НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1267
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1267
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Едно ви трябва
,
ООК
, София, 15.1.1936г.,
Ако вие се качите в мисловния или в причинния свят, ще видите, че волът представлява едно разумно същество; ангели са те, които имат един отличен ум, разрешават такива задачи, които и най-големите философи не разрешават.
Ти осъждаш магарето, а пък се качваш на него. Каква е тая философия? Ако магарето е глупаво, защо се качваш на гърба му? Ако този вол е невежа, аз никак няма да се возя на волска кола. Този вол може да бъде условие, при което да живееш!
Ако вие се качите в мисловния или в причинния свят, ще видите, че волът представлява едно разумно същество; ангели са те, които имат един отличен ум, разрешават такива задачи, които и най-големите философи не разрешават.
Горе са много умни воловете, а долу са много глупави. Защото са дошли да свършат една работа. Те не искат да мислят, те казват: "Когато свършим нашата работа, тогава ще мислим. Сега другите да му мислят, ние – каквото ни заповядват". Те орат, турят си врата в хомота, отиват в дама*.
към беседата >>
Да запалиш печката така, че да имаш най-пълното горене, което дава онази, приятната топлина.
" Да преведем това. Вие казвате: "Да палиш печката – то е лесна работа." Това палене отвън е предметно учение. Да запалиш печката вътре в себе си! По няколко начина може да се запали. Може горенето да е непълно, после може да стане малко по-пълно.
Да запалиш печката така, че да имаш най-пълното горене, което дава онази, приятната топлина.
Някой казва: "Да знаеш как да запалиш вътрешния огън в себе си." Всеки ден трябва да внасяш нещо от топлината и нещо от светлината в себе си. Казваме за някого: "Той е добър човек." Кои хора наричаме добри? Които имат добри печки за горене.
към беседата >>
Изваждам едно малко шишенце и му казвам: Намажете си ръката и след 24 часа болката ще изчезне.
Аз мога да сменя състоянието на когото и да е от вас. Виждам, че някой от вас е болен, боли го кракът; седи и постоянно си простира крака; или го боли ръката. Много хора добиват навик – и като се махне болестта, той пак си повдига ръката. Виждам, че някой е неразположен, заради ръката си. За тая болка има цяр.
Изваждам едно малко шишенце и му казвам: Намажете си ръката и след 24 часа болката ще изчезне.
Защо този човек е неразположен? Женен е, деца има. Трябват му 200-300 лева. Но много е честолюбив; а е дал дума – в 10 часа трябва да има тези пари. И мисли той, неразположен е – няма ги.
към беседата >>
Ако вие нямахте такива говеда като мен, всички гладни щяхте да умрете!
Ако Господ е допуснал лошите работи, защо ги е допуснал? " Защо Бог допусна лошите работи в света? Какво ще отговорите на това? Някой ще каже: "Ти си говедо." Аз казвам: Всички такива говеда като мен поддържат света. Те орат нивите.
Ако вие нямахте такива говеда като мен, всички гладни щяхте да умрете!
Следователно ние, говедата, поддържаме хората. "Го веди" значи онзи, който знае – той е говедо. Онзи, който разбира, той е говедо. Някой казва: "Ти си много лош човек." Хубаво, в какво седи лошевината? "Ти си много отворен човек, каквото правиш, всички го знаят." Лошият е особен човек, той е прочут: съдиите го знаят, адвокатите го знаят, с него се занимават, работа на всички създава.
към беседата >>
Горе са много умни воловете, а долу са много глупави.
Каква е тая философия? Ако магарето е глупаво, защо се качваш на гърба му? Ако този вол е невежа, аз никак няма да се возя на волска кола. Този вол може да бъде условие, при което да живееш! Ако вие се качите в мисловния или в причинния свят, ще видите, че волът представлява едно разумно същество; ангели са те, които имат един отличен ум, разрешават такива задачи, които и най-големите философи не разрешават.
Горе са много умни воловете, а долу са много глупави.
Защото са дошли да свършат една работа. Те не искат да мислят, те казват: "Когато свършим нашата работа, тогава ще мислим. Сега другите да му мислят, ние – каквото ни заповядват". Те орат, турят си врата в хомота, отиват в дама*. Като си свърши работата, когато умира, волът казва на господаря си: "Господарю, аз вече в хомот не турям врата си, в дама не влизам, с рало не ора – свободен съм, отивам там, отдето съм дошъл." Благородни същества са воловете, магаретата.
към беседата >>
Някой казва: "Да знаеш как да запалиш вътрешния огън в себе си." Всеки ден трябва да внасяш нещо от топлината и нещо от светлината в себе си.
Вие казвате: "Да палиш печката – то е лесна работа." Това палене отвън е предметно учение. Да запалиш печката вътре в себе си! По няколко начина може да се запали. Може горенето да е непълно, после може да стане малко по-пълно. Да запалиш печката така, че да имаш най-пълното горене, което дава онази, приятната топлина.
Някой казва: "Да знаеш как да запалиш вътрешния огън в себе си." Всеки ден трябва да внасяш нещо от топлината и нещо от светлината в себе си.
Казваме за някого: "Той е добър човек." Кои хора наричаме добри? Които имат добри печки за горене.
към беседата >>
Защо този човек е неразположен?
Виждам, че някой от вас е болен, боли го кракът; седи и постоянно си простира крака; или го боли ръката. Много хора добиват навик – и като се махне болестта, той пак си повдига ръката. Виждам, че някой е неразположен, заради ръката си. За тая болка има цяр. Изваждам едно малко шишенце и му казвам: Намажете си ръката и след 24 часа болката ще изчезне.
Защо този човек е неразположен?
Женен е, деца има. Трябват му 200-300 лева. Но много е честолюбив; а е дал дума – в 10 часа трябва да има тези пари. И мисли той, неразположен е – няма ги. Можеш да смениш състоянието му, като му дадеш 300 лева.
към беседата >>
Следователно ние, говедата, поддържаме хората.
" Защо Бог допусна лошите работи в света? Какво ще отговорите на това? Някой ще каже: "Ти си говедо." Аз казвам: Всички такива говеда като мен поддържат света. Те орат нивите. Ако вие нямахте такива говеда като мен, всички гладни щяхте да умрете!
Следователно ние, говедата, поддържаме хората.
"Го веди" значи онзи, който знае – той е говедо. Онзи, който разбира, той е говедо. Някой казва: "Ти си много лош човек." Хубаво, в какво седи лошевината? "Ти си много отворен човек, каквото правиш, всички го знаят." Лошият е особен човек, той е прочут: съдиите го знаят, адвокатите го знаят, с него се занимават, работа на всички създава. Ходи с конвой, като цар, да не би да му причинят някоя голяма вреда; водят го с автомобил, пазят го навсякъде.
към беседата >>
Защото са дошли да свършат една работа.
Ако магарето е глупаво, защо се качваш на гърба му? Ако този вол е невежа, аз никак няма да се возя на волска кола. Този вол може да бъде условие, при което да живееш! Ако вие се качите в мисловния или в причинния свят, ще видите, че волът представлява едно разумно същество; ангели са те, които имат един отличен ум, разрешават такива задачи, които и най-големите философи не разрешават. Горе са много умни воловете, а долу са много глупави.
Защото са дошли да свършат една работа.
Те не искат да мислят, те казват: "Когато свършим нашата работа, тогава ще мислим. Сега другите да му мислят, ние – каквото ни заповядват". Те орат, турят си врата в хомота, отиват в дама*. Като си свърши работата, когато умира, волът казва на господаря си: "Господарю, аз вече в хомот не турям врата си, в дама не влизам, с рало не ора – свободен съм, отивам там, отдето съм дошъл." Благородни същества са воловете, магаретата. Един човек ще ти слугува, но ще каже: "Дай ми сметката!
към беседата >>
Казваме за някого: "Той е добър човек." Кои хора наричаме добри?
Да запалиш печката вътре в себе си! По няколко начина може да се запали. Може горенето да е непълно, после може да стане малко по-пълно. Да запалиш печката така, че да имаш най-пълното горене, което дава онази, приятната топлина. Някой казва: "Да знаеш как да запалиш вътрешния огън в себе си." Всеки ден трябва да внасяш нещо от топлината и нещо от светлината в себе си.
Казваме за някого: "Той е добър човек." Кои хора наричаме добри?
Които имат добри печки за горене.
към беседата >>
Женен е, деца има.
Много хора добиват навик – и като се махне болестта, той пак си повдига ръката. Виждам, че някой е неразположен, заради ръката си. За тая болка има цяр. Изваждам едно малко шишенце и му казвам: Намажете си ръката и след 24 часа болката ще изчезне. Защо този човек е неразположен?
Женен е, деца има.
Трябват му 200-300 лева. Но много е честолюбив; а е дал дума – в 10 часа трябва да има тези пари. И мисли той, неразположен е – няма ги. Можеш да смениш състоянието му, като му дадеш 300 лева.
към беседата >>
"Го веди" значи онзи, който знае – той е говедо.
Какво ще отговорите на това? Някой ще каже: "Ти си говедо." Аз казвам: Всички такива говеда като мен поддържат света. Те орат нивите. Ако вие нямахте такива говеда като мен, всички гладни щяхте да умрете! Следователно ние, говедата, поддържаме хората.
"Го веди" значи онзи, който знае – той е говедо.
Онзи, който разбира, той е говедо. Някой казва: "Ти си много лош човек." Хубаво, в какво седи лошевината? "Ти си много отворен човек, каквото правиш, всички го знаят." Лошият е особен човек, той е прочут: съдиите го знаят, адвокатите го знаят, с него се занимават, работа на всички създава. Ходи с конвой, като цар, да не би да му причинят някоя голяма вреда; водят го с автомобил, пазят го навсякъде. Големи почести има.
към беседата >>
Те не искат да мислят, те казват: "Когато свършим нашата работа, тогава ще мислим.
Ако този вол е невежа, аз никак няма да се возя на волска кола. Този вол може да бъде условие, при което да живееш! Ако вие се качите в мисловния или в причинния свят, ще видите, че волът представлява едно разумно същество; ангели са те, които имат един отличен ум, разрешават такива задачи, които и най-големите философи не разрешават. Горе са много умни воловете, а долу са много глупави. Защото са дошли да свършат една работа.
Те не искат да мислят, те казват: "Когато свършим нашата работа, тогава ще мислим.
Сега другите да му мислят, ние – каквото ни заповядват". Те орат, турят си врата в хомота, отиват в дама*. Като си свърши работата, когато умира, волът казва на господаря си: "Господарю, аз вече в хомот не турям врата си, в дама не влизам, с рало не ора – свободен съм, отивам там, отдето съм дошъл." Благородни същества са воловете, магаретата. Един човек ще ти слугува, но ще каже: "Дай ми сметката! " Де е доброто на човека?
към беседата >>
Които имат добри печки за горене.
По няколко начина може да се запали. Може горенето да е непълно, после може да стане малко по-пълно. Да запалиш печката така, че да имаш най-пълното горене, което дава онази, приятната топлина. Някой казва: "Да знаеш как да запалиш вътрешния огън в себе си." Всеки ден трябва да внасяш нещо от топлината и нещо от светлината в себе си. Казваме за някого: "Той е добър човек." Кои хора наричаме добри?
Които имат добри печки за горене.
към беседата >>
Трябват му 200-300 лева.
Виждам, че някой е неразположен, заради ръката си. За тая болка има цяр. Изваждам едно малко шишенце и му казвам: Намажете си ръката и след 24 часа болката ще изчезне. Защо този човек е неразположен? Женен е, деца има.
Трябват му 200-300 лева.
Но много е честолюбив; а е дал дума – в 10 часа трябва да има тези пари. И мисли той, неразположен е – няма ги. Можеш да смениш състоянието му, като му дадеш 300 лева.
към беседата >>
Онзи, който разбира, той е говедо.
Някой ще каже: "Ти си говедо." Аз казвам: Всички такива говеда като мен поддържат света. Те орат нивите. Ако вие нямахте такива говеда като мен, всички гладни щяхте да умрете! Следователно ние, говедата, поддържаме хората. "Го веди" значи онзи, който знае – той е говедо.
Онзи, който разбира, той е говедо.
Някой казва: "Ти си много лош човек." Хубаво, в какво седи лошевината? "Ти си много отворен човек, каквото правиш, всички го знаят." Лошият е особен човек, той е прочут: съдиите го знаят, адвокатите го знаят, с него се занимават, работа на всички създава. Ходи с конвой, като цар, да не би да му причинят някоя голяма вреда; водят го с автомобил, пазят го навсякъде. Големи почести има. А пък добрият – файтони няма, адютанти няма, не е познат никъде.
към беседата >>
Сега другите да му мислят, ние – каквото ни заповядват".
Този вол може да бъде условие, при което да живееш! Ако вие се качите в мисловния или в причинния свят, ще видите, че волът представлява едно разумно същество; ангели са те, които имат един отличен ум, разрешават такива задачи, които и най-големите философи не разрешават. Горе са много умни воловете, а долу са много глупави. Защото са дошли да свършат една работа. Те не искат да мислят, те казват: "Когато свършим нашата работа, тогава ще мислим.
Сега другите да му мислят, ние – каквото ни заповядват".
Те орат, турят си врата в хомота, отиват в дама*. Като си свърши работата, когато умира, волът казва на господаря си: "Господарю, аз вече в хомот не турям врата си, в дама не влизам, с рало не ора – свободен съм, отивам там, отдето съм дошъл." Благородни същества са воловете, магаретата. Един човек ще ти слугува, но ще каже: "Дай ми сметката! " Де е доброто на човека? На вола никаква сметка не даваш, само малко слама.
към беседата >>
Сега, вие не можете да видите добре разликата между топлината и чувствата.
Сега, вие не можете да видите добре разликата между топлината и чувствата.
Ако си туриш ръката близо до топлината, на нормално разстояние, ти имаш приятно усещане; ако си по-близо, можеш да се опариш, да се изгориш; ако си много надалеч от своята пещ, ще усетиш едно изстиване. Тъй е и със свещта: като си на нормално разстояние, приятно ти е, но ако свещта е далеч, усещаш един недоимък на светлина и не можеш да четеш. Между светлината и човешката мисъл има отношение. Ония, които обичат светлината, те са умни хора. Който не обича светлината, той учен човек не може да стане.
към беседата >>
Но много е честолюбив; а е дал дума – в 10 часа трябва да има тези пари.
За тая болка има цяр. Изваждам едно малко шишенце и му казвам: Намажете си ръката и след 24 часа болката ще изчезне. Защо този човек е неразположен? Женен е, деца има. Трябват му 200-300 лева.
Но много е честолюбив; а е дал дума – в 10 часа трябва да има тези пари.
И мисли той, неразположен е – няма ги. Можеш да смениш състоянието му, като му дадеш 300 лева.
към беседата >>
Някой казва: "Ти си много лош човек." Хубаво, в какво седи лошевината?
Те орат нивите. Ако вие нямахте такива говеда като мен, всички гладни щяхте да умрете! Следователно ние, говедата, поддържаме хората. "Го веди" значи онзи, който знае – той е говедо. Онзи, който разбира, той е говедо.
Някой казва: "Ти си много лош човек." Хубаво, в какво седи лошевината?
"Ти си много отворен човек, каквото правиш, всички го знаят." Лошият е особен човек, той е прочут: съдиите го знаят, адвокатите го знаят, с него се занимават, работа на всички създава. Ходи с конвой, като цар, да не би да му причинят някоя голяма вреда; водят го с автомобил, пазят го навсякъде. Големи почести има. А пък добрият – файтони няма, адютанти няма, не е познат никъде. Лошият човек, където и да отиде, навсякъде го познават, с пръст го сочат, а добрият човек не го познават.
към беседата >>
Те орат, турят си врата в хомота, отиват в дама*.
Ако вие се качите в мисловния или в причинния свят, ще видите, че волът представлява едно разумно същество; ангели са те, които имат един отличен ум, разрешават такива задачи, които и най-големите философи не разрешават. Горе са много умни воловете, а долу са много глупави. Защото са дошли да свършат една работа. Те не искат да мислят, те казват: "Когато свършим нашата работа, тогава ще мислим. Сега другите да му мислят, ние – каквото ни заповядват".
Те орат, турят си врата в хомота, отиват в дама*.
Като си свърши работата, когато умира, волът казва на господаря си: "Господарю, аз вече в хомот не турям врата си, в дама не влизам, с рало не ора – свободен съм, отивам там, отдето съм дошъл." Благородни същества са воловете, магаретата. Един човек ще ти слугува, но ще каже: "Дай ми сметката! " Де е доброто на човека? На вола никаква сметка не даваш, само малко слама. Следователно, Бог направи животните предметно учение, за да се учите на смирение от тях – от воловете, от конете.
към беседата >>
Ако си туриш ръката близо до топлината, на нормално разстояние, ти имаш приятно усещане; ако си по-близо, можеш да се опариш, да се изгориш; ако си много надалеч от своята пещ, ще усетиш едно изстиване.
Сега, вие не можете да видите добре разликата между топлината и чувствата.
Ако си туриш ръката близо до топлината, на нормално разстояние, ти имаш приятно усещане; ако си по-близо, можеш да се опариш, да се изгориш; ако си много надалеч от своята пещ, ще усетиш едно изстиване.
Тъй е и със свещта: като си на нормално разстояние, приятно ти е, но ако свещта е далеч, усещаш един недоимък на светлина и не можеш да четеш. Между светлината и човешката мисъл има отношение. Ония, които обичат светлината, те са умни хора. Който не обича светлината, той учен човек не може да стане. Ония хора пък, които не обичат топлината, добри не могат да станат.
към беседата >>
И мисли той, неразположен е – няма ги.
Изваждам едно малко шишенце и му казвам: Намажете си ръката и след 24 часа болката ще изчезне. Защо този човек е неразположен? Женен е, деца има. Трябват му 200-300 лева. Но много е честолюбив; а е дал дума – в 10 часа трябва да има тези пари.
И мисли той, неразположен е – няма ги.
Можеш да смениш състоянието му, като му дадеш 300 лева.
към беседата >>
"Ти си много отворен човек, каквото правиш, всички го знаят." Лошият е особен човек, той е прочут: съдиите го знаят, адвокатите го знаят, с него се занимават, работа на всички създава.
Ако вие нямахте такива говеда като мен, всички гладни щяхте да умрете! Следователно ние, говедата, поддържаме хората. "Го веди" значи онзи, който знае – той е говедо. Онзи, който разбира, той е говедо. Някой казва: "Ти си много лош човек." Хубаво, в какво седи лошевината?
"Ти си много отворен човек, каквото правиш, всички го знаят." Лошият е особен човек, той е прочут: съдиите го знаят, адвокатите го знаят, с него се занимават, работа на всички създава.
Ходи с конвой, като цар, да не би да му причинят някоя голяма вреда; водят го с автомобил, пазят го навсякъде. Големи почести има. А пък добрият – файтони няма, адютанти няма, не е познат никъде. Лошият човек, където и да отиде, навсякъде го познават, с пръст го сочат, а добрият човек не го познават. Лошия не само в този, но и в другия свят го знаят.
към беседата >>
Като си свърши работата, когато умира, волът казва на господаря си: "Господарю, аз вече в хомот не турям врата си, в дама не влизам, с рало не ора – свободен съм, отивам там, отдето съм дошъл." Благородни същества са воловете, магаретата.
Горе са много умни воловете, а долу са много глупави. Защото са дошли да свършат една работа. Те не искат да мислят, те казват: "Когато свършим нашата работа, тогава ще мислим. Сега другите да му мислят, ние – каквото ни заповядват". Те орат, турят си врата в хомота, отиват в дама*.
Като си свърши работата, когато умира, волът казва на господаря си: "Господарю, аз вече в хомот не турям врата си, в дама не влизам, с рало не ора – свободен съм, отивам там, отдето съм дошъл." Благородни същества са воловете, магаретата.
Един човек ще ти слугува, но ще каже: "Дай ми сметката! " Де е доброто на човека? На вола никаква сметка не даваш, само малко слама. Следователно, Бог направи животните предметно учение, за да се учите на смирение от тях – от воловете, от конете. Змиите и всички други животни са предметно учение.
към беседата >>
Тъй е и със свещта: като си на нормално разстояние, приятно ти е, но ако свещта е далеч, усещаш един недоимък на светлина и не можеш да четеш.
Сега, вие не можете да видите добре разликата между топлината и чувствата. Ако си туриш ръката близо до топлината, на нормално разстояние, ти имаш приятно усещане; ако си по-близо, можеш да се опариш, да се изгориш; ако си много надалеч от своята пещ, ще усетиш едно изстиване.
Тъй е и със свещта: като си на нормално разстояние, приятно ти е, но ако свещта е далеч, усещаш един недоимък на светлина и не можеш да четеш.
Между светлината и човешката мисъл има отношение. Ония, които обичат светлината, те са умни хора. Който не обича светлината, той учен човек не може да стане. Ония хора пък, които не обичат топлината, добри не могат да станат. Аз изваждам тия заключения, но да не ме разберете погрешно.
към беседата >>
Можеш да смениш състоянието му, като му дадеш 300 лева.
Защо този човек е неразположен? Женен е, деца има. Трябват му 200-300 лева. Но много е честолюбив; а е дал дума – в 10 часа трябва да има тези пари. И мисли той, неразположен е – няма ги.
Можеш да смениш състоянието му, като му дадеш 300 лева.
към беседата >>
Ходи с конвой, като цар, да не би да му причинят някоя голяма вреда; водят го с автомобил, пазят го навсякъде.
Следователно ние, говедата, поддържаме хората. "Го веди" значи онзи, който знае – той е говедо. Онзи, който разбира, той е говедо. Някой казва: "Ти си много лош човек." Хубаво, в какво седи лошевината? "Ти си много отворен човек, каквото правиш, всички го знаят." Лошият е особен човек, той е прочут: съдиите го знаят, адвокатите го знаят, с него се занимават, работа на всички създава.
Ходи с конвой, като цар, да не би да му причинят някоя голяма вреда; водят го с автомобил, пазят го навсякъде.
Големи почести има. А пък добрият – файтони няма, адютанти няма, не е познат никъде. Лошият човек, където и да отиде, навсякъде го познават, с пръст го сочат, а добрият човек не го познават. Лошия не само в този, но и в другия свят го знаят. Кое е по-хубаво?
към беседата >>
Един човек ще ти слугува, но ще каже: "Дай ми сметката!
Защото са дошли да свършат една работа. Те не искат да мислят, те казват: "Когато свършим нашата работа, тогава ще мислим. Сега другите да му мислят, ние – каквото ни заповядват". Те орат, турят си врата в хомота, отиват в дама*. Като си свърши работата, когато умира, волът казва на господаря си: "Господарю, аз вече в хомот не турям врата си, в дама не влизам, с рало не ора – свободен съм, отивам там, отдето съм дошъл." Благородни същества са воловете, магаретата.
Един човек ще ти слугува, но ще каже: "Дай ми сметката!
" Де е доброто на човека? На вола никаква сметка не даваш, само малко слама. Следователно, Бог направи животните предметно учение, за да се учите на смирение от тях – от воловете, от конете. Змиите и всички други животни са предметно учение. Тия характери, които имат сега, са вторични, те отпосле ги добиха.
към беседата >>
Между светлината и човешката мисъл има отношение.
Сега, вие не можете да видите добре разликата между топлината и чувствата. Ако си туриш ръката близо до топлината, на нормално разстояние, ти имаш приятно усещане; ако си по-близо, можеш да се опариш, да се изгориш; ако си много надалеч от своята пещ, ще усетиш едно изстиване. Тъй е и със свещта: като си на нормално разстояние, приятно ти е, но ако свещта е далеч, усещаш един недоимък на светлина и не можеш да четеш.
Между светлината и човешката мисъл има отношение.
Ония, които обичат светлината, те са умни хора. Който не обича светлината, той учен човек не може да стане. Ония хора пък, които не обичат топлината, добри не могат да станат. Аз изваждам тия заключения, но да не ме разберете погрешно. Не да обичаш обикновената топлина.
към беседата >>
Тук, на Земята, вие често сте неразположени, има нещо, което ви липсва.
Тук, на Земята, вие често сте неразположени, има нещо, което ви липсва.
Казвате: "Няма кой да ме обича." Какво разбирате под думата "обич"? То е много общо казано. И след като те обичат, казваш: "Това не е любовта, която ми трябва." Каква трябва да бъде любовта? Любовта трябва да бъде или в умствения, или в духовния, или във физическия свят. Ако е на физическото поле, този, който ви обича, ще ви услужва във всичко.
към беседата >>
Големи почести има.
"Го веди" значи онзи, който знае – той е говедо. Онзи, който разбира, той е говедо. Някой казва: "Ти си много лош човек." Хубаво, в какво седи лошевината? "Ти си много отворен човек, каквото правиш, всички го знаят." Лошият е особен човек, той е прочут: съдиите го знаят, адвокатите го знаят, с него се занимават, работа на всички създава. Ходи с конвой, като цар, да не би да му причинят някоя голяма вреда; водят го с автомобил, пазят го навсякъде.
Големи почести има.
А пък добрият – файтони няма, адютанти няма, не е познат никъде. Лошият човек, където и да отиде, навсякъде го познават, с пръст го сочат, а добрият човек не го познават. Лошия не само в този, но и в другия свят го знаят. Кое е по-хубаво? Аз сега ще ви кажа: Лошите хора – това са добрите хора!
към беседата >>
" Де е доброто на човека?
Те не искат да мислят, те казват: "Когато свършим нашата работа, тогава ще мислим. Сега другите да му мислят, ние – каквото ни заповядват". Те орат, турят си врата в хомота, отиват в дама*. Като си свърши работата, когато умира, волът казва на господаря си: "Господарю, аз вече в хомот не турям врата си, в дама не влизам, с рало не ора – свободен съм, отивам там, отдето съм дошъл." Благородни същества са воловете, магаретата. Един човек ще ти слугува, но ще каже: "Дай ми сметката!
" Де е доброто на човека?
На вола никаква сметка не даваш, само малко слама. Следователно, Бог направи животните предметно учение, за да се учите на смирение от тях – от воловете, от конете. Змиите и всички други животни са предметно учение. Тия характери, които имат сега, са вторични, те отпосле ги добиха.
към беседата >>
Ония, които обичат светлината, те са умни хора.
Сега, вие не можете да видите добре разликата между топлината и чувствата. Ако си туриш ръката близо до топлината, на нормално разстояние, ти имаш приятно усещане; ако си по-близо, можеш да се опариш, да се изгориш; ако си много надалеч от своята пещ, ще усетиш едно изстиване. Тъй е и със свещта: като си на нормално разстояние, приятно ти е, но ако свещта е далеч, усещаш един недоимък на светлина и не можеш да четеш. Между светлината и човешката мисъл има отношение.
Ония, които обичат светлината, те са умни хора.
Който не обича светлината, той учен човек не може да стане. Ония хора пък, които не обичат топлината, добри не могат да станат. Аз изваждам тия заключения, но да не ме разберете погрешно. Не да обичаш обикновената топлина. От обикновената ще минеш към другата топлина.
към беседата >>
Казвате: "Няма кой да ме обича." Какво разбирате под думата "обич"?
Тук, на Земята, вие често сте неразположени, има нещо, което ви липсва.
Казвате: "Няма кой да ме обича." Какво разбирате под думата "обич"?
То е много общо казано. И след като те обичат, казваш: "Това не е любовта, която ми трябва." Каква трябва да бъде любовта? Любовта трябва да бъде или в умствения, или в духовния, или във физическия свят. Ако е на физическото поле, този, който ви обича, ще ви услужва във всичко. Ако е в духовния, той ще ви услужва с чувства – ще пали печката ви.
към беседата >>
А пък добрият – файтони няма, адютанти няма, не е познат никъде.
Онзи, който разбира, той е говедо. Някой казва: "Ти си много лош човек." Хубаво, в какво седи лошевината? "Ти си много отворен човек, каквото правиш, всички го знаят." Лошият е особен човек, той е прочут: съдиите го знаят, адвокатите го знаят, с него се занимават, работа на всички създава. Ходи с конвой, като цар, да не би да му причинят някоя голяма вреда; водят го с автомобил, пазят го навсякъде. Големи почести има.
А пък добрият – файтони няма, адютанти няма, не е познат никъде.
Лошият човек, където и да отиде, навсякъде го познават, с пръст го сочат, а добрият човек не го познават. Лошия не само в този, но и в другия свят го знаят. Кое е по-хубаво? Аз сега ще ви кажа: Лошите хора – това са добрите хора! Ще ви кажа, какво нещо е лошият човек.
към беседата >>
На вола никаква сметка не даваш, само малко слама.
Сега другите да му мислят, ние – каквото ни заповядват". Те орат, турят си врата в хомота, отиват в дама*. Като си свърши работата, когато умира, волът казва на господаря си: "Господарю, аз вече в хомот не турям врата си, в дама не влизам, с рало не ора – свободен съм, отивам там, отдето съм дошъл." Благородни същества са воловете, магаретата. Един човек ще ти слугува, но ще каже: "Дай ми сметката! " Де е доброто на човека?
На вола никаква сметка не даваш, само малко слама.
Следователно, Бог направи животните предметно учение, за да се учите на смирение от тях – от воловете, от конете. Змиите и всички други животни са предметно учение. Тия характери, които имат сега, са вторични, те отпосле ги добиха.
към беседата >>
Който не обича светлината, той учен човек не може да стане.
Сега, вие не можете да видите добре разликата между топлината и чувствата. Ако си туриш ръката близо до топлината, на нормално разстояние, ти имаш приятно усещане; ако си по-близо, можеш да се опариш, да се изгориш; ако си много надалеч от своята пещ, ще усетиш едно изстиване. Тъй е и със свещта: като си на нормално разстояние, приятно ти е, но ако свещта е далеч, усещаш един недоимък на светлина и не можеш да четеш. Между светлината и човешката мисъл има отношение. Ония, които обичат светлината, те са умни хора.
Който не обича светлината, той учен човек не може да стане.
Ония хора пък, които не обичат топлината, добри не могат да станат. Аз изваждам тия заключения, но да не ме разберете погрешно. Не да обичаш обикновената топлина. От обикновената ще минеш към другата топлина. И всяка мисъл, и тя си има топлина.
към беседата >>
То е много общо казано.
Тук, на Земята, вие често сте неразположени, има нещо, което ви липсва. Казвате: "Няма кой да ме обича." Какво разбирате под думата "обич"?
То е много общо казано.
И след като те обичат, казваш: "Това не е любовта, която ми трябва." Каква трябва да бъде любовта? Любовта трябва да бъде или в умствения, или в духовния, или във физическия свят. Ако е на физическото поле, този, който ви обича, ще ви услужва във всичко. Ако е в духовния, той ще ви услужва с чувства – ще пали печката ви. Ако е в умствения свят, той ще събужда вашата мисъл – ако сте учен човек и имате един такъв приятел, той всякога ще ви носи по една книга и ще каже: "Много хубави работи има написани тук." Приятелят ще знае как да ви радва.
към беседата >>
Лошият човек, където и да отиде, навсякъде го познават, с пръст го сочат, а добрият човек не го познават.
Някой казва: "Ти си много лош човек." Хубаво, в какво седи лошевината? "Ти си много отворен човек, каквото правиш, всички го знаят." Лошият е особен човек, той е прочут: съдиите го знаят, адвокатите го знаят, с него се занимават, работа на всички създава. Ходи с конвой, като цар, да не би да му причинят някоя голяма вреда; водят го с автомобил, пазят го навсякъде. Големи почести има. А пък добрият – файтони няма, адютанти няма, не е познат никъде.
Лошият човек, където и да отиде, навсякъде го познават, с пръст го сочат, а добрият човек не го познават.
Лошия не само в този, но и в другия свят го знаят. Кое е по-хубаво? Аз сега ще ви кажа: Лошите хора – това са добрите хора! Ще ви кажа, какво нещо е лошият човек. Отива някой и си купува револвер.
към беседата >>
Следователно, Бог направи животните предметно учение, за да се учите на смирение от тях – от воловете, от конете.
Те орат, турят си врата в хомота, отиват в дама*. Като си свърши работата, когато умира, волът казва на господаря си: "Господарю, аз вече в хомот не турям врата си, в дама не влизам, с рало не ора – свободен съм, отивам там, отдето съм дошъл." Благородни същества са воловете, магаретата. Един човек ще ти слугува, но ще каже: "Дай ми сметката! " Де е доброто на човека? На вола никаква сметка не даваш, само малко слама.
Следователно, Бог направи животните предметно учение, за да се учите на смирение от тях – от воловете, от конете.
Змиите и всички други животни са предметно учение. Тия характери, които имат сега, са вторични, те отпосле ги добиха.
към беседата >>
Ония хора пък, които не обичат топлината, добри не могат да станат.
Ако си туриш ръката близо до топлината, на нормално разстояние, ти имаш приятно усещане; ако си по-близо, можеш да се опариш, да се изгориш; ако си много надалеч от своята пещ, ще усетиш едно изстиване. Тъй е и със свещта: като си на нормално разстояние, приятно ти е, но ако свещта е далеч, усещаш един недоимък на светлина и не можеш да четеш. Между светлината и човешката мисъл има отношение. Ония, които обичат светлината, те са умни хора. Който не обича светлината, той учен човек не може да стане.
Ония хора пък, които не обичат топлината, добри не могат да станат.
Аз изваждам тия заключения, но да не ме разберете погрешно. Не да обичаш обикновената топлина. От обикновената ще минеш към другата топлина. И всяка мисъл, и тя си има топлина. Мисълта може да бъде студена.
към беседата >>
И след като те обичат, казваш: "Това не е любовта, която ми трябва." Каква трябва да бъде любовта?
Тук, на Земята, вие често сте неразположени, има нещо, което ви липсва. Казвате: "Няма кой да ме обича." Какво разбирате под думата "обич"? То е много общо казано.
И след като те обичат, казваш: "Това не е любовта, която ми трябва." Каква трябва да бъде любовта?
Любовта трябва да бъде или в умствения, или в духовния, или във физическия свят. Ако е на физическото поле, този, който ви обича, ще ви услужва във всичко. Ако е в духовния, той ще ви услужва с чувства – ще пали печката ви. Ако е в умствения свят, той ще събужда вашата мисъл – ако сте учен човек и имате един такъв приятел, той всякога ще ви носи по една книга и ще каже: "Много хубави работи има написани тук." Приятелят ще знае как да ви радва.
към беседата >>
Лошия не само в този, но и в другия свят го знаят.
"Ти си много отворен човек, каквото правиш, всички го знаят." Лошият е особен човек, той е прочут: съдиите го знаят, адвокатите го знаят, с него се занимават, работа на всички създава. Ходи с конвой, като цар, да не би да му причинят някоя голяма вреда; водят го с автомобил, пазят го навсякъде. Големи почести има. А пък добрият – файтони няма, адютанти няма, не е познат никъде. Лошият човек, където и да отиде, навсякъде го познават, с пръст го сочат, а добрият човек не го познават.
Лошия не само в този, но и в другия свят го знаят.
Кое е по-хубаво? Аз сега ще ви кажа: Лошите хора – това са добрите хора! Ще ви кажа, какво нещо е лошият човек. Отива някой и си купува револвер. Лошият човек го обира – идва и му казва: "Този револвер не е за тебе, а за мене!
към беседата >>
Змиите и всички други животни са предметно учение.
Като си свърши работата, когато умира, волът казва на господаря си: "Господарю, аз вече в хомот не турям врата си, в дама не влизам, с рало не ора – свободен съм, отивам там, отдето съм дошъл." Благородни същества са воловете, магаретата. Един човек ще ти слугува, но ще каже: "Дай ми сметката! " Де е доброто на човека? На вола никаква сметка не даваш, само малко слама. Следователно, Бог направи животните предметно учение, за да се учите на смирение от тях – от воловете, от конете.
Змиите и всички други животни са предметно учение.
Тия характери, които имат сега, са вторични, те отпосле ги добиха.
към беседата >>
Аз изваждам тия заключения, но да не ме разберете погрешно.
Тъй е и със свещта: като си на нормално разстояние, приятно ти е, но ако свещта е далеч, усещаш един недоимък на светлина и не можеш да четеш. Между светлината и човешката мисъл има отношение. Ония, които обичат светлината, те са умни хора. Който не обича светлината, той учен човек не може да стане. Ония хора пък, които не обичат топлината, добри не могат да станат.
Аз изваждам тия заключения, но да не ме разберете погрешно.
Не да обичаш обикновената топлина. От обикновената ще минеш към другата топлина. И всяка мисъл, и тя си има топлина. Мисълта може да бъде студена. Например, някои думи са много студени, а пък някои думи са толкова горещи, че като ударят, произвеждат топлина.
към беседата >>
Любовта трябва да бъде или в умствения, или в духовния, или във физическия свят.
Тук, на Земята, вие често сте неразположени, има нещо, което ви липсва. Казвате: "Няма кой да ме обича." Какво разбирате под думата "обич"? То е много общо казано. И след като те обичат, казваш: "Това не е любовта, която ми трябва." Каква трябва да бъде любовта?
Любовта трябва да бъде или в умствения, или в духовния, или във физическия свят.
Ако е на физическото поле, този, който ви обича, ще ви услужва във всичко. Ако е в духовния, той ще ви услужва с чувства – ще пали печката ви. Ако е в умствения свят, той ще събужда вашата мисъл – ако сте учен човек и имате един такъв приятел, той всякога ще ви носи по една книга и ще каже: "Много хубави работи има написани тук." Приятелят ще знае как да ви радва.
към беседата >>
Кое е по-хубаво?
Ходи с конвой, като цар, да не би да му причинят някоя голяма вреда; водят го с автомобил, пазят го навсякъде. Големи почести има. А пък добрият – файтони няма, адютанти няма, не е познат никъде. Лошият човек, където и да отиде, навсякъде го познават, с пръст го сочат, а добрият човек не го познават. Лошия не само в този, но и в другия свят го знаят.
Кое е по-хубаво?
Аз сега ще ви кажа: Лошите хора – това са добрите хора! Ще ви кажа, какво нещо е лошият човек. Отива някой и си купува револвер. Лошият човек го обира – идва и му казва: "Този револвер не е за тебе, а за мене! " – и му взима револвера.
към беседата >>
Тия характери, които имат сега, са вторични, те отпосле ги добиха.
Един човек ще ти слугува, но ще каже: "Дай ми сметката! " Де е доброто на човека? На вола никаква сметка не даваш, само малко слама. Следователно, Бог направи животните предметно учение, за да се учите на смирение от тях – от воловете, от конете. Змиите и всички други животни са предметно учение.
Тия характери, които имат сега, са вторични, те отпосле ги добиха.
към беседата >>
Не да обичаш обикновената топлина.
Между светлината и човешката мисъл има отношение. Ония, които обичат светлината, те са умни хора. Който не обича светлината, той учен човек не може да стане. Ония хора пък, които не обичат топлината, добри не могат да станат. Аз изваждам тия заключения, но да не ме разберете погрешно.
Не да обичаш обикновената топлина.
От обикновената ще минеш към другата топлина. И всяка мисъл, и тя си има топлина. Мисълта може да бъде студена. Например, някои думи са много студени, а пък някои думи са толкова горещи, че като ударят, произвеждат топлина. Като ти кажат някоя такава дума, жегне те в сърцето, както един предмет, който, като те удари, ще произведе топлина.
към беседата >>
Ако е на физическото поле, този, който ви обича, ще ви услужва във всичко.
Тук, на Земята, вие често сте неразположени, има нещо, което ви липсва. Казвате: "Няма кой да ме обича." Какво разбирате под думата "обич"? То е много общо казано. И след като те обичат, казваш: "Това не е любовта, която ми трябва." Каква трябва да бъде любовта? Любовта трябва да бъде или в умствения, или в духовния, или във физическия свят.
Ако е на физическото поле, този, който ви обича, ще ви услужва във всичко.
Ако е в духовния, той ще ви услужва с чувства – ще пали печката ви. Ако е в умствения свят, той ще събужда вашата мисъл – ако сте учен човек и имате един такъв приятел, той всякога ще ви носи по една книга и ще каже: "Много хубави работи има написани тук." Приятелят ще знае как да ви радва.
към беседата >>
Аз сега ще ви кажа: Лошите хора – това са добрите хора!
Големи почести има. А пък добрият – файтони няма, адютанти няма, не е познат никъде. Лошият човек, където и да отиде, навсякъде го познават, с пръст го сочат, а добрият човек не го познават. Лошия не само в този, но и в другия свят го знаят. Кое е по-хубаво?
Аз сега ще ви кажа: Лошите хора – това са добрите хора!
Ще ви кажа, какво нещо е лошият човек. Отива някой и си купува револвер. Лошият човек го обира – идва и му казва: "Този револвер не е за тебе, а за мене! " – и му взима револвера. Или пък, някой има пари и отива да пирува.
към беседата >>
И при човека не е такъв характерът, какъвто беше първоначално.
И при човека не е такъв характерът, какъвто беше първоначално.
Той е вторичен – човек го получи извън Рая. В Рая той беше в отлично състояние, той имаше най-сладкия език, който някога сме слушали. Когато говорим най-хубаво – това е райският език. Някой път имате райския език, а този език, който сега говорите, той е извън Рая.
към беседата >>
От обикновената ще минеш към другата топлина.
Ония, които обичат светлината, те са умни хора. Който не обича светлината, той учен човек не може да стане. Ония хора пък, които не обичат топлината, добри не могат да станат. Аз изваждам тия заключения, но да не ме разберете погрешно. Не да обичаш обикновената топлина.
От обикновената ще минеш към другата топлина.
И всяка мисъл, и тя си има топлина. Мисълта може да бъде студена. Например, някои думи са много студени, а пък някои думи са толкова горещи, че като ударят, произвеждат топлина. Като ти кажат някоя такава дума, жегне те в сърцето, както един предмет, който, като те удари, ще произведе топлина. При съвременното воюване, ако една голяма граната удари един параход, който има брони с дебелина, приблизително, до един метър, от удара на гранатата се образува такава голяма топлина, че калаят ще се стопи – по 150-200 градуса топлина се образува.
към беседата >>
Ако е в духовния, той ще ви услужва с чувства – ще пали печката ви.
Казвате: "Няма кой да ме обича." Какво разбирате под думата "обич"? То е много общо казано. И след като те обичат, казваш: "Това не е любовта, която ми трябва." Каква трябва да бъде любовта? Любовта трябва да бъде или в умствения, или в духовния, или във физическия свят. Ако е на физическото поле, този, който ви обича, ще ви услужва във всичко.
Ако е в духовния, той ще ви услужва с чувства – ще пали печката ви.
Ако е в умствения свят, той ще събужда вашата мисъл – ако сте учен човек и имате един такъв приятел, той всякога ще ви носи по една книга и ще каже: "Много хубави работи има написани тук." Приятелят ще знае как да ви радва.
към беседата >>
Ще ви кажа, какво нещо е лошият човек.
А пък добрият – файтони няма, адютанти няма, не е познат никъде. Лошият човек, където и да отиде, навсякъде го познават, с пръст го сочат, а добрият човек не го познават. Лошия не само в този, но и в другия свят го знаят. Кое е по-хубаво? Аз сега ще ви кажа: Лошите хора – това са добрите хора!
Ще ви кажа, какво нещо е лошият човек.
Отива някой и си купува револвер. Лошият човек го обира – идва и му казва: "Този револвер не е за тебе, а за мене! " – и му взима револвера. Или пък, някой има пари и отива да пирува. Лошият го среща и му казва: "Скоро парите!
към беседата >>
Той е вторичен – човек го получи извън Рая.
И при човека не е такъв характерът, какъвто беше първоначално.
Той е вторичен – човек го получи извън Рая.
В Рая той беше в отлично състояние, той имаше най-сладкия език, който някога сме слушали. Когато говорим най-хубаво – това е райският език. Някой път имате райския език, а този език, който сега говорите, той е извън Рая.
към беседата >>
И всяка мисъл, и тя си има топлина.
Който не обича светлината, той учен човек не може да стане. Ония хора пък, които не обичат топлината, добри не могат да станат. Аз изваждам тия заключения, но да не ме разберете погрешно. Не да обичаш обикновената топлина. От обикновената ще минеш към другата топлина.
И всяка мисъл, и тя си има топлина.
Мисълта може да бъде студена. Например, някои думи са много студени, а пък някои думи са толкова горещи, че като ударят, произвеждат топлина. Като ти кажат някоя такава дума, жегне те в сърцето, както един предмет, който, като те удари, ще произведе топлина. При съвременното воюване, ако една голяма граната удари един параход, който има брони с дебелина, приблизително, до един метър, от удара на гранатата се образува такава голяма топлина, че калаят ще се стопи – по 150-200 градуса топлина се образува. И всичките предмети на един параход, там, дето удари гранатата, почват да се стопяват.
към беседата >>
Ако е в умствения свят, той ще събужда вашата мисъл – ако сте учен човек и имате един такъв приятел, той всякога ще ви носи по една книга и ще каже: "Много хубави работи има написани тук." Приятелят ще знае как да ви радва.
То е много общо казано. И след като те обичат, казваш: "Това не е любовта, която ми трябва." Каква трябва да бъде любовта? Любовта трябва да бъде или в умствения, или в духовния, или във физическия свят. Ако е на физическото поле, този, който ви обича, ще ви услужва във всичко. Ако е в духовния, той ще ви услужва с чувства – ще пали печката ви.
Ако е в умствения свят, той ще събужда вашата мисъл – ако сте учен човек и имате един такъв приятел, той всякога ще ви носи по една книга и ще каже: "Много хубави работи има написани тук." Приятелят ще знае как да ви радва.
към беседата >>
Отива някой и си купува револвер.
Лошият човек, където и да отиде, навсякъде го познават, с пръст го сочат, а добрият човек не го познават. Лошия не само в този, но и в другия свят го знаят. Кое е по-хубаво? Аз сега ще ви кажа: Лошите хора – това са добрите хора! Ще ви кажа, какво нещо е лошият човек.
Отива някой и си купува револвер.
Лошият човек го обира – идва и му казва: "Този револвер не е за тебе, а за мене! " – и му взима револвера. Или пък, някой има пари и отива да пирува. Лошият го среща и му казва: "Скоро парите! Тия пари не са за тебе!
към беседата >>
В Рая той беше в отлично състояние, той имаше най-сладкия език, който някога сме слушали.
И при човека не е такъв характерът, какъвто беше първоначално. Той е вторичен – човек го получи извън Рая.
В Рая той беше в отлично състояние, той имаше най-сладкия език, който някога сме слушали.
Когато говорим най-хубаво – това е райският език. Някой път имате райския език, а този език, който сега говорите, той е извън Рая.
към беседата >>
2.
Основният тон
,
МОК
, София, 17.1.1936г.,
Някои хора говорят и мислят, че говорят, но говорът не е така музикален.
Пейте вътрешно. Един цигулар може да вземе един обикновен тон. (Учителят изсвири един тон на цигулката, после друг.) Каква е разликата? Вторият тон има по-голяма амплитуда. Ако вие имате по един инструмент, вие ще се научите да пеете донякъде.
Някои хора говорят и мислят, че говорят, но говорът не е така музикален.
Ако влезете в един свят, дето говорят музикално, правилно, вие ще се стесните, няма да говорите. Произнасяш една дума на един език музикален. Всяка дума трябва да [има] музикална интонация, като че пееш.
към беседата >>
Не зная дали ще затворят киното за вас.
Какво ще спечелиш? На едно кино имаш нечист въздух, насядали са да кажем 200–300 души, 500 хора, въздухът е развален. Тогава, като насочи поглед към платното, казва: „Това става.“ – Нищо не става. В реалността ти ще ходиш, гледаш света, всичко наоколо ти е чисто, ти си в самата реалност. Може да сте двама, трима, може да сте и десет души, не зная дали за вас ще ви представят едно кино.
Не зная дали ще затворят киното за вас.
Реалността се отличава по това, че в реалността сам можеш да ходиш, но когато имаш сянката, една сянка не се представя за един човек. Реалност е туй, в което ти сам участвуваш. Привидно е туй, в което мнозина участвуват едновременно, един никога не може да присъствува. Мислите ли, че едно кино за един човек ще отварят, своята сценка да представят? Значи в киното трябва да има публика.
към беседата >>
Като дойдат капиците, легнеш да спиш, понеже там без пари става.
Когато имаш сребърни пари, ще се върнеш вкъщи да ядеш. Когато имаш капици, ще спиш. При медните пари, ще спиш. Ако не спиш, като погледнеш ще кажеш: „Те ли намериха да ми пълнят джобовете! “ Какво ще направиш с десетте стотинки?
Като дойдат капиците, легнеш да спиш, понеже там без пари става.
към беседата >>
Тази кола не може да избегне големия товар.
Когато един колар направи една кола, нали коларят, който я прави, определя каква тежест да се тури на колата. Ако направи голяма и здрава кола, вече знаеш, че тази кола ще се товари с големи товари.
Тази кола не може да избегне големия товар.
Ако направи малка количка, той вече самият колар определя какъв товар трябва да се тури. Та вие имате едно голямо желание, искате да станете виден човек. [Най] ще се товарите вие. Източните народи, които са богати с приказки, казват: „Който много знае, много тегли.“ Това са второстепенни работи сега.
към беседата >>
Ако влезете в един свят, дето говорят музикално, правилно, вие ще се стесните, няма да говорите.
Един цигулар може да вземе един обикновен тон. (Учителят изсвири един тон на цигулката, после друг.) Каква е разликата? Вторият тон има по-голяма амплитуда. Ако вие имате по един инструмент, вие ще се научите да пеете донякъде. Някои хора говорят и мислят, че говорят, но говорът не е така музикален.
Ако влезете в един свят, дето говорят музикално, правилно, вие ще се стесните, няма да говорите.
Произнасяш една дума на един език музикален. Всяка дума трябва да [има] музикална интонация, като че пееш.
към беседата >>
Реалността се отличава по това, че в реалността сам можеш да ходиш, но когато имаш сянката, една сянка не се представя за един човек.
На едно кино имаш нечист въздух, насядали са да кажем 200–300 души, 500 хора, въздухът е развален. Тогава, като насочи поглед към платното, казва: „Това става.“ – Нищо не става. В реалността ти ще ходиш, гледаш света, всичко наоколо ти е чисто, ти си в самата реалност. Може да сте двама, трима, може да сте и десет души, не зная дали за вас ще ви представят едно кино. Не зная дали ще затворят киното за вас.
Реалността се отличава по това, че в реалността сам можеш да ходиш, но когато имаш сянката, една сянка не се представя за един човек.
Реалност е туй, в което ти сам участвуваш. Привидно е туй, в което мнозина участвуват едновременно, един никога не може да присъствува. Мислите ли, че едно кино за един човек ще отварят, своята сценка да представят? Значи в киното трябва да има публика.
към беседата >>
Сега, това са малки идеи.
Сега, това са малки идеи.
Малки идеи са капиците. Щом си гениален и талантлив – на работа! Щом си обикновен – сребърни пари, върни се вкъщи. Щом си от бездарните, от капиците – иди да спиш. То е начин за успокоение на човека.
към беседата >>
Ако направи малка количка, той вече самият колар определя какъв товар трябва да се тури.
Когато един колар направи една кола, нали коларят, който я прави, определя каква тежест да се тури на колата. Ако направи голяма и здрава кола, вече знаеш, че тази кола ще се товари с големи товари. Тази кола не може да избегне големия товар.
Ако направи малка количка, той вече самият колар определя какъв товар трябва да се тури.
Та вие имате едно голямо желание, искате да станете виден човек. [Най] ще се товарите вие. Източните народи, които са богати с приказки, казват: „Който много знае, много тегли.“ Това са второстепенни работи сега.
към беседата >>
Произнасяш една дума на един език музикален.
(Учителят изсвири един тон на цигулката, после друг.) Каква е разликата? Вторият тон има по-голяма амплитуда. Ако вие имате по един инструмент, вие ще се научите да пеете донякъде. Някои хора говорят и мислят, че говорят, но говорът не е така музикален. Ако влезете в един свят, дето говорят музикално, правилно, вие ще се стесните, няма да говорите.
Произнасяш една дума на един език музикален.
Всяка дума трябва да [има] музикална интонация, като че пееш.
към беседата >>
Реалност е туй, в което ти сам участвуваш.
Тогава, като насочи поглед към платното, казва: „Това става.“ – Нищо не става. В реалността ти ще ходиш, гледаш света, всичко наоколо ти е чисто, ти си в самата реалност. Може да сте двама, трима, може да сте и десет души, не зная дали за вас ще ви представят едно кино. Не зная дали ще затворят киното за вас. Реалността се отличава по това, че в реалността сам можеш да ходиш, но когато имаш сянката, една сянка не се представя за един човек.
Реалност е туй, в което ти сам участвуваш.
Привидно е туй, в което мнозина участвуват едновременно, един никога не може да присъствува. Мислите ли, че едно кино за един човек ще отварят, своята сценка да представят? Значи в киното трябва да има публика.
към беседата >>
Малки идеи са капиците.
Сега, това са малки идеи.
Малки идеи са капиците.
Щом си гениален и талантлив – на работа! Щом си обикновен – сребърни пари, върни се вкъщи. Щом си от бездарните, от капиците – иди да спиш. То е начин за успокоение на човека. Бездарният трябва да спи.
към беседата >>
Та вие имате едно голямо желание, искате да станете виден човек.
Когато един колар направи една кола, нали коларят, който я прави, определя каква тежест да се тури на колата. Ако направи голяма и здрава кола, вече знаеш, че тази кола ще се товари с големи товари. Тази кола не може да избегне големия товар. Ако направи малка количка, той вече самият колар определя какъв товар трябва да се тури.
Та вие имате едно голямо желание, искате да станете виден човек.
[Най] ще се товарите вие. Източните народи, които са богати с приказки, казват: „Който много знае, много тегли.“ Това са второстепенни работи сега.
към беседата >>
Всяка дума трябва да [има] музикална интонация, като че пееш.
Вторият тон има по-голяма амплитуда. Ако вие имате по един инструмент, вие ще се научите да пеете донякъде. Някои хора говорят и мислят, че говорят, но говорът не е така музикален. Ако влезете в един свят, дето говорят музикално, правилно, вие ще се стесните, няма да говорите. Произнасяш една дума на един език музикален.
Всяка дума трябва да [има] музикална интонация, като че пееш.
към беседата >>
Привидно е туй, в което мнозина участвуват едновременно, един никога не може да присъствува.
В реалността ти ще ходиш, гледаш света, всичко наоколо ти е чисто, ти си в самата реалност. Може да сте двама, трима, може да сте и десет души, не зная дали за вас ще ви представят едно кино. Не зная дали ще затворят киното за вас. Реалността се отличава по това, че в реалността сам можеш да ходиш, но когато имаш сянката, една сянка не се представя за един човек. Реалност е туй, в което ти сам участвуваш.
Привидно е туй, в което мнозина участвуват едновременно, един никога не може да присъствува.
Мислите ли, че едно кино за един човек ще отварят, своята сценка да представят? Значи в киното трябва да има публика.
към беседата >>
Щом си гениален и талантлив – на работа!
Сега, това са малки идеи. Малки идеи са капиците.
Щом си гениален и талантлив – на работа!
Щом си обикновен – сребърни пари, върни се вкъщи. Щом си от бездарните, от капиците – иди да спиш. То е начин за успокоение на човека. Бездарният трябва да спи. Тъй както разбирам.
към беседата >>
[Най] ще се товарите вие.
Когато един колар направи една кола, нали коларят, който я прави, определя каква тежест да се тури на колата. Ако направи голяма и здрава кола, вече знаеш, че тази кола ще се товари с големи товари. Тази кола не може да избегне големия товар. Ако направи малка количка, той вече самият колар определя какъв товар трябва да се тури. Та вие имате едно голямо желание, искате да станете виден човек.
[Най] ще се товарите вие.
Източните народи, които са богати с приказки, казват: „Който много знае, много тегли.“ Това са второстепенни работи сега.
към беседата >>
Изпейте сега: „Аз смея да кажа“.
Изпейте сега: „Аз смея да кажа“.
(Изпяхме всички.) Малко по-спретнато. Някой път трябва да учите, някои тонове имат движение навън. Известни тонове имат движение навътре. Известни тонове са на почивка. „Аз смея да кажа“ – навън върви.
към беседата >>
Мислите ли, че едно кино за един човек ще отварят, своята сценка да представят?
Може да сте двама, трима, може да сте и десет души, не зная дали за вас ще ви представят едно кино. Не зная дали ще затворят киното за вас. Реалността се отличава по това, че в реалността сам можеш да ходиш, но когато имаш сянката, една сянка не се представя за един човек. Реалност е туй, в което ти сам участвуваш. Привидно е туй, в което мнозина участвуват едновременно, един никога не може да присъствува.
Мислите ли, че едно кино за един човек ще отварят, своята сценка да представят?
Значи в киното трябва да има публика.
към беседата >>
Щом си обикновен – сребърни пари, върни се вкъщи.
Сега, това са малки идеи. Малки идеи са капиците. Щом си гениален и талантлив – на работа!
Щом си обикновен – сребърни пари, върни се вкъщи.
Щом си от бездарните, от капиците – иди да спиш. То е начин за успокоение на човека. Бездарният трябва да спи. Тъй както разбирам. Обикновеният трябва да яде.
към беседата >>
Източните народи, които са богати с приказки, казват: „Който много знае, много тегли.“ Това са второстепенни работи сега.
Ако направи голяма и здрава кола, вече знаеш, че тази кола ще се товари с големи товари. Тази кола не може да избегне големия товар. Ако направи малка количка, той вече самият колар определя какъв товар трябва да се тури. Та вие имате едно голямо желание, искате да станете виден човек. [Най] ще се товарите вие.
Източните народи, които са богати с приказки, казват: „Който много знае, много тегли.“ Това са второстепенни работи сега.
към беседата >>
(Изпяхме всички.) Малко по-спретнато.
Изпейте сега: „Аз смея да кажа“.
(Изпяхме всички.) Малко по-спретнато.
Някой път трябва да учите, някои тонове имат движение навън. Известни тонове имат движение навътре. Известни тонове са на почивка. „Аз смея да кажа“ – навън върви. „Че слънцето е светло“ – излиза нагоре.
към беседата >>
Значи в киното трябва да има публика.
Не зная дали ще затворят киното за вас. Реалността се отличава по това, че в реалността сам можеш да ходиш, но когато имаш сянката, една сянка не се представя за един човек. Реалност е туй, в което ти сам участвуваш. Привидно е туй, в което мнозина участвуват едновременно, един никога не може да присъствува. Мислите ли, че едно кино за един човек ще отварят, своята сценка да представят?
Значи в киното трябва да има публика.
към беседата >>
Щом си от бездарните, от капиците – иди да спиш.
Сега, това са малки идеи. Малки идеи са капиците. Щом си гениален и талантлив – на работа! Щом си обикновен – сребърни пари, върни се вкъщи.
Щом си от бездарните, от капиците – иди да спиш.
То е начин за успокоение на човека. Бездарният трябва да спи. Тъй както разбирам. Обикновеният трябва да яде. Гениалният, талантливият трябва да работят.
към беседата >>
Психологически на вас ви трябва философия.
Психологически на вас ви трябва философия.
Понеже вие много пъти изгубвате вашето настроение. Целия ден мине в някаква дрязга, неразбиране, някаква тъга, някаква скръб, някакво неразположение, отчаяние, не искаш да живееш, обезсмислил се животът ти. Това е неразбиране. Защо се обезсмислил животът ти? Ти не знаеш.
към беседата >>
Някой път трябва да учите, някои тонове имат движение навън.
Изпейте сега: „Аз смея да кажа“. (Изпяхме всички.) Малко по-спретнато.
Някой път трябва да учите, някои тонове имат движение навън.
Известни тонове имат движение навътре. Известни тонове са на почивка. „Аз смея да кажа“ – навън върви. „Че слънцето е светло“ – излиза нагоре. Пееш когато слънцето изгрява.
към беседата >>
Когато във вашия живот искате да имате публика, вие сте в киното.
Когато във вашия живот искате да имате публика, вие сте в киното.
Разбирате ли какво значи? Но вие да седите сам не може. Вие искате да има някой с вас. Ако искаш много хора, иди на кино. Ако искаш да видиш хора, иди на кино.
към беседата >>
То е начин за успокоение на човека.
Сега, това са малки идеи. Малки идеи са капиците. Щом си гениален и талантлив – на работа! Щом си обикновен – сребърни пари, върни се вкъщи. Щом си от бездарните, от капиците – иди да спиш.
То е начин за успокоение на човека.
Бездарният трябва да спи. Тъй както разбирам. Обикновеният трябва да яде. Гениалният, талантливият трябва да работят. Някой път вие казвате, че ви дотегнало да работите.
към беседата >>
Понеже вие много пъти изгубвате вашето настроение.
Психологически на вас ви трябва философия.
Понеже вие много пъти изгубвате вашето настроение.
Целия ден мине в някаква дрязга, неразбиране, някаква тъга, някаква скръб, някакво неразположение, отчаяние, не искаш да живееш, обезсмислил се животът ти. Това е неразбиране. Защо се обезсмислил животът ти? Ти не знаеш. Ти си поискал голяма работа в света и вследствие на това, скръбта дойде.
към беседата >>
Известни тонове имат движение навътре.
Изпейте сега: „Аз смея да кажа“. (Изпяхме всички.) Малко по-спретнато. Някой път трябва да учите, някои тонове имат движение навън.
Известни тонове имат движение навътре.
Известни тонове са на почивка. „Аз смея да кажа“ – навън върви. „Че слънцето е светло“ – излиза нагоре. Пееш когато слънцето изгрява. Когато слънцето изгрее не можеш да пееш така провлачено.
към беседата >>
Разбирате ли какво значи?
Когато във вашия живот искате да имате публика, вие сте в киното.
Разбирате ли какво значи?
Но вие да седите сам не може. Вие искате да има някой с вас. Ако искаш много хора, иди на кино. Ако искаш да видиш хора, иди на кино. Ако искаш да разбереш сам себе си колко разбираш, иди сам в природата.
към беседата >>
Бездарният трябва да спи.
Малки идеи са капиците. Щом си гениален и талантлив – на работа! Щом си обикновен – сребърни пари, върни се вкъщи. Щом си от бездарните, от капиците – иди да спиш. То е начин за успокоение на човека.
Бездарният трябва да спи.
Тъй както разбирам. Обикновеният трябва да яде. Гениалният, талантливият трябва да работят. Някой път вие казвате, че ви дотегнало да работите. Хубаво, казвам: Върнете се вкъщи.
към беседата >>
Целия ден мине в някаква дрязга, неразбиране, някаква тъга, някаква скръб, някакво неразположение, отчаяние, не искаш да живееш, обезсмислил се животът ти.
Психологически на вас ви трябва философия. Понеже вие много пъти изгубвате вашето настроение.
Целия ден мине в някаква дрязга, неразбиране, някаква тъга, някаква скръб, някакво неразположение, отчаяние, не искаш да живееш, обезсмислил се животът ти.
Това е неразбиране. Защо се обезсмислил животът ти? Ти не знаеш. Ти си поискал голяма работа в света и вследствие на това, скръбта дойде. Голямата работа не може да дойде без скръб.
към беседата >>
Известни тонове са на почивка.
Изпейте сега: „Аз смея да кажа“. (Изпяхме всички.) Малко по-спретнато. Някой път трябва да учите, някои тонове имат движение навън. Известни тонове имат движение навътре.
Известни тонове са на почивка.
„Аз смея да кажа“ – навън върви. „Че слънцето е светло“ – излиза нагоре. Пееш когато слънцето изгрява. Когато слънцето изгрее не можеш да пееш така провлачено.
към беседата >>
Но вие да седите сам не може.
Когато във вашия живот искате да имате публика, вие сте в киното. Разбирате ли какво значи?
Но вие да седите сам не може.
Вие искате да има някой с вас. Ако искаш много хора, иди на кино. Ако искаш да видиш хора, иди на кино. Ако искаш да разбереш сам себе си колко разбираш, иди сам в природата. Когато човек остане сам със себе си, че няма никой край него, той е в реалното.
към беседата >>
Тъй както разбирам.
Щом си гениален и талантлив – на работа! Щом си обикновен – сребърни пари, върни се вкъщи. Щом си от бездарните, от капиците – иди да спиш. То е начин за успокоение на човека. Бездарният трябва да спи.
Тъй както разбирам.
Обикновеният трябва да яде. Гениалният, талантливият трябва да работят. Някой път вие казвате, че ви дотегнало да работите. Хубаво, казвам: Върнете се вкъщи. – „Дотегна ми да ям.“ – Иди да спиш.
към беседата >>
Това е неразбиране.
Психологически на вас ви трябва философия. Понеже вие много пъти изгубвате вашето настроение. Целия ден мине в някаква дрязга, неразбиране, някаква тъга, някаква скръб, някакво неразположение, отчаяние, не искаш да живееш, обезсмислил се животът ти.
Това е неразбиране.
Защо се обезсмислил животът ти? Ти не знаеш. Ти си поискал голяма работа в света и вследствие на това, скръбта дойде. Голямата работа не може да дойде без скръб. Най-първо ще дойде скръбта, след това ще дойде голямата радост.
към беседата >>
„Аз смея да кажа“ – навън върви.
Изпейте сега: „Аз смея да кажа“. (Изпяхме всички.) Малко по-спретнато. Някой път трябва да учите, някои тонове имат движение навън. Известни тонове имат движение навътре. Известни тонове са на почивка.
„Аз смея да кажа“ – навън върви.
„Че слънцето е светло“ – излиза нагоре. Пееш когато слънцето изгрява. Когато слънцето изгрее не можеш да пееш така провлачено.
към беседата >>
Вие искате да има някой с вас.
Когато във вашия живот искате да имате публика, вие сте в киното. Разбирате ли какво значи? Но вие да седите сам не може.
Вие искате да има някой с вас.
Ако искаш много хора, иди на кино. Ако искаш да видиш хора, иди на кино. Ако искаш да разбереш сам себе си колко разбираш, иди сам в природата. Когато човек остане сам със себе си, че няма никой край него, той е в реалното. Когато е с много хора, той е в света на сенките.
към беседата >>
Обикновеният трябва да яде.
Щом си обикновен – сребърни пари, върни се вкъщи. Щом си от бездарните, от капиците – иди да спиш. То е начин за успокоение на човека. Бездарният трябва да спи. Тъй както разбирам.
Обикновеният трябва да яде.
Гениалният, талантливият трябва да работят. Някой път вие казвате, че ви дотегнало да работите. Хубаво, казвам: Върнете се вкъщи. – „Дотегна ми да ям.“ – Иди да спиш. – „Не ми се спи вече!
към беседата >>
Защо се обезсмислил животът ти?
Психологически на вас ви трябва философия. Понеже вие много пъти изгубвате вашето настроение. Целия ден мине в някаква дрязга, неразбиране, някаква тъга, някаква скръб, някакво неразположение, отчаяние, не искаш да живееш, обезсмислил се животът ти. Това е неразбиране.
Защо се обезсмислил животът ти?
Ти не знаеш. Ти си поискал голяма работа в света и вследствие на това, скръбта дойде. Голямата работа не може да дойде без скръб. Най-първо ще дойде скръбта, след това ще дойде голямата радост. Ами че ти искаш да станеш светия.
към беседата >>
„Че слънцето е светло“ – излиза нагоре.
(Изпяхме всички.) Малко по-спретнато. Някой път трябва да учите, някои тонове имат движение навън. Известни тонове имат движение навътре. Известни тонове са на почивка. „Аз смея да кажа“ – навън върви.
„Че слънцето е светло“ – излиза нагоре.
Пееш когато слънцето изгрява. Когато слънцето изгрее не можеш да пееш така провлачено.
към беседата >>
Ако искаш много хора, иди на кино.
Когато във вашия живот искате да имате публика, вие сте в киното. Разбирате ли какво значи? Но вие да седите сам не може. Вие искате да има някой с вас.
Ако искаш много хора, иди на кино.
Ако искаш да видиш хора, иди на кино. Ако искаш да разбереш сам себе си колко разбираш, иди сам в природата. Когато човек остане сам със себе си, че няма никой край него, той е в реалното. Когато е с много хора, той е в света на сенките. Когато в ума ти остане само една идея, ти си в реалното; когато имаш много идеи, ти си на кино.
към беседата >>
Гениалният, талантливият трябва да работят.
Щом си от бездарните, от капиците – иди да спиш. То е начин за успокоение на човека. Бездарният трябва да спи. Тъй както разбирам. Обикновеният трябва да яде.
Гениалният, талантливият трябва да работят.
Някой път вие казвате, че ви дотегнало да работите. Хубаво, казвам: Върнете се вкъщи. – „Дотегна ми да ям.“ – Иди да спиш. – „Не ми се спи вече! “ – Стани и ходи на работа.
към беседата >>
Ти не знаеш.
Психологически на вас ви трябва философия. Понеже вие много пъти изгубвате вашето настроение. Целия ден мине в някаква дрязга, неразбиране, някаква тъга, някаква скръб, някакво неразположение, отчаяние, не искаш да живееш, обезсмислил се животът ти. Това е неразбиране. Защо се обезсмислил животът ти?
Ти не знаеш.
Ти си поискал голяма работа в света и вследствие на това, скръбта дойде. Голямата работа не може да дойде без скръб. Най-първо ще дойде скръбта, след това ще дойде голямата радост. Ами че ти искаш да станеш светия. Знаеш ли как се става светия?
към беседата >>
Пееш когато слънцето изгрява.
Някой път трябва да учите, някои тонове имат движение навън. Известни тонове имат движение навътре. Известни тонове са на почивка. „Аз смея да кажа“ – навън върви. „Че слънцето е светло“ – излиза нагоре.
Пееш когато слънцето изгрява.
Когато слънцето изгрее не можеш да пееш така провлачено.
към беседата >>
Ако искаш да видиш хора, иди на кино.
Когато във вашия живот искате да имате публика, вие сте в киното. Разбирате ли какво значи? Но вие да седите сам не може. Вие искате да има някой с вас. Ако искаш много хора, иди на кино.
Ако искаш да видиш хора, иди на кино.
Ако искаш да разбереш сам себе си колко разбираш, иди сам в природата. Когато човек остане сам със себе си, че няма никой край него, той е в реалното. Когато е с много хора, той е в света на сенките. Когато в ума ти остане само една идея, ти си в реалното; когато имаш много идеи, ти си на кино. То е реалното, разбира се.
към беседата >>
Някой път вие казвате, че ви дотегнало да работите.
То е начин за успокоение на човека. Бездарният трябва да спи. Тъй както разбирам. Обикновеният трябва да яде. Гениалният, талантливият трябва да работят.
Някой път вие казвате, че ви дотегнало да работите.
Хубаво, казвам: Върнете се вкъщи. – „Дотегна ми да ям.“ – Иди да спиш. – „Не ми се спи вече! “ – Стани и ходи на работа. Те са три състояния, през които човек минава.
към беседата >>
Ти си поискал голяма работа в света и вследствие на това, скръбта дойде.
Понеже вие много пъти изгубвате вашето настроение. Целия ден мине в някаква дрязга, неразбиране, някаква тъга, някаква скръб, някакво неразположение, отчаяние, не искаш да живееш, обезсмислил се животът ти. Това е неразбиране. Защо се обезсмислил животът ти? Ти не знаеш.
Ти си поискал голяма работа в света и вследствие на това, скръбта дойде.
Голямата работа не може да дойде без скръб. Най-първо ще дойде скръбта, след това ще дойде голямата радост. Ами че ти искаш да станеш светия. Знаеш ли как се става светия? Я четете историята на светиите.
към беседата >>
Когато слънцето изгрее не можеш да пееш така провлачено.
Известни тонове имат движение навътре. Известни тонове са на почивка. „Аз смея да кажа“ – навън върви. „Че слънцето е светло“ – излиза нагоре. Пееш когато слънцето изгрява.
Когато слънцето изгрее не можеш да пееш така провлачено.
към беседата >>
Ако искаш да разбереш сам себе си колко разбираш, иди сам в природата.
Разбирате ли какво значи? Но вие да седите сам не може. Вие искате да има някой с вас. Ако искаш много хора, иди на кино. Ако искаш да видиш хора, иди на кино.
Ако искаш да разбереш сам себе си колко разбираш, иди сам в природата.
Когато човек остане сам със себе си, че няма никой край него, той е в реалното. Когато е с много хора, той е в света на сенките. Когато в ума ти остане само една идея, ти си в реалното; когато имаш много идеи, ти си на кино. То е реалното, разбира се.
към беседата >>
Хубаво, казвам: Върнете се вкъщи.
Бездарният трябва да спи. Тъй както разбирам. Обикновеният трябва да яде. Гениалният, талантливият трябва да работят. Някой път вие казвате, че ви дотегнало да работите.
Хубаво, казвам: Върнете се вкъщи.
– „Дотегна ми да ям.“ – Иди да спиш. – „Не ми се спи вече! “ – Стани и ходи на работа. Те са три състояния, през които човек минава. Онзи, който иска да се самовъзпитава, той трябва да мине през тези състояния.
към беседата >>
Голямата работа не може да дойде без скръб.
Целия ден мине в някаква дрязга, неразбиране, някаква тъга, някаква скръб, някакво неразположение, отчаяние, не искаш да живееш, обезсмислил се животът ти. Това е неразбиране. Защо се обезсмислил животът ти? Ти не знаеш. Ти си поискал голяма работа в света и вследствие на това, скръбта дойде.
Голямата работа не може да дойде без скръб.
Най-първо ще дойде скръбта, след това ще дойде голямата радост. Ами че ти искаш да станеш светия. Знаеш ли как се става светия? Я четете историята на светиите. Станали ли са светии, като са лежали на леглото си?
към беседата >>
Сега във вас се е загнездило понятието, че вие не можете да пеете.
Сега във вас се е загнездило понятието, че вие не можете да пеете.
Че не можете да пеете аз разбирам – не сте се упражнявали. Не че не можете да пеете, но сте се потривали. Като кажем потрива се някой човек, то е двояко. Потриване аз разбирам, искаш нещата да дойдат по един материален начин. Потрива се той да мине от някъде пък не може.
към беседата >>
Когато човек остане сам със себе си, че няма никой край него, той е в реалното.
Но вие да седите сам не може. Вие искате да има някой с вас. Ако искаш много хора, иди на кино. Ако искаш да видиш хора, иди на кино. Ако искаш да разбереш сам себе си колко разбираш, иди сам в природата.
Когато човек остане сам със себе си, че няма никой край него, той е в реалното.
Когато е с много хора, той е в света на сенките. Когато в ума ти остане само една идея, ти си в реалното; когато имаш много идеи, ти си на кино. То е реалното, разбира се.
към беседата >>
– „Дотегна ми да ям.“ – Иди да спиш.
Тъй както разбирам. Обикновеният трябва да яде. Гениалният, талантливият трябва да работят. Някой път вие казвате, че ви дотегнало да работите. Хубаво, казвам: Върнете се вкъщи.
– „Дотегна ми да ям.“ – Иди да спиш.
