да нарисува една хубава картина?
Каква тънка мисъл трябва да има художникът, каква прецизност трябва да има в тия линии, които очертава. Някой път рисува, рисува художникът и излиза карикатура. Някой рисува и излиза една хубава картина, без да зачерква. Една опитност има, много правилни са всичките криви линии. Рисува много хубаво.
към беседата >>
Природата не обича застоял живот.
Той сиромах, няма добиче. Идеята е туй, което помага. Един човек, който няма една кравица, едно конче, който няма поне една овчица, една козица, който няма жито, поне 10–20 зърна, който няма ябълки, няма круши, той е сиромах. Аз може да живея тъй. Природата обича нещата да влизат и да излизат.
Природата не обича застоял живот.
Поемеш въздуха, задържиш го няколко секунди и пак навън. Отвориш очите, светлината влиза. Всичко при човека влиза и излиза. Мисълта влиза и излиза, чувството влиза и излиза. Всичко е в едно хармонично движение.
към беседата >>
Каква тънка мисъл трябва да има художникът, каква прецизност трябва да има в тия линии, които очертава.
Тогава имаме от главата, от мозъка ще излезе известна енергия, ще се възприеме от дробовете, ще дишат, ще слезе в стомаха, ръцете, краката, тялото трябва да се подвижи. Тогава тази мисъл може да се реализира. Когато мозъкът действува, когато дробовете действуват, когато и в ръцете се проявява туй движение, ние вече считаме, че човек е готов да свърши една хубава работа. Когато човек мисли добре, когато чувствува добре и когато ръцете работят добре, мисълта може да се реализира, както ние искаме. Как мислите, колко време трябва на един художник да нарисува една хубава картина?
Каква тънка мисъл трябва да има художникът, каква прецизност трябва да има в тия линии, които очертава.
Някой път рисува, рисува художникът и излиза карикатура. Някой рисува и излиза една хубава картина, без да зачерква. Една опитност има, много правилни са всичките криви линии. Рисува много хубаво.
към беседата >>
Поемеш въздуха, задържиш го няколко секунди и пак навън.
Идеята е туй, което помага. Един човек, който няма една кравица, едно конче, който няма поне една овчица, една козица, който няма жито, поне 10–20 зърна, който няма ябълки, няма круши, той е сиромах. Аз може да живея тъй. Природата обича нещата да влизат и да излизат. Природата не обича застоял живот.
Поемеш въздуха, задържиш го няколко секунди и пак навън.
Отвориш очите, светлината влиза. Всичко при човека влиза и излиза. Мисълта влиза и излиза, чувството влиза и излиза. Всичко е в едно хармонично движение. Мисълта е едно хармонично движение в света, без някакво сътресение, сблъскване.
към беседата >>
Някой път рисува, рисува художникът и излиза карикатура.
Тогава тази мисъл може да се реализира. Когато мозъкът действува, когато дробовете действуват, когато и в ръцете се проявява туй движение, ние вече считаме, че човек е готов да свърши една хубава работа. Когато човек мисли добре, когато чувствува добре и когато ръцете работят добре, мисълта може да се реализира, както ние искаме. Как мислите, колко време трябва на един художник да нарисува една хубава картина? Каква тънка мисъл трябва да има художникът, каква прецизност трябва да има в тия линии, които очертава.
Някой път рисува, рисува художникът и излиза карикатура.
Някой рисува и излиза една хубава картина, без да зачерква. Една опитност има, много правилни са всичките криви линии. Рисува много хубаво.
към беседата >>
Отвориш очите, светлината влиза.
Един човек, който няма една кравица, едно конче, който няма поне една овчица, една козица, който няма жито, поне 10–20 зърна, който няма ябълки, няма круши, той е сиромах. Аз може да живея тъй. Природата обича нещата да влизат и да излизат. Природата не обича застоял живот. Поемеш въздуха, задържиш го няколко секунди и пак навън.
Отвориш очите, светлината влиза.
Всичко при човека влиза и излиза. Мисълта влиза и излиза, чувството влиза и излиза. Всичко е в едно хармонично движение. Мисълта е едно хармонично движение в света, без някакво сътресение, сблъскване.
към беседата >>
Някой рисува и излиза една хубава картина, без да зачерква.
Когато мозъкът действува, когато дробовете действуват, когато и в ръцете се проявява туй движение, ние вече считаме, че човек е готов да свърши една хубава работа. Когато човек мисли добре, когато чувствува добре и когато ръцете работят добре, мисълта може да се реализира, както ние искаме. Как мислите, колко време трябва на един художник да нарисува една хубава картина? Каква тънка мисъл трябва да има художникът, каква прецизност трябва да има в тия линии, които очертава. Някой път рисува, рисува художникът и излиза карикатура.
Някой рисува и излиза една хубава картина, без да зачерква.
Една опитност има, много правилни са всичките криви линии. Рисува много хубаво.
към беседата >>
Всичко при човека влиза и излиза.
Аз може да живея тъй. Природата обича нещата да влизат и да излизат. Природата не обича застоял живот. Поемеш въздуха, задържиш го няколко секунди и пак навън. Отвориш очите, светлината влиза.
Всичко при човека влиза и излиза.
Мисълта влиза и излиза, чувството влиза и излиза. Всичко е в едно хармонично движение. Мисълта е едно хармонично движение в света, без някакво сътресение, сблъскване.
към беседата >>
Една опитност има, много правилни са всичките криви линии.
Когато човек мисли добре, когато чувствува добре и когато ръцете работят добре, мисълта може да се реализира, както ние искаме. Как мислите, колко време трябва на един художник да нарисува една хубава картина? Каква тънка мисъл трябва да има художникът, каква прецизност трябва да има в тия линии, които очертава. Някой път рисува, рисува художникът и излиза карикатура. Някой рисува и излиза една хубава картина, без да зачерква.
Една опитност има, много правилни са всичките криви линии.
Рисува много хубаво.
към беседата >>
Мисълта влиза и излиза, чувството влиза и излиза.
Природата обича нещата да влизат и да излизат. Природата не обича застоял живот. Поемеш въздуха, задържиш го няколко секунди и пак навън. Отвориш очите, светлината влиза. Всичко при човека влиза и излиза.
Мисълта влиза и излиза, чувството влиза и излиза.
Всичко е в едно хармонично движение. Мисълта е едно хармонично движение в света, без някакво сътресение, сблъскване.
към беседата >>
Рисува много хубаво.
Как мислите, колко време трябва на един художник да нарисува една хубава картина? Каква тънка мисъл трябва да има художникът, каква прецизност трябва да има в тия линии, които очертава. Някой път рисува, рисува художникът и излиза карикатура. Някой рисува и излиза една хубава картина, без да зачерква. Една опитност има, много правилни са всичките криви линии.
Рисува много хубаво.
към беседата >>
Всичко е в едно хармонично движение.
Природата не обича застоял живот. Поемеш въздуха, задържиш го няколко секунди и пак навън. Отвориш очите, светлината влиза. Всичко при човека влиза и излиза. Мисълта влиза и излиза, чувството влиза и излиза.
Всичко е в едно хармонично движение.
Мисълта е едно хармонично движение в света, без някакво сътресение, сблъскване.
към беседата >>
В съвременния живот тъй, както всичките списатели пишат, казват: „Човек трябва да бъде добър.“ Най-първо доброто е закон за подмладяване.
В съвременния живот тъй, както всичките списатели пишат, казват: „Човек трябва да бъде добър.“ Най-първо доброто е закон за подмладяване.
Ако правиш зло, злото е закон за остаряване. Следователно, злото е за много малко хора. В света има много малко стари хора. В небето има 24 старци. То не е за всяка уста попара.
към беседата >>
Мисълта е едно хармонично движение в света, без някакво сътресение, сблъскване.
Поемеш въздуха, задържиш го няколко секунди и пак навън. Отвориш очите, светлината влиза. Всичко при човека влиза и излиза. Мисълта влиза и излиза, чувството влиза и излиза. Всичко е в едно хармонично движение.
Мисълта е едно хармонично движение в света, без някакво сътресение, сблъскване.
към беседата >>
Ако правиш зло, злото е закон за остаряване.
В съвременния живот тъй, както всичките списатели пишат, казват: „Човек трябва да бъде добър.“ Най-първо доброто е закон за подмладяване.
Ако правиш зло, злото е закон за остаряване.
Следователно, злото е за много малко хора. В света има много малко стари хора. В небето има 24 старци. То не е за всяка уста попара. Казвате: „Остаряхме.“ Не е за вас старостта.
към беседата >>
Та казвам: По какво се отличава младият човек и старият човек?
Та казвам: По какво се отличава младият човек и старият човек?
М.С. Младият винаги е малък, старият е винаги голям. Младият е семка, старият човек е дърво. Младият човек е цвят, старият човек е плод. Старият умира, младият оживява. Там, дето старият умира, младият оживява.
към беседата >>
Следователно, злото е за много малко хора.
В съвременния живот тъй, както всичките списатели пишат, казват: „Човек трябва да бъде добър.“ Най-първо доброто е закон за подмладяване. Ако правиш зло, злото е закон за остаряване.
Следователно, злото е за много малко хора.
В света има много малко стари хора. В небето има 24 старци. То не е за всяка уста попара. Казвате: „Остаряхме.“ Не е за вас старостта. За вас може би ще минат няколко хиляди, няколко милиони години, за да остареете.
към беседата >>
М.С. Младият винаги е малък, старият е винаги голям.
Та казвам: По какво се отличава младият човек и старият човек?
М.С. Младият винаги е малък, старият е винаги голям.
Младият е семка, старият човек е дърво. Младият човек е цвят, старият човек е плод. Старият умира, младият оживява. Там, дето старият умира, младият оживява. Там, дето младият оживява, там старият остарява.
към беседата >>
В света има много малко стари хора.
В съвременния живот тъй, както всичките списатели пишат, казват: „Човек трябва да бъде добър.“ Най-първо доброто е закон за подмладяване. Ако правиш зло, злото е закон за остаряване. Следователно, злото е за много малко хора.
В света има много малко стари хора.
В небето има 24 старци. То не е за всяка уста попара. Казвате: „Остаряхме.“ Не е за вас старостта. За вас може би ще минат няколко хиляди, няколко милиони години, за да остареете. То е един интензивен живот, след няколко милиона години ще имате някои черти на старостта.
към беседата >>
Младият е семка, старият човек е дърво.
Та казвам: По какво се отличава младият човек и старият човек? М.С. Младият винаги е малък, старият е винаги голям.
Младият е семка, старият човек е дърво.
Младият човек е цвят, старият човек е плод. Старият умира, младият оживява. Там, дето старият умира, младият оживява. Там, дето младият оживява, там старият остарява. А там, дето старият остарява, младият се подмладява.
към беседата >>
В небето има 24 старци.
В съвременния живот тъй, както всичките списатели пишат, казват: „Човек трябва да бъде добър.“ Най-първо доброто е закон за подмладяване. Ако правиш зло, злото е закон за остаряване. Следователно, злото е за много малко хора. В света има много малко стари хора.
В небето има 24 старци.
То не е за всяка уста попара. Казвате: „Остаряхме.“ Не е за вас старостта. За вас може би ще минат няколко хиляди, няколко милиони години, за да остареете. То е един интензивен живот, след няколко милиона години ще имате някои черти на старостта.
към беседата >>
Младият човек е цвят, старият човек е плод.
Та казвам: По какво се отличава младият човек и старият човек? М.С. Младият винаги е малък, старият е винаги голям. Младият е семка, старият човек е дърво.
Младият човек е цвят, старият човек е плод.
Старият умира, младият оживява. Там, дето старият умира, младият оживява. Там, дето младият оживява, там старият остарява. А там, дето старият остарява, младият се подмладява. Конкретно нещо какво е младостта и старостта.
към беседата >>
То не е за всяка уста попара.
В съвременния живот тъй, както всичките списатели пишат, казват: „Човек трябва да бъде добър.“ Най-първо доброто е закон за подмладяване. Ако правиш зло, злото е закон за остаряване. Следователно, злото е за много малко хора. В света има много малко стари хора. В небето има 24 старци.
То не е за всяка уста попара.
Казвате: „Остаряхме.“ Не е за вас старостта. За вас може би ще минат няколко хиляди, няколко милиони години, за да остареете. То е един интензивен живот, след няколко милиона години ще имате някои черти на старостта.
към беседата >>
Старият умира, младият оживява.
Та казвам: По какво се отличава младият човек и старият човек? М.С. Младият винаги е малък, старият е винаги голям. Младият е семка, старият човек е дърво. Младият човек е цвят, старият човек е плод.
Старият умира, младият оживява.
Там, дето старият умира, младият оживява. Там, дето младият оживява, там старият остарява. А там, дето старият остарява, младият се подмладява. Конкретно нещо какво е младостта и старостта. Следователно вие не можете да се избавите от младостта.
към беседата >>
Казвате: „Остаряхме.“ Не е за вас старостта.
Ако правиш зло, злото е закон за остаряване. Следователно, злото е за много малко хора. В света има много малко стари хора. В небето има 24 старци. То не е за всяка уста попара.
Казвате: „Остаряхме.“ Не е за вас старостта.
За вас може би ще минат няколко хиляди, няколко милиони години, за да остареете. То е един интензивен живот, след няколко милиона години ще имате някои черти на старостта.
към беседата >>
Там, дето старият умира, младият оживява.
Та казвам: По какво се отличава младият човек и старият човек? М.С. Младият винаги е малък, старият е винаги голям. Младият е семка, старият човек е дърво. Младият човек е цвят, старият човек е плод. Старият умира, младият оживява.
Там, дето старият умира, младият оживява.
Там, дето младият оживява, там старият остарява. А там, дето старият остарява, младият се подмладява. Конкретно нещо какво е младостта и старостта. Следователно вие не можете да се избавите от младостта. Младостта е едно качество и старостта е едно качество.
към беседата >>
За вас може би ще минат няколко хиляди, няколко милиони години, за да остареете.
Следователно, злото е за много малко хора. В света има много малко стари хора. В небето има 24 старци. То не е за всяка уста попара. Казвате: „Остаряхме.“ Не е за вас старостта.
За вас може би ще минат няколко хиляди, няколко милиони години, за да остареете.
То е един интензивен живот, след няколко милиона години ще имате някои черти на старостта.
към беседата >>
Там, дето младият оживява, там старият остарява.
М.С. Младият винаги е малък, старият е винаги голям. Младият е семка, старият човек е дърво. Младият човек е цвят, старият човек е плод. Старият умира, младият оживява. Там, дето старият умира, младият оживява.
Там, дето младият оживява, там старият остарява.
А там, дето старият остарява, младият се подмладява. Конкретно нещо какво е младостта и старостта. Следователно вие не можете да се избавите от младостта. Младостта е едно качество и старостта е едно качество. Вие нито от младостта може да се избавите, нито от старостта.
към беседата >>
То е един интензивен живот, след няколко милиона години ще имате някои черти на старостта.
В света има много малко стари хора. В небето има 24 старци. То не е за всяка уста попара. Казвате: „Остаряхме.“ Не е за вас старостта. За вас може би ще минат няколко хиляди, няколко милиони години, за да остареете.
То е един интензивен живот, след няколко милиона години ще имате някои черти на старостта.
към беседата >>
А там, дето старият остарява, младият се подмладява.
