НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
359
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
359
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате
,
НБ
, София, 29.3.1925г.,
– Нашето оръжие е такова, че когато срещнем един убит човек, ние го въздигаме, ние го възкресяваме.
(втори вариант)
Всички трябва да казвате: "Наближило е вече Царството Божие! " Между хората трябва да има мир! И ние казваме: Ние сме против оръжията, не употребяваме никакво оръжие. Да, ние няма да употребим едно оръжие като днешните, но ще употребим друго. Какво оръжие ще употребим?
– Нашето оръжие е такова, че когато срещнем един убит човек, ние го въздигаме, ние го възкресяваме.
към втори вариант >>
" Това Царство Божие сега е пред вашия праг.
(втори вариант)
"Наближило е Царството Божие!
" Това Царство Божие сега е пред вашия праг.
И ако вие доброволно не отворите вратата на вашето царство, един ден тази врата ще стане парообразна, къщата ви ще стане парообразна и вие ще останете без стаи, без врати и без прозорци. И тогава Истината може да дойде за вас, но тази Истина няма да ви ползва. Доброволно трябва да пожертвате всичко за Царството Божие!
към втори вариант >>
После, когато тази река се влее в морето, съществува ли?
(втори вариант)
- Да живее в Нирвана, значи да изгуби своя индивидуален живот. Да, човек трябва да изгуби своя индивидуален живот. Когато 10–20 малки рекички влязат в една по-голяма река, изгубват ли своя индивидуален живот? – Да, изгубват го. Те го изгубват външно, привидно, но вътре в голямата река те съществуват.
После, когато тази река се влее в морето, съществува ли?
– Съществува. Човек като изгуби своя живот, съществува ли? – Съществува. Има едно условие при което човек може да запази своята индивидуалност. В това условие има три метода, чрез които човек може да добие своето безсмъртие.
към втори вариант >>
Ще ви приведа един пример за един духовник, който много обичал каймак, но жена му била по-голяма любителка на каймака от него, та докато той се наканил да хапне, жена му го изпреварвала.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример за един духовник, който много обичал каймак, но жена му била по-голяма любителка на каймака от него, та докато той се наканил да хапне, жена му го изпреварвала.
Цели 30 години той сам си квасил млякото, но щом се приготвело, жена му веднага успявала да обере каймака. Най-после един ден той взема гърнето с подквасеното мляко, занася го в църквата и там го заключва. Обаче жена му и там успява да го намери. Отключва църквата, намира млякото, обира каймака и за да прикрие постъпката си, взема с пръст малко от млякото и намазва мустаците на иконата на свети Никола, да изглежда, че свети Никола изял каймака. Връща се свещеникът, търси млякото, намира го, но каймакът пак липсва.
към втори вариант >>
И ако вие доброволно не отворите вратата на вашето царство, един ден тази врата ще стане парообразна, къщата ви ще стане парообразна и вие ще останете без стаи, без врати и без прозорци.
(втори вариант)
"Наближило е Царството Божие! " Това Царство Божие сега е пред вашия праг.
И ако вие доброволно не отворите вратата на вашето царство, един ден тази врата ще стане парообразна, къщата ви ще стане парообразна и вие ще останете без стаи, без врати и без прозорци.
И тогава Истината може да дойде за вас, но тази Истина няма да ви ползва. Доброволно трябва да пожертвате всичко за Царството Божие!
към втори вариант >>
– Съществува.
(втори вариант)
Да, човек трябва да изгуби своя индивидуален живот. Когато 10–20 малки рекички влязат в една по-голяма река, изгубват ли своя индивидуален живот? – Да, изгубват го. Те го изгубват външно, привидно, но вътре в голямата река те съществуват. После, когато тази река се влее в морето, съществува ли?
– Съществува.
Човек като изгуби своя живот, съществува ли? – Съществува. Има едно условие при което човек може да запази своята индивидуалност. В това условие има три метода, чрез които човек може да добие своето безсмъртие. Човек трябва да бъде изразител на висшата Божествена Любов, която е носителка на живота.
към втори вариант >>
Цели 30 години той сам си квасил млякото, но щом се приготвело, жена му веднага успявала да обере каймака.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример за един духовник, който много обичал каймак, но жена му била по-голяма любителка на каймака от него, та докато той се наканил да хапне, жена му го изпреварвала.
Цели 30 години той сам си квасил млякото, но щом се приготвело, жена му веднага успявала да обере каймака.
Най-после един ден той взема гърнето с подквасеното мляко, занася го в църквата и там го заключва. Обаче жена му и там успява да го намери. Отключва църквата, намира млякото, обира каймака и за да прикрие постъпката си, взема с пръст малко от млякото и намазва мустаците на иконата на свети Никола, да изглежда, че свети Никола изял каймака. Връща се свещеникът, търси млякото, намира го, но каймакът пак липсва. Поглежда, вижда на мустаците на свети Никола следи от мляко.
към втори вариант >>
И тогава Истината може да дойде за вас, но тази Истина няма да ви ползва.
(втори вариант)
"Наближило е Царството Божие! " Това Царство Божие сега е пред вашия праг. И ако вие доброволно не отворите вратата на вашето царство, един ден тази врата ще стане парообразна, къщата ви ще стане парообразна и вие ще останете без стаи, без врати и без прозорци.
И тогава Истината може да дойде за вас, но тази Истина няма да ви ползва.
Доброволно трябва да пожертвате всичко за Царството Божие!
към втори вариант >>
Човек като изгуби своя живот, съществува ли?
(втори вариант)
Когато 10–20 малки рекички влязат в една по-голяма река, изгубват ли своя индивидуален живот? – Да, изгубват го. Те го изгубват външно, привидно, но вътре в голямата река те съществуват. После, когато тази река се влее в морето, съществува ли? – Съществува.
Човек като изгуби своя живот, съществува ли?
– Съществува. Има едно условие при което човек може да запази своята индивидуалност. В това условие има три метода, чрез които човек може да добие своето безсмъртие. Човек трябва да бъде изразител на висшата Божествена Любов, която е носителка на живота. За да се прояви този живот, той трябва да има Мъдрост и Истина.
към втори вариант >>
Най-после един ден той взема гърнето с подквасеното мляко, занася го в църквата и там го заключва.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример за един духовник, който много обичал каймак, но жена му била по-голяма любителка на каймака от него, та докато той се наканил да хапне, жена му го изпреварвала. Цели 30 години той сам си квасил млякото, но щом се приготвело, жена му веднага успявала да обере каймака.
Най-после един ден той взема гърнето с подквасеното мляко, занася го в църквата и там го заключва.
Обаче жена му и там успява да го намери. Отключва църквата, намира млякото, обира каймака и за да прикрие постъпката си, взема с пръст малко от млякото и намазва мустаците на иконата на свети Никола, да изглежда, че свети Никола изял каймака. Връща се свещеникът, търси млякото, намира го, но каймакът пак липсва. Поглежда, вижда на мустаците на свети Никола следи от мляко. "А", казва той, "не се надявах на тебе, свети Никола!
към втори вариант >>
Доброволно трябва да пожертвате всичко за Царството Божие!
(втори вариант)
"Наближило е Царството Божие! " Това Царство Божие сега е пред вашия праг. И ако вие доброволно не отворите вратата на вашето царство, един ден тази врата ще стане парообразна, къщата ви ще стане парообразна и вие ще останете без стаи, без врати и без прозорци. И тогава Истината може да дойде за вас, но тази Истина няма да ви ползва.
Доброволно трябва да пожертвате всичко за Царството Божие!
към втори вариант >>
– Съществува.
(втори вариант)
– Да, изгубват го. Те го изгубват външно, привидно, но вътре в голямата река те съществуват. После, когато тази река се влее в морето, съществува ли? – Съществува. Човек като изгуби своя живот, съществува ли?
– Съществува.
Има едно условие при което човек може да запази своята индивидуалност. В това условие има три метода, чрез които човек може да добие своето безсмъртие. Човек трябва да бъде изразител на висшата Божествена Любов, която е носителка на живота. За да се прояви този живот, той трябва да има Мъдрост и Истина.
към втори вариант >>
Обаче жена му и там успява да го намери.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример за един духовник, който много обичал каймак, но жена му била по-голяма любителка на каймака от него, та докато той се наканил да хапне, жена му го изпреварвала. Цели 30 години той сам си квасил млякото, но щом се приготвело, жена му веднага успявала да обере каймака. Най-после един ден той взема гърнето с подквасеното мляко, занася го в църквата и там го заключва.
Обаче жена му и там успява да го намери.
Отключва църквата, намира млякото, обира каймака и за да прикрие постъпката си, взема с пръст малко от млякото и намазва мустаците на иконата на свети Никола, да изглежда, че свети Никола изял каймака. Връща се свещеникът, търси млякото, намира го, но каймакът пак липсва. Поглежда, вижда на мустаците на свети Никола следи от мляко. "А", казва той, "не се надявах на тебе, свети Никола! – Цели 30 години ти служа, и ти да ми изядеш каймака!
към втори вариант >>
И така, в който град и да влезете, кажете: "Наближило е Царството Божие".
(втори вариант)
И така, в който град и да влезете, кажете: "Наближило е Царството Божие".
към втори вариант >>
Има едно условие при което човек може да запази своята индивидуалност.
(втори вариант)
Те го изгубват външно, привидно, но вътре в голямата река те съществуват. После, когато тази река се влее в морето, съществува ли? – Съществува. Човек като изгуби своя живот, съществува ли? – Съществува.
Има едно условие при което човек може да запази своята индивидуалност.
В това условие има три метода, чрез които човек може да добие своето безсмъртие. Човек трябва да бъде изразител на висшата Божествена Любов, която е носителка на живота. За да се прояви този живот, той трябва да има Мъдрост и Истина.
към втори вариант >>
Отключва църквата, намира млякото, обира каймака и за да прикрие постъпката си, взема с пръст малко от млякото и намазва мустаците на иконата на свети Никола, да изглежда, че свети Никола изял каймака.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример за един духовник, който много обичал каймак, но жена му била по-голяма любителка на каймака от него, та докато той се наканил да хапне, жена му го изпреварвала. Цели 30 години той сам си квасил млякото, но щом се приготвело, жена му веднага успявала да обере каймака. Най-после един ден той взема гърнето с подквасеното мляко, занася го в църквата и там го заключва. Обаче жена му и там успява да го намери.
Отключва църквата, намира млякото, обира каймака и за да прикрие постъпката си, взема с пръст малко от млякото и намазва мустаците на иконата на свети Никола, да изглежда, че свети Никола изял каймака.
Връща се свещеникът, търси млякото, намира го, но каймакът пак липсва. Поглежда, вижда на мустаците на свети Никола следи от мляко. "А", казва той, "не се надявах на тебе, свети Никола! – Цели 30 години ти служа, и ти да ми изядеш каймака! Повече няма да ти служа".
към втори вариант >>
В това условие има три метода, чрез които човек може да добие своето безсмъртие.
(втори вариант)
После, когато тази река се влее в морето, съществува ли? – Съществува. Човек като изгуби своя живот, съществува ли? – Съществува. Има едно условие при което човек може да запази своята индивидуалност.
В това условие има три метода, чрез които човек може да добие своето безсмъртие.
Човек трябва да бъде изразител на висшата Божествена Любов, която е носителка на живота. За да се прояви този живот, той трябва да има Мъдрост и Истина.
към втори вариант >>
Връща се свещеникът, търси млякото, намира го, но каймакът пак липсва.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример за един духовник, който много обичал каймак, но жена му била по-голяма любителка на каймака от него, та докато той се наканил да хапне, жена му го изпреварвала. Цели 30 години той сам си квасил млякото, но щом се приготвело, жена му веднага успявала да обере каймака. Най-после един ден той взема гърнето с подквасеното мляко, занася го в църквата и там го заключва. Обаче жена му и там успява да го намери. Отключва църквата, намира млякото, обира каймака и за да прикрие постъпката си, взема с пръст малко от млякото и намазва мустаците на иконата на свети Никола, да изглежда, че свети Никола изял каймака.
Връща се свещеникът, търси млякото, намира го, но каймакът пак липсва.
Поглежда, вижда на мустаците на свети Никола следи от мляко. "А", казва той, "не се надявах на тебе, свети Никола! – Цели 30 години ти служа, и ти да ми изядеш каймака! Повече няма да ти служа". Забягва той из света, с цел да намери лесен начин да се прехранва и да яде каймак, свободен от жена си и от свети Никола.
към втори вариант >>
Човек трябва да бъде изразител на висшата Божествена Любов, която е носителка на живота.
(втори вариант)
– Съществува. Човек като изгуби своя живот, съществува ли? – Съществува. Има едно условие при което човек може да запази своята индивидуалност. В това условие има три метода, чрез които човек може да добие своето безсмъртие.
Човек трябва да бъде изразител на висшата Божествена Любов, която е носителка на живота.
За да се прояви този живот, той трябва да има Мъдрост и Истина.
към втори вариант >>
Поглежда, вижда на мустаците на свети Никола следи от мляко.
(втори вариант)
Цели 30 години той сам си квасил млякото, но щом се приготвело, жена му веднага успявала да обере каймака. Най-после един ден той взема гърнето с подквасеното мляко, занася го в църквата и там го заключва. Обаче жена му и там успява да го намери. Отключва църквата, намира млякото, обира каймака и за да прикрие постъпката си, взема с пръст малко от млякото и намазва мустаците на иконата на свети Никола, да изглежда, че свети Никола изял каймака. Връща се свещеникът, търси млякото, намира го, но каймакът пак липсва.
Поглежда, вижда на мустаците на свети Никола следи от мляко.
"А", казва той, "не се надявах на тебе, свети Никола! – Цели 30 години ти служа, и ти да ми изядеш каймака! Повече няма да ти служа". Забягва той из света, с цел да намери лесен начин да се прехранва и да яде каймак, свободен от жена си и от свети Никола. Обаче свети Никола искал да му даде един добър урок и тръгва подире му като старец, и го запитва: Накъде отиваш синко?
към втори вариант >>
За да се прояви този живот, той трябва да има Мъдрост и Истина.
(втори вариант)
Човек като изгуби своя живот, съществува ли? – Съществува. Има едно условие при което човек може да запази своята индивидуалност. В това условие има три метода, чрез които човек може да добие своето безсмъртие. Човек трябва да бъде изразител на висшата Божествена Любов, която е носителка на живота.
За да се прояви този живот, той трябва да има Мъдрост и Истина.
към втори вариант >>
"А", казва той, "не се надявах на тебе, свети Никола!
(втори вариант)
Най-после един ден той взема гърнето с подквасеното мляко, занася го в църквата и там го заключва. Обаче жена му и там успява да го намери. Отключва църквата, намира млякото, обира каймака и за да прикрие постъпката си, взема с пръст малко от млякото и намазва мустаците на иконата на свети Никола, да изглежда, че свети Никола изял каймака. Връща се свещеникът, търси млякото, намира го, но каймакът пак липсва. Поглежда, вижда на мустаците на свети Никола следи от мляко.
"А", казва той, "не се надявах на тебе, свети Никола!
– Цели 30 години ти служа, и ти да ми изядеш каймака! Повече няма да ти служа". Забягва той из света, с цел да намери лесен начин да се прехранва и да яде каймак, свободен от жена си и от свети Никола. Обаче свети Никола искал да му даде един добър урок и тръгва подире му като старец, и го запитва: Накъде отиваш синко? Разправил му той своята история: Бях религиозен човек, но обичах каймак да си похапвам.
към втори вариант >>
Това са отвлечени въпроси.
(втори вариант)
Това са отвлечени въпроси.
Сега ще ви направя едно малко сравнение, да видите какви отношения трябва да има между Любовта, Мъдростта и Истината. Ще взема за пример водата. Водата има три състояния. Едното е течното ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние. От ляво имаме твърдото състояние на водата, т.е.
към втори вариант >>
– Цели 30 години ти служа, и ти да ми изядеш каймака!
(втори вариант)
Обаче жена му и там успява да го намери. Отключва църквата, намира млякото, обира каймака и за да прикрие постъпката си, взема с пръст малко от млякото и намазва мустаците на иконата на свети Никола, да изглежда, че свети Никола изял каймака. Връща се свещеникът, търси млякото, намира го, но каймакът пак липсва. Поглежда, вижда на мустаците на свети Никола следи от мляко. "А", казва той, "не се надявах на тебе, свети Никола!
– Цели 30 години ти служа, и ти да ми изядеш каймака!
Повече няма да ти служа". Забягва той из света, с цел да намери лесен начин да се прехранва и да яде каймак, свободен от жена си и от свети Никола. Обаче свети Никола искал да му даде един добър урок и тръгва подире му като старец, и го запитва: Накъде отиваш синко? Разправил му той своята история: Бях религиозен човек, но обичах каймак да си похапвам. Жена ми постоянно го изяждаше и аз скрих гърнето с млякото от нея в църквата, но в мое отсъствие свети Никола го изял, затова аз се отказах да му служа повече и забягнах и от него.
към втори вариант >>
Сега ще ви направя едно малко сравнение, да видите какви отношения трябва да има между Любовта, Мъдростта и Истината.
(втори вариант)
Това са отвлечени въпроси.
Сега ще ви направя едно малко сравнение, да видите какви отношения трябва да има между Любовта, Мъдростта и Истината.
Ще взема за пример водата. Водата има три състояния. Едното е течното ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние. От ляво имаме твърдото състояние на водата, т.е. замръзването ѝ; от дясно имаме парообразното състояние на водата.
към втори вариант >>
Повече няма да ти служа".
(втори вариант)
Отключва църквата, намира млякото, обира каймака и за да прикрие постъпката си, взема с пръст малко от млякото и намазва мустаците на иконата на свети Никола, да изглежда, че свети Никола изял каймака. Връща се свещеникът, търси млякото, намира го, но каймакът пак липсва. Поглежда, вижда на мустаците на свети Никола следи от мляко. "А", казва той, "не се надявах на тебе, свети Никола! – Цели 30 години ти служа, и ти да ми изядеш каймака!
Повече няма да ти служа".
Забягва той из света, с цел да намери лесен начин да се прехранва и да яде каймак, свободен от жена си и от свети Никола. Обаче свети Никола искал да му даде един добър урок и тръгва подире му като старец, и го запитва: Накъде отиваш синко? Разправил му той своята история: Бях религиозен човек, но обичах каймак да си похапвам. Жена ми постоянно го изяждаше и аз скрих гърнето с млякото от нея в църквата, но в мое отсъствие свети Никола го изял, затова аз се отказах да му служа повече и забягнах и от него. – Е, случват се такива работи, грешни са хората, казва му старецът.
към втори вариант >>
2.
Слънчевите трансформатори
,
МОК
, София, 29.3.1925г.,
Сега ще ви запитам дали някой от вас е броил колко косми има на главата си?
Сега ще ви запитам дали някой от вас е броил колко косми има на главата си?
Казват, че човек има на главата си около двеста и петдесет хиляди косми. По този случай ще ви дам следната малка задача: да преброите колко косми имате на главата си. За тази цел, ако има някой от вас, който е решил да реже косата си, нека стори това, като се върне сега у дома си, и да раздаде по една малка част от космите си на всеки едного от вас, за да ги преброите внимателно. Вие сте около деветдесет души, които трябва да вземете участие в броенето, за да се улесни задачата ви. В тази задача ще опитате търпението си.
към беседата >>
Казват, че човек има на главата си около двеста и петдесет хиляди косми.
Сега ще ви запитам дали някой от вас е броил колко косми има на главата си?
Казват, че човек има на главата си около двеста и петдесет хиляди косми.
По този случай ще ви дам следната малка задача: да преброите колко косми имате на главата си. За тази цел, ако има някой от вас, който е решил да реже косата си, нека стори това, като се върне сега у дома си, и да раздаде по една малка част от космите си на всеки едного от вас, за да ги преброите внимателно. Вие сте около деветдесет души, които трябва да вземете участие в броенето, за да се улесни задачата ви. В тази задача ще опитате търпението си. До следната неделя да преброите космите, а после, като отидем някой ден на Витоша, ще ги изгорим.
към беседата >>
По този случай ще ви дам следната малка задача: да преброите колко косми имате на главата си.
Сега ще ви запитам дали някой от вас е броил колко косми има на главата си? Казват, че човек има на главата си около двеста и петдесет хиляди косми.
По този случай ще ви дам следната малка задача: да преброите колко косми имате на главата си.
За тази цел, ако има някой от вас, който е решил да реже косата си, нека стори това, като се върне сега у дома си, и да раздаде по една малка част от космите си на всеки едного от вас, за да ги преброите внимателно. Вие сте около деветдесет души, които трябва да вземете участие в броенето, за да се улесни задачата ви. В тази задача ще опитате търпението си. До следната неделя да преброите космите, а после, като отидем някой ден на Витоша, ще ги изгорим.
към беседата >>
За тази цел, ако има някой от вас, който е решил да реже косата си, нека стори това, като се върне сега у дома си, и да раздаде по една малка част от космите си на всеки едного от вас, за да ги преброите внимателно.
Сега ще ви запитам дали някой от вас е броил колко косми има на главата си? Казват, че човек има на главата си около двеста и петдесет хиляди косми. По този случай ще ви дам следната малка задача: да преброите колко косми имате на главата си.
За тази цел, ако има някой от вас, който е решил да реже косата си, нека стори това, като се върне сега у дома си, и да раздаде по една малка част от космите си на всеки едного от вас, за да ги преброите внимателно.
Вие сте около деветдесет души, които трябва да вземете участие в броенето, за да се улесни задачата ви. В тази задача ще опитате търпението си. До следната неделя да преброите космите, а после, като отидем някой ден на Витоша, ще ги изгорим.
към беседата >>
Вие сте около деветдесет души, които трябва да вземете участие в броенето, за да се улесни задачата ви.
Сега ще ви запитам дали някой от вас е броил колко косми има на главата си? Казват, че човек има на главата си около двеста и петдесет хиляди косми. По този случай ще ви дам следната малка задача: да преброите колко косми имате на главата си. За тази цел, ако има някой от вас, който е решил да реже косата си, нека стори това, като се върне сега у дома си, и да раздаде по една малка част от космите си на всеки едного от вас, за да ги преброите внимателно.
Вие сте около деветдесет души, които трябва да вземете участие в броенето, за да се улесни задачата ви.
В тази задача ще опитате търпението си. До следната неделя да преброите космите, а после, като отидем някой ден на Витоша, ще ги изгорим.
към беседата >>
В тази задача ще опитате търпението си.
Сега ще ви запитам дали някой от вас е броил колко косми има на главата си? Казват, че човек има на главата си около двеста и петдесет хиляди косми. По този случай ще ви дам следната малка задача: да преброите колко косми имате на главата си. За тази цел, ако има някой от вас, който е решил да реже косата си, нека стори това, като се върне сега у дома си, и да раздаде по една малка част от космите си на всеки едного от вас, за да ги преброите внимателно. Вие сте около деветдесет души, които трябва да вземете участие в броенето, за да се улесни задачата ви.
В тази задача ще опитате търпението си.
До следната неделя да преброите космите, а после, като отидем някой ден на Витоша, ще ги изгорим.
към беседата >>
До следната неделя да преброите космите, а после, като отидем някой ден на Витоша, ще ги изгорим.
Казват, че човек има на главата си около двеста и петдесет хиляди косми. По този случай ще ви дам следната малка задача: да преброите колко косми имате на главата си. За тази цел, ако има някой от вас, който е решил да реже косата си, нека стори това, като се върне сега у дома си, и да раздаде по една малка част от космите си на всеки едного от вас, за да ги преброите внимателно. Вие сте около деветдесет души, които трябва да вземете участие в броенето, за да се улесни задачата ви. В тази задача ще опитате търпението си.
До следната неделя да преброите космите, а после, като отидем някой ден на Витоша, ще ги изгорим.
към беседата >>
За идущия път, като тема (№20), ще пишете върху най-обичното число за вас, т.е.
За идущия път, като тема (№20), ще пишете върху най-обичното число за вас, т.е.
за числото, което считате най-щастливо за вас. Например какво впечатление ви правят числата 16, 17, 18?
към беседата >>
за числото, което считате най-щастливо за вас.
За идущия път, като тема (№20), ще пишете върху най-обичното число за вас, т.е.
за числото, което считате най-щастливо за вас.
Например какво впечатление ви правят числата 16, 17, 18?
към беседата >>
Например какво впечатление ви правят числата 16, 17, 18?
За идущия път, като тема (№20), ще пишете върху най-обичното число за вас, т.е. за числото, което считате най-щастливо за вас.
Например какво впечатление ви правят числата 16, 17, 18?
към беседата >>
Отговор: Не харесваме тия числа.
Отговор: Не харесваме тия числа.
към беседата >>
Ами като чуете числото 19, как ви се отразява?
Ами като чуете числото 19, как ви се отразява?
към беседата >>
Отговор: То е хубаво число.
Отговор: То е хубаво число.
към беседата >>
Защо?
Защо?
– Не знаете. Както виждате, вие не можете да си дадете отчет защо едни числа са хубави за вас, а други не са хубави, но чувствате, че това е така. Защо числото 17 не ви харесва? И двете цифри, които го съставляват, са свещени. Трябва да знаете, че когато човек не е в хармония със себе си и с Бога, ако пристъпва към свещените числа, той не може да бъде разположен.
към беседата >>
– Не знаете.
Защо?
– Не знаете.
Както виждате, вие не можете да си дадете отчет защо едни числа са хубави за вас, а други не са хубави, но чувствате, че това е така. Защо числото 17 не ви харесва? И двете цифри, които го съставляват, са свещени. Трябва да знаете, че когато човек не е в хармония със себе си и с Бога, ако пристъпва към свещените числа, той не може да бъде разположен. Ако човек не е в хармония с тия числа, те са опасни за него.
към беседата >>
Както виждате, вие не можете да си дадете отчет защо едни числа са хубави за вас, а други не са хубави, но чувствате, че това е така.
Защо? – Не знаете.
Както виждате, вие не можете да си дадете отчет защо едни числа са хубави за вас, а други не са хубави, но чувствате, че това е така.
Защо числото 17 не ви харесва? И двете цифри, които го съставляват, са свещени. Трябва да знаете, че когато човек не е в хармония със себе си и с Бога, ако пристъпва към свещените числа, той не може да бъде разположен. Ако човек не е в хармония с тия числа, те са опасни за него. Сборът от цифрите на числото 17 е 8, а числото 8 е най-строгата майка в света.
към беседата >>
Защо числото 17 не ви харесва?
Защо? – Не знаете. Както виждате, вие не можете да си дадете отчет защо едни числа са хубави за вас, а други не са хубави, но чувствате, че това е така.
Защо числото 17 не ви харесва?
И двете цифри, които го съставляват, са свещени. Трябва да знаете, че когато човек не е в хармония със себе си и с Бога, ако пристъпва към свещените числа, той не може да бъде разположен. Ако човек не е в хармония с тия числа, те са опасни за него. Сборът от цифрите на числото 17 е 8, а числото 8 е най-строгата майка в света.
към беседата >>
И двете цифри, които го съставляват, са свещени.
Защо? – Не знаете. Както виждате, вие не можете да си дадете отчет защо едни числа са хубави за вас, а други не са хубави, но чувствате, че това е така. Защо числото 17 не ви харесва?
И двете цифри, които го съставляват, са свещени.
Трябва да знаете, че когато човек не е в хармония със себе си и с Бога, ако пристъпва към свещените числа, той не може да бъде разположен. Ако човек не е в хармония с тия числа, те са опасни за него. Сборът от цифрите на числото 17 е 8, а числото 8 е най-строгата майка в света.
към беседата >>
Трябва да знаете, че когато човек не е в хармония със себе си и с Бога, ако пристъпва към свещените числа, той не може да бъде разположен.
Защо? – Не знаете. Както виждате, вие не можете да си дадете отчет защо едни числа са хубави за вас, а други не са хубави, но чувствате, че това е така. Защо числото 17 не ви харесва? И двете цифри, които го съставляват, са свещени.
Трябва да знаете, че когато човек не е в хармония със себе си и с Бога, ако пристъпва към свещените числа, той не може да бъде разположен.
Ако човек не е в хармония с тия числа, те са опасни за него. Сборът от цифрите на числото 17 е 8, а числото 8 е най-строгата майка в света.
към беседата >>
Ако човек не е в хармония с тия числа, те са опасни за него.
– Не знаете. Както виждате, вие не можете да си дадете отчет защо едни числа са хубави за вас, а други не са хубави, но чувствате, че това е така. Защо числото 17 не ви харесва? И двете цифри, които го съставляват, са свещени. Трябва да знаете, че когато човек не е в хармония със себе си и с Бога, ако пристъпва към свещените числа, той не може да бъде разположен.
Ако човек не е в хармония с тия числа, те са опасни за него.
Сборът от цифрите на числото 17 е 8, а числото 8 е най-строгата майка в света.
към беседата >>
Сборът от цифрите на числото 17 е 8, а числото 8 е най-строгата майка в света.
Както виждате, вие не можете да си дадете отчет защо едни числа са хубави за вас, а други не са хубави, но чувствате, че това е така. Защо числото 17 не ви харесва? И двете цифри, които го съставляват, са свещени. Трябва да знаете, че когато човек не е в хармония със себе си и с Бога, ако пристъпва към свещените числа, той не може да бъде разположен. Ако човек не е в хармония с тия числа, те са опасни за него.
Сборът от цифрите на числото 17 е 8, а числото 8 е най-строгата майка в света.
към беседата >>
Въпрос: Какво е числото 13?
Въпрос: Какво е числото 13?
към беседата >>
Самото число не е лошо, но резултатите на това число са лоши.
Самото число не е лошо, но резултатите на това число са лоши.
Изобщо числата от 1 до 10 са красиви, а във втората група числа, от 10 до 100, започват малките противоречия. В тази група числа се намесва и човекът. Кои числа се считат според астрологията за мощни, силни?
към беседата >>
Изобщо числата от 1 до 10 са красиви, а във втората група числа, от 10 до 100, започват малките противоречия.
Самото число не е лошо, но резултатите на това число са лоши.
Изобщо числата от 1 до 10 са красиви, а във втората група числа, от 10 до 100, започват малките противоречия.
В тази група числа се намесва и човекът. Кои числа се считат според астрологията за мощни, силни?
към беседата >>
В тази група числа се намесва и човекът.
Самото число не е лошо, но резултатите на това число са лоши. Изобщо числата от 1 до 10 са красиви, а във втората група числа, от 10 до 100, започват малките противоречия.
В тази група числа се намесва и човекът.
Кои числа се считат според астрологията за мощни, силни?
към беседата >>
Кои числа се считат според астрологията за мощни, силни?
Самото число не е лошо, но резултатите на това число са лоши. Изобщо числата от 1 до 10 са красиви, а във втората група числа, от 10 до 100, започват малките противоречия. В тази група числа се намесва и човекът.
Кои числа се считат според астрологията за мощни, силни?
към беседата >>
Отговор: Там мощни, силни числа са тия, които се считат за мъжки, каквито са числата 1, 4, 7, 8 и т.н.
Отговор: Там мощни, силни числа са тия, които се считат за мъжки, каквито са числата 1, 4, 7, 8 и т.н.
към беседата >>
Каква разлика има между късите и дългите пръсти на човека?
Каква разлика има между късите и дългите пръсти на човека?
Според хиромантията хора, на които пръстите са къси, имат силно развит обобщителен ум, те не са хора на подробностите; хора с дълги пръсти имат силно развит аналитичен ум, те са хора на фактите, на данните, обичат подробностите. Какво отношение има между дългите и късите пръсти и характера на човека? Изобщо хора с къси пръсти обичат повече обобщенията. Тяхната ръка почти се приближава към елементарната. Колкото повече се развива умът на човека, толкова и пръстите му стават по-дълги.
към беседата >>
Според хиромантията хора, на които пръстите са къси, имат силно развит обобщителен ум, те не са хора на подробностите; хора с дълги пръсти имат силно развит аналитичен ум, те са хора на фактите, на данните, обичат подробностите.
Каква разлика има между късите и дългите пръсти на човека?
Според хиромантията хора, на които пръстите са къси, имат силно развит обобщителен ум, те не са хора на подробностите; хора с дълги пръсти имат силно развит аналитичен ум, те са хора на фактите, на данните, обичат подробностите.
Какво отношение има между дългите и късите пръсти и характера на човека? Изобщо хора с къси пръсти обичат повече обобщенията. Тяхната ръка почти се приближава към елементарната. Колкото повече се развива умът на човека, толкова и пръстите му стават по-дълги. Дали пръстите на човека са къси или дълги, това зависи и от височината му.
към беседата >>
Какво отношение има между дългите и късите пръсти и характера на човека?
Каква разлика има между късите и дългите пръсти на човека? Според хиромантията хора, на които пръстите са къси, имат силно развит обобщителен ум, те не са хора на подробностите; хора с дълги пръсти имат силно развит аналитичен ум, те са хора на фактите, на данните, обичат подробностите.
Какво отношение има между дългите и късите пръсти и характера на човека?
Изобщо хора с къси пръсти обичат повече обобщенията. Тяхната ръка почти се приближава към елементарната. Колкото повече се развива умът на човека, толкова и пръстите му стават по-дълги. Дали пръстите на човека са къси или дълги, това зависи и от височината му. Ако у един човек с височина сто и петдесет сантиметра показалецът е дълъг седем сантиметра – това е къс пръст.
към беседата >>
Изобщо хора с къси пръсти обичат повече обобщенията.
Каква разлика има между късите и дългите пръсти на човека? Според хиромантията хора, на които пръстите са къси, имат силно развит обобщителен ум, те не са хора на подробностите; хора с дълги пръсти имат силно развит аналитичен ум, те са хора на фактите, на данните, обичат подробностите. Какво отношение има между дългите и късите пръсти и характера на човека?
Изобщо хора с къси пръсти обичат повече обобщенията.
Тяхната ръка почти се приближава към елементарната. Колкото повече се развива умът на човека, толкова и пръстите му стават по-дълги. Дали пръстите на човека са къси или дълги, това зависи и от височината му. Ако у един човек с височина сто и петдесет сантиметра показалецът е дълъг седем сантиметра – това е къс пръст. При тази височина ако средният пръст е осем сантиметра, а безименният е седем и половина сантиметра – това са къси пръсти.
към беседата >>
Тяхната ръка почти се приближава към елементарната.
Каква разлика има между късите и дългите пръсти на човека? Според хиромантията хора, на които пръстите са къси, имат силно развит обобщителен ум, те не са хора на подробностите; хора с дълги пръсти имат силно развит аналитичен ум, те са хора на фактите, на данните, обичат подробностите. Какво отношение има между дългите и късите пръсти и характера на човека? Изобщо хора с къси пръсти обичат повече обобщенията.
Тяхната ръка почти се приближава към елементарната.
Колкото повече се развива умът на човека, толкова и пръстите му стават по-дълги. Дали пръстите на човека са къси или дълги, това зависи и от височината му. Ако у един човек с височина сто и петдесет сантиметра показалецът е дълъг седем сантиметра – това е къс пръст. При тази височина ако средният пръст е осем сантиметра, а безименният е седем и половина сантиметра – това са къси пръсти. При среден ръст на човека средният пръст на ръката трябва да е девет-девет и половина -десет сантиметра дължина.
към беседата >>
Колкото повече се развива умът на човека, толкова и пръстите му стават по-дълги.
Каква разлика има между късите и дългите пръсти на човека? Според хиромантията хора, на които пръстите са къси, имат силно развит обобщителен ум, те не са хора на подробностите; хора с дълги пръсти имат силно развит аналитичен ум, те са хора на фактите, на данните, обичат подробностите. Какво отношение има между дългите и късите пръсти и характера на човека? Изобщо хора с къси пръсти обичат повече обобщенията. Тяхната ръка почти се приближава към елементарната.
Колкото повече се развива умът на човека, толкова и пръстите му стават по-дълги.
Дали пръстите на човека са къси или дълги, това зависи и от височината му. Ако у един човек с височина сто и петдесет сантиметра показалецът е дълъг седем сантиметра – това е къс пръст. При тази височина ако средният пръст е осем сантиметра, а безименният е седем и половина сантиметра – това са къси пръсти. При среден ръст на човека средният пръст на ръката трябва да е девет-девет и половина -десет сантиметра дължина. При къси пръсти се случва някой път средният пръст да е дълъг шест сантиметра.
към беседата >>
Дали пръстите на човека са къси или дълги, това зависи и от височината му.
Според хиромантията хора, на които пръстите са къси, имат силно развит обобщителен ум, те не са хора на подробностите; хора с дълги пръсти имат силно развит аналитичен ум, те са хора на фактите, на данните, обичат подробностите. Какво отношение има между дългите и късите пръсти и характера на човека? Изобщо хора с къси пръсти обичат повече обобщенията. Тяхната ръка почти се приближава към елементарната. Колкото повече се развива умът на човека, толкова и пръстите му стават по-дълги.
Дали пръстите на човека са къси или дълги, това зависи и от височината му.
Ако у един човек с височина сто и петдесет сантиметра показалецът е дълъг седем сантиметра – това е къс пръст. При тази височина ако средният пръст е осем сантиметра, а безименният е седем и половина сантиметра – това са къси пръсти. При среден ръст на човека средният пръст на ръката трябва да е девет-девет и половина -десет сантиметра дължина. При къси пръсти се случва някой път средният пръст да е дълъг шест сантиметра. Понякога показалецът може да бъде десет-дванадесет-тринадесет сантиметра дълъг – той е дълъг пръст.
към беседата >>
Ако у един човек с височина сто и петдесет сантиметра показалецът е дълъг седем сантиметра – това е къс пръст.
Какво отношение има между дългите и късите пръсти и характера на човека? Изобщо хора с къси пръсти обичат повече обобщенията. Тяхната ръка почти се приближава към елементарната. Колкото повече се развива умът на човека, толкова и пръстите му стават по-дълги. Дали пръстите на човека са къси или дълги, това зависи и от височината му.
Ако у един човек с височина сто и петдесет сантиметра показалецът е дълъг седем сантиметра – това е къс пръст.
При тази височина ако средният пръст е осем сантиметра, а безименният е седем и половина сантиметра – това са къси пръсти. При среден ръст на човека средният пръст на ръката трябва да е девет-девет и половина -десет сантиметра дължина. При къси пръсти се случва някой път средният пръст да е дълъг шест сантиметра. Понякога показалецът може да бъде десет-дванадесет-тринадесет сантиметра дълъг – той е дълъг пръст. Всеки от вас трябва да измери пръстите си, да знае колко са дълги.
към беседата >>
При тази височина ако средният пръст е осем сантиметра, а безименният е седем и половина сантиметра – това са къси пръсти.
Изобщо хора с къси пръсти обичат повече обобщенията. Тяхната ръка почти се приближава към елементарната. Колкото повече се развива умът на човека, толкова и пръстите му стават по-дълги. Дали пръстите на човека са къси или дълги, това зависи и от височината му. Ако у един човек с височина сто и петдесет сантиметра показалецът е дълъг седем сантиметра – това е къс пръст.
При тази височина ако средният пръст е осем сантиметра, а безименният е седем и половина сантиметра – това са къси пръсти.
При среден ръст на човека средният пръст на ръката трябва да е девет-девет и половина -десет сантиметра дължина. При къси пръсти се случва някой път средният пръст да е дълъг шест сантиметра. Понякога показалецът може да бъде десет-дванадесет-тринадесет сантиметра дълъг – той е дълъг пръст. Всеки от вас трябва да измери пръстите си, да знае колко са дълги. Те могат да се измерват и отвън, и отвътре, но от кокалчетата се мерят.
към беседата >>
При среден ръст на човека средният пръст на ръката трябва да е девет-девет и половина -десет сантиметра дължина.
Тяхната ръка почти се приближава към елементарната. Колкото повече се развива умът на човека, толкова и пръстите му стават по-дълги. Дали пръстите на човека са къси или дълги, това зависи и от височината му. Ако у един човек с височина сто и петдесет сантиметра показалецът е дълъг седем сантиметра – това е къс пръст. При тази височина ако средният пръст е осем сантиметра, а безименният е седем и половина сантиметра – това са къси пръсти.
При среден ръст на човека средният пръст на ръката трябва да е девет-девет и половина -десет сантиметра дължина.
При къси пръсти се случва някой път средният пръст да е дълъг шест сантиметра. Понякога показалецът може да бъде десет-дванадесет-тринадесет сантиметра дълъг – той е дълъг пръст. Всеки от вас трябва да измери пръстите си, да знае колко са дълги. Те могат да се измерват и отвън, и отвътре, но от кокалчетата се мерят. Пръстите представляват умствения живот у човека; дланта – чувствения живот, а горната част на ръката – материалния живот.
към беседата >>
При къси пръсти се случва някой път средният пръст да е дълъг шест сантиметра.
Колкото повече се развива умът на човека, толкова и пръстите му стават по-дълги. Дали пръстите на човека са къси или дълги, това зависи и от височината му. Ако у един човек с височина сто и петдесет сантиметра показалецът е дълъг седем сантиметра – това е къс пръст. При тази височина ако средният пръст е осем сантиметра, а безименният е седем и половина сантиметра – това са къси пръсти. При среден ръст на човека средният пръст на ръката трябва да е девет-девет и половина -десет сантиметра дължина.
При къси пръсти се случва някой път средният пръст да е дълъг шест сантиметра.
Понякога показалецът може да бъде десет-дванадесет-тринадесет сантиметра дълъг – той е дълъг пръст. Всеки от вас трябва да измери пръстите си, да знае колко са дълги. Те могат да се измерват и отвън, и отвътре, но от кокалчетата се мерят. Пръстите представляват умствения живот у човека; дланта – чувствения живот, а горната част на ръката – материалния живот. Това е едното деление на ръката, но има и друго деление, то е следното: цялата китка представлява умствения живот; от китката до лакътя – чувствения живот, а от лакътя нагоре – материалния живот.
към беседата >>
Понякога показалецът може да бъде десет-дванадесет-тринадесет сантиметра дълъг – той е дълъг пръст.
Дали пръстите на човека са къси или дълги, това зависи и от височината му. Ако у един човек с височина сто и петдесет сантиметра показалецът е дълъг седем сантиметра – това е къс пръст. При тази височина ако средният пръст е осем сантиметра, а безименният е седем и половина сантиметра – това са къси пръсти. При среден ръст на човека средният пръст на ръката трябва да е девет-девет и половина -десет сантиметра дължина. При къси пръсти се случва някой път средният пръст да е дълъг шест сантиметра.
Понякога показалецът може да бъде десет-дванадесет-тринадесет сантиметра дълъг – той е дълъг пръст.
Всеки от вас трябва да измери пръстите си, да знае колко са дълги. Те могат да се измерват и отвън, и отвътре, но от кокалчетата се мерят. Пръстите представляват умствения живот у човека; дланта – чувствения живот, а горната част на ръката – материалния живот. Това е едното деление на ръката, но има и друго деление, то е следното: цялата китка представлява умствения живот; от китката до лакътя – чувствения живот, а от лакътя нагоре – материалния живот. Всеки пръст отделно също тъй може да се раздели на три части.
към беседата >>
Всеки от вас трябва да измери пръстите си, да знае колко са дълги.
Ако у един човек с височина сто и петдесет сантиметра показалецът е дълъг седем сантиметра – това е къс пръст. При тази височина ако средният пръст е осем сантиметра, а безименният е седем и половина сантиметра – това са къси пръсти. При среден ръст на човека средният пръст на ръката трябва да е девет-девет и половина -десет сантиметра дължина. При къси пръсти се случва някой път средният пръст да е дълъг шест сантиметра. Понякога показалецът може да бъде десет-дванадесет-тринадесет сантиметра дълъг – той е дълъг пръст.
Всеки от вас трябва да измери пръстите си, да знае колко са дълги.
Те могат да се измерват и отвън, и отвътре, но от кокалчетата се мерят. Пръстите представляват умствения живот у човека; дланта – чувствения живот, а горната част на ръката – материалния живот. Това е едното деление на ръката, но има и друго деление, то е следното: цялата китка представлява умствения живот; от китката до лакътя – чувствения живот, а от лакътя нагоре – материалния живот. Всеки пръст отделно също тъй може да се раздели на три части. И в лицето има също такова деление на три части: чело, нос и брада.
към беседата >>
Те могат да се измерват и отвън, и отвътре, но от кокалчетата се мерят.
При тази височина ако средният пръст е осем сантиметра, а безименният е седем и половина сантиметра – това са къси пръсти. При среден ръст на човека средният пръст на ръката трябва да е девет-девет и половина -десет сантиметра дължина. При къси пръсти се случва някой път средният пръст да е дълъг шест сантиметра. Понякога показалецът може да бъде десет-дванадесет-тринадесет сантиметра дълъг – той е дълъг пръст. Всеки от вас трябва да измери пръстите си, да знае колко са дълги.
Те могат да се измерват и отвън, и отвътре, но от кокалчетата се мерят.
Пръстите представляват умствения живот у човека; дланта – чувствения живот, а горната част на ръката – материалния живот. Това е едното деление на ръката, но има и друго деление, то е следното: цялата китка представлява умствения живот; от китката до лакътя – чувствения живот, а от лакътя нагоре – материалния живот. Всеки пръст отделно също тъй може да се раздели на три части. И в лицето има също такова деление на три части: чело, нос и брада. Навсякъде в тялото има същото деление на три части.
към беседата >>
Пръстите представляват умствения живот у човека; дланта – чувствения живот, а горната част на ръката – материалния живот.
При среден ръст на човека средният пръст на ръката трябва да е девет-девет и половина -десет сантиметра дължина. При къси пръсти се случва някой път средният пръст да е дълъг шест сантиметра. Понякога показалецът може да бъде десет-дванадесет-тринадесет сантиметра дълъг – той е дълъг пръст. Всеки от вас трябва да измери пръстите си, да знае колко са дълги. Те могат да се измерват и отвън, и отвътре, но от кокалчетата се мерят.
Пръстите представляват умствения живот у човека; дланта – чувствения живот, а горната част на ръката – материалния живот.
Това е едното деление на ръката, но има и друго деление, то е следното: цялата китка представлява умствения живот; от китката до лакътя – чувствения живот, а от лакътя нагоре – материалния живот. Всеки пръст отделно също тъй може да се раздели на три части. И в лицето има също такова деление на три части: чело, нос и брада. Навсякъде в тялото има същото деление на три части.
към беседата >>
Това е едното деление на ръката, но има и друго деление, то е следното: цялата китка представлява умствения живот; от китката до лакътя – чувствения живот, а от лакътя нагоре – материалния живот.
При къси пръсти се случва някой път средният пръст да е дълъг шест сантиметра. Понякога показалецът може да бъде десет-дванадесет-тринадесет сантиметра дълъг – той е дълъг пръст. Всеки от вас трябва да измери пръстите си, да знае колко са дълги. Те могат да се измерват и отвън, и отвътре, но от кокалчетата се мерят. Пръстите представляват умствения живот у човека; дланта – чувствения живот, а горната част на ръката – материалния живот.
Това е едното деление на ръката, но има и друго деление, то е следното: цялата китка представлява умствения живот; от китката до лакътя – чувствения живот, а от лакътя нагоре – материалния живот.
Всеки пръст отделно също тъй може да се раздели на три части. И в лицето има също такова деление на три части: чело, нос и брада. Навсякъде в тялото има същото деление на три части.
към беседата >>
Всеки пръст отделно също тъй може да се раздели на три части.
Понякога показалецът може да бъде десет-дванадесет-тринадесет сантиметра дълъг – той е дълъг пръст. Всеки от вас трябва да измери пръстите си, да знае колко са дълги. Те могат да се измерват и отвън, и отвътре, но от кокалчетата се мерят. Пръстите представляват умствения живот у човека; дланта – чувствения живот, а горната част на ръката – материалния живот. Това е едното деление на ръката, но има и друго деление, то е следното: цялата китка представлява умствения живот; от китката до лакътя – чувствения живот, а от лакътя нагоре – материалния живот.
Всеки пръст отделно също тъй може да се раздели на три части.
И в лицето има също такова деление на три части: чело, нос и брада. Навсякъде в тялото има същото деление на три части.
към беседата >>
И в лицето има също такова деление на три части: чело, нос и брада.
Всеки от вас трябва да измери пръстите си, да знае колко са дълги. Те могат да се измерват и отвън, и отвътре, но от кокалчетата се мерят. Пръстите представляват умствения живот у човека; дланта – чувствения живот, а горната част на ръката – материалния живот. Това е едното деление на ръката, но има и друго деление, то е следното: цялата китка представлява умствения живот; от китката до лакътя – чувствения живот, а от лакътя нагоре – материалния живот. Всеки пръст отделно също тъй може да се раздели на три части.
И в лицето има също такова деление на три части: чело, нос и брада.
Навсякъде в тялото има същото деление на три части.
към беседата >>
Навсякъде в тялото има същото деление на три части.
Те могат да се измерват и отвън, и отвътре, но от кокалчетата се мерят. Пръстите представляват умствения живот у човека; дланта – чувствения живот, а горната част на ръката – материалния живот. Това е едното деление на ръката, но има и друго деление, то е следното: цялата китка представлява умствения живот; от китката до лакътя – чувствения живот, а от лакътя нагоре – материалния живот. Всеки пръст отделно също тъй може да се раздели на три части. И в лицето има също такова деление на три части: чело, нос и брада.
Навсякъде в тялото има същото деление на три части.
към беседата >>
При сегашните условия, в които се намирате, както и при тези на вашето развитие, коя идея считате за най-важна?
При сегашните условия, в които се намирате, както и при тези на вашето развитие, коя идея считате за най-важна?
Не е въпросът какво пишат философите по това, нито какво ви се проповядва, но коя идея е най-важна според вас?
към беседата >>
Не е въпросът какво пишат философите по това, нито какво ви се проповядва, но коя идея е най-важна според вас?
При сегашните условия, в които се намирате, както и при тези на вашето развитие, коя идея считате за най-важна?
Не е въпросът какво пишат философите по това, нито какво ви се проповядва, но коя идея е най-важна според вас?
към беседата >>
Затова пишете още и върху следната тема (№21): Най-важната идея за мен.
Затова пишете още и върху следната тема (№21): Най-важната идея за мен.
Ще пишете конкретно върху най-важната идея, която занимава ума ви. Има идеи, които вие не можете да изразите, защото те са скрити у вас, още не са оформени. Причината за това е, че тия идеи са много близо до вас и не могат да се схванат ясно. Ако някой предмет се намира много близо до фотографическия апарат, той ще схване само една част от него, но не и целия предмет.
към беседата >>
Ще пишете конкретно върху най-важната идея, която занимава ума ви.
Затова пишете още и върху следната тема (№21): Най-важната идея за мен.
Ще пишете конкретно върху най-важната идея, която занимава ума ви.
Има идеи, които вие не можете да изразите, защото те са скрити у вас, още не са оформени. Причината за това е, че тия идеи са много близо до вас и не могат да се схванат ясно. Ако някой предмет се намира много близо до фотографическия апарат, той ще схване само една част от него, но не и целия предмет.
към беседата >>
Има идеи, които вие не можете да изразите, защото те са скрити у вас, още не са оформени.
Затова пишете още и върху следната тема (№21): Най-важната идея за мен. Ще пишете конкретно върху най-важната идея, която занимава ума ви.
Има идеи, които вие не можете да изразите, защото те са скрити у вас, още не са оформени.
Причината за това е, че тия идеи са много близо до вас и не могат да се схванат ясно. Ако някой предмет се намира много близо до фотографическия апарат, той ще схване само една част от него, но не и целия предмет.
към беседата >>
Причината за това е, че тия идеи са много близо до вас и не могат да се схванат ясно.
Затова пишете още и върху следната тема (№21): Най-важната идея за мен. Ще пишете конкретно върху най-важната идея, която занимава ума ви. Има идеи, които вие не можете да изразите, защото те са скрити у вас, още не са оформени.
Причината за това е, че тия идеи са много близо до вас и не могат да се схванат ясно.
Ако някой предмет се намира много близо до фотографическия апарат, той ще схване само една част от него, но не и целия предмет.
към беседата >>
Ако някой предмет се намира много близо до фотографическия апарат, той ще схване само една част от него, но не и целия предмет.
Затова пишете още и върху следната тема (№21): Най-важната идея за мен. Ще пишете конкретно върху най-важната идея, която занимава ума ви. Има идеи, които вие не можете да изразите, защото те са скрити у вас, още не са оформени. Причината за това е, че тия идеи са много близо до вас и не могат да се схванат ясно.
Ако някой предмет се намира много близо до фотографическия апарат, той ще схване само една част от него, но не и целия предмет.
към беседата >>
И тъй, когато известен предмет е много близо до нашето съзнание, той не може да се обхване цял, а се обхваща само част от него.
И тъй, когато известен предмет е много близо до нашето съзнание, той не може да се обхване цял, а се обхваща само част от него.
Някой човек казва: „Аз имам известна идея, но не мога да я изкажа.“ Какво означава това? – Че тази идея е много близо до него. Понякога тази идея е много далечe от човека и тогава той пак не може да я схване и изкаже. Следователно идеята на всеки човек трябва да бъде на такава дистанция от него, че да може ясно да се очертава в съзнанието му, т.е. в неговия апарат.
към беседата >>
Някой човек казва: „Аз имам известна идея, но не мога да я изкажа.“ Какво означава това?
И тъй, когато известен предмет е много близо до нашето съзнание, той не може да се обхване цял, а се обхваща само част от него.
Някой човек казва: „Аз имам известна идея, но не мога да я изкажа.“ Какво означава това?
– Че тази идея е много близо до него. Понякога тази идея е много далечe от човека и тогава той пак не може да я схване и изкаже. Следователно идеята на всеки човек трябва да бъде на такава дистанция от него, че да може ясно да се очертава в съзнанието му, т.е. в неговия апарат. Ето защо човек трябва да се постави на такова положение, че да може ясно да схваща идеите в своето съзнание и да ги изучава.
към беседата >>
– Че тази идея е много близо до него.
И тъй, когато известен предмет е много близо до нашето съзнание, той не може да се обхване цял, а се обхваща само част от него. Някой човек казва: „Аз имам известна идея, но не мога да я изкажа.“ Какво означава това?
– Че тази идея е много близо до него.
Понякога тази идея е много далечe от човека и тогава той пак не може да я схване и изкаже. Следователно идеята на всеки човек трябва да бъде на такава дистанция от него, че да може ясно да се очертава в съзнанието му, т.е. в неговия апарат. Ето защо човек трябва да се постави на такова положение, че да може ясно да схваща идеите в своето съзнание и да ги изучава. Законът в моралния, в Духовния свят е следният: когато искате да изучавате идеите на този свят, вие трябва да си избирате съответно място и положение.
към беседата >>
Понякога тази идея е много далечe от човека и тогава той пак не може да я схване и изкаже.
И тъй, когато известен предмет е много близо до нашето съзнание, той не може да се обхване цял, а се обхваща само част от него. Някой човек казва: „Аз имам известна идея, но не мога да я изкажа.“ Какво означава това? – Че тази идея е много близо до него.
Понякога тази идея е много далечe от човека и тогава той пак не може да я схване и изкаже.
Следователно идеята на всеки човек трябва да бъде на такава дистанция от него, че да може ясно да се очертава в съзнанието му, т.е. в неговия апарат. Ето защо човек трябва да се постави на такова положение, че да може ясно да схваща идеите в своето съзнание и да ги изучава. Законът в моралния, в Духовния свят е следният: когато искате да изучавате идеите на този свят, вие трябва да си избирате съответно място и положение. Например мнозина от вас мислят, че са морални, че са силни.
към беседата >>
Следователно идеята на всеки човек трябва да бъде на такава дистанция от него, че да може ясно да се очертава в съзнанието му, т.е.
И тъй, когато известен предмет е много близо до нашето съзнание, той не може да се обхване цял, а се обхваща само част от него. Някой човек казва: „Аз имам известна идея, но не мога да я изкажа.“ Какво означава това? – Че тази идея е много близо до него. Понякога тази идея е много далечe от човека и тогава той пак не може да я схване и изкаже.
Следователно идеята на всеки човек трябва да бъде на такава дистанция от него, че да може ясно да се очертава в съзнанието му, т.е.
в неговия апарат. Ето защо човек трябва да се постави на такова положение, че да може ясно да схваща идеите в своето съзнание и да ги изучава. Законът в моралния, в Духовния свят е следният: когато искате да изучавате идеите на този свят, вие трябва да си избирате съответно място и положение. Например мнозина от вас мислят, че са морални, че са силни. Питам: как проверихте това?
към беседата >>
в неговия апарат.
И тъй, когато известен предмет е много близо до нашето съзнание, той не може да се обхване цял, а се обхваща само част от него. Някой човек казва: „Аз имам известна идея, но не мога да я изкажа.“ Какво означава това? – Че тази идея е много близо до него. Понякога тази идея е много далечe от човека и тогава той пак не може да я схване и изкаже. Следователно идеята на всеки човек трябва да бъде на такава дистанция от него, че да може ясно да се очертава в съзнанието му, т.е.
в неговия апарат.
Ето защо човек трябва да се постави на такова положение, че да може ясно да схваща идеите в своето съзнание и да ги изучава. Законът в моралния, в Духовния свят е следният: когато искате да изучавате идеите на този свят, вие трябва да си избирате съответно място и положение. Например мнозина от вас мислят, че са морални, че са силни. Питам: как проверихте това? Ще кажете, че сте взели участие в едно състезание с трима-четирима души и сте ги надвили, излезли сте победител.
към беседата >>
Ето защо човек трябва да се постави на такова положение, че да може ясно да схваща идеите в своето съзнание и да ги изучава.
Някой човек казва: „Аз имам известна идея, но не мога да я изкажа.“ Какво означава това? – Че тази идея е много близо до него. Понякога тази идея е много далечe от човека и тогава той пак не може да я схване и изкаже. Следователно идеята на всеки човек трябва да бъде на такава дистанция от него, че да може ясно да се очертава в съзнанието му, т.е. в неговия апарат.
Ето защо човек трябва да се постави на такова положение, че да може ясно да схваща идеите в своето съзнание и да ги изучава.
Законът в моралния, в Духовния свят е следният: когато искате да изучавате идеите на този свят, вие трябва да си избирате съответно място и положение. Например мнозина от вас мислят, че са морални, че са силни. Питам: как проверихте това? Ще кажете, че сте взели участие в едно състезание с трима-четирима души и сте ги надвили, излезли сте победител. Да, но в друго състезание, между пет-шест души, вие излизате победен.
към беседата >>
Законът в моралния, в Духовния свят е следният: когато искате да изучавате идеите на този свят, вие трябва да си избирате съответно място и положение.
– Че тази идея е много близо до него. Понякога тази идея е много далечe от човека и тогава той пак не може да я схване и изкаже. Следователно идеята на всеки човек трябва да бъде на такава дистанция от него, че да може ясно да се очертава в съзнанието му, т.е. в неговия апарат. Ето защо човек трябва да се постави на такова положение, че да може ясно да схваща идеите в своето съзнание и да ги изучава.
Законът в моралния, в Духовния свят е следният: когато искате да изучавате идеите на този свят, вие трябва да си избирате съответно място и положение.
Например мнозина от вас мислят, че са морални, че са силни. Питам: как проверихте това? Ще кажете, че сте взели участие в едно състезание с трима-четирима души и сте ги надвили, излезли сте победител. Да, но в друго състезание, между пет-шест души, вие излизате победен. Значи вашата сила е относителна, вашият морал е относителен.
към беседата >>
Например мнозина от вас мислят, че са морални, че са силни.
Понякога тази идея е много далечe от човека и тогава той пак не може да я схване и изкаже. Следователно идеята на всеки човек трябва да бъде на такава дистанция от него, че да може ясно да се очертава в съзнанието му, т.е. в неговия апарат. Ето защо човек трябва да се постави на такова положение, че да може ясно да схваща идеите в своето съзнание и да ги изучава. Законът в моралния, в Духовния свят е следният: когато искате да изучавате идеите на този свят, вие трябва да си избирате съответно място и положение.
Например мнозина от вас мислят, че са морални, че са силни.
Питам: как проверихте това? Ще кажете, че сте взели участие в едно състезание с трима-четирима души и сте ги надвили, излезли сте победител. Да, но в друго състезание, между пет-шест души, вие излизате победен. Значи вашата сила е относителна, вашият морал е относителен. Това показва, че вие сте създали тази идея за себе си, като сте се изучавали само от една страна, от едно положение.
към беседата >>
Питам: как проверихте това?
Следователно идеята на всеки човек трябва да бъде на такава дистанция от него, че да може ясно да се очертава в съзнанието му, т.е. в неговия апарат. Ето защо човек трябва да се постави на такова положение, че да може ясно да схваща идеите в своето съзнание и да ги изучава. Законът в моралния, в Духовния свят е следният: когато искате да изучавате идеите на този свят, вие трябва да си избирате съответно място и положение. Например мнозина от вас мислят, че са морални, че са силни.
Питам: как проверихте това?
Ще кажете, че сте взели участие в едно състезание с трима-четирима души и сте ги надвили, излезли сте победител. Да, но в друго състезание, между пет-шест души, вие излизате победен. Значи вашата сила е относителна, вашият морал е относителен. Това показва, че вие сте създали тази идея за себе си, като сте се изучавали само от една страна, от едно положение.
към беседата >>
Ще кажете, че сте взели участие в едно състезание с трима-четирима души и сте ги надвили, излезли сте победител.
в неговия апарат. Ето защо човек трябва да се постави на такова положение, че да може ясно да схваща идеите в своето съзнание и да ги изучава. Законът в моралния, в Духовния свят е следният: когато искате да изучавате идеите на този свят, вие трябва да си избирате съответно място и положение. Например мнозина от вас мислят, че са морални, че са силни. Питам: как проверихте това?
Ще кажете, че сте взели участие в едно състезание с трима-четирима души и сте ги надвили, излезли сте победител.
Да, но в друго състезание, между пет-шест души, вие излизате победен. Значи вашата сила е относителна, вашият морал е относителен. Това показва, че вие сте създали тази идея за себе си, като сте се изучавали само от една страна, от едно положение.
към беседата >>
Да, но в друго състезание, между пет-шест души, вие излизате победен.
Ето защо човек трябва да се постави на такова положение, че да може ясно да схваща идеите в своето съзнание и да ги изучава. Законът в моралния, в Духовния свят е следният: когато искате да изучавате идеите на този свят, вие трябва да си избирате съответно място и положение. Например мнозина от вас мислят, че са морални, че са силни. Питам: как проверихте това? Ще кажете, че сте взели участие в едно състезание с трима-четирима души и сте ги надвили, излезли сте победител.
Да, но в друго състезание, между пет-шест души, вие излизате победен.
Значи вашата сила е относителна, вашият морал е относителен. Това показва, че вие сте създали тази идея за себе си, като сте се изучавали само от една страна, от едно положение.
към беседата >>
Значи вашата сила е относителна, вашият морал е относителен.
Законът в моралния, в Духовния свят е следният: когато искате да изучавате идеите на този свят, вие трябва да си избирате съответно място и положение. Например мнозина от вас мислят, че са морални, че са силни. Питам: как проверихте това? Ще кажете, че сте взели участие в едно състезание с трима-четирима души и сте ги надвили, излезли сте победител. Да, но в друго състезание, между пет-шест души, вие излизате победен.
Значи вашата сила е относителна, вашият морал е относителен.
Това показва, че вие сте създали тази идея за себе си, като сте се изучавали само от една страна, от едно положение.
към беседата >>
Това показва, че вие сте създали тази идея за себе си, като сте се изучавали само от една страна, от едно положение.
Например мнозина от вас мислят, че са морални, че са силни. Питам: как проверихте това? Ще кажете, че сте взели участие в едно състезание с трима-четирима души и сте ги надвили, излезли сте победител. Да, но в друго състезание, между пет-шест души, вие излизате победен. Значи вашата сила е относителна, вашият морал е относителен.
Това показва, че вие сте създали тази идея за себе си, като сте се изучавали само от една страна, от едно положение.
към беседата >>
Та казвам: морален, силен човек е този, който във всички състезания излиза победител.
Та казвам: морален, силен човек е този, който във всички състезания излиза победител.
Моралният закон е такъв. Докато човек не се обезсърчава и продължава да върви напред, той е силен; щом се обезсърчи и престане да върви напред, той е слаб човек.
към беседата >>
Моралният закон е такъв.
Та казвам: морален, силен човек е този, който във всички състезания излиза победител.
Моралният закон е такъв.
Докато човек не се обезсърчава и продължава да върви напред, той е силен; щом се обезсърчи и престане да върви напред, той е слаб човек.
към беседата >>
Докато човек не се обезсърчава и продължава да върви напред, той е силен; щом се обезсърчи и престане да върви напред, той е слаб човек.
Та казвам: морален, силен човек е този, който във всички състезания излиза победител. Моралният закон е такъв.
Докато човек не се обезсърчава и продължава да върви напред, той е силен; щом се обезсърчи и престане да върви напред, той е слаб човек.
към беседата >>
Ще имате предвид следното нещо: когато едно ваше желание се проявява непреривно, то е силно; когато волята ви действа постоянно, тя е силна.
Ще имате предвид следното нещо: когато едно ваше желание се проявява непреривно, то е силно; когато волята ви действа постоянно, тя е силна.
Действията у човека трябва да бъдат постоянни и непреривни. Допуснете, че на една гладка повърхност, на която няма никакви съпротивления, е поставена кола, зад която вие духате непрекъснато. Какво ще стане с колата? – Ще тръгне. Това са закони, върху които почиват възможностите за постигането на известни идеи в живота на човека.
към беседата >>
Действията у човека трябва да бъдат постоянни и непреривни.
Ще имате предвид следното нещо: когато едно ваше желание се проявява непреривно, то е силно; когато волята ви действа постоянно, тя е силна.
Действията у човека трябва да бъдат постоянни и непреривни.
Допуснете, че на една гладка повърхност, на която няма никакви съпротивления, е поставена кола, зад която вие духате непрекъснато. Какво ще стане с колата? – Ще тръгне. Това са закони, върху които почиват възможностите за постигането на известни идеи в живота на човека. Вие може да изчислите даже след колко духания колата ще тръгне.
към беседата >>
Допуснете, че на една гладка повърхност, на която няма никакви съпротивления, е поставена кола, зад която вие духате непрекъснато.
Ще имате предвид следното нещо: когато едно ваше желание се проявява непреривно, то е силно; когато волята ви действа постоянно, тя е силна. Действията у човека трябва да бъдат постоянни и непреривни.
Допуснете, че на една гладка повърхност, на която няма никакви съпротивления, е поставена кола, зад която вие духате непрекъснато.
Какво ще стане с колата? – Ще тръгне. Това са закони, върху които почиват възможностите за постигането на известни идеи в живота на човека. Вие може да изчислите даже след колко духания колата ще тръгне.
към беседата >>
Какво ще стане с колата?
Ще имате предвид следното нещо: когато едно ваше желание се проявява непреривно, то е силно; когато волята ви действа постоянно, тя е силна. Действията у човека трябва да бъдат постоянни и непреривни. Допуснете, че на една гладка повърхност, на която няма никакви съпротивления, е поставена кола, зад която вие духате непрекъснато.
Какво ще стане с колата?
– Ще тръгне. Това са закони, върху които почиват възможностите за постигането на известни идеи в живота на човека. Вие може да изчислите даже след колко духания колата ще тръгне.
към беседата >>
– Ще тръгне.
Ще имате предвид следното нещо: когато едно ваше желание се проявява непреривно, то е силно; когато волята ви действа постоянно, тя е силна. Действията у човека трябва да бъдат постоянни и непреривни. Допуснете, че на една гладка повърхност, на която няма никакви съпротивления, е поставена кола, зад която вие духате непрекъснато. Какво ще стане с колата?
– Ще тръгне.
Това са закони, върху които почиват възможностите за постигането на известни идеи в живота на човека. Вие може да изчислите даже след колко духания колата ще тръгне.
към беседата >>
Това са закони, върху които почиват възможностите за постигането на известни идеи в живота на човека.
Ще имате предвид следното нещо: когато едно ваше желание се проявява непреривно, то е силно; когато волята ви действа постоянно, тя е силна. Действията у човека трябва да бъдат постоянни и непреривни. Допуснете, че на една гладка повърхност, на която няма никакви съпротивления, е поставена кола, зад която вие духате непрекъснато. Какво ще стане с колата? – Ще тръгне.
Това са закони, върху които почиват възможностите за постигането на известни идеи в живота на човека.
Вие може да изчислите даже след колко духания колата ще тръгне.
към беседата >>
Вие може да изчислите даже след колко духания колата ще тръгне.
Действията у човека трябва да бъдат постоянни и непреривни. Допуснете, че на една гладка повърхност, на която няма никакви съпротивления, е поставена кола, зад която вие духате непрекъснато. Какво ще стане с колата? – Ще тръгне. Това са закони, върху които почиват възможностите за постигането на известни идеи в живота на човека.
Вие може да изчислите даже след колко духания колата ще тръгне.
към беседата >>
Реплика: В Германия учени професори са направили следния опит: един от тия професори влязъл в един сал при идеално тиха вода и започнал да върти пръстена на ръката си дълго време, без прекъсване.
Реплика: В Германия учени професори са направили следния опит: един от тия професори влязъл в един сал при идеално тиха вода и започнал да върти пръстена на ръката си дълго време, без прекъсване.
След деветчасово въртене на пръстена салът започнал да се движи сам по водата.
към беседата >>
След деветчасово въртене на пръстена салът започнал да се движи сам по водата.
Реплика: В Германия учени професори са направили следния опит: един от тия професори влязъл в един сал при идеално тиха вода и започнал да върти пръстена на ръката си дълго време, без прекъсване.
След деветчасово въртене на пръстена салът започнал да се движи сам по водата.
към беседата >>
Оттук може да извадите следния закон: искате ли да направите някое добро, вземете пръстена на Доброто и го въртете непрекъснато няколко часа: у вас ще се яви мисълта, че това, което по-рано беше невъзможно за вас, сега е възможно, може да го направите.
Оттук може да извадите следния закон: искате ли да направите някое добро, вземете пръстена на Доброто и го въртете непрекъснато няколко часа: у вас ще се яви мисълта, че това, което по-рано беше невъзможно за вас, сега е възможно, може да го направите.
И действително вие го направяте. Като движите постоянно в ума си мисълта за Доброто, най-после вие ще се почувствате силни да го направите.
към беседата >>
И действително вие го направяте.
Оттук може да извадите следния закон: искате ли да направите някое добро, вземете пръстена на Доброто и го въртете непрекъснато няколко часа: у вас ще се яви мисълта, че това, което по-рано беше невъзможно за вас, сега е възможно, може да го направите.
И действително вие го направяте.
Като движите постоянно в ума си мисълта за Доброто, най-после вие ще се почувствате силни да го направите.
към беседата >>
Като движите постоянно в ума си мисълта за Доброто, най-после вие ще се почувствате силни да го направите.
Оттук може да извадите следния закон: искате ли да направите някое добро, вземете пръстена на Доброто и го въртете непрекъснато няколко часа: у вас ще се яви мисълта, че това, което по-рано беше невъзможно за вас, сега е възможно, може да го направите. И действително вие го направяте.
Като движите постоянно в ума си мисълта за Доброто, най-после вие ще се почувствате силни да го направите.
към беседата >>
Днес хората сами си противодействат, сами унищожават своите идеи.
Днес хората сами си противодействат, сами унищожават своите идеи.
Например някой казва: „Аз ще направя еди-какво си нещо.“ След малко се размисли и казва: „Тази работа не е за мене, не мога да я направя.“ После се яви друго желание за нещо добро, но той пак се отказва и така разваля всичките си работи. Не, човек трябва да постоянства върху Доброто, което е намислил да направи. У всички съвременни хора има един навик от миналото – да се движат по наклон, което движение съвпада с движението на Земята. Затова именно вие сте готови да реализирате всички ваши идеи, на които ритмическият пулс съвпада с този на Земята. Всички ония идеи пък, които се намират в противоположно направление с движението на Земята, предизвикват у вас обратно действие.
към беседата >>
Например някой казва: „Аз ще направя еди-какво си нещо.“ След малко се размисли и казва: „Тази работа не е за мене, не мога да я направя.“ После се яви друго желание за нещо добро, но той пак се отказва и така разваля всичките си работи.
Днес хората сами си противодействат, сами унищожават своите идеи.
Например някой казва: „Аз ще направя еди-какво си нещо.“ След малко се размисли и казва: „Тази работа не е за мене, не мога да я направя.“ После се яви друго желание за нещо добро, но той пак се отказва и така разваля всичките си работи.
Не, човек трябва да постоянства върху Доброто, което е намислил да направи. У всички съвременни хора има един навик от миналото – да се движат по наклон, което движение съвпада с движението на Земята. Затова именно вие сте готови да реализирате всички ваши идеи, на които ритмическият пулс съвпада с този на Земята. Всички ония идеи пък, които се намират в противоположно направление с движението на Земята, предизвикват у вас обратно действие. Истинската наука обаче седи в това – да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с ритмуса на Слънцето.
към беседата >>
Не, човек трябва да постоянства върху Доброто, което е намислил да направи.
Днес хората сами си противодействат, сами унищожават своите идеи. Например някой казва: „Аз ще направя еди-какво си нещо.“ След малко се размисли и казва: „Тази работа не е за мене, не мога да я направя.“ После се яви друго желание за нещо добро, но той пак се отказва и така разваля всичките си работи.
Не, човек трябва да постоянства върху Доброто, което е намислил да направи.
У всички съвременни хора има един навик от миналото – да се движат по наклон, което движение съвпада с движението на Земята. Затова именно вие сте готови да реализирате всички ваши идеи, на които ритмическият пулс съвпада с този на Земята. Всички ония идеи пък, които се намират в противоположно направление с движението на Земята, предизвикват у вас обратно действие. Истинската наука обаче седи в това – да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с ритмуса на Слънцето. Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, за къщи, за материални блага, а иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритмуса на Земята.
към беседата >>
У всички съвременни хора има един навик от миналото – да се движат по наклон, което движение съвпада с движението на Земята.
Днес хората сами си противодействат, сами унищожават своите идеи. Например някой казва: „Аз ще направя еди-какво си нещо.“ След малко се размисли и казва: „Тази работа не е за мене, не мога да я направя.“ После се яви друго желание за нещо добро, но той пак се отказва и така разваля всичките си работи. Не, човек трябва да постоянства върху Доброто, което е намислил да направи.
У всички съвременни хора има един навик от миналото – да се движат по наклон, което движение съвпада с движението на Земята.
Затова именно вие сте готови да реализирате всички ваши идеи, на които ритмическият пулс съвпада с този на Земята. Всички ония идеи пък, които се намират в противоположно направление с движението на Земята, предизвикват у вас обратно действие. Истинската наука обаче седи в това – да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с ритмуса на Слънцето. Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, за къщи, за материални блага, а иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритмуса на Земята. По този начин той не може да постигне това, което желае.
към беседата >>
Затова именно вие сте готови да реализирате всички ваши идеи, на които ритмическият пулс съвпада с този на Земята.
Днес хората сами си противодействат, сами унищожават своите идеи. Например някой казва: „Аз ще направя еди-какво си нещо.“ След малко се размисли и казва: „Тази работа не е за мене, не мога да я направя.“ После се яви друго желание за нещо добро, но той пак се отказва и така разваля всичките си работи. Не, човек трябва да постоянства върху Доброто, което е намислил да направи. У всички съвременни хора има един навик от миналото – да се движат по наклон, което движение съвпада с движението на Земята.
Затова именно вие сте готови да реализирате всички ваши идеи, на които ритмическият пулс съвпада с този на Земята.
Всички ония идеи пък, които се намират в противоположно направление с движението на Земята, предизвикват у вас обратно действие. Истинската наука обаче седи в това – да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с ритмуса на Слънцето. Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, за къщи, за материални блага, а иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритмуса на Земята. По този начин той не може да постигне това, което желае. Той не трябва да се отказва от земния живот, но трябва да престане да мисли за Земята.
към беседата >>
Всички ония идеи пък, които се намират в противоположно направление с движението на Земята, предизвикват у вас обратно действие.
Днес хората сами си противодействат, сами унищожават своите идеи. Например някой казва: „Аз ще направя еди-какво си нещо.“ След малко се размисли и казва: „Тази работа не е за мене, не мога да я направя.“ После се яви друго желание за нещо добро, но той пак се отказва и така разваля всичките си работи. Не, човек трябва да постоянства върху Доброто, което е намислил да направи. У всички съвременни хора има един навик от миналото – да се движат по наклон, което движение съвпада с движението на Земята. Затова именно вие сте готови да реализирате всички ваши идеи, на които ритмическият пулс съвпада с този на Земята.
Всички ония идеи пък, които се намират в противоположно направление с движението на Земята, предизвикват у вас обратно действие.
Истинската наука обаче седи в това – да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с ритмуса на Слънцето. Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, за къщи, за материални блага, а иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритмуса на Земята. По този начин той не може да постигне това, което желае. Той не трябва да се отказва от земния живот, но трябва да престане да мисли за Земята. Щом иска да проникне в духовното, трябва да мисли за Слънцето и да го проучва.
към беседата >>
Истинската наука обаче седи в това – да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с ритмуса на Слънцето.
Например някой казва: „Аз ще направя еди-какво си нещо.“ След малко се размисли и казва: „Тази работа не е за мене, не мога да я направя.“ После се яви друго желание за нещо добро, но той пак се отказва и така разваля всичките си работи. Не, човек трябва да постоянства върху Доброто, което е намислил да направи. У всички съвременни хора има един навик от миналото – да се движат по наклон, което движение съвпада с движението на Земята. Затова именно вие сте готови да реализирате всички ваши идеи, на които ритмическият пулс съвпада с този на Земята. Всички ония идеи пък, които се намират в противоположно направление с движението на Земята, предизвикват у вас обратно действие.
Истинската наука обаче седи в това – да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с ритмуса на Слънцето.
Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, за къщи, за материални блага, а иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритмуса на Земята. По този начин той не може да постигне това, което желае. Той не трябва да се отказва от земния живот, но трябва да престане да мисли за Земята. Щом иска да проникне в духовното, трябва да мисли за Слънцето и да го проучва.
към беседата >>
Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, за къщи, за материални блага, а иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритмуса на Земята.
Не, човек трябва да постоянства върху Доброто, което е намислил да направи. У всички съвременни хора има един навик от миналото – да се движат по наклон, което движение съвпада с движението на Земята. Затова именно вие сте готови да реализирате всички ваши идеи, на които ритмическият пулс съвпада с този на Земята. Всички ония идеи пък, които се намират в противоположно направление с движението на Земята, предизвикват у вас обратно действие. Истинската наука обаче седи в това – да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с ритмуса на Слънцето.
Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, за къщи, за материални блага, а иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритмуса на Земята.
По този начин той не може да постигне това, което желае. Той не трябва да се отказва от земния живот, но трябва да престане да мисли за Земята. Щом иска да проникне в духовното, трябва да мисли за Слънцето и да го проучва.
към беседата >>
По този начин той не може да постигне това, което желае.
У всички съвременни хора има един навик от миналото – да се движат по наклон, което движение съвпада с движението на Земята. Затова именно вие сте готови да реализирате всички ваши идеи, на които ритмическият пулс съвпада с този на Земята. Всички ония идеи пък, които се намират в противоположно направление с движението на Земята, предизвикват у вас обратно действие. Истинската наука обаче седи в това – да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с ритмуса на Слънцето. Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, за къщи, за материални блага, а иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритмуса на Земята.
По този начин той не може да постигне това, което желае.
Той не трябва да се отказва от земния живот, но трябва да престане да мисли за Земята. Щом иска да проникне в духовното, трябва да мисли за Слънцето и да го проучва.
към беседата >>
Той не трябва да се отказва от земния живот, но трябва да престане да мисли за Земята.
Затова именно вие сте готови да реализирате всички ваши идеи, на които ритмическият пулс съвпада с този на Земята. Всички ония идеи пък, които се намират в противоположно направление с движението на Земята, предизвикват у вас обратно действие. Истинската наука обаче седи в това – да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с ритмуса на Слънцето. Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, за къщи, за материални блага, а иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритмуса на Земята. По този начин той не може да постигне това, което желае.
Той не трябва да се отказва от земния живот, но трябва да престане да мисли за Земята.
Щом иска да проникне в духовното, трябва да мисли за Слънцето и да го проучва.
към беседата >>
Щом иска да проникне в духовното, трябва да мисли за Слънцето и да го проучва.
Всички ония идеи пък, които се намират в противоположно направление с движението на Земята, предизвикват у вас обратно действие. Истинската наука обаче седи в това – да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с ритмуса на Слънцето. Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, за къщи, за материални блага, а иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритмуса на Земята. По този начин той не може да постигне това, което желае. Той не трябва да се отказва от земния живот, но трябва да престане да мисли за Земята.
Щом иска да проникне в духовното, трябва да мисли за Слънцето и да го проучва.
към беседата >>
Защо някой човек е нещастен в своя живот?
Защо някой човек е нещастен в своя живот?
– Причината за неговото нещастие се крие в идеята, с която майка му го е посрещнала на този свят. Например ако някое дете се роди в събота, майка му казва: „На това дете няма да му върви в живота, всичко ще му отива на зле – в събота се роди то.“ Питам: какво ще очаквате от това дете, на което майката още от рождението му е внушила тази идея? Това дете, като порасне, само за Сатурн ще мисли. Действително влиянията на Сатурн са вредни за човека. Около него се събират ред отрицателни елементи от Сатурн – например оловото, които му се отразяват вредно.
към беседата >>
– Причината за неговото нещастие се крие в идеята, с която майка му го е посрещнала на този свят.
Защо някой човек е нещастен в своя живот?
– Причината за неговото нещастие се крие в идеята, с която майка му го е посрещнала на този свят.
Например ако някое дете се роди в събота, майка му казва: „На това дете няма да му върви в живота, всичко ще му отива на зле – в събота се роди то.“ Питам: какво ще очаквате от това дете, на което майката още от рождението му е внушила тази идея? Това дете, като порасне, само за Сатурн ще мисли. Действително влиянията на Сатурн са вредни за човека. Около него се събират ред отрицателни елементи от Сатурн – например оловото, които му се отразяват вредно. Когато планетите са в лошите си аспекти, те упражняват лошо влияние върху хората.
към беседата >>
Например ако някое дете се роди в събота, майка му казва: „На това дете няма да му върви в живота, всичко ще му отива на зле – в събота се роди то.“ Питам: какво ще очаквате от това дете, на което майката още от рождението му е внушила тази идея?
Защо някой човек е нещастен в своя живот? – Причината за неговото нещастие се крие в идеята, с която майка му го е посрещнала на този свят.
Например ако някое дете се роди в събота, майка му казва: „На това дете няма да му върви в живота, всичко ще му отива на зле – в събота се роди то.“ Питам: какво ще очаквате от това дете, на което майката още от рождението му е внушила тази идея?
Това дете, като порасне, само за Сатурн ще мисли. Действително влиянията на Сатурн са вредни за човека. Около него се събират ред отрицателни елементи от Сатурн – например оловото, които му се отразяват вредно. Когато планетите са в лошите си аспекти, те упражняват лошо влияние върху хората. Затова всички трябва да се стремите към Слънцето като към главен фактор в живота ви.
към беседата >>
Това дете, като порасне, само за Сатурн ще мисли.
Защо някой човек е нещастен в своя живот? – Причината за неговото нещастие се крие в идеята, с която майка му го е посрещнала на този свят. Например ако някое дете се роди в събота, майка му казва: „На това дете няма да му върви в живота, всичко ще му отива на зле – в събота се роди то.“ Питам: какво ще очаквате от това дете, на което майката още от рождението му е внушила тази идея?
Това дете, като порасне, само за Сатурн ще мисли.
Действително влиянията на Сатурн са вредни за човека. Около него се събират ред отрицателни елементи от Сатурн – например оловото, които му се отразяват вредно. Когато планетите са в лошите си аспекти, те упражняват лошо влияние върху хората. Затова всички трябва да се стремите към Слънцето като към главен фактор в живота ви. То ще ви помогне да изправите всички ваши погрешки.
към беседата >>
Действително влиянията на Сатурн са вредни за човека.
Защо някой човек е нещастен в своя живот? – Причината за неговото нещастие се крие в идеята, с която майка му го е посрещнала на този свят. Например ако някое дете се роди в събота, майка му казва: „На това дете няма да му върви в живота, всичко ще му отива на зле – в събота се роди то.“ Питам: какво ще очаквате от това дете, на което майката още от рождението му е внушила тази идея? Това дете, като порасне, само за Сатурн ще мисли.
Действително влиянията на Сатурн са вредни за човека.
Около него се събират ред отрицателни елементи от Сатурн – например оловото, които му се отразяват вредно. Когато планетите са в лошите си аспекти, те упражняват лошо влияние върху хората. Затова всички трябва да се стремите към Слънцето като към главен фактор в живота ви. То ще ви помогне да изправите всички ваши погрешки. Ритмусът на Слънцето, или сутринните слънчеви лъчи, са най-благоприятни за човека.
към беседата >>
Около него се събират ред отрицателни елементи от Сатурн – например оловото, които му се отразяват вредно.
Защо някой човек е нещастен в своя живот? – Причината за неговото нещастие се крие в идеята, с която майка му го е посрещнала на този свят. Например ако някое дете се роди в събота, майка му казва: „На това дете няма да му върви в живота, всичко ще му отива на зле – в събота се роди то.“ Питам: какво ще очаквате от това дете, на което майката още от рождението му е внушила тази идея? Това дете, като порасне, само за Сатурн ще мисли. Действително влиянията на Сатурн са вредни за човека.
Около него се събират ред отрицателни елементи от Сатурн – например оловото, които му се отразяват вредно.
Когато планетите са в лошите си аспекти, те упражняват лошо влияние върху хората. Затова всички трябва да се стремите към Слънцето като към главен фактор в живота ви. То ще ви помогне да изправите всички ваши погрешки. Ритмусът на Слънцето, или сутринните слънчеви лъчи, са най-благоприятни за човека. Правете сами наблюдения върху тия изказани мисли, за да се усили вашата вяра.
към беседата >>
Когато планетите са в лошите си аспекти, те упражняват лошо влияние върху хората.
– Причината за неговото нещастие се крие в идеята, с която майка му го е посрещнала на този свят. Например ако някое дете се роди в събота, майка му казва: „На това дете няма да му върви в живота, всичко ще му отива на зле – в събота се роди то.“ Питам: какво ще очаквате от това дете, на което майката още от рождението му е внушила тази идея? Това дете, като порасне, само за Сатурн ще мисли. Действително влиянията на Сатурн са вредни за човека. Около него се събират ред отрицателни елементи от Сатурн – например оловото, които му се отразяват вредно.
Когато планетите са в лошите си аспекти, те упражняват лошо влияние върху хората.
Затова всички трябва да се стремите към Слънцето като към главен фактор в живота ви. То ще ви помогне да изправите всички ваши погрешки. Ритмусът на Слънцето, или сутринните слънчеви лъчи, са най-благоприятни за човека. Правете сами наблюдения върху тия изказани мисли, за да се усили вашата вяра. Това са факти, но докато един факт не се провери, той не може да действа върху вас.
към беседата >>
Затова всички трябва да се стремите към Слънцето като към главен фактор в живота ви.
Например ако някое дете се роди в събота, майка му казва: „На това дете няма да му върви в живота, всичко ще му отива на зле – в събота се роди то.“ Питам: какво ще очаквате от това дете, на което майката още от рождението му е внушила тази идея? Това дете, като порасне, само за Сатурн ще мисли. Действително влиянията на Сатурн са вредни за човека. Около него се събират ред отрицателни елементи от Сатурн – например оловото, които му се отразяват вредно. Когато планетите са в лошите си аспекти, те упражняват лошо влияние върху хората.
Затова всички трябва да се стремите към Слънцето като към главен фактор в живота ви.
То ще ви помогне да изправите всички ваши погрешки. Ритмусът на Слънцето, или сутринните слънчеви лъчи, са най-благоприятни за човека. Правете сами наблюдения върху тия изказани мисли, за да се усили вашата вяра. Това са факти, но докато един факт не се провери, той не може да действа върху вас.
към беседата >>
То ще ви помогне да изправите всички ваши погрешки.
Това дете, като порасне, само за Сатурн ще мисли. Действително влиянията на Сатурн са вредни за човека. Около него се събират ред отрицателни елементи от Сатурн – например оловото, които му се отразяват вредно. Когато планетите са в лошите си аспекти, те упражняват лошо влияние върху хората. Затова всички трябва да се стремите към Слънцето като към главен фактор в живота ви.
То ще ви помогне да изправите всички ваши погрешки.
Ритмусът на Слънцето, или сутринните слънчеви лъчи, са най-благоприятни за човека. Правете сами наблюдения върху тия изказани мисли, за да се усили вашата вяра. Това са факти, но докато един факт не се провери, той не може да действа върху вас.
към беседата >>
Ритмусът на Слънцето, или сутринните слънчеви лъчи, са най-благоприятни за човека.
Действително влиянията на Сатурн са вредни за човека. Около него се събират ред отрицателни елементи от Сатурн – например оловото, които му се отразяват вредно. Когато планетите са в лошите си аспекти, те упражняват лошо влияние върху хората. Затова всички трябва да се стремите към Слънцето като към главен фактор в живота ви. То ще ви помогне да изправите всички ваши погрешки.
Ритмусът на Слънцето, или сутринните слънчеви лъчи, са най-благоприятни за човека.
Правете сами наблюдения върху тия изказани мисли, за да се усили вашата вяра. Това са факти, но докато един факт не се провери, той не може да действа върху вас.
към беседата >>
Правете сами наблюдения върху тия изказани мисли, за да се усили вашата вяра.
Около него се събират ред отрицателни елементи от Сатурн – например оловото, които му се отразяват вредно. Когато планетите са в лошите си аспекти, те упражняват лошо влияние върху хората. Затова всички трябва да се стремите към Слънцето като към главен фактор в живота ви. То ще ви помогне да изправите всички ваши погрешки. Ритмусът на Слънцето, или сутринните слънчеви лъчи, са най-благоприятни за човека.
Правете сами наблюдения върху тия изказани мисли, за да се усили вашата вяра.
Това са факти, но докато един факт не се провери, той не може да действа върху вас.
към беседата >>
Това са факти, но докато един факт не се провери, той не може да действа върху вас.
Когато планетите са в лошите си аспекти, те упражняват лошо влияние върху хората. Затова всички трябва да се стремите към Слънцето като към главен фактор в живота ви. То ще ви помогне да изправите всички ваши погрешки. Ритмусът на Слънцето, или сутринните слънчеви лъчи, са най-благоприятни за човека. Правете сами наблюдения върху тия изказани мисли, за да се усили вашата вяра.
Това са факти, но докато един факт не се провери, той не може да действа върху вас.
към беседата >>
Направете следния опит: когато имате хрема, мислете за Земята и вижте какъв ще бъде резултатът; след това обърнете направлението на вашата мисъл към Слънцето, да се съедините със слънчевата енергия, и пак наблюдавайте за резултата.
Направете следния опит: когато имате хрема, мислете за Земята и вижте какъв ще бъде резултатът; след това обърнете направлението на вашата мисъл към Слънцето, да се съедините със слънчевата енергия, и пак наблюдавайте за резултата.
В първия случай хремата ви ще се излекува мъчно, а във втория случай ще изчезне скоро. Когато имате каквото и да е неразположение, правете този опит, за да се убедите в силата на слънчевата енергия. За Слънцето има две схващания: едни го схващат външно – те разбират само външното, видимото Слънце; други разбират вътрешното, духовното Слънце в човека – към това Слънце ще отправите мисълта си.
към беседата >>
В първия случай хремата ви ще се излекува мъчно, а във втория случай ще изчезне скоро.
Направете следния опит: когато имате хрема, мислете за Земята и вижте какъв ще бъде резултатът; след това обърнете направлението на вашата мисъл към Слънцето, да се съедините със слънчевата енергия, и пак наблюдавайте за резултата.
В първия случай хремата ви ще се излекува мъчно, а във втория случай ще изчезне скоро.
Когато имате каквото и да е неразположение, правете този опит, за да се убедите в силата на слънчевата енергия. За Слънцето има две схващания: едни го схващат външно – те разбират само външното, видимото Слънце; други разбират вътрешното, духовното Слънце в човека – към това Слънце ще отправите мисълта си.
към беседата >>
Когато имате каквото и да е неразположение, правете този опит, за да се убедите в силата на слънчевата енергия.
Направете следния опит: когато имате хрема, мислете за Земята и вижте какъв ще бъде резултатът; след това обърнете направлението на вашата мисъл към Слънцето, да се съедините със слънчевата енергия, и пак наблюдавайте за резултата. В първия случай хремата ви ще се излекува мъчно, а във втория случай ще изчезне скоро.
Когато имате каквото и да е неразположение, правете този опит, за да се убедите в силата на слънчевата енергия.
За Слънцето има две схващания: едни го схващат външно – те разбират само външното, видимото Слънце; други разбират вътрешното, духовното Слънце в човека – към това Слънце ще отправите мисълта си.
към беседата >>
За Слънцето има две схващания: едни го схващат външно – те разбират само външното, видимото Слънце; други разбират вътрешното, духовното Слънце в човека – към това Слънце ще отправите мисълта си.
Направете следния опит: когато имате хрема, мислете за Земята и вижте какъв ще бъде резултатът; след това обърнете направлението на вашата мисъл към Слънцето, да се съедините със слънчевата енергия, и пак наблюдавайте за резултата. В първия случай хремата ви ще се излекува мъчно, а във втория случай ще изчезне скоро. Когато имате каквото и да е неразположение, правете този опит, за да се убедите в силата на слънчевата енергия.
За Слънцето има две схващания: едни го схващат външно – те разбират само външното, видимото Слънце; други разбират вътрешното, духовното Слънце в човека – към това Слънце ще отправите мисълта си.
към беседата >>
В Слънцето има един голям трансформатор, който изпраща слънчевата енергия по цялата Земя.
В Слънцето има един голям трансформатор, който изпраща слънчевата енергия по цялата Земя.
Освен това в Слънцето има и специални трансформатори за всеки човек на Земята, чрез които трансформатори всеки човек приема специално изпратената до него слънчева светлина и енергия. Всеки от вас, ако възприеме тази светлина, може да знае кога е изпратена. Вие не можете всякога да възприемате тази светлина, нито знаете в кой момент е изпратена, затова трябва да учите. Представете си, че в момента, когато пристига специалната за вас светлина, вие сте затворени у дома си или сте някъде на представление, или на концерт – какво ще стане тогава? – Вие ще възприемете само общата светлина от Слънцето, която иде до всички, но не и тази, която се изпраща специално до вас. Защо?
към беседата >>
Освен това в Слънцето има и специални трансформатори за всеки човек на Земята, чрез които трансформатори всеки човек приема специално изпратената до него слънчева светлина и енергия.
В Слънцето има един голям трансформатор, който изпраща слънчевата енергия по цялата Земя.
Освен това в Слънцето има и специални трансформатори за всеки човек на Земята, чрез които трансформатори всеки човек приема специално изпратената до него слънчева светлина и енергия.
Всеки от вас, ако възприеме тази светлина, може да знае кога е изпратена. Вие не можете всякога да възприемате тази светлина, нито знаете в кой момент е изпратена, затова трябва да учите. Представете си, че в момента, когато пристига специалната за вас светлина, вие сте затворени у дома си или сте някъде на представление, или на концерт – какво ще стане тогава? – Вие ще възприемете само общата светлина от Слънцето, която иде до всички, но не и тази, която се изпраща специално до вас. Защо? – Защото у всеки човек има един трансформатор, който приема специалната за него светлина от Слънцето, и ако той е зает с някаква работа и не може да възприеме тази светлина, тя се връща обратно, без никакъв резултат за самия човек.
към беседата >>
Всеки от вас, ако възприеме тази светлина, може да знае кога е изпратена.
В Слънцето има един голям трансформатор, който изпраща слънчевата енергия по цялата Земя. Освен това в Слънцето има и специални трансформатори за всеки човек на Земята, чрез които трансформатори всеки човек приема специално изпратената до него слънчева светлина и енергия.
Всеки от вас, ако възприеме тази светлина, може да знае кога е изпратена.
Вие не можете всякога да възприемате тази светлина, нито знаете в кой момент е изпратена, затова трябва да учите. Представете си, че в момента, когато пристига специалната за вас светлина, вие сте затворени у дома си или сте някъде на представление, или на концерт – какво ще стане тогава? – Вие ще възприемете само общата светлина от Слънцето, която иде до всички, но не и тази, която се изпраща специално до вас. Защо? – Защото у всеки човек има един трансформатор, който приема специалната за него светлина от Слънцето, и ако той е зает с някаква работа и не може да възприеме тази светлина, тя се връща обратно, без никакъв резултат за самия човек. Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувства в себе си едно голямо лишение, като че е изгубил нещо много ценно.
към беседата >>
Вие не можете всякога да възприемате тази светлина, нито знаете в кой момент е изпратена, затова трябва да учите.
В Слънцето има един голям трансформатор, който изпраща слънчевата енергия по цялата Земя. Освен това в Слънцето има и специални трансформатори за всеки човек на Земята, чрез които трансформатори всеки човек приема специално изпратената до него слънчева светлина и енергия. Всеки от вас, ако възприеме тази светлина, може да знае кога е изпратена.
Вие не можете всякога да възприемате тази светлина, нито знаете в кой момент е изпратена, затова трябва да учите.
Представете си, че в момента, когато пристига специалната за вас светлина, вие сте затворени у дома си или сте някъде на представление, или на концерт – какво ще стане тогава? – Вие ще възприемете само общата светлина от Слънцето, която иде до всички, но не и тази, която се изпраща специално до вас. Защо? – Защото у всеки човек има един трансформатор, който приема специалната за него светлина от Слънцето, и ако той е зает с някаква работа и не може да възприеме тази светлина, тя се връща обратно, без никакъв резултат за самия човек. Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувства в себе си едно голямо лишение, като че е изгубил нещо много ценно. Така е, когато човек не е навреме на мястото, отдето трябва да получи тази Светлина, която му носи Живот.
към беседата >>
Представете си, че в момента, когато пристига специалната за вас светлина, вие сте затворени у дома си или сте някъде на представление, или на концерт – какво ще стане тогава?
В Слънцето има един голям трансформатор, който изпраща слънчевата енергия по цялата Земя. Освен това в Слънцето има и специални трансформатори за всеки човек на Земята, чрез които трансформатори всеки човек приема специално изпратената до него слънчева светлина и енергия. Всеки от вас, ако възприеме тази светлина, може да знае кога е изпратена. Вие не можете всякога да възприемате тази светлина, нито знаете в кой момент е изпратена, затова трябва да учите.
Представете си, че в момента, когато пристига специалната за вас светлина, вие сте затворени у дома си или сте някъде на представление, или на концерт – какво ще стане тогава?
– Вие ще възприемете само общата светлина от Слънцето, която иде до всички, но не и тази, която се изпраща специално до вас. Защо? – Защото у всеки човек има един трансформатор, който приема специалната за него светлина от Слънцето, и ако той е зает с някаква работа и не може да възприеме тази светлина, тя се връща обратно, без никакъв резултат за самия човек. Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувства в себе си едно голямо лишение, като че е изгубил нещо много ценно. Така е, когато човек не е навреме на мястото, отдето трябва да получи тази Светлина, която му носи Живот. Жива е тази Светлина!
към беседата >>
– Вие ще възприемете само общата светлина от Слънцето, която иде до всички, но не и тази, която се изпраща специално до вас. Защо?
В Слънцето има един голям трансформатор, който изпраща слънчевата енергия по цялата Земя. Освен това в Слънцето има и специални трансформатори за всеки човек на Земята, чрез които трансформатори всеки човек приема специално изпратената до него слънчева светлина и енергия. Всеки от вас, ако възприеме тази светлина, може да знае кога е изпратена. Вие не можете всякога да възприемате тази светлина, нито знаете в кой момент е изпратена, затова трябва да учите. Представете си, че в момента, когато пристига специалната за вас светлина, вие сте затворени у дома си или сте някъде на представление, или на концерт – какво ще стане тогава?
– Вие ще възприемете само общата светлина от Слънцето, която иде до всички, но не и тази, която се изпраща специално до вас. Защо?
– Защото у всеки човек има един трансформатор, който приема специалната за него светлина от Слънцето, и ако той е зает с някаква работа и не може да възприеме тази светлина, тя се връща обратно, без никакъв резултат за самия човек. Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувства в себе си едно голямо лишение, като че е изгубил нещо много ценно. Така е, когато човек не е навреме на мястото, отдето трябва да получи тази Светлина, която му носи Живот. Жива е тази Светлина! Тя е наречена прана.
към беседата >>
– Защото у всеки човек има един трансформатор, който приема специалната за него светлина от Слънцето, и ако той е зает с някаква работа и не може да възприеме тази светлина, тя се връща обратно, без никакъв резултат за самия човек.
Освен това в Слънцето има и специални трансформатори за всеки човек на Земята, чрез които трансформатори всеки човек приема специално изпратената до него слънчева светлина и енергия. Всеки от вас, ако възприеме тази светлина, може да знае кога е изпратена. Вие не можете всякога да възприемате тази светлина, нито знаете в кой момент е изпратена, затова трябва да учите. Представете си, че в момента, когато пристига специалната за вас светлина, вие сте затворени у дома си или сте някъде на представление, или на концерт – какво ще стане тогава? – Вие ще възприемете само общата светлина от Слънцето, която иде до всички, но не и тази, която се изпраща специално до вас. Защо?