– „Не ми се спи вече! “ – Стани и ходи на работа. Те са три състояния, през които човек минава. Онзи, който иска да се самовъзпитава, той трябва да мине през тези състояния. Не ти се спи, иди да работиш вън.
към беседата >>
Най-първо ще дойде скръбта, след това ще дойде голямата радост.
Това е неразбиране. Защо се обезсмислил животът ти? Ти не знаеш. Ти си поискал голяма работа в света и вследствие на това, скръбта дойде. Голямата работа не може да дойде без скръб.
Най-първо ще дойде скръбта, след това ще дойде голямата радост.
Ами че ти искаш да станеш светия. Знаеш ли как се става светия? Я четете историята на светиите. Станали ли са светии, като са лежали на леглото си? Какъв непоносим труд, какви големи противоречия.
към беседата >>
Че не можете да пеете аз разбирам – не сте се упражнявали.
Сега във вас се е загнездило понятието, че вие не можете да пеете.
Че не можете да пеете аз разбирам – не сте се упражнявали.
Не че не можете да пеете, но сте се потривали. Като кажем потрива се някой човек, то е двояко. Потриване аз разбирам, искаш нещата да дойдат по един материален начин. Потрива се той да мине от някъде пък не може. Той трябва да знае: Този товар ще го носиш, никой не може да го носи.
към беседата >>
Когато е с много хора, той е в света на сенките.
Вие искате да има някой с вас. Ако искаш много хора, иди на кино. Ако искаш да видиш хора, иди на кино. Ако искаш да разбереш сам себе си колко разбираш, иди сам в природата. Когато човек остане сам със себе си, че няма никой край него, той е в реалното.
Когато е с много хора, той е в света на сенките.
Когато в ума ти остане само една идея, ти си в реалното; когато имаш много идеи, ти си на кино. То е реалното, разбира се.
към беседата >>
– „Не ми се спи вече!
Обикновеният трябва да яде. Гениалният, талантливият трябва да работят. Някой път вие казвате, че ви дотегнало да работите. Хубаво, казвам: Върнете се вкъщи. – „Дотегна ми да ям.“ – Иди да спиш.
– „Не ми се спи вече!
“ – Стани и ходи на работа. Те са три състояния, през които човек минава. Онзи, който иска да се самовъзпитава, той трябва да мине през тези състояния. Не ти се спи, иди да работиш вън.
към беседата >>
Ами че ти искаш да станеш светия.
Защо се обезсмислил животът ти? Ти не знаеш. Ти си поискал голяма работа в света и вследствие на това, скръбта дойде. Голямата работа не може да дойде без скръб. Най-първо ще дойде скръбта, след това ще дойде голямата радост.
Ами че ти искаш да станеш светия.
Знаеш ли как се става светия? Я четете историята на светиите. Станали ли са светии, като са лежали на леглото си? Какъв непоносим труд, какви големи противоречия. Мнозина са минали през противоречия.
към беседата >>
Не че не можете да пеете, но сте се потривали.
Сега във вас се е загнездило понятието, че вие не можете да пеете. Че не можете да пеете аз разбирам – не сте се упражнявали.
Не че не можете да пеете, но сте се потривали.
Като кажем потрива се някой човек, то е двояко. Потриване аз разбирам, искаш нещата да дойдат по един материален начин. Потрива се той да мине от някъде пък не може. Той трябва да знае: Този товар ще го носиш, никой не може да го носи. Колкото да се потриваш, ти ще го носиш.
към беседата >>
Когато в ума ти остане само една идея, ти си в реалното; когато имаш много идеи, ти си на кино.
Ако искаш много хора, иди на кино. Ако искаш да видиш хора, иди на кино. Ако искаш да разбереш сам себе си колко разбираш, иди сам в природата. Когато човек остане сам със себе си, че няма никой край него, той е в реалното. Когато е с много хора, той е в света на сенките.
Когато в ума ти остане само една идея, ти си в реалното; когато имаш много идеи, ти си на кино.
То е реалното, разбира се.
към беседата >>
“ – Стани и ходи на работа.
Гениалният, талантливият трябва да работят. Някой път вие казвате, че ви дотегнало да работите. Хубаво, казвам: Върнете се вкъщи. – „Дотегна ми да ям.“ – Иди да спиш. – „Не ми се спи вече!
“ – Стани и ходи на работа.
Те са три състояния, през които човек минава. Онзи, който иска да се самовъзпитава, той трябва да мине през тези състояния. Не ти се спи, иди да работиш вън.
към беседата >>
Знаеш ли как се става светия?
Ти не знаеш. Ти си поискал голяма работа в света и вследствие на това, скръбта дойде. Голямата работа не може да дойде без скръб. Най-първо ще дойде скръбта, след това ще дойде голямата радост. Ами че ти искаш да станеш светия.
Знаеш ли как се става светия?
Я четете историята на светиите. Станали ли са светии, като са лежали на леглото си? Какъв непоносим труд, какви големи противоречия. Мнозина са минали през противоречия. Които са преодолели противоречията, познали нещата, те са се подигнали.
към беседата >>
Като кажем потрива се някой човек, то е двояко.
Сега във вас се е загнездило понятието, че вие не можете да пеете. Че не можете да пеете аз разбирам – не сте се упражнявали. Не че не можете да пеете, но сте се потривали.
Като кажем потрива се някой човек, то е двояко.
Потриване аз разбирам, искаш нещата да дойдат по един материален начин. Потрива се той да мине от някъде пък не може. Той трябва да знае: Този товар ще го носиш, никой не може да го носи. Колкото да се потриваш, ти ще го носиш. Ако не го носиш, не е за тебе.
към беседата >>
То е реалното, разбира се.
Ако искаш да видиш хора, иди на кино. Ако искаш да разбереш сам себе си колко разбираш, иди сам в природата. Когато човек остане сам със себе си, че няма никой край него, той е в реалното. Когато е с много хора, той е в света на сенките. Когато в ума ти остане само една идея, ти си в реалното; когато имаш много идеи, ти си на кино.
То е реалното, разбира се.
към беседата >>
Те са три състояния, през които човек минава.
Някой път вие казвате, че ви дотегнало да работите. Хубаво, казвам: Върнете се вкъщи. – „Дотегна ми да ям.“ – Иди да спиш. – „Не ми се спи вече! “ – Стани и ходи на работа.
Те са три състояния, през които човек минава.
Онзи, който иска да се самовъзпитава, той трябва да мине през тези състояния. Не ти се спи, иди да работиш вън.
към беседата >>
Я четете историята на светиите.
Ти си поискал голяма работа в света и вследствие на това, скръбта дойде. Голямата работа не може да дойде без скръб. Най-първо ще дойде скръбта, след това ще дойде голямата радост. Ами че ти искаш да станеш светия. Знаеш ли как се става светия?
Я четете историята на светиите.
Станали ли са светии, като са лежали на леглото си? Какъв непоносим труд, какви големи противоречия. Мнозина са минали през противоречия. Които са преодолели противоречията, познали нещата, те са се подигнали. Светиите хората ги оценяват, понеже където минават носят светлина.
към беседата >>
Потриване аз разбирам, искаш нещата да дойдат по един материален начин.
Сега във вас се е загнездило понятието, че вие не можете да пеете. Че не можете да пеете аз разбирам – не сте се упражнявали. Не че не можете да пеете, но сте се потривали. Като кажем потрива се някой човек, то е двояко.
Потриване аз разбирам, искаш нещата да дойдат по един материален начин.
Потрива се той да мине от някъде пък не може. Той трябва да знае: Този товар ще го носиш, никой не може да го носи. Колкото да се потриваш, ти ще го носиш. Ако не го носиш, не е за тебе. Вие казвате: „Пеенето не е за мене.“ Човек може […] (липсва текст в размер на половин ред) пеенето и пак може да не спечелиш.
към беседата >>
За пример, може да говориш за някакви идеи, за някой автор, чел си някаква книга – ти си на кино, нищо повече.
За пример, може да говориш за някакви идеи, за някой автор, чел си някаква книга – ти си на кино, нищо повече.
Какво разбира тоз автор? Или когато един автор описва в една книга, как героят му пострадал там в един роман или в една драма. Де е страдующият в драмата, на кое място? Казва: „Този, който пише така, има ли някой, който да страда? “ Написано е там, че страда, никакво страдане няма.
към беседата >>
Онзи, който иска да се самовъзпитава, той трябва да мине през тези състояния.
Хубаво, казвам: Върнете се вкъщи. – „Дотегна ми да ям.“ – Иди да спиш. – „Не ми се спи вече! “ – Стани и ходи на работа. Те са три състояния, през които човек минава.
Онзи, който иска да се самовъзпитава, той трябва да мине през тези състояния.
Не ти се спи, иди да работиш вън.
към беседата >>
Станали ли са светии, като са лежали на леглото си?
Голямата работа не може да дойде без скръб. Най-първо ще дойде скръбта, след това ще дойде голямата радост. Ами че ти искаш да станеш светия. Знаеш ли как се става светия? Я четете историята на светиите.
Станали ли са светии, като са лежали на леглото си?
Какъв непоносим труд, какви големи противоречия. Мнозина са минали през противоречия. Които са преодолели противоречията, познали нещата, те са се подигнали. Светиите хората ги оценяват, понеже където минават носят светлина. Светията където влезе, носи щастие.
към беседата >>
Потрива се той да мине от някъде пък не може.
Сега във вас се е загнездило понятието, че вие не можете да пеете. Че не можете да пеете аз разбирам – не сте се упражнявали. Не че не можете да пеете, но сте се потривали. Като кажем потрива се някой човек, то е двояко. Потриване аз разбирам, искаш нещата да дойдат по един материален начин.
Потрива се той да мине от някъде пък не може.
Той трябва да знае: Този товар ще го носиш, никой не може да го носи. Колкото да се потриваш, ти ще го носиш. Ако не го носиш, не е за тебе. Вие казвате: „Пеенето не е за мене.“ Човек може […] (липсва текст в размер на половин ред) пеенето и пак може да не спечелиш. Но без пеене човек не можеш да станеш.
към беседата >>
Какво разбира тоз автор?
За пример, може да говориш за някакви идеи, за някой автор, чел си някаква книга – ти си на кино, нищо повече.
Какво разбира тоз автор?
Или когато един автор описва в една книга, как героят му пострадал там в един роман или в една драма. Де е страдующият в драмата, на кое място? Казва: „Този, който пише така, има ли някой, който да страда? “ Написано е там, че страда, никакво страдане няма. Вие, като четете написаното, плачете.
към беседата >>
Не ти се спи, иди да работиш вън.
– „Дотегна ми да ям.“ – Иди да спиш. – „Не ми се спи вече! “ – Стани и ходи на работа. Те са три състояния, през които човек минава. Онзи, който иска да се самовъзпитава, той трябва да мине през тези състояния.
Не ти се спи, иди да работиш вън.
към беседата >>
Какъв непоносим труд, какви големи противоречия.
Най-първо ще дойде скръбта, след това ще дойде голямата радост. Ами че ти искаш да станеш светия. Знаеш ли как се става светия? Я четете историята на светиите. Станали ли са светии, като са лежали на леглото си?
Какъв непоносим труд, какви големи противоречия.
Мнозина са минали през противоречия. Които са преодолели противоречията, познали нещата, те са се подигнали. Светиите хората ги оценяват, понеже където минават носят светлина. Светията където влезе, носи щастие. Краката му са щастливи, всеки иска да го види.
към беседата >>
Той трябва да знае: Този товар ще го носиш, никой не може да го носи.
Че не можете да пеете аз разбирам – не сте се упражнявали. Не че не можете да пеете, но сте се потривали. Като кажем потрива се някой човек, то е двояко. Потриване аз разбирам, искаш нещата да дойдат по един материален начин. Потрива се той да мине от някъде пък не може.
Той трябва да знае: Този товар ще го носиш, никой не може да го носи.
Колкото да се потриваш, ти ще го носиш. Ако не го носиш, не е за тебе. Вие казвате: „Пеенето не е за мене.“ Човек може […] (липсва текст в размер на половин ред) пеенето и пак може да не спечелиш. Но без пеене човек не можеш да станеш. Трябва да пееш.
към беседата >>
Или когато един автор описва в една книга, как героят му пострадал там в един роман или в една драма.
За пример, може да говориш за някакви идеи, за някой автор, чел си някаква книга – ти си на кино, нищо повече. Какво разбира тоз автор?
Или когато един автор описва в една книга, как героят му пострадал там в един роман или в една драма.
Де е страдующият в драмата, на кое място? Казва: „Този, който пише така, има ли някой, който да страда? “ Написано е там, че страда, никакво страдане няма. Вие, като четете написаното, плачете. Четете така и започват да ви текат сълзи.
към беседата >>
Сега реалността.
Сега реалността.
Ти не можеш да бъдеш богат човек, ако твоето съзнание не се пробудило, ако твоето слънце не е изгряло. Когато твоето слънце изгрее, тогава ще имаш злато, тогава отвън всичко ще постигнеш. Отвън в широкия свят. Ако твоята луна не е изгряла отвътре, ти не можеш да ядеш сладко. Като изгрее, ще ядеш.
към беседата >>
Мнозина са минали през противоречия.
Ами че ти искаш да станеш светия. Знаеш ли как се става светия? Я четете историята на светиите. Станали ли са светии, като са лежали на леглото си? Какъв непоносим труд, какви големи противоречия.
Мнозина са минали през противоречия.
Които са преодолели противоречията, познали нещата, те са се подигнали. Светиите хората ги оценяват, понеже където минават носят светлина. Светията където влезе, носи щастие. Краката му са щастливи, всеки иска да го види. Светии, на които краката не са щастливи, не са светии.
към беседата >>
Колкото да се потриваш, ти ще го носиш.
Не че не можете да пеете, но сте се потривали. Като кажем потрива се някой човек, то е двояко. Потриване аз разбирам, искаш нещата да дойдат по един материален начин. Потрива се той да мине от някъде пък не може. Той трябва да знае: Този товар ще го носиш, никой не може да го носи.
Колкото да се потриваш, ти ще го носиш.
Ако не го носиш, не е за тебе. Вие казвате: „Пеенето не е за мене.“ Човек може […] (липсва текст в размер на половин ред) пеенето и пак може да не спечелиш. Но без пеене човек не можеш да станеш. Трябва да пееш. Ти пари няма да спечелиш, може и слава да не спечелиш, но без пеене човек не можеш да станеш.
към беседата >>
Де е страдующият в драмата, на кое място?
За пример, може да говориш за някакви идеи, за някой автор, чел си някаква книга – ти си на кино, нищо повече. Какво разбира тоз автор? Или когато един автор описва в една книга, как героят му пострадал там в един роман или в една драма.
Де е страдующият в драмата, на кое място?
Казва: „Този, който пише така, има ли някой, който да страда? “ Написано е там, че страда, никакво страдане няма. Вие, като четете написаното, плачете. Четете така и започват да ви текат сълзи. Няма никой, който да страда, нито картина има, веднага вие започвате да плачете.
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш богат човек, ако твоето съзнание не се пробудило, ако твоето слънце не е изгряло.
Сега реалността.
Ти не можеш да бъдеш богат човек, ако твоето съзнание не се пробудило, ако твоето слънце не е изгряло.
Когато твоето слънце изгрее, тогава ще имаш злато, тогава отвън всичко ще постигнеш. Отвън в широкия свят. Ако твоята луна не е изгряла отвътре, ти не можеш да ядеш сладко. Като изгрее, ще ядеш. Ако в тебе звездите не са изгрели, тогава и почивка не можеш да имаш.
към беседата >>
Които са преодолели противоречията, познали нещата, те са се подигнали.
Знаеш ли как се става светия? Я четете историята на светиите. Станали ли са светии, като са лежали на леглото си? Какъв непоносим труд, какви големи противоречия. Мнозина са минали през противоречия.
Които са преодолели противоречията, познали нещата, те са се подигнали.
Светиите хората ги оценяват, понеже където минават носят светлина. Светията където влезе, носи щастие. Краката му са щастливи, всеки иска да го види. Светии, на които краката не са щастливи, не са светии. Ръцете, краката, всичко у светиите е щастие.
към беседата >>
Ако не го носиш, не е за тебе.
Като кажем потрива се някой човек, то е двояко. Потриване аз разбирам, искаш нещата да дойдат по един материален начин. Потрива се той да мине от някъде пък не може. Той трябва да знае: Този товар ще го носиш, никой не може да го носи. Колкото да се потриваш, ти ще го носиш.
Ако не го носиш, не е за тебе.
Вие казвате: „Пеенето не е за мене.“ Човек може […] (липсва текст в размер на половин ред) пеенето и пак може да не спечелиш. Но без пеене човек не можеш да станеш. Трябва да пееш. Ти пари няма да спечелиш, може и слава да не спечелиш, но без пеене човек не можеш да станеш. Ако пееш, човек ще станеш.
към беседата >>
Казва: „Този, който пише така, има ли някой, който да страда?
За пример, може да говориш за някакви идеи, за някой автор, чел си някаква книга – ти си на кино, нищо повече. Какво разбира тоз автор? Или когато един автор описва в една книга, как героят му пострадал там в един роман или в една драма. Де е страдующият в драмата, на кое място?
Казва: „Този, който пише така, има ли някой, който да страда?
“ Написано е там, че страда, никакво страдане няма. Вие, като четете написаното, плачете. Четете така и започват да ви текат сълзи. Няма никой, който да страда, нито картина има, веднага вие започвате да плачете. Кои сега са причините за вашия плач?
към беседата >>
Когато твоето слънце изгрее, тогава ще имаш злато, тогава отвън всичко ще постигнеш.
Сега реалността. Ти не можеш да бъдеш богат човек, ако твоето съзнание не се пробудило, ако твоето слънце не е изгряло.
Когато твоето слънце изгрее, тогава ще имаш злато, тогава отвън всичко ще постигнеш.
Отвън в широкия свят. Ако твоята луна не е изгряла отвътре, ти не можеш да ядеш сладко. Като изгрее, ще ядеш. Ако в тебе звездите не са изгрели, тогава и почивка не можеш да имаш. Ако искаш почивка, тогава трябва да намериш ясно небе.
към беседата >>
Светиите хората ги оценяват, понеже където минават носят светлина.
Я четете историята на светиите. Станали ли са светии, като са лежали на леглото си? Какъв непоносим труд, какви големи противоречия. Мнозина са минали през противоречия. Които са преодолели противоречията, познали нещата, те са се подигнали.
Светиите хората ги оценяват, понеже където минават носят светлина.
Светията където влезе, носи щастие. Краката му са щастливи, всеки иска да го види. Светии, на които краката не са щастливи, не са светии. Ръцете, краката, всичко у светиите е щастие. Ако попиташ светията, как е станал светия, той ще ти каже: „Когато слънцето изгряваше, отивах на работа и работех докато залезе.
към беседата >>
Вие казвате: „Пеенето не е за мене.“ Човек може […] (липсва текст в размер на половин ред) пеенето и пак може да не спечелиш.
Потриване аз разбирам, искаш нещата да дойдат по един материален начин. Потрива се той да мине от някъде пък не може. Той трябва да знае: Този товар ще го носиш, никой не може да го носи. Колкото да се потриваш, ти ще го носиш. Ако не го носиш, не е за тебе.
Вие казвате: „Пеенето не е за мене.“ Човек може […] (липсва текст в размер на половин ред) пеенето и пак може да не спечелиш.
Но без пеене човек не можеш да станеш. Трябва да пееш. Ти пари няма да спечелиш, може и слава да не спечелиш, но без пеене човек не можеш да станеш. Ако пееш, човек ще станеш. Че то е най-важното.
към беседата >>
“ Написано е там, че страда, никакво страдане няма.
За пример, може да говориш за някакви идеи, за някой автор, чел си някаква книга – ти си на кино, нищо повече. Какво разбира тоз автор? Или когато един автор описва в една книга, как героят му пострадал там в един роман или в една драма. Де е страдующият в драмата, на кое място? Казва: „Този, който пише така, има ли някой, който да страда?
“ Написано е там, че страда, никакво страдане няма.
Вие, като четете написаното, плачете. Четете така и започват да ви текат сълзи. Няма никой, който да страда, нито картина има, веднага вие започвате да плачете. Кои сега са причините за вашия плач? Може ли сега да дадете едно психическо обяснение, какво нещо е плачът?
към беседата >>
Отвън в широкия свят.
Сега реалността. Ти не можеш да бъдеш богат човек, ако твоето съзнание не се пробудило, ако твоето слънце не е изгряло. Когато твоето слънце изгрее, тогава ще имаш злато, тогава отвън всичко ще постигнеш.
Отвън в широкия свят.
Ако твоята луна не е изгряла отвътре, ти не можеш да ядеш сладко. Като изгрее, ще ядеш. Ако в тебе звездите не са изгрели, тогава и почивка не можеш да имаш. Ако искаш почивка, тогава трябва да намериш ясно небе. Ясно небе, в което звездите да греят, това са новите мисли.
към беседата >>
Светията където влезе, носи щастие.
Станали ли са светии, като са лежали на леглото си? Какъв непоносим труд, какви големи противоречия. Мнозина са минали през противоречия. Които са преодолели противоречията, познали нещата, те са се подигнали. Светиите хората ги оценяват, понеже където минават носят светлина.
Светията където влезе, носи щастие.
Краката му са щастливи, всеки иска да го види. Светии, на които краката не са щастливи, не са светии. Ръцете, краката, всичко у светиите е щастие. Ако попиташ светията, как е станал светия, той ще ти каже: „Когато слънцето изгряваше, отивах на работа и работех докато залезе. Като изгряваше месечината, връщах се вкъщи и ядях докато тя залезе.
към беседата >>
Но без пеене човек не можеш да станеш.
Потрива се той да мине от някъде пък не може. Той трябва да знае: Този товар ще го носиш, никой не може да го носи. Колкото да се потриваш, ти ще го носиш. Ако не го носиш, не е за тебе. Вие казвате: „Пеенето не е за мене.“ Човек може […] (липсва текст в размер на половин ред) пеенето и пак може да не спечелиш.
Но без пеене човек не можеш да станеш.
Трябва да пееш. Ти пари няма да спечелиш, може и слава да не спечелиш, но без пеене човек не можеш да станеш. Ако пееш, човек ще станеш. Че то е най-важното. След като станеш човек и богат можеш да станеш, всичко можеш да станеш.
към беседата >>
Вие, като четете написаното, плачете.
Какво разбира тоз автор? Или когато един автор описва в една книга, как героят му пострадал там в един роман или в една драма. Де е страдующият в драмата, на кое място? Казва: „Този, който пише така, има ли някой, който да страда? “ Написано е там, че страда, никакво страдане няма.
Вие, като четете написаното, плачете.
Четете така и започват да ви текат сълзи. Няма никой, който да страда, нито картина има, веднага вие започвате да плачете. Кои сега са причините за вашия плач? Може ли сега да дадете едно психическо обяснение, какво нещо е плачът? Плачът хората са го изопачили.
към беседата >>
Ако твоята луна не е изгряла отвътре, ти не можеш да ядеш сладко.
Сега реалността. Ти не можеш да бъдеш богат човек, ако твоето съзнание не се пробудило, ако твоето слънце не е изгряло. Когато твоето слънце изгрее, тогава ще имаш злато, тогава отвън всичко ще постигнеш. Отвън в широкия свят.
Ако твоята луна не е изгряла отвътре, ти не можеш да ядеш сладко.
Като изгрее, ще ядеш. Ако в тебе звездите не са изгрели, тогава и почивка не можеш да имаш. Ако искаш почивка, тогава трябва да намериш ясно небе. Ясно небе, в което звездите да греят, това са новите мисли. Ще намерите някой списател, който да е говорил по това.
към беседата >>
Краката му са щастливи, всеки иска да го види.
Какъв непоносим труд, какви големи противоречия. Мнозина са минали през противоречия. Които са преодолели противоречията, познали нещата, те са се подигнали. Светиите хората ги оценяват, понеже където минават носят светлина. Светията където влезе, носи щастие.
Краката му са щастливи, всеки иска да го види.
Светии, на които краката не са щастливи, не са светии. Ръцете, краката, всичко у светиите е щастие. Ако попиташ светията, как е станал светия, той ще ти каже: „Когато слънцето изгряваше, отивах на работа и работех докато залезе. Като изгряваше месечината, връщах се вкъщи и ядях докато тя залезе. Като изгряваха звездите, отивах да спя и спях през цялото време, докато звездите залезат.
към беседата >>
Трябва да пееш.
Той трябва да знае: Този товар ще го носиш, никой не може да го носи. Колкото да се потриваш, ти ще го носиш. Ако не го носиш, не е за тебе. Вие казвате: „Пеенето не е за мене.“ Човек може […] (липсва текст в размер на половин ред) пеенето и пак може да не спечелиш. Но без пеене човек не можеш да станеш.
Трябва да пееш.
Ти пари няма да спечелиш, може и слава да не спечелиш, но без пеене човек не можеш да станеш. Ако пееш, човек ще станеш. Че то е най-важното. След като станеш човек и богат можеш да станеш, всичко можеш да станеш. Ако не станеш човек, всичко можеш да изгубиш.
към беседата >>
Четете така и започват да ви текат сълзи.
Или когато един автор описва в една книга, как героят му пострадал там в един роман или в една драма. Де е страдующият в драмата, на кое място? Казва: „Този, който пише така, има ли някой, който да страда? “ Написано е там, че страда, никакво страдане няма. Вие, като четете написаното, плачете.
Четете така и започват да ви текат сълзи.
Няма никой, който да страда, нито картина има, веднага вие започвате да плачете. Кои сега са причините за вашия плач? Може ли сега да дадете едно психическо обяснение, какво нещо е плачът? Плачът хората са го изопачили. Когато Господ създаде човека му направи два извора, за да може всякога прозорците да бъдат чисти, да може да вижда външния свят.
към беседата >>
Като изгрее, ще ядеш.
Сега реалността. Ти не можеш да бъдеш богат човек, ако твоето съзнание не се пробудило, ако твоето слънце не е изгряло. Когато твоето слънце изгрее, тогава ще имаш злато, тогава отвън всичко ще постигнеш. Отвън в широкия свят. Ако твоята луна не е изгряла отвътре, ти не можеш да ядеш сладко.
Като изгрее, ще ядеш.
Ако в тебе звездите не са изгрели, тогава и почивка не можеш да имаш. Ако искаш почивка, тогава трябва да намериш ясно небе. Ясно небе, в което звездите да греят, това са новите мисли. Ще намерите някой списател, който да е говорил по това. Ако намерите някой, който да е говорил по това, ще ми съобщите, това е връзка.
към беседата >>
Светии, на които краката не са щастливи, не са светии.
Мнозина са минали през противоречия. Които са преодолели противоречията, познали нещата, те са се подигнали. Светиите хората ги оценяват, понеже където минават носят светлина. Светията където влезе, носи щастие. Краката му са щастливи, всеки иска да го види.
Светии, на които краката не са щастливи, не са светии.
Ръцете, краката, всичко у светиите е щастие. Ако попиташ светията, как е станал светия, той ще ти каже: „Когато слънцето изгряваше, отивах на работа и работех докато залезе. Като изгряваше месечината, връщах се вкъщи и ядях докато тя залезе. Като изгряваха звездите, отивах да спя и спях през цялото време, докато звездите залезат. Като изгряваше слънцето, пак отивах на работа.“ Като изгрее слънцето – работи; като изгрее месечината – връща се вкъщи и яде; като изгреят звездите – спи.
към беседата >>
Ти пари няма да спечелиш, може и слава да не спечелиш, но без пеене човек не можеш да станеш.
Колкото да се потриваш, ти ще го носиш. Ако не го носиш, не е за тебе. Вие казвате: „Пеенето не е за мене.“ Човек може […] (липсва текст в размер на половин ред) пеенето и пак може да не спечелиш. Но без пеене човек не можеш да станеш. Трябва да пееш.
Ти пари няма да спечелиш, може и слава да не спечелиш, но без пеене човек не можеш да станеш.
Ако пееш, човек ще станеш. Че то е най-важното. След като станеш човек и богат можеш да станеш, всичко можеш да станеш. Ако не станеш човек, всичко можеш да изгубиш. Тъй седи въпросът.
към беседата >>
Няма никой, който да страда, нито картина има, веднага вие започвате да плачете.
Де е страдующият в драмата, на кое място? Казва: „Този, който пише така, има ли някой, който да страда? “ Написано е там, че страда, никакво страдане няма. Вие, като четете написаното, плачете. Четете така и започват да ви текат сълзи.
Няма никой, който да страда, нито картина има, веднага вие започвате да плачете.
Кои сега са причините за вашия плач? Може ли сега да дадете едно психическо обяснение, какво нещо е плачът? Плачът хората са го изопачили. Когато Господ създаде човека му направи два извора, за да може всякога прозорците да бъдат чисти, да може да вижда външния свят. Той турил жлези на двете очи да тече по малко вода, да бъдат прозорците чисти.
към беседата >>
Ако в тебе звездите не са изгрели, тогава и почивка не можеш да имаш.
Ти не можеш да бъдеш богат човек, ако твоето съзнание не се пробудило, ако твоето слънце не е изгряло. Когато твоето слънце изгрее, тогава ще имаш злато, тогава отвън всичко ще постигнеш. Отвън в широкия свят. Ако твоята луна не е изгряла отвътре, ти не можеш да ядеш сладко. Като изгрее, ще ядеш.
Ако в тебе звездите не са изгрели, тогава и почивка не можеш да имаш.
Ако искаш почивка, тогава трябва да намериш ясно небе. Ясно небе, в което звездите да греят, това са новите мисли. Ще намерите някой списател, който да е говорил по това. Ако намерите някой, който да е говорил по това, ще ми съобщите, това е връзка. Да се тури едно правилно разбиране на тия закони, които почиват в съзнанието.
към беседата >>
Ръцете, краката, всичко у светиите е щастие.
Които са преодолели противоречията, познали нещата, те са се подигнали. Светиите хората ги оценяват, понеже където минават носят светлина. Светията където влезе, носи щастие. Краката му са щастливи, всеки иска да го види. Светии, на които краката не са щастливи, не са светии.
Ръцете, краката, всичко у светиите е щастие.
Ако попиташ светията, как е станал светия, той ще ти каже: „Когато слънцето изгряваше, отивах на работа и работех докато залезе. Като изгряваше месечината, връщах се вкъщи и ядях докато тя залезе. Като изгряваха звездите, отивах да спя и спях през цялото време, докато звездите залезат. Като изгряваше слънцето, пак отивах на работа.“ Като изгрее слънцето – работи; като изгрее месечината – връща се вкъщи и яде; като изгреят звездите – спи. Той постъпва съобразно с тях.
към беседата >>
Ако пееш, човек ще станеш.
Ако не го носиш, не е за тебе. Вие казвате: „Пеенето не е за мене.“ Човек може […] (липсва текст в размер на половин ред) пеенето и пак може да не спечелиш. Но без пеене човек не можеш да станеш. Трябва да пееш. Ти пари няма да спечелиш, може и слава да не спечелиш, но без пеене човек не можеш да станеш.
Ако пееш, човек ще станеш.
Че то е най-важното. След като станеш човек и богат можеш да станеш, всичко можеш да станеш. Ако не станеш човек, всичко можеш да изгубиш. Тъй седи въпросът. Ти човек стани и всичко ще имаш.
към беседата >>
Кои сега са причините за вашия плач?
Казва: „Този, който пише така, има ли някой, който да страда? “ Написано е там, че страда, никакво страдане няма. Вие, като четете написаното, плачете. Четете така и започват да ви текат сълзи. Няма никой, който да страда, нито картина има, веднага вие започвате да плачете.
Кои сега са причините за вашия плач?
Може ли сега да дадете едно психическо обяснение, какво нещо е плачът? Плачът хората са го изопачили. Когато Господ създаде човека му направи два извора, за да може всякога прозорците да бъдат чисти, да може да вижда външния свят. Той турил жлези на двете очи да тече по малко вода, да бъдат прозорците чисти. Вие току плачете.
към беседата >>
Ако искаш почивка, тогава трябва да намериш ясно небе.
Когато твоето слънце изгрее, тогава ще имаш злато, тогава отвън всичко ще постигнеш. Отвън в широкия свят. Ако твоята луна не е изгряла отвътре, ти не можеш да ядеш сладко. Като изгрее, ще ядеш. Ако в тебе звездите не са изгрели, тогава и почивка не можеш да имаш.
Ако искаш почивка, тогава трябва да намериш ясно небе.
Ясно небе, в което звездите да греят, това са новите мисли. Ще намерите някой списател, който да е говорил по това. Ако намерите някой, който да е говорил по това, ще ми съобщите, това е връзка. Да се тури едно правилно разбиране на тия закони, които почиват в съзнанието. Изгревът на слънцето, то е метод.
към беседата >>
Ако попиташ светията, как е станал светия, той ще ти каже: „Когато слънцето изгряваше, отивах на работа и работех докато залезе.
Светиите хората ги оценяват, понеже където минават носят светлина. Светията където влезе, носи щастие. Краката му са щастливи, всеки иска да го види. Светии, на които краката не са щастливи, не са светии. Ръцете, краката, всичко у светиите е щастие.
Ако попиташ светията, как е станал светия, той ще ти каже: „Когато слънцето изгряваше, отивах на работа и работех докато залезе.
Като изгряваше месечината, връщах се вкъщи и ядях докато тя залезе. Като изгряваха звездите, отивах да спя и спях през цялото време, докато звездите залезат. Като изгряваше слънцето, пак отивах на работа.“ Като изгрее слънцето – работи; като изгрее месечината – връща се вкъщи и яде; като изгреят звездите – спи. Той постъпва съобразно с тях. Лесна работа.
към беседата >>
Че то е най-важното.
Вие казвате: „Пеенето не е за мене.“ Човек може […] (липсва текст в размер на половин ред) пеенето и пак може да не спечелиш. Но без пеене човек не можеш да станеш. Трябва да пееш. Ти пари няма да спечелиш, може и слава да не спечелиш, но без пеене човек не можеш да станеш. Ако пееш, човек ще станеш.
Че то е най-важното.
След като станеш човек и богат можеш да станеш, всичко можеш да станеш. Ако не станеш човек, всичко можеш да изгубиш. Тъй седи въпросът. Ти човек стани и всичко ще имаш. Ако не станеш човек, всичко ще изгубиш.
към беседата >>
Може ли сега да дадете едно психическо обяснение, какво нещо е плачът?
“ Написано е там, че страда, никакво страдане няма. Вие, като четете написаното, плачете. Четете така и започват да ви текат сълзи. Няма никой, който да страда, нито картина има, веднага вие започвате да плачете. Кои сега са причините за вашия плач?
Може ли сега да дадете едно психическо обяснение, какво нещо е плачът?
Плачът хората са го изопачили. Когато Господ създаде човека му направи два извора, за да може всякога прозорците да бъдат чисти, да може да вижда външния свят. Той турил жлези на двете очи да тече по малко вода, да бъдат прозорците чисти. Вие току плачете. Често вие плачете цял ден.
към беседата >>
Ясно небе, в което звездите да греят, това са новите мисли.
Отвън в широкия свят. Ако твоята луна не е изгряла отвътре, ти не можеш да ядеш сладко. Като изгрее, ще ядеш. Ако в тебе звездите не са изгрели, тогава и почивка не можеш да имаш. Ако искаш почивка, тогава трябва да намериш ясно небе.
Ясно небе, в което звездите да греят, това са новите мисли.
Ще намерите някой списател, който да е говорил по това. Ако намерите някой, който да е говорил по това, ще ми съобщите, това е връзка. Да се тури едно правилно разбиране на тия закони, които почиват в съзнанието. Изгревът на слънцето, то е метод. Изгревът на звездите, то е метод.
към беседата >>
Като изгряваше месечината, връщах се вкъщи и ядях докато тя залезе.
Светията където влезе, носи щастие. Краката му са щастливи, всеки иска да го види. Светии, на които краката не са щастливи, не са светии. Ръцете, краката, всичко у светиите е щастие. Ако попиташ светията, как е станал светия, той ще ти каже: „Когато слънцето изгряваше, отивах на работа и работех докато залезе.
Като изгряваше месечината, връщах се вкъщи и ядях докато тя залезе.
Като изгряваха звездите, отивах да спя и спях през цялото време, докато звездите залезат. Като изгряваше слънцето, пак отивах на работа.“ Като изгрее слънцето – работи; като изгрее месечината – връща се вкъщи и яде; като изгреят звездите – спи. Той постъпва съобразно с тях. Лесна работа. Същият закон е за талантливия, за гениалния, обикновения, невежият минава по същия път.
към беседата >>
След като станеш човек и богат можеш да станеш, всичко можеш да станеш.
Но без пеене човек не можеш да станеш. Трябва да пееш. Ти пари няма да спечелиш, може и слава да не спечелиш, но без пеене човек не можеш да станеш. Ако пееш, човек ще станеш. Че то е най-важното.
След като станеш човек и богат можеш да станеш, всичко можеш да станеш.
Ако не станеш човек, всичко можеш да изгубиш. Тъй седи въпросът. Ти човек стани и всичко ще имаш. Ако не станеш човек, всичко ще изгубиш. Ти искаш всичко да имаш, тогава стани човек.
към беседата >>
Плачът хората са го изопачили.
Вие, като четете написаното, плачете. Четете така и започват да ви текат сълзи. Няма никой, който да страда, нито картина има, веднага вие започвате да плачете. Кои сега са причините за вашия плач? Може ли сега да дадете едно психическо обяснение, какво нещо е плачът?
Плачът хората са го изопачили.
Когато Господ създаде човека му направи два извора, за да може всякога прозорците да бъдат чисти, да може да вижда външния свят. Той турил жлези на двете очи да тече по малко вода, да бъдат прозорците чисти. Вие току плачете. Често вие плачете цял ден. Вие трябва да разбирате нещата, не да плачете.
към беседата >>
Ще намерите някой списател, който да е говорил по това.
Ако твоята луна не е изгряла отвътре, ти не можеш да ядеш сладко. Като изгрее, ще ядеш. Ако в тебе звездите не са изгрели, тогава и почивка не можеш да имаш. Ако искаш почивка, тогава трябва да намериш ясно небе. Ясно небе, в което звездите да греят, това са новите мисли.
Ще намерите някой списател, който да е говорил по това.
Ако намерите някой, който да е говорил по това, ще ми съобщите, това е връзка. Да се тури едно правилно разбиране на тия закони, които почиват в съзнанието. Изгревът на слънцето, то е метод. Изгревът на звездите, то е метод. Защо изгрява слънцето?
към беседата >>
Като изгряваха звездите, отивах да спя и спях през цялото време, докато звездите залезат.
Краката му са щастливи, всеки иска да го види. Светии, на които краката не са щастливи, не са светии. Ръцете, краката, всичко у светиите е щастие. Ако попиташ светията, как е станал светия, той ще ти каже: „Когато слънцето изгряваше, отивах на работа и работех докато залезе. Като изгряваше месечината, връщах се вкъщи и ядях докато тя залезе.
Като изгряваха звездите, отивах да спя и спях през цялото време, докато звездите залезат.
Като изгряваше слънцето, пак отивах на работа.“ Като изгрее слънцето – работи; като изгрее месечината – връща се вкъщи и яде; като изгреят звездите – спи. Той постъпва съобразно с тях. Лесна работа. Същият закон е за талантливия, за гениалния, обикновения, невежият минава по същия път. Само че единият видял и разбрал нещата.
към беседата >>
Ако не станеш човек, всичко можеш да изгубиш.
Трябва да пееш. Ти пари няма да спечелиш, може и слава да не спечелиш, но без пеене човек не можеш да станеш. Ако пееш, човек ще станеш. Че то е най-важното. След като станеш човек и богат можеш да станеш, всичко можеш да станеш.
Ако не станеш човек, всичко можеш да изгубиш.
Тъй седи въпросът. Ти човек стани и всичко ще имаш. Ако не станеш човек, всичко ще изгубиш. Ти искаш всичко да имаш, тогава стани човек. Ти, като станеш човек, всичко ще имаш.
към беседата >>
Когато Господ създаде човека му направи два извора, за да може всякога прозорците да бъдат чисти, да може да вижда външния свят.
Четете така и започват да ви текат сълзи. Няма никой, който да страда, нито картина има, веднага вие започвате да плачете. Кои сега са причините за вашия плач? Може ли сега да дадете едно психическо обяснение, какво нещо е плачът? Плачът хората са го изопачили.
Когато Господ създаде човека му направи два извора, за да може всякога прозорците да бъдат чисти, да може да вижда външния свят.
Той турил жлези на двете очи да тече по малко вода, да бъдат прозорците чисти. Вие току плачете. Често вие плачете цял ден. Вие трябва да разбирате нещата, не да плачете. Само отвътре ги чистите вие.
към беседата >>
Ако намерите някой, който да е говорил по това, ще ми съобщите, това е връзка.
Като изгрее, ще ядеш. Ако в тебе звездите не са изгрели, тогава и почивка не можеш да имаш. Ако искаш почивка, тогава трябва да намериш ясно небе. Ясно небе, в което звездите да греят, това са новите мисли. Ще намерите някой списател, който да е говорил по това.
Ако намерите някой, който да е говорил по това, ще ми съобщите, това е връзка.
Да се тури едно правилно разбиране на тия закони, които почиват в съзнанието. Изгревът на слънцето, то е метод. Изгревът на звездите, то е метод. Защо изгрява слънцето? – Да идеш да работиш.
към беседата >>
Като изгряваше слънцето, пак отивах на работа.“ Като изгрее слънцето – работи; като изгрее месечината – връща се вкъщи и яде; като изгреят звездите – спи.
Светии, на които краката не са щастливи, не са светии. Ръцете, краката, всичко у светиите е щастие. Ако попиташ светията, как е станал светия, той ще ти каже: „Когато слънцето изгряваше, отивах на работа и работех докато залезе. Като изгряваше месечината, връщах се вкъщи и ядях докато тя залезе. Като изгряваха звездите, отивах да спя и спях през цялото време, докато звездите залезат.
Като изгряваше слънцето, пак отивах на работа.“ Като изгрее слънцето – работи; като изгрее месечината – връща се вкъщи и яде; като изгреят звездите – спи.
Той постъпва съобразно с тях. Лесна работа. Същият закон е за талантливия, за гениалния, обикновения, невежият минава по същия път. Само че единият видял и разбрал нещата.
към беседата >>
Тъй седи въпросът.
Ти пари няма да спечелиш, може и слава да не спечелиш, но без пеене човек не можеш да станеш. Ако пееш, човек ще станеш. Че то е най-важното. След като станеш човек и богат можеш да станеш, всичко можеш да станеш. Ако не станеш човек, всичко можеш да изгубиш.
Тъй седи въпросът.
Ти човек стани и всичко ще имаш. Ако не станеш човек, всичко ще изгубиш. Ти искаш всичко да имаш, тогава стани човек. Ти, като станеш човек, всичко ще имаш. Ти не можеш без пеене да станеш човек.
към беседата >>
Той турил жлези на двете очи да тече по малко вода, да бъдат прозорците чисти.
Няма никой, който да страда, нито картина има, веднага вие започвате да плачете. Кои сега са причините за вашия плач? Може ли сега да дадете едно психическо обяснение, какво нещо е плачът? Плачът хората са го изопачили. Когато Господ създаде човека му направи два извора, за да може всякога прозорците да бъдат чисти, да може да вижда външния свят.
Той турил жлези на двете очи да тече по малко вода, да бъдат прозорците чисти.
Вие току плачете. Често вие плачете цял ден. Вие трябва да разбирате нещата, не да плачете. Само отвътре ги чистите вие. По някой път сълзите излизат навън и чистят.
към беседата >>
Да се тури едно правилно разбиране на тия закони, които почиват в съзнанието.
Ако в тебе звездите не са изгрели, тогава и почивка не можеш да имаш. Ако искаш почивка, тогава трябва да намериш ясно небе. Ясно небе, в което звездите да греят, това са новите мисли. Ще намерите някой списател, който да е говорил по това. Ако намерите някой, който да е говорил по това, ще ми съобщите, това е връзка.
Да се тури едно правилно разбиране на тия закони, които почиват в съзнанието.
Изгревът на слънцето, то е метод. Изгревът на звездите, то е метод. Защо изгрява слънцето? – Да идеш да работиш. Защо изгрява месечината?
към беседата >>
Той постъпва съобразно с тях.
Ръцете, краката, всичко у светиите е щастие. Ако попиташ светията, как е станал светия, той ще ти каже: „Когато слънцето изгряваше, отивах на работа и работех докато залезе. Като изгряваше месечината, връщах се вкъщи и ядях докато тя залезе. Като изгряваха звездите, отивах да спя и спях през цялото време, докато звездите залезат. Като изгряваше слънцето, пак отивах на работа.“ Като изгрее слънцето – работи; като изгрее месечината – връща се вкъщи и яде; като изгреят звездите – спи.
Той постъпва съобразно с тях.
Лесна работа. Същият закон е за талантливия, за гениалния, обикновения, невежият минава по същия път. Само че единият видял и разбрал нещата.
към беседата >>
Ти човек стани и всичко ще имаш.
Ако пееш, човек ще станеш. Че то е най-важното. След като станеш човек и богат можеш да станеш, всичко можеш да станеш. Ако не станеш човек, всичко можеш да изгубиш. Тъй седи въпросът.
Ти човек стани и всичко ще имаш.
Ако не станеш човек, всичко ще изгубиш. Ти искаш всичко да имаш, тогава стани човек. Ти, като станеш човек, всичко ще имаш. Ти не можеш без пеене да станеш човек. Ако пееш, човек ще станеш.
към беседата >>
Вие току плачете.
Кои сега са причините за вашия плач? Може ли сега да дадете едно психическо обяснение, какво нещо е плачът? Плачът хората са го изопачили. Когато Господ създаде човека му направи два извора, за да може всякога прозорците да бъдат чисти, да може да вижда външния свят. Той турил жлези на двете очи да тече по малко вода, да бъдат прозорците чисти.
Вие току плачете.
Често вие плачете цял ден. Вие трябва да разбирате нещата, не да плачете. Само отвътре ги чистите вие. По някой път сълзите излизат навън и чистят. Измийте веднаж, дваж, три четири пъти.
към беседата >>
Изгревът на слънцето, то е метод.
Ако искаш почивка, тогава трябва да намериш ясно небе. Ясно небе, в което звездите да греят, това са новите мисли. Ще намерите някой списател, който да е говорил по това. Ако намерите някой, който да е говорил по това, ще ми съобщите, това е връзка. Да се тури едно правилно разбиране на тия закони, които почиват в съзнанието.
Изгревът на слънцето, то е метод.
Изгревът на звездите, то е метод. Защо изгрява слънцето? – Да идеш да работиш. Защо изгрява месечината? – Да ядеш.
към беседата >>
Лесна работа.
Ако попиташ светията, как е станал светия, той ще ти каже: „Когато слънцето изгряваше, отивах на работа и работех докато залезе. Като изгряваше месечината, връщах се вкъщи и ядях докато тя залезе. Като изгряваха звездите, отивах да спя и спях през цялото време, докато звездите залезат. Като изгряваше слънцето, пак отивах на работа.“ Като изгрее слънцето – работи; като изгрее месечината – връща се вкъщи и яде; като изгреят звездите – спи. Той постъпва съобразно с тях.
Лесна работа.
Същият закон е за талантливия, за гениалния, обикновения, невежият минава по същия път. Само че единият видял и разбрал нещата.
към беседата >>
Ако не станеш човек, всичко ще изгубиш.
Че то е най-важното. След като станеш човек и богат можеш да станеш, всичко можеш да станеш. Ако не станеш човек, всичко можеш да изгубиш. Тъй седи въпросът. Ти човек стани и всичко ще имаш.
Ако не станеш човек, всичко ще изгубиш.
Ти искаш всичко да имаш, тогава стани човек. Ти, като станеш човек, всичко ще имаш. Ти не можеш без пеене да станеш човек. Ако пееш, човек ще станеш. Кажи си: Всичко ще бъда, да пея в себе си, човек да стана.
към беседата >>
Често вие плачете цял ден.
Може ли сега да дадете едно психическо обяснение, какво нещо е плачът? Плачът хората са го изопачили. Когато Господ създаде човека му направи два извора, за да може всякога прозорците да бъдат чисти, да може да вижда външния свят. Той турил жлези на двете очи да тече по малко вода, да бъдат прозорците чисти. Вие току плачете.
Често вие плачете цял ден.
Вие трябва да разбирате нещата, не да плачете. Само отвътре ги чистите вие. По някой път сълзите излизат навън и чистят. Измийте веднаж, дваж, три четири пъти. Но знам, че онези хора, които много плачат, прозорците им са чисти, при това много се оплакват, че много са плакали, имат скърби. Защо?
към беседата >>
Изгревът на звездите, то е метод.
Ясно небе, в което звездите да греят, това са новите мисли. Ще намерите някой списател, който да е говорил по това. Ако намерите някой, който да е говорил по това, ще ми съобщите, това е връзка. Да се тури едно правилно разбиране на тия закони, които почиват в съзнанието. Изгревът на слънцето, то е метод.
Изгревът на звездите, то е метод.
Защо изгрява слънцето? – Да идеш да работиш. Защо изгрява месечината? – Да ядеш. Защо изгряват звездите?
към беседата >>
Същият закон е за талантливия, за гениалния, обикновения, невежият минава по същия път.
Като изгряваше месечината, връщах се вкъщи и ядях докато тя залезе. Като изгряваха звездите, отивах да спя и спях през цялото време, докато звездите залезат. Като изгряваше слънцето, пак отивах на работа.“ Като изгрее слънцето – работи; като изгрее месечината – връща се вкъщи и яде; като изгреят звездите – спи. Той постъпва съобразно с тях. Лесна работа.
Същият закон е за талантливия, за гениалния, обикновения, невежият минава по същия път.
Само че единият видял и разбрал нещата.
към беседата >>
Ти искаш всичко да имаш, тогава стани човек.
След като станеш човек и богат можеш да станеш, всичко можеш да станеш. Ако не станеш човек, всичко можеш да изгубиш. Тъй седи въпросът. Ти човек стани и всичко ще имаш. Ако не станеш човек, всичко ще изгубиш.
Ти искаш всичко да имаш, тогава стани човек.
Ти, като станеш човек, всичко ще имаш. Ти не можеш без пеене да станеш човек. Ако пееш, човек ще станеш. Кажи си: Всичко ще бъда, да пея в себе си, човек да стана. Не да те харесат хората.
към беседата >>
Вие трябва да разбирате нещата, не да плачете.
Плачът хората са го изопачили. Когато Господ създаде човека му направи два извора, за да може всякога прозорците да бъдат чисти, да може да вижда външния свят. Той турил жлези на двете очи да тече по малко вода, да бъдат прозорците чисти. Вие току плачете. Често вие плачете цял ден.
Вие трябва да разбирате нещата, не да плачете.
Само отвътре ги чистите вие. По някой път сълзите излизат навън и чистят. Измийте веднаж, дваж, три четири пъти. Но знам, че онези хора, които много плачат, прозорците им са чисти, при това много се оплакват, че много са плакали, имат скърби. Защо? – Много са работили.
към беседата >>
Защо изгрява слънцето?
Ще намерите някой списател, който да е говорил по това. Ако намерите някой, който да е говорил по това, ще ми съобщите, това е връзка. Да се тури едно правилно разбиране на тия закони, които почиват в съзнанието. Изгревът на слънцето, то е метод. Изгревът на звездите, то е метод.
Защо изгрява слънцето?
– Да идеш да работиш. Защо изгрява месечината? – Да ядеш. Защо изгряват звездите? – Да почиваш.
към беседата >>
Само че единият видял и разбрал нещата.
Като изгряваха звездите, отивах да спя и спях през цялото време, докато звездите залезат. Като изгряваше слънцето, пак отивах на работа.“ Като изгрее слънцето – работи; като изгрее месечината – връща се вкъщи и яде; като изгреят звездите – спи. Той постъпва съобразно с тях. Лесна работа. Същият закон е за талантливия, за гениалния, обикновения, невежият минава по същия път.
Само че единият видял и разбрал нещата.
към беседата >>
Ти, като станеш човек, всичко ще имаш.
Ако не станеш човек, всичко можеш да изгубиш. Тъй седи въпросът. Ти човек стани и всичко ще имаш. Ако не станеш човек, всичко ще изгубиш. Ти искаш всичко да имаш, тогава стани човек.
Ти, като станеш човек, всичко ще имаш.
Ти не можеш без пеене да станеш човек. Ако пееш, човек ще станеш. Кажи си: Всичко ще бъда, да пея в себе си, човек да стана. Не да те харесат хората. Ще кажеш: „Аз трябва да пея, човек да стана.“ Нищо повече.
към беседата >>
Само отвътре ги чистите вие.
Когато Господ създаде човека му направи два извора, за да може всякога прозорците да бъдат чисти, да може да вижда външния свят. Той турил жлези на двете очи да тече по малко вода, да бъдат прозорците чисти. Вие току плачете. Често вие плачете цял ден. Вие трябва да разбирате нещата, не да плачете.
Само отвътре ги чистите вие.
По някой път сълзите излизат навън и чистят. Измийте веднаж, дваж, три четири пъти. Но знам, че онези хора, които много плачат, прозорците им са чисти, при това много се оплакват, че много са плакали, имат скърби. Защо? – Много са работили. Аз не виждам един, който си чисти прозорците.
към беседата >>
– Да идеш да работиш.
Ако намерите някой, който да е говорил по това, ще ми съобщите, това е връзка. Да се тури едно правилно разбиране на тия закони, които почиват в съзнанието. Изгревът на слънцето, то е метод. Изгревът на звездите, то е метод. Защо изгрява слънцето?
– Да идеш да работиш.
Защо изгрява месечината? – Да ядеш. Защо изгряват звездите? – Да почиваш. Отиваш да работиш, когато слънцето изгрява.
към беседата >>
Тогава ще ви приведа един пример.
Тогава ще ви приведа един пример.
Самият пример не [е] работа, но втория метод – влиянието на месечината. За [ня]какво престъпление според законите на една държава, осъдили едного на смъртно наказание. Какво било престъплението не се знае. Нарушил законите и го осъдили на смъртно наказание. Но царят бил умен човек и той го повиква и казва: „Аз ще отнема присъдата, но ще ти туря на главата едно гърне с мляко пълно и с него ще обиколиш целия град и не трябва нито една капка да излезе от гърнето и като се върнеш, ще бъдеш свободен.“ Той турил гърнето на главата, обиколил града и нито една капка не излязла.
към беседата >>
Ти не можеш без пеене да станеш човек.
Тъй седи въпросът. Ти човек стани и всичко ще имаш. Ако не станеш човек, всичко ще изгубиш. Ти искаш всичко да имаш, тогава стани човек. Ти, като станеш човек, всичко ще имаш.
Ти не можеш без пеене да станеш човек.
Ако пееш, човек ще станеш. Кажи си: Всичко ще бъда, да пея в себе си, човек да стана. Не да те харесат хората. Ще кажеш: „Аз трябва да пея, човек да стана.“ Нищо повече. Като станеш човек, всичко можеш да станеш тогава.
към беседата >>
По някой път сълзите излизат навън и чистят.
Той турил жлези на двете очи да тече по малко вода, да бъдат прозорците чисти. Вие току плачете. Често вие плачете цял ден. Вие трябва да разбирате нещата, не да плачете. Само отвътре ги чистите вие.
По някой път сълзите излизат навън и чистят.
Измийте веднаж, дваж, три четири пъти. Но знам, че онези хора, които много плачат, прозорците им са чисти, при това много се оплакват, че много са плакали, имат скърби. Защо? – Много са работили. Аз не виждам един, който си чисти прозорците. Той какво се оплаква, че много плакал, че имал някаква скръб.
към беседата >>
Защо изгрява месечината?
Да се тури едно правилно разбиране на тия закони, които почиват в съзнанието. Изгревът на слънцето, то е метод. Изгревът на звездите, то е метод. Защо изгрява слънцето? – Да идеш да работиш.
Защо изгрява месечината?
– Да ядеш. Защо изгряват звездите? – Да почиваш. Отиваш да работиш, когато слънцето изгрява. Отиваш да ядеш, когато месечината изгрява.
към беседата >>
Самият пример не [е] работа, но втория метод – влиянието на месечината.
Тогава ще ви приведа един пример.
Самият пример не [е] работа, но втория метод – влиянието на месечината.
За [ня]какво престъпление според законите на една държава, осъдили едного на смъртно наказание. Какво било престъплението не се знае. Нарушил законите и го осъдили на смъртно наказание. Но царят бил умен човек и той го повиква и казва: „Аз ще отнема присъдата, но ще ти туря на главата едно гърне с мляко пълно и с него ще обиколиш целия град и не трябва нито една капка да излезе от гърнето и като се върнеш, ще бъдеш свободен.“ Той турил гърнето на главата, обиколил града и нито една капка не излязла. Питали го: „Видя ли някого?
към беседата >>
Ако пееш, човек ще станеш.
Ти човек стани и всичко ще имаш. Ако не станеш човек, всичко ще изгубиш. Ти искаш всичко да имаш, тогава стани човек. Ти, като станеш човек, всичко ще имаш. Ти не можеш без пеене да станеш човек.
Ако пееш, човек ще станеш.
Кажи си: Всичко ще бъда, да пея в себе си, човек да стана. Не да те харесат хората. Ще кажеш: „Аз трябва да пея, човек да стана.“ Нищо повече. Като станеш човек, всичко можеш да станеш тогава. Казвате: „Да му пеят поповете, да му пеят певците, що трябва аз да пея?
към беседата >>
Измийте веднаж, дваж, три четири пъти.
Вие току плачете. Често вие плачете цял ден. Вие трябва да разбирате нещата, не да плачете. Само отвътре ги чистите вие. По някой път сълзите излизат навън и чистят.
Измийте веднаж, дваж, три четири пъти.
Но знам, че онези хора, които много плачат, прозорците им са чисти, при това много се оплакват, че много са плакали, имат скърби. Защо? – Много са работили. Аз не виждам един, който си чисти прозорците. Той какво се оплаква, че много плакал, че имал някаква скръб. Може ли човек да има някаква скръб, когато си чисти прозорците?
към беседата >>
– Да ядеш.
Изгревът на слънцето, то е метод. Изгревът на звездите, то е метод. Защо изгрява слънцето? – Да идеш да работиш. Защо изгрява месечината?
– Да ядеш.
Защо изгряват звездите? – Да почиваш. Отиваш да работиш, когато слънцето изгрява. Отиваш да ядеш, когато месечината изгрява. Отиваш да почиваш, когато звездите изгряват.
към беседата >>
За [ня]какво престъпление според законите на една държава, осъдили едного на смъртно наказание.
Тогава ще ви приведа един пример. Самият пример не [е] работа, но втория метод – влиянието на месечината.
За [ня]какво престъпление според законите на една държава, осъдили едного на смъртно наказание.
Какво било престъплението не се знае. Нарушил законите и го осъдили на смъртно наказание. Но царят бил умен човек и той го повиква и казва: „Аз ще отнема присъдата, но ще ти туря на главата едно гърне с мляко пълно и с него ще обиколиш целия град и не трябва нито една капка да излезе от гърнето и като се върнеш, ще бъдеш свободен.“ Той турил гърнето на главата, обиколил града и нито една капка не излязла. Питали го: „Видя ли някого? “ – „Никого не видях.“ Умът е в гърнето и така внимателно пристъпва, че никого не вижда.
към беседата >>
Кажи си: Всичко ще бъда, да пея в себе си, човек да стана.
Ако не станеш човек, всичко ще изгубиш. Ти искаш всичко да имаш, тогава стани човек. Ти, като станеш човек, всичко ще имаш. Ти не можеш без пеене да станеш човек. Ако пееш, човек ще станеш.
Кажи си: Всичко ще бъда, да пея в себе си, човек да стана.
Не да те харесат хората. Ще кажеш: „Аз трябва да пея, човек да стана.“ Нищо повече. Като станеш човек, всичко можеш да станеш тогава. Казвате: „Да му пеят поповете, да му пеят певците, що трябва аз да пея? “ Но не седи въпросът там.
към беседата >>
Но знам, че онези хора, които много плачат, прозорците им са чисти, при това много се оплакват, че много са плакали, имат скърби. Защо?
Често вие плачете цял ден. Вие трябва да разбирате нещата, не да плачете. Само отвътре ги чистите вие. По някой път сълзите излизат навън и чистят. Измийте веднаж, дваж, три четири пъти.
Но знам, че онези хора, които много плачат, прозорците им са чисти, при това много се оплакват, че много са плакали, имат скърби. Защо?
– Много са работили. Аз не виждам един, който си чисти прозорците. Той какво се оплаква, че много плакал, че имал някаква скръб. Може ли човек да има някаква скръб, когато си чисти прозорците? Ако прозорецът е нацапан, да скърби разбирам, но когато си чисти прозореца да се оплаква, не разбирам.
към беседата >>
Защо изгряват звездите?
Изгревът на звездите, то е метод. Защо изгрява слънцето? – Да идеш да работиш. Защо изгрява месечината? – Да ядеш.
Защо изгряват звездите?
– Да почиваш. Отиваш да работиш, когато слънцето изгрява. Отиваш да ядеш, когато месечината изгрява. Отиваш да почиваш, когато звездите изгряват. Звездите свирят, пеят, музика има.
към беседата >>
Какво било престъплението не се знае.
Тогава ще ви приведа един пример. Самият пример не [е] работа, но втория метод – влиянието на месечината. За [ня]какво престъпление според законите на една държава, осъдили едного на смъртно наказание.
Какво било престъплението не се знае.
Нарушил законите и го осъдили на смъртно наказание. Но царят бил умен човек и той го повиква и казва: „Аз ще отнема присъдата, но ще ти туря на главата едно гърне с мляко пълно и с него ще обиколиш целия град и не трябва нито една капка да излезе от гърнето и като се върнеш, ще бъдеш свободен.“ Той турил гърнето на главата, обиколил града и нито една капка не излязла. Питали го: „Видя ли някого? “ – „Никого не видях.“ Умът е в гърнето и така внимателно пристъпва, че никого не вижда. Ако ти си осъден на смърт и ти е турено едно гърне пълно с мляко и ти вървиш по пътя и гледаш насам, гледаш натам, ще те закачат на въжето.
към беседата >>
Не да те харесат хората.
Ти искаш всичко да имаш, тогава стани човек. Ти, като станеш човек, всичко ще имаш. Ти не можеш без пеене да станеш човек. Ако пееш, човек ще станеш. Кажи си: Всичко ще бъда, да пея в себе си, човек да стана.
Не да те харесат хората.
Ще кажеш: „Аз трябва да пея, човек да стана.“ Нищо повече. Като станеш човек, всичко можеш да станеш тогава. Казвате: „Да му пеят поповете, да му пеят певците, що трябва аз да пея? “ Но не седи въпросът там. Ние всякога може да засегнем пеенето, то е кардинален въпрос, един метод е то.
към беседата >>
– Много са работили.
Вие трябва да разбирате нещата, не да плачете. Само отвътре ги чистите вие. По някой път сълзите излизат навън и чистят. Измийте веднаж, дваж, три четири пъти. Но знам, че онези хора, които много плачат, прозорците им са чисти, при това много се оплакват, че много са плакали, имат скърби. Защо?
– Много са работили.
Аз не виждам един, който си чисти прозорците. Той какво се оплаква, че много плакал, че имал някаква скръб. Може ли човек да има някаква скръб, когато си чисти прозорците? Ако прозорецът е нацапан, да скърби разбирам, но когато си чисти прозореца да се оплаква, не разбирам. Можеш да скърбиш когато прозорецът ти е нечист.
към беседата >>
– Да почиваш.
Защо изгрява слънцето? – Да идеш да работиш. Защо изгрява месечината? – Да ядеш. Защо изгряват звездите?
– Да почиваш.
Отиваш да работиш, когато слънцето изгрява. Отиваш да ядеш, когато месечината изгрява. Отиваш да почиваш, когато звездите изгряват. Звездите свирят, пеят, музика има. В тяхната музика ти ще си починеш.
към беседата >>
Нарушил законите и го осъдили на смъртно наказание.
Тогава ще ви приведа един пример. Самият пример не [е] работа, но втория метод – влиянието на месечината. За [ня]какво престъпление според законите на една държава, осъдили едного на смъртно наказание. Какво било престъплението не се знае.
Нарушил законите и го осъдили на смъртно наказание.
Но царят бил умен човек и той го повиква и казва: „Аз ще отнема присъдата, но ще ти туря на главата едно гърне с мляко пълно и с него ще обиколиш целия град и не трябва нито една капка да излезе от гърнето и като се върнеш, ще бъдеш свободен.“ Той турил гърнето на главата, обиколил града и нито една капка не излязла. Питали го: „Видя ли някого? “ – „Никого не видях.“ Умът е в гърнето и така внимателно пристъпва, че никого не вижда. Ако ти си осъден на смърт и ти е турено едно гърне пълно с мляко и ти вървиш по пътя и гледаш насам, гледаш натам, ще те закачат на въжето. То е влиянието на месечината, да се върнеш вкъщи.
към беседата >>
Ще кажеш: „Аз трябва да пея, човек да стана.“ Нищо повече.
Ти, като станеш човек, всичко ще имаш. Ти не можеш без пеене да станеш човек. Ако пееш, човек ще станеш. Кажи си: Всичко ще бъда, да пея в себе си, човек да стана. Не да те харесат хората.
Ще кажеш: „Аз трябва да пея, човек да стана.“ Нищо повече.
Като станеш човек, всичко можеш да станеш тогава. Казвате: „Да му пеят поповете, да му пеят певците, що трябва аз да пея? “ Но не седи въпросът там. Ние всякога може да засегнем пеенето, то е кардинален въпрос, един метод е то. Ще пееш в себе си.
към беседата >>
Аз не виждам един, който си чисти прозорците.
Само отвътре ги чистите вие. По някой път сълзите излизат навън и чистят. Измийте веднаж, дваж, три четири пъти. Но знам, че онези хора, които много плачат, прозорците им са чисти, при това много се оплакват, че много са плакали, имат скърби. Защо? – Много са работили.
Аз не виждам един, който си чисти прозорците.
Той какво се оплаква, че много плакал, че имал някаква скръб. Може ли човек да има някаква скръб, когато си чисти прозорците? Ако прозорецът е нацапан, да скърби разбирам, но когато си чисти прозореца да се оплаква, не разбирам. Можеш да скърбиш когато прозорецът ти е нечист. Казва: „Скръбна е душата ми.“ Че за какво имаш да скърбиш?
към беседата >>
Отиваш да работиш, когато слънцето изгрява.
– Да идеш да работиш. Защо изгрява месечината? – Да ядеш. Защо изгряват звездите? – Да почиваш.
Отиваш да работиш, когато слънцето изгрява.
Отиваш да ядеш, когато месечината изгрява. Отиваш да почиваш, когато звездите изгряват. Звездите свирят, пеят, музика има. В тяхната музика ти ще си починеш. То е най-хубавата почивка, когато звездите пеят.
към беседата >>
Но царят бил умен човек и той го повиква и казва: „Аз ще отнема присъдата, но ще ти туря на главата едно гърне с мляко пълно и с него ще обиколиш целия град и не трябва нито една капка да излезе от гърнето и като се върнеш, ще бъдеш свободен.“ Той турил гърнето на главата, обиколил града и нито една капка не излязла.
Тогава ще ви приведа един пример. Самият пример не [е] работа, но втория метод – влиянието на месечината. За [ня]какво престъпление според законите на една държава, осъдили едного на смъртно наказание. Какво било престъплението не се знае. Нарушил законите и го осъдили на смъртно наказание.
Но царят бил умен човек и той го повиква и казва: „Аз ще отнема присъдата, но ще ти туря на главата едно гърне с мляко пълно и с него ще обиколиш целия град и не трябва нито една капка да излезе от гърнето и като се върнеш, ще бъдеш свободен.“ Той турил гърнето на главата, обиколил града и нито една капка не излязла.
Питали го: „Видя ли някого? “ – „Никого не видях.“ Умът е в гърнето и така внимателно пристъпва, че никого не вижда. Ако ти си осъден на смърт и ти е турено едно гърне пълно с мляко и ти вървиш по пътя и гледаш насам, гледаш натам, ще те закачат на въжето. То е влиянието на месечината, да се върнеш вкъщи. То е втория метод.
към беседата >>
Като станеш човек, всичко можеш да станеш тогава.
Ти не можеш без пеене да станеш човек. Ако пееш, човек ще станеш. Кажи си: Всичко ще бъда, да пея в себе си, човек да стана. Не да те харесат хората. Ще кажеш: „Аз трябва да пея, човек да стана.“ Нищо повече.
Като станеш човек, всичко можеш да станеш тогава.
Казвате: „Да му пеят поповете, да му пеят певците, що трябва аз да пея? “ Но не седи въпросът там. Ние всякога може да засегнем пеенето, то е кардинален въпрос, един метод е то. Ще пееш в себе си. Ще пееш в съзнанието.
към беседата >>
Той какво се оплаква, че много плакал, че имал някаква скръб.
По някой път сълзите излизат навън и чистят. Измийте веднаж, дваж, три четири пъти. Но знам, че онези хора, които много плачат, прозорците им са чисти, при това много се оплакват, че много са плакали, имат скърби. Защо? – Много са работили. Аз не виждам един, който си чисти прозорците.
Той какво се оплаква, че много плакал, че имал някаква скръб.
Може ли човек да има някаква скръб, когато си чисти прозорците? Ако прозорецът е нацапан, да скърби разбирам, но когато си чисти прозореца да се оплаква, не разбирам. Можеш да скърбиш когато прозорецът ти е нечист. Казва: „Скръбна е душата ми.“ Че за какво имаш да скърбиш? Понеже прозорците, това са киноартисти.
към беседата >>
Отиваш да ядеш, когато месечината изгрява.
Защо изгрява месечината? – Да ядеш. Защо изгряват звездите? – Да почиваш. Отиваш да работиш, когато слънцето изгрява.
Отиваш да ядеш, когато месечината изгрява.
Отиваш да почиваш, когато звездите изгряват. Звездите свирят, пеят, музика има. В тяхната музика ти ще си починеш. То е най-хубавата почивка, когато звездите пеят. Когато спиш и небето е ясно, ще си доволен от почивката.
към беседата >>
Питали го: „Видя ли някого?
Самият пример не [е] работа, но втория метод – влиянието на месечината. За [ня]какво престъпление според законите на една държава, осъдили едного на смъртно наказание. Какво било престъплението не се знае. Нарушил законите и го осъдили на смъртно наказание. Но царят бил умен човек и той го повиква и казва: „Аз ще отнема присъдата, но ще ти туря на главата едно гърне с мляко пълно и с него ще обиколиш целия град и не трябва нито една капка да излезе от гърнето и като се върнеш, ще бъдеш свободен.“ Той турил гърнето на главата, обиколил града и нито една капка не излязла.
Питали го: „Видя ли някого?
“ – „Никого не видях.“ Умът е в гърнето и така внимателно пристъпва, че никого не вижда. Ако ти си осъден на смърт и ти е турено едно гърне пълно с мляко и ти вървиш по пътя и гледаш насам, гледаш натам, ще те закачат на въжето. То е влиянието на месечината, да се върнеш вкъщи. То е втория метод. Концентрирал се върху работата.
към беседата >>
Казвате: „Да му пеят поповете, да му пеят певците, що трябва аз да пея?
Ако пееш, човек ще станеш. Кажи си: Всичко ще бъда, да пея в себе си, човек да стана. Не да те харесат хората. Ще кажеш: „Аз трябва да пея, човек да стана.“ Нищо повече. Като станеш човек, всичко можеш да станеш тогава.
Казвате: „Да му пеят поповете, да му пеят певците, що трябва аз да пея?
“ Но не седи въпросът там. Ние всякога може да засегнем пеенето, то е кардинален въпрос, един метод е то. Ще пееш в себе си. Ще пееш в съзнанието. Че когато дойдат всичките ония мъчнотии, тури ги настрана и попей си.
към беседата >>
Може ли човек да има някаква скръб, когато си чисти прозорците?
Измийте веднаж, дваж, три четири пъти. Но знам, че онези хора, които много плачат, прозорците им са чисти, при това много се оплакват, че много са плакали, имат скърби. Защо? – Много са работили. Аз не виждам един, който си чисти прозорците. Той какво се оплаква, че много плакал, че имал някаква скръб.
Може ли човек да има някаква скръб, когато си чисти прозорците?
Ако прозорецът е нацапан, да скърби разбирам, но когато си чисти прозореца да се оплаква, не разбирам. Можеш да скърбиш когато прозорецът ти е нечист. Казва: „Скръбна е душата ми.“ Че за какво имаш да скърбиш? Понеже прозорците, това са киноартисти. Ти, като измиеш прозорците, на твоя екран се хвърлят картини, които ти не обичаш.
към беседата >>
Отиваш да почиваш, когато звездите изгряват.
– Да ядеш. Защо изгряват звездите? – Да почиваш. Отиваш да работиш, когато слънцето изгрява. Отиваш да ядеш, когато месечината изгрява.
Отиваш да почиваш, когато звездите изгряват.
Звездите свирят, пеят, музика има. В тяхната музика ти ще си починеш. То е най-хубавата почивка, когато звездите пеят. Когато спиш и небето е ясно, ще си доволен от почивката. Когато слънцето изгрее, ще идеш да работиш и като се върнеш, ще бъдеш радостен, че работата била благотворна.
към беседата >>
“ – „Никого не видях.“ Умът е в гърнето и така внимателно пристъпва, че никого не вижда.
За [ня]какво престъпление според законите на една държава, осъдили едного на смъртно наказание. Какво било престъплението не се знае. Нарушил законите и го осъдили на смъртно наказание. Но царят бил умен човек и той го повиква и казва: „Аз ще отнема присъдата, но ще ти туря на главата едно гърне с мляко пълно и с него ще обиколиш целия град и не трябва нито една капка да излезе от гърнето и като се върнеш, ще бъдеш свободен.“ Той турил гърнето на главата, обиколил града и нито една капка не излязла. Питали го: „Видя ли някого?
“ – „Никого не видях.“ Умът е в гърнето и така внимателно пристъпва, че никого не вижда.
Ако ти си осъден на смърт и ти е турено едно гърне пълно с мляко и ти вървиш по пътя и гледаш насам, гледаш натам, ще те закачат на въжето. То е влиянието на месечината, да се върнеш вкъщи. То е втория метод. Концентрирал се върху работата. То е най-великия процес.
към беседата >>
“ Но не седи въпросът там.
Кажи си: Всичко ще бъда, да пея в себе си, човек да стана. Не да те харесат хората. Ще кажеш: „Аз трябва да пея, човек да стана.“ Нищо повече. Като станеш човек, всичко можеш да станеш тогава. Казвате: „Да му пеят поповете, да му пеят певците, що трябва аз да пея?
“ Но не седи въпросът там.
Ние всякога може да засегнем пеенето, то е кардинален въпрос, един метод е то. Ще пееш в себе си. Ще пееш в съзнанието. Че когато дойдат всичките ония мъчнотии, тури ги настрана и попей си. Защото в музиката има разрешение.