Младият е семка, старият човек е дърво. Младият човек е цвят, старият човек е плод. Старият умира, младият оживява. Там, дето старият умира, младият оживява. Там, дето младият оживява, там старият остарява.
А там, дето старият остарява, младият се подмладява.
Конкретно нещо какво е младостта и старостта. Следователно вие не можете да се избавите от младостта. Младостта е едно качество и старостта е едно качество. Вие нито от младостта може да се избавите, нито от старостта. То е смешно.
към беседата >>
Казвам сега: Използувайте закона за подмладяването.
Казвам сега: Използувайте закона за подмладяването.
Сега сте остарели преждевременно, ще мязате на актьори на сцената, комуто някой път турят известна изкуствена брада. Той е млад човек, но като му турят изкуствена брада, мустаци, турят дълги коси, прегърби се, и той започне да играе ролята на стар човек. Ни най-малко не е стар. Като свърши, хвърли брадата, мустаците, всичко, подмлади се. Нали всичките стари в театъра се подмладяват?
към беседата >>
Конкретно нещо какво е младостта и старостта.
Младият човек е цвят, старият човек е плод. Старият умира, младият оживява. Там, дето старият умира, младият оживява. Там, дето младият оживява, там старият остарява. А там, дето старият остарява, младият се подмладява.
Конкретно нещо какво е младостта и старостта.
Следователно вие не можете да се избавите от младостта. Младостта е едно качество и старостта е едно качество. Вие нито от младостта може да се избавите, нито от старостта. То е смешно. Вие искате винаги да бъдете млади.
към беседата >>
Сега сте остарели преждевременно, ще мязате на актьори на сцената, комуто някой път турят известна изкуствена брада.
Казвам сега: Използувайте закона за подмладяването.
Сега сте остарели преждевременно, ще мязате на актьори на сцената, комуто някой път турят известна изкуствена брада.
Той е млад човек, но като му турят изкуствена брада, мустаци, турят дълги коси, прегърби се, и той започне да играе ролята на стар човек. Ни най-малко не е стар. Като свърши, хвърли брадата, мустаците, всичко, подмлади се. Нали всичките стари в театъра се подмладяват? Понеже като актьори един–два часа трябва да бъдат стари.
към беседата >>
Следователно вие не можете да се избавите от младостта.
Старият умира, младият оживява. Там, дето старият умира, младият оживява. Там, дето младият оживява, там старият остарява. А там, дето старият остарява, младият се подмладява. Конкретно нещо какво е младостта и старостта.
Следователно вие не можете да се избавите от младостта.
Младостта е едно качество и старостта е едно качество. Вие нито от младостта може да се избавите, нито от старостта. То е смешно. Вие искате винаги да бъдете млади. Ако бъдете само един цвят, не станете на плод, да завържете една семка, какъв ще бъде вашият живот?
към беседата >>
Той е млад човек, но като му турят изкуствена брада, мустаци, турят дълги коси, прегърби се, и той започне да играе ролята на стар човек.
Казвам сега: Използувайте закона за подмладяването. Сега сте остарели преждевременно, ще мязате на актьори на сцената, комуто някой път турят известна изкуствена брада.
Той е млад човек, но като му турят изкуствена брада, мустаци, турят дълги коси, прегърби се, и той започне да играе ролята на стар човек.
Ни най-малко не е стар. Като свърши, хвърли брадата, мустаците, всичко, подмлади се. Нали всичките стари в театъра се подмладяват? Понеже като актьори един–два часа трябва да бъдат стари. Който и да е от вас може да стане стар.
към беседата >>
Младостта е едно качество и старостта е едно качество.
Там, дето старият умира, младият оживява. Там, дето младият оживява, там старият остарява. А там, дето старият остарява, младият се подмладява. Конкретно нещо какво е младостта и старостта. Следователно вие не можете да се избавите от младостта.
Младостта е едно качество и старостта е едно качество.
Вие нито от младостта може да се избавите, нито от старостта. То е смешно. Вие искате винаги да бъдете млади. Ако бъдете само един цвят, не станете на плод, да завържете една семка, какъв ще бъде вашият живот? Един цвят, който окапва, безплоден цвят.
към беседата >>
Ни най-малко не е стар.
Казвам сега: Използувайте закона за подмладяването. Сега сте остарели преждевременно, ще мязате на актьори на сцената, комуто някой път турят известна изкуствена брада. Той е млад човек, но като му турят изкуствена брада, мустаци, турят дълги коси, прегърби се, и той започне да играе ролята на стар човек.
Ни най-малко не е стар.
Като свърши, хвърли брадата, мустаците, всичко, подмлади се. Нали всичките стари в театъра се подмладяват? Понеже като актьори един–два часа трябва да бъдат стари. Който и да е от вас може да стане стар. Аз може да направя някого от вас стар, пък може и да го подмладя.
към беседата >>
Вие нито от младостта може да се избавите, нито от старостта.
Там, дето младият оживява, там старият остарява. А там, дето старият остарява, младият се подмладява. Конкретно нещо какво е младостта и старостта. Следователно вие не можете да се избавите от младостта. Младостта е едно качество и старостта е едно качество.
Вие нито от младостта може да се избавите, нито от старостта.
То е смешно. Вие искате винаги да бъдете млади. Ако бъдете само един цвят, не станете на плод, да завържете една семка, какъв ще бъде вашият живот? Един цвят, който окапва, безплоден цвят. Младият, който не може да остарее, е един безплоден цвят.
към беседата >>
Като свърши, хвърли брадата, мустаците, всичко, подмлади се.
Казвам сега: Използувайте закона за подмладяването. Сега сте остарели преждевременно, ще мязате на актьори на сцената, комуто някой път турят известна изкуствена брада. Той е млад човек, но като му турят изкуствена брада, мустаци, турят дълги коси, прегърби се, и той започне да играе ролята на стар човек. Ни най-малко не е стар.
Като свърши, хвърли брадата, мустаците, всичко, подмлади се.
Нали всичките стари в театъра се подмладяват? Понеже като актьори един–два часа трябва да бъдат стари. Който и да е от вас може да стане стар. Аз може да направя някого от вас стар, пък може и да го подмладя. Понеже се интересувате от младостта, казвам: Не внасяйте в ума си образа на злото, не мислете какво нещо е злото.
към беседата >>
То е смешно.
А там, дето старият остарява, младият се подмладява. Конкретно нещо какво е младостта и старостта. Следователно вие не можете да се избавите от младостта. Младостта е едно качество и старостта е едно качество. Вие нито от младостта може да се избавите, нито от старостта.
То е смешно.
Вие искате винаги да бъдете млади. Ако бъдете само един цвят, не станете на плод, да завържете една семка, какъв ще бъде вашият живот? Един цвят, който окапва, безплоден цвят. Младият, който не може да остарее, е един безплоден цвят.
към беседата >>
Нали всичките стари в театъра се подмладяват?
Казвам сега: Използувайте закона за подмладяването. Сега сте остарели преждевременно, ще мязате на актьори на сцената, комуто някой път турят известна изкуствена брада. Той е млад човек, но като му турят изкуствена брада, мустаци, турят дълги коси, прегърби се, и той започне да играе ролята на стар човек. Ни най-малко не е стар. Като свърши, хвърли брадата, мустаците, всичко, подмлади се.
Нали всичките стари в театъра се подмладяват?
Понеже като актьори един–два часа трябва да бъдат стари. Който и да е от вас може да стане стар. Аз може да направя някого от вас стар, пък може и да го подмладя. Понеже се интересувате от младостта, казвам: Не внасяйте в ума си образа на злото, не мислете какво нещо е злото. Този въпрос го оставете настрана.
към беседата >>
Вие искате винаги да бъдете млади.
Конкретно нещо какво е младостта и старостта. Следователно вие не можете да се избавите от младостта. Младостта е едно качество и старостта е едно качество. Вие нито от младостта може да се избавите, нито от старостта. То е смешно.
Вие искате винаги да бъдете млади.
Ако бъдете само един цвят, не станете на плод, да завържете една семка, какъв ще бъде вашият живот? Един цвят, който окапва, безплоден цвят. Младият, който не може да остарее, е един безплоден цвят.
към беседата >>
Понеже като актьори един–два часа трябва да бъдат стари.
Сега сте остарели преждевременно, ще мязате на актьори на сцената, комуто някой път турят известна изкуствена брада. Той е млад човек, но като му турят изкуствена брада, мустаци, турят дълги коси, прегърби се, и той започне да играе ролята на стар човек. Ни най-малко не е стар. Като свърши, хвърли брадата, мустаците, всичко, подмлади се. Нали всичките стари в театъра се подмладяват?
Понеже като актьори един–два часа трябва да бъдат стари.
Който и да е от вас може да стане стар. Аз може да направя някого от вас стар, пък може и да го подмладя. Понеже се интересувате от младостта, казвам: Не внасяйте в ума си образа на злото, не мислете какво нещо е злото. Този въпрос го оставете настрана. Един от древните мъдреци на Египет го попитали какво нещо е злото.
към беседата >>
Ако бъдете само един цвят, не станете на плод, да завържете една семка, какъв ще бъде вашият живот?
Следователно вие не можете да се избавите от младостта. Младостта е едно качество и старостта е едно качество. Вие нито от младостта може да се избавите, нито от старостта. То е смешно. Вие искате винаги да бъдете млади.
Ако бъдете само един цвят, не станете на плод, да завържете една семка, какъв ще бъде вашият живот?
Един цвят, който окапва, безплоден цвят. Младият, който не може да остарее, е един безплоден цвят.
към беседата >>
Който и да е от вас може да стане стар.
Той е млад човек, но като му турят изкуствена брада, мустаци, турят дълги коси, прегърби се, и той започне да играе ролята на стар човек. Ни най-малко не е стар. Като свърши, хвърли брадата, мустаците, всичко, подмлади се. Нали всичките стари в театъра се подмладяват? Понеже като актьори един–два часа трябва да бъдат стари.
Който и да е от вас може да стане стар.
Аз може да направя някого от вас стар, пък може и да го подмладя. Понеже се интересувате от младостта, казвам: Не внасяйте в ума си образа на злото, не мислете какво нещо е злото. Този въпрос го оставете настрана. Един от древните мъдреци на Египет го попитали какво нещо е злото. Той си свил устата.
към беседата >>
Един цвят, който окапва, безплоден цвят.
Младостта е едно качество и старостта е едно качество. Вие нито от младостта може да се избавите, нито от старостта. То е смешно. Вие искате винаги да бъдете млади. Ако бъдете само един цвят, не станете на плод, да завържете една семка, какъв ще бъде вашият живот?
Един цвят, който окапва, безплоден цвят.
Младият, който не може да остарее, е един безплоден цвят.
към беседата >>
Аз може да направя някого от вас стар, пък може и да го подмладя.
Ни най-малко не е стар. Като свърши, хвърли брадата, мустаците, всичко, подмлади се. Нали всичките стари в театъра се подмладяват? Понеже като актьори един–два часа трябва да бъдат стари. Който и да е от вас може да стане стар.
Аз може да направя някого от вас стар, пък може и да го подмладя.
Понеже се интересувате от младостта, казвам: Не внасяйте в ума си образа на злото, не мислете какво нещо е злото. Този въпрос го оставете настрана. Един от древните мъдреци на Египет го попитали какво нещо е злото. Той си свил устата. Сега всички тук говорите за злото.
към беседата >>
Младият, който не може да остарее, е един безплоден цвят.
Вие нито от младостта може да се избавите, нито от старостта. То е смешно. Вие искате винаги да бъдете млади. Ако бъдете само един цвят, не станете на плод, да завържете една семка, какъв ще бъде вашият живот? Един цвят, който окапва, безплоден цвят.
Младият, който не може да остарее, е един безплоден цвят.
към беседата >>
Понеже се интересувате от младостта, казвам: Не внасяйте в ума си образа на злото, не мислете какво нещо е злото.
Като свърши, хвърли брадата, мустаците, всичко, подмлади се. Нали всичките стари в театъра се подмладяват? Понеже като актьори един–два часа трябва да бъдат стари. Който и да е от вас може да стане стар. Аз може да направя някого от вас стар, пък може и да го подмладя.
Понеже се интересувате от младостта, казвам: Не внасяйте в ума си образа на злото, не мислете какво нещо е злото.
Този въпрос го оставете настрана. Един от древните мъдреци на Египет го попитали какво нещо е злото. Той си свил устата. Сега всички тук говорите за злото. За злото малко говорете.
към беседата >>
Питам: Тогава де е смисълът?
Питам: Тогава де е смисълът?
Аз ви давам сега същинският смисъл в природата, какви са законите. Младият е началото на нещата, старият е краят на нещата. Следователно, ти като млад ще имаш начало на живота, старият е краят на живота. Вие казвате: „Старият е глупак.“ Щом старите са глупци, тогава и младите са глупци. Старият казва на младия, че е глупак.
към беседата >>
Този въпрос го оставете настрана.
Нали всичките стари в театъра се подмладяват? Понеже като актьори един–два часа трябва да бъдат стари. Който и да е от вас може да стане стар. Аз може да направя някого от вас стар, пък може и да го подмладя. Понеже се интересувате от младостта, казвам: Не внасяйте в ума си образа на злото, не мислете какво нещо е злото.
Този въпрос го оставете настрана.
Един от древните мъдреци на Египет го попитали какво нещо е злото. Той си свил устата. Сега всички тук говорите за злото. За злото малко говорете. Свийте си устата.
към беседата >>
Аз ви давам сега същинският смисъл в природата, какви са законите.
Питам: Тогава де е смисълът?
Аз ви давам сега същинският смисъл в природата, какви са законите.
Младият е началото на нещата, старият е краят на нещата. Следователно, ти като млад ще имаш начало на живота, старият е краят на живота. Вие казвате: „Старият е глупак.“ Щом старите са глупци, тогава и младите са глупци. Старият казва на младия, че е глупак. Тогава и старият, и младият са глупци, и старите са глупци, и младите са глупци.
към беседата >>
Един от древните мъдреци на Египет го попитали какво нещо е злото.
Понеже като актьори един–два часа трябва да бъдат стари. Който и да е от вас може да стане стар. Аз може да направя някого от вас стар, пък може и да го подмладя. Понеже се интересувате от младостта, казвам: Не внасяйте в ума си образа на злото, не мислете какво нещо е злото. Този въпрос го оставете настрана.
Един от древните мъдреци на Египет го попитали какво нещо е злото.
Той си свил устата. Сега всички тук говорите за злото. За злото малко говорете. Свийте си устата. То е един въпрос, за който нищо не казвайте.
към беседата >>
Младият е началото на нещата, старият е краят на нещата.
Питам: Тогава де е смисълът? Аз ви давам сега същинският смисъл в природата, какви са законите.
Младият е началото на нещата, старият е краят на нещата.
Следователно, ти като млад ще имаш начало на живота, старият е краят на живота. Вие казвате: „Старият е глупак.“ Щом старите са глупци, тогава и младите са глупци. Старият казва на младия, че е глупак. Тогава и старият, и младият са глупци, и старите са глупци, и младите са глупци. Тогава имаме друго равенство.
към беседата >>
Той си свил устата.
Който и да е от вас може да стане стар. Аз може да направя някого от вас стар, пък може и да го подмладя. Понеже се интересувате от младостта, казвам: Не внасяйте в ума си образа на злото, не мислете какво нещо е злото. Този въпрос го оставете настрана. Един от древните мъдреци на Египет го попитали какво нещо е злото.