– Защото у всеки човек има един трансформатор, който приема специалната за него светлина от Слънцето, и ако той е зает с някаква работа и не може да възприеме тази светлина, тя се връща обратно, без никакъв резултат за самия човек.
Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувства в себе си едно голямо лишение, като че е изгубил нещо много ценно. Така е, когато човек не е навреме на мястото, отдето трябва да получи тази Светлина, която му носи Живот. Жива е тази Светлина! Тя е наречена прана. В това отношение съзнанието на всеки едного от вас трябва да бъде будно, за да знае часа, когато ще пристигне неговата светлина, и да може да я възприеме.
към беседата >>
Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувства в себе си едно голямо лишение, като че е изгубил нещо много ценно.
Всеки от вас, ако възприеме тази светлина, може да знае кога е изпратена. Вие не можете всякога да възприемате тази светлина, нито знаете в кой момент е изпратена, затова трябва да учите. Представете си, че в момента, когато пристига специалната за вас светлина, вие сте затворени у дома си или сте някъде на представление, или на концерт – какво ще стане тогава? – Вие ще възприемете само общата светлина от Слънцето, която иде до всички, но не и тази, която се изпраща специално до вас. Защо? – Защото у всеки човек има един трансформатор, който приема специалната за него светлина от Слънцето, и ако той е зает с някаква работа и не може да възприеме тази светлина, тя се връща обратно, без никакъв резултат за самия човек.
Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувства в себе си едно голямо лишение, като че е изгубил нещо много ценно.
Така е, когато човек не е навреме на мястото, отдето трябва да получи тази Светлина, която му носи Живот. Жива е тази Светлина! Тя е наречена прана. В това отношение съзнанието на всеки едного от вас трябва да бъде будно, за да знае часа, когато ще пристигне неговата светлина, и да може да я възприеме. Ако сте заети с някаква работа, то като наближи моментът, когато вашата светлина иде, вие ще почувствате едно приятно разположение да излезете малко извън стаята.
към беседата >>
Така е, когато човек не е навреме на мястото, отдето трябва да получи тази Светлина, която му носи Живот.
Вие не можете всякога да възприемате тази светлина, нито знаете в кой момент е изпратена, затова трябва да учите. Представете си, че в момента, когато пристига специалната за вас светлина, вие сте затворени у дома си или сте някъде на представление, или на концерт – какво ще стане тогава? – Вие ще възприемете само общата светлина от Слънцето, която иде до всички, но не и тази, която се изпраща специално до вас. Защо? – Защото у всеки човек има един трансформатор, който приема специалната за него светлина от Слънцето, и ако той е зает с някаква работа и не може да възприеме тази светлина, тя се връща обратно, без никакъв резултат за самия човек. Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувства в себе си едно голямо лишение, като че е изгубил нещо много ценно.
Така е, когато човек не е навреме на мястото, отдето трябва да получи тази Светлина, която му носи Живот.
Жива е тази Светлина! Тя е наречена прана. В това отношение съзнанието на всеки едного от вас трябва да бъде будно, за да знае часа, когато ще пристигне неговата светлина, и да може да я възприеме. Ако сте заети с някаква работа, то като наближи моментът, когато вашата светлина иде, вие ще почувствате едно приятно разположение да излезете малко извън стаята. Каквато работа и да имате, излезте вън, за да възприемете тази светлина.
към беседата >>
Жива е тази Светлина!
Представете си, че в момента, когато пристига специалната за вас светлина, вие сте затворени у дома си или сте някъде на представление, или на концерт – какво ще стане тогава? – Вие ще възприемете само общата светлина от Слънцето, която иде до всички, но не и тази, която се изпраща специално до вас. Защо? – Защото у всеки човек има един трансформатор, който приема специалната за него светлина от Слънцето, и ако той е зает с някаква работа и не може да възприеме тази светлина, тя се връща обратно, без никакъв резултат за самия човек. Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувства в себе си едно голямо лишение, като че е изгубил нещо много ценно. Така е, когато човек не е навреме на мястото, отдето трябва да получи тази Светлина, която му носи Живот.
Жива е тази Светлина!
Тя е наречена прана. В това отношение съзнанието на всеки едного от вас трябва да бъде будно, за да знае часа, когато ще пристигне неговата светлина, и да може да я възприеме. Ако сте заети с някаква работа, то като наближи моментът, когато вашата светлина иде, вие ще почувствате едно приятно разположение да излезете малко извън стаята. Каквато работа и да имате, излезте вън, за да възприемете тази светлина. Постойте вън пет-десет минути, най-много половин час, докато тази светлина премине.
към беседата >>
Тя е наречена прана.
– Вие ще възприемете само общата светлина от Слънцето, която иде до всички, но не и тази, която се изпраща специално до вас. Защо? – Защото у всеки човек има един трансформатор, който приема специалната за него светлина от Слънцето, и ако той е зает с някаква работа и не може да възприеме тази светлина, тя се връща обратно, без никакъв резултат за самия човек. Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувства в себе си едно голямо лишение, като че е изгубил нещо много ценно. Така е, когато човек не е навреме на мястото, отдето трябва да получи тази Светлина, която му носи Живот. Жива е тази Светлина!
Тя е наречена прана.
В това отношение съзнанието на всеки едного от вас трябва да бъде будно, за да знае часа, когато ще пристигне неговата светлина, и да може да я възприеме. Ако сте заети с някаква работа, то като наближи моментът, когато вашата светлина иде, вие ще почувствате едно приятно разположение да излезете малко извън стаята. Каквато работа и да имате, излезте вън, за да възприемете тази светлина. Постойте вън пет-десет минути, най-много половин час, докато тази светлина премине.
към беседата >>
В това отношение съзнанието на всеки едного от вас трябва да бъде будно, за да знае часа, когато ще пристигне неговата светлина, и да може да я възприеме.
– Защото у всеки човек има един трансформатор, който приема специалната за него светлина от Слънцето, и ако той е зает с някаква работа и не може да възприеме тази светлина, тя се връща обратно, без никакъв резултат за самия човек. Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувства в себе си едно голямо лишение, като че е изгубил нещо много ценно. Така е, когато човек не е навреме на мястото, отдето трябва да получи тази Светлина, която му носи Живот. Жива е тази Светлина! Тя е наречена прана.
В това отношение съзнанието на всеки едного от вас трябва да бъде будно, за да знае часа, когато ще пристигне неговата светлина, и да може да я възприеме.
Ако сте заети с някаква работа, то като наближи моментът, когато вашата светлина иде, вие ще почувствате едно приятно разположение да излезете малко извън стаята. Каквато работа и да имате, излезте вън, за да възприемете тази светлина. Постойте вън пет-десет минути, най-много половин час, докато тази светлина премине.
към беседата >>
Ако сте заети с някаква работа, то като наближи моментът, когато вашата светлина иде, вие ще почувствате едно приятно разположение да излезете малко извън стаята.
Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувства в себе си едно голямо лишение, като че е изгубил нещо много ценно. Така е, когато човек не е навреме на мястото, отдето трябва да получи тази Светлина, която му носи Живот. Жива е тази Светлина! Тя е наречена прана. В това отношение съзнанието на всеки едного от вас трябва да бъде будно, за да знае часа, когато ще пристигне неговата светлина, и да може да я възприеме.
Ако сте заети с някаква работа, то като наближи моментът, когато вашата светлина иде, вие ще почувствате едно приятно разположение да излезете малко извън стаята.
Каквато работа и да имате, излезте вън, за да възприемете тази светлина. Постойте вън пет-десет минути, най-много половин час, докато тази светлина премине.
към беседата >>
Каквато работа и да имате, излезте вън, за да възприемете тази светлина.
Така е, когато човек не е навреме на мястото, отдето трябва да получи тази Светлина, която му носи Живот. Жива е тази Светлина! Тя е наречена прана. В това отношение съзнанието на всеки едного от вас трябва да бъде будно, за да знае часа, когато ще пристигне неговата светлина, и да може да я възприеме. Ако сте заети с някаква работа, то като наближи моментът, когато вашата светлина иде, вие ще почувствате едно приятно разположение да излезете малко извън стаята.
Каквато работа и да имате, излезте вън, за да възприемете тази светлина.
Постойте вън пет-десет минути, най-много половин час, докато тази светлина премине.
към беседата >>
Постойте вън пет-десет минути, най-много половин час, докато тази светлина премине.
Жива е тази Светлина! Тя е наречена прана. В това отношение съзнанието на всеки едного от вас трябва да бъде будно, за да знае часа, когато ще пристигне неговата светлина, и да може да я възприеме. Ако сте заети с някаква работа, то като наближи моментът, когато вашата светлина иде, вие ще почувствате едно приятно разположение да излезете малко извън стаята. Каквато работа и да имате, излезте вън, за да възприемете тази светлина.
Постойте вън пет-десет минути, най-много половин час, докато тази светлина премине.
към беседата >>
Сега вие ще кажете: „Чудно нещо, за всеки човек да има специален трансформатор от Слънцето!
Сега вие ще кажете: „Чудно нещо, за всеки човек да има специален трансформатор от Слънцето!
“ Да, това са наредби на Живата Природа. Всичките нейни действия са отмерени и верни. Тя се грижи за материалите, за капиталите, които дава на всички същества, и държи точна сметка за тях. Тя не се интересува от вас като за господари или слуги, нито за вашата личност, нито за вашата индивидуалност, нито за вашето особено схващане, но тя се интересува за вложените във вас нейни капитали. Затова вие трябва да възприемате изпратената специално за вас светлина и ако разбирате закона, ще изпратите тази светлина обратно до Слънцето чрез трансформатора, който е у вас, и с това ще покажете на Слънцето, че сте поумнели.
към беседата >>
“ Да, това са наредби на Живата Природа.
Сега вие ще кажете: „Чудно нещо, за всеки човек да има специален трансформатор от Слънцето!
“ Да, това са наредби на Живата Природа.
Всичките нейни действия са отмерени и верни. Тя се грижи за материалите, за капиталите, които дава на всички същества, и държи точна сметка за тях. Тя не се интересува от вас като за господари или слуги, нито за вашата личност, нито за вашата индивидуалност, нито за вашето особено схващане, но тя се интересува за вложените във вас нейни капитали. Затова вие трябва да възприемате изпратената специално за вас светлина и ако разбирате закона, ще изпратите тази светлина обратно до Слънцето чрез трансформатора, който е у вас, и с това ще покажете на Слънцето, че сте поумнели. Това е същото положение, в което се намират учениците в училищата: най-първо учителите задават задачи за решаване и учениците, като ги решат, връщат тетрадките си обратно на учителите, за да видят, че са работили върху тях.
към беседата >>
Всичките нейни действия са отмерени и верни.
Сега вие ще кажете: „Чудно нещо, за всеки човек да има специален трансформатор от Слънцето! “ Да, това са наредби на Живата Природа.
Всичките нейни действия са отмерени и верни.
Тя се грижи за материалите, за капиталите, които дава на всички същества, и държи точна сметка за тях. Тя не се интересува от вас като за господари или слуги, нито за вашата личност, нито за вашата индивидуалност, нито за вашето особено схващане, но тя се интересува за вложените във вас нейни капитали. Затова вие трябва да възприемате изпратената специално за вас светлина и ако разбирате закона, ще изпратите тази светлина обратно до Слънцето чрез трансформатора, който е у вас, и с това ще покажете на Слънцето, че сте поумнели. Това е същото положение, в което се намират учениците в училищата: най-първо учителите задават задачи за решаване и учениците, като ги решат, връщат тетрадките си обратно на учителите, за да видят, че са работили върху тях.
към беседата >>
Тя се грижи за материалите, за капиталите, които дава на всички същества, и държи точна сметка за тях.
Сега вие ще кажете: „Чудно нещо, за всеки човек да има специален трансформатор от Слънцето! “ Да, това са наредби на Живата Природа. Всичките нейни действия са отмерени и верни.
Тя се грижи за материалите, за капиталите, които дава на всички същества, и държи точна сметка за тях.
Тя не се интересува от вас като за господари или слуги, нито за вашата личност, нито за вашата индивидуалност, нито за вашето особено схващане, но тя се интересува за вложените във вас нейни капитали. Затова вие трябва да възприемате изпратената специално за вас светлина и ако разбирате закона, ще изпратите тази светлина обратно до Слънцето чрез трансформатора, който е у вас, и с това ще покажете на Слънцето, че сте поумнели. Това е същото положение, в което се намират учениците в училищата: най-първо учителите задават задачи за решаване и учениците, като ги решат, връщат тетрадките си обратно на учителите, за да видят, че са работили върху тях.
към беседата >>
Тя не се интересува от вас като за господари или слуги, нито за вашата личност, нито за вашата индивидуалност, нито за вашето особено схващане, но тя се интересува за вложените във вас нейни капитали.
Сега вие ще кажете: „Чудно нещо, за всеки човек да има специален трансформатор от Слънцето! “ Да, това са наредби на Живата Природа. Всичките нейни действия са отмерени и верни. Тя се грижи за материалите, за капиталите, които дава на всички същества, и държи точна сметка за тях.
Тя не се интересува от вас като за господари или слуги, нито за вашата личност, нито за вашата индивидуалност, нито за вашето особено схващане, но тя се интересува за вложените във вас нейни капитали.
Затова вие трябва да възприемате изпратената специално за вас светлина и ако разбирате закона, ще изпратите тази светлина обратно до Слънцето чрез трансформатора, който е у вас, и с това ще покажете на Слънцето, че сте поумнели. Това е същото положение, в което се намират учениците в училищата: най-първо учителите задават задачи за решаване и учениците, като ги решат, връщат тетрадките си обратно на учителите, за да видят, че са работили върху тях.
към беседата >>
Затова вие трябва да възприемате изпратената специално за вас светлина и ако разбирате закона, ще изпратите тази светлина обратно до Слънцето чрез трансформатора, който е у вас, и с това ще покажете на Слънцето, че сте поумнели.
Сега вие ще кажете: „Чудно нещо, за всеки човек да има специален трансформатор от Слънцето! “ Да, това са наредби на Живата Природа. Всичките нейни действия са отмерени и верни. Тя се грижи за материалите, за капиталите, които дава на всички същества, и държи точна сметка за тях. Тя не се интересува от вас като за господари или слуги, нито за вашата личност, нито за вашата индивидуалност, нито за вашето особено схващане, но тя се интересува за вложените във вас нейни капитали.
Затова вие трябва да възприемате изпратената специално за вас светлина и ако разбирате закона, ще изпратите тази светлина обратно до Слънцето чрез трансформатора, който е у вас, и с това ще покажете на Слънцето, че сте поумнели.
Това е същото положение, в което се намират учениците в училищата: най-първо учителите задават задачи за решаване и учениците, като ги решат, връщат тетрадките си обратно на учителите, за да видят, че са работили върху тях.
към беседата >>
Това е същото положение, в което се намират учениците в училищата: най-първо учителите задават задачи за решаване и учениците, като ги решат, връщат тетрадките си обратно на учителите, за да видят, че са работили върху тях.
“ Да, това са наредби на Живата Природа. Всичките нейни действия са отмерени и верни. Тя се грижи за материалите, за капиталите, които дава на всички същества, и държи точна сметка за тях. Тя не се интересува от вас като за господари или слуги, нито за вашата личност, нито за вашата индивидуалност, нито за вашето особено схващане, но тя се интересува за вложените във вас нейни капитали. Затова вие трябва да възприемате изпратената специално за вас светлина и ако разбирате закона, ще изпратите тази светлина обратно до Слънцето чрез трансформатора, който е у вас, и с това ще покажете на Слънцето, че сте поумнели.
Това е същото положение, в което се намират учениците в училищата: най-първо учителите задават задачи за решаване и учениците, като ги решат, връщат тетрадките си обратно на учителите, за да видят, че са работили върху тях.
към беседата >>
Следователно, ако вие изпратите чрез вашия трансформатор получената от Слънцето светлина обратно до него, това показва, че вие сте възприели тази светлина; ако не я изпратите обратно, отгоре знаят за вас, че вие не сте били будни в момента, когато е идвала светлината при вас, и не сте я възприели.
Следователно, ако вие изпратите чрез вашия трансформатор получената от Слънцето светлина обратно до него, това показва, че вие сте възприели тази светлина; ако не я изпратите обратно, отгоре знаят за вас, че вие не сте били будни в момента, когато е идвала светлината при вас, и не сте я възприели.
В тяхната статистика е отбелязано точно колко пъти сте възприели тази светлина и колко пъти не сте я възприели.
към беседата >>
В тяхната статистика е отбелязано точно колко пъти сте възприели тази светлина и колко пъти не сте я възприели.
Следователно, ако вие изпратите чрез вашия трансформатор получената от Слънцето светлина обратно до него, това показва, че вие сте възприели тази светлина; ако не я изпратите обратно, отгоре знаят за вас, че вие не сте били будни в момента, когато е идвала светлината при вас, и не сте я възприели.
В тяхната статистика е отбелязано точно колко пъти сте възприели тази светлина и колко пъти не сте я възприели.
към беседата >>
Въпрос: Де трябва да възприемем тази светлина?
Въпрос: Де трябва да възприемем тази светлина?
към беседата >>
Това е една от великите тайни на Природата.
Това е една от великите тайни на Природата.
Човек трябва да бъде умен, интелигентен и добър, за да схване времето и мястото, дето ще възприеме тази светлина. Птиците например знаят добре това нещо. Докато птицата не трансформира своята светлина, не отива на работа – тя седи на някой клон, чака да дойде нейната светлина; щом възприеме това, което е определено за нея, тя хвръква от клона и започва работата си. Значи птиците знаят тази тайна на Природата, а човек не я знае – той я е изгубил и тепърва трябва да се заеме да я намери.
към беседата >>
Човек трябва да бъде умен, интелигентен и добър, за да схване времето и мястото, дето ще възприеме тази светлина.
Това е една от великите тайни на Природата.
Човек трябва да бъде умен, интелигентен и добър, за да схване времето и мястото, дето ще възприеме тази светлина.
Птиците например знаят добре това нещо. Докато птицата не трансформира своята светлина, не отива на работа – тя седи на някой клон, чака да дойде нейната светлина; щом възприеме това, което е определено за нея, тя хвръква от клона и започва работата си. Значи птиците знаят тази тайна на Природата, а човек не я знае – той я е изгубил и тепърва трябва да се заеме да я намери.
към беседата >>
Птиците например знаят добре това нещо.
Това е една от великите тайни на Природата. Човек трябва да бъде умен, интелигентен и добър, за да схване времето и мястото, дето ще възприеме тази светлина.
Птиците например знаят добре това нещо.
Докато птицата не трансформира своята светлина, не отива на работа – тя седи на някой клон, чака да дойде нейната светлина; щом възприеме това, което е определено за нея, тя хвръква от клона и започва работата си. Значи птиците знаят тази тайна на Природата, а човек не я знае – той я е изгубил и тепърва трябва да се заеме да я намери.
към беседата >>
Докато птицата не трансформира своята светлина, не отива на работа – тя седи на някой клон, чака да дойде нейната светлина; щом възприеме това, което е определено за нея, тя хвръква от клона и започва работата си.
Това е една от великите тайни на Природата. Човек трябва да бъде умен, интелигентен и добър, за да схване времето и мястото, дето ще възприеме тази светлина. Птиците например знаят добре това нещо.
Докато птицата не трансформира своята светлина, не отива на работа – тя седи на някой клон, чака да дойде нейната светлина; щом възприеме това, което е определено за нея, тя хвръква от клона и започва работата си.
Значи птиците знаят тази тайна на Природата, а човек не я знае – той я е изгубил и тепърва трябва да се заеме да я намери.
към беседата >>
Значи птиците знаят тази тайна на Природата, а човек не я знае – той я е изгубил и тепърва трябва да се заеме да я намери.
Това е една от великите тайни на Природата. Човек трябва да бъде умен, интелигентен и добър, за да схване времето и мястото, дето ще възприеме тази светлина. Птиците например знаят добре това нещо. Докато птицата не трансформира своята светлина, не отива на работа – тя седи на някой клон, чака да дойде нейната светлина; щом възприеме това, което е определено за нея, тя хвръква от клона и започва работата си.
Значи птиците знаят тази тайна на Природата, а човек не я знае – той я е изгубил и тепърва трябва да се заеме да я намери.
към беседата >>
Псалмопевецът казва: „На ранина, Господи, ще Те потърся; на ранина, Господи, ще Те намеря.“ Този стих изнася в поетическа форма момента, когато Животът иде, т.е.
Псалмопевецът казва: „На ранина, Господи, ще Те потърся; на ранина, Господи, ще Те намеря.“ Този стих изнася в поетическа форма момента, когато Животът иде, т.е.
когато иде специалната за всички същества Светлина. Ние не говорим за общата Светлина, а за специалната, за моята Светлина. Аз се интересувам само от онази книга, която носи нови елементи, нови познания за мене; аз се интересувам само от онези цветя, които обръщат моето внимание; аз се интересувам само от онези извори, които ме ползват. По този начин ние навлизаме от частното към общото, при което отделните опитности се съединяват и образуват общите опитности. Ако искате животът ви да върви, както трябва, бъдете будни за тази Светлина.
към беседата >>
когато иде специалната за всички същества Светлина.
Псалмопевецът казва: „На ранина, Господи, ще Те потърся; на ранина, Господи, ще Те намеря.“ Този стих изнася в поетическа форма момента, когато Животът иде, т.е.
когато иде специалната за всички същества Светлина.
Ние не говорим за общата Светлина, а за специалната, за моята Светлина. Аз се интересувам само от онази книга, която носи нови елементи, нови познания за мене; аз се интересувам само от онези цветя, които обръщат моето внимание; аз се интересувам само от онези извори, които ме ползват. По този начин ние навлизаме от частното към общото, при което отделните опитности се съединяват и образуват общите опитности. Ако искате животът ви да върви, както трябва, бъдете будни за тази Светлина. Пък ако желаете да се лутате, спете, колкото искате.
към беседата >>
Ние не говорим за общата Светлина, а за специалната, за моята Светлина.
Псалмопевецът казва: „На ранина, Господи, ще Те потърся; на ранина, Господи, ще Те намеря.“ Този стих изнася в поетическа форма момента, когато Животът иде, т.е. когато иде специалната за всички същества Светлина.
Ние не говорим за общата Светлина, а за специалната, за моята Светлина.
Аз се интересувам само от онази книга, която носи нови елементи, нови познания за мене; аз се интересувам само от онези цветя, които обръщат моето внимание; аз се интересувам само от онези извори, които ме ползват. По този начин ние навлизаме от частното към общото, при което отделните опитности се съединяват и образуват общите опитности. Ако искате животът ви да върви, както трябва, бъдете будни за тази Светлина. Пък ако желаете да се лутате, спете, колкото искате. Обаче трябва да знаете, че не е позволено да разправяте на други кога иде вашата светлина.
към беседата >>
Аз се интересувам само от онази книга, която носи нови елементи, нови познания за мене; аз се интересувам само от онези цветя, които обръщат моето внимание; аз се интересувам само от онези извори, които ме ползват.
Псалмопевецът казва: „На ранина, Господи, ще Те потърся; на ранина, Господи, ще Те намеря.“ Този стих изнася в поетическа форма момента, когато Животът иде, т.е. когато иде специалната за всички същества Светлина. Ние не говорим за общата Светлина, а за специалната, за моята Светлина.
Аз се интересувам само от онази книга, която носи нови елементи, нови познания за мене; аз се интересувам само от онези цветя, които обръщат моето внимание; аз се интересувам само от онези извори, които ме ползват.
По този начин ние навлизаме от частното към общото, при което отделните опитности се съединяват и образуват общите опитности. Ако искате животът ви да върви, както трябва, бъдете будни за тази Светлина. Пък ако желаете да се лутате, спете, колкото искате. Обаче трябва да знаете, че не е позволено да разправяте на други кога иде вашата светлина. Това е един свещен момент в живота ви, който ще задържите само за себе си.
към беседата >>
По този начин ние навлизаме от частното към общото, при което отделните опитности се съединяват и образуват общите опитности.
Псалмопевецът казва: „На ранина, Господи, ще Те потърся; на ранина, Господи, ще Те намеря.“ Този стих изнася в поетическа форма момента, когато Животът иде, т.е. когато иде специалната за всички същества Светлина. Ние не говорим за общата Светлина, а за специалната, за моята Светлина. Аз се интересувам само от онази книга, която носи нови елементи, нови познания за мене; аз се интересувам само от онези цветя, които обръщат моето внимание; аз се интересувам само от онези извори, които ме ползват.
По този начин ние навлизаме от частното към общото, при което отделните опитности се съединяват и образуват общите опитности.
Ако искате животът ви да върви, както трябва, бъдете будни за тази Светлина. Пък ако желаете да се лутате, спете, колкото искате. Обаче трябва да знаете, че не е позволено да разправяте на други кога иде вашата светлина. Това е един свещен момент в живота ви, който ще задържите само за себе си. Ако разправяте на хората за вашите специфични работи, ако им кажете, че Слънцето изпраща специфична светлина за вас в еди-кой си час, хората, като не разбират този закон, ще ви изпратят своите нечисти мисли и с това ще попречат на вдъхновението или на разположението ви.
към беседата >>
Ако искате животът ви да върви, както трябва, бъдете будни за тази Светлина.
Псалмопевецът казва: „На ранина, Господи, ще Те потърся; на ранина, Господи, ще Те намеря.“ Този стих изнася в поетическа форма момента, когато Животът иде, т.е. когато иде специалната за всички същества Светлина. Ние не говорим за общата Светлина, а за специалната, за моята Светлина. Аз се интересувам само от онази книга, която носи нови елементи, нови познания за мене; аз се интересувам само от онези цветя, които обръщат моето внимание; аз се интересувам само от онези извори, които ме ползват. По този начин ние навлизаме от частното към общото, при което отделните опитности се съединяват и образуват общите опитности.
Ако искате животът ви да върви, както трябва, бъдете будни за тази Светлина.
Пък ако желаете да се лутате, спете, колкото искате. Обаче трябва да знаете, че не е позволено да разправяте на други кога иде вашата светлина. Това е един свещен момент в живота ви, който ще задържите само за себе си. Ако разправяте на хората за вашите специфични работи, ако им кажете, че Слънцето изпраща специфична светлина за вас в еди-кой си час, хората, като не разбират този закон, ще ви изпратят своите нечисти мисли и с това ще попречат на вдъхновението или на разположението ви. Що се отнася до общата светлина, за нея може да говорите, колкото искате.
към беседата >>
Пък ако желаете да се лутате, спете, колкото искате.
когато иде специалната за всички същества Светлина. Ние не говорим за общата Светлина, а за специалната, за моята Светлина. Аз се интересувам само от онази книга, която носи нови елементи, нови познания за мене; аз се интересувам само от онези цветя, които обръщат моето внимание; аз се интересувам само от онези извори, които ме ползват. По този начин ние навлизаме от частното към общото, при което отделните опитности се съединяват и образуват общите опитности. Ако искате животът ви да върви, както трябва, бъдете будни за тази Светлина.
Пък ако желаете да се лутате, спете, колкото искате.
Обаче трябва да знаете, че не е позволено да разправяте на други кога иде вашата светлина. Това е един свещен момент в живота ви, който ще задържите само за себе си. Ако разправяте на хората за вашите специфични работи, ако им кажете, че Слънцето изпраща специфична светлина за вас в еди-кой си час, хората, като не разбират този закон, ще ви изпратят своите нечисти мисли и с това ще попречат на вдъхновението или на разположението ви. Що се отнася до общата светлина, за нея може да говорите, колкото искате.
към беседата >>
Обаче трябва да знаете, че не е позволено да разправяте на други кога иде вашата светлина.
Ние не говорим за общата Светлина, а за специалната, за моята Светлина. Аз се интересувам само от онази книга, която носи нови елементи, нови познания за мене; аз се интересувам само от онези цветя, които обръщат моето внимание; аз се интересувам само от онези извори, които ме ползват. По този начин ние навлизаме от частното към общото, при което отделните опитности се съединяват и образуват общите опитности. Ако искате животът ви да върви, както трябва, бъдете будни за тази Светлина. Пък ако желаете да се лутате, спете, колкото искате.
Обаче трябва да знаете, че не е позволено да разправяте на други кога иде вашата светлина.
Това е един свещен момент в живота ви, който ще задържите само за себе си. Ако разправяте на хората за вашите специфични работи, ако им кажете, че Слънцето изпраща специфична светлина за вас в еди-кой си час, хората, като не разбират този закон, ще ви изпратят своите нечисти мисли и с това ще попречат на вдъхновението или на разположението ви. Що се отнася до общата светлина, за нея може да говорите, колкото искате.
към беседата >>
Това е един свещен момент в живота ви, който ще задържите само за себе си.
Аз се интересувам само от онази книга, която носи нови елементи, нови познания за мене; аз се интересувам само от онези цветя, които обръщат моето внимание; аз се интересувам само от онези извори, които ме ползват. По този начин ние навлизаме от частното към общото, при което отделните опитности се съединяват и образуват общите опитности. Ако искате животът ви да върви, както трябва, бъдете будни за тази Светлина. Пък ако желаете да се лутате, спете, колкото искате. Обаче трябва да знаете, че не е позволено да разправяте на други кога иде вашата светлина.
Това е един свещен момент в живота ви, който ще задържите само за себе си.
Ако разправяте на хората за вашите специфични работи, ако им кажете, че Слънцето изпраща специфична светлина за вас в еди-кой си час, хората, като не разбират този закон, ще ви изпратят своите нечисти мисли и с това ще попречат на вдъхновението или на разположението ви. Що се отнася до общата светлина, за нея може да говорите, колкото искате.
към беседата >>
Ако разправяте на хората за вашите специфични работи, ако им кажете, че Слънцето изпраща специфична светлина за вас в еди-кой си час, хората, като не разбират този закон, ще ви изпратят своите нечисти мисли и с това ще попречат на вдъхновението или на разположението ви.
По този начин ние навлизаме от частното към общото, при което отделните опитности се съединяват и образуват общите опитности. Ако искате животът ви да върви, както трябва, бъдете будни за тази Светлина. Пък ако желаете да се лутате, спете, колкото искате. Обаче трябва да знаете, че не е позволено да разправяте на други кога иде вашата светлина. Това е един свещен момент в живота ви, който ще задържите само за себе си.
Ако разправяте на хората за вашите специфични работи, ако им кажете, че Слънцето изпраща специфична светлина за вас в еди-кой си час, хората, като не разбират този закон, ще ви изпратят своите нечисти мисли и с това ще попречат на вдъхновението или на разположението ви.
Що се отнася до общата светлина, за нея може да говорите, колкото искате.
към беседата >>
Що се отнася до общата светлина, за нея може да говорите, колкото искате.
Ако искате животът ви да върви, както трябва, бъдете будни за тази Светлина. Пък ако желаете да се лутате, спете, колкото искате. Обаче трябва да знаете, че не е позволено да разправяте на други кога иде вашата светлина. Това е един свещен момент в живота ви, който ще задържите само за себе си. Ако разправяте на хората за вашите специфични работи, ако им кажете, че Слънцето изпраща специфична светлина за вас в еди-кой си час, хората, като не разбират този закон, ще ви изпратят своите нечисти мисли и с това ще попречат на вдъхновението или на разположението ви.
Що се отнася до общата светлина, за нея може да говорите, колкото искате.
към беседата >>
Това, което ви говорих за Слънцето, съставлява една трета от цялата Истина.
Това, което ви говорих за Слънцето, съставлява една трета от цялата Истина.
Същото нещо се отнася и до Духовното Слънце у човека, както и до Божественото Слънце у него. Значи в живота на човека всеки ден има три важни момента, които, ако той може да долови, ще се развива нормално. Като ставате сутрин, най-първо се запитвайте какво трябва да правите днес, защо сте дошли на Земята, и т.н. Има ли нещо неестествено в това? Учителят не се ли пита какво ще преподава днес?
към беседата >>
Същото нещо се отнася и до Духовното Слънце у човека, както и до Божественото Слънце у него.
Това, което ви говорих за Слънцето, съставлява една трета от цялата Истина.
Същото нещо се отнася и до Духовното Слънце у човека, както и до Божественото Слънце у него.
Значи в живота на човека всеки ден има три важни момента, които, ако той може да долови, ще се развива нормално. Като ставате сутрин, най-първо се запитвайте какво трябва да правите днес, защо сте дошли на Земята, и т.н. Има ли нещо неестествено в това? Учителят не се ли пита какво ще преподава днес? Лекарят не се ли пита кои болни ще посети днес?
към беседата >>
Значи в живота на човека всеки ден има три важни момента, които, ако той може да долови, ще се развива нормално.
Това, което ви говорих за Слънцето, съставлява една трета от цялата Истина. Същото нещо се отнася и до Духовното Слънце у човека, както и до Божественото Слънце у него.
Значи в живота на човека всеки ден има три важни момента, които, ако той може да долови, ще се развива нормално.
Като ставате сутрин, най-първо се запитвайте какво трябва да правите днес, защо сте дошли на Земята, и т.н. Има ли нещо неестествено в това? Учителят не се ли пита какво ще преподава днес? Лекарят не се ли пита кои болни ще посети днес? Като казвам, че всяка сутрин човек трябва да се запитва защо е дошъл на Земята и какво трябва да върши, това се отнася до човека вън от всички негови частни занятия.
към беседата >>
Като ставате сутрин, най-първо се запитвайте какво трябва да правите днес, защо сте дошли на Земята, и т.н.
Това, което ви говорих за Слънцето, съставлява една трета от цялата Истина. Същото нещо се отнася и до Духовното Слънце у човека, както и до Божественото Слънце у него. Значи в живота на човека всеки ден има три важни момента, които, ако той може да долови, ще се развива нормално.
Като ставате сутрин, най-първо се запитвайте какво трябва да правите днес, защо сте дошли на Земята, и т.н.
Има ли нещо неестествено в това? Учителят не се ли пита какво ще преподава днес? Лекарят не се ли пита кои болни ще посети днес? Като казвам, че всяка сутрин човек трябва да се запитва защо е дошъл на Земята и какво трябва да върши, това се отнася до човека вън от всички негови частни занятия. За човека има нещо по-важно от работата на лекаря, от училището на ученика, от нивата на орача, от учителството на учителя, а то е следното: за какво е дошъл човек на Земята и какво има да върши днес.
към беседата >>
Има ли нещо неестествено в това?
Това, което ви говорих за Слънцето, съставлява една трета от цялата Истина. Същото нещо се отнася и до Духовното Слънце у човека, както и до Божественото Слънце у него. Значи в живота на човека всеки ден има три важни момента, които, ако той може да долови, ще се развива нормално. Като ставате сутрин, най-първо се запитвайте какво трябва да правите днес, защо сте дошли на Земята, и т.н.
Има ли нещо неестествено в това?
Учителят не се ли пита какво ще преподава днес? Лекарят не се ли пита кои болни ще посети днес? Като казвам, че всяка сутрин човек трябва да се запитва защо е дошъл на Земята и какво трябва да върши, това се отнася до човека вън от всички негови частни занятия. За човека има нещо по-важно от работата на лекаря, от училището на ученика, от нивата на орача, от учителството на учителя, а то е следното: за какво е дошъл човек на Земята и какво има да върши днес. Разреши ли човек този въпрос за деня, той го е използвал правилно.
към беседата >>
Учителят не се ли пита какво ще преподава днес?
Това, което ви говорих за Слънцето, съставлява една трета от цялата Истина. Същото нещо се отнася и до Духовното Слънце у човека, както и до Божественото Слънце у него. Значи в живота на човека всеки ден има три важни момента, които, ако той може да долови, ще се развива нормално. Като ставате сутрин, най-първо се запитвайте какво трябва да правите днес, защо сте дошли на Земята, и т.н. Има ли нещо неестествено в това?
Учителят не се ли пита какво ще преподава днес?
Лекарят не се ли пита кои болни ще посети днес? Като казвам, че всяка сутрин човек трябва да се запитва защо е дошъл на Земята и какво трябва да върши, това се отнася до човека вън от всички негови частни занятия. За човека има нещо по-важно от работата на лекаря, от училището на ученика, от нивата на орача, от учителството на учителя, а то е следното: за какво е дошъл човек на Земята и какво има да върши днес. Разреши ли човек този въпрос за деня, той го е използвал правилно. Човек всеки ден ще разрешава този въпрос, но не в един и същи час.
към беседата >>
Лекарят не се ли пита кои болни ще посети днес?
Същото нещо се отнася и до Духовното Слънце у човека, както и до Божественото Слънце у него. Значи в живота на човека всеки ден има три важни момента, които, ако той може да долови, ще се развива нормално. Като ставате сутрин, най-първо се запитвайте какво трябва да правите днес, защо сте дошли на Земята, и т.н. Има ли нещо неестествено в това? Учителят не се ли пита какво ще преподава днес?
Лекарят не се ли пита кои болни ще посети днес?
Като казвам, че всяка сутрин човек трябва да се запитва защо е дошъл на Земята и какво трябва да върши, това се отнася до човека вън от всички негови частни занятия. За човека има нещо по-важно от работата на лекаря, от училището на ученика, от нивата на орача, от учителството на учителя, а то е следното: за какво е дошъл човек на Земята и какво има да върши днес. Разреши ли човек този въпрос за деня, той го е използвал правилно. Човек всеки ден ще разрешава този въпрос, но не в един и същи час. Ако той най-първо разреши този въпрос, всичките му работи на Земята ще се уредят добре.
към беседата >>
Като казвам, че всяка сутрин човек трябва да се запитва защо е дошъл на Земята и какво трябва да върши, това се отнася до човека вън от всички негови частни занятия.
Значи в живота на човека всеки ден има три важни момента, които, ако той може да долови, ще се развива нормално. Като ставате сутрин, най-първо се запитвайте какво трябва да правите днес, защо сте дошли на Земята, и т.н. Има ли нещо неестествено в това? Учителят не се ли пита какво ще преподава днес? Лекарят не се ли пита кои болни ще посети днес?
Като казвам, че всяка сутрин човек трябва да се запитва защо е дошъл на Земята и какво трябва да върши, това се отнася до човека вън от всички негови частни занятия.
За човека има нещо по-важно от работата на лекаря, от училището на ученика, от нивата на орача, от учителството на учителя, а то е следното: за какво е дошъл човек на Земята и какво има да върши днес. Разреши ли човек този въпрос за деня, той го е използвал правилно. Човек всеки ден ще разрешава този въпрос, но не в един и същи час. Ако той най-първо разреши този въпрос, всичките му работи на Земята ще се уредят добре.
към беседата >>
За човека има нещо по-важно от работата на лекаря, от училището на ученика, от нивата на орача, от учителството на учителя, а то е следното: за какво е дошъл човек на Земята и какво има да върши днес.
Като ставате сутрин, най-първо се запитвайте какво трябва да правите днес, защо сте дошли на Земята, и т.н. Има ли нещо неестествено в това? Учителят не се ли пита какво ще преподава днес? Лекарят не се ли пита кои болни ще посети днес? Като казвам, че всяка сутрин човек трябва да се запитва защо е дошъл на Земята и какво трябва да върши, това се отнася до човека вън от всички негови частни занятия.
За човека има нещо по-важно от работата на лекаря, от училището на ученика, от нивата на орача, от учителството на учителя, а то е следното: за какво е дошъл човек на Земята и какво има да върши днес.
Разреши ли човек този въпрос за деня, той го е използвал правилно. Човек всеки ден ще разрешава този въпрос, но не в един и същи час. Ако той най-първо разреши този въпрос, всичките му работи на Земята ще се уредят добре.
към беседата >>
Разреши ли човек този въпрос за деня, той го е използвал правилно.
Има ли нещо неестествено в това? Учителят не се ли пита какво ще преподава днес? Лекарят не се ли пита кои болни ще посети днес? Като казвам, че всяка сутрин човек трябва да се запитва защо е дошъл на Земята и какво трябва да върши, това се отнася до човека вън от всички негови частни занятия. За човека има нещо по-важно от работата на лекаря, от училището на ученика, от нивата на орача, от учителството на учителя, а то е следното: за какво е дошъл човек на Земята и какво има да върши днес.
Разреши ли човек този въпрос за деня, той го е използвал правилно.
Човек всеки ден ще разрешава този въпрос, но не в един и същи час. Ако той най-първо разреши този въпрос, всичките му работи на Земята ще се уредят добре.
към беседата >>
Човек всеки ден ще разрешава този въпрос, но не в един и същи час.
Учителят не се ли пита какво ще преподава днес? Лекарят не се ли пита кои болни ще посети днес? Като казвам, че всяка сутрин човек трябва да се запитва защо е дошъл на Земята и какво трябва да върши, това се отнася до човека вън от всички негови частни занятия. За човека има нещо по-важно от работата на лекаря, от училището на ученика, от нивата на орача, от учителството на учителя, а то е следното: за какво е дошъл човек на Земята и какво има да върши днес. Разреши ли човек този въпрос за деня, той го е използвал правилно.
Човек всеки ден ще разрешава този въпрос, но не в един и същи час.
Ако той най-първо разреши този въпрос, всичките му работи на Земята ще се уредят добре.
към беседата >>
Ако той най-първо разреши този въпрос, всичките му работи на Земята ще се уредят добре.
Лекарят не се ли пита кои болни ще посети днес? Като казвам, че всяка сутрин човек трябва да се запитва защо е дошъл на Земята и какво трябва да върши, това се отнася до човека вън от всички негови частни занятия. За човека има нещо по-важно от работата на лекаря, от училището на ученика, от нивата на орача, от учителството на учителя, а то е следното: за какво е дошъл човек на Земята и какво има да върши днес. Разреши ли човек този въпрос за деня, той го е използвал правилно. Човек всеки ден ще разрешава този въпрос, но не в един и същи час.
Ако той най-първо разреши този въпрос, всичките му работи на Земята ще се уредят добре.
към беседата >>
Тази вечер вие научихте нещо ново, което ще ви смущава.
Тази вечер вие научихте нещо ново, което ще ви смущава.
Например като ставате сутрин, ако сте неразположени, ще кажете: „Днес не можах да възприема моята светлина, затова не съм добре.“ Значи отсега вече ще има още нещо, което ще ви смущава. Знаете ли на какво мяза вашето положение? Вие сте дали някому обещание да се срещнете днес, в еди-колко си часа, но сте забравили това и през целия ден си вършите другите работи. Като се приберете вечерта, вие си спомняте за обещанието, което сте дали, но вече е късно, не може да го изпълните и започвате да съжалявате. По същия начин вие често ще забравяте за момента, в който иде вашата Светлина, ще го пропускате, но знайте, че ако държите мисълта си спокойна и тиха, вие винаги ще може да възприемате тази Светлина.
към беседата >>
Например като ставате сутрин, ако сте неразположени, ще кажете: „Днес не можах да възприема моята светлина, затова не съм добре.“ Значи отсега вече ще има още нещо, което ще ви смущава.
Тази вечер вие научихте нещо ново, което ще ви смущава.
Например като ставате сутрин, ако сте неразположени, ще кажете: „Днес не можах да възприема моята светлина, затова не съм добре.“ Значи отсега вече ще има още нещо, което ще ви смущава.
Знаете ли на какво мяза вашето положение? Вие сте дали някому обещание да се срещнете днес, в еди-колко си часа, но сте забравили това и през целия ден си вършите другите работи. Като се приберете вечерта, вие си спомняте за обещанието, което сте дали, но вече е късно, не може да го изпълните и започвате да съжалявате. По същия начин вие често ще забравяте за момента, в който иде вашата Светлина, ще го пропускате, но знайте, че ако държите мисълта си спокойна и тиха, вие винаги ще може да възприемате тази Светлина. Щом я възприемете, вие ще бъдете радостни и весели.
към беседата >>
Знаете ли на какво мяза вашето положение?
Тази вечер вие научихте нещо ново, което ще ви смущава. Например като ставате сутрин, ако сте неразположени, ще кажете: „Днес не можах да възприема моята светлина, затова не съм добре.“ Значи отсега вече ще има още нещо, което ще ви смущава.
Знаете ли на какво мяза вашето положение?
Вие сте дали някому обещание да се срещнете днес, в еди-колко си часа, но сте забравили това и през целия ден си вършите другите работи. Като се приберете вечерта, вие си спомняте за обещанието, което сте дали, но вече е късно, не може да го изпълните и започвате да съжалявате. По същия начин вие често ще забравяте за момента, в който иде вашата Светлина, ще го пропускате, но знайте, че ако държите мисълта си спокойна и тиха, вие винаги ще може да възприемате тази Светлина. Щом я възприемете, вие ще бъдете радостни и весели. Дойде ли Радостта у вас, благодарете, че сте могли да я възприемете.
към беседата >>
Вие сте дали някому обещание да се срещнете днес, в еди-колко си часа, но сте забравили това и през целия ден си вършите другите работи.
Тази вечер вие научихте нещо ново, което ще ви смущава. Например като ставате сутрин, ако сте неразположени, ще кажете: „Днес не можах да възприема моята светлина, затова не съм добре.“ Значи отсега вече ще има още нещо, което ще ви смущава. Знаете ли на какво мяза вашето положение?
Вие сте дали някому обещание да се срещнете днес, в еди-колко си часа, но сте забравили това и през целия ден си вършите другите работи.
Като се приберете вечерта, вие си спомняте за обещанието, което сте дали, но вече е късно, не може да го изпълните и започвате да съжалявате. По същия начин вие често ще забравяте за момента, в който иде вашата Светлина, ще го пропускате, но знайте, че ако държите мисълта си спокойна и тиха, вие винаги ще може да възприемате тази Светлина. Щом я възприемете, вие ще бъдете радостни и весели. Дойде ли Радостта у вас, благодарете, че сте могли да я възприемете. Тази Светлина ще придаде нещо към вашето умствено и духовно развитие.
към беседата >>
Като се приберете вечерта, вие си спомняте за обещанието, което сте дали, но вече е късно, не може да го изпълните и започвате да съжалявате.
Тази вечер вие научихте нещо ново, което ще ви смущава. Например като ставате сутрин, ако сте неразположени, ще кажете: „Днес не можах да възприема моята светлина, затова не съм добре.“ Значи отсега вече ще има още нещо, което ще ви смущава. Знаете ли на какво мяза вашето положение? Вие сте дали някому обещание да се срещнете днес, в еди-колко си часа, но сте забравили това и през целия ден си вършите другите работи.
Като се приберете вечерта, вие си спомняте за обещанието, което сте дали, но вече е късно, не може да го изпълните и започвате да съжалявате.
По същия начин вие често ще забравяте за момента, в който иде вашата Светлина, ще го пропускате, но знайте, че ако държите мисълта си спокойна и тиха, вие винаги ще може да възприемате тази Светлина. Щом я възприемете, вие ще бъдете радостни и весели. Дойде ли Радостта у вас, благодарете, че сте могли да я възприемете. Тази Светлина ще придаде нещо към вашето умствено и духовно развитие.
към беседата >>
По същия начин вие често ще забравяте за момента, в който иде вашата Светлина, ще го пропускате, но знайте, че ако държите мисълта си спокойна и тиха, вие винаги ще може да възприемате тази Светлина.
Тази вечер вие научихте нещо ново, което ще ви смущава. Например като ставате сутрин, ако сте неразположени, ще кажете: „Днес не можах да възприема моята светлина, затова не съм добре.“ Значи отсега вече ще има още нещо, което ще ви смущава. Знаете ли на какво мяза вашето положение? Вие сте дали някому обещание да се срещнете днес, в еди-колко си часа, но сте забравили това и през целия ден си вършите другите работи. Като се приберете вечерта, вие си спомняте за обещанието, което сте дали, но вече е късно, не може да го изпълните и започвате да съжалявате.
По същия начин вие често ще забравяте за момента, в който иде вашата Светлина, ще го пропускате, но знайте, че ако държите мисълта си спокойна и тиха, вие винаги ще може да възприемате тази Светлина.
Щом я възприемете, вие ще бъдете радостни и весели. Дойде ли Радостта у вас, благодарете, че сте могли да я възприемете. Тази Светлина ще придаде нещо към вашето умствено и духовно развитие.
към беседата >>
Щом я възприемете, вие ще бъдете радостни и весели.
Например като ставате сутрин, ако сте неразположени, ще кажете: „Днес не можах да възприема моята светлина, затова не съм добре.“ Значи отсега вече ще има още нещо, което ще ви смущава. Знаете ли на какво мяза вашето положение? Вие сте дали някому обещание да се срещнете днес, в еди-колко си часа, но сте забравили това и през целия ден си вършите другите работи. Като се приберете вечерта, вие си спомняте за обещанието, което сте дали, но вече е късно, не може да го изпълните и започвате да съжалявате. По същия начин вие често ще забравяте за момента, в който иде вашата Светлина, ще го пропускате, но знайте, че ако държите мисълта си спокойна и тиха, вие винаги ще може да възприемате тази Светлина.
Щом я възприемете, вие ще бъдете радостни и весели.
Дойде ли Радостта у вас, благодарете, че сте могли да я възприемете. Тази Светлина ще придаде нещо към вашето умствено и духовно развитие.
към беседата >>
Дойде ли Радостта у вас, благодарете, че сте могли да я възприемете.
Знаете ли на какво мяза вашето положение? Вие сте дали някому обещание да се срещнете днес, в еди-колко си часа, но сте забравили това и през целия ден си вършите другите работи. Като се приберете вечерта, вие си спомняте за обещанието, което сте дали, но вече е късно, не може да го изпълните и започвате да съжалявате. По същия начин вие често ще забравяте за момента, в който иде вашата Светлина, ще го пропускате, но знайте, че ако държите мисълта си спокойна и тиха, вие винаги ще може да възприемате тази Светлина. Щом я възприемете, вие ще бъдете радостни и весели.
Дойде ли Радостта у вас, благодарете, че сте могли да я възприемете.
Тази Светлина ще придаде нещо към вашето умствено и духовно развитие.
към беседата >>
Тази Светлина ще придаде нещо към вашето умствено и духовно развитие.
Вие сте дали някому обещание да се срещнете днес, в еди-колко си часа, но сте забравили това и през целия ден си вършите другите работи. Като се приберете вечерта, вие си спомняте за обещанието, което сте дали, но вече е късно, не може да го изпълните и започвате да съжалявате. По същия начин вие често ще забравяте за момента, в който иде вашата Светлина, ще го пропускате, но знайте, че ако държите мисълта си спокойна и тиха, вие винаги ще може да възприемате тази Светлина. Щом я възприемете, вие ще бъдете радостни и весели. Дойде ли Радостта у вас, благодарете, че сте могли да я възприемете.
Тази Светлина ще придаде нещо към вашето умствено и духовно развитие.
към беседата >>
3.
Израз
,
ООК
, София, 1.4.1925г.,
Река, която не се размътва, има израз в себе си: тя е силна и сама се чисти.
Водата в него е плитка, слаба и това поточе лесно се отбива, лесно се раздвоява. Но ако имаме голяма, дълбока река, като Дунава, тя се размътва мъчно. Тази река не се отбива лесно, не се раздвоява. Има ли такъв голям извор на Земята като Дунава? – Да, на другите планети има.
Река, която не се размътва, има израз в себе си: тя е силна и сама се чисти.
Мътната вода няма израз в себе си. Това е само едно уподобление.
към беседата >>
Мътната вода няма израз в себе си.
Но ако имаме голяма, дълбока река, като Дунава, тя се размътва мъчно. Тази река не се отбива лесно, не се раздвоява. Има ли такъв голям извор на Земята като Дунава? – Да, на другите планети има. Река, която не се размътва, има израз в себе си: тя е силна и сама се чисти.
Мътната вода няма израз в себе си.
Това е само едно уподобление.
към беседата >>
Това е само едно уподобление.
Тази река не се отбива лесно, не се раздвоява. Има ли такъв голям извор на Земята като Дунава? – Да, на другите планети има. Река, която не се размътва, има израз в себе си: тя е силна и сама се чисти. Мътната вода няма израз в себе си.
Това е само едно уподобление.
към беседата >>
Следователно животът, който тече у нас, трябва да бъде израз на нещо.
Следователно животът, който тече у нас, трябва да бъде израз на нещо.
Какъв трябва да бъде изразът? – Любовен. Кажете ми тогава какъв трябва да бъде изразът на Любовта? Вие как изразявате Любовта? Ще ми кажете, че изразът на Любовта е нещо вътрешно.
към беседата >>
Какъв трябва да бъде изразът?
Следователно животът, който тече у нас, трябва да бъде израз на нещо.
Какъв трябва да бъде изразът?
– Любовен. Кажете ми тогава какъв трябва да бъде изразът на Любовта? Вие как изразявате Любовта? Ще ми кажете, че изразът на Любовта е нещо вътрешно. Да, но аз мога да ви възразя на това. Как?
към беседата >>
– Любовен.
Следователно животът, който тече у нас, трябва да бъде израз на нещо. Какъв трябва да бъде изразът?
– Любовен.
Кажете ми тогава какъв трябва да бъде изразът на Любовта? Вие как изразявате Любовта? Ще ми кажете, че изразът на Любовта е нещо вътрешно. Да, но аз мога да ви възразя на това. Как? Вие ще ми кажете, че сте гладни.
към беседата >>
Кажете ми тогава какъв трябва да бъде изразът на Любовта?
Следователно животът, който тече у нас, трябва да бъде израз на нещо. Какъв трябва да бъде изразът? – Любовен.
Кажете ми тогава какъв трябва да бъде изразът на Любовта?
Вие как изразявате Любовта? Ще ми кажете, че изразът на Любовта е нещо вътрешно. Да, но аз мога да ви възразя на това. Как? Вие ще ми кажете, че сте гладни. Аз ще ви възразя, че гладът е нещо вътрешно, следователно няма защо да ядете.
към беседата >>
Вие как изразявате Любовта?
Следователно животът, който тече у нас, трябва да бъде израз на нещо. Какъв трябва да бъде изразът? – Любовен. Кажете ми тогава какъв трябва да бъде изразът на Любовта?
Вие как изразявате Любовта?
Ще ми кажете, че изразът на Любовта е нещо вътрешно. Да, но аз мога да ви възразя на това. Как? Вие ще ми кажете, че сте гладни. Аз ще ви възразя, че гладът е нещо вътрешно, следователно няма защо да ядете. Не, гладът има и външен израз.
към беседата >>
Ще ми кажете, че изразът на Любовта е нещо вътрешно.
Следователно животът, който тече у нас, трябва да бъде израз на нещо. Какъв трябва да бъде изразът? – Любовен. Кажете ми тогава какъв трябва да бъде изразът на Любовта? Вие как изразявате Любовта?
Ще ми кажете, че изразът на Любовта е нещо вътрешно.
Да, но аз мога да ви възразя на това. Как? Вие ще ми кажете, че сте гладни. Аз ще ви възразя, че гладът е нещо вътрешно, следователно няма защо да ядете. Не, гладът има и външен израз. Как ще изразите глада?
към беседата >>
Да, но аз мога да ви възразя на това. Как?
Какъв трябва да бъде изразът? – Любовен. Кажете ми тогава какъв трябва да бъде изразът на Любовта? Вие как изразявате Любовта? Ще ми кажете, че изразът на Любовта е нещо вътрешно.
Да, но аз мога да ви възразя на това. Как?
Вие ще ми кажете, че сте гладни. Аз ще ви възразя, че гладът е нещо вътрешно, следователно няма защо да ядете. Не, гладът има и външен израз. Как ще изразите глада? – Мускулите започват да се свиват.
към беседата >>
Вие ще ми кажете, че сте гладни.
– Любовен. Кажете ми тогава какъв трябва да бъде изразът на Любовта? Вие как изразявате Любовта? Ще ми кажете, че изразът на Любовта е нещо вътрешно. Да, но аз мога да ви възразя на това. Как?
Вие ще ми кажете, че сте гладни.
Аз ще ви възразя, че гладът е нещо вътрешно, следователно няма защо да ядете. Не, гладът има и външен израз. Как ще изразите глада? – Мускулите започват да се свиват. Сега представете си, че вие сте актьор, излизате на сцената.
към беседата >>
Аз ще ви възразя, че гладът е нещо вътрешно, следователно няма защо да ядете.
Кажете ми тогава какъв трябва да бъде изразът на Любовта? Вие как изразявате Любовта? Ще ми кажете, че изразът на Любовта е нещо вътрешно. Да, но аз мога да ви възразя на това. Как? Вие ще ми кажете, че сте гладни.
Аз ще ви възразя, че гладът е нещо вътрешно, следователно няма защо да ядете.
Не, гладът има и външен израз. Как ще изразите глада? – Мускулите започват да се свиват. Сега представете си, че вие сте актьор, излизате на сцената. Как ще представите Любовта?
към беседата >>
Не, гладът има и външен израз.
Вие как изразявате Любовта? Ще ми кажете, че изразът на Любовта е нещо вътрешно. Да, но аз мога да ви възразя на това. Как? Вие ще ми кажете, че сте гладни. Аз ще ви възразя, че гладът е нещо вътрешно, следователно няма защо да ядете.
Не, гладът има и външен израз.
Как ще изразите глада? – Мускулите започват да се свиват. Сега представете си, че вие сте актьор, излизате на сцената. Как ще представите Любовта? Всички вие говорите все за Любовта.
към беседата >>
Как ще изразите глада?
Ще ми кажете, че изразът на Любовта е нещо вътрешно. Да, но аз мога да ви възразя на това. Как? Вие ще ми кажете, че сте гладни. Аз ще ви възразя, че гладът е нещо вътрешно, следователно няма защо да ядете. Не, гладът има и външен израз.
Как ще изразите глада?
– Мускулите започват да се свиват. Сега представете си, че вие сте актьор, излизате на сцената. Как ще представите Любовта? Всички вие говорите все за Любовта. Е, как ще я изразите?
към беседата >>
– Мускулите започват да се свиват.
Да, но аз мога да ви възразя на това. Как? Вие ще ми кажете, че сте гладни. Аз ще ви възразя, че гладът е нещо вътрешно, следователно няма защо да ядете. Не, гладът има и външен израз. Как ще изразите глада?
– Мускулите започват да се свиват.
Сега представете си, че вие сте актьор, излизате на сцената. Как ще представите Любовта? Всички вие говорите все за Любовта. Е, как ще я изразите? Ако разтворите ръцете си широко, това израз на Любовта ли е?
към беседата >>
Сега представете си, че вие сте актьор, излизате на сцената.
Вие ще ми кажете, че сте гладни. Аз ще ви възразя, че гладът е нещо вътрешно, следователно няма защо да ядете. Не, гладът има и външен израз. Как ще изразите глада? – Мускулите започват да се свиват.
Сега представете си, че вие сте актьор, излизате на сцената.
Как ще представите Любовта? Всички вие говорите все за Любовта. Е, как ще я изразите? Ако разтворите ръцете си широко, това израз на Любовта ли е? Та и малките деца, като искат да хванат някого, разтварят си ръцете, но това любов ли е?
към беседата >>
Как ще представите Любовта?
Аз ще ви възразя, че гладът е нещо вътрешно, следователно няма защо да ядете. Не, гладът има и външен израз. Как ще изразите глада? – Мускулите започват да се свиват. Сега представете си, че вие сте актьор, излизате на сцената.
Как ще представите Любовта?
Всички вие говорите все за Любовта. Е, как ще я изразите? Ако разтворите ръцете си широко, това израз на Любовта ли е? Та и малките деца, като искат да хванат някого, разтварят си ръцете, но това любов ли е? Аз ви задавам този въпрос като задача.
към беседата >>
Всички вие говорите все за Любовта.
Не, гладът има и външен израз. Как ще изразите глада? – Мускулите започват да се свиват. Сега представете си, че вие сте актьор, излизате на сцената. Как ще представите Любовта?
Всички вие говорите все за Любовта.
Е, как ще я изразите? Ако разтворите ръцете си широко, това израз на Любовта ли е? Та и малките деца, като искат да хванат някого, разтварят си ръцете, но това любов ли е? Аз ви задавам този въпрос като задача. Ще се изправите пред огледалото и най-първо ще направите един любовен израз, да видите дали ще го харесате.
към беседата >>
Е, как ще я изразите?
Как ще изразите глада? – Мускулите започват да се свиват. Сега представете си, че вие сте актьор, излизате на сцената. Как ще представите Любовта? Всички вие говорите все за Любовта.
Е, как ще я изразите?
Ако разтворите ръцете си широко, това израз на Любовта ли е? Та и малките деца, като искат да хванат някого, разтварят си ръцете, но това любов ли е? Аз ви задавам този въпрос като задача. Ще се изправите пред огледалото и най-първо ще направите един любовен израз, да видите дали ще го харесате. Можете ли да направите истински любовен израз?
към беседата >>
Ако разтворите ръцете си широко, това израз на Любовта ли е?
– Мускулите започват да се свиват. Сега представете си, че вие сте актьор, излизате на сцената. Как ще представите Любовта? Всички вие говорите все за Любовта. Е, как ще я изразите?
Ако разтворите ръцете си широко, това израз на Любовта ли е?
Та и малките деца, като искат да хванат някого, разтварят си ръцете, но това любов ли е? Аз ви задавам този въпрос като задача. Ще се изправите пред огледалото и най-първо ще направите един любовен израз, да видите дали ще го харесате. Можете ли да направите истински любовен израз? Вие ще кажете, че този израз е само за младите, не и за старите хора.
към беседата >>
Та и малките деца, като искат да хванат някого, разтварят си ръцете, но това любов ли е?
Сега представете си, че вие сте актьор, излизате на сцената. Как ще представите Любовта? Всички вие говорите все за Любовта. Е, как ще я изразите? Ако разтворите ръцете си широко, това израз на Любовта ли е?
Та и малките деца, като искат да хванат някого, разтварят си ръцете, но това любов ли е?
Аз ви задавам този въпрос като задача. Ще се изправите пред огледалото и най-първо ще направите един любовен израз, да видите дали ще го харесате. Можете ли да направите истински любовен израз? Вие ще кажете, че този израз е само за младите, не и за старите хора. Българите казват, че когато се запали старо бунище, мъчно изгасва.
към беседата >>
Аз ви задавам този въпрос като задача.
Как ще представите Любовта? Всички вие говорите все за Любовта. Е, как ще я изразите? Ако разтворите ръцете си широко, това израз на Любовта ли е? Та и малките деца, като искат да хванат някого, разтварят си ръцете, но това любов ли е?
Аз ви задавам този въпрос като задача.
Ще се изправите пред огледалото и най-първо ще направите един любовен израз, да видите дали ще го харесате. Можете ли да направите истински любовен израз? Вие ще кажете, че този израз е само за младите, не и за старите хора. Българите казват, че когато се запали старо бунище, мъчно изгасва. Това не е за присмех, но е една велика истина.
към беседата >>
Ще се изправите пред огледалото и най-първо ще направите един любовен израз, да видите дали ще го харесате.
Всички вие говорите все за Любовта. Е, как ще я изразите? Ако разтворите ръцете си широко, това израз на Любовта ли е? Та и малките деца, като искат да хванат някого, разтварят си ръцете, но това любов ли е? Аз ви задавам този въпрос като задача.
Ще се изправите пред огледалото и най-първо ще направите един любовен израз, да видите дали ще го харесате.
Можете ли да направите истински любовен израз? Вие ще кажете, че този израз е само за младите, не и за старите хора. Българите казват, че когато се запали старо бунище, мъчно изгасва. Това не е за присмех, но е една велика истина. Защо е така?
към беседата >>
Можете ли да направите истински любовен израз?
Е, как ще я изразите? Ако разтворите ръцете си широко, това израз на Любовта ли е? Та и малките деца, като искат да хванат някого, разтварят си ръцете, но това любов ли е? Аз ви задавам този въпрос като задача. Ще се изправите пред огледалото и най-първо ще направите един любовен израз, да видите дали ще го харесате.
Можете ли да направите истински любовен израз?
Вие ще кажете, че този израз е само за младите, не и за старите хора. Българите казват, че когато се запали старо бунище, мъчно изгасва. Това не е за присмех, но е една велика истина. Защо е така? – Като се запали старо бунище, има какво да гори в него; като се запали млад човек, малко гори, няма много материал за горене.
към беседата >>
Вие ще кажете, че този израз е само за младите, не и за старите хора.
Ако разтворите ръцете си широко, това израз на Любовта ли е? Та и малките деца, като искат да хванат някого, разтварят си ръцете, но това любов ли е? Аз ви задавам този въпрос като задача. Ще се изправите пред огледалото и най-първо ще направите един любовен израз, да видите дали ще го харесате. Можете ли да направите истински любовен израз?
Вие ще кажете, че този израз е само за младите, не и за старите хора.
Българите казват, че когато се запали старо бунище, мъчно изгасва. Това не е за присмех, но е една велика истина. Защо е така? – Като се запали старо бунище, има какво да гори в него; като се запали млад човек, малко гори, няма много материал за горене. Затова онези, които са създали тази поговорка, казват: „Голям, стар човек, като се запали, има израз.“ И младият има израз, само че първият е постоянен, дълго време продължава да гори, а вторият – по-малко.
към беседата >>
Българите казват, че когато се запали старо бунище, мъчно изгасва.
Та и малките деца, като искат да хванат някого, разтварят си ръцете, но това любов ли е? Аз ви задавам този въпрос като задача. Ще се изправите пред огледалото и най-първо ще направите един любовен израз, да видите дали ще го харесате. Можете ли да направите истински любовен израз? Вие ще кажете, че този израз е само за младите, не и за старите хора.
Българите казват, че когато се запали старо бунище, мъчно изгасва.
Това не е за присмех, но е една велика истина. Защо е така? – Като се запали старо бунище, има какво да гори в него; като се запали млад човек, малко гори, няма много материал за горене. Затова онези, които са създали тази поговорка, казват: „Голям, стар човек, като се запали, има израз.“ И младият има израз, само че първият е постоянен, дълго време продължава да гори, а вторият – по-малко.
към беседата >>
Това не е за присмех, но е една велика истина.
Аз ви задавам този въпрос като задача. Ще се изправите пред огледалото и най-първо ще направите един любовен израз, да видите дали ще го харесате. Можете ли да направите истински любовен израз? Вие ще кажете, че този израз е само за младите, не и за старите хора. Българите казват, че когато се запали старо бунище, мъчно изгасва.
Това не е за присмех, но е една велика истина.
Защо е така? – Като се запали старо бунище, има какво да гори в него; като се запали млад човек, малко гори, няма много материал за горене. Затова онези, които са създали тази поговорка, казват: „Голям, стар човек, като се запали, има израз.“ И младият има израз, само че първият е постоянен, дълго време продължава да гори, а вторият – по-малко.
към беседата >>
Защо е така?
Ще се изправите пред огледалото и най-първо ще направите един любовен израз, да видите дали ще го харесате. Можете ли да направите истински любовен израз? Вие ще кажете, че този израз е само за младите, не и за старите хора. Българите казват, че когато се запали старо бунище, мъчно изгасва. Това не е за присмех, но е една велика истина.
Защо е така?
– Като се запали старо бунище, има какво да гори в него; като се запали млад човек, малко гори, няма много материал за горене. Затова онези, които са създали тази поговорка, казват: „Голям, стар човек, като се запали, има израз.“ И младият има израз, само че първият е постоянен, дълго време продължава да гори, а вторият – по-малко.
към беседата >>
– Като се запали старо бунище, има какво да гори в него; като се запали млад човек, малко гори, няма много материал за горене.
Можете ли да направите истински любовен израз? Вие ще кажете, че този израз е само за младите, не и за старите хора. Българите казват, че когато се запали старо бунище, мъчно изгасва. Това не е за присмех, но е една велика истина. Защо е така?
– Като се запали старо бунище, има какво да гори в него; като се запали млад човек, малко гори, няма много материал за горене.
Затова онези, които са създали тази поговорка, казват: „Голям, стар човек, като се запали, има израз.“ И младият има израз, само че първият е постоянен, дълго време продължава да гори, а вторият – по-малко.
към беседата >>
Затова онези, които са създали тази поговорка, казват: „Голям, стар човек, като се запали, има израз.“ И младият има израз, само че първият е постоянен, дълго време продължава да гори, а вторият – по-малко.
Вие ще кажете, че този израз е само за младите, не и за старите хора. Българите казват, че когато се запали старо бунище, мъчно изгасва. Това не е за присмех, но е една велика истина. Защо е така? – Като се запали старо бунище, има какво да гори в него; като се запали млад човек, малко гори, няма много материал за горене.
Затова онези, които са създали тази поговорка, казват: „Голям, стар човек, като се запали, има израз.“ И младият има израз, само че първият е постоянен, дълго време продължава да гори, а вторият – по-малко.
към беседата >>
Та първото нещо: човек ще се стреми да дава израз в себе си на всяка своя мисъл.
Та първото нещо: човек ще се стреми да дава израз в себе си на всяка своя мисъл.
Той трябва да я подведе към нейната същност. Тя спада или към Любовта, или към Мъдростта, или към Истината, или към Правдата, или към Добродетелта. След като я отнесе към една от тия области, тогава човек трябва да разглежда мисълта си. Ако искаме да имаме истинско познание, трябва да имаме образа на своята мисъл, трябва да знаем какъв е нейният израз. Защото всяка мисъл, сама по себе си, е жива.
към беседата >>
Той трябва да я подведе към нейната същност.
Та първото нещо: човек ще се стреми да дава израз в себе си на всяка своя мисъл.
Той трябва да я подведе към нейната същност.
Тя спада или към Любовта, или към Мъдростта, или към Истината, или към Правдата, или към Добродетелта. След като я отнесе към една от тия области, тогава човек трябва да разглежда мисълта си. Ако искаме да имаме истинско познание, трябва да имаме образа на своята мисъл, трябва да знаем какъв е нейният израз. Защото всяка мисъл, сама по себе си, е жива. Когато говорим, че ние създаваме мисълта, това е право.
към беседата >>
Тя спада или към Любовта, или към Мъдростта, или към Истината, или към Правдата, или към Добродетелта.
Та първото нещо: човек ще се стреми да дава израз в себе си на всяка своя мисъл. Той трябва да я подведе към нейната същност.
Тя спада или към Любовта, или към Мъдростта, или към Истината, или към Правдата, или към Добродетелта.
След като я отнесе към една от тия области, тогава човек трябва да разглежда мисълта си. Ако искаме да имаме истинско познание, трябва да имаме образа на своята мисъл, трябва да знаем какъв е нейният израз. Защото всяка мисъл, сама по себе си, е жива. Когато говорим, че ние създаваме мисълта, това е право. Когато някой художник нарисува една картина, той сам я създава, но той създава тази картина от живи образи.
към беседата >>
След като я отнесе към една от тия области, тогава човек трябва да разглежда мисълта си.
Та първото нещо: човек ще се стреми да дава израз в себе си на всяка своя мисъл. Той трябва да я подведе към нейната същност. Тя спада или към Любовта, или към Мъдростта, или към Истината, или към Правдата, или към Добродетелта.
След като я отнесе към една от тия области, тогава човек трябва да разглежда мисълта си.
Ако искаме да имаме истинско познание, трябва да имаме образа на своята мисъл, трябва да знаем какъв е нейният израз. Защото всяка мисъл, сама по себе си, е жива. Когато говорим, че ние създаваме мисълта, това е право. Когато някой художник нарисува една картина, той сам я създава, но той създава тази картина от живи образи. Той рисува един образ в себе си и после го възпроизвежда на хартия.
към беседата >>
Ако искаме да имаме истинско познание, трябва да имаме образа на своята мисъл, трябва да знаем какъв е нейният израз.
Та първото нещо: човек ще се стреми да дава израз в себе си на всяка своя мисъл. Той трябва да я подведе към нейната същност. Тя спада или към Любовта, или към Мъдростта, или към Истината, или към Правдата, или към Добродетелта. След като я отнесе към една от тия области, тогава човек трябва да разглежда мисълта си.
Ако искаме да имаме истинско познание, трябва да имаме образа на своята мисъл, трябва да знаем какъв е нейният израз.
Защото всяка мисъл, сама по себе си, е жива. Когато говорим, че ние създаваме мисълта, това е право. Когато някой художник нарисува една картина, той сам я създава, но той създава тази картина от живи образи. Той рисува един образ в себе си и после го възпроизвежда на хартия. Този образ представлява една жива, а не мъртва идея.
към беседата >>
Защото всяка мисъл, сама по себе си, е жива.
Та първото нещо: човек ще се стреми да дава израз в себе си на всяка своя мисъл. Той трябва да я подведе към нейната същност. Тя спада или към Любовта, или към Мъдростта, или към Истината, или към Правдата, или към Добродетелта. След като я отнесе към една от тия области, тогава човек трябва да разглежда мисълта си. Ако искаме да имаме истинско познание, трябва да имаме образа на своята мисъл, трябва да знаем какъв е нейният израз.
Защото всяка мисъл, сама по себе си, е жива.
Когато говорим, че ние създаваме мисълта, това е право. Когато някой художник нарисува една картина, той сам я създава, но той създава тази картина от живи образи. Той рисува един образ в себе си и после го възпроизвежда на хартия. Този образ представлява една жива, а не мъртва идея. Следователно всички наши идеи са заети от живите идеи на Природата.
към беседата >>
Когато говорим, че ние създаваме мисълта, това е право.
Той трябва да я подведе към нейната същност. Тя спада или към Любовта, или към Мъдростта, или към Истината, или към Правдата, или към Добродетелта. След като я отнесе към една от тия области, тогава човек трябва да разглежда мисълта си. Ако искаме да имаме истинско познание, трябва да имаме образа на своята мисъл, трябва да знаем какъв е нейният израз. Защото всяка мисъл, сама по себе си, е жива.
Когато говорим, че ние създаваме мисълта, това е право.
Когато някой художник нарисува една картина, той сам я създава, но той създава тази картина от живи образи. Той рисува един образ в себе си и после го възпроизвежда на хартия. Този образ представлява една жива, а не мъртва идея. Следователно всички наши идеи са заети от живите идеи на Природата. Та всички трябва да имате израз в себе си!
към беседата >>
Когато някой художник нарисува една картина, той сам я създава, но той създава тази картина от живи образи.
Тя спада или към Любовта, или към Мъдростта, или към Истината, или към Правдата, или към Добродетелта. След като я отнесе към една от тия области, тогава човек трябва да разглежда мисълта си. Ако искаме да имаме истинско познание, трябва да имаме образа на своята мисъл, трябва да знаем какъв е нейният израз. Защото всяка мисъл, сама по себе си, е жива. Когато говорим, че ние създаваме мисълта, това е право.
Когато някой художник нарисува една картина, той сам я създава, но той създава тази картина от живи образи.
Той рисува един образ в себе си и после го възпроизвежда на хартия. Този образ представлява една жива, а не мъртва идея. Следователно всички наши идеи са заети от живите идеи на Природата. Та всички трябва да имате израз в себе си! Искате ли да кажете нещо, ще се спрете в себе си и ще се попитате имате ли изражението на Любовта: не само по форма, външно, но и вътрешно, сърдечно.
към беседата >>
Той рисува един образ в себе си и после го възпроизвежда на хартия.
След като я отнесе към една от тия области, тогава човек трябва да разглежда мисълта си. Ако искаме да имаме истинско познание, трябва да имаме образа на своята мисъл, трябва да знаем какъв е нейният израз. Защото всяка мисъл, сама по себе си, е жива. Когато говорим, че ние създаваме мисълта, това е право. Когато някой художник нарисува една картина, той сам я създава, но той създава тази картина от живи образи.
Той рисува един образ в себе си и после го възпроизвежда на хартия.
Този образ представлява една жива, а не мъртва идея. Следователно всички наши идеи са заети от живите идеи на Природата. Та всички трябва да имате израз в себе си! Искате ли да кажете нещо, ще се спрете в себе си и ще се попитате имате ли изражението на Любовта: не само по форма, външно, но и вътрешно, сърдечно. Хубаво е човекът да се спира върху израза си и да се самонаблюдава.
към беседата >>
Този образ представлява една жива, а не мъртва идея.
Ако искаме да имаме истинско познание, трябва да имаме образа на своята мисъл, трябва да знаем какъв е нейният израз. Защото всяка мисъл, сама по себе си, е жива. Когато говорим, че ние създаваме мисълта, това е право. Когато някой художник нарисува една картина, той сам я създава, но той създава тази картина от живи образи. Той рисува един образ в себе си и после го възпроизвежда на хартия.
Този образ представлява една жива, а не мъртва идея.
Следователно всички наши идеи са заети от живите идеи на Природата. Та всички трябва да имате израз в себе си! Искате ли да кажете нещо, ще се спрете в себе си и ще се попитате имате ли изражението на Любовта: не само по форма, външно, но и вътрешно, сърдечно. Хубаво е човекът да се спира върху израза си и да се самонаблюдава. След туй ще се спрете да видите имате ли израза на Мъдростта: не само лицето ви да има този израз, но и сърцето, и умът ви да изразяват Мъдрост.
към беседата >>
Следователно всички наши идеи са заети от живите идеи на Природата.
Защото всяка мисъл, сама по себе си, е жива. Когато говорим, че ние създаваме мисълта, това е право. Когато някой художник нарисува една картина, той сам я създава, но той създава тази картина от живи образи. Той рисува един образ в себе си и после го възпроизвежда на хартия. Този образ представлява една жива, а не мъртва идея.
Следователно всички наши идеи са заети от живите идеи на Природата.
Та всички трябва да имате израз в себе си! Искате ли да кажете нещо, ще се спрете в себе си и ще се попитате имате ли изражението на Любовта: не само по форма, външно, но и вътрешно, сърдечно. Хубаво е човекът да се спира върху израза си и да се самонаблюдава. След туй ще се спрете да видите имате ли израза на Мъдростта: не само лицето ви да има този израз, но и сърцето, и умът ви да изразяват Мъдрост. После вижте дали имате израза на Истината.
към беседата >>
Та всички трябва да имате израз в себе си!
Когато говорим, че ние създаваме мисълта, това е право. Когато някой художник нарисува една картина, той сам я създава, но той създава тази картина от живи образи. Той рисува един образ в себе си и после го възпроизвежда на хартия. Този образ представлява една жива, а не мъртва идея. Следователно всички наши идеи са заети от живите идеи на Природата.
Та всички трябва да имате израз в себе си!
Искате ли да кажете нещо, ще се спрете в себе си и ще се попитате имате ли изражението на Любовта: не само по форма, външно, но и вътрешно, сърдечно. Хубаво е човекът да се спира върху израза си и да се самонаблюдава. След туй ще се спрете да видите имате ли израза на Мъдростта: не само лицето ви да има този израз, но и сърцето, и умът ви да изразяват Мъдрост. После вижте дали имате израза на Истината. Човекът всякога трябва да се спира и да наблюдава има ли израза на Любовта, на Мъдростта и Истината в себе си.
към беседата >>
Искате ли да кажете нещо, ще се спрете в себе си и ще се попитате имате ли изражението на Любовта: не само по форма, външно, но и вътрешно, сърдечно.
Когато някой художник нарисува една картина, той сам я създава, но той създава тази картина от живи образи. Той рисува един образ в себе си и после го възпроизвежда на хартия. Този образ представлява една жива, а не мъртва идея. Следователно всички наши идеи са заети от живите идеи на Природата. Та всички трябва да имате израз в себе си!
Искате ли да кажете нещо, ще се спрете в себе си и ще се попитате имате ли изражението на Любовта: не само по форма, външно, но и вътрешно, сърдечно.
Хубаво е човекът да се спира върху израза си и да се самонаблюдава. След туй ще се спрете да видите имате ли израза на Мъдростта: не само лицето ви да има този израз, но и сърцето, и умът ви да изразяват Мъдрост. После вижте дали имате израза на Истината. Човекът всякога трябва да се спира и да наблюдава има ли израза на Любовта, на Мъдростта и Истината в себе си. Това е велика философия, върху която ако работите, ще имате добри резултати.
към беседата >>
Хубаво е човекът да се спира върху израза си и да се самонаблюдава.
Той рисува един образ в себе си и после го възпроизвежда на хартия. Този образ представлява една жива, а не мъртва идея. Следователно всички наши идеи са заети от живите идеи на Природата. Та всички трябва да имате израз в себе си! Искате ли да кажете нещо, ще се спрете в себе си и ще се попитате имате ли изражението на Любовта: не само по форма, външно, но и вътрешно, сърдечно.
Хубаво е човекът да се спира върху израза си и да се самонаблюдава.
След туй ще се спрете да видите имате ли израза на Мъдростта: не само лицето ви да има този израз, но и сърцето, и умът ви да изразяват Мъдрост. После вижте дали имате израза на Истината. Човекът всякога трябва да се спира и да наблюдава има ли израза на Любовта, на Мъдростта и Истината в себе си. Това е велика философия, върху която ако работите, ще имате добри резултати. Каквото мисли човек, такъв става.
към беседата >>
След туй ще се спрете да видите имате ли израза на Мъдростта: не само лицето ви да има този израз, но и сърцето, и умът ви да изразяват Мъдрост.
Този образ представлява една жива, а не мъртва идея. Следователно всички наши идеи са заети от живите идеи на Природата. Та всички трябва да имате израз в себе си! Искате ли да кажете нещо, ще се спрете в себе си и ще се попитате имате ли изражението на Любовта: не само по форма, външно, но и вътрешно, сърдечно. Хубаво е човекът да се спира върху израза си и да се самонаблюдава.
След туй ще се спрете да видите имате ли израза на Мъдростта: не само лицето ви да има този израз, но и сърцето, и умът ви да изразяват Мъдрост.
После вижте дали имате израза на Истината. Човекът всякога трябва да се спира и да наблюдава има ли израза на Любовта, на Мъдростта и Истината в себе си. Това е велика философия, върху която ако работите, ще имате добри резултати. Каквото мисли човек, такъв става.
към беседата >>
После вижте дали имате израза на Истината.
Следователно всички наши идеи са заети от живите идеи на Природата. Та всички трябва да имате израз в себе си! Искате ли да кажете нещо, ще се спрете в себе си и ще се попитате имате ли изражението на Любовта: не само по форма, външно, но и вътрешно, сърдечно. Хубаво е човекът да се спира върху израза си и да се самонаблюдава. След туй ще се спрете да видите имате ли израза на Мъдростта: не само лицето ви да има този израз, но и сърцето, и умът ви да изразяват Мъдрост.
После вижте дали имате израза на Истината.
Човекът всякога трябва да се спира и да наблюдава има ли израза на Любовта, на Мъдростта и Истината в себе си. Това е велика философия, върху която ако работите, ще имате добри резултати. Каквото мисли човек, такъв става.
към беседата >>
Човекът всякога трябва да се спира и да наблюдава има ли израза на Любовта, на Мъдростта и Истината в себе си.
Та всички трябва да имате израз в себе си! Искате ли да кажете нещо, ще се спрете в себе си и ще се попитате имате ли изражението на Любовта: не само по форма, външно, но и вътрешно, сърдечно. Хубаво е човекът да се спира върху израза си и да се самонаблюдава. След туй ще се спрете да видите имате ли израза на Мъдростта: не само лицето ви да има този израз, но и сърцето, и умът ви да изразяват Мъдрост. После вижте дали имате израза на Истината.
Човекът всякога трябва да се спира и да наблюдава има ли израза на Любовта, на Мъдростта и Истината в себе си.
Това е велика философия, върху която ако работите, ще имате добри резултати. Каквото мисли човек, такъв става.
към беседата >>
Това е велика философия, върху която ако работите, ще имате добри резултати.
Искате ли да кажете нещо, ще се спрете в себе си и ще се попитате имате ли изражението на Любовта: не само по форма, външно, но и вътрешно, сърдечно. Хубаво е човекът да се спира върху израза си и да се самонаблюдава. След туй ще се спрете да видите имате ли израза на Мъдростта: не само лицето ви да има този израз, но и сърцето, и умът ви да изразяват Мъдрост. После вижте дали имате израза на Истината. Човекът всякога трябва да се спира и да наблюдава има ли израза на Любовта, на Мъдростта и Истината в себе си.
Това е велика философия, върху която ако работите, ще имате добри резултати.
Каквото мисли човек, такъв става.
към беседата >>
Каквото мисли човек, такъв става.
Хубаво е човекът да се спира върху израза си и да се самонаблюдава. След туй ще се спрете да видите имате ли израза на Мъдростта: не само лицето ви да има този израз, но и сърцето, и умът ви да изразяват Мъдрост. После вижте дали имате израза на Истината. Човекът всякога трябва да се спира и да наблюдава има ли израза на Любовта, на Мъдростта и Истината в себе си. Това е велика философия, върху която ако работите, ще имате добри резултати.
Каквото мисли човек, такъв става.
към беседата >>
Сега с думата израз аз засягам петте области на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, понеже искам да се събуди у вас будическото състояние, или тъй нареченото Божествено съзнание.
Сега с думата израз аз засягам петте области на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, понеже искам да се събуди у вас будическото състояние, или тъй нареченото Божествено съзнание.
И когато аз говоря, че човек е храм на Бога, т.е. Бог живее в него, аз не подразбирам нито физическото, нито астралното, нито менталното, нито причинното тяло, но подразбирам будическото тяло на човека, което е тяло на Духа. В това тяло именно живее Бог, Божественият Дух. То е направено от най-чиста есенция, от Божествена есенция.
към беседата >>
И когато аз говоря, че човек е храм на Бога, т.е.
Сега с думата израз аз засягам петте области на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, понеже искам да се събуди у вас будическото състояние, или тъй нареченото Божествено съзнание.
И когато аз говоря, че човек е храм на Бога, т.е.
Бог живее в него, аз не подразбирам нито физическото, нито астралното, нито менталното, нито причинното тяло, но подразбирам будическото тяло на човека, което е тяло на Духа. В това тяло именно живее Бог, Божественият Дух. То е направено от най-чиста есенция, от Божествена есенция.
към беседата >>
Бог живее в него, аз не подразбирам нито физическото, нито астралното, нито менталното, нито причинното тяло, но подразбирам будическото тяло на човека, което е тяло на Духа.
Сега с думата израз аз засягам петте области на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, понеже искам да се събуди у вас будическото състояние, или тъй нареченото Божествено съзнание. И когато аз говоря, че човек е храм на Бога, т.е.
Бог живее в него, аз не подразбирам нито физическото, нито астралното, нито менталното, нито причинното тяло, но подразбирам будическото тяло на човека, което е тяло на Духа.
В това тяло именно живее Бог, Божественият Дух. То е направено от най-чиста есенция, от Божествена есенция.
към беседата >>
В това тяло именно живее Бог, Божественият Дух.
Сега с думата израз аз засягам петте области на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, понеже искам да се събуди у вас будическото състояние, или тъй нареченото Божествено съзнание. И когато аз говоря, че човек е храм на Бога, т.е. Бог живее в него, аз не подразбирам нито физическото, нито астралното, нито менталното, нито причинното тяло, но подразбирам будическото тяло на човека, което е тяло на Духа.
В това тяло именно живее Бог, Божественият Дух.
То е направено от най-чиста есенция, от Божествена есенция.
към беседата >>
То е направено от най-чиста есенция, от Божествена есенция.
Сега с думата израз аз засягам петте области на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, понеже искам да се събуди у вас будическото състояние, или тъй нареченото Божествено съзнание. И когато аз говоря, че човек е храм на Бога, т.е. Бог живее в него, аз не подразбирам нито физическото, нито астралното, нито менталното, нито причинното тяло, но подразбирам будическото тяло на човека, което е тяло на Духа. В това тяло именно живее Бог, Божественият Дух.
То е направено от най-чиста есенция, от Божествена есенция.
към беседата >>
Следователно всеки човек, който иска да се повдигне, непременно трябва да има израз: да мисли върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
Следователно всеки човек, който иска да се повдигне, непременно трябва да има израз: да мисли върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
Това са области, от които той ще почерпи материали за съграждане на своето будическо тяло. Причината, дето много хора са нещастни, се дължи на това, че будическото тяло у тях е в спящо състояние. А за да се събуди, човек трябва да има израза на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта, за да прииждат техните сокове. Това е необходимо за всеки човек. Друг път няма.
към беседата >>
Това са области, от които той ще почерпи материали за съграждане на своето будическо тяло.
Следователно всеки човек, който иска да се повдигне, непременно трябва да има израз: да мисли върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
Това са области, от които той ще почерпи материали за съграждане на своето будическо тяло.
Причината, дето много хора са нещастни, се дължи на това, че будическото тяло у тях е в спящо състояние. А за да се събуди, човек трябва да има израза на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта, за да прииждат техните сокове. Това е необходимо за всеки човек. Друг път няма. Без тях вие може да имате всичката философия на живота, но тя няма да ви помогне нищо.
към беседата >>
Причината, дето много хора са нещастни, се дължи на това, че будическото тяло у тях е в спящо състояние.
Следователно всеки човек, който иска да се повдигне, непременно трябва да има израз: да мисли върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Това са области, от които той ще почерпи материали за съграждане на своето будическо тяло.
Причината, дето много хора са нещастни, се дължи на това, че будическото тяло у тях е в спящо състояние.
А за да се събуди, човек трябва да има израза на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта, за да прииждат техните сокове. Това е необходимо за всеки човек. Друг път няма. Без тях вие може да имате всичката философия на живота, но тя няма да ви помогне нищо. Всички велики Учители са препоръчвали на човечеството абсолютно безкористие, абсолютно самопожертвувание.
към беседата >>
А за да се събуди, човек трябва да има израза на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта, за да прииждат техните сокове.
Следователно всеки човек, който иска да се повдигне, непременно трябва да има израз: да мисли върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Това са области, от които той ще почерпи материали за съграждане на своето будическо тяло. Причината, дето много хора са нещастни, се дължи на това, че будическото тяло у тях е в спящо състояние.
А за да се събуди, човек трябва да има израза на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта, за да прииждат техните сокове.
Това е необходимо за всеки човек. Друг път няма. Без тях вие може да имате всичката философия на живота, но тя няма да ви помогне нищо. Всички велики Учители са препоръчвали на човечеството абсолютно безкористие, абсолютно самопожертвувание. Вие не можете да се самопожертвате, докато нямате израз.
към беседата >>
Това е необходимо за всеки човек.
Следователно всеки човек, който иска да се повдигне, непременно трябва да има израз: да мисли върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Това са области, от които той ще почерпи материали за съграждане на своето будическо тяло. Причината, дето много хора са нещастни, се дължи на това, че будическото тяло у тях е в спящо състояние. А за да се събуди, човек трябва да има израза на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта, за да прииждат техните сокове.
Това е необходимо за всеки човек.
Друг път няма. Без тях вие може да имате всичката философия на живота, но тя няма да ви помогне нищо. Всички велики Учители са препоръчвали на човечеството абсолютно безкористие, абсолютно самопожертвувание. Вие не можете да се самопожертвате, докато нямате израз. Докато не се запознаете с Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, никаква жертва не може да направите.
към беседата >>
Друг път няма.
Следователно всеки човек, който иска да се повдигне, непременно трябва да има израз: да мисли върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Това са области, от които той ще почерпи материали за съграждане на своето будическо тяло. Причината, дето много хора са нещастни, се дължи на това, че будическото тяло у тях е в спящо състояние. А за да се събуди, човек трябва да има израза на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта, за да прииждат техните сокове. Това е необходимо за всеки човек.
Друг път няма.
Без тях вие може да имате всичката философия на живота, но тя няма да ви помогне нищо. Всички велики Учители са препоръчвали на човечеството абсолютно безкористие, абсолютно самопожертвувание. Вие не можете да се самопожертвате, докато нямате израз. Докато не се запознаете с Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, никаква жертва не може да направите. Ще бъде смешно да дадете на онзи човек, който никак не се е учил да рисува, да ви нарисува една от най-великите картини.
към беседата >>
Без тях вие може да имате всичката философия на живота, но тя няма да ви помогне нищо.
Това са области, от които той ще почерпи материали за съграждане на своето будическо тяло. Причината, дето много хора са нещастни, се дължи на това, че будическото тяло у тях е в спящо състояние. А за да се събуди, човек трябва да има израза на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта, за да прииждат техните сокове. Това е необходимо за всеки човек. Друг път няма.
Без тях вие може да имате всичката философия на живота, но тя няма да ви помогне нищо.
Всички велики Учители са препоръчвали на човечеството абсолютно безкористие, абсолютно самопожертвувание. Вие не можете да се самопожертвате, докато нямате израз. Докато не се запознаете с Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, никаква жертва не може да направите. Ще бъде смешно да дадете на онзи човек, който никак не се е учил да рисува, да ви нарисува една от най-великите картини. Най-първо той няма да знае как да постави боите.
към беседата >>
Всички велики Учители са препоръчвали на човечеството абсолютно безкористие, абсолютно самопожертвувание.
Причината, дето много хора са нещастни, се дължи на това, че будическото тяло у тях е в спящо състояние. А за да се събуди, човек трябва да има израза на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта, за да прииждат техните сокове. Това е необходимо за всеки човек. Друг път няма. Без тях вие може да имате всичката философия на живота, но тя няма да ви помогне нищо.
Всички велики Учители са препоръчвали на човечеството абсолютно безкористие, абсолютно самопожертвувание.
Вие не можете да се самопожертвате, докато нямате израз. Докато не се запознаете с Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, никаква жертва не може да направите. Ще бъде смешно да дадете на онзи човек, който никак не се е учил да рисува, да ви нарисува една от най-великите картини. Най-първо той няма да знае как да постави боите. Или смешно ще бъде, ако искате от някой човек, невеж в скулптурата, да извае една статуя на старовременните богове.
към беседата >>
Вие не можете да се самопожертвате, докато нямате израз.
А за да се събуди, човек трябва да има израза на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта, за да прииждат техните сокове. Това е необходимо за всеки човек. Друг път няма. Без тях вие може да имате всичката философия на живота, но тя няма да ви помогне нищо. Всички велики Учители са препоръчвали на човечеството абсолютно безкористие, абсолютно самопожертвувание.
Вие не можете да се самопожертвате, докато нямате израз.
Докато не се запознаете с Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, никаква жертва не може да направите. Ще бъде смешно да дадете на онзи човек, който никак не се е учил да рисува, да ви нарисува една от най-великите картини. Най-първо той няма да знае как да постави боите. Или смешно ще бъде, ако искате от някой човек, невеж в скулптурата, да извае една статуя на старовременните богове.
към беседата >>
Докато не се запознаете с Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, никаква жертва не може да направите.
Това е необходимо за всеки човек. Друг път няма. Без тях вие може да имате всичката философия на живота, но тя няма да ви помогне нищо. Всички велики Учители са препоръчвали на човечеството абсолютно безкористие, абсолютно самопожертвувание. Вие не можете да се самопожертвате, докато нямате израз.
Докато не се запознаете с Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, никаква жертва не може да направите.
Ще бъде смешно да дадете на онзи човек, който никак не се е учил да рисува, да ви нарисува една от най-великите картини. Най-първо той няма да знае как да постави боите. Или смешно ще бъде, ако искате от някой човек, невеж в скулптурата, да извае една статуя на старовременните богове.
към беседата >>
Ще бъде смешно да дадете на онзи човек, който никак не се е учил да рисува, да ви нарисува една от най-великите картини.
Друг път няма. Без тях вие може да имате всичката философия на живота, но тя няма да ви помогне нищо. Всички велики Учители са препоръчвали на човечеството абсолютно безкористие, абсолютно самопожертвувание. Вие не можете да се самопожертвате, докато нямате израз. Докато не се запознаете с Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, никаква жертва не може да направите.
Ще бъде смешно да дадете на онзи човек, който никак не се е учил да рисува, да ви нарисува една от най-великите картини.
Най-първо той няма да знае как да постави боите. Или смешно ще бъде, ако искате от някой човек, невеж в скулптурата, да извае една статуя на старовременните богове.
към беседата >>
Най-първо той няма да знае как да постави боите.
Без тях вие може да имате всичката философия на живота, но тя няма да ви помогне нищо. Всички велики Учители са препоръчвали на човечеството абсолютно безкористие, абсолютно самопожертвувание. Вие не можете да се самопожертвате, докато нямате израз. Докато не се запознаете с Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, никаква жертва не може да направите. Ще бъде смешно да дадете на онзи човек, който никак не се е учил да рисува, да ви нарисува една от най-великите картини.
Най-първо той няма да знае как да постави боите.
Или смешно ще бъде, ако искате от някой човек, невеж в скулптурата, да извае една статуя на старовременните богове.
към беседата >>
Или смешно ще бъде, ако искате от някой човек, невеж в скулптурата, да извае една статуя на старовременните богове.
Всички велики Учители са препоръчвали на човечеството абсолютно безкористие, абсолютно самопожертвувание. Вие не можете да се самопожертвате, докато нямате израз. Докато не се запознаете с Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, никаква жертва не може да направите. Ще бъде смешно да дадете на онзи човек, който никак не се е учил да рисува, да ви нарисува една от най-великите картини. Най-първо той няма да знае как да постави боите.
Или смешно ще бъде, ако искате от някой човек, невеж в скулптурата, да извае една статуя на старовременните богове.
към беседата >>
Това, което ви говоря, се отнася към ония от вас, млади и стари, които имате стремеж.
Това, което ви говоря, се отнася към ония от вас, млади и стари, които имате стремеж.
Не мислете, че тук се изискват кой знае какви усилия. Не се страхувайте! Великото в света започва с най-малките усилия. Туй трябва да знаете! Когато някой ви каже, че това нещо е мъчно, той не е разбрал Истината.
към беседата >>
Не мислете, че тук се изискват кой знае какви усилия.
Това, което ви говоря, се отнася към ония от вас, млади и стари, които имате стремеж.
Не мислете, че тук се изискват кой знае какви усилия.
Не се страхувайте! Великото в света започва с най-малките усилия. Туй трябва да знаете! Когато някой ви каже, че това нещо е мъчно, той не е разбрал Истината. Питам ви: когато ви дадат един голям самун, как започвате, изведнъж ли го нагълтвате?
към беседата >>
Не се страхувайте!
Това, което ви говоря, се отнася към ония от вас, млади и стари, които имате стремеж. Не мислете, че тук се изискват кой знае какви усилия.
Не се страхувайте!
Великото в света започва с най-малките усилия. Туй трябва да знаете! Когато някой ви каже, че това нещо е мъчно, той не е разбрал Истината. Питам ви: когато ви дадат един голям самун, как започвате, изведнъж ли го нагълтвате? Не, отрязвате парче след парче и така го изяждате.
към беседата >>
Великото в света започва с най-малките усилия.
Това, което ви говоря, се отнася към ония от вас, млади и стари, които имате стремеж. Не мислете, че тук се изискват кой знае какви усилия. Не се страхувайте!
Великото в света започва с най-малките усилия.
Туй трябва да знаете! Когато някой ви каже, че това нещо е мъчно, той не е разбрал Истината. Питам ви: когато ви дадат един голям самун, как започвате, изведнъж ли го нагълтвате? Не, отрязвате парче след парче и така го изяждате. Пък като дойдете до Истината, искате да я нагълтате изведнъж.
към беседата >>
Туй трябва да знаете!
Това, което ви говоря, се отнася към ония от вас, млади и стари, които имате стремеж. Не мислете, че тук се изискват кой знае какви усилия. Не се страхувайте! Великото в света започва с най-малките усилия.
Туй трябва да знаете!
Когато някой ви каже, че това нещо е мъчно, той не е разбрал Истината. Питам ви: когато ви дадат един голям самун, как започвате, изведнъж ли го нагълтвате? Не, отрязвате парче след парче и така го изяждате. Пък като дойдете до Истината, искате да я нагълтате изведнъж. Няма такъв закон в света.
към беседата >>
Когато някой ви каже, че това нещо е мъчно, той не е разбрал Истината.
Това, което ви говоря, се отнася към ония от вас, млади и стари, които имате стремеж. Не мислете, че тук се изискват кой знае какви усилия. Не се страхувайте! Великото в света започва с най-малките усилия. Туй трябва да знаете!
Когато някой ви каже, че това нещо е мъчно, той не е разбрал Истината.
Питам ви: когато ви дадат един голям самун, как започвате, изведнъж ли го нагълтвате? Не, отрязвате парче след парче и така го изяждате. Пък като дойдете до Истината, искате да я нагълтате изведнъж. Няма такъв закон в света. Ще започнете да мерите с най-малките везни: ще сдъвчеш една малка хапка, на втория ден ще сдъвчеш втора хапка, на третия ден – трета хапка, после четвърта, пета, шеста – всеки ден ще вземате по една малка нафора, както правят в Православната църква, докато извадите тия сокове, които се съдържат в хапките.
към беседата >>
Питам ви: когато ви дадат един голям самун, как започвате, изведнъж ли го нагълтвате?
Не мислете, че тук се изискват кой знае какви усилия. Не се страхувайте! Великото в света започва с най-малките усилия. Туй трябва да знаете! Когато някой ви каже, че това нещо е мъчно, той не е разбрал Истината.
Питам ви: когато ви дадат един голям самун, как започвате, изведнъж ли го нагълтвате?
Не, отрязвате парче след парче и така го изяждате. Пък като дойдете до Истината, искате да я нагълтате изведнъж. Няма такъв закон в света. Ще започнете да мерите с най-малките везни: ще сдъвчеш една малка хапка, на втория ден ще сдъвчеш втора хапка, на третия ден – трета хапка, после четвърта, пета, шеста – всеки ден ще вземате по една малка нафора, както правят в Православната църква, докато извадите тия сокове, които се съдържат в хапките. Под нафора разбирам онази свещена материя, която се съдържа в петте добродетели.
