НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1584
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1584
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Музикална задача
,
ООК
, София, 24.5.1939г.,
Ако силният човек убива, добре ли е?
Силата е едно качество. Ако има разумност, има едни постижения. Ако няма туй качество, тя губи своите постижения. Слабостта и тя си има своя добра страна. Не всякога трябва човек да бъде силен.
Ако силният човек убива, добре ли е?
По-добре е да е слаб. Ако слабият не може да направи едно добро, не си струва да бъде слаб. Трябва да бъде силен, да направи доброто. Значи, когато грешиш, по-добре е да си слаб. А пък, когато правиш добро, по-добре е да си силен.
към беседата >>
Друг път си неразположен духом, нервен си.
Този тон трябва да има съдържание вътре. Съдържанието на нещата, то е топлината. Ако не вземете вие правилно този тон, кръвообръщението ви няма да бъде правилно. Няма музикално да действува. За да бъде кръвообръщението ви правилно и за да бъде сърдцето ви здраво, „фа“ ще пееш.
Друг път си неразположен духом, нервен си.
Казвам „сол“ вземи. Като пееш „сол“ много лесно ще се освободиш от неразположението. В „сол“ ще дойде дишането. Ти не може да дишаш правилно, ако не пееш „сол“. „Сол“, като пееш, веднага дишането става правилно.
към беседата >>
По-добре е да е слаб.
Ако има разумност, има едни постижения. Ако няма туй качество, тя губи своите постижения. Слабостта и тя си има своя добра страна. Не всякога трябва човек да бъде силен. Ако силният човек убива, добре ли е?
По-добре е да е слаб.
Ако слабият не може да направи едно добро, не си струва да бъде слаб. Трябва да бъде силен, да направи доброто. Значи, когато грешиш, по-добре е да си слаб. А пък, когато правиш добро, по-добре е да си силен. Защото в доброто човек трябва да даде от себе си.
към беседата >>
Казвам „сол“ вземи.
Съдържанието на нещата, то е топлината. Ако не вземете вие правилно този тон, кръвообръщението ви няма да бъде правилно. Няма музикално да действува. За да бъде кръвообръщението ви правилно и за да бъде сърдцето ви здраво, „фа“ ще пееш. Друг път си неразположен духом, нервен си.
Казвам „сол“ вземи.
Като пееш „сол“ много лесно ще се освободиш от неразположението. В „сол“ ще дойде дишането. Ти не може да дишаш правилно, ако не пееш „сол“. „Сол“, като пееш, веднага дишането става правилно. Правилното дишане, доброто кръвообръщение има влияние върху човешката мисъл, върху здравето.
към беседата >>
Ако слабият не може да направи едно добро, не си струва да бъде слаб.
Ако няма туй качество, тя губи своите постижения. Слабостта и тя си има своя добра страна. Не всякога трябва човек да бъде силен. Ако силният човек убива, добре ли е? По-добре е да е слаб.
Ако слабият не може да направи едно добро, не си струва да бъде слаб.
Трябва да бъде силен, да направи доброто. Значи, когато грешиш, по-добре е да си слаб. А пък, когато правиш добро, по-добре е да си силен. Защото в доброто човек трябва да даде от себе си. Слабият разбира, че няма какво да даде.
към беседата >>
Като пееш „сол“ много лесно ще се освободиш от неразположението.
Ако не вземете вие правилно този тон, кръвообръщението ви няма да бъде правилно. Няма музикално да действува. За да бъде кръвообръщението ви правилно и за да бъде сърдцето ви здраво, „фа“ ще пееш. Друг път си неразположен духом, нервен си. Казвам „сол“ вземи.
Като пееш „сол“ много лесно ще се освободиш от неразположението.
В „сол“ ще дойде дишането. Ти не може да дишаш правилно, ако не пееш „сол“. „Сол“, като пееш, веднага дишането става правилно. Правилното дишане, доброто кръвообръщение има влияние върху човешката мисъл, върху здравето. Един тон, ако се постави на място, ще има последствие върху самия организъм.
към беседата >>
Трябва да бъде силен, да направи доброто.
Слабостта и тя си има своя добра страна. Не всякога трябва човек да бъде силен. Ако силният човек убива, добре ли е? По-добре е да е слаб. Ако слабият не може да направи едно добро, не си струва да бъде слаб.
Трябва да бъде силен, да направи доброто.
Значи, когато грешиш, по-добре е да си слаб. А пък, когато правиш добро, по-добре е да си силен. Защото в доброто човек трябва да даде от себе си. Слабият разбира, че няма какво да даде. Слабият е човек, който няма какво да даде.
към беседата >>
В „сол“ ще дойде дишането.
Няма музикално да действува. За да бъде кръвообръщението ви правилно и за да бъде сърдцето ви здраво, „фа“ ще пееш. Друг път си неразположен духом, нервен си. Казвам „сол“ вземи. Като пееш „сол“ много лесно ще се освободиш от неразположението.
В „сол“ ще дойде дишането.
Ти не може да дишаш правилно, ако не пееш „сол“. „Сол“, като пееш, веднага дишането става правилно. Правилното дишане, доброто кръвообръщение има влияние върху човешката мисъл, върху здравето. Един тон, ако се постави на място, ще има последствие върху самия организъм. Целият наш организъм е създаден музикално.
към беседата >>
Значи, когато грешиш, по-добре е да си слаб.
Не всякога трябва човек да бъде силен. Ако силният човек убива, добре ли е? По-добре е да е слаб. Ако слабият не може да направи едно добро, не си струва да бъде слаб. Трябва да бъде силен, да направи доброто.
Значи, когато грешиш, по-добре е да си слаб.
А пък, когато правиш добро, по-добре е да си силен. Защото в доброто човек трябва да даде от себе си. Слабият разбира, че няма какво да даде. Слабият е човек, който няма какво да даде. Следователно, силата е нещо, което човек трябва да придобива.
към беседата >>
Ти не може да дишаш правилно, ако не пееш „сол“.
За да бъде кръвообръщението ви правилно и за да бъде сърдцето ви здраво, „фа“ ще пееш. Друг път си неразположен духом, нервен си. Казвам „сол“ вземи. Като пееш „сол“ много лесно ще се освободиш от неразположението. В „сол“ ще дойде дишането.
Ти не може да дишаш правилно, ако не пееш „сол“.
„Сол“, като пееш, веднага дишането става правилно. Правилното дишане, доброто кръвообръщение има влияние върху човешката мисъл, върху здравето. Един тон, ако се постави на място, ще има последствие върху самия организъм. Целият наш организъм е създаден музикално. Ако ти в живота си не вървиш по тази гама, по която Бог те е създал, ще създадеш своето нещастие.
към беседата >>
А пък, когато правиш добро, по-добре е да си силен.
Ако силният човек убива, добре ли е? По-добре е да е слаб. Ако слабият не може да направи едно добро, не си струва да бъде слаб. Трябва да бъде силен, да направи доброто. Значи, когато грешиш, по-добре е да си слаб.
А пък, когато правиш добро, по-добре е да си силен.
Защото в доброто човек трябва да даде от себе си. Слабият разбира, че няма какво да даде. Слабият е човек, който няма какво да даде. Следователно, силата е нещо, което човек трябва да придобива. Ако един човек има сила, представете си, ако един човек би имал сила да носи земята на гърба си, да има туй съзнание.Питам, ако този човек е на земята и го видите, какво би направил?
към беседата >>
„Сол“, като пееш, веднага дишането става правилно.
Друг път си неразположен духом, нервен си. Казвам „сол“ вземи. Като пееш „сол“ много лесно ще се освободиш от неразположението. В „сол“ ще дойде дишането. Ти не може да дишаш правилно, ако не пееш „сол“.
„Сол“, като пееш, веднага дишането става правилно.
Правилното дишане, доброто кръвообръщение има влияние върху човешката мисъл, върху здравето. Един тон, ако се постави на място, ще има последствие върху самия организъм. Целият наш организъм е създаден музикално. Ако ти в живота си не вървиш по тази гама, по която Бог те е създал, ще създадеш своето нещастие. Защо трябва да живеем добре?
към беседата >>
Защото в доброто човек трябва да даде от себе си.
По-добре е да е слаб. Ако слабият не може да направи едно добро, не си струва да бъде слаб. Трябва да бъде силен, да направи доброто. Значи, когато грешиш, по-добре е да си слаб. А пък, когато правиш добро, по-добре е да си силен.
Защото в доброто човек трябва да даде от себе си.
Слабият разбира, че няма какво да даде. Слабият е човек, който няма какво да даде. Следователно, силата е нещо, което човек трябва да придобива. Ако един човек има сила, представете си, ако един човек би имал сила да носи земята на гърба си, да има туй съзнание.Питам, ако този човек е на земята и го видите, какво би направил? Ако му кажете една обидна дума, какво би направил?
към беседата >>
Правилното дишане, доброто кръвообръщение има влияние върху човешката мисъл, върху здравето.
Казвам „сол“ вземи. Като пееш „сол“ много лесно ще се освободиш от неразположението. В „сол“ ще дойде дишането. Ти не може да дишаш правилно, ако не пееш „сол“. „Сол“, като пееш, веднага дишането става правилно.
Правилното дишане, доброто кръвообръщение има влияние върху човешката мисъл, върху здравето.
Един тон, ако се постави на място, ще има последствие върху самия организъм. Целият наш организъм е създаден музикално. Ако ти в живота си не вървиш по тази гама, по която Бог те е създал, ще създадеш своето нещастие. Защо трябва да живеем добре? Мнозина се стремят да бъдат добри без да пеят.
към беседата >>
Слабият разбира, че няма какво да даде.
Ако слабият не може да направи едно добро, не си струва да бъде слаб. Трябва да бъде силен, да направи доброто. Значи, когато грешиш, по-добре е да си слаб. А пък, когато правиш добро, по-добре е да си силен. Защото в доброто човек трябва да даде от себе си.
Слабият разбира, че няма какво да даде.
Слабият е човек, който няма какво да даде. Следователно, силата е нещо, което човек трябва да придобива. Ако един човек има сила, представете си, ако един човек би имал сила да носи земята на гърба си, да има туй съзнание.Питам, ако този човек е на земята и го видите, какво би направил? Ако му кажете една обидна дума, какво би направил? Пък някой път, когато човек е слаб, може да го обидят.
към беседата >>
Един тон, ако се постави на място, ще има последствие върху самия организъм.
Като пееш „сол“ много лесно ще се освободиш от неразположението. В „сол“ ще дойде дишането. Ти не може да дишаш правилно, ако не пееш „сол“. „Сол“, като пееш, веднага дишането става правилно. Правилното дишане, доброто кръвообръщение има влияние върху човешката мисъл, върху здравето.
Един тон, ако се постави на място, ще има последствие върху самия организъм.
Целият наш организъм е създаден музикално. Ако ти в живота си не вървиш по тази гама, по която Бог те е създал, ще създадеш своето нещастие. Защо трябва да живеем добре? Мнозина се стремят да бъдат добри без да пеят. Човек седи да се моли, моли и усеща, че не е чута молитвата.
към беседата >>
Слабият е човек, който няма какво да даде.
Трябва да бъде силен, да направи доброто. Значи, когато грешиш, по-добре е да си слаб. А пък, когато правиш добро, по-добре е да си силен. Защото в доброто човек трябва да даде от себе си. Слабият разбира, че няма какво да даде.
Слабият е човек, който няма какво да даде.
Следователно, силата е нещо, което човек трябва да придобива. Ако един човек има сила, представете си, ако един човек би имал сила да носи земята на гърба си, да има туй съзнание.Питам, ако този човек е на земята и го видите, какво би направил? Ако му кажете една обидна дума, какво би направил? Пък някой път, когато човек е слаб, може да го обидят. Казват, че е търпелив. Преглъща.
към беседата >>
Целият наш организъм е създаден музикално.
В „сол“ ще дойде дишането. Ти не може да дишаш правилно, ако не пееш „сол“. „Сол“, като пееш, веднага дишането става правилно. Правилното дишане, доброто кръвообръщение има влияние върху човешката мисъл, върху здравето. Един тон, ако се постави на място, ще има последствие върху самия организъм.
Целият наш организъм е създаден музикално.
Ако ти в живота си не вървиш по тази гама, по която Бог те е създал, ще създадеш своето нещастие. Защо трябва да живеем добре? Мнозина се стремят да бъдат добри без да пеят. Човек седи да се моли, моли и усеща, че не е чута молитвата. Че как ще чуе Той?
към беседата >>
Следователно, силата е нещо, което човек трябва да придобива.
Значи, когато грешиш, по-добре е да си слаб. А пък, когато правиш добро, по-добре е да си силен. Защото в доброто човек трябва да даде от себе си. Слабият разбира, че няма какво да даде. Слабият е човек, който няма какво да даде.
Следователно, силата е нещо, което човек трябва да придобива.
Ако един човек има сила, представете си, ако един човек би имал сила да носи земята на гърба си, да има туй съзнание.Питам, ако този човек е на земята и го видите, какво би направил? Ако му кажете една обидна дума, какво би направил? Пък някой път, когато човек е слаб, може да го обидят. Казват, че е търпелив. Преглъща. Казва: „Да съм силен, ще ти дам да разбереш, но понеже съм слаб.
към беседата >>
Ако ти в живота си не вървиш по тази гама, по която Бог те е създал, ще създадеш своето нещастие.
Ти не може да дишаш правилно, ако не пееш „сол“. „Сол“, като пееш, веднага дишането става правилно. Правилното дишане, доброто кръвообръщение има влияние върху човешката мисъл, върху здравето. Един тон, ако се постави на място, ще има последствие върху самия организъм. Целият наш организъм е създаден музикално.
Ако ти в живота си не вървиш по тази гама, по която Бог те е създал, ще създадеш своето нещастие.
Защо трябва да живеем добре? Мнозина се стремят да бъдат добри без да пеят. Човек седи да се моли, моли и усеща, че не е чута молитвата. Че как ще чуе Той? Ти ще пееш правилно.
към беседата >>
Ако един човек има сила, представете си, ако един човек би имал сила да носи земята на гърба си, да има туй съзнание.Питам, ако този човек е на земята и го видите, какво би направил?
А пък, когато правиш добро, по-добре е да си силен. Защото в доброто човек трябва да даде от себе си. Слабият разбира, че няма какво да даде. Слабият е човек, който няма какво да даде. Следователно, силата е нещо, което човек трябва да придобива.
Ако един човек има сила, представете си, ако един човек би имал сила да носи земята на гърба си, да има туй съзнание.Питам, ако този човек е на земята и го видите, какво би направил?
Ако му кажете една обидна дума, какво би направил? Пък някой път, когато човек е слаб, може да го обидят. Казват, че е търпелив. Преглъща. Казва: „Да съм силен, ще ти дам да разбереш, но понеже съм слаб. Един ден ако стана силен, ще видите какво може да направя.“ Вие свързвате богатството, знанието със силата.
към беседата >>
Защо трябва да живеем добре?
„Сол“, като пееш, веднага дишането става правилно. Правилното дишане, доброто кръвообръщение има влияние върху човешката мисъл, върху здравето. Един тон, ако се постави на място, ще има последствие върху самия организъм. Целият наш организъм е създаден музикално. Ако ти в живота си не вървиш по тази гама, по която Бог те е създал, ще създадеш своето нещастие.
Защо трябва да живеем добре?
Мнозина се стремят да бъдат добри без да пеят. Човек седи да се моли, моли и усеща, че не е чута молитвата. Че как ще чуе Той? Ти ще пееш правилно. Една мисъл трябва да бъде правилна.
към беседата >>
Ако му кажете една обидна дума, какво би направил?
Защото в доброто човек трябва да даде от себе си. Слабият разбира, че няма какво да даде. Слабият е човек, който няма какво да даде. Следователно, силата е нещо, което човек трябва да придобива. Ако един човек има сила, представете си, ако един човек би имал сила да носи земята на гърба си, да има туй съзнание.Питам, ако този човек е на земята и го видите, какво би направил?
Ако му кажете една обидна дума, какво би направил?
Пък някой път, когато човек е слаб, може да го обидят. Казват, че е търпелив. Преглъща. Казва: „Да съм силен, ще ти дам да разбереш, но понеже съм слаб. Един ден ако стана силен, ще видите какво може да направя.“ Вие свързвате богатството, знанието със силата. Казвам, силата е нещо необходимо за живота, следователно и тя може да се прахосва тъй както всичките богатства, които човек има, може да се прахосват.
към беседата >>
Мнозина се стремят да бъдат добри без да пеят.
Правилното дишане, доброто кръвообръщение има влияние върху човешката мисъл, върху здравето. Един тон, ако се постави на място, ще има последствие върху самия организъм. Целият наш организъм е създаден музикално. Ако ти в живота си не вървиш по тази гама, по която Бог те е създал, ще създадеш своето нещастие. Защо трябва да живеем добре?
Мнозина се стремят да бъдат добри без да пеят.
Човек седи да се моли, моли и усеща, че не е чута молитвата. Че как ще чуе Той? Ти ще пееш правилно. Една мисъл трябва да бъде правилна. Една мисъл, за да бъде правилна трябва да си взел верно „до“-то.
към беседата >>
Пък някой път, когато човек е слаб, може да го обидят.
Слабият разбира, че няма какво да даде. Слабият е човек, който няма какво да даде. Следователно, силата е нещо, което човек трябва да придобива. Ако един човек има сила, представете си, ако един човек би имал сила да носи земята на гърба си, да има туй съзнание.Питам, ако този човек е на земята и го видите, какво би направил? Ако му кажете една обидна дума, какво би направил?
Пък някой път, когато човек е слаб, може да го обидят.
Казват, че е търпелив. Преглъща. Казва: „Да съм силен, ще ти дам да разбереш, но понеже съм слаб. Един ден ако стана силен, ще видите какво може да направя.“ Вие свързвате богатството, знанието със силата. Казвам, силата е нещо необходимо за живота, следователно и тя може да се прахосва тъй както всичките богатства, които човек има, може да се прахосват. Здравият човек е силен.
към беседата >>
Човек седи да се моли, моли и усеща, че не е чута молитвата.
Един тон, ако се постави на място, ще има последствие върху самия организъм. Целият наш организъм е създаден музикално. Ако ти в живота си не вървиш по тази гама, по която Бог те е създал, ще създадеш своето нещастие. Защо трябва да живеем добре? Мнозина се стремят да бъдат добри без да пеят.
Човек седи да се моли, моли и усеща, че не е чута молитвата.
Че как ще чуе Той? Ти ще пееш правилно. Една мисъл трябва да бъде правилна. Една мисъл, за да бъде правилна трябва да си взел верно „до“-то. Една мисъл, за да бъде правилна , трябва да си взел верно „ре“-то.
към беседата >>
Казват, че е търпелив. Преглъща.
Слабият е човек, който няма какво да даде. Следователно, силата е нещо, което човек трябва да придобива. Ако един човек има сила, представете си, ако един човек би имал сила да носи земята на гърба си, да има туй съзнание.Питам, ако този човек е на земята и го видите, какво би направил? Ако му кажете една обидна дума, какво би направил? Пък някой път, когато човек е слаб, може да го обидят.
Казват, че е търпелив. Преглъща.
Казва: „Да съм силен, ще ти дам да разбереш, но понеже съм слаб. Един ден ако стана силен, ще видите какво може да направя.“ Вие свързвате богатството, знанието със силата. Казвам, силата е нещо необходимо за живота, следователно и тя може да се прахосва тъй както всичките богатства, които човек има, може да се прахосват. Здравият човек е силен. Болният е слаб.
към беседата >>
Че как ще чуе Той?
Целият наш организъм е създаден музикално. Ако ти в живота си не вървиш по тази гама, по която Бог те е създал, ще създадеш своето нещастие. Защо трябва да живеем добре? Мнозина се стремят да бъдат добри без да пеят. Човек седи да се моли, моли и усеща, че не е чута молитвата.
Че как ще чуе Той?
Ти ще пееш правилно. Една мисъл трябва да бъде правилна. Една мисъл, за да бъде правилна трябва да си взел верно „до“-то. Една мисъл, за да бъде правилна , трябва да си взел верно „ре“-то. Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „ми“-то.
към беседата >>
Казва: „Да съм силен, ще ти дам да разбереш, но понеже съм слаб.
Следователно, силата е нещо, което човек трябва да придобива. Ако един човек има сила, представете си, ако един човек би имал сила да носи земята на гърба си, да има туй съзнание.Питам, ако този човек е на земята и го видите, какво би направил? Ако му кажете една обидна дума, какво би направил? Пък някой път, когато човек е слаб, може да го обидят. Казват, че е търпелив. Преглъща.
Казва: „Да съм силен, ще ти дам да разбереш, но понеже съм слаб.
Един ден ако стана силен, ще видите какво може да направя.“ Вие свързвате богатството, знанието със силата. Казвам, силата е нещо необходимо за живота, следователно и тя може да се прахосва тъй както всичките богатства, които човек има, може да се прахосват. Здравият човек е силен. Болният е слаб. Но болният човек носи едно патологическо състояние.
към беседата >>
Ти ще пееш правилно.
Ако ти в живота си не вървиш по тази гама, по която Бог те е създал, ще създадеш своето нещастие. Защо трябва да живеем добре? Мнозина се стремят да бъдат добри без да пеят. Човек седи да се моли, моли и усеща, че не е чута молитвата. Че как ще чуе Той?
Ти ще пееш правилно.
Една мисъл трябва да бъде правилна. Една мисъл, за да бъде правилна трябва да си взел верно „до“-то. Една мисъл, за да бъде правилна , трябва да си взел верно „ре“-то. Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „ми“-то. Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „фа“-то.
към беседата >>
Един ден ако стана силен, ще видите какво може да направя.“ Вие свързвате богатството, знанието със силата.
Ако един човек има сила, представете си, ако един човек би имал сила да носи земята на гърба си, да има туй съзнание.Питам, ако този човек е на земята и го видите, какво би направил? Ако му кажете една обидна дума, какво би направил? Пък някой път, когато човек е слаб, може да го обидят. Казват, че е търпелив. Преглъща. Казва: „Да съм силен, ще ти дам да разбереш, но понеже съм слаб.
Един ден ако стана силен, ще видите какво може да направя.“ Вие свързвате богатството, знанието със силата.
Казвам, силата е нещо необходимо за живота, следователно и тя може да се прахосва тъй както всичките богатства, които човек има, може да се прахосват. Здравият човек е силен. Болният е слаб. Но болният човек носи едно патологическо състояние. Може да кажете, че човек греши, че това станало, онова станало.
към беседата >>
Една мисъл трябва да бъде правилна.
Защо трябва да живеем добре? Мнозина се стремят да бъдат добри без да пеят. Човек седи да се моли, моли и усеща, че не е чута молитвата. Че как ще чуе Той? Ти ще пееш правилно.
Една мисъл трябва да бъде правилна.
Една мисъл, за да бъде правилна трябва да си взел верно „до“-то. Една мисъл, за да бъде правилна , трябва да си взел верно „ре“-то. Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „ми“-то. Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „фа“-то. Една мисъл, за да бъде верна, трябва да си взел верно „сол“, „ла“ и „си“.
към беседата >>
Казвам, силата е нещо необходимо за живота, следователно и тя може да се прахосва тъй както всичките богатства, които човек има, може да се прахосват.
Ако му кажете една обидна дума, какво би направил? Пък някой път, когато човек е слаб, може да го обидят. Казват, че е търпелив. Преглъща. Казва: „Да съм силен, ще ти дам да разбереш, но понеже съм слаб. Един ден ако стана силен, ще видите какво може да направя.“ Вие свързвате богатството, знанието със силата.
Казвам, силата е нещо необходимо за живота, следователно и тя може да се прахосва тъй както всичките богатства, които човек има, може да се прахосват.
Здравият човек е силен. Болният е слаб. Но болният човек носи едно патологическо състояние. Може да кажете, че човек греши, че това станало, онова станало. Някой път болестта иде като едно последствие, без да е грешил човек, пак страда.
към беседата >>
Една мисъл, за да бъде правилна трябва да си взел верно „до“-то.
Мнозина се стремят да бъдат добри без да пеят. Човек седи да се моли, моли и усеща, че не е чута молитвата. Че как ще чуе Той? Ти ще пееш правилно. Една мисъл трябва да бъде правилна.
Една мисъл, за да бъде правилна трябва да си взел верно „до“-то.
Една мисъл, за да бъде правилна , трябва да си взел верно „ре“-то. Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „ми“-то. Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „фа“-то. Една мисъл, за да бъде верна, трябва да си взел верно „сол“, „ла“ и „си“. Всичките тонове трябва да ги вземеш правилно.
към беседата >>
Здравият човек е силен.
Пък някой път, когато човек е слаб, може да го обидят. Казват, че е търпелив. Преглъща. Казва: „Да съм силен, ще ти дам да разбереш, но понеже съм слаб. Един ден ако стана силен, ще видите какво може да направя.“ Вие свързвате богатството, знанието със силата. Казвам, силата е нещо необходимо за живота, следователно и тя може да се прахосва тъй както всичките богатства, които човек има, може да се прахосват.
Здравият човек е силен.
Болният е слаб. Но болният човек носи едно патологическо състояние. Може да кажете, че човек греши, че това станало, онова станало. Някой път болестта иде като едно последствие, без да е грешил човек, пак страда. Да кажем, една майка може да страда, че детето паднало, ударило се някъде.
към беседата >>
Една мисъл, за да бъде правилна , трябва да си взел верно „ре“-то.
Човек седи да се моли, моли и усеща, че не е чута молитвата. Че как ще чуе Той? Ти ще пееш правилно. Една мисъл трябва да бъде правилна. Една мисъл, за да бъде правилна трябва да си взел верно „до“-то.
Една мисъл, за да бъде правилна , трябва да си взел верно „ре“-то.
Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „ми“-то. Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „фа“-то. Една мисъл, за да бъде верна, трябва да си взел верно „сол“, „ла“ и „си“. Всичките тонове трябва да ги вземеш правилно. В музиката има много големи потънкости.
към беседата >>
Болният е слаб.
Казват, че е търпелив. Преглъща. Казва: „Да съм силен, ще ти дам да разбереш, но понеже съм слаб. Един ден ако стана силен, ще видите какво може да направя.“ Вие свързвате богатството, знанието със силата. Казвам, силата е нещо необходимо за живота, следователно и тя може да се прахосва тъй както всичките богатства, които човек има, може да се прахосват. Здравият човек е силен.
Болният е слаб.
Но болният човек носи едно патологическо състояние. Може да кажете, че човек греши, че това станало, онова станало. Някой път болестта иде като едно последствие, без да е грешил човек, пак страда. Да кажем, една майка може да страда, че детето паднало, ударило се някъде. Тя страда, неразположена е.
към беседата >>
Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „ми“-то.
Че как ще чуе Той? Ти ще пееш правилно. Една мисъл трябва да бъде правилна. Една мисъл, за да бъде правилна трябва да си взел верно „до“-то. Една мисъл, за да бъде правилна , трябва да си взел верно „ре“-то.
Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „ми“-то.
Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „фа“-то. Една мисъл, за да бъде верна, трябва да си взел верно „сол“, „ла“ и „си“. Всичките тонове трябва да ги вземеш правилно. В музиката има много големи потънкости. Ще дойде време, когато децата ще ги възпитават музикално.
към беседата >>
Но болният човек носи едно патологическо състояние.
Казва: „Да съм силен, ще ти дам да разбереш, но понеже съм слаб. Един ден ако стана силен, ще видите какво може да направя.“ Вие свързвате богатството, знанието със силата. Казвам, силата е нещо необходимо за живота, следователно и тя може да се прахосва тъй както всичките богатства, които човек има, може да се прахосват. Здравият човек е силен. Болният е слаб.
Но болният човек носи едно патологическо състояние.
Може да кажете, че човек греши, че това станало, онова станало. Някой път болестта иде като едно последствие, без да е грешил човек, пак страда. Да кажем, една майка може да страда, че детето паднало, ударило се някъде. Тя страда, неразположена е. Или детето ѝ боледува и тя страда.
към беседата >>
Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „фа“-то.
Ти ще пееш правилно. Една мисъл трябва да бъде правилна. Една мисъл, за да бъде правилна трябва да си взел верно „до“-то. Една мисъл, за да бъде правилна , трябва да си взел верно „ре“-то. Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „ми“-то.
Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „фа“-то.
Една мисъл, за да бъде верна, трябва да си взел верно „сол“, „ла“ и „си“. Всичките тонове трябва да ги вземеш правилно. В музиката има много големи потънкости. Ще дойде време, когато децата ще ги възпитават музикално. Ще дойде време, когато учителите няма да употребяват пръчка, да бият учениците.
към беседата >>
Може да кажете, че човек греши, че това станало, онова станало.
Един ден ако стана силен, ще видите какво може да направя.“ Вие свързвате богатството, знанието със силата. Казвам, силата е нещо необходимо за живота, следователно и тя може да се прахосва тъй както всичките богатства, които човек има, може да се прахосват. Здравият човек е силен. Болният е слаб. Но болният човек носи едно патологическо състояние.
Може да кажете, че човек греши, че това станало, онова станало.
Някой път болестта иде като едно последствие, без да е грешил човек, пак страда. Да кажем, една майка може да страда, че детето паднало, ударило се някъде. Тя страда, неразположена е. Или детето ѝ боледува и тя страда. Страданията, някой път, може да произтичат от една връзка, която съществува между живите същества.
към беседата >>
Една мисъл, за да бъде верна, трябва да си взел верно „сол“, „ла“ и „си“.
Една мисъл трябва да бъде правилна. Една мисъл, за да бъде правилна трябва да си взел верно „до“-то. Една мисъл, за да бъде правилна , трябва да си взел верно „ре“-то. Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „ми“-то. Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „фа“-то.
Една мисъл, за да бъде верна, трябва да си взел верно „сол“, „ла“ и „си“.
Всичките тонове трябва да ги вземеш правилно. В музиката има много големи потънкости. Ще дойде време, когато децата ще ги възпитават музикално. Ще дойде време, когато учителите няма да употребяват пръчка, да бият учениците. Ще има едно пиано и учителката ще иде да вземе няколко акорди и децата, които се бият, като им засвирите, ще обърнат внимание на свиренето.
към беседата >>
Някой път болестта иде като едно последствие, без да е грешил човек, пак страда.
Казвам, силата е нещо необходимо за живота, следователно и тя може да се прахосва тъй както всичките богатства, които човек има, може да се прахосват. Здравият човек е силен. Болният е слаб. Но болният човек носи едно патологическо състояние. Може да кажете, че човек греши, че това станало, онова станало.
Някой път болестта иде като едно последствие, без да е грешил човек, пак страда.
Да кажем, една майка може да страда, че детето паднало, ударило се някъде. Тя страда, неразположена е. Или детето ѝ боледува и тя страда. Страданията, някой път, може да произтичат от една връзка, която съществува между живите същества. Може да се радваш на една добродетел, която ти не си направил.
към беседата >>
Всичките тонове трябва да ги вземеш правилно.
Една мисъл, за да бъде правилна трябва да си взел верно „до“-то. Една мисъл, за да бъде правилна , трябва да си взел верно „ре“-то. Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „ми“-то. Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „фа“-то. Една мисъл, за да бъде верна, трябва да си взел верно „сол“, „ла“ и „си“.
Всичките тонове трябва да ги вземеш правилно.
В музиката има много големи потънкости. Ще дойде време, когато децата ще ги възпитават музикално. Ще дойде време, когато учителите няма да употребяват пръчка, да бият учениците. Ще има едно пиано и учителката ще иде да вземе няколко акорди и децата, които се бият, като им засвирите, ще обърнат внимание на свиренето. Ще запеете една песен и после пак започвате да преподавате.
към беседата >>
Да кажем, една майка може да страда, че детето паднало, ударило се някъде.
Здравият човек е силен. Болният е слаб. Но болният човек носи едно патологическо състояние. Може да кажете, че човек греши, че това станало, онова станало. Някой път болестта иде като едно последствие, без да е грешил човек, пак страда.
Да кажем, една майка може да страда, че детето паднало, ударило се някъде.
Тя страда, неразположена е. Или детето ѝ боледува и тя страда. Страданията, някой път, може да произтичат от една връзка, която съществува между живите същества. Може да се радваш на една добродетел, която ти не си направил. Може да страдаш за една добродетел и може да се радваш на една добродетел.
към беседата >>
В музиката има много големи потънкости.
Една мисъл, за да бъде правилна , трябва да си взел верно „ре“-то. Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „ми“-то. Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „фа“-то. Една мисъл, за да бъде верна, трябва да си взел верно „сол“, „ла“ и „си“. Всичките тонове трябва да ги вземеш правилно.
В музиката има много големи потънкости.
Ще дойде време, когато децата ще ги възпитават музикално. Ще дойде време, когато учителите няма да употребяват пръчка, да бият учениците. Ще има едно пиано и учителката ще иде да вземе няколко акорди и децата, които се бият, като им засвирите, ще обърнат внимание на свиренето. Ще запеете една песен и после пак започвате да преподавате. Децата стават нетърпеливи.
към беседата >>
Тя страда, неразположена е.
Болният е слаб. Но болният човек носи едно патологическо състояние. Може да кажете, че човек греши, че това станало, онова станало. Някой път болестта иде като едно последствие, без да е грешил човек, пак страда. Да кажем, една майка може да страда, че детето паднало, ударило се някъде.
Тя страда, неразположена е.
Или детето ѝ боледува и тя страда. Страданията, някой път, може да произтичат от една връзка, която съществува между живите същества. Може да се радваш на една добродетел, която ти не си направил. Може да страдаш за една добродетел и може да се радваш на една добродетел. И може да скърбиш за една добродетел, която е изгубена.
към беседата >>
Ще дойде време, когато децата ще ги възпитават музикално.
Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „ми“-то. Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „фа“-то. Една мисъл, за да бъде верна, трябва да си взел верно „сол“, „ла“ и „си“. Всичките тонове трябва да ги вземеш правилно. В музиката има много големи потънкости.
Ще дойде време, когато децата ще ги възпитават музикално.
Ще дойде време, когато учителите няма да употребяват пръчка, да бият учениците. Ще има едно пиано и учителката ще иде да вземе няколко акорди и децата, които се бият, като им засвирите, ще обърнат внимание на свиренето. Ще запеете една песен и после пак започвате да преподавате. Децата стават нетърпеливи. Учителят – пак на пианото ще изсвири нещо.
към беседата >>
Или детето ѝ боледува и тя страда.
Но болният човек носи едно патологическо състояние. Може да кажете, че човек греши, че това станало, онова станало. Някой път болестта иде като едно последствие, без да е грешил човек, пак страда. Да кажем, една майка може да страда, че детето паднало, ударило се някъде. Тя страда, неразположена е.
Или детето ѝ боледува и тя страда.
Страданията, някой път, може да произтичат от една връзка, която съществува между живите същества. Може да се радваш на една добродетел, която ти не си направил. Може да страдаш за една добродетел и може да се радваш на една добродетел. И може да скърбиш за една добродетел, която е изгубена. Като започва да оголява главата на човека хората стават малко по-нервни, по-сухи стават.
към беседата >>
Ще дойде време, когато учителите няма да употребяват пръчка, да бият учениците.
Една мисъл, за да бъде правилна, трябва да си взел верно „фа“-то. Една мисъл, за да бъде верна, трябва да си взел верно „сол“, „ла“ и „си“. Всичките тонове трябва да ги вземеш правилно. В музиката има много големи потънкости. Ще дойде време, когато децата ще ги възпитават музикално.
Ще дойде време, когато учителите няма да употребяват пръчка, да бият учениците.
Ще има едно пиано и учителката ще иде да вземе няколко акорди и децата, които се бият, като им засвирите, ще обърнат внимание на свиренето. Ще запеете една песен и после пак започвате да преподавате. Децата стават нетърпеливи. Учителят – пак на пианото ще изсвири нещо. Или на някой друг инструмент ще изсвирите нещо.
към беседата >>
Страданията, някой път, може да произтичат от една връзка, която съществува между живите същества.
Може да кажете, че човек греши, че това станало, онова станало. Някой път болестта иде като едно последствие, без да е грешил човек, пак страда. Да кажем, една майка може да страда, че детето паднало, ударило се някъде. Тя страда, неразположена е. Или детето ѝ боледува и тя страда.
Страданията, някой път, може да произтичат от една връзка, която съществува между живите същества.
Може да се радваш на една добродетел, която ти не си направил. Може да страдаш за една добродетел и може да се радваш на една добродетел. И може да скърбиш за една добродетел, която е изгубена. Като започва да оголява главата на човека хората стават малко по-нервни, по-сухи стават. Има някъде изключения.
към беседата >>
Ще има едно пиано и учителката ще иде да вземе няколко акорди и децата, които се бият, като им засвирите, ще обърнат внимание на свиренето.
Една мисъл, за да бъде верна, трябва да си взел верно „сол“, „ла“ и „си“. Всичките тонове трябва да ги вземеш правилно. В музиката има много големи потънкости. Ще дойде време, когато децата ще ги възпитават музикално. Ще дойде време, когато учителите няма да употребяват пръчка, да бият учениците.
Ще има едно пиано и учителката ще иде да вземе няколко акорди и децата, които се бият, като им засвирите, ще обърнат внимание на свиренето.
Ще запеете една песен и после пак започвате да преподавате. Децата стават нетърпеливи. Учителят – пак на пианото ще изсвири нещо. Или на някой друг инструмент ще изсвирите нещо. Вие тук, като дойдете сутрин, нали пеете?
към беседата >>
Може да се радваш на една добродетел, която ти не си направил.
Някой път болестта иде като едно последствие, без да е грешил човек, пак страда. Да кажем, една майка може да страда, че детето паднало, ударило се някъде. Тя страда, неразположена е. Или детето ѝ боледува и тя страда. Страданията, някой път, може да произтичат от една връзка, която съществува между живите същества.
Може да се радваш на една добродетел, която ти не си направил.
Може да страдаш за една добродетел и може да се радваш на една добродетел. И може да скърбиш за една добродетел, която е изгубена. Като започва да оголява главата на човека хората стават малко по-нервни, по-сухи стават. Има някъде изключения. В природата няма някакво явление, което да няма свой смисъл.
към беседата >>
Ще запеете една песен и после пак започвате да преподавате.
Всичките тонове трябва да ги вземеш правилно. В музиката има много големи потънкости. Ще дойде време, когато децата ще ги възпитават музикално. Ще дойде време, когато учителите няма да употребяват пръчка, да бият учениците. Ще има едно пиано и учителката ще иде да вземе няколко акорди и децата, които се бият, като им засвирите, ще обърнат внимание на свиренето.
Ще запеете една песен и после пак започвате да преподавате.
Децата стават нетърпеливи. Учителят – пак на пианото ще изсвири нещо. Или на някой друг инструмент ще изсвирите нещо. Вие тук, като дойдете сутрин, нали пеете? Някои пеете, някои не пеете.
към беседата >>
Може да страдаш за една добродетел и може да се радваш на една добродетел.
Да кажем, една майка може да страда, че детето паднало, ударило се някъде. Тя страда, неразположена е. Или детето ѝ боледува и тя страда. Страданията, някой път, може да произтичат от една връзка, която съществува между живите същества. Може да се радваш на една добродетел, която ти не си направил.
Може да страдаш за една добродетел и може да се радваш на една добродетел.
И може да скърбиш за една добродетел, която е изгубена. Като започва да оголява главата на човека хората стават малко по-нервни, по-сухи стават. Има някъде изключения. В природата няма някакво явление, което да няма свой смисъл. Често онези, които изучават човешкото естество, [забелязват че] щом човек започне да огрубява вътрешно, в своята мисъл и чувства и косата огрубява.
към беседата >>
Децата стават нетърпеливи.
В музиката има много големи потънкости. Ще дойде време, когато децата ще ги възпитават музикално. Ще дойде време, когато учителите няма да употребяват пръчка, да бият учениците. Ще има едно пиано и учителката ще иде да вземе няколко акорди и децата, които се бият, като им засвирите, ще обърнат внимание на свиренето. Ще запеете една песен и после пак започвате да преподавате.
Децата стават нетърпеливи.
Учителят – пак на пианото ще изсвири нещо. Или на някой друг инструмент ще изсвирите нещо. Вие тук, като дойдете сутрин, нали пеете? Някои пеете, някои не пеете. Старите казват: „Младите да пеят.
към беседата >>
И може да скърбиш за една добродетел, която е изгубена.
Тя страда, неразположена е. Или детето ѝ боледува и тя страда. Страданията, някой път, може да произтичат от една връзка, която съществува между живите същества. Може да се радваш на една добродетел, която ти не си направил. Може да страдаш за една добродетел и може да се радваш на една добродетел.
И може да скърбиш за една добродетел, която е изгубена.
Като започва да оголява главата на човека хората стават малко по-нервни, по-сухи стават. Има някъде изключения. В природата няма някакво явление, което да няма свой смисъл. Често онези, които изучават човешкото естество, [забелязват че] щом човек започне да огрубява вътрешно, в своята мисъл и чувства и косата огрубява. Дърветата замязват на човешките мисли.
към беседата >>
Учителят – пак на пианото ще изсвири нещо.
Ще дойде време, когато децата ще ги възпитават музикално. Ще дойде време, когато учителите няма да употребяват пръчка, да бият учениците. Ще има едно пиано и учителката ще иде да вземе няколко акорди и децата, които се бият, като им засвирите, ще обърнат внимание на свиренето. Ще запеете една песен и после пак започвате да преподавате. Децата стават нетърпеливи.
Учителят – пак на пианото ще изсвири нещо.
Или на някой друг инструмент ще изсвирите нещо. Вие тук, като дойдете сутрин, нали пеете? Някои пеете, някои не пеете. Старите казват: „Младите да пеят. Ние сме пели, когато сме били млади.“ И там е лошото, когато на млади години пеете, на стари години не пеете.
към беседата >>
Като започва да оголява главата на човека хората стават малко по-нервни, по-сухи стават.
Или детето ѝ боледува и тя страда. Страданията, някой път, може да произтичат от една връзка, която съществува между живите същества. Може да се радваш на една добродетел, която ти не си направил. Може да страдаш за една добродетел и може да се радваш на една добродетел. И може да скърбиш за една добродетел, която е изгубена.
Като започва да оголява главата на човека хората стават малко по-нервни, по-сухи стават.
Има някъде изключения. В природата няма някакво явление, което да няма свой смисъл. Често онези, които изучават човешкото естество, [забелязват че] щом човек започне да огрубява вътрешно, в своята мисъл и чувства и косата огрубява. Дърветата замязват на човешките мисли. Имате хора с къдрави коси.
към беседата >>
Или на някой друг инструмент ще изсвирите нещо.
Ще дойде време, когато учителите няма да употребяват пръчка, да бият учениците. Ще има едно пиано и учителката ще иде да вземе няколко акорди и децата, които се бият, като им засвирите, ще обърнат внимание на свиренето. Ще запеете една песен и после пак започвате да преподавате. Децата стават нетърпеливи. Учителят – пак на пианото ще изсвири нещо.
Или на някой друг инструмент ще изсвирите нещо.
Вие тук, като дойдете сутрин, нали пеете? Някои пеете, някои не пеете. Старите казват: „Младите да пеят. Ние сме пели, когато сме били млади.“ И там е лошото, когато на млади години пеете, на стари години не пеете. Защо човек трябва да пее на стари години?
към беседата >>
Има някъде изключения.
Страданията, някой път, може да произтичат от една връзка, която съществува между живите същества. Може да се радваш на една добродетел, която ти не си направил. Може да страдаш за една добродетел и може да се радваш на една добродетел. И може да скърбиш за една добродетел, която е изгубена. Като започва да оголява главата на човека хората стават малко по-нервни, по-сухи стават.
Има някъде изключения.
В природата няма някакво явление, което да няма свой смисъл. Често онези, които изучават човешкото естество, [забелязват че] щом човек започне да огрубява вътрешно, в своята мисъл и чувства и косата огрубява. Дърветата замязват на човешките мисли. Имате хора с къдрави коси. Нали сега някои си къдрят косите.
към беседата >>
Вие тук, като дойдете сутрин, нали пеете?
Ще има едно пиано и учителката ще иде да вземе няколко акорди и децата, които се бият, като им засвирите, ще обърнат внимание на свиренето. Ще запеете една песен и после пак започвате да преподавате. Децата стават нетърпеливи. Учителят – пак на пианото ще изсвири нещо. Или на някой друг инструмент ще изсвирите нещо.
Вие тук, като дойдете сутрин, нали пеете?
Някои пеете, някои не пеете. Старите казват: „Младите да пеят. Ние сме пели, когато сме били млади.“ И там е лошото, когато на млади години пеете, на стари години не пеете. Защо човек трябва да пее на стари години? Старият малко погрешки прави.
към беседата >>
В природата няма някакво явление, което да няма свой смисъл.
Може да се радваш на една добродетел, която ти не си направил. Може да страдаш за една добродетел и може да се радваш на една добродетел. И може да скърбиш за една добродетел, която е изгубена. Като започва да оголява главата на човека хората стават малко по-нервни, по-сухи стават. Има някъде изключения.
В природата няма някакво явление, което да няма свой смисъл.
Често онези, които изучават човешкото естество, [забелязват че] щом човек започне да огрубява вътрешно, в своята мисъл и чувства и косата огрубява. Дърветата замязват на човешките мисли. Имате хора с къдрави коси. Нали сега някои си къдрят косите. В какво седи хубостта на къдравите коси?
към беседата >>
Някои пеете, някои не пеете.
Ще запеете една песен и после пак започвате да преподавате. Децата стават нетърпеливи. Учителят – пак на пианото ще изсвири нещо. Или на някой друг инструмент ще изсвирите нещо. Вие тук, като дойдете сутрин, нали пеете?
Някои пеете, някои не пеете.
Старите казват: „Младите да пеят. Ние сме пели, когато сме били млади.“ И там е лошото, когато на млади години пеете, на стари години не пеете. Защо човек трябва да пее на стари години? Старият малко погрешки прави. Като не пее, не знае на къде отива неговият ум.
към беседата >>
Често онези, които изучават човешкото естество, [забелязват че] щом човек започне да огрубява вътрешно, в своята мисъл и чувства и косата огрубява.
Може да страдаш за една добродетел и може да се радваш на една добродетел. И може да скърбиш за една добродетел, която е изгубена. Като започва да оголява главата на човека хората стават малко по-нервни, по-сухи стават. Има някъде изключения. В природата няма някакво явление, което да няма свой смисъл.
Често онези, които изучават човешкото естество, [забелязват че] щом човек започне да огрубява вътрешно, в своята мисъл и чувства и косата огрубява.
Дърветата замязват на човешките мисли. Имате хора с къдрави коси. Нали сега някои си къдрят косите. В какво седи хубостта на къдравите коси? Всички обичат да се накъдрят.
към беседата >>
Старите казват: „Младите да пеят.
Децата стават нетърпеливи. Учителят – пак на пианото ще изсвири нещо. Или на някой друг инструмент ще изсвирите нещо. Вие тук, като дойдете сутрин, нали пеете? Някои пеете, някои не пеете.
Старите казват: „Младите да пеят.
Ние сме пели, когато сме били млади.“ И там е лошото, когато на млади години пеете, на стари години не пеете. Защо човек трябва да пее на стари години? Старият малко погрешки прави. Като не пее, не знае на къде отива неговият ум. Ако ви кажа сега като онзи войник.
към беседата >>
Дърветата замязват на човешките мисли.
И може да скърбиш за една добродетел, която е изгубена. Като започва да оголява главата на човека хората стават малко по-нервни, по-сухи стават. Има някъде изключения. В природата няма някакво явление, което да няма свой смисъл. Често онези, които изучават човешкото естество, [забелязват че] щом човек започне да огрубява вътрешно, в своята мисъл и чувства и косата огрубява.
Дърветата замязват на човешките мисли.
Имате хора с къдрави коси. Нали сега някои си къдрят косите. В какво седи хубостта на къдравите коси? Всички обичат да се накъдрят. Хората с къдрави коси са много упорити и своенравни.
към беседата >>
Ние сме пели, когато сме били млади.“ И там е лошото, когато на млади години пеете, на стари години не пеете.
Учителят – пак на пианото ще изсвири нещо. Или на някой друг инструмент ще изсвирите нещо. Вие тук, като дойдете сутрин, нали пеете? Някои пеете, някои не пеете. Старите казват: „Младите да пеят.
Ние сме пели, когато сме били млади.“ И там е лошото, когато на млади години пеете, на стари години не пеете.
Защо човек трябва да пее на стари години? Старият малко погрешки прави. Като не пее, не знае на къде отива неговият ум. Ако ви кажа сега като онзи войник. Аз, когато искам да взема „ре“ веднага взимам основния тон в мисловния свят.
към беседата >>
Имате хора с къдрави коси.
Като започва да оголява главата на човека хората стават малко по-нервни, по-сухи стават. Има някъде изключения. В природата няма някакво явление, което да няма свой смисъл. Често онези, които изучават човешкото естество, [забелязват че] щом човек започне да огрубява вътрешно, в своята мисъл и чувства и косата огрубява. Дърветата замязват на човешките мисли.
Имате хора с къдрави коси.
Нали сега някои си къдрят косите. В какво седи хубостта на къдравите коси? Всички обичат да се накъдрят. Хората с къдрави коси са много упорити и своенравни. Хубаво е някой път човек да е много мек, да му стане къдрава косата.
към беседата >>
Защо човек трябва да пее на стари години?
Или на някой друг инструмент ще изсвирите нещо. Вие тук, като дойдете сутрин, нали пеете? Някои пеете, някои не пеете. Старите казват: „Младите да пеят. Ние сме пели, когато сме били млади.“ И там е лошото, когато на млади години пеете, на стари години не пеете.
Защо човек трябва да пее на стари години?
Старият малко погрешки прави. Като не пее, не знае на къде отива неговият ум. Ако ви кажа сега като онзи войник. Аз, когато искам да взема „ре“ веднага взимам основния тон в мисловния свят. Защото ума е построен на ключа „сол“.
към беседата >>
Нали сега някои си къдрят косите.
Има някъде изключения. В природата няма някакво явление, което да няма свой смисъл. Често онези, които изучават човешкото естество, [забелязват че] щом човек започне да огрубява вътрешно, в своята мисъл и чувства и косата огрубява. Дърветата замязват на човешките мисли. Имате хора с къдрави коси.
Нали сега някои си къдрят косите.
В какво седи хубостта на къдравите коси? Всички обичат да се накъдрят. Хората с къдрави коси са много упорити и своенравни. Хубаво е някой път човек да е много мек, да му стане къдрава косата. Много мек да си и то не струва.
към беседата >>
Старият малко погрешки прави.
Вие тук, като дойдете сутрин, нали пеете? Някои пеете, някои не пеете. Старите казват: „Младите да пеят. Ние сме пели, когато сме били млади.“ И там е лошото, когато на млади години пеете, на стари години не пеете. Защо човек трябва да пее на стари години?
Старият малко погрешки прави.
Като не пее, не знае на къде отива неговият ум. Ако ви кажа сега като онзи войник. Аз, когато искам да взема „ре“ веднага взимам основния тон в мисловния свят. Защото ума е построен на ключа „сол“. Сърдцето е построено на басовия ключ „фа“.
към беседата >>
В какво седи хубостта на къдравите коси?
В природата няма някакво явление, което да няма свой смисъл. Често онези, които изучават човешкото естество, [забелязват че] щом човек започне да огрубява вътрешно, в своята мисъл и чувства и косата огрубява. Дърветата замязват на човешките мисли. Имате хора с къдрави коси. Нали сега някои си къдрят косите.
В какво седи хубостта на къдравите коси?
Всички обичат да се накъдрят. Хората с къдрави коси са много упорити и своенравни. Хубаво е някой път човек да е много мек, да му стане къдрава косата. Много мек да си и то не струва. Да си много груб не струва и да си прекалено добър и то не струва.
към беседата >>
Като не пее, не знае на къде отива неговият ум.
Някои пеете, някои не пеете. Старите казват: „Младите да пеят. Ние сме пели, когато сме били млади.“ И там е лошото, когато на млади години пеете, на стари години не пеете. Защо човек трябва да пее на стари години? Старият малко погрешки прави.
Като не пее, не знае на къде отива неговият ум.
Ако ви кажа сега като онзи войник. Аз, когато искам да взема „ре“ веднага взимам основния тон в мисловния свят. Защото ума е построен на ключа „сол“. Сърдцето е построено на басовия ключ „фа“. Сърдцето има басов регистър.
към беседата >>
Всички обичат да се накъдрят.
Често онези, които изучават човешкото естество, [забелязват че] щом човек започне да огрубява вътрешно, в своята мисъл и чувства и косата огрубява. Дърветата замязват на човешките мисли. Имате хора с къдрави коси. Нали сега някои си къдрят косите. В какво седи хубостта на къдравите коси?
Всички обичат да се накъдрят.
Хората с къдрави коси са много упорити и своенравни. Хубаво е някой път човек да е много мек, да му стане къдрава косата. Много мек да си и то не струва. Да си много груб не струва и да си прекалено добър и то не струва. Запример, някои хора има много отстъпчиви.
към беседата >>
Ако ви кажа сега като онзи войник.
Старите казват: „Младите да пеят. Ние сме пели, когато сме били млади.“ И там е лошото, когато на млади години пеете, на стари години не пеете. Защо човек трябва да пее на стари години? Старият малко погрешки прави. Като не пее, не знае на къде отива неговият ум.
Ако ви кажа сега като онзи войник.
Аз, когато искам да взема „ре“ веднага взимам основния тон в мисловния свят. Защото ума е построен на ключа „сол“. Сърдцето е построено на басовия ключ „фа“. Сърдцето има басов регистър. Умът има солов регистър.
към беседата >>
Хората с къдрави коси са много упорити и своенравни.
Дърветата замязват на човешките мисли. Имате хора с къдрави коси. Нали сега някои си къдрят косите. В какво седи хубостта на къдравите коси? Всички обичат да се накъдрят.
Хората с къдрави коси са много упорити и своенравни.
Хубаво е някой път човек да е много мек, да му стане къдрава косата. Много мек да си и то не струва. Да си много груб не струва и да си прекалено добър и то не струва. Запример, някои хора има много отстъпчиви. Направил си някаква пакост, казва: „Няма нищо.“ Оголял си, казва: „Няма нищо, ще се поправи.“ Изгубил си къщата – „Няма нищо.“ Съдрал си дрехата – „Няма нищо“, ще се закърпи, машина има.
към беседата >>
Аз, когато искам да взема „ре“ веднага взимам основния тон в мисловния свят.
Ние сме пели, когато сме били млади.“ И там е лошото, когато на млади години пеете, на стари години не пеете. Защо човек трябва да пее на стари години? Старият малко погрешки прави. Като не пее, не знае на къде отива неговият ум. Ако ви кажа сега като онзи войник.
Аз, когато искам да взема „ре“ веднага взимам основния тон в мисловния свят.
Защото ума е построен на ключа „сол“. Сърдцето е построено на басовия ключ „фа“. Сърдцето има басов регистър. Умът има солов регистър.
към беседата >>
Хубаво е някой път човек да е много мек, да му стане къдрава косата.
Имате хора с къдрави коси. Нали сега някои си къдрят косите. В какво седи хубостта на къдравите коси? Всички обичат да се накъдрят. Хората с къдрави коси са много упорити и своенравни.
Хубаво е някой път човек да е много мек, да му стане къдрава косата.
Много мек да си и то не струва. Да си много груб не струва и да си прекалено добър и то не струва. Запример, някои хора има много отстъпчиви. Направил си някаква пакост, казва: „Няма нищо.“ Оголял си, казва: „Няма нищо, ще се поправи.“ Изгубил си къщата – „Няма нищо.“ Съдрал си дрехата – „Няма нищо“, ще се закърпи, машина има. Носиш скъсани обуща – „Няма нищо.“ Във всичко се примирява.
към беседата >>
Защото ума е построен на ключа „сол“.
Защо човек трябва да пее на стари години? Старият малко погрешки прави. Като не пее, не знае на къде отива неговият ум. Ако ви кажа сега като онзи войник. Аз, когато искам да взема „ре“ веднага взимам основния тон в мисловния свят.
Защото ума е построен на ключа „сол“.
Сърдцето е построено на басовия ключ „фа“. Сърдцето има басов регистър. Умът има солов регистър.
към беседата >>
Много мек да си и то не струва.
Нали сега някои си къдрят косите. В какво седи хубостта на къдравите коси? Всички обичат да се накъдрят. Хората с къдрави коси са много упорити и своенравни. Хубаво е някой път човек да е много мек, да му стане къдрава косата.
Много мек да си и то не струва.
Да си много груб не струва и да си прекалено добър и то не струва. Запример, някои хора има много отстъпчиви. Направил си някаква пакост, казва: „Няма нищо.“ Оголял си, казва: „Няма нищо, ще се поправи.“ Изгубил си къщата – „Няма нищо.“ Съдрал си дрехата – „Няма нищо“, ще се закърпи, машина има. Носиш скъсани обуща – „Няма нищо.“ Във всичко се примирява. Казва: „Как няма нищо?
към беседата >>
Сърдцето е построено на басовия ключ „фа“.
Старият малко погрешки прави. Като не пее, не знае на къде отива неговият ум. Ако ви кажа сега като онзи войник. Аз, когато искам да взема „ре“ веднага взимам основния тон в мисловния свят. Защото ума е построен на ключа „сол“.
Сърдцето е построено на басовия ключ „фа“.
Сърдцето има басов регистър. Умът има солов регистър.
към беседата >>
Да си много груб не струва и да си прекалено добър и то не струва.
В какво седи хубостта на къдравите коси? Всички обичат да се накъдрят. Хората с къдрави коси са много упорити и своенравни. Хубаво е някой път човек да е много мек, да му стане къдрава косата. Много мек да си и то не струва.
Да си много груб не струва и да си прекалено добър и то не струва.
Запример, някои хора има много отстъпчиви. Направил си някаква пакост, казва: „Няма нищо.“ Оголял си, казва: „Няма нищо, ще се поправи.“ Изгубил си къщата – „Няма нищо.“ Съдрал си дрехата – „Няма нищо“, ще се закърпи, машина има. Носиш скъсани обуща – „Няма нищо.“ Във всичко се примирява. Казва: „Как няма нищо? “ – „Няма нищо.“ Всички трябва да знаете, че ако човек завърши своята еволюция, онова, което сте придобили, то ще бъде видимо във вас, както тук виждате носа на един човек, както виждате ушите, веждите, косите виждате, явно става.
към беседата >>
Сърдцето има басов регистър.
Като не пее, не знае на къде отива неговият ум. Ако ви кажа сега като онзи войник. Аз, когато искам да взема „ре“ веднага взимам основния тон в мисловния свят. Защото ума е построен на ключа „сол“. Сърдцето е построено на басовия ключ „фа“.
Сърдцето има басов регистър.
Умът има солов регистър.
към беседата >>
Запример, някои хора има много отстъпчиви.
Всички обичат да се накъдрят. Хората с къдрави коси са много упорити и своенравни. Хубаво е някой път човек да е много мек, да му стане къдрава косата. Много мек да си и то не струва. Да си много груб не струва и да си прекалено добър и то не струва.
Запример, някои хора има много отстъпчиви.
Направил си някаква пакост, казва: „Няма нищо.“ Оголял си, казва: „Няма нищо, ще се поправи.“ Изгубил си къщата – „Няма нищо.“ Съдрал си дрехата – „Няма нищо“, ще се закърпи, машина има. Носиш скъсани обуща – „Няма нищо.“ Във всичко се примирява. Казва: „Как няма нищо? “ – „Няма нищо.“ Всички трябва да знаете, че ако човек завърши своята еволюция, онова, което сте придобили, то ще бъде видимо във вас, както тук виждате носа на един човек, както виждате ушите, веждите, косите виждате, явно става. Като завършите своята еволюция, всичките мисли, чувствувания, всичко каквото е било невидимо, скрито някъде, всичко туй, в Божествения свят ще бъде видимо.
към беседата >>
Умът има солов регистър.
Ако ви кажа сега като онзи войник. Аз, когато искам да взема „ре“ веднага взимам основния тон в мисловния свят. Защото ума е построен на ключа „сол“. Сърдцето е построено на басовия ключ „фа“. Сърдцето има басов регистър.
Умът има солов регистър.
към беседата >>
2.
Музика на мислите, чувствата и постъпките
,
ООК
, София, 31.5.1939г.,
Някой човек е страхлив.
Какво е страхът?
Някой човек е страхлив.
Страхът е ритъм на музиката. Той е капелмайстор. Но този капелмайстор е чрезмерно взискателен. Страхът всякога очаква това, което го няма. Ти, ако си страхлив човек, очакваш нещо, за което често нямаш основание.
към беседата >>
Ти, ако си този, добрия син на Бога, ти ще бъдеш постоянният ученик и всичко, каквото баща ти дава, ще го учиш.
Ти си баща. Това е едно временно занятие за тебе. Ти си майка или слуга, това са също временни занятия за тебе. Единственото нещо, което ще остане е да бъдеш ученик или да бъдеш син. Те са неща постоянни.
Ти, ако си този, добрия син на Бога, ти ще бъдеш постоянният ученик и всичко, каквото баща ти дава, ще го учиш.
Аз свързвам синовността с учението. Да бъдеш син на Бога, постоянно да учиш и да няма никакъв ропот в душата ти, понеже целия свят е създаден заради тебе. Ти страдаш по единствената причина, че не разбираш знанието. Ти от своето гледище, понеже си взел едно малко зрънце и всички други зрънца са се натоварили отгоре ти. Като станеш богат, всички сиромаси ще дойдат при тебе.
към беседата >>
Страхът е ритъм на музиката.
Какво е страхът? Някой човек е страхлив.
Страхът е ритъм на музиката.
Той е капелмайстор. Но този капелмайстор е чрезмерно взискателен. Страхът всякога очаква това, което го няма. Ти, ако си страхлив човек, очакваш нещо, за което често нямаш основание. Когато си при най-добрите условия, когато хората ти правят добро, ти казваш: „Тази работа не е така добра.“ Когато те обичат, ти казваш: „Тази работа не е така, то си има крушка опашка.“ Когато те поканят, дават ти легло, пак казваш така.
към беседата >>
Аз свързвам синовността с учението.
Това е едно временно занятие за тебе. Ти си майка или слуга, това са също временни занятия за тебе. Единственото нещо, което ще остане е да бъдеш ученик или да бъдеш син. Те са неща постоянни. Ти, ако си този, добрия син на Бога, ти ще бъдеш постоянният ученик и всичко, каквото баща ти дава, ще го учиш.
Аз свързвам синовността с учението.
Да бъдеш син на Бога, постоянно да учиш и да няма никакъв ропот в душата ти, понеже целия свят е създаден заради тебе. Ти страдаш по единствената причина, че не разбираш знанието. Ти от своето гледище, понеже си взел едно малко зрънце и всички други зрънца са се натоварили отгоре ти. Като станеш богат, всички сиромаси ще дойдат при тебе. Ти им казваш: „Това е мое.“ Ти си музикант, всички хора ще дойдат при тебе, искат нещо.
към беседата >>
Той е капелмайстор.
Какво е страхът? Някой човек е страхлив. Страхът е ритъм на музиката.
Той е капелмайстор.
Но този капелмайстор е чрезмерно взискателен. Страхът всякога очаква това, което го няма. Ти, ако си страхлив човек, очакваш нещо, за което често нямаш основание. Когато си при най-добрите условия, когато хората ти правят добро, ти казваш: „Тази работа не е така добра.“ Когато те обичат, ти казваш: „Тази работа не е така, то си има крушка опашка.“ Когато те поканят, дават ти легло, пак казваш така. Капелмайсторът мисли да не би да объркат музикантите, че ще се компрометира музиката.
към беседата >>
Да бъдеш син на Бога, постоянно да учиш и да няма никакъв ропот в душата ти, понеже целия свят е създаден заради тебе.
Ти си майка или слуга, това са също временни занятия за тебе. Единственото нещо, което ще остане е да бъдеш ученик или да бъдеш син. Те са неща постоянни. Ти, ако си този, добрия син на Бога, ти ще бъдеш постоянният ученик и всичко, каквото баща ти дава, ще го учиш. Аз свързвам синовността с учението.
Да бъдеш син на Бога, постоянно да учиш и да няма никакъв ропот в душата ти, понеже целия свят е създаден заради тебе.
Ти страдаш по единствената причина, че не разбираш знанието. Ти от своето гледище, понеже си взел едно малко зрънце и всички други зрънца са се натоварили отгоре ти. Като станеш богат, всички сиромаси ще дойдат при тебе. Ти им казваш: „Това е мое.“ Ти си музикант, всички хора ще дойдат при тебе, искат нещо. Ти казваш: „Това е мое!
към беседата >>
Но този капелмайстор е чрезмерно взискателен.
Какво е страхът? Някой човек е страхлив. Страхът е ритъм на музиката. Той е капелмайстор.
Но този капелмайстор е чрезмерно взискателен.
Страхът всякога очаква това, което го няма. Ти, ако си страхлив човек, очакваш нещо, за което често нямаш основание. Когато си при най-добрите условия, когато хората ти правят добро, ти казваш: „Тази работа не е така добра.“ Когато те обичат, ти казваш: „Тази работа не е така, то си има крушка опашка.“ Когато те поканят, дават ти легло, пак казваш така. Капелмайсторът мисли да не би да объркат музикантите, че ще се компрометира музиката. Капелмайсторът е той.
към беседата >>
Ти страдаш по единствената причина, че не разбираш знанието.
Единственото нещо, което ще остане е да бъдеш ученик или да бъдеш син. Те са неща постоянни. Ти, ако си този, добрия син на Бога, ти ще бъдеш постоянният ученик и всичко, каквото баща ти дава, ще го учиш. Аз свързвам синовността с учението. Да бъдеш син на Бога, постоянно да учиш и да няма никакъв ропот в душата ти, понеже целия свят е създаден заради тебе.
Ти страдаш по единствената причина, че не разбираш знанието.
Ти от своето гледище, понеже си взел едно малко зрънце и всички други зрънца са се натоварили отгоре ти. Като станеш богат, всички сиромаси ще дойдат при тебе. Ти им казваш: „Това е мое.“ Ти си музикант, всички хора ще дойдат при тебе, искат нещо. Ти казваш: „Това е мое! Не ти давам знанието си.“ Трябва да плащаш.
към беседата >>
Страхът всякога очаква това, което го няма.
Какво е страхът? Някой човек е страхлив. Страхът е ритъм на музиката. Той е капелмайстор. Но този капелмайстор е чрезмерно взискателен.
Страхът всякога очаква това, което го няма.
Ти, ако си страхлив човек, очакваш нещо, за което често нямаш основание. Когато си при най-добрите условия, когато хората ти правят добро, ти казваш: „Тази работа не е така добра.“ Когато те обичат, ти казваш: „Тази работа не е така, то си има крушка опашка.“ Когато те поканят, дават ти легло, пак казваш така. Капелмайсторът мисли да не би да объркат музикантите, че ще се компрометира музиката. Капелмайсторът е той. Каква е песента на страхливия?
към беседата >>
Ти от своето гледище, понеже си взел едно малко зрънце и всички други зрънца са се натоварили отгоре ти.
Те са неща постоянни. Ти, ако си този, добрия син на Бога, ти ще бъдеш постоянният ученик и всичко, каквото баща ти дава, ще го учиш. Аз свързвам синовността с учението. Да бъдеш син на Бога, постоянно да учиш и да няма никакъв ропот в душата ти, понеже целия свят е създаден заради тебе. Ти страдаш по единствената причина, че не разбираш знанието.
Ти от своето гледище, понеже си взел едно малко зрънце и всички други зрънца са се натоварили отгоре ти.
Като станеш богат, всички сиромаси ще дойдат при тебе. Ти им казваш: „Това е мое.“ Ти си музикант, всички хора ще дойдат при тебе, искат нещо. Ти казваш: „Това е мое! Не ти давам знанието си.“ Трябва да плащаш. Заблуждението е в учителя, който преподава и в ученика, който казва: „Искам да стана като учителя си.“
към беседата >>
Ти, ако си страхлив човек, очакваш нещо, за което често нямаш основание.
Някой човек е страхлив. Страхът е ритъм на музиката. Той е капелмайстор. Но този капелмайстор е чрезмерно взискателен. Страхът всякога очаква това, което го няма.
Ти, ако си страхлив човек, очакваш нещо, за което често нямаш основание.
Когато си при най-добрите условия, когато хората ти правят добро, ти казваш: „Тази работа не е така добра.“ Когато те обичат, ти казваш: „Тази работа не е така, то си има крушка опашка.“ Когато те поканят, дават ти легло, пак казваш така. Капелмайсторът мисли да не би да объркат музикантите, че ще се компрометира музиката. Капелмайсторът е той. Каква е песента на страхливия? Вие знаете песента на скръбта.
към беседата >>
Като станеш богат, всички сиромаси ще дойдат при тебе.
Ти, ако си този, добрия син на Бога, ти ще бъдеш постоянният ученик и всичко, каквото баща ти дава, ще го учиш. Аз свързвам синовността с учението. Да бъдеш син на Бога, постоянно да учиш и да няма никакъв ропот в душата ти, понеже целия свят е създаден заради тебе. Ти страдаш по единствената причина, че не разбираш знанието. Ти от своето гледище, понеже си взел едно малко зрънце и всички други зрънца са се натоварили отгоре ти.
Като станеш богат, всички сиромаси ще дойдат при тебе.
Ти им казваш: „Това е мое.“ Ти си музикант, всички хора ще дойдат при тебе, искат нещо. Ти казваш: „Това е мое! Не ти давам знанието си.“ Трябва да плащаш. Заблуждението е в учителя, който преподава и в ученика, който казва: „Искам да стана като учителя си.“
към беседата >>
Когато си при най-добрите условия, когато хората ти правят добро, ти казваш: „Тази работа не е така добра.“ Когато те обичат, ти казваш: „Тази работа не е така, то си има крушка опашка.“ Когато те поканят, дават ти легло, пак казваш така.
Страхът е ритъм на музиката. Той е капелмайстор. Но този капелмайстор е чрезмерно взискателен. Страхът всякога очаква това, което го няма. Ти, ако си страхлив човек, очакваш нещо, за което често нямаш основание.
Когато си при най-добрите условия, когато хората ти правят добро, ти казваш: „Тази работа не е така добра.“ Когато те обичат, ти казваш: „Тази работа не е така, то си има крушка опашка.“ Когато те поканят, дават ти легло, пак казваш така.
Капелмайсторът мисли да не би да объркат музикантите, че ще се компрометира музиката. Капелмайсторът е той. Каква е песента на страхливия? Вие знаете песента на скръбта. А песента на страха, каква е?
към беседата >>
Ти им казваш: „Това е мое.“ Ти си музикант, всички хора ще дойдат при тебе, искат нещо.
Аз свързвам синовността с учението. Да бъдеш син на Бога, постоянно да учиш и да няма никакъв ропот в душата ти, понеже целия свят е създаден заради тебе. Ти страдаш по единствената причина, че не разбираш знанието. Ти от своето гледище, понеже си взел едно малко зрънце и всички други зрънца са се натоварили отгоре ти. Като станеш богат, всички сиромаси ще дойдат при тебе.
Ти им казваш: „Това е мое.“ Ти си музикант, всички хора ще дойдат при тебе, искат нещо.
Ти казваш: „Това е мое! Не ти давам знанието си.“ Трябва да плащаш. Заблуждението е в учителя, който преподава и в ученика, който казва: „Искам да стана като учителя си.“
към беседата >>
Капелмайсторът мисли да не би да объркат музикантите, че ще се компрометира музиката.
Той е капелмайстор. Но този капелмайстор е чрезмерно взискателен. Страхът всякога очаква това, което го няма. Ти, ако си страхлив човек, очакваш нещо, за което често нямаш основание. Когато си при най-добрите условия, когато хората ти правят добро, ти казваш: „Тази работа не е така добра.“ Когато те обичат, ти казваш: „Тази работа не е така, то си има крушка опашка.“ Когато те поканят, дават ти легло, пак казваш така.
Капелмайсторът мисли да не би да объркат музикантите, че ще се компрометира музиката.
Капелмайсторът е той. Каква е песента на страхливия? Вие знаете песента на скръбта. А песента на страха, каква е? Че страхът и той си има песен.
към беседата >>
Ти казваш: „Това е мое!
Да бъдеш син на Бога, постоянно да учиш и да няма никакъв ропот в душата ти, понеже целия свят е създаден заради тебе. Ти страдаш по единствената причина, че не разбираш знанието. Ти от своето гледище, понеже си взел едно малко зрънце и всички други зрънца са се натоварили отгоре ти. Като станеш богат, всички сиромаси ще дойдат при тебе. Ти им казваш: „Това е мое.“ Ти си музикант, всички хора ще дойдат при тебе, искат нещо.
Ти казваш: „Това е мое!
Не ти давам знанието си.“ Трябва да плащаш. Заблуждението е в учителя, който преподава и в ученика, който казва: „Искам да стана като учителя си.“
към беседата >>
Капелмайсторът е той.
Но този капелмайстор е чрезмерно взискателен. Страхът всякога очаква това, което го няма. Ти, ако си страхлив човек, очакваш нещо, за което често нямаш основание. Когато си при най-добрите условия, когато хората ти правят добро, ти казваш: „Тази работа не е така добра.“ Когато те обичат, ти казваш: „Тази работа не е така, то си има крушка опашка.“ Когато те поканят, дават ти легло, пак казваш така. Капелмайсторът мисли да не би да объркат музикантите, че ще се компрометира музиката.
Капелмайсторът е той.
Каква е песента на страхливия? Вие знаете песента на скръбта. А песента на страха, каква е? Че страхът и той си има песен. Ти не можеш да укротиш страха, ако не му запееш неговата песен.
към беседата >>
Не ти давам знанието си.“ Трябва да плащаш.
Ти страдаш по единствената причина, че не разбираш знанието. Ти от своето гледище, понеже си взел едно малко зрънце и всички други зрънца са се натоварили отгоре ти. Като станеш богат, всички сиромаси ще дойдат при тебе. Ти им казваш: „Това е мое.“ Ти си музикант, всички хора ще дойдат при тебе, искат нещо. Ти казваш: „Това е мое!
Не ти давам знанието си.“ Трябва да плащаш.
Заблуждението е в учителя, който преподава и в ученика, който казва: „Искам да стана като учителя си.“
към беседата >>
Каква е песента на страхливия?
Страхът всякога очаква това, което го няма. Ти, ако си страхлив човек, очакваш нещо, за което често нямаш основание. Когато си при най-добрите условия, когато хората ти правят добро, ти казваш: „Тази работа не е така добра.“ Когато те обичат, ти казваш: „Тази работа не е така, то си има крушка опашка.“ Когато те поканят, дават ти легло, пак казваш така. Капелмайсторът мисли да не би да объркат музикантите, че ще се компрометира музиката. Капелмайсторът е той.
Каква е песента на страхливия?
Вие знаете песента на скръбта. А песента на страха, каква е? Че страхът и той си има песен. Ти не можеш да укротиш страха, ако не му запееш неговата песен. Като му запееш неговата песен, той вече се разположи.
към беседата >>
Заблуждението е в учителя, който преподава и в ученика, който казва: „Искам да стана като учителя си.“
Ти от своето гледище, понеже си взел едно малко зрънце и всички други зрънца са се натоварили отгоре ти. Като станеш богат, всички сиромаси ще дойдат при тебе. Ти им казваш: „Това е мое.“ Ти си музикант, всички хора ще дойдат при тебе, искат нещо. Ти казваш: „Това е мое! Не ти давам знанието си.“ Трябва да плащаш.
Заблуждението е в учителя, който преподава и в ученика, който казва: „Искам да стана като учителя си.“
към беседата >>
Вие знаете песента на скръбта.
Ти, ако си страхлив човек, очакваш нещо, за което често нямаш основание. Когато си при най-добрите условия, когато хората ти правят добро, ти казваш: „Тази работа не е така добра.“ Когато те обичат, ти казваш: „Тази работа не е така, то си има крушка опашка.“ Когато те поканят, дават ти легло, пак казваш така. Капелмайсторът мисли да не би да объркат музикантите, че ще се компрометира музиката. Капелмайсторът е той. Каква е песента на страхливия?
Вие знаете песента на скръбта.
А песента на страха, каква е? Че страхът и той си има песен. Ти не можеш да укротиш страха, ако не му запееш неговата песен. Като му запееш неговата песен, той вече се разположи. И след като се свърши песента, той съжалява, един момент, че не се е усъмнил.
към беседата >>
Та първото нещо е: Искам да се подмладите.
Та първото нещо е: Искам да се подмладите.
Преведете го сега! Какво значи подмладяване? Подмладяването е да разберете смисъла на живота и какво значи да живееш, какво значи да обичаш, какво значи да познаваш Бога. Животът ще те доведе до любовта, а пък любовта ще те доведе до Бога, до познаването на Бога. Сега ви говоря за онзи, вътре във вас, който ще бъде като светлината и ще снеме от вас всички ваши тягости.
към беседата >>
А песента на страха, каква е?
Когато си при най-добрите условия, когато хората ти правят добро, ти казваш: „Тази работа не е така добра.“ Когато те обичат, ти казваш: „Тази работа не е така, то си има крушка опашка.“ Когато те поканят, дават ти легло, пак казваш така. Капелмайсторът мисли да не би да объркат музикантите, че ще се компрометира музиката. Капелмайсторът е той. Каква е песента на страхливия? Вие знаете песента на скръбта.
А песента на страха, каква е?
Че страхът и той си има песен. Ти не можеш да укротиш страха, ако не му запееш неговата песен. Като му запееш неговата песен, той вече се разположи. И след като се свърши песента, той съжалява, един момент, че не се е усъмнил. И след като си изпее песента, той ходи, разглежда да не е станало нещо, но във време на песента, когато му свириш, той е спокоен.
към беседата >>
Преведете го сега!
Та първото нещо е: Искам да се подмладите.
Преведете го сега!
Какво значи подмладяване? Подмладяването е да разберете смисъла на живота и какво значи да живееш, какво значи да обичаш, какво значи да познаваш Бога. Животът ще те доведе до любовта, а пък любовта ще те доведе до Бога, до познаването на Бога. Сега ви говоря за онзи, вътре във вас, който ще бъде като светлината и ще снеме от вас всички ваши тягости. И ще ви бъде като учител.
към беседата >>
Че страхът и той си има песен.
Капелмайсторът мисли да не би да объркат музикантите, че ще се компрометира музиката. Капелмайсторът е той. Каква е песента на страхливия? Вие знаете песента на скръбта. А песента на страха, каква е?
Че страхът и той си има песен.
Ти не можеш да укротиш страха, ако не му запееш неговата песен. Като му запееш неговата песен, той вече се разположи. И след като се свърши песента, той съжалява, един момент, че не се е усъмнил. И след като си изпее песента, той ходи, разглежда да не е станало нещо, но във време на песента, когато му свириш, той е спокоен. Някой път вие се боите.
към беседата >>
Какво значи подмладяване?
Та първото нещо е: Искам да се подмладите. Преведете го сега!
Какво значи подмладяване?
Подмладяването е да разберете смисъла на живота и какво значи да живееш, какво значи да обичаш, какво значи да познаваш Бога. Животът ще те доведе до любовта, а пък любовта ще те доведе до Бога, до познаването на Бога. Сега ви говоря за онзи, вътре във вас, който ще бъде като светлината и ще снеме от вас всички ваши тягости. И ще ви бъде като учител. Той ще отнеме от вас тази тежест, безпокойствието, което е във вашия ум, сърдце и ще ви каже: „Слушай!
към беседата >>
Ти не можеш да укротиш страха, ако не му запееш неговата песен.
Капелмайсторът е той. Каква е песента на страхливия? Вие знаете песента на скръбта. А песента на страха, каква е? Че страхът и той си има песен.
Ти не можеш да укротиш страха, ако не му запееш неговата песен.
Като му запееш неговата песен, той вече се разположи. И след като се свърши песента, той съжалява, един момент, че не се е усъмнил. И след като си изпее песента, той ходи, разглежда да не е станало нещо, но във време на песента, когато му свириш, той е спокоен. Някой път вие се боите. Казвате: „Какво ще стане с мене, ако ме турят в лош живот?
към беседата >>
Подмладяването е да разберете смисъла на живота и какво значи да живееш, какво значи да обичаш, какво значи да познаваш Бога.
Та първото нещо е: Искам да се подмладите. Преведете го сега! Какво значи подмладяване?
Подмладяването е да разберете смисъла на живота и какво значи да живееш, какво значи да обичаш, какво значи да познаваш Бога.
Животът ще те доведе до любовта, а пък любовта ще те доведе до Бога, до познаването на Бога. Сега ви говоря за онзи, вътре във вас, който ще бъде като светлината и ще снеме от вас всички ваши тягости. И ще ви бъде като учител. Той ще отнеме от вас тази тежест, безпокойствието, което е във вашия ум, сърдце и ще ви каже: „Слушай! “ Яжте от плода на дървото на живота!
към беседата >>
Като му запееш неговата песен, той вече се разположи.
Каква е песента на страхливия? Вие знаете песента на скръбта. А песента на страха, каква е? Че страхът и той си има песен. Ти не можеш да укротиш страха, ако не му запееш неговата песен.
Като му запееш неговата песен, той вече се разположи.
И след като се свърши песента, той съжалява, един момент, че не се е усъмнил. И след като си изпее песента, той ходи, разглежда да не е станало нещо, но във време на песента, когато му свириш, той е спокоен. Някой път вие се боите. Казвате: „Какво ще стане с мене, ако ме турят в лош живот? Дали ще бъде между ангели и светии?
към беседата >>
Животът ще те доведе до любовта, а пък любовта ще те доведе до Бога, до познаването на Бога.
Та първото нещо е: Искам да се подмладите. Преведете го сега! Какво значи подмладяване? Подмладяването е да разберете смисъла на живота и какво значи да живееш, какво значи да обичаш, какво значи да познаваш Бога.
Животът ще те доведе до любовта, а пък любовта ще те доведе до Бога, до познаването на Бога.
Сега ви говоря за онзи, вътре във вас, който ще бъде като светлината и ще снеме от вас всички ваши тягости. И ще ви бъде като учител. Той ще отнеме от вас тази тежест, безпокойствието, което е във вашия ум, сърдце и ще ви каже: „Слушай! “ Яжте от плода на дървото на живота!
към беседата >>
И след като се свърши песента, той съжалява, един момент, че не се е усъмнил.
Вие знаете песента на скръбта. А песента на страха, каква е? Че страхът и той си има песен. Ти не можеш да укротиш страха, ако не му запееш неговата песен. Като му запееш неговата песен, той вече се разположи.
И след като се свърши песента, той съжалява, един момент, че не се е усъмнил.
И след като си изпее песента, той ходи, разглежда да не е станало нещо, но във време на песента, когато му свириш, той е спокоен. Някой път вие се боите. Казвате: „Какво ще стане с мене, ако ме турят в лош живот? Дали ще бъде между ангели и светии? “ – Казвам, ако знаеш да пееш, ще бъде между светии.
към беседата >>
Сега ви говоря за онзи, вътре във вас, който ще бъде като светлината и ще снеме от вас всички ваши тягости.
Та първото нещо е: Искам да се подмладите. Преведете го сега! Какво значи подмладяване? Подмладяването е да разберете смисъла на живота и какво значи да живееш, какво значи да обичаш, какво значи да познаваш Бога. Животът ще те доведе до любовта, а пък любовта ще те доведе до Бога, до познаването на Бога.
Сега ви говоря за онзи, вътре във вас, който ще бъде като светлината и ще снеме от вас всички ваши тягости.
И ще ви бъде като учител. Той ще отнеме от вас тази тежест, безпокойствието, което е във вашия ум, сърдце и ще ви каже: „Слушай! “ Яжте от плода на дървото на живота!
към беседата >>
И след като си изпее песента, той ходи, разглежда да не е станало нещо, но във време на песента, когато му свириш, той е спокоен.
А песента на страха, каква е? Че страхът и той си има песен. Ти не можеш да укротиш страха, ако не му запееш неговата песен. Като му запееш неговата песен, той вече се разположи. И след като се свърши песента, той съжалява, един момент, че не се е усъмнил.
И след като си изпее песента, той ходи, разглежда да не е станало нещо, но във време на песента, когато му свириш, той е спокоен.
Някой път вие се боите. Казвате: „Какво ще стане с мене, ако ме турят в лош живот? Дали ще бъде между ангели и светии? “ – Казвам, ако знаеш да пееш, ще бъде между светии. А пък ако не знаеш да пееш, ще бъдеш между лоши хора.
към беседата >>
И ще ви бъде като учител.
Преведете го сега! Какво значи подмладяване? Подмладяването е да разберете смисъла на живота и какво значи да живееш, какво значи да обичаш, какво значи да познаваш Бога. Животът ще те доведе до любовта, а пък любовта ще те доведе до Бога, до познаването на Бога. Сега ви говоря за онзи, вътре във вас, който ще бъде като светлината и ще снеме от вас всички ваши тягости.
И ще ви бъде като учител.
Той ще отнеме от вас тази тежест, безпокойствието, което е във вашия ум, сърдце и ще ви каже: „Слушай! “ Яжте от плода на дървото на живота!
към беседата >>
Някой път вие се боите.
Че страхът и той си има песен. Ти не можеш да укротиш страха, ако не му запееш неговата песен. Като му запееш неговата песен, той вече се разположи. И след като се свърши песента, той съжалява, един момент, че не се е усъмнил. И след като си изпее песента, той ходи, разглежда да не е станало нещо, но във време на песента, когато му свириш, той е спокоен.