Той си свил устата.
Сега всички тук говорите за злото. За злото малко говорете. Свийте си устата. То е един въпрос, за който нищо не казвайте. Кажете една глупава постъпка несъобразна, несъвместима, но не казвайте лошо, зло.
към беседата >>
Следователно, ти като млад ще имаш начало на живота, старият е краят на живота.
Питам: Тогава де е смисълът? Аз ви давам сега същинският смисъл в природата, какви са законите. Младият е началото на нещата, старият е краят на нещата.
Следователно, ти като млад ще имаш начало на живота, старият е краят на живота.
Вие казвате: „Старият е глупак.“ Щом старите са глупци, тогава и младите са глупци. Старият казва на младия, че е глупак. Тогава и старият, и младият са глупци, и старите са глупци, и младите са глупци. Тогава имаме друго равенство. Младият и старият са мъдреци.
към беседата >>
Сега всички тук говорите за злото.
Аз може да направя някого от вас стар, пък може и да го подмладя. Понеже се интересувате от младостта, казвам: Не внасяйте в ума си образа на злото, не мислете какво нещо е злото. Този въпрос го оставете настрана. Един от древните мъдреци на Египет го попитали какво нещо е злото. Той си свил устата.
Сега всички тук говорите за злото.
За злото малко говорете. Свийте си устата. То е един въпрос, за който нищо не казвайте. Кажете една глупава постъпка несъобразна, несъвместима, но не казвайте лошо, зло. Пък не искайте да познаете какво нещо е доброто и злото.
към беседата >>
Вие казвате: „Старият е глупак.“ Щом старите са глупци, тогава и младите са глупци.
Питам: Тогава де е смисълът? Аз ви давам сега същинският смисъл в природата, какви са законите. Младият е началото на нещата, старият е краят на нещата. Следователно, ти като млад ще имаш начало на живота, старият е краят на живота.
Вие казвате: „Старият е глупак.“ Щом старите са глупци, тогава и младите са глупци.
Старият казва на младия, че е глупак. Тогава и старият, и младият са глупци, и старите са глупци, и младите са глупци. Тогава имаме друго равенство. Младият и старият са мъдреци. И старият, и младият, и двамата са мъдреци.
към беседата >>
За злото малко говорете.
Понеже се интересувате от младостта, казвам: Не внасяйте в ума си образа на злото, не мислете какво нещо е злото. Този въпрос го оставете настрана. Един от древните мъдреци на Египет го попитали какво нещо е злото. Той си свил устата. Сега всички тук говорите за злото.
За злото малко говорете.
Свийте си устата. То е един въпрос, за който нищо не казвайте. Кажете една глупава постъпка несъобразна, несъвместима, но не казвайте лошо, зло. Пък не искайте да познаете какво нещо е доброто и злото. Ако познаете злото и доброто, какво ще стане от вас?
към беседата >>
Старият казва на младия, че е глупак.
Питам: Тогава де е смисълът? Аз ви давам сега същинският смисъл в природата, какви са законите. Младият е началото на нещата, старият е краят на нещата. Следователно, ти като млад ще имаш начало на живота, старият е краят на живота. Вие казвате: „Старият е глупак.“ Щом старите са глупци, тогава и младите са глупци.
Старият казва на младия, че е глупак.
Тогава и старият, и младият са глупци, и старите са глупци, и младите са глупци. Тогава имаме друго равенство. Младият и старият са мъдреци. И старият, и младият, и двамата са мъдреци. Какъвто е младият, такъв е и старият.
към беседата >>
Свийте си устата.
Този въпрос го оставете настрана. Един от древните мъдреци на Египет го попитали какво нещо е злото. Той си свил устата. Сега всички тук говорите за злото. За злото малко говорете.
Свийте си устата.
То е един въпрос, за който нищо не казвайте. Кажете една глупава постъпка несъобразна, несъвместима, но не казвайте лошо, зло. Пък не искайте да познаете какво нещо е доброто и злото. Ако познаете злото и доброто, какво ще стане от вас? Ако на една бучка захар налея вода и долу има кал, като се стопи сладката и бяла бучка и падне в калта, какво ще стане?
към беседата >>
Тогава и старият, и младият са глупци, и старите са глупци, и младите са глупци.
Аз ви давам сега същинският смисъл в природата, какви са законите. Младият е началото на нещата, старият е краят на нещата. Следователно, ти като млад ще имаш начало на живота, старият е краят на живота. Вие казвате: „Старият е глупак.“ Щом старите са глупци, тогава и младите са глупци. Старият казва на младия, че е глупак.
Тогава и старият, и младият са глупци, и старите са глупци, и младите са глупци.
Тогава имаме друго равенство. Младият и старият са мъдреци. И старият, и младият, и двамата са мъдреци. Какъвто е младият, такъв е и старият. Какъвто е старият, такъв е и младият.
към беседата >>
То е един въпрос, за който нищо не казвайте.
Един от древните мъдреци на Египет го попитали какво нещо е злото. Той си свил устата. Сега всички тук говорите за злото. За злото малко говорете. Свийте си устата.
То е един въпрос, за който нищо не казвайте.
Кажете една глупава постъпка несъобразна, несъвместима, но не казвайте лошо, зло. Пък не искайте да познаете какво нещо е доброто и злото. Ако познаете злото и доброто, какво ще стане от вас? Ако на една бучка захар налея вода и долу има кал, като се стопи сладката и бяла бучка и падне в калта, какво ще стане? Калта ще стане ли сладка или бяла?
към беседата >>
Тогава имаме друго равенство.
Младият е началото на нещата, старият е краят на нещата. Следователно, ти като млад ще имаш начало на живота, старият е краят на живота. Вие казвате: „Старият е глупак.“ Щом старите са глупци, тогава и младите са глупци. Старият казва на младия, че е глупак. Тогава и старият, и младият са глупци, и старите са глупци, и младите са глупци.
Тогава имаме друго равенство.
Младият и старият са мъдреци. И старият, и младият, и двамата са мъдреци. Какъвто е младият, такъв е и старият. Какъвто е старият, такъв е и младият. Аз ви слушам понякой път вие казвате: „Той е стар човек, глупак.“ Щом кажеш на стария човек (че) е глупак, и ти си подобен нему.
към беседата >>
Кажете една глупава постъпка несъобразна, несъвместима, но не казвайте лошо, зло.
Той си свил устата. Сега всички тук говорите за злото. За злото малко говорете. Свийте си устата. То е един въпрос, за който нищо не казвайте.
Кажете една глупава постъпка несъобразна, несъвместима, но не казвайте лошо, зло.
Пък не искайте да познаете какво нещо е доброто и злото. Ако познаете злото и доброто, какво ще стане от вас? Ако на една бучка захар налея вода и долу има кал, като се стопи сладката и бяла бучка и падне в калта, какво ще стане? Калта ще стане ли сладка или бяла? – Не.
към беседата >>
Младият и старият са мъдреци.
Следователно, ти като млад ще имаш начало на живота, старият е краят на живота. Вие казвате: „Старият е глупак.“ Щом старите са глупци, тогава и младите са глупци. Старият казва на младия, че е глупак. Тогава и старият, и младият са глупци, и старите са глупци, и младите са глупци. Тогава имаме друго равенство.
Младият и старият са мъдреци.
И старият, и младият, и двамата са мъдреци. Какъвто е младият, такъв е и старият. Какъвто е старият, такъв е и младият. Аз ви слушам понякой път вие казвате: „Той е стар човек, глупак.“ Щом кажеш на стария човек (че) е глупак, и ти си подобен нему. Тя казва: „Стара баба.“ И ти ще бъдеш като нея стара баба.
към беседата >>
Пък не искайте да познаете какво нещо е доброто и злото.
Сега всички тук говорите за злото. За злото малко говорете. Свийте си устата. То е един въпрос, за който нищо не казвайте. Кажете една глупава постъпка несъобразна, несъвместима, но не казвайте лошо, зло.
Пък не искайте да познаете какво нещо е доброто и злото.
Ако познаете злото и доброто, какво ще стане от вас? Ако на една бучка захар налея вода и долу има кал, като се стопи сладката и бяла бучка и падне в калта, какво ще стане? Калта ще стане ли сладка или бяла? – Не. Когато кажеш, че нещо е лошо, ти си турил доброто вътре в калта.
към беседата >>
И старият, и младият, и двамата са мъдреци.
Вие казвате: „Старият е глупак.“ Щом старите са глупци, тогава и младите са глупци. Старият казва на младия, че е глупак. Тогава и старият, и младият са глупци, и старите са глупци, и младите са глупци. Тогава имаме друго равенство. Младият и старият са мъдреци.
И старият, и младият, и двамата са мъдреци.
Какъвто е младият, такъв е и старият. Какъвто е старият, такъв е и младият. Аз ви слушам понякой път вие казвате: „Той е стар човек, глупак.“ Щом кажеш на стария човек (че) е глупак, и ти си подобен нему. Тя казва: „Стара баба.“ И ти ще бъдеш като нея стара баба. И ти ще бъдеш като нея стара баба, глупачка.
към беседата >>
Ако познаете злото и доброто, какво ще стане от вас?
За злото малко говорете. Свийте си устата. То е един въпрос, за който нищо не казвайте. Кажете една глупава постъпка несъобразна, несъвместима, но не казвайте лошо, зло. Пък не искайте да познаете какво нещо е доброто и злото.
Ако познаете злото и доброто, какво ще стане от вас?
Ако на една бучка захар налея вода и долу има кал, като се стопи сладката и бяла бучка и падне в калта, какво ще стане? Калта ще стане ли сладка или бяла? – Не. Когато кажеш, че нещо е лошо, ти си турил доброто вътре в калта. Питам: Какво ще излезе от тази кал?
към беседата >>
Какъвто е младият, такъв е и старият.
Старият казва на младия, че е глупак. Тогава и старият, и младият са глупци, и старите са глупци, и младите са глупци. Тогава имаме друго равенство. Младият и старият са мъдреци. И старият, и младият, и двамата са мъдреци.
Какъвто е младият, такъв е и старият.
Какъвто е старият, такъв е и младият. Аз ви слушам понякой път вие казвате: „Той е стар човек, глупак.“ Щом кажеш на стария човек (че) е глупак, и ти си подобен нему. Тя казва: „Стара баба.“ И ти ще бъдеш като нея стара баба. И ти ще бъдеш като нея стара баба, глупачка. И ти ще бъдеш същата.
към беседата >>
Ако на една бучка захар налея вода и долу има кал, като се стопи сладката и бяла бучка и падне в калта, какво ще стане?
Свийте си устата. То е един въпрос, за който нищо не казвайте. Кажете една глупава постъпка несъобразна, несъвместима, но не казвайте лошо, зло. Пък не искайте да познаете какво нещо е доброто и злото. Ако познаете злото и доброто, какво ще стане от вас?
Ако на една бучка захар налея вода и долу има кал, като се стопи сладката и бяла бучка и падне в калта, какво ще стане?
Калта ще стане ли сладка или бяла? – Не. Когато кажеш, че нещо е лошо, ти си турил доброто вътре в калта. Питам: Какво ще излезе от тази кал? Тогава трябва да имаш знанието на грънчаря, тази кал, щом захарта е влязла в калта, да я замесиш и калта да я направиш на стомна или гърне, да я направиш порцеланово гърне.
към беседата >>
Какъвто е старият, такъв е и младият.
Тогава и старият, и младият са глупци, и старите са глупци, и младите са глупци. Тогава имаме друго равенство. Младият и старият са мъдреци. И старият, и младият, и двамата са мъдреци. Какъвто е младият, такъв е и старият.
Какъвто е старият, такъв е и младият.
Аз ви слушам понякой път вие казвате: „Той е стар човек, глупак.“ Щом кажеш на стария човек (че) е глупак, и ти си подобен нему. Тя казва: „Стара баба.“ И ти ще бъдеш като нея стара баба. И ти ще бъдеш като нея стара баба, глупачка. И ти ще бъдеш същата.
към беседата >>
Калта ще стане ли сладка или бяла?
То е един въпрос, за който нищо не казвайте. Кажете една глупава постъпка несъобразна, несъвместима, но не казвайте лошо, зло. Пък не искайте да познаете какво нещо е доброто и злото. Ако познаете злото и доброто, какво ще стане от вас? Ако на една бучка захар налея вода и долу има кал, като се стопи сладката и бяла бучка и падне в калта, какво ще стане?
Калта ще стане ли сладка или бяла?
– Не. Когато кажеш, че нещо е лошо, ти си турил доброто вътре в калта. Питам: Какво ще излезе от тази кал? Тогава трябва да имаш знанието на грънчаря, тази кал, щом захарта е влязла в калта, да я замесиш и калта да я направиш на стомна или гърне, да я направиш порцеланово гърне. Щом не си грънчар, не туряй калта и захарта в тази кал, понеже ще се окаляш от нея и нищо няма да излезе.
към беседата >>
Аз ви слушам понякой път вие казвате: „Той е стар човек, глупак.“ Щом кажеш на стария човек (че) е глупак, и ти си подобен нему.
Тогава имаме друго равенство. Младият и старият са мъдреци. И старият, и младият, и двамата са мъдреци. Какъвто е младият, такъв е и старият. Какъвто е старият, такъв е и младият.
Аз ви слушам понякой път вие казвате: „Той е стар човек, глупак.“ Щом кажеш на стария човек (че) е глупак, и ти си подобен нему.
Тя казва: „Стара баба.“ И ти ще бъдеш като нея стара баба. И ти ще бъдеш като нея стара баба, глупачка. И ти ще бъдеш същата.
към беседата >>
– Не.
Кажете една глупава постъпка несъобразна, несъвместима, но не казвайте лошо, зло. Пък не искайте да познаете какво нещо е доброто и злото. Ако познаете злото и доброто, какво ще стане от вас? Ако на една бучка захар налея вода и долу има кал, като се стопи сладката и бяла бучка и падне в калта, какво ще стане? Калта ще стане ли сладка или бяла?
– Не.
Когато кажеш, че нещо е лошо, ти си турил доброто вътре в калта. Питам: Какво ще излезе от тази кал? Тогава трябва да имаш знанието на грънчаря, тази кал, щом захарта е влязла в калта, да я замесиш и калта да я направиш на стомна или гърне, да я направиш порцеланово гърне. Щом не си грънчар, не туряй калта и захарта в тази кал, понеже ще се окаляш от нея и нищо няма да излезе. Не говори за злото.
към беседата >>
Тя казва: „Стара баба.“ И ти ще бъдеш като нея стара баба.
Младият и старият са мъдреци. И старият, и младият, и двамата са мъдреци. Какъвто е младият, такъв е и старият. Какъвто е старият, такъв е и младият. Аз ви слушам понякой път вие казвате: „Той е стар човек, глупак.“ Щом кажеш на стария човек (че) е глупак, и ти си подобен нему.
Тя казва: „Стара баба.“ И ти ще бъдеш като нея стара баба.
И ти ще бъдеш като нея стара баба, глупачка. И ти ще бъдеш същата.
към беседата >>
Когато кажеш, че нещо е лошо, ти си турил доброто вътре в калта.
Пък не искайте да познаете какво нещо е доброто и злото. Ако познаете злото и доброто, какво ще стане от вас? Ако на една бучка захар налея вода и долу има кал, като се стопи сладката и бяла бучка и падне в калта, какво ще стане? Калта ще стане ли сладка или бяла? – Не.