към беседата >>
Не, отрязвате парче след парче и така го изяждате.
Не се страхувайте! Великото в света започва с най-малките усилия. Туй трябва да знаете! Когато някой ви каже, че това нещо е мъчно, той не е разбрал Истината. Питам ви: когато ви дадат един голям самун, как започвате, изведнъж ли го нагълтвате?
Не, отрязвате парче след парче и така го изяждате.
Пък като дойдете до Истината, искате да я нагълтате изведнъж. Няма такъв закон в света. Ще започнете да мерите с най-малките везни: ще сдъвчеш една малка хапка, на втория ден ще сдъвчеш втора хапка, на третия ден – трета хапка, после четвърта, пета, шеста – всеки ден ще вземате по една малка нафора, както правят в Православната църква, докато извадите тия сокове, които се съдържат в хапките. Под нафора разбирам онази свещена материя, която се съдържа в петте добродетели. Онези, които режат нафората, не знаят какво режат.
към беседата >>
Пък като дойдете до Истината, искате да я нагълтате изведнъж.
Великото в света започва с най-малките усилия. Туй трябва да знаете! Когато някой ви каже, че това нещо е мъчно, той не е разбрал Истината. Питам ви: когато ви дадат един голям самун, как започвате, изведнъж ли го нагълтвате? Не, отрязвате парче след парче и така го изяждате.
Пък като дойдете до Истината, искате да я нагълтате изведнъж.
Няма такъв закон в света. Ще започнете да мерите с най-малките везни: ще сдъвчеш една малка хапка, на втория ден ще сдъвчеш втора хапка, на третия ден – трета хапка, после четвърта, пета, шеста – всеки ден ще вземате по една малка нафора, както правят в Православната църква, докато извадите тия сокове, които се съдържат в хапките. Под нафора разбирам онази свещена материя, която се съдържа в петте добродетели. Онези, които режат нафората, не знаят какво режат. Те мислят, че режат Христовото тяло.
към беседата >>
Няма такъв закон в света.
Туй трябва да знаете! Когато някой ви каже, че това нещо е мъчно, той не е разбрал Истината. Питам ви: когато ви дадат един голям самун, как започвате, изведнъж ли го нагълтвате? Не, отрязвате парче след парче и така го изяждате. Пък като дойдете до Истината, искате да я нагълтате изведнъж.
Няма такъв закон в света.
Ще започнете да мерите с най-малките везни: ще сдъвчеш една малка хапка, на втория ден ще сдъвчеш втора хапка, на третия ден – трета хапка, после четвърта, пета, шеста – всеки ден ще вземате по една малка нафора, както правят в Православната църква, докато извадите тия сокове, които се съдържат в хапките. Под нафора разбирам онази свещена материя, която се съдържа в петте добродетели. Онези, които режат нафората, не знаят какво режат. Те мислят, че режат Христовото тяло. Христос казва: „Който не яде плътта Ми и не пие кръвта Ми, няма да има живот в себе си.“ Съвременните религиозни хора не разбират този свещен символ.
към беседата >>
Ще започнете да мерите с най-малките везни: ще сдъвчеш една малка хапка, на втория ден ще сдъвчеш втора хапка, на третия ден – трета хапка, после четвърта, пета, шеста – всеки ден ще вземате по една малка нафора, както правят в Православната църква, докато извадите тия сокове, които се съдържат в хапките.
Когато някой ви каже, че това нещо е мъчно, той не е разбрал Истината. Питам ви: когато ви дадат един голям самун, как започвате, изведнъж ли го нагълтвате? Не, отрязвате парче след парче и така го изяждате. Пък като дойдете до Истината, искате да я нагълтате изведнъж. Няма такъв закон в света.
Ще започнете да мерите с най-малките везни: ще сдъвчеш една малка хапка, на втория ден ще сдъвчеш втора хапка, на третия ден – трета хапка, после четвърта, пета, шеста – всеки ден ще вземате по една малка нафора, както правят в Православната църква, докато извадите тия сокове, които се съдържат в хапките.
Под нафора разбирам онази свещена материя, която се съдържа в петте добродетели. Онези, които режат нафората, не знаят какво режат. Те мислят, че режат Христовото тяло. Христос казва: „Който не яде плътта Ми и не пие кръвта Ми, няма да има живот в себе си.“ Съвременните религиозни хора не разбират този свещен символ. Какво се подразбира под думите ядене и пиене?
към беседата >>
Под нафора разбирам онази свещена материя, която се съдържа в петте добродетели.
Питам ви: когато ви дадат един голям самун, как започвате, изведнъж ли го нагълтвате? Не, отрязвате парче след парче и така го изяждате. Пък като дойдете до Истината, искате да я нагълтате изведнъж. Няма такъв закон в света. Ще започнете да мерите с най-малките везни: ще сдъвчеш една малка хапка, на втория ден ще сдъвчеш втора хапка, на третия ден – трета хапка, после четвърта, пета, шеста – всеки ден ще вземате по една малка нафора, както правят в Православната църква, докато извадите тия сокове, които се съдържат в хапките.
Под нафора разбирам онази свещена материя, която се съдържа в петте добродетели.
Онези, които режат нафората, не знаят какво режат. Те мислят, че режат Христовото тяло. Христос казва: „Който не яде плътта Ми и не пие кръвта Ми, няма да има живот в себе си.“ Съвременните религиозни хора не разбират този свещен символ. Какво се подразбира под думите ядене и пиене? Христос казва на едно място в Писанието, че в последните дни ще кажат: „С Теб, Господи, ядохме и пихме.“ Но казва Христос: „Не ви познавам!
към беседата >>
Онези, които режат нафората, не знаят какво режат.
Не, отрязвате парче след парче и така го изяждате. Пък като дойдете до Истината, искате да я нагълтате изведнъж. Няма такъв закон в света. Ще започнете да мерите с най-малките везни: ще сдъвчеш една малка хапка, на втория ден ще сдъвчеш втора хапка, на третия ден – трета хапка, после четвърта, пета, шеста – всеки ден ще вземате по една малка нафора, както правят в Православната църква, докато извадите тия сокове, които се съдържат в хапките. Под нафора разбирам онази свещена материя, която се съдържа в петте добродетели.
Онези, които режат нафората, не знаят какво режат.
Те мислят, че режат Христовото тяло. Христос казва: „Който не яде плътта Ми и не пие кръвта Ми, няма да има живот в себе си.“ Съвременните религиозни хора не разбират този свещен символ. Какво се подразбира под думите ядене и пиене? Христос казва на едно място в Писанието, че в последните дни ще кажат: „С Теб, Господи, ядохме и пихме.“ Но казва Христос: „Не ви познавам! “ Защо?
към беседата >>
Те мислят, че режат Христовото тяло.
Пък като дойдете до Истината, искате да я нагълтате изведнъж. Няма такъв закон в света. Ще започнете да мерите с най-малките везни: ще сдъвчеш една малка хапка, на втория ден ще сдъвчеш втора хапка, на третия ден – трета хапка, после четвърта, пета, шеста – всеки ден ще вземате по една малка нафора, както правят в Православната църква, докато извадите тия сокове, които се съдържат в хапките. Под нафора разбирам онази свещена материя, която се съдържа в петте добродетели. Онези, които режат нафората, не знаят какво режат.
Те мислят, че режат Христовото тяло.
Христос казва: „Който не яде плътта Ми и не пие кръвта Ми, няма да има живот в себе си.“ Съвременните религиозни хора не разбират този свещен символ. Какво се подразбира под думите ядене и пиене? Христос казва на едно място в Писанието, че в последните дни ще кажат: „С Теб, Господи, ядохме и пихме.“ Но казва Христос: „Не ви познавам! “ Защо? – Яденето и пиенето не е само външен процес, то подразбира и нещо вътрешно.
към беседата >>
Христос казва: „Който не яде плътта Ми и не пие кръвта Ми, няма да има живот в себе си.“ Съвременните религиозни хора не разбират този свещен символ.
Няма такъв закон в света. Ще започнете да мерите с най-малките везни: ще сдъвчеш една малка хапка, на втория ден ще сдъвчеш втора хапка, на третия ден – трета хапка, после четвърта, пета, шеста – всеки ден ще вземате по една малка нафора, както правят в Православната църква, докато извадите тия сокове, които се съдържат в хапките. Под нафора разбирам онази свещена материя, която се съдържа в петте добродетели. Онези, които режат нафората, не знаят какво режат. Те мислят, че режат Христовото тяло.
Христос казва: „Който не яде плътта Ми и не пие кръвта Ми, няма да има живот в себе си.“ Съвременните религиозни хора не разбират този свещен символ.
Какво се подразбира под думите ядене и пиене? Христос казва на едно място в Писанието, че в последните дни ще кажат: „С Теб, Господи, ядохме и пихме.“ Но казва Христос: „Не ви познавам! “ Защо? – Яденето и пиенето не е само външен процес, то подразбира и нещо вътрешно. Сега няма да ви обясня какво представлява яденето и пиенето, защото въпросът е за израза.
към беседата >>
Какво се подразбира под думите ядене и пиене?
Ще започнете да мерите с най-малките везни: ще сдъвчеш една малка хапка, на втория ден ще сдъвчеш втора хапка, на третия ден – трета хапка, после четвърта, пета, шеста – всеки ден ще вземате по една малка нафора, както правят в Православната църква, докато извадите тия сокове, които се съдържат в хапките. Под нафора разбирам онази свещена материя, която се съдържа в петте добродетели. Онези, които режат нафората, не знаят какво режат. Те мислят, че режат Христовото тяло. Христос казва: „Който не яде плътта Ми и не пие кръвта Ми, няма да има живот в себе си.“ Съвременните религиозни хора не разбират този свещен символ.
Какво се подразбира под думите ядене и пиене?
Христос казва на едно място в Писанието, че в последните дни ще кажат: „С Теб, Господи, ядохме и пихме.“ Но казва Христос: „Не ви познавам! “ Защо? – Яденето и пиенето не е само външен процес, то подразбира и нещо вътрешно. Сега няма да ви обясня какво представлява яденето и пиенето, защото въпросът е за израза.
към беседата >>
Христос казва на едно място в Писанието, че в последните дни ще кажат: „С Теб, Господи, ядохме и пихме.“ Но казва Христос: „Не ви познавам!
Под нафора разбирам онази свещена материя, която се съдържа в петте добродетели. Онези, които режат нафората, не знаят какво режат. Те мислят, че режат Христовото тяло. Христос казва: „Който не яде плътта Ми и не пие кръвта Ми, няма да има живот в себе си.“ Съвременните религиозни хора не разбират този свещен символ. Какво се подразбира под думите ядене и пиене?
Христос казва на едно място в Писанието, че в последните дни ще кажат: „С Теб, Господи, ядохме и пихме.“ Но казва Христос: „Не ви познавам!
“ Защо? – Яденето и пиенето не е само външен процес, то подразбира и нещо вътрешно. Сега няма да ви обясня какво представлява яденето и пиенето, защото въпросът е за израза.
към беседата >>
“ Защо?
Онези, които режат нафората, не знаят какво режат. Те мислят, че режат Христовото тяло. Христос казва: „Който не яде плътта Ми и не пие кръвта Ми, няма да има живот в себе си.“ Съвременните религиозни хора не разбират този свещен символ. Какво се подразбира под думите ядене и пиене? Христос казва на едно място в Писанието, че в последните дни ще кажат: „С Теб, Господи, ядохме и пихме.“ Но казва Христос: „Не ви познавам!
“ Защо?
– Яденето и пиенето не е само външен процес, то подразбира и нещо вътрешно. Сега няма да ви обясня какво представлява яденето и пиенето, защото въпросът е за израза.
към беседата >>
– Яденето и пиенето не е само външен процес, то подразбира и нещо вътрешно.
Те мислят, че режат Христовото тяло. Христос казва: „Който не яде плътта Ми и не пие кръвта Ми, няма да има живот в себе си.“ Съвременните религиозни хора не разбират този свещен символ. Какво се подразбира под думите ядене и пиене? Христос казва на едно място в Писанието, че в последните дни ще кажат: „С Теб, Господи, ядохме и пихме.“ Но казва Христос: „Не ви познавам! “ Защо?
– Яденето и пиенето не е само външен процес, то подразбира и нещо вътрешно.
Сега няма да ви обясня какво представлява яденето и пиенето, защото въпросът е за израза.
към беседата >>
Сега няма да ви обясня какво представлява яденето и пиенето, защото въпросът е за израза.
Христос казва: „Който не яде плътта Ми и не пие кръвта Ми, няма да има живот в себе си.“ Съвременните религиозни хора не разбират този свещен символ. Какво се подразбира под думите ядене и пиене? Христос казва на едно място в Писанието, че в последните дни ще кажат: „С Теб, Господи, ядохме и пихме.“ Но казва Христос: „Не ви познавам! “ Защо? – Яденето и пиенето не е само външен процес, то подразбира и нещо вътрешно.
Сега няма да ви обясня какво представлява яденето и пиенето, защото въпросът е за израза.
към беседата >>
И тъй, ще се стремите към най-малкото.
И тъй, ще се стремите към най-малкото.
Няма да се плашите, да мислите, че не е за вас тази работа. Не, за вас е, всеки може да направи това. Децата могат да направят това, а още повече старите. По някой път по-възрастните казват: „Туй нещо няма смисъл за нас, ние остаряхме вече.“ – Не, Истината е еднакво достъпна за всички. Всички души не могат да бъдат стари.
към беседата >>
Няма да се плашите, да мислите, че не е за вас тази работа.
И тъй, ще се стремите към най-малкото.
Няма да се плашите, да мислите, че не е за вас тази работа.
Не, за вас е, всеки може да направи това. Децата могат да направят това, а още повече старите. По някой път по-възрастните казват: „Туй нещо няма смисъл за нас, ние остаряхме вече.“ – Не, Истината е еднакво достъпна за всички. Всички души не могат да бъдат стари. И Духът също тъй не може да бъде стар.
към беседата >>
Не, за вас е, всеки може да направи това.
И тъй, ще се стремите към най-малкото. Няма да се плашите, да мислите, че не е за вас тази работа.
Не, за вас е, всеки може да направи това.
Децата могат да направят това, а още повече старите. По някой път по-възрастните казват: „Туй нещо няма смисъл за нас, ние остаряхме вече.“ – Не, Истината е еднакво достъпна за всички. Всички души не могат да бъдат стари. И Духът също тъй не може да бъде стар. Само тялото на човека може да бъде старо, но душата и Духът – никога!
към беседата >>
Децата могат да направят това, а още повече старите.
И тъй, ще се стремите към най-малкото. Няма да се плашите, да мислите, че не е за вас тази работа. Не, за вас е, всеки може да направи това.
Децата могат да направят това, а още повече старите.
По някой път по-възрастните казват: „Туй нещо няма смисъл за нас, ние остаряхме вече.“ – Не, Истината е еднакво достъпна за всички. Всички души не могат да бъдат стари. И Духът също тъй не може да бъде стар. Само тялото на човека може да бъде старо, но душата и Духът – никога!
към беседата >>
По някой път по-възрастните казват: „Туй нещо няма смисъл за нас, ние остаряхме вече.“ – Не, Истината е еднакво достъпна за всички.
И тъй, ще се стремите към най-малкото. Няма да се плашите, да мислите, че не е за вас тази работа. Не, за вас е, всеки може да направи това. Децата могат да направят това, а още повече старите.
По някой път по-възрастните казват: „Туй нещо няма смисъл за нас, ние остаряхме вече.“ – Не, Истината е еднакво достъпна за всички.
Всички души не могат да бъдат стари. И Духът също тъй не може да бъде стар. Само тялото на човека може да бъде старо, но душата и Духът – никога!
към беседата >>
Всички души не могат да бъдат стари.
И тъй, ще се стремите към най-малкото. Няма да се плашите, да мислите, че не е за вас тази работа. Не, за вас е, всеки може да направи това. Децата могат да направят това, а още повече старите. По някой път по-възрастните казват: „Туй нещо няма смисъл за нас, ние остаряхме вече.“ – Не, Истината е еднакво достъпна за всички.
Всички души не могат да бъдат стари.
И Духът също тъй не може да бъде стар. Само тялото на човека може да бъде старо, но душата и Духът – никога!
към беседата >>
И Духът също тъй не може да бъде стар.
Няма да се плашите, да мислите, че не е за вас тази работа. Не, за вас е, всеки може да направи това. Децата могат да направят това, а още повече старите. По някой път по-възрастните казват: „Туй нещо няма смисъл за нас, ние остаряхме вече.“ – Не, Истината е еднакво достъпна за всички. Всички души не могат да бъдат стари.
И Духът също тъй не може да бъде стар.
Само тялото на човека може да бъде старо, но душата и Духът – никога!
към беседата >>
Само тялото на човека може да бъде старо, но душата и Духът – никога!
Не, за вас е, всеки може да направи това. Децата могат да направят това, а още повече старите. По някой път по-възрастните казват: „Туй нещо няма смисъл за нас, ние остаряхме вече.“ – Не, Истината е еднакво достъпна за всички. Всички души не могат да бъдат стари. И Духът също тъй не може да бъде стар.
Само тялото на човека може да бъде старо, но душата и Духът – никога!
към беседата >>
И тъй, ще се стремите да придавате чувство, израз на онова, което говорите.
И тъй, ще се стремите да придавате чувство, израз на онова, което говорите.
Например сега като ви говоря аз, всички вие няма да ме слушате еднакво, защото думите ми не ще бъдат еднакво разбрани от вас. Някои от вас ще им придадат по-голям смисъл, а други – по-малък смисъл. Най-първо човек, за да познае и схване Истината, трябва да се постави в едно тихо и спокойно състояние. Например ако ви кажа, че утре в пет часа ще изгрее Слънцето, но то не изгрее, трябва ли да се безпокоите, ако не изгрее Слънцето? Как ще изгрее, ако е облачно?
към беседата >>
Например сега като ви говоря аз, всички вие няма да ме слушате еднакво, защото думите ми не ще бъдат еднакво разбрани от вас.
И тъй, ще се стремите да придавате чувство, израз на онова, което говорите.
Например сега като ви говоря аз, всички вие няма да ме слушате еднакво, защото думите ми не ще бъдат еднакво разбрани от вас.
Някои от вас ще им придадат по-голям смисъл, а други – по-малък смисъл. Най-първо човек, за да познае и схване Истината, трябва да се постави в едно тихо и спокойно състояние. Например ако ви кажа, че утре в пет часа ще изгрее Слънцето, но то не изгрее, трябва ли да се безпокоите, ако не изгрее Слънцето? Как ще изгрее, ако е облачно? Вие не трябва да се безпокоите за нищо.
към беседата >>
Някои от вас ще им придадат по-голям смисъл, а други – по-малък смисъл.
И тъй, ще се стремите да придавате чувство, израз на онова, което говорите. Например сега като ви говоря аз, всички вие няма да ме слушате еднакво, защото думите ми не ще бъдат еднакво разбрани от вас.
Някои от вас ще им придадат по-голям смисъл, а други – по-малък смисъл.
Най-първо човек, за да познае и схване Истината, трябва да се постави в едно тихо и спокойно състояние. Например ако ви кажа, че утре в пет часа ще изгрее Слънцето, но то не изгрее, трябва ли да се безпокоите, ако не изгрее Слънцето? Как ще изгрее, ако е облачно? Вие не трябва да се безпокоите за нищо. Вашият ум трябва да бъде зает единствено с мисълта за изгряването на Слънцето и в пет часа сутринта да бъдете точно на определеното място.
към беседата >>
Най-първо човек, за да познае и схване Истината, трябва да се постави в едно тихо и спокойно състояние.
И тъй, ще се стремите да придавате чувство, израз на онова, което говорите. Например сега като ви говоря аз, всички вие няма да ме слушате еднакво, защото думите ми не ще бъдат еднакво разбрани от вас. Някои от вас ще им придадат по-голям смисъл, а други – по-малък смисъл.
Най-първо човек, за да познае и схване Истината, трябва да се постави в едно тихо и спокойно състояние.
Например ако ви кажа, че утре в пет часа ще изгрее Слънцето, но то не изгрее, трябва ли да се безпокоите, ако не изгрее Слънцето? Как ще изгрее, ако е облачно? Вие не трябва да се безпокоите за нищо. Вашият ум трябва да бъде зает единствено с мисълта за изгряването на Слънцето и в пет часа сутринта да бъдете точно на определеното място. Постъпите ли така, времето няма да бъде облачно и Слънцето ще изгрее.
към беседата >>
Например ако ви кажа, че утре в пет часа ще изгрее Слънцето, но то не изгрее, трябва ли да се безпокоите, ако не изгрее Слънцето?
И тъй, ще се стремите да придавате чувство, израз на онова, което говорите. Например сега като ви говоря аз, всички вие няма да ме слушате еднакво, защото думите ми не ще бъдат еднакво разбрани от вас. Някои от вас ще им придадат по-голям смисъл, а други – по-малък смисъл. Най-първо човек, за да познае и схване Истината, трябва да се постави в едно тихо и спокойно състояние.
Например ако ви кажа, че утре в пет часа ще изгрее Слънцето, но то не изгрее, трябва ли да се безпокоите, ако не изгрее Слънцето?
Как ще изгрее, ако е облачно? Вие не трябва да се безпокоите за нищо. Вашият ум трябва да бъде зает единствено с мисълта за изгряването на Слънцето и в пет часа сутринта да бъдете точно на определеното място. Постъпите ли така, времето няма да бъде облачно и Слънцето ще изгрее. Безпокоите ли се обаче, ще се явят облаци на хоризонта и няма да видите изгрева на Слънцето.
към беседата >>
Как ще изгрее, ако е облачно?
И тъй, ще се стремите да придавате чувство, израз на онова, което говорите. Например сега като ви говоря аз, всички вие няма да ме слушате еднакво, защото думите ми не ще бъдат еднакво разбрани от вас. Някои от вас ще им придадат по-голям смисъл, а други – по-малък смисъл. Най-първо човек, за да познае и схване Истината, трябва да се постави в едно тихо и спокойно състояние. Например ако ви кажа, че утре в пет часа ще изгрее Слънцето, но то не изгрее, трябва ли да се безпокоите, ако не изгрее Слънцето?
Как ще изгрее, ако е облачно?
Вие не трябва да се безпокоите за нищо. Вашият ум трябва да бъде зает единствено с мисълта за изгряването на Слънцето и в пет часа сутринта да бъдете точно на определеното място. Постъпите ли така, времето няма да бъде облачно и Слънцето ще изгрее. Безпокоите ли се обаче, ще се явят облаци на хоризонта и няма да видите изгрева на Слънцето. Някоя сутрин, като излизате да посрещате Слънцето, но се явяват облаци, да знаете, че вие сте причина за това.
към беседата >>
Вие не трябва да се безпокоите за нищо.
Например сега като ви говоря аз, всички вие няма да ме слушате еднакво, защото думите ми не ще бъдат еднакво разбрани от вас. Някои от вас ще им придадат по-голям смисъл, а други – по-малък смисъл. Най-първо човек, за да познае и схване Истината, трябва да се постави в едно тихо и спокойно състояние. Например ако ви кажа, че утре в пет часа ще изгрее Слънцето, но то не изгрее, трябва ли да се безпокоите, ако не изгрее Слънцето? Как ще изгрее, ако е облачно?
Вие не трябва да се безпокоите за нищо.
Вашият ум трябва да бъде зает единствено с мисълта за изгряването на Слънцето и в пет часа сутринта да бъдете точно на определеното място. Постъпите ли така, времето няма да бъде облачно и Слънцето ще изгрее. Безпокоите ли се обаче, ще се явят облаци на хоризонта и няма да видите изгрева на Слънцето. Някоя сутрин, като излизате да посрещате Слънцето, но се явяват облаци, да знаете, че вие сте причина за това. Слънцето казва: „Тази сутрин не искам да ви гледам“ – и си туря було.
към беседата >>
Вашият ум трябва да бъде зает единствено с мисълта за изгряването на Слънцето и в пет часа сутринта да бъдете точно на определеното място.
Някои от вас ще им придадат по-голям смисъл, а други – по-малък смисъл. Най-първо човек, за да познае и схване Истината, трябва да се постави в едно тихо и спокойно състояние. Например ако ви кажа, че утре в пет часа ще изгрее Слънцето, но то не изгрее, трябва ли да се безпокоите, ако не изгрее Слънцето? Как ще изгрее, ако е облачно? Вие не трябва да се безпокоите за нищо.
Вашият ум трябва да бъде зает единствено с мисълта за изгряването на Слънцето и в пет часа сутринта да бъдете точно на определеното място.
Постъпите ли така, времето няма да бъде облачно и Слънцето ще изгрее. Безпокоите ли се обаче, ще се явят облаци на хоризонта и няма да видите изгрева на Слънцето. Някоя сутрин, като излизате да посрещате Слънцето, но се явяват облаци, да знаете, че вие сте причина за това. Слънцето казва: „Тази сутрин не искам да ви гледам“ – и си туря було. „Моето лице е свещено и днес не мога да ви го покажа.“ И вие тогава се връщате в дома си, без да сте видели Слънцето.
към беседата >>
Постъпите ли така, времето няма да бъде облачно и Слънцето ще изгрее.
Най-първо човек, за да познае и схване Истината, трябва да се постави в едно тихо и спокойно състояние. Например ако ви кажа, че утре в пет часа ще изгрее Слънцето, но то не изгрее, трябва ли да се безпокоите, ако не изгрее Слънцето? Как ще изгрее, ако е облачно? Вие не трябва да се безпокоите за нищо. Вашият ум трябва да бъде зает единствено с мисълта за изгряването на Слънцето и в пет часа сутринта да бъдете точно на определеното място.
Постъпите ли така, времето няма да бъде облачно и Слънцето ще изгрее.
Безпокоите ли се обаче, ще се явят облаци на хоризонта и няма да видите изгрева на Слънцето. Някоя сутрин, като излизате да посрещате Слънцето, но се явяват облаци, да знаете, че вие сте причина за това. Слънцето казва: „Тази сутрин не искам да ви гледам“ – и си туря було. „Моето лице е свещено и днес не мога да ви го покажа.“ И вие тогава се връщате в дома си, без да сте видели Слънцето.
към беседата >>
Безпокоите ли се обаче, ще се явят облаци на хоризонта и няма да видите изгрева на Слънцето.
Например ако ви кажа, че утре в пет часа ще изгрее Слънцето, но то не изгрее, трябва ли да се безпокоите, ако не изгрее Слънцето? Как ще изгрее, ако е облачно? Вие не трябва да се безпокоите за нищо. Вашият ум трябва да бъде зает единствено с мисълта за изгряването на Слънцето и в пет часа сутринта да бъдете точно на определеното място. Постъпите ли така, времето няма да бъде облачно и Слънцето ще изгрее.
Безпокоите ли се обаче, ще се явят облаци на хоризонта и няма да видите изгрева на Слънцето.
Някоя сутрин, като излизате да посрещате Слънцето, но се явяват облаци, да знаете, че вие сте причина за това. Слънцето казва: „Тази сутрин не искам да ви гледам“ – и си туря було. „Моето лице е свещено и днес не мога да ви го покажа.“ И вие тогава се връщате в дома си, без да сте видели Слънцето.
към беседата >>
Някоя сутрин, като излизате да посрещате Слънцето, но се явяват облаци, да знаете, че вие сте причина за това.
Как ще изгрее, ако е облачно? Вие не трябва да се безпокоите за нищо. Вашият ум трябва да бъде зает единствено с мисълта за изгряването на Слънцето и в пет часа сутринта да бъдете точно на определеното място. Постъпите ли така, времето няма да бъде облачно и Слънцето ще изгрее. Безпокоите ли се обаче, ще се явят облаци на хоризонта и няма да видите изгрева на Слънцето.
Някоя сутрин, като излизате да посрещате Слънцето, но се явяват облаци, да знаете, че вие сте причина за това.
Слънцето казва: „Тази сутрин не искам да ви гледам“ – и си туря було. „Моето лице е свещено и днес не мога да ви го покажа.“ И вие тогава се връщате в дома си, без да сте видели Слънцето.
към беседата >>
Слънцето казва: „Тази сутрин не искам да ви гледам“ – и си туря було.
Вие не трябва да се безпокоите за нищо. Вашият ум трябва да бъде зает единствено с мисълта за изгряването на Слънцето и в пет часа сутринта да бъдете точно на определеното място. Постъпите ли така, времето няма да бъде облачно и Слънцето ще изгрее. Безпокоите ли се обаче, ще се явят облаци на хоризонта и няма да видите изгрева на Слънцето. Някоя сутрин, като излизате да посрещате Слънцето, но се явяват облаци, да знаете, че вие сте причина за това.
Слънцето казва: „Тази сутрин не искам да ви гледам“ – и си туря було.
„Моето лице е свещено и днес не мога да ви го покажа.“ И вие тогава се връщате в дома си, без да сте видели Слънцето.
към беседата >>
„Моето лице е свещено и днес не мога да ви го покажа.“ И вие тогава се връщате в дома си, без да сте видели Слънцето.
Вашият ум трябва да бъде зает единствено с мисълта за изгряването на Слънцето и в пет часа сутринта да бъдете точно на определеното място. Постъпите ли така, времето няма да бъде облачно и Слънцето ще изгрее. Безпокоите ли се обаче, ще се явят облаци на хоризонта и няма да видите изгрева на Слънцето. Някоя сутрин, като излизате да посрещате Слънцето, но се явяват облаци, да знаете, че вие сте причина за това. Слънцето казва: „Тази сутрин не искам да ви гледам“ – и си туря було.
„Моето лице е свещено и днес не мога да ви го покажа.“ И вие тогава се връщате в дома си, без да сте видели Слънцето.
към беседата >>
Та за да познаем Истината, трябва да пристъпваме към нея с вътрешна чистота.
Та за да познаем Истината, трябва да пристъпваме към нея с вътрешна чистота.
Казано ми е: в пет часа ще изгрее Слънцето. – Ще изляза веднага, каквото и да е лицето ми. Може да съм знатен човек или не, може да съм красив или грозен – ще изляза пред Слънцето, какъвто и да съм – няма да се поправям. Ще изляза пред Слънцето и нищо няма да му говоря. То ще ми каже: „Не бой се от мене!
към беседата >>
Казано ми е: в пет часа ще изгрее Слънцето.
Та за да познаем Истината, трябва да пристъпваме към нея с вътрешна чистота.
Казано ми е: в пет часа ще изгрее Слънцето.
– Ще изляза веднага, каквото и да е лицето ми. Може да съм знатен човек или не, може да съм красив или грозен – ще изляза пред Слънцето, какъвто и да съм – няма да се поправям. Ще изляза пред Слънцето и нищо няма да му говоря. То ще ми каже: „Не бой се от мене! Ако редовно се печеш на моята светлина, твоето лице ще се преобрази.“ И действително, на всички същества, които са се пекли на Слънцето, техните лица са се преобразили, а онези, които се отнасят към него със съмнение, са останали в същата си форма.
към беседата >>
– Ще изляза веднага, каквото и да е лицето ми.
Та за да познаем Истината, трябва да пристъпваме към нея с вътрешна чистота. Казано ми е: в пет часа ще изгрее Слънцето.
– Ще изляза веднага, каквото и да е лицето ми.
Може да съм знатен човек или не, може да съм красив или грозен – ще изляза пред Слънцето, какъвто и да съм – няма да се поправям. Ще изляза пред Слънцето и нищо няма да му говоря. То ще ми каже: „Не бой се от мене! Ако редовно се печеш на моята светлина, твоето лице ще се преобрази.“ И действително, на всички същества, които са се пекли на Слънцето, техните лица са се преобразили, а онези, които се отнасят към него със съмнение, са останали в същата си форма. И най-после, когато ние излизаме да посрещаме Слънцето, трябва да разбираме онази велика Божествена идея, която Бог е вложил в него.
към беседата >>
Може да съм знатен човек или не, може да съм красив или грозен – ще изляза пред Слънцето, какъвто и да съм – няма да се поправям.
Та за да познаем Истината, трябва да пристъпваме към нея с вътрешна чистота. Казано ми е: в пет часа ще изгрее Слънцето. – Ще изляза веднага, каквото и да е лицето ми.
Може да съм знатен човек или не, може да съм красив или грозен – ще изляза пред Слънцето, какъвто и да съм – няма да се поправям.
Ще изляза пред Слънцето и нищо няма да му говоря. То ще ми каже: „Не бой се от мене! Ако редовно се печеш на моята светлина, твоето лице ще се преобрази.“ И действително, на всички същества, които са се пекли на Слънцето, техните лица са се преобразили, а онези, които се отнасят към него със съмнение, са останали в същата си форма. И най-после, когато ние излизаме да посрещаме Слънцето, трябва да разбираме онази велика Божествена идея, която Бог е вложил в него. Какво иска да ни каже Слънцето?
към беседата >>
Ще изляза пред Слънцето и нищо няма да му говоря.
Та за да познаем Истината, трябва да пристъпваме към нея с вътрешна чистота. Казано ми е: в пет часа ще изгрее Слънцето. – Ще изляза веднага, каквото и да е лицето ми. Може да съм знатен човек или не, може да съм красив или грозен – ще изляза пред Слънцето, какъвто и да съм – няма да се поправям.
Ще изляза пред Слънцето и нищо няма да му говоря.
То ще ми каже: „Не бой се от мене! Ако редовно се печеш на моята светлина, твоето лице ще се преобрази.“ И действително, на всички същества, които са се пекли на Слънцето, техните лица са се преобразили, а онези, които се отнасят към него със съмнение, са останали в същата си форма. И най-после, когато ние излизаме да посрещаме Слънцето, трябва да разбираме онази велика Божествена идея, която Бог е вложил в него. Какво иска да ни каже Слънцето? – Трябва да имате израз, както и аз имам израз.
към беседата >>
То ще ми каже: „Не бой се от мене!
Та за да познаем Истината, трябва да пристъпваме към нея с вътрешна чистота. Казано ми е: в пет часа ще изгрее Слънцето. – Ще изляза веднага, каквото и да е лицето ми. Може да съм знатен човек или не, може да съм красив или грозен – ще изляза пред Слънцето, какъвто и да съм – няма да се поправям. Ще изляза пред Слънцето и нищо няма да му говоря.
То ще ми каже: „Не бой се от мене!
Ако редовно се печеш на моята светлина, твоето лице ще се преобрази.“ И действително, на всички същества, които са се пекли на Слънцето, техните лица са се преобразили, а онези, които се отнасят към него със съмнение, са останали в същата си форма. И най-после, когато ние излизаме да посрещаме Слънцето, трябва да разбираме онази велика Божествена идея, която Бог е вложил в него. Какво иска да ни каже Слънцето? – Трябва да имате израз, както и аз имам израз. Кой е изразът на Слънцето?
към беседата >>
Ако редовно се печеш на моята светлина, твоето лице ще се преобрази.“ И действително, на всички същества, които са се пекли на Слънцето, техните лица са се преобразили, а онези, които се отнасят към него със съмнение, са останали в същата си форма.
Казано ми е: в пет часа ще изгрее Слънцето. – Ще изляза веднага, каквото и да е лицето ми. Може да съм знатен човек или не, може да съм красив или грозен – ще изляза пред Слънцето, какъвто и да съм – няма да се поправям. Ще изляза пред Слънцето и нищо няма да му говоря. То ще ми каже: „Не бой се от мене!
Ако редовно се печеш на моята светлина, твоето лице ще се преобрази.“ И действително, на всички същества, които са се пекли на Слънцето, техните лица са се преобразили, а онези, които се отнасят към него със съмнение, са останали в същата си форма.
И най-после, когато ние излизаме да посрещаме Слънцето, трябва да разбираме онази велика Божествена идея, която Бог е вложил в него. Какво иска да ни каже Слънцето? – Трябва да имате израз, както и аз имам израз. Кой е изразът на Слънцето? – Неговата светлина и топлина.
към беседата >>
И най-после, когато ние излизаме да посрещаме Слънцето, трябва да разбираме онази велика Божествена идея, която Бог е вложил в него.
– Ще изляза веднага, каквото и да е лицето ми. Може да съм знатен човек или не, може да съм красив или грозен – ще изляза пред Слънцето, какъвто и да съм – няма да се поправям. Ще изляза пред Слънцето и нищо няма да му говоря. То ще ми каже: „Не бой се от мене! Ако редовно се печеш на моята светлина, твоето лице ще се преобрази.“ И действително, на всички същества, които са се пекли на Слънцето, техните лица са се преобразили, а онези, които се отнасят към него със съмнение, са останали в същата си форма.
И най-после, когато ние излизаме да посрещаме Слънцето, трябва да разбираме онази велика Божествена идея, която Бог е вложил в него.
Какво иска да ни каже Слънцето? – Трябва да имате израз, както и аз имам израз. Кой е изразът на Слънцето? – Неговата светлина и топлина. Следователно в нашите мисли трябва да има светлина, трябва да има и топлина.
към беседата >>
Какво иска да ни каже Слънцето?
Може да съм знатен човек или не, може да съм красив или грозен – ще изляза пред Слънцето, какъвто и да съм – няма да се поправям. Ще изляза пред Слънцето и нищо няма да му говоря. То ще ми каже: „Не бой се от мене! Ако редовно се печеш на моята светлина, твоето лице ще се преобрази.“ И действително, на всички същества, които са се пекли на Слънцето, техните лица са се преобразили, а онези, които се отнасят към него със съмнение, са останали в същата си форма. И най-после, когато ние излизаме да посрещаме Слънцето, трябва да разбираме онази велика Божествена идея, която Бог е вложил в него.
Какво иска да ни каже Слънцето?
– Трябва да имате израз, както и аз имам израз. Кой е изразът на Слънцето? – Неговата светлина и топлина. Следователно в нашите мисли трябва да има светлина, трябва да има и топлина. Има ли в мисълта ни топлина и светлина, това е мисъл с израз.
към беседата >>
– Трябва да имате израз, както и аз имам израз.
Ще изляза пред Слънцето и нищо няма да му говоря. То ще ми каже: „Не бой се от мене! Ако редовно се печеш на моята светлина, твоето лице ще се преобрази.“ И действително, на всички същества, които са се пекли на Слънцето, техните лица са се преобразили, а онези, които се отнасят към него със съмнение, са останали в същата си форма. И най-после, когато ние излизаме да посрещаме Слънцето, трябва да разбираме онази велика Божествена идея, която Бог е вложил в него. Какво иска да ни каже Слънцето?
– Трябва да имате израз, както и аз имам израз.
Кой е изразът на Слънцето? – Неговата светлина и топлина. Следователно в нашите мисли трябва да има светлина, трябва да има и топлина. Има ли в мисълта ни топлина и светлина, това е мисъл с израз. И в нашите чувства също тъй трябва да има едновременно светлина и топлина.
към беседата >>
Кой е изразът на Слънцето?
То ще ми каже: „Не бой се от мене! Ако редовно се печеш на моята светлина, твоето лице ще се преобрази.“ И действително, на всички същества, които са се пекли на Слънцето, техните лица са се преобразили, а онези, които се отнасят към него със съмнение, са останали в същата си форма. И най-после, когато ние излизаме да посрещаме Слънцето, трябва да разбираме онази велика Божествена идея, която Бог е вложил в него. Какво иска да ни каже Слънцето? – Трябва да имате израз, както и аз имам израз.
Кой е изразът на Слънцето?
– Неговата светлина и топлина. Следователно в нашите мисли трябва да има светлина, трябва да има и топлина. Има ли в мисълта ни топлина и светлина, това е мисъл с израз. И в нашите чувства също тъй трябва да има едновременно светлина и топлина. Когато имаме израз в нашите мисли и чувства, Божественото у нас ще се съживи и ние ще придобием онази вътрешна мощна сила, която ни повдига и ни прави различни от окръжаващата ни среда.
към беседата >>
– Неговата светлина и топлина.
Ако редовно се печеш на моята светлина, твоето лице ще се преобрази.“ И действително, на всички същества, които са се пекли на Слънцето, техните лица са се преобразили, а онези, които се отнасят към него със съмнение, са останали в същата си форма. И най-после, когато ние излизаме да посрещаме Слънцето, трябва да разбираме онази велика Божествена идея, която Бог е вложил в него. Какво иска да ни каже Слънцето? – Трябва да имате израз, както и аз имам израз. Кой е изразът на Слънцето?
– Неговата светлина и топлина.
Следователно в нашите мисли трябва да има светлина, трябва да има и топлина. Има ли в мисълта ни топлина и светлина, това е мисъл с израз. И в нашите чувства също тъй трябва да има едновременно светлина и топлина. Когато имаме израз в нашите мисли и чувства, Божественото у нас ще се съживи и ние ще придобием онази вътрешна мощна сила, която ни повдига и ни прави различни от окръжаващата ни среда.
към беседата >>
Следователно в нашите мисли трябва да има светлина, трябва да има и топлина.
И най-после, когато ние излизаме да посрещаме Слънцето, трябва да разбираме онази велика Божествена идея, която Бог е вложил в него. Какво иска да ни каже Слънцето? – Трябва да имате израз, както и аз имам израз. Кой е изразът на Слънцето? – Неговата светлина и топлина.
Следователно в нашите мисли трябва да има светлина, трябва да има и топлина.
Има ли в мисълта ни топлина и светлина, това е мисъл с израз. И в нашите чувства също тъй трябва да има едновременно светлина и топлина. Когато имаме израз в нашите мисли и чувства, Божественото у нас ще се съживи и ние ще придобием онази вътрешна мощна сила, която ни повдига и ни прави различни от окръжаващата ни среда.
към беседата >>
Има ли в мисълта ни топлина и светлина, това е мисъл с израз.
Какво иска да ни каже Слънцето? – Трябва да имате израз, както и аз имам израз. Кой е изразът на Слънцето? – Неговата светлина и топлина. Следователно в нашите мисли трябва да има светлина, трябва да има и топлина.
Има ли в мисълта ни топлина и светлина, това е мисъл с израз.
И в нашите чувства също тъй трябва да има едновременно светлина и топлина. Когато имаме израз в нашите мисли и чувства, Божественото у нас ще се съживи и ние ще придобием онази вътрешна мощна сила, която ни повдига и ни прави различни от окръжаващата ни среда.
към беседата >>
И в нашите чувства също тъй трябва да има едновременно светлина и топлина.
– Трябва да имате израз, както и аз имам израз. Кой е изразът на Слънцето? – Неговата светлина и топлина. Следователно в нашите мисли трябва да има светлина, трябва да има и топлина. Има ли в мисълта ни топлина и светлина, това е мисъл с израз.
И в нашите чувства също тъй трябва да има едновременно светлина и топлина.
Когато имаме израз в нашите мисли и чувства, Божественото у нас ще се съживи и ние ще придобием онази вътрешна мощна сила, която ни повдига и ни прави различни от окръжаващата ни среда.
към беседата >>
Когато имаме израз в нашите мисли и чувства, Божественото у нас ще се съживи и ние ще придобием онази вътрешна мощна сила, която ни повдига и ни прави различни от окръжаващата ни среда.
Кой е изразът на Слънцето? – Неговата светлина и топлина. Следователно в нашите мисли трябва да има светлина, трябва да има и топлина. Има ли в мисълта ни топлина и светлина, това е мисъл с израз. И в нашите чувства също тъй трябва да има едновременно светлина и топлина.
Когато имаме израз в нашите мисли и чувства, Божественото у нас ще се съживи и ние ще придобием онази вътрешна мощна сила, която ни повдига и ни прави различни от окръжаващата ни среда.
към беседата >>
Сега, като говоря така, не мислете, че това ще ни направи изведнъж най-щастливите хора на Земята.
Сега, като говоря така, не мислете, че това ще ни направи изведнъж най-щастливите хора на Земята.
Не, това ще ни доведе до положение да имаме благоволението на Бога – нищо повече. Човек, който има израз в своите мисли и чувства, има благоволението на Бога. А за да имаш благоволението на Бога, трябва да се освободиш от всички външни спънки, защото ако си богат и мислиш, че си давал милостиня на бедните, Бог няма да благоволи към тебе. Ако пък си много сиромах и мислиш, че за Господ нищо не си направил, пак не можеш да имаш Божието благоволение. Ти ще забравиш и своето богатство, и своята сиромашия, ще идеш при Бога като при изгряващото Слънце – да видиш Неговия израз.
към беседата >>
Не, това ще ни доведе до положение да имаме благоволението на Бога – нищо повече.
Сега, като говоря така, не мислете, че това ще ни направи изведнъж най-щастливите хора на Земята.
Не, това ще ни доведе до положение да имаме благоволението на Бога – нищо повече.
Човек, който има израз в своите мисли и чувства, има благоволението на Бога. А за да имаш благоволението на Бога, трябва да се освободиш от всички външни спънки, защото ако си богат и мислиш, че си давал милостиня на бедните, Бог няма да благоволи към тебе. Ако пък си много сиромах и мислиш, че за Господ нищо не си направил, пак не можеш да имаш Божието благоволение. Ти ще забравиш и своето богатство, и своята сиромашия, ще идеш при Бога като при изгряващото Слънце – да видиш Неговия израз. Бог ще ти каже: „Ти си дошъл да видиш Моя образ.
към беседата >>
Човек, който има израз в своите мисли и чувства, има благоволението на Бога.
Сега, като говоря така, не мислете, че това ще ни направи изведнъж най-щастливите хора на Земята. Не, това ще ни доведе до положение да имаме благоволението на Бога – нищо повече.
Човек, който има израз в своите мисли и чувства, има благоволението на Бога.
А за да имаш благоволението на Бога, трябва да се освободиш от всички външни спънки, защото ако си богат и мислиш, че си давал милостиня на бедните, Бог няма да благоволи към тебе. Ако пък си много сиромах и мислиш, че за Господ нищо не си направил, пак не можеш да имаш Божието благоволение. Ти ще забравиш и своето богатство, и своята сиромашия, ще идеш при Бога като при изгряващото Слънце – да видиш Неговия израз. Бог ще ти каже: „Ти си дошъл да видиш Моя образ. Щом е така, няма да мислиш нищо за себе си.“
към беседата >>
А за да имаш благоволението на Бога, трябва да се освободиш от всички външни спънки, защото ако си богат и мислиш, че си давал милостиня на бедните, Бог няма да благоволи към тебе.
Сега, като говоря така, не мислете, че това ще ни направи изведнъж най-щастливите хора на Земята. Не, това ще ни доведе до положение да имаме благоволението на Бога – нищо повече. Човек, който има израз в своите мисли и чувства, има благоволението на Бога.
А за да имаш благоволението на Бога, трябва да се освободиш от всички външни спънки, защото ако си богат и мислиш, че си давал милостиня на бедните, Бог няма да благоволи към тебе.
Ако пък си много сиромах и мислиш, че за Господ нищо не си направил, пак не можеш да имаш Божието благоволение. Ти ще забравиш и своето богатство, и своята сиромашия, ще идеш при Бога като при изгряващото Слънце – да видиш Неговия израз. Бог ще ти каже: „Ти си дошъл да видиш Моя образ. Щом е така, няма да мислиш нищо за себе си.“
към беседата >>
Ако пък си много сиромах и мислиш, че за Господ нищо не си направил, пак не можеш да имаш Божието благоволение.
Сега, като говоря така, не мислете, че това ще ни направи изведнъж най-щастливите хора на Земята. Не, това ще ни доведе до положение да имаме благоволението на Бога – нищо повече. Човек, който има израз в своите мисли и чувства, има благоволението на Бога. А за да имаш благоволението на Бога, трябва да се освободиш от всички външни спънки, защото ако си богат и мислиш, че си давал милостиня на бедните, Бог няма да благоволи към тебе.
Ако пък си много сиромах и мислиш, че за Господ нищо не си направил, пак не можеш да имаш Божието благоволение.
Ти ще забравиш и своето богатство, и своята сиромашия, ще идеш при Бога като при изгряващото Слънце – да видиш Неговия израз. Бог ще ти каже: „Ти си дошъл да видиш Моя образ. Щом е така, няма да мислиш нищо за себе си.“
към беседата >>
Ти ще забравиш и своето богатство, и своята сиромашия, ще идеш при Бога като при изгряващото Слънце – да видиш Неговия израз.
Сега, като говоря така, не мислете, че това ще ни направи изведнъж най-щастливите хора на Земята. Не, това ще ни доведе до положение да имаме благоволението на Бога – нищо повече. Човек, който има израз в своите мисли и чувства, има благоволението на Бога. А за да имаш благоволението на Бога, трябва да се освободиш от всички външни спънки, защото ако си богат и мислиш, че си давал милостиня на бедните, Бог няма да благоволи към тебе. Ако пък си много сиромах и мислиш, че за Господ нищо не си направил, пак не можеш да имаш Божието благоволение.
Ти ще забравиш и своето богатство, и своята сиромашия, ще идеш при Бога като при изгряващото Слънце – да видиш Неговия израз.
Бог ще ти каже: „Ти си дошъл да видиш Моя образ. Щом е така, няма да мислиш нищо за себе си.“
към беседата >>
Бог ще ти каже: „Ти си дошъл да видиш Моя образ.
Не, това ще ни доведе до положение да имаме благоволението на Бога – нищо повече. Човек, който има израз в своите мисли и чувства, има благоволението на Бога. А за да имаш благоволението на Бога, трябва да се освободиш от всички външни спънки, защото ако си богат и мислиш, че си давал милостиня на бедните, Бог няма да благоволи към тебе. Ако пък си много сиромах и мислиш, че за Господ нищо не си направил, пак не можеш да имаш Божието благоволение. Ти ще забравиш и своето богатство, и своята сиромашия, ще идеш при Бога като при изгряващото Слънце – да видиш Неговия израз.
Бог ще ти каже: „Ти си дошъл да видиш Моя образ.
Щом е така, няма да мислиш нищо за себе си.“
към беседата >>
Щом е така, няма да мислиш нищо за себе си.“
Човек, който има израз в своите мисли и чувства, има благоволението на Бога. А за да имаш благоволението на Бога, трябва да се освободиш от всички външни спънки, защото ако си богат и мислиш, че си давал милостиня на бедните, Бог няма да благоволи към тебе. Ако пък си много сиромах и мислиш, че за Господ нищо не си направил, пак не можеш да имаш Божието благоволение. Ти ще забравиш и своето богатство, и своята сиромашия, ще идеш при Бога като при изгряващото Слънце – да видиш Неговия израз. Бог ще ти каже: „Ти си дошъл да видиш Моя образ.
Щом е така, няма да мислиш нищо за себе си.“
към беседата >>
Сега аз ще направя една аналогия, за да видите как постъпвате.
Сега аз ще направя една аналогия, за да видите как постъпвате.
Когато отивате до намерите Истината, вие носите със себе си едно огледало и като я намерите, гледате дали ще ви хареса тази Истина. Никакво огледало няма да вадите от джоба си! Истината не иде при вас, за да ви се хареса. Тя иде, за да ви даде нещо, и ще си замине. Слънцето изгрява на единия край на Земята и залязва на другия.
към беседата >>
Когато отивате до намерите Истината, вие носите със себе си едно огледало и като я намерите, гледате дали ще ви хареса тази Истина.
Сега аз ще направя една аналогия, за да видите как постъпвате.
Когато отивате до намерите Истината, вие носите със себе си едно огледало и като я намерите, гледате дали ще ви хареса тази Истина.
Никакво огледало няма да вадите от джоба си! Истината не иде при вас, за да ви се хареса. Тя иде, за да ви даде нещо, и ще си замине. Слънцето изгрява на единия край на Земята и залязва на другия. Вие не може да се влюбвате в него и да му казвате: „Аз ще вървя с тебе при условие, ако и ти вървиш с мене.“ Слънцето казва: „Ако можеш да вървиш с мен, добре, ще се разговаряме и аз ще те слушам.
към беседата >>
Никакво огледало няма да вадите от джоба си!
Сега аз ще направя една аналогия, за да видите как постъпвате. Когато отивате до намерите Истината, вие носите със себе си едно огледало и като я намерите, гледате дали ще ви хареса тази Истина.
Никакво огледало няма да вадите от джоба си!
Истината не иде при вас, за да ви се хареса. Тя иде, за да ви даде нещо, и ще си замине. Слънцето изгрява на единия край на Земята и залязва на другия. Вие не може да се влюбвате в него и да му казвате: „Аз ще вървя с тебе при условие, ако и ти вървиш с мене.“ Слънцето казва: „Ако можеш да вървиш с мен, добре, ще се разговаряме и аз ще те слушам. Но ако не вървиш с мен, аз те оставям и продължавам пътя си.“ Този е великият Божествен закон, който говори на избраните, на учениците, които искат да намерят великата Истина при обстановката, в която сега се намират.
към беседата >>
Истината не иде при вас, за да ви се хареса.
Сега аз ще направя една аналогия, за да видите как постъпвате. Когато отивате до намерите Истината, вие носите със себе си едно огледало и като я намерите, гледате дали ще ви хареса тази Истина. Никакво огледало няма да вадите от джоба си!
Истината не иде при вас, за да ви се хареса.
Тя иде, за да ви даде нещо, и ще си замине. Слънцето изгрява на единия край на Земята и залязва на другия. Вие не може да се влюбвате в него и да му казвате: „Аз ще вървя с тебе при условие, ако и ти вървиш с мене.“ Слънцето казва: „Ако можеш да вървиш с мен, добре, ще се разговаряме и аз ще те слушам. Но ако не вървиш с мен, аз те оставям и продължавам пътя си.“ Този е великият Божествен закон, който говори на избраните, на учениците, които искат да намерят великата Истина при обстановката, в която сега се намират. Защото за онези, които търсят Истината, не се подразбира, че те трябва да напуснат сегашния си живот.
към беседата >>
Тя иде, за да ви даде нещо, и ще си замине.
Сега аз ще направя една аналогия, за да видите как постъпвате. Когато отивате до намерите Истината, вие носите със себе си едно огледало и като я намерите, гледате дали ще ви хареса тази Истина. Никакво огледало няма да вадите от джоба си! Истината не иде при вас, за да ви се хареса.
Тя иде, за да ви даде нещо, и ще си замине.
Слънцето изгрява на единия край на Земята и залязва на другия. Вие не може да се влюбвате в него и да му казвате: „Аз ще вървя с тебе при условие, ако и ти вървиш с мене.“ Слънцето казва: „Ако можеш да вървиш с мен, добре, ще се разговаряме и аз ще те слушам. Но ако не вървиш с мен, аз те оставям и продължавам пътя си.“ Този е великият Божествен закон, който говори на избраните, на учениците, които искат да намерят великата Истина при обстановката, в която сега се намират. Защото за онези, които търсят Истината, не се подразбира, че те трябва да напуснат сегашния си живот. Орехът не трябва да напуща дървото, на което седи, докато не узрее.
към беседата >>
Слънцето изгрява на единия край на Земята и залязва на другия.
Сега аз ще направя една аналогия, за да видите как постъпвате. Когато отивате до намерите Истината, вие носите със себе си едно огледало и като я намерите, гледате дали ще ви хареса тази Истина. Никакво огледало няма да вадите от джоба си! Истината не иде при вас, за да ви се хареса. Тя иде, за да ви даде нещо, и ще си замине.
Слънцето изгрява на единия край на Земята и залязва на другия.
Вие не може да се влюбвате в него и да му казвате: „Аз ще вървя с тебе при условие, ако и ти вървиш с мене.“ Слънцето казва: „Ако можеш да вървиш с мен, добре, ще се разговаряме и аз ще те слушам. Но ако не вървиш с мен, аз те оставям и продължавам пътя си.“ Този е великият Божествен закон, който говори на избраните, на учениците, които искат да намерят великата Истина при обстановката, в която сега се намират. Защото за онези, които търсят Истината, не се подразбира, че те трябва да напуснат сегашния си живот. Орехът не трябва да напуща дървото, на което седи, докато не узрее. Като узрее, тогава всички неща ще дойдат сами по себе си.
към беседата >>
Вие не може да се влюбвате в него и да му казвате: „Аз ще вървя с тебе при условие, ако и ти вървиш с мене.“ Слънцето казва: „Ако можеш да вървиш с мен, добре, ще се разговаряме и аз ще те слушам.
Когато отивате до намерите Истината, вие носите със себе си едно огледало и като я намерите, гледате дали ще ви хареса тази Истина. Никакво огледало няма да вадите от джоба си! Истината не иде при вас, за да ви се хареса. Тя иде, за да ви даде нещо, и ще си замине. Слънцето изгрява на единия край на Земята и залязва на другия.
Вие не може да се влюбвате в него и да му казвате: „Аз ще вървя с тебе при условие, ако и ти вървиш с мене.“ Слънцето казва: „Ако можеш да вървиш с мен, добре, ще се разговаряме и аз ще те слушам.
Но ако не вървиш с мен, аз те оставям и продължавам пътя си.“ Този е великият Божествен закон, който говори на избраните, на учениците, които искат да намерят великата Истина при обстановката, в която сега се намират. Защото за онези, които търсят Истината, не се подразбира, че те трябва да напуснат сегашния си живот. Орехът не трябва да напуща дървото, на което седи, докато не узрее. Като узрее, тогава всички неща ще дойдат сами по себе си. Някои от вас много бързат, искат скоро да слязат от този орех и казват: „Дотегна ми вече, аз искам да сляза вече от това дърво.“ Какво ще слезеш?
към беседата >>
Но ако не вървиш с мен, аз те оставям и продължавам пътя си.“ Този е великият Божествен закон, който говори на избраните, на учениците, които искат да намерят великата Истина при обстановката, в която сега се намират.
Никакво огледало няма да вадите от джоба си! Истината не иде при вас, за да ви се хареса. Тя иде, за да ви даде нещо, и ще си замине. Слънцето изгрява на единия край на Земята и залязва на другия. Вие не може да се влюбвате в него и да му казвате: „Аз ще вървя с тебе при условие, ако и ти вървиш с мене.“ Слънцето казва: „Ако можеш да вървиш с мен, добре, ще се разговаряме и аз ще те слушам.
Но ако не вървиш с мен, аз те оставям и продължавам пътя си.“ Този е великият Божествен закон, който говори на избраните, на учениците, които искат да намерят великата Истина при обстановката, в която сега се намират.
Защото за онези, които търсят Истината, не се подразбира, че те трябва да напуснат сегашния си живот. Орехът не трябва да напуща дървото, на което седи, докато не узрее. Като узрее, тогава всички неща ще дойдат сами по себе си. Някои от вас много бързат, искат скоро да слязат от този орех и казват: „Дотегна ми вече, аз искам да сляза вече от това дърво.“ Какво ще слезеш? Има още 5-6 месеца да седиш на дървото, докато узрееш.
към беседата >>
Защото за онези, които търсят Истината, не се подразбира, че те трябва да напуснат сегашния си живот.
Истината не иде при вас, за да ви се хареса. Тя иде, за да ви даде нещо, и ще си замине. Слънцето изгрява на единия край на Земята и залязва на другия. Вие не може да се влюбвате в него и да му казвате: „Аз ще вървя с тебе при условие, ако и ти вървиш с мене.“ Слънцето казва: „Ако можеш да вървиш с мен, добре, ще се разговаряме и аз ще те слушам. Но ако не вървиш с мен, аз те оставям и продължавам пътя си.“ Този е великият Божествен закон, който говори на избраните, на учениците, които искат да намерят великата Истина при обстановката, в която сега се намират.
Защото за онези, които търсят Истината, не се подразбира, че те трябва да напуснат сегашния си живот.
Орехът не трябва да напуща дървото, на което седи, докато не узрее. Като узрее, тогава всички неща ще дойдат сами по себе си. Някои от вас много бързат, искат скоро да слязат от този орех и казват: „Дотегна ми вече, аз искам да сляза вече от това дърво.“ Какво ще слезеш? Има още 5-6 месеца да седиш на дървото, докато узрееш.
към беседата >>
Орехът не трябва да напуща дървото, на което седи, докато не узрее.
Тя иде, за да ви даде нещо, и ще си замине. Слънцето изгрява на единия край на Земята и залязва на другия. Вие не може да се влюбвате в него и да му казвате: „Аз ще вървя с тебе при условие, ако и ти вървиш с мене.“ Слънцето казва: „Ако можеш да вървиш с мен, добре, ще се разговаряме и аз ще те слушам. Но ако не вървиш с мен, аз те оставям и продължавам пътя си.“ Този е великият Божествен закон, който говори на избраните, на учениците, които искат да намерят великата Истина при обстановката, в която сега се намират. Защото за онези, които търсят Истината, не се подразбира, че те трябва да напуснат сегашния си живот.
Орехът не трябва да напуща дървото, на което седи, докато не узрее.
Като узрее, тогава всички неща ще дойдат сами по себе си. Някои от вас много бързат, искат скоро да слязат от този орех и казват: „Дотегна ми вече, аз искам да сляза вече от това дърво.“ Какво ще слезеш? Има още 5-6 месеца да седиш на дървото, докато узрееш.
към беседата >>
Като узрее, тогава всички неща ще дойдат сами по себе си.
Слънцето изгрява на единия край на Земята и залязва на другия. Вие не може да се влюбвате в него и да му казвате: „Аз ще вървя с тебе при условие, ако и ти вървиш с мене.“ Слънцето казва: „Ако можеш да вървиш с мен, добре, ще се разговаряме и аз ще те слушам. Но ако не вървиш с мен, аз те оставям и продължавам пътя си.“ Този е великият Божествен закон, който говори на избраните, на учениците, които искат да намерят великата Истина при обстановката, в която сега се намират. Защото за онези, които търсят Истината, не се подразбира, че те трябва да напуснат сегашния си живот. Орехът не трябва да напуща дървото, на което седи, докато не узрее.
Като узрее, тогава всички неща ще дойдат сами по себе си.
Някои от вас много бързат, искат скоро да слязат от този орех и казват: „Дотегна ми вече, аз искам да сляза вече от това дърво.“ Какво ще слезеш? Има още 5-6 месеца да седиш на дървото, докато узрееш.
към беседата >>
Някои от вас много бързат, искат скоро да слязат от този орех и казват: „Дотегна ми вече, аз искам да сляза вече от това дърво.“ Какво ще слезеш?
Вие не може да се влюбвате в него и да му казвате: „Аз ще вървя с тебе при условие, ако и ти вървиш с мене.“ Слънцето казва: „Ако можеш да вървиш с мен, добре, ще се разговаряме и аз ще те слушам. Но ако не вървиш с мен, аз те оставям и продължавам пътя си.“ Този е великият Божествен закон, който говори на избраните, на учениците, които искат да намерят великата Истина при обстановката, в която сега се намират. Защото за онези, които търсят Истината, не се подразбира, че те трябва да напуснат сегашния си живот. Орехът не трябва да напуща дървото, на което седи, докато не узрее. Като узрее, тогава всички неща ще дойдат сами по себе си.
Някои от вас много бързат, искат скоро да слязат от този орех и казват: „Дотегна ми вече, аз искам да сляза вече от това дърво.“ Какво ще слезеш?
Има още 5-6 месеца да седиш на дървото, докато узрееш.
към беседата >>
Има още 5-6 месеца да седиш на дървото, докато узрееш.
Но ако не вървиш с мен, аз те оставям и продължавам пътя си.“ Този е великият Божествен закон, който говори на избраните, на учениците, които искат да намерят великата Истина при обстановката, в която сега се намират. Защото за онези, които търсят Истината, не се подразбира, че те трябва да напуснат сегашния си живот. Орехът не трябва да напуща дървото, на което седи, докато не узрее. Като узрее, тогава всички неща ще дойдат сами по себе си. Някои от вас много бързат, искат скоро да слязат от този орех и казват: „Дотегна ми вече, аз искам да сляза вече от това дърво.“ Какво ще слезеш?
Има още 5-6 месеца да седиш на дървото, докато узрееш.
към беседата >>
Значи потребен е вътрешен израз на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа.
Значи потребен е вътрешен израз на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа.
Израз трябва да имате! Имате ли израз, вие ще дойдете в хармония със себе си. Не обръщайте внимание на външния израз на хората, но обръщайте внимание на вашия израз. Та първото правило е следното: израз в себе си! След като научите вашия израз, ще имате мярка и за другите хора.
към беседата >>
Израз трябва да имате!
Значи потребен е вътрешен израз на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа.
Израз трябва да имате!
Имате ли израз, вие ще дойдете в хармония със себе си. Не обръщайте внимание на външния израз на хората, но обръщайте внимание на вашия израз. Та първото правило е следното: израз в себе си! След като научите вашия израз, ще имате мярка и за другите хора. Ако аз не зная правилния израз на Любовта, как ще мога да залюбя някого?
към беседата >>
Имате ли израз, вие ще дойдете в хармония със себе си.
Значи потребен е вътрешен израз на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа. Израз трябва да имате!
Имате ли израз, вие ще дойдете в хармония със себе си.
Не обръщайте внимание на външния израз на хората, но обръщайте внимание на вашия израз. Та първото правило е следното: израз в себе си! След като научите вашия израз, ще имате мярка и за другите хора. Ако аз не зная правилния израз на Любовта, как ще мога да залюбя някого? Ако аз нямам понятие за израза на Мъдростта, как ще го позная у другите хора?
към беседата >>
Не обръщайте внимание на външния израз на хората, но обръщайте внимание на вашия израз.
Значи потребен е вътрешен израз на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа. Израз трябва да имате! Имате ли израз, вие ще дойдете в хармония със себе си.
Не обръщайте внимание на външния израз на хората, но обръщайте внимание на вашия израз.
Та първото правило е следното: израз в себе си! След като научите вашия израз, ще имате мярка и за другите хора. Ако аз не зная правилния израз на Любовта, как ще мога да залюбя някого? Ако аз нямам понятие за израза на Мъдростта, как ще го позная у другите хора? Казват за някого: „Този човек е много умен, умни работи говори!
към беседата >>
Та първото правило е следното: израз в себе си!
Значи потребен е вътрешен израз на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа. Израз трябва да имате! Имате ли израз, вие ще дойдете в хармония със себе си. Не обръщайте внимание на външния израз на хората, но обръщайте внимание на вашия израз.
Та първото правило е следното: израз в себе си!
След като научите вашия израз, ще имате мярка и за другите хора. Ако аз не зная правилния израз на Любовта, как ще мога да залюбя някого? Ако аз нямам понятие за израза на Мъдростта, как ще го позная у другите хора? Казват за някого: „Този човек е много умен, умни работи говори! “ По какво съдят?
към беседата >>
След като научите вашия израз, ще имате мярка и за другите хора.
Значи потребен е вътрешен израз на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа. Израз трябва да имате! Имате ли израз, вие ще дойдете в хармония със себе си. Не обръщайте внимание на външния израз на хората, но обръщайте внимание на вашия израз. Та първото правило е следното: израз в себе си!
След като научите вашия израз, ще имате мярка и за другите хора.
Ако аз не зная правилния израз на Любовта, как ще мога да залюбя някого? Ако аз нямам понятие за израза на Мъдростта, как ще го позная у другите хора? Казват за някого: „Този човек е много умен, умни работи говори! “ По какво съдят? – Той е прочел някъде някое стихотворение, запомнил го е и вследствие на това казват: „Много умна глава има този човек!
към беседата >>
Ако аз не зная правилния израз на Любовта, как ще мога да залюбя някого?
Израз трябва да имате! Имате ли израз, вие ще дойдете в хармония със себе си. Не обръщайте внимание на външния израз на хората, но обръщайте внимание на вашия израз. Та първото правило е следното: израз в себе си! След като научите вашия израз, ще имате мярка и за другите хора.
Ако аз не зная правилния израз на Любовта, как ще мога да залюбя някого?
Ако аз нямам понятие за израза на Мъдростта, как ще го позная у другите хора? Казват за някого: „Този човек е много умен, умни работи говори! “ По какво съдят? – Той е прочел някъде някое стихотворение, запомнил го е и вследствие на това казват: „Много умна глава има този човек! “ Каква ти умна глава!
към беседата >>
Ако аз нямам понятие за израза на Мъдростта, как ще го позная у другите хора?
Имате ли израз, вие ще дойдете в хармония със себе си. Не обръщайте внимание на външния израз на хората, но обръщайте внимание на вашия израз. Та първото правило е следното: израз в себе си! След като научите вашия израз, ще имате мярка и за другите хора. Ако аз не зная правилния израз на Любовта, как ще мога да залюбя някого?
Ако аз нямам понятие за израза на Мъдростта, как ще го позная у другите хора?
Казват за някого: „Този човек е много умен, умни работи говори! “ По какво съдят? – Той е прочел някъде някое стихотворение, запомнил го е и вследствие на това казват: „Много умна глава има този човек! “ Каква ти умна глава! Тази глава е взета назаем.
към беседата >>
Казват за някого: „Този човек е много умен, умни работи говори!
Не обръщайте внимание на външния израз на хората, но обръщайте внимание на вашия израз. Та първото правило е следното: израз в себе си! След като научите вашия израз, ще имате мярка и за другите хора. Ако аз не зная правилния израз на Любовта, как ще мога да залюбя някого? Ако аз нямам понятие за израза на Мъдростта, как ще го позная у другите хора?
Казват за някого: „Този човек е много умен, умни работи говори!
“ По какво съдят? – Той е прочел някъде някое стихотворение, запомнил го е и вследствие на това казват: „Много умна глава има този човек! “ Каква ти умна глава! Тази глава е взета назаем. Тя е чужд кон, взет от някой негов приятел.
към беседата >>
“ По какво съдят?
Та първото правило е следното: израз в себе си! След като научите вашия израз, ще имате мярка и за другите хора. Ако аз не зная правилния израз на Любовта, как ще мога да залюбя някого? Ако аз нямам понятие за израза на Мъдростта, как ще го позная у другите хора? Казват за някого: „Този човек е много умен, умни работи говори!
“ По какво съдят?
– Той е прочел някъде някое стихотворение, запомнил го е и вследствие на това казват: „Много умна глава има този човек! “ Каква ти умна глава! Тази глава е взета назаем. Тя е чужд кон, взет от някой негов приятел. Този кон е много хубав, но не е негов.
към беседата >>
– Той е прочел някъде някое стихотворение, запомнил го е и вследствие на това казват: „Много умна глава има този човек!
След като научите вашия израз, ще имате мярка и за другите хора. Ако аз не зная правилния израз на Любовта, как ще мога да залюбя някого? Ако аз нямам понятие за израза на Мъдростта, как ще го позная у другите хора? Казват за някого: „Този човек е много умен, умни работи говори! “ По какво съдят?
– Той е прочел някъде някое стихотворение, запомнил го е и вследствие на това казват: „Много умна глава има този човек!
“ Каква ти умна глава! Тази глава е взета назаем. Тя е чужд кон, взет от някой негов приятел. Този кон е много хубав, но не е негов.
към беседата >>
“ Каква ти умна глава!
Ако аз не зная правилния израз на Любовта, как ще мога да залюбя някого? Ако аз нямам понятие за израза на Мъдростта, как ще го позная у другите хора? Казват за някого: „Този човек е много умен, умни работи говори! “ По какво съдят? – Той е прочел някъде някое стихотворение, запомнил го е и вследствие на това казват: „Много умна глава има този човек!
“ Каква ти умна глава!
Тази глава е взета назаем. Тя е чужд кон, взет от някой негов приятел. Този кон е много хубав, но не е негов.
към беседата >>
Тази глава е взета назаем.
Ако аз нямам понятие за израза на Мъдростта, как ще го позная у другите хора? Казват за някого: „Този човек е много умен, умни работи говори! “ По какво съдят? – Той е прочел някъде някое стихотворение, запомнил го е и вследствие на това казват: „Много умна глава има този човек! “ Каква ти умна глава!
Тази глава е взета назаем.
Тя е чужд кон, взет от някой негов приятел. Този кон е много хубав, но не е негов.
към беседата >>
Тя е чужд кон, взет от някой негов приятел.
Казват за някого: „Този човек е много умен, умни работи говори! “ По какво съдят? – Той е прочел някъде някое стихотворение, запомнил го е и вследствие на това казват: „Много умна глава има този човек! “ Каква ти умна глава! Тази глава е взета назаем.
Тя е чужд кон, взет от някой негов приятел.
Този кон е много хубав, но не е негов.
към беседата >>
Този кон е много хубав, но не е негов.
“ По какво съдят? – Той е прочел някъде някое стихотворение, запомнил го е и вследствие на това казват: „Много умна глава има този човек! “ Каква ти умна глава! Тази глава е взета назаем. Тя е чужд кон, взет от някой негов приятел.
Този кон е много хубав, но не е негов.
към беседата >>
Всички вие, които ме слушате, казвате: „Аз зная много неща.“ Какво знаете?
Всички вие, които ме слушате, казвате: „Аз зная много неща.“ Какво знаете?
Едва ли има три думи, които вие знаете. Аз съм толкова учен, а зная положително само две думи: толкова съм научил досега. Ще кажете: „Как тъй, ние знаем много думи! “ Вие знаете много думи, но все назаем сте ги взели. Аз мога да ви издекламирам едно голямо стихотворение на английски език от Лонгфело15, но какво ще разберете от него.
към беседата >>
Едва ли има три думи, които вие знаете.
Всички вие, които ме слушате, казвате: „Аз зная много неща.“ Какво знаете?
Едва ли има три думи, които вие знаете.
Аз съм толкова учен, а зная положително само две думи: толкова съм научил досега. Ще кажете: „Как тъй, ние знаем много думи! “ Вие знаете много думи, но все назаем сте ги взели. Аз мога да ви издекламирам едно голямо стихотворение на английски език от Лонгфело15, но какво ще разберете от него. То е чужд кон.
към беседата >>
Аз съм толкова учен, а зная положително само две думи: толкова съм научил досега.
Всички вие, които ме слушате, казвате: „Аз зная много неща.“ Какво знаете? Едва ли има три думи, които вие знаете.
Аз съм толкова учен, а зная положително само две думи: толкова съм научил досега.
Ще кажете: „Как тъй, ние знаем много думи! “ Вие знаете много думи, но все назаем сте ги взели. Аз мога да ви издекламирам едно голямо стихотворение на английски език от Лонгфело15, но какво ще разберете от него. То е чужд кон. Аз трябва да вляза в положение на Лонгфело, когато е писал това стихотворение, да видя какво е мислил той тогава.
към беседата >>
Ще кажете: „Как тъй, ние знаем много думи!
Всички вие, които ме слушате, казвате: „Аз зная много неща.“ Какво знаете? Едва ли има три думи, които вие знаете. Аз съм толкова учен, а зная положително само две думи: толкова съм научил досега.
Ще кажете: „Как тъй, ние знаем много думи!
“ Вие знаете много думи, но все назаем сте ги взели. Аз мога да ви издекламирам едно голямо стихотворение на английски език от Лонгфело15, но какво ще разберете от него. То е чужд кон. Аз трябва да вляза в положение на Лонгфело, когато е писал това стихотворение, да видя какво е мислил той тогава. Или пък мога да ви прочета пророк Исайя, но за да имам неговия израз, трябва да се пренеса в неговото време, да вляза в неговото положение, за да схвана нещата тъй, както той ги схващал.
към беседата >>
“ Вие знаете много думи, но все назаем сте ги взели.
Всички вие, които ме слушате, казвате: „Аз зная много неща.“ Какво знаете? Едва ли има три думи, които вие знаете. Аз съм толкова учен, а зная положително само две думи: толкова съм научил досега. Ще кажете: „Как тъй, ние знаем много думи!
“ Вие знаете много думи, но все назаем сте ги взели.
Аз мога да ви издекламирам едно голямо стихотворение на английски език от Лонгфело15, но какво ще разберете от него. То е чужд кон. Аз трябва да вляза в положение на Лонгфело, когато е писал това стихотворение, да видя какво е мислил той тогава. Или пък мога да ви прочета пророк Исайя, но за да имам неговия израз, трябва да се пренеса в неговото време, да вляза в неговото положение, за да схвана нещата тъй, както той ги схващал. Аз живея 2000 години след Христа и мисля, че Исайя е разсъждавал и чувствал като мен.
към беседата >>
Аз мога да ви издекламирам едно голямо стихотворение на английски език от Лонгфело15, но какво ще разберете от него.
Всички вие, които ме слушате, казвате: „Аз зная много неща.“ Какво знаете? Едва ли има три думи, които вие знаете. Аз съм толкова учен, а зная положително само две думи: толкова съм научил досега. Ще кажете: „Как тъй, ние знаем много думи! “ Вие знаете много думи, но все назаем сте ги взели.
Аз мога да ви издекламирам едно голямо стихотворение на английски език от Лонгфело15, но какво ще разберете от него.
То е чужд кон. Аз трябва да вляза в положение на Лонгфело, когато е писал това стихотворение, да видя какво е мислил той тогава. Или пък мога да ви прочета пророк Исайя, но за да имам неговия израз, трябва да се пренеса в неговото време, да вляза в неговото положение, за да схвана нещата тъй, както той ги схващал. Аз живея 2000 години след Христа и мисля, че Исайя е разсъждавал и чувствал като мен. Преди всичко той не носеше дрехи като моите, не говореше на моя език, обичаите му бяха съвсем други от моите.
към беседата >>
То е чужд кон.
Едва ли има три думи, които вие знаете. Аз съм толкова учен, а зная положително само две думи: толкова съм научил досега. Ще кажете: „Как тъй, ние знаем много думи! “ Вие знаете много думи, но все назаем сте ги взели. Аз мога да ви издекламирам едно голямо стихотворение на английски език от Лонгфело15, но какво ще разберете от него.
То е чужд кон.
Аз трябва да вляза в положение на Лонгфело, когато е писал това стихотворение, да видя какво е мислил той тогава. Или пък мога да ви прочета пророк Исайя, но за да имам неговия израз, трябва да се пренеса в неговото време, да вляза в неговото положение, за да схвана нещата тъй, както той ги схващал. Аз живея 2000 години след Христа и мисля, че Исайя е разсъждавал и чувствал като мен. Преди всичко той не носеше дрехи като моите, не говореше на моя език, обичаите му бяха съвсем други от моите. Изобщо Исайя нямаше такива схващания за Христа, както имаме ние, съвременните хора.
към беседата >>
Аз трябва да вляза в положение на Лонгфело, когато е писал това стихотворение, да видя какво е мислил той тогава.
Аз съм толкова учен, а зная положително само две думи: толкова съм научил досега. Ще кажете: „Как тъй, ние знаем много думи! “ Вие знаете много думи, но все назаем сте ги взели. Аз мога да ви издекламирам едно голямо стихотворение на английски език от Лонгфело15, но какво ще разберете от него. То е чужд кон.
Аз трябва да вляза в положение на Лонгфело, когато е писал това стихотворение, да видя какво е мислил той тогава.
Или пък мога да ви прочета пророк Исайя, но за да имам неговия израз, трябва да се пренеса в неговото време, да вляза в неговото положение, за да схвана нещата тъй, както той ги схващал. Аз живея 2000 години след Христа и мисля, че Исайя е разсъждавал и чувствал като мен. Преди всичко той не носеше дрехи като моите, не говореше на моя език, обичаите му бяха съвсем други от моите. Изобщо Исайя нямаше такива схващания за Христа, както имаме ние, съвременните хора. Исайя беше човек на виденията.
към беседата >>
Или пък мога да ви прочета пророк Исайя, но за да имам неговия израз, трябва да се пренеса в неговото време, да вляза в неговото положение, за да схвана нещата тъй, както той ги схващал.
Ще кажете: „Как тъй, ние знаем много думи! “ Вие знаете много думи, но все назаем сте ги взели. Аз мога да ви издекламирам едно голямо стихотворение на английски език от Лонгфело15, но какво ще разберете от него. То е чужд кон. Аз трябва да вляза в положение на Лонгфело, когато е писал това стихотворение, да видя какво е мислил той тогава.
Или пък мога да ви прочета пророк Исайя, но за да имам неговия израз, трябва да се пренеса в неговото време, да вляза в неговото положение, за да схвана нещата тъй, както той ги схващал.
Аз живея 2000 години след Христа и мисля, че Исайя е разсъждавал и чувствал като мен. Преди всичко той не носеше дрехи като моите, не говореше на моя език, обичаите му бяха съвсем други от моите. Изобщо Исайя нямаше такива схващания за Христа, както имаме ние, съвременните хора. Исайя беше човек на виденията.
към беседата >>
Аз живея 2000 години след Христа и мисля, че Исайя е разсъждавал и чувствал като мен.
“ Вие знаете много думи, но все назаем сте ги взели. Аз мога да ви издекламирам едно голямо стихотворение на английски език от Лонгфело15, но какво ще разберете от него. То е чужд кон. Аз трябва да вляза в положение на Лонгфело, когато е писал това стихотворение, да видя какво е мислил той тогава. Или пък мога да ви прочета пророк Исайя, но за да имам неговия израз, трябва да се пренеса в неговото време, да вляза в неговото положение, за да схвана нещата тъй, както той ги схващал.
Аз живея 2000 години след Христа и мисля, че Исайя е разсъждавал и чувствал като мен.
Преди всичко той не носеше дрехи като моите, не говореше на моя език, обичаите му бяха съвсем други от моите. Изобщо Исайя нямаше такива схващания за Христа, както имаме ние, съвременните хора. Исайя беше човек на виденията.
към беседата >>
Преди всичко той не носеше дрехи като моите, не говореше на моя език, обичаите му бяха съвсем други от моите.
Аз мога да ви издекламирам едно голямо стихотворение на английски език от Лонгфело15, но какво ще разберете от него. То е чужд кон. Аз трябва да вляза в положение на Лонгфело, когато е писал това стихотворение, да видя какво е мислил той тогава. Или пък мога да ви прочета пророк Исайя, но за да имам неговия израз, трябва да се пренеса в неговото време, да вляза в неговото положение, за да схвана нещата тъй, както той ги схващал. Аз живея 2000 години след Христа и мисля, че Исайя е разсъждавал и чувствал като мен.
Преди всичко той не носеше дрехи като моите, не говореше на моя език, обичаите му бяха съвсем други от моите.
Изобщо Исайя нямаше такива схващания за Христа, както имаме ние, съвременните хора. Исайя беше човек на виденията.
към беседата >>
Изобщо Исайя нямаше такива схващания за Христа, както имаме ние, съвременните хора.
То е чужд кон. Аз трябва да вляза в положение на Лонгфело, когато е писал това стихотворение, да видя какво е мислил той тогава. Или пък мога да ви прочета пророк Исайя, но за да имам неговия израз, трябва да се пренеса в неговото време, да вляза в неговото положение, за да схвана нещата тъй, както той ги схващал. Аз живея 2000 години след Христа и мисля, че Исайя е разсъждавал и чувствал като мен. Преди всичко той не носеше дрехи като моите, не говореше на моя език, обичаите му бяха съвсем други от моите.
Изобщо Исайя нямаше такива схващания за Христа, както имаме ние, съвременните хора.
Исайя беше човек на виденията.
към беседата >>
Исайя беше човек на виденията.
Аз трябва да вляза в положение на Лонгфело, когато е писал това стихотворение, да видя какво е мислил той тогава. Или пък мога да ви прочета пророк Исайя, но за да имам неговия израз, трябва да се пренеса в неговото време, да вляза в неговото положение, за да схвана нещата тъй, както той ги схващал. Аз живея 2000 години след Христа и мисля, че Исайя е разсъждавал и чувствал като мен. Преди всичко той не носеше дрехи като моите, не говореше на моя език, обичаите му бяха съвсем други от моите. Изобщо Исайя нямаше такива схващания за Христа, както имаме ние, съвременните хора.
Исайя беше човек на виденията.
към беседата >>
Аз искам да схващате положителната страна на живота.
Аз искам да схващате положителната страна на живота.
Като ви казвам, че зная две думи, не мислете, че това е малко. Тия две думи аз мога да ги уподобя на два топа хубав плат, от които мога да си направя дрехи. С тия две думи аз мога да направя всичко. Имам две думи, но те съдържат такава сила в себе си, че като ги произнеса, могат да извършат всичко. Вие, които имате много думи, като ги произнесете, нищо не можете да направите с тях.
към беседата >>
Като ви казвам, че зная две думи, не мислете, че това е малко.
Аз искам да схващате положителната страна на живота.
Като ви казвам, че зная две думи, не мислете, че това е малко.
Тия две думи аз мога да ги уподобя на два топа хубав плат, от които мога да си направя дрехи. С тия две думи аз мога да направя всичко. Имам две думи, но те съдържат такава сила в себе си, че като ги произнеса, могат да извършат всичко. Вие, които имате много думи, като ги произнесете, нищо не можете да направите с тях.
към беседата >>
Тия две думи аз мога да ги уподобя на два топа хубав плат, от които мога да си направя дрехи.
Аз искам да схващате положителната страна на живота. Като ви казвам, че зная две думи, не мислете, че това е малко.
Тия две думи аз мога да ги уподобя на два топа хубав плат, от които мога да си направя дрехи.
С тия две думи аз мога да направя всичко. Имам две думи, но те съдържат такава сила в себе си, че като ги произнеса, могат да извършат всичко. Вие, които имате много думи, като ги произнесете, нищо не можете да направите с тях.
към беседата >>
С тия две думи аз мога да направя всичко.
Аз искам да схващате положителната страна на живота. Като ви казвам, че зная две думи, не мислете, че това е малко. Тия две думи аз мога да ги уподобя на два топа хубав плат, от които мога да си направя дрехи.
С тия две думи аз мога да направя всичко.
Имам две думи, но те съдържат такава сила в себе си, че като ги произнеса, могат да извършат всичко. Вие, които имате много думи, като ги произнесете, нищо не можете да направите с тях.
към беседата >>
Имам две думи, но те съдържат такава сила в себе си, че като ги произнеса, могат да извършат всичко.
Аз искам да схващате положителната страна на живота. Като ви казвам, че зная две думи, не мислете, че това е малко. Тия две думи аз мога да ги уподобя на два топа хубав плат, от които мога да си направя дрехи. С тия две думи аз мога да направя всичко.
Имам две думи, но те съдържат такава сила в себе си, че като ги произнеса, могат да извършат всичко.
Вие, които имате много думи, като ги произнесете, нищо не можете да направите с тях.
към беседата >>
Вие, които имате много думи, като ги произнесете, нищо не можете да направите с тях.
Аз искам да схващате положителната страна на живота. Като ви казвам, че зная две думи, не мислете, че това е малко. Тия две думи аз мога да ги уподобя на два топа хубав плат, от които мога да си направя дрехи. С тия две думи аз мога да направя всичко. Имам две думи, но те съдържат такава сила в себе си, че като ги произнеса, могат да извършат всичко.
Вие, които имате много думи, като ги произнесете, нищо не можете да направите с тях.
към беседата >>
Често ви говоря за връзка с добрите хора, с напредналите същества.
Често ви говоря за връзка с добрите хора, с напредналите същества.
Вие можете да направите връзка и с едно дърво, да се разговаряте с него тъй, както с някой човек. По кой начин и по кое време ще отидете при дървото? Ако искате да заведете разговор с някое дърво, вие ще отидете при него по времето, когато плодовете му зреят. Ще изберете един северен клон на някоя ябълка например и ще кажете: „Искам от този клон да падне една хубава ябълка за мен утре в 5 ч. сутринта.“ Отивате на другия ден, чакате – никаква ябълка не пада.
към беседата >>
Вие можете да направите връзка и с едно дърво, да се разговаряте с него тъй, както с някой човек.
Често ви говоря за връзка с добрите хора, с напредналите същества.
Вие можете да направите връзка и с едно дърво, да се разговаряте с него тъй, както с някой човек.
По кой начин и по кое време ще отидете при дървото? Ако искате да заведете разговор с някое дърво, вие ще отидете при него по времето, когато плодовете му зреят. Ще изберете един северен клон на някоя ябълка например и ще кажете: „Искам от този клон да падне една хубава ябълка за мен утре в 5 ч. сутринта.“ Отивате на другия ден, чакате – никаква ябълка не пада. Избирате след това един южен клон и казвате: „Утре в 5 ч.
към беседата >>
По кой начин и по кое време ще отидете при дървото?
Често ви говоря за връзка с добрите хора, с напредналите същества. Вие можете да направите връзка и с едно дърво, да се разговаряте с него тъй, както с някой човек.
По кой начин и по кое време ще отидете при дървото?
Ако искате да заведете разговор с някое дърво, вие ще отидете при него по времето, когато плодовете му зреят. Ще изберете един северен клон на някоя ябълка например и ще кажете: „Искам от този клон да падне една хубава ябълка за мен утре в 5 ч. сутринта.“ Отивате на другия ден, чакате – никаква ябълка не пада. Избирате след това един южен клон и казвате: „Утре в 5 ч. ще дойда пак и искам една хубава ябълка да падне за мен.“ Отивате на другия ден – никаква ябълка не пада. Защо?
към беседата >>
Ако искате да заведете разговор с някое дърво, вие ще отидете при него по времето, когато плодовете му зреят.
Често ви говоря за връзка с добрите хора, с напредналите същества. Вие можете да направите връзка и с едно дърво, да се разговаряте с него тъй, както с някой човек. По кой начин и по кое време ще отидете при дървото?
Ако искате да заведете разговор с някое дърво, вие ще отидете при него по времето, когато плодовете му зреят.
Ще изберете един северен клон на някоя ябълка например и ще кажете: „Искам от този клон да падне една хубава ябълка за мен утре в 5 ч. сутринта.“ Отивате на другия ден, чакате – никаква ябълка не пада. Избирате след това един южен клон и казвате: „Утре в 5 ч. ще дойда пак и искам една хубава ябълка да падне за мен.“ Отивате на другия ден – никаква ябълка не пада. Защо? – Между ябълката и вас няма още връзка.
към беседата >>
Ще изберете един северен клон на някоя ябълка например и ще кажете: „Искам от този клон да падне една хубава ябълка за мен утре в 5 ч.
Често ви говоря за връзка с добрите хора, с напредналите същества. Вие можете да направите връзка и с едно дърво, да се разговаряте с него тъй, както с някой човек. По кой начин и по кое време ще отидете при дървото? Ако искате да заведете разговор с някое дърво, вие ще отидете при него по времето, когато плодовете му зреят.
Ще изберете един северен клон на някоя ябълка например и ще кажете: „Искам от този клон да падне една хубава ябълка за мен утре в 5 ч.
сутринта.“ Отивате на другия ден, чакате – никаква ябълка не пада. Избирате след това един южен клон и казвате: „Утре в 5 ч. ще дойда пак и искам една хубава ябълка да падне за мен.“ Отивате на другия ден – никаква ябълка не пада. Защо? – Между ябълката и вас няма още връзка. Какво трябва да правите?
към беседата >>
сутринта.“ Отивате на другия ден, чакате – никаква ябълка не пада.
Често ви говоря за връзка с добрите хора, с напредналите същества. Вие можете да направите връзка и с едно дърво, да се разговаряте с него тъй, както с някой човек. По кой начин и по кое време ще отидете при дървото? Ако искате да заведете разговор с някое дърво, вие ще отидете при него по времето, когато плодовете му зреят. Ще изберете един северен клон на някоя ябълка например и ще кажете: „Искам от този клон да падне една хубава ябълка за мен утре в 5 ч.
сутринта.“ Отивате на другия ден, чакате – никаква ябълка не пада.
Избирате след това един южен клон и казвате: „Утре в 5 ч. ще дойда пак и искам една хубава ябълка да падне за мен.“ Отивате на другия ден – никаква ябълка не пада. Защо? – Между ябълката и вас няма още връзка. Какво трябва да правите? – Ще вземете две-три стомни вода, ще полеете тази ябълка.
към беседата >>
Избирате след това един южен клон и казвате: „Утре в 5 ч.
Вие можете да направите връзка и с едно дърво, да се разговаряте с него тъй, както с някой човек. По кой начин и по кое време ще отидете при дървото? Ако искате да заведете разговор с някое дърво, вие ще отидете при него по времето, когато плодовете му зреят. Ще изберете един северен клон на някоя ябълка например и ще кажете: „Искам от този клон да падне една хубава ябълка за мен утре в 5 ч. сутринта.“ Отивате на другия ден, чакате – никаква ябълка не пада.
Избирате след това един южен клон и казвате: „Утре в 5 ч.
ще дойда пак и искам една хубава ябълка да падне за мен.“ Отивате на другия ден – никаква ябълка не пада. Защо? – Между ябълката и вас няма още връзка. Какво трябва да правите? – Ще вземете две-три стомни вода, ще полеете тази ябълка. Няколко дни наред ще я разкопавате и поливате, докато между вас се създаде връзка.
към беседата >>
ще дойда пак и искам една хубава ябълка да падне за мен.“ Отивате на другия ден – никаква ябълка не пада. Защо?
По кой начин и по кое време ще отидете при дървото? Ако искате да заведете разговор с някое дърво, вие ще отидете при него по времето, когато плодовете му зреят. Ще изберете един северен клон на някоя ябълка например и ще кажете: „Искам от този клон да падне една хубава ябълка за мен утре в 5 ч. сутринта.“ Отивате на другия ден, чакате – никаква ябълка не пада. Избирате след това един южен клон и казвате: „Утре в 5 ч.
ще дойда пак и искам една хубава ябълка да падне за мен.“ Отивате на другия ден – никаква ябълка не пада. Защо?
– Между ябълката и вас няма още връзка. Какво трябва да правите? – Ще вземете две-три стомни вода, ще полеете тази ябълка. Няколко дни наред ще я разкопавате и поливате, докато между вас се създаде връзка. След това казвате на тази ябълка: „Искам, като дойда утре сутринта при тебе, да падне пред мен една от най-хубавите ти ябълки.“ Отивам сутринта – една хубава ябълка пада пред мен.
към беседата >>
– Между ябълката и вас няма още връзка.
Ако искате да заведете разговор с някое дърво, вие ще отидете при него по времето, когато плодовете му зреят. Ще изберете един северен клон на някоя ябълка например и ще кажете: „Искам от този клон да падне една хубава ябълка за мен утре в 5 ч. сутринта.“ Отивате на другия ден, чакате – никаква ябълка не пада. Избирате след това един южен клон и казвате: „Утре в 5 ч. ще дойда пак и искам една хубава ябълка да падне за мен.“ Отивате на другия ден – никаква ябълка не пада. Защо?
– Между ябълката и вас няма още връзка.
Какво трябва да правите? – Ще вземете две-три стомни вода, ще полеете тази ябълка. Няколко дни наред ще я разкопавате и поливате, докато между вас се създаде връзка. След това казвате на тази ябълка: „Искам, като дойда утре сутринта при тебе, да падне пред мен една от най-хубавите ти ябълки.“ Отивам сутринта – една хубава ябълка пада пред мен. Ще кажете: „Това е случайно, вятърът я е съборил.“ – Добре, може да е така.
към беседата >>
Какво трябва да правите?
Ще изберете един северен клон на някоя ябълка например и ще кажете: „Искам от този клон да падне една хубава ябълка за мен утре в 5 ч. сутринта.“ Отивате на другия ден, чакате – никаква ябълка не пада. Избирате след това един южен клон и казвате: „Утре в 5 ч. ще дойда пак и искам една хубава ябълка да падне за мен.“ Отивате на другия ден – никаква ябълка не пада. Защо? – Между ябълката и вас няма още връзка.
Какво трябва да правите?
– Ще вземете две-три стомни вода, ще полеете тази ябълка. Няколко дни наред ще я разкопавате и поливате, докато между вас се създаде връзка. След това казвате на тази ябълка: „Искам, като дойда утре сутринта при тебе, да падне пред мен една от най-хубавите ти ябълки.“ Отивам сутринта – една хубава ябълка пада пред мен. Ще кажете: „Това е случайно, вятърът я е съборил.“ – Добре, може да е така. Как ще се уверя?
към беседата >>
– Ще вземете две-три стомни вода, ще полеете тази ябълка.
сутринта.“ Отивате на другия ден, чакате – никаква ябълка не пада. Избирате след това един южен клон и казвате: „Утре в 5 ч. ще дойда пак и искам една хубава ябълка да падне за мен.“ Отивате на другия ден – никаква ябълка не пада. Защо? – Между ябълката и вас няма още връзка. Какво трябва да правите?
– Ще вземете две-три стомни вода, ще полеете тази ябълка.
Няколко дни наред ще я разкопавате и поливате, докато между вас се създаде връзка. След това казвате на тази ябълка: „Искам, като дойда утре сутринта при тебе, да падне пред мен една от най-хубавите ти ябълки.“ Отивам сутринта – една хубава ябълка пада пред мен. Ще кажете: „Това е случайно, вятърът я е съборил.“ – Добре, може да е така. Как ще се уверя? – Повтарям опита.
към беседата >>
Няколко дни наред ще я разкопавате и поливате, докато между вас се създаде връзка.
Избирате след това един южен клон и казвате: „Утре в 5 ч. ще дойда пак и искам една хубава ябълка да падне за мен.“ Отивате на другия ден – никаква ябълка не пада. Защо? – Между ябълката и вас няма още връзка. Какво трябва да правите? – Ще вземете две-три стомни вода, ще полеете тази ябълка.
Няколко дни наред ще я разкопавате и поливате, докато между вас се създаде връзка.
След това казвате на тази ябълка: „Искам, като дойда утре сутринта при тебе, да падне пред мен една от най-хубавите ти ябълки.“ Отивам сутринта – една хубава ябълка пада пред мен. Ще кажете: „Това е случайно, вятърът я е съборил.“ – Добре, може да е така. Как ще се уверя? – Повтарям опита. Обръщам се към един клон от западната страна и казвам: „Искам утре сутринта да падне за мен еди-коя си ябълка.“ Отивам на другия ден – същата ябълка пада пред мен.
към беседата >>
След това казвате на тази ябълка: „Искам, като дойда утре сутринта при тебе, да падне пред мен една от най-хубавите ти ябълки.“ Отивам сутринта – една хубава ябълка пада пред мен.
ще дойда пак и искам една хубава ябълка да падне за мен.“ Отивате на другия ден – никаква ябълка не пада. Защо? – Между ябълката и вас няма още връзка. Какво трябва да правите? – Ще вземете две-три стомни вода, ще полеете тази ябълка. Няколко дни наред ще я разкопавате и поливате, докато между вас се създаде връзка.
След това казвате на тази ябълка: „Искам, като дойда утре сутринта при тебе, да падне пред мен една от най-хубавите ти ябълки.“ Отивам сутринта – една хубава ябълка пада пред мен.
Ще кажете: „Това е случайно, вятърът я е съборил.“ – Добре, може да е така. Как ще се уверя? – Повтарям опита. Обръщам се към един клон от западната страна и казвам: „Искам утре сутринта да падне за мен еди-коя си ябълка.“ Отивам на другия ден – същата ябълка пада пред мен. Направя десетина такива опита и всички излизат сполучливи.
към беседата >>
Ще кажете: „Това е случайно, вятърът я е съборил.“ – Добре, може да е така.
– Между ябълката и вас няма още връзка. Какво трябва да правите? – Ще вземете две-три стомни вода, ще полеете тази ябълка. Няколко дни наред ще я разкопавате и поливате, докато между вас се създаде връзка. След това казвате на тази ябълка: „Искам, като дойда утре сутринта при тебе, да падне пред мен една от най-хубавите ти ябълки.“ Отивам сутринта – една хубава ябълка пада пред мен.
Ще кажете: „Това е случайно, вятърът я е съборил.“ – Добре, може да е така.
Как ще се уверя? – Повтарям опита. Обръщам се към един клон от западната страна и казвам: „Искам утре сутринта да падне за мен еди-коя си ябълка.“ Отивам на другия ден – същата ябълка пада пред мен. Направя десетина такива опита и всички излизат сполучливи. Питам: това може ли да бъде случайно?
към беседата >>
Как ще се уверя?
Какво трябва да правите? – Ще вземете две-три стомни вода, ще полеете тази ябълка. Няколко дни наред ще я разкопавате и поливате, докато между вас се създаде връзка. След това казвате на тази ябълка: „Искам, като дойда утре сутринта при тебе, да падне пред мен една от най-хубавите ти ябълки.“ Отивам сутринта – една хубава ябълка пада пред мен. Ще кажете: „Това е случайно, вятърът я е съборил.“ – Добре, може да е така.
Как ще се уверя?
– Повтарям опита. Обръщам се към един клон от западната страна и казвам: „Искам утре сутринта да падне за мен еди-коя си ябълка.“ Отивам на другия ден – същата ябълка пада пред мен. Направя десетина такива опита и всички излизат сполучливи. Питам: това може ли да бъде случайно? – Направете сами този опит.
към беседата >>
– Повтарям опита.
– Ще вземете две-три стомни вода, ще полеете тази ябълка. Няколко дни наред ще я разкопавате и поливате, докато между вас се създаде връзка. След това казвате на тази ябълка: „Искам, като дойда утре сутринта при тебе, да падне пред мен една от най-хубавите ти ябълки.“ Отивам сутринта – една хубава ябълка пада пред мен. Ще кажете: „Това е случайно, вятърът я е съборил.“ – Добре, може да е така. Как ще се уверя?
– Повтарям опита.
Обръщам се към един клон от западната страна и казвам: „Искам утре сутринта да падне за мен еди-коя си ябълка.“ Отивам на другия ден – същата ябълка пада пред мен. Направя десетина такива опита и всички излизат сполучливи. Питам: това може ли да бъде случайно? – Направете сами този опит. Той ще бъде един хубав опит.