към беседата >>
Ако прозорецът е нацапан, да скърби разбирам, но когато си чисти прозореца да се оплаква, не разбирам.
Но знам, че онези хора, които много плачат, прозорците им са чисти, при това много се оплакват, че много са плакали, имат скърби. Защо? – Много са работили. Аз не виждам един, който си чисти прозорците. Той какво се оплаква, че много плакал, че имал някаква скръб. Може ли човек да има някаква скръб, когато си чисти прозорците?
Ако прозорецът е нацапан, да скърби разбирам, но когато си чисти прозореца да се оплаква, не разбирам.
Можеш да скърбиш когато прозорецът ти е нечист. Казва: „Скръбна е душата ми.“ Че за какво имаш да скърбиш? Понеже прозорците, това са киноартисти. Ти, като измиеш прозорците, на твоя екран се хвърлят картини, които ти не обичаш. Първо не знаеш защо плачеш.
към беседата >>
Звездите свирят, пеят, музика има.
Защо изгряват звездите? – Да почиваш. Отиваш да работиш, когато слънцето изгрява. Отиваш да ядеш, когато месечината изгрява. Отиваш да почиваш, когато звездите изгряват.
Звездите свирят, пеят, музика има.
В тяхната музика ти ще си починеш. То е най-хубавата почивка, когато звездите пеят. Когато спиш и небето е ясно, ще си доволен от почивката. Когато слънцето изгрее, ще идеш да работиш и като се върнеш, ще бъдеш радостен, че работата била благотворна. Няма да се върнеш отруден, но ще се върнеш радостен, че си работил.
към беседата >>
Ако ти си осъден на смърт и ти е турено едно гърне пълно с мляко и ти вървиш по пътя и гледаш насам, гледаш натам, ще те закачат на въжето.
Какво било престъплението не се знае. Нарушил законите и го осъдили на смъртно наказание. Но царят бил умен човек и той го повиква и казва: „Аз ще отнема присъдата, но ще ти туря на главата едно гърне с мляко пълно и с него ще обиколиш целия град и не трябва нито една капка да излезе от гърнето и като се върнеш, ще бъдеш свободен.“ Той турил гърнето на главата, обиколил града и нито една капка не излязла. Питали го: „Видя ли някого? “ – „Никого не видях.“ Умът е в гърнето и така внимателно пристъпва, че никого не вижда.
Ако ти си осъден на смърт и ти е турено едно гърне пълно с мляко и ти вървиш по пътя и гледаш насам, гледаш натам, ще те закачат на въжето.
То е влиянието на месечината, да се върнеш вкъщи. То е втория метод. Концентрирал се върху работата. То е най-великия процес. Като изгрее месечината, ти ще идеш да работиш.
към беседата >>
Ние всякога може да засегнем пеенето, то е кардинален въпрос, един метод е то.
Не да те харесат хората. Ще кажеш: „Аз трябва да пея, човек да стана.“ Нищо повече. Като станеш човек, всичко можеш да станеш тогава. Казвате: „Да му пеят поповете, да му пеят певците, що трябва аз да пея? “ Но не седи въпросът там.
Ние всякога може да засегнем пеенето, то е кардинален въпрос, един метод е то.
Ще пееш в себе си. Ще пееш в съзнанието. Че когато дойдат всичките ония мъчнотии, тури ги настрана и попей си. Защото в музиката има разрешение. С един тон може да се изрази една тъга.
към беседата >>
Можеш да скърбиш когато прозорецът ти е нечист.
– Много са работили. Аз не виждам един, който си чисти прозорците. Той какво се оплаква, че много плакал, че имал някаква скръб. Може ли човек да има някаква скръб, когато си чисти прозорците? Ако прозорецът е нацапан, да скърби разбирам, но когато си чисти прозореца да се оплаква, не разбирам.
Можеш да скърбиш когато прозорецът ти е нечист.
Казва: „Скръбна е душата ми.“ Че за какво имаш да скърбиш? Понеже прозорците, това са киноартисти. Ти, като измиеш прозорците, на твоя екран се хвърлят картини, които ти не обичаш. Първо не знаеш защо плачеш. После не разбираш отношението на реалността и сенките.
към беседата >>
В тяхната музика ти ще си починеш.
– Да почиваш. Отиваш да работиш, когато слънцето изгрява. Отиваш да ядеш, когато месечината изгрява. Отиваш да почиваш, когато звездите изгряват. Звездите свирят, пеят, музика има.
В тяхната музика ти ще си починеш.
То е най-хубавата почивка, когато звездите пеят. Когато спиш и небето е ясно, ще си доволен от почивката. Когато слънцето изгрее, ще идеш да работиш и като се върнеш, ще бъдеш радостен, че работата била благотворна. Няма да се върнеш отруден, но ще се върнеш радостен, че си работил. Когато изгрее месечината ще си радостен.
към беседата >>
То е влиянието на месечината, да се върнеш вкъщи.
Нарушил законите и го осъдили на смъртно наказание. Но царят бил умен човек и той го повиква и казва: „Аз ще отнема присъдата, но ще ти туря на главата едно гърне с мляко пълно и с него ще обиколиш целия град и не трябва нито една капка да излезе от гърнето и като се върнеш, ще бъдеш свободен.“ Той турил гърнето на главата, обиколил града и нито една капка не излязла. Питали го: „Видя ли някого? “ – „Никого не видях.“ Умът е в гърнето и така внимателно пристъпва, че никого не вижда. Ако ти си осъден на смърт и ти е турено едно гърне пълно с мляко и ти вървиш по пътя и гледаш насам, гледаш натам, ще те закачат на въжето.
То е влиянието на месечината, да се върнеш вкъщи.
То е втория метод. Концентрирал се върху работата. То е най-великия процес. Като изгрее месечината, ти ще идеш да работиш. То е най-хубавото състояние, което човек може да има.
към беседата >>
Ще пееш в себе си.
Ще кажеш: „Аз трябва да пея, човек да стана.“ Нищо повече. Като станеш човек, всичко можеш да станеш тогава. Казвате: „Да му пеят поповете, да му пеят певците, що трябва аз да пея? “ Но не седи въпросът там. Ние всякога може да засегнем пеенето, то е кардинален въпрос, един метод е то.
Ще пееш в себе си.
Ще пееш в съзнанието. Че когато дойдат всичките ония мъчнотии, тури ги настрана и попей си. Защото в музиката има разрешение. С един тон може да се изрази една тъга. (Учителят свири.) То е най-малката тъга.
към беседата >>
Казва: „Скръбна е душата ми.“ Че за какво имаш да скърбиш?
Аз не виждам един, който си чисти прозорците. Той какво се оплаква, че много плакал, че имал някаква скръб. Може ли човек да има някаква скръб, когато си чисти прозорците? Ако прозорецът е нацапан, да скърби разбирам, но когато си чисти прозореца да се оплаква, не разбирам. Можеш да скърбиш когато прозорецът ти е нечист.
Казва: „Скръбна е душата ми.“ Че за какво имаш да скърбиш?
Понеже прозорците, това са киноартисти. Ти, като измиеш прозорците, на твоя екран се хвърлят картини, които ти не обичаш. Първо не знаеш защо плачеш. После не разбираш отношението на реалността и сенките. Като се нахвърлят картините на твоето съзнание, на твоя екран, омотаеш се, мислиш че всичко каквото виждаш е реално.
към беседата >>
То е най-хубавата почивка, когато звездите пеят.
Отиваш да работиш, когато слънцето изгрява. Отиваш да ядеш, когато месечината изгрява. Отиваш да почиваш, когато звездите изгряват. Звездите свирят, пеят, музика има. В тяхната музика ти ще си починеш.
То е най-хубавата почивка, когато звездите пеят.
Когато спиш и небето е ясно, ще си доволен от почивката. Когато слънцето изгрее, ще идеш да работиш и като се върнеш, ще бъдеш радостен, че работата била благотворна. Няма да се върнеш отруден, но ще се върнеш радостен, че си работил. Когато изгрее месечината ще си радостен. Като изгрее слънцето, небето ти да е ясно.
към беседата >>
То е втория метод.
Но царят бил умен човек и той го повиква и казва: „Аз ще отнема присъдата, но ще ти туря на главата едно гърне с мляко пълно и с него ще обиколиш целия град и не трябва нито една капка да излезе от гърнето и като се върнеш, ще бъдеш свободен.“ Той турил гърнето на главата, обиколил града и нито една капка не излязла. Питали го: „Видя ли някого? “ – „Никого не видях.“ Умът е в гърнето и така внимателно пристъпва, че никого не вижда. Ако ти си осъден на смърт и ти е турено едно гърне пълно с мляко и ти вървиш по пътя и гледаш насам, гледаш натам, ще те закачат на въжето. То е влиянието на месечината, да се върнеш вкъщи.
То е втория метод.
Концентрирал се върху работата. То е най-великия процес. Като изгрее месечината, ти ще идеш да работиш. То е най-хубавото състояние, което човек може да има. Каквато е била работата вън, такова ще бъде и връщането вкъщи, такъв ще бъде изгревът на звездите.
към беседата >>
Ще пееш в съзнанието.
Като станеш човек, всичко можеш да станеш тогава. Казвате: „Да му пеят поповете, да му пеят певците, що трябва аз да пея? “ Но не седи въпросът там. Ние всякога може да засегнем пеенето, то е кардинален въпрос, един метод е то. Ще пееш в себе си.
Ще пееш в съзнанието.
Че когато дойдат всичките ония мъчнотии, тури ги настрана и попей си. Защото в музиката има разрешение. С един тон може да се изрази една тъга. (Учителят свири.) То е най-малката тъга. (Свири друго.) Това му се къса сърцето.
към беседата >>
Понеже прозорците, това са киноартисти.
Той какво се оплаква, че много плакал, че имал някаква скръб. Може ли човек да има някаква скръб, когато си чисти прозорците? Ако прозорецът е нацапан, да скърби разбирам, но когато си чисти прозореца да се оплаква, не разбирам. Можеш да скърбиш когато прозорецът ти е нечист. Казва: „Скръбна е душата ми.“ Че за какво имаш да скърбиш?
Понеже прозорците, това са киноартисти.
Ти, като измиеш прозорците, на твоя екран се хвърлят картини, които ти не обичаш. Първо не знаеш защо плачеш. После не разбираш отношението на реалността и сенките. Като се нахвърлят картините на твоето съзнание, на твоя екран, омотаеш се, мислиш че всичко каквото виждаш е реално. Като миеш, мислиш че на прозореца има нещо.
към беседата >>
Когато спиш и небето е ясно, ще си доволен от почивката.
Отиваш да ядеш, когато месечината изгрява. Отиваш да почиваш, когато звездите изгряват. Звездите свирят, пеят, музика има. В тяхната музика ти ще си починеш. То е най-хубавата почивка, когато звездите пеят.
Когато спиш и небето е ясно, ще си доволен от почивката.
Когато слънцето изгрее, ще идеш да работиш и като се върнеш, ще бъдеш радостен, че работата била благотворна. Няма да се върнеш отруден, но ще се върнеш радостен, че си работил. Когато изгрее месечината ще си радостен. Като изгрее слънцето, небето ти да е ясно. Като изгрее месечината, небето ти да е ясно.
към беседата >>
Концентрирал се върху работата.
Питали го: „Видя ли някого? “ – „Никого не видях.“ Умът е в гърнето и така внимателно пристъпва, че никого не вижда. Ако ти си осъден на смърт и ти е турено едно гърне пълно с мляко и ти вървиш по пътя и гледаш насам, гледаш натам, ще те закачат на въжето. То е влиянието на месечината, да се върнеш вкъщи. То е втория метод.
Концентрирал се върху работата.
То е най-великия процес. Като изгрее месечината, ти ще идеш да работиш. То е най-хубавото състояние, което човек може да има. Каквато е била работата вън, такова ще бъде и връщането вкъщи, такъв ще бъде изгревът на звездите. Има съотношения.
към беседата >>
Че когато дойдат всичките ония мъчнотии, тури ги настрана и попей си.
Казвате: „Да му пеят поповете, да му пеят певците, що трябва аз да пея? “ Но не седи въпросът там. Ние всякога може да засегнем пеенето, то е кардинален въпрос, един метод е то. Ще пееш в себе си. Ще пееш в съзнанието.
Че когато дойдат всичките ония мъчнотии, тури ги настрана и попей си.
Защото в музиката има разрешение. С един тон може да се изрази една тъга. (Учителят свири.) То е най-малката тъга. (Свири друго.) Това му се къса сърцето. В музиката няма скръб.
към беседата >>
Ти, като измиеш прозорците, на твоя екран се хвърлят картини, които ти не обичаш.
Може ли човек да има някаква скръб, когато си чисти прозорците? Ако прозорецът е нацапан, да скърби разбирам, но когато си чисти прозореца да се оплаква, не разбирам. Можеш да скърбиш когато прозорецът ти е нечист. Казва: „Скръбна е душата ми.“ Че за какво имаш да скърбиш? Понеже прозорците, това са киноартисти.
Ти, като измиеш прозорците, на твоя екран се хвърлят картини, които ти не обичаш.
Първо не знаеш защо плачеш. После не разбираш отношението на реалността и сенките. Като се нахвърлят картините на твоето съзнание, на твоя екран, омотаеш се, мислиш че всичко каквото виждаш е реално. Като миеш, мислиш че на прозореца има нещо. Миеш, миеш, пак се обърнеш, картината е там.
към беседата >>
Когато слънцето изгрее, ще идеш да работиш и като се върнеш, ще бъдеш радостен, че работата била благотворна.
Отиваш да почиваш, когато звездите изгряват. Звездите свирят, пеят, музика има. В тяхната музика ти ще си починеш. То е най-хубавата почивка, когато звездите пеят. Когато спиш и небето е ясно, ще си доволен от почивката.
Когато слънцето изгрее, ще идеш да работиш и като се върнеш, ще бъдеш радостен, че работата била благотворна.
Няма да се върнеш отруден, но ще се върнеш радостен, че си работил. Когато изгрее месечината ще си радостен. Като изгрее слънцето, небето ти да е ясно. Като изгрее месечината, небето ти да е ясно. Като изгреят звездите, небето ти да е ясно.
към беседата >>
То е най-великия процес.
“ – „Никого не видях.“ Умът е в гърнето и така внимателно пристъпва, че никого не вижда. Ако ти си осъден на смърт и ти е турено едно гърне пълно с мляко и ти вървиш по пътя и гледаш насам, гледаш натам, ще те закачат на въжето. То е влиянието на месечината, да се върнеш вкъщи. То е втория метод. Концентрирал се върху работата.
То е най-великия процес.
Като изгрее месечината, ти ще идеш да работиш. То е най-хубавото състояние, което човек може да има. Каквато е била работата вън, такова ще бъде и връщането вкъщи, такъв ще бъде изгревът на звездите. Има съотношения. Но в момента на пробуждането на съзнанието, слънцето е важно.
към беседата >>
Защото в музиката има разрешение.
“ Но не седи въпросът там. Ние всякога може да засегнем пеенето, то е кардинален въпрос, един метод е то. Ще пееш в себе си. Ще пееш в съзнанието. Че когато дойдат всичките ония мъчнотии, тури ги настрана и попей си.
Защото в музиката има разрешение.
С един тон може да се изрази една тъга. (Учителят свири.) То е най-малката тъга. (Свири друго.) Това му се къса сърцето. В музиката няма скръб. Има неправилност в музиката – скъсиш си времето.
към беседата >>
Първо не знаеш защо плачеш.
Ако прозорецът е нацапан, да скърби разбирам, но когато си чисти прозореца да се оплаква, не разбирам. Можеш да скърбиш когато прозорецът ти е нечист. Казва: „Скръбна е душата ми.“ Че за какво имаш да скърбиш? Понеже прозорците, това са киноартисти. Ти, като измиеш прозорците, на твоя екран се хвърлят картини, които ти не обичаш.
Първо не знаеш защо плачеш.
После не разбираш отношението на реалността и сенките. Като се нахвърлят картините на твоето съзнание, на твоя екран, омотаеш се, мислиш че всичко каквото виждаш е реално. Като миеш, мислиш че на прозореца има нещо. Миеш, миеш, пак се обърнеш, картината е там. Пак идеш, миеш, миеш, пак се обърнеш, пак картината там.
към беседата >>
Няма да се върнеш отруден, но ще се върнеш радостен, че си работил.
Звездите свирят, пеят, музика има. В тяхната музика ти ще си починеш. То е най-хубавата почивка, когато звездите пеят. Когато спиш и небето е ясно, ще си доволен от почивката. Когато слънцето изгрее, ще идеш да работиш и като се върнеш, ще бъдеш радостен, че работата била благотворна.
Няма да се върнеш отруден, но ще се върнеш радостен, че си работил.
Когато изгрее месечината ще си радостен. Като изгрее слънцето, небето ти да е ясно. Като изгрее месечината, небето ти да е ясно. Като изгреят звездите, небето ти да е ясно. Вашето небе, това е вашето съзнание.
към беседата >>
Като изгрее месечината, ти ще идеш да работиш.
Ако ти си осъден на смърт и ти е турено едно гърне пълно с мляко и ти вървиш по пътя и гледаш насам, гледаш натам, ще те закачат на въжето. То е влиянието на месечината, да се върнеш вкъщи. То е втория метод. Концентрирал се върху работата. То е най-великия процес.
Като изгрее месечината, ти ще идеш да работиш.
То е най-хубавото състояние, което човек може да има. Каквато е била работата вън, такова ще бъде и връщането вкъщи, такъв ще бъде изгревът на звездите. Има съотношения. Но в момента на пробуждането на съзнанието, слънцето е важно. Да имаш онова чисто съзнание, да грее слънцето, да си гледаш работата много добре.
към беседата >>
С един тон може да се изрази една тъга.
Ние всякога може да засегнем пеенето, то е кардинален въпрос, един метод е то. Ще пееш в себе си. Ще пееш в съзнанието. Че когато дойдат всичките ония мъчнотии, тури ги настрана и попей си. Защото в музиката има разрешение.
С един тон може да се изрази една тъга.
(Учителят свири.) То е най-малката тъга. (Свири друго.) Това му се къса сърцето. В музиката няма скръб. Има неправилност в музиката – скъсиш си времето. То е скръбта.
към беседата >>
После не разбираш отношението на реалността и сенките.
Можеш да скърбиш когато прозорецът ти е нечист. Казва: „Скръбна е душата ми.“ Че за какво имаш да скърбиш? Понеже прозорците, това са киноартисти. Ти, като измиеш прозорците, на твоя екран се хвърлят картини, които ти не обичаш. Първо не знаеш защо плачеш.
После не разбираш отношението на реалността и сенките.
Като се нахвърлят картините на твоето съзнание, на твоя екран, омотаеш се, мислиш че всичко каквото виждаш е реално. Като миеш, мислиш че на прозореца има нещо. Миеш, миеш, пак се обърнеш, картината е там. Пак идеш, миеш, миеш, пак се обърнеш, пак картината там.
към беседата >>
Когато изгрее месечината ще си радостен.
В тяхната музика ти ще си починеш. То е най-хубавата почивка, когато звездите пеят. Когато спиш и небето е ясно, ще си доволен от почивката. Когато слънцето изгрее, ще идеш да работиш и като се върнеш, ще бъдеш радостен, че работата била благотворна. Няма да се върнеш отруден, но ще се върнеш радостен, че си работил.
Когато изгрее месечината ще си радостен.
Като изгрее слънцето, небето ти да е ясно. Като изгрее месечината, небето ти да е ясно. Като изгреят звездите, небето ти да е ясно. Вашето небе, това е вашето съзнание. Небето е съзнанието на онзи, великия живот.
към беседата >>
То е най-хубавото състояние, което човек може да има.
То е влиянието на месечината, да се върнеш вкъщи. То е втория метод. Концентрирал се върху работата. То е най-великия процес. Като изгрее месечината, ти ще идеш да работиш.
То е най-хубавото състояние, което човек може да има.
Каквато е била работата вън, такова ще бъде и връщането вкъщи, такъв ще бъде изгревът на звездите. Има съотношения. Но в момента на пробуждането на съзнанието, слънцето е важно. Да имаш онова чисто съзнание, да грее слънцето, да си гледаш работата много добре. Да не допущаш нито една погрешка, всичко да поправяш.
към беседата >>
(Учителят свири.) То е най-малката тъга.
Ще пееш в себе си. Ще пееш в съзнанието. Че когато дойдат всичките ония мъчнотии, тури ги настрана и попей си. Защото в музиката има разрешение. С един тон може да се изрази една тъга.
(Учителят свири.) То е най-малката тъга.
(Свири друго.) Това му се къса сърцето. В музиката няма скръб. Има неправилност в музиката – скъсиш си времето. То е скръбта. Искаш да се тонираш, свири една песен.
към беседата >>
Като се нахвърлят картините на твоето съзнание, на твоя екран, омотаеш се, мислиш че всичко каквото виждаш е реално.
Казва: „Скръбна е душата ми.“ Че за какво имаш да скърбиш? Понеже прозорците, това са киноартисти. Ти, като измиеш прозорците, на твоя екран се хвърлят картини, които ти не обичаш. Първо не знаеш защо плачеш. После не разбираш отношението на реалността и сенките.
Като се нахвърлят картините на твоето съзнание, на твоя екран, омотаеш се, мислиш че всичко каквото виждаш е реално.
Като миеш, мислиш че на прозореца има нещо. Миеш, миеш, пак се обърнеш, картината е там. Пак идеш, миеш, миеш, пак се обърнеш, пак картината там.
към беседата >>
Като изгрее слънцето, небето ти да е ясно.
То е най-хубавата почивка, когато звездите пеят. Когато спиш и небето е ясно, ще си доволен от почивката. Когато слънцето изгрее, ще идеш да работиш и като се върнеш, ще бъдеш радостен, че работата била благотворна. Няма да се върнеш отруден, но ще се върнеш радостен, че си работил. Когато изгрее месечината ще си радостен.
Като изгрее слънцето, небето ти да е ясно.
Като изгрее месечината, небето ти да е ясно. Като изгреят звездите, небето ти да е ясно. Вашето небе, това е вашето съзнание. Небето е съзнанието на онзи, великия живот. А пък нашето небе е нашето съзнание.
към беседата >>
Каквато е била работата вън, такова ще бъде и връщането вкъщи, такъв ще бъде изгревът на звездите.
То е втория метод. Концентрирал се върху работата. То е най-великия процес. Като изгрее месечината, ти ще идеш да работиш. То е най-хубавото състояние, което човек може да има.
Каквато е била работата вън, такова ще бъде и връщането вкъщи, такъв ще бъде изгревът на звездите.
Има съотношения. Но в момента на пробуждането на съзнанието, слънцето е важно. Да имаш онова чисто съзнание, да грее слънцето, да си гледаш работата много добре. Да не допущаш нито една погрешка, всичко да поправяш. Може да правиш погрешки, но да ги коригираш.
към беседата >>
(Свири друго.) Това му се къса сърцето.
Ще пееш в съзнанието. Че когато дойдат всичките ония мъчнотии, тури ги настрана и попей си. Защото в музиката има разрешение. С един тон може да се изрази една тъга. (Учителят свири.) То е най-малката тъга.
(Свири друго.) Това му се къса сърцето.
В музиката няма скръб. Има неправилност в музиката – скъсиш си времето. То е скръбта. Искаш да се тонираш, свири една песен. Българите имат такива весели хороводни песни.
към беседата >>
Като миеш, мислиш че на прозореца има нещо.
Понеже прозорците, това са киноартисти. Ти, като измиеш прозорците, на твоя екран се хвърлят картини, които ти не обичаш. Първо не знаеш защо плачеш. После не разбираш отношението на реалността и сенките. Като се нахвърлят картините на твоето съзнание, на твоя екран, омотаеш се, мислиш че всичко каквото виждаш е реално.
Като миеш, мислиш че на прозореца има нещо.
Миеш, миеш, пак се обърнеш, картината е там. Пак идеш, миеш, миеш, пак се обърнеш, пак картината там.
към беседата >>
Като изгрее месечината, небето ти да е ясно.
Когато спиш и небето е ясно, ще си доволен от почивката. Когато слънцето изгрее, ще идеш да работиш и като се върнеш, ще бъдеш радостен, че работата била благотворна. Няма да се върнеш отруден, но ще се върнеш радостен, че си работил. Когато изгрее месечината ще си радостен. Като изгрее слънцето, небето ти да е ясно.
Като изгрее месечината, небето ти да е ясно.
Като изгреят звездите, небето ти да е ясно. Вашето небе, това е вашето съзнание. Небето е съзнанието на онзи, великия живот. А пък нашето небе е нашето съзнание. Нали на небето слънцето се явява, месечината тогава се явява и звездите и те се явяват.
към беседата >>
Има съотношения.
Концентрирал се върху работата. То е най-великия процес. Като изгрее месечината, ти ще идеш да работиш. То е най-хубавото състояние, което човек може да има. Каквато е била работата вън, такова ще бъде и връщането вкъщи, такъв ще бъде изгревът на звездите.
Има съотношения.
Но в момента на пробуждането на съзнанието, слънцето е важно. Да имаш онова чисто съзнание, да грее слънцето, да си гледаш работата много добре. Да не допущаш нито една погрешка, всичко да поправяш. Може да правиш погрешки, но да ги коригираш. Като се върнеш вечерно време, нищо да не тежи на съзнанието ти, да си направил онова, което Бог изисква.
към беседата >>
В музиката няма скръб.
Че когато дойдат всичките ония мъчнотии, тури ги настрана и попей си. Защото в музиката има разрешение. С един тон може да се изрази една тъга. (Учителят свири.) То е най-малката тъга. (Свири друго.) Това му се къса сърцето.
В музиката няма скръб.
Има неправилност в музиката – скъсиш си времето. То е скръбта. Искаш да се тонираш, свири една песен. Българите имат такива весели хороводни песни. (Учителят свири такава хороводна песен.) То е тониране.
към беседата >>
Миеш, миеш, пак се обърнеш, картината е там.
Ти, като измиеш прозорците, на твоя екран се хвърлят картини, които ти не обичаш. Първо не знаеш защо плачеш. После не разбираш отношението на реалността и сенките. Като се нахвърлят картините на твоето съзнание, на твоя екран, омотаеш се, мислиш че всичко каквото виждаш е реално. Като миеш, мислиш че на прозореца има нещо.
Миеш, миеш, пак се обърнеш, картината е там.
Пак идеш, миеш, миеш, пак се обърнеш, пак картината там.
към беседата >>
Като изгреят звездите, небето ти да е ясно.
Когато слънцето изгрее, ще идеш да работиш и като се върнеш, ще бъдеш радостен, че работата била благотворна. Няма да се върнеш отруден, но ще се върнеш радостен, че си работил. Когато изгрее месечината ще си радостен. Като изгрее слънцето, небето ти да е ясно. Като изгрее месечината, небето ти да е ясно.
Като изгреят звездите, небето ти да е ясно.
Вашето небе, това е вашето съзнание. Небето е съзнанието на онзи, великия живот. А пък нашето небе е нашето съзнание. Нали на небето слънцето се явява, месечината тогава се явява и звездите и те се явяват. Слънцето трябва да се яви на нашето небе.
към беседата >>
Но в момента на пробуждането на съзнанието, слънцето е важно.
То е най-великия процес. Като изгрее месечината, ти ще идеш да работиш. То е най-хубавото състояние, което човек може да има. Каквато е била работата вън, такова ще бъде и връщането вкъщи, такъв ще бъде изгревът на звездите. Има съотношения.
Но в момента на пробуждането на съзнанието, слънцето е важно.
Да имаш онова чисто съзнание, да грее слънцето, да си гледаш работата много добре. Да не допущаш нито една погрешка, всичко да поправяш. Може да правиш погрешки, но да ги коригираш. Като се върнеш вечерно време, нищо да не тежи на съзнанието ти, да си направил онова, което Бог изисква.
към беседата >>
Има неправилност в музиката – скъсиш си времето.
Защото в музиката има разрешение. С един тон може да се изрази една тъга. (Учителят свири.) То е най-малката тъга. (Свири друго.) Това му се къса сърцето. В музиката няма скръб.
Има неправилност в музиката – скъсиш си времето.
То е скръбта. Искаш да се тонираш, свири една песен. Българите имат такива весели хороводни песни. (Учителят свири такава хороводна песен.) То е тониране. (Учителят свири веселата част на идилията.) Аз съм я изменил тук, взел съм друг тон.
към беседата >>
Пак идеш, миеш, миеш, пак се обърнеш, пак картината там.
Първо не знаеш защо плачеш. После не разбираш отношението на реалността и сенките. Като се нахвърлят картините на твоето съзнание, на твоя екран, омотаеш се, мислиш че всичко каквото виждаш е реално. Като миеш, мислиш че на прозореца има нещо. Миеш, миеш, пак се обърнеш, картината е там.
Пак идеш, миеш, миеш, пак се обърнеш, пак картината там.
към беседата >>
Вашето небе, това е вашето съзнание.
Няма да се върнеш отруден, но ще се върнеш радостен, че си работил. Когато изгрее месечината ще си радостен. Като изгрее слънцето, небето ти да е ясно. Като изгрее месечината, небето ти да е ясно. Като изгреят звездите, небето ти да е ясно.
Вашето небе, това е вашето съзнание.
Небето е съзнанието на онзи, великия живот. А пък нашето небе е нашето съзнание. Нали на небето слънцето се явява, месечината тогава се явява и звездите и те се явяват. Слънцето трябва да се яви на нашето небе. Нашето небе е съзнанието.
към беседата >>
Да имаш онова чисто съзнание, да грее слънцето, да си гледаш работата много добре.
Като изгрее месечината, ти ще идеш да работиш. То е най-хубавото състояние, което човек може да има. Каквато е била работата вън, такова ще бъде и връщането вкъщи, такъв ще бъде изгревът на звездите. Има съотношения. Но в момента на пробуждането на съзнанието, слънцето е важно.
Да имаш онова чисто съзнание, да грее слънцето, да си гледаш работата много добре.
Да не допущаш нито една погрешка, всичко да поправяш. Може да правиш погрешки, но да ги коригираш. Като се върнеш вечерно време, нищо да не тежи на съзнанието ти, да си направил онова, което Бог изисква.
към беседата >>
То е скръбта.
С един тон може да се изрази една тъга. (Учителят свири.) То е най-малката тъга. (Свири друго.) Това му се къса сърцето. В музиката няма скръб. Има неправилност в музиката – скъсиш си времето.
То е скръбта.
Искаш да се тонираш, свири една песен. Българите имат такива весели хороводни песни. (Учителят свири такава хороводна песен.) То е тониране. (Учителят свири веселата част на идилията.) Аз съм я изменил тук, взел съм друг тон. Та, като пееш тази песен, тя не може да не смени твоето състояние.
към беседата >>
Сега ще дадете едно възражение.
Сега ще дадете едно възражение.
Няма един истински плач в света. Той се случва може би на десет, двадесет години. В един живот от 33 години може веднъж да се случи да плачеш. То е истинския плач. От 29 години до 30 години човек минава най-голямата скръб.
към беседата >>
Небето е съзнанието на онзи, великия живот.
Когато изгрее месечината ще си радостен. Като изгрее слънцето, небето ти да е ясно. Като изгрее месечината, небето ти да е ясно. Като изгреят звездите, небето ти да е ясно. Вашето небе, това е вашето съзнание.
Небето е съзнанието на онзи, великия живот.
А пък нашето небе е нашето съзнание. Нали на небето слънцето се явява, месечината тогава се явява и звездите и те се явяват. Слънцето трябва да се яви на нашето небе. Нашето небе е съзнанието. В съзнанието трябва да се яви [новото] слънце.
към беседата >>
Да не допущаш нито една погрешка, всичко да поправяш.
То е най-хубавото състояние, което човек може да има. Каквато е била работата вън, такова ще бъде и връщането вкъщи, такъв ще бъде изгревът на звездите. Има съотношения. Но в момента на пробуждането на съзнанието, слънцето е важно. Да имаш онова чисто съзнание, да грее слънцето, да си гледаш работата много добре.
Да не допущаш нито една погрешка, всичко да поправяш.
Може да правиш погрешки, но да ги коригираш. Като се върнеш вечерно време, нищо да не тежи на съзнанието ти, да си направил онова, което Бог изисква.
към беседата >>
Искаш да се тонираш, свири една песен.
(Учителят свири.) То е най-малката тъга. (Свири друго.) Това му се къса сърцето. В музиката няма скръб. Има неправилност в музиката – скъсиш си времето. То е скръбта.
Искаш да се тонираш, свири една песен.
Българите имат такива весели хороводни песни. (Учителят свири такава хороводна песен.) То е тониране. (Учителят свири веселата част на идилията.) Аз съм я изменил тук, взел съм друг тон. Та, като пееш тази песен, тя не може да не смени твоето състояние. Но едно рязко пречупване не може да стане.
към беседата >>
Няма един истински плач в света.
Сега ще дадете едно възражение.
Няма един истински плач в света.
Той се случва може би на десет, двадесет години. В един живот от 33 години може веднъж да се случи да плачеш. То е истинския плач. От 29 години до 30 години човек минава най-голямата скръб. Има едно място дето човек може да поплаче малко.
към беседата >>
А пък нашето небе е нашето съзнание.
Като изгрее слънцето, небето ти да е ясно. Като изгрее месечината, небето ти да е ясно. Като изгреят звездите, небето ти да е ясно. Вашето небе, това е вашето съзнание. Небето е съзнанието на онзи, великия живот.
А пък нашето небе е нашето съзнание.
Нали на небето слънцето се явява, месечината тогава се явява и звездите и те се явяват. Слънцето трябва да се яви на нашето небе. Нашето небе е съзнанието. В съзнанието трябва да се яви [новото] слънце. На този екран трябва да се яви и месечината и звездите.
към беседата >>
Може да правиш погрешки, но да ги коригираш.
Каквато е била работата вън, такова ще бъде и връщането вкъщи, такъв ще бъде изгревът на звездите. Има съотношения. Но в момента на пробуждането на съзнанието, слънцето е важно. Да имаш онова чисто съзнание, да грее слънцето, да си гледаш работата много добре. Да не допущаш нито една погрешка, всичко да поправяш.
Може да правиш погрешки, но да ги коригираш.
Като се върнеш вечерно време, нищо да не тежи на съзнанието ти, да си направил онова, което Бог изисква.
към беседата >>
Българите имат такива весели хороводни песни.
(Свири друго.) Това му се къса сърцето. В музиката няма скръб. Има неправилност в музиката – скъсиш си времето. То е скръбта. Искаш да се тонираш, свири една песен.
Българите имат такива весели хороводни песни.
(Учителят свири такава хороводна песен.) То е тониране. (Учителят свири веселата част на идилията.) Аз съм я изменил тук, взел съм друг тон. Та, като пееш тази песен, тя не може да не смени твоето състояние. Но едно рязко пречупване не може да стане. Не може да минеш рязко от едно състояние в друго.
към беседата >>
Той се случва може би на десет, двадесет години.
Сега ще дадете едно възражение. Няма един истински плач в света.
Той се случва може би на десет, двадесет години.
В един живот от 33 години може веднъж да се случи да плачеш. То е истинския плач. От 29 години до 30 години човек минава най-голямата скръб. Има едно място дето човек може да поплаче малко. Другият плач, той е по навик.
към беседата >>
Нали на небето слънцето се явява, месечината тогава се явява и звездите и те се явяват.
Като изгрее месечината, небето ти да е ясно. Като изгреят звездите, небето ти да е ясно. Вашето небе, това е вашето съзнание. Небето е съзнанието на онзи, великия живот. А пък нашето небе е нашето съзнание.
Нали на небето слънцето се явява, месечината тогава се явява и звездите и те се явяват.
Слънцето трябва да се яви на нашето небе. Нашето небе е съзнанието. В съзнанието трябва да се яви [новото] слънце. На този екран трябва да се яви и месечината и звездите.
към беседата >>
Като се върнеш вечерно време, нищо да не тежи на съзнанието ти, да си направил онова, което Бог изисква.
Има съотношения. Но в момента на пробуждането на съзнанието, слънцето е важно. Да имаш онова чисто съзнание, да грее слънцето, да си гледаш работата много добре. Да не допущаш нито една погрешка, всичко да поправяш. Може да правиш погрешки, но да ги коригираш.
Като се върнеш вечерно време, нищо да не тежи на съзнанието ти, да си направил онова, което Бог изисква.
към беседата >>
(Учителят свири такава хороводна песен.) То е тониране.
В музиката няма скръб. Има неправилност в музиката – скъсиш си времето. То е скръбта. Искаш да се тонираш, свири една песен. Българите имат такива весели хороводни песни.
(Учителят свири такава хороводна песен.) То е тониране.
(Учителят свири веселата част на идилията.) Аз съм я изменил тук, взел съм друг тон. Та, като пееш тази песен, тя не може да не смени твоето състояние. Но едно рязко пречупване не може да стане. Не може да минеш рязко от едно състояние в друго. Ще направиш една крива линия.
към беседата >>
В един живот от 33 години може веднъж да се случи да плачеш.
Сега ще дадете едно възражение. Няма един истински плач в света. Той се случва може би на десет, двадесет години.
В един живот от 33 години може веднъж да се случи да плачеш.
То е истинския плач. От 29 години до 30 години човек минава най-голямата скръб. Има едно място дето човек може да поплаче малко. Другият плач, той е по навик. Не, че не трябва да плачете.
към беседата >>
Слънцето трябва да се яви на нашето небе.
Като изгреят звездите, небето ти да е ясно. Вашето небе, това е вашето съзнание. Небето е съзнанието на онзи, великия живот. А пък нашето небе е нашето съзнание. Нали на небето слънцето се явява, месечината тогава се явява и звездите и те се явяват.
Слънцето трябва да се яви на нашето небе.
Нашето небе е съзнанието. В съзнанието трябва да се яви [новото] слънце. На този екран трябва да се яви и месечината и звездите.
към беседата >>
Какво бихте направили сега?
Какво бихте направили сега?
Да кажем, пращат ви в училище, какво трябва да правите? Какъв метод да употребите? При отиване на училище, кой метод ще употребите? Употребете метода на слънцето. Трябва да учиш – нищо повече.
към беседата >>
(Учителят свири веселата част на идилията.) Аз съм я изменил тук, взел съм друг тон.
Има неправилност в музиката – скъсиш си времето. То е скръбта. Искаш да се тонираш, свири една песен. Българите имат такива весели хороводни песни. (Учителят свири такава хороводна песен.) То е тониране.
(Учителят свири веселата част на идилията.) Аз съм я изменил тук, взел съм друг тон.
Та, като пееш тази песен, тя не може да не смени твоето състояние. Но едно рязко пречупване не може да стане. Не може да минеш рязко от едно състояние в друго. Ще направиш една крива линия.
към беседата >>
То е истинския плач.
Сега ще дадете едно възражение. Няма един истински плач в света. Той се случва може би на десет, двадесет години. В един живот от 33 години може веднъж да се случи да плачеш.
То е истинския плач.
От 29 години до 30 години човек минава най-голямата скръб. Има едно място дето човек може да поплаче малко. Другият плач, той е по навик. Не, че не трябва да плачете. Човек трябва да си мие прозорците.
към беседата >>
Нашето небе е съзнанието.
Вашето небе, това е вашето съзнание. Небето е съзнанието на онзи, великия живот. А пък нашето небе е нашето съзнание. Нали на небето слънцето се явява, месечината тогава се явява и звездите и те се явяват. Слънцето трябва да се яви на нашето небе.
Нашето небе е съзнанието.
В съзнанието трябва да се яви [новото] слънце. На този екран трябва да се яви и месечината и звездите.
към беседата >>
Да кажем, пращат ви в училище, какво трябва да правите?
Какво бихте направили сега?
Да кажем, пращат ви в училище, какво трябва да правите?
Какъв метод да употребите? При отиване на училище, кой метод ще употребите? Употребете метода на слънцето. Трябва да учиш – нищо повече. Искаш да бъдеш музикант – метода на слънцето.
към беседата >>
Та, като пееш тази песен, тя не може да не смени твоето състояние.
То е скръбта. Искаш да се тонираш, свири една песен. Българите имат такива весели хороводни песни. (Учителят свири такава хороводна песен.) То е тониране. (Учителят свири веселата част на идилията.) Аз съм я изменил тук, взел съм друг тон.
Та, като пееш тази песен, тя не може да не смени твоето състояние.
Но едно рязко пречупване не може да стане. Не може да минеш рязко от едно състояние в друго. Ще направиш една крива линия.
към беседата >>
От 29 години до 30 години човек минава най-голямата скръб.
Сега ще дадете едно възражение. Няма един истински плач в света. Той се случва може би на десет, двадесет години. В един живот от 33 години може веднъж да се случи да плачеш. То е истинския плач.
От 29 години до 30 години човек минава най-голямата скръб.
Има едно място дето човек може да поплаче малко. Другият плач, той е по навик. Не, че не трябва да плачете. Човек трябва да си мие прозорците. То е друг въпрос.
към беседата >>
В съзнанието трябва да се яви [новото] слънце.
Небето е съзнанието на онзи, великия живот. А пък нашето небе е нашето съзнание. Нали на небето слънцето се явява, месечината тогава се явява и звездите и те се явяват. Слънцето трябва да се яви на нашето небе. Нашето небе е съзнанието.
В съзнанието трябва да се яви [новото] слънце.
На този екран трябва да се яви и месечината и звездите.
към беседата >>
Какъв метод да употребите?
Какво бихте направили сега? Да кажем, пращат ви в училище, какво трябва да правите?
Какъв метод да употребите?
При отиване на училище, кой метод ще употребите? Употребете метода на слънцето. Трябва да учиш – нищо повече. Искаш да бъдеш музикант – метода на слънцето. Искаш да бъдеш архитект – метода на слънцето.
към беседата >>
Но едно рязко пречупване не може да стане.
Искаш да се тонираш, свири една песен. Българите имат такива весели хороводни песни. (Учителят свири такава хороводна песен.) То е тониране. (Учителят свири веселата част на идилията.) Аз съм я изменил тук, взел съм друг тон. Та, като пееш тази песен, тя не може да не смени твоето състояние.
Но едно рязко пречупване не може да стане.
Не може да минеш рязко от едно състояние в друго. Ще направиш една крива линия.
към беседата >>
Има едно място дето човек може да поплаче малко.
Няма един истински плач в света. Той се случва може би на десет, двадесет години. В един живот от 33 години може веднъж да се случи да плачеш. То е истинския плач. От 29 години до 30 години човек минава най-голямата скръб.
Има едно място дето човек може да поплаче малко.
Другият плач, той е по навик. Не, че не трябва да плачете. Човек трябва да си мие прозорците. То е друг въпрос. Нямам нищо против, когато по някой път се просълзяват очите.
към беседата >>
На този екран трябва да се яви и месечината и звездите.
А пък нашето небе е нашето съзнание. Нали на небето слънцето се явява, месечината тогава се явява и звездите и те се явяват. Слънцето трябва да се яви на нашето небе. Нашето небе е съзнанието. В съзнанието трябва да се яви [новото] слънце.
На този екран трябва да се яви и месечината и звездите.
към беседата >>
При отиване на училище, кой метод ще употребите?
Какво бихте направили сега? Да кажем, пращат ви в училище, какво трябва да правите? Какъв метод да употребите?
При отиване на училище, кой метод ще употребите?
Употребете метода на слънцето. Трябва да учиш – нищо повече. Искаш да бъдеш музикант – метода на слънцето. Искаш да бъдеш архитект – метода на слънцето. Искаш да бъдеш художник – метода на слънцето.
към беседата >>
Не може да минеш рязко от едно състояние в друго.
Българите имат такива весели хороводни песни. (Учителят свири такава хороводна песен.) То е тониране. (Учителят свири веселата част на идилията.) Аз съм я изменил тук, взел съм друг тон. Та, като пееш тази песен, тя не може да не смени твоето състояние. Но едно рязко пречупване не може да стане.
Не може да минеш рязко от едно състояние в друго.
Ще направиш една крива линия.
към беседата >>
Другият плач, той е по навик.
Той се случва може би на десет, двадесет години. В един живот от 33 години може веднъж да се случи да плачеш. То е истинския плач. От 29 години до 30 години човек минава най-голямата скръб. Има едно място дето човек може да поплаче малко.
Другият плач, той е по навик.
Не, че не трябва да плачете. Човек трябва да си мие прозорците. То е друг въпрос. Нямам нищо против, когато по някой път се просълзяват очите. Казва: „Плаче!
към беседата >>
До сега какво сте мислили?
До сега какво сте мислили?
Казвате: „Туй нещо не го разбираме! “ Хубаво, съгласен съм. Другото как го разбирате, сега? Какво разбирате сега? Защо Бог създаде слънцето?
към беседата >>
Употребете метода на слънцето.
Какво бихте направили сега? Да кажем, пращат ви в училище, какво трябва да правите? Какъв метод да употребите? При отиване на училище, кой метод ще употребите?
Употребете метода на слънцето.
Трябва да учиш – нищо повече. Искаш да бъдеш музикант – метода на слънцето. Искаш да бъдеш архитект – метода на слънцето. Искаш да бъдеш художник – метода на слънцето. Искаш да бъдеш поет – метода на слънцето.
към беседата >>
Ще направиш една крива линия.
(Учителят свири такава хороводна песен.) То е тониране. (Учителят свири веселата част на идилията.) Аз съм я изменил тук, взел съм друг тон. Та, като пееш тази песен, тя не може да не смени твоето състояние. Но едно рязко пречупване не може да стане. Не може да минеш рязко от едно състояние в друго.
Ще направиш една крива линия.
към беседата >>
Не, че не трябва да плачете.
В един живот от 33 години може веднъж да се случи да плачеш. То е истинския плач. От 29 години до 30 години човек минава най-голямата скръб. Има едно място дето човек може да поплаче малко. Другият плач, той е по навик.
Не, че не трябва да плачете.
Човек трябва да си мие прозорците. То е друг въпрос. Нямам нищо против, когато по някой път се просълзяват очите. Казва: „Плаче! “ – Мие си прозорците.
към беседата >>
Казвате: „Туй нещо не го разбираме!
До сега какво сте мислили?
Казвате: „Туй нещо не го разбираме!
“ Хубаво, съгласен съм. Другото как го разбирате, сега? Какво разбирате сега? Защо Бог създаде слънцето?
към беседата >>
Трябва да учиш – нищо повече.
Какво бихте направили сега? Да кажем, пращат ви в училище, какво трябва да правите? Какъв метод да употребите? При отиване на училище, кой метод ще употребите? Употребете метода на слънцето.
Трябва да учиш – нищо повече.
Искаш да бъдеш музикант – метода на слънцето. Искаш да бъдеш архитект – метода на слънцето. Искаш да бъдеш художник – метода на слънцето. Искаш да бъдеш поет – метода на слънцето. Ще работиш и каквото искаш, всичко ще станеш.
към беседата >>
Ще се учите да се концентрирате.
Ще се учите да се концентрирате.
Дали ви един инструмент, който струва скъпо. Десет милиона струва едно гърло, един ларинкс. Вие имате най-хубавия инструмент, който ви е даден отгоре и вие не го оценявате. Като не го употребявате, губите от него. Когато не си разположен, то е време да пееш, да свириш.
към беседата >>
Човек трябва да си мие прозорците.
То е истинския плач. От 29 години до 30 години човек минава най-голямата скръб. Има едно място дето човек може да поплаче малко. Другият плач, той е по навик. Не, че не трябва да плачете.
Човек трябва да си мие прозорците.
То е друг въпрос. Нямам нищо против, когато по някой път се просълзяват очите. Казва: „Плаче! “ – Мие си прозорците. В плача какво има?
към беседата >>
“ Хубаво, съгласен съм.
До сега какво сте мислили? Казвате: „Туй нещо не го разбираме!
“ Хубаво, съгласен съм.
Другото как го разбирате, сега? Какво разбирате сега? Защо Бог създаде слънцето?
към беседата >>
Искаш да бъдеш музикант – метода на слънцето.
Да кажем, пращат ви в училище, какво трябва да правите? Какъв метод да употребите? При отиване на училище, кой метод ще употребите? Употребете метода на слънцето. Трябва да учиш – нищо повече.
Искаш да бъдеш музикант – метода на слънцето.
Искаш да бъдеш архитект – метода на слънцето. Искаш да бъдеш художник – метода на слънцето. Искаш да бъдеш поет – метода на слънцето. Ще работиш и каквото искаш, всичко ще станеш. Високо ще поставите нещата.
към беседата >>
Дали ви един инструмент, който струва скъпо.
Ще се учите да се концентрирате.
Дали ви един инструмент, който струва скъпо.
Десет милиона струва едно гърло, един ларинкс. Вие имате най-хубавия инструмент, който ви е даден отгоре и вие не го оценявате. Като не го употребявате, губите от него. Когато не си разположен, то е време да пееш, да свириш. Всякога има едно инертно състояние, което трябва да преодолееш.
към беседата >>
То е друг въпрос.
От 29 години до 30 години човек минава най-голямата скръб. Има едно място дето човек може да поплаче малко. Другият плач, той е по навик. Не, че не трябва да плачете. Човек трябва да си мие прозорците.
То е друг въпрос.
Нямам нищо против, когато по някой път се просълзяват очите. Казва: „Плаче! “ – Мие си прозорците. В плача какво има? Само сълзи ли?
към беседата >>
Другото как го разбирате, сега?
До сега какво сте мислили? Казвате: „Туй нещо не го разбираме! “ Хубаво, съгласен съм.
Другото как го разбирате, сега?
Какво разбирате сега? Защо Бог създаде слънцето?
към беседата >>
Искаш да бъдеш архитект – метода на слънцето.
Какъв метод да употребите? При отиване на училище, кой метод ще употребите? Употребете метода на слънцето. Трябва да учиш – нищо повече. Искаш да бъдеш музикант – метода на слънцето.
Искаш да бъдеш архитект – метода на слънцето.
Искаш да бъдеш художник – метода на слънцето. Искаш да бъдеш поет – метода на слънцето. Ще работиш и каквото искаш, всичко ще станеш. Високо ще поставите нещата. В съвременната музика има неща много несъответни, неестествени.
към беседата >>
Десет милиона струва едно гърло, един ларинкс.
Ще се учите да се концентрирате. Дали ви един инструмент, който струва скъпо.
Десет милиона струва едно гърло, един ларинкс.
Вие имате най-хубавия инструмент, който ви е даден отгоре и вие не го оценявате. Като не го употребявате, губите от него. Когато не си разположен, то е време да пееш, да свириш. Всякога има едно инертно състояние, което трябва да преодолееш. Като вземете музиката като изкуство, тогава не можеш да пееш.
към беседата >>
Нямам нищо против, когато по някой път се просълзяват очите.
Има едно място дето човек може да поплаче малко. Другият плач, той е по навик. Не, че не трябва да плачете. Човек трябва да си мие прозорците. То е друг въпрос.
Нямам нищо против, когато по някой път се просълзяват очите.
Казва: „Плаче! “ – Мие си прозорците. В плача какво има? Само сълзи ли? В плача има музика.
към беседата >>
Какво разбирате сега?
До сега какво сте мислили? Казвате: „Туй нещо не го разбираме! “ Хубаво, съгласен съм. Другото как го разбирате, сега?
Какво разбирате сега?
Защо Бог създаде слънцето?
към беседата >>
Искаш да бъдеш художник – метода на слънцето.
При отиване на училище, кой метод ще употребите? Употребете метода на слънцето. Трябва да учиш – нищо повече. Искаш да бъдеш музикант – метода на слънцето. Искаш да бъдеш архитект – метода на слънцето.
Искаш да бъдеш художник – метода на слънцето.
Искаш да бъдеш поет – метода на слънцето. Ще работиш и каквото искаш, всичко ще станеш. Високо ще поставите нещата. В съвременната музика има неща много несъответни, неестествени.
към беседата >>
Вие имате най-хубавия инструмент, който ви е даден отгоре и вие не го оценявате.
Ще се учите да се концентрирате. Дали ви един инструмент, който струва скъпо. Десет милиона струва едно гърло, един ларинкс.
Вие имате най-хубавия инструмент, който ви е даден отгоре и вие не го оценявате.
Като не го употребявате, губите от него. Когато не си разположен, то е време да пееш, да свириш. Всякога има едно инертно състояние, което трябва да преодолееш. Като вземете музиката като изкуство, тогава не можеш да пееш. Ако вземеш музиката като необходимост за тебе, кажеш: „Човек трябва да стана“, тогава има смисъл.
към беседата >>
Казва: „Плаче!
Другият плач, той е по навик. Не, че не трябва да плачете. Човек трябва да си мие прозорците. То е друг въпрос. Нямам нищо против, когато по някой път се просълзяват очите.
Казва: „Плаче!
“ – Мие си прозорците. В плача какво има? Само сълзи ли? В плача има музика. Тази музика не е музика, това са грамофонни плочи.
към беседата >>
Защо Бог създаде слънцето?
До сега какво сте мислили? Казвате: „Туй нещо не го разбираме! “ Хубаво, съгласен съм. Другото как го разбирате, сега? Какво разбирате сега?
Защо Бог създаде слънцето?
към беседата >>
Искаш да бъдеш поет – метода на слънцето.
Употребете метода на слънцето. Трябва да учиш – нищо повече. Искаш да бъдеш музикант – метода на слънцето. Искаш да бъдеш архитект – метода на слънцето. Искаш да бъдеш художник – метода на слънцето.
Искаш да бъдеш поет – метода на слънцето.
Ще работиш и каквото искаш, всичко ще станеш. Високо ще поставите нещата. В съвременната музика има неща много несъответни, неестествени.
към беседата >>
Като не го употребявате, губите от него.
Ще се учите да се концентрирате. Дали ви един инструмент, който струва скъпо. Десет милиона струва едно гърло, един ларинкс. Вие имате най-хубавия инструмент, който ви е даден отгоре и вие не го оценявате.
Като не го употребявате, губите от него.
Когато не си разположен, то е време да пееш, да свириш. Всякога има едно инертно състояние, което трябва да преодолееш. Като вземете музиката като изкуство, тогава не можеш да пееш. Ако вземеш музиката като необходимост за тебе, кажеш: „Човек трябва да стана“, тогава има смисъл.
към беседата >>
“ – Мие си прозорците.
Не, че не трябва да плачете. Човек трябва да си мие прозорците. То е друг въпрос. Нямам нищо против, когато по някой път се просълзяват очите. Казва: „Плаче!
“ – Мие си прозорците.
В плача какво има? Само сълзи ли? В плача има музика. Тази музика не е музика, това са грамофонни плочи. Грамофонните плочи не са музика, това е забавление.
към беседата >>
Та, имало един млад момък на 19–21, той видял една красива мома, която била на 15–19 години.
Та, имало един млад момък на 19–21, той видял една красива мома, която била на 15–19 години.
Той ѝ пише тъй: „Отличен беше онзи ден, когато те срещнах. Моето слънце за пръв път изгре. Трепна в мене сърцето ми. Пък очите ми се отвориха.“ Така ѝ пише. Тя му чете писмото.
към беседата >>
Ще работиш и каквото искаш, всичко ще станеш.
Трябва да учиш – нищо повече. Искаш да бъдеш музикант – метода на слънцето. Искаш да бъдеш архитект – метода на слънцето. Искаш да бъдеш художник – метода на слънцето. Искаш да бъдеш поет – метода на слънцето.
Ще работиш и каквото искаш, всичко ще станеш.
Високо ще поставите нещата. В съвременната музика има неща много несъответни, неестествени.
към беседата >>
Когато не си разположен, то е време да пееш, да свириш.
Ще се учите да се концентрирате. Дали ви един инструмент, който струва скъпо. Десет милиона струва едно гърло, един ларинкс. Вие имате най-хубавия инструмент, който ви е даден отгоре и вие не го оценявате. Като не го употребявате, губите от него.
Когато не си разположен, то е време да пееш, да свириш.
Всякога има едно инертно състояние, което трябва да преодолееш. Като вземете музиката като изкуство, тогава не можеш да пееш. Ако вземеш музиката като необходимост за тебе, кажеш: „Човек трябва да стана“, тогава има смисъл.
към беседата >>
В плача какво има?
Човек трябва да си мие прозорците. То е друг въпрос. Нямам нищо против, когато по някой път се просълзяват очите. Казва: „Плаче! “ – Мие си прозорците.
В плача какво има?
Само сълзи ли? В плача има музика. Тази музика не е музика, това са грамофонни плочи. Грамофонните плочи не са музика, това е забавление. То плачът за един музикант разваля неговия слух.
към беседата >>
Той ѝ пише тъй: „Отличен беше онзи ден, когато те срещнах.
Та, имало един млад момък на 19–21, той видял една красива мома, която била на 15–19 години.
Той ѝ пише тъй: „Отличен беше онзи ден, когато те срещнах.
Моето слънце за пръв път изгре. Трепна в мене сърцето ми. Пък очите ми се отвориха.“ Така ѝ пише. Тя му чете писмото. Казва той: „Слънцето ме огре“ – „Виждам неговите ръце са меки.
към беседата >>
Високо ще поставите нещата.
Искаш да бъдеш музикант – метода на слънцето. Искаш да бъдеш архитект – метода на слънцето. Искаш да бъдеш художник – метода на слънцето. Искаш да бъдеш поет – метода на слънцето. Ще работиш и каквото искаш, всичко ще станеш.
Високо ще поставите нещата.
В съвременната музика има неща много несъответни, неестествени.
към беседата >>
Всякога има едно инертно състояние, което трябва да преодолееш.
Дали ви един инструмент, който струва скъпо. Десет милиона струва едно гърло, един ларинкс. Вие имате най-хубавия инструмент, който ви е даден отгоре и вие не го оценявате. Като не го употребявате, губите от него. Когато не си разположен, то е време да пееш, да свириш.
Всякога има едно инертно състояние, което трябва да преодолееш.
Като вземете музиката като изкуство, тогава не можеш да пееш. Ако вземеш музиката като необходимост за тебе, кажеш: „Човек трябва да стана“, тогава има смисъл.
към беседата >>
Само сълзи ли?
То е друг въпрос. Нямам нищо против, когато по някой път се просълзяват очите. Казва: „Плаче! “ – Мие си прозорците. В плача какво има?
Само сълзи ли?
В плача има музика. Тази музика не е музика, това са грамофонни плочи. Грамофонните плочи не са музика, това е забавление. То плачът за един музикант разваля неговия слух. За долностоящите, за животните, за ненапредналите хора в света, като не знаят, може да турите всичките грамофонни плочи, за да събудят музика.
към беседата >>
Моето слънце за пръв път изгре.
Та, имало един млад момък на 19–21, той видял една красива мома, която била на 15–19 години. Той ѝ пише тъй: „Отличен беше онзи ден, когато те срещнах.
Моето слънце за пръв път изгре.
Трепна в мене сърцето ми. Пък очите ми се отвориха.“ Така ѝ пише. Тя му чете писмото. Казва той: „Слънцето ме огре“ – „Виждам неговите ръце са меки. Аз като ходех на работа, моите ръце почерняха, огрубяха.
към беседата >>
В съвременната музика има неща много несъответни, неестествени.
Искаш да бъдеш архитект – метода на слънцето. Искаш да бъдеш художник – метода на слънцето. Искаш да бъдеш поет – метода на слънцето. Ще работиш и каквото искаш, всичко ще станеш. Високо ще поставите нещата.
В съвременната музика има неща много несъответни, неестествени.
към беседата >>
Като вземете музиката като изкуство, тогава не можеш да пееш.
Десет милиона струва едно гърло, един ларинкс. Вие имате най-хубавия инструмент, който ви е даден отгоре и вие не го оценявате. Като не го употребявате, губите от него. Когато не си разположен, то е време да пееш, да свириш. Всякога има едно инертно състояние, което трябва да преодолееш.
Като вземете музиката като изкуство, тогава не можеш да пееш.
Ако вземеш музиката като необходимост за тебе, кажеш: „Човек трябва да стана“, тогава има смисъл.
към беседата >>
В плача има музика.
Нямам нищо против, когато по някой път се просълзяват очите. Казва: „Плаче! “ – Мие си прозорците. В плача какво има? Само сълзи ли?
В плача има музика.
Тази музика не е музика, това са грамофонни плочи. Грамофонните плочи не са музика, това е забавление. То плачът за един музикант разваля неговия слух. За долностоящите, за животните, за ненапредналите хора в света, като не знаят, може да турите всичките грамофонни плочи, за да събудят музика. Но един музикант трябва да има памук в джоба си.
към беседата >>
Трепна в мене сърцето ми.
Та, имало един млад момък на 19–21, той видял една красива мома, която била на 15–19 години. Той ѝ пише тъй: „Отличен беше онзи ден, когато те срещнах. Моето слънце за пръв път изгре.
Трепна в мене сърцето ми.
Пък очите ми се отвориха.“ Така ѝ пише. Тя му чете писмото. Казва той: „Слънцето ме огре“ – „Виждам неговите ръце са меки. Аз като ходех на работа, моите ръце почерняха, огрубяха. Има разлика между неговото слънце и моето слънце.
към беседата >>
Аз ще ви наведа пак този момък, който пише на момата: „Един ден ти ме срещна и като ме погледна с онзи [в]коравен поглед, замръзна сърцето.
Аз ще ви наведа пак този момък, който пише на момата: „Един ден ти ме срещна и като ме погледна с онзи [в]коравен поглед, замръзна сърцето.
Ти си била като камък. Блъснах си главата в тебе и тя се пукна.“ Така пише той в писмото. Който ходи в правия път, главата си не пука. Който се блъска в камъните, той не върви по пътя. По пътя няма камъни, отстрани на пътя има камъни.
към беседата >>
Ако вземеш музиката като необходимост за тебе, кажеш: „Човек трябва да стана“, тогава има смисъл.
Вие имате най-хубавия инструмент, който ви е даден отгоре и вие не го оценявате. Като не го употребявате, губите от него. Когато не си разположен, то е време да пееш, да свириш. Всякога има едно инертно състояние, което трябва да преодолееш. Като вземете музиката като изкуство, тогава не можеш да пееш.
Ако вземеш музиката като необходимост за тебе, кажеш: „Човек трябва да стана“, тогава има смисъл.
към беседата >>
Тази музика не е музика, това са грамофонни плочи.
Казва: „Плаче! “ – Мие си прозорците. В плача какво има? Само сълзи ли? В плача има музика.
Тази музика не е музика, това са грамофонни плочи.
Грамофонните плочи не са музика, това е забавление. То плачът за един музикант разваля неговия слух. За долностоящите, за животните, за ненапредналите хора в света, като не знаят, може да турите всичките грамофонни плочи, за да събудят музика. Но един музикант трябва да има памук в джоба си. Щом чуе грамофонна плоча да си запуши ушите.
към беседата >>
Пък очите ми се отвориха.“ Така ѝ пише.
Та, имало един млад момък на 19–21, той видял една красива мома, която била на 15–19 години. Той ѝ пише тъй: „Отличен беше онзи ден, когато те срещнах. Моето слънце за пръв път изгре. Трепна в мене сърцето ми.
Пък очите ми се отвориха.“ Така ѝ пише.
Тя му чете писмото. Казва той: „Слънцето ме огре“ – „Виждам неговите ръце са меки. Аз като ходех на работа, моите ръце почерняха, огрубяха. Има разлика между неговото слънце и моето слънце. Моето слънце, доколкото зная, гори.
към беседата >>
Ти си била като камък.
Аз ще ви наведа пак този момък, който пише на момата: „Един ден ти ме срещна и като ме погледна с онзи [в]коравен поглед, замръзна сърцето.
Ти си била като камък.
Блъснах си главата в тебе и тя се пукна.“ Така пише той в писмото. Който ходи в правия път, главата си не пука. Който се блъска в камъните, той не върви по пътя. По пътя няма камъни, отстрани на пътя има камъни. Превод трябва сега.
към беседата >>
Да ви изпея: (Учителят пее.) „Всяка мъчнотия в живота аз мога да победя, когато аз пея.
Да ви изпея: (Учителят пее.) „Всяка мъчнотия в живота аз мога да победя, когато аз пея.
А щом престана на пея, всичко се изгубва и животът изгубва общия смисъл. Тъмнина около мене настава, какво ще правя? “ Не се срамувай, пей на себе си. Ти си публика, слушай да пееш сега. Пей веднъж, дваж, направи движения, тури ръцете нагоре надолу.
към беседата >>
Грамофонните плочи не са музика, това е забавление.
“ – Мие си прозорците. В плача какво има? Само сълзи ли? В плача има музика. Тази музика не е музика, това са грамофонни плочи.
Грамофонните плочи не са музика, това е забавление.
То плачът за един музикант разваля неговия слух. За долностоящите, за животните, за ненапредналите хора в света, като не знаят, може да турите всичките грамофонни плочи, за да събудят музика. Но един музикант трябва да има памук в джоба си. Щом чуе грамофонна плоча да си запуши ушите. Който не иска да си развали вкуса за музиката, да не слуша грамофонни плочи.
към беседата >>
Тя му чете писмото.
Та, имало един млад момък на 19–21, той видял една красива мома, която била на 15–19 години. Той ѝ пише тъй: „Отличен беше онзи ден, когато те срещнах. Моето слънце за пръв път изгре. Трепна в мене сърцето ми. Пък очите ми се отвориха.“ Така ѝ пише.
Тя му чете писмото.
Казва той: „Слънцето ме огре“ – „Виждам неговите ръце са меки. Аз като ходех на работа, моите ръце почерняха, огрубяха. Има разлика между неговото слънце и моето слънце. Моето слънце, доколкото зная, гори. Като дигна мотиката удря в земята.
към беседата >>
Блъснах си главата в тебе и тя се пукна.“ Така пише той в писмото.
Аз ще ви наведа пак този момък, който пише на момата: „Един ден ти ме срещна и като ме погледна с онзи [в]коравен поглед, замръзна сърцето. Ти си била като камък.
Блъснах си главата в тебе и тя се пукна.“ Така пише той в писмото.
Който ходи в правия път, главата си не пука. Който се блъска в камъните, той не върви по пътя. По пътя няма камъни, отстрани на пътя има камъни. Превод трябва сега. Погрешката е твоя, че ти си се блъснал.
към беседата >>
А щом престана на пея, всичко се изгубва и животът изгубва общия смисъл.
Да ви изпея: (Учителят пее.) „Всяка мъчнотия в живота аз мога да победя, когато аз пея.
А щом престана на пея, всичко се изгубва и животът изгубва общия смисъл.
Тъмнина около мене настава, какво ще правя? “ Не се срамувай, пей на себе си. Ти си публика, слушай да пееш сега. Пей веднъж, дваж, направи движения, тури ръцете нагоре надолу. Ще кажете: „Ще ме види някой.“ Та, като те видят отгоре, че не пееш, тогава съвсем ще изгубиш.
към беседата >>
То плачът за един музикант разваля неговия слух.
В плача какво има? Само сълзи ли? В плача има музика. Тази музика не е музика, това са грамофонни плочи. Грамофонните плочи не са музика, това е забавление.
То плачът за един музикант разваля неговия слух.
За долностоящите, за животните, за ненапредналите хора в света, като не знаят, може да турите всичките грамофонни плочи, за да събудят музика. Но един музикант трябва да има памук в джоба си. Щом чуе грамофонна плоча да си запуши ушите. Който не иска да си развали вкуса за музиката, да не слуша грамофонни плочи. То е неразбиране.
към беседата >>
Казва той: „Слънцето ме огре“ – „Виждам неговите ръце са меки.
Той ѝ пише тъй: „Отличен беше онзи ден, когато те срещнах. Моето слънце за пръв път изгре. Трепна в мене сърцето ми. Пък очите ми се отвориха.“ Така ѝ пише. Тя му чете писмото.
Казва той: „Слънцето ме огре“ – „Виждам неговите ръце са меки.
Аз като ходех на работа, моите ръце почерняха, огрубяха. Има разлика между неговото слънце и моето слънце. Моето слънце, доколкото зная, гори. Като дигна мотиката удря в земята. Той пише с мотиката, неговата мотика е по-деликатна.“ Той хубаво пише.
към беседата >>
Който ходи в правия път, главата си не пука.
Аз ще ви наведа пак този момък, който пише на момата: „Един ден ти ме срещна и като ме погледна с онзи [в]коравен поглед, замръзна сърцето. Ти си била като камък. Блъснах си главата в тебе и тя се пукна.“ Така пише той в писмото.
Който ходи в правия път, главата си не пука.
Който се блъска в камъните, той не върви по пътя. По пътя няма камъни, отстрани на пътя има камъни. Превод трябва сега. Погрешката е твоя, че ти си се блъснал. Или си бил много замислен или си турил нещо и не знаеш, защо си се блъснал.
към беседата >>
Тъмнина около мене настава, какво ще правя?
Да ви изпея: (Учителят пее.) „Всяка мъчнотия в живота аз мога да победя, когато аз пея. А щом престана на пея, всичко се изгубва и животът изгубва общия смисъл.
Тъмнина около мене настава, какво ще правя?
“ Не се срамувай, пей на себе си. Ти си публика, слушай да пееш сега. Пей веднъж, дваж, направи движения, тури ръцете нагоре надолу. Ще кажете: „Ще ме види някой.“ Та, като те видят отгоре, че не пееш, тогава съвсем ще изгубиш. Като те видят, че пееш, казват: „Надежда има.“ Като видят, че не пееш, казват: „Човек няма да стане.“ Казвате: „Какво ще кажат хората?
към беседата >>
За долностоящите, за животните, за ненапредналите хора в света, като не знаят, може да турите всичките грамофонни плочи, за да събудят музика.
Само сълзи ли? В плача има музика. Тази музика не е музика, това са грамофонни плочи. Грамофонните плочи не са музика, това е забавление. То плачът за един музикант разваля неговия слух.
За долностоящите, за животните, за ненапредналите хора в света, като не знаят, може да турите всичките грамофонни плочи, за да събудят музика.
Но един музикант трябва да има памук в джоба си. Щом чуе грамофонна плоча да си запуши ушите. Който не иска да си развали вкуса за музиката, да не слуша грамофонни плочи. То е неразбиране. Какво има?
към беседата >>
Аз като ходех на работа, моите ръце почерняха, огрубяха.
Моето слънце за пръв път изгре. Трепна в мене сърцето ми. Пък очите ми се отвориха.“ Така ѝ пише. Тя му чете писмото. Казва той: „Слънцето ме огре“ – „Виждам неговите ръце са меки.
Аз като ходех на работа, моите ръце почерняха, огрубяха.
Има разлика между неговото слънце и моето слънце. Моето слънце, доколкото зная, гори. Като дигна мотиката удря в земята. Той пише с мотиката, неговата мотика е по-деликатна.“ Той хубаво пише. Тя счита, че като пише тази поезия, хубаво пише де кого видял.
към беседата >>
Който се блъска в камъните, той не върви по пътя.
Аз ще ви наведа пак този момък, който пише на момата: „Един ден ти ме срещна и като ме погледна с онзи [в]коравен поглед, замръзна сърцето. Ти си била като камък. Блъснах си главата в тебе и тя се пукна.“ Така пише той в писмото. Който ходи в правия път, главата си не пука.
Който се блъска в камъните, той не върви по пътя.
По пътя няма камъни, отстрани на пътя има камъни. Превод трябва сега. Погрешката е твоя, че ти си се блъснал. Или си бил много замислен или си турил нещо и не знаеш, защо си се блъснал. Казва: „Той не е много от умните.“ Понеже тя не се блъска.
към беседата >>
“ Не се срамувай, пей на себе си.
Да ви изпея: (Учителят пее.) „Всяка мъчнотия в живота аз мога да победя, когато аз пея. А щом престана на пея, всичко се изгубва и животът изгубва общия смисъл. Тъмнина около мене настава, какво ще правя?
“ Не се срамувай, пей на себе си.
Ти си публика, слушай да пееш сега. Пей веднъж, дваж, направи движения, тури ръцете нагоре надолу. Ще кажете: „Ще ме види някой.“ Та, като те видят отгоре, че не пееш, тогава съвсем ще изгубиш. Като те видят, че пееш, казват: „Надежда има.“ Като видят, че не пееш, казват: „Човек няма да стане.“ Казвате: „Какво ще кажат хората? “ Остави какво ще кажат хората, нека кажат, каквото искат.
към беседата >>
Но един музикант трябва да има памук в джоба си.
В плача има музика. Тази музика не е музика, това са грамофонни плочи. Грамофонните плочи не са музика, това е забавление. То плачът за един музикант разваля неговия слух. За долностоящите, за животните, за ненапредналите хора в света, като не знаят, може да турите всичките грамофонни плочи, за да събудят музика.
Но един музикант трябва да има памук в джоба си.
Щом чуе грамофонна плоча да си запуши ушите. Който не иска да си развали вкуса за музиката, да не слуша грамофонни плочи. То е неразбиране. Какво има? Цъкат – едно лошо впечатление.
към беседата >>
Има разлика между неговото слънце и моето слънце.
Трепна в мене сърцето ми. Пък очите ми се отвориха.“ Така ѝ пише. Тя му чете писмото. Казва той: „Слънцето ме огре“ – „Виждам неговите ръце са меки. Аз като ходех на работа, моите ръце почерняха, огрубяха.
Има разлика между неговото слънце и моето слънце.
Моето слънце, доколкото зная, гори. Като дигна мотиката удря в земята. Той пише с мотиката, неговата мотика е по-деликатна.“ Той хубаво пише. Тя счита, че като пише тази поезия, хубаво пише де кого видял. Туй било към края на април и май.
към беседата >>
По пътя няма камъни, отстрани на пътя има камъни.
Аз ще ви наведа пак този момък, който пише на момата: „Един ден ти ме срещна и като ме погледна с онзи [в]коравен поглед, замръзна сърцето. Ти си била като камък. Блъснах си главата в тебе и тя се пукна.“ Така пише той в писмото. Който ходи в правия път, главата си не пука. Който се блъска в камъните, той не върви по пътя.
По пътя няма камъни, отстрани на пътя има камъни.
Превод трябва сега. Погрешката е твоя, че ти си се блъснал. Или си бил много замислен или си турил нещо и не знаеш, защо си се блъснал. Казва: „Той не е много от умните.“ Понеже тя не се блъска. Тогава как да се обясни?
към беседата >>
Ти си публика, слушай да пееш сега.
Да ви изпея: (Учителят пее.) „Всяка мъчнотия в живота аз мога да победя, когато аз пея. А щом престана на пея, всичко се изгубва и животът изгубва общия смисъл. Тъмнина около мене настава, какво ще правя? “ Не се срамувай, пей на себе си.
Ти си публика, слушай да пееш сега.
Пей веднъж, дваж, направи движения, тури ръцете нагоре надолу. Ще кажете: „Ще ме види някой.“ Та, като те видят отгоре, че не пееш, тогава съвсем ще изгубиш. Като те видят, че пееш, казват: „Надежда има.“ Като видят, че не пееш, казват: „Човек няма да стане.“ Казвате: „Какво ще кажат хората? “ Остави какво ще кажат хората, нека кажат, каквото искат. Ти пей в себе си, за да станеш човек.