Когато кажеш, че нещо е лошо, ти си турил доброто вътре в калта.
Питам: Какво ще излезе от тази кал? Тогава трябва да имаш знанието на грънчаря, тази кал, щом захарта е влязла в калта, да я замесиш и калта да я направиш на стомна или гърне, да я направиш порцеланово гърне. Щом не си грънчар, не туряй калта и захарта в тази кал, понеже ще се окаляш от нея и нищо няма да излезе. Не говори за злото. Ако вие сте грънчар и от калта можете да направите някое гърне, може да кажеш нещо, но щом не сте грънчар, кал не правете.
към беседата >>
И ти ще бъдеш като нея стара баба, глупачка.
И старият, и младият, и двамата са мъдреци. Какъвто е младият, такъв е и старият. Какъвто е старият, такъв е и младият. Аз ви слушам понякой път вие казвате: „Той е стар човек, глупак.“ Щом кажеш на стария човек (че) е глупак, и ти си подобен нему. Тя казва: „Стара баба.“ И ти ще бъдеш като нея стара баба.
И ти ще бъдеш като нея стара баба, глупачка.
И ти ще бъдеш същата.
към беседата >>
Питам: Какво ще излезе от тази кал?
Ако познаете злото и доброто, какво ще стане от вас? Ако на една бучка захар налея вода и долу има кал, като се стопи сладката и бяла бучка и падне в калта, какво ще стане? Калта ще стане ли сладка или бяла? – Не. Когато кажеш, че нещо е лошо, ти си турил доброто вътре в калта.
Питам: Какво ще излезе от тази кал?
Тогава трябва да имаш знанието на грънчаря, тази кал, щом захарта е влязла в калта, да я замесиш и калта да я направиш на стомна или гърне, да я направиш порцеланово гърне. Щом не си грънчар, не туряй калта и захарта в тази кал, понеже ще се окаляш от нея и нищо няма да излезе. Не говори за злото. Ако вие сте грънчар и от калта можете да направите някое гърне, може да кажеш нещо, но щом не сте грънчар, кал не правете.
към беседата >>
И ти ще бъдеш същата.
Какъвто е младият, такъв е и старият. Какъвто е старият, такъв е и младият. Аз ви слушам понякой път вие казвате: „Той е стар човек, глупак.“ Щом кажеш на стария човек (че) е глупак, и ти си подобен нему. Тя казва: „Стара баба.“ И ти ще бъдеш като нея стара баба. И ти ще бъдеш като нея стара баба, глупачка.
И ти ще бъдеш същата.
към беседата >>
Тогава трябва да имаш знанието на грънчаря, тази кал, щом захарта е влязла в калта, да я замесиш и калта да я направиш на стомна или гърне, да я направиш порцеланово гърне.
Ако на една бучка захар налея вода и долу има кал, като се стопи сладката и бяла бучка и падне в калта, какво ще стане? Калта ще стане ли сладка или бяла? – Не. Когато кажеш, че нещо е лошо, ти си турил доброто вътре в калта. Питам: Какво ще излезе от тази кал?
Тогава трябва да имаш знанието на грънчаря, тази кал, щом захарта е влязла в калта, да я замесиш и калта да я направиш на стомна или гърне, да я направиш порцеланово гърне.
Щом не си грънчар, не туряй калта и захарта в тази кал, понеже ще се окаляш от нея и нищо няма да излезе. Не говори за злото. Ако вие сте грънчар и от калта можете да направите някое гърне, може да кажеш нещо, но щом не сте грънчар, кал не правете.
към беседата >>
Казвам сега: Трябва да различавате.
Казвам сега: Трябва да различавате.
Вие туряте на нещата тия качества, които ги нямат. Хубаво е понякой път човек да бъде глупак. Хубаво е понякой път човек да бъде мъдър. Но при какви условия? Та не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш как да направиш злото, може да направиш и доброто.
към беседата >>
Щом не си грънчар, не туряй калта и захарта в тази кал, понеже ще се окаляш от нея и нищо няма да излезе.
Калта ще стане ли сладка или бяла? – Не. Когато кажеш, че нещо е лошо, ти си турил доброто вътре в калта. Питам: Какво ще излезе от тази кал? Тогава трябва да имаш знанието на грънчаря, тази кал, щом захарта е влязла в калта, да я замесиш и калта да я направиш на стомна или гърне, да я направиш порцеланово гърне.
Щом не си грънчар, не туряй калта и захарта в тази кал, понеже ще се окаляш от нея и нищо няма да излезе.
Не говори за злото. Ако вие сте грънчар и от калта можете да направите някое гърне, може да кажеш нещо, но щом не сте грънчар, кал не правете.
към беседата >>
Вие туряте на нещата тия качества, които ги нямат.
Казвам сега: Трябва да различавате.
Вие туряте на нещата тия качества, които ги нямат.
Хубаво е понякой път човек да бъде глупак. Хубаво е понякой път човек да бъде мъдър. Но при какви условия? Та не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш как да направиш злото, може да направиш и доброто. Тогава в началото като мъдър ще направиш злото и като мъдър ще поправиш злото.
към беседата >>
Не говори за злото.
– Не. Когато кажеш, че нещо е лошо, ти си турил доброто вътре в калта. Питам: Какво ще излезе от тази кал? Тогава трябва да имаш знанието на грънчаря, тази кал, щом захарта е влязла в калта, да я замесиш и калта да я направиш на стомна или гърне, да я направиш порцеланово гърне. Щом не си грънчар, не туряй калта и захарта в тази кал, понеже ще се окаляш от нея и нищо няма да излезе.
Не говори за злото.
Ако вие сте грънчар и от калта можете да направите някое гърне, може да кажеш нещо, но щом не сте грънчар, кал не правете.
към беседата >>
Хубаво е понякой път човек да бъде глупак.
Казвам сега: Трябва да различавате. Вие туряте на нещата тия качества, които ги нямат.
Хубаво е понякой път човек да бъде глупак.
Хубаво е понякой път човек да бъде мъдър. Но при какви условия? Та не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш как да направиш злото, може да направиш и доброто. Тогава в началото като мъдър ще направиш злото и като мъдър ще поправиш злото. Умен си, направиш зло, умен си да го поправиш.
към беседата >>
Ако вие сте грънчар и от калта можете да направите някое гърне, може да кажеш нещо, но щом не сте грънчар, кал не правете.
Когато кажеш, че нещо е лошо, ти си турил доброто вътре в калта. Питам: Какво ще излезе от тази кал? Тогава трябва да имаш знанието на грънчаря, тази кал, щом захарта е влязла в калта, да я замесиш и калта да я направиш на стомна или гърне, да я направиш порцеланово гърне. Щом не си грънчар, не туряй калта и захарта в тази кал, понеже ще се окаляш от нея и нищо няма да излезе. Не говори за злото.
Ако вие сте грънчар и от калта можете да направите някое гърне, може да кажеш нещо, но щом не сте грънчар, кал не правете.
към беседата >>
Хубаво е понякой път човек да бъде мъдър.
Казвам сега: Трябва да различавате. Вие туряте на нещата тия качества, които ги нямат. Хубаво е понякой път човек да бъде глупак.
Хубаво е понякой път човек да бъде мъдър.
Но при какви условия? Та не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш как да направиш злото, може да направиш и доброто. Тогава в началото като мъдър ще направиш злото и като мъдър ще поправиш злото. Умен си, направиш зло, умен си да го поправиш. Понякой път трябва да бъдеш глупав да не можеш да направиш зло, но няма да може и да го поправиш.
към беседата >>
Сега да дойдем до съществената мисъл, която е необходима за вас.
Сега да дойдем до съществената мисъл, която е необходима за вас.
Едно здравословно състояние в човешкия организъм се поддържа само с доброто. А пък от злото, ако сте умен, понякога е необходимо да направите по една хомеопатическа доза. Представете си, че аз вземам един грам захар, разтопявам я в един килограм вода. От туй кило взема една капка, че я туря в друго кило вода. Взема една капка, че я туря в друго кило и така имам тридесет такива деления.
към беседата >>
Но при какви условия?
Казвам сега: Трябва да различавате. Вие туряте на нещата тия качества, които ги нямат. Хубаво е понякой път човек да бъде глупак. Хубаво е понякой път човек да бъде мъдър.
Но при какви условия?
Та не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш как да направиш злото, може да направиш и доброто. Тогава в началото като мъдър ще направиш злото и като мъдър ще поправиш злото. Умен си, направиш зло, умен си да го поправиш. Понякой път трябва да бъдеш глупав да не можеш да направиш зло, но няма да може и да го поправиш. Мъдростта е в сравнение с глупостта.
към беседата >>
Едно здравословно състояние в човешкия организъм се поддържа само с доброто.
Сега да дойдем до съществената мисъл, която е необходима за вас.
Едно здравословно състояние в човешкия организъм се поддържа само с доброто.
А пък от злото, ако сте умен, понякога е необходимо да направите по една хомеопатическа доза. Представете си, че аз вземам един грам захар, разтопявам я в един килограм вода. От туй кило взема една капка, че я туря в друго кило вода. Взема една капка, че я туря в друго кило и така имам тридесет такива деления. Взема една капка от тридесетото деление и направя едно лекарство, че като дам на болния, той оздравява.
към беседата >>
Та не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш как да направиш злото, може да направиш и доброто.
Казвам сега: Трябва да различавате. Вие туряте на нещата тия качества, които ги нямат. Хубаво е понякой път човек да бъде глупак. Хубаво е понякой път човек да бъде мъдър. Но при какви условия?
Та не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш как да направиш злото, може да направиш и доброто.
Тогава в началото като мъдър ще направиш злото и като мъдър ще поправиш злото. Умен си, направиш зло, умен си да го поправиш. Понякой път трябва да бъдеш глупав да не можеш да направиш зло, но няма да може и да го поправиш. Мъдростта е в сравнение с глупостта. Извън глупостта, мъдростта сама по себе си какво е?
към беседата >>
А пък от злото, ако сте умен, понякога е необходимо да направите по една хомеопатическа доза.
Сега да дойдем до съществената мисъл, която е необходима за вас. Едно здравословно състояние в човешкия организъм се поддържа само с доброто.
А пък от злото, ако сте умен, понякога е необходимо да направите по една хомеопатическа доза.
Представете си, че аз вземам един грам захар, разтопявам я в един килограм вода. От туй кило взема една капка, че я туря в друго кило вода. Взема една капка, че я туря в друго кило и така имам тридесет такива деления. Взема една капка от тридесетото деление и направя едно лекарство, че като дам на болния, той оздравява. Понякой път хомеопатически във водата на доброто ще турите една капка от злото, вече лечебно действува в този случай.
към беседата >>
Тогава в началото като мъдър ще направиш злото и като мъдър ще поправиш злото.
Вие туряте на нещата тия качества, които ги нямат. Хубаво е понякой път човек да бъде глупак. Хубаво е понякой път човек да бъде мъдър. Но при какви условия? Та не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш как да направиш злото, може да направиш и доброто.
Тогава в началото като мъдър ще направиш злото и като мъдър ще поправиш злото.
Умен си, направиш зло, умен си да го поправиш. Понякой път трябва да бъдеш глупав да не можеш да направиш зло, но няма да може и да го поправиш. Мъдростта е в сравнение с глупостта. Извън глупостта, мъдростта сама по себе си какво е? Кои хора ние наричаме мъдри?
към беседата >>
Представете си, че аз вземам един грам захар, разтопявам я в един килограм вода.
Сега да дойдем до съществената мисъл, която е необходима за вас. Едно здравословно състояние в човешкия организъм се поддържа само с доброто. А пък от злото, ако сте умен, понякога е необходимо да направите по една хомеопатическа доза.
Представете си, че аз вземам един грам захар, разтопявам я в един килограм вода.
От туй кило взема една капка, че я туря в друго кило вода. Взема една капка, че я туря в друго кило и така имам тридесет такива деления. Взема една капка от тридесетото деление и направя едно лекарство, че като дам на болния, той оздравява. Понякой път хомеопатически във водата на доброто ще турите една капка от злото, вече лечебно действува в този случай. Злото лекува света и злото лекува човека.
към беседата >>
Умен си, направиш зло, умен си да го поправиш.
Хубаво е понякой път човек да бъде глупак. Хубаво е понякой път човек да бъде мъдър. Но при какви условия? Та не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш как да направиш злото, може да направиш и доброто. Тогава в началото като мъдър ще направиш злото и като мъдър ще поправиш злото.
Умен си, направиш зло, умен си да го поправиш.
Понякой път трябва да бъдеш глупав да не можеш да направиш зло, но няма да може и да го поправиш. Мъдростта е в сравнение с глупостта. Извън глупостта, мъдростта сама по себе си какво е? Кои хора ние наричаме мъдри? Аз наричам мъдри всички ония, които знаят как да изправят своите погрешки.
към беседата >>
От туй кило взема една капка, че я туря в друго кило вода.
Сега да дойдем до съществената мисъл, която е необходима за вас. Едно здравословно състояние в човешкия организъм се поддържа само с доброто. А пък от злото, ако сте умен, понякога е необходимо да направите по една хомеопатическа доза. Представете си, че аз вземам един грам захар, разтопявам я в един килограм вода.
От туй кило взема една капка, че я туря в друго кило вода.
Взема една капка, че я туря в друго кило и така имам тридесет такива деления. Взема една капка от тридесетото деление и направя едно лекарство, че като дам на болния, той оздравява. Понякой път хомеопатически във водата на доброто ще турите една капка от злото, вече лечебно действува в този случай. Злото лекува света и злото лекува човека. И от злото човек поумнява.
към беседата >>
Понякой път трябва да бъдеш глупав да не можеш да направиш зло, но няма да може и да го поправиш.
Хубаво е понякой път човек да бъде мъдър. Но при какви условия? Та не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш как да направиш злото, може да направиш и доброто. Тогава в началото като мъдър ще направиш злото и като мъдър ще поправиш злото. Умен си, направиш зло, умен си да го поправиш.
Понякой път трябва да бъдеш глупав да не можеш да направиш зло, но няма да може и да го поправиш.
Мъдростта е в сравнение с глупостта. Извън глупостта, мъдростта сама по себе си какво е? Кои хора ние наричаме мъдри? Аз наричам мъдри всички ония, които знаят как да изправят своите погрешки. За мене те са мъдри хора.
към беседата >>
Взема една капка, че я туря в друго кило и така имам тридесет такива деления.
Сега да дойдем до съществената мисъл, която е необходима за вас. Едно здравословно състояние в човешкия организъм се поддържа само с доброто. А пък от злото, ако сте умен, понякога е необходимо да направите по една хомеопатическа доза. Представете си, че аз вземам един грам захар, разтопявам я в един килограм вода. От туй кило взема една капка, че я туря в друго кило вода.
Взема една капка, че я туря в друго кило и така имам тридесет такива деления.
Взема една капка от тридесетото деление и направя едно лекарство, че като дам на болния, той оздравява. Понякой път хомеопатически във водата на доброто ще турите една капка от злото, вече лечебно действува в този случай. Злото лекува света и злото лекува човека. И от злото човек поумнява. Ако е много силна доза, ще го умъртви.
към беседата >>
3.
Вътрешният мир
,
УС
, София, 11.12.1938г.,
Но туй е неразбиране на живота.