към беседата >>
Обръщам се към един клон от западната страна и казвам: „Искам утре сутринта да падне за мен еди-коя си ябълка.“ Отивам на другия ден – същата ябълка пада пред мен.
Няколко дни наред ще я разкопавате и поливате, докато между вас се създаде връзка. След това казвате на тази ябълка: „Искам, като дойда утре сутринта при тебе, да падне пред мен една от най-хубавите ти ябълки.“ Отивам сутринта – една хубава ябълка пада пред мен. Ще кажете: „Това е случайно, вятърът я е съборил.“ – Добре, може да е така. Как ще се уверя? – Повтарям опита.
Обръщам се към един клон от западната страна и казвам: „Искам утре сутринта да падне за мен еди-коя си ябълка.“ Отивам на другия ден – същата ябълка пада пред мен.
Направя десетина такива опита и всички излизат сполучливи. Питам: това може ли да бъде случайно? – Направете сами този опит. Той ще бъде един хубав опит. Ще видите, че можете да влизате във връзка с всяко дърво и да се разбирате.
към беседата >>
Направя десетина такива опита и всички излизат сполучливи.
След това казвате на тази ябълка: „Искам, като дойда утре сутринта при тебе, да падне пред мен една от най-хубавите ти ябълки.“ Отивам сутринта – една хубава ябълка пада пред мен. Ще кажете: „Това е случайно, вятърът я е съборил.“ – Добре, може да е така. Как ще се уверя? – Повтарям опита. Обръщам се към един клон от западната страна и казвам: „Искам утре сутринта да падне за мен еди-коя си ябълка.“ Отивам на другия ден – същата ябълка пада пред мен.
Направя десетина такива опита и всички излизат сполучливи.
Питам: това може ли да бъде случайно? – Направете сами този опит. Той ще бъде един хубав опит. Ще видите, че можете да влизате във връзка с всяко дърво и да се разбирате. Значи между вашето и неговото съзнание има известна връзка.
към беседата >>
Питам: това може ли да бъде случайно?
Ще кажете: „Това е случайно, вятърът я е съборил.“ – Добре, може да е така. Как ще се уверя? – Повтарям опита. Обръщам се към един клон от западната страна и казвам: „Искам утре сутринта да падне за мен еди-коя си ябълка.“ Отивам на другия ден – същата ябълка пада пред мен. Направя десетина такива опита и всички излизат сполучливи.
Питам: това може ли да бъде случайно?
– Направете сами този опит. Той ще бъде един хубав опит. Ще видите, че можете да влизате във връзка с всяко дърво и да се разбирате. Значи между вашето и неговото съзнание има известна връзка.
към беседата >>
– Направете сами този опит.
Как ще се уверя? – Повтарям опита. Обръщам се към един клон от западната страна и казвам: „Искам утре сутринта да падне за мен еди-коя си ябълка.“ Отивам на другия ден – същата ябълка пада пред мен. Направя десетина такива опита и всички излизат сполучливи. Питам: това може ли да бъде случайно?
– Направете сами този опит.
Той ще бъде един хубав опит. Ще видите, че можете да влизате във връзка с всяко дърво и да се разбирате. Значи между вашето и неговото съзнание има известна връзка.
към беседата >>
Той ще бъде един хубав опит.
– Повтарям опита. Обръщам се към един клон от западната страна и казвам: „Искам утре сутринта да падне за мен еди-коя си ябълка.“ Отивам на другия ден – същата ябълка пада пред мен. Направя десетина такива опита и всички излизат сполучливи. Питам: това може ли да бъде случайно? – Направете сами този опит.
Той ще бъде един хубав опит.
Ще видите, че можете да влизате във връзка с всяко дърво и да се разбирате. Значи между вашето и неговото съзнание има известна връзка.
към беседата >>
Ще видите, че можете да влизате във връзка с всяко дърво и да се разбирате.
Обръщам се към един клон от западната страна и казвам: „Искам утре сутринта да падне за мен еди-коя си ябълка.“ Отивам на другия ден – същата ябълка пада пред мен. Направя десетина такива опита и всички излизат сполучливи. Питам: това може ли да бъде случайно? – Направете сами този опит. Той ще бъде един хубав опит.
Ще видите, че можете да влизате във връзка с всяко дърво и да се разбирате.
Значи между вашето и неговото съзнание има известна връзка.
към беседата >>
Значи между вашето и неговото съзнание има известна връзка.
Направя десетина такива опита и всички излизат сполучливи. Питам: това може ли да бъде случайно? – Направете сами този опит. Той ще бъде един хубав опит. Ще видите, че можете да влизате във връзка с всяко дърво и да се разбирате.
Значи между вашето и неговото съзнание има известна връзка.
към беседата >>
Та ако едно дърво може да влезе във връзка с теб и да те слуша, то едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от дървото, няма ли да те слуша, няма ли да ти изпрати своите ябълки?
Та ако едно дърво може да влезе във връзка с теб и да те слуша, то едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от дървото, няма ли да те слуша, няма ли да ти изпрати своите ябълки?
– Ще ти ги изпрати, но ако имаш връзка с него. Същият закон действа и тук. Затова поливай растенията, които живеят в тебе, разкопавай ги, докато предадеш израз на твоите две думи. По този начин ще разберете дали Господ ви слуша. Ще кажете: „Господи, много слаб съм по математика, не мога да смятам, не мога да разсъждавам – искам да ми дадеш способността да разбирам и да решавам тия трудни за мен задачи.“ Помолите се на Бога и веднага ви дохожда просветление.
към беседата >>
– Ще ти ги изпрати, но ако имаш връзка с него.
Та ако едно дърво може да влезе във връзка с теб и да те слуша, то едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от дървото, няма ли да те слуша, няма ли да ти изпрати своите ябълки?
– Ще ти ги изпрати, но ако имаш връзка с него.
Същият закон действа и тук. Затова поливай растенията, които живеят в тебе, разкопавай ги, докато предадеш израз на твоите две думи. По този начин ще разберете дали Господ ви слуша. Ще кажете: „Господи, много слаб съм по математика, не мога да смятам, не мога да разсъждавам – искам да ми дадеш способността да разбирам и да решавам тия трудни за мен задачи.“ Помолите се на Бога и веднага ви дохожда просветление. Ще кажете: „Дали наистина може да се пробуди тази способност в мен?
към беседата >>
Същият закон действа и тук.
Та ако едно дърво може да влезе във връзка с теб и да те слуша, то едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от дървото, няма ли да те слуша, няма ли да ти изпрати своите ябълки? – Ще ти ги изпрати, но ако имаш връзка с него.
Същият закон действа и тук.
Затова поливай растенията, които живеят в тебе, разкопавай ги, докато предадеш израз на твоите две думи. По този начин ще разберете дали Господ ви слуша. Ще кажете: „Господи, много слаб съм по математика, не мога да смятам, не мога да разсъждавам – искам да ми дадеш способността да разбирам и да решавам тия трудни за мен задачи.“ Помолите се на Бога и веднага ви дохожда просветление. Ще кажете: „Дали наистина може да се пробуди тази способност в мен? “ – Може, опитайте!
към беседата >>
Ще се спра върху думите израз, изражение, изразявам се, изразява се, изразил се и т.н.
Ще се спра върху думите израз, изражение, изразявам се, изразява се, изразил се и т.н.
Какво се подразбира под тия думи? Питам: какъв израз например може да има лицето на човека? – Лицето на даден човек може да има сериозен израз или усмихнат израз – две крайни положения. И речта на човека също може да има израз. Тя може да бъде стегната, логическа, свободна, разхвърляна или пък тъй да е изречена, че може да няма почти никаква връзка.
към беседата >>
Затова поливай растенията, които живеят в тебе, разкопавай ги, докато предадеш израз на твоите две думи.
Та ако едно дърво може да влезе във връзка с теб и да те слуша, то едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от дървото, няма ли да те слуша, няма ли да ти изпрати своите ябълки? – Ще ти ги изпрати, но ако имаш връзка с него. Същият закон действа и тук.
Затова поливай растенията, които живеят в тебе, разкопавай ги, докато предадеш израз на твоите две думи.
По този начин ще разберете дали Господ ви слуша. Ще кажете: „Господи, много слаб съм по математика, не мога да смятам, не мога да разсъждавам – искам да ми дадеш способността да разбирам и да решавам тия трудни за мен задачи.“ Помолите се на Бога и веднага ви дохожда просветление. Ще кажете: „Дали наистина може да се пробуди тази способност в мен? “ – Може, опитайте! Или пък може да не ви се отдава пеенето.
към беседата >>
Какво се подразбира под тия думи?
Ще се спра върху думите израз, изражение, изразявам се, изразява се, изразил се и т.н.
Какво се подразбира под тия думи?
Питам: какъв израз например може да има лицето на човека? – Лицето на даден човек може да има сериозен израз или усмихнат израз – две крайни положения. И речта на човека също може да има израз. Тя може да бъде стегната, логическа, свободна, разхвърляна или пък тъй да е изречена, че може да няма почти никаква връзка. За последната казваме, че тази реч не е изразителна.
към беседата >>
По този начин ще разберете дали Господ ви слуша.
Та ако едно дърво може да влезе във връзка с теб и да те слуша, то едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от дървото, няма ли да те слуша, няма ли да ти изпрати своите ябълки? – Ще ти ги изпрати, но ако имаш връзка с него. Същият закон действа и тук. Затова поливай растенията, които живеят в тебе, разкопавай ги, докато предадеш израз на твоите две думи.
По този начин ще разберете дали Господ ви слуша.
Ще кажете: „Господи, много слаб съм по математика, не мога да смятам, не мога да разсъждавам – искам да ми дадеш способността да разбирам и да решавам тия трудни за мен задачи.“ Помолите се на Бога и веднага ви дохожда просветление. Ще кажете: „Дали наистина може да се пробуди тази способност в мен? “ – Може, опитайте! Или пък може да не ви се отдава пеенето. Помолете се на Бога и ще видите, че даже след една седмица вие започвате по малко да пеете.
към беседата >>
Питам: какъв израз например може да има лицето на човека?
Ще се спра върху думите израз, изражение, изразявам се, изразява се, изразил се и т.н. Какво се подразбира под тия думи?
Питам: какъв израз например може да има лицето на човека?
– Лицето на даден човек може да има сериозен израз или усмихнат израз – две крайни положения. И речта на човека също може да има израз. Тя може да бъде стегната, логическа, свободна, разхвърляна или пък тъй да е изречена, че може да няма почти никаква връзка. За последната казваме, че тази реч не е изразителна. После, и в мисловно отношение имаме същото нещо, т.е.
към беседата >>
Ще кажете: „Господи, много слаб съм по математика, не мога да смятам, не мога да разсъждавам – искам да ми дадеш способността да разбирам и да решавам тия трудни за мен задачи.“ Помолите се на Бога и веднага ви дохожда просветление.
Та ако едно дърво може да влезе във връзка с теб и да те слуша, то едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от дървото, няма ли да те слуша, няма ли да ти изпрати своите ябълки? – Ще ти ги изпрати, но ако имаш връзка с него. Същият закон действа и тук. Затова поливай растенията, които живеят в тебе, разкопавай ги, докато предадеш израз на твоите две думи. По този начин ще разберете дали Господ ви слуша.
Ще кажете: „Господи, много слаб съм по математика, не мога да смятам, не мога да разсъждавам – искам да ми дадеш способността да разбирам и да решавам тия трудни за мен задачи.“ Помолите се на Бога и веднага ви дохожда просветление.
Ще кажете: „Дали наистина може да се пробуди тази способност в мен? “ – Може, опитайте! Или пък може да не ви се отдава пеенето. Помолете се на Бога и ще видите, че даже след една седмица вие започвате по малко да пеете. Не можете да свирите.
към беседата >>
– Лицето на даден човек може да има сериозен израз или усмихнат израз – две крайни положения.
Ще се спра върху думите израз, изражение, изразявам се, изразява се, изразил се и т.н. Какво се подразбира под тия думи? Питам: какъв израз например може да има лицето на човека?
– Лицето на даден човек може да има сериозен израз или усмихнат израз – две крайни положения.
И речта на човека също може да има израз. Тя може да бъде стегната, логическа, свободна, разхвърляна или пък тъй да е изречена, че може да няма почти никаква връзка. За последната казваме, че тази реч не е изразителна. После, и в мисловно отношение имаме същото нещо, т.е. и мисълта има израз.
към беседата >>
Ще кажете: „Дали наистина може да се пробуди тази способност в мен?
– Ще ти ги изпрати, но ако имаш връзка с него. Същият закон действа и тук. Затова поливай растенията, които живеят в тебе, разкопавай ги, докато предадеш израз на твоите две думи. По този начин ще разберете дали Господ ви слуша. Ще кажете: „Господи, много слаб съм по математика, не мога да смятам, не мога да разсъждавам – искам да ми дадеш способността да разбирам и да решавам тия трудни за мен задачи.“ Помолите се на Бога и веднага ви дохожда просветление.
Ще кажете: „Дали наистина може да се пробуди тази способност в мен?
“ – Може, опитайте! Или пък може да не ви се отдава пеенето. Помолете се на Бога и ще видите, че даже след една седмица вие започвате по малко да пеете. Не можете да свирите. Пак се помолете на Бога.
към беседата >>
И речта на човека също може да има израз.
Ще се спра върху думите израз, изражение, изразявам се, изразява се, изразил се и т.н. Какво се подразбира под тия думи? Питам: какъв израз например може да има лицето на човека? – Лицето на даден човек може да има сериозен израз или усмихнат израз – две крайни положения.
И речта на човека също може да има израз.
Тя може да бъде стегната, логическа, свободна, разхвърляна или пък тъй да е изречена, че може да няма почти никаква връзка. За последната казваме, че тази реч не е изразителна. После, и в мисловно отношение имаме същото нещо, т.е. и мисълта има израз. Тя може да е стегната, може да е логическа, може да е разхвърляна и т.н.
към беседата >>
“ – Може, опитайте!
Същият закон действа и тук. Затова поливай растенията, които живеят в тебе, разкопавай ги, докато предадеш израз на твоите две думи. По този начин ще разберете дали Господ ви слуша. Ще кажете: „Господи, много слаб съм по математика, не мога да смятам, не мога да разсъждавам – искам да ми дадеш способността да разбирам и да решавам тия трудни за мен задачи.“ Помолите се на Бога и веднага ви дохожда просветление. Ще кажете: „Дали наистина може да се пробуди тази способност в мен?
“ – Може, опитайте!
Или пък може да не ви се отдава пеенето. Помолете се на Бога и ще видите, че даже след една седмица вие започвате по малко да пеете. Не можете да свирите. Пак се помолете на Бога. По този начин ще се събудят у вас всички дарби.
към беседата >>
Тя може да бъде стегната, логическа, свободна, разхвърляна или пък тъй да е изречена, че може да няма почти никаква връзка.
Ще се спра върху думите израз, изражение, изразявам се, изразява се, изразил се и т.н. Какво се подразбира под тия думи? Питам: какъв израз например може да има лицето на човека? – Лицето на даден човек може да има сериозен израз или усмихнат израз – две крайни положения. И речта на човека също може да има израз.
Тя може да бъде стегната, логическа, свободна, разхвърляна или пък тъй да е изречена, че може да няма почти никаква връзка.
За последната казваме, че тази реч не е изразителна. После, и в мисловно отношение имаме същото нещо, т.е. и мисълта има израз. Тя може да е стегната, може да е логическа, може да е разхвърляна и т.н. Едно е важно обаче: в изражението да има единство.
към беседата >>
Или пък може да не ви се отдава пеенето.
Затова поливай растенията, които живеят в тебе, разкопавай ги, докато предадеш израз на твоите две думи. По този начин ще разберете дали Господ ви слуша. Ще кажете: „Господи, много слаб съм по математика, не мога да смятам, не мога да разсъждавам – искам да ми дадеш способността да разбирам и да решавам тия трудни за мен задачи.“ Помолите се на Бога и веднага ви дохожда просветление. Ще кажете: „Дали наистина може да се пробуди тази способност в мен? “ – Може, опитайте!
Или пък може да не ви се отдава пеенето.
Помолете се на Бога и ще видите, че даже след една седмица вие започвате по малко да пеете. Не можете да свирите. Пак се помолете на Бога. По този начин ще се събудят у вас всички дарби. Това показва, че вие имате вече връзка с едно живо същество, с една отвлечена идея, с целия невидим свят.
към беседата >>
За последната казваме, че тази реч не е изразителна.
Какво се подразбира под тия думи? Питам: какъв израз например може да има лицето на човека? – Лицето на даден човек може да има сериозен израз или усмихнат израз – две крайни положения. И речта на човека също може да има израз. Тя може да бъде стегната, логическа, свободна, разхвърляна или пък тъй да е изречена, че може да няма почти никаква връзка.
За последната казваме, че тази реч не е изразителна.
После, и в мисловно отношение имаме същото нещо, т.е. и мисълта има израз. Тя може да е стегната, може да е логическа, може да е разхвърляна и т.н. Едно е важно обаче: в изражението да има единство. Под думата единство разбираме, че всички състояния, всички промени на човешката душа трябва да следват хармонично.
към беседата >>
Помолете се на Бога и ще видите, че даже след една седмица вие започвате по малко да пеете.
По този начин ще разберете дали Господ ви слуша. Ще кажете: „Господи, много слаб съм по математика, не мога да смятам, не мога да разсъждавам – искам да ми дадеш способността да разбирам и да решавам тия трудни за мен задачи.“ Помолите се на Бога и веднага ви дохожда просветление. Ще кажете: „Дали наистина може да се пробуди тази способност в мен? “ – Може, опитайте! Или пък може да не ви се отдава пеенето.
Помолете се на Бога и ще видите, че даже след една седмица вие започвате по малко да пеете.
Не можете да свирите. Пак се помолете на Бога. По този начин ще се събудят у вас всички дарби. Това показва, че вие имате вече връзка с едно живо същество, с една отвлечена идея, с целия невидим свят. Свещената книга казва: „Просете и ще получите!
към беседата >>
После, и в мисловно отношение имаме същото нещо, т.е.
Питам: какъв израз например може да има лицето на човека? – Лицето на даден човек може да има сериозен израз или усмихнат израз – две крайни положения. И речта на човека също може да има израз. Тя може да бъде стегната, логическа, свободна, разхвърляна или пък тъй да е изречена, че може да няма почти никаква връзка. За последната казваме, че тази реч не е изразителна.
После, и в мисловно отношение имаме същото нещо, т.е.
и мисълта има израз. Тя може да е стегната, може да е логическа, може да е разхвърляна и т.н. Едно е важно обаче: в изражението да има единство. Под думата единство разбираме, че всички състояния, всички промени на човешката душа трябва да следват хармонично. Като казвам „всички състояния“, не подразбирайте, че човекът на Земята всякога трябва да бъде в едно възхитително състояние.
към беседата >>
Не можете да свирите.
Ще кажете: „Господи, много слаб съм по математика, не мога да смятам, не мога да разсъждавам – искам да ми дадеш способността да разбирам и да решавам тия трудни за мен задачи.“ Помолите се на Бога и веднага ви дохожда просветление. Ще кажете: „Дали наистина може да се пробуди тази способност в мен? “ – Може, опитайте! Или пък може да не ви се отдава пеенето. Помолете се на Бога и ще видите, че даже след една седмица вие започвате по малко да пеете.
Не можете да свирите.
Пак се помолете на Бога. По този начин ще се събудят у вас всички дарби. Това показва, че вие имате вече връзка с едно живо същество, с една отвлечена идея, с целия невидим свят. Свещената книга казва: „Просете и ще получите! “ Вие просите и не получавате, защото неправилно просите.
към беседата >>
и мисълта има израз.
– Лицето на даден човек може да има сериозен израз или усмихнат израз – две крайни положения. И речта на човека също може да има израз. Тя може да бъде стегната, логическа, свободна, разхвърляна или пък тъй да е изречена, че може да няма почти никаква връзка. За последната казваме, че тази реч не е изразителна. После, и в мисловно отношение имаме същото нещо, т.е.
и мисълта има израз.
Тя може да е стегната, може да е логическа, може да е разхвърляна и т.н. Едно е важно обаче: в изражението да има единство. Под думата единство разбираме, че всички състояния, всички промени на човешката душа трябва да следват хармонично. Като казвам „всички състояния“, не подразбирайте, че човекът на Земята всякога трябва да бъде в едно възхитително състояние. Ако мислите така, вие се лъжете.
към беседата >>
Пак се помолете на Бога.
Ще кажете: „Дали наистина може да се пробуди тази способност в мен? “ – Може, опитайте! Или пък може да не ви се отдава пеенето. Помолете се на Бога и ще видите, че даже след една седмица вие започвате по малко да пеете. Не можете да свирите.
Пак се помолете на Бога.
По този начин ще се събудят у вас всички дарби. Това показва, че вие имате вече връзка с едно живо същество, с една отвлечена идея, с целия невидим свят. Свещената книга казва: „Просете и ще получите! “ Вие просите и не получавате, защото неправилно просите.
към беседата >>
Тя може да е стегната, може да е логическа, може да е разхвърляна и т.н.
И речта на човека също може да има израз. Тя може да бъде стегната, логическа, свободна, разхвърляна или пък тъй да е изречена, че може да няма почти никаква връзка. За последната казваме, че тази реч не е изразителна. После, и в мисловно отношение имаме същото нещо, т.е. и мисълта има израз.
Тя може да е стегната, може да е логическа, може да е разхвърляна и т.н.
Едно е важно обаче: в изражението да има единство. Под думата единство разбираме, че всички състояния, всички промени на човешката душа трябва да следват хармонично. Като казвам „всички състояния“, не подразбирайте, че човекът на Земята всякога трябва да бъде в едно възхитително състояние. Ако мислите така, вие се лъжете. Всички светии и възвишени духове, които са живели на Земята, все са били изложени на ред промени: те са живели на Небето, живели са и в ада.
към беседата >>
По този начин ще се събудят у вас всички дарби.
“ – Може, опитайте! Или пък може да не ви се отдава пеенето. Помолете се на Бога и ще видите, че даже след една седмица вие започвате по малко да пеете. Не можете да свирите. Пак се помолете на Бога.
По този начин ще се събудят у вас всички дарби.
Това показва, че вие имате вече връзка с едно живо същество, с една отвлечена идея, с целия невидим свят. Свещената книга казва: „Просете и ще получите! “ Вие просите и не получавате, защото неправилно просите.
към беседата >>
Едно е важно обаче: в изражението да има единство.
Тя може да бъде стегната, логическа, свободна, разхвърляна или пък тъй да е изречена, че може да няма почти никаква връзка. За последната казваме, че тази реч не е изразителна. После, и в мисловно отношение имаме същото нещо, т.е. и мисълта има израз. Тя може да е стегната, може да е логическа, може да е разхвърляна и т.н.
Едно е важно обаче: в изражението да има единство.
Под думата единство разбираме, че всички състояния, всички промени на човешката душа трябва да следват хармонично. Като казвам „всички състояния“, не подразбирайте, че човекът на Земята всякога трябва да бъде в едно възхитително състояние. Ако мислите така, вие се лъжете. Всички светии и възвишени духове, които са живели на Земята, все са били изложени на ред промени: те са живели на Небето, живели са и в ада. Така и вие: и на Небето ще живеете, и в ада ще живеете, пък някой път ще живеете и в средата – между ада и Небето.
към беседата >>
Това показва, че вие имате вече връзка с едно живо същество, с една отвлечена идея, с целия невидим свят.
Или пък може да не ви се отдава пеенето. Помолете се на Бога и ще видите, че даже след една седмица вие започвате по малко да пеете. Не можете да свирите. Пак се помолете на Бога. По този начин ще се събудят у вас всички дарби.
Това показва, че вие имате вече връзка с едно живо същество, с една отвлечена идея, с целия невидим свят.
Свещената книга казва: „Просете и ще получите! “ Вие просите и не получавате, защото неправилно просите.
към беседата >>
Под думата единство разбираме, че всички състояния, всички промени на човешката душа трябва да следват хармонично.
За последната казваме, че тази реч не е изразителна. После, и в мисловно отношение имаме същото нещо, т.е. и мисълта има израз. Тя може да е стегната, може да е логическа, може да е разхвърляна и т.н. Едно е важно обаче: в изражението да има единство.
Под думата единство разбираме, че всички състояния, всички промени на човешката душа трябва да следват хармонично.
Като казвам „всички състояния“, не подразбирайте, че човекът на Земята всякога трябва да бъде в едно възхитително състояние. Ако мислите така, вие се лъжете. Всички светии и възвишени духове, които са живели на Земята, все са били изложени на ред промени: те са живели на Небето, живели са и в ада. Така и вие: и на Небето ще живеете, и в ада ще живеете, пък някой път ще живеете и в средата – между ада и Небето. Понякога вие влизате ту в Небето, ту в ада.
към беседата >>
Свещената книга казва: „Просете и ще получите!
Помолете се на Бога и ще видите, че даже след една седмица вие започвате по малко да пеете. Не можете да свирите. Пак се помолете на Бога. По този начин ще се събудят у вас всички дарби. Това показва, че вие имате вече връзка с едно живо същество, с една отвлечена идея, с целия невидим свят.
Свещената книга казва: „Просете и ще получите!
“ Вие просите и не получавате, защото неправилно просите.
към беседата >>
Като казвам „всички състояния“, не подразбирайте, че човекът на Земята всякога трябва да бъде в едно възхитително състояние.
После, и в мисловно отношение имаме същото нещо, т.е. и мисълта има израз. Тя може да е стегната, може да е логическа, може да е разхвърляна и т.н. Едно е важно обаче: в изражението да има единство. Под думата единство разбираме, че всички състояния, всички промени на човешката душа трябва да следват хармонично.
Като казвам „всички състояния“, не подразбирайте, че човекът на Земята всякога трябва да бъде в едно възхитително състояние.
Ако мислите така, вие се лъжете. Всички светии и възвишени духове, които са живели на Земята, все са били изложени на ред промени: те са живели на Небето, живели са и в ада. Така и вие: и на Небето ще живеете, и в ада ще живеете, пък някой път ще живеете и в средата – между ада и Небето. Понякога вие влизате ту в Небето, ту в ада.
към беседата >>
“ Вие просите и не получавате, защото неправилно просите.
Не можете да свирите. Пак се помолете на Бога. По този начин ще се събудят у вас всички дарби. Това показва, че вие имате вече връзка с едно живо същество, с една отвлечена идея, с целия невидим свят. Свещената книга казва: „Просете и ще получите!
“ Вие просите и не получавате, защото неправилно просите.
към беседата >>
Ако мислите така, вие се лъжете.
и мисълта има израз. Тя може да е стегната, може да е логическа, може да е разхвърляна и т.н. Едно е важно обаче: в изражението да има единство. Под думата единство разбираме, че всички състояния, всички промени на човешката душа трябва да следват хармонично. Като казвам „всички състояния“, не подразбирайте, че човекът на Земята всякога трябва да бъде в едно възхитително състояние.
Ако мислите така, вие се лъжете.
Всички светии и възвишени духове, които са живели на Земята, все са били изложени на ред промени: те са живели на Небето, живели са и в ада. Така и вие: и на Небето ще живеете, и в ада ще живеете, пък някой път ще живеете и в средата – между ада и Небето. Понякога вие влизате ту в Небето, ту в ада.
към беседата >>
Сега аз ви говоря за вътрешния израз.
Сега аз ви говоря за вътрешния израз.
Например какво представлява музиката сама по себе си? – Тя е израз, съкращение на речта. В една песен от две или три строфи вие имате израз на нещо преживяно. Авторът, за да предаде състоянието на душата, трябва да напише един голям роман, докато с една песен от два-три куплета той веднага предава есенцията или ядката на самата мисъл. Вие ще кажете: „В песента се предава само скелетът на една идея.“ Това не е скелет, защото под скелет ние разбираме нещо мъртво, когато всъщност в тази своя идея авторът е вложил ядката на нещата, основата, която дава израз.
към беседата >>
Всички светии и възвишени духове, които са живели на Земята, все са били изложени на ред промени: те са живели на Небето, живели са и в ада.
Тя може да е стегната, може да е логическа, може да е разхвърляна и т.н. Едно е важно обаче: в изражението да има единство. Под думата единство разбираме, че всички състояния, всички промени на човешката душа трябва да следват хармонично. Като казвам „всички състояния“, не подразбирайте, че човекът на Земята всякога трябва да бъде в едно възхитително състояние. Ако мислите така, вие се лъжете.
Всички светии и възвишени духове, които са живели на Земята, все са били изложени на ред промени: те са живели на Небето, живели са и в ада.
Така и вие: и на Небето ще живеете, и в ада ще живеете, пък някой път ще живеете и в средата – между ада и Небето. Понякога вие влизате ту в Небето, ту в ада.
към беседата >>
Например какво представлява музиката сама по себе си?
Сега аз ви говоря за вътрешния израз.
Например какво представлява музиката сама по себе си?
– Тя е израз, съкращение на речта. В една песен от две или три строфи вие имате израз на нещо преживяно. Авторът, за да предаде състоянието на душата, трябва да напише един голям роман, докато с една песен от два-три куплета той веднага предава есенцията или ядката на самата мисъл. Вие ще кажете: „В песента се предава само скелетът на една идея.“ Това не е скелет, защото под скелет ние разбираме нещо мъртво, когато всъщност в тази своя идея авторът е вложил ядката на нещата, основата, която дава израз. Следователно, когато искаме да изразим нашите идеи в стегната форма, употребяваме за това музиката.
към беседата >>
Така и вие: и на Небето ще живеете, и в ада ще живеете, пък някой път ще живеете и в средата – между ада и Небето.
Едно е важно обаче: в изражението да има единство. Под думата единство разбираме, че всички състояния, всички промени на човешката душа трябва да следват хармонично. Като казвам „всички състояния“, не подразбирайте, че човекът на Земята всякога трябва да бъде в едно възхитително състояние. Ако мислите така, вие се лъжете. Всички светии и възвишени духове, които са живели на Земята, все са били изложени на ред промени: те са живели на Небето, живели са и в ада.
Така и вие: и на Небето ще живеете, и в ада ще живеете, пък някой път ще живеете и в средата – между ада и Небето.
Понякога вие влизате ту в Небето, ту в ада.
към беседата >>
– Тя е израз, съкращение на речта.
Сега аз ви говоря за вътрешния израз. Например какво представлява музиката сама по себе си?
– Тя е израз, съкращение на речта.
В една песен от две или три строфи вие имате израз на нещо преживяно. Авторът, за да предаде състоянието на душата, трябва да напише един голям роман, докато с една песен от два-три куплета той веднага предава есенцията или ядката на самата мисъл. Вие ще кажете: „В песента се предава само скелетът на една идея.“ Това не е скелет, защото под скелет ние разбираме нещо мъртво, когато всъщност в тази своя идея авторът е вложил ядката на нещата, основата, която дава израз. Следователно, когато искаме да изразим нашите идеи в стегната форма, употребяваме за това музиката. Затова всеки човек, който иска да бъде кратък в своята реч, той трябва да бъде музикален.
към беседата >>
Понякога вие влизате ту в Небето, ту в ада.
Под думата единство разбираме, че всички състояния, всички промени на човешката душа трябва да следват хармонично. Като казвам „всички състояния“, не подразбирайте, че човекът на Земята всякога трябва да бъде в едно възхитително състояние. Ако мислите така, вие се лъжете. Всички светии и възвишени духове, които са живели на Земята, все са били изложени на ред промени: те са живели на Небето, живели са и в ада. Така и вие: и на Небето ще живеете, и в ада ще живеете, пък някой път ще живеете и в средата – между ада и Небето.
Понякога вие влизате ту в Небето, ту в ада.
към беседата >>
В една песен от две или три строфи вие имате израз на нещо преживяно.
Сега аз ви говоря за вътрешния израз. Например какво представлява музиката сама по себе си? – Тя е израз, съкращение на речта.
В една песен от две или три строфи вие имате израз на нещо преживяно.
Авторът, за да предаде състоянието на душата, трябва да напише един голям роман, докато с една песен от два-три куплета той веднага предава есенцията или ядката на самата мисъл. Вие ще кажете: „В песента се предава само скелетът на една идея.“ Това не е скелет, защото под скелет ние разбираме нещо мъртво, когато всъщност в тази своя идея авторът е вложил ядката на нещата, основата, която дава израз. Следователно, когато искаме да изразим нашите идеи в стегната форма, употребяваме за това музиката. Затова всеки човек, който иска да бъде кратък в своята реч, той трябва да бъде музикален. Музикалността е едно от качествата на израза.
към беседата >>
Всички вие имате една скроена философия, която не съответства на законите на Природата, понеже изразът на Природата към нас се отличава с крайна чистота и искреност.
Всички вие имате една скроена философия, която не съответства на законите на Природата, понеже изразът на Природата към нас се отличава с крайна чистота и искреност.
В Природата няма двояко излагане: за нея не може да се каже, че мисли по един начин, а се изразява другояче. Каквото е на сърцето на Природата, такова е на устата ѝ; каквото е на лицето ѝ, такова е на душата ѝ – нищо повече. За мене даже най-гневното лице на Природата струва повече от най-хубавото лице на някой светия. Аз по някой път предпочитам да видя лицето на Природата гневно, отколкото да видя един светия усмихнат.
към беседата >>
Авторът, за да предаде състоянието на душата, трябва да напише един голям роман, докато с една песен от два-три куплета той веднага предава есенцията или ядката на самата мисъл.
Сега аз ви говоря за вътрешния израз. Например какво представлява музиката сама по себе си? – Тя е израз, съкращение на речта. В една песен от две или три строфи вие имате израз на нещо преживяно.
Авторът, за да предаде състоянието на душата, трябва да напише един голям роман, докато с една песен от два-три куплета той веднага предава есенцията или ядката на самата мисъл.
Вие ще кажете: „В песента се предава само скелетът на една идея.“ Това не е скелет, защото под скелет ние разбираме нещо мъртво, когато всъщност в тази своя идея авторът е вложил ядката на нещата, основата, която дава израз. Следователно, когато искаме да изразим нашите идеи в стегната форма, употребяваме за това музиката. Затова всеки човек, който иска да бъде кратък в своята реч, той трябва да бъде музикален. Музикалността е едно от качествата на израза. За да може музиката да изразява, трябва въображение.
към беседата >>
В Природата няма двояко излагане: за нея не може да се каже, че мисли по един начин, а се изразява другояче.
Всички вие имате една скроена философия, която не съответства на законите на Природата, понеже изразът на Природата към нас се отличава с крайна чистота и искреност.
В Природата няма двояко излагане: за нея не може да се каже, че мисли по един начин, а се изразява другояче.
Каквото е на сърцето на Природата, такова е на устата ѝ; каквото е на лицето ѝ, такова е на душата ѝ – нищо повече. За мене даже най-гневното лице на Природата струва повече от най-хубавото лице на някой светия. Аз по някой път предпочитам да видя лицето на Природата гневно, отколкото да видя един светия усмихнат.
към беседата >>
Вие ще кажете: „В песента се предава само скелетът на една идея.“ Това не е скелет, защото под скелет ние разбираме нещо мъртво, когато всъщност в тази своя идея авторът е вложил ядката на нещата, основата, която дава израз.
Сега аз ви говоря за вътрешния израз. Например какво представлява музиката сама по себе си? – Тя е израз, съкращение на речта. В една песен от две или три строфи вие имате израз на нещо преживяно. Авторът, за да предаде състоянието на душата, трябва да напише един голям роман, докато с една песен от два-три куплета той веднага предава есенцията или ядката на самата мисъл.
Вие ще кажете: „В песента се предава само скелетът на една идея.“ Това не е скелет, защото под скелет ние разбираме нещо мъртво, когато всъщност в тази своя идея авторът е вложил ядката на нещата, основата, която дава израз.
Следователно, когато искаме да изразим нашите идеи в стегната форма, употребяваме за това музиката. Затова всеки човек, който иска да бъде кратък в своята реч, той трябва да бъде музикален. Музикалността е едно от качествата на израза. За да може музиката да изразява, трябва въображение. В музиката трябва да има изражение, трябва да има идея във време и пространство.
към беседата >>
Каквото е на сърцето на Природата, такова е на устата ѝ; каквото е на лицето ѝ, такова е на душата ѝ – нищо повече.
Всички вие имате една скроена философия, която не съответства на законите на Природата, понеже изразът на Природата към нас се отличава с крайна чистота и искреност. В Природата няма двояко излагане: за нея не може да се каже, че мисли по един начин, а се изразява другояче.
Каквото е на сърцето на Природата, такова е на устата ѝ; каквото е на лицето ѝ, такова е на душата ѝ – нищо повече.
За мене даже най-гневното лице на Природата струва повече от най-хубавото лице на някой светия. Аз по някой път предпочитам да видя лицето на Природата гневно, отколкото да видя един светия усмихнат.
към беседата >>
Следователно, когато искаме да изразим нашите идеи в стегната форма, употребяваме за това музиката.
Например какво представлява музиката сама по себе си? – Тя е израз, съкращение на речта. В една песен от две или три строфи вие имате израз на нещо преживяно. Авторът, за да предаде състоянието на душата, трябва да напише един голям роман, докато с една песен от два-три куплета той веднага предава есенцията или ядката на самата мисъл. Вие ще кажете: „В песента се предава само скелетът на една идея.“ Това не е скелет, защото под скелет ние разбираме нещо мъртво, когато всъщност в тази своя идея авторът е вложил ядката на нещата, основата, която дава израз.
Следователно, когато искаме да изразим нашите идеи в стегната форма, употребяваме за това музиката.
Затова всеки човек, който иска да бъде кратък в своята реч, той трябва да бъде музикален. Музикалността е едно от качествата на израза. За да може музиката да изразява, трябва въображение. В музиката трябва да има изражение, трябва да има идея във време и пространство. Тя трябва да изразява целия живот, а не само един момент от него.
към беседата >>
За мене даже най-гневното лице на Природата струва повече от най-хубавото лице на някой светия.
Всички вие имате една скроена философия, която не съответства на законите на Природата, понеже изразът на Природата към нас се отличава с крайна чистота и искреност. В Природата няма двояко излагане: за нея не може да се каже, че мисли по един начин, а се изразява другояче. Каквото е на сърцето на Природата, такова е на устата ѝ; каквото е на лицето ѝ, такова е на душата ѝ – нищо повече.
За мене даже най-гневното лице на Природата струва повече от най-хубавото лице на някой светия.
Аз по някой път предпочитам да видя лицето на Природата гневно, отколкото да видя един светия усмихнат.
към беседата >>
Затова всеки човек, който иска да бъде кратък в своята реч, той трябва да бъде музикален.
– Тя е израз, съкращение на речта. В една песен от две или три строфи вие имате израз на нещо преживяно. Авторът, за да предаде състоянието на душата, трябва да напише един голям роман, докато с една песен от два-три куплета той веднага предава есенцията или ядката на самата мисъл. Вие ще кажете: „В песента се предава само скелетът на една идея.“ Това не е скелет, защото под скелет ние разбираме нещо мъртво, когато всъщност в тази своя идея авторът е вложил ядката на нещата, основата, която дава израз. Следователно, когато искаме да изразим нашите идеи в стегната форма, употребяваме за това музиката.
Затова всеки човек, който иска да бъде кратък в своята реч, той трябва да бъде музикален.
Музикалността е едно от качествата на израза. За да може музиката да изразява, трябва въображение. В музиката трябва да има изражение, трябва да има идея във време и пространство. Тя трябва да изразява целия живот, а не само един момент от него. При говора, тъй както сега разговаряме, влизат много ненужни неща, вследствие на което ние не можем да се разбираме.
към беседата >>
Аз по някой път предпочитам да видя лицето на Природата гневно, отколкото да видя един светия усмихнат.
Всички вие имате една скроена философия, която не съответства на законите на Природата, понеже изразът на Природата към нас се отличава с крайна чистота и искреност. В Природата няма двояко излагане: за нея не може да се каже, че мисли по един начин, а се изразява другояче. Каквото е на сърцето на Природата, такова е на устата ѝ; каквото е на лицето ѝ, такова е на душата ѝ – нищо повече. За мене даже най-гневното лице на Природата струва повече от най-хубавото лице на някой светия.
Аз по някой път предпочитам да видя лицето на Природата гневно, отколкото да видя един светия усмихнат.
към беседата >>
Музикалността е едно от качествата на израза.
В една песен от две или три строфи вие имате израз на нещо преживяно. Авторът, за да предаде състоянието на душата, трябва да напише един голям роман, докато с една песен от два-три куплета той веднага предава есенцията или ядката на самата мисъл. Вие ще кажете: „В песента се предава само скелетът на една идея.“ Това не е скелет, защото под скелет ние разбираме нещо мъртво, когато всъщност в тази своя идея авторът е вложил ядката на нещата, основата, която дава израз. Следователно, когато искаме да изразим нашите идеи в стегната форма, употребяваме за това музиката. Затова всеки човек, който иска да бъде кратък в своята реч, той трябва да бъде музикален.
Музикалността е едно от качествата на израза.
За да може музиката да изразява, трябва въображение. В музиката трябва да има изражение, трябва да има идея във време и пространство. Тя трябва да изразява целия живот, а не само един момент от него. При говора, тъй както сега разговаряме, влизат много ненужни неща, вследствие на което ние не можем да се разбираме.
към беседата >>
Разбирате ли какво значи това?
Разбирате ли какво значи това?
Това е идея. Питам: има ли в това нещо последователност? Всеки от вас би желал повече да види някой светия усмихнат, отколкото да види лицето на Природата, когато гърми, святка. Тогава всички вие се разбягвате, сгушвате се и казвате: „Лоша е тази работа! “ На какво основание мислите, че този израз на Природата не е правилен?
към беседата >>
За да може музиката да изразява, трябва въображение.
Авторът, за да предаде състоянието на душата, трябва да напише един голям роман, докато с една песен от два-три куплета той веднага предава есенцията или ядката на самата мисъл. Вие ще кажете: „В песента се предава само скелетът на една идея.“ Това не е скелет, защото под скелет ние разбираме нещо мъртво, когато всъщност в тази своя идея авторът е вложил ядката на нещата, основата, която дава израз. Следователно, когато искаме да изразим нашите идеи в стегната форма, употребяваме за това музиката. Затова всеки човек, който иска да бъде кратък в своята реч, той трябва да бъде музикален. Музикалността е едно от качествата на израза.
За да може музиката да изразява, трябва въображение.
В музиката трябва да има изражение, трябва да има идея във време и пространство. Тя трябва да изразява целия живот, а не само един момент от него. При говора, тъй както сега разговаряме, влизат много ненужни неща, вследствие на което ние не можем да се разбираме.
към беседата >>
Това е идея.
Разбирате ли какво значи това?
Това е идея.
Питам: има ли в това нещо последователност? Всеки от вас би желал повече да види някой светия усмихнат, отколкото да види лицето на Природата, когато гърми, святка. Тогава всички вие се разбягвате, сгушвате се и казвате: „Лоша е тази работа! “ На какво основание мислите, че този израз на Природата не е правилен?
към беседата >>
В музиката трябва да има изражение, трябва да има идея във време и пространство.
Вие ще кажете: „В песента се предава само скелетът на една идея.“ Това не е скелет, защото под скелет ние разбираме нещо мъртво, когато всъщност в тази своя идея авторът е вложил ядката на нещата, основата, която дава израз. Следователно, когато искаме да изразим нашите идеи в стегната форма, употребяваме за това музиката. Затова всеки човек, който иска да бъде кратък в своята реч, той трябва да бъде музикален. Музикалността е едно от качествата на израза. За да може музиката да изразява, трябва въображение.
В музиката трябва да има изражение, трябва да има идея във време и пространство.
Тя трябва да изразява целия живот, а не само един момент от него. При говора, тъй както сега разговаряме, влизат много ненужни неща, вследствие на което ние не можем да се разбираме.
към беседата >>
Питам: има ли в това нещо последователност?
Разбирате ли какво значи това? Това е идея.
Питам: има ли в това нещо последователност?
Всеки от вас би желал повече да види някой светия усмихнат, отколкото да види лицето на Природата, когато гърми, святка. Тогава всички вие се разбягвате, сгушвате се и казвате: „Лоша е тази работа! “ На какво основание мислите, че този израз на Природата не е правилен?
към беседата >>
Тя трябва да изразява целия живот, а не само един момент от него.
Следователно, когато искаме да изразим нашите идеи в стегната форма, употребяваме за това музиката. Затова всеки човек, който иска да бъде кратък в своята реч, той трябва да бъде музикален. Музикалността е едно от качествата на израза. За да може музиката да изразява, трябва въображение. В музиката трябва да има изражение, трябва да има идея във време и пространство.
Тя трябва да изразява целия живот, а не само един момент от него.
При говора, тъй както сега разговаряме, влизат много ненужни неща, вследствие на което ние не можем да се разбираме.
към беседата >>
Всеки от вас би желал повече да види някой светия усмихнат, отколкото да види лицето на Природата, когато гърми, святка.
Разбирате ли какво значи това? Това е идея. Питам: има ли в това нещо последователност?
Всеки от вас би желал повече да види някой светия усмихнат, отколкото да види лицето на Природата, когато гърми, святка.
Тогава всички вие се разбягвате, сгушвате се и казвате: „Лоша е тази работа! “ На какво основание мислите, че този израз на Природата не е правилен?
към беседата >>
При говора, тъй както сега разговаряме, влизат много ненужни неща, вследствие на което ние не можем да се разбираме.
Затова всеки човек, който иска да бъде кратък в своята реч, той трябва да бъде музикален. Музикалността е едно от качествата на израза. За да може музиката да изразява, трябва въображение. В музиката трябва да има изражение, трябва да има идея във време и пространство. Тя трябва да изразява целия живот, а не само един момент от него.
При говора, тъй както сега разговаряме, влизат много ненужни неща, вследствие на което ние не можем да се разбираме.
към беседата >>
Тогава всички вие се разбягвате, сгушвате се и казвате: „Лоша е тази работа!
Разбирате ли какво значи това? Това е идея. Питам: има ли в това нещо последователност? Всеки от вас би желал повече да види някой светия усмихнат, отколкото да види лицето на Природата, когато гърми, святка.
Тогава всички вие се разбягвате, сгушвате се и казвате: „Лоша е тази работа!
“ На какво основание мислите, че този израз на Природата не е правилен?
към беседата >>
Когато пеем, по-добре се разбираме, речта ни е изразителна.
Когато пеем, по-добре се разбираме, речта ни е изразителна.
Затуй Писанието казва: „Човек всякога трябва да пее, да възпява Бога в душата си.“ Това вече не е нищо друго освен музика. При окултната музика се изисква голямо разположение от страна на слушателите. Тя е свещена. Ако сте разсеяни, някой път тази музика може да произведе обратен ефект. В музиката изобщо се изискват две съчетания.
към беседата >>
“ На какво основание мислите, че този израз на Природата не е правилен?
Разбирате ли какво значи това? Това е идея. Питам: има ли в това нещо последователност? Всеки от вас би желал повече да види някой светия усмихнат, отколкото да види лицето на Природата, когато гърми, святка. Тогава всички вие се разбягвате, сгушвате се и казвате: „Лоша е тази работа!
“ На какво основание мислите, че този израз на Природата не е правилен?
към беседата >>
Затуй Писанието казва: „Човек всякога трябва да пее, да възпява Бога в душата си.“ Това вече не е нищо друго освен музика.
Когато пеем, по-добре се разбираме, речта ни е изразителна.
Затуй Писанието казва: „Човек всякога трябва да пее, да възпява Бога в душата си.“ Това вече не е нищо друго освен музика.
При окултната музика се изисква голямо разположение от страна на слушателите. Тя е свещена. Ако сте разсеяни, някой път тази музика може да произведе обратен ефект. В музиката изобщо се изискват две съчетания. Вибрациите или музикалните вълни са отмерени, когато умовете на обкръжаващите хора съвпадат с музикалните вълни.
към беседата >>
Има едно предание, за което не зная доколко е вярно, но казва се, че крокодилът, като намери някоя жертва, дълго време я оплаква от главата до краката, и след туй започва да я гълта.
Има едно предание, за което не зная доколко е вярно, но казва се, че крокодилът, като намери някоя жертва, дълго време я оплаква от главата до краката, и след туй започва да я гълта.
Защо има такова състрадателно лице този крокодил? Мислите ли, че тези сълзи са израз на някаква любов или на някакво състрадание? – Не, крокодилът с тези сълзи иска просто да улесни яденето си, тъй както и вие, когато туряте хляба в устата си, го намокряте със слюнката си, за да може по-лесно да се гълта и да се смила. Казвате: „Крокодилът плаче дълго време върху жертвата си.“ Това е гениалност. Аз не съм виждал хора да плачат толкова много.
към беседата >>
При окултната музика се изисква голямо разположение от страна на слушателите.
Когато пеем, по-добре се разбираме, речта ни е изразителна. Затуй Писанието казва: „Човек всякога трябва да пее, да възпява Бога в душата си.“ Това вече не е нищо друго освен музика.
При окултната музика се изисква голямо разположение от страна на слушателите.
Тя е свещена. Ако сте разсеяни, някой път тази музика може да произведе обратен ефект. В музиката изобщо се изискват две съчетания. Вибрациите или музикалните вълни са отмерени, когато умовете на обкръжаващите хора съвпадат с музикалните вълни. Не съвпадат ли, получава се вътрешен дисонанс.
към беседата >>
Защо има такова състрадателно лице този крокодил?
Има едно предание, за което не зная доколко е вярно, но казва се, че крокодилът, като намери някоя жертва, дълго време я оплаква от главата до краката, и след туй започва да я гълта.
Защо има такова състрадателно лице този крокодил?
Мислите ли, че тези сълзи са израз на някаква любов или на някакво състрадание? – Не, крокодилът с тези сълзи иска просто да улесни яденето си, тъй както и вие, когато туряте хляба в устата си, го намокряте със слюнката си, за да може по-лесно да се гълта и да се смила. Казвате: „Крокодилът плаче дълго време върху жертвата си.“ Това е гениалност. Аз не съм виждал хора да плачат толкова много. Следователно изразът трябва да съответства на самата действителност.
към беседата >>
Тя е свещена.
Когато пеем, по-добре се разбираме, речта ни е изразителна. Затуй Писанието казва: „Човек всякога трябва да пее, да възпява Бога в душата си.“ Това вече не е нищо друго освен музика. При окултната музика се изисква голямо разположение от страна на слушателите.
Тя е свещена.
Ако сте разсеяни, някой път тази музика може да произведе обратен ефект. В музиката изобщо се изискват две съчетания. Вибрациите или музикалните вълни са отмерени, когато умовете на обкръжаващите хора съвпадат с музикалните вълни. Не съвпадат ли, получава се вътрешен дисонанс. Та между окръжаващата публика и всички велики артисти се изисква спазване на следния закон: пълна хармония между слушателите и онзи, който свири или пее.
към беседата >>
Мислите ли, че тези сълзи са израз на някаква любов или на някакво състрадание?
Има едно предание, за което не зная доколко е вярно, но казва се, че крокодилът, като намери някоя жертва, дълго време я оплаква от главата до краката, и след туй започва да я гълта. Защо има такова състрадателно лице този крокодил?
Мислите ли, че тези сълзи са израз на някаква любов или на някакво състрадание?
– Не, крокодилът с тези сълзи иска просто да улесни яденето си, тъй както и вие, когато туряте хляба в устата си, го намокряте със слюнката си, за да може по-лесно да се гълта и да се смила. Казвате: „Крокодилът плаче дълго време върху жертвата си.“ Това е гениалност. Аз не съм виждал хора да плачат толкова много. Следователно изразът трябва да съответства на самата действителност.
към беседата >>
Ако сте разсеяни, някой път тази музика може да произведе обратен ефект.
Когато пеем, по-добре се разбираме, речта ни е изразителна. Затуй Писанието казва: „Човек всякога трябва да пее, да възпява Бога в душата си.“ Това вече не е нищо друго освен музика. При окултната музика се изисква голямо разположение от страна на слушателите. Тя е свещена.
Ако сте разсеяни, някой път тази музика може да произведе обратен ефект.
В музиката изобщо се изискват две съчетания. Вибрациите или музикалните вълни са отмерени, когато умовете на обкръжаващите хора съвпадат с музикалните вълни. Не съвпадат ли, получава се вътрешен дисонанс. Та между окръжаващата публика и всички велики артисти се изисква спазване на следния закон: пълна хармония между слушателите и онзи, който свири или пее. Няма ли хармония, музиката не може да бъде изразителна.
към беседата >>
– Не, крокодилът с тези сълзи иска просто да улесни яденето си, тъй както и вие, когато туряте хляба в устата си, го намокряте със слюнката си, за да може по-лесно да се гълта и да се смила.
Има едно предание, за което не зная доколко е вярно, но казва се, че крокодилът, като намери някоя жертва, дълго време я оплаква от главата до краката, и след туй започва да я гълта. Защо има такова състрадателно лице този крокодил? Мислите ли, че тези сълзи са израз на някаква любов или на някакво състрадание?
– Не, крокодилът с тези сълзи иска просто да улесни яденето си, тъй както и вие, когато туряте хляба в устата си, го намокряте със слюнката си, за да може по-лесно да се гълта и да се смила.
Казвате: „Крокодилът плаче дълго време върху жертвата си.“ Това е гениалност. Аз не съм виждал хора да плачат толкова много. Следователно изразът трябва да съответства на самата действителност.
към беседата >>
В музиката изобщо се изискват две съчетания.
Когато пеем, по-добре се разбираме, речта ни е изразителна. Затуй Писанието казва: „Човек всякога трябва да пее, да възпява Бога в душата си.“ Това вече не е нищо друго освен музика. При окултната музика се изисква голямо разположение от страна на слушателите. Тя е свещена. Ако сте разсеяни, някой път тази музика може да произведе обратен ефект.
В музиката изобщо се изискват две съчетания.
Вибрациите или музикалните вълни са отмерени, когато умовете на обкръжаващите хора съвпадат с музикалните вълни. Не съвпадат ли, получава се вътрешен дисонанс. Та между окръжаващата публика и всички велики артисти се изисква спазване на следния закон: пълна хармония между слушателите и онзи, който свири или пее. Няма ли хармония, музиката не може да бъде изразителна. Сега, разбира се, това не може да се наложи.
към беседата >>
Казвате: „Крокодилът плаче дълго време върху жертвата си.“ Това е гениалност.
Има едно предание, за което не зная доколко е вярно, но казва се, че крокодилът, като намери някоя жертва, дълго време я оплаква от главата до краката, и след туй започва да я гълта. Защо има такова състрадателно лице този крокодил? Мислите ли, че тези сълзи са израз на някаква любов или на някакво състрадание? – Не, крокодилът с тези сълзи иска просто да улесни яденето си, тъй както и вие, когато туряте хляба в устата си, го намокряте със слюнката си, за да може по-лесно да се гълта и да се смила.
Казвате: „Крокодилът плаче дълго време върху жертвата си.“ Това е гениалност.
Аз не съм виждал хора да плачат толкова много. Следователно изразът трябва да съответства на самата действителност.
към беседата >>
Вибрациите или музикалните вълни са отмерени, когато умовете на обкръжаващите хора съвпадат с музикалните вълни.
Затуй Писанието казва: „Човек всякога трябва да пее, да възпява Бога в душата си.“ Това вече не е нищо друго освен музика. При окултната музика се изисква голямо разположение от страна на слушателите. Тя е свещена. Ако сте разсеяни, някой път тази музика може да произведе обратен ефект. В музиката изобщо се изискват две съчетания.
Вибрациите или музикалните вълни са отмерени, когато умовете на обкръжаващите хора съвпадат с музикалните вълни.
Не съвпадат ли, получава се вътрешен дисонанс. Та между окръжаващата публика и всички велики артисти се изисква спазване на следния закон: пълна хармония между слушателите и онзи, който свири или пее. Няма ли хармония, музиката не може да бъде изразителна. Сега, разбира се, това не може да се наложи. Казват, че великите певци или музиканти могат да се наложат на слушателите си.
към беседата >>
Аз не съм виждал хора да плачат толкова много.
Има едно предание, за което не зная доколко е вярно, но казва се, че крокодилът, като намери някоя жертва, дълго време я оплаква от главата до краката, и след туй започва да я гълта. Защо има такова състрадателно лице този крокодил? Мислите ли, че тези сълзи са израз на някаква любов или на някакво състрадание? – Не, крокодилът с тези сълзи иска просто да улесни яденето си, тъй както и вие, когато туряте хляба в устата си, го намокряте със слюнката си, за да може по-лесно да се гълта и да се смила. Казвате: „Крокодилът плаче дълго време върху жертвата си.“ Това е гениалност.
Аз не съм виждал хора да плачат толкова много.
Следователно изразът трябва да съответства на самата действителност.
към беседата >>
Не съвпадат ли, получава се вътрешен дисонанс.
При окултната музика се изисква голямо разположение от страна на слушателите. Тя е свещена. Ако сте разсеяни, някой път тази музика може да произведе обратен ефект. В музиката изобщо се изискват две съчетания. Вибрациите или музикалните вълни са отмерени, когато умовете на обкръжаващите хора съвпадат с музикалните вълни.
Не съвпадат ли, получава се вътрешен дисонанс.
Та между окръжаващата публика и всички велики артисти се изисква спазване на следния закон: пълна хармония между слушателите и онзи, който свири или пее. Няма ли хармония, музиката не може да бъде изразителна. Сега, разбира се, това не може да се наложи. Казват, че великите певци или музиканти могат да се наложат на слушателите си. Тъй е, но много по-хубаво би било, ако слушателите биха могли да разположат музиканта.
към беседата >>
Следователно изразът трябва да съответства на самата действителност.
Защо има такова състрадателно лице този крокодил? Мислите ли, че тези сълзи са израз на някаква любов или на някакво състрадание? – Не, крокодилът с тези сълзи иска просто да улесни яденето си, тъй както и вие, когато туряте хляба в устата си, го намокряте със слюнката си, за да може по-лесно да се гълта и да се смила. Казвате: „Крокодилът плаче дълго време върху жертвата си.“ Това е гениалност. Аз не съм виждал хора да плачат толкова много.
Следователно изразът трябва да съответства на самата действителност.
към беседата >>
Та между окръжаващата публика и всички велики артисти се изисква спазване на следния закон: пълна хармония между слушателите и онзи, който свири или пее.
Тя е свещена. Ако сте разсеяни, някой път тази музика може да произведе обратен ефект. В музиката изобщо се изискват две съчетания. Вибрациите или музикалните вълни са отмерени, когато умовете на обкръжаващите хора съвпадат с музикалните вълни. Не съвпадат ли, получава се вътрешен дисонанс.
Та между окръжаващата публика и всички велики артисти се изисква спазване на следния закон: пълна хармония между слушателите и онзи, който свири или пее.
Няма ли хармония, музиката не може да бъде изразителна. Сега, разбира се, това не може да се наложи. Казват, че великите певци или музиканти могат да се наложат на слушателите си. Тъй е, но много по-хубаво би било, ако слушателите биха могли да разположат музиканта. Туй говори в полза на слушателите.
към беседата >>
Ще ви запитам: какъв е изразът на Любовта?
Ще ви запитам: какъв е изразът на Любовта?
– И Любовта си има свой израз. Мъдростта също тъй има свой израз. Истината има свой израз. Правдата има свой израз. Добродетелта има свой израз.
към беседата >>
Няма ли хармония, музиката не може да бъде изразителна.
Ако сте разсеяни, някой път тази музика може да произведе обратен ефект. В музиката изобщо се изискват две съчетания. Вибрациите или музикалните вълни са отмерени, когато умовете на обкръжаващите хора съвпадат с музикалните вълни. Не съвпадат ли, получава се вътрешен дисонанс. Та между окръжаващата публика и всички велики артисти се изисква спазване на следния закон: пълна хармония между слушателите и онзи, който свири или пее.
Няма ли хармония, музиката не може да бъде изразителна.
Сега, разбира се, това не може да се наложи. Казват, че великите певци или музиканти могат да се наложат на слушателите си. Тъй е, но много по-хубаво би било, ако слушателите биха могли да разположат музиканта. Туй говори в полза на слушателите. Когато пък музикантът настройва слушателите си, това говори в негова полза, а не в тяхна.
към беседата >>
– И Любовта си има свой израз.
Ще ви запитам: какъв е изразът на Любовта?
– И Любовта си има свой израз.
Мъдростта също тъй има свой израз. Истината има свой израз. Правдата има свой израз. Добродетелта има свой израз. Всяко нещо в света има свой израз.
към беседата >>
Сега, разбира се, това не може да се наложи.
В музиката изобщо се изискват две съчетания. Вибрациите или музикалните вълни са отмерени, когато умовете на обкръжаващите хора съвпадат с музикалните вълни. Не съвпадат ли, получава се вътрешен дисонанс. Та между окръжаващата публика и всички велики артисти се изисква спазване на следния закон: пълна хармония между слушателите и онзи, който свири или пее. Няма ли хармония, музиката не може да бъде изразителна.
Сега, разбира се, това не може да се наложи.
Казват, че великите певци или музиканти могат да се наложат на слушателите си. Тъй е, но много по-хубаво би било, ако слушателите биха могли да разположат музиканта. Туй говори в полза на слушателите. Когато пък музикантът настройва слушателите си, това говори в негова полза, а не в тяхна.
към беседата >>
Мъдростта също тъй има свой израз.
Ще ви запитам: какъв е изразът на Любовта? – И Любовта си има свой израз.
Мъдростта също тъй има свой израз.
Истината има свой израз. Правдата има свой израз. Добродетелта има свой израз. Всяко нещо в света има свой израз. Вие някой път се усмихвате, тръгвате с израза на Любовта, като мислите, че хората ще ви смятат за човек на Любовта и на Мъдростта.
към беседата >>
Казват, че великите певци или музиканти могат да се наложат на слушателите си.
Вибрациите или музикалните вълни са отмерени, когато умовете на обкръжаващите хора съвпадат с музикалните вълни. Не съвпадат ли, получава се вътрешен дисонанс. Та между окръжаващата публика и всички велики артисти се изисква спазване на следния закон: пълна хармония между слушателите и онзи, който свири или пее. Няма ли хармония, музиката не може да бъде изразителна. Сега, разбира се, това не може да се наложи.
Казват, че великите певци или музиканти могат да се наложат на слушателите си.
Тъй е, но много по-хубаво би било, ако слушателите биха могли да разположат музиканта. Туй говори в полза на слушателите. Когато пък музикантът настройва слушателите си, това говори в негова полза, а не в тяхна.
към беседата >>
Истината има свой израз.
Ще ви запитам: какъв е изразът на Любовта? – И Любовта си има свой израз. Мъдростта също тъй има свой израз.
Истината има свой израз.
Правдата има свой израз. Добродетелта има свой израз. Всяко нещо в света има свой израз. Вие някой път се усмихвате, тръгвате с израза на Любовта, като мислите, че хората ще ви смятат за човек на Любовта и на Мъдростта. Не, в израза на Любовта не трябва да има раздвояване или двойственост в съзнанието.
към беседата >>
Тъй е, но много по-хубаво би било, ако слушателите биха могли да разположат музиканта.
Не съвпадат ли, получава се вътрешен дисонанс. Та между окръжаващата публика и всички велики артисти се изисква спазване на следния закон: пълна хармония между слушателите и онзи, който свири или пее. Няма ли хармония, музиката не може да бъде изразителна. Сега, разбира се, това не може да се наложи. Казват, че великите певци или музиканти могат да се наложат на слушателите си.
Тъй е, но много по-хубаво би било, ако слушателите биха могли да разположат музиканта.
Туй говори в полза на слушателите. Когато пък музикантът настройва слушателите си, това говори в негова полза, а не в тяхна.
към беседата >>
Правдата има свой израз.
Ще ви запитам: какъв е изразът на Любовта? – И Любовта си има свой израз. Мъдростта също тъй има свой израз. Истината има свой израз.
Правдата има свой израз.
Добродетелта има свой израз. Всяко нещо в света има свой израз. Вие някой път се усмихвате, тръгвате с израза на Любовта, като мислите, че хората ще ви смятат за човек на Любовта и на Мъдростта. Не, в израза на Любовта не трябва да има раздвояване или двойственост в съзнанието. Какво подразбирам под думите „двойственост на съзнанието“?
към беседата >>
Туй говори в полза на слушателите.
Та между окръжаващата публика и всички велики артисти се изисква спазване на следния закон: пълна хармония между слушателите и онзи, който свири или пее. Няма ли хармония, музиката не може да бъде изразителна. Сега, разбира се, това не може да се наложи. Казват, че великите певци или музиканти могат да се наложат на слушателите си. Тъй е, но много по-хубаво би било, ако слушателите биха могли да разположат музиканта.
Туй говори в полза на слушателите.
Когато пък музикантът настройва слушателите си, това говори в негова полза, а не в тяхна.
към беседата >>
Добродетелта има свой израз.
Ще ви запитам: какъв е изразът на Любовта? – И Любовта си има свой израз. Мъдростта също тъй има свой израз. Истината има свой израз. Правдата има свой израз.
Добродетелта има свой израз.
Всяко нещо в света има свой израз. Вие някой път се усмихвате, тръгвате с израза на Любовта, като мислите, че хората ще ви смятат за човек на Любовта и на Мъдростта. Не, в израза на Любовта не трябва да има раздвояване или двойственост в съзнанието. Какво подразбирам под думите „двойственост на съзнанието“? Ако имате едно малко, мътно поточе, аз го наричам слабодушно.
към беседата >>
Когато пък музикантът настройва слушателите си, това говори в негова полза, а не в тяхна.
Няма ли хармония, музиката не може да бъде изразителна. Сега, разбира се, това не може да се наложи. Казват, че великите певци или музиканти могат да се наложат на слушателите си. Тъй е, но много по-хубаво би било, ако слушателите биха могли да разположат музиканта. Туй говори в полза на слушателите.
Когато пък музикантът настройва слушателите си, това говори в негова полза, а не в тяхна.
към беседата >>
Всяко нещо в света има свой израз.
– И Любовта си има свой израз. Мъдростта също тъй има свой израз. Истината има свой израз. Правдата има свой израз. Добродетелта има свой израз.
Всяко нещо в света има свой израз.
Вие някой път се усмихвате, тръгвате с израза на Любовта, като мислите, че хората ще ви смятат за човек на Любовта и на Мъдростта. Не, в израза на Любовта не трябва да има раздвояване или двойственост в съзнанието. Какво подразбирам под думите „двойственост на съзнанието“? Ако имате едно малко, мътно поточе, аз го наричам слабодушно. Водата в него е плитка, слаба и това поточе лесно се отбива, лесно се раздвоява.
към беседата >>
И тъй, всеки човек може да постигне хубавото и красивото в света.
И тъй, всеки човек може да постигне хубавото и красивото в света.
То е висшата идея, към която всички хора се стремят. Всички усилия, които се правят в това направление, това са различни методи и начини.
към беседата >>
Вие някой път се усмихвате, тръгвате с израза на Любовта, като мислите, че хората ще ви смятат за човек на Любовта и на Мъдростта.
Мъдростта също тъй има свой израз. Истината има свой израз. Правдата има свой израз. Добродетелта има свой израз. Всяко нещо в света има свой израз.
Вие някой път се усмихвате, тръгвате с израза на Любовта, като мислите, че хората ще ви смятат за човек на Любовта и на Мъдростта.
Не, в израза на Любовта не трябва да има раздвояване или двойственост в съзнанието. Какво подразбирам под думите „двойственост на съзнанието“? Ако имате едно малко, мътно поточе, аз го наричам слабодушно. Водата в него е плитка, слаба и това поточе лесно се отбива, лесно се раздвоява. Но ако имаме голяма, дълбока река, като Дунава, тя се размътва мъчно.
към беседата >>
То е висшата идея, към която всички хора се стремят.
И тъй, всеки човек може да постигне хубавото и красивото в света.
То е висшата идея, към която всички хора се стремят.
Всички усилия, които се правят в това направление, това са различни методи и начини.
към беседата >>
Не, в израза на Любовта не трябва да има раздвояване или двойственост в съзнанието.
Истината има свой израз. Правдата има свой израз. Добродетелта има свой израз. Всяко нещо в света има свой израз. Вие някой път се усмихвате, тръгвате с израза на Любовта, като мислите, че хората ще ви смятат за човек на Любовта и на Мъдростта.
Не, в израза на Любовта не трябва да има раздвояване или двойственост в съзнанието.
Какво подразбирам под думите „двойственост на съзнанието“? Ако имате едно малко, мътно поточе, аз го наричам слабодушно. Водата в него е плитка, слаба и това поточе лесно се отбива, лесно се раздвоява. Но ако имаме голяма, дълбока река, като Дунава, тя се размътва мъчно. Тази река не се отбива лесно, не се раздвоява.
към беседата >>
Всички усилия, които се правят в това направление, това са различни методи и начини.
И тъй, всеки човек може да постигне хубавото и красивото в света. То е висшата идея, към която всички хора се стремят.
Всички усилия, които се правят в това направление, това са различни методи и начини.
към беседата >>
Какво подразбирам под думите „двойственост на съзнанието“?
Правдата има свой израз. Добродетелта има свой израз. Всяко нещо в света има свой израз. Вие някой път се усмихвате, тръгвате с израза на Любовта, като мислите, че хората ще ви смятат за човек на Любовта и на Мъдростта. Не, в израза на Любовта не трябва да има раздвояване или двойственост в съзнанието.
Какво подразбирам под думите „двойственост на съзнанието“?
Ако имате едно малко, мътно поточе, аз го наричам слабодушно. Водата в него е плитка, слаба и това поточе лесно се отбива, лесно се раздвоява. Но ако имаме голяма, дълбока река, като Дунава, тя се размътва мъчно. Тази река не се отбива лесно, не се раздвоява. Има ли такъв голям извор на Земята като Дунава?
към беседата >>
Ако имате едно малко, мътно поточе, аз го наричам слабодушно.
Добродетелта има свой израз. Всяко нещо в света има свой израз. Вие някой път се усмихвате, тръгвате с израза на Любовта, като мислите, че хората ще ви смятат за човек на Любовта и на Мъдростта. Не, в израза на Любовта не трябва да има раздвояване или двойственост в съзнанието. Какво подразбирам под думите „двойственост на съзнанието“?
Ако имате едно малко, мътно поточе, аз го наричам слабодушно.
Водата в него е плитка, слаба и това поточе лесно се отбива, лесно се раздвоява. Но ако имаме голяма, дълбока река, като Дунава, тя се размътва мъчно. Тази река не се отбива лесно, не се раздвоява. Има ли такъв голям извор на Земята като Дунава? – Да, на другите планети има.
към беседата >>
Водата в него е плитка, слаба и това поточе лесно се отбива, лесно се раздвоява.
Всяко нещо в света има свой израз. Вие някой път се усмихвате, тръгвате с израза на Любовта, като мислите, че хората ще ви смятат за човек на Любовта и на Мъдростта. Не, в израза на Любовта не трябва да има раздвояване или двойственост в съзнанието. Какво подразбирам под думите „двойственост на съзнанието“? Ако имате едно малко, мътно поточе, аз го наричам слабодушно.
Водата в него е плитка, слаба и това поточе лесно се отбива, лесно се раздвоява.
Но ако имаме голяма, дълбока река, като Дунава, тя се размътва мъчно. Тази река не се отбива лесно, не се раздвоява. Има ли такъв голям извор на Земята като Дунава? – Да, на другите планети има. Река, която не се размътва, има израз в себе си: тя е силна и сама се чисти.
към беседата >>
Но ако имаме голяма, дълбока река, като Дунава, тя се размътва мъчно.
Вие някой път се усмихвате, тръгвате с израза на Любовта, като мислите, че хората ще ви смятат за човек на Любовта и на Мъдростта. Не, в израза на Любовта не трябва да има раздвояване или двойственост в съзнанието. Какво подразбирам под думите „двойственост на съзнанието“? Ако имате едно малко, мътно поточе, аз го наричам слабодушно. Водата в него е плитка, слаба и това поточе лесно се отбива, лесно се раздвоява.
Но ако имаме голяма, дълбока река, като Дунава, тя се размътва мъчно.
Тази река не се отбива лесно, не се раздвоява. Има ли такъв голям извор на Земята като Дунава? – Да, на другите планети има. Река, която не се размътва, има израз в себе си: тя е силна и сама се чисти. Мътната вода няма израз в себе си.
към беседата >>
Тази река не се отбива лесно, не се раздвоява.
Не, в израза на Любовта не трябва да има раздвояване или двойственост в съзнанието. Какво подразбирам под думите „двойственост на съзнанието“? Ако имате едно малко, мътно поточе, аз го наричам слабодушно. Водата в него е плитка, слаба и това поточе лесно се отбива, лесно се раздвоява. Но ако имаме голяма, дълбока река, като Дунава, тя се размътва мъчно.
Тази река не се отбива лесно, не се раздвоява.
Има ли такъв голям извор на Земята като Дунава? – Да, на другите планети има. Река, която не се размътва, има израз в себе си: тя е силна и сама се чисти. Мътната вода няма израз в себе си. Това е само едно уподобление.
към беседата >>
Има ли такъв голям извор на Земята като Дунава?
Какво подразбирам под думите „двойственост на съзнанието“? Ако имате едно малко, мътно поточе, аз го наричам слабодушно. Водата в него е плитка, слаба и това поточе лесно се отбива, лесно се раздвоява. Но ако имаме голяма, дълбока река, като Дунава, тя се размътва мъчно. Тази река не се отбива лесно, не се раздвоява.
Има ли такъв голям извор на Земята като Дунава?
– Да, на другите планети има. Река, която не се размътва, има израз в себе си: тя е силна и сама се чисти. Мътната вода няма израз в себе си. Това е само едно уподобление.
към беседата >>
– Да, на другите планети има.
Ако имате едно малко, мътно поточе, аз го наричам слабодушно. Водата в него е плитка, слаба и това поточе лесно се отбива, лесно се раздвоява. Но ако имаме голяма, дълбока река, като Дунава, тя се размътва мъчно. Тази река не се отбива лесно, не се раздвоява. Има ли такъв голям извор на Земята като Дунава?
– Да, на другите планети има.
Река, която не се размътва, има израз в себе си: тя е силна и сама се чисти. Мътната вода няма израз в себе си. Това е само едно уподобление.
към беседата >>
4.
Законътъ на внушението
,
МОК
, София, 5.4.1925г.,
Да допуснем, че имаме едно житно зърно.
Да допуснем, че имаме едно житно зърно.
То представлява единицата, която сама по себе си е несъизмерима. Ако първия път посеем това житно зърно в добра почва, втория – в още по-добра, третия път – в още по-добра, и най-после четвъртия път – в най-добра, какъв ще бъде резултатът при това четирикратно посяване на житното зърно? – То ще се подобрява все повече и повече. Може ли да се изчисли с колко ще се увеличава житното зърно при всяко ново посаждане?
към беседата >>
То представлява единицата, която сама по себе си е несъизмерима.
Да допуснем, че имаме едно житно зърно.
То представлява единицата, която сама по себе си е несъизмерима.
Ако първия път посеем това житно зърно в добра почва, втория – в още по-добра, третия път – в още по-добра, и най-после четвъртия път – в най-добра, какъв ще бъде резултатът при това четирикратно посяване на житното зърно? – То ще се подобрява все повече и повече. Може ли да се изчисли с колко ще се увеличава житното зърно при всяко ново посаждане?
към беседата >>
Ако първия път посеем това житно зърно в добра почва, втория – в още по-добра, третия път – в още по-добра, и най-после четвъртия път – в най-добра, какъв ще бъде резултатът при това четирикратно посяване на житното зърно?
Да допуснем, че имаме едно житно зърно. То представлява единицата, която сама по себе си е несъизмерима.
Ако първия път посеем това житно зърно в добра почва, втория – в още по-добра, третия път – в още по-добра, и най-после четвъртия път – в най-добра, какъв ще бъде резултатът при това четирикратно посяване на житното зърно?
– То ще се подобрява все повече и повече. Може ли да се изчисли с колко ще се увеличава житното зърно при всяко ново посаждане?
към беседата >>
– То ще се подобрява все повече и повече.
Да допуснем, че имаме едно житно зърно. То представлява единицата, която сама по себе си е несъизмерима. Ако първия път посеем това житно зърно в добра почва, втория – в още по-добра, третия път – в още по-добра, и най-после четвъртия път – в най-добра, какъв ще бъде резултатът при това четирикратно посяване на житното зърно?
– То ще се подобрява все повече и повече.
Може ли да се изчисли с колко ще се увеличава житното зърно при всяко ново посаждане?
към беседата >>
Може ли да се изчисли с колко ще се увеличава житното зърно при всяко ново посаждане?
Да допуснем, че имаме едно житно зърно. То представлява единицата, която сама по себе си е несъизмерима. Ако първия път посеем това житно зърно в добра почва, втория – в още по-добра, третия път – в още по-добра, и най-после четвъртия път – в най-добра, какъв ще бъде резултатът при това четирикратно посяване на житното зърно? – То ще се подобрява все повече и повече.
Може ли да се изчисли с колко ще се увеличава житното зърно при всяко ново посаждане?
към беседата >>
Отговор: Може да се изчисли.
Отговор: Може да се изчисли.
към беседата >>
Обаче ние казваме, че единицата нито се умножава, нито се намалява.
Обаче ние казваме, че единицата нито се умножава, нито се намалява.
Тогава продължава ли се единицата? Увеличението подразбира продължение. Представете си, че имате една ока вълна, която трябва да изпредете. Ако я изпредете по-дебело, конецът ще бъде по-къс; ако я изпредете по-тънко, конецът ще бъде по-дълъг. Значи вълненият конец може да се продължи или скъси, без да се измени тежината му – зависи от това, как ще се употребят силите на единицата.
към беседата >>
Тогава продължава ли се единицата?
Обаче ние казваме, че единицата нито се умножава, нито се намалява.
Тогава продължава ли се единицата?
Увеличението подразбира продължение. Представете си, че имате една ока вълна, която трябва да изпредете. Ако я изпредете по-дебело, конецът ще бъде по-къс; ако я изпредете по-тънко, конецът ще бъде по-дълъг. Значи вълненият конец може да се продължи или скъси, без да се измени тежината му – зависи от това, как ще се употребят силите на единицата. Да знае човек как да използва за всеки даден момент силите, които са вложени в единицата, това представлява един важен вътрешен закон.
към беседата >>
Увеличението подразбира продължение.
Обаче ние казваме, че единицата нито се умножава, нито се намалява. Тогава продължава ли се единицата?
Увеличението подразбира продължение.
Представете си, че имате една ока вълна, която трябва да изпредете. Ако я изпредете по-дебело, конецът ще бъде по-къс; ако я изпредете по-тънко, конецът ще бъде по-дълъг. Значи вълненият конец може да се продължи или скъси, без да се измени тежината му – зависи от това, как ще се употребят силите на единицата. Да знае човек как да използва за всеки даден момент силите, които са вложени в единицата, това представлява един важен вътрешен закон. Какво представлява числото две?
към беседата >>
Представете си, че имате една ока вълна, която трябва да изпредете.
Обаче ние казваме, че единицата нито се умножава, нито се намалява. Тогава продължава ли се единицата? Увеличението подразбира продължение.
Представете си, че имате една ока вълна, която трябва да изпредете.
Ако я изпредете по-дебело, конецът ще бъде по-къс; ако я изпредете по-тънко, конецът ще бъде по-дълъг. Значи вълненият конец може да се продължи или скъси, без да се измени тежината му – зависи от това, как ще се употребят силите на единицата. Да знае човек как да използва за всеки даден момент силите, които са вложени в единицата, това представлява един важен вътрешен закон. Какво представлява числото две?
към беседата >>
Ако я изпредете по-дебело, конецът ще бъде по-къс; ако я изпредете по-тънко, конецът ще бъде по-дълъг.
Обаче ние казваме, че единицата нито се умножава, нито се намалява. Тогава продължава ли се единицата? Увеличението подразбира продължение. Представете си, че имате една ока вълна, която трябва да изпредете.
Ако я изпредете по-дебело, конецът ще бъде по-къс; ако я изпредете по-тънко, конецът ще бъде по-дълъг.
Значи вълненият конец може да се продължи или скъси, без да се измени тежината му – зависи от това, как ще се употребят силите на единицата. Да знае човек как да използва за всеки даден момент силите, които са вложени в единицата, това представлява един важен вътрешен закон. Какво представлява числото две?
към беседата >>
Значи вълненият конец може да се продължи или скъси, без да се измени тежината му – зависи от това, как ще се употребят силите на единицата.
Обаче ние казваме, че единицата нито се умножава, нито се намалява. Тогава продължава ли се единицата? Увеличението подразбира продължение. Представете си, че имате една ока вълна, която трябва да изпредете. Ако я изпредете по-дебело, конецът ще бъде по-къс; ако я изпредете по-тънко, конецът ще бъде по-дълъг.
Значи вълненият конец може да се продължи или скъси, без да се измени тежината му – зависи от това, как ще се употребят силите на единицата.
Да знае човек как да използва за всеки даден момент силите, които са вложени в единицата, това представлява един важен вътрешен закон. Какво представлява числото две?
към беседата >>
Да знае човек как да използва за всеки даден момент силите, които са вложени в единицата, това представлява един важен вътрешен закон.
Тогава продължава ли се единицата? Увеличението подразбира продължение. Представете си, че имате една ока вълна, която трябва да изпредете. Ако я изпредете по-дебело, конецът ще бъде по-къс; ако я изпредете по-тънко, конецът ще бъде по-дълъг. Значи вълненият конец може да се продължи или скъси, без да се измени тежината му – зависи от това, как ще се употребят силите на единицата.
Да знае човек как да използва за всеки даден момент силите, които са вложени в единицата, това представлява един важен вътрешен закон.
Какво представлява числото две?
към беседата >>
Какво представлява числото две?
Увеличението подразбира продължение. Представете си, че имате една ока вълна, която трябва да изпредете. Ако я изпредете по-дебело, конецът ще бъде по-къс; ако я изпредете по-тънко, конецът ще бъде по-дълъг. Значи вълненият конец може да се продължи или скъси, без да се измени тежината му – зависи от това, как ще се употребят силите на единицата. Да знае човек как да използва за всеки даден момент силите, които са вложени в единицата, това представлява един важен вътрешен закон.
Какво представлява числото две?
към беседата >>
Отговор: В математиката числата се разглеждат чисто количествено.
Отговор: В математиката числата се разглеждат чисто количествено.
Числото две е известно количество, което показва, че единицата е взета два пъти. То може да се вземе като квадрат на единицата.
към беседата >>
Числото две е известно количество, което показва, че единицата е взета два пъти.
Отговор: В математиката числата се разглеждат чисто количествено.
Числото две е известно количество, което показва, че единицата е взета два пъти.
То може да се вземе като квадрат на единицата.
към беседата >>
То може да се вземе като квадрат на единицата.
Отговор: В математиката числата се разглеждат чисто количествено. Числото две е известно количество, което показва, че единицата е взета два пъти.
То може да се вземе като квадрат на единицата.
към беседата >>
Има много положения, от които се разглеждат числата.
Има много положения, от които се разглеждат числата.
Ако приемем, че единицата е едно разумно, съвършено същество, то само по себе си ще заема различни положения. Всички положения, които влизат в неговото съдържание, може да означим с различни числа. И тъй, във физическия свят единицата е мярка за нещата. Питам: коя е единицата мярка в Умствения свят, с която се познава дали известна мисъл или идея е права? Коя е единицата мярка за човешката интелигентност и за човешката разумност?
към беседата >>
Ако приемем, че единицата е едно разумно, съвършено същество, то само по себе си ще заема различни положения.
Има много положения, от които се разглеждат числата.
Ако приемем, че единицата е едно разумно, съвършено същество, то само по себе си ще заема различни положения.
Всички положения, които влизат в неговото съдържание, може да означим с различни числа. И тъй, във физическия свят единицата е мярка за нещата. Питам: коя е единицата мярка в Умствения свят, с която се познава дали известна мисъл или идея е права? Коя е единицата мярка за човешката интелигентност и за човешката разумност? Известно е, че числата в математиката биват рационални и ирационални, т.е.
към беседата >>
Всички положения, които влизат в неговото съдържание, може да означим с различни числа.
Има много положения, от които се разглеждат числата. Ако приемем, че единицата е едно разумно, съвършено същество, то само по себе си ще заема различни положения.
Всички положения, които влизат в неговото съдържание, може да означим с различни числа.
И тъй, във физическия свят единицата е мярка за нещата. Питам: коя е единицата мярка в Умствения свят, с която се познава дали известна мисъл или идея е права? Коя е единицата мярка за човешката интелигентност и за човешката разумност? Известно е, че числата в математиката биват рационални и ирационални, т.е. съизмерими и несъизмерими.
към беседата >>
И тъй, във физическия свят единицата е мярка за нещата.
Има много положения, от които се разглеждат числата. Ако приемем, че единицата е едно разумно, съвършено същество, то само по себе си ще заема различни положения. Всички положения, които влизат в неговото съдържание, може да означим с различни числа.
И тъй, във физическия свят единицата е мярка за нещата.
Питам: коя е единицата мярка в Умствения свят, с която се познава дали известна мисъл или идея е права? Коя е единицата мярка за човешката интелигентност и за човешката разумност? Известно е, че числата в математиката биват рационални и ирационални, т.е. съизмерими и несъизмерими. И тогава, от чисто философско гледище, ние казваме: еди-кой си човек е ирационален, т.е.
към беседата >>
Питам: коя е единицата мярка в Умствения свят, с която се познава дали известна мисъл или идея е права?
Има много положения, от които се разглеждат числата. Ако приемем, че единицата е едно разумно, съвършено същество, то само по себе си ще заема различни положения. Всички положения, които влизат в неговото съдържание, може да означим с различни числа. И тъй, във физическия свят единицата е мярка за нещата.
Питам: коя е единицата мярка в Умствения свят, с която се познава дали известна мисъл или идея е права?
Коя е единицата мярка за човешката интелигентност и за човешката разумност? Известно е, че числата в математиката биват рационални и ирационални, т.е. съизмерими и несъизмерими. И тогава, от чисто философско гледище, ние казваме: еди-кой си човек е ирационален, т.е. несъизмерим, неразумен, несъвместим.
към беседата >>
Коя е единицата мярка за човешката интелигентност и за човешката разумност?
Има много положения, от които се разглеждат числата. Ако приемем, че единицата е едно разумно, съвършено същество, то само по себе си ще заема различни положения. Всички положения, които влизат в неговото съдържание, може да означим с различни числа. И тъй, във физическия свят единицата е мярка за нещата. Питам: коя е единицата мярка в Умствения свят, с която се познава дали известна мисъл или идея е права?
Коя е единицата мярка за човешката интелигентност и за човешката разумност?
Известно е, че числата в математиката биват рационални и ирационални, т.е. съизмерими и несъизмерими. И тогава, от чисто философско гледище, ние казваме: еди-кой си човек е ирационален, т.е. несъизмерим, неразумен, несъвместим. Но има друго твърдение, според което ирационалните числа за Земята са рационални за един по-възвишен свят.
към беседата >>
Известно е, че числата в математиката биват рационални и ирационални, т.е.
Ако приемем, че единицата е едно разумно, съвършено същество, то само по себе си ще заема различни положения. Всички положения, които влизат в неговото съдържание, може да означим с различни числа. И тъй, във физическия свят единицата е мярка за нещата. Питам: коя е единицата мярка в Умствения свят, с която се познава дали известна мисъл или идея е права? Коя е единицата мярка за човешката интелигентност и за човешката разумност?
Известно е, че числата в математиката биват рационални и ирационални, т.е.
съизмерими и несъизмерими. И тогава, от чисто философско гледище, ние казваме: еди-кой си човек е ирационален, т.е. несъизмерим, неразумен, несъвместим. Но има друго твърдение, според което ирационалните числа за Земята са рационални за един по-възвишен свят. В такъв случай несъизмеримите числа, несъизмеримите идеи от по-възвишения свят са мярка за съизмеримите числа и идеи на Земята.
към беседата >>
съизмерими и несъизмерими.
Всички положения, които влизат в неговото съдържание, може да означим с различни числа. И тъй, във физическия свят единицата е мярка за нещата. Питам: коя е единицата мярка в Умствения свят, с която се познава дали известна мисъл или идея е права? Коя е единицата мярка за човешката интелигентност и за човешката разумност? Известно е, че числата в математиката биват рационални и ирационални, т.е.
съизмерими и несъизмерими.
И тогава, от чисто философско гледище, ние казваме: еди-кой си човек е ирационален, т.е. несъизмерим, неразумен, несъвместим. Но има друго твърдение, според което ирационалните числа за Земята са рационални за един по-възвишен свят. В такъв случай несъизмеримите числа, несъизмеримите идеи от по-възвишения свят са мярка за съизмеримите числа и идеи на Земята. Всяка идея, която е несъизмерима, непостижима, е единица мярка за измерване на всички други идеи.
към беседата >>
И тогава, от чисто философско гледище, ние казваме: еди-кой си човек е ирационален, т.е.
И тъй, във физическия свят единицата е мярка за нещата. Питам: коя е единицата мярка в Умствения свят, с която се познава дали известна мисъл или идея е права? Коя е единицата мярка за човешката интелигентност и за човешката разумност? Известно е, че числата в математиката биват рационални и ирационални, т.е. съизмерими и несъизмерими.
И тогава, от чисто философско гледище, ние казваме: еди-кой си човек е ирационален, т.е.
несъизмерим, неразумен, несъвместим. Но има друго твърдение, според което ирационалните числа за Земята са рационални за един по-възвишен свят. В такъв случай несъизмеримите числа, несъизмеримите идеи от по-възвишения свят са мярка за съизмеримите числа и идеи на Земята. Всяка идея, която е несъизмерима, непостижима, е единица мярка за измерване на всички други идеи. Значи първичната несъизмерима идея е мярка за всички други идеи.
към беседата >>
несъизмерим, неразумен, несъвместим.
Питам: коя е единицата мярка в Умствения свят, с която се познава дали известна мисъл или идея е права? Коя е единицата мярка за човешката интелигентност и за човешката разумност? Известно е, че числата в математиката биват рационални и ирационални, т.е. съизмерими и несъизмерими. И тогава, от чисто философско гледище, ние казваме: еди-кой си човек е ирационален, т.е.
несъизмерим, неразумен, несъвместим.
Но има друго твърдение, според което ирационалните числа за Земята са рационални за един по-възвишен свят. В такъв случай несъизмеримите числа, несъизмеримите идеи от по-възвишения свят са мярка за съизмеримите числа и идеи на Земята. Всяка идея, която е несъизмерима, непостижима, е единица мярка за измерване на всички други идеи. Значи първичната несъизмерима идея е мярка за всички други идеи.
към беседата >>
Но има друго твърдение, според което ирационалните числа за Земята са рационални за един по-възвишен свят.
Коя е единицата мярка за човешката интелигентност и за човешката разумност? Известно е, че числата в математиката биват рационални и ирационални, т.е. съизмерими и несъизмерими. И тогава, от чисто философско гледище, ние казваме: еди-кой си човек е ирационален, т.е. несъизмерим, неразумен, несъвместим.
Но има друго твърдение, според което ирационалните числа за Земята са рационални за един по-възвишен свят.
В такъв случай несъизмеримите числа, несъизмеримите идеи от по-възвишения свят са мярка за съизмеримите числа и идеи на Земята. Всяка идея, която е несъизмерима, непостижима, е единица мярка за измерване на всички други идеи. Значи първичната несъизмерима идея е мярка за всички други идеи.
към беседата >>
В такъв случай несъизмеримите числа, несъизмеримите идеи от по-възвишения свят са мярка за съизмеримите числа и идеи на Земята.
Известно е, че числата в математиката биват рационални и ирационални, т.е. съизмерими и несъизмерими. И тогава, от чисто философско гледище, ние казваме: еди-кой си човек е ирационален, т.е. несъизмерим, неразумен, несъвместим. Но има друго твърдение, според което ирационалните числа за Земята са рационални за един по-възвишен свят.
В такъв случай несъизмеримите числа, несъизмеримите идеи от по-възвишения свят са мярка за съизмеримите числа и идеи на Земята.
Всяка идея, която е несъизмерима, непостижима, е единица мярка за измерване на всички други идеи. Значи първичната несъизмерима идея е мярка за всички други идеи.
към беседата >>
Всяка идея, която е несъизмерима, непостижима, е единица мярка за измерване на всички други идеи.
съизмерими и несъизмерими. И тогава, от чисто философско гледище, ние казваме: еди-кой си човек е ирационален, т.е. несъизмерим, неразумен, несъвместим. Но има друго твърдение, според което ирационалните числа за Земята са рационални за един по-възвишен свят. В такъв случай несъизмеримите числа, несъизмеримите идеи от по-възвишения свят са мярка за съизмеримите числа и идеи на Земята.
Всяка идея, която е несъизмерима, непостижима, е единица мярка за измерване на всички други идеи.
Значи първичната несъизмерима идея е мярка за всички други идеи.
към беседата >>
Значи първичната несъизмерима идея е мярка за всички други идеи.
И тогава, от чисто философско гледище, ние казваме: еди-кой си човек е ирационален, т.е. несъизмерим, неразумен, несъвместим. Но има друго твърдение, според което ирационалните числа за Земята са рационални за един по-възвишен свят. В такъв случай несъизмеримите числа, несъизмеримите идеи от по-възвишения свят са мярка за съизмеримите числа и идеи на Земята. Всяка идея, която е несъизмерима, непостижима, е единица мярка за измерване на всички други идеи.
Значи първичната несъизмерима идея е мярка за всички други идеи.
към беседата >>
По този начин именно се обяснява как човек сам може да прави разлика между две свои състояния на радост и на скръб.
По този начин именно се обяснява как човек сам може да прави разлика между две свои състояния на радост и на скръб.
Когато изпитвате някакво състояние на радост или на скръб, трябва ли да дойде при вас някой професор да ви учи какво е радост и какво – скръб? – Не, вие сами знаете какво е радост и какво е скръб. Ако скърбите, може ли някой да ви убеждава, че това, което чувствате, не е скръб? Той може да ви говори само за това, че резултатите на скръбта са добри, но в дадения случай скръбното състояние за вас е много реално. В окултната психология или в психологията на живота също тъй имате и двете състояния: състояние на скръб и състояние на радост.
към беседата >>
Когато изпитвате някакво състояние на радост или на скръб, трябва ли да дойде при вас някой професор да ви учи какво е радост и какво – скръб?
По този начин именно се обяснява как човек сам може да прави разлика между две свои състояния на радост и на скръб.
Когато изпитвате някакво състояние на радост или на скръб, трябва ли да дойде при вас някой професор да ви учи какво е радост и какво – скръб?
– Не, вие сами знаете какво е радост и какво е скръб. Ако скърбите, може ли някой да ви убеждава, че това, което чувствате, не е скръб? Той може да ви говори само за това, че резултатите на скръбта са добри, но в дадения случай скръбното състояние за вас е много реално. В окултната психология или в психологията на живота също тъй имате и двете състояния: състояние на скръб и състояние на радост. Едното състояние е положително – А, и с него се мерят другите състояния – то се взема като единица мярка.
към беседата >>
– Не, вие сами знаете какво е радост и какво е скръб.
По този начин именно се обяснява как човек сам може да прави разлика между две свои състояния на радост и на скръб. Когато изпитвате някакво състояние на радост или на скръб, трябва ли да дойде при вас някой професор да ви учи какво е радост и какво – скръб?
– Не, вие сами знаете какво е радост и какво е скръб.
Ако скърбите, може ли някой да ви убеждава, че това, което чувствате, не е скръб? Той може да ви говори само за това, че резултатите на скръбта са добри, но в дадения случай скръбното състояние за вас е много реално. В окултната психология или в психологията на живота също тъй имате и двете състояния: състояние на скръб и състояние на радост. Едното състояние е положително – А, и с него се мерят другите състояния – то се взема като единица мярка. Второто състояние – Б, то е състоянието на скръб, отрицателно състояние.
към беседата >>
Ако скърбите, може ли някой да ви убеждава, че това, което чувствате, не е скръб?
По този начин именно се обяснява как човек сам може да прави разлика между две свои състояния на радост и на скръб. Когато изпитвате някакво състояние на радост или на скръб, трябва ли да дойде при вас някой професор да ви учи какво е радост и какво – скръб? – Не, вие сами знаете какво е радост и какво е скръб.
Ако скърбите, може ли някой да ви убеждава, че това, което чувствате, не е скръб?
Той може да ви говори само за това, че резултатите на скръбта са добри, но в дадения случай скръбното състояние за вас е много реално. В окултната психология или в психологията на живота също тъй имате и двете състояния: състояние на скръб и състояние на радост. Едното състояние е положително – А, и с него се мерят другите състояния – то се взема като единица мярка. Второто състояние – Б, то е състоянието на скръб, отрицателно състояние. Тия две състояния се сменят едно с друго: след радостното състояние неизбежно ще дойде състоянието на скръб и обратно – след скръбното състояние ще дойде радостно състояние.
към беседата >>
Той може да ви говори само за това, че резултатите на скръбта са добри, но в дадения случай скръбното състояние за вас е много реално.
По този начин именно се обяснява как човек сам може да прави разлика между две свои състояния на радост и на скръб. Когато изпитвате някакво състояние на радост или на скръб, трябва ли да дойде при вас някой професор да ви учи какво е радост и какво – скръб? – Не, вие сами знаете какво е радост и какво е скръб. Ако скърбите, може ли някой да ви убеждава, че това, което чувствате, не е скръб?
Той може да ви говори само за това, че резултатите на скръбта са добри, но в дадения случай скръбното състояние за вас е много реално.
В окултната психология или в психологията на живота също тъй имате и двете състояния: състояние на скръб и състояние на радост. Едното състояние е положително – А, и с него се мерят другите състояния – то се взема като единица мярка. Второто състояние – Б, то е състоянието на скръб, отрицателно състояние. Тия две състояния се сменят едно с друго: след радостното състояние неизбежно ще дойде състоянието на скръб и обратно – след скръбното състояние ще дойде радостно състояние. Тази смяна в състоянията се забелязва и в Природата: след състоянието А иде състоянието Б; и след състоянието Б иде състоянието А.
към беседата >>
В окултната психология или в психологията на живота също тъй имате и двете състояния: състояние на скръб и състояние на радост.
По този начин именно се обяснява как човек сам може да прави разлика между две свои състояния на радост и на скръб. Когато изпитвате някакво състояние на радост или на скръб, трябва ли да дойде при вас някой професор да ви учи какво е радост и какво – скръб? – Не, вие сами знаете какво е радост и какво е скръб. Ако скърбите, може ли някой да ви убеждава, че това, което чувствате, не е скръб? Той може да ви говори само за това, че резултатите на скръбта са добри, но в дадения случай скръбното състояние за вас е много реално.
В окултната психология или в психологията на живота също тъй имате и двете състояния: състояние на скръб и състояние на радост.
Едното състояние е положително – А, и с него се мерят другите състояния – то се взема като единица мярка. Второто състояние – Б, то е състоянието на скръб, отрицателно състояние. Тия две състояния се сменят едно с друго: след радостното състояние неизбежно ще дойде състоянието на скръб и обратно – след скръбното състояние ще дойде радостно състояние. Тази смяна в състоянията се забелязва и в Природата: след състоянието А иде състоянието Б; и след състоянието Б иде състоянието А. Тия смени означават състоянията на човешкия Дух.
към беседата >>
Едното състояние е положително – А, и с него се мерят другите състояния – то се взема като единица мярка.
Когато изпитвате някакво състояние на радост или на скръб, трябва ли да дойде при вас някой професор да ви учи какво е радост и какво – скръб? – Не, вие сами знаете какво е радост и какво е скръб. Ако скърбите, може ли някой да ви убеждава, че това, което чувствате, не е скръб? Той може да ви говори само за това, че резултатите на скръбта са добри, но в дадения случай скръбното състояние за вас е много реално. В окултната психология или в психологията на живота също тъй имате и двете състояния: състояние на скръб и състояние на радост.
Едното състояние е положително – А, и с него се мерят другите състояния – то се взема като единица мярка.
Второто състояние – Б, то е състоянието на скръб, отрицателно състояние. Тия две състояния се сменят едно с друго: след радостното състояние неизбежно ще дойде състоянието на скръб и обратно – след скръбното състояние ще дойде радостно състояние. Тази смяна в състоянията се забелязва и в Природата: след състоянието А иде състоянието Б; и след състоянието Б иде състоянието А. Тия смени означават състоянията на човешкия Дух. Такива са законите на Природата.
към беседата >>
Второто състояние – Б, то е състоянието на скръб, отрицателно състояние.
– Не, вие сами знаете какво е радост и какво е скръб. Ако скърбите, може ли някой да ви убеждава, че това, което чувствате, не е скръб? Той може да ви говори само за това, че резултатите на скръбта са добри, но в дадения случай скръбното състояние за вас е много реално. В окултната психология или в психологията на живота също тъй имате и двете състояния: състояние на скръб и състояние на радост. Едното състояние е положително – А, и с него се мерят другите състояния – то се взема като единица мярка.
Второто състояние – Б, то е състоянието на скръб, отрицателно състояние.