Някой път вие се боите.
Казвате: „Какво ще стане с мене, ако ме турят в лош живот? Дали ще бъде между ангели и светии? “ – Казвам, ако знаеш да пееш, ще бъде между светии. А пък ако не знаеш да пееш, ще бъдеш между лоши хора. А пък ако смущаваш в салона, дето пеят, ще те извадят вън от салона, за да не смущаваш.
към беседата >>
Той ще отнеме от вас тази тежест, безпокойствието, което е във вашия ум, сърдце и ще ви каже: „Слушай!
Какво значи подмладяване? Подмладяването е да разберете смисъла на живота и какво значи да живееш, какво значи да обичаш, какво значи да познаваш Бога. Животът ще те доведе до любовта, а пък любовта ще те доведе до Бога, до познаването на Бога. Сега ви говоря за онзи, вътре във вас, който ще бъде като светлината и ще снеме от вас всички ваши тягости. И ще ви бъде като учител.
Той ще отнеме от вас тази тежест, безпокойствието, което е във вашия ум, сърдце и ще ви каже: „Слушай!
“ Яжте от плода на дървото на живота!
към беседата >>
Казвате: „Какво ще стане с мене, ако ме турят в лош живот?
Ти не можеш да укротиш страха, ако не му запееш неговата песен. Като му запееш неговата песен, той вече се разположи. И след като се свърши песента, той съжалява, един момент, че не се е усъмнил. И след като си изпее песента, той ходи, разглежда да не е станало нещо, но във време на песента, когато му свириш, той е спокоен. Някой път вие се боите.
Казвате: „Какво ще стане с мене, ако ме турят в лош живот?
Дали ще бъде между ангели и светии? “ – Казвам, ако знаеш да пееш, ще бъде между светии. А пък ако не знаеш да пееш, ще бъдеш между лоши хора. А пък ако смущаваш в салона, дето пеят, ще те извадят вън от салона, за да не смущаваш. Вие може да кажете: „С какво да се обнадеждавам?
към беседата >>
“ Яжте от плода на дървото на живота!
Подмладяването е да разберете смисъла на живота и какво значи да живееш, какво значи да обичаш, какво значи да познаваш Бога. Животът ще те доведе до любовта, а пък любовта ще те доведе до Бога, до познаването на Бога. Сега ви говоря за онзи, вътре във вас, който ще бъде като светлината и ще снеме от вас всички ваши тягости. И ще ви бъде като учител. Той ще отнеме от вас тази тежест, безпокойствието, което е във вашия ум, сърдце и ще ви каже: „Слушай!
“ Яжте от плода на дървото на живота!
към беседата >>
Дали ще бъде между ангели и светии?
Като му запееш неговата песен, той вече се разположи. И след като се свърши песента, той съжалява, един момент, че не се е усъмнил. И след като си изпее песента, той ходи, разглежда да не е станало нещо, но във време на песента, когато му свириш, той е спокоен. Някой път вие се боите. Казвате: „Какво ще стане с мене, ако ме турят в лош живот?
Дали ще бъде между ангели и светии?
“ – Казвам, ако знаеш да пееш, ще бъде между светии. А пък ако не знаеш да пееш, ще бъдеш между лоши хора. А пък ако смущаваш в салона, дето пеят, ще те извадят вън от салона, за да не смущаваш. Вие може да кажете: „С какво да се обнадеждавам? “ По-голямо обнадеждаване от музиката няма.
към беседата >>
Има една напечатана книга.
Има една напечатана книга.
Напечатаха една книга и вярваха, че няма никакви печатни погрешки. И аз, като чета, намерих към средата една погрешка в един предлог. Турили последователно два пъти предлога „на, на“. Този, който преглеждал книгата, свършил университет. Сега казвам, къде е погрешката?
към беседата >>
“ – Казвам, ако знаеш да пееш, ще бъде между светии.
И след като се свърши песента, той съжалява, един момент, че не се е усъмнил. И след като си изпее песента, той ходи, разглежда да не е станало нещо, но във време на песента, когато му свириш, той е спокоен. Някой път вие се боите. Казвате: „Какво ще стане с мене, ако ме турят в лош живот? Дали ще бъде между ангели и светии?
“ – Казвам, ако знаеш да пееш, ще бъде между светии.
А пък ако не знаеш да пееш, ще бъдеш между лоши хора. А пък ако смущаваш в салона, дето пеят, ще те извадят вън от салона, за да не смущаваш. Вие може да кажете: „С какво да се обнадеждавам? “ По-голямо обнадеждаване от музиката няма. Вие какво си представихте, когато ви изсвирих?
към беседата >>
Напечатаха една книга и вярваха, че няма никакви печатни погрешки.
Има една напечатана книга.
Напечатаха една книга и вярваха, че няма никакви печатни погрешки.
И аз, като чета, намерих към средата една погрешка в един предлог. Турили последователно два пъти предлога „на, на“. Този, който преглеждал книгата, свършил университет. Сега казвам, къде е погрешката? Погрешката не е негова.
към беседата >>
А пък ако не знаеш да пееш, ще бъдеш между лоши хора.
И след като си изпее песента, той ходи, разглежда да не е станало нещо, но във време на песента, когато му свириш, той е спокоен. Някой път вие се боите. Казвате: „Какво ще стане с мене, ако ме турят в лош живот? Дали ще бъде между ангели и светии? “ – Казвам, ако знаеш да пееш, ще бъде между светии.
А пък ако не знаеш да пееш, ще бъдеш между лоши хора.
А пък ако смущаваш в салона, дето пеят, ще те извадят вън от салона, за да не смущаваш. Вие може да кажете: „С какво да се обнадеждавам? “ По-голямо обнадеждаване от музиката няма. Вие какво си представихте, когато ви изсвирих? Това е песента на един неорганизиран свят, който невидимите същества го организират.
към беседата >>
И аз, като чета, намерих към средата една погрешка в един предлог.
Има една напечатана книга. Напечатаха една книга и вярваха, че няма никакви печатни погрешки.
И аз, като чета, намерих към средата една погрешка в един предлог.
Турили последователно два пъти предлога „на, на“. Този, който преглеждал книгата, свършил университет. Сега казвам, къде е погрешката? Погрешката не е негова. Погрешката е в словослагателя.
към беседата >>
А пък ако смущаваш в салона, дето пеят, ще те извадят вън от салона, за да не смущаваш.
Някой път вие се боите. Казвате: „Какво ще стане с мене, ако ме турят в лош живот? Дали ще бъде между ангели и светии? “ – Казвам, ако знаеш да пееш, ще бъде между светии. А пък ако не знаеш да пееш, ще бъдеш между лоши хора.
А пък ако смущаваш в салона, дето пеят, ще те извадят вън от салона, за да не смущаваш.
Вие може да кажете: „С какво да се обнадеждавам? “ По-голямо обнадеждаване от музиката няма. Вие какво си представихте, когато ви изсвирих? Това е песента на един неорганизиран свят, който невидимите същества го организират. Представете си, че се намирате в една пустиня, дето всичко е разхвърляно, дето има камъни, прах и прочее.
към беседата >>
Турили последователно два пъти предлога „на, на“.
Има една напечатана книга. Напечатаха една книга и вярваха, че няма никакви печатни погрешки. И аз, като чета, намерих към средата една погрешка в един предлог.
Турили последователно два пъти предлога „на, на“.
Този, който преглеждал книгата, свършил университет. Сега казвам, къде е погрешката? Погрешката не е негова. Погрешката е в словослагателя. Макар онзи и да е поправил, словослагателят си казал да остане така.
към беседата >>
Вие може да кажете: „С какво да се обнадеждавам?
Казвате: „Какво ще стане с мене, ако ме турят в лош живот? Дали ще бъде между ангели и светии? “ – Казвам, ако знаеш да пееш, ще бъде между светии. А пък ако не знаеш да пееш, ще бъдеш между лоши хора. А пък ако смущаваш в салона, дето пеят, ще те извадят вън от салона, за да не смущаваш.
Вие може да кажете: „С какво да се обнадеждавам?
“ По-голямо обнадеждаване от музиката няма. Вие какво си представихте, когато ви изсвирих? Това е песента на един неорганизиран свят, който невидимите същества го организират. Представете си, че се намирате в една пустиня, дето всичко е разхвърляно, дето има камъни, прах и прочее. Съществата преустройват света, турят всяко нещо на местото.
към беседата >>
Този, който преглеждал книгата, свършил университет.
Има една напечатана книга. Напечатаха една книга и вярваха, че няма никакви печатни погрешки. И аз, като чета, намерих към средата една погрешка в един предлог. Турили последователно два пъти предлога „на, на“.
Този, който преглеждал книгата, свършил университет.
Сега казвам, къде е погрешката? Погрешката не е негова. Погрешката е в словослагателя. Макар онзи и да е поправил, словослагателят си казал да остане така. А пък онзи имал вяра, че това е поправено добросъвестно и не го е прегледал втори път.
към беседата >>
“ По-голямо обнадеждаване от музиката няма.
Дали ще бъде между ангели и светии? “ – Казвам, ако знаеш да пееш, ще бъде между светии. А пък ако не знаеш да пееш, ще бъдеш между лоши хора. А пък ако смущаваш в салона, дето пеят, ще те извадят вън от салона, за да не смущаваш. Вие може да кажете: „С какво да се обнадеждавам?
“ По-голямо обнадеждаване от музиката няма.
Вие какво си представихте, когато ви изсвирих? Това е песента на един неорганизиран свят, който невидимите същества го организират. Представете си, че се намирате в една пустиня, дето всичко е разхвърляно, дето има камъни, прах и прочее. Съществата преустройват света, турят всяко нещо на местото. Не искайте да делите света, защото какво ще делиш – прах, кал, пясък, камъни?
към беседата >>
Сега казвам, къде е погрешката?
Има една напечатана книга. Напечатаха една книга и вярваха, че няма никакви печатни погрешки. И аз, като чета, намерих към средата една погрешка в един предлог. Турили последователно два пъти предлога „на, на“. Този, който преглеждал книгата, свършил университет.
Сега казвам, къде е погрешката?
Погрешката не е негова. Погрешката е в словослагателя. Макар онзи и да е поправил, словослагателят си казал да остане така. А пък онзи имал вяра, че това е поправено добросъвестно и не го е прегледал втори път. Та казвам, онова, което прегледате, вашия словослагател ще го остави, та някой, като го чете, ще намери, че този предлог не е турен на место.
към беседата >>
Вие какво си представихте, когато ви изсвирих?
“ – Казвам, ако знаеш да пееш, ще бъде между светии. А пък ако не знаеш да пееш, ще бъдеш между лоши хора. А пък ако смущаваш в салона, дето пеят, ще те извадят вън от салона, за да не смущаваш. Вие може да кажете: „С какво да се обнадеждавам? “ По-голямо обнадеждаване от музиката няма.
Вие какво си представихте, когато ви изсвирих?
Това е песента на един неорганизиран свят, който невидимите същества го организират. Представете си, че се намирате в една пустиня, дето всичко е разхвърляно, дето има камъни, прах и прочее. Съществата преустройват света, турят всяко нещо на местото. Не искайте да делите света, защото какво ще делиш – прах, кал, пясък, камъни? Няма какво да се съблазнявате.
към беседата >>
Погрешката не е негова.
Напечатаха една книга и вярваха, че няма никакви печатни погрешки. И аз, като чета, намерих към средата една погрешка в един предлог. Турили последователно два пъти предлога „на, на“. Този, който преглеждал книгата, свършил университет. Сега казвам, къде е погрешката?
Погрешката не е негова.
Погрешката е в словослагателя. Макар онзи и да е поправил, словослагателят си казал да остане така. А пък онзи имал вяра, че това е поправено добросъвестно и не го е прегледал втори път. Та казвам, онова, което прегледате, вашия словослагател ще го остави, та някой, като го чете, ще намери, че този предлог не е турен на место. Сега, като живеете, аз не говоря, че не живеете добре.
към беседата >>
Това е песента на един неорганизиран свят, който невидимите същества го организират.
А пък ако не знаеш да пееш, ще бъдеш между лоши хора. А пък ако смущаваш в салона, дето пеят, ще те извадят вън от салона, за да не смущаваш. Вие може да кажете: „С какво да се обнадеждавам? “ По-голямо обнадеждаване от музиката няма. Вие какво си представихте, когато ви изсвирих?
Това е песента на един неорганизиран свят, който невидимите същества го организират.
Представете си, че се намирате в една пустиня, дето всичко е разхвърляно, дето има камъни, прах и прочее. Съществата преустройват света, турят всяко нещо на местото. Не искайте да делите света, защото какво ще делиш – прах, кал, пясък, камъни? Няма какво да се съблазнявате. Значи тази музика представлява един свят, дето няма съблазни.
към беседата >>
Погрешката е в словослагателя.
И аз, като чета, намерих към средата една погрешка в един предлог. Турили последователно два пъти предлога „на, на“. Този, който преглеждал книгата, свършил университет. Сега казвам, къде е погрешката? Погрешката не е негова.
Погрешката е в словослагателя.
Макар онзи и да е поправил, словослагателят си казал да остане така. А пък онзи имал вяра, че това е поправено добросъвестно и не го е прегледал втори път. Та казвам, онова, което прегледате, вашия словослагател ще го остави, та някой, като го чете, ще намери, че този предлог не е турен на место. Сега, като живеете, аз не говоря, че не живеете добре. Така, както сте живели, много добре сте живели.
към беседата >>
Представете си, че се намирате в една пустиня, дето всичко е разхвърляно, дето има камъни, прах и прочее.
А пък ако смущаваш в салона, дето пеят, ще те извадят вън от салона, за да не смущаваш. Вие може да кажете: „С какво да се обнадеждавам? “ По-голямо обнадеждаване от музиката няма. Вие какво си представихте, когато ви изсвирих? Това е песента на един неорганизиран свят, който невидимите същества го организират.
Представете си, че се намирате в една пустиня, дето всичко е разхвърляно, дето има камъни, прах и прочее.
Съществата преустройват света, турят всяко нещо на местото. Не искайте да делите света, защото какво ще делиш – прах, кал, пясък, камъни? Няма какво да се съблазнявате. Значи тази музика представлява един свят, дето няма съблазни. Вие ще го схванете.
към беседата >>
Макар онзи и да е поправил, словослагателят си казал да остане така.
Турили последователно два пъти предлога „на, на“. Този, който преглеждал книгата, свършил университет. Сега казвам, къде е погрешката? Погрешката не е негова. Погрешката е в словослагателя.
Макар онзи и да е поправил, словослагателят си казал да остане така.
А пък онзи имал вяра, че това е поправено добросъвестно и не го е прегледал втори път. Та казвам, онова, което прегледате, вашия словослагател ще го остави, та някой, като го чете, ще намери, че този предлог не е турен на место. Сега, като живеете, аз не говоря, че не живеете добре. Така, както сте живели, много добре сте живели. Радвам се, че сте страдали и страдате и ще страдате.
към беседата >>
Съществата преустройват света, турят всяко нещо на местото.
Вие може да кажете: „С какво да се обнадеждавам? “ По-голямо обнадеждаване от музиката няма. Вие какво си представихте, когато ви изсвирих? Това е песента на един неорганизиран свят, който невидимите същества го организират. Представете си, че се намирате в една пустиня, дето всичко е разхвърляно, дето има камъни, прах и прочее.
Съществата преустройват света, турят всяко нещо на местото.
Не искайте да делите света, защото какво ще делиш – прах, кал, пясък, камъни? Няма какво да се съблазнявате. Значи тази музика представлява един свят, дето няма съблазни. Вие ще го схванете. Вие как я схващате?
към беседата >>
А пък онзи имал вяра, че това е поправено добросъвестно и не го е прегледал втори път.
Този, който преглеждал книгата, свършил университет. Сега казвам, къде е погрешката? Погрешката не е негова. Погрешката е в словослагателя. Макар онзи и да е поправил, словослагателят си казал да остане така.
А пък онзи имал вяра, че това е поправено добросъвестно и не го е прегледал втори път.
Та казвам, онова, което прегледате, вашия словослагател ще го остави, та някой, като го чете, ще намери, че този предлог не е турен на место. Сега, като живеете, аз не говоря, че не живеете добре. Така, както сте живели, много добре сте живели. Радвам се, че сте страдали и страдате и ще страдате. Радвам се, че сте сиромаси, радвам се, че сте богати, радвам се, че сте глупави, радвам се, че сте учени.
към беседата >>
Не искайте да делите света, защото какво ще делиш – прах, кал, пясък, камъни?
“ По-голямо обнадеждаване от музиката няма. Вие какво си представихте, когато ви изсвирих? Това е песента на един неорганизиран свят, който невидимите същества го организират. Представете си, че се намирате в една пустиня, дето всичко е разхвърляно, дето има камъни, прах и прочее. Съществата преустройват света, турят всяко нещо на местото.
Не искайте да делите света, защото какво ще делиш – прах, кал, пясък, камъни?
Няма какво да се съблазнявате. Значи тази музика представлява един свят, дето няма съблазни. Вие ще го схванете. Вие как я схващате? Някой ще каже: „Не прилича на религиозна.“
към беседата >>
Та казвам, онова, което прегледате, вашия словослагател ще го остави, та някой, като го чете, ще намери, че този предлог не е турен на место.
Сега казвам, къде е погрешката? Погрешката не е негова. Погрешката е в словослагателя. Макар онзи и да е поправил, словослагателят си казал да остане така. А пък онзи имал вяра, че това е поправено добросъвестно и не го е прегледал втори път.
Та казвам, онова, което прегледате, вашия словослагател ще го остави, та някой, като го чете, ще намери, че този предлог не е турен на место.
Сега, като живеете, аз не говоря, че не живеете добре. Така, както сте живели, много добре сте живели. Радвам се, че сте страдали и страдате и ще страдате. Радвам се, че сте сиромаси, радвам се, че сте богати, радвам се, че сте глупави, радвам се, че сте учени. И едното и другото, всичко е хубаво.
към беседата >>
Няма какво да се съблазнявате.
Вие какво си представихте, когато ви изсвирих? Това е песента на един неорганизиран свят, който невидимите същества го организират. Представете си, че се намирате в една пустиня, дето всичко е разхвърляно, дето има камъни, прах и прочее. Съществата преустройват света, турят всяко нещо на местото. Не искайте да делите света, защото какво ще делиш – прах, кал, пясък, камъни?
Няма какво да се съблазнявате.
Значи тази музика представлява един свят, дето няма съблазни. Вие ще го схванете. Вие как я схващате? Някой ще каже: „Не прилича на религиозна.“
към беседата >>
Сега, като живеете, аз не говоря, че не живеете добре.
Погрешката не е негова. Погрешката е в словослагателя. Макар онзи и да е поправил, словослагателят си казал да остане така. А пък онзи имал вяра, че това е поправено добросъвестно и не го е прегледал втори път. Та казвам, онова, което прегледате, вашия словослагател ще го остави, та някой, като го чете, ще намери, че този предлог не е турен на место.
Сега, като живеете, аз не говоря, че не живеете добре.
Така, както сте живели, много добре сте живели. Радвам се, че сте страдали и страдате и ще страдате. Радвам се, че сте сиромаси, радвам се, че сте богати, радвам се, че сте глупави, радвам се, че сте учени. И едното и другото, всичко е хубаво. Радвам се най-после, че сте грешили.
към беседата >>
Значи тази музика представлява един свят, дето няма съблазни.
Това е песента на един неорганизиран свят, който невидимите същества го организират. Представете си, че се намирате в една пустиня, дето всичко е разхвърляно, дето има камъни, прах и прочее. Съществата преустройват света, турят всяко нещо на местото. Не искайте да делите света, защото какво ще делиш – прах, кал, пясък, камъни? Няма какво да се съблазнявате.
Значи тази музика представлява един свят, дето няма съблазни.
Вие ще го схванете. Вие как я схващате? Някой ще каже: „Не прилича на религиозна.“
към беседата >>
Така, както сте живели, много добре сте живели.
Погрешката е в словослагателя. Макар онзи и да е поправил, словослагателят си казал да остане така. А пък онзи имал вяра, че това е поправено добросъвестно и не го е прегледал втори път. Та казвам, онова, което прегледате, вашия словослагател ще го остави, та някой, като го чете, ще намери, че този предлог не е турен на место. Сега, като живеете, аз не говоря, че не живеете добре.
Така, както сте живели, много добре сте живели.
Радвам се, че сте страдали и страдате и ще страдате. Радвам се, че сте сиромаси, радвам се, че сте богати, радвам се, че сте глупави, радвам се, че сте учени. И едното и другото, всичко е хубаво. Радвам се най-после, че сте грешили. И радвам се, че сте напуснали греха.
към беседата >>
Вие ще го схванете.
Представете си, че се намирате в една пустиня, дето всичко е разхвърляно, дето има камъни, прах и прочее. Съществата преустройват света, турят всяко нещо на местото. Не искайте да делите света, защото какво ще делиш – прах, кал, пясък, камъни? Няма какво да се съблазнявате. Значи тази музика представлява един свят, дето няма съблазни.
Вие ще го схванете.
Вие как я схващате? Някой ще каже: „Не прилича на религиозна.“
към беседата >>
Радвам се, че сте страдали и страдате и ще страдате.
Макар онзи и да е поправил, словослагателят си казал да остане така. А пък онзи имал вяра, че това е поправено добросъвестно и не го е прегледал втори път. Та казвам, онова, което прегледате, вашия словослагател ще го остави, та някой, като го чете, ще намери, че този предлог не е турен на место. Сега, като живеете, аз не говоря, че не живеете добре. Така, както сте живели, много добре сте живели.
Радвам се, че сте страдали и страдате и ще страдате.
Радвам се, че сте сиромаси, радвам се, че сте богати, радвам се, че сте глупави, радвам се, че сте учени. И едното и другото, всичко е хубаво. Радвам се най-после, че сте грешили. И радвам се, че сте напуснали греха. Какво значи да грешиш?
към беседата >>
Вие как я схващате?
Съществата преустройват света, турят всяко нещо на местото. Не искайте да делите света, защото какво ще делиш – прах, кал, пясък, камъни? Няма какво да се съблазнявате. Значи тази музика представлява един свят, дето няма съблазни. Вие ще го схванете.
Вие как я схващате?
Някой ще каже: „Не прилича на религиозна.“
към беседата >>
Радвам се, че сте сиромаси, радвам се, че сте богати, радвам се, че сте глупави, радвам се, че сте учени.
А пък онзи имал вяра, че това е поправено добросъвестно и не го е прегледал втори път. Та казвам, онова, което прегледате, вашия словослагател ще го остави, та някой, като го чете, ще намери, че този предлог не е турен на место. Сега, като живеете, аз не говоря, че не живеете добре. Така, както сте живели, много добре сте живели. Радвам се, че сте страдали и страдате и ще страдате.
Радвам се, че сте сиромаси, радвам се, че сте богати, радвам се, че сте глупави, радвам се, че сте учени.
И едното и другото, всичко е хубаво. Радвам се най-после, че сте грешили. И радвам се, че сте напуснали греха. Какво значи да грешиш? Ако на един вегетарианец му кажете: „Не яж месо“, той няма да се съблазни.
към беседата >>
Някой ще каже: „Не прилича на религиозна.“
Не искайте да делите света, защото какво ще делиш – прах, кал, пясък, камъни? Няма какво да се съблазнявате. Значи тази музика представлява един свят, дето няма съблазни. Вие ще го схванете. Вие как я схващате?
Някой ще каже: „Не прилича на религиозна.“
към беседата >>
И едното и другото, всичко е хубаво.
Та казвам, онова, което прегледате, вашия словослагател ще го остави, та някой, като го чете, ще намери, че този предлог не е турен на место. Сега, като живеете, аз не говоря, че не живеете добре. Така, както сте живели, много добре сте живели. Радвам се, че сте страдали и страдате и ще страдате. Радвам се, че сте сиромаси, радвам се, че сте богати, радвам се, че сте глупави, радвам се, че сте учени.
И едното и другото, всичко е хубаво.
Радвам се най-после, че сте грешили. И радвам се, че сте напуснали греха. Какво значи да грешиш? Ако на един вегетарианец му кажете: „Не яж месо“, той няма да се съблазни. Ако на едно тревопасно животно му дадете месо, то ще умре.
към беседата >>
По какво се отличава Божественото?
По какво се отличава Божественото?
Всяко нещо, което искаш да го вземеш за себе си, е Божествено, а пък всяко нещо, което не можеш да го вземеш за себе си, е човешко. Божествени неща има, които, като ги видиш да не пожелаеш за себе си. Лошото е в това, че Божественото е неделимо и като го вземеш, не можеш да го прекъснеш. Например, ако вземеш едно житно зърно, което е Божествено, подир него ще тръгнат милиарди зрънца и ти не знаеш какво да правиш. И всички други зрънца ще се качат на гърба да ги носиш.
към беседата >>
Радвам се най-после, че сте грешили.
Сега, като живеете, аз не говоря, че не живеете добре. Така, както сте живели, много добре сте живели. Радвам се, че сте страдали и страдате и ще страдате. Радвам се, че сте сиромаси, радвам се, че сте богати, радвам се, че сте глупави, радвам се, че сте учени. И едното и другото, всичко е хубаво.
Радвам се най-после, че сте грешили.
И радвам се, че сте напуснали греха. Какво значи да грешиш? Ако на един вегетарианец му кажете: „Не яж месо“, той няма да се съблазни. Ако на едно тревопасно животно му дадете месо, то ще умре. Може да направите опит.
към беседата >>
Всяко нещо, което искаш да го вземеш за себе си, е Божествено, а пък всяко нещо, което не можеш да го вземеш за себе си, е човешко.
По какво се отличава Божественото?
Всяко нещо, което искаш да го вземеш за себе си, е Божествено, а пък всяко нещо, което не можеш да го вземеш за себе си, е човешко.
Божествени неща има, които, като ги видиш да не пожелаеш за себе си. Лошото е в това, че Божественото е неделимо и като го вземеш, не можеш да го прекъснеш. Например, ако вземеш едно житно зърно, което е Божествено, подир него ще тръгнат милиарди зрънца и ти не знаеш какво да правиш. И всички други зрънца ще се качат на гърба да ги носиш. Ако искаш да се освободиш, трябва да пуснеш първото зрънце, а пък като го пуснеш, ти си нещастен.
към беседата >>
И радвам се, че сте напуснали греха.
Така, както сте живели, много добре сте живели. Радвам се, че сте страдали и страдате и ще страдате. Радвам се, че сте сиромаси, радвам се, че сте богати, радвам се, че сте глупави, радвам се, че сте учени. И едното и другото, всичко е хубаво. Радвам се най-после, че сте грешили.
И радвам се, че сте напуснали греха.
Какво значи да грешиш? Ако на един вегетарианец му кажете: „Не яж месо“, той няма да се съблазни. Ако на едно тревопасно животно му дадете месо, то ще умре. Може да направите опит. Сега да прекараме аналогията: Дървото на познание на доброто и злото е месоядна храна.
към беседата >>
Божествени неща има, които, като ги видиш да не пожелаеш за себе си.
По какво се отличава Божественото? Всяко нещо, което искаш да го вземеш за себе си, е Божествено, а пък всяко нещо, което не можеш да го вземеш за себе си, е човешко.
Божествени неща има, които, като ги видиш да не пожелаеш за себе си.
Лошото е в това, че Божественото е неделимо и като го вземеш, не можеш да го прекъснеш. Например, ако вземеш едно житно зърно, което е Божествено, подир него ще тръгнат милиарди зрънца и ти не знаеш какво да правиш. И всички други зрънца ще се качат на гърба да ги носиш. Ако искаш да се освободиш, трябва да пуснеш първото зрънце, а пък като го пуснеш, ти си нещастен. Де е сега погрешката?
към беседата >>
Какво значи да грешиш?
Радвам се, че сте страдали и страдате и ще страдате. Радвам се, че сте сиромаси, радвам се, че сте богати, радвам се, че сте глупави, радвам се, че сте учени. И едното и другото, всичко е хубаво. Радвам се най-после, че сте грешили. И радвам се, че сте напуснали греха.
Какво значи да грешиш?
Ако на един вегетарианец му кажете: „Не яж месо“, той няма да се съблазни. Ако на едно тревопасно животно му дадете месо, то ще умре. Може да направите опит. Сега да прекараме аналогията: Дървото на познание на доброто и злото е месоядна храна. Кой не трябва да яде месо?
към беседата >>
Лошото е в това, че Божественото е неделимо и като го вземеш, не можеш да го прекъснеш.
По какво се отличава Божественото? Всяко нещо, което искаш да го вземеш за себе си, е Божествено, а пък всяко нещо, което не можеш да го вземеш за себе си, е човешко. Божествени неща има, които, като ги видиш да не пожелаеш за себе си.
Лошото е в това, че Божественото е неделимо и като го вземеш, не можеш да го прекъснеш.
Например, ако вземеш едно житно зърно, което е Божествено, подир него ще тръгнат милиарди зрънца и ти не знаеш какво да правиш. И всички други зрънца ще се качат на гърба да ги носиш. Ако искаш да се освободиш, трябва да пуснеш първото зрънце, а пък като го пуснеш, ти си нещастен. Де е сега погрешката? Не е погрешката, че си взел зрънцето да го носиш.
към беседата >>
Ако на един вегетарианец му кажете: „Не яж месо“, той няма да се съблазни.
Радвам се, че сте сиромаси, радвам се, че сте богати, радвам се, че сте глупави, радвам се, че сте учени. И едното и другото, всичко е хубаво. Радвам се най-после, че сте грешили. И радвам се, че сте напуснали греха. Какво значи да грешиш?
Ако на един вегетарианец му кажете: „Не яж месо“, той няма да се съблазни.
Ако на едно тревопасно животно му дадете месо, то ще умре. Може да направите опит. Сега да прекараме аналогията: Дървото на познание на доброто и злото е месоядна храна. Кой не трябва да яде месо? Вълкът да яде месо, разбирам, но на овцата да даваш месо, не разбирам.
към беседата >>
Например, ако вземеш едно житно зърно, което е Божествено, подир него ще тръгнат милиарди зрънца и ти не знаеш какво да правиш.
По какво се отличава Божественото? Всяко нещо, което искаш да го вземеш за себе си, е Божествено, а пък всяко нещо, което не можеш да го вземеш за себе си, е човешко. Божествени неща има, които, като ги видиш да не пожелаеш за себе си. Лошото е в това, че Божественото е неделимо и като го вземеш, не можеш да го прекъснеш.
Например, ако вземеш едно житно зърно, което е Божествено, подир него ще тръгнат милиарди зрънца и ти не знаеш какво да правиш.
И всички други зрънца ще се качат на гърба да ги носиш. Ако искаш да се освободиш, трябва да пуснеш първото зрънце, а пък като го пуснеш, ти си нещастен. Де е сега погрешката? Не е погрешката, че си взел зрънцето да го носиш. Погрешката е, че искаш да обсебиш това зрънце за себе си.
към беседата >>
Ако на едно тревопасно животно му дадете месо, то ще умре.
И едното и другото, всичко е хубаво. Радвам се най-после, че сте грешили. И радвам се, че сте напуснали греха. Какво значи да грешиш? Ако на един вегетарианец му кажете: „Не яж месо“, той няма да се съблазни.
Ако на едно тревопасно животно му дадете месо, то ще умре.
Може да направите опит. Сега да прекараме аналогията: Дървото на познание на доброто и злото е месоядна храна. Кой не трябва да яде месо? Вълкът да яде месо, разбирам, но на овцата да даваш месо, не разбирам. Та сега за вас кое е по-хубавото?
към беседата >>
И всички други зрънца ще се качат на гърба да ги носиш.
По какво се отличава Божественото? Всяко нещо, което искаш да го вземеш за себе си, е Божествено, а пък всяко нещо, което не можеш да го вземеш за себе си, е човешко. Божествени неща има, които, като ги видиш да не пожелаеш за себе си. Лошото е в това, че Божественото е неделимо и като го вземеш, не можеш да го прекъснеш. Например, ако вземеш едно житно зърно, което е Божествено, подир него ще тръгнат милиарди зрънца и ти не знаеш какво да правиш.
И всички други зрънца ще се качат на гърба да ги носиш.
Ако искаш да се освободиш, трябва да пуснеш първото зрънце, а пък като го пуснеш, ти си нещастен. Де е сега погрешката? Не е погрешката, че си взел зрънцето да го носиш. Погрешката е, че искаш да обсебиш това зрънце за себе си. И да казваш: „Това е мое!
към беседата >>
Може да направите опит.
Радвам се най-после, че сте грешили. И радвам се, че сте напуснали греха. Какво значи да грешиш? Ако на един вегетарианец му кажете: „Не яж месо“, той няма да се съблазни. Ако на едно тревопасно животно му дадете месо, то ще умре.
Може да направите опит.
Сега да прекараме аналогията: Дървото на познание на доброто и злото е месоядна храна. Кой не трябва да яде месо? Вълкът да яде месо, разбирам, но на овцата да даваш месо, не разбирам. Та сега за вас кое е по-хубавото? Да правите погрешки, това е по-лесна храна.
към беседата >>
Ако искаш да се освободиш, трябва да пуснеш първото зрънце, а пък като го пуснеш, ти си нещастен.
Всяко нещо, което искаш да го вземеш за себе си, е Божествено, а пък всяко нещо, което не можеш да го вземеш за себе си, е човешко. Божествени неща има, които, като ги видиш да не пожелаеш за себе си. Лошото е в това, че Божественото е неделимо и като го вземеш, не можеш да го прекъснеш. Например, ако вземеш едно житно зърно, което е Божествено, подир него ще тръгнат милиарди зрънца и ти не знаеш какво да правиш. И всички други зрънца ще се качат на гърба да ги носиш.
Ако искаш да се освободиш, трябва да пуснеш първото зрънце, а пък като го пуснеш, ти си нещастен.
Де е сега погрешката? Не е погрешката, че си взел зрънцето да го носиш. Погрешката е, че искаш да обсебиш това зрънце за себе си. И да казваш: „Това е мое! “ В света само Бог може да каже така: „Всичко това Аз съм го създал.“ А пък ние можем да имаме само владение.
към беседата >>
Сега да прекараме аналогията: Дървото на познание на доброто и злото е месоядна храна.
И радвам се, че сте напуснали греха. Какво значи да грешиш? Ако на един вегетарианец му кажете: „Не яж месо“, той няма да се съблазни. Ако на едно тревопасно животно му дадете месо, то ще умре. Може да направите опит.
Сега да прекараме аналогията: Дървото на познание на доброто и злото е месоядна храна.
Кой не трябва да яде месо? Вълкът да яде месо, разбирам, но на овцата да даваш месо, не разбирам. Та сега за вас кое е по-хубавото? Да правите погрешки, това е по-лесна храна. А пък да живеете по закона на любовта, това е вегетарианство.
към беседата >>
Де е сега погрешката?
Божествени неща има, които, като ги видиш да не пожелаеш за себе си. Лошото е в това, че Божественото е неделимо и като го вземеш, не можеш да го прекъснеш. Например, ако вземеш едно житно зърно, което е Божествено, подир него ще тръгнат милиарди зрънца и ти не знаеш какво да правиш. И всички други зрънца ще се качат на гърба да ги носиш. Ако искаш да се освободиш, трябва да пуснеш първото зрънце, а пък като го пуснеш, ти си нещастен.
Де е сега погрешката?
Не е погрешката, че си взел зрънцето да го носиш. Погрешката е, че искаш да обсебиш това зрънце за себе си. И да казваш: „Това е мое! “ В света само Бог може да каже така: „Всичко това Аз съм го създал.“ А пък ние можем да имаме само владение. Нищо не е наше.
към беседата >>
Кой не трябва да яде месо?
Какво значи да грешиш? Ако на един вегетарианец му кажете: „Не яж месо“, той няма да се съблазни. Ако на едно тревопасно животно му дадете месо, то ще умре. Може да направите опит. Сега да прекараме аналогията: Дървото на познание на доброто и злото е месоядна храна.
Кой не трябва да яде месо?
Вълкът да яде месо, разбирам, но на овцата да даваш месо, не разбирам. Та сега за вас кое е по-хубавото? Да правите погрешки, това е по-лесна храна. А пък да живеете по закона на любовта, това е вегетарианство. Според мене всеки човек, който живее добре е вегетарианец.
към беседата >>
Не е погрешката, че си взел зрънцето да го носиш.
Лошото е в това, че Божественото е неделимо и като го вземеш, не можеш да го прекъснеш. Например, ако вземеш едно житно зърно, което е Божествено, подир него ще тръгнат милиарди зрънца и ти не знаеш какво да правиш. И всички други зрънца ще се качат на гърба да ги носиш. Ако искаш да се освободиш, трябва да пуснеш първото зрънце, а пък като го пуснеш, ти си нещастен. Де е сега погрешката?
Не е погрешката, че си взел зрънцето да го носиш.
Погрешката е, че искаш да обсебиш това зрънце за себе си. И да казваш: „Това е мое! “ В света само Бог може да каже така: „Всичко това Аз съм го създал.“ А пък ние можем да имаме само владение. Нищо не е наше. Раждаме ли се, умираме ли, страдаме ли, радваме ли се, това не е наше.
към беседата >>
Вълкът да яде месо, разбирам, но на овцата да даваш месо, не разбирам.
Ако на един вегетарианец му кажете: „Не яж месо“, той няма да се съблазни. Ако на едно тревопасно животно му дадете месо, то ще умре. Може да направите опит. Сега да прекараме аналогията: Дървото на познание на доброто и злото е месоядна храна. Кой не трябва да яде месо?
Вълкът да яде месо, разбирам, но на овцата да даваш месо, не разбирам.
Та сега за вас кое е по-хубавото? Да правите погрешки, това е по-лесна храна. А пък да живеете по закона на любовта, това е вегетарианство. Според мене всеки човек, който живее добре е вегетарианец. А пък всеки човек, който не живее добре, е месоядец.
към беседата >>
Погрешката е, че искаш да обсебиш това зрънце за себе си.
Например, ако вземеш едно житно зърно, което е Божествено, подир него ще тръгнат милиарди зрънца и ти не знаеш какво да правиш. И всички други зрънца ще се качат на гърба да ги носиш. Ако искаш да се освободиш, трябва да пуснеш първото зрънце, а пък като го пуснеш, ти си нещастен. Де е сега погрешката? Не е погрешката, че си взел зрънцето да го носиш.
Погрешката е, че искаш да обсебиш това зрънце за себе си.
И да казваш: „Това е мое! “ В света само Бог може да каже така: „Всичко това Аз съм го създал.“ А пък ние можем да имаме само владение. Нищо не е наше. Раждаме ли се, умираме ли, страдаме ли, радваме ли се, това не е наше. Страданието не е наше.
към беседата >>
Та сега за вас кое е по-хубавото?
Ако на едно тревопасно животно му дадете месо, то ще умре. Може да направите опит. Сега да прекараме аналогията: Дървото на познание на доброто и злото е месоядна храна. Кой не трябва да яде месо? Вълкът да яде месо, разбирам, но на овцата да даваш месо, не разбирам.
Та сега за вас кое е по-хубавото?
Да правите погрешки, това е по-лесна храна. А пък да живеете по закона на любовта, това е вегетарианство. Според мене всеки човек, който живее добре е вегетарианец. А пък всеки човек, който не живее добре, е месоядец. Само за сравнение е това.
към беседата >>
И да казваш: „Това е мое!
И всички други зрънца ще се качат на гърба да ги носиш. Ако искаш да се освободиш, трябва да пуснеш първото зрънце, а пък като го пуснеш, ти си нещастен. Де е сега погрешката? Не е погрешката, че си взел зрънцето да го носиш. Погрешката е, че искаш да обсебиш това зрънце за себе си.
И да казваш: „Това е мое!
“ В света само Бог може да каже така: „Всичко това Аз съм го създал.“ А пък ние можем да имаме само владение. Нищо не е наше. Раждаме ли се, умираме ли, страдаме ли, радваме ли се, това не е наше. Страданието не е наше. Всичко това ни е дадено като програма.
към беседата >>
Да правите погрешки, това е по-лесна храна.
Може да направите опит. Сега да прекараме аналогията: Дървото на познание на доброто и злото е месоядна храна. Кой не трябва да яде месо? Вълкът да яде месо, разбирам, но на овцата да даваш месо, не разбирам. Та сега за вас кое е по-хубавото?
Да правите погрешки, това е по-лесна храна.
А пък да живеете по закона на любовта, това е вегетарианство. Според мене всеки човек, който живее добре е вегетарианец. А пък всеки човек, който не живее добре, е месоядец. Само за сравнение е това. И в невидимия свят е така.
към беседата >>
“ В света само Бог може да каже така: „Всичко това Аз съм го създал.“ А пък ние можем да имаме само владение.
Ако искаш да се освободиш, трябва да пуснеш първото зрънце, а пък като го пуснеш, ти си нещастен. Де е сега погрешката? Не е погрешката, че си взел зрънцето да го носиш. Погрешката е, че искаш да обсебиш това зрънце за себе си. И да казваш: „Това е мое!
“ В света само Бог може да каже така: „Всичко това Аз съм го създал.“ А пък ние можем да имаме само владение.
Нищо не е наше. Раждаме ли се, умираме ли, страдаме ли, радваме ли се, това не е наше. Страданието не е наше. Всичко това ни е дадено като програма. Ние сме като актьори.
към беседата >>
А пък да живеете по закона на любовта, това е вегетарианство.
Сега да прекараме аналогията: Дървото на познание на доброто и злото е месоядна храна. Кой не трябва да яде месо? Вълкът да яде месо, разбирам, но на овцата да даваш месо, не разбирам. Та сега за вас кое е по-хубавото? Да правите погрешки, това е по-лесна храна.
А пък да живеете по закона на любовта, това е вегетарианство.
Според мене всеки човек, който живее добре е вегетарианец. А пък всеки човек, който не живее добре, е месоядец. Само за сравнение е това. И в невидимия свят е така. Тревата, плода, като го ядеш, той се радва, като го ядеш.
към беседата >>
Нищо не е наше.
Де е сега погрешката? Не е погрешката, че си взел зрънцето да го носиш. Погрешката е, че искаш да обсебиш това зрънце за себе си. И да казваш: „Това е мое! “ В света само Бог може да каже така: „Всичко това Аз съм го създал.“ А пък ние можем да имаме само владение.
Нищо не е наше.
Раждаме ли се, умираме ли, страдаме ли, радваме ли се, това не е наше. Страданието не е наше. Всичко това ни е дадено като програма. Ние сме като актьори. Ще играеш една роля, а пък утре ще ти дадат друга роля.
към беседата >>
Според мене всеки човек, който живее добре е вегетарианец.
Кой не трябва да яде месо? Вълкът да яде месо, разбирам, но на овцата да даваш месо, не разбирам. Та сега за вас кое е по-хубавото? Да правите погрешки, това е по-лесна храна. А пък да живеете по закона на любовта, това е вегетарианство.
Според мене всеки човек, който живее добре е вегетарианец.
А пък всеки човек, който не живее добре, е месоядец. Само за сравнение е това. И в невидимия свят е така. Тревата, плода, като го ядеш, той се радва, като го ядеш. А пък животното, като го ядеш, то никак не се радва.
към беседата >>
Раждаме ли се, умираме ли, страдаме ли, радваме ли се, това не е наше.
Не е погрешката, че си взел зрънцето да го носиш. Погрешката е, че искаш да обсебиш това зрънце за себе си. И да казваш: „Това е мое! “ В света само Бог може да каже така: „Всичко това Аз съм го създал.“ А пък ние можем да имаме само владение. Нищо не е наше.
Раждаме ли се, умираме ли, страдаме ли, радваме ли се, това не е наше.
Страданието не е наше. Всичко това ни е дадено като програма. Ние сме като актьори. Ще играеш една роля, а пък утре ще ти дадат друга роля. Ти не можеш да кажеш: „Аз ще взема роля каквато искам.“ Ти искаш една роля, но тя не ти подхожда.
към беседата >>
А пък всеки човек, който не живее добре, е месоядец.
Вълкът да яде месо, разбирам, но на овцата да даваш месо, не разбирам. Та сега за вас кое е по-хубавото? Да правите погрешки, това е по-лесна храна. А пък да живеете по закона на любовта, това е вегетарианство. Според мене всеки човек, който живее добре е вегетарианец.
А пък всеки човек, който не живее добре, е месоядец.
Само за сравнение е това. И в невидимия свят е така. Тревата, плода, като го ядеш, той се радва, като го ядеш. А пък животното, като го ядеш, то никак не се радва. В което и да е животно, което бива изядено, има недоволство.
към беседата >>
Страданието не е наше.
Погрешката е, че искаш да обсебиш това зрънце за себе си. И да казваш: „Това е мое! “ В света само Бог може да каже така: „Всичко това Аз съм го създал.“ А пък ние можем да имаме само владение. Нищо не е наше. Раждаме ли се, умираме ли, страдаме ли, радваме ли се, това не е наше.
Страданието не е наше.
Всичко това ни е дадено като програма. Ние сме като актьори. Ще играеш една роля, а пък утре ще ти дадат друга роля. Ти не можеш да кажеш: „Аз ще взема роля каквато искам.“ Ти искаш една роля, но тя не ти подхожда. Искаш да свириш първа цигулка, но ако не можеш, поне тъпан можеш да биеш.
към беседата >>
Само за сравнение е това.
Та сега за вас кое е по-хубавото? Да правите погрешки, това е по-лесна храна. А пък да живеете по закона на любовта, това е вегетарианство. Според мене всеки човек, който живее добре е вегетарианец. А пък всеки човек, който не живее добре, е месоядец.
Само за сравнение е това.
И в невидимия свят е така. Тревата, плода, като го ядеш, той се радва, като го ядеш. А пък животното, като го ядеш, то никак не се радва. В което и да е животно, което бива изядено, има недоволство. И това негово недоволство ще се пренесе в тебе.
към беседата >>
Всичко това ни е дадено като програма.
И да казваш: „Това е мое! “ В света само Бог може да каже така: „Всичко това Аз съм го създал.“ А пък ние можем да имаме само владение. Нищо не е наше. Раждаме ли се, умираме ли, страдаме ли, радваме ли се, това не е наше. Страданието не е наше.
Всичко това ни е дадено като програма.
Ние сме като актьори. Ще играеш една роля, а пък утре ще ти дадат друга роля. Ти не можеш да кажеш: „Аз ще взема роля каквато искам.“ Ти искаш една роля, но тя не ти подхожда. Искаш да свириш първа цигулка, но ако не можеш, поне тъпан можеш да биеш. Най-лесна работа е такт да даваш.
към беседата >>
И в невидимия свят е така.
Да правите погрешки, това е по-лесна храна. А пък да живеете по закона на любовта, това е вегетарианство. Според мене всеки човек, който живее добре е вегетарианец. А пък всеки човек, който не живее добре, е месоядец. Само за сравнение е това.
И в невидимия свят е така.
Тревата, плода, като го ядеш, той се радва, като го ядеш. А пък животното, като го ядеш, то никак не се радва. В което и да е животно, което бива изядено, има недоволство. И това негово недоволство ще се пренесе в тебе. Следователно ти, като ядеш месна храна, недоволството ще се пренесе в тебе.
към беседата >>
Ние сме като актьори.
“ В света само Бог може да каже така: „Всичко това Аз съм го създал.“ А пък ние можем да имаме само владение. Нищо не е наше. Раждаме ли се, умираме ли, страдаме ли, радваме ли се, това не е наше. Страданието не е наше. Всичко това ни е дадено като програма.
Ние сме като актьори.
Ще играеш една роля, а пък утре ще ти дадат друга роля. Ти не можеш да кажеш: „Аз ще взема роля каквато искам.“ Ти искаш една роля, но тя не ти подхожда. Искаш да свириш първа цигулка, но ако не можеш, поне тъпан можеш да биеш. Най-лесна работа е такт да даваш. По-лесна работа в музиката от това няма.
към беседата >>
Тревата, плода, като го ядеш, той се радва, като го ядеш.
А пък да живеете по закона на любовта, това е вегетарианство. Според мене всеки човек, който живее добре е вегетарианец. А пък всеки човек, който не живее добре, е месоядец. Само за сравнение е това. И в невидимия свят е така.
Тревата, плода, като го ядеш, той се радва, като го ядеш.
А пък животното, като го ядеш, то никак не се радва. В което и да е животно, което бива изядено, има недоволство. И това негово недоволство ще се пренесе в тебе. Следователно ти, като ядеш месна храна, недоволството ще се пренесе в тебе. Вземете каква да е постъпка.
към беседата >>
Ще играеш една роля, а пък утре ще ти дадат друга роля.
Нищо не е наше. Раждаме ли се, умираме ли, страдаме ли, радваме ли се, това не е наше. Страданието не е наше. Всичко това ни е дадено като програма. Ние сме като актьори.
Ще играеш една роля, а пък утре ще ти дадат друга роля.
Ти не можеш да кажеш: „Аз ще взема роля каквато искам.“ Ти искаш една роля, но тя не ти подхожда. Искаш да свириш първа цигулка, но ако не можеш, поне тъпан можеш да биеш. Най-лесна работа е такт да даваш. По-лесна работа в музиката от това няма. Някой сега ходи и подканва другите към работа и им казва: „Хайде бе синко, хайде бе синко!
към беседата >>
А пък животното, като го ядеш, то никак не се радва.
Според мене всеки човек, който живее добре е вегетарианец. А пък всеки човек, който не живее добре, е месоядец. Само за сравнение е това. И в невидимия свят е така. Тревата, плода, като го ядеш, той се радва, като го ядеш.
А пък животното, като го ядеш, то никак не се радва.
В което и да е животно, което бива изядено, има недоволство. И това негово недоволство ще се пренесе в тебе. Следователно ти, като ядеш месна храна, недоволството ще се пренесе в тебе. Вземете каква да е постъпка. Един човек, като го набиете или му кажете някоя обидна дума или го погледнете криво, този човек ще има недоволство, този човек ще иска със същата дума да те обиди.
към беседата >>
Ти не можеш да кажеш: „Аз ще взема роля каквато искам.“ Ти искаш една роля, но тя не ти подхожда.
Раждаме ли се, умираме ли, страдаме ли, радваме ли се, това не е наше. Страданието не е наше. Всичко това ни е дадено като програма. Ние сме като актьори. Ще играеш една роля, а пък утре ще ти дадат друга роля.
Ти не можеш да кажеш: „Аз ще взема роля каквато искам.“ Ти искаш една роля, но тя не ти подхожда.
Искаш да свириш първа цигулка, но ако не можеш, поне тъпан можеш да биеш. Най-лесна работа е такт да даваш. По-лесна работа в музиката от това няма. Някой сега ходи и подканва другите към работа и им казва: „Хайде бе синко, хайде бе синко! “ Той ходи цял ден и маха ръце.
към беседата >>
В което и да е животно, което бива изядено, има недоволство.
А пък всеки човек, който не живее добре, е месоядец. Само за сравнение е това. И в невидимия свят е така. Тревата, плода, като го ядеш, той се радва, като го ядеш. А пък животното, като го ядеш, то никак не се радва.
В което и да е животно, което бива изядено, има недоволство.
И това негово недоволство ще се пренесе в тебе. Следователно ти, като ядеш месна храна, недоволството ще се пренесе в тебе. Вземете каква да е постъпка. Един човек, като го набиете или му кажете някоя обидна дума или го погледнете криво, този човек ще има недоволство, този човек ще иска със същата дума да те обиди. Най-първо, като срещнете човека, попитайте го: „Ти вегетарианец ли си или месоядец?
към беседата >>
Искаш да свириш първа цигулка, но ако не можеш, поне тъпан можеш да биеш.
Страданието не е наше. Всичко това ни е дадено като програма. Ние сме като актьори. Ще играеш една роля, а пък утре ще ти дадат друга роля. Ти не можеш да кажеш: „Аз ще взема роля каквато искам.“ Ти искаш една роля, но тя не ти подхожда.
Искаш да свириш първа цигулка, но ако не можеш, поне тъпан можеш да биеш.
Най-лесна работа е такт да даваш. По-лесна работа в музиката от това няма. Някой сега ходи и подканва другите към работа и им казва: „Хайде бе синко, хайде бе синко! “ Той ходи цял ден и маха ръце. Всички са капелмайстори.
към беседата >>
И това негово недоволство ще се пренесе в тебе.
Само за сравнение е това. И в невидимия свят е така. Тревата, плода, като го ядеш, той се радва, като го ядеш. А пък животното, като го ядеш, то никак не се радва. В което и да е животно, което бива изядено, има недоволство.
И това негово недоволство ще се пренесе в тебе.
Следователно ти, като ядеш месна храна, недоволството ще се пренесе в тебе. Вземете каква да е постъпка. Един човек, като го набиете или му кажете някоя обидна дума или го погледнете криво, този човек ще има недоволство, този човек ще иска със същата дума да те обиди. Най-първо, като срещнете човека, попитайте го: „Ти вегетарианец ли си или месоядец? “ Ако ще ви говори по езика на месоядците, имайте памук в ушите си и гледайте само движенията на устата му без да чувате гласа му.
към беседата >>
Най-лесна работа е такт да даваш.
Всичко това ни е дадено като програма. Ние сме като актьори. Ще играеш една роля, а пък утре ще ти дадат друга роля. Ти не можеш да кажеш: „Аз ще взема роля каквато искам.“ Ти искаш една роля, но тя не ти подхожда. Искаш да свириш първа цигулка, но ако не можеш, поне тъпан можеш да биеш.
Най-лесна работа е такт да даваш.
По-лесна работа в музиката от това няма. Някой сега ходи и подканва другите към работа и им казва: „Хайде бе синко, хайде бе синко! “ Той ходи цял ден и маха ръце. Всички са капелмайстори. Казва: „Хайде бе, да направим тая работа!
към беседата >>
Следователно ти, като ядеш месна храна, недоволството ще се пренесе в тебе.
И в невидимия свят е така. Тревата, плода, като го ядеш, той се радва, като го ядеш. А пък животното, като го ядеш, то никак не се радва. В което и да е животно, което бива изядено, има недоволство. И това негово недоволство ще се пренесе в тебе.
Следователно ти, като ядеш месна храна, недоволството ще се пренесе в тебе.
Вземете каква да е постъпка. Един човек, като го набиете или му кажете някоя обидна дума или го погледнете криво, този човек ще има недоволство, този човек ще иска със същата дума да те обиди. Най-първо, като срещнете човека, попитайте го: „Ти вегетарианец ли си или месоядец? “ Ако ще ви говори по езика на месоядците, имайте памук в ушите си и гледайте само движенията на устата му без да чувате гласа му.
към беседата >>
По-лесна работа в музиката от това няма.
Ние сме като актьори. Ще играеш една роля, а пък утре ще ти дадат друга роля. Ти не можеш да кажеш: „Аз ще взема роля каквато искам.“ Ти искаш една роля, но тя не ти подхожда. Искаш да свириш първа цигулка, но ако не можеш, поне тъпан можеш да биеш. Най-лесна работа е такт да даваш.
По-лесна работа в музиката от това няма.
Някой сега ходи и подканва другите към работа и им казва: „Хайде бе синко, хайде бе синко! “ Той ходи цял ден и маха ръце. Всички са капелмайстори. Казва: „Хайде бе, да направим тая работа! Пари нямаме, какво да правя!
към беседата >>
Вземете каква да е постъпка.
Тревата, плода, като го ядеш, той се радва, като го ядеш. А пък животното, като го ядеш, то никак не се радва. В което и да е животно, което бива изядено, има недоволство. И това негово недоволство ще се пренесе в тебе. Следователно ти, като ядеш месна храна, недоволството ще се пренесе в тебе.
Вземете каква да е постъпка.
Един човек, като го набиете или му кажете някоя обидна дума или го погледнете криво, този човек ще има недоволство, този човек ще иска със същата дума да те обиди. Най-първо, като срещнете човека, попитайте го: „Ти вегетарианец ли си или месоядец? “ Ако ще ви говори по езика на месоядците, имайте памук в ушите си и гледайте само движенията на устата му без да чувате гласа му.
към беседата >>
Някой сега ходи и подканва другите към работа и им казва: „Хайде бе синко, хайде бе синко!
Ще играеш една роля, а пък утре ще ти дадат друга роля. Ти не можеш да кажеш: „Аз ще взема роля каквато искам.“ Ти искаш една роля, но тя не ти подхожда. Искаш да свириш първа цигулка, но ако не можеш, поне тъпан можеш да биеш. Най-лесна работа е такт да даваш. По-лесна работа в музиката от това няма.
Някой сега ходи и подканва другите към работа и им казва: „Хайде бе синко, хайде бе синко!
“ Той ходи цял ден и маха ръце. Всички са капелмайстори. Казва: „Хайде бе, да направим тая работа! Пари нямаме, какво да правя! “ Това е капелмайсторска работа.
към беседата >>
Един човек, като го набиете или му кажете някоя обидна дума или го погледнете криво, този човек ще има недоволство, този човек ще иска със същата дума да те обиди.
А пък животното, като го ядеш, то никак не се радва. В което и да е животно, което бива изядено, има недоволство. И това негово недоволство ще се пренесе в тебе. Следователно ти, като ядеш месна храна, недоволството ще се пренесе в тебе. Вземете каква да е постъпка.
Един човек, като го набиете или му кажете някоя обидна дума или го погледнете криво, този човек ще има недоволство, този човек ще иска със същата дума да те обиди.
Най-първо, като срещнете човека, попитайте го: „Ти вегетарианец ли си или месоядец? “ Ако ще ви говори по езика на месоядците, имайте памук в ушите си и гледайте само движенията на устата му без да чувате гласа му.
към беседата >>
“ Той ходи цял ден и маха ръце.
Ти не можеш да кажеш: „Аз ще взема роля каквато искам.“ Ти искаш една роля, но тя не ти подхожда. Искаш да свириш първа цигулка, но ако не можеш, поне тъпан можеш да биеш. Най-лесна работа е такт да даваш. По-лесна работа в музиката от това няма. Някой сега ходи и подканва другите към работа и им казва: „Хайде бе синко, хайде бе синко!
“ Той ходи цял ден и маха ръце.
Всички са капелмайстори. Казва: „Хайде бе, да направим тая работа! Пари нямаме, какво да правя! “ Това е капелмайсторска работа.
към беседата >>
Най-първо, като срещнете човека, попитайте го: „Ти вегетарианец ли си или месоядец?
В което и да е животно, което бива изядено, има недоволство. И това негово недоволство ще се пренесе в тебе. Следователно ти, като ядеш месна храна, недоволството ще се пренесе в тебе. Вземете каква да е постъпка. Един човек, като го набиете или му кажете някоя обидна дума или го погледнете криво, този човек ще има недоволство, този човек ще иска със същата дума да те обиди.
Най-първо, като срещнете човека, попитайте го: „Ти вегетарианец ли си или месоядец?
“ Ако ще ви говори по езика на месоядците, имайте памук в ушите си и гледайте само движенията на устата му без да чувате гласа му.
към беседата >>
Всички са капелмайстори.
Искаш да свириш първа цигулка, но ако не можеш, поне тъпан можеш да биеш. Най-лесна работа е такт да даваш. По-лесна работа в музиката от това няма. Някой сега ходи и подканва другите към работа и им казва: „Хайде бе синко, хайде бе синко! “ Той ходи цял ден и маха ръце.
Всички са капелмайстори.
Казва: „Хайде бе, да направим тая работа! Пари нямаме, какво да правя! “ Това е капелмайсторска работа.
към беседата >>
“ Ако ще ви говори по езика на месоядците, имайте памук в ушите си и гледайте само движенията на устата му без да чувате гласа му.
И това негово недоволство ще се пренесе в тебе. Следователно ти, като ядеш месна храна, недоволството ще се пренесе в тебе. Вземете каква да е постъпка. Един човек, като го набиете или му кажете някоя обидна дума или го погледнете криво, този човек ще има недоволство, този човек ще иска със същата дума да те обиди. Най-първо, като срещнете човека, попитайте го: „Ти вегетарианец ли си или месоядец?
“ Ако ще ви говори по езика на месоядците, имайте памук в ушите си и гледайте само движенията на устата му без да чувате гласа му.
към беседата >>
Казва: „Хайде бе, да направим тая работа!
Най-лесна работа е такт да даваш. По-лесна работа в музиката от това няма. Някой сега ходи и подканва другите към работа и им казва: „Хайде бе синко, хайде бе синко! “ Той ходи цял ден и маха ръце. Всички са капелмайстори.
Казва: „Хайде бе, да направим тая работа!
Пари нямаме, какво да правя! “ Това е капелмайсторска работа.
към беседата >>
В злото няма музика.
В злото няма музика.
Единственото нещо, което няма музикалност, е злото. Доброто това е Божественото изявление – то е музикално. В злото няма музика, понеже тоновете там са разхвърлени. Сега, аз като ви изсвирих, каква дума ви дойде на ума? Вие се спрете на тази дума.
към беседата >>
Пари нямаме, какво да правя!
По-лесна работа в музиката от това няма. Някой сега ходи и подканва другите към работа и им казва: „Хайде бе синко, хайде бе синко! “ Той ходи цял ден и маха ръце. Всички са капелмайстори. Казва: „Хайде бе, да направим тая работа!
Пари нямаме, какво да правя!
“ Това е капелмайсторска работа.
към беседата >>
Единственото нещо, което няма музикалност, е злото.
В злото няма музика.
Единственото нещо, което няма музикалност, е злото.
Доброто това е Божественото изявление – то е музикално. В злото няма музика, понеже тоновете там са разхвърлени. Сега, аз като ви изсвирих, каква дума ви дойде на ума? Вие се спрете на тази дума. Ако е дошла някоя дума или някоя мисъл, каквато и да е, при свиренето, забележи я.
към беседата >>
“ Това е капелмайсторска работа.
Някой сега ходи и подканва другите към работа и им казва: „Хайде бе синко, хайде бе синко! “ Той ходи цял ден и маха ръце. Всички са капелмайстори. Казва: „Хайде бе, да направим тая работа! Пари нямаме, какво да правя!
“ Това е капелмайсторска работа.
към беседата >>
Доброто това е Божественото изявление – то е музикално.
В злото няма музика. Единственото нещо, което няма музикалност, е злото.
Доброто това е Божественото изявление – то е музикално.
В злото няма музика, понеже тоновете там са разхвърлени. Сега, аз като ви изсвирих, каква дума ви дойде на ума? Вие се спрете на тази дума. Ако е дошла някоя дума или някоя мисъл, каквато и да е, при свиренето, забележи я.
към беседата >>
Ще се научите сега от музикално гледище.
Ще се научите сега от музикално гледище.
Ти казваш: „Това е мое! “ Да знаем, че: „Това е мое.“ – Единственото нещо, което можеш да знаеш е, че ти живееш в Царството на Бога. Какво искаш повече? Дал ти е всички условия да живееш, да се радваш на светлината. Какво искаш повече от това?
към беседата >>
В злото няма музика, понеже тоновете там са разхвърлени.
В злото няма музика. Единственото нещо, което няма музикалност, е злото. Доброто това е Божественото изявление – то е музикално.
В злото няма музика, понеже тоновете там са разхвърлени.
Сега, аз като ви изсвирих, каква дума ви дойде на ума? Вие се спрете на тази дума. Ако е дошла някоя дума или някоя мисъл, каквато и да е, при свиренето, забележи я.
към беседата >>
Ти казваш: „Това е мое!
Ще се научите сега от музикално гледище.
Ти казваш: „Това е мое!
“ Да знаем, че: „Това е мое.“ – Единственото нещо, което можеш да знаеш е, че ти живееш в Царството на Бога. Какво искаш повече? Дал ти е всички условия да живееш, да се радваш на светлината. Какво искаш повече от това? Ти казваш: „Нямам хубави дрехи.“ Ти изсвири една песен, на когото и да е и той ще ти даде най-хубавите дрехи.
към беседата >>
Сега, аз като ви изсвирих, каква дума ви дойде на ума?
В злото няма музика. Единственото нещо, което няма музикалност, е злото. Доброто това е Божественото изявление – то е музикално. В злото няма музика, понеже тоновете там са разхвърлени.
Сега, аз като ви изсвирих, каква дума ви дойде на ума?
Вие се спрете на тази дума. Ако е дошла някоя дума или някоя мисъл, каквато и да е, при свиренето, забележи я.
към беседата >>
“ Да знаем, че: „Това е мое.“ – Единственото нещо, което можеш да знаеш е, че ти живееш в Царството на Бога.
Ще се научите сега от музикално гледище. Ти казваш: „Това е мое!
“ Да знаем, че: „Това е мое.“ – Единственото нещо, което можеш да знаеш е, че ти живееш в Царството на Бога.
Какво искаш повече? Дал ти е всички условия да живееш, да се радваш на светлината. Какво искаш повече от това? Ти казваш: „Нямам хубави дрехи.“ Ти изсвири една песен, на когото и да е и той ще ти даде най-хубавите дрехи. Ако на един гостилничар изпееш една песен, той ще те нагости.
към беседата >>
Вие се спрете на тази дума.
В злото няма музика. Единственото нещо, което няма музикалност, е злото. Доброто това е Божественото изявление – то е музикално. В злото няма музика, понеже тоновете там са разхвърлени. Сега, аз като ви изсвирих, каква дума ви дойде на ума?
Вие се спрете на тази дума.
Ако е дошла някоя дума или някоя мисъл, каквато и да е, при свиренето, забележи я.
към беседата >>
Какво искаш повече?
Ще се научите сега от музикално гледище. Ти казваш: „Това е мое! “ Да знаем, че: „Това е мое.“ – Единственото нещо, което можеш да знаеш е, че ти живееш в Царството на Бога.
Какво искаш повече?
Дал ти е всички условия да живееш, да се радваш на светлината. Какво искаш повече от това? Ти казваш: „Нямам хубави дрехи.“ Ти изсвири една песен, на когото и да е и той ще ти даде най-хубавите дрехи. Ако на един гостилничар изпееш една песен, той ще те нагости. Когато аз бях сиромах, като вас, изпявах една песен.
към беседата >>
Ако е дошла някоя дума или някоя мисъл, каквато и да е, при свиренето, забележи я.
Единственото нещо, което няма музикалност, е злото. Доброто това е Божественото изявление – то е музикално. В злото няма музика, понеже тоновете там са разхвърлени. Сега, аз като ви изсвирих, каква дума ви дойде на ума? Вие се спрете на тази дума.
Ако е дошла някоя дума или някоя мисъл, каквато и да е, при свиренето, забележи я.
към беседата >>
Дал ти е всички условия да живееш, да се радваш на светлината.
Ще се научите сега от музикално гледище. Ти казваш: „Това е мое! “ Да знаем, че: „Това е мое.“ – Единственото нещо, което можеш да знаеш е, че ти живееш в Царството на Бога. Какво искаш повече?
Дал ти е всички условия да живееш, да се радваш на светлината.
Какво искаш повече от това? Ти казваш: „Нямам хубави дрехи.“ Ти изсвири една песен, на когото и да е и той ще ти даде най-хубавите дрехи. Ако на един гостилничар изпееш една песен, той ще те нагости. Когато аз бях сиромах, като вас, изпявах една песен. Но докато се научи човек да пее!
към беседата >>
Нека вземем песента „Духът Божий“.
Нека вземем песента „Духът Божий“.
Каква песен е „Духът Божий“? Звукът на буквата „Д“ какво означава музикално? Кой тон е „Д“? „А“ какъв тон е? (– Ла.) „А“ е „ла“, а „С“ е „до“.
към беседата >>
Какво искаш повече от това?
Ще се научите сега от музикално гледище. Ти казваш: „Това е мое! “ Да знаем, че: „Това е мое.“ – Единственото нещо, което можеш да знаеш е, че ти живееш в Царството на Бога. Какво искаш повече? Дал ти е всички условия да живееш, да се радваш на светлината.
Какво искаш повече от това?
Ти казваш: „Нямам хубави дрехи.“ Ти изсвири една песен, на когото и да е и той ще ти даде най-хубавите дрехи. Ако на един гостилничар изпееш една песен, той ще те нагости. Когато аз бях сиромах, като вас, изпявах една песен. Но докато се научи човек да пее! Казвам, да изпееш, но докато се научиш да пееш!
към беседата >>
Каква песен е „Духът Божий“?
Нека вземем песента „Духът Божий“.
Каква песен е „Духът Божий“?
Звукът на буквата „Д“ какво означава музикално? Кой тон е „Д“? „А“ какъв тон е? (– Ла.) „А“ е „ла“, а „С“ е „до“. Когато едно яйце се счупи, нали то образува „це“ – „С“, половината яйце е „С“, „А“ означава вътрешното съдържание.
към беседата >>
Ти казваш: „Нямам хубави дрехи.“ Ти изсвири една песен, на когото и да е и той ще ти даде най-хубавите дрехи.
Ти казваш: „Това е мое! “ Да знаем, че: „Това е мое.“ – Единственото нещо, което можеш да знаеш е, че ти живееш в Царството на Бога. Какво искаш повече? Дал ти е всички условия да живееш, да се радваш на светлината. Какво искаш повече от това?
Ти казваш: „Нямам хубави дрехи.“ Ти изсвири една песен, на когото и да е и той ще ти даде най-хубавите дрехи.
Ако на един гостилничар изпееш една песен, той ще те нагости. Когато аз бях сиромах, като вас, изпявах една песен. Но докато се научи човек да пее! Казвам, да изпееш, но докато се научиш да пееш!
към беседата >>
Звукът на буквата „Д“ какво означава музикално?
Нека вземем песента „Духът Божий“. Каква песен е „Духът Божий“?
Звукът на буквата „Д“ какво означава музикално?
Кой тон е „Д“? „А“ какъв тон е? (– Ла.) „А“ е „ла“, а „С“ е „до“. Когато едно яйце се счупи, нали то образува „це“ – „С“, половината яйце е „С“, „А“ означава вътрешното съдържание. „До“ (С) означава вътрешността, че животът е излязъл от онези мъчнотии и започват сега промените.
към беседата >>
Ако на един гостилничар изпееш една песен, той ще те нагости.
“ Да знаем, че: „Това е мое.“ – Единственото нещо, което можеш да знаеш е, че ти живееш в Царството на Бога. Какво искаш повече? Дал ти е всички условия да живееш, да се радваш на светлината. Какво искаш повече от това? Ти казваш: „Нямам хубави дрехи.“ Ти изсвири една песен, на когото и да е и той ще ти даде най-хубавите дрехи.
Ако на един гостилничар изпееш една песен, той ще те нагости.
Когато аз бях сиромах, като вас, изпявах една песен. Но докато се научи човек да пее! Казвам, да изпееш, но докато се научиш да пееш!
към беседата >>
Кой тон е „Д“?
Нека вземем песента „Духът Божий“. Каква песен е „Духът Божий“? Звукът на буквата „Д“ какво означава музикално?
Кой тон е „Д“?
„А“ какъв тон е? (– Ла.) „А“ е „ла“, а „С“ е „до“. Когато едно яйце се счупи, нали то образува „це“ – „С“, половината яйце е „С“, „А“ означава вътрешното съдържание. „До“ (С) означава вътрешността, че животът е излязъл от онези мъчнотии и започват сега промените. Ако пеете по „До“ значи онова, което е във вас е в напрежение.
към беседата >>
Когато аз бях сиромах, като вас, изпявах една песен.
Какво искаш повече? Дал ти е всички условия да живееш, да се радваш на светлината. Какво искаш повече от това? Ти казваш: „Нямам хубави дрехи.“ Ти изсвири една песен, на когото и да е и той ще ти даде най-хубавите дрехи. Ако на един гостилничар изпееш една песен, той ще те нагости.
Когато аз бях сиромах, като вас, изпявах една песен.
Но докато се научи човек да пее! Казвам, да изпееш, но докато се научиш да пееш!
към беседата >>
„А“ какъв тон е?
Нека вземем песента „Духът Божий“. Каква песен е „Духът Божий“? Звукът на буквата „Д“ какво означава музикално? Кой тон е „Д“?
„А“ какъв тон е?
(– Ла.) „А“ е „ла“, а „С“ е „до“. Когато едно яйце се счупи, нали то образува „це“ – „С“, половината яйце е „С“, „А“ означава вътрешното съдържание. „До“ (С) означава вътрешността, че животът е излязъл от онези мъчнотии и започват сега промените. Ако пеете по „До“ значи онова, което е във вас е в напрежение. А пък ако вземете други тонове, то имаме изявление навън.
към беседата >>
Но докато се научи човек да пее!
Дал ти е всички условия да живееш, да се радваш на светлината. Какво искаш повече от това? Ти казваш: „Нямам хубави дрехи.“ Ти изсвири една песен, на когото и да е и той ще ти даде най-хубавите дрехи. Ако на един гостилничар изпееш една песен, той ще те нагости. Когато аз бях сиромах, като вас, изпявах една песен.
Но докато се научи човек да пее!
Казвам, да изпееш, но докато се научиш да пееш!
към беседата >>
(– Ла.) „А“ е „ла“, а „С“ е „до“.
Нека вземем песента „Духът Божий“. Каква песен е „Духът Божий“? Звукът на буквата „Д“ какво означава музикално? Кой тон е „Д“? „А“ какъв тон е?
(– Ла.) „А“ е „ла“, а „С“ е „до“.
Когато едно яйце се счупи, нали то образува „це“ – „С“, половината яйце е „С“, „А“ означава вътрешното съдържание. „До“ (С) означава вътрешността, че животът е излязъл от онези мъчнотии и започват сега промените. Ако пеете по „До“ значи онова, което е във вас е в напрежение. А пък ако вземете други тонове, то имаме изявление навън. Защото щом влезете в живота, там ще срещнете много неща.
към беседата >>
Казвам, да изпееш, но докато се научиш да пееш!
Какво искаш повече от това? Ти казваш: „Нямам хубави дрехи.“ Ти изсвири една песен, на когото и да е и той ще ти даде най-хубавите дрехи. Ако на един гостилничар изпееш една песен, той ще те нагости. Когато аз бях сиромах, като вас, изпявах една песен. Но докато се научи човек да пее!
Казвам, да изпееш, но докато се научиш да пееш!
към беседата >>
Когато едно яйце се счупи, нали то образува „це“ – „С“, половината яйце е „С“, „А“ означава вътрешното съдържание.
Каква песен е „Духът Божий“? Звукът на буквата „Д“ какво означава музикално? Кой тон е „Д“? „А“ какъв тон е? (– Ла.) „А“ е „ла“, а „С“ е „до“.
Когато едно яйце се счупи, нали то образува „це“ – „С“, половината яйце е „С“, „А“ означава вътрешното съдържание.
„До“ (С) означава вътрешността, че животът е излязъл от онези мъчнотии и започват сега промените. Ако пеете по „До“ значи онова, което е във вас е в напрежение. А пък ако вземете други тонове, то имаме изявление навън. Защото щом влезете в живота, там ще срещнете много неща. Там ще срещнете други неща, отколкото в първата система на „до“.
към беседата >>
Аз разбирам следното: да се научиш да мислиш, да се научиш да чувствуваш, да се научиш да постъпваш.
Аз разбирам следното: да се научиш да мислиш, да се научиш да чувствуваш, да се научиш да постъпваш.
Аз ви проповядвам едно учение, което е съобразно с природата. Основния тон на любовта ще вземеш в постъпките си. Основния тон на чувствата ще вземеш. То е Мъдростта. Основния тон на мисълта ще вземеш.
към беседата >>
„До“ (С) означава вътрешността, че животът е излязъл от онези мъчнотии и започват сега промените.
Звукът на буквата „Д“ какво означава музикално? Кой тон е „Д“? „А“ какъв тон е? (– Ла.) „А“ е „ла“, а „С“ е „до“. Когато едно яйце се счупи, нали то образува „це“ – „С“, половината яйце е „С“, „А“ означава вътрешното съдържание.
„До“ (С) означава вътрешността, че животът е излязъл от онези мъчнотии и започват сега промените.
Ако пеете по „До“ значи онова, което е във вас е в напрежение. А пък ако вземете други тонове, то имаме изявление навън. Защото щом влезете в живота, там ще срещнете много неща. Там ще срещнете други неща, отколкото в първата система на „до“.
към беседата >>
Аз ви проповядвам едно учение, което е съобразно с природата.
Аз разбирам следното: да се научиш да мислиш, да се научиш да чувствуваш, да се научиш да постъпваш.
Аз ви проповядвам едно учение, което е съобразно с природата.
Основния тон на любовта ще вземеш в постъпките си. Основния тон на чувствата ще вземеш. То е Мъдростта. Основния тон на мисълта ще вземеш. То е Истината.
към беседата >>
Ако пеете по „До“ значи онова, което е във вас е в напрежение.
Кой тон е „Д“? „А“ какъв тон е? (– Ла.) „А“ е „ла“, а „С“ е „до“. Когато едно яйце се счупи, нали то образува „це“ – „С“, половината яйце е „С“, „А“ означава вътрешното съдържание. „До“ (С) означава вътрешността, че животът е излязъл от онези мъчнотии и започват сега промените.
Ако пеете по „До“ значи онова, което е във вас е в напрежение.
А пък ако вземете други тонове, то имаме изявление навън. Защото щом влезете в живота, там ще срещнете много неща. Там ще срещнете други неща, отколкото в първата система на „до“.
към беседата >>
Основния тон на любовта ще вземеш в постъпките си.
Аз разбирам следното: да се научиш да мислиш, да се научиш да чувствуваш, да се научиш да постъпваш. Аз ви проповядвам едно учение, което е съобразно с природата.
Основния тон на любовта ще вземеш в постъпките си.
Основния тон на чувствата ще вземеш. То е Мъдростта. Основния тон на мисълта ще вземеш. То е Истината. За да се научиш да мислиш добре и да постъпваш добре, само любовта ще ти даде сила, защото ще се намериш в един свят на най-големите противоречия.
към беседата >>
А пък ако вземете други тонове, то имаме изявление навън.
„А“ какъв тон е? (– Ла.) „А“ е „ла“, а „С“ е „до“. Когато едно яйце се счупи, нали то образува „це“ – „С“, половината яйце е „С“, „А“ означава вътрешното съдържание. „До“ (С) означава вътрешността, че животът е излязъл от онези мъчнотии и започват сега промените. Ако пеете по „До“ значи онова, което е във вас е в напрежение.
А пък ако вземете други тонове, то имаме изявление навън.
Защото щом влезете в живота, там ще срещнете много неща. Там ще срещнете други неща, отколкото в първата система на „до“.
към беседата >>
Основния тон на чувствата ще вземеш.
Аз разбирам следното: да се научиш да мислиш, да се научиш да чувствуваш, да се научиш да постъпваш. Аз ви проповядвам едно учение, което е съобразно с природата. Основния тон на любовта ще вземеш в постъпките си.
Основния тон на чувствата ще вземеш.
То е Мъдростта. Основния тон на мисълта ще вземеш. То е Истината. За да се научиш да мислиш добре и да постъпваш добре, само любовта ще ти даде сила, защото ще се намериш в един свят на най-големите противоречия. Любовта е цял един свят на най-големите противоречия.
към беседата >>
Защото щом влезете в живота, там ще срещнете много неща.
(– Ла.) „А“ е „ла“, а „С“ е „до“. Когато едно яйце се счупи, нали то образува „це“ – „С“, половината яйце е „С“, „А“ означава вътрешното съдържание. „До“ (С) означава вътрешността, че животът е излязъл от онези мъчнотии и започват сега промените. Ако пеете по „До“ значи онова, което е във вас е в напрежение. А пък ако вземете други тонове, то имаме изявление навън.
Защото щом влезете в живота, там ще срещнете много неща.
Там ще срещнете други неща, отколкото в първата система на „до“.
към беседата >>
То е Мъдростта.
Аз разбирам следното: да се научиш да мислиш, да се научиш да чувствуваш, да се научиш да постъпваш. Аз ви проповядвам едно учение, което е съобразно с природата. Основния тон на любовта ще вземеш в постъпките си. Основния тон на чувствата ще вземеш.
То е Мъдростта.
Основния тон на мисълта ще вземеш. То е Истината. За да се научиш да мислиш добре и да постъпваш добре, само любовта ще ти даде сила, защото ще се намериш в един свят на най-големите противоречия. Любовта е цял един свят на най-големите противоречия. Ще се урежда той.
към беседата >>
Там ще срещнете други неща, отколкото в първата система на „до“.
Когато едно яйце се счупи, нали то образува „це“ – „С“, половината яйце е „С“, „А“ означава вътрешното съдържание. „До“ (С) означава вътрешността, че животът е излязъл от онези мъчнотии и започват сега промените. Ако пеете по „До“ значи онова, което е във вас е в напрежение. А пък ако вземете други тонове, то имаме изявление навън. Защото щом влезете в живота, там ще срещнете много неща.
Там ще срещнете други неща, отколкото в първата система на „до“.
към беседата >>
Основния тон на мисълта ще вземеш.
Аз разбирам следното: да се научиш да мислиш, да се научиш да чувствуваш, да се научиш да постъпваш. Аз ви проповядвам едно учение, което е съобразно с природата. Основния тон на любовта ще вземеш в постъпките си. Основния тон на чувствата ще вземеш. То е Мъдростта.
Основния тон на мисълта ще вземеш.
То е Истината. За да се научиш да мислиш добре и да постъпваш добре, само любовта ще ти даде сила, защото ще се намериш в един свят на най-големите противоречия. Любовта е цял един свят на най-големите противоречия. Ще се урежда той. От там ще започнеш.
към беседата >>
Та сега се спрете върху мисълта: Бог е вложил музиката във вас.
Та сега се спрете върху мисълта: Бог е вложил музиката във вас.
И трябва да я развивате. Тази музика има значение към вашата мисъл. Значи, ще турите музиката във вашата мисъл. Тя е нещо музикално. После ще я снемете в сърдцето си и във физическото поле.
към беседата >>
То е Истината.
Аз ви проповядвам едно учение, което е съобразно с природата. Основния тон на любовта ще вземеш в постъпките си. Основния тон на чувствата ще вземеш. То е Мъдростта. Основния тон на мисълта ще вземеш.
То е Истината.
За да се научиш да мислиш добре и да постъпваш добре, само любовта ще ти даде сила, защото ще се намериш в един свят на най-големите противоречия. Любовта е цял един свят на най-големите противоречия. Ще се урежда той. От там ще започнеш. После, като дойдеш до сърдцето, то е грешно – чувствува.
към беседата >>
И трябва да я развивате.
Та сега се спрете върху мисълта: Бог е вложил музиката във вас.
И трябва да я развивате.
Тази музика има значение към вашата мисъл. Значи, ще турите музиката във вашата мисъл. Тя е нещо музикално. После ще я снемете в сърдцето си и във физическото поле. Научете се да мислите музикално.
към беседата >>
За да се научиш да мислиш добре и да постъпваш добре, само любовта ще ти даде сила, защото ще се намериш в един свят на най-големите противоречия.
Основния тон на любовта ще вземеш в постъпките си. Основния тон на чувствата ще вземеш. То е Мъдростта. Основния тон на мисълта ще вземеш. То е Истината.
За да се научиш да мислиш добре и да постъпваш добре, само любовта ще ти даде сила, защото ще се намериш в един свят на най-големите противоречия.
Любовта е цял един свят на най-големите противоречия. Ще се урежда той. От там ще започнеш. После, като дойдеш до сърдцето, то е грешно – чувствува. Всички произволи в света произтичат от сърдцето.
към беседата >>
Тази музика има значение към вашата мисъл.
Та сега се спрете върху мисълта: Бог е вложил музиката във вас. И трябва да я развивате.
Тази музика има значение към вашата мисъл.
Значи, ще турите музиката във вашата мисъл. Тя е нещо музикално. После ще я снемете в сърдцето си и във физическото поле. Научете се да мислите музикално. Всяка лоша мисъл е един дисонанс.
към беседата >>
Любовта е цял един свят на най-големите противоречия.
Основния тон на чувствата ще вземеш. То е Мъдростта. Основния тон на мисълта ще вземеш. То е Истината. За да се научиш да мислиш добре и да постъпваш добре, само любовта ще ти даде сила, защото ще се намериш в един свят на най-големите противоречия.
Любовта е цял един свят на най-големите противоречия.
Ще се урежда той. От там ще започнеш. После, като дойдеш до сърдцето, то е грешно – чувствува. Всички произволи в света произтичат от сърдцето. Любовта ти трябва да бъде майка, Мъдростта – баща.
към беседата >>
Значи, ще турите музиката във вашата мисъл.
Та сега се спрете върху мисълта: Бог е вложил музиката във вас. И трябва да я развивате. Тази музика има значение към вашата мисъл.
Значи, ще турите музиката във вашата мисъл.
Тя е нещо музикално. После ще я снемете в сърдцето си и във физическото поле. Научете се да мислите музикално. Всяка лоша мисъл е един дисонанс. Коригирайте я веднага.
към беседата >>
Ще се урежда той.
То е Мъдростта. Основния тон на мисълта ще вземеш. То е Истината. За да се научиш да мислиш добре и да постъпваш добре, само любовта ще ти даде сила, защото ще се намериш в един свят на най-големите противоречия. Любовта е цял един свят на най-големите противоречия.
Ще се урежда той.
От там ще започнеш. После, като дойдеш до сърдцето, то е грешно – чувствува. Всички произволи в света произтичат от сърдцето. Любовта ти трябва да бъде майка, Мъдростта – баща. И тогаз ще дойде до Истината.
към беседата >>
Тя е нещо музикално.