Един модерен човек ще си тури един цилиндър, един черен фрак, обуща черни, връзка, с черни ръкавици или с бяла дреха може да се облече, ако е лятно време. Може да си тури пръстени, гердани, всичко туй, колкото искаш. Може някой път да си тури три–четири пръстена на ръцете. Онзи, духовният човек счита това за излишно. Казва: Пръстени не трябват, гердани не трябват, не трябват такива черни фракове, цилиндри, [а] някоя скромна шапка.
Но туй е неразбиране на живота.
В какво седи лошото – ако човек се облече или не се облече? Човек, който не може добре да мисли, той отвън се облича. Който мисли, отвътре се облича.
към беседата >>
Сега, в дадения случай дядо Георги е предметно учение.
Сега, в дадения случай дядо Георги е предметно учение.
Старото учение – по стария начин. Едно време той беше млад момък, герой, ходеше по сватбите и знаете какъв спретнат беше, как лъжеше момите. Аз го гледам в миналото, гледам го и сега. Разправяха ми как той проповядва новото учение. Питат го: „Как живеете горе на Изгрева?
към беседата >>
В какво седи лошото – ако човек се облече или не се облече?
Може да си тури пръстени, гердани, всичко туй, колкото искаш. Може някой път да си тури три–четири пръстена на ръцете. Онзи, духовният човек счита това за излишно. Казва: Пръстени не трябват, гердани не трябват, не трябват такива черни фракове, цилиндри, [а] някоя скромна шапка. Но туй е неразбиране на живота.
В какво седи лошото – ако човек се облече или не се облече?
Човек, който не може добре да мисли, той отвън се облича. Който мисли, отвътре се облича.
към беседата >>
Старото учение – по стария начин.
Сега, в дадения случай дядо Георги е предметно учение.
Старото учение – по стария начин.
Едно време той беше млад момък, герой, ходеше по сватбите и знаете какъв спретнат беше, как лъжеше момите. Аз го гледам в миналото, гледам го и сега. Разправяха ми как той проповядва новото учение. Питат го: „Как живеете горе на Изгрева? Вино пиете ли, ракия пиете ли, месо ядете ли?
към беседата >>
Човек, който не може добре да мисли, той отвън се облича.
Може някой път да си тури три–четири пръстена на ръцете. Онзи, духовният човек счита това за излишно. Казва: Пръстени не трябват, гердани не трябват, не трябват такива черни фракове, цилиндри, [а] някоя скромна шапка. Но туй е неразбиране на живота. В какво седи лошото – ако човек се облече или не се облече?
Човек, който не може добре да мисли, той отвън се облича.
Който мисли, отвътре се облича.
към беседата >>
Едно време той беше млад момък, герой, ходеше по сватбите и знаете какъв спретнат беше, как лъжеше момите.
Сега, в дадения случай дядо Георги е предметно учение. Старото учение – по стария начин.
Едно време той беше млад момък, герой, ходеше по сватбите и знаете какъв спретнат беше, как лъжеше момите.
Аз го гледам в миналото, гледам го и сега. Разправяха ми как той проповядва новото учение. Питат го: „Как живеете горе на Изгрева? Вино пиете ли, ракия пиете ли, месо ядете ли? “ Той казва: „Всичко по реда си върви, всичко по реда си върви.
към беседата >>
Който мисли, отвътре се облича.
Онзи, духовният човек счита това за излишно. Казва: Пръстени не трябват, гердани не трябват, не трябват такива черни фракове, цилиндри, [а] някоя скромна шапка. Но туй е неразбиране на живота. В какво седи лошото – ако човек се облече или не се облече? Човек, който не може добре да мисли, той отвън се облича.
Който мисли, отвътре се облича.
към беседата >>
Аз го гледам в миналото, гледам го и сега.
Сега, в дадения случай дядо Георги е предметно учение. Старото учение – по стария начин. Едно време той беше млад момък, герой, ходеше по сватбите и знаете какъв спретнат беше, как лъжеше момите.
Аз го гледам в миналото, гледам го и сега.
Разправяха ми как той проповядва новото учение. Питат го: „Как живеете горе на Изгрева? Вино пиете ли, ракия пиете ли, месо ядете ли? “ Той казва: „Всичко по реда си върви, всичко по реда си върви. Когато дойде за вино, всичко по реда си върви; когато дойде за ракия, всичко по реда си върви.“ Чудят се как тъй всичко по реда си върви.
към беседата >>
Противоречието: трябва ли хората да се веселят?
Противоречието: трябва ли хората да се веселят?
Председателят на трапезата казва на младоженеца: „Постъпил си малко неразумно. Ти си дал най-напред лошото вино, пък за после си оставил хубавото вино. Не постъпваш съобразно както живеят разумните хора в съвременното общество. Най-първо трябваше да дадеш хубавото вино, че като се понапият, да дадеш лошото. Ти по-напред даде лошото вино.
към беседата >>
Разправяха ми как той проповядва новото учение.
Сега, в дадения случай дядо Георги е предметно учение. Старото учение – по стария начин. Едно време той беше млад момък, герой, ходеше по сватбите и знаете какъв спретнат беше, как лъжеше момите. Аз го гледам в миналото, гледам го и сега.
Разправяха ми как той проповядва новото учение.
Питат го: „Как живеете горе на Изгрева? Вино пиете ли, ракия пиете ли, месо ядете ли? “ Той казва: „Всичко по реда си върви, всичко по реда си върви. Когато дойде за вино, всичко по реда си върви; когато дойде за ракия, всичко по реда си върви.“ Чудят се как тъй всичко по реда си върви. Изважда един да му даде една цигара, той казва: „Не, не може.
към беседата >>
Председателят на трапезата казва на младоженеца: „Постъпил си малко неразумно.
Противоречието: трябва ли хората да се веселят?
Председателят на трапезата казва на младоженеца: „Постъпил си малко неразумно.
Ти си дал най-напред лошото вино, пък за после си оставил хубавото вино. Не постъпваш съобразно както живеят разумните хора в съвременното общество. Най-първо трябваше да дадеш хубавото вино, че като се понапият, да дадеш лошото. Ти по-напред даде лошото вино. Сега, като се понапиха, даде хубавото вино.“ Казва, че това е първото чудо, което Христос направи.
към беседата >>
Питат го: „Как живеете горе на Изгрева?
Сега, в дадения случай дядо Георги е предметно учение. Старото учение – по стария начин. Едно време той беше млад момък, герой, ходеше по сватбите и знаете какъв спретнат беше, как лъжеше момите. Аз го гледам в миналото, гледам го и сега. Разправяха ми как той проповядва новото учение.
Питат го: „Как живеете горе на Изгрева?
Вино пиете ли, ракия пиете ли, месо ядете ли? “ Той казва: „Всичко по реда си върви, всичко по реда си върви. Когато дойде за вино, всичко по реда си върви; когато дойде за ракия, всичко по реда си върви.“ Чудят се как тъй всичко по реда си върви. Изважда един да му даде една цигара, той казва: „Не, не може. Дъновист тютюн не пуши, дъновист месо не яде, вино не пие.“ Едва тогава публиката разбира, че дядо Георги разбира съвсем друго, като казва, че всичко по реда си върви.
към беседата >>
Ти си дал най-напред лошото вино, пък за после си оставил хубавото вино.
Противоречието: трябва ли хората да се веселят? Председателят на трапезата казва на младоженеца: „Постъпил си малко неразумно.
Ти си дал най-напред лошото вино, пък за после си оставил хубавото вино.
Не постъпваш съобразно както живеят разумните хора в съвременното общество. Най-първо трябваше да дадеш хубавото вино, че като се понапият, да дадеш лошото. Ти по-напред даде лошото вино. Сега, като се понапиха, даде хубавото вино.“ Казва, че това е първото чудо, което Христос направи. Христос направи хубавото вино после.
към беседата >>
Вино пиете ли, ракия пиете ли, месо ядете ли?
Старото учение – по стария начин. Едно време той беше млад момък, герой, ходеше по сватбите и знаете какъв спретнат беше, как лъжеше момите. Аз го гледам в миналото, гледам го и сега. Разправяха ми как той проповядва новото учение. Питат го: „Как живеете горе на Изгрева?
Вино пиете ли, ракия пиете ли, месо ядете ли?
“ Той казва: „Всичко по реда си върви, всичко по реда си върви. Когато дойде за вино, всичко по реда си върви; когато дойде за ракия, всичко по реда си върви.“ Чудят се как тъй всичко по реда си върви. Изважда един да му даде една цигара, той казва: „Не, не може. Дъновист тютюн не пуши, дъновист месо не яде, вино не пие.“ Едва тогава публиката разбира, че дядо Георги разбира съвсем друго, като казва, че всичко по реда си върви. По класически всичко е по реда си, но не може да се пуши тютюн, да се пие вино.
към беседата >>
Не постъпваш съобразно както живеят разумните хора в съвременното общество.
Противоречието: трябва ли хората да се веселят? Председателят на трапезата казва на младоженеца: „Постъпил си малко неразумно. Ти си дал най-напред лошото вино, пък за после си оставил хубавото вино.
Не постъпваш съобразно както живеят разумните хора в съвременното общество.
Най-първо трябваше да дадеш хубавото вино, че като се понапият, да дадеш лошото. Ти по-напред даде лошото вино. Сега, като се понапиха, даде хубавото вино.“ Казва, че това е първото чудо, което Христос направи. Христос направи хубавото вино после. То не зависеше от самия домакин, но зависеше от условията.
към беседата >>
“ Той казва: „Всичко по реда си върви, всичко по реда си върви.
Едно време той беше млад момък, герой, ходеше по сватбите и знаете какъв спретнат беше, как лъжеше момите. Аз го гледам в миналото, гледам го и сега. Разправяха ми как той проповядва новото учение. Питат го: „Как живеете горе на Изгрева? Вино пиете ли, ракия пиете ли, месо ядете ли?
“ Той казва: „Всичко по реда си върви, всичко по реда си върви.
Когато дойде за вино, всичко по реда си върви; когато дойде за ракия, всичко по реда си върви.“ Чудят се как тъй всичко по реда си върви. Изважда един да му даде една цигара, той казва: „Не, не може. Дъновист тютюн не пуши, дъновист месо не яде, вино не пие.“ Едва тогава публиката разбира, че дядо Георги разбира съвсем друго, като казва, че всичко по реда си върви. По класически всичко е по реда си, но не може да се пуши тютюн, да се пие вино.
към беседата >>
Най-първо трябваше да дадеш хубавото вино, че като се понапият, да дадеш лошото.
Противоречието: трябва ли хората да се веселят? Председателят на трапезата казва на младоженеца: „Постъпил си малко неразумно. Ти си дал най-напред лошото вино, пък за после си оставил хубавото вино. Не постъпваш съобразно както живеят разумните хора в съвременното общество.
Най-първо трябваше да дадеш хубавото вино, че като се понапият, да дадеш лошото.
Ти по-напред даде лошото вино. Сега, като се понапиха, даде хубавото вино.“ Казва, че това е първото чудо, което Христос направи. Христос направи хубавото вино после. То не зависеше от самия домакин, но зависеше от условията. Сега хубавото вино дошло не по възможност, но по-външни условия.
към беседата >>
Когато дойде за вино, всичко по реда си върви; когато дойде за ракия, всичко по реда си върви.“ Чудят се как тъй всичко по реда си върви.
Аз го гледам в миналото, гледам го и сега. Разправяха ми как той проповядва новото учение. Питат го: „Как живеете горе на Изгрева? Вино пиете ли, ракия пиете ли, месо ядете ли? “ Той казва: „Всичко по реда си върви, всичко по реда си върви.
Когато дойде за вино, всичко по реда си върви; когато дойде за ракия, всичко по реда си върви.“ Чудят се как тъй всичко по реда си върви.
Изважда един да му даде една цигара, той казва: „Не, не може. Дъновист тютюн не пуши, дъновист месо не яде, вино не пие.“ Едва тогава публиката разбира, че дядо Георги разбира съвсем друго, като казва, че всичко по реда си върви. По класически всичко е по реда си, но не може да се пуши тютюн, да се пие вино.
към беседата >>
Ти по-напред даде лошото вино.
Противоречието: трябва ли хората да се веселят? Председателят на трапезата казва на младоженеца: „Постъпил си малко неразумно. Ти си дал най-напред лошото вино, пък за после си оставил хубавото вино. Не постъпваш съобразно както живеят разумните хора в съвременното общество. Най-първо трябваше да дадеш хубавото вино, че като се понапият, да дадеш лошото.
Ти по-напред даде лошото вино.
Сега, като се понапиха, даде хубавото вино.“ Казва, че това е първото чудо, което Христос направи. Христос направи хубавото вино после. То не зависеше от самия домакин, но зависеше от условията. Сега хубавото вино дошло не по възможност, но по-външни условия. Не достигнало виното и тогава.
към беседата >>
Изважда един да му даде една цигара, той казва: „Не, не може.
Разправяха ми как той проповядва новото учение. Питат го: „Как живеете горе на Изгрева? Вино пиете ли, ракия пиете ли, месо ядете ли? “ Той казва: „Всичко по реда си върви, всичко по реда си върви. Когато дойде за вино, всичко по реда си върви; когато дойде за ракия, всичко по реда си върви.“ Чудят се как тъй всичко по реда си върви.
Изважда един да му даде една цигара, той казва: „Не, не може.
Дъновист тютюн не пуши, дъновист месо не яде, вино не пие.“ Едва тогава публиката разбира, че дядо Георги разбира съвсем друго, като казва, че всичко по реда си върви. По класически всичко е по реда си, но не може да се пуши тютюн, да се пие вино.
към беседата >>
Сега, като се понапиха, даде хубавото вино.“ Казва, че това е първото чудо, което Христос направи.
Председателят на трапезата казва на младоженеца: „Постъпил си малко неразумно. Ти си дал най-напред лошото вино, пък за после си оставил хубавото вино. Не постъпваш съобразно както живеят разумните хора в съвременното общество. Най-първо трябваше да дадеш хубавото вино, че като се понапият, да дадеш лошото. Ти по-напред даде лошото вино.
Сега, като се понапиха, даде хубавото вино.“ Казва, че това е първото чудо, което Христос направи.
Христос направи хубавото вино после. То не зависеше от самия домакин, но зависеше от условията. Сега хубавото вино дошло не по възможност, но по-външни условия. Не достигнало виното и тогава. Не се знае причината.
към беседата >>
Дъновист тютюн не пуши, дъновист месо не яде, вино не пие.“ Едва тогава публиката разбира, че дядо Георги разбира съвсем друго, като казва, че всичко по реда си върви.
Питат го: „Как живеете горе на Изгрева? Вино пиете ли, ракия пиете ли, месо ядете ли? “ Той казва: „Всичко по реда си върви, всичко по реда си върви. Когато дойде за вино, всичко по реда си върви; когато дойде за ракия, всичко по реда си върви.“ Чудят се как тъй всичко по реда си върви. Изважда един да му даде една цигара, той казва: „Не, не може.
Дъновист тютюн не пуши, дъновист месо не яде, вино не пие.“ Едва тогава публиката разбира, че дядо Георги разбира съвсем друго, като казва, че всичко по реда си върви.
По класически всичко е по реда си, но не може да се пуши тютюн, да се пие вино.
към беседата >>
Христос направи хубавото вино после.