Тия две състояния се сменят едно с друго: след радостното състояние неизбежно ще дойде състоянието на скръб и обратно – след скръбното състояние ще дойде радостно състояние. Тази смяна в състоянията се забелязва и в Природата: след състоянието А иде състоянието Б; и след състоянието Б иде състоянието А. Тия смени означават състоянията на човешкия Дух. Такива са законите на Природата. Състоянието А представлява пролетта на живота и тогава човек се радва, защото има добри условия отвън; състоянието Б представлява зимата на живота и тогава човек скърби, защото външните условия са неблагоприятни: той няма дърва, няма средства за прехрана и т.н.
към беседата >>
Тия две състояния се сменят едно с друго: след радостното състояние неизбежно ще дойде състоянието на скръб и обратно – след скръбното състояние ще дойде радостно състояние.
Ако скърбите, може ли някой да ви убеждава, че това, което чувствате, не е скръб? Той може да ви говори само за това, че резултатите на скръбта са добри, но в дадения случай скръбното състояние за вас е много реално. В окултната психология или в психологията на живота също тъй имате и двете състояния: състояние на скръб и състояние на радост. Едното състояние е положително – А, и с него се мерят другите състояния – то се взема като единица мярка. Второто състояние – Б, то е състоянието на скръб, отрицателно състояние.
Тия две състояния се сменят едно с друго: след радостното състояние неизбежно ще дойде състоянието на скръб и обратно – след скръбното състояние ще дойде радостно състояние.
Тази смяна в състоянията се забелязва и в Природата: след състоянието А иде състоянието Б; и след състоянието Б иде състоянието А. Тия смени означават състоянията на човешкия Дух. Такива са законите на Природата. Състоянието А представлява пролетта на живота и тогава човек се радва, защото има добри условия отвън; състоянието Б представлява зимата на живота и тогава човек скърби, защото външните условия са неблагоприятни: той няма дърва, няма средства за прехрана и т.н.
към беседата >>
Тази смяна в състоянията се забелязва и в Природата: след състоянието А иде състоянието Б; и след състоянието Б иде състоянието А.
Той може да ви говори само за това, че резултатите на скръбта са добри, но в дадения случай скръбното състояние за вас е много реално. В окултната психология или в психологията на живота също тъй имате и двете състояния: състояние на скръб и състояние на радост. Едното състояние е положително – А, и с него се мерят другите състояния – то се взема като единица мярка. Второто състояние – Б, то е състоянието на скръб, отрицателно състояние. Тия две състояния се сменят едно с друго: след радостното състояние неизбежно ще дойде състоянието на скръб и обратно – след скръбното състояние ще дойде радостно състояние.
Тази смяна в състоянията се забелязва и в Природата: след състоянието А иде състоянието Б; и след състоянието Б иде състоянието А.
Тия смени означават състоянията на човешкия Дух. Такива са законите на Природата. Състоянието А представлява пролетта на живота и тогава човек се радва, защото има добри условия отвън; състоянието Б представлява зимата на живота и тогава човек скърби, защото външните условия са неблагоприятни: той няма дърва, няма средства за прехрана и т.н.
към беседата >>
Тия смени означават състоянията на човешкия Дух.
В окултната психология или в психологията на живота също тъй имате и двете състояния: състояние на скръб и състояние на радост. Едното състояние е положително – А, и с него се мерят другите състояния – то се взема като единица мярка. Второто състояние – Б, то е състоянието на скръб, отрицателно състояние. Тия две състояния се сменят едно с друго: след радостното състояние неизбежно ще дойде състоянието на скръб и обратно – след скръбното състояние ще дойде радостно състояние. Тази смяна в състоянията се забелязва и в Природата: след състоянието А иде състоянието Б; и след състоянието Б иде състоянието А.
Тия смени означават състоянията на човешкия Дух.
Такива са законите на Природата. Състоянието А представлява пролетта на живота и тогава човек се радва, защото има добри условия отвън; състоянието Б представлява зимата на живота и тогава човек скърби, защото външните условия са неблагоприятни: той няма дърва, няма средства за прехрана и т.н.
към беседата >>
Такива са законите на Природата.
Едното състояние е положително – А, и с него се мерят другите състояния – то се взема като единица мярка. Второто състояние – Б, то е състоянието на скръб, отрицателно състояние. Тия две състояния се сменят едно с друго: след радостното състояние неизбежно ще дойде състоянието на скръб и обратно – след скръбното състояние ще дойде радостно състояние. Тази смяна в състоянията се забелязва и в Природата: след състоянието А иде състоянието Б; и след състоянието Б иде състоянието А. Тия смени означават състоянията на човешкия Дух.
Такива са законите на Природата.
Състоянието А представлява пролетта на живота и тогава човек се радва, защото има добри условия отвън; състоянието Б представлява зимата на живота и тогава човек скърби, защото външните условия са неблагоприятни: той няма дърва, няма средства за прехрана и т.н.
към беседата >>
Състоянието А представлява пролетта на живота и тогава човек се радва, защото има добри условия отвън; състоянието Б представлява зимата на живота и тогава човек скърби, защото външните условия са неблагоприятни: той няма дърва, няма средства за прехрана и т.н.
Второто състояние – Б, то е състоянието на скръб, отрицателно състояние. Тия две състояния се сменят едно с друго: след радостното състояние неизбежно ще дойде състоянието на скръб и обратно – след скръбното състояние ще дойде радостно състояние. Тази смяна в състоянията се забелязва и в Природата: след състоянието А иде състоянието Б; и след състоянието Б иде състоянието А. Тия смени означават състоянията на човешкия Дух. Такива са законите на Природата.
Състоянието А представлява пролетта на живота и тогава човек се радва, защото има добри условия отвън; състоянието Б представлява зимата на живота и тогава човек скърби, защото външните условия са неблагоприятни: той няма дърва, няма средства за прехрана и т.н.
към беседата >>
Питам: по колко време траят скръбните и радостните състояния в живота на човека?
Питам: по колко време траят скръбните и радостните състояния в живота на човека?
Ако състоянието А трае една минута, и състоянието Б ще трае една минута; или ако състоянието Б трае две минути, и състоянието А ще трае две минути. Понякога се случва едно малко изключение между тези две състояния. Например състоянието А може да трае една минута, а състоянието Б – две минути. Значи при трайността на тия състояния имаме следните възможни случаи: 1:1; 1:2; 2:2 и 2:1. Това са само външни условия, това са само фази на живота.
към беседата >>
Ако състоянието А трае една минута, и състоянието Б ще трае една минута; или ако състоянието Б трае две минути, и състоянието А ще трае две минути.
Питам: по колко време траят скръбните и радостните състояния в живота на човека?
Ако състоянието А трае една минута, и състоянието Б ще трае една минута; или ако състоянието Б трае две минути, и състоянието А ще трае две минути.
Понякога се случва едно малко изключение между тези две състояния. Например състоянието А може да трае една минута, а състоянието Б – две минути. Значи при трайността на тия състояния имаме следните възможни случаи: 1:1; 1:2; 2:2 и 2:1. Това са само външни условия, това са само фази на живота. Коя е мярката, с която се измерват тия състояния?
към беседата >>
Понякога се случва едно малко изключение между тези две състояния.
Питам: по колко време траят скръбните и радостните състояния в живота на човека? Ако състоянието А трае една минута, и състоянието Б ще трае една минута; или ако състоянието Б трае две минути, и състоянието А ще трае две минути.
Понякога се случва едно малко изключение между тези две състояния.
Например състоянието А може да трае една минута, а състоянието Б – две минути. Значи при трайността на тия състояния имаме следните възможни случаи: 1:1; 1:2; 2:2 и 2:1. Това са само външни условия, това са само фази на живота. Коя е мярката, с която се измерват тия състояния? Как се определя радостта и скръбта?
към беседата >>
Например състоянието А може да трае една минута, а състоянието Б – две минути.
Питам: по колко време траят скръбните и радостните състояния в живота на човека? Ако състоянието А трае една минута, и състоянието Б ще трае една минута; или ако състоянието Б трае две минути, и състоянието А ще трае две минути. Понякога се случва едно малко изключение между тези две състояния.
Например състоянието А може да трае една минута, а състоянието Б – две минути.
Значи при трайността на тия състояния имаме следните възможни случаи: 1:1; 1:2; 2:2 и 2:1. Това са само външни условия, това са само фази на живота. Коя е мярката, с която се измерват тия състояния? Как се определя радостта и скръбта? В радостта и в скръбта има една микроскопическа частица от материята, която може да се измери само в трансцеденталния свят.
към беседата >>
Значи при трайността на тия състояния имаме следните възможни случаи: 1:1; 1:2; 2:2 и 2:1.
Питам: по колко време траят скръбните и радостните състояния в живота на човека? Ако състоянието А трае една минута, и състоянието Б ще трае една минута; или ако състоянието Б трае две минути, и състоянието А ще трае две минути. Понякога се случва едно малко изключение между тези две състояния. Например състоянието А може да трае една минута, а състоянието Б – две минути.
Значи при трайността на тия състояния имаме следните възможни случаи: 1:1; 1:2; 2:2 и 2:1.
Това са само външни условия, това са само фази на живота. Коя е мярката, с която се измерват тия състояния? Как се определя радостта и скръбта? В радостта и в скръбта има една микроскопическа частица от материята, която може да се измери само в трансцеденталния свят. С особени везни се измерва каква милионна част от грама съставляват скърбите и радостите в живота.
към беседата >>
Това са само външни условия, това са само фази на живота.
Питам: по колко време траят скръбните и радостните състояния в живота на човека? Ако състоянието А трае една минута, и състоянието Б ще трае една минута; или ако състоянието Б трае две минути, и състоянието А ще трае две минути. Понякога се случва едно малко изключение между тези две състояния. Например състоянието А може да трае една минута, а състоянието Б – две минути. Значи при трайността на тия състояния имаме следните възможни случаи: 1:1; 1:2; 2:2 и 2:1.
Това са само външни условия, това са само фази на живота.
Коя е мярката, с която се измерват тия състояния? Как се определя радостта и скръбта? В радостта и в скръбта има една микроскопическа частица от материята, която може да се измери само в трансцеденталния свят. С особени везни се измерва каква милионна част от грама съставляват скърбите и радостите в живота.
към беседата >>
Коя е мярката, с която се измерват тия състояния?
Ако състоянието А трае една минута, и състоянието Б ще трае една минута; или ако състоянието Б трае две минути, и състоянието А ще трае две минути. Понякога се случва едно малко изключение между тези две състояния. Например състоянието А може да трае една минута, а състоянието Б – две минути. Значи при трайността на тия състояния имаме следните възможни случаи: 1:1; 1:2; 2:2 и 2:1. Това са само външни условия, това са само фази на живота.
Коя е мярката, с която се измерват тия състояния?
Как се определя радостта и скръбта? В радостта и в скръбта има една микроскопическа частица от материята, която може да се измери само в трансцеденталния свят. С особени везни се измерва каква милионна част от грама съставляват скърбите и радостите в живота.
към беседата >>
Как се определя радостта и скръбта?
Понякога се случва едно малко изключение между тези две състояния. Например състоянието А може да трае една минута, а състоянието Б – две минути. Значи при трайността на тия състояния имаме следните възможни случаи: 1:1; 1:2; 2:2 и 2:1. Това са само външни условия, това са само фази на живота. Коя е мярката, с която се измерват тия състояния?
Как се определя радостта и скръбта?
В радостта и в скръбта има една микроскопическа частица от материята, която може да се измери само в трансцеденталния свят. С особени везни се измерва каква милионна част от грама съставляват скърбите и радостите в живота.
към беседата >>
В радостта и в скръбта има една микроскопическа частица от материята, която може да се измери само в трансцеденталния свят.
Например състоянието А може да трае една минута, а състоянието Б – две минути. Значи при трайността на тия състояния имаме следните възможни случаи: 1:1; 1:2; 2:2 и 2:1. Това са само външни условия, това са само фази на живота. Коя е мярката, с която се измерват тия състояния? Как се определя радостта и скръбта?
В радостта и в скръбта има една микроскопическа частица от материята, която може да се измери само в трансцеденталния свят.
С особени везни се измерва каква милионна част от грама съставляват скърбите и радостите в живота.
към беседата >>
С особени везни се измерва каква милионна част от грама съставляват скърбите и радостите в живота.
Значи при трайността на тия състояния имаме следните възможни случаи: 1:1; 1:2; 2:2 и 2:1. Това са само външни условия, това са само фази на живота. Коя е мярката, с която се измерват тия състояния? Как се определя радостта и скръбта? В радостта и в скръбта има една микроскопическа частица от материята, която може да се измери само в трансцеденталния свят.
С особени везни се измерва каква милионна част от грама съставляват скърбите и радостите в живота.
към беседата >>
Ще ви дам един пример, от който да си съставите идея каква е тази малка част от материята, която причинява скърбите и радостите.
Ще ви дам един пример, от който да си съставите идея каква е тази малка част от материята, която причинява скърбите и радостите.
В едно шише с вместимост един килограм туряте чиста вода и само една капка червена боя, която силно се разрежда; от тази разредена течност изваждате една капка и я поставяте в друго шише от един килограм вместимост, пълно с чиста вода; от второто шише вземате пак една капка течност и я поставяте в трето шише, пълно с един килограм чиста вода. По този начин продължавате да пренасяте от разредената течност в други шишета, около тридесет на брой, пълни с чиста вода. В хомеопатията се казва, че след тридесетото разреждане на една капка от известен разтвор всяка капка от последния, дадена на някой болен, може да го излекува. Можете ли да изчислите каква част от материята се съдържа в последната вода след тридесетото разреждане на капката, като се знае, че всяка капка съдържа една стотна част материя от милиграма?
към беседата >>
В едно шише с вместимост един килограм туряте чиста вода и само една капка червена боя, която силно се разрежда; от тази разредена течност изваждате една капка и я поставяте в друго шише от един килограм вместимост, пълно с чиста вода; от второто шише вземате пак една капка течност и я поставяте в трето шише, пълно с един килограм чиста вода.
Ще ви дам един пример, от който да си съставите идея каква е тази малка част от материята, която причинява скърбите и радостите.
В едно шише с вместимост един килограм туряте чиста вода и само една капка червена боя, която силно се разрежда; от тази разредена течност изваждате една капка и я поставяте в друго шише от един килограм вместимост, пълно с чиста вода; от второто шише вземате пак една капка течност и я поставяте в трето шише, пълно с един килограм чиста вода.
По този начин продължавате да пренасяте от разредената течност в други шишета, около тридесет на брой, пълни с чиста вода. В хомеопатията се казва, че след тридесетото разреждане на една капка от известен разтвор всяка капка от последния, дадена на някой болен, може да го излекува. Можете ли да изчислите каква част от материята се съдържа в последната вода след тридесетото разреждане на капката, като се знае, че всяка капка съдържа една стотна част материя от милиграма?
към беседата >>
По този начин продължавате да пренасяте от разредената течност в други шишета, около тридесет на брой, пълни с чиста вода.
Ще ви дам един пример, от който да си съставите идея каква е тази малка част от материята, която причинява скърбите и радостите. В едно шише с вместимост един килограм туряте чиста вода и само една капка червена боя, която силно се разрежда; от тази разредена течност изваждате една капка и я поставяте в друго шише от един килограм вместимост, пълно с чиста вода; от второто шише вземате пак една капка течност и я поставяте в трето шише, пълно с един килограм чиста вода.
По този начин продължавате да пренасяте от разредената течност в други шишета, около тридесет на брой, пълни с чиста вода.
В хомеопатията се казва, че след тридесетото разреждане на една капка от известен разтвор всяка капка от последния, дадена на някой болен, може да го излекува. Можете ли да изчислите каква част от материята се съдържа в последната вода след тридесетото разреждане на капката, като се знае, че всяка капка съдържа една стотна част материя от милиграма?
към беседата >>
В хомеопатията се казва, че след тридесетото разреждане на една капка от известен разтвор всяка капка от последния, дадена на някой болен, може да го излекува.
Ще ви дам един пример, от който да си съставите идея каква е тази малка част от материята, която причинява скърбите и радостите. В едно шише с вместимост един килограм туряте чиста вода и само една капка червена боя, която силно се разрежда; от тази разредена течност изваждате една капка и я поставяте в друго шише от един килограм вместимост, пълно с чиста вода; от второто шише вземате пак една капка течност и я поставяте в трето шише, пълно с един килограм чиста вода. По този начин продължавате да пренасяте от разредената течност в други шишета, около тридесет на брой, пълни с чиста вода.
В хомеопатията се казва, че след тридесетото разреждане на една капка от известен разтвор всяка капка от последния, дадена на някой болен, може да го излекува.
Можете ли да изчислите каква част от материята се съдържа в последната вода след тридесетото разреждане на капката, като се знае, че всяка капка съдържа една стотна част материя от милиграма?
към беседата >>
Можете ли да изчислите каква част от материята се съдържа в последната вода след тридесетото разреждане на капката, като се знае, че всяка капка съдържа една стотна част материя от милиграма?
Ще ви дам един пример, от който да си съставите идея каква е тази малка част от материята, която причинява скърбите и радостите. В едно шише с вместимост един килограм туряте чиста вода и само една капка червена боя, която силно се разрежда; от тази разредена течност изваждате една капка и я поставяте в друго шише от един килограм вместимост, пълно с чиста вода; от второто шише вземате пак една капка течност и я поставяте в трето шише, пълно с един килограм чиста вода. По този начин продължавате да пренасяте от разредената течност в други шишета, около тридесет на брой, пълни с чиста вода. В хомеопатията се казва, че след тридесетото разреждане на една капка от известен разтвор всяка капка от последния, дадена на някой болен, може да го излекува.
Можете ли да изчислите каква част от материята се съдържа в последната вода след тридесетото разреждане на капката, като се знае, че всяка капка съдържа една стотна част материя от милиграма?
към беседата >>
Отговор: Като се извади една капка от първото шише, тя ще съдържа 1/1 000 000 част от първичната материя, а след тридесетото деление капката ще съдържа 1/1 000 00030.
Отговор: Като се извади една капка от първото шише, тя ще съдържа 1/1 000 000 част от първичната материя, а след тридесетото деление капката ще съдържа 1/1 000 00030.
към беседата >>
При това доказано е, че колкото е по-разреден известен разтвор, толкова по-ефикасно действа.
При това доказано е, че колкото е по-разреден известен разтвор, толкова по-ефикасно действа.
Такова малко число, т.е. такава малка част от материята, представляват радостите и скърбите в живота на човека. Но макар и да е микроскопическа тази част от материята, тя моментално внася промяна в психиката на човека.
към беседата >>
Такова малко число, т.е.
При това доказано е, че колкото е по-разреден известен разтвор, толкова по-ефикасно действа.
Такова малко число, т.е.
такава малка част от материята, представляват радостите и скърбите в живота на човека. Но макар и да е микроскопическа тази част от материята, тя моментално внася промяна в психиката на човека.
към беседата >>
такава малка част от материята, представляват радостите и скърбите в живота на човека.
При това доказано е, че колкото е по-разреден известен разтвор, толкова по-ефикасно действа. Такова малко число, т.е.
такава малка част от материята, представляват радостите и скърбите в живота на човека.
Но макар и да е микроскопическа тази част от материята, тя моментално внася промяна в психиката на човека.
към беседата >>
Но макар и да е микроскопическа тази част от материята, тя моментално внася промяна в психиката на човека.
При това доказано е, че колкото е по-разреден известен разтвор, толкова по-ефикасно действа. Такова малко число, т.е. такава малка част от материята, представляват радостите и скърбите в живота на човека.
Но макар и да е микроскопическа тази част от материята, тя моментално внася промяна в психиката на човека.
към беседата >>
Казвам: малките, микроскопическите идеи в живота са по-силни, отколкото великите.
Казвам: малките, микроскопическите идеи в живота са по-силни, отколкото великите.
Този, който започва с малките работи, винаги има по-добри резултати от онзи, който започва с големите, с великите работи. Забележете: всички ония, които започват с големи работи, свършват в живота с фалит; тия пък, които започват с малки работи, винаги успяват. По същия начин действа и Природата: тя започва с микроскопическото и постепенно го увеличава. Така е расла Земята, така израстват и растенията. Ето защо всички ще се стремите не само да мислите така, но и да прилагате този велик закон в живота си, да си служите с него.
към беседата >>
Този, който започва с малките работи, винаги има по-добри резултати от онзи, който започва с големите, с великите работи.
Казвам: малките, микроскопическите идеи в живота са по-силни, отколкото великите.
Този, който започва с малките работи, винаги има по-добри резултати от онзи, който започва с големите, с великите работи.
Забележете: всички ония, които започват с големи работи, свършват в живота с фалит; тия пък, които започват с малки работи, винаги успяват. По същия начин действа и Природата: тя започва с микроскопическото и постепенно го увеличава. Така е расла Земята, така израстват и растенията. Ето защо всички ще се стремите не само да мислите така, но и да прилагате този велик закон в живота си, да си служите с него.
към беседата >>
Забележете: всички ония, които започват с големи работи, свършват в живота с фалит; тия пък, които започват с малки работи, винаги успяват.
Казвам: малките, микроскопическите идеи в живота са по-силни, отколкото великите. Този, който започва с малките работи, винаги има по-добри резултати от онзи, който започва с големите, с великите работи.
Забележете: всички ония, които започват с големи работи, свършват в живота с фалит; тия пък, които започват с малки работи, винаги успяват.
По същия начин действа и Природата: тя започва с микроскопическото и постепенно го увеличава. Така е расла Земята, така израстват и растенията. Ето защо всички ще се стремите не само да мислите така, но и да прилагате този велик закон в живота си, да си служите с него.
към беседата >>
По същия начин действа и Природата: тя започва с микроскопическото и постепенно го увеличава.
Казвам: малките, микроскопическите идеи в живота са по-силни, отколкото великите. Този, който започва с малките работи, винаги има по-добри резултати от онзи, който започва с големите, с великите работи. Забележете: всички ония, които започват с големи работи, свършват в живота с фалит; тия пък, които започват с малки работи, винаги успяват.
По същия начин действа и Природата: тя започва с микроскопическото и постепенно го увеличава.
Така е расла Земята, така израстват и растенията. Ето защо всички ще се стремите не само да мислите така, но и да прилагате този велик закон в живота си, да си служите с него.
към беседата >>
Така е расла Земята, така израстват и растенията.
Казвам: малките, микроскопическите идеи в живота са по-силни, отколкото великите. Този, който започва с малките работи, винаги има по-добри резултати от онзи, който започва с големите, с великите работи. Забележете: всички ония, които започват с големи работи, свършват в живота с фалит; тия пък, които започват с малки работи, винаги успяват. По същия начин действа и Природата: тя започва с микроскопическото и постепенно го увеличава.
Така е расла Земята, така израстват и растенията.
Ето защо всички ще се стремите не само да мислите така, но и да прилагате този велик закон в живота си, да си служите с него.
към беседата >>
Ето защо всички ще се стремите не само да мислите така, но и да прилагате този велик закон в живота си, да си служите с него.
Казвам: малките, микроскопическите идеи в живота са по-силни, отколкото великите. Този, който започва с малките работи, винаги има по-добри резултати от онзи, който започва с големите, с великите работи. Забележете: всички ония, които започват с големи работи, свършват в живота с фалит; тия пък, които започват с малки работи, винаги успяват. По същия начин действа и Природата: тя започва с микроскопическото и постепенно го увеличава. Така е расла Земята, така израстват и растенията.
Ето защо всички ще се стремите не само да мислите така, но и да прилагате този велик закон в живота си, да си служите с него.
към беседата >>
Ще ви задам следния въпрос: може ли да се обичат числата?
Ще ви задам следния въпрос: може ли да се обичат числата?
към беседата >>
Отговор: Известна симпатия се поражда към дадено число, но защо и как става това, не знаем.
Отговор: Известна симпатия се поражда към дадено число, но защо и как става това, не знаем.
към беседата >>
Може ли да се обичат скъпоценните камъни?
Може ли да се обичат скъпоценните камъни?
към беседата >>
Отговор: Може.
Отговор: Може.
Те са хубави и привличат погледа.
към беседата >>
Те са хубави и привличат погледа.
Отговор: Може.
Те са хубави и привличат погледа.
към беседата >>
Може ли да се яви някъде светлина, ако няма условия, поле, дето да се проектира тази светлина?
Може ли да се яви някъде светлина, ако няма условия, поле, дето да се проектира тази светлина?
Ще се спрем на този въпрос от чисто физическо гледище. Ако имате един апарат – кинематограф, но платно нямате, ще могат ли да се проектират картините? – Няма да могат. Има ли нещо в скъпоценния камък, върху което могат да се проектират идеите? Например вие се радвате на един скъпоценен камък, носите го на ръката си, защото е спомен от баща ви или майка ви.
към беседата >>
Ще се спрем на този въпрос от чисто физическо гледище.
Може ли да се яви някъде светлина, ако няма условия, поле, дето да се проектира тази светлина?
Ще се спрем на този въпрос от чисто физическо гледище.
Ако имате един апарат – кинематограф, но платно нямате, ще могат ли да се проектират картините? – Няма да могат. Има ли нещо в скъпоценния камък, върху което могат да се проектират идеите? Например вие се радвате на един скъпоценен камък, носите го на ръката си, защото е спомен от баща ви или майка ви. Обаче ако бяхте сам в света, този скъпоценен камък нямаше да ви радва.
към беседата >>
Ако имате един апарат – кинематограф, но платно нямате, ще могат ли да се проектират картините?
Може ли да се яви някъде светлина, ако няма условия, поле, дето да се проектира тази светлина? Ще се спрем на този въпрос от чисто физическо гледище.
Ако имате един апарат – кинематограф, но платно нямате, ще могат ли да се проектират картините?
– Няма да могат. Има ли нещо в скъпоценния камък, върху което могат да се проектират идеите? Например вие се радвате на един скъпоценен камък, носите го на ръката си, защото е спомен от баща ви или майка ви. Обаче ако бяхте сам в света, този скъпоценен камък нямаше да ви радва. В този случай хлябът, който ядете, и водата, която пиете, нямаше да ви радват.
към беседата >>
– Няма да могат.
Може ли да се яви някъде светлина, ако няма условия, поле, дето да се проектира тази светлина? Ще се спрем на този въпрос от чисто физическо гледище. Ако имате един апарат – кинематограф, но платно нямате, ще могат ли да се проектират картините?
– Няма да могат.
Има ли нещо в скъпоценния камък, върху което могат да се проектират идеите? Например вие се радвате на един скъпоценен камък, носите го на ръката си, защото е спомен от баща ви или майка ви. Обаче ако бяхте сам в света, този скъпоценен камък нямаше да ви радва. В този случай хлябът, който ядете, и водата, която пиете, нямаше да ви радват. Сега вие ядете и пиете все заради някого – за майка си и за баща си например, защото те искат вие да растете.
към беседата >>
Има ли нещо в скъпоценния камък, върху което могат да се проектират идеите?
Може ли да се яви някъде светлина, ако няма условия, поле, дето да се проектира тази светлина? Ще се спрем на този въпрос от чисто физическо гледище. Ако имате един апарат – кинематограф, но платно нямате, ще могат ли да се проектират картините? – Няма да могат.
Има ли нещо в скъпоценния камък, върху което могат да се проектират идеите?
Например вие се радвате на един скъпоценен камък, носите го на ръката си, защото е спомен от баща ви или майка ви. Обаче ако бяхте сам в света, този скъпоценен камък нямаше да ви радва. В този случай хлябът, който ядете, и водата, която пиете, нямаше да ви радват. Сега вие ядете и пиете все заради някого – за майка си и за баща си например, защото те искат вие да растете. Това показва, че всички хора са под закона на внушението.
към беседата >>
Например вие се радвате на един скъпоценен камък, носите го на ръката си, защото е спомен от баща ви или майка ви.
Може ли да се яви някъде светлина, ако няма условия, поле, дето да се проектира тази светлина? Ще се спрем на този въпрос от чисто физическо гледище. Ако имате един апарат – кинематограф, но платно нямате, ще могат ли да се проектират картините? – Няма да могат. Има ли нещо в скъпоценния камък, върху което могат да се проектират идеите?
Например вие се радвате на един скъпоценен камък, носите го на ръката си, защото е спомен от баща ви или майка ви.
Обаче ако бяхте сам в света, този скъпоценен камък нямаше да ви радва. В този случай хлябът, който ядете, и водата, която пиете, нямаше да ви радват. Сега вие ядете и пиете все заради някого – за майка си и за баща си например, защото те искат вие да растете. Това показва, че всички хора са под закона на внушението. Майка ви е яла и пила, и вие ядете и пиете по закона на внушението и не можете да избегнете това.
към беседата >>
Обаче ако бяхте сам в света, този скъпоценен камък нямаше да ви радва.
Ще се спрем на този въпрос от чисто физическо гледище. Ако имате един апарат – кинематограф, но платно нямате, ще могат ли да се проектират картините? – Няма да могат. Има ли нещо в скъпоценния камък, върху което могат да се проектират идеите? Например вие се радвате на един скъпоценен камък, носите го на ръката си, защото е спомен от баща ви или майка ви.
Обаче ако бяхте сам в света, този скъпоценен камък нямаше да ви радва.
В този случай хлябът, който ядете, и водата, която пиете, нямаше да ви радват. Сега вие ядете и пиете все заради някого – за майка си и за баща си например, защото те искат вие да растете. Това показва, че всички хора са под закона на внушението. Майка ви е яла и пила, и вие ядете и пиете по закона на внушението и не можете да избегнете това. Ако майка ви не беше яла и пила, и вие нямаше да ядете и пиете.
към беседата >>
В този случай хлябът, който ядете, и водата, която пиете, нямаше да ви радват.
Ако имате един апарат – кинематограф, но платно нямате, ще могат ли да се проектират картините? – Няма да могат. Има ли нещо в скъпоценния камък, върху което могат да се проектират идеите? Например вие се радвате на един скъпоценен камък, носите го на ръката си, защото е спомен от баща ви или майка ви. Обаче ако бяхте сам в света, този скъпоценен камък нямаше да ви радва.
В този случай хлябът, който ядете, и водата, която пиете, нямаше да ви радват.
Сега вие ядете и пиете все заради някого – за майка си и за баща си например, защото те искат вие да растете. Това показва, че всички хора са под закона на внушението. Майка ви е яла и пила, и вие ядете и пиете по закона на внушението и не можете да избегнете това. Ако майка ви не беше яла и пила, и вие нямаше да ядете и пиете. Всичко това става по закона на внушението.
към беседата >>
Сега вие ядете и пиете все заради някого – за майка си и за баща си например, защото те искат вие да растете.
– Няма да могат. Има ли нещо в скъпоценния камък, върху което могат да се проектират идеите? Например вие се радвате на един скъпоценен камък, носите го на ръката си, защото е спомен от баща ви или майка ви. Обаче ако бяхте сам в света, този скъпоценен камък нямаше да ви радва. В този случай хлябът, който ядете, и водата, която пиете, нямаше да ви радват.
Сега вие ядете и пиете все заради някого – за майка си и за баща си например, защото те искат вие да растете.
Това показва, че всички хора са под закона на внушението. Майка ви е яла и пила, и вие ядете и пиете по закона на внушението и не можете да избегнете това. Ако майка ви не беше яла и пила, и вие нямаше да ядете и пиете. Всичко това става по закона на внушението. Всички неща се предават по внушение.
към беседата >>
Това показва, че всички хора са под закона на внушението.
Има ли нещо в скъпоценния камък, върху което могат да се проектират идеите? Например вие се радвате на един скъпоценен камък, носите го на ръката си, защото е спомен от баща ви или майка ви. Обаче ако бяхте сам в света, този скъпоценен камък нямаше да ви радва. В този случай хлябът, който ядете, и водата, която пиете, нямаше да ви радват. Сега вие ядете и пиете все заради някого – за майка си и за баща си например, защото те искат вие да растете.
Това показва, че всички хора са под закона на внушението.
Майка ви е яла и пила, и вие ядете и пиете по закона на внушението и не можете да избегнете това. Ако майка ви не беше яла и пила, и вие нямаше да ядете и пиете. Всичко това става по закона на внушението. Всички неща се предават по внушение. Някой ще каже: ”Какво ще стане с нас, ако не ядем и не пием?
към беседата >>
Майка ви е яла и пила, и вие ядете и пиете по закона на внушението и не можете да избегнете това.
Например вие се радвате на един скъпоценен камък, носите го на ръката си, защото е спомен от баща ви или майка ви. Обаче ако бяхте сам в света, този скъпоценен камък нямаше да ви радва. В този случай хлябът, който ядете, и водата, която пиете, нямаше да ви радват. Сега вие ядете и пиете все заради някого – за майка си и за баща си например, защото те искат вие да растете. Това показва, че всички хора са под закона на внушението.
Майка ви е яла и пила, и вие ядете и пиете по закона на внушението и не можете да избегнете това.
Ако майка ви не беше яла и пила, и вие нямаше да ядете и пиете. Всичко това става по закона на внушението. Всички неща се предават по внушение. Някой ще каже: ”Какво ще стане с нас, ако не ядем и не пием? “ Не е въпросът в това, но аз искам да ви наведа на мисълта, че идеите, чувствата и действията на човека се предават и възприемат чрез внушение.
към беседата >>
Ако майка ви не беше яла и пила, и вие нямаше да ядете и пиете.
Обаче ако бяхте сам в света, този скъпоценен камък нямаше да ви радва. В този случай хлябът, който ядете, и водата, която пиете, нямаше да ви радват. Сега вие ядете и пиете все заради някого – за майка си и за баща си например, защото те искат вие да растете. Това показва, че всички хора са под закона на внушението. Майка ви е яла и пила, и вие ядете и пиете по закона на внушението и не можете да избегнете това.
Ако майка ви не беше яла и пила, и вие нямаше да ядете и пиете.
Всичко това става по закона на внушението. Всички неща се предават по внушение. Някой ще каже: ”Какво ще стане с нас, ако не ядем и не пием? “ Не е въпросът в това, но аз искам да ви наведа на мисълта, че идеите, чувствата и действията на човека се предават и възприемат чрез внушение. Ако на една идея, зачената в нас, внушим да не яде и пие, тя ще умре.
към беседата >>
Всичко това става по закона на внушението.
В този случай хлябът, който ядете, и водата, която пиете, нямаше да ви радват. Сега вие ядете и пиете все заради някого – за майка си и за баща си например, защото те искат вие да растете. Това показва, че всички хора са под закона на внушението. Майка ви е яла и пила, и вие ядете и пиете по закона на внушението и не можете да избегнете това. Ако майка ви не беше яла и пила, и вие нямаше да ядете и пиете.
Всичко това става по закона на внушението.
Всички неща се предават по внушение. Някой ще каже: ”Какво ще стане с нас, ако не ядем и не пием? “ Не е въпросът в това, но аз искам да ви наведа на мисълта, че идеите, чувствата и действията на човека се предават и възприемат чрез внушение. Ако на една идея, зачената в нас, внушим да не яде и пие, тя ще умре. Както майката може да внушава на своята дъщеря или на своя син, така и вие можете да внушавате на вашите идеи.
към беседата >>
Всички неща се предават по внушение.
Сега вие ядете и пиете все заради някого – за майка си и за баща си например, защото те искат вие да растете. Това показва, че всички хора са под закона на внушението. Майка ви е яла и пила, и вие ядете и пиете по закона на внушението и не можете да избегнете това. Ако майка ви не беше яла и пила, и вие нямаше да ядете и пиете. Всичко това става по закона на внушението.
Всички неща се предават по внушение.
Някой ще каже: ”Какво ще стане с нас, ако не ядем и не пием? “ Не е въпросът в това, но аз искам да ви наведа на мисълта, че идеите, чувствата и действията на човека се предават и възприемат чрез внушение. Ако на една идея, зачената в нас, внушим да не яде и пие, тя ще умре. Както майката може да внушава на своята дъщеря или на своя син, така и вие можете да внушавате на вашите идеи. Щом у вас се зароди една идея и я храните, т.е.
към беседата >>
Някой ще каже: ”Какво ще стане с нас, ако не ядем и не пием?
Това показва, че всички хора са под закона на внушението. Майка ви е яла и пила, и вие ядете и пиете по закона на внушението и не можете да избегнете това. Ако майка ви не беше яла и пила, и вие нямаше да ядете и пиете. Всичко това става по закона на внушението. Всички неща се предават по внушение.
Някой ще каже: ”Какво ще стане с нас, ако не ядем и не пием?
“ Не е въпросът в това, но аз искам да ви наведа на мисълта, че идеите, чувствата и действията на човека се предават и възприемат чрез внушение. Ако на една идея, зачената в нас, внушим да не яде и пие, тя ще умре. Както майката може да внушава на своята дъщеря или на своя син, така и вие можете да внушавате на вашите идеи. Щом у вас се зароди една идея и я храните, т.е. давате Ă да яде и да пие, тя ще се развива, ще дава плод и ще ви слуша.
към беседата >>
“ Не е въпросът в това, но аз искам да ви наведа на мисълта, че идеите, чувствата и действията на човека се предават и възприемат чрез внушение.
Майка ви е яла и пила, и вие ядете и пиете по закона на внушението и не можете да избегнете това. Ако майка ви не беше яла и пила, и вие нямаше да ядете и пиете. Всичко това става по закона на внушението. Всички неща се предават по внушение. Някой ще каже: ”Какво ще стане с нас, ако не ядем и не пием?
“ Не е въпросът в това, но аз искам да ви наведа на мисълта, че идеите, чувствата и действията на човека се предават и възприемат чрез внушение.
Ако на една идея, зачената в нас, внушим да не яде и пие, тя ще умре. Както майката може да внушава на своята дъщеря или на своя син, така и вие можете да внушавате на вашите идеи. Щом у вас се зароди една идея и я храните, т.е. давате Ă да яде и да пие, тя ще се развива, ще дава плод и ще ви слуша. Всеки човек трябва да слуша!
към беседата >>
Ако на една идея, зачената в нас, внушим да не яде и пие, тя ще умре.
Ако майка ви не беше яла и пила, и вие нямаше да ядете и пиете. Всичко това става по закона на внушението. Всички неща се предават по внушение. Някой ще каже: ”Какво ще стане с нас, ако не ядем и не пием? “ Не е въпросът в това, но аз искам да ви наведа на мисълта, че идеите, чувствата и действията на човека се предават и възприемат чрез внушение.
Ако на една идея, зачената в нас, внушим да не яде и пие, тя ще умре.
Както майката може да внушава на своята дъщеря или на своя син, така и вие можете да внушавате на вашите идеи. Щом у вас се зароди една идея и я храните, т.е. давате Ă да яде и да пие, тя ще се развива, ще дава плод и ще ви слуша. Всеки човек трябва да слуша!
към беседата >>
Както майката може да внушава на своята дъщеря или на своя син, така и вие можете да внушавате на вашите идеи.
Всичко това става по закона на внушението. Всички неща се предават по внушение. Някой ще каже: ”Какво ще стане с нас, ако не ядем и не пием? “ Не е въпросът в това, но аз искам да ви наведа на мисълта, че идеите, чувствата и действията на човека се предават и възприемат чрез внушение. Ако на една идея, зачената в нас, внушим да не яде и пие, тя ще умре.
Както майката може да внушава на своята дъщеря или на своя син, така и вие можете да внушавате на вашите идеи.
Щом у вас се зароди една идея и я храните, т.е. давате Ă да яде и да пие, тя ще се развива, ще дава плод и ще ви слуша. Всеки човек трябва да слуша!
към беседата >>
Щом у вас се зароди една идея и я храните, т.е.
Всички неща се предават по внушение. Някой ще каже: ”Какво ще стане с нас, ако не ядем и не пием? “ Не е въпросът в това, но аз искам да ви наведа на мисълта, че идеите, чувствата и действията на човека се предават и възприемат чрез внушение. Ако на една идея, зачената в нас, внушим да не яде и пие, тя ще умре. Както майката може да внушава на своята дъщеря или на своя син, така и вие можете да внушавате на вашите идеи.
Щом у вас се зароди една идея и я храните, т.е.
давате Ă да яде и да пие, тя ще се развива, ще дава плод и ще ви слуша. Всеки човек трябва да слуша!
към беседата >>
давате Ă да яде и да пие, тя ще се развива, ще дава плод и ще ви слуша.
Някой ще каже: ”Какво ще стане с нас, ако не ядем и не пием? “ Не е въпросът в това, но аз искам да ви наведа на мисълта, че идеите, чувствата и действията на човека се предават и възприемат чрез внушение. Ако на една идея, зачената в нас, внушим да не яде и пие, тя ще умре. Както майката може да внушава на своята дъщеря или на своя син, така и вие можете да внушавате на вашите идеи. Щом у вас се зароди една идея и я храните, т.е.
давате Ă да яде и да пие, тя ще се развива, ще дава плод и ще ви слуша.
Всеки човек трябва да слуша!
към беседата >>
Всеки човек трябва да слуша!
“ Не е въпросът в това, но аз искам да ви наведа на мисълта, че идеите, чувствата и действията на човека се предават и възприемат чрез внушение. Ако на една идея, зачената в нас, внушим да не яде и пие, тя ще умре. Както майката може да внушава на своята дъщеря или на своя син, така и вие можете да внушавате на вашите идеи. Щом у вас се зароди една идея и я храните, т.е. давате Ă да яде и да пие, тя ще се развива, ще дава плод и ще ви слуша.
Всеки човек трябва да слуша!
към беседата >>
И тъй, ще размишлявате върху внушението.
И тъй, ще размишлявате върху внушението.
Често някои хора казват: „Аз ям, защото искам.“ Не, вие не сте свободни в това, нямате свободна воля. Всички ядат по внушение. И когато внушението се изтощи съвършено, в човека се изгубва желанието за ядене и той казва: „Нищо не искам да ям! “ Значи намали ли се силата на внушението, човек се изтощава и апетитът му постепенно отслабва и се намалява. Даже и продължителността на човешкия живот на Земята се определя от закона на внушението.
към беседата >>
Често някои хора казват: „Аз ям, защото искам.“ Не, вие не сте свободни в това, нямате свободна воля.
И тъй, ще размишлявате върху внушението.
Често някои хора казват: „Аз ям, защото искам.“ Не, вие не сте свободни в това, нямате свободна воля.
Всички ядат по внушение. И когато внушението се изтощи съвършено, в човека се изгубва желанието за ядене и той казва: „Нищо не искам да ям! “ Значи намали ли се силата на внушението, човек се изтощава и апетитът му постепенно отслабва и се намалява. Даже и продължителността на човешкия живот на Земята се определя от закона на внушението. От майката зависи колко години да живее детето Ă.
към беседата >>
Всички ядат по внушение.
И тъй, ще размишлявате върху внушението. Често някои хора казват: „Аз ям, защото искам.“ Не, вие не сте свободни в това, нямате свободна воля.
Всички ядат по внушение.
И когато внушението се изтощи съвършено, в човека се изгубва желанието за ядене и той казва: „Нищо не искам да ям! “ Значи намали ли се силата на внушението, човек се изтощава и апетитът му постепенно отслабва и се намалява. Даже и продължителността на човешкия живот на Земята се определя от закона на внушението. От майката зависи колко години да живее детето Ă. Колкото години е определила на детето си да живее, толкова и ще живее.
към беседата >>
И когато внушението се изтощи съвършено, в човека се изгубва желанието за ядене и той казва: „Нищо не искам да ям!
И тъй, ще размишлявате върху внушението. Често някои хора казват: „Аз ям, защото искам.“ Не, вие не сте свободни в това, нямате свободна воля. Всички ядат по внушение.
И когато внушението се изтощи съвършено, в човека се изгубва желанието за ядене и той казва: „Нищо не искам да ям!
“ Значи намали ли се силата на внушението, човек се изтощава и апетитът му постепенно отслабва и се намалява. Даже и продължителността на човешкия живот на Земята се определя от закона на внушението. От майката зависи колко години да живее детето Ă. Колкото години е определила на детето си да живее, толкова и ще живее. Ако майката каже, че иска нейното дете да живее петдесет-шестдесет години на Земята, то не може повече да живее.
към беседата >>
“ Значи намали ли се силата на внушението, човек се изтощава и апетитът му постепенно отслабва и се намалява.
И тъй, ще размишлявате върху внушението. Често някои хора казват: „Аз ям, защото искам.“ Не, вие не сте свободни в това, нямате свободна воля. Всички ядат по внушение. И когато внушението се изтощи съвършено, в човека се изгубва желанието за ядене и той казва: „Нищо не искам да ям!
“ Значи намали ли се силата на внушението, човек се изтощава и апетитът му постепенно отслабва и се намалява.
Даже и продължителността на човешкия живот на Земята се определя от закона на внушението. От майката зависи колко години да живее детето Ă. Колкото години е определила на детето си да живее, толкова и ще живее. Ако майката каже, че иска нейното дете да живее петдесет-шестдесет години на Земята, то не може повече да живее. Това е крайният предел за неговия живот на Земята.
към беседата >>
Даже и продължителността на човешкия живот на Земята се определя от закона на внушението.
И тъй, ще размишлявате върху внушението. Често някои хора казват: „Аз ям, защото искам.“ Не, вие не сте свободни в това, нямате свободна воля. Всички ядат по внушение. И когато внушението се изтощи съвършено, в човека се изгубва желанието за ядене и той казва: „Нищо не искам да ям! “ Значи намали ли се силата на внушението, човек се изтощава и апетитът му постепенно отслабва и се намалява.
Даже и продължителността на човешкия живот на Земята се определя от закона на внушението.
От майката зависи колко години да живее детето Ă. Колкото години е определила на детето си да живее, толкова и ще живее. Ако майката каже, че иска нейното дете да живее петдесет-шестдесет години на Земята, то не може повече да живее. Това е крайният предел за неговия живот на Земята. Някоя майка казва: „Нека моят син поживее до шестдесет години, че да бъда и аз жива да си го погледам и да му се порадвам.“ Никоя майка не определя да поживее синът Ă до сто и двадесет години.
към беседата >>
От майката зависи колко години да живее детето Ă.
Често някои хора казват: „Аз ям, защото искам.“ Не, вие не сте свободни в това, нямате свободна воля. Всички ядат по внушение. И когато внушението се изтощи съвършено, в човека се изгубва желанието за ядене и той казва: „Нищо не искам да ям! “ Значи намали ли се силата на внушението, човек се изтощава и апетитът му постепенно отслабва и се намалява. Даже и продължителността на човешкия живот на Земята се определя от закона на внушението.
От майката зависи колко години да живее детето Ă.
Колкото години е определила на детето си да живее, толкова и ще живее. Ако майката каже, че иска нейното дете да живее петдесет-шестдесет години на Земята, то не може повече да живее. Това е крайният предел за неговия живот на Земята. Някоя майка казва: „Нека моят син поживее до шестдесет години, че да бъда и аз жива да си го погледам и да му се порадвам.“ Никоя майка не определя да поживее синът Ă до сто и двадесет години. Тя намира, че това е премного, няма нужда от толкова дълъг живот на Земята.
към беседата >>
Колкото години е определила на детето си да живее, толкова и ще живее.
Всички ядат по внушение. И когато внушението се изтощи съвършено, в човека се изгубва желанието за ядене и той казва: „Нищо не искам да ям! “ Значи намали ли се силата на внушението, човек се изтощава и апетитът му постепенно отслабва и се намалява. Даже и продължителността на човешкия живот на Земята се определя от закона на внушението. От майката зависи колко години да живее детето Ă.
Колкото години е определила на детето си да живее, толкова и ще живее.
Ако майката каже, че иска нейното дете да живее петдесет-шестдесет години на Земята, то не може повече да живее. Това е крайният предел за неговия живот на Земята. Някоя майка казва: „Нека моят син поживее до шестдесет години, че да бъда и аз жива да си го погледам и да му се порадвам.“ Никоя майка не определя да поживее синът Ă до сто и двадесет години. Тя намира, че това е премного, няма нужда от толкова дълъг живот на Земята. Най-много определя до сто години и там спира.
към беседата >>
Ако майката каже, че иска нейното дете да живее петдесет-шестдесет години на Земята, то не може повече да живее.
И когато внушението се изтощи съвършено, в човека се изгубва желанието за ядене и той казва: „Нищо не искам да ям! “ Значи намали ли се силата на внушението, човек се изтощава и апетитът му постепенно отслабва и се намалява. Даже и продължителността на човешкия живот на Земята се определя от закона на внушението. От майката зависи колко години да живее детето Ă. Колкото години е определила на детето си да живее, толкова и ще живее.
Ако майката каже, че иска нейното дете да живее петдесет-шестдесет години на Земята, то не може повече да живее.
Това е крайният предел за неговия живот на Земята. Някоя майка казва: „Нека моят син поживее до шестдесет години, че да бъда и аз жива да си го погледам и да му се порадвам.“ Никоя майка не определя да поживее синът Ă до сто и двадесет години. Тя намира, че това е премного, няма нужда от толкова дълъг живот на Земята. Най-много определя до сто години и там спира. Затова хората сега живеят малко на Земята.
към беседата >>
Това е крайният предел за неговия живот на Земята.
“ Значи намали ли се силата на внушението, човек се изтощава и апетитът му постепенно отслабва и се намалява. Даже и продължителността на човешкия живот на Земята се определя от закона на внушението. От майката зависи колко години да живее детето Ă. Колкото години е определила на детето си да живее, толкова и ще живее. Ако майката каже, че иска нейното дете да живее петдесет-шестдесет години на Земята, то не може повече да живее.
Това е крайният предел за неговия живот на Земята.
Някоя майка казва: „Нека моят син поживее до шестдесет години, че да бъда и аз жива да си го погледам и да му се порадвам.“ Никоя майка не определя да поживее синът Ă до сто и двадесет години. Тя намира, че това е премного, няма нужда от толкова дълъг живот на Земята. Най-много определя до сто години и там спира. Затова хората сега живеят малко на Земята.
към беседата >>
Някоя майка казва: „Нека моят син поживее до шестдесет години, че да бъда и аз жива да си го погледам и да му се порадвам.“ Никоя майка не определя да поживее синът Ă до сто и двадесет години.
Даже и продължителността на човешкия живот на Земята се определя от закона на внушението. От майката зависи колко години да живее детето Ă. Колкото години е определила на детето си да живее, толкова и ще живее. Ако майката каже, че иска нейното дете да живее петдесет-шестдесет години на Земята, то не може повече да живее. Това е крайният предел за неговия живот на Земята.
Някоя майка казва: „Нека моят син поживее до шестдесет години, че да бъда и аз жива да си го погледам и да му се порадвам.“ Никоя майка не определя да поживее синът Ă до сто и двадесет години.
Тя намира, че това е премного, няма нужда от толкова дълъг живот на Земята. Най-много определя до сто години и там спира. Затова хората сега живеят малко на Земята.
към беседата >>
Тя намира, че това е премного, няма нужда от толкова дълъг живот на Земята.
От майката зависи колко години да живее детето Ă. Колкото години е определила на детето си да живее, толкова и ще живее. Ако майката каже, че иска нейното дете да живее петдесет-шестдесет години на Земята, то не може повече да живее. Това е крайният предел за неговия живот на Земята. Някоя майка казва: „Нека моят син поживее до шестдесет години, че да бъда и аз жива да си го погледам и да му се порадвам.“ Никоя майка не определя да поживее синът Ă до сто и двадесет години.
Тя намира, че това е премного, няма нужда от толкова дълъг живот на Земята.
Най-много определя до сто години и там спира. Затова хората сега живеят малко на Земята.
към беседата >>
Най-много определя до сто години и там спира.
Колкото години е определила на детето си да живее, толкова и ще живее. Ако майката каже, че иска нейното дете да живее петдесет-шестдесет години на Земята, то не може повече да живее. Това е крайният предел за неговия живот на Земята. Някоя майка казва: „Нека моят син поживее до шестдесет години, че да бъда и аз жива да си го погледам и да му се порадвам.“ Никоя майка не определя да поживее синът Ă до сто и двадесет години. Тя намира, че това е премного, няма нужда от толкова дълъг живот на Земята.
Най-много определя до сто години и там спира.
Затова хората сега живеят малко на Земята.
към беседата >>
Затова хората сега живеят малко на Земята.
Ако майката каже, че иска нейното дете да живее петдесет-шестдесет години на Земята, то не може повече да живее. Това е крайният предел за неговия живот на Земята. Някоя майка казва: „Нека моят син поживее до шестдесет години, че да бъда и аз жива да си го погледам и да му се порадвам.“ Никоя майка не определя да поживее синът Ă до сто и двадесет години. Тя намира, че това е премного, няма нужда от толкова дълъг живот на Земята. Най-много определя до сто години и там спира.
Затова хората сега живеят малко на Земята.
към беседата >>
Продължителността на живота зависи от самия човек.
Продължителността на живота зависи от самия човек.
Някои хора, като слизат от Невидимия свят, сами си внушават колко време трябва да живеят на Земята. Защо си внушават? – Защото, като дойдат на Земята, те забравят колко трябва да живеят. Всеки живее толкова години, колкото той сам си е определил. Този въпрос е свързан с ред още въпроси и подробности, но основният закон е, че много от нашите навици се дължат на внушението.
към беседата >>
Някои хора, като слизат от Невидимия свят, сами си внушават колко време трябва да живеят на Земята.
Продължителността на живота зависи от самия човек.
Някои хора, като слизат от Невидимия свят, сами си внушават колко време трябва да живеят на Земята.
Защо си внушават? – Защото, като дойдат на Земята, те забравят колко трябва да живеят. Всеки живее толкова години, колкото той сам си е определил. Този въпрос е свързан с ред още въпроси и подробности, но основният закон е, че много от нашите навици се дължат на внушението. Следователно време е вече човечеството да мине от фазата на внушението във фазата на вдъхновението.
към беседата >>
Защо си внушават?
Продължителността на живота зависи от самия човек. Някои хора, като слизат от Невидимия свят, сами си внушават колко време трябва да живеят на Земята.
Защо си внушават?
– Защото, като дойдат на Земята, те забравят колко трябва да живеят. Всеки живее толкова години, колкото той сам си е определил. Този въпрос е свързан с ред още въпроси и подробности, но основният закон е, че много от нашите навици се дължат на внушението. Следователно време е вече човечеството да мине от фазата на внушението във фазата на вдъхновението. Вдъхновението е Божествен закон.
към беседата >>
– Защото, като дойдат на Земята, те забравят колко трябва да живеят.
Продължителността на живота зависи от самия човек. Някои хора, като слизат от Невидимия свят, сами си внушават колко време трябва да живеят на Земята. Защо си внушават?
– Защото, като дойдат на Земята, те забравят колко трябва да живеят.
Всеки живее толкова години, колкото той сам си е определил. Този въпрос е свързан с ред още въпроси и подробности, но основният закон е, че много от нашите навици се дължат на внушението. Следователно време е вече човечеството да мине от фазата на внушението във фазата на вдъхновението. Вдъхновението е Божествен закон. То изразява Божествения живот.
към беседата >>
Всеки живее толкова години, колкото той сам си е определил.
Продължителността на живота зависи от самия човек. Някои хора, като слизат от Невидимия свят, сами си внушават колко време трябва да живеят на Земята. Защо си внушават? – Защото, като дойдат на Земята, те забравят колко трябва да живеят.
Всеки живее толкова години, колкото той сам си е определил.
Този въпрос е свързан с ред още въпроси и подробности, но основният закон е, че много от нашите навици се дължат на внушението. Следователно време е вече човечеството да мине от фазата на внушението във фазата на вдъхновението. Вдъхновението е Божествен закон. То изразява Божествения живот. При закона на внушението може да се яви някой човек с по-силно внушение от твоето и да ти въздейства или пък да неутрализира твоето внушение.
към беседата >>
Този въпрос е свързан с ред още въпроси и подробности, но основният закон е, че много от нашите навици се дължат на внушението.
Продължителността на живота зависи от самия човек. Някои хора, като слизат от Невидимия свят, сами си внушават колко време трябва да живеят на Земята. Защо си внушават? – Защото, като дойдат на Земята, те забравят колко трябва да живеят. Всеки живее толкова години, колкото той сам си е определил.
Този въпрос е свързан с ред още въпроси и подробности, но основният закон е, че много от нашите навици се дължат на внушението.
Следователно време е вече човечеството да мине от фазата на внушението във фазата на вдъхновението. Вдъхновението е Божествен закон. То изразява Божествения живот. При закона на внушението може да се яви някой човек с по-силно внушение от твоето и да ти въздейства или пък да неутрализира твоето внушение. Вдъхновението обаче е нещо по-високо от внушението.
към беседата >>
Следователно време е вече човечеството да мине от фазата на внушението във фазата на вдъхновението.
Някои хора, като слизат от Невидимия свят, сами си внушават колко време трябва да живеят на Земята. Защо си внушават? – Защото, като дойдат на Земята, те забравят колко трябва да живеят. Всеки живее толкова години, колкото той сам си е определил. Този въпрос е свързан с ред още въпроси и подробности, но основният закон е, че много от нашите навици се дължат на внушението.
Следователно време е вече човечеството да мине от фазата на внушението във фазата на вдъхновението.
Вдъхновението е Божествен закон. То изразява Божествения живот. При закона на внушението може да се яви някой човек с по-силно внушение от твоето и да ти въздейства или пък да неутрализира твоето внушение. Вдъхновението обаче е нещо по-високо от внушението. Никой не може да въздейства на вдъхновението – то е постоянно и винаги расте.
към беседата >>
Вдъхновението е Божествен закон.
Защо си внушават? – Защото, като дойдат на Земята, те забравят колко трябва да живеят. Всеки живее толкова години, колкото той сам си е определил. Този въпрос е свързан с ред още въпроси и подробности, но основният закон е, че много от нашите навици се дължат на внушението. Следователно време е вече човечеството да мине от фазата на внушението във фазата на вдъхновението.
Вдъхновението е Божествен закон.
То изразява Божествения живот. При закона на внушението може да се яви някой човек с по-силно внушение от твоето и да ти въздейства или пък да неутрализира твоето внушение. Вдъхновението обаче е нещо по-високо от внушението. Никой не може да въздейства на вдъхновението – то е постоянно и винаги расте. На онези хора, които си внушават, животът им е непостоянен и променчив; на тия пък, които се вдъхновяват, животът име е постоянен.
към беседата >>
То изразява Божествения живот.
– Защото, като дойдат на Земята, те забравят колко трябва да живеят. Всеки живее толкова години, колкото той сам си е определил. Този въпрос е свързан с ред още въпроси и подробности, но основният закон е, че много от нашите навици се дължат на внушението. Следователно време е вече човечеството да мине от фазата на внушението във фазата на вдъхновението. Вдъхновението е Божествен закон.
То изразява Божествения живот.
При закона на внушението може да се яви някой човек с по-силно внушение от твоето и да ти въздейства или пък да неутрализира твоето внушение. Вдъхновението обаче е нещо по-високо от внушението. Никой не може да въздейства на вдъхновението – то е постоянно и винаги расте. На онези хора, които си внушават, животът им е непостоянен и променчив; на тия пък, които се вдъхновяват, животът име е постоянен. Такива хора могат да учат без усилия.
към беседата >>
При закона на внушението може да се яви някой човек с по-силно внушение от твоето и да ти въздейства или пък да неутрализира твоето внушение.
Всеки живее толкова години, колкото той сам си е определил. Този въпрос е свързан с ред още въпроси и подробности, но основният закон е, че много от нашите навици се дължат на внушението. Следователно време е вече човечеството да мине от фазата на внушението във фазата на вдъхновението. Вдъхновението е Божествен закон. То изразява Божествения живот.
При закона на внушението може да се яви някой човек с по-силно внушение от твоето и да ти въздейства или пък да неутрализира твоето внушение.
Вдъхновението обаче е нещо по-високо от внушението. Никой не може да въздейства на вдъхновението – то е постоянно и винаги расте. На онези хора, които си внушават, животът им е непостоянен и променчив; на тия пък, които се вдъхновяват, животът име е постоянен. Такива хора могат да учат без усилия. Внушението е човешки метод.
към беседата >>
Вдъхновението обаче е нещо по-високо от внушението.
Този въпрос е свързан с ред още въпроси и подробности, но основният закон е, че много от нашите навици се дължат на внушението. Следователно време е вече човечеството да мине от фазата на внушението във фазата на вдъхновението. Вдъхновението е Божествен закон. То изразява Божествения живот. При закона на внушението може да се яви някой човек с по-силно внушение от твоето и да ти въздейства или пък да неутрализира твоето внушение.
Вдъхновението обаче е нещо по-високо от внушението.
Никой не може да въздейства на вдъхновението – то е постоянно и винаги расте. На онези хора, които си внушават, животът им е непостоянен и променчив; на тия пък, които се вдъхновяват, животът име е постоянен. Такива хора могат да учат без усилия. Внушението е човешки метод. Когато искаш да учиш, ти трябва да си внушаваш, че можеш да учиш, докато най-после придобиеш това, което желаеш.
към беседата >>
Никой не може да въздейства на вдъхновението – то е постоянно и винаги расте.
Следователно време е вече човечеството да мине от фазата на внушението във фазата на вдъхновението. Вдъхновението е Божествен закон. То изразява Божествения живот. При закона на внушението може да се яви някой човек с по-силно внушение от твоето и да ти въздейства или пък да неутрализира твоето внушение. Вдъхновението обаче е нещо по-високо от внушението.
Никой не може да въздейства на вдъхновението – то е постоянно и винаги расте.
На онези хора, които си внушават, животът им е непостоянен и променчив; на тия пък, които се вдъхновяват, животът име е постоянен. Такива хора могат да учат без усилия. Внушението е човешки метод. Когато искаш да учиш, ти трябва да си внушаваш, че можеш да учиш, докато най-после придобиеш това, което желаеш. Това е все още придобивка чрез насилие.
към беседата >>
На онези хора, които си внушават, животът им е непостоянен и променчив; на тия пък, които се вдъхновяват, животът име е постоянен.
Вдъхновението е Божествен закон. То изразява Божествения живот. При закона на внушението може да се яви някой човек с по-силно внушение от твоето и да ти въздейства или пък да неутрализира твоето внушение. Вдъхновението обаче е нещо по-високо от внушението. Никой не може да въздейства на вдъхновението – то е постоянно и винаги расте.
На онези хора, които си внушават, животът им е непостоянен и променчив; на тия пък, които се вдъхновяват, животът име е постоянен.
Такива хора могат да учат без усилия. Внушението е човешки метод. Когато искаш да учиш, ти трябва да си внушаваш, че можеш да учиш, докато най-после придобиеш това, което желаеш. Това е все още придобивка чрез насилие. Дойдете ли до закона на вдъхновението, там започва истинският живот, чрез който може да се създаде вашият характер.
към беседата >>
Такива хора могат да учат без усилия.
То изразява Божествения живот. При закона на внушението може да се яви някой човек с по-силно внушение от твоето и да ти въздейства или пък да неутрализира твоето внушение. Вдъхновението обаче е нещо по-високо от внушението. Никой не може да въздейства на вдъхновението – то е постоянно и винаги расте. На онези хора, които си внушават, животът им е непостоянен и променчив; на тия пък, които се вдъхновяват, животът име е постоянен.
Такива хора могат да учат без усилия.
Внушението е човешки метод. Когато искаш да учиш, ти трябва да си внушаваш, че можеш да учиш, докато най-после придобиеш това, което желаеш. Това е все още придобивка чрез насилие. Дойдете ли до закона на вдъхновението, там започва истинският живот, чрез който може да се създаде вашият характер. Почне ли човек да работи със закона на вдъхновението, той навлиза в една нова област – в областта на хармонията.
към беседата >>
Внушението е човешки метод.
При закона на внушението може да се яви някой човек с по-силно внушение от твоето и да ти въздейства или пък да неутрализира твоето внушение. Вдъхновението обаче е нещо по-високо от внушението. Никой не може да въздейства на вдъхновението – то е постоянно и винаги расте. На онези хора, които си внушават, животът им е непостоянен и променчив; на тия пък, които се вдъхновяват, животът име е постоянен. Такива хора могат да учат без усилия.
Внушението е човешки метод.
Когато искаш да учиш, ти трябва да си внушаваш, че можеш да учиш, докато най-после придобиеш това, което желаеш. Това е все още придобивка чрез насилие. Дойдете ли до закона на вдъхновението, там започва истинският живот, чрез който може да се създаде вашият характер. Почне ли човек да работи със закона на вдъхновението, той навлиза в една нова област – в областта на хармонията.
към беседата >>
Когато искаш да учиш, ти трябва да си внушаваш, че можеш да учиш, докато най-после придобиеш това, което желаеш.
Вдъхновението обаче е нещо по-високо от внушението. Никой не може да въздейства на вдъхновението – то е постоянно и винаги расте. На онези хора, които си внушават, животът им е непостоянен и променчив; на тия пък, които се вдъхновяват, животът име е постоянен. Такива хора могат да учат без усилия. Внушението е човешки метод.
Когато искаш да учиш, ти трябва да си внушаваш, че можеш да учиш, докато най-после придобиеш това, което желаеш.
Това е все още придобивка чрез насилие. Дойдете ли до закона на вдъхновението, там започва истинският живот, чрез който може да се създаде вашият характер. Почне ли човек да работи със закона на вдъхновението, той навлиза в една нова област – в областта на хармонията.
към беседата >>
Това е все още придобивка чрез насилие.
Никой не може да въздейства на вдъхновението – то е постоянно и винаги расте. На онези хора, които си внушават, животът им е непостоянен и променчив; на тия пък, които се вдъхновяват, животът име е постоянен. Такива хора могат да учат без усилия. Внушението е човешки метод. Когато искаш да учиш, ти трябва да си внушаваш, че можеш да учиш, докато най-после придобиеш това, което желаеш.
Това е все още придобивка чрез насилие.
Дойдете ли до закона на вдъхновението, там започва истинският живот, чрез който може да се създаде вашият характер. Почне ли човек да работи със закона на вдъхновението, той навлиза в една нова област – в областта на хармонията.
към беседата >>
Дойдете ли до закона на вдъхновението, там започва истинският живот, чрез който може да се създаде вашият характер.
На онези хора, които си внушават, животът им е непостоянен и променчив; на тия пък, които се вдъхновяват, животът име е постоянен. Такива хора могат да учат без усилия. Внушението е човешки метод. Когато искаш да учиш, ти трябва да си внушаваш, че можеш да учиш, докато най-после придобиеш това, което желаеш. Това е все още придобивка чрез насилие.
Дойдете ли до закона на вдъхновението, там започва истинският живот, чрез който може да се създаде вашият характер.
Почне ли човек да работи със закона на вдъхновението, той навлиза в една нова област – в областта на хармонията.
към беседата >>
Почне ли човек да работи със закона на вдъхновението, той навлиза в една нова област – в областта на хармонията.
Такива хора могат да учат без усилия. Внушението е човешки метод. Когато искаш да учиш, ти трябва да си внушаваш, че можеш да учиш, докато най-после придобиеш това, което желаеш. Това е все още придобивка чрез насилие. Дойдете ли до закона на вдъхновението, там започва истинският живот, чрез който може да се създаде вашият характер.
Почне ли човек да работи със закона на вдъхновението, той навлиза в една нова област – в областта на хармонията.
към беседата >>
Мнозина от вас си внушават да постигнат различни неща, но не успяват, нямат резултати от своите опити.
Мнозина от вас си внушават да постигнат различни неща, но не успяват, нямат резултати от своите опити.
Например лягате вечерно време и си внушавате да станете рано, но се успивате. Защо нямате резултат? – Това се дължи на неразбиране на природните закони, на неправилно съгласуване с природните течения. Ако искате да се ползвате от окултната хигиена, трябва да спазвате следното правило: искате ли да ставате сутрин рано, лягайте си вечерно време в девет или десет часа. Ако си лягате в единадесет часа вечер или в дванадесет, или в един часа след полунощ, вие не може да спите спокойно и няма да можете да се ползвате от праната в Природата. Защо?
към беседата >>
Например лягате вечерно време и си внушавате да станете рано, но се успивате.
Мнозина от вас си внушават да постигнат различни неща, но не успяват, нямат резултати от своите опити.
Например лягате вечерно време и си внушавате да станете рано, но се успивате.
Защо нямате резултат? – Това се дължи на неразбиране на природните закони, на неправилно съгласуване с природните течения. Ако искате да се ползвате от окултната хигиена, трябва да спазвате следното правило: искате ли да ставате сутрин рано, лягайте си вечерно време в девет или десет часа. Ако си лягате в единадесет часа вечер или в дванадесет, или в един часа след полунощ, вие не може да спите спокойно и няма да можете да се ползвате от праната в Природата. Защо? – Защото преди вас са легнали да спят много птици, кокошки, млекопитаещи животни, деца и по-възрастни хора, които използват праната в атмосферата и за вас остава по-малко, или по-право недостатъчно количество.
към беседата >>
Защо нямате резултат?
Мнозина от вас си внушават да постигнат различни неща, но не успяват, нямат резултати от своите опити. Например лягате вечерно време и си внушавате да станете рано, но се успивате.
Защо нямате резултат?
– Това се дължи на неразбиране на природните закони, на неправилно съгласуване с природните течения. Ако искате да се ползвате от окултната хигиена, трябва да спазвате следното правило: искате ли да ставате сутрин рано, лягайте си вечерно време в девет или десет часа. Ако си лягате в единадесет часа вечер или в дванадесет, или в един часа след полунощ, вие не може да спите спокойно и няма да можете да се ползвате от праната в Природата. Защо? – Защото преди вас са легнали да спят много птици, кокошки, млекопитаещи животни, деца и по-възрастни хора, които използват праната в атмосферата и за вас остава по-малко, или по-право недостатъчно количество. Съвременните аристократи, които си лягат много късно и заспиват късно, едва към три или четири часа сутринта, по което време се събуждат много животни, хора, наближава изгряването на Слънцето и в атмосферата се набира повече прана, те заспиват към четири часа сутринта и спят до десет часа преди обед.
към беседата >>
– Това се дължи на неразбиране на природните закони, на неправилно съгласуване с природните течения.
Мнозина от вас си внушават да постигнат различни неща, но не успяват, нямат резултати от своите опити. Например лягате вечерно време и си внушавате да станете рано, но се успивате. Защо нямате резултат?
– Това се дължи на неразбиране на природните закони, на неправилно съгласуване с природните течения.
Ако искате да се ползвате от окултната хигиена, трябва да спазвате следното правило: искате ли да ставате сутрин рано, лягайте си вечерно време в девет или десет часа. Ако си лягате в единадесет часа вечер или в дванадесет, или в един часа след полунощ, вие не може да спите спокойно и няма да можете да се ползвате от праната в Природата. Защо? – Защото преди вас са легнали да спят много птици, кокошки, млекопитаещи животни, деца и по-възрастни хора, които използват праната в атмосферата и за вас остава по-малко, или по-право недостатъчно количество. Съвременните аристократи, които си лягат много късно и заспиват късно, едва към три или четири часа сутринта, по което време се събуждат много животни, хора, наближава изгряването на Слънцето и в атмосферата се набира повече прана, те заспиват към четири часа сутринта и спят до десет часа преди обед. Щом знаете това, спазвайте правилото: дойде ли девет или десет часа вечер, лягайте си, за да може организмът ви да погълне тази прана, която е останала още свободна във въздуха.
към беседата >>
Ако искате да се ползвате от окултната хигиена, трябва да спазвате следното правило: искате ли да ставате сутрин рано, лягайте си вечерно време в девет или десет часа.
Мнозина от вас си внушават да постигнат различни неща, но не успяват, нямат резултати от своите опити. Например лягате вечерно време и си внушавате да станете рано, но се успивате. Защо нямате резултат? – Това се дължи на неразбиране на природните закони, на неправилно съгласуване с природните течения.
Ако искате да се ползвате от окултната хигиена, трябва да спазвате следното правило: искате ли да ставате сутрин рано, лягайте си вечерно време в девет или десет часа.
Ако си лягате в единадесет часа вечер или в дванадесет, или в един часа след полунощ, вие не може да спите спокойно и няма да можете да се ползвате от праната в Природата. Защо? – Защото преди вас са легнали да спят много птици, кокошки, млекопитаещи животни, деца и по-възрастни хора, които използват праната в атмосферата и за вас остава по-малко, или по-право недостатъчно количество. Съвременните аристократи, които си лягат много късно и заспиват късно, едва към три или четири часа сутринта, по което време се събуждат много животни, хора, наближава изгряването на Слънцето и в атмосферата се набира повече прана, те заспиват към четири часа сутринта и спят до десет часа преди обед. Щом знаете това, спазвайте правилото: дойде ли девет или десет часа вечер, лягайте си, за да може организмът ви да погълне тази прана, която е останала още свободна във въздуха. Разбира се, понякога може да се случат изключения от това правило, но аз виждам, че много от вас са турили изключенията като правило, а това не трябва да бъде така.
към беседата >>
Ако си лягате в единадесет часа вечер или в дванадесет, или в един часа след полунощ, вие не може да спите спокойно и няма да можете да се ползвате от праната в Природата. Защо?
Мнозина от вас си внушават да постигнат различни неща, но не успяват, нямат резултати от своите опити. Например лягате вечерно време и си внушавате да станете рано, но се успивате. Защо нямате резултат? – Това се дължи на неразбиране на природните закони, на неправилно съгласуване с природните течения. Ако искате да се ползвате от окултната хигиена, трябва да спазвате следното правило: искате ли да ставате сутрин рано, лягайте си вечерно време в девет или десет часа.
Ако си лягате в единадесет часа вечер или в дванадесет, или в един часа след полунощ, вие не може да спите спокойно и няма да можете да се ползвате от праната в Природата. Защо?
– Защото преди вас са легнали да спят много птици, кокошки, млекопитаещи животни, деца и по-възрастни хора, които използват праната в атмосферата и за вас остава по-малко, или по-право недостатъчно количество. Съвременните аристократи, които си лягат много късно и заспиват късно, едва към три или четири часа сутринта, по което време се събуждат много животни, хора, наближава изгряването на Слънцето и в атмосферата се набира повече прана, те заспиват към четири часа сутринта и спят до десет часа преди обед. Щом знаете това, спазвайте правилото: дойде ли девет или десет часа вечер, лягайте си, за да може организмът ви да погълне тази прана, която е останала още свободна във въздуха. Разбира се, понякога може да се случат изключения от това правило, но аз виждам, че много от вас са турили изключенията като правило, а това не трябва да бъде така. Искате ли да учите, ставайте сутрин в три или четири часа.
към беседата >>
– Защото преди вас са легнали да спят много птици, кокошки, млекопитаещи животни, деца и по-възрастни хора, които използват праната в атмосферата и за вас остава по-малко, или по-право недостатъчно количество.
Например лягате вечерно време и си внушавате да станете рано, но се успивате. Защо нямате резултат? – Това се дължи на неразбиране на природните закони, на неправилно съгласуване с природните течения. Ако искате да се ползвате от окултната хигиена, трябва да спазвате следното правило: искате ли да ставате сутрин рано, лягайте си вечерно време в девет или десет часа. Ако си лягате в единадесет часа вечер или в дванадесет, или в един часа след полунощ, вие не може да спите спокойно и няма да можете да се ползвате от праната в Природата. Защо?
– Защото преди вас са легнали да спят много птици, кокошки, млекопитаещи животни, деца и по-възрастни хора, които използват праната в атмосферата и за вас остава по-малко, или по-право недостатъчно количество.
Съвременните аристократи, които си лягат много късно и заспиват късно, едва към три или четири часа сутринта, по което време се събуждат много животни, хора, наближава изгряването на Слънцето и в атмосферата се набира повече прана, те заспиват към четири часа сутринта и спят до десет часа преди обед. Щом знаете това, спазвайте правилото: дойде ли девет или десет часа вечер, лягайте си, за да може организмът ви да погълне тази прана, която е останала още свободна във въздуха. Разбира се, понякога може да се случат изключения от това правило, но аз виждам, че много от вас са турили изключенията като правило, а това не трябва да бъде така. Искате ли да учите, ставайте сутрин в три или четири часа. Какво говори „Високият идеал“?
към беседата >>
Съвременните аристократи, които си лягат много късно и заспиват късно, едва към три или четири часа сутринта, по което време се събуждат много животни, хора, наближава изгряването на Слънцето и в атмосферата се набира повече прана, те заспиват към четири часа сутринта и спят до десет часа преди обед.
Защо нямате резултат? – Това се дължи на неразбиране на природните закони, на неправилно съгласуване с природните течения. Ако искате да се ползвате от окултната хигиена, трябва да спазвате следното правило: искате ли да ставате сутрин рано, лягайте си вечерно време в девет или десет часа. Ако си лягате в единадесет часа вечер или в дванадесет, или в един часа след полунощ, вие не може да спите спокойно и няма да можете да се ползвате от праната в Природата. Защо? – Защото преди вас са легнали да спят много птици, кокошки, млекопитаещи животни, деца и по-възрастни хора, които използват праната в атмосферата и за вас остава по-малко, или по-право недостатъчно количество.
Съвременните аристократи, които си лягат много късно и заспиват късно, едва към три или четири часа сутринта, по което време се събуждат много животни, хора, наближава изгряването на Слънцето и в атмосферата се набира повече прана, те заспиват към четири часа сутринта и спят до десет часа преди обед.
Щом знаете това, спазвайте правилото: дойде ли девет или десет часа вечер, лягайте си, за да може организмът ви да погълне тази прана, която е останала още свободна във въздуха. Разбира се, понякога може да се случат изключения от това правило, но аз виждам, че много от вас са турили изключенията като правило, а това не трябва да бъде така. Искате ли да учите, ставайте сутрин в три или четири часа. Какво говори „Високият идеал“? – Да хванете най-голямата си слабост и да воювате с нея.
към беседата >>
Щом знаете това, спазвайте правилото: дойде ли девет или десет часа вечер, лягайте си, за да може организмът ви да погълне тази прана, която е останала още свободна във въздуха.
– Това се дължи на неразбиране на природните закони, на неправилно съгласуване с природните течения. Ако искате да се ползвате от окултната хигиена, трябва да спазвате следното правило: искате ли да ставате сутрин рано, лягайте си вечерно време в девет или десет часа. Ако си лягате в единадесет часа вечер или в дванадесет, или в един часа след полунощ, вие не може да спите спокойно и няма да можете да се ползвате от праната в Природата. Защо? – Защото преди вас са легнали да спят много птици, кокошки, млекопитаещи животни, деца и по-възрастни хора, които използват праната в атмосферата и за вас остава по-малко, или по-право недостатъчно количество. Съвременните аристократи, които си лягат много късно и заспиват късно, едва към три или четири часа сутринта, по което време се събуждат много животни, хора, наближава изгряването на Слънцето и в атмосферата се набира повече прана, те заспиват към четири часа сутринта и спят до десет часа преди обед.
Щом знаете това, спазвайте правилото: дойде ли девет или десет часа вечер, лягайте си, за да може организмът ви да погълне тази прана, която е останала още свободна във въздуха.
Разбира се, понякога може да се случат изключения от това правило, но аз виждам, че много от вас са турили изключенията като правило, а това не трябва да бъде така. Искате ли да учите, ставайте сутрин в три или четири часа. Какво говори „Високият идеал“? – Да хванете най-голямата си слабост и да воювате с нея. Само така ще се прояви силата ви.
към беседата >>
Разбира се, понякога може да се случат изключения от това правило, но аз виждам, че много от вас са турили изключенията като правило, а това не трябва да бъде така.
Ако искате да се ползвате от окултната хигиена, трябва да спазвате следното правило: искате ли да ставате сутрин рано, лягайте си вечерно време в девет или десет часа. Ако си лягате в единадесет часа вечер или в дванадесет, или в един часа след полунощ, вие не може да спите спокойно и няма да можете да се ползвате от праната в Природата. Защо? – Защото преди вас са легнали да спят много птици, кокошки, млекопитаещи животни, деца и по-възрастни хора, които използват праната в атмосферата и за вас остава по-малко, или по-право недостатъчно количество. Съвременните аристократи, които си лягат много късно и заспиват късно, едва към три или четири часа сутринта, по което време се събуждат много животни, хора, наближава изгряването на Слънцето и в атмосферата се набира повече прана, те заспиват към четири часа сутринта и спят до десет часа преди обед. Щом знаете това, спазвайте правилото: дойде ли девет или десет часа вечер, лягайте си, за да може организмът ви да погълне тази прана, която е останала още свободна във въздуха.
Разбира се, понякога може да се случат изключения от това правило, но аз виждам, че много от вас са турили изключенията като правило, а това не трябва да бъде така.
Искате ли да учите, ставайте сутрин в три или четири часа. Какво говори „Високият идеал“? – Да хванете най-голямата си слабост и да воювате с нея. Само така ще се прояви силата ви.
към беседата >>
Искате ли да учите, ставайте сутрин в три или четири часа.
Ако си лягате в единадесет часа вечер или в дванадесет, или в един часа след полунощ, вие не може да спите спокойно и няма да можете да се ползвате от праната в Природата. Защо? – Защото преди вас са легнали да спят много птици, кокошки, млекопитаещи животни, деца и по-възрастни хора, които използват праната в атмосферата и за вас остава по-малко, или по-право недостатъчно количество. Съвременните аристократи, които си лягат много късно и заспиват късно, едва към три или четири часа сутринта, по което време се събуждат много животни, хора, наближава изгряването на Слънцето и в атмосферата се набира повече прана, те заспиват към четири часа сутринта и спят до десет часа преди обед. Щом знаете това, спазвайте правилото: дойде ли девет или десет часа вечер, лягайте си, за да може организмът ви да погълне тази прана, която е останала още свободна във въздуха. Разбира се, понякога може да се случат изключения от това правило, но аз виждам, че много от вас са турили изключенията като правило, а това не трябва да бъде така.
Искате ли да учите, ставайте сутрин в три или четири часа.
Какво говори „Високият идеал“? – Да хванете най-голямата си слабост и да воювате с нея. Само така ще се прояви силата ви.
към беседата >>
Какво говори „Високият идеал“?
– Защото преди вас са легнали да спят много птици, кокошки, млекопитаещи животни, деца и по-възрастни хора, които използват праната в атмосферата и за вас остава по-малко, или по-право недостатъчно количество. Съвременните аристократи, които си лягат много късно и заспиват късно, едва към три или четири часа сутринта, по което време се събуждат много животни, хора, наближава изгряването на Слънцето и в атмосферата се набира повече прана, те заспиват към четири часа сутринта и спят до десет часа преди обед. Щом знаете това, спазвайте правилото: дойде ли девет или десет часа вечер, лягайте си, за да може организмът ви да погълне тази прана, която е останала още свободна във въздуха. Разбира се, понякога може да се случат изключения от това правило, но аз виждам, че много от вас са турили изключенията като правило, а това не трябва да бъде така. Искате ли да учите, ставайте сутрин в три или четири часа.
Какво говори „Високият идеал“?
– Да хванете най-голямата си слабост и да воювате с нея. Само така ще се прояви силата ви.
към беседата >>
– Да хванете най-голямата си слабост и да воювате с нея.
Съвременните аристократи, които си лягат много късно и заспиват късно, едва към три или четири часа сутринта, по което време се събуждат много животни, хора, наближава изгряването на Слънцето и в атмосферата се набира повече прана, те заспиват към четири часа сутринта и спят до десет часа преди обед. Щом знаете това, спазвайте правилото: дойде ли девет или десет часа вечер, лягайте си, за да може организмът ви да погълне тази прана, която е останала още свободна във въздуха. Разбира се, понякога може да се случат изключения от това правило, но аз виждам, че много от вас са турили изключенията като правило, а това не трябва да бъде така. Искате ли да учите, ставайте сутрин в три или четири часа. Какво говори „Високият идеал“?
– Да хванете най-голямата си слабост и да воювате с нея.
Само така ще се прояви силата ви.
към беседата >>
Само така ще се прояви силата ви.
Щом знаете това, спазвайте правилото: дойде ли девет или десет часа вечер, лягайте си, за да може организмът ви да погълне тази прана, която е останала още свободна във въздуха. Разбира се, понякога може да се случат изключения от това правило, но аз виждам, че много от вас са турили изключенията като правило, а това не трябва да бъде така. Искате ли да учите, ставайте сутрин в три или четири часа. Какво говори „Високият идеал“? – Да хванете най-голямата си слабост и да воювате с нея.
Само така ще се прояви силата ви.
към беседата >>
Казвам: всички недъзи, които имате, са богати условия да се прояви силата ви.
Казвам: всички недъзи, които имате, са богати условия да се прояви силата ви.
Те представляват кривата посока, по която е тръгнала водата във вашия живот. Затова ще хванете тази вода и ще я впрегнете в колелото на вашата воденица да мели брашно, да върши работа. При изключения няма да се смущавате, ще си легнете и в единадесет часа, и в дванадесет часа, в колкото ви се налага. Ще знаете, че умният човек се нуждае от по-малко сън, а глупавият – от повече. Умният човек употребява по-малко време за учене; глупавият употребява много време.
към беседата >>
Те представляват кривата посока, по която е тръгнала водата във вашия живот.
Казвам: всички недъзи, които имате, са богати условия да се прояви силата ви.
Те представляват кривата посока, по която е тръгнала водата във вашия живот.
Затова ще хванете тази вода и ще я впрегнете в колелото на вашата воденица да мели брашно, да върши работа. При изключения няма да се смущавате, ще си легнете и в единадесет часа, и в дванадесет часа, в колкото ви се налага. Ще знаете, че умният човек се нуждае от по-малко сън, а глупавият – от повече. Умният човек употребява по-малко време за учене; глупавият употребява много време. Паметливият ученик, като прочете веднъж урока си, той го е запомнил вече; ученикът, който има слаба памет, много пъти трябва да чете урока си, да иждивява по три-четири часа, и скоро го забравя.
към беседата >>
Затова ще хванете тази вода и ще я впрегнете в колелото на вашата воденица да мели брашно, да върши работа.
Казвам: всички недъзи, които имате, са богати условия да се прояви силата ви. Те представляват кривата посока, по която е тръгнала водата във вашия живот.
Затова ще хванете тази вода и ще я впрегнете в колелото на вашата воденица да мели брашно, да върши работа.
При изключения няма да се смущавате, ще си легнете и в единадесет часа, и в дванадесет часа, в колкото ви се налага. Ще знаете, че умният човек се нуждае от по-малко сън, а глупавият – от повече. Умният човек употребява по-малко време за учене; глупавият употребява много време. Паметливият ученик, като прочете веднъж урока си, той го е запомнил вече; ученикът, който има слаба памет, много пъти трябва да чете урока си, да иждивява по три-четири часа, и скоро го забравя. Щом човек има недъзи, ще знае, че е станало отбиване на енергията от правилния Ă вървеж, поради което, чрез закона на внушението, трябва да я върне в правия Ă път.
към беседата >>
При изключения няма да се смущавате, ще си легнете и в единадесет часа, и в дванадесет часа, в колкото ви се налага.
Казвам: всички недъзи, които имате, са богати условия да се прояви силата ви. Те представляват кривата посока, по която е тръгнала водата във вашия живот. Затова ще хванете тази вода и ще я впрегнете в колелото на вашата воденица да мели брашно, да върши работа.
При изключения няма да се смущавате, ще си легнете и в единадесет часа, и в дванадесет часа, в колкото ви се налага.
Ще знаете, че умният човек се нуждае от по-малко сън, а глупавият – от повече. Умният човек употребява по-малко време за учене; глупавият употребява много време. Паметливият ученик, като прочете веднъж урока си, той го е запомнил вече; ученикът, който има слаба памет, много пъти трябва да чете урока си, да иждивява по три-четири часа, и скоро го забравя. Щом човек има недъзи, ще знае, че е станало отбиване на енергията от правилния Ă вървеж, поради което, чрез закона на внушението, трябва да я върне в правия Ă път. Не е лесна работа, наистина, да се бори човек със своите недъзи!
към беседата >>
Ще знаете, че умният човек се нуждае от по-малко сън, а глупавият – от повече.
Казвам: всички недъзи, които имате, са богати условия да се прояви силата ви. Те представляват кривата посока, по която е тръгнала водата във вашия живот. Затова ще хванете тази вода и ще я впрегнете в колелото на вашата воденица да мели брашно, да върши работа. При изключения няма да се смущавате, ще си легнете и в единадесет часа, и в дванадесет часа, в колкото ви се налага.
Ще знаете, че умният човек се нуждае от по-малко сън, а глупавият – от повече.
Умният човек употребява по-малко време за учене; глупавият употребява много време. Паметливият ученик, като прочете веднъж урока си, той го е запомнил вече; ученикът, който има слаба памет, много пъти трябва да чете урока си, да иждивява по три-четири часа, и скоро го забравя. Щом човек има недъзи, ще знае, че е станало отбиване на енергията от правилния Ă вървеж, поради което, чрез закона на внушението, трябва да я върне в правия Ă път. Не е лесна работа, наистина, да се бори човек със своите недъзи! Не е лесно да изправяш един наклон в твоя живот, даден от родителите ти.
към беседата >>
Умният човек употребява по-малко време за учене; глупавият употребява много време.
Казвам: всички недъзи, които имате, са богати условия да се прояви силата ви. Те представляват кривата посока, по която е тръгнала водата във вашия живот. Затова ще хванете тази вода и ще я впрегнете в колелото на вашата воденица да мели брашно, да върши работа. При изключения няма да се смущавате, ще си легнете и в единадесет часа, и в дванадесет часа, в колкото ви се налага. Ще знаете, че умният човек се нуждае от по-малко сън, а глупавият – от повече.
Умният човек употребява по-малко време за учене; глупавият употребява много време.
Паметливият ученик, като прочете веднъж урока си, той го е запомнил вече; ученикът, който има слаба памет, много пъти трябва да чете урока си, да иждивява по три-четири часа, и скоро го забравя. Щом човек има недъзи, ще знае, че е станало отбиване на енергията от правилния Ă вървеж, поради което, чрез закона на внушението, трябва да я върне в правия Ă път. Не е лесна работа, наистина, да се бори човек със своите недъзи! Не е лесно да изправяш един наклон в твоя живот, даден от родителите ти. Да изправиш работата на баща си и на майка си, това е най-трудната работа, която ти предстои в живота.
към беседата >>
Паметливият ученик, като прочете веднъж урока си, той го е запомнил вече; ученикът, който има слаба памет, много пъти трябва да чете урока си, да иждивява по три-четири часа, и скоро го забравя.
Те представляват кривата посока, по която е тръгнала водата във вашия живот. Затова ще хванете тази вода и ще я впрегнете в колелото на вашата воденица да мели брашно, да върши работа. При изключения няма да се смущавате, ще си легнете и в единадесет часа, и в дванадесет часа, в колкото ви се налага. Ще знаете, че умният човек се нуждае от по-малко сън, а глупавият – от повече. Умният човек употребява по-малко време за учене; глупавият употребява много време.
Паметливият ученик, като прочете веднъж урока си, той го е запомнил вече; ученикът, който има слаба памет, много пъти трябва да чете урока си, да иждивява по три-четири часа, и скоро го забравя.
Щом човек има недъзи, ще знае, че е станало отбиване на енергията от правилния Ă вървеж, поради което, чрез закона на внушението, трябва да я върне в правия Ă път. Не е лесна работа, наистина, да се бори човек със своите недъзи! Не е лесно да изправяш един наклон в твоя живот, даден от родителите ти. Да изправиш работата на баща си и на майка си, това е най-трудната работа, която ти предстои в живота. Но изправиш ли веднъж тази погрешка, ти си гениален човек в своята воля и устойчивост.
към беседата >>
Щом човек има недъзи, ще знае, че е станало отбиване на енергията от правилния Ă вървеж, поради което, чрез закона на внушението, трябва да я върне в правия Ă път.
Затова ще хванете тази вода и ще я впрегнете в колелото на вашата воденица да мели брашно, да върши работа. При изключения няма да се смущавате, ще си легнете и в единадесет часа, и в дванадесет часа, в колкото ви се налага. Ще знаете, че умният човек се нуждае от по-малко сън, а глупавият – от повече. Умният човек употребява по-малко време за учене; глупавият употребява много време. Паметливият ученик, като прочете веднъж урока си, той го е запомнил вече; ученикът, който има слаба памет, много пъти трябва да чете урока си, да иждивява по три-четири часа, и скоро го забравя.
Щом човек има недъзи, ще знае, че е станало отбиване на енергията от правилния Ă вървеж, поради което, чрез закона на внушението, трябва да я върне в правия Ă път.
Не е лесна работа, наистина, да се бори човек със своите недъзи! Не е лесно да изправяш един наклон в твоя живот, даден от родителите ти. Да изправиш работата на баща си и на майка си, това е най-трудната работа, която ти предстои в живота. Но изправиш ли веднъж тази погрешка, ти си гениален човек в своята воля и устойчивост. Ако не можеш да изправиш погрешката си, това показва, че си крайно слаб човек.
към беседата >>
Не е лесна работа, наистина, да се бори човек със своите недъзи!
При изключения няма да се смущавате, ще си легнете и в единадесет часа, и в дванадесет часа, в колкото ви се налага. Ще знаете, че умният човек се нуждае от по-малко сън, а глупавият – от повече. Умният човек употребява по-малко време за учене; глупавият употребява много време. Паметливият ученик, като прочете веднъж урока си, той го е запомнил вече; ученикът, който има слаба памет, много пъти трябва да чете урока си, да иждивява по три-четири часа, и скоро го забравя. Щом човек има недъзи, ще знае, че е станало отбиване на енергията от правилния Ă вървеж, поради което, чрез закона на внушението, трябва да я върне в правия Ă път.
Не е лесна работа, наистина, да се бори човек със своите недъзи!
Не е лесно да изправяш един наклон в твоя живот, даден от родителите ти. Да изправиш работата на баща си и на майка си, това е най-трудната работа, която ти предстои в живота. Но изправиш ли веднъж тази погрешка, ти си гениален човек в своята воля и устойчивост. Ако не можеш да изправиш погрешката си, това показва, че си крайно слаб човек.
към беседата >>
Не е лесно да изправяш един наклон в твоя живот, даден от родителите ти.
Ще знаете, че умният човек се нуждае от по-малко сън, а глупавият – от повече. Умният човек употребява по-малко време за учене; глупавият употребява много време. Паметливият ученик, като прочете веднъж урока си, той го е запомнил вече; ученикът, който има слаба памет, много пъти трябва да чете урока си, да иждивява по три-четири часа, и скоро го забравя. Щом човек има недъзи, ще знае, че е станало отбиване на енергията от правилния Ă вървеж, поради което, чрез закона на внушението, трябва да я върне в правия Ă път. Не е лесна работа, наистина, да се бори човек със своите недъзи!
Не е лесно да изправяш един наклон в твоя живот, даден от родителите ти.
Да изправиш работата на баща си и на майка си, това е най-трудната работа, която ти предстои в живота. Но изправиш ли веднъж тази погрешка, ти си гениален човек в своята воля и устойчивост. Ако не можеш да изправиш погрешката си, това показва, че си крайно слаб човек.
към беседата >>
Да изправиш работата на баща си и на майка си, това е най-трудната работа, която ти предстои в живота.
Умният човек употребява по-малко време за учене; глупавият употребява много време. Паметливият ученик, като прочете веднъж урока си, той го е запомнил вече; ученикът, който има слаба памет, много пъти трябва да чете урока си, да иждивява по три-четири часа, и скоро го забравя. Щом човек има недъзи, ще знае, че е станало отбиване на енергията от правилния Ă вървеж, поради което, чрез закона на внушението, трябва да я върне в правия Ă път. Не е лесна работа, наистина, да се бори човек със своите недъзи! Не е лесно да изправяш един наклон в твоя живот, даден от родителите ти.
Да изправиш работата на баща си и на майка си, това е най-трудната работа, която ти предстои в живота.
Но изправиш ли веднъж тази погрешка, ти си гениален човек в своята воля и устойчивост. Ако не можеш да изправиш погрешката си, това показва, че си крайно слаб човек.
към беседата >>
Но изправиш ли веднъж тази погрешка, ти си гениален човек в своята воля и устойчивост.
Паметливият ученик, като прочете веднъж урока си, той го е запомнил вече; ученикът, който има слаба памет, много пъти трябва да чете урока си, да иждивява по три-четири часа, и скоро го забравя. Щом човек има недъзи, ще знае, че е станало отбиване на енергията от правилния Ă вървеж, поради което, чрез закона на внушението, трябва да я върне в правия Ă път. Не е лесна работа, наистина, да се бори човек със своите недъзи! Не е лесно да изправяш един наклон в твоя живот, даден от родителите ти. Да изправиш работата на баща си и на майка си, това е най-трудната работа, която ти предстои в живота.
Но изправиш ли веднъж тази погрешка, ти си гениален човек в своята воля и устойчивост.
Ако не можеш да изправиш погрешката си, това показва, че си крайно слаб човек.
към беседата >>
Ако не можеш да изправиш погрешката си, това показва, че си крайно слаб човек.
Щом човек има недъзи, ще знае, че е станало отбиване на енергията от правилния Ă вървеж, поради което, чрез закона на внушението, трябва да я върне в правия Ă път. Не е лесна работа, наистина, да се бори човек със своите недъзи! Не е лесно да изправяш един наклон в твоя живот, даден от родителите ти. Да изправиш работата на баща си и на майка си, това е най-трудната работа, която ти предстои в живота. Но изправиш ли веднъж тази погрешка, ти си гениален човек в своята воля и устойчивост.
Ако не можеш да изправиш погрешката си, това показва, че си крайно слаб човек.
към беседата >>
Сега аз забелязвам у всинца ви една вътрешна нерешителност: не можете да приложите окултната наука.
Сега аз забелязвам у всинца ви една вътрешна нерешителност: не можете да приложите окултната наука.
Допуснете, че в известна част на почвата има един извор, който не може да си пробие път навън, не може да извира. Какво показва това?
към беседата >>
Допуснете, че в известна част на почвата има един извор, който не може да си пробие път навън, не може да извира.
Сега аз забелязвам у всинца ви една вътрешна нерешителност: не можете да приложите окултната наука.
Допуснете, че в известна част на почвата има един извор, който не може да си пробие път навън, не може да извира.
Какво показва това?
към беседата >>
Какво показва това?
Сега аз забелязвам у всинца ви една вътрешна нерешителност: не можете да приложите окултната наука. Допуснете, че в известна част на почвата има един извор, който не може да си пробие път навън, не може да извира.
Какво показва това?
към беседата >>
Отговор: Че почвата е рохкава.
Отговор: Че почвата е рохкава.
към беседата >>
Може ли да наречем извор това, което не изтича навън?
Може ли да наречем извор това, което не изтича навън?
към беседата >>
Отговор: Не може.
Отговор: Не може.
към беседата >>
Де отива водата на този извор?
Де отива водата на този извор?
към беседата >>
Отговор: Потъва надолу в Земята.
Отговор: Потъва надолу в Земята.
към беседата >>
Питам: какво нещо е мисълта?
Питам: какво нещо е мисълта?
– Извор. Де тече вашият извор, вашата мисъл? Де е водата му?
към беседата >>
– Извор.
Питам: какво нещо е мисълта?
– Извор.
Де тече вашият извор, вашата мисъл? Де е водата му?
към беседата >>
Де тече вашият извор, вашата мисъл?
Питам: какво нещо е мисълта? – Извор.
Де тече вашият извор, вашата мисъл?
Де е водата му?
към беседата >>
Де е водата му?
Питам: какво нещо е мисълта? – Извор. Де тече вашият извор, вашата мисъл?
Де е водата му?
към беседата >>
Отговор: И тя потъва някъде дълбоко в почвата.
Отговор: И тя потъва някъде дълбоко в почвата.
към беседата >>
Не, освен че не потъва, но никъде не се явява.
Не, освен че не потъва, но никъде не се явява.
Това, което вие считате за мисъл, не е тази мисъл, за която аз ви говоря. Вашата мисъл се намира в твърдо състояние, както водата, която замръзва на някои места във вид на сняг и лед. Щом започнат снеговете и ледовете да се топят, изворите протичат; събуди ли се съзнанието у човека, изворите трябва да протекат, мисълта трябва да си пробие път!
към беседата >>
Това, което вие считате за мисъл, не е тази мисъл, за която аз ви говоря.
Не, освен че не потъва, но никъде не се явява.
Това, което вие считате за мисъл, не е тази мисъл, за която аз ви говоря.
Вашата мисъл се намира в твърдо състояние, както водата, която замръзва на някои места във вид на сняг и лед. Щом започнат снеговете и ледовете да се топят, изворите протичат; събуди ли се съзнанието у човека, изворите трябва да протекат, мисълта трябва да си пробие път!
към беседата >>
Вашата мисъл се намира в твърдо състояние, както водата, която замръзва на някои места във вид на сняг и лед.
Не, освен че не потъва, но никъде не се явява. Това, което вие считате за мисъл, не е тази мисъл, за която аз ви говоря.
Вашата мисъл се намира в твърдо състояние, както водата, която замръзва на някои места във вид на сняг и лед.
Щом започнат снеговете и ледовете да се топят, изворите протичат; събуди ли се съзнанието у човека, изворите трябва да протекат, мисълта трябва да си пробие път!
към беседата >>
Щом започнат снеговете и ледовете да се топят, изворите протичат; събуди ли се съзнанието у човека, изворите трябва да протекат, мисълта трябва да си пробие път!
Не, освен че не потъва, но никъде не се явява. Това, което вие считате за мисъл, не е тази мисъл, за която аз ви говоря. Вашата мисъл се намира в твърдо състояние, както водата, която замръзва на някои места във вид на сняг и лед.