към беседата >>
Щом чуе грамофонна плоча да си запуши ушите.
Тази музика не е музика, това са грамофонни плочи. Грамофонните плочи не са музика, това е забавление. То плачът за един музикант разваля неговия слух. За долностоящите, за животните, за ненапредналите хора в света, като не знаят, може да турите всичките грамофонни плочи, за да събудят музика. Но един музикант трябва да има памук в джоба си.
Щом чуе грамофонна плоча да си запуши ушите.
Който не иска да си развали вкуса за музиката, да не слуша грамофонни плочи. То е неразбиране. Какво има? Цъкат – едно лошо впечатление. После не може една грамофонна плоча да се сравни с един музикант.
към беседата >>
Моето слънце, доколкото зная, гори.
Пък очите ми се отвориха.“ Така ѝ пише. Тя му чете писмото. Казва той: „Слънцето ме огре“ – „Виждам неговите ръце са меки. Аз като ходех на работа, моите ръце почерняха, огрубяха. Има разлика между неговото слънце и моето слънце.
Моето слънце, доколкото зная, гори.
Като дигна мотиката удря в земята. Той пише с мотиката, неговата мотика е по-деликатна.“ Той хубаво пише. Тя счита, че като пише тази поезия, хубаво пише де кого видял. Туй било към края на април и май. Тогава изгряло слънцето.
към беседата >>
Превод трябва сега.
Ти си била като камък. Блъснах си главата в тебе и тя се пукна.“ Така пише той в писмото. Който ходи в правия път, главата си не пука. Който се блъска в камъните, той не върви по пътя. По пътя няма камъни, отстрани на пътя има камъни.
Превод трябва сега.
Погрешката е твоя, че ти си се блъснал. Или си бил много замислен или си турил нещо и не знаеш, защо си се блъснал. Казва: „Той не е много от умните.“ Понеже тя не се блъска. Тогава как да се обясни? „Като ме видя пръв път, слънцето изгря.“ Как може туй слънце да смрази?
към беседата >>
Пей веднъж, дваж, направи движения, тури ръцете нагоре надолу.
Да ви изпея: (Учителят пее.) „Всяка мъчнотия в живота аз мога да победя, когато аз пея. А щом престана на пея, всичко се изгубва и животът изгубва общия смисъл. Тъмнина около мене настава, какво ще правя? “ Не се срамувай, пей на себе си. Ти си публика, слушай да пееш сега.
Пей веднъж, дваж, направи движения, тури ръцете нагоре надолу.
Ще кажете: „Ще ме види някой.“ Та, като те видят отгоре, че не пееш, тогава съвсем ще изгубиш. Като те видят, че пееш, казват: „Надежда има.“ Като видят, че не пееш, казват: „Човек няма да стане.“ Казвате: „Какво ще кажат хората? “ Остави какво ще кажат хората, нека кажат, каквото искат. Ти пей в себе си, за да станеш човек. Вие ще имате силен мотив.
към беседата >>
Който не иска да си развали вкуса за музиката, да не слуша грамофонни плочи.
Грамофонните плочи не са музика, това е забавление. То плачът за един музикант разваля неговия слух. За долностоящите, за животните, за ненапредналите хора в света, като не знаят, може да турите всичките грамофонни плочи, за да събудят музика. Но един музикант трябва да има памук в джоба си. Щом чуе грамофонна плоча да си запуши ушите.
Който не иска да си развали вкуса за музиката, да не слуша грамофонни плочи.
То е неразбиране. Какво има? Цъкат – едно лошо впечатление. После не може една грамофонна плоча да се сравни с един музикант. Даже една хилядна част не представлява.
към беседата >>
Като дигна мотиката удря в земята.
Тя му чете писмото. Казва той: „Слънцето ме огре“ – „Виждам неговите ръце са меки. Аз като ходех на работа, моите ръце почерняха, огрубяха. Има разлика между неговото слънце и моето слънце. Моето слънце, доколкото зная, гори.
Като дигна мотиката удря в земята.
Той пише с мотиката, неговата мотика е по-деликатна.“ Той хубаво пише. Тя счита, че като пише тази поезия, хубаво пише де кого видял. Туй било към края на април и май. Тогава изгряло слънцето. Тя казва: „На нивата, на бостана копах, пъпеши, дини садих.
към беседата >>
Погрешката е твоя, че ти си се блъснал.
Блъснах си главата в тебе и тя се пукна.“ Така пише той в писмото. Който ходи в правия път, главата си не пука. Който се блъска в камъните, той не върви по пътя. По пътя няма камъни, отстрани на пътя има камъни. Превод трябва сега.
Погрешката е твоя, че ти си се блъснал.
Или си бил много замислен или си турил нещо и не знаеш, защо си се блъснал. Казва: „Той не е много от умните.“ Понеже тя не се блъска. Тогава как да се обясни? „Като ме видя пръв път, слънцето изгря.“ Как може туй слънце да смрази? Защо този поглед на момата го смразил?
към беседата >>
Ще кажете: „Ще ме види някой.“ Та, като те видят отгоре, че не пееш, тогава съвсем ще изгубиш.
А щом престана на пея, всичко се изгубва и животът изгубва общия смисъл. Тъмнина около мене настава, какво ще правя? “ Не се срамувай, пей на себе си. Ти си публика, слушай да пееш сега. Пей веднъж, дваж, направи движения, тури ръцете нагоре надолу.
Ще кажете: „Ще ме види някой.“ Та, като те видят отгоре, че не пееш, тогава съвсем ще изгубиш.
Като те видят, че пееш, казват: „Надежда има.“ Като видят, че не пееш, казват: „Човек няма да стане.“ Казвате: „Какво ще кажат хората? “ Остави какво ще кажат хората, нека кажат, каквото искат. Ти пей в себе си, за да станеш човек. Вие ще имате силен мотив. Ще кажете: „Ами еди кой си писател пише.“ Оставете писателите, ще пееш.
към беседата >>
То е неразбиране.
То плачът за един музикант разваля неговия слух. За долностоящите, за животните, за ненапредналите хора в света, като не знаят, може да турите всичките грамофонни плочи, за да събудят музика. Но един музикант трябва да има памук в джоба си. Щом чуе грамофонна плоча да си запуши ушите. Който не иска да си развали вкуса за музиката, да не слуша грамофонни плочи.
То е неразбиране.
Какво има? Цъкат – едно лошо впечатление. После не може една грамофонна плоча да се сравни с един музикант. Даже една хилядна част не представлява. То е тъпота, механическо нещо съвсем.
към беседата >>
Той пише с мотиката, неговата мотика е по-деликатна.“ Той хубаво пише.
Казва той: „Слънцето ме огре“ – „Виждам неговите ръце са меки. Аз като ходех на работа, моите ръце почерняха, огрубяха. Има разлика между неговото слънце и моето слънце. Моето слънце, доколкото зная, гори. Като дигна мотиката удря в земята.
Той пише с мотиката, неговата мотика е по-деликатна.“ Той хубаво пише.
Тя счита, че като пише тази поезия, хубаво пише де кого видял. Туй било към края на април и май. Тогава изгряло слънцето. Тя казва: „На нивата, на бостана копах, пъпеши, дини садих. Аз видях, че като посях тия дини, виждам, че едни са червени, а други жълти.
към беседата >>
Или си бил много замислен или си турил нещо и не знаеш, защо си се блъснал.
Който ходи в правия път, главата си не пука. Който се блъска в камъните, той не върви по пътя. По пътя няма камъни, отстрани на пътя има камъни. Превод трябва сега. Погрешката е твоя, че ти си се блъснал.
Или си бил много замислен или си турил нещо и не знаеш, защо си се блъснал.
Казва: „Той не е много от умните.“ Понеже тя не се блъска. Тогава как да се обясни? „Като ме видя пръв път, слънцето изгря.“ Как може туй слънце да смрази? Защо този поглед на момата го смразил? Защо като се блъснал си пукнал главата?
към беседата >>
Като те видят, че пееш, казват: „Надежда има.“ Като видят, че не пееш, казват: „Човек няма да стане.“ Казвате: „Какво ще кажат хората?
Тъмнина около мене настава, какво ще правя? “ Не се срамувай, пей на себе си. Ти си публика, слушай да пееш сега. Пей веднъж, дваж, направи движения, тури ръцете нагоре надолу. Ще кажете: „Ще ме види някой.“ Та, като те видят отгоре, че не пееш, тогава съвсем ще изгубиш.
Като те видят, че пееш, казват: „Надежда има.“ Като видят, че не пееш, казват: „Човек няма да стане.“ Казвате: „Какво ще кажат хората?
“ Остави какво ще кажат хората, нека кажат, каквото искат. Ти пей в себе си, за да станеш човек. Вие ще имате силен мотив. Ще кажете: „Ами еди кой си писател пише.“ Оставете писателите, ще пееш. Някой автор писал неща за живота.
към беседата >>
Какво има?
За долностоящите, за животните, за ненапредналите хора в света, като не знаят, може да турите всичките грамофонни плочи, за да събудят музика. Но един музикант трябва да има памук в джоба си. Щом чуе грамофонна плоча да си запуши ушите. Който не иска да си развали вкуса за музиката, да не слуша грамофонни плочи. То е неразбиране.
Какво има?
Цъкат – едно лошо впечатление. После не може една грамофонна плоча да се сравни с един музикант. Даже една хилядна част не представлява. То е тъпота, механическо нещо съвсем. Може да употребите грамофонните плочи като едно възпитателно средство.
към беседата >>
Тя счита, че като пише тази поезия, хубаво пише де кого видял.
Аз като ходех на работа, моите ръце почерняха, огрубяха. Има разлика между неговото слънце и моето слънце. Моето слънце, доколкото зная, гори. Като дигна мотиката удря в земята. Той пише с мотиката, неговата мотика е по-деликатна.“ Той хубаво пише.
Тя счита, че като пише тази поезия, хубаво пише де кого видял.
Туй било към края на април и май. Тогава изгряло слънцето. Тя казва: „На нивата, на бостана копах, пъпеши, дини садих. Аз видях, че като посях тия дини, виждам, че едни са червени, а други жълти. Семената бяха еднакви, а едни са червени, а други жълти.“ Виж неговото писмо, де му са дините, кои са червени и кои са жълти от дините.
към беседата >>
Казва: „Той не е много от умните.“ Понеже тя не се блъска.
Който се блъска в камъните, той не върви по пътя. По пътя няма камъни, отстрани на пътя има камъни. Превод трябва сега. Погрешката е твоя, че ти си се блъснал. Или си бил много замислен или си турил нещо и не знаеш, защо си се блъснал.
Казва: „Той не е много от умните.“ Понеже тя не се блъска.
Тогава как да се обясни? „Като ме видя пръв път, слънцето изгря.“ Как може туй слънце да смрази? Защо този поглед на момата го смразил? Защо като се блъснал си пукнал главата?
към беседата >>
“ Остави какво ще кажат хората, нека кажат, каквото искат.
“ Не се срамувай, пей на себе си. Ти си публика, слушай да пееш сега. Пей веднъж, дваж, направи движения, тури ръцете нагоре надолу. Ще кажете: „Ще ме види някой.“ Та, като те видят отгоре, че не пееш, тогава съвсем ще изгубиш. Като те видят, че пееш, казват: „Надежда има.“ Като видят, че не пееш, казват: „Човек няма да стане.“ Казвате: „Какво ще кажат хората?
“ Остави какво ще кажат хората, нека кажат, каквото искат.
Ти пей в себе си, за да станеш човек. Вие ще имате силен мотив. Ще кажете: „Ами еди кой си писател пише.“ Оставете писателите, ще пееш. Някой автор писал неща за живота. Аз ще му пея: „Хей, ти който си писал тази книга, живота не си разбирал.
към беседата >>
Цъкат – едно лошо впечатление.
Но един музикант трябва да има памук в джоба си. Щом чуе грамофонна плоча да си запуши ушите. Който не иска да си развали вкуса за музиката, да не слуша грамофонни плочи. То е неразбиране. Какво има?
Цъкат – едно лошо впечатление.
После не може една грамофонна плоча да се сравни с един музикант. Даже една хилядна част не представлява. То е тъпота, механическо нещо съвсем. Може да употребите грамофонните плочи като едно възпитателно средство. Но в една грамофонна плоча няма никакво забавление, вдъхновение.
към беседата >>
Туй било към края на април и май.
Има разлика между неговото слънце и моето слънце. Моето слънце, доколкото зная, гори. Като дигна мотиката удря в земята. Той пише с мотиката, неговата мотика е по-деликатна.“ Той хубаво пише. Тя счита, че като пише тази поезия, хубаво пише де кого видял.
Туй било към края на април и май.
Тогава изгряло слънцето. Тя казва: „На нивата, на бостана копах, пъпеши, дини садих. Аз видях, че като посях тия дини, виждам, че едни са червени, а други жълти. Семената бяха еднакви, а едни са червени, а други жълти.“ Виж неговото писмо, де му са дините, кои са червени и кои са жълти от дините. Понеже тогава трепнало сърцето и той сял нещо.
към беседата >>
Тогава как да се обясни?
По пътя няма камъни, отстрани на пътя има камъни. Превод трябва сега. Погрешката е твоя, че ти си се блъснал. Или си бил много замислен или си турил нещо и не знаеш, защо си се блъснал. Казва: „Той не е много от умните.“ Понеже тя не се блъска.
Тогава как да се обясни?
„Като ме видя пръв път, слънцето изгря.“ Как може туй слънце да смрази? Защо този поглед на момата го смразил? Защо като се блъснал си пукнал главата?
към беседата >>
Ти пей в себе си, за да станеш човек.
Ти си публика, слушай да пееш сега. Пей веднъж, дваж, направи движения, тури ръцете нагоре надолу. Ще кажете: „Ще ме види някой.“ Та, като те видят отгоре, че не пееш, тогава съвсем ще изгубиш. Като те видят, че пееш, казват: „Надежда има.“ Като видят, че не пееш, казват: „Човек няма да стане.“ Казвате: „Какво ще кажат хората? “ Остави какво ще кажат хората, нека кажат, каквото искат.
Ти пей в себе си, за да станеш човек.
Вие ще имате силен мотив. Ще кажете: „Ами еди кой си писател пише.“ Оставете писателите, ще пееш. Някой автор писал неща за живота. Аз ще му пея: „Хей, ти който си писал тази книга, живота не си разбирал. Защо си написал тия глупавите работи, защо не си написал нещо умно.
към беседата >>
После не може една грамофонна плоча да се сравни с един музикант.
Щом чуе грамофонна плоча да си запуши ушите. Който не иска да си развали вкуса за музиката, да не слуша грамофонни плочи. То е неразбиране. Какво има? Цъкат – едно лошо впечатление.
После не може една грамофонна плоча да се сравни с един музикант.
Даже една хилядна част не представлява. То е тъпота, механическо нещо съвсем. Може да употребите грамофонните плочи като едно възпитателно средство. Но в една грамофонна плоча няма никакво забавление, вдъхновение. По някой път може да учат Крайслера някои от грамофонните плочи или може на пианото да учат, но музиката е едно състояние.
към беседата >>
Тогава изгряло слънцето.
Моето слънце, доколкото зная, гори. Като дигна мотиката удря в земята. Той пише с мотиката, неговата мотика е по-деликатна.“ Той хубаво пише. Тя счита, че като пише тази поезия, хубаво пише де кого видял. Туй било към края на април и май.
Тогава изгряло слънцето.
Тя казва: „На нивата, на бостана копах, пъпеши, дини садих. Аз видях, че като посях тия дини, виждам, че едни са червени, а други жълти. Семената бяха еднакви, а едни са червени, а други жълти.“ Виж неговото писмо, де му са дините, кои са червени и кои са жълти от дините. Понеже тогава трепнало сърцето и той сял нещо. Тя иска да узнае къде са неговите дини и какви са дините му.
към беседата >>
„Като ме видя пръв път, слънцето изгря.“ Как може туй слънце да смрази?
Превод трябва сега. Погрешката е твоя, че ти си се блъснал. Или си бил много замислен или си турил нещо и не знаеш, защо си се блъснал. Казва: „Той не е много от умните.“ Понеже тя не се блъска. Тогава как да се обясни?
„Като ме видя пръв път, слънцето изгря.“ Как може туй слънце да смрази?
Защо този поглед на момата го смразил? Защо като се блъснал си пукнал главата?
към беседата >>
Вие ще имате силен мотив.
Пей веднъж, дваж, направи движения, тури ръцете нагоре надолу. Ще кажете: „Ще ме види някой.“ Та, като те видят отгоре, че не пееш, тогава съвсем ще изгубиш. Като те видят, че пееш, казват: „Надежда има.“ Като видят, че не пееш, казват: „Човек няма да стане.“ Казвате: „Какво ще кажат хората? “ Остави какво ще кажат хората, нека кажат, каквото искат. Ти пей в себе си, за да станеш човек.
Вие ще имате силен мотив.
Ще кажете: „Ами еди кой си писател пише.“ Оставете писателите, ще пееш. Някой автор писал неща за живота. Аз ще му пея: „Хей, ти който си писал тази книга, живота не си разбирал. Защо си написал тия глупавите работи, защо не си написал нещо умно. Какво искаш да ми кажеш, когато не разбираш, как животът е устроен.
към беседата >>
Даже една хилядна част не представлява.
Който не иска да си развали вкуса за музиката, да не слуша грамофонни плочи. То е неразбиране. Какво има? Цъкат – едно лошо впечатление. После не може една грамофонна плоча да се сравни с един музикант.
Даже една хилядна част не представлява.
То е тъпота, механическо нещо съвсем. Може да употребите грамофонните плочи като едно възпитателно средство. Но в една грамофонна плоча няма никакво забавление, вдъхновение. По някой път може да учат Крайслера някои от грамофонните плочи или може на пианото да учат, но музиката е едно състояние. Музиката да ти стане естественото състояние на съзнанието.
към беседата >>
Тя казва: „На нивата, на бостана копах, пъпеши, дини садих.
Като дигна мотиката удря в земята. Той пише с мотиката, неговата мотика е по-деликатна.“ Той хубаво пише. Тя счита, че като пише тази поезия, хубаво пише де кого видял. Туй било към края на април и май. Тогава изгряло слънцето.
Тя казва: „На нивата, на бостана копах, пъпеши, дини садих.
Аз видях, че като посях тия дини, виждам, че едни са червени, а други жълти. Семената бяха еднакви, а едни са червени, а други жълти.“ Виж неговото писмо, де му са дините, кои са червени и кои са жълти от дините. Понеже тогава трепнало сърцето и той сял нещо. Тя иска да узнае къде са неговите дини и какви са дините му. Въпросът е сега, кой мисли по-право, момъкът или момата?
към беседата >>
Защо този поглед на момата го смразил?
Погрешката е твоя, че ти си се блъснал. Или си бил много замислен или си турил нещо и не знаеш, защо си се блъснал. Казва: „Той не е много от умните.“ Понеже тя не се блъска. Тогава как да се обясни? „Като ме видя пръв път, слънцето изгря.“ Как може туй слънце да смрази?
Защо този поглед на момата го смразил?
Защо като се блъснал си пукнал главата?
към беседата >>
Ще кажете: „Ами еди кой си писател пише.“ Оставете писателите, ще пееш.
Ще кажете: „Ще ме види някой.“ Та, като те видят отгоре, че не пееш, тогава съвсем ще изгубиш. Като те видят, че пееш, казват: „Надежда има.“ Като видят, че не пееш, казват: „Човек няма да стане.“ Казвате: „Какво ще кажат хората? “ Остави какво ще кажат хората, нека кажат, каквото искат. Ти пей в себе си, за да станеш човек. Вие ще имате силен мотив.
Ще кажете: „Ами еди кой си писател пише.“ Оставете писателите, ще пееш.
Някой автор писал неща за живота. Аз ще му пея: „Хей, ти който си писал тази книга, живота не си разбирал. Защо си написал тия глупавите работи, защо не си написал нещо умно. Какво искаш да ми кажеш, когато не разбираш, как животът е устроен. Дайте ми един списател, който знае хубаво да пише, не такъв драскач, който нищо не знае.“ (Учителят всичко това пя.) Пример давам как да пеете.
към беседата >>
То е тъпота, механическо нещо съвсем.
То е неразбиране. Какво има? Цъкат – едно лошо впечатление. После не може една грамофонна плоча да се сравни с един музикант. Даже една хилядна част не представлява.
То е тъпота, механическо нещо съвсем.
Може да употребите грамофонните плочи като едно възпитателно средство. Но в една грамофонна плоча няма никакво забавление, вдъхновение. По някой път може да учат Крайслера някои от грамофонните плочи или може на пианото да учат, но музиката е едно състояние. Музиката да ти стане естественото състояние на съзнанието. Основен тон можеш да имаш само когато започнеш да мислиш.
към беседата >>
Аз видях, че като посях тия дини, виждам, че едни са червени, а други жълти.
Той пише с мотиката, неговата мотика е по-деликатна.“ Той хубаво пише. Тя счита, че като пише тази поезия, хубаво пише де кого видял. Туй било към края на април и май. Тогава изгряло слънцето. Тя казва: „На нивата, на бостана копах, пъпеши, дини садих.
Аз видях, че като посях тия дини, виждам, че едни са червени, а други жълти.
Семената бяха еднакви, а едни са червени, а други жълти.“ Виж неговото писмо, де му са дините, кои са червени и кои са жълти от дините. Понеже тогава трепнало сърцето и той сял нещо. Тя иска да узнае къде са неговите дини и какви са дините му. Въпросът е сега, кой мисли по-право, момъкът или момата?
към беседата >>
Защо като се блъснал си пукнал главата?
Или си бил много замислен или си турил нещо и не знаеш, защо си се блъснал. Казва: „Той не е много от умните.“ Понеже тя не се блъска. Тогава как да се обясни? „Като ме видя пръв път, слънцето изгря.“ Как може туй слънце да смрази? Защо този поглед на момата го смразил?
Защо като се блъснал си пукнал главата?
към беседата >>
Някой автор писал неща за живота.
Като те видят, че пееш, казват: „Надежда има.“ Като видят, че не пееш, казват: „Човек няма да стане.“ Казвате: „Какво ще кажат хората? “ Остави какво ще кажат хората, нека кажат, каквото искат. Ти пей в себе си, за да станеш човек. Вие ще имате силен мотив. Ще кажете: „Ами еди кой си писател пише.“ Оставете писателите, ще пееш.
Някой автор писал неща за живота.
Аз ще му пея: „Хей, ти който си писал тази книга, живота не си разбирал. Защо си написал тия глупавите работи, защо не си написал нещо умно. Какво искаш да ми кажеш, когато не разбираш, как животът е устроен. Дайте ми един списател, който знае хубаво да пише, не такъв драскач, който нищо не знае.“ (Учителят всичко това пя.) Пример давам как да пеете. (Пее „Кажи ми ти какво искаш да кажеш със своето невежество, който си написал големите томове, за много учен човек ти минаваш, нищо не знаеш.
към беседата >>
Може да употребите грамофонните плочи като едно възпитателно средство.
Какво има? Цъкат – едно лошо впечатление. После не може една грамофонна плоча да се сравни с един музикант. Даже една хилядна част не представлява. То е тъпота, механическо нещо съвсем.
Може да употребите грамофонните плочи като едно възпитателно средство.
Но в една грамофонна плоча няма никакво забавление, вдъхновение. По някой път може да учат Крайслера някои от грамофонните плочи или може на пианото да учат, но музиката е едно състояние. Музиката да ти стане естественото състояние на съзнанието. Основен тон можеш да имаш само когато започнеш да мислиш. Онова пробуждане на човешката мисъл го наричам основен тон.
към беседата >>
Семената бяха еднакви, а едни са червени, а други жълти.“ Виж неговото писмо, де му са дините, кои са червени и кои са жълти от дините.
Тя счита, че като пише тази поезия, хубаво пише де кого видял. Туй било към края на април и май. Тогава изгряло слънцето. Тя казва: „На нивата, на бостана копах, пъпеши, дини садих. Аз видях, че като посях тия дини, виждам, че едни са червени, а други жълти.
Семената бяха еднакви, а едни са червени, а други жълти.“ Виж неговото писмо, де му са дините, кои са червени и кои са жълти от дините.
Понеже тогава трепнало сърцето и той сял нещо. Тя иска да узнае къде са неговите дини и какви са дините му. Въпросът е сега, кой мисли по-право, момъкът или момата?
към беседата >>
Какво разбирате вие?
Какво разбирате вие?
Това са поетически работи. Какво разбират поетите сега? Вие сега не го взимайте за вашия личен живот. От яките камъни става хубав градеж. Камък, който не е як, може ли да го турите за градеж?
към беседата >>
Аз ще му пея: „Хей, ти който си писал тази книга, живота не си разбирал.
“ Остави какво ще кажат хората, нека кажат, каквото искат. Ти пей в себе си, за да станеш човек. Вие ще имате силен мотив. Ще кажете: „Ами еди кой си писател пише.“ Оставете писателите, ще пееш. Някой автор писал неща за живота.
Аз ще му пея: „Хей, ти който си писал тази книга, живота не си разбирал.
Защо си написал тия глупавите работи, защо не си написал нещо умно. Какво искаш да ми кажеш, когато не разбираш, как животът е устроен. Дайте ми един списател, който знае хубаво да пише, не такъв драскач, който нищо не знае.“ (Учителят всичко това пя.) Пример давам как да пеете. (Пее „Кажи ми ти какво искаш да кажеш със своето невежество, който си написал големите томове, за много учен човек ти минаваш, нищо не знаеш. Ти само пари печелиш да мине животът ти лесно.
към беседата >>
Но в една грамофонна плоча няма никакво забавление, вдъхновение.
Цъкат – едно лошо впечатление. После не може една грамофонна плоча да се сравни с един музикант. Даже една хилядна част не представлява. То е тъпота, механическо нещо съвсем. Може да употребите грамофонните плочи като едно възпитателно средство.
Но в една грамофонна плоча няма никакво забавление, вдъхновение.
По някой път може да учат Крайслера някои от грамофонните плочи или може на пианото да учат, но музиката е едно състояние. Музиката да ти стане естественото състояние на съзнанието. Основен тон можеш да имаш само когато започнеш да мислиш. Онова пробуждане на човешката мисъл го наричам основен тон. Този ден, в който се пробуди съзнанието, че започнеш да мислиш, когато дойде мисълта, то е основен тон.
към беседата >>
Понеже тогава трепнало сърцето и той сял нещо.
Туй било към края на април и май. Тогава изгряло слънцето. Тя казва: „На нивата, на бостана копах, пъпеши, дини садих. Аз видях, че като посях тия дини, виждам, че едни са червени, а други жълти. Семената бяха еднакви, а едни са червени, а други жълти.“ Виж неговото писмо, де му са дините, кои са червени и кои са жълти от дините.
Понеже тогава трепнало сърцето и той сял нещо.
Тя иска да узнае къде са неговите дини и какви са дините му. Въпросът е сега, кой мисли по-право, момъкът или момата?
към беседата >>
Това са поетически работи.
Какво разбирате вие?
Това са поетически работи.
Какво разбират поетите сега? Вие сега не го взимайте за вашия личен живот. От яките камъни става хубав градеж. Камък, който не е як, може ли да го турите за градеж? Значи яки камъни трябват.
към беседата >>
Защо си написал тия глупавите работи, защо не си написал нещо умно.
Ти пей в себе си, за да станеш човек. Вие ще имате силен мотив. Ще кажете: „Ами еди кой си писател пише.“ Оставете писателите, ще пееш. Някой автор писал неща за живота. Аз ще му пея: „Хей, ти който си писал тази книга, живота не си разбирал.
Защо си написал тия глупавите работи, защо не си написал нещо умно.
Какво искаш да ми кажеш, когато не разбираш, как животът е устроен. Дайте ми един списател, който знае хубаво да пише, не такъв драскач, който нищо не знае.“ (Учителят всичко това пя.) Пример давам как да пеете. (Пее „Кажи ми ти какво искаш да кажеш със своето невежество, който си написал големите томове, за много учен човек ти минаваш, нищо не знаеш. Ти само пари печелиш да мине животът ти лесно. Хей, в другия свят ще загазиш.“ Смел човек трябва да бъде.
към беседата >>
По някой път може да учат Крайслера някои от грамофонните плочи или може на пианото да учат, но музиката е едно състояние.
После не може една грамофонна плоча да се сравни с един музикант. Даже една хилядна част не представлява. То е тъпота, механическо нещо съвсем. Може да употребите грамофонните плочи като едно възпитателно средство. Но в една грамофонна плоча няма никакво забавление, вдъхновение.
По някой път може да учат Крайслера някои от грамофонните плочи или може на пианото да учат, но музиката е едно състояние.
Музиката да ти стане естественото състояние на съзнанието. Основен тон можеш да имаш само когато започнеш да мислиш. Онова пробуждане на човешката мисъл го наричам основен тон. Този ден, в който се пробуди съзнанието, че започнеш да мислиш, когато дойде мисълта, то е основен тон. Другите тонове са наредени.
към беседата >>
Тя иска да узнае къде са неговите дини и какви са дините му.
Тогава изгряло слънцето. Тя казва: „На нивата, на бостана копах, пъпеши, дини садих. Аз видях, че като посях тия дини, виждам, че едни са червени, а други жълти. Семената бяха еднакви, а едни са червени, а други жълти.“ Виж неговото писмо, де му са дините, кои са червени и кои са жълти от дините. Понеже тогава трепнало сърцето и той сял нещо.
Тя иска да узнае къде са неговите дини и какви са дините му.
Въпросът е сега, кой мисли по-право, момъкът или момата?
към беседата >>
Какво разбират поетите сега?
Какво разбирате вие? Това са поетически работи.
Какво разбират поетите сега?
Вие сега не го взимайте за вашия личен живот. От яките камъни става хубав градеж. Камък, който не е як, може ли да го турите за градеж? Значи яки камъни трябват. Камъни от които главата се пука, може да се съгради хубава къща.
към беседата >>
Какво искаш да ми кажеш, когато не разбираш, как животът е устроен.
Вие ще имате силен мотив. Ще кажете: „Ами еди кой си писател пише.“ Оставете писателите, ще пееш. Някой автор писал неща за живота. Аз ще му пея: „Хей, ти който си писал тази книга, живота не си разбирал. Защо си написал тия глупавите работи, защо не си написал нещо умно.
Какво искаш да ми кажеш, когато не разбираш, как животът е устроен.
Дайте ми един списател, който знае хубаво да пише, не такъв драскач, който нищо не знае.“ (Учителят всичко това пя.) Пример давам как да пеете. (Пее „Кажи ми ти какво искаш да кажеш със своето невежество, който си написал големите томове, за много учен човек ти минаваш, нищо не знаеш. Ти само пари печелиш да мине животът ти лесно. Хей, в другия свят ще загазиш.“ Смел човек трябва да бъде. Не се поддавайте на такива немузикални състояния.
към беседата >>
Музиката да ти стане естественото състояние на съзнанието.
Даже една хилядна част не представлява. То е тъпота, механическо нещо съвсем. Може да употребите грамофонните плочи като едно възпитателно средство. Но в една грамофонна плоча няма никакво забавление, вдъхновение. По някой път може да учат Крайслера някои от грамофонните плочи или може на пианото да учат, но музиката е едно състояние.
Музиката да ти стане естественото състояние на съзнанието.
Основен тон можеш да имаш само когато започнеш да мислиш. Онова пробуждане на човешката мисъл го наричам основен тон. Този ден, в който се пробуди съзнанието, че започнеш да мислиш, когато дойде мисълта, то е основен тон. Другите тонове са наредени. Те вървят по един основен закон.
към беседата >>
Въпросът е сега, кой мисли по-право, момъкът или момата?
Тя казва: „На нивата, на бостана копах, пъпеши, дини садих. Аз видях, че като посях тия дини, виждам, че едни са червени, а други жълти. Семената бяха еднакви, а едни са червени, а други жълти.“ Виж неговото писмо, де му са дините, кои са червени и кои са жълти от дините. Понеже тогава трепнало сърцето и той сял нещо. Тя иска да узнае къде са неговите дини и какви са дините му.
Въпросът е сега, кой мисли по-право, момъкът или момата?
към беседата >>
Вие сега не го взимайте за вашия личен живот.
Какво разбирате вие? Това са поетически работи. Какво разбират поетите сега?
Вие сега не го взимайте за вашия личен живот.
От яките камъни става хубав градеж. Камък, който не е як, може ли да го турите за градеж? Значи яки камъни трябват. Камъни от които главата се пука, може да се съгради хубава къща. Следователно с тия камъни ще можеш да градиш.
към беседата >>
Дайте ми един списател, който знае хубаво да пише, не такъв драскач, който нищо не знае.“ (Учителят всичко това пя.) Пример давам как да пеете.
Ще кажете: „Ами еди кой си писател пише.“ Оставете писателите, ще пееш. Някой автор писал неща за живота. Аз ще му пея: „Хей, ти който си писал тази книга, живота не си разбирал. Защо си написал тия глупавите работи, защо не си написал нещо умно. Какво искаш да ми кажеш, когато не разбираш, как животът е устроен.
Дайте ми един списател, който знае хубаво да пише, не такъв драскач, който нищо не знае.“ (Учителят всичко това пя.) Пример давам как да пеете.
(Пее „Кажи ми ти какво искаш да кажеш със своето невежество, който си написал големите томове, за много учен човек ти минаваш, нищо не знаеш. Ти само пари печелиш да мине животът ти лесно. Хей, в другия свят ще загазиш.“ Смел човек трябва да бъде. Не се поддавайте на такива немузикални състояния. Всяко раздразнение, всеки песимизъм, всяка отрицателна мисъл, всички те са немузикални състояния, то не е човешко.
към беседата >>
Основен тон можеш да имаш само когато започнеш да мислиш.
То е тъпота, механическо нещо съвсем. Може да употребите грамофонните плочи като едно възпитателно средство. Но в една грамофонна плоча няма никакво забавление, вдъхновение. По някой път може да учат Крайслера някои от грамофонните плочи или може на пианото да учат, но музиката е едно състояние. Музиката да ти стане естественото състояние на съзнанието.
Основен тон можеш да имаш само когато започнеш да мислиш.
Онова пробуждане на човешката мисъл го наричам основен тон. Този ден, в който се пробуди съзнанието, че започнеш да мислиш, когато дойде мисълта, то е основен тон. Другите тонове са наредени. Те вървят по един основен закон.
към беседата >>
Сега аз уподобявам нашето положение.
Сега аз уподобявам нашето положение.
Животът на всеки човек, който се е въплотил на земята, пробужда се той, иска той да пише първото писмо. Пробужда се сутринта, видял той тази мома. Светът е момата. Този свят е момата, пишеш едно писмо за любовта. Красивата мома в света, то е света.
към беседата >>
От яките камъни става хубав градеж.
Какво разбирате вие? Това са поетически работи. Какво разбират поетите сега? Вие сега не го взимайте за вашия личен живот.
От яките камъни става хубав градеж.
Камък, който не е як, може ли да го турите за градеж? Значи яки камъни трябват. Камъни от които главата се пука, може да се съгради хубава къща. Следователно с тия камъни ще можеш да градиш. Понеже от този мекия камък може да се извае хубава статуя.
към беседата >>
(Пее „Кажи ми ти какво искаш да кажеш със своето невежество, който си написал големите томове, за много учен човек ти минаваш, нищо не знаеш.
Някой автор писал неща за живота. Аз ще му пея: „Хей, ти който си писал тази книга, живота не си разбирал. Защо си написал тия глупавите работи, защо не си написал нещо умно. Какво искаш да ми кажеш, когато не разбираш, как животът е устроен. Дайте ми един списател, който знае хубаво да пише, не такъв драскач, който нищо не знае.“ (Учителят всичко това пя.) Пример давам как да пеете.
(Пее „Кажи ми ти какво искаш да кажеш със своето невежество, който си написал големите томове, за много учен човек ти минаваш, нищо не знаеш.
Ти само пари печелиш да мине животът ти лесно. Хей, в другия свят ще загазиш.“ Смел човек трябва да бъде. Не се поддавайте на такива немузикални състояния. Всяко раздразнение, всеки песимизъм, всяка отрицателна мисъл, всички те са немузикални състояния, то не е човешко. Там дето музиката не прониква, то е едно царство от друг свят.
към беседата >>
Онова пробуждане на човешката мисъл го наричам основен тон.
Може да употребите грамофонните плочи като едно възпитателно средство. Но в една грамофонна плоча няма никакво забавление, вдъхновение. По някой път може да учат Крайслера някои от грамофонните плочи или може на пианото да учат, но музиката е едно състояние. Музиката да ти стане естественото състояние на съзнанието. Основен тон можеш да имаш само когато започнеш да мислиш.
Онова пробуждане на човешката мисъл го наричам основен тон.
Този ден, в който се пробуди съзнанието, че започнеш да мислиш, когато дойде мисълта, то е основен тон. Другите тонове са наредени. Те вървят по един основен закон.
към беседата >>
Животът на всеки човек, който се е въплотил на земята, пробужда се той, иска той да пише първото писмо.
Сега аз уподобявам нашето положение.
Животът на всеки човек, който се е въплотил на земята, пробужда се той, иска той да пише първото писмо.
Пробужда се сутринта, видял той тази мома. Светът е момата. Този свят е момата, пишеш едно писмо за любовта. Красивата мома в света, то е света. Външният свят е красивата мома.
към беседата >>
Камък, който не е як, може ли да го турите за градеж?
Какво разбирате вие? Това са поетически работи. Какво разбират поетите сега? Вие сега не го взимайте за вашия личен живот. От яките камъни става хубав градеж.
Камък, който не е як, може ли да го турите за градеж?
Значи яки камъни трябват. Камъни от които главата се пука, може да се съгради хубава къща. Следователно с тия камъни ще можеш да градиш. Понеже от този мекия камък може да се извае хубава статуя. От мекия камък нищо друго не може да стане.
към беседата >>
Ти само пари печелиш да мине животът ти лесно.
Аз ще му пея: „Хей, ти който си писал тази книга, живота не си разбирал. Защо си написал тия глупавите работи, защо не си написал нещо умно. Какво искаш да ми кажеш, когато не разбираш, как животът е устроен. Дайте ми един списател, който знае хубаво да пише, не такъв драскач, който нищо не знае.“ (Учителят всичко това пя.) Пример давам как да пеете. (Пее „Кажи ми ти какво искаш да кажеш със своето невежество, който си написал големите томове, за много учен човек ти минаваш, нищо не знаеш.
Ти само пари печелиш да мине животът ти лесно.
Хей, в другия свят ще загазиш.“ Смел човек трябва да бъде. Не се поддавайте на такива немузикални състояния. Всяко раздразнение, всеки песимизъм, всяка отрицателна мисъл, всички те са немузикални състояния, то не е човешко. Там дето музиката не прониква, то е едно царство от друг свят. В човешкото царство музиката е най-хубавия процес.
към беседата >>
Този ден, в който се пробуди съзнанието, че започнеш да мислиш, когато дойде мисълта, то е основен тон.
Но в една грамофонна плоча няма никакво забавление, вдъхновение. По някой път може да учат Крайслера някои от грамофонните плочи или може на пианото да учат, но музиката е едно състояние. Музиката да ти стане естественото състояние на съзнанието. Основен тон можеш да имаш само когато започнеш да мислиш. Онова пробуждане на човешката мисъл го наричам основен тон.
Този ден, в който се пробуди съзнанието, че започнеш да мислиш, когато дойде мисълта, то е основен тон.
Другите тонове са наредени. Те вървят по един основен закон.
към беседата >>
Пробужда се сутринта, видял той тази мома.
Сега аз уподобявам нашето положение. Животът на всеки човек, който се е въплотил на земята, пробужда се той, иска той да пише първото писмо.
Пробужда се сутринта, видял той тази мома.
Светът е момата. Този свят е момата, пишеш едно писмо за любовта. Красивата мома в света, то е света. Външният свят е красивата мома. Пък ти, който си видял този свят, ти си момъка, събуждаш се сега в този свят.
към беседата >>
Значи яки камъни трябват.
Това са поетически работи. Какво разбират поетите сега? Вие сега не го взимайте за вашия личен живот. От яките камъни става хубав градеж. Камък, който не е як, може ли да го турите за градеж?
Значи яки камъни трябват.
Камъни от които главата се пука, може да се съгради хубава къща. Следователно с тия камъни ще можеш да градиш. Понеже от този мекия камък може да се извае хубава статуя. От мекия камък нищо друго не може да стане. Сега избират хубавите, яките камъни.
към беседата >>
Хей, в другия свят ще загазиш.“ Смел човек трябва да бъде.
Защо си написал тия глупавите работи, защо не си написал нещо умно. Какво искаш да ми кажеш, когато не разбираш, как животът е устроен. Дайте ми един списател, който знае хубаво да пише, не такъв драскач, който нищо не знае.“ (Учителят всичко това пя.) Пример давам как да пеете. (Пее „Кажи ми ти какво искаш да кажеш със своето невежество, който си написал големите томове, за много учен човек ти минаваш, нищо не знаеш. Ти само пари печелиш да мине животът ти лесно.
Хей, в другия свят ще загазиш.“ Смел човек трябва да бъде.
Не се поддавайте на такива немузикални състояния. Всяко раздразнение, всеки песимизъм, всяка отрицателна мисъл, всички те са немузикални състояния, то не е човешко. Там дето музиката не прониква, то е едно царство от друг свят. В човешкото царство музиката е най-хубавия процес. Седни и пей.
към беседата >>
Другите тонове са наредени.
По някой път може да учат Крайслера някои от грамофонните плочи или може на пианото да учат, но музиката е едно състояние. Музиката да ти стане естественото състояние на съзнанието. Основен тон можеш да имаш само когато започнеш да мислиш. Онова пробуждане на човешката мисъл го наричам основен тон. Този ден, в който се пробуди съзнанието, че започнеш да мислиш, когато дойде мисълта, то е основен тон.
Другите тонове са наредени.
Те вървят по един основен закон.
към беседата >>
Светът е момата.
Сега аз уподобявам нашето положение. Животът на всеки човек, който се е въплотил на земята, пробужда се той, иска той да пише първото писмо. Пробужда се сутринта, видял той тази мома.
Светът е момата.
Този свят е момата, пишеш едно писмо за любовта. Красивата мома в света, то е света. Външният свят е красивата мома. Пък ти, който си видял този свят, ти си момъка, събуждаш се сега в този свят. Какво нещо е светът, да имате ясна представа.
към беседата >>
Камъни от които главата се пука, може да се съгради хубава къща.
Какво разбират поетите сега? Вие сега не го взимайте за вашия личен живот. От яките камъни става хубав градеж. Камък, който не е як, може ли да го турите за градеж? Значи яки камъни трябват.
Камъни от които главата се пука, може да се съгради хубава къща.
Следователно с тия камъни ще можеш да градиш. Понеже от този мекия камък може да се извае хубава статуя. От мекия камък нищо друго не може да стане. Сега избират хубавите, яките камъни. Значи този момък не е разбирал от зидарство.
към беседата >>
Не се поддавайте на такива немузикални състояния.
Какво искаш да ми кажеш, когато не разбираш, как животът е устроен. Дайте ми един списател, който знае хубаво да пише, не такъв драскач, който нищо не знае.“ (Учителят всичко това пя.) Пример давам как да пеете. (Пее „Кажи ми ти какво искаш да кажеш със своето невежество, който си написал големите томове, за много учен човек ти минаваш, нищо не знаеш. Ти само пари печелиш да мине животът ти лесно. Хей, в другия свят ще загазиш.“ Смел човек трябва да бъде.
Не се поддавайте на такива немузикални състояния.
Всяко раздразнение, всеки песимизъм, всяка отрицателна мисъл, всички те са немузикални състояния, то не е човешко. Там дето музиката не прониква, то е едно царство от друг свят. В човешкото царство музиката е най-хубавия процес. Седни и пей. Ти на себе си пей.
към беседата >>
Те вървят по един основен закон.
Музиката да ти стане естественото състояние на съзнанието. Основен тон можеш да имаш само когато започнеш да мислиш. Онова пробуждане на човешката мисъл го наричам основен тон. Този ден, в който се пробуди съзнанието, че започнеш да мислиш, когато дойде мисълта, то е основен тон. Другите тонове са наредени.
Те вървят по един основен закон.
към беседата >>
Този свят е момата, пишеш едно писмо за любовта.
Сега аз уподобявам нашето положение. Животът на всеки човек, който се е въплотил на земята, пробужда се той, иска той да пише първото писмо. Пробужда се сутринта, видял той тази мома. Светът е момата.
Този свят е момата, пишеш едно писмо за любовта.
Красивата мома в света, то е света. Външният свят е красивата мома. Пък ти, който си видял този свят, ти си момъка, събуждаш се сега в този свят. Какво нещо е светът, да имате ясна представа. А пък светът, тя е царската дъщеря.
към беседата >>
Следователно с тия камъни ще можеш да градиш.
Вие сега не го взимайте за вашия личен живот. От яките камъни става хубав градеж. Камък, който не е як, може ли да го турите за градеж? Значи яки камъни трябват. Камъни от които главата се пука, може да се съгради хубава къща.
Следователно с тия камъни ще можеш да градиш.
Понеже от този мекия камък може да се извае хубава статуя. От мекия камък нищо друго не може да стане. Сега избират хубавите, яките камъни. Значи този момък не е разбирал от зидарство. Този момък не е разбирал нито от скулптурство, че нещо може да излезе от този як камък.
към беседата >>
Всяко раздразнение, всеки песимизъм, всяка отрицателна мисъл, всички те са немузикални състояния, то не е човешко.
Дайте ми един списател, който знае хубаво да пише, не такъв драскач, който нищо не знае.“ (Учителят всичко това пя.) Пример давам как да пеете. (Пее „Кажи ми ти какво искаш да кажеш със своето невежество, който си написал големите томове, за много учен човек ти минаваш, нищо не знаеш. Ти само пари печелиш да мине животът ти лесно. Хей, в другия свят ще загазиш.“ Смел човек трябва да бъде. Не се поддавайте на такива немузикални състояния.
Всяко раздразнение, всеки песимизъм, всяка отрицателна мисъл, всички те са немузикални състояния, то не е човешко.
Там дето музиката не прониква, то е едно царство от друг свят. В човешкото царство музиката е най-хубавия процес. Седни и пей. Ти на себе си пей. „Стояне, какво така си закъсал?
към беседата >>
Сега да ви е ясно какво разбирам под основен тон.
Сега да ви е ясно какво разбирам под основен тон.
Туй, с което съзнанието започва да функционира, то е основен тон. Та, когато говоря за музикален човек разбирам, ако човек не е музикален, той не може да мисли. Някой мисли, че е списател, той не е списател, той е плагиатор, който от тук-оттам взема. Музиканти има, които от тук-оттам вземат, сглобили нещо, но то не е музика. Човек винаги трябва да бъде справедлив.
към беседата >>
Красивата мома в света, то е света.
Сега аз уподобявам нашето положение. Животът на всеки човек, който се е въплотил на земята, пробужда се той, иска той да пише първото писмо. Пробужда се сутринта, видял той тази мома. Светът е момата. Този свят е момата, пишеш едно писмо за любовта.
Красивата мома в света, то е света.
Външният свят е красивата мома. Пък ти, който си видял този свят, ти си момъка, събуждаш се сега в този свят. Какво нещо е светът, да имате ясна представа. А пък светът, тя е царската дъщеря. Не мисли, че можеш да се ожениш за царската дъщеря.
към беседата >>
Понеже от този мекия камък може да се извае хубава статуя.
От яките камъни става хубав градеж. Камък, който не е як, може ли да го турите за градеж? Значи яки камъни трябват. Камъни от които главата се пука, може да се съгради хубава къща. Следователно с тия камъни ще можеш да градиш.
Понеже от този мекия камък може да се извае хубава статуя.
От мекия камък нищо друго не може да стане. Сега избират хубавите, яките камъни. Значи този момък не е разбирал от зидарство. Този момък не е разбирал нито от скулптурство, че нещо може да излезе от този як камък. Най-после, че му се пукнала главата, то е едно благо за него.
към беседата >>
Там дето музиката не прониква, то е едно царство от друг свят.
(Пее „Кажи ми ти какво искаш да кажеш със своето невежество, който си написал големите томове, за много учен човек ти минаваш, нищо не знаеш. Ти само пари печелиш да мине животът ти лесно. Хей, в другия свят ще загазиш.“ Смел човек трябва да бъде. Не се поддавайте на такива немузикални състояния. Всяко раздразнение, всеки песимизъм, всяка отрицателна мисъл, всички те са немузикални състояния, то не е човешко.
Там дето музиката не прониква, то е едно царство от друг свят.
В човешкото царство музиката е най-хубавия процес. Седни и пей. Ти на себе си пей. „Стояне, какво така си закъсал? Сутрин рано не ставаш.
към беседата >>
Туй, с което съзнанието започва да функционира, то е основен тон.
Сега да ви е ясно какво разбирам под основен тон.
Туй, с което съзнанието започва да функционира, то е основен тон.
Та, когато говоря за музикален човек разбирам, ако човек не е музикален, той не може да мисли. Някой мисли, че е списател, той не е списател, той е плагиатор, който от тук-оттам взема. Музиканти има, които от тук-оттам вземат, сглобили нещо, но то не е музика. Човек винаги трябва да бъде справедлив. Не туряйте една чужда кръпка на дрехата си.
към беседата >>
Външният свят е красивата мома.
Животът на всеки човек, който се е въплотил на земята, пробужда се той, иска той да пише първото писмо. Пробужда се сутринта, видял той тази мома. Светът е момата. Този свят е момата, пишеш едно писмо за любовта. Красивата мома в света, то е света.
Външният свят е красивата мома.
Пък ти, който си видял този свят, ти си момъка, събуждаш се сега в този свят. Какво нещо е светът, да имате ясна представа. А пък светът, тя е царската дъщеря. Не мисли, че можеш да се ожениш за царската дъщеря. Тя ще те погледне, казва: „Слушай, не си губи времето.
към беседата >>
От мекия камък нищо друго не може да стане.
Камък, който не е як, може ли да го турите за градеж? Значи яки камъни трябват. Камъни от които главата се пука, може да се съгради хубава къща. Следователно с тия камъни ще можеш да градиш. Понеже от този мекия камък може да се извае хубава статуя.
От мекия камък нищо друго не може да стане.
Сега избират хубавите, яките камъни. Значи този момък не е разбирал от зидарство. Този момък не е разбирал нито от скулптурство, че нещо може да излезе от този як камък. Най-после, че му се пукнала главата, то е едно благо за него. Че ако не се пука главата на цвета, той не може да цъфне.
към беседата >>
В човешкото царство музиката е най-хубавия процес.
Ти само пари печелиш да мине животът ти лесно. Хей, в другия свят ще загазиш.“ Смел човек трябва да бъде. Не се поддавайте на такива немузикални състояния. Всяко раздразнение, всеки песимизъм, всяка отрицателна мисъл, всички те са немузикални състояния, то не е човешко. Там дето музиката не прониква, то е едно царство от друг свят.
В човешкото царство музиката е най-хубавия процес.
Седни и пей. Ти на себе си пей. „Стояне, какво така си закъсал? Сутрин рано не ставаш. Когато слънцето изгрява, ти спиш.
към беседата >>
Та, когато говоря за музикален човек разбирам, ако човек не е музикален, той не може да мисли.
Сега да ви е ясно какво разбирам под основен тон. Туй, с което съзнанието започва да функционира, то е основен тон.
Та, когато говоря за музикален човек разбирам, ако човек не е музикален, той не може да мисли.
Някой мисли, че е списател, той не е списател, той е плагиатор, който от тук-оттам взема. Музиканти има, които от тук-оттам вземат, сглобили нещо, но то не е музика. Човек винаги трябва да бъде справедлив. Не туряйте една чужда кръпка на дрехата си. Ако туриш, виж на кого принадлежи.
към беседата >>
Пък ти, който си видял този свят, ти си момъка, събуждаш се сега в този свят.
Пробужда се сутринта, видял той тази мома. Светът е момата. Този свят е момата, пишеш едно писмо за любовта. Красивата мома в света, то е света. Външният свят е красивата мома.
Пък ти, който си видял този свят, ти си момъка, събуждаш се сега в този свят.
Какво нещо е светът, да имате ясна представа. А пък светът, тя е царската дъщеря. Не мисли, че можеш да се ожениш за царската дъщеря. Тя ще те погледне, казва: „Слушай, не си губи времето. Може да ме обичаш, може да ми пишеш любовни писма, всичко това можеш да пишеш, но да се жениш за мене не си губи времето.“ Светът така казва.
към беседата >>
Сега избират хубавите, яките камъни.
Значи яки камъни трябват. Камъни от които главата се пука, може да се съгради хубава къща. Следователно с тия камъни ще можеш да градиш. Понеже от този мекия камък може да се извае хубава статуя. От мекия камък нищо друго не може да стане.
Сега избират хубавите, яките камъни.
Значи този момък не е разбирал от зидарство. Този момък не е разбирал нито от скулптурство, че нещо може да излезе от този як камък. Най-после, че му се пукнала главата, то е едно благо за него. Че ако не се пука главата на цвета, той не може да цъфне. Чудна работа, пукнала се главата!
към беседата >>
Седни и пей.
Хей, в другия свят ще загазиш.“ Смел човек трябва да бъде. Не се поддавайте на такива немузикални състояния. Всяко раздразнение, всеки песимизъм, всяка отрицателна мисъл, всички те са немузикални състояния, то не е човешко. Там дето музиката не прониква, то е едно царство от друг свят. В човешкото царство музиката е най-хубавия процес.
Седни и пей.
Ти на себе си пей. „Стояне, какво така си закъсал? Сутрин рано не ставаш. Когато слънцето изгрява, ти спиш. Майка ти трябва по три пъти да идва и юргана да повдига.
към беседата >>
Някой мисли, че е списател, той не е списател, той е плагиатор, който от тук-оттам взема.
Сега да ви е ясно какво разбирам под основен тон. Туй, с което съзнанието започва да функционира, то е основен тон. Та, когато говоря за музикален човек разбирам, ако човек не е музикален, той не може да мисли.
Някой мисли, че е списател, той не е списател, той е плагиатор, който от тук-оттам взема.
Музиканти има, които от тук-оттам вземат, сглобили нещо, но то не е музика. Човек винаги трябва да бъде справедлив. Не туряйте една чужда кръпка на дрехата си. Ако туриш, виж на кого принадлежи. Тури надпис, на кого принадлежи тази кръпка, защото един ден ще ви види човекът и ще каже: „Туй платно е мое!
към беседата >>
Какво нещо е светът, да имате ясна представа.
Светът е момата. Този свят е момата, пишеш едно писмо за любовта. Красивата мома в света, то е света. Външният свят е красивата мома. Пък ти, който си видял този свят, ти си момъка, събуждаш се сега в този свят.
Какво нещо е светът, да имате ясна представа.
А пък светът, тя е царската дъщеря. Не мисли, че можеш да се ожениш за царската дъщеря. Тя ще те погледне, казва: „Слушай, не си губи времето. Може да ме обичаш, може да ми пишеш любовни писма, всичко това можеш да пишеш, но да се жениш за мене не си губи времето.“ Светът така казва. Всеки, който се е старал да се ожени за света всякога се е връщал без [нищо] вкъщи.
към беседата >>
Значи този момък не е разбирал от зидарство.
Камъни от които главата се пука, може да се съгради хубава къща. Следователно с тия камъни ще можеш да градиш. Понеже от този мекия камък може да се извае хубава статуя. От мекия камък нищо друго не може да стане. Сега избират хубавите, яките камъни.
Значи този момък не е разбирал от зидарство.
Този момък не е разбирал нито от скулптурство, че нещо може да излезе от този як камък. Най-после, че му се пукнала главата, то е едно благо за него. Че ако не се пука главата на цвета, той не може да цъфне. Чудна работа, пукнала се главата! Щом се пука главата, разбирам цветът е цъфнал.
към беседата >>
Ти на себе си пей.
Не се поддавайте на такива немузикални състояния. Всяко раздразнение, всеки песимизъм, всяка отрицателна мисъл, всички те са немузикални състояния, то не е човешко. Там дето музиката не прониква, то е едно царство от друг свят. В човешкото царство музиката е най-хубавия процес. Седни и пей.
Ти на себе си пей.
„Стояне, какво така си закъсал? Сутрин рано не ставаш. Когато слънцето изгрява, ти спиш. Майка ти трябва по три пъти да идва и юргана да повдига. Бре, Стояне, сутрин рано ставай и на работа отивай, колата впрягай, житото посявай!
към беседата >>
Музиканти има, които от тук-оттам вземат, сглобили нещо, но то не е музика.
Сега да ви е ясно какво разбирам под основен тон. Туй, с което съзнанието започва да функционира, то е основен тон. Та, когато говоря за музикален човек разбирам, ако човек не е музикален, той не може да мисли. Някой мисли, че е списател, той не е списател, той е плагиатор, който от тук-оттам взема.
Музиканти има, които от тук-оттам вземат, сглобили нещо, но то не е музика.
Човек винаги трябва да бъде справедлив. Не туряйте една чужда кръпка на дрехата си. Ако туриш, виж на кого принадлежи. Тури надпис, на кого принадлежи тази кръпка, защото един ден ще ви види човекът и ще каже: „Туй платно е мое! “ Казва: „Да ми го дадеш.“ Аз това наричам справедливост.
към беседата >>
А пък светът, тя е царската дъщеря.
Този свят е момата, пишеш едно писмо за любовта. Красивата мома в света, то е света. Външният свят е красивата мома. Пък ти, който си видял този свят, ти си момъка, събуждаш се сега в този свят. Какво нещо е светът, да имате ясна представа.
А пък светът, тя е царската дъщеря.
Не мисли, че можеш да се ожениш за царската дъщеря. Тя ще те погледне, казва: „Слушай, не си губи времето. Може да ме обичаш, може да ми пишеш любовни писма, всичко това можеш да пишеш, но да се жениш за мене не си губи времето.“ Светът така казва. Всеки, който се е старал да се ожени за света всякога се е връщал без [нищо] вкъщи. Той се е връщал като блудния син.
към беседата >>
Този момък не е разбирал нито от скулптурство, че нещо може да излезе от този як камък.
Следователно с тия камъни ще можеш да градиш. Понеже от този мекия камък може да се извае хубава статуя. От мекия камък нищо друго не може да стане. Сега избират хубавите, яките камъни. Значи този момък не е разбирал от зидарство.
Този момък не е разбирал нито от скулптурство, че нещо може да излезе от този як камък.
Най-после, че му се пукнала главата, то е едно благо за него. Че ако не се пука главата на цвета, той не може да цъфне. Чудна работа, пукнала се главата! Щом се пука главата, разбирам цветът е цъфнал. Щом се пука, ще излезе нещо.
към беседата >>
„Стояне, какво така си закъсал?
Всяко раздразнение, всеки песимизъм, всяка отрицателна мисъл, всички те са немузикални състояния, то не е човешко. Там дето музиката не прониква, то е едно царство от друг свят. В човешкото царство музиката е най-хубавия процес. Седни и пей. Ти на себе си пей.
„Стояне, какво така си закъсал?
Сутрин рано не ставаш. Когато слънцето изгрява, ти спиш. Майка ти трябва по три пъти да идва и юргана да повдига. Бре, Стояне, сутрин рано ставай и на работа отивай, колата впрягай, житото посявай! Само така гладен няма да ходиш.“ (Това пя Учителят.)
към беседата >>
Човек винаги трябва да бъде справедлив.
Сега да ви е ясно какво разбирам под основен тон. Туй, с което съзнанието започва да функционира, то е основен тон. Та, когато говоря за музикален човек разбирам, ако човек не е музикален, той не може да мисли. Някой мисли, че е списател, той не е списател, той е плагиатор, който от тук-оттам взема. Музиканти има, които от тук-оттам вземат, сглобили нещо, но то не е музика.
Човек винаги трябва да бъде справедлив.
Не туряйте една чужда кръпка на дрехата си. Ако туриш, виж на кого принадлежи. Тури надпис, на кого принадлежи тази кръпка, защото един ден ще ви види човекът и ще каже: „Туй платно е мое! “ Казва: „Да ми го дадеш.“ Аз това наричам справедливост.
към беседата >>
Не мисли, че можеш да се ожениш за царската дъщеря.
Красивата мома в света, то е света. Външният свят е красивата мома. Пък ти, който си видял този свят, ти си момъка, събуждаш се сега в този свят. Какво нещо е светът, да имате ясна представа. А пък светът, тя е царската дъщеря.
Не мисли, че можеш да се ожениш за царската дъщеря.
Тя ще те погледне, казва: „Слушай, не си губи времето. Може да ме обичаш, може да ми пишеш любовни писма, всичко това можеш да пишеш, но да се жениш за мене не си губи времето.“ Светът така казва. Всеки, който се е старал да се ожени за света всякога се е връщал без [нищо] вкъщи. Той се е връщал като блудния син. Казва: „Съгреших пред небето и пред тебе.“ Той ходил да се жени за красивата мома в света.
към беседата >>
Най-после, че му се пукнала главата, то е едно благо за него.
Понеже от този мекия камък може да се извае хубава статуя. От мекия камък нищо друго не може да стане. Сега избират хубавите, яките камъни. Значи този момък не е разбирал от зидарство. Този момък не е разбирал нито от скулптурство, че нещо може да излезе от този як камък.
Най-после, че му се пукнала главата, то е едно благо за него.
Че ако не се пука главата на цвета, той не може да цъфне. Чудна работа, пукнала се главата! Щом се пука главата, разбирам цветът е цъфнал. Щом се пука, ще излезе нещо. Щом не се пука, нищо не излиза.
към беседата >>
Сутрин рано не ставаш.
Там дето музиката не прониква, то е едно царство от друг свят. В човешкото царство музиката е най-хубавия процес. Седни и пей. Ти на себе си пей. „Стояне, какво така си закъсал?
Сутрин рано не ставаш.
Когато слънцето изгрява, ти спиш. Майка ти трябва по три пъти да идва и юргана да повдига. Бре, Стояне, сутрин рано ставай и на работа отивай, колата впрягай, житото посявай! Само така гладен няма да ходиш.“ (Това пя Учителят.)
към беседата >>
Не туряйте една чужда кръпка на дрехата си.
Туй, с което съзнанието започва да функционира, то е основен тон. Та, когато говоря за музикален човек разбирам, ако човек не е музикален, той не може да мисли. Някой мисли, че е списател, той не е списател, той е плагиатор, който от тук-оттам взема. Музиканти има, които от тук-оттам вземат, сглобили нещо, но то не е музика. Човек винаги трябва да бъде справедлив.
Не туряйте една чужда кръпка на дрехата си.
Ако туриш, виж на кого принадлежи. Тури надпис, на кого принадлежи тази кръпка, защото един ден ще ви види човекът и ще каже: „Туй платно е мое! “ Казва: „Да ми го дадеш.“ Аз това наричам справедливост.
към беседата >>
Тя ще те погледне, казва: „Слушай, не си губи времето.
Външният свят е красивата мома. Пък ти, който си видял този свят, ти си момъка, събуждаш се сега в този свят. Какво нещо е светът, да имате ясна представа. А пък светът, тя е царската дъщеря. Не мисли, че можеш да се ожениш за царската дъщеря.
Тя ще те погледне, казва: „Слушай, не си губи времето.
Може да ме обичаш, може да ми пишеш любовни писма, всичко това можеш да пишеш, но да се жениш за мене не си губи времето.“ Светът така казва. Всеки, който се е старал да се ожени за света всякога се е връщал без [нищо] вкъщи. Той се е връщал като блудния син. Казва: „Съгреших пред небето и пред тебе.“ Той ходил да се жени за красивата мома в света. Ти да я обичаш, имаш право, но да се жениш за нея – никога.
към беседата >>
Че ако не се пука главата на цвета, той не може да цъфне.
От мекия камък нищо друго не може да стане. Сега избират хубавите, яките камъни. Значи този момък не е разбирал от зидарство. Този момък не е разбирал нито от скулптурство, че нещо може да излезе от този як камък. Най-после, че му се пукнала главата, то е едно благо за него.
Че ако не се пука главата на цвета, той не може да цъфне.
Чудна работа, пукнала се главата! Щом се пука главата, разбирам цветът е цъфнал. Щом се пука, ще излезе нещо. Щом не се пука, нищо не излиза. То е музика.
към беседата >>
Когато слънцето изгрява, ти спиш.
В човешкото царство музиката е най-хубавия процес. Седни и пей. Ти на себе си пей. „Стояне, какво така си закъсал? Сутрин рано не ставаш.
Когато слънцето изгрява, ти спиш.
Майка ти трябва по три пъти да идва и юргана да повдига. Бре, Стояне, сутрин рано ставай и на работа отивай, колата впрягай, житото посявай! Само така гладен няма да ходиш.“ (Това пя Учителят.)
към беседата >>
Ако туриш, виж на кого принадлежи.
Та, когато говоря за музикален човек разбирам, ако човек не е музикален, той не може да мисли. Някой мисли, че е списател, той не е списател, той е плагиатор, който от тук-оттам взема. Музиканти има, които от тук-оттам вземат, сглобили нещо, но то не е музика. Човек винаги трябва да бъде справедлив. Не туряйте една чужда кръпка на дрехата си.
Ако туриш, виж на кого принадлежи.
Тури надпис, на кого принадлежи тази кръпка, защото един ден ще ви види човекът и ще каже: „Туй платно е мое! “ Казва: „Да ми го дадеш.“ Аз това наричам справедливост.
към беседата >>
Може да ме обичаш, може да ми пишеш любовни писма, всичко това можеш да пишеш, но да се жениш за мене не си губи времето.“ Светът така казва.
Пък ти, който си видял този свят, ти си момъка, събуждаш се сега в този свят. Какво нещо е светът, да имате ясна представа. А пък светът, тя е царската дъщеря. Не мисли, че можеш да се ожениш за царската дъщеря. Тя ще те погледне, казва: „Слушай, не си губи времето.
Може да ме обичаш, може да ми пишеш любовни писма, всичко това можеш да пишеш, но да се жениш за мене не си губи времето.“ Светът така казва.
Всеки, който се е старал да се ожени за света всякога се е връщал без [нищо] вкъщи. Той се е връщал като блудния син. Казва: „Съгреших пред небето и пред тебе.“ Той ходил да се жени за красивата мома в света. Ти да я обичаш, имаш право, но да се жениш за нея – никога. Тя казва: „Ти не си за мене.“
към беседата >>
Чудна работа, пукнала се главата!
Сега избират хубавите, яките камъни. Значи този момък не е разбирал от зидарство. Този момък не е разбирал нито от скулптурство, че нещо може да излезе от този як камък. Най-после, че му се пукнала главата, то е едно благо за него. Че ако не се пука главата на цвета, той не може да цъфне.
Чудна работа, пукнала се главата!
Щом се пука главата, разбирам цветът е цъфнал. Щом се пука, ще излезе нещо. Щом не се пука, нищо не излиза. То е музика. Той е неправилен тон на съзнанието.
към беседата >>
Майка ти трябва по три пъти да идва и юргана да повдига.
Седни и пей. Ти на себе си пей. „Стояне, какво така си закъсал? Сутрин рано не ставаш. Когато слънцето изгрява, ти спиш.
Майка ти трябва по три пъти да идва и юргана да повдига.
Бре, Стояне, сутрин рано ставай и на работа отивай, колата впрягай, житото посявай! Само така гладен няма да ходиш.“ (Това пя Учителят.)
към беседата >>
Тури надпис, на кого принадлежи тази кръпка, защото един ден ще ви види човекът и ще каже: „Туй платно е мое!
Някой мисли, че е списател, той не е списател, той е плагиатор, който от тук-оттам взема. Музиканти има, които от тук-оттам вземат, сглобили нещо, но то не е музика. Човек винаги трябва да бъде справедлив. Не туряйте една чужда кръпка на дрехата си. Ако туриш, виж на кого принадлежи.
Тури надпис, на кого принадлежи тази кръпка, защото един ден ще ви види човекът и ще каже: „Туй платно е мое!
“ Казва: „Да ми го дадеш.“ Аз това наричам справедливост.
към беседата >>
Всеки, който се е старал да се ожени за света всякога се е връщал без [нищо] вкъщи.
Какво нещо е светът, да имате ясна представа. А пък светът, тя е царската дъщеря. Не мисли, че можеш да се ожениш за царската дъщеря. Тя ще те погледне, казва: „Слушай, не си губи времето. Може да ме обичаш, може да ми пишеш любовни писма, всичко това можеш да пишеш, но да се жениш за мене не си губи времето.“ Светът така казва.
Всеки, който се е старал да се ожени за света всякога се е връщал без [нищо] вкъщи.
Той се е връщал като блудния син. Казва: „Съгреших пред небето и пред тебе.“ Той ходил да се жени за красивата мома в света. Ти да я обичаш, имаш право, но да се жениш за нея – никога. Тя казва: „Ти не си за мене.“
към беседата >>
Щом се пука главата, разбирам цветът е цъфнал.
Значи този момък не е разбирал от зидарство. Този момък не е разбирал нито от скулптурство, че нещо може да излезе от този як камък. Най-после, че му се пукнала главата, то е едно благо за него. Че ако не се пука главата на цвета, той не може да цъфне. Чудна работа, пукнала се главата!
Щом се пука главата, разбирам цветът е цъфнал.
Щом се пука, ще излезе нещо. Щом не се пука, нищо не излиза. То е музика. Той е неправилен тон на съзнанието. Трябва тълкувание.
към беседата >>
Бре, Стояне, сутрин рано ставай и на работа отивай, колата впрягай, житото посявай!
Ти на себе си пей. „Стояне, какво така си закъсал? Сутрин рано не ставаш. Когато слънцето изгрява, ти спиш. Майка ти трябва по три пъти да идва и юргана да повдига.
Бре, Стояне, сутрин рано ставай и на работа отивай, колата впрягай, житото посявай!
Само така гладен няма да ходиш.“ (Това пя Учителят.)
към беседата >>
“ Казва: „Да ми го дадеш.“ Аз това наричам справедливост.
Музиканти има, които от тук-оттам вземат, сглобили нещо, но то не е музика. Човек винаги трябва да бъде справедлив. Не туряйте една чужда кръпка на дрехата си. Ако туриш, виж на кого принадлежи. Тури надпис, на кого принадлежи тази кръпка, защото един ден ще ви види човекът и ще каже: „Туй платно е мое!
“ Казва: „Да ми го дадеш.“ Аз това наричам справедливост.
към беседата >>
Той се е връщал като блудния син.
А пък светът, тя е царската дъщеря. Не мисли, че можеш да се ожениш за царската дъщеря. Тя ще те погледне, казва: „Слушай, не си губи времето. Може да ме обичаш, може да ми пишеш любовни писма, всичко това можеш да пишеш, но да се жениш за мене не си губи времето.“ Светът така казва. Всеки, който се е старал да се ожени за света всякога се е връщал без [нищо] вкъщи.
Той се е връщал като блудния син.
Казва: „Съгреших пред небето и пред тебе.“ Той ходил да се жени за красивата мома в света. Ти да я обичаш, имаш право, но да се жениш за нея – никога. Тя казва: „Ти не си за мене.“
към беседата >>
Щом се пука, ще излезе нещо.
Този момък не е разбирал нито от скулптурство, че нещо може да излезе от този як камък. Най-после, че му се пукнала главата, то е едно благо за него. Че ако не се пука главата на цвета, той не може да цъфне. Чудна работа, пукнала се главата! Щом се пука главата, разбирам цветът е цъфнал.
Щом се пука, ще излезе нещо.
Щом не се пука, нищо не излиза. То е музика. Той е неправилен тон на съзнанието. Трябва тълкувание. Казвам: Вземи „ре“.
към беседата >>
Само така гладен няма да ходиш.“ (Това пя Учителят.)
„Стояне, какво така си закъсал? Сутрин рано не ставаш. Когато слънцето изгрява, ти спиш. Майка ти трябва по три пъти да идва и юргана да повдига. Бре, Стояне, сутрин рано ставай и на работа отивай, колата впрягай, житото посявай!
Само така гладен няма да ходиш.“ (Това пя Учителят.)
към беседата >>
Всякога човек трябва да се радва на онова, което той е разбрал.
Всякога човек трябва да се радва на онова, което той е разбрал.
Казвам: Радвай се не само на това, което си разбрал, но се радвай и на онова, което другите хора са разбрали. Радвай се на това, което ти пееш, но се радвай [и] на онова, което другите хора пеят. Когато човек пее в света, аз разбирам. Всички разбират туй, което е хубаво и възвишено, в него има пеене. То е най-хубавото пеене, което човек може да има.
към беседата >>
Казва: „Съгреших пред небето и пред тебе.“ Той ходил да се жени за красивата мома в света.
Не мисли, че можеш да се ожениш за царската дъщеря. Тя ще те погледне, казва: „Слушай, не си губи времето. Може да ме обичаш, може да ми пишеш любовни писма, всичко това можеш да пишеш, но да се жениш за мене не си губи времето.“ Светът така казва. Всеки, който се е старал да се ожени за света всякога се е връщал без [нищо] вкъщи. Той се е връщал като блудния син.
Казва: „Съгреших пред небето и пред тебе.“ Той ходил да се жени за красивата мома в света.
Ти да я обичаш, имаш право, но да се жениш за нея – никога. Тя казва: „Ти не си за мене.“
към беседата >>
Щом не се пука, нищо не излиза.
Най-после, че му се пукнала главата, то е едно благо за него. Че ако не се пука главата на цвета, той не може да цъфне. Чудна работа, пукнала се главата! Щом се пука главата, разбирам цветът е цъфнал. Щом се пука, ще излезе нещо.
Щом не се пука, нищо не излиза.
То е музика. Той е неправилен тон на съзнанието. Трябва тълкувание. Казвам: Вземи „ре“. (Учителят изпя един тон, който не бе „ре“.) – Това не е „ре“.
към беседата >>
Поезията е нещо образно.
Поезията е нещо образно.
Всяко нещо, което дава импулс на човешката душа, е поезия. Всяко нещо, което дава подтик на ума, е музика. Всяко нещо, което дава подтик на чувствата е поезия. Всяко нещо, което дава подтик на постъпките, е музика. Нещата, които дават подтик да спиш хубаво, е музика.
към беседата >>
Казвам: Радвай се не само на това, което си разбрал, но се радвай и на онова, което другите хора са разбрали.
Всякога човек трябва да се радва на онова, което той е разбрал.
Казвам: Радвай се не само на това, което си разбрал, но се радвай и на онова, което другите хора са разбрали.
Радвай се на това, което ти пееш, но се радвай [и] на онова, което другите хора пеят. Когато човек пее в света, аз разбирам. Всички разбират туй, което е хубаво и възвишено, в него има пеене. То е най-хубавото пеене, което човек може да има. Проверете закона.
към беседата >>
Ти да я обичаш, имаш право, но да се жениш за нея – никога.
Тя ще те погледне, казва: „Слушай, не си губи времето. Може да ме обичаш, може да ми пишеш любовни писма, всичко това можеш да пишеш, но да се жениш за мене не си губи времето.“ Светът така казва. Всеки, който се е старал да се ожени за света всякога се е връщал без [нищо] вкъщи. Той се е връщал като блудния син. Казва: „Съгреших пред небето и пред тебе.“ Той ходил да се жени за красивата мома в света.
Ти да я обичаш, имаш право, но да се жениш за нея – никога.
Тя казва: „Ти не си за мене.“
към беседата >>
То е музика.
Че ако не се пука главата на цвета, той не може да цъфне. Чудна работа, пукнала се главата! Щом се пука главата, разбирам цветът е цъфнал. Щом се пука, ще излезе нещо. Щом не се пука, нищо не излиза.
То е музика.
Той е неправилен тон на съзнанието. Трябва тълкувание. Казвам: Вземи „ре“. (Учителят изпя един тон, който не бе „ре“.) – Това не е „ре“. „Сол“ – не е сол.
към беседата >>
Всяко нещо, което дава импулс на човешката душа, е поезия.
Поезията е нещо образно.
Всяко нещо, което дава импулс на човешката душа, е поезия.
Всяко нещо, което дава подтик на ума, е музика. Всяко нещо, което дава подтик на чувствата е поезия. Всяко нещо, което дава подтик на постъпките, е музика. Нещата, които дават подтик да спиш хубаво, е музика. Неща, които дават подтик да работиш хубаво, е музика.
към беседата >>
Радвай се на това, което ти пееш, но се радвай [и] на онова, което другите хора пеят.
Всякога човек трябва да се радва на онова, което той е разбрал. Казвам: Радвай се не само на това, което си разбрал, но се радвай и на онова, което другите хора са разбрали.
Радвай се на това, което ти пееш, но се радвай [и] на онова, което другите хора пеят.
Когато човек пее в света, аз разбирам. Всички разбират туй, което е хубаво и възвишено, в него има пеене. То е най-хубавото пеене, което човек може да има. Проверете закона. Когато хората изгубят възвишеното, идеалния живот, в тях престава музиката.
към беседата >>
Тя казва: „Ти не си за мене.“
Може да ме обичаш, може да ми пишеш любовни писма, всичко това можеш да пишеш, но да се жениш за мене не си губи времето.“ Светът така казва. Всеки, който се е старал да се ожени за света всякога се е връщал без [нищо] вкъщи. Той се е връщал като блудния син. Казва: „Съгреших пред небето и пред тебе.“ Той ходил да се жени за красивата мома в света. Ти да я обичаш, имаш право, но да се жениш за нея – никога.
Тя казва: „Ти не си за мене.“
към беседата >>
Той е неправилен тон на съзнанието.
Чудна работа, пукнала се главата! Щом се пука главата, разбирам цветът е цъфнал. Щом се пука, ще излезе нещо. Щом не се пука, нищо не излиза. То е музика.
Той е неправилен тон на съзнанието.
Трябва тълкувание. Казвам: Вземи „ре“. (Учителят изпя един тон, който не бе „ре“.) – Това не е „ре“. „Сол“ – не е сол. Вземи „си“.
към беседата >>
Всяко нещо, което дава подтик на ума, е музика.
Поезията е нещо образно. Всяко нещо, което дава импулс на човешката душа, е поезия.
Всяко нещо, което дава подтик на ума, е музика.
Всяко нещо, което дава подтик на чувствата е поезия. Всяко нещо, което дава подтик на постъпките, е музика. Нещата, които дават подтик да спиш хубаво, е музика. Неща, които дават подтик да работиш хубаво, е музика. Музиката е един вътрешен импулс, който е спомагал.
към беседата >>
Когато човек пее в света, аз разбирам.
Всякога човек трябва да се радва на онова, което той е разбрал. Казвам: Радвай се не само на това, което си разбрал, но се радвай и на онова, което другите хора са разбрали. Радвай се на това, което ти пееш, но се радвай [и] на онова, което другите хора пеят.
Когато човек пее в света, аз разбирам.
Всички разбират туй, което е хубаво и възвишено, в него има пеене. То е най-хубавото пеене, което човек може да има. Проверете закона. Когато хората изгубят възвишеното, идеалния живот, в тях престава музиката. Щом имате възвишен живот, музика идва сама по себе си.
към беседата >>
Вие искате в света да имате влияние, да направите нещо в света.
Вие искате в света да имате влияние, да направите нещо в света.
Кой от вас, който е бил гениален е направил нещо в природата? Какво са направили гениалните хора, какво са допринесли на природата? Да кажем турили две релси, турили са един влак да върви. Какво са допринесли на природата? Вземате всичко каквото тя има, турите въглища, върви влакът.
към беседата >>
Трябва тълкувание.
Щом се пука главата, разбирам цветът е цъфнал. Щом се пука, ще излезе нещо. Щом не се пука, нищо не излиза. То е музика. Той е неправилен тон на съзнанието.
Трябва тълкувание.
Казвам: Вземи „ре“. (Учителят изпя един тон, който не бе „ре“.) – Това не е „ре“. „Сол“ – не е сол. Вземи „си“. – Не е „си“.
към беседата >>
Всяко нещо, което дава подтик на чувствата е поезия.
Поезията е нещо образно. Всяко нещо, което дава импулс на човешката душа, е поезия. Всяко нещо, което дава подтик на ума, е музика.
Всяко нещо, което дава подтик на чувствата е поезия.
Всяко нещо, което дава подтик на постъпките, е музика. Нещата, които дават подтик да спиш хубаво, е музика. Неща, които дават подтик да работиш хубаво, е музика. Музиката е един вътрешен импулс, който е спомагал. Музиката заглажда.
към беседата >>
Всички разбират туй, което е хубаво и възвишено, в него има пеене.
Всякога човек трябва да се радва на онова, което той е разбрал. Казвам: Радвай се не само на това, което си разбрал, но се радвай и на онова, което другите хора са разбрали. Радвай се на това, което ти пееш, но се радвай [и] на онова, което другите хора пеят. Когато човек пее в света, аз разбирам.
Всички разбират туй, което е хубаво и възвишено, в него има пеене.
То е най-хубавото пеене, което човек може да има. Проверете закона. Когато хората изгубят възвишеното, идеалния живот, в тях престава музиката. Щом имате възвишен живот, музика идва сама по себе си. Сега мисълта е малко ясна.
към беседата >>
Кой от вас, който е бил гениален е направил нещо в природата?
Вие искате в света да имате влияние, да направите нещо в света.
Кой от вас, който е бил гениален е направил нещо в природата?
Какво са направили гениалните хора, какво са допринесли на природата? Да кажем турили две релси, турили са един влак да върви. Какво са допринесли на природата? Вземате всичко каквото тя има, турите въглища, върви влакът. Казвате: „Култура е!
към беседата >>
Казвам: Вземи „ре“.
Щом се пука, ще излезе нещо. Щом не се пука, нищо не излиза. То е музика. Той е неправилен тон на съзнанието. Трябва тълкувание.
Казвам: Вземи „ре“.
(Учителят изпя един тон, който не бе „ре“.) – Това не е „ре“. „Сол“ – не е сол. Вземи „си“. – Не е „си“. (Учителят взе един тон.) Този тон при обикновената мажорна гама, кой тон е?
към беседата >>
Всяко нещо, което дава подтик на постъпките, е музика.
Поезията е нещо образно. Всяко нещо, което дава импулс на човешката душа, е поезия. Всяко нещо, което дава подтик на ума, е музика. Всяко нещо, което дава подтик на чувствата е поезия.
Всяко нещо, което дава подтик на постъпките, е музика.
Нещата, които дават подтик да спиш хубаво, е музика. Неща, които дават подтик да работиш хубаво, е музика. Музиката е един вътрешен импулс, който е спомагал. Музиката заглажда. И най-лошите работи, като ги намажеш, едно въже като го намажеш с масло, работите вървят като по масло.
към беседата >>
То е най-хубавото пеене, което човек може да има.
Всякога човек трябва да се радва на онова, което той е разбрал. Казвам: Радвай се не само на това, което си разбрал, но се радвай и на онова, което другите хора са разбрали. Радвай се на това, което ти пееш, но се радвай [и] на онова, което другите хора пеят. Когато човек пее в света, аз разбирам. Всички разбират туй, което е хубаво и възвишено, в него има пеене.
То е най-хубавото пеене, което човек може да има.
Проверете закона. Когато хората изгубят възвишеното, идеалния живот, в тях престава музиката. Щом имате възвишен живот, музика идва сама по себе си. Сега мисълта е малко ясна. Отношението на музиката към човешкото съзнание какво е?
към беседата >>
Какво са направили гениалните хора, какво са допринесли на природата?
Вие искате в света да имате влияние, да направите нещо в света. Кой от вас, който е бил гениален е направил нещо в природата?
Какво са направили гениалните хора, какво са допринесли на природата?
Да кажем турили две релси, турили са един влак да върви. Какво са допринесли на природата? Вземате всичко каквото тя има, турите въглища, върви влакът. Казвате: „Култура е! “ Или някой ще вземе книга, мастило, ще надраска такива криви линии.
към беседата >>
(Учителят изпя един тон, който не бе „ре“.) – Това не е „ре“.
Щом не се пука, нищо не излиза. То е музика. Той е неправилен тон на съзнанието. Трябва тълкувание. Казвам: Вземи „ре“.
(Учителят изпя един тон, който не бе „ре“.) – Това не е „ре“.
„Сол“ – не е сол. Вземи „си“. – Не е „си“. (Учителят взе един тон.) Този тон при обикновената мажорна гама, кой тон е? – „До“.
към беседата >>
Нещата, които дават подтик да спиш хубаво, е музика.
Поезията е нещо образно. Всяко нещо, което дава импулс на човешката душа, е поезия. Всяко нещо, което дава подтик на ума, е музика. Всяко нещо, което дава подтик на чувствата е поезия. Всяко нещо, което дава подтик на постъпките, е музика.
Нещата, които дават подтик да спиш хубаво, е музика.
Неща, които дават подтик да работиш хубаво, е музика. Музиката е един вътрешен импулс, който е спомагал. Музиката заглажда. И най-лошите работи, като ги намажеш, едно въже като го намажеш с масло, работите вървят като по масло.
към беседата >>
Проверете закона.
Казвам: Радвай се не само на това, което си разбрал, но се радвай и на онова, което другите хора са разбрали. Радвай се на това, което ти пееш, но се радвай [и] на онова, което другите хора пеят. Когато човек пее в света, аз разбирам. Всички разбират туй, което е хубаво и възвишено, в него има пеене. То е най-хубавото пеене, което човек може да има.
Проверете закона.
Когато хората изгубят възвишеното, идеалния живот, в тях престава музиката. Щом имате възвишен живот, музика идва сама по себе си. Сега мисълта е малко ясна. Отношението на музиката към човешкото съзнание какво е? Към човешката мисъл разбирате.
към беседата >>
Да кажем турили две релси, турили са един влак да върви.
Вие искате в света да имате влияние, да направите нещо в света. Кой от вас, който е бил гениален е направил нещо в природата? Какво са направили гениалните хора, какво са допринесли на природата?
Да кажем турили две релси, турили са един влак да върви.
Какво са допринесли на природата? Вземате всичко каквото тя има, турите въглища, върви влакът. Казвате: „Култура е! “ Или някой ще вземе книга, мастило, ще надраска такива криви линии. Казва: „Поразия, […] има.“ То е на киното.
към беседата >>
„Сол“ – не е сол.
То е музика. Той е неправилен тон на съзнанието. Трябва тълкувание. Казвам: Вземи „ре“. (Учителят изпя един тон, който не бе „ре“.) – Това не е „ре“.
„Сол“ – не е сол.
Вземи „си“. – Не е „си“. (Учителят взе един тон.) Този тон при обикновената мажорна гама, кой тон е? – „До“. Правилен ли е тонът?
към беседата >>
Неща, които дават подтик да работиш хубаво, е музика.
Всяко нещо, което дава импулс на човешката душа, е поезия. Всяко нещо, което дава подтик на ума, е музика. Всяко нещо, което дава подтик на чувствата е поезия. Всяко нещо, което дава подтик на постъпките, е музика. Нещата, които дават подтик да спиш хубаво, е музика.
Неща, които дават подтик да работиш хубаво, е музика.
Музиката е един вътрешен импулс, който е спомагал. Музиката заглажда. И най-лошите работи, като ги намажеш, едно въже като го намажеш с масло, работите вървят като по масло.
към беседата >>
Когато хората изгубят възвишеното, идеалния живот, в тях престава музиката.
Радвай се на това, което ти пееш, но се радвай [и] на онова, което другите хора пеят. Когато човек пее в света, аз разбирам. Всички разбират туй, което е хубаво и възвишено, в него има пеене. То е най-хубавото пеене, което човек може да има. Проверете закона.
Когато хората изгубят възвишеното, идеалния живот, в тях престава музиката.
Щом имате възвишен живот, музика идва сама по себе си. Сега мисълта е малко ясна. Отношението на музиката към човешкото съзнание какво е? Към човешката мисъл разбирате. Пък това, обикновеното пеене не че е лошо, но въпросът е друг.
към беседата >>
Какво са допринесли на природата?
Вие искате в света да имате влияние, да направите нещо в света. Кой от вас, който е бил гениален е направил нещо в природата? Какво са направили гениалните хора, какво са допринесли на природата? Да кажем турили две релси, турили са един влак да върви.
Какво са допринесли на природата?
Вземате всичко каквото тя има, турите въглища, върви влакът. Казвате: „Култура е! “ Или някой ще вземе книга, мастило, ще надраска такива криви линии. Казва: „Поразия, […] има.“ То е на киното. Сега ще разбирате правата страна.
към беседата >>
Вземи „си“.
Той е неправилен тон на съзнанието. Трябва тълкувание. Казвам: Вземи „ре“. (Учителят изпя един тон, който не бе „ре“.) – Това не е „ре“. „Сол“ – не е сол.
Вземи „си“.
– Не е „си“. (Учителят взе един тон.) Този тон при обикновената мажорна гама, кой тон е? – „До“. Правилен ли е тонът? По моя камертон е „до“.
към беседата >>
Музиката е един вътрешен импулс, който е спомагал.
Всяко нещо, което дава подтик на ума, е музика. Всяко нещо, което дава подтик на чувствата е поезия. Всяко нещо, което дава подтик на постъпките, е музика. Нещата, които дават подтик да спиш хубаво, е музика. Неща, които дават подтик да работиш хубаво, е музика.
Музиката е един вътрешен импулс, който е спомагал.
Музиката заглажда. И най-лошите работи, като ги намажеш, едно въже като го намажеш с масло, работите вървят като по масло.
към беседата >>
Щом имате възвишен живот, музика идва сама по себе си.
Когато човек пее в света, аз разбирам. Всички разбират туй, което е хубаво и възвишено, в него има пеене. То е най-хубавото пеене, което човек може да има. Проверете закона. Когато хората изгубят възвишеното, идеалния живот, в тях престава музиката.
Щом имате възвишен живот, музика идва сама по себе си.
Сега мисълта е малко ясна. Отношението на музиката към човешкото съзнание какво е? Към човешката мисъл разбирате. Пък това, обикновеното пеене не че е лошо, но въпросът е друг. То не може да ти помогне.
към беседата >>
Вземате всичко каквото тя има, турите въглища, върви влакът.
Вие искате в света да имате влияние, да направите нещо в света. Кой от вас, който е бил гениален е направил нещо в природата? Какво са направили гениалните хора, какво са допринесли на природата? Да кажем турили две релси, турили са един влак да върви. Какво са допринесли на природата?
Вземате всичко каквото тя има, турите въглища, върви влакът.
Казвате: „Култура е! “ Или някой ще вземе книга, мастило, ще надраска такива криви линии. Казва: „Поразия, […] има.“ То е на киното. Сега ще разбирате правата страна. Човек трябва да чопли да изкара нещо.
към беседата >>
– Не е „си“.
Трябва тълкувание. Казвам: Вземи „ре“. (Учителят изпя един тон, който не бе „ре“.) – Това не е „ре“. „Сол“ – не е сол. Вземи „си“.
– Не е „си“.
(Учителят взе един тон.) Този тон при обикновената мажорна гама, кой тон е? – „До“. Правилен ли е тонът? По моя камертон е „до“. Има няколко трептения, които трябва да се подигнат.
към беседата >>
Музиката заглажда.
Всяко нещо, което дава подтик на чувствата е поезия. Всяко нещо, което дава подтик на постъпките, е музика. Нещата, които дават подтик да спиш хубаво, е музика. Неща, които дават подтик да работиш хубаво, е музика. Музиката е един вътрешен импулс, който е спомагал.
Музиката заглажда.
И най-лошите работи, като ги намажеш, едно въже като го намажеш с масло, работите вървят като по масло.
към беседата >>
Сега мисълта е малко ясна.
Всички разбират туй, което е хубаво и възвишено, в него има пеене. То е най-хубавото пеене, което човек може да има. Проверете закона. Когато хората изгубят възвишеното, идеалния живот, в тях престава музиката. Щом имате възвишен живот, музика идва сама по себе си.
Сега мисълта е малко ясна.
Отношението на музиката към човешкото съзнание какво е? Към човешката мисъл разбирате. Пък това, обикновеното пеене не че е лошо, но въпросът е друг. То не може да ти помогне. Тази музика, която сега имате, тя е отражение, тя е грамофонни плочи.
към беседата >>
Казвате: „Култура е!
Кой от вас, който е бил гениален е направил нещо в природата? Какво са направили гениалните хора, какво са допринесли на природата? Да кажем турили две релси, турили са един влак да върви. Какво са допринесли на природата? Вземате всичко каквото тя има, турите въглища, върви влакът.
Казвате: „Култура е!
“ Или някой ще вземе книга, мастило, ще надраска такива криви линии. Казва: „Поразия, […] има.“ То е на киното. Сега ще разбирате правата страна. Човек трябва да чопли да изкара нещо. Тогава, ако можеш ти от една книга да изкараш нещо.
към беседата >>
(Учителят взе един тон.) Този тон при обикновената мажорна гама, кой тон е?
Казвам: Вземи „ре“. (Учителят изпя един тон, който не бе „ре“.) – Това не е „ре“. „Сол“ – не е сол. Вземи „си“. – Не е „си“.
(Учителят взе един тон.) Този тон при обикновената мажорна гама, кой тон е?
– „До“. Правилен ли е тонът? По моя камертон е „до“. Има няколко трептения, които трябва да се подигнат.
към беседата >>
И най-лошите работи, като ги намажеш, едно въже като го намажеш с масло, работите вървят като по масло.
Всяко нещо, което дава подтик на постъпките, е музика. Нещата, които дават подтик да спиш хубаво, е музика. Неща, които дават подтик да работиш хубаво, е музика. Музиката е един вътрешен импулс, който е спомагал. Музиката заглажда.
И най-лошите работи, като ги намажеш, едно въже като го намажеш с масло, работите вървят като по масло.
към беседата >>
Отношението на музиката към човешкото съзнание какво е?
То е най-хубавото пеене, което човек може да има. Проверете закона. Когато хората изгубят възвишеното, идеалния живот, в тях престава музиката. Щом имате възвишен живот, музика идва сама по себе си. Сега мисълта е малко ясна.
Отношението на музиката към човешкото съзнание какво е?
Към човешката мисъл разбирате. Пък това, обикновеното пеене не че е лошо, но въпросът е друг. То не може да ти помогне. Тази музика, която сега имате, тя е отражение, тя е грамофонни плочи. И то е хубаво.
към беседата >>
“ Или някой ще вземе книга, мастило, ще надраска такива криви линии.
Какво са направили гениалните хора, какво са допринесли на природата? Да кажем турили две релси, турили са един влак да върви. Какво са допринесли на природата? Вземате всичко каквото тя има, турите въглища, върви влакът. Казвате: „Култура е!
“ Или някой ще вземе книга, мастило, ще надраска такива криви линии.
Казва: „Поразия, […] има.“ То е на киното. Сега ще разбирате правата страна. Човек трябва да чопли да изкара нещо. Тогава, ако можеш ти от една книга да изкараш нещо. Аз съм привеждал този пример: Праща един свещеник при един архимандрит своя слуга, който се казвал Стоян, да му занесе подарък.
към беседата >>
– „До“.
(Учителят изпя един тон, който не бе „ре“.) – Това не е „ре“. „Сол“ – не е сол. Вземи „си“. – Не е „си“. (Учителят взе един тон.) Този тон при обикновената мажорна гама, кой тон е?
– „До“.
Правилен ли е тонът? По моя камертон е „до“. Има няколко трептения, които трябва да се подигнат.
към беседата >>
Тогава за втория път ще имате един урок.
Тогава за втория път ще имате един урок.
Всеки да изпее: „Когато моето слънце изгрява, аз зная какво да правя.“ Всеки да си съчини по една песен както знае. Ако искате на източен мотив, ако искате на български, ако искате на европейски мотив, на какъвто искате мотив. Ако някой не може да съчини, да накара някой да му съчини за него. Два имате такива заместници.
към беседата >>
Към човешката мисъл разбирате.
Проверете закона. Когато хората изгубят възвишеното, идеалния живот, в тях престава музиката. Щом имате възвишен живот, музика идва сама по себе си. Сега мисълта е малко ясна. Отношението на музиката към човешкото съзнание какво е?
Към човешката мисъл разбирате.
Пък това, обикновеното пеене не че е лошо, но въпросът е друг. То не може да ти помогне. Тази музика, която сега имате, тя е отражение, тя е грамофонни плочи. И то е хубаво. Онзи, който иска да напредне като музикант, да вложи музиката като възпитателно средство, той не трябва да се учи от грамофонни плочи, той трябва да слуша музиканти, цигулари от източника.
към беседата >>
Казва: „Поразия, […] има.“ То е на киното.
Да кажем турили две релси, турили са един влак да върви. Какво са допринесли на природата? Вземате всичко каквото тя има, турите въглища, върви влакът. Казвате: „Култура е! “ Или някой ще вземе книга, мастило, ще надраска такива криви линии.
Казва: „Поразия, […] има.“ То е на киното.
Сега ще разбирате правата страна. Човек трябва да чопли да изкара нещо. Тогава, ако можеш ти от една книга да изкараш нещо. Аз съм привеждал този пример: Праща един свещеник при един архимандрит своя слуга, който се казвал Стоян, да му занесе подарък. Свещеникът бил при море, та изпратил пет скумрии на този архимандрит.
към беседата >>
Правилен ли е тонът?
„Сол“ – не е сол. Вземи „си“. – Не е „си“. (Учителят взе един тон.) Този тон при обикновената мажорна гама, кой тон е? – „До“.
Правилен ли е тонът?
По моя камертон е „до“. Има няколко трептения, които трябва да се подигнат.
към беседата >>
Всеки да изпее: „Когато моето слънце изгрява, аз зная какво да правя.“ Всеки да си съчини по една песен както знае.
Тогава за втория път ще имате един урок.
Всеки да изпее: „Когато моето слънце изгрява, аз зная какво да правя.“ Всеки да си съчини по една песен както знае.
Ако искате на източен мотив, ако искате на български, ако искате на европейски мотив, на какъвто искате мотив. Ако някой не може да съчини, да накара някой да му съчини за него. Два имате такива заместници.
към беседата >>
Пък това, обикновеното пеене не че е лошо, но въпросът е друг.
Когато хората изгубят възвишеното, идеалния живот, в тях престава музиката. Щом имате възвишен живот, музика идва сама по себе си. Сега мисълта е малко ясна. Отношението на музиката към човешкото съзнание какво е? Към човешката мисъл разбирате.
Пък това, обикновеното пеене не че е лошо, но въпросът е друг.
То не може да ти помогне. Тази музика, която сега имате, тя е отражение, тя е грамофонни плочи. И то е хубаво. Онзи, който иска да напредне като музикант, да вложи музиката като възпитателно средство, той не трябва да се учи от грамофонни плочи, той трябва да слуша музиканти, цигулари от източника.
към беседата >>
Сега ще разбирате правата страна.
Какво са допринесли на природата? Вземате всичко каквото тя има, турите въглища, върви влакът. Казвате: „Култура е! “ Или някой ще вземе книга, мастило, ще надраска такива криви линии. Казва: „Поразия, […] има.“ То е на киното.
Сега ще разбирате правата страна.
Човек трябва да чопли да изкара нещо. Тогава, ако можеш ти от една книга да изкараш нещо. Аз съм привеждал този пример: Праща един свещеник при един архимандрит своя слуга, който се казвал Стоян, да му занесе подарък. Свещеникът бил при море, та изпратил пет скумрии на този архимандрит. Стоян се спрял на едно място, опекъл една скумрия, на друго място – друга, на трето – трета и докато иде до архимандрита, изял скумриите.
към беседата >>
По моя камертон е „до“.
Вземи „си“. – Не е „си“. (Учителят взе един тон.) Този тон при обикновената мажорна гама, кой тон е? – „До“. Правилен ли е тонът?
По моя камертон е „до“.
Има няколко трептения, които трябва да се подигнат.
към беседата >>
Ако искате на източен мотив, ако искате на български, ако искате на европейски мотив, на какъвто искате мотив.
Тогава за втория път ще имате един урок. Всеки да изпее: „Когато моето слънце изгрява, аз зная какво да правя.“ Всеки да си съчини по една песен както знае.
Ако искате на източен мотив, ако искате на български, ако искате на европейски мотив, на какъвто искате мотив.
Ако някой не може да съчини, да накара някой да му съчини за него. Два имате такива заместници.
към беседата >>
То не може да ти помогне.
Щом имате възвишен живот, музика идва сама по себе си. Сега мисълта е малко ясна. Отношението на музиката към човешкото съзнание какво е? Към човешката мисъл разбирате. Пък това, обикновеното пеене не че е лошо, но въпросът е друг.
То не може да ти помогне.
Тази музика, която сега имате, тя е отражение, тя е грамофонни плочи. И то е хубаво. Онзи, който иска да напредне като музикант, да вложи музиката като възпитателно средство, той не трябва да се учи от грамофонни плочи, той трябва да слуша музиканти, цигулари от източника.
към беседата >>
Човек трябва да чопли да изкара нещо.
Вземате всичко каквото тя има, турите въглища, върви влакът. Казвате: „Култура е! “ Или някой ще вземе книга, мастило, ще надраска такива криви линии. Казва: „Поразия, […] има.“ То е на киното. Сега ще разбирате правата страна.
Човек трябва да чопли да изкара нещо.
Тогава, ако можеш ти от една книга да изкараш нещо. Аз съм привеждал този пример: Праща един свещеник при един архимандрит своя слуга, който се казвал Стоян, да му занесе подарък. Свещеникът бил при море, та изпратил пет скумрии на този архимандрит. Стоян се спрял на едно място, опекъл една скумрия, на друго място – друга, на трето – трета и докато иде до архимандрита, изял скумриите. Занесъл той писмото, чете той писмото и казва: „Стояне, тук пише, че пет скумрии има изпратени.“ – „А, казва, намери ли ги?
към беседата >>
Има няколко трептения, които трябва да се подигнат.
– Не е „си“. (Учителят взе един тон.) Този тон при обикновената мажорна гама, кой тон е? – „До“. Правилен ли е тонът? По моя камертон е „до“.
Има няколко трептения, които трябва да се подигнат.
към беседата >>
Ако някой не може да съчини, да накара някой да му съчини за него.
Тогава за втория път ще имате един урок. Всеки да изпее: „Когато моето слънце изгрява, аз зная какво да правя.“ Всеки да си съчини по една песен както знае. Ако искате на източен мотив, ако искате на български, ако искате на европейски мотив, на какъвто искате мотив.
Ако някой не може да съчини, да накара някой да му съчини за него.
Два имате такива заместници.
към беседата >>
Тази музика, която сега имате, тя е отражение, тя е грамофонни плочи.
Сега мисълта е малко ясна. Отношението на музиката към човешкото съзнание какво е? Към човешката мисъл разбирате. Пък това, обикновеното пеене не че е лошо, но въпросът е друг. То не може да ти помогне.
Тази музика, която сега имате, тя е отражение, тя е грамофонни плочи.
И то е хубаво. Онзи, който иска да напредне като музикант, да вложи музиката като възпитателно средство, той не трябва да се учи от грамофонни плочи, той трябва да слуша музиканти, цигулари от източника.
към беседата >>
Тогава, ако можеш ти от една книга да изкараш нещо.
Казвате: „Култура е! “ Или някой ще вземе книга, мастило, ще надраска такива криви линии. Казва: „Поразия, […] има.“ То е на киното. Сега ще разбирате правата страна. Човек трябва да чопли да изкара нещо.
Тогава, ако можеш ти от една книга да изкараш нещо.
Аз съм привеждал този пример: Праща един свещеник при един архимандрит своя слуга, който се казвал Стоян, да му занесе подарък. Свещеникът бил при море, та изпратил пет скумрии на този архимандрит. Стоян се спрял на едно място, опекъл една скумрия, на друго място – друга, на трето – трета и докато иде до архимандрита, изял скумриите. Занесъл той писмото, чете той писмото и казва: „Стояне, тук пише, че пет скумрии има изпратени.“ – „А, казва, намери ли ги? Аз мислех, че съм ги изгубил.
към беседата >>
Та ще се освободите от всички ония заблуждения, аз наричам ония старомодни неща, с които някога сте живели.
Та ще се освободите от всички ония заблуждения, аз наричам ония старомодни неща, с които някога сте живели.
Сега трябва да се освободите. Сега, заражда ли се някакъв въпрос върху това, което ви говорих? Или се заражда някакво противоречие? Остана ли някакво противоречие, от което да се родят други противоречия? Какво противоречие има?
към беседата >>
Два имате такива заместници.
Тогава за втория път ще имате един урок. Всеки да изпее: „Когато моето слънце изгрява, аз зная какво да правя.“ Всеки да си съчини по една песен както знае. Ако искате на източен мотив, ако искате на български, ако искате на европейски мотив, на какъвто искате мотив. Ако някой не може да съчини, да накара някой да му съчини за него.
Два имате такива заместници.
към беседата >>
И то е хубаво.
Отношението на музиката към човешкото съзнание какво е? Към човешката мисъл разбирате. Пък това, обикновеното пеене не че е лошо, но въпросът е друг. То не може да ти помогне. Тази музика, която сега имате, тя е отражение, тя е грамофонни плочи.
И то е хубаво.
Онзи, който иска да напредне като музикант, да вложи музиката като възпитателно средство, той не трябва да се учи от грамофонни плочи, той трябва да слуша музиканти, цигулари от източника.
към беседата >>
Аз съм привеждал този пример: Праща един свещеник при един архимандрит своя слуга, който се казвал Стоян, да му занесе подарък.
“ Или някой ще вземе книга, мастило, ще надраска такива криви линии. Казва: „Поразия, […] има.“ То е на киното. Сега ще разбирате правата страна. Човек трябва да чопли да изкара нещо. Тогава, ако можеш ти от една книга да изкараш нещо.
Аз съм привеждал този пример: Праща един свещеник при един архимандрит своя слуга, който се казвал Стоян, да му занесе подарък.
Свещеникът бил при море, та изпратил пет скумрии на този архимандрит. Стоян се спрял на едно място, опекъл една скумрия, на друго място – друга, на трето – трета и докато иде до архимандрита, изял скумриите. Занесъл той писмото, чете той писмото и казва: „Стояне, тук пише, че пет скумрии има изпратени.“ – „А, казва, намери ли ги? Аз мислех, че съм ги изгубил. Щом си намерил, олекна ми на душата.“
към беседата >>
Сега трябва да се освободите.
Та ще се освободите от всички ония заблуждения, аз наричам ония старомодни неща, с които някога сте живели.
Сега трябва да се освободите.
Сега, заражда ли се някакъв въпрос върху това, което ви говорих? Или се заражда някакво противоречие? Остана ли някакво противоречие, от което да се родят други противоречия? Какво противоречие има? Няма противоречие, трябва съпоставяне.
към беседата >>
Онзи, който иска да напредне като музикант, да вложи музиката като възпитателно средство, той не трябва да се учи от грамофонни плочи, той трябва да слуша музиканти, цигулари от източника.
Към човешката мисъл разбирате. Пък това, обикновеното пеене не че е лошо, но въпросът е друг. То не може да ти помогне. Тази музика, която сега имате, тя е отражение, тя е грамофонни плочи. И то е хубаво.
Онзи, който иска да напредне като музикант, да вложи музиката като възпитателно средство, той не трябва да се учи от грамофонни плочи, той трябва да слуша музиканти, цигулари от източника.
към беседата >>
Свещеникът бил при море, та изпратил пет скумрии на този архимандрит.
Казва: „Поразия, […] има.“ То е на киното. Сега ще разбирате правата страна. Човек трябва да чопли да изкара нещо. Тогава, ако можеш ти от една книга да изкараш нещо. Аз съм привеждал този пример: Праща един свещеник при един архимандрит своя слуга, който се казвал Стоян, да му занесе подарък.
Свещеникът бил при море, та изпратил пет скумрии на този архимандрит.
Стоян се спрял на едно място, опекъл една скумрия, на друго място – друга, на трето – трета и докато иде до архимандрита, изял скумриите. Занесъл той писмото, чете той писмото и казва: „Стояне, тук пише, че пет скумрии има изпратени.“ – „А, казва, намери ли ги? Аз мислех, че съм ги изгубил. Щом си намерил, олекна ми на душата.“
към беседата >>
Сега, заражда ли се някакъв въпрос върху това, което ви говорих?
Та ще се освободите от всички ония заблуждения, аз наричам ония старомодни неща, с които някога сте живели. Сега трябва да се освободите.
Сега, заражда ли се някакъв въпрос върху това, което ви говорих?
Или се заражда някакво противоречие? Остана ли някакво противоречие, от което да се родят други противоречия? Какво противоречие има? Няма противоречие, трябва съпоставяне. Бог както създал света, няма никакво противоречие.
към беседата >>
Коя беше основната мисъл, за която говорехме досега?
Коя беше основната мисъл, за която говорехме досега?
Какво разбрахте? (– „Когато човек започне да мисли, то е основния тон.“) Да, то е основния тон. Че то е най-лесното. Мъчно е мисленето. Мнозина искат да мислят без да са музикални.
към беседата >>
Стоян се спрял на едно място, опекъл една скумрия, на друго място – друга, на трето – трета и докато иде до архимандрита, изял скумриите.
Сега ще разбирате правата страна. Човек трябва да чопли да изкара нещо. Тогава, ако можеш ти от една книга да изкараш нещо. Аз съм привеждал този пример: Праща един свещеник при един архимандрит своя слуга, който се казвал Стоян, да му занесе подарък. Свещеникът бил при море, та изпратил пет скумрии на този архимандрит.
Стоян се спрял на едно място, опекъл една скумрия, на друго място – друга, на трето – трета и докато иде до архимандрита, изял скумриите.
Занесъл той писмото, чете той писмото и казва: „Стояне, тук пише, че пет скумрии има изпратени.“ – „А, казва, намери ли ги? Аз мислех, че съм ги изгубил. Щом си намерил, олекна ми на душата.“
към беседата >>
Или се заражда някакво противоречие?
Та ще се освободите от всички ония заблуждения, аз наричам ония старомодни неща, с които някога сте живели. Сега трябва да се освободите. Сега, заражда ли се някакъв въпрос върху това, което ви говорих?
Или се заражда някакво противоречие?
Остана ли някакво противоречие, от което да се родят други противоречия? Какво противоречие има? Няма противоречие, трябва съпоставяне. Бог както създал света, няма никакво противоречие. Никога не търсете противоречие в съзнанието на света.
към беседата >>
Какво разбрахте?
Коя беше основната мисъл, за която говорехме досега?
Какво разбрахте?
(– „Когато човек започне да мисли, то е основния тон.“) Да, то е основния тон. Че то е най-лесното. Мъчно е мисленето. Мнозина искат да мислят без да са музикални. Най-спорното е туй.
към беседата >>
Занесъл той писмото, чете той писмото и казва: „Стояне, тук пише, че пет скумрии има изпратени.“ – „А, казва, намери ли ги?
Човек трябва да чопли да изкара нещо. Тогава, ако можеш ти от една книга да изкараш нещо. Аз съм привеждал този пример: Праща един свещеник при един архимандрит своя слуга, който се казвал Стоян, да му занесе подарък. Свещеникът бил при море, та изпратил пет скумрии на този архимандрит. Стоян се спрял на едно място, опекъл една скумрия, на друго място – друга, на трето – трета и докато иде до архимандрита, изял скумриите.
Занесъл той писмото, чете той писмото и казва: „Стояне, тук пише, че пет скумрии има изпратени.“ – „А, казва, намери ли ги?
Аз мислех, че съм ги изгубил. Щом си намерил, олекна ми на душата.“
към беседата >>
Остана ли някакво противоречие, от което да се родят други противоречия?
Та ще се освободите от всички ония заблуждения, аз наричам ония старомодни неща, с които някога сте живели. Сега трябва да се освободите. Сега, заражда ли се някакъв въпрос върху това, което ви говорих? Или се заражда някакво противоречие?
Остана ли някакво противоречие, от което да се родят други противоречия?
Какво противоречие има? Няма противоречие, трябва съпоставяне. Бог както създал света, няма никакво противоречие. Никога не търсете противоречие в съзнанието на света. Противоречието, което съществува, е личен процес.
към беседата >>
(– „Когато човек започне да мисли, то е основния тон.“) Да, то е основния тон.
Коя беше основната мисъл, за която говорехме досега? Какво разбрахте?
(– „Когато човек започне да мисли, то е основния тон.“) Да, то е основния тон.
Че то е най-лесното. Мъчно е мисленето. Мнозина искат да мислят без да са музикални. Най-спорното е туй. Щом ти си музикален, ти можеш да мислиш.
към беседата >>
Аз мислех, че съм ги изгубил.
Тогава, ако можеш ти от една книга да изкараш нещо. Аз съм привеждал този пример: Праща един свещеник при един архимандрит своя слуга, който се казвал Стоян, да му занесе подарък. Свещеникът бил при море, та изпратил пет скумрии на този архимандрит. Стоян се спрял на едно място, опекъл една скумрия, на друго място – друга, на трето – трета и докато иде до архимандрита, изял скумриите. Занесъл той писмото, чете той писмото и казва: „Стояне, тук пише, че пет скумрии има изпратени.“ – „А, казва, намери ли ги?
Аз мислех, че съм ги изгубил.
Щом си намерил, олекна ми на душата.“
към беседата >>
Какво противоречие има?
Та ще се освободите от всички ония заблуждения, аз наричам ония старомодни неща, с които някога сте живели. Сега трябва да се освободите. Сега, заражда ли се някакъв въпрос върху това, което ви говорих? Или се заражда някакво противоречие? Остана ли някакво противоречие, от което да се родят други противоречия?
Какво противоречие има?
Няма противоречие, трябва съпоставяне. Бог както създал света, няма никакво противоречие. Никога не търсете противоречие в съзнанието на света. Противоречието, което съществува, е личен процес. В Божествения процес всяко нещо е на мястото си.
към беседата >>
Че то е най-лесното.
Коя беше основната мисъл, за която говорехме досега? Какво разбрахте? (– „Когато човек започне да мисли, то е основния тон.“) Да, то е основния тон.
Че то е най-лесното.
Мъчно е мисленето. Мнозина искат да мислят без да са музикални. Най-спорното е туй. Щом ти си музикален, ти можеш да мислиш. Мисленето с [музика] лесно става, без музика мъчно става.
към беседата >>
Щом си намерил, олекна ми на душата.“
Аз съм привеждал този пример: Праща един свещеник при един архимандрит своя слуга, който се казвал Стоян, да му занесе подарък. Свещеникът бил при море, та изпратил пет скумрии на този архимандрит. Стоян се спрял на едно място, опекъл една скумрия, на друго място – друга, на трето – трета и докато иде до архимандрита, изял скумриите. Занесъл той писмото, чете той писмото и казва: „Стояне, тук пише, че пет скумрии има изпратени.“ – „А, казва, намери ли ги? Аз мислех, че съм ги изгубил.
Щом си намерил, олекна ми на душата.“
към беседата >>
Няма противоречие, трябва съпоставяне.
Сега трябва да се освободите. Сега, заражда ли се някакъв въпрос върху това, което ви говорих? Или се заражда някакво противоречие? Остана ли някакво противоречие, от което да се родят други противоречия? Какво противоречие има?
Няма противоречие, трябва съпоставяне.
Бог както създал света, няма никакво противоречие. Никога не търсете противоречие в съзнанието на света. Противоречието, което съществува, е личен процес. В Божествения процес всяко нещо е на мястото си. Туй, което вие забелязвате, че не е на мястото си, то не е вече в този първичен процес, то е вторично.
към беседата >>
Мъчно е мисленето.
Коя беше основната мисъл, за която говорехме досега? Какво разбрахте? (– „Когато човек започне да мисли, то е основния тон.“) Да, то е основния тон. Че то е най-лесното.
Мъчно е мисленето.
Мнозина искат да мислят без да са музикални. Най-спорното е туй. Щом ти си музикален, ти можеш да мислиш. Мисленето с [музика] лесно става, без музика мъчно става. На кого умът не схваща – музиката не работи, не си музикален.
към беседата >>
Ние сме в същото положение.
Ние сме в същото положение.
Кое е реалното? Туй, което е. Туй, което не е, какво е? То е сянка. Туй, което е, е реалното.
към беседата >>
Бог както създал света, няма никакво противоречие.
Сега, заражда ли се някакъв въпрос върху това, което ви говорих? Или се заражда някакво противоречие? Остана ли някакво противоречие, от което да се родят други противоречия? Какво противоречие има? Няма противоречие, трябва съпоставяне.
Бог както създал света, няма никакво противоречие.
Никога не търсете противоречие в съзнанието на света. Противоречието, което съществува, е личен процес. В Божествения процес всяко нещо е на мястото си. Туй, което вие забелязвате, че не е на мястото си, то не е вече в този първичен процес, то е вторично. В първия процес на природата всичко е в хармония.
към беседата >>
Мнозина искат да мислят без да са музикални.
Коя беше основната мисъл, за която говорехме досега? Какво разбрахте? (– „Когато човек започне да мисли, то е основния тон.“) Да, то е основния тон. Че то е най-лесното. Мъчно е мисленето.
Мнозина искат да мислят без да са музикални.
Най-спорното е туй. Щом ти си музикален, ти можеш да мислиш. Мисленето с [музика] лесно става, без музика мъчно става. На кого умът не схваща – музиката не работи, не си музикален. Че един артист, който седи, пее, той има идея в себе си.
към беседата >>
Кое е реалното?
Ние сме в същото положение.
Кое е реалното?
Туй, което е. Туй, което не е, какво е? То е сянка. Туй, което е, е реалното. Туй, което не е, е сянка на реалността.
към беседата >>
Никога не търсете противоречие в съзнанието на света.
Или се заражда някакво противоречие? Остана ли някакво противоречие, от което да се родят други противоречия? Какво противоречие има? Няма противоречие, трябва съпоставяне. Бог както създал света, няма никакво противоречие.
Никога не търсете противоречие в съзнанието на света.
Противоречието, което съществува, е личен процес. В Божествения процес всяко нещо е на мястото си. Туй, което вие забелязвате, че не е на мястото си, то не е вече в този първичен процес, то е вторично. В първия процес на природата всичко е в хармония. Във вторичния процес влизат разни противоречия.
към беседата >>
Най-спорното е туй.
Какво разбрахте? (– „Когато човек започне да мисли, то е основния тон.“) Да, то е основния тон. Че то е най-лесното. Мъчно е мисленето. Мнозина искат да мислят без да са музикални.
Най-спорното е туй.
Щом ти си музикален, ти можеш да мислиш. Мисленето с [музика] лесно става, без музика мъчно става. На кого умът не схваща – музиката не работи, не си музикален. Че един артист, който седи, пее, той има идея в себе си.
към беседата >>
Туй, което е.
Ние сме в същото положение. Кое е реалното?
Туй, което е.
Туй, което не е, какво е? То е сянка. Туй, което е, е реалното. Туй, което не е, е сянка на реалността. Когато някой ми казва, че това не е така, аз разбирам, то е сянка на реалността на нещата.
към беседата >>
Противоречието, което съществува, е личен процес.
Остана ли някакво противоречие, от което да се родят други противоречия? Какво противоречие има? Няма противоречие, трябва съпоставяне. Бог както създал света, няма никакво противоречие. Никога не търсете противоречие в съзнанието на света.
Противоречието, което съществува, е личен процес.
В Божествения процес всяко нещо е на мястото си. Туй, което вие забелязвате, че не е на мястото си, то не е вече в този първичен процес, то е вторично. В първия процес на природата всичко е в хармония. Във вторичния процес влизат разни противоречия. Те са неща намесени отпосле.
към беседата >>
Щом ти си музикален, ти можеш да мислиш.
(– „Когато човек започне да мисли, то е основния тон.“) Да, то е основния тон. Че то е най-лесното. Мъчно е мисленето. Мнозина искат да мислят без да са музикални. Най-спорното е туй.
Щом ти си музикален, ти можеш да мислиш.
Мисленето с [музика] лесно става, без музика мъчно става. На кого умът не схваща – музиката не работи, не си музикален. Че един артист, който седи, пее, той има идея в себе си.
към беседата >>
Туй, което не е, какво е?
Ние сме в същото положение. Кое е реалното? Туй, което е.
Туй, което не е, какво е?
То е сянка. Туй, което е, е реалното. Туй, което не е, е сянка на реалността. Когато някой ми казва, че това не е така, аз разбирам, то е сянка на реалността на нещата. Когато нещата стават което не са, е сянка.
към беседата >>
В Божествения процес всяко нещо е на мястото си.
Какво противоречие има? Няма противоречие, трябва съпоставяне. Бог както създал света, няма никакво противоречие. Никога не търсете противоречие в съзнанието на света. Противоречието, което съществува, е личен процес.
В Божествения процес всяко нещо е на мястото си.
Туй, което вие забелязвате, че не е на мястото си, то не е вече в този първичен процес, то е вторично. В първия процес на природата всичко е в хармония. Във вторичния процес влизат разни противоречия. Те са неща намесени отпосле. Те не са Божествени неща.
към беседата >>
Мисленето с [музика] лесно става, без музика мъчно става.
Че то е най-лесното. Мъчно е мисленето. Мнозина искат да мислят без да са музикални. Най-спорното е туй. Щом ти си музикален, ти можеш да мислиш.
Мисленето с [музика] лесно става, без музика мъчно става.
На кого умът не схваща – музиката не работи, не си музикален. Че един артист, който седи, пее, той има идея в себе си.
към беседата >>
То е сянка.
Ние сме в същото положение. Кое е реалното? Туй, което е. Туй, което не е, какво е?
То е сянка.
Туй, което е, е реалното. Туй, което не е, е сянка на реалността. Когато някой ми казва, че това не е така, аз разбирам, то е сянка на реалността на нещата. Когато нещата стават което не са, е сянка. Винаги туй, което не е, е сянка.
към беседата >>
Туй, което вие забелязвате, че не е на мястото си, то не е вече в този първичен процес, то е вторично.
Няма противоречие, трябва съпоставяне. Бог както създал света, няма никакво противоречие. Никога не търсете противоречие в съзнанието на света. Противоречието, което съществува, е личен процес. В Божествения процес всяко нещо е на мястото си.
Туй, което вие забелязвате, че не е на мястото си, то не е вече в този първичен процес, то е вторично.
В първия процес на природата всичко е в хармония. Във вторичния процес влизат разни противоречия. Те са неща намесени отпосле. Те не са Божествени неща. Някои разбирания имаме, които не са Божествени.
към беседата >>
На кого умът не схваща – музиката не работи, не си музикален.
Мъчно е мисленето. Мнозина искат да мислят без да са музикални. Най-спорното е туй. Щом ти си музикален, ти можеш да мислиш. Мисленето с [музика] лесно става, без музика мъчно става.
На кого умът не схваща – музиката не работи, не си музикален.
Че един артист, който седи, пее, той има идея в себе си.
към беседата >>
Туй, което е, е реалното.
Ние сме в същото положение. Кое е реалното? Туй, което е. Туй, което не е, какво е? То е сянка.
Туй, което е, е реалното.
Туй, което не е, е сянка на реалността. Когато някой ми казва, че това не е така, аз разбирам, то е сянка на реалността на нещата. Когато нещата стават което не са, е сянка. Винаги туй, което не е, е сянка. Лъжата е сянка на истината.
към беседата >>
В първия процес на природата всичко е в хармония.
Бог както създал света, няма никакво противоречие. Никога не търсете противоречие в съзнанието на света. Противоречието, което съществува, е личен процес. В Божествения процес всяко нещо е на мястото си. Туй, което вие забелязвате, че не е на мястото си, то не е вече в този първичен процес, то е вторично.
В първия процес на природата всичко е в хармония.
Във вторичния процес влизат разни противоречия. Те са неща намесени отпосле. Те не са Божествени неща. Някои разбирания имаме, които не са Божествени. Те са чисто човешки.
към беседата >>
Че един артист, който седи, пее, той има идея в себе си.
Мнозина искат да мислят без да са музикални. Най-спорното е туй. Щом ти си музикален, ти можеш да мислиш. Мисленето с [музика] лесно става, без музика мъчно става. На кого умът не схваща – музиката не работи, не си музикален.
Че един артист, който седи, пее, той има идея в себе си.
към беседата >>
Туй, което не е, е сянка на реалността.
Кое е реалното? Туй, което е. Туй, което не е, какво е? То е сянка. Туй, което е, е реалното.
Туй, което не е, е сянка на реалността.
Когато някой ми казва, че това не е така, аз разбирам, то е сянка на реалността на нещата. Когато нещата стават което не са, е сянка. Винаги туй, което не е, е сянка. Лъжата е сянка на истината. Какво е лъжата?
към беседата >>
Във вторичния процес влизат разни противоречия.
Никога не търсете противоречие в съзнанието на света. Противоречието, което съществува, е личен процес. В Божествения процес всяко нещо е на мястото си. Туй, което вие забелязвате, че не е на мястото си, то не е вече в този първичен процес, то е вторично. В първия процес на природата всичко е в хармония.
Във вторичния процес влизат разни противоречия.
Те са неща намесени отпосле. Те не са Божествени неща. Някои разбирания имаме, които не са Божествени. Те са чисто човешки. Те са противоречия, които произтичат от съвсем други съображения.
към беседата >>
Какво можем да направим сега от тия линии?
Какво можем да направим сега от тия линии?
Първо вие какво ще кажете, какви са тия линии? Хоризонтални ли са или водоравни? Те са успоредни, да, но отвесни ли са? Да кажем линията C има отношение към линиите A и B. Защо тия линии са успоредни?
към беседата >>
Когато някой ми казва, че това не е така, аз разбирам, то е сянка на реалността на нещата.
Туй, което е. Туй, което не е, какво е? То е сянка. Туй, което е, е реалното. Туй, което не е, е сянка на реалността.
Когато някой ми казва, че това не е така, аз разбирам, то е сянка на реалността на нещата.
Когато нещата стават което не са, е сянка. Винаги туй, което не е, е сянка. Лъжата е сянка на истината. Какво е лъжата? – Сянка на истината.
към беседата >>
Те са неща намесени отпосле.
Противоречието, което съществува, е личен процес. В Божествения процес всяко нещо е на мястото си. Туй, което вие забелязвате, че не е на мястото си, то не е вече в този първичен процес, то е вторично. В първия процес на природата всичко е в хармония. Във вторичния процес влизат разни противоречия.
Те са неща намесени отпосле.
Те не са Божествени неща. Някои разбирания имаме, които не са Божествени. Те са чисто човешки. Те са противоречия, които произтичат от съвсем други съображения.
към беседата >>
Първо вие какво ще кажете, какви са тия линии?
Какво можем да направим сега от тия линии?
Първо вие какво ще кажете, какви са тия линии?
Хоризонтални ли са или водоравни? Те са успоредни, да, но отвесни ли са? Да кажем линията C има отношение към линиите A и B. Защо тия линии са успоредни? (– „Няма да се пресекат, ако ги продължим.“) Но нали в безкрайност се пресичат?
към беседата >>
Когато нещата стават което не са, е сянка.
Туй, което не е, какво е? То е сянка. Туй, което е, е реалното. Туй, което не е, е сянка на реалността. Когато някой ми казва, че това не е така, аз разбирам, то е сянка на реалността на нещата.
Когато нещата стават което не са, е сянка.
Винаги туй, което не е, е сянка. Лъжата е сянка на истината. Какво е лъжата? – Сянка на истината. Какво е невежеството?
към беседата >>
Те не са Божествени неща.
В Божествения процес всяко нещо е на мястото си. Туй, което вие забелязвате, че не е на мястото си, то не е вече в този първичен процес, то е вторично. В първия процес на природата всичко е в хармония. Във вторичния процес влизат разни противоречия. Те са неща намесени отпосле.
Те не са Божествени неща.
Някои разбирания имаме, които не са Божествени. Те са чисто човешки. Те са противоречия, които произтичат от съвсем други съображения.
към беседата >>
Хоризонтални ли са или водоравни?
Какво можем да направим сега от тия линии? Първо вие какво ще кажете, какви са тия линии?
Хоризонтални ли са или водоравни?
Те са успоредни, да, но отвесни ли са? Да кажем линията C има отношение към линиите A и B. Защо тия линии са успоредни? (– „Няма да се пресекат, ако ги продължим.“) Но нали в безкрайност се пресичат? Така мислят математиците.
към беседата >>
Винаги туй, което не е, е сянка.
То е сянка. Туй, което е, е реалното. Туй, което не е, е сянка на реалността. Когато някой ми казва, че това не е така, аз разбирам, то е сянка на реалността на нещата. Когато нещата стават което не са, е сянка.
Винаги туй, което не е, е сянка.
Лъжата е сянка на истината. Какво е лъжата? – Сянка на истината. Какво е невежеството? – Сянка на знанието.
към беседата >>
Някои разбирания имаме, които не са Божествени.
Туй, което вие забелязвате, че не е на мястото си, то не е вече в този първичен процес, то е вторично. В първия процес на природата всичко е в хармония. Във вторичния процес влизат разни противоречия. Те са неща намесени отпосле. Те не са Божествени неща.
Някои разбирания имаме, които не са Божествени.
Те са чисто човешки. Те са противоречия, които произтичат от съвсем други съображения.
към беседата >>
Те са успоредни, да, но отвесни ли са?
Какво можем да направим сега от тия линии? Първо вие какво ще кажете, какви са тия линии? Хоризонтални ли са или водоравни?
Те са успоредни, да, но отвесни ли са?
Да кажем линията C има отношение към линиите A и B. Защо тия линии са успоредни? (– „Няма да се пресекат, ако ги продължим.“) Но нали в безкрайност се пресичат? Така мислят математиците. Тия линии са успоредни по единствената причина, че налягането отвън и отвътре е равномерно.
към беседата >>
Лъжата е сянка на истината.
Туй, което е, е реалното. Туй, което не е, е сянка на реалността. Когато някой ми казва, че това не е така, аз разбирам, то е сянка на реалността на нещата. Когато нещата стават което не са, е сянка. Винаги туй, което не е, е сянка.
Лъжата е сянка на истината.
Какво е лъжата? – Сянка на истината. Какво е невежеството? – Сянка на знанието. Що е омразата?
към беседата >>
Те са чисто човешки.
В първия процес на природата всичко е в хармония. Във вторичния процес влизат разни противоречия. Те са неща намесени отпосле. Те не са Божествени неща. Някои разбирания имаме, които не са Божествени.
Те са чисто човешки.
Те са противоречия, които произтичат от съвсем други съображения.
към беседата >>
Да кажем линията C има отношение към линиите A и B.
Какво можем да направим сега от тия линии? Първо вие какво ще кажете, какви са тия линии? Хоризонтални ли са или водоравни? Те са успоредни, да, но отвесни ли са?
Да кажем линията C има отношение към линиите A и B.
Защо тия линии са успоредни? (– „Няма да се пресекат, ако ги продължим.“) Но нали в безкрайност се пресичат? Така мислят математиците. Тия линии са успоредни по единствената причина, че налягането отвън и отвътре е равномерно. Следователно те не могат нито да се приближат, нито да се отдалечат, понеже налягането е навсякъде еднакво.
към беседата >>
Какво е лъжата?
Туй, което не е, е сянка на реалността. Когато някой ми казва, че това не е така, аз разбирам, то е сянка на реалността на нещата. Когато нещата стават което не са, е сянка. Винаги туй, което не е, е сянка. Лъжата е сянка на истината.
Какво е лъжата?
– Сянка на истината. Какво е невежеството? – Сянка на знанието. Що е омразата? – Сянка на любовта.
към беседата >>
Те са противоречия, които произтичат от съвсем други съображения.
Във вторичния процес влизат разни противоречия. Те са неща намесени отпосле. Те не са Божествени неща. Някои разбирания имаме, които не са Божествени. Те са чисто човешки.
Те са противоречия, които произтичат от съвсем други съображения.
към беседата >>
Защо тия линии са успоредни?
Какво можем да направим сега от тия линии? Първо вие какво ще кажете, какви са тия линии? Хоризонтални ли са или водоравни? Те са успоредни, да, но отвесни ли са? Да кажем линията C има отношение към линиите A и B.
Защо тия линии са успоредни?
(– „Няма да се пресекат, ако ги продължим.“) Но нали в безкрайност се пресичат? Така мислят математиците. Тия линии са успоредни по единствената причина, че налягането отвън и отвътре е равномерно. Следователно те не могат нито да се приближат, нито да се отдалечат, понеже налягането е навсякъде еднакво. Ако влезат в една среда, която е по-рядка, веднага тяхната успоредност ще се измени и ако влезат в по-гъста среда, пак няма да бъдат успоредни.
към беседата >>
– Сянка на истината.
Когато някой ми казва, че това не е така, аз разбирам, то е сянка на реалността на нещата. Когато нещата стават което не са, е сянка. Винаги туй, което не е, е сянка. Лъжата е сянка на истината. Какво е лъжата?
– Сянка на истината.
Какво е невежеството? – Сянка на знанието. Що е омразата? – Сянка на любовта. Що е безсилието?
към беседата >>
За пример, вземете закона за ревността.
За пример, вземете закона за ревността.
От какво произтича ревността? Има едно естествено положение на ревността. Ревността има двояко положение. Аз вземам най-мекото. Ревността е едно неестествено положение, едно отклонение.
към беседата >>
(– „Няма да се пресекат, ако ги продължим.“) Но нали в безкрайност се пресичат?
Първо вие какво ще кажете, какви са тия линии? Хоризонтални ли са или водоравни? Те са успоредни, да, но отвесни ли са? Да кажем линията C има отношение към линиите A и B. Защо тия линии са успоредни?
(– „Няма да се пресекат, ако ги продължим.“) Но нали в безкрайност се пресичат?
Така мислят математиците. Тия линии са успоредни по единствената причина, че налягането отвън и отвътре е равномерно. Следователно те не могат нито да се приближат, нито да се отдалечат, понеже налягането е навсякъде еднакво. Ако влезат в една среда, която е по-рядка, веднага тяхната успоредност ще се измени и ако влезат в по-гъста среда, пак няма да бъдат успоредни. Тия успоредни линии предполагате, че се движат винаги в една среда, дето налягането отвън и отвътре е равномерно.
към беседата >>
Какво е невежеството?
Когато нещата стават което не са, е сянка. Винаги туй, което не е, е сянка. Лъжата е сянка на истината. Какво е лъжата? – Сянка на истината.
Какво е невежеството?
– Сянка на знанието. Що е омразата? – Сянка на любовта. Що е безсилието? – Сенки на силата.
към беседата >>
От какво произтича ревността?
За пример, вземете закона за ревността.
От какво произтича ревността?
Има едно естествено положение на ревността. Ревността има двояко положение. Аз вземам най-мекото. Ревността е едно неестествено положение, едно отклонение. Първото отклонение в живота е ревността.
към беседата >>
Така мислят математиците.
Хоризонтални ли са или водоравни? Те са успоредни, да, но отвесни ли са? Да кажем линията C има отношение към линиите A и B. Защо тия линии са успоредни? (– „Няма да се пресекат, ако ги продължим.“) Но нали в безкрайност се пресичат?
Така мислят математиците.
Тия линии са успоредни по единствената причина, че налягането отвън и отвътре е равномерно. Следователно те не могат нито да се приближат, нито да се отдалечат, понеже налягането е навсякъде еднакво. Ако влезат в една среда, която е по-рядка, веднага тяхната успоредност ще се измени и ако влезат в по-гъста среда, пак няма да бъдат успоредни. Тия успоредни линии предполагате, че се движат винаги в една среда, дето налягането отвън и отвътре е равномерно. Следователно, тия линии са успоредни.
към беседата >>
– Сянка на знанието.
Винаги туй, което не е, е сянка. Лъжата е сянка на истината. Какво е лъжата? – Сянка на истината. Какво е невежеството?
– Сянка на знанието.
Що е омразата? – Сянка на любовта. Що е безсилието? – Сенки на силата. Реално е това, без което не може.
към беседата >>
Има едно естествено положение на ревността.
За пример, вземете закона за ревността. От какво произтича ревността?
Има едно естествено положение на ревността.
Ревността има двояко положение. Аз вземам най-мекото. Ревността е едно неестествено положение, едно отклонение. Първото отклонение в живота е ревността. С ревнувание да искаш и ти [да] вървиш напред.
към беседата >>
Тия линии са успоредни по единствената причина, че налягането отвън и отвътре е равномерно.
Те са успоредни, да, но отвесни ли са? Да кажем линията C има отношение към линиите A и B. Защо тия линии са успоредни? (– „Няма да се пресекат, ако ги продължим.“) Но нали в безкрайност се пресичат? Така мислят математиците.
Тия линии са успоредни по единствената причина, че налягането отвън и отвътре е равномерно.
Следователно те не могат нито да се приближат, нито да се отдалечат, понеже налягането е навсякъде еднакво. Ако влезат в една среда, която е по-рядка, веднага тяхната успоредност ще се измени и ако влезат в по-гъста среда, пак няма да бъдат успоредни. Тия успоредни линии предполагате, че се движат винаги в една среда, дето налягането отвън и отвътре е равномерно. Следователно, тия линии са успоредни.
към беседата >>
Що е омразата?
Лъжата е сянка на истината. Какво е лъжата? – Сянка на истината. Какво е невежеството? – Сянка на знанието.
Що е омразата?
– Сянка на любовта. Що е безсилието? – Сенки на силата. Реално е това, без което не може. Безсилието всякога се стреми съм силата, никога не се стреми към безсилието.
към беседата >>
Ревността има двояко положение.
За пример, вземете закона за ревността. От какво произтича ревността? Има едно естествено положение на ревността.
Ревността има двояко положение.
Аз вземам най-мекото. Ревността е едно неестествено положение, едно отклонение. Първото отклонение в живота е ревността. С ревнувание да искаш и ти [да] вървиш напред. Ревността е седиш на едно место и считаш, че си достоен, че тебе не те оценили.
към беседата >>
Следователно те не могат нито да се приближат, нито да се отдалечат, понеже налягането е навсякъде еднакво.
Да кажем линията C има отношение към линиите A и B. Защо тия линии са успоредни? (– „Няма да се пресекат, ако ги продължим.“) Но нали в безкрайност се пресичат? Така мислят математиците. Тия линии са успоредни по единствената причина, че налягането отвън и отвътре е равномерно.
Следователно те не могат нито да се приближат, нито да се отдалечат, понеже налягането е навсякъде еднакво.
Ако влезат в една среда, която е по-рядка, веднага тяхната успоредност ще се измени и ако влезат в по-гъста среда, пак няма да бъдат успоредни. Тия успоредни линии предполагате, че се движат винаги в една среда, дето налягането отвън и отвътре е равномерно. Следователно, тия линии са успоредни.
към беседата >>
– Сянка на любовта.
Какво е лъжата? – Сянка на истината. Какво е невежеството? – Сянка на знанието. Що е омразата?
– Сянка на любовта.
Що е безсилието? – Сенки на силата. Реално е това, без което не може. Безсилието всякога се стреми съм силата, никога не се стреми към безсилието. Най-слабият винаги се стреми към знанието.
към беседата >>
Аз вземам най-мекото.
За пример, вземете закона за ревността. От какво произтича ревността? Има едно естествено положение на ревността. Ревността има двояко положение.
Аз вземам най-мекото.
Ревността е едно неестествено положение, едно отклонение. Първото отклонение в живота е ревността. С ревнувание да искаш и ти [да] вървиш напред. Ревността е седиш на едно место и считаш, че си достоен, че тебе не те оценили. Че ти не си кон да те оценяват, колко струваш.
към беседата >>
Ако влезат в една среда, която е по-рядка, веднага тяхната успоредност ще се измени и ако влезат в по-гъста среда, пак няма да бъдат успоредни.
Защо тия линии са успоредни? (– „Няма да се пресекат, ако ги продължим.“) Но нали в безкрайност се пресичат? Така мислят математиците. Тия линии са успоредни по единствената причина, че налягането отвън и отвътре е равномерно. Следователно те не могат нито да се приближат, нито да се отдалечат, понеже налягането е навсякъде еднакво.
Ако влезат в една среда, която е по-рядка, веднага тяхната успоредност ще се измени и ако влезат в по-гъста среда, пак няма да бъдат успоредни.
Тия успоредни линии предполагате, че се движат винаги в една среда, дето налягането отвън и отвътре е равномерно. Следователно, тия линии са успоредни.
към беседата >>
Що е безсилието?
– Сянка на истината. Какво е невежеството? – Сянка на знанието. Що е омразата? – Сянка на любовта.
Що е безсилието?
– Сенки на силата. Реално е това, без което не може. Безсилието всякога се стреми съм силата, никога не се стреми към безсилието. Най-слабият винаги се стреми към знанието. Онзи, който мрази винаги се стреми към любовта.
към беседата >>
Ревността е едно неестествено положение, едно отклонение.
За пример, вземете закона за ревността. От какво произтича ревността? Има едно естествено положение на ревността. Ревността има двояко положение. Аз вземам най-мекото.
Ревността е едно неестествено положение, едно отклонение.
Първото отклонение в живота е ревността. С ревнувание да искаш и ти [да] вървиш напред. Ревността е седиш на едно место и считаш, че си достоен, че тебе не те оценили. Че ти не си кон да те оценяват, колко струваш. Ти си безценен.
към беседата >>
Тия успоредни линии предполагате, че се движат винаги в една среда, дето налягането отвън и отвътре е равномерно.
(– „Няма да се пресекат, ако ги продължим.“) Но нали в безкрайност се пресичат? Така мислят математиците. Тия линии са успоредни по единствената причина, че налягането отвън и отвътре е равномерно. Следователно те не могат нито да се приближат, нито да се отдалечат, понеже налягането е навсякъде еднакво. Ако влезат в една среда, която е по-рядка, веднага тяхната успоредност ще се измени и ако влезат в по-гъста среда, пак няма да бъдат успоредни.
Тия успоредни линии предполагате, че се движат винаги в една среда, дето налягането отвън и отвътре е равномерно.
Следователно, тия линии са успоредни.
към беседата >>
– Сенки на силата.
Какво е невежеството? – Сянка на знанието. Що е омразата? – Сянка на любовта. Що е безсилието?
– Сенки на силата.
Реално е това, без което не може. Безсилието всякога се стреми съм силата, никога не се стреми към безсилието. Най-слабият винаги се стреми към знанието. Онзи, който мрази винаги се стреми към любовта. Лъжецът винаги се стреми към истината.
към беседата >>
Първото отклонение в живота е ревността.
От какво произтича ревността? Има едно естествено положение на ревността. Ревността има двояко положение. Аз вземам най-мекото. Ревността е едно неестествено положение, едно отклонение.
Първото отклонение в живота е ревността.
С ревнувание да искаш и ти [да] вървиш напред. Ревността е седиш на едно место и считаш, че си достоен, че тебе не те оценили. Че ти не си кон да те оценяват, колко струваш. Ти си безценен. Туй, което не може да се оцени, то е важно.
към беседата >>
Следователно, тия линии са успоредни.
Така мислят математиците. Тия линии са успоредни по единствената причина, че налягането отвън и отвътре е равномерно. Следователно те не могат нито да се приближат, нито да се отдалечат, понеже налягането е навсякъде еднакво. Ако влезат в една среда, която е по-рядка, веднага тяхната успоредност ще се измени и ако влезат в по-гъста среда, пак няма да бъдат успоредни. Тия успоредни линии предполагате, че се движат винаги в една среда, дето налягането отвън и отвътре е равномерно.
Следователно, тия линии са успоредни.
към беседата >>
Реално е това, без което не може.
– Сянка на знанието. Що е омразата? – Сянка на любовта. Що е безсилието? – Сенки на силата.
Реално е това, без което не може.
Безсилието всякога се стреми съм силата, никога не се стреми към безсилието. Най-слабият винаги се стреми към знанието. Онзи, който мрази винаги се стреми към любовта. Лъжецът винаги се стреми към истината. Обратен процес няма.
към беседата >>
С ревнувание да искаш и ти [да] вървиш напред.
Има едно естествено положение на ревността. Ревността има двояко положение. Аз вземам най-мекото. Ревността е едно неестествено положение, едно отклонение. Първото отклонение в живота е ревността.
С ревнувание да искаш и ти [да] вървиш напред.
Ревността е седиш на едно место и считаш, че си достоен, че тебе не те оценили. Че ти не си кон да те оценяват, колко струваш. Ти си безценен. Туй, което не може да се оцени, то е важно. Ти не чакай тебе да те оценяват.
към беседата >>
Глупавите хора, винаги се блъскат.
Глупавите хора, винаги се блъскат.
Вие турете двама души да вървят, да видите как ще вървят и по това ще познаете може ли да си хармонирате или не. Ако двама души тръгнат и се блъскат, не държат еднакво разстояние по между си, те не може да се споразумеят. Това блъскане показва, че в живота си ще се блъскат. Някой път при някой човек се приближаваш по-близо, друг път се отдалечаваш и когато се приближаваш и когато се отдалечаваш и в двете положения и в живота ще бъде същото. Приближаваш се, понеже външните условия имат по-голямо налягане.
към беседата >>
Безсилието всякога се стреми съм силата, никога не се стреми към безсилието.
Що е омразата? – Сянка на любовта. Що е безсилието? – Сенки на силата. Реално е това, без което не може.
Безсилието всякога се стреми съм силата, никога не се стреми към безсилието.
Най-слабият винаги се стреми към знанието. Онзи, който мрази винаги се стреми към любовта. Лъжецът винаги се стреми към истината. Обратен процес няма. Истината никога няма стремеж към лъжата.
към беседата >>
Ревността е седиш на едно место и считаш, че си достоен, че тебе не те оценили.
Ревността има двояко положение. Аз вземам най-мекото. Ревността е едно неестествено положение, едно отклонение. Първото отклонение в живота е ревността. С ревнувание да искаш и ти [да] вървиш напред.
Ревността е седиш на едно место и считаш, че си достоен, че тебе не те оценили.
Че ти не си кон да те оценяват, колко струваш. Ти си безценен. Туй, което не може да се оцени, то е важно. Ти не чакай тебе да те оценяват. Ти ще туриш едно заблуждение в себе си.
към беседата >>
Вие турете двама души да вървят, да видите как ще вървят и по това ще познаете може ли да си хармонирате или не.
Глупавите хора, винаги се блъскат.
Вие турете двама души да вървят, да видите как ще вървят и по това ще познаете може ли да си хармонирате или не.
Ако двама души тръгнат и се блъскат, не държат еднакво разстояние по между си, те не може да се споразумеят. Това блъскане показва, че в живота си ще се блъскат. Някой път при някой човек се приближаваш по-близо, друг път се отдалечаваш и когато се приближаваш и когато се отдалечаваш и в двете положения и в живота ще бъде същото. Приближаваш се, понеже външните условия имат по-голямо налягане. Затова се приближаваш.
към беседата >>
Най-слабият винаги се стреми към знанието.
– Сянка на любовта. Що е безсилието? – Сенки на силата. Реално е това, без което не може. Безсилието всякога се стреми съм силата, никога не се стреми към безсилието.
Най-слабият винаги се стреми към знанието.
Онзи, който мрази винаги се стреми към любовта. Лъжецът винаги се стреми към истината. Обратен процес няма. Истината никога няма стремеж към лъжата. Сянката изпъква по други причини.
към беседата >>
Че ти не си кон да те оценяват, колко струваш.
Аз вземам най-мекото. Ревността е едно неестествено положение, едно отклонение. Първото отклонение в живота е ревността. С ревнувание да искаш и ти [да] вървиш напред. Ревността е седиш на едно место и считаш, че си достоен, че тебе не те оценили.
Че ти не си кон да те оценяват, колко струваш.
Ти си безценен. Туй, което не може да се оцени, то е важно. Ти не чакай тебе да те оценяват. Ти ще туриш едно заблуждение в себе си. То е друг въпрос на оценяването.
към беседата >>
Ако двама души тръгнат и се блъскат, не държат еднакво разстояние по между си, те не може да се споразумеят.
Глупавите хора, винаги се блъскат. Вие турете двама души да вървят, да видите как ще вървят и по това ще познаете може ли да си хармонирате или не.
Ако двама души тръгнат и се блъскат, не държат еднакво разстояние по между си, те не може да се споразумеят.
Това блъскане показва, че в живота си ще се блъскат. Някой път при някой човек се приближаваш по-близо, друг път се отдалечаваш и когато се приближаваш и когато се отдалечаваш и в двете положения и в живота ще бъде същото. Приближаваш се, понеже външните условия имат по-голямо налягане. Затова се приближаваш. Защо се отдалечаваш?
към беседата >>
Онзи, който мрази винаги се стреми към любовта.
Що е безсилието? – Сенки на силата. Реално е това, без което не може. Безсилието всякога се стреми съм силата, никога не се стреми към безсилието. Най-слабият винаги се стреми към знанието.
Онзи, който мрази винаги се стреми към любовта.
Лъжецът винаги се стреми към истината. Обратен процес няма. Истината никога няма стремеж към лъжата. Сянката изпъква по други причини. Истината няма никакъв стремеж към лъжата.
към беседата >>
Ти си безценен.
Ревността е едно неестествено положение, едно отклонение. Първото отклонение в живота е ревността. С ревнувание да искаш и ти [да] вървиш напред. Ревността е седиш на едно место и считаш, че си достоен, че тебе не те оценили. Че ти не си кон да те оценяват, колко струваш.
Ти си безценен.
Туй, което не може да се оцени, то е важно. Ти не чакай тебе да те оценяват. Ти ще туриш едно заблуждение в себе си. То е друг въпрос на оценяването. Вложете идеята вътре.
към беседата >>
Това блъскане показва, че в живота си ще се блъскат.
Глупавите хора, винаги се блъскат. Вие турете двама души да вървят, да видите как ще вървят и по това ще познаете може ли да си хармонирате или не. Ако двама души тръгнат и се блъскат, не държат еднакво разстояние по между си, те не може да се споразумеят.
Това блъскане показва, че в живота си ще се блъскат.
Някой път при някой човек се приближаваш по-близо, друг път се отдалечаваш и когато се приближаваш и когато се отдалечаваш и в двете положения и в живота ще бъде същото. Приближаваш се, понеже външните условия имат по-голямо налягане. Затова се приближаваш. Защо се отдалечаваш? – Понеже на вътрешните условия няма равномерност.
към беседата >>
Лъжецът винаги се стреми към истината.
– Сенки на силата. Реално е това, без което не може. Безсилието всякога се стреми съм силата, никога не се стреми към безсилието. Най-слабият винаги се стреми към знанието. Онзи, който мрази винаги се стреми към любовта.
Лъжецът винаги се стреми към истината.
Обратен процес няма. Истината никога няма стремеж към лъжата. Сянката изпъква по други причини. Истината няма никакъв стремеж към лъжата. Лъжата има стремеж към истината.
към беседата >>
Туй, което не може да се оцени, то е важно.
Първото отклонение в живота е ревността. С ревнувание да искаш и ти [да] вървиш напред. Ревността е седиш на едно место и считаш, че си достоен, че тебе не те оценили. Че ти не си кон да те оценяват, колко струваш. Ти си безценен.
Туй, което не може да се оцени, то е важно.
Ти не чакай тебе да те оценяват. Ти ще туриш едно заблуждение в себе си. То е друг въпрос на оценяването. Вложете идеята вътре. Оценяване разбирам съзнателно да чувствуваш другите, да вървиш успоредно с тях, че да си полезен.
към беседата >>
Някой път при някой човек се приближаваш по-близо, друг път се отдалечаваш и когато се приближаваш и когато се отдалечаваш и в двете положения и в живота ще бъде същото.
Глупавите хора, винаги се блъскат. Вие турете двама души да вървят, да видите как ще вървят и по това ще познаете може ли да си хармонирате или не. Ако двама души тръгнат и се блъскат, не държат еднакво разстояние по между си, те не може да се споразумеят. Това блъскане показва, че в живота си ще се блъскат.
Някой път при някой човек се приближаваш по-близо, друг път се отдалечаваш и когато се приближаваш и когато се отдалечаваш и в двете положения и в живота ще бъде същото.
Приближаваш се, понеже външните условия имат по-голямо налягане. Затова се приближаваш. Защо се отдалечаваш? – Понеже на вътрешните условия няма равномерност. Приближаваш се при едно същество, защото имаш някакъв интерес.
към беседата >>
Обратен процес няма.
Реално е това, без което не може. Безсилието всякога се стреми съм силата, никога не се стреми към безсилието. Най-слабият винаги се стреми към знанието. Онзи, който мрази винаги се стреми към любовта. Лъжецът винаги се стреми към истината.
Обратен процес няма.
Истината никога няма стремеж към лъжата. Сянката изпъква по други причини. Истината няма никакъв стремеж към лъжата. Лъжата има стремеж към истината. Истината може да се яви [с] лъжа, но лъжата никога не може да се яви без истина.
към беседата >>
Ти не чакай тебе да те оценяват.
С ревнувание да искаш и ти [да] вървиш напред. Ревността е седиш на едно место и считаш, че си достоен, че тебе не те оценили. Че ти не си кон да те оценяват, колко струваш. Ти си безценен. Туй, което не може да се оцени, то е важно.
Ти не чакай тебе да те оценяват.
Ти ще туриш едно заблуждение в себе си. То е друг въпрос на оценяването. Вложете идеята вътре. Оценяване разбирам съзнателно да чувствуваш другите, да вървиш успоредно с тях, че да си полезен. Следователно, ако съзнаваш че си полезен, то е естествено положение.
към беседата >>
Приближаваш се, понеже външните условия имат по-голямо налягане.
Глупавите хора, винаги се блъскат. Вие турете двама души да вървят, да видите как ще вървят и по това ще познаете може ли да си хармонирате или не. Ако двама души тръгнат и се блъскат, не държат еднакво разстояние по между си, те не може да се споразумеят. Това блъскане показва, че в живота си ще се блъскат. Някой път при някой човек се приближаваш по-близо, друг път се отдалечаваш и когато се приближаваш и когато се отдалечаваш и в двете положения и в живота ще бъде същото.
Приближаваш се, понеже външните условия имат по-голямо налягане.
Затова се приближаваш. Защо се отдалечаваш? – Понеже на вътрешните условия няма равномерност. Приближаваш се при едно същество, защото имаш някакъв интерес. Отдалечаваш се, защото имаш друг интерес.
към беседата >>
Истината никога няма стремеж към лъжата.
Безсилието всякога се стреми съм силата, никога не се стреми към безсилието. Най-слабият винаги се стреми към знанието. Онзи, който мрази винаги се стреми към любовта. Лъжецът винаги се стреми към истината. Обратен процес няма.
Истината никога няма стремеж към лъжата.
Сянката изпъква по други причини. Истината няма никакъв стремеж към лъжата. Лъжата има стремеж към истината. Истината може да се яви [с] лъжа, но лъжата никога не може да се яви без истина. Любовта може да се яви без омраза, но омразата не може да се яви без любов.
към беседата >>
Ти ще туриш едно заблуждение в себе си.
Ревността е седиш на едно место и считаш, че си достоен, че тебе не те оценили. Че ти не си кон да те оценяват, колко струваш. Ти си безценен. Туй, което не може да се оцени, то е важно. Ти не чакай тебе да те оценяват.
Ти ще туриш едно заблуждение в себе си.
То е друг въпрос на оценяването. Вложете идеята вътре. Оценяване разбирам съзнателно да чувствуваш другите, да вървиш успоредно с тях, че да си полезен. Следователно, ако съзнаваш че си полезен, то е естествено положение. Той работи съобразно със законите.
към беседата >>
Затова се приближаваш.
Вие турете двама души да вървят, да видите как ще вървят и по това ще познаете може ли да си хармонирате или не. Ако двама души тръгнат и се блъскат, не държат еднакво разстояние по между си, те не може да се споразумеят. Това блъскане показва, че в живота си ще се блъскат. Някой път при някой човек се приближаваш по-близо, друг път се отдалечаваш и когато се приближаваш и когато се отдалечаваш и в двете положения и в живота ще бъде същото. Приближаваш се, понеже външните условия имат по-голямо налягане.
Затова се приближаваш.
Защо се отдалечаваш? – Понеже на вътрешните условия няма равномерност. Приближаваш се при едно същество, защото имаш някакъв интерес. Отдалечаваш се, защото имаш друг интерес. Когато детето е гладно, приближава се вкъщи.
към беседата >>
Сянката изпъква по други причини.
Най-слабият винаги се стреми към знанието. Онзи, който мрази винаги се стреми към любовта. Лъжецът винаги се стреми към истината. Обратен процес няма. Истината никога няма стремеж към лъжата.
Сянката изпъква по други причини.
Истината няма никакъв стремеж към лъжата. Лъжата има стремеж към истината. Истината може да се яви [с] лъжа, но лъжата никога не може да се яви без истина. Любовта може да се яви без омраза, но омразата не може да се яви без любов. Така седят нещата.
към беседата >>
То е друг въпрос на оценяването.
Че ти не си кон да те оценяват, колко струваш. Ти си безценен. Туй, което не може да се оцени, то е важно. Ти не чакай тебе да те оценяват. Ти ще туриш едно заблуждение в себе си.
То е друг въпрос на оценяването.
Вложете идеята вътре. Оценяване разбирам съзнателно да чувствуваш другите, да вървиш успоредно с тях, че да си полезен. Следователно, ако съзнаваш че си полезен, то е естествено положение. Той работи съобразно със законите. Ако ти си полезен някому, трябва да работиш.
към беседата >>
Защо се отдалечаваш?
Ако двама души тръгнат и се блъскат, не държат еднакво разстояние по между си, те не може да се споразумеят. Това блъскане показва, че в живота си ще се блъскат. Някой път при някой човек се приближаваш по-близо, друг път се отдалечаваш и когато се приближаваш и когато се отдалечаваш и в двете положения и в живота ще бъде същото. Приближаваш се, понеже външните условия имат по-голямо налягане. Затова се приближаваш.
Защо се отдалечаваш?
– Понеже на вътрешните условия няма равномерност. Приближаваш се при едно същество, защото имаш някакъв интерес. Отдалечаваш се, защото имаш друг интерес. Когато детето е гладно, приближава се вкъщи. Щом се наяде, детето се приближава отвън.
към беседата >>
Истината няма никакъв стремеж към лъжата.
Онзи, който мрази винаги се стреми към любовта. Лъжецът винаги се стреми към истината. Обратен процес няма. Истината никога няма стремеж към лъжата. Сянката изпъква по други причини.
Истината няма никакъв стремеж към лъжата.
Лъжата има стремеж към истината. Истината може да се яви [с] лъжа, но лъжата никога не може да се яви без истина. Любовта може да се яви без омраза, но омразата не може да се яви без любов. Така седят нещата. Туй, което само може да се яви, то е реалността.
към беседата >>
Вложете идеята вътре.
Ти си безценен. Туй, което не може да се оцени, то е важно. Ти не чакай тебе да те оценяват. Ти ще туриш едно заблуждение в себе си. То е друг въпрос на оценяването.
Вложете идеята вътре.
Оценяване разбирам съзнателно да чувствуваш другите, да вървиш успоредно с тях, че да си полезен. Следователно, ако съзнаваш че си полезен, то е естествено положение. Той работи съобразно със законите. Ако ти си полезен някому, трябва да работиш. Аз искам да бъда полезен по единствената причина да бъда в съгласие с Божия закон.
към беседата >>
– Понеже на вътрешните условия няма равномерност.
Това блъскане показва, че в живота си ще се блъскат. Някой път при някой човек се приближаваш по-близо, друг път се отдалечаваш и когато се приближаваш и когато се отдалечаваш и в двете положения и в живота ще бъде същото. Приближаваш се, понеже външните условия имат по-голямо налягане. Затова се приближаваш. Защо се отдалечаваш?
– Понеже на вътрешните условия няма равномерност.
Приближаваш се при едно същество, защото имаш някакъв интерес. Отдалечаваш се, защото имаш друг интерес. Когато детето е гладно, приближава се вкъщи. Щом се наяде, детето се приближава отвън. Щом имате нужда от духовния свят, вие сте духовни.
към беседата >>
Лъжата има стремеж към истината.
Лъжецът винаги се стреми към истината. Обратен процес няма. Истината никога няма стремеж към лъжата. Сянката изпъква по други причини. Истината няма никакъв стремеж към лъжата.
Лъжата има стремеж към истината.
Истината може да се яви [с] лъжа, но лъжата никога не може да се яви без истина. Любовта може да се яви без омраза, но омразата не може да се яви без любов. Така седят нещата. Туй, което само може да се яви, то е реалността. А туй без което друго не може да се яви, то е сянка на нещата.
към беседата >>
Оценяване разбирам съзнателно да чувствуваш другите, да вървиш успоредно с тях, че да си полезен.
Туй, което не може да се оцени, то е важно. Ти не чакай тебе да те оценяват. Ти ще туриш едно заблуждение в себе си. То е друг въпрос на оценяването. Вложете идеята вътре.
Оценяване разбирам съзнателно да чувствуваш другите, да вървиш успоредно с тях, че да си полезен.
Следователно, ако съзнаваш че си полезен, то е естествено положение. Той работи съобразно със законите. Ако ти си полезен някому, трябва да работиш. Аз искам да бъда полезен по единствената причина да бъда в съгласие с Божия закон. Тази е задачата.
към беседата >>
Приближаваш се при едно същество, защото имаш някакъв интерес.
Някой път при някой човек се приближаваш по-близо, друг път се отдалечаваш и когато се приближаваш и когато се отдалечаваш и в двете положения и в живота ще бъде същото. Приближаваш се, понеже външните условия имат по-голямо налягане. Затова се приближаваш. Защо се отдалечаваш? – Понеже на вътрешните условия няма равномерност.
Приближаваш се при едно същество, защото имаш някакъв интерес.
Отдалечаваш се, защото имаш друг интерес. Когато детето е гладно, приближава се вкъщи. Щом се наяде, детето се приближава отвън. Щом имате нужда от духовния свят, вие сте духовни. Щом имате нужда от ядене, вие сте вкъщи, духовни сте.
към беседата >>
Истината може да се яви [с] лъжа, но лъжата никога не може да се яви без истина.
Обратен процес няма. Истината никога няма стремеж към лъжата. Сянката изпъква по други причини. Истината няма никакъв стремеж към лъжата. Лъжата има стремеж към истината.
Истината може да се яви [с] лъжа, но лъжата никога не може да се яви без истина.
Любовта може да се яви без омраза, но омразата не може да се яви без любов. Така седят нещата. Туй, което само може да се яви, то е реалността. А туй без което друго не може да се яви, то е сянка на нещата.
към беседата >>
Следователно, ако съзнаваш че си полезен, то е естествено положение.
Ти не чакай тебе да те оценяват. Ти ще туриш едно заблуждение в себе си. То е друг въпрос на оценяването. Вложете идеята вътре. Оценяване разбирам съзнателно да чувствуваш другите, да вървиш успоредно с тях, че да си полезен.
Следователно, ако съзнаваш че си полезен, то е естествено положение.
Той работи съобразно със законите. Ако ти си полезен някому, трябва да работиш. Аз искам да бъда полезен по единствената причина да бъда в съгласие с Божия закон. Тази е задачата. Не да угаждам на хората.
към беседата >>
Отдалечаваш се, защото имаш друг интерес.
Приближаваш се, понеже външните условия имат по-голямо налягане. Затова се приближаваш. Защо се отдалечаваш? – Понеже на вътрешните условия няма равномерност. Приближаваш се при едно същество, защото имаш някакъв интерес.
Отдалечаваш се, защото имаш друг интерес.
Когато детето е гладно, приближава се вкъщи. Щом се наяде, детето се приближава отвън. Щом имате нужда от духовния свят, вие сте духовни. Щом имате нужда от ядене, вие сте вкъщи, духовни сте. Щом се наядете, светът ви привлича отвън.
към беседата >>
Любовта може да се яви без омраза, но омразата не може да се яви без любов.
Истината никога няма стремеж към лъжата. Сянката изпъква по други причини. Истината няма никакъв стремеж към лъжата. Лъжата има стремеж към истината. Истината може да се яви [с] лъжа, но лъжата никога не може да се яви без истина.
Любовта може да се яви без омраза, но омразата не може да се яви без любов.
Така седят нещата. Туй, което само може да се яви, то е реалността. А туй без което друго не може да се яви, то е сянка на нещата.
към беседата >>
Той работи съобразно със законите.
Ти ще туриш едно заблуждение в себе си. То е друг въпрос на оценяването. Вложете идеята вътре. Оценяване разбирам съзнателно да чувствуваш другите, да вървиш успоредно с тях, че да си полезен. Следователно, ако съзнаваш че си полезен, то е естествено положение.
Той работи съобразно със законите.
Ако ти си полезен някому, трябва да работиш. Аз искам да бъда полезен по единствената причина да бъда в съгласие с Божия закон. Тази е задачата. Не да угаждам на хората. То е въпрос да бъда в съгласие с Божествения закон.
към беседата >>
Когато детето е гладно, приближава се вкъщи.
Затова се приближаваш. Защо се отдалечаваш? – Понеже на вътрешните условия няма равномерност. Приближаваш се при едно същество, защото имаш някакъв интерес. Отдалечаваш се, защото имаш друг интерес.
Когато детето е гладно, приближава се вкъщи.
Щом се наяде, детето се приближава отвън. Щом имате нужда от духовния свят, вие сте духовни. Щом имате нужда от ядене, вие сте вкъщи, духовни сте. Щом се наядете, светът ви привлича отвън. Щом светът ви привлича, разбирам, че вие сте се наяли.
към беседата >>
Така седят нещата.
Сянката изпъква по други причини. Истината няма никакъв стремеж към лъжата. Лъжата има стремеж към истината. Истината може да се яви [с] лъжа, но лъжата никога не може да се яви без истина. Любовта може да се яви без омраза, но омразата не може да се яви без любов.
Така седят нещата.
Туй, което само може да се яви, то е реалността. А туй без което друго не може да се яви, то е сянка на нещата.
към беседата >>
Ако ти си полезен някому, трябва да работиш.
То е друг въпрос на оценяването. Вложете идеята вътре. Оценяване разбирам съзнателно да чувствуваш другите, да вървиш успоредно с тях, че да си полезен. Следователно, ако съзнаваш че си полезен, то е естествено положение. Той работи съобразно със законите.
Ако ти си полезен някому, трябва да работиш.
Аз искам да бъда полезен по единствената причина да бъда в съгласие с Божия закон. Тази е задачата. Не да угаждам на хората. То е въпрос да бъда в съгласие с Божествения закон. Тъй разбирам полезността.
към беседата >>
Щом се наяде, детето се приближава отвън.
Защо се отдалечаваш? – Понеже на вътрешните условия няма равномерност. Приближаваш се при едно същество, защото имаш някакъв интерес. Отдалечаваш се, защото имаш друг интерес. Когато детето е гладно, приближава се вкъщи.
Щом се наяде, детето се приближава отвън.
Щом имате нужда от духовния свят, вие сте духовни. Щом имате нужда от ядене, вие сте вкъщи, духовни сте. Щом се наядете, светът ви привлича отвън. Щом светът ви привлича, разбирам, че вие сте се наяли. Тогава търсите другарчета, да имате развлечение.
към беседата >>
Туй, което само може да се яви, то е реалността.
Истината няма никакъв стремеж към лъжата. Лъжата има стремеж към истината. Истината може да се яви [с] лъжа, но лъжата никога не може да се яви без истина. Любовта може да се яви без омраза, но омразата не може да се яви без любов. Така седят нещата.
Туй, което само може да се яви, то е реалността.
А туй без което друго не може да се яви, то е сянка на нещата.
към беседата >>
Аз искам да бъда полезен по единствената причина да бъда в съгласие с Божия закон.
Вложете идеята вътре. Оценяване разбирам съзнателно да чувствуваш другите, да вървиш успоредно с тях, че да си полезен. Следователно, ако съзнаваш че си полезен, то е естествено положение. Той работи съобразно със законите. Ако ти си полезен някому, трябва да работиш.
Аз искам да бъда полезен по единствената причина да бъда в съгласие с Божия закон.
Тази е задачата. Не да угаждам на хората. То е въпрос да бъда в съгласие с Божествения закон. Тъй разбирам полезността. Дали хората оценяват, то е второстепенно.
към беседата >>
Щом имате нужда от духовния свят, вие сте духовни.
– Понеже на вътрешните условия няма равномерност. Приближаваш се при едно същество, защото имаш някакъв интерес. Отдалечаваш се, защото имаш друг интерес. Когато детето е гладно, приближава се вкъщи. Щом се наяде, детето се приближава отвън.
Щом имате нужда от духовния свят, вие сте духовни.
Щом имате нужда от ядене, вие сте вкъщи, духовни сте. Щом се наядете, светът ви привлича отвън. Щом светът ви привлича, разбирам, че вие сте се наяли. Тогава търсите другарчета, да имате развлечение. Щом светът не ви привлича, разбирам, че доста време сте били отвън, пък отвън никой нищо не ви дава, както дома.
към беседата >>
А туй без което друго не може да се яви, то е сянка на нещата.
Лъжата има стремеж към истината. Истината може да се яви [с] лъжа, но лъжата никога не може да се яви без истина. Любовта може да се яви без омраза, но омразата не може да се яви без любов. Така седят нещата. Туй, което само може да се яви, то е реалността.
А туй без което друго не може да се яви, то е сянка на нещата.
към беседата >>
Тази е задачата.
Оценяване разбирам съзнателно да чувствуваш другите, да вървиш успоредно с тях, че да си полезен. Следователно, ако съзнаваш че си полезен, то е естествено положение. Той работи съобразно със законите. Ако ти си полезен някому, трябва да работиш. Аз искам да бъда полезен по единствената причина да бъда в съгласие с Божия закон.
Тази е задачата.
Не да угаждам на хората. То е въпрос да бъда в съгласие с Божествения закон. Тъй разбирам полезността. Дали хората оценяват, то е второстепенно. Другите неща са последици, те ще дойдат.
към беседата >>
Щом имате нужда от ядене, вие сте вкъщи, духовни сте.
Приближаваш се при едно същество, защото имаш някакъв интерес. Отдалечаваш се, защото имаш друг интерес. Когато детето е гладно, приближава се вкъщи. Щом се наяде, детето се приближава отвън. Щом имате нужда от духовния свят, вие сте духовни.
Щом имате нужда от ядене, вие сте вкъщи, духовни сте.
Щом се наядете, светът ви привлича отвън. Щом светът ви привлича, разбирам, че вие сте се наяли. Тогава търсите другарчета, да имате развлечение. Щом светът не ви привлича, разбирам, че доста време сте били отвън, пък отвън никой нищо не ви дава, както дома. Следователно, ти започваш да мислиш да се върнеш вкъщи, да се нахраниш.
към беседата >>
Когато някой рисува, трябва да има смисъл.
Когато някой рисува, трябва да има смисъл.
Тази красива линия в природата има свое тълкувание. Най-първо да кажем, то е клонче, което върви от „С“ настрани и нагоре. Както е показано със стрелата. Ако този клон се продължи нагоре той ще се огъне надолу. Линиите „Д“ и „Ф“ показват обнадеждаване, има надежда.
към беседата >>
Не да угаждам на хората.
Следователно, ако съзнаваш че си полезен, то е естествено положение. Той работи съобразно със законите. Ако ти си полезен някому, трябва да работиш. Аз искам да бъда полезен по единствената причина да бъда в съгласие с Божия закон. Тази е задачата.
Не да угаждам на хората.
То е въпрос да бъда в съгласие с Божествения закон. Тъй разбирам полезността. Дали хората оценяват, то е второстепенно. Другите неща са последици, те ще дойдат.
към беседата >>
Щом се наядете, светът ви привлича отвън.
Отдалечаваш се, защото имаш друг интерес. Когато детето е гладно, приближава се вкъщи. Щом се наяде, детето се приближава отвън. Щом имате нужда от духовния свят, вие сте духовни. Щом имате нужда от ядене, вие сте вкъщи, духовни сте.
Щом се наядете, светът ви привлича отвън.
Щом светът ви привлича, разбирам, че вие сте се наяли. Тогава търсите другарчета, да имате развлечение. Щом светът не ви привлича, разбирам, че доста време сте били отвън, пък отвън никой нищо не ви дава, както дома. Следователно, ти започваш да мислиш да се върнеш вкъщи, да се нахраниш. Такива са законите в природата.
към беседата >>
Тази красива линия в природата има свое тълкувание.
Когато някой рисува, трябва да има смисъл.
Тази красива линия в природата има свое тълкувание.
Най-първо да кажем, то е клонче, което върви от „С“ настрани и нагоре. Както е показано със стрелата. Ако този клон се продължи нагоре той ще се огъне надолу. Линиите „Д“ и „Ф“ показват обнадеждаване, има надежда. Има нещо, на което ти можеш да разчиташ.
към беседата >>
То е въпрос да бъда в съгласие с Божествения закон.
Той работи съобразно със законите. Ако ти си полезен някому, трябва да работиш. Аз искам да бъда полезен по единствената причина да бъда в съгласие с Божия закон. Тази е задачата. Не да угаждам на хората.
То е въпрос да бъда в съгласие с Божествения закон.
Тъй разбирам полезността. Дали хората оценяват, то е второстепенно. Другите неща са последици, те ще дойдат.
към беседата >>
Щом светът ви привлича, разбирам, че вие сте се наяли.
Когато детето е гладно, приближава се вкъщи. Щом се наяде, детето се приближава отвън. Щом имате нужда от духовния свят, вие сте духовни. Щом имате нужда от ядене, вие сте вкъщи, духовни сте. Щом се наядете, светът ви привлича отвън.
Щом светът ви привлича, разбирам, че вие сте се наяли.
Тогава търсите другарчета, да имате развлечение. Щом светът не ви привлича, разбирам, че доста време сте били отвън, пък отвън никой нищо не ви дава, както дома. Следователно, ти започваш да мислиш да се върнеш вкъщи, да се нахраниш. Такива са законите в природата. Някой казва: „Обичам света!
към беседата >>
Най-първо да кажем, то е клонче, което върви от „С“ настрани и нагоре.
Когато някой рисува, трябва да има смисъл. Тази красива линия в природата има свое тълкувание.
Най-първо да кажем, то е клонче, което върви от „С“ настрани и нагоре.
Както е показано със стрелата. Ако този клон се продължи нагоре той ще се огъне надолу. Линиите „Д“ и „Ф“ показват обнадеждаване, има надежда. Има нещо, на което ти можеш да разчиташ. Ако тази линия се завърти и вземе посоката на „Н“ и „Ж“, какво тълкувание ще дадете?
към беседата >>
Тъй разбирам полезността.
Ако ти си полезен някому, трябва да работиш. Аз искам да бъда полезен по единствената причина да бъда в съгласие с Божия закон. Тази е задачата. Не да угаждам на хората. То е въпрос да бъда в съгласие с Божествения закон.
Тъй разбирам полезността.
Дали хората оценяват, то е второстепенно. Другите неща са последици, те ще дойдат.
към беседата >>
Тогава търсите другарчета, да имате развлечение.
Щом се наяде, детето се приближава отвън. Щом имате нужда от духовния свят, вие сте духовни. Щом имате нужда от ядене, вие сте вкъщи, духовни сте. Щом се наядете, светът ви привлича отвън. Щом светът ви привлича, разбирам, че вие сте се наяли.
Тогава търсите другарчета, да имате развлечение.
Щом светът не ви привлича, разбирам, че доста време сте били отвън, пък отвън никой нищо не ви дава, както дома. Следователно, ти започваш да мислиш да се върнеш вкъщи, да се нахраниш. Такива са законите в природата. Някой казва: „Обичам света! “ – Наял се е вкъщи.
към беседата >>
Както е показано със стрелата.
Когато някой рисува, трябва да има смисъл. Тази красива линия в природата има свое тълкувание. Най-първо да кажем, то е клонче, което върви от „С“ настрани и нагоре.
Както е показано със стрелата.
Ако този клон се продължи нагоре той ще се огъне надолу. Линиите „Д“ и „Ф“ показват обнадеждаване, има надежда. Има нещо, на което ти можеш да разчиташ. Ако тази линия се завърти и вземе посоката на „Н“ и „Ж“, какво тълкувание ще дадете? То е изтичане.
към беседата >>
Дали хората оценяват, то е второстепенно.
Аз искам да бъда полезен по единствената причина да бъда в съгласие с Божия закон. Тази е задачата. Не да угаждам на хората. То е въпрос да бъда в съгласие с Божествения закон. Тъй разбирам полезността.
Дали хората оценяват, то е второстепенно.
Другите неща са последици, те ще дойдат.
към беседата >>
Щом светът не ви привлича, разбирам, че доста време сте били отвън, пък отвън никой нищо не ви дава, както дома.
Щом имате нужда от духовния свят, вие сте духовни. Щом имате нужда от ядене, вие сте вкъщи, духовни сте. Щом се наядете, светът ви привлича отвън. Щом светът ви привлича, разбирам, че вие сте се наяли. Тогава търсите другарчета, да имате развлечение.
Щом светът не ви привлича, разбирам, че доста време сте били отвън, пък отвън никой нищо не ви дава, както дома.
Следователно, ти започваш да мислиш да се върнеш вкъщи, да се нахраниш. Такива са законите в природата. Някой казва: „Обичам света! “ – Наял се е вкъщи. Някой казва: „Затъжих се за в къщи!
към беседата >>
Ако този клон се продължи нагоре той ще се огъне надолу.
Когато някой рисува, трябва да има смисъл. Тази красива линия в природата има свое тълкувание. Най-първо да кажем, то е клонче, което върви от „С“ настрани и нагоре. Както е показано със стрелата.
Ако този клон се продължи нагоре той ще се огъне надолу.
Линиите „Д“ и „Ф“ показват обнадеждаване, има надежда. Има нещо, на което ти можеш да разчиташ. Ако тази линия се завърти и вземе посоката на „Н“ и „Ж“, какво тълкувание ще дадете? То е изтичане. Значи туй, което си придобил вече, има път за реализиране на нещата.
към беседата >>
Другите неща са последици, те ще дойдат.
Тази е задачата. Не да угаждам на хората. То е въпрос да бъда в съгласие с Божествения закон. Тъй разбирам полезността. Дали хората оценяват, то е второстепенно.
Другите неща са последици, те ще дойдат.
към беседата >>
Следователно, ти започваш да мислиш да се върнеш вкъщи, да се нахраниш.
Щом имате нужда от ядене, вие сте вкъщи, духовни сте. Щом се наядете, светът ви привлича отвън. Щом светът ви привлича, разбирам, че вие сте се наяли. Тогава търсите другарчета, да имате развлечение. Щом светът не ви привлича, разбирам, че доста време сте били отвън, пък отвън никой нищо не ви дава, както дома.
Следователно, ти започваш да мислиш да се върнеш вкъщи, да се нахраниш.
Такива са законите в природата. Някой казва: „Обичам света! “ – Наял се е вкъщи. Някой казва: „Затъжих се за в къщи! “ – Гладен е.
към беседата >>
Линиите „Д“ и „Ф“ показват обнадеждаване, има надежда.
Когато някой рисува, трябва да има смисъл. Тази красива линия в природата има свое тълкувание. Най-първо да кажем, то е клонче, което върви от „С“ настрани и нагоре. Както е показано със стрелата. Ако този клон се продължи нагоре той ще се огъне надолу.
Линиите „Д“ и „Ф“ показват обнадеждаване, има надежда.
Има нещо, на което ти можеш да разчиташ. Ако тази линия се завърти и вземе посоката на „Н“ и „Ж“, какво тълкувание ще дадете? То е изтичане. Значи туй, което си придобил вече, има път за реализиране на нещата. То е йероглифически начин.
към беседата >>
Това са максими, които са необходими в ежедневния живот.
Това са максими, които са необходими в ежедневния живот.
Вие не може да спестите вашата енергия, ако не разбирате ред положения. Ако ти не разбираш законите на слънцето, ако ти не разбираш законите на месечината, ако ти не разбираш законите на звездите, ти не можеш да спестиш енергията си тъй както трябва. Следователно не можеш да имаш успех. Ако ти, когато слънцето изгрява, спиш, ако отиваш да работиш когато месечината изгрява и гладуваш и когато звездите изгряват ти правиш рандеву, ти съвсем ще загазиш. Като изгряват звездите – никакво рандеву, ще спиш, никакви срещи!
към беседата >>
Такива са законите в природата.
Щом се наядете, светът ви привлича отвън. Щом светът ви привлича, разбирам, че вие сте се наяли. Тогава търсите другарчета, да имате развлечение. Щом светът не ви привлича, разбирам, че доста време сте били отвън, пък отвън никой нищо не ви дава, както дома. Следователно, ти започваш да мислиш да се върнеш вкъщи, да се нахраниш.
Такива са законите в природата.
Някой казва: „Обичам света! “ – Наял се е вкъщи. Някой казва: „Затъжих се за в къщи! “ – Гладен е. Трябва да обясним кое ви привлича.
към беседата >>
Има нещо, на което ти можеш да разчиташ.
Тази красива линия в природата има свое тълкувание. Най-първо да кажем, то е клонче, което върви от „С“ настрани и нагоре. Както е показано със стрелата. Ако този клон се продължи нагоре той ще се огъне надолу. Линиите „Д“ и „Ф“ показват обнадеждаване, има надежда.
Има нещо, на което ти можеш да разчиташ.
Ако тази линия се завърти и вземе посоката на „Н“ и „Ж“, какво тълкувание ще дадете? То е изтичане. Значи туй, което си придобил вече, има път за реализиране на нещата. То е йероглифически начин. Искам да покажа, че тази работа, която започва, ще върви.
към беседата >>
Вие не може да спестите вашата енергия, ако не разбирате ред положения.
Това са максими, които са необходими в ежедневния живот.
Вие не може да спестите вашата енергия, ако не разбирате ред положения.
Ако ти не разбираш законите на слънцето, ако ти не разбираш законите на месечината, ако ти не разбираш законите на звездите, ти не можеш да спестиш енергията си тъй както трябва. Следователно не можеш да имаш успех. Ако ти, когато слънцето изгрява, спиш, ако отиваш да работиш когато месечината изгрява и гладуваш и когато звездите изгряват ти правиш рандеву, ти съвсем ще загазиш. Като изгряват звездите – никакво рандеву, ще спиш, никакви срещи! Нищо повече.
към беседата >>
Някой казва: „Обичам света!
Щом светът ви привлича, разбирам, че вие сте се наяли. Тогава търсите другарчета, да имате развлечение. Щом светът не ви привлича, разбирам, че доста време сте били отвън, пък отвън никой нищо не ви дава, както дома. Следователно, ти започваш да мислиш да се върнеш вкъщи, да се нахраниш. Такива са законите в природата.
Някой казва: „Обичам света!
“ – Наял се е вкъщи. Някой казва: „Затъжих се за в къщи! “ – Гладен е. Трябва да обясним кое ви привлича. Щом си сит, идете в света.
към беседата >>
Ако тази линия се завърти и вземе посоката на „Н“ и „Ж“, какво тълкувание ще дадете?
Най-първо да кажем, то е клонче, което върви от „С“ настрани и нагоре. Както е показано със стрелата. Ако този клон се продължи нагоре той ще се огъне надолу. Линиите „Д“ и „Ф“ показват обнадеждаване, има надежда. Има нещо, на което ти можеш да разчиташ.
Ако тази линия се завърти и вземе посоката на „Н“ и „Ж“, какво тълкувание ще дадете?
То е изтичане. Значи туй, което си придобил вече, има път за реализиране на нещата. То е йероглифически начин. Искам да покажа, че тази работа, която започва, ще върви. Давам една фигура, която показва, че работата е турена на здрава основа.
към беседата >>
Ако ти не разбираш законите на слънцето, ако ти не разбираш законите на месечината, ако ти не разбираш законите на звездите, ти не можеш да спестиш енергията си тъй както трябва.
Това са максими, които са необходими в ежедневния живот. Вие не може да спестите вашата енергия, ако не разбирате ред положения.
Ако ти не разбираш законите на слънцето, ако ти не разбираш законите на месечината, ако ти не разбираш законите на звездите, ти не можеш да спестиш енергията си тъй както трябва.
Следователно не можеш да имаш успех. Ако ти, когато слънцето изгрява, спиш, ако отиваш да работиш когато месечината изгрява и гладуваш и когато звездите изгряват ти правиш рандеву, ти съвсем ще загазиш. Като изгряват звездите – никакво рандеву, ще спиш, никакви срещи! Нищо повече. Сегашните хора, когато звездите изгряват, търсят своето щастие.
към беседата >>
“ – Наял се е вкъщи.
Тогава търсите другарчета, да имате развлечение. Щом светът не ви привлича, разбирам, че доста време сте били отвън, пък отвън никой нищо не ви дава, както дома. Следователно, ти започваш да мислиш да се върнеш вкъщи, да се нахраниш. Такива са законите в природата. Някой казва: „Обичам света!
“ – Наял се е вкъщи.
Някой казва: „Затъжих се за в къщи! “ – Гладен е. Трябва да обясним кое ви привлича. Щом си сит, идете в света. Щом сте гладен, върнете се вкъщи.
към беседата >>
То е изтичане.
Както е показано със стрелата. Ако този клон се продължи нагоре той ще се огъне надолу. Линиите „Д“ и „Ф“ показват обнадеждаване, има надежда. Има нещо, на което ти можеш да разчиташ. Ако тази линия се завърти и вземе посоката на „Н“ и „Ж“, какво тълкувание ще дадете?
То е изтичане.
Значи туй, което си придобил вече, има път за реализиране на нещата. То е йероглифически начин. Искам да покажа, че тази работа, която започва, ще върви. Давам една фигура, която показва, че работата е турена на здрава основа. Добре е наредена.
към беседата >>
Следователно не можеш да имаш успех.
Това са максими, които са необходими в ежедневния живот. Вие не може да спестите вашата енергия, ако не разбирате ред положения. Ако ти не разбираш законите на слънцето, ако ти не разбираш законите на месечината, ако ти не разбираш законите на звездите, ти не можеш да спестиш енергията си тъй както трябва.
Следователно не можеш да имаш успех.
Ако ти, когато слънцето изгрява, спиш, ако отиваш да работиш когато месечината изгрява и гладуваш и когато звездите изгряват ти правиш рандеву, ти съвсем ще загазиш. Като изгряват звездите – никакво рандеву, ще спиш, никакви срещи! Нищо повече. Сегашните хора, когато звездите изгряват, търсят своето щастие. Щастливия живот го търсят вечерно време.
към беседата >>
Някой казва: „Затъжих се за в къщи!
Щом светът не ви привлича, разбирам, че доста време сте били отвън, пък отвън никой нищо не ви дава, както дома. Следователно, ти започваш да мислиш да се върнеш вкъщи, да се нахраниш. Такива са законите в природата. Някой казва: „Обичам света! “ – Наял се е вкъщи.
Някой казва: „Затъжих се за в къщи!
“ – Гладен е. Трябва да обясним кое ви привлича. Щом си сит, идете в света. Щом сте гладен, върнете се вкъщи. То е естественото положение.
към беседата >>
Значи туй, което си придобил вече, има път за реализиране на нещата.
Ако този клон се продължи нагоре той ще се огъне надолу. Линиите „Д“ и „Ф“ показват обнадеждаване, има надежда. Има нещо, на което ти можеш да разчиташ. Ако тази линия се завърти и вземе посоката на „Н“ и „Ж“, какво тълкувание ще дадете? То е изтичане.
Значи туй, което си придобил вече, има път за реализиране на нещата.
То е йероглифически начин. Искам да покажа, че тази работа, която започва, ще върви. Давам една фигура, която показва, че работата е турена на здрава основа. Добре е наредена. Имаме всичките условия.
към беседата >>
Ако ти, когато слънцето изгрява, спиш, ако отиваш да работиш когато месечината изгрява и гладуваш и когато звездите изгряват ти правиш рандеву, ти съвсем ще загазиш.
Това са максими, които са необходими в ежедневния живот. Вие не може да спестите вашата енергия, ако не разбирате ред положения. Ако ти не разбираш законите на слънцето, ако ти не разбираш законите на месечината, ако ти не разбираш законите на звездите, ти не можеш да спестиш енергията си тъй както трябва. Следователно не можеш да имаш успех.
Ако ти, когато слънцето изгрява, спиш, ако отиваш да работиш когато месечината изгрява и гладуваш и когато звездите изгряват ти правиш рандеву, ти съвсем ще загазиш.
Като изгряват звездите – никакво рандеву, ще спиш, никакви срещи! Нищо повече. Сегашните хора, когато звездите изгряват, търсят своето щастие. Щастливия живот го търсят вечерно време. Щастието се търси денем, а не вечер.
към беседата >>
“ – Гладен е.
Следователно, ти започваш да мислиш да се върнеш вкъщи, да се нахраниш. Такива са законите в природата. Някой казва: „Обичам света! “ – Наял се е вкъщи. Някой казва: „Затъжих се за в къщи!
“ – Гладен е.
Трябва да обясним кое ви привлича. Щом си сит, идете в света. Щом сте гладен, върнете се вкъщи. То е естественото положение. Ако когато си гладен седиш в света, това е неестествено положение.
към беседата >>
То е йероглифически начин.
Линиите „Д“ и „Ф“ показват обнадеждаване, има надежда. Има нещо, на което ти можеш да разчиташ. Ако тази линия се завърти и вземе посоката на „Н“ и „Ж“, какво тълкувание ще дадете? То е изтичане. Значи туй, което си придобил вече, има път за реализиране на нещата.
То е йероглифически начин.
Искам да покажа, че тази работа, която започва, ще върви. Давам една фигура, която показва, че работата е турена на здрава основа. Добре е наредена. Имаме всичките условия. Зависи от вашето умение.
към беседата >>
Като изгряват звездите – никакво рандеву, ще спиш, никакви срещи!
Това са максими, които са необходими в ежедневния живот. Вие не може да спестите вашата енергия, ако не разбирате ред положения. Ако ти не разбираш законите на слънцето, ако ти не разбираш законите на месечината, ако ти не разбираш законите на звездите, ти не можеш да спестиш енергията си тъй както трябва. Следователно не можеш да имаш успех. Ако ти, когато слънцето изгрява, спиш, ако отиваш да работиш когато месечината изгрява и гладуваш и когато звездите изгряват ти правиш рандеву, ти съвсем ще загазиш.
Като изгряват звездите – никакво рандеву, ще спиш, никакви срещи!
Нищо повече. Сегашните хора, когато звездите изгряват, търсят своето щастие. Щастливия живот го търсят вечерно време. Щастието се търси денем, а не вечер. Който търси щастието вечер, той търси беля на главата си.
към беседата >>
Трябва да обясним кое ви привлича.
Такива са законите в природата. Някой казва: „Обичам света! “ – Наял се е вкъщи. Някой казва: „Затъжих се за в къщи! “ – Гладен е.
Трябва да обясним кое ви привлича.
Щом си сит, идете в света. Щом сте гладен, върнете се вкъщи. То е естественото положение. Ако когато си гладен седиш в света, това е неестествено положение. Когато си сит и седиш вкъщи и то е неестествено положение.
към беседата >>
Искам да покажа, че тази работа, която започва, ще върви.
Има нещо, на което ти можеш да разчиташ. Ако тази линия се завърти и вземе посоката на „Н“ и „Ж“, какво тълкувание ще дадете? То е изтичане. Значи туй, което си придобил вече, има път за реализиране на нещата. То е йероглифически начин.
Искам да покажа, че тази работа, която започва, ще върви.
Давам една фигура, която показва, че работата е турена на здрава основа. Добре е наредена. Имаме всичките условия. Зависи от вашето умение. Дали си музикант, дали си писател, в каквото и да е отношение законът еднакво работи.
към беседата >>
Нищо повече.
Вие не може да спестите вашата енергия, ако не разбирате ред положения. Ако ти не разбираш законите на слънцето, ако ти не разбираш законите на месечината, ако ти не разбираш законите на звездите, ти не можеш да спестиш енергията си тъй както трябва. Следователно не можеш да имаш успех. Ако ти, когато слънцето изгрява, спиш, ако отиваш да работиш когато месечината изгрява и гладуваш и когато звездите изгряват ти правиш рандеву, ти съвсем ще загазиш. Като изгряват звездите – никакво рандеву, ще спиш, никакви срещи!
Нищо повече.
Сегашните хора, когато звездите изгряват, търсят своето щастие. Щастливия живот го търсят вечерно време. Щастието се търси денем, а не вечер. Който търси щастието вечер, той търси беля на главата си. Кога ще нападне един вълк?
към беседата >>
Щом си сит, идете в света.
Някой казва: „Обичам света! “ – Наял се е вкъщи. Някой казва: „Затъжих се за в къщи! “ – Гладен е. Трябва да обясним кое ви привлича.
Щом си сит, идете в света.
Щом сте гладен, върнете се вкъщи. То е естественото положение. Ако когато си гладен седиш в света, това е неестествено положение. Когато си сит и седиш вкъщи и то е неестествено положение. В къщи трябва да седиш дотогава, докато си гладен.
към беседата >>
Давам една фигура, която показва, че работата е турена на здрава основа.
Ако тази линия се завърти и вземе посоката на „Н“ и „Ж“, какво тълкувание ще дадете? То е изтичане. Значи туй, което си придобил вече, има път за реализиране на нещата. То е йероглифически начин. Искам да покажа, че тази работа, която започва, ще върви.
Давам една фигура, която показва, че работата е турена на здрава основа.
Добре е наредена. Имаме всичките условия. Зависи от вашето умение. Дали си музикант, дали си писател, в каквото и да е отношение законът еднакво работи.
към беседата >>
Сегашните хора, когато звездите изгряват, търсят своето щастие.
Ако ти не разбираш законите на слънцето, ако ти не разбираш законите на месечината, ако ти не разбираш законите на звездите, ти не можеш да спестиш енергията си тъй както трябва. Следователно не можеш да имаш успех. Ако ти, когато слънцето изгрява, спиш, ако отиваш да работиш когато месечината изгрява и гладуваш и когато звездите изгряват ти правиш рандеву, ти съвсем ще загазиш. Като изгряват звездите – никакво рандеву, ще спиш, никакви срещи! Нищо повече.
Сегашните хора, когато звездите изгряват, търсят своето щастие.
Щастливия живот го търсят вечерно време. Щастието се търси денем, а не вечер. Който търси щастието вечер, той търси беля на главата си. Кога ще нападне един вълк? Вечерно време, ще те изненада по месечина.
към беседата >>
Щом сте гладен, върнете се вкъщи.
“ – Наял се е вкъщи. Някой казва: „Затъжих се за в къщи! “ – Гладен е. Трябва да обясним кое ви привлича. Щом си сит, идете в света.
Щом сте гладен, върнете се вкъщи.
То е естественото положение. Ако когато си гладен седиш в света, това е неестествено положение. Когато си сит и седиш вкъщи и то е неестествено положение. В къщи трябва да седиш дотогава, докато си гладен. Докога трябва да си в света?
към беседата >>
Добре е наредена.
То е изтичане. Значи туй, което си придобил вече, има път за реализиране на нещата. То е йероглифически начин. Искам да покажа, че тази работа, която започва, ще върви. Давам една фигура, която показва, че работата е турена на здрава основа.
Добре е наредена.
Имаме всичките условия. Зависи от вашето умение. Дали си музикант, дали си писател, в каквото и да е отношение законът еднакво работи.
към беседата >>
Щастливия живот го търсят вечерно време.
Следователно не можеш да имаш успех. Ако ти, когато слънцето изгрява, спиш, ако отиваш да работиш когато месечината изгрява и гладуваш и когато звездите изгряват ти правиш рандеву, ти съвсем ще загазиш. Като изгряват звездите – никакво рандеву, ще спиш, никакви срещи! Нищо повече. Сегашните хора, когато звездите изгряват, търсят своето щастие.
Щастливия живот го търсят вечерно време.
Щастието се търси денем, а не вечер. Който търси щастието вечер, той търси беля на главата си. Кога ще нападне един вълк? Вечерно време, ще те изненада по месечина.
към беседата >>
То е естественото положение.
Някой казва: „Затъжих се за в къщи! “ – Гладен е. Трябва да обясним кое ви привлича. Щом си сит, идете в света. Щом сте гладен, върнете се вкъщи.
То е естественото положение.
Ако когато си гладен седиш в света, това е неестествено положение. Когато си сит и седиш вкъщи и то е неестествено положение. В къщи трябва да седиш дотогава, докато си гладен. Докога трябва да си в света? – Докато си сит.
към беседата >>
Имаме всичките условия.
Значи туй, което си придобил вече, има път за реализиране на нещата. То е йероглифически начин. Искам да покажа, че тази работа, която започва, ще върви. Давам една фигура, която показва, че работата е турена на здрава основа. Добре е наредена.
Имаме всичките условия.
Зависи от вашето умение. Дали си музикант, дали си писател, в каквото и да е отношение законът еднакво работи.
към беседата >>
Щастието се търси денем, а не вечер.
Ако ти, когато слънцето изгрява, спиш, ако отиваш да работиш когато месечината изгрява и гладуваш и когато звездите изгряват ти правиш рандеву, ти съвсем ще загазиш. Като изгряват звездите – никакво рандеву, ще спиш, никакви срещи! Нищо повече. Сегашните хора, когато звездите изгряват, търсят своето щастие. Щастливия живот го търсят вечерно време.
Щастието се търси денем, а не вечер.
Който търси щастието вечер, той търси беля на главата си. Кога ще нападне един вълк? Вечерно време, ще те изненада по месечина.
към беседата >>
Ако когато си гладен седиш в света, това е неестествено положение.
“ – Гладен е. Трябва да обясним кое ви привлича. Щом си сит, идете в света. Щом сте гладен, върнете се вкъщи. То е естественото положение.
Ако когато си гладен седиш в света, това е неестествено положение.
Когато си сит и седиш вкъщи и то е неестествено положение. В къщи трябва да седиш дотогава, докато си гладен. Докога трябва да си в света? – Докато си сит. Щом огладнееш – в къщи.
към беседата >>
Зависи от вашето умение.
То е йероглифически начин. Искам да покажа, че тази работа, която започва, ще върви. Давам една фигура, която показва, че работата е турена на здрава основа. Добре е наредена. Имаме всичките условия.
Зависи от вашето умение.
Дали си музикант, дали си писател, в каквото и да е отношение законът еднакво работи.
към беседата >>
Който търси щастието вечер, той търси беля на главата си.
Като изгряват звездите – никакво рандеву, ще спиш, никакви срещи! Нищо повече. Сегашните хора, когато звездите изгряват, търсят своето щастие. Щастливия живот го търсят вечерно време. Щастието се търси денем, а не вечер.
Който търси щастието вечер, той търси беля на главата си.
Кога ще нападне един вълк? Вечерно време, ще те изненада по месечина.
към беседата >>
Когато си сит и седиш вкъщи и то е неестествено положение.
Трябва да обясним кое ви привлича. Щом си сит, идете в света. Щом сте гладен, върнете се вкъщи. То е естественото положение. Ако когато си гладен седиш в света, това е неестествено положение.
Когато си сит и седиш вкъщи и то е неестествено положение.
В къщи трябва да седиш дотогава, докато си гладен. Докога трябва да си в света? – Докато си сит. Щом огладнееш – в къщи. Докога трябва да бъдеш светски?
към беседата >>
Дали си музикант, дали си писател, в каквото и да е отношение законът еднакво работи.
Искам да покажа, че тази работа, която започва, ще върви. Давам една фигура, която показва, че работата е турена на здрава основа. Добре е наредена. Имаме всичките условия. Зависи от вашето умение.
Дали си музикант, дали си писател, в каквото и да е отношение законът еднакво работи.
към беседата >>
Кога ще нападне един вълк?
Нищо повече. Сегашните хора, когато звездите изгряват, търсят своето щастие. Щастливия живот го търсят вечерно време. Щастието се търси денем, а не вечер. Който търси щастието вечер, той търси беля на главата си.
Кога ще нападне един вълк?
Вечерно време, ще те изненада по месечина.
към беседата >>
В къщи трябва да седиш дотогава, докато си гладен.
Щом си сит, идете в света. Щом сте гладен, върнете се вкъщи. То е естественото положение. Ако когато си гладен седиш в света, това е неестествено положение. Когато си сит и седиш вкъщи и то е неестествено положение.
В къщи трябва да седиш дотогава, докато си гладен.
Докога трябва да си в света? – Докато си сит. Щом огладнееш – в къщи. Докога трябва да бъдеш светски? – Докато си сит.
към беседата >>
Нали имате това съпоставяне?
Нали имате това съпоставяне?
На тази котва имате две сърца. По някой път, ако вие искате да се насърчите, как трябва да ходите? Винаги в ходенето трябва да държите две успоредни линии. То е хубавото ходене. Успоредни трябва да бъдат краката.
към беседата >>
Вечерно време, ще те изненада по месечина.
Сегашните хора, когато звездите изгряват, търсят своето щастие. Щастливия живот го търсят вечерно време. Щастието се търси денем, а не вечер. Който търси щастието вечер, той търси беля на главата си. Кога ще нападне един вълк?
Вечерно време, ще те изненада по месечина.
към беседата >>
Докога трябва да си в света?
Щом сте гладен, върнете се вкъщи. То е естественото положение. Ако когато си гладен седиш в света, това е неестествено положение. Когато си сит и седиш вкъщи и то е неестествено положение. В къщи трябва да седиш дотогава, докато си гладен.
Докога трябва да си в света?
– Докато си сит. Щом огладнееш – в къщи. Докога трябва да бъдеш светски? – Докато си сит. Докога трябва да бъдеш духовен?
към беседата >>
На тази котва имате две сърца.
Нали имате това съпоставяне?
На тази котва имате две сърца.
По някой път, ако вие искате да се насърчите, как трябва да ходите? Винаги в ходенето трябва да държите две успоредни линии. То е хубавото ходене. Успоредни трябва да бъдат краката. Щом имате успоредни линии, работите ви ще вървят добре.
към беседата >>
Аз говоря за съзнанието.
Аз говоря за съзнанието.
Когато съзнанието е будно, работи тогава. Когато помрачее съзнанието, легни да спиш. Щом си неразположен духом или потъмнее светът, спи, нищо повече. Туй разбирам аз. Почини си.
към беседата >>
– Докато си сит.
То е естественото положение. Ако когато си гладен седиш в света, това е неестествено положение. Когато си сит и седиш вкъщи и то е неестествено положение. В къщи трябва да седиш дотогава, докато си гладен. Докога трябва да си в света?
– Докато си сит.
Щом огладнееш – в къщи. Докога трябва да бъдеш светски? – Докато си сит. Докога трябва да бъдеш духовен? Докато си гладен.
към беседата >>
По някой път, ако вие искате да се насърчите, как трябва да ходите?
Нали имате това съпоставяне? На тази котва имате две сърца.
По някой път, ако вие искате да се насърчите, как трябва да ходите?
Винаги в ходенето трябва да държите две успоредни линии. То е хубавото ходене. Успоредни трябва да бъдат краката. Щом имате успоредни линии, работите ви ще вървят добре. Който туря ръката на едната, на другата страна, казва: „Може по един начин, по друг начин.“ Мярка има.
към беседата >>
Когато съзнанието е будно, работи тогава.
Аз говоря за съзнанието.
Когато съзнанието е будно, работи тогава.
Когато помрачее съзнанието, легни да спиш. Щом си неразположен духом или потъмнее светът, спи, нищо повече. Туй разбирам аз. Почини си. Щом си починеш, то е естествения закон.
към беседата >>
Щом огладнееш – в къщи.
Ако когато си гладен седиш в света, това е неестествено положение. Когато си сит и седиш вкъщи и то е неестествено положение. В къщи трябва да седиш дотогава, докато си гладен. Докога трябва да си в света? – Докато си сит.
Щом огладнееш – в къщи.
Докога трябва да бъдеш светски? – Докато си сит. Докога трябва да бъдеш духовен? Докато си гладен. Малко една нова философия, нови максими.
към беседата >>
Винаги в ходенето трябва да държите две успоредни линии.
Нали имате това съпоставяне? На тази котва имате две сърца. По някой път, ако вие искате да се насърчите, как трябва да ходите?
Винаги в ходенето трябва да държите две успоредни линии.
То е хубавото ходене. Успоредни трябва да бъдат краката. Щом имате успоредни линии, работите ви ще вървят добре. Който туря ръката на едната, на другата страна, казва: „Може по един начин, по друг начин.“ Мярка има. Ти, като се движиш, ти въздействуваш на себе си.
към беседата >>
Когато помрачее съзнанието, легни да спиш.
Аз говоря за съзнанието. Когато съзнанието е будно, работи тогава.
Когато помрачее съзнанието, легни да спиш.
Щом си неразположен духом или потъмнее светът, спи, нищо повече. Туй разбирам аз. Почини си. Щом си починеш, то е естествения закон. Няма да се мине 4–5 часа, 8 часа, на другия ден като станеш, като изгрее твоето слънце, ще имаш разположение на духа.
към беседата >>
Докога трябва да бъдеш светски?
Когато си сит и седиш вкъщи и то е неестествено положение. В къщи трябва да седиш дотогава, докато си гладен. Докога трябва да си в света? – Докато си сит. Щом огладнееш – в къщи.
Докога трябва да бъдеш светски?
– Докато си сит. Докога трябва да бъдеш духовен? Докато си гладен. Малко една нова философия, нови максими. Казва някой: „Този не разбира, той е светски човек.“ Сит е човекът.
към беседата >>
То е хубавото ходене.
Нали имате това съпоставяне? На тази котва имате две сърца. По някой път, ако вие искате да се насърчите, как трябва да ходите? Винаги в ходенето трябва да държите две успоредни линии.
То е хубавото ходене.
Успоредни трябва да бъдат краката. Щом имате успоредни линии, работите ви ще вървят добре. Който туря ръката на едната, на другата страна, казва: „Може по един начин, по друг начин.“ Мярка има. Ти, като се движиш, ти въздействуваш на себе си. В съвременната геометрия са дадени известни правила, но там са дадени механически правила.
към беседата >>
Щом си неразположен духом или потъмнее светът, спи, нищо повече.
Аз говоря за съзнанието. Когато съзнанието е будно, работи тогава. Когато помрачее съзнанието, легни да спиш.
Щом си неразположен духом или потъмнее светът, спи, нищо повече.
Туй разбирам аз. Почини си. Щом си починеш, то е естествения закон. Няма да се мине 4–5 часа, 8 часа, на другия ден като станеш, като изгрее твоето слънце, ще имаш разположение на духа. Това са закони.
към беседата >>
– Докато си сит.
В къщи трябва да седиш дотогава, докато си гладен. Докога трябва да си в света? – Докато си сит. Щом огладнееш – в къщи. Докога трябва да бъдеш светски?
– Докато си сит.
Докога трябва да бъдеш духовен? Докато си гладен. Малко една нова философия, нови максими. Казва някой: „Този не разбира, той е светски човек.“ Сит е човекът. „Ама духовен е.“ – Гладен е човекът, в къщи се връща, какво лошо има?
към беседата >>
Успоредни трябва да бъдат краката.
Нали имате това съпоставяне? На тази котва имате две сърца. По някой път, ако вие искате да се насърчите, как трябва да ходите? Винаги в ходенето трябва да държите две успоредни линии. То е хубавото ходене.
Успоредни трябва да бъдат краката.
Щом имате успоредни линии, работите ви ще вървят добре. Който туря ръката на едната, на другата страна, казва: „Може по един начин, по друг начин.“ Мярка има. Ти, като се движиш, ти въздействуваш на себе си. В съвременната геометрия са дадени известни правила, но там са дадени механически правила. На геометрическите линии имате само едно тълкувание, а трябва друго тълкувание.
към беседата >>
Туй разбирам аз.
Аз говоря за съзнанието. Когато съзнанието е будно, работи тогава. Когато помрачее съзнанието, легни да спиш. Щом си неразположен духом или потъмнее светът, спи, нищо повече.
Туй разбирам аз.
Почини си. Щом си починеш, то е естествения закон. Няма да се мине 4–5 часа, 8 часа, на другия ден като станеш, като изгрее твоето слънце, ще имаш разположение на духа. Това са закони. Ако ги спазва човек, всякога може да се тонира.
към беседата >>
Докога трябва да бъдеш духовен?
Докога трябва да си в света? – Докато си сит. Щом огладнееш – в къщи. Докога трябва да бъдеш светски? – Докато си сит.
Докога трябва да бъдеш духовен?
Докато си гладен. Малко една нова философия, нови максими. Казва някой: „Този не разбира, той е светски човек.“ Сит е човекът. „Ама духовен е.“ – Гладен е човекът, в къщи се връща, какво лошо има? Ще го нахрани баща му, майка му.
към беседата >>
Щом имате успоредни линии, работите ви ще вървят добре.
На тази котва имате две сърца. По някой път, ако вие искате да се насърчите, как трябва да ходите? Винаги в ходенето трябва да държите две успоредни линии. То е хубавото ходене. Успоредни трябва да бъдат краката.
Щом имате успоредни линии, работите ви ще вървят добре.
Който туря ръката на едната, на другата страна, казва: „Може по един начин, по друг начин.“ Мярка има. Ти, като се движиш, ти въздействуваш на себе си. В съвременната геометрия са дадени известни правила, но там са дадени механически правила. На геометрическите линии имате само едно тълкувание, а трябва друго тълкувание. Природата, когато построила човека, когато направила лицето, тя го построила геометрически.
към беседата >>
Почини си.
Аз говоря за съзнанието. Когато съзнанието е будно, работи тогава. Когато помрачее съзнанието, легни да спиш. Щом си неразположен духом или потъмнее светът, спи, нищо повече. Туй разбирам аз.
Почини си.
Щом си починеш, то е естествения закон. Няма да се мине 4–5 часа, 8 часа, на другия ден като станеш, като изгрее твоето слънце, ще имаш разположение на духа. Това са закони. Ако ги спазва човек, всякога може да се тонира. Ако не ги спазва, сега има хиляди причини, които могат да ви детонират.
към беседата >>
Докато си гладен.
– Докато си сит. Щом огладнееш – в къщи. Докога трябва да бъдеш светски? – Докато си сит. Докога трябва да бъдеш духовен?
Докато си гладен.
Малко една нова философия, нови максими. Казва някой: „Този не разбира, той е светски човек.“ Сит е човекът. „Ама духовен е.“ – Гладен е човекът, в къщи се връща, какво лошо има? Ще го нахрани баща му, майка му. След като се нахрани майка му ще каже: „Иди си поиграй с другарчета, излез от къщи.“
към беседата >>
Който туря ръката на едната, на другата страна, казва: „Може по един начин, по друг начин.“ Мярка има.
По някой път, ако вие искате да се насърчите, как трябва да ходите? Винаги в ходенето трябва да държите две успоредни линии. То е хубавото ходене. Успоредни трябва да бъдат краката. Щом имате успоредни линии, работите ви ще вървят добре.
Който туря ръката на едната, на другата страна, казва: „Може по един начин, по друг начин.“ Мярка има.
Ти, като се движиш, ти въздействуваш на себе си. В съвременната геометрия са дадени известни правила, но там са дадени механически правила. На геометрическите линии имате само едно тълкувание, а трябва друго тълкувание. Природата, когато построила човека, когато направила лицето, тя го построила геометрически. Според линиите на лицето, може вече да тълкувате, какво е вложено в човека.
към беседата >>
Щом си починеш, то е естествения закон.
Когато съзнанието е будно, работи тогава. Когато помрачее съзнанието, легни да спиш. Щом си неразположен духом или потъмнее светът, спи, нищо повече. Туй разбирам аз. Почини си.
Щом си починеш, то е естествения закон.
Няма да се мине 4–5 часа, 8 часа, на другия ден като станеш, като изгрее твоето слънце, ще имаш разположение на духа. Това са закони. Ако ги спазва човек, всякога може да се тонира. Ако не ги спазва, сега има хиляди причини, които могат да ви детонират. Малките работи, които се случват, потъмняват съзнанието на човека.
към беседата >>
Малко една нова философия, нови максими.
Щом огладнееш – в къщи. Докога трябва да бъдеш светски? – Докато си сит. Докога трябва да бъдеш духовен? Докато си гладен.
Малко една нова философия, нови максими.
Казва някой: „Този не разбира, той е светски човек.“ Сит е човекът. „Ама духовен е.“ – Гладен е човекът, в къщи се връща, какво лошо има? Ще го нахрани баща му, майка му. След като се нахрани майка му ще каже: „Иди си поиграй с другарчета, излез от къщи.“
към беседата >>
Ти, като се движиш, ти въздействуваш на себе си.
Винаги в ходенето трябва да държите две успоредни линии. То е хубавото ходене. Успоредни трябва да бъдат краката. Щом имате успоредни линии, работите ви ще вървят добре. Който туря ръката на едната, на другата страна, казва: „Може по един начин, по друг начин.“ Мярка има.
Ти, като се движиш, ти въздействуваш на себе си.
В съвременната геометрия са дадени известни правила, но там са дадени механически правила. На геометрическите линии имате само едно тълкувание, а трябва друго тълкувание. Природата, когато построила човека, когато направила лицето, тя го построила геометрически. Според линиите на лицето, може вече да тълкувате, какво е вложено в човека. Щом човек разбира законите, той веднага може да знае, какви са замислите на природата, какво тя мисли или замислите на самия човек.
към беседата >>
Няма да се мине 4–5 часа, 8 часа, на другия ден като станеш, като изгрее твоето слънце, ще имаш разположение на духа.
Когато помрачее съзнанието, легни да спиш. Щом си неразположен духом или потъмнее светът, спи, нищо повече. Туй разбирам аз. Почини си. Щом си починеш, то е естествения закон.
Няма да се мине 4–5 часа, 8 часа, на другия ден като станеш, като изгрее твоето слънце, ще имаш разположение на духа.
Това са закони. Ако ги спазва човек, всякога може да се тонира. Ако не ги спазва, сега има хиляди причини, които могат да ви детонират. Малките работи, които се случват, потъмняват съзнанието на човека. След туй, той ще търси причините, ще обвини едного, ще обвини трети, баща си, майка си, сестра си, брата си, обществото, неговото възпитание.
към беседата >>
Казва някой: „Този не разбира, той е светски човек.“ Сит е човекът.
Докога трябва да бъдеш светски? – Докато си сит. Докога трябва да бъдеш духовен? Докато си гладен. Малко една нова философия, нови максими.
Казва някой: „Този не разбира, той е светски човек.“ Сит е човекът.
„Ама духовен е.“ – Гладен е човекът, в къщи се връща, какво лошо има? Ще го нахрани баща му, майка му. След като се нахрани майка му ще каже: „Иди си поиграй с другарчета, излез от къщи.“
към беседата >>
В съвременната геометрия са дадени известни правила, но там са дадени механически правила.
То е хубавото ходене. Успоредни трябва да бъдат краката. Щом имате успоредни линии, работите ви ще вървят добре. Който туря ръката на едната, на другата страна, казва: „Може по един начин, по друг начин.“ Мярка има. Ти, като се движиш, ти въздействуваш на себе си.
В съвременната геометрия са дадени известни правила, но там са дадени механически правила.
На геометрическите линии имате само едно тълкувание, а трябва друго тълкувание. Природата, когато построила човека, когато направила лицето, тя го построила геометрически. Според линиите на лицето, може вече да тълкувате, какво е вложено в човека. Щом човек разбира законите, той веднага може да знае, какви са замислите на природата, какво тя мисли или замислите на самия човек. Каквото природата вложила в него, такъв ще бъде [и] самият човек.
към беседата >>
Това са закони.
Щом си неразположен духом или потъмнее светът, спи, нищо повече. Туй разбирам аз. Почини си. Щом си починеш, то е естествения закон. Няма да се мине 4–5 часа, 8 часа, на другия ден като станеш, като изгрее твоето слънце, ще имаш разположение на духа.
Това са закони.
Ако ги спазва човек, всякога може да се тонира. Ако не ги спазва, сега има хиляди причини, които могат да ви детонират. Малките работи, които се случват, потъмняват съзнанието на човека. След туй, той ще търси причините, ще обвини едного, ще обвини трети, баща си, майка си, сестра си, брата си, обществото, неговото възпитание. Не, ти си прост.
към беседата >>
„Ама духовен е.“ – Гладен е човекът, в къщи се връща, какво лошо има?
– Докато си сит. Докога трябва да бъдеш духовен? Докато си гладен. Малко една нова философия, нови максими. Казва някой: „Този не разбира, той е светски човек.“ Сит е човекът.
„Ама духовен е.“ – Гладен е човекът, в къщи се връща, какво лошо има?
Ще го нахрани баща му, майка му. След като се нахрани майка му ще каже: „Иди си поиграй с другарчета, излез от къщи.“
към беседата >>
На геометрическите линии имате само едно тълкувание, а трябва друго тълкувание.
Успоредни трябва да бъдат краката. Щом имате успоредни линии, работите ви ще вървят добре. Който туря ръката на едната, на другата страна, казва: „Може по един начин, по друг начин.“ Мярка има. Ти, като се движиш, ти въздействуваш на себе си. В съвременната геометрия са дадени известни правила, но там са дадени механически правила.
На геометрическите линии имате само едно тълкувание, а трябва друго тълкувание.
Природата, когато построила човека, когато направила лицето, тя го построила геометрически. Според линиите на лицето, може вече да тълкувате, какво е вложено в човека. Щом човек разбира законите, той веднага може да знае, какви са замислите на природата, какво тя мисли или замислите на самия човек. Каквото природата вложила в него, такъв ще бъде [и] самият човек.
към беседата >>
Ако ги спазва човек, всякога може да се тонира.
Туй разбирам аз. Почини си. Щом си починеш, то е естествения закон. Няма да се мине 4–5 часа, 8 часа, на другия ден като станеш, като изгрее твоето слънце, ще имаш разположение на духа. Това са закони.
Ако ги спазва човек, всякога може да се тонира.
Ако не ги спазва, сега има хиляди причини, които могат да ви детонират. Малките работи, които се случват, потъмняват съзнанието на човека. След туй, той ще търси причините, ще обвини едного, ще обвини трети, баща си, майка си, сестра си, брата си, обществото, неговото възпитание. Не, ти си прост. При едно неразположение си.
към беседата >>
Ще го нахрани баща му, майка му.
Докога трябва да бъдеш духовен? Докато си гладен. Малко една нова философия, нови максими. Казва някой: „Този не разбира, той е светски човек.“ Сит е човекът. „Ама духовен е.“ – Гладен е човекът, в къщи се връща, какво лошо има?
Ще го нахрани баща му, майка му.
След като се нахрани майка му ще каже: „Иди си поиграй с другарчета, излез от къщи.“
към беседата >>
Природата, когато построила човека, когато направила лицето, тя го построила геометрически.
Щом имате успоредни линии, работите ви ще вървят добре. Който туря ръката на едната, на другата страна, казва: „Може по един начин, по друг начин.“ Мярка има. Ти, като се движиш, ти въздействуваш на себе си. В съвременната геометрия са дадени известни правила, но там са дадени механически правила. На геометрическите линии имате само едно тълкувание, а трябва друго тълкувание.
Природата, когато построила човека, когато направила лицето, тя го построила геометрически.
Според линиите на лицето, може вече да тълкувате, какво е вложено в човека. Щом човек разбира законите, той веднага може да знае, какви са замислите на природата, какво тя мисли или замислите на самия човек. Каквото природата вложила в него, такъв ще бъде [и] самият човек.
към беседата >>
Ако не ги спазва, сега има хиляди причини, които могат да ви детонират.
Почини си. Щом си починеш, то е естествения закон. Няма да се мине 4–5 часа, 8 часа, на другия ден като станеш, като изгрее твоето слънце, ще имаш разположение на духа. Това са закони. Ако ги спазва човек, всякога може да се тонира.
Ако не ги спазва, сега има хиляди причини, които могат да ви детонират.
Малките работи, които се случват, потъмняват съзнанието на човека. След туй, той ще търси причините, ще обвини едного, ще обвини трети, баща си, майка си, сестра си, брата си, обществото, неговото възпитание. Не, ти си прост. При едно неразположение си. Щом мине неразположението, стани и работи.
към беседата >>
След като се нахрани майка му ще каже: „Иди си поиграй с другарчета, излез от къщи.“
Докато си гладен. Малко една нова философия, нови максими. Казва някой: „Този не разбира, той е светски човек.“ Сит е човекът. „Ама духовен е.“ – Гладен е човекът, в къщи се връща, какво лошо има? Ще го нахрани баща му, майка му.
След като се нахрани майка му ще каже: „Иди си поиграй с другарчета, излез от къщи.“
към беседата >>
Според линиите на лицето, може вече да тълкувате, какво е вложено в човека.
Който туря ръката на едната, на другата страна, казва: „Може по един начин, по друг начин.“ Мярка има. Ти, като се движиш, ти въздействуваш на себе си. В съвременната геометрия са дадени известни правила, но там са дадени механически правила. На геометрическите линии имате само едно тълкувание, а трябва друго тълкувание. Природата, когато построила човека, когато направила лицето, тя го построила геометрически.
Според линиите на лицето, може вече да тълкувате, какво е вложено в човека.
Щом човек разбира законите, той веднага може да знае, какви са замислите на природата, какво тя мисли или замислите на самия човек. Каквото природата вложила в него, такъв ще бъде [и] самият човек.
към беседата >>
Малките работи, които се случват, потъмняват съзнанието на човека.
Щом си починеш, то е естествения закон. Няма да се мине 4–5 часа, 8 часа, на другия ден като станеш, като изгрее твоето слънце, ще имаш разположение на духа. Това са закони. Ако ги спазва човек, всякога може да се тонира. Ако не ги спазва, сега има хиляди причини, които могат да ви детонират.
Малките работи, които се случват, потъмняват съзнанието на човека.
След туй, той ще търси причините, ще обвини едного, ще обвини трети, баща си, майка си, сестра си, брата си, обществото, неговото възпитание. Не, ти си прост. При едно неразположение си. Щом мине неразположението, стани и работи. Щом свършиш работата, върни се вкъщи и се наяж.
към беседата >>
Всички ония състояния на безпокойство, които стават, стават от едно стеснено състояние.
Всички ония състояния на безпокойство, които стават, стават от едно стеснено състояние.
Ти вкъщи искаш простор. Като се наядеш, излез вън да работиш. Когато човек е сит, може да работи. Когато е гладен, той не може да работи, той си почива. Тогава ще ви приведа думите на един човек: „Когато за пръв път видях слънцето да изгрява аз се събудих, слънцето ме повика за работа, аз излязох навън.
към беседата >>
Щом човек разбира законите, той веднага може да знае, какви са замислите на природата, какво тя мисли или замислите на самия човек.
Ти, като се движиш, ти въздействуваш на себе си. В съвременната геометрия са дадени известни правила, но там са дадени механически правила. На геометрическите линии имате само едно тълкувание, а трябва друго тълкувание. Природата, когато построила човека, когато направила лицето, тя го построила геометрически. Според линиите на лицето, може вече да тълкувате, какво е вложено в човека.
Щом човек разбира законите, той веднага може да знае, какви са замислите на природата, какво тя мисли или замислите на самия човек.
Каквото природата вложила в него, такъв ще бъде [и] самият човек.
към беседата >>
След туй, той ще търси причините, ще обвини едного, ще обвини трети, баща си, майка си, сестра си, брата си, обществото, неговото възпитание.
Няма да се мине 4–5 часа, 8 часа, на другия ден като станеш, като изгрее твоето слънце, ще имаш разположение на духа. Това са закони. Ако ги спазва човек, всякога може да се тонира. Ако не ги спазва, сега има хиляди причини, които могат да ви детонират. Малките работи, които се случват, потъмняват съзнанието на човека.
След туй, той ще търси причините, ще обвини едного, ще обвини трети, баща си, майка си, сестра си, брата си, обществото, неговото възпитание.
Не, ти си прост. При едно неразположение си. Щом мине неразположението, стани и работи. Щом свършиш работата, върни се вкъщи и се наяж. Няма по-хубаво нещо от да работиш, да ядеш и да почиваш.
към беседата >>
Ти вкъщи искаш простор.
Всички ония състояния на безпокойство, които стават, стават от едно стеснено състояние.
Ти вкъщи искаш простор.
Като се наядеш, излез вън да работиш. Когато човек е сит, може да работи. Когато е гладен, той не може да работи, той си почива. Тогава ще ви приведа думите на един човек: „Когато за пръв път видях слънцето да изгрява аз се събудих, слънцето ме повика за работа, аз излязох навън. През целия ден гледах как слънцето вървеше по небето.
към беседата >>
Каквото природата вложила в него, такъв ще бъде [и] самият човек.
В съвременната геометрия са дадени известни правила, но там са дадени механически правила. На геометрическите линии имате само едно тълкувание, а трябва друго тълкувание. Природата, когато построила човека, когато направила лицето, тя го построила геометрически. Според линиите на лицето, може вече да тълкувате, какво е вложено в човека. Щом човек разбира законите, той веднага може да знае, какви са замислите на природата, какво тя мисли или замислите на самия човек.
Каквото природата вложила в него, такъв ще бъде [и] самият човек.
към беседата >>
Не, ти си прост.
Това са закони. Ако ги спазва човек, всякога може да се тонира. Ако не ги спазва, сега има хиляди причини, които могат да ви детонират. Малките работи, които се случват, потъмняват съзнанието на човека. След туй, той ще търси причините, ще обвини едного, ще обвини трети, баща си, майка си, сестра си, брата си, обществото, неговото възпитание.
Не, ти си прост.
При едно неразположение си. Щом мине неразположението, стани и работи. Щом свършиш работата, върни се вкъщи и се наяж. Няма по-хубаво нещо от да работиш, да ядеш и да почиваш. Те са три състояния.
към беседата >>
Като се наядеш, излез вън да работиш.
Всички ония състояния на безпокойство, които стават, стават от едно стеснено състояние. Ти вкъщи искаш простор.
Като се наядеш, излез вън да работиш.
Когато човек е сит, може да работи. Когато е гладен, той не може да работи, той си почива. Тогава ще ви приведа думите на един човек: „Когато за пръв път видях слънцето да изгрява аз се събудих, слънцето ме повика за работа, аз излязох навън. През целия ден гледах как слънцето вървеше по небето. Залезе слънцето, изгря месечината и тя ме повика в къщи.
към беседата >>
Вие казвате: „Както Господ нареди работите.“ Как наредил Господ работите?
Вие казвате: „Както Господ нареди работите.“ Как наредил Господ работите?
Ти скърбиш – това Господ не го наредил. Твоята скръб произтича от незнанието на Божия закон. Ти имаш нещастие в живота по единствената причина, че ти не вървиш съобразно с този закон. Аз говоря за вътрешния живот. То е неразбиране на законите, които действуват.
към беседата >>
При едно неразположение си.
Ако ги спазва човек, всякога може да се тонира. Ако не ги спазва, сега има хиляди причини, които могат да ви детонират. Малките работи, които се случват, потъмняват съзнанието на човека. След туй, той ще търси причините, ще обвини едного, ще обвини трети, баща си, майка си, сестра си, брата си, обществото, неговото възпитание. Не, ти си прост.
При едно неразположение си.
Щом мине неразположението, стани и работи. Щом свършиш работата, върни се вкъщи и се наяж. Няма по-хубаво нещо от да работиш, да ядеш и да почиваш. Те са три състояния. Най-хубавото е работата, яденето и почивката.
към беседата >>
Когато човек е сит, може да работи.
Всички ония състояния на безпокойство, които стават, стават от едно стеснено състояние. Ти вкъщи искаш простор. Като се наядеш, излез вън да работиш.
Когато човек е сит, може да работи.
Когато е гладен, той не може да работи, той си почива. Тогава ще ви приведа думите на един човек: „Когато за пръв път видях слънцето да изгрява аз се събудих, слънцето ме повика за работа, аз излязох навън. През целия ден гледах как слънцето вървеше по небето. Залезе слънцето, изгря месечината и тя ме повика в къщи. Аз се върнах, сложи майка ми хляб.
към беседата >>
Ти скърбиш – това Господ не го наредил.
Вие казвате: „Както Господ нареди работите.“ Как наредил Господ работите?
Ти скърбиш – това Господ не го наредил.
Твоята скръб произтича от незнанието на Божия закон. Ти имаш нещастие в живота по единствената причина, че ти не вървиш съобразно с този закон. Аз говоря за вътрешния живот. То е неразбиране на законите, които действуват. Противоречия трябва да има в живота, но тези противоречия ни най-малко не са направени за спънка на когото и да е.
към беседата >>
Щом мине неразположението, стани и работи.
Ако не ги спазва, сега има хиляди причини, които могат да ви детонират. Малките работи, които се случват, потъмняват съзнанието на човека. След туй, той ще търси причините, ще обвини едного, ще обвини трети, баща си, майка си, сестра си, брата си, обществото, неговото възпитание. Не, ти си прост. При едно неразположение си.
Щом мине неразположението, стани и работи.
Щом свършиш работата, върни се вкъщи и се наяж. Няма по-хубаво нещо от да работиш, да ядеш и да почиваш. Те са три състояния. Най-хубавото е работата, яденето и почивката. Това е за човек, който иска да бъде гениален, който иска да бъде талантлив.
към беседата >>
Когато е гладен, той не може да работи, той си почива.
Всички ония състояния на безпокойство, които стават, стават от едно стеснено състояние. Ти вкъщи искаш простор. Като се наядеш, излез вън да работиш. Когато човек е сит, може да работи.
Когато е гладен, той не може да работи, той си почива.
Тогава ще ви приведа думите на един човек: „Когато за пръв път видях слънцето да изгрява аз се събудих, слънцето ме повика за работа, аз излязох навън. През целия ден гледах как слънцето вървеше по небето. Залезе слънцето, изгря месечината и тя ме повика в къщи. Аз се върнах, сложи майка ми хляб. Наядох се, но и месечината залезе.
към беседата >>
Твоята скръб произтича от незнанието на Божия закон.
Вие казвате: „Както Господ нареди работите.“ Как наредил Господ работите? Ти скърбиш – това Господ не го наредил.
Твоята скръб произтича от незнанието на Божия закон.
Ти имаш нещастие в живота по единствената причина, че ти не вървиш съобразно с този закон. Аз говоря за вътрешния живот. То е неразбиране на законите, които действуват. Противоречия трябва да има в живота, но тези противоречия ни най-малко не са направени за спънка на когото и да е. Ако краката трябва да носят товара на цялото тяло, това ни най-малко не е нещастие.
към беседата >>
Щом свършиш работата, върни се вкъщи и се наяж.
Малките работи, които се случват, потъмняват съзнанието на човека. След туй, той ще търси причините, ще обвини едного, ще обвини трети, баща си, майка си, сестра си, брата си, обществото, неговото възпитание. Не, ти си прост. При едно неразположение си. Щом мине неразположението, стани и работи.
Щом свършиш работата, върни се вкъщи и се наяж.
Няма по-хубаво нещо от да работиш, да ядеш и да почиваш. Те са три състояния. Най-хубавото е работата, яденето и почивката. Това е за човек, който иска да бъде гениален, който иска да бъде талантлив. Ако тия три състояния не ги спазваш, ти си отговорен.
към беседата >>
Тогава ще ви приведа думите на един човек: „Когато за пръв път видях слънцето да изгрява аз се събудих, слънцето ме повика за работа, аз излязох навън.
Всички ония състояния на безпокойство, които стават, стават от едно стеснено състояние. Ти вкъщи искаш простор. Като се наядеш, излез вън да работиш. Когато човек е сит, може да работи. Когато е гладен, той не може да работи, той си почива.
Тогава ще ви приведа думите на един човек: „Когато за пръв път видях слънцето да изгрява аз се събудих, слънцето ме повика за работа, аз излязох навън.
През целия ден гледах как слънцето вървеше по небето. Залезе слънцето, изгря месечината и тя ме повика в къщи. Аз се върнах, сложи майка ми хляб. Наядох се, но и месечината залезе. Изгряха звездите, аз заспах на леглото.“
към беседата >>
Ти имаш нещастие в живота по единствената причина, че ти не вървиш съобразно с този закон.
Вие казвате: „Както Господ нареди работите.“ Как наредил Господ работите? Ти скърбиш – това Господ не го наредил. Твоята скръб произтича от незнанието на Божия закон.
Ти имаш нещастие в живота по единствената причина, че ти не вървиш съобразно с този закон.
Аз говоря за вътрешния живот. То е неразбиране на законите, които действуват. Противоречия трябва да има в живота, но тези противоречия ни най-малко не са направени за спънка на когото и да е. Ако краката трябва да носят товара на цялото тяло, това ни най-малко не е нещастие. Човек не е нещастен за краката.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от да работиш, да ядеш и да почиваш.
След туй, той ще търси причините, ще обвини едного, ще обвини трети, баща си, майка си, сестра си, брата си, обществото, неговото възпитание. Не, ти си прост. При едно неразположение си. Щом мине неразположението, стани и работи. Щом свършиш работата, върни се вкъщи и се наяж.
Няма по-хубаво нещо от да работиш, да ядеш и да почиваш.
Те са три състояния. Най-хубавото е работата, яденето и почивката. Това е за човек, който иска да бъде гениален, който иска да бъде талантлив. Ако тия три състояния не ги спазваш, ти си отговорен. Другата категория, там съвременните противоречия ще дойдат.
към беседата >>
През целия ден гледах как слънцето вървеше по небето.
Ти вкъщи искаш простор. Като се наядеш, излез вън да работиш. Когато човек е сит, може да работи. Когато е гладен, той не може да работи, той си почива. Тогава ще ви приведа думите на един човек: „Когато за пръв път видях слънцето да изгрява аз се събудих, слънцето ме повика за работа, аз излязох навън.
През целия ден гледах как слънцето вървеше по небето.
Залезе слънцето, изгря месечината и тя ме повика в къщи. Аз се върнах, сложи майка ми хляб. Наядох се, но и месечината залезе. Изгряха звездите, аз заспах на леглото.“
към беседата >>
Аз говоря за вътрешния живот.
Вие казвате: „Както Господ нареди работите.“ Как наредил Господ работите? Ти скърбиш – това Господ не го наредил. Твоята скръб произтича от незнанието на Божия закон. Ти имаш нещастие в живота по единствената причина, че ти не вървиш съобразно с този закон.
Аз говоря за вътрешния живот.
То е неразбиране на законите, които действуват. Противоречия трябва да има в живота, но тези противоречия ни най-малко не са направени за спънка на когото и да е. Ако краката трябва да носят товара на цялото тяло, това ни най-малко не е нещастие. Човек не е нещастен за краката. Ако ръцете трябва да работят, това ни най-малко не е нещастие за човека.
към беседата >>
Те са три състояния.
Не, ти си прост. При едно неразположение си. Щом мине неразположението, стани и работи. Щом свършиш работата, върни се вкъщи и се наяж. Няма по-хубаво нещо от да работиш, да ядеш и да почиваш.
Те са три състояния.
Най-хубавото е работата, яденето и почивката. Това е за човек, който иска да бъде гениален, който иска да бъде талантлив. Ако тия три състояния не ги спазваш, ти си отговорен. Другата категория, там съвременните противоречия ще дойдат. Казва: „Не ми се живее, животът няма смисъл.“ Щом не разсъждаваш, животът няма смисъл.
към беседата >>
Залезе слънцето, изгря месечината и тя ме повика в къщи.
Като се наядеш, излез вън да работиш. Когато човек е сит, може да работи. Когато е гладен, той не може да работи, той си почива. Тогава ще ви приведа думите на един човек: „Когато за пръв път видях слънцето да изгрява аз се събудих, слънцето ме повика за работа, аз излязох навън. През целия ден гледах как слънцето вървеше по небето.
Залезе слънцето, изгря месечината и тя ме повика в къщи.
Аз се върнах, сложи майка ми хляб. Наядох се, но и месечината залезе. Изгряха звездите, аз заспах на леглото.“
към беседата >>
То е неразбиране на законите, които действуват.
Вие казвате: „Както Господ нареди работите.“ Как наредил Господ работите? Ти скърбиш – това Господ не го наредил. Твоята скръб произтича от незнанието на Божия закон. Ти имаш нещастие в живота по единствената причина, че ти не вървиш съобразно с този закон. Аз говоря за вътрешния живот.
То е неразбиране на законите, които действуват.
Противоречия трябва да има в живота, но тези противоречия ни най-малко не са направени за спънка на когото и да е. Ако краката трябва да носят товара на цялото тяло, това ни най-малко не е нещастие. Човек не е нещастен за краката. Ако ръцете трябва да работят, това ни най-малко не е нещастие за човека. Ако очите трябва да гледат, човек ни най-малко не е нещастен за това.
към беседата >>
Най-хубавото е работата, яденето и почивката.
При едно неразположение си. Щом мине неразположението, стани и работи. Щом свършиш работата, върни се вкъщи и се наяж. Няма по-хубаво нещо от да работиш, да ядеш и да почиваш. Те са три състояния.
Най-хубавото е работата, яденето и почивката.
Това е за човек, който иска да бъде гениален, който иска да бъде талантлив. Ако тия три състояния не ги спазваш, ти си отговорен. Другата категория, там съвременните противоречия ще дойдат. Казва: „Не ми се живее, животът няма смисъл.“ Щом не разсъждаваш, животът няма смисъл. Щом разсъждаваш, по този път, животът има смисъл.
към беседата >>
Аз се върнах, сложи майка ми хляб.
Когато човек е сит, може да работи. Когато е гладен, той не може да работи, той си почива. Тогава ще ви приведа думите на един човек: „Когато за пръв път видях слънцето да изгрява аз се събудих, слънцето ме повика за работа, аз излязох навън. През целия ден гледах как слънцето вървеше по небето. Залезе слънцето, изгря месечината и тя ме повика в къщи.
Аз се върнах, сложи майка ми хляб.
Наядох се, но и месечината залезе. Изгряха звездите, аз заспах на леглото.“
към беседата >>
Противоречия трябва да има в живота, но тези противоречия ни най-малко не са направени за спънка на когото и да е.
Ти скърбиш – това Господ не го наредил. Твоята скръб произтича от незнанието на Божия закон. Ти имаш нещастие в живота по единствената причина, че ти не вървиш съобразно с този закон. Аз говоря за вътрешния живот. То е неразбиране на законите, които действуват.
Противоречия трябва да има в живота, но тези противоречия ни най-малко не са направени за спънка на когото и да е.
Ако краката трябва да носят товара на цялото тяло, това ни най-малко не е нещастие. Човек не е нещастен за краката. Ако ръцете трябва да работят, това ни най-малко не е нещастие за човека. Ако очите трябва да гледат, човек ни най-малко не е нещастен за това. Нещастието за очите е нещастие заради него.
към беседата >>
Това е за човек, който иска да бъде гениален, който иска да бъде талантлив.
Щом мине неразположението, стани и работи. Щом свършиш работата, върни се вкъщи и се наяж. Няма по-хубаво нещо от да работиш, да ядеш и да почиваш. Те са три състояния. Най-хубавото е работата, яденето и почивката.
Това е за човек, който иска да бъде гениален, който иска да бъде талантлив.
Ако тия три състояния не ги спазваш, ти си отговорен. Другата категория, там съвременните противоречия ще дойдат. Казва: „Не ми се живее, животът няма смисъл.“ Щом не разсъждаваш, животът няма смисъл. Щом разсъждаваш, по този път, животът има смисъл. Защото в живота има едно коопериране на всички разумни същества.
към беседата >>
Наядох се, но и месечината залезе.
Когато е гладен, той не може да работи, той си почива. Тогава ще ви приведа думите на един човек: „Когато за пръв път видях слънцето да изгрява аз се събудих, слънцето ме повика за работа, аз излязох навън. През целия ден гледах как слънцето вървеше по небето. Залезе слънцето, изгря месечината и тя ме повика в къщи. Аз се върнах, сложи майка ми хляб.
Наядох се, но и месечината залезе.
Изгряха звездите, аз заспах на леглото.“
към беседата >>
Ако краката трябва да носят товара на цялото тяло, това ни най-малко не е нещастие.
Твоята скръб произтича от незнанието на Божия закон. Ти имаш нещастие в живота по единствената причина, че ти не вървиш съобразно с този закон. Аз говоря за вътрешния живот. То е неразбиране на законите, които действуват. Противоречия трябва да има в живота, но тези противоречия ни най-малко не са направени за спънка на когото и да е.
Ако краката трябва да носят товара на цялото тяло, това ни най-малко не е нещастие.
Човек не е нещастен за краката. Ако ръцете трябва да работят, това ни най-малко не е нещастие за човека. Ако очите трябва да гледат, човек ни най-малко не е нещастен за това. Нещастието за очите е нещастие заради него. Ти си видял неприятни неща, то е обстановка, то е разбиране.
към беседата >>
Ако тия три състояния не ги спазваш, ти си отговорен.
Щом свършиш работата, върни се вкъщи и се наяж. Няма по-хубаво нещо от да работиш, да ядеш и да почиваш. Те са три състояния. Най-хубавото е работата, яденето и почивката. Това е за човек, който иска да бъде гениален, който иска да бъде талантлив.
Ако тия три състояния не ги спазваш, ти си отговорен.
Другата категория, там съвременните противоречия ще дойдат. Казва: „Не ми се живее, животът няма смисъл.“ Щом не разсъждаваш, животът няма смисъл. Щом разсъждаваш, по този път, животът има смисъл. Защото в живота има едно коопериране на всички разумни същества. Щом вървиш по законите на този свят, всичките разумни същества, ще ти помагат навсякъде.
към беседата >>
Изгряха звездите, аз заспах на леглото.“
Тогава ще ви приведа думите на един човек: „Когато за пръв път видях слънцето да изгрява аз се събудих, слънцето ме повика за работа, аз излязох навън. През целия ден гледах как слънцето вървеше по небето. Залезе слънцето, изгря месечината и тя ме повика в къщи. Аз се върнах, сложи майка ми хляб. Наядох се, но и месечината залезе.
Изгряха звездите, аз заспах на леглото.“
към беседата >>
Човек не е нещастен за краката.
Ти имаш нещастие в живота по единствената причина, че ти не вървиш съобразно с този закон. Аз говоря за вътрешния живот. То е неразбиране на законите, които действуват. Противоречия трябва да има в живота, но тези противоречия ни най-малко не са направени за спънка на когото и да е. Ако краката трябва да носят товара на цялото тяло, това ни най-малко не е нещастие.
Човек не е нещастен за краката.
Ако ръцете трябва да работят, това ни най-малко не е нещастие за човека. Ако очите трябва да гледат, човек ни най-малко не е нещастен за това. Нещастието за очите е нещастие заради него. Ти си видял неприятни неща, то е обстановка, то е разбиране. Виждаш един човек да плаче, чисти си прозорците.
към беседата >>
Другата категория, там съвременните противоречия ще дойдат.
Няма по-хубаво нещо от да работиш, да ядеш и да почиваш. Те са три състояния. Най-хубавото е работата, яденето и почивката. Това е за човек, който иска да бъде гениален, който иска да бъде талантлив. Ако тия три състояния не ги спазваш, ти си отговорен.
Другата категория, там съвременните противоречия ще дойдат.
Казва: „Не ми се живее, животът няма смисъл.“ Щом не разсъждаваш, животът няма смисъл. Щом разсъждаваш, по този път, животът има смисъл. Защото в живота има едно коопериране на всички разумни същества. Щом вървиш по законите на този свят, всичките разумни същества, ще ти помагат навсякъде.
към беседата >>
Казвам: Изгрева на слънцето – събудих се.
Казвам: Изгрева на слънцето – събудих се.
Изгря месечината – върнах се в къщи. Изгряха звездите – заспах. Ако се пробуждаш, слънцето изгрява. Ако се връщаш в къщи месечината изгрява. Ако заспиваш, звездите изгряват.
към беседата >>
Ако ръцете трябва да работят, това ни най-малко не е нещастие за човека.
Аз говоря за вътрешния живот. То е неразбиране на законите, които действуват. Противоречия трябва да има в живота, но тези противоречия ни най-малко не са направени за спънка на когото и да е. Ако краката трябва да носят товара на цялото тяло, това ни най-малко не е нещастие. Човек не е нещастен за краката.
Ако ръцете трябва да работят, това ни най-малко не е нещастие за човека.
Ако очите трябва да гледат, човек ни най-малко не е нещастен за това. Нещастието за очите е нещастие заради него. Ти си видял неприятни неща, то е обстановка, то е разбиране. Виждаш един човек да плаче, чисти си прозорците.
към беседата >>
Казва: „Не ми се живее, животът няма смисъл.“ Щом не разсъждаваш, животът няма смисъл.
Те са три състояния. Най-хубавото е работата, яденето и почивката. Това е за човек, който иска да бъде гениален, който иска да бъде талантлив. Ако тия три състояния не ги спазваш, ти си отговорен. Другата категория, там съвременните противоречия ще дойдат.
Казва: „Не ми се живее, животът няма смисъл.“ Щом не разсъждаваш, животът няма смисъл.
Щом разсъждаваш, по този път, животът има смисъл. Защото в живота има едно коопериране на всички разумни същества. Щом вървиш по законите на този свят, всичките разумни същества, ще ти помагат навсякъде.
към беседата >>
Изгря месечината – върнах се в къщи.
Казвам: Изгрева на слънцето – събудих се.
Изгря месечината – върнах се в къщи.
Изгряха звездите – заспах. Ако се пробуждаш, слънцето изгрява. Ако се връщаш в къщи месечината изгрява. Ако заспиваш, звездите изгряват. При изгрева на слънцето – работа има.
към беседата >>
Ако очите трябва да гледат, човек ни най-малко не е нещастен за това.
То е неразбиране на законите, които действуват. Противоречия трябва да има в живота, но тези противоречия ни най-малко не са направени за спънка на когото и да е. Ако краката трябва да носят товара на цялото тяло, това ни най-малко не е нещастие. Човек не е нещастен за краката. Ако ръцете трябва да работят, това ни най-малко не е нещастие за човека.
Ако очите трябва да гледат, човек ни най-малко не е нещастен за това.
Нещастието за очите е нещастие заради него. Ти си видял неприятни неща, то е обстановка, то е разбиране. Виждаш един човек да плаче, чисти си прозорците.
към беседата >>
Щом разсъждаваш, по този път, животът има смисъл.
Най-хубавото е работата, яденето и почивката. Това е за човек, който иска да бъде гениален, който иска да бъде талантлив. Ако тия три състояния не ги спазваш, ти си отговорен. Другата категория, там съвременните противоречия ще дойдат. Казва: „Не ми се живее, животът няма смисъл.“ Щом не разсъждаваш, животът няма смисъл.
Щом разсъждаваш, по този път, животът има смисъл.
Защото в живота има едно коопериране на всички разумни същества. Щом вървиш по законите на този свят, всичките разумни същества, ще ти помагат навсякъде.
към беседата >>
Изгряха звездите – заспах.
Казвам: Изгрева на слънцето – събудих се. Изгря месечината – върнах се в къщи.
Изгряха звездите – заспах.
Ако се пробуждаш, слънцето изгрява. Ако се връщаш в къщи месечината изгрява. Ако заспиваш, звездите изгряват. При изгрева на слънцето – работа има. При изгрева на месечината – ядене има.
към беседата >>
Нещастието за очите е нещастие заради него.
Противоречия трябва да има в живота, но тези противоречия ни най-малко не са направени за спънка на когото и да е. Ако краката трябва да носят товара на цялото тяло, това ни най-малко не е нещастие. Човек не е нещастен за краката. Ако ръцете трябва да работят, това ни най-малко не е нещастие за човека. Ако очите трябва да гледат, човек ни най-малко не е нещастен за това.
Нещастието за очите е нещастие заради него.
Ти си видял неприятни неща, то е обстановка, то е разбиране. Виждаш един човек да плаче, чисти си прозорците.
към беседата >>
Защото в живота има едно коопериране на всички разумни същества.
Това е за човек, който иска да бъде гениален, който иска да бъде талантлив. Ако тия три състояния не ги спазваш, ти си отговорен. Другата категория, там съвременните противоречия ще дойдат. Казва: „Не ми се живее, животът няма смисъл.“ Щом не разсъждаваш, животът няма смисъл. Щом разсъждаваш, по този път, животът има смисъл.
Защото в живота има едно коопериране на всички разумни същества.
Щом вървиш по законите на този свят, всичките разумни същества, ще ти помагат навсякъде.
към беседата >>
Ако се пробуждаш, слънцето изгрява.
Казвам: Изгрева на слънцето – събудих се. Изгря месечината – върнах се в къщи. Изгряха звездите – заспах.
Ако се пробуждаш, слънцето изгрява.
Ако се връщаш в къщи месечината изгрява. Ако заспиваш, звездите изгряват. При изгрева на слънцето – работа има. При изгрева на месечината – ядене има. При изгрева на звездите – спане има.
към беседата >>
Ти си видял неприятни неща, то е обстановка, то е разбиране.
Ако краката трябва да носят товара на цялото тяло, това ни най-малко не е нещастие. Човек не е нещастен за краката. Ако ръцете трябва да работят, това ни най-малко не е нещастие за човека. Ако очите трябва да гледат, човек ни най-малко не е нещастен за това. Нещастието за очите е нещастие заради него.
Ти си видял неприятни неща, то е обстановка, то е разбиране.
Виждаш един човек да плаче, чисти си прозорците.
към беседата >>
Щом вървиш по законите на този свят, всичките разумни същества, ще ти помагат навсякъде.
Ако тия три състояния не ги спазваш, ти си отговорен. Другата категория, там съвременните противоречия ще дойдат. Казва: „Не ми се живее, животът няма смисъл.“ Щом не разсъждаваш, животът няма смисъл. Щом разсъждаваш, по този път, животът има смисъл. Защото в живота има едно коопериране на всички разумни същества.
Щом вървиш по законите на този свят, всичките разумни същества, ще ти помагат навсякъде.
към беседата >>
Ако се връщаш в къщи месечината изгрява.
Казвам: Изгрева на слънцето – събудих се. Изгря месечината – върнах се в къщи. Изгряха звездите – заспах. Ако се пробуждаш, слънцето изгрява.
Ако се връщаш в къщи месечината изгрява.
Ако заспиваш, звездите изгряват. При изгрева на слънцето – работа има. При изгрева на месечината – ядене има. При изгрева на звездите – спане има. И тъй кога изгряват звездите?
към беседата >>
Виждаш един човек да плаче, чисти си прозорците.
Човек не е нещастен за краката. Ако ръцете трябва да работят, това ни най-малко не е нещастие за човека. Ако очите трябва да гледат, човек ни най-малко не е нещастен за това. Нещастието за очите е нещастие заради него. Ти си видял неприятни неща, то е обстановка, то е разбиране.
Виждаш един човек да плаче, чисти си прозорците.
към беседата >>
Хайде сега изпейте една песен.
Хайде сега изпейте една песен.
Коя песен ще изпеете сега? „Всичко в живота е постижимо.“ Всичко в живота е постижимо, когато слънцето изгрява. Всичко в живота е постижимо, когато месечината изгрява. Всичко в живота е постижимо, когато звездите изгряват. Това е невъзможно.
към беседата >>
Коя е причината, че някои хора не могат да пеят?
Коя е причината, че някои хора не могат да пеят?
Има хора, не могат да пеят, нали? Често аз казвам за един обикновен тон, не може да го вземат. Един обикновен тон имате на сегашната гама. При обикновеното пеене нямаме основен тон. Вземат по-горе, по-долу всичките певци си имат разни тонове.
към беседата >>
Ако заспиваш, звездите изгряват.
Казвам: Изгрева на слънцето – събудих се. Изгря месечината – върнах се в къщи. Изгряха звездите – заспах. Ако се пробуждаш, слънцето изгрява. Ако се връщаш в къщи месечината изгрява.
Ако заспиваш, звездите изгряват.
При изгрева на слънцето – работа има. При изгрева на месечината – ядене има. При изгрева на звездите – спане има. И тъй кога изгряват звездите? – Когато спиш.
към беседата >>
Казва: „Тъжно е сърцето ми.“ – Отлично!
Казва: „Тъжно е сърцето ми.“ – Отлично!
Трябва да стане мекичък човек. Скърби коравият човек и щом скърби става мекичък. Писанието казва: „Ще отнема каменните сърца и ще им дам плътски сърца.“ Каменното сърце знаеш какво е. Сега ние искаме от света хубавото и когато ни се дава туй хубаво, ние го тълкуваме криво. Страданието е процес за смекчаване на човешкото сърце.
към беседата >>
Коя песен ще изпеете сега?
Хайде сега изпейте една песен.
Коя песен ще изпеете сега?
„Всичко в живота е постижимо.“ Всичко в живота е постижимо, когато слънцето изгрява. Всичко в живота е постижимо, когато месечината изгрява. Всичко в живота е постижимо, когато звездите изгряват. Това е невъзможно. Първото е възможно, второто е невъзможно.
към беседата >>
Има хора, не могат да пеят, нали?
Коя е причината, че някои хора не могат да пеят?
Има хора, не могат да пеят, нали?
Често аз казвам за един обикновен тон, не може да го вземат. Един обикновен тон имате на сегашната гама. При обикновеното пеене нямаме основен тон. Вземат по-горе, по-долу всичките певци си имат разни тонове. Под думата обикновен тон разбирам тон на съзнанието.
към беседата >>
При изгрева на слънцето – работа има.
Изгря месечината – върнах се в къщи. Изгряха звездите – заспах. Ако се пробуждаш, слънцето изгрява. Ако се връщаш в къщи месечината изгрява. Ако заспиваш, звездите изгряват.
При изгрева на слънцето – работа има.
При изгрева на месечината – ядене има. При изгрева на звездите – спане има. И тъй кога изгряват звездите? – Когато спиш. Кога изгрява месечината?
към беседата >>
Трябва да стане мекичък човек.
Казва: „Тъжно е сърцето ми.“ – Отлично!
Трябва да стане мекичък човек.
Скърби коравият човек и щом скърби става мекичък. Писанието казва: „Ще отнема каменните сърца и ще им дам плътски сърца.“ Каменното сърце знаеш какво е. Сега ние искаме от света хубавото и когато ни се дава туй хубаво, ние го тълкуваме криво. Страданието е процес за смекчаване на човешкото сърце. Трябва да различавате страданието от мъчението и несгодите.
към беседата >>
„Всичко в живота е постижимо.“ Всичко в живота е постижимо, когато слънцето изгрява.
Хайде сега изпейте една песен. Коя песен ще изпеете сега?
„Всичко в живота е постижимо.“ Всичко в живота е постижимо, когато слънцето изгрява.
Всичко в живота е постижимо, когато месечината изгрява. Всичко в живота е постижимо, когато звездите изгряват. Това е невъзможно. Първото е възможно, второто е невъзможно. Възможно е да не изгрее, тогава облачно е било твоето небе или станало затъмнение някъде на месечината.
към беседата >>
Често аз казвам за един обикновен тон, не може да го вземат.
Коя е причината, че някои хора не могат да пеят? Има хора, не могат да пеят, нали?
Често аз казвам за един обикновен тон, не може да го вземат.
Един обикновен тон имате на сегашната гама. При обикновеното пеене нямаме основен тон. Вземат по-горе, по-долу всичките певци си имат разни тонове. Под думата обикновен тон разбирам тон на съзнанието. Основен тон може да има само онзи човек, на когото съзнанието е пробудено.
към беседата >>
При изгрева на месечината – ядене има.
Изгряха звездите – заспах. Ако се пробуждаш, слънцето изгрява. Ако се връщаш в къщи месечината изгрява. Ако заспиваш, звездите изгряват. При изгрева на слънцето – работа има.
При изгрева на месечината – ядене има.
При изгрева на звездите – спане има. И тъй кога изгряват звездите? – Когато спиш. Кога изгрява месечината? – Когато ядеш.
към беседата >>
Скърби коравият човек и щом скърби става мекичък.
Казва: „Тъжно е сърцето ми.“ – Отлично! Трябва да стане мекичък човек.
Скърби коравият човек и щом скърби става мекичък.
Писанието казва: „Ще отнема каменните сърца и ще им дам плътски сърца.“ Каменното сърце знаеш какво е. Сега ние искаме от света хубавото и когато ни се дава туй хубаво, ние го тълкуваме криво. Страданието е процес за смекчаване на човешкото сърце. Трябва да различавате страданието от мъчението и несгодите. Страданието, то е основния тон на живота.
към беседата >>
Всичко в живота е постижимо, когато месечината изгрява.
Хайде сега изпейте една песен. Коя песен ще изпеете сега? „Всичко в живота е постижимо.“ Всичко в живота е постижимо, когато слънцето изгрява.
Всичко в живота е постижимо, когато месечината изгрява.
Всичко в живота е постижимо, когато звездите изгряват. Това е невъзможно. Първото е възможно, второто е невъзможно. Възможно е да не изгрее, тогава облачно е било твоето небе или станало затъмнение някъде на месечината. Ти си бил заблуден.
към беседата >>
Един обикновен тон имате на сегашната гама.
Коя е причината, че някои хора не могат да пеят? Има хора, не могат да пеят, нали? Често аз казвам за един обикновен тон, не може да го вземат.
Един обикновен тон имате на сегашната гама.
При обикновеното пеене нямаме основен тон. Вземат по-горе, по-долу всичките певци си имат разни тонове. Под думата обикновен тон разбирам тон на съзнанието. Основен тон може да има само онзи човек, на когото съзнанието е пробудено. Всякога, когато човешкото съзнание се пробужда, има един основен тон.
към беседата >>
При изгрева на звездите – спане има.
Ако се пробуждаш, слънцето изгрява. Ако се връщаш в къщи месечината изгрява. Ако заспиваш, звездите изгряват. При изгрева на слънцето – работа има. При изгрева на месечината – ядене има.
При изгрева на звездите – спане има.
И тъй кога изгряват звездите? – Когато спиш. Кога изгрява месечината? – Когато ядеш. Кога изгрява слънцето?
към беседата >>
Писанието казва: „Ще отнема каменните сърца и ще им дам плътски сърца.“ Каменното сърце знаеш какво е.
Казва: „Тъжно е сърцето ми.“ – Отлично! Трябва да стане мекичък човек. Скърби коравият човек и щом скърби става мекичък.
Писанието казва: „Ще отнема каменните сърца и ще им дам плътски сърца.“ Каменното сърце знаеш какво е.
Сега ние искаме от света хубавото и когато ни се дава туй хубаво, ние го тълкуваме криво. Страданието е процес за смекчаване на човешкото сърце. Трябва да различавате страданието от мъчението и несгодите. Страданието, то е основния тон на живота. В земния живот страданието е основния тон.
към беседата >>
Всичко в живота е постижимо, когато звездите изгряват.
Хайде сега изпейте една песен. Коя песен ще изпеете сега? „Всичко в живота е постижимо.“ Всичко в живота е постижимо, когато слънцето изгрява. Всичко в живота е постижимо, когато месечината изгрява.
Всичко в живота е постижимо, когато звездите изгряват.
Това е невъзможно. Първото е възможно, второто е невъзможно. Възможно е да не изгрее, тогава облачно е било твоето небе или станало затъмнение някъде на месечината. Ти си бил заблуден. Всичко в живота е постижимо.
към беседата >>
При обикновеното пеене нямаме основен тон.
Коя е причината, че някои хора не могат да пеят? Има хора, не могат да пеят, нали? Често аз казвам за един обикновен тон, не може да го вземат. Един обикновен тон имате на сегашната гама.
При обикновеното пеене нямаме основен тон.
Вземат по-горе, по-долу всичките певци си имат разни тонове. Под думата обикновен тон разбирам тон на съзнанието. Основен тон може да има само онзи човек, на когото съзнанието е пробудено. Всякога, когато човешкото съзнание се пробужда, има един основен тон. Тонът на мисълта му е безразборен.
към беседата >>
И тъй кога изгряват звездите?
Ако се връщаш в къщи месечината изгрява. Ако заспиваш, звездите изгряват. При изгрева на слънцето – работа има. При изгрева на месечината – ядене има. При изгрева на звездите – спане има.
И тъй кога изгряват звездите?
– Когато спиш. Кога изгрява месечината? – Когато ядеш. Кога изгрява слънцето? – Когато се събуждаш и отиваш да работиш.
към беседата >>
Сега ние искаме от света хубавото и когато ни се дава туй хубаво, ние го тълкуваме криво.
Казва: „Тъжно е сърцето ми.“ – Отлично! Трябва да стане мекичък човек. Скърби коравият човек и щом скърби става мекичък. Писанието казва: „Ще отнема каменните сърца и ще им дам плътски сърца.“ Каменното сърце знаеш какво е.
Сега ние искаме от света хубавото и когато ни се дава туй хубаво, ние го тълкуваме криво.
Страданието е процес за смекчаване на човешкото сърце. Трябва да различавате страданието от мъчението и несгодите. Страданието, то е основния тон на живота. В земния живот страданието е основния тон. Тон, който смекчава.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Хайде сега изпейте една песен. Коя песен ще изпеете сега? „Всичко в живота е постижимо.“ Всичко в живота е постижимо, когато слънцето изгрява. Всичко в живота е постижимо, когато месечината изгрява. Всичко в живота е постижимо, когато звездите изгряват.
Това е невъзможно.
Първото е възможно, второто е невъзможно. Възможно е да не изгрее, тогава облачно е било твоето небе или станало затъмнение някъде на месечината. Ти си бил заблуден. Всичко в живота е постижимо. Кой е основният тон на тази песен?
към беседата >>
Вземат по-горе, по-долу всичките певци си имат разни тонове.
Коя е причината, че някои хора не могат да пеят? Има хора, не могат да пеят, нали? Често аз казвам за един обикновен тон, не може да го вземат. Един обикновен тон имате на сегашната гама. При обикновеното пеене нямаме основен тон.
Вземат по-горе, по-долу всичките певци си имат разни тонове.
Под думата обикновен тон разбирам тон на съзнанието. Основен тон може да има само онзи човек, на когото съзнанието е пробудено. Всякога, когато човешкото съзнание се пробужда, има един основен тон. Тонът на мисълта му е безразборен. Едно определение на мисълта: За да започнеш да мислиш, трябва да имаш един основен тон.
към беседата >>
– Когато спиш.
Ако заспиваш, звездите изгряват. При изгрева на слънцето – работа има. При изгрева на месечината – ядене има. При изгрева на звездите – спане има. И тъй кога изгряват звездите?
– Когато спиш.
Кога изгрява месечината? – Когато ядеш. Кога изгрява слънцето? – Когато се събуждаш и отиваш да работиш. Значи слънцето определя една работа вън.
към беседата >>
Страданието е процес за смекчаване на човешкото сърце.
Казва: „Тъжно е сърцето ми.“ – Отлично! Трябва да стане мекичък човек. Скърби коравият човек и щом скърби става мекичък. Писанието казва: „Ще отнема каменните сърца и ще им дам плътски сърца.“ Каменното сърце знаеш какво е. Сега ние искаме от света хубавото и когато ни се дава туй хубаво, ние го тълкуваме криво.
Страданието е процес за смекчаване на човешкото сърце.
Трябва да различавате страданието от мъчението и несгодите. Страданието, то е основния тон на живота. В земния живот страданието е основния тон. Тон, който смекчава. Ако ти разбираш страданието, ти ще разбираш и радостите.
към беседата >>
Първото е възможно, второто е невъзможно.
Коя песен ще изпеете сега? „Всичко в живота е постижимо.“ Всичко в живота е постижимо, когато слънцето изгрява. Всичко в живота е постижимо, когато месечината изгрява. Всичко в живота е постижимо, когато звездите изгряват. Това е невъзможно.
Първото е възможно, второто е невъзможно.
Възможно е да не изгрее, тогава облачно е било твоето небе или станало затъмнение някъде на месечината. Ти си бил заблуден. Всичко в живота е постижимо. Кой е основният тон на тази песен? (Изпяхме песента: „Всичко в живота е постижимо“.) Какво е това пеене, талантливо или обикновено?
към беседата >>
Под думата обикновен тон разбирам тон на съзнанието.
Има хора, не могат да пеят, нали? Често аз казвам за един обикновен тон, не може да го вземат. Един обикновен тон имате на сегашната гама. При обикновеното пеене нямаме основен тон. Вземат по-горе, по-долу всичките певци си имат разни тонове.
Под думата обикновен тон разбирам тон на съзнанието.
Основен тон може да има само онзи човек, на когото съзнанието е пробудено. Всякога, когато човешкото съзнание се пробужда, има един основен тон. Тонът на мисълта му е безразборен. Едно определение на мисълта: За да започнеш да мислиш, трябва да имаш един основен тон. Сега не можеш да бъдеш музикален, ако съзнанието ти не е пробудено, понеже музикалността това е пробуждане на съзнанието.
към беседата >>
Кога изгрява месечината?
При изгрева на слънцето – работа има. При изгрева на месечината – ядене има. При изгрева на звездите – спане има. И тъй кога изгряват звездите? – Когато спиш.
Кога изгрява месечината?
– Когато ядеш. Кога изгрява слънцето? – Когато се събуждаш и отиваш да работиш. Значи слънцето определя една работа вън. Месечината определя една работа вътре.
към беседата >>
Трябва да различавате страданието от мъчението и несгодите.
Трябва да стане мекичък човек. Скърби коравият човек и щом скърби става мекичък. Писанието казва: „Ще отнема каменните сърца и ще им дам плътски сърца.“ Каменното сърце знаеш какво е. Сега ние искаме от света хубавото и когато ни се дава туй хубаво, ние го тълкуваме криво. Страданието е процес за смекчаване на човешкото сърце.
Трябва да различавате страданието от мъчението и несгодите.
Страданието, то е основния тон на живота. В земния живот страданието е основния тон. Тон, който смекчава. Ако ти разбираш страданието, ти ще разбираш и радостите. Ако не разбираш страданието ти и радостите не можеш да разбереш.
към беседата >>
Възможно е да не изгрее, тогава облачно е било твоето небе или станало затъмнение някъде на месечината.
„Всичко в живота е постижимо.“ Всичко в живота е постижимо, когато слънцето изгрява. Всичко в живота е постижимо, когато месечината изгрява. Всичко в живота е постижимо, когато звездите изгряват. Това е невъзможно. Първото е възможно, второто е невъзможно.
Възможно е да не изгрее, тогава облачно е било твоето небе или станало затъмнение някъде на месечината.
Ти си бил заблуден. Всичко в живота е постижимо. Кой е основният тон на тази песен? (Изпяхме песента: „Всичко в живота е постижимо“.) Какво е това пеене, талантливо или обикновено? Малко по-спретнато го изпейте!
към беседата >>
Основен тон може да има само онзи човек, на когото съзнанието е пробудено.
Често аз казвам за един обикновен тон, не може да го вземат. Един обикновен тон имате на сегашната гама. При обикновеното пеене нямаме основен тон. Вземат по-горе, по-долу всичките певци си имат разни тонове. Под думата обикновен тон разбирам тон на съзнанието.
Основен тон може да има само онзи човек, на когото съзнанието е пробудено.
Всякога, когато човешкото съзнание се пробужда, има един основен тон. Тонът на мисълта му е безразборен. Едно определение на мисълта: За да започнеш да мислиш, трябва да имаш един основен тон. Сега не можеш да бъдеш музикален, ако съзнанието ти не е пробудено, понеже музикалността това е пробуждане на съзнанието. Музиката е пробуждане на съзнанието.
към беседата >>
– Когато ядеш.
При изгрева на месечината – ядене има. При изгрева на звездите – спане има. И тъй кога изгряват звездите? – Когато спиш. Кога изгрява месечината?
– Когато ядеш.
Кога изгрява слънцето? – Когато се събуждаш и отиваш да работиш. Значи слънцето определя една работа вън. Месечината определя една работа вътре. А пък звездите определят един живот на спокойствие, на почивка, на равновесие на енергиите.
към беседата >>
Страданието, то е основния тон на живота.
Скърби коравият човек и щом скърби става мекичък. Писанието казва: „Ще отнема каменните сърца и ще им дам плътски сърца.“ Каменното сърце знаеш какво е. Сега ние искаме от света хубавото и когато ни се дава туй хубаво, ние го тълкуваме криво. Страданието е процес за смекчаване на човешкото сърце. Трябва да различавате страданието от мъчението и несгодите.
Страданието, то е основния тон на живота.
В земния живот страданието е основния тон. Тон, който смекчава. Ако ти разбираш страданието, ти ще разбираш и радостите. Ако не разбираш страданието ти и радостите не можеш да разбереш. Понеже всякога има съотношение.
към беседата >>
Ти си бил заблуден.
Всичко в живота е постижимо, когато месечината изгрява. Всичко в живота е постижимо, когато звездите изгряват. Това е невъзможно. Първото е възможно, второто е невъзможно. Възможно е да не изгрее, тогава облачно е било твоето небе или станало затъмнение някъде на месечината.
Ти си бил заблуден.
Всичко в живота е постижимо. Кой е основният тон на тази песен? (Изпяхме песента: „Всичко в живота е постижимо“.) Какво е това пеене, талантливо или обикновено? Малко по-спретнато го изпейте! При талантливото пеене ще напуснете тактовете, няма да се съобразявате с тактовете.
към беседата >>
Всякога, когато човешкото съзнание се пробужда, има един основен тон.
Един обикновен тон имате на сегашната гама. При обикновеното пеене нямаме основен тон. Вземат по-горе, по-долу всичките певци си имат разни тонове. Под думата обикновен тон разбирам тон на съзнанието. Основен тон може да има само онзи човек, на когото съзнанието е пробудено.
Всякога, когато човешкото съзнание се пробужда, има един основен тон.
Тонът на мисълта му е безразборен. Едно определение на мисълта: За да започнеш да мислиш, трябва да имаш един основен тон. Сега не можеш да бъдеш музикален, ако съзнанието ти не е пробудено, понеже музикалността това е пробуждане на съзнанието. Музиката е пробуждане на съзнанието.
към беседата >>
Кога изгрява слънцето?
При изгрева на звездите – спане има. И тъй кога изгряват звездите? – Когато спиш. Кога изгрява месечината? – Когато ядеш.
Кога изгрява слънцето?
– Когато се събуждаш и отиваш да работиш. Значи слънцето определя една работа вън. Месечината определя една работа вътре. А пък звездите определят един живот на спокойствие, на почивка, на равновесие на енергиите. Това са астрологически тълкувания.
към беседата >>
В земния живот страданието е основния тон.
Писанието казва: „Ще отнема каменните сърца и ще им дам плътски сърца.“ Каменното сърце знаеш какво е. Сега ние искаме от света хубавото и когато ни се дава туй хубаво, ние го тълкуваме криво. Страданието е процес за смекчаване на човешкото сърце. Трябва да различавате страданието от мъчението и несгодите. Страданието, то е основния тон на живота.
В земния живот страданието е основния тон.
Тон, който смекчава. Ако ти разбираш страданието, ти ще разбираш и радостите. Ако не разбираш страданието ти и радостите не можеш да разбереш. Понеже всякога има съотношение. Колкото си страдал, толкова и ще се радваш.
към беседата >>
Всичко в живота е постижимо.
Всичко в живота е постижимо, когато звездите изгряват. Това е невъзможно. Първото е възможно, второто е невъзможно. Възможно е да не изгрее, тогава облачно е било твоето небе или станало затъмнение някъде на месечината. Ти си бил заблуден.
Всичко в живота е постижимо.
Кой е основният тон на тази песен? (Изпяхме песента: „Всичко в живота е постижимо“.) Какво е това пеене, талантливо или обикновено? Малко по-спретнато го изпейте! При талантливото пеене ще напуснете тактовете, няма да се съобразявате с тактовете. Сега само една панделка да турим.
към беседата >>
Тонът на мисълта му е безразборен.
При обикновеното пеене нямаме основен тон. Вземат по-горе, по-долу всичките певци си имат разни тонове. Под думата обикновен тон разбирам тон на съзнанието. Основен тон може да има само онзи човек, на когото съзнанието е пробудено. Всякога, когато човешкото съзнание се пробужда, има един основен тон.
Тонът на мисълта му е безразборен.
Едно определение на мисълта: За да започнеш да мислиш, трябва да имаш един основен тон. Сега не можеш да бъдеш музикален, ако съзнанието ти не е пробудено, понеже музикалността това е пробуждане на съзнанието. Музиката е пробуждане на съзнанието.
към беседата >>
– Когато се събуждаш и отиваш да работиш.
И тъй кога изгряват звездите? – Когато спиш. Кога изгрява месечината? – Когато ядеш. Кога изгрява слънцето?
– Когато се събуждаш и отиваш да работиш.
Значи слънцето определя една работа вън. Месечината определя една работа вътре. А пък звездите определят един живот на спокойствие, на почивка, на равновесие на енергиите. Това са астрологически тълкувания. Какво значи асцендент?
към беседата >>
Тон, който смекчава.
Сега ние искаме от света хубавото и когато ни се дава туй хубаво, ние го тълкуваме криво. Страданието е процес за смекчаване на човешкото сърце. Трябва да различавате страданието от мъчението и несгодите. Страданието, то е основния тон на живота. В земния живот страданието е основния тон.
Тон, който смекчава.
Ако ти разбираш страданието, ти ще разбираш и радостите. Ако не разбираш страданието ти и радостите не можеш да разбереш. Понеже всякога има съотношение. Колкото си страдал, толкова и ще се радваш. Никога радостта не може да бъде по-голяма от скръбта ти.
към беседата >>
Кой е основният тон на тази песен?
Това е невъзможно. Първото е възможно, второто е невъзможно. Възможно е да не изгрее, тогава облачно е било твоето небе или станало затъмнение някъде на месечината. Ти си бил заблуден. Всичко в живота е постижимо.
Кой е основният тон на тази песен?
(Изпяхме песента: „Всичко в живота е постижимо“.) Какво е това пеене, талантливо или обикновено? Малко по-спретнато го изпейте! При талантливото пеене ще напуснете тактовете, няма да се съобразявате с тактовете. Сега само една панделка да турим. Аз бих ви го изпял.
към беседата >>
Едно определение на мисълта: За да започнеш да мислиш, трябва да имаш един основен тон.
Вземат по-горе, по-долу всичките певци си имат разни тонове. Под думата обикновен тон разбирам тон на съзнанието. Основен тон може да има само онзи човек, на когото съзнанието е пробудено. Всякога, когато човешкото съзнание се пробужда, има един основен тон. Тонът на мисълта му е безразборен.
Едно определение на мисълта: За да започнеш да мислиш, трябва да имаш един основен тон.
Сега не можеш да бъдеш музикален, ако съзнанието ти не е пробудено, понеже музикалността това е пробуждане на съзнанието. Музиката е пробуждане на съзнанието.
към беседата >>
Значи слънцето определя една работа вън.
– Когато спиш. Кога изгрява месечината? – Когато ядеш. Кога изгрява слънцето? – Когато се събуждаш и отиваш да работиш.
Значи слънцето определя една работа вън.
Месечината определя една работа вътре. А пък звездите определят един живот на спокойствие, на почивка, на равновесие на енергиите. Това са астрологически тълкувания. Какво значи асцендент? Когато слънцето е асцендент, месечината и звездите.
към беседата >>
Ако ти разбираш страданието, ти ще разбираш и радостите.
Страданието е процес за смекчаване на човешкото сърце. Трябва да различавате страданието от мъчението и несгодите. Страданието, то е основния тон на живота. В земния живот страданието е основния тон. Тон, който смекчава.
Ако ти разбираш страданието, ти ще разбираш и радостите.
Ако не разбираш страданието ти и радостите не можеш да разбереш. Понеже всякога има съотношение. Колкото си страдал, толкова и ще се радваш. Никога радостта не може да бъде по-голяма от скръбта ти. Никога [скръбта] радостта не може да бъде по-голяма от радостта.
към беседата >>
(Изпяхме песента: „Всичко в живота е постижимо“.) Какво е това пеене, талантливо или обикновено?
Първото е възможно, второто е невъзможно. Възможно е да не изгрее, тогава облачно е било твоето небе или станало затъмнение някъде на месечината. Ти си бил заблуден. Всичко в живота е постижимо. Кой е основният тон на тази песен?
(Изпяхме песента: „Всичко в живота е постижимо“.) Какво е това пеене, талантливо или обикновено?
Малко по-спретнато го изпейте! При талантливото пеене ще напуснете тактовете, няма да се съобразявате с тактовете. Сега само една панделка да турим. Аз бих ви го изпял. (Учителят пее: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро.) Какво е казано в песента?
към беседата >>
Сега не можеш да бъдеш музикален, ако съзнанието ти не е пробудено, понеже музикалността това е пробуждане на съзнанието.
Под думата обикновен тон разбирам тон на съзнанието. Основен тон може да има само онзи човек, на когото съзнанието е пробудено. Всякога, когато човешкото съзнание се пробужда, има един основен тон. Тонът на мисълта му е безразборен. Едно определение на мисълта: За да започнеш да мислиш, трябва да имаш един основен тон.
Сега не можеш да бъдеш музикален, ако съзнанието ти не е пробудено, понеже музикалността това е пробуждане на съзнанието.
Музиката е пробуждане на съзнанието.
към беседата >>
Месечината определя една работа вътре.
Кога изгрява месечината? – Когато ядеш. Кога изгрява слънцето? – Когато се събуждаш и отиваш да работиш. Значи слънцето определя една работа вън.
Месечината определя една работа вътре.
А пък звездите определят един живот на спокойствие, на почивка, на равновесие на енергиите. Това са астрологически тълкувания. Какво значи асцендент? Когато слънцето е асцендент, месечината и звездите. Щом имат влияние звездите, ще те приспят.
към беседата >>
Ако не разбираш страданието ти и радостите не можеш да разбереш.
Трябва да различавате страданието от мъчението и несгодите. Страданието, то е основния тон на живота. В земния живот страданието е основния тон. Тон, който смекчава. Ако ти разбираш страданието, ти ще разбираш и радостите.
Ако не разбираш страданието ти и радостите не можеш да разбереш.
Понеже всякога има съотношение. Колкото си страдал, толкова и ще се радваш. Никога радостта не може да бъде по-голяма от скръбта ти. Никога [скръбта] радостта не може да бъде по-голяма от радостта. Те са равни величини.
към беседата >>
Малко по-спретнато го изпейте!
Възможно е да не изгрее, тогава облачно е било твоето небе или станало затъмнение някъде на месечината. Ти си бил заблуден. Всичко в живота е постижимо. Кой е основният тон на тази песен? (Изпяхме песента: „Всичко в живота е постижимо“.) Какво е това пеене, талантливо или обикновено?
Малко по-спретнато го изпейте!
При талантливото пеене ще напуснете тактовете, няма да се съобразявате с тактовете. Сега само една панделка да турим. Аз бих ви го изпял. (Учителят пее: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро.) Какво е казано в песента? – Когато времето е добро.
към беседата >>
Музиката е пробуждане на съзнанието.
Основен тон може да има само онзи човек, на когото съзнанието е пробудено. Всякога, когато човешкото съзнание се пробужда, има един основен тон. Тонът на мисълта му е безразборен. Едно определение на мисълта: За да започнеш да мислиш, трябва да имаш един основен тон. Сега не можеш да бъдеш музикален, ако съзнанието ти не е пробудено, понеже музикалността това е пробуждане на съзнанието.
Музиката е пробуждане на съзнанието.
към беседата >>
А пък звездите определят един живот на спокойствие, на почивка, на равновесие на енергиите.
– Когато ядеш. Кога изгрява слънцето? – Когато се събуждаш и отиваш да работиш. Значи слънцето определя една работа вън. Месечината определя една работа вътре.
А пък звездите определят един живот на спокойствие, на почивка, на равновесие на енергиите.
Това са астрологически тълкувания. Какво значи асцендент? Когато слънцето е асцендент, месечината и звездите. Щом имат влияние звездите, ще те приспят. Щом дойде месечината, тя ще обърне погледа навътре.
към беседата >>
Понеже всякога има съотношение.
Страданието, то е основния тон на живота. В земния живот страданието е основния тон. Тон, който смекчава. Ако ти разбираш страданието, ти ще разбираш и радостите. Ако не разбираш страданието ти и радостите не можеш да разбереш.
Понеже всякога има съотношение.
Колкото си страдал, толкова и ще се радваш. Никога радостта не може да бъде по-голяма от скръбта ти. Никога [скръбта] радостта не може да бъде по-голяма от радостта. Те са равни величини. Ако искаш малко страдания, ще искаш и малко радости.
към беседата >>
При талантливото пеене ще напуснете тактовете, няма да се съобразявате с тактовете.
Ти си бил заблуден. Всичко в живота е постижимо. Кой е основният тон на тази песен? (Изпяхме песента: „Всичко в живота е постижимо“.) Какво е това пеене, талантливо или обикновено? Малко по-спретнато го изпейте!
При талантливото пеене ще напуснете тактовете, няма да се съобразявате с тактовете.
Сега само една панделка да турим. Аз бих ви го изпял. (Учителят пее: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро.) Какво е казано в песента? – Когато времето е добро. Трябва да му пеем, за да бъде добро времето.
към беседата >>
Има неща на реалността, има неща на сенките.
Има неща на реалността, има неща на сенките.
Често казвате, че имате страдания. Какво нещо е страданието? Тъй, в обикновената смисъл какво нещо е страданието? Не, че имате някакво неразположение. Тогава ви е мрачно настроението.
към беседата >>
Това са астрологически тълкувания.
Кога изгрява слънцето? – Когато се събуждаш и отиваш да работиш. Значи слънцето определя една работа вън. Месечината определя една работа вътре. А пък звездите определят един живот на спокойствие, на почивка, на равновесие на енергиите.
Това са астрологически тълкувания.
Какво значи асцендент? Когато слънцето е асцендент, месечината и звездите. Щом имат влияние звездите, ще те приспят. Щом дойде месечината, тя ще обърне погледа навътре. Щом дойде слънцето, ще обърне твоя поглед навън.
към беседата >>
Колкото си страдал, толкова и ще се радваш.
В земния живот страданието е основния тон. Тон, който смекчава. Ако ти разбираш страданието, ти ще разбираш и радостите. Ако не разбираш страданието ти и радостите не можеш да разбереш. Понеже всякога има съотношение.
Колкото си страдал, толкова и ще се радваш.
Никога радостта не може да бъде по-голяма от скръбта ти. Никога [скръбта] радостта не може да бъде по-голяма от радостта. Те са равни величини. Ако искаш малко страдания, ще искаш и малко радости. Ако искаш големи радости, ще искаш и големи страдания.
към беседата >>
Сега само една панделка да турим.
Всичко в живота е постижимо. Кой е основният тон на тази песен? (Изпяхме песента: „Всичко в живота е постижимо“.) Какво е това пеене, талантливо или обикновено? Малко по-спретнато го изпейте! При талантливото пеене ще напуснете тактовете, няма да се съобразявате с тактовете.
Сега само една панделка да турим.
Аз бих ви го изпял. (Учителят пее: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро.) Какво е казано в песента? – Когато времето е добро. Трябва да му пеем, за да бъде добро времето. То е обикновено пеене.
към беседата >>
Често казвате, че имате страдания.
Има неща на реалността, има неща на сенките.
Често казвате, че имате страдания.
Какво нещо е страданието? Тъй, в обикновената смисъл какво нещо е страданието? Не, че имате някакво неразположение. Тогава ви е мрачно настроението. То е едно криво разбиране.
към беседата >>
Какво значи асцендент?
– Когато се събуждаш и отиваш да работиш. Значи слънцето определя една работа вън. Месечината определя една работа вътре. А пък звездите определят един живот на спокойствие, на почивка, на равновесие на енергиите. Това са астрологически тълкувания.
Какво значи асцендент?
Когато слънцето е асцендент, месечината и звездите. Щом имат влияние звездите, ще те приспят. Щом дойде месечината, тя ще обърне погледа навътре. Щом дойде слънцето, ще обърне твоя поглед навън. То дава простор.
към беседата >>
Никога радостта не може да бъде по-голяма от скръбта ти.
Тон, който смекчава. Ако ти разбираш страданието, ти ще разбираш и радостите. Ако не разбираш страданието ти и радостите не можеш да разбереш. Понеже всякога има съотношение. Колкото си страдал, толкова и ще се радваш.
Никога радостта не може да бъде по-голяма от скръбта ти.
Никога [скръбта] радостта не може да бъде по-голяма от радостта. Те са равни величини. Ако искаш малко страдания, ще искаш и малко радости. Ако искаш големи радости, ще искаш и големи страдания. Тъй че, когато искаш радост, геометрически ще погледнеш.
към беседата >>
Аз бих ви го изпял.
Кой е основният тон на тази песен? (Изпяхме песента: „Всичко в живота е постижимо“.) Какво е това пеене, талантливо или обикновено? Малко по-спретнато го изпейте! При талантливото пеене ще напуснете тактовете, няма да се съобразявате с тактовете. Сега само една панделка да турим.
Аз бих ви го изпял.
(Учителят пее: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро.) Какво е казано в песента? – Когато времето е добро. Трябва да му пеем, за да бъде добро времето. То е обикновено пеене. Всичко в живота е постижимо.
към беседата >>
Какво нещо е страданието?
Има неща на реалността, има неща на сенките. Често казвате, че имате страдания.
Какво нещо е страданието?
Тъй, в обикновената смисъл какво нещо е страданието? Не, че имате някакво неразположение. Тогава ви е мрачно настроението. То е едно криво разбиране. Ако на един екран, на едно платно се хвърли една лоша картина, една картина на престъпление, питам, платното опетнило ли се е?
към беседата >>
Когато слънцето е асцендент, месечината и звездите.
Значи слънцето определя една работа вън. Месечината определя една работа вътре. А пък звездите определят един живот на спокойствие, на почивка, на равновесие на енергиите. Това са астрологически тълкувания. Какво значи асцендент?
Когато слънцето е асцендент, месечината и звездите.
Щом имат влияние звездите, ще те приспят. Щом дойде месечината, тя ще обърне погледа навътре. Щом дойде слънцето, ще обърне твоя поглед навън. То дава простор. Слънцето дава простор, условия дава.
към беседата >>
Никога [скръбта] радостта не може да бъде по-голяма от радостта.
Ако ти разбираш страданието, ти ще разбираш и радостите. Ако не разбираш страданието ти и радостите не можеш да разбереш. Понеже всякога има съотношение. Колкото си страдал, толкова и ще се радваш. Никога радостта не може да бъде по-голяма от скръбта ти.
Никога [скръбта] радостта не може да бъде по-голяма от радостта.
Те са равни величини. Ако искаш малко страдания, ще искаш и малко радости. Ако искаш големи радости, ще искаш и големи страдания. Тъй че, когато искаш радост, геометрически ще погледнеш. Искаш малко страдание и голяма радост, това е несправедливо, то не може.
към беседата >>
(Учителят пее: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро.) Какво е казано в песента?
(Изпяхме песента: „Всичко в живота е постижимо“.) Какво е това пеене, талантливо или обикновено? Малко по-спретнато го изпейте! При талантливото пеене ще напуснете тактовете, няма да се съобразявате с тактовете. Сега само една панделка да турим. Аз бих ви го изпял.
(Учителят пее: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро.) Какво е казано в песента?
– Когато времето е добро. Трябва да му пеем, за да бъде добро времето. То е обикновено пеене. Всичко в живота е постижимо. При талантливото пеене става изпълнение на пеенето.
към беседата >>
Тъй, в обикновената смисъл какво нещо е страданието?
Има неща на реалността, има неща на сенките. Често казвате, че имате страдания. Какво нещо е страданието?
Тъй, в обикновената смисъл какво нещо е страданието?
Не, че имате някакво неразположение. Тогава ви е мрачно настроението. То е едно криво разбиране. Ако на един екран, на едно платно се хвърли една лоша картина, една картина на престъпление, питам, платното опетнило ли се е? Много пъти вие плачете, понеже имате една картина, хвърлена на съзнанието ви и дигате цяла олелия.
към беседата >>
Щом имат влияние звездите, ще те приспят.
Месечината определя една работа вътре. А пък звездите определят един живот на спокойствие, на почивка, на равновесие на енергиите. Това са астрологически тълкувания. Какво значи асцендент? Когато слънцето е асцендент, месечината и звездите.
Щом имат влияние звездите, ще те приспят.
Щом дойде месечината, тя ще обърне погледа навътре. Щом дойде слънцето, ще обърне твоя поглед навън. То дава простор. Слънцето дава простор, условия дава. Който разб[и]ра, то дава простор за работа.
към беседата >>
Те са равни величини.
Ако не разбираш страданието ти и радостите не можеш да разбереш. Понеже всякога има съотношение. Колкото си страдал, толкова и ще се радваш. Никога радостта не може да бъде по-голяма от скръбта ти. Никога [скръбта] радостта не може да бъде по-голяма от радостта.
Те са равни величини.
Ако искаш малко страдания, ще искаш и малко радости. Ако искаш големи радости, ще искаш и големи страдания. Тъй че, когато искаш радост, геометрически ще погледнеш. Искаш малко страдание и голяма радост, това е несправедливо, то не може. Ти искаш да не страдаш.
към беседата >>
– Когато времето е добро.
Малко по-спретнато го изпейте! При талантливото пеене ще напуснете тактовете, няма да се съобразявате с тактовете. Сега само една панделка да турим. Аз бих ви го изпял. (Учителят пее: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро.) Какво е казано в песента?
– Когато времето е добро.
Трябва да му пеем, за да бъде добро времето. То е обикновено пеене. Всичко в живота е постижимо. При талантливото пеене става изпълнение на пеенето. Как ще го изпеете гениално?
към беседата >>
Не, че имате някакво неразположение.
Има неща на реалността, има неща на сенките. Често казвате, че имате страдания. Какво нещо е страданието? Тъй, в обикновената смисъл какво нещо е страданието?
Не, че имате някакво неразположение.
Тогава ви е мрачно настроението. То е едно криво разбиране. Ако на един екран, на едно платно се хвърли една лоша картина, една картина на престъпление, питам, платното опетнило ли се е? Много пъти вие плачете, понеже имате една картина, хвърлена на съзнанието ви и дигате цяла олелия. Отнеме се картината, платното е пак чисто.
към беседата >>
Щом дойде месечината, тя ще обърне погледа навътре.
А пък звездите определят един живот на спокойствие, на почивка, на равновесие на енергиите. Това са астрологически тълкувания. Какво значи асцендент? Когато слънцето е асцендент, месечината и звездите. Щом имат влияние звездите, ще те приспят.
Щом дойде месечината, тя ще обърне погледа навътре.
Щом дойде слънцето, ще обърне твоя поглед навън. То дава простор. Слънцето дава простор, условия дава. Който разб[и]ра, то дава простор за работа. Звездите, това са определени, това са функции на листата.
към беседата >>
Ако искаш малко страдания, ще искаш и малко радости.
Понеже всякога има съотношение. Колкото си страдал, толкова и ще се радваш. Никога радостта не може да бъде по-голяма от скръбта ти. Никога [скръбта] радостта не може да бъде по-голяма от радостта. Те са равни величини.
Ако искаш малко страдания, ще искаш и малко радости.
Ако искаш големи радости, ще искаш и големи страдания. Тъй че, когато искаш радост, геометрически ще погледнеш. Искаш малко страдание и голяма радост, това е несправедливо, то не може. Ти искаш да не страдаш. Тогава тури в ума си малката радост.
към беседата >>
Трябва да му пеем, за да бъде добро времето.
При талантливото пеене ще напуснете тактовете, няма да се съобразявате с тактовете. Сега само една панделка да турим. Аз бих ви го изпял. (Учителят пее: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро.) Какво е казано в песента? – Когато времето е добро.
Трябва да му пеем, за да бъде добро времето.
То е обикновено пеене. Всичко в живота е постижимо. При талантливото пеене става изпълнение на пеенето. Как ще го изпеете гениално?
към беседата >>
Тогава ви е мрачно настроението.
Има неща на реалността, има неща на сенките. Често казвате, че имате страдания. Какво нещо е страданието? Тъй, в обикновената смисъл какво нещо е страданието? Не, че имате някакво неразположение.
Тогава ви е мрачно настроението.
То е едно криво разбиране. Ако на един екран, на едно платно се хвърли една лоша картина, една картина на престъпление, питам, платното опетнило ли се е? Много пъти вие плачете, понеже имате една картина, хвърлена на съзнанието ви и дигате цяла олелия. Отнеме се картината, платното е пак чисто. Какви ли не картини не се хвърлят.
към беседата >>
Щом дойде слънцето, ще обърне твоя поглед навън.
Това са астрологически тълкувания. Какво значи асцендент? Когато слънцето е асцендент, месечината и звездите. Щом имат влияние звездите, ще те приспят. Щом дойде месечината, тя ще обърне погледа навътре.
Щом дойде слънцето, ще обърне твоя поглед навън.
То дава простор. Слънцето дава простор, условия дава. Който разб[и]ра, то дава простор за работа. Звездите, това са определени, това са функции на листата. Когато хората заспиват, листата работят.
към беседата >>
Ако искаш големи радости, ще искаш и големи страдания.
Колкото си страдал, толкова и ще се радваш. Никога радостта не може да бъде по-голяма от скръбта ти. Никога [скръбта] радостта не може да бъде по-голяма от радостта. Те са равни величини. Ако искаш малко страдания, ще искаш и малко радости.
Ако искаш големи радости, ще искаш и големи страдания.
Тъй че, когато искаш радост, геометрически ще погледнеш. Искаш малко страдание и голяма радост, това е несправедливо, то не може. Ти искаш да не страдаш. Тогава тури в ума си малката радост. Веднага ще турите това чувство.
към беседата >>
То е обикновено пеене.
Сега само една панделка да турим. Аз бих ви го изпял. (Учителят пее: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро.) Какво е казано в песента? – Когато времето е добро. Трябва да му пеем, за да бъде добро времето.
То е обикновено пеене.
Всичко в живота е постижимо. При талантливото пеене става изпълнение на пеенето. Как ще го изпеете гениално?
към беседата >>
То е едно криво разбиране.
Често казвате, че имате страдания. Какво нещо е страданието? Тъй, в обикновената смисъл какво нещо е страданието? Не, че имате някакво неразположение. Тогава ви е мрачно настроението.
То е едно криво разбиране.
Ако на един екран, на едно платно се хвърли една лоша картина, една картина на престъпление, питам, платното опетнило ли се е? Много пъти вие плачете, понеже имате една картина, хвърлена на съзнанието ви и дигате цяла олелия. Отнеме се картината, платното е пак чисто. Какви ли не картини не се хвърлят. Вие плачете някой път, че нямате хубава картина на платното.
към беседата >>
То дава простор.
Какво значи асцендент? Когато слънцето е асцендент, месечината и звездите. Щом имат влияние звездите, ще те приспят. Щом дойде месечината, тя ще обърне погледа навътре. Щом дойде слънцето, ще обърне твоя поглед навън.
То дава простор.
Слънцето дава простор, условия дава. Който разб[и]ра, то дава простор за работа. Звездите, това са определени, това са функции на листата. Когато хората заспиват, листата работят. Това са звездите.
към беседата >>
Тъй че, когато искаш радост, геометрически ще погледнеш.
Никога радостта не може да бъде по-голяма от скръбта ти. Никога [скръбта] радостта не може да бъде по-голяма от радостта. Те са равни величини. Ако искаш малко страдания, ще искаш и малко радости. Ако искаш големи радости, ще искаш и големи страдания.
Тъй че, когато искаш радост, геометрически ще погледнеш.
Искаш малко страдание и голяма радост, това е несправедливо, то не може. Ти искаш да не страдаш. Тогава тури в ума си малката радост. Веднага ще турите това чувство. Щом искаш голяма радост, тогава ще знаете, ще дойде и голямо страдание.
към беседата >>
Всичко в живота е постижимо.
Аз бих ви го изпял. (Учителят пее: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро.) Какво е казано в песента? – Когато времето е добро. Трябва да му пеем, за да бъде добро времето. То е обикновено пеене.
Всичко в живота е постижимо.
При талантливото пеене става изпълнение на пеенето. Как ще го изпеете гениално?
към беседата >>
Ако на един екран, на едно платно се хвърли една лоша картина, една картина на престъпление, питам, платното опетнило ли се е?
Какво нещо е страданието? Тъй, в обикновената смисъл какво нещо е страданието? Не, че имате някакво неразположение. Тогава ви е мрачно настроението. То е едно криво разбиране.
Ако на един екран, на едно платно се хвърли една лоша картина, една картина на престъпление, питам, платното опетнило ли се е?
Много пъти вие плачете, понеже имате една картина, хвърлена на съзнанието ви и дигате цяла олелия. Отнеме се картината, платното е пак чисто. Какви ли не картини не се хвърлят. Вие плачете някой път, че нямате хубава картина на платното. Питам: Ако са хубави или лоши картините, какво печелите вие?
към беседата >>
Слънцето дава простор, условия дава.
Когато слънцето е асцендент, месечината и звездите. Щом имат влияние звездите, ще те приспят. Щом дойде месечината, тя ще обърне погледа навътре. Щом дойде слънцето, ще обърне твоя поглед навън. То дава простор.
Слънцето дава простор, условия дава.
Който разб[и]ра, то дава простор за работа. Звездите, това са определени, това са функции на листата. Когато хората заспиват, листата работят. Това са звездите.
към беседата >>
Искаш малко страдание и голяма радост, това е несправедливо, то не може.
Никога [скръбта] радостта не може да бъде по-голяма от радостта. Те са равни величини. Ако искаш малко страдания, ще искаш и малко радости. Ако искаш големи радости, ще искаш и големи страдания. Тъй че, когато искаш радост, геометрически ще погледнеш.
Искаш малко страдание и голяма радост, това е несправедливо, то не може.
Ти искаш да не страдаш. Тогава тури в ума си малката радост. Веднага ще турите това чувство. Щом искаш голяма радост, тогава ще знаете, ще дойде и голямо страдание. Не може да искаш големи страдания, пък да не искаш и радости.
към беседата >>
При талантливото пеене става изпълнение на пеенето.
(Учителят пее: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро.) Какво е казано в песента? – Когато времето е добро. Трябва да му пеем, за да бъде добро времето. То е обикновено пеене. Всичко в живота е постижимо.
При талантливото пеене става изпълнение на пеенето.
Как ще го изпеете гениално?
към беседата >>
Много пъти вие плачете, понеже имате една картина, хвърлена на съзнанието ви и дигате цяла олелия.
Тъй, в обикновената смисъл какво нещо е страданието? Не, че имате някакво неразположение. Тогава ви е мрачно настроението. То е едно криво разбиране. Ако на един екран, на едно платно се хвърли една лоша картина, една картина на престъпление, питам, платното опетнило ли се е?
Много пъти вие плачете, понеже имате една картина, хвърлена на съзнанието ви и дигате цяла олелия.
Отнеме се картината, платното е пак чисто. Какви ли не картини не се хвърлят. Вие плачете някой път, че нямате хубава картина на платното. Питам: Ако са хубави или лоши картините, какво печелите вие? Ако платното е хубаво и се хареса на публиката, ще седи по-дълго време на сцената, ако не е хубаво по-скоро [се] снема.
към беседата >>
Който разб[и]ра, то дава простор за работа.
Щом имат влияние звездите, ще те приспят. Щом дойде месечината, тя ще обърне погледа навътре. Щом дойде слънцето, ще обърне твоя поглед навън. То дава простор. Слънцето дава простор, условия дава.
Който разб[и]ра, то дава простор за работа.
Звездите, това са определени, това са функции на листата. Когато хората заспиват, листата работят. Това са звездите.
към беседата >>
Ти искаш да не страдаш.
Те са равни величини. Ако искаш малко страдания, ще искаш и малко радости. Ако искаш големи радости, ще искаш и големи страдания. Тъй че, когато искаш радост, геометрически ще погледнеш. Искаш малко страдание и голяма радост, това е несправедливо, то не може.
Ти искаш да не страдаш.
Тогава тури в ума си малката радост. Веднага ще турите това чувство. Щом искаш голяма радост, тогава ще знаете, ще дойде и голямо страдание. Не може да искаш големи страдания, пък да не искаш и радости. Щом дойде голямото страдание, ще дойде и голямата радост.
към беседата >>
Как ще го изпеете гениално?
– Когато времето е добро. Трябва да му пеем, за да бъде добро времето. То е обикновено пеене. Всичко в живота е постижимо. При талантливото пеене става изпълнение на пеенето.
Как ще го изпеете гениално?
към беседата >>
Отнеме се картината, платното е пак чисто.
Не, че имате някакво неразположение. Тогава ви е мрачно настроението. То е едно криво разбиране. Ако на един екран, на едно платно се хвърли една лоша картина, една картина на престъпление, питам, платното опетнило ли се е? Много пъти вие плачете, понеже имате една картина, хвърлена на съзнанието ви и дигате цяла олелия.
Отнеме се картината, платното е пак чисто.
Какви ли не картини не се хвърлят. Вие плачете някой път, че нямате хубава картина на платното. Питам: Ако са хубави или лоши картините, какво печелите вие? Ако платното е хубаво и се хареса на публиката, ще седи по-дълго време на сцената, ако не е хубаво по-скоро [се] снема. Това е за изяснение.
към беседата >>
Звездите, това са определени, това са функции на листата.
Щом дойде месечината, тя ще обърне погледа навътре. Щом дойде слънцето, ще обърне твоя поглед навън. То дава простор. Слънцето дава простор, условия дава. Който разб[и]ра, то дава простор за работа.
Звездите, това са определени, това са функции на листата.
Когато хората заспиват, листата работят. Това са звездите.
към беседата >>
Тогава тури в ума си малката радост.
Ако искаш малко страдания, ще искаш и малко радости. Ако искаш големи радости, ще искаш и големи страдания. Тъй че, когато искаш радост, геометрически ще погледнеш. Искаш малко страдание и голяма радост, това е несправедливо, то не може. Ти искаш да не страдаш.
Тогава тури в ума си малката радост.
Веднага ще турите това чувство. Щом искаш голяма радост, тогава ще знаете, ще дойде и голямо страдание. Не може да искаш големи страдания, пък да не искаш и радости. Щом дойде голямото страдание, ще дойде и голямата радост. Ако не искаш голямо страдание, пак си на крив път.
към беседата >>
Никога не се смущавайте, дали нещо да го изпеете.
Никога не се смущавайте, дали нещо да го изпеете.
Турете в ума си, че може да пеете. Започнете да мислите. Понеже всяко нещо първо трябва да стане в съзнанието, че после да се проектира навън. Ти трябва да мислиш, за да може нещата да се проектират навън. Да се хвърли една проекция и да научиш нещо в съзнанието, тогава да се проектира навън.
към беседата >>
Какви ли не картини не се хвърлят.
Тогава ви е мрачно настроението. То е едно криво разбиране. Ако на един екран, на едно платно се хвърли една лоша картина, една картина на престъпление, питам, платното опетнило ли се е? Много пъти вие плачете, понеже имате една картина, хвърлена на съзнанието ви и дигате цяла олелия. Отнеме се картината, платното е пак чисто.
Какви ли не картини не се хвърлят.
Вие плачете някой път, че нямате хубава картина на платното. Питам: Ако са хубави или лоши картините, какво печелите вие? Ако платното е хубаво и се хареса на публиката, ще седи по-дълго време на сцената, ако не е хубаво по-скоро [се] снема. Това е за изяснение. Съзнанието е платното за ония картини, които се хвърлят и тия картини са необходими за вашето разбиране – да имате ясна представа за света, за ония отношения, трябва да имате съзнание, върху което да имате образи.
към беседата >>
Когато хората заспиват, листата работят.
Щом дойде слънцето, ще обърне твоя поглед навън. То дава простор. Слънцето дава простор, условия дава. Който разб[и]ра, то дава простор за работа. Звездите, това са определени, това са функции на листата.
Когато хората заспиват, листата работят.
Това са звездите.
към беседата >>
Веднага ще турите това чувство.
Ако искаш големи радости, ще искаш и големи страдания. Тъй че, когато искаш радост, геометрически ще погледнеш. Искаш малко страдание и голяма радост, това е несправедливо, то не може. Ти искаш да не страдаш. Тогава тури в ума си малката радост.
Веднага ще турите това чувство.
Щом искаш голяма радост, тогава ще знаете, ще дойде и голямо страдание. Не може да искаш големи страдания, пък да не искаш и радости. Щом дойде голямото страдание, ще дойде и голямата радост. Ако не искаш голямо страдание, пак си на крив път. Ти, при голямата скръб, ще искаш голяма радост и при голямата радост ще искаш голяма скръб.
към беседата >>
Турете в ума си, че може да пеете.
Никога не се смущавайте, дали нещо да го изпеете.
Турете в ума си, че може да пеете.
Започнете да мислите. Понеже всяко нещо първо трябва да стане в съзнанието, че после да се проектира навън. Ти трябва да мислиш, за да може нещата да се проектират навън. Да се хвърли една проекция и да научиш нещо в съзнанието, тогава да се проектира навън. То взема време.
към беседата >>
Вие плачете някой път, че нямате хубава картина на платното.
То е едно криво разбиране. Ако на един екран, на едно платно се хвърли една лоша картина, една картина на престъпление, питам, платното опетнило ли се е? Много пъти вие плачете, понеже имате една картина, хвърлена на съзнанието ви и дигате цяла олелия. Отнеме се картината, платното е пак чисто. Какви ли не картини не се хвърлят.
Вие плачете някой път, че нямате хубава картина на платното.
Питам: Ако са хубави или лоши картините, какво печелите вие? Ако платното е хубаво и се хареса на публиката, ще седи по-дълго време на сцената, ако не е хубаво по-скоро [се] снема. Това е за изяснение. Съзнанието е платното за ония картини, които се хвърлят и тия картини са необходими за вашето разбиране – да имате ясна представа за света, за ония отношения, трябва да имате съзнание, върху което да имате образи. Вие всички да си съставите правилна философия.
към беседата >>
Това са звездите.
То дава простор. Слънцето дава простор, условия дава. Който разб[и]ра, то дава простор за работа. Звездите, това са определени, това са функции на листата. Когато хората заспиват, листата работят.
Това са звездите.
към беседата >>
Щом искаш голяма радост, тогава ще знаете, ще дойде и голямо страдание.
Тъй че, когато искаш радост, геометрически ще погледнеш. Искаш малко страдание и голяма радост, това е несправедливо, то не може. Ти искаш да не страдаш. Тогава тури в ума си малката радост. Веднага ще турите това чувство.
Щом искаш голяма радост, тогава ще знаете, ще дойде и голямо страдание.
Не може да искаш големи страдания, пък да не искаш и радости. Щом дойде голямото страдание, ще дойде и голямата радост. Ако не искаш голямо страдание, пак си на крив път. Ти, при голямата скръб, ще искаш голяма радост и при голямата радост ще искаш голяма скръб. Ако искаш малка скръб, ще искаш малка радост.
към беседата >>
Започнете да мислите.
Никога не се смущавайте, дали нещо да го изпеете. Турете в ума си, че може да пеете.
Започнете да мислите.
Понеже всяко нещо първо трябва да стане в съзнанието, че после да се проектира навън. Ти трябва да мислиш, за да може нещата да се проектират навън. Да се хвърли една проекция и да научиш нещо в съзнанието, тогава да се проектира навън. То взема време. Някой път времето може да се продължи, пък може и да се скъси.
към беседата >>
Питам: Ако са хубави или лоши картините, какво печелите вие?
Ако на един екран, на едно платно се хвърли една лоша картина, една картина на престъпление, питам, платното опетнило ли се е? Много пъти вие плачете, понеже имате една картина, хвърлена на съзнанието ви и дигате цяла олелия. Отнеме се картината, платното е пак чисто. Какви ли не картини не се хвърлят. Вие плачете някой път, че нямате хубава картина на платното.
Питам: Ако са хубави или лоши картините, какво печелите вие?
Ако платното е хубаво и се хареса на публиката, ще седи по-дълго време на сцената, ако не е хубаво по-скоро [се] снема. Това е за изяснение. Съзнанието е платното за ония картини, които се хвърлят и тия картини са необходими за вашето разбиране – да имате ясна представа за света, за ония отношения, трябва да имате съзнание, върху което да имате образи. Вие всички да си съставите правилна философия. Вие плачете там дето не трябва, а дето трябва да плачете, никак не плачете.
към беседата >>
Това са аналогии, сравнения, защо е създадено слънцето.
Това са аналогии, сравнения, защо е създадено слънцето.
То има отношение към човешкото съзнание. Съзнанието има проявление, разширение навън, вглъбяване навътре и след туй сърдечна височина на съзнанието. В съня човек нали пътува? По някой път човек на сън пътува по-лесно, без пари пътува. Другояче в будния живот, той заплаща.
към беседата >>
Не може да искаш големи страдания, пък да не искаш и радости.
Искаш малко страдание и голяма радост, това е несправедливо, то не може. Ти искаш да не страдаш. Тогава тури в ума си малката радост. Веднага ще турите това чувство. Щом искаш голяма радост, тогава ще знаете, ще дойде и голямо страдание.
Не може да искаш големи страдания, пък да не искаш и радости.
Щом дойде голямото страдание, ще дойде и голямата радост. Ако не искаш голямо страдание, пак си на крив път. Ти, при голямата скръб, ще искаш голяма радост и при голямата радост ще искаш голяма скръб. Ако искаш малка скръб, ще искаш малка радост. Всеки може да намери скръбта.
към беседата >>
Понеже всяко нещо първо трябва да стане в съзнанието, че после да се проектира навън.
Никога не се смущавайте, дали нещо да го изпеете. Турете в ума си, че може да пеете. Започнете да мислите.
Понеже всяко нещо първо трябва да стане в съзнанието, че после да се проектира навън.
Ти трябва да мислиш, за да може нещата да се проектират навън. Да се хвърли една проекция и да научиш нещо в съзнанието, тогава да се проектира навън. То взема време. Някой път времето може да се продължи, пък може и да се скъси. Я, изпейте и как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява.“ Там има придихателна и някой път мъчно е в пеенето.
към беседата >>
Ако платното е хубаво и се хареса на публиката, ще седи по-дълго време на сцената, ако не е хубаво по-скоро [се] снема.
Много пъти вие плачете, понеже имате една картина, хвърлена на съзнанието ви и дигате цяла олелия. Отнеме се картината, платното е пак чисто. Какви ли не картини не се хвърлят. Вие плачете някой път, че нямате хубава картина на платното. Питам: Ако са хубави или лоши картините, какво печелите вие?
Ако платното е хубаво и се хареса на публиката, ще седи по-дълго време на сцената, ако не е хубаво по-скоро [се] снема.
Това е за изяснение. Съзнанието е платното за ония картини, които се хвърлят и тия картини са необходими за вашето разбиране – да имате ясна представа за света, за ония отношения, трябва да имате съзнание, върху което да имате образи. Вие всички да си съставите правилна философия. Вие плачете там дето не трябва, а дето трябва да плачете, никак не плачете. Аз не съм срещал човек да плаче за това, за което трябва да плаче.
към беседата >>
То има отношение към човешкото съзнание.
Това са аналогии, сравнения, защо е създадено слънцето.
То има отношение към човешкото съзнание.
Съзнанието има проявление, разширение навън, вглъбяване навътре и след туй сърдечна височина на съзнанието. В съня човек нали пътува? По някой път човек на сън пътува по-лесно, без пари пътува. Другояче в будния живот, той заплаща. Насън без пари навсякъде пътува даром из въздуха, на някой параход – никакъв билет, качиш се на парахода, не плащаш.
към беседата >>
Щом дойде голямото страдание, ще дойде и голямата радост.
Ти искаш да не страдаш. Тогава тури в ума си малката радост. Веднага ще турите това чувство. Щом искаш голяма радост, тогава ще знаете, ще дойде и голямо страдание. Не може да искаш големи страдания, пък да не искаш и радости.
Щом дойде голямото страдание, ще дойде и голямата радост.
Ако не искаш голямо страдание, пак си на крив път. Ти, при голямата скръб, ще искаш голяма радост и при голямата радост ще искаш голяма скръб. Ако искаш малка скръб, ще искаш малка радост. Всеки може да намери скръбта. Искаш една малка радост ще ти дойде и една малка скръб.
към беседата >>
Ти трябва да мислиш, за да може нещата да се проектират навън.
Никога не се смущавайте, дали нещо да го изпеете. Турете в ума си, че може да пеете. Започнете да мислите. Понеже всяко нещо първо трябва да стане в съзнанието, че после да се проектира навън.
Ти трябва да мислиш, за да може нещата да се проектират навън.
Да се хвърли една проекция и да научиш нещо в съзнанието, тогава да се проектира навън. То взема време. Някой път времето може да се продължи, пък може и да се скъси. Я, изпейте и как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява.“ Там има придихателна и някой път мъчно е в пеенето. Или практически как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява“?
към беседата >>
Това е за изяснение.
Отнеме се картината, платното е пак чисто. Какви ли не картини не се хвърлят. Вие плачете някой път, че нямате хубава картина на платното. Питам: Ако са хубави или лоши картините, какво печелите вие? Ако платното е хубаво и се хареса на публиката, ще седи по-дълго време на сцената, ако не е хубаво по-скоро [се] снема.
Това е за изяснение.
Съзнанието е платното за ония картини, които се хвърлят и тия картини са необходими за вашето разбиране – да имате ясна представа за света, за ония отношения, трябва да имате съзнание, върху което да имате образи. Вие всички да си съставите правилна философия. Вие плачете там дето не трябва, а дето трябва да плачете, никак не плачете. Аз не съм срещал човек да плаче за това, за което трябва да плаче. Плаче за какви ли не неща.
към беседата >>
Съзнанието има проявление, разширение навън, вглъбяване навътре и след туй сърдечна височина на съзнанието.
Това са аналогии, сравнения, защо е създадено слънцето. То има отношение към човешкото съзнание.
Съзнанието има проявление, разширение навън, вглъбяване навътре и след туй сърдечна височина на съзнанието.
В съня човек нали пътува? По някой път човек на сън пътува по-лесно, без пари пътува. Другояче в будния живот, той заплаща. Насън без пари навсякъде пътува даром из въздуха, на някой параход – никакъв билет, качиш се на парахода, не плащаш. Свършиш училище, не плащаш.
към беседата >>
Ако не искаш голямо страдание, пак си на крив път.
Тогава тури в ума си малката радост. Веднага ще турите това чувство. Щом искаш голяма радост, тогава ще знаете, ще дойде и голямо страдание. Не може да искаш големи страдания, пък да не искаш и радости. Щом дойде голямото страдание, ще дойде и голямата радост.
Ако не искаш голямо страдание, пак си на крив път.
Ти, при голямата скръб, ще искаш голяма радост и при голямата радост ще искаш голяма скръб. Ако искаш малка скръб, ще искаш малка радост. Всеки може да намери скръбта. Искаш една малка радост ще ти дойде и една малка скръб. Като не искаш никаква радост, няма да имаш и никаква скръб.
към беседата >>
Да се хвърли една проекция и да научиш нещо в съзнанието, тогава да се проектира навън.
Никога не се смущавайте, дали нещо да го изпеете. Турете в ума си, че може да пеете. Започнете да мислите. Понеже всяко нещо първо трябва да стане в съзнанието, че после да се проектира навън. Ти трябва да мислиш, за да може нещата да се проектират навън.
Да се хвърли една проекция и да научиш нещо в съзнанието, тогава да се проектира навън.
То взема време. Някой път времето може да се продължи, пък може и да се скъси. Я, изпейте и как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява.“ Там има придихателна и някой път мъчно е в пеенето. Или практически как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява“? Сега поетически как ще го изкажете?
към беседата >>
Съзнанието е платното за ония картини, които се хвърлят и тия картини са необходими за вашето разбиране – да имате ясна представа за света, за ония отношения, трябва да имате съзнание, върху което да имате образи.
Какви ли не картини не се хвърлят. Вие плачете някой път, че нямате хубава картина на платното. Питам: Ако са хубави или лоши картините, какво печелите вие? Ако платното е хубаво и се хареса на публиката, ще седи по-дълго време на сцената, ако не е хубаво по-скоро [се] снема. Това е за изяснение.
Съзнанието е платното за ония картини, които се хвърлят и тия картини са необходими за вашето разбиране – да имате ясна представа за света, за ония отношения, трябва да имате съзнание, върху което да имате образи.
Вие всички да си съставите правилна философия. Вие плачете там дето не трябва, а дето трябва да плачете, никак не плачете. Аз не съм срещал човек да плаче за това, за което трябва да плаче. Плаче за какви ли не неща.
към беседата >>
В съня човек нали пътува?
Това са аналогии, сравнения, защо е създадено слънцето. То има отношение към човешкото съзнание. Съзнанието има проявление, разширение навън, вглъбяване навътре и след туй сърдечна височина на съзнанието.
В съня човек нали пътува?
По някой път човек на сън пътува по-лесно, без пари пътува. Другояче в будния живот, той заплаща. Насън без пари навсякъде пътува даром из въздуха, на някой параход – никакъв билет, качиш се на парахода, не плащаш. Свършиш училище, не плащаш. Идеален живот е на сън, всичко става без пари.Дойдеш в действителния живот, навсякъде пари.
към беседата >>
Ти, при голямата скръб, ще искаш голяма радост и при голямата радост ще искаш голяма скръб.
Веднага ще турите това чувство. Щом искаш голяма радост, тогава ще знаете, ще дойде и голямо страдание. Не може да искаш големи страдания, пък да не искаш и радости. Щом дойде голямото страдание, ще дойде и голямата радост. Ако не искаш голямо страдание, пак си на крив път.
Ти, при голямата скръб, ще искаш голяма радост и при голямата радост ще искаш голяма скръб.
Ако искаш малка скръб, ще искаш малка радост. Всеки може да намери скръбта. Искаш една малка радост ще ти дойде и една малка скръб. Като не искаш никаква радост, няма да имаш и никаква скръб.
към беседата >>
То взема време.
Турете в ума си, че може да пеете. Започнете да мислите. Понеже всяко нещо първо трябва да стане в съзнанието, че после да се проектира навън. Ти трябва да мислиш, за да може нещата да се проектират навън. Да се хвърли една проекция и да научиш нещо в съзнанието, тогава да се проектира навън.
То взема време.
Някой път времето може да се продължи, пък може и да се скъси. Я, изпейте и как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява.“ Там има придихателна и някой път мъчно е в пеенето. Или практически как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява“? Сега поетически как ще го изкажете? Къде ще турите ударението?
към беседата >>
Вие всички да си съставите правилна философия.
Вие плачете някой път, че нямате хубава картина на платното. Питам: Ако са хубави или лоши картините, какво печелите вие? Ако платното е хубаво и се хареса на публиката, ще седи по-дълго време на сцената, ако не е хубаво по-скоро [се] снема. Това е за изяснение. Съзнанието е платното за ония картини, които се хвърлят и тия картини са необходими за вашето разбиране – да имате ясна представа за света, за ония отношения, трябва да имате съзнание, върху което да имате образи.
Вие всички да си съставите правилна философия.
Вие плачете там дето не трябва, а дето трябва да плачете, никак не плачете. Аз не съм срещал човек да плаче за това, за което трябва да плаче. Плаче за какви ли не неща.
към беседата >>
По някой път човек на сън пътува по-лесно, без пари пътува.
Това са аналогии, сравнения, защо е създадено слънцето. То има отношение към човешкото съзнание. Съзнанието има проявление, разширение навън, вглъбяване навътре и след туй сърдечна височина на съзнанието. В съня човек нали пътува?
По някой път човек на сън пътува по-лесно, без пари пътува.
Другояче в будния живот, той заплаща. Насън без пари навсякъде пътува даром из въздуха, на някой параход – никакъв билет, качиш се на парахода, не плащаш. Свършиш училище, не плащаш. Идеален живот е на сън, всичко става без пари.Дойдеш в действителния живот, навсякъде пари. Кое е сега реалното?
към беседата >>
Ако искаш малка скръб, ще искаш малка радост.
Щом искаш голяма радост, тогава ще знаете, ще дойде и голямо страдание. Не може да искаш големи страдания, пък да не искаш и радости. Щом дойде голямото страдание, ще дойде и голямата радост. Ако не искаш голямо страдание, пак си на крив път. Ти, при голямата скръб, ще искаш голяма радост и при голямата радост ще искаш голяма скръб.
Ако искаш малка скръб, ще искаш малка радост.
Всеки може да намери скръбта. Искаш една малка радост ще ти дойде и една малка скръб. Като не искаш никаква радост, няма да имаш и никаква скръб.
към беседата >>
Някой път времето може да се продължи, пък може и да се скъси.
Започнете да мислите. Понеже всяко нещо първо трябва да стане в съзнанието, че после да се проектира навън. Ти трябва да мислиш, за да може нещата да се проектират навън. Да се хвърли една проекция и да научиш нещо в съзнанието, тогава да се проектира навън. То взема време.
Някой път времето може да се продължи, пък може и да се скъси.
Я, изпейте и как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява.“ Там има придихателна и някой път мъчно е в пеенето. Или практически как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява“? Сега поетически как ще го изкажете? Къде ще турите ударението? Кое [е] важното сега?
към беседата >>
Вие плачете там дето не трябва, а дето трябва да плачете, никак не плачете.
Питам: Ако са хубави или лоши картините, какво печелите вие? Ако платното е хубаво и се хареса на публиката, ще седи по-дълго време на сцената, ако не е хубаво по-скоро [се] снема. Това е за изяснение. Съзнанието е платното за ония картини, които се хвърлят и тия картини са необходими за вашето разбиране – да имате ясна представа за света, за ония отношения, трябва да имате съзнание, върху което да имате образи. Вие всички да си съставите правилна философия.
Вие плачете там дето не трябва, а дето трябва да плачете, никак не плачете.
Аз не съм срещал човек да плаче за това, за което трябва да плаче. Плаче за какви ли не неща.
към беседата >>
Другояче в будния живот, той заплаща.
Това са аналогии, сравнения, защо е създадено слънцето. То има отношение към човешкото съзнание. Съзнанието има проявление, разширение навън, вглъбяване навътре и след туй сърдечна височина на съзнанието. В съня човек нали пътува? По някой път човек на сън пътува по-лесно, без пари пътува.
Другояче в будния живот, той заплаща.
Насън без пари навсякъде пътува даром из въздуха, на някой параход – никакъв билет, качиш се на парахода, не плащаш. Свършиш училище, не плащаш. Идеален живот е на сън, всичко става без пари.Дойдеш в действителния живот, навсякъде пари. Кое е сега реалното? Което с пари става или което без пари става?
към беседата >>
Всеки може да намери скръбта.
Не може да искаш големи страдания, пък да не искаш и радости. Щом дойде голямото страдание, ще дойде и голямата радост. Ако не искаш голямо страдание, пак си на крив път. Ти, при голямата скръб, ще искаш голяма радост и при голямата радост ще искаш голяма скръб. Ако искаш малка скръб, ще искаш малка радост.
Всеки може да намери скръбта.
Искаш една малка радост ще ти дойде и една малка скръб. Като не искаш никаква радост, няма да имаш и никаква скръб.
към беседата >>
Я, изпейте и как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява.“ Там има придихателна и някой път мъчно е в пеенето.
Понеже всяко нещо първо трябва да стане в съзнанието, че после да се проектира навън. Ти трябва да мислиш, за да може нещата да се проектират навън. Да се хвърли една проекция и да научиш нещо в съзнанието, тогава да се проектира навън. То взема време. Някой път времето може да се продължи, пък може и да се скъси.
Я, изпейте и как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява.“ Там има придихателна и някой път мъчно е в пеенето.
Или практически как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява“? Сега поетически как ще го изкажете? Къде ще турите ударението? Кое [е] важното сега? Слънцето на вашия живот изгрява.
към беседата >>
Аз не съм срещал човек да плаче за това, за което трябва да плаче.
Ако платното е хубаво и се хареса на публиката, ще седи по-дълго време на сцената, ако не е хубаво по-скоро [се] снема. Това е за изяснение. Съзнанието е платното за ония картини, които се хвърлят и тия картини са необходими за вашето разбиране – да имате ясна представа за света, за ония отношения, трябва да имате съзнание, върху което да имате образи. Вие всички да си съставите правилна философия. Вие плачете там дето не трябва, а дето трябва да плачете, никак не плачете.
Аз не съм срещал човек да плаче за това, за което трябва да плаче.
Плаче за какви ли не неща.
към беседата >>
Насън без пари навсякъде пътува даром из въздуха, на някой параход – никакъв билет, качиш се на парахода, не плащаш.
То има отношение към човешкото съзнание. Съзнанието има проявление, разширение навън, вглъбяване навътре и след туй сърдечна височина на съзнанието. В съня човек нали пътува? По някой път човек на сън пътува по-лесно, без пари пътува. Другояче в будния живот, той заплаща.
Насън без пари навсякъде пътува даром из въздуха, на някой параход – никакъв билет, качиш се на парахода, не плащаш.
Свършиш училище, не плащаш. Идеален живот е на сън, всичко става без пари.Дойдеш в действителния живот, навсякъде пари. Кое е сега реалното? Което с пари става или което без пари става? Кое е по-лесно?
към беседата >>
Искаш една малка радост ще ти дойде и една малка скръб.
Щом дойде голямото страдание, ще дойде и голямата радост. Ако не искаш голямо страдание, пак си на крив път. Ти, при голямата скръб, ще искаш голяма радост и при голямата радост ще искаш голяма скръб. Ако искаш малка скръб, ще искаш малка радост. Всеки може да намери скръбта.
Искаш една малка радост ще ти дойде и една малка скръб.
Като не искаш никаква радост, няма да имаш и никаква скръб.
към беседата >>
Или практически как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява“?
Ти трябва да мислиш, за да може нещата да се проектират навън. Да се хвърли една проекция и да научиш нещо в съзнанието, тогава да се проектира навън. То взема време. Някой път времето може да се продължи, пък може и да се скъси. Я, изпейте и как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява.“ Там има придихателна и някой път мъчно е в пеенето.
Или практически как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява“?
Сега поетически как ще го изкажете? Къде ще турите ударението? Кое [е] важното сега? Слънцето на вашия живот изгрява.
към беседата >>
Плаче за какви ли не неща.
Това е за изяснение. Съзнанието е платното за ония картини, които се хвърлят и тия картини са необходими за вашето разбиране – да имате ясна представа за света, за ония отношения, трябва да имате съзнание, върху което да имате образи. Вие всички да си съставите правилна философия. Вие плачете там дето не трябва, а дето трябва да плачете, никак не плачете. Аз не съм срещал човек да плаче за това, за което трябва да плаче.
Плаче за какви ли не неща.
към беседата >>
Свършиш училище, не плащаш.
Съзнанието има проявление, разширение навън, вглъбяване навътре и след туй сърдечна височина на съзнанието. В съня човек нали пътува? По някой път човек на сън пътува по-лесно, без пари пътува. Другояче в будния живот, той заплаща. Насън без пари навсякъде пътува даром из въздуха, на някой параход – никакъв билет, качиш се на парахода, не плащаш.
Свършиш училище, не плащаш.
Идеален живот е на сън, всичко става без пари.Дойдеш в действителния живот, навсякъде пари. Кое е сега реалното? Което с пари става или което без пари става? Кое е по-лесно? (– „Без пари.“) С пари работите стават, но парите са взети от слънцето.
към беседата >>
Като не искаш никаква радост, няма да имаш и никаква скръб.
Ако не искаш голямо страдание, пак си на крив път. Ти, при голямата скръб, ще искаш голяма радост и при голямата радост ще искаш голяма скръб. Ако искаш малка скръб, ще искаш малка радост. Всеки може да намери скръбта. Искаш една малка радост ще ти дойде и една малка скръб.
Като не искаш никаква радост, няма да имаш и никаква скръб.
към беседата >>
Сега поетически как ще го изкажете?
Да се хвърли една проекция и да научиш нещо в съзнанието, тогава да се проектира навън. То взема време. Някой път времето може да се продължи, пък може и да се скъси. Я, изпейте и как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява.“ Там има придихателна и някой път мъчно е в пеенето. Или практически как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява“?
Сега поетически как ще го изкажете?
Къде ще турите ударението? Кое [е] важното сега? Слънцето на вашия живот изгрява.
към беседата >>
За пример ти си тъжен за една дума, която само ударила върху тъпанчето ти.
За пример ти си тъжен за една дума, която само ударила върху тъпанчето ти.
Туй, което причинява скръб, то не е музика. Значи един тон, който не е музикален, ударил върху тъпанчето, направил едно малко раздрусване, хвърлил една малка картина на съзнанието. Казваш: „Обидиха ме“, много ви е криво. Станало нещо. Какво станало?
към беседата >>
Идеален живот е на сън, всичко става без пари.Дойдеш в действителния живот, навсякъде пари.
В съня човек нали пътува? По някой път човек на сън пътува по-лесно, без пари пътува. Другояче в будния живот, той заплаща. Насън без пари навсякъде пътува даром из въздуха, на някой параход – никакъв билет, качиш се на парахода, не плащаш. Свършиш училище, не плащаш.
Идеален живот е на сън, всичко става без пари.Дойдеш в действителния живот, навсякъде пари.
Кое е сега реалното? Което с пари става или което без пари става? Кое е по-лесно? (– „Без пари.“) С пари работите стават, но парите са взети от слънцето. Емблема на слънцето са парите.
към беседата >>
Един начин сега да ви дам да се освободите от страданието.
Един начин сега да ви дам да се освободите от страданието.
Някой казва: „Без страдание не може ли? “ – Може и без страдание. Но сега, при сегашните условия, без страдание не може. Вие вече ще поискате радостта. Аз може да ви определя страданията.
към беседата >>
Къде ще турите ударението?
То взема време. Някой път времето може да се продължи, пък може и да се скъси. Я, изпейте и как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява.“ Там има придихателна и някой път мъчно е в пеенето. Или практически как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява“? Сега поетически как ще го изкажете?
Къде ще турите ударението?
Кое [е] важното сега? Слънцето на вашия живот изгрява.
към беседата >>
Туй, което причинява скръб, то не е музика.
За пример ти си тъжен за една дума, която само ударила върху тъпанчето ти.
Туй, което причинява скръб, то не е музика.
Значи един тон, който не е музикален, ударил върху тъпанчето, направил едно малко раздрусване, хвърлил една малка картина на съзнанието. Казваш: „Обидиха ме“, много ви е криво. Станало нещо. Какво станало? Има една крива представа.
към беседата >>
Кое е сега реалното?
По някой път човек на сън пътува по-лесно, без пари пътува. Другояче в будния живот, той заплаща. Насън без пари навсякъде пътува даром из въздуха, на някой параход – никакъв билет, качиш се на парахода, не плащаш. Свършиш училище, не плащаш. Идеален живот е на сън, всичко става без пари.Дойдеш в действителния живот, навсякъде пари.
Кое е сега реалното?
Което с пари става или което без пари става? Кое е по-лесно? (– „Без пари.“) С пари работите стават, но парите са взети от слънцето. Емблема на слънцето са парите. С парите е ангажирано слънцето, после е ангажирана и месечината, понеже среброто е на месечината.
към беседата >>
Някой казва: „Без страдание не може ли?
Един начин сега да ви дам да се освободите от страданието.
Някой казва: „Без страдание не може ли?
“ – Може и без страдание. Но сега, при сегашните условия, без страдание не може. Вие вече ще поискате радостта. Аз може да ви определя страданията. Виждам, вие сте един човек, имате 175 сантиметра височина.
към беседата >>
Кое [е] важното сега?
Някой път времето може да се продължи, пък може и да се скъси. Я, изпейте и как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява.“ Там има придихателна и някой път мъчно е в пеенето. Или практически как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява“? Сега поетически как ще го изкажете? Къде ще турите ударението?
Кое [е] важното сега?
Слънцето на вашия живот изгрява.
към беседата >>
Значи един тон, който не е музикален, ударил върху тъпанчето, направил едно малко раздрусване, хвърлил една малка картина на съзнанието.
За пример ти си тъжен за една дума, която само ударила върху тъпанчето ти. Туй, което причинява скръб, то не е музика.
Значи един тон, който не е музикален, ударил върху тъпанчето, направил едно малко раздрусване, хвърлил една малка картина на съзнанието.
Казваш: „Обидиха ме“, много ви е криво. Станало нещо. Какво станало? Има една крива представа. Една картина хвърлена на платното, вие плачете за нещо, отдалече гледате, какви ли не работи стават.
към беседата >>
Което с пари става или което без пари става?
Другояче в будния живот, той заплаща. Насън без пари навсякъде пътува даром из въздуха, на някой параход – никакъв билет, качиш се на парахода, не плащаш. Свършиш училище, не плащаш. Идеален живот е на сън, всичко става без пари.Дойдеш в действителния живот, навсякъде пари. Кое е сега реалното?
Което с пари става или което без пари става?
Кое е по-лесно? (– „Без пари.“) С пари работите стават, но парите са взети от слънцето. Емблема на слънцето са парите. С парите е ангажирано слънцето, после е ангажирана и месечината, понеже среброто е на месечината. Най-после ангажирани са и звездите с тия металически пари.
към беседата >>
“ – Може и без страдание.
Един начин сега да ви дам да се освободите от страданието. Някой казва: „Без страдание не може ли?
“ – Може и без страдание.
Но сега, при сегашните условия, без страдание не може. Вие вече ще поискате радостта. Аз може да ви определя страданията. Виждам, вие сте един човек, имате 175 сантиметра височина. Имате 50–60 сантиметра на плещите, стомашната система е хубаво развита, пък пари трябват, после за дрехи, трябват обуща.
към беседата >>
Слънцето на вашия живот изгрява.
Я, изпейте и как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява.“ Там има придихателна и някой път мъчно е в пеенето. Или практически как бихте изпели: „Слънцето на моя живот изгрява“? Сега поетически как ще го изкажете? Къде ще турите ударението? Кое [е] важното сега?
Слънцето на вашия живот изгрява.
към беседата >>
Казваш: „Обидиха ме“, много ви е криво.
За пример ти си тъжен за една дума, която само ударила върху тъпанчето ти. Туй, което причинява скръб, то не е музика. Значи един тон, който не е музикален, ударил върху тъпанчето, направил едно малко раздрусване, хвърлил една малка картина на съзнанието.
Казваш: „Обидиха ме“, много ви е криво.
Станало нещо. Какво станало? Има една крива представа. Една картина хвърлена на платното, вие плачете за нещо, отдалече гледате, какви ли не работи стават. Никаква реалност няма там.
към беседата >>
Кое е по-лесно?
Насън без пари навсякъде пътува даром из въздуха, на някой параход – никакъв билет, качиш се на парахода, не плащаш. Свършиш училище, не плащаш. Идеален живот е на сън, всичко става без пари.Дойдеш в действителния живот, навсякъде пари. Кое е сега реалното? Което с пари става или което без пари става?
Кое е по-лесно?
(– „Без пари.“) С пари работите стават, но парите са взети от слънцето. Емблема на слънцето са парите. С парите е ангажирано слънцето, после е ангажирана и месечината, понеже среброто е на месечината. Най-после ангажирани са и звездите с тия металически пари. Имате три вида монети: златни, сребърни и медни.
към беседата >>
Но сега, при сегашните условия, без страдание не може.
Един начин сега да ви дам да се освободите от страданието. Някой казва: „Без страдание не може ли? “ – Може и без страдание.
Но сега, при сегашните условия, без страдание не може.
Вие вече ще поискате радостта. Аз може да ви определя страданията. Виждам, вие сте един човек, имате 175 сантиметра височина. Имате 50–60 сантиметра на плещите, стомашната система е хубаво развита, пък пари трябват, после за дрехи, трябват обуща. Човекът взема 10–15 лева.
към беседата >>
За да пеете, трябва да мислите.
За да пеете, трябва да мислите.
Не можеш да пееш, ако не мислиш. Вие седите и казвате:„Аз не мога да пея.“ Не може да пеете, понеже другите са ви казали, че не може да пеете. После ако пеете, казвате че другите ще ви критикуват. Пейте, може да пеете! Пейте, без да ви слушат хората.
към беседата >>
Станало нещо.
За пример ти си тъжен за една дума, която само ударила върху тъпанчето ти. Туй, което причинява скръб, то не е музика. Значи един тон, който не е музикален, ударил върху тъпанчето, направил едно малко раздрусване, хвърлил една малка картина на съзнанието. Казваш: „Обидиха ме“, много ви е криво.
Станало нещо.
Какво станало? Има една крива представа. Една картина хвърлена на платното, вие плачете за нещо, отдалече гледате, какви ли не работи стават. Никаква реалност няма там. Гледате една картина.
към беседата >>
(– „Без пари.“) С пари работите стават, но парите са взети от слънцето.
Свършиш училище, не плащаш. Идеален живот е на сън, всичко става без пари.Дойдеш в действителния живот, навсякъде пари. Кое е сега реалното? Което с пари става или което без пари става? Кое е по-лесно?
(– „Без пари.“) С пари работите стават, но парите са взети от слънцето.
Емблема на слънцето са парите. С парите е ангажирано слънцето, после е ангажирана и месечината, понеже среброто е на месечината. Най-после ангажирани са и звездите с тия металически пари. Имате три вида монети: златни, сребърни и медни. Имате три изгрева: Първият изгрев е на слънцето, то са златните пари.
към беседата >>
Вие вече ще поискате радостта.
Един начин сега да ви дам да се освободите от страданието. Някой казва: „Без страдание не може ли? “ – Може и без страдание. Но сега, при сегашните условия, без страдание не може.
Вие вече ще поискате радостта.
Аз може да ви определя страданията. Виждам, вие сте един човек, имате 175 сантиметра височина. Имате 50–60 сантиметра на плещите, стомашната система е хубаво развита, пък пари трябват, после за дрехи, трябват обуща. Човекът взема 10–15 лева. Може ли да направите нещо с толкова малко пари?
към беседата >>
Не можеш да пееш, ако не мислиш.
За да пеете, трябва да мислите.
Не можеш да пееш, ако не мислиш.
Вие седите и казвате:„Аз не мога да пея.“ Не може да пеете, понеже другите са ви казали, че не може да пеете. После ако пеете, казвате че другите ще ви критикуват. Пейте, може да пеете! Пейте, без да ви слушат хората. Ти ще пееш, че като пееш, в съзнанието да чуваш.
към беседата >>
Какво станало?
За пример ти си тъжен за една дума, която само ударила върху тъпанчето ти. Туй, което причинява скръб, то не е музика. Значи един тон, който не е музикален, ударил върху тъпанчето, направил едно малко раздрусване, хвърлил една малка картина на съзнанието. Казваш: „Обидиха ме“, много ви е криво. Станало нещо.
Какво станало?
Има една крива представа. Една картина хвърлена на платното, вие плачете за нещо, отдалече гледате, какви ли не работи стават. Никаква реалност няма там. Гледате една картина. Гледаш, тренът се движи.
към беседата >>
Емблема на слънцето са парите.
Идеален живот е на сън, всичко става без пари.Дойдеш в действителния живот, навсякъде пари. Кое е сега реалното? Което с пари става или което без пари става? Кое е по-лесно? (– „Без пари.“) С пари работите стават, но парите са взети от слънцето.
Емблема на слънцето са парите.
С парите е ангажирано слънцето, после е ангажирана и месечината, понеже среброто е на месечината. Най-после ангажирани са и звездите с тия металически пари. Имате три вида монети: златни, сребърни и медни. Имате три изгрева: Първият изгрев е на слънцето, то са златните пари. Вторият изгрев е на месечината – сребърните пари са това.
към беседата >>
Аз може да ви определя страданията.
Един начин сега да ви дам да се освободите от страданието. Някой казва: „Без страдание не може ли? “ – Може и без страдание. Но сега, при сегашните условия, без страдание не може. Вие вече ще поискате радостта.
Аз може да ви определя страданията.
Виждам, вие сте един човек, имате 175 сантиметра височина. Имате 50–60 сантиметра на плещите, стомашната система е хубаво развита, пък пари трябват, после за дрехи, трябват обуща. Човекът взема 10–15 лева. Може ли да направите нещо с толкова малко пари? Хляб трябва.
към беседата >>
Вие седите и казвате:„Аз не мога да пея.“ Не може да пеете, понеже другите са ви казали, че не може да пеете.
За да пеете, трябва да мислите. Не можеш да пееш, ако не мислиш.
Вие седите и казвате:„Аз не мога да пея.“ Не може да пеете, понеже другите са ви казали, че не може да пеете.
После ако пеете, казвате че другите ще ви критикуват. Пейте, може да пеете! Пейте, без да ви слушат хората. Ти ще пееш, че като пееш, в съзнанието да чуваш. Ще се научите да пеете без да ви слушат.
към беседата >>
Има една крива представа.
Туй, което причинява скръб, то не е музика. Значи един тон, който не е музикален, ударил върху тъпанчето, направил едно малко раздрусване, хвърлил една малка картина на съзнанието. Казваш: „Обидиха ме“, много ви е криво. Станало нещо. Какво станало?
Има една крива представа.
Една картина хвърлена на платното, вие плачете за нещо, отдалече гледате, какви ли не работи стават. Никаква реалност няма там. Гледате една картина. Гледаш, тренът се движи. Никакво движение няма там.
към беседата >>
С парите е ангажирано слънцето, после е ангажирана и месечината, понеже среброто е на месечината.
Кое е сега реалното? Което с пари става или което без пари става? Кое е по-лесно? (– „Без пари.“) С пари работите стават, но парите са взети от слънцето. Емблема на слънцето са парите.
С парите е ангажирано слънцето, после е ангажирана и месечината, понеже среброто е на месечината.
Най-после ангажирани са и звездите с тия металически пари. Имате три вида монети: златни, сребърни и медни. Имате три изгрева: Първият изгрев е на слънцето, то са златните пари. Вторият изгрев е на месечината – сребърните пари са това. Третият изгрев на звездите – това са медните пари.
към беседата >>
Виждам, вие сте един човек, имате 175 сантиметра височина.
Някой казва: „Без страдание не може ли? “ – Може и без страдание. Но сега, при сегашните условия, без страдание не може. Вие вече ще поискате радостта. Аз може да ви определя страданията.
Виждам, вие сте един човек, имате 175 сантиметра височина.
Имате 50–60 сантиметра на плещите, стомашната система е хубаво развита, пък пари трябват, после за дрехи, трябват обуща. Човекът взема 10–15 лева. Може ли да направите нещо с толкова малко пари? Хляб трябва. Трябва едно легло, което най-малко ще ви струва 120 лева, един юрган да направите и други неща.
към беседата >>
После ако пеете, казвате че другите ще ви критикуват.
За да пеете, трябва да мислите. Не можеш да пееш, ако не мислиш. Вие седите и казвате:„Аз не мога да пея.“ Не може да пеете, понеже другите са ви казали, че не може да пеете.
После ако пеете, казвате че другите ще ви критикуват.
Пейте, може да пеете! Пейте, без да ви слушат хората. Ти ще пееш, че като пееш, в съзнанието да чуваш. Ще се научите да пеете без да ви слушат. Ще пеете вътрешно, вие да се чувате.
към беседата >>
Една картина хвърлена на платното, вие плачете за нещо, отдалече гледате, какви ли не работи стават.
Значи един тон, който не е музикален, ударил върху тъпанчето, направил едно малко раздрусване, хвърлил една малка картина на съзнанието. Казваш: „Обидиха ме“, много ви е криво. Станало нещо. Какво станало? Има една крива представа.
Една картина хвърлена на платното, вие плачете за нещо, отдалече гледате, какви ли не работи стават.
Никаква реалност няма там. Гледате една картина. Гледаш, тренът се движи. Никакво движение няма там. Че какво движение има на едно платно?
към беседата >>
Най-после ангажирани са и звездите с тия металически пари.
Което с пари става или което без пари става? Кое е по-лесно? (– „Без пари.“) С пари работите стават, но парите са взети от слънцето. Емблема на слънцето са парите. С парите е ангажирано слънцето, после е ангажирана и месечината, понеже среброто е на месечината.
Най-после ангажирани са и звездите с тия металически пари.
Имате три вида монети: златни, сребърни и медни. Имате три изгрева: Първият изгрев е на слънцето, то са златните пари. Вторият изгрев е на месечината – сребърните пари са това. Третият изгрев на звездите – това са медните пари. Когато имаш злато, ще работиш.
към беседата >>
Имате 50–60 сантиметра на плещите, стомашната система е хубаво развита, пък пари трябват, после за дрехи, трябват обуща.
“ – Може и без страдание. Но сега, при сегашните условия, без страдание не може. Вие вече ще поискате радостта. Аз може да ви определя страданията. Виждам, вие сте един човек, имате 175 сантиметра височина.
Имате 50–60 сантиметра на плещите, стомашната система е хубаво развита, пък пари трябват, после за дрехи, трябват обуща.
Човекът взема 10–15 лева. Може ли да направите нещо с толкова малко пари? Хляб трябва. Трябва едно легло, което най-малко ще ви струва 120 лева, един юрган да направите и други неща. Трябват ви всичко 2 хиляди лева.
към беседата >>
Пейте, може да пеете!
За да пеете, трябва да мислите. Не можеш да пееш, ако не мислиш. Вие седите и казвате:„Аз не мога да пея.“ Не може да пеете, понеже другите са ви казали, че не може да пеете. После ако пеете, казвате че другите ще ви критикуват.
Пейте, може да пеете!
Пейте, без да ви слушат хората. Ти ще пееш, че като пееш, в съзнанието да чуваш. Ще се научите да пеете без да ви слушат. Ще пеете вътрешно, вие да се чувате. Може да не пеете пред хората.
към беседата >>
Никаква реалност няма там.
Казваш: „Обидиха ме“, много ви е криво. Станало нещо. Какво станало? Има една крива представа. Една картина хвърлена на платното, вие плачете за нещо, отдалече гледате, какви ли не работи стават.
Никаква реалност няма там.
Гледате една картина. Гледаш, тренът се движи. Никакво движение няма там. Че какво движение има на едно платно? Има реалност, но реалността е на друго място.
към беседата >>
Имате три вида монети: златни, сребърни и медни.
Кое е по-лесно? (– „Без пари.“) С пари работите стават, но парите са взети от слънцето. Емблема на слънцето са парите. С парите е ангажирано слънцето, после е ангажирана и месечината, понеже среброто е на месечината. Най-после ангажирани са и звездите с тия металически пари.
Имате три вида монети: златни, сребърни и медни.
Имате три изгрева: Първият изгрев е на слънцето, то са златните пари. Вторият изгрев е на месечината – сребърните пари са това. Третият изгрев на звездите – това са медните пари. Когато имаш злато, ще работиш. Когато имаш сребро, ще се върнеш в къщи, когато имаш капици в джоба, ще спиш.
към беседата >>
Човекът взема 10–15 лева.
Но сега, при сегашните условия, без страдание не може. Вие вече ще поискате радостта. Аз може да ви определя страданията. Виждам, вие сте един човек, имате 175 сантиметра височина. Имате 50–60 сантиметра на плещите, стомашната система е хубаво развита, пък пари трябват, после за дрехи, трябват обуща.
Човекът взема 10–15 лева.
Може ли да направите нещо с толкова малко пари? Хляб трябва. Трябва едно легло, което най-малко ще ви струва 120 лева, един юрган да направите и други неща. Трябват ви всичко 2 хиляди лева. То са разноски.
към беседата >>
Пейте, без да ви слушат хората.
За да пеете, трябва да мислите. Не можеш да пееш, ако не мислиш. Вие седите и казвате:„Аз не мога да пея.“ Не може да пеете, понеже другите са ви казали, че не може да пеете. После ако пеете, казвате че другите ще ви критикуват. Пейте, може да пеете!
Пейте, без да ви слушат хората.
Ти ще пееш, че като пееш, в съзнанието да чуваш. Ще се научите да пеете без да ви слушат. Ще пеете вътрешно, вие да се чувате. Може да не пеете пред хората. Обикновено пеене всички пеете.
към беседата >>
Гледате една картина.
Станало нещо. Какво станало? Има една крива представа. Една картина хвърлена на платното, вие плачете за нещо, отдалече гледате, какви ли не работи стават. Никаква реалност няма там.
Гледате една картина.
Гледаш, тренът се движи. Никакво движение няма там. Че какво движение има на едно платно? Има реалност, но реалността е на друго място.
към беседата >>
Имате три изгрева: Първият изгрев е на слънцето, то са златните пари.
(– „Без пари.“) С пари работите стават, но парите са взети от слънцето. Емблема на слънцето са парите. С парите е ангажирано слънцето, после е ангажирана и месечината, понеже среброто е на месечината. Най-после ангажирани са и звездите с тия металически пари. Имате три вида монети: златни, сребърни и медни.
Имате три изгрева: Първият изгрев е на слънцето, то са златните пари.
Вторият изгрев е на месечината – сребърните пари са това. Третият изгрев на звездите – това са медните пари. Когато имаш злато, ще работиш. Когато имаш сребро, ще се върнеш в къщи, когато имаш капици в джоба, ще спиш. Когато имаш злато, ще работиш навън, понеже златото е на слънцето.
към беседата >>
Може ли да направите нещо с толкова малко пари?
Вие вече ще поискате радостта. Аз може да ви определя страданията. Виждам, вие сте един човек, имате 175 сантиметра височина. Имате 50–60 сантиметра на плещите, стомашната система е хубаво развита, пък пари трябват, после за дрехи, трябват обуща. Човекът взема 10–15 лева.
Може ли да направите нещо с толкова малко пари?
Хляб трябва. Трябва едно легло, което най-малко ще ви струва 120 лева, един юрган да направите и други неща. Трябват ви всичко 2 хиляди лева. То са разноски. Как мислите, при тия разноски трябва да печелите от някъде.
към беседата >>
Ти ще пееш, че като пееш, в съзнанието да чуваш.
Не можеш да пееш, ако не мислиш. Вие седите и казвате:„Аз не мога да пея.“ Не може да пеете, понеже другите са ви казали, че не може да пеете. После ако пеете, казвате че другите ще ви критикуват. Пейте, може да пеете! Пейте, без да ви слушат хората.
Ти ще пееш, че като пееш, в съзнанието да чуваш.
Ще се научите да пеете без да ви слушат. Ще пеете вътрешно, вие да се чувате. Може да не пеете пред хората. Обикновено пеене всички пеете. Има второ пеене, вътрешно пеене, много правилно се вземат тоновете.
към беседата >>
Гледаш, тренът се движи.
Какво станало? Има една крива представа. Една картина хвърлена на платното, вие плачете за нещо, отдалече гледате, какви ли не работи стават. Никаква реалност няма там. Гледате една картина.
Гледаш, тренът се движи.
Никакво движение няма там. Че какво движение има на едно платно? Има реалност, но реалността е на друго място.
към беседата >>
Вторият изгрев е на месечината – сребърните пари са това.
Емблема на слънцето са парите. С парите е ангажирано слънцето, после е ангажирана и месечината, понеже среброто е на месечината. Най-после ангажирани са и звездите с тия металически пари. Имате три вида монети: златни, сребърни и медни. Имате три изгрева: Първият изгрев е на слънцето, то са златните пари.
Вторият изгрев е на месечината – сребърните пари са това.
Третият изгрев на звездите – това са медните пари. Когато имаш злато, ще работиш. Когато имаш сребро, ще се върнеш в къщи, когато имаш капици в джоба, ще спиш. Когато имаш злато, ще работиш навън, понеже златото е на слънцето. Когато имаш сребърни пари, ще се върнеш вкъщи да ядеш.
към беседата >>
Хляб трябва.
Аз може да ви определя страданията. Виждам, вие сте един човек, имате 175 сантиметра височина. Имате 50–60 сантиметра на плещите, стомашната система е хубаво развита, пък пари трябват, после за дрехи, трябват обуща. Човекът взема 10–15 лева. Може ли да направите нещо с толкова малко пари?
Хляб трябва.
Трябва едно легло, което най-малко ще ви струва 120 лева, един юрган да направите и други неща. Трябват ви всичко 2 хиляди лева. То са разноски. Как мислите, при тия разноски трябва да печелите от някъде. Говоря сега за обикновения живот.
към беседата >>
Ще се научите да пеете без да ви слушат.
Вие седите и казвате:„Аз не мога да пея.“ Не може да пеете, понеже другите са ви казали, че не може да пеете. После ако пеете, казвате че другите ще ви критикуват. Пейте, може да пеете! Пейте, без да ви слушат хората. Ти ще пееш, че като пееш, в съзнанието да чуваш.
Ще се научите да пеете без да ви слушат.
Ще пеете вътрешно, вие да се чувате. Може да не пеете пред хората. Обикновено пеене всички пеете. Има второ пеене, вътрешно пеене, много правилно се вземат тоновете. Пейте вътрешно.
към беседата >>
Никакво движение няма там.
Има една крива представа. Една картина хвърлена на платното, вие плачете за нещо, отдалече гледате, какви ли не работи стават. Никаква реалност няма там. Гледате една картина. Гледаш, тренът се движи.
Никакво движение няма там.
Че какво движение има на едно платно? Има реалност, но реалността е на друго място.
към беседата >>
Третият изгрев на звездите – това са медните пари.
С парите е ангажирано слънцето, после е ангажирана и месечината, понеже среброто е на месечината. Най-после ангажирани са и звездите с тия металически пари. Имате три вида монети: златни, сребърни и медни. Имате три изгрева: Първият изгрев е на слънцето, то са златните пари. Вторият изгрев е на месечината – сребърните пари са това.
Третият изгрев на звездите – това са медните пари.
Когато имаш злато, ще работиш. Когато имаш сребро, ще се върнеш в къщи, когато имаш капици в джоба, ще спиш. Когато имаш злато, ще работиш навън, понеже златото е на слънцето. Когато имаш сребърни пари, ще се върнеш вкъщи да ядеш. Когато имаш капици, ще спиш.
към беседата >>
Трябва едно легло, което най-малко ще ви струва 120 лева, един юрган да направите и други неща.
Виждам, вие сте един човек, имате 175 сантиметра височина. Имате 50–60 сантиметра на плещите, стомашната система е хубаво развита, пък пари трябват, после за дрехи, трябват обуща. Човекът взема 10–15 лева. Може ли да направите нещо с толкова малко пари? Хляб трябва.
Трябва едно легло, което най-малко ще ви струва 120 лева, един юрган да направите и други неща.
Трябват ви всичко 2 хиляди лева. То са разноски. Как мислите, при тия разноски трябва да печелите от някъде. Говоря сега за обикновения живот. Ние искаме да наредим един живот вън от това, което живеем.
към беседата >>
Ще пеете вътрешно, вие да се чувате.
После ако пеете, казвате че другите ще ви критикуват. Пейте, може да пеете! Пейте, без да ви слушат хората. Ти ще пееш, че като пееш, в съзнанието да чуваш. Ще се научите да пеете без да ви слушат.
Ще пеете вътрешно, вие да се чувате.
Може да не пеете пред хората. Обикновено пеене всички пеете. Има второ пеене, вътрешно пеене, много правилно се вземат тоновете. Пейте вътрешно. Един цигулар може да вземе един обикновен тон.
към беседата >>
Че какво движение има на едно платно?
Една картина хвърлена на платното, вие плачете за нещо, отдалече гледате, какви ли не работи стават. Никаква реалност няма там. Гледате една картина. Гледаш, тренът се движи. Никакво движение няма там.
Че какво движение има на едно платно?
Има реалност, но реалността е на друго място.
към беседата >>
Когато имаш злато, ще работиш.
Най-после ангажирани са и звездите с тия металически пари. Имате три вида монети: златни, сребърни и медни. Имате три изгрева: Първият изгрев е на слънцето, то са златните пари. Вторият изгрев е на месечината – сребърните пари са това. Третият изгрев на звездите – това са медните пари.
Когато имаш злато, ще работиш.
Когато имаш сребро, ще се върнеш в къщи, когато имаш капици в джоба, ще спиш. Когато имаш злато, ще работиш навън, понеже златото е на слънцето. Когато имаш сребърни пари, ще се върнеш вкъщи да ядеш. Когато имаш капици, ще спиш. При медните пари, ще спиш.
към беседата >>
Трябват ви всичко 2 хиляди лева.
Имате 50–60 сантиметра на плещите, стомашната система е хубаво развита, пък пари трябват, после за дрехи, трябват обуща. Човекът взема 10–15 лева. Може ли да направите нещо с толкова малко пари? Хляб трябва. Трябва едно легло, което най-малко ще ви струва 120 лева, един юрган да направите и други неща.
Трябват ви всичко 2 хиляди лева.
То са разноски. Как мислите, при тия разноски трябва да печелите от някъде. Говоря сега за обикновения живот. Ние искаме да наредим един живот вън от това, което живеем. Животът ще бъде такъв, какъвто ти не го мислиш, или такъв какъвто другите хора са намислили за тебе.
към беседата >>
Може да не пеете пред хората.
Пейте, може да пеете! Пейте, без да ви слушат хората. Ти ще пееш, че като пееш, в съзнанието да чуваш. Ще се научите да пеете без да ви слушат. Ще пеете вътрешно, вие да се чувате.
Може да не пеете пред хората.
Обикновено пеене всички пеете. Има второ пеене, вътрешно пеене, много правилно се вземат тоновете. Пейте вътрешно. Един цигулар може да вземе един обикновен тон. (Учителят изсвири един тон на цигулката, после друг.) Каква е разликата?
към беседата >>
Има реалност, но реалността е на друго място.
Никаква реалност няма там. Гледате една картина. Гледаш, тренът се движи. Никакво движение няма там. Че какво движение има на едно платно?
Има реалност, но реалността е на друго място.
към беседата >>
Когато имаш сребро, ще се върнеш в къщи, когато имаш капици в джоба, ще спиш.
Имате три вида монети: златни, сребърни и медни. Имате три изгрева: Първият изгрев е на слънцето, то са златните пари. Вторият изгрев е на месечината – сребърните пари са това. Третият изгрев на звездите – това са медните пари. Когато имаш злато, ще работиш.
Когато имаш сребро, ще се върнеш в къщи, когато имаш капици в джоба, ще спиш.
Когато имаш злато, ще работиш навън, понеже златото е на слънцето. Когато имаш сребърни пари, ще се върнеш вкъщи да ядеш. Когато имаш капици, ще спиш. При медните пари, ще спиш. Ако не спиш, като погледнеш ще кажеш: „Те ли намериха да ми пълнят джобовете!
към беседата >>
То са разноски.
Човекът взема 10–15 лева. Може ли да направите нещо с толкова малко пари? Хляб трябва. Трябва едно легло, което най-малко ще ви струва 120 лева, един юрган да направите и други неща. Трябват ви всичко 2 хиляди лева.
То са разноски.
Как мислите, при тия разноски трябва да печелите от някъде. Говоря сега за обикновения живот. Ние искаме да наредим един живот вън от това, което живеем. Животът ще бъде такъв, какъвто ти не го мислиш, или такъв какъвто другите хора са намислили за тебе.
към беседата >>
Обикновено пеене всички пеете.
Пейте, без да ви слушат хората. Ти ще пееш, че като пееш, в съзнанието да чуваш. Ще се научите да пеете без да ви слушат. Ще пеете вътрешно, вие да се чувате. Може да не пеете пред хората.
Обикновено пеене всички пеете.
Има второ пеене, вътрешно пеене, много правилно се вземат тоновете. Пейте вътрешно. Един цигулар може да вземе един обикновен тон. (Учителят изсвири един тон на цигулката, после друг.) Каква е разликата? Вторият тон има по-голяма амплитуда.
към беседата >>
Та, в истинския живот има един простор, един въздух.
Та, в истинския живот има един простор, един въздух.
Какво ще спечелиш? На едно кино имаш нечист въздух, насядали са да кажем 200–300 души, 500 хора, въздухът е развален. Тогава, като насочи поглед към платното, казва: „Това става.“ – Нищо не става. В реалността ти ще ходиш, гледаш света, всичко наоколо ти е чисто, ти си в самата реалност. Може да сте двама, трима, може да сте и десет души, не зная дали за вас ще ви представят едно кино.
към беседата >>
Когато имаш злато, ще работиш навън, понеже златото е на слънцето.
Имате три изгрева: Първият изгрев е на слънцето, то са златните пари. Вторият изгрев е на месечината – сребърните пари са това. Третият изгрев на звездите – това са медните пари. Когато имаш злато, ще работиш. Когато имаш сребро, ще се върнеш в къщи, когато имаш капици в джоба, ще спиш.
Когато имаш злато, ще работиш навън, понеже златото е на слънцето.
Когато имаш сребърни пари, ще се върнеш вкъщи да ядеш. Когато имаш капици, ще спиш. При медните пари, ще спиш. Ако не спиш, като погледнеш ще кажеш: „Те ли намериха да ми пълнят джобовете! “ Какво ще направиш с десетте стотинки?
към беседата >>
Как мислите, при тия разноски трябва да печелите от някъде.
Може ли да направите нещо с толкова малко пари? Хляб трябва. Трябва едно легло, което най-малко ще ви струва 120 лева, един юрган да направите и други неща. Трябват ви всичко 2 хиляди лева. То са разноски.
Как мислите, при тия разноски трябва да печелите от някъде.
Говоря сега за обикновения живот. Ние искаме да наредим един живот вън от това, което живеем. Животът ще бъде такъв, какъвто ти не го мислиш, или такъв какъвто другите хора са намислили за тебе.
към беседата >>
Има второ пеене, вътрешно пеене, много правилно се вземат тоновете.
Ти ще пееш, че като пееш, в съзнанието да чуваш. Ще се научите да пеете без да ви слушат. Ще пеете вътрешно, вие да се чувате. Може да не пеете пред хората. Обикновено пеене всички пеете.
Има второ пеене, вътрешно пеене, много правилно се вземат тоновете.
Пейте вътрешно. Един цигулар може да вземе един обикновен тон. (Учителят изсвири един тон на цигулката, после друг.) Каква е разликата? Вторият тон има по-голяма амплитуда. Ако вие имате по един инструмент, вие ще се научите да пеете донякъде.
към беседата >>
Какво ще спечелиш?
Та, в истинския живот има един простор, един въздух.
Какво ще спечелиш?
На едно кино имаш нечист въздух, насядали са да кажем 200–300 души, 500 хора, въздухът е развален. Тогава, като насочи поглед към платното, казва: „Това става.“ – Нищо не става. В реалността ти ще ходиш, гледаш света, всичко наоколо ти е чисто, ти си в самата реалност. Може да сте двама, трима, може да сте и десет души, не зная дали за вас ще ви представят едно кино. Не зная дали ще затворят киното за вас.
към беседата >>
Когато имаш сребърни пари, ще се върнеш вкъщи да ядеш.
Вторият изгрев е на месечината – сребърните пари са това. Третият изгрев на звездите – това са медните пари. Когато имаш злато, ще работиш. Когато имаш сребро, ще се върнеш в къщи, когато имаш капици в джоба, ще спиш. Когато имаш злато, ще работиш навън, понеже златото е на слънцето.
Когато имаш сребърни пари, ще се върнеш вкъщи да ядеш.
Когато имаш капици, ще спиш. При медните пари, ще спиш. Ако не спиш, като погледнеш ще кажеш: „Те ли намериха да ми пълнят джобовете! “ Какво ще направиш с десетте стотинки? Като дойдат капиците, легнеш да спиш, понеже там без пари става.
към беседата >>
Говоря сега за обикновения живот.
Хляб трябва. Трябва едно легло, което най-малко ще ви струва 120 лева, един юрган да направите и други неща. Трябват ви всичко 2 хиляди лева. То са разноски. Как мислите, при тия разноски трябва да печелите от някъде.
Говоря сега за обикновения живот.
Ние искаме да наредим един живот вън от това, което живеем. Животът ще бъде такъв, какъвто ти не го мислиш, или такъв какъвто другите хора са намислили за тебе.
към беседата >>
Пейте вътрешно.
Ще се научите да пеете без да ви слушат. Ще пеете вътрешно, вие да се чувате. Може да не пеете пред хората. Обикновено пеене всички пеете. Има второ пеене, вътрешно пеене, много правилно се вземат тоновете.
Пейте вътрешно.
Един цигулар може да вземе един обикновен тон. (Учителят изсвири един тон на цигулката, после друг.) Каква е разликата? Вторият тон има по-голяма амплитуда. Ако вие имате по един инструмент, вие ще се научите да пеете донякъде. Някои хора говорят и мислят, че говорят, но говорът не е така музикален.
към беседата >>
На едно кино имаш нечист въздух, насядали са да кажем 200–300 души, 500 хора, въздухът е развален.
Та, в истинския живот има един простор, един въздух. Какво ще спечелиш?
На едно кино имаш нечист въздух, насядали са да кажем 200–300 души, 500 хора, въздухът е развален.
Тогава, като насочи поглед към платното, казва: „Това става.“ – Нищо не става. В реалността ти ще ходиш, гледаш света, всичко наоколо ти е чисто, ти си в самата реалност. Може да сте двама, трима, може да сте и десет души, не зная дали за вас ще ви представят едно кино. Не зная дали ще затворят киното за вас. Реалността се отличава по това, че в реалността сам можеш да ходиш, но когато имаш сянката, една сянка не се представя за един човек.
към беседата >>
Когато имаш капици, ще спиш.
Третият изгрев на звездите – това са медните пари. Когато имаш злато, ще работиш. Когато имаш сребро, ще се върнеш в къщи, когато имаш капици в джоба, ще спиш. Когато имаш злато, ще работиш навън, понеже златото е на слънцето. Когато имаш сребърни пари, ще се върнеш вкъщи да ядеш.
Когато имаш капици, ще спиш.
При медните пари, ще спиш. Ако не спиш, като погледнеш ще кажеш: „Те ли намериха да ми пълнят джобовете! “ Какво ще направиш с десетте стотинки? Като дойдат капиците, легнеш да спиш, понеже там без пари става.
към беседата >>
Ние искаме да наредим един живот вън от това, което живеем.
Трябва едно легло, което най-малко ще ви струва 120 лева, един юрган да направите и други неща. Трябват ви всичко 2 хиляди лева. То са разноски. Как мислите, при тия разноски трябва да печелите от някъде. Говоря сега за обикновения живот.
Ние искаме да наредим един живот вън от това, което живеем.
Животът ще бъде такъв, какъвто ти не го мислиш, или такъв какъвто другите хора са намислили за тебе.
към беседата >>
Един цигулар може да вземе един обикновен тон.
Ще пеете вътрешно, вие да се чувате. Може да не пеете пред хората. Обикновено пеене всички пеете. Има второ пеене, вътрешно пеене, много правилно се вземат тоновете. Пейте вътрешно.
Един цигулар може да вземе един обикновен тон.
(Учителят изсвири един тон на цигулката, после друг.) Каква е разликата? Вторият тон има по-голяма амплитуда. Ако вие имате по един инструмент, вие ще се научите да пеете донякъде. Някои хора говорят и мислят, че говорят, но говорът не е така музикален. Ако влезете в един свят, дето говорят музикално, правилно, вие ще се стесните, няма да говорите.
към беседата >>
Тогава, като насочи поглед към платното, казва: „Това става.“ – Нищо не става.
Та, в истинския живот има един простор, един въздух. Какво ще спечелиш? На едно кино имаш нечист въздух, насядали са да кажем 200–300 души, 500 хора, въздухът е развален.
Тогава, като насочи поглед към платното, казва: „Това става.“ – Нищо не става.
В реалността ти ще ходиш, гледаш света, всичко наоколо ти е чисто, ти си в самата реалност. Може да сте двама, трима, може да сте и десет души, не зная дали за вас ще ви представят едно кино. Не зная дали ще затворят киното за вас. Реалността се отличава по това, че в реалността сам можеш да ходиш, но когато имаш сянката, една сянка не се представя за един човек. Реалност е туй, в което ти сам участвуваш.
към беседата >>
При медните пари, ще спиш.
Когато имаш злато, ще работиш. Когато имаш сребро, ще се върнеш в къщи, когато имаш капици в джоба, ще спиш. Когато имаш злато, ще работиш навън, понеже златото е на слънцето. Когато имаш сребърни пари, ще се върнеш вкъщи да ядеш. Когато имаш капици, ще спиш.
При медните пари, ще спиш.
Ако не спиш, като погледнеш ще кажеш: „Те ли намериха да ми пълнят джобовете! “ Какво ще направиш с десетте стотинки? Като дойдат капиците, легнеш да спиш, понеже там без пари става.
към беседата >>
Животът ще бъде такъв, какъвто ти не го мислиш, или такъв какъвто другите хора са намислили за тебе.
Трябват ви всичко 2 хиляди лева. То са разноски. Как мислите, при тия разноски трябва да печелите от някъде. Говоря сега за обикновения живот. Ние искаме да наредим един живот вън от това, което живеем.
Животът ще бъде такъв, какъвто ти не го мислиш, или такъв какъвто другите хора са намислили за тебе.
към беседата >>
(Учителят изсвири един тон на цигулката, после друг.) Каква е разликата?
Може да не пеете пред хората. Обикновено пеене всички пеете. Има второ пеене, вътрешно пеене, много правилно се вземат тоновете. Пейте вътрешно. Един цигулар може да вземе един обикновен тон.
(Учителят изсвири един тон на цигулката, после друг.) Каква е разликата?
Вторият тон има по-голяма амплитуда. Ако вие имате по един инструмент, вие ще се научите да пеете донякъде. Някои хора говорят и мислят, че говорят, но говорът не е така музикален. Ако влезете в един свят, дето говорят музикално, правилно, вие ще се стесните, няма да говорите. Произнасяш една дума на един език музикален.
към беседата >>
В реалността ти ще ходиш, гледаш света, всичко наоколо ти е чисто, ти си в самата реалност.
Та, в истинския живот има един простор, един въздух. Какво ще спечелиш? На едно кино имаш нечист въздух, насядали са да кажем 200–300 души, 500 хора, въздухът е развален. Тогава, като насочи поглед към платното, казва: „Това става.“ – Нищо не става.
В реалността ти ще ходиш, гледаш света, всичко наоколо ти е чисто, ти си в самата реалност.
Може да сте двама, трима, може да сте и десет души, не зная дали за вас ще ви представят едно кино. Не зная дали ще затворят киното за вас. Реалността се отличава по това, че в реалността сам можеш да ходиш, но когато имаш сянката, една сянка не се представя за един човек. Реалност е туй, в което ти сам участвуваш. Привидно е туй, в което мнозина участвуват едновременно, един никога не може да присъствува.
към беседата >>
Ако не спиш, като погледнеш ще кажеш: „Те ли намериха да ми пълнят джобовете!
Когато имаш сребро, ще се върнеш в къщи, когато имаш капици в джоба, ще спиш. Когато имаш злато, ще работиш навън, понеже златото е на слънцето. Когато имаш сребърни пари, ще се върнеш вкъщи да ядеш. Когато имаш капици, ще спиш. При медните пари, ще спиш.
Ако не спиш, като погледнеш ще кажеш: „Те ли намериха да ми пълнят джобовете!
“ Какво ще направиш с десетте стотинки? Като дойдат капиците, легнеш да спиш, понеже там без пари става.
към беседата >>
Когато един колар направи една кола, нали коларят, който я прави, определя каква тежест да се тури на колата.
Когато един колар направи една кола, нали коларят, който я прави, определя каква тежест да се тури на колата.
Ако направи голяма и здрава кола, вече знаеш, че тази кола ще се товари с големи товари. Тази кола не може да избегне големия товар. Ако направи малка количка, той вече самият колар определя какъв товар трябва да се тури. Та вие имате едно голямо желание, искате да станете виден човек. [Най] ще се товарите вие.
към беседата >>
Вторият тон има по-голяма амплитуда.
Обикновено пеене всички пеете. Има второ пеене, вътрешно пеене, много правилно се вземат тоновете. Пейте вътрешно. Един цигулар може да вземе един обикновен тон. (Учителят изсвири един тон на цигулката, после друг.) Каква е разликата?
Вторият тон има по-голяма амплитуда.
Ако вие имате по един инструмент, вие ще се научите да пеете донякъде. Някои хора говорят и мислят, че говорят, но говорът не е така музикален. Ако влезете в един свят, дето говорят музикално, правилно, вие ще се стесните, няма да говорите. Произнасяш една дума на един език музикален. Всяка дума трябва да [има] музикална интонация, като че пееш.
към беседата >>
Може да сте двама, трима, може да сте и десет души, не зная дали за вас ще ви представят едно кино.
Та, в истинския живот има един простор, един въздух. Какво ще спечелиш? На едно кино имаш нечист въздух, насядали са да кажем 200–300 души, 500 хора, въздухът е развален. Тогава, като насочи поглед към платното, казва: „Това става.“ – Нищо не става. В реалността ти ще ходиш, гледаш света, всичко наоколо ти е чисто, ти си в самата реалност.
Може да сте двама, трима, може да сте и десет души, не зная дали за вас ще ви представят едно кино.
Не зная дали ще затворят киното за вас. Реалността се отличава по това, че в реалността сам можеш да ходиш, но когато имаш сянката, една сянка не се представя за един човек. Реалност е туй, в което ти сам участвуваш. Привидно е туй, в което мнозина участвуват едновременно, един никога не може да присъствува. Мислите ли, че едно кино за един човек ще отварят, своята сценка да представят?
към беседата >>
“ Какво ще направиш с десетте стотинки?
Когато имаш злато, ще работиш навън, понеже златото е на слънцето. Когато имаш сребърни пари, ще се върнеш вкъщи да ядеш. Когато имаш капици, ще спиш. При медните пари, ще спиш. Ако не спиш, като погледнеш ще кажеш: „Те ли намериха да ми пълнят джобовете!
“ Какво ще направиш с десетте стотинки?
Като дойдат капиците, легнеш да спиш, понеже там без пари става.
към беседата >>
Ако направи голяма и здрава кола, вече знаеш, че тази кола ще се товари с големи товари.
Когато един колар направи една кола, нали коларят, който я прави, определя каква тежест да се тури на колата.
Ако направи голяма и здрава кола, вече знаеш, че тази кола ще се товари с големи товари.
Тази кола не може да избегне големия товар. Ако направи малка количка, той вече самият колар определя какъв товар трябва да се тури. Та вие имате едно голямо желание, искате да станете виден човек. [Най] ще се товарите вие. Източните народи, които са богати с приказки, казват: „Който много знае, много тегли.“ Това са второстепенни работи сега.
към беседата >>
Ако вие имате по един инструмент, вие ще се научите да пеете донякъде.
Има второ пеене, вътрешно пеене, много правилно се вземат тоновете. Пейте вътрешно. Един цигулар може да вземе един обикновен тон. (Учителят изсвири един тон на цигулката, после друг.) Каква е разликата? Вторият тон има по-голяма амплитуда.
Ако вие имате по един инструмент, вие ще се научите да пеете донякъде.
Някои хора говорят и мислят, че говорят, но говорът не е така музикален. Ако влезете в един свят, дето говорят музикално, правилно, вие ще се стесните, няма да говорите. Произнасяш една дума на един език музикален. Всяка дума трябва да [има] музикална интонация, като че пееш.
към беседата >>
НАГОРЕ