Ти си дал най-напред лошото вино, пък за после си оставил хубавото вино. Не постъпваш съобразно както живеят разумните хора в съвременното общество. Най-първо трябваше да дадеш хубавото вино, че като се понапият, да дадеш лошото. Ти по-напред даде лошото вино. Сега, като се понапиха, даде хубавото вино.“ Казва, че това е първото чудо, което Христос направи.
Христос направи хубавото вино после.
То не зависеше от самия домакин, но зависеше от условията. Сега хубавото вино дошло не по възможност, но по-външни условия. Не достигнало виното и тогава. Не се знае причината. Майката Исусова се заинтересувала, тя трябва да е била вътрешна, за да викат Христа на сватбата.
към беседата >>
По класически всичко е по реда си, но не може да се пуши тютюн, да се пие вино.
Вино пиете ли, ракия пиете ли, месо ядете ли? “ Той казва: „Всичко по реда си върви, всичко по реда си върви. Когато дойде за вино, всичко по реда си върви; когато дойде за ракия, всичко по реда си върви.“ Чудят се как тъй всичко по реда си върви. Изважда един да му даде една цигара, той казва: „Не, не може. Дъновист тютюн не пуши, дъновист месо не яде, вино не пие.“ Едва тогава публиката разбира, че дядо Георги разбира съвсем друго, като казва, че всичко по реда си върви.
По класически всичко е по реда си, но не може да се пуши тютюн, да се пие вино.
към беседата >>
То не зависеше от самия домакин, но зависеше от условията.
Не постъпваш съобразно както живеят разумните хора в съвременното общество. Най-първо трябваше да дадеш хубавото вино, че като се понапият, да дадеш лошото. Ти по-напред даде лошото вино. Сега, като се понапиха, даде хубавото вино.“ Казва, че това е първото чудо, което Христос направи. Христос направи хубавото вино после.
То не зависеше от самия домакин, но зависеше от условията.
Сега хубавото вино дошло не по възможност, но по-външни условия. Не достигнало виното и тогава. Не се знае причината. Майката Исусова се заинтересувала, тя трябва да е била вътрешна, за да викат Христа на сватбата. Трябва да е имало роднински връзки, за да иде с учениците си на сватбата, да им се дадат почетни места и да направи винце на сватбата.
към беседата >>
Та казвам: По някой път и вие постъпвате по стария начин.
Та казвам: По някой път и вие постъпвате по стария начин.
Вие имате всичките условия. При новото учение опасността ето къде е. В новото учение чувствителността на хората се развива десет пъти повече, отколкото е развита чувствителността на физическия човек. На него духовното му тяло едва един милиметър се показва от физическото тяло. Когато станеш духовен, опасността е, че туй тяло излиза една педя, две педи и при най-малкото бутване, даже един гневен поглед ще ти причини болка.
към беседата >>
Сега хубавото вино дошло не по възможност, но по-външни условия.
Най-първо трябваше да дадеш хубавото вино, че като се понапият, да дадеш лошото. Ти по-напред даде лошото вино. Сега, като се понапиха, даде хубавото вино.“ Казва, че това е първото чудо, което Христос направи. Христос направи хубавото вино после. То не зависеше от самия домакин, но зависеше от условията.
Сега хубавото вино дошло не по възможност, но по-външни условия.
Не достигнало виното и тогава. Не се знае причината. Майката Исусова се заинтересувала, тя трябва да е била вътрешна, за да викат Христа на сватбата. Трябва да е имало роднински връзки, за да иде с учениците си на сватбата, да им се дадат почетни места и да направи винце на сватбата. Явно той е бил свързан.
към беседата >>
Вие имате всичките условия.
Та казвам: По някой път и вие постъпвате по стария начин.
Вие имате всичките условия.
При новото учение опасността ето къде е. В новото учение чувствителността на хората се развива десет пъти повече, отколкото е развита чувствителността на физическия човек. На него духовното му тяло едва един милиметър се показва от физическото тяло. Когато станеш духовен, опасността е, че туй тяло излиза една педя, две педи и при най-малкото бутване, даже един гневен поглед ще ти причини болка. Казвам: В духовния живот се изменят условията.
към беседата >>
Не достигнало виното и тогава.
Ти по-напред даде лошото вино. Сега, като се понапиха, даде хубавото вино.“ Казва, че това е първото чудо, което Христос направи. Христос направи хубавото вино после. То не зависеше от самия домакин, но зависеше от условията. Сега хубавото вино дошло не по възможност, но по-външни условия.
Не достигнало виното и тогава.
Не се знае причината. Майката Исусова се заинтересувала, тя трябва да е била вътрешна, за да викат Христа на сватбата. Трябва да е имало роднински връзки, за да иде с учениците си на сватбата, да им се дадат почетни места и да направи винце на сватбата. Явно той е бил свързан. Предполага се това, не се коментира това в Евангелието.
към беседата >>
При новото учение опасността ето къде е.
Та казвам: По някой път и вие постъпвате по стария начин. Вие имате всичките условия.
При новото учение опасността ето къде е.
В новото учение чувствителността на хората се развива десет пъти повече, отколкото е развита чувствителността на физическия човек. На него духовното му тяло едва един милиметър се показва от физическото тяло. Когато станеш духовен, опасността е, че туй тяло излиза една педя, две педи и при най-малкото бутване, даже един гневен поглед ще ти причини болка. Казвам: В духовния живот се изменят условията. Трябва да бъдете в чувствата си, в погледите си и в обходата си много деликатни.
към беседата >>
Не се знае причината.
Сега, като се понапиха, даде хубавото вино.“ Казва, че това е първото чудо, което Христос направи. Христос направи хубавото вино после. То не зависеше от самия домакин, но зависеше от условията. Сега хубавото вино дошло не по възможност, но по-външни условия. Не достигнало виното и тогава.
Не се знае причината.
Майката Исусова се заинтересувала, тя трябва да е била вътрешна, за да викат Христа на сватбата. Трябва да е имало роднински връзки, за да иде с учениците си на сватбата, да им се дадат почетни места и да направи винце на сватбата. Явно той е бил свързан. Предполага се това, не се коментира това в Евангелието.
към беседата >>
В новото учение чувствителността на хората се развива десет пъти повече, отколкото е развита чувствителността на физическия човек.
Та казвам: По някой път и вие постъпвате по стария начин. Вие имате всичките условия. При новото учение опасността ето къде е.
В новото учение чувствителността на хората се развива десет пъти повече, отколкото е развита чувствителността на физическия човек.
На него духовното му тяло едва един милиметър се показва от физическото тяло. Когато станеш духовен, опасността е, че туй тяло излиза една педя, две педи и при най-малкото бутване, даже един гневен поглед ще ти причини болка. Казвам: В духовния живот се изменят условията. Трябва да бъдете в чувствата си, в погледите си и в обходата си много деликатни. Трябва всички да влизате в положението си.
към беседата >>
Майката Исусова се заинтересувала, тя трябва да е била вътрешна, за да викат Христа на сватбата.
Христос направи хубавото вино после. То не зависеше от самия домакин, но зависеше от условията. Сега хубавото вино дошло не по възможност, но по-външни условия. Не достигнало виното и тогава. Не се знае причината.
Майката Исусова се заинтересувала, тя трябва да е била вътрешна, за да викат Христа на сватбата.
Трябва да е имало роднински връзки, за да иде с учениците си на сватбата, да им се дадат почетни места и да направи винце на сватбата. Явно той е бил свързан. Предполага се това, не се коментира това в Евангелието.
към беседата >>
На него духовното му тяло едва един милиметър се показва от физическото тяло.
Та казвам: По някой път и вие постъпвате по стария начин. Вие имате всичките условия. При новото учение опасността ето къде е. В новото учение чувствителността на хората се развива десет пъти повече, отколкото е развита чувствителността на физическия човек.
На него духовното му тяло едва един милиметър се показва от физическото тяло.
Когато станеш духовен, опасността е, че туй тяло излиза една педя, две педи и при най-малкото бутване, даже един гневен поглед ще ти причини болка. Казвам: В духовния живот се изменят условията. Трябва да бъдете в чувствата си, в погледите си и в обходата си много деликатни. Трябва всички да влизате в положението си. После в новия живот хората не трябва да се приближават.
към беседата >>
Трябва да е имало роднински връзки, за да иде с учениците си на сватбата, да им се дадат почетни места и да направи винце на сватбата.
То не зависеше от самия домакин, но зависеше от условията. Сега хубавото вино дошло не по възможност, но по-външни условия. Не достигнало виното и тогава. Не се знае причината. Майката Исусова се заинтересувала, тя трябва да е била вътрешна, за да викат Христа на сватбата.
Трябва да е имало роднински връзки, за да иде с учениците си на сватбата, да им се дадат почетни места и да направи винце на сватбата.
Явно той е бил свързан. Предполага се това, не се коментира това в Евангелието.
към беседата >>
Когато станеш духовен, опасността е, че туй тяло излиза една педя, две педи и при най-малкото бутване, даже един гневен поглед ще ти причини болка.
Та казвам: По някой път и вие постъпвате по стария начин. Вие имате всичките условия. При новото учение опасността ето къде е. В новото учение чувствителността на хората се развива десет пъти повече, отколкото е развита чувствителността на физическия човек. На него духовното му тяло едва един милиметър се показва от физическото тяло.
Когато станеш духовен, опасността е, че туй тяло излиза една педя, две педи и при най-малкото бутване, даже един гневен поглед ще ти причини болка.
Казвам: В духовния живот се изменят условията. Трябва да бъдете в чувствата си, в погледите си и в обходата си много деликатни. Трябва всички да влизате в положението си. После в новия живот хората не трябва да се приближават. Тъй, както седят хората, аз виждам, постоянно може да си причинят пакост.
към беседата >>
Явно той е бил свързан.
Сега хубавото вино дошло не по възможност, но по-външни условия. Не достигнало виното и тогава. Не се знае причината. Майката Исусова се заинтересувала, тя трябва да е била вътрешна, за да викат Христа на сватбата. Трябва да е имало роднински връзки, за да иде с учениците си на сватбата, да им се дадат почетни места и да направи винце на сватбата.
Явно той е бил свързан.
Предполага се това, не се коментира това в Евангелието.
към беседата >>
Казвам: В духовния живот се изменят условията.
Вие имате всичките условия. При новото учение опасността ето къде е. В новото учение чувствителността на хората се развива десет пъти повече, отколкото е развита чувствителността на физическия човек. На него духовното му тяло едва един милиметър се показва от физическото тяло. Когато станеш духовен, опасността е, че туй тяло излиза една педя, две педи и при най-малкото бутване, даже един гневен поглед ще ти причини болка.
Казвам: В духовния живот се изменят условията.
Трябва да бъдете в чувствата си, в погледите си и в обходата си много деликатни. Трябва всички да влизате в положението си. После в новия живот хората не трябва да се приближават. Тъй, както седят хората, аз виждам, постоянно може да си причинят пакост. С тия мисли, с тия неестествени чувствания всякога може да причинят зло комуто и да е.
към беседата >>
Предполага се това, не се коментира това в Евангелието.
Не достигнало виното и тогава. Не се знае причината. Майката Исусова се заинтересувала, тя трябва да е била вътрешна, за да викат Христа на сватбата. Трябва да е имало роднински връзки, за да иде с учениците си на сватбата, да им се дадат почетни места и да направи винце на сватбата. Явно той е бил свързан.
Предполага се това, не се коментира това в Евангелието.
към беседата >>
Трябва да бъдете в чувствата си, в погледите си и в обходата си много деликатни.
При новото учение опасността ето къде е. В новото учение чувствителността на хората се развива десет пъти повече, отколкото е развита чувствителността на физическия човек. На него духовното му тяло едва един милиметър се показва от физическото тяло. Когато станеш духовен, опасността е, че туй тяло излиза една педя, две педи и при най-малкото бутване, даже един гневен поглед ще ти причини болка. Казвам: В духовния живот се изменят условията.
Трябва да бъдете в чувствата си, в погледите си и в обходата си много деликатни.
Трябва всички да влизате в положението си. После в новия живот хората не трябва да се приближават. Тъй, както седят хората, аз виждам, постоянно може да си причинят пакост. С тия мисли, с тия неестествени чувствания всякога може да причинят зло комуто и да е. Изисква се един хармоничен живот.
към беседата >>
Педагогически се пита: Трябва ли човек сега да пие вино, или не?
Педагогически се пита: Трябва ли човек сега да пие вино, или не?
Аз повдигам въпроса трябва ли човек да пие вода, или не. Щом ядеш, непременно трябва да пиеш вода. Сега в дадения случай виното е нещо, което човек е произвел. И в какво седи лошавината на виното? Че съвременните хора, щом като пият вино, се опиват и в туй опиване работите не вървят добре – от икономическо гледище не вървят добре.
към беседата >>
Трябва всички да влизате в положението си.
В новото учение чувствителността на хората се развива десет пъти повече, отколкото е развита чувствителността на физическия човек. На него духовното му тяло едва един милиметър се показва от физическото тяло. Когато станеш духовен, опасността е, че туй тяло излиза една педя, две педи и при най-малкото бутване, даже един гневен поглед ще ти причини болка. Казвам: В духовния живот се изменят условията. Трябва да бъдете в чувствата си, в погледите си и в обходата си много деликатни.
Трябва всички да влизате в положението си.
После в новия живот хората не трябва да се приближават. Тъй, както седят хората, аз виждам, постоянно може да си причинят пакост. С тия мисли, с тия неестествени чувствания всякога може да причинят зло комуто и да е. Изисква се един хармоничен живот.
към беседата >>
Аз повдигам въпроса трябва ли човек да пие вода, или не.
Педагогически се пита: Трябва ли човек сега да пие вино, или не?
Аз повдигам въпроса трябва ли човек да пие вода, или не.
Щом ядеш, непременно трябва да пиеш вода. Сега в дадения случай виното е нещо, което човек е произвел. И в какво седи лошавината на виното? Че съвременните хора, щом като пият вино, се опиват и в туй опиване работите не вървят добре – от икономическо гледище не вървят добре. Онези, които обичат винце да пият, сиромашията подир петите им ще върви.
към беседата >>
После в новия живот хората не трябва да се приближават.
На него духовното му тяло едва един милиметър се показва от физическото тяло. Когато станеш духовен, опасността е, че туй тяло излиза една педя, две педи и при най-малкото бутване, даже един гневен поглед ще ти причини болка. Казвам: В духовния живот се изменят условията. Трябва да бъдете в чувствата си, в погледите си и в обходата си много деликатни. Трябва всички да влизате в положението си.
После в новия живот хората не трябва да се приближават.
Тъй, както седят хората, аз виждам, постоянно може да си причинят пакост. С тия мисли, с тия неестествени чувствания всякога може да причинят зло комуто и да е. Изисква се един хармоничен живот.
към беседата >>
Щом ядеш, непременно трябва да пиеш вода.
Педагогически се пита: Трябва ли човек сега да пие вино, или не? Аз повдигам въпроса трябва ли човек да пие вода, или не.
Щом ядеш, непременно трябва да пиеш вода.
Сега в дадения случай виното е нещо, което човек е произвел. И в какво седи лошавината на виното? Че съвременните хора, щом като пият вино, се опиват и в туй опиване работите не вървят добре – от икономическо гледище не вървят добре. Онези, които обичат винце да пият, сиромашията подир петите им ще върви. Всичко, което те имат, отива в кръчмата.