Щом започнат снеговете и ледовете да се топят, изворите протичат; събуди ли се съзнанието у човека, изворите трябва да протекат, мисълта трябва да си пробие път!
към беседата >>
Друго положение: ако някой извор е грамаден, но е потънал някъде дълбоко в Земята, и хората го уловят и впрегнат да кара колелото на някоя воденица, трябва ли той да се обезсърчава от тази работа?
Друго положение: ако някой извор е грамаден, но е потънал някъде дълбоко в Земята, и хората го уловят и впрегнат да кара колелото на някоя воденица, трябва ли той да се обезсърчава от тази работа?
към беседата >>
Отговор: Не трябва да се обезсърчава.
Отговор: Не трябва да се обезсърчава.
към беседата >>
Тази вода в движението си може да върти и сто воденични камъка.
Тази вода в движението си може да върти и сто воденични камъка.
Този извор губи ли нещо от себе си? Той ще даде нещо от себе си, но и ще придобие нещо – едновременно дава и взема. Понякога вие се боите да не би вашата мисъл, като излезе на повърхността, да се изгуби. Не, има една естествена мисъл, която вие трябва да пуснете да тече. Тя е Божествената мисъл, която вие трябва да обработвате, да Ă пробивате пътя да си тече.
към беседата >>
Този извор губи ли нещо от себе си?
Тази вода в движението си може да върти и сто воденични камъка.
Този извор губи ли нещо от себе си?
Той ще даде нещо от себе си, но и ще придобие нещо – едновременно дава и взема. Понякога вие се боите да не би вашата мисъл, като излезе на повърхността, да се изгуби. Не, има една естествена мисъл, която вие трябва да пуснете да тече. Тя е Божествената мисъл, която вие трябва да обработвате, да Ă пробивате пътя да си тече. Обаче има и една специфична мисъл, която е за вас.
към беседата >>
Той ще даде нещо от себе си, но и ще придобие нещо – едновременно дава и взема.
Тази вода в движението си може да върти и сто воденични камъка. Този извор губи ли нещо от себе си?
Той ще даде нещо от себе си, но и ще придобие нещо – едновременно дава и взема.
Понякога вие се боите да не би вашата мисъл, като излезе на повърхността, да се изгуби. Не, има една естествена мисъл, която вие трябва да пуснете да тече. Тя е Божествената мисъл, която вие трябва да обработвате, да Ă пробивате пътя да си тече. Обаче има и една специфична мисъл, която е за вас. Не смесвайте вашата мисъл с Божествената мисъл.
към беседата >>
Понякога вие се боите да не би вашата мисъл, като излезе на повърхността, да се изгуби.
Тази вода в движението си може да върти и сто воденични камъка. Този извор губи ли нещо от себе си? Той ще даде нещо от себе си, но и ще придобие нещо – едновременно дава и взема.
Понякога вие се боите да не би вашата мисъл, като излезе на повърхността, да се изгуби.
Не, има една естествена мисъл, която вие трябва да пуснете да тече. Тя е Божествената мисъл, която вие трябва да обработвате, да Ă пробивате пътя да си тече. Обаче има и една специфична мисъл, която е за вас. Не смесвайте вашата мисъл с Божествената мисъл. Когато дойдете до Божествената мисъл, вие ще я пуснете свободно да върви.
към беседата >>
Не, има една естествена мисъл, която вие трябва да пуснете да тече.
Тази вода в движението си може да върти и сто воденични камъка. Този извор губи ли нещо от себе си? Той ще даде нещо от себе си, но и ще придобие нещо – едновременно дава и взема. Понякога вие се боите да не би вашата мисъл, като излезе на повърхността, да се изгуби.
Не, има една естествена мисъл, която вие трябва да пуснете да тече.
Тя е Божествената мисъл, която вие трябва да обработвате, да Ă пробивате пътя да си тече. Обаче има и една специфична мисъл, която е за вас. Не смесвайте вашата мисъл с Божествената мисъл. Когато дойдете до Божествената мисъл, вие ще я пуснете свободно да върви. Дайте ход на Божествената мисъл!
към беседата >>
Тя е Божествената мисъл, която вие трябва да обработвате, да Ă пробивате пътя да си тече.
Тази вода в движението си може да върти и сто воденични камъка. Този извор губи ли нещо от себе си? Той ще даде нещо от себе си, но и ще придобие нещо – едновременно дава и взема. Понякога вие се боите да не би вашата мисъл, като излезе на повърхността, да се изгуби. Не, има една естествена мисъл, която вие трябва да пуснете да тече.
Тя е Божествената мисъл, която вие трябва да обработвате, да Ă пробивате пътя да си тече.
Обаче има и една специфична мисъл, която е за вас. Не смесвайте вашата мисъл с Божествената мисъл. Когато дойдете до Божествената мисъл, вие ще я пуснете свободно да върви. Дайте ход на Божествената мисъл! Някои могат да ви кажат, че сте глупави, неразумни хора и т.н.
към беседата >>
Обаче има и една специфична мисъл, която е за вас.
Този извор губи ли нещо от себе си? Той ще даде нещо от себе си, но и ще придобие нещо – едновременно дава и взема. Понякога вие се боите да не би вашата мисъл, като излезе на повърхността, да се изгуби. Не, има една естествена мисъл, която вие трябва да пуснете да тече. Тя е Божествената мисъл, която вие трябва да обработвате, да Ă пробивате пътя да си тече.
Обаче има и една специфична мисъл, която е за вас.
Не смесвайте вашата мисъл с Божествената мисъл. Когато дойдете до Божествената мисъл, вие ще я пуснете свободно да върви. Дайте ход на Божествената мисъл! Някои могат да ви кажат, че сте глупави, неразумни хора и т.н. Не обръщайте внимание на хорските приказки!
към беседата >>
Не смесвайте вашата мисъл с Божествената мисъл.
Той ще даде нещо от себе си, но и ще придобие нещо – едновременно дава и взема. Понякога вие се боите да не би вашата мисъл, като излезе на повърхността, да се изгуби. Не, има една естествена мисъл, която вие трябва да пуснете да тече. Тя е Божествената мисъл, която вие трябва да обработвате, да Ă пробивате пътя да си тече. Обаче има и една специфична мисъл, която е за вас.
Не смесвайте вашата мисъл с Божествената мисъл.
Когато дойдете до Божествената мисъл, вие ще я пуснете свободно да върви. Дайте ход на Божествената мисъл! Някои могат да ви кажат, че сте глупави, неразумни хора и т.н. Не обръщайте внимание на хорските приказки! Човек, който обръща внимание на всички кучета, които го лаят, той никога няма да стигне на мястото, дето отива.
към беседата >>
Когато дойдете до Божествената мисъл, вие ще я пуснете свободно да върви.
Понякога вие се боите да не би вашата мисъл, като излезе на повърхността, да се изгуби. Не, има една естествена мисъл, която вие трябва да пуснете да тече. Тя е Божествената мисъл, която вие трябва да обработвате, да Ă пробивате пътя да си тече. Обаче има и една специфична мисъл, която е за вас. Не смесвайте вашата мисъл с Божествената мисъл.
Когато дойдете до Божествената мисъл, вие ще я пуснете свободно да върви.
Дайте ход на Божествената мисъл! Някои могат да ви кажат, че сте глупави, неразумни хора и т.н. Не обръщайте внимание на хорските приказки! Човек, който обръща внимание на всички кучета, които го лаят, той никога няма да стигне на мястото, дето отива. Ако той рече да се спира и да се запитва защо кучетата лаят, защо магаретата реват, защо свините грухтят, защо петлите кукуригат, какво ще излезе от неговото пътуване?
към беседата >>
Дайте ход на Божествената мисъл!
Не, има една естествена мисъл, която вие трябва да пуснете да тече. Тя е Божествената мисъл, която вие трябва да обработвате, да Ă пробивате пътя да си тече. Обаче има и една специфична мисъл, която е за вас. Не смесвайте вашата мисъл с Божествената мисъл. Когато дойдете до Божествената мисъл, вие ще я пуснете свободно да върви.
Дайте ход на Божествената мисъл!
Някои могат да ви кажат, че сте глупави, неразумни хора и т.н. Не обръщайте внимание на хорските приказки! Човек, който обръща внимание на всички кучета, които го лаят, той никога няма да стигне на мястото, дето отива. Ако той рече да се спира и да се запитва защо кучетата лаят, защо магаретата реват, защо свините грухтят, защо петлите кукуригат, какво ще излезе от неговото пътуване? Човек трябва да си каже: „Кучетата нека лаят, магаретата нека реват, свините нека грухтят, петлите нека кукуригат – аз ще си вървя в пътя, ще си отивам по работа.“ Това е Божественото у човека.
към беседата >>
Някои могат да ви кажат, че сте глупави, неразумни хора и т.н.
Тя е Божествената мисъл, която вие трябва да обработвате, да Ă пробивате пътя да си тече. Обаче има и една специфична мисъл, която е за вас. Не смесвайте вашата мисъл с Божествената мисъл. Когато дойдете до Божествената мисъл, вие ще я пуснете свободно да върви. Дайте ход на Божествената мисъл!
Някои могат да ви кажат, че сте глупави, неразумни хора и т.н.
Не обръщайте внимание на хорските приказки! Човек, който обръща внимание на всички кучета, които го лаят, той никога няма да стигне на мястото, дето отива. Ако той рече да се спира и да се запитва защо кучетата лаят, защо магаретата реват, защо свините грухтят, защо петлите кукуригат, какво ще излезе от неговото пътуване? Човек трябва да си каже: „Кучетата нека лаят, магаретата нека реват, свините нека грухтят, петлите нека кукуригат – аз ще си вървя в пътя, ще си отивам по работа.“ Това е Божественото у човека. Пък щом се дойде специално до човешката мисъл, тя тече в тесен кръг.
към беседата >>
Не обръщайте внимание на хорските приказки!
Обаче има и една специфична мисъл, която е за вас. Не смесвайте вашата мисъл с Божествената мисъл. Когато дойдете до Божествената мисъл, вие ще я пуснете свободно да върви. Дайте ход на Божествената мисъл! Някои могат да ви кажат, че сте глупави, неразумни хора и т.н.
Не обръщайте внимание на хорските приказки!
Човек, който обръща внимание на всички кучета, които го лаят, той никога няма да стигне на мястото, дето отива. Ако той рече да се спира и да се запитва защо кучетата лаят, защо магаретата реват, защо свините грухтят, защо петлите кукуригат, какво ще излезе от неговото пътуване? Човек трябва да си каже: „Кучетата нека лаят, магаретата нека реват, свините нека грухтят, петлите нека кукуригат – аз ще си вървя в пътя, ще си отивам по работа.“ Това е Божественото у човека. Пък щом се дойде специално до човешката мисъл, тя тече в тесен кръг. Там човек може да обръща внимание на всичко, което става около него.
към беседата >>
Човек, който обръща внимание на всички кучета, които го лаят, той никога няма да стигне на мястото, дето отива.
Не смесвайте вашата мисъл с Божествената мисъл. Когато дойдете до Божествената мисъл, вие ще я пуснете свободно да върви. Дайте ход на Божествената мисъл! Някои могат да ви кажат, че сте глупави, неразумни хора и т.н. Не обръщайте внимание на хорските приказки!
Човек, който обръща внимание на всички кучета, които го лаят, той никога няма да стигне на мястото, дето отива.
Ако той рече да се спира и да се запитва защо кучетата лаят, защо магаретата реват, защо свините грухтят, защо петлите кукуригат, какво ще излезе от неговото пътуване? Човек трябва да си каже: „Кучетата нека лаят, магаретата нека реват, свините нека грухтят, петлите нека кукуригат – аз ще си вървя в пътя, ще си отивам по работа.“ Това е Божественото у човека. Пък щом се дойде специално до човешката мисъл, тя тече в тесен кръг. Там човек може да обръща внимание на всичко, което става около него. Дойдете ли до Божествената, до Първичната мисъл, дайте Ă ход.
към беседата >>
Ако той рече да се спира и да се запитва защо кучетата лаят, защо магаретата реват, защо свините грухтят, защо петлите кукуригат, какво ще излезе от неговото пътуване?
Когато дойдете до Божествената мисъл, вие ще я пуснете свободно да върви. Дайте ход на Божествената мисъл! Някои могат да ви кажат, че сте глупави, неразумни хора и т.н. Не обръщайте внимание на хорските приказки! Човек, който обръща внимание на всички кучета, които го лаят, той никога няма да стигне на мястото, дето отива.
Ако той рече да се спира и да се запитва защо кучетата лаят, защо магаретата реват, защо свините грухтят, защо петлите кукуригат, какво ще излезе от неговото пътуване?
Човек трябва да си каже: „Кучетата нека лаят, магаретата нека реват, свините нека грухтят, петлите нека кукуригат – аз ще си вървя в пътя, ще си отивам по работа.“ Това е Божественото у човека. Пък щом се дойде специално до човешката мисъл, тя тече в тесен кръг. Там човек може да обръща внимание на всичко, което става около него. Дойдете ли до Божествената, до Първичната мисъл, дайте Ă ход. Божествената мисъл винаги трябва да протича през съзнанието на човека.
към беседата >>
Човек трябва да си каже: „Кучетата нека лаят, магаретата нека реват, свините нека грухтят, петлите нека кукуригат – аз ще си вървя в пътя, ще си отивам по работа.“ Това е Божественото у човека.
Дайте ход на Божествената мисъл! Някои могат да ви кажат, че сте глупави, неразумни хора и т.н. Не обръщайте внимание на хорските приказки! Човек, който обръща внимание на всички кучета, които го лаят, той никога няма да стигне на мястото, дето отива. Ако той рече да се спира и да се запитва защо кучетата лаят, защо магаретата реват, защо свините грухтят, защо петлите кукуригат, какво ще излезе от неговото пътуване?
Човек трябва да си каже: „Кучетата нека лаят, магаретата нека реват, свините нека грухтят, петлите нека кукуригат – аз ще си вървя в пътя, ще си отивам по работа.“ Това е Божественото у човека.
Пък щом се дойде специално до човешката мисъл, тя тече в тесен кръг. Там човек може да обръща внимание на всичко, което става около него. Дойдете ли до Божествената, до Първичната мисъл, дайте Ă ход. Божествената мисъл винаги трябва да протича през съзнанието на човека. Щом Божественото се проявява нормално и правилно, и човешкото ще се развива правилно; и обратно, щом Божественото не се развива правилно, и човешкото няма да се развива правилно.
към беседата >>
Пък щом се дойде специално до човешката мисъл, тя тече в тесен кръг.
Някои могат да ви кажат, че сте глупави, неразумни хора и т.н. Не обръщайте внимание на хорските приказки! Човек, който обръща внимание на всички кучета, които го лаят, той никога няма да стигне на мястото, дето отива. Ако той рече да се спира и да се запитва защо кучетата лаят, защо магаретата реват, защо свините грухтят, защо петлите кукуригат, какво ще излезе от неговото пътуване? Човек трябва да си каже: „Кучетата нека лаят, магаретата нека реват, свините нека грухтят, петлите нека кукуригат – аз ще си вървя в пътя, ще си отивам по работа.“ Това е Божественото у човека.
Пък щом се дойде специално до човешката мисъл, тя тече в тесен кръг.
Там човек може да обръща внимание на всичко, което става около него. Дойдете ли до Божествената, до Първичната мисъл, дайте Ă ход. Божествената мисъл винаги трябва да протича през съзнанието на човека. Щом Божественото се проявява нормално и правилно, и човешкото ще се развива правилно; и обратно, щом Божественото не се развива правилно, и човешкото няма да се развива правилно.
към беседата >>
Там човек може да обръща внимание на всичко, което става около него.
Не обръщайте внимание на хорските приказки! Човек, който обръща внимание на всички кучета, които го лаят, той никога няма да стигне на мястото, дето отива. Ако той рече да се спира и да се запитва защо кучетата лаят, защо магаретата реват, защо свините грухтят, защо петлите кукуригат, какво ще излезе от неговото пътуване? Човек трябва да си каже: „Кучетата нека лаят, магаретата нека реват, свините нека грухтят, петлите нека кукуригат – аз ще си вървя в пътя, ще си отивам по работа.“ Това е Божественото у човека. Пък щом се дойде специално до човешката мисъл, тя тече в тесен кръг.
Там човек може да обръща внимание на всичко, което става около него.
Дойдете ли до Божествената, до Първичната мисъл, дайте Ă ход. Божествената мисъл винаги трябва да протича през съзнанието на човека. Щом Божественото се проявява нормално и правилно, и човешкото ще се развива правилно; и обратно, щом Божественото не се развива правилно, и човешкото няма да се развива правилно.
към беседата >>
Дойдете ли до Божествената, до Първичната мисъл, дайте Ă ход.
Човек, който обръща внимание на всички кучета, които го лаят, той никога няма да стигне на мястото, дето отива. Ако той рече да се спира и да се запитва защо кучетата лаят, защо магаретата реват, защо свините грухтят, защо петлите кукуригат, какво ще излезе от неговото пътуване? Човек трябва да си каже: „Кучетата нека лаят, магаретата нека реват, свините нека грухтят, петлите нека кукуригат – аз ще си вървя в пътя, ще си отивам по работа.“ Това е Божественото у човека. Пък щом се дойде специално до човешката мисъл, тя тече в тесен кръг. Там човек може да обръща внимание на всичко, което става около него.
Дойдете ли до Божествената, до Първичната мисъл, дайте Ă ход.
Божествената мисъл винаги трябва да протича през съзнанието на човека. Щом Божественото се проявява нормално и правилно, и човешкото ще се развива правилно; и обратно, щом Божественото не се развива правилно, и човешкото няма да се развива правилно.
към беседата >>
Божествената мисъл винаги трябва да протича през съзнанието на човека.
Ако той рече да се спира и да се запитва защо кучетата лаят, защо магаретата реват, защо свините грухтят, защо петлите кукуригат, какво ще излезе от неговото пътуване? Човек трябва да си каже: „Кучетата нека лаят, магаретата нека реват, свините нека грухтят, петлите нека кукуригат – аз ще си вървя в пътя, ще си отивам по работа.“ Това е Божественото у човека. Пък щом се дойде специално до човешката мисъл, тя тече в тесен кръг. Там човек може да обръща внимание на всичко, което става около него. Дойдете ли до Божествената, до Първичната мисъл, дайте Ă ход.
Божествената мисъл винаги трябва да протича през съзнанието на човека.
Щом Божественото се проявява нормално и правилно, и човешкото ще се развива правилно; и обратно, щом Божественото не се развива правилно, и човешкото няма да се развива правилно.
към беседата >>
Щом Божественото се проявява нормално и правилно, и човешкото ще се развива правилно; и обратно, щом Божественото не се развива правилно, и човешкото няма да се развива правилно.
Човек трябва да си каже: „Кучетата нека лаят, магаретата нека реват, свините нека грухтят, петлите нека кукуригат – аз ще си вървя в пътя, ще си отивам по работа.“ Това е Божественото у човека. Пък щом се дойде специално до човешката мисъл, тя тече в тесен кръг. Там човек може да обръща внимание на всичко, което става около него. Дойдете ли до Божествената, до Първичната мисъл, дайте Ă ход. Божествената мисъл винаги трябва да протича през съзнанието на човека.
Щом Божественото се проявява нормално и правилно, и човешкото ще се развива правилно; и обратно, щом Божественото не се развива правилно, и човешкото няма да се развива правилно.
към беседата >>
И тъй, вие трябва да имате една велика Божествена идея в себе си, която трябва да разбирате много добре.
И тъй, вие трябва да имате една велика Божествена идея в себе си, която трябва да разбирате много добре.
Вие не трябва да разправяте тази идея на света – тя е само за вас. От нея вие ще черпите своята сила и мощ. Що се отнася до вашите специални мисли, тях може да поверявате на вашите приятели, на този, на онзи, и те ще ви се радват. Казвам: Божествената мисъл за всеки даден случай е единица мярка, с която се определят човешките мисли. На друг език казано: Божествената мисъл е Първичната мисъл, която е вложена в душата на всеки едного.
към беседата >>
Вие не трябва да разправяте тази идея на света – тя е само за вас.
И тъй, вие трябва да имате една велика Божествена идея в себе си, която трябва да разбирате много добре.
Вие не трябва да разправяте тази идея на света – тя е само за вас.
От нея вие ще черпите своята сила и мощ. Що се отнася до вашите специални мисли, тях може да поверявате на вашите приятели, на този, на онзи, и те ще ви се радват. Казвам: Божествената мисъл за всеки даден случай е единица мярка, с която се определят човешките мисли. На друг език казано: Божествената мисъл е Първичната мисъл, която е вложена в душата на всеки едного. Едно нещо трябва да имате предвид: да се пазите от внушенията, от влиянията на света.
към беседата >>
От нея вие ще черпите своята сила и мощ.
И тъй, вие трябва да имате една велика Божествена идея в себе си, която трябва да разбирате много добре. Вие не трябва да разправяте тази идея на света – тя е само за вас.
От нея вие ще черпите своята сила и мощ.
Що се отнася до вашите специални мисли, тях може да поверявате на вашите приятели, на този, на онзи, и те ще ви се радват. Казвам: Божествената мисъл за всеки даден случай е единица мярка, с която се определят човешките мисли. На друг език казано: Божествената мисъл е Първичната мисъл, която е вложена в душата на всеки едного. Едно нещо трябва да имате предвид: да се пазите от внушенията, от влиянията на света. Влиянията на външния свят могат да ви се отразят така, че да попречат на правилното ви развитие.
към беседата >>
Що се отнася до вашите специални мисли, тях може да поверявате на вашите приятели, на този, на онзи, и те ще ви се радват.
И тъй, вие трябва да имате една велика Божествена идея в себе си, която трябва да разбирате много добре. Вие не трябва да разправяте тази идея на света – тя е само за вас. От нея вие ще черпите своята сила и мощ.
Що се отнася до вашите специални мисли, тях може да поверявате на вашите приятели, на този, на онзи, и те ще ви се радват.
Казвам: Божествената мисъл за всеки даден случай е единица мярка, с която се определят човешките мисли. На друг език казано: Божествената мисъл е Първичната мисъл, която е вложена в душата на всеки едного. Едно нещо трябва да имате предвид: да се пазите от внушенията, от влиянията на света. Влиянията на външния свят могат да ви се отразят така, че да попречат на правилното ви развитие. Сегашният свят си служи много с внушението.
към беседата >>
Казвам: Божествената мисъл за всеки даден случай е единица мярка, с която се определят човешките мисли.
И тъй, вие трябва да имате една велика Божествена идея в себе си, която трябва да разбирате много добре. Вие не трябва да разправяте тази идея на света – тя е само за вас. От нея вие ще черпите своята сила и мощ. Що се отнася до вашите специални мисли, тях може да поверявате на вашите приятели, на този, на онзи, и те ще ви се радват.
Казвам: Божествената мисъл за всеки даден случай е единица мярка, с която се определят човешките мисли.
На друг език казано: Божествената мисъл е Първичната мисъл, която е вложена в душата на всеки едного. Едно нещо трябва да имате предвид: да се пазите от внушенията, от влиянията на света. Влиянията на външния свят могат да ви се отразят така, че да попречат на правилното ви развитие. Сегашният свят си служи много с внушението. То се употребява като хипнотическа сила.
към беседата >>
На друг език казано: Божествената мисъл е Първичната мисъл, която е вложена в душата на всеки едного.
И тъй, вие трябва да имате една велика Божествена идея в себе си, която трябва да разбирате много добре. Вие не трябва да разправяте тази идея на света – тя е само за вас. От нея вие ще черпите своята сила и мощ. Що се отнася до вашите специални мисли, тях може да поверявате на вашите приятели, на този, на онзи, и те ще ви се радват. Казвам: Божествената мисъл за всеки даден случай е единица мярка, с която се определят човешките мисли.
На друг език казано: Божествената мисъл е Първичната мисъл, която е вложена в душата на всеки едного.
Едно нещо трябва да имате предвид: да се пазите от внушенията, от влиянията на света. Влиянията на външния свят могат да ви се отразят така, че да попречат на правилното ви развитие. Сегашният свят си служи много с внушението. То се употребява като хипнотическа сила. Влезете ли в света, ще срещнете само внушения, правила, закони, ограничения и т.н.
към беседата >>
Едно нещо трябва да имате предвид: да се пазите от внушенията, от влиянията на света.
Вие не трябва да разправяте тази идея на света – тя е само за вас. От нея вие ще черпите своята сила и мощ. Що се отнася до вашите специални мисли, тях може да поверявате на вашите приятели, на този, на онзи, и те ще ви се радват. Казвам: Божествената мисъл за всеки даден случай е единица мярка, с която се определят човешките мисли. На друг език казано: Божествената мисъл е Първичната мисъл, която е вложена в душата на всеки едного.
Едно нещо трябва да имате предвид: да се пазите от внушенията, от влиянията на света.
Влиянията на външния свят могат да ви се отразят така, че да попречат на правилното ви развитие. Сегашният свят си служи много с внушението. То се употребява като хипнотическа сила. Влезете ли в света, ще срещнете само внушения, правила, закони, ограничения и т.н. Пазете се от тази мрежа на света, за да не спрете развитието на Божественото в себе си.
към беседата >>
Влиянията на външния свят могат да ви се отразят така, че да попречат на правилното ви развитие.
От нея вие ще черпите своята сила и мощ. Що се отнася до вашите специални мисли, тях може да поверявате на вашите приятели, на този, на онзи, и те ще ви се радват. Казвам: Божествената мисъл за всеки даден случай е единица мярка, с която се определят човешките мисли. На друг език казано: Божествената мисъл е Първичната мисъл, която е вложена в душата на всеки едного. Едно нещо трябва да имате предвид: да се пазите от внушенията, от влиянията на света.
Влиянията на външния свят могат да ви се отразят така, че да попречат на правилното ви развитие.
Сегашният свят си служи много с внушението. То се употребява като хипнотическа сила. Влезете ли в света, ще срещнете само внушения, правила, закони, ограничения и т.н. Пазете се от тази мрежа на света, за да не спрете развитието на Божественото в себе си.
към беседата >>
Сегашният свят си служи много с внушението.
Що се отнася до вашите специални мисли, тях може да поверявате на вашите приятели, на този, на онзи, и те ще ви се радват. Казвам: Божествената мисъл за всеки даден случай е единица мярка, с която се определят човешките мисли. На друг език казано: Божествената мисъл е Първичната мисъл, която е вложена в душата на всеки едного. Едно нещо трябва да имате предвид: да се пазите от внушенията, от влиянията на света. Влиянията на външния свят могат да ви се отразят така, че да попречат на правилното ви развитие.
Сегашният свят си служи много с внушението.
То се употребява като хипнотическа сила. Влезете ли в света, ще срещнете само внушения, правила, закони, ограничения и т.н. Пазете се от тази мрежа на света, за да не спрете развитието на Божественото в себе си.
към беседата >>
То се употребява като хипнотическа сила.
Казвам: Божествената мисъл за всеки даден случай е единица мярка, с която се определят човешките мисли. На друг език казано: Божествената мисъл е Първичната мисъл, която е вложена в душата на всеки едного. Едно нещо трябва да имате предвид: да се пазите от внушенията, от влиянията на света. Влиянията на външния свят могат да ви се отразят така, че да попречат на правилното ви развитие. Сегашният свят си служи много с внушението.
То се употребява като хипнотическа сила.
Влезете ли в света, ще срещнете само внушения, правила, закони, ограничения и т.н. Пазете се от тази мрежа на света, за да не спрете развитието на Божественото в себе си.
към беседата >>
Влезете ли в света, ще срещнете само внушения, правила, закони, ограничения и т.н.
На друг език казано: Божествената мисъл е Първичната мисъл, която е вложена в душата на всеки едного. Едно нещо трябва да имате предвид: да се пазите от внушенията, от влиянията на света. Влиянията на външния свят могат да ви се отразят така, че да попречат на правилното ви развитие. Сегашният свят си служи много с внушението. То се употребява като хипнотическа сила.
Влезете ли в света, ще срещнете само внушения, правила, закони, ограничения и т.н.
Пазете се от тази мрежа на света, за да не спрете развитието на Божественото в себе си.
към беседата >>
Пазете се от тази мрежа на света, за да не спрете развитието на Божественото в себе си.
Едно нещо трябва да имате предвид: да се пазите от внушенията, от влиянията на света. Влиянията на външния свят могат да ви се отразят така, че да попречат на правилното ви развитие. Сегашният свят си служи много с внушението. То се употребява като хипнотическа сила. Влезете ли в света, ще срещнете само внушения, правила, закони, ограничения и т.н.
Пазете се от тази мрежа на света, за да не спрете развитието на Божественото в себе си.
към беседата >>
Представете си, че някой ваш приятел настоява да направите нещо за него.
Представете си, че някой ваш приятел настоява да направите нещо за него.
Ако кажете, че не можете да го направите, вие губите. Ако идеята му не е права и кажете, че ще я изпълните за него, пак губите. Как трябва да постъпите като окултни ученици?
към беседата >>
Ако кажете, че не можете да го направите, вие губите.
Представете си, че някой ваш приятел настоява да направите нещо за него.
Ако кажете, че не можете да го направите, вие губите.
Ако идеята му не е права и кажете, че ще я изпълните за него, пак губите. Как трябва да постъпите като окултни ученици?
към беседата >>
Ако идеята му не е права и кажете, че ще я изпълните за него, пак губите.
Представете си, че някой ваш приятел настоява да направите нещо за него. Ако кажете, че не можете да го направите, вие губите.
Ако идеята му не е права и кажете, че ще я изпълните за него, пак губите.
Как трябва да постъпите като окултни ученици?
към беседата >>
Как трябва да постъпите като окултни ученици?
Представете си, че някой ваш приятел настоява да направите нещо за него. Ако кажете, че не можете да го направите, вие губите. Ако идеята му не е права и кажете, че ще я изпълните за него, пак губите.
Как трябва да постъпите като окултни ученици?
към беседата >>
Отговор: Ако идеята му е Божествена, ще му услужим.
Отговор: Ако идеята му е Божествена, ще му услужим.
към беседата >>
Ще му кажете: „Аз съм готов да направя всичко, което е добро.“ Никой не може да те задължава да направиш това, което не е добро.
Ще му кажете: „Аз съм готов да направя всичко, което е добро.“ Никой не може да те задължава да направиш това, което не е добро.
Например някой ти каже да хвъркаш във въздуха. Как ще направиш това? – Невъзможно е. Птица не си, криле нямаш да хвърчиш. Каже ли ти обаче да ходиш по земята – това е възможно да го направиш.
към беседата >>
Например някой ти каже да хвъркаш във въздуха.
Ще му кажете: „Аз съм готов да направя всичко, което е добро.“ Никой не може да те задължава да направиш това, което не е добро.
Например някой ти каже да хвъркаш във въздуха.
Как ще направиш това? – Невъзможно е. Птица не си, криле нямаш да хвърчиш. Каже ли ти обаче да ходиш по земята – това е възможно да го направиш. Каже ли ти да влезеш във водата да живееш – и това е невъзможно за тебе.
към беседата >>
Как ще направиш това?
Ще му кажете: „Аз съм готов да направя всичко, което е добро.“ Никой не може да те задължава да направиш това, което не е добро. Например някой ти каже да хвъркаш във въздуха.
Как ще направиш това?
– Невъзможно е. Птица не си, криле нямаш да хвърчиш. Каже ли ти обаче да ходиш по земята – това е възможно да го направиш. Каже ли ти да влезеш във водата да живееш – и това е невъзможно за тебе. Какъв отговор трябва да дадете на тия две желания от страна на вашия приятел?
към беседата >>
– Невъзможно е.
Ще му кажете: „Аз съм готов да направя всичко, което е добро.“ Никой не може да те задължава да направиш това, което не е добро. Например някой ти каже да хвъркаш във въздуха. Как ще направиш това?
– Невъзможно е.
Птица не си, криле нямаш да хвърчиш. Каже ли ти обаче да ходиш по земята – това е възможно да го направиш. Каже ли ти да влезеш във водата да живееш – и това е невъзможно за тебе. Какъв отговор трябва да дадете на тия две желания от страна на вашия приятел?
към беседата >>
Птица не си, криле нямаш да хвърчиш.
Ще му кажете: „Аз съм готов да направя всичко, което е добро.“ Никой не може да те задължава да направиш това, което не е добро. Например някой ти каже да хвъркаш във въздуха. Как ще направиш това? – Невъзможно е.
Птица не си, криле нямаш да хвърчиш.
Каже ли ти обаче да ходиш по земята – това е възможно да го направиш. Каже ли ти да влезеш във водата да живееш – и това е невъзможно за тебе. Какъв отговор трябва да дадете на тия две желания от страна на вашия приятел?
към беседата >>
Каже ли ти обаче да ходиш по земята – това е възможно да го направиш.
Ще му кажете: „Аз съм готов да направя всичко, което е добро.“ Никой не може да те задължава да направиш това, което не е добро. Например някой ти каже да хвъркаш във въздуха. Как ще направиш това? – Невъзможно е. Птица не си, криле нямаш да хвърчиш.
Каже ли ти обаче да ходиш по земята – това е възможно да го направиш.
Каже ли ти да влезеш във водата да живееш – и това е невъзможно за тебе. Какъв отговор трябва да дадете на тия две желания от страна на вашия приятел?
към беседата >>
Каже ли ти да влезеш във водата да живееш – и това е невъзможно за тебе.
Например някой ти каже да хвъркаш във въздуха. Как ще направиш това? – Невъзможно е. Птица не си, криле нямаш да хвърчиш. Каже ли ти обаче да ходиш по земята – това е възможно да го направиш.
Каже ли ти да влезеш във водата да живееш – и това е невъзможно за тебе.
Какъв отговор трябва да дадете на тия две желания от страна на вашия приятел?
към беседата >>
Какъв отговор трябва да дадете на тия две желания от страна на вашия приятел?
Как ще направиш това? – Невъзможно е. Птица не си, криле нямаш да хвърчиш. Каже ли ти обаче да ходиш по земята – това е възможно да го направиш. Каже ли ти да влезеш във водата да живееш – и това е невъзможно за тебе.
Какъв отговор трябва да дадете на тия две желания от страна на вашия приятел?
към беседата >>
Отговор: Ще му кажем той пръв да ни покаже как се хвърчи във въздуха и как се живее във водата.
Отговор: Ще му кажем той пръв да ни покаже как се хвърчи във въздуха и как се живее във водата.
към беседата >>
За следния път искам от вас най-разумен отговор на тия два въпроса.
За следния път искам от вас най-разумен отговор на тия два въпроса.
Не се изисква голяма философия за това. Ако ви дойде на ума някой хубав отговор, добре; ако не дойде никаква мисъл в ума ви, оставете въпроса без разрешение. Не можете ли да решите някоя задача, не я започвайте даже. Според окултните закони не се позволява да почнеш една работа и да я оставиш наполовина недовършена. Започнеш ли една задача, реши я докрай.
към беседата >>
Не се изисква голяма философия за това.
За следния път искам от вас най-разумен отговор на тия два въпроса.
Не се изисква голяма философия за това.
Ако ви дойде на ума някой хубав отговор, добре; ако не дойде никаква мисъл в ума ви, оставете въпроса без разрешение. Не можете ли да решите някоя задача, не я започвайте даже. Според окултните закони не се позволява да почнеш една работа и да я оставиш наполовина недовършена. Започнеш ли една задача, реши я докрай. Не можеш ли да я разрешиш, ще кажеш: „Не съм готов още за тази задача.“ Когато бъдеш готов, ще я започнеш.
към беседата >>
Ако ви дойде на ума някой хубав отговор, добре; ако не дойде никаква мисъл в ума ви, оставете въпроса без разрешение.
За следния път искам от вас най-разумен отговор на тия два въпроса. Не се изисква голяма философия за това.
Ако ви дойде на ума някой хубав отговор, добре; ако не дойде никаква мисъл в ума ви, оставете въпроса без разрешение.
Не можете ли да решите някоя задача, не я започвайте даже. Според окултните закони не се позволява да почнеш една работа и да я оставиш наполовина недовършена. Започнеш ли една задача, реши я докрай. Не можеш ли да я разрешиш, ще кажеш: „Не съм готов още за тази задача.“ Когато бъдеш готов, ще я започнеш. Ще видим идния път колко души от вас са готови с отговора на въпроса как може да се хвърчи във въздуха и как може да се живее във водата.
към беседата >>
Не можете ли да решите някоя задача, не я започвайте даже.
За следния път искам от вас най-разумен отговор на тия два въпроса. Не се изисква голяма философия за това. Ако ви дойде на ума някой хубав отговор, добре; ако не дойде никаква мисъл в ума ви, оставете въпроса без разрешение.
Не можете ли да решите някоя задача, не я започвайте даже.
Според окултните закони не се позволява да почнеш една работа и да я оставиш наполовина недовършена. Започнеш ли една задача, реши я докрай. Не можеш ли да я разрешиш, ще кажеш: „Не съм готов още за тази задача.“ Когато бъдеш готов, ще я започнеш. Ще видим идния път колко души от вас са готови с отговора на въпроса как може да се хвърчи във въздуха и как може да се живее във водата.
към беседата >>
Според окултните закони не се позволява да почнеш една работа и да я оставиш наполовина недовършена.
За следния път искам от вас най-разумен отговор на тия два въпроса. Не се изисква голяма философия за това. Ако ви дойде на ума някой хубав отговор, добре; ако не дойде никаква мисъл в ума ви, оставете въпроса без разрешение. Не можете ли да решите някоя задача, не я започвайте даже.
Според окултните закони не се позволява да почнеш една работа и да я оставиш наполовина недовършена.
Започнеш ли една задача, реши я докрай. Не можеш ли да я разрешиш, ще кажеш: „Не съм готов още за тази задача.“ Когато бъдеш готов, ще я започнеш. Ще видим идния път колко души от вас са готови с отговора на въпроса как може да се хвърчи във въздуха и как може да се живее във водата.
към беседата >>
Започнеш ли една задача, реши я докрай.
За следния път искам от вас най-разумен отговор на тия два въпроса. Не се изисква голяма философия за това. Ако ви дойде на ума някой хубав отговор, добре; ако не дойде никаква мисъл в ума ви, оставете въпроса без разрешение. Не можете ли да решите някоя задача, не я започвайте даже. Според окултните закони не се позволява да почнеш една работа и да я оставиш наполовина недовършена.
Започнеш ли една задача, реши я докрай.
Не можеш ли да я разрешиш, ще кажеш: „Не съм готов още за тази задача.“ Когато бъдеш готов, ще я започнеш. Ще видим идния път колко души от вас са готови с отговора на въпроса как може да се хвърчи във въздуха и как може да се живее във водата.
към беседата >>
Не можеш ли да я разрешиш, ще кажеш: „Не съм готов още за тази задача.“ Когато бъдеш готов, ще я започнеш.
Не се изисква голяма философия за това. Ако ви дойде на ума някой хубав отговор, добре; ако не дойде никаква мисъл в ума ви, оставете въпроса без разрешение. Не можете ли да решите някоя задача, не я започвайте даже. Според окултните закони не се позволява да почнеш една работа и да я оставиш наполовина недовършена. Започнеш ли една задача, реши я докрай.
Не можеш ли да я разрешиш, ще кажеш: „Не съм готов още за тази задача.“ Когато бъдеш готов, ще я започнеш.
Ще видим идния път колко души от вас са готови с отговора на въпроса как може да се хвърчи във въздуха и как може да се живее във водата.
към беседата >>
Ще видим идния път колко души от вас са готови с отговора на въпроса как може да се хвърчи във въздуха и как може да се живее във водата.
Ако ви дойде на ума някой хубав отговор, добре; ако не дойде никаква мисъл в ума ви, оставете въпроса без разрешение. Не можете ли да решите някоя задача, не я започвайте даже. Според окултните закони не се позволява да почнеш една работа и да я оставиш наполовина недовършена. Започнеш ли една задача, реши я докрай. Не можеш ли да я разрешиш, ще кажеш: „Не съм готов още за тази задача.“ Когато бъдеш готов, ще я започнеш.
Ще видим идния път колко души от вас са готови с отговора на въпроса как може да се хвърчи във въздуха и как може да се живее във водата.
към беседата >>
Сега аз ще ви помогна в отговора на тия въпроси, за да не се смущавате.
Сега аз ще ви помогна в отговора на тия въпроси, за да не се смущавате.
Ако ви кажа да влезете в някоя гостна стая с вашия кон и с вашата каруца, ще можете ли да направите това? Ако разбирате буквално, вие не можете да влезете по този начин в никоя стая. Но въпросът не седи в буквалното разрешение. Вие ще влезете с коня и с каруцата си в двора: коня ще оставите в дама, каруцата – под стряхата, а вие сам свободно ще влезете в стаята.
към беседата >>
Ако ви кажа да влезете в някоя гостна стая с вашия кон и с вашата каруца, ще можете ли да направите това?
Сега аз ще ви помогна в отговора на тия въпроси, за да не се смущавате.
Ако ви кажа да влезете в някоя гостна стая с вашия кон и с вашата каруца, ще можете ли да направите това?
Ако разбирате буквално, вие не можете да влезете по този начин в никоя стая. Но въпросът не седи в буквалното разрешение. Вие ще влезете с коня и с каруцата си в двора: коня ще оставите в дама, каруцата – под стряхата, а вие сам свободно ще влезете в стаята.
към беседата >>
Ако разбирате буквално, вие не можете да влезете по този начин в никоя стая.
Сега аз ще ви помогна в отговора на тия въпроси, за да не се смущавате. Ако ви кажа да влезете в някоя гостна стая с вашия кон и с вашата каруца, ще можете ли да направите това?
Ако разбирате буквално, вие не можете да влезете по този начин в никоя стая.
Но въпросът не седи в буквалното разрешение. Вие ще влезете с коня и с каруцата си в двора: коня ще оставите в дама, каруцата – под стряхата, а вие сам свободно ще влезете в стаята.
към беседата >>
Но въпросът не седи в буквалното разрешение.
Сега аз ще ви помогна в отговора на тия въпроси, за да не се смущавате. Ако ви кажа да влезете в някоя гостна стая с вашия кон и с вашата каруца, ще можете ли да направите това? Ако разбирате буквално, вие не можете да влезете по този начин в никоя стая.
Но въпросът не седи в буквалното разрешение.
Вие ще влезете с коня и с каруцата си в двора: коня ще оставите в дама, каруцата – под стряхата, а вие сам свободно ще влезете в стаята.
към беседата >>
Вие ще влезете с коня и с каруцата си в двора: коня ще оставите в дама, каруцата – под стряхата, а вие сам свободно ще влезете в стаята.
Сега аз ще ви помогна в отговора на тия въпроси, за да не се смущавате. Ако ви кажа да влезете в някоя гостна стая с вашия кон и с вашата каруца, ще можете ли да направите това? Ако разбирате буквално, вие не можете да влезете по този начин в никоя стая. Но въпросът не седи в буквалното разрешение.
Вие ще влезете с коня и с каруцата си в двора: коня ще оставите в дама, каруцата – под стряхата, а вие сам свободно ще влезете в стаята.
към беседата >>
Реплика: Значи човек може да хвърчи във въздуха с мисълта си, но не и със своето физическо тяло.
Реплика: Значи човек може да хвърчи във въздуха с мисълта си, но не и със своето физическо тяло.
към беседата >>
Да хвърчиш с мисълта си, това реално нещо ли е?
Да хвърчиш с мисълта си, това реално нещо ли е?
Ако ви кажа да се качите с мисълта си над някой голям облак и да видите какво има там, ще можете ли да направите това? Или ако ви кажа да отидете мислено на Мусала да проверите какво е времето там и да се върнете да ми кажете, ще можете ли да направите това? Ако можете да ми дадете точни сведения, значи действително сте били на Мусала и вашето летене с мисълта е реално. Не можете ли да ми отговорите точно какво е времето на Мусала, хвъркането с мисълта не е реално нещо. Действително човек може да лети с мисълта си над облаците, но за това се изискват редица упражнения и вътрешна подготовка.
към беседата >>
Ако ви кажа да се качите с мисълта си над някой голям облак и да видите какво има там, ще можете ли да направите това?
Да хвърчиш с мисълта си, това реално нещо ли е?
Ако ви кажа да се качите с мисълта си над някой голям облак и да видите какво има там, ще можете ли да направите това?
Или ако ви кажа да отидете мислено на Мусала да проверите какво е времето там и да се върнете да ми кажете, ще можете ли да направите това? Ако можете да ми дадете точни сведения, значи действително сте били на Мусала и вашето летене с мисълта е реално. Не можете ли да ми отговорите точно какво е времето на Мусала, хвъркането с мисълта не е реално нещо. Действително човек може да лети с мисълта си над облаците, но за това се изискват редица упражнения и вътрешна подготовка. Индусите са изучавали този закон; те са правили много опити с мисълта си.
към беседата >>
Или ако ви кажа да отидете мислено на Мусала да проверите какво е времето там и да се върнете да ми кажете, ще можете ли да направите това?
Да хвърчиш с мисълта си, това реално нещо ли е? Ако ви кажа да се качите с мисълта си над някой голям облак и да видите какво има там, ще можете ли да направите това?
Или ако ви кажа да отидете мислено на Мусала да проверите какво е времето там и да се върнете да ми кажете, ще можете ли да направите това?
Ако можете да ми дадете точни сведения, значи действително сте били на Мусала и вашето летене с мисълта е реално. Не можете ли да ми отговорите точно какво е времето на Мусала, хвъркането с мисълта не е реално нещо. Действително човек може да лети с мисълта си над облаците, но за това се изискват редица упражнения и вътрешна подготовка. Индусите са изучавали този закон; те са правили много опити с мисълта си. Западните народи още не са изучили това изкуство – да хвъркат с мисълта си.
към беседата >>
Ако можете да ми дадете точни сведения, значи действително сте били на Мусала и вашето летене с мисълта е реално.
Да хвърчиш с мисълта си, това реално нещо ли е? Ако ви кажа да се качите с мисълта си над някой голям облак и да видите какво има там, ще можете ли да направите това? Или ако ви кажа да отидете мислено на Мусала да проверите какво е времето там и да се върнете да ми кажете, ще можете ли да направите това?
Ако можете да ми дадете точни сведения, значи действително сте били на Мусала и вашето летене с мисълта е реално.
Не можете ли да ми отговорите точно какво е времето на Мусала, хвъркането с мисълта не е реално нещо. Действително човек може да лети с мисълта си над облаците, но за това се изискват редица упражнения и вътрешна подготовка. Индусите са изучавали този закон; те са правили много опити с мисълта си. Западните народи още не са изучили това изкуство – да хвъркат с мисълта си. То не е недостъпно за човека, но работа се изисква в това направление, изисква се концентриране на мисълта.
към беседата >>
Не можете ли да ми отговорите точно какво е времето на Мусала, хвъркането с мисълта не е реално нещо.
Да хвърчиш с мисълта си, това реално нещо ли е? Ако ви кажа да се качите с мисълта си над някой голям облак и да видите какво има там, ще можете ли да направите това? Или ако ви кажа да отидете мислено на Мусала да проверите какво е времето там и да се върнете да ми кажете, ще можете ли да направите това? Ако можете да ми дадете точни сведения, значи действително сте били на Мусала и вашето летене с мисълта е реално.
Не можете ли да ми отговорите точно какво е времето на Мусала, хвъркането с мисълта не е реално нещо.
Действително човек може да лети с мисълта си над облаците, но за това се изискват редица упражнения и вътрешна подготовка. Индусите са изучавали този закон; те са правили много опити с мисълта си. Западните народи още не са изучили това изкуство – да хвъркат с мисълта си. То не е недостъпно за човека, но работа се изисква в това направление, изисква се концентриране на мисълта.
към беседата >>
Действително човек може да лети с мисълта си над облаците, но за това се изискват редица упражнения и вътрешна подготовка.
Да хвърчиш с мисълта си, това реално нещо ли е? Ако ви кажа да се качите с мисълта си над някой голям облак и да видите какво има там, ще можете ли да направите това? Или ако ви кажа да отидете мислено на Мусала да проверите какво е времето там и да се върнете да ми кажете, ще можете ли да направите това? Ако можете да ми дадете точни сведения, значи действително сте били на Мусала и вашето летене с мисълта е реално. Не можете ли да ми отговорите точно какво е времето на Мусала, хвъркането с мисълта не е реално нещо.
Действително човек може да лети с мисълта си над облаците, но за това се изискват редица упражнения и вътрешна подготовка.
Индусите са изучавали този закон; те са правили много опити с мисълта си. Западните народи още не са изучили това изкуство – да хвъркат с мисълта си. То не е недостъпно за човека, но работа се изисква в това направление, изисква се концентриране на мисълта.
към беседата >>
Индусите са изучавали този закон; те са правили много опити с мисълта си.
Ако ви кажа да се качите с мисълта си над някой голям облак и да видите какво има там, ще можете ли да направите това? Или ако ви кажа да отидете мислено на Мусала да проверите какво е времето там и да се върнете да ми кажете, ще можете ли да направите това? Ако можете да ми дадете точни сведения, значи действително сте били на Мусала и вашето летене с мисълта е реално. Не можете ли да ми отговорите точно какво е времето на Мусала, хвъркането с мисълта не е реално нещо. Действително човек може да лети с мисълта си над облаците, но за това се изискват редица упражнения и вътрешна подготовка.
Индусите са изучавали този закон; те са правили много опити с мисълта си.
Западните народи още не са изучили това изкуство – да хвъркат с мисълта си. То не е недостъпно за човека, но работа се изисква в това направление, изисква се концентриране на мисълта.
към беседата >>
Западните народи още не са изучили това изкуство – да хвъркат с мисълта си.
Или ако ви кажа да отидете мислено на Мусала да проверите какво е времето там и да се върнете да ми кажете, ще можете ли да направите това? Ако можете да ми дадете точни сведения, значи действително сте били на Мусала и вашето летене с мисълта е реално. Не можете ли да ми отговорите точно какво е времето на Мусала, хвъркането с мисълта не е реално нещо. Действително човек може да лети с мисълта си над облаците, но за това се изискват редица упражнения и вътрешна подготовка. Индусите са изучавали този закон; те са правили много опити с мисълта си.
Западните народи още не са изучили това изкуство – да хвъркат с мисълта си.
То не е недостъпно за човека, но работа се изисква в това направление, изисква се концентриране на мисълта.
към беседата >>
То не е недостъпно за човека, но работа се изисква в това направление, изисква се концентриране на мисълта.
Ако можете да ми дадете точни сведения, значи действително сте били на Мусала и вашето летене с мисълта е реално. Не можете ли да ми отговорите точно какво е времето на Мусала, хвъркането с мисълта не е реално нещо. Действително човек може да лети с мисълта си над облаците, но за това се изискват редица упражнения и вътрешна подготовка. Индусите са изучавали този закон; те са правили много опити с мисълта си. Западните народи още не са изучили това изкуство – да хвъркат с мисълта си.
То не е недостъпно за човека, но работа се изисква в това направление, изисква се концентриране на мисълта.
към беседата >>
Имайте предвид следното правило: всички мисли и чувства, които са недостъпни за вашия ум и сърце, оставяйте навън, не ги приемайте в себе си, докато не ги проверите.
Имайте предвид следното правило: всички мисли и чувства, които са недостъпни за вашия ум и сърце, оставяйте навън, не ги приемайте в себе си, докато не ги проверите.
Всяка мисъл и всяко чувство, които не са проверени от ума и сърцето на човека, внасят смущение в него. Затова пазете вътрешното спокойствие на вашия ум и на вашето сърце.
към беседата >>
Всяка мисъл и всяко чувство, които не са проверени от ума и сърцето на човека, внасят смущение в него.
Имайте предвид следното правило: всички мисли и чувства, които са недостъпни за вашия ум и сърце, оставяйте навън, не ги приемайте в себе си, докато не ги проверите.
Всяка мисъл и всяко чувство, които не са проверени от ума и сърцето на човека, внасят смущение в него.
Затова пазете вътрешното спокойствие на вашия ум и на вашето сърце.
към беседата >>
Затова пазете вътрешното спокойствие на вашия ум и на вашето сърце.
Имайте предвид следното правило: всички мисли и чувства, които са недостъпни за вашия ум и сърце, оставяйте навън, не ги приемайте в себе си, докато не ги проверите. Всяка мисъл и всяко чувство, които не са проверени от ума и сърцето на човека, внасят смущение в него.
Затова пазете вътрешното спокойствие на вашия ум и на вашето сърце.
към беседата >>
Какво подразбират в математиката под думата единица?
Какво подразбират в математиката под думата единица?
към беседата >>
Отговор: Единицата се взема като единица мярка за измерване на нещата.
Отговор: Единицата се взема като единица мярка за измерване на нещата.
Тя нито ги увеличава, нито ги намалява.
към беседата >>
Тя нито ги увеличава, нито ги намалява.
Отговор: Единицата се взема като единица мярка за измерване на нещата.
Тя нито ги увеличава, нито ги намалява.
към беседата >>
Значи единицата е мярка, а сама по себе си е несъизмерима.
Значи единицата е мярка, а сама по себе си е несъизмерима.
Ако имате 1 + 1 + 1 + 1 = 4, какво означава четворката в дадения случай? Четворката е резултат, който показва, че единицата е взета като мярка четири пъти. В какво седи красотата на този резултат?
към беседата >>
Ако имате 1 + 1 + 1 + 1 = 4, какво означава четворката в дадения случай?
Значи единицата е мярка, а сама по себе си е несъизмерима.
Ако имате 1 + 1 + 1 + 1 = 4, какво означава четворката в дадения случай?
Четворката е резултат, който показва, че единицата е взета като мярка четири пъти. В какво седи красотата на този резултат?
към беседата >>
Четворката е резултат, който показва, че единицата е взета като мярка четири пъти.
Значи единицата е мярка, а сама по себе си е несъизмерима. Ако имате 1 + 1 + 1 + 1 = 4, какво означава четворката в дадения случай?
Четворката е резултат, който показва, че единицата е взета като мярка четири пъти.
В какво седи красотата на този резултат?
към беседата >>
В какво седи красотата на този резултат?
Значи единицата е мярка, а сама по себе си е несъизмерима. Ако имате 1 + 1 + 1 + 1 = 4, какво означава четворката в дадения случай? Четворката е резултат, който показва, че единицата е взета като мярка четири пъти.
В какво седи красотата на този резултат?
към беседата >>
5.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
Щрака, но пищовътъ не хваща.
Преди повѣче отъ 40 години синътъ на единъ български свещеникъ, нѣкѫдѣ изъ варненско, въ село Николаевка, едноврѣмешната Хадърча, ималъ свой пистолетъ, или както го казватъ турцитѣ, чифте, като тия, съ които си служатъ военнитѣ, и една вечерь взима пистолета си и го напълва съ голѣми, едри куршуми. Посрѣдъ нощь, обаче, той става, изважда ядрата отъ пистолета и го напълва съ съчми. Сутриньта изсипва и съчмитѣ отъ своя пищовъ и оставя въ него само дрипитѣ и го туря на пояса си. Прѣзъ деня отива на купището, или както го казватъ хорището, и тамъ се сважда съ момцитѣ. За да ги наплаши, той изважда пистолета си и го насочва срѣщу тѣхъ.
Щрака, но пищовътъ не хваща.
Туря тогава гърлото на пищова прѣдъ устата си, за да види, какво има въ него и духва, но като духналъ, пищовътъ този пѫть изгърмява въ устата му. И какво става? – Очитѣ му изпѫкватъ, ставатъ голѣми, като на жаба, лицето му се обезобразява, като на нѣкой канибалистъ. Този младъ момъкъ не умрѣ, той се излѣкува, но прѣзъ цѣлия си животъ помни съблазъньта на своя пищовъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който има рѫка, която го съблазнява, тя е неговиятъ пищовъ.
към беседата >>
Ти не трѣбва да правишъ никаква разлика между всички сѫщества.
Вие сега ще кажете: знаете ли какво казва Учительтъ? Учительтъ казва, че азъ сѫществувамъ нѣкѫдѣ и съмъ сѫществувалъ прѣди да е сѫществувалъ този свѣтъ. Не, ти трѣбва да чувствувашъ това сѫществуване въ себе си, самъ трѣбва да го изпиташъ. Щомъ кажешъ, че си сѫществувалъ прѣди този свѣтъ, ти трѣбва да имашъ еднаква мѣрка спрѣмо всички хора. Ти трѣбва да имашъ спрѣмо всички сѫщества, отъ най-голѣмите до най-малкитѣ, еднакви отношения.
Ти не трѣбва да правишъ никаква разлика между всички сѫщества.
И къмъ бръмбаритѣ, и къмъ хората, и къмъ ангелитѣ трѣбва да имашъ еднакви отношения. Ама ще кажешъ сега, че това сѫ хипотези. Не, въ ангелския свѣтъ, едно отъ най-малкитѣ пръстчета на единъ ангелъ мисли толкова, колкото единъ нашъ философъ.
към беседата >>
Свещено нѣщо е работата!
Тази болница ще изгори, и вие ще изкочите навънъ. Господь не създаде този свѣтъ само за болници; Господь не създаде този свѣтъ, за да се лѣкуватъ хората. Казватъ: е, да има благодѣтели въ свѣта, та както и да е! Не, Господь не създаде свѣта за благодѣтели, Господь създаде свѣта само за работа. Всѣки трѣбва да работи, а не да се труди.
Свещено нѣщо е работата!
Всѣки, който е дошълъ на земята, трѣбва да работи съ всичкото свое съзнание, а не да става робъ на труда. Всички трѣбва да работятъ, да улесняватъ живота си единъ другъ и взаимно да си помагатъ. Ние можемъ да улеснимъ своя животъ, отъ насъ зависи. Казвате: кога ще дойде Христосъ? – Когато изгори болницата.
към беседата >>
Туря тогава гърлото на пищова прѣдъ устата си, за да види, какво има въ него и духва, но като духналъ, пищовътъ този пѫть изгърмява въ устата му.
Посрѣдъ нощь, обаче, той става, изважда ядрата отъ пистолета и го напълва съ съчми. Сутриньта изсипва и съчмитѣ отъ своя пищовъ и оставя въ него само дрипитѣ и го туря на пояса си. Прѣзъ деня отива на купището, или както го казватъ хорището, и тамъ се сважда съ момцитѣ. За да ги наплаши, той изважда пистолета си и го насочва срѣщу тѣхъ. Щрака, но пищовътъ не хваща.
Туря тогава гърлото на пищова прѣдъ устата си, за да види, какво има въ него и духва, но като духналъ, пищовътъ този пѫть изгърмява въ устата му.
И какво става? – Очитѣ му изпѫкватъ, ставатъ голѣми, като на жаба, лицето му се обезобразява, като на нѣкой канибалистъ. Този младъ момъкъ не умрѣ, той се излѣкува, но прѣзъ цѣлия си животъ помни съблазъньта на своя пищовъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който има рѫка, която го съблазнява, тя е неговиятъ пищовъ. Рѫката е изразъ на разумното въ човѣка.
към беседата >>
И къмъ бръмбаритѣ, и къмъ хората, и къмъ ангелитѣ трѣбва да имашъ еднакви отношения.
Учительтъ казва, че азъ сѫществувамъ нѣкѫдѣ и съмъ сѫществувалъ прѣди да е сѫществувалъ този свѣтъ. Не, ти трѣбва да чувствувашъ това сѫществуване въ себе си, самъ трѣбва да го изпиташъ. Щомъ кажешъ, че си сѫществувалъ прѣди този свѣтъ, ти трѣбва да имашъ еднаква мѣрка спрѣмо всички хора. Ти трѣбва да имашъ спрѣмо всички сѫщества, отъ най-голѣмите до най-малкитѣ, еднакви отношения. Ти не трѣбва да правишъ никаква разлика между всички сѫщества.
И къмъ бръмбаритѣ, и къмъ хората, и къмъ ангелитѣ трѣбва да имашъ еднакви отношения.
Ама ще кажешъ сега, че това сѫ хипотези. Не, въ ангелския свѣтъ, едно отъ най-малкитѣ пръстчета на единъ ангелъ мисли толкова, колкото единъ нашъ философъ.
към беседата >>
Всѣки, който е дошълъ на земята, трѣбва да работи съ всичкото свое съзнание, а не да става робъ на труда.
Господь не създаде този свѣтъ само за болници; Господь не създаде този свѣтъ, за да се лѣкуватъ хората. Казватъ: е, да има благодѣтели въ свѣта, та както и да е! Не, Господь не създаде свѣта за благодѣтели, Господь създаде свѣта само за работа. Всѣки трѣбва да работи, а не да се труди. Свещено нѣщо е работата!
Всѣки, който е дошълъ на земята, трѣбва да работи съ всичкото свое съзнание, а не да става робъ на труда.
Всички трѣбва да работятъ, да улесняватъ живота си единъ другъ и взаимно да си помагатъ. Ние можемъ да улеснимъ своя животъ, отъ насъ зависи. Казвате: кога ще дойде Христосъ? – Когато изгори болницата. Кога ще дойде Христосъ?
към беседата >>
И какво става?
Сутриньта изсипва и съчмитѣ отъ своя пищовъ и оставя въ него само дрипитѣ и го туря на пояса си. Прѣзъ деня отива на купището, или както го казватъ хорището, и тамъ се сважда съ момцитѣ. За да ги наплаши, той изважда пистолета си и го насочва срѣщу тѣхъ. Щрака, но пищовътъ не хваща. Туря тогава гърлото на пищова прѣдъ устата си, за да види, какво има въ него и духва, но като духналъ, пищовътъ този пѫть изгърмява въ устата му.
И какво става?
– Очитѣ му изпѫкватъ, ставатъ голѣми, като на жаба, лицето му се обезобразява, като на нѣкой канибалистъ. Този младъ момъкъ не умрѣ, той се излѣкува, но прѣзъ цѣлия си животъ помни съблазъньта на своя пищовъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който има рѫка, която го съблазнява, тя е неговиятъ пищовъ. Рѫката е изразъ на разумното въ човѣка. Само разумнитѣ хора иматъ рѫка.
към беседата >>
Ама ще кажешъ сега, че това сѫ хипотези.
Не, ти трѣбва да чувствувашъ това сѫществуване въ себе си, самъ трѣбва да го изпиташъ. Щомъ кажешъ, че си сѫществувалъ прѣди този свѣтъ, ти трѣбва да имашъ еднаква мѣрка спрѣмо всички хора. Ти трѣбва да имашъ спрѣмо всички сѫщества, отъ най-голѣмите до най-малкитѣ, еднакви отношения. Ти не трѣбва да правишъ никаква разлика между всички сѫщества. И къмъ бръмбаритѣ, и къмъ хората, и къмъ ангелитѣ трѣбва да имашъ еднакви отношения.
Ама ще кажешъ сега, че това сѫ хипотези.
Не, въ ангелския свѣтъ, едно отъ най-малкитѣ пръстчета на единъ ангелъ мисли толкова, колкото единъ нашъ философъ.
към беседата >>
Всички трѣбва да работятъ, да улесняватъ живота си единъ другъ и взаимно да си помагатъ.
Казватъ: е, да има благодѣтели въ свѣта, та както и да е! Не, Господь не създаде свѣта за благодѣтели, Господь създаде свѣта само за работа. Всѣки трѣбва да работи, а не да се труди. Свещено нѣщо е работата! Всѣки, който е дошълъ на земята, трѣбва да работи съ всичкото свое съзнание, а не да става робъ на труда.
Всички трѣбва да работятъ, да улесняватъ живота си единъ другъ и взаимно да си помагатъ.
Ние можемъ да улеснимъ своя животъ, отъ насъ зависи. Казвате: кога ще дойде Христосъ? – Когато изгори болницата. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанатъ всички теории и хипотези.
към беседата >>
– Очитѣ му изпѫкватъ, ставатъ голѣми, като на жаба, лицето му се обезобразява, като на нѣкой канибалистъ.
Прѣзъ деня отива на купището, или както го казватъ хорището, и тамъ се сважда съ момцитѣ. За да ги наплаши, той изважда пистолета си и го насочва срѣщу тѣхъ. Щрака, но пищовътъ не хваща. Туря тогава гърлото на пищова прѣдъ устата си, за да види, какво има въ него и духва, но като духналъ, пищовътъ този пѫть изгърмява въ устата му. И какво става?
– Очитѣ му изпѫкватъ, ставатъ голѣми, като на жаба, лицето му се обезобразява, като на нѣкой канибалистъ.
Този младъ момъкъ не умрѣ, той се излѣкува, но прѣзъ цѣлия си животъ помни съблазъньта на своя пищовъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който има рѫка, която го съблазнява, тя е неговиятъ пищовъ. Рѫката е изразъ на разумното въ човѣка. Само разумнитѣ хора иматъ рѫка. Само разумнитѣ хора иматъ огнестрѣлни орѫжия.
към беседата >>
Не, въ ангелския свѣтъ, едно отъ най-малкитѣ пръстчета на единъ ангелъ мисли толкова, колкото единъ нашъ философъ.
Щомъ кажешъ, че си сѫществувалъ прѣди този свѣтъ, ти трѣбва да имашъ еднаква мѣрка спрѣмо всички хора. Ти трѣбва да имашъ спрѣмо всички сѫщества, отъ най-голѣмите до най-малкитѣ, еднакви отношения. Ти не трѣбва да правишъ никаква разлика между всички сѫщества. И къмъ бръмбаритѣ, и къмъ хората, и къмъ ангелитѣ трѣбва да имашъ еднакви отношения. Ама ще кажешъ сега, че това сѫ хипотези.
Не, въ ангелския свѣтъ, едно отъ най-малкитѣ пръстчета на единъ ангелъ мисли толкова, колкото единъ нашъ философъ.
към беседата >>
Ние можемъ да улеснимъ своя животъ, отъ насъ зависи.
Не, Господь не създаде свѣта за благодѣтели, Господь създаде свѣта само за работа. Всѣки трѣбва да работи, а не да се труди. Свещено нѣщо е работата! Всѣки, който е дошълъ на земята, трѣбва да работи съ всичкото свое съзнание, а не да става робъ на труда. Всички трѣбва да работятъ, да улесняватъ живота си единъ другъ и взаимно да си помагатъ.
Ние можемъ да улеснимъ своя животъ, отъ насъ зависи.
Казвате: кога ще дойде Христосъ? – Когато изгори болницата. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанатъ всички теории и хипотези. Кога ще дойде Христосъ?
към беседата >>
Този младъ момъкъ не умрѣ, той се излѣкува, но прѣзъ цѣлия си животъ помни съблазъньта на своя пищовъ.
За да ги наплаши, той изважда пистолета си и го насочва срѣщу тѣхъ. Щрака, но пищовътъ не хваща. Туря тогава гърлото на пищова прѣдъ устата си, за да види, какво има въ него и духва, но като духналъ, пищовътъ този пѫть изгърмява въ устата му. И какво става? – Очитѣ му изпѫкватъ, ставатъ голѣми, като на жаба, лицето му се обезобразява, като на нѣкой канибалистъ.
Този младъ момъкъ не умрѣ, той се излѣкува, но прѣзъ цѣлия си животъ помни съблазъньта на своя пищовъ.
Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който има рѫка, която го съблазнява, тя е неговиятъ пищовъ. Рѫката е изразъ на разумното въ човѣка. Само разумнитѣ хора иматъ рѫка. Само разумнитѣ хора иматъ огнестрѣлни орѫжия. Само тѣ могатъ да носятъ огнестрѣлни орѫжия.
към беседата >>
Какво ще кажете отгорѣ на това?
Какво ще кажете отгорѣ на това?
Ще кажете, че това е хипотеза. Да, хипотеза е това, теория е това. Мисли повече! Че ако главата може да мисли, и пръстътъ може да мисли. Ако главата може да мисли, и гръбначниятъ стълбъ може да мисли, и цѣлото тѣло може да мисли.
към беседата >>
Казвате: кога ще дойде Христосъ?
Всѣки трѣбва да работи, а не да се труди. Свещено нѣщо е работата! Всѣки, който е дошълъ на земята, трѣбва да работи съ всичкото свое съзнание, а не да става робъ на труда. Всички трѣбва да работятъ, да улесняватъ живота си единъ другъ и взаимно да си помагатъ. Ние можемъ да улеснимъ своя животъ, отъ насъ зависи.
Казвате: кога ще дойде Христосъ?
– Когато изгори болницата. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанатъ всички теории и хипотези. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанете да очаквате да дойде нѣкой благодѣтель да ви донесе пари.
към беседата >>
Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който има рѫка, която го съблазнява, тя е неговиятъ пищовъ.
Щрака, но пищовътъ не хваща. Туря тогава гърлото на пищова прѣдъ устата си, за да види, какво има въ него и духва, но като духналъ, пищовътъ този пѫть изгърмява въ устата му. И какво става? – Очитѣ му изпѫкватъ, ставатъ голѣми, като на жаба, лицето му се обезобразява, като на нѣкой канибалистъ. Този младъ момъкъ не умрѣ, той се излѣкува, но прѣзъ цѣлия си животъ помни съблазъньта на своя пищовъ.
Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който има рѫка, която го съблазнява, тя е неговиятъ пищовъ.
Рѫката е изразъ на разумното въ човѣка. Само разумнитѣ хора иматъ рѫка. Само разумнитѣ хора иматъ огнестрѣлни орѫжия. Само тѣ могатъ да носятъ огнестрѣлни орѫжия. И боговетѣ иматъ огнестрѣлни орѫжия.
към беседата >>
Ще кажете, че това е хипотеза.
Какво ще кажете отгорѣ на това?
Ще кажете, че това е хипотеза.
Да, хипотеза е това, теория е това. Мисли повече! Че ако главата може да мисли, и пръстътъ може да мисли. Ако главата може да мисли, и гръбначниятъ стълбъ може да мисли, и цѣлото тѣло може да мисли. Нещастието въ насъ сега зависи отъ това, че само главата мисли, а останалитѣ части на тѣлото само чувствуватъ.
към беседата >>
– Когато изгори болницата.
Свещено нѣщо е работата! Всѣки, който е дошълъ на земята, трѣбва да работи съ всичкото свое съзнание, а не да става робъ на труда. Всички трѣбва да работятъ, да улесняватъ живота си единъ другъ и взаимно да си помагатъ. Ние можемъ да улеснимъ своя животъ, отъ насъ зависи. Казвате: кога ще дойде Христосъ?
– Когато изгори болницата.
Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанатъ всички теории и хипотези. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанете да очаквате да дойде нѣкой благодѣтель да ви донесе пари. Кога ще дойде Христосъ?
към беседата >>
Рѫката е изразъ на разумното въ човѣка.
Туря тогава гърлото на пищова прѣдъ устата си, за да види, какво има въ него и духва, но като духналъ, пищовътъ този пѫть изгърмява въ устата му. И какво става? – Очитѣ му изпѫкватъ, ставатъ голѣми, като на жаба, лицето му се обезобразява, като на нѣкой канибалистъ. Този младъ момъкъ не умрѣ, той се излѣкува, но прѣзъ цѣлия си животъ помни съблазъньта на своя пищовъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който има рѫка, която го съблазнява, тя е неговиятъ пищовъ.
Рѫката е изразъ на разумното въ човѣка.
Само разумнитѣ хора иматъ рѫка. Само разумнитѣ хора иматъ огнестрѣлни орѫжия. Само тѣ могатъ да носятъ огнестрѣлни орѫжия. И боговетѣ иматъ огнестрѣлни орѫжия. Понеже човѣкъ минава прѣзъ голѣмите свѣтове, минава за голѣмъ, иска да се мѣри съ боговетѣ, затова и той носи орѫжия.
към беседата >>
Да, хипотеза е това, теория е това.
Какво ще кажете отгорѣ на това? Ще кажете, че това е хипотеза.
Да, хипотеза е това, теория е това.
Мисли повече! Че ако главата може да мисли, и пръстътъ може да мисли. Ако главата може да мисли, и гръбначниятъ стълбъ може да мисли, и цѣлото тѣло може да мисли. Нещастието въ насъ сега зависи отъ това, че само главата мисли, а останалитѣ части на тѣлото само чувствуватъ. Вслѣдствие на това се заражда всичката дисхармония въ свѣта.
към беседата >>
Кога ще дойде Христосъ?
Всѣки, който е дошълъ на земята, трѣбва да работи съ всичкото свое съзнание, а не да става робъ на труда. Всички трѣбва да работятъ, да улесняватъ живота си единъ другъ и взаимно да си помагатъ. Ние можемъ да улеснимъ своя животъ, отъ насъ зависи. Казвате: кога ще дойде Христосъ? – Когато изгори болницата.
Кога ще дойде Христосъ?
– Когато прѣстанатъ всички теории и хипотези. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанете да очаквате да дойде нѣкой благодѣтель да ви донесе пари. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанете да вѣрвате, че въ богатството, въ кѫщитѣ седи щастието.
към беседата >>
Само разумнитѣ хора иматъ рѫка.
И какво става? – Очитѣ му изпѫкватъ, ставатъ голѣми, като на жаба, лицето му се обезобразява, като на нѣкой канибалистъ. Този младъ момъкъ не умрѣ, той се излѣкува, но прѣзъ цѣлия си животъ помни съблазъньта на своя пищовъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който има рѫка, която го съблазнява, тя е неговиятъ пищовъ. Рѫката е изразъ на разумното въ човѣка.
Само разумнитѣ хора иматъ рѫка.
Само разумнитѣ хора иматъ огнестрѣлни орѫжия. Само тѣ могатъ да носятъ огнестрѣлни орѫжия. И боговетѣ иматъ огнестрѣлни орѫжия. Понеже човѣкъ минава прѣзъ голѣмите свѣтове, минава за голѣмъ, иска да се мѣри съ боговетѣ, затова и той носи орѫжия. Трѣбва да посѣтите нѣкоя културна страна, да сте на мѣстото на нѣкой отъ тѣзи великани, или както ги наричатъ безстрашнитѣ, т.е.
към беседата >>
Мисли повече!
Какво ще кажете отгорѣ на това? Ще кажете, че това е хипотеза. Да, хипотеза е това, теория е това.
Мисли повече!
Че ако главата може да мисли, и пръстътъ може да мисли. Ако главата може да мисли, и гръбначниятъ стълбъ може да мисли, и цѣлото тѣло може да мисли. Нещастието въ насъ сега зависи отъ това, че само главата мисли, а останалитѣ части на тѣлото само чувствуватъ. Вслѣдствие на това се заражда всичката дисхармония въ свѣта. Слѣдователно, ние трѣбва да се повърнемъ къмъ онова първоначално положение, въ което сме били.
към беседата >>
– Когато прѣстанатъ всички теории и хипотези.
Всички трѣбва да работятъ, да улесняватъ живота си единъ другъ и взаимно да си помагатъ. Ние можемъ да улеснимъ своя животъ, отъ насъ зависи. Казвате: кога ще дойде Христосъ? – Когато изгори болницата. Кога ще дойде Христосъ?
– Когато прѣстанатъ всички теории и хипотези.
Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанете да очаквате да дойде нѣкой благодѣтель да ви донесе пари. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанете да вѣрвате, че въ богатството, въ кѫщитѣ седи щастието. Христосъ ще дойде, когато ние съзнаемъ, че сме Синове на Бога, изпратени на земята да Му служимъ.
към беседата >>
Само разумнитѣ хора иматъ огнестрѣлни орѫжия.
– Очитѣ му изпѫкватъ, ставатъ голѣми, като на жаба, лицето му се обезобразява, като на нѣкой канибалистъ. Този младъ момъкъ не умрѣ, той се излѣкува, но прѣзъ цѣлия си животъ помни съблазъньта на своя пищовъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който има рѫка, която го съблазнява, тя е неговиятъ пищовъ. Рѫката е изразъ на разумното въ човѣка. Само разумнитѣ хора иматъ рѫка.
Само разумнитѣ хора иматъ огнестрѣлни орѫжия.
Само тѣ могатъ да носятъ огнестрѣлни орѫжия. И боговетѣ иматъ огнестрѣлни орѫжия. Понеже човѣкъ минава прѣзъ голѣмите свѣтове, минава за голѣмъ, иска да се мѣри съ боговетѣ, затова и той носи орѫжия. Трѣбва да посѣтите нѣкоя културна страна, да сте на мѣстото на нѣкой отъ тѣзи великани, или както ги наричатъ безстрашнитѣ, т.е. да сте на мѣстото на онѣзи, които отъ нищо не се страхуватъ, които сѫ надъ всичко, да видите, как бихте се чувствували.
към беседата >>
Че ако главата може да мисли, и пръстътъ може да мисли.
Какво ще кажете отгорѣ на това? Ще кажете, че това е хипотеза. Да, хипотеза е това, теория е това. Мисли повече!
Че ако главата може да мисли, и пръстътъ може да мисли.
Ако главата може да мисли, и гръбначниятъ стълбъ може да мисли, и цѣлото тѣло може да мисли. Нещастието въ насъ сега зависи отъ това, че само главата мисли, а останалитѣ части на тѣлото само чувствуватъ. Вслѣдствие на това се заражда всичката дисхармония въ свѣта. Слѣдователно, ние трѣбва да се повърнемъ къмъ онова първоначално положение, въ което сме били. Ние сме изгубили нѣщо отъ себе си, а знаемъ, че когато една вѣщь изгуби нѣкое свое качество, тя става мека.
към беседата >>
Кога ще дойде Христосъ?
Ние можемъ да улеснимъ своя животъ, отъ насъ зависи. Казвате: кога ще дойде Христосъ? – Когато изгори болницата. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанатъ всички теории и хипотези.
Кога ще дойде Христосъ?
– Когато прѣстанете да очаквате да дойде нѣкой благодѣтель да ви донесе пари. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанете да вѣрвате, че въ богатството, въ кѫщитѣ седи щастието. Христосъ ще дойде, когато ние съзнаемъ, че сме Синове на Бога, изпратени на земята да Му служимъ. Христосъ ще дойде, когато съзнаемъ, че сме Синове на Божията Любовь.
към беседата >>
Само тѣ могатъ да носятъ огнестрѣлни орѫжия.
Този младъ момъкъ не умрѣ, той се излѣкува, но прѣзъ цѣлия си животъ помни съблазъньта на своя пищовъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който има рѫка, която го съблазнява, тя е неговиятъ пищовъ. Рѫката е изразъ на разумното въ човѣка. Само разумнитѣ хора иматъ рѫка. Само разумнитѣ хора иматъ огнестрѣлни орѫжия.
Само тѣ могатъ да носятъ огнестрѣлни орѫжия.
И боговетѣ иматъ огнестрѣлни орѫжия. Понеже човѣкъ минава прѣзъ голѣмите свѣтове, минава за голѣмъ, иска да се мѣри съ боговетѣ, затова и той носи орѫжия. Трѣбва да посѣтите нѣкоя културна страна, да сте на мѣстото на нѣкой отъ тѣзи великани, или както ги наричатъ безстрашнитѣ, т.е. да сте на мѣстото на онѣзи, които отъ нищо не се страхуватъ, които сѫ надъ всичко, да видите, как бихте се чувствували. Ако питате българина какъвъ е, той ще ви каже, че е отъ тия безстрашнитѣ, които отъ никакво орѫжие не се боятъ.
към беседата >>
Ако главата може да мисли, и гръбначниятъ стълбъ може да мисли, и цѣлото тѣло може да мисли.
Какво ще кажете отгорѣ на това? Ще кажете, че това е хипотеза. Да, хипотеза е това, теория е това. Мисли повече! Че ако главата може да мисли, и пръстътъ може да мисли.
Ако главата може да мисли, и гръбначниятъ стълбъ може да мисли, и цѣлото тѣло може да мисли.
Нещастието въ насъ сега зависи отъ това, че само главата мисли, а останалитѣ части на тѣлото само чувствуватъ. Вслѣдствие на това се заражда всичката дисхармония въ свѣта. Слѣдователно, ние трѣбва да се повърнемъ къмъ онова първоначално положение, въ което сме били. Ние сме изгубили нѣщо отъ себе си, а знаемъ, че когато една вѣщь изгуби нѣкое свое качество, тя става мека. Когато единъ човѣкъ изгуби своето органическо желѣзо, той става мекъ.
към беседата >>
– Когато прѣстанете да очаквате да дойде нѣкой благодѣтель да ви донесе пари.
Казвате: кога ще дойде Христосъ? – Когато изгори болницата. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанатъ всички теории и хипотези. Кога ще дойде Христосъ?
– Когато прѣстанете да очаквате да дойде нѣкой благодѣтель да ви донесе пари.
Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанете да вѣрвате, че въ богатството, въ кѫщитѣ седи щастието. Христосъ ще дойде, когато ние съзнаемъ, че сме Синове на Бога, изпратени на земята да Му служимъ. Христосъ ще дойде, когато съзнаемъ, че сме Синове на Божията Любовь. Всѣки, който може да схване, какво нѣщо е да бѫде Синъ Божий, да служи на Баща си съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила, той ще бѫде готовъ да жертвува всичкия си животъ за Бога Живаго, и каквото и да стане въ свѣта, той ще казва: има Единъ въ свѣта, за Когото можемъ да жертвуваме живота си и всичко, което имаме.
към беседата >>
И боговетѣ иматъ огнестрѣлни орѫжия.
Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който има рѫка, която го съблазнява, тя е неговиятъ пищовъ. Рѫката е изразъ на разумното въ човѣка. Само разумнитѣ хора иматъ рѫка. Само разумнитѣ хора иматъ огнестрѣлни орѫжия. Само тѣ могатъ да носятъ огнестрѣлни орѫжия.
И боговетѣ иматъ огнестрѣлни орѫжия.
Понеже човѣкъ минава прѣзъ голѣмите свѣтове, минава за голѣмъ, иска да се мѣри съ боговетѣ, затова и той носи орѫжия. Трѣбва да посѣтите нѣкоя културна страна, да сте на мѣстото на нѣкой отъ тѣзи великани, или както ги наричатъ безстрашнитѣ, т.е. да сте на мѣстото на онѣзи, които отъ нищо не се страхуватъ, които сѫ надъ всичко, да видите, как бихте се чувствували. Ако питате българина какъвъ е, той ще ви каже, че е отъ тия безстрашнитѣ, които отъ никакво орѫжие не се боятъ. Но я да почнатъ да падатъ ония гранати отъ орѫдия около него, ще се види колко е отъ безстрашнитѣ.
към беседата >>
Нещастието въ насъ сега зависи отъ това, че само главата мисли, а останалитѣ части на тѣлото само чувствуватъ.
Ще кажете, че това е хипотеза. Да, хипотеза е това, теория е това. Мисли повече! Че ако главата може да мисли, и пръстътъ може да мисли. Ако главата може да мисли, и гръбначниятъ стълбъ може да мисли, и цѣлото тѣло може да мисли.
Нещастието въ насъ сега зависи отъ това, че само главата мисли, а останалитѣ части на тѣлото само чувствуватъ.
Вслѣдствие на това се заражда всичката дисхармония въ свѣта. Слѣдователно, ние трѣбва да се повърнемъ къмъ онова първоначално положение, въ което сме били. Ние сме изгубили нѣщо отъ себе си, а знаемъ, че когато една вѣщь изгуби нѣкое свое качество, тя става мека. Когато единъ човѣкъ изгуби своето органическо желѣзо, той става мекъ. Това нѣщо се забѣлѣзва въ всички хора.
към беседата >>
Кога ще дойде Христосъ?
– Когато изгори болницата. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанатъ всички теории и хипотези. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанете да очаквате да дойде нѣкой благодѣтель да ви донесе пари.
Кога ще дойде Христосъ?
– Когато прѣстанете да вѣрвате, че въ богатството, въ кѫщитѣ седи щастието. Христосъ ще дойде, когато ние съзнаемъ, че сме Синове на Бога, изпратени на земята да Му служимъ. Христосъ ще дойде, когато съзнаемъ, че сме Синове на Божията Любовь. Всѣки, който може да схване, какво нѣщо е да бѫде Синъ Божий, да служи на Баща си съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила, той ще бѫде готовъ да жертвува всичкия си животъ за Бога Живаго, и каквото и да стане въ свѣта, той ще казва: има Единъ въ свѣта, за Когото можемъ да жертвуваме живота си и всичко, което имаме. За никого другиго не трѣбва да жертвуваме живота си.
към беседата >>
Понеже човѣкъ минава прѣзъ голѣмите свѣтове, минава за голѣмъ, иска да се мѣри съ боговетѣ, затова и той носи орѫжия.
Рѫката е изразъ на разумното въ човѣка. Само разумнитѣ хора иматъ рѫка. Само разумнитѣ хора иматъ огнестрѣлни орѫжия. Само тѣ могатъ да носятъ огнестрѣлни орѫжия. И боговетѣ иматъ огнестрѣлни орѫжия.
Понеже човѣкъ минава прѣзъ голѣмите свѣтове, минава за голѣмъ, иска да се мѣри съ боговетѣ, затова и той носи орѫжия.
Трѣбва да посѣтите нѣкоя културна страна, да сте на мѣстото на нѣкой отъ тѣзи великани, или както ги наричатъ безстрашнитѣ, т.е. да сте на мѣстото на онѣзи, които отъ нищо не се страхуватъ, които сѫ надъ всичко, да видите, как бихте се чувствували. Ако питате българина какъвъ е, той ще ви каже, че е отъ тия безстрашнитѣ, които отъ никакво орѫжие не се боятъ. Но я да почнатъ да падатъ ония гранати отъ орѫдия около него, ще се види колко е отъ безстрашнитѣ. Да му мисли този, който е близо до гранатитѣ!
към беседата >>
Вслѣдствие на това се заражда всичката дисхармония въ свѣта.
Да, хипотеза е това, теория е това. Мисли повече! Че ако главата може да мисли, и пръстътъ може да мисли. Ако главата може да мисли, и гръбначниятъ стълбъ може да мисли, и цѣлото тѣло може да мисли. Нещастието въ насъ сега зависи отъ това, че само главата мисли, а останалитѣ части на тѣлото само чувствуватъ.
Вслѣдствие на това се заражда всичката дисхармония въ свѣта.
Слѣдователно, ние трѣбва да се повърнемъ къмъ онова първоначално положение, въ което сме били. Ние сме изгубили нѣщо отъ себе си, а знаемъ, че когато една вѣщь изгуби нѣкое свое качество, тя става мека. Когато единъ човѣкъ изгуби своето органическо желѣзо, той става мекъ. Това нѣщо се забѣлѣзва въ всички хора. Малокръвието въ хората се дължи на това, че въ тѣхъ има малко органическо желѣзо.
към беседата >>
– Когато прѣстанете да вѣрвате, че въ богатството, въ кѫщитѣ седи щастието.
Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанатъ всички теории и хипотези. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанете да очаквате да дойде нѣкой благодѣтель да ви донесе пари. Кога ще дойде Христосъ?
– Когато прѣстанете да вѣрвате, че въ богатството, въ кѫщитѣ седи щастието.
Христосъ ще дойде, когато ние съзнаемъ, че сме Синове на Бога, изпратени на земята да Му служимъ. Христосъ ще дойде, когато съзнаемъ, че сме Синове на Божията Любовь. Всѣки, който може да схване, какво нѣщо е да бѫде Синъ Божий, да служи на Баща си съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила, той ще бѫде готовъ да жертвува всичкия си животъ за Бога Живаго, и каквото и да стане въ свѣта, той ще казва: има Единъ въ свѣта, за Когото можемъ да жертвуваме живота си и всичко, което имаме. За никого другиго не трѣбва да жертвуваме живота си. Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна.
към беседата >>
Трѣбва да посѣтите нѣкоя културна страна, да сте на мѣстото на нѣкой отъ тѣзи великани, или както ги наричатъ безстрашнитѣ, т.е.
Само разумнитѣ хора иматъ рѫка. Само разумнитѣ хора иматъ огнестрѣлни орѫжия. Само тѣ могатъ да носятъ огнестрѣлни орѫжия. И боговетѣ иматъ огнестрѣлни орѫжия. Понеже човѣкъ минава прѣзъ голѣмите свѣтове, минава за голѣмъ, иска да се мѣри съ боговетѣ, затова и той носи орѫжия.
Трѣбва да посѣтите нѣкоя културна страна, да сте на мѣстото на нѣкой отъ тѣзи великани, или както ги наричатъ безстрашнитѣ, т.е.
да сте на мѣстото на онѣзи, които отъ нищо не се страхуватъ, които сѫ надъ всичко, да видите, как бихте се чувствували. Ако питате българина какъвъ е, той ще ви каже, че е отъ тия безстрашнитѣ, които отъ никакво орѫжие не се боятъ. Но я да почнатъ да падатъ ония гранати отъ орѫдия около него, ще се види колко е отъ безстрашнитѣ. Да му мисли този, който е близо до гранатитѣ! Питамъ: въ какво седи красотата на човѣшкия животъ?
към беседата >>
Слѣдователно, ние трѣбва да се повърнемъ къмъ онова първоначално положение, въ което сме били.
Мисли повече! Че ако главата може да мисли, и пръстътъ може да мисли. Ако главата може да мисли, и гръбначниятъ стълбъ може да мисли, и цѣлото тѣло може да мисли. Нещастието въ насъ сега зависи отъ това, че само главата мисли, а останалитѣ части на тѣлото само чувствуватъ. Вслѣдствие на това се заражда всичката дисхармония въ свѣта.
Слѣдователно, ние трѣбва да се повърнемъ къмъ онова първоначално положение, въ което сме били.
Ние сме изгубили нѣщо отъ себе си, а знаемъ, че когато една вѣщь изгуби нѣкое свое качество, тя става мека. Когато единъ човѣкъ изгуби своето органическо желѣзо, той става мекъ. Това нѣщо се забѣлѣзва въ всички хора. Малокръвието въ хората се дължи на това, че въ тѣхъ има малко органическо желѣзо. Но и обратниятъ процесъ е вѣренъ.
към беседата >>
Христосъ ще дойде, когато ние съзнаемъ, че сме Синове на Бога, изпратени на земята да Му служимъ.
– Когато прѣстанатъ всички теории и хипотези. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанете да очаквате да дойде нѣкой благодѣтель да ви донесе пари. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанете да вѣрвате, че въ богатството, въ кѫщитѣ седи щастието.
Христосъ ще дойде, когато ние съзнаемъ, че сме Синове на Бога, изпратени на земята да Му служимъ.
Христосъ ще дойде, когато съзнаемъ, че сме Синове на Божията Любовь. Всѣки, който може да схване, какво нѣщо е да бѫде Синъ Божий, да служи на Баща си съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила, той ще бѫде готовъ да жертвува всичкия си животъ за Бога Живаго, и каквото и да стане въ свѣта, той ще казва: има Единъ въ свѣта, за Когото можемъ да жертвуваме живота си и всичко, което имаме. За никого другиго не трѣбва да жертвуваме живота си. Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна. Това е новото.
към беседата >>
да сте на мѣстото на онѣзи, които отъ нищо не се страхуватъ, които сѫ надъ всичко, да видите, как бихте се чувствували.
Само разумнитѣ хора иматъ огнестрѣлни орѫжия. Само тѣ могатъ да носятъ огнестрѣлни орѫжия. И боговетѣ иматъ огнестрѣлни орѫжия. Понеже човѣкъ минава прѣзъ голѣмите свѣтове, минава за голѣмъ, иска да се мѣри съ боговетѣ, затова и той носи орѫжия. Трѣбва да посѣтите нѣкоя културна страна, да сте на мѣстото на нѣкой отъ тѣзи великани, или както ги наричатъ безстрашнитѣ, т.е.
да сте на мѣстото на онѣзи, които отъ нищо не се страхуватъ, които сѫ надъ всичко, да видите, как бихте се чувствували.
Ако питате българина какъвъ е, той ще ви каже, че е отъ тия безстрашнитѣ, които отъ никакво орѫжие не се боятъ. Но я да почнатъ да падатъ ония гранати отъ орѫдия около него, ще се види колко е отъ безстрашнитѣ. Да му мисли този, който е близо до гранатитѣ! Питамъ: въ какво седи красотата на човѣшкия животъ? Въ разрушението ли, или въ съграждането?
към беседата >>
Ние сме изгубили нѣщо отъ себе си, а знаемъ, че когато една вѣщь изгуби нѣкое свое качество, тя става мека.
Че ако главата може да мисли, и пръстътъ може да мисли. Ако главата може да мисли, и гръбначниятъ стълбъ може да мисли, и цѣлото тѣло може да мисли. Нещастието въ насъ сега зависи отъ това, че само главата мисли, а останалитѣ части на тѣлото само чувствуватъ. Вслѣдствие на това се заражда всичката дисхармония въ свѣта. Слѣдователно, ние трѣбва да се повърнемъ къмъ онова първоначално положение, въ което сме били.
Ние сме изгубили нѣщо отъ себе си, а знаемъ, че когато една вѣщь изгуби нѣкое свое качество, тя става мека.
Когато единъ човѣкъ изгуби своето органическо желѣзо, той става мекъ. Това нѣщо се забѣлѣзва въ всички хора. Малокръвието въ хората се дължи на това, че въ тѣхъ има малко органическо желѣзо. Но и обратниятъ процесъ е вѣренъ. Натрупването на голѣмо количество органическо желѣзо въ човѣшката кръвь, ражда по-голѣма опасность.
към беседата >>
Христосъ ще дойде, когато съзнаемъ, че сме Синове на Божията Любовь.
Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанете да очаквате да дойде нѣкой благодѣтель да ви донесе пари. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанете да вѣрвате, че въ богатството, въ кѫщитѣ седи щастието. Христосъ ще дойде, когато ние съзнаемъ, че сме Синове на Бога, изпратени на земята да Му служимъ.
Христосъ ще дойде, когато съзнаемъ, че сме Синове на Божията Любовь.
Всѣки, който може да схване, какво нѣщо е да бѫде Синъ Божий, да служи на Баща си съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила, той ще бѫде готовъ да жертвува всичкия си животъ за Бога Живаго, и каквото и да стане въ свѣта, той ще казва: има Единъ въ свѣта, за Когото можемъ да жертвуваме живота си и всичко, което имаме. За никого другиго не трѣбва да жертвуваме живота си. Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна. Това е новото. Въ насъ трѣбва да се запечати тази идея.
към беседата >>
Ако питате българина какъвъ е, той ще ви каже, че е отъ тия безстрашнитѣ, които отъ никакво орѫжие не се боятъ.
Само тѣ могатъ да носятъ огнестрѣлни орѫжия. И боговетѣ иматъ огнестрѣлни орѫжия. Понеже човѣкъ минава прѣзъ голѣмите свѣтове, минава за голѣмъ, иска да се мѣри съ боговетѣ, затова и той носи орѫжия. Трѣбва да посѣтите нѣкоя културна страна, да сте на мѣстото на нѣкой отъ тѣзи великани, или както ги наричатъ безстрашнитѣ, т.е. да сте на мѣстото на онѣзи, които отъ нищо не се страхуватъ, които сѫ надъ всичко, да видите, как бихте се чувствували.
Ако питате българина какъвъ е, той ще ви каже, че е отъ тия безстрашнитѣ, които отъ никакво орѫжие не се боятъ.
Но я да почнатъ да падатъ ония гранати отъ орѫдия около него, ще се види колко е отъ безстрашнитѣ. Да му мисли този, който е близо до гранатитѣ! Питамъ: въ какво седи красотата на човѣшкия животъ? Въ разрушението ли, или въ съграждането? Въ лъжата ли, или въ Истината?
към беседата >>
Когато единъ човѣкъ изгуби своето органическо желѣзо, той става мекъ.
Ако главата може да мисли, и гръбначниятъ стълбъ може да мисли, и цѣлото тѣло може да мисли. Нещастието въ насъ сега зависи отъ това, че само главата мисли, а останалитѣ части на тѣлото само чувствуватъ. Вслѣдствие на това се заражда всичката дисхармония въ свѣта. Слѣдователно, ние трѣбва да се повърнемъ къмъ онова първоначално положение, въ което сме били. Ние сме изгубили нѣщо отъ себе си, а знаемъ, че когато една вѣщь изгуби нѣкое свое качество, тя става мека.
Когато единъ човѣкъ изгуби своето органическо желѣзо, той става мекъ.
Това нѣщо се забѣлѣзва въ всички хора. Малокръвието въ хората се дължи на това, че въ тѣхъ има малко органическо желѣзо. Но и обратниятъ процесъ е вѣренъ. Натрупването на голѣмо количество органическо желѣзо въ човѣшката кръвь, ражда по-голѣма опасность. И многото е опасно, и малкото е опасно.
към беседата >>
Всѣки, който може да схване, какво нѣщо е да бѫде Синъ Божий, да служи на Баща си съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила, той ще бѫде готовъ да жертвува всичкия си животъ за Бога Живаго, и каквото и да стане въ свѣта, той ще казва: има Единъ въ свѣта, за Когото можемъ да жертвуваме живота си и всичко, което имаме.
– Когато прѣстанете да очаквате да дойде нѣкой благодѣтель да ви донесе пари. Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанете да вѣрвате, че въ богатството, въ кѫщитѣ седи щастието. Христосъ ще дойде, когато ние съзнаемъ, че сме Синове на Бога, изпратени на земята да Му служимъ. Христосъ ще дойде, когато съзнаемъ, че сме Синове на Божията Любовь.
Всѣки, който може да схване, какво нѣщо е да бѫде Синъ Божий, да служи на Баща си съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила, той ще бѫде готовъ да жертвува всичкия си животъ за Бога Живаго, и каквото и да стане въ свѣта, той ще казва: има Единъ въ свѣта, за Когото можемъ да жертвуваме живота си и всичко, което имаме.
За никого другиго не трѣбва да жертвуваме живота си. Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна. Това е новото. Въ насъ трѣбва да се запечати тази идея.
към беседата >>
Но я да почнатъ да падатъ ония гранати отъ орѫдия около него, ще се види колко е отъ безстрашнитѣ.
И боговетѣ иматъ огнестрѣлни орѫжия. Понеже човѣкъ минава прѣзъ голѣмите свѣтове, минава за голѣмъ, иска да се мѣри съ боговетѣ, затова и той носи орѫжия. Трѣбва да посѣтите нѣкоя културна страна, да сте на мѣстото на нѣкой отъ тѣзи великани, или както ги наричатъ безстрашнитѣ, т.е. да сте на мѣстото на онѣзи, които отъ нищо не се страхуватъ, които сѫ надъ всичко, да видите, как бихте се чувствували. Ако питате българина какъвъ е, той ще ви каже, че е отъ тия безстрашнитѣ, които отъ никакво орѫжие не се боятъ.
Но я да почнатъ да падатъ ония гранати отъ орѫдия около него, ще се види колко е отъ безстрашнитѣ.
Да му мисли този, който е близо до гранатитѣ! Питамъ: въ какво седи красотата на човѣшкия животъ? Въ разрушението ли, или въ съграждането? Въ лъжата ли, или въ Истината? Въ Мѫдростьта ли, или въ глупостьта?
към беседата >>
Това нѣщо се забѣлѣзва въ всички хора.
Нещастието въ насъ сега зависи отъ това, че само главата мисли, а останалитѣ части на тѣлото само чувствуватъ. Вслѣдствие на това се заражда всичката дисхармония въ свѣта. Слѣдователно, ние трѣбва да се повърнемъ къмъ онова първоначално положение, въ което сме били. Ние сме изгубили нѣщо отъ себе си, а знаемъ, че когато една вѣщь изгуби нѣкое свое качество, тя става мека. Когато единъ човѣкъ изгуби своето органическо желѣзо, той става мекъ.
Това нѣщо се забѣлѣзва въ всички хора.
Малокръвието въ хората се дължи на това, че въ тѣхъ има малко органическо желѣзо. Но и обратниятъ процесъ е вѣренъ. Натрупването на голѣмо количество органическо желѣзо въ човѣшката кръвь, ражда по-голѣма опасность. И многото е опасно, и малкото е опасно. Въ кръвьта трѣбва да има толкова желѣзо, колкото ни е потрѣбно.
към беседата >>
За никого другиго не трѣбва да жертвуваме живота си.
Кога ще дойде Христосъ? – Когато прѣстанете да вѣрвате, че въ богатството, въ кѫщитѣ седи щастието. Христосъ ще дойде, когато ние съзнаемъ, че сме Синове на Бога, изпратени на земята да Му служимъ. Христосъ ще дойде, когато съзнаемъ, че сме Синове на Божията Любовь. Всѣки, който може да схване, какво нѣщо е да бѫде Синъ Божий, да служи на Баща си съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила, той ще бѫде готовъ да жертвува всичкия си животъ за Бога Живаго, и каквото и да стане въ свѣта, той ще казва: има Единъ въ свѣта, за Когото можемъ да жертвуваме живота си и всичко, което имаме.
За никого другиго не трѣбва да жертвуваме живота си.
Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна. Това е новото. Въ насъ трѣбва да се запечати тази идея.
към беседата >>
Да му мисли този, който е близо до гранатитѣ!
Понеже човѣкъ минава прѣзъ голѣмите свѣтове, минава за голѣмъ, иска да се мѣри съ боговетѣ, затова и той носи орѫжия. Трѣбва да посѣтите нѣкоя културна страна, да сте на мѣстото на нѣкой отъ тѣзи великани, или както ги наричатъ безстрашнитѣ, т.е. да сте на мѣстото на онѣзи, които отъ нищо не се страхуватъ, които сѫ надъ всичко, да видите, как бихте се чувствували. Ако питате българина какъвъ е, той ще ви каже, че е отъ тия безстрашнитѣ, които отъ никакво орѫжие не се боятъ. Но я да почнатъ да падатъ ония гранати отъ орѫдия около него, ще се види колко е отъ безстрашнитѣ.
Да му мисли този, който е близо до гранатитѣ!
Питамъ: въ какво седи красотата на човѣшкия животъ? Въ разрушението ли, или въ съграждането? Въ лъжата ли, или въ Истината? Въ Мѫдростьта ли, или въ глупостьта? Въ Правдата ли, или въ неправдата?
към беседата >>
Малокръвието въ хората се дължи на това, че въ тѣхъ има малко органическо желѣзо.
Вслѣдствие на това се заражда всичката дисхармония въ свѣта. Слѣдователно, ние трѣбва да се повърнемъ къмъ онова първоначално положение, въ което сме били. Ние сме изгубили нѣщо отъ себе си, а знаемъ, че когато една вѣщь изгуби нѣкое свое качество, тя става мека. Когато единъ човѣкъ изгуби своето органическо желѣзо, той става мекъ. Това нѣщо се забѣлѣзва въ всички хора.
Малокръвието въ хората се дължи на това, че въ тѣхъ има малко органическо желѣзо.
Но и обратниятъ процесъ е вѣренъ. Натрупването на голѣмо количество органическо желѣзо въ човѣшката кръвь, ражда по-голѣма опасность. И многото е опасно, и малкото е опасно. Въ кръвьта трѣбва да има толкова желѣзо, колкото ни е потрѣбно. Питамъ тогава: когато великата природа е създавала човѣка, какво е имала прѣдъ видъ, споредъ нашитѣ сегашни схващания?
към беседата >>
Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна.
– Когато прѣстанете да вѣрвате, че въ богатството, въ кѫщитѣ седи щастието. Христосъ ще дойде, когато ние съзнаемъ, че сме Синове на Бога, изпратени на земята да Му служимъ. Христосъ ще дойде, когато съзнаемъ, че сме Синове на Божията Любовь. Всѣки, който може да схване, какво нѣщо е да бѫде Синъ Божий, да служи на Баща си съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила, той ще бѫде готовъ да жертвува всичкия си животъ за Бога Живаго, и каквото и да стане въ свѣта, той ще казва: има Единъ въ свѣта, за Когото можемъ да жертвуваме живота си и всичко, което имаме. За никого другиго не трѣбва да жертвуваме живота си.
Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна.
Това е новото. Въ насъ трѣбва да се запечати тази идея.
към беседата >>
Питамъ: въ какво седи красотата на човѣшкия животъ?
Трѣбва да посѣтите нѣкоя културна страна, да сте на мѣстото на нѣкой отъ тѣзи великани, или както ги наричатъ безстрашнитѣ, т.е. да сте на мѣстото на онѣзи, които отъ нищо не се страхуватъ, които сѫ надъ всичко, да видите, как бихте се чувствували. Ако питате българина какъвъ е, той ще ви каже, че е отъ тия безстрашнитѣ, които отъ никакво орѫжие не се боятъ. Но я да почнатъ да падатъ ония гранати отъ орѫдия около него, ще се види колко е отъ безстрашнитѣ. Да му мисли този, който е близо до гранатитѣ!
Питамъ: въ какво седи красотата на човѣшкия животъ?
Въ разрушението ли, или въ съграждането? Въ лъжата ли, или въ Истината? Въ Мѫдростьта ли, или въ глупостьта? Въ Правдата ли, или въ неправдата?
към беседата >>
Но и обратниятъ процесъ е вѣренъ.
Слѣдователно, ние трѣбва да се повърнемъ къмъ онова първоначално положение, въ което сме били. Ние сме изгубили нѣщо отъ себе си, а знаемъ, че когато една вѣщь изгуби нѣкое свое качество, тя става мека. Когато единъ човѣкъ изгуби своето органическо желѣзо, той става мекъ. Това нѣщо се забѣлѣзва въ всички хора. Малокръвието въ хората се дължи на това, че въ тѣхъ има малко органическо желѣзо.
Но и обратниятъ процесъ е вѣренъ.
Натрупването на голѣмо количество органическо желѣзо въ човѣшката кръвь, ражда по-голѣма опасность. И многото е опасно, и малкото е опасно. Въ кръвьта трѣбва да има толкова желѣзо, колкото ни е потрѣбно. Питамъ тогава: когато великата природа е създавала човѣка, какво е имала прѣдъ видъ, споредъ нашитѣ сегашни схващания? – Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да се не съблазнява отъ нищо.
към беседата >>
Това е новото.
Христосъ ще дойде, когато ние съзнаемъ, че сме Синове на Бога, изпратени на земята да Му служимъ. Христосъ ще дойде, когато съзнаемъ, че сме Синове на Божията Любовь. Всѣки, който може да схване, какво нѣщо е да бѫде Синъ Божий, да служи на Баща си съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила, той ще бѫде готовъ да жертвува всичкия си животъ за Бога Живаго, и каквото и да стане въ свѣта, той ще казва: има Единъ въ свѣта, за Когото можемъ да жертвуваме живота си и всичко, което имаме. За никого другиго не трѣбва да жертвуваме живота си. Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна.
Това е новото.
Въ насъ трѣбва да се запечати тази идея.
към беседата >>
Въ разрушението ли, или въ съграждането?
да сте на мѣстото на онѣзи, които отъ нищо не се страхуватъ, които сѫ надъ всичко, да видите, как бихте се чувствували. Ако питате българина какъвъ е, той ще ви каже, че е отъ тия безстрашнитѣ, които отъ никакво орѫжие не се боятъ. Но я да почнатъ да падатъ ония гранати отъ орѫдия около него, ще се види колко е отъ безстрашнитѣ. Да му мисли този, който е близо до гранатитѣ! Питамъ: въ какво седи красотата на човѣшкия животъ?
Въ разрушението ли, или въ съграждането?
Въ лъжата ли, или въ Истината? Въ Мѫдростьта ли, или въ глупостьта? Въ Правдата ли, или въ неправдата?
към беседата >>
Натрупването на голѣмо количество органическо желѣзо въ човѣшката кръвь, ражда по-голѣма опасность.
Ние сме изгубили нѣщо отъ себе си, а знаемъ, че когато една вѣщь изгуби нѣкое свое качество, тя става мека. Когато единъ човѣкъ изгуби своето органическо желѣзо, той става мекъ. Това нѣщо се забѣлѣзва въ всички хора. Малокръвието въ хората се дължи на това, че въ тѣхъ има малко органическо желѣзо. Но и обратниятъ процесъ е вѣренъ.
Натрупването на голѣмо количество органическо желѣзо въ човѣшката кръвь, ражда по-голѣма опасность.
И многото е опасно, и малкото е опасно. Въ кръвьта трѣбва да има толкова желѣзо, колкото ни е потрѣбно. Питамъ тогава: когато великата природа е създавала човѣка, какво е имала прѣдъ видъ, споредъ нашитѣ сегашни схващания? – Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да се не съблазнява отъ нищо. Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да вѣрва въ нейнитѣ велики закони и да живѣе тъй, както тя иска.
към беседата >>
Въ насъ трѣбва да се запечати тази идея.
Христосъ ще дойде, когато съзнаемъ, че сме Синове на Божията Любовь. Всѣки, който може да схване, какво нѣщо е да бѫде Синъ Божий, да служи на Баща си съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила, той ще бѫде готовъ да жертвува всичкия си животъ за Бога Живаго, и каквото и да стане въ свѣта, той ще казва: има Единъ въ свѣта, за Когото можемъ да жертвуваме живота си и всичко, което имаме. За никого другиго не трѣбва да жертвуваме живота си. Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна. Това е новото.
Въ насъ трѣбва да се запечати тази идея.
към беседата >>
Въ лъжата ли, или въ Истината?
Ако питате българина какъвъ е, той ще ви каже, че е отъ тия безстрашнитѣ, които отъ никакво орѫжие не се боятъ. Но я да почнатъ да падатъ ония гранати отъ орѫдия около него, ще се види колко е отъ безстрашнитѣ. Да му мисли този, който е близо до гранатитѣ! Питамъ: въ какво седи красотата на човѣшкия животъ? Въ разрушението ли, или въ съграждането?
Въ лъжата ли, или въ Истината?
Въ Мѫдростьта ли, или въ глупостьта? Въ Правдата ли, или въ неправдата?
към беседата >>
И многото е опасно, и малкото е опасно.
Когато единъ човѣкъ изгуби своето органическо желѣзо, той става мекъ. Това нѣщо се забѣлѣзва въ всички хора. Малокръвието въ хората се дължи на това, че въ тѣхъ има малко органическо желѣзо. Но и обратниятъ процесъ е вѣренъ. Натрупването на голѣмо количество органическо желѣзо въ човѣшката кръвь, ражда по-голѣма опасность.
И многото е опасно, и малкото е опасно.
Въ кръвьта трѣбва да има толкова желѣзо, колкото ни е потрѣбно. Питамъ тогава: когато великата природа е създавала човѣка, какво е имала прѣдъ видъ, споредъ нашитѣ сегашни схващания? – Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да се не съблазнява отъ нищо. Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да вѣрва въ нейнитѣ велики закони и да живѣе тъй, както тя иска. И всички страдания въ свѣта, отъ прѣди хиляди години още, както и сега, не сѫ нищо друго, освѣнъ коригиране на всички хипотези и теории, създадени отъ човѣка.
към беседата >>
Сега, запримѣръ, вашиятъ баща е заминалъ за другия свѣтъ; синъ ви, или дъщеря ви сѫ заминали за другия свѣтъ, и вие ме питате, как сѫ.
Сега, запримѣръ, вашиятъ баща е заминалъ за другия свѣтъ; синъ ви, или дъщеря ви сѫ заминали за другия свѣтъ, и вие ме питате, как сѫ.
Лесна работа е да разберете това нѣщо. Но, ако ви кажа, какъ може да се съобщавате съ умрелитѣ, ще се дигне цѣлъ скандалъ. Ще кажете: какъ, какъ смѣе този човѣкъ да заблуждава хората! Не, азъ казвамъ: нѣма умрѣли хора въ свѣта. Когато човѣкъ умре, той започва да живѣе сѫщински животъ.
към беседата >>
Въ Мѫдростьта ли, или въ глупостьта?
Но я да почнатъ да падатъ ония гранати отъ орѫдия около него, ще се види колко е отъ безстрашнитѣ. Да му мисли този, който е близо до гранатитѣ! Питамъ: въ какво седи красотата на човѣшкия животъ? Въ разрушението ли, или въ съграждането? Въ лъжата ли, или въ Истината?
Въ Мѫдростьта ли, или въ глупостьта?
Въ Правдата ли, или въ неправдата?
към беседата >>
Въ кръвьта трѣбва да има толкова желѣзо, колкото ни е потрѣбно.
Това нѣщо се забѣлѣзва въ всички хора. Малокръвието въ хората се дължи на това, че въ тѣхъ има малко органическо желѣзо. Но и обратниятъ процесъ е вѣренъ. Натрупването на голѣмо количество органическо желѣзо въ човѣшката кръвь, ражда по-голѣма опасность. И многото е опасно, и малкото е опасно.
Въ кръвьта трѣбва да има толкова желѣзо, колкото ни е потрѣбно.
Питамъ тогава: когато великата природа е създавала човѣка, какво е имала прѣдъ видъ, споредъ нашитѣ сегашни схващания? – Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да се не съблазнява отъ нищо. Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да вѣрва въ нейнитѣ велики закони и да живѣе тъй, както тя иска. И всички страдания въ свѣта, отъ прѣди хиляди години още, както и сега, не сѫ нищо друго, освѣнъ коригиране на всички хипотези и теории, създадени отъ човѣка. Човѣкъ въ рая създаде една хипотеза и теория, вънъ отъ рая – създаде друга теория и хипотеза.
към беседата >>
Лесна работа е да разберете това нѣщо.
Сега, запримѣръ, вашиятъ баща е заминалъ за другия свѣтъ; синъ ви, или дъщеря ви сѫ заминали за другия свѣтъ, и вие ме питате, как сѫ.
Лесна работа е да разберете това нѣщо.
Но, ако ви кажа, какъ може да се съобщавате съ умрелитѣ, ще се дигне цѣлъ скандалъ. Ще кажете: какъ, какъ смѣе този човѣкъ да заблуждава хората! Не, азъ казвамъ: нѣма умрѣли хора въ свѣта. Когато човѣкъ умре, той започва да живѣе сѫщински животъ. Когато азъ съмъ единъ голѣмъ егоистъ и мисля само за себе си, тогава именно азъ съмъ мъртавъ.
към беседата >>
Въ Правдата ли, или въ неправдата?
Да му мисли този, който е близо до гранатитѣ! Питамъ: въ какво седи красотата на човѣшкия животъ? Въ разрушението ли, или въ съграждането? Въ лъжата ли, или въ Истината? Въ Мѫдростьта ли, или въ глупостьта?
Въ Правдата ли, или въ неправдата?
към беседата >>
Питамъ тогава: когато великата природа е създавала човѣка, какво е имала прѣдъ видъ, споредъ нашитѣ сегашни схващания?
Малокръвието въ хората се дължи на това, че въ тѣхъ има малко органическо желѣзо. Но и обратниятъ процесъ е вѣренъ. Натрупването на голѣмо количество органическо желѣзо въ човѣшката кръвь, ражда по-голѣма опасность. И многото е опасно, и малкото е опасно. Въ кръвьта трѣбва да има толкова желѣзо, колкото ни е потрѣбно.
Питамъ тогава: когато великата природа е създавала човѣка, какво е имала прѣдъ видъ, споредъ нашитѣ сегашни схващания?
– Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да се не съблазнява отъ нищо. Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да вѣрва въ нейнитѣ велики закони и да живѣе тъй, както тя иска. И всички страдания въ свѣта, отъ прѣди хиляди години още, както и сега, не сѫ нищо друго, освѣнъ коригиране на всички хипотези и теории, създадени отъ човѣка. Човѣкъ въ рая създаде една хипотеза и теория, вънъ отъ рая – създаде друга теория и хипотеза. Хората и въ врѣмето на пророцитѣ имаха хипотези и теории; и въ врѣмето на Христа имаха хипотези и теории; и въ наше врѣме иматъ хипотези и теории; и за въ бѫдеше пакъ ще иматъ хипотези и теории.
към беседата >>
Но, ако ви кажа, какъ може да се съобщавате съ умрелитѣ, ще се дигне цѣлъ скандалъ.
Сега, запримѣръ, вашиятъ баща е заминалъ за другия свѣтъ; синъ ви, или дъщеря ви сѫ заминали за другия свѣтъ, и вие ме питате, как сѫ. Лесна работа е да разберете това нѣщо.
Но, ако ви кажа, какъ може да се съобщавате съ умрелитѣ, ще се дигне цѣлъ скандалъ.
Ще кажете: какъ, какъ смѣе този човѣкъ да заблуждава хората! Не, азъ казвамъ: нѣма умрѣли хора въ свѣта. Когато човѣкъ умре, той започва да живѣе сѫщински животъ. Когато азъ съмъ единъ голѣмъ егоистъ и мисля само за себе си, тогава именно азъ съмъ мъртавъ. Но до колкото азъ влизамъ въ страданията на другитѣ хора; до толкова, до колкото азъ чувствувамъ, че страданията на другитѣ хора се вливатъ въ моята душа; до толкова, доколкото азъ чувствувамъ тѣхния зовъ, долавямъ тѣхната нужда и искамъ да имъ помогна въ това положение, дотолкова само азъ разбирамъ, че живѣя, че съмъ единъ живъ организъмъ, че въ послѣдния день Богъ ще ни възкръси.
към беседата >>
Съврѣменнитѣ хора казватъ: самата природа така е наредила нѣщата.
Съврѣменнитѣ хора казватъ: самата природа така е наредила нѣщата.
Дѣйствително, така ги е наредила природата, но ако за всичко, което става въ свѣта, казваме, че природата го е наредила, азъ съжалявамъ тази природа. Ако природата, наистина, е наредила всичко, което става въ свѣта, то хората съ право искатъ да я завладатъ; право е понятието имъ за нея, че могатъ да я завладатъ. Това не е природа, това е произволъ, това е анархия, това е хаосъ. Подъ „хаосъ“ се подразбира нѣщо неорганизирано. И всички съврѣменни философски системи започватъ все отъ хаоса.
към беседата >>
– Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да се не съблазнява отъ нищо.
Но и обратниятъ процесъ е вѣренъ. Натрупването на голѣмо количество органическо желѣзо въ човѣшката кръвь, ражда по-голѣма опасность. И многото е опасно, и малкото е опасно. Въ кръвьта трѣбва да има толкова желѣзо, колкото ни е потрѣбно. Питамъ тогава: когато великата природа е създавала човѣка, какво е имала прѣдъ видъ, споредъ нашитѣ сегашни схващания?
– Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да се не съблазнява отъ нищо.
Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да вѣрва въ нейнитѣ велики закони и да живѣе тъй, както тя иска. И всички страдания въ свѣта, отъ прѣди хиляди години още, както и сега, не сѫ нищо друго, освѣнъ коригиране на всички хипотези и теории, създадени отъ човѣка. Човѣкъ въ рая създаде една хипотеза и теория, вънъ отъ рая – създаде друга теория и хипотеза. Хората и въ врѣмето на пророцитѣ имаха хипотези и теории; и въ врѣмето на Христа имаха хипотези и теории; и въ наше врѣме иматъ хипотези и теории; и за въ бѫдеше пакъ ще иматъ хипотези и теории. И най-послѣ хората казватъ: този свѣтъ никога нѣма да се оправи!
към беседата >>
Ще кажете: какъ, какъ смѣе този човѣкъ да заблуждава хората!
Сега, запримѣръ, вашиятъ баща е заминалъ за другия свѣтъ; синъ ви, или дъщеря ви сѫ заминали за другия свѣтъ, и вие ме питате, как сѫ. Лесна работа е да разберете това нѣщо. Но, ако ви кажа, какъ може да се съобщавате съ умрелитѣ, ще се дигне цѣлъ скандалъ.
Ще кажете: какъ, какъ смѣе този човѣкъ да заблуждава хората!
Не, азъ казвамъ: нѣма умрѣли хора въ свѣта. Когато човѣкъ умре, той започва да живѣе сѫщински животъ. Когато азъ съмъ единъ голѣмъ егоистъ и мисля само за себе си, тогава именно азъ съмъ мъртавъ. Но до колкото азъ влизамъ въ страданията на другитѣ хора; до толкова, до колкото азъ чувствувамъ, че страданията на другитѣ хора се вливатъ въ моята душа; до толкова, доколкото азъ чувствувамъ тѣхния зовъ, долавямъ тѣхната нужда и искамъ да имъ помогна въ това положение, дотолкова само азъ разбирамъ, че живѣя, че съмъ единъ живъ организъмъ, че въ послѣдния день Богъ ще ни възкръси. Този день е близо, много близо!
към беседата >>
Дѣйствително, така ги е наредила природата, но ако за всичко, което става въ свѣта, казваме, че природата го е наредила, азъ съжалявамъ тази природа.
Съврѣменнитѣ хора казватъ: самата природа така е наредила нѣщата.
Дѣйствително, така ги е наредила природата, но ако за всичко, което става въ свѣта, казваме, че природата го е наредила, азъ съжалявамъ тази природа.
Ако природата, наистина, е наредила всичко, което става въ свѣта, то хората съ право искатъ да я завладатъ; право е понятието имъ за нея, че могатъ да я завладатъ. Това не е природа, това е произволъ, това е анархия, това е хаосъ. Подъ „хаосъ“ се подразбира нѣщо неорганизирано. И всички съврѣменни философски системи започватъ все отъ хаоса. Тѣ искатъ да докажатъ, че нѣкога въ пространството сѫществувалъ хаосъ, безпорядъкъ и отъ този безпорядъкъ е произлѣзълъ порядъка.
към беседата >>
Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да вѣрва въ нейнитѣ велики закони и да живѣе тъй, както тя иска.
Натрупването на голѣмо количество органическо желѣзо въ човѣшката кръвь, ражда по-голѣма опасность. И многото е опасно, и малкото е опасно. Въ кръвьта трѣбва да има толкова желѣзо, колкото ни е потрѣбно. Питамъ тогава: когато великата природа е създавала човѣка, какво е имала прѣдъ видъ, споредъ нашитѣ сегашни схващания? – Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да се не съблазнява отъ нищо.
Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да вѣрва въ нейнитѣ велики закони и да живѣе тъй, както тя иска.
И всички страдания въ свѣта, отъ прѣди хиляди години още, както и сега, не сѫ нищо друго, освѣнъ коригиране на всички хипотези и теории, създадени отъ човѣка. Човѣкъ въ рая създаде една хипотеза и теория, вънъ отъ рая – създаде друга теория и хипотеза. Хората и въ врѣмето на пророцитѣ имаха хипотези и теории; и въ врѣмето на Христа имаха хипотези и теории; и въ наше врѣме иматъ хипотези и теории; и за въ бѫдеше пакъ ще иматъ хипотези и теории. И най-послѣ хората казватъ: този свѣтъ никога нѣма да се оправи! Прави сѫ, азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, но питамъ: кой свѣтъ нѣма никога да се оправи?
към беседата >>
Не, азъ казвамъ: нѣма умрѣли хора въ свѣта.
Сега, запримѣръ, вашиятъ баща е заминалъ за другия свѣтъ; синъ ви, или дъщеря ви сѫ заминали за другия свѣтъ, и вие ме питате, как сѫ. Лесна работа е да разберете това нѣщо. Но, ако ви кажа, какъ може да се съобщавате съ умрелитѣ, ще се дигне цѣлъ скандалъ. Ще кажете: какъ, какъ смѣе този човѣкъ да заблуждава хората!
Не, азъ казвамъ: нѣма умрѣли хора въ свѣта.
Когато човѣкъ умре, той започва да живѣе сѫщински животъ. Когато азъ съмъ единъ голѣмъ егоистъ и мисля само за себе си, тогава именно азъ съмъ мъртавъ. Но до колкото азъ влизамъ въ страданията на другитѣ хора; до толкова, до колкото азъ чувствувамъ, че страданията на другитѣ хора се вливатъ въ моята душа; до толкова, доколкото азъ чувствувамъ тѣхния зовъ, долавямъ тѣхната нужда и искамъ да имъ помогна въ това положение, дотолкова само азъ разбирамъ, че живѣя, че съмъ единъ живъ организъмъ, че въ послѣдния день Богъ ще ни възкръси. Този день е близо, много близо! Вие седите и казвате: колко е близо?
към беседата >>
Ако природата, наистина, е наредила всичко, което става въ свѣта, то хората съ право искатъ да я завладатъ; право е понятието имъ за нея, че могатъ да я завладатъ.
Съврѣменнитѣ хора казватъ: самата природа така е наредила нѣщата. Дѣйствително, така ги е наредила природата, но ако за всичко, което става въ свѣта, казваме, че природата го е наредила, азъ съжалявамъ тази природа.
Ако природата, наистина, е наредила всичко, което става въ свѣта, то хората съ право искатъ да я завладатъ; право е понятието имъ за нея, че могатъ да я завладатъ.
Това не е природа, това е произволъ, това е анархия, това е хаосъ. Подъ „хаосъ“ се подразбира нѣщо неорганизирано. И всички съврѣменни философски системи започватъ все отъ хаоса. Тѣ искатъ да докажатъ, че нѣкога въ пространството сѫществувалъ хаосъ, безпорядъкъ и отъ този безпорядъкъ е произлѣзълъ порядъка. Турците казватъ: ела, синко, да видя, какъвъ е умътъ ти, какво е твоето схващане за живота.
към беседата >>
И всички страдания въ свѣта, отъ прѣди хиляди години още, както и сега, не сѫ нищо друго, освѣнъ коригиране на всички хипотези и теории, създадени отъ човѣка.
И многото е опасно, и малкото е опасно. Въ кръвьта трѣбва да има толкова желѣзо, колкото ни е потрѣбно. Питамъ тогава: когато великата природа е създавала човѣка, какво е имала прѣдъ видъ, споредъ нашитѣ сегашни схващания? – Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да се не съблазнява отъ нищо. Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да вѣрва въ нейнитѣ велики закони и да живѣе тъй, както тя иска.
И всички страдания въ свѣта, отъ прѣди хиляди години още, както и сега, не сѫ нищо друго, освѣнъ коригиране на всички хипотези и теории, създадени отъ човѣка.
Човѣкъ въ рая създаде една хипотеза и теория, вънъ отъ рая – създаде друга теория и хипотеза. Хората и въ врѣмето на пророцитѣ имаха хипотези и теории; и въ врѣмето на Христа имаха хипотези и теории; и въ наше врѣме иматъ хипотези и теории; и за въ бѫдеше пакъ ще иматъ хипотези и теории. И най-послѣ хората казватъ: този свѣтъ никога нѣма да се оправи! Прави сѫ, азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, но питамъ: кой свѣтъ нѣма никога да се оправи? – Сегашниятъ свѣтъ, обоснованъ на хипотези и теории никога нѣма да се поправи.
към беседата >>
Когато човѣкъ умре, той започва да живѣе сѫщински животъ.
Сега, запримѣръ, вашиятъ баща е заминалъ за другия свѣтъ; синъ ви, или дъщеря ви сѫ заминали за другия свѣтъ, и вие ме питате, как сѫ. Лесна работа е да разберете това нѣщо. Но, ако ви кажа, какъ може да се съобщавате съ умрелитѣ, ще се дигне цѣлъ скандалъ. Ще кажете: какъ, какъ смѣе този човѣкъ да заблуждава хората! Не, азъ казвамъ: нѣма умрѣли хора въ свѣта.
Когато човѣкъ умре, той започва да живѣе сѫщински животъ.
Когато азъ съмъ единъ голѣмъ егоистъ и мисля само за себе си, тогава именно азъ съмъ мъртавъ. Но до колкото азъ влизамъ въ страданията на другитѣ хора; до толкова, до колкото азъ чувствувамъ, че страданията на другитѣ хора се вливатъ въ моята душа; до толкова, доколкото азъ чувствувамъ тѣхния зовъ, долавямъ тѣхната нужда и искамъ да имъ помогна въ това положение, дотолкова само азъ разбирамъ, че живѣя, че съмъ единъ живъ организъмъ, че въ послѣдния день Богъ ще ни възкръси. Този день е близо, много близо! Вие седите и казвате: колко е близо? – Много е близо, но нѣма да ви кажа, колко е близо.
към беседата >>
Това не е природа, това е произволъ, това е анархия, това е хаосъ.
Съврѣменнитѣ хора казватъ: самата природа така е наредила нѣщата. Дѣйствително, така ги е наредила природата, но ако за всичко, което става въ свѣта, казваме, че природата го е наредила, азъ съжалявамъ тази природа. Ако природата, наистина, е наредила всичко, което става въ свѣта, то хората съ право искатъ да я завладатъ; право е понятието имъ за нея, че могатъ да я завладатъ.
Това не е природа, това е произволъ, това е анархия, това е хаосъ.
Подъ „хаосъ“ се подразбира нѣщо неорганизирано. И всички съврѣменни философски системи започватъ все отъ хаоса. Тѣ искатъ да докажатъ, че нѣкога въ пространството сѫществувалъ хаосъ, безпорядъкъ и отъ този безпорядъкъ е произлѣзълъ порядъка. Турците казватъ: ела, синко, да видя, какъвъ е умътъ ти, какво е твоето схващане за живота. Това значи, че отъ голѣмия безпорядъкъ на яйцето е излѣзло пилето.
към беседата >>
Човѣкъ въ рая създаде една хипотеза и теория, вънъ отъ рая – създаде друга теория и хипотеза.
Въ кръвьта трѣбва да има толкова желѣзо, колкото ни е потрѣбно. Питамъ тогава: когато великата природа е създавала човѣка, какво е имала прѣдъ видъ, споредъ нашитѣ сегашни схващания? – Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да се не съблазнява отъ нищо. Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да вѣрва въ нейнитѣ велики закони и да живѣе тъй, както тя иска. И всички страдания въ свѣта, отъ прѣди хиляди години още, както и сега, не сѫ нищо друго, освѣнъ коригиране на всички хипотези и теории, създадени отъ човѣка.
Човѣкъ въ рая създаде една хипотеза и теория, вънъ отъ рая – създаде друга теория и хипотеза.
Хората и въ врѣмето на пророцитѣ имаха хипотези и теории; и въ врѣмето на Христа имаха хипотези и теории; и въ наше врѣме иматъ хипотези и теории; и за въ бѫдеше пакъ ще иматъ хипотези и теории. И най-послѣ хората казватъ: този свѣтъ никога нѣма да се оправи! Прави сѫ, азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, но питамъ: кой свѣтъ нѣма никога да се оправи? – Сегашниятъ свѣтъ, обоснованъ на хипотези и теории никога нѣма да се поправи. Една бъчва, която е направена отъ гнили дъски и гнили обрѫчи, никога нѣма да се поправи.
към беседата >>
Когато азъ съмъ единъ голѣмъ егоистъ и мисля само за себе си, тогава именно азъ съмъ мъртавъ.
Лесна работа е да разберете това нѣщо. Но, ако ви кажа, какъ може да се съобщавате съ умрелитѣ, ще се дигне цѣлъ скандалъ. Ще кажете: какъ, какъ смѣе този човѣкъ да заблуждава хората! Не, азъ казвамъ: нѣма умрѣли хора въ свѣта. Когато човѣкъ умре, той започва да живѣе сѫщински животъ.
Когато азъ съмъ единъ голѣмъ егоистъ и мисля само за себе си, тогава именно азъ съмъ мъртавъ.
Но до колкото азъ влизамъ въ страданията на другитѣ хора; до толкова, до колкото азъ чувствувамъ, че страданията на другитѣ хора се вливатъ въ моята душа; до толкова, доколкото азъ чувствувамъ тѣхния зовъ, долавямъ тѣхната нужда и искамъ да имъ помогна въ това положение, дотолкова само азъ разбирамъ, че живѣя, че съмъ единъ живъ организъмъ, че въ послѣдния день Богъ ще ни възкръси. Този день е близо, много близо! Вие седите и казвате: колко е близо? – Много е близо, но нѣма да ви кажа, колко е близо. За опрѣдѣляне на тази близость азъ ще си послужа като единица мѣрка съ бързината на вашата мисъль.
към беседата >>
Подъ „хаосъ“ се подразбира нѣщо неорганизирано.
Съврѣменнитѣ хора казватъ: самата природа така е наредила нѣщата. Дѣйствително, така ги е наредила природата, но ако за всичко, което става въ свѣта, казваме, че природата го е наредила, азъ съжалявамъ тази природа. Ако природата, наистина, е наредила всичко, което става въ свѣта, то хората съ право искатъ да я завладатъ; право е понятието имъ за нея, че могатъ да я завладатъ. Това не е природа, това е произволъ, това е анархия, това е хаосъ.
Подъ „хаосъ“ се подразбира нѣщо неорганизирано.
И всички съврѣменни философски системи започватъ все отъ хаоса. Тѣ искатъ да докажатъ, че нѣкога въ пространството сѫществувалъ хаосъ, безпорядъкъ и отъ този безпорядъкъ е произлѣзълъ порядъка. Турците казватъ: ела, синко, да видя, какъвъ е умътъ ти, какво е твоето схващане за живота. Това значи, че отъ голѣмия безпорядъкъ на яйцето е излѣзло пилето. Въ това нѣщо нѣма никаква философия.
към беседата >>
Хората и въ врѣмето на пророцитѣ имаха хипотези и теории; и въ врѣмето на Христа имаха хипотези и теории; и въ наше врѣме иматъ хипотези и теории; и за въ бѫдеше пакъ ще иматъ хипотези и теории.
Питамъ тогава: когато великата природа е създавала човѣка, какво е имала прѣдъ видъ, споредъ нашитѣ сегашни схващания? – Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да се не съблазнява отъ нищо. Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да вѣрва въ нейнитѣ велики закони и да живѣе тъй, както тя иска. И всички страдания въ свѣта, отъ прѣди хиляди години още, както и сега, не сѫ нищо друго, освѣнъ коригиране на всички хипотези и теории, създадени отъ човѣка. Човѣкъ въ рая създаде една хипотеза и теория, вънъ отъ рая – създаде друга теория и хипотеза.
Хората и въ врѣмето на пророцитѣ имаха хипотези и теории; и въ врѣмето на Христа имаха хипотези и теории; и въ наше врѣме иматъ хипотези и теории; и за въ бѫдеше пакъ ще иматъ хипотези и теории.
И най-послѣ хората казватъ: този свѣтъ никога нѣма да се оправи! Прави сѫ, азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, но питамъ: кой свѣтъ нѣма никога да се оправи? – Сегашниятъ свѣтъ, обоснованъ на хипотези и теории никога нѣма да се поправи. Една бъчва, която е направена отъ гнили дъски и гнили обрѫчи, никога нѣма да се поправи. За едно дърво, което е проядено отъ голѣми червеи, казватъ: отъ това дърво нищо нѣма да стане.
към беседата >>
Но до колкото азъ влизамъ въ страданията на другитѣ хора; до толкова, до колкото азъ чувствувамъ, че страданията на другитѣ хора се вливатъ въ моята душа; до толкова, доколкото азъ чувствувамъ тѣхния зовъ, долавямъ тѣхната нужда и искамъ да имъ помогна въ това положение, дотолкова само азъ разбирамъ, че живѣя, че съмъ единъ живъ организъмъ, че въ послѣдния день Богъ ще ни възкръси.
Но, ако ви кажа, какъ може да се съобщавате съ умрелитѣ, ще се дигне цѣлъ скандалъ. Ще кажете: какъ, какъ смѣе този човѣкъ да заблуждава хората! Не, азъ казвамъ: нѣма умрѣли хора въ свѣта. Когато човѣкъ умре, той започва да живѣе сѫщински животъ. Когато азъ съмъ единъ голѣмъ егоистъ и мисля само за себе си, тогава именно азъ съмъ мъртавъ.
Но до колкото азъ влизамъ въ страданията на другитѣ хора; до толкова, до колкото азъ чувствувамъ, че страданията на другитѣ хора се вливатъ въ моята душа; до толкова, доколкото азъ чувствувамъ тѣхния зовъ, долавямъ тѣхната нужда и искамъ да имъ помогна въ това положение, дотолкова само азъ разбирамъ, че живѣя, че съмъ единъ живъ организъмъ, че въ послѣдния день Богъ ще ни възкръси.
Този день е близо, много близо! Вие седите и казвате: колко е близо? – Много е близо, но нѣма да ви кажа, колко е близо. За опрѣдѣляне на тази близость азъ ще си послужа като единица мѣрка съ бързината на вашата мисъль. Ученитѣ хора, като мѣрка за измѣрване на бързината, си служатъ съ бързината на свѣтлината, а бързината на мисъльта е по-голѣма отъ бързината на свѣтлината.
към беседата >>
И всички съврѣменни философски системи започватъ все отъ хаоса.
Съврѣменнитѣ хора казватъ: самата природа така е наредила нѣщата. Дѣйствително, така ги е наредила природата, но ако за всичко, което става въ свѣта, казваме, че природата го е наредила, азъ съжалявамъ тази природа. Ако природата, наистина, е наредила всичко, което става въ свѣта, то хората съ право искатъ да я завладатъ; право е понятието имъ за нея, че могатъ да я завладатъ. Това не е природа, това е произволъ, това е анархия, това е хаосъ. Подъ „хаосъ“ се подразбира нѣщо неорганизирано.
И всички съврѣменни философски системи започватъ все отъ хаоса.
Тѣ искатъ да докажатъ, че нѣкога въ пространството сѫществувалъ хаосъ, безпорядъкъ и отъ този безпорядъкъ е произлѣзълъ порядъка. Турците казватъ: ела, синко, да видя, какъвъ е умътъ ти, какво е твоето схващане за живота. Това значи, че отъ голѣмия безпорядъкъ на яйцето е излѣзло пилето. Въ това нѣщо нѣма никаква философия. Пилето е излѣзло отъ самия порядъкъ на яйцето.
към беседата >>
И най-послѣ хората казватъ: този свѣтъ никога нѣма да се оправи!
– Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да се не съблазнява отъ нищо. Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да вѣрва въ нейнитѣ велики закони и да живѣе тъй, както тя иска. И всички страдания въ свѣта, отъ прѣди хиляди години още, както и сега, не сѫ нищо друго, освѣнъ коригиране на всички хипотези и теории, създадени отъ човѣка. Човѣкъ въ рая създаде една хипотеза и теория, вънъ отъ рая – създаде друга теория и хипотеза. Хората и въ врѣмето на пророцитѣ имаха хипотези и теории; и въ врѣмето на Христа имаха хипотези и теории; и въ наше врѣме иматъ хипотези и теории; и за въ бѫдеше пакъ ще иматъ хипотези и теории.
И най-послѣ хората казватъ: този свѣтъ никога нѣма да се оправи!
Прави сѫ, азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, но питамъ: кой свѣтъ нѣма никога да се оправи? – Сегашниятъ свѣтъ, обоснованъ на хипотези и теории никога нѣма да се поправи. Една бъчва, която е направена отъ гнили дъски и гнили обрѫчи, никога нѣма да се поправи. За едно дърво, което е проядено отъ голѣми червеи, казватъ: отъ това дърво нищо нѣма да стане. Прави сѫ.
към беседата >>
Този день е близо, много близо!
Ще кажете: какъ, какъ смѣе този човѣкъ да заблуждава хората! Не, азъ казвамъ: нѣма умрѣли хора въ свѣта. Когато човѣкъ умре, той започва да живѣе сѫщински животъ. Когато азъ съмъ единъ голѣмъ егоистъ и мисля само за себе си, тогава именно азъ съмъ мъртавъ. Но до колкото азъ влизамъ въ страданията на другитѣ хора; до толкова, до колкото азъ чувствувамъ, че страданията на другитѣ хора се вливатъ въ моята душа; до толкова, доколкото азъ чувствувамъ тѣхния зовъ, долавямъ тѣхната нужда и искамъ да имъ помогна въ това положение, дотолкова само азъ разбирамъ, че живѣя, че съмъ единъ живъ организъмъ, че въ послѣдния день Богъ ще ни възкръси.
Този день е близо, много близо!
Вие седите и казвате: колко е близо? – Много е близо, но нѣма да ви кажа, колко е близо. За опрѣдѣляне на тази близость азъ ще си послужа като единица мѣрка съ бързината на вашата мисъль. Ученитѣ хора, като мѣрка за измѣрване на бързината, си служатъ съ бързината на свѣтлината, а бързината на мисъльта е по-голѣма отъ бързината на свѣтлината. Слѣдователно, този день е много близо за всички онѣзи, на които мисъльта е бърза, а за онѣзи, на които мисъльта е мудна, които спятъ, този день за тѣхъ е много далечъ.
към беседата >>
Тѣ искатъ да докажатъ, че нѣкога въ пространството сѫществувалъ хаосъ, безпорядъкъ и отъ този безпорядъкъ е произлѣзълъ порядъка.
Дѣйствително, така ги е наредила природата, но ако за всичко, което става въ свѣта, казваме, че природата го е наредила, азъ съжалявамъ тази природа. Ако природата, наистина, е наредила всичко, което става въ свѣта, то хората съ право искатъ да я завладатъ; право е понятието имъ за нея, че могатъ да я завладатъ. Това не е природа, това е произволъ, това е анархия, това е хаосъ. Подъ „хаосъ“ се подразбира нѣщо неорганизирано. И всички съврѣменни философски системи започватъ все отъ хаоса.
Тѣ искатъ да докажатъ, че нѣкога въ пространството сѫществувалъ хаосъ, безпорядъкъ и отъ този безпорядъкъ е произлѣзълъ порядъка.
Турците казватъ: ела, синко, да видя, какъвъ е умътъ ти, какво е твоето схващане за живота. Това значи, че отъ голѣмия безпорядъкъ на яйцето е излѣзло пилето. Въ това нѣщо нѣма никаква философия. Пилето е излѣзло отъ самия порядъкъ на яйцето. Въ този видимъ, най-голѣмъ безпорядъкъ, или хаосъ, както го наричатъ, седи най-голѣмия порядъкъ.
към беседата >>
Прави сѫ, азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, но питамъ: кой свѣтъ нѣма никога да се оправи?
Тя е имала прѣдъ видъ да го научи да вѣрва въ нейнитѣ велики закони и да живѣе тъй, както тя иска. И всички страдания въ свѣта, отъ прѣди хиляди години още, както и сега, не сѫ нищо друго, освѣнъ коригиране на всички хипотези и теории, създадени отъ човѣка. Човѣкъ въ рая създаде една хипотеза и теория, вънъ отъ рая – създаде друга теория и хипотеза. Хората и въ врѣмето на пророцитѣ имаха хипотези и теории; и въ врѣмето на Христа имаха хипотези и теории; и въ наше врѣме иматъ хипотези и теории; и за въ бѫдеше пакъ ще иматъ хипотези и теории. И най-послѣ хората казватъ: този свѣтъ никога нѣма да се оправи!
Прави сѫ, азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, но питамъ: кой свѣтъ нѣма никога да се оправи?
– Сегашниятъ свѣтъ, обоснованъ на хипотези и теории никога нѣма да се поправи. Една бъчва, която е направена отъ гнили дъски и гнили обрѫчи, никога нѣма да се поправи. За едно дърво, което е проядено отъ голѣми червеи, казватъ: отъ това дърво нищо нѣма да стане. Прави сѫ. Тѣзи червеи ще покосятъ дървото.
към беседата >>
Вие седите и казвате: колко е близо?
Не, азъ казвамъ: нѣма умрѣли хора въ свѣта. Когато човѣкъ умре, той започва да живѣе сѫщински животъ. Когато азъ съмъ единъ голѣмъ егоистъ и мисля само за себе си, тогава именно азъ съмъ мъртавъ. Но до колкото азъ влизамъ въ страданията на другитѣ хора; до толкова, до колкото азъ чувствувамъ, че страданията на другитѣ хора се вливатъ въ моята душа; до толкова, доколкото азъ чувствувамъ тѣхния зовъ, долавямъ тѣхната нужда и искамъ да имъ помогна въ това положение, дотолкова само азъ разбирамъ, че живѣя, че съмъ единъ живъ организъмъ, че въ послѣдния день Богъ ще ни възкръси. Този день е близо, много близо!
Вие седите и казвате: колко е близо?
– Много е близо, но нѣма да ви кажа, колко е близо. За опрѣдѣляне на тази близость азъ ще си послужа като единица мѣрка съ бързината на вашата мисъль. Ученитѣ хора, като мѣрка за измѣрване на бързината, си служатъ съ бързината на свѣтлината, а бързината на мисъльта е по-голѣма отъ бързината на свѣтлината. Слѣдователно, този день е много близо за всички онѣзи, на които мисъльта е бърза, а за онѣзи, на които мисъльта е мудна, които спятъ, този день за тѣхъ е много далечъ. Тѣ ще чакатъ, може би, още хиляди и хиляди години, а за другитѣ, чиято мисъль се движи бързо, скоро ще дойде този день.
към беседата >>
Турците казватъ: ела, синко, да видя, какъвъ е умътъ ти, какво е твоето схващане за живота.
Ако природата, наистина, е наредила всичко, което става въ свѣта, то хората съ право искатъ да я завладатъ; право е понятието имъ за нея, че могатъ да я завладатъ. Това не е природа, това е произволъ, това е анархия, това е хаосъ. Подъ „хаосъ“ се подразбира нѣщо неорганизирано. И всички съврѣменни философски системи започватъ все отъ хаоса. Тѣ искатъ да докажатъ, че нѣкога въ пространството сѫществувалъ хаосъ, безпорядъкъ и отъ този безпорядъкъ е произлѣзълъ порядъка.
Турците казватъ: ела, синко, да видя, какъвъ е умътъ ти, какво е твоето схващане за живота.
Това значи, че отъ голѣмия безпорядъкъ на яйцето е излѣзло пилето. Въ това нѣщо нѣма никаква философия. Пилето е излѣзло отъ самия порядъкъ на яйцето. Въ този видимъ, най-голѣмъ безпорядъкъ, или хаосъ, както го наричатъ, седи най-голѣмия порядъкъ. Ученитѣ казватъ, че отъ този безпорядъкъ въ пространството материята е почнала да се събира.
към беседата >>
– Сегашниятъ свѣтъ, обоснованъ на хипотези и теории никога нѣма да се поправи.
И всички страдания въ свѣта, отъ прѣди хиляди години още, както и сега, не сѫ нищо друго, освѣнъ коригиране на всички хипотези и теории, създадени отъ човѣка. Човѣкъ въ рая създаде една хипотеза и теория, вънъ отъ рая – създаде друга теория и хипотеза. Хората и въ врѣмето на пророцитѣ имаха хипотези и теории; и въ врѣмето на Христа имаха хипотези и теории; и въ наше врѣме иматъ хипотези и теории; и за въ бѫдеше пакъ ще иматъ хипотези и теории. И най-послѣ хората казватъ: този свѣтъ никога нѣма да се оправи! Прави сѫ, азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, но питамъ: кой свѣтъ нѣма никога да се оправи?
– Сегашниятъ свѣтъ, обоснованъ на хипотези и теории никога нѣма да се поправи.
Една бъчва, която е направена отъ гнили дъски и гнили обрѫчи, никога нѣма да се поправи. За едно дърво, което е проядено отъ голѣми червеи, казватъ: отъ това дърво нищо нѣма да стане. Прави сѫ. Тѣзи червеи ще покосятъ дървото. Тѣзи червеи сѫ хипотезитѣ и теориитѣ въ него.
към беседата >>
– Много е близо, но нѣма да ви кажа, колко е близо.
Когато човѣкъ умре, той започва да живѣе сѫщински животъ. Когато азъ съмъ единъ голѣмъ егоистъ и мисля само за себе си, тогава именно азъ съмъ мъртавъ. Но до колкото азъ влизамъ въ страданията на другитѣ хора; до толкова, до колкото азъ чувствувамъ, че страданията на другитѣ хора се вливатъ въ моята душа; до толкова, доколкото азъ чувствувамъ тѣхния зовъ, долавямъ тѣхната нужда и искамъ да имъ помогна въ това положение, дотолкова само азъ разбирамъ, че живѣя, че съмъ единъ живъ организъмъ, че въ послѣдния день Богъ ще ни възкръси. Този день е близо, много близо! Вие седите и казвате: колко е близо?
– Много е близо, но нѣма да ви кажа, колко е близо.
За опрѣдѣляне на тази близость азъ ще си послужа като единица мѣрка съ бързината на вашата мисъль. Ученитѣ хора, като мѣрка за измѣрване на бързината, си служатъ съ бързината на свѣтлината, а бързината на мисъльта е по-голѣма отъ бързината на свѣтлината. Слѣдователно, този день е много близо за всички онѣзи, на които мисъльта е бърза, а за онѣзи, на които мисъльта е мудна, които спятъ, този день за тѣхъ е много далечъ. Тѣ ще чакатъ, може би, още хиляди и хиляди години, а за другитѣ, чиято мисъль се движи бързо, скоро ще дойде този день.
към беседата >>
Това значи, че отъ голѣмия безпорядъкъ на яйцето е излѣзло пилето.
Това не е природа, това е произволъ, това е анархия, това е хаосъ. Подъ „хаосъ“ се подразбира нѣщо неорганизирано. И всички съврѣменни философски системи започватъ все отъ хаоса. Тѣ искатъ да докажатъ, че нѣкога въ пространството сѫществувалъ хаосъ, безпорядъкъ и отъ този безпорядъкъ е произлѣзълъ порядъка. Турците казватъ: ела, синко, да видя, какъвъ е умътъ ти, какво е твоето схващане за живота.
Това значи, че отъ голѣмия безпорядъкъ на яйцето е излѣзло пилето.
Въ това нѣщо нѣма никаква философия. Пилето е излѣзло отъ самия порядъкъ на яйцето. Въ този видимъ, най-голѣмъ безпорядъкъ, или хаосъ, както го наричатъ, седи най-голѣмия порядъкъ. Ученитѣ казватъ, че отъ този безпорядъкъ въ пространството материята е почнала да се събира. Не, тази материя никакъ не се е събирала, нѣмало е откѫдѣ да се събира, тя е била събрана.
към беседата >>
Една бъчва, която е направена отъ гнили дъски и гнили обрѫчи, никога нѣма да се поправи.
Човѣкъ въ рая създаде една хипотеза и теория, вънъ отъ рая – създаде друга теория и хипотеза. Хората и въ врѣмето на пророцитѣ имаха хипотези и теории; и въ врѣмето на Христа имаха хипотези и теории; и въ наше врѣме иматъ хипотези и теории; и за въ бѫдеше пакъ ще иматъ хипотези и теории. И най-послѣ хората казватъ: този свѣтъ никога нѣма да се оправи! Прави сѫ, азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, но питамъ: кой свѣтъ нѣма никога да се оправи? – Сегашниятъ свѣтъ, обоснованъ на хипотези и теории никога нѣма да се поправи.
Една бъчва, която е направена отъ гнили дъски и гнили обрѫчи, никога нѣма да се поправи.
За едно дърво, което е проядено отъ голѣми червеи, казватъ: отъ това дърво нищо нѣма да стане. Прави сѫ. Тѣзи червеи ще покосятъ дървото. Тѣзи червеи сѫ хипотезитѣ и теориитѣ въ него. Нѣкои казватъ: човѣкъ трѣбва да се усъмни, за да стане ученъ.
към беседата >>
За опрѣдѣляне на тази близость азъ ще си послужа като единица мѣрка съ бързината на вашата мисъль.
Когато азъ съмъ единъ голѣмъ егоистъ и мисля само за себе си, тогава именно азъ съмъ мъртавъ. Но до колкото азъ влизамъ въ страданията на другитѣ хора; до толкова, до колкото азъ чувствувамъ, че страданията на другитѣ хора се вливатъ въ моята душа; до толкова, доколкото азъ чувствувамъ тѣхния зовъ, долавямъ тѣхната нужда и искамъ да имъ помогна въ това положение, дотолкова само азъ разбирамъ, че живѣя, че съмъ единъ живъ организъмъ, че въ послѣдния день Богъ ще ни възкръси. Този день е близо, много близо! Вие седите и казвате: колко е близо? – Много е близо, но нѣма да ви кажа, колко е близо.
За опрѣдѣляне на тази близость азъ ще си послужа като единица мѣрка съ бързината на вашата мисъль.
Ученитѣ хора, като мѣрка за измѣрване на бързината, си служатъ съ бързината на свѣтлината, а бързината на мисъльта е по-голѣма отъ бързината на свѣтлината. Слѣдователно, този день е много близо за всички онѣзи, на които мисъльта е бърза, а за онѣзи, на които мисъльта е мудна, които спятъ, този день за тѣхъ е много далечъ. Тѣ ще чакатъ, може би, още хиляди и хиляди години, а за другитѣ, чиято мисъль се движи бързо, скоро ще дойде този день.
към беседата >>
Въ това нѣщо нѣма никаква философия.
Подъ „хаосъ“ се подразбира нѣщо неорганизирано. И всички съврѣменни философски системи започватъ все отъ хаоса. Тѣ искатъ да докажатъ, че нѣкога въ пространството сѫществувалъ хаосъ, безпорядъкъ и отъ този безпорядъкъ е произлѣзълъ порядъка. Турците казватъ: ела, синко, да видя, какъвъ е умътъ ти, какво е твоето схващане за живота. Това значи, че отъ голѣмия безпорядъкъ на яйцето е излѣзло пилето.
Въ това нѣщо нѣма никаква философия.
Пилето е излѣзло отъ самия порядъкъ на яйцето. Въ този видимъ, най-голѣмъ безпорядъкъ, или хаосъ, както го наричатъ, седи най-голѣмия порядъкъ. Ученитѣ казватъ, че отъ този безпорядъкъ въ пространството материята е почнала да се събира. Не, тази материя никакъ не се е събирала, нѣмало е откѫдѣ да се събира, тя е била събрана. За устройството на съврѣменния свѣтъ и за материята трѣбва да имаме малко по-друго схващане.
към беседата >>
За едно дърво, което е проядено отъ голѣми червеи, казватъ: отъ това дърво нищо нѣма да стане.
Хората и въ врѣмето на пророцитѣ имаха хипотези и теории; и въ врѣмето на Христа имаха хипотези и теории; и въ наше врѣме иматъ хипотези и теории; и за въ бѫдеше пакъ ще иматъ хипотези и теории. И най-послѣ хората казватъ: този свѣтъ никога нѣма да се оправи! Прави сѫ, азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, но питамъ: кой свѣтъ нѣма никога да се оправи? – Сегашниятъ свѣтъ, обоснованъ на хипотези и теории никога нѣма да се поправи. Една бъчва, която е направена отъ гнили дъски и гнили обрѫчи, никога нѣма да се поправи.
За едно дърво, което е проядено отъ голѣми червеи, казватъ: отъ това дърво нищо нѣма да стане.
Прави сѫ. Тѣзи червеи ще покосятъ дървото. Тѣзи червеи сѫ хипотезитѣ и теориитѣ въ него. Нѣкои казватъ: човѣкъ трѣбва да се усъмни, за да стане ученъ. И тогава всѣки си задава въпроса: азъ ще живѣя ли, или ще умра?
към беседата >>
Ученитѣ хора, като мѣрка за измѣрване на бързината, си служатъ съ бързината на свѣтлината, а бързината на мисъльта е по-голѣма отъ бързината на свѣтлината.
Но до колкото азъ влизамъ въ страданията на другитѣ хора; до толкова, до колкото азъ чувствувамъ, че страданията на другитѣ хора се вливатъ въ моята душа; до толкова, доколкото азъ чувствувамъ тѣхния зовъ, долавямъ тѣхната нужда и искамъ да имъ помогна въ това положение, дотолкова само азъ разбирамъ, че живѣя, че съмъ единъ живъ организъмъ, че въ послѣдния день Богъ ще ни възкръси. Този день е близо, много близо! Вие седите и казвате: колко е близо? – Много е близо, но нѣма да ви кажа, колко е близо. За опрѣдѣляне на тази близость азъ ще си послужа като единица мѣрка съ бързината на вашата мисъль.
Ученитѣ хора, като мѣрка за измѣрване на бързината, си служатъ съ бързината на свѣтлината, а бързината на мисъльта е по-голѣма отъ бързината на свѣтлината.
Слѣдователно, този день е много близо за всички онѣзи, на които мисъльта е бърза, а за онѣзи, на които мисъльта е мудна, които спятъ, този день за тѣхъ е много далечъ. Тѣ ще чакатъ, може би, още хиляди и хиляди години, а за другитѣ, чиято мисъль се движи бързо, скоро ще дойде този день.
към беседата >>
Пилето е излѣзло отъ самия порядъкъ на яйцето.
И всички съврѣменни философски системи започватъ все отъ хаоса. Тѣ искатъ да докажатъ, че нѣкога въ пространството сѫществувалъ хаосъ, безпорядъкъ и отъ този безпорядъкъ е произлѣзълъ порядъка. Турците казватъ: ела, синко, да видя, какъвъ е умътъ ти, какво е твоето схващане за живота. Това значи, че отъ голѣмия безпорядъкъ на яйцето е излѣзло пилето. Въ това нѣщо нѣма никаква философия.
Пилето е излѣзло отъ самия порядъкъ на яйцето.
Въ този видимъ, най-голѣмъ безпорядъкъ, или хаосъ, както го наричатъ, седи най-голѣмия порядъкъ. Ученитѣ казватъ, че отъ този безпорядъкъ въ пространството материята е почнала да се събира. Не, тази материя никакъ не се е събирала, нѣмало е откѫдѣ да се събира, тя е била събрана. За устройството на съврѣменния свѣтъ и за материята трѣбва да имаме малко по-друго схващане. Ние имаме съвсѣмъ други схващания за материята и за нейното устройство, за елементитѣ и за цѣлата природа изобщо.
към беседата >>
Прави сѫ.
И най-послѣ хората казватъ: този свѣтъ никога нѣма да се оправи! Прави сѫ, азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, но питамъ: кой свѣтъ нѣма никога да се оправи? – Сегашниятъ свѣтъ, обоснованъ на хипотези и теории никога нѣма да се поправи. Една бъчва, която е направена отъ гнили дъски и гнили обрѫчи, никога нѣма да се поправи. За едно дърво, което е проядено отъ голѣми червеи, казватъ: отъ това дърво нищо нѣма да стане.
Прави сѫ.
Тѣзи червеи ще покосятъ дървото. Тѣзи червеи сѫ хипотезитѣ и теориитѣ въ него. Нѣкои казватъ: човѣкъ трѣбва да се усъмни, за да стане ученъ. И тогава всѣки си задава въпроса: азъ ще живѣя ли, или ще умра? Отговарятъ: ще умрешъ.
към беседата >>
Слѣдователно, този день е много близо за всички онѣзи, на които мисъльта е бърза, а за онѣзи, на които мисъльта е мудна, които спятъ, този день за тѣхъ е много далечъ.
Този день е близо, много близо! Вие седите и казвате: колко е близо? – Много е близо, но нѣма да ви кажа, колко е близо. За опрѣдѣляне на тази близость азъ ще си послужа като единица мѣрка съ бързината на вашата мисъль. Ученитѣ хора, като мѣрка за измѣрване на бързината, си служатъ съ бързината на свѣтлината, а бързината на мисъльта е по-голѣма отъ бързината на свѣтлината.
Слѣдователно, този день е много близо за всички онѣзи, на които мисъльта е бърза, а за онѣзи, на които мисъльта е мудна, които спятъ, този день за тѣхъ е много далечъ.
Тѣ ще чакатъ, може би, още хиляди и хиляди години, а за другитѣ, чиято мисъль се движи бързо, скоро ще дойде този день.
към беседата >>
Въ този видимъ, най-голѣмъ безпорядъкъ, или хаосъ, както го наричатъ, седи най-голѣмия порядъкъ.
Тѣ искатъ да докажатъ, че нѣкога въ пространството сѫществувалъ хаосъ, безпорядъкъ и отъ този безпорядъкъ е произлѣзълъ порядъка. Турците казватъ: ела, синко, да видя, какъвъ е умътъ ти, какво е твоето схващане за живота. Това значи, че отъ голѣмия безпорядъкъ на яйцето е излѣзло пилето. Въ това нѣщо нѣма никаква философия. Пилето е излѣзло отъ самия порядъкъ на яйцето.
Въ този видимъ, най-голѣмъ безпорядъкъ, или хаосъ, както го наричатъ, седи най-голѣмия порядъкъ.
Ученитѣ казватъ, че отъ този безпорядъкъ въ пространството материята е почнала да се събира. Не, тази материя никакъ не се е събирала, нѣмало е откѫдѣ да се събира, тя е била събрана. За устройството на съврѣменния свѣтъ и за материята трѣбва да имаме малко по-друго схващане. Ние имаме съвсѣмъ други схващания за материята и за нейното устройство, за елементитѣ и за цѣлата природа изобщо. Нашитѣ схващания сѫ различни отъ тия, които съврѣменнитѣ учени хора иматъ.
към беседата >>
Тѣзи червеи ще покосятъ дървото.
Прави сѫ, азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, но питамъ: кой свѣтъ нѣма никога да се оправи? – Сегашниятъ свѣтъ, обоснованъ на хипотези и теории никога нѣма да се поправи. Една бъчва, която е направена отъ гнили дъски и гнили обрѫчи, никога нѣма да се поправи. За едно дърво, което е проядено отъ голѣми червеи, казватъ: отъ това дърво нищо нѣма да стане. Прави сѫ.
Тѣзи червеи ще покосятъ дървото.
Тѣзи червеи сѫ хипотезитѣ и теориитѣ въ него. Нѣкои казватъ: човѣкъ трѣбва да се усъмни, за да стане ученъ. И тогава всѣки си задава въпроса: азъ ще живѣя ли, или ще умра? Отговарятъ: ще умрешъ. Щомъ е така, въ човѣка се явява друга съблазънь, другъ моралъ.
към беседата >>
Тѣ ще чакатъ, може би, още хиляди и хиляди години, а за другитѣ, чиято мисъль се движи бързо, скоро ще дойде този день.
Вие седите и казвате: колко е близо? – Много е близо, но нѣма да ви кажа, колко е близо. За опрѣдѣляне на тази близость азъ ще си послужа като единица мѣрка съ бързината на вашата мисъль. Ученитѣ хора, като мѣрка за измѣрване на бързината, си служатъ съ бързината на свѣтлината, а бързината на мисъльта е по-голѣма отъ бързината на свѣтлината. Слѣдователно, този день е много близо за всички онѣзи, на които мисъльта е бърза, а за онѣзи, на които мисъльта е мудна, които спятъ, този день за тѣхъ е много далечъ.
Тѣ ще чакатъ, може би, още хиляди и хиляди години, а за другитѣ, чиято мисъль се движи бързо, скоро ще дойде този день.
към беседата >>
Ученитѣ казватъ, че отъ този безпорядъкъ въ пространството материята е почнала да се събира.
Турците казватъ: ела, синко, да видя, какъвъ е умътъ ти, какво е твоето схващане за живота. Това значи, че отъ голѣмия безпорядъкъ на яйцето е излѣзло пилето. Въ това нѣщо нѣма никаква философия. Пилето е излѣзло отъ самия порядъкъ на яйцето. Въ този видимъ, най-голѣмъ безпорядъкъ, или хаосъ, както го наричатъ, седи най-голѣмия порядъкъ.
Ученитѣ казватъ, че отъ този безпорядъкъ въ пространството материята е почнала да се събира.
Не, тази материя никакъ не се е събирала, нѣмало е откѫдѣ да се събира, тя е била събрана. За устройството на съврѣменния свѣтъ и за материята трѣбва да имаме малко по-друго схващане. Ние имаме съвсѣмъ други схващания за материята и за нейното устройство, за елементитѣ и за цѣлата природа изобщо. Нашитѣ схващания сѫ различни отъ тия, които съврѣменнитѣ учени хора иматъ. За сега, съврѣменнитѣ хора ще минатъ съ тия елементи, които иматъ и познаватъ. Защо?
към беседата >>
Тѣзи червеи сѫ хипотезитѣ и теориитѣ въ него.
– Сегашниятъ свѣтъ, обоснованъ на хипотези и теории никога нѣма да се поправи. Една бъчва, която е направена отъ гнили дъски и гнили обрѫчи, никога нѣма да се поправи. За едно дърво, което е проядено отъ голѣми червеи, казватъ: отъ това дърво нищо нѣма да стане. Прави сѫ. Тѣзи червеи ще покосятъ дървото.
Тѣзи червеи сѫ хипотезитѣ и теориитѣ въ него.
Нѣкои казватъ: човѣкъ трѣбва да се усъмни, за да стане ученъ. И тогава всѣки си задава въпроса: азъ ще живѣя ли, или ще умра? Отговарятъ: ще умрешъ. Щомъ е така, въ човѣка се явява друга съблазънь, другъ моралъ. Той казва: щомъ ще умра, нека поне да си поживѣя свободно, да си поямъ и попия.
към беседата >>
Христосъ казва: „Въ послѣдния день азъ ще ги възкръся“. Кои?
Христосъ казва: „Въ послѣдния день азъ ще ги възкръся“. Кои?
– Които се движатъ съ тази бързина. Това сега е поетическата страна на стиха, а вѣруюто е, че Духъ Божий живѣе въ насъ, и всѣки отъ насъ трѣбва да съзнава, че е гражданинъ на великото Божие Царство, и нека чувствува радость и веселие въ себе си, да се не съмнѣва. Борете се всички съ съмнѣнието, изхвърлете го вънъ отъ душата си! Изведнъжъ нѣма да го побѣдите. Още дълги години ще се борите съ съмнѣнието и съблазъньта, но най-послѣ ще ги победите.
към беседата >>
Не, тази материя никакъ не се е събирала, нѣмало е откѫдѣ да се събира, тя е била събрана.
Това значи, че отъ голѣмия безпорядъкъ на яйцето е излѣзло пилето. Въ това нѣщо нѣма никаква философия. Пилето е излѣзло отъ самия порядъкъ на яйцето. Въ този видимъ, най-голѣмъ безпорядъкъ, или хаосъ, както го наричатъ, седи най-голѣмия порядъкъ. Ученитѣ казватъ, че отъ този безпорядъкъ въ пространството материята е почнала да се събира.
Не, тази материя никакъ не се е събирала, нѣмало е откѫдѣ да се събира, тя е била събрана.
За устройството на съврѣменния свѣтъ и за материята трѣбва да имаме малко по-друго схващане. Ние имаме съвсѣмъ други схващания за материята и за нейното устройство, за елементитѣ и за цѣлата природа изобщо. Нашитѣ схващания сѫ различни отъ тия, които съврѣменнитѣ учени хора иматъ. За сега, съврѣменнитѣ хора ще минатъ съ тия елементи, които иматъ и познаватъ. Защо? Защото споредъ сегашнитѣ разбирания, сегашнитѣ теории въ химията, запримѣръ, сѫ единъ костюмъ, съ който сѫ облѣчени елементитѣ.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: човѣкъ трѣбва да се усъмни, за да стане ученъ.
Една бъчва, която е направена отъ гнили дъски и гнили обрѫчи, никога нѣма да се поправи. За едно дърво, което е проядено отъ голѣми червеи, казватъ: отъ това дърво нищо нѣма да стане. Прави сѫ. Тѣзи червеи ще покосятъ дървото. Тѣзи червеи сѫ хипотезитѣ и теориитѣ въ него.
Нѣкои казватъ: човѣкъ трѣбва да се усъмни, за да стане ученъ.
И тогава всѣки си задава въпроса: азъ ще живѣя ли, или ще умра? Отговарятъ: ще умрешъ. Щомъ е така, въ човѣка се явява друга съблазънь, другъ моралъ. Той казва: щомъ ще умра, нека поне да си поживѣя свободно, да си поямъ и попия. Защо трѣбва да ставамъ сутринь рано и да отивамъ по горитѣ на работа, щомъ нѣма другъ свѣтъ, щомъ нѣма бѫдещъ животъ?
към беседата >>
– Които се движатъ съ тази бързина.
Христосъ казва: „Въ послѣдния день азъ ще ги възкръся“. Кои?
– Които се движатъ съ тази бързина.
Това сега е поетическата страна на стиха, а вѣруюто е, че Духъ Божий живѣе въ насъ, и всѣки отъ насъ трѣбва да съзнава, че е гражданинъ на великото Божие Царство, и нека чувствува радость и веселие въ себе си, да се не съмнѣва. Борете се всички съ съмнѣнието, изхвърлете го вънъ отъ душата си! Изведнъжъ нѣма да го побѣдите. Още дълги години ще се борите съ съмнѣнието и съблазъньта, но най-послѣ ще ги победите. На лицето ви ще дойде онази мека свѣтлина, ще знаете, че Богъ живѣе въ васъ.
към беседата >>
За устройството на съврѣменния свѣтъ и за материята трѣбва да имаме малко по-друго схващане.
Въ това нѣщо нѣма никаква философия. Пилето е излѣзло отъ самия порядъкъ на яйцето. Въ този видимъ, най-голѣмъ безпорядъкъ, или хаосъ, както го наричатъ, седи най-голѣмия порядъкъ. Ученитѣ казватъ, че отъ този безпорядъкъ въ пространството материята е почнала да се събира. Не, тази материя никакъ не се е събирала, нѣмало е откѫдѣ да се събира, тя е била събрана.
За устройството на съврѣменния свѣтъ и за материята трѣбва да имаме малко по-друго схващане.
Ние имаме съвсѣмъ други схващания за материята и за нейното устройство, за елементитѣ и за цѣлата природа изобщо. Нашитѣ схващания сѫ различни отъ тия, които съврѣменнитѣ учени хора иматъ. За сега, съврѣменнитѣ хора ще минатъ съ тия елементи, които иматъ и познаватъ. Защо? Защото споредъ сегашнитѣ разбирания, сегашнитѣ теории въ химията, запримѣръ, сѫ единъ костюмъ, съ който сѫ облѣчени елементитѣ. Тѣ могатъ да бѫдатъ облѣчени съ синь, черенъ или сивъ костюмъ, споредъ както могатъ да бѫдатъ облѣчени и самитѣ хора.
към беседата >>
И тогава всѣки си задава въпроса: азъ ще живѣя ли, или ще умра?
За едно дърво, което е проядено отъ голѣми червеи, казватъ: отъ това дърво нищо нѣма да стане. Прави сѫ. Тѣзи червеи ще покосятъ дървото. Тѣзи червеи сѫ хипотезитѣ и теориитѣ въ него. Нѣкои казватъ: човѣкъ трѣбва да се усъмни, за да стане ученъ.
И тогава всѣки си задава въпроса: азъ ще живѣя ли, или ще умра?
Отговарятъ: ще умрешъ. Щомъ е така, въ човѣка се явява друга съблазънь, другъ моралъ. Той казва: щомъ ще умра, нека поне да си поживѣя свободно, да си поямъ и попия. Защо трѣбва да ставамъ сутринь рано и да отивамъ по горитѣ на работа, щомъ нѣма другъ свѣтъ, щомъ нѣма бѫдещъ животъ? Нека поне да си отямъ и отпия!
към беседата >>
Това сега е поетическата страна на стиха, а вѣруюто е, че Духъ Божий живѣе въ насъ, и всѣки отъ насъ трѣбва да съзнава, че е гражданинъ на великото Божие Царство, и нека чувствува радость и веселие въ себе си, да се не съмнѣва.
Христосъ казва: „Въ послѣдния день азъ ще ги възкръся“. Кои? – Които се движатъ съ тази бързина.
Това сега е поетическата страна на стиха, а вѣруюто е, че Духъ Божий живѣе въ насъ, и всѣки отъ насъ трѣбва да съзнава, че е гражданинъ на великото Божие Царство, и нека чувствува радость и веселие въ себе си, да се не съмнѣва.
Борете се всички съ съмнѣнието, изхвърлете го вънъ отъ душата си! Изведнъжъ нѣма да го побѣдите. Още дълги години ще се борите съ съмнѣнието и съблазъньта, но най-послѣ ще ги победите. На лицето ви ще дойде онази мека свѣтлина, ще знаете, че Богъ живѣе въ васъ. Тогава всѣки единъ отъ васъ ще носи новото.
към беседата >>
Ние имаме съвсѣмъ други схващания за материята и за нейното устройство, за елементитѣ и за цѣлата природа изобщо.
Пилето е излѣзло отъ самия порядъкъ на яйцето. Въ този видимъ, най-голѣмъ безпорядъкъ, или хаосъ, както го наричатъ, седи най-голѣмия порядъкъ. Ученитѣ казватъ, че отъ този безпорядъкъ въ пространството материята е почнала да се събира. Не, тази материя никакъ не се е събирала, нѣмало е откѫдѣ да се събира, тя е била събрана. За устройството на съврѣменния свѣтъ и за материята трѣбва да имаме малко по-друго схващане.
Ние имаме съвсѣмъ други схващания за материята и за нейното устройство, за елементитѣ и за цѣлата природа изобщо.
Нашитѣ схващания сѫ различни отъ тия, които съврѣменнитѣ учени хора иматъ. За сега, съврѣменнитѣ хора ще минатъ съ тия елементи, които иматъ и познаватъ. Защо? Защото споредъ сегашнитѣ разбирания, сегашнитѣ теории въ химията, запримѣръ, сѫ единъ костюмъ, съ който сѫ облѣчени елементитѣ. Тѣ могатъ да бѫдатъ облѣчени съ синь, черенъ или сивъ костюмъ, споредъ както могатъ да бѫдатъ облѣчени и самитѣ хора. Онзи Петко, или онзи Драганчо, съ какъвто костюмъ и да го облѣчешъ, съ синь, черъ или сивъ, все сѫщиятъ ще си остане.
към беседата >>
Отговарятъ: ще умрешъ.
Прави сѫ. Тѣзи червеи ще покосятъ дървото. Тѣзи червеи сѫ хипотезитѣ и теориитѣ въ него. Нѣкои казватъ: човѣкъ трѣбва да се усъмни, за да стане ученъ. И тогава всѣки си задава въпроса: азъ ще живѣя ли, или ще умра?
Отговарятъ: ще умрешъ.
Щомъ е така, въ човѣка се явява друга съблазънь, другъ моралъ. Той казва: щомъ ще умра, нека поне да си поживѣя свободно, да си поямъ и попия. Защо трѣбва да ставамъ сутринь рано и да отивамъ по горитѣ на работа, щомъ нѣма другъ свѣтъ, щомъ нѣма бѫдещъ животъ? Нека поне да си отямъ и отпия! Тъй създаде човѣкътъ други теории и хипотези.
към беседата >>
Борете се всички съ съмнѣнието, изхвърлете го вънъ отъ душата си!
Христосъ казва: „Въ послѣдния день азъ ще ги възкръся“. Кои? – Които се движатъ съ тази бързина. Това сега е поетическата страна на стиха, а вѣруюто е, че Духъ Божий живѣе въ насъ, и всѣки отъ насъ трѣбва да съзнава, че е гражданинъ на великото Божие Царство, и нека чувствува радость и веселие въ себе си, да се не съмнѣва.
Борете се всички съ съмнѣнието, изхвърлете го вънъ отъ душата си!
Изведнъжъ нѣма да го побѣдите. Още дълги години ще се борите съ съмнѣнието и съблазъньта, но най-послѣ ще ги победите. На лицето ви ще дойде онази мека свѣтлина, ще знаете, че Богъ живѣе въ васъ. Тогава всѣки единъ отъ васъ ще носи новото. Носете го, работете, но всѣко сѣменце нека падне на своето мѣсто!
към беседата >>
Нашитѣ схващания сѫ различни отъ тия, които съврѣменнитѣ учени хора иматъ.
Въ този видимъ, най-голѣмъ безпорядъкъ, или хаосъ, както го наричатъ, седи най-голѣмия порядъкъ. Ученитѣ казватъ, че отъ този безпорядъкъ въ пространството материята е почнала да се събира. Не, тази материя никакъ не се е събирала, нѣмало е откѫдѣ да се събира, тя е била събрана. За устройството на съврѣменния свѣтъ и за материята трѣбва да имаме малко по-друго схващане. Ние имаме съвсѣмъ други схващания за материята и за нейното устройство, за елементитѣ и за цѣлата природа изобщо.
Нашитѣ схващания сѫ различни отъ тия, които съврѣменнитѣ учени хора иматъ.
За сега, съврѣменнитѣ хора ще минатъ съ тия елементи, които иматъ и познаватъ. Защо? Защото споредъ сегашнитѣ разбирания, сегашнитѣ теории въ химията, запримѣръ, сѫ единъ костюмъ, съ който сѫ облѣчени елементитѣ. Тѣ могатъ да бѫдатъ облѣчени съ синь, черенъ или сивъ костюмъ, споредъ както могатъ да бѫдатъ облѣчени и самитѣ хора. Онзи Петко, или онзи Драганчо, съ какъвто костюмъ и да го облѣчешъ, съ синь, черъ или сивъ, все сѫщиятъ ще си остане. Не е тамъ сѫщностьта на нѣщата.
към беседата >>
Щомъ е така, въ човѣка се явява друга съблазънь, другъ моралъ.
Тѣзи червеи ще покосятъ дървото. Тѣзи червеи сѫ хипотезитѣ и теориитѣ въ него. Нѣкои казватъ: човѣкъ трѣбва да се усъмни, за да стане ученъ. И тогава всѣки си задава въпроса: азъ ще живѣя ли, или ще умра? Отговарятъ: ще умрешъ.
Щомъ е така, въ човѣка се явява друга съблазънь, другъ моралъ.
Той казва: щомъ ще умра, нека поне да си поживѣя свободно, да си поямъ и попия. Защо трѣбва да ставамъ сутринь рано и да отивамъ по горитѣ на работа, щомъ нѣма другъ свѣтъ, щомъ нѣма бѫдещъ животъ? Нека поне да си отямъ и отпия! Тъй създаде човѣкътъ други теории и хипотези. Той казва: нѣма Господь въ свѣта.
към беседата >>
Изведнъжъ нѣма да го побѣдите.
Христосъ казва: „Въ послѣдния день азъ ще ги възкръся“. Кои? – Които се движатъ съ тази бързина. Това сега е поетическата страна на стиха, а вѣруюто е, че Духъ Божий живѣе въ насъ, и всѣки отъ насъ трѣбва да съзнава, че е гражданинъ на великото Божие Царство, и нека чувствува радость и веселие въ себе си, да се не съмнѣва. Борете се всички съ съмнѣнието, изхвърлете го вънъ отъ душата си!
Изведнъжъ нѣма да го побѣдите.
Още дълги години ще се борите съ съмнѣнието и съблазъньта, но най-послѣ ще ги победите. На лицето ви ще дойде онази мека свѣтлина, ще знаете, че Богъ живѣе въ васъ. Тогава всѣки единъ отъ васъ ще носи новото. Носете го, работете, но всѣко сѣменце нека падне на своето мѣсто! Азъ гледамъ, нѣкой поетъ написалъ нѣщо, питамъ го: защо не напечатишъ нѣщо отъ своитѣ стихове?
към беседата >>
За сега, съврѣменнитѣ хора ще минатъ съ тия елементи, които иматъ и познаватъ. Защо?
Ученитѣ казватъ, че отъ този безпорядъкъ въ пространството материята е почнала да се събира. Не, тази материя никакъ не се е събирала, нѣмало е откѫдѣ да се събира, тя е била събрана. За устройството на съврѣменния свѣтъ и за материята трѣбва да имаме малко по-друго схващане. Ние имаме съвсѣмъ други схващания за материята и за нейното устройство, за елементитѣ и за цѣлата природа изобщо. Нашитѣ схващания сѫ различни отъ тия, които съврѣменнитѣ учени хора иматъ.
За сега, съврѣменнитѣ хора ще минатъ съ тия елементи, които иматъ и познаватъ. Защо?
Защото споредъ сегашнитѣ разбирания, сегашнитѣ теории въ химията, запримѣръ, сѫ единъ костюмъ, съ който сѫ облѣчени елементитѣ. Тѣ могатъ да бѫдатъ облѣчени съ синь, черенъ или сивъ костюмъ, споредъ както могатъ да бѫдатъ облѣчени и самитѣ хора. Онзи Петко, или онзи Драганчо, съ какъвто костюмъ и да го облѣчешъ, съ синь, черъ или сивъ, все сѫщиятъ ще си остане. Не е тамъ сѫщностьта на нѣщата. Нѣкои казватъ: знаешъ ли каква е послѣдната теория?
към беседата >>
Той казва: щомъ ще умра, нека поне да си поживѣя свободно, да си поямъ и попия.
Тѣзи червеи сѫ хипотезитѣ и теориитѣ въ него. Нѣкои казватъ: човѣкъ трѣбва да се усъмни, за да стане ученъ. И тогава всѣки си задава въпроса: азъ ще живѣя ли, или ще умра? Отговарятъ: ще умрешъ. Щомъ е така, въ човѣка се явява друга съблазънь, другъ моралъ.
Той казва: щомъ ще умра, нека поне да си поживѣя свободно, да си поямъ и попия.
Защо трѣбва да ставамъ сутринь рано и да отивамъ по горитѣ на работа, щомъ нѣма другъ свѣтъ, щомъ нѣма бѫдещъ животъ? Нека поне да си отямъ и отпия! Тъй създаде човѣкътъ други теории и хипотези. Той казва: нѣма Господь въ свѣта. Добрѣ, но при това разрѣшение на въпроса идва друго стълкновение.
към беседата >>
Още дълги години ще се борите съ съмнѣнието и съблазъньта, но най-послѣ ще ги победите.
Христосъ казва: „Въ послѣдния день азъ ще ги възкръся“. Кои? – Които се движатъ съ тази бързина. Това сега е поетическата страна на стиха, а вѣруюто е, че Духъ Божий живѣе въ насъ, и всѣки отъ насъ трѣбва да съзнава, че е гражданинъ на великото Божие Царство, и нека чувствува радость и веселие въ себе си, да се не съмнѣва. Борете се всички съ съмнѣнието, изхвърлете го вънъ отъ душата си! Изведнъжъ нѣма да го побѣдите.
Още дълги години ще се борите съ съмнѣнието и съблазъньта, но най-послѣ ще ги победите.
На лицето ви ще дойде онази мека свѣтлина, ще знаете, че Богъ живѣе въ васъ. Тогава всѣки единъ отъ васъ ще носи новото. Носете го, работете, но всѣко сѣменце нека падне на своето мѣсто! Азъ гледамъ, нѣкой поетъ написалъ нѣщо, питамъ го: защо не напечатишъ нѣщо отъ своитѣ стихове? – Не съмъ ги довършилъ още.
към беседата >>
Защото споредъ сегашнитѣ разбирания, сегашнитѣ теории въ химията, запримѣръ, сѫ единъ костюмъ, съ който сѫ облѣчени елементитѣ.
Не, тази материя никакъ не се е събирала, нѣмало е откѫдѣ да се събира, тя е била събрана. За устройството на съврѣменния свѣтъ и за материята трѣбва да имаме малко по-друго схващане. Ние имаме съвсѣмъ други схващания за материята и за нейното устройство, за елементитѣ и за цѣлата природа изобщо. Нашитѣ схващания сѫ различни отъ тия, които съврѣменнитѣ учени хора иматъ. За сега, съврѣменнитѣ хора ще минатъ съ тия елементи, които иматъ и познаватъ. Защо?
Защото споредъ сегашнитѣ разбирания, сегашнитѣ теории въ химията, запримѣръ, сѫ единъ костюмъ, съ който сѫ облѣчени елементитѣ.
Тѣ могатъ да бѫдатъ облѣчени съ синь, черенъ или сивъ костюмъ, споредъ както могатъ да бѫдатъ облѣчени и самитѣ хора. Онзи Петко, или онзи Драганчо, съ какъвто костюмъ и да го облѣчешъ, съ синь, черъ или сивъ, все сѫщиятъ ще си остане. Не е тамъ сѫщностьта на нѣщата. Нѣкои казватъ: знаешъ ли каква е послѣдната теория? Каква е послѣдната теория на науката не зная, но зная, каква е послѣдната мода.
към беседата >>
Защо трѣбва да ставамъ сутринь рано и да отивамъ по горитѣ на работа, щомъ нѣма другъ свѣтъ, щомъ нѣма бѫдещъ животъ?
Нѣкои казватъ: човѣкъ трѣбва да се усъмни, за да стане ученъ. И тогава всѣки си задава въпроса: азъ ще живѣя ли, или ще умра? Отговарятъ: ще умрешъ. Щомъ е така, въ човѣка се явява друга съблазънь, другъ моралъ. Той казва: щомъ ще умра, нека поне да си поживѣя свободно, да си поямъ и попия.
Защо трѣбва да ставамъ сутринь рано и да отивамъ по горитѣ на работа, щомъ нѣма другъ свѣтъ, щомъ нѣма бѫдещъ животъ?
Нека поне да си отямъ и отпия! Тъй създаде човѣкътъ други теории и хипотези. Той казва: нѣма Господь въ свѣта. Добрѣ, но при това разрѣшение на въпроса идва друго стълкновение. Туй стълкновение се заражда възъ основа на теорията, че нѣма другъ животъ и затова всѣки иска да си поживѣе, както трѣбва, но съ това се явява единъ голѣмъ недостигъ – това не достига, онова не достига.
към беседата >>
На лицето ви ще дойде онази мека свѣтлина, ще знаете, че Богъ живѣе въ васъ.
– Които се движатъ съ тази бързина. Това сега е поетическата страна на стиха, а вѣруюто е, че Духъ Божий живѣе въ насъ, и всѣки отъ насъ трѣбва да съзнава, че е гражданинъ на великото Божие Царство, и нека чувствува радость и веселие въ себе си, да се не съмнѣва. Борете се всички съ съмнѣнието, изхвърлете го вънъ отъ душата си! Изведнъжъ нѣма да го побѣдите. Още дълги години ще се борите съ съмнѣнието и съблазъньта, но най-послѣ ще ги победите.
На лицето ви ще дойде онази мека свѣтлина, ще знаете, че Богъ живѣе въ васъ.
Тогава всѣки единъ отъ васъ ще носи новото. Носете го, работете, но всѣко сѣменце нека падне на своето мѣсто! Азъ гледамъ, нѣкой поетъ написалъ нѣщо, питамъ го: защо не напечатишъ нѣщо отъ своитѣ стихове? – Не съмъ ги довършилъ още. Не, всѣки стихъ самъ за себе си, е завършенъ.
към беседата >>
Тѣ могатъ да бѫдатъ облѣчени съ синь, черенъ или сивъ костюмъ, споредъ както могатъ да бѫдатъ облѣчени и самитѣ хора.
За устройството на съврѣменния свѣтъ и за материята трѣбва да имаме малко по-друго схващане. Ние имаме съвсѣмъ други схващания за материята и за нейното устройство, за елементитѣ и за цѣлата природа изобщо. Нашитѣ схващания сѫ различни отъ тия, които съврѣменнитѣ учени хора иматъ. За сега, съврѣменнитѣ хора ще минатъ съ тия елементи, които иматъ и познаватъ. Защо? Защото споредъ сегашнитѣ разбирания, сегашнитѣ теории въ химията, запримѣръ, сѫ единъ костюмъ, съ който сѫ облѣчени елементитѣ.
Тѣ могатъ да бѫдатъ облѣчени съ синь, черенъ или сивъ костюмъ, споредъ както могатъ да бѫдатъ облѣчени и самитѣ хора.
Онзи Петко, или онзи Драганчо, съ какъвто костюмъ и да го облѣчешъ, съ синь, черъ или сивъ, все сѫщиятъ ще си остане. Не е тамъ сѫщностьта на нѣщата. Нѣкои казватъ: знаешъ ли каква е послѣдната теория? Каква е послѣдната теория на науката не зная, но зная, каква е послѣдната мода. Азъ зная, че хората носятъ фракове, които отзадъ сѫ разцѣпени; азъ зная, каква е послѣдната мода на женскитѣ шапки: като ги нахлупятъ, съвършенно закриватъ челото си; азъ зная, че споредъ послѣдната мода, обущата сѫ толкова остри отпрѣдъ, че мязатъ на рогитѣ на воловетѣ.
към беседата >>
Нека поне да си отямъ и отпия!
И тогава всѣки си задава въпроса: азъ ще живѣя ли, или ще умра? Отговарятъ: ще умрешъ. Щомъ е така, въ човѣка се явява друга съблазънь, другъ моралъ. Той казва: щомъ ще умра, нека поне да си поживѣя свободно, да си поямъ и попия. Защо трѣбва да ставамъ сутринь рано и да отивамъ по горитѣ на работа, щомъ нѣма другъ свѣтъ, щомъ нѣма бѫдещъ животъ?
Нека поне да си отямъ и отпия!
Тъй създаде човѣкътъ други теории и хипотези. Той казва: нѣма Господь въ свѣта. Добрѣ, но при това разрѣшение на въпроса идва друго стълкновение. Туй стълкновение се заражда възъ основа на теорията, че нѣма другъ животъ и затова всѣки иска да си поживѣе, както трѣбва, но съ това се явява единъ голѣмъ недостигъ – това не достига, онова не достига. Тогава пъкъ се явява друга теория, че има бѫдещъ животъ.
към беседата >>
Тогава всѣки единъ отъ васъ ще носи новото.
Това сега е поетическата страна на стиха, а вѣруюто е, че Духъ Божий живѣе въ насъ, и всѣки отъ насъ трѣбва да съзнава, че е гражданинъ на великото Божие Царство, и нека чувствува радость и веселие въ себе си, да се не съмнѣва. Борете се всички съ съмнѣнието, изхвърлете го вънъ отъ душата си! Изведнъжъ нѣма да го побѣдите. Още дълги години ще се борите съ съмнѣнието и съблазъньта, но най-послѣ ще ги победите. На лицето ви ще дойде онази мека свѣтлина, ще знаете, че Богъ живѣе въ васъ.
Тогава всѣки единъ отъ васъ ще носи новото.
Носете го, работете, но всѣко сѣменце нека падне на своето мѣсто! Азъ гледамъ, нѣкой поетъ написалъ нѣщо, питамъ го: защо не напечатишъ нѣщо отъ своитѣ стихове? – Не съмъ ги довършилъ още. Не, всѣки стихъ самъ за себе си, е завършенъ. Много поети сѫ оставили само единъ стихъ въ живота си.
към беседата >>
Онзи Петко, или онзи Драганчо, съ какъвто костюмъ и да го облѣчешъ, съ синь, черъ или сивъ, все сѫщиятъ ще си остане.
Ние имаме съвсѣмъ други схващания за материята и за нейното устройство, за елементитѣ и за цѣлата природа изобщо. Нашитѣ схващания сѫ различни отъ тия, които съврѣменнитѣ учени хора иматъ. За сега, съврѣменнитѣ хора ще минатъ съ тия елементи, които иматъ и познаватъ. Защо? Защото споредъ сегашнитѣ разбирания, сегашнитѣ теории въ химията, запримѣръ, сѫ единъ костюмъ, съ който сѫ облѣчени елементитѣ. Тѣ могатъ да бѫдатъ облѣчени съ синь, черенъ или сивъ костюмъ, споредъ както могатъ да бѫдатъ облѣчени и самитѣ хора.
Онзи Петко, или онзи Драганчо, съ какъвто костюмъ и да го облѣчешъ, съ синь, черъ или сивъ, все сѫщиятъ ще си остане.
Не е тамъ сѫщностьта на нѣщата. Нѣкои казватъ: знаешъ ли каква е послѣдната теория? Каква е послѣдната теория на науката не зная, но зная, каква е послѣдната мода. Азъ зная, че хората носятъ фракове, които отзадъ сѫ разцѣпени; азъ зная, каква е послѣдната мода на женскитѣ шапки: като ги нахлупятъ, съвършенно закриватъ челото си; азъ зная, че споредъ послѣдната мода, обущата сѫ толкова остри отпрѣдъ, че мязатъ на рогитѣ на воловетѣ. Азъ зная още послѣдната мода на какво?
към беседата >>
Тъй създаде човѣкътъ други теории и хипотези.
Отговарятъ: ще умрешъ. Щомъ е така, въ човѣка се явява друга съблазънь, другъ моралъ. Той казва: щомъ ще умра, нека поне да си поживѣя свободно, да си поямъ и попия. Защо трѣбва да ставамъ сутринь рано и да отивамъ по горитѣ на работа, щомъ нѣма другъ свѣтъ, щомъ нѣма бѫдещъ животъ? Нека поне да си отямъ и отпия!
Тъй създаде човѣкътъ други теории и хипотези.
Той казва: нѣма Господь въ свѣта. Добрѣ, но при това разрѣшение на въпроса идва друго стълкновение. Туй стълкновение се заражда възъ основа на теорията, че нѣма другъ животъ и затова всѣки иска да си поживѣе, както трѣбва, но съ това се явява единъ голѣмъ недостигъ – това не достига, онова не достига. Тогава пъкъ се явява друга теория, че има бѫдещъ животъ. Тази теория цѣли да насочи умоветѣ на хората къмъ Бога, та като живѣятъ по-скроменъ животъ, да остане нѣщо повече за тия, които искатъ да благуватъ въ живота.
към беседата >>
Носете го, работете, но всѣко сѣменце нека падне на своето мѣсто!
Борете се всички съ съмнѣнието, изхвърлете го вънъ отъ душата си! Изведнъжъ нѣма да го побѣдите. Още дълги години ще се борите съ съмнѣнието и съблазъньта, но най-послѣ ще ги победите. На лицето ви ще дойде онази мека свѣтлина, ще знаете, че Богъ живѣе въ васъ. Тогава всѣки единъ отъ васъ ще носи новото.
Носете го, работете, но всѣко сѣменце нека падне на своето мѣсто!
Азъ гледамъ, нѣкой поетъ написалъ нѣщо, питамъ го: защо не напечатишъ нѣщо отъ своитѣ стихове? – Не съмъ ги довършилъ още. Не, всѣки стихъ самъ за себе си, е завършенъ. Много поети сѫ оставили само единъ стихъ въ живота си. Ами вие знаете ли, кой е този поетъ, който е написалъ изречението „Богъ е Любовь“?
към беседата >>
Не е тамъ сѫщностьта на нѣщата.
Нашитѣ схващания сѫ различни отъ тия, които съврѣменнитѣ учени хора иматъ. За сега, съврѣменнитѣ хора ще минатъ съ тия елементи, които иматъ и познаватъ. Защо? Защото споредъ сегашнитѣ разбирания, сегашнитѣ теории въ химията, запримѣръ, сѫ единъ костюмъ, съ който сѫ облѣчени елементитѣ. Тѣ могатъ да бѫдатъ облѣчени съ синь, черенъ или сивъ костюмъ, споредъ както могатъ да бѫдатъ облѣчени и самитѣ хора. Онзи Петко, или онзи Драганчо, съ какъвто костюмъ и да го облѣчешъ, съ синь, черъ или сивъ, все сѫщиятъ ще си остане.
Не е тамъ сѫщностьта на нѣщата.
Нѣкои казватъ: знаешъ ли каква е послѣдната теория? Каква е послѣдната теория на науката не зная, но зная, каква е послѣдната мода. Азъ зная, че хората носятъ фракове, които отзадъ сѫ разцѣпени; азъ зная, каква е послѣдната мода на женскитѣ шапки: като ги нахлупятъ, съвършенно закриватъ челото си; азъ зная, че споредъ послѣдната мода, обущата сѫ толкова остри отпрѣдъ, че мязатъ на рогитѣ на воловетѣ. Азъ зная още послѣдната мода на какво? – На лансоветѣ, които носятъ съврѣменнитѣ хора.
към беседата >>
Той казва: нѣма Господь въ свѣта.
Щомъ е така, въ човѣка се явява друга съблазънь, другъ моралъ. Той казва: щомъ ще умра, нека поне да си поживѣя свободно, да си поямъ и попия. Защо трѣбва да ставамъ сутринь рано и да отивамъ по горитѣ на работа, щомъ нѣма другъ свѣтъ, щомъ нѣма бѫдещъ животъ? Нека поне да си отямъ и отпия! Тъй създаде човѣкътъ други теории и хипотези.
Той казва: нѣма Господь въ свѣта.
Добрѣ, но при това разрѣшение на въпроса идва друго стълкновение. Туй стълкновение се заражда възъ основа на теорията, че нѣма другъ животъ и затова всѣки иска да си поживѣе, както трѣбва, но съ това се явява единъ голѣмъ недостигъ – това не достига, онова не достига. Тогава пъкъ се явява друга теория, че има бѫдещъ животъ. Тази теория цѣли да насочи умоветѣ на хората къмъ Бога, та като живѣятъ по-скроменъ животъ, да остане нѣщо повече за тия, които искатъ да благуватъ въ живота. Но азъ казвамъ: ако една вѣра се основава на хипотези и теории, тя не е вѣра.
към беседата >>
Азъ гледамъ, нѣкой поетъ написалъ нѣщо, питамъ го: защо не напечатишъ нѣщо отъ своитѣ стихове?
Изведнъжъ нѣма да го побѣдите. Още дълги години ще се борите съ съмнѣнието и съблазъньта, но най-послѣ ще ги победите. На лицето ви ще дойде онази мека свѣтлина, ще знаете, че Богъ живѣе въ васъ. Тогава всѣки единъ отъ васъ ще носи новото. Носете го, работете, но всѣко сѣменце нека падне на своето мѣсто!
Азъ гледамъ, нѣкой поетъ написалъ нѣщо, питамъ го: защо не напечатишъ нѣщо отъ своитѣ стихове?
– Не съмъ ги довършилъ още. Не, всѣки стихъ самъ за себе си, е завършенъ. Много поети сѫ оставили само единъ стихъ въ живота си. Ами вие знаете ли, кой е този поетъ, който е написалъ изречението „Богъ е Любовь“? То не е казано отъ Бога.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: знаешъ ли каква е послѣдната теория?
За сега, съврѣменнитѣ хора ще минатъ съ тия елементи, които иматъ и познаватъ. Защо? Защото споредъ сегашнитѣ разбирания, сегашнитѣ теории въ химията, запримѣръ, сѫ единъ костюмъ, съ който сѫ облѣчени елементитѣ. Тѣ могатъ да бѫдатъ облѣчени съ синь, черенъ или сивъ костюмъ, споредъ както могатъ да бѫдатъ облѣчени и самитѣ хора. Онзи Петко, или онзи Драганчо, съ какъвто костюмъ и да го облѣчешъ, съ синь, черъ или сивъ, все сѫщиятъ ще си остане. Не е тамъ сѫщностьта на нѣщата.
Нѣкои казватъ: знаешъ ли каква е послѣдната теория?
Каква е послѣдната теория на науката не зная, но зная, каква е послѣдната мода. Азъ зная, че хората носятъ фракове, които отзадъ сѫ разцѣпени; азъ зная, каква е послѣдната мода на женскитѣ шапки: като ги нахлупятъ, съвършенно закриватъ челото си; азъ зная, че споредъ послѣдната мода, обущата сѫ толкова остри отпрѣдъ, че мязатъ на рогитѣ на воловетѣ. Азъ зная още послѣдната мода на какво? – На лансоветѣ, които носятъ съврѣменнитѣ хора. Въ турско врѣме хората носѣха толкова голѣми и дебели кордони, че можеше да се обѣси човѣкъ на тѣхъ, а днесъ сѫ толкова тънки, толкова деликатни, че едва единъ паякъ може да се окачи на тѣхъ.
към беседата >>
Добрѣ, но при това разрѣшение на въпроса идва друго стълкновение.
Той казва: щомъ ще умра, нека поне да си поживѣя свободно, да си поямъ и попия. Защо трѣбва да ставамъ сутринь рано и да отивамъ по горитѣ на работа, щомъ нѣма другъ свѣтъ, щомъ нѣма бѫдещъ животъ? Нека поне да си отямъ и отпия! Тъй създаде човѣкътъ други теории и хипотези. Той казва: нѣма Господь въ свѣта.
Добрѣ, но при това разрѣшение на въпроса идва друго стълкновение.
Туй стълкновение се заражда възъ основа на теорията, че нѣма другъ животъ и затова всѣки иска да си поживѣе, както трѣбва, но съ това се явява единъ голѣмъ недостигъ – това не достига, онова не достига. Тогава пъкъ се явява друга теория, че има бѫдещъ животъ. Тази теория цѣли да насочи умоветѣ на хората къмъ Бога, та като живѣятъ по-скроменъ животъ, да остане нѣщо повече за тия, които искатъ да благуватъ въ живота. Но азъ казвамъ: ако една вѣра се основава на хипотези и теории, тя не е вѣра. И ако едно безвѣрие се основава на хипотези и теории, и то не е вѣрно.
към беседата >>
– Не съмъ ги довършилъ още.
Още дълги години ще се борите съ съмнѣнието и съблазъньта, но най-послѣ ще ги победите. На лицето ви ще дойде онази мека свѣтлина, ще знаете, че Богъ живѣе въ васъ. Тогава всѣки единъ отъ васъ ще носи новото. Носете го, работете, но всѣко сѣменце нека падне на своето мѣсто! Азъ гледамъ, нѣкой поетъ написалъ нѣщо, питамъ го: защо не напечатишъ нѣщо отъ своитѣ стихове?
– Не съмъ ги довършилъ още.
Не, всѣки стихъ самъ за себе си, е завършенъ. Много поети сѫ оставили само единъ стихъ въ живота си. Ами вие знаете ли, кой е този поетъ, който е написалъ изречението „Богъ е Любовь“? То не е казано отъ Бога. Богъ не е казалъ за себе си, че е Любовь.
към беседата >>
Каква е послѣдната теория на науката не зная, но зная, каква е послѣдната мода.
Защото споредъ сегашнитѣ разбирания, сегашнитѣ теории въ химията, запримѣръ, сѫ единъ костюмъ, съ който сѫ облѣчени елементитѣ. Тѣ могатъ да бѫдатъ облѣчени съ синь, черенъ или сивъ костюмъ, споредъ както могатъ да бѫдатъ облѣчени и самитѣ хора. Онзи Петко, или онзи Драганчо, съ какъвто костюмъ и да го облѣчешъ, съ синь, черъ или сивъ, все сѫщиятъ ще си остане. Не е тамъ сѫщностьта на нѣщата. Нѣкои казватъ: знаешъ ли каква е послѣдната теория?
Каква е послѣдната теория на науката не зная, но зная, каква е послѣдната мода.
Азъ зная, че хората носятъ фракове, които отзадъ сѫ разцѣпени; азъ зная, каква е послѣдната мода на женскитѣ шапки: като ги нахлупятъ, съвършенно закриватъ челото си; азъ зная, че споредъ послѣдната мода, обущата сѫ толкова остри отпрѣдъ, че мязатъ на рогитѣ на воловетѣ. Азъ зная още послѣдната мода на какво? – На лансоветѣ, които носятъ съврѣменнитѣ хора. Въ турско врѣме хората носѣха толкова голѣми и дебели кордони, че можеше да се обѣси човѣкъ на тѣхъ, а днесъ сѫ толкова тънки, толкова деликатни, че едва единъ паякъ може да се окачи на тѣхъ. Казватъ: деликатни сѫ, защото култура има въ хората.
към беседата >>
Туй стълкновение се заражда възъ основа на теорията, че нѣма другъ животъ и затова всѣки иска да си поживѣе, както трѣбва, но съ това се явява единъ голѣмъ недостигъ – това не достига, онова не достига.
Защо трѣбва да ставамъ сутринь рано и да отивамъ по горитѣ на работа, щомъ нѣма другъ свѣтъ, щомъ нѣма бѫдещъ животъ? Нека поне да си отямъ и отпия! Тъй създаде човѣкътъ други теории и хипотези. Той казва: нѣма Господь въ свѣта. Добрѣ, но при това разрѣшение на въпроса идва друго стълкновение.
Туй стълкновение се заражда възъ основа на теорията, че нѣма другъ животъ и затова всѣки иска да си поживѣе, както трѣбва, но съ това се явява единъ голѣмъ недостигъ – това не достига, онова не достига.
Тогава пъкъ се явява друга теория, че има бѫдещъ животъ. Тази теория цѣли да насочи умоветѣ на хората къмъ Бога, та като живѣятъ по-скроменъ животъ, да остане нѣщо повече за тия, които искатъ да благуватъ въ живота. Но азъ казвамъ: ако една вѣра се основава на хипотези и теории, тя не е вѣра. И ако едно безвѣрие се основава на хипотези и теории, и то не е вѣрно. Нека безвѣрникътъ да е безвѣрникъ, но това му безвѣрие да не е обосновано на теории и хипотези!
към беседата >>
Не, всѣки стихъ самъ за себе си, е завършенъ.
На лицето ви ще дойде онази мека свѣтлина, ще знаете, че Богъ живѣе въ васъ. Тогава всѣки единъ отъ васъ ще носи новото. Носете го, работете, но всѣко сѣменце нека падне на своето мѣсто! Азъ гледамъ, нѣкой поетъ написалъ нѣщо, питамъ го: защо не напечатишъ нѣщо отъ своитѣ стихове? – Не съмъ ги довършилъ още.
Не, всѣки стихъ самъ за себе си, е завършенъ.
Много поети сѫ оставили само единъ стихъ въ живота си. Ами вие знаете ли, кой е този поетъ, който е написалъ изречението „Богъ е Любовь“? То не е казано отъ Бога. Богъ не е казалъ за себе си, че е Любовь. Ще бѫде смѣшно, азъ да възпѣвамъ себе си!
към беседата >>
Азъ зная, че хората носятъ фракове, които отзадъ сѫ разцѣпени; азъ зная, каква е послѣдната мода на женскитѣ шапки: като ги нахлупятъ, съвършенно закриватъ челото си; азъ зная, че споредъ послѣдната мода, обущата сѫ толкова остри отпрѣдъ, че мязатъ на рогитѣ на воловетѣ.
Тѣ могатъ да бѫдатъ облѣчени съ синь, черенъ или сивъ костюмъ, споредъ както могатъ да бѫдатъ облѣчени и самитѣ хора. Онзи Петко, или онзи Драганчо, съ какъвто костюмъ и да го облѣчешъ, съ синь, черъ или сивъ, все сѫщиятъ ще си остане. Не е тамъ сѫщностьта на нѣщата. Нѣкои казватъ: знаешъ ли каква е послѣдната теория? Каква е послѣдната теория на науката не зная, но зная, каква е послѣдната мода.
Азъ зная, че хората носятъ фракове, които отзадъ сѫ разцѣпени; азъ зная, каква е послѣдната мода на женскитѣ шапки: като ги нахлупятъ, съвършенно закриватъ челото си; азъ зная, че споредъ послѣдната мода, обущата сѫ толкова остри отпрѣдъ, че мязатъ на рогитѣ на воловетѣ.
Азъ зная още послѣдната мода на какво? – На лансоветѣ, които носятъ съврѣменнитѣ хора. Въ турско врѣме хората носѣха толкова голѣми и дебели кордони, че можеше да се обѣси човѣкъ на тѣхъ, а днесъ сѫ толкова тънки, толкова деликатни, че едва единъ паякъ може да се окачи на тѣхъ. Казватъ: деликатни сѫ, защото култура има въ хората.
към беседата >>
Тогава пъкъ се явява друга теория, че има бѫдещъ животъ.
Нека поне да си отямъ и отпия! Тъй създаде човѣкътъ други теории и хипотези. Той казва: нѣма Господь въ свѣта. Добрѣ, но при това разрѣшение на въпроса идва друго стълкновение. Туй стълкновение се заражда възъ основа на теорията, че нѣма другъ животъ и затова всѣки иска да си поживѣе, както трѣбва, но съ това се явява единъ голѣмъ недостигъ – това не достига, онова не достига.
Тогава пъкъ се явява друга теория, че има бѫдещъ животъ.
Тази теория цѣли да насочи умоветѣ на хората къмъ Бога, та като живѣятъ по-скроменъ животъ, да остане нѣщо повече за тия, които искатъ да благуватъ въ живота. Но азъ казвамъ: ако една вѣра се основава на хипотези и теории, тя не е вѣра. И ако едно безвѣрие се основава на хипотези и теории, и то не е вѣрно. Нека безвѣрникътъ да е безвѣрникъ, но това му безвѣрие да не е обосновано на теории и хипотези! Нека единъ човѣкъ има животъ, но такъвъ, който да не е обоснованъ на теории и хипотези!
към беседата >>
Много поети сѫ оставили само единъ стихъ въ живота си.
Тогава всѣки единъ отъ васъ ще носи новото. Носете го, работете, но всѣко сѣменце нека падне на своето мѣсто! Азъ гледамъ, нѣкой поетъ написалъ нѣщо, питамъ го: защо не напечатишъ нѣщо отъ своитѣ стихове? – Не съмъ ги довършилъ още. Не, всѣки стихъ самъ за себе си, е завършенъ.
Много поети сѫ оставили само единъ стихъ въ живота си.
Ами вие знаете ли, кой е този поетъ, който е написалъ изречението „Богъ е Любовь“? То не е казано отъ Бога. Богъ не е казалъ за себе си, че е Любовь. Ще бѫде смѣшно, азъ да възпѣвамъ себе си! Онзи, който е написалъ това изречение, самъ е опиталъ, че Богъ е Любовь.
към беседата >>
Азъ зная още послѣдната мода на какво?
Онзи Петко, или онзи Драганчо, съ какъвто костюмъ и да го облѣчешъ, съ синь, черъ или сивъ, все сѫщиятъ ще си остане. Не е тамъ сѫщностьта на нѣщата. Нѣкои казватъ: знаешъ ли каква е послѣдната теория? Каква е послѣдната теория на науката не зная, но зная, каква е послѣдната мода. Азъ зная, че хората носятъ фракове, които отзадъ сѫ разцѣпени; азъ зная, каква е послѣдната мода на женскитѣ шапки: като ги нахлупятъ, съвършенно закриватъ челото си; азъ зная, че споредъ послѣдната мода, обущата сѫ толкова остри отпрѣдъ, че мязатъ на рогитѣ на воловетѣ.
Азъ зная още послѣдната мода на какво?
– На лансоветѣ, които носятъ съврѣменнитѣ хора. Въ турско врѣме хората носѣха толкова голѣми и дебели кордони, че можеше да се обѣси човѣкъ на тѣхъ, а днесъ сѫ толкова тънки, толкова деликатни, че едва единъ паякъ може да се окачи на тѣхъ. Казватъ: деликатни сѫ, защото култура има въ хората.
към беседата >>
Тази теория цѣли да насочи умоветѣ на хората къмъ Бога, та като живѣятъ по-скроменъ животъ, да остане нѣщо повече за тия, които искатъ да благуватъ въ живота.
Тъй създаде човѣкътъ други теории и хипотези. Той казва: нѣма Господь въ свѣта. Добрѣ, но при това разрѣшение на въпроса идва друго стълкновение. Туй стълкновение се заражда възъ основа на теорията, че нѣма другъ животъ и затова всѣки иска да си поживѣе, както трѣбва, но съ това се явява единъ голѣмъ недостигъ – това не достига, онова не достига. Тогава пъкъ се явява друга теория, че има бѫдещъ животъ.
Тази теория цѣли да насочи умоветѣ на хората къмъ Бога, та като живѣятъ по-скроменъ животъ, да остане нѣщо повече за тия, които искатъ да благуватъ въ живота.
Но азъ казвамъ: ако една вѣра се основава на хипотези и теории, тя не е вѣра. И ако едно безвѣрие се основава на хипотези и теории, и то не е вѣрно. Нека безвѣрникътъ да е безвѣрникъ, но това му безвѣрие да не е обосновано на теории и хипотези! Нека единъ човѣкъ има животъ, но такъвъ, който да не е обоснованъ на теории и хипотези! Нека има вѣрующи, но такиви, чийто животъ, чиято вѣра да не е обоснована на теории и хипотези!
към беседата >>
Ами вие знаете ли, кой е този поетъ, който е написалъ изречението „Богъ е Любовь“?
Носете го, работете, но всѣко сѣменце нека падне на своето мѣсто! Азъ гледамъ, нѣкой поетъ написалъ нѣщо, питамъ го: защо не напечатишъ нѣщо отъ своитѣ стихове? – Не съмъ ги довършилъ още. Не, всѣки стихъ самъ за себе си, е завършенъ. Много поети сѫ оставили само единъ стихъ въ живота си.
Ами вие знаете ли, кой е този поетъ, който е написалъ изречението „Богъ е Любовь“?
То не е казано отъ Бога. Богъ не е казалъ за себе си, че е Любовь. Ще бѫде смѣшно, азъ да възпѣвамъ себе си! Онзи, който е написалъ това изречение, самъ е опиталъ, че Богъ е Любовь. Тази дума всѣкога внася въ човѣшката душа повече сила, отколкото всѣка друга дума.
към беседата >>
– На лансоветѣ, които носятъ съврѣменнитѣ хора.
Не е тамъ сѫщностьта на нѣщата. Нѣкои казватъ: знаешъ ли каква е послѣдната теория? Каква е послѣдната теория на науката не зная, но зная, каква е послѣдната мода. Азъ зная, че хората носятъ фракове, които отзадъ сѫ разцѣпени; азъ зная, каква е послѣдната мода на женскитѣ шапки: като ги нахлупятъ, съвършенно закриватъ челото си; азъ зная, че споредъ послѣдната мода, обущата сѫ толкова остри отпрѣдъ, че мязатъ на рогитѣ на воловетѣ. Азъ зная още послѣдната мода на какво?
– На лансоветѣ, които носятъ съврѣменнитѣ хора.
Въ турско врѣме хората носѣха толкова голѣми и дебели кордони, че можеше да се обѣси човѣкъ на тѣхъ, а днесъ сѫ толкова тънки, толкова деликатни, че едва единъ паякъ може да се окачи на тѣхъ. Казватъ: деликатни сѫ, защото култура има въ хората.
към беседата >>
Но азъ казвамъ: ако една вѣра се основава на хипотези и теории, тя не е вѣра.
Той казва: нѣма Господь въ свѣта. Добрѣ, но при това разрѣшение на въпроса идва друго стълкновение. Туй стълкновение се заражда възъ основа на теорията, че нѣма другъ животъ и затова всѣки иска да си поживѣе, както трѣбва, но съ това се явява единъ голѣмъ недостигъ – това не достига, онова не достига. Тогава пъкъ се явява друга теория, че има бѫдещъ животъ. Тази теория цѣли да насочи умоветѣ на хората къмъ Бога, та като живѣятъ по-скроменъ животъ, да остане нѣщо повече за тия, които искатъ да благуватъ въ живота.
Но азъ казвамъ: ако една вѣра се основава на хипотези и теории, тя не е вѣра.
И ако едно безвѣрие се основава на хипотези и теории, и то не е вѣрно. Нека безвѣрникътъ да е безвѣрникъ, но това му безвѣрие да не е обосновано на теории и хипотези! Нека единъ човѣкъ има животъ, но такъвъ, който да не е обоснованъ на теории и хипотези! Нека има вѣрующи, но такиви, чийто животъ, чиято вѣра да не е обоснована на теории и хипотези!
към беседата >>
То не е казано отъ Бога.
Азъ гледамъ, нѣкой поетъ написалъ нѣщо, питамъ го: защо не напечатишъ нѣщо отъ своитѣ стихове? – Не съмъ ги довършилъ още. Не, всѣки стихъ самъ за себе си, е завършенъ. Много поети сѫ оставили само единъ стихъ въ живота си. Ами вие знаете ли, кой е този поетъ, който е написалъ изречението „Богъ е Любовь“?
То не е казано отъ Бога.
Богъ не е казалъ за себе си, че е Любовь. Ще бѫде смѣшно, азъ да възпѣвамъ себе си! Онзи, който е написалъ това изречение, самъ е опиталъ, че Богъ е Любовь. Тази дума всѣкога внася въ човѣшката душа повече сила, отколкото всѣка друга дума. Когато човѣкъ е наскърбенъ и изговори това изречение, този стихъ внася животъ въ него.
към беседата >>
Въ турско врѣме хората носѣха толкова голѣми и дебели кордони, че можеше да се обѣси човѣкъ на тѣхъ, а днесъ сѫ толкова тънки, толкова деликатни, че едва единъ паякъ може да се окачи на тѣхъ.
Нѣкои казватъ: знаешъ ли каква е послѣдната теория? Каква е послѣдната теория на науката не зная, но зная, каква е послѣдната мода. Азъ зная, че хората носятъ фракове, които отзадъ сѫ разцѣпени; азъ зная, каква е послѣдната мода на женскитѣ шапки: като ги нахлупятъ, съвършенно закриватъ челото си; азъ зная, че споредъ послѣдната мода, обущата сѫ толкова остри отпрѣдъ, че мязатъ на рогитѣ на воловетѣ. Азъ зная още послѣдната мода на какво? – На лансоветѣ, които носятъ съврѣменнитѣ хора.
Въ турско врѣме хората носѣха толкова голѣми и дебели кордони, че можеше да се обѣси човѣкъ на тѣхъ, а днесъ сѫ толкова тънки, толкова деликатни, че едва единъ паякъ може да се окачи на тѣхъ.
Казватъ: деликатни сѫ, защото култура има въ хората.
към беседата >>
И ако едно безвѣрие се основава на хипотези и теории, и то не е вѣрно.
Добрѣ, но при това разрѣшение на въпроса идва друго стълкновение. Туй стълкновение се заражда възъ основа на теорията, че нѣма другъ животъ и затова всѣки иска да си поживѣе, както трѣбва, но съ това се явява единъ голѣмъ недостигъ – това не достига, онова не достига. Тогава пъкъ се явява друга теория, че има бѫдещъ животъ. Тази теория цѣли да насочи умоветѣ на хората къмъ Бога, та като живѣятъ по-скроменъ животъ, да остане нѣщо повече за тия, които искатъ да благуватъ въ живота. Но азъ казвамъ: ако една вѣра се основава на хипотези и теории, тя не е вѣра.
И ако едно безвѣрие се основава на хипотези и теории, и то не е вѣрно.
Нека безвѣрникътъ да е безвѣрникъ, но това му безвѣрие да не е обосновано на теории и хипотези! Нека единъ човѣкъ има животъ, но такъвъ, който да не е обоснованъ на теории и хипотези! Нека има вѣрующи, но такиви, чийто животъ, чиято вѣра да не е обоснована на теории и хипотези!
към беседата >>
Богъ не е казалъ за себе си, че е Любовь.
– Не съмъ ги довършилъ още. Не, всѣки стихъ самъ за себе си, е завършенъ. Много поети сѫ оставили само единъ стихъ въ живота си. Ами вие знаете ли, кой е този поетъ, който е написалъ изречението „Богъ е Любовь“? То не е казано отъ Бога.
Богъ не е казалъ за себе си, че е Любовь.
Ще бѫде смѣшно, азъ да възпѣвамъ себе си! Онзи, който е написалъ това изречение, самъ е опиталъ, че Богъ е Любовь. Тази дума всѣкога внася въ човѣшката душа повече сила, отколкото всѣка друга дума. Когато човѣкъ е наскърбенъ и изговори това изречение, този стихъ внася животъ въ него. Значи, има Единъ, Който може да внесе въ тебе сила.
към беседата >>
Казватъ: деликатни сѫ, защото култура има въ хората.
Каква е послѣдната теория на науката не зная, но зная, каква е послѣдната мода. Азъ зная, че хората носятъ фракове, които отзадъ сѫ разцѣпени; азъ зная, каква е послѣдната мода на женскитѣ шапки: като ги нахлупятъ, съвършенно закриватъ челото си; азъ зная, че споредъ послѣдната мода, обущата сѫ толкова остри отпрѣдъ, че мязатъ на рогитѣ на воловетѣ. Азъ зная още послѣдната мода на какво? – На лансоветѣ, които носятъ съврѣменнитѣ хора. Въ турско врѣме хората носѣха толкова голѣми и дебели кордони, че можеше да се обѣси човѣкъ на тѣхъ, а днесъ сѫ толкова тънки, толкова деликатни, че едва единъ паякъ може да се окачи на тѣхъ.
Казватъ: деликатни сѫ, защото култура има въ хората.
към беседата >>
Нека безвѣрникътъ да е безвѣрникъ, но това му безвѣрие да не е обосновано на теории и хипотези!
Туй стълкновение се заражда възъ основа на теорията, че нѣма другъ животъ и затова всѣки иска да си поживѣе, както трѣбва, но съ това се явява единъ голѣмъ недостигъ – това не достига, онова не достига. Тогава пъкъ се явява друга теория, че има бѫдещъ животъ. Тази теория цѣли да насочи умоветѣ на хората къмъ Бога, та като живѣятъ по-скроменъ животъ, да остане нѣщо повече за тия, които искатъ да благуватъ въ живота. Но азъ казвамъ: ако една вѣра се основава на хипотези и теории, тя не е вѣра. И ако едно безвѣрие се основава на хипотези и теории, и то не е вѣрно.
Нека безвѣрникътъ да е безвѣрникъ, но това му безвѣрие да не е обосновано на теории и хипотези!
Нека единъ човѣкъ има животъ, но такъвъ, който да не е обоснованъ на теории и хипотези! Нека има вѣрующи, но такиви, чийто животъ, чиято вѣра да не е обоснована на теории и хипотези!
към беседата >>
Ще бѫде смѣшно, азъ да възпѣвамъ себе си!
Не, всѣки стихъ самъ за себе си, е завършенъ. Много поети сѫ оставили само единъ стихъ въ живота си. Ами вие знаете ли, кой е този поетъ, който е написалъ изречението „Богъ е Любовь“? То не е казано отъ Бога. Богъ не е казалъ за себе си, че е Любовь.
Ще бѫде смѣшно, азъ да възпѣвамъ себе си!
Онзи, който е написалъ това изречение, самъ е опиталъ, че Богъ е Любовь. Тази дума всѣкога внася въ човѣшката душа повече сила, отколкото всѣка друга дума. Когато човѣкъ е наскърбенъ и изговори това изречение, този стихъ внася животъ въ него. Значи, има Единъ, Който може да внесе въ тебе сила. Значи, има Единъ, Който прѣзъ всички врѣмена, прѣзъ всички култури на миналото и днесъ, въ каквото положение и да се намирашъ, само Той е въ сила да ти помогне.
към беседата >>
„Ако рѫката ти те съблазнява“.
„Ако рѫката ти те съблазнява“.
Ако твоятъ неразуменъ животъ те съблазнява и ти дава едно криво разбиране, една изкривена теория, чрѣзъ която твоятъ умъ, твоето сърдце и твоята воля се заблуждаватъ, хвърли тази теория, тя не ти е потрѣбна. Ако ти имашъ една мѣрка въ живота си, чрѣзъ която като мѣришъ, не можешъ да измѣришъ твоята кѫща и като викашъ нѣкой майсторъ, и той като мѣри съ твоята мѣрка, остава половин метъръ разстояние до гредитѣ, защо ти е тази мѣрка да ти създава беля на главата?
към беседата >>
Нека единъ човѣкъ има животъ, но такъвъ, който да не е обоснованъ на теории и хипотези!
Тогава пъкъ се явява друга теория, че има бѫдещъ животъ. Тази теория цѣли да насочи умоветѣ на хората къмъ Бога, та като живѣятъ по-скроменъ животъ, да остане нѣщо повече за тия, които искатъ да благуватъ въ живота. Но азъ казвамъ: ако една вѣра се основава на хипотези и теории, тя не е вѣра. И ако едно безвѣрие се основава на хипотези и теории, и то не е вѣрно. Нека безвѣрникътъ да е безвѣрникъ, но това му безвѣрие да не е обосновано на теории и хипотези!
Нека единъ човѣкъ има животъ, но такъвъ, който да не е обоснованъ на теории и хипотези!
Нека има вѣрующи, но такиви, чийто животъ, чиято вѣра да не е обоснована на теории и хипотези!
към беседата >>
Онзи, който е написалъ това изречение, самъ е опиталъ, че Богъ е Любовь.
Много поети сѫ оставили само единъ стихъ въ живота си. Ами вие знаете ли, кой е този поетъ, който е написалъ изречението „Богъ е Любовь“? То не е казано отъ Бога. Богъ не е казалъ за себе си, че е Любовь. Ще бѫде смѣшно, азъ да възпѣвамъ себе си!
Онзи, който е написалъ това изречение, самъ е опиталъ, че Богъ е Любовь.
Тази дума всѣкога внася въ човѣшката душа повече сила, отколкото всѣка друга дума. Когато човѣкъ е наскърбенъ и изговори това изречение, този стихъ внася животъ въ него. Значи, има Единъ, Който може да внесе въ тебе сила. Значи, има Единъ, Който прѣзъ всички врѣмена, прѣзъ всички култури на миналото и днесъ, въ каквото положение и да се намирашъ, само Той е въ сила да ти помогне.
към беседата >>
Ако твоятъ неразуменъ животъ те съблазнява и ти дава едно криво разбиране, една изкривена теория, чрѣзъ която твоятъ умъ, твоето сърдце и твоята воля се заблуждаватъ, хвърли тази теория, тя не ти е потрѣбна.
„Ако рѫката ти те съблазнява“.
Ако твоятъ неразуменъ животъ те съблазнява и ти дава едно криво разбиране, една изкривена теория, чрѣзъ която твоятъ умъ, твоето сърдце и твоята воля се заблуждаватъ, хвърли тази теория, тя не ти е потрѣбна.
Ако ти имашъ една мѣрка въ живота си, чрѣзъ която като мѣришъ, не можешъ да измѣришъ твоята кѫща и като викашъ нѣкой майсторъ, и той като мѣри съ твоята мѣрка, остава половин метъръ разстояние до гредитѣ, защо ти е тази мѣрка да ти създава беля на главата?
към беседата >>
Нека има вѣрующи, но такиви, чийто животъ, чиято вѣра да не е обоснована на теории и хипотези!
Тази теория цѣли да насочи умоветѣ на хората къмъ Бога, та като живѣятъ по-скроменъ животъ, да остане нѣщо повече за тия, които искатъ да благуватъ въ живота. Но азъ казвамъ: ако една вѣра се основава на хипотези и теории, тя не е вѣра. И ако едно безвѣрие се основава на хипотези и теории, и то не е вѣрно. Нека безвѣрникътъ да е безвѣрникъ, но това му безвѣрие да не е обосновано на теории и хипотези! Нека единъ човѣкъ има животъ, но такъвъ, който да не е обоснованъ на теории и хипотези!
Нека има вѣрующи, но такиви, чийто животъ, чиято вѣра да не е обоснована на теории и хипотези!
към беседата >>
Тази дума всѣкога внася въ човѣшката душа повече сила, отколкото всѣка друга дума.
Ами вие знаете ли, кой е този поетъ, който е написалъ изречението „Богъ е Любовь“? То не е казано отъ Бога. Богъ не е казалъ за себе си, че е Любовь. Ще бѫде смѣшно, азъ да възпѣвамъ себе си! Онзи, който е написалъ това изречение, самъ е опиталъ, че Богъ е Любовь.
Тази дума всѣкога внася въ човѣшката душа повече сила, отколкото всѣка друга дума.
Когато човѣкъ е наскърбенъ и изговори това изречение, този стихъ внася животъ въ него. Значи, има Единъ, Който може да внесе въ тебе сила. Значи, има Единъ, Който прѣзъ всички врѣмена, прѣзъ всички култури на миналото и днесъ, въ каквото положение и да се намирашъ, само Той е въ сила да ти помогне.
към беседата >>
Ако ти имашъ една мѣрка въ живота си, чрѣзъ която като мѣришъ, не можешъ да измѣришъ твоята кѫща и като викашъ нѣкой майсторъ, и той като мѣри съ твоята мѣрка, остава половин метъръ разстояние до гредитѣ, защо ти е тази мѣрка да ти създава беля на главата?
„Ако рѫката ти те съблазнява“. Ако твоятъ неразуменъ животъ те съблазнява и ти дава едно криво разбиране, една изкривена теория, чрѣзъ която твоятъ умъ, твоето сърдце и твоята воля се заблуждаватъ, хвърли тази теория, тя не ти е потрѣбна.
Ако ти имашъ една мѣрка въ живота си, чрѣзъ която като мѣришъ, не можешъ да измѣришъ твоята кѫща и като викашъ нѣкой майсторъ, и той като мѣри съ твоята мѣрка, остава половин метъръ разстояние до гредитѣ, защо ти е тази мѣрка да ти създава беля на главата?
към беседата >>
Казва Христосъ: „Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я и я хвърли отъ себе си“.
Казва Христосъ: „Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я и я хвърли отъ себе си“.
Значи, ние трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи лъжливи теории, които имаме за живота и да внесемъ въ него само онова свѣтлото, Божественото, което може да ни подигне. Сега ще се спра да обясня от кѫдѣ произтича реалностьта на нѣщата. Допуснете, че имате едно портокалено дърво, насадено въ една хубаво, модерно направена каца. Този портокалъ се развива добрѣ, дава хубави плодове. Азъ отивамъ често къмъ това дърво, попипвамъ кацата, обикалямъ около нея.
към беседата >>
Когато човѣкъ е наскърбенъ и изговори това изречение, този стихъ внася животъ въ него.
То не е казано отъ Бога. Богъ не е казалъ за себе си, че е Любовь. Ще бѫде смѣшно, азъ да възпѣвамъ себе си! Онзи, който е написалъ това изречение, самъ е опиталъ, че Богъ е Любовь. Тази дума всѣкога внася въ човѣшката душа повече сила, отколкото всѣка друга дума.
Когато човѣкъ е наскърбенъ и изговори това изречение, този стихъ внася животъ въ него.
Значи, има Единъ, Който може да внесе въ тебе сила. Значи, има Единъ, Който прѣзъ всички врѣмена, прѣзъ всички култури на миналото и днесъ, въ каквото положение и да се намирашъ, само Той е въ сила да ти помогне.
към беседата >>
„Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я!
„Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я!
“. Всѣко нѣщо, което ни съблазнява, трѣбва да се отхвърли. Разумниятъ човѣкъ не трѣбва да се съблазнява отъ нищо. Онзи човѣкъ, който се съблазнява, той е своенравно дѣте; той е, споредъ мене, некултуренъ, простъ, невъзпитанъ човѣкъ; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква любовь; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква вѣра; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква надежда. Той е човѣкътъ, който се съблазнява отъ всичко. Слѣдователно, всѣка съблазънь трѣбва да се изхвърли.
към беседата >>
Значи, ние трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи лъжливи теории, които имаме за живота и да внесемъ въ него само онова свѣтлото, Божественото, което може да ни подигне.
Казва Христосъ: „Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я и я хвърли отъ себе си“.
Значи, ние трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи лъжливи теории, които имаме за живота и да внесемъ въ него само онова свѣтлото, Божественото, което може да ни подигне.
Сега ще се спра да обясня от кѫдѣ произтича реалностьта на нѣщата. Допуснете, че имате едно портокалено дърво, насадено въ една хубаво, модерно направена каца. Този портокалъ се развива добрѣ, дава хубави плодове. Азъ отивамъ често къмъ това дърво, попипвамъ кацата, обикалямъ около нея. Прѣдставете си, че тази каца има извѣстно съзнание, извѣстна чувствителность.
към беседата >>
Значи, има Единъ, Който може да внесе въ тебе сила.
Богъ не е казалъ за себе си, че е Любовь. Ще бѫде смѣшно, азъ да възпѣвамъ себе си! Онзи, който е написалъ това изречение, самъ е опиталъ, че Богъ е Любовь. Тази дума всѣкога внася въ човѣшката душа повече сила, отколкото всѣка друга дума. Когато човѣкъ е наскърбенъ и изговори това изречение, този стихъ внася животъ въ него.
Значи, има Единъ, Който може да внесе въ тебе сила.
Значи, има Единъ, Който прѣзъ всички врѣмена, прѣзъ всички култури на миналото и днесъ, въ каквото положение и да се намирашъ, само Той е въ сила да ти помогне.
към беседата >>
“. Всѣко нѣщо, което ни съблазнява, трѣбва да се отхвърли.
„Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я!
“. Всѣко нѣщо, което ни съблазнява, трѣбва да се отхвърли.
Разумниятъ човѣкъ не трѣбва да се съблазнява отъ нищо. Онзи човѣкъ, който се съблазнява, той е своенравно дѣте; той е, споредъ мене, некултуренъ, простъ, невъзпитанъ човѣкъ; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква любовь; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква вѣра; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква надежда. Той е човѣкътъ, който се съблазнява отъ всичко. Слѣдователно, всѣка съблазънь трѣбва да се изхвърли. Отъ дѣ да се изхвърли?
към беседата >>
Сега ще се спра да обясня от кѫдѣ произтича реалностьта на нѣщата.
Казва Христосъ: „Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я и я хвърли отъ себе си“. Значи, ние трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи лъжливи теории, които имаме за живота и да внесемъ въ него само онова свѣтлото, Божественото, което може да ни подигне.
Сега ще се спра да обясня от кѫдѣ произтича реалностьта на нѣщата.
Допуснете, че имате едно портокалено дърво, насадено въ една хубаво, модерно направена каца. Този портокалъ се развива добрѣ, дава хубави плодове. Азъ отивамъ често къмъ това дърво, попипвамъ кацата, обикалямъ около нея. Прѣдставете си, че тази каца има извѣстно съзнание, извѣстна чувствителность. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалямъ често около нея и да се грижа за дървото вѫтрѣ?
към беседата >>
Значи, има Единъ, Който прѣзъ всички врѣмена, прѣзъ всички култури на миналото и днесъ, въ каквото положение и да се намирашъ, само Той е въ сила да ти помогне.
Ще бѫде смѣшно, азъ да възпѣвамъ себе си! Онзи, който е написалъ това изречение, самъ е опиталъ, че Богъ е Любовь. Тази дума всѣкога внася въ човѣшката душа повече сила, отколкото всѣка друга дума. Когато човѣкъ е наскърбенъ и изговори това изречение, този стихъ внася животъ въ него. Значи, има Единъ, Който може да внесе въ тебе сила.
Значи, има Единъ, Който прѣзъ всички врѣмена, прѣзъ всички култури на миналото и днесъ, въ каквото положение и да се намирашъ, само Той е въ сила да ти помогне.
към беседата >>
Разумниятъ човѣкъ не трѣбва да се съблазнява отъ нищо.
„Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я! “. Всѣко нѣщо, което ни съблазнява, трѣбва да се отхвърли.
Разумниятъ човѣкъ не трѣбва да се съблазнява отъ нищо.
Онзи човѣкъ, който се съблазнява, той е своенравно дѣте; той е, споредъ мене, некултуренъ, простъ, невъзпитанъ човѣкъ; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква любовь; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква вѣра; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква надежда. Той е човѣкътъ, който се съблазнява отъ всичко. Слѣдователно, всѣка съблазънь трѣбва да се изхвърли. Отъ дѣ да се изхвърли? – Отъ нашия умъ.
към беседата >>
Допуснете, че имате едно портокалено дърво, насадено въ една хубаво, модерно направена каца.
Казва Христосъ: „Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я и я хвърли отъ себе си“. Значи, ние трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи лъжливи теории, които имаме за живота и да внесемъ въ него само онова свѣтлото, Божественото, което може да ни подигне. Сега ще се спра да обясня от кѫдѣ произтича реалностьта на нѣщата.
Допуснете, че имате едно портокалено дърво, насадено въ една хубаво, модерно направена каца.
Този портокалъ се развива добрѣ, дава хубави плодове. Азъ отивамъ често къмъ това дърво, попипвамъ кацата, обикалямъ около нея. Прѣдставете си, че тази каца има извѣстно съзнание, извѣстна чувствителность. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалямъ често около нея и да се грижа за дървото вѫтрѣ? Тя ще помисли, че се ползува съ извѣстна привилегия прѣдъ мене, и че всичкото почитание, което азъ отправямъ къмъ дървото, се дължи на нея.
към беседата >>
Та сега вие трѣбва да се надѣвате на Този Господь на Любовьта.
Та сега вие трѣбва да се надѣвате на Този Господь на Любовьта.
Той е, Който може да ви въздигне и възкръси. И казва Писанието: „Да възкръсне Господь и да се разпръснатъ враговете Му“. Какво се подразбира подъ думитѣ „да възкръсне Господь“? Дѣ е смисълътъ на тия думи? Подъ тия думи се разбира множеството.
към беседата >>
Онзи човѣкъ, който се съблазнява, той е своенравно дѣте; той е, споредъ мене, некултуренъ, простъ, невъзпитанъ човѣкъ; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква любовь; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква вѣра; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква надежда.
„Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я! “. Всѣко нѣщо, което ни съблазнява, трѣбва да се отхвърли. Разумниятъ човѣкъ не трѣбва да се съблазнява отъ нищо.
Онзи човѣкъ, който се съблазнява, той е своенравно дѣте; той е, споредъ мене, некултуренъ, простъ, невъзпитанъ човѣкъ; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква любовь; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква вѣра; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква надежда.
Той е човѣкътъ, който се съблазнява отъ всичко. Слѣдователно, всѣка съблазънь трѣбва да се изхвърли. Отъ дѣ да се изхвърли? – Отъ нашия умъ. За да бѫде човѣкъ силенъ, не трѣбва да се съблазнява.
към беседата >>
Този портокалъ се развива добрѣ, дава хубави плодове.
Казва Христосъ: „Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я и я хвърли отъ себе си“. Значи, ние трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи лъжливи теории, които имаме за живота и да внесемъ въ него само онова свѣтлото, Божественото, което може да ни подигне. Сега ще се спра да обясня от кѫдѣ произтича реалностьта на нѣщата. Допуснете, че имате едно портокалено дърво, насадено въ една хубаво, модерно направена каца.
Този портокалъ се развива добрѣ, дава хубави плодове.
Азъ отивамъ често къмъ това дърво, попипвамъ кацата, обикалямъ около нея. Прѣдставете си, че тази каца има извѣстно съзнание, извѣстна чувствителность. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалямъ често около нея и да се грижа за дървото вѫтрѣ? Тя ще помисли, че се ползува съ извѣстна привилегия прѣдъ мене, и че всичкото почитание, което азъ отправямъ къмъ дървото, се дължи на нея. Тя ще си мисли, че азъ като я попипвамъ и наглеждамъ, то е защото заема особено почетно мѣсто, а нѣма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е въ нея.
към беседата >>
Той е, Който може да ви въздигне и възкръси.
Та сега вие трѣбва да се надѣвате на Този Господь на Любовьта.
Той е, Който може да ви въздигне и възкръси.
И казва Писанието: „Да възкръсне Господь и да се разпръснатъ враговете Му“. Какво се подразбира подъ думитѣ „да възкръсне Господь“? Дѣ е смисълътъ на тия думи? Подъ тия думи се разбира множеството. Когато Господь възкръсне въ всѣки едного отъ насъ, тогава ще се разпръснатъ и враговетѣ Му.
към беседата >>
Той е човѣкътъ, който се съблазнява отъ всичко.
„Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я! “. Всѣко нѣщо, което ни съблазнява, трѣбва да се отхвърли. Разумниятъ човѣкъ не трѣбва да се съблазнява отъ нищо. Онзи човѣкъ, който се съблазнява, той е своенравно дѣте; той е, споредъ мене, некултуренъ, простъ, невъзпитанъ човѣкъ; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква любовь; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква вѣра; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква надежда.
Той е човѣкътъ, който се съблазнява отъ всичко.
Слѣдователно, всѣка съблазънь трѣбва да се изхвърли. Отъ дѣ да се изхвърли? – Отъ нашия умъ. За да бѫде човѣкъ силенъ, не трѣбва да се съблазнява. До тогава, докато човѣкъ се съблазнява въ свѣта, той е слабъ, той не може да расте и да се развива.
към беседата >>
Азъ отивамъ често къмъ това дърво, попипвамъ кацата, обикалямъ около нея.
Казва Христосъ: „Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я и я хвърли отъ себе си“. Значи, ние трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи лъжливи теории, които имаме за живота и да внесемъ въ него само онова свѣтлото, Божественото, което може да ни подигне. Сега ще се спра да обясня от кѫдѣ произтича реалностьта на нѣщата. Допуснете, че имате едно портокалено дърво, насадено въ една хубаво, модерно направена каца. Този портокалъ се развива добрѣ, дава хубави плодове.
Азъ отивамъ често къмъ това дърво, попипвамъ кацата, обикалямъ около нея.
Прѣдставете си, че тази каца има извѣстно съзнание, извѣстна чувствителность. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалямъ често около нея и да се грижа за дървото вѫтрѣ? Тя ще помисли, че се ползува съ извѣстна привилегия прѣдъ мене, и че всичкото почитание, което азъ отправямъ къмъ дървото, се дължи на нея. Тя ще си мисли, че азъ като я попипвамъ и наглеждамъ, то е защото заема особено почетно мѣсто, а нѣма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е въ нея. Тя ще си каже: ако азъ не бѣхъ умна и видна, нѣмаше да бѫда на това почетно мѣсто.
към беседата >>
И казва Писанието: „Да възкръсне Господь и да се разпръснатъ враговете Му“.
Та сега вие трѣбва да се надѣвате на Този Господь на Любовьта. Той е, Който може да ви въздигне и възкръси.
И казва Писанието: „Да възкръсне Господь и да се разпръснатъ враговете Му“.
Какво се подразбира подъ думитѣ „да възкръсне Господь“? Дѣ е смисълътъ на тия думи? Подъ тия думи се разбира множеството. Когато Господь възкръсне въ всѣки едного отъ насъ, тогава ще се разпръснатъ и враговетѣ Му. Думитѣ „да възкръсне Господь“ не се отнасятъ за Господа, Който е живъ.
към беседата >>
Слѣдователно, всѣка съблазънь трѣбва да се изхвърли.
„Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я! “. Всѣко нѣщо, което ни съблазнява, трѣбва да се отхвърли. Разумниятъ човѣкъ не трѣбва да се съблазнява отъ нищо. Онзи човѣкъ, който се съблазнява, той е своенравно дѣте; той е, споредъ мене, некултуренъ, простъ, невъзпитанъ човѣкъ; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква любовь; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква вѣра; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква надежда. Той е човѣкътъ, който се съблазнява отъ всичко.
Слѣдователно, всѣка съблазънь трѣбва да се изхвърли.
Отъ дѣ да се изхвърли? – Отъ нашия умъ. За да бѫде човѣкъ силенъ, не трѣбва да се съблазнява. До тогава, докато човѣкъ се съблазнява въ свѣта, той е слабъ, той не може да расте и да се развива. Всѣка съблазънь е велика спънка въ правилния развой на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце.
към беседата >>
Прѣдставете си, че тази каца има извѣстно съзнание, извѣстна чувствителность.
Значи, ние трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи лъжливи теории, които имаме за живота и да внесемъ въ него само онова свѣтлото, Божественото, което може да ни подигне. Сега ще се спра да обясня от кѫдѣ произтича реалностьта на нѣщата. Допуснете, че имате едно портокалено дърво, насадено въ една хубаво, модерно направена каца. Този портокалъ се развива добрѣ, дава хубави плодове. Азъ отивамъ често къмъ това дърво, попипвамъ кацата, обикалямъ около нея.
Прѣдставете си, че тази каца има извѣстно съзнание, извѣстна чувствителность.
Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалямъ често около нея и да се грижа за дървото вѫтрѣ? Тя ще помисли, че се ползува съ извѣстна привилегия прѣдъ мене, и че всичкото почитание, което азъ отправямъ къмъ дървото, се дължи на нея. Тя ще си мисли, че азъ като я попипвамъ и наглеждамъ, то е защото заема особено почетно мѣсто, а нѣма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е въ нея. Тя ще си каже: ако азъ не бѣхъ умна и видна, нѣмаше да бѫда на това почетно мѣсто. Има нѣщо въ мене, за което моятъ господарь ме държи.
към беседата >>
Какво се подразбира подъ думитѣ „да възкръсне Господь“?
Та сега вие трѣбва да се надѣвате на Този Господь на Любовьта. Той е, Който може да ви въздигне и възкръси. И казва Писанието: „Да възкръсне Господь и да се разпръснатъ враговете Му“.
Какво се подразбира подъ думитѣ „да възкръсне Господь“?
Дѣ е смисълътъ на тия думи? Подъ тия думи се разбира множеството. Когато Господь възкръсне въ всѣки едного отъ насъ, тогава ще се разпръснатъ и враговетѣ Му. Думитѣ „да възкръсне Господь“ не се отнасятъ за Господа, Който е живъ. Сега всички чакатъ да възкръсне нѣкѫдѣ Господь и да се разпръснатъ враговетѣ Му.
към беседата >>
Отъ дѣ да се изхвърли?
“. Всѣко нѣщо, което ни съблазнява, трѣбва да се отхвърли. Разумниятъ човѣкъ не трѣбва да се съблазнява отъ нищо. Онзи човѣкъ, който се съблазнява, той е своенравно дѣте; той е, споредъ мене, некултуренъ, простъ, невъзпитанъ човѣкъ; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква любовь; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква вѣра; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква надежда. Той е човѣкътъ, който се съблазнява отъ всичко. Слѣдователно, всѣка съблазънь трѣбва да се изхвърли.
Отъ дѣ да се изхвърли?
– Отъ нашия умъ. За да бѫде човѣкъ силенъ, не трѣбва да се съблазнява. До тогава, докато човѣкъ се съблазнява въ свѣта, той е слабъ, той не може да расте и да се развива. Всѣка съблазънь е велика спънка въ правилния развой на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Между всички съврѣменни учени хора виждаме да става една пертурбация.
към беседата >>
Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалямъ често около нея и да се грижа за дървото вѫтрѣ?
Сега ще се спра да обясня от кѫдѣ произтича реалностьта на нѣщата. Допуснете, че имате едно портокалено дърво, насадено въ една хубаво, модерно направена каца. Този портокалъ се развива добрѣ, дава хубави плодове. Азъ отивамъ често къмъ това дърво, попипвамъ кацата, обикалямъ около нея. Прѣдставете си, че тази каца има извѣстно съзнание, извѣстна чувствителность.
Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалямъ често около нея и да се грижа за дървото вѫтрѣ?
Тя ще помисли, че се ползува съ извѣстна привилегия прѣдъ мене, и че всичкото почитание, което азъ отправямъ къмъ дървото, се дължи на нея. Тя ще си мисли, че азъ като я попипвамъ и наглеждамъ, то е защото заема особено почетно мѣсто, а нѣма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е въ нея. Тя ще си каже: ако азъ не бѣхъ умна и видна, нѣмаше да бѫда на това почетно мѣсто. Има нѣщо въ мене, за което моятъ господарь ме държи.
към беседата >>
Дѣ е смисълътъ на тия думи?
Та сега вие трѣбва да се надѣвате на Този Господь на Любовьта. Той е, Който може да ви въздигне и възкръси. И казва Писанието: „Да възкръсне Господь и да се разпръснатъ враговете Му“. Какво се подразбира подъ думитѣ „да възкръсне Господь“?
Дѣ е смисълътъ на тия думи?
Подъ тия думи се разбира множеството. Когато Господь възкръсне въ всѣки едного отъ насъ, тогава ще се разпръснатъ и враговетѣ Му. Думитѣ „да възкръсне Господь“ не се отнасятъ за Господа, Който е живъ. Сега всички чакатъ да възкръсне нѣкѫдѣ Господь и да се разпръснатъ враговетѣ Му. Той е възкръсналъ, но въ насъ трѣбва да възкръсне Господь, а за да възкръсне Господь въ насъ, ние сме ангелитѣ на земята, които трѣбва да отвалимъ плочата, която е на гроба на нашия Господь.
към беседата >>
– Отъ нашия умъ.
Разумниятъ човѣкъ не трѣбва да се съблазнява отъ нищо. Онзи човѣкъ, който се съблазнява, той е своенравно дѣте; той е, споредъ мене, некултуренъ, простъ, невъзпитанъ човѣкъ; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква любовь; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква вѣра; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква надежда. Той е човѣкътъ, който се съблазнява отъ всичко. Слѣдователно, всѣка съблазънь трѣбва да се изхвърли. Отъ дѣ да се изхвърли?
– Отъ нашия умъ.
За да бѫде човѣкъ силенъ, не трѣбва да се съблазнява. До тогава, докато човѣкъ се съблазнява въ свѣта, той е слабъ, той не може да расте и да се развива. Всѣка съблазънь е велика спънка въ правилния развой на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Между всички съврѣменни учени хора виждаме да става една пертурбация. Едни доказватъ едно, други доказватъ друго.
към беседата >>
Тя ще помисли, че се ползува съ извѣстна привилегия прѣдъ мене, и че всичкото почитание, което азъ отправямъ къмъ дървото, се дължи на нея.
Допуснете, че имате едно портокалено дърво, насадено въ една хубаво, модерно направена каца. Този портокалъ се развива добрѣ, дава хубави плодове. Азъ отивамъ често къмъ това дърво, попипвамъ кацата, обикалямъ около нея. Прѣдставете си, че тази каца има извѣстно съзнание, извѣстна чувствителность. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалямъ често около нея и да се грижа за дървото вѫтрѣ?
Тя ще помисли, че се ползува съ извѣстна привилегия прѣдъ мене, и че всичкото почитание, което азъ отправямъ къмъ дървото, се дължи на нея.
Тя ще си мисли, че азъ като я попипвамъ и наглеждамъ, то е защото заема особено почетно мѣсто, а нѣма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е въ нея. Тя ще си каже: ако азъ не бѣхъ умна и видна, нѣмаше да бѫда на това почетно мѣсто. Има нѣщо въ мене, за което моятъ господарь ме държи.
към беседата >>
Подъ тия думи се разбира множеството.
Та сега вие трѣбва да се надѣвате на Този Господь на Любовьта. Той е, Който може да ви въздигне и възкръси. И казва Писанието: „Да възкръсне Господь и да се разпръснатъ враговете Му“. Какво се подразбира подъ думитѣ „да възкръсне Господь“? Дѣ е смисълътъ на тия думи?
Подъ тия думи се разбира множеството.
Когато Господь възкръсне въ всѣки едного отъ насъ, тогава ще се разпръснатъ и враговетѣ Му. Думитѣ „да възкръсне Господь“ не се отнасятъ за Господа, Който е живъ. Сега всички чакатъ да възкръсне нѣкѫдѣ Господь и да се разпръснатъ враговетѣ Му. Той е възкръсналъ, но въ насъ трѣбва да възкръсне Господь, а за да възкръсне Господь въ насъ, ние сме ангелитѣ на земята, които трѣбва да отвалимъ плочата, която е на гроба на нашия Господь. Туй е, което и вие трѣбва да направите сега.
към беседата >>
За да бѫде човѣкъ силенъ, не трѣбва да се съблазнява.
Онзи човѣкъ, който се съблазнява, той е своенравно дѣте; той е, споредъ мене, некултуренъ, простъ, невъзпитанъ човѣкъ; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква любовь; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква вѣра; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква надежда. Той е човѣкътъ, който се съблазнява отъ всичко. Слѣдователно, всѣка съблазънь трѣбва да се изхвърли. Отъ дѣ да се изхвърли? – Отъ нашия умъ.
За да бѫде човѣкъ силенъ, не трѣбва да се съблазнява.
До тогава, докато човѣкъ се съблазнява въ свѣта, той е слабъ, той не може да расте и да се развива. Всѣка съблазънь е велика спънка въ правилния развой на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Между всички съврѣменни учени хора виждаме да става една пертурбация. Едни доказватъ едно, други доказватъ друго. И тия хора се чудятъ, най-послѣ, какъ е възможно, всички наблюдаватъ нѣщата подъ микроскопъ, а едни виждатъ едни нѣща и ги доказватъ по единъ начинъ, други виждатъ други нѣща и ги доказватъ по другъ начинъ.
към беседата >>
Тя ще си мисли, че азъ като я попипвамъ и наглеждамъ, то е защото заема особено почетно мѣсто, а нѣма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е въ нея.
Този портокалъ се развива добрѣ, дава хубави плодове. Азъ отивамъ често къмъ това дърво, попипвамъ кацата, обикалямъ около нея. Прѣдставете си, че тази каца има извѣстно съзнание, извѣстна чувствителность. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалямъ често около нея и да се грижа за дървото вѫтрѣ? Тя ще помисли, че се ползува съ извѣстна привилегия прѣдъ мене, и че всичкото почитание, което азъ отправямъ къмъ дървото, се дължи на нея.
Тя ще си мисли, че азъ като я попипвамъ и наглеждамъ, то е защото заема особено почетно мѣсто, а нѣма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е въ нея.
Тя ще си каже: ако азъ не бѣхъ умна и видна, нѣмаше да бѫда на това почетно мѣсто. Има нѣщо въ мене, за което моятъ господарь ме държи.
към беседата >>
Когато Господь възкръсне въ всѣки едного отъ насъ, тогава ще се разпръснатъ и враговетѣ Му.
Той е, Който може да ви въздигне и възкръси. И казва Писанието: „Да възкръсне Господь и да се разпръснатъ враговете Му“. Какво се подразбира подъ думитѣ „да възкръсне Господь“? Дѣ е смисълътъ на тия думи? Подъ тия думи се разбира множеството.
Когато Господь възкръсне въ всѣки едного отъ насъ, тогава ще се разпръснатъ и враговетѣ Му.
Думитѣ „да възкръсне Господь“ не се отнасятъ за Господа, Който е живъ. Сега всички чакатъ да възкръсне нѣкѫдѣ Господь и да се разпръснатъ враговетѣ Му. Той е възкръсналъ, но въ насъ трѣбва да възкръсне Господь, а за да възкръсне Господь въ насъ, ние сме ангелитѣ на земята, които трѣбва да отвалимъ плочата, която е на гроба на нашия Господь. Туй е, което и вие трѣбва да направите сега. Ти си турилъ една грамадна плоча на гроба на твоя Господь, Той хлопа отвѫтрѣ и ти казва: „Отвори, отмахни тази плоча“!
към беседата >>
До тогава, докато човѣкъ се съблазнява въ свѣта, той е слабъ, той не може да расте и да се развива.
Той е човѣкътъ, който се съблазнява отъ всичко. Слѣдователно, всѣка съблазънь трѣбва да се изхвърли. Отъ дѣ да се изхвърли? – Отъ нашия умъ. За да бѫде човѣкъ силенъ, не трѣбва да се съблазнява.
До тогава, докато човѣкъ се съблазнява въ свѣта, той е слабъ, той не може да расте и да се развива.
Всѣка съблазънь е велика спънка въ правилния развой на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Между всички съврѣменни учени хора виждаме да става една пертурбация. Едни доказватъ едно, други доказватъ друго. И тия хора се чудятъ, най-послѣ, какъ е възможно, всички наблюдаватъ нѣщата подъ микроскопъ, а едни виждатъ едни нѣща и ги доказватъ по единъ начинъ, други виждатъ други нѣща и ги доказватъ по другъ начинъ.
към беседата >>
Тя ще си каже: ако азъ не бѣхъ умна и видна, нѣмаше да бѫда на това почетно мѣсто.
Азъ отивамъ често къмъ това дърво, попипвамъ кацата, обикалямъ около нея. Прѣдставете си, че тази каца има извѣстно съзнание, извѣстна чувствителность. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалямъ често около нея и да се грижа за дървото вѫтрѣ? Тя ще помисли, че се ползува съ извѣстна привилегия прѣдъ мене, и че всичкото почитание, което азъ отправямъ къмъ дървото, се дължи на нея. Тя ще си мисли, че азъ като я попипвамъ и наглеждамъ, то е защото заема особено почетно мѣсто, а нѣма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е въ нея.
Тя ще си каже: ако азъ не бѣхъ умна и видна, нѣмаше да бѫда на това почетно мѣсто.
Има нѣщо въ мене, за което моятъ господарь ме държи.
към беседата >>
Думитѣ „да възкръсне Господь“ не се отнасятъ за Господа, Който е живъ.
И казва Писанието: „Да възкръсне Господь и да се разпръснатъ враговете Му“. Какво се подразбира подъ думитѣ „да възкръсне Господь“? Дѣ е смисълътъ на тия думи? Подъ тия думи се разбира множеството. Когато Господь възкръсне въ всѣки едного отъ насъ, тогава ще се разпръснатъ и враговетѣ Му.
Думитѣ „да възкръсне Господь“ не се отнасятъ за Господа, Който е живъ.
Сега всички чакатъ да възкръсне нѣкѫдѣ Господь и да се разпръснатъ враговетѣ Му. Той е възкръсналъ, но въ насъ трѣбва да възкръсне Господь, а за да възкръсне Господь въ насъ, ние сме ангелитѣ на земята, които трѣбва да отвалимъ плочата, която е на гроба на нашия Господь. Туй е, което и вие трѣбва да направите сега. Ти си турилъ една грамадна плоча на гроба на твоя Господь, Той хлопа отвѫтрѣ и ти казва: „Отвори, отмахни тази плоча“! Вие казвате: „Господи, почакай малко, азъ още не съмъ завършилъ работитѣ си!
към беседата >>
Всѣка съблазънь е велика спънка въ правилния развой на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце.
Слѣдователно, всѣка съблазънь трѣбва да се изхвърли. Отъ дѣ да се изхвърли? – Отъ нашия умъ. За да бѫде човѣкъ силенъ, не трѣбва да се съблазнява. До тогава, докато човѣкъ се съблазнява въ свѣта, той е слабъ, той не може да расте и да се развива.
Всѣка съблазънь е велика спънка въ правилния развой на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце.
Между всички съврѣменни учени хора виждаме да става една пертурбация. Едни доказватъ едно, други доказватъ друго. И тия хора се чудятъ, най-послѣ, какъ е възможно, всички наблюдаватъ нѣщата подъ микроскопъ, а едни виждатъ едни нѣща и ги доказватъ по единъ начинъ, други виждатъ други нѣща и ги доказватъ по другъ начинъ.
към беседата >>
Има нѣщо въ мене, за което моятъ господарь ме държи.
Прѣдставете си, че тази каца има извѣстно съзнание, извѣстна чувствителность. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалямъ често около нея и да се грижа за дървото вѫтрѣ? Тя ще помисли, че се ползува съ извѣстна привилегия прѣдъ мене, и че всичкото почитание, което азъ отправямъ къмъ дървото, се дължи на нея. Тя ще си мисли, че азъ като я попипвамъ и наглеждамъ, то е защото заема особено почетно мѣсто, а нѣма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е въ нея. Тя ще си каже: ако азъ не бѣхъ умна и видна, нѣмаше да бѫда на това почетно мѣсто.
Има нѣщо въ мене, за което моятъ господарь ме държи.
към беседата >>
Сега всички чакатъ да възкръсне нѣкѫдѣ Господь и да се разпръснатъ враговетѣ Му.
Какво се подразбира подъ думитѣ „да възкръсне Господь“? Дѣ е смисълътъ на тия думи? Подъ тия думи се разбира множеството. Когато Господь възкръсне въ всѣки едного отъ насъ, тогава ще се разпръснатъ и враговетѣ Му. Думитѣ „да възкръсне Господь“ не се отнасятъ за Господа, Който е живъ.
Сега всички чакатъ да възкръсне нѣкѫдѣ Господь и да се разпръснатъ враговетѣ Му.
Той е възкръсналъ, но въ насъ трѣбва да възкръсне Господь, а за да възкръсне Господь въ насъ, ние сме ангелитѣ на земята, които трѣбва да отвалимъ плочата, която е на гроба на нашия Господь. Туй е, което и вие трѣбва да направите сега. Ти си турилъ една грамадна плоча на гроба на твоя Господь, Той хлопа отвѫтрѣ и ти казва: „Отвори, отмахни тази плоча“! Вие казвате: „Господи, почакай малко, азъ още не съмъ завършилъ работитѣ си! “ И този вашъ Господь отново си легне, лежи цѣли три дни, дълги тежки дни!
към беседата >>
Между всички съврѣменни учени хора виждаме да става една пертурбация.
Отъ дѣ да се изхвърли? – Отъ нашия умъ. За да бѫде човѣкъ силенъ, не трѣбва да се съблазнява. До тогава, докато човѣкъ се съблазнява въ свѣта, той е слабъ, той не може да расте и да се развива. Всѣка съблазънь е велика спънка въ правилния развой на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце.
Между всички съврѣменни учени хора виждаме да става една пертурбация.
Едни доказватъ едно, други доказватъ друго. И тия хора се чудятъ, най-послѣ, какъ е възможно, всички наблюдаватъ нѣщата подъ микроскопъ, а едни виждатъ едни нѣща и ги доказватъ по единъ начинъ, други виждатъ други нѣща и ги доказватъ по другъ начинъ.
към беседата >>
Второто положение пъкъ е заблуждението, въ което може да изпадне дървото.
Второто положение пъкъ е заблуждението, въ което може да изпадне дървото.
То като ме вижда, че обикалямъ около него, ще си каже: този господарь държи тази каца само заради мене. Не, азъ имамъ това почитание къмъ портокала, къмъ плода, който ще се яви въ послѣдствие. Дървото, въ което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то, кацата ще бѫде изхвърлена навънъ. Право е дървото, но ако този портокалъ не даваше плодъ, азъ и него щѣхъ да изхвърля навънъ тъй, както щѣхъ да изхвърля и самата каца. Слѣдователно, за плода е всичко.
към беседата >>
Той е възкръсналъ, но въ насъ трѣбва да възкръсне Господь, а за да възкръсне Господь въ насъ, ние сме ангелитѣ на земята, които трѣбва да отвалимъ плочата, която е на гроба на нашия Господь.
Дѣ е смисълътъ на тия думи? Подъ тия думи се разбира множеството. Когато Господь възкръсне въ всѣки едного отъ насъ, тогава ще се разпръснатъ и враговетѣ Му. Думитѣ „да възкръсне Господь“ не се отнасятъ за Господа, Който е живъ. Сега всички чакатъ да възкръсне нѣкѫдѣ Господь и да се разпръснатъ враговетѣ Му.
Той е възкръсналъ, но въ насъ трѣбва да възкръсне Господь, а за да възкръсне Господь въ насъ, ние сме ангелитѣ на земята, които трѣбва да отвалимъ плочата, която е на гроба на нашия Господь.
Туй е, което и вие трѣбва да направите сега. Ти си турилъ една грамадна плоча на гроба на твоя Господь, Той хлопа отвѫтрѣ и ти казва: „Отвори, отмахни тази плоча“! Вие казвате: „Господи, почакай малко, азъ още не съмъ завършилъ работитѣ си! “ И този вашъ Господь отново си легне, лежи цѣли три дни, дълги тежки дни! Азъ казвамъ: стани, отвори тази плоча!
към беседата >>
Едни доказватъ едно, други доказватъ друго.
– Отъ нашия умъ. За да бѫде човѣкъ силенъ, не трѣбва да се съблазнява. До тогава, докато човѣкъ се съблазнява въ свѣта, той е слабъ, той не може да расте и да се развива. Всѣка съблазънь е велика спънка въ правилния развой на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Между всички съврѣменни учени хора виждаме да става една пертурбация.
Едни доказватъ едно, други доказватъ друго.
И тия хора се чудятъ, най-послѣ, какъ е възможно, всички наблюдаватъ нѣщата подъ микроскопъ, а едни виждатъ едни нѣща и ги доказватъ по единъ начинъ, други виждатъ други нѣща и ги доказватъ по другъ начинъ.
към беседата >>
То като ме вижда, че обикалямъ около него, ще си каже: този господарь държи тази каца само заради мене.
Второто положение пъкъ е заблуждението, въ което може да изпадне дървото.
То като ме вижда, че обикалямъ около него, ще си каже: този господарь държи тази каца само заради мене.
Не, азъ имамъ това почитание къмъ портокала, къмъ плода, който ще се яви въ послѣдствие. Дървото, въ което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то, кацата ще бѫде изхвърлена навънъ. Право е дървото, но ако този портокалъ не даваше плодъ, азъ и него щѣхъ да изхвърля навънъ тъй, както щѣхъ да изхвърля и самата каца. Слѣдователно, за плода е всичко. Утрѣ този плодъ узрѣе и въ него има съзнание и казва: ако азъ не съмъ на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нѣмаше да иматъ смисълъ, щѣха да бѫдатъ изхвърлени навънъ.
към беседата >>
Туй е, което и вие трѣбва да направите сега.
Подъ тия думи се разбира множеството. Когато Господь възкръсне въ всѣки едного отъ насъ, тогава ще се разпръснатъ и враговетѣ Му. Думитѣ „да възкръсне Господь“ не се отнасятъ за Господа, Който е живъ. Сега всички чакатъ да възкръсне нѣкѫдѣ Господь и да се разпръснатъ враговетѣ Му. Той е възкръсналъ, но въ насъ трѣбва да възкръсне Господь, а за да възкръсне Господь въ насъ, ние сме ангелитѣ на земята, които трѣбва да отвалимъ плочата, която е на гроба на нашия Господь.
Туй е, което и вие трѣбва да направите сега.
Ти си турилъ една грамадна плоча на гроба на твоя Господь, Той хлопа отвѫтрѣ и ти казва: „Отвори, отмахни тази плоча“! Вие казвате: „Господи, почакай малко, азъ още не съмъ завършилъ работитѣ си! “ И този вашъ Господь отново си легне, лежи цѣли три дни, дълги тежки дни! Азъ казвамъ: стани, отвори тази плоча! Тогава ангелитѣ ще кажатъ: ето единъ достоенъ служитель, Синъ на Бога Живаго, който може да отвори вратата на Баща си!
към беседата >>
И тия хора се чудятъ, най-послѣ, какъ е възможно, всички наблюдаватъ нѣщата подъ микроскопъ, а едни виждатъ едни нѣща и ги доказватъ по единъ начинъ, други виждатъ други нѣща и ги доказватъ по другъ начинъ.
За да бѫде човѣкъ силенъ, не трѣбва да се съблазнява. До тогава, докато човѣкъ се съблазнява въ свѣта, той е слабъ, той не може да расте и да се развива. Всѣка съблазънь е велика спънка въ правилния развой на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Между всички съврѣменни учени хора виждаме да става една пертурбация. Едни доказватъ едно, други доказватъ друго.
И тия хора се чудятъ, най-послѣ, какъ е възможно, всички наблюдаватъ нѣщата подъ микроскопъ, а едни виждатъ едни нѣща и ги доказватъ по единъ начинъ, други виждатъ други нѣща и ги доказватъ по другъ начинъ.
към беседата >>
Не, азъ имамъ това почитание къмъ портокала, къмъ плода, който ще се яви въ послѣдствие.
Второто положение пъкъ е заблуждението, въ което може да изпадне дървото. То като ме вижда, че обикалямъ около него, ще си каже: този господарь държи тази каца само заради мене.
Не, азъ имамъ това почитание къмъ портокала, къмъ плода, който ще се яви въ послѣдствие.
Дървото, въ което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то, кацата ще бѫде изхвърлена навънъ. Право е дървото, но ако този портокалъ не даваше плодъ, азъ и него щѣхъ да изхвърля навънъ тъй, както щѣхъ да изхвърля и самата каца. Слѣдователно, за плода е всичко. Утрѣ този плодъ узрѣе и въ него има съзнание и казва: ако азъ не съмъ на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нѣмаше да иматъ смисълъ, щѣха да бѫдатъ изхвърлени навънъ. Правъ е плодътъ.
към беседата >>
Ти си турилъ една грамадна плоча на гроба на твоя Господь, Той хлопа отвѫтрѣ и ти казва: „Отвори, отмахни тази плоча“!
Когато Господь възкръсне въ всѣки едного отъ насъ, тогава ще се разпръснатъ и враговетѣ Му. Думитѣ „да възкръсне Господь“ не се отнасятъ за Господа, Който е живъ. Сега всички чакатъ да възкръсне нѣкѫдѣ Господь и да се разпръснатъ враговетѣ Му. Той е възкръсналъ, но въ насъ трѣбва да възкръсне Господь, а за да възкръсне Господь въ насъ, ние сме ангелитѣ на земята, които трѣбва да отвалимъ плочата, която е на гроба на нашия Господь. Туй е, което и вие трѣбва да направите сега.
Ти си турилъ една грамадна плоча на гроба на твоя Господь, Той хлопа отвѫтрѣ и ти казва: „Отвори, отмахни тази плоча“!
Вие казвате: „Господи, почакай малко, азъ още не съмъ завършилъ работитѣ си! “ И този вашъ Господь отново си легне, лежи цѣли три дни, дълги тежки дни! Азъ казвамъ: стани, отвори тази плоча! Тогава ангелитѣ ще кажатъ: ето единъ достоенъ служитель, Синъ на Бога Живаго, който може да отвори вратата на Баща си! Ами че това не е ли почить?
към беседата >>
Сега, съврѣменниятъ ученъ свѣтъ разделилъ хората на два лагера.
Сега, съврѣменниятъ ученъ свѣтъ разделилъ хората на два лагера.
Еднитѣ казватъ, че въ природата има разумность, а други казватъ, че въ природата нѣма никаква разумность. Послѣднитѣ казватъ, че единственитѣ разумни сѫщества въ свѣта, това сме ние хората, които създаваме своитѣ теории. И споредъ това, всѣки, който живѣе съгласно тия учени теории, ще прокопса. Е хубаво, отъ толкова хиляди години хората живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора, прокопсаха ли? Нима египтянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора?
към беседата >>
Дървото, въ което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то, кацата ще бѫде изхвърлена навънъ.
Второто положение пъкъ е заблуждението, въ което може да изпадне дървото. То като ме вижда, че обикалямъ около него, ще си каже: този господарь държи тази каца само заради мене. Не, азъ имамъ това почитание къмъ портокала, къмъ плода, който ще се яви въ послѣдствие.
Дървото, въ което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то, кацата ще бѫде изхвърлена навънъ.
Право е дървото, но ако този портокалъ не даваше плодъ, азъ и него щѣхъ да изхвърля навънъ тъй, както щѣхъ да изхвърля и самата каца. Слѣдователно, за плода е всичко. Утрѣ този плодъ узрѣе и въ него има съзнание и казва: ако азъ не съмъ на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нѣмаше да иматъ смисълъ, щѣха да бѫдатъ изхвърлени навънъ. Правъ е плодътъ. Това е третото положение, което може да се яви въ дадения случай.
към беседата >>
Вие казвате: „Господи, почакай малко, азъ още не съмъ завършилъ работитѣ си!
Думитѣ „да възкръсне Господь“ не се отнасятъ за Господа, Който е живъ. Сега всички чакатъ да възкръсне нѣкѫдѣ Господь и да се разпръснатъ враговетѣ Му. Той е възкръсналъ, но въ насъ трѣбва да възкръсне Господь, а за да възкръсне Господь въ насъ, ние сме ангелитѣ на земята, които трѣбва да отвалимъ плочата, която е на гроба на нашия Господь. Туй е, което и вие трѣбва да направите сега. Ти си турилъ една грамадна плоча на гроба на твоя Господь, Той хлопа отвѫтрѣ и ти казва: „Отвори, отмахни тази плоча“!
Вие казвате: „Господи, почакай малко, азъ още не съмъ завършилъ работитѣ си!
“ И този вашъ Господь отново си легне, лежи цѣли три дни, дълги тежки дни! Азъ казвамъ: стани, отвори тази плоча! Тогава ангелитѣ ще кажатъ: ето единъ достоенъ служитель, Синъ на Бога Живаго, който може да отвори вратата на Баща си! Ами че това не е ли почить? Когато бащата иде, нека синътъ се завтече да му отвори.
към беседата >>
Еднитѣ казватъ, че въ природата има разумность, а други казватъ, че въ природата нѣма никаква разумность.
Сега, съврѣменниятъ ученъ свѣтъ разделилъ хората на два лагера.
Еднитѣ казватъ, че въ природата има разумность, а други казватъ, че въ природата нѣма никаква разумность.
Послѣднитѣ казватъ, че единственитѣ разумни сѫщества въ свѣта, това сме ние хората, които създаваме своитѣ теории. И споредъ това, всѣки, който живѣе съгласно тия учени теории, ще прокопса. Е хубаво, отъ толкова хиляди години хората живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора, прокопсаха ли? Нима египтянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли?
към беседата >>
Право е дървото, но ако този портокалъ не даваше плодъ, азъ и него щѣхъ да изхвърля навънъ тъй, както щѣхъ да изхвърля и самата каца.
Второто положение пъкъ е заблуждението, въ което може да изпадне дървото. То като ме вижда, че обикалямъ около него, ще си каже: този господарь държи тази каца само заради мене. Не, азъ имамъ това почитание къмъ портокала, къмъ плода, който ще се яви въ послѣдствие. Дървото, въ което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то, кацата ще бѫде изхвърлена навънъ.
Право е дървото, но ако този портокалъ не даваше плодъ, азъ и него щѣхъ да изхвърля навънъ тъй, както щѣхъ да изхвърля и самата каца.
Слѣдователно, за плода е всичко. Утрѣ този плодъ узрѣе и въ него има съзнание и казва: ако азъ не съмъ на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нѣмаше да иматъ смисълъ, щѣха да бѫдатъ изхвърлени навънъ. Правъ е плодътъ. Това е третото положение, което може да се яви въ дадения случай. И тъй, плодътъ казва: азъ съмъ!
към беседата >>
“ И този вашъ Господь отново си легне, лежи цѣли три дни, дълги тежки дни!
Сега всички чакатъ да възкръсне нѣкѫдѣ Господь и да се разпръснатъ враговетѣ Му. Той е възкръсналъ, но въ насъ трѣбва да възкръсне Господь, а за да възкръсне Господь въ насъ, ние сме ангелитѣ на земята, които трѣбва да отвалимъ плочата, която е на гроба на нашия Господь. Туй е, което и вие трѣбва да направите сега. Ти си турилъ една грамадна плоча на гроба на твоя Господь, Той хлопа отвѫтрѣ и ти казва: „Отвори, отмахни тази плоча“! Вие казвате: „Господи, почакай малко, азъ още не съмъ завършилъ работитѣ си!
“ И този вашъ Господь отново си легне, лежи цѣли три дни, дълги тежки дни!
Азъ казвамъ: стани, отвори тази плоча! Тогава ангелитѣ ще кажатъ: ето единъ достоенъ служитель, Синъ на Бога Живаго, който може да отвори вратата на Баща си! Ами че това не е ли почить? Когато бащата иде, нека синътъ се завтече да му отвори. Азъ съжалявамъ онѣзи синове, които чакатъ бащата самъ да си отвори вратата.
към беседата >>
Послѣднитѣ казватъ, че единственитѣ разумни сѫщества въ свѣта, това сме ние хората, които създаваме своитѣ теории.
Сега, съврѣменниятъ ученъ свѣтъ разделилъ хората на два лагера. Еднитѣ казватъ, че въ природата има разумность, а други казватъ, че въ природата нѣма никаква разумность.
Послѣднитѣ казватъ, че единственитѣ разумни сѫщества въ свѣта, това сме ние хората, които създаваме своитѣ теории.
И споредъ това, всѣки, който живѣе съгласно тия учени теории, ще прокопса. Е хубаво, отъ толкова хиляди години хората живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора, прокопсаха ли? Нима египтянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима асирийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора?
към беседата >>
Слѣдователно, за плода е всичко.
Второто положение пъкъ е заблуждението, въ което може да изпадне дървото. То като ме вижда, че обикалямъ около него, ще си каже: този господарь държи тази каца само заради мене. Не, азъ имамъ това почитание къмъ портокала, къмъ плода, който ще се яви въ послѣдствие. Дървото, въ което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то, кацата ще бѫде изхвърлена навънъ. Право е дървото, но ако този портокалъ не даваше плодъ, азъ и него щѣхъ да изхвърля навънъ тъй, както щѣхъ да изхвърля и самата каца.
Слѣдователно, за плода е всичко.
Утрѣ този плодъ узрѣе и въ него има съзнание и казва: ако азъ не съмъ на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нѣмаше да иматъ смисълъ, щѣха да бѫдатъ изхвърлени навънъ. Правъ е плодътъ. Това е третото положение, което може да се яви въ дадения случай. И тъй, плодътъ казва: азъ съмъ! Да, но ако този плодъ е безвкусенъ, ако той не е полезенъ за живота, ще кажа: нито кацата, нито дървото, нито плода – всичко навънъ!
към беседата >>
Азъ казвамъ: стани, отвори тази плоча!
Той е възкръсналъ, но въ насъ трѣбва да възкръсне Господь, а за да възкръсне Господь въ насъ, ние сме ангелитѣ на земята, които трѣбва да отвалимъ плочата, която е на гроба на нашия Господь. Туй е, което и вие трѣбва да направите сега. Ти си турилъ една грамадна плоча на гроба на твоя Господь, Той хлопа отвѫтрѣ и ти казва: „Отвори, отмахни тази плоча“! Вие казвате: „Господи, почакай малко, азъ още не съмъ завършилъ работитѣ си! “ И този вашъ Господь отново си легне, лежи цѣли три дни, дълги тежки дни!
Азъ казвамъ: стани, отвори тази плоча!
Тогава ангелитѣ ще кажатъ: ето единъ достоенъ служитель, Синъ на Бога Живаго, който може да отвори вратата на Баща си! Ами че това не е ли почить? Когато бащата иде, нека синътъ се завтече да му отвори. Азъ съжалявамъ онѣзи синове, които чакатъ бащата самъ да си отвори вратата. Синътъ трѣбва веднага да скочи, да отвори вратата на баща си и да каже: татко, заповѣдай!
към беседата >>
И споредъ това, всѣки, който живѣе съгласно тия учени теории, ще прокопса.
Сега, съврѣменниятъ ученъ свѣтъ разделилъ хората на два лагера. Еднитѣ казватъ, че въ природата има разумность, а други казватъ, че въ природата нѣма никаква разумность. Послѣднитѣ казватъ, че единственитѣ разумни сѫщества въ свѣта, това сме ние хората, които създаваме своитѣ теории.
И споредъ това, всѣки, който живѣе съгласно тия учени теории, ще прокопса.
Е хубаво, отъ толкова хиляди години хората живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора, прокопсаха ли? Нима египтянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима асирийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли?
към беседата >>
Утрѣ този плодъ узрѣе и въ него има съзнание и казва: ако азъ не съмъ на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нѣмаше да иматъ смисълъ, щѣха да бѫдатъ изхвърлени навънъ.
То като ме вижда, че обикалямъ около него, ще си каже: този господарь държи тази каца само заради мене. Не, азъ имамъ това почитание къмъ портокала, къмъ плода, който ще се яви въ послѣдствие. Дървото, въ което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то, кацата ще бѫде изхвърлена навънъ. Право е дървото, но ако този портокалъ не даваше плодъ, азъ и него щѣхъ да изхвърля навънъ тъй, както щѣхъ да изхвърля и самата каца. Слѣдователно, за плода е всичко.
Утрѣ този плодъ узрѣе и въ него има съзнание и казва: ако азъ не съмъ на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нѣмаше да иматъ смисълъ, щѣха да бѫдатъ изхвърлени навънъ.
Правъ е плодътъ. Това е третото положение, което може да се яви въ дадения случай. И тъй, плодътъ казва: азъ съмъ! Да, но ако този плодъ е безвкусенъ, ако той не е полезенъ за живота, ще кажа: нито кацата, нито дървото, нито плода – всичко навънъ! Тогава?
към беседата >>
Тогава ангелитѣ ще кажатъ: ето единъ достоенъ служитель, Синъ на Бога Живаго, който може да отвори вратата на Баща си!
Туй е, което и вие трѣбва да направите сега. Ти си турилъ една грамадна плоча на гроба на твоя Господь, Той хлопа отвѫтрѣ и ти казва: „Отвори, отмахни тази плоча“! Вие казвате: „Господи, почакай малко, азъ още не съмъ завършилъ работитѣ си! “ И този вашъ Господь отново си легне, лежи цѣли три дни, дълги тежки дни! Азъ казвамъ: стани, отвори тази плоча!
Тогава ангелитѣ ще кажатъ: ето единъ достоенъ служитель, Синъ на Бога Живаго, който може да отвори вратата на Баща си!
Ами че това не е ли почить? Когато бащата иде, нека синътъ се завтече да му отвори. Азъ съжалявамъ онѣзи синове, които чакатъ бащата самъ да си отвори вратата. Синътъ трѣбва веднага да скочи, да отвори вратата на баща си и да каже: татко, заповѣдай! Това сѫ синоветѣ, които трѣбва да отворятъ плочитѣ на гроба на своя Богъ.
към беседата >>
Е хубаво, отъ толкова хиляди години хората живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора, прокопсаха ли?
Сега, съврѣменниятъ ученъ свѣтъ разделилъ хората на два лагера. Еднитѣ казватъ, че въ природата има разумность, а други казватъ, че въ природата нѣма никаква разумность. Послѣднитѣ казватъ, че единственитѣ разумни сѫщества въ свѣта, това сме ние хората, които създаваме своитѣ теории. И споредъ това, всѣки, който живѣе съгласно тия учени теории, ще прокопса.
Е хубаво, отъ толкова хиляди години хората живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора, прокопсаха ли?
Нима египтянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима асирийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима индийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора?
към беседата >>
Правъ е плодътъ.
Не, азъ имамъ това почитание къмъ портокала, къмъ плода, който ще се яви въ послѣдствие. Дървото, въ което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то, кацата ще бѫде изхвърлена навънъ. Право е дървото, но ако този портокалъ не даваше плодъ, азъ и него щѣхъ да изхвърля навънъ тъй, както щѣхъ да изхвърля и самата каца. Слѣдователно, за плода е всичко. Утрѣ този плодъ узрѣе и въ него има съзнание и казва: ако азъ не съмъ на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нѣмаше да иматъ смисълъ, щѣха да бѫдатъ изхвърлени навънъ.
Правъ е плодътъ.
Това е третото положение, което може да се яви въ дадения случай. И тъй, плодътъ казва: азъ съмъ! Да, но ако този плодъ е безвкусенъ, ако той не е полезенъ за живота, ще кажа: нито кацата, нито дървото, нито плода – всичко навънъ! Тогава? – Нова каца, ново портокалово дърво, новъ плодъ!
към беседата >>
Ами че това не е ли почить?
Ти си турилъ една грамадна плоча на гроба на твоя Господь, Той хлопа отвѫтрѣ и ти казва: „Отвори, отмахни тази плоча“! Вие казвате: „Господи, почакай малко, азъ още не съмъ завършилъ работитѣ си! “ И този вашъ Господь отново си легне, лежи цѣли три дни, дълги тежки дни! Азъ казвамъ: стани, отвори тази плоча! Тогава ангелитѣ ще кажатъ: ето единъ достоенъ служитель, Синъ на Бога Живаго, който може да отвори вратата на Баща си!
Ами че това не е ли почить?
Когато бащата иде, нека синътъ се завтече да му отвори. Азъ съжалявамъ онѣзи синове, които чакатъ бащата самъ да си отвори вратата. Синътъ трѣбва веднага да скочи, да отвори вратата на баща си и да каже: татко, заповѣдай! Това сѫ синоветѣ, които трѣбва да отворятъ плочитѣ на гроба на своя Богъ.
към беседата >>
Нима египтянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора?
Сега, съврѣменниятъ ученъ свѣтъ разделилъ хората на два лагера. Еднитѣ казватъ, че въ природата има разумность, а други казватъ, че въ природата нѣма никаква разумность. Послѣднитѣ казватъ, че единственитѣ разумни сѫщества въ свѣта, това сме ние хората, които създаваме своитѣ теории. И споредъ това, всѣки, който живѣе съгласно тия учени теории, ще прокопса. Е хубаво, отъ толкова хиляди години хората живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора, прокопсаха ли?
Нима египтянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора?
Прокопсаха ли? Нима асирийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима индийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли?
към беседата >>
Това е третото положение, което може да се яви въ дадения случай.
Дървото, въ което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то, кацата ще бѫде изхвърлена навънъ. Право е дървото, но ако този портокалъ не даваше плодъ, азъ и него щѣхъ да изхвърля навънъ тъй, както щѣхъ да изхвърля и самата каца. Слѣдователно, за плода е всичко. Утрѣ този плодъ узрѣе и въ него има съзнание и казва: ако азъ не съмъ на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нѣмаше да иматъ смисълъ, щѣха да бѫдатъ изхвърлени навънъ. Правъ е плодътъ.
Това е третото положение, което може да се яви въ дадения случай.
И тъй, плодътъ казва: азъ съмъ! Да, но ако този плодъ е безвкусенъ, ако той не е полезенъ за живота, ще кажа: нито кацата, нито дървото, нито плода – всичко навънъ! Тогава? – Нова каца, ново портокалово дърво, новъ плодъ! Азъ искамъ плодъ вкусенъ, който да носи необходимитѣ сокове за живота.
към беседата >>
Когато бащата иде, нека синътъ се завтече да му отвори.
Вие казвате: „Господи, почакай малко, азъ още не съмъ завършилъ работитѣ си! “ И този вашъ Господь отново си легне, лежи цѣли три дни, дълги тежки дни! Азъ казвамъ: стани, отвори тази плоча! Тогава ангелитѣ ще кажатъ: ето единъ достоенъ служитель, Синъ на Бога Живаго, който може да отвори вратата на Баща си! Ами че това не е ли почить?
Когато бащата иде, нека синътъ се завтече да му отвори.
Азъ съжалявамъ онѣзи синове, които чакатъ бащата самъ да си отвори вратата. Синътъ трѣбва веднага да скочи, да отвори вратата на баща си и да каже: татко, заповѣдай! Това сѫ синоветѣ, които трѣбва да отворятъ плочитѣ на гроба на своя Богъ.
към беседата >>
Прокопсаха ли?
Еднитѣ казватъ, че въ природата има разумность, а други казватъ, че въ природата нѣма никаква разумность. Послѣднитѣ казватъ, че единственитѣ разумни сѫщества въ свѣта, това сме ние хората, които създаваме своитѣ теории. И споредъ това, всѣки, който живѣе съгласно тия учени теории, ще прокопса. Е хубаво, отъ толкова хиляди години хората живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора, прокопсаха ли? Нима египтянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора?
Прокопсаха ли?
Нима асирийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима индийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима гърцитѣ, римлянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора?
към беседата >>
И тъй, плодътъ казва: азъ съмъ!
Право е дървото, но ако този портокалъ не даваше плодъ, азъ и него щѣхъ да изхвърля навънъ тъй, както щѣхъ да изхвърля и самата каца. Слѣдователно, за плода е всичко. Утрѣ този плодъ узрѣе и въ него има съзнание и казва: ако азъ не съмъ на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нѣмаше да иматъ смисълъ, щѣха да бѫдатъ изхвърлени навънъ. Правъ е плодътъ. Това е третото положение, което може да се яви въ дадения случай.
И тъй, плодътъ казва: азъ съмъ!
Да, но ако този плодъ е безвкусенъ, ако той не е полезенъ за живота, ще кажа: нито кацата, нито дървото, нито плода – всичко навънъ! Тогава? – Нова каца, ново портокалово дърво, новъ плодъ! Азъ искамъ плодъ вкусенъ, който да носи необходимитѣ сокове за живота. Слѣдователно, и невидимиятъ свѣтъ гледа тъй реално на насъ.
към беседата >>
Азъ съжалявамъ онѣзи синове, които чакатъ бащата самъ да си отвори вратата.
“ И този вашъ Господь отново си легне, лежи цѣли три дни, дълги тежки дни! Азъ казвамъ: стани, отвори тази плоча! Тогава ангелитѣ ще кажатъ: ето единъ достоенъ служитель, Синъ на Бога Живаго, който може да отвори вратата на Баща си! Ами че това не е ли почить? Когато бащата иде, нека синътъ се завтече да му отвори.
Азъ съжалявамъ онѣзи синове, които чакатъ бащата самъ да си отвори вратата.
Синътъ трѣбва веднага да скочи, да отвори вратата на баща си и да каже: татко, заповѣдай! Това сѫ синоветѣ, които трѣбва да отворятъ плочитѣ на гроба на своя Богъ.
към беседата >>
Нима асирийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора?
Послѣднитѣ казватъ, че единственитѣ разумни сѫщества въ свѣта, това сме ние хората, които създаваме своитѣ теории. И споредъ това, всѣки, който живѣе съгласно тия учени теории, ще прокопса. Е хубаво, отъ толкова хиляди години хората живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора, прокопсаха ли? Нима египтянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли?
Нима асирийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора?
Прокопсаха ли? Нима индийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима гърцитѣ, римлянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли?
към беседата >>
Да, но ако този плодъ е безвкусенъ, ако той не е полезенъ за живота, ще кажа: нито кацата, нито дървото, нито плода – всичко навънъ!
Слѣдователно, за плода е всичко. Утрѣ този плодъ узрѣе и въ него има съзнание и казва: ако азъ не съмъ на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нѣмаше да иматъ смисълъ, щѣха да бѫдатъ изхвърлени навънъ. Правъ е плодътъ. Това е третото положение, което може да се яви въ дадения случай. И тъй, плодътъ казва: азъ съмъ!
Да, но ако този плодъ е безвкусенъ, ако той не е полезенъ за живота, ще кажа: нито кацата, нито дървото, нито плода – всичко навънъ!
Тогава? – Нова каца, ново портокалово дърво, новъ плодъ! Азъ искамъ плодъ вкусенъ, който да носи необходимитѣ сокове за живота. Слѣдователно, и невидимиятъ свѣтъ гледа тъй реално на насъ. Но сѫщия начинъ, всѣки човѣкъ заема тия три положения въ себе си.
към беседата >>
Синътъ трѣбва веднага да скочи, да отвори вратата на баща си и да каже: татко, заповѣдай!
Азъ казвамъ: стани, отвори тази плоча! Тогава ангелитѣ ще кажатъ: ето единъ достоенъ служитель, Синъ на Бога Живаго, който може да отвори вратата на Баща си! Ами че това не е ли почить? Когато бащата иде, нека синътъ се завтече да му отвори. Азъ съжалявамъ онѣзи синове, които чакатъ бащата самъ да си отвори вратата.
Синътъ трѣбва веднага да скочи, да отвори вратата на баща си и да каже: татко, заповѣдай!
Това сѫ синоветѣ, които трѣбва да отворятъ плочитѣ на гроба на своя Богъ.
към беседата >>
Прокопсаха ли?
И споредъ това, всѣки, който живѣе съгласно тия учени теории, ще прокопса. Е хубаво, отъ толкова хиляди години хората живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора, прокопсаха ли? Нима египтянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима асирийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора?
Прокопсаха ли?
Нима индийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима гърцитѣ, римлянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима съврѣменнитѣ учени хора въ свѣта днесъ не живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора?
към беседата >>
Тогава?
Утрѣ този плодъ узрѣе и въ него има съзнание и казва: ако азъ не съмъ на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нѣмаше да иматъ смисълъ, щѣха да бѫдатъ изхвърлени навънъ. Правъ е плодътъ. Това е третото положение, което може да се яви въ дадения случай. И тъй, плодътъ казва: азъ съмъ! Да, но ако този плодъ е безвкусенъ, ако той не е полезенъ за живота, ще кажа: нито кацата, нито дървото, нито плода – всичко навънъ!
Тогава?
– Нова каца, ново портокалово дърво, новъ плодъ! Азъ искамъ плодъ вкусенъ, който да носи необходимитѣ сокове за живота. Слѣдователно, и невидимиятъ свѣтъ гледа тъй реално на насъ. Но сѫщия начинъ, всѣки човѣкъ заема тия три положения въ себе си. И казва Христосъ: „Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ.
към беседата >>
Това сѫ синоветѣ, които трѣбва да отворятъ плочитѣ на гроба на своя Богъ.
Тогава ангелитѣ ще кажатъ: ето единъ достоенъ служитель, Синъ на Бога Живаго, който може да отвори вратата на Баща си! Ами че това не е ли почить? Когато бащата иде, нека синътъ се завтече да му отвори. Азъ съжалявамъ онѣзи синове, които чакатъ бащата самъ да си отвори вратата. Синътъ трѣбва веднага да скочи, да отвори вратата на баща си и да каже: татко, заповѣдай!
Това сѫ синоветѣ, които трѣбва да отворятъ плочитѣ на гроба на своя Богъ.
към беседата >>
Нима индийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора?
Е хубаво, отъ толкова хиляди години хората живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора, прокопсаха ли? Нима египтянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима асирийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли?
Нима индийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора?
Прокопсаха ли? Нима гърцитѣ, римлянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима съврѣменнитѣ учени хора въ свѣта днесъ не живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? До тогава, докато сѫществуватъ теории и хипотези и хората се рѫководятъ отъ тѣхъ, свѣтътъ нѣма да прокопса.
към беседата >>
– Нова каца, ново портокалово дърво, новъ плодъ!
Правъ е плодътъ. Това е третото положение, което може да се яви въ дадения случай. И тъй, плодътъ казва: азъ съмъ! Да, но ако този плодъ е безвкусенъ, ако той не е полезенъ за живота, ще кажа: нито кацата, нито дървото, нито плода – всичко навънъ! Тогава?
– Нова каца, ново портокалово дърво, новъ плодъ!
Азъ искамъ плодъ вкусенъ, който да носи необходимитѣ сокове за живота. Слѣдователно, и невидимиятъ свѣтъ гледа тъй реално на насъ. Но сѫщия начинъ, всѣки човѣкъ заема тия три положения въ себе си. И казва Христосъ: „Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ. Всѣка лоза, която не дава плодъ, отсича се“.
към беседата >>
Всички ние трѣбва да скочимъ, да отворимъ вратата на Баща си и да кажемъ: „Влѣзъ Господи, само Ти си Единиятъ, Който носишъ благословение за синоветѣ си“!
Всички ние трѣбва да скочимъ, да отворимъ вратата на Баща си и да кажемъ: „Влѣзъ Господи, само Ти си Единиятъ, Който носишъ благословение за синоветѣ си“!
към беседата >>
Прокопсаха ли?
Нима египтянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима асирийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима индийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора?
Прокопсаха ли?
Нима гърцитѣ, римлянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима съврѣменнитѣ учени хора въ свѣта днесъ не живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? До тогава, докато сѫществуватъ теории и хипотези и хората се рѫководятъ отъ тѣхъ, свѣтътъ нѣма да прокопса. И всѣки единъ човѣкъ, на когото животътъ е пъленъ съ хипотези и теории, той е една празна кратуна.
към беседата >>
Азъ искамъ плодъ вкусенъ, който да носи необходимитѣ сокове за живота.
Това е третото положение, което може да се яви въ дадения случай. И тъй, плодътъ казва: азъ съмъ! Да, но ако този плодъ е безвкусенъ, ако той не е полезенъ за живота, ще кажа: нито кацата, нито дървото, нито плода – всичко навънъ! Тогава? – Нова каца, ново портокалово дърво, новъ плодъ!
Азъ искамъ плодъ вкусенъ, който да носи необходимитѣ сокове за живота.
Слѣдователно, и невидимиятъ свѣтъ гледа тъй реално на насъ. Но сѫщия начинъ, всѣки човѣкъ заема тия три положения въ себе си. И казва Христосъ: „Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ. Всѣка лоза, която не дава плодъ, отсича се“. Този плодъ за кого е?
към беседата >>
Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ, ще направимъ жилище въ васъ и ще ви се изявимъ“.
Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ, ще направимъ жилище въ васъ и ще ви се изявимъ“.
Това сѫ Великитѣ Слова, Великитѣ Истини, които ще внесатъ свобода въ свѣта.
към беседата >>
Нима гърцитѣ, римлянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора?
Прокопсаха ли? Нима асирийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима индийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли?
Нима гърцитѣ, римлянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора?
Прокопсаха ли? Нима съврѣменнитѣ учени хора въ свѣта днесъ не живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? До тогава, докато сѫществуватъ теории и хипотези и хората се рѫководятъ отъ тѣхъ, свѣтътъ нѣма да прокопса. И всѣки единъ човѣкъ, на когото животътъ е пъленъ съ хипотези и теории, той е една празна кратуна. Ще ме извините за силното изречение, но ако бих казалъ празна тиква, още по-добрѣ щѣхъ да изразя мисъльта си.
към беседата >>
Слѣдователно, и невидимиятъ свѣтъ гледа тъй реално на насъ.
И тъй, плодътъ казва: азъ съмъ! Да, но ако този плодъ е безвкусенъ, ако той не е полезенъ за живота, ще кажа: нито кацата, нито дървото, нито плода – всичко навънъ! Тогава? – Нова каца, ново портокалово дърво, новъ плодъ! Азъ искамъ плодъ вкусенъ, който да носи необходимитѣ сокове за живота.
Слѣдователно, и невидимиятъ свѣтъ гледа тъй реално на насъ.
Но сѫщия начинъ, всѣки човѣкъ заема тия три положения въ себе си. И казва Христосъ: „Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ. Всѣка лоза, която не дава плодъ, отсича се“. Този плодъ за кого е? – Има кой да се нуждае отъ този плодъ.
към беседата >>
Това сѫ Великитѣ Слова, Великитѣ Истини, които ще внесатъ свобода въ свѣта.
Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ, ще направимъ жилище въ васъ и ще ви се изявимъ“.
Това сѫ Великитѣ Слова, Великитѣ Истини, които ще внесатъ свобода въ свѣта.
към беседата >>
Прокопсаха ли?
Нима асирийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима индийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима гърцитѣ, римлянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора?
Прокопсаха ли?
Нима съврѣменнитѣ учени хора въ свѣта днесъ не живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? До тогава, докато сѫществуватъ теории и хипотези и хората се рѫководятъ отъ тѣхъ, свѣтътъ нѣма да прокопса. И всѣки единъ човѣкъ, на когото животътъ е пъленъ съ хипотези и теории, той е една празна кратуна. Ще ме извините за силното изречение, но ако бих казалъ празна тиква, още по-добрѣ щѣхъ да изразя мисъльта си. Азъ мисля, че вие сте толкова благородни, нѣма да се обиждате отъ този силенъ изразъ; то не се отнася до васъ.
към беседата >>
Но сѫщия начинъ, всѣки човѣкъ заема тия три положения въ себе си.
Да, но ако този плодъ е безвкусенъ, ако той не е полезенъ за живота, ще кажа: нито кацата, нито дървото, нито плода – всичко навънъ! Тогава? – Нова каца, ново портокалово дърво, новъ плодъ! Азъ искамъ плодъ вкусенъ, който да носи необходимитѣ сокове за живота. Слѣдователно, и невидимиятъ свѣтъ гледа тъй реално на насъ.
Но сѫщия начинъ, всѣки човѣкъ заема тия три положения въ себе си.
И казва Христосъ: „Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ. Всѣка лоза, която не дава плодъ, отсича се“. Този плодъ за кого е? – Има кой да се нуждае отъ този плодъ. Този плодъ нѣма да бѫде за насъ.
към беседата >>
И тъй, ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я отъ себе си, отхвърли отъ себе си тази съблазънь!
И тъй, ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я отъ себе си, отхвърли отъ себе си тази съблазънь!
към беседата >>
Нима съврѣменнитѣ учени хора въ свѣта днесъ не живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора?
Прокопсаха ли? Нима индийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима гърцитѣ, римлянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли?
Нима съврѣменнитѣ учени хора въ свѣта днесъ не живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора?
До тогава, докато сѫществуватъ теории и хипотези и хората се рѫководятъ отъ тѣхъ, свѣтътъ нѣма да прокопса. И всѣки единъ човѣкъ, на когото животътъ е пъленъ съ хипотези и теории, той е една празна кратуна. Ще ме извините за силното изречение, но ако бих казалъ празна тиква, още по-добрѣ щѣхъ да изразя мисъльта си. Азъ мисля, че вие сте толкова благородни, нѣма да се обиждате отъ този силенъ изразъ; то не се отнася до васъ. То се отнася само до онѣзи, на които главитѣ сѫ пълни съ теории и хипотези.
към беседата >>
И казва Христосъ: „Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ.
Тогава? – Нова каца, ново портокалово дърво, новъ плодъ! Азъ искамъ плодъ вкусенъ, който да носи необходимитѣ сокове за живота. Слѣдователно, и невидимиятъ свѣтъ гледа тъй реално на насъ. Но сѫщия начинъ, всѣки човѣкъ заема тия три положения въ себе си.
И казва Христосъ: „Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ.
Всѣка лоза, която не дава плодъ, отсича се“. Този плодъ за кого е? – Има кой да се нуждае отъ този плодъ. Този плодъ нѣма да бѫде за насъ. Този плодъ е за онѣзи по-висши, по-напрѣднали сѫщества отъ насъ, благодарение на който плодъ тѣ взиматъ грижитѣ, за да можемъ ние да се развиваме правилно и да живѣемъ разумно въ този свѣтъ.
към беседата >>
До тогава, докато сѫществуватъ теории и хипотези и хората се рѫководятъ отъ тѣхъ, свѣтътъ нѣма да прокопса.
Нима индийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима гърцитѣ, римлянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима съврѣменнитѣ учени хора въ свѣта днесъ не живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора?
До тогава, докато сѫществуватъ теории и хипотези и хората се рѫководятъ отъ тѣхъ, свѣтътъ нѣма да прокопса.
И всѣки единъ човѣкъ, на когото животътъ е пъленъ съ хипотези и теории, той е една празна кратуна. Ще ме извините за силното изречение, но ако бих казалъ празна тиква, още по-добрѣ щѣхъ да изразя мисъльта си. Азъ мисля, че вие сте толкова благородни, нѣма да се обиждате отъ този силенъ изразъ; то не се отнася до васъ. То се отнася само до онѣзи, на които главитѣ сѫ пълни съ теории и хипотези. Азъ прѣдполагамъ, че вашитѣ глави не сѫ пълни съ теории и хипотези; слѣдователно, то не се отнася до васъ, нѣма защо да се обиждате.
към беседата >>
Всѣка лоза, която не дава плодъ, отсича се“.
– Нова каца, ново портокалово дърво, новъ плодъ! Азъ искамъ плодъ вкусенъ, който да носи необходимитѣ сокове за живота. Слѣдователно, и невидимиятъ свѣтъ гледа тъй реално на насъ. Но сѫщия начинъ, всѣки човѣкъ заема тия три положения въ себе си. И казва Христосъ: „Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ.
Всѣка лоза, която не дава плодъ, отсича се“.
Този плодъ за кого е? – Има кой да се нуждае отъ този плодъ. Този плодъ нѣма да бѫде за насъ. Този плодъ е за онѣзи по-висши, по-напрѣднали сѫщества отъ насъ, благодарение на който плодъ тѣ взиматъ грижитѣ, за да можемъ ние да се развиваме правилно и да живѣемъ разумно въ този свѣтъ. Вие ще кажете: това е една хипотеза.
към беседата >>
И всѣки единъ човѣкъ, на когото животътъ е пъленъ съ хипотези и теории, той е една празна кратуна.
Прокопсаха ли? Нима гърцитѣ, римлянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима съврѣменнитѣ учени хора въ свѣта днесъ не живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? До тогава, докато сѫществуватъ теории и хипотези и хората се рѫководятъ отъ тѣхъ, свѣтътъ нѣма да прокопса.
И всѣки единъ човѣкъ, на когото животътъ е пъленъ съ хипотези и теории, той е една празна кратуна.
Ще ме извините за силното изречение, но ако бих казалъ празна тиква, още по-добрѣ щѣхъ да изразя мисъльта си. Азъ мисля, че вие сте толкова благородни, нѣма да се обиждате отъ този силенъ изразъ; то не се отнася до васъ. То се отнася само до онѣзи, на които главитѣ сѫ пълни съ теории и хипотези. Азъ прѣдполагамъ, че вашитѣ глави не сѫ пълни съ теории и хипотези; слѣдователно, то не се отнася до васъ, нѣма защо да се обиждате.
към беседата >>
Този плодъ за кого е?
Азъ искамъ плодъ вкусенъ, който да носи необходимитѣ сокове за живота. Слѣдователно, и невидимиятъ свѣтъ гледа тъй реално на насъ. Но сѫщия начинъ, всѣки човѣкъ заема тия три положения въ себе си. И казва Христосъ: „Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ. Всѣка лоза, която не дава плодъ, отсича се“.
Този плодъ за кого е?
– Има кой да се нуждае отъ този плодъ. Този плодъ нѣма да бѫде за насъ. Този плодъ е за онѣзи по-висши, по-напрѣднали сѫщества отъ насъ, благодарение на който плодъ тѣ взиматъ грижитѣ, за да можемъ ние да се развиваме правилно и да живѣемъ разумно въ този свѣтъ. Вие ще кажете: това е една хипотеза. Азъ до сега не съмъ виждалъ Бога.
към беседата >>
НАГОРЕ