Та сега се спрете върху мисълта: Бог е вложил музиката във вас. И трябва да я развивате. Тази музика има значение към вашата мисъл. Значи, ще турите музиката във вашата мисъл.
Тя е нещо музикално.
После ще я снемете в сърдцето си и във физическото поле. Научете се да мислите музикално. Всяка лоша мисъл е един дисонанс. Коригирайте я веднага. Нищо повече.
към беседата >>
От там ще започнеш.
Основния тон на мисълта ще вземеш. То е Истината. За да се научиш да мислиш добре и да постъпваш добре, само любовта ще ти даде сила, защото ще се намериш в един свят на най-големите противоречия. Любовта е цял един свят на най-големите противоречия. Ще се урежда той.
От там ще започнеш.
После, като дойдеш до сърдцето, то е грешно – чувствува. Всички произволи в света произтичат от сърдцето. Любовта ти трябва да бъде майка, Мъдростта – баща. И тогаз ще дойде до Истината. И тогава ще разбереш онази безгранична, Божия Мъдрост, с която Той е създал света.
към беседата >>
После ще я снемете в сърдцето си и във физическото поле.
Та сега се спрете върху мисълта: Бог е вложил музиката във вас. И трябва да я развивате. Тази музика има значение към вашата мисъл. Значи, ще турите музиката във вашата мисъл. Тя е нещо музикално.
После ще я снемете в сърдцето си и във физическото поле.
Научете се да мислите музикално. Всяка лоша мисъл е един дисонанс. Коригирайте я веднага. Нищо повече. Не е лошо нещо дисонанса.
към беседата >>
После, като дойдеш до сърдцето, то е грешно – чувствува.
То е Истината. За да се научиш да мислиш добре и да постъпваш добре, само любовта ще ти даде сила, защото ще се намериш в един свят на най-големите противоречия. Любовта е цял един свят на най-големите противоречия. Ще се урежда той. От там ще започнеш.
После, като дойдеш до сърдцето, то е грешно – чувствува.
Всички произволи в света произтичат от сърдцето. Любовта ти трябва да бъде майка, Мъдростта – баща. И тогаз ще дойде до Истината. И тогава ще разбереш онази безгранична, Божия Мъдрост, с която Той е създал света.
към беседата >>
Научете се да мислите музикално.
И трябва да я развивате. Тази музика има значение към вашата мисъл. Значи, ще турите музиката във вашата мисъл. Тя е нещо музикално. После ще я снемете в сърдцето си и във физическото поле.
Научете се да мислите музикално.
Всяка лоша мисъл е един дисонанс. Коригирайте я веднага. Нищо повече. Не е лошо нещо дисонанса. Две гами има, които са дисхармонични.
към беседата >>
Всички произволи в света произтичат от сърдцето.
За да се научиш да мислиш добре и да постъпваш добре, само любовта ще ти даде сила, защото ще се намериш в един свят на най-големите противоречия. Любовта е цял един свят на най-големите противоречия. Ще се урежда той. От там ще започнеш. После, като дойдеш до сърдцето, то е грешно – чувствува.
Всички произволи в света произтичат от сърдцето.
Любовта ти трябва да бъде майка, Мъдростта – баща. И тогаз ще дойде до Истината. И тогава ще разбереш онази безгранична, Божия Мъдрост, с която Той е създал света.
към беседата >>
Всяка лоша мисъл е един дисонанс.
Тази музика има значение към вашата мисъл. Значи, ще турите музиката във вашата мисъл. Тя е нещо музикално. После ще я снемете в сърдцето си и във физическото поле. Научете се да мислите музикално.
Всяка лоша мисъл е един дисонанс.
Коригирайте я веднага. Нищо повече. Не е лошо нещо дисонанса. Две гами има, които са дисхармонични. Не че са лоши гамите, но разликата е, че няма съответствие между тях.
към беседата >>
Любовта ти трябва да бъде майка, Мъдростта – баща.
Любовта е цял един свят на най-големите противоречия. Ще се урежда той. От там ще започнеш. После, като дойдеш до сърдцето, то е грешно – чувствува. Всички произволи в света произтичат от сърдцето.
Любовта ти трябва да бъде майка, Мъдростта – баща.
И тогаз ще дойде до Истината. И тогава ще разбереш онази безгранична, Божия Мъдрост, с която Той е създал света.
към беседата >>
Коригирайте я веднага.
Значи, ще турите музиката във вашата мисъл. Тя е нещо музикално. После ще я снемете в сърдцето си и във физическото поле. Научете се да мислите музикално. Всяка лоша мисъл е един дисонанс.
Коригирайте я веднага.
Нищо повече. Не е лошо нещо дисонанса. Две гами има, които са дисхармонични. Не че са лоши гамите, но разликата е, че няма съответствие между тях. Едната гама не хармонира с другата и не може да се образува връзка.
към беседата >>
И тогаз ще дойде до Истината.
Ще се урежда той. От там ще започнеш. После, като дойдеш до сърдцето, то е грешно – чувствува. Всички произволи в света произтичат от сърдцето. Любовта ти трябва да бъде майка, Мъдростта – баща.
И тогаз ще дойде до Истината.
И тогава ще разбереш онази безгранична, Божия Мъдрост, с която Той е създал света.
към беседата >>
Нищо повече.
Тя е нещо музикално. После ще я снемете в сърдцето си и във физическото поле. Научете се да мислите музикално. Всяка лоша мисъл е един дисонанс. Коригирайте я веднага.
Нищо повече.
Не е лошо нещо дисонанса. Две гами има, които са дисхармонични. Не че са лоши гамите, но разликата е, че няма съответствие между тях. Едната гама не хармонира с другата и не може да се образува връзка. Гамите са връзка, пътища, методи, по които може да развиеш своя глас.
към беседата >>
И тогава ще разбереш онази безгранична, Божия Мъдрост, с която Той е създал света.
От там ще започнеш. После, като дойдеш до сърдцето, то е грешно – чувствува. Всички произволи в света произтичат от сърдцето. Любовта ти трябва да бъде майка, Мъдростта – баща. И тогаз ще дойде до Истината.
И тогава ще разбереш онази безгранична, Божия Мъдрост, с която Той е създал света.
към беседата >>
Не е лошо нещо дисонанса.
После ще я снемете в сърдцето си и във физическото поле. Научете се да мислите музикално. Всяка лоша мисъл е един дисонанс. Коригирайте я веднага. Нищо повече.
Не е лошо нещо дисонанса.
Две гами има, които са дисхармонични. Не че са лоши гамите, но разликата е, че няма съответствие между тях. Едната гама не хармонира с другата и не може да се образува връзка. Гамите са връзка, пътища, методи, по които може да развиеш своя глас. Онези, които сте музикални, ако вземете „до“ мажор, „до“ мажор е гама нагоре.
към беседата >>
Та да се върнем сега до обикновените работи.
Та да се върнем сега до обикновените работи.
Вие мислите за небето. Но как ще отидете на небето и как ще ви приемат? Вие нямате понятие за това. Вие може да отидете на екскурзия на онзи свят, но ангелите, като отидете там, не искат да ви се покажат, да ги видите, както са облечени. Вие, като влезнете в онзи свят, никакви ангели няма да видите.
към беседата >>
Две гами има, които са дисхармонични.
Научете се да мислите музикално. Всяка лоша мисъл е един дисонанс. Коригирайте я веднага. Нищо повече. Не е лошо нещо дисонанса.
Две гами има, които са дисхармонични.
Не че са лоши гамите, но разликата е, че няма съответствие между тях. Едната гама не хармонира с другата и не може да се образува връзка. Гамите са връзка, пътища, методи, по които може да развиеш своя глас. Онези, които сте музикални, ако вземете „до“ мажор, „до“ мажор е гама нагоре. А „до“ минор е гама надолу.
към беседата >>
Вие мислите за небето.
Та да се върнем сега до обикновените работи.
Вие мислите за небето.
Но как ще отидете на небето и как ще ви приемат? Вие нямате понятие за това. Вие може да отидете на екскурзия на онзи свят, но ангелите, като отидете там, не искат да ви се покажат, да ги видите, както са облечени. Вие, като влезнете в онзи свят, никакви ангели няма да видите. Защото те се занимават и се движат така бързо, че няма да ги видите.
към беседата >>
Не че са лоши гамите, но разликата е, че няма съответствие между тях.
Всяка лоша мисъл е един дисонанс. Коригирайте я веднага. Нищо повече. Не е лошо нещо дисонанса. Две гами има, които са дисхармонични.
Не че са лоши гамите, но разликата е, че няма съответствие между тях.
Едната гама не хармонира с другата и не може да се образува връзка. Гамите са връзка, пътища, методи, по които може да развиеш своя глас. Онези, които сте музикални, ако вземете „до“ мажор, „до“ мажор е гама нагоре. А „до“ минор е гама надолу. „До“ мажор отива на планината, а пък „до“ минор отива към долината, за да работиш.
към беседата >>
Но как ще отидете на небето и как ще ви приемат?
Та да се върнем сега до обикновените работи. Вие мислите за небето.
Но как ще отидете на небето и как ще ви приемат?
Вие нямате понятие за това. Вие може да отидете на екскурзия на онзи свят, но ангелите, като отидете там, не искат да ви се покажат, да ги видите, както са облечени. Вие, като влезнете в онзи свят, никакви ангели няма да видите. Защото те се занимават и се движат така бързо, че няма да ги видите. И вие ще кажете: „Тук няма никакви ангели, празно е.“ Ти гледаш някаква прашинка и няма да видиш нищо.
към беседата >>
Едната гама не хармонира с другата и не може да се образува връзка.
Коригирайте я веднага. Нищо повече. Не е лошо нещо дисонанса. Две гами има, които са дисхармонични. Не че са лоши гамите, но разликата е, че няма съответствие между тях.
Едната гама не хармонира с другата и не може да се образува връзка.
Гамите са връзка, пътища, методи, по които може да развиеш своя глас. Онези, които сте музикални, ако вземете „до“ мажор, „до“ мажор е гама нагоре. А „до“ минор е гама надолу. „До“ мажор отива на планината, а пък „до“ минор отива към долината, за да работиш. След като се качваш в „до“ мажор, то е Божественото.
към беседата >>
Вие нямате понятие за това.
Та да се върнем сега до обикновените работи. Вие мислите за небето. Но как ще отидете на небето и как ще ви приемат?
Вие нямате понятие за това.
Вие може да отидете на екскурзия на онзи свят, но ангелите, като отидете там, не искат да ви се покажат, да ги видите, както са облечени. Вие, като влезнете в онзи свят, никакви ангели няма да видите. Защото те се занимават и се движат така бързо, че няма да ги видите. И вие ще кажете: „Тук няма никакви ангели, празно е.“ Ти гледаш някаква прашинка и няма да видиш нищо. Но, ако туриш прашинката под микроскоп, ще видиш цял един свят.
към беседата >>
Гамите са връзка, пътища, методи, по които може да развиеш своя глас.
Нищо повече. Не е лошо нещо дисонанса. Две гами има, които са дисхармонични. Не че са лоши гамите, но разликата е, че няма съответствие между тях. Едната гама не хармонира с другата и не може да се образува връзка.
Гамите са връзка, пътища, методи, по които може да развиеш своя глас.
Онези, които сте музикални, ако вземете „до“ мажор, „до“ мажор е гама нагоре. А „до“ минор е гама надолу. „До“ мажор отива на планината, а пък „до“ минор отива към долината, за да работиш. След като се качваш в „до“ мажор, то е Божественото. А пък онзи, който отива надолу и работи и в него има едно миньорно състояние.
към беседата >>
Вие може да отидете на екскурзия на онзи свят, но ангелите, като отидете там, не искат да ви се покажат, да ги видите, както са облечени.
Та да се върнем сега до обикновените работи. Вие мислите за небето. Но как ще отидете на небето и как ще ви приемат? Вие нямате понятие за това.
Вие може да отидете на екскурзия на онзи свят, но ангелите, като отидете там, не искат да ви се покажат, да ги видите, както са облечени.
Вие, като влезнете в онзи свят, никакви ангели няма да видите. Защото те се занимават и се движат така бързо, че няма да ги видите. И вие ще кажете: „Тук няма никакви ангели, празно е.“ Ти гледаш някаква прашинка и няма да видиш нищо. Но, ако туриш прашинката под микроскоп, ще видиш цял един свят.
към беседата >>
Онези, които сте музикални, ако вземете „до“ мажор, „до“ мажор е гама нагоре.
Не е лошо нещо дисонанса. Две гами има, които са дисхармонични. Не че са лоши гамите, но разликата е, че няма съответствие между тях. Едната гама не хармонира с другата и не може да се образува връзка. Гамите са връзка, пътища, методи, по които може да развиеш своя глас.
Онези, които сте музикални, ако вземете „до“ мажор, „до“ мажор е гама нагоре.
А „до“ минор е гама надолу. „До“ мажор отива на планината, а пък „до“ минор отива към долината, за да работиш. След като се качваш в „до“ мажор, то е Божественото. А пък онзи, който отива надолу и работи и в него има едно миньорно състояние. Той сам е недоволен от себе си.
към беседата >>
Вие, като влезнете в онзи свят, никакви ангели няма да видите.
Та да се върнем сега до обикновените работи. Вие мислите за небето. Но как ще отидете на небето и как ще ви приемат? Вие нямате понятие за това. Вие може да отидете на екскурзия на онзи свят, но ангелите, като отидете там, не искат да ви се покажат, да ги видите, както са облечени.
Вие, като влезнете в онзи свят, никакви ангели няма да видите.
Защото те се занимават и се движат така бързо, че няма да ги видите. И вие ще кажете: „Тук няма никакви ангели, празно е.“ Ти гледаш някаква прашинка и няма да видиш нищо. Но, ако туриш прашинката под микроскоп, ще видиш цял един свят.
към беседата >>
А „до“ минор е гама надолу.
Две гами има, които са дисхармонични. Не че са лоши гамите, но разликата е, че няма съответствие между тях. Едната гама не хармонира с другата и не може да се образува връзка. Гамите са връзка, пътища, методи, по които може да развиеш своя глас. Онези, които сте музикални, ако вземете „до“ мажор, „до“ мажор е гама нагоре.
А „до“ минор е гама надолу.
„До“ мажор отива на планината, а пък „до“ минор отива към долината, за да работиш. След като се качваш в „до“ мажор, то е Божественото. А пък онзи, който отива надолу и работи и в него има едно миньорно състояние. Той сам е недоволен от себе си. А пък в мажорните гами има едно възходящо подигане, подем.
към беседата >>
Защото те се занимават и се движат така бързо, че няма да ги видите.
Вие мислите за небето. Но как ще отидете на небето и как ще ви приемат? Вие нямате понятие за това. Вие може да отидете на екскурзия на онзи свят, но ангелите, като отидете там, не искат да ви се покажат, да ги видите, както са облечени. Вие, като влезнете в онзи свят, никакви ангели няма да видите.
Защото те се занимават и се движат така бързо, че няма да ги видите.
И вие ще кажете: „Тук няма никакви ангели, празно е.“ Ти гледаш някаква прашинка и няма да видиш нищо. Но, ако туриш прашинката под микроскоп, ще видиш цял един свят.
към беседата >>
„До“ мажор отива на планината, а пък „до“ минор отива към долината, за да работиш.
Не че са лоши гамите, но разликата е, че няма съответствие между тях. Едната гама не хармонира с другата и не може да се образува връзка. Гамите са връзка, пътища, методи, по които може да развиеш своя глас. Онези, които сте музикални, ако вземете „до“ мажор, „до“ мажор е гама нагоре. А „до“ минор е гама надолу.
„До“ мажор отива на планината, а пък „до“ минор отива към долината, за да работиш.
След като се качваш в „до“ мажор, то е Божественото. А пък онзи, който отива надолу и работи и в него има едно миньорно състояние. Той сам е недоволен от себе си. А пък в мажорните гами има едно възходящо подигане, подем. И двете тези гами и миньорната и мажорната са потребни, понижението и повишението на тоновете.
към беседата >>
И вие ще кажете: „Тук няма никакви ангели, празно е.“ Ти гледаш някаква прашинка и няма да видиш нищо.
Но как ще отидете на небето и как ще ви приемат? Вие нямате понятие за това. Вие може да отидете на екскурзия на онзи свят, но ангелите, като отидете там, не искат да ви се покажат, да ги видите, както са облечени. Вие, като влезнете в онзи свят, никакви ангели няма да видите. Защото те се занимават и се движат така бързо, че няма да ги видите.
И вие ще кажете: „Тук няма никакви ангели, празно е.“ Ти гледаш някаква прашинка и няма да видиш нищо.
Но, ако туриш прашинката под микроскоп, ще видиш цял един свят.
към беседата >>
След като се качваш в „до“ мажор, то е Божественото.
Едната гама не хармонира с другата и не може да се образува връзка. Гамите са връзка, пътища, методи, по които може да развиеш своя глас. Онези, които сте музикални, ако вземете „до“ мажор, „до“ мажор е гама нагоре. А „до“ минор е гама надолу. „До“ мажор отива на планината, а пък „до“ минор отива към долината, за да работиш.
След като се качваш в „до“ мажор, то е Божественото.
А пък онзи, който отива надолу и работи и в него има едно миньорно състояние. Той сам е недоволен от себе си. А пък в мажорните гами има едно възходящо подигане, подем. И двете тези гами и миньорната и мажорната са потребни, понижението и повишението на тоновете. Повишението иде в ума, а пък понижението иде в сърдцето.
към беседата >>
Но, ако туриш прашинката под микроскоп, ще видиш цял един свят.
Вие нямате понятие за това. Вие може да отидете на екскурзия на онзи свят, но ангелите, като отидете там, не искат да ви се покажат, да ги видите, както са облечени. Вие, като влезнете в онзи свят, никакви ангели няма да видите. Защото те се занимават и се движат така бързо, че няма да ги видите. И вие ще кажете: „Тук няма никакви ангели, празно е.“ Ти гледаш някаква прашинка и няма да видиш нищо.
Но, ако туриш прашинката под микроскоп, ще видиш цял един свят.
към беседата >>
А пък онзи, който отива надолу и работи и в него има едно миньорно състояние.
Гамите са връзка, пътища, методи, по които може да развиеш своя глас. Онези, които сте музикални, ако вземете „до“ мажор, „до“ мажор е гама нагоре. А „до“ минор е гама надолу. „До“ мажор отива на планината, а пък „до“ минор отива към долината, за да работиш. След като се качваш в „до“ мажор, то е Божественото.
А пък онзи, който отива надолу и работи и в него има едно миньорно състояние.
Той сам е недоволен от себе си. А пък в мажорните гами има едно възходящо подигане, подем. И двете тези гами и миньорната и мажорната са потребни, понижението и повишението на тоновете. Повишението иде в ума, а пък понижението иде в сърдцето. А пък местото, дето можеш да проявиш музиката, е тук, на земята.
към беседата >>
Умовете ви са изпълнени с дисонанси, с криви ноти.
Умовете ви са изпълнени с дисонанси, с криви ноти.
Аз страданията наричам следното: всеки страда по единствената причина понеже не взима верно тона. И като не вземаш верно тона, капелмайстора ти туря глоба по един лев. Като пееш два три часа ще направиш няколко хиляди погрешки, защото са много взискателни там. Значи, за една песен ще те глобят 2–3 хиляди лева, 365 дена по 2 хиляди лева – къде ще му иде края! В затвора!
към беседата >>
Той сам е недоволен от себе си.
Онези, които сте музикални, ако вземете „до“ мажор, „до“ мажор е гама нагоре. А „до“ минор е гама надолу. „До“ мажор отива на планината, а пък „до“ минор отива към долината, за да работиш. След като се качваш в „до“ мажор, то е Божественото. А пък онзи, който отива надолу и работи и в него има едно миньорно състояние.
Той сам е недоволен от себе си.
А пък в мажорните гами има едно възходящо подигане, подем. И двете тези гами и миньорната и мажорната са потребни, понижението и повишението на тоновете. Повишението иде в ума, а пък понижението иде в сърдцето. А пък местото, дето можеш да проявиш музиката, е тук, на земята. Така както я създаваме музиката, в онзи свят ти не можеш да пееш по този начин.
към беседата >>
Аз страданията наричам следното: всеки страда по единствената причина понеже не взима верно тона.
Умовете ви са изпълнени с дисонанси, с криви ноти.
Аз страданията наричам следното: всеки страда по единствената причина понеже не взима верно тона.
И като не вземаш верно тона, капелмайстора ти туря глоба по един лев. Като пееш два три часа ще направиш няколко хиляди погрешки, защото са много взискателни там. Значи, за една песен ще те глобят 2–3 хиляди лева, 365 дена по 2 хиляди лева – къде ще му иде края! В затвора! А пък затворът няма тези богати яденета, само сухичък хляб.
към беседата >>
А пък в мажорните гами има едно възходящо подигане, подем.
А „до“ минор е гама надолу. „До“ мажор отива на планината, а пък „до“ минор отива към долината, за да работиш. След като се качваш в „до“ мажор, то е Божественото. А пък онзи, който отива надолу и работи и в него има едно миньорно състояние. Той сам е недоволен от себе си.
А пък в мажорните гами има едно възходящо подигане, подем.
И двете тези гами и миньорната и мажорната са потребни, понижението и повишението на тоновете. Повишението иде в ума, а пък понижението иде в сърдцето. А пък местото, дето можеш да проявиш музиката, е тук, на земята. Така както я създаваме музиката, в онзи свят ти не можеш да пееш по този начин. В онзи свят, като мислиш право, ангелите спират да слушат песента ти.
към беседата >>
И като не вземаш верно тона, капелмайстора ти туря глоба по един лев.
Умовете ви са изпълнени с дисонанси, с криви ноти. Аз страданията наричам следното: всеки страда по единствената причина понеже не взима верно тона.
И като не вземаш верно тона, капелмайстора ти туря глоба по един лев.
Като пееш два три часа ще направиш няколко хиляди погрешки, защото са много взискателни там. Значи, за една песен ще те глобят 2–3 хиляди лева, 365 дена по 2 хиляди лева – къде ще му иде края! В затвора! А пък затворът няма тези богати яденета, само сухичък хляб. Ти казваш: „Дотегна ми този хляб.“ Тогаз ще пееш хубаво.
към беседата >>
И двете тези гами и миньорната и мажорната са потребни, понижението и повишението на тоновете.
„До“ мажор отива на планината, а пък „до“ минор отива към долината, за да работиш. След като се качваш в „до“ мажор, то е Божественото. А пък онзи, който отива надолу и работи и в него има едно миньорно състояние. Той сам е недоволен от себе си. А пък в мажорните гами има едно възходящо подигане, подем.
И двете тези гами и миньорната и мажорната са потребни, понижението и повишението на тоновете.
Повишението иде в ума, а пък понижението иде в сърдцето. А пък местото, дето можеш да проявиш музиката, е тук, на земята. Така както я създаваме музиката, в онзи свят ти не можеш да пееш по този начин. В онзи свят, като мислиш право, ангелите спират да слушат песента ти. А пък щом чувствуваш както трябва, щом любиш както трябва, в Духовния свят всички светии се вслушват в песента на човешкото сърдце.
към беседата >>
Като пееш два три часа ще направиш няколко хиляди погрешки, защото са много взискателни там.
Умовете ви са изпълнени с дисонанси, с криви ноти. Аз страданията наричам следното: всеки страда по единствената причина понеже не взима верно тона. И като не вземаш верно тона, капелмайстора ти туря глоба по един лев.
Като пееш два три часа ще направиш няколко хиляди погрешки, защото са много взискателни там.
Значи, за една песен ще те глобят 2–3 хиляди лева, 365 дена по 2 хиляди лева – къде ще му иде края! В затвора! А пък затворът няма тези богати яденета, само сухичък хляб. Ти казваш: „Дотегна ми този хляб.“ Тогаз ще пееш хубаво. Та казвам, мислете право!
към беседата >>
Повишението иде в ума, а пък понижението иде в сърдцето.
След като се качваш в „до“ мажор, то е Божественото. А пък онзи, който отива надолу и работи и в него има едно миньорно състояние. Той сам е недоволен от себе си. А пък в мажорните гами има едно възходящо подигане, подем. И двете тези гами и миньорната и мажорната са потребни, понижението и повишението на тоновете.
Повишението иде в ума, а пък понижението иде в сърдцето.
А пък местото, дето можеш да проявиш музиката, е тук, на земята. Така както я създаваме музиката, в онзи свят ти не можеш да пееш по този начин. В онзи свят, като мислиш право, ангелите спират да слушат песента ти. А пък щом чувствуваш както трябва, щом любиш както трябва, в Духовния свят всички светии се вслушват в песента на човешкото сърдце. Следователно, всеки ден вие сте обект, който като мине слуша песента ти.
към беседата >>
Значи, за една песен ще те глобят 2–3 хиляди лева, 365 дена по 2 хиляди лева – къде ще му иде края!
Умовете ви са изпълнени с дисонанси, с криви ноти. Аз страданията наричам следното: всеки страда по единствената причина понеже не взима верно тона. И като не вземаш верно тона, капелмайстора ти туря глоба по един лев. Като пееш два три часа ще направиш няколко хиляди погрешки, защото са много взискателни там.
Значи, за една песен ще те глобят 2–3 хиляди лева, 365 дена по 2 хиляди лева – къде ще му иде края!
В затвора! А пък затворът няма тези богати яденета, само сухичък хляб. Ти казваш: „Дотегна ми този хляб.“ Тогаз ще пееш хубаво. Та казвам, мислете право! Значи, обичайте Истината, чувствувайте добре, това е Мъдростта.
към беседата >>
А пък местото, дето можеш да проявиш музиката, е тук, на земята.
А пък онзи, който отива надолу и работи и в него има едно миньорно състояние. Той сам е недоволен от себе си. А пък в мажорните гами има едно възходящо подигане, подем. И двете тези гами и миньорната и мажорната са потребни, понижението и повишението на тоновете. Повишението иде в ума, а пък понижението иде в сърдцето.
А пък местото, дето можеш да проявиш музиката, е тук, на земята.
Така както я създаваме музиката, в онзи свят ти не можеш да пееш по този начин. В онзи свят, като мислиш право, ангелите спират да слушат песента ти. А пък щом чувствуваш както трябва, щом любиш както трябва, в Духовния свят всички светии се вслушват в песента на човешкото сърдце. Следователно, всеки ден вие сте обект, който като мине слуша песента ти. И по това познава какви са вашите мисли и вашите чувства.
към беседата >>
В затвора!
Умовете ви са изпълнени с дисонанси, с криви ноти. Аз страданията наричам следното: всеки страда по единствената причина понеже не взима верно тона. И като не вземаш верно тона, капелмайстора ти туря глоба по един лев. Като пееш два три часа ще направиш няколко хиляди погрешки, защото са много взискателни там. Значи, за една песен ще те глобят 2–3 хиляди лева, 365 дена по 2 хиляди лева – къде ще му иде края!
В затвора!
А пък затворът няма тези богати яденета, само сухичък хляб. Ти казваш: „Дотегна ми този хляб.“ Тогаз ще пееш хубаво. Та казвам, мислете право! Значи, обичайте Истината, чувствувайте добре, това е Мъдростта. При всички противоречия, които съществуват, не търсете погрешката, защото погрешките в света ние ги създаваме.
към беседата >>
Така както я създаваме музиката, в онзи свят ти не можеш да пееш по този начин.
Той сам е недоволен от себе си. А пък в мажорните гами има едно възходящо подигане, подем. И двете тези гами и миньорната и мажорната са потребни, понижението и повишението на тоновете. Повишението иде в ума, а пък понижението иде в сърдцето. А пък местото, дето можеш да проявиш музиката, е тук, на земята.
Така както я създаваме музиката, в онзи свят ти не можеш да пееш по този начин.
В онзи свят, като мислиш право, ангелите спират да слушат песента ти. А пък щом чувствуваш както трябва, щом любиш както трябва, в Духовния свят всички светии се вслушват в песента на човешкото сърдце. Следователно, всеки ден вие сте обект, който като мине слуша песента ти. И по това познава какви са вашите мисли и вашите чувства. И най-после се спират на вашите постъпки.
към беседата >>
А пък затворът няма тези богати яденета, само сухичък хляб.
Аз страданията наричам следното: всеки страда по единствената причина понеже не взима верно тона. И като не вземаш верно тона, капелмайстора ти туря глоба по един лев. Като пееш два три часа ще направиш няколко хиляди погрешки, защото са много взискателни там. Значи, за една песен ще те глобят 2–3 хиляди лева, 365 дена по 2 хиляди лева – къде ще му иде края! В затвора!
А пък затворът няма тези богати яденета, само сухичък хляб.
Ти казваш: „Дотегна ми този хляб.“ Тогаз ще пееш хубаво. Та казвам, мислете право! Значи, обичайте Истината, чувствувайте добре, това е Мъдростта. При всички противоречия, които съществуват, не търсете погрешката, защото погрешките в света ние ги създаваме. Бог ни дава всичките благословения.
към беседата >>
В онзи свят, като мислиш право, ангелите спират да слушат песента ти.
А пък в мажорните гами има едно възходящо подигане, подем. И двете тези гами и миньорната и мажорната са потребни, понижението и повишението на тоновете. Повишението иде в ума, а пък понижението иде в сърдцето. А пък местото, дето можеш да проявиш музиката, е тук, на земята. Така както я създаваме музиката, в онзи свят ти не можеш да пееш по този начин.
В онзи свят, като мислиш право, ангелите спират да слушат песента ти.
А пък щом чувствуваш както трябва, щом любиш както трябва, в Духовния свят всички светии се вслушват в песента на човешкото сърдце. Следователно, всеки ден вие сте обект, който като мине слуша песента ти. И по това познава какви са вашите мисли и вашите чувства. И най-после се спират на вашите постъпки. И музиката на вашите постъпки е в другия свят, а не в този свят.
към беседата >>
Ти казваш: „Дотегна ми този хляб.“ Тогаз ще пееш хубаво.
И като не вземаш верно тона, капелмайстора ти туря глоба по един лев. Като пееш два три часа ще направиш няколко хиляди погрешки, защото са много взискателни там. Значи, за една песен ще те глобят 2–3 хиляди лева, 365 дена по 2 хиляди лева – къде ще му иде края! В затвора! А пък затворът няма тези богати яденета, само сухичък хляб.
Ти казваш: „Дотегна ми този хляб.“ Тогаз ще пееш хубаво.
Та казвам, мислете право! Значи, обичайте Истината, чувствувайте добре, това е Мъдростта. При всички противоречия, които съществуват, не търсете погрешката, защото погрешките в света ние ги създаваме. Бог ни дава всичките благословения. И понеже едно Божие благословение е минало през някого и той го е изопачил и всички други, през които е минало, са го изопачили, то, като дойде до тебе, то вие имате една изопачена работа.
към беседата >>
А пък щом чувствуваш както трябва, щом любиш както трябва, в Духовния свят всички светии се вслушват в песента на човешкото сърдце.
И двете тези гами и миньорната и мажорната са потребни, понижението и повишението на тоновете. Повишението иде в ума, а пък понижението иде в сърдцето. А пък местото, дето можеш да проявиш музиката, е тук, на земята. Така както я създаваме музиката, в онзи свят ти не можеш да пееш по този начин. В онзи свят, като мислиш право, ангелите спират да слушат песента ти.
А пък щом чувствуваш както трябва, щом любиш както трябва, в Духовния свят всички светии се вслушват в песента на човешкото сърдце.
Следователно, всеки ден вие сте обект, който като мине слуша песента ти. И по това познава какви са вашите мисли и вашите чувства. И най-после се спират на вашите постъпки. И музиката на вашите постъпки е в другия свят, а не в този свят. А пък тук, на земята, нашето пеене седи само в размърдване на въздуха.
към беседата >>
Та казвам, мислете право!
Като пееш два три часа ще направиш няколко хиляди погрешки, защото са много взискателни там. Значи, за една песен ще те глобят 2–3 хиляди лева, 365 дена по 2 хиляди лева – къде ще му иде края! В затвора! А пък затворът няма тези богати яденета, само сухичък хляб. Ти казваш: „Дотегна ми този хляб.“ Тогаз ще пееш хубаво.
Та казвам, мислете право!
Значи, обичайте Истината, чувствувайте добре, това е Мъдростта. При всички противоречия, които съществуват, не търсете погрешката, защото погрешките в света ние ги създаваме. Бог ни дава всичките благословения. И понеже едно Божие благословение е минало през някого и той го е изопачил и всички други, през които е минало, са го изопачили, то, като дойде до тебе, то вие имате една изопачена работа. Ти, като отидеш при някой планински извор, ще видиш колко е чиста водата, чиста, кристална.
към беседата >>
Следователно, всеки ден вие сте обект, който като мине слуша песента ти.
Повишението иде в ума, а пък понижението иде в сърдцето. А пък местото, дето можеш да проявиш музиката, е тук, на земята. Така както я създаваме музиката, в онзи свят ти не можеш да пееш по този начин. В онзи свят, като мислиш право, ангелите спират да слушат песента ти. А пък щом чувствуваш както трябва, щом любиш както трябва, в Духовния свят всички светии се вслушват в песента на човешкото сърдце.
Следователно, всеки ден вие сте обект, който като мине слуша песента ти.
И по това познава какви са вашите мисли и вашите чувства. И най-после се спират на вашите постъпки. И музиката на вашите постъпки е в другия свят, а не в този свят. А пък тук, на земята, нашето пеене седи само в размърдване на въздуха. Като разклащаме въздуха, това е песен.
към беседата >>
Значи, обичайте Истината, чувствувайте добре, това е Мъдростта.
Значи, за една песен ще те глобят 2–3 хиляди лева, 365 дена по 2 хиляди лева – къде ще му иде края! В затвора! А пък затворът няма тези богати яденета, само сухичък хляб. Ти казваш: „Дотегна ми този хляб.“ Тогаз ще пееш хубаво. Та казвам, мислете право!
Значи, обичайте Истината, чувствувайте добре, това е Мъдростта.
При всички противоречия, които съществуват, не търсете погрешката, защото погрешките в света ние ги създаваме. Бог ни дава всичките благословения. И понеже едно Божие благословение е минало през някого и той го е изопачил и всички други, през които е минало, са го изопачили, то, като дойде до тебе, то вие имате една изопачена работа. Ти, като отидеш при някой планински извор, ще видиш колко е чиста водата, чиста, кристална. Можеш да се радваш цял ден как клокочи.
към беседата >>
И по това познава какви са вашите мисли и вашите чувства.
А пък местото, дето можеш да проявиш музиката, е тук, на земята. Така както я създаваме музиката, в онзи свят ти не можеш да пееш по този начин. В онзи свят, като мислиш право, ангелите спират да слушат песента ти. А пък щом чувствуваш както трябва, щом любиш както трябва, в Духовния свят всички светии се вслушват в песента на човешкото сърдце. Следователно, всеки ден вие сте обект, който като мине слуша песента ти.
И по това познава какви са вашите мисли и вашите чувства.
И най-после се спират на вашите постъпки. И музиката на вашите постъпки е в другия свят, а не в този свят. А пък тук, на земята, нашето пеене седи само в размърдване на въздуха. Като разклащаме въздуха, това е песен. И музиката на постъпките е реална.
към беседата >>
При всички противоречия, които съществуват, не търсете погрешката, защото погрешките в света ние ги създаваме.
В затвора! А пък затворът няма тези богати яденета, само сухичък хляб. Ти казваш: „Дотегна ми този хляб.“ Тогаз ще пееш хубаво. Та казвам, мислете право! Значи, обичайте Истината, чувствувайте добре, това е Мъдростта.
При всички противоречия, които съществуват, не търсете погрешката, защото погрешките в света ние ги създаваме.
Бог ни дава всичките благословения. И понеже едно Божие благословение е минало през някого и той го е изопачил и всички други, през които е минало, са го изопачили, то, като дойде до тебе, то вие имате една изопачена работа. Ти, като отидеш при някой планински извор, ще видиш колко е чиста водата, чиста, кристална. Можеш да се радваш цял ден как клокочи. Но ако слезете на 200, 300 километра ще видиш, че тази вода е пълна с кал.
към беседата >>
И най-после се спират на вашите постъпки.
Така както я създаваме музиката, в онзи свят ти не можеш да пееш по този начин. В онзи свят, като мислиш право, ангелите спират да слушат песента ти. А пък щом чувствуваш както трябва, щом любиш както трябва, в Духовния свят всички светии се вслушват в песента на човешкото сърдце. Следователно, всеки ден вие сте обект, който като мине слуша песента ти. И по това познава какви са вашите мисли и вашите чувства.
И най-после се спират на вашите постъпки.
И музиката на вашите постъпки е в другия свят, а не в този свят. А пък тук, на земята, нашето пеене седи само в размърдване на въздуха. Като разклащаме въздуха, това е песен. И музиката на постъпките е реална. Те са три реални музики.
към беседата >>
Бог ни дава всичките благословения.
А пък затворът няма тези богати яденета, само сухичък хляб. Ти казваш: „Дотегна ми този хляб.“ Тогаз ще пееш хубаво. Та казвам, мислете право! Значи, обичайте Истината, чувствувайте добре, това е Мъдростта. При всички противоречия, които съществуват, не търсете погрешката, защото погрешките в света ние ги създаваме.
Бог ни дава всичките благословения.
И понеже едно Божие благословение е минало през някого и той го е изопачил и всички други, през които е минало, са го изопачили, то, като дойде до тебе, то вие имате една изопачена работа. Ти, като отидеш при някой планински извор, ще видиш колко е чиста водата, чиста, кристална. Можеш да се радваш цял ден как клокочи. Но ако слезете на 200, 300 километра ще видиш, че тази вода е пълна с кал. Значи отдето е минала водата, тя е взела нечистотии.
към беседата >>
И музиката на вашите постъпки е в другия свят, а не в този свят.
В онзи свят, като мислиш право, ангелите спират да слушат песента ти. А пък щом чувствуваш както трябва, щом любиш както трябва, в Духовния свят всички светии се вслушват в песента на човешкото сърдце. Следователно, всеки ден вие сте обект, който като мине слуша песента ти. И по това познава какви са вашите мисли и вашите чувства. И най-после се спират на вашите постъпки.
И музиката на вашите постъпки е в другия свят, а не в този свят.
А пък тук, на земята, нашето пеене седи само в размърдване на въздуха. Като разклащаме въздуха, това е песен. И музиката на постъпките е реална. Те са три реални музики. Ще учите най-първо музиката на мислите, на чувствата и на постъпките и най-после ще дойдете до музиката на вдишванията тук на земята.
към беседата >>
И понеже едно Божие благословение е минало през някого и той го е изопачил и всички други, през които е минало, са го изопачили, то, като дойде до тебе, то вие имате една изопачена работа.
Ти казваш: „Дотегна ми този хляб.“ Тогаз ще пееш хубаво. Та казвам, мислете право! Значи, обичайте Истината, чувствувайте добре, това е Мъдростта. При всички противоречия, които съществуват, не търсете погрешката, защото погрешките в света ние ги създаваме. Бог ни дава всичките благословения.
И понеже едно Божие благословение е минало през някого и той го е изопачил и всички други, през които е минало, са го изопачили, то, като дойде до тебе, то вие имате една изопачена работа.
Ти, като отидеш при някой планински извор, ще видиш колко е чиста водата, чиста, кристална. Можеш да се радваш цял ден как клокочи. Но ако слезете на 200, 300 километра ще видиш, че тази вода е пълна с кал. Значи отдето е минала водата, тя е взела нечистотии. Та ние с нашите мисли, разбирания, чувства и постъпки разваляме онези блага, които Бог е дал.
към беседата >>
А пък тук, на земята, нашето пеене седи само в размърдване на въздуха.
А пък щом чувствуваш както трябва, щом любиш както трябва, в Духовния свят всички светии се вслушват в песента на човешкото сърдце. Следователно, всеки ден вие сте обект, който като мине слуша песента ти. И по това познава какви са вашите мисли и вашите чувства. И най-после се спират на вашите постъпки. И музиката на вашите постъпки е в другия свят, а не в този свят.
А пък тук, на земята, нашето пеене седи само в размърдване на въздуха.
Като разклащаме въздуха, това е песен. И музиката на постъпките е реална. Те са три реални музики. Ще учите най-първо музиката на мислите, на чувствата и на постъпките и най-после ще дойдете до музиката на вдишванията тук на земята. Ние учим тук музиката на вдишките, като вдишаме и издишаме.
към беседата >>
Ти, като отидеш при някой планински извор, ще видиш колко е чиста водата, чиста, кристална.
Та казвам, мислете право! Значи, обичайте Истината, чувствувайте добре, това е Мъдростта. При всички противоречия, които съществуват, не търсете погрешката, защото погрешките в света ние ги създаваме. Бог ни дава всичките благословения. И понеже едно Божие благословение е минало през някого и той го е изопачил и всички други, през които е минало, са го изопачили, то, като дойде до тебе, то вие имате една изопачена работа.
Ти, като отидеш при някой планински извор, ще видиш колко е чиста водата, чиста, кристална.
Можеш да се радваш цял ден как клокочи. Но ако слезете на 200, 300 километра ще видиш, че тази вода е пълна с кал. Значи отдето е минала водата, тя е взела нечистотии. Та ние с нашите мисли, разбирания, чувства и постъпки разваляме онези блага, които Бог е дал. Та всички ние съзнаваме и чувствуваме калта на нашите мисли, калта на нашите чувства и калта на нашите постъпки.
към беседата >>
Като разклащаме въздуха, това е песен.
Следователно, всеки ден вие сте обект, който като мине слуша песента ти. И по това познава какви са вашите мисли и вашите чувства. И най-после се спират на вашите постъпки. И музиката на вашите постъпки е в другия свят, а не в този свят. А пък тук, на земята, нашето пеене седи само в размърдване на въздуха.
Като разклащаме въздуха, това е песен.
И музиката на постъпките е реална. Те са три реални музики. Ще учите най-първо музиката на мислите, на чувствата и на постъпките и най-после ще дойдете до музиката на вдишванията тук на земята. Ние учим тук музиката на вдишките, като вдишаме и издишаме. Като вдишаме, приемаме въздух, а като издишаш ще пееш.
към беседата >>
Можеш да се радваш цял ден как клокочи.
Значи, обичайте Истината, чувствувайте добре, това е Мъдростта. При всички противоречия, които съществуват, не търсете погрешката, защото погрешките в света ние ги създаваме. Бог ни дава всичките благословения. И понеже едно Божие благословение е минало през някого и той го е изопачил и всички други, през които е минало, са го изопачили, то, като дойде до тебе, то вие имате една изопачена работа. Ти, като отидеш при някой планински извор, ще видиш колко е чиста водата, чиста, кристална.
Можеш да се радваш цял ден как клокочи.
Но ако слезете на 200, 300 километра ще видиш, че тази вода е пълна с кал. Значи отдето е минала водата, тя е взела нечистотии. Та ние с нашите мисли, разбирания, чувства и постъпки разваляме онези блага, които Бог е дал. Та всички ние съзнаваме и чувствуваме калта на нашите мисли, калта на нашите чувства и калта на нашите постъпки. И мисълта и чувството и постъпката образуват кал.
към беседата >>
И музиката на постъпките е реална.
И по това познава какви са вашите мисли и вашите чувства. И най-после се спират на вашите постъпки. И музиката на вашите постъпки е в другия свят, а не в този свят. А пък тук, на земята, нашето пеене седи само в размърдване на въздуха. Като разклащаме въздуха, това е песен.
И музиката на постъпките е реална.
Те са три реални музики. Ще учите най-първо музиката на мислите, на чувствата и на постъпките и най-после ще дойдете до музиката на вдишванията тук на земята. Ние учим тук музиката на вдишките, като вдишаме и издишаме. Като вдишаме, приемаме въздух, а като издишаш ще пееш. Когато в ангелския свят това го няма.
към беседата >>
Но ако слезете на 200, 300 километра ще видиш, че тази вода е пълна с кал.
При всички противоречия, които съществуват, не търсете погрешката, защото погрешките в света ние ги създаваме. Бог ни дава всичките благословения. И понеже едно Божие благословение е минало през някого и той го е изопачил и всички други, през които е минало, са го изопачили, то, като дойде до тебе, то вие имате една изопачена работа. Ти, като отидеш при някой планински извор, ще видиш колко е чиста водата, чиста, кристална. Можеш да се радваш цял ден как клокочи.
Но ако слезете на 200, 300 километра ще видиш, че тази вода е пълна с кал.
Значи отдето е минала водата, тя е взела нечистотии. Та ние с нашите мисли, разбирания, чувства и постъпки разваляме онези блага, които Бог е дал. Та всички ние съзнаваме и чувствуваме калта на нашите мисли, калта на нашите чувства и калта на нашите постъпки. И мисълта и чувството и постъпката образуват кал. Вие седите и казвате: „Кога ще се оправи този свят?
към беседата >>
Те са три реални музики.
И най-после се спират на вашите постъпки. И музиката на вашите постъпки е в другия свят, а не в този свят. А пък тук, на земята, нашето пеене седи само в размърдване на въздуха. Като разклащаме въздуха, това е песен. И музиката на постъпките е реална.
Те са три реални музики.
Ще учите най-първо музиката на мислите, на чувствата и на постъпките и най-после ще дойдете до музиката на вдишванията тук на земята. Ние учим тук музиката на вдишките, като вдишаме и издишаме. Като вдишаме, приемаме въздух, а като издишаш ще пееш. Когато в ангелския свят това го няма. Там музикантите от единия до другия край непрекъснато следват музиката.
към беседата >>
Значи отдето е минала водата, тя е взела нечистотии.
Бог ни дава всичките благословения. И понеже едно Божие благословение е минало през някого и той го е изопачил и всички други, през които е минало, са го изопачили, то, като дойде до тебе, то вие имате една изопачена работа. Ти, като отидеш при някой планински извор, ще видиш колко е чиста водата, чиста, кристална. Можеш да се радваш цял ден как клокочи. Но ако слезете на 200, 300 километра ще видиш, че тази вода е пълна с кал.
Значи отдето е минала водата, тя е взела нечистотии.
Та ние с нашите мисли, разбирания, чувства и постъпки разваляме онези блага, които Бог е дал. Та всички ние съзнаваме и чувствуваме калта на нашите мисли, калта на нашите чувства и калта на нашите постъпки. И мисълта и чувството и постъпката образуват кал. Вие седите и казвате: „Кога ще се оправи този свят? “ Въпросът седи другояче, защото докато не мислиш право, не чувствуваш право и не постъпваш право, Бог не може да ти дава направо своите благословения.
към беседата >>
Ще учите най-първо музиката на мислите, на чувствата и на постъпките и най-после ще дойдете до музиката на вдишванията тук на земята.
И музиката на вашите постъпки е в другия свят, а не в този свят. А пък тук, на земята, нашето пеене седи само в размърдване на въздуха. Като разклащаме въздуха, това е песен. И музиката на постъпките е реална. Те са три реални музики.
Ще учите най-първо музиката на мислите, на чувствата и на постъпките и най-после ще дойдете до музиката на вдишванията тук на земята.
Ние учим тук музиката на вдишките, като вдишаме и издишаме. Като вдишаме, приемаме въздух, а като издишаш ще пееш. Когато в ангелския свят това го няма. Там музикантите от единия до другия край непрекъснато следват музиката. Но това са неразбрани работи.
към беседата >>
Та ние с нашите мисли, разбирания, чувства и постъпки разваляме онези блага, които Бог е дал.
И понеже едно Божие благословение е минало през някого и той го е изопачил и всички други, през които е минало, са го изопачили, то, като дойде до тебе, то вие имате една изопачена работа. Ти, като отидеш при някой планински извор, ще видиш колко е чиста водата, чиста, кристална. Можеш да се радваш цял ден как клокочи. Но ако слезете на 200, 300 километра ще видиш, че тази вода е пълна с кал. Значи отдето е минала водата, тя е взела нечистотии.
Та ние с нашите мисли, разбирания, чувства и постъпки разваляме онези блага, които Бог е дал.
Та всички ние съзнаваме и чувствуваме калта на нашите мисли, калта на нашите чувства и калта на нашите постъпки. И мисълта и чувството и постъпката образуват кал. Вие седите и казвате: „Кога ще се оправи този свят? “ Въпросът седи другояче, защото докато не мислиш право, не чувствуваш право и не постъпваш право, Бог не може да ти дава направо своите благословения. Те ще минат през другите.
към беседата >>
Ние учим тук музиката на вдишките, като вдишаме и издишаме.
А пък тук, на земята, нашето пеене седи само в размърдване на въздуха. Като разклащаме въздуха, това е песен. И музиката на постъпките е реална. Те са три реални музики. Ще учите най-първо музиката на мислите, на чувствата и на постъпките и най-после ще дойдете до музиката на вдишванията тук на земята.
Ние учим тук музиката на вдишките, като вдишаме и издишаме.
Като вдишаме, приемаме въздух, а като издишаш ще пееш. Когато в ангелския свят това го няма. Там музикантите от единия до другия край непрекъснато следват музиката. Но това са неразбрани работи. Вие дишате и издишате и казвате: „Как така човек може да пее неправилно?
към беседата >>
Та всички ние съзнаваме и чувствуваме калта на нашите мисли, калта на нашите чувства и калта на нашите постъпки.
Ти, като отидеш при някой планински извор, ще видиш колко е чиста водата, чиста, кристална. Можеш да се радваш цял ден как клокочи. Но ако слезете на 200, 300 километра ще видиш, че тази вода е пълна с кал. Значи отдето е минала водата, тя е взела нечистотии. Та ние с нашите мисли, разбирания, чувства и постъпки разваляме онези блага, които Бог е дал.
Та всички ние съзнаваме и чувствуваме калта на нашите мисли, калта на нашите чувства и калта на нашите постъпки.
И мисълта и чувството и постъпката образуват кал. Вие седите и казвате: „Кога ще се оправи този свят? “ Въпросът седи другояче, защото докато не мислиш право, не чувствуваш право и не постъпваш право, Бог не може да ти дава направо своите благословения. Те ще минат през другите. А като минат през другите, то е карма.
към беседата >>
Като вдишаме, приемаме въздух, а като издишаш ще пееш.
Като разклащаме въздуха, това е песен. И музиката на постъпките е реална. Те са три реални музики. Ще учите най-първо музиката на мислите, на чувствата и на постъпките и най-после ще дойдете до музиката на вдишванията тук на земята. Ние учим тук музиката на вдишките, като вдишаме и издишаме.
Като вдишаме, приемаме въздух, а като издишаш ще пееш.
Когато в ангелския свят това го няма. Там музикантите от единия до другия край непрекъснато следват музиката. Но това са неразбрани работи. Вие дишате и издишате и казвате: „Как така човек може да пее неправилно? “ Ако ви кажат, че ангелите, като спят пеят!
към беседата >>
И мисълта и чувството и постъпката образуват кал.
Можеш да се радваш цял ден как клокочи. Но ако слезете на 200, 300 километра ще видиш, че тази вода е пълна с кал. Значи отдето е минала водата, тя е взела нечистотии. Та ние с нашите мисли, разбирания, чувства и постъпки разваляме онези блага, които Бог е дал. Та всички ние съзнаваме и чувствуваме калта на нашите мисли, калта на нашите чувства и калта на нашите постъпки.
И мисълта и чувството и постъпката образуват кал.
Вие седите и казвате: „Кога ще се оправи този свят? “ Въпросът седи другояче, защото докато не мислиш право, не чувствуваш право и не постъпваш право, Бог не може да ти дава направо своите благословения. Те ще минат през другите. А като минат през другите, то е карма. Всички хора са кармически свързани и ти ще носиш последствията.
към беседата >>
Когато в ангелския свят това го няма.
И музиката на постъпките е реална. Те са три реални музики. Ще учите най-първо музиката на мислите, на чувствата и на постъпките и най-после ще дойдете до музиката на вдишванията тук на земята. Ние учим тук музиката на вдишките, като вдишаме и издишаме. Като вдишаме, приемаме въздух, а като издишаш ще пееш.
Когато в ангелския свят това го няма.
Там музикантите от единия до другия край непрекъснато следват музиката. Но това са неразбрани работи. Вие дишате и издишате и казвате: „Как така човек може да пее неправилно? “ Ако ви кажат, че ангелите, като спят пеят! Че какво е спането?
към беседата >>
Вие седите и казвате: „Кога ще се оправи този свят?
Но ако слезете на 200, 300 километра ще видиш, че тази вода е пълна с кал. Значи отдето е минала водата, тя е взела нечистотии. Та ние с нашите мисли, разбирания, чувства и постъпки разваляме онези блага, които Бог е дал. Та всички ние съзнаваме и чувствуваме калта на нашите мисли, калта на нашите чувства и калта на нашите постъпки. И мисълта и чувството и постъпката образуват кал.
Вие седите и казвате: „Кога ще се оправи този свят?
“ Въпросът седи другояче, защото докато не мислиш право, не чувствуваш право и не постъпваш право, Бог не може да ти дава направо своите благословения. Те ще минат през другите. А като минат през другите, то е карма. Всички хора са кармически свързани и ти ще носиш последствията. Като се зароди в тебе желание да мислиш правилно, ще видиш, че светът е едно предметно учение.
към беседата >>
Там музикантите от единия до другия край непрекъснато следват музиката.
Те са три реални музики. Ще учите най-първо музиката на мислите, на чувствата и на постъпките и най-после ще дойдете до музиката на вдишванията тук на земята. Ние учим тук музиката на вдишките, като вдишаме и издишаме. Като вдишаме, приемаме въздух, а като издишаш ще пееш. Когато в ангелския свят това го няма.
Там музикантите от единия до другия край непрекъснато следват музиката.
Но това са неразбрани работи. Вие дишате и издишате и казвате: „Как така човек може да пее неправилно? “ Ако ви кажат, че ангелите, като спят пеят! Че какво е спането? Спането е една Божествена почивка!
към беседата >>
“ Въпросът седи другояче, защото докато не мислиш право, не чувствуваш право и не постъпваш право, Бог не може да ти дава направо своите благословения.
Значи отдето е минала водата, тя е взела нечистотии. Та ние с нашите мисли, разбирания, чувства и постъпки разваляме онези блага, които Бог е дал. Та всички ние съзнаваме и чувствуваме калта на нашите мисли, калта на нашите чувства и калта на нашите постъпки. И мисълта и чувството и постъпката образуват кал. Вие седите и казвате: „Кога ще се оправи този свят?
“ Въпросът седи другояче, защото докато не мислиш право, не чувствуваш право и не постъпваш право, Бог не може да ти дава направо своите благословения.
Те ще минат през другите. А като минат през другите, то е карма. Всички хора са кармически свързани и ти ще носиш последствията. Като се зароди в тебе желание да мислиш правилно, ще видиш, че светът е едно предметно учение. И да се радваш, че си в това училище.
към беседата >>
Но това са неразбрани работи.
Ще учите най-първо музиката на мислите, на чувствата и на постъпките и най-после ще дойдете до музиката на вдишванията тук на земята. Ние учим тук музиката на вдишките, като вдишаме и издишаме. Като вдишаме, приемаме въздух, а като издишаш ще пееш. Когато в ангелския свят това го няма. Там музикантите от единия до другия край непрекъснато следват музиката.
Но това са неразбрани работи.
Вие дишате и издишате и казвате: „Как така човек може да пее неправилно? “ Ако ви кажат, че ангелите, като спят пеят! Че какво е спането? Спането е една Божествена почивка! То е едно приятно състояние.
към беседата >>
Те ще минат през другите.
Та ние с нашите мисли, разбирания, чувства и постъпки разваляме онези блага, които Бог е дал. Та всички ние съзнаваме и чувствуваме калта на нашите мисли, калта на нашите чувства и калта на нашите постъпки. И мисълта и чувството и постъпката образуват кал. Вие седите и казвате: „Кога ще се оправи този свят? “ Въпросът седи другояче, защото докато не мислиш право, не чувствуваш право и не постъпваш право, Бог не може да ти дава направо своите благословения.
Те ще минат през другите.
А като минат през другите, то е карма. Всички хора са кармически свързани и ти ще носиш последствията. Като се зароди в тебе желание да мислиш правилно, ще видиш, че светът е едно предметно учение. И да се радваш, че си в това училище. Не да желаеш да придобиеш външни неща, но да се радваш на това, което ще ти се предаде в това училище.
към беседата >>
Вие дишате и издишате и казвате: „Как така човек може да пее неправилно?
Ние учим тук музиката на вдишките, като вдишаме и издишаме. Като вдишаме, приемаме въздух, а като издишаш ще пееш. Когато в ангелския свят това го няма. Там музикантите от единия до другия край непрекъснато следват музиката. Но това са неразбрани работи.
Вие дишате и издишате и казвате: „Как така човек може да пее неправилно?
“ Ако ви кажат, че ангелите, като спят пеят! Че какво е спането? Спането е една Божествена почивка! То е едно приятно състояние. Да се вдаваш в размишление без да си ограничен, то е спането.
към беседата >>
А като минат през другите, то е карма.
Та всички ние съзнаваме и чувствуваме калта на нашите мисли, калта на нашите чувства и калта на нашите постъпки. И мисълта и чувството и постъпката образуват кал. Вие седите и казвате: „Кога ще се оправи този свят? “ Въпросът седи другояче, защото докато не мислиш право, не чувствуваш право и не постъпваш право, Бог не може да ти дава направо своите благословения. Те ще минат през другите.
А като минат през другите, то е карма.
Всички хора са кармически свързани и ти ще носиш последствията. Като се зароди в тебе желание да мислиш правилно, ще видиш, че светът е едно предметно учение. И да се радваш, че си в това училище. Не да желаеш да придобиеш външни неща, но да се радваш на това, което ще ти се предаде в това училище. И тогаз Божествената светлина ще дойде направо в тебе.
към беседата >>
“ Ако ви кажат, че ангелите, като спят пеят!
Като вдишаме, приемаме въздух, а като издишаш ще пееш. Когато в ангелския свят това го няма. Там музикантите от единия до другия край непрекъснато следват музиката. Но това са неразбрани работи. Вие дишате и издишате и казвате: „Как така човек може да пее неправилно?
“ Ако ви кажат, че ангелите, като спят пеят!
Че какво е спането? Спането е една Божествена почивка! То е едно приятно състояние. Да се вдаваш в размишление без да си ограничен, то е спането. Ти не вземаш участие.
към беседата >>
Всички хора са кармически свързани и ти ще носиш последствията.
И мисълта и чувството и постъпката образуват кал. Вие седите и казвате: „Кога ще се оправи този свят? “ Въпросът седи другояче, защото докато не мислиш право, не чувствуваш право и не постъпваш право, Бог не може да ти дава направо своите благословения. Те ще минат през другите. А като минат през другите, то е карма.
Всички хора са кармически свързани и ти ще носиш последствията.
Като се зароди в тебе желание да мислиш правилно, ще видиш, че светът е едно предметно учение. И да се радваш, че си в това училище. Не да желаеш да придобиеш външни неща, но да се радваш на това, което ще ти се предаде в това училище. И тогаз Божествената светлина ще дойде направо в тебе. А пък като чувствуваш в сърдцето си, да се учиш.
към беседата >>
Че какво е спането?
Когато в ангелския свят това го няма. Там музикантите от единия до другия край непрекъснато следват музиката. Но това са неразбрани работи. Вие дишате и издишате и казвате: „Как така човек може да пее неправилно? “ Ако ви кажат, че ангелите, като спят пеят!
Че какво е спането?
Спането е една Божествена почивка! То е едно приятно състояние. Да се вдаваш в размишление без да си ограничен, то е спането. Ти не вземаш участие. Ти си в спяще състояние, тих и спокоен си.
към беседата >>
Като се зароди в тебе желание да мислиш правилно, ще видиш, че светът е едно предметно учение.
Вие седите и казвате: „Кога ще се оправи този свят? “ Въпросът седи другояче, защото докато не мислиш право, не чувствуваш право и не постъпваш право, Бог не може да ти дава направо своите благословения. Те ще минат през другите. А като минат през другите, то е карма. Всички хора са кармически свързани и ти ще носиш последствията.
Като се зароди в тебе желание да мислиш правилно, ще видиш, че светът е едно предметно учение.
И да се радваш, че си в това училище. Не да желаеш да придобиеш външни неща, но да се радваш на това, което ще ти се предаде в това училище. И тогаз Божествената светлина ще дойде направо в тебе. А пък като чувствуваш в сърдцето си, да се учиш. И каквото ти каже Бог, да го направиш.
към беседата >>
Спането е една Божествена почивка!
Там музикантите от единия до другия край непрекъснато следват музиката. Но това са неразбрани работи. Вие дишате и издишате и казвате: „Как така човек може да пее неправилно? “ Ако ви кажат, че ангелите, като спят пеят! Че какво е спането?
Спането е една Божествена почивка!
То е едно приятно състояние. Да се вдаваш в размишление без да си ограничен, то е спането. Ти не вземаш участие. Ти си в спяще състояние, тих и спокоен си. Гледаш как работят и имаш да различаваш как работят.
към беседата >>
И да се радваш, че си в това училище.
“ Въпросът седи другояче, защото докато не мислиш право, не чувствуваш право и не постъпваш право, Бог не може да ти дава направо своите благословения. Те ще минат през другите. А като минат през другите, то е карма. Всички хора са кармически свързани и ти ще носиш последствията. Като се зароди в тебе желание да мислиш правилно, ще видиш, че светът е едно предметно учение.
И да се радваш, че си в това училище.
Не да желаеш да придобиеш външни неща, но да се радваш на това, което ще ти се предаде в това училище. И тогаз Божествената светлина ще дойде направо в тебе. А пък като чувствуваш в сърдцето си, да се учиш. И каквото ти каже Бог, да го направиш. И тогаз ще дойде топлина в тебе.
към беседата >>
То е едно приятно състояние.
Но това са неразбрани работи. Вие дишате и издишате и казвате: „Как така човек може да пее неправилно? “ Ако ви кажат, че ангелите, като спят пеят! Че какво е спането? Спането е една Божествена почивка!
То е едно приятно състояние.
Да се вдаваш в размишление без да си ограничен, то е спането. Ти не вземаш участие. Ти си в спяще състояние, тих и спокоен си. Гледаш как работят и имаш да различаваш как работят. Та ангелите, когато ни слушат да пеем, те си почиват.
към беседата >>
Не да желаеш да придобиеш външни неща, но да се радваш на това, което ще ти се предаде в това училище.
Те ще минат през другите. А като минат през другите, то е карма. Всички хора са кармически свързани и ти ще носиш последствията. Като се зароди в тебе желание да мислиш правилно, ще видиш, че светът е едно предметно учение. И да се радваш, че си в това училище.
Не да желаеш да придобиеш външни неща, но да се радваш на това, което ще ти се предаде в това училище.
И тогаз Божествената светлина ще дойде направо в тебе. А пък като чувствуваш в сърдцето си, да се учиш. И каквото ти каже Бог, да го направиш. И тогаз ще дойде топлина в тебе. И най-сетне, като се научиш да постъпваш правилно и искаш да живееш за Бога, това значи за всички да живееш.
към беседата >>
Да се вдаваш в размишление без да си ограничен, то е спането.
Вие дишате и издишате и казвате: „Как така човек може да пее неправилно? “ Ако ви кажат, че ангелите, като спят пеят! Че какво е спането? Спането е една Божествена почивка! То е едно приятно състояние.
Да се вдаваш в размишление без да си ограничен, то е спането.
Ти не вземаш участие. Ти си в спяще състояние, тих и спокоен си. Гледаш как работят и имаш да различаваш как работят. Та ангелите, когато ни слушат да пеем, те си почиват. Това е тяхната почивка, когато слушат нашата мисъл, те си почиват.
към беседата >>
И тогаз Божествената светлина ще дойде направо в тебе.
А като минат през другите, то е карма. Всички хора са кармически свързани и ти ще носиш последствията. Като се зароди в тебе желание да мислиш правилно, ще видиш, че светът е едно предметно учение. И да се радваш, че си в това училище. Не да желаеш да придобиеш външни неща, но да се радваш на това, което ще ти се предаде в това училище.
И тогаз Божествената светлина ще дойде направо в тебе.
А пък като чувствуваш в сърдцето си, да се учиш. И каквото ти каже Бог, да го направиш. И тогаз ще дойде топлина в тебе. И най-сетне, като се научиш да постъпваш правилно и искаш да живееш за Бога, това значи за всички да живееш. А пък щом живееш за всички, ще живееш и за себе си и за ближните си.
към беседата >>
Ти не вземаш участие.
“ Ако ви кажат, че ангелите, като спят пеят! Че какво е спането? Спането е една Божествена почивка! То е едно приятно състояние. Да се вдаваш в размишление без да си ограничен, то е спането.
Ти не вземаш участие.
Ти си в спяще състояние, тих и спокоен си. Гледаш как работят и имаш да различаваш как работят. Та ангелите, когато ни слушат да пеем, те си почиват. Това е тяхната почивка, когато слушат нашата мисъл, те си почиват. Това е тяхното занимание.
към беседата >>
А пък като чувствуваш в сърдцето си, да се учиш.
Всички хора са кармически свързани и ти ще носиш последствията. Като се зароди в тебе желание да мислиш правилно, ще видиш, че светът е едно предметно учение. И да се радваш, че си в това училище. Не да желаеш да придобиеш външни неща, но да се радваш на това, което ще ти се предаде в това училище. И тогаз Божествената светлина ще дойде направо в тебе.
А пък като чувствуваш в сърдцето си, да се учиш.
И каквото ти каже Бог, да го направиш. И тогаз ще дойде топлина в тебе. И най-сетне, като се научиш да постъпваш правилно и искаш да живееш за Бога, това значи за всички да живееш. А пък щом живееш за всички, ще живееш и за себе си и за ближните си. Тогава ти ще разбираш Любовта каква е.
към беседата >>
Ти си в спяще състояние, тих и спокоен си.
Че какво е спането? Спането е една Божествена почивка! То е едно приятно състояние. Да се вдаваш в размишление без да си ограничен, то е спането. Ти не вземаш участие.
Ти си в спяще състояние, тих и спокоен си.
Гледаш как работят и имаш да различаваш как работят. Та ангелите, когато ни слушат да пеем, те си почиват. Това е тяхната почивка, когато слушат нашата мисъл, те си почиват. Това е тяхното занимание. Значи, когато додат от голямата работа, която са свършили, те считат за голямо развлечение да чуят малко песните на хората.
към беседата >>
И каквото ти каже Бог, да го направиш.
Като се зароди в тебе желание да мислиш правилно, ще видиш, че светът е едно предметно учение. И да се радваш, че си в това училище. Не да желаеш да придобиеш външни неща, но да се радваш на това, което ще ти се предаде в това училище. И тогаз Божествената светлина ще дойде направо в тебе. А пък като чувствуваш в сърдцето си, да се учиш.
И каквото ти каже Бог, да го направиш.
И тогаз ще дойде топлина в тебе. И най-сетне, като се научиш да постъпваш правилно и искаш да живееш за Бога, това значи за всички да живееш. А пък щом живееш за всички, ще живееш и за себе си и за ближните си. Тогава ти ще разбираш Любовта каква е. Както сега разбираме Любовта, в нея се раждат противоречия.
към беседата >>
Гледаш как работят и имаш да различаваш как работят.
Спането е една Божествена почивка! То е едно приятно състояние. Да се вдаваш в размишление без да си ограничен, то е спането. Ти не вземаш участие. Ти си в спяще състояние, тих и спокоен си.
Гледаш как работят и имаш да различаваш как работят.
Та ангелите, когато ни слушат да пеем, те си почиват. Това е тяхната почивка, когато слушат нашата мисъл, те си почиват. Това е тяхното занимание. Значи, когато додат от голямата работа, която са свършили, те считат за голямо развлечение да чуят малко песните на хората. Вие ще кажете: „Ангелите нямат друга работа, а да се занимават с това!
към беседата >>
И тогаз ще дойде топлина в тебе.
И да се радваш, че си в това училище. Не да желаеш да придобиеш външни неща, но да се радваш на това, което ще ти се предаде в това училище. И тогаз Божествената светлина ще дойде направо в тебе. А пък като чувствуваш в сърдцето си, да се учиш. И каквото ти каже Бог, да го направиш.
И тогаз ще дойде топлина в тебе.
И най-сетне, като се научиш да постъпваш правилно и искаш да живееш за Бога, това значи за всички да живееш. А пък щом живееш за всички, ще живееш и за себе си и за ближните си. Тогава ти ще разбираш Любовта каква е. Както сега разбираме Любовта, в нея се раждат противоречия. Сега тази работа не е лесна.
към беседата >>
Та ангелите, когато ни слушат да пеем, те си почиват.
То е едно приятно състояние. Да се вдаваш в размишление без да си ограничен, то е спането. Ти не вземаш участие. Ти си в спяще състояние, тих и спокоен си. Гледаш как работят и имаш да различаваш как работят.
Та ангелите, когато ни слушат да пеем, те си почиват.
Това е тяхната почивка, когато слушат нашата мисъл, те си почиват. Това е тяхното занимание. Значи, когато додат от голямата работа, която са свършили, те считат за голямо развлечение да чуят малко песните на хората. Вие ще кажете: „Ангелите нямат друга работа, а да се занимават с това! “ Като мислите, ангелите идват и почват да те коригират.
към беседата >>
И най-сетне, като се научиш да постъпваш правилно и искаш да живееш за Бога, това значи за всички да живееш.
Не да желаеш да придобиеш външни неща, но да се радваш на това, което ще ти се предаде в това училище. И тогаз Божествената светлина ще дойде направо в тебе. А пък като чувствуваш в сърдцето си, да се учиш. И каквото ти каже Бог, да го направиш. И тогаз ще дойде топлина в тебе.
И най-сетне, като се научиш да постъпваш правилно и искаш да живееш за Бога, това значи за всички да живееш.
А пък щом живееш за всички, ще живееш и за себе си и за ближните си. Тогава ти ще разбираш Любовта каква е. Както сега разбираме Любовта, в нея се раждат противоречия. Сега тази работа не е лесна. Знаете ли колко е мъчно човек да обича?
към беседата >>
Това е тяхната почивка, когато слушат нашата мисъл, те си почиват.
Да се вдаваш в размишление без да си ограничен, то е спането. Ти не вземаш участие. Ти си в спяще състояние, тих и спокоен си. Гледаш как работят и имаш да различаваш как работят. Та ангелите, когато ни слушат да пеем, те си почиват.
Това е тяхната почивка, когато слушат нашата мисъл, те си почиват.
Това е тяхното занимание. Значи, когато додат от голямата работа, която са свършили, те считат за голямо развлечение да чуят малко песните на хората. Вие ще кажете: „Ангелите нямат друга работа, а да се занимават с това! “ Като мислите, ангелите идват и почват да те коригират. Той ти казва: „Не мислиш право!
към беседата >>
А пък щом живееш за всички, ще живееш и за себе си и за ближните си.
И тогаз Божествената светлина ще дойде направо в тебе. А пък като чувствуваш в сърдцето си, да се учиш. И каквото ти каже Бог, да го направиш. И тогаз ще дойде топлина в тебе. И най-сетне, като се научиш да постъпваш правилно и искаш да живееш за Бога, това значи за всички да живееш.
А пък щом живееш за всички, ще живееш и за себе си и за ближните си.
Тогава ти ще разбираш Любовта каква е. Както сега разбираме Любовта, в нея се раждат противоречия. Сега тази работа не е лесна. Знаете ли колко е мъчно човек да обича? Вие сте ученици, трябва да знаете какви са задълженията на ученика.
към беседата >>
Това е тяхното занимание.
Ти не вземаш участие. Ти си в спяще състояние, тих и спокоен си. Гледаш как работят и имаш да различаваш как работят. Та ангелите, когато ни слушат да пеем, те си почиват. Това е тяхната почивка, когато слушат нашата мисъл, те си почиват.
Това е тяхното занимание.
Значи, когато додат от голямата работа, която са свършили, те считат за голямо развлечение да чуят малко песните на хората. Вие ще кажете: „Ангелите нямат друга работа, а да се занимават с това! “ Като мислите, ангелите идват и почват да те коригират. Той ти казва: „Не мислиш право! “ Втори път, като дойде, ти казва: „Ще мислиш по-добре.“ И всеки ден те коригира.
към беседата >>
Тогава ти ще разбираш Любовта каква е.
А пък като чувствуваш в сърдцето си, да се учиш. И каквото ти каже Бог, да го направиш. И тогаз ще дойде топлина в тебе. И най-сетне, като се научиш да постъпваш правилно и искаш да живееш за Бога, това значи за всички да живееш. А пък щом живееш за всички, ще живееш и за себе си и за ближните си.
Тогава ти ще разбираш Любовта каква е.
Както сега разбираме Любовта, в нея се раждат противоречия. Сега тази работа не е лесна. Знаете ли колко е мъчно човек да обича? Вие сте ученици, трябва да знаете какви са задълженията на ученика. Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Мислите ли, че на този свят, като не си научил, на онзи свят ще се научиш?
към беседата >>
Значи, когато додат от голямата работа, която са свършили, те считат за голямо развлечение да чуят малко песните на хората.
Ти си в спяще състояние, тих и спокоен си. Гледаш как работят и имаш да различаваш как работят. Та ангелите, когато ни слушат да пеем, те си почиват. Това е тяхната почивка, когато слушат нашата мисъл, те си почиват. Това е тяхното занимание.
Значи, когато додат от голямата работа, която са свършили, те считат за голямо развлечение да чуят малко песните на хората.
Вие ще кажете: „Ангелите нямат друга работа, а да се занимават с това! “ Като мислите, ангелите идват и почват да те коригират. Той ти казва: „Не мислиш право! “ Втори път, като дойде, ти казва: „Ще мислиш по-добре.“ И всеки ден те коригира. И най-после казваш: „Дотегна ми това коригиране.“
към беседата >>
Както сега разбираме Любовта, в нея се раждат противоречия.
И каквото ти каже Бог, да го направиш. И тогаз ще дойде топлина в тебе. И най-сетне, като се научиш да постъпваш правилно и искаш да живееш за Бога, това значи за всички да живееш. А пък щом живееш за всички, ще живееш и за себе си и за ближните си. Тогава ти ще разбираш Любовта каква е.
Както сега разбираме Любовта, в нея се раждат противоречия.
Сега тази работа не е лесна. Знаете ли колко е мъчно човек да обича? Вие сте ученици, трябва да знаете какви са задълженията на ученика. Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Мислите ли, че на този свят, като не си научил, на онзи свят ще се научиш? Като отидете на онзи свят ще ви върнат на този свят.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Ангелите нямат друга работа, а да се занимават с това!
Гледаш как работят и имаш да различаваш как работят. Та ангелите, когато ни слушат да пеем, те си почиват. Това е тяхната почивка, когато слушат нашата мисъл, те си почиват. Това е тяхното занимание. Значи, когато додат от голямата работа, която са свършили, те считат за голямо развлечение да чуят малко песните на хората.
Вие ще кажете: „Ангелите нямат друга работа, а да се занимават с това!
“ Като мислите, ангелите идват и почват да те коригират. Той ти казва: „Не мислиш право! “ Втори път, като дойде, ти казва: „Ще мислиш по-добре.“ И всеки ден те коригира. И най-после казваш: „Дотегна ми това коригиране.“
към беседата >>
Сега тази работа не е лесна.
И тогаз ще дойде топлина в тебе. И най-сетне, като се научиш да постъпваш правилно и искаш да живееш за Бога, това значи за всички да живееш. А пък щом живееш за всички, ще живееш и за себе си и за ближните си. Тогава ти ще разбираш Любовта каква е. Както сега разбираме Любовта, в нея се раждат противоречия.
Сега тази работа не е лесна.
Знаете ли колко е мъчно човек да обича? Вие сте ученици, трябва да знаете какви са задълженията на ученика. Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Мислите ли, че на този свят, като не си научил, на онзи свят ще се научиш? Като отидете на онзи свят ще ви върнат на този свят. Били сте един мързелив ученик, не искате да учите – ще ви турят за слушател и учениците ще ги изпитват и вас няма да ви изпитват.
към беседата >>
“ Като мислите, ангелите идват и почват да те коригират.
Та ангелите, когато ни слушат да пеем, те си почиват. Това е тяхната почивка, когато слушат нашата мисъл, те си почиват. Това е тяхното занимание. Значи, когато додат от голямата работа, която са свършили, те считат за голямо развлечение да чуят малко песните на хората. Вие ще кажете: „Ангелите нямат друга работа, а да се занимават с това!
“ Като мислите, ангелите идват и почват да те коригират.
Той ти казва: „Не мислиш право! “ Втори път, като дойде, ти казва: „Ще мислиш по-добре.“ И всеки ден те коригира. И най-после казваш: „Дотегна ми това коригиране.“
към беседата >>
Знаете ли колко е мъчно човек да обича?
И най-сетне, като се научиш да постъпваш правилно и искаш да живееш за Бога, това значи за всички да живееш. А пък щом живееш за всички, ще живееш и за себе си и за ближните си. Тогава ти ще разбираш Любовта каква е. Както сега разбираме Любовта, в нея се раждат противоречия. Сега тази работа не е лесна.
Знаете ли колко е мъчно човек да обича?
Вие сте ученици, трябва да знаете какви са задълженията на ученика. Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Мислите ли, че на този свят, като не си научил, на онзи свят ще се научиш? Като отидете на онзи свят ще ви върнат на този свят. Били сте един мързелив ученик, не искате да учите – ще ви турят за слушател и учениците ще ги изпитват и вас няма да ви изпитват. И 30 години ще прекарате в първо отделение.
към беседата >>
Той ти казва: „Не мислиш право!
Това е тяхната почивка, когато слушат нашата мисъл, те си почиват. Това е тяхното занимание. Значи, когато додат от голямата работа, която са свършили, те считат за голямо развлечение да чуят малко песните на хората. Вие ще кажете: „Ангелите нямат друга работа, а да се занимават с това! “ Като мислите, ангелите идват и почват да те коригират.
Той ти казва: „Не мислиш право!
“ Втори път, като дойде, ти казва: „Ще мислиш по-добре.“ И всеки ден те коригира. И най-после казваш: „Дотегна ми това коригиране.“
към беседата >>
Вие сте ученици, трябва да знаете какви са задълженията на ученика.
А пък щом живееш за всички, ще живееш и за себе си и за ближните си. Тогава ти ще разбираш Любовта каква е. Както сега разбираме Любовта, в нея се раждат противоречия. Сега тази работа не е лесна. Знаете ли колко е мъчно човек да обича?
Вие сте ученици, трябва да знаете какви са задълженията на ученика.
Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Мислите ли, че на този свят, като не си научил, на онзи свят ще се научиш? Като отидете на онзи свят ще ви върнат на този свят. Били сте един мързелив ученик, не искате да учите – ще ви турят за слушател и учениците ще ги изпитват и вас няма да ви изпитват. И 30 години ще прекарате в първо отделение. Само да научите азбуката.
към беседата >>
“ Втори път, като дойде, ти казва: „Ще мислиш по-добре.“ И всеки ден те коригира.
Това е тяхното занимание. Значи, когато додат от голямата работа, която са свършили, те считат за голямо развлечение да чуят малко песните на хората. Вие ще кажете: „Ангелите нямат друга работа, а да се занимават с това! “ Като мислите, ангелите идват и почват да те коригират. Той ти казва: „Не мислиш право!
“ Втори път, като дойде, ти казва: „Ще мислиш по-добре.“ И всеки ден те коригира.
И най-после казваш: „Дотегна ми това коригиране.“
към беседата >>
Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Мислите ли, че на този свят, като не си научил, на онзи свят ще се научиш?
Тогава ти ще разбираш Любовта каква е. Както сега разбираме Любовта, в нея се раждат противоречия. Сега тази работа не е лесна. Знаете ли колко е мъчно човек да обича? Вие сте ученици, трябва да знаете какви са задълженията на ученика.
Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Мислите ли, че на този свят, като не си научил, на онзи свят ще се научиш?
Като отидете на онзи свят ще ви върнат на този свят. Били сте един мързелив ученик, не искате да учите – ще ви турят за слушател и учениците ще ги изпитват и вас няма да ви изпитват. И 30 години ще прекарате в първо отделение. Само да научите азбуката. Тридесет години ще прекарате [във] второ отделение и само ще слушате, тридесет години – трето отделение и тридесет години – четвърто отделение.
към беседата >>
И най-после казваш: „Дотегна ми това коригиране.“
Значи, когато додат от голямата работа, която са свършили, те считат за голямо развлечение да чуят малко песните на хората. Вие ще кажете: „Ангелите нямат друга работа, а да се занимават с това! “ Като мислите, ангелите идват и почват да те коригират. Той ти казва: „Не мислиш право! “ Втори път, като дойде, ти казва: „Ще мислиш по-добре.“ И всеки ден те коригира.
И най-после казваш: „Дотегна ми това коригиране.“
към беседата >>
Като отидете на онзи свят ще ви върнат на този свят.
Както сега разбираме Любовта, в нея се раждат противоречия. Сега тази работа не е лесна. Знаете ли колко е мъчно човек да обича? Вие сте ученици, трябва да знаете какви са задълженията на ученика. Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Мислите ли, че на този свят, като не си научил, на онзи свят ще се научиш?
Като отидете на онзи свят ще ви върнат на този свят.
Били сте един мързелив ученик, не искате да учите – ще ви турят за слушател и учениците ще ги изпитват и вас няма да ви изпитват. И 30 години ще прекарате в първо отделение. Само да научите азбуката. Тридесет години ще прекарате [във] второ отделение и само ще слушате, тридесет години – трето отделение и тридесет години – четвърто отделение. Сто и двадесет години ще прекарате живот, да свършите четири отделения.
към беседата >>
Кажете ми сега, когато аз свирих, вие какво мислихте?
Кажете ми сега, когато аз свирих, вие какво мислихте?
(Към един брат.) Ако ти е дошла една мисъл, кажи! Ако не ти е дошла, да не измисляш нещата. Ако е дошла, дошла. Музикален изпит е това. Кой както е разбрал, така да каже.
към беседата >>
Били сте един мързелив ученик, не искате да учите – ще ви турят за слушател и учениците ще ги изпитват и вас няма да ви изпитват.
Сега тази работа не е лесна. Знаете ли колко е мъчно човек да обича? Вие сте ученици, трябва да знаете какви са задълженията на ученика. Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Мислите ли, че на този свят, като не си научил, на онзи свят ще се научиш? Като отидете на онзи свят ще ви върнат на този свят.
Били сте един мързелив ученик, не искате да учите – ще ви турят за слушател и учениците ще ги изпитват и вас няма да ви изпитват.
И 30 години ще прекарате в първо отделение. Само да научите азбуката. Тридесет години ще прекарате [във] второ отделение и само ще слушате, тридесет години – трето отделение и тридесет години – четвърто отделение. Сто и двадесет години ще прекарате живот, да свършите четири отделения. И само да научите азбуката, онази азбука, която да ви даде едно разбиране.
към беседата >>
(Към един брат.) Ако ти е дошла една мисъл, кажи!
Кажете ми сега, когато аз свирих, вие какво мислихте?
(Към един брат.) Ако ти е дошла една мисъл, кажи!
Ако не ти е дошла, да не измисляш нещата. Ако е дошла, дошла. Музикален изпит е това. Кой както е разбрал, така да каже. Бъдете свободни.
към беседата >>
И 30 години ще прекарате в първо отделение.
Знаете ли колко е мъчно човек да обича? Вие сте ученици, трябва да знаете какви са задълженията на ученика. Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Мислите ли, че на този свят, като не си научил, на онзи свят ще се научиш? Като отидете на онзи свят ще ви върнат на този свят. Били сте един мързелив ученик, не искате да учите – ще ви турят за слушател и учениците ще ги изпитват и вас няма да ви изпитват.
И 30 години ще прекарате в първо отделение.
Само да научите азбуката. Тридесет години ще прекарате [във] второ отделение и само ще слушате, тридесет години – трето отделение и тридесет години – четвърто отделение. Сто и двадесет години ще прекарате живот, да свършите четири отделения. И само да научите азбуката, онази азбука, която да ви даде едно разбиране. Това не е за обезсърчаване.
към беседата >>
Ако не ти е дошла, да не измисляш нещата.
Кажете ми сега, когато аз свирих, вие какво мислихте? (Към един брат.) Ако ти е дошла една мисъл, кажи!
Ако не ти е дошла, да не измисляш нещата.
Ако е дошла, дошла. Музикален изпит е това. Кой както е разбрал, така да каже. Бъдете свободни. Вие не сте мярка.
към беседата >>
Само да научите азбуката.
Вие сте ученици, трябва да знаете какви са задълженията на ученика. Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Мислите ли, че на този свят, като не си научил, на онзи свят ще се научиш? Като отидете на онзи свят ще ви върнат на този свят. Били сте един мързелив ученик, не искате да учите – ще ви турят за слушател и учениците ще ги изпитват и вас няма да ви изпитват. И 30 години ще прекарате в първо отделение.
Само да научите азбуката.
Тридесет години ще прекарате [във] второ отделение и само ще слушате, тридесет години – трето отделение и тридесет години – четвърто отделение. Сто и двадесет години ще прекарате живот, да свършите четири отделения. И само да научите азбуката, онази азбука, която да ви даде едно разбиране. Това не е за обезсърчаване. Сега имате едно разбиране, но сегашното ваше разбиране прилича на сънно състояние.
към беседата >>
Ако е дошла, дошла.
Кажете ми сега, когато аз свирих, вие какво мислихте? (Към един брат.) Ако ти е дошла една мисъл, кажи! Ако не ти е дошла, да не измисляш нещата.
Ако е дошла, дошла.
Музикален изпит е това. Кой както е разбрал, така да каже. Бъдете свободни. Вие не сте мярка. Никой не е мярка за другите.
към беседата >>
Тридесет години ще прекарате [във] второ отделение и само ще слушате, тридесет години – трето отделение и тридесет години – четвърто отделение.
Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Мислите ли, че на този свят, като не си научил, на онзи свят ще се научиш? Като отидете на онзи свят ще ви върнат на този свят. Били сте един мързелив ученик, не искате да учите – ще ви турят за слушател и учениците ще ги изпитват и вас няма да ви изпитват. И 30 години ще прекарате в първо отделение. Само да научите азбуката.
Тридесет години ще прекарате [във] второ отделение и само ще слушате, тридесет години – трето отделение и тридесет години – четвърто отделение.
Сто и двадесет години ще прекарате живот, да свършите четири отделения. И само да научите азбуката, онази азбука, която да ви даде едно разбиране. Това не е за обезсърчаване. Сега имате едно разбиране, но сегашното ваше разбиране прилича на сънно състояние. Ти сънуваш, че си свършил образование, че си цар, че имаш корона, но събуждаш се и пак си такъв какъвто си бил по-рано.
към беседата >>
Музикален изпит е това.
Кажете ми сега, когато аз свирих, вие какво мислихте? (Към един брат.) Ако ти е дошла една мисъл, кажи! Ако не ти е дошла, да не измисляш нещата. Ако е дошла, дошла.
Музикален изпит е това.
Кой както е разбрал, така да каже. Бъдете свободни. Вие не сте мярка. Никой не е мярка за другите. Всичките разбирания до едно съставляват един резултат на Божествената мисъл.
към беседата >>
Сто и двадесет години ще прекарате живот, да свършите четири отделения.
Като отидете на онзи свят ще ви върнат на този свят. Били сте един мързелив ученик, не искате да учите – ще ви турят за слушател и учениците ще ги изпитват и вас няма да ви изпитват. И 30 години ще прекарате в първо отделение. Само да научите азбуката. Тридесет години ще прекарате [във] второ отделение и само ще слушате, тридесет години – трето отделение и тридесет години – четвърто отделение.
Сто и двадесет години ще прекарате живот, да свършите четири отделения.
И само да научите азбуката, онази азбука, която да ви даде едно разбиране. Това не е за обезсърчаване. Сега имате едно разбиране, но сегашното ваше разбиране прилича на сънно състояние. Ти сънуваш, че си свършил образование, че си цар, че имаш корона, но събуждаш се и пак си такъв какъвто си бил по-рано.
към беседата >>
Кой както е разбрал, така да каже.
Кажете ми сега, когато аз свирих, вие какво мислихте? (Към един брат.) Ако ти е дошла една мисъл, кажи! Ако не ти е дошла, да не измисляш нещата. Ако е дошла, дошла. Музикален изпит е това.
Кой както е разбрал, така да каже.
Бъдете свободни. Вие не сте мярка. Никой не е мярка за другите. Всичките разбирания до едно съставляват един резултат на Божествената мисъл. Ние сме само изявление на Божествената мисъл.
към беседата >>
И само да научите азбуката, онази азбука, която да ви даде едно разбиране.
Били сте един мързелив ученик, не искате да учите – ще ви турят за слушател и учениците ще ги изпитват и вас няма да ви изпитват. И 30 години ще прекарате в първо отделение. Само да научите азбуката. Тридесет години ще прекарате [във] второ отделение и само ще слушате, тридесет години – трето отделение и тридесет години – четвърто отделение. Сто и двадесет години ще прекарате живот, да свършите четири отделения.
И само да научите азбуката, онази азбука, която да ви даде едно разбиране.
Това не е за обезсърчаване. Сега имате едно разбиране, но сегашното ваше разбиране прилича на сънно състояние. Ти сънуваш, че си свършил образование, че си цар, че имаш корона, но събуждаш се и пак си такъв какъвто си бил по-рано.
към беседата >>
Бъдете свободни.
(Към един брат.) Ако ти е дошла една мисъл, кажи! Ако не ти е дошла, да не измисляш нещата. Ако е дошла, дошла. Музикален изпит е това. Кой както е разбрал, така да каже.
Бъдете свободни.
Вие не сте мярка. Никой не е мярка за другите. Всичките разбирания до едно съставляват един резултат на Божествената мисъл. Ние сме само изявление на Божествената мисъл. Не сме мярка.
към беседата >>
Това не е за обезсърчаване.
И 30 години ще прекарате в първо отделение. Само да научите азбуката. Тридесет години ще прекарате [във] второ отделение и само ще слушате, тридесет години – трето отделение и тридесет години – четвърто отделение. Сто и двадесет години ще прекарате живот, да свършите четири отделения. И само да научите азбуката, онази азбука, която да ви даде едно разбиране.
Това не е за обезсърчаване.
Сега имате едно разбиране, но сегашното ваше разбиране прилича на сънно състояние. Ти сънуваш, че си свършил образование, че си цар, че имаш корона, но събуждаш се и пак си такъв какъвто си бил по-рано.
към беседата >>
Вие не сте мярка.
Ако не ти е дошла, да не измисляш нещата. Ако е дошла, дошла. Музикален изпит е това. Кой както е разбрал, така да каже. Бъдете свободни.
Вие не сте мярка.
Никой не е мярка за другите. Всичките разбирания до едно съставляват един резултат на Божествената мисъл. Ние сме само изявление на Божествената мисъл. Не сме мярка. Душите в нас, които живеят, те са мярка.
към беседата >>
Сега имате едно разбиране, но сегашното ваше разбиране прилича на сънно състояние.
Само да научите азбуката. Тридесет години ще прекарате [във] второ отделение и само ще слушате, тридесет години – трето отделение и тридесет години – четвърто отделение. Сто и двадесет години ще прекарате живот, да свършите четири отделения. И само да научите азбуката, онази азбука, която да ви даде едно разбиране. Това не е за обезсърчаване.
Сега имате едно разбиране, но сегашното ваше разбиране прилича на сънно състояние.
Ти сънуваш, че си свършил образование, че си цар, че имаш корона, но събуждаш се и пак си такъв какъвто си бил по-рано.
към беседата >>
Никой не е мярка за другите.
Ако е дошла, дошла. Музикален изпит е това. Кой както е разбрал, така да каже. Бъдете свободни. Вие не сте мярка.
Никой не е мярка за другите.
Всичките разбирания до едно съставляват един резултат на Божествената мисъл. Ние сме само изявление на Божествената мисъл. Не сме мярка. Душите в нас, които живеят, те са мярка. И щом слушате душата си, тогаз противоречията изчезват.
към беседата >>
Ти сънуваш, че си свършил образование, че си цар, че имаш корона, но събуждаш се и пак си такъв какъвто си бил по-рано.
Тридесет години ще прекарате [във] второ отделение и само ще слушате, тридесет години – трето отделение и тридесет години – четвърто отделение. Сто и двадесет години ще прекарате живот, да свършите четири отделения. И само да научите азбуката, онази азбука, която да ви даде едно разбиране. Това не е за обезсърчаване. Сега имате едно разбиране, но сегашното ваше разбиране прилича на сънно състояние.
Ти сънуваш, че си свършил образование, че си цар, че имаш корона, но събуждаш се и пак си такъв какъвто си бил по-рано.
към беседата >>
Всичките разбирания до едно съставляват един резултат на Божествената мисъл.
Музикален изпит е това. Кой както е разбрал, така да каже. Бъдете свободни. Вие не сте мярка. Никой не е мярка за другите.
Всичките разбирания до едно съставляват един резултат на Божествената мисъл.
Ние сме само изявление на Божествената мисъл. Не сме мярка. Душите в нас, които живеят, те са мярка. И щом слушате душата си, тогаз противоречията изчезват. Погрешката ти може да е само няколко трептения.
към беседата >>
След като умрете какво ще бъде вашето положение?
След като умрете какво ще бъде вашето положение?
Представете си, че след като умрете вие ще тежите само един грам. Какво ще бъде вашето положение? И като ви поставят пред едно огледало, нищо не ще можете да видите, нищо няма да е отразено, а пък вие сте мислили, че сте нещо голямо. Та вие ще бъдете толкова малък, (след смъртта), че ще имате само едно голо съзнание. Няма да може да се оглеждате.
към беседата >>
Ние сме само изявление на Божествената мисъл.
Кой както е разбрал, така да каже. Бъдете свободни. Вие не сте мярка. Никой не е мярка за другите. Всичките разбирания до едно съставляват един резултат на Божествената мисъл.
Ние сме само изявление на Божествената мисъл.
Не сме мярка. Душите в нас, които живеят, те са мярка. И щом слушате душата си, тогаз противоречията изчезват. Погрешката ти може да е само няколко трептения. Може да повиша един тон или може да го понижа.
към беседата >>
Представете си, че след като умрете вие ще тежите само един грам.
След като умрете какво ще бъде вашето положение?
Представете си, че след като умрете вие ще тежите само един грам.
Какво ще бъде вашето положение? И като ви поставят пред едно огледало, нищо не ще можете да видите, нищо няма да е отразено, а пък вие сте мислили, че сте нещо голямо. Та вие ще бъдете толкова малък, (след смъртта), че ще имате само едно голо съзнание. Няма да може да се оглеждате. Ще идеш някъде на земята и ще искаш да ядеш нещо, но устата ти не приема.
към беседата >>
Не сме мярка.
Бъдете свободни. Вие не сте мярка. Никой не е мярка за другите. Всичките разбирания до едно съставляват един резултат на Божествената мисъл. Ние сме само изявление на Божествената мисъл.
Не сме мярка.
Душите в нас, които живеят, те са мярка. И щом слушате душата си, тогаз противоречията изчезват. Погрешката ти може да е само няколко трептения. Може да повиша един тон или може да го понижа. Като слизам надолу, трябва да понижавам, като се качвам нагоре, трябва да повишавам.
към беседата >>
Какво ще бъде вашето положение?
След като умрете какво ще бъде вашето положение? Представете си, че след като умрете вие ще тежите само един грам.
Какво ще бъде вашето положение?
И като ви поставят пред едно огледало, нищо не ще можете да видите, нищо няма да е отразено, а пък вие сте мислили, че сте нещо голямо. Та вие ще бъдете толкова малък, (след смъртта), че ще имате само едно голо съзнание. Няма да може да се оглеждате. Ще идеш някъде на земята и ще искаш да ядеш нещо, но устата ти не приема. Ще ти трябват пари.
към беседата >>
Душите в нас, които живеят, те са мярка.
Вие не сте мярка. Никой не е мярка за другите. Всичките разбирания до едно съставляват един резултат на Божествената мисъл. Ние сме само изявление на Божествената мисъл. Не сме мярка.
Душите в нас, които живеят, те са мярка.
И щом слушате душата си, тогаз противоречията изчезват. Погрешката ти може да е само няколко трептения. Може да повиша един тон или може да го понижа. Като слизам надолу, трябва да понижавам, като се качвам нагоре, трябва да повишавам. А пък, като се заседя на едно равнище, тогаз ще взема основния тон, такъв какъвто е.
към беседата >>
И като ви поставят пред едно огледало, нищо не ще можете да видите, нищо няма да е отразено, а пък вие сте мислили, че сте нещо голямо.
След като умрете какво ще бъде вашето положение? Представете си, че след като умрете вие ще тежите само един грам. Какво ще бъде вашето положение?
И като ви поставят пред едно огледало, нищо не ще можете да видите, нищо няма да е отразено, а пък вие сте мислили, че сте нещо голямо.
Та вие ще бъдете толкова малък, (след смъртта), че ще имате само едно голо съзнание. Няма да може да се оглеждате. Ще идеш някъде на земята и ще искаш да ядеш нещо, но устата ти не приема. Ще ти трябват пари. Ще искаш да живееш както на този свят.
към беседата >>
И щом слушате душата си, тогаз противоречията изчезват.
Никой не е мярка за другите. Всичките разбирания до едно съставляват един резултат на Божествената мисъл. Ние сме само изявление на Божествената мисъл. Не сме мярка. Душите в нас, които живеят, те са мярка.
И щом слушате душата си, тогаз противоречията изчезват.
Погрешката ти може да е само няколко трептения. Може да повиша един тон или може да го понижа. Като слизам надолу, трябва да понижавам, като се качвам нагоре, трябва да повишавам. А пък, като се заседя на едно равнище, тогаз ще взема основния тон, такъв какъвто е. А пък щом взема подем нагоре, веднага трябва да повиша.
към беседата >>
Та вие ще бъдете толкова малък, (след смъртта), че ще имате само едно голо съзнание.
След като умрете какво ще бъде вашето положение? Представете си, че след като умрете вие ще тежите само един грам. Какво ще бъде вашето положение? И като ви поставят пред едно огледало, нищо не ще можете да видите, нищо няма да е отразено, а пък вие сте мислили, че сте нещо голямо.
Та вие ще бъдете толкова малък, (след смъртта), че ще имате само едно голо съзнание.
Няма да може да се оглеждате. Ще идеш някъде на земята и ще искаш да ядеш нещо, но устата ти не приема. Ще ти трябват пари. Ще искаш да живееш както на този свят. Ще речеш да бъркаш в касата, хващаш парите, но те остават на същото место.
към беседата >>
Погрешката ти може да е само няколко трептения.
Всичките разбирания до едно съставляват един резултат на Божествената мисъл. Ние сме само изявление на Божествената мисъл. Не сме мярка. Душите в нас, които живеят, те са мярка. И щом слушате душата си, тогаз противоречията изчезват.
Погрешката ти може да е само няколко трептения.
Може да повиша един тон или може да го понижа. Като слизам надолу, трябва да понижавам, като се качвам нагоре, трябва да повишавам. А пък, като се заседя на едно равнище, тогаз ще взема основния тон, такъв какъвто е. А пък щом взема подем нагоре, веднага трябва да повиша. Защото трябва усилие да се движиш напред.
към беседата >>
Няма да може да се оглеждате.
След като умрете какво ще бъде вашето положение? Представете си, че след като умрете вие ще тежите само един грам. Какво ще бъде вашето положение? И като ви поставят пред едно огледало, нищо не ще можете да видите, нищо няма да е отразено, а пък вие сте мислили, че сте нещо голямо. Та вие ще бъдете толкова малък, (след смъртта), че ще имате само едно голо съзнание.
Няма да може да се оглеждате.
Ще идеш някъде на земята и ще искаш да ядеш нещо, но устата ти не приема. Ще ти трябват пари. Ще искаш да живееш както на този свят. Ще речеш да бъркаш в касата, хващаш парите, но те остават на същото место. Няма с какво да ги вземеш.
към беседата >>
Може да повиша един тон или може да го понижа.
Ние сме само изявление на Божествената мисъл. Не сме мярка. Душите в нас, които живеят, те са мярка. И щом слушате душата си, тогаз противоречията изчезват. Погрешката ти може да е само няколко трептения.
Може да повиша един тон или може да го понижа.
Като слизам надолу, трябва да понижавам, като се качвам нагоре, трябва да повишавам. А пък, като се заседя на едно равнище, тогаз ще взема основния тон, такъв какъвто е. А пък щом взема подем нагоре, веднага трябва да повиша. Защото трябва усилие да се движиш напред. И ще изгубиш, при това усилие, една енергия и за да наваксаш, трябва да туриш повишение.
към беседата >>
Ще идеш някъде на земята и ще искаш да ядеш нещо, но устата ти не приема.
Представете си, че след като умрете вие ще тежите само един грам. Какво ще бъде вашето положение? И като ви поставят пред едно огледало, нищо не ще можете да видите, нищо няма да е отразено, а пък вие сте мислили, че сте нещо голямо. Та вие ще бъдете толкова малък, (след смъртта), че ще имате само едно голо съзнание. Няма да може да се оглеждате.
Ще идеш някъде на земята и ще искаш да ядеш нещо, но устата ти не приема.
Ще ти трябват пари. Ще искаш да живееш както на този свят. Ще речеш да бъркаш в касата, хващаш парите, но те остават на същото место. Няма с какво да ги вземеш. А в тебе работи желание да ги вземеш.
към беседата >>
Като слизам надолу, трябва да понижавам, като се качвам нагоре, трябва да повишавам.
Не сме мярка. Душите в нас, които живеят, те са мярка. И щом слушате душата си, тогаз противоречията изчезват. Погрешката ти може да е само няколко трептения. Може да повиша един тон или може да го понижа.
Като слизам надолу, трябва да понижавам, като се качвам нагоре, трябва да повишавам.
А пък, като се заседя на едно равнище, тогаз ще взема основния тон, такъв какъвто е. А пък щом взема подем нагоре, веднага трябва да повиша. Защото трябва усилие да се движиш напред. И ще изгубиш, при това усилие, една енергия и за да наваксаш, трябва да туриш повишение. А като слизаш надолу, трябва да намалиш, понеже се усилва движението.
към беседата >>
Ще ти трябват пари.
Какво ще бъде вашето положение? И като ви поставят пред едно огледало, нищо не ще можете да видите, нищо няма да е отразено, а пък вие сте мислили, че сте нещо голямо. Та вие ще бъдете толкова малък, (след смъртта), че ще имате само едно голо съзнание. Няма да може да се оглеждате. Ще идеш някъде на земята и ще искаш да ядеш нещо, но устата ти не приема.
Ще ти трябват пари.
Ще искаш да живееш както на този свят. Ще речеш да бъркаш в касата, хващаш парите, но те остават на същото место. Няма с какво да ги вземеш. А в тебе работи желание да ги вземеш. Казваш: „Как да взема тези пари?
към беседата >>
А пък, като се заседя на едно равнище, тогаз ще взема основния тон, такъв какъвто е.
Душите в нас, които живеят, те са мярка. И щом слушате душата си, тогаз противоречията изчезват. Погрешката ти може да е само няколко трептения. Може да повиша един тон или може да го понижа. Като слизам надолу, трябва да понижавам, като се качвам нагоре, трябва да повишавам.
А пък, като се заседя на едно равнище, тогаз ще взема основния тон, такъв какъвто е.
А пък щом взема подем нагоре, веднага трябва да повиша. Защото трябва усилие да се движиш напред. И ще изгубиш, при това усилие, една енергия и за да наваксаш, трябва да туриш повишение. А като слизаш надолу, трябва да намалиш, понеже се усилва движението. Следователно, там трябват музикални спирачки, бемоли, това напълно не обяснява.
към беседата >>
Ще искаш да живееш както на този свят.
И като ви поставят пред едно огледало, нищо не ще можете да видите, нищо няма да е отразено, а пък вие сте мислили, че сте нещо голямо. Та вие ще бъдете толкова малък, (след смъртта), че ще имате само едно голо съзнание. Няма да може да се оглеждате. Ще идеш някъде на земята и ще искаш да ядеш нещо, но устата ти не приема. Ще ти трябват пари.
Ще искаш да живееш както на този свят.
Ще речеш да бъркаш в касата, хващаш парите, но те остават на същото место. Няма с какво да ги вземеш. А в тебе работи желание да ги вземеш. Казваш: „Как да взема тези пари? “ Цял ден бъркаш, бъркаш, а парите на същото место.
към беседата >>
А пък щом взема подем нагоре, веднага трябва да повиша.
И щом слушате душата си, тогаз противоречията изчезват. Погрешката ти може да е само няколко трептения. Може да повиша един тон или може да го понижа. Като слизам надолу, трябва да понижавам, като се качвам нагоре, трябва да повишавам. А пък, като се заседя на едно равнище, тогаз ще взема основния тон, такъв какъвто е.
А пък щом взема подем нагоре, веднага трябва да повиша.
Защото трябва усилие да се движиш напред. И ще изгубиш, при това усилие, една енергия и за да наваксаш, трябва да туриш повишение. А като слизаш надолу, трябва да намалиш, понеже се усилва движението. Следователно, там трябват музикални спирачки, бемоли, това напълно не обяснява. При диез се отвъртва колата, понеже отива нагоре.
към беседата >>
Ще речеш да бъркаш в касата, хващаш парите, но те остават на същото место.
Та вие ще бъдете толкова малък, (след смъртта), че ще имате само едно голо съзнание. Няма да може да се оглеждате. Ще идеш някъде на земята и ще искаш да ядеш нещо, но устата ти не приема. Ще ти трябват пари. Ще искаш да живееш както на този свят.
Ще речеш да бъркаш в касата, хващаш парите, но те остават на същото место.
Няма с какво да ги вземеш. А в тебе работи желание да ги вземеш. Казваш: „Как да взема тези пари? “ Цял ден бъркаш, бъркаш, а парите на същото место. При сегашното състояние най-първо трябва да се освободите от заблуждение.
към беседата >>
Защото трябва усилие да се движиш напред.
Погрешката ти може да е само няколко трептения. Може да повиша един тон или може да го понижа. Като слизам надолу, трябва да понижавам, като се качвам нагоре, трябва да повишавам. А пък, като се заседя на едно равнище, тогаз ще взема основния тон, такъв какъвто е. А пък щом взема подем нагоре, веднага трябва да повиша.
Защото трябва усилие да се движиш напред.
И ще изгубиш, при това усилие, една енергия и за да наваксаш, трябва да туриш повишение. А като слизаш надолу, трябва да намалиш, понеже се усилва движението. Следователно, там трябват музикални спирачки, бемоли, това напълно не обяснява. При диез се отвъртва колата, понеже отива нагоре. А пък при бемолите се стяга, за да стане движението естествено.
към беседата >>
Няма с какво да ги вземеш.
Няма да може да се оглеждате. Ще идеш някъде на земята и ще искаш да ядеш нещо, но устата ти не приема. Ще ти трябват пари. Ще искаш да живееш както на този свят. Ще речеш да бъркаш в касата, хващаш парите, но те остават на същото место.
Няма с какво да ги вземеш.
А в тебе работи желание да ги вземеш. Казваш: „Как да взема тези пари? “ Цял ден бъркаш, бъркаш, а парите на същото место. При сегашното състояние най-първо трябва да се освободите от заблуждение. Ти се заблуждаваш с тези неща, които ги няма.
към беседата >>
И ще изгубиш, при това усилие, една енергия и за да наваксаш, трябва да туриш повишение.
Може да повиша един тон или може да го понижа. Като слизам надолу, трябва да понижавам, като се качвам нагоре, трябва да повишавам. А пък, като се заседя на едно равнище, тогаз ще взема основния тон, такъв какъвто е. А пък щом взема подем нагоре, веднага трябва да повиша. Защото трябва усилие да се движиш напред.
И ще изгубиш, при това усилие, една енергия и за да наваксаш, трябва да туриш повишение.
А като слизаш надолу, трябва да намалиш, понеже се усилва движението. Следователно, там трябват музикални спирачки, бемоли, това напълно не обяснява. При диез се отвъртва колата, понеже отива нагоре. А пък при бемолите се стяга, за да стане движението естествено.
към беседата >>
А в тебе работи желание да ги вземеш.
Ще идеш някъде на земята и ще искаш да ядеш нещо, но устата ти не приема. Ще ти трябват пари. Ще искаш да живееш както на този свят. Ще речеш да бъркаш в касата, хващаш парите, но те остават на същото место. Няма с какво да ги вземеш.
А в тебе работи желание да ги вземеш.
Казваш: „Как да взема тези пари? “ Цял ден бъркаш, бъркаш, а парите на същото место. При сегашното състояние най-първо трябва да се освободите от заблуждение. Ти се заблуждаваш с тези неща, които ги няма. Светът има смисъл само когато човек мисли, чувствува и постъпва правилно.
към беседата >>
А като слизаш надолу, трябва да намалиш, понеже се усилва движението.
Като слизам надолу, трябва да понижавам, като се качвам нагоре, трябва да повишавам. А пък, като се заседя на едно равнище, тогаз ще взема основния тон, такъв какъвто е. А пък щом взема подем нагоре, веднага трябва да повиша. Защото трябва усилие да се движиш напред. И ще изгубиш, при това усилие, една енергия и за да наваксаш, трябва да туриш повишение.
А като слизаш надолу, трябва да намалиш, понеже се усилва движението.
Следователно, там трябват музикални спирачки, бемоли, това напълно не обяснява. При диез се отвъртва колата, понеже отива нагоре. А пък при бемолите се стяга, за да стане движението естествено.
към беседата >>
Казваш: „Как да взема тези пари?
Ще ти трябват пари. Ще искаш да живееш както на този свят. Ще речеш да бъркаш в касата, хващаш парите, но те остават на същото место. Няма с какво да ги вземеш. А в тебе работи желание да ги вземеш.
Казваш: „Как да взема тези пари?
“ Цял ден бъркаш, бъркаш, а парите на същото место. При сегашното състояние най-първо трябва да се освободите от заблуждение. Ти се заблуждаваш с тези неща, които ги няма. Светът има смисъл само когато човек мисли, чувствува и постъпва правилно. Трите тези неща събрани заедно.
към беседата >>
Следователно, там трябват музикални спирачки, бемоли, това напълно не обяснява.
А пък, като се заседя на едно равнище, тогаз ще взема основния тон, такъв какъвто е. А пък щом взема подем нагоре, веднага трябва да повиша. Защото трябва усилие да се движиш напред. И ще изгубиш, при това усилие, една енергия и за да наваксаш, трябва да туриш повишение. А като слизаш надолу, трябва да намалиш, понеже се усилва движението.
Следователно, там трябват музикални спирачки, бемоли, това напълно не обяснява.
При диез се отвъртва колата, понеже отива нагоре. А пък при бемолите се стяга, за да стане движението естествено.
към беседата >>
“ Цял ден бъркаш, бъркаш, а парите на същото место.
Ще искаш да живееш както на този свят. Ще речеш да бъркаш в касата, хващаш парите, но те остават на същото место. Няма с какво да ги вземеш. А в тебе работи желание да ги вземеш. Казваш: „Как да взема тези пари?
“ Цял ден бъркаш, бъркаш, а парите на същото место.
При сегашното състояние най-първо трябва да се освободите от заблуждение. Ти се заблуждаваш с тези неща, които ги няма. Светът има смисъл само когато човек мисли, чувствува и постъпва правилно. Трите тези неща събрани заедно. Или другояче казано, когато човек живее по закона на Любовта, Мъдростта и Истината или по закона на живота, знанието и свободата, той има условие, за да се развива.
към беседата >>
При диез се отвъртва колата, понеже отива нагоре.
А пък щом взема подем нагоре, веднага трябва да повиша. Защото трябва усилие да се движиш напред. И ще изгубиш, при това усилие, една енергия и за да наваксаш, трябва да туриш повишение. А като слизаш надолу, трябва да намалиш, понеже се усилва движението. Следователно, там трябват музикални спирачки, бемоли, това напълно не обяснява.
При диез се отвъртва колата, понеже отива нагоре.
А пък при бемолите се стяга, за да стане движението естествено.
към беседата >>
При сегашното състояние най-първо трябва да се освободите от заблуждение.
Ще речеш да бъркаш в касата, хващаш парите, но те остават на същото место. Няма с какво да ги вземеш. А в тебе работи желание да ги вземеш. Казваш: „Как да взема тези пари? “ Цял ден бъркаш, бъркаш, а парите на същото место.
При сегашното състояние най-първо трябва да се освободите от заблуждение.
Ти се заблуждаваш с тези неща, които ги няма. Светът има смисъл само когато човек мисли, чувствува и постъпва правилно. Трите тези неща събрани заедно. Или другояче казано, когато човек живее по закона на Любовта, Мъдростта и Истината или по закона на живота, знанието и свободата, той има условие, за да се развива. И за него е създаден живота.
към беседата >>
А пък при бемолите се стяга, за да стане движението естествено.
Защото трябва усилие да се движиш напред. И ще изгубиш, при това усилие, една енергия и за да наваксаш, трябва да туриш повишение. А като слизаш надолу, трябва да намалиш, понеже се усилва движението. Следователно, там трябват музикални спирачки, бемоли, това напълно не обяснява. При диез се отвъртва колата, понеже отива нагоре.
А пък при бемолите се стяга, за да стане движението естествено.
към беседата >>
Ти се заблуждаваш с тези неща, които ги няма.
Няма с какво да ги вземеш. А в тебе работи желание да ги вземеш. Казваш: „Как да взема тези пари? “ Цял ден бъркаш, бъркаш, а парите на същото место. При сегашното състояние най-първо трябва да се освободите от заблуждение.
Ти се заблуждаваш с тези неща, които ги няма.
Светът има смисъл само когато човек мисли, чувствува и постъпва правилно. Трите тези неща събрани заедно. Или другояче казано, когато човек живее по закона на Любовта, Мъдростта и Истината или по закона на живота, знанието и свободата, той има условие, за да се развива. И за него е създаден живота. И човекът на живота, човекът на знанието и човекът на свободата, това е което трябва да търсите.
към беседата >>
Та казвам.
Та казвам.
Считайте страданията в живота на земята за една от най-хубавите музики. И ангелите не се радват на един човек, който се радва, те се спират при тъжните хора, които скърбят. Те ги намират за най-интересни. Този човек е много приятен за тях. Те не го знаят.
към беседата >>
Светът има смисъл само когато човек мисли, чувствува и постъпва правилно.
А в тебе работи желание да ги вземеш. Казваш: „Как да взема тези пари? “ Цял ден бъркаш, бъркаш, а парите на същото место. При сегашното състояние най-първо трябва да се освободите от заблуждение. Ти се заблуждаваш с тези неща, които ги няма.
Светът има смисъл само когато човек мисли, чувствува и постъпва правилно.
Трите тези неща събрани заедно. Или другояче казано, когато човек живее по закона на Любовта, Мъдростта и Истината или по закона на живота, знанието и свободата, той има условие, за да се развива. И за него е създаден живота. И човекът на живота, човекът на знанието и човекът на свободата, това е което трябва да търсите. Вие искате да имате живот в онзи свят.
към беседата >>
Считайте страданията в живота на земята за една от най-хубавите музики.
Та казвам.
Считайте страданията в живота на земята за една от най-хубавите музики.
И ангелите не се радват на един човек, който се радва, те се спират при тъжните хора, които скърбят. Те ги намират за най-интересни. Този човек е много приятен за тях. Те не го знаят. Страданието е класическо за тях.
към беседата >>
Трите тези неща събрани заедно.
Казваш: „Как да взема тези пари? “ Цял ден бъркаш, бъркаш, а парите на същото место. При сегашното състояние най-първо трябва да се освободите от заблуждение. Ти се заблуждаваш с тези неща, които ги няма. Светът има смисъл само когато човек мисли, чувствува и постъпва правилно.
Трите тези неща събрани заедно.
Или другояче казано, когато човек живее по закона на Любовта, Мъдростта и Истината или по закона на живота, знанието и свободата, той има условие, за да се развива. И за него е създаден живота. И човекът на живота, човекът на знанието и човекът на свободата, това е което трябва да търсите. Вие искате да имате живот в онзи свят. В този свят вие колко живот сте придобили?
към беседата >>
И ангелите не се радват на един човек, който се радва, те се спират при тъжните хора, които скърбят.
Та казвам. Считайте страданията в живота на земята за една от най-хубавите музики.
И ангелите не се радват на един човек, който се радва, те се спират при тъжните хора, които скърбят.
Те ги намират за най-интересни. Този човек е много приятен за тях. Те не го знаят. Страданието е класическо за тях. А пък радостта, те я знаят.
към беседата >>
Или другояче казано, когато човек живее по закона на Любовта, Мъдростта и Истината или по закона на живота, знанието и свободата, той има условие, за да се развива.
“ Цял ден бъркаш, бъркаш, а парите на същото место. При сегашното състояние най-първо трябва да се освободите от заблуждение. Ти се заблуждаваш с тези неща, които ги няма. Светът има смисъл само когато човек мисли, чувствува и постъпва правилно. Трите тези неща събрани заедно.
Или другояче казано, когато човек живее по закона на Любовта, Мъдростта и Истината или по закона на живота, знанието и свободата, той има условие, за да се развива.
И за него е създаден живота. И човекът на живота, човекът на знанието и човекът на свободата, това е което трябва да търсите. Вие искате да имате живот в онзи свят. В този свят вие колко живот сте придобили? Колкото живот сте придобили, сте го изгубили.
към беседата >>
Те ги намират за най-интересни.
Та казвам. Считайте страданията в живота на земята за една от най-хубавите музики. И ангелите не се радват на един човек, който се радва, те се спират при тъжните хора, които скърбят.
Те ги намират за най-интересни.
Този човек е много приятен за тях. Те не го знаят. Страданието е класическо за тях. А пък радостта, те я знаят. Когато ние се радваме, те го знаят това.
към беседата >>
И за него е създаден живота.
При сегашното състояние най-първо трябва да се освободите от заблуждение. Ти се заблуждаваш с тези неща, които ги няма. Светът има смисъл само когато човек мисли, чувствува и постъпва правилно. Трите тези неща събрани заедно. Или другояче казано, когато човек живее по закона на Любовта, Мъдростта и Истината или по закона на живота, знанието и свободата, той има условие, за да се развива.
И за него е създаден живота.
И човекът на живота, човекът на знанието и човекът на свободата, това е което трябва да търсите. Вие искате да имате живот в онзи свят. В този свят вие колко живот сте придобили? Колкото живот сте придобили, сте го изгубили. Оглеждате се и виждате, че се явяват бразди по лицето ви и почвате да се прегърбвате.
към беседата >>
Този човек е много приятен за тях.
Та казвам. Считайте страданията в живота на земята за една от най-хубавите музики. И ангелите не се радват на един човек, който се радва, те се спират при тъжните хора, които скърбят. Те ги намират за най-интересни.
Този човек е много приятен за тях.
Те не го знаят. Страданието е класическо за тях. А пък радостта, те я знаят. Когато ние се радваме, те го знаят това. И тяхната радост е повече от нашата радост.
към беседата >>
И човекът на живота, човекът на знанието и човекът на свободата, това е което трябва да търсите.
Ти се заблуждаваш с тези неща, които ги няма. Светът има смисъл само когато човек мисли, чувствува и постъпва правилно. Трите тези неща събрани заедно. Или другояче казано, когато човек живее по закона на Любовта, Мъдростта и Истината или по закона на живота, знанието и свободата, той има условие, за да се развива. И за него е създаден живота.
И човекът на живота, човекът на знанието и човекът на свободата, това е което трябва да търсите.
Вие искате да имате живот в онзи свят. В този свят вие колко живот сте придобили? Колкото живот сте придобили, сте го изгубили. Оглеждате се и виждате, че се явяват бразди по лицето ви и почвате да се прегърбвате. Като се изсекат горите, то се появяват бразди по земята.
към беседата >>
Те не го знаят.
Та казвам. Считайте страданията в живота на земята за една от най-хубавите музики. И ангелите не се радват на един човек, който се радва, те се спират при тъжните хора, които скърбят. Те ги намират за най-интересни. Този човек е много приятен за тях.
Те не го знаят.
Страданието е класическо за тях. А пък радостта, те я знаят. Когато ние се радваме, те го знаят това. И тяхната радост е повече от нашата радост. А пък нашето страдание за тях е интересно.
към беседата >>
Вие искате да имате живот в онзи свят.
Светът има смисъл само когато човек мисли, чувствува и постъпва правилно. Трите тези неща събрани заедно. Или другояче казано, когато човек живее по закона на Любовта, Мъдростта и Истината или по закона на живота, знанието и свободата, той има условие, за да се развива. И за него е създаден живота. И човекът на живота, човекът на знанието и човекът на свободата, това е което трябва да търсите.
Вие искате да имате живот в онзи свят.
В този свят вие колко живот сте придобили? Колкото живот сте придобили, сте го изгубили. Оглеждате се и виждате, че се явяват бразди по лицето ви и почвате да се прегърбвате. Като се изсекат горите, то се появяват бразди по земята. Не изсичайте вашите гори.
към беседата >>
Страданието е класическо за тях.
Считайте страданията в живота на земята за една от най-хубавите музики. И ангелите не се радват на един човек, който се радва, те се спират при тъжните хора, които скърбят. Те ги намират за най-интересни. Този човек е много приятен за тях. Те не го знаят.
Страданието е класическо за тях.
А пък радостта, те я знаят. Когато ние се радваме, те го знаят това. И тяхната радост е повече от нашата радост. А пък нашето страдание за тях е интересно. Те се чудят как сме се научили ние да пеем по този начин, така хубаво.
към беседата >>
В този свят вие колко живот сте придобили?
Трите тези неща събрани заедно. Или другояче казано, когато човек живее по закона на Любовта, Мъдростта и Истината или по закона на живота, знанието и свободата, той има условие, за да се развива. И за него е създаден живота. И човекът на живота, човекът на знанието и човекът на свободата, това е което трябва да търсите. Вие искате да имате живот в онзи свят.
В този свят вие колко живот сте придобили?
Колкото живот сте придобили, сте го изгубили. Оглеждате се и виждате, че се явяват бразди по лицето ви и почвате да се прегърбвате. Като се изсекат горите, то се появяват бразди по земята. Не изсичайте вашите гори. Вие казвате: „Не ми трябва това и това.“ Щом изсичаш горите си, ще се образуват бразди и ще останат само камънаци и няма да има никаква почва.
към беседата >>
А пък радостта, те я знаят.
И ангелите не се радват на един човек, който се радва, те се спират при тъжните хора, които скърбят. Те ги намират за най-интересни. Този човек е много приятен за тях. Те не го знаят. Страданието е класическо за тях.
А пък радостта, те я знаят.
Когато ние се радваме, те го знаят това. И тяхната радост е повече от нашата радост. А пък нашето страдание за тях е интересно. Те се чудят как сме се научили ние да пеем по този начин, така хубаво. А пък вие, при най-хубавото пение, страданието, не ви е приятно.
към беседата >>
Колкото живот сте придобили, сте го изгубили.
Или другояче казано, когато човек живее по закона на Любовта, Мъдростта и Истината или по закона на живота, знанието и свободата, той има условие, за да се развива. И за него е създаден живота. И човекът на живота, човекът на знанието и човекът на свободата, това е което трябва да търсите. Вие искате да имате живот в онзи свят. В този свят вие колко живот сте придобили?
Колкото живот сте придобили, сте го изгубили.
Оглеждате се и виждате, че се явяват бразди по лицето ви и почвате да се прегърбвате. Като се изсекат горите, то се появяват бразди по земята. Не изсичайте вашите гори. Вие казвате: „Не ми трябва това и това.“ Щом изсичаш горите си, ще се образуват бразди и ще останат само камънаци и няма да има никаква почва. Щом изсичаш горите, няма да има влага и тогаз ще приличаш на един свят, като месечината.
към беседата >>
Когато ние се радваме, те го знаят това.
Те ги намират за най-интересни. Този човек е много приятен за тях. Те не го знаят. Страданието е класическо за тях. А пък радостта, те я знаят.
Когато ние се радваме, те го знаят това.
И тяхната радост е повече от нашата радост. А пък нашето страдание за тях е интересно. Те се чудят как сме се научили ние да пеем по този начин, така хубаво. А пък вие, при най-хубавото пение, страданието, не ви е приятно. Докато страданията не ви станат приятни, вие не можете да разбирате Божията Любов.
към беседата >>
Оглеждате се и виждате, че се явяват бразди по лицето ви и почвате да се прегърбвате.
И за него е създаден живота. И човекът на живота, човекът на знанието и човекът на свободата, това е което трябва да търсите. Вие искате да имате живот в онзи свят. В този свят вие колко живот сте придобили? Колкото живот сте придобили, сте го изгубили.
Оглеждате се и виждате, че се явяват бразди по лицето ви и почвате да се прегърбвате.
Като се изсекат горите, то се появяват бразди по земята. Не изсичайте вашите гори. Вие казвате: „Не ми трябва това и това.“ Щом изсичаш горите си, ще се образуват бразди и ще останат само камънаци и няма да има никаква почва. Щом изсичаш горите, няма да има влага и тогаз ще приличаш на един свят, като месечината. Вие казвате: „То не си струва труда да се обича.“ – Хубаво.
към беседата >>
И тяхната радост е повече от нашата радост.
Този човек е много приятен за тях. Те не го знаят. Страданието е класическо за тях. А пък радостта, те я знаят. Когато ние се радваме, те го знаят това.
И тяхната радост е повече от нашата радост.
А пък нашето страдание за тях е интересно. Те се чудят как сме се научили ние да пеем по този начин, така хубаво. А пък вие, при най-хубавото пение, страданието, не ви е приятно. Докато страданията не ви станат приятни, вие не можете да разбирате Божията Любов. Разбереш ли Божията Любов, тогава всяко нещо е на местото си.
към беседата >>
Като се изсекат горите, то се появяват бразди по земята.
И човекът на живота, човекът на знанието и човекът на свободата, това е което трябва да търсите. Вие искате да имате живот в онзи свят. В този свят вие колко живот сте придобили? Колкото живот сте придобили, сте го изгубили. Оглеждате се и виждате, че се явяват бразди по лицето ви и почвате да се прегърбвате.
Като се изсекат горите, то се появяват бразди по земята.
Не изсичайте вашите гори. Вие казвате: „Не ми трябва това и това.“ Щом изсичаш горите си, ще се образуват бразди и ще останат само камънаци и няма да има никаква почва. Щом изсичаш горите, няма да има влага и тогаз ще приличаш на един свят, като месечината. Вие казвате: „То не си струва труда да се обича.“ – Хубаво. Ами всички хора какво представляват за човека?
към беседата >>
А пък нашето страдание за тях е интересно.
Те не го знаят. Страданието е класическо за тях. А пък радостта, те я знаят. Когато ние се радваме, те го знаят това. И тяхната радост е повече от нашата радост.
А пък нашето страдание за тях е интересно.
Те се чудят как сме се научили ние да пеем по този начин, така хубаво. А пък вие, при най-хубавото пение, страданието, не ви е приятно. Докато страданията не ви станат приятни, вие не можете да разбирате Божията Любов. Разбереш ли Божията Любов, тогава всяко нещо е на местото си. Та мисълта, която искам да оставя е: Учете се добре!
към беседата >>
Не изсичайте вашите гори.
Вие искате да имате живот в онзи свят. В този свят вие колко живот сте придобили? Колкото живот сте придобили, сте го изгубили. Оглеждате се и виждате, че се явяват бразди по лицето ви и почвате да се прегърбвате. Като се изсекат горите, то се появяват бразди по земята.
Не изсичайте вашите гори.
Вие казвате: „Не ми трябва това и това.“ Щом изсичаш горите си, ще се образуват бразди и ще останат само камънаци и няма да има никаква почва. Щом изсичаш горите, няма да има влага и тогаз ще приличаш на един свят, като месечината. Вие казвате: „То не си струва труда да се обича.“ – Хубаво. Ами всички хора какво представляват за човека?
към беседата >>
Те се чудят как сме се научили ние да пеем по този начин, така хубаво.
Страданието е класическо за тях. А пък радостта, те я знаят. Когато ние се радваме, те го знаят това. И тяхната радост е повече от нашата радост. А пък нашето страдание за тях е интересно.
Те се чудят как сме се научили ние да пеем по този начин, така хубаво.
А пък вие, при най-хубавото пение, страданието, не ви е приятно. Докато страданията не ви станат приятни, вие не можете да разбирате Божията Любов. Разбереш ли Божията Любов, тогава всяко нещо е на местото си. Та мисълта, която искам да оставя е: Учете се добре! Имайте синовно отношение!
към беседата >>
Вие казвате: „Не ми трябва това и това.“ Щом изсичаш горите си, ще се образуват бразди и ще останат само камънаци и няма да има никаква почва.
В този свят вие колко живот сте придобили? Колкото живот сте придобили, сте го изгубили. Оглеждате се и виждате, че се явяват бразди по лицето ви и почвате да се прегърбвате. Като се изсекат горите, то се появяват бразди по земята. Не изсичайте вашите гори.
Вие казвате: „Не ми трябва това и това.“ Щом изсичаш горите си, ще се образуват бразди и ще останат само камънаци и няма да има никаква почва.
Щом изсичаш горите, няма да има влага и тогаз ще приличаш на един свят, като месечината. Вие казвате: „То не си струва труда да се обича.“ – Хубаво. Ами всички хора какво представляват за човека?
към беседата >>
А пък вие, при най-хубавото пение, страданието, не ви е приятно.
А пък радостта, те я знаят. Когато ние се радваме, те го знаят това. И тяхната радост е повече от нашата радост. А пък нашето страдание за тях е интересно. Те се чудят как сме се научили ние да пеем по този начин, така хубаво.
А пък вие, при най-хубавото пение, страданието, не ви е приятно.
Докато страданията не ви станат приятни, вие не можете да разбирате Божията Любов. Разбереш ли Божията Любов, тогава всяко нещо е на местото си. Та мисълта, която искам да оставя е: Учете се добре! Имайте синовно отношение! Не мисли, че си млад или стар, че си учен или невежа.
към беседата >>
Щом изсичаш горите, няма да има влага и тогаз ще приличаш на един свят, като месечината.
Колкото живот сте придобили, сте го изгубили. Оглеждате се и виждате, че се явяват бразди по лицето ви и почвате да се прегърбвате. Като се изсекат горите, то се появяват бразди по земята. Не изсичайте вашите гори. Вие казвате: „Не ми трябва това и това.“ Щом изсичаш горите си, ще се образуват бразди и ще останат само камънаци и няма да има никаква почва.
Щом изсичаш горите, няма да има влага и тогаз ще приличаш на един свят, като месечината.
Вие казвате: „То не си струва труда да се обича.“ – Хубаво. Ами всички хора какво представляват за човека?
към беседата >>
Докато страданията не ви станат приятни, вие не можете да разбирате Божията Любов.
Когато ние се радваме, те го знаят това. И тяхната радост е повече от нашата радост. А пък нашето страдание за тях е интересно. Те се чудят как сме се научили ние да пеем по този начин, така хубаво. А пък вие, при най-хубавото пение, страданието, не ви е приятно.
Докато страданията не ви станат приятни, вие не можете да разбирате Божията Любов.
Разбереш ли Божията Любов, тогава всяко нещо е на местото си. Та мисълта, която искам да оставя е: Учете се добре! Имайте синовно отношение! Не мисли, че си млад или стар, че си учен или невежа. Всички тези неща са относителни.
към беседата >>
Вие казвате: „То не си струва труда да се обича.“ – Хубаво.
Оглеждате се и виждате, че се явяват бразди по лицето ви и почвате да се прегърбвате. Като се изсекат горите, то се появяват бразди по земята. Не изсичайте вашите гори. Вие казвате: „Не ми трябва това и това.“ Щом изсичаш горите си, ще се образуват бразди и ще останат само камънаци и няма да има никаква почва. Щом изсичаш горите, няма да има влага и тогаз ще приличаш на един свят, като месечината.
Вие казвате: „То не си струва труда да се обича.“ – Хубаво.
Ами всички хора какво представляват за човека?
към беседата >>
Разбереш ли Божията Любов, тогава всяко нещо е на местото си.
И тяхната радост е повече от нашата радост. А пък нашето страдание за тях е интересно. Те се чудят как сме се научили ние да пеем по този начин, така хубаво. А пък вие, при най-хубавото пение, страданието, не ви е приятно. Докато страданията не ви станат приятни, вие не можете да разбирате Божията Любов.
Разбереш ли Божията Любов, тогава всяко нещо е на местото си.
Та мисълта, която искам да оставя е: Учете се добре! Имайте синовно отношение! Не мисли, че си млад или стар, че си учен или невежа. Всички тези неща са относителни. Две неща дръжте: Любовта и Мъдростта.
към беседата >>
Разпределихте ли се музикално?
Разпределихте ли се музикално?
Музикално да се разпределите значи следното: щом някой от вас има болка, напрежение, има някои лоши условия, ще избере един тон, а пък който иска да стане по-активен, по-сръчен, да направи нещо, ще избере друг тон. А пък, който иска да му стига ума, да не се блъска в науките, ще избере друг тон. Който иска да си оправи работите, да не е закъсал тук там, трябва да избере пак друг тон. Който иска да се облагороди, да излезе малко напред, пак друг тон да избере. Вие сега гледате по обикновеному.
към беседата >>
Ами всички хора какво представляват за човека?
Като се изсекат горите, то се появяват бразди по земята. Не изсичайте вашите гори. Вие казвате: „Не ми трябва това и това.“ Щом изсичаш горите си, ще се образуват бразди и ще останат само камънаци и няма да има никаква почва. Щом изсичаш горите, няма да има влага и тогаз ще приличаш на един свят, като месечината. Вие казвате: „То не си струва труда да се обича.“ – Хубаво.
Ами всички хора какво представляват за човека?
към беседата >>
Та мисълта, която искам да оставя е: Учете се добре!
А пък нашето страдание за тях е интересно. Те се чудят как сме се научили ние да пеем по този начин, така хубаво. А пък вие, при най-хубавото пение, страданието, не ви е приятно. Докато страданията не ви станат приятни, вие не можете да разбирате Божията Любов. Разбереш ли Божията Любов, тогава всяко нещо е на местото си.
Та мисълта, която искам да оставя е: Учете се добре!
Имайте синовно отношение! Не мисли, че си млад или стар, че си учен или невежа. Всички тези неща са относителни. Две неща дръжте: Любовта и Мъдростта. Любовта за сърдцето, Мъдростта за ума, а Истината за тялото.
към беседата >>
Музикално да се разпределите значи следното: щом някой от вас има болка, напрежение, има някои лоши условия, ще избере един тон, а пък който иска да стане по-активен, по-сръчен, да направи нещо, ще избере друг тон.
Разпределихте ли се музикално?
Музикално да се разпределите значи следното: щом някой от вас има болка, напрежение, има някои лоши условия, ще избере един тон, а пък който иска да стане по-активен, по-сръчен, да направи нещо, ще избере друг тон.
А пък, който иска да му стига ума, да не се блъска в науките, ще избере друг тон. Който иска да си оправи работите, да не е закъсал тук там, трябва да избере пак друг тон. Който иска да се облагороди, да излезе малко напред, пак друг тон да избере. Вие сега гледате по обикновеному. Сега тоновете, музиката е встъпление в живота.
към беседата >>
Какво представляват в музиката седемте тона?
Какво представляват в музиката седемте тона?
Те са стъпала, по които можеш да дойдеш до една реалност. Сега не искам да ви разправям за философската страна на музиката, понеже живота ви, както сега живеете, другояче е построен. Ако учим хората на един много отвлечен живот, това няма да има голямо приложение в живота. Мнозина от вас казвате: „Той има тежка карма. Той не е културен.“ Че кой не е културен?
към беседата >>
Имайте синовно отношение!
Те се чудят как сме се научили ние да пеем по този начин, така хубаво. А пък вие, при най-хубавото пение, страданието, не ви е приятно. Докато страданията не ви станат приятни, вие не можете да разбирате Божията Любов. Разбереш ли Божията Любов, тогава всяко нещо е на местото си. Та мисълта, която искам да оставя е: Учете се добре!
Имайте синовно отношение!
Не мисли, че си млад или стар, че си учен или невежа. Всички тези неща са относителни. Две неща дръжте: Любовта и Мъдростта. Любовта за сърдцето, Мъдростта за ума, а Истината за тялото. Истината за тялото е здравето.
към беседата >>
А пък, който иска да му стига ума, да не се блъска в науките, ще избере друг тон.
Разпределихте ли се музикално? Музикално да се разпределите значи следното: щом някой от вас има болка, напрежение, има някои лоши условия, ще избере един тон, а пък който иска да стане по-активен, по-сръчен, да направи нещо, ще избере друг тон.
А пък, който иска да му стига ума, да не се блъска в науките, ще избере друг тон.
Който иска да си оправи работите, да не е закъсал тук там, трябва да избере пак друг тон. Който иска да се облагороди, да излезе малко напред, пак друг тон да избере. Вие сега гледате по обикновеному. Сега тоновете, музиката е встъпление в живота. Аз наричам музика, която троши сама камъните, която си приготовлява материала за градене на живота, това е музика.
към беседата >>
Те са стъпала, по които можеш да дойдеш до една реалност.
Какво представляват в музиката седемте тона?
Те са стъпала, по които можеш да дойдеш до една реалност.
Сега не искам да ви разправям за философската страна на музиката, понеже живота ви, както сега живеете, другояче е построен. Ако учим хората на един много отвлечен живот, това няма да има голямо приложение в живота. Мнозина от вас казвате: „Той има тежка карма. Той не е културен.“ Че кой не е културен? Всеки човек, който не мисли правилно, не е културен.
към беседата >>
Не мисли, че си млад или стар, че си учен или невежа.
А пък вие, при най-хубавото пение, страданието, не ви е приятно. Докато страданията не ви станат приятни, вие не можете да разбирате Божията Любов. Разбереш ли Божията Любов, тогава всяко нещо е на местото си. Та мисълта, която искам да оставя е: Учете се добре! Имайте синовно отношение!
Не мисли, че си млад или стар, че си учен или невежа.
Всички тези неща са относителни. Две неща дръжте: Любовта и Мъдростта. Любовта за сърдцето, Мъдростта за ума, а Истината за тялото. Истината за тялото е здравето. Да се научим да обичаме хубавото.
към беседата >>
Който иска да си оправи работите, да не е закъсал тук там, трябва да избере пак друг тон.
Разпределихте ли се музикално? Музикално да се разпределите значи следното: щом някой от вас има болка, напрежение, има някои лоши условия, ще избере един тон, а пък който иска да стане по-активен, по-сръчен, да направи нещо, ще избере друг тон. А пък, който иска да му стига ума, да не се блъска в науките, ще избере друг тон.
Който иска да си оправи работите, да не е закъсал тук там, трябва да избере пак друг тон.
Който иска да се облагороди, да излезе малко напред, пак друг тон да избере. Вие сега гледате по обикновеному. Сега тоновете, музиката е встъпление в живота. Аз наричам музика, която троши сама камъните, която си приготовлява материала за градене на живота, това е музика.
към беседата >>
Сега не искам да ви разправям за философската страна на музиката, понеже живота ви, както сега живеете, другояче е построен.
Какво представляват в музиката седемте тона? Те са стъпала, по които можеш да дойдеш до една реалност.
Сега не искам да ви разправям за философската страна на музиката, понеже живота ви, както сега живеете, другояче е построен.
Ако учим хората на един много отвлечен живот, това няма да има голямо приложение в живота. Мнозина от вас казвате: „Той има тежка карма. Той не е културен.“ Че кой не е културен? Всеки човек, който не мисли правилно, не е културен. Всеки човек, който не чувствува правилно, пак не е културен.
към беседата >>
Всички тези неща са относителни.
Докато страданията не ви станат приятни, вие не можете да разбирате Божията Любов. Разбереш ли Божията Любов, тогава всяко нещо е на местото си. Та мисълта, която искам да оставя е: Учете се добре! Имайте синовно отношение! Не мисли, че си млад или стар, че си учен или невежа.
Всички тези неща са относителни.
Две неща дръжте: Любовта и Мъдростта. Любовта за сърдцето, Мъдростта за ума, а Истината за тялото. Истината за тялото е здравето. Да се научим да обичаме хубавото. И да мислим хубаво.
към беседата >>
Който иска да се облагороди, да излезе малко напред, пак друг тон да избере.
Разпределихте ли се музикално? Музикално да се разпределите значи следното: щом някой от вас има болка, напрежение, има някои лоши условия, ще избере един тон, а пък който иска да стане по-активен, по-сръчен, да направи нещо, ще избере друг тон. А пък, който иска да му стига ума, да не се блъска в науките, ще избере друг тон. Който иска да си оправи работите, да не е закъсал тук там, трябва да избере пак друг тон.
Който иска да се облагороди, да излезе малко напред, пак друг тон да избере.
Вие сега гледате по обикновеному. Сега тоновете, музиката е встъпление в живота. Аз наричам музика, която троши сама камъните, която си приготовлява материала за градене на живота, това е музика.
към беседата >>
Ако учим хората на един много отвлечен живот, това няма да има голямо приложение в живота.
Какво представляват в музиката седемте тона? Те са стъпала, по които можеш да дойдеш до една реалност. Сега не искам да ви разправям за философската страна на музиката, понеже живота ви, както сега живеете, другояче е построен.
Ако учим хората на един много отвлечен живот, това няма да има голямо приложение в живота.
Мнозина от вас казвате: „Той има тежка карма. Той не е културен.“ Че кой не е културен? Всеки човек, който не мисли правилно, не е културен. Всеки човек, който не чувствува правилно, пак не е културен. И всеки човек, който не постъпва правилно, не е културен.
към беседата >>
Две неща дръжте: Любовта и Мъдростта.
Разбереш ли Божията Любов, тогава всяко нещо е на местото си. Та мисълта, която искам да оставя е: Учете се добре! Имайте синовно отношение! Не мисли, че си млад или стар, че си учен или невежа. Всички тези неща са относителни.
Две неща дръжте: Любовта и Мъдростта.
Любовта за сърдцето, Мъдростта за ума, а Истината за тялото. Истината за тялото е здравето. Да се научим да обичаме хубавото. И да мислим хубаво. И тогаз ще имаме едно здраво тяло и ще познаем Истината и ще бъдем здрави.
към беседата >>
Вие сега гледате по обикновеному.
Разпределихте ли се музикално? Музикално да се разпределите значи следното: щом някой от вас има болка, напрежение, има някои лоши условия, ще избере един тон, а пък който иска да стане по-активен, по-сръчен, да направи нещо, ще избере друг тон. А пък, който иска да му стига ума, да не се блъска в науките, ще избере друг тон. Който иска да си оправи работите, да не е закъсал тук там, трябва да избере пак друг тон. Който иска да се облагороди, да излезе малко напред, пак друг тон да избере.
Вие сега гледате по обикновеному.
Сега тоновете, музиката е встъпление в живота. Аз наричам музика, която троши сама камъните, която си приготовлява материала за градене на живота, това е музика.
към беседата >>
Мнозина от вас казвате: „Той има тежка карма.
Какво представляват в музиката седемте тона? Те са стъпала, по които можеш да дойдеш до една реалност. Сега не искам да ви разправям за философската страна на музиката, понеже живота ви, както сега живеете, другояче е построен. Ако учим хората на един много отвлечен живот, това няма да има голямо приложение в живота.
Мнозина от вас казвате: „Той има тежка карма.
Той не е културен.“ Че кой не е културен? Всеки човек, който не мисли правилно, не е културен. Всеки човек, който не чувствува правилно, пак не е културен. И всеки човек, който не постъпва правилно, не е културен. Не само в една постъпка да се прояви правилно, но човек непреривно трябва да постъпва добре.
към беседата >>
Любовта за сърдцето, Мъдростта за ума, а Истината за тялото.
Та мисълта, която искам да оставя е: Учете се добре! Имайте синовно отношение! Не мисли, че си млад или стар, че си учен или невежа. Всички тези неща са относителни. Две неща дръжте: Любовта и Мъдростта.
Любовта за сърдцето, Мъдростта за ума, а Истината за тялото.
Истината за тялото е здравето. Да се научим да обичаме хубавото. И да мислим хубаво. И тогаз ще имаме едно здраво тяло и ще познаем Истината и ще бъдем здрави. И ще бъдеш готов да постъпваш добре.
към беседата >>
Сега тоновете, музиката е встъпление в живота.
Музикално да се разпределите значи следното: щом някой от вас има болка, напрежение, има някои лоши условия, ще избере един тон, а пък който иска да стане по-активен, по-сръчен, да направи нещо, ще избере друг тон. А пък, който иска да му стига ума, да не се блъска в науките, ще избере друг тон. Който иска да си оправи работите, да не е закъсал тук там, трябва да избере пак друг тон. Който иска да се облагороди, да излезе малко напред, пак друг тон да избере. Вие сега гледате по обикновеному.
Сега тоновете, музиката е встъпление в живота.
Аз наричам музика, която троши сама камъните, която си приготовлява материала за градене на живота, това е музика.
към беседата >>
Той не е културен.“ Че кой не е културен?
Какво представляват в музиката седемте тона? Те са стъпала, по които можеш да дойдеш до една реалност. Сега не искам да ви разправям за философската страна на музиката, понеже живота ви, както сега живеете, другояче е построен. Ако учим хората на един много отвлечен живот, това няма да има голямо приложение в живота. Мнозина от вас казвате: „Той има тежка карма.
Той не е културен.“ Че кой не е културен?
Всеки човек, който не мисли правилно, не е културен. Всеки човек, който не чувствува правилно, пак не е културен. И всеки човек, който не постъпва правилно, не е културен. Не само в една постъпка да се прояви правилно, но човек непреривно трябва да постъпва добре. Това трябва да го турите в ума си.
към беседата >>
Истината за тялото е здравето.
Имайте синовно отношение! Не мисли, че си млад или стар, че си учен или невежа. Всички тези неща са относителни. Две неща дръжте: Любовта и Мъдростта. Любовта за сърдцето, Мъдростта за ума, а Истината за тялото.
Истината за тялото е здравето.
Да се научим да обичаме хубавото. И да мислим хубаво. И тогаз ще имаме едно здраво тяло и ще познаем Истината и ще бъдем здрави. И ще бъдеш готов да постъпваш добре. Човек, който няма Истина, той не може да помага.
към беседата >>
Аз наричам музика, която троши сама камъните, която си приготовлява материала за градене на живота, това е музика.
А пък, който иска да му стига ума, да не се блъска в науките, ще избере друг тон. Който иска да си оправи работите, да не е закъсал тук там, трябва да избере пак друг тон. Който иска да се облагороди, да излезе малко напред, пак друг тон да избере. Вие сега гледате по обикновеному. Сега тоновете, музиката е встъпление в живота.
Аз наричам музика, която троши сама камъните, която си приготовлява материала за градене на живота, това е музика.
към беседата >>
Всеки човек, който не мисли правилно, не е културен.
Те са стъпала, по които можеш да дойдеш до една реалност. Сега не искам да ви разправям за философската страна на музиката, понеже живота ви, както сега живеете, другояче е построен. Ако учим хората на един много отвлечен живот, това няма да има голямо приложение в живота. Мнозина от вас казвате: „Той има тежка карма. Той не е културен.“ Че кой не е културен?
Всеки човек, който не мисли правилно, не е културен.
Всеки човек, който не чувствува правилно, пак не е културен. И всеки човек, който не постъпва правилно, не е културен. Не само в една постъпка да се прояви правилно, но човек непреривно трябва да постъпва добре. Това трябва да го турите в ума си. Това ще го знаете за себе си, ако искате да разберете Божия закон.
към беседата >>
Да се научим да обичаме хубавото.
Не мисли, че си млад или стар, че си учен или невежа. Всички тези неща са относителни. Две неща дръжте: Любовта и Мъдростта. Любовта за сърдцето, Мъдростта за ума, а Истината за тялото. Истината за тялото е здравето.
Да се научим да обичаме хубавото.
И да мислим хубаво. И тогаз ще имаме едно здраво тяло и ще познаем Истината и ще бъдем здрави. И ще бъдеш готов да постъпваш добре. Човек, който няма Истина, той не може да помага. Да помагаш, това е трудна работа.
към беседата >>
Кое е същественото, на което разчитате?
Кое е същественото, на което разчитате?
Вярата ли? Вяра, която не може да ви помага, каква вяра е тя? Тя е встъпление. Вашата вяра е например, както когато аз отивам при един бакалин. Той има всичкото уважение към мене.
към беседата >>
Всеки човек, който не чувствува правилно, пак не е културен.
Сега не искам да ви разправям за философската страна на музиката, понеже живота ви, както сега живеете, другояче е построен. Ако учим хората на един много отвлечен живот, това няма да има голямо приложение в живота. Мнозина от вас казвате: „Той има тежка карма. Той не е културен.“ Че кой не е културен? Всеки човек, който не мисли правилно, не е културен.
Всеки човек, който не чувствува правилно, пак не е културен.
И всеки човек, който не постъпва правилно, не е културен. Не само в една постъпка да се прояви правилно, но човек непреривно трябва да постъпва добре. Това трябва да го турите в ума си. Това ще го знаете за себе си, ако искате да разберете Божия закон. И никой човек не взимайте за мярка.
към беседата >>
И да мислим хубаво.
Всички тези неща са относителни. Две неща дръжте: Любовта и Мъдростта. Любовта за сърдцето, Мъдростта за ума, а Истината за тялото. Истината за тялото е здравето. Да се научим да обичаме хубавото.
И да мислим хубаво.
И тогаз ще имаме едно здраво тяло и ще познаем Истината и ще бъдем здрави. И ще бъдеш готов да постъпваш добре. Човек, който няма Истина, той не може да помага. Да помагаш, това е трудна работа. Могат да помагат само здравите хора.
към беседата >>
Вярата ли?
Кое е същественото, на което разчитате?
Вярата ли?
Вяра, която не може да ви помага, каква вяра е тя? Тя е встъпление. Вашата вяра е например, както когато аз отивам при един бакалин. Той има всичкото уважение към мене. Но защо има всичкото уважение към мене?
към беседата >>
И всеки човек, който не постъпва правилно, не е културен.
Ако учим хората на един много отвлечен живот, това няма да има голямо приложение в живота. Мнозина от вас казвате: „Той има тежка карма. Той не е културен.“ Че кой не е културен? Всеки човек, който не мисли правилно, не е културен. Всеки човек, който не чувствува правилно, пак не е културен.
И всеки човек, който не постъпва правилно, не е културен.
Не само в една постъпка да се прояви правилно, но човек непреривно трябва да постъпва добре. Това трябва да го турите в ума си. Това ще го знаете за себе си, ако искате да разберете Божия закон. И никой човек не взимайте за мярка. Никой човек, нито за себе си, нито за другите може да бъде мярка.
към беседата >>
И тогаз ще имаме едно здраво тяло и ще познаем Истината и ще бъдем здрави.
Две неща дръжте: Любовта и Мъдростта. Любовта за сърдцето, Мъдростта за ума, а Истината за тялото. Истината за тялото е здравето. Да се научим да обичаме хубавото. И да мислим хубаво.
И тогаз ще имаме едно здраво тяло и ще познаем Истината и ще бъдем здрави.
И ще бъдеш готов да постъпваш добре. Човек, който няма Истина, той не може да помага. Да помагаш, това е трудна работа. Могат да помагат само здравите хора. Могат да помагат само умните хора.
към беседата >>
Вяра, която не може да ви помага, каква вяра е тя?
Кое е същественото, на което разчитате? Вярата ли?
Вяра, която не може да ви помага, каква вяра е тя?
Тя е встъпление. Вашата вяра е например, както когато аз отивам при един бакалин. Той има всичкото уважение към мене. Но защо има всичкото уважение към мене? Той разчита на джоба ми, на кесията, на златото, което има в джоба ми.
към беседата >>
Не само в една постъпка да се прояви правилно, но човек непреривно трябва да постъпва добре.
Мнозина от вас казвате: „Той има тежка карма. Той не е културен.“ Че кой не е културен? Всеки човек, който не мисли правилно, не е културен. Всеки човек, който не чувствува правилно, пак не е културен. И всеки човек, който не постъпва правилно, не е културен.
Не само в една постъпка да се прояви правилно, но човек непреривно трябва да постъпва добре.
Това трябва да го турите в ума си. Това ще го знаете за себе си, ако искате да разберете Божия закон. И никой човек не взимайте за мярка. Никой човек, нито за себе си, нито за другите може да бъде мярка. Когато се казва в окултната наука: „Обичай себе си“, то се разбира да се обича Божественото, което Бог е вложил в теб, душата.
към беседата >>
И ще бъдеш готов да постъпваш добре.
Любовта за сърдцето, Мъдростта за ума, а Истината за тялото. Истината за тялото е здравето. Да се научим да обичаме хубавото. И да мислим хубаво. И тогаз ще имаме едно здраво тяло и ще познаем Истината и ще бъдем здрави.
И ще бъдеш готов да постъпваш добре.
Човек, който няма Истина, той не може да помага. Да помагаш, това е трудна работа. Могат да помагат само здравите хора. Могат да помагат само умните хора. Могат да помагат само добрите хора или само Любовта, Мъдростта и Истината могат да помагат.
към беседата >>
Тя е встъпление.
Кое е същественото, на което разчитате? Вярата ли? Вяра, която не може да ви помага, каква вяра е тя?
Тя е встъпление.
Вашата вяра е например, както когато аз отивам при един бакалин. Той има всичкото уважение към мене. Но защо има всичкото уважение към мене? Той разчита на джоба ми, на кесията, на златото, което има в джоба ми. Той се кланя на мене уж, но той се кланя на златото.
към беседата >>
Това трябва да го турите в ума си.
Той не е културен.“ Че кой не е културен? Всеки човек, който не мисли правилно, не е културен. Всеки човек, който не чувствува правилно, пак не е културен. И всеки човек, който не постъпва правилно, не е културен. Не само в една постъпка да се прояви правилно, но човек непреривно трябва да постъпва добре.
Това трябва да го турите в ума си.
Това ще го знаете за себе си, ако искате да разберете Божия закон. И никой човек не взимайте за мярка. Никой човек, нито за себе си, нито за другите може да бъде мярка. Когато се казва в окултната наука: „Обичай себе си“, то се разбира да се обича Божественото, което Бог е вложил в теб, душата. То е мярка за тебе.
към беседата >>
Човек, който няма Истина, той не може да помага.
Истината за тялото е здравето. Да се научим да обичаме хубавото. И да мислим хубаво. И тогаз ще имаме едно здраво тяло и ще познаем Истината и ще бъдем здрави. И ще бъдеш готов да постъпваш добре.
Човек, който няма Истина, той не може да помага.
Да помагаш, това е трудна работа. Могат да помагат само здравите хора. Могат да помагат само умните хора. Могат да помагат само добрите хора или само Любовта, Мъдростта и Истината могат да помагат.
към беседата >>
Вашата вяра е например, както когато аз отивам при един бакалин.
Кое е същественото, на което разчитате? Вярата ли? Вяра, която не може да ви помага, каква вяра е тя? Тя е встъпление.
Вашата вяра е например, както когато аз отивам при един бакалин.
Той има всичкото уважение към мене. Но защо има всичкото уважение към мене? Той разчита на джоба ми, на кесията, на златото, което има в джоба ми. Той се кланя на мене уж, но той се кланя на златото. И аз го уважавам не за това, което е той, но заради бакалията му.
към беседата >>
Това ще го знаете за себе си, ако искате да разберете Божия закон.
Всеки човек, който не мисли правилно, не е културен. Всеки човек, който не чувствува правилно, пак не е културен. И всеки човек, който не постъпва правилно, не е културен. Не само в една постъпка да се прояви правилно, но човек непреривно трябва да постъпва добре. Това трябва да го турите в ума си.
Това ще го знаете за себе си, ако искате да разберете Божия закон.
И никой човек не взимайте за мярка. Никой човек, нито за себе си, нито за другите може да бъде мярка. Когато се казва в окултната наука: „Обичай себе си“, то се разбира да се обича Божественото, което Бог е вложил в теб, душата. То е мярка за тебе. Следователно, като слушаш душата, която Бог е вложил в тебе, тя ще ти покаже пътя.
към беседата >>
Да помагаш, това е трудна работа.
Да се научим да обичаме хубавото. И да мислим хубаво. И тогаз ще имаме едно здраво тяло и ще познаем Истината и ще бъдем здрави. И ще бъдеш готов да постъпваш добре. Човек, който няма Истина, той не може да помага.
Да помагаш, това е трудна работа.
Могат да помагат само здравите хора. Могат да помагат само умните хора. Могат да помагат само добрите хора или само Любовта, Мъдростта и Истината могат да помагат.
към беседата >>
Той има всичкото уважение към мене.
Кое е същественото, на което разчитате? Вярата ли? Вяра, която не може да ви помага, каква вяра е тя? Тя е встъпление. Вашата вяра е например, както когато аз отивам при един бакалин.
Той има всичкото уважение към мене.
Но защо има всичкото уважение към мене? Той разчита на джоба ми, на кесията, на златото, което има в джоба ми. Той се кланя на мене уж, но той се кланя на златото. И аз го уважавам не за това, което е той, но заради бакалията му. Та този живот реален ли е?
към беседата >>
И никой човек не взимайте за мярка.
Всеки човек, който не чувствува правилно, пак не е културен. И всеки човек, който не постъпва правилно, не е културен. Не само в една постъпка да се прояви правилно, но човек непреривно трябва да постъпва добре. Това трябва да го турите в ума си. Това ще го знаете за себе си, ако искате да разберете Божия закон.
И никой човек не взимайте за мярка.
Никой човек, нито за себе си, нито за другите може да бъде мярка. Когато се казва в окултната наука: „Обичай себе си“, то се разбира да се обича Божественото, което Бог е вложил в теб, душата. То е мярка за тебе. Следователно, като слушаш душата, която Бог е вложил в тебе, тя ще ти покаже пътя. Иначе ще следват неприятности в живота.
към беседата >>
Могат да помагат само здравите хора.
И да мислим хубаво. И тогаз ще имаме едно здраво тяло и ще познаем Истината и ще бъдем здрави. И ще бъдеш готов да постъпваш добре. Човек, който няма Истина, той не може да помага. Да помагаш, това е трудна работа.
Могат да помагат само здравите хора.
Могат да помагат само умните хора. Могат да помагат само добрите хора или само Любовта, Мъдростта и Истината могат да помагат.
към беседата >>
Но защо има всичкото уважение към мене?
Вярата ли? Вяра, която не може да ви помага, каква вяра е тя? Тя е встъпление. Вашата вяра е например, както когато аз отивам при един бакалин. Той има всичкото уважение към мене.
Но защо има всичкото уважение към мене?
Той разчита на джоба ми, на кесията, на златото, което има в джоба ми. Той се кланя на мене уж, но той се кланя на златото. И аз го уважавам не за това, което е той, но заради бакалията му. Та този живот реален ли е? Този живот е на относителните величини, с които сега се занимаваме да смятаме.
към беседата >>
Никой човек, нито за себе си, нито за другите може да бъде мярка.
И всеки човек, който не постъпва правилно, не е културен. Не само в една постъпка да се прояви правилно, но човек непреривно трябва да постъпва добре. Това трябва да го турите в ума си. Това ще го знаете за себе си, ако искате да разберете Божия закон. И никой човек не взимайте за мярка.
Никой човек, нито за себе си, нито за другите може да бъде мярка.
Когато се казва в окултната наука: „Обичай себе си“, то се разбира да се обича Божественото, което Бог е вложил в теб, душата. То е мярка за тебе. Следователно, като слушаш душата, която Бог е вложил в тебе, тя ще ти покаже пътя. Иначе ще следват неприятности в живота.
към беседата >>
Могат да помагат само умните хора.
И тогаз ще имаме едно здраво тяло и ще познаем Истината и ще бъдем здрави. И ще бъдеш готов да постъпваш добре. Човек, който няма Истина, той не може да помага. Да помагаш, това е трудна работа. Могат да помагат само здравите хора.
Могат да помагат само умните хора.
Могат да помагат само добрите хора или само Любовта, Мъдростта и Истината могат да помагат.
към беседата >>
Той разчита на джоба ми, на кесията, на златото, което има в джоба ми.
Вяра, която не може да ви помага, каква вяра е тя? Тя е встъпление. Вашата вяра е например, както когато аз отивам при един бакалин. Той има всичкото уважение към мене. Но защо има всичкото уважение към мене?
Той разчита на джоба ми, на кесията, на златото, което има в джоба ми.
Той се кланя на мене уж, но той се кланя на златото. И аз го уважавам не за това, което е той, но заради бакалията му. Та този живот реален ли е? Този живот е на относителните величини, с които сега се занимаваме да смятаме. Бакалинът разчита на пари, които имаш, а пък ти разчиташ на неговата бакалия, която има, какви[то] стоки има.
към беседата >>
Когато се казва в окултната наука: „Обичай себе си“, то се разбира да се обича Божественото, което Бог е вложил в теб, душата.
Не само в една постъпка да се прояви правилно, но човек непреривно трябва да постъпва добре. Това трябва да го турите в ума си. Това ще го знаете за себе си, ако искате да разберете Божия закон. И никой човек не взимайте за мярка. Никой човек, нито за себе си, нито за другите може да бъде мярка.
Когато се казва в окултната наука: „Обичай себе си“, то се разбира да се обича Божественото, което Бог е вложил в теб, душата.
То е мярка за тебе. Следователно, като слушаш душата, която Бог е вложил в тебе, тя ще ти покаже пътя. Иначе ще следват неприятности в живота.
към беседата >>
Могат да помагат само добрите хора или само Любовта, Мъдростта и Истината могат да помагат.
И ще бъдеш готов да постъпваш добре. Човек, който няма Истина, той не може да помага. Да помагаш, това е трудна работа. Могат да помагат само здравите хора. Могат да помагат само умните хора.
Могат да помагат само добрите хора или само Любовта, Мъдростта и Истината могат да помагат.
към беседата >>
Той се кланя на мене уж, но той се кланя на златото.
Тя е встъпление. Вашата вяра е например, както когато аз отивам при един бакалин. Той има всичкото уважение към мене. Но защо има всичкото уважение към мене? Той разчита на джоба ми, на кесията, на златото, което има в джоба ми.
Той се кланя на мене уж, но той се кланя на златото.
И аз го уважавам не за това, което е той, но заради бакалията му. Та този живот реален ли е? Този живот е на относителните величини, с които сега се занимаваме да смятаме. Бакалинът разчита на пари, които имаш, а пък ти разчиташ на неговата бакалия, която има, какви[то] стоки има.
към беседата >>
То е мярка за тебе.
Това трябва да го турите в ума си. Това ще го знаете за себе си, ако искате да разберете Божия закон. И никой човек не взимайте за мярка. Никой човек, нито за себе си, нито за другите може да бъде мярка. Когато се казва в окултната наука: „Обичай себе си“, то се разбира да се обича Божественото, което Бог е вложил в теб, душата.
То е мярка за тебе.
Следователно, като слушаш душата, която Бог е вложил в тебе, тя ще ти покаже пътя. Иначе ще следват неприятности в живота.
към беседата >>
Та сега желая да слушате вашия Учител на Любовта и да слушате вашия Учител на Мъдростта.
Та сега желая да слушате вашия Учител на Любовта и да слушате вашия Учител на Мъдростта.
към беседата >>
И аз го уважавам не за това, което е той, но заради бакалията му.
Вашата вяра е например, както когато аз отивам при един бакалин. Той има всичкото уважение към мене. Но защо има всичкото уважение към мене? Той разчита на джоба ми, на кесията, на златото, което има в джоба ми. Той се кланя на мене уж, но той се кланя на златото.
И аз го уважавам не за това, което е той, но заради бакалията му.
Та този живот реален ли е? Този живот е на относителните величини, с които сега се занимаваме да смятаме. Бакалинът разчита на пари, които имаш, а пък ти разчиташ на неговата бакалия, която има, какви[то] стоки има.
към беседата >>
Следователно, като слушаш душата, която Бог е вложил в тебе, тя ще ти покаже пътя.
Това ще го знаете за себе си, ако искате да разберете Божия закон. И никой човек не взимайте за мярка. Никой човек, нито за себе си, нито за другите може да бъде мярка. Когато се казва в окултната наука: „Обичай себе си“, то се разбира да се обича Божественото, което Бог е вложил в теб, душата. То е мярка за тебе.
Следователно, като слушаш душата, която Бог е вложил в тебе, тя ще ти покаже пътя.
Иначе ще следват неприятности в живота.
към беседата >>
Та този живот реален ли е?
Той има всичкото уважение към мене. Но защо има всичкото уважение към мене? Той разчита на джоба ми, на кесията, на златото, което има в джоба ми. Той се кланя на мене уж, но той се кланя на златото. И аз го уважавам не за това, което е той, но заради бакалията му.
Та този живот реален ли е?
Този живот е на относителните величини, с които сега се занимаваме да смятаме. Бакалинът разчита на пари, които имаш, а пък ти разчиташ на неговата бакалия, която има, какви[то] стоки има.
към беседата >>
Иначе ще следват неприятности в живота.
И никой човек не взимайте за мярка. Никой човек, нито за себе си, нито за другите може да бъде мярка. Когато се казва в окултната наука: „Обичай себе си“, то се разбира да се обича Божественото, което Бог е вложил в теб, душата. То е мярка за тебе. Следователно, като слушаш душата, която Бог е вложил в тебе, тя ще ти покаже пътя.
Иначе ще следват неприятности в живота.
към беседата >>
Този живот е на относителните величини, с които сега се занимаваме да смятаме.
Но защо има всичкото уважение към мене? Той разчита на джоба ми, на кесията, на златото, което има в джоба ми. Той се кланя на мене уж, но той се кланя на златото. И аз го уважавам не за това, което е той, но заради бакалията му. Та този живот реален ли е?
Този живот е на относителните величини, с които сега се занимаваме да смятаме.
Бакалинът разчита на пари, които имаш, а пък ти разчиташ на неговата бакалия, която има, какви[то] стоки има.
към беседата >>
Ти казваш: „Ние остаряхме, нямаме условия да пеем.“ А пък условия да се съдите, имате.
Ти казваш: „Ние остаряхме, нямаме условия да пеем.“ А пък условия да се съдите, имате.
Условия да се съмнявате, имате. Условия да пеете нямате, а пък условия да се възбуждате, имате. Условия да одумвате, имате. Че животът започва с музиката. Че като вдъхна въздух Бог в човек, почна музиката.
към беседата >>
Бакалинът разчита на пари, които имаш, а пък ти разчиташ на неговата бакалия, която има, какви[то] стоки има.
Той разчита на джоба ми, на кесията, на златото, което има в джоба ми. Той се кланя на мене уж, но той се кланя на златото. И аз го уважавам не за това, което е той, но заради бакалията му. Та този живот реален ли е? Този живот е на относителните величини, с които сега се занимаваме да смятаме.
Бакалинът разчита на пари, които имаш, а пък ти разчиташ на неговата бакалия, която има, какви[то] стоки има.
към беседата >>
Условия да се съмнявате, имате.
Ти казваш: „Ние остаряхме, нямаме условия да пеем.“ А пък условия да се съдите, имате.
Условия да се съмнявате, имате.
Условия да пеете нямате, а пък условия да се възбуждате, имате. Условия да одумвате, имате. Че животът започва с музиката. Че като вдъхна въздух Бог в човек, почна музиката. Като вдъхна Бог в човека първия въздух, човек каза: „Благодаря ти Господи!
към беседата >>
Сега за музиката.
Сега за музиката.
Аз ще ви дам сега една музикална тема. Аз ще ви свиря, а пък ще искам от вас да кажете този сюжет какво представлява, този музикален сюжет. До сега сте пели класически песни, разбирате Бетовен, Шуман, Моцарта, Баха – класически песни из горните светове. Когато ви боли главата, каква песен пеете? Или когато нямате пари, каква песен пеете?
към беседата >>
Условия да пеете нямате, а пък условия да се възбуждате, имате.
Ти казваш: „Ние остаряхме, нямаме условия да пеем.“ А пък условия да се съдите, имате. Условия да се съмнявате, имате.
Условия да пеете нямате, а пък условия да се възбуждате, имате.
Условия да одумвате, имате. Че животът започва с музиката. Че като вдъхна въздух Бог в човек, почна музиката. Като вдъхна Бог в човека първия въздух, човек каза: „Благодаря ти Господи! “ И човек почна да диша, почна да живее.
към беседата >>
Аз ще ви дам сега една музикална тема.
Сега за музиката.
Аз ще ви дам сега една музикална тема.
Аз ще ви свиря, а пък ще искам от вас да кажете този сюжет какво представлява, този музикален сюжет. До сега сте пели класически песни, разбирате Бетовен, Шуман, Моцарта, Баха – класически песни из горните светове. Когато ви боли главата, каква песен пеете? Или когато нямате пари, каква песен пеете? Когато слушате сега музикалната тема, която ще ви изсвиря, ще оставите съзнанието свободно.
към беседата >>
Условия да одумвате, имате.
Ти казваш: „Ние остаряхме, нямаме условия да пеем.“ А пък условия да се съдите, имате. Условия да се съмнявате, имате. Условия да пеете нямате, а пък условия да се възбуждате, имате.
Условия да одумвате, имате.
Че животът започва с музиката. Че като вдъхна въздух Бог в човек, почна музиката. Като вдъхна Бог в човека първия въздух, човек каза: „Благодаря ти Господи! “ И човек почна да диша, почна да живее. От там започна музиката.
към беседата >>
Аз ще ви свиря, а пък ще искам от вас да кажете този сюжет какво представлява, този музикален сюжет.
Сега за музиката. Аз ще ви дам сега една музикална тема.
Аз ще ви свиря, а пък ще искам от вас да кажете този сюжет какво представлява, този музикален сюжет.
До сега сте пели класически песни, разбирате Бетовен, Шуман, Моцарта, Баха – класически песни из горните светове. Когато ви боли главата, каква песен пеете? Или когато нямате пари, каква песен пеете? Когато слушате сега музикалната тема, която ще ви изсвиря, ще оставите съзнанието свободно. Предварително не си давайте мнението, нито човешко че е, нито че е Божествено.
към беседата >>
Че животът започва с музиката.
Ти казваш: „Ние остаряхме, нямаме условия да пеем.“ А пък условия да се съдите, имате. Условия да се съмнявате, имате. Условия да пеете нямате, а пък условия да се възбуждате, имате. Условия да одумвате, имате.
Че животът започва с музиката.
Че като вдъхна въздух Бог в човек, почна музиката. Като вдъхна Бог в човека първия въздух, човек каза: „Благодаря ти Господи! “ И човек почна да диша, почна да живее. От там започна музиката. Ти, като станеш сутринта, като вдъхнеш въздух, поблагодари на Бога.
към беседата >>
До сега сте пели класически песни, разбирате Бетовен, Шуман, Моцарта, Баха – класически песни из горните светове.
Сега за музиката. Аз ще ви дам сега една музикална тема. Аз ще ви свиря, а пък ще искам от вас да кажете този сюжет какво представлява, този музикален сюжет.
До сега сте пели класически песни, разбирате Бетовен, Шуман, Моцарта, Баха – класически песни из горните светове.
Когато ви боли главата, каква песен пеете? Или когато нямате пари, каква песен пеете? Когато слушате сега музикалната тема, която ще ви изсвиря, ще оставите съзнанието свободно. Предварително не си давайте мнението, нито човешко че е, нито че е Божествено. Като излезе на планината един художник, той ще нарисува местността такава каквато е тя.
към беседата >>
Че като вдъхна въздух Бог в човек, почна музиката.
Ти казваш: „Ние остаряхме, нямаме условия да пеем.“ А пък условия да се съдите, имате. Условия да се съмнявате, имате. Условия да пеете нямате, а пък условия да се възбуждате, имате. Условия да одумвате, имате. Че животът започва с музиката.
Че като вдъхна въздух Бог в човек, почна музиката.
Като вдъхна Бог в човека първия въздух, човек каза: „Благодаря ти Господи! “ И човек почна да диша, почна да живее. От там започна музиката. Ти, като станеш сутринта, като вдъхнеш въздух, поблагодари на Бога. А пък ти се почешеш и казваш: „Какво ще се прави днес?
към беседата >>
Когато ви боли главата, каква песен пеете?
Сега за музиката. Аз ще ви дам сега една музикална тема. Аз ще ви свиря, а пък ще искам от вас да кажете този сюжет какво представлява, този музикален сюжет. До сега сте пели класически песни, разбирате Бетовен, Шуман, Моцарта, Баха – класически песни из горните светове.
Когато ви боли главата, каква песен пеете?
Или когато нямате пари, каква песен пеете? Когато слушате сега музикалната тема, която ще ви изсвиря, ще оставите съзнанието свободно. Предварително не си давайте мнението, нито човешко че е, нито че е Божествено. Като излезе на планината един художник, той ще нарисува местността такава каквато е тя. Ако може да я нарисува, той минава за добър художник, а пък ако не може, тогава ще кажат, че местността не е нарисувана добре.
към беседата >>
Като вдъхна Бог в човека първия въздух, човек каза: „Благодаря ти Господи!
Условия да се съмнявате, имате. Условия да пеете нямате, а пък условия да се възбуждате, имате. Условия да одумвате, имате. Че животът започва с музиката. Че като вдъхна въздух Бог в човек, почна музиката.
Като вдъхна Бог в човека първия въздух, човек каза: „Благодаря ти Господи!
“ И човек почна да диша, почна да живее. От там започна музиката. Ти, като станеш сутринта, като вдъхнеш въздух, поблагодари на Бога. А пък ти се почешеш и казваш: „Какво ще се прави днес? “ Някой си чеше главата отзад.
към беседата >>
Или когато нямате пари, каква песен пеете?
Сега за музиката. Аз ще ви дам сега една музикална тема. Аз ще ви свиря, а пък ще искам от вас да кажете този сюжет какво представлява, този музикален сюжет. До сега сте пели класически песни, разбирате Бетовен, Шуман, Моцарта, Баха – класически песни из горните светове. Когато ви боли главата, каква песен пеете?
Или когато нямате пари, каква песен пеете?
Когато слушате сега музикалната тема, която ще ви изсвиря, ще оставите съзнанието свободно. Предварително не си давайте мнението, нито човешко че е, нито че е Божествено. Като излезе на планината един художник, той ще нарисува местността такава каквато е тя. Ако може да я нарисува, той минава за добър художник, а пък ако не може, тогава ще кажат, че местността не е нарисувана добре. В музиката много мъчно може да се представи един сюжет.
към беседата >>
“ И човек почна да диша, почна да живее.
Условия да пеете нямате, а пък условия да се възбуждате, имате. Условия да одумвате, имате. Че животът започва с музиката. Че като вдъхна въздух Бог в човек, почна музиката. Като вдъхна Бог в човека първия въздух, човек каза: „Благодаря ти Господи!
“ И човек почна да диша, почна да живее.
От там започна музиката. Ти, като станеш сутринта, като вдъхнеш въздух, поблагодари на Бога. А пък ти се почешеш и казваш: „Какво ще се прави днес? “ Някой си чеше главата отзад. Не, хвани главата си с двете си ръце и кажи: „Благодаря ти Господи, че си ми дал това богатство, тая глава.“ И започни да мислиш.
към беседата >>
Когато слушате сега музикалната тема, която ще ви изсвиря, ще оставите съзнанието свободно.
Аз ще ви дам сега една музикална тема. Аз ще ви свиря, а пък ще искам от вас да кажете този сюжет какво представлява, този музикален сюжет. До сега сте пели класически песни, разбирате Бетовен, Шуман, Моцарта, Баха – класически песни из горните светове. Когато ви боли главата, каква песен пеете? Или когато нямате пари, каква песен пеете?
Когато слушате сега музикалната тема, която ще ви изсвиря, ще оставите съзнанието свободно.
Предварително не си давайте мнението, нито човешко че е, нито че е Божествено. Като излезе на планината един художник, той ще нарисува местността такава каквато е тя. Ако може да я нарисува, той минава за добър художник, а пък ако не може, тогава ще кажат, че местността не е нарисувана добре. В музиката много мъчно може да се представи един сюжет. (Учителят изважда цигулката си и изсвирва няколко тона и казва: ) Не е още това.
към беседата >>
От там започна музиката.
Условия да одумвате, имате. Че животът започва с музиката. Че като вдъхна въздух Бог в човек, почна музиката. Като вдъхна Бог в човека първия въздух, човек каза: „Благодаря ти Господи! “ И човек почна да диша, почна да живее.
От там започна музиката.
Ти, като станеш сутринта, като вдъхнеш въздух, поблагодари на Бога. А пък ти се почешеш и казваш: „Какво ще се прави днес? “ Някой си чеше главата отзад. Не, хвани главата си с двете си ръце и кажи: „Благодаря ти Господи, че си ми дал това богатство, тая глава.“ И започни да мислиш. Кажи още: „Благодаря на Бога, че ми е дал това сърдце.“ Благодари на Бога, че ти е дал ръце и крака.
към беседата >>
Предварително не си давайте мнението, нито човешко че е, нито че е Божествено.
Аз ще ви свиря, а пък ще искам от вас да кажете този сюжет какво представлява, този музикален сюжет. До сега сте пели класически песни, разбирате Бетовен, Шуман, Моцарта, Баха – класически песни из горните светове. Когато ви боли главата, каква песен пеете? Или когато нямате пари, каква песен пеете? Когато слушате сега музикалната тема, която ще ви изсвиря, ще оставите съзнанието свободно.
Предварително не си давайте мнението, нито човешко че е, нито че е Божествено.
Като излезе на планината един художник, той ще нарисува местността такава каквато е тя. Ако може да я нарисува, той минава за добър художник, а пък ако не може, тогава ще кажат, че местността не е нарисувана добре. В музиката много мъчно може да се представи един сюжет. (Учителят изважда цигулката си и изсвирва няколко тона и казва: ) Не е още това. Нали в театъра изсвирват няколко тона, за да накарат публиката да влиза.
към беседата >>
Ти, като станеш сутринта, като вдъхнеш въздух, поблагодари на Бога.
Че животът започва с музиката. Че като вдъхна въздух Бог в човек, почна музиката. Като вдъхна Бог в човека първия въздух, човек каза: „Благодаря ти Господи! “ И човек почна да диша, почна да живее. От там започна музиката.
Ти, като станеш сутринта, като вдъхнеш въздух, поблагодари на Бога.
А пък ти се почешеш и казваш: „Какво ще се прави днес? “ Някой си чеше главата отзад. Не, хвани главата си с двете си ръце и кажи: „Благодаря ти Господи, че си ми дал това богатство, тая глава.“ И започни да мислиш. Кажи още: „Благодаря на Бога, че ми е дал това сърдце.“ Благодари на Бога, че ти е дал ръце и крака. „Днес всички добри постъпки, които Бог ми каза, ще ги направя.“ Прочети една хубава мисъл, една хубава дума.
към беседата >>
Като излезе на планината един художник, той ще нарисува местността такава каквато е тя.
До сега сте пели класически песни, разбирате Бетовен, Шуман, Моцарта, Баха – класически песни из горните светове. Когато ви боли главата, каква песен пеете? Или когато нямате пари, каква песен пеете? Когато слушате сега музикалната тема, която ще ви изсвиря, ще оставите съзнанието свободно. Предварително не си давайте мнението, нито човешко че е, нито че е Божествено.
Като излезе на планината един художник, той ще нарисува местността такава каквато е тя.
Ако може да я нарисува, той минава за добър художник, а пък ако не може, тогава ще кажат, че местността не е нарисувана добре. В музиката много мъчно може да се представи един сюжет. (Учителят изважда цигулката си и изсвирва няколко тона и казва: ) Не е още това. Нали в театъра изсвирват няколко тона, за да накарат публиката да влиза. (Учителят свири.) Сега каква картина се произведе в ума ви?
към беседата >>
А пък ти се почешеш и казваш: „Какво ще се прави днес?
Че като вдъхна въздух Бог в човек, почна музиката. Като вдъхна Бог в човека първия въздух, човек каза: „Благодаря ти Господи! “ И човек почна да диша, почна да живее. От там започна музиката. Ти, като станеш сутринта, като вдъхнеш въздух, поблагодари на Бога.
А пък ти се почешеш и казваш: „Какво ще се прави днес?
“ Някой си чеше главата отзад. Не, хвани главата си с двете си ръце и кажи: „Благодаря ти Господи, че си ми дал това богатство, тая глава.“ И започни да мислиш. Кажи още: „Благодаря на Бога, че ми е дал това сърдце.“ Благодари на Бога, че ти е дал ръце и крака. „Днес всички добри постъпки, които Бог ми каза, ще ги направя.“ Прочети една хубава мисъл, една хубава дума. Някой ти каже една хубава мисъл, спри се на нея.
към беседата >>
Ако може да я нарисува, той минава за добър художник, а пък ако не може, тогава ще кажат, че местността не е нарисувана добре.
Когато ви боли главата, каква песен пеете? Или когато нямате пари, каква песен пеете? Когато слушате сега музикалната тема, която ще ви изсвиря, ще оставите съзнанието свободно. Предварително не си давайте мнението, нито човешко че е, нито че е Божествено. Като излезе на планината един художник, той ще нарисува местността такава каквато е тя.
Ако може да я нарисува, той минава за добър художник, а пък ако не може, тогава ще кажат, че местността не е нарисувана добре.
В музиката много мъчно може да се представи един сюжет. (Учителят изважда цигулката си и изсвирва няколко тона и казва: ) Не е още това. Нали в театъра изсвирват няколко тона, за да накарат публиката да влиза. (Учителят свири.) Сега каква картина се произведе в ума ви? Каква картина си съставяте?
към беседата >>
“ Някой си чеше главата отзад.
Като вдъхна Бог в човека първия въздух, човек каза: „Благодаря ти Господи! “ И човек почна да диша, почна да живее. От там започна музиката. Ти, като станеш сутринта, като вдъхнеш въздух, поблагодари на Бога. А пък ти се почешеш и казваш: „Какво ще се прави днес?
“ Някой си чеше главата отзад.
Не, хвани главата си с двете си ръце и кажи: „Благодаря ти Господи, че си ми дал това богатство, тая глава.“ И започни да мислиш. Кажи още: „Благодаря на Бога, че ми е дал това сърдце.“ Благодари на Бога, че ти е дал ръце и крака. „Днес всички добри постъпки, които Бог ми каза, ще ги направя.“ Прочети една хубава мисъл, една хубава дума. Някой ти каже една хубава мисъл, спри се на нея. Видиш някое цветенце, спри се при него и мислено го попитай.
към беседата >>
В музиката много мъчно може да се представи един сюжет.
Или когато нямате пари, каква песен пеете? Когато слушате сега музикалната тема, която ще ви изсвиря, ще оставите съзнанието свободно. Предварително не си давайте мнението, нито човешко че е, нито че е Божествено. Като излезе на планината един художник, той ще нарисува местността такава каквато е тя. Ако може да я нарисува, той минава за добър художник, а пък ако не може, тогава ще кажат, че местността не е нарисувана добре.
В музиката много мъчно може да се представи един сюжет.
(Учителят изважда цигулката си и изсвирва няколко тона и казва: ) Не е още това. Нали в театъра изсвирват няколко тона, за да накарат публиката да влиза. (Учителят свири.) Сега каква картина се произведе в ума ви? Каква картина си съставяте? Този музикален сюжет, който ви изсвирих, навежда на една музикална мисъл, тя не е от висшите светове.
към беседата >>
Не, хвани главата си с двете си ръце и кажи: „Благодаря ти Господи, че си ми дал това богатство, тая глава.“ И започни да мислиш.
“ И човек почна да диша, почна да живее. От там започна музиката. Ти, като станеш сутринта, като вдъхнеш въздух, поблагодари на Бога. А пък ти се почешеш и казваш: „Какво ще се прави днес? “ Някой си чеше главата отзад.
Не, хвани главата си с двете си ръце и кажи: „Благодаря ти Господи, че си ми дал това богатство, тая глава.“ И започни да мислиш.
Кажи още: „Благодаря на Бога, че ми е дал това сърдце.“ Благодари на Бога, че ти е дал ръце и крака. „Днес всички добри постъпки, които Бог ми каза, ще ги направя.“ Прочети една хубава мисъл, една хубава дума. Някой ти каже една хубава мисъл, спри се на нея. Видиш някое цветенце, спри се при него и мислено го попитай. Видиш небето ясно, спри се и го попитай.
към беседата >>
(Учителят изважда цигулката си и изсвирва няколко тона и казва: ) Не е още това.
Когато слушате сега музикалната тема, която ще ви изсвиря, ще оставите съзнанието свободно. Предварително не си давайте мнението, нито човешко че е, нито че е Божествено. Като излезе на планината един художник, той ще нарисува местността такава каквато е тя. Ако може да я нарисува, той минава за добър художник, а пък ако не може, тогава ще кажат, че местността не е нарисувана добре. В музиката много мъчно може да се представи един сюжет.
(Учителят изважда цигулката си и изсвирва няколко тона и казва: ) Не е още това.
Нали в театъра изсвирват няколко тона, за да накарат публиката да влиза. (Учителят свири.) Сега каква картина се произведе в ума ви? Каква картина си съставяте? Този музикален сюжет, който ви изсвирих, навежда на една музикална мисъл, тя не е от висшите светове. На какво ви навежда?
към беседата >>
Кажи още: „Благодаря на Бога, че ми е дал това сърдце.“ Благодари на Бога, че ти е дал ръце и крака.
От там започна музиката. Ти, като станеш сутринта, като вдъхнеш въздух, поблагодари на Бога. А пък ти се почешеш и казваш: „Какво ще се прави днес? “ Някой си чеше главата отзад. Не, хвани главата си с двете си ръце и кажи: „Благодаря ти Господи, че си ми дал това богатство, тая глава.“ И започни да мислиш.
Кажи още: „Благодаря на Бога, че ми е дал това сърдце.“ Благодари на Бога, че ти е дал ръце и крака.
„Днес всички добри постъпки, които Бог ми каза, ще ги направя.“ Прочети една хубава мисъл, една хубава дума. Някой ти каже една хубава мисъл, спри се на нея. Видиш някое цветенце, спри се при него и мислено го попитай. Видиш небето ясно, спри се и го попитай. Видиш облаци, попитай ги, поразговори се с тях.
към беседата >>
Нали в театъра изсвирват няколко тона, за да накарат публиката да влиза.
Предварително не си давайте мнението, нито човешко че е, нито че е Божествено. Като излезе на планината един художник, той ще нарисува местността такава каквато е тя. Ако може да я нарисува, той минава за добър художник, а пък ако не може, тогава ще кажат, че местността не е нарисувана добре. В музиката много мъчно може да се представи един сюжет. (Учителят изважда цигулката си и изсвирва няколко тона и казва: ) Не е още това.
Нали в театъра изсвирват няколко тона, за да накарат публиката да влиза.
(Учителят свири.) Сега каква картина се произведе в ума ви? Каква картина си съставяте? Този музикален сюжет, който ви изсвирих, навежда на една музикална мисъл, тя не е от висшите светове. На какво ви навежда? (Към един брат.) – Кажи ти какво мислиш сега?
към беседата >>
„Днес всички добри постъпки, които Бог ми каза, ще ги направя.“ Прочети една хубава мисъл, една хубава дума.
Ти, като станеш сутринта, като вдъхнеш въздух, поблагодари на Бога. А пък ти се почешеш и казваш: „Какво ще се прави днес? “ Някой си чеше главата отзад. Не, хвани главата си с двете си ръце и кажи: „Благодаря ти Господи, че си ми дал това богатство, тая глава.“ И започни да мислиш. Кажи още: „Благодаря на Бога, че ми е дал това сърдце.“ Благодари на Бога, че ти е дал ръце и крака.
„Днес всички добри постъпки, които Бог ми каза, ще ги направя.“ Прочети една хубава мисъл, една хубава дума.
Някой ти каже една хубава мисъл, спри се на нея. Видиш някое цветенце, спри се при него и мислено го попитай. Видиш небето ясно, спри се и го попитай. Видиш облаци, попитай ги, поразговори се с тях. Попитай слънцето, приеми от него някоя мисъл.
към беседата >>
(Учителят свири.) Сега каква картина се произведе в ума ви?
Като излезе на планината един художник, той ще нарисува местността такава каквато е тя. Ако може да я нарисува, той минава за добър художник, а пък ако не може, тогава ще кажат, че местността не е нарисувана добре. В музиката много мъчно може да се представи един сюжет. (Учителят изважда цигулката си и изсвирва няколко тона и казва: ) Не е още това. Нали в театъра изсвирват няколко тона, за да накарат публиката да влиза.
(Учителят свири.) Сега каква картина се произведе в ума ви?
Каква картина си съставяте? Този музикален сюжет, който ви изсвирих, навежда на една музикална мисъл, тя не е от висшите светове. На какво ви навежда? (Към един брат.) – Кажи ти какво мислиш сега? (Учителят изсвири друго нещо.) Вие казвате: „Да можем!
към беседата >>
Някой ти каже една хубава мисъл, спри се на нея.
А пък ти се почешеш и казваш: „Какво ще се прави днес? “ Някой си чеше главата отзад. Не, хвани главата си с двете си ръце и кажи: „Благодаря ти Господи, че си ми дал това богатство, тая глава.“ И започни да мислиш. Кажи още: „Благодаря на Бога, че ми е дал това сърдце.“ Благодари на Бога, че ти е дал ръце и крака. „Днес всички добри постъпки, които Бог ми каза, ще ги направя.“ Прочети една хубава мисъл, една хубава дума.
Някой ти каже една хубава мисъл, спри се на нея.
Видиш някое цветенце, спри се при него и мислено го попитай. Видиш небето ясно, спри се и го попитай. Видиш облаци, попитай ги, поразговори се с тях. Попитай слънцето, приеми от него някоя мисъл. Вечерно време попитай звездите и приеми от тях някоя идея.
към беседата >>
Каква картина си съставяте?
Ако може да я нарисува, той минава за добър художник, а пък ако не може, тогава ще кажат, че местността не е нарисувана добре. В музиката много мъчно може да се представи един сюжет. (Учителят изважда цигулката си и изсвирва няколко тона и казва: ) Не е още това. Нали в театъра изсвирват няколко тона, за да накарат публиката да влиза. (Учителят свири.) Сега каква картина се произведе в ума ви?
Каква картина си съставяте?
Този музикален сюжет, който ви изсвирих, навежда на една музикална мисъл, тя не е от висшите светове. На какво ви навежда? (Към един брат.) – Кажи ти какво мислиш сега? (Учителят изсвири друго нещо.) Вие казвате: „Да можем! “ Но човек, за да може, трябва да мисли.
към беседата >>
Видиш някое цветенце, спри се при него и мислено го попитай.
“ Някой си чеше главата отзад. Не, хвани главата си с двете си ръце и кажи: „Благодаря ти Господи, че си ми дал това богатство, тая глава.“ И започни да мислиш. Кажи още: „Благодаря на Бога, че ми е дал това сърдце.“ Благодари на Бога, че ти е дал ръце и крака. „Днес всички добри постъпки, които Бог ми каза, ще ги направя.“ Прочети една хубава мисъл, една хубава дума. Някой ти каже една хубава мисъл, спри се на нея.
Видиш някое цветенце, спри се при него и мислено го попитай.
Видиш небето ясно, спри се и го попитай. Видиш облаци, попитай ги, поразговори се с тях. Попитай слънцето, приеми от него някоя мисъл. Вечерно време попитай звездите и приеми от тях някоя идея. Ти казваш: „Ние остаряхме.
към беседата >>
Този музикален сюжет, който ви изсвирих, навежда на една музикална мисъл, тя не е от висшите светове.
В музиката много мъчно може да се представи един сюжет. (Учителят изважда цигулката си и изсвирва няколко тона и казва: ) Не е още това. Нали в театъра изсвирват няколко тона, за да накарат публиката да влиза. (Учителят свири.) Сега каква картина се произведе в ума ви? Каква картина си съставяте?
Този музикален сюжет, който ви изсвирих, навежда на една музикална мисъл, тя не е от висшите светове.
На какво ви навежда? (Към един брат.) – Кажи ти какво мислиш сега? (Учителят изсвири друго нещо.) Вие казвате: „Да можем! “ Но човек, за да може, трябва да мисли. За да може, трябва да чувствува.
към беседата >>
Видиш небето ясно, спри се и го попитай.
Не, хвани главата си с двете си ръце и кажи: „Благодаря ти Господи, че си ми дал това богатство, тая глава.“ И започни да мислиш. Кажи още: „Благодаря на Бога, че ми е дал това сърдце.“ Благодари на Бога, че ти е дал ръце и крака. „Днес всички добри постъпки, които Бог ми каза, ще ги направя.“ Прочети една хубава мисъл, една хубава дума. Някой ти каже една хубава мисъл, спри се на нея. Видиш някое цветенце, спри се при него и мислено го попитай.
Видиш небето ясно, спри се и го попитай.
Видиш облаци, попитай ги, поразговори се с тях. Попитай слънцето, приеми от него някоя мисъл. Вечерно време попитай звездите и приеми от тях някоя идея. Ти казваш: „Ние остаряхме. Тези работи за нас ли са?
към беседата >>
На какво ви навежда?
(Учителят изважда цигулката си и изсвирва няколко тона и казва: ) Не е още това. Нали в театъра изсвирват няколко тона, за да накарат публиката да влиза. (Учителят свири.) Сега каква картина се произведе в ума ви? Каква картина си съставяте? Този музикален сюжет, който ви изсвирих, навежда на една музикална мисъл, тя не е от висшите светове.
На какво ви навежда?
(Към един брат.) – Кажи ти какво мислиш сега? (Учителят изсвири друго нещо.) Вие казвате: „Да можем! “ Но човек, за да може, трябва да мисли. За да може, трябва да чувствува. За да може, трябва да постъпва.
към беседата >>
Видиш облаци, попитай ги, поразговори се с тях.
Кажи още: „Благодаря на Бога, че ми е дал това сърдце.“ Благодари на Бога, че ти е дал ръце и крака. „Днес всички добри постъпки, които Бог ми каза, ще ги направя.“ Прочети една хубава мисъл, една хубава дума. Някой ти каже една хубава мисъл, спри се на нея. Видиш някое цветенце, спри се при него и мислено го попитай. Видиш небето ясно, спри се и го попитай.
Видиш облаци, попитай ги, поразговори се с тях.
Попитай слънцето, приеми от него някоя мисъл. Вечерно време попитай звездите и приеми от тях някоя идея. Ти казваш: „Ние остаряхме. Тези работи за нас ли са? Те са за младите.“ Е, каква е работата за младите?
към беседата >>
(Към един брат.) – Кажи ти какво мислиш сега?
Нали в театъра изсвирват няколко тона, за да накарат публиката да влиза. (Учителят свири.) Сега каква картина се произведе в ума ви? Каква картина си съставяте? Този музикален сюжет, който ви изсвирих, навежда на една музикална мисъл, тя не е от висшите светове. На какво ви навежда?
(Към един брат.) – Кажи ти какво мислиш сега?
(Учителят изсвири друго нещо.) Вие казвате: „Да можем! “ Но човек, за да може, трябва да мисли. За да може, трябва да чувствува. За да може, трябва да постъпва. Ако не мисли, не може да чувствува и ако не чувствува, не може да постъпва и ако не постъпва, той нищо не може да направи.
към беседата >>
Попитай слънцето, приеми от него някоя мисъл.
„Днес всички добри постъпки, които Бог ми каза, ще ги направя.“ Прочети една хубава мисъл, една хубава дума. Някой ти каже една хубава мисъл, спри се на нея. Видиш някое цветенце, спри се при него и мислено го попитай. Видиш небето ясно, спри се и го попитай. Видиш облаци, попитай ги, поразговори се с тях.
Попитай слънцето, приеми от него някоя мисъл.
Вечерно време попитай звездите и приеми от тях някоя идея. Ти казваш: „Ние остаряхме. Тези работи за нас ли са? Те са за младите.“ Е, каква е работата за младите? Аз не искам сега да ви описвам.
към беседата >>
(Учителят изсвири друго нещо.) Вие казвате: „Да можем!
(Учителят свири.) Сега каква картина се произведе в ума ви? Каква картина си съставяте? Този музикален сюжет, който ви изсвирих, навежда на една музикална мисъл, тя не е от висшите светове. На какво ви навежда? (Към един брат.) – Кажи ти какво мислиш сега?
(Учителят изсвири друго нещо.) Вие казвате: „Да можем!
“ Но човек, за да може, трябва да мисли. За да може, трябва да чувствува. За да може, трябва да постъпва. Ако не мисли, не може да чувствува и ако не чувствува, не може да постъпва и ако не постъпва, той нищо не може да направи. Онзи, който го е страх да вземе първата стъпка и иска да бъде във всичко съвършен в живота, той не разбира живота.
към беседата >>
Вечерно време попитай звездите и приеми от тях някоя идея.
Някой ти каже една хубава мисъл, спри се на нея. Видиш някое цветенце, спри се при него и мислено го попитай. Видиш небето ясно, спри се и го попитай. Видиш облаци, попитай ги, поразговори се с тях. Попитай слънцето, приеми от него някоя мисъл.
Вечерно време попитай звездите и приеми от тях някоя идея.
Ти казваш: „Ние остаряхме. Тези работи за нас ли са? Те са за младите.“ Е, каква е работата за младите? Аз не искам сега да ви описвам. Младите започват с Любовта, с малките работи.
към беседата >>
“ Но човек, за да може, трябва да мисли.
Каква картина си съставяте? Този музикален сюжет, който ви изсвирих, навежда на една музикална мисъл, тя не е от висшите светове. На какво ви навежда? (Към един брат.) – Кажи ти какво мислиш сега? (Учителят изсвири друго нещо.) Вие казвате: „Да можем!
“ Но човек, за да може, трябва да мисли.
За да може, трябва да чувствува. За да може, трябва да постъпва. Ако не мисли, не може да чувствува и ако не чувствува, не може да постъпва и ако не постъпва, той нищо не може да направи. Онзи, който го е страх да вземе първата стъпка и иска да бъде във всичко съвършен в живота, той не разбира живота. Съвършенството е процес на много постъпки!
към беседата >>
Ти казваш: „Ние остаряхме.
Видиш някое цветенце, спри се при него и мислено го попитай. Видиш небето ясно, спри се и го попитай. Видиш облаци, попитай ги, поразговори се с тях. Попитай слънцето, приеми от него някоя мисъл. Вечерно време попитай звездите и приеми от тях някоя идея.
Ти казваш: „Ние остаряхме.
Тези работи за нас ли са? Те са за младите.“ Е, каква е работата за младите? Аз не искам сега да ви описвам. Младите започват с Любовта, с малките работи. Той прави неща, които не са позволени.
към беседата >>
За да може, трябва да чувствува.
Този музикален сюжет, който ви изсвирих, навежда на една музикална мисъл, тя не е от висшите светове. На какво ви навежда? (Към един брат.) – Кажи ти какво мислиш сега? (Учителят изсвири друго нещо.) Вие казвате: „Да можем! “ Но човек, за да може, трябва да мисли.
За да може, трябва да чувствува.
За да може, трябва да постъпва. Ако не мисли, не може да чувствува и ако не чувствува, не може да постъпва и ако не постъпва, той нищо не може да направи. Онзи, който го е страх да вземе първата стъпка и иска да бъде във всичко съвършен в живота, той не разбира живота. Съвършенството е процес на много постъпки! Светът е създаден от Бога.
към беседата >>
Тези работи за нас ли са?
Видиш небето ясно, спри се и го попитай. Видиш облаци, попитай ги, поразговори се с тях. Попитай слънцето, приеми от него някоя мисъл. Вечерно време попитай звездите и приеми от тях някоя идея. Ти казваш: „Ние остаряхме.
Тези работи за нас ли са?
Те са за младите.“ Е, каква е работата за младите? Аз не искам сега да ви описвам. Младите започват с Любовта, с малките работи. Той прави неща, които не са позволени. Старият започва с Мъдростта.
към беседата >>
За да може, трябва да постъпва.
На какво ви навежда? (Към един брат.) – Кажи ти какво мислиш сега? (Учителят изсвири друго нещо.) Вие казвате: „Да можем! “ Но човек, за да може, трябва да мисли. За да може, трябва да чувствува.
За да може, трябва да постъпва.
Ако не мисли, не може да чувствува и ако не чувствува, не може да постъпва и ако не постъпва, той нищо не може да направи. Онзи, който го е страх да вземе първата стъпка и иска да бъде във всичко съвършен в живота, той не разбира живота. Съвършенството е процес на много постъпки! Светът е създаден от Бога. Този свят ти го разваляш.
към беседата >>
Те са за младите.“ Е, каква е работата за младите?
Видиш облаци, попитай ги, поразговори се с тях. Попитай слънцето, приеми от него някоя мисъл. Вечерно време попитай звездите и приеми от тях някоя идея. Ти казваш: „Ние остаряхме. Тези работи за нас ли са?
Те са за младите.“ Е, каква е работата за младите?
Аз не искам сега да ви описвам. Младите започват с Любовта, с малките работи. Той прави неща, които не са позволени. Старият започва с Мъдростта. Ти, като остарееш, тогава учиш знанието.
към беседата >>
Ако не мисли, не може да чувствува и ако не чувствува, не може да постъпва и ако не постъпва, той нищо не може да направи.
(Към един брат.) – Кажи ти какво мислиш сега? (Учителят изсвири друго нещо.) Вие казвате: „Да можем! “ Но човек, за да може, трябва да мисли. За да може, трябва да чувствува. За да може, трябва да постъпва.
Ако не мисли, не може да чувствува и ако не чувствува, не може да постъпва и ако не постъпва, той нищо не може да направи.
Онзи, който го е страх да вземе първата стъпка и иска да бъде във всичко съвършен в живота, той не разбира живота. Съвършенството е процес на много постъпки! Светът е създаден от Бога. Този свят ти го разваляш. Ако те оставят да си туриш червени стъкла, ще влезе червена светлина в тебе и всичко за тебе ще бъде червено.
към беседата >>
Аз не искам сега да ви описвам.
Попитай слънцето, приеми от него някоя мисъл. Вечерно време попитай звездите и приеми от тях някоя идея. Ти казваш: „Ние остаряхме. Тези работи за нас ли са? Те са за младите.“ Е, каква е работата за младите?
Аз не искам сега да ви описвам.
Младите започват с Любовта, с малките работи. Той прави неща, които не са позволени. Старият започва с Мъдростта. Ти, като остарееш, тогава учиш знанието. И старите трябва да се радват на младите.
към беседата >>
Онзи, който го е страх да вземе първата стъпка и иска да бъде във всичко съвършен в живота, той не разбира живота.
(Учителят изсвири друго нещо.) Вие казвате: „Да можем! “ Но човек, за да може, трябва да мисли. За да може, трябва да чувствува. За да може, трябва да постъпва. Ако не мисли, не може да чувствува и ако не чувствува, не може да постъпва и ако не постъпва, той нищо не може да направи.
Онзи, който го е страх да вземе първата стъпка и иска да бъде във всичко съвършен в живота, той не разбира живота.
Съвършенството е процес на много постъпки! Светът е създаден от Бога. Този свят ти го разваляш. Ако те оставят да си туриш червени стъкла, ще влезе червена светлина в тебе и всичко за тебе ще бъде червено. Същото ще стане и при зелени стъкла, сини и виолетови.
към беседата >>
Младите започват с Любовта, с малките работи.
Вечерно време попитай звездите и приеми от тях някоя идея. Ти казваш: „Ние остаряхме. Тези работи за нас ли са? Те са за младите.“ Е, каква е работата за младите? Аз не искам сега да ви описвам.
Младите започват с Любовта, с малките работи.
Той прави неща, които не са позволени. Старият започва с Мъдростта. Ти, като остарееш, тогава учиш знанието. И старите трябва да се радват на младите. И младите трябва да се радват на старите.
към беседата >>
Съвършенството е процес на много постъпки!
“ Но човек, за да може, трябва да мисли. За да може, трябва да чувствува. За да може, трябва да постъпва. Ако не мисли, не може да чувствува и ако не чувствува, не може да постъпва и ако не постъпва, той нищо не може да направи. Онзи, който го е страх да вземе първата стъпка и иска да бъде във всичко съвършен в живота, той не разбира живота.
Съвършенството е процес на много постъпки!
Светът е създаден от Бога. Този свят ти го разваляш. Ако те оставят да си туриш червени стъкла, ще влезе червена светлина в тебе и всичко за тебе ще бъде червено. Същото ще стане и при зелени стъкла, сини и виолетови. Ще кажете: „Защо светът е такъв?
към беседата >>
Той прави неща, които не са позволени.
Ти казваш: „Ние остаряхме. Тези работи за нас ли са? Те са за младите.“ Е, каква е работата за младите? Аз не искам сега да ви описвам. Младите започват с Любовта, с малките работи.
Той прави неща, които не са позволени.
Старият започва с Мъдростта. Ти, като остарееш, тогава учиш знанието. И старите трябва да се радват на младите. И младите трябва да се радват на старите. И понеже младите се радват на старите, затова се подмладяват.
към беседата >>
Светът е създаден от Бога.
За да може, трябва да чувствува. За да може, трябва да постъпва. Ако не мисли, не може да чувствува и ако не чувствува, не може да постъпва и ако не постъпва, той нищо не може да направи. Онзи, който го е страх да вземе първата стъпка и иска да бъде във всичко съвършен в живота, той не разбира живота. Съвършенството е процес на много постъпки!
Светът е създаден от Бога.
Този свят ти го разваляш. Ако те оставят да си туриш червени стъкла, ще влезе червена светлина в тебе и всичко за тебе ще бъде червено. Същото ще стане и при зелени стъкла, сини и виолетови. Ще кажете: „Защо светът е такъв? “ – Ти го направи така.
към беседата >>
Старият започва с Мъдростта.
Тези работи за нас ли са? Те са за младите.“ Е, каква е работата за младите? Аз не искам сега да ви описвам. Младите започват с Любовта, с малките работи. Той прави неща, които не са позволени.
Старият започва с Мъдростта.
Ти, като остарееш, тогава учиш знанието. И старите трябва да се радват на младите. И младите трябва да се радват на старите. И понеже младите се радват на старите, затова се подмладяват. И понеже старите не се радват на младите и затова остаряват.
към беседата >>
Този свят ти го разваляш.
За да може, трябва да постъпва. Ако не мисли, не може да чувствува и ако не чувствува, не може да постъпва и ако не постъпва, той нищо не може да направи. Онзи, който го е страх да вземе първата стъпка и иска да бъде във всичко съвършен в живота, той не разбира живота. Съвършенството е процес на много постъпки! Светът е създаден от Бога.
Този свят ти го разваляш.
Ако те оставят да си туриш червени стъкла, ще влезе червена светлина в тебе и всичко за тебе ще бъде червено. Същото ще стане и при зелени стъкла, сини и виолетови. Ще кажете: „Защо светът е такъв? “ – Ти го направи така. Ти сега си създаваш един свят в себе си със своите стъкла и казваш: „Защо Господ направи света така?
към беседата >>
Ти, като остарееш, тогава учиш знанието.
Те са за младите.“ Е, каква е работата за младите? Аз не искам сега да ви описвам. Младите започват с Любовта, с малките работи. Той прави неща, които не са позволени. Старият започва с Мъдростта.
Ти, като остарееш, тогава учиш знанието.
И старите трябва да се радват на младите. И младите трябва да се радват на старите. И понеже младите се радват на старите, затова се подмладяват. И понеже старите не се радват на младите и затова остаряват. В младостта е Бог.
към беседата >>
Ако те оставят да си туриш червени стъкла, ще влезе червена светлина в тебе и всичко за тебе ще бъде червено.
Ако не мисли, не може да чувствува и ако не чувствува, не може да постъпва и ако не постъпва, той нищо не може да направи. Онзи, който го е страх да вземе първата стъпка и иска да бъде във всичко съвършен в живота, той не разбира живота. Съвършенството е процес на много постъпки! Светът е създаден от Бога. Този свят ти го разваляш.
Ако те оставят да си туриш червени стъкла, ще влезе червена светлина в тебе и всичко за тебе ще бъде червено.
Същото ще стане и при зелени стъкла, сини и виолетови. Ще кажете: „Защо светът е такъв? “ – Ти го направи така. Ти сега си създаваш един свят в себе си със своите стъкла и казваш: „Защо Господ направи света така? “ Тая светлина минава през очите ти.
към беседата >>
И старите трябва да се радват на младите.
Аз не искам сега да ви описвам. Младите започват с Любовта, с малките работи. Той прави неща, които не са позволени. Старият започва с Мъдростта. Ти, като остарееш, тогава учиш знанието.
И старите трябва да се радват на младите.
И младите трябва да се радват на старите. И понеже младите се радват на старите, затова се подмладяват. И понеже старите не се радват на младите и затова остаряват. В младостта е Бог. И в старостта е Бог.
към беседата >>
Същото ще стане и при зелени стъкла, сини и виолетови.
Онзи, който го е страх да вземе първата стъпка и иска да бъде във всичко съвършен в живота, той не разбира живота. Съвършенството е процес на много постъпки! Светът е създаден от Бога. Този свят ти го разваляш. Ако те оставят да си туриш червени стъкла, ще влезе червена светлина в тебе и всичко за тебе ще бъде червено.
Същото ще стане и при зелени стъкла, сини и виолетови.
Ще кажете: „Защо светът е такъв? “ – Ти го направи така. Ти сега си създаваш един свят в себе си със своите стъкла и казваш: „Защо Господ направи света така? “ Тая светлина минава през очите ти. Това е заблуждение.
към беседата >>
И младите трябва да се радват на старите.
Младите започват с Любовта, с малките работи. Той прави неща, които не са позволени. Старият започва с Мъдростта. Ти, като остарееш, тогава учиш знанието. И старите трябва да се радват на младите.
И младите трябва да се радват на старите.
И понеже младите се радват на старите, затова се подмладяват. И понеже старите не се радват на младите и затова остаряват. В младостта е Бог. И в старостта е Бог. Значи в Любовта и в Мъдростта и в Истината е Бог.
към беседата >>
Ще кажете: „Защо светът е такъв?
Съвършенството е процес на много постъпки! Светът е създаден от Бога. Този свят ти го разваляш. Ако те оставят да си туриш червени стъкла, ще влезе червена светлина в тебе и всичко за тебе ще бъде червено. Същото ще стане и при зелени стъкла, сини и виолетови.
Ще кажете: „Защо светът е такъв?
“ – Ти го направи така. Ти сега си създаваш един свят в себе си със своите стъкла и казваш: „Защо Господ направи света така? “ Тая светлина минава през очите ти. Това е заблуждение. Като си туриш един вид стъкла на очите, ти разбираш едностранчиво света.
към беседата >>
И понеже младите се радват на старите, затова се подмладяват.
Той прави неща, които не са позволени. Старият започва с Мъдростта. Ти, като остарееш, тогава учиш знанието. И старите трябва да се радват на младите. И младите трябва да се радват на старите.
И понеже младите се радват на старите, затова се подмладяват.
И понеже старите не се радват на младите и затова остаряват. В младостта е Бог. И в старостта е Бог. Значи в Любовта и в Мъдростта и в Истината е Бог. Като остарееш казваш: „Те са глупави работи.“ Казваш: „За любовта гоних едно време Михала по горите.“ Като остарееш, кой Михал гониш?
към беседата >>
“ – Ти го направи така.
Светът е създаден от Бога. Този свят ти го разваляш. Ако те оставят да си туриш червени стъкла, ще влезе червена светлина в тебе и всичко за тебе ще бъде червено. Същото ще стане и при зелени стъкла, сини и виолетови. Ще кажете: „Защо светът е такъв?
“ – Ти го направи така.
Ти сега си създаваш един свят в себе си със своите стъкла и казваш: „Защо Господ направи света така? “ Тая светлина минава през очите ти. Това е заблуждение. Като си туриш един вид стъкла на очите, ти разбираш едностранчиво света. Ти казваш: „Аз така разбирам.“ Който има червените лъчи, той разбира червения лъч.
към беседата >>
И понеже старите не се радват на младите и затова остаряват.
Старият започва с Мъдростта. Ти, като остарееш, тогава учиш знанието. И старите трябва да се радват на младите. И младите трябва да се радват на старите. И понеже младите се радват на старите, затова се подмладяват.
И понеже старите не се радват на младите и затова остаряват.
В младостта е Бог. И в старостта е Бог. Значи в Любовта и в Мъдростта и в Истината е Бог. Като остарееш казваш: „Те са глупави работи.“ Казваш: „За любовта гоних едно време Михала по горите.“ Като остарееш, кой Михал гониш? Гониш Михала по леглото.
към беседата >>
Ти сега си създаваш един свят в себе си със своите стъкла и казваш: „Защо Господ направи света така?
Този свят ти го разваляш. Ако те оставят да си туриш червени стъкла, ще влезе червена светлина в тебе и всичко за тебе ще бъде червено. Същото ще стане и при зелени стъкла, сини и виолетови. Ще кажете: „Защо светът е такъв? “ – Ти го направи така.
Ти сега си създаваш един свят в себе си със своите стъкла и казваш: „Защо Господ направи света така?
“ Тая светлина минава през очите ти. Това е заблуждение. Като си туриш един вид стъкла на очите, ти разбираш едностранчиво света. Ти казваш: „Аз така разбирам.“ Който има червените лъчи, той разбира червения лъч. Който има сините лъчи, разбира синия лъч.
към беседата >>
В младостта е Бог.
Ти, като остарееш, тогава учиш знанието. И старите трябва да се радват на младите. И младите трябва да се радват на старите. И понеже младите се радват на старите, затова се подмладяват. И понеже старите не се радват на младите и затова остаряват.
В младостта е Бог.
И в старостта е Бог. Значи в Любовта и в Мъдростта и в Истината е Бог. Като остарееш казваш: „Те са глупави работи.“ Казваш: „За любовта гоних едно време Михала по горите.“ Като остарееш, кой Михал гониш? Гониш Михала по леглото. Ти търсиш едно легло, да легнеш, да ти е мекичко отдолу.
към беседата >>
“ Тая светлина минава през очите ти.
Ако те оставят да си туриш червени стъкла, ще влезе червена светлина в тебе и всичко за тебе ще бъде червено. Същото ще стане и при зелени стъкла, сини и виолетови. Ще кажете: „Защо светът е такъв? “ – Ти го направи така. Ти сега си създаваш един свят в себе си със своите стъкла и казваш: „Защо Господ направи света така?
“ Тая светлина минава през очите ти.
Това е заблуждение. Като си туриш един вид стъкла на очите, ти разбираш едностранчиво света. Ти казваш: „Аз така разбирам.“ Който има червените лъчи, той разбира червения лъч. Който има сините лъчи, разбира синия лъч. Най-първо трябва да се очистят очите, за да приемат светлината във всичките ѝ цветове.
към беседата >>
И в старостта е Бог.
И старите трябва да се радват на младите. И младите трябва да се радват на старите. И понеже младите се радват на старите, затова се подмладяват. И понеже старите не се радват на младите и затова остаряват. В младостта е Бог.
И в старостта е Бог.
Значи в Любовта и в Мъдростта и в Истината е Бог. Като остарееш казваш: „Те са глупави работи.“ Казваш: „За любовта гоних едно време Михала по горите.“ Като остарееш, кой Михал гониш? Гониш Михала по леглото. Ти търсиш едно легло, да легнеш, да ти е мекичко отдолу. Че какъв смисъл има живота?
към беседата >>
Това е заблуждение.
Същото ще стане и при зелени стъкла, сини и виолетови. Ще кажете: „Защо светът е такъв? “ – Ти го направи така. Ти сега си създаваш един свят в себе си със своите стъкла и казваш: „Защо Господ направи света така? “ Тая светлина минава през очите ти.
Това е заблуждение.
Като си туриш един вид стъкла на очите, ти разбираш едностранчиво света. Ти казваш: „Аз така разбирам.“ Който има червените лъчи, той разбира червения лъч. Който има сините лъчи, разбира синия лъч. Най-първо трябва да се очистят очите, за да приемат светлината във всичките ѝ цветове. Това е здравословното.
към беседата >>
Значи в Любовта и в Мъдростта и в Истината е Бог.
И младите трябва да се радват на старите. И понеже младите се радват на старите, затова се подмладяват. И понеже старите не се радват на младите и затова остаряват. В младостта е Бог. И в старостта е Бог.
Значи в Любовта и в Мъдростта и в Истината е Бог.
Като остарееш казваш: „Те са глупави работи.“ Казваш: „За любовта гоних едно време Михала по горите.“ Като остарееш, кой Михал гониш? Гониш Михала по леглото. Ти търсиш едно легло, да легнеш, да ти е мекичко отдолу. Че какъв смисъл има живота? Сто и двадесет години ти трябва да работиш и да те намери смъртта, да те хване и да ти каже: „Викат те.“ Като Илия ще оставиш кожуха и ще тръгнеш за онзи свят пак млад.
към беседата >>
Като си туриш един вид стъкла на очите, ти разбираш едностранчиво света.
Ще кажете: „Защо светът е такъв? “ – Ти го направи така. Ти сега си създаваш един свят в себе си със своите стъкла и казваш: „Защо Господ направи света така? “ Тая светлина минава през очите ти. Това е заблуждение.
Като си туриш един вид стъкла на очите, ти разбираш едностранчиво света.
Ти казваш: „Аз така разбирам.“ Който има червените лъчи, той разбира червения лъч. Който има сините лъчи, разбира синия лъч. Най-първо трябва да се очистят очите, за да приемат светлината във всичките ѝ цветове. Това е здравословното. И като приемеш светлината със своето сърдце, да не изпущаш никой цвят.
към беседата >>
Като остарееш казваш: „Те са глупави работи.“ Казваш: „За любовта гоних едно време Михала по горите.“ Като остарееш, кой Михал гониш?
И понеже младите се радват на старите, затова се подмладяват. И понеже старите не се радват на младите и затова остаряват. В младостта е Бог. И в старостта е Бог. Значи в Любовта и в Мъдростта и в Истината е Бог.
Като остарееш казваш: „Те са глупави работи.“ Казваш: „За любовта гоних едно време Михала по горите.“ Като остарееш, кой Михал гониш?
Гониш Михала по леглото. Ти търсиш едно легло, да легнеш, да ти е мекичко отдолу. Че какъв смисъл има живота? Сто и двадесет години ти трябва да работиш и да те намери смъртта, да те хване и да ти каже: „Викат те.“ Като Илия ще оставиш кожуха и ще тръгнеш за онзи свят пак млад. А пък сега, като умреш, ще накараш четирима души да хванат катафалката, почетното легло, двама души отзад, двама души отпред и да те носят.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз така разбирам.“ Който има червените лъчи, той разбира червения лъч.
“ – Ти го направи така. Ти сега си създаваш един свят в себе си със своите стъкла и казваш: „Защо Господ направи света така? “ Тая светлина минава през очите ти. Това е заблуждение. Като си туриш един вид стъкла на очите, ти разбираш едностранчиво света.
Ти казваш: „Аз така разбирам.“ Който има червените лъчи, той разбира червения лъч.
Който има сините лъчи, разбира синия лъч. Най-първо трябва да се очистят очите, за да приемат светлината във всичките ѝ цветове. Това е здравословното. И като приемеш светлината със своето сърдце, да не изпущаш никой цвят. Само така ще имаш ясна представа.
към беседата >>
Гониш Михала по леглото.
И понеже старите не се радват на младите и затова остаряват. В младостта е Бог. И в старостта е Бог. Значи в Любовта и в Мъдростта и в Истината е Бог. Като остарееш казваш: „Те са глупави работи.“ Казваш: „За любовта гоних едно време Михала по горите.“ Като остарееш, кой Михал гониш?
Гониш Михала по леглото.
Ти търсиш едно легло, да легнеш, да ти е мекичко отдолу. Че какъв смисъл има живота? Сто и двадесет години ти трябва да работиш и да те намери смъртта, да те хване и да ти каже: „Викат те.“ Като Илия ще оставиш кожуха и ще тръгнеш за онзи свят пак млад. А пък сега, като умреш, ще накараш четирима души да хванат катафалката, почетното легло, двама души отзад, двама души отпред и да те носят. Хубаво е.
към беседата >>
Който има сините лъчи, разбира синия лъч.
Ти сега си създаваш един свят в себе си със своите стъкла и казваш: „Защо Господ направи света така? “ Тая светлина минава през очите ти. Това е заблуждение. Като си туриш един вид стъкла на очите, ти разбираш едностранчиво света. Ти казваш: „Аз така разбирам.“ Който има червените лъчи, той разбира червения лъч.
Който има сините лъчи, разбира синия лъч.
Най-първо трябва да се очистят очите, за да приемат светлината във всичките ѝ цветове. Това е здравословното. И като приемеш светлината със своето сърдце, да не изпущаш никой цвят. Само така ще имаш ясна представа. Да приемеш пълната светлина.
към беседата >>
Ти търсиш едно легло, да легнеш, да ти е мекичко отдолу.
В младостта е Бог. И в старостта е Бог. Значи в Любовта и в Мъдростта и в Истината е Бог. Като остарееш казваш: „Те са глупави работи.“ Казваш: „За любовта гоних едно време Михала по горите.“ Като остарееш, кой Михал гониш? Гониш Михала по леглото.
Ти търсиш едно легло, да легнеш, да ти е мекичко отдолу.
Че какъв смисъл има живота? Сто и двадесет години ти трябва да работиш и да те намери смъртта, да те хване и да ти каже: „Викат те.“ Като Илия ще оставиш кожуха и ще тръгнеш за онзи свят пак млад. А пък сега, като умреш, ще накараш четирима души да хванат катафалката, почетното легло, двама души отзад, двама души отпред и да те носят. Хубаво е. Това показва пак любов.
към беседата >>
Най-първо трябва да се очистят очите, за да приемат светлината във всичките ѝ цветове.
“ Тая светлина минава през очите ти. Това е заблуждение. Като си туриш един вид стъкла на очите, ти разбираш едностранчиво света. Ти казваш: „Аз така разбирам.“ Който има червените лъчи, той разбира червения лъч. Който има сините лъчи, разбира синия лъч.
Най-първо трябва да се очистят очите, за да приемат светлината във всичките ѝ цветове.
Това е здравословното. И като приемеш светлината със своето сърдце, да не изпущаш никой цвят. Само така ще имаш ясна представа. Да приемеш пълната светлина. А като приемеш само част от светлината, като приемеш от части, то ти отчасти ще се развиваш.
към беседата >>
Че какъв смисъл има живота?
И в старостта е Бог. Значи в Любовта и в Мъдростта и в Истината е Бог. Като остарееш казваш: „Те са глупави работи.“ Казваш: „За любовта гоних едно време Михала по горите.“ Като остарееш, кой Михал гониш? Гониш Михала по леглото. Ти търсиш едно легло, да легнеш, да ти е мекичко отдолу.
Че какъв смисъл има живота?
Сто и двадесет години ти трябва да работиш и да те намери смъртта, да те хване и да ти каже: „Викат те.“ Като Илия ще оставиш кожуха и ще тръгнеш за онзи свят пак млад. А пък сега, като умреш, ще накараш четирима души да хванат катафалката, почетното легло, двама души отзад, двама души отпред и да те носят. Хубаво е. Това показва пак любов. Аз сега ви навеждам тези противоречия, от които трябва да се освободите.
към беседата >>
Това е здравословното.
Това е заблуждение. Като си туриш един вид стъкла на очите, ти разбираш едностранчиво света. Ти казваш: „Аз така разбирам.“ Който има червените лъчи, той разбира червения лъч. Който има сините лъчи, разбира синия лъч. Най-първо трябва да се очистят очите, за да приемат светлината във всичките ѝ цветове.
Това е здравословното.
И като приемеш светлината със своето сърдце, да не изпущаш никой цвят. Само така ще имаш ясна представа. Да приемеш пълната светлина. А като приемеш само част от светлината, като приемеш от части, то ти отчасти ще се развиваш. И всички несъобразности в живота произтичат или от недоимък или от чрезмерно изобилие.
към беседата >>
Сто и двадесет години ти трябва да работиш и да те намери смъртта, да те хване и да ти каже: „Викат те.“ Като Илия ще оставиш кожуха и ще тръгнеш за онзи свят пак млад.
Значи в Любовта и в Мъдростта и в Истината е Бог. Като остарееш казваш: „Те са глупави работи.“ Казваш: „За любовта гоних едно време Михала по горите.“ Като остарееш, кой Михал гониш? Гониш Михала по леглото. Ти търсиш едно легло, да легнеш, да ти е мекичко отдолу. Че какъв смисъл има живота?
Сто и двадесет години ти трябва да работиш и да те намери смъртта, да те хване и да ти каже: „Викат те.“ Като Илия ще оставиш кожуха и ще тръгнеш за онзи свят пак млад.
А пък сега, като умреш, ще накараш четирима души да хванат катафалката, почетното легло, двама души отзад, двама души отпред и да те носят. Хубаво е. Това показва пак любов. Аз сега ви навеждам тези противоречия, от които трябва да се освободите. От тази мантия, която носите, трябва да се освободите.
към беседата >>
И като приемеш светлината със своето сърдце, да не изпущаш никой цвят.
Като си туриш един вид стъкла на очите, ти разбираш едностранчиво света. Ти казваш: „Аз така разбирам.“ Който има червените лъчи, той разбира червения лъч. Който има сините лъчи, разбира синия лъч. Най-първо трябва да се очистят очите, за да приемат светлината във всичките ѝ цветове. Това е здравословното.
И като приемеш светлината със своето сърдце, да не изпущаш никой цвят.
Само така ще имаш ясна представа. Да приемеш пълната светлина. А като приемеш само част от светлината, като приемеш от части, то ти отчасти ще се развиваш. И всички несъобразности в живота произтичат или от недоимък или от чрезмерно изобилие. Когато някой цвят липсва или когато някой тон липсва, то отчасти сме приели.
към беседата >>
А пък сега, като умреш, ще накараш четирима души да хванат катафалката, почетното легло, двама души отзад, двама души отпред и да те носят.
Като остарееш казваш: „Те са глупави работи.“ Казваш: „За любовта гоних едно време Михала по горите.“ Като остарееш, кой Михал гониш? Гониш Михала по леглото. Ти търсиш едно легло, да легнеш, да ти е мекичко отдолу. Че какъв смисъл има живота? Сто и двадесет години ти трябва да работиш и да те намери смъртта, да те хване и да ти каже: „Викат те.“ Като Илия ще оставиш кожуха и ще тръгнеш за онзи свят пак млад.
А пък сега, като умреш, ще накараш четирима души да хванат катафалката, почетното легло, двама души отзад, двама души отпред и да те носят.
Хубаво е. Това показва пак любов. Аз сега ви навеждам тези противоречия, от които трябва да се освободите. От тази мантия, която носите, трябва да се освободите. От тая царска мантия.
към беседата >>
Само така ще имаш ясна представа.
Ти казваш: „Аз така разбирам.“ Който има червените лъчи, той разбира червения лъч. Който има сините лъчи, разбира синия лъч. Най-първо трябва да се очистят очите, за да приемат светлината във всичките ѝ цветове. Това е здравословното. И като приемеш светлината със своето сърдце, да не изпущаш никой цвят.
Само така ще имаш ясна представа.
Да приемеш пълната светлина. А като приемеш само част от светлината, като приемеш от части, то ти отчасти ще се развиваш. И всички несъобразности в живота произтичат или от недоимък или от чрезмерно изобилие. Когато някой цвят липсва или когато някой тон липсва, то отчасти сме приели.
към беседата >>
Хубаво е.
Гониш Михала по леглото. Ти търсиш едно легло, да легнеш, да ти е мекичко отдолу. Че какъв смисъл има живота? Сто и двадесет години ти трябва да работиш и да те намери смъртта, да те хване и да ти каже: „Викат те.“ Като Илия ще оставиш кожуха и ще тръгнеш за онзи свят пак млад. А пък сега, като умреш, ще накараш четирима души да хванат катафалката, почетното легло, двама души отзад, двама души отпред и да те носят.
Хубаво е.
Това показва пак любов. Аз сега ви навеждам тези противоречия, от които трябва да се освободите. От тази мантия, която носите, трябва да се освободите. От тая царска мантия. Тази мантия е хубава за сцената.
към беседата >>
Да приемеш пълната светлина.
Който има сините лъчи, разбира синия лъч. Най-първо трябва да се очистят очите, за да приемат светлината във всичките ѝ цветове. Това е здравословното. И като приемеш светлината със своето сърдце, да не изпущаш никой цвят. Само така ще имаш ясна представа.
Да приемеш пълната светлина.
А като приемеш само част от светлината, като приемеш от части, то ти отчасти ще се развиваш. И всички несъобразности в живота произтичат или от недоимък или от чрезмерно изобилие. Когато някой цвят липсва или когато някой тон липсва, то отчасти сме приели.
към беседата >>
Това показва пак любов.
Ти търсиш едно легло, да легнеш, да ти е мекичко отдолу. Че какъв смисъл има живота? Сто и двадесет години ти трябва да работиш и да те намери смъртта, да те хване и да ти каже: „Викат те.“ Като Илия ще оставиш кожуха и ще тръгнеш за онзи свят пак млад. А пък сега, като умреш, ще накараш четирима души да хванат катафалката, почетното легло, двама души отзад, двама души отпред и да те носят. Хубаво е.
Това показва пак любов.
Аз сега ви навеждам тези противоречия, от които трябва да се освободите. От тази мантия, която носите, трябва да се освободите. От тая царска мантия. Тази мантия е хубава за сцената. Отлична е за там.
към беседата >>
А като приемеш само част от светлината, като приемеш от части, то ти отчасти ще се развиваш.
Най-първо трябва да се очистят очите, за да приемат светлината във всичките ѝ цветове. Това е здравословното. И като приемеш светлината със своето сърдце, да не изпущаш никой цвят. Само така ще имаш ясна представа. Да приемеш пълната светлина.
А като приемеш само част от светлината, като приемеш от части, то ти отчасти ще се развиваш.
И всички несъобразности в живота произтичат или от недоимък или от чрезмерно изобилие. Когато някой цвят липсва или когато някой тон липсва, то отчасти сме приели.
към беседата >>
Аз сега ви навеждам тези противоречия, от които трябва да се освободите.
Че какъв смисъл има живота? Сто и двадесет години ти трябва да работиш и да те намери смъртта, да те хване и да ти каже: „Викат те.“ Като Илия ще оставиш кожуха и ще тръгнеш за онзи свят пак млад. А пък сега, като умреш, ще накараш четирима души да хванат катафалката, почетното легло, двама души отзад, двама души отпред и да те носят. Хубаво е. Това показва пак любов.
Аз сега ви навеждам тези противоречия, от които трябва да се освободите.
От тази мантия, която носите, трябва да се освободите. От тая царска мантия. Тази мантия е хубава за сцената. Отлична е за там. Но в обикновения живот тая мантия трябва да се отхвърли.
към беседата >>
И всички несъобразности в живота произтичат или от недоимък или от чрезмерно изобилие.
Това е здравословното. И като приемеш светлината със своето сърдце, да не изпущаш никой цвят. Само така ще имаш ясна представа. Да приемеш пълната светлина. А като приемеш само част от светлината, като приемеш от части, то ти отчасти ще се развиваш.
И всички несъобразности в живота произтичат или от недоимък или от чрезмерно изобилие.
Когато някой цвят липсва или когато някой тон липсва, то отчасти сме приели.
към беседата >>
От тази мантия, която носите, трябва да се освободите.
Сто и двадесет години ти трябва да работиш и да те намери смъртта, да те хване и да ти каже: „Викат те.“ Като Илия ще оставиш кожуха и ще тръгнеш за онзи свят пак млад. А пък сега, като умреш, ще накараш четирима души да хванат катафалката, почетното легло, двама души отзад, двама души отпред и да те носят. Хубаво е. Това показва пак любов. Аз сега ви навеждам тези противоречия, от които трябва да се освободите.
От тази мантия, която носите, трябва да се освободите.
От тая царска мантия. Тази мантия е хубава за сцената. Отлична е за там. Но в обикновения живот тая мантия трябва да се отхвърли. Вие ще се опретнете да работите.
към беседата >>
Когато някой цвят липсва или когато някой тон липсва, то отчасти сме приели.
И като приемеш светлината със своето сърдце, да не изпущаш никой цвят. Само така ще имаш ясна представа. Да приемеш пълната светлина. А като приемеш само част от светлината, като приемеш от части, то ти отчасти ще се развиваш. И всички несъобразности в живота произтичат или от недоимък или от чрезмерно изобилие.
Когато някой цвят липсва или когато някой тон липсва, то отчасти сме приели.
към беседата >>
От тая царска мантия.
А пък сега, като умреш, ще накараш четирима души да хванат катафалката, почетното легло, двама души отзад, двама души отпред и да те носят. Хубаво е. Това показва пак любов. Аз сега ви навеждам тези противоречия, от които трябва да се освободите. От тази мантия, която носите, трябва да се освободите.
От тая царска мантия.
Тази мантия е хубава за сцената. Отлична е за там. Но в обикновения живот тая мантия трябва да се отхвърли. Вие ще се опретнете да работите. Най-малките работи, които Бог ви дава, извърши добре.
към беседата >>
Тялото, което работи, т[о] си пее.
Тялото, което работи, т[о] си пее.
Има един музикален ритъм. Ако срещнеш един добър човек, от него излиза една отлична мелодия. Хубава мелодия. А пък някой човек, който не е даровит и минава за грешник, от него не излиза никаква мелодия. От него излиза разбъркано нещо.
към беседата >>
Тази мантия е хубава за сцената.
Хубаво е. Това показва пак любов. Аз сега ви навеждам тези противоречия, от които трябва да се освободите. От тази мантия, която носите, трябва да се освободите. От тая царска мантия.
Тази мантия е хубава за сцената.
Отлична е за там. Но в обикновения живот тая мантия трябва да се отхвърли. Вие ще се опретнете да работите. Най-малките работи, които Бог ви дава, извърши добре. Няма по-хубаво нещо от това.
към беседата >>
Има един музикален ритъм.
Тялото, което работи, т[о] си пее.
Има един музикален ритъм.
Ако срещнеш един добър човек, от него излиза една отлична мелодия. Хубава мелодия. А пък някой човек, който не е даровит и минава за грешник, от него не излиза никаква мелодия. От него излиза разбъркано нещо. Та казвам, когато се намалят музикалните трептения на човека, появяват се разни болести.
към беседата >>
Отлична е за там.
Това показва пак любов. Аз сега ви навеждам тези противоречия, от които трябва да се освободите. От тази мантия, която носите, трябва да се освободите. От тая царска мантия. Тази мантия е хубава за сцената.
Отлична е за там.
Но в обикновения живот тая мантия трябва да се отхвърли. Вие ще се опретнете да работите. Най-малките работи, които Бог ви дава, извърши добре. Няма по-хубаво нещо от това. Ти си баща.
към беседата >>
Ако срещнеш един добър човек, от него излиза една отлична мелодия.
Тялото, което работи, т[о] си пее. Има един музикален ритъм.
Ако срещнеш един добър човек, от него излиза една отлична мелодия.
Хубава мелодия. А пък някой човек, който не е даровит и минава за грешник, от него не излиза никаква мелодия. От него излиза разбъркано нещо. Та казвам, когато се намалят музикалните трептения на човека, появяват се разни болести. И когато липсват някои цветове, пак се появяват болести.
към беседата >>
Но в обикновения живот тая мантия трябва да се отхвърли.
Аз сега ви навеждам тези противоречия, от които трябва да се освободите. От тази мантия, която носите, трябва да се освободите. От тая царска мантия. Тази мантия е хубава за сцената. Отлична е за там.
Но в обикновения живот тая мантия трябва да се отхвърли.
Вие ще се опретнете да работите. Най-малките работи, които Бог ви дава, извърши добре. Няма по-хубаво нещо от това. Ти си баща. Това е едно временно занятие за тебе.
към беседата >>
Хубава мелодия.
Тялото, което работи, т[о] си пее. Има един музикален ритъм. Ако срещнеш един добър човек, от него излиза една отлична мелодия.
Хубава мелодия.
А пък някой човек, който не е даровит и минава за грешник, от него не излиза никаква мелодия. От него излиза разбъркано нещо. Та казвам, когато се намалят музикалните трептения на човека, появяват се разни болести. И когато липсват някои цветове, пак се появяват болести. А когато има изобилие от енергии, тогаз се ражда изобилието.
към беседата >>
Вие ще се опретнете да работите.
От тази мантия, която носите, трябва да се освободите. От тая царска мантия. Тази мантия е хубава за сцената. Отлична е за там. Но в обикновения живот тая мантия трябва да се отхвърли.
Вие ще се опретнете да работите.
Най-малките работи, които Бог ви дава, извърши добре. Няма по-хубаво нещо от това. Ти си баща. Това е едно временно занятие за тебе. Ти си майка или слуга, това са също временни занятия за тебе.
към беседата >>
А пък някой човек, който не е даровит и минава за грешник, от него не излиза никаква мелодия.
Тялото, което работи, т[о] си пее. Има един музикален ритъм. Ако срещнеш един добър човек, от него излиза една отлична мелодия. Хубава мелодия.
А пък някой човек, който не е даровит и минава за грешник, от него не излиза никаква мелодия.
От него излиза разбъркано нещо. Та казвам, когато се намалят музикалните трептения на човека, появяват се разни болести. И когато липсват някои цветове, пак се появяват болести. А когато има изобилие от енергии, тогаз се ражда изобилието. И тогаз човек пак става едностранчив.
към беседата >>
Най-малките работи, които Бог ви дава, извърши добре.
От тая царска мантия. Тази мантия е хубава за сцената. Отлична е за там. Но в обикновения живот тая мантия трябва да се отхвърли. Вие ще се опретнете да работите.
Най-малките работи, които Бог ви дава, извърши добре.
Няма по-хубаво нещо от това. Ти си баща. Това е едно временно занятие за тебе. Ти си майка или слуга, това са също временни занятия за тебе. Единственото нещо, което ще остане е да бъдеш ученик или да бъдеш син.
към беседата >>
От него излиза разбъркано нещо.
Тялото, което работи, т[о] си пее. Има един музикален ритъм. Ако срещнеш един добър човек, от него излиза една отлична мелодия. Хубава мелодия. А пък някой човек, който не е даровит и минава за грешник, от него не излиза никаква мелодия.
От него излиза разбъркано нещо.
Та казвам, когато се намалят музикалните трептения на човека, появяват се разни болести. И когато липсват някои цветове, пак се появяват болести. А когато има изобилие от енергии, тогаз се ражда изобилието. И тогаз човек пак става едностранчив.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от това.
Тази мантия е хубава за сцената. Отлична е за там. Но в обикновения живот тая мантия трябва да се отхвърли. Вие ще се опретнете да работите. Най-малките работи, които Бог ви дава, извърши добре.
Няма по-хубаво нещо от това.
Ти си баща. Това е едно временно занятие за тебе. Ти си майка или слуга, това са също временни занятия за тебе. Единственото нещо, което ще остане е да бъдеш ученик или да бъдеш син. Те са неща постоянни.
към беседата >>
Та казвам, когато се намалят музикалните трептения на човека, появяват се разни болести.
Има един музикален ритъм. Ако срещнеш един добър човек, от него излиза една отлична мелодия. Хубава мелодия. А пък някой човек, който не е даровит и минава за грешник, от него не излиза никаква мелодия. От него излиза разбъркано нещо.
Та казвам, когато се намалят музикалните трептения на човека, появяват се разни болести.
И когато липсват някои цветове, пак се появяват болести. А когато има изобилие от енергии, тогаз се ражда изобилието. И тогаз човек пак става едностранчив.
към беседата >>
Ти си баща.
Отлична е за там. Но в обикновения живот тая мантия трябва да се отхвърли. Вие ще се опретнете да работите. Най-малките работи, които Бог ви дава, извърши добре. Няма по-хубаво нещо от това.
Ти си баща.
Това е едно временно занятие за тебе. Ти си майка или слуга, това са също временни занятия за тебе. Единственото нещо, което ще остане е да бъдеш ученик или да бъдеш син. Те са неща постоянни. Ти, ако си този, добрия син на Бога, ти ще бъдеш постоянният ученик и всичко, каквото баща ти дава, ще го учиш.
към беседата >>
И когато липсват някои цветове, пак се появяват болести.
Ако срещнеш един добър човек, от него излиза една отлична мелодия. Хубава мелодия. А пък някой човек, който не е даровит и минава за грешник, от него не излиза никаква мелодия. От него излиза разбъркано нещо. Та казвам, когато се намалят музикалните трептения на човека, появяват се разни болести.
И когато липсват някои цветове, пак се появяват болести.
А когато има изобилие от енергии, тогаз се ражда изобилието. И тогаз човек пак става едностранчив.
към беседата >>
Това е едно временно занятие за тебе.
Но в обикновения живот тая мантия трябва да се отхвърли. Вие ще се опретнете да работите. Най-малките работи, които Бог ви дава, извърши добре. Няма по-хубаво нещо от това. Ти си баща.
Това е едно временно занятие за тебе.
Ти си майка или слуга, това са също временни занятия за тебе. Единственото нещо, което ще остане е да бъдеш ученик или да бъдеш син. Те са неща постоянни. Ти, ако си този, добрия син на Бога, ти ще бъдеш постоянният ученик и всичко, каквото баща ти дава, ще го учиш. Аз свързвам синовността с учението.
към беседата >>
А когато има изобилие от енергии, тогаз се ражда изобилието.
Хубава мелодия. А пък някой човек, който не е даровит и минава за грешник, от него не излиза никаква мелодия. От него излиза разбъркано нещо. Та казвам, когато се намалят музикалните трептения на човека, появяват се разни болести. И когато липсват някои цветове, пак се появяват болести.
А когато има изобилие от енергии, тогаз се ражда изобилието.
И тогаз човек пак става едностранчив.
към беседата >>
Ти си майка или слуга, това са също временни занятия за тебе.
Вие ще се опретнете да работите. Най-малките работи, които Бог ви дава, извърши добре. Няма по-хубаво нещо от това. Ти си баща. Това е едно временно занятие за тебе.
Ти си майка или слуга, това са също временни занятия за тебе.
Единственото нещо, което ще остане е да бъдеш ученик или да бъдеш син. Те са неща постоянни. Ти, ако си този, добрия син на Бога, ти ще бъдеш постоянният ученик и всичко, каквото баща ти дава, ще го учиш. Аз свързвам синовността с учението. Да бъдеш син на Бога, постоянно да учиш и да няма никакъв ропот в душата ти, понеже целия свят е създаден заради тебе.
към беседата >>
И тогаз човек пак става едностранчив.
А пък някой човек, който не е даровит и минава за грешник, от него не излиза никаква мелодия. От него излиза разбъркано нещо. Та казвам, когато се намалят музикалните трептения на човека, появяват се разни болести. И когато липсват някои цветове, пак се появяват болести. А когато има изобилие от енергии, тогаз се ражда изобилието.
И тогаз човек пак става едностранчив.
към беседата >>
Единственото нещо, което ще остане е да бъдеш ученик или да бъдеш син.
Най-малките работи, които Бог ви дава, извърши добре. Няма по-хубаво нещо от това. Ти си баща. Това е едно временно занятие за тебе. Ти си майка или слуга, това са също временни занятия за тебе.
Единственото нещо, което ще остане е да бъдеш ученик или да бъдеш син.
Те са неща постоянни. Ти, ако си този, добрия син на Бога, ти ще бъдеш постоянният ученик и всичко, каквото баща ти дава, ще го учиш. Аз свързвам синовността с учението. Да бъдеш син на Бога, постоянно да учиш и да няма никакъв ропот в душата ти, понеже целия свят е създаден заради тебе. Ти страдаш по единствената причина, че не разбираш знанието.
към беседата >>
Какво е страхът?
Какво е страхът?
Някой човек е страхлив. Страхът е ритъм на музиката. Той е капелмайстор. Но този капелмайстор е чрезмерно взискателен. Страхът всякога очаква това, което го няма.
към беседата >>
Те са неща постоянни.
Няма по-хубаво нещо от това. Ти си баща. Това е едно временно занятие за тебе. Ти си майка или слуга, това са също временни занятия за тебе. Единственото нещо, което ще остане е да бъдеш ученик или да бъдеш син.
Те са неща постоянни.
Ти, ако си този, добрия син на Бога, ти ще бъдеш постоянният ученик и всичко, каквото баща ти дава, ще го учиш. Аз свързвам синовността с учението. Да бъдеш син на Бога, постоянно да учиш и да няма никакъв ропот в душата ти, понеже целия свят е създаден заради тебе. Ти страдаш по единствената причина, че не разбираш знанието. Ти от своето гледище, понеже си взел едно малко зрънце и всички други зрънца са се натоварили отгоре ти.
към беседата >>
3.
Чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки
,
МОК
, София, 2.6.1939г.,
Какво невъзпитано дете, да блъсне детето и да счупи стомната.
Как ще каже на майка си? Ходило за вода и счупило стомната. Като се връщало да намери майка си, като вървяло по пътя, друго дете го бутнало, че то отървало стомната. Защо? По закона на правдата, детето има една външна причина за счупването на стомната, за направената погрешка. Майката няма да тури всичката вина на него, но ще тури половината вина на онова дете.
Какво невъзпитано дете, да блъсне детето и да счупи стомната.
Ако това дете не беше го блъснало, щяха да го бият. Когато адвокатът защитава едно дело, той все ще намери едно такова дете, което е блъснало, да се види, че този човек, когото обвиняват, ни най-малко не е искал да направи престъпление. Но външните условия го накарали. Както онзи анекдот. Той не е верен, но само за изяснение.
към беседата >>
Те изгряват и залязват.
Като срещнете един умен човек, то е едно благо заради вас. Като срещате един човек, който добре постъпва, той е едно благо заради вас. Добрите хора не се срещат често. Слънцето сутрин изгрява, но вечер ще го търсиш на друго място. Добрите хора са като слънцето, любещите хора са като слънцето, истинолюбивите хора са като слънцето.
Те изгряват и залязват.
Но в тях законът е такъв: Слънцето, което залязва и изгрява, то е слънце. Слънце, което залязва и не изгрява, то не е слънце. Считайте, когато срещнете един добър човек и залезе, той пак ще изгрее. Кой никога не загасва? Добрите хора, умните хора, истинолюбивите хора, любещите хора, които никога не загасват в света.
към беседата >>
Ако това дете не беше го блъснало, щяха да го бият.
Ходило за вода и счупило стомната. Като се връщало да намери майка си, като вървяло по пътя, друго дете го бутнало, че то отървало стомната. Защо? По закона на правдата, детето има една външна причина за счупването на стомната, за направената погрешка. Майката няма да тури всичката вина на него, но ще тури половината вина на онова дете. Какво невъзпитано дете, да блъсне детето и да счупи стомната.
Ако това дете не беше го блъснало, щяха да го бият.
Когато адвокатът защитава едно дело, той все ще намери едно такова дете, което е блъснало, да се види, че този човек, когото обвиняват, ни най-малко не е искал да направи престъпление. Но външните условия го накарали. Както онзи анекдот. Той не е верен, но само за изяснение. Дали един циганин под съд, че откраднал един кон.
към беседата >>
Но в тях законът е такъв: Слънцето, което залязва и изгрява, то е слънце.
Като срещате един човек, който добре постъпва, той е едно благо заради вас. Добрите хора не се срещат често. Слънцето сутрин изгрява, но вечер ще го търсиш на друго място. Добрите хора са като слънцето, любещите хора са като слънцето, истинолюбивите хора са като слънцето. Те изгряват и залязват.
Но в тях законът е такъв: Слънцето, което залязва и изгрява, то е слънце.
Слънце, което залязва и не изгрява, то не е слънце. Считайте, когато срещнете един добър човек и залезе, той пак ще изгрее. Кой никога не загасва? Добрите хора, умните хора, истинолюбивите хора, любещите хора, които никога не загасват в света. Те са благото на света, в което Бог се изявява.
към беседата >>
Когато адвокатът защитава едно дело, той все ще намери едно такова дете, което е блъснало, да се види, че този човек, когото обвиняват, ни най-малко не е искал да направи престъпление.
Като се връщало да намери майка си, като вървяло по пътя, друго дете го бутнало, че то отървало стомната. Защо? По закона на правдата, детето има една външна причина за счупването на стомната, за направената погрешка. Майката няма да тури всичката вина на него, но ще тури половината вина на онова дете. Какво невъзпитано дете, да блъсне детето и да счупи стомната. Ако това дете не беше го блъснало, щяха да го бият.
Когато адвокатът защитава едно дело, той все ще намери едно такова дете, което е блъснало, да се види, че този човек, когото обвиняват, ни най-малко не е искал да направи престъпление.
Но външните условия го накарали. Както онзи анекдот. Той не е верен, но само за изяснение. Дали един циганин под съд, че откраднал един кон. Казва: „Господин съдия, аз бях на крушата горе, ядях круши.
към беседата >>
Слънце, което залязва и не изгрява, то не е слънце.
Добрите хора не се срещат често. Слънцето сутрин изгрява, но вечер ще го търсиш на друго място. Добрите хора са като слънцето, любещите хора са като слънцето, истинолюбивите хора са като слънцето. Те изгряват и залязват. Но в тях законът е такъв: Слънцето, което залязва и изгрява, то е слънце.
Слънце, което залязва и не изгрява, то не е слънце.
Считайте, когато срещнете един добър човек и залезе, той пак ще изгрее. Кой никога не загасва? Добрите хора, умните хора, истинолюбивите хора, любещите хора, които никога не загасват в света. Те са благото на света, в което Бог се изявява. Благото седи в тяхното присъствие.
към беседата >>
Но външните условия го накарали.
По закона на правдата, детето има една външна причина за счупването на стомната, за направената погрешка. Майката няма да тури всичката вина на него, но ще тури половината вина на онова дете. Какво невъзпитано дете, да блъсне детето и да счупи стомната. Ако това дете не беше го блъснало, щяха да го бият. Когато адвокатът защитава едно дело, той все ще намери едно такова дете, което е блъснало, да се види, че този човек, когото обвиняват, ни най-малко не е искал да направи престъпление.
Но външните условия го накарали.
Както онзи анекдот. Той не е верен, но само за изяснение. Дали един циганин под съд, че откраднал един кон. Казва: „Господин съдия, аз бях на крушата горе, ядях круши. Счупи се клонът, паднах, конят беше под крушата и като паднах, паднах на гърба на коня.
към беседата >>
Считайте, когато срещнете един добър човек и залезе, той пак ще изгрее.
Слънцето сутрин изгрява, но вечер ще го търсиш на друго място. Добрите хора са като слънцето, любещите хора са като слънцето, истинолюбивите хора са като слънцето. Те изгряват и залязват. Но в тях законът е такъв: Слънцето, което залязва и изгрява, то е слънце. Слънце, което залязва и не изгрява, то не е слънце.
Считайте, когато срещнете един добър човек и залезе, той пак ще изгрее.
Кой никога не загасва? Добрите хора, умните хора, истинолюбивите хора, любещите хора, които никога не загасват в света. Те са благото на света, в което Бог се изявява. Благото седи в тяхното присъствие. Този е един алхимически закон.
към беседата >>
Както онзи анекдот.
Майката няма да тури всичката вина на него, но ще тури половината вина на онова дете. Какво невъзпитано дете, да блъсне детето и да счупи стомната. Ако това дете не беше го блъснало, щяха да го бият. Когато адвокатът защитава едно дело, той все ще намери едно такова дете, което е блъснало, да се види, че този човек, когото обвиняват, ни най-малко не е искал да направи престъпление. Но външните условия го накарали.
Както онзи анекдот.
Той не е верен, но само за изяснение. Дали един циганин под съд, че откраднал един кон. Казва: „Господин съдия, аз бях на крушата горе, ядях круши. Счупи се клонът, паднах, конят беше под крушата и като паднах, паднах на гърба на коня. Той хукна да бяга.
към беседата >>
Кой никога не загасва?
Добрите хора са като слънцето, любещите хора са като слънцето, истинолюбивите хора са като слънцето. Те изгряват и залязват. Но в тях законът е такъв: Слънцето, което залязва и изгрява, то е слънце. Слънце, което залязва и не изгрява, то не е слънце. Считайте, когато срещнете един добър човек и залезе, той пак ще изгрее.
Кой никога не загасва?
Добрите хора, умните хора, истинолюбивите хора, любещите хора, които никога не загасват в света. Те са благото на света, в което Бог се изявява. Благото седи в тяхното присъствие. Този е един алхимически закон. Алхимията е вътре в човешката мисъл.
към беседата >>
Той не е верен, но само за изяснение.
Какво невъзпитано дете, да блъсне детето и да счупи стомната. Ако това дете не беше го блъснало, щяха да го бият. Когато адвокатът защитава едно дело, той все ще намери едно такова дете, което е блъснало, да се види, че този човек, когото обвиняват, ни най-малко не е искал да направи престъпление. Но външните условия го накарали. Както онзи анекдот.
Той не е верен, но само за изяснение.
Дали един циганин под съд, че откраднал един кон. Казва: „Господин съдия, аз бях на крушата горе, ядях круши. Счупи се клонът, паднах, конят беше под крушата и като паднах, паднах на гърба на коня. Той хукна да бяга. За да се избавя, хванах се, че го закарах в къщи.“ Те са неверни работи, но смекчаващи условия.
към беседата >>
Добрите хора, умните хора, истинолюбивите хора, любещите хора, които никога не загасват в света.
Те изгряват и залязват. Но в тях законът е такъв: Слънцето, което залязва и изгрява, то е слънце. Слънце, което залязва и не изгрява, то не е слънце. Считайте, когато срещнете един добър човек и залезе, той пак ще изгрее. Кой никога не загасва?
Добрите хора, умните хора, истинолюбивите хора, любещите хора, които никога не загасват в света.
Те са благото на света, в което Бог се изявява. Благото седи в тяхното присъствие. Този е един алхимически закон. Алхимията е вътре в човешката мисъл. Съчетайте мислите, чувствата и човешките постъпки.
към беседата >>
Дали един циганин под съд, че откраднал един кон.
Ако това дете не беше го блъснало, щяха да го бият. Когато адвокатът защитава едно дело, той все ще намери едно такова дете, което е блъснало, да се види, че този човек, когото обвиняват, ни най-малко не е искал да направи престъпление. Но външните условия го накарали. Както онзи анекдот. Той не е верен, но само за изяснение.
Дали един циганин под съд, че откраднал един кон.
Казва: „Господин съдия, аз бях на крушата горе, ядях круши. Счупи се клонът, паднах, конят беше под крушата и като паднах, паднах на гърба на коня. Той хукна да бяга. За да се избавя, хванах се, че го закарах в къщи.“ Те са неверни работи, но смекчаващи условия. Възможно е едно на стоте.
към беседата >>
Те са благото на света, в което Бог се изявява.
Но в тях законът е такъв: Слънцето, което залязва и изгрява, то е слънце. Слънце, което залязва и не изгрява, то не е слънце. Считайте, когато срещнете един добър човек и залезе, той пак ще изгрее. Кой никога не загасва? Добрите хора, умните хора, истинолюбивите хора, любещите хора, които никога не загасват в света.
Те са благото на света, в което Бог се изявява.
Благото седи в тяхното присъствие. Този е един алхимически закон. Алхимията е вътре в човешката мисъл. Съчетайте мислите, чувствата и човешките постъпки.
към беседата >>
Казва: „Господин съдия, аз бях на крушата горе, ядях круши.
Когато адвокатът защитава едно дело, той все ще намери едно такова дете, което е блъснало, да се види, че този човек, когото обвиняват, ни най-малко не е искал да направи престъпление. Но външните условия го накарали. Както онзи анекдот. Той не е верен, но само за изяснение. Дали един циганин под съд, че откраднал един кон.
Казва: „Господин съдия, аз бях на крушата горе, ядях круши.
Счупи се клонът, паднах, конят беше под крушата и като паднах, паднах на гърба на коня. Той хукна да бяга. За да се избавя, хванах се, че го закарах в къщи.“ Те са неверни работи, но смекчаващи условия. Възможно е едно на стоте. Викало едно дете, че крало череши.
към беседата >>
Благото седи в тяхното присъствие.
Слънце, което залязва и не изгрява, то не е слънце. Считайте, когато срещнете един добър човек и залезе, той пак ще изгрее. Кой никога не загасва? Добрите хора, умните хора, истинолюбивите хора, любещите хора, които никога не загасват в света. Те са благото на света, в което Бог се изявява.
Благото седи в тяхното присъствие.
Този е един алхимически закон. Алхимията е вътре в човешката мисъл. Съчетайте мислите, чувствата и човешките постъпки.
към беседата >>
Счупи се клонът, паднах, конят беше под крушата и като паднах, паднах на гърба на коня.
Но външните условия го накарали. Както онзи анекдот. Той не е верен, но само за изяснение. Дали един циганин под съд, че откраднал един кон. Казва: „Господин съдия, аз бях на крушата горе, ядях круши.
Счупи се клонът, паднах, конят беше под крушата и като паднах, паднах на гърба на коня.
Той хукна да бяга. За да се избавя, хванах се, че го закарах в къщи.“ Те са неверни работи, но смекчаващи условия. Възможно е едно на стоте. Викало едно дете, че крало череши. Казва: „Имах другарчета, те браха череши, пък ме караха да ги ям.
към беседата >>
Този е един алхимически закон.
Считайте, когато срещнете един добър човек и залезе, той пак ще изгрее. Кой никога не загасва? Добрите хора, умните хора, истинолюбивите хора, любещите хора, които никога не загасват в света. Те са благото на света, в което Бог се изявява. Благото седи в тяхното присъствие.
Този е един алхимически закон.
Алхимията е вътре в човешката мисъл. Съчетайте мислите, чувствата и човешките постъпки.
към беседата >>
Той хукна да бяга.
Както онзи анекдот. Той не е верен, но само за изяснение. Дали един циганин под съд, че откраднал един кон. Казва: „Господин съдия, аз бях на крушата горе, ядях круши. Счупи се клонът, паднах, конят беше под крушата и като паднах, паднах на гърба на коня.
Той хукна да бяга.
За да се избавя, хванах се, че го закарах в къщи.“ Те са неверни работи, но смекчаващи условия. Възможно е едно на стоте. Викало едно дете, че крало череши. Казва: „Имах другарчета, те браха череши, пък ме караха да ги ям. После те оставиха мене да отговарям, пък те избягаха.“ Като дошъл господарят, него хванал, който ял черешите, него хванали.
към беседата >>
Алхимията е вътре в човешката мисъл.
Кой никога не загасва? Добрите хора, умните хора, истинолюбивите хора, любещите хора, които никога не загасват в света. Те са благото на света, в което Бог се изявява. Благото седи в тяхното присъствие. Този е един алхимически закон.
Алхимията е вътре в човешката мисъл.
Съчетайте мислите, чувствата и човешките постъпки.
към беседата >>
За да се избавя, хванах се, че го закарах в къщи.“ Те са неверни работи, но смекчаващи условия.
Той не е верен, но само за изяснение. Дали един циганин под съд, че откраднал един кон. Казва: „Господин съдия, аз бях на крушата горе, ядях круши. Счупи се клонът, паднах, конят беше под крушата и като паднах, паднах на гърба на коня. Той хукна да бяга.
За да се избавя, хванах се, че го закарах в къщи.“ Те са неверни работи, но смекчаващи условия.
Възможно е едно на стоте. Викало едно дете, че крало череши. Казва: „Имах другарчета, те браха череши, пък ме караха да ги ям. После те оставиха мене да отговарям, пък те избягаха.“ Като дошъл господарят, него хванал, който ял черешите, него хванали. Сега, ако вие сте на мястото на съдията, как ще отсъдите работата?
към беседата >>
Съчетайте мислите, чувствата и човешките постъпки.
Добрите хора, умните хора, истинолюбивите хора, любещите хора, които никога не загасват в света. Те са благото на света, в което Бог се изявява. Благото седи в тяхното присъствие. Този е един алхимически закон. Алхимията е вътре в човешката мисъл.
Съчетайте мислите, чувствата и човешките постъпки.
към беседата >>
Възможно е едно на стоте.
Дали един циганин под съд, че откраднал един кон. Казва: „Господин съдия, аз бях на крушата горе, ядях круши. Счупи се клонът, паднах, конят беше под крушата и като паднах, паднах на гърба на коня. Той хукна да бяга. За да се избавя, хванах се, че го закарах в къщи.“ Те са неверни работи, но смекчаващи условия.
Възможно е едно на стоте.
Викало едно дете, че крало череши. Казва: „Имах другарчета, те браха череши, пък ме караха да ги ям. После те оставиха мене да отговарям, пък те избягаха.“ Като дошъл господарят, него хванал, който ял черешите, него хванали. Сега, ако вие сте на мястото на съдията, как ще отсъдите работата? Че ял насила, не е вярно.
към беседата >>
Викало едно дете, че крало череши.
Казва: „Господин съдия, аз бях на крушата горе, ядях круши. Счупи се клонът, паднах, конят беше под крушата и като паднах, паднах на гърба на коня. Той хукна да бяга. За да се избавя, хванах се, че го закарах в къщи.“ Те са неверни работи, но смекчаващи условия. Възможно е едно на стоте.
Викало едно дете, че крало череши.
Казва: „Имах другарчета, те браха череши, пък ме караха да ги ям. После те оставиха мене да отговарям, пък те избягаха.“ Като дошъл господарят, него хванал, който ял черешите, него хванали. Сега, ако вие сте на мястото на съдията, как ще отсъдите работата? Че ял насила, не е вярно. В устата му не са му туряли.
към беседата >>
Казва: „Имах другарчета, те браха череши, пък ме караха да ги ям.
Счупи се клонът, паднах, конят беше под крушата и като паднах, паднах на гърба на коня. Той хукна да бяга. За да се избавя, хванах се, че го закарах в къщи.“ Те са неверни работи, но смекчаващи условия. Възможно е едно на стоте. Викало едно дете, че крало череши.
Казва: „Имах другарчета, те браха череши, пък ме караха да ги ям.
После те оставиха мене да отговарям, пък те избягаха.“ Като дошъл господарят, него хванал, който ял черешите, него хванали. Сега, ако вие сте на мястото на съдията, как ще отсъдите работата? Че ял насила, не е вярно. В устата му не са му туряли. В България има един обичай, когато искат да угоят гъските и пуйките, отварят им устата и цели орехи ги карат да ги гълтат.
към беседата >>
После те оставиха мене да отговарям, пък те избягаха.“ Като дошъл господарят, него хванал, който ял черешите, него хванали.
Той хукна да бяга. За да се избавя, хванах се, че го закарах в къщи.“ Те са неверни работи, но смекчаващи условия. Възможно е едно на стоте. Викало едно дете, че крало череши. Казва: „Имах другарчета, те браха череши, пък ме караха да ги ям.
После те оставиха мене да отговарям, пък те избягаха.“ Като дошъл господарят, него хванал, който ял черешите, него хванали.
Сега, ако вие сте на мястото на съдията, как ще отсъдите работата? Че ял насила, не е вярно. В устата му не са му туряли. В България има един обичай, когато искат да угоят гъските и пуйките, отварят им устата и цели орехи ги карат да ги гълтат. Стават много тлъсти.
към беседата >>
Сега, ако вие сте на мястото на съдията, как ще отсъдите работата?
За да се избавя, хванах се, че го закарах в къщи.“ Те са неверни работи, но смекчаващи условия. Възможно е едно на стоте. Викало едно дете, че крало череши. Казва: „Имах другарчета, те браха череши, пък ме караха да ги ям. После те оставиха мене да отговарям, пък те избягаха.“ Като дошъл господарят, него хванал, който ял черешите, него хванали.
Сега, ако вие сте на мястото на съдията, как ще отсъдите работата?
Че ял насила, не е вярно. В устата му не са му туряли. В България има един обичай, когато искат да угоят гъските и пуйките, отварят им устата и цели орехи ги карат да ги гълтат. Стават много тлъсти. Ако хванат такъв един пуяк, виновен ли е той, че му турят орехи в устата?
към беседата >>
Че ял насила, не е вярно.
Възможно е едно на стоте. Викало едно дете, че крало череши. Казва: „Имах другарчета, те браха череши, пък ме караха да ги ям. После те оставиха мене да отговарям, пък те избягаха.“ Като дошъл господарят, него хванал, който ял черешите, него хванали. Сега, ако вие сте на мястото на съдията, как ще отсъдите работата?
Че ял насила, не е вярно.
В устата му не са му туряли. В България има един обичай, когато искат да угоят гъските и пуйките, отварят им устата и цели орехи ги карат да ги гълтат. Стават много тлъсти. Ако хванат такъв един пуяк, виновен ли е той, че му турят орехи в устата? Като го хранят десетина деня, гребенът стане червен, започне да дига повече шум.
към беседата >>
В устата му не са му туряли.
Викало едно дете, че крало череши. Казва: „Имах другарчета, те браха череши, пък ме караха да ги ям. После те оставиха мене да отговарям, пък те избягаха.“ Като дошъл господарят, него хванал, който ял черешите, него хванали. Сега, ако вие сте на мястото на съдията, как ще отсъдите работата? Че ял насила, не е вярно.
В устата му не са му туряли.
В България има един обичай, когато искат да угоят гъските и пуйките, отварят им устата и цели орехи ги карат да ги гълтат. Стават много тлъсти. Ако хванат такъв един пуяк, виновен ли е той, че му турят орехи в устата? Като го хранят десетина деня, гребенът стане червен, започне да дига повече шум. Като посвириш, той казва: „Орехи ядох.“ Този пуяк само по себе си никога няма да вземе орех, но като турят ореха в гърлото, гълта го.
към беседата >>
В България има един обичай, когато искат да угоят гъските и пуйките, отварят им устата и цели орехи ги карат да ги гълтат.
Казва: „Имах другарчета, те браха череши, пък ме караха да ги ям. После те оставиха мене да отговарям, пък те избягаха.“ Като дошъл господарят, него хванал, който ял черешите, него хванали. Сега, ако вие сте на мястото на съдията, как ще отсъдите работата? Че ял насила, не е вярно. В устата му не са му туряли.
В България има един обичай, когато искат да угоят гъските и пуйките, отварят им устата и цели орехи ги карат да ги гълтат.
Стават много тлъсти. Ако хванат такъв един пуяк, виновен ли е той, че му турят орехи в устата? Като го хранят десетина деня, гребенът стане червен, започне да дига повече шум. Като посвириш, той казва: „Орехи ядох.“ Този пуяк само по себе си никога няма да вземе орех, но като турят ореха в гърлото, гълта го. Сега аналогията?
към беседата >>
Стават много тлъсти.
После те оставиха мене да отговарям, пък те избягаха.“ Като дошъл господарят, него хванал, който ял черешите, него хванали. Сега, ако вие сте на мястото на съдията, как ще отсъдите работата? Че ял насила, не е вярно. В устата му не са му туряли. В България има един обичай, когато искат да угоят гъските и пуйките, отварят им устата и цели орехи ги карат да ги гълтат.
Стават много тлъсти.
Ако хванат такъв един пуяк, виновен ли е той, че му турят орехи в устата? Като го хранят десетина деня, гребенът стане червен, започне да дига повече шум. Като посвириш, той казва: „Орехи ядох.“ Този пуяк само по себе си никога няма да вземе орех, но като турят ореха в гърлото, гълта го. Сега аналогията?
към беседата >>
Ако хванат такъв един пуяк, виновен ли е той, че му турят орехи в устата?
Сега, ако вие сте на мястото на съдията, как ще отсъдите работата? Че ял насила, не е вярно. В устата му не са му туряли. В България има един обичай, когато искат да угоят гъските и пуйките, отварят им устата и цели орехи ги карат да ги гълтат. Стават много тлъсти.
Ако хванат такъв един пуяк, виновен ли е той, че му турят орехи в устата?
Като го хранят десетина деня, гребенът стане червен, започне да дига повече шум. Като посвириш, той казва: „Орехи ядох.“ Този пуяк само по себе си никога няма да вземе орех, но като турят ореха в гърлото, гълта го. Сега аналогията?
към беседата >>
Като го хранят десетина деня, гребенът стане червен, започне да дига повече шум.
Че ял насила, не е вярно. В устата му не са му туряли. В България има един обичай, когато искат да угоят гъските и пуйките, отварят им устата и цели орехи ги карат да ги гълтат. Стават много тлъсти. Ако хванат такъв един пуяк, виновен ли е той, че му турят орехи в устата?
Като го хранят десетина деня, гребенът стане червен, започне да дига повече шум.
Като посвириш, той казва: „Орехи ядох.“ Този пуяк само по себе си никога няма да вземе орех, но като турят ореха в гърлото, гълта го. Сега аналогията?
към беседата >>
Като посвириш, той казва: „Орехи ядох.“ Този пуяк само по себе си никога няма да вземе орех, но като турят ореха в гърлото, гълта го.
В устата му не са му туряли. В България има един обичай, когато искат да угоят гъските и пуйките, отварят им устата и цели орехи ги карат да ги гълтат. Стават много тлъсти. Ако хванат такъв един пуяк, виновен ли е той, че му турят орехи в устата? Като го хранят десетина деня, гребенът стане червен, започне да дига повече шум.
Като посвириш, той казва: „Орехи ядох.“ Този пуяк само по себе си никога няма да вземе орех, но като турят ореха в гърлото, гълта го.
Сега аналогията?
към беседата >>
Сега аналогията?
В България има един обичай, когато искат да угоят гъските и пуйките, отварят им устата и цели орехи ги карат да ги гълтат. Стават много тлъсти. Ако хванат такъв един пуяк, виновен ли е той, че му турят орехи в устата? Като го хранят десетина деня, гребенът стане червен, започне да дига повече шум. Като посвириш, той казва: „Орехи ядох.“ Този пуяк само по себе си никога няма да вземе орех, но като турят ореха в гърлото, гълта го.
Сега аналогията?
към беседата >>
Тук носът на картината не е турен както трябва.
Тук носът на картината не е турен както трябва.
Това не е изкуство. Някой път, когато ние развиваме една реч, ние вземеме съответни думи, някой път думите не са турени на място. Дойде някой да се оплаква, казва: „Боли ме кръстът.“ Защо се оплаква, че го боли кръстът? Че го боли кръстът, що ме интересува мене? Той да ми разправя.
към беседата >>
Това не е изкуство.
Тук носът на картината не е турен както трябва.
Това не е изкуство.
Някой път, когато ние развиваме една реч, ние вземеме съответни думи, някой път думите не са турени на място. Дойде някой да се оплаква, казва: „Боли ме кръстът.“ Защо се оплаква, че го боли кръстът? Че го боли кръстът, що ме интересува мене? Той да ми разправя. Че го боли кръста, аз нямам никакво понятие каква е болката на кръста.
към беседата >>
Някой път, когато ние развиваме една реч, ние вземеме съответни думи, някой път думите не са турени на място.
Тук носът на картината не е турен както трябва. Това не е изкуство.
Някой път, когато ние развиваме една реч, ние вземеме съответни думи, някой път думите не са турени на място.
Дойде някой да се оплаква, казва: „Боли ме кръстът.“ Защо се оплаква, че го боли кръстът? Че го боли кръстът, що ме интересува мене? Той да ми разправя. Че го боли кръста, аз нямам никакво понятие каква е болката на кръста. И да искам да влеза в положението му, мен кръстът не ме боли.
към беседата >>
Дойде някой да се оплаква, казва: „Боли ме кръстът.“ Защо се оплаква, че го боли кръстът?
Тук носът на картината не е турен както трябва. Това не е изкуство. Някой път, когато ние развиваме една реч, ние вземеме съответни думи, някой път думите не са турени на място.
Дойде някой да се оплаква, казва: „Боли ме кръстът.“ Защо се оплаква, че го боли кръстът?
Че го боли кръстът, що ме интересува мене? Той да ми разправя. Че го боли кръста, аз нямам никакво понятие каква е болката на кръста. И да искам да влеза в положението му, мен кръстът не ме боли. Казва: „Не знаеш ли някой цяр?
към беседата >>
Че го боли кръстът, що ме интересува мене?
Тук носът на картината не е турен както трябва. Това не е изкуство. Някой път, когато ние развиваме една реч, ние вземеме съответни думи, някой път думите не са турени на място. Дойде някой да се оплаква, казва: „Боли ме кръстът.“ Защо се оплаква, че го боли кръстът?
Че го боли кръстът, що ме интересува мене?
Той да ми разправя. Че го боли кръста, аз нямам никакво понятие каква е болката на кръста. И да искам да влеза в положението му, мен кръстът не ме боли. Казва: „Не знаеш ли някой цяр? “ – Не зная.
към беседата >>
Той да ми разправя.
Тук носът на картината не е турен както трябва. Това не е изкуство. Някой път, когато ние развиваме една реч, ние вземеме съответни думи, някой път думите не са турени на място. Дойде някой да се оплаква, казва: „Боли ме кръстът.“ Защо се оплаква, че го боли кръстът? Че го боли кръстът, що ме интересува мене?
Той да ми разправя.
Че го боли кръста, аз нямам никакво понятие каква е болката на кръста. И да искам да влеза в положението му, мен кръстът не ме боли. Казва: „Не знаеш ли някой цяр? “ – Не зная. Или някой път ви хваща болка в средната страна на кръста.
към беседата >>
Че го боли кръста, аз нямам никакво понятие каква е болката на кръста.
Това не е изкуство. Някой път, когато ние развиваме една реч, ние вземеме съответни думи, някой път думите не са турени на място. Дойде някой да се оплаква, казва: „Боли ме кръстът.“ Защо се оплаква, че го боли кръстът? Че го боли кръстът, що ме интересува мене? Той да ми разправя.
Че го боли кръста, аз нямам никакво понятие каква е болката на кръста.
И да искам да влеза в положението му, мен кръстът не ме боли. Казва: „Не знаеш ли някой цяр? “ – Не зная. Или някой път ви хваща болка в средната страна на кръста. Казва: „Хълбоците ме болят.“ Мене досега хълбоците не са ме болели.
към беседата >>
И да искам да влеза в положението му, мен кръстът не ме боли.
Някой път, когато ние развиваме една реч, ние вземеме съответни думи, някой път думите не са турени на място. Дойде някой да се оплаква, казва: „Боли ме кръстът.“ Защо се оплаква, че го боли кръстът? Че го боли кръстът, що ме интересува мене? Той да ми разправя. Че го боли кръста, аз нямам никакво понятие каква е болката на кръста.
И да искам да влеза в положението му, мен кръстът не ме боли.
Казва: „Не знаеш ли някой цяр? “ – Не зная. Или някой път ви хваща болка в средната страна на кръста. Казва: „Хълбоците ме болят.“ Мене досега хълбоците не са ме болели.
към беседата >>
Казва: „Не знаеш ли някой цяр?
Дойде някой да се оплаква, казва: „Боли ме кръстът.“ Защо се оплаква, че го боли кръстът? Че го боли кръстът, що ме интересува мене? Той да ми разправя. Че го боли кръста, аз нямам никакво понятие каква е болката на кръста. И да искам да влеза в положението му, мен кръстът не ме боли.
Казва: „Не знаеш ли някой цяр?
“ – Не зная. Или някой път ви хваща болка в средната страна на кръста. Казва: „Хълбоците ме болят.“ Мене досега хълбоците не са ме болели.
към беседата >>
“ – Не зная.
Че го боли кръстът, що ме интересува мене? Той да ми разправя. Че го боли кръста, аз нямам никакво понятие каква е болката на кръста. И да искам да влеза в положението му, мен кръстът не ме боли. Казва: „Не знаеш ли някой цяр?
“ – Не зная.
Или някой път ви хваща болка в средната страна на кръста. Казва: „Хълбоците ме болят.“ Мене досега хълбоците не са ме болели.
към беседата >>
Или някой път ви хваща болка в средната страна на кръста.
Той да ми разправя. Че го боли кръста, аз нямам никакво понятие каква е болката на кръста. И да искам да влеза в положението му, мен кръстът не ме боли. Казва: „Не знаеш ли някой цяр? “ – Не зная.
Или някой път ви хваща болка в средната страна на кръста.
Казва: „Хълбоците ме болят.“ Мене досега хълбоците не са ме болели.
към беседата >>
Казва: „Хълбоците ме болят.“ Мене досега хълбоците не са ме болели.
Че го боли кръста, аз нямам никакво понятие каква е болката на кръста. И да искам да влеза в положението му, мен кръстът не ме боли. Казва: „Не знаеш ли някой цяр? “ – Не зная. Или някой път ви хваща болка в средната страна на кръста.
Казва: „Хълбоците ме болят.“ Мене досега хълбоците не са ме болели.
към беседата >>
Сега аз навождам тия примери, защото всяка една болест е предметно учение.
Сега аз навождам тия примери, защото всяка една болест е предметно учение.
Трябва да намериш причината. Болката си има своя причина. Ако аз вървя по пътя и по невнимание се блъсна на някой камък на пътя. Не си дигам крака по-високо от камъка и си ударя крака. След туй ме боли пръстът.
към беседата >>
Трябва да намериш причината.
Сега аз навождам тия примери, защото всяка една болест е предметно учение.
Трябва да намериш причината.
Болката си има своя причина. Ако аз вървя по пътя и по невнимание се блъсна на някой камък на пътя. Не си дигам крака по-високо от камъка и си ударя крака. След туй ме боли пръстът. Кои са причините за болката на палеца?
към беседата >>
Болката си има своя причина.
Сега аз навождам тия примери, защото всяка една болест е предметно учение. Трябва да намериш причината.
Болката си има своя причина.
Ако аз вървя по пътя и по невнимание се блъсна на някой камък на пътя. Не си дигам крака по-високо от камъка и си ударя крака. След туй ме боли пръстът. Кои са причините за болката на палеца? Причината е, че съм тръгнал по пътя, бил съм замислен, пък пътят не е гладък.
към беседата >>
Ако аз вървя по пътя и по невнимание се блъсна на някой камък на пътя.
Сега аз навождам тия примери, защото всяка една болест е предметно учение. Трябва да намериш причината. Болката си има своя причина.
Ако аз вървя по пътя и по невнимание се блъсна на някой камък на пътя.
Не си дигам крака по-високо от камъка и си ударя крака. След туй ме боли пръстът. Кои са причините за болката на палеца? Причината е, че съм тръгнал по пътя, бил съм замислен, пък пътят не е гладък. Този камък се намира на място и наместо да вдигна крака на камъка, аз си блъсна крака в него.
към беседата >>
Не си дигам крака по-високо от камъка и си ударя крака.
Сега аз навождам тия примери, защото всяка една болест е предметно учение. Трябва да намериш причината. Болката си има своя причина. Ако аз вървя по пътя и по невнимание се блъсна на някой камък на пътя.
Не си дигам крака по-високо от камъка и си ударя крака.
След туй ме боли пръстът. Кои са причините за болката на палеца? Причината е, че съм тръгнал по пътя, бил съм замислен, пък пътят не е гладък. Този камък се намира на място и наместо да вдигна крака на камъка, аз си блъсна крака в него. Този камък, и той ме ритне.
към беседата >>
След туй ме боли пръстът.
Сега аз навождам тия примери, защото всяка една болест е предметно учение. Трябва да намериш причината. Болката си има своя причина. Ако аз вървя по пътя и по невнимание се блъсна на някой камък на пътя. Не си дигам крака по-високо от камъка и си ударя крака.
След туй ме боли пръстът.
Кои са причините за болката на палеца? Причината е, че съм тръгнал по пътя, бил съм замислен, пък пътят не е гладък. Този камък се намира на място и наместо да вдигна крака на камъка, аз си блъсна крака в него. Този камък, и той ме ритне. Казва: „Ти трябва да знаеш, че не трябва да ме риташ.“ Боли ме сега пръстът.
към беседата >>
Кои са причините за болката на палеца?
Трябва да намериш причината. Болката си има своя причина. Ако аз вървя по пътя и по невнимание се блъсна на някой камък на пътя. Не си дигам крака по-високо от камъка и си ударя крака. След туй ме боли пръстът.
Кои са причините за болката на палеца?
Причината е, че съм тръгнал по пътя, бил съм замислен, пък пътят не е гладък. Този камък се намира на място и наместо да вдигна крака на камъка, аз си блъсна крака в него. Този камък, и той ме ритне. Казва: „Ти трябва да знаеш, че не трябва да ме риташ.“ Боли ме сега пръстът. Коя е причината за болката на пръста?
към беседата >>
Причината е, че съм тръгнал по пътя, бил съм замислен, пък пътят не е гладък.
Болката си има своя причина. Ако аз вървя по пътя и по невнимание се блъсна на някой камък на пътя. Не си дигам крака по-високо от камъка и си ударя крака. След туй ме боли пръстът. Кои са причините за болката на палеца?
Причината е, че съм тръгнал по пътя, бил съм замислен, пък пътят не е гладък.
Този камък се намира на място и наместо да вдигна крака на камъка, аз си блъсна крака в него. Този камък, и той ме ритне. Казва: „Ти трябва да знаеш, че не трябва да ме риташ.“ Боли ме сега пръстът. Коя е причината за болката на пръста? Причината е, че не си внимавал.
към беседата >>
Този камък се намира на място и наместо да вдигна крака на камъка, аз си блъсна крака в него.
Ако аз вървя по пътя и по невнимание се блъсна на някой камък на пътя. Не си дигам крака по-високо от камъка и си ударя крака. След туй ме боли пръстът. Кои са причините за болката на палеца? Причината е, че съм тръгнал по пътя, бил съм замислен, пък пътят не е гладък.
Този камък се намира на място и наместо да вдигна крака на камъка, аз си блъсна крака в него.
Този камък, и той ме ритне. Казва: „Ти трябва да знаеш, че не трябва да ме риташ.“ Боли ме сега пръстът. Коя е причината за болката на пръста? Причината е, че не си внимавал. Трябва да внимаваш.
към беседата >>
Този камък, и той ме ритне.
Не си дигам крака по-високо от камъка и си ударя крака. След туй ме боли пръстът. Кои са причините за болката на палеца? Причината е, че съм тръгнал по пътя, бил съм замислен, пък пътят не е гладък. Този камък се намира на място и наместо да вдигна крака на камъка, аз си блъсна крака в него.
Този камък, и той ме ритне.
Казва: „Ти трябва да знаеш, че не трябва да ме риташ.“ Боли ме сега пръстът. Коя е причината за болката на пръста? Причината е, че не си внимавал. Трябва да внимаваш. Вие кажете някому една обидна дума и той веднага ви отвърне с две.
към беседата >>
Казва: „Ти трябва да знаеш, че не трябва да ме риташ.“ Боли ме сега пръстът.
След туй ме боли пръстът. Кои са причините за болката на палеца? Причината е, че съм тръгнал по пътя, бил съм замислен, пък пътят не е гладък. Този камък се намира на място и наместо да вдигна крака на камъка, аз си блъсна крака в него. Този камък, и той ме ритне.
Казва: „Ти трябва да знаеш, че не трябва да ме риташ.“ Боли ме сега пръстът.
Коя е причината за болката на пръста? Причината е, че не си внимавал. Трябва да внимаваш. Вие кажете някому една обидна дума и той веднага ви отвърне с две. Коя е причината?
към беседата >>
Коя е причината за болката на пръста?
Кои са причините за болката на палеца? Причината е, че съм тръгнал по пътя, бил съм замислен, пък пътят не е гладък. Този камък се намира на място и наместо да вдигна крака на камъка, аз си блъсна крака в него. Този камък, и той ме ритне. Казва: „Ти трябва да знаеш, че не трябва да ме риташ.“ Боли ме сега пръстът.
Коя е причината за болката на пръста?
Причината е, че не си внимавал. Трябва да внимаваш. Вие кажете някому една обидна дума и той веднага ви отвърне с две. Коя е причината? Или понякой път някои искат да се упражняват.
към беседата >>
Причината е, че не си внимавал.
Причината е, че съм тръгнал по пътя, бил съм замислен, пък пътят не е гладък. Този камък се намира на място и наместо да вдигна крака на камъка, аз си блъсна крака в него. Този камък, и той ме ритне. Казва: „Ти трябва да знаеш, че не трябва да ме риташ.“ Боли ме сега пръстът. Коя е причината за болката на пръста?
Причината е, че не си внимавал.
Трябва да внимаваш. Вие кажете някому една обидна дума и той веднага ви отвърне с две. Коя е причината? Или понякой път някои искат да се упражняват. Певците пеят „а, о, и, е, у“.
към беседата >>
Трябва да внимаваш.
Този камък се намира на място и наместо да вдигна крака на камъка, аз си блъсна крака в него. Този камък, и той ме ритне. Казва: „Ти трябва да знаеш, че не трябва да ме риташ.“ Боли ме сега пръстът. Коя е причината за болката на пръста? Причината е, че не си внимавал.
Трябва да внимаваш.
Вие кажете някому една обидна дума и той веднага ви отвърне с две. Коя е причината? Или понякой път някои искат да се упражняват. Певците пеят „а, о, и, е, у“. Защо употребяват гласните букви при пеенето?
към беседата >>
Вие кажете някому една обидна дума и той веднага ви отвърне с две.
Този камък, и той ме ритне. Казва: „Ти трябва да знаеш, че не трябва да ме риташ.“ Боли ме сега пръстът. Коя е причината за болката на пръста? Причината е, че не си внимавал. Трябва да внимаваш.
Вие кажете някому една обидна дума и той веднага ви отвърне с две.
Коя е причината? Или понякой път някои искат да се упражняват. Певците пеят „а, о, и, е, у“. Защо употребяват гласните букви при пеенето? Как бихте употребили, защо трябва да се употреби „а“?
към беседата >>
Коя е причината?
Казва: „Ти трябва да знаеш, че не трябва да ме риташ.“ Боли ме сега пръстът. Коя е причината за болката на пръста? Причината е, че не си внимавал. Трябва да внимаваш. Вие кажете някому една обидна дума и той веднага ви отвърне с две.
Коя е причината?
Или понякой път някои искат да се упражняват. Певците пеят „а, о, и, е, у“. Защо употребяват гласните букви при пеенето? Как бихте употребили, защо трябва да се употреби „а“? Ако искаш ти тоновете ти да бъдат мощни, сила да имат, ти трябва да туриш буквата „а“.
към беседата >>
Или понякой път някои искат да се упражняват.
Коя е причината за болката на пръста? Причината е, че не си внимавал. Трябва да внимаваш. Вие кажете някому една обидна дума и той веднага ви отвърне с две. Коя е причината?
Или понякой път някои искат да се упражняват.
Певците пеят „а, о, и, е, у“. Защо употребяват гласните букви при пеенето? Как бихте употребили, защо трябва да се употреби „а“? Ако искаш ти тоновете ти да бъдат мощни, сила да имат, ти трябва да туриш буквата „а“. На всеки тон трябва да му се даде широчина, кръг.
към беседата >>
Певците пеят „а, о, и, е, у“.
Причината е, че не си внимавал. Трябва да внимаваш. Вие кажете някому една обидна дума и той веднага ви отвърне с две. Коя е причината? Или понякой път някои искат да се упражняват.
Певците пеят „а, о, и, е, у“.
Защо употребяват гласните букви при пеенето? Как бихте употребили, защо трябва да се употреби „а“? Ако искаш ти тоновете ти да бъдат мощни, сила да имат, ти трябва да туриш буквата „а“. На всеки тон трябва да му се даде широчина, кръг. За да дадеш широчина на тона, трябва да употребиш гласната буква „о“.
към беседата >>
Защо употребяват гласните букви при пеенето?
Трябва да внимаваш. Вие кажете някому една обидна дума и той веднага ви отвърне с две. Коя е причината? Или понякой път някои искат да се упражняват. Певците пеят „а, о, и, е, у“.
Защо употребяват гласните букви при пеенето?
Как бихте употребили, защо трябва да се употреби „а“? Ако искаш ти тоновете ти да бъдат мощни, сила да имат, ти трябва да туриш буквата „а“. На всеки тон трябва да му се даде широчина, кръг. За да дадеш широчина на тона, трябва да употребиш гласната буква „о“. За да дадеш сила на движението, да падне точно на мястото, трябва да употребиш „и“.
към беседата >>
Как бихте употребили, защо трябва да се употреби „а“?
Вие кажете някому една обидна дума и той веднага ви отвърне с две. Коя е причината? Или понякой път някои искат да се упражняват. Певците пеят „а, о, и, е, у“. Защо употребяват гласните букви при пеенето?
Как бихте употребили, защо трябва да се употреби „а“?
Ако искаш ти тоновете ти да бъдат мощни, сила да имат, ти трябва да туриш буквата „а“. На всеки тон трябва да му се даде широчина, кръг. За да дадеш широчина на тона, трябва да употребиш гласната буква „о“. За да дадеш сила на движението, да падне точно на мястото, трябва да употребиш „и“. Този тон, за да има разширение в себе си, трябва да пееш „е“.
към беседата >>
Ако искаш ти тоновете ти да бъдат мощни, сила да имат, ти трябва да туриш буквата „а“.
Коя е причината? Или понякой път някои искат да се упражняват. Певците пеят „а, о, и, е, у“. Защо употребяват гласните букви при пеенето? Как бихте употребили, защо трябва да се употреби „а“?
Ако искаш ти тоновете ти да бъдат мощни, сила да имат, ти трябва да туриш буквата „а“.
На всеки тон трябва да му се даде широчина, кръг. За да дадеш широчина на тона, трябва да употребиш гласната буква „о“. За да дадеш сила на движението, да падне точно на мястото, трябва да употребиш „и“. Този тон, за да има разширение в себе си, трябва да пееш „е“. Пък за да постигне тонът своето предназначение, ще пееш „у“.
към беседата >>
На всеки тон трябва да му се даде широчина, кръг.
Или понякой път някои искат да се упражняват. Певците пеят „а, о, и, е, у“. Защо употребяват гласните букви при пеенето? Как бихте употребили, защо трябва да се употреби „а“? Ако искаш ти тоновете ти да бъдат мощни, сила да имат, ти трябва да туриш буквата „а“.
На всеки тон трябва да му се даде широчина, кръг.
За да дадеш широчина на тона, трябва да употребиш гласната буква „о“. За да дадеш сила на движението, да падне точно на мястото, трябва да употребиш „и“. Този тон, за да има разширение в себе си, трябва да пееш „е“. Пък за да постигне тонът своето предназначение, ще пееш „у“. Най-мъчно се пее „у“.
към беседата >>
За да дадеш широчина на тона, трябва да употребиш гласната буква „о“.
Певците пеят „а, о, и, е, у“. Защо употребяват гласните букви при пеенето? Как бихте употребили, защо трябва да се употреби „а“? Ако искаш ти тоновете ти да бъдат мощни, сила да имат, ти трябва да туриш буквата „а“. На всеки тон трябва да му се даде широчина, кръг.
За да дадеш широчина на тона, трябва да употребиш гласната буква „о“.
За да дадеш сила на движението, да падне точно на мястото, трябва да употребиш „и“. Този тон, за да има разширение в себе си, трябва да пееш „е“. Пък за да постигне тонът своето предназначение, ще пееш „у“. Най-мъчно се пее „у“. Най-мъчно се пее „у“.
към беседата >>
За да дадеш сила на движението, да падне точно на мястото, трябва да употребиш „и“.
Защо употребяват гласните букви при пеенето? Как бихте употребили, защо трябва да се употреби „а“? Ако искаш ти тоновете ти да бъдат мощни, сила да имат, ти трябва да туриш буквата „а“. На всеки тон трябва да му се даде широчина, кръг. За да дадеш широчина на тона, трябва да употребиш гласната буква „о“.
За да дадеш сила на движението, да падне точно на мястото, трябва да употребиш „и“.
Този тон, за да има разширение в себе си, трябва да пееш „е“. Пък за да постигне тонът своето предназначение, ще пееш „у“. Най-мъчно се пее „у“. Най-мъчно се пее „у“. То е крайната цел.
към беседата >>
Този тон, за да има разширение в себе си, трябва да пееш „е“.
Как бихте употребили, защо трябва да се употреби „а“? Ако искаш ти тоновете ти да бъдат мощни, сила да имат, ти трябва да туриш буквата „а“. На всеки тон трябва да му се даде широчина, кръг. За да дадеш широчина на тона, трябва да употребиш гласната буква „о“. За да дадеш сила на движението, да падне точно на мястото, трябва да употребиш „и“.
Този тон, за да има разширение в себе си, трябва да пееш „е“.
Пък за да постигне тонът своето предназначение, ще пееш „у“. Най-мъчно се пее „у“. Най-мъчно се пее „у“. То е крайната цел. Затуй певците пеят най-мъчно „у“.
към беседата >>
Пък за да постигне тонът своето предназначение, ще пееш „у“.
Ако искаш ти тоновете ти да бъдат мощни, сила да имат, ти трябва да туриш буквата „а“. На всеки тон трябва да му се даде широчина, кръг. За да дадеш широчина на тона, трябва да употребиш гласната буква „о“. За да дадеш сила на движението, да падне точно на мястото, трябва да употребиш „и“. Този тон, за да има разширение в себе си, трябва да пееш „е“.
Пък за да постигне тонът своето предназначение, ще пееш „у“.
Най-мъчно се пее „у“. Най-мъчно се пее „у“. То е крайната цел. Затуй певците пеят най-мъчно „у“. Като дойде „у“, прескачат го, заместват го с „е“ и с „и“.
към беседата >>
Най-мъчно се пее „у“.
На всеки тон трябва да му се даде широчина, кръг. За да дадеш широчина на тона, трябва да употребиш гласната буква „о“. За да дадеш сила на движението, да падне точно на мястото, трябва да употребиш „и“. Този тон, за да има разширение в себе си, трябва да пееш „е“. Пък за да постигне тонът своето предназначение, ще пееш „у“.
Най-мъчно се пее „у“.
Най-мъчно се пее „у“. То е крайната цел. Затуй певците пеят най-мъчно „у“. Като дойде „у“, прескачат го, заместват го с „е“ и с „и“. Пък ти трябва да изпееш това „у“.
към беседата >>
Най-мъчно се пее „у“.
За да дадеш широчина на тона, трябва да употребиш гласната буква „о“. За да дадеш сила на движението, да падне точно на мястото, трябва да употребиш „и“. Този тон, за да има разширение в себе си, трябва да пееш „е“. Пък за да постигне тонът своето предназначение, ще пееш „у“. Най-мъчно се пее „у“.
Най-мъчно се пее „у“.
То е крайната цел. Затуй певците пеят най-мъчно „у“. Като дойде „у“, прескачат го, заместват го с „е“ и с „и“. Пък ти трябва да изпееш това „у“. Законът на „у“-то е друг.
към беседата >>
То е крайната цел.
За да дадеш сила на движението, да падне точно на мястото, трябва да употребиш „и“. Този тон, за да има разширение в себе си, трябва да пееш „е“. Пък за да постигне тонът своето предназначение, ще пееш „у“. Най-мъчно се пее „у“. Най-мъчно се пее „у“.
То е крайната цел.
Затуй певците пеят най-мъчно „у“. Като дойде „у“, прескачат го, заместват го с „е“ и с „и“. Пък ти трябва да изпееш това „у“. Законът на „у“-то е друг. Туй е извъртян начин.
към беседата >>
Затуй певците пеят най-мъчно „у“.
Този тон, за да има разширение в себе си, трябва да пееш „е“. Пък за да постигне тонът своето предназначение, ще пееш „у“. Най-мъчно се пее „у“. Най-мъчно се пее „у“. То е крайната цел.
Затуй певците пеят най-мъчно „у“.
Като дойде „у“, прескачат го, заместват го с „е“ и с „и“. Пък ти трябва да изпееш това „у“. Законът на „у“-то е друг. Туй е извъртян начин. Когато човек слиза на земята да си уреди работите на земята.
към беседата >>
Като дойде „у“, прескачат го, заместват го с „е“ и с „и“.
Пък за да постигне тонът своето предназначение, ще пееш „у“. Най-мъчно се пее „у“. Най-мъчно се пее „у“. То е крайната цел. Затуй певците пеят най-мъчно „у“.
Като дойде „у“, прескачат го, заместват го с „е“ и с „и“.
Пък ти трябва да изпееш това „у“. Законът на „у“-то е друг. Туй е извъртян начин. Когато човек слиза на земята да си уреди работите на земята. „У“, този е съгласен със земята, иска да си уреди работите на земята.
към беседата >>
Пък ти трябва да изпееш това „у“.
Най-мъчно се пее „у“. Най-мъчно се пее „у“. То е крайната цел. Затуй певците пеят най-мъчно „у“. Като дойде „у“, прескачат го, заместват го с „е“ и с „и“.
Пък ти трябва да изпееш това „у“.
Законът на „у“-то е друг. Туй е извъртян начин. Когато човек слиза на земята да си уреди работите на земята. „У“, този е съгласен със земята, иска да си уреди работите на земята. Другият иска да си уреди работите на небето.
към беседата >>
Законът на „у“-то е друг.
Най-мъчно се пее „у“. То е крайната цел. Затуй певците пеят най-мъчно „у“. Като дойде „у“, прескачат го, заместват го с „е“ и с „и“. Пък ти трябва да изпееш това „у“.
Законът на „у“-то е друг.
Туй е извъртян начин. Когато човек слиза на земята да си уреди работите на земята. „У“, този е съгласен със земята, иска да си уреди работите на земята. Другият иска да си уреди работите на небето. Понеже е в противоречие, понеже има вземане и даване.
към беседата >>
Туй е извъртян начин.
То е крайната цел. Затуй певците пеят най-мъчно „у“. Като дойде „у“, прескачат го, заместват го с „е“ и с „и“. Пък ти трябва да изпееш това „у“. Законът на „у“-то е друг.
Туй е извъртян начин.
Когато човек слиза на земята да си уреди работите на земята. „У“, този е съгласен със земята, иска да си уреди работите на земята. Другият иска да си уреди работите на небето. Понеже е в противоречие, понеже има вземане и даване. Това еволюция, отдолу нагоре отива той.
към беседата >>
Когато човек слиза на земята да си уреди работите на земята.
Затуй певците пеят най-мъчно „у“. Като дойде „у“, прескачат го, заместват го с „е“ и с „и“. Пък ти трябва да изпееш това „у“. Законът на „у“-то е друг. Туй е извъртян начин.
Когато човек слиза на земята да си уреди работите на земята.
„У“, този е съгласен със земята, иска да си уреди работите на земята. Другият иска да си уреди работите на небето. Понеже е в противоречие, понеже има вземане и даване. Това еволюция, отдолу нагоре отива той.
към беседата >>
„У“, този е съгласен със земята, иска да си уреди работите на земята.
Като дойде „у“, прескачат го, заместват го с „е“ и с „и“. Пък ти трябва да изпееш това „у“. Законът на „у“-то е друг. Туй е извъртян начин. Когато човек слиза на земята да си уреди работите на земята.
„У“, този е съгласен със земята, иска да си уреди работите на земята.
Другият иска да си уреди работите на небето. Понеже е в противоречие, понеже има вземане и даване. Това еволюция, отдолу нагоре отива той.
към беседата >>
Другият иска да си уреди работите на небето.
Пък ти трябва да изпееш това „у“. Законът на „у“-то е друг. Туй е извъртян начин. Когато човек слиза на земята да си уреди работите на земята. „У“, този е съгласен със земята, иска да си уреди работите на земята.
Другият иска да си уреди работите на небето.
Понеже е в противоречие, понеже има вземане и даване. Това еволюция, отдолу нагоре отива той.
към беседата >>
Понеже е в противоречие, понеже има вземане и даване.
Законът на „у“-то е друг. Туй е извъртян начин. Когато човек слиза на земята да си уреди работите на земята. „У“, този е съгласен със земята, иска да си уреди работите на земята. Другият иска да си уреди работите на небето.
Понеже е в противоречие, понеже има вземане и даване.
Това еволюция, отдолу нагоре отива той.
към беседата >>
Това еволюция, отдолу нагоре отива той.
Туй е извъртян начин. Когато човек слиза на земята да си уреди работите на земята. „У“, този е съгласен със земята, иска да си уреди работите на земята. Другият иска да си уреди работите на небето. Понеже е в противоречие, понеже има вземане и даване.
Това еволюция, отдолу нагоре отива той.
към беседата >>
Ако вземете един тон.
Ако вземете един тон.
Вземете всички „а“ /до/, „о“ /ми/, „и“ /сол/, „е“ /горно до/, „у“ /ла/. Изпейте с „до, ре, ми“, гамата. В „до“ имате „о“. В „ре“ имате „е“. В „ми“ – „и“, във „фа“ – „а“, в „си“ – „и“.
към беседата >>
Вземете всички „а“ /до/, „о“ /ми/, „и“ /сол/, „е“ /горно до/, „у“ /ла/.
Ако вземете един тон.
Вземете всички „а“ /до/, „о“ /ми/, „и“ /сол/, „е“ /горно до/, „у“ /ла/.
Изпейте с „до, ре, ми“, гамата. В „до“ имате „о“. В „ре“ имате „е“. В „ми“ – „и“, във „фа“ – „а“, в „си“ – „и“. Само „у“ липсва.
към беседата >>
Изпейте с „до, ре, ми“, гамата.
Ако вземете един тон. Вземете всички „а“ /до/, „о“ /ми/, „и“ /сол/, „е“ /горно до/, „у“ /ла/.
Изпейте с „до, ре, ми“, гамата.
В „до“ имате „о“. В „ре“ имате „е“. В „ми“ – „и“, във „фа“ – „а“, в „си“ – „и“. Само „у“ липсва. Но те не вървят в естествения ред.
към беседата >>
В „до“ имате „о“.
Ако вземете един тон. Вземете всички „а“ /до/, „о“ /ми/, „и“ /сол/, „е“ /горно до/, „у“ /ла/. Изпейте с „до, ре, ми“, гамата.
В „до“ имате „о“.
В „ре“ имате „е“. В „ми“ – „и“, във „фа“ – „а“, в „си“ – „и“. Само „у“ липсва. Но те не вървят в естествения ред. На „до“ се определя формата на тона.
към беседата >>
В „ре“ имате „е“.
Ако вземете един тон. Вземете всички „а“ /до/, „о“ /ми/, „и“ /сол/, „е“ /горно до/, „у“ /ла/. Изпейте с „до, ре, ми“, гамата. В „до“ имате „о“.
В „ре“ имате „е“.
В „ми“ – „и“, във „фа“ – „а“, в „си“ – „и“. Само „у“ липсва. Но те не вървят в естествения ред. На „до“ се определя формата на тона. На „ре“ се определят възможностите вече в пътя на движението.
към беседата >>
В „ми“ – „и“, във „фа“ – „а“, в „си“ – „и“.
Ако вземете един тон. Вземете всички „а“ /до/, „о“ /ми/, „и“ /сол/, „е“ /горно до/, „у“ /ла/. Изпейте с „до, ре, ми“, гамата. В „до“ имате „о“. В „ре“ имате „е“.
В „ми“ – „и“, във „фа“ – „а“, в „си“ – „и“.
Само „у“ липсва. Но те не вървят в естествения ред. На „до“ се определя формата на тона. На „ре“ се определят възможностите вече в пътя на движението. Щом певецът се упражнява с „а, о, и, е, у“, при какви условия може да употреби „а“-то?
към беседата >>
Само „у“ липсва.
Вземете всички „а“ /до/, „о“ /ми/, „и“ /сол/, „е“ /горно до/, „у“ /ла/. Изпейте с „до, ре, ми“, гамата. В „до“ имате „о“. В „ре“ имате „е“. В „ми“ – „и“, във „фа“ – „а“, в „си“ – „и“.
Само „у“ липсва.
Но те не вървят в естествения ред. На „до“ се определя формата на тона. На „ре“ се определят възможностите вече в пътя на движението. Щом певецът се упражнява с „а, о, и, е, у“, при какви условия може да употреби „а“-то? При мъчните условия трябва „а“ да употребиш.
към беседата >>
Но те не вървят в естествения ред.
Изпейте с „до, ре, ми“, гамата. В „до“ имате „о“. В „ре“ имате „е“. В „ми“ – „и“, във „фа“ – „а“, в „си“ – „и“. Само „у“ липсва.
Но те не вървят в естествения ред.
На „до“ се определя формата на тона. На „ре“ се определят възможностите вече в пътя на движението. Щом певецът се упражнява с „а, о, и, е, у“, при какви условия може да употреби „а“-то? При мъчните условия трябва „а“ да употребиш. Ти, ако можеш да произнесеш „а“-то, този слог да бъде сръчен.
към беседата >>
На „до“ се определя формата на тона.
В „до“ имате „о“. В „ре“ имате „е“. В „ми“ – „и“, във „фа“ – „а“, в „си“ – „и“. Само „у“ липсва. Но те не вървят в естествения ред.
На „до“ се определя формата на тона.
На „ре“ се определят възможностите вече в пътя на движението. Щом певецът се упражнява с „а, о, и, е, у“, при какви условия може да употреби „а“-то? При мъчните условия трябва „а“ да употребиш. Ти, ако можеш да произнесеш „а“-то, този слог да бъде сръчен. Онези, които дигат тежести, знаят как да дигат тежестите.
към беседата >>
На „ре“ се определят възможностите вече в пътя на движението.
В „ре“ имате „е“. В „ми“ – „и“, във „фа“ – „а“, в „си“ – „и“. Само „у“ липсва. Но те не вървят в естествения ред. На „до“ се определя формата на тона.
На „ре“ се определят възможностите вече в пътя на движението.
Щом певецът се упражнява с „а, о, и, е, у“, при какви условия може да употреби „а“-то? При мъчните условия трябва „а“ да употребиш. Ти, ако можеш да произнесеш „а“-то, този слог да бъде сръчен. Онези, които дигат тежести, знаят как да дигат тежестите. Някои хора често правят голяма погрешка: Като дигат една тежест, изведнъж я дигат и така може да се осакатят.
към беседата >>
Щом певецът се упражнява с „а, о, и, е, у“, при какви условия може да употреби „а“-то?
В „ми“ – „и“, във „фа“ – „а“, в „си“ – „и“. Само „у“ липсва. Но те не вървят в естествения ред. На „до“ се определя формата на тона. На „ре“ се определят възможностите вече в пътя на движението.
Щом певецът се упражнява с „а, о, и, е, у“, при какви условия може да употреби „а“-то?
При мъчните условия трябва „а“ да употребиш. Ти, ако можеш да произнесеш „а“-то, този слог да бъде сръчен. Онези, които дигат тежести, знаят как да дигат тежестите. Някои хора често правят голяма погрешка: Като дигат една тежест, изведнъж я дигат и така може да се осакатят. Има един начин на движение и онези, които знаят, ще направят една крива линия, не вдигат направо нагоре.
към беседата >>
При мъчните условия трябва „а“ да употребиш.
Само „у“ липсва. Но те не вървят в естествения ред. На „до“ се определя формата на тона. На „ре“ се определят възможностите вече в пътя на движението. Щом певецът се упражнява с „а, о, и, е, у“, при какви условия може да употреби „а“-то?
При мъчните условия трябва „а“ да употребиш.
Ти, ако можеш да произнесеш „а“-то, този слог да бъде сръчен. Онези, които дигат тежести, знаят как да дигат тежестите. Някои хора често правят голяма погрешка: Като дигат една тежест, изведнъж я дигат и така може да се осакатят. Има един начин на движение и онези, които знаят, ще направят една крива линия, не вдигат направо нагоре. Някои искат изведнъж да изтеглят нещо.
към беседата >>
Ти, ако можеш да произнесеш „а“-то, този слог да бъде сръчен.
Но те не вървят в естествения ред. На „до“ се определя формата на тона. На „ре“ се определят възможностите вече в пътя на движението. Щом певецът се упражнява с „а, о, и, е, у“, при какви условия може да употреби „а“-то? При мъчните условия трябва „а“ да употребиш.
Ти, ако можеш да произнесеш „а“-то, този слог да бъде сръчен.
Онези, които дигат тежести, знаят как да дигат тежестите. Някои хора често правят голяма погрешка: Като дигат една тежест, изведнъж я дигат и така може да се осакатят. Има един начин на движение и онези, които знаят, ще направят една крива линия, не вдигат направо нагоре. Някои искат изведнъж да изтеглят нещо. Така не се изтегля.
към беседата >>
Онези, които дигат тежести, знаят как да дигат тежестите.
На „до“ се определя формата на тона. На „ре“ се определят възможностите вече в пътя на движението. Щом певецът се упражнява с „а, о, и, е, у“, при какви условия може да употреби „а“-то? При мъчните условия трябва „а“ да употребиш. Ти, ако можеш да произнесеш „а“-то, този слог да бъде сръчен.
Онези, които дигат тежести, знаят как да дигат тежестите.
Някои хора често правят голяма погрешка: Като дигат една тежест, изведнъж я дигат и така може да се осакатят. Има един начин на движение и онези, които знаят, ще направят една крива линия, не вдигат направо нагоре. Някои искат изведнъж да изтеглят нещо. Така не се изтегля. Мъчнотиите в света не се поправят лесно.
към беседата >>
Някои хора често правят голяма погрешка: Като дигат една тежест, изведнъж я дигат и така може да се осакатят.
На „ре“ се определят възможностите вече в пътя на движението. Щом певецът се упражнява с „а, о, и, е, у“, при какви условия може да употреби „а“-то? При мъчните условия трябва „а“ да употребиш. Ти, ако можеш да произнесеш „а“-то, този слог да бъде сръчен. Онези, които дигат тежести, знаят как да дигат тежестите.
Някои хора често правят голяма погрешка: Като дигат една тежест, изведнъж я дигат и така може да се осакатят.
Има един начин на движение и онези, които знаят, ще направят една крива линия, не вдигат направо нагоре. Някои искат изведнъж да изтеглят нещо. Така не се изтегля. Мъчнотиите в света не се поправят лесно. Че знаете ли, че ако вие туряте „а“, и не туряте на място „я“, и не туряте на място както трябва, вие може да си създадете цяло едно нещастие.
към беседата >>
Има един начин на движение и онези, които знаят, ще направят една крива линия, не вдигат направо нагоре.
Щом певецът се упражнява с „а, о, и, е, у“, при какви условия може да употреби „а“-то? При мъчните условия трябва „а“ да употребиш. Ти, ако можеш да произнесеш „а“-то, този слог да бъде сръчен. Онези, които дигат тежести, знаят как да дигат тежестите. Някои хора често правят голяма погрешка: Като дигат една тежест, изведнъж я дигат и така може да се осакатят.
Има един начин на движение и онези, които знаят, ще направят една крива линия, не вдигат направо нагоре.
Някои искат изведнъж да изтеглят нещо. Така не се изтегля. Мъчнотиите в света не се поправят лесно. Че знаете ли, че ако вие туряте „а“, и не туряте на място „я“, и не туряте на място както трябва, вие може да си създадете цяло едно нещастие. Ако турите една съгласна отпред на „а“-то или „и“-то, ще получите нещо приятно.
към беседата >>
Някои искат изведнъж да изтеглят нещо.
При мъчните условия трябва „а“ да употребиш. Ти, ако можеш да произнесеш „а“-то, този слог да бъде сръчен. Онези, които дигат тежести, знаят как да дигат тежестите. Някои хора често правят голяма погрешка: Като дигат една тежест, изведнъж я дигат и така може да се осакатят. Има един начин на движение и онези, които знаят, ще направят една крива линия, не вдигат направо нагоре.
Някои искат изведнъж да изтеглят нещо.
Така не се изтегля. Мъчнотиите в света не се поправят лесно. Че знаете ли, че ако вие туряте „а“, и не туряте на място „я“, и не туряте на място както трябва, вие може да си създадете цяло едно нещастие. Ако турите една съгласна отпред на „а“-то или „и“-то, ще получите нещо приятно. Ако турите пред „а“-то едно „М“, после турите едно „Г“, после турите едно „Р“ и едно „И“, какво ще стане?
към беседата >>
Така не се изтегля.
Ти, ако можеш да произнесеш „а“-то, този слог да бъде сръчен. Онези, които дигат тежести, знаят как да дигат тежестите. Някои хора често правят голяма погрешка: Като дигат една тежест, изведнъж я дигат и така може да се осакатят. Има един начин на движение и онези, които знаят, ще направят една крива линия, не вдигат направо нагоре. Някои искат изведнъж да изтеглят нещо.
Така не се изтегля.
Мъчнотиите в света не се поправят лесно. Че знаете ли, че ако вие туряте „а“, и не туряте на място „я“, и не туряте на място както трябва, вие може да си създадете цяло едно нещастие. Ако турите една съгласна отпред на „а“-то или „и“-то, ще получите нещо приятно. Ако турите пред „а“-то едно „М“, после турите едно „Г“, после турите едно „Р“ и едно „И“, какво ще стане? От съчетанието на тези звукове може да създадете цяла една музикална катастрофа.
към беседата >>
Мъчнотиите в света не се поправят лесно.
Онези, които дигат тежести, знаят как да дигат тежестите. Някои хора често правят голяма погрешка: Като дигат една тежест, изведнъж я дигат и така може да се осакатят. Има един начин на движение и онези, които знаят, ще направят една крива линия, не вдигат направо нагоре. Някои искат изведнъж да изтеглят нещо. Така не се изтегля.
Мъчнотиите в света не се поправят лесно.
Че знаете ли, че ако вие туряте „а“, и не туряте на място „я“, и не туряте на място както трябва, вие може да си създадете цяло едно нещастие. Ако турите една съгласна отпред на „а“-то или „и“-то, ще получите нещо приятно. Ако турите пред „а“-то едно „М“, после турите едно „Г“, после турите едно „Р“ и едно „И“, какво ще стане? От съчетанието на тези звукове може да създадете цяла една музикална катастрофа. Трябва да знаете да направите такова съчетание, че да не става катастрофа.
към беседата >>
Че знаете ли, че ако вие туряте „а“, и не туряте на място „я“, и не туряте на място както трябва, вие може да си създадете цяло едно нещастие.
Някои хора често правят голяма погрешка: Като дигат една тежест, изведнъж я дигат и така може да се осакатят. Има един начин на движение и онези, които знаят, ще направят една крива линия, не вдигат направо нагоре. Някои искат изведнъж да изтеглят нещо. Така не се изтегля. Мъчнотиите в света не се поправят лесно.
Че знаете ли, че ако вие туряте „а“, и не туряте на място „я“, и не туряте на място както трябва, вие може да си създадете цяло едно нещастие.
Ако турите една съгласна отпред на „а“-то или „и“-то, ще получите нещо приятно. Ако турите пред „а“-то едно „М“, после турите едно „Г“, после турите едно „Р“ и едно „И“, какво ще стане? От съчетанието на тези звукове може да създадете цяла една музикална катастрофа. Трябва да знаете да направите такова съчетание, че да не става катастрофа. „М“-то трябва да знаеш с кои се съгласува в дадена комбинация.
към беседата >>
Ако турите една съгласна отпред на „а“-то или „и“-то, ще получите нещо приятно.
Има един начин на движение и онези, които знаят, ще направят една крива линия, не вдигат направо нагоре. Някои искат изведнъж да изтеглят нещо. Така не се изтегля. Мъчнотиите в света не се поправят лесно. Че знаете ли, че ако вие туряте „а“, и не туряте на място „я“, и не туряте на място както трябва, вие може да си създадете цяло едно нещастие.
Ако турите една съгласна отпред на „а“-то или „и“-то, ще получите нещо приятно.
Ако турите пред „а“-то едно „М“, после турите едно „Г“, после турите едно „Р“ и едно „И“, какво ще стане? От съчетанието на тези звукове може да създадете цяла една музикална катастрофа. Трябва да знаете да направите такова съчетание, че да не става катастрофа. „М“-то трябва да знаеш с кои се съгласува в дадена комбинация. „М“, „Г“ и „Р“ никога не ги сдружавайте, защото са една компания, която може да ти създаде цяло нещастие.
към беседата >>
Ако турите пред „а“-то едно „М“, после турите едно „Г“, после турите едно „Р“ и едно „И“, какво ще стане?
Някои искат изведнъж да изтеглят нещо. Така не се изтегля. Мъчнотиите в света не се поправят лесно. Че знаете ли, че ако вие туряте „а“, и не туряте на място „я“, и не туряте на място както трябва, вие може да си създадете цяло едно нещастие. Ако турите една съгласна отпред на „а“-то или „и“-то, ще получите нещо приятно.
Ако турите пред „а“-то едно „М“, после турите едно „Г“, после турите едно „Р“ и едно „И“, какво ще стане?
От съчетанието на тези звукове може да създадете цяла една музикална катастрофа. Трябва да знаете да направите такова съчетание, че да не става катастрофа. „М“-то трябва да знаеш с кои се съгласува в дадена комбинация. „М“, „Г“ и „Р“ никога не ги сдружавайте, защото са една компания, която може да ти създаде цяло нещастие. По възможност да разединявате „М“, „Г“ и „Р“.
към беседата >>
От съчетанието на тези звукове може да създадете цяла една музикална катастрофа.
Така не се изтегля. Мъчнотиите в света не се поправят лесно. Че знаете ли, че ако вие туряте „а“, и не туряте на място „я“, и не туряте на място както трябва, вие може да си създадете цяло едно нещастие. Ако турите една съгласна отпред на „а“-то или „и“-то, ще получите нещо приятно. Ако турите пред „а“-то едно „М“, после турите едно „Г“, после турите едно „Р“ и едно „И“, какво ще стане?
От съчетанието на тези звукове може да създадете цяла една музикална катастрофа.
Трябва да знаете да направите такова съчетание, че да не става катастрофа. „М“-то трябва да знаеш с кои се съгласува в дадена комбинация. „М“, „Г“ и „Р“ никога не ги сдружавайте, защото са една компания, която може да ти създаде цяло нещастие. По възможност да разединявате „М“, „Г“ и „Р“. Щом при тях повикате „А“ и „И“-то на помощ, веднага ще създадете един скандал.
към беседата >>
Трябва да знаете да направите такова съчетание, че да не става катастрофа.
Мъчнотиите в света не се поправят лесно. Че знаете ли, че ако вие туряте „а“, и не туряте на място „я“, и не туряте на място както трябва, вие може да си създадете цяло едно нещастие. Ако турите една съгласна отпред на „а“-то или „и“-то, ще получите нещо приятно. Ако турите пред „а“-то едно „М“, после турите едно „Г“, после турите едно „Р“ и едно „И“, какво ще стане? От съчетанието на тези звукове може да създадете цяла една музикална катастрофа.
Трябва да знаете да направите такова съчетание, че да не става катастрофа.
„М“-то трябва да знаеш с кои се съгласува в дадена комбинация. „М“, „Г“ и „Р“ никога не ги сдружавайте, защото са една компания, която може да ти създаде цяло нещастие. По възможност да разединявате „М“, „Г“ и „Р“. Щом при тях повикате „А“ и „И“-то на помощ, веднага ще създадете един скандал. Казвам: Цяла една наука е да знаете „А“-то с кои букви се съгласува и с кои съгласни се хармонира, при какви условия.
към беседата >>
„М“-то трябва да знаеш с кои се съгласува в дадена комбинация.
Че знаете ли, че ако вие туряте „а“, и не туряте на място „я“, и не туряте на място както трябва, вие може да си създадете цяло едно нещастие. Ако турите една съгласна отпред на „а“-то или „и“-то, ще получите нещо приятно. Ако турите пред „а“-то едно „М“, после турите едно „Г“, после турите едно „Р“ и едно „И“, какво ще стане? От съчетанието на тези звукове може да създадете цяла една музикална катастрофа. Трябва да знаете да направите такова съчетание, че да не става катастрофа.
„М“-то трябва да знаеш с кои се съгласува в дадена комбинация.
„М“, „Г“ и „Р“ никога не ги сдружавайте, защото са една компания, която може да ти създаде цяло нещастие. По възможност да разединявате „М“, „Г“ и „Р“. Щом при тях повикате „А“ и „И“-то на помощ, веднага ще създадете един скандал. Казвам: Цяла една наука е да знаете „А“-то с кои букви се съгласува и с кои съгласни се хармонира, при какви условия. Защо казвате: „Той пее като магаре“?
към беседата >>
„М“, „Г“ и „Р“ никога не ги сдружавайте, защото са една компания, която може да ти създаде цяло нещастие.
Ако турите една съгласна отпред на „а“-то или „и“-то, ще получите нещо приятно. Ако турите пред „а“-то едно „М“, после турите едно „Г“, после турите едно „Р“ и едно „И“, какво ще стане? От съчетанието на тези звукове може да създадете цяла една музикална катастрофа. Трябва да знаете да направите такова съчетание, че да не става катастрофа. „М“-то трябва да знаеш с кои се съгласува в дадена комбинация.
„М“, „Г“ и „Р“ никога не ги сдружавайте, защото са една компания, която може да ти създаде цяло нещастие.
По възможност да разединявате „М“, „Г“ и „Р“. Щом при тях повикате „А“ и „И“-то на помощ, веднага ще създадете един скандал. Казвам: Цяла една наука е да знаете „А“-то с кои букви се съгласува и с кои съгласни се хармонира, при какви условия. Защо казвате: „Той пее като магаре“? Прави са, защото магарето не пее много добре.
към беседата >>
По възможност да разединявате „М“, „Г“ и „Р“.
Ако турите пред „а“-то едно „М“, после турите едно „Г“, после турите едно „Р“ и едно „И“, какво ще стане? От съчетанието на тези звукове може да създадете цяла една музикална катастрофа. Трябва да знаете да направите такова съчетание, че да не става катастрофа. „М“-то трябва да знаеш с кои се съгласува в дадена комбинация. „М“, „Г“ и „Р“ никога не ги сдружавайте, защото са една компания, която може да ти създаде цяло нещастие.
По възможност да разединявате „М“, „Г“ и „Р“.
Щом при тях повикате „А“ и „И“-то на помощ, веднага ще създадете един скандал. Казвам: Цяла една наука е да знаете „А“-то с кои букви се съгласува и с кои съгласни се хармонира, при какви условия. Защо казвате: „Той пее като магаре“? Прави са, защото магарето не пее много добре. Казват още, че пияницата пие като магаре.
към беседата >>
Щом при тях повикате „А“ и „И“-то на помощ, веднага ще създадете един скандал.
От съчетанието на тези звукове може да създадете цяла една музикална катастрофа. Трябва да знаете да направите такова съчетание, че да не става катастрофа. „М“-то трябва да знаеш с кои се съгласува в дадена комбинация. „М“, „Г“ и „Р“ никога не ги сдружавайте, защото са една компания, която може да ти създаде цяло нещастие. По възможност да разединявате „М“, „Г“ и „Р“.
Щом при тях повикате „А“ и „И“-то на помощ, веднага ще създадете един скандал.
Казвам: Цяла една наука е да знаете „А“-то с кои букви се съгласува и с кои съгласни се хармонира, при какви условия. Защо казвате: „Той пее като магаре“? Прави са, защото магарето не пее много добре. Казват още, че пияницата пие като магаре. Магарето пие само вода и то познава водата.
към беседата >>
Казвам: Цяла една наука е да знаете „А“-то с кои букви се съгласува и с кои съгласни се хармонира, при какви условия.
Трябва да знаете да направите такова съчетание, че да не става катастрофа. „М“-то трябва да знаеш с кои се съгласува в дадена комбинация. „М“, „Г“ и „Р“ никога не ги сдружавайте, защото са една компания, която може да ти създаде цяло нещастие. По възможност да разединявате „М“, „Г“ и „Р“. Щом при тях повикате „А“ и „И“-то на помощ, веднага ще създадете един скандал.
Казвам: Цяла една наука е да знаете „А“-то с кои букви се съгласува и с кои съгласни се хармонира, при какви условия.
Защо казвате: „Той пее като магаре“? Прави са, защото магарето не пее много добре. Казват още, че пияницата пие като магаре. Магарето пие само вода и то познава водата. А казвате: „Той пие вино като магаре.“ Той обича виното, познава това вино.
към беседата >>
Защо казвате: „Той пее като магаре“?
„М“-то трябва да знаеш с кои се съгласува в дадена комбинация. „М“, „Г“ и „Р“ никога не ги сдружавайте, защото са една компания, която може да ти създаде цяло нещастие. По възможност да разединявате „М“, „Г“ и „Р“. Щом при тях повикате „А“ и „И“-то на помощ, веднага ще създадете един скандал. Казвам: Цяла една наука е да знаете „А“-то с кои букви се съгласува и с кои съгласни се хармонира, при какви условия.
Защо казвате: „Той пее като магаре“?
Прави са, защото магарето не пее много добре. Казват още, че пияницата пие като магаре. Магарето пие само вода и то познава водата. А казвате: „Той пие вино като магаре.“ Той обича виното, познава това вино. Сравнявате, но криво тълкувание давате.
към беседата >>
Прави са, защото магарето не пее много добре.
„М“, „Г“ и „Р“ никога не ги сдружавайте, защото са една компания, която може да ти създаде цяло нещастие. По възможност да разединявате „М“, „Г“ и „Р“. Щом при тях повикате „А“ и „И“-то на помощ, веднага ще създадете един скандал. Казвам: Цяла една наука е да знаете „А“-то с кои букви се съгласува и с кои съгласни се хармонира, при какви условия. Защо казвате: „Той пее като магаре“?
Прави са, защото магарето не пее много добре.
Казват още, че пияницата пие като магаре. Магарето пие само вода и то познава водата. А казвате: „Той пие вино като магаре.“ Той обича виното, познава това вино. Сравнявате, но криво тълкувание давате. Както магарето познава хубавата вода и пие, така и пияницата познава хубавото вино и пие.
към беседата >>
Казват още, че пияницата пие като магаре.
По възможност да разединявате „М“, „Г“ и „Р“. Щом при тях повикате „А“ и „И“-то на помощ, веднага ще създадете един скандал. Казвам: Цяла една наука е да знаете „А“-то с кои букви се съгласува и с кои съгласни се хармонира, при какви условия. Защо казвате: „Той пее като магаре“? Прави са, защото магарето не пее много добре.
Казват още, че пияницата пие като магаре.
Магарето пие само вода и то познава водата. А казвате: „Той пие вино като магаре.“ Той обича виното, познава това вино. Сравнявате, но криво тълкувание давате. Както магарето познава хубавата вода и пие, така и пияницата познава хубавото вино и пие. Онези, които не разбират сравнението показват, че е пиел като магаре.
към беседата >>
Магарето пие само вода и то познава водата.
Щом при тях повикате „А“ и „И“-то на помощ, веднага ще създадете един скандал. Казвам: Цяла една наука е да знаете „А“-то с кои букви се съгласува и с кои съгласни се хармонира, при какви условия. Защо казвате: „Той пее като магаре“? Прави са, защото магарето не пее много добре. Казват още, че пияницата пие като магаре.
Магарето пие само вода и то познава водата.
А казвате: „Той пие вино като магаре.“ Той обича виното, познава това вино. Сравнявате, но криво тълкувание давате. Както магарето познава хубавата вода и пие, така и пияницата познава хубавото вино и пие. Онези, които не разбират сравнението показват, че е пиел като магаре. Как може да пие като магаре?
към беседата >>
А казвате: „Той пие вино като магаре.“ Той обича виното, познава това вино.
Казвам: Цяла една наука е да знаете „А“-то с кои букви се съгласува и с кои съгласни се хармонира, при какви условия. Защо казвате: „Той пее като магаре“? Прави са, защото магарето не пее много добре. Казват още, че пияницата пие като магаре. Магарето пие само вода и то познава водата.
А казвате: „Той пие вино като магаре.“ Той обича виното, познава това вино.
Сравнявате, но криво тълкувание давате. Както магарето познава хубавата вода и пие, така и пияницата познава хубавото вино и пие. Онези, които не разбират сравнението показват, че е пиел като магаре. Как може да пие като магаре? Де е сега противоречието?
към беседата >>
Сравнявате, но криво тълкувание давате.
Защо казвате: „Той пее като магаре“? Прави са, защото магарето не пее много добре. Казват още, че пияницата пие като магаре. Магарето пие само вода и то познава водата. А казвате: „Той пие вино като магаре.“ Той обича виното, познава това вино.
Сравнявате, но криво тълкувание давате.
Както магарето познава хубавата вода и пие, така и пияницата познава хубавото вино и пие. Онези, които не разбират сравнението показват, че е пиел като магаре. Как може да пие като магаре? Де е сега противоречието? Противоречието къде седи?
към беседата >>
Както магарето познава хубавата вода и пие, така и пияницата познава хубавото вино и пие.
Прави са, защото магарето не пее много добре. Казват още, че пияницата пие като магаре. Магарето пие само вода и то познава водата. А казвате: „Той пие вино като магаре.“ Той обича виното, познава това вино. Сравнявате, но криво тълкувание давате.
Както магарето познава хубавата вода и пие, така и пияницата познава хубавото вино и пие.
Онези, които не разбират сравнението показват, че е пиел като магаре. Как може да пие като магаре? Де е сега противоречието? Противоречието къде седи? Както магарето има желание за хубава вода, така и пияницата има желание за виното.
към беседата >>
Онези, които не разбират сравнението показват, че е пиел като магаре.
Казват още, че пияницата пие като магаре. Магарето пие само вода и то познава водата. А казвате: „Той пие вино като магаре.“ Той обича виното, познава това вино. Сравнявате, но криво тълкувание давате. Както магарето познава хубавата вода и пие, така и пияницата познава хубавото вино и пие.
Онези, които не разбират сравнението показват, че е пиел като магаре.
Как може да пие като магаре? Де е сега противоречието? Противоречието къде седи? Както магарето има желание за хубава вода, така и пияницата има желание за виното. Еднакви са желанията, но резултатите са различни.
към беседата >>
Как може да пие като магаре?
Магарето пие само вода и то познава водата. А казвате: „Той пие вино като магаре.“ Той обича виното, познава това вино. Сравнявате, но криво тълкувание давате. Както магарето познава хубавата вода и пие, така и пияницата познава хубавото вино и пие. Онези, които не разбират сравнението показват, че е пиел като магаре.
Как може да пие като магаре?
Де е сега противоречието? Противоречието къде седи? Както магарето има желание за хубава вода, така и пияницата има желание за виното. Еднакви са желанията, но резултатите са различни. Когато туй магаре пие вода, то поумнява; когато пияницата пие виното, той оглупява.
към беседата >>
Де е сега противоречието?
А казвате: „Той пие вино като магаре.“ Той обича виното, познава това вино. Сравнявате, но криво тълкувание давате. Както магарето познава хубавата вода и пие, така и пияницата познава хубавото вино и пие. Онези, които не разбират сравнението показват, че е пиел като магаре. Как може да пие като магаре?
Де е сега противоречието?
Противоречието къде седи? Както магарето има желание за хубава вода, така и пияницата има желание за виното. Еднакви са желанията, но резултатите са различни. Когато туй магаре пие вода, то поумнява; когато пияницата пие виното, той оглупява. Че желанието на магарето е по-правдоподобно, по-добро, отколкото желанието на онзи, който пие.
към беседата >>
Противоречието къде седи?
Сравнявате, но криво тълкувание давате. Както магарето познава хубавата вода и пие, така и пияницата познава хубавото вино и пие. Онези, които не разбират сравнението показват, че е пиел като магаре. Как може да пие като магаре? Де е сега противоречието?
Противоречието къде седи?
Както магарето има желание за хубава вода, така и пияницата има желание за виното. Еднакви са желанията, но резултатите са различни. Когато туй магаре пие вода, то поумнява; когато пияницата пие виното, той оглупява. Че желанието на магарето е по-правдоподобно, по-добро, отколкото желанието на онзи, който пие. Та казвам: Кое е по-хубаво да имаш: Навика на магарето, вода да пиеш, или да имаш навика на пияницата?
към беседата >>
Както магарето има желание за хубава вода, така и пияницата има желание за виното.
Както магарето познава хубавата вода и пие, така и пияницата познава хубавото вино и пие. Онези, които не разбират сравнението показват, че е пиел като магаре. Как може да пие като магаре? Де е сега противоречието? Противоречието къде седи?
Както магарето има желание за хубава вода, така и пияницата има желание за виното.
Еднакви са желанията, но резултатите са различни. Когато туй магаре пие вода, то поумнява; когато пияницата пие виното, той оглупява. Че желанието на магарето е по-правдоподобно, по-добро, отколкото желанието на онзи, който пие. Та казвам: Кое е по-хубаво да имаш: Навика на магарето, вода да пиеш, или да имаш навика на пияницата? Аз считам, понеже магарето знае да избира хубавата вода, пък те са му турили други качества, че никога да го не вземат за авторитет.
към беседата >>
Еднакви са желанията, но резултатите са различни.
Онези, които не разбират сравнението показват, че е пиел като магаре. Как може да пие като магаре? Де е сега противоречието? Противоречието къде седи? Както магарето има желание за хубава вода, така и пияницата има желание за виното.
Еднакви са желанията, но резултатите са различни.
Когато туй магаре пие вода, то поумнява; когато пияницата пие виното, той оглупява. Че желанието на магарето е по-правдоподобно, по-добро, отколкото желанието на онзи, който пие. Та казвам: Кое е по-хубаво да имаш: Навика на магарето, вода да пиеш, или да имаш навика на пияницата? Аз считам, понеже магарето знае да избира хубавата вода, пък те са му турили други качества, че никога да го не вземат за авторитет. Но казвам, че то пие хубава вода.
към беседата >>
Когато туй магаре пие вода, то поумнява; когато пияницата пие виното, той оглупява.
Как може да пие като магаре? Де е сега противоречието? Противоречието къде седи? Както магарето има желание за хубава вода, така и пияницата има желание за виното. Еднакви са желанията, но резултатите са различни.
Когато туй магаре пие вода, то поумнява; когато пияницата пие виното, той оглупява.
Че желанието на магарето е по-правдоподобно, по-добро, отколкото желанието на онзи, който пие. Та казвам: Кое е по-хубаво да имаш: Навика на магарето, вода да пиеш, или да имаш навика на пияницата? Аз считам, понеже магарето знае да избира хубавата вода, пък те са му турили други качества, че никога да го не вземат за авторитет. Но казвам, че то пие хубава вода. Казвате: „Той се напил като магаре.“ Как разбирате туй?
към беседата >>
Че желанието на магарето е по-правдоподобно, по-добро, отколкото желанието на онзи, който пие.
Де е сега противоречието? Противоречието къде седи? Както магарето има желание за хубава вода, така и пияницата има желание за виното. Еднакви са желанията, но резултатите са различни. Когато туй магаре пие вода, то поумнява; когато пияницата пие виното, той оглупява.
Че желанието на магарето е по-правдоподобно, по-добро, отколкото желанието на онзи, който пие.
Та казвам: Кое е по-хубаво да имаш: Навика на магарето, вода да пиеш, или да имаш навика на пияницата? Аз считам, понеже магарето знае да избира хубавата вода, пък те са му турили други качества, че никога да го не вземат за авторитет. Но казвам, че то пие хубава вода. Казвате: „Той се напил като магаре.“ Как разбирате туй? Като кажете „като магаре“, вие разбирате, че той изгубил своето съзнание.
към беседата >>
Та казвам: Кое е по-хубаво да имаш: Навика на магарето, вода да пиеш, или да имаш навика на пияницата?
Противоречието къде седи? Както магарето има желание за хубава вода, така и пияницата има желание за виното. Еднакви са желанията, но резултатите са различни. Когато туй магаре пие вода, то поумнява; когато пияницата пие виното, той оглупява. Че желанието на магарето е по-правдоподобно, по-добро, отколкото желанието на онзи, който пие.
Та казвам: Кое е по-хубаво да имаш: Навика на магарето, вода да пиеш, или да имаш навика на пияницата?
Аз считам, понеже магарето знае да избира хубавата вода, пък те са му турили други качества, че никога да го не вземат за авторитет. Но казвам, че то пие хубава вода. Казвате: „Той се напил като магаре.“ Как разбирате туй? Като кажете „като магаре“, вие разбирате, че той изгубил своето съзнание. Магарето, след като се напие, изгубва ли своето съзнание?
към беседата >>
Аз считам, понеже магарето знае да избира хубавата вода, пък те са му турили други качества, че никога да го не вземат за авторитет.
Както магарето има желание за хубава вода, така и пияницата има желание за виното. Еднакви са желанията, но резултатите са различни. Когато туй магаре пие вода, то поумнява; когато пияницата пие виното, той оглупява. Че желанието на магарето е по-правдоподобно, по-добро, отколкото желанието на онзи, който пие. Та казвам: Кое е по-хубаво да имаш: Навика на магарето, вода да пиеш, или да имаш навика на пияницата?
Аз считам, понеже магарето знае да избира хубавата вода, пък те са му турили други качества, че никога да го не вземат за авторитет.
Но казвам, че то пие хубава вода. Казвате: „Той се напил като магаре.“ Как разбирате туй? Като кажете „като магаре“, вие разбирате, че той изгубил своето съзнание. Магарето, след като се напие, изгубва ли своето съзнание? – Не изгубва.
към беседата >>
Но казвам, че то пие хубава вода.
Еднакви са желанията, но резултатите са различни. Когато туй магаре пие вода, то поумнява; когато пияницата пие виното, той оглупява. Че желанието на магарето е по-правдоподобно, по-добро, отколкото желанието на онзи, който пие. Та казвам: Кое е по-хубаво да имаш: Навика на магарето, вода да пиеш, или да имаш навика на пияницата? Аз считам, понеже магарето знае да избира хубавата вода, пък те са му турили други качества, че никога да го не вземат за авторитет.
Но казвам, че то пие хубава вода.
Казвате: „Той се напил като магаре.“ Как разбирате туй? Като кажете „като магаре“, вие разбирате, че той изгубил своето съзнание. Магарето, след като се напие, изгубва ли своето съзнание? – Не изгубва. Ето къде е погрешката на магарето.
към беседата >>
Казвате: „Той се напил като магаре.“ Как разбирате туй?
Когато туй магаре пие вода, то поумнява; когато пияницата пие виното, той оглупява. Че желанието на магарето е по-правдоподобно, по-добро, отколкото желанието на онзи, който пие. Та казвам: Кое е по-хубаво да имаш: Навика на магарето, вода да пиеш, или да имаш навика на пияницата? Аз считам, понеже магарето знае да избира хубавата вода, пък те са му турили други качества, че никога да го не вземат за авторитет. Но казвам, че то пие хубава вода.
Казвате: „Той се напил като магаре.“ Как разбирате туй?
Като кажете „като магаре“, вие разбирате, че той изгубил своето съзнание. Магарето, след като се напие, изгубва ли своето съзнание? – Не изгубва. Ето къде е погрешката на магарето. Магарето, след като пие хубавата вода, иде, че вземе да се търкаля по земята.
към беседата >>
Като кажете „като магаре“, вие разбирате, че той изгубил своето съзнание.
Че желанието на магарето е по-правдоподобно, по-добро, отколкото желанието на онзи, който пие. Та казвам: Кое е по-хубаво да имаш: Навика на магарето, вода да пиеш, или да имаш навика на пияницата? Аз считам, понеже магарето знае да избира хубавата вода, пък те са му турили други качества, че никога да го не вземат за авторитет. Но казвам, че то пие хубава вода. Казвате: „Той се напил като магаре.“ Как разбирате туй?
Като кажете „като магаре“, вие разбирате, че той изгубил своето съзнание.
Магарето, след като се напие, изгубва ли своето съзнание? – Не изгубва. Ето къде е погрешката на магарето. Магарето, след като пие хубавата вода, иде, че вземе да се търкаля по земята. Едно магаре, след като се напие с хубава вода, че се търкаля, че е пило хубава вода.
към беседата >>
Магарето, след като се напие, изгубва ли своето съзнание?
Та казвам: Кое е по-хубаво да имаш: Навика на магарето, вода да пиеш, или да имаш навика на пияницата? Аз считам, понеже магарето знае да избира хубавата вода, пък те са му турили други качества, че никога да го не вземат за авторитет. Но казвам, че то пие хубава вода. Казвате: „Той се напил като магаре.“ Как разбирате туй? Като кажете „като магаре“, вие разбирате, че той изгубил своето съзнание.
Магарето, след като се напие, изгубва ли своето съзнание?
– Не изгубва. Ето къде е погрешката на магарето. Магарето, след като пие хубавата вода, иде, че вземе да се търкаля по земята. Едно магаре, след като се напие с хубава вода, че се търкаля, че е пило хубава вода. Магарето има съзнание, приятно му е, че се търкаля.
към беседата >>
– Не изгубва.
Аз считам, понеже магарето знае да избира хубавата вода, пък те са му турили други качества, че никога да го не вземат за авторитет. Но казвам, че то пие хубава вода. Казвате: „Той се напил като магаре.“ Как разбирате туй? Като кажете „като магаре“, вие разбирате, че той изгубил своето съзнание. Магарето, след като се напие, изгубва ли своето съзнание?
– Не изгубва.
Ето къде е погрешката на магарето. Магарето, след като пие хубавата вода, иде, че вземе да се търкаля по земята. Едно магаре, след като се напие с хубава вода, че се търкаля, че е пило хубава вода. Магарето има съзнание, приятно му е, че се търкаля. Пияницата, след като се напил, в него туй съзнание го няма.
към беседата >>
Ето къде е погрешката на магарето.
Но казвам, че то пие хубава вода. Казвате: „Той се напил като магаре.“ Как разбирате туй? Като кажете „като магаре“, вие разбирате, че той изгубил своето съзнание. Магарето, след като се напие, изгубва ли своето съзнание? – Не изгубва.
Ето къде е погрешката на магарето.
Магарето, след като пие хубавата вода, иде, че вземе да се търкаля по земята. Едно магаре, след като се напие с хубава вода, че се търкаля, че е пило хубава вода. Магарето има съзнание, приятно му е, че се търкаля. Пияницата, след като се напил, в него туй съзнание го няма. Магарето никога не се търкаля в калта, търкаля се в праха.
към беседата >>
Магарето, след като пие хубавата вода, иде, че вземе да се търкаля по земята.
Казвате: „Той се напил като магаре.“ Как разбирате туй? Като кажете „като магаре“, вие разбирате, че той изгубил своето съзнание. Магарето, след като се напие, изгубва ли своето съзнание? – Не изгубва. Ето къде е погрешката на магарето.
Магарето, след като пие хубавата вода, иде, че вземе да се търкаля по земята.
Едно магаре, след като се напие с хубава вода, че се търкаля, че е пило хубава вода. Магарето има съзнание, приятно му е, че се търкаля. Пияницата, след като се напил, в него туй съзнание го няма. Магарето никога не се търкаля в калта, търкаля се в праха. Трябва да направиш едно различие, в какво се различават.
към беседата >>
Едно магаре, след като се напие с хубава вода, че се търкаля, че е пило хубава вода.
Като кажете „като магаре“, вие разбирате, че той изгубил своето съзнание. Магарето, след като се напие, изгубва ли своето съзнание? – Не изгубва. Ето къде е погрешката на магарето. Магарето, след като пие хубавата вода, иде, че вземе да се търкаля по земята.
Едно магаре, след като се напие с хубава вода, че се търкаля, че е пило хубава вода.
Магарето има съзнание, приятно му е, че се търкаля. Пияницата, след като се напил, в него туй съзнание го няма. Магарето никога не се търкаля в калта, търкаля се в праха. Трябва да направиш едно различие, в какво се различават. Туй магаре, като се напие със студена вода, ще намери празно място и ще се търкаля.
към беседата >>
Магарето има съзнание, приятно му е, че се търкаля.
Магарето, след като се напие, изгубва ли своето съзнание? – Не изгубва. Ето къде е погрешката на магарето. Магарето, след като пие хубавата вода, иде, че вземе да се търкаля по земята. Едно магаре, след като се напие с хубава вода, че се търкаля, че е пило хубава вода.
Магарето има съзнание, приятно му е, че се търкаля.
Пияницата, след като се напил, в него туй съзнание го няма. Магарето никога не се търкаля в калта, търкаля се в праха. Трябва да направиш едно различие, в какво се различават. Туй магаре, като се напие със студена вода, ще намери празно място и ще се търкаля. Ще каже: „Отлична е водата.“ Пияницата, като падне, в него няма това съзнание да избира мястото.
към беседата >>
Пияницата, след като се напил, в него туй съзнание го няма.
– Не изгубва. Ето къде е погрешката на магарето. Магарето, след като пие хубавата вода, иде, че вземе да се търкаля по земята. Едно магаре, след като се напие с хубава вода, че се търкаля, че е пило хубава вода. Магарето има съзнание, приятно му е, че се търкаля.
Пияницата, след като се напил, в него туй съзнание го няма.
Магарето никога не се търкаля в калта, търкаля се в праха. Трябва да направиш едно различие, в какво се различават. Туй магаре, като се напие със студена вода, ще намери празно място и ще се търкаля. Ще каже: „Отлична е водата.“ Пияницата, като падне, в него няма това съзнание да избира мястото.
към беседата >>
Магарето никога не се търкаля в калта, търкаля се в праха.
Ето къде е погрешката на магарето. Магарето, след като пие хубавата вода, иде, че вземе да се търкаля по земята. Едно магаре, след като се напие с хубава вода, че се търкаля, че е пило хубава вода. Магарето има съзнание, приятно му е, че се търкаля. Пияницата, след като се напил, в него туй съзнание го няма.
Магарето никога не се търкаля в калта, търкаля се в праха.
Трябва да направиш едно различие, в какво се различават. Туй магаре, като се напие със студена вода, ще намери празно място и ще се търкаля. Ще каже: „Отлична е водата.“ Пияницата, като падне, в него няма това съзнание да избира мястото.
към беседата >>
Трябва да направиш едно различие, в какво се различават.
Магарето, след като пие хубавата вода, иде, че вземе да се търкаля по земята. Едно магаре, след като се напие с хубава вода, че се търкаля, че е пило хубава вода. Магарето има съзнание, приятно му е, че се търкаля. Пияницата, след като се напил, в него туй съзнание го няма. Магарето никога не се търкаля в калта, търкаля се в праха.
Трябва да направиш едно различие, в какво се различават.
Туй магаре, като се напие със студена вода, ще намери празно място и ще се търкаля. Ще каже: „Отлична е водата.“ Пияницата, като падне, в него няма това съзнание да избира мястото.
към беседата >>
Туй магаре, като се напие със студена вода, ще намери празно място и ще се търкаля.
Едно магаре, след като се напие с хубава вода, че се търкаля, че е пило хубава вода. Магарето има съзнание, приятно му е, че се търкаля. Пияницата, след като се напил, в него туй съзнание го няма. Магарето никога не се търкаля в калта, търкаля се в праха. Трябва да направиш едно различие, в какво се различават.
Туй магаре, като се напие със студена вода, ще намери празно място и ще се търкаля.
Ще каже: „Отлична е водата.“ Пияницата, като падне, в него няма това съзнание да избира мястото.
към беседата >>
Ще каже: „Отлична е водата.“ Пияницата, като падне, в него няма това съзнание да избира мястото.
Магарето има съзнание, приятно му е, че се търкаля. Пияницата, след като се напил, в него туй съзнание го няма. Магарето никога не се търкаля в калта, търкаля се в праха. Трябва да направиш едно различие, в какво се различават. Туй магаре, като се напие със студена вода, ще намери празно място и ще се търкаля.
Ще каже: „Отлична е водата.“ Пияницата, като падне, в него няма това съзнание да избира мястото.
към беседата >>
Две състояния има в хората: Едното състояние е, че правим някои работи несъзнателно, значи като пияния човек; други работи правим съзнателно.
Две състояния има в хората: Едното състояние е, че правим някои работи несъзнателно, значи като пияния човек; други работи правим съзнателно.
Магарето, ако се търкаля в праха и ти минаваш наблизо, магарето счита, че върши работа неприлична, то дига прах. Всеки, който е опитал праха, който магарето дига, казва: „Магарешка е тази.“ Сега, в живота си винаги трябва да правите сравнения. Първият нос е направен от магарето, вторият нос е направен от пияницата. Питам: Кой е по-добър? Ние мислим, че едно магаре не може да създаде нещо хубаво.
към беседата >>
Магарето, ако се търкаля в праха и ти минаваш наблизо, магарето счита, че върши работа неприлична, то дига прах.
Две състояния има в хората: Едното състояние е, че правим някои работи несъзнателно, значи като пияния човек; други работи правим съзнателно.
Магарето, ако се търкаля в праха и ти минаваш наблизо, магарето счита, че върши работа неприлична, то дига прах.
Всеки, който е опитал праха, който магарето дига, казва: „Магарешка е тази.“ Сега, в живота си винаги трябва да правите сравнения. Първият нос е направен от магарето, вторият нос е направен от пияницата. Питам: Кой е по-добър? Ние мислим, че едно магаре не може да създаде нещо хубаво. Вярно е, магарето не е в човешка форма, но в някои отношения магарето има по-добри черти и от човека.
към беседата >>
Всеки, който е опитал праха, който магарето дига, казва: „Магарешка е тази.“ Сега, в живота си винаги трябва да правите сравнения.
Две състояния има в хората: Едното състояние е, че правим някои работи несъзнателно, значи като пияния човек; други работи правим съзнателно. Магарето, ако се търкаля в праха и ти минаваш наблизо, магарето счита, че върши работа неприлична, то дига прах.
Всеки, който е опитал праха, който магарето дига, казва: „Магарешка е тази.“ Сега, в живота си винаги трябва да правите сравнения.
Първият нос е направен от магарето, вторият нос е направен от пияницата. Питам: Кой е по-добър? Ние мислим, че едно магаре не може да създаде нещо хубаво. Вярно е, магарето не е в човешка форма, но в някои отношения магарето има по-добри черти и от човека. Представете си, че в тази магарешка форма съществува едно разумно същество, толкова разумно, колкото и човекът.
към беседата >>
Първият нос е направен от магарето, вторият нос е направен от пияницата.
Две състояния има в хората: Едното състояние е, че правим някои работи несъзнателно, значи като пияния човек; други работи правим съзнателно. Магарето, ако се търкаля в праха и ти минаваш наблизо, магарето счита, че върши работа неприлична, то дига прах. Всеки, който е опитал праха, който магарето дига, казва: „Магарешка е тази.“ Сега, в живота си винаги трябва да правите сравнения.
Първият нос е направен от магарето, вторият нос е направен от пияницата.
Питам: Кой е по-добър? Ние мислим, че едно магаре не може да създаде нещо хубаво. Вярно е, магарето не е в човешка форма, но в някои отношения магарето има по-добри черти и от човека. Представете си, че в тази магарешка форма съществува едно разумно същество, толкова разумно, колкото и човекът. Но представете си, че туй същество няма условия да се прояви.
към беседата >>
Питам: Кой е по-добър?
Две състояния има в хората: Едното състояние е, че правим някои работи несъзнателно, значи като пияния човек; други работи правим съзнателно. Магарето, ако се търкаля в праха и ти минаваш наблизо, магарето счита, че върши работа неприлична, то дига прах. Всеки, който е опитал праха, който магарето дига, казва: „Магарешка е тази.“ Сега, в живота си винаги трябва да правите сравнения. Първият нос е направен от магарето, вторият нос е направен от пияницата.
Питам: Кой е по-добър?
Ние мислим, че едно магаре не може да създаде нещо хубаво. Вярно е, магарето не е в човешка форма, но в някои отношения магарето има по-добри черти и от човека. Представете си, че в тази магарешка форма съществува едно разумно същество, толкова разумно, колкото и човекът. Но представете си, че туй същество няма условия да се прояви. Едното същество има условия да се прояви, другото няма.
към беседата >>
Ние мислим, че едно магаре не може да създаде нещо хубаво.
Две състояния има в хората: Едното състояние е, че правим някои работи несъзнателно, значи като пияния човек; други работи правим съзнателно. Магарето, ако се търкаля в праха и ти минаваш наблизо, магарето счита, че върши работа неприлична, то дига прах. Всеки, който е опитал праха, който магарето дига, казва: „Магарешка е тази.“ Сега, в живота си винаги трябва да правите сравнения. Първият нос е направен от магарето, вторият нос е направен от пияницата. Питам: Кой е по-добър?
Ние мислим, че едно магаре не може да създаде нещо хубаво.
Вярно е, магарето не е в човешка форма, но в някои отношения магарето има по-добри черти и от човека. Представете си, че в тази магарешка форма съществува едно разумно същество, толкова разумно, колкото и човекът. Но представете си, че туй същество няма условия да се прояви. Едното същество има условия да се прояви, другото няма. Ние сега правим криви заключения, мислим, че туй същество, което няма условия да се прояви, е неразумно.
към беседата >>
Вярно е, магарето не е в човешка форма, но в някои отношения магарето има по-добри черти и от човека.
Магарето, ако се търкаля в праха и ти минаваш наблизо, магарето счита, че върши работа неприлична, то дига прах. Всеки, който е опитал праха, който магарето дига, казва: „Магарешка е тази.“ Сега, в живота си винаги трябва да правите сравнения. Първият нос е направен от магарето, вторият нос е направен от пияницата. Питам: Кой е по-добър? Ние мислим, че едно магаре не може да създаде нещо хубаво.
Вярно е, магарето не е в човешка форма, но в някои отношения магарето има по-добри черти и от човека.
Представете си, че в тази магарешка форма съществува едно разумно същество, толкова разумно, колкото и човекът. Но представете си, че туй същество няма условия да се прояви. Едното същество има условия да се прояви, другото няма. Ние сега правим криви заключения, мислим, че туй същество, което няма условия да се прояви, е неразумно. Когато един човек го бият, нищо не казва, друг бият, той вика.
към беседата >>
Представете си, че в тази магарешка форма съществува едно разумно същество, толкова разумно, колкото и човекът.
Всеки, който е опитал праха, който магарето дига, казва: „Магарешка е тази.“ Сега, в живота си винаги трябва да правите сравнения. Първият нос е направен от магарето, вторият нос е направен от пияницата. Питам: Кой е по-добър? Ние мислим, че едно магаре не може да създаде нещо хубаво. Вярно е, магарето не е в човешка форма, но в някои отношения магарето има по-добри черти и от човека.
Представете си, че в тази магарешка форма съществува едно разумно същество, толкова разумно, колкото и човекът.
Но представете си, че туй същество няма условия да се прояви. Едното същество има условия да се прояви, другото няма. Ние сега правим криви заключения, мислим, че туй същество, което няма условия да се прояви, е неразумно. Когато един човек го бият, нищо не казва, друг бият, той вика. Кой от двамата е по-разумен, който вика или който не вика?
към беседата >>
Но представете си, че туй същество няма условия да се прояви.
Първият нос е направен от магарето, вторият нос е направен от пияницата. Питам: Кой е по-добър? Ние мислим, че едно магаре не може да създаде нещо хубаво. Вярно е, магарето не е в човешка форма, но в някои отношения магарето има по-добри черти и от човека. Представете си, че в тази магарешка форма съществува едно разумно същество, толкова разумно, колкото и човекът.
Но представете си, че туй същество няма условия да се прояви.
Едното същество има условия да се прояви, другото няма. Ние сега правим криви заключения, мислим, че туй същество, което няма условия да се прояви, е неразумно. Когато един човек го бият, нищо не казва, друг бият, той вика. Кой от двамата е по-разумен, който вика или който не вика? Как вие мислите, който вика ли е по-умен, или който не вика, когато го бият?
към беседата >>
Едното същество има условия да се прояви, другото няма.
Питам: Кой е по-добър? Ние мислим, че едно магаре не може да създаде нещо хубаво. Вярно е, магарето не е в човешка форма, но в някои отношения магарето има по-добри черти и от човека. Представете си, че в тази магарешка форма съществува едно разумно същество, толкова разумно, колкото и човекът. Но представете си, че туй същество няма условия да се прояви.
Едното същество има условия да се прояви, другото няма.
Ние сега правим криви заключения, мислим, че туй същество, което няма условия да се прояви, е неразумно. Когато един човек го бият, нищо не казва, друг бият, той вика. Кой от двамата е по-разумен, който вика или който не вика? Как вие мислите, който вика ли е по-умен, или който не вика, когато го бият? Направете сравнение сега.
към беседата >>
Ние сега правим криви заключения, мислим, че туй същество, което няма условия да се прояви, е неразумно.
Ние мислим, че едно магаре не може да създаде нещо хубаво. Вярно е, магарето не е в човешка форма, но в някои отношения магарето има по-добри черти и от човека. Представете си, че в тази магарешка форма съществува едно разумно същество, толкова разумно, колкото и човекът. Но представете си, че туй същество няма условия да се прояви. Едното същество има условия да се прояви, другото няма.
Ние сега правим криви заключения, мислим, че туй същество, което няма условия да се прояви, е неразумно.
Когато един човек го бият, нищо не казва, друг бият, той вика. Кой от двамата е по-разумен, който вика или който не вика? Как вие мислите, който вика ли е по-умен, или който не вика, когато го бият? Направете сравнение сега. Имате един тъпан от кожа.
към беседата >>
Когато един човек го бият, нищо не казва, друг бият, той вика.
Вярно е, магарето не е в човешка форма, но в някои отношения магарето има по-добри черти и от човека. Представете си, че в тази магарешка форма съществува едно разумно същество, толкова разумно, колкото и човекът. Но представете си, че туй същество няма условия да се прояви. Едното същество има условия да се прояви, другото няма. Ние сега правим криви заключения, мислим, че туй същество, което няма условия да се прояви, е неразумно.
Когато един човек го бият, нищо не казва, друг бият, той вика.
Кой от двамата е по-разумен, който вика или който не вика? Как вие мислите, който вика ли е по-умен, или който не вика, когато го бият? Направете сравнение сега. Имате един тъпан от кожа. Биете тъпана и удряте една дъска.
към беседата >>
Кой от двамата е по-разумен, който вика или който не вика?
Представете си, че в тази магарешка форма съществува едно разумно същество, толкова разумно, колкото и човекът. Но представете си, че туй същество няма условия да се прояви. Едното същество има условия да се прояви, другото няма. Ние сега правим криви заключения, мислим, че туй същество, което няма условия да се прояви, е неразумно. Когато един човек го бият, нищо не казва, друг бият, той вика.
Кой от двамата е по-разумен, който вика или който не вика?
Как вие мислите, който вика ли е по-умен, или който не вика, когато го бият? Направете сравнение сега. Имате един тъпан от кожа. Биете тъпана и удряте една дъска. Кой глас ще бъде по-силен?
към беседата >>
Как вие мислите, който вика ли е по-умен, или който не вика, когато го бият?
Но представете си, че туй същество няма условия да се прояви. Едното същество има условия да се прояви, другото няма. Ние сега правим криви заключения, мислим, че туй същество, което няма условия да се прояви, е неразумно. Когато един човек го бият, нищо не казва, друг бият, той вика. Кой от двамата е по-разумен, който вика или който не вика?
Как вие мислите, който вика ли е по-умен, или който не вика, когато го бият?
Направете сравнение сега. Имате един тъпан от кожа. Биете тъпана и удряте една дъска. Кой глас ще бъде по-силен? Онзи, който вика, той на физическото поле се намира в затруднително положение.
към беседата >>
Направете сравнение сега.
Едното същество има условия да се прояви, другото няма. Ние сега правим криви заключения, мислим, че туй същество, което няма условия да се прояви, е неразумно. Когато един човек го бият, нищо не казва, друг бият, той вика. Кой от двамата е по-разумен, който вика или който не вика? Как вие мислите, който вика ли е по-умен, или който не вика, когато го бият?
Направете сравнение сега.
Имате един тъпан от кожа. Биете тъпана и удряте една дъска. Кой глас ще бъде по-силен? Онзи, който вика, той на физическото поле се намира в затруднително положение. Всеки човек, който иска помощ от другите, той не е в дадения случай господар на условията.
към беседата >>
Имате един тъпан от кожа.
Ние сега правим криви заключения, мислим, че туй същество, което няма условия да се прояви, е неразумно. Когато един човек го бият, нищо не казва, друг бият, той вика. Кой от двамата е по-разумен, който вика или който не вика? Как вие мислите, който вика ли е по-умен, или който не вика, когато го бият? Направете сравнение сега.
Имате един тъпан от кожа.
Биете тъпана и удряте една дъска. Кой глас ще бъде по-силен? Онзи, който вика, той на физическото поле се намира в затруднително положение. Всеки човек, който иска помощ от другите, той не е в дадения случай господар на условията. Да обясня.
към беседата >>
Биете тъпана и удряте една дъска.
Когато един човек го бият, нищо не казва, друг бият, той вика. Кой от двамата е по-разумен, който вика или който не вика? Как вие мислите, който вика ли е по-умен, или който не вика, когато го бият? Направете сравнение сега. Имате един тъпан от кожа.
Биете тъпана и удряте една дъска.
Кой глас ще бъде по-силен? Онзи, който вика, той на физическото поле се намира в затруднително положение. Всеки човек, който иска помощ от другите, той не е в дадения случай господар на условията. Да обясня. Той силен човек ли е?
към беседата >>
Кой глас ще бъде по-силен?
Кой от двамата е по-разумен, който вика или който не вика? Как вие мислите, който вика ли е по-умен, или който не вика, когато го бият? Направете сравнение сега. Имате един тъпан от кожа. Биете тъпана и удряте една дъска.
Кой глас ще бъде по-силен?
Онзи, който вика, той на физическото поле се намира в затруднително положение. Всеки човек, който иска помощ от другите, той не е в дадения случай господар на условията. Да обясня. Той силен човек ли е? Едно малко дете бие друго, по-малко от него.
към беседата >>
Онзи, който вика, той на физическото поле се намира в затруднително положение.
Как вие мислите, който вика ли е по-умен, или който не вика, когато го бият? Направете сравнение сега. Имате един тъпан от кожа. Биете тъпана и удряте една дъска. Кой глас ще бъде по-силен?
Онзи, който вика, той на физическото поле се намира в затруднително положение.
Всеки човек, който иска помощ от другите, той не е в дадения случай господар на условията. Да обясня. Той силен човек ли е? Едно малко дете бие друго, по-малко от него. Другото дете кряска, понеже го били с пръчка.
към беседата >>
Всеки човек, който иска помощ от другите, той не е в дадения случай господар на условията.
Направете сравнение сега. Имате един тъпан от кожа. Биете тъпана и удряте една дъска. Кой глас ще бъде по-силен? Онзи, който вика, той на физическото поле се намира в затруднително положение.
Всеки човек, който иска помощ от другите, той не е в дадения случай господар на условията.
Да обясня. Той силен човек ли е? Едно малко дете бие друго, по-малко от него. Другото дете кряска, понеже го били с пръчка. Минава един голям, снажен юнак, понеже били малкото дете, отива, че набива другото, голямото.
към беседата >>
Да обясня.
Имате един тъпан от кожа. Биете тъпана и удряте една дъска. Кой глас ще бъде по-силен? Онзи, който вика, той на физическото поле се намира в затруднително положение. Всеки човек, който иска помощ от другите, той не е в дадения случай господар на условията.
Да обясня.
Той силен човек ли е? Едно малко дете бие друго, по-малко от него. Другото дете кряска, понеже го били с пръчка. Минава един голям, снажен юнак, понеже били малкото дете, отива, че набива другото, голямото. Той го бие, дига прах от дрехата му, но то не вика.
към беседата >>
Той силен човек ли е?
Биете тъпана и удряте една дъска. Кой глас ще бъде по-силен? Онзи, който вика, той на физическото поле се намира в затруднително положение. Всеки човек, който иска помощ от другите, той не е в дадения случай господар на условията. Да обясня.
Той силен човек ли е?
Едно малко дете бие друго, по-малко от него. Другото дете кряска, понеже го били с пръчка. Минава един голям, снажен юнак, понеже били малкото дете, отива, че набива другото, голямото. Той го бие, дига прах от дрехата му, но то не вика. Малкото дете кряска, но голямото не кряска.
към беседата >>
Едно малко дете бие друго, по-малко от него.
Кой глас ще бъде по-силен? Онзи, който вика, той на физическото поле се намира в затруднително положение. Всеки човек, който иска помощ от другите, той не е в дадения случай господар на условията. Да обясня. Той силен човек ли е?
Едно малко дете бие друго, по-малко от него.
Другото дете кряска, понеже го били с пръчка. Минава един голям, снажен юнак, понеже били малкото дете, отива, че набива другото, голямото. Той го бие, дига прах от дрехата му, но то не вика. Малкото дете кряска, но голямото не кряска. Казва: „Аз мога да те накарам да кряскаш.“ Вземе пръчката, за да го бие, започне да кряска.
към беседата >>
Другото дете кряска, понеже го били с пръчка.
Онзи, който вика, той на физическото поле се намира в затруднително положение. Всеки човек, който иска помощ от другите, той не е в дадения случай господар на условията. Да обясня. Той силен човек ли е? Едно малко дете бие друго, по-малко от него.
Другото дете кряска, понеже го били с пръчка.
Минава един голям, снажен юнак, понеже били малкото дете, отива, че набива другото, голямото. Той го бие, дига прах от дрехата му, но то не вика. Малкото дете кряска, но голямото не кряска. Казва: „Аз мога да те накарам да кряскаш.“ Вземе пръчката, за да го бие, започне да кряска. Слабите винаги кряскат, силните никога не кряскат.
към беседата >>
Минава един голям, снажен юнак, понеже били малкото дете, отива, че набива другото, голямото.
Всеки човек, който иска помощ от другите, той не е в дадения случай господар на условията. Да обясня. Той силен човек ли е? Едно малко дете бие друго, по-малко от него. Другото дете кряска, понеже го били с пръчка.
Минава един голям, снажен юнак, понеже били малкото дете, отива, че набива другото, голямото.
Той го бие, дига прах от дрехата му, но то не вика. Малкото дете кряска, но голямото не кряска. Казва: „Аз мога да те накарам да кряскаш.“ Вземе пръчката, за да го бие, започне да кряска. Слабите винаги кряскат, силните никога не кряскат. Щом кряскаш, не си силен.
към беседата >>
Той го бие, дига прах от дрехата му, но то не вика.
Да обясня. Той силен човек ли е? Едно малко дете бие друго, по-малко от него. Другото дете кряска, понеже го били с пръчка. Минава един голям, снажен юнак, понеже били малкото дете, отива, че набива другото, голямото.
Той го бие, дига прах от дрехата му, но то не вика.
Малкото дете кряска, но голямото не кряска. Казва: „Аз мога да те накарам да кряскаш.“ Вземе пръчката, за да го бие, започне да кряска. Слабите винаги кряскат, силните никога не кряскат. Щом кряскаш, не си силен. Пръчката е мъчнотията.
към беседата >>
Малкото дете кряска, но голямото не кряска.
Той силен човек ли е? Едно малко дете бие друго, по-малко от него. Другото дете кряска, понеже го били с пръчка. Минава един голям, снажен юнак, понеже били малкото дете, отива, че набива другото, голямото. Той го бие, дига прах от дрехата му, но то не вика.
Малкото дете кряска, но голямото не кряска.
Казва: „Аз мога да те накарам да кряскаш.“ Вземе пръчката, за да го бие, започне да кряска. Слабите винаги кряскат, силните никога не кряскат. Щом кряскаш, не си силен. Пръчката е мъчнотията. Ако една мъчнотия, която те шари, ти не можеш да вземеш пръчката и да я нашариш, ти си слаб човек.
към беседата >>
Казва: „Аз мога да те накарам да кряскаш.“ Вземе пръчката, за да го бие, започне да кряска.
Едно малко дете бие друго, по-малко от него. Другото дете кряска, понеже го били с пръчка. Минава един голям, снажен юнак, понеже били малкото дете, отива, че набива другото, голямото. Той го бие, дига прах от дрехата му, но то не вика. Малкото дете кряска, но голямото не кряска.
Казва: „Аз мога да те накарам да кряскаш.“ Вземе пръчката, за да го бие, започне да кряска.
Слабите винаги кряскат, силните никога не кряскат. Щом кряскаш, не си силен. Пръчката е мъчнотията. Ако една мъчнотия, която те шари, ти не можеш да вземеш пръчката и да я нашариш, ти си слаб човек. Ако вземеш пръчката, че нашариш мъчнотията, ти си вече герой.
към беседата >>
Слабите винаги кряскат, силните никога не кряскат.
Другото дете кряска, понеже го били с пръчка. Минава един голям, снажен юнак, понеже били малкото дете, отива, че набива другото, голямото. Той го бие, дига прах от дрехата му, но то не вика. Малкото дете кряска, но голямото не кряска. Казва: „Аз мога да те накарам да кряскаш.“ Вземе пръчката, за да го бие, започне да кряска.
Слабите винаги кряскат, силните никога не кряскат.
Щом кряскаш, не си силен. Пръчката е мъчнотията. Ако една мъчнотия, която те шари, ти не можеш да вземеш пръчката и да я нашариш, ти си слаб човек. Ако вземеш пръчката, че нашариш мъчнотията, ти си вече герой. Казва: „Той много кряска.“ – Слаб човек е.
към беседата >>
Щом кряскаш, не си силен.
Минава един голям, снажен юнак, понеже били малкото дете, отива, че набива другото, голямото. Той го бие, дига прах от дрехата му, но то не вика. Малкото дете кряска, но голямото не кряска. Казва: „Аз мога да те накарам да кряскаш.“ Вземе пръчката, за да го бие, започне да кряска. Слабите винаги кряскат, силните никога не кряскат.
Щом кряскаш, не си силен.
Пръчката е мъчнотията. Ако една мъчнотия, която те шари, ти не можеш да вземеш пръчката и да я нашариш, ти си слаб човек. Ако вземеш пръчката, че нашариш мъчнотията, ти си вече герой. Казва: „Той много кряска.“ – Слаб човек е. „Той не кряска.“ – Силен е.
към беседата >>
Пръчката е мъчнотията.
Той го бие, дига прах от дрехата му, но то не вика. Малкото дете кряска, но голямото не кряска. Казва: „Аз мога да те накарам да кряскаш.“ Вземе пръчката, за да го бие, започне да кряска. Слабите винаги кряскат, силните никога не кряскат. Щом кряскаш, не си силен.
Пръчката е мъчнотията.
Ако една мъчнотия, която те шари, ти не можеш да вземеш пръчката и да я нашариш, ти си слаб човек. Ако вземеш пръчката, че нашариш мъчнотията, ти си вече герой. Казва: „Той много кряска.“ – Слаб човек е. „Той не кряска.“ – Силен е.
към беседата >>
Ако една мъчнотия, която те шари, ти не можеш да вземеш пръчката и да я нашариш, ти си слаб човек.
Малкото дете кряска, но голямото не кряска. Казва: „Аз мога да те накарам да кряскаш.“ Вземе пръчката, за да го бие, започне да кряска. Слабите винаги кряскат, силните никога не кряскат. Щом кряскаш, не си силен. Пръчката е мъчнотията.
Ако една мъчнотия, която те шари, ти не можеш да вземеш пръчката и да я нашариш, ти си слаб човек.
Ако вземеш пръчката, че нашариш мъчнотията, ти си вече герой. Казва: „Той много кряска.“ – Слаб човек е. „Той не кряска.“ – Силен е.
към беседата >>
Ако вземеш пръчката, че нашариш мъчнотията, ти си вече герой.
Казва: „Аз мога да те накарам да кряскаш.“ Вземе пръчката, за да го бие, започне да кряска. Слабите винаги кряскат, силните никога не кряскат. Щом кряскаш, не си силен. Пръчката е мъчнотията. Ако една мъчнотия, която те шари, ти не можеш да вземеш пръчката и да я нашариш, ти си слаб човек.
Ако вземеш пръчката, че нашариш мъчнотията, ти си вече герой.
Казва: „Той много кряска.“ – Слаб човек е. „Той не кряска.“ – Силен е.
към беседата >>
Казва: „Той много кряска.“ – Слаб човек е.
Слабите винаги кряскат, силните никога не кряскат. Щом кряскаш, не си силен. Пръчката е мъчнотията. Ако една мъчнотия, която те шари, ти не можеш да вземеш пръчката и да я нашариш, ти си слаб човек. Ако вземеш пръчката, че нашариш мъчнотията, ти си вече герой.
Казва: „Той много кряска.“ – Слаб човек е.
„Той не кряска.“ – Силен е.
към беседата >>
„Той не кряска.“ – Силен е.
Щом кряскаш, не си силен. Пръчката е мъчнотията. Ако една мъчнотия, която те шари, ти не можеш да вземеш пръчката и да я нашариш, ти си слаб човек. Ако вземеш пръчката, че нашариш мъчнотията, ти си вече герой. Казва: „Той много кряска.“ – Слаб човек е.
„Той не кряска.“ – Силен е.
към беседата >>
В този образ няма съответствие между челото, няма съответствие и между брадата, няма съответствие в строежа на главата.
В този образ няма съответствие между челото, няма съответствие и между брадата, няма съответствие в строежа на главата.
Какъв ще бъде този човек, ако го критикуваме? Брадата показва слаб характер. Не съжалявайте за ония погрешки, които правите. Много пъти имате задачи. Дохожда в съзнанието ви една мисъл или едно чувство, или една постъпка се проявява.
към беседата >>
Какъв ще бъде този човек, ако го критикуваме?
В този образ няма съответствие между челото, няма съответствие и между брадата, няма съответствие в строежа на главата.
Какъв ще бъде този човек, ако го критикуваме?
Брадата показва слаб характер. Не съжалявайте за ония погрешки, които правите. Много пъти имате задачи. Дохожда в съзнанието ви една мисъл или едно чувство, или една постъпка се проявява. То е задача, която се проявява.
към беседата >>
Брадата показва слаб характер.
В този образ няма съответствие между челото, няма съответствие и между брадата, няма съответствие в строежа на главата. Какъв ще бъде този човек, ако го критикуваме?
Брадата показва слаб характер.
Не съжалявайте за ония погрешки, които правите. Много пъти имате задачи. Дохожда в съзнанието ви една мисъл или едно чувство, или една постъпка се проявява. То е задача, която се проявява. Вие сте недоволни от една мисъл, която минава през ума ви, лоша мисъл е.
към беседата >>
Не съжалявайте за ония погрешки, които правите.
В този образ няма съответствие между челото, няма съответствие и между брадата, няма съответствие в строежа на главата. Какъв ще бъде този човек, ако го критикуваме? Брадата показва слаб характер.
Не съжалявайте за ония погрешки, които правите.
Много пъти имате задачи. Дохожда в съзнанието ви една мисъл или едно чувство, или една постъпка се проявява. То е задача, която се проявява. Вие сте недоволни от една мисъл, която минава през ума ви, лоша мисъл е. По отношение на вас така е.
към беседата >>
Много пъти имате задачи.
В този образ няма съответствие между челото, няма съответствие и между брадата, няма съответствие в строежа на главата. Какъв ще бъде този човек, ако го критикуваме? Брадата показва слаб характер. Не съжалявайте за ония погрешки, които правите.
Много пъти имате задачи.
Дохожда в съзнанието ви една мисъл или едно чувство, или една постъпка се проявява. То е задача, която се проявява. Вие сте недоволни от една мисъл, която минава през ума ви, лоша мисъл е. По отношение на вас така е. Но аз ви казвам: Дайте на този човек сто лева.
към беседата >>
Дохожда в съзнанието ви една мисъл или едно чувство, или една постъпка се проявява.
В този образ няма съответствие между челото, няма съответствие и между брадата, няма съответствие в строежа на главата. Какъв ще бъде този човек, ако го критикуваме? Брадата показва слаб характер. Не съжалявайте за ония погрешки, които правите. Много пъти имате задачи.
Дохожда в съзнанието ви една мисъл или едно чувство, или една постъпка се проявява.
То е задача, която се проявява. Вие сте недоволни от една мисъл, която минава през ума ви, лоша мисъл е. По отношение на вас така е. Но аз ви казвам: Дайте на този човек сто лева. Услужете му.
към беседата >>
То е задача, която се проявява.
Какъв ще бъде този човек, ако го критикуваме? Брадата показва слаб характер. Не съжалявайте за ония погрешки, които правите. Много пъти имате задачи. Дохожда в съзнанието ви една мисъл или едно чувство, или една постъпка се проявява.
То е задача, която се проявява.
Вие сте недоволни от една мисъл, която минава през ума ви, лоша мисъл е. По отношение на вас така е. Но аз ви казвам: Дайте на този човек сто лева. Услужете му. Вас ви е неприятно.
към беседата >>
Вие сте недоволни от една мисъл, която минава през ума ви, лоша мисъл е.
Брадата показва слаб характер. Не съжалявайте за ония погрешки, които правите. Много пъти имате задачи. Дохожда в съзнанието ви една мисъл или едно чувство, или една постъпка се проявява. То е задача, която се проявява.
Вие сте недоволни от една мисъл, която минава през ума ви, лоша мисъл е.
По отношение на вас така е. Но аз ви казвам: Дайте на този човек сто лева. Услужете му. Вас ви е неприятно. На вас, на които казвам: Дайте му сто лева, ви е неприятно, а на онзи, на който давате парите, е приятно.
към беседата >>
По отношение на вас така е.
Не съжалявайте за ония погрешки, които правите. Много пъти имате задачи. Дохожда в съзнанието ви една мисъл или едно чувство, или една постъпка се проявява. То е задача, която се проявява. Вие сте недоволни от една мисъл, която минава през ума ви, лоша мисъл е.
По отношение на вас така е.
Но аз ви казвам: Дайте на този човек сто лева. Услужете му. Вас ви е неприятно. На вас, на които казвам: Дайте му сто лева, ви е неприятно, а на онзи, на който давате парите, е приятно. Питам: Защо на вас е неприятно, а на онзи е приятно?
към беседата >>
Но аз ви казвам: Дайте на този човек сто лева.
Много пъти имате задачи. Дохожда в съзнанието ви една мисъл или едно чувство, или една постъпка се проявява. То е задача, която се проявява. Вие сте недоволни от една мисъл, която минава през ума ви, лоша мисъл е. По отношение на вас така е.
Но аз ви казвам: Дайте на този човек сто лева.
Услужете му. Вас ви е неприятно. На вас, на които казвам: Дайте му сто лева, ви е неприятно, а на онзи, на който давате парите, е приятно. Питам: Защо на вас е неприятно, а на онзи е приятно? В дадения случай вие давате, а той приема.
към беседата >>
Услужете му.
Дохожда в съзнанието ви една мисъл или едно чувство, или една постъпка се проявява. То е задача, която се проявява. Вие сте недоволни от една мисъл, която минава през ума ви, лоша мисъл е. По отношение на вас така е. Но аз ви казвам: Дайте на този човек сто лева.
Услужете му.
Вас ви е неприятно. На вас, на които казвам: Дайте му сто лева, ви е неприятно, а на онзи, на който давате парите, е приятно. Питам: Защо на вас е неприятно, а на онзи е приятно? В дадения случай вие давате, а той приема. Де седи злото сега?
към беседата >>
Вас ви е неприятно.
То е задача, която се проявява. Вие сте недоволни от една мисъл, която минава през ума ви, лоша мисъл е. По отношение на вас така е. Но аз ви казвам: Дайте на този човек сто лева. Услужете му.
Вас ви е неприятно.
На вас, на които казвам: Дайте му сто лева, ви е неприятно, а на онзи, на който давате парите, е приятно. Питам: Защо на вас е неприятно, а на онзи е приятно? В дадения случай вие давате, а той приема. Де седи злото сега? Във вас има една много неприятна мисъл: Да направите услуга.
към беседата >>
На вас, на които казвам: Дайте му сто лева, ви е неприятно, а на онзи, на който давате парите, е приятно.
Вие сте недоволни от една мисъл, която минава през ума ви, лоша мисъл е. По отношение на вас така е. Но аз ви казвам: Дайте на този човек сто лева. Услужете му. Вас ви е неприятно.
На вас, на които казвам: Дайте му сто лева, ви е неприятно, а на онзи, на който давате парите, е приятно.
Питам: Защо на вас е неприятно, а на онзи е приятно? В дадения случай вие давате, а той приема. Де седи злото сега? Във вас има една много неприятна мисъл: Да направите услуга. Тази мисъл е неприятна, защото трябва да дадете нещо от себе си и това считате, че е нещастие.
към беседата >>
Питам: Защо на вас е неприятно, а на онзи е приятно?
По отношение на вас така е. Но аз ви казвам: Дайте на този човек сто лева. Услужете му. Вас ви е неприятно. На вас, на които казвам: Дайте му сто лева, ви е неприятно, а на онзи, на който давате парите, е приятно.
Питам: Защо на вас е неприятно, а на онзи е приятно?
В дадения случай вие давате, а той приема. Де седи злото сега? Във вас има една много неприятна мисъл: Да направите услуга. Тази мисъл е неприятна, защото трябва да дадете нещо от себе си и това считате, че е нещастие. Един закон е: Туй, което направите, то ще се върне пак при вас.
към беседата >>
В дадения случай вие давате, а той приема.
Но аз ви казвам: Дайте на този човек сто лева. Услужете му. Вас ви е неприятно. На вас, на които казвам: Дайте му сто лева, ви е неприятно, а на онзи, на който давате парите, е приятно. Питам: Защо на вас е неприятно, а на онзи е приятно?
В дадения случай вие давате, а той приема.
Де седи злото сега? Във вас има една много неприятна мисъл: Да направите услуга. Тази мисъл е неприятна, защото трябва да дадете нещо от себе си и това считате, че е нещастие. Един закон е: Туй, което направите, то ще се върне пак при вас. Сега аз искам да ви обясня.
към беседата >>
Де седи злото сега?
Услужете му. Вас ви е неприятно. На вас, на които казвам: Дайте му сто лева, ви е неприятно, а на онзи, на който давате парите, е приятно. Питам: Защо на вас е неприятно, а на онзи е приятно? В дадения случай вие давате, а той приема.
Де седи злото сега?
Във вас има една много неприятна мисъл: Да направите услуга. Тази мисъл е неприятна, защото трябва да дадете нещо от себе си и това считате, че е нещастие. Един закон е: Туй, което направите, то ще се върне пак при вас. Сега аз искам да ви обясня. Вие се намирате в един Божествен свят, туряте вашите коментарии, с които създавате всичките нещастия.
към беседата >>
Във вас има една много неприятна мисъл: Да направите услуга.
Вас ви е неприятно. На вас, на които казвам: Дайте му сто лева, ви е неприятно, а на онзи, на който давате парите, е приятно. Питам: Защо на вас е неприятно, а на онзи е приятно? В дадения случай вие давате, а той приема. Де седи злото сега?
Във вас има една много неприятна мисъл: Да направите услуга.
Тази мисъл е неприятна, защото трябва да дадете нещо от себе си и това считате, че е нещастие. Един закон е: Туй, което направите, то ще се върне пак при вас. Сега аз искам да ви обясня. Вие се намирате в един Божествен свят, туряте вашите коментарии, с които създавате всичките нещастия. Никога не коментирайте зле Божествения порядък на нещата.
към беседата >>
Тази мисъл е неприятна, защото трябва да дадете нещо от себе си и това считате, че е нещастие.
На вас, на които казвам: Дайте му сто лева, ви е неприятно, а на онзи, на който давате парите, е приятно. Питам: Защо на вас е неприятно, а на онзи е приятно? В дадения случай вие давате, а той приема. Де седи злото сега? Във вас има една много неприятна мисъл: Да направите услуга.
Тази мисъл е неприятна, защото трябва да дадете нещо от себе си и това считате, че е нещастие.
Един закон е: Туй, което направите, то ще се върне пак при вас. Сега аз искам да ви обясня. Вие се намирате в един Божествен свят, туряте вашите коментарии, с които създавате всичките нещастия. Никога не коментирайте зле Божествения порядък на нещата. В Божествения порядък на света различавайте вметнатите неща.
към беседата >>
Един закон е: Туй, което направите, то ще се върне пак при вас.
Питам: Защо на вас е неприятно, а на онзи е приятно? В дадения случай вие давате, а той приема. Де седи злото сега? Във вас има една много неприятна мисъл: Да направите услуга. Тази мисъл е неприятна, защото трябва да дадете нещо от себе си и това считате, че е нещастие.
Един закон е: Туй, което направите, то ще се върне пак при вас.
Сега аз искам да ви обясня. Вие се намирате в един Божествен свят, туряте вашите коментарии, с които създавате всичките нещастия. Никога не коментирайте зле Божествения порядък на нещата. В Божествения порядък на света различавайте вметнатите неща. Защото хората видоизменят Божествените блага.
към беседата >>
Сега аз искам да ви обясня.
В дадения случай вие давате, а той приема. Де седи злото сега? Във вас има една много неприятна мисъл: Да направите услуга. Тази мисъл е неприятна, защото трябва да дадете нещо от себе си и това считате, че е нещастие. Един закон е: Туй, което направите, то ще се върне пак при вас.
Сега аз искам да ви обясня.
Вие се намирате в един Божествен свят, туряте вашите коментарии, с които създавате всичките нещастия. Никога не коментирайте зле Божествения порядък на нещата. В Божествения порядък на света различавайте вметнатите неща. Защото хората видоизменят Божествените блага. Ако един златар направи една златна верижка и тури друг примес от неблагородни метали, погрешката къде е?
към беседата >>
Вие се намирате в един Божествен свят, туряте вашите коментарии, с които създавате всичките нещастия.
Де седи злото сега? Във вас има една много неприятна мисъл: Да направите услуга. Тази мисъл е неприятна, защото трябва да дадете нещо от себе си и това считате, че е нещастие. Един закон е: Туй, което направите, то ще се върне пак при вас. Сега аз искам да ви обясня.
Вие се намирате в един Божествен свят, туряте вашите коментарии, с които създавате всичките нещастия.
Никога не коментирайте зле Божествения порядък на нещата. В Божествения порядък на света различавайте вметнатите неща. Защото хората видоизменят Божествените блага. Ако един златар направи една златна верижка и тури друг примес от неблагородни метали, погрешката къде е? Погрешката е в златаря, че той продава тия неблагородни метали за благородни.
към беседата >>
Никога не коментирайте зле Божествения порядък на нещата.
Във вас има една много неприятна мисъл: Да направите услуга. Тази мисъл е неприятна, защото трябва да дадете нещо от себе си и това считате, че е нещастие. Един закон е: Туй, което направите, то ще се върне пак при вас. Сега аз искам да ви обясня. Вие се намирате в един Божествен свят, туряте вашите коментарии, с които създавате всичките нещастия.
Никога не коментирайте зле Божествения порядък на нещата.
В Божествения порядък на света различавайте вметнатите неща. Защото хората видоизменят Божествените блага. Ако един златар направи една златна верижка и тури друг примес от неблагородни метали, погрешката къде е? Погрешката е в златаря, че той продава тия неблагородни метали за благородни. Златото не е виновно.
към беседата >>
В Божествения порядък на света различавайте вметнатите неща.
Тази мисъл е неприятна, защото трябва да дадете нещо от себе си и това считате, че е нещастие. Един закон е: Туй, което направите, то ще се върне пак при вас. Сега аз искам да ви обясня. Вие се намирате в един Божествен свят, туряте вашите коментарии, с които създавате всичките нещастия. Никога не коментирайте зле Божествения порядък на нещата.
В Божествения порядък на света различавайте вметнатите неща.
Защото хората видоизменят Божествените блага. Ако един златар направи една златна верижка и тури друг примес от неблагородни метали, погрешката къде е? Погрешката е в златаря, че той продава тия неблагородни метали за благородни. Златото не е виновно. Каква е мярката на златото?
към беседата >>
Защото хората видоизменят Божествените блага.
Един закон е: Туй, което направите, то ще се върне пак при вас. Сега аз искам да ви обясня. Вие се намирате в един Божествен свят, туряте вашите коментарии, с които създавате всичките нещастия. Никога не коментирайте зле Божествения порядък на нещата. В Божествения порядък на света различавайте вметнатите неща.
Защото хората видоизменят Божествените блага.
Ако един златар направи една златна верижка и тури друг примес от неблагородни метали, погрешката къде е? Погрешката е в златаря, че той продава тия неблагородни метали за благородни. Златото не е виновно. Каква е мярката на златото? С карати го мерят, 14 карати е мярката, 18 пък има 24 карата чисто злато.
към беседата >>
Ако един златар направи една златна верижка и тури друг примес от неблагородни метали, погрешката къде е?
Сега аз искам да ви обясня. Вие се намирате в един Божествен свят, туряте вашите коментарии, с които създавате всичките нещастия. Никога не коментирайте зле Божествения порядък на нещата. В Божествения порядък на света различавайте вметнатите неща. Защото хората видоизменят Божествените блага.
Ако един златар направи една златна верижка и тури друг примес от неблагородни метали, погрешката къде е?
Погрешката е в златаря, че той продава тия неблагородни метали за благородни. Златото не е виновно. Каква е мярката на златото? С карати го мерят, 14 карати е мярката, 18 пък има 24 карата чисто злато.
към беседата >>
Погрешката е в златаря, че той продава тия неблагородни метали за благородни.
Вие се намирате в един Божествен свят, туряте вашите коментарии, с които създавате всичките нещастия. Никога не коментирайте зле Божествения порядък на нещата. В Божествения порядък на света различавайте вметнатите неща. Защото хората видоизменят Божествените блага. Ако един златар направи една златна верижка и тури друг примес от неблагородни метали, погрешката къде е?
Погрешката е в златаря, че той продава тия неблагородни метали за благородни.
Златото не е виновно. Каква е мярката на златото? С карати го мерят, 14 карати е мярката, 18 пък има 24 карата чисто злато.
към беседата >>
Трябва да мислите малко.
Трябва да мислите малко.
Да не мислите, че е лесен въпросът, изведнъж да го напишете или като едно стихотворение да го напишете. Каква е службата на светлината? Как бихте писали? Ако ви попитат един практически въпрос, каква е службата на обущата, какво бихте отговорили? Може да се попитате каква е службата на човешкия език.
към беседата >>
Златото не е виновно.
Никога не коментирайте зле Божествения порядък на нещата. В Божествения порядък на света различавайте вметнатите неща. Защото хората видоизменят Божествените блага. Ако един златар направи една златна верижка и тури друг примес от неблагородни метали, погрешката къде е? Погрешката е в златаря, че той продава тия неблагородни метали за благородни.
Златото не е виновно.
Каква е мярката на златото? С карати го мерят, 14 карати е мярката, 18 пък има 24 карата чисто злато.
към беседата >>
Да не мислите, че е лесен въпросът, изведнъж да го напишете или като едно стихотворение да го напишете.
Трябва да мислите малко.
Да не мислите, че е лесен въпросът, изведнъж да го напишете или като едно стихотворение да го напишете.
Каква е службата на светлината? Как бихте писали? Ако ви попитат един практически въпрос, каква е службата на обущата, какво бихте отговорили? Може да се попитате каква е службата на човешкия език. Една проста работа.
към беседата >>
Каква е мярката на златото?
В Божествения порядък на света различавайте вметнатите неща. Защото хората видоизменят Божествените блага. Ако един златар направи една златна верижка и тури друг примес от неблагородни метали, погрешката къде е? Погрешката е в златаря, че той продава тия неблагородни метали за благородни. Златото не е виновно.
Каква е мярката на златото?
С карати го мерят, 14 карати е мярката, 18 пък има 24 карата чисто злато.
към беседата >>
Каква е службата на светлината?
Трябва да мислите малко. Да не мислите, че е лесен въпросът, изведнъж да го напишете или като едно стихотворение да го напишете.
Каква е службата на светлината?
Как бихте писали? Ако ви попитат един практически въпрос, каква е службата на обущата, какво бихте отговорили? Може да се попитате каква е службата на човешкия език. Една проста работа. Той има като кашавар да обърква манджата в котела.
към беседата >>
С карати го мерят, 14 карати е мярката, 18 пък има 24 карата чисто злато.
Защото хората видоизменят Божествените блага. Ако един златар направи една златна верижка и тури друг примес от неблагородни метали, погрешката къде е? Погрешката е в златаря, че той продава тия неблагородни метали за благородни. Златото не е виновно. Каква е мярката на златото?
С карати го мерят, 14 карати е мярката, 18 пък има 24 карата чисто злато.
към беседата >>
Как бихте писали?
Трябва да мислите малко. Да не мислите, че е лесен въпросът, изведнъж да го напишете или като едно стихотворение да го напишете. Каква е службата на светлината?
Как бихте писали?
Ако ви попитат един практически въпрос, каква е службата на обущата, какво бихте отговорили? Може да се попитате каква е службата на човешкия език. Една проста работа. Той има като кашавар да обърква манджата в котела. Втората служба е като инспектор: Той подписва какво да влезе в стомаха.
към беседата >>
Та казвам: Когато разсъждавам, има мисли в нас, които (са с) цената на златото.
Та казвам: Когато разсъждавам, има мисли в нас, които (са с) цената на златото.
Една мисъл, която е чиста, много малко окисляване става. Чистите мисли се отличават. Чистите мисли се отличават с една устойчивост вътрешна. Чистите мисли са потребни за здравето на човека. Здравето на човека се обуславя от неговите чисти мисли.
към беседата >>
Ако ви попитат един практически въпрос, каква е службата на обущата, какво бихте отговорили?
Трябва да мислите малко. Да не мислите, че е лесен въпросът, изведнъж да го напишете или като едно стихотворение да го напишете. Каква е службата на светлината? Как бихте писали?
Ако ви попитат един практически въпрос, каква е службата на обущата, какво бихте отговорили?
Може да се попитате каква е службата на човешкия език. Една проста работа. Той има като кашавар да обърква манджата в котела. Втората служба е като инспектор: Той подписва какво да влезе в стомаха. Третата служба е като някой оратор, държи речи, ораторствува.
към беседата >>
Една мисъл, която е чиста, много малко окисляване става.
Та казвам: Когато разсъждавам, има мисли в нас, които (са с) цената на златото.
Една мисъл, която е чиста, много малко окисляване става.
Чистите мисли се отличават. Чистите мисли се отличават с една устойчивост вътрешна. Чистите мисли са потребни за здравето на човека. Здравето на човека се обуславя от неговите чисти мисли. Вие, ако искате да бъдете здрави, трябва да имате чисти мисли.
към беседата >>
Може да се попитате каква е службата на човешкия език.
Трябва да мислите малко. Да не мислите, че е лесен въпросът, изведнъж да го напишете или като едно стихотворение да го напишете. Каква е службата на светлината? Как бихте писали? Ако ви попитат един практически въпрос, каква е службата на обущата, какво бихте отговорили?
Може да се попитате каква е службата на човешкия език.
Една проста работа. Той има като кашавар да обърква манджата в котела. Втората служба е като инспектор: Той подписва какво да влезе в стомаха. Третата служба е като някой оратор, държи речи, ораторствува. Езикът има три служби, които изпълнява.
към беседата >>
Чистите мисли се отличават.
Та казвам: Когато разсъждавам, има мисли в нас, които (са с) цената на златото. Една мисъл, която е чиста, много малко окисляване става.
Чистите мисли се отличават.
Чистите мисли се отличават с една устойчивост вътрешна. Чистите мисли са потребни за здравето на човека. Здравето на човека се обуславя от неговите чисти мисли. Вие, ако искате да бъдете здрави, трябва да имате чисти мисли. Пропорция има: Ако чистите мисли преодоляват, вие ще бъдете здрави; ако нечистите мисли преодоляват, вие ще боледувате.
към беседата >>
Една проста работа.
Да не мислите, че е лесен въпросът, изведнъж да го напишете или като едно стихотворение да го напишете. Каква е службата на светлината? Как бихте писали? Ако ви попитат един практически въпрос, каква е службата на обущата, какво бихте отговорили? Може да се попитате каква е службата на човешкия език.
Една проста работа.
Той има като кашавар да обърква манджата в котела. Втората служба е като инспектор: Той подписва какво да влезе в стомаха. Третата служба е като някой оратор, държи речи, ораторствува. Езикът има три служби, които изпълнява. Значи, в трите свята човешкият език взема участие: Във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят.
към беседата >>
Чистите мисли се отличават с една устойчивост вътрешна.
Та казвам: Когато разсъждавам, има мисли в нас, които (са с) цената на златото. Една мисъл, която е чиста, много малко окисляване става. Чистите мисли се отличават.
Чистите мисли се отличават с една устойчивост вътрешна.
Чистите мисли са потребни за здравето на човека. Здравето на човека се обуславя от неговите чисти мисли. Вие, ако искате да бъдете здрави, трябва да имате чисти мисли. Пропорция има: Ако чистите мисли преодоляват, вие ще бъдете здрави; ако нечистите мисли преодоляват, вие ще боледувате. Ако чистите чувства преодоляват, вие ще бъдете здрав, ако нечистите чувства преодоляват, болестта ще дойде.
към беседата >>
Той има като кашавар да обърква манджата в котела.
Каква е службата на светлината? Как бихте писали? Ако ви попитат един практически въпрос, каква е службата на обущата, какво бихте отговорили? Може да се попитате каква е службата на човешкия език. Една проста работа.
Той има като кашавар да обърква манджата в котела.
Втората служба е като инспектор: Той подписва какво да влезе в стомаха. Третата служба е като някой оратор, държи речи, ораторствува. Езикът има три служби, които изпълнява. Значи, в трите свята човешкият език взема участие: Във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Значи, някой път езикът става лош от туй, че някой път е недоволен от кашаварската работа.
към беседата >>
Чистите мисли са потребни за здравето на човека.
Та казвам: Когато разсъждавам, има мисли в нас, които (са с) цената на златото. Една мисъл, която е чиста, много малко окисляване става. Чистите мисли се отличават. Чистите мисли се отличават с една устойчивост вътрешна.
Чистите мисли са потребни за здравето на човека.
Здравето на човека се обуславя от неговите чисти мисли. Вие, ако искате да бъдете здрави, трябва да имате чисти мисли. Пропорция има: Ако чистите мисли преодоляват, вие ще бъдете здрави; ако нечистите мисли преодоляват, вие ще боледувате. Ако чистите чувства преодоляват, вие ще бъдете здрав, ако нечистите чувства преодоляват, болестта ще дойде. Ако чистите постъпки преодоляват, вие ще бъдете здрав.
към беседата >>
Втората служба е като инспектор: Той подписва какво да влезе в стомаха.
Как бихте писали? Ако ви попитат един практически въпрос, каква е службата на обущата, какво бихте отговорили? Може да се попитате каква е службата на човешкия език. Една проста работа. Той има като кашавар да обърква манджата в котела.
Втората служба е като инспектор: Той подписва какво да влезе в стомаха.
Третата служба е като някой оратор, държи речи, ораторствува. Езикът има три служби, които изпълнява. Значи, в трите свята човешкият език взема участие: Във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Значи, някой път езикът става лош от туй, че някой път е недоволен от кашаварската работа. Когато вие сте недоволни от живота, вие сте на мястото на езика, кашавар сте някъде.
към беседата >>
Здравето на човека се обуславя от неговите чисти мисли.
Та казвам: Когато разсъждавам, има мисли в нас, които (са с) цената на златото. Една мисъл, която е чиста, много малко окисляване става. Чистите мисли се отличават. Чистите мисли се отличават с една устойчивост вътрешна. Чистите мисли са потребни за здравето на човека.
Здравето на човека се обуславя от неговите чисти мисли.
Вие, ако искате да бъдете здрави, трябва да имате чисти мисли. Пропорция има: Ако чистите мисли преодоляват, вие ще бъдете здрави; ако нечистите мисли преодоляват, вие ще боледувате. Ако чистите чувства преодоляват, вие ще бъдете здрав, ако нечистите чувства преодоляват, болестта ще дойде. Ако чистите постъпки преодоляват, вие ще бъдете здрав. Винаги, ако нечистите постъпки преодоляват, болестта ще дойде.
към беседата >>
Третата служба е като някой оратор, държи речи, ораторствува.
Ако ви попитат един практически въпрос, каква е службата на обущата, какво бихте отговорили? Може да се попитате каква е службата на човешкия език. Една проста работа. Той има като кашавар да обърква манджата в котела. Втората служба е като инспектор: Той подписва какво да влезе в стомаха.
Третата служба е като някой оратор, държи речи, ораторствува.
Езикът има три служби, които изпълнява. Значи, в трите свята човешкият език взема участие: Във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Значи, някой път езикът става лош от туй, че някой път е недоволен от кашаварската работа. Когато вие сте недоволни от живота, вие сте на мястото на езика, кашавар сте някъде. Щом човек е недоволен, той изпълнява службата на езика, кашавар е някъде, от такава работа никакво благо няма.
към беседата >>
Вие, ако искате да бъдете здрави, трябва да имате чисти мисли.
Една мисъл, която е чиста, много малко окисляване става. Чистите мисли се отличават. Чистите мисли се отличават с една устойчивост вътрешна. Чистите мисли са потребни за здравето на човека. Здравето на човека се обуславя от неговите чисти мисли.
Вие, ако искате да бъдете здрави, трябва да имате чисти мисли.
Пропорция има: Ако чистите мисли преодоляват, вие ще бъдете здрави; ако нечистите мисли преодоляват, вие ще боледувате. Ако чистите чувства преодоляват, вие ще бъдете здрав, ако нечистите чувства преодоляват, болестта ще дойде. Ако чистите постъпки преодоляват, вие ще бъдете здрав. Винаги, ако нечистите постъпки преодоляват, болестта ще дойде. То е мярката.
към беседата >>
Езикът има три служби, които изпълнява.
Може да се попитате каква е службата на човешкия език. Една проста работа. Той има като кашавар да обърква манджата в котела. Втората служба е като инспектор: Той подписва какво да влезе в стомаха. Третата служба е като някой оратор, държи речи, ораторствува.
Езикът има три служби, които изпълнява.
Значи, в трите свята човешкият език взема участие: Във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Значи, някой път езикът става лош от туй, че някой път е недоволен от кашаварската работа. Когато вие сте недоволни от живота, вие сте на мястото на езика, кашавар сте някъде. Щом човек е недоволен, той изпълнява службата на езика, кашавар е някъде, от такава работа никакво благо няма. Той ще се окаля малко, след туй като работи, ще дойде да се чисти.
към беседата >>
Пропорция има: Ако чистите мисли преодоляват, вие ще бъдете здрави; ако нечистите мисли преодоляват, вие ще боледувате.
Чистите мисли се отличават. Чистите мисли се отличават с една устойчивост вътрешна. Чистите мисли са потребни за здравето на човека. Здравето на човека се обуславя от неговите чисти мисли. Вие, ако искате да бъдете здрави, трябва да имате чисти мисли.
Пропорция има: Ако чистите мисли преодоляват, вие ще бъдете здрави; ако нечистите мисли преодоляват, вие ще боледувате.
Ако чистите чувства преодоляват, вие ще бъдете здрав, ако нечистите чувства преодоляват, болестта ще дойде. Ако чистите постъпки преодоляват, вие ще бъдете здрав. Винаги, ако нечистите постъпки преодоляват, болестта ще дойде. То е мярката. Този закон може да го приложите във всяко отношение в живота.
към беседата >>
Значи, в трите свята човешкият език взема участие: Във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят.
Една проста работа. Той има като кашавар да обърква манджата в котела. Втората служба е като инспектор: Той подписва какво да влезе в стомаха. Третата служба е като някой оратор, държи речи, ораторствува. Езикът има три служби, които изпълнява.
Значи, в трите свята човешкият език взема участие: Във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят.
Значи, някой път езикът става лош от туй, че някой път е недоволен от кашаварската работа. Когато вие сте недоволни от живота, вие сте на мястото на езика, кашавар сте някъде. Щом човек е недоволен, той изпълнява службата на езика, кашавар е някъде, от такава работа никакво благо няма. Той ще се окаля малко, след туй като работи, ще дойде да се чисти. Сега всичките хора имат едно понятие за живота, такова, каквото животът не съдържа в себе си.
към беседата >>
Ако чистите чувства преодоляват, вие ще бъдете здрав, ако нечистите чувства преодоляват, болестта ще дойде.
Чистите мисли се отличават с една устойчивост вътрешна. Чистите мисли са потребни за здравето на човека. Здравето на човека се обуславя от неговите чисти мисли. Вие, ако искате да бъдете здрави, трябва да имате чисти мисли. Пропорция има: Ако чистите мисли преодоляват, вие ще бъдете здрави; ако нечистите мисли преодоляват, вие ще боледувате.
Ако чистите чувства преодоляват, вие ще бъдете здрав, ако нечистите чувства преодоляват, болестта ще дойде.
Ако чистите постъпки преодоляват, вие ще бъдете здрав. Винаги, ако нечистите постъпки преодоляват, болестта ще дойде. То е мярката. Този закон може да го приложите във всяко отношение в живота. Каквото ви се случва в живота, зависи от вашите чисти мисли.
към беседата >>
Значи, някой път езикът става лош от туй, че някой път е недоволен от кашаварската работа.
Той има като кашавар да обърква манджата в котела. Втората служба е като инспектор: Той подписва какво да влезе в стомаха. Третата служба е като някой оратор, държи речи, ораторствува. Езикът има три служби, които изпълнява. Значи, в трите свята човешкият език взема участие: Във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят.
Значи, някой път езикът става лош от туй, че някой път е недоволен от кашаварската работа.
Когато вие сте недоволни от живота, вие сте на мястото на езика, кашавар сте някъде. Щом човек е недоволен, той изпълнява службата на езика, кашавар е някъде, от такава работа никакво благо няма. Той ще се окаля малко, след туй като работи, ще дойде да се чисти. Сега всичките хора имат едно понятие за живота, такова, каквото животът не съдържа в себе си. Някой път искате всичко от живота.
към беседата >>
Ако чистите постъпки преодоляват, вие ще бъдете здрав.
Чистите мисли са потребни за здравето на човека. Здравето на човека се обуславя от неговите чисти мисли. Вие, ако искате да бъдете здрави, трябва да имате чисти мисли. Пропорция има: Ако чистите мисли преодоляват, вие ще бъдете здрави; ако нечистите мисли преодоляват, вие ще боледувате. Ако чистите чувства преодоляват, вие ще бъдете здрав, ако нечистите чувства преодоляват, болестта ще дойде.
Ако чистите постъпки преодоляват, вие ще бъдете здрав.
Винаги, ако нечистите постъпки преодоляват, болестта ще дойде. То е мярката. Този закон може да го приложите във всяко отношение в живота. Каквото ви се случва в живота, зависи от вашите чисти мисли. Не ви върви, това зависи от вашите нечисти мисли, те са, които ви спъват.
към беседата >>
Когато вие сте недоволни от живота, вие сте на мястото на езика, кашавар сте някъде.
Втората служба е като инспектор: Той подписва какво да влезе в стомаха. Третата служба е като някой оратор, държи речи, ораторствува. Езикът има три служби, които изпълнява. Значи, в трите свята човешкият език взема участие: Във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Значи, някой път езикът става лош от туй, че някой път е недоволен от кашаварската работа.
Когато вие сте недоволни от живота, вие сте на мястото на езика, кашавар сте някъде.
Щом човек е недоволен, той изпълнява службата на езика, кашавар е някъде, от такава работа никакво благо няма. Той ще се окаля малко, след туй като работи, ще дойде да се чисти. Сега всичките хора имат едно понятие за живота, такова, каквото животът не съдържа в себе си. Някой път искате всичко от живота. Искате всички да бъдете щастливи.
към беседата >>
Винаги, ако нечистите постъпки преодоляват, болестта ще дойде.
Здравето на човека се обуславя от неговите чисти мисли. Вие, ако искате да бъдете здрави, трябва да имате чисти мисли. Пропорция има: Ако чистите мисли преодоляват, вие ще бъдете здрави; ако нечистите мисли преодоляват, вие ще боледувате. Ако чистите чувства преодоляват, вие ще бъдете здрав, ако нечистите чувства преодоляват, болестта ще дойде. Ако чистите постъпки преодоляват, вие ще бъдете здрав.
Винаги, ако нечистите постъпки преодоляват, болестта ще дойде.
То е мярката. Този закон може да го приложите във всяко отношение в живота. Каквото ви се случва в живота, зависи от вашите чисти мисли. Не ви върви, това зависи от вашите нечисти мисли, те са, които ви спъват. Или не ви върви животът.
към беседата >>
Щом човек е недоволен, той изпълнява службата на езика, кашавар е някъде, от такава работа никакво благо няма.
Третата служба е като някой оратор, държи речи, ораторствува. Езикът има три служби, които изпълнява. Значи, в трите свята човешкият език взема участие: Във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Значи, някой път езикът става лош от туй, че някой път е недоволен от кашаварската работа. Когато вие сте недоволни от живота, вие сте на мястото на езика, кашавар сте някъде.
Щом човек е недоволен, той изпълнява службата на езика, кашавар е някъде, от такава работа никакво благо няма.
Той ще се окаля малко, след туй като работи, ще дойде да се чисти. Сега всичките хора имат едно понятие за живота, такова, каквото животът не съдържа в себе си. Някой път искате всичко от живота. Искате всички да бъдете щастливи. Искате всички да бъдете здрави.
към беседата >>
То е мярката.
Вие, ако искате да бъдете здрави, трябва да имате чисти мисли. Пропорция има: Ако чистите мисли преодоляват, вие ще бъдете здрави; ако нечистите мисли преодоляват, вие ще боледувате. Ако чистите чувства преодоляват, вие ще бъдете здрав, ако нечистите чувства преодоляват, болестта ще дойде. Ако чистите постъпки преодоляват, вие ще бъдете здрав. Винаги, ако нечистите постъпки преодоляват, болестта ще дойде.
То е мярката.
Този закон може да го приложите във всяко отношение в живота. Каквото ви се случва в живота, зависи от вашите чисти мисли. Не ви върви, това зависи от вашите нечисти мисли, те са, които ви спъват. Или не ви върви животът. Нечистите желания ви спъват.
към беседата >>
Той ще се окаля малко, след туй като работи, ще дойде да се чисти.
Езикът има три служби, които изпълнява. Значи, в трите свята човешкият език взема участие: Във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Значи, някой път езикът става лош от туй, че някой път е недоволен от кашаварската работа. Когато вие сте недоволни от живота, вие сте на мястото на езика, кашавар сте някъде. Щом човек е недоволен, той изпълнява службата на езика, кашавар е някъде, от такава работа никакво благо няма.
Той ще се окаля малко, след туй като работи, ще дойде да се чисти.
Сега всичките хора имат едно понятие за живота, такова, каквото животът не съдържа в себе си. Някой път искате всичко от живота. Искате всички да бъдете щастливи. Искате всички да бъдете здрави. Искате всички да бъдете умни.
към беседата >>
Този закон може да го приложите във всяко отношение в живота.
Пропорция има: Ако чистите мисли преодоляват, вие ще бъдете здрави; ако нечистите мисли преодоляват, вие ще боледувате. Ако чистите чувства преодоляват, вие ще бъдете здрав, ако нечистите чувства преодоляват, болестта ще дойде. Ако чистите постъпки преодоляват, вие ще бъдете здрав. Винаги, ако нечистите постъпки преодоляват, болестта ще дойде. То е мярката.
Този закон може да го приложите във всяко отношение в живота.
Каквото ви се случва в живота, зависи от вашите чисти мисли. Не ви върви, това зависи от вашите нечисти мисли, те са, които ви спъват. Или не ви върви животът. Нечистите желания ви спъват. Може тези нечисти желания да сте ги наследили от дедите си и от прадедите си.
към беседата >>
Сега всичките хора имат едно понятие за живота, такова, каквото животът не съдържа в себе си.
Значи, в трите свята човешкият език взема участие: Във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Значи, някой път езикът става лош от туй, че някой път е недоволен от кашаварската работа. Когато вие сте недоволни от живота, вие сте на мястото на езика, кашавар сте някъде. Щом човек е недоволен, той изпълнява службата на езика, кашавар е някъде, от такава работа никакво благо няма. Той ще се окаля малко, след туй като работи, ще дойде да се чисти.
Сега всичките хора имат едно понятие за живота, такова, каквото животът не съдържа в себе си.
Някой път искате всичко от живота. Искате всички да бъдете щастливи. Искате всички да бъдете здрави. Искате всички да бъдете умни. Може, но има закон, който регулира здравето.
към беседата >>
Каквото ви се случва в живота, зависи от вашите чисти мисли.
Ако чистите чувства преодоляват, вие ще бъдете здрав, ако нечистите чувства преодоляват, болестта ще дойде. Ако чистите постъпки преодоляват, вие ще бъдете здрав. Винаги, ако нечистите постъпки преодоляват, болестта ще дойде. То е мярката. Този закон може да го приложите във всяко отношение в живота.
Каквото ви се случва в живота, зависи от вашите чисти мисли.
Не ви върви, това зависи от вашите нечисти мисли, те са, които ви спъват. Или не ви върви животът. Нечистите желания ви спъват. Може тези нечисти желания да сте ги наследили от дедите си и от прадедите си. Дали вие съзнавате или не, те са една спънка в живота.
към беседата >>
Някой път искате всичко от живота.
Значи, някой път езикът става лош от туй, че някой път е недоволен от кашаварската работа. Когато вие сте недоволни от живота, вие сте на мястото на езика, кашавар сте някъде. Щом човек е недоволен, той изпълнява службата на езика, кашавар е някъде, от такава работа никакво благо няма. Той ще се окаля малко, след туй като работи, ще дойде да се чисти. Сега всичките хора имат едно понятие за живота, такова, каквото животът не съдържа в себе си.
Някой път искате всичко от живота.
Искате всички да бъдете щастливи. Искате всички да бъдете здрави. Искате всички да бъдете умни. Може, но има закон, който регулира здравето. Колко елемента има, когато здравето може да дойде?
към беседата >>
Не ви върви, това зависи от вашите нечисти мисли, те са, които ви спъват.
Ако чистите постъпки преодоляват, вие ще бъдете здрав. Винаги, ако нечистите постъпки преодоляват, болестта ще дойде. То е мярката. Този закон може да го приложите във всяко отношение в живота. Каквото ви се случва в живота, зависи от вашите чисти мисли.
Не ви върви, това зависи от вашите нечисти мисли, те са, които ви спъват.
Или не ви върви животът. Нечистите желания ви спъват. Може тези нечисти желания да сте ги наследили от дедите си и от прадедите си. Дали вие съзнавате или не, те са една спънка в живота. Ще увеличите добрите си желания.
към беседата >>
Искате всички да бъдете щастливи.
Когато вие сте недоволни от живота, вие сте на мястото на езика, кашавар сте някъде. Щом човек е недоволен, той изпълнява службата на езика, кашавар е някъде, от такава работа никакво благо няма. Той ще се окаля малко, след туй като работи, ще дойде да се чисти. Сега всичките хора имат едно понятие за живота, такова, каквото животът не съдържа в себе си. Някой път искате всичко от живота.
Искате всички да бъдете щастливи.
Искате всички да бъдете здрави. Искате всички да бъдете умни. Може, но има закон, който регулира здравето. Колко елемента има, когато здравето може да дойде? Да кажем, вие имате една лекция, която вие трябва да развиете.
към беседата >>
Или не ви върви животът.
Винаги, ако нечистите постъпки преодоляват, болестта ще дойде. То е мярката. Този закон може да го приложите във всяко отношение в живота. Каквото ви се случва в живота, зависи от вашите чисти мисли. Не ви върви, това зависи от вашите нечисти мисли, те са, които ви спъват.
Или не ви върви животът.
Нечистите желания ви спъват. Може тези нечисти желания да сте ги наследили от дедите си и от прадедите си. Дали вие съзнавате или не, те са една спънка в живота. Ще увеличите добрите си желания. Да ги намерите някъде, да ги изкопаете тъй, както хората изкопават златото и скъпоценните камъни и ги използуват, така и вие ще намерите тия, ценните мисли, ценните желания и ценните постъпки.
към беседата >>
Искате всички да бъдете здрави.
Щом човек е недоволен, той изпълнява службата на езика, кашавар е някъде, от такава работа никакво благо няма. Той ще се окаля малко, след туй като работи, ще дойде да се чисти. Сега всичките хора имат едно понятие за живота, такова, каквото животът не съдържа в себе си. Някой път искате всичко от живота. Искате всички да бъдете щастливи.
Искате всички да бъдете здрави.
Искате всички да бъдете умни. Може, но има закон, който регулира здравето. Колко елемента има, когато здравето може да дойде? Да кажем, вие имате една лекция, която вие трябва да развиете. Тя се развива тъй, както в рисуването.
към беседата >>
Нечистите желания ви спъват.
То е мярката. Този закон може да го приложите във всяко отношение в живота. Каквото ви се случва в живота, зависи от вашите чисти мисли. Не ви върви, това зависи от вашите нечисти мисли, те са, които ви спъват. Или не ви върви животът.
Нечистите желания ви спъват.
Може тези нечисти желания да сте ги наследили от дедите си и от прадедите си. Дали вие съзнавате или не, те са една спънка в живота. Ще увеличите добрите си желания. Да ги намерите някъде, да ги изкопаете тъй, както хората изкопават златото и скъпоценните камъни и ги използуват, така и вие ще намерите тия, ценните мисли, ценните желания и ценните постъпки. Щом ги намерите, ще ви тръгне в живота.
към беседата >>
Искате всички да бъдете умни.
Той ще се окаля малко, след туй като работи, ще дойде да се чисти. Сега всичките хора имат едно понятие за живота, такова, каквото животът не съдържа в себе си. Някой път искате всичко от живота. Искате всички да бъдете щастливи. Искате всички да бъдете здрави.
Искате всички да бъдете умни.
Може, но има закон, който регулира здравето. Колко елемента има, когато здравето може да дойде? Да кажем, вие имате една лекция, която вие трябва да развиете. Тя се развива тъй, както в рисуването. Какво значи тази линия?
към беседата >>
Може тези нечисти желания да сте ги наследили от дедите си и от прадедите си.
Този закон може да го приложите във всяко отношение в живота. Каквото ви се случва в живота, зависи от вашите чисти мисли. Не ви върви, това зависи от вашите нечисти мисли, те са, които ви спъват. Или не ви върви животът. Нечистите желания ви спъват.
Може тези нечисти желания да сте ги наследили от дедите си и от прадедите си.
Дали вие съзнавате или не, те са една спънка в живота. Ще увеличите добрите си желания. Да ги намерите някъде, да ги изкопаете тъй, както хората изкопават златото и скъпоценните камъни и ги използуват, така и вие ще намерите тия, ценните мисли, ценните желания и ценните постъпки. Щом ги намерите, ще ви тръгне в живота.
към беседата >>
Може, но има закон, който регулира здравето.
Сега всичките хора имат едно понятие за живота, такова, каквото животът не съдържа в себе си. Някой път искате всичко от живота. Искате всички да бъдете щастливи. Искате всички да бъдете здрави. Искате всички да бъдете умни.
Може, но има закон, който регулира здравето.
Колко елемента има, когато здравето може да дойде? Да кажем, вие имате една лекция, която вие трябва да развиете. Тя се развива тъй, както в рисуването. Какво значи тази линия? Допуснете, че това е човешкото чело, втората линия е човешкият нос.
към беседата >>
Дали вие съзнавате или не, те са една спънка в живота.
Каквото ви се случва в живота, зависи от вашите чисти мисли. Не ви върви, това зависи от вашите нечисти мисли, те са, които ви спъват. Или не ви върви животът. Нечистите желания ви спъват. Може тези нечисти желания да сте ги наследили от дедите си и от прадедите си.
Дали вие съзнавате или не, те са една спънка в живота.
Ще увеличите добрите си желания. Да ги намерите някъде, да ги изкопаете тъй, както хората изкопават златото и скъпоценните камъни и ги използуват, така и вие ще намерите тия, ценните мисли, ценните желания и ценните постъпки. Щом ги намерите, ще ви тръгне в живота.
към беседата >>
Колко елемента има, когато здравето може да дойде?
Някой път искате всичко от живота. Искате всички да бъдете щастливи. Искате всички да бъдете здрави. Искате всички да бъдете умни. Може, но има закон, който регулира здравето.
Колко елемента има, когато здравето може да дойде?
Да кажем, вие имате една лекция, която вие трябва да развиете. Тя се развива тъй, както в рисуването. Какво значи тази линия? Допуснете, че това е човешкото чело, втората линия е човешкият нос. Мислите ли, че туй е художество?
към беседата >>
Ще увеличите добрите си желания.
Не ви върви, това зависи от вашите нечисти мисли, те са, които ви спъват. Или не ви върви животът. Нечистите желания ви спъват. Може тези нечисти желания да сте ги наследили от дедите си и от прадедите си. Дали вие съзнавате или не, те са една спънка в живота.
Ще увеличите добрите си желания.
Да ги намерите някъде, да ги изкопаете тъй, както хората изкопават златото и скъпоценните камъни и ги използуват, така и вие ще намерите тия, ценните мисли, ценните желания и ценните постъпки. Щом ги намерите, ще ви тръгне в живота.
към беседата >>
Да кажем, вие имате една лекция, която вие трябва да развиете.
Искате всички да бъдете щастливи. Искате всички да бъдете здрави. Искате всички да бъдете умни. Може, но има закон, който регулира здравето. Колко елемента има, когато здравето може да дойде?
Да кажем, вие имате една лекция, която вие трябва да развиете.
Тя се развива тъй, както в рисуването. Какво значи тази линия? Допуснете, че това е човешкото чело, втората линия е човешкият нос. Мислите ли, че туй е художество? Донякъде темата ви върви правилно, но долу брадата не върви, няма съответствие, пропорция няма.
към беседата >>
Да ги намерите някъде, да ги изкопаете тъй, както хората изкопават златото и скъпоценните камъни и ги използуват, така и вие ще намерите тия, ценните мисли, ценните желания и ценните постъпки.
Или не ви върви животът. Нечистите желания ви спъват. Може тези нечисти желания да сте ги наследили от дедите си и от прадедите си. Дали вие съзнавате или не, те са една спънка в живота. Ще увеличите добрите си желания.
Да ги намерите някъде, да ги изкопаете тъй, както хората изкопават златото и скъпоценните камъни и ги използуват, така и вие ще намерите тия, ценните мисли, ценните желания и ценните постъпки.
Щом ги намерите, ще ви тръгне в живота.
към беседата >>
Тя се развива тъй, както в рисуването.
Искате всички да бъдете здрави. Искате всички да бъдете умни. Може, но има закон, който регулира здравето. Колко елемента има, когато здравето може да дойде? Да кажем, вие имате една лекция, която вие трябва да развиете.
Тя се развива тъй, както в рисуването.
Какво значи тази линия? Допуснете, че това е човешкото чело, втората линия е човешкият нос. Мислите ли, че туй е художество? Донякъде темата ви върви правилно, но долу брадата не върви, няма съответствие, пропорция няма. Някъде турите повече тежест в една лекция, отколкото трябва.
към беседата >>
Щом ги намерите, ще ви тръгне в живота.
Нечистите желания ви спъват. Може тези нечисти желания да сте ги наследили от дедите си и от прадедите си. Дали вие съзнавате или не, те са една спънка в живота. Ще увеличите добрите си желания. Да ги намерите някъде, да ги изкопаете тъй, както хората изкопават златото и скъпоценните камъни и ги използуват, така и вие ще намерите тия, ценните мисли, ценните желания и ценните постъпки.
Щом ги намерите, ще ви тръгне в живота.
към беседата >>
Какво значи тази линия?
Искате всички да бъдете умни. Може, но има закон, който регулира здравето. Колко елемента има, когато здравето може да дойде? Да кажем, вие имате една лекция, която вие трябва да развиете. Тя се развива тъй, както в рисуването.
Какво значи тази линия?
Допуснете, че това е човешкото чело, втората линия е човешкият нос. Мислите ли, че туй е художество? Донякъде темата ви върви правилно, но долу брадата не върви, няма съответствие, пропорция няма. Някъде турите повече тежест в една лекция, отколкото трябва. Та казвам: Когато тази част на езика стане по-голяма, той е недоволен.
към беседата >>
Чистите мисли откъде се добиват?
Чистите мисли откъде се добиват?
– От Божествения ум. Чистите желания откъде се добиват? От Божественото сърце. А чистите постъпки? – От Божествената воля.
към беседата >>
Допуснете, че това е човешкото чело, втората линия е човешкият нос.
Може, но има закон, който регулира здравето. Колко елемента има, когато здравето може да дойде? Да кажем, вие имате една лекция, която вие трябва да развиете. Тя се развива тъй, както в рисуването. Какво значи тази линия?
Допуснете, че това е човешкото чело, втората линия е човешкият нос.
Мислите ли, че туй е художество? Донякъде темата ви върви правилно, но долу брадата не върви, няма съответствие, пропорция няма. Някъде турите повече тежест в една лекция, отколкото трябва. Та казвам: Когато тази част на езика стане по-голяма, той е недоволен. То са големи разноски.
към беседата >>
– От Божествения ум.
Чистите мисли откъде се добиват?
– От Божествения ум.
Чистите желания откъде се добиват? От Божественото сърце. А чистите постъпки? – От Божествената воля. Та законът ще знаете: От Божествения ум, от Божественото сърце и от Божествената воля ще добиете чистите мисли, желания и постъпки.
към беседата >>
Мислите ли, че туй е художество?
Колко елемента има, когато здравето може да дойде? Да кажем, вие имате една лекция, която вие трябва да развиете. Тя се развива тъй, както в рисуването. Какво значи тази линия? Допуснете, че това е човешкото чело, втората линия е човешкият нос.
Мислите ли, че туй е художество?
Донякъде темата ви върви правилно, но долу брадата не върви, няма съответствие, пропорция няма. Някъде турите повече тежест в една лекция, отколкото трябва. Та казвам: Когато тази част на езика стане по-голяма, той е недоволен. То са големи разноски. Недоволството произтича от едно силно желание, което не се задоволява.
към беседата >>
Чистите желания откъде се добиват?
Чистите мисли откъде се добиват? – От Божествения ум.
Чистите желания откъде се добиват?
От Божественото сърце. А чистите постъпки? – От Божествената воля. Та законът ще знаете: От Божествения ум, от Божественото сърце и от Божествената воля ще добиете чистите мисли, желания и постъпки. Та когато казваме, че добре трябва да мисли човек, ние трябва да имаме онзи Божествен ум, с който всичките неща в света са се създали.
към беседата >>
Донякъде темата ви върви правилно, но долу брадата не върви, няма съответствие, пропорция няма.
Да кажем, вие имате една лекция, която вие трябва да развиете. Тя се развива тъй, както в рисуването. Какво значи тази линия? Допуснете, че това е човешкото чело, втората линия е човешкият нос. Мислите ли, че туй е художество?
Донякъде темата ви върви правилно, но долу брадата не върви, няма съответствие, пропорция няма.
Някъде турите повече тежест в една лекция, отколкото трябва. Та казвам: Когато тази част на езика стане по-голяма, той е недоволен. То са големи разноски. Недоволството произтича от едно силно желание, което не се задоволява. Следователно, незадоволяването на едно силно желание произвежда недоволство.
към беседата >>
От Божественото сърце.
Чистите мисли откъде се добиват? – От Божествения ум. Чистите желания откъде се добиват?
От Божественото сърце.
А чистите постъпки? – От Божествената воля. Та законът ще знаете: От Божествения ум, от Божественото сърце и от Божествената воля ще добиете чистите мисли, желания и постъпки. Та когато казваме, че добре трябва да мисли човек, ние трябва да имаме онзи Божествен ум, с който всичките неща в света са се създали. Когато говорим за любовта, за чувствата, ние трябва да разбираме Божественото Слънце, от което всички желания, които излизат, са чисти.
към беседата >>
Някъде турите повече тежест в една лекция, отколкото трябва.
Тя се развива тъй, както в рисуването. Какво значи тази линия? Допуснете, че това е човешкото чело, втората линия е човешкият нос. Мислите ли, че туй е художество? Донякъде темата ви върви правилно, но долу брадата не върви, няма съответствие, пропорция няма.
Някъде турите повече тежест в една лекция, отколкото трябва.
Та казвам: Когато тази част на езика стане по-голяма, той е недоволен. То са големи разноски. Недоволството произтича от едно силно желание, което не се задоволява. Следователно, незадоволяването на едно силно желание произвежда недоволство. Ти имаш много малко храна.
към беседата >>
А чистите постъпки?
Чистите мисли откъде се добиват? – От Божествения ум. Чистите желания откъде се добиват? От Божественото сърце.
А чистите постъпки?
– От Божествената воля. Та законът ще знаете: От Божествения ум, от Божественото сърце и от Божествената воля ще добиете чистите мисли, желания и постъпки. Та когато казваме, че добре трябва да мисли човек, ние трябва да имаме онзи Божествен ум, с който всичките неща в света са се създали. Когато говорим за любовта, за чувствата, ние трябва да разбираме Божественото Слънце, от което всички желания, които излизат, са чисти. Когато говорим за чисти постъпки, разбираме Божествената воля, дето всяка постъпка е на място.
към беседата >>
Та казвам: Когато тази част на езика стане по-голяма, той е недоволен.
Какво значи тази линия? Допуснете, че това е човешкото чело, втората линия е човешкият нос. Мислите ли, че туй е художество? Донякъде темата ви върви правилно, но долу брадата не върви, няма съответствие, пропорция няма. Някъде турите повече тежест в една лекция, отколкото трябва.
Та казвам: Когато тази част на езика стане по-голяма, той е недоволен.
То са големи разноски. Недоволството произтича от едно силно желание, което не се задоволява. Следователно, незадоволяването на едно силно желание произвежда недоволство. Ти имаш много малко храна. Ядеш, но си недоволен от храната, понеже не можеш да задоволиш глада си.
към беседата >>
– От Божествената воля.
Чистите мисли откъде се добиват? – От Божествения ум. Чистите желания откъде се добиват? От Божественото сърце. А чистите постъпки?
– От Божествената воля.
Та законът ще знаете: От Божествения ум, от Божественото сърце и от Божествената воля ще добиете чистите мисли, желания и постъпки. Та когато казваме, че добре трябва да мисли човек, ние трябва да имаме онзи Божествен ум, с който всичките неща в света са се създали. Когато говорим за любовта, за чувствата, ние трябва да разбираме Божественото Слънце, от което всички желания, които излизат, са чисти. Когато говорим за чисти постъпки, разбираме Божествената воля, дето всяка постъпка е на място. Туй трябва да бъде едно възпитание за вас, ако искате да преодолеете, да се справите с мъчнотиите в живота ви.
към беседата >>
То са големи разноски.
Допуснете, че това е човешкото чело, втората линия е човешкият нос. Мислите ли, че туй е художество? Донякъде темата ви върви правилно, но долу брадата не върви, няма съответствие, пропорция няма. Някъде турите повече тежест в една лекция, отколкото трябва. Та казвам: Когато тази част на езика стане по-голяма, той е недоволен.
То са големи разноски.
Недоволството произтича от едно силно желание, което не се задоволява. Следователно, незадоволяването на едно силно желание произвежда недоволство. Ти имаш много малко храна. Ядеш, но си недоволен от храната, понеже не можеш да задоволиш глада си. Винаги храната трябва да съответствува на глада.
към беседата >>
Та законът ще знаете: От Божествения ум, от Божественото сърце и от Божествената воля ще добиете чистите мисли, желания и постъпки.
– От Божествения ум. Чистите желания откъде се добиват? От Божественото сърце. А чистите постъпки? – От Божествената воля.
Та законът ще знаете: От Божествения ум, от Божественото сърце и от Божествената воля ще добиете чистите мисли, желания и постъпки.
Та когато казваме, че добре трябва да мисли човек, ние трябва да имаме онзи Божествен ум, с който всичките неща в света са се създали. Когато говорим за любовта, за чувствата, ние трябва да разбираме Божественото Слънце, от което всички желания, които излизат, са чисти. Когато говорим за чисти постъпки, разбираме Божествената воля, дето всяка постъпка е на място. Туй трябва да бъде едно възпитание за вас, ако искате да преодолеете, да се справите с мъчнотиите в живота ви. Има места, дето никой не може да ви помогне.
към беседата >>
Недоволството произтича от едно силно желание, което не се задоволява.
Мислите ли, че туй е художество? Донякъде темата ви върви правилно, но долу брадата не върви, няма съответствие, пропорция няма. Някъде турите повече тежест в една лекция, отколкото трябва. Та казвам: Когато тази част на езика стане по-голяма, той е недоволен. То са големи разноски.
Недоволството произтича от едно силно желание, което не се задоволява.
Следователно, незадоволяването на едно силно желание произвежда недоволство. Ти имаш много малко храна. Ядеш, но си недоволен от храната, понеже не можеш да задоволиш глада си. Винаги храната трябва да съответствува на глада. Как бихте го определили?
към беседата >>
Та когато казваме, че добре трябва да мисли човек, ние трябва да имаме онзи Божествен ум, с който всичките неща в света са се създали.
Чистите желания откъде се добиват? От Божественото сърце. А чистите постъпки? – От Божествената воля. Та законът ще знаете: От Божествения ум, от Божественото сърце и от Божествената воля ще добиете чистите мисли, желания и постъпки.
Та когато казваме, че добре трябва да мисли човек, ние трябва да имаме онзи Божествен ум, с който всичките неща в света са се създали.
Когато говорим за любовта, за чувствата, ние трябва да разбираме Божественото Слънце, от което всички желания, които излизат, са чисти. Когато говорим за чисти постъпки, разбираме Божествената воля, дето всяка постъпка е на място. Туй трябва да бъде едно възпитание за вас, ако искате да преодолеете, да се справите с мъчнотиите в живота ви. Има места, дето никой не може да ви помогне. Като дойде да заминете за другия свят, никой не може да ви помогне.
към беседата >>
Следователно, незадоволяването на едно силно желание произвежда недоволство.
Донякъде темата ви върви правилно, но долу брадата не върви, няма съответствие, пропорция няма. Някъде турите повече тежест в една лекция, отколкото трябва. Та казвам: Когато тази част на езика стане по-голяма, той е недоволен. То са големи разноски. Недоволството произтича от едно силно желание, което не се задоволява.
Следователно, незадоволяването на едно силно желание произвежда недоволство.
Ти имаш много малко храна. Ядеш, но си недоволен от храната, понеже не можеш да задоволиш глада си. Винаги храната трябва да съответствува на глада. Как бихте го определили?
към беседата >>
Когато говорим за любовта, за чувствата, ние трябва да разбираме Божественото Слънце, от което всички желания, които излизат, са чисти.
От Божественото сърце. А чистите постъпки? – От Божествената воля. Та законът ще знаете: От Божествения ум, от Божественото сърце и от Божествената воля ще добиете чистите мисли, желания и постъпки. Та когато казваме, че добре трябва да мисли човек, ние трябва да имаме онзи Божествен ум, с който всичките неща в света са се създали.
Когато говорим за любовта, за чувствата, ние трябва да разбираме Божественото Слънце, от което всички желания, които излизат, са чисти.
Когато говорим за чисти постъпки, разбираме Божествената воля, дето всяка постъпка е на място. Туй трябва да бъде едно възпитание за вас, ако искате да преодолеете, да се справите с мъчнотиите в живота ви. Има места, дето никой не може да ви помогне. Като дойде да заминете за другия свят, никой не може да ви помогне. Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.
към беседата >>
Ти имаш много малко храна.
Някъде турите повече тежест в една лекция, отколкото трябва. Та казвам: Когато тази част на езика стане по-голяма, той е недоволен. То са големи разноски. Недоволството произтича от едно силно желание, което не се задоволява. Следователно, незадоволяването на едно силно желание произвежда недоволство.
Ти имаш много малко храна.
Ядеш, но си недоволен от храната, понеже не можеш да задоволиш глада си. Винаги храната трябва да съответствува на глада. Как бихте го определили?
към беседата >>
Когато говорим за чисти постъпки, разбираме Божествената воля, дето всяка постъпка е на място.
А чистите постъпки? – От Божествената воля. Та законът ще знаете: От Божествения ум, от Божественото сърце и от Божествената воля ще добиете чистите мисли, желания и постъпки. Та когато казваме, че добре трябва да мисли човек, ние трябва да имаме онзи Божествен ум, с който всичките неща в света са се създали. Когато говорим за любовта, за чувствата, ние трябва да разбираме Божественото Слънце, от което всички желания, които излизат, са чисти.
Когато говорим за чисти постъпки, разбираме Божествената воля, дето всяка постъпка е на място.
Туй трябва да бъде едно възпитание за вас, ако искате да преодолеете, да се справите с мъчнотиите в живота ви. Има места, дето никой не може да ви помогне. Като дойде да заминете за другия свят, никой не може да ви помогне. Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.
към беседата >>
Ядеш, но си недоволен от храната, понеже не можеш да задоволиш глада си.
Та казвам: Когато тази част на езика стане по-голяма, той е недоволен. То са големи разноски. Недоволството произтича от едно силно желание, което не се задоволява. Следователно, незадоволяването на едно силно желание произвежда недоволство. Ти имаш много малко храна.
Ядеш, но си недоволен от храната, понеже не можеш да задоволиш глада си.
Винаги храната трябва да съответствува на глада. Как бихте го определили?
към беседата >>
Туй трябва да бъде едно възпитание за вас, ако искате да преодолеете, да се справите с мъчнотиите в живота ви.
– От Божествената воля. Та законът ще знаете: От Божествения ум, от Божественото сърце и от Божествената воля ще добиете чистите мисли, желания и постъпки. Та когато казваме, че добре трябва да мисли човек, ние трябва да имаме онзи Божествен ум, с който всичките неща в света са се създали. Когато говорим за любовта, за чувствата, ние трябва да разбираме Божественото Слънце, от което всички желания, които излизат, са чисти. Когато говорим за чисти постъпки, разбираме Божествената воля, дето всяка постъпка е на място.
Туй трябва да бъде едно възпитание за вас, ако искате да преодолеете, да се справите с мъчнотиите в живота ви.
Има места, дето никой не може да ви помогне. Като дойде да заминете за другия свят, никой не може да ви помогне. Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.
към беседата >>
Винаги храната трябва да съответствува на глада.
То са големи разноски. Недоволството произтича от едно силно желание, което не се задоволява. Следователно, незадоволяването на едно силно желание произвежда недоволство. Ти имаш много малко храна. Ядеш, но си недоволен от храната, понеже не можеш да задоволиш глада си.
Винаги храната трябва да съответствува на глада.
Как бихте го определили?
към беседата >>
Има места, дето никой не може да ви помогне.
Та законът ще знаете: От Божествения ум, от Божественото сърце и от Божествената воля ще добиете чистите мисли, желания и постъпки. Та когато казваме, че добре трябва да мисли човек, ние трябва да имаме онзи Божествен ум, с който всичките неща в света са се създали. Когато говорим за любовта, за чувствата, ние трябва да разбираме Божественото Слънце, от което всички желания, които излизат, са чисти. Когато говорим за чисти постъпки, разбираме Божествената воля, дето всяка постъпка е на място. Туй трябва да бъде едно възпитание за вас, ако искате да преодолеете, да се справите с мъчнотиите в живота ви.
Има места, дето никой не може да ви помогне.
Като дойде да заминете за другия свят, никой не може да ви помогне. Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.
към беседата >>
Как бихте го определили?
Недоволството произтича от едно силно желание, което не се задоволява. Следователно, незадоволяването на едно силно желание произвежда недоволство. Ти имаш много малко храна. Ядеш, но си недоволен от храната, понеже не можеш да задоволиш глада си. Винаги храната трябва да съответствува на глада.
Как бихте го определили?
към беседата >>
Като дойде да заминете за другия свят, никой не може да ви помогне.
Та когато казваме, че добре трябва да мисли човек, ние трябва да имаме онзи Божествен ум, с който всичките неща в света са се създали. Когато говорим за любовта, за чувствата, ние трябва да разбираме Божественото Слънце, от което всички желания, които излизат, са чисти. Когато говорим за чисти постъпки, разбираме Божествената воля, дето всяка постъпка е на място. Туй трябва да бъде едно възпитание за вас, ако искате да преодолеете, да се справите с мъчнотиите в живота ви. Има места, дето никой не може да ви помогне.
Като дойде да заминете за другия свят, никой не може да ви помогне.
Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.
към беседата >>
Има хора с такава брада, тя е почти нормална. (Фиг.
Има хора с такава брада, тя е почти нормална. (Фиг.
1) Как мислите, този човек слабоволен ли е? Не е слабоволен. Човек с такава брада има силна воля, грамадна воля.
към беседата >>
Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.
Когато говорим за любовта, за чувствата, ние трябва да разбираме Божественото Слънце, от което всички желания, които излизат, са чисти. Когато говорим за чисти постъпки, разбираме Божествената воля, дето всяка постъпка е на място. Туй трябва да бъде едно възпитание за вас, ако искате да преодолеете, да се справите с мъчнотиите в живота ви. Има места, дето никой не може да ви помогне. Като дойде да заминете за другия свят, никой не може да ви помогне.
Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.
към беседата >>
1) Как мислите, този човек слабоволен ли е?
Има хора с такава брада, тя е почти нормална. (Фиг.
1) Как мислите, този човек слабоволен ли е?
Не е слабоволен. Човек с такава брада има силна воля, грамадна воля.
към беседата >>
Сега, за една седмица отбелязвате колко чисти мисли сте получили, колко чисти желания и колко чисти постъпки.
Сега, за една седмица отбелязвате колко чисти мисли сте получили, колко чисти желания и колко чисти постъпки.
За една седмица, като се намерите в трудно положение, веднага повикайте една светла мисъл. Не се спирайте да мислите какво трябва да мислите в даден случай. Да мислим тъй, както Бог мисли. Видиш един човек крещи. Какво трябва да правиш?
към беседата >>
Не е слабоволен.
Има хора с такава брада, тя е почти нормална. (Фиг. 1) Как мислите, този човек слабоволен ли е?
Не е слабоволен.
Човек с такава брада има силна воля, грамадна воля.
към беседата >>
За една седмица, като се намерите в трудно положение, веднага повикайте една светла мисъл.
Сега, за една седмица отбелязвате колко чисти мисли сте получили, колко чисти желания и колко чисти постъпки.
За една седмица, като се намерите в трудно положение, веднага повикайте една светла мисъл.
Не се спирайте да мислите какво трябва да мислите в даден случай. Да мислим тъй, както Бог мисли. Видиш един човек крещи. Какво трябва да правиш? Той върши една много добра работа, но не знае как да я прави.
към беседата >>
Човек с такава брада има силна воля, грамадна воля.
Има хора с такава брада, тя е почти нормална. (Фиг. 1) Как мислите, този човек слабоволен ли е? Не е слабоволен.
Човек с такава брада има силна воля, грамадна воля.
към беседата >>
Не се спирайте да мислите какво трябва да мислите в даден случай.
Сега, за една седмица отбелязвате колко чисти мисли сте получили, колко чисти желания и колко чисти постъпки. За една седмица, като се намерите в трудно положение, веднага повикайте една светла мисъл.
Не се спирайте да мислите какво трябва да мислите в даден случай.
Да мислим тъй, както Бог мисли. Видиш един човек крещи. Какво трябва да правиш? Той върши една много добра работа, но не знае как да я прави. Когато пияницата се напие, като го видиш, ще кажеш: „Много добре си направил, че си се напил, но не си пил хубавото вино.
към беседата >>
Или може да ви представя същата идея другояче.
Или може да ви представя същата идея другояче.
Представете си, че тази форма представя злато, което трябва да го подигнете. (Фиг. 2) Мислите ли, че тази форма, ако е от злато, може да я дигнете веднага? Как мислите, може ли да я дигнете? Колко би тежало, как предполагате? Представете си, че е 60 сантиметра широчина и 70 сантиметра дължина от злато, колко ще тежи?
към беседата >>
Да мислим тъй, както Бог мисли.
Сега, за една седмица отбелязвате колко чисти мисли сте получили, колко чисти желания и колко чисти постъпки. За една седмица, като се намерите в трудно положение, веднага повикайте една светла мисъл. Не се спирайте да мислите какво трябва да мислите в даден случай.
Да мислим тъй, както Бог мисли.
Видиш един човек крещи. Какво трябва да правиш? Той върши една много добра работа, но не знае как да я прави. Когато пияницата се напие, като го видиш, ще кажеш: „Много добре си направил, че си се напил, но не си пил хубавото вино. Ти трябва да намериш виното на магарето.“ Единственото нещо, което му кажи: „Много хубаво си се напил, но вторият път да се напиеш с виното на магарето.“ Пък като срещнеш магарето да се търкаля, какво трябва да му кажеш?
към беседата >>
Представете си, че тази форма представя злато, което трябва да го подигнете. (Фиг.
Или може да ви представя същата идея другояче.
Представете си, че тази форма представя злато, което трябва да го подигнете. (Фиг.
2) Мислите ли, че тази форма, ако е от злато, може да я дигнете веднага? Как мислите, може ли да я дигнете? Колко би тежало, как предполагате? Представете си, че е 60 сантиметра широчина и 70 сантиметра дължина от злато, колко ще тежи? Кой от вас би се наел да го дигне?
към беседата >>
Видиш един човек крещи.
Сега, за една седмица отбелязвате колко чисти мисли сте получили, колко чисти желания и колко чисти постъпки. За една седмица, като се намерите в трудно положение, веднага повикайте една светла мисъл. Не се спирайте да мислите какво трябва да мислите в даден случай. Да мислим тъй, както Бог мисли.
Видиш един човек крещи.
Какво трябва да правиш? Той върши една много добра работа, но не знае как да я прави. Когато пияницата се напие, като го видиш, ще кажеш: „Много добре си направил, че си се напил, но не си пил хубавото вино. Ти трябва да намериш виното на магарето.“ Единственото нещо, което му кажи: „Много хубаво си се напил, но вторият път да се напиеш с виното на магарето.“ Пък като срещнеш магарето да се търкаля, какво трябва да му кажеш? Ще му кажеш: „Внимавай, когато минават благородни край тебе, да се не търкаляш.“ Някой път вие искате да се покажете, че знаете нещо.
към беседата >>
2) Мислите ли, че тази форма, ако е от злато, може да я дигнете веднага?
Или може да ви представя същата идея другояче. Представете си, че тази форма представя злато, което трябва да го подигнете. (Фиг.
2) Мислите ли, че тази форма, ако е от злато, може да я дигнете веднага?
Как мислите, може ли да я дигнете? Колко би тежало, как предполагате? Представете си, че е 60 сантиметра широчина и 70 сантиметра дължина от злато, колко ще тежи? Кой от вас би се наел да го дигне? Човек трябва да опитва.
към беседата >>
Какво трябва да правиш?
Сега, за една седмица отбелязвате колко чисти мисли сте получили, колко чисти желания и колко чисти постъпки. За една седмица, като се намерите в трудно положение, веднага повикайте една светла мисъл. Не се спирайте да мислите какво трябва да мислите в даден случай. Да мислим тъй, както Бог мисли. Видиш един човек крещи.
Какво трябва да правиш?
Той върши една много добра работа, но не знае как да я прави. Когато пияницата се напие, като го видиш, ще кажеш: „Много добре си направил, че си се напил, но не си пил хубавото вино. Ти трябва да намериш виното на магарето.“ Единственото нещо, което му кажи: „Много хубаво си се напил, но вторият път да се напиеш с виното на магарето.“ Пък като срещнеш магарето да се търкаля, какво трябва да му кажеш? Ще му кажеш: „Внимавай, когато минават благородни край тебе, да се не търкаляш.“ Някой път вие искате да се покажете, че знаете нещо. Но онези, на които искате да се покажете, те знаят повече.
към беседата >>
Как мислите, може ли да я дигнете?
Или може да ви представя същата идея другояче. Представете си, че тази форма представя злато, което трябва да го подигнете. (Фиг. 2) Мислите ли, че тази форма, ако е от злато, може да я дигнете веднага?
Как мислите, може ли да я дигнете?
Колко би тежало, как предполагате? Представете си, че е 60 сантиметра широчина и 70 сантиметра дължина от злато, колко ще тежи? Кой от вас би се наел да го дигне? Човек трябва да опитва. Най-първо много идеи не са ясни.
към беседата >>
Той върши една много добра работа, но не знае как да я прави.
За една седмица, като се намерите в трудно положение, веднага повикайте една светла мисъл. Не се спирайте да мислите какво трябва да мислите в даден случай. Да мислим тъй, както Бог мисли. Видиш един човек крещи. Какво трябва да правиш?
Той върши една много добра работа, но не знае как да я прави.
Когато пияницата се напие, като го видиш, ще кажеш: „Много добре си направил, че си се напил, но не си пил хубавото вино. Ти трябва да намериш виното на магарето.“ Единственото нещо, което му кажи: „Много хубаво си се напил, но вторият път да се напиеш с виното на магарето.“ Пък като срещнеш магарето да се търкаля, какво трябва да му кажеш? Ще му кажеш: „Внимавай, когато минават благородни край тебе, да се не търкаляш.“ Някой път вие искате да се покажете, че знаете нещо. Но онези, на които искате да се покажете, те знаят повече. Ти, когато се намираш в обществото на пияниците, които знаят много добре да пият, не искат да се покажеш, че не искаш да пиеш.
към беседата >>
Колко би тежало, как предполагате?
Или може да ви представя същата идея другояче. Представете си, че тази форма представя злато, което трябва да го подигнете. (Фиг. 2) Мислите ли, че тази форма, ако е от злато, може да я дигнете веднага? Как мислите, може ли да я дигнете?
Колко би тежало, как предполагате?
Представете си, че е 60 сантиметра широчина и 70 сантиметра дължина от злато, колко ще тежи? Кой от вас би се наел да го дигне? Човек трябва да опитва. Най-първо много идеи не са ясни. Казва: „Да направиш едно добро дело.“ Или казвате: „Човек трябва да бъде истинолюбив.“ Ти, когато искаш да кажеш истината, ще се яви едно раздвояване в съзнанието ти, явяват се посторонни ограничения.
към беседата >>
Когато пияницата се напие, като го видиш, ще кажеш: „Много добре си направил, че си се напил, но не си пил хубавото вино.
Не се спирайте да мислите какво трябва да мислите в даден случай. Да мислим тъй, както Бог мисли. Видиш един човек крещи. Какво трябва да правиш? Той върши една много добра работа, но не знае как да я прави.
Когато пияницата се напие, като го видиш, ще кажеш: „Много добре си направил, че си се напил, но не си пил хубавото вино.
Ти трябва да намериш виното на магарето.“ Единственото нещо, което му кажи: „Много хубаво си се напил, но вторият път да се напиеш с виното на магарето.“ Пък като срещнеш магарето да се търкаля, какво трябва да му кажеш? Ще му кажеш: „Внимавай, когато минават благородни край тебе, да се не търкаляш.“ Някой път вие искате да се покажете, че знаете нещо. Но онези, на които искате да се покажете, те знаят повече. Ти, когато се намираш в обществото на пияниците, които знаят много добре да пият, не искат да се покажеш, че не искаш да пиеш. – „Аз не зная, може да ме научите.“ Не искай да пиеш нещо, да чакаш да се научиш по-хубаво да пиеш.
към беседата >>
Представете си, че е 60 сантиметра широчина и 70 сантиметра дължина от злато, колко ще тежи?
Или може да ви представя същата идея другояче. Представете си, че тази форма представя злато, което трябва да го подигнете. (Фиг. 2) Мислите ли, че тази форма, ако е от злато, може да я дигнете веднага? Как мислите, може ли да я дигнете? Колко би тежало, как предполагате?
Представете си, че е 60 сантиметра широчина и 70 сантиметра дължина от злато, колко ще тежи?
Кой от вас би се наел да го дигне? Човек трябва да опитва. Най-първо много идеи не са ясни. Казва: „Да направиш едно добро дело.“ Или казвате: „Човек трябва да бъде истинолюбив.“ Ти, когато искаш да кажеш истината, ще се яви едно раздвояване в съзнанието ти, явяват се посторонни ограничения. Най-първо искаш да кажеш нещо, но имаш предвид да не се компрометираш.
към беседата >>
Ти трябва да намериш виното на магарето.“ Единственото нещо, което му кажи: „Много хубаво си се напил, но вторият път да се напиеш с виното на магарето.“ Пък като срещнеш магарето да се търкаля, какво трябва да му кажеш?
Да мислим тъй, както Бог мисли. Видиш един човек крещи. Какво трябва да правиш? Той върши една много добра работа, но не знае как да я прави. Когато пияницата се напие, като го видиш, ще кажеш: „Много добре си направил, че си се напил, но не си пил хубавото вино.
Ти трябва да намериш виното на магарето.“ Единственото нещо, което му кажи: „Много хубаво си се напил, но вторият път да се напиеш с виното на магарето.“ Пък като срещнеш магарето да се търкаля, какво трябва да му кажеш?
Ще му кажеш: „Внимавай, когато минават благородни край тебе, да се не търкаляш.“ Някой път вие искате да се покажете, че знаете нещо. Но онези, на които искате да се покажете, те знаят повече. Ти, когато се намираш в обществото на пияниците, които знаят много добре да пият, не искат да се покажеш, че не искаш да пиеш. – „Аз не зная, може да ме научите.“ Не искай да пиеш нещо, да чакаш да се научиш по-хубаво да пиеш. Магарето, след като се търкаля, че дига прах, ни най-малко няма да одобрите неговата постъпка.
към беседата >>
Кой от вас би се наел да го дигне?
Представете си, че тази форма представя злато, което трябва да го подигнете. (Фиг. 2) Мислите ли, че тази форма, ако е от злато, може да я дигнете веднага? Как мислите, може ли да я дигнете? Колко би тежало, как предполагате? Представете си, че е 60 сантиметра широчина и 70 сантиметра дължина от злато, колко ще тежи?
Кой от вас би се наел да го дигне?
Човек трябва да опитва. Най-първо много идеи не са ясни. Казва: „Да направиш едно добро дело.“ Или казвате: „Човек трябва да бъде истинолюбив.“ Ти, когато искаш да кажеш истината, ще се яви едно раздвояване в съзнанието ти, явяват се посторонни ограничения. Най-първо искаш да кажеш нещо, но имаш предвид да не се компрометираш. Искаш да кажеш истината, но тази истина ще кажеш тъй, както ще бъде полезно за тебе.
към беседата >>
Ще му кажеш: „Внимавай, когато минават благородни край тебе, да се не търкаляш.“ Някой път вие искате да се покажете, че знаете нещо.
Видиш един човек крещи. Какво трябва да правиш? Той върши една много добра работа, но не знае как да я прави. Когато пияницата се напие, като го видиш, ще кажеш: „Много добре си направил, че си се напил, но не си пил хубавото вино. Ти трябва да намериш виното на магарето.“ Единственото нещо, което му кажи: „Много хубаво си се напил, но вторият път да се напиеш с виното на магарето.“ Пък като срещнеш магарето да се търкаля, какво трябва да му кажеш?
Ще му кажеш: „Внимавай, когато минават благородни край тебе, да се не търкаляш.“ Някой път вие искате да се покажете, че знаете нещо.
Но онези, на които искате да се покажете, те знаят повече. Ти, когато се намираш в обществото на пияниците, които знаят много добре да пият, не искат да се покажеш, че не искаш да пиеш. – „Аз не зная, може да ме научите.“ Не искай да пиеш нещо, да чакаш да се научиш по-хубаво да пиеш. Магарето, след като се търкаля, че дига прах, ни най-малко няма да одобрите неговата постъпка. Ако това магаре стоеше само така, без да се търкаля, само ги гледа, щяха да кажат, че е доста умно магарето.
към беседата >>
Човек трябва да опитва.
2) Мислите ли, че тази форма, ако е от злато, може да я дигнете веднага? Как мислите, може ли да я дигнете? Колко би тежало, как предполагате? Представете си, че е 60 сантиметра широчина и 70 сантиметра дължина от злато, колко ще тежи? Кой от вас би се наел да го дигне?
Човек трябва да опитва.
Най-първо много идеи не са ясни. Казва: „Да направиш едно добро дело.“ Или казвате: „Човек трябва да бъде истинолюбив.“ Ти, когато искаш да кажеш истината, ще се яви едно раздвояване в съзнанието ти, явяват се посторонни ограничения. Най-първо искаш да кажеш нещо, но имаш предвид да не се компрометираш. Искаш да кажеш истината, но тази истина ще кажеш тъй, както ще бъде полезно за тебе. Допуснете, че едно дете счупило стомната.
към беседата >>
Но онези, на които искате да се покажете, те знаят повече.
Какво трябва да правиш? Той върши една много добра работа, но не знае как да я прави. Когато пияницата се напие, като го видиш, ще кажеш: „Много добре си направил, че си се напил, но не си пил хубавото вино. Ти трябва да намериш виното на магарето.“ Единственото нещо, което му кажи: „Много хубаво си се напил, но вторият път да се напиеш с виното на магарето.“ Пък като срещнеш магарето да се търкаля, какво трябва да му кажеш? Ще му кажеш: „Внимавай, когато минават благородни край тебе, да се не търкаляш.“ Някой път вие искате да се покажете, че знаете нещо.
Но онези, на които искате да се покажете, те знаят повече.
Ти, когато се намираш в обществото на пияниците, които знаят много добре да пият, не искат да се покажеш, че не искаш да пиеш. – „Аз не зная, може да ме научите.“ Не искай да пиеш нещо, да чакаш да се научиш по-хубаво да пиеш. Магарето, след като се търкаля, че дига прах, ни най-малко няма да одобрите неговата постъпка. Ако това магаре стоеше само така, без да се търкаля, само ги гледа, щяха да кажат, че е доста умно магарето.
към беседата >>
Най-първо много идеи не са ясни.
Как мислите, може ли да я дигнете? Колко би тежало, как предполагате? Представете си, че е 60 сантиметра широчина и 70 сантиметра дължина от злато, колко ще тежи? Кой от вас би се наел да го дигне? Човек трябва да опитва.
Най-първо много идеи не са ясни.
Казва: „Да направиш едно добро дело.“ Или казвате: „Човек трябва да бъде истинолюбив.“ Ти, когато искаш да кажеш истината, ще се яви едно раздвояване в съзнанието ти, явяват се посторонни ограничения. Най-първо искаш да кажеш нещо, но имаш предвид да не се компрометираш. Искаш да кажеш истината, но тази истина ще кажеш тъй, както ще бъде полезно за тебе. Допуснете, че едно дете счупило стомната. Как ще каже на майка си?
към беседата >>
Ти, когато се намираш в обществото на пияниците, които знаят много добре да пият, не искат да се покажеш, че не искаш да пиеш.
Той върши една много добра работа, но не знае как да я прави. Когато пияницата се напие, като го видиш, ще кажеш: „Много добре си направил, че си се напил, но не си пил хубавото вино. Ти трябва да намериш виното на магарето.“ Единственото нещо, което му кажи: „Много хубаво си се напил, но вторият път да се напиеш с виното на магарето.“ Пък като срещнеш магарето да се търкаля, какво трябва да му кажеш? Ще му кажеш: „Внимавай, когато минават благородни край тебе, да се не търкаляш.“ Някой път вие искате да се покажете, че знаете нещо. Но онези, на които искате да се покажете, те знаят повече.
Ти, когато се намираш в обществото на пияниците, които знаят много добре да пият, не искат да се покажеш, че не искаш да пиеш.
– „Аз не зная, може да ме научите.“ Не искай да пиеш нещо, да чакаш да се научиш по-хубаво да пиеш. Магарето, след като се търкаля, че дига прах, ни най-малко няма да одобрите неговата постъпка. Ако това магаре стоеше само така, без да се търкаля, само ги гледа, щяха да кажат, че е доста умно магарето.
към беседата >>
Казва: „Да направиш едно добро дело.“ Или казвате: „Човек трябва да бъде истинолюбив.“ Ти, когато искаш да кажеш истината, ще се яви едно раздвояване в съзнанието ти, явяват се посторонни ограничения.
Колко би тежало, как предполагате? Представете си, че е 60 сантиметра широчина и 70 сантиметра дължина от злато, колко ще тежи? Кой от вас би се наел да го дигне? Човек трябва да опитва. Най-първо много идеи не са ясни.
Казва: „Да направиш едно добро дело.“ Или казвате: „Човек трябва да бъде истинолюбив.“ Ти, когато искаш да кажеш истината, ще се яви едно раздвояване в съзнанието ти, явяват се посторонни ограничения.
Най-първо искаш да кажеш нещо, но имаш предвид да не се компрометираш. Искаш да кажеш истината, но тази истина ще кажеш тъй, както ще бъде полезно за тебе. Допуснете, че едно дете счупило стомната. Как ще каже на майка си? Ходило за вода и счупило стомната.
към беседата >>
– „Аз не зная, може да ме научите.“ Не искай да пиеш нещо, да чакаш да се научиш по-хубаво да пиеш.
Когато пияницата се напие, като го видиш, ще кажеш: „Много добре си направил, че си се напил, но не си пил хубавото вино. Ти трябва да намериш виното на магарето.“ Единственото нещо, което му кажи: „Много хубаво си се напил, но вторият път да се напиеш с виното на магарето.“ Пък като срещнеш магарето да се търкаля, какво трябва да му кажеш? Ще му кажеш: „Внимавай, когато минават благородни край тебе, да се не търкаляш.“ Някой път вие искате да се покажете, че знаете нещо. Но онези, на които искате да се покажете, те знаят повече. Ти, когато се намираш в обществото на пияниците, които знаят много добре да пият, не искат да се покажеш, че не искаш да пиеш.
– „Аз не зная, може да ме научите.“ Не искай да пиеш нещо, да чакаш да се научиш по-хубаво да пиеш.
Магарето, след като се търкаля, че дига прах, ни най-малко няма да одобрите неговата постъпка. Ако това магаре стоеше само така, без да се търкаля, само ги гледа, щяха да кажат, че е доста умно магарето.
към беседата >>
Най-първо искаш да кажеш нещо, но имаш предвид да не се компрометираш.
Представете си, че е 60 сантиметра широчина и 70 сантиметра дължина от злато, колко ще тежи? Кой от вас би се наел да го дигне? Човек трябва да опитва. Най-първо много идеи не са ясни. Казва: „Да направиш едно добро дело.“ Или казвате: „Човек трябва да бъде истинолюбив.“ Ти, когато искаш да кажеш истината, ще се яви едно раздвояване в съзнанието ти, явяват се посторонни ограничения.
Най-първо искаш да кажеш нещо, но имаш предвид да не се компрометираш.
Искаш да кажеш истината, но тази истина ще кажеш тъй, както ще бъде полезно за тебе. Допуснете, че едно дете счупило стомната. Как ще каже на майка си? Ходило за вода и счупило стомната. Като се връщало да намери майка си, като вървяло по пътя, друго дете го бутнало, че то отървало стомната. Защо?
към беседата >>
Магарето, след като се търкаля, че дига прах, ни най-малко няма да одобрите неговата постъпка.
Ти трябва да намериш виното на магарето.“ Единственото нещо, което му кажи: „Много хубаво си се напил, но вторият път да се напиеш с виното на магарето.“ Пък като срещнеш магарето да се търкаля, какво трябва да му кажеш? Ще му кажеш: „Внимавай, когато минават благородни край тебе, да се не търкаляш.“ Някой път вие искате да се покажете, че знаете нещо. Но онези, на които искате да се покажете, те знаят повече. Ти, когато се намираш в обществото на пияниците, които знаят много добре да пият, не искат да се покажеш, че не искаш да пиеш. – „Аз не зная, може да ме научите.“ Не искай да пиеш нещо, да чакаш да се научиш по-хубаво да пиеш.
Магарето, след като се търкаля, че дига прах, ни най-малко няма да одобрите неговата постъпка.
Ако това магаре стоеше само така, без да се търкаля, само ги гледа, щяха да кажат, че е доста умно магарето.
към беседата >>
Искаш да кажеш истината, но тази истина ще кажеш тъй, както ще бъде полезно за тебе.
Кой от вас би се наел да го дигне? Човек трябва да опитва. Най-първо много идеи не са ясни. Казва: „Да направиш едно добро дело.“ Или казвате: „Човек трябва да бъде истинолюбив.“ Ти, когато искаш да кажеш истината, ще се яви едно раздвояване в съзнанието ти, явяват се посторонни ограничения. Най-първо искаш да кажеш нещо, но имаш предвид да не се компрометираш.
Искаш да кажеш истината, но тази истина ще кажеш тъй, както ще бъде полезно за тебе.
Допуснете, че едно дете счупило стомната. Как ще каже на майка си? Ходило за вода и счупило стомната. Като се връщало да намери майка си, като вървяло по пътя, друго дете го бутнало, че то отървало стомната. Защо? По закона на правдата, детето има една външна причина за счупването на стомната, за направената погрешка.
към беседата >>
Ако това магаре стоеше само така, без да се търкаля, само ги гледа, щяха да кажат, че е доста умно магарето.
Ще му кажеш: „Внимавай, когато минават благородни край тебе, да се не търкаляш.“ Някой път вие искате да се покажете, че знаете нещо. Но онези, на които искате да се покажете, те знаят повече. Ти, когато се намираш в обществото на пияниците, които знаят много добре да пият, не искат да се покажеш, че не искаш да пиеш. – „Аз не зная, може да ме научите.“ Не искай да пиеш нещо, да чакаш да се научиш по-хубаво да пиеш. Магарето, след като се търкаля, че дига прах, ни най-малко няма да одобрите неговата постъпка.
Ако това магаре стоеше само така, без да се търкаля, само ги гледа, щяха да кажат, че е доста умно магарето.
към беседата >>
Допуснете, че едно дете счупило стомната.
Човек трябва да опитва. Най-първо много идеи не са ясни. Казва: „Да направиш едно добро дело.“ Или казвате: „Човек трябва да бъде истинолюбив.“ Ти, когато искаш да кажеш истината, ще се яви едно раздвояване в съзнанието ти, явяват се посторонни ограничения. Най-първо искаш да кажеш нещо, но имаш предвид да не се компрометираш. Искаш да кажеш истината, но тази истина ще кажеш тъй, както ще бъде полезно за тебе.
Допуснете, че едно дете счупило стомната.
Как ще каже на майка си? Ходило за вода и счупило стомната. Като се връщало да намери майка си, като вървяло по пътя, друго дете го бутнало, че то отървало стомната. Защо? По закона на правдата, детето има една външна причина за счупването на стомната, за направената погрешка. Майката няма да тури всичката вина на него, но ще тури половината вина на онова дете.
към беседата >>
Когато срещате един човек, който е способен, то е едно благо заради вас.
Когато срещате един човек, който е способен, то е едно благо заради вас.
Като срещнете един умен човек, то е едно благо заради вас. Като срещате един човек, който добре постъпва, той е едно благо заради вас. Добрите хора не се срещат често. Слънцето сутрин изгрява, но вечер ще го търсиш на друго място. Добрите хора са като слънцето, любещите хора са като слънцето, истинолюбивите хора са като слънцето.
към беседата >>
Как ще каже на майка си?
Най-първо много идеи не са ясни. Казва: „Да направиш едно добро дело.“ Или казвате: „Човек трябва да бъде истинолюбив.“ Ти, когато искаш да кажеш истината, ще се яви едно раздвояване в съзнанието ти, явяват се посторонни ограничения. Най-първо искаш да кажеш нещо, но имаш предвид да не се компрометираш. Искаш да кажеш истината, но тази истина ще кажеш тъй, както ще бъде полезно за тебе. Допуснете, че едно дете счупило стомната.
Как ще каже на майка си?
Ходило за вода и счупило стомната. Като се връщало да намери майка си, като вървяло по пътя, друго дете го бутнало, че то отървало стомната. Защо? По закона на правдата, детето има една външна причина за счупването на стомната, за направената погрешка. Майката няма да тури всичката вина на него, но ще тури половината вина на онова дете. Какво невъзпитано дете, да блъсне детето и да счупи стомната.
към беседата >>
Като срещнете един умен човек, то е едно благо заради вас.
Когато срещате един човек, който е способен, то е едно благо заради вас.
Като срещнете един умен човек, то е едно благо заради вас.
Като срещате един човек, който добре постъпва, той е едно благо заради вас. Добрите хора не се срещат често. Слънцето сутрин изгрява, но вечер ще го търсиш на друго място. Добрите хора са като слънцето, любещите хора са като слънцето, истинолюбивите хора са като слънцето. Те изгряват и залязват.
към беседата >>
Ходило за вода и счупило стомната.
Казва: „Да направиш едно добро дело.“ Или казвате: „Човек трябва да бъде истинолюбив.“ Ти, когато искаш да кажеш истината, ще се яви едно раздвояване в съзнанието ти, явяват се посторонни ограничения. Най-първо искаш да кажеш нещо, но имаш предвид да не се компрометираш. Искаш да кажеш истината, но тази истина ще кажеш тъй, както ще бъде полезно за тебе. Допуснете, че едно дете счупило стомната. Как ще каже на майка си?
Ходило за вода и счупило стомната.
Като се връщало да намери майка си, като вървяло по пътя, друго дете го бутнало, че то отървало стомната. Защо? По закона на правдата, детето има една външна причина за счупването на стомната, за направената погрешка. Майката няма да тури всичката вина на него, но ще тури половината вина на онова дете. Какво невъзпитано дете, да блъсне детето и да счупи стомната. Ако това дете не беше го блъснало, щяха да го бият.
към беседата >>
Като срещате един човек, който добре постъпва, той е едно благо заради вас.
Когато срещате един човек, който е способен, то е едно благо заради вас. Като срещнете един умен човек, то е едно благо заради вас.
Като срещате един човек, който добре постъпва, той е едно благо заради вас.
Добрите хора не се срещат често. Слънцето сутрин изгрява, но вечер ще го търсиш на друго място. Добрите хора са като слънцето, любещите хора са като слънцето, истинолюбивите хора са като слънцето. Те изгряват и залязват. Но в тях законът е такъв: Слънцето, което залязва и изгрява, то е слънце.
към беседата >>
Като се връщало да намери майка си, като вървяло по пътя, друго дете го бутнало, че то отървало стомната. Защо?
Най-първо искаш да кажеш нещо, но имаш предвид да не се компрометираш. Искаш да кажеш истината, но тази истина ще кажеш тъй, както ще бъде полезно за тебе. Допуснете, че едно дете счупило стомната. Как ще каже на майка си? Ходило за вода и счупило стомната.
Като се връщало да намери майка си, като вървяло по пътя, друго дете го бутнало, че то отървало стомната. Защо?
По закона на правдата, детето има една външна причина за счупването на стомната, за направената погрешка. Майката няма да тури всичката вина на него, но ще тури половината вина на онова дете. Какво невъзпитано дете, да блъсне детето и да счупи стомната. Ако това дете не беше го блъснало, щяха да го бият. Когато адвокатът защитава едно дело, той все ще намери едно такова дете, което е блъснало, да се види, че този човек, когото обвиняват, ни най-малко не е искал да направи престъпление.
към беседата >>
Добрите хора не се срещат често.
Когато срещате един човек, който е способен, то е едно благо заради вас. Като срещнете един умен човек, то е едно благо заради вас. Като срещате един човек, който добре постъпва, той е едно благо заради вас.
Добрите хора не се срещат често.
Слънцето сутрин изгрява, но вечер ще го търсиш на друго място. Добрите хора са като слънцето, любещите хора са като слънцето, истинолюбивите хора са като слънцето. Те изгряват и залязват. Но в тях законът е такъв: Слънцето, което залязва и изгрява, то е слънце. Слънце, което залязва и не изгрява, то не е слънце.
към беседата >>
По закона на правдата, детето има една външна причина за счупването на стомната, за направената погрешка.
Искаш да кажеш истината, но тази истина ще кажеш тъй, както ще бъде полезно за тебе. Допуснете, че едно дете счупило стомната. Как ще каже на майка си? Ходило за вода и счупило стомната. Като се връщало да намери майка си, като вървяло по пътя, друго дете го бутнало, че то отървало стомната. Защо?
По закона на правдата, детето има една външна причина за счупването на стомната, за направената погрешка.
Майката няма да тури всичката вина на него, но ще тури половината вина на онова дете. Какво невъзпитано дете, да блъсне детето и да счупи стомната. Ако това дете не беше го блъснало, щяха да го бият. Когато адвокатът защитава едно дело, той все ще намери едно такова дете, което е блъснало, да се види, че този човек, когото обвиняват, ни най-малко не е искал да направи престъпление. Но външните условия го накарали.
към беседата >>
Слънцето сутрин изгрява, но вечер ще го търсиш на друго място.
Когато срещате един човек, който е способен, то е едно благо заради вас. Като срещнете един умен човек, то е едно благо заради вас. Като срещате един човек, който добре постъпва, той е едно благо заради вас. Добрите хора не се срещат често.
Слънцето сутрин изгрява, но вечер ще го търсиш на друго място.
Добрите хора са като слънцето, любещите хора са като слънцето, истинолюбивите хора са като слънцето. Те изгряват и залязват. Но в тях законът е такъв: Слънцето, което залязва и изгрява, то е слънце. Слънце, което залязва и не изгрява, то не е слънце. Считайте, когато срещнете един добър човек и залезе, той пак ще изгрее.
към беседата >>
Майката няма да тури всичката вина на него, но ще тури половината вина на онова дете.
Допуснете, че едно дете счупило стомната. Как ще каже на майка си? Ходило за вода и счупило стомната. Като се връщало да намери майка си, като вървяло по пътя, друго дете го бутнало, че то отървало стомната. Защо? По закона на правдата, детето има една външна причина за счупването на стомната, за направената погрешка.
Майката няма да тури всичката вина на него, но ще тури половината вина на онова дете.
Какво невъзпитано дете, да блъсне детето и да счупи стомната. Ако това дете не беше го блъснало, щяха да го бият. Когато адвокатът защитава едно дело, той все ще намери едно такова дете, което е блъснало, да се види, че този човек, когото обвиняват, ни най-малко не е искал да направи престъпление. Но външните условия го накарали. Както онзи анекдот.
към беседата >>
Добрите хора са като слънцето, любещите хора са като слънцето, истинолюбивите хора са като слънцето.
Когато срещате един човек, който е способен, то е едно благо заради вас. Като срещнете един умен човек, то е едно благо заради вас. Като срещате един човек, който добре постъпва, той е едно благо заради вас. Добрите хора не се срещат често. Слънцето сутрин изгрява, но вечер ще го търсиш на друго място.
Добрите хора са като слънцето, любещите хора са като слънцето, истинолюбивите хора са като слънцето.
Те изгряват и залязват. Но в тях законът е такъв: Слънцето, което залязва и изгрява, то е слънце. Слънце, което залязва и не изгрява, то не е слънце. Считайте, когато срещнете един добър човек и залезе, той пак ще изгрее. Кой никога не загасва?
към беседата >>
4.
Истинският човек
,
НБ
, София, 4.6.1939г.,
Всичко в света има своя цена, но съвременният човек не оценява онова, което има.
Всичко в света има своя цена, но съвременният човек не оценява онова, което има.
Това неоценяване произтича от три причини: Първата причина е, че той не оценява, той не познава Бога, както трябва. Втората причина е, че той не познава ближния си, както трябва, и третата причина е, че той не познава и себе си, както трябва. От хиляди години насам човекът е работил изключително само за себе си. От това едностранчиво разбиране са произлезли всички противоречия в самия човек, както и в народите, които са съставени от същите хора. Днес всеки човек, религиозен или светски, като говори за Бога, употребява името му само като предлог за постигане на някоя своя цел.
към беседата >>
Това неоценяване произтича от три причини: Първата причина е, че той не оценява, той не познава Бога, както трябва.
Всичко в света има своя цена, но съвременният човек не оценява онова, което има.
Това неоценяване произтича от три причини: Първата причина е, че той не оценява, той не познава Бога, както трябва.
Втората причина е, че той не познава ближния си, както трябва, и третата причина е, че той не познава и себе си, както трябва. От хиляди години насам човекът е работил изключително само за себе си. От това едностранчиво разбиране са произлезли всички противоречия в самия човек, както и в народите, които са съставени от същите хора. Днес всеки човек, религиозен или светски, като говори за Бога, употребява името му само като предлог за постигане на някоя своя цел. Там се зараждат всички противоречия.
към беседата >>
Втората причина е, че той не познава ближния си, както трябва, и третата причина е, че той не познава и себе си, както трябва.
Всичко в света има своя цена, но съвременният човек не оценява онова, което има. Това неоценяване произтича от три причини: Първата причина е, че той не оценява, той не познава Бога, както трябва.
Втората причина е, че той не познава ближния си, както трябва, и третата причина е, че той не познава и себе си, както трябва.
От хиляди години насам човекът е работил изключително само за себе си. От това едностранчиво разбиране са произлезли всички противоречия в самия човек, както и в народите, които са съставени от същите хора. Днес всеки човек, религиозен или светски, като говори за Бога, употребява името му само като предлог за постигане на някоя своя цел. Там се зараждат всички противоречия. Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че юрган няма, че къща и пари няма, че деца няма и т.н.
към беседата >>
От хиляди години насам човекът е работил изключително само за себе си.
Всичко в света има своя цена, но съвременният човек не оценява онова, което има. Това неоценяване произтича от три причини: Първата причина е, че той не оценява, той не познава Бога, както трябва. Втората причина е, че той не познава ближния си, както трябва, и третата причина е, че той не познава и себе си, както трябва.
От хиляди години насам човекът е работил изключително само за себе си.
От това едностранчиво разбиране са произлезли всички противоречия в самия човек, както и в народите, които са съставени от същите хора. Днес всеки човек, религиозен или светски, като говори за Бога, употребява името му само като предлог за постигане на някоя своя цел. Там се зараждат всички противоречия. Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че юрган няма, че къща и пари няма, че деца няма и т.н. Всеки говори за своя личен живот.
към беседата >>
От това едностранчиво разбиране са произлезли всички противоречия в самия човек, както и в народите, които са съставени от същите хора.
Всичко в света има своя цена, но съвременният човек не оценява онова, което има. Това неоценяване произтича от три причини: Първата причина е, че той не оценява, той не познава Бога, както трябва. Втората причина е, че той не познава ближния си, както трябва, и третата причина е, че той не познава и себе си, както трябва. От хиляди години насам човекът е работил изключително само за себе си.
От това едностранчиво разбиране са произлезли всички противоречия в самия човек, както и в народите, които са съставени от същите хора.
Днес всеки човек, религиозен или светски, като говори за Бога, употребява името му само като предлог за постигане на някоя своя цел. Там се зараждат всички противоречия. Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че юрган няма, че къща и пари няма, че деца няма и т.н. Всеки говори за своя личен живот. Когото срещнеш днес, от единия до другия край на земята, всеки говори само за себе си.
към беседата >>
Днес всеки човек, религиозен или светски, като говори за Бога, употребява името му само като предлог за постигане на някоя своя цел.
Всичко в света има своя цена, но съвременният човек не оценява онова, което има. Това неоценяване произтича от три причини: Първата причина е, че той не оценява, той не познава Бога, както трябва. Втората причина е, че той не познава ближния си, както трябва, и третата причина е, че той не познава и себе си, както трябва. От хиляди години насам човекът е работил изключително само за себе си. От това едностранчиво разбиране са произлезли всички противоречия в самия човек, както и в народите, които са съставени от същите хора.
Днес всеки човек, религиозен или светски, като говори за Бога, употребява името му само като предлог за постигане на някоя своя цел.
Там се зараждат всички противоречия. Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че юрган няма, че къща и пари няма, че деца няма и т.н. Всеки говори за своя личен живот. Когото срещнеш днес, от единия до другия край на земята, всеки говори само за себе си. Всеки говори в какво вярва.
към беседата >>
Там се зараждат всички противоречия.
Това неоценяване произтича от три причини: Първата причина е, че той не оценява, той не познава Бога, както трябва. Втората причина е, че той не познава ближния си, както трябва, и третата причина е, че той не познава и себе си, както трябва. От хиляди години насам човекът е работил изключително само за себе си. От това едностранчиво разбиране са произлезли всички противоречия в самия човек, както и в народите, които са съставени от същите хора. Днес всеки човек, религиозен или светски, като говори за Бога, употребява името му само като предлог за постигане на някоя своя цел.
Там се зараждат всички противоречия.
Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че юрган няма, че къща и пари няма, че деца няма и т.н. Всеки говори за своя личен живот. Когото срещнеш днес, от единия до другия край на земята, всеки говори само за себе си. Всеки говори в какво вярва. И неговото вярване е на лична почва.
към беседата >>
Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че юрган няма, че къща и пари няма, че деца няма и т.н.
Втората причина е, че той не познава ближния си, както трябва, и третата причина е, че той не познава и себе си, както трябва. От хиляди години насам човекът е работил изключително само за себе си. От това едностранчиво разбиране са произлезли всички противоречия в самия човек, както и в народите, които са съставени от същите хора. Днес всеки човек, религиозен или светски, като говори за Бога, употребява името му само като предлог за постигане на някоя своя цел. Там се зараждат всички противоречия.
Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че юрган няма, че къща и пари няма, че деца няма и т.н.
Всеки говори за своя личен живот. Когото срещнеш днес, от единия до другия край на земята, всеки говори само за себе си. Всеки говори в какво вярва. И неговото вярване е на лична почва. Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък.
към беседата >>
Всеки говори за своя личен живот.
От хиляди години насам човекът е работил изключително само за себе си. От това едностранчиво разбиране са произлезли всички противоречия в самия човек, както и в народите, които са съставени от същите хора. Днес всеки човек, религиозен или светски, като говори за Бога, употребява името му само като предлог за постигане на някоя своя цел. Там се зараждат всички противоречия. Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че юрган няма, че къща и пари няма, че деца няма и т.н.
Всеки говори за своя личен живот.
Когото срещнеш днес, от единия до другия край на земята, всеки говори само за себе си. Всеки говори в какво вярва. И неговото вярване е на лична почва. Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби.
към беседата >>
Когото срещнеш днес, от единия до другия край на земята, всеки говори само за себе си.
От това едностранчиво разбиране са произлезли всички противоречия в самия човек, както и в народите, които са съставени от същите хора. Днес всеки човек, религиозен или светски, като говори за Бога, употребява името му само като предлог за постигане на някоя своя цел. Там се зараждат всички противоречия. Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че юрган няма, че къща и пари няма, че деца няма и т.н. Всеки говори за своя личен живот.
Когото срещнеш днес, от единия до другия край на земята, всеки говори само за себе си.
Всеки говори в какво вярва. И неговото вярване е на лична почва. Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби. Питам: Ако един милионер има 500 милиона лева или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и как ще ги употреби той?
към беседата >>
Всеки говори в какво вярва.
Днес всеки човек, религиозен или светски, като говори за Бога, употребява името му само като предлог за постигане на някоя своя цел. Там се зараждат всички противоречия. Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че юрган няма, че къща и пари няма, че деца няма и т.н. Всеки говори за своя личен живот. Когото срещнеш днес, от единия до другия край на земята, всеки говори само за себе си.
Всеки говори в какво вярва.
И неговото вярване е на лична почва. Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби. Питам: Ако един милионер има 500 милиона лева или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и как ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да ги изяде?
към беседата >>
И неговото вярване е на лична почва.
Там се зараждат всички противоречия. Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че юрган няма, че къща и пари няма, че деца няма и т.н. Всеки говори за своя личен живот. Когото срещнеш днес, от единия до другия край на земята, всеки говори само за себе си. Всеки говори в какво вярва.
И неговото вярване е на лична почва.
Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби. Питам: Ако един милионер има 500 милиона лева или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и как ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да ги изяде? Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един.
към беседата >>
Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък.
Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че юрган няма, че къща и пари няма, че деца няма и т.н. Всеки говори за своя личен живот. Когото срещнеш днес, от единия до другия край на земята, всеки говори само за себе си. Всеки говори в какво вярва. И неговото вярване е на лична почва.
Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък.
Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби. Питам: Ако един милионер има 500 милиона лева или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и как ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да ги изяде? Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един. Първият казва: „Това е мое жито.“ От това, именно, произтича злото.
към беседата >>
Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби.
Всеки говори за своя личен живот. Когото срещнеш днес, от единия до другия край на земята, всеки говори само за себе си. Всеки говори в какво вярва. И неговото вярване е на лична почва. Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък.
Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби.
Питам: Ако един милионер има 500 милиона лева или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и как ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да ги изяде? Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един. Първият казва: „Това е мое жито.“ От това, именно, произтича злото. Човек е зло сам за себе си, но въпреки това мъчно може да го убедите в това.
към беседата >>
Питам: Ако един милионер има 500 милиона лева или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и как ще ги употреби той?
Когото срещнеш днес, от единия до другия край на земята, всеки говори само за себе си. Всеки говори в какво вярва. И неговото вярване е на лична почва. Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби.
Питам: Ако един милионер има 500 милиона лева или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и как ще ги употреби той?
Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да ги изяде? Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един. Първият казва: „Това е мое жито.“ От това, именно, произтича злото. Човек е зло сам за себе си, но въпреки това мъчно може да го убедите в това. Сам за себе си човекът е един ангел на тъмнината и един ангел на светлината.
към беседата >>
Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да ги изяде?
Всеки говори в какво вярва. И неговото вярване е на лична почва. Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби. Питам: Ако един милионер има 500 милиона лева или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и как ще ги употреби той?
Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да ги изяде?
Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един. Първият казва: „Това е мое жито.“ От това, именно, произтича злото. Човек е зло сам за себе си, но въпреки това мъчно може да го убедите в това. Сам за себе си човекът е един ангел на тъмнината и един ангел на светлината. Това зависи от неговата мисъл.
към беседата >>
Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един.
И неговото вярване е на лична почва. Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби. Питам: Ако един милионер има 500 милиона лева или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и как ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да ги изяде?
Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един.
Първият казва: „Това е мое жито.“ От това, именно, произтича злото. Човек е зло сам за себе си, но въпреки това мъчно може да го убедите в това. Сам за себе си човекът е един ангел на тъмнината и един ангел на светлината. Това зависи от неговата мисъл. От името, което му е дадено, се вижда, че той е същество, което мисли, т.е.
към беседата >>
Първият казва: „Това е мое жито.“ От това, именно, произтича злото.
Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби. Питам: Ако един милионер има 500 милиона лева или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и как ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да ги изяде? Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един.
Първият казва: „Това е мое жито.“ От това, именно, произтича злото.
Човек е зло сам за себе си, но въпреки това мъчно може да го убедите в това. Сам за себе си човекът е един ангел на тъмнината и един ангел на светлината. Това зависи от неговата мисъл. От името, което му е дадено, се вижда, че той е същество, което мисли, т.е. същество на светлината.
към беседата >>
Човек е зло сам за себе си, но въпреки това мъчно може да го убедите в това.
Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби. Питам: Ако един милионер има 500 милиона лева или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и как ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да ги изяде? Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един. Първият казва: „Това е мое жито.“ От това, именно, произтича злото.
Човек е зло сам за себе си, но въпреки това мъчно може да го убедите в това.
Сам за себе си човекът е един ангел на тъмнината и един ангел на светлината. Това зависи от неговата мисъл. От името, което му е дадено, се вижда, че той е същество, което мисли, т.е. същество на светлината. Човешките мисли не са нищо друго, освен форми на Божествената светлина.
към беседата >>
Сам за себе си човекът е един ангел на тъмнината и един ангел на светлината.
Питам: Ако един милионер има 500 милиона лева или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и как ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да ги изяде? Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един. Първият казва: „Това е мое жито.“ От това, именно, произтича злото. Човек е зло сам за себе си, но въпреки това мъчно може да го убедите в това.
Сам за себе си човекът е един ангел на тъмнината и един ангел на светлината.
Това зависи от неговата мисъл. От името, което му е дадено, се вижда, че той е същество, което мисли, т.е. същество на светлината. Човешките мисли не са нищо друго, освен форми на Божествената светлина. Човек е външно проявление на Бога и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, каквото е създадено в света, е създадено само заради него.
към беседата >>
Това зависи от неговата мисъл.
Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да ги изяде? Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един. Първият казва: „Това е мое жито.“ От това, именно, произтича злото. Човек е зло сам за себе си, но въпреки това мъчно може да го убедите в това. Сам за себе си човекът е един ангел на тъмнината и един ангел на светлината.
Това зависи от неговата мисъл.
От името, което му е дадено, се вижда, че той е същество, което мисли, т.е. същество на светлината. Човешките мисли не са нищо друго, освен форми на Божествената светлина. Човек е външно проявление на Бога и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, каквото е създадено в света, е създадено само заради него. Той си мисли, че има право да върши каквото си иска.
към беседата >>
От името, което му е дадено, се вижда, че той е същество, което мисли, т.е.
Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един. Първият казва: „Това е мое жито.“ От това, именно, произтича злото. Човек е зло сам за себе си, но въпреки това мъчно може да го убедите в това. Сам за себе си човекът е един ангел на тъмнината и един ангел на светлината. Това зависи от неговата мисъл.
От името, което му е дадено, се вижда, че той е същество, което мисли, т.е.
същество на светлината. Човешките мисли не са нищо друго, освен форми на Божествената светлина. Човек е външно проявление на Бога и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, каквото е създадено в света, е създадено само заради него. Той си мисли, че има право да върши каквото си иска. Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро.
към беседата >>
същество на светлината.
Първият казва: „Това е мое жито.“ От това, именно, произтича злото. Човек е зло сам за себе си, но въпреки това мъчно може да го убедите в това. Сам за себе си човекът е един ангел на тъмнината и един ангел на светлината. Това зависи от неговата мисъл. От името, което му е дадено, се вижда, че той е същество, което мисли, т.е.
същество на светлината.
Човешките мисли не са нищо друго, освен форми на Божествената светлина. Човек е външно проявление на Бога и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, каквото е създадено в света, е създадено само заради него. Той си мисли, че има право да върши каквото си иска. Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро. Не е ли добро това, което върши, това няма право да върши каквото иска.
към беседата >>
Човешките мисли не са нищо друго, освен форми на Божествената светлина.
Човек е зло сам за себе си, но въпреки това мъчно може да го убедите в това. Сам за себе си човекът е един ангел на тъмнината и един ангел на светлината. Това зависи от неговата мисъл. От името, което му е дадено, се вижда, че той е същество, което мисли, т.е. същество на светлината.
Човешките мисли не са нищо друго, освен форми на Божествената светлина.
Човек е външно проявление на Бога и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, каквото е създадено в света, е създадено само заради него. Той си мисли, че има право да върши каквото си иска. Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро. Не е ли добро това, което върши, това няма право да върши каквото иска. Като прави добро, човек се повдига, освобождава се.
към беседата >>
Човек е външно проявление на Бога и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, каквото е създадено в света, е създадено само заради него.
Сам за себе си човекът е един ангел на тъмнината и един ангел на светлината. Това зависи от неговата мисъл. От името, което му е дадено, се вижда, че той е същество, което мисли, т.е. същество на светлината. Човешките мисли не са нищо друго, освен форми на Божествената светлина.
Човек е външно проявление на Бога и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, каквото е създадено в света, е създадено само заради него.
Той си мисли, че има право да върши каквото си иска. Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро. Не е ли добро това, което върши, това няма право да върши каквото иска. Като прави добро, човек се повдига, освобождава се. Но като прави зло, той се ограничава.
към беседата >>
Той си мисли, че има право да върши каквото си иска.
Това зависи от неговата мисъл. От името, което му е дадено, се вижда, че той е същество, което мисли, т.е. същество на светлината. Човешките мисли не са нищо друго, освен форми на Божествената светлина. Човек е външно проявление на Бога и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, каквото е създадено в света, е създадено само заради него.
Той си мисли, че има право да върши каквото си иска.
Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро. Не е ли добро това, което върши, това няма право да върши каквото иска. Като прави добро, човек се повдига, освобождава се. Но като прави зло, той се ограничава. Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки, дребнички.
към беседата >>
Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро.
От името, което му е дадено, се вижда, че той е същество, което мисли, т.е. същество на светлината. Човешките мисли не са нищо друго, освен форми на Божествената светлина. Човек е външно проявление на Бога и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, каквото е създадено в света, е създадено само заради него. Той си мисли, че има право да върши каквото си иска.
Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро.
Не е ли добро това, което върши, това няма право да върши каквото иска. Като прави добро, човек се повдига, освобождава се. Но като прави зло, той се ограничава. Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки, дребнички. Едно време, когато Господ ги създаде, те не бяха както сега.
към беседата >>
Не е ли добро това, което върши, това няма право да върши каквото иска.
същество на светлината. Човешките мисли не са нищо друго, освен форми на Божествената светлина. Човек е външно проявление на Бога и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, каквото е създадено в света, е създадено само заради него. Той си мисли, че има право да върши каквото си иска. Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро.
Не е ли добро това, което върши, това няма право да върши каквото иска.
Като прави добро, човек се повдига, освобождава се. Но като прави зло, той се ограничава. Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки, дребнички. Едно време, когато Господ ги създаде, те не бяха както сега. Те бяха толкова умни, колкото е умен сегашният човек.
към беседата >>
Като прави добро, човек се повдига, освобождава се.
Човешките мисли не са нищо друго, освен форми на Божествената светлина. Човек е външно проявление на Бога и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, каквото е създадено в света, е създадено само заради него. Той си мисли, че има право да върши каквото си иска. Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро. Не е ли добро това, което върши, това няма право да върши каквото иска.
Като прави добро, човек се повдига, освобождава се.
Но като прави зло, той се ограничава. Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки, дребнички. Едно време, когато Господ ги създаде, те не бяха както сега. Те бяха толкова умни, колкото е умен сегашният човек. Аз не искам да вярват в това, но днес го приемете така, а един ден ще го проверите.
към беседата >>
Но като прави зло, той се ограничава.
Човек е външно проявление на Бога и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, каквото е създадено в света, е създадено само заради него. Той си мисли, че има право да върши каквото си иска. Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро. Не е ли добро това, което върши, това няма право да върши каквото иска. Като прави добро, човек се повдига, освобождава се.
Но като прави зло, той се ограничава.
Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки, дребнички. Едно време, когато Господ ги създаде, те не бяха както сега. Те бяха толкова умни, колкото е умен сегашният човек. Аз не искам да вярват в това, но днес го приемете така, а един ден ще го проверите. Някой ще каже, че вярва в науката.
към беседата >>
Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки, дребнички.
Той си мисли, че има право да върши каквото си иска. Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро. Не е ли добро това, което върши, това няма право да върши каквото иска. Като прави добро, човек се повдига, освобождава се. Но като прави зло, той се ограничава.
Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки, дребнички.
Едно време, когато Господ ги създаде, те не бяха както сега. Те бяха толкова умни, колкото е умен сегашният човек. Аз не искам да вярват в това, но днес го приемете така, а един ден ще го проверите. Някой ще каже, че вярва в науката. Науката, обаче, се занимава с миналото.
към беседата >>
Едно време, когато Господ ги създаде, те не бяха както сега.
Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро. Не е ли добро това, което върши, това няма право да върши каквото иска. Като прави добро, човек се повдига, освобождава се. Но като прави зло, той се ограничава. Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки, дребнички.
Едно време, когато Господ ги създаде, те не бяха както сега.
Те бяха толкова умни, колкото е умен сегашният човек. Аз не искам да вярват в това, но днес го приемете така, а един ден ще го проверите. Някой ще каже, че вярва в науката. Науката, обаче, се занимава с миналото. За бъдещето няма наука.
към беседата >>
Те бяха толкова умни, колкото е умен сегашният човек.
Не е ли добро това, което върши, това няма право да върши каквото иска. Като прави добро, човек се повдига, освобождава се. Но като прави зло, той се ограничава. Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки, дребнички. Едно време, когато Господ ги създаде, те не бяха както сега.
Те бяха толкова умни, колкото е умен сегашният човек.
Аз не искам да вярват в това, но днес го приемете така, а един ден ще го проверите. Някой ще каже, че вярва в науката. Науката, обаче, се занимава с миналото. За бъдещето няма наука. Бъдещето се основава на вярата.
към беседата >>
Аз не искам да вярват в това, но днес го приемете така, а един ден ще го проверите.
Като прави добро, човек се повдига, освобождава се. Но като прави зло, той се ограничава. Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки, дребнички. Едно време, когато Господ ги създаде, те не бяха както сега. Те бяха толкова умни, колкото е умен сегашният човек.
Аз не искам да вярват в това, но днес го приемете така, а един ден ще го проверите.
Някой ще каже, че вярва в науката. Науката, обаче, се занимава с миналото. За бъдещето няма наука. Бъдещето се основава на вярата. Сегашните астрономи казват, че имат научни данни.
към беседата >>
Някой ще каже, че вярва в науката.
Но като прави зло, той се ограничава. Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки, дребнички. Едно време, когато Господ ги създаде, те не бяха както сега. Те бяха толкова умни, колкото е умен сегашният човек. Аз не искам да вярват в това, но днес го приемете така, а един ден ще го проверите.
Някой ще каже, че вярва в науката.
Науката, обаче, се занимава с миналото. За бъдещето няма наука. Бъдещето се основава на вярата. Сегашните астрономи казват, че имат научни данни. Та казвате, как са станали промените със звездите.
към беседата >>
Науката, обаче, се занимава с миналото.
Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки, дребнички. Едно време, когато Господ ги създаде, те не бяха както сега. Те бяха толкова умни, колкото е умен сегашният човек. Аз не искам да вярват в това, но днес го приемете така, а един ден ще го проверите. Някой ще каже, че вярва в науката.
Науката, обаче, се занимава с миналото.
За бъдещето няма наука. Бъдещето се основава на вярата. Сегашните астрономи казват, че имат научни данни. Та казвате, как са станали промените със звездите. Това, което те днес знаят, е станало преди няколко хиляди години.
към беседата >>
За бъдещето няма наука.
Едно време, когато Господ ги създаде, те не бяха както сега. Те бяха толкова умни, колкото е умен сегашният човек. Аз не искам да вярват в това, но днес го приемете така, а един ден ще го проверите. Някой ще каже, че вярва в науката. Науката, обаче, се занимава с миналото.
За бъдещето няма наука.
Бъдещето се основава на вярата. Сегашните астрономи казват, че имат научни данни. Та казвате, как са станали промените със звездите. Това, което те днес знаят, е станало преди няколко хиляди години. Сегашното те не го знаят.
към беседата >>
Бъдещето се основава на вярата.
Те бяха толкова умни, колкото е умен сегашният човек. Аз не искам да вярват в това, но днес го приемете така, а един ден ще го проверите. Някой ще каже, че вярва в науката. Науката, обаче, се занимава с миналото. За бъдещето няма наука.
Бъдещето се основава на вярата.
Сегашните астрономи казват, че имат научни данни. Та казвате, как са станали промените със звездите. Това, което те днес знаят, е станало преди няколко хиляди години. Сегашното те не го знаят. Запример, ако преди хиляди години някоя планета е изгоряла, вследствие на някакъв природен пожар, те знаят това нещо днес.
към беседата >>
Сегашните астрономи казват, че имат научни данни.
Аз не искам да вярват в това, но днес го приемете така, а един ден ще го проверите. Някой ще каже, че вярва в науката. Науката, обаче, се занимава с миналото. За бъдещето няма наука. Бъдещето се основава на вярата.
Сегашните астрономи казват, че имат научни данни.
Та казвате, как са станали промените със звездите. Това, което те днес знаят, е станало преди няколко хиляди години. Сегашното те не го знаят. Запример, ако преди хиляди години някоя планета е изгоряла, вследствие на някакъв природен пожар, те знаят това нещо днес. И след всичко това те наричат това нещо знание.
към беседата >>
Та казвате, как са станали промените със звездите.
Някой ще каже, че вярва в науката. Науката, обаче, се занимава с миналото. За бъдещето няма наука. Бъдещето се основава на вярата. Сегашните астрономи казват, че имат научни данни.
Та казвате, как са станали промените със звездите.
Това, което те днес знаят, е станало преди няколко хиляди години. Сегашното те не го знаят. Запример, ако преди хиляди години някоя планета е изгоряла, вследствие на някакъв природен пожар, те знаят това нещо днес. И след всичко това те наричат това нещо знание. Те не знаят даже и това, което става на слънцето. Защо?
към беседата >>
Това, което те днес знаят, е станало преди няколко хиляди години.
Науката, обаче, се занимава с миналото. За бъдещето няма наука. Бъдещето се основава на вярата. Сегашните астрономи казват, че имат научни данни. Та казвате, как са станали промените със звездите.
Това, което те днес знаят, е станало преди няколко хиляди години.
Сегашното те не го знаят. Запример, ако преди хиляди години някоя планета е изгоряла, вследствие на някакъв природен пожар, те знаят това нещо днес. И след всичко това те наричат това нещо знание. Те не знаят даже и това, което става на слънцето. Защо? Защото светлината от слънцето до нас иде за осем минути.
към беседата >>
Сегашното те не го знаят.
За бъдещето няма наука. Бъдещето се основава на вярата. Сегашните астрономи казват, че имат научни данни. Та казвате, как са станали промените със звездите. Това, което те днес знаят, е станало преди няколко хиляди години.
Сегашното те не го знаят.
Запример, ако преди хиляди години някоя планета е изгоряла, вследствие на някакъв природен пожар, те знаят това нещо днес. И след всичко това те наричат това нещо знание. Те не знаят даже и това, което става на слънцето. Защо? Защото светлината от слънцето до нас иде за осем минути. В тези осем минути на слънцето стават големи промени, които хората не могат изведнъж да узнаят.
към беседата >>
Запример, ако преди хиляди години някоя планета е изгоряла, вследствие на някакъв природен пожар, те знаят това нещо днес.
Бъдещето се основава на вярата. Сегашните астрономи казват, че имат научни данни. Та казвате, как са станали промените със звездите. Това, което те днес знаят, е станало преди няколко хиляди години. Сегашното те не го знаят.
Запример, ако преди хиляди години някоя планета е изгоряла, вследствие на някакъв природен пожар, те знаят това нещо днес.
И след всичко това те наричат това нещо знание. Те не знаят даже и това, което става на слънцето. Защо? Защото светлината от слънцето до нас иде за осем минути. В тези осем минути на слънцето стават големи промени, които хората не могат изведнъж да узнаят. Всяка минута слънцето се изменя.
към беседата >>
И след всичко това те наричат това нещо знание.
Сегашните астрономи казват, че имат научни данни. Та казвате, как са станали промените със звездите. Това, което те днес знаят, е станало преди няколко хиляди години. Сегашното те не го знаят. Запример, ако преди хиляди години някоя планета е изгоряла, вследствие на някакъв природен пожар, те знаят това нещо днес.
И след всичко това те наричат това нещо знание.
Те не знаят даже и това, което става на слънцето. Защо? Защото светлината от слънцето до нас иде за осем минути. В тези осем минути на слънцето стават големи промени, които хората не могат изведнъж да узнаят. Всяка минута слънцето се изменя. Днес то не е такова, каквото е било преди хиляди години.
към беседата >>
Те не знаят даже и това, което става на слънцето. Защо?
Та казвате, как са станали промените със звездите. Това, което те днес знаят, е станало преди няколко хиляди години. Сегашното те не го знаят. Запример, ако преди хиляди години някоя планета е изгоряла, вследствие на някакъв природен пожар, те знаят това нещо днес. И след всичко това те наричат това нещо знание.
Те не знаят даже и това, което става на слънцето. Защо?
Защото светлината от слънцето до нас иде за осем минути. В тези осем минути на слънцето стават големи промени, които хората не могат изведнъж да узнаят. Всяка минута слънцето се изменя. Днес то не е такова, каквото е било преди хиляди години. В същност ние се занимаваме с изучаване на нашето минало.
към беседата >>
Защото светлината от слънцето до нас иде за осем минути.
Това, което те днес знаят, е станало преди няколко хиляди години. Сегашното те не го знаят. Запример, ако преди хиляди години някоя планета е изгоряла, вследствие на някакъв природен пожар, те знаят това нещо днес. И след всичко това те наричат това нещо знание. Те не знаят даже и това, което става на слънцето. Защо?
Защото светлината от слънцето до нас иде за осем минути.
В тези осем минути на слънцето стават големи промени, които хората не могат изведнъж да узнаят. Всяка минута слънцето се изменя. Днес то не е такова, каквото е било преди хиляди години. В същност ние се занимаваме с изучаване на нашето минало. Ние трябва да се заемем с изучаване на себе си.
към беседата >>
В тези осем минути на слънцето стават големи промени, които хората не могат изведнъж да узнаят.
Сегашното те не го знаят. Запример, ако преди хиляди години някоя планета е изгоряла, вследствие на някакъв природен пожар, те знаят това нещо днес. И след всичко това те наричат това нещо знание. Те не знаят даже и това, което става на слънцето. Защо? Защото светлината от слънцето до нас иде за осем минути.
В тези осем минути на слънцето стават големи промени, които хората не могат изведнъж да узнаят.
Всяка минута слънцето се изменя. Днес то не е такова, каквото е било преди хиляди години. В същност ние се занимаваме с изучаване на нашето минало. Ние трябва да се заемем с изучаване на себе си. Нашето тяло представя миналото.
към беседата >>
Всяка минута слънцето се изменя.
Запример, ако преди хиляди години някоя планета е изгоряла, вследствие на някакъв природен пожар, те знаят това нещо днес. И след всичко това те наричат това нещо знание. Те не знаят даже и това, което става на слънцето. Защо? Защото светлината от слънцето до нас иде за осем минути. В тези осем минути на слънцето стават големи промени, които хората не могат изведнъж да узнаят.
Всяка минута слънцето се изменя.
Днес то не е такова, каквото е било преди хиляди години. В същност ние се занимаваме с изучаване на нашето минало. Ние трябва да се заемем с изучаване на себе си. Нашето тяло представя миналото. А това, което човек мисли, т.е., неговата мисъл съставя бъдещето.
към беседата >>
Днес то не е такова, каквото е било преди хиляди години.
И след всичко това те наричат това нещо знание. Те не знаят даже и това, което става на слънцето. Защо? Защото светлината от слънцето до нас иде за осем минути. В тези осем минути на слънцето стават големи промени, които хората не могат изведнъж да узнаят. Всяка минута слънцето се изменя.
Днес то не е такова, каквото е било преди хиляди години.
В същност ние се занимаваме с изучаване на нашето минало. Ние трябва да се заемем с изучаване на себе си. Нашето тяло представя миналото. А това, което човек мисли, т.е., неговата мисъл съставя бъдещето. А това, което човек чувствува и прави, съставя настоящето.
към беседата >>
В същност ние се занимаваме с изучаване на нашето минало.
Те не знаят даже и това, което става на слънцето. Защо? Защото светлината от слънцето до нас иде за осем минути. В тези осем минути на слънцето стават големи промени, които хората не могат изведнъж да узнаят. Всяка минута слънцето се изменя. Днес то не е такова, каквото е било преди хиляди години.
В същност ние се занимаваме с изучаване на нашето минало.
Ние трябва да се заемем с изучаване на себе си. Нашето тяло представя миналото. А това, което човек мисли, т.е., неговата мисъл съставя бъдещето. А това, което човек чувствува и прави, съставя настоящето. Следователно, единственото реално нещо е това, което човек чувства в даден случай.
към беседата >>
Ние трябва да се заемем с изучаване на себе си.
Защото светлината от слънцето до нас иде за осем минути. В тези осем минути на слънцето стават големи промени, които хората не могат изведнъж да узнаят. Всяка минута слънцето се изменя. Днес то не е такова, каквото е било преди хиляди години. В същност ние се занимаваме с изучаване на нашето минало.
Ние трябва да се заемем с изучаване на себе си.
Нашето тяло представя миналото. А това, което човек мисли, т.е., неговата мисъл съставя бъдещето. А това, което човек чувствува и прави, съставя настоящето. Следователно, единственото реално нещо е това, което човек чувства в даден случай. Щом поеме въздуха, човек чувствува онази благост, която е вложена в него.
към беседата >>
Нашето тяло представя миналото.
В тези осем минути на слънцето стават големи промени, които хората не могат изведнъж да узнаят. Всяка минута слънцето се изменя. Днес то не е такова, каквото е било преди хиляди години. В същност ние се занимаваме с изучаване на нашето минало. Ние трябва да се заемем с изучаване на себе си.
Нашето тяло представя миналото.
А това, което човек мисли, т.е., неговата мисъл съставя бъдещето. А това, което човек чувствува и прави, съставя настоящето. Следователно, единственото реално нещо е това, което човек чувства в даден случай. Щом поеме въздуха, човек чувствува онази благост, която е вложена в него. Като яде, човек чувства ползата, която получава от храната.
към беседата >>
А това, което човек мисли, т.е., неговата мисъл съставя бъдещето.
Всяка минута слънцето се изменя. Днес то не е такова, каквото е било преди хиляди години. В същност ние се занимаваме с изучаване на нашето минало. Ние трябва да се заемем с изучаване на себе си. Нашето тяло представя миналото.
А това, което човек мисли, т.е., неговата мисъл съставя бъдещето.
А това, което човек чувствува и прави, съставя настоящето. Следователно, единственото реално нещо е това, което човек чувства в даден случай. Щом поеме въздуха, човек чувствува онази благост, която е вложена в него. Като яде, човек чувства ползата, която получава от храната. Като чувствуваш, като мислиш, ти виждаш, че има нещо реално в света.
към беседата >>
А това, което човек чувствува и прави, съставя настоящето.
Днес то не е такова, каквото е било преди хиляди години. В същност ние се занимаваме с изучаване на нашето минало. Ние трябва да се заемем с изучаване на себе си. Нашето тяло представя миналото. А това, което човек мисли, т.е., неговата мисъл съставя бъдещето.
А това, което човек чувствува и прави, съставя настоящето.
Следователно, единственото реално нещо е това, което човек чувства в даден случай. Щом поеме въздуха, човек чувствува онази благост, която е вложена в него. Като яде, човек чувства ползата, която получава от храната. Като чувствуваш, като мислиш, ти виждаш, че има нещо реално в света. Реално в света е само това, което произвежда растене, развиване, облагородяване.
към беседата >>
Следователно, единственото реално нещо е това, което човек чувства в даден случай.
В същност ние се занимаваме с изучаване на нашето минало. Ние трябва да се заемем с изучаване на себе си. Нашето тяло представя миналото. А това, което човек мисли, т.е., неговата мисъл съставя бъдещето. А това, което човек чувствува и прави, съставя настоящето.
Следователно, единственото реално нещо е това, което човек чувства в даден случай.
Щом поеме въздуха, човек чувствува онази благост, която е вложена в него. Като яде, човек чувства ползата, която получава от храната. Като чувствуваш, като мислиш, ти виждаш, че има нещо реално в света. Реално в света е само това, което произвежда растене, развиване, облагородяване. Реално в света е само това, което носи светлина, доброта, сила, любов, знание.
към беседата >>
Щом поеме въздуха, човек чувствува онази благост, която е вложена в него.
Ние трябва да се заемем с изучаване на себе си. Нашето тяло представя миналото. А това, което човек мисли, т.е., неговата мисъл съставя бъдещето. А това, което човек чувствува и прави, съставя настоящето. Следователно, единственото реално нещо е това, което човек чувства в даден случай.
Щом поеме въздуха, човек чувствува онази благост, която е вложена в него.
Като яде, човек чувства ползата, която получава от храната. Като чувствуваш, като мислиш, ти виждаш, че има нещо реално в света. Реално в света е само това, което произвежда растене, развиване, облагородяване. Реално в света е само това, което носи светлина, доброта, сила, любов, знание. Това е реалното.
към беседата >>
Като яде, човек чувства ползата, която получава от храната.
Нашето тяло представя миналото. А това, което човек мисли, т.е., неговата мисъл съставя бъдещето. А това, което човек чувствува и прави, съставя настоящето. Следователно, единственото реално нещо е това, което човек чувства в даден случай. Щом поеме въздуха, човек чувствува онази благост, която е вложена в него.
Като яде, човек чувства ползата, която получава от храната.
Като чувствуваш, като мислиш, ти виждаш, че има нещо реално в света. Реално в света е само това, което произвежда растене, развиване, облагородяване. Реално в света е само това, което носи светлина, доброта, сила, любов, знание. Това е реалното. А всичко онова, което руши, то е относително, не е реално.
към беседата >>
Като чувствуваш, като мислиш, ти виждаш, че има нещо реално в света.
А това, което човек мисли, т.е., неговата мисъл съставя бъдещето. А това, което човек чувствува и прави, съставя настоящето. Следователно, единственото реално нещо е това, което човек чувства в даден случай. Щом поеме въздуха, човек чувствува онази благост, която е вложена в него. Като яде, човек чувства ползата, която получава от храната.
Като чувствуваш, като мислиш, ти виждаш, че има нещо реално в света.
Реално в света е само това, което произвежда растене, развиване, облагородяване. Реално в света е само това, което носи светлина, доброта, сила, любов, знание. Това е реалното. А всичко онова, което руши, то е относително, не е реално.
към беседата >>
НАГОРЕ