към беседата >>
Тъй, както седят хората, аз виждам, постоянно може да си причинят пакост.
Когато станеш духовен, опасността е, че туй тяло излиза една педя, две педи и при най-малкото бутване, даже един гневен поглед ще ти причини болка. Казвам: В духовния живот се изменят условията. Трябва да бъдете в чувствата си, в погледите си и в обходата си много деликатни. Трябва всички да влизате в положението си. После в новия живот хората не трябва да се приближават.
Тъй, както седят хората, аз виждам, постоянно може да си причинят пакост.
С тия мисли, с тия неестествени чувствания всякога може да причинят зло комуто и да е. Изисква се един хармоничен живот.
към беседата >>
Сега в дадения случай виното е нещо, което човек е произвел.
Педагогически се пита: Трябва ли човек сега да пие вино, или не? Аз повдигам въпроса трябва ли човек да пие вода, или не. Щом ядеш, непременно трябва да пиеш вода.
Сега в дадения случай виното е нещо, което човек е произвел.
И в какво седи лошавината на виното? Че съвременните хора, щом като пият вино, се опиват и в туй опиване работите не вървят добре – от икономическо гледище не вървят добре. Онези, които обичат винце да пият, сиромашията подир петите им ще върви. Всичко, което те имат, отива в кръчмата.
към беседата >>
С тия мисли, с тия неестествени чувствания всякога може да причинят зло комуто и да е.
Казвам: В духовния живот се изменят условията. Трябва да бъдете в чувствата си, в погледите си и в обходата си много деликатни. Трябва всички да влизате в положението си. После в новия живот хората не трябва да се приближават. Тъй, както седят хората, аз виждам, постоянно може да си причинят пакост.
С тия мисли, с тия неестествени чувствания всякога може да причинят зло комуто и да е.
Изисква се един хармоничен живот.
към беседата >>
И в какво седи лошавината на виното?
Педагогически се пита: Трябва ли човек сега да пие вино, или не? Аз повдигам въпроса трябва ли човек да пие вода, или не. Щом ядеш, непременно трябва да пиеш вода. Сега в дадения случай виното е нещо, което човек е произвел.
И в какво седи лошавината на виното?
Че съвременните хора, щом като пият вино, се опиват и в туй опиване работите не вървят добре – от икономическо гледище не вървят добре. Онези, които обичат винце да пият, сиромашията подир петите им ще върви. Всичко, което те имат, отива в кръчмата.
към беседата >>
Изисква се един хармоничен живот.
Трябва да бъдете в чувствата си, в погледите си и в обходата си много деликатни. Трябва всички да влизате в положението си. После в новия живот хората не трябва да се приближават. Тъй, както седят хората, аз виждам, постоянно може да си причинят пакост. С тия мисли, с тия неестествени чувствания всякога може да причинят зло комуто и да е.
Изисква се един хармоничен живот.
към беседата >>
Че съвременните хора, щом като пият вино, се опиват и в туй опиване работите не вървят добре – от икономическо гледище не вървят добре.
Педагогически се пита: Трябва ли човек сега да пие вино, или не? Аз повдигам въпроса трябва ли човек да пие вода, или не. Щом ядеш, непременно трябва да пиеш вода. Сега в дадения случай виното е нещо, което човек е произвел. И в какво седи лошавината на виното?
Че съвременните хора, щом като пият вино, се опиват и в туй опиване работите не вървят добре – от икономическо гледище не вървят добре.
Онези, които обичат винце да пият, сиромашията подир петите им ще върви. Всичко, което те имат, отива в кръчмата.
към беседата >>
Аз уподобявам духовния живот на човек много чувствителен.
Аз уподобявам духовния живот на човек много чувствителен.
Имаше във Варна един чех, който имаше чрезмерно развит музикален слух. Щом вземе някой ученик на цигулката един фалшив тон, той изскочи навън из вратата, разходи се и пак влезе. Щом вземе вярно тоновете, стои спокоен. Щом вземе неверен тон – излиза, влиза. Някой пита защо влиза и излиза.
към беседата >>
Онези, които обичат винце да пият, сиромашията подир петите им ще върви.
Аз повдигам въпроса трябва ли човек да пие вода, или не. Щом ядеш, непременно трябва да пиеш вода. Сега в дадения случай виното е нещо, което човек е произвел. И в какво седи лошавината на виното? Че съвременните хора, щом като пият вино, се опиват и в туй опиване работите не вървят добре – от икономическо гледище не вървят добре.
Онези, които обичат винце да пият, сиромашията подир петите им ще върви.
Всичко, което те имат, отива в кръчмата.
към беседата >>
Имаше във Варна един чех, който имаше чрезмерно развит музикален слух.
Аз уподобявам духовния живот на човек много чувствителен.
Имаше във Варна един чех, който имаше чрезмерно развит музикален слух.
Щом вземе някой ученик на цигулката един фалшив тон, той изскочи навън из вратата, разходи се и пак влезе. Щом вземе вярно тоновете, стои спокоен. Щом вземе неверен тон – излиза, влиза. Някой пита защо влиза и излиза. Тия неверните тонове му причиняват страдание.
към беседата >>
Всичко, което те имат, отива в кръчмата.
Щом ядеш, непременно трябва да пиеш вода. Сега в дадения случай виното е нещо, което човек е произвел. И в какво седи лошавината на виното? Че съвременните хора, щом като пият вино, се опиват и в туй опиване работите не вървят добре – от икономическо гледище не вървят добре. Онези, които обичат винце да пият, сиромашията подир петите им ще върви.
Всичко, което те имат, отива в кръчмата.
към беседата >>
Щом вземе някой ученик на цигулката един фалшив тон, той изскочи навън из вратата, разходи се и пак влезе.
Аз уподобявам духовния живот на човек много чувствителен. Имаше във Варна един чех, който имаше чрезмерно развит музикален слух.
Щом вземе някой ученик на цигулката един фалшив тон, той изскочи навън из вратата, разходи се и пак влезе.
Щом вземе вярно тоновете, стои спокоен. Щом вземе неверен тон – излиза, влиза. Някой пита защо влиза и излиза. Тия неверните тонове му причиняват страдание. Казвам: Всяка една мисъл може да те накара десет пъти да излезеш извън къщи, навън.
към беседата >>
Та правя сега едно сравнение: старото вино, то е старото учение; новото вино, което направи Христос, това е новото учение.
Та правя сега едно сравнение: старото вино, то е старото учение; новото вино, което направи Христос, това е новото учение.
Защо дал младоженецът първо старото вино? Защото е нямал новото. Вика го председателят и казва: „По-напред новото трябваше да дадеш! “ Новото отпосле иде. Най-първо старото вино трябва да излезе на първо място.
към беседата >>
Щом вземе вярно тоновете, стои спокоен.
Аз уподобявам духовния живот на човек много чувствителен. Имаше във Варна един чех, който имаше чрезмерно развит музикален слух. Щом вземе някой ученик на цигулката един фалшив тон, той изскочи навън из вратата, разходи се и пак влезе.
Щом вземе вярно тоновете, стои спокоен.
Щом вземе неверен тон – излиза, влиза. Някой пита защо влиза и излиза. Тия неверните тонове му причиняват страдание. Казвам: Всяка една мисъл може да те накара десет пъти да излезеш извън къщи, навън. Вие казвате: „Нямам ли аз право да си кажа мнението?
към беседата >>
Защо дал младоженецът първо старото вино?
Та правя сега едно сравнение: старото вино, то е старото учение; новото вино, което направи Христос, това е новото учение.
Защо дал младоженецът първо старото вино?
Защото е нямал новото. Вика го председателят и казва: „По-напред новото трябваше да дадеш! “ Новото отпосле иде. Най-първо старото вино трябва да излезе на първо място. Новото вино отпосле иде.
към беседата >>
Щом вземе неверен тон – излиза, влиза.
Аз уподобявам духовния живот на човек много чувствителен. Имаше във Варна един чех, който имаше чрезмерно развит музикален слух. Щом вземе някой ученик на цигулката един фалшив тон, той изскочи навън из вратата, разходи се и пак влезе. Щом вземе вярно тоновете, стои спокоен.
Щом вземе неверен тон – излиза, влиза.
Някой пита защо влиза и излиза. Тия неверните тонове му причиняват страдание. Казвам: Всяка една мисъл може да те накара десет пъти да излезеш извън къщи, навън. Вие казвате: „Нямам ли аз право да си кажа мнението? “ Нямате никакво право в Божествения свят да си казвате мнението.
към беседата >>
Защото е нямал новото.
Та правя сега едно сравнение: старото вино, то е старото учение; новото вино, което направи Христос, това е новото учение. Защо дал младоженецът първо старото вино?
Защото е нямал новото.
Вика го председателят и казва: „По-напред новото трябваше да дадеш! “ Новото отпосле иде. Най-първо старото вино трябва да излезе на първо място. Новото вино отпосле иде. Естествено е.
към беседата >>
Някой пита защо влиза и излиза.
Аз уподобявам духовния живот на човек много чувствителен. Имаше във Варна един чех, който имаше чрезмерно развит музикален слух. Щом вземе някой ученик на цигулката един фалшив тон, той изскочи навън из вратата, разходи се и пак влезе. Щом вземе вярно тоновете, стои спокоен. Щом вземе неверен тон – излиза, влиза.
Някой пита защо влиза и излиза.
Тия неверните тонове му причиняват страдание. Казвам: Всяка една мисъл може да те накара десет пъти да излезеш извън къщи, навън. Вие казвате: „Нямам ли аз право да си кажа мнението? “ Нямате никакво право в Божествения свят да си казвате мнението. В Божествения свят имате само право да представите Божествените мисли такива, каквито са.
към беседата >>
Вика го председателят и казва: „По-напред новото трябваше да дадеш!
Та правя сега едно сравнение: старото вино, то е старото учение; новото вино, което направи Христос, това е новото учение. Защо дал младоженецът първо старото вино? Защото е нямал новото.
Вика го председателят и казва: „По-напред новото трябваше да дадеш!
“ Новото отпосле иде. Най-първо старото вино трябва да излезе на първо място. Новото вино отпосле иде. Естествено е. Сега тъй както въпросът е поставен, ние имаме по-лошото вино и по-хубавото вино.
към беседата >>
Тия неверните тонове му причиняват страдание.
Имаше във Варна един чех, който имаше чрезмерно развит музикален слух. Щом вземе някой ученик на цигулката един фалшив тон, той изскочи навън из вратата, разходи се и пак влезе. Щом вземе вярно тоновете, стои спокоен. Щом вземе неверен тон – излиза, влиза. Някой пита защо влиза и излиза.
Тия неверните тонове му причиняват страдание.
Казвам: Всяка една мисъл може да те накара десет пъти да излезеш извън къщи, навън. Вие казвате: „Нямам ли аз право да си кажа мнението? “ Нямате никакво право в Божествения свят да си казвате мнението. В Божествения свят имате само право да представите Божествените мисли такива, каквито са. А ти нямаш никакво право да казваш своите мисли – какви ще бъдат твоите мисли, твоите разбирания.
към беседата >>
“ Новото отпосле иде.
Та правя сега едно сравнение: старото вино, то е старото учение; новото вино, което направи Христос, това е новото учение. Защо дал младоженецът първо старото вино? Защото е нямал новото. Вика го председателят и казва: „По-напред новото трябваше да дадеш!
“ Новото отпосле иде.
Най-първо старото вино трябва да излезе на първо място. Новото вино отпосле иде. Естествено е. Сега тъй както въпросът е поставен, ние имаме по-лошото вино и по-хубавото вино. Тогава не знаем кои са били подбудителните причини, че някои дават първо лошото вино, после хубавото.
към беседата >>
Казвам: Всяка една мисъл може да те накара десет пъти да излезеш извън къщи, навън.
Щом вземе някой ученик на цигулката един фалшив тон, той изскочи навън из вратата, разходи се и пак влезе. Щом вземе вярно тоновете, стои спокоен. Щом вземе неверен тон – излиза, влиза. Някой пита защо влиза и излиза. Тия неверните тонове му причиняват страдание.
Казвам: Всяка една мисъл може да те накара десет пъти да излезеш извън къщи, навън.
Вие казвате: „Нямам ли аз право да си кажа мнението? “ Нямате никакво право в Божествения свят да си казвате мнението. В Божествения свят имате само право да представите Божествените мисли такива, каквито са. А ти нямаш никакво право да казваш своите мисли – какви ще бъдат твоите мисли, твоите разбирания. На земята може да казваш „Аз така разбирам“.
към беседата >>
Най-първо старото вино трябва да излезе на първо място.
Та правя сега едно сравнение: старото вино, то е старото учение; новото вино, което направи Христос, това е новото учение. Защо дал младоженецът първо старото вино? Защото е нямал новото. Вика го председателят и казва: „По-напред новото трябваше да дадеш! “ Новото отпосле иде.
Най-първо старото вино трябва да излезе на първо място.
Новото вино отпосле иде. Естествено е. Сега тъй както въпросът е поставен, ние имаме по-лошото вино и по-хубавото вино. Тогава не знаем кои са били подбудителните причини, че някои дават първо лошото вино, после хубавото. Но в живота старото иде по-напред, а новото иде по-късно.
към беседата >>
Вие казвате: „Нямам ли аз право да си кажа мнението?
Щом вземе вярно тоновете, стои спокоен. Щом вземе неверен тон – излиза, влиза. Някой пита защо влиза и излиза. Тия неверните тонове му причиняват страдание. Казвам: Всяка една мисъл може да те накара десет пъти да излезеш извън къщи, навън.
Вие казвате: „Нямам ли аз право да си кажа мнението?
“ Нямате никакво право в Божествения свят да си казвате мнението. В Божествения свят имате само право да представите Божествените мисли такива, каквито са. А ти нямаш никакво право да казваш своите мисли – какви ще бъдат твоите мисли, твоите разбирания. На земята може да казваш „Аз така разбирам“. Тогава знаете ли какво е Божественото търпение?
към беседата >>
Новото вино отпосле иде.
Защо дал младоженецът първо старото вино? Защото е нямал новото. Вика го председателят и казва: „По-напред новото трябваше да дадеш! “ Новото отпосле иде. Най-първо старото вино трябва да излезе на първо място.
Новото вино отпосле иде.
Естествено е. Сега тъй както въпросът е поставен, ние имаме по-лошото вино и по-хубавото вино. Тогава не знаем кои са били подбудителните причини, че някои дават първо лошото вино, после хубавото. Но в живота старото иде по-напред, а новото иде по-късно. Ти, искаш, не искаш, ще опиташ старото и след това ще опиташ новото.
към беседата >>
“ Нямате никакво право в Божествения свят да си казвате мнението.
Щом вземе неверен тон – излиза, влиза. Някой пита защо влиза и излиза. Тия неверните тонове му причиняват страдание. Казвам: Всяка една мисъл може да те накара десет пъти да излезеш извън къщи, навън. Вие казвате: „Нямам ли аз право да си кажа мнението?
“ Нямате никакво право в Божествения свят да си казвате мнението.
В Божествения свят имате само право да представите Божествените мисли такива, каквито са. А ти нямаш никакво право да казваш своите мисли – какви ще бъдат твоите мисли, твоите разбирания. На земята може да казваш „Аз така разбирам“. Тогава знаете ли какво е Божественото търпение? Че Бог, Който гледа всичките неправди, които се извършват, какво велико търпение има, в нищо не се меси.
към беседата >>
Естествено е.
Защото е нямал новото. Вика го председателят и казва: „По-напред новото трябваше да дадеш! “ Новото отпосле иде. Най-първо старото вино трябва да излезе на първо място. Новото вино отпосле иде.
Естествено е.
Сега тъй както въпросът е поставен, ние имаме по-лошото вино и по-хубавото вино. Тогава не знаем кои са били подбудителните причини, че някои дават първо лошото вино, после хубавото. Но в живота старото иде по-напред, а новото иде по-късно. Ти, искаш, не искаш, ще опиташ старото и след това ще опиташ новото.
към беседата >>
В Божествения свят имате само право да представите Божествените мисли такива, каквито са.
Някой пита защо влиза и излиза. Тия неверните тонове му причиняват страдание. Казвам: Всяка една мисъл може да те накара десет пъти да излезеш извън къщи, навън. Вие казвате: „Нямам ли аз право да си кажа мнението? “ Нямате никакво право в Божествения свят да си казвате мнението.
В Божествения свят имате само право да представите Божествените мисли такива, каквито са.
А ти нямаш никакво право да казваш своите мисли – какви ще бъдат твоите мисли, твоите разбирания. На земята може да казваш „Аз така разбирам“. Тогава знаете ли какво е Божественото търпение? Че Бог, Който гледа всичките неправди, които се извършват, какво велико търпение има, в нищо не се меси. Онази змия хванала жабата, тя кряка.
към беседата >>
Сега тъй както въпросът е поставен, ние имаме по-лошото вино и по-хубавото вино.
Вика го председателят и казва: „По-напред новото трябваше да дадеш! “ Новото отпосле иде. Най-първо старото вино трябва да излезе на първо място. Новото вино отпосле иде. Естествено е.
Сега тъй както въпросът е поставен, ние имаме по-лошото вино и по-хубавото вино.
Тогава не знаем кои са били подбудителните причини, че някои дават първо лошото вино, после хубавото. Но в живота старото иде по-напред, а новото иде по-късно. Ти, искаш, не искаш, ще опиташ старото и след това ще опиташ новото.
към беседата >>
А ти нямаш никакво право да казваш своите мисли – какви ще бъдат твоите мисли, твоите разбирания.
Тия неверните тонове му причиняват страдание. Казвам: Всяка една мисъл може да те накара десет пъти да излезеш извън къщи, навън. Вие казвате: „Нямам ли аз право да си кажа мнението? “ Нямате никакво право в Божествения свят да си казвате мнението. В Божествения свят имате само право да представите Божествените мисли такива, каквито са.
А ти нямаш никакво право да казваш своите мисли – какви ще бъдат твоите мисли, твоите разбирания.
На земята може да казваш „Аз така разбирам“. Тогава знаете ли какво е Божественото търпение? Че Бог, Който гледа всичките неправди, които се извършват, какво велико търпение има, в нищо не се меси. Онази змия хванала жабата, тя кряка. Господ гледа отгоре и оставя змията да нагълта жабата.
към беседата >>
Тогава не знаем кои са били подбудителните причини, че някои дават първо лошото вино, после хубавото.
“ Новото отпосле иде. Най-първо старото вино трябва да излезе на първо място. Новото вино отпосле иде. Естествено е. Сега тъй както въпросът е поставен, ние имаме по-лошото вино и по-хубавото вино.
Тогава не знаем кои са били подбудителните причини, че някои дават първо лошото вино, после хубавото.
Но в живота старото иде по-напред, а новото иде по-късно. Ти, искаш, не искаш, ще опиташ старото и след това ще опиташ новото.
към беседата >>
На земята може да казваш „Аз така разбирам“.
Казвам: Всяка една мисъл може да те накара десет пъти да излезеш извън къщи, навън. Вие казвате: „Нямам ли аз право да си кажа мнението? “ Нямате никакво право в Божествения свят да си казвате мнението. В Божествения свят имате само право да представите Божествените мисли такива, каквито са. А ти нямаш никакво право да казваш своите мисли – какви ще бъдат твоите мисли, твоите разбирания.
На земята може да казваш „Аз така разбирам“.
Тогава знаете ли какво е Божественото търпение? Че Бог, Който гледа всичките неправди, които се извършват, какво велико търпение има, в нищо не се меси. Онази змия хванала жабата, тя кряка. Господ гледа отгоре и оставя змията да нагълта жабата.
към беседата >>
Но в живота старото иде по-напред, а новото иде по-късно.
Най-първо старото вино трябва да излезе на първо място. Новото вино отпосле иде. Естествено е. Сега тъй както въпросът е поставен, ние имаме по-лошото вино и по-хубавото вино. Тогава не знаем кои са били подбудителните причини, че някои дават първо лошото вино, после хубавото.
Но в живота старото иде по-напред, а новото иде по-късно.
Ти, искаш, не искаш, ще опиташ старото и след това ще опиташ новото.
към беседата >>
Тогава знаете ли какво е Божественото търпение?
Вие казвате: „Нямам ли аз право да си кажа мнението? “ Нямате никакво право в Божествения свят да си казвате мнението. В Божествения свят имате само право да представите Божествените мисли такива, каквито са. А ти нямаш никакво право да казваш своите мисли – какви ще бъдат твоите мисли, твоите разбирания. На земята може да казваш „Аз така разбирам“.
Тогава знаете ли какво е Божественото търпение?
Че Бог, Който гледа всичките неправди, които се извършват, какво велико търпение има, в нищо не се меси. Онази змия хванала жабата, тя кряка. Господ гледа отгоре и оставя змията да нагълта жабата.
към беседата >>
Ти, искаш, не искаш, ще опиташ старото и след това ще опиташ новото.
Новото вино отпосле иде. Естествено е. Сега тъй както въпросът е поставен, ние имаме по-лошото вино и по-хубавото вино. Тогава не знаем кои са били подбудителните причини, че някои дават първо лошото вино, после хубавото. Но в живота старото иде по-напред, а новото иде по-късно.
Ти, искаш, не искаш, ще опиташ старото и след това ще опиташ новото.
към беседата >>
Че Бог, Който гледа всичките неправди, които се извършват, какво велико търпение има, в нищо не се меси.
“ Нямате никакво право в Божествения свят да си казвате мнението. В Божествения свят имате само право да представите Божествените мисли такива, каквито са. А ти нямаш никакво право да казваш своите мисли – какви ще бъдат твоите мисли, твоите разбирания. На земята може да казваш „Аз така разбирам“. Тогава знаете ли какво е Божественото търпение?
Че Бог, Който гледа всичките неправди, които се извършват, какво велико търпение има, в нищо не се меси.
Онази змия хванала жабата, тя кряка. Господ гледа отгоре и оставя змията да нагълта жабата.
към беседата >>
Кое е старото учение в света?
Кое е старото учение в света?
Старото учение е учение на страданието. Новото учение е учение на радостта. Затова сега хората искат да пият от новото вино, да бъдат радостни. В дадения случай обяснявам: Мисията на Христа беше да присъства на сватбата ли? Това ли беше неговата мисия?
към беседата >>
Онази змия хванала жабата, тя кряка.
В Божествения свят имате само право да представите Божествените мисли такива, каквито са. А ти нямаш никакво право да казваш своите мисли – какви ще бъдат твоите мисли, твоите разбирания. На земята може да казваш „Аз така разбирам“. Тогава знаете ли какво е Божественото търпение? Че Бог, Който гледа всичките неправди, които се извършват, какво велико търпение има, в нищо не се меси.
Онази змия хванала жабата, тя кряка.
Господ гледа отгоре и оставя змията да нагълта жабата.
към беседата >>
Старото учение е учение на страданието.
Кое е старото учение в света?
Старото учение е учение на страданието.
Новото учение е учение на радостта. Затова сега хората искат да пият от новото вино, да бъдат радостни. В дадения случай обяснявам: Мисията на Христа беше да присъства на сватбата ли? Това ли беше неговата мисия? Онези, които не разбират Божествения ред на нещата, те намират едно противоречие в сватбата.
към беседата >>
Господ гледа отгоре и оставя змията да нагълта жабата.
А ти нямаш никакво право да казваш своите мисли – какви ще бъдат твоите мисли, твоите разбирания. На земята може да казваш „Аз така разбирам“. Тогава знаете ли какво е Божественото търпение? Че Бог, Който гледа всичките неправди, които се извършват, какво велико търпение има, в нищо не се меси. Онази змия хванала жабата, тя кряка.
Господ гледа отгоре и оставя змията да нагълта жабата.
към беседата >>
Новото учение е учение на радостта.
Кое е старото учение в света? Старото учение е учение на страданието.
Новото учение е учение на радостта.
Затова сега хората искат да пият от новото вино, да бъдат радостни. В дадения случай обяснявам: Мисията на Христа беше да присъства на сватбата ли? Това ли беше неговата мисия? Онези, които не разбират Божествения ред на нещата, те намират едно противоречие в сватбата. Сватбата показва един творчески акт.
към беседата >>
Вчера минавам по двора, гледам една бяла кокошка.
Вчера минавам по двора, гледам една бяла кокошка.
Още като я наблюдавам, забелязвам, че е сляпа с едното око. За да проверя, изведнъж отивам откъм сляпото око. Тя не ме видя. Турих ръката отдолу, хванах я. Като я хванах, започна да кряка.
към беседата >>
Затова сега хората искат да пият от новото вино, да бъдат радостни.
Кое е старото учение в света? Старото учение е учение на страданието. Новото учение е учение на радостта.
Затова сега хората искат да пият от новото вино, да бъдат радостни.
В дадения случай обяснявам: Мисията на Христа беше да присъства на сватбата ли? Това ли беше неговата мисия? Онези, които не разбират Божествения ред на нещата, те намират едно противоречие в сватбата. Сватбата показва един творчески акт. Когато Бог започна да създава света, това беше една сватба.
към беседата >>
Още като я наблюдавам, забелязвам, че е сляпа с едното око.
Вчера минавам по двора, гледам една бяла кокошка.
Още като я наблюдавам, забелязвам, че е сляпа с едното око.
За да проверя, изведнъж отивам откъм сляпото око. Тя не ме видя. Турих ръката отдолу, хванах я. Като я хванах, започна да кряка. Пък една сестра, като ме гледа, че хванах кокошката, казва: „Колко е сръчен Учителя, че веднага хвана кокошката!
към беседата >>
В дадения случай обяснявам: Мисията на Христа беше да присъства на сватбата ли?
Кое е старото учение в света? Старото учение е учение на страданието. Новото учение е учение на радостта. Затова сега хората искат да пият от новото вино, да бъдат радостни.
В дадения случай обяснявам: Мисията на Христа беше да присъства на сватбата ли?
Това ли беше неговата мисия? Онези, които не разбират Божествения ред на нещата, те намират едно противоречие в сватбата. Сватбата показва един творчески акт. Когато Бог започна да създава света, това беше една сватба. След като създаде света, създаде Адама и Ева – това бяха двамата младоженци.
към беседата >>
За да проверя, изведнъж отивам откъм сляпото око.
Вчера минавам по двора, гледам една бяла кокошка. Още като я наблюдавам, забелязвам, че е сляпа с едното око.
За да проверя, изведнъж отивам откъм сляпото око.
Тя не ме видя. Турих ръката отдолу, хванах я. Като я хванах, започна да кряка. Пък една сестра, като ме гледа, че хванах кокошката, казва: „Колко е сръчен Учителя, че веднага хвана кокошката! “ Казва: „Как така я хвана?
към беседата >>
Това ли беше неговата мисия?
Кое е старото учение в света? Старото учение е учение на страданието. Новото учение е учение на радостта. Затова сега хората искат да пият от новото вино, да бъдат радостни. В дадения случай обяснявам: Мисията на Христа беше да присъства на сватбата ли?
Това ли беше неговата мисия?
Онези, които не разбират Божествения ред на нещата, те намират едно противоречие в сватбата. Сватбата показва един творчески акт. Когато Бог започна да създава света, това беше една сватба. След като създаде света, създаде Адама и Ева – това бяха двамата младоженци. Милиони същества присъстваха на тази голяма сватба.
към беседата >>
Тя не ме видя.
Вчера минавам по двора, гледам една бяла кокошка. Още като я наблюдавам, забелязвам, че е сляпа с едното око. За да проверя, изведнъж отивам откъм сляпото око.
Тя не ме видя.
Турих ръката отдолу, хванах я. Като я хванах, започна да кряка. Пък една сестра, като ме гледа, че хванах кокошката, казва: „Колко е сръчен Учителя, че веднага хвана кокошката! “ Казва: „Как така я хвана? “ Рекох, аз отидох откъм сляпата страна.
към беседата >>
Онези, които не разбират Божествения ред на нещата, те намират едно противоречие в сватбата.
Старото учение е учение на страданието. Новото учение е учение на радостта. Затова сега хората искат да пият от новото вино, да бъдат радостни. В дадения случай обяснявам: Мисията на Христа беше да присъства на сватбата ли? Това ли беше неговата мисия?
Онези, които не разбират Божествения ред на нещата, те намират едно противоречие в сватбата.
Сватбата показва един творчески акт. Когато Бог започна да създава света, това беше една сватба. След като създаде света, създаде Адама и Ева – това бяха двамата младоженци. Милиони същества присъстваха на тази голяма сватба. Тогава по този начин вие ще разберете какво нещо е сватба.
към беседата >>
Турих ръката отдолу, хванах я.
Вчера минавам по двора, гледам една бяла кокошка. Още като я наблюдавам, забелязвам, че е сляпа с едното око. За да проверя, изведнъж отивам откъм сляпото око. Тя не ме видя.
Турих ръката отдолу, хванах я.
Като я хванах, започна да кряка. Пък една сестра, като ме гледа, че хванах кокошката, казва: „Колко е сръчен Учителя, че веднага хвана кокошката! “ Казва: „Как така я хвана? “ Рекох, аз отидох откъм сляпата страна. Тази кокошка е сляпа с едното око, затова можах да я хвана.
към беседата >>
Сватбата показва един творчески акт.
Новото учение е учение на радостта. Затова сега хората искат да пият от новото вино, да бъдат радостни. В дадения случай обяснявам: Мисията на Христа беше да присъства на сватбата ли? Това ли беше неговата мисия? Онези, които не разбират Божествения ред на нещата, те намират едно противоречие в сватбата.
Сватбата показва един творчески акт.
Когато Бог започна да създава света, това беше една сватба. След като създаде света, създаде Адама и Ева – това бяха двамата младоженци. Милиони същества присъстваха на тази голяма сватба. Тогава по този начин вие ще разберете какво нещо е сватба. Когато започва една нова епоха, то е сватба.
към беседата >>
Като я хванах, започна да кряка.
Вчера минавам по двора, гледам една бяла кокошка. Още като я наблюдавам, забелязвам, че е сляпа с едното око. За да проверя, изведнъж отивам откъм сляпото око. Тя не ме видя. Турих ръката отдолу, хванах я.
Като я хванах, започна да кряка.
Пък една сестра, като ме гледа, че хванах кокошката, казва: „Колко е сръчен Учителя, че веднага хвана кокошката! “ Казва: „Как така я хвана? “ Рекох, аз отидох откъм сляпата страна. Тази кокошка е сляпа с едното око, затова можах да я хвана.
към беседата >>
НАГОРЕ