НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
694
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
694
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Точност
,
ООК
, София, 4.6.1930г.,
Всяка вечер, като се върнеш вкъщи при Господа, ще кажеш: „Добър ден.“ Поздравиш баща си, той те погледне - кошницата празна ли е, или пълна.
(втори вариант)
Значи в чисто идейния свят не са правилни отношенията. Всяка сутрин, като ставаш, виж доколко си точен.
Всяка вечер, като се върнеш вкъщи при Господа, ще кажеш: „Добър ден.“ Поздравиш баща си, той те погледне - кошницата празна ли е, или пълна.
Всеки човек носи две кошници. Ако и двете кошници са пълни, знае, че той получил, но нищо не дал. Той нарушил закона на точността. Едната кошница ще бъде празна, а другата - пълна. Някой път ще се върнеш с двете кошници празни.
към втори вариант >>
Но интересно е де яде Христос.
(втори вариант)
Онзи пример. Като огладня Христос, кой му донесе хляб. Казва, напокон огладня. Яви се дяволът, но нищо не му донесе. Оритва го, казва, тия камъни може да ги превърне на хляб.
Но интересно е де яде Христос.
Ангели му дадоха много хубав обяд. Като пости четиридесет деня, ангели му донесоха хубав обяд, сготвен в небето. Наяде се тъй хубаво. Той казва, че човек не живее само с хляб, но с всяко Слово Божие.
към втори вариант >>
В една минута едно грамадно разстояние извървява светлината.
(втори вариант)
Сегашното човечество е точно, когато е в техен интерес. Когато не е в техен интерес, не е точно. В природата всяко нещо има свое време. Щом пропуснеш пет или десет секунди, най-много една минута - позволява се. Не знаете ли една минута какво грамадно разстояние е - по 300 хиляди километра в секунда колко прави.
В една минута едно грамадно разстояние извървява светлината.
180 милиона километра. То това разстояние и милиони години да вървиш, не може да го извървиш. В една минута 300 хиляди километра. Тебе една година не ти стига да извървиш пътя, който извървява в една секунда.
към втори вариант >>
Всеки човек носи две кошници.
(втори вариант)
Значи в чисто идейния свят не са правилни отношенията. Всяка сутрин, като ставаш, виж доколко си точен. Всяка вечер, като се върнеш вкъщи при Господа, ще кажеш: „Добър ден.“ Поздравиш баща си, той те погледне - кошницата празна ли е, или пълна.
Всеки човек носи две кошници.
Ако и двете кошници са пълни, знае, че той получил, но нищо не дал. Той нарушил закона на точността. Едната кошница ще бъде празна, а другата - пълна. Някой път ще се върнеш с двете кошници празни. Това какво е?
към втори вариант >>
Ангели му дадоха много хубав обяд.
(втори вариант)
Като огладня Христос, кой му донесе хляб. Казва, напокон огладня. Яви се дяволът, но нищо не му донесе. Оритва го, казва, тия камъни може да ги превърне на хляб. Но интересно е де яде Христос.
Ангели му дадоха много хубав обяд.
Като пости четиридесет деня, ангели му донесоха хубав обяд, сготвен в небето. Наяде се тъй хубаво. Той казва, че човек не живее само с хляб, но с всяко Слово Божие.
към втори вариант >>
180 милиона километра.
(втори вариант)
Когато не е в техен интерес, не е точно. В природата всяко нещо има свое време. Щом пропуснеш пет или десет секунди, най-много една минута - позволява се. Не знаете ли една минута какво грамадно разстояние е - по 300 хиляди километра в секунда колко прави. В една минута едно грамадно разстояние извървява светлината.
180 милиона километра.
То това разстояние и милиони години да вървиш, не може да го извървиш. В една минута 300 хиляди километра. Тебе една година не ти стига да извървиш пътя, който извървява в една секунда.
към втори вариант >>
Ако и двете кошници са пълни, знае, че той получил, но нищо не дал.
(втори вариант)
Значи в чисто идейния свят не са правилни отношенията. Всяка сутрин, като ставаш, виж доколко си точен. Всяка вечер, като се върнеш вкъщи при Господа, ще кажеш: „Добър ден.“ Поздравиш баща си, той те погледне - кошницата празна ли е, или пълна. Всеки човек носи две кошници.
Ако и двете кошници са пълни, знае, че той получил, но нищо не дал.
Той нарушил закона на точността. Едната кошница ще бъде празна, а другата - пълна. Някой път ще се върнеш с двете кошници празни. Това какво е? Значи ти си изпълнил своята длъжност, но хората, между които живееш, нищо не са ти дали.
към втори вариант >>
Като пости четиридесет деня, ангели му донесоха хубав обяд, сготвен в небето.
(втори вариант)
Казва, напокон огладня. Яви се дяволът, но нищо не му донесе. Оритва го, казва, тия камъни може да ги превърне на хляб. Но интересно е де яде Христос. Ангели му дадоха много хубав обяд.
Като пости четиридесет деня, ангели му донесоха хубав обяд, сготвен в небето.
Наяде се тъй хубаво. Той казва, че човек не живее само с хляб, но с всяко Слово Божие.
към втори вариант >>
То това разстояние и милиони години да вървиш, не може да го извървиш.
(втори вариант)
В природата всяко нещо има свое време. Щом пропуснеш пет или десет секунди, най-много една минута - позволява се. Не знаете ли една минута какво грамадно разстояние е - по 300 хиляди километра в секунда колко прави. В една минута едно грамадно разстояние извървява светлината. 180 милиона километра.
То това разстояние и милиони години да вървиш, не може да го извървиш.
В една минута 300 хиляди километра. Тебе една година не ти стига да извървиш пътя, който извървява в една секунда.
към втори вариант >>
Той нарушил закона на точността.
(втори вариант)
Значи в чисто идейния свят не са правилни отношенията. Всяка сутрин, като ставаш, виж доколко си точен. Всяка вечер, като се върнеш вкъщи при Господа, ще кажеш: „Добър ден.“ Поздравиш баща си, той те погледне - кошницата празна ли е, или пълна. Всеки човек носи две кошници. Ако и двете кошници са пълни, знае, че той получил, но нищо не дал.
Той нарушил закона на точността.
Едната кошница ще бъде празна, а другата - пълна. Някой път ще се върнеш с двете кошници празни. Това какво е? Значи ти си изпълнил своята длъжност, но хората, между които живееш, нищо не са ти дали. Бог знае, че тия хора не упражняват закона на любовта.
към втори вариант >>
Наяде се тъй хубаво.
(втори вариант)
Яви се дяволът, но нищо не му донесе. Оритва го, казва, тия камъни може да ги превърне на хляб. Но интересно е де яде Христос. Ангели му дадоха много хубав обяд. Като пости четиридесет деня, ангели му донесоха хубав обяд, сготвен в небето.
Наяде се тъй хубаво.
Той казва, че човек не живее само с хляб, но с всяко Слово Божие.
към втори вариант >>
В една минута 300 хиляди километра.
(втори вариант)
Щом пропуснеш пет или десет секунди, най-много една минута - позволява се. Не знаете ли една минута какво грамадно разстояние е - по 300 хиляди километра в секунда колко прави. В една минута едно грамадно разстояние извървява светлината. 180 милиона километра. То това разстояние и милиони години да вървиш, не може да го извървиш.
В една минута 300 хиляди километра.
Тебе една година не ти стига да извървиш пътя, който извървява в една секунда.
към втори вариант >>
Едната кошница ще бъде празна, а другата - пълна.
(втори вариант)
Всяка сутрин, като ставаш, виж доколко си точен. Всяка вечер, като се върнеш вкъщи при Господа, ще кажеш: „Добър ден.“ Поздравиш баща си, той те погледне - кошницата празна ли е, или пълна. Всеки човек носи две кошници. Ако и двете кошници са пълни, знае, че той получил, но нищо не дал. Той нарушил закона на точността.
Едната кошница ще бъде празна, а другата - пълна.
Някой път ще се върнеш с двете кошници празни. Това какво е? Значи ти си изпълнил своята длъжност, но хората, между които живееш, нищо не са ти дали. Бог знае, че тия хора не упражняват закона на любовта. Като минаваш, навсякъде кошницата е празна, какви са тия хора?
към втори вариант >>
Той казва, че човек не живее само с хляб, но с всяко Слово Божие.
(втори вариант)
Оритва го, казва, тия камъни може да ги превърне на хляб. Но интересно е де яде Христос. Ангели му дадоха много хубав обяд. Като пости четиридесет деня, ангели му донесоха хубав обяд, сготвен в небето. Наяде се тъй хубаво.
Той казва, че човек не живее само с хляб, но с всяко Слово Божие.
към втори вариант >>
Тебе една година не ти стига да извървиш пътя, който извървява в една секунда.
(втори вариант)
Не знаете ли една минута какво грамадно разстояние е - по 300 хиляди километра в секунда колко прави. В една минута едно грамадно разстояние извървява светлината. 180 милиона километра. То това разстояние и милиони години да вървиш, не може да го извървиш. В една минута 300 хиляди километра.
Тебе една година не ти стига да извървиш пътя, който извървява в една секунда.
към втори вариант >>
Някой път ще се върнеш с двете кошници празни.
(втори вариант)
Всяка вечер, като се върнеш вкъщи при Господа, ще кажеш: „Добър ден.“ Поздравиш баща си, той те погледне - кошницата празна ли е, или пълна. Всеки човек носи две кошници. Ако и двете кошници са пълни, знае, че той получил, но нищо не дал. Той нарушил закона на точността. Едната кошница ще бъде празна, а другата - пълна.
Някой път ще се върнеш с двете кошници празни.
Това какво е? Значи ти си изпълнил своята длъжност, но хората, между които живееш, нищо не са ти дали. Бог знае, че тия хора не упражняват закона на любовта. Като минаваш, навсякъде кошницата е празна, какви са тия хора? Не изпълняват волята Божия.
към втори вариант >>
Та първото нещо е всички да бъдете доволни в даден момент, да бъдете доволни.
(втори вариант)
Та първото нещо е всички да бъдете доволни в даден момент, да бъдете доволни.
Не за целия живот да бъдете доволни. Когато кажем, че доволството подразбира един кратък момент, в този момент и следният момент се изменя. Следния момент може да бъде цар в живота, може да бъде поет. Следния момент може да бъде един простак, да изгуби своята мисъл. Като простак или като философ той еднакво да се радва.
към втори вариант >>
Сега казваме, човек да не закъснява.
(втори вариант)
Сега казваме, човек да не закъснява.
Човек, той е съвсем закъснял. Човек, който иска да върви по Божиите пътища, той трябва да бъде съвършено точен. Не да бъде педант, но точен да бъде. Значи да си легнеш навреме, да станеш навреме, да се обуеш навреме, да си туриш шапката навреме, да бъдеш гологлав навреме, да ядеш навреме, да гладуваш навреме, да плачеш навреме, да обичаш навреме, да мразиш навреме. Значи да замразиш човека хубаво, всичко в него да замръзне, да се не разваля.
към втори вариант >>
Това какво е?
(втори вариант)
Всеки човек носи две кошници. Ако и двете кошници са пълни, знае, че той получил, но нищо не дал. Той нарушил закона на точността. Едната кошница ще бъде празна, а другата - пълна. Някой път ще се върнеш с двете кошници празни.
Това какво е?
Значи ти си изпълнил своята длъжност, но хората, между които живееш, нищо не са ти дали. Бог знае, че тия хора не упражняват закона на любовта. Като минаваш, навсякъде кошницата е празна, какви са тия хора? Не изпълняват волята Божия. Никой не дава, всички вземат.
към втори вариант >>
Не за целия живот да бъдете доволни.
(втори вариант)
Та първото нещо е всички да бъдете доволни в даден момент, да бъдете доволни.
Не за целия живот да бъдете доволни.
Когато кажем, че доволството подразбира един кратък момент, в този момент и следният момент се изменя. Следния момент може да бъде цар в живота, може да бъде поет. Следния момент може да бъде един простак, да изгуби своята мисъл. Като простак или като философ той еднакво да се радва. Защото философът става простак и простакът става философ.
към втори вариант >>
Човек, той е съвсем закъснял.
(втори вариант)
Сега казваме, човек да не закъснява.
Човек, той е съвсем закъснял.
Човек, който иска да върви по Божиите пътища, той трябва да бъде съвършено точен. Не да бъде педант, но точен да бъде. Значи да си легнеш навреме, да станеш навреме, да се обуеш навреме, да си туриш шапката навреме, да бъдеш гологлав навреме, да ядеш навреме, да гладуваш навреме, да плачеш навреме, да обичаш навреме, да мразиш навреме. Значи да замразиш човека хубаво, всичко в него да замръзне, да се не разваля. Щом като замръзне, то е почивка.
към втори вариант >>
Значи ти си изпълнил своята длъжност, но хората, между които живееш, нищо не са ти дали.
(втори вариант)
Ако и двете кошници са пълни, знае, че той получил, но нищо не дал. Той нарушил закона на точността. Едната кошница ще бъде празна, а другата - пълна. Някой път ще се върнеш с двете кошници празни. Това какво е?
Значи ти си изпълнил своята длъжност, но хората, между които живееш, нищо не са ти дали.
Бог знае, че тия хора не упражняват закона на любовта. Като минаваш, навсякъде кошницата е празна, какви са тия хора? Не изпълняват волята Божия. Никой не дава, всички вземат. Как ще ги наречете?
към втори вариант >>
Когато кажем, че доволството подразбира един кратък момент, в този момент и следният момент се изменя.
(втори вариант)
Та първото нещо е всички да бъдете доволни в даден момент, да бъдете доволни. Не за целия живот да бъдете доволни.
Когато кажем, че доволството подразбира един кратък момент, в този момент и следният момент се изменя.
Следния момент може да бъде цар в живота, може да бъде поет. Следния момент може да бъде един простак, да изгуби своята мисъл. Като простак или като философ той еднакво да се радва. Защото философът става простак и простакът става философ. Онази философска глава, която аз вземам, празна е главата.
към втори вариант >>
Човек, който иска да върви по Божиите пътища, той трябва да бъде съвършено точен.
(втори вариант)
Сега казваме, човек да не закъснява. Човек, той е съвсем закъснял.
Човек, който иска да върви по Божиите пътища, той трябва да бъде съвършено точен.
Не да бъде педант, но точен да бъде. Значи да си легнеш навреме, да станеш навреме, да се обуеш навреме, да си туриш шапката навреме, да бъдеш гологлав навреме, да ядеш навреме, да гладуваш навреме, да плачеш навреме, да обичаш навреме, да мразиш навреме. Значи да замразиш човека хубаво, всичко в него да замръзне, да се не разваля. Щом като замръзне, то е почивка.
към втори вариант >>
Бог знае, че тия хора не упражняват закона на любовта.
(втори вариант)
Той нарушил закона на точността. Едната кошница ще бъде празна, а другата - пълна. Някой път ще се върнеш с двете кошници празни. Това какво е? Значи ти си изпълнил своята длъжност, но хората, между които живееш, нищо не са ти дали.
Бог знае, че тия хора не упражняват закона на любовта.
Като минаваш, навсякъде кошницата е празна, какви са тия хора? Не изпълняват волята Божия. Никой не дава, всички вземат. Как ще ги наречете?
към втори вариант >>
Следния момент може да бъде цар в живота, може да бъде поет.
(втори вариант)
Та първото нещо е всички да бъдете доволни в даден момент, да бъдете доволни. Не за целия живот да бъдете доволни. Когато кажем, че доволството подразбира един кратък момент, в този момент и следният момент се изменя.
Следния момент може да бъде цар в живота, може да бъде поет.
Следния момент може да бъде един простак, да изгуби своята мисъл. Като простак или като философ той еднакво да се радва. Защото философът става простак и простакът става философ. Онази философска глава, която аз вземам, празна е главата. Де е мозъкът на философа?
към втори вариант >>
Не да бъде педант, но точен да бъде.
(втори вариант)
Сега казваме, човек да не закъснява. Човек, той е съвсем закъснял. Човек, който иска да върви по Божиите пътища, той трябва да бъде съвършено точен.
Не да бъде педант, но точен да бъде.
Значи да си легнеш навреме, да станеш навреме, да се обуеш навреме, да си туриш шапката навреме, да бъдеш гологлав навреме, да ядеш навреме, да гладуваш навреме, да плачеш навреме, да обичаш навреме, да мразиш навреме. Значи да замразиш човека хубаво, всичко в него да замръзне, да се не разваля. Щом като замръзне, то е почивка.
към втори вариант >>
Като минаваш, навсякъде кошницата е празна, какви са тия хора?
(втори вариант)
Едната кошница ще бъде празна, а другата - пълна. Някой път ще се върнеш с двете кошници празни. Това какво е? Значи ти си изпълнил своята длъжност, но хората, между които живееш, нищо не са ти дали. Бог знае, че тия хора не упражняват закона на любовта.
Като минаваш, навсякъде кошницата е празна, какви са тия хора?
Не изпълняват волята Божия. Никой не дава, всички вземат. Как ще ги наречете?
към втори вариант >>
Следния момент може да бъде един простак, да изгуби своята мисъл.
(втори вариант)
Та първото нещо е всички да бъдете доволни в даден момент, да бъдете доволни. Не за целия живот да бъдете доволни. Когато кажем, че доволството подразбира един кратък момент, в този момент и следният момент се изменя. Следния момент може да бъде цар в живота, може да бъде поет.
Следния момент може да бъде един простак, да изгуби своята мисъл.
Като простак или като философ той еднакво да се радва. Защото философът става простак и простакът става философ. Онази философска глава, която аз вземам, празна е главата. Де е мозъкът на философа? Казва, много проста глава.
към втори вариант >>
Значи да си легнеш навреме, да станеш навреме, да се обуеш навреме, да си туриш шапката навреме, да бъдеш гологлав навреме, да ядеш навреме, да гладуваш навреме, да плачеш навреме, да обичаш навреме, да мразиш навреме.
(втори вариант)
Сега казваме, човек да не закъснява. Човек, той е съвсем закъснял. Човек, който иска да върви по Божиите пътища, той трябва да бъде съвършено точен. Не да бъде педант, но точен да бъде.
Значи да си легнеш навреме, да станеш навреме, да се обуеш навреме, да си туриш шапката навреме, да бъдеш гологлав навреме, да ядеш навреме, да гладуваш навреме, да плачеш навреме, да обичаш навреме, да мразиш навреме.
Значи да замразиш човека хубаво, всичко в него да замръзне, да се не разваля. Щом като замръзне, то е почивка.
към втори вариант >>
Не изпълняват волята Божия.
(втори вариант)
Някой път ще се върнеш с двете кошници празни. Това какво е? Значи ти си изпълнил своята длъжност, но хората, между които живееш, нищо не са ти дали. Бог знае, че тия хора не упражняват закона на любовта. Като минаваш, навсякъде кошницата е празна, какви са тия хора?
Не изпълняват волята Божия.
Никой не дава, всички вземат. Как ще ги наречете?
към втори вариант >>
Като простак или като философ той еднакво да се радва.
(втори вариант)
Та първото нещо е всички да бъдете доволни в даден момент, да бъдете доволни. Не за целия живот да бъдете доволни. Когато кажем, че доволството подразбира един кратък момент, в този момент и следният момент се изменя. Следния момент може да бъде цар в живота, може да бъде поет. Следния момент може да бъде един простак, да изгуби своята мисъл.
Като простак или като философ той еднакво да се радва.
Защото философът става простак и простакът става философ. Онази философска глава, която аз вземам, празна е главата. Де е мозъкът на философа? Казва, много проста глава. След няколко време срещам тази глава.
към втори вариант >>
Значи да замразиш човека хубаво, всичко в него да замръзне, да се не разваля.
(втори вариант)
Сега казваме, човек да не закъснява. Човек, той е съвсем закъснял. Човек, който иска да върви по Божиите пътища, той трябва да бъде съвършено точен. Не да бъде педант, но точен да бъде. Значи да си легнеш навреме, да станеш навреме, да се обуеш навреме, да си туриш шапката навреме, да бъдеш гологлав навреме, да ядеш навреме, да гладуваш навреме, да плачеш навреме, да обичаш навреме, да мразиш навреме.
Значи да замразиш човека хубаво, всичко в него да замръзне, да се не разваля.
Щом като замръзне, то е почивка.
към втори вариант >>
Никой не дава, всички вземат.
(втори вариант)
Това какво е? Значи ти си изпълнил своята длъжност, но хората, между които живееш, нищо не са ти дали. Бог знае, че тия хора не упражняват закона на любовта. Като минаваш, навсякъде кошницата е празна, какви са тия хора? Не изпълняват волята Божия.
Никой не дава, всички вземат.
Как ще ги наречете?
към втори вариант >>
Защото философът става простак и простакът става философ.
(втори вариант)
Не за целия живот да бъдете доволни. Когато кажем, че доволството подразбира един кратък момент, в този момент и следният момент се изменя. Следния момент може да бъде цар в живота, може да бъде поет. Следния момент може да бъде един простак, да изгуби своята мисъл. Като простак или като философ той еднакво да се радва.
Защото философът става простак и простакът става философ.
Онази философска глава, която аз вземам, празна е главата. Де е мозъкът на философа? Казва, много проста глава. След няколко време срещам тази глава. Тази глава се е качила, напълнила се, казва, умна глава.
към втори вариант >>
Щом като замръзне, то е почивка.
(втори вариант)
Човек, той е съвсем закъснял. Човек, който иска да върви по Божиите пътища, той трябва да бъде съвършено точен. Не да бъде педант, но точен да бъде. Значи да си легнеш навреме, да станеш навреме, да се обуеш навреме, да си туриш шапката навреме, да бъдеш гологлав навреме, да ядеш навреме, да гладуваш навреме, да плачеш навреме, да обичаш навреме, да мразиш навреме. Значи да замразиш човека хубаво, всичко в него да замръзне, да се не разваля.
Щом като замръзне, то е почивка.
към втори вариант >>
Как ще ги наречете?
(втори вариант)
Значи ти си изпълнил своята длъжност, но хората, между които живееш, нищо не са ти дали. Бог знае, че тия хора не упражняват закона на любовта. Като минаваш, навсякъде кошницата е празна, какви са тия хора? Не изпълняват волята Божия. Никой не дава, всички вземат.
Как ще ги наречете?
към втори вариант >>
Онази философска глава, която аз вземам, празна е главата.
(втори вариант)
Когато кажем, че доволството подразбира един кратък момент, в този момент и следният момент се изменя. Следния момент може да бъде цар в живота, може да бъде поет. Следния момент може да бъде един простак, да изгуби своята мисъл. Като простак или като философ той еднакво да се радва. Защото философът става простак и простакът става философ.
Онази философска глава, която аз вземам, празна е главата.
Де е мозъкът на философа? Казва, много проста глава. След няколко време срещам тази глава. Тази глава се е качила, напълнила се, казва, умна глава. Тъй щото, ако ти не може да бъдеш прост и ако не можеш да бъдеш философ; ако не си философ и не може да станеш прост, ако не може да се сменят двете неща в света, не може да бъдеш никакъв.
към втори вариант >>
Да мразиш някого, трябва да му дадеш нещо.
(втори вариант)
Да мразиш някого, трябва да му дадеш нещо.
Ще му дадеш една похвала. Ще кажеш, той е много лош човек. Като кажеш, той е много лош човек, но в лошия има нещо хубаво. Лошият човек никога не лъже. Праведният, който не са го хванали, направи погрешка, но той мълчи, и той минава за праведник.
към втори вариант >>
Вие като идете в оня свят при свети Петър в рая, той кошниците ще пусне или не?
(втори вариант)
Вие като идете в оня свят при свети Петър в рая, той кошниците ще пусне или не?
Ако идете в рая с пълни кошници, коя кошница трябва да бъде празна и коя да бъде пълна? Едната кошница се отнася до лявата ръка, която дава, и другата кошница е до дясната ръка, която взема. Ако вие идете в оня свят с пълни кошници, свети Петър ще ви пусне ли в рая? Защото, щом идеш в оня свят, трябва да носиш празни кошници. Казва, кошницата е пълна.
към втори вариант >>
Де е мозъкът на философа?
(втори вариант)
Следния момент може да бъде цар в живота, може да бъде поет. Следния момент може да бъде един простак, да изгуби своята мисъл. Като простак или като философ той еднакво да се радва. Защото философът става простак и простакът става философ. Онази философска глава, която аз вземам, празна е главата.
Де е мозъкът на философа?
Казва, много проста глава. След няколко време срещам тази глава. Тази глава се е качила, напълнила се, казва, умна глава. Тъй щото, ако ти не може да бъдеш прост и ако не можеш да бъдеш философ; ако не си философ и не може да станеш прост, ако не може да се сменят двете неща в света, не може да бъдеш никакъв.
към втори вариант >>
Ще му дадеш една похвала.
(втори вариант)
Да мразиш някого, трябва да му дадеш нещо.
Ще му дадеш една похвала.
Ще кажеш, той е много лош човек. Като кажеш, той е много лош човек, но в лошия има нещо хубаво. Лошият човек никога не лъже. Праведният, който не са го хванали, направи погрешка, но той мълчи, и той минава за праведник. Грешникът казва: „Аз го направих.
към втори вариант >>
Ако идете в рая с пълни кошници, коя кошница трябва да бъде празна и коя да бъде пълна?
(втори вариант)
Вие като идете в оня свят при свети Петър в рая, той кошниците ще пусне или не?
Ако идете в рая с пълни кошници, коя кошница трябва да бъде празна и коя да бъде пълна?
Едната кошница се отнася до лявата ръка, която дава, и другата кошница е до дясната ръка, която взема. Ако вие идете в оня свят с пълни кошници, свети Петър ще ви пусне ли в рая? Защото, щом идеш в оня свят, трябва да носиш празни кошници. Казва, кошницата е пълна. Донеси кошницата, която да е празна.
към втори вариант >>
Казва, много проста глава.
(втори вариант)
Следния момент може да бъде един простак, да изгуби своята мисъл. Като простак или като философ той еднакво да се радва. Защото философът става простак и простакът става философ. Онази философска глава, която аз вземам, празна е главата. Де е мозъкът на философа?
Казва, много проста глава.
След няколко време срещам тази глава. Тази глава се е качила, напълнила се, казва, умна глава. Тъй щото, ако ти не може да бъдеш прост и ако не можеш да бъдеш философ; ако не си философ и не може да станеш прост, ако не може да се сменят двете неща в света, не може да бъдеш никакъв.
към втори вариант >>
Ще кажеш, той е много лош човек.
(втори вариант)
Да мразиш някого, трябва да му дадеш нещо. Ще му дадеш една похвала.
Ще кажеш, той е много лош човек.
Като кажеш, той е много лош човек, но в лошия има нещо хубаво. Лошият човек никога не лъже. Праведният, който не са го хванали, направи погрешка, но той мълчи, и той минава за праведник. Грешникът казва: „Аз го направих. Затворете ме.“ Той казва истината.
към втори вариант >>
Едната кошница се отнася до лявата ръка, която дава, и другата кошница е до дясната ръка, която взема.
(втори вариант)
Вие като идете в оня свят при свети Петър в рая, той кошниците ще пусне или не? Ако идете в рая с пълни кошници, коя кошница трябва да бъде празна и коя да бъде пълна?
Едната кошница се отнася до лявата ръка, която дава, и другата кошница е до дясната ръка, която взема.
Ако вие идете в оня свят с пълни кошници, свети Петър ще ви пусне ли в рая? Защото, щом идеш в оня свят, трябва да носиш празни кошници. Казва, кошницата е пълна. Донеси кошницата, която да е празна. Многоречеви няма да бъдат, да кажат, че вие не сте давали, но пълната кошница ще носиш от рая до земята.
към втори вариант >>
След няколко време срещам тази глава.
(втори вариант)
Като простак или като философ той еднакво да се радва. Защото философът става простак и простакът става философ. Онази философска глава, която аз вземам, празна е главата. Де е мозъкът на философа? Казва, много проста глава.
След няколко време срещам тази глава.
Тази глава се е качила, напълнила се, казва, умна глава. Тъй щото, ако ти не може да бъдеш прост и ако не можеш да бъдеш философ; ако не си философ и не може да станеш прост, ако не може да се сменят двете неща в света, не може да бъдеш никакъв.
към втори вариант >>
Като кажеш, той е много лош човек, но в лошия има нещо хубаво.
(втори вариант)
Да мразиш някого, трябва да му дадеш нещо. Ще му дадеш една похвала. Ще кажеш, той е много лош човек.
Като кажеш, той е много лош човек, но в лошия има нещо хубаво.
Лошият човек никога не лъже. Праведният, който не са го хванали, направи погрешка, но той мълчи, и той минава за праведник. Грешникът казва: „Аз го направих. Затворете ме.“ Той казва истината. Онзи, праведник, казва: „Ще мине тъй, ще се изглади.“ Не казва истината.
към втори вариант >>
Ако вие идете в оня свят с пълни кошници, свети Петър ще ви пусне ли в рая?
(втори вариант)
Вие като идете в оня свят при свети Петър в рая, той кошниците ще пусне или не? Ако идете в рая с пълни кошници, коя кошница трябва да бъде празна и коя да бъде пълна? Едната кошница се отнася до лявата ръка, която дава, и другата кошница е до дясната ръка, която взема.
Ако вие идете в оня свят с пълни кошници, свети Петър ще ви пусне ли в рая?
Защото, щом идеш в оня свят, трябва да носиш празни кошници. Казва, кошницата е пълна. Донеси кошницата, която да е празна. Многоречеви няма да бъдат, да кажат, че вие не сте давали, но пълната кошница ще носиш от рая до земята. Ти ще ходиш по всичките съседи да намериш празна кошница.
към втори вариант >>
Тази глава се е качила, напълнила се, казва, умна глава.
(втори вариант)
Защото философът става простак и простакът става философ. Онази философска глава, която аз вземам, празна е главата. Де е мозъкът на философа? Казва, много проста глава. След няколко време срещам тази глава.
Тази глава се е качила, напълнила се, казва, умна глава.
Тъй щото, ако ти не може да бъдеш прост и ако не можеш да бъдеш философ; ако не си философ и не може да станеш прост, ако не може да се сменят двете неща в света, не може да бъдеш никакъв.
към втори вариант >>
Лошият човек никога не лъже.
(втори вариант)
Да мразиш някого, трябва да му дадеш нещо. Ще му дадеш една похвала. Ще кажеш, той е много лош човек. Като кажеш, той е много лош човек, но в лошия има нещо хубаво.
Лошият човек никога не лъже.
Праведният, който не са го хванали, направи погрешка, но той мълчи, и той минава за праведник. Грешникът казва: „Аз го направих. Затворете ме.“ Той казва истината. Онзи, праведник, казва: „Ще мине тъй, ще се изглади.“ Не казва истината. Не казва „аз направих погрешката“.
към втори вариант >>
Защото, щом идеш в оня свят, трябва да носиш празни кошници.
(втори вариант)
Вие като идете в оня свят при свети Петър в рая, той кошниците ще пусне или не? Ако идете в рая с пълни кошници, коя кошница трябва да бъде празна и коя да бъде пълна? Едната кошница се отнася до лявата ръка, която дава, и другата кошница е до дясната ръка, която взема. Ако вие идете в оня свят с пълни кошници, свети Петър ще ви пусне ли в рая?
Защото, щом идеш в оня свят, трябва да носиш празни кошници.
Казва, кошницата е пълна. Донеси кошницата, която да е празна. Многоречеви няма да бъдат, да кажат, че вие не сте давали, но пълната кошница ще носиш от рая до земята. Ти ще ходиш по всичките съседи да намериш празна кошница.
към втори вариант >>
Тъй щото, ако ти не може да бъдеш прост и ако не можеш да бъдеш философ; ако не си философ и не може да станеш прост, ако не може да се сменят двете неща в света, не може да бъдеш никакъв.
(втори вариант)
Онази философска глава, която аз вземам, празна е главата. Де е мозъкът на философа? Казва, много проста глава. След няколко време срещам тази глава. Тази глава се е качила, напълнила се, казва, умна глава.
Тъй щото, ако ти не може да бъдеш прост и ако не можеш да бъдеш философ; ако не си философ и не може да станеш прост, ако не може да се сменят двете неща в света, не може да бъдеш никакъв.
към втори вариант >>
Праведният, който не са го хванали, направи погрешка, но той мълчи, и той минава за праведник.
(втори вариант)
Да мразиш някого, трябва да му дадеш нещо. Ще му дадеш една похвала. Ще кажеш, той е много лош човек. Като кажеш, той е много лош човек, но в лошия има нещо хубаво. Лошият човек никога не лъже.
Праведният, който не са го хванали, направи погрешка, но той мълчи, и той минава за праведник.
Грешникът казва: „Аз го направих. Затворете ме.“ Той казва истината. Онзи, праведник, казва: „Ще мине тъй, ще се изглади.“ Не казва истината. Не казва „аз направих погрешката“. И хората го мислят за праведник.
към втори вариант >>
Казва, кошницата е пълна.
(втори вариант)
Вие като идете в оня свят при свети Петър в рая, той кошниците ще пусне или не? Ако идете в рая с пълни кошници, коя кошница трябва да бъде празна и коя да бъде пълна? Едната кошница се отнася до лявата ръка, която дава, и другата кошница е до дясната ръка, която взема. Ако вие идете в оня свят с пълни кошници, свети Петър ще ви пусне ли в рая? Защото, щом идеш в оня свят, трябва да носиш празни кошници.
Казва, кошницата е пълна.
Донеси кошницата, която да е празна. Многоречеви няма да бъдат, да кажат, че вие не сте давали, но пълната кошница ще носиш от рая до земята. Ти ще ходиш по всичките съседи да намериш празна кошница.
към втори вариант >>
Трябва да знаем, че скърбите, страданията и радостите, това са две смени.
(втори вариант)
Трябва да знаем, че скърбите, страданията и радостите, това са две смени.
Ти страдаш, за да се радваш. Защо трябва да се радваме? За да страдаме. Радваме се, страдаме, радваме се, страдаме. Щом си недоволен от радостта, страдаш, ставаш философ.
към втори вариант >>
Грешникът казва: „Аз го направих.
(втори вариант)
Ще му дадеш една похвала. Ще кажеш, той е много лош човек. Като кажеш, той е много лош човек, но в лошия има нещо хубаво. Лошият човек никога не лъже. Праведният, който не са го хванали, направи погрешка, но той мълчи, и той минава за праведник.
Грешникът казва: „Аз го направих.
Затворете ме.“ Той казва истината. Онзи, праведник, казва: „Ще мине тъй, ще се изглади.“ Не казва истината. Не казва „аз направих погрешката“. И хората го мислят за праведник. В дадения случай в невидимия свят онзи, който е бил в затвора за една погрешка, се повдига.
към втори вариант >>
Донеси кошницата, която да е празна.
(втори вариант)
Ако идете в рая с пълни кошници, коя кошница трябва да бъде празна и коя да бъде пълна? Едната кошница се отнася до лявата ръка, която дава, и другата кошница е до дясната ръка, която взема. Ако вие идете в оня свят с пълни кошници, свети Петър ще ви пусне ли в рая? Защото, щом идеш в оня свят, трябва да носиш празни кошници. Казва, кошницата е пълна.
Донеси кошницата, която да е празна.
Многоречеви няма да бъдат, да кажат, че вие не сте давали, но пълната кошница ще носиш от рая до земята. Ти ще ходиш по всичките съседи да намериш празна кошница.
към втори вариант >>
Ти страдаш, за да се радваш.
(втори вариант)
Трябва да знаем, че скърбите, страданията и радостите, това са две смени.
Ти страдаш, за да се радваш.
Защо трябва да се радваме? За да страдаме. Радваме се, страдаме, радваме се, страдаме. Щом си недоволен от радостта, страдаш, ставаш философ. След философията иде глупостта.
към втори вариант >>
Затворете ме.“ Той казва истината.
(втори вариант)
Ще кажеш, той е много лош човек. Като кажеш, той е много лош човек, но в лошия има нещо хубаво. Лошият човек никога не лъже. Праведният, който не са го хванали, направи погрешка, но той мълчи, и той минава за праведник. Грешникът казва: „Аз го направих.
Затворете ме.“ Той казва истината.
Онзи, праведник, казва: „Ще мине тъй, ще се изглади.“ Не казва истината. Не казва „аз направих погрешката“. И хората го мислят за праведник. В дадения случай в невидимия свят онзи, който е бил в затвора за една погрешка, се повдига. Онзи, който мълчи, той и владика да е, и цар да е, нему реномето пада, той не говори истината.
към втори вариант >>
Многоречеви няма да бъдат, да кажат, че вие не сте давали, но пълната кошница ще носиш от рая до земята.
(втори вариант)
Едната кошница се отнася до лявата ръка, която дава, и другата кошница е до дясната ръка, която взема. Ако вие идете в оня свят с пълни кошници, свети Петър ще ви пусне ли в рая? Защото, щом идеш в оня свят, трябва да носиш празни кошници. Казва, кошницата е пълна. Донеси кошницата, която да е празна.
Многоречеви няма да бъдат, да кажат, че вие не сте давали, но пълната кошница ще носиш от рая до земята.
Ти ще ходиш по всичките съседи да намериш празна кошница.
към втори вариант >>
Защо трябва да се радваме?
(втори вариант)
Трябва да знаем, че скърбите, страданията и радостите, това са две смени. Ти страдаш, за да се радваш.
Защо трябва да се радваме?
За да страдаме. Радваме се, страдаме, радваме се, страдаме. Щом си недоволен от радостта, страдаш, ставаш философ. След философията иде глупостта. Ако не си доволен от това, ще станеш поет.
към втори вариант >>
Онзи, праведник, казва: „Ще мине тъй, ще се изглади.“ Не казва истината.
(втори вариант)
Като кажеш, той е много лош човек, но в лошия има нещо хубаво. Лошият човек никога не лъже. Праведният, който не са го хванали, направи погрешка, но той мълчи, и той минава за праведник. Грешникът казва: „Аз го направих. Затворете ме.“ Той казва истината.
Онзи, праведник, казва: „Ще мине тъй, ще се изглади.“ Не казва истината.
Не казва „аз направих погрешката“. И хората го мислят за праведник. В дадения случай в невидимия свят онзи, който е бил в затвора за една погрешка, се повдига. Онзи, който мълчи, той и владика да е, и цар да е, нему реномето пада, той не говори истината.
към втори вариант >>
Ти ще ходиш по всичките съседи да намериш празна кошница.
(втори вариант)
Ако вие идете в оня свят с пълни кошници, свети Петър ще ви пусне ли в рая? Защото, щом идеш в оня свят, трябва да носиш празни кошници. Казва, кошницата е пълна. Донеси кошницата, която да е празна. Многоречеви няма да бъдат, да кажат, че вие не сте давали, но пълната кошница ще носиш от рая до земята.
Ти ще ходиш по всичките съседи да намериш празна кошница.
към втори вариант >>
За да страдаме.
(втори вариант)
Трябва да знаем, че скърбите, страданията и радостите, това са две смени. Ти страдаш, за да се радваш. Защо трябва да се радваме?
За да страдаме.
Радваме се, страдаме, радваме се, страдаме. Щом си недоволен от радостта, страдаш, ставаш философ. След философията иде глупостта. Ако не си доволен от това, ще станеш поет. След поезията какво иде?
към втори вариант >>
Не казва „аз направих погрешката“.
(втори вариант)
Лошият човек никога не лъже. Праведният, който не са го хванали, направи погрешка, но той мълчи, и той минава за праведник. Грешникът казва: „Аз го направих. Затворете ме.“ Той казва истината. Онзи, праведник, казва: „Ще мине тъй, ще се изглади.“ Не казва истината.
Не казва „аз направих погрешката“.
И хората го мислят за праведник. В дадения случай в невидимия свят онзи, който е бил в затвора за една погрешка, се повдига. Онзи, който мълчи, той и владика да е, и цар да е, нему реномето пада, той не говори истината.
към втори вариант >>
Сега вашите схващания за оня свят са много механически.
(втори вариант)
Сега вашите схващания за оня свят са много механически.
Светия човек, който познаваш, не е светия, той не е светия. Учен човек, който може да познаеш, че е учен човек, той не е учен. Когото не може да познаеш, че е светия, той е светия. Мяза на светия, но не е светия. Той е учен човек.
към втори вариант >>
Радваме се, страдаме, радваме се, страдаме.
(втори вариант)
Трябва да знаем, че скърбите, страданията и радостите, това са две смени. Ти страдаш, за да се радваш. Защо трябва да се радваме? За да страдаме.
Радваме се, страдаме, радваме се, страдаме.
Щом си недоволен от радостта, страдаш, ставаш философ. След философията иде глупостта. Ако не си доволен от това, ще станеш поет. След поезията какво иде? Хиляди и милиони работи ще ги сменяш, но всякога са противоположни.
към втори вариант >>
И хората го мислят за праведник.
(втори вариант)
Праведният, който не са го хванали, направи погрешка, но той мълчи, и той минава за праведник. Грешникът казва: „Аз го направих. Затворете ме.“ Той казва истината. Онзи, праведник, казва: „Ще мине тъй, ще се изглади.“ Не казва истината. Не казва „аз направих погрешката“.
И хората го мислят за праведник.
В дадения случай в невидимия свят онзи, който е бил в затвора за една погрешка, се повдига. Онзи, който мълчи, той и владика да е, и цар да е, нему реномето пада, той не говори истината.
към втори вариант >>
Светия човек, който познаваш, не е светия, той не е светия.
(втори вариант)
Сега вашите схващания за оня свят са много механически.
Светия човек, който познаваш, не е светия, той не е светия.
Учен човек, който може да познаеш, че е учен човек, той не е учен. Когото не може да познаеш, че е светия, той е светия. Мяза на светия, но не е светия. Той е учен човек. Защото светията така се облича, че той завзема последно място.
към втори вариант >>
Щом си недоволен от радостта, страдаш, ставаш философ.
(втори вариант)
Трябва да знаем, че скърбите, страданията и радостите, това са две смени. Ти страдаш, за да се радваш. Защо трябва да се радваме? За да страдаме. Радваме се, страдаме, радваме се, страдаме.
Щом си недоволен от радостта, страдаш, ставаш философ.
След философията иде глупостта. Ако не си доволен от това, ще станеш поет. След поезията какво иде? Хиляди и милиони работи ще ги сменяш, но всякога са противоположни. Здравето е свързано с болестта.
към втори вариант >>
В дадения случай в невидимия свят онзи, който е бил в затвора за една погрешка, се повдига.
(втори вариант)
Грешникът казва: „Аз го направих. Затворете ме.“ Той казва истината. Онзи, праведник, казва: „Ще мине тъй, ще се изглади.“ Не казва истината. Не казва „аз направих погрешката“. И хората го мислят за праведник.
В дадения случай в невидимия свят онзи, който е бил в затвора за една погрешка, се повдига.
Онзи, който мълчи, той и владика да е, и цар да е, нему реномето пада, той не говори истината.
към втори вариант >>
Учен човек, който може да познаеш, че е учен човек, той не е учен.
(втори вариант)
Сега вашите схващания за оня свят са много механически. Светия човек, който познаваш, не е светия, той не е светия.
Учен човек, който може да познаеш, че е учен човек, той не е учен.
Когото не може да познаеш, че е светия, той е светия. Мяза на светия, но не е светия. Той е учен човек. Защото светията така се облича, че той завзема последно място. Но светията всичко прави, ученият човек всичко знае.
към втори вариант >>
След философията иде глупостта.
(втори вариант)
Ти страдаш, за да се радваш. Защо трябва да се радваме? За да страдаме. Радваме се, страдаме, радваме се, страдаме. Щом си недоволен от радостта, страдаш, ставаш философ.
След философията иде глупостта.
Ако не си доволен от това, ще станеш поет. След поезията какво иде? Хиляди и милиони работи ще ги сменяш, но всякога са противоположни. Здравето е свързано с болестта. Може да го изгубиш, може да го спечелиш.
към втори вариант >>
Онзи, който мълчи, той и владика да е, и цар да е, нему реномето пада, той не говори истината.
(втори вариант)
Затворете ме.“ Той казва истината. Онзи, праведник, казва: „Ще мине тъй, ще се изглади.“ Не казва истината. Не казва „аз направих погрешката“. И хората го мислят за праведник. В дадения случай в невидимия свят онзи, който е бил в затвора за една погрешка, се повдига.
Онзи, който мълчи, той и владика да е, и цар да е, нему реномето пада, той не говори истината.
към втори вариант >>
Когото не може да познаеш, че е светия, той е светия.
(втори вариант)
Сега вашите схващания за оня свят са много механически. Светия човек, който познаваш, не е светия, той не е светия. Учен човек, който може да познаеш, че е учен човек, той не е учен.
Когото не може да познаеш, че е светия, той е светия.
Мяза на светия, но не е светия. Той е учен човек. Защото светията така се облича, че той завзема последно място. Но светията всичко прави, ученият човек всичко знае. Той така се носи, че като го погледнеш, казваш, той много знае.
към втори вариант >>
Ако не си доволен от това, ще станеш поет.
(втори вариант)
Защо трябва да се радваме? За да страдаме. Радваме се, страдаме, радваме се, страдаме. Щом си недоволен от радостта, страдаш, ставаш философ. След философията иде глупостта.
Ако не си доволен от това, ще станеш поет.
След поезията какво иде? Хиляди и милиони работи ще ги сменяш, но всякога са противоположни. Здравето е свързано с болестта. Може да го изгубиш, може да го спечелиш. Сега не туряйте години.
към втори вариант >>
Казвам, ако ние държим лъжата в себе си за истина, навсякъде я гощаваме с баници, а пък онзи другият, който седи в затвора, казва: „Ще идеш да работиш като мене.
(втори вариант)
Казвам, ако ние държим лъжата в себе си за истина, навсякъде я гощаваме с баници, а пък онзи другият, който седи в затвора, казва: „Ще идеш да работиш като мене.
Аз съм работник, и ти ще работиш.“ Прати лъжата да работи.
към втори вариант >>
Мяза на светия, но не е светия.
(втори вариант)
Сега вашите схващания за оня свят са много механически. Светия човек, който познаваш, не е светия, той не е светия. Учен човек, който може да познаеш, че е учен човек, той не е учен. Когото не може да познаеш, че е светия, той е светия.
Мяза на светия, но не е светия.
Той е учен човек. Защото светията така се облича, че той завзема последно място. Но светията всичко прави, ученият човек всичко знае. Той така се носи, че като го погледнеш, казваш, той много знае. Една от максимите - на външното да се покажем.
към втори вариант >>
След поезията какво иде?
(втори вариант)
За да страдаме. Радваме се, страдаме, радваме се, страдаме. Щом си недоволен от радостта, страдаш, ставаш философ. След философията иде глупостта. Ако не си доволен от това, ще станеш поет.
След поезията какво иде?
Хиляди и милиони работи ще ги сменяш, но всякога са противоположни. Здравето е свързано с болестта. Може да го изгубиш, може да го спечелиш. Сега не туряйте години. Човек само един момент може да боледува, болестта не може да трае с години.
към втори вариант >>
Аз съм работник, и ти ще работиш.“ Прати лъжата да работи.
(втори вариант)
Казвам, ако ние държим лъжата в себе си за истина, навсякъде я гощаваме с баници, а пък онзи другият, който седи в затвора, казва: „Ще идеш да работиш като мене.
Аз съм работник, и ти ще работиш.“ Прати лъжата да работи.
към втори вариант >>
Той е учен човек.
(втори вариант)
Сега вашите схващания за оня свят са много механически. Светия човек, който познаваш, не е светия, той не е светия. Учен човек, който може да познаеш, че е учен човек, той не е учен. Когото не може да познаеш, че е светия, той е светия. Мяза на светия, но не е светия.
Той е учен човек.
Защото светията така се облича, че той завзема последно място. Но светията всичко прави, ученият човек всичко знае. Той така се носи, че като го погледнеш, казваш, той много знае. Една от максимите - на външното да се покажем. Светията има едно качество, никой не може да му го отнеме.
към втори вариант >>
Хиляди и милиони работи ще ги сменяш, но всякога са противоположни.
(втори вариант)
Радваме се, страдаме, радваме се, страдаме. Щом си недоволен от радостта, страдаш, ставаш философ. След философията иде глупостта. Ако не си доволен от това, ще станеш поет. След поезията какво иде?
Хиляди и милиони работи ще ги сменяш, но всякога са противоположни.
Здравето е свързано с болестта. Може да го изгубиш, може да го спечелиш. Сега не туряйте години. Човек само един момент може да боледува, болестта не може да трае с години. Ти може да боледуваш една секунда, дори една терца, една част от секундата.
към втори вариант >>
Сега вземете лъжата не тъй, в обикновения смисъл.
(втори вариант)
Сега вземете лъжата не тъй, в обикновения смисъл.
Лъжата ще се вземе със смисъл, преди да свършите една работа, но да стане точна. Станал си сутрин, не си свършил работата, както трябва. Казваш: „Ама трябва ли да си вдигна ръцете нагоре? “ Ако е някаква работа, ще ги вдигнеш. Казва: „Трябва ли да клякам?
към втори вариант >>
Защото светията така се облича, че той завзема последно място.
(втори вариант)
Светия човек, който познаваш, не е светия, той не е светия. Учен човек, който може да познаеш, че е учен човек, той не е учен. Когото не може да познаеш, че е светия, той е светия. Мяза на светия, но не е светия. Той е учен човек.
Защото светията така се облича, че той завзема последно място.
Но светията всичко прави, ученият човек всичко знае. Той така се носи, че като го погледнеш, казваш, той много знае. Една от максимите - на външното да се покажем. Светията има едно качество, никой не може да му го отнеме. Светията е свят.
към втори вариант >>
Здравето е свързано с болестта.
(втори вариант)
Щом си недоволен от радостта, страдаш, ставаш философ. След философията иде глупостта. Ако не си доволен от това, ще станеш поет. След поезията какво иде? Хиляди и милиони работи ще ги сменяш, но всякога са противоположни.
Здравето е свързано с болестта.
Може да го изгубиш, може да го спечелиш. Сега не туряйте години. Човек само един момент може да боледува, болестта не може да трае с години. Ти може да боледуваш една секунда, дори една терца, една част от секундата. Или ти си направил една погрешка.
към втори вариант >>
Лъжата ще се вземе със смисъл, преди да свършите една работа, но да стане точна.
(втори вариант)
Сега вземете лъжата не тъй, в обикновения смисъл.
Лъжата ще се вземе със смисъл, преди да свършите една работа, но да стане точна.
Станал си сутрин, не си свършил работата, както трябва. Казваш: „Ама трябва ли да си вдигна ръцете нагоре? “ Ако е някаква работа, ще ги вдигнеш. Казва: „Трябва ли да клякам? “ Онзи механик по двадесет пъти кляка и става.
към втори вариант >>
Но светията всичко прави, ученият човек всичко знае.
(втори вариант)
Учен човек, който може да познаеш, че е учен човек, той не е учен. Когото не може да познаеш, че е светия, той е светия. Мяза на светия, но не е светия. Той е учен човек. Защото светията така се облича, че той завзема последно място.
Но светията всичко прави, ученият човек всичко знае.
Той така се носи, че като го погледнеш, казваш, той много знае. Една от максимите - на външното да се покажем. Светията има едно качество, никой не може да му го отнеме. Светията е свят. Ученият има едно знание, никой не може да му го отнеме.
към втори вариант >>
Може да го изгубиш, може да го спечелиш.
(втори вариант)
След философията иде глупостта. Ако не си доволен от това, ще станеш поет. След поезията какво иде? Хиляди и милиони работи ще ги сменяш, но всякога са противоположни. Здравето е свързано с болестта.
Може да го изгубиш, може да го спечелиш.
Сега не туряйте години. Човек само един момент може да боледува, болестта не може да трае с години. Ти може да боледуваш една секунда, дори една терца, една част от секундата. Или ти си направил една погрешка. Погрешката може да направиш в кратко време.
към втори вариант >>
Станал си сутрин, не си свършил работата, както трябва.
(втори вариант)
Сега вземете лъжата не тъй, в обикновения смисъл. Лъжата ще се вземе със смисъл, преди да свършите една работа, но да стане точна.
Станал си сутрин, не си свършил работата, както трябва.
Казваш: „Ама трябва ли да си вдигна ръцете нагоре? “ Ако е някаква работа, ще ги вдигнеш. Казва: „Трябва ли да клякам? “ Онзи механик по двадесет пъти кляка и става. Ако е за пари, ще клякаш.
към втори вариант >>
Той така се носи, че като го погледнеш, казваш, той много знае.
(втори вариант)
Когото не може да познаеш, че е светия, той е светия. Мяза на светия, но не е светия. Той е учен човек. Защото светията така се облича, че той завзема последно място. Но светията всичко прави, ученият човек всичко знае.
Той така се носи, че като го погледнеш, казваш, той много знае.
Една от максимите - на външното да се покажем. Светията има едно качество, никой не може да му го отнеме. Светията е свят. Ученият има едно знание, никой не може да му го отнеме. Той има и една радост за самия него.
към втори вариант >>
Сега не туряйте години.
(втори вариант)
Ако не си доволен от това, ще станеш поет. След поезията какво иде? Хиляди и милиони работи ще ги сменяш, но всякога са противоположни. Здравето е свързано с болестта. Може да го изгубиш, може да го спечелиш.
Сега не туряйте години.
Човек само един момент може да боледува, болестта не може да трае с години. Ти може да боледуваш една секунда, дори една терца, една част от секундата. Или ти си направил една погрешка. Погрешката може да направиш в кратко време. Измъчваш се.
към втори вариант >>
Казваш: „Ама трябва ли да си вдигна ръцете нагоре?
(втори вариант)
Сега вземете лъжата не тъй, в обикновения смисъл. Лъжата ще се вземе със смисъл, преди да свършите една работа, но да стане точна. Станал си сутрин, не си свършил работата, както трябва.
Казваш: „Ама трябва ли да си вдигна ръцете нагоре?
“ Ако е някаква работа, ще ги вдигнеш. Казва: „Трябва ли да клякам? “ Онзи механик по двадесет пъти кляка и става. Ако е за пари, ще клякаш. Защо без пари не може да клякаш.
към втори вариант >>
Една от максимите - на външното да се покажем.
(втори вариант)
Мяза на светия, но не е светия. Той е учен човек. Защото светията така се облича, че той завзема последно място. Но светията всичко прави, ученият човек всичко знае. Той така се носи, че като го погледнеш, казваш, той много знае.
Една от максимите - на външното да се покажем.
Светията има едно качество, никой не може да му го отнеме. Светията е свят. Ученият има едно знание, никой не може да му го отнеме. Той има и една радост за самия него. Ако аз съм учен човек, от учение се радвам.
към втори вариант >>
Човек само един момент може да боледува, болестта не може да трае с години.
(втори вариант)
След поезията какво иде? Хиляди и милиони работи ще ги сменяш, но всякога са противоположни. Здравето е свързано с болестта. Може да го изгубиш, може да го спечелиш. Сега не туряйте години.
Човек само един момент може да боледува, болестта не може да трае с години.
Ти може да боледуваш една секунда, дори една терца, една част от секундата. Или ти си направил една погрешка. Погрешката може да направиш в кратко време. Измъчваш се. След туй дошла добрата мисъл.
към втори вариант >>
“ Ако е някаква работа, ще ги вдигнеш.
(втори вариант)
Сега вземете лъжата не тъй, в обикновения смисъл. Лъжата ще се вземе със смисъл, преди да свършите една работа, но да стане точна. Станал си сутрин, не си свършил работата, както трябва. Казваш: „Ама трябва ли да си вдигна ръцете нагоре?
“ Ако е някаква работа, ще ги вдигнеш.
Казва: „Трябва ли да клякам? “ Онзи механик по двадесет пъти кляка и става. Ако е за пари, ще клякаш. Защо без пари не може да клякаш. Значи за маловажни работи клякаш, а като дойде да се извърши нещо хубаво, не клякаш.
към втори вариант >>
Светията има едно качество, никой не може да му го отнеме.
(втори вариант)
Той е учен човек. Защото светията така се облича, че той завзема последно място. Но светията всичко прави, ученият човек всичко знае. Той така се носи, че като го погледнеш, казваш, той много знае. Една от максимите - на външното да се покажем.
Светията има едно качество, никой не може да му го отнеме.
Светията е свят. Ученият има едно знание, никой не може да му го отнеме. Той има и една радост за самия него. Ако аз съм учен човек, от учение се радвам.
към втори вариант >>
Ти може да боледуваш една секунда, дори една терца, една част от секундата.
(втори вариант)
Хиляди и милиони работи ще ги сменяш, но всякога са противоположни. Здравето е свързано с болестта. Може да го изгубиш, може да го спечелиш. Сега не туряйте години. Човек само един момент може да боледува, болестта не може да трае с години.
Ти може да боледуваш една секунда, дори една терца, една част от секундата.
Или ти си направил една погрешка. Погрешката може да направиш в кратко време. Измъчваш се. След туй дошла добрата мисъл. Тъй щото не туряй да казваш: „Аз съм голям грешник.“ Голям грешник си бил само в една терца.
към втори вариант >>
Казва: „Трябва ли да клякам?
(втори вариант)
Сега вземете лъжата не тъй, в обикновения смисъл. Лъжата ще се вземе със смисъл, преди да свършите една работа, но да стане точна. Станал си сутрин, не си свършил работата, както трябва. Казваш: „Ама трябва ли да си вдигна ръцете нагоре? “ Ако е някаква работа, ще ги вдигнеш.
Казва: „Трябва ли да клякам?
“ Онзи механик по двадесет пъти кляка и става. Ако е за пари, ще клякаш. Защо без пари не може да клякаш. Значи за маловажни работи клякаш, а като дойде да се извърши нещо хубаво, не клякаш. Ще клякаш, няма нищо лошо.
към втори вариант >>
Светията е свят.
(втори вариант)
Защото светията така се облича, че той завзема последно място. Но светията всичко прави, ученият човек всичко знае. Той така се носи, че като го погледнеш, казваш, той много знае. Една от максимите - на външното да се покажем. Светията има едно качество, никой не може да му го отнеме.
Светията е свят.
Ученият има едно знание, никой не може да му го отнеме. Той има и една радост за самия него. Ако аз съм учен човек, от учение се радвам.
към втори вариант >>
Или ти си направил една погрешка.
(втори вариант)
Здравето е свързано с болестта. Може да го изгубиш, може да го спечелиш. Сега не туряйте години. Човек само един момент може да боледува, болестта не може да трае с години. Ти може да боледуваш една секунда, дори една терца, една част от секундата.
Или ти си направил една погрешка.
Погрешката може да направиш в кратко време. Измъчваш се. След туй дошла добрата мисъл. Тъй щото не туряй да казваш: „Аз съм голям грешник.“ Голям грешник си бил само в една терца. Направил си нещо, ще го поправиш.
към втори вариант >>
“ Онзи механик по двадесет пъти кляка и става.
(втори вариант)
Лъжата ще се вземе със смисъл, преди да свършите една работа, но да стане точна. Станал си сутрин, не си свършил работата, както трябва. Казваш: „Ама трябва ли да си вдигна ръцете нагоре? “ Ако е някаква работа, ще ги вдигнеш. Казва: „Трябва ли да клякам?
“ Онзи механик по двадесет пъти кляка и става.
Ако е за пари, ще клякаш. Защо без пари не може да клякаш. Значи за маловажни работи клякаш, а като дойде да се извърши нещо хубаво, не клякаш. Ще клякаш, няма нищо лошо. Едно упражнение е клякането. Хубаво.
към втори вариант >>
Ученият има едно знание, никой не може да му го отнеме.
(втори вариант)
Но светията всичко прави, ученият човек всичко знае. Той така се носи, че като го погледнеш, казваш, той много знае. Една от максимите - на външното да се покажем. Светията има едно качество, никой не може да му го отнеме. Светията е свят.
Ученият има едно знание, никой не може да му го отнеме.
Той има и една радост за самия него. Ако аз съм учен човек, от учение се радвам.
към втори вариант >>
Погрешката може да направиш в кратко време.
(втори вариант)
Може да го изгубиш, може да го спечелиш. Сега не туряйте години. Човек само един момент може да боледува, болестта не може да трае с години. Ти може да боледуваш една секунда, дори една терца, една част от секундата. Или ти си направил една погрешка.
Погрешката може да направиш в кратко време.
Измъчваш се. След туй дошла добрата мисъл. Тъй щото не туряй да казваш: „Аз съм голям грешник.“ Голям грешник си бил само в една терца. Направил си нещо, ще го поправиш. След туй ти си изменил живота си.
към втори вариант >>
Ако е за пари, ще клякаш.
(втори вариант)
Станал си сутрин, не си свършил работата, както трябва. Казваш: „Ама трябва ли да си вдигна ръцете нагоре? “ Ако е някаква работа, ще ги вдигнеш. Казва: „Трябва ли да клякам? “ Онзи механик по двадесет пъти кляка и става.
Ако е за пари, ще клякаш.
Защо без пари не може да клякаш. Значи за маловажни работи клякаш, а като дойде да се извърши нещо хубаво, не клякаш. Ще клякаш, няма нищо лошо. Едно упражнение е клякането. Хубаво. Влизаш в една стая, дето вратата е ниска, какво ще направиш?
към втори вариант >>
Той има и една радост за самия него.
(втори вариант)
Той така се носи, че като го погледнеш, казваш, той много знае. Една от максимите - на външното да се покажем. Светията има едно качество, никой не може да му го отнеме. Светията е свят. Ученият има едно знание, никой не може да му го отнеме.
Той има и една радост за самия него.
Ако аз съм учен човек, от учение се радвам.
към втори вариант >>
Измъчваш се.
(втори вариант)
Сега не туряйте години. Човек само един момент може да боледува, болестта не може да трае с години. Ти може да боледуваш една секунда, дори една терца, една част от секундата. Или ти си направил една погрешка. Погрешката може да направиш в кратко време.
Измъчваш се.
След туй дошла добрата мисъл. Тъй щото не туряй да казваш: „Аз съм голям грешник.“ Голям грешник си бил само в една терца. Направил си нещо, ще го поправиш. След туй ти си изменил живота си. А пък сега ние замесваме живота си с доброто, което сме направили, - и него държим, и погрешката, която сме направили, и нея държим в ума си.
към втори вариант >>
Защо без пари не може да клякаш.
(втори вариант)
Казваш: „Ама трябва ли да си вдигна ръцете нагоре? “ Ако е някаква работа, ще ги вдигнеш. Казва: „Трябва ли да клякам? “ Онзи механик по двадесет пъти кляка и става. Ако е за пари, ще клякаш.
Защо без пари не може да клякаш.
Значи за маловажни работи клякаш, а като дойде да се извърши нещо хубаво, не клякаш. Ще клякаш, няма нищо лошо. Едно упражнение е клякането. Хубаво. Влизаш в една стая, дето вратата е ниска, какво ще направиш? Казваш: „Не се кланям.“ Като минаваш през ниската врата, ще се поклониш.
към втори вариант >>
Ако аз съм учен човек, от учение се радвам.
(втори вариант)
Една от максимите - на външното да се покажем. Светията има едно качество, никой не може да му го отнеме. Светията е свят. Ученият има едно знание, никой не може да му го отнеме. Той има и една радост за самия него.
Ако аз съм учен човек, от учение се радвам.
към втори вариант >>
След туй дошла добрата мисъл.
(втори вариант)
Човек само един момент може да боледува, болестта не може да трае с години. Ти може да боледуваш една секунда, дори една терца, една част от секундата. Или ти си направил една погрешка. Погрешката може да направиш в кратко време. Измъчваш се.
След туй дошла добрата мисъл.
Тъй щото не туряй да казваш: „Аз съм голям грешник.“ Голям грешник си бил само в една терца. Направил си нещо, ще го поправиш. След туй ти си изменил живота си. А пък сега ние замесваме живота си с доброто, което сме направили, - и него държим, и погрешката, която сме направили, и нея държим в ума си. Те са еднократни моменти.
към втори вариант >>
Значи за маловажни работи клякаш, а като дойде да се извърши нещо хубаво, не клякаш.
(втори вариант)
“ Ако е някаква работа, ще ги вдигнеш. Казва: „Трябва ли да клякам? “ Онзи механик по двадесет пъти кляка и става. Ако е за пари, ще клякаш. Защо без пари не може да клякаш.
Значи за маловажни работи клякаш, а като дойде да се извърши нещо хубаво, не клякаш.
Ще клякаш, няма нищо лошо. Едно упражнение е клякането. Хубаво. Влизаш в една стая, дето вратата е ниска, какво ще направиш? Казваш: „Не се кланям.“ Като минаваш през ниската врата, ще се поклониш. Казваш: „Аз не се кланям.“ Няма философия в това.
към втори вариант >>
Хлебарят, който пече хляба, най-първо той го вкусва.
(втори вариант)
Хлебарят, който пече хляба, най-първо той го вкусва.
Умният хлебар първи вкусва хляба. Не дава другите първи да го вкусят. Онзи, който хубаво готви, той най-първо го опитва яденето, той най-първо яде.
към втори вариант >>
Тъй щото не туряй да казваш: „Аз съм голям грешник.“ Голям грешник си бил само в една терца.
(втори вариант)
Ти може да боледуваш една секунда, дори една терца, една част от секундата. Или ти си направил една погрешка. Погрешката може да направиш в кратко време. Измъчваш се. След туй дошла добрата мисъл.
Тъй щото не туряй да казваш: „Аз съм голям грешник.“ Голям грешник си бил само в една терца.
Направил си нещо, ще го поправиш. След туй ти си изменил живота си. А пък сега ние замесваме живота си с доброто, което сме направили, - и него държим, и погрешката, която сме направили, и нея държим в ума си. Те са еднократни моменти. Кой би знаел, че има една погрешка.
към втори вариант >>
Ще клякаш, няма нищо лошо.
(втори вариант)
Казва: „Трябва ли да клякам? “ Онзи механик по двадесет пъти кляка и става. Ако е за пари, ще клякаш. Защо без пари не може да клякаш. Значи за маловажни работи клякаш, а като дойде да се извърши нещо хубаво, не клякаш.
Ще клякаш, няма нищо лошо.
Едно упражнение е клякането. Хубаво. Влизаш в една стая, дето вратата е ниска, какво ще направиш? Казваш: „Не се кланям.“ Като минаваш през ниската врата, ще се поклониш. Казваш: „Аз не се кланям.“ Няма философия в това. Значи при мъчнотиите ще се кланяш.
към втори вариант >>
Умният хлебар първи вкусва хляба.
(втори вариант)
Хлебарят, който пече хляба, най-първо той го вкусва.
Умният хлебар първи вкусва хляба.
Не дава другите първи да го вкусят. Онзи, който хубаво готви, той най-първо го опитва яденето, той най-първо яде.
към втори вариант >>
Направил си нещо, ще го поправиш.
(втори вариант)
Или ти си направил една погрешка. Погрешката може да направиш в кратко време. Измъчваш се. След туй дошла добрата мисъл. Тъй щото не туряй да казваш: „Аз съм голям грешник.“ Голям грешник си бил само в една терца.
Направил си нещо, ще го поправиш.
След туй ти си изменил живота си. А пък сега ние замесваме живота си с доброто, което сме направили, - и него държим, и погрешката, която сме направили, и нея държим в ума си. Те са еднократни моменти. Кой би знаел, че има една погрешка. Кой знае, че е погрешка?
към втори вариант >>
Едно упражнение е клякането. Хубаво.
(втори вариант)
“ Онзи механик по двадесет пъти кляка и става. Ако е за пари, ще клякаш. Защо без пари не може да клякаш. Значи за маловажни работи клякаш, а като дойде да се извърши нещо хубаво, не клякаш. Ще клякаш, няма нищо лошо.
Едно упражнение е клякането. Хубаво.
Влизаш в една стая, дето вратата е ниска, какво ще направиш? Казваш: „Не се кланям.“ Като минаваш през ниската врата, ще се поклониш. Казваш: „Аз не се кланям.“ Няма философия в това. Значи при мъчнотиите ще се кланяш. Когато си свободен, не се кланяш.
към втори вариант >>
Не дава другите първи да го вкусят.
(втори вариант)
Хлебарят, който пече хляба, най-първо той го вкусва. Умният хлебар първи вкусва хляба.
Не дава другите първи да го вкусят.
Онзи, който хубаво готви, той най-първо го опитва яденето, той най-първо яде.
към втори вариант >>
След туй ти си изменил живота си.
(втори вариант)
Погрешката може да направиш в кратко време. Измъчваш се. След туй дошла добрата мисъл. Тъй щото не туряй да казваш: „Аз съм голям грешник.“ Голям грешник си бил само в една терца. Направил си нещо, ще го поправиш.
След туй ти си изменил живота си.
А пък сега ние замесваме живота си с доброто, което сме направили, - и него държим, и погрешката, която сме направили, и нея държим в ума си. Те са еднократни моменти. Кой би знаел, че има една погрешка. Кой знае, че е погрешка?
към втори вариант >>
Влизаш в една стая, дето вратата е ниска, какво ще направиш?
(втори вариант)
Ако е за пари, ще клякаш. Защо без пари не може да клякаш. Значи за маловажни работи клякаш, а като дойде да се извърши нещо хубаво, не клякаш. Ще клякаш, няма нищо лошо. Едно упражнение е клякането. Хубаво.
Влизаш в една стая, дето вратата е ниска, какво ще направиш?
Казваш: „Не се кланям.“ Като минаваш през ниската врата, ще се поклониш. Казваш: „Аз не се кланям.“ Няма философия в това. Значи при мъчнотиите ще се кланяш. Когато си свободен, не се кланяш. Прекланяй се навсякъде.
към втори вариант >>
Онзи, който хубаво готви, той най-първо го опитва яденето, той най-първо яде.
(втори вариант)
Хлебарят, който пече хляба, най-първо той го вкусва. Умният хлебар първи вкусва хляба. Не дава другите първи да го вкусят.
Онзи, който хубаво готви, той най-първо го опитва яденето, той най-първо яде.
към втори вариант >>
А пък сега ние замесваме живота си с доброто, което сме направили, - и него държим, и погрешката, която сме направили, и нея държим в ума си.
(втори вариант)
Измъчваш се. След туй дошла добрата мисъл. Тъй щото не туряй да казваш: „Аз съм голям грешник.“ Голям грешник си бил само в една терца. Направил си нещо, ще го поправиш. След туй ти си изменил живота си.
А пък сега ние замесваме живота си с доброто, което сме направили, - и него държим, и погрешката, която сме направили, и нея държим в ума си.
Те са еднократни моменти. Кой би знаел, че има една погрешка. Кой знае, че е погрешка?
към втори вариант >>
Казваш: „Не се кланям.“ Като минаваш през ниската врата, ще се поклониш.
(втори вариант)
Защо без пари не може да клякаш. Значи за маловажни работи клякаш, а като дойде да се извърши нещо хубаво, не клякаш. Ще клякаш, няма нищо лошо. Едно упражнение е клякането. Хубаво. Влизаш в една стая, дето вратата е ниска, какво ще направиш?
Казваш: „Не се кланям.“ Като минаваш през ниската врата, ще се поклониш.
Казваш: „Аз не се кланям.“ Няма философия в това. Значи при мъчнотиите ще се кланяш. Когато си свободен, не се кланяш. Прекланяй се навсякъде. Защото, щом те заболи кракът, прекланяш се надолу.
към втори вариант >>
Сега на земята формата може малко да се измени.
(втори вариант)
Сега на земята формата може малко да се измени.
Онази жена, която е вегетарианка и готви на мъжа си месоядец, тя ще опита ли яденето? Не може да вкусва. Разделил се е светът. Една жена, която е вегетарианка, има ли право да готви на мъжа си, който яде месо? Питам, как ще разрешите?
към втори вариант >>
Те са еднократни моменти.
(втори вариант)
След туй дошла добрата мисъл. Тъй щото не туряй да казваш: „Аз съм голям грешник.“ Голям грешник си бил само в една терца. Направил си нещо, ще го поправиш. След туй ти си изменил живота си. А пък сега ние замесваме живота си с доброто, което сме направили, - и него държим, и погрешката, която сме направили, и нея държим в ума си.
Те са еднократни моменти.
Кой би знаел, че има една погрешка. Кой знае, че е погрешка?
към втори вариант >>
Казваш: „Аз не се кланям.“ Няма философия в това.
(втори вариант)
Значи за маловажни работи клякаш, а като дойде да се извърши нещо хубаво, не клякаш. Ще клякаш, няма нищо лошо. Едно упражнение е клякането. Хубаво. Влизаш в една стая, дето вратата е ниска, какво ще направиш? Казваш: „Не се кланям.“ Като минаваш през ниската врата, ще се поклониш.
Казваш: „Аз не се кланям.“ Няма философия в това.
Значи при мъчнотиите ще се кланяш. Когато си свободен, не се кланяш. Прекланяй се навсякъде. Защото, щом те заболи кракът, прекланяш се надолу. Удари те някой, преклониш се.
към втори вариант >>
Онази жена, която е вегетарианка и готви на мъжа си месоядец, тя ще опита ли яденето?
(втори вариант)
Сега на земята формата може малко да се измени.
Онази жена, която е вегетарианка и готви на мъжа си месоядец, тя ще опита ли яденето?
Не може да вкусва. Разделил се е светът. Една жена, която е вегетарианка, има ли право да готви на мъжа си, който яде месо? Питам, как ще разрешите? Една жена, която не люби мъжа си, има ли право да живее с него?
към втори вариант >>
Кой би знаел, че има една погрешка.
(втори вариант)
Тъй щото не туряй да казваш: „Аз съм голям грешник.“ Голям грешник си бил само в една терца. Направил си нещо, ще го поправиш. След туй ти си изменил живота си. А пък сега ние замесваме живота си с доброто, което сме направили, - и него държим, и погрешката, която сме направили, и нея държим в ума си. Те са еднократни моменти.
Кой би знаел, че има една погрешка.
Кой знае, че е погрешка?
към втори вариант >>
Значи при мъчнотиите ще се кланяш.
(втори вариант)
Ще клякаш, няма нищо лошо. Едно упражнение е клякането. Хубаво. Влизаш в една стая, дето вратата е ниска, какво ще направиш? Казваш: „Не се кланям.“ Като минаваш през ниската врата, ще се поклониш. Казваш: „Аз не се кланям.“ Няма философия в това.
Значи при мъчнотиите ще се кланяш.
Когато си свободен, не се кланяш. Прекланяй се навсякъде. Защото, щом те заболи кракът, прекланяш се надолу. Удари те някой, преклониш се.
към втори вариант >>
Не може да вкусва.
(втори вариант)
Сега на земята формата може малко да се измени. Онази жена, която е вегетарианка и готви на мъжа си месоядец, тя ще опита ли яденето?
Не може да вкусва.
Разделил се е светът. Една жена, която е вегетарианка, има ли право да готви на мъжа си, който яде месо? Питам, как ще разрешите? Една жена, която не люби мъжа си, има ли право да живее с него? Щом не обичаш някого, нямаш право да живееш с него.
към втори вариант >>
Кой знае, че е погрешка?
(втори вариант)
Направил си нещо, ще го поправиш. След туй ти си изменил живота си. А пък сега ние замесваме живота си с доброто, което сме направили, - и него държим, и погрешката, която сме направили, и нея държим в ума си. Те са еднократни моменти. Кой би знаел, че има една погрешка.
Кой знае, че е погрешка?
към втори вариант >>
Когато си свободен, не се кланяш.
(втори вариант)
Едно упражнение е клякането. Хубаво. Влизаш в една стая, дето вратата е ниска, какво ще направиш? Казваш: „Не се кланям.“ Като минаваш през ниската врата, ще се поклониш. Казваш: „Аз не се кланям.“ Няма философия в това. Значи при мъчнотиите ще се кланяш.
Когато си свободен, не се кланяш.
Прекланяй се навсякъде. Защото, щом те заболи кракът, прекланяш се надолу. Удари те някой, преклониш се.
към втори вариант >>
Разделил се е светът.
(втори вариант)
Сега на земята формата може малко да се измени. Онази жена, която е вегетарианка и готви на мъжа си месоядец, тя ще опита ли яденето? Не може да вкусва.
Разделил се е светът.
Една жена, която е вегетарианка, има ли право да готви на мъжа си, който яде месо? Питам, как ще разрешите? Една жена, която не люби мъжа си, има ли право да живее с него? Щом не обичаш някого, нямаш право да живееш с него. Една жена, която не обича мъжа си, какво трябва да прави?
към втори вариант >>
Във вътрешната страна на школата, ако не знаете как да мислите, вие не може да се ползвате от силите, които действат.
(втори вариант)
Във вътрешната страна на школата, ако не знаете как да мислите, вие не може да се ползвате от силите, които действат.
Да допуснем, че някой от вас е започнал да остарява, бръчки имате, искате да ви кажа как да се подмладите. Трябва да знаете методите. Най-първо онзи, който иска да се подмладява, той трябва да се освободи от всичките безпокойства. Казва: „Пари нямам.“ Казвам, считай, че имаш пари. Ти трябва да повярваш.
към втори вариант >>
Прекланяй се навсякъде.
(втори вариант)
Влизаш в една стая, дето вратата е ниска, какво ще направиш? Казваш: „Не се кланям.“ Като минаваш през ниската врата, ще се поклониш. Казваш: „Аз не се кланям.“ Няма философия в това. Значи при мъчнотиите ще се кланяш. Когато си свободен, не се кланяш.
Прекланяй се навсякъде.
Защото, щом те заболи кракът, прекланяш се надолу. Удари те някой, преклониш се.
към втори вариант >>
Една жена, която е вегетарианка, има ли право да готви на мъжа си, който яде месо?
(втори вариант)
Сега на земята формата може малко да се измени. Онази жена, която е вегетарианка и готви на мъжа си месоядец, тя ще опита ли яденето? Не може да вкусва. Разделил се е светът.
Една жена, която е вегетарианка, има ли право да готви на мъжа си, който яде месо?
Питам, как ще разрешите? Една жена, която не люби мъжа си, има ли право да живее с него? Щом не обичаш някого, нямаш право да живееш с него. Една жена, която не обича мъжа си, какво трябва да прави? Не трябва да живее с него.
към втори вариант >>
Да допуснем, че някой от вас е започнал да остарява, бръчки имате, искате да ви кажа как да се подмладите.
(втори вариант)
Във вътрешната страна на школата, ако не знаете как да мислите, вие не може да се ползвате от силите, които действат.
Да допуснем, че някой от вас е започнал да остарява, бръчки имате, искате да ви кажа как да се подмладите.
Трябва да знаете методите. Най-първо онзи, който иска да се подмладява, той трябва да се освободи от всичките безпокойства. Казва: „Пари нямам.“ Казвам, считай, че имаш пари. Ти трябва да повярваш. „Нямам никакво образование.“ Считай, че си свършил четири факултета.
към втори вариант >>
Защото, щом те заболи кракът, прекланяш се надолу.
(втори вариант)
Казваш: „Не се кланям.“ Като минаваш през ниската врата, ще се поклониш. Казваш: „Аз не се кланям.“ Няма философия в това. Значи при мъчнотиите ще се кланяш. Когато си свободен, не се кланяш. Прекланяй се навсякъде.
Защото, щом те заболи кракът, прекланяш се надолу.
Удари те някой, преклониш се.
към втори вариант >>
Питам, как ще разрешите?
(втори вариант)
Сега на земята формата може малко да се измени. Онази жена, която е вегетарианка и готви на мъжа си месоядец, тя ще опита ли яденето? Не може да вкусва. Разделил се е светът. Една жена, която е вегетарианка, има ли право да готви на мъжа си, който яде месо?
Питам, как ще разрешите?
Една жена, която не люби мъжа си, има ли право да живее с него? Щом не обичаш някого, нямаш право да живееш с него. Една жена, която не обича мъжа си, какво трябва да прави? Не трябва да живее с него. След като го напусне, че го обича, какво трябва да прави?
към втори вариант >>
Трябва да знаете методите.
(втори вариант)
Във вътрешната страна на школата, ако не знаете как да мислите, вие не може да се ползвате от силите, които действат. Да допуснем, че някой от вас е започнал да остарява, бръчки имате, искате да ви кажа как да се подмладите.
Трябва да знаете методите.
Най-първо онзи, който иска да се подмладява, той трябва да се освободи от всичките безпокойства. Казва: „Пари нямам.“ Казвам, считай, че имаш пари. Ти трябва да повярваш. „Нямам никакво образование.“ Считай, че си свършил четири факултета. Повярвай в това, и другите ще повярват.
към втори вариант >>
Удари те някой, преклониш се.
(втори вариант)
Казваш: „Аз не се кланям.“ Няма философия в това. Значи при мъчнотиите ще се кланяш. Когато си свободен, не се кланяш. Прекланяй се навсякъде. Защото, щом те заболи кракът, прекланяш се надолу.
Удари те някой, преклониш се.
към втори вариант >>
Една жена, която не люби мъжа си, има ли право да живее с него?
(втори вариант)
Онази жена, която е вегетарианка и готви на мъжа си месоядец, тя ще опита ли яденето? Не може да вкусва. Разделил се е светът. Една жена, която е вегетарианка, има ли право да готви на мъжа си, който яде месо? Питам, как ще разрешите?
Една жена, която не люби мъжа си, има ли право да живее с него?
Щом не обичаш някого, нямаш право да живееш с него. Една жена, която не обича мъжа си, какво трябва да прави? Не трябва да живее с него. След като го напусне, че го обича, какво трябва да прави? Да иде при него.
към втори вариант >>
Най-първо онзи, който иска да се подмладява, той трябва да се освободи от всичките безпокойства.
(втори вариант)
Във вътрешната страна на школата, ако не знаете как да мислите, вие не може да се ползвате от силите, които действат. Да допуснем, че някой от вас е започнал да остарява, бръчки имате, искате да ви кажа как да се подмладите. Трябва да знаете методите.
Най-първо онзи, който иска да се подмладява, той трябва да се освободи от всичките безпокойства.
Казва: „Пари нямам.“ Казвам, считай, че имаш пари. Ти трябва да повярваш. „Нямам никакво образование.“ Считай, че си свършил четири факултета. Повярвай в това, и другите ще повярват. Казва: „Как да вярвам?
към втори вариант >>
Невидимият свят има дял.
(втори вариант)
Невидимият свят има дял.
Великият човек се прекланя навсякъде. Глупавият човек никъде не се прекланя.
към втори вариант >>
Щом не обичаш някого, нямаш право да живееш с него.
(втори вариант)
Не може да вкусва. Разделил се е светът. Една жена, която е вегетарианка, има ли право да готви на мъжа си, който яде месо? Питам, как ще разрешите? Една жена, която не люби мъжа си, има ли право да живее с него?
Щом не обичаш някого, нямаш право да живееш с него.
Една жена, която не обича мъжа си, какво трябва да прави? Не трябва да живее с него. След като го напусне, че го обича, какво трябва да прави? Да иде при него. То е закон на разумното.
към втори вариант >>
Казва: „Пари нямам.“ Казвам, считай, че имаш пари.
(втори вариант)
Във вътрешната страна на школата, ако не знаете как да мислите, вие не може да се ползвате от силите, които действат. Да допуснем, че някой от вас е започнал да остарява, бръчки имате, искате да ви кажа как да се подмладите. Трябва да знаете методите. Най-първо онзи, който иска да се подмладява, той трябва да се освободи от всичките безпокойства.
Казва: „Пари нямам.“ Казвам, считай, че имаш пари.
Ти трябва да повярваш. „Нямам никакво образование.“ Считай, че си свършил четири факултета. Повярвай в това, и другите ще повярват. Казва: „Как да вярвам? “ Ти може да свършиш четири факултета, но мигновено знанието може да дойде по друг начин.
към втори вариант >>
Великият човек се прекланя навсякъде.
(втори вариант)
Невидимият свят има дял.
Великият човек се прекланя навсякъде.
Глупавият човек никъде не се прекланя.
към втори вариант >>
Една жена, която не обича мъжа си, какво трябва да прави?
(втори вариант)
Разделил се е светът. Една жена, която е вегетарианка, има ли право да готви на мъжа си, който яде месо? Питам, как ще разрешите? Една жена, която не люби мъжа си, има ли право да живее с него? Щом не обичаш някого, нямаш право да живееш с него.
Една жена, която не обича мъжа си, какво трябва да прави?
Не трябва да живее с него. След като го напусне, че го обича, какво трябва да прави? Да иде при него. То е закон на разумното. Не може да имаш своя ум, ако ти не го обичаш.
към втори вариант >>
Ти трябва да повярваш.
(втори вариант)
Във вътрешната страна на школата, ако не знаете как да мислите, вие не може да се ползвате от силите, които действат. Да допуснем, че някой от вас е започнал да остарява, бръчки имате, искате да ви кажа как да се подмладите. Трябва да знаете методите. Най-първо онзи, който иска да се подмладява, той трябва да се освободи от всичките безпокойства. Казва: „Пари нямам.“ Казвам, считай, че имаш пари.
Ти трябва да повярваш.
„Нямам никакво образование.“ Считай, че си свършил четири факултета. Повярвай в това, и другите ще повярват. Казва: „Как да вярвам? “ Ти може да свършиш четири факултета, но мигновено знанието може да дойде по друг начин. Този начин за добиване на знание не е единствен в природата.
към втори вариант >>
Глупавият човек никъде не се прекланя.
(втори вариант)
Невидимият свят има дял. Великият човек се прекланя навсякъде.
Глупавият човек никъде не се прекланя.
към втори вариант >>
Не трябва да живее с него.
(втори вариант)
Една жена, която е вегетарианка, има ли право да готви на мъжа си, който яде месо? Питам, как ще разрешите? Една жена, която не люби мъжа си, има ли право да живее с него? Щом не обичаш някого, нямаш право да живееш с него. Една жена, която не обича мъжа си, какво трябва да прави?
Не трябва да живее с него.
След като го напусне, че го обича, какво трябва да прави? Да иде при него. То е закон на разумното. Не може да имаш своя ум, ако ти не го обичаш. Закон е туй.
към втори вариант >>
„Нямам никакво образование.“ Считай, че си свършил четири факултета.
(втори вариант)
Да допуснем, че някой от вас е започнал да остарява, бръчки имате, искате да ви кажа как да се подмладите. Трябва да знаете методите. Най-първо онзи, който иска да се подмладява, той трябва да се освободи от всичките безпокойства. Казва: „Пари нямам.“ Казвам, считай, че имаш пари. Ти трябва да повярваш.
„Нямам никакво образование.“ Считай, че си свършил четири факултета.
Повярвай в това, и другите ще повярват. Казва: „Как да вярвам? “ Ти може да свършиш четири факултета, но мигновено знанието може да дойде по друг начин. Този начин за добиване на знание не е единствен в природата. Ти си свършил четири факултета, но в една минута може този живот да бъде съвсем друг в тебе.
към втори вариант >>
Великият човек, като срещне човека, ще се поклони.
(втори вариант)
Великият човек, като срещне човека, ще се поклони.
Има някое цвете, ще се наведеш, ще го помиришеш. Ще се наведе, ще се поклони. Българите казват: „Преклонена глава сабя не я сече.“ Изопачено е. Пълна наведена глава сабя не я сече. Празната не може да бъде наведена.
към втори вариант >>
След като го напусне, че го обича, какво трябва да прави?
(втори вариант)
Питам, как ще разрешите? Една жена, която не люби мъжа си, има ли право да живее с него? Щом не обичаш някого, нямаш право да живееш с него. Една жена, която не обича мъжа си, какво трябва да прави? Не трябва да живее с него.
След като го напусне, че го обича, какво трябва да прави?
Да иде при него. То е закон на разумното. Не може да имаш своя ум, ако ти не го обичаш. Закон е туй. Ти не може да туриш ума си на работа, ако не го обичаш.
към втори вариант >>
Повярвай в това, и другите ще повярват.
(втори вариант)
Трябва да знаете методите. Най-първо онзи, който иска да се подмладява, той трябва да се освободи от всичките безпокойства. Казва: „Пари нямам.“ Казвам, считай, че имаш пари. Ти трябва да повярваш. „Нямам никакво образование.“ Считай, че си свършил четири факултета.
Повярвай в това, и другите ще повярват.
Казва: „Как да вярвам? “ Ти може да свършиш четири факултета, но мигновено знанието може да дойде по друг начин. Този начин за добиване на знание не е единствен в природата. Ти си свършил четири факултета, но в една минута може този живот да бъде съвсем друг в тебе. Тъй както живеем, в една минута не може да свършим, но в един ден може да свършим.
към втори вариант >>
Има някое цвете, ще се наведеш, ще го помиришеш.
(втори вариант)
Великият човек, като срещне човека, ще се поклони.
Има някое цвете, ще се наведеш, ще го помиришеш.
Ще се наведе, ще се поклони. Българите казват: „Преклонена глава сабя не я сече.“ Изопачено е. Пълна наведена глава сабя не я сече. Празната не може да бъде наведена. Пълната е наведена, има нещо вътре.
към втори вариант >>
Да иде при него.
(втори вариант)
Една жена, която не люби мъжа си, има ли право да живее с него? Щом не обичаш някого, нямаш право да живееш с него. Една жена, която не обича мъжа си, какво трябва да прави? Не трябва да живее с него. След като го напусне, че го обича, какво трябва да прави?
Да иде при него.
То е закон на разумното. Не може да имаш своя ум, ако ти не го обичаш. Закон е туй. Ти не може да туриш ума си на работа, ако не го обичаш. Ума не може да го туриш в действие, ако не го обичаш.
към втори вариант >>
Казва: „Как да вярвам?
(втори вариант)
Най-първо онзи, който иска да се подмладява, той трябва да се освободи от всичките безпокойства. Казва: „Пари нямам.“ Казвам, считай, че имаш пари. Ти трябва да повярваш. „Нямам никакво образование.“ Считай, че си свършил четири факултета. Повярвай в това, и другите ще повярват.
Казва: „Как да вярвам?
“ Ти може да свършиш четири факултета, но мигновено знанието може да дойде по друг начин. Този начин за добиване на знание не е единствен в природата. Ти си свършил четири факултета, но в една минута може този живот да бъде съвсем друг в тебе. Тъй както живеем, в една минута не може да свършим, но в един ден може да свършим. (Няма да признаят.)
към втори вариант >>
Ще се наведе, ще се поклони.
(втори вариант)
Великият човек, като срещне човека, ще се поклони. Има някое цвете, ще се наведеш, ще го помиришеш.
Ще се наведе, ще се поклони.
Българите казват: „Преклонена глава сабя не я сече.“ Изопачено е. Пълна наведена глава сабя не я сече. Празната не може да бъде наведена. Пълната е наведена, има нещо вътре. Има нещо в главата, като житен клас.
към втори вариант >>
То е закон на разумното.
(втори вариант)
Щом не обичаш някого, нямаш право да живееш с него. Една жена, която не обича мъжа си, какво трябва да прави? Не трябва да живее с него. След като го напусне, че го обича, какво трябва да прави? Да иде при него.
То е закон на разумното.
Не може да имаш своя ум, ако ти не го обичаш. Закон е туй. Ти не може да туриш ума си на работа, ако не го обичаш. Ума не може да го туриш в действие, ако не го обичаш. Щом не го обичаш, на малкия си пръст на нокътя си не се помърда.
към втори вариант >>
“ Ти може да свършиш четири факултета, но мигновено знанието може да дойде по друг начин.
(втори вариант)
Казва: „Пари нямам.“ Казвам, считай, че имаш пари. Ти трябва да повярваш. „Нямам никакво образование.“ Считай, че си свършил четири факултета. Повярвай в това, и другите ще повярват. Казва: „Как да вярвам?
“ Ти може да свършиш четири факултета, но мигновено знанието може да дойде по друг начин.
Този начин за добиване на знание не е единствен в природата. Ти си свършил четири факултета, но в една минута може този живот да бъде съвсем друг в тебе. Тъй както живеем, в една минута не може да свършим, но в един ден може да свършим. (Няма да признаят.)
към втори вариант >>
Българите казват: „Преклонена глава сабя не я сече.“ Изопачено е.
(втори вариант)
Великият човек, като срещне човека, ще се поклони. Има някое цвете, ще се наведеш, ще го помиришеш. Ще се наведе, ще се поклони.
Българите казват: „Преклонена глава сабя не я сече.“ Изопачено е.
Пълна наведена глава сабя не я сече. Празната не може да бъде наведена. Пълната е наведена, има нещо вътре. Има нещо в главата, като житен клас.
към втори вариант >>
Не може да имаш своя ум, ако ти не го обичаш.
(втори вариант)
Една жена, която не обича мъжа си, какво трябва да прави? Не трябва да живее с него. След като го напусне, че го обича, какво трябва да прави? Да иде при него. То е закон на разумното.
Не може да имаш своя ум, ако ти не го обичаш.
Закон е туй. Ти не може да туриш ума си на работа, ако не го обичаш. Ума не може да го туриш в действие, ако не го обичаш. Щом не го обичаш, на малкия си пръст на нокътя си не се помърда. Обичаш ли го, умът може всичко да направи заради тебе.
към втори вариант >>
Този начин за добиване на знание не е единствен в природата.
(втори вариант)
Ти трябва да повярваш. „Нямам никакво образование.“ Считай, че си свършил четири факултета. Повярвай в това, и другите ще повярват. Казва: „Как да вярвам? “ Ти може да свършиш четири факултета, но мигновено знанието може да дойде по друг начин.
Този начин за добиване на знание не е единствен в природата.
Ти си свършил четири факултета, но в една минута може този живот да бъде съвсем друг в тебе. Тъй както живеем, в една минута не може да свършим, но в един ден може да свършим. (Няма да признаят.)
към втори вариант >>
Пълна наведена глава сабя не я сече.
(втори вариант)
Великият човек, като срещне човека, ще се поклони. Има някое цвете, ще се наведеш, ще го помиришеш. Ще се наведе, ще се поклони. Българите казват: „Преклонена глава сабя не я сече.“ Изопачено е.
Пълна наведена глава сабя не я сече.
Празната не може да бъде наведена. Пълната е наведена, има нещо вътре. Има нещо в главата, като житен клас.
към втори вариант >>
Закон е туй.
(втори вариант)
Не трябва да живее с него. След като го напусне, че го обича, какво трябва да прави? Да иде при него. То е закон на разумното. Не може да имаш своя ум, ако ти не го обичаш.
Закон е туй.
Ти не може да туриш ума си на работа, ако не го обичаш. Ума не може да го туриш в действие, ако не го обичаш. Щом не го обичаш, на малкия си пръст на нокътя си не се помърда. Обичаш ли го, умът може всичко да направи заради тебе.
към втори вариант >>
Ти си свършил четири факултета, но в една минута може този живот да бъде съвсем друг в тебе.
(втори вариант)
„Нямам никакво образование.“ Считай, че си свършил четири факултета. Повярвай в това, и другите ще повярват. Казва: „Как да вярвам? “ Ти може да свършиш четири факултета, но мигновено знанието може да дойде по друг начин. Този начин за добиване на знание не е единствен в природата.
Ти си свършил четири факултета, но в една минута може този живот да бъде съвсем друг в тебе.
Тъй както живеем, в една минута не може да свършим, но в един ден може да свършим. (Няма да признаят.)
към втори вариант >>
Празната не може да бъде наведена.
(втори вариант)
Великият човек, като срещне човека, ще се поклони. Има някое цвете, ще се наведеш, ще го помиришеш. Ще се наведе, ще се поклони. Българите казват: „Преклонена глава сабя не я сече.“ Изопачено е. Пълна наведена глава сабя не я сече.
Празната не може да бъде наведена.
Пълната е наведена, има нещо вътре. Има нещо в главата, като житен клас.
към втори вариант >>
Ти не може да туриш ума си на работа, ако не го обичаш.
(втори вариант)
След като го напусне, че го обича, какво трябва да прави? Да иде при него. То е закон на разумното. Не може да имаш своя ум, ако ти не го обичаш. Закон е туй.
Ти не може да туриш ума си на работа, ако не го обичаш.
Ума не може да го туриш в действие, ако не го обичаш. Щом не го обичаш, на малкия си пръст на нокътя си не се помърда. Обичаш ли го, умът може всичко да направи заради тебе.
към втори вариант >>
Тъй както живеем, в една минута не може да свършим, но в един ден може да свършим.
(втори вариант)
Повярвай в това, и другите ще повярват. Казва: „Как да вярвам? “ Ти може да свършиш четири факултета, но мигновено знанието може да дойде по друг начин. Този начин за добиване на знание не е единствен в природата. Ти си свършил четири факултета, но в една минута може този живот да бъде съвсем друг в тебе.
Тъй както живеем, в една минута не може да свършим, но в един ден може да свършим.
(Няма да признаят.)
към втори вариант >>
Пълната е наведена, има нещо вътре.
(втори вариант)
Има някое цвете, ще се наведеш, ще го помиришеш. Ще се наведе, ще се поклони. Българите казват: „Преклонена глава сабя не я сече.“ Изопачено е. Пълна наведена глава сабя не я сече. Празната не може да бъде наведена.
Пълната е наведена, има нещо вътре.
Има нещо в главата, като житен клас.
към втори вариант >>
Ума не може да го туриш в действие, ако не го обичаш.
(втори вариант)
Да иде при него. То е закон на разумното. Не може да имаш своя ум, ако ти не го обичаш. Закон е туй. Ти не може да туриш ума си на работа, ако не го обичаш.
Ума не може да го туриш в действие, ако не го обичаш.
Щом не го обичаш, на малкия си пръст на нокътя си не се помърда. Обичаш ли го, умът може всичко да направи заради тебе.
към втори вариант >>
(Няма да признаят.)
(втори вариант)
Казва: „Как да вярвам? “ Ти може да свършиш четири факултета, но мигновено знанието може да дойде по друг начин. Този начин за добиване на знание не е единствен в природата. Ти си свършил четири факултета, но в една минута може този живот да бъде съвсем друг в тебе. Тъй както живеем, в една минута не може да свършим, но в един ден може да свършим.
(Няма да признаят.)
към втори вариант >>
Има нещо в главата, като житен клас.
(втори вариант)
Ще се наведе, ще се поклони. Българите казват: „Преклонена глава сабя не я сече.“ Изопачено е. Пълна наведена глава сабя не я сече. Празната не може да бъде наведена. Пълната е наведена, има нещо вътре.
Има нещо в главата, като житен клас.
към втори вариант >>
Щом не го обичаш, на малкия си пръст на нокътя си не се помърда.
(втори вариант)
То е закон на разумното. Не може да имаш своя ум, ако ти не го обичаш. Закон е туй. Ти не може да туриш ума си на работа, ако не го обичаш. Ума не може да го туриш в действие, ако не го обичаш.
Щом не го обичаш, на малкия си пръст на нокътя си не се помърда.
Обичаш ли го, умът може всичко да направи заради тебе.
към втори вариант >>
Мислиш ли, че хората трябва да признаят?
(втори вариант)
Мислиш ли, че хората трябва да признаят?
Ако свърша в една минута по медицината, нямам документ, не ме признават. Може да заставя цяла България да ме признае. Някоя болест е неизцерима. Аз я излекувам, става човекът. На някой кракът е счупен, искат да му режат крака, казвам: „Няма да му режете крака.“ Този излекувам, онзи, друг неврастеник, лекувам всичките.
към втори вариант >>
В една постъпка не седи моят живот.
(втори вариант)
В една постъпка не седи моят живот.
Ако аз съм направил едно право дело, то не ми придава нищо. Не мислете, че като направя едно добро, че съм направил нещо. Онзи извор, който извира във всеки момент, казва: „Знаете ли, че аз извирам.“ То е в реда на нещата. Ако престане да извира, не е извор. В реда на нещата е постоянно да извира.
към втори вариант >>
Обичаш ли го, умът може всичко да направи заради тебе.
(втори вариант)
Не може да имаш своя ум, ако ти не го обичаш. Закон е туй. Ти не може да туриш ума си на работа, ако не го обичаш. Ума не може да го туриш в действие, ако не го обичаш. Щом не го обичаш, на малкия си пръст на нокътя си не се помърда.
Обичаш ли го, умът може всичко да направи заради тебе.
към втори вариант >>
Ако свърша в една минута по медицината, нямам документ, не ме признават.
(втори вариант)
Мислиш ли, че хората трябва да признаят?
Ако свърша в една минута по медицината, нямам документ, не ме признават.
Може да заставя цяла България да ме признае. Някоя болест е неизцерима. Аз я излекувам, става човекът. На някой кракът е счупен, искат да му режат крака, казвам: „Няма да му режете крака.“ Този излекувам, онзи, друг неврастеник, лекувам всичките. Питам, няма ли да ме признаят?
към втори вариант >>
Ако аз съм направил едно право дело, то не ми придава нищо.
(втори вариант)
В една постъпка не седи моят живот.
Ако аз съм направил едно право дело, то не ми придава нищо.
Не мислете, че като направя едно добро, че съм направил нещо. Онзи извор, който извира във всеки момент, казва: „Знаете ли, че аз извирам.“ То е в реда на нещата. Ако престане да извира, не е извор. В реда на нещата е постоянно да извира. Ако аз правя добро, то е в реда на нещата, моят живот да се прояви.
към втори вариант >>
Не гледай външните неща.
(втори вариант)
Не гледай външните неща.
Външните неща са само отражение на вътрешния закон. Този закон е верен. Бог, който урежда работите, ако го обичаме, той ще направи всичко за нас. Но щом не го обичаме, Господ има друга работа, занят е. Та ние, съвременните хора, казваме: „Не ме слуша Господ.“
към втори вариант >>
Може да заставя цяла България да ме признае.
(втори вариант)
Мислиш ли, че хората трябва да признаят? Ако свърша в една минута по медицината, нямам документ, не ме признават.
Може да заставя цяла България да ме признае.
Някоя болест е неизцерима. Аз я излекувам, става човекът. На някой кракът е счупен, искат да му режат крака, казвам: „Няма да му режете крака.“ Този излекувам, онзи, друг неврастеник, лекувам всичките. Питам, няма ли да ме признаят? Тогава всичките авторитети ще дойдат, казват, каква сила има този човек.
към втори вариант >>
Не мислете, че като направя едно добро, че съм направил нещо.
(втори вариант)
В една постъпка не седи моят живот. Ако аз съм направил едно право дело, то не ми придава нищо.
Не мислете, че като направя едно добро, че съм направил нещо.
Онзи извор, който извира във всеки момент, казва: „Знаете ли, че аз извирам.“ То е в реда на нещата. Ако престане да извира, не е извор. В реда на нещата е постоянно да извира. Ако аз правя добро, то е в реда на нещата, моят живот да се прояви. То е Божественото в мене.
към втори вариант >>
Външните неща са само отражение на вътрешния закон.
(втори вариант)
Не гледай външните неща.
Външните неща са само отражение на вътрешния закон.
Този закон е верен. Бог, който урежда работите, ако го обичаме, той ще направи всичко за нас. Но щом не го обичаме, Господ има друга работа, занят е. Та ние, съвременните хора, казваме: „Не ме слуша Господ.“
към втори вариант >>
Някоя болест е неизцерима.
(втори вариант)
Мислиш ли, че хората трябва да признаят? Ако свърша в една минута по медицината, нямам документ, не ме признават. Може да заставя цяла България да ме признае.
Някоя болест е неизцерима.
Аз я излекувам, става човекът. На някой кракът е счупен, искат да му режат крака, казвам: „Няма да му режете крака.“ Този излекувам, онзи, друг неврастеник, лекувам всичките. Питам, няма ли да ме признаят? Тогава всичките авторитети ще дойдат, казват, каква сила има този човек. Учен човек съм, в един ден свърших.
към втори вариант >>
Онзи извор, който извира във всеки момент, казва: „Знаете ли, че аз извирам.“ То е в реда на нещата.
(втори вариант)
В една постъпка не седи моят живот. Ако аз съм направил едно право дело, то не ми придава нищо. Не мислете, че като направя едно добро, че съм направил нещо.
Онзи извор, който извира във всеки момент, казва: „Знаете ли, че аз извирам.“ То е в реда на нещата.
Ако престане да извира, не е извор. В реда на нещата е постоянно да извира. Ако аз правя добро, то е в реда на нещата, моят живот да се прояви. То е Божественото в мене. Като престана да извирам, Божественото престава.
към втори вариант >>
Този закон е верен.
(втори вариант)
Не гледай външните неща. Външните неща са само отражение на вътрешния закон.
Този закон е верен.
Бог, който урежда работите, ако го обичаме, той ще направи всичко за нас. Но щом не го обичаме, Господ има друга работа, занят е. Та ние, съвременните хора, казваме: „Не ме слуша Господ.“
към втори вариант >>
Аз я излекувам, става човекът.
(втори вариант)
Мислиш ли, че хората трябва да признаят? Ако свърша в една минута по медицината, нямам документ, не ме признават. Може да заставя цяла България да ме признае. Някоя болест е неизцерима.
Аз я излекувам, става човекът.
На някой кракът е счупен, искат да му режат крака, казвам: „Няма да му режете крака.“ Този излекувам, онзи, друг неврастеник, лекувам всичките. Питам, няма ли да ме признаят? Тогава всичките авторитети ще дойдат, казват, каква сила има този човек. Учен човек съм, в един ден свърших. Ама вие ще кажете вашата философия, искаме да го видим, дай.
към втори вариант >>
Ако престане да извира, не е извор.
(втори вариант)
В една постъпка не седи моят живот. Ако аз съм направил едно право дело, то не ми придава нищо. Не мислете, че като направя едно добро, че съм направил нещо. Онзи извор, който извира във всеки момент, казва: „Знаете ли, че аз извирам.“ То е в реда на нещата.
Ако престане да извира, не е извор.
В реда на нещата е постоянно да извира. Ако аз правя добро, то е в реда на нещата, моят живот да се прояви. То е Божественото в мене. Като престана да извирам, Божественото престава. Ако избирането е един момент, Божественото не е един момент.
към втори вариант >>
Бог, който урежда работите, ако го обичаме, той ще направи всичко за нас.
(втори вариант)
Не гледай външните неща. Външните неща са само отражение на вътрешния закон. Този закон е верен.
Бог, който урежда работите, ако го обичаме, той ще направи всичко за нас.
Но щом не го обичаме, Господ има друга работа, занят е. Та ние, съвременните хора, казваме: „Не ме слуша Господ.“
към втори вариант >>
На някой кракът е счупен, искат да му режат крака, казвам: „Няма да му режете крака.“ Този излекувам, онзи, друг неврастеник, лекувам всичките.
(втори вариант)
Мислиш ли, че хората трябва да признаят? Ако свърша в една минута по медицината, нямам документ, не ме признават. Може да заставя цяла България да ме признае. Някоя болест е неизцерима. Аз я излекувам, става човекът.
На някой кракът е счупен, искат да му режат крака, казвам: „Няма да му режете крака.“ Този излекувам, онзи, друг неврастеник, лекувам всичките.
Питам, няма ли да ме признаят? Тогава всичките авторитети ще дойдат, казват, каква сила има този човек. Учен човек съм, в един ден свърших. Ама вие ще кажете вашата философия, искаме да го видим, дай.
към втори вариант >>
В реда на нещата е постоянно да извира.
(втори вариант)
В една постъпка не седи моят живот. Ако аз съм направил едно право дело, то не ми придава нищо. Не мислете, че като направя едно добро, че съм направил нещо. Онзи извор, който извира във всеки момент, казва: „Знаете ли, че аз извирам.“ То е в реда на нещата. Ако престане да извира, не е извор.
В реда на нещата е постоянно да извира.
Ако аз правя добро, то е в реда на нещата, моят живот да се прояви. То е Божественото в мене. Като престана да извирам, Божественото престава. Ако избирането е един момент, Божественото не е един момент. Не трябва да туряме в живота си граници.
към втори вариант >>
Но щом не го обичаме, Господ има друга работа, занят е.
(втори вариант)
Не гледай външните неща. Външните неща са само отражение на вътрешния закон. Този закон е верен. Бог, който урежда работите, ако го обичаме, той ще направи всичко за нас.
Но щом не го обичаме, Господ има друга работа, занят е.
Та ние, съвременните хора, казваме: „Не ме слуша Господ.“
към втори вариант >>
Питам, няма ли да ме признаят?
(втори вариант)
Ако свърша в една минута по медицината, нямам документ, не ме признават. Може да заставя цяла България да ме признае. Някоя болест е неизцерима. Аз я излекувам, става човекът. На някой кракът е счупен, искат да му режат крака, казвам: „Няма да му режете крака.“ Този излекувам, онзи, друг неврастеник, лекувам всичките.
Питам, няма ли да ме признаят?
Тогава всичките авторитети ще дойдат, казват, каква сила има този човек. Учен човек съм, в един ден свърших. Ама вие ще кажете вашата философия, искаме да го видим, дай.
към втори вариант >>
Ако аз правя добро, то е в реда на нещата, моят живот да се прояви.
(втори вариант)
Ако аз съм направил едно право дело, то не ми придава нищо. Не мислете, че като направя едно добро, че съм направил нещо. Онзи извор, който извира във всеки момент, казва: „Знаете ли, че аз извирам.“ То е в реда на нещата. Ако престане да извира, не е извор. В реда на нещата е постоянно да извира.
Ако аз правя добро, то е в реда на нещата, моят живот да се прояви.
То е Божественото в мене. Като престана да извирам, Божественото престава. Ако избирането е един момент, Божественото не е един момент. Не трябва да туряме в живота си граници. Казва, едно добро направих.
към втори вариант >>
Та ние, съвременните хора, казваме: „Не ме слуша Господ.“
(втори вариант)
Не гледай външните неща. Външните неща са само отражение на вътрешния закон. Този закон е верен. Бог, който урежда работите, ако го обичаме, той ще направи всичко за нас. Но щом не го обичаме, Господ има друга работа, занят е.
Та ние, съвременните хора, казваме: „Не ме слуша Господ.“
към втори вариант >>
Тогава всичките авторитети ще дойдат, казват, каква сила има този човек.
(втори вариант)
Може да заставя цяла България да ме признае. Някоя болест е неизцерима. Аз я излекувам, става човекът. На някой кракът е счупен, искат да му режат крака, казвам: „Няма да му режете крака.“ Този излекувам, онзи, друг неврастеник, лекувам всичките. Питам, няма ли да ме признаят?
Тогава всичките авторитети ще дойдат, казват, каква сила има този човек.
Учен човек съм, в един ден свърших. Ама вие ще кажете вашата философия, искаме да го видим, дай.
към втори вариант >>
То е Божественото в мене.
(втори вариант)
Не мислете, че като направя едно добро, че съм направил нещо. Онзи извор, който извира във всеки момент, казва: „Знаете ли, че аз извирам.“ То е в реда на нещата. Ако престане да извира, не е извор. В реда на нещата е постоянно да извира. Ако аз правя добро, то е в реда на нещата, моят живот да се прояви.
То е Божественото в мене.
Като престана да извирам, Божественото престава. Ако избирането е един момент, Божественото не е един момент. Не трябва да туряме в живота си граници. Казва, едно добро направих. Но едно добро не съдържа всичко.
към втори вариант >>
Сега, коя е първата дума на Божествения език?
(втори вариант)
Сега, коя е първата дума на Божествения език?
Хайде, аз ще го оставя за тема. Пишете втория път за първата дума на Божествения език. Всеки да напише по нещо. Сега какво ще кажете, все нещо ще ви дойде наум. Според мене вие не сте хора свободни.
към втори вариант >>
Учен човек съм, в един ден свърших.
(втори вариант)
Някоя болест е неизцерима. Аз я излекувам, става човекът. На някой кракът е счупен, искат да му режат крака, казвам: „Няма да му режете крака.“ Този излекувам, онзи, друг неврастеник, лекувам всичките. Питам, няма ли да ме признаят? Тогава всичките авторитети ще дойдат, казват, каква сила има този човек.
Учен човек съм, в един ден свърших.
Ама вие ще кажете вашата философия, искаме да го видим, дай.
към втори вариант >>
Като престана да извирам, Божественото престава.
(втори вариант)
Онзи извор, който извира във всеки момент, казва: „Знаете ли, че аз извирам.“ То е в реда на нещата. Ако престане да извира, не е извор. В реда на нещата е постоянно да извира. Ако аз правя добро, то е в реда на нещата, моят живот да се прояви. То е Божественото в мене.
Като престана да извирам, Божественото престава.
Ако избирането е един момент, Божественото не е един момент. Не трябва да туряме в живота си граници. Казва, едно добро направих. Но едно добро не съдържа всичко. Трябва непреривно да се мисли.
към втори вариант >>
Хайде, аз ще го оставя за тема.
(втори вариант)
Сега, коя е първата дума на Божествения език?
Хайде, аз ще го оставя за тема.
Пишете втория път за първата дума на Божествения език. Всеки да напише по нещо. Сега какво ще кажете, все нещо ще ви дойде наум. Според мене вие не сте хора свободни. Вие не знаете какво нещо е свободата.
към втори вариант >>
Ама вие ще кажете вашата философия, искаме да го видим, дай.
(втори вариант)
Аз я излекувам, става човекът. На някой кракът е счупен, искат да му режат крака, казвам: „Няма да му режете крака.“ Този излекувам, онзи, друг неврастеник, лекувам всичките. Питам, няма ли да ме признаят? Тогава всичките авторитети ще дойдат, казват, каква сила има този човек. Учен човек съм, в един ден свърших.
Ама вие ще кажете вашата философия, искаме да го видим, дай.
към втори вариант >>
Ако избирането е един момент, Божественото не е един момент.
(втори вариант)
Ако престане да извира, не е извор. В реда на нещата е постоянно да извира. Ако аз правя добро, то е в реда на нещата, моят живот да се прояви. То е Божественото в мене. Като престана да извирам, Божественото престава.
Ако избирането е един момент, Божественото не е един момент.
Не трябва да туряме в живота си граници. Казва, едно добро направих. Но едно добро не съдържа всичко. Трябва непреривно да се мисли. Хубавото и красивото е еднакво да мислиш - и като направиш една погрешка, да се зарадваш, и като направиш едно добро, да се зарадваш.
към втори вариант >>
Пишете втория път за първата дума на Божествения език.
(втори вариант)
Сега, коя е първата дума на Божествения език? Хайде, аз ще го оставя за тема.
Пишете втория път за първата дума на Божествения език.
Всеки да напише по нещо. Сега какво ще кажете, все нещо ще ви дойде наум. Според мене вие не сте хора свободни. Вие не знаете какво нещо е свободата. Да бъде човек свободен, значи да няма нищо на душата си.
към втори вариант >>
Аз ще ви дам един опит.
(втори вариант)
Аз ще ви дам един опит.
Ще ви накарам всички да бягате навън, да излезете през прозорците, някои през вратата. Искате някои да направя едно чудо. Аз ще направя, но като изскочите из прозорците, ще вярвате. После отвън пак ще ви вкарам. Те са необикновени работи.
към втори вариант >>
Не трябва да туряме в живота си граници.
(втори вариант)
В реда на нещата е постоянно да извира. Ако аз правя добро, то е в реда на нещата, моят живот да се прояви. То е Божественото в мене. Като престана да извирам, Божественото престава. Ако избирането е един момент, Божественото не е един момент.
Не трябва да туряме в живота си граници.
Казва, едно добро направих. Но едно добро не съдържа всичко. Трябва непреривно да се мисли. Хубавото и красивото е еднакво да мислиш - и като направиш една погрешка, да се зарадваш, и като направиш едно добро, да се зарадваш.
към втори вариант >>
Всеки да напише по нещо.
(втори вариант)
Сега, коя е първата дума на Божествения език? Хайде, аз ще го оставя за тема. Пишете втория път за първата дума на Божествения език.
Всеки да напише по нещо.
Сега какво ще кажете, все нещо ще ви дойде наум. Според мене вие не сте хора свободни. Вие не знаете какво нещо е свободата. Да бъде човек свободен, значи да няма нищо на душата си. Първото нещо е да се освободите от тежките мисли.
към втори вариант >>
Ще ви накарам всички да бягате навън, да излезете през прозорците, някои през вратата.
(втори вариант)
Аз ще ви дам един опит.
Ще ви накарам всички да бягате навън, да излезете през прозорците, някои през вратата.
Искате някои да направя едно чудо. Аз ще направя, но като изскочите из прозорците, ще вярвате. После отвън пак ще ви вкарам. Те са необикновени работи. Може човек да излезе из прозорците навън.
към втори вариант >>
Казва, едно добро направих.
(втори вариант)
Ако аз правя добро, то е в реда на нещата, моят живот да се прояви. То е Божественото в мене. Като престана да извирам, Божественото престава. Ако избирането е един момент, Божественото не е един момент. Не трябва да туряме в живота си граници.
Казва, едно добро направих.
Но едно добро не съдържа всичко. Трябва непреривно да се мисли. Хубавото и красивото е еднакво да мислиш - и като направиш една погрешка, да се зарадваш, и като направиш едно добро, да се зарадваш.
към втори вариант >>
Сега какво ще кажете, все нещо ще ви дойде наум.
(втори вариант)
Сега, коя е първата дума на Божествения език? Хайде, аз ще го оставя за тема. Пишете втория път за първата дума на Божествения език. Всеки да напише по нещо.
Сега какво ще кажете, все нещо ще ви дойде наум.
Според мене вие не сте хора свободни. Вие не знаете какво нещо е свободата. Да бъде човек свободен, значи да няма нищо на душата си. Първото нещо е да се освободите от тежките мисли. Ние седим и прекарваме своето минало.
към втори вариант >>
Искате някои да направя едно чудо.
(втори вариант)
Аз ще ви дам един опит. Ще ви накарам всички да бягате навън, да излезете през прозорците, някои през вратата.
Искате някои да направя едно чудо.
Аз ще направя, но като изскочите из прозорците, ще вярвате. После отвън пак ще ви вкарам. Те са необикновени работи. Може човек да излезе из прозорците навън. Преведете сега моята мисъл.
към втори вариант >>
Но едно добро не съдържа всичко.
(втори вариант)
То е Божественото в мене. Като престана да извирам, Божественото престава. Ако избирането е един момент, Божественото не е един момент. Не трябва да туряме в живота си граници. Казва, едно добро направих.
Но едно добро не съдържа всичко.
Трябва непреривно да се мисли. Хубавото и красивото е еднакво да мислиш - и като направиш една погрешка, да се зарадваш, и като направиш едно добро, да се зарадваш.
към втори вариант >>
Според мене вие не сте хора свободни.
(втори вариант)
Сега, коя е първата дума на Божествения език? Хайде, аз ще го оставя за тема. Пишете втория път за първата дума на Божествения език. Всеки да напише по нещо. Сега какво ще кажете, все нещо ще ви дойде наум.
Според мене вие не сте хора свободни.
Вие не знаете какво нещо е свободата. Да бъде човек свободен, значи да няма нищо на душата си. Първото нещо е да се освободите от тежките мисли. Ние седим и прекарваме своето минало. Мнозина ме питат какво с тяхното минало.
към втори вариант >>
Аз ще направя, но като изскочите из прозорците, ще вярвате.
(втори вариант)
Аз ще ви дам един опит. Ще ви накарам всички да бягате навън, да излезете през прозорците, някои през вратата. Искате някои да направя едно чудо.
Аз ще направя, но като изскочите из прозорците, ще вярвате.
После отвън пак ще ви вкарам. Те са необикновени работи. Може човек да излезе из прозорците навън. Преведете сега моята мисъл.
към втори вариант >>
Трябва непреривно да се мисли.
(втори вариант)
Като престана да извирам, Божественото престава. Ако избирането е един момент, Божественото не е един момент. Не трябва да туряме в живота си граници. Казва, едно добро направих. Но едно добро не съдържа всичко.
Трябва непреривно да се мисли.
Хубавото и красивото е еднакво да мислиш - и като направиш една погрешка, да се зарадваш, и като направиш едно добро, да се зарадваш.
към втори вариант >>
Вие не знаете какво нещо е свободата.
(втори вариант)
Хайде, аз ще го оставя за тема. Пишете втория път за първата дума на Божествения език. Всеки да напише по нещо. Сега какво ще кажете, все нещо ще ви дойде наум. Според мене вие не сте хора свободни.
Вие не знаете какво нещо е свободата.
Да бъде човек свободен, значи да няма нищо на душата си. Първото нещо е да се освободите от тежките мисли. Ние седим и прекарваме своето минало. Мнозина ме питат какво с тяхното минало. Миналото не седи само от добри работи или от любезни.
към втори вариант >>
После отвън пак ще ви вкарам.
(втори вариант)
Аз ще ви дам един опит. Ще ви накарам всички да бягате навън, да излезете през прозорците, някои през вратата. Искате някои да направя едно чудо. Аз ще направя, но като изскочите из прозорците, ще вярвате.
После отвън пак ще ви вкарам.
Те са необикновени работи. Може човек да излезе из прозорците навън. Преведете сега моята мисъл.
към втори вариант >>
Хубавото и красивото е еднакво да мислиш - и като направиш една погрешка, да се зарадваш, и като направиш едно добро, да се зарадваш.
(втори вариант)
Ако избирането е един момент, Божественото не е един момент. Не трябва да туряме в живота си граници. Казва, едно добро направих. Но едно добро не съдържа всичко. Трябва непреривно да се мисли.
Хубавото и красивото е еднакво да мислиш - и като направиш една погрешка, да се зарадваш, и като направиш едно добро, да се зарадваш.
към втори вариант >>
Да бъде човек свободен, значи да няма нищо на душата си.
(втори вариант)
Пишете втория път за първата дума на Божествения език. Всеки да напише по нещо. Сега какво ще кажете, все нещо ще ви дойде наум. Според мене вие не сте хора свободни. Вие не знаете какво нещо е свободата.
Да бъде човек свободен, значи да няма нищо на душата си.
Първото нещо е да се освободите от тежките мисли. Ние седим и прекарваме своето минало. Мнозина ме питат какво с тяхното минало. Миналото не седи само от добри работи или от любезни. Като погледна миналото на един човек, какво да му кажа?
към втори вариант >>
Те са необикновени работи.
(втори вариант)
Аз ще ви дам един опит. Ще ви накарам всички да бягате навън, да излезете през прозорците, някои през вратата. Искате някои да направя едно чудо. Аз ще направя, но като изскочите из прозорците, ще вярвате. После отвън пак ще ви вкарам.
Те са необикновени работи.
Може човек да излезе из прозорците навън. Преведете сега моята мисъл.
към втори вариант >>
Защо ще се зарадваш, като направиш една погрешка?
(втори вариант)
Защо ще се зарадваш, като направиш една погрешка?
Че като направиш една погрешка, всички онези, които те мразят, ще се зарадват, че и ти правиш погрешка. Хич да няма хатър. Като направиш добро, онези, които те обичат, ще се зарадват. Като направиш добро, ще кажеш: „Хайде и на тях да се порадвам.“ Като не грешиш, правиш добро. Пък като направиш една малка погрешка - на български как пишете „беше“, с „ѣ“ или с „е“.
към втори вариант >>
Първото нещо е да се освободите от тежките мисли.
(втори вариант)
Всеки да напише по нещо. Сега какво ще кажете, все нещо ще ви дойде наум. Според мене вие не сте хора свободни. Вие не знаете какво нещо е свободата. Да бъде човек свободен, значи да няма нищо на душата си.
Първото нещо е да се освободите от тежките мисли.
Ние седим и прекарваме своето минало. Мнозина ме питат какво с тяхното минало. Миналото не седи само от добри работи или от любезни. Като погледна миналото на един човек, какво да му кажа? Неговото минало е много лесно, хубаво, красиво е.
към втори вариант >>
Може човек да излезе из прозорците навън.
(втори вариант)
Ще ви накарам всички да бягате навън, да излезете през прозорците, някои през вратата. Искате някои да направя едно чудо. Аз ще направя, но като изскочите из прозорците, ще вярвате. После отвън пак ще ви вкарам. Те са необикновени работи.
Може човек да излезе из прозорците навън.
Преведете сега моята мисъл.
към втори вариант >>
Че като направиш една погрешка, всички онези, които те мразят, ще се зарадват, че и ти правиш погрешка.
(втори вариант)
Защо ще се зарадваш, като направиш една погрешка?
Че като направиш една погрешка, всички онези, които те мразят, ще се зарадват, че и ти правиш погрешка.
Хич да няма хатър. Като направиш добро, онези, които те обичат, ще се зарадват. Като направиш добро, ще кажеш: „Хайде и на тях да се порадвам.“ Като не грешиш, правиш добро. Пък като направиш една малка погрешка - на български как пишете „беше“, с „ѣ“ или с „е“. Казва, не зная как да пиша.
към втори вариант >>
Ние седим и прекарваме своето минало.
(втори вариант)
Сега какво ще кажете, все нещо ще ви дойде наум. Според мене вие не сте хора свободни. Вие не знаете какво нещо е свободата. Да бъде човек свободен, значи да няма нищо на душата си. Първото нещо е да се освободите от тежките мисли.
Ние седим и прекарваме своето минало.
Мнозина ме питат какво с тяхното минало. Миналото не седи само от добри работи или от любезни. Като погледна миналото на един човек, какво да му кажа? Неговото минало е много лесно, хубаво, красиво е. Казва: „Как съм живял в миналото?
към втори вариант >>
Преведете сега моята мисъл.
(втори вариант)
Искате някои да направя едно чудо. Аз ще направя, но като изскочите из прозорците, ще вярвате. После отвън пак ще ви вкарам. Те са необикновени работи. Може човек да излезе из прозорците навън.
Преведете сега моята мисъл.
към втори вариант >>
Хич да няма хатър.
(втори вариант)
Защо ще се зарадваш, като направиш една погрешка? Че като направиш една погрешка, всички онези, които те мразят, ще се зарадват, че и ти правиш погрешка.
Хич да няма хатър.
Като направиш добро, онези, които те обичат, ще се зарадват. Като направиш добро, ще кажеш: „Хайде и на тях да се порадвам.“ Като не грешиш, правиш добро. Пък като направиш една малка погрешка - на български как пишете „беше“, с „ѣ“ или с „е“. Казва, не зная как да пиша. Във всичките езици има правописание.
към втори вариант >>
Мнозина ме питат какво с тяхното минало.
(втори вариант)
Според мене вие не сте хора свободни. Вие не знаете какво нещо е свободата. Да бъде човек свободен, значи да няма нищо на душата си. Първото нещо е да се освободите от тежките мисли. Ние седим и прекарваме своето минало.
Мнозина ме питат какво с тяхното минало.
Миналото не седи само от добри работи или от любезни. Като погледна миналото на един човек, какво да му кажа? Неговото минало е много лесно, хубаво, красиво е. Казва: „Как съм живял в миналото? “ Казвам: „Много добре си живял.“ Казва: „Богат ли съм бил?
към втори вариант >>
Светлината, която слиза отгоре, търси ли нашата врата, светлината признава ли официален път?
(втори вариант)
Светлината, която слиза отгоре, търси ли нашата врата, светлината признава ли официален път?
Ако някой влезе през прозореца, ние го считаме за обида. Светлината признава ли туй правило? Тя влиза отвсякъде вкъщи. Откъдето намери дупка, влиза вътре, курдиса се, приятно ти е, че влиза. Сърдиш ли се на нея?
към втори вариант >>
Като направиш добро, онези, които те обичат, ще се зарадват.
(втори вариант)
Защо ще се зарадваш, като направиш една погрешка? Че като направиш една погрешка, всички онези, които те мразят, ще се зарадват, че и ти правиш погрешка. Хич да няма хатър.
Като направиш добро, онези, които те обичат, ще се зарадват.
Като направиш добро, ще кажеш: „Хайде и на тях да се порадвам.“ Като не грешиш, правиш добро. Пък като направиш една малка погрешка - на български как пишете „беше“, с „ѣ“ или с „е“. Казва, не зная как да пиша. Във всичките езици има правописание. В българското правописание как го пишете с „ѣ“.
към втори вариант >>
Миналото не седи само от добри работи или от любезни.
(втори вариант)
Вие не знаете какво нещо е свободата. Да бъде човек свободен, значи да няма нищо на душата си. Първото нещо е да се освободите от тежките мисли. Ние седим и прекарваме своето минало. Мнозина ме питат какво с тяхното минало.
Миналото не седи само от добри работи или от любезни.
Като погледна миналото на един човек, какво да му кажа? Неговото минало е много лесно, хубаво, красиво е. Казва: „Как съм живял в миналото? “ Казвам: „Много добре си живял.“ Казва: „Богат ли съм бил? Сега работата е съвсем закъсала, нито пет пари нямам.“
към втори вариант >>
Ако някой влезе през прозореца, ние го считаме за обида.
(втори вариант)
Светлината, която слиза отгоре, търси ли нашата врата, светлината признава ли официален път?
Ако някой влезе през прозореца, ние го считаме за обида.
Светлината признава ли туй правило? Тя влиза отвсякъде вкъщи. Откъдето намери дупка, влиза вътре, курдиса се, приятно ти е, че влиза. Сърдиш ли се на нея? Значи има един начин, докато влизаме само през вратата.
към втори вариант >>
Като направиш добро, ще кажеш: „Хайде и на тях да се порадвам.“ Като не грешиш, правиш добро.
(втори вариант)
Защо ще се зарадваш, като направиш една погрешка? Че като направиш една погрешка, всички онези, които те мразят, ще се зарадват, че и ти правиш погрешка. Хич да няма хатър. Като направиш добро, онези, които те обичат, ще се зарадват.
Като направиш добро, ще кажеш: „Хайде и на тях да се порадвам.“ Като не грешиш, правиш добро.
Пък като направиш една малка погрешка - на български как пишете „беше“, с „ѣ“ или с „е“. Казва, не зная как да пиша. Във всичките езици има правописание. В българското правописание как го пишете с „ѣ“. Казвам „ям“.
към втори вариант >>
Като погледна миналото на един човек, какво да му кажа?
(втори вариант)
Да бъде човек свободен, значи да няма нищо на душата си. Първото нещо е да се освободите от тежките мисли. Ние седим и прекарваме своето минало. Мнозина ме питат какво с тяхното минало. Миналото не седи само от добри работи или от любезни.
Като погледна миналото на един човек, какво да му кажа?
Неговото минало е много лесно, хубаво, красиво е. Казва: „Как съм живял в миналото? “ Казвам: „Много добре си живял.“ Казва: „Богат ли съм бил? Сега работата е съвсем закъсала, нито пет пари нямам.“
към втори вариант >>
Светлината признава ли туй правило?
(втори вариант)
Светлината, която слиза отгоре, търси ли нашата врата, светлината признава ли официален път? Ако някой влезе през прозореца, ние го считаме за обида.
Светлината признава ли туй правило?
Тя влиза отвсякъде вкъщи. Откъдето намери дупка, влиза вътре, курдиса се, приятно ти е, че влиза. Сърдиш ли се на нея? Значи има един начин, докато влизаме само през вратата. Но като светлината откъде трябва да влезем?
към втори вариант >>
Пък като направиш една малка погрешка - на български как пишете „беше“, с „ѣ“ или с „е“.
(втори вариант)
Защо ще се зарадваш, като направиш една погрешка? Че като направиш една погрешка, всички онези, които те мразят, ще се зарадват, че и ти правиш погрешка. Хич да няма хатър. Като направиш добро, онези, които те обичат, ще се зарадват. Като направиш добро, ще кажеш: „Хайде и на тях да се порадвам.“ Като не грешиш, правиш добро.
Пък като направиш една малка погрешка - на български как пишете „беше“, с „ѣ“ или с „е“.
Казва, не зная как да пиша. Във всичките езици има правописание. В българското правописание как го пишете с „ѣ“. Казвам „ям“. Казва „еде“.
към втори вариант >>
Неговото минало е много лесно, хубаво, красиво е.
(втори вариант)
Първото нещо е да се освободите от тежките мисли. Ние седим и прекарваме своето минало. Мнозина ме питат какво с тяхното минало. Миналото не седи само от добри работи или от любезни. Като погледна миналото на един човек, какво да му кажа?
Неговото минало е много лесно, хубаво, красиво е.
Казва: „Как съм живял в миналото? “ Казвам: „Много добре си живял.“ Казва: „Богат ли съм бил? Сега работата е съвсем закъсала, нито пет пари нямам.“
към втори вариант >>
Тя влиза отвсякъде вкъщи.
(втори вариант)
Светлината, която слиза отгоре, търси ли нашата врата, светлината признава ли официален път? Ако някой влезе през прозореца, ние го считаме за обида. Светлината признава ли туй правило?
Тя влиза отвсякъде вкъщи.
Откъдето намери дупка, влиза вътре, курдиса се, приятно ти е, че влиза. Сърдиш ли се на нея? Значи има един начин, докато влизаме само през вратата. Но като светлината откъде трябва да влезем? Оттам, отдето може да влезе, то е правият път.
към втори вариант >>
Казва, не зная как да пиша.
(втори вариант)
Че като направиш една погрешка, всички онези, които те мразят, ще се зарадват, че и ти правиш погрешка. Хич да няма хатър. Като направиш добро, онези, които те обичат, ще се зарадват. Като направиш добро, ще кажеш: „Хайде и на тях да се порадвам.“ Като не грешиш, правиш добро. Пък като направиш една малка погрешка - на български как пишете „беше“, с „ѣ“ или с „е“.
Казва, не зная как да пиша.
Във всичките езици има правописание. В българското правописание как го пишете с „ѣ“. Казвам „ям“. Казва „еде“. В първото лице турям „я“, в третото лице турям „е“.
към втори вариант >>
Казва: „Как съм живял в миналото?
(втори вариант)
Ние седим и прекарваме своето минало. Мнозина ме питат какво с тяхното минало. Миналото не седи само от добри работи или от любезни. Като погледна миналото на един човек, какво да му кажа? Неговото минало е много лесно, хубаво, красиво е.
Казва: „Как съм живял в миналото?
“ Казвам: „Много добре си живял.“ Казва: „Богат ли съм бил? Сега работата е съвсем закъсала, нито пет пари нямам.“
към втори вариант >>
Откъдето намери дупка, влиза вътре, курдиса се, приятно ти е, че влиза.
(втори вариант)
Светлината, която слиза отгоре, търси ли нашата врата, светлината признава ли официален път? Ако някой влезе през прозореца, ние го считаме за обида. Светлината признава ли туй правило? Тя влиза отвсякъде вкъщи.
Откъдето намери дупка, влиза вътре, курдиса се, приятно ти е, че влиза.
Сърдиш ли се на нея? Значи има един начин, докато влизаме само през вратата. Но като светлината откъде трябва да влезем? Оттам, отдето може да влезе, то е правият път. Оттам, отдето можеш да излезеш в дадения случай, то е вратата.
към втори вариант >>
Във всичките езици има правописание.
(втори вариант)
Хич да няма хатър. Като направиш добро, онези, които те обичат, ще се зарадват. Като направиш добро, ще кажеш: „Хайде и на тях да се порадвам.“ Като не грешиш, правиш добро. Пък като направиш една малка погрешка - на български как пишете „беше“, с „ѣ“ или с „е“. Казва, не зная как да пиша.
Във всичките езици има правописание.
В българското правописание как го пишете с „ѣ“. Казвам „ям“. Казва „еде“. В първото лице турям „я“, в третото лице турям „е“. Защо „я“ се изменя в „е“?
към втори вариант >>
“ Казвам: „Много добре си живял.“ Казва: „Богат ли съм бил?
(втори вариант)
Мнозина ме питат какво с тяхното минало. Миналото не седи само от добри работи или от любезни. Като погледна миналото на един човек, какво да му кажа? Неговото минало е много лесно, хубаво, красиво е. Казва: „Как съм живял в миналото?
“ Казвам: „Много добре си живял.“ Казва: „Богат ли съм бил?
Сега работата е съвсем закъсала, нито пет пари нямам.“
към втори вариант >>
Сърдиш ли се на нея?
(втори вариант)
Светлината, която слиза отгоре, търси ли нашата врата, светлината признава ли официален път? Ако някой влезе през прозореца, ние го считаме за обида. Светлината признава ли туй правило? Тя влиза отвсякъде вкъщи. Откъдето намери дупка, влиза вътре, курдиса се, приятно ти е, че влиза.
Сърдиш ли се на нея?
Значи има един начин, докато влизаме само през вратата. Но като светлината откъде трябва да влезем? Оттам, отдето може да влезе, то е правият път. Оттам, отдето можеш да излезеш в дадения случай, то е вратата. Оттам, отдето не може да излезеш, никаква врата не е.
към втори вариант >>
В българското правописание как го пишете с „ѣ“.
(втори вариант)
Като направиш добро, онези, които те обичат, ще се зарадват. Като направиш добро, ще кажеш: „Хайде и на тях да се порадвам.“ Като не грешиш, правиш добро. Пък като направиш една малка погрешка - на български как пишете „беше“, с „ѣ“ или с „е“. Казва, не зная как да пиша. Във всичките езици има правописание.
В българското правописание как го пишете с „ѣ“.
Казвам „ям“. Казва „еде“. В първото лице турям „я“, в третото лице турям „е“. Защо „я“ се изменя в „е“? Причината са звуковете, които се изменят по един закон.
към втори вариант >>
Сега работата е съвсем закъсала, нито пет пари нямам.“
(втори вариант)
Миналото не седи само от добри работи или от любезни. Като погледна миналото на един човек, какво да му кажа? Неговото минало е много лесно, хубаво, красиво е. Казва: „Как съм живял в миналото? “ Казвам: „Много добре си живял.“ Казва: „Богат ли съм бил?
Сега работата е съвсем закъсала, нито пет пари нямам.“
към втори вариант >>
Значи има един начин, докато влизаме само през вратата.
(втори вариант)
Ако някой влезе през прозореца, ние го считаме за обида. Светлината признава ли туй правило? Тя влиза отвсякъде вкъщи. Откъдето намери дупка, влиза вътре, курдиса се, приятно ти е, че влиза. Сърдиш ли се на нея?
Значи има един начин, докато влизаме само през вратата.
Но като светлината откъде трябва да влезем? Оттам, отдето може да влезе, то е правият път. Оттам, отдето можеш да излезеш в дадения случай, то е вратата. Оттам, отдето не може да излезеш, никаква врата не е. Казва някой, как може така.
към втори вариант >>
Казвам „ям“.
(втори вариант)
Като направиш добро, ще кажеш: „Хайде и на тях да се порадвам.“ Като не грешиш, правиш добро. Пък като направиш една малка погрешка - на български как пишете „беше“, с „ѣ“ или с „е“. Казва, не зная как да пиша. Във всичките езици има правописание. В българското правописание как го пишете с „ѣ“.
Казвам „ям“.
Казва „еде“. В първото лице турям „я“, в третото лице турям „е“. Защо „я“ се изменя в „е“? Причината са звуковете, които се изменят по един закон. Когато енергията минава от първото лице в третото, се изменя.
към втори вариант >>
В какво седи лошевината?
(втори вариант)
В какво седи лошевината?
Да нямаш пет пари в джоба, това лошо ли е? Че то е една от най-големите привилегии. На някой княз джобът е пълен с пари. Те са еднакви - един княз, който има пари, и един княз, който няма пари. Че в парите ли седи княжеството?
към втори вариант >>
Но като светлината откъде трябва да влезем?
(втори вариант)
Светлината признава ли туй правило? Тя влиза отвсякъде вкъщи. Откъдето намери дупка, влиза вътре, курдиса се, приятно ти е, че влиза. Сърдиш ли се на нея? Значи има един начин, докато влизаме само през вратата.
Но като светлината откъде трябва да влезем?
Оттам, отдето може да влезе, то е правият път. Оттам, отдето можеш да излезеш в дадения случай, то е вратата. Оттам, отдето не може да излезеш, никаква врата не е. Казва някой, как може така. Един контраст.
към втори вариант >>
Казва „еде“.
(втори вариант)
Пък като направиш една малка погрешка - на български как пишете „беше“, с „ѣ“ или с „е“. Казва, не зная как да пиша. Във всичките езици има правописание. В българското правописание как го пишете с „ѣ“. Казвам „ям“.
Казва „еде“.
В първото лице турям „я“, в третото лице турям „е“. Защо „я“ се изменя в „е“? Причината са звуковете, които се изменят по един закон. Когато енергията минава от първото лице в третото, се изменя. Колкото е по-близо до лицето, гласът е по-силен.
към втори вариант >>
Да нямаш пет пари в джоба, това лошо ли е?
(втори вариант)
В какво седи лошевината?
Да нямаш пет пари в джоба, това лошо ли е?
Че то е една от най-големите привилегии. На някой княз джобът е пълен с пари. Те са еднакви - един княз, който има пари, и един княз, който няма пари. Че в парите ли седи княжеството? И с пари, и без пари.
към втори вариант >>
Оттам, отдето може да влезе, то е правият път.
(втори вариант)
Тя влиза отвсякъде вкъщи. Откъдето намери дупка, влиза вътре, курдиса се, приятно ти е, че влиза. Сърдиш ли се на нея? Значи има един начин, докато влизаме само през вратата. Но като светлината откъде трябва да влезем?
Оттам, отдето може да влезе, то е правият път.
Оттам, отдето можеш да излезеш в дадения случай, то е вратата. Оттам, отдето не може да излезеш, никаква врата не е. Казва някой, как може така. Един контраст.
към втори вариант >>
В първото лице турям „я“, в третото лице турям „е“.
(втори вариант)
Казва, не зная как да пиша. Във всичките езици има правописание. В българското правописание как го пишете с „ѣ“. Казвам „ям“. Казва „еде“.
В първото лице турям „я“, в третото лице турям „е“.
Защо „я“ се изменя в „е“? Причината са звуковете, които се изменят по един закон. Когато енергията минава от първото лице в третото, се изменя. Колкото е по-близо до лицето, гласът е по-силен. Колкото е по-далеч от лицето, гласът отслабва.
към втори вариант >>
Че то е една от най-големите привилегии.
(втори вариант)
В какво седи лошевината? Да нямаш пет пари в джоба, това лошо ли е?
Че то е една от най-големите привилегии.
На някой княз джобът е пълен с пари. Те са еднакви - един княз, който има пари, и един княз, който няма пари. Че в парите ли седи княжеството? И с пари, и без пари. Аз разсъждавам.
към втори вариант >>
Оттам, отдето можеш да излезеш в дадения случай, то е вратата.
(втори вариант)
Откъдето намери дупка, влиза вътре, курдиса се, приятно ти е, че влиза. Сърдиш ли се на нея? Значи има един начин, докато влизаме само през вратата. Но като светлината откъде трябва да влезем? Оттам, отдето може да влезе, то е правият път.
Оттам, отдето можеш да излезеш в дадения случай, то е вратата.
Оттам, отдето не може да излезеш, никаква врата не е. Казва някой, как може така. Един контраст.
към втори вариант >>
Защо „я“ се изменя в „е“?
(втори вариант)
Във всичките езици има правописание. В българското правописание как го пишете с „ѣ“. Казвам „ям“. Казва „еде“. В първото лице турям „я“, в третото лице турям „е“.
Защо „я“ се изменя в „е“?
Причината са звуковете, които се изменят по един закон. Когато енергията минава от първото лице в третото, се изменя. Колкото е по-близо до лицето, гласът е по-силен. Колкото е по-далеч от лицето, гласът отслабва.
към втори вариант >>
На някой княз джобът е пълен с пари.
(втори вариант)
В какво седи лошевината? Да нямаш пет пари в джоба, това лошо ли е? Че то е една от най-големите привилегии.
На някой княз джобът е пълен с пари.
Те са еднакви - един княз, който има пари, и един княз, който няма пари. Че в парите ли седи княжеството? И с пари, и без пари. Аз разсъждавам. Нима, като взема този тебешир, нима тогава съм учен човек?
към втори вариант >>
Оттам, отдето не може да излезеш, никаква врата не е.
(втори вариант)
Сърдиш ли се на нея? Значи има един начин, докато влизаме само през вратата. Но като светлината откъде трябва да влезем? Оттам, отдето може да влезе, то е правият път. Оттам, отдето можеш да излезеш в дадения случай, то е вратата.
Оттам, отдето не може да излезеш, никаква врата не е.
Казва някой, как може така. Един контраст.
към втори вариант >>
Причината са звуковете, които се изменят по един закон.
(втори вариант)
В българското правописание как го пишете с „ѣ“. Казвам „ям“. Казва „еде“. В първото лице турям „я“, в третото лице турям „е“. Защо „я“ се изменя в „е“?
Причината са звуковете, които се изменят по един закон.
Когато енергията минава от първото лице в третото, се изменя. Колкото е по-близо до лицето, гласът е по-силен. Колкото е по-далеч от лицето, гласът отслабва.
към втори вариант >>
Те са еднакви - един княз, който има пари, и един княз, който няма пари.
(втори вариант)
В какво седи лошевината? Да нямаш пет пари в джоба, това лошо ли е? Че то е една от най-големите привилегии. На някой княз джобът е пълен с пари.
Те са еднакви - един княз, който има пари, и един княз, който няма пари.
Че в парите ли седи княжеството? И с пари, и без пари. Аз разсъждавам. Нима, като взема този тебешир, нима тогава съм учен човек? Аз може да имам тебешира като професор и да взема да пиша.
към втори вариант >>
Казва някой, как може така.
(втори вариант)
Значи има един начин, докато влизаме само през вратата. Но като светлината откъде трябва да влезем? Оттам, отдето може да влезе, то е правият път. Оттам, отдето можеш да излезеш в дадения случай, то е вратата. Оттам, отдето не може да излезеш, никаква врата не е.
Казва някой, как може така.
Един контраст.
към втори вариант >>
Когато енергията минава от първото лице в третото, се изменя.
(втори вариант)
Казвам „ям“. Казва „еде“. В първото лице турям „я“, в третото лице турям „е“. Защо „я“ се изменя в „е“? Причината са звуковете, които се изменят по един закон.
Когато енергията минава от първото лице в третото, се изменя.
Колкото е по-близо до лицето, гласът е по-силен. Колкото е по-далеч от лицето, гласът отслабва.
към втори вариант >>
Че в парите ли седи княжеството?
(втори вариант)
В какво седи лошевината? Да нямаш пет пари в джоба, това лошо ли е? Че то е една от най-големите привилегии. На някой княз джобът е пълен с пари. Те са еднакви - един княз, който има пари, и един княз, който няма пари.
Че в парите ли седи княжеството?
И с пари, и без пари. Аз разсъждавам. Нима, като взема този тебешир, нима тогава съм учен човек? Аз може да имам тебешира като професор и да взема да пиша. Пък може да нямам тебешир, и пак да съм учен човек.
към втори вариант >>
Един контраст.
(втори вариант)
Но като светлината откъде трябва да влезем? Оттам, отдето може да влезе, то е правият път. Оттам, отдето можеш да излезеш в дадения случай, то е вратата. Оттам, отдето не може да излезеш, никаква врата не е. Казва някой, как може така.
Един контраст.
към втори вариант >>
Колкото е по-близо до лицето, гласът е по-силен.
(втори вариант)
Казва „еде“. В първото лице турям „я“, в третото лице турям „е“. Защо „я“ се изменя в „е“? Причината са звуковете, които се изменят по един закон. Когато енергията минава от първото лице в третото, се изменя.
Колкото е по-близо до лицето, гласът е по-силен.
Колкото е по-далеч от лицето, гласът отслабва.
към втори вариант >>
И с пари, и без пари.
(втори вариант)
Да нямаш пет пари в джоба, това лошо ли е? Че то е една от най-големите привилегии. На някой княз джобът е пълен с пари. Те са еднакви - един княз, който има пари, и един княз, който няма пари. Че в парите ли седи княжеството?
И с пари, и без пари.
Аз разсъждавам. Нима, като взема този тебешир, нима тогава съм учен човек? Аз може да имам тебешира като професор и да взема да пиша. Пък може да нямам тебешир, и пак да съм учен човек. Някой може да си представи, че има нещо.
към втори вариант >>
Казвам, ще ви изкарам през прозорците, ще ви изкарам оттам, отдето трябва да излезете, защото през всяко място може да се излезе.
(втори вариант)
Казвам, ще ви изкарам през прозорците, ще ви изкарам оттам, отдето трябва да излезете, защото през всяко място може да се излезе.
Ще кажете, Учителят си играе с нас, казва, че ще ни изкара из прозорците. Може да ви изкарам, физическият човек не е човекът. Трябва една силна мисъл. Една силна мисъл трябва да държите за себе си.
към втори вариант >>
Колкото е по-далеч от лицето, гласът отслабва.
(втори вариант)
В първото лице турям „я“, в третото лице турям „е“. Защо „я“ се изменя в „е“? Причината са звуковете, които се изменят по един закон. Когато енергията минава от първото лице в третото, се изменя. Колкото е по-близо до лицето, гласът е по-силен.
Колкото е по-далеч от лицето, гласът отслабва.
към втори вариант >>
Аз разсъждавам.
(втори вариант)
Че то е една от най-големите привилегии. На някой княз джобът е пълен с пари. Те са еднакви - един княз, който има пари, и един княз, който няма пари. Че в парите ли седи княжеството? И с пари, и без пари.
Аз разсъждавам.
Нима, като взема този тебешир, нима тогава съм учен човек? Аз може да имам тебешира като професор и да взема да пиша. Пък може да нямам тебешир, и пак да съм учен човек. Някой може да си представи, че има нещо.
към втори вариант >>
Ще кажете, Учителят си играе с нас, казва, че ще ни изкара из прозорците.
(втори вариант)
Казвам, ще ви изкарам през прозорците, ще ви изкарам оттам, отдето трябва да излезете, защото през всяко място може да се излезе.
Ще кажете, Учителят си играе с нас, казва, че ще ни изкара из прозорците.
Може да ви изкарам, физическият човек не е човекът. Трябва една силна мисъл. Една силна мисъл трябва да държите за себе си.
към втори вариант >>
Казвам, точни трябва да бъдем в света.
(втори вариант)
Казвам, точни трябва да бъдем в света.
Много страдания идат от голямата неточност. Точен човек може да бъде. Първо на физическото поле да бъде точен. В духовния свят, като станеш, да пееш. Не пееш ли, ти не си в духовния свят.
към втори вариант >>
Нима, като взема този тебешир, нима тогава съм учен човек?
(втори вариант)
На някой княз джобът е пълен с пари. Те са еднакви - един княз, който има пари, и един княз, който няма пари. Че в парите ли седи княжеството? И с пари, и без пари. Аз разсъждавам.
Нима, като взема този тебешир, нима тогава съм учен човек?
Аз може да имам тебешира като професор и да взема да пиша. Пък може да нямам тебешир, и пак да съм учен човек. Някой може да си представи, че има нещо.
към втори вариант >>
Може да ви изкарам, физическият човек не е човекът.
(втори вариант)
Казвам, ще ви изкарам през прозорците, ще ви изкарам оттам, отдето трябва да излезете, защото през всяко място може да се излезе. Ще кажете, Учителят си играе с нас, казва, че ще ни изкара из прозорците.
Може да ви изкарам, физическият човек не е човекът.
Трябва една силна мисъл. Една силна мисъл трябва да държите за себе си.
към втори вариант >>
2.
Основна мисъл / Основната мисъл (Същественото в живота)
,
МОК
, София, 6.6.1930г.,
- Защо иска той да стане богат?
- Защото се нуждаят от пари. Тази мисъл е вярна. Когато човек има нужда от пари, той мисли и работи с единствената цел, да стане богат. След време усилията му се възнаграждават. Нека и сиромахът върви по пътя на богатия и ще види, че след време ще стане богат.
- Защо иска той да стане богат?
- Да има на разположение файтон или автомобил, да се облече богато, да се представи на хората, да ги учуди със своето богатство. Ако е сам в света, ще има ли такива желания?
към беседата >>
- Да има на разположение файтон или автомобил, да се облече богато, да се представи на хората, да ги учуди със своето богатство.
Тази мисъл е вярна. Когато човек има нужда от пари, той мисли и работи с единствената цел, да стане богат. След време усилията му се възнаграждават. Нека и сиромахът върви по пътя на богатия и ще види, че след време ще стане богат. - Защо иска той да стане богат?
- Да има на разположение файтон или автомобил, да се облече богато, да се представи на хората, да ги учуди със своето богатство.
Ако е сам в света, ще има ли такива желания?
към беседата >>
Ако е сам в света, ще има ли такива желания?
Когато човек има нужда от пари, той мисли и работи с единствената цел, да стане богат. След време усилията му се възнаграждават. Нека и сиромахът върви по пътя на богатия и ще види, че след време ще стане богат. - Защо иска той да стане богат? - Да има на разположение файтон или автомобил, да се облече богато, да се представи на хората, да ги учуди със своето богатство.
Ако е сам в света, ще има ли такива желания?
към беседата >>
Може ли човек да остане сам в света?
Може ли човек да остане сам в света?
- Не може. - Защо? - Защото той е част от Цялото. Съществува следният закон: Цялото включва частите и не може без тях. И обратно: частите образуват Цялото и не могат без него.
към беседата >>
- Не може.
Може ли човек да остане сам в света?
- Не може.
- Защо? - Защото той е част от Цялото. Съществува следният закон: Цялото включва частите и не може без тях. И обратно: частите образуват Цялото и не могат без него. Не е било време и няма да бъде, когато човек да остане сам, както не е било време, когато човек не е съществувал.
към беседата >>
- Защо?
Може ли човек да остане сам в света? - Не може.
- Защо?
- Защото той е част от Цялото. Съществува следният закон: Цялото включва частите и не може без тях. И обратно: частите образуват Цялото и не могат без него. Не е било време и няма да бъде, когато човек да остане сам, както не е било време, когато човек не е съществувал. На земята или на друго място, човек винаги е съществувал.
към беседата >>
- Защото той е част от Цялото.
Може ли човек да остане сам в света? - Не може. - Защо?
- Защото той е част от Цялото.
Съществува следният закон: Цялото включва частите и не може без тях. И обратно: частите образуват Цялото и не могат без него. Не е било време и няма да бъде, когато човек да остане сам, както не е било време, когато човек не е съществувал. На земята или на друго място, човек винаги е съществувал. Някой мисли да си направи златен палат, но в действителния живот не може да го постигне.
към беседата >>
Съществува следният закон: Цялото включва частите и не може без тях.
Може ли човек да остане сам в света? - Не може. - Защо? - Защото той е част от Цялото.
Съществува следният закон: Цялото включва частите и не може без тях.
И обратно: частите образуват Цялото и не могат без него. Не е било време и няма да бъде, когато човек да остане сам, както не е било време, когато човек не е съществувал. На земята или на друго място, човек винаги е съществувал. Някой мисли да си направи златен палат, но в действителния живот не може да го постигне. Въпреки това, палатът съществува в мисълта му.
към беседата >>
И обратно: частите образуват Цялото и не могат без него.
Може ли човек да остане сам в света? - Не може. - Защо? - Защото той е част от Цялото. Съществува следният закон: Цялото включва частите и не може без тях.
И обратно: частите образуват Цялото и не могат без него.
Не е било време и няма да бъде, когато човек да остане сам, както не е било време, когато човек не е съществувал. На земята или на друго място, човек винаги е съществувал. Някой мисли да си направи златен палат, но в действителния живот не може да го постигне. Въпреки това, палатът съществува в мисълта му. Ето защо, това, което наричаме фантазии, са неща, които не съществуват на земята, но в друг някой свят съществуват.
към беседата >>
Не е било време и няма да бъде, когато човек да остане сам, както не е било време, когато човек не е съществувал.
- Не може. - Защо? - Защото той е част от Цялото. Съществува следният закон: Цялото включва частите и не може без тях. И обратно: частите образуват Цялото и не могат без него.
Не е било време и няма да бъде, когато човек да остане сам, както не е било време, когато човек не е съществувал.
На земята или на друго място, човек винаги е съществувал. Някой мисли да си направи златен палат, но в действителния живот не може да го постигне. Въпреки това, палатът съществува в мисълта му. Ето защо, това, което наричаме фантазии, са неща, които не съществуват на земята, но в друг някой свят съществуват.
към беседата >>
На земята или на друго място, човек винаги е съществувал.
- Защо? - Защото той е част от Цялото. Съществува следният закон: Цялото включва частите и не може без тях. И обратно: частите образуват Цялото и не могат без него. Не е било време и няма да бъде, когато човек да остане сам, както не е било време, когато човек не е съществувал.
На земята или на друго място, човек винаги е съществувал.
Някой мисли да си направи златен палат, но в действителния живот не може да го постигне. Въпреки това, палатът съществува в мисълта му. Ето защо, това, което наричаме фантазии, са неща, които не съществуват на земята, но в друг някой свят съществуват.
към беседата >>
Някой мисли да си направи златен палат, но в действителния живот не може да го постигне.
- Защото той е част от Цялото. Съществува следният закон: Цялото включва частите и не може без тях. И обратно: частите образуват Цялото и не могат без него. Не е било време и няма да бъде, когато човек да остане сам, както не е било време, когато човек не е съществувал. На земята или на друго място, човек винаги е съществувал.
Някой мисли да си направи златен палат, но в действителния живот не може да го постигне.
Въпреки това, палатът съществува в мисълта му. Ето защо, това, което наричаме фантазии, са неща, които не съществуват на земята, но в друг някой свят съществуват.
към беседата >>
Въпреки това, палатът съществува в мисълта му.
Съществува следният закон: Цялото включва частите и не може без тях. И обратно: частите образуват Цялото и не могат без него. Не е било време и няма да бъде, когато човек да остане сам, както не е било време, когато човек не е съществувал. На земята или на друго място, човек винаги е съществувал. Някой мисли да си направи златен палат, но в действителния живот не може да го постигне.
Въпреки това, палатът съществува в мисълта му.
Ето защо, това, което наричаме фантазии, са неща, които не съществуват на земята, но в друг някой свят съществуват.
към беседата >>
Ето защо, това, което наричаме фантазии, са неща, които не съществуват на земята, но в друг някой свят съществуват.
И обратно: частите образуват Цялото и не могат без него. Не е било време и няма да бъде, когато човек да остане сам, както не е било време, когато човек не е съществувал. На земята или на друго място, човек винаги е съществувал. Някой мисли да си направи златен палат, но в действителния живот не може да го постигне. Въпреки това, палатът съществува в мисълта му.
Ето защо, това, което наричаме фантазии, са неща, които не съществуват на земята, но в друг някой свят съществуват.
към беседата >>
Сега, като на ученици, не казвам да се освободите от фантазиите си, но освободете се от ненужните мисли и желания, които ви спъват да вървите напред.
Сега, като на ученици, не казвам да се освободите от фантазиите си, но освободете се от ненужните мисли и желания, които ви спъват да вървите напред.
Освободете се от онези процеси, които препятстват на развитието ви. Те са несъществени неща. Спирайте вниманието си върху съществени неща. Съществени процеси за всеки човек, за всяко живо същество са възприемането на светлината, дишането, пиенето на вода и храненето. Съществени мисли и чувства пък са тези, които уравновесяват силите на човешкия организъм и го правят тих и спокоен, с вътрешен мир на душата си.
към беседата >>
Освободете се от онези процеси, които препятстват на развитието ви.
Сега, като на ученици, не казвам да се освободите от фантазиите си, но освободете се от ненужните мисли и желания, които ви спъват да вървите напред.
Освободете се от онези процеси, които препятстват на развитието ви.
Те са несъществени неща. Спирайте вниманието си върху съществени неща. Съществени процеси за всеки човек, за всяко живо същество са възприемането на светлината, дишането, пиенето на вода и храненето. Съществени мисли и чувства пък са тези, които уравновесяват силите на човешкия организъм и го правят тих и спокоен, с вътрешен мир на душата си. Всяка мисъл, която внася мир и спокойствие в човека е съществена.
към беседата >>
Те са несъществени неща.
Сега, като на ученици, не казвам да се освободите от фантазиите си, но освободете се от ненужните мисли и желания, които ви спъват да вървите напред. Освободете се от онези процеси, които препятстват на развитието ви.
Те са несъществени неща.
Спирайте вниманието си върху съществени неща. Съществени процеси за всеки човек, за всяко живо същество са възприемането на светлината, дишането, пиенето на вода и храненето. Съществени мисли и чувства пък са тези, които уравновесяват силите на човешкия организъм и го правят тих и спокоен, с вътрешен мир на душата си. Всяка мисъл, която внася мир и спокойствие в човека е съществена. Когато изгуби съществената си мисъл, човек губи и равновесието си в живота.
към беседата >>
Спирайте вниманието си върху съществени неща.
Сега, като на ученици, не казвам да се освободите от фантазиите си, но освободете се от ненужните мисли и желания, които ви спъват да вървите напред. Освободете се от онези процеси, които препятстват на развитието ви. Те са несъществени неща.
Спирайте вниманието си върху съществени неща.
Съществени процеси за всеки човек, за всяко живо същество са възприемането на светлината, дишането, пиенето на вода и храненето. Съществени мисли и чувства пък са тези, които уравновесяват силите на човешкия организъм и го правят тих и спокоен, с вътрешен мир на душата си. Всяка мисъл, която внася мир и спокойствие в човека е съществена. Когато изгуби съществената си мисъл, човек губи и равновесието си в живота. Той се движи насам-натам, но няма опорна точка.
към беседата >>
Съществени процеси за всеки човек, за всяко живо същество са възприемането на светлината, дишането, пиенето на вода и храненето.
Сега, като на ученици, не казвам да се освободите от фантазиите си, но освободете се от ненужните мисли и желания, които ви спъват да вървите напред. Освободете се от онези процеси, които препятстват на развитието ви. Те са несъществени неща. Спирайте вниманието си върху съществени неща.
Съществени процеси за всеки човек, за всяко живо същество са възприемането на светлината, дишането, пиенето на вода и храненето.
Съществени мисли и чувства пък са тези, които уравновесяват силите на човешкия организъм и го правят тих и спокоен, с вътрешен мир на душата си. Всяка мисъл, която внася мир и спокойствие в човека е съществена. Когато изгуби съществената си мисъл, човек губи и равновесието си в живота. Той се движи насам-натам, но няма опорна точка.
към беседата >>
Съществени мисли и чувства пък са тези, които уравновесяват силите на човешкия организъм и го правят тих и спокоен, с вътрешен мир на душата си.
Сега, като на ученици, не казвам да се освободите от фантазиите си, но освободете се от ненужните мисли и желания, които ви спъват да вървите напред. Освободете се от онези процеси, които препятстват на развитието ви. Те са несъществени неща. Спирайте вниманието си върху съществени неща. Съществени процеси за всеки човек, за всяко живо същество са възприемането на светлината, дишането, пиенето на вода и храненето.
Съществени мисли и чувства пък са тези, които уравновесяват силите на човешкия организъм и го правят тих и спокоен, с вътрешен мир на душата си.
Всяка мисъл, която внася мир и спокойствие в човека е съществена. Когато изгуби съществената си мисъл, човек губи и равновесието си в живота. Той се движи насам-натам, но няма опорна точка.
към беседата >>
Всяка мисъл, която внася мир и спокойствие в човека е съществена.
Освободете се от онези процеси, които препятстват на развитието ви. Те са несъществени неща. Спирайте вниманието си върху съществени неща. Съществени процеси за всеки човек, за всяко живо същество са възприемането на светлината, дишането, пиенето на вода и храненето. Съществени мисли и чувства пък са тези, които уравновесяват силите на човешкия организъм и го правят тих и спокоен, с вътрешен мир на душата си.
Всяка мисъл, която внася мир и спокойствие в човека е съществена.
Когато изгуби съществената си мисъл, човек губи и равновесието си в живота. Той се движи насам-натам, но няма опорна точка.
към беседата >>
Когато изгуби съществената си мисъл, човек губи и равновесието си в живота.
Те са несъществени неща. Спирайте вниманието си върху съществени неща. Съществени процеси за всеки човек, за всяко живо същество са възприемането на светлината, дишането, пиенето на вода и храненето. Съществени мисли и чувства пък са тези, които уравновесяват силите на човешкия организъм и го правят тих и спокоен, с вътрешен мир на душата си. Всяка мисъл, която внася мир и спокойствие в човека е съществена.
Когато изгуби съществената си мисъл, човек губи и равновесието си в живота.
Той се движи насам-натам, но няма опорна точка.
към беседата >>
Той се движи насам-натам, но няма опорна точка.
Спирайте вниманието си върху съществени неща. Съществени процеси за всеки човек, за всяко живо същество са възприемането на светлината, дишането, пиенето на вода и храненето. Съществени мисли и чувства пък са тези, които уравновесяват силите на човешкия организъм и го правят тих и спокоен, с вътрешен мир на душата си. Всяка мисъл, която внася мир и спокойствие в човека е съществена. Когато изгуби съществената си мисъл, човек губи и равновесието си в живота.
Той се движи насам-натам, но няма опорна точка.
към беседата >>
Като ученици, всеки от вас трябва да намери своята основна мисъл, без която не може да живее.
Като ученици, всеки от вас трябва да намери своята основна мисъл, без която не може да живее.
Тя е различна за всички. Щом я намерите, вие ще сте радостни, доволни, насърчавате се. Каквото пожелаете, можете да го постигнете. Тя е магическа пръчица в живота. Изгубите ли основната си мисъл, губите радостта и разположението си.
към беседата >>
Тя е различна за всички.
Като ученици, всеки от вас трябва да намери своята основна мисъл, без която не може да живее.
Тя е различна за всички.
Щом я намерите, вие ще сте радостни, доволни, насърчавате се. Каквото пожелаете, можете да го постигнете. Тя е магическа пръчица в живота. Изгубите ли основната си мисъл, губите радостта и разположението си. Ако богатият изгуби своята основна мисъл, става сиромах; ако сиромахът намери основната си мисъл, става богат.
към беседата >>
Щом я намерите, вие ще сте радостни, доволни, насърчавате се.
Като ученици, всеки от вас трябва да намери своята основна мисъл, без която не може да живее. Тя е различна за всички.
Щом я намерите, вие ще сте радостни, доволни, насърчавате се.
Каквото пожелаете, можете да го постигнете. Тя е магическа пръчица в живота. Изгубите ли основната си мисъл, губите радостта и разположението си. Ако богатият изгуби своята основна мисъл, става сиромах; ако сиромахът намери основната си мисъл, става богат. За всички живи същества светлината е основната идея.
към беседата >>
Каквото пожелаете, можете да го постигнете.
Като ученици, всеки от вас трябва да намери своята основна мисъл, без която не може да живее. Тя е различна за всички. Щом я намерите, вие ще сте радостни, доволни, насърчавате се.
Каквото пожелаете, можете да го постигнете.
Тя е магическа пръчица в живота. Изгубите ли основната си мисъл, губите радостта и разположението си. Ако богатият изгуби своята основна мисъл, става сиромах; ако сиромахът намери основната си мисъл, става богат. За всички живи същества светлината е основната идея. Без светлина, без слънце няма живот.
към беседата >>
Тя е магическа пръчица в живота.
Като ученици, всеки от вас трябва да намери своята основна мисъл, без която не може да живее. Тя е различна за всички. Щом я намерите, вие ще сте радостни, доволни, насърчавате се. Каквото пожелаете, можете да го постигнете.
Тя е магическа пръчица в живота.
Изгубите ли основната си мисъл, губите радостта и разположението си. Ако богатият изгуби своята основна мисъл, става сиромах; ако сиромахът намери основната си мисъл, става богат. За всички живи същества светлината е основната идея. Без светлина, без слънце няма живот. Влезте в един тъмен затвор, без никакъв слънчев лъч, и прекарайте там десетина дена, да видите, какво ще преживеете.
към беседата >>
Изгубите ли основната си мисъл, губите радостта и разположението си.
Като ученици, всеки от вас трябва да намери своята основна мисъл, без която не може да живее. Тя е различна за всички. Щом я намерите, вие ще сте радостни, доволни, насърчавате се. Каквото пожелаете, можете да го постигнете. Тя е магическа пръчица в живота.
Изгубите ли основната си мисъл, губите радостта и разположението си.
Ако богатият изгуби своята основна мисъл, става сиромах; ако сиромахът намери основната си мисъл, става богат. За всички живи същества светлината е основната идея. Без светлина, без слънце няма живот. Влезте в един тъмен затвор, без никакъв слънчев лъч, и прекарайте там десетина дена, да видите, какво ще преживеете. Ако се направи една малка дупчица в затвора, веднага ще разберете значението на светлината.
към беседата >>
Ако богатият изгуби своята основна мисъл, става сиромах; ако сиромахът намери основната си мисъл, става богат.
Тя е различна за всички. Щом я намерите, вие ще сте радостни, доволни, насърчавате се. Каквото пожелаете, можете да го постигнете. Тя е магическа пръчица в живота. Изгубите ли основната си мисъл, губите радостта и разположението си.
Ако богатият изгуби своята основна мисъл, става сиромах; ако сиромахът намери основната си мисъл, става богат.
За всички живи същества светлината е основната идея. Без светлина, без слънце няма живот. Влезте в един тъмен затвор, без никакъв слънчев лъч, и прекарайте там десетина дена, да видите, какво ще преживеете. Ако се направи една малка дупчица в затвора, веднага ще разберете значението на светлината. Без слънчевите лъчи животът се обезсмисля.
към беседата >>
За всички живи същества светлината е основната идея.
Щом я намерите, вие ще сте радостни, доволни, насърчавате се. Каквото пожелаете, можете да го постигнете. Тя е магическа пръчица в живота. Изгубите ли основната си мисъл, губите радостта и разположението си. Ако богатият изгуби своята основна мисъл, става сиромах; ако сиромахът намери основната си мисъл, става богат.
За всички живи същества светлината е основната идея.
Без светлина, без слънце няма живот. Влезте в един тъмен затвор, без никакъв слънчев лъч, и прекарайте там десетина дена, да видите, какво ще преживеете. Ако се направи една малка дупчица в затвора, веднага ще разберете значението на светлината. Без слънчевите лъчи животът се обезсмисля.
към беседата >>
Без светлина, без слънце няма живот.
Каквото пожелаете, можете да го постигнете. Тя е магическа пръчица в живота. Изгубите ли основната си мисъл, губите радостта и разположението си. Ако богатият изгуби своята основна мисъл, става сиромах; ако сиромахът намери основната си мисъл, става богат. За всички живи същества светлината е основната идея.
Без светлина, без слънце няма живот.
Влезте в един тъмен затвор, без никакъв слънчев лъч, и прекарайте там десетина дена, да видите, какво ще преживеете. Ако се направи една малка дупчица в затвора, веднага ще разберете значението на светлината. Без слънчевите лъчи животът се обезсмисля.
към беседата >>
Влезте в един тъмен затвор, без никакъв слънчев лъч, и прекарайте там десетина дена, да видите, какво ще преживеете.
Тя е магическа пръчица в живота. Изгубите ли основната си мисъл, губите радостта и разположението си. Ако богатият изгуби своята основна мисъл, става сиромах; ако сиромахът намери основната си мисъл, става богат. За всички живи същества светлината е основната идея. Без светлина, без слънце няма живот.
Влезте в един тъмен затвор, без никакъв слънчев лъч, и прекарайте там десетина дена, да видите, какво ще преживеете.
Ако се направи една малка дупчица в затвора, веднага ще разберете значението на светлината. Без слънчевите лъчи животът се обезсмисля.
към беседата >>
Ако се направи една малка дупчица в затвора, веднага ще разберете значението на светлината.
Изгубите ли основната си мисъл, губите радостта и разположението си. Ако богатият изгуби своята основна мисъл, става сиромах; ако сиромахът намери основната си мисъл, става богат. За всички живи същества светлината е основната идея. Без светлина, без слънце няма живот. Влезте в един тъмен затвор, без никакъв слънчев лъч, и прекарайте там десетина дена, да видите, какво ще преживеете.
Ако се направи една малка дупчица в затвора, веднага ще разберете значението на светлината.
Без слънчевите лъчи животът се обезсмисля.
към беседата >>
Без слънчевите лъчи животът се обезсмисля.
Ако богатият изгуби своята основна мисъл, става сиромах; ако сиромахът намери основната си мисъл, става богат. За всички живи същества светлината е основната идея. Без светлина, без слънце няма живот. Влезте в един тъмен затвор, без никакъв слънчев лъч, и прекарайте там десетина дена, да видите, какво ще преживеете. Ако се направи една малка дупчица в затвора, веднага ще разберете значението на светлината.
Без слънчевите лъчи животът се обезсмисля.
към беседата >>
Следователно, ако животът ви се обезсмисля, направете един малък процеп в съзнанието си, да влизат слънчевите лъчи, да го осветяват.
Следователно, ако животът ви се обезсмисля, направете един малък процеп в съзнанието си, да влизат слънчевите лъчи, да го осветяват.
Слънцето оказва влияние върху кръвообращението, дишането и мисълта на човека. Като осветява предметите и ги прави видими, слънцето събужда мисълта. Човек започва да мисли, да наблюдава, да изучава обективния свят. Има и друго слънце - в самия човек, което му служи като пътеводител. То носи различни имена.
към беседата >>
Слънцето оказва влияние върху кръвообращението, дишането и мисълта на човека.
Следователно, ако животът ви се обезсмисля, направете един малък процеп в съзнанието си, да влизат слънчевите лъчи, да го осветяват.
Слънцето оказва влияние върху кръвообращението, дишането и мисълта на човека.
Като осветява предметите и ги прави видими, слънцето събужда мисълта. Човек започва да мисли, да наблюдава, да изучава обективния свят. Има и друго слънце - в самия човек, което му служи като пътеводител. То носи различни имена. Някои го наричат Божествено начало в човека, други - светла идея и т.н.
към беседата >>
Като осветява предметите и ги прави видими, слънцето събужда мисълта.
Следователно, ако животът ви се обезсмисля, направете един малък процеп в съзнанието си, да влизат слънчевите лъчи, да го осветяват. Слънцето оказва влияние върху кръвообращението, дишането и мисълта на човека.
Като осветява предметите и ги прави видими, слънцето събужда мисълта.
Човек започва да мисли, да наблюдава, да изучава обективния свят. Има и друго слънце - в самия човек, което му служи като пътеводител. То носи различни имена. Някои го наричат Божествено начало в човека, други - светла идея и т.н.
към беседата >>
Човек започва да мисли, да наблюдава, да изучава обективния свят.
Следователно, ако животът ви се обезсмисля, направете един малък процеп в съзнанието си, да влизат слънчевите лъчи, да го осветяват. Слънцето оказва влияние върху кръвообращението, дишането и мисълта на човека. Като осветява предметите и ги прави видими, слънцето събужда мисълта.
Човек започва да мисли, да наблюдава, да изучава обективния свят.
Има и друго слънце - в самия човек, което му служи като пътеводител. То носи различни имена. Някои го наричат Божествено начало в човека, други - светла идея и т.н.
към беседата >>
Има и друго слънце - в самия човек, което му служи като пътеводител.
Следователно, ако животът ви се обезсмисля, направете един малък процеп в съзнанието си, да влизат слънчевите лъчи, да го осветяват. Слънцето оказва влияние върху кръвообращението, дишането и мисълта на човека. Като осветява предметите и ги прави видими, слънцето събужда мисълта. Човек започва да мисли, да наблюдава, да изучава обективния свят.
Има и друго слънце - в самия човек, което му служи като пътеводител.
То носи различни имена. Някои го наричат Божествено начало в човека, други - светла идея и т.н.
към беседата >>
То носи различни имена.
Следователно, ако животът ви се обезсмисля, направете един малък процеп в съзнанието си, да влизат слънчевите лъчи, да го осветяват. Слънцето оказва влияние върху кръвообращението, дишането и мисълта на човека. Като осветява предметите и ги прави видими, слънцето събужда мисълта. Човек започва да мисли, да наблюдава, да изучава обективния свят. Има и друго слънце - в самия човек, което му служи като пътеводител.
То носи различни имена.
Някои го наричат Божествено начало в човека, други - светла идея и т.н.
към беседата >>
Някои го наричат Божествено начало в човека, други - светла идея и т.н.
Слънцето оказва влияние върху кръвообращението, дишането и мисълта на човека. Като осветява предметите и ги прави видими, слънцето събужда мисълта. Човек започва да мисли, да наблюдава, да изучава обективния свят. Има и друго слънце - в самия човек, което му служи като пътеводител. То носи различни имена.
Някои го наричат Божествено начало в човека, други - светла идея и т.н.
към беседата >>
Сега, кажете, коя е основната ви мисъл днес.
Сега, кажете, коя е основната ви мисъл днес.
Някои считат, че основната мисъл е голяма, мъчна за носене. Не, основната мисъл е малка. Каквото поискате в нейно име, ще ви се даде. Обаче, основната мисъл на деня има валидност 12 часа. - Коя е основната мисъл за ученика, който тръгва на училище?
към беседата >>
Някои считат, че основната мисъл е голяма, мъчна за носене.
Сега, кажете, коя е основната ви мисъл днес.
Някои считат, че основната мисъл е голяма, мъчна за носене.
Не, основната мисъл е малка. Каквото поискате в нейно име, ще ви се даде. Обаче, основната мисъл на деня има валидност 12 часа. - Коя е основната мисъл за ученика, който тръгва на училище? - Книги, тетрадки и молив.
към беседата >>
Не, основната мисъл е малка.
Сега, кажете, коя е основната ви мисъл днес. Някои считат, че основната мисъл е голяма, мъчна за носене.
Не, основната мисъл е малка.
Каквото поискате в нейно име, ще ви се даде. Обаче, основната мисъл на деня има валидност 12 часа. - Коя е основната мисъл за ученика, който тръгва на училище? - Книги, тетрадки и молив. - Коя е основната мисъл за човека, който е слязъл на земята?
към беседата >>
Каквото поискате в нейно име, ще ви се даде.
Сега, кажете, коя е основната ви мисъл днес. Някои считат, че основната мисъл е голяма, мъчна за носене. Не, основната мисъл е малка.
Каквото поискате в нейно име, ще ви се даде.
Обаче, основната мисъл на деня има валидност 12 часа. - Коя е основната мисъл за ученика, който тръгва на училище? - Книги, тетрадки и молив. - Коя е основната мисъл за човека, който е слязъл на земята? - Да има здрави крака.
към беседата >>
Обаче, основната мисъл на деня има валидност 12 часа.
Сега, кажете, коя е основната ви мисъл днес. Някои считат, че основната мисъл е голяма, мъчна за носене. Не, основната мисъл е малка. Каквото поискате в нейно име, ще ви се даде.
Обаче, основната мисъл на деня има валидност 12 часа.
- Коя е основната мисъл за ученика, който тръгва на училище? - Книги, тетрадки и молив. - Коя е основната мисъл за човека, който е слязъл на земята? - Да има здрави крака. Щом е слязъл на земята, на твърдата материя, той трябва да има здрави крака, да стъпва добре.
към беседата >>
- Коя е основната мисъл за ученика, който тръгва на училище?
Сега, кажете, коя е основната ви мисъл днес. Някои считат, че основната мисъл е голяма, мъчна за носене. Не, основната мисъл е малка. Каквото поискате в нейно име, ще ви се даде. Обаче, основната мисъл на деня има валидност 12 часа.
- Коя е основната мисъл за ученика, който тръгва на училище?
- Книги, тетрадки и молив. - Коя е основната мисъл за човека, който е слязъл на земята? - Да има здрави крака. Щом е слязъл на земята, на твърдата материя, той трябва да има здрави крака, да стъпва добре. Ако един гениален човек отиде при сиромаха и го пита, от какво има нужда, последният ще иска пари.
към беседата >>
- Книги, тетрадки и молив.
Някои считат, че основната мисъл е голяма, мъчна за носене. Не, основната мисъл е малка. Каквото поискате в нейно име, ще ви се даде. Обаче, основната мисъл на деня има валидност 12 часа. - Коя е основната мисъл за ученика, който тръгва на училище?
- Книги, тетрадки и молив.
- Коя е основната мисъл за човека, който е слязъл на земята? - Да има здрави крака. Щом е слязъл на земята, на твърдата материя, той трябва да има здрави крака, да стъпва добре. Ако един гениален човек отиде при сиромаха и го пита, от какво има нужда, последният ще иска пари. Онзи, който е бил десет години в окови, ще иска да ходи, да се движи.
към беседата >>
- Коя е основната мисъл за човека, който е слязъл на земята?
Не, основната мисъл е малка. Каквото поискате в нейно име, ще ви се даде. Обаче, основната мисъл на деня има валидност 12 часа. - Коя е основната мисъл за ученика, който тръгва на училище? - Книги, тетрадки и молив.
- Коя е основната мисъл за човека, който е слязъл на земята?
- Да има здрави крака. Щом е слязъл на земята, на твърдата материя, той трябва да има здрави крака, да стъпва добре. Ако един гениален човек отиде при сиромаха и го пита, от какво има нужда, последният ще иска пари. Онзи, който е бил десет години в окови, ще иска да ходи, да се движи. Затворникът ще иска свобода.
към беседата >>
- Да има здрави крака.
Каквото поискате в нейно име, ще ви се даде. Обаче, основната мисъл на деня има валидност 12 часа. - Коя е основната мисъл за ученика, който тръгва на училище? - Книги, тетрадки и молив. - Коя е основната мисъл за човека, който е слязъл на земята?
- Да има здрави крака.
Щом е слязъл на земята, на твърдата материя, той трябва да има здрави крака, да стъпва добре. Ако един гениален човек отиде при сиромаха и го пита, от какво има нужда, последният ще иска пари. Онзи, който е бил десет години в окови, ще иска да ходи, да се движи. Затворникът ще иска свобода. Слепият ще иска да прогледне; глухият - да прочуе.
към беседата >>
Щом е слязъл на земята, на твърдата материя, той трябва да има здрави крака, да стъпва добре.
Обаче, основната мисъл на деня има валидност 12 часа. - Коя е основната мисъл за ученика, който тръгва на училище? - Книги, тетрадки и молив. - Коя е основната мисъл за човека, който е слязъл на земята? - Да има здрави крака.
Щом е слязъл на земята, на твърдата материя, той трябва да има здрави крака, да стъпва добре.
Ако един гениален човек отиде при сиромаха и го пита, от какво има нужда, последният ще иска пари. Онзи, който е бил десет години в окови, ще иска да ходи, да се движи. Затворникът ще иска свобода. Слепият ще иска да прогледне; глухият - да прочуе. Всеки човек има нещо съществено, от което всякога се нуждае.
към беседата >>
Ако един гениален човек отиде при сиромаха и го пита, от какво има нужда, последният ще иска пари.
- Коя е основната мисъл за ученика, който тръгва на училище? - Книги, тетрадки и молив. - Коя е основната мисъл за човека, който е слязъл на земята? - Да има здрави крака. Щом е слязъл на земята, на твърдата материя, той трябва да има здрави крака, да стъпва добре.
Ако един гениален човек отиде при сиромаха и го пита, от какво има нужда, последният ще иска пари.
Онзи, който е бил десет години в окови, ще иска да ходи, да се движи. Затворникът ще иска свобода. Слепият ще иска да прогледне; глухият - да прочуе. Всеки човек има нещо съществено, от което всякога се нуждае.
към беседата >>
Онзи, който е бил десет години в окови, ще иска да ходи, да се движи.
- Книги, тетрадки и молив. - Коя е основната мисъл за човека, който е слязъл на земята? - Да има здрави крака. Щом е слязъл на земята, на твърдата материя, той трябва да има здрави крака, да стъпва добре. Ако един гениален човек отиде при сиромаха и го пита, от какво има нужда, последният ще иска пари.
Онзи, който е бил десет години в окови, ще иска да ходи, да се движи.
Затворникът ще иска свобода. Слепият ще иска да прогледне; глухият - да прочуе. Всеки човек има нещо съществено, от което всякога се нуждае.
към беседата >>
Затворникът ще иска свобода.
- Коя е основната мисъл за човека, който е слязъл на земята? - Да има здрави крака. Щом е слязъл на земята, на твърдата материя, той трябва да има здрави крака, да стъпва добре. Ако един гениален човек отиде при сиромаха и го пита, от какво има нужда, последният ще иска пари. Онзи, който е бил десет години в окови, ще иска да ходи, да се движи.
Затворникът ще иска свобода.
Слепият ще иска да прогледне; глухият - да прочуе. Всеки човек има нещо съществено, от което всякога се нуждае.
към беседата >>
Слепият ще иска да прогледне; глухият - да прочуе.
- Да има здрави крака. Щом е слязъл на земята, на твърдата материя, той трябва да има здрави крака, да стъпва добре. Ако един гениален човек отиде при сиромаха и го пита, от какво има нужда, последният ще иска пари. Онзи, който е бил десет години в окови, ще иска да ходи, да се движи. Затворникът ще иска свобода.
Слепият ще иска да прогледне; глухият - да прочуе.
Всеки човек има нещо съществено, от което всякога се нуждае.
към беседата >>
Всеки човек има нещо съществено, от което всякога се нуждае.
Щом е слязъл на земята, на твърдата материя, той трябва да има здрави крака, да стъпва добре. Ако един гениален човек отиде при сиромаха и го пита, от какво има нужда, последният ще иска пари. Онзи, който е бил десет години в окови, ще иска да ходи, да се движи. Затворникът ще иска свобода. Слепият ще иска да прогледне; глухият - да прочуе.
Всеки човек има нещо съществено, от което всякога се нуждае.
към беседата >>
И така, освободете се от онези мисли които ви смущават.
И така, освободете се от онези мисли които ви смущават.
Как ще се освободите? Ако речете да ги галите, да се страхувате от тях, няма да се освободите лесно. Смели трябва да бъдете! Какво ще направите, ако дълбоко в ръката или в крака ви се забие игла? Ако я теглите бавно, болката ще бъде по-силна.
към беседата >>
Как ще се освободите?
И така, освободете се от онези мисли които ви смущават.
Как ще се освободите?
Ако речете да ги галите, да се страхувате от тях, няма да се освободите лесно. Смели трябва да бъдете! Какво ще направите, ако дълбоко в ръката или в крака ви се забие игла? Ако я теглите бавно, болката ще бъде по-силна. Ще бъдете смели, да дръпнете иглата изведнъж.
към беседата >>
Ако речете да ги галите, да се страхувате от тях, няма да се освободите лесно.
И така, освободете се от онези мисли които ви смущават. Как ще се освободите?
Ако речете да ги галите, да се страхувате от тях, няма да се освободите лесно.
Смели трябва да бъдете! Какво ще направите, ако дълбоко в ръката или в крака ви се забие игла? Ако я теглите бавно, болката ще бъде по-силна. Ще бъдете смели, да дръпнете иглата изведнъж. Пак ще ви боли, но само за момент.
към беседата >>
Смели трябва да бъдете!
И така, освободете се от онези мисли които ви смущават. Как ще се освободите? Ако речете да ги галите, да се страхувате от тях, няма да се освободите лесно.
Смели трябва да бъдете!
Какво ще направите, ако дълбоко в ръката или в крака ви се забие игла? Ако я теглите бавно, болката ще бъде по-силна. Ще бъдете смели, да дръпнете иглата изведнъж. Пак ще ви боли, но само за момент. По същия начин ще постъпвате и с мъчнотиите си.
към беседата >>
Хората си задават въпроси, на които не могат да отговорят.
Хората си задават въпроси, на които не могат да отговорят.
- Защо не могат да си отговорят? - Защото са отвлечени, т.е. мъчни въпроси. Например, как ще отговорите на въпроса, защо живее човек? Мъчен е този въпрос.
към беседата >>
Какво ще направите, ако дълбоко в ръката или в крака ви се забие игла?
И така, освободете се от онези мисли които ви смущават. Как ще се освободите? Ако речете да ги галите, да се страхувате от тях, няма да се освободите лесно. Смели трябва да бъдете!
Какво ще направите, ако дълбоко в ръката или в крака ви се забие игла?
Ако я теглите бавно, болката ще бъде по-силна. Ще бъдете смели, да дръпнете иглата изведнъж. Пак ще ви боли, но само за момент. По същия начин ще постъпвате и с мъчнотиите си. Натъкнете ли се на някаква мъчнотия, извадете я изведнъж.
към беседата >>
- Защо не могат да си отговорят?
Хората си задават въпроси, на които не могат да отговорят.
- Защо не могат да си отговорят?
- Защото са отвлечени, т.е. мъчни въпроси. Например, как ще отговорите на въпроса, защо живее човек? Мъчен е този въпрос. Какъвто отговор да му дадете, той няма да се изчерпи.
към беседата >>
Ако я теглите бавно, болката ще бъде по-силна.
И така, освободете се от онези мисли които ви смущават. Как ще се освободите? Ако речете да ги галите, да се страхувате от тях, няма да се освободите лесно. Смели трябва да бъдете! Какво ще направите, ако дълбоко в ръката или в крака ви се забие игла?
Ако я теглите бавно, болката ще бъде по-силна.
Ще бъдете смели, да дръпнете иглата изведнъж. Пак ще ви боли, но само за момент. По същия начин ще постъпвате и с мъчнотиите си. Натъкнете ли се на някаква мъчнотия, извадете я изведнъж. Ще боли един момент и ще преболи.
към беседата >>
- Защото са отвлечени, т.е.
Хората си задават въпроси, на които не могат да отговорят. - Защо не могат да си отговорят?
- Защото са отвлечени, т.е.
мъчни въпроси. Например, как ще отговорите на въпроса, защо живее човек? Мъчен е този въпрос. Какъвто отговор да му дадете, той няма да се изчерпи. Друг е въпросът, ако се запитате, защо човек ходи на училище?
към беседата >>
Ще бъдете смели, да дръпнете иглата изведнъж.
Как ще се освободите? Ако речете да ги галите, да се страхувате от тях, няма да се освободите лесно. Смели трябва да бъдете! Какво ще направите, ако дълбоко в ръката или в крака ви се забие игла? Ако я теглите бавно, болката ще бъде по-силна.
Ще бъдете смели, да дръпнете иглата изведнъж.
Пак ще ви боли, но само за момент. По същия начин ще постъпвате и с мъчнотиите си. Натъкнете ли се на някаква мъчнотия, извадете я изведнъж. Ще боли един момент и ще преболи. Ако се страхувате, тя ще остане дълго време у вас и ще ви измъчва.
към беседата >>
мъчни въпроси.
Хората си задават въпроси, на които не могат да отговорят. - Защо не могат да си отговорят? - Защото са отвлечени, т.е.
мъчни въпроси.
Например, как ще отговорите на въпроса, защо живее човек? Мъчен е този въпрос. Какъвто отговор да му дадете, той няма да се изчерпи. Друг е въпросът, ако се запитате, защо човек ходи на училище? Този въпрос е близък до човека, лесно може да се отговори.
към беседата >>
Пак ще ви боли, но само за момент.
Ако речете да ги галите, да се страхувате от тях, няма да се освободите лесно. Смели трябва да бъдете! Какво ще направите, ако дълбоко в ръката или в крака ви се забие игла? Ако я теглите бавно, болката ще бъде по-силна. Ще бъдете смели, да дръпнете иглата изведнъж.
Пак ще ви боли, но само за момент.
По същия начин ще постъпвате и с мъчнотиите си. Натъкнете ли се на някаква мъчнотия, извадете я изведнъж. Ще боли един момент и ще преболи. Ако се страхувате, тя ще остане дълго време у вас и ще ви измъчва.
към беседата >>
Например, как ще отговорите на въпроса, защо живее човек?
Хората си задават въпроси, на които не могат да отговорят. - Защо не могат да си отговорят? - Защото са отвлечени, т.е. мъчни въпроси.
Например, как ще отговорите на въпроса, защо живее човек?
Мъчен е този въпрос. Какъвто отговор да му дадете, той няма да се изчерпи. Друг е въпросът, ако се запитате, защо човек ходи на училище? Този въпрос е близък до човека, лесно може да се отговори. Друг мъчен въпрос е този за предназначението на човека.
към беседата >>
По същия начин ще постъпвате и с мъчнотиите си.
Смели трябва да бъдете! Какво ще направите, ако дълбоко в ръката или в крака ви се забие игла? Ако я теглите бавно, болката ще бъде по-силна. Ще бъдете смели, да дръпнете иглата изведнъж. Пак ще ви боли, но само за момент.
По същия начин ще постъпвате и с мъчнотиите си.
Натъкнете ли се на някаква мъчнотия, извадете я изведнъж. Ще боли един момент и ще преболи. Ако се страхувате, тя ще остане дълго време у вас и ще ви измъчва.
към беседата >>
Мъчен е този въпрос.
Хората си задават въпроси, на които не могат да отговорят. - Защо не могат да си отговорят? - Защото са отвлечени, т.е. мъчни въпроси. Например, как ще отговорите на въпроса, защо живее човек?
Мъчен е този въпрос.
Какъвто отговор да му дадете, той няма да се изчерпи. Друг е въпросът, ако се запитате, защо човек ходи на училище? Този въпрос е близък до човека, лесно може да се отговори. Друг мъчен въпрос е този за предназначението на човека. Много отговори са дадени на този въпрос, но кой от тях е истинският, не се знае.
към беседата >>
Натъкнете ли се на някаква мъчнотия, извадете я изведнъж.
Какво ще направите, ако дълбоко в ръката или в крака ви се забие игла? Ако я теглите бавно, болката ще бъде по-силна. Ще бъдете смели, да дръпнете иглата изведнъж. Пак ще ви боли, но само за момент. По същия начин ще постъпвате и с мъчнотиите си.
Натъкнете ли се на някаква мъчнотия, извадете я изведнъж.
Ще боли един момент и ще преболи. Ако се страхувате, тя ще остане дълго време у вас и ще ви измъчва.
към беседата >>
Какъвто отговор да му дадете, той няма да се изчерпи.
- Защо не могат да си отговорят? - Защото са отвлечени, т.е. мъчни въпроси. Например, как ще отговорите на въпроса, защо живее човек? Мъчен е този въпрос.
Какъвто отговор да му дадете, той няма да се изчерпи.
Друг е въпросът, ако се запитате, защо човек ходи на училище? Този въпрос е близък до човека, лесно може да се отговори. Друг мъчен въпрос е този за предназначението на човека. Много отговори са дадени на този въпрос, но кой от тях е истинският, не се знае. Хората се интересуват още и от въпросите: защо човек остарява, как да се подмлади, защо се ражда и умира и т.н.
към беседата >>
Ще боли един момент и ще преболи.
Ако я теглите бавно, болката ще бъде по-силна. Ще бъдете смели, да дръпнете иглата изведнъж. Пак ще ви боли, но само за момент. По същия начин ще постъпвате и с мъчнотиите си. Натъкнете ли се на някаква мъчнотия, извадете я изведнъж.
Ще боли един момент и ще преболи.
Ако се страхувате, тя ще остане дълго време у вас и ще ви измъчва.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако се запитате, защо човек ходи на училище?
- Защото са отвлечени, т.е. мъчни въпроси. Например, как ще отговорите на въпроса, защо живее човек? Мъчен е този въпрос. Какъвто отговор да му дадете, той няма да се изчерпи.
Друг е въпросът, ако се запитате, защо човек ходи на училище?
Този въпрос е близък до човека, лесно може да се отговори. Друг мъчен въпрос е този за предназначението на човека. Много отговори са дадени на този въпрос, но кой от тях е истинският, не се знае. Хората се интересуват още и от въпросите: защо човек остарява, как да се подмлади, защо се ражда и умира и т.н. - Защо умират хората.
към беседата >>
Ако се страхувате, тя ще остане дълго време у вас и ще ви измъчва.
Ще бъдете смели, да дръпнете иглата изведнъж. Пак ще ви боли, но само за момент. По същия начин ще постъпвате и с мъчнотиите си. Натъкнете ли се на някаква мъчнотия, извадете я изведнъж. Ще боли един момент и ще преболи.
Ако се страхувате, тя ще остане дълго време у вас и ще ви измъчва.
към беседата >>
Този въпрос е близък до човека, лесно може да се отговори.
мъчни въпроси. Например, как ще отговорите на въпроса, защо живее човек? Мъчен е този въпрос. Какъвто отговор да му дадете, той няма да се изчерпи. Друг е въпросът, ако се запитате, защо човек ходи на училище?
Този въпрос е близък до човека, лесно може да се отговори.
Друг мъчен въпрос е този за предназначението на човека. Много отговори са дадени на този въпрос, но кой от тях е истинският, не се знае. Хората се интересуват още и от въпросите: защо човек остарява, как да се подмлади, защо се ражда и умира и т.н. - Защо умират хората. - Много просто.
към беседата >>
Светът се нуждае от смели и разумни хора.
Светът се нуждае от смели и разумни хора.
Смелият лесно се справя с мъчнотиите и недоволството си. Всички хора са недоволни от нещо, но не са смели да хванат недоволството и да го изтръгнат изведнъж.
към беседата >>
Друг мъчен въпрос е този за предназначението на човека.
Например, как ще отговорите на въпроса, защо живее човек? Мъчен е този въпрос. Какъвто отговор да му дадете, той няма да се изчерпи. Друг е въпросът, ако се запитате, защо човек ходи на училище? Този въпрос е близък до човека, лесно може да се отговори.
Друг мъчен въпрос е този за предназначението на човека.
Много отговори са дадени на този въпрос, но кой от тях е истинският, не се знае. Хората се интересуват още и от въпросите: защо човек остарява, как да се подмлади, защо се ражда и умира и т.н. - Защо умират хората. - Много просто. Хората умират, защото няма какво да правят.
към беседата >>
Смелият лесно се справя с мъчнотиите и недоволството си.
Светът се нуждае от смели и разумни хора.
Смелият лесно се справя с мъчнотиите и недоволството си.
Всички хора са недоволни от нещо, но не са смели да хванат недоволството и да го изтръгнат изведнъж.
към беседата >>
Много отговори са дадени на този въпрос, но кой от тях е истинският, не се знае.
Мъчен е този въпрос. Какъвто отговор да му дадете, той няма да се изчерпи. Друг е въпросът, ако се запитате, защо човек ходи на училище? Този въпрос е близък до човека, лесно може да се отговори. Друг мъчен въпрос е този за предназначението на човека.
Много отговори са дадени на този въпрос, но кой от тях е истинският, не се знае.
Хората се интересуват още и от въпросите: защо човек остарява, как да се подмлади, защо се ражда и умира и т.н. - Защо умират хората. - Много просто. Хората умират, защото няма какво да правят. Ако имаха работа, която да обхваща цялото им естество, нямаше да умират.
към беседата >>
Всички хора са недоволни от нещо, но не са смели да хванат недоволството и да го изтръгнат изведнъж.
Светът се нуждае от смели и разумни хора. Смелият лесно се справя с мъчнотиите и недоволството си.
Всички хора са недоволни от нещо, но не са смели да хванат недоволството и да го изтръгнат изведнъж.
към беседата >>
Хората се интересуват още и от въпросите: защо човек остарява, как да се подмлади, защо се ражда и умира и т.н.
Какъвто отговор да му дадете, той няма да се изчерпи. Друг е въпросът, ако се запитате, защо човек ходи на училище? Този въпрос е близък до човека, лесно може да се отговори. Друг мъчен въпрос е този за предназначението на човека. Много отговори са дадени на този въпрос, но кой от тях е истинският, не се знае.
Хората се интересуват още и от въпросите: защо човек остарява, как да се подмлади, защо се ражда и умира и т.н.
- Защо умират хората. - Много просто. Хората умират, защото няма какво да правят. Ако имаха работа, която да обхваща цялото им естество, нямаше да умират. Хората умират още и поради промените, които стават с тях.
към беседата >>
- Защо умират хората.
Друг е въпросът, ако се запитате, защо човек ходи на училище? Този въпрос е близък до човека, лесно може да се отговори. Друг мъчен въпрос е този за предназначението на човека. Много отговори са дадени на този въпрос, но кой от тях е истинският, не се знае. Хората се интересуват още и от въпросите: защо човек остарява, как да се подмлади, защо се ражда и умира и т.н.
- Защо умират хората.
- Много просто. Хората умират, защото няма какво да правят. Ако имаха работа, която да обхваща цялото им естество, нямаше да умират. Хората умират още и поради промените, които стават с тях. В този смисъл, ние казваме, че човек умира и се ражда, понеже претърпява промени, минава от едно състояние в друго.
към беседата >>
- Много просто.
Този въпрос е близък до човека, лесно може да се отговори. Друг мъчен въпрос е този за предназначението на човека. Много отговори са дадени на този въпрос, но кой от тях е истинският, не се знае. Хората се интересуват още и от въпросите: защо човек остарява, как да се подмлади, защо се ражда и умира и т.н. - Защо умират хората.
- Много просто.
Хората умират, защото няма какво да правят. Ако имаха работа, която да обхваща цялото им естество, нямаше да умират. Хората умират още и поради промените, които стават с тях. В този смисъл, ние казваме, че човек умира и се ражда, понеже претърпява промени, минава от едно състояние в друго. Смъртта подразбира промяна на материята.
към беседата >>
Хората умират, защото няма какво да правят.
Друг мъчен въпрос е този за предназначението на човека. Много отговори са дадени на този въпрос, но кой от тях е истинският, не се знае. Хората се интересуват още и от въпросите: защо човек остарява, как да се подмлади, защо се ражда и умира и т.н. - Защо умират хората. - Много просто.
Хората умират, защото няма какво да правят.
Ако имаха работа, която да обхваща цялото им естество, нямаше да умират. Хората умират още и поради промените, които стават с тях. В този смисъл, ние казваме, че човек умира и се ражда, понеже претърпява промени, минава от едно състояние в друго. Смъртта подразбира промяна на материята. Ако житното зърно не падне в земята и не израсте, няма живот в себе си.
към беседата >>
Ако имаха работа, която да обхваща цялото им естество, нямаше да умират.
Много отговори са дадени на този въпрос, но кой от тях е истинският, не се знае. Хората се интересуват още и от въпросите: защо човек остарява, как да се подмлади, защо се ражда и умира и т.н. - Защо умират хората. - Много просто. Хората умират, защото няма какво да правят.
Ако имаха работа, която да обхваща цялото им естество, нямаше да умират.
Хората умират още и поради промените, които стават с тях. В този смисъл, ние казваме, че човек умира и се ражда, понеже претърпява промени, минава от едно състояние в друго. Смъртта подразбира промяна на материята. Ако житното зърно не падне в земята и не израсте, няма живот в себе си. Ако остане за вечни времена в хамбара, то е осъдено на смърт.
към беседата >>
Хората умират още и поради промените, които стават с тях.
Хората се интересуват още и от въпросите: защо човек остарява, как да се подмлади, защо се ражда и умира и т.н. - Защо умират хората. - Много просто. Хората умират, защото няма какво да правят. Ако имаха работа, която да обхваща цялото им естество, нямаше да умират.
Хората умират още и поради промените, които стават с тях.
В този смисъл, ние казваме, че човек умира и се ражда, понеже претърпява промени, минава от едно състояние в друго. Смъртта подразбира промяна на материята. Ако житното зърно не падне в земята и не израсте, няма живот в себе си. Ако остане за вечни времена в хамбара, то е осъдено на смърт. Ако яйцето не се излюпи, осъдено е на смърт.
към беседата >>
В този смисъл, ние казваме, че човек умира и се ражда, понеже претърпява промени, минава от едно състояние в друго.
- Защо умират хората. - Много просто. Хората умират, защото няма какво да правят. Ако имаха работа, която да обхваща цялото им естество, нямаше да умират. Хората умират още и поради промените, които стават с тях.
В този смисъл, ние казваме, че човек умира и се ражда, понеже претърпява промени, минава от едно състояние в друго.
Смъртта подразбира промяна на материята. Ако житното зърно не падне в земята и не израсте, няма живот в себе си. Ако остане за вечни времена в хамбара, то е осъдено на смърт. Ако яйцето не се излюпи, осъдено е на смърт. Смъртта води към минаване от едно състояние в друго, но в нея не стават никакви процеси.
към беседата >>
Смъртта подразбира промяна на материята.
- Много просто. Хората умират, защото няма какво да правят. Ако имаха работа, която да обхваща цялото им естество, нямаше да умират. Хората умират още и поради промените, които стават с тях. В този смисъл, ние казваме, че човек умира и се ражда, понеже претърпява промени, минава от едно състояние в друго.
Смъртта подразбира промяна на материята.
Ако житното зърно не падне в земята и не израсте, няма живот в себе си. Ако остане за вечни времена в хамбара, то е осъдено на смърт. Ако яйцето не се излюпи, осъдено е на смърт. Смъртта води към минаване от едно състояние в друго, но в нея не стават никакви процеси.
към беседата >>
Ако житното зърно не падне в земята и не израсте, няма живот в себе си.
Хората умират, защото няма какво да правят. Ако имаха работа, която да обхваща цялото им естество, нямаше да умират. Хората умират още и поради промените, които стават с тях. В този смисъл, ние казваме, че човек умира и се ражда, понеже претърпява промени, минава от едно състояние в друго. Смъртта подразбира промяна на материята.
Ако житното зърно не падне в земята и не израсте, няма живот в себе си.
Ако остане за вечни времена в хамбара, то е осъдено на смърт. Ако яйцето не се излюпи, осъдено е на смърт. Смъртта води към минаване от едно състояние в друго, но в нея не стават никакви процеси.
към беседата >>
Ако остане за вечни времена в хамбара, то е осъдено на смърт.
Ако имаха работа, която да обхваща цялото им естество, нямаше да умират. Хората умират още и поради промените, които стават с тях. В този смисъл, ние казваме, че човек умира и се ражда, понеже претърпява промени, минава от едно състояние в друго. Смъртта подразбира промяна на материята. Ако житното зърно не падне в земята и не израсте, няма живот в себе си.
Ако остане за вечни времена в хамбара, то е осъдено на смърт.
Ако яйцето не се излюпи, осъдено е на смърт. Смъртта води към минаване от едно състояние в друго, но в нея не стават никакви процеси.
към беседата >>
Ако яйцето не се излюпи, осъдено е на смърт.
Хората умират още и поради промените, които стават с тях. В този смисъл, ние казваме, че човек умира и се ражда, понеже претърпява промени, минава от едно състояние в друго. Смъртта подразбира промяна на материята. Ако житното зърно не падне в земята и не израсте, няма живот в себе си. Ако остане за вечни времена в хамбара, то е осъдено на смърт.
Ако яйцето не се излюпи, осъдено е на смърт.
Смъртта води към минаване от едно състояние в друго, но в нея не стават никакви процеси.
към беседата >>
Смъртта води към минаване от едно състояние в друго, но в нея не стават никакви процеси.
В този смисъл, ние казваме, че човек умира и се ражда, понеже претърпява промени, минава от едно състояние в друго. Смъртта подразбира промяна на материята. Ако житното зърно не падне в земята и не израсте, няма живот в себе си. Ако остане за вечни времена в хамбара, то е осъдено на смърт. Ако яйцето не се излюпи, осъдено е на смърт.
Смъртта води към минаване от едно състояние в друго, но в нея не стават никакви процеси.
към беседата >>
Когато се задават въпроси, на които не може да отговори, човек се смущава.
Когато се задават въпроси, на които не може да отговори, човек се смущава.
- Защо се смущава? - Страхува се да не мине за прост, за глупав човек. Според мене, глупав е онзи, който бърза да отговори на всички зададени въпроси. Ако налеете вода в решетка, през която тя веднага изтича навън, мислите ли, че решетката е много умна? Решетката отговаря на всички зададени въпроси изведнъж, но в нея нищо не остава.
към беседата >>
- Защо се смущава?
Когато се задават въпроси, на които не може да отговори, човек се смущава.
- Защо се смущава?
- Страхува се да не мине за прост, за глупав човек. Според мене, глупав е онзи, който бърза да отговори на всички зададени въпроси. Ако налеете вода в решетка, през която тя веднага изтича навън, мислите ли, че решетката е много умна? Решетката отговаря на всички зададени въпроси изведнъж, но в нея нищо не остава. Следователно, не е умен, нито учен човек онзи, който отговаря изведнъж на всички въпроси.
към беседата >>
- Страхува се да не мине за прост, за глупав човек.
Когато се задават въпроси, на които не може да отговори, човек се смущава. - Защо се смущава?
- Страхува се да не мине за прост, за глупав човек.
Според мене, глупав е онзи, който бърза да отговори на всички зададени въпроси. Ако налеете вода в решетка, през която тя веднага изтича навън, мислите ли, че решетката е много умна? Решетката отговаря на всички зададени въпроси изведнъж, но в нея нищо не остава. Следователно, не е умен, нито учен човек онзи, който отговаря изведнъж на всички въпроси. Разумният човек отговаря само на онези въпроси, по които знае нещо.
към беседата >>
Според мене, глупав е онзи, който бърза да отговори на всички зададени въпроси.
Когато се задават въпроси, на които не може да отговори, човек се смущава. - Защо се смущава? - Страхува се да не мине за прост, за глупав човек.
Според мене, глупав е онзи, който бърза да отговори на всички зададени въпроси.
Ако налеете вода в решетка, през която тя веднага изтича навън, мислите ли, че решетката е много умна? Решетката отговаря на всички зададени въпроси изведнъж, но в нея нищо не остава. Следователно, не е умен, нито учен човек онзи, който отговаря изведнъж на всички въпроси. Разумният човек отговаря само на онези въпроси, по които знае нещо. Не знае ли, той мълчи.
към беседата >>
Ако налеете вода в решетка, през която тя веднага изтича навън, мислите ли, че решетката е много умна?
Когато се задават въпроси, на които не може да отговори, човек се смущава. - Защо се смущава? - Страхува се да не мине за прост, за глупав човек. Според мене, глупав е онзи, който бърза да отговори на всички зададени въпроси.
Ако налеете вода в решетка, през която тя веднага изтича навън, мислите ли, че решетката е много умна?
Решетката отговаря на всички зададени въпроси изведнъж, но в нея нищо не остава. Следователно, не е умен, нито учен човек онзи, който отговаря изведнъж на всички въпроси. Разумният човек отговаря само на онези въпроси, по които знае нещо. Не знае ли, той мълчи. Ако на десет работника предложат да пренесат двеста килограма товар от едно място на друго, те ще кажат: Ние можем да пренесем този товар, само ако го разпределим помежду си, всеки от нас да вземе по една част.
към беседата >>
Решетката отговаря на всички зададени въпроси изведнъж, но в нея нищо не остава.
Когато се задават въпроси, на които не може да отговори, човек се смущава. - Защо се смущава? - Страхува се да не мине за прост, за глупав човек. Според мене, глупав е онзи, който бърза да отговори на всички зададени въпроси. Ако налеете вода в решетка, през която тя веднага изтича навън, мислите ли, че решетката е много умна?
Решетката отговаря на всички зададени въпроси изведнъж, но в нея нищо не остава.
Следователно, не е умен, нито учен човек онзи, който отговаря изведнъж на всички въпроси. Разумният човек отговаря само на онези въпроси, по които знае нещо. Не знае ли, той мълчи. Ако на десет работника предложат да пренесат двеста килограма товар от едно място на друго, те ще кажат: Ние можем да пренесем този товар, само ако го разпределим помежду си, всеки от нас да вземе по една част. Обаче, сам никой не се заема да го пренесе.
към беседата >>
Следователно, не е умен, нито учен човек онзи, който отговаря изведнъж на всички въпроси.
- Защо се смущава? - Страхува се да не мине за прост, за глупав човек. Според мене, глупав е онзи, който бърза да отговори на всички зададени въпроси. Ако налеете вода в решетка, през която тя веднага изтича навън, мислите ли, че решетката е много умна? Решетката отговаря на всички зададени въпроси изведнъж, но в нея нищо не остава.
Следователно, не е умен, нито учен човек онзи, който отговаря изведнъж на всички въпроси.
Разумният човек отговаря само на онези въпроси, по които знае нещо. Не знае ли, той мълчи. Ако на десет работника предложат да пренесат двеста килограма товар от едно място на друго, те ще кажат: Ние можем да пренесем този товар, само ако го разпределим помежду си, всеки от нас да вземе по една част. Обаче, сам никой не се заема да го пренесе. Един от тях казва: Аз мога да нося 50 кг.
към беседата >>
Разумният човек отговаря само на онези въпроси, по които знае нещо.
- Страхува се да не мине за прост, за глупав човек. Според мене, глупав е онзи, който бърза да отговори на всички зададени въпроси. Ако налеете вода в решетка, през която тя веднага изтича навън, мислите ли, че решетката е много умна? Решетката отговаря на всички зададени въпроси изведнъж, но в нея нищо не остава. Следователно, не е умен, нито учен човек онзи, който отговаря изведнъж на всички въпроси.
Разумният човек отговаря само на онези въпроси, по които знае нещо.
Не знае ли, той мълчи. Ако на десет работника предложат да пренесат двеста килограма товар от едно място на друго, те ще кажат: Ние можем да пренесем този товар, само ако го разпределим помежду си, всеки от нас да вземе по една част. Обаче, сам никой не се заема да го пренесе. Един от тях казва: Аз мога да нося 50 кг. Вторият казва: Аз мога да нося 70 кг.
към беседата >>
Не знае ли, той мълчи.
Според мене, глупав е онзи, който бърза да отговори на всички зададени въпроси. Ако налеете вода в решетка, през която тя веднага изтича навън, мислите ли, че решетката е много умна? Решетката отговаря на всички зададени въпроси изведнъж, но в нея нищо не остава. Следователно, не е умен, нито учен човек онзи, който отговаря изведнъж на всички въпроси. Разумният човек отговаря само на онези въпроси, по които знае нещо.
Не знае ли, той мълчи.
Ако на десет работника предложат да пренесат двеста килограма товар от едно място на друго, те ще кажат: Ние можем да пренесем този товар, само ако го разпределим помежду си, всеки от нас да вземе по една част. Обаче, сам никой не се заема да го пренесе. Един от тях казва: Аз мога да нося 50 кг. Вторият казва: Аз мога да нося 70 кг. Третият: Мога да нося 100 кг.
към беседата >>
Ако на десет работника предложат да пренесат двеста килограма товар от едно място на друго, те ще кажат: Ние можем да пренесем този товар, само ако го разпределим помежду си, всеки от нас да вземе по една част.
Ако налеете вода в решетка, през която тя веднага изтича навън, мислите ли, че решетката е много умна? Решетката отговаря на всички зададени въпроси изведнъж, но в нея нищо не остава. Следователно, не е умен, нито учен човек онзи, който отговаря изведнъж на всички въпроси. Разумният човек отговаря само на онези въпроси, по които знае нещо. Не знае ли, той мълчи.
Ако на десет работника предложат да пренесат двеста килограма товар от едно място на друго, те ще кажат: Ние можем да пренесем този товар, само ако го разпределим помежду си, всеки от нас да вземе по една част.
Обаче, сам никой не се заема да го пренесе. Един от тях казва: Аз мога да нося 50 кг. Вторият казва: Аз мога да нося 70 кг. Третият: Мога да нося 100 кг. Четвъртият: Мога да нося 150 кг.
към беседата >>
Обаче, сам никой не се заема да го пренесе.
Решетката отговаря на всички зададени въпроси изведнъж, но в нея нищо не остава. Следователно, не е умен, нито учен човек онзи, който отговаря изведнъж на всички въпроси. Разумният човек отговаря само на онези въпроси, по които знае нещо. Не знае ли, той мълчи. Ако на десет работника предложат да пренесат двеста килограма товар от едно място на друго, те ще кажат: Ние можем да пренесем този товар, само ако го разпределим помежду си, всеки от нас да вземе по една част.
Обаче, сам никой не се заема да го пренесе.
Един от тях казва: Аз мога да нося 50 кг. Вторият казва: Аз мога да нося 70 кг. Третият: Мога да нося 100 кг. Четвъртият: Мога да нося 150 кг. Всички спират до 150 кг.
към беседата >>
Един от тях казва: Аз мога да нося 50 кг.
Следователно, не е умен, нито учен човек онзи, който отговаря изведнъж на всички въпроси. Разумният човек отговаря само на онези въпроси, по които знае нещо. Не знае ли, той мълчи. Ако на десет работника предложат да пренесат двеста килограма товар от едно място на друго, те ще кажат: Ние можем да пренесем този товар, само ако го разпределим помежду си, всеки от нас да вземе по една част. Обаче, сам никой не се заема да го пренесе.
Един от тях казва: Аз мога да нося 50 кг.
Вторият казва: Аз мога да нося 70 кг. Третият: Мога да нося 100 кг. Четвъртият: Мога да нося 150 кг. Всички спират до 150 кг. Прави са хората, всеки може да носи толкова, колкото е носил.
към беседата >>
Вторият казва: Аз мога да нося 70 кг.
Разумният човек отговаря само на онези въпроси, по които знае нещо. Не знае ли, той мълчи. Ако на десет работника предложат да пренесат двеста килограма товар от едно място на друго, те ще кажат: Ние можем да пренесем този товар, само ако го разпределим помежду си, всеки от нас да вземе по една част. Обаче, сам никой не се заема да го пренесе. Един от тях казва: Аз мога да нося 50 кг.
Вторият казва: Аз мога да нося 70 кг.
Третият: Мога да нося 100 кг. Четвъртият: Мога да нося 150 кг. Всички спират до 150 кг. Прави са хората, всеки може да носи толкова, колкото е носил. Все ще се намери човек, който може да носи 200 кг, но това е рядко.
към беседата >>
Третият: Мога да нося 100 кг.
Не знае ли, той мълчи. Ако на десет работника предложат да пренесат двеста килограма товар от едно място на друго, те ще кажат: Ние можем да пренесем този товар, само ако го разпределим помежду си, всеки от нас да вземе по една част. Обаче, сам никой не се заема да го пренесе. Един от тях казва: Аз мога да нося 50 кг. Вторият казва: Аз мога да нося 70 кг.
Третият: Мога да нося 100 кг.
Четвъртият: Мога да нося 150 кг. Всички спират до 150 кг. Прави са хората, всеки може да носи толкова, колкото е носил. Все ще се намери човек, който може да носи 200 кг, но това е рядко. Всеки казва: Не съм носил толкова голям товар.
към беседата >>
Четвъртият: Мога да нося 150 кг.
Ако на десет работника предложат да пренесат двеста килограма товар от едно място на друго, те ще кажат: Ние можем да пренесем този товар, само ако го разпределим помежду си, всеки от нас да вземе по една част. Обаче, сам никой не се заема да го пренесе. Един от тях казва: Аз мога да нося 50 кг. Вторият казва: Аз мога да нося 70 кг. Третият: Мога да нося 100 кг.
Четвъртият: Мога да нося 150 кг.
Всички спират до 150 кг. Прави са хората, всеки може да носи толкова, колкото е носил. Все ще се намери човек, който може да носи 200 кг, но това е рядко. Всеки казва: Не съм носил толкова голям товар. Така че, когато задават мъчни въпроси на някого, той казва: По тези въпроси още не съм мислил.
към беседата >>
Всички спират до 150 кг.
Обаче, сам никой не се заема да го пренесе. Един от тях казва: Аз мога да нося 50 кг. Вторият казва: Аз мога да нося 70 кг. Третият: Мога да нося 100 кг. Четвъртият: Мога да нося 150 кг.
Всички спират до 150 кг.
Прави са хората, всеки може да носи толкова, колкото е носил. Все ще се намери човек, който може да носи 200 кг, но това е рядко. Всеки казва: Не съм носил толкова голям товар. Така че, когато задават мъчни въпроси на някого, той казва: По тези въпроси още не съм мислил.
към беседата >>
Прави са хората, всеки може да носи толкова, колкото е носил.
Един от тях казва: Аз мога да нося 50 кг. Вторият казва: Аз мога да нося 70 кг. Третият: Мога да нося 100 кг. Четвъртият: Мога да нося 150 кг. Всички спират до 150 кг.
Прави са хората, всеки може да носи толкова, колкото е носил.
Все ще се намери човек, който може да носи 200 кг, но това е рядко. Всеки казва: Не съм носил толкова голям товар. Така че, когато задават мъчни въпроси на някого, той казва: По тези въпроси още не съм мислил.
към беседата >>
Все ще се намери човек, който може да носи 200 кг, но това е рядко.
Вторият казва: Аз мога да нося 70 кг. Третият: Мога да нося 100 кг. Четвъртият: Мога да нося 150 кг. Всички спират до 150 кг. Прави са хората, всеки може да носи толкова, колкото е носил.
Все ще се намери човек, който може да носи 200 кг, но това е рядко.
Всеки казва: Не съм носил толкова голям товар. Така че, когато задават мъчни въпроси на някого, той казва: По тези въпроси още не съм мислил.
към беседата >>
Всеки казва: Не съм носил толкова голям товар.
Третият: Мога да нося 100 кг. Четвъртият: Мога да нося 150 кг. Всички спират до 150 кг. Прави са хората, всеки може да носи толкова, колкото е носил. Все ще се намери човек, който може да носи 200 кг, но това е рядко.
Всеки казва: Не съм носил толкова голям товар.
Така че, когато задават мъчни въпроси на някого, той казва: По тези въпроси още не съм мислил.
към беседата >>
Така че, когато задават мъчни въпроси на някого, той казва: По тези въпроси още не съм мислил.
Четвъртият: Мога да нося 150 кг. Всички спират до 150 кг. Прави са хората, всеки може да носи толкова, колкото е носил. Все ще се намери човек, който може да носи 200 кг, но това е рядко. Всеки казва: Не съм носил толкова голям товар.
Така че, когато задават мъчни въпроси на някого, той казва: По тези въпроси още не съм мислил.
към беседата >>
Запитали едно петгодишно дете: Ще се жениш ли?
Запитали едно петгодишно дете: Ще се жениш ли?
Детето вдигнало рамене и нищо не отговорило. Вдигането на рамене означава, че това дете никога не е мислило по този въпрос. - Защо не е мислило? - Защото не е за него още. Колкото и да мисли по въпроса за женитбата, детето не може да го разбере.
към беседата >>
Детето вдигнало рамене и нищо не отговорило.
Запитали едно петгодишно дете: Ще се жениш ли?
Детето вдигнало рамене и нищо не отговорило.
Вдигането на рамене означава, че това дете никога не е мислило по този въпрос. - Защо не е мислило? - Защото не е за него още. Колкото и да мисли по въпроса за женитбата, детето не може да го разбере.
към беседата >>
Вдигането на рамене означава, че това дете никога не е мислило по този въпрос.
Запитали едно петгодишно дете: Ще се жениш ли? Детето вдигнало рамене и нищо не отговорило.
Вдигането на рамене означава, че това дете никога не е мислило по този въпрос.
- Защо не е мислило? - Защото не е за него още. Колкото и да мисли по въпроса за женитбата, детето не може да го разбере.
към беседата >>
- Защо не е мислило?
Запитали едно петгодишно дете: Ще се жениш ли? Детето вдигнало рамене и нищо не отговорило. Вдигането на рамене означава, че това дете никога не е мислило по този въпрос.
- Защо не е мислило?
- Защото не е за него още. Колкото и да мисли по въпроса за женитбата, детето не може да го разбере.
към беседата >>
- Защото не е за него още.
Запитали едно петгодишно дете: Ще се жениш ли? Детето вдигнало рамене и нищо не отговорило. Вдигането на рамене означава, че това дете никога не е мислило по този въпрос. - Защо не е мислило?
- Защото не е за него още.
Колкото и да мисли по въпроса за женитбата, детето не може да го разбере.
към беседата >>
Колкото и да мисли по въпроса за женитбата, детето не може да го разбере.
Запитали едно петгодишно дете: Ще се жениш ли? Детето вдигнало рамене и нищо не отговорило. Вдигането на рамене означава, че това дете никога не е мислило по този въпрос. - Защо не е мислило? - Защото не е за него още.
Колкото и да мисли по въпроса за женитбата, детето не може да го разбере.
към беседата >>
Какво нещо е женитбата?
Какво нещо е женитбата?
Днес всички хора се женят, но какво в същност е женитбата, и те не знаят. Не е лесно да се отговори на въпроса, какво нещо е женитбата. То е все едно, да питате, защо човек яде. Всеки ще каже, че яде, защото е гладен. - Защо си гладен?
към беседата >>
Днес всички хора се женят, но какво в същност е женитбата, и те не знаят.
Какво нещо е женитбата?
Днес всички хора се женят, но какво в същност е женитбата, и те не знаят.
Не е лесно да се отговори на въпроса, какво нещо е женитбата. То е все едно, да питате, защо човек яде. Всеки ще каже, че яде, защото е гладен. - Защо си гладен? - Така е наредила Природата.
към беседата >>
Не е лесно да се отговори на въпроса, какво нещо е женитбата.
Какво нещо е женитбата? Днес всички хора се женят, но какво в същност е женитбата, и те не знаят.
Не е лесно да се отговори на въпроса, какво нещо е женитбата.
То е все едно, да питате, защо човек яде. Всеки ще каже, че яде, защото е гладен. - Защо си гладен? - Така е наредила Природата. - Защо е наредено така?
към беседата >>
То е все едно, да питате, защо човек яде.
Какво нещо е женитбата? Днес всички хора се женят, но какво в същност е женитбата, и те не знаят. Не е лесно да се отговори на въпроса, какво нещо е женитбата.
То е все едно, да питате, защо човек яде.
Всеки ще каже, че яде, защото е гладен. - Защо си гладен? - Така е наредила Природата. - Защо е наредено така? Въпросът за яденето е неизчерпаем.
към беседата >>
Всеки ще каже, че яде, защото е гладен.
Какво нещо е женитбата? Днес всички хора се женят, но какво в същност е женитбата, и те не знаят. Не е лесно да се отговори на въпроса, какво нещо е женитбата. То е все едно, да питате, защо човек яде.
Всеки ще каже, че яде, защото е гладен.
- Защо си гладен? - Така е наредила Природата. - Защо е наредено така? Въпросът за яденето е неизчерпаем. Ако отговорите на един въпрос, ще се яви друг.
към беседата >>
- Защо си гладен?
Какво нещо е женитбата? Днес всички хора се женят, но какво в същност е женитбата, и те не знаят. Не е лесно да се отговори на въпроса, какво нещо е женитбата. То е все едно, да питате, защо човек яде. Всеки ще каже, че яде, защото е гладен.
- Защо си гладен?
- Така е наредила Природата. - Защо е наредено така? Въпросът за яденето е неизчерпаем. Ако отговорите на един въпрос, ще се яви друг. Въпросите вървят безконечно.
към беседата >>
- Така е наредила Природата.
Днес всички хора се женят, но какво в същност е женитбата, и те не знаят. Не е лесно да се отговори на въпроса, какво нещо е женитбата. То е все едно, да питате, защо човек яде. Всеки ще каже, че яде, защото е гладен. - Защо си гладен?
- Така е наредила Природата.
- Защо е наредено така? Въпросът за яденето е неизчерпаем. Ако отговорите на един въпрос, ще се яви друг. Въпросите вървят безконечно. Най-после човек ще дойде до положение, да не може повече да отговаря.
към беседата >>
- Защо е наредено така?
Не е лесно да се отговори на въпроса, какво нещо е женитбата. То е все едно, да питате, защо човек яде. Всеки ще каже, че яде, защото е гладен. - Защо си гладен? - Така е наредила Природата.
- Защо е наредено така?
Въпросът за яденето е неизчерпаем. Ако отговорите на един въпрос, ще се яви друг. Въпросите вървят безконечно. Най-после човек ще дойде до положение, да не може повече да отговаря. Само по този начин той ще се освободи от онова напрежение, под което се намирал.
към беседата >>
Въпросът за яденето е неизчерпаем.
То е все едно, да питате, защо човек яде. Всеки ще каже, че яде, защото е гладен. - Защо си гладен? - Така е наредила Природата. - Защо е наредено така?
Въпросът за яденето е неизчерпаем.
Ако отговорите на един въпрос, ще се яви друг. Въпросите вървят безконечно. Най-после човек ще дойде до положение, да не може повече да отговаря. Само по този начин той ще се освободи от онова напрежение, под което се намирал. Сиромахът постоянно се пита, защо е беден.
към беседата >>
Ако отговорите на един въпрос, ще се яви друг.
Всеки ще каже, че яде, защото е гладен. - Защо си гладен? - Така е наредила Природата. - Защо е наредено така? Въпросът за яденето е неизчерпаем.
Ако отговорите на един въпрос, ще се яви друг.
Въпросите вървят безконечно. Най-после човек ще дойде до положение, да не може повече да отговаря. Само по този начин той ще се освободи от онова напрежение, под което се намирал. Сиромахът постоянно се пита, защо е беден. Този въпрос е толкова важен, колкото и въпросът, защо човек е богат.
към беседата >>
Въпросите вървят безконечно.
- Защо си гладен? - Така е наредила Природата. - Защо е наредено така? Въпросът за яденето е неизчерпаем. Ако отговорите на един въпрос, ще се яви друг.
Въпросите вървят безконечно.
Най-после човек ще дойде до положение, да не може повече да отговаря. Само по този начин той ще се освободи от онова напрежение, под което се намирал. Сиромахът постоянно се пита, защо е беден. Този въпрос е толкова важен, колкото и въпросът, защо човек е богат. Ако сиромахът каже, че е беден, защото няма пари, това не е правилен отговор.
към беседата >>
Най-после човек ще дойде до положение, да не може повече да отговаря.
- Така е наредила Природата. - Защо е наредено така? Въпросът за яденето е неизчерпаем. Ако отговорите на един въпрос, ще се яви друг. Въпросите вървят безконечно.
Най-после човек ще дойде до положение, да не може повече да отговаря.
Само по този начин той ще се освободи от онова напрежение, под което се намирал. Сиромахът постоянно се пита, защо е беден. Този въпрос е толкова важен, колкото и въпросът, защо човек е богат. Ако сиромахът каже, че е беден, защото няма пари, това не е правилен отговор. Може ли здравият човек да се нарече сиромах?
към беседата >>
Само по този начин той ще се освободи от онова напрежение, под което се намирал.
- Защо е наредено така? Въпросът за яденето е неизчерпаем. Ако отговорите на един въпрос, ще се яви друг. Въпросите вървят безконечно. Най-после човек ще дойде до положение, да не може повече да отговаря.
Само по този начин той ще се освободи от онова напрежение, под което се намирал.
Сиромахът постоянно се пита, защо е беден. Този въпрос е толкова важен, колкото и въпросът, защо човек е богат. Ако сиромахът каже, че е беден, защото няма пари, това не е правилен отговор. Може ли здравият човек да се нарече сиромах? Той е силен, може да спечели, колкото пари иска.
към беседата >>
Сиромахът постоянно се пита, защо е беден.
Въпросът за яденето е неизчерпаем. Ако отговорите на един въпрос, ще се яви друг. Въпросите вървят безконечно. Най-после човек ще дойде до положение, да не може повече да отговаря. Само по този начин той ще се освободи от онова напрежение, под което се намирал.
Сиромахът постоянно се пита, защо е беден.
Този въпрос е толкова важен, колкото и въпросът, защо човек е богат. Ако сиромахът каже, че е беден, защото няма пари, това не е правилен отговор. Може ли здравият човек да се нарече сиромах? Той е силен, може да спечели, колкото пари иска. Здравият, добрият, разумният човек не може да бъде беден.
към беседата >>
Този въпрос е толкова важен, колкото и въпросът, защо човек е богат.
Ако отговорите на един въпрос, ще се яви друг. Въпросите вървят безконечно. Най-после човек ще дойде до положение, да не може повече да отговаря. Само по този начин той ще се освободи от онова напрежение, под което се намирал. Сиромахът постоянно се пита, защо е беден.
Този въпрос е толкова важен, колкото и въпросът, защо човек е богат.
Ако сиромахът каже, че е беден, защото няма пари, това не е правилен отговор. Може ли здравият човек да се нарече сиромах? Той е силен, може да спечели, колкото пари иска. Здравият, добрият, разумният човек не може да бъде беден. Той е надарен богато от Природата.
към беседата >>
Ако сиромахът каже, че е беден, защото няма пари, това не е правилен отговор.
Въпросите вървят безконечно. Най-после човек ще дойде до положение, да не може повече да отговаря. Само по този начин той ще се освободи от онова напрежение, под което се намирал. Сиромахът постоянно се пита, защо е беден. Този въпрос е толкова важен, колкото и въпросът, защо човек е богат.
Ако сиромахът каже, че е беден, защото няма пари, това не е правилен отговор.
Може ли здравият човек да се нарече сиромах? Той е силен, може да спечели, колкото пари иска. Здравият, добрият, разумният човек не може да бъде беден. Той е надарен богато от Природата. От него се иска малко усилие, да приложи онова, което му е дадено.
към беседата >>
Може ли здравият човек да се нарече сиромах?
Най-после човек ще дойде до положение, да не може повече да отговаря. Само по този начин той ще се освободи от онова напрежение, под което се намирал. Сиромахът постоянно се пита, защо е беден. Този въпрос е толкова важен, колкото и въпросът, защо човек е богат. Ако сиромахът каже, че е беден, защото няма пари, това не е правилен отговор.
Може ли здравият човек да се нарече сиромах?
Той е силен, може да спечели, колкото пари иска. Здравият, добрият, разумният човек не може да бъде беден. Той е надарен богато от Природата. От него се иска малко усилие, да приложи онова, което му е дадено. Има богати хора, добре облечени, с пълни джобове, но не са здрави, нито са разумни.
към беседата >>
Той е силен, може да спечели, колкото пари иска.
Само по този начин той ще се освободи от онова напрежение, под което се намирал. Сиромахът постоянно се пита, защо е беден. Този въпрос е толкова важен, колкото и въпросът, защо човек е богат. Ако сиромахът каже, че е беден, защото няма пари, това не е правилен отговор. Може ли здравият човек да се нарече сиромах?
Той е силен, може да спечели, колкото пари иска.
Здравият, добрият, разумният човек не може да бъде беден. Той е надарен богато от Природата. От него се иска малко усилие, да приложи онова, което му е дадено. Има богати хора, добре облечени, с пълни джобове, но не са здрави, нито са разумни. Всъщност, те са бедни хора.
към беседата >>
Здравият, добрият, разумният човек не може да бъде беден.
Сиромахът постоянно се пита, защо е беден. Този въпрос е толкова важен, колкото и въпросът, защо човек е богат. Ако сиромахът каже, че е беден, защото няма пари, това не е правилен отговор. Може ли здравият човек да се нарече сиромах? Той е силен, може да спечели, колкото пари иска.
Здравият, добрият, разумният човек не може да бъде беден.
Той е надарен богато от Природата. От него се иска малко усилие, да приложи онова, което му е дадено. Има богати хора, добре облечени, с пълни джобове, но не са здрави, нито са разумни. Всъщност, те са бедни хора. Чистата кръв, чистите мисли и чувства правят човека богат.
към беседата >>
Той е надарен богато от Природата.
Този въпрос е толкова важен, колкото и въпросът, защо човек е богат. Ако сиромахът каже, че е беден, защото няма пари, това не е правилен отговор. Може ли здравият човек да се нарече сиромах? Той е силен, може да спечели, колкото пари иска. Здравият, добрият, разумният човек не може да бъде беден.
Той е надарен богато от Природата.
От него се иска малко усилие, да приложи онова, което му е дадено. Има богати хора, добре облечени, с пълни джобове, но не са здрави, нито са разумни. Всъщност, те са бедни хора. Чистата кръв, чистите мисли и чувства правят човека богат. Нечистотата, в широк смисъл на думата, прави човека беден и нещастен.
към беседата >>
От него се иска малко усилие, да приложи онова, което му е дадено.
Ако сиромахът каже, че е беден, защото няма пари, това не е правилен отговор. Може ли здравият човек да се нарече сиромах? Той е силен, може да спечели, колкото пари иска. Здравият, добрият, разумният човек не може да бъде беден. Той е надарен богато от Природата.
От него се иска малко усилие, да приложи онова, което му е дадено.
Има богати хора, добре облечени, с пълни джобове, но не са здрави, нито са разумни. Всъщност, те са бедни хора. Чистата кръв, чистите мисли и чувства правят човека богат. Нечистотата, в широк смисъл на думата, прави човека беден и нещастен.
към беседата >>
Има богати хора, добре облечени, с пълни джобове, но не са здрави, нито са разумни.
Може ли здравият човек да се нарече сиромах? Той е силен, може да спечели, колкото пари иска. Здравият, добрият, разумният човек не може да бъде беден. Той е надарен богато от Природата. От него се иска малко усилие, да приложи онова, което му е дадено.
Има богати хора, добре облечени, с пълни джобове, но не са здрави, нито са разумни.
Всъщност, те са бедни хора. Чистата кръв, чистите мисли и чувства правят човека богат. Нечистотата, в широк смисъл на думата, прави човека беден и нещастен.
към беседата >>
Всъщност, те са бедни хора.
Той е силен, може да спечели, колкото пари иска. Здравият, добрият, разумният човек не може да бъде беден. Той е надарен богато от Природата. От него се иска малко усилие, да приложи онова, което му е дадено. Има богати хора, добре облечени, с пълни джобове, но не са здрави, нито са разумни.
Всъщност, те са бедни хора.
Чистата кръв, чистите мисли и чувства правят човека богат. Нечистотата, в широк смисъл на думата, прави човека беден и нещастен.
към беседата >>
Чистата кръв, чистите мисли и чувства правят човека богат.
Здравият, добрият, разумният човек не може да бъде беден. Той е надарен богато от Природата. От него се иска малко усилие, да приложи онова, което му е дадено. Има богати хора, добре облечени, с пълни джобове, но не са здрави, нито са разумни. Всъщност, те са бедни хора.
Чистата кръв, чистите мисли и чувства правят човека богат.
Нечистотата, в широк смисъл на думата, прави човека беден и нещастен.
към беседата >>
Нечистотата, в широк смисъл на думата, прави човека беден и нещастен.
Той е надарен богато от Природата. От него се иска малко усилие, да приложи онова, което му е дадено. Има богати хора, добре облечени, с пълни джобове, но не са здрави, нито са разумни. Всъщност, те са бедни хора. Чистата кръв, чистите мисли и чувства правят човека богат.
Нечистотата, в широк смисъл на думата, прави човека беден и нещастен.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да се освободите от заблужденията на своята мисъл, да не считате безпаричието за сиромашия, а пълните джобове с пари - за богатство.
Като ученици, вие трябва да се освободите от заблужденията на своята мисъл, да не считате безпаричието за сиромашия, а пълните джобове с пари - за богатство.
Който има изобилно животът в себе си не може да се нарече сиромах. Достатъчно е да хване със здравата си ръка богатия, за да го разтърси като круша, и да събере от земята нападалите плодове. Да разтърсиш богатия, това значи, да разтърсиш съзнанието си, да разтърсиш своя ум и своето сърце, в които се крият богатства не само за тебе, но и за твоите ближни. - Има ли право човек сам да разтърсва ума и сърцето си? - Щом е силен, има право.
към беседата >>
Който има изобилно животът в себе си не може да се нарече сиромах.
Като ученици, вие трябва да се освободите от заблужденията на своята мисъл, да не считате безпаричието за сиромашия, а пълните джобове с пари - за богатство.
Който има изобилно животът в себе си не може да се нарече сиромах.
Достатъчно е да хване със здравата си ръка богатия, за да го разтърси като круша, и да събере от земята нападалите плодове. Да разтърсиш богатия, това значи, да разтърсиш съзнанието си, да разтърсиш своя ум и своето сърце, в които се крият богатства не само за тебе, но и за твоите ближни. - Има ли право човек сам да разтърсва ума и сърцето си? - Щом е силен, има право. Ако си болен и слаб, други ще те разтърсват.
към беседата >>
Достатъчно е да хване със здравата си ръка богатия, за да го разтърси като круша, и да събере от земята нападалите плодове.
Като ученици, вие трябва да се освободите от заблужденията на своята мисъл, да не считате безпаричието за сиромашия, а пълните джобове с пари - за богатство. Който има изобилно животът в себе си не може да се нарече сиромах.
Достатъчно е да хване със здравата си ръка богатия, за да го разтърси като круша, и да събере от земята нападалите плодове.
Да разтърсиш богатия, това значи, да разтърсиш съзнанието си, да разтърсиш своя ум и своето сърце, в които се крият богатства не само за тебе, но и за твоите ближни. - Има ли право човек сам да разтърсва ума и сърцето си? - Щом е силен, има право. Ако си болен и слаб, други ще те разтърсват. Обаче, закон е: каквото падне на земята от дървото на живота ви, ще го съберете и преброите.
към беседата >>
Да разтърсиш богатия, това значи, да разтърсиш съзнанието си, да разтърсиш своя ум и своето сърце, в които се крият богатства не само за тебе, но и за твоите ближни.
Като ученици, вие трябва да се освободите от заблужденията на своята мисъл, да не считате безпаричието за сиромашия, а пълните джобове с пари - за богатство. Който има изобилно животът в себе си не може да се нарече сиромах. Достатъчно е да хване със здравата си ръка богатия, за да го разтърси като круша, и да събере от земята нападалите плодове.
Да разтърсиш богатия, това значи, да разтърсиш съзнанието си, да разтърсиш своя ум и своето сърце, в които се крият богатства не само за тебе, но и за твоите ближни.
- Има ли право човек сам да разтърсва ума и сърцето си? - Щом е силен, има право. Ако си болен и слаб, други ще те разтърсват. Обаче, закон е: каквото падне на земята от дървото на живота ви, ще го съберете и преброите. Част от него ще задържите за себе си, а останалата част - за своите ближни.
към беседата >>
- Има ли право човек сам да разтърсва ума и сърцето си?
Като ученици, вие трябва да се освободите от заблужденията на своята мисъл, да не считате безпаричието за сиромашия, а пълните джобове с пари - за богатство. Който има изобилно животът в себе си не може да се нарече сиромах. Достатъчно е да хване със здравата си ръка богатия, за да го разтърси като круша, и да събере от земята нападалите плодове. Да разтърсиш богатия, това значи, да разтърсиш съзнанието си, да разтърсиш своя ум и своето сърце, в които се крият богатства не само за тебе, но и за твоите ближни.
- Има ли право човек сам да разтърсва ума и сърцето си?
- Щом е силен, има право. Ако си болен и слаб, други ще те разтърсват. Обаче, закон е: каквото падне на земята от дървото на живота ви, ще го съберете и преброите. Част от него ще задържите за себе си, а останалата част - за своите ближни.
към беседата >>
- Щом е силен, има право.
Като ученици, вие трябва да се освободите от заблужденията на своята мисъл, да не считате безпаричието за сиромашия, а пълните джобове с пари - за богатство. Който има изобилно животът в себе си не може да се нарече сиромах. Достатъчно е да хване със здравата си ръка богатия, за да го разтърси като круша, и да събере от земята нападалите плодове. Да разтърсиш богатия, това значи, да разтърсиш съзнанието си, да разтърсиш своя ум и своето сърце, в които се крият богатства не само за тебе, но и за твоите ближни. - Има ли право човек сам да разтърсва ума и сърцето си?
- Щом е силен, има право.
Ако си болен и слаб, други ще те разтърсват. Обаче, закон е: каквото падне на земята от дървото на живота ви, ще го съберете и преброите. Част от него ще задържите за себе си, а останалата част - за своите ближни.
към беседата >>
Ако си болен и слаб, други ще те разтърсват.
Който има изобилно животът в себе си не може да се нарече сиромах. Достатъчно е да хване със здравата си ръка богатия, за да го разтърси като круша, и да събере от земята нападалите плодове. Да разтърсиш богатия, това значи, да разтърсиш съзнанието си, да разтърсиш своя ум и своето сърце, в които се крият богатства не само за тебе, но и за твоите ближни. - Има ли право човек сам да разтърсва ума и сърцето си? - Щом е силен, има право.
Ако си болен и слаб, други ще те разтърсват.
Обаче, закон е: каквото падне на земята от дървото на живота ви, ще го съберете и преброите. Част от него ще задържите за себе си, а останалата част - за своите ближни.
към беседата >>
Обаче, закон е: каквото падне на земята от дървото на живота ви, ще го съберете и преброите.
Достатъчно е да хване със здравата си ръка богатия, за да го разтърси като круша, и да събере от земята нападалите плодове. Да разтърсиш богатия, това значи, да разтърсиш съзнанието си, да разтърсиш своя ум и своето сърце, в които се крият богатства не само за тебе, но и за твоите ближни. - Има ли право човек сам да разтърсва ума и сърцето си? - Щом е силен, има право. Ако си болен и слаб, други ще те разтърсват.
Обаче, закон е: каквото падне на земята от дървото на живота ви, ще го съберете и преброите.
Част от него ще задържите за себе си, а останалата част - за своите ближни.
към беседата >>
Част от него ще задържите за себе си, а останалата част - за своите ближни.
Да разтърсиш богатия, това значи, да разтърсиш съзнанието си, да разтърсиш своя ум и своето сърце, в които се крият богатства не само за тебе, но и за твоите ближни. - Има ли право човек сам да разтърсва ума и сърцето си? - Щом е силен, има право. Ако си болен и слаб, други ще те разтърсват. Обаче, закон е: каквото падне на земята от дървото на живота ви, ще го съберете и преброите.
Част от него ще задържите за себе си, а останалата част - за своите ближни.
към беседата >>
Първата работа на ученика е да се освободи от своите лоши навици, които носи от миналото.
Първата работа на ученика е да се освободи от своите лоши навици, които носи от миналото.
Той не се стреми към освобождение от старото, но иска да бъде красив. Естествено е човек да има това желание, но преди всичко той трябва да се освободи от старите навици. - Защо иска човек да бъде красив? И каква красота желае той? - Човек иска да бъде красив първо за себе си, да задоволи своето естетично чувство.
към беседата >>
Той не се стреми към освобождение от старото, но иска да бъде красив.
Първата работа на ученика е да се освободи от своите лоши навици, които носи от миналото.
Той не се стреми към освобождение от старото, но иска да бъде красив.
Естествено е човек да има това желание, но преди всичко той трябва да се освободи от старите навици. - Защо иска човек да бъде красив? И каква красота желае той? - Човек иска да бъде красив първо за себе си, да задоволи своето естетично чувство. Обаче, той трябва да знае, че красота и свобода вървят заедно.
към беседата >>
Естествено е човек да има това желание, но преди всичко той трябва да се освободи от старите навици.
Първата работа на ученика е да се освободи от своите лоши навици, които носи от миналото. Той не се стреми към освобождение от старото, но иска да бъде красив.
Естествено е човек да има това желание, но преди всичко той трябва да се освободи от старите навици.
- Защо иска човек да бъде красив? И каква красота желае той? - Човек иска да бъде красив първо за себе си, да задоволи своето естетично чувство. Обаче, той трябва да знае, че красота и свобода вървят заедно. Свободният човек е красив.
към беседата >>
- Защо иска човек да бъде красив?
Първата работа на ученика е да се освободи от своите лоши навици, които носи от миналото. Той не се стреми към освобождение от старото, но иска да бъде красив. Естествено е човек да има това желание, но преди всичко той трябва да се освободи от старите навици.
- Защо иска човек да бъде красив?
И каква красота желае той? - Човек иска да бъде красив първо за себе си, да задоволи своето естетично чувство. Обаче, той трябва да знае, че красота и свобода вървят заедно. Свободният човек е красив. Ние имаме предвид вътрешната красота на човека, която предава на лицето му подвижност.
към беседата >>
И каква красота желае той?
Първата работа на ученика е да се освободи от своите лоши навици, които носи от миналото. Той не се стреми към освобождение от старото, но иска да бъде красив. Естествено е човек да има това желание, но преди всичко той трябва да се освободи от старите навици. - Защо иска човек да бъде красив?
И каква красота желае той?
- Човек иска да бъде красив първо за себе си, да задоволи своето естетично чувство. Обаче, той трябва да знае, че красота и свобода вървят заедно. Свободният човек е красив. Ние имаме предвид вътрешната красота на човека, която предава на лицето му подвижност. Има една външна красота, при която лицето на човека е неподвижно, като картина.
към беседата >>
- Човек иска да бъде красив първо за себе си, да задоволи своето естетично чувство.
Първата работа на ученика е да се освободи от своите лоши навици, които носи от миналото. Той не се стреми към освобождение от старото, но иска да бъде красив. Естествено е човек да има това желание, но преди всичко той трябва да се освободи от старите навици. - Защо иска човек да бъде красив? И каква красота желае той?
- Човек иска да бъде красив първо за себе си, да задоволи своето естетично чувство.
Обаче, той трябва да знае, че красота и свобода вървят заедно. Свободният човек е красив. Ние имаме предвид вътрешната красота на човека, която предава на лицето му подвижност. Има една външна красота, при която лицето на човека е неподвижно, като картина. Казваме, че свободният е красив, но и красивият е свободен.
към беседата >>
Обаче, той трябва да знае, че красота и свобода вървят заедно.
Той не се стреми към освобождение от старото, но иска да бъде красив. Естествено е човек да има това желание, но преди всичко той трябва да се освободи от старите навици. - Защо иска човек да бъде красив? И каква красота желае той? - Човек иска да бъде красив първо за себе си, да задоволи своето естетично чувство.
Обаче, той трябва да знае, че красота и свобода вървят заедно.
Свободният човек е красив. Ние имаме предвид вътрешната красота на човека, която предава на лицето му подвижност. Има една външна красота, при която лицето на човека е неподвижно, като картина. Казваме, че свободният е красив, но и красивият е свободен. Той разчита на красотата си.
към беседата >>
Свободният човек е красив.
Естествено е човек да има това желание, но преди всичко той трябва да се освободи от старите навици. - Защо иска човек да бъде красив? И каква красота желае той? - Човек иска да бъде красив първо за себе си, да задоволи своето естетично чувство. Обаче, той трябва да знае, че красота и свобода вървят заедно.
Свободният човек е красив.
Ние имаме предвид вътрешната красота на човека, която предава на лицето му подвижност. Има една външна красота, при която лицето на човека е неподвижно, като картина. Казваме, че свободният е красив, но и красивият е свободен. Той разчита на красотата си. Където стъпи, сигурен се чувства.
към беседата >>
Ние имаме предвид вътрешната красота на човека, която предава на лицето му подвижност.
- Защо иска човек да бъде красив? И каква красота желае той? - Човек иска да бъде красив първо за себе си, да задоволи своето естетично чувство. Обаче, той трябва да знае, че красота и свобода вървят заедно. Свободният човек е красив.
Ние имаме предвид вътрешната красота на човека, която предава на лицето му подвижност.
Има една външна красота, при която лицето на човека е неподвижно, като картина. Казваме, че свободният е красив, но и красивият е свободен. Той разчита на красотата си. Където стъпи, сигурен се чувства. Приятно е да гледате красив човек.
към беседата >>
Има една външна красота, при която лицето на човека е неподвижно, като картина.
И каква красота желае той? - Човек иска да бъде красив първо за себе си, да задоволи своето естетично чувство. Обаче, той трябва да знае, че красота и свобода вървят заедно. Свободният човек е красив. Ние имаме предвид вътрешната красота на човека, която предава на лицето му подвижност.
Има една външна красота, при която лицето на човека е неподвижно, като картина.
Казваме, че свободният е красив, но и красивият е свободен. Той разчита на красотата си. Където стъпи, сигурен се чувства. Приятно е да гледате красив човек. Грозният не е свободен.
към беседата >>
Казваме, че свободният е красив, но и красивият е свободен.
- Човек иска да бъде красив първо за себе си, да задоволи своето естетично чувство. Обаче, той трябва да знае, че красота и свобода вървят заедно. Свободният човек е красив. Ние имаме предвид вътрешната красота на човека, която предава на лицето му подвижност. Има една външна красота, при която лицето на човека е неподвижно, като картина.
Казваме, че свободният е красив, но и красивият е свободен.
Той разчита на красотата си. Където стъпи, сигурен се чувства. Приятно е да гледате красив човек. Грозният не е свободен. Той се смущава вътрешно, сам не се харесва, вследствие на което не очаква и на другите, да го харесват.
към беседата >>
Той разчита на красотата си.
Обаче, той трябва да знае, че красота и свобода вървят заедно. Свободният човек е красив. Ние имаме предвид вътрешната красота на човека, която предава на лицето му подвижност. Има една външна красота, при която лицето на човека е неподвижно, като картина. Казваме, че свободният е красив, но и красивият е свободен.
Той разчита на красотата си.
Където стъпи, сигурен се чувства. Приятно е да гледате красив човек. Грозният не е свободен. Той се смущава вътрешно, сам не се харесва, вследствие на което не очаква и на другите, да го харесват.
към беседата >>
Където стъпи, сигурен се чувства.
Свободният човек е красив. Ние имаме предвид вътрешната красота на човека, която предава на лицето му подвижност. Има една външна красота, при която лицето на човека е неподвижно, като картина. Казваме, че свободният е красив, но и красивият е свободен. Той разчита на красотата си.
Където стъпи, сигурен се чувства.
Приятно е да гледате красив човек. Грозният не е свободен. Той се смущава вътрешно, сам не се харесва, вследствие на което не очаква и на другите, да го харесват.
към беседата >>
Приятно е да гледате красив човек.
Ние имаме предвид вътрешната красота на човека, която предава на лицето му подвижност. Има една външна красота, при която лицето на човека е неподвижно, като картина. Казваме, че свободният е красив, но и красивият е свободен. Той разчита на красотата си. Където стъпи, сигурен се чувства.
Приятно е да гледате красив човек.
Грозният не е свободен. Той се смущава вътрешно, сам не се харесва, вследствие на което не очаква и на другите, да го харесват.
към беседата >>
Грозният не е свободен.
Има една външна красота, при която лицето на човека е неподвижно, като картина. Казваме, че свободният е красив, но и красивият е свободен. Той разчита на красотата си. Където стъпи, сигурен се чувства. Приятно е да гледате красив човек.
Грозният не е свободен.
Той се смущава вътрешно, сам не се харесва, вследствие на което не очаква и на другите, да го харесват.
към беседата >>
Той се смущава вътрешно, сам не се харесва, вследствие на което не очаква и на другите, да го харесват.
Казваме, че свободният е красив, но и красивият е свободен. Той разчита на красотата си. Където стъпи, сигурен се чувства. Приятно е да гледате красив човек. Грозният не е свободен.
Той се смущава вътрешно, сам не се харесва, вследствие на което не очаква и на другите, да го харесват.
към беседата >>
Някои питат, кога се явила красотата.
Някои питат, кога се явила красотата.
На този въпрос не може да се отговори, защото не е било време, когато красотата да не е съществувала. Не е било време и животът да не е съществувал. - Откъде идва животът? - И на този въпрос не може да се отговори. Казват някои, че животът произлиза от Бог.
към беседата >>
На този въпрос не може да се отговори, защото не е било време, когато красотата да не е съществувала.
Някои питат, кога се явила красотата.
На този въпрос не може да се отговори, защото не е било време, когато красотата да не е съществувала.
Не е било време и животът да не е съществувал. - Откъде идва животът? - И на този въпрос не може да се отговори. Казват някои, че животът произлиза от Бог. Не, Бог се проявява в живота, а всъщност животът е атрибут на Бога.
към беседата >>
Не е било време и животът да не е съществувал.
Някои питат, кога се явила красотата. На този въпрос не може да се отговори, защото не е било време, когато красотата да не е съществувала.
Не е било време и животът да не е съществувал.
- Откъде идва животът? - И на този въпрос не може да се отговори. Казват някои, че животът произлиза от Бог. Не, Бог се проявява в живота, а всъщност животът е атрибут на Бога. Много теории има за произхода на живота, но все пак той си остава необяснен.
към беседата >>
- Откъде идва животът?
Някои питат, кога се явила красотата. На този въпрос не може да се отговори, защото не е било време, когато красотата да не е съществувала. Не е било време и животът да не е съществувал.
- Откъде идва животът?
- И на този въпрос не може да се отговори. Казват някои, че животът произлиза от Бог. Не, Бог се проявява в живота, а всъщност животът е атрибут на Бога. Много теории има за произхода на живота, но все пак той си остава необяснен. - Как ще обясните произхода на целокупния живот?
към беседата >>
- И на този въпрос не може да се отговори.
Някои питат, кога се явила красотата. На този въпрос не може да се отговори, защото не е било време, когато красотата да не е съществувала. Не е било време и животът да не е съществувал. - Откъде идва животът?
- И на този въпрос не може да се отговори.
Казват някои, че животът произлиза от Бог. Не, Бог се проявява в живота, а всъщност животът е атрибут на Бога. Много теории има за произхода на живота, но все пак той си остава необяснен. - Как ще обясните произхода на целокупния живот? - Чрез деление на клетката.
към беседата >>
Казват някои, че животът произлиза от Бог.
Някои питат, кога се явила красотата. На този въпрос не може да се отговори, защото не е било време, когато красотата да не е съществувала. Не е било време и животът да не е съществувал. - Откъде идва животът? - И на този въпрос не може да се отговори.
Казват някои, че животът произлиза от Бог.
Не, Бог се проявява в живота, а всъщност животът е атрибут на Бога. Много теории има за произхода на живота, но все пак той си остава необяснен. - Как ще обясните произхода на целокупния живот? - Чрез деление на клетката. - Това е залъгалка.
към беседата >>
Не, Бог се проявява в живота, а всъщност животът е атрибут на Бога.
На този въпрос не може да се отговори, защото не е било време, когато красотата да не е съществувала. Не е било време и животът да не е съществувал. - Откъде идва животът? - И на този въпрос не може да се отговори. Казват някои, че животът произлиза от Бог.
Не, Бог се проявява в живота, а всъщност животът е атрибут на Бога.
Много теории има за произхода на живота, но все пак той си остава необяснен. - Как ще обясните произхода на целокупния живот? - Чрез деление на клетката. - Това е залъгалка. Животът е произлязъл от целокупността на нещата.
към беседата >>
Много теории има за произхода на живота, но все пак той си остава необяснен.
Не е било време и животът да не е съществувал. - Откъде идва животът? - И на този въпрос не може да се отговори. Казват някои, че животът произлиза от Бог. Не, Бог се проявява в живота, а всъщност животът е атрибут на Бога.
Много теории има за произхода на живота, но все пак той си остава необяснен.
- Как ще обясните произхода на целокупния живот? - Чрез деление на клетката. - Това е залъгалка. Животът е произлязъл от целокупността на нещата. - Какво нещо е целокупността?
към беседата >>
- Как ще обясните произхода на целокупния живот?
- Откъде идва животът? - И на този въпрос не може да се отговори. Казват някои, че животът произлиза от Бог. Не, Бог се проявява в живота, а всъщност животът е атрибут на Бога. Много теории има за произхода на живота, но все пак той си остава необяснен.
- Как ще обясните произхода на целокупния живот?
- Чрез деление на клетката. - Това е залъгалка. Животът е произлязъл от целокупността на нещата. - Какво нещо е целокупността? - И на този въпрос не може да се даде отговор.
към беседата >>
- Чрез деление на клетката.
- И на този въпрос не може да се отговори. Казват някои, че животът произлиза от Бог. Не, Бог се проявява в живота, а всъщност животът е атрибут на Бога. Много теории има за произхода на живота, но все пак той си остава необяснен. - Как ще обясните произхода на целокупния живот?
- Чрез деление на клетката.
- Това е залъгалка. Животът е произлязъл от целокупността на нещата. - Какво нещо е целокупността? - И на този въпрос не може да се даде отговор. Важно е да знаете, че животът произлиза от целокупността.
към беседата >>
- Това е залъгалка.
Казват някои, че животът произлиза от Бог. Не, Бог се проявява в живота, а всъщност животът е атрибут на Бога. Много теории има за произхода на живота, но все пак той си остава необяснен. - Как ще обясните произхода на целокупния живот? - Чрез деление на клетката.
- Това е залъгалка.
Животът е произлязъл от целокупността на нещата. - Какво нещо е целокупността? - И на този въпрос не може да се даде отговор. Важно е да знаете, че животът произлиза от целокупността. Ако някой ви пита, дали сте любили, и на този въпрос не можете да отговорите.
към беседата >>
Животът е произлязъл от целокупността на нещата.
Не, Бог се проявява в живота, а всъщност животът е атрибут на Бога. Много теории има за произхода на живота, но все пак той си остава необяснен. - Как ще обясните произхода на целокупния живот? - Чрез деление на клетката. - Това е залъгалка.
Животът е произлязъл от целокупността на нещата.
- Какво нещо е целокупността? - И на този въпрос не може да се даде отговор. Важно е да знаете, че животът произлиза от целокупността. Ако някой ви пита, дали сте любили, и на този въпрос не можете да отговорите. - Защо?
към беседата >>
- Какво нещо е целокупността?
Много теории има за произхода на живота, но все пак той си остава необяснен. - Как ще обясните произхода на целокупния живот? - Чрез деление на клетката. - Това е залъгалка. Животът е произлязъл от целокупността на нещата.
- Какво нещо е целокупността?
- И на този въпрос не може да се даде отговор. Важно е да знаете, че животът произлиза от целокупността. Ако някой ви пита, дали сте любили, и на този въпрос не можете да отговорите. - Защо? - Защото е личен въпрос.
към беседата >>
- И на този въпрос не може да се даде отговор.
- Как ще обясните произхода на целокупния живот? - Чрез деление на клетката. - Това е залъгалка. Животът е произлязъл от целокупността на нещата. - Какво нещо е целокупността?
- И на този въпрос не може да се даде отговор.
Важно е да знаете, че животът произлиза от целокупността. Ако някой ви пита, дали сте любили, и на този въпрос не можете да отговорите. - Защо? - Защото е личен въпрос. Всеки сам трябва да се запита и да си отговори, обичал ли е някога, или обича ли сега, в дадения момент.
към беседата >>
Важно е да знаете, че животът произлиза от целокупността.
- Чрез деление на клетката. - Това е залъгалка. Животът е произлязъл от целокупността на нещата. - Какво нещо е целокупността? - И на този въпрос не може да се даде отговор.
Важно е да знаете, че животът произлиза от целокупността.
Ако някой ви пита, дали сте любили, и на този въпрос не можете да отговорите. - Защо? - Защото е личен въпрос. Всеки сам трябва да се запита и да си отговори, обичал ли е някога, или обича ли сега, в дадения момент. Дали другите ви обичат, това е въпрос, който не се отнася до вас.
към беседата >>
Ако някой ви пита, дали сте любили, и на този въпрос не можете да отговорите.
- Това е залъгалка. Животът е произлязъл от целокупността на нещата. - Какво нещо е целокупността? - И на този въпрос не може да се даде отговор. Важно е да знаете, че животът произлиза от целокупността.
Ако някой ви пита, дали сте любили, и на този въпрос не можете да отговорите.
- Защо? - Защото е личен въпрос. Всеки сам трябва да се запита и да си отговори, обичал ли е някога, или обича ли сега, в дадения момент. Дали другите ви обичат, това е въпрос, който не се отнася до вас.
към беседата >>
- Защо?
Животът е произлязъл от целокупността на нещата. - Какво нещо е целокупността? - И на този въпрос не може да се даде отговор. Важно е да знаете, че животът произлиза от целокупността. Ако някой ви пита, дали сте любили, и на този въпрос не можете да отговорите.
- Защо?
- Защото е личен въпрос. Всеки сам трябва да се запита и да си отговори, обичал ли е някога, или обича ли сега, в дадения момент. Дали другите ви обичат, това е въпрос, който не се отнася до вас.
към беседата >>
- Защото е личен въпрос.
- Какво нещо е целокупността? - И на този въпрос не може да се даде отговор. Важно е да знаете, че животът произлиза от целокупността. Ако някой ви пита, дали сте любили, и на този въпрос не можете да отговорите. - Защо?
- Защото е личен въпрос.
Всеки сам трябва да се запита и да си отговори, обичал ли е някога, или обича ли сега, в дадения момент. Дали другите ви обичат, това е въпрос, който не се отнася до вас.
към беседата >>
Всеки сам трябва да се запита и да си отговори, обичал ли е някога, или обича ли сега, в дадения момент.
- И на този въпрос не може да се даде отговор. Важно е да знаете, че животът произлиза от целокупността. Ако някой ви пита, дали сте любили, и на този въпрос не можете да отговорите. - Защо? - Защото е личен въпрос.
Всеки сам трябва да се запита и да си отговори, обичал ли е някога, или обича ли сега, в дадения момент.
Дали другите ви обичат, това е въпрос, който не се отнася до вас.
към беседата >>
Дали другите ви обичат, това е въпрос, който не се отнася до вас.
Важно е да знаете, че животът произлиза от целокупността. Ако някой ви пита, дали сте любили, и на този въпрос не можете да отговорите. - Защо? - Защото е личен въпрос. Всеки сам трябва да се запита и да си отговори, обичал ли е някога, или обича ли сега, в дадения момент.
Дали другите ви обичат, това е въпрос, който не се отнася до вас.
към беседата >>
На кои въпроси можем да отговаряме и на кои не можем?
На кои въпроси можем да отговаряме и на кои не можем?
Човек може да отговаря на въпроси, които се отнасят до него. Той може да отговаря на въпроси, които знае. Ако някой ме пита, дали съществува Бог, ще отговоря: Зная, че Бог съществува. Че не съществува, не зная. Да отричаш Бог, това значи, да отричаш себе си; да поддържаш съществуването Му, това значи, да поддържаш и своето съществуване.
към беседата >>
Човек може да отговаря на въпроси, които се отнасят до него.
На кои въпроси можем да отговаряме и на кои не можем?
Човек може да отговаря на въпроси, които се отнасят до него.
Той може да отговаря на въпроси, които знае. Ако някой ме пита, дали съществува Бог, ще отговоря: Зная, че Бог съществува. Че не съществува, не зная. Да отричаш Бог, това значи, да отричаш себе си; да поддържаш съществуването Му, това значи, да поддържаш и своето съществуване. Вън от човека Бог не съществува, но и човек не съществува вън от Бог.
към беседата >>
Той може да отговаря на въпроси, които знае.
На кои въпроси можем да отговаряме и на кои не можем? Човек може да отговаря на въпроси, които се отнасят до него.
Той може да отговаря на въпроси, които знае.
Ако някой ме пита, дали съществува Бог, ще отговоря: Зная, че Бог съществува. Че не съществува, не зная. Да отричаш Бог, това значи, да отричаш себе си; да поддържаш съществуването Му, това значи, да поддържаш и своето съществуване. Вън от човека Бог не съществува, но и човек не съществува вън от Бог. Това е философски въпрос, върху който трябва да се мисли.
към беседата >>
Ако някой ме пита, дали съществува Бог, ще отговоря: Зная, че Бог съществува.
На кои въпроси можем да отговаряме и на кои не можем? Човек може да отговаря на въпроси, които се отнасят до него. Той може да отговаря на въпроси, които знае.
Ако някой ме пита, дали съществува Бог, ще отговоря: Зная, че Бог съществува.
Че не съществува, не зная. Да отричаш Бог, това значи, да отричаш себе си; да поддържаш съществуването Му, това значи, да поддържаш и своето съществуване. Вън от човека Бог не съществува, но и човек не съществува вън от Бог. Това е философски въпрос, върху който трябва да се мисли. Ако Бог не съществува, откъде и как е произлязъл човек?
към беседата >>
Че не съществува, не зная.
На кои въпроси можем да отговаряме и на кои не можем? Човек може да отговаря на въпроси, които се отнасят до него. Той може да отговаря на въпроси, които знае. Ако някой ме пита, дали съществува Бог, ще отговоря: Зная, че Бог съществува.
Че не съществува, не зная.
Да отричаш Бог, това значи, да отричаш себе си; да поддържаш съществуването Му, това значи, да поддържаш и своето съществуване. Вън от човека Бог не съществува, но и човек не съществува вън от Бог. Това е философски въпрос, върху който трябва да се мисли. Ако Бог не съществува, откъде и как е произлязъл човек? Мислете върху тези въпроси, без да считате, че отговорите ви са абсолютно истинни.
към беседата >>
Да отричаш Бог, това значи, да отричаш себе си; да поддържаш съществуването Му, това значи, да поддържаш и своето съществуване.
На кои въпроси можем да отговаряме и на кои не можем? Човек може да отговаря на въпроси, които се отнасят до него. Той може да отговаря на въпроси, които знае. Ако някой ме пита, дали съществува Бог, ще отговоря: Зная, че Бог съществува. Че не съществува, не зная.
Да отричаш Бог, това значи, да отричаш себе си; да поддържаш съществуването Му, това значи, да поддържаш и своето съществуване.
Вън от човека Бог не съществува, но и човек не съществува вън от Бог. Това е философски въпрос, върху който трябва да се мисли. Ако Бог не съществува, откъде и как е произлязъл човек? Мислете върху тези въпроси, без да считате, че отговорите ви са абсолютно истинни.
към беседата >>
Вън от човека Бог не съществува, но и човек не съществува вън от Бог.
Човек може да отговаря на въпроси, които се отнасят до него. Той може да отговаря на въпроси, които знае. Ако някой ме пита, дали съществува Бог, ще отговоря: Зная, че Бог съществува. Че не съществува, не зная. Да отричаш Бог, това значи, да отричаш себе си; да поддържаш съществуването Му, това значи, да поддържаш и своето съществуване.
Вън от човека Бог не съществува, но и човек не съществува вън от Бог.
Това е философски въпрос, върху който трябва да се мисли. Ако Бог не съществува, откъде и как е произлязъл човек? Мислете върху тези въпроси, без да считате, че отговорите ви са абсолютно истинни.
към беседата >>
Това е философски въпрос, върху който трябва да се мисли.
Той може да отговаря на въпроси, които знае. Ако някой ме пита, дали съществува Бог, ще отговоря: Зная, че Бог съществува. Че не съществува, не зная. Да отричаш Бог, това значи, да отричаш себе си; да поддържаш съществуването Му, това значи, да поддържаш и своето съществуване. Вън от човека Бог не съществува, но и човек не съществува вън от Бог.
Това е философски въпрос, върху който трябва да се мисли.
Ако Бог не съществува, откъде и как е произлязъл човек? Мислете върху тези въпроси, без да считате, че отговорите ви са абсолютно истинни.
към беседата >>
Ако Бог не съществува, откъде и как е произлязъл човек?
Ако някой ме пита, дали съществува Бог, ще отговоря: Зная, че Бог съществува. Че не съществува, не зная. Да отричаш Бог, това значи, да отричаш себе си; да поддържаш съществуването Му, това значи, да поддържаш и своето съществуване. Вън от човека Бог не съществува, но и човек не съществува вън от Бог. Това е философски въпрос, върху който трябва да се мисли.
Ако Бог не съществува, откъде и как е произлязъл човек?
Мислете върху тези въпроси, без да считате, че отговорите ви са абсолютно истинни.
към беседата >>
Мислете върху тези въпроси, без да считате, че отговорите ви са абсолютно истинни.
Че не съществува, не зная. Да отричаш Бог, това значи, да отричаш себе си; да поддържаш съществуването Му, това значи, да поддържаш и своето съществуване. Вън от човека Бог не съществува, но и човек не съществува вън от Бог. Това е философски въпрос, върху който трябва да се мисли. Ако Бог не съществува, откъде и как е произлязъл човек?
Мислете върху тези въпроси, без да считате, че отговорите ви са абсолютно истинни.
към беседата >>
Да се върнем пак на въпроса за красотата.
Да се върнем пак на въпроса за красотата.
- Защо човек иска да бъде красив? - Той има едно интимно желание в себе си. Ако е красив, той знае, че всички ще се интересуват от него, ще искат да го видят. Вестниците ще пишат за неговата красота. Където влезе - в гостилница, в магазин, в театър, всички ще му предлагат услугите си.
към беседата >>
- Защо човек иска да бъде красив?
Да се върнем пак на въпроса за красотата.
- Защо човек иска да бъде красив?
- Той има едно интимно желание в себе си. Ако е красив, той знае, че всички ще се интересуват от него, ще искат да го видят. Вестниците ще пишат за неговата красота. Където влезе - в гостилница, в магазин, в театър, всички ще му предлагат услугите си. Приятно е да услужваш на красив човек.
към беседата >>
- Той има едно интимно желание в себе си.
Да се върнем пак на въпроса за красотата. - Защо човек иска да бъде красив?
- Той има едно интимно желание в себе си.
Ако е красив, той знае, че всички ще се интересуват от него, ще искат да го видят. Вестниците ще пишат за неговата красота. Където влезе - в гостилница, в магазин, в театър, всички ще му предлагат услугите си. Приятно е да услужваш на красив човек. Красотата отваря пътя и улеснява живота на човека.
към беседата >>
Ако е красив, той знае, че всички ще се интересуват от него, ще искат да го видят.
Да се върнем пак на въпроса за красотата. - Защо човек иска да бъде красив? - Той има едно интимно желание в себе си.
Ако е красив, той знае, че всички ще се интересуват от него, ще искат да го видят.
Вестниците ще пишат за неговата красота. Където влезе - в гостилница, в магазин, в театър, всички ще му предлагат услугите си. Приятно е да услужваш на красив човек. Красотата отваря пътя и улеснява живота на човека. Тя е подобна на богатството.
към беседата >>
Вестниците ще пишат за неговата красота.
Да се върнем пак на въпроса за красотата. - Защо човек иска да бъде красив? - Той има едно интимно желание в себе си. Ако е красив, той знае, че всички ще се интересуват от него, ще искат да го видят.
Вестниците ще пишат за неговата красота.
Където влезе - в гостилница, в магазин, в театър, всички ще му предлагат услугите си. Приятно е да услужваш на красив човек. Красотата отваря пътя и улеснява живота на човека. Тя е подобна на богатството.
към беседата >>
Където влезе - в гостилница, в магазин, в театър, всички ще му предлагат услугите си.
Да се върнем пак на въпроса за красотата. - Защо човек иска да бъде красив? - Той има едно интимно желание в себе си. Ако е красив, той знае, че всички ще се интересуват от него, ще искат да го видят. Вестниците ще пишат за неговата красота.
Където влезе - в гостилница, в магазин, в театър, всички ще му предлагат услугите си.
Приятно е да услужваш на красив човек. Красотата отваря пътя и улеснява живота на човека. Тя е подобна на богатството.
към беседата >>
Приятно е да услужваш на красив човек.
- Защо човек иска да бъде красив? - Той има едно интимно желание в себе си. Ако е красив, той знае, че всички ще се интересуват от него, ще искат да го видят. Вестниците ще пишат за неговата красота. Където влезе - в гостилница, в магазин, в театър, всички ще му предлагат услугите си.
Приятно е да услужваш на красив човек.
Красотата отваря пътя и улеснява живота на човека. Тя е подобна на богатството.
към беседата >>
Красотата отваря пътя и улеснява живота на човека.
- Той има едно интимно желание в себе си. Ако е красив, той знае, че всички ще се интересуват от него, ще искат да го видят. Вестниците ще пишат за неговата красота. Където влезе - в гостилница, в магазин, в театър, всички ще му предлагат услугите си. Приятно е да услужваш на красив човек.
Красотата отваря пътя и улеснява живота на човека.
Тя е подобна на богатството.
към беседата >>
Тя е подобна на богатството.
Ако е красив, той знае, че всички ще се интересуват от него, ще искат да го видят. Вестниците ще пишат за неговата красота. Където влезе - в гостилница, в магазин, в театър, всички ще му предлагат услугите си. Приятно е да услужваш на красив човек. Красотата отваря пътя и улеснява живота на човека.
Тя е подобна на богатството.
към беседата >>
Двама приятели - англичанин и американец, често си услужвали.
Двама приятели - англичанин и американец, често си услужвали.
Англичанинът бил беден, а американецът - голям богаташ. Като виждал трудното положение на приятеля си, американецът му помагал с пари. Един ден той му изпратил чек от един милион английски стерлинги. Като получил парите, англичанинът тръгнал с чека от магазин на магазин, да си купи необходимите неща. Където влизал и показвал чека, всички му се покланяли и услужвали, без да вземат пари, защото нямали възможност да разменят такава голяма сума.
към беседата >>
Англичанинът бил беден, а американецът - голям богаташ.
Двама приятели - англичанин и американец, често си услужвали.
Англичанинът бил беден, а американецът - голям богаташ.
Като виждал трудното положение на приятеля си, американецът му помагал с пари. Един ден той му изпратил чек от един милион английски стерлинги. Като получил парите, англичанинът тръгнал с чека от магазин на магазин, да си купи необходимите неща. Където влизал и показвал чека, всички му се покланяли и услужвали, без да вземат пари, защото нямали възможност да разменят такава голяма сума. Те си мислили, че като богат човек, той ще размени парите и ще им плати.
към беседата >>
Като виждал трудното положение на приятеля си, американецът му помагал с пари.
Двама приятели - англичанин и американец, често си услужвали. Англичанинът бил беден, а американецът - голям богаташ.
Като виждал трудното положение на приятеля си, американецът му помагал с пари.
Един ден той му изпратил чек от един милион английски стерлинги. Като получил парите, англичанинът тръгнал с чека от магазин на магазин, да си купи необходимите неща. Където влизал и показвал чека, всички му се покланяли и услужвали, без да вземат пари, защото нямали възможност да разменят такава голяма сума. Те си мислили, че като богат човек, той ще размени парите и ще им плати. Обаче, той си мислел съвсем друго.
към беседата >>
Един ден той му изпратил чек от един милион английски стерлинги.
Двама приятели - англичанин и американец, често си услужвали. Англичанинът бил беден, а американецът - голям богаташ. Като виждал трудното положение на приятеля си, американецът му помагал с пари.
Един ден той му изпратил чек от един милион английски стерлинги.
Като получил парите, англичанинът тръгнал с чека от магазин на магазин, да си купи необходимите неща. Където влизал и показвал чека, всички му се покланяли и услужвали, без да вземат пари, защото нямали възможност да разменят такава голяма сума. Те си мислили, че като богат човек, той ще размени парите и ще им плати. Обаче, той си мислел съвсем друго. Той си казвал: Никой не знае, че съм беден човек.
към беседата >>
Като получил парите, англичанинът тръгнал с чека от магазин на магазин, да си купи необходимите неща.
Двама приятели - англичанин и американец, често си услужвали. Англичанинът бил беден, а американецът - голям богаташ. Като виждал трудното положение на приятеля си, американецът му помагал с пари. Един ден той му изпратил чек от един милион английски стерлинги.
Като получил парите, англичанинът тръгнал с чека от магазин на магазин, да си купи необходимите неща.
Където влизал и показвал чека, всички му се покланяли и услужвали, без да вземат пари, защото нямали възможност да разменят такава голяма сума. Те си мислили, че като богат човек, той ще размени парите и ще им плати. Обаче, той си мислел съвсем друго. Той си казвал: Никой не знае, че съм беден човек. Този чек не е мой, приятелят ми го изпрати.
към беседата >>
Където влизал и показвал чека, всички му се покланяли и услужвали, без да вземат пари, защото нямали възможност да разменят такава голяма сума.
Двама приятели - англичанин и американец, често си услужвали. Англичанинът бил беден, а американецът - голям богаташ. Като виждал трудното положение на приятеля си, американецът му помагал с пари. Един ден той му изпратил чек от един милион английски стерлинги. Като получил парите, англичанинът тръгнал с чека от магазин на магазин, да си купи необходимите неща.
Където влизал и показвал чека, всички му се покланяли и услужвали, без да вземат пари, защото нямали възможност да разменят такава голяма сума.
Те си мислили, че като богат човек, той ще размени парите и ще им плати. Обаче, той си мислел съвсем друго. Той си казвал: Никой не знае, че съм беден човек. Този чек не е мой, приятелят ми го изпрати. И така, той прекарал цял месец с чека в ръка, но се облякъл поне с нови, хубави дрехи, обувки и шапка, взети на кредит.
към беседата >>
Те си мислили, че като богат човек, той ще размени парите и ще им плати.
Англичанинът бил беден, а американецът - голям богаташ. Като виждал трудното положение на приятеля си, американецът му помагал с пари. Един ден той му изпратил чек от един милион английски стерлинги. Като получил парите, англичанинът тръгнал с чека от магазин на магазин, да си купи необходимите неща. Където влизал и показвал чека, всички му се покланяли и услужвали, без да вземат пари, защото нямали възможност да разменят такава голяма сума.
Те си мислили, че като богат човек, той ще размени парите и ще им плати.
Обаче, той си мислел съвсем друго. Той си казвал: Никой не знае, че съм беден човек. Този чек не е мой, приятелят ми го изпрати. И така, той прекарал цял месец с чека в ръка, но се облякъл поне с нови, хубави дрехи, обувки и шапка, взети на кредит. Дълго време чекът останал неразменен.
към беседата >>
Обаче, той си мислел съвсем друго.
Като виждал трудното положение на приятеля си, американецът му помагал с пари. Един ден той му изпратил чек от един милион английски стерлинги. Като получил парите, англичанинът тръгнал с чека от магазин на магазин, да си купи необходимите неща. Където влизал и показвал чека, всички му се покланяли и услужвали, без да вземат пари, защото нямали възможност да разменят такава голяма сума. Те си мислили, че като богат човек, той ще размени парите и ще им плати.
Обаче, той си мислел съвсем друго.
Той си казвал: Никой не знае, че съм беден човек. Този чек не е мой, приятелят ми го изпрати. И така, той прекарал цял месец с чека в ръка, но се облякъл поне с нови, хубави дрехи, обувки и шапка, взети на кредит. Дълго време чекът останал неразменен. Английските вестници писали за явяването на един милионер в Лондон, с чек от един милион лева в ръка и в който магазин влизал, търговците го приемали с отворено сърце, с надежда, че при разменяване на чека, ще получат парите си.
към беседата >>
Той си казвал: Никой не знае, че съм беден човек.
Един ден той му изпратил чек от един милион английски стерлинги. Като получил парите, англичанинът тръгнал с чека от магазин на магазин, да си купи необходимите неща. Където влизал и показвал чека, всички му се покланяли и услужвали, без да вземат пари, защото нямали възможност да разменят такава голяма сума. Те си мислили, че като богат човек, той ще размени парите и ще им плати. Обаче, той си мислел съвсем друго.
Той си казвал: Никой не знае, че съм беден човек.
Този чек не е мой, приятелят ми го изпрати. И така, той прекарал цял месец с чека в ръка, но се облякъл поне с нови, хубави дрехи, обувки и шапка, взети на кредит. Дълго време чекът останал неразменен. Английските вестници писали за явяването на един милионер в Лондон, с чек от един милион лева в ръка и в който магазин влизал, търговците го приемали с отворено сърце, с надежда, че при разменяване на чека, ще получат парите си.
към беседата >>
Този чек не е мой, приятелят ми го изпрати.
Като получил парите, англичанинът тръгнал с чека от магазин на магазин, да си купи необходимите неща. Където влизал и показвал чека, всички му се покланяли и услужвали, без да вземат пари, защото нямали възможност да разменят такава голяма сума. Те си мислили, че като богат човек, той ще размени парите и ще им плати. Обаче, той си мислел съвсем друго. Той си казвал: Никой не знае, че съм беден човек.
Този чек не е мой, приятелят ми го изпрати.
И така, той прекарал цял месец с чека в ръка, но се облякъл поне с нови, хубави дрехи, обувки и шапка, взети на кредит. Дълго време чекът останал неразменен. Английските вестници писали за явяването на един милионер в Лондон, с чек от един милион лева в ръка и в който магазин влизал, търговците го приемали с отворено сърце, с надежда, че при разменяване на чека, ще получат парите си.
към беседата >>
И така, той прекарал цял месец с чека в ръка, но се облякъл поне с нови, хубави дрехи, обувки и шапка, взети на кредит.
Където влизал и показвал чека, всички му се покланяли и услужвали, без да вземат пари, защото нямали възможност да разменят такава голяма сума. Те си мислили, че като богат човек, той ще размени парите и ще им плати. Обаче, той си мислел съвсем друго. Той си казвал: Никой не знае, че съм беден човек. Този чек не е мой, приятелят ми го изпрати.
И така, той прекарал цял месец с чека в ръка, но се облякъл поне с нови, хубави дрехи, обувки и шапка, взети на кредит.
Дълго време чекът останал неразменен. Английските вестници писали за явяването на един милионер в Лондон, с чек от един милион лева в ръка и в който магазин влизал, търговците го приемали с отворено сърце, с надежда, че при разменяване на чека, ще получат парите си.
към беседата >>
Дълго време чекът останал неразменен.
Те си мислили, че като богат човек, той ще размени парите и ще им плати. Обаче, той си мислел съвсем друго. Той си казвал: Никой не знае, че съм беден човек. Този чек не е мой, приятелят ми го изпрати. И така, той прекарал цял месец с чека в ръка, но се облякъл поне с нови, хубави дрехи, обувки и шапка, взети на кредит.
Дълго време чекът останал неразменен.
Английските вестници писали за явяването на един милионер в Лондон, с чек от един милион лева в ръка и в който магазин влизал, търговците го приемали с отворено сърце, с надежда, че при разменяване на чека, ще получат парите си.
към беседата >>
Английските вестници писали за явяването на един милионер в Лондон, с чек от един милион лева в ръка и в който магазин влизал, търговците го приемали с отворено сърце, с надежда, че при разменяване на чека, ще получат парите си.
Обаче, той си мислел съвсем друго. Той си казвал: Никой не знае, че съм беден човек. Този чек не е мой, приятелят ми го изпрати. И така, той прекарал цял месец с чека в ръка, но се облякъл поне с нови, хубави дрехи, обувки и шапка, взети на кредит. Дълго време чекът останал неразменен.
Английските вестници писали за явяването на един милионер в Лондон, с чек от един милион лева в ръка и в който магазин влизал, търговците го приемали с отворено сърце, с надежда, че при разменяване на чека, ще получат парите си.
към беседата >>
Следователно, както на богатия отварят широк кредит, така и на красивия.
Следователно, както на богатия отварят широк кредит, така и на красивия.
Красотата не идва сама по себе си. Тя е вътрешен, органически процес, резултат на хармонично съчетание между човешката доброта, мисъл и воля. Всеки човек е красив, но всички хора не са проявили красотата си. Онези, които не са проявили красотата си, казват, че са грозни.
към беседата >>
Красотата не идва сама по себе си.
Следователно, както на богатия отварят широк кредит, така и на красивия.
Красотата не идва сама по себе си.
Тя е вътрешен, органически процес, резултат на хармонично съчетание между човешката доброта, мисъл и воля. Всеки човек е красив, но всички хора не са проявили красотата си. Онези, които не са проявили красотата си, казват, че са грозни.
към беседата >>
Тя е вътрешен, органически процес, резултат на хармонично съчетание между човешката доброта, мисъл и воля.
Следователно, както на богатия отварят широк кредит, така и на красивия. Красотата не идва сама по себе си.
Тя е вътрешен, органически процес, резултат на хармонично съчетание между човешката доброта, мисъл и воля.
Всеки човек е красив, но всички хора не са проявили красотата си. Онези, които не са проявили красотата си, казват, че са грозни.
към беседата >>
Всеки човек е красив, но всички хора не са проявили красотата си.
Следователно, както на богатия отварят широк кредит, така и на красивия. Красотата не идва сама по себе си. Тя е вътрешен, органически процес, резултат на хармонично съчетание между човешката доброта, мисъл и воля.
Всеки човек е красив, но всички хора не са проявили красотата си.
Онези, които не са проявили красотата си, казват, че са грозни.
към беседата >>
Онези, които не са проявили красотата си, казват, че са грозни.
Следователно, както на богатия отварят широк кредит, така и на красивия. Красотата не идва сама по себе си. Тя е вътрешен, органически процес, резултат на хармонично съчетание между човешката доброта, мисъл и воля. Всеки човек е красив, но всички хора не са проявили красотата си.
Онези, които не са проявили красотата си, казват, че са грозни.
към беседата >>
Съвременните хора се намират в положението на бедния англичанин.
Съвременните хора се намират в положението на бедния англичанин.
Те носят чекове от по няколко милиони и милиарди в себе си, а при това, минават за сиромаси. Всеки има глава - неговата собствена къща, която струва милиарди, но е недоволен, иска голяма къща отвън, да живее нашироко. Защо иска голяма къща за живеене, щом се е съгласил да влезе в такава малка? Човек живее в главата си, която по големина се равнява на птиче гнездо. Малка е главата на човека - неговата къщица, но милиарди струва.
към беседата >>
Те носят чекове от по няколко милиони и милиарди в себе си, а при това, минават за сиромаси.
Съвременните хора се намират в положението на бедния англичанин.
Те носят чекове от по няколко милиони и милиарди в себе си, а при това, минават за сиромаси.
Всеки има глава - неговата собствена къща, която струва милиарди, но е недоволен, иска голяма къща отвън, да живее нашироко. Защо иска голяма къща за живеене, щом се е съгласил да влезе в такава малка? Човек живее в главата си, която по големина се равнява на птиче гнездо. Малка е главата на човека - неговата къщица, но милиарди струва.
към беседата >>
Всеки има глава - неговата собствена къща, която струва милиарди, но е недоволен, иска голяма къща отвън, да живее нашироко.
Съвременните хора се намират в положението на бедния англичанин. Те носят чекове от по няколко милиони и милиарди в себе си, а при това, минават за сиромаси.
Всеки има глава - неговата собствена къща, която струва милиарди, но е недоволен, иска голяма къща отвън, да живее нашироко.
Защо иска голяма къща за живеене, щом се е съгласил да влезе в такава малка? Човек живее в главата си, която по големина се равнява на птиче гнездо. Малка е главата на човека - неговата къщица, но милиарди струва.
към беседата >>
Защо иска голяма къща за живеене, щом се е съгласил да влезе в такава малка?
Съвременните хора се намират в положението на бедния англичанин. Те носят чекове от по няколко милиони и милиарди в себе си, а при това, минават за сиромаси. Всеки има глава - неговата собствена къща, която струва милиарди, но е недоволен, иска голяма къща отвън, да живее нашироко.
Защо иска голяма къща за живеене, щом се е съгласил да влезе в такава малка?
Човек живее в главата си, която по големина се равнява на птиче гнездо. Малка е главата на човека - неговата къщица, но милиарди струва.
към беседата >>
Човек живее в главата си, която по големина се равнява на птиче гнездо.
Съвременните хора се намират в положението на бедния англичанин. Те носят чекове от по няколко милиони и милиарди в себе си, а при това, минават за сиромаси. Всеки има глава - неговата собствена къща, която струва милиарди, но е недоволен, иска голяма къща отвън, да живее нашироко. Защо иска голяма къща за живеене, щом се е съгласил да влезе в такава малка?
Човек живее в главата си, която по големина се равнява на птиче гнездо.
Малка е главата на човека - неговата къщица, но милиарди струва.
към беседата >>
Малка е главата на човека - неговата къщица, но милиарди струва.
Съвременните хора се намират в положението на бедния англичанин. Те носят чекове от по няколко милиони и милиарди в себе си, а при това, минават за сиромаси. Всеки има глава - неговата собствена къща, която струва милиарди, но е недоволен, иска голяма къща отвън, да живее нашироко. Защо иска голяма къща за живеене, щом се е съгласил да влезе в такава малка? Човек живее в главата си, която по големина се равнява на птиче гнездо.
Малка е главата на човека - неговата къщица, но милиарди струва.
към беседата >>
Бъдете благодарни на това, което ви е дадено.
Бъдете благодарни на това, което ви е дадено.
Освободете се от всичко ненужно. Много ненужни неща има в живота и в науката. Те представят излишен баласт на човека. Хвърлете излишното, за да видите, с какво разполагате. Всеки трябва да знае, какъв капитал е вложен в неговата каса, да знае, на какво разчита.
към беседата >>
Освободете се от всичко ненужно.
Бъдете благодарни на това, което ви е дадено.
Освободете се от всичко ненужно.
Много ненужни неща има в живота и в науката. Те представят излишен баласт на човека. Хвърлете излишното, за да видите, с какво разполагате. Всеки трябва да знае, какъв капитал е вложен в неговата каса, да знае, на какво разчита.
към беседата >>
Много ненужни неща има в живота и в науката.
Бъдете благодарни на това, което ви е дадено. Освободете се от всичко ненужно.
Много ненужни неща има в живота и в науката.
Те представят излишен баласт на човека. Хвърлете излишното, за да видите, с какво разполагате. Всеки трябва да знае, какъв капитал е вложен в неговата каса, да знае, на какво разчита.
към беседата >>
Те представят излишен баласт на човека.
Бъдете благодарни на това, което ви е дадено. Освободете се от всичко ненужно. Много ненужни неща има в живота и в науката.
Те представят излишен баласт на човека.
Хвърлете излишното, за да видите, с какво разполагате. Всеки трябва да знае, какъв капитал е вложен в неговата каса, да знае, на какво разчита.
към беседата >>
Хвърлете излишното, за да видите, с какво разполагате.
Бъдете благодарни на това, което ви е дадено. Освободете се от всичко ненужно. Много ненужни неща има в живота и в науката. Те представят излишен баласт на човека.
Хвърлете излишното, за да видите, с какво разполагате.
Всеки трябва да знае, какъв капитал е вложен в неговата каса, да знае, на какво разчита.
към беседата >>
Всеки трябва да знае, какъв капитал е вложен в неговата каса, да знае, на какво разчита.
Бъдете благодарни на това, което ви е дадено. Освободете се от всичко ненужно. Много ненужни неща има в живота и в науката. Те представят излишен баласт на човека. Хвърлете излишното, за да видите, с какво разполагате.
Всеки трябва да знае, какъв капитал е вложен в неговата каса, да знае, на какво разчита.
към беседата >>
На какво разчита геният?
На какво разчита геният?
- На своята гениалност. - Кой човек е гениален? - Който в продължение на сто години може да направи една грешка. Геният не прави грешки. Във всичките си работи той има предвид благото на цялото човечество.
към беседата >>
- На своята гениалност.
На какво разчита геният?
- На своята гениалност.
- Кой човек е гениален? - Който в продължение на сто години може да направи една грешка. Геният не прави грешки. Във всичките си работи той има предвид благото на цялото човечество. Следователно, ако греши, човек не може да бъде гениален.
към беседата >>
- Кой човек е гениален?
На какво разчита геният? - На своята гениалност.
- Кой човек е гениален?
- Който в продължение на сто години може да направи една грешка. Геният не прави грешки. Във всичките си работи той има предвид благото на цялото човечество. Следователно, ако греши, човек не може да бъде гениален. Геният създава и твори, но никога не разрушава.
към беседата >>
- Който в продължение на сто години може да направи една грешка.
На какво разчита геният? - На своята гениалност. - Кой човек е гениален?
- Който в продължение на сто години може да направи една грешка.
Геният не прави грешки. Във всичките си работи той има предвид благото на цялото човечество. Следователно, ако греши, човек не може да бъде гениален. Геният създава и твори, но никога не разрушава. Той всякога има предвид другите хора, а не себе си.
към беседата >>
Геният не прави грешки.
На какво разчита геният? - На своята гениалност. - Кой човек е гениален? - Който в продължение на сто години може да направи една грешка.
Геният не прави грешки.
Във всичките си работи той има предвид благото на цялото човечество. Следователно, ако греши, човек не може да бъде гениален. Геният създава и твори, но никога не разрушава. Той всякога има предвид другите хора, а не себе си. Силата на гения се заключава в това, че като живее в света на противоположности, превръща отрицателното в положително.
към беседата >>
Във всичките си работи той има предвид благото на цялото човечество.
На какво разчита геният? - На своята гениалност. - Кой човек е гениален? - Който в продължение на сто години може да направи една грешка. Геният не прави грешки.
Във всичките си работи той има предвид благото на цялото човечество.
Следователно, ако греши, човек не може да бъде гениален. Геният създава и твори, но никога не разрушава. Той всякога има предвид другите хора, а не себе си. Силата на гения се заключава в това, че като живее в света на противоположности, превръща отрицателното в положително. Гениалният различава съществените неща от несъществените и дава предимство на първите.
към беседата >>
Следователно, ако греши, човек не може да бъде гениален.
- На своята гениалност. - Кой човек е гениален? - Който в продължение на сто години може да направи една грешка. Геният не прави грешки. Във всичките си работи той има предвид благото на цялото човечество.
Следователно, ако греши, човек не може да бъде гениален.
Геният създава и твори, но никога не разрушава. Той всякога има предвид другите хора, а не себе си. Силата на гения се заключава в това, че като живее в света на противоположности, превръща отрицателното в положително. Гениалният различава съществените неща от несъществените и дава предимство на първите. Обикновеният човек живее в несъществените работи.
към беседата >>
Геният създава и твори, но никога не разрушава.
- Кой човек е гениален? - Който в продължение на сто години може да направи една грешка. Геният не прави грешки. Във всичките си работи той има предвид благото на цялото човечество. Следователно, ако греши, човек не може да бъде гениален.
Геният създава и твори, но никога не разрушава.
Той всякога има предвид другите хора, а не себе си. Силата на гения се заключава в това, че като живее в света на противоположности, превръща отрицателното в положително. Гениалният различава съществените неща от несъществените и дава предимство на първите. Обикновеният човек живее в несъществените работи. Той страда, защото няма къща, дрехи, обувки.
към беседата >>
Той всякога има предвид другите хора, а не себе си.
- Който в продължение на сто години може да направи една грешка. Геният не прави грешки. Във всичките си работи той има предвид благото на цялото човечество. Следователно, ако греши, човек не може да бъде гениален. Геният създава и твори, но никога не разрушава.
Той всякога има предвид другите хора, а не себе си.
Силата на гения се заключава в това, че като живее в света на противоположности, превръща отрицателното в положително. Гениалният различава съществените неща от несъществените и дава предимство на първите. Обикновеният човек живее в несъществените работи. Той страда, защото няма къща, дрехи, обувки. Гениалният счита тези неща за несъществени.
към беседата >>
Силата на гения се заключава в това, че като живее в света на противоположности, превръща отрицателното в положително.
Геният не прави грешки. Във всичките си работи той има предвид благото на цялото човечество. Следователно, ако греши, човек не може да бъде гениален. Геният създава и твори, но никога не разрушава. Той всякога има предвид другите хора, а не себе си.
Силата на гения се заключава в това, че като живее в света на противоположности, превръща отрицателното в положително.
Гениалният различава съществените неща от несъществените и дава предимство на първите. Обикновеният човек живее в несъществените работи. Той страда, защото няма къща, дрехи, обувки. Гениалният счита тези неща за несъществени. Той казва: Фактът, че човек не се е родил с къща, с дрехи, с обувки, това показва, че тези неща са несъществени.
към беседата >>
Гениалният различава съществените неща от несъществените и дава предимство на първите.
Във всичките си работи той има предвид благото на цялото човечество. Следователно, ако греши, човек не може да бъде гениален. Геният създава и твори, но никога не разрушава. Той всякога има предвид другите хора, а не себе си. Силата на гения се заключава в това, че като живее в света на противоположности, превръща отрицателното в положително.
Гениалният различава съществените неща от несъществените и дава предимство на първите.
Обикновеният човек живее в несъществените работи. Той страда, защото няма къща, дрехи, обувки. Гениалният счита тези неща за несъществени. Той казва: Фактът, че човек не се е родил с къща, с дрехи, с обувки, това показва, че тези неща са несъществени. Като видите някой бос, питате го, защо е бос.
към беседата >>
Обикновеният човек живее в несъществените работи.
Следователно, ако греши, човек не може да бъде гениален. Геният създава и твори, но никога не разрушава. Той всякога има предвид другите хора, а не себе си. Силата на гения се заключава в това, че като живее в света на противоположности, превръща отрицателното в положително. Гениалният различава съществените неща от несъществените и дава предимство на първите.
Обикновеният човек живее в несъществените работи.
Той страда, защото няма къща, дрехи, обувки. Гениалният счита тези неща за несъществени. Той казва: Фактът, че човек не се е родил с къща, с дрехи, с обувки, това показва, че тези неща са несъществени. Като видите някой бос, питате го, защо е бос. - Много естествено, топло му е.
към беседата >>
Той страда, защото няма къща, дрехи, обувки.
Геният създава и твори, но никога не разрушава. Той всякога има предвид другите хора, а не себе си. Силата на гения се заключава в това, че като живее в света на противоположности, превръща отрицателното в положително. Гениалният различава съществените неща от несъществените и дава предимство на първите. Обикновеният човек живее в несъществените работи.
Той страда, защото няма къща, дрехи, обувки.
Гениалният счита тези неща за несъществени. Той казва: Фактът, че човек не се е родил с къща, с дрехи, с обувки, това показва, че тези неща са несъществени. Като видите някой бос, питате го, защо е бос. - Много естествено, топло му е. - Защо си обут?
към беседата >>
Гениалният счита тези неща за несъществени.
Той всякога има предвид другите хора, а не себе си. Силата на гения се заключава в това, че като живее в света на противоположности, превръща отрицателното в положително. Гениалният различава съществените неща от несъществените и дава предимство на първите. Обикновеният човек живее в несъществените работи. Той страда, защото няма къща, дрехи, обувки.
Гениалният счита тези неща за несъществени.
Той казва: Фактът, че човек не се е родил с къща, с дрехи, с обувки, това показва, че тези неща са несъществени. Като видите някой бос, питате го, защо е бос. - Много естествено, топло му е. - Защо си обут? - Студено ми е.
към беседата >>
Той казва: Фактът, че човек не се е родил с къща, с дрехи, с обувки, това показва, че тези неща са несъществени.
Силата на гения се заключава в това, че като живее в света на противоположности, превръща отрицателното в положително. Гениалният различава съществените неща от несъществените и дава предимство на първите. Обикновеният човек живее в несъществените работи. Той страда, защото няма къща, дрехи, обувки. Гениалният счита тези неща за несъществени.
Той казва: Фактът, че човек не се е родил с къща, с дрехи, с обувки, това показва, че тези неща са несъществени.
Като видите някой бос, питате го, защо е бос. - Много естествено, топло му е. - Защо си обут? - Студено ми е. - Защо има сиромаси в света?
към беседата >>
Като видите някой бос, питате го, защо е бос.
Гениалният различава съществените неща от несъществените и дава предимство на първите. Обикновеният човек живее в несъществените работи. Той страда, защото няма къща, дрехи, обувки. Гениалният счита тези неща за несъществени. Той казва: Фактът, че човек не се е родил с къща, с дрехи, с обувки, това показва, че тези неща са несъществени.
Като видите някой бос, питате го, защо е бос.
- Много естествено, топло му е. - Защо си обут? - Студено ми е. - Защо има сиромаси в света? - Защото не се нуждаят от пари.
към беседата >>
- Много естествено, топло му е.
Обикновеният човек живее в несъществените работи. Той страда, защото няма къща, дрехи, обувки. Гениалният счита тези неща за несъществени. Той казва: Фактът, че човек не се е родил с къща, с дрехи, с обувки, това показва, че тези неща са несъществени. Като видите някой бос, питате го, защо е бос.
- Много естествено, топло му е.
- Защо си обут? - Студено ми е. - Защо има сиромаси в света? - Защото не се нуждаят от пари. - Защо има богати хора?
към беседата >>
- Защо си обут?
Той страда, защото няма къща, дрехи, обувки. Гениалният счита тези неща за несъществени. Той казва: Фактът, че човек не се е родил с къща, с дрехи, с обувки, това показва, че тези неща са несъществени. Като видите някой бос, питате го, защо е бос. - Много естествено, топло му е.
- Защо си обут?
- Студено ми е. - Защо има сиромаси в света? - Защото не се нуждаят от пари. - Защо има богати хора? - Защото се нуждаят от пари.
към беседата >>
- Студено ми е.
Гениалният счита тези неща за несъществени. Той казва: Фактът, че човек не се е родил с къща, с дрехи, с обувки, това показва, че тези неща са несъществени. Като видите някой бос, питате го, защо е бос. - Много естествено, топло му е. - Защо си обут?
- Студено ми е.
- Защо има сиромаси в света? - Защото не се нуждаят от пари. - Защо има богати хора? - Защото се нуждаят от пари. Тази мисъл е вярна.
към беседата >>
- Защо има сиромаси в света?
Той казва: Фактът, че човек не се е родил с къща, с дрехи, с обувки, това показва, че тези неща са несъществени. Като видите някой бос, питате го, защо е бос. - Много естествено, топло му е. - Защо си обут? - Студено ми е.
- Защо има сиромаси в света?
- Защото не се нуждаят от пари. - Защо има богати хора? - Защото се нуждаят от пари. Тази мисъл е вярна. Когато човек има нужда от пари, той мисли и работи с единствената цел, да стане богат.
към беседата >>
- Защото не се нуждаят от пари.
Като видите някой бос, питате го, защо е бос. - Много естествено, топло му е. - Защо си обут? - Студено ми е. - Защо има сиромаси в света?
- Защото не се нуждаят от пари.
- Защо има богати хора? - Защото се нуждаят от пари. Тази мисъл е вярна. Когато човек има нужда от пари, той мисли и работи с единствената цел, да стане богат. След време усилията му се възнаграждават.
към беседата >>
- Защо има богати хора?
- Много естествено, топло му е. - Защо си обут? - Студено ми е. - Защо има сиромаси в света? - Защото не се нуждаят от пари.
- Защо има богати хора?
- Защото се нуждаят от пари. Тази мисъл е вярна. Когато човек има нужда от пари, той мисли и работи с единствената цел, да стане богат. След време усилията му се възнаграждават. Нека и сиромахът върви по пътя на богатия и ще види, че след време ще стане богат.
към беседата >>
- Защото се нуждаят от пари.
- Защо си обут? - Студено ми е. - Защо има сиромаси в света? - Защото не се нуждаят от пари. - Защо има богати хора?
- Защото се нуждаят от пари.
Тази мисъл е вярна. Когато човек има нужда от пари, той мисли и работи с единствената цел, да стане богат. След време усилията му се възнаграждават. Нека и сиромахът върви по пътя на богатия и ще види, че след време ще стане богат. - Защо иска той да стане богат?
към беседата >>
Тази мисъл е вярна.
- Студено ми е. - Защо има сиромаси в света? - Защото не се нуждаят от пари. - Защо има богати хора? - Защото се нуждаят от пари.
Тази мисъл е вярна.
Когато човек има нужда от пари, той мисли и работи с единствената цел, да стане богат. След време усилията му се възнаграждават. Нека и сиромахът върви по пътя на богатия и ще види, че след време ще стане богат. - Защо иска той да стане богат? - Да има на разположение файтон или автомобил, да се облече богато, да се представи на хората, да ги учуди със своето богатство.
към беседата >>
Когато човек има нужда от пари, той мисли и работи с единствената цел, да стане богат.
- Защо има сиромаси в света? - Защото не се нуждаят от пари. - Защо има богати хора? - Защото се нуждаят от пари. Тази мисъл е вярна.
Когато човек има нужда от пари, той мисли и работи с единствената цел, да стане богат.
След време усилията му се възнаграждават. Нека и сиромахът върви по пътя на богатия и ще види, че след време ще стане богат. - Защо иска той да стане богат? - Да има на разположение файтон или автомобил, да се облече богато, да се представи на хората, да ги учуди със своето богатство. Ако е сам в света, ще има ли такива желания?
към беседата >>
След време усилията му се възнаграждават.
- Защото не се нуждаят от пари. - Защо има богати хора? - Защото се нуждаят от пари. Тази мисъл е вярна. Когато човек има нужда от пари, той мисли и работи с единствената цел, да стане богат.
След време усилията му се възнаграждават.
Нека и сиромахът върви по пътя на богатия и ще види, че след време ще стане богат. - Защо иска той да стане богат? - Да има на разположение файтон или автомобил, да се облече богато, да се представи на хората, да ги учуди със своето богатство. Ако е сам в света, ще има ли такива желания?
към беседата >>
Нека и сиромахът върви по пътя на богатия и ще види, че след време ще стане богат.
- Защо има богати хора? - Защото се нуждаят от пари. Тази мисъл е вярна. Когато човек има нужда от пари, той мисли и работи с единствената цел, да стане богат. След време усилията му се възнаграждават.
Нека и сиромахът върви по пътя на богатия и ще види, че след време ще стане богат.
- Защо иска той да стане богат? - Да има на разположение файтон или автомобил, да се облече богато, да се представи на хората, да ги учуди със своето богатство. Ако е сам в света, ще има ли такива желания?
към беседата >>
Сега да дойдем до първия въпрос: защо човек иска да бъде красив.
(втори вариант)
Сега да дойдем до първия въпрос: защо човек иска да бъде красив.
Защо искате и вие да бъдете красиви? Всеки един от вас има една интимна мисъл, иска да бъде красив. Да бъде най-големият красавец в света, че целият свят да говори за него. И от Америка, Германия, отвсякъде да изпращат своите кореспонденти да ви фотографират и да ви разнасят навсякъде като един светец в света. Тогава какъв светец ще бъдете?
към втори вариант >>
Някой да дръпне изведнъж иглата навън.
(втори вариант)
Представете си - една игла по някое невнимание е проникнала така в ръката ви, че е излязла от другата страна на ръката. Ако речеш да я теглиш, боли, не може. Седиш, носиш иглата със себе си. Какво се изисква? Има един метод.
Някой да дръпне изведнъж иглата навън.
Та, когато искате да извършите нещо, бъдете смели, изведнъж. У човека има две състояния: едно мудно, страхливо съзнание, страх те е там, и друго - смело. Трябва да бъде смел и разумен. Като дойдеш, да не бягаш. Например иглата влезе.
към втори вариант >>
Защо искате и вие да бъдете красиви?
(втори вариант)
Сега да дойдем до първия въпрос: защо човек иска да бъде красив.
Защо искате и вие да бъдете красиви?
Всеки един от вас има една интимна мисъл, иска да бъде красив. Да бъде най-големият красавец в света, че целият свят да говори за него. И от Америка, Германия, отвсякъде да изпращат своите кореспонденти да ви фотографират и да ви разнасят навсякъде като един светец в света. Тогава какъв светец ще бъдете? И вие ще бъдете навсякъде свободен.
към втори вариант >>
Та, когато искате да извършите нещо, бъдете смели, изведнъж.
(втори вариант)
Ако речеш да я теглиш, боли, не може. Седиш, носиш иглата със себе си. Какво се изисква? Има един метод. Някой да дръпне изведнъж иглата навън.
Та, когато искате да извършите нещо, бъдете смели, изведнъж.
У човека има две състояния: едно мудно, страхливо съзнание, страх те е там, и друго - смело. Трябва да бъде смел и разумен. Като дойдеш, да не бягаш. Например иглата влезе. Какво трябва да правите?
към втори вариант >>
Всеки един от вас има една интимна мисъл, иска да бъде красив.
(втори вариант)
Сега да дойдем до първия въпрос: защо човек иска да бъде красив. Защо искате и вие да бъдете красиви?
Всеки един от вас има една интимна мисъл, иска да бъде красив.
Да бъде най-големият красавец в света, че целият свят да говори за него. И от Америка, Германия, отвсякъде да изпращат своите кореспонденти да ви фотографират и да ви разнасят навсякъде като един светец в света. Тогава какъв светец ще бъдете? И вие ще бъдете навсякъде свободен. В която и гостилница да влезете, гостилничарят, като ви види, ще каже: „Заповядайте, господине." С тази красота, в която и гостилница да влезете, вие ще бъдете добре приет.
към втори вариант >>
У човека има две състояния: едно мудно, страхливо съзнание, страх те е там, и друго - смело.
(втори вариант)
Седиш, носиш иглата със себе си. Какво се изисква? Има един метод. Някой да дръпне изведнъж иглата навън. Та, когато искате да извършите нещо, бъдете смели, изведнъж.
У човека има две състояния: едно мудно, страхливо съзнание, страх те е там, и друго - смело.
Трябва да бъде смел и разумен. Като дойдеш, да не бягаш. Например иглата влезе. Какво трябва да правите? Трябва да знаеш как да я извадиш.
към втори вариант >>
Да бъде най-големият красавец в света, че целият свят да говори за него.
(втори вариант)
Сега да дойдем до първия въпрос: защо човек иска да бъде красив. Защо искате и вие да бъдете красиви? Всеки един от вас има една интимна мисъл, иска да бъде красив.
Да бъде най-големият красавец в света, че целият свят да говори за него.
И от Америка, Германия, отвсякъде да изпращат своите кореспонденти да ви фотографират и да ви разнасят навсякъде като един светец в света. Тогава какъв светец ще бъдете? И вие ще бъдете навсякъде свободен. В която и гостилница да влезете, гостилничарят, като ви види, ще каже: „Заповядайте, господине." С тази красота, в която и гостилница да влезете, вие ще бъдете добре приет. Знаете онзи пример, един разказ.
към втори вариант >>
Трябва да бъде смел и разумен.
(втори вариант)
Какво се изисква? Има един метод. Някой да дръпне изведнъж иглата навън. Та, когато искате да извършите нещо, бъдете смели, изведнъж. У човека има две състояния: едно мудно, страхливо съзнание, страх те е там, и друго - смело.
Трябва да бъде смел и разумен.
Като дойдеш, да не бягаш. Например иглата влезе. Какво трябва да правите? Трябва да знаеш как да я извадиш. Имаш известна мъчнотия.
към втори вариант >>
И от Америка, Германия, отвсякъде да изпращат своите кореспонденти да ви фотографират и да ви разнасят навсякъде като един светец в света.
(втори вариант)
Сега да дойдем до първия въпрос: защо човек иска да бъде красив. Защо искате и вие да бъдете красиви? Всеки един от вас има една интимна мисъл, иска да бъде красив. Да бъде най-големият красавец в света, че целият свят да говори за него.
И от Америка, Германия, отвсякъде да изпращат своите кореспонденти да ви фотографират и да ви разнасят навсякъде като един светец в света.
Тогава какъв светец ще бъдете? И вие ще бъдете навсякъде свободен. В която и гостилница да влезете, гостилничарят, като ви види, ще каже: „Заповядайте, господине." С тази красота, в която и гостилница да влезете, вие ще бъдете добре приет. Знаете онзи пример, един разказ. Един англичанин и един американец, единият бил много беден, нищо нямал в джоба си, но бил много интелигентен, а другият бил един милиардер и му предлага един чек от 10 хиляди английски стерлинги да прекара в Лондон един цял месец.
към втори вариант >>
Като дойдеш, да не бягаш.
(втори вариант)
Има един метод. Някой да дръпне изведнъж иглата навън. Та, когато искате да извършите нещо, бъдете смели, изведнъж. У човека има две състояния: едно мудно, страхливо съзнание, страх те е там, и друго - смело. Трябва да бъде смел и разумен.
Като дойдеш, да не бягаш.
Например иглата влезе. Какво трябва да правите? Трябва да знаеш как да я извадиш. Имаш известна мъчнотия. Как ще я извадиш?
към втори вариант >>
Тогава какъв светец ще бъдете?
(втори вариант)
Сега да дойдем до първия въпрос: защо човек иска да бъде красив. Защо искате и вие да бъдете красиви? Всеки един от вас има една интимна мисъл, иска да бъде красив. Да бъде най-големият красавец в света, че целият свят да говори за него. И от Америка, Германия, отвсякъде да изпращат своите кореспонденти да ви фотографират и да ви разнасят навсякъде като един светец в света.
Тогава какъв светец ще бъдете?
И вие ще бъдете навсякъде свободен. В която и гостилница да влезете, гостилничарят, като ви види, ще каже: „Заповядайте, господине." С тази красота, в която и гостилница да влезете, вие ще бъдете добре приет. Знаете онзи пример, един разказ. Един англичанин и един американец, единият бил много беден, нищо нямал в джоба си, но бил много интелигентен, а другият бил един милиардер и му предлага един чек от 10 хиляди английски стерлинги да прекара в Лондон един цял месец. Ще може ли да прекара?
към втори вариант >>
Например иглата влезе.
(втори вариант)
Някой да дръпне изведнъж иглата навън. Та, когато искате да извършите нещо, бъдете смели, изведнъж. У човека има две състояния: едно мудно, страхливо съзнание, страх те е там, и друго - смело. Трябва да бъде смел и разумен. Като дойдеш, да не бягаш.
Например иглата влезе.
Какво трябва да правите? Трябва да знаеш как да я извадиш. Имаш известна мъчнотия. Как ще я извадиш? Трябва изведнъж да я изтеглиш и след това ще пристъпиш да поизстискаш малко ръката.
към втори вариант >>
И вие ще бъдете навсякъде свободен.
(втори вариант)
Защо искате и вие да бъдете красиви? Всеки един от вас има една интимна мисъл, иска да бъде красив. Да бъде най-големият красавец в света, че целият свят да говори за него. И от Америка, Германия, отвсякъде да изпращат своите кореспонденти да ви фотографират и да ви разнасят навсякъде като един светец в света. Тогава какъв светец ще бъдете?
И вие ще бъдете навсякъде свободен.
В която и гостилница да влезете, гостилничарят, като ви види, ще каже: „Заповядайте, господине." С тази красота, в която и гостилница да влезете, вие ще бъдете добре приет. Знаете онзи пример, един разказ. Един англичанин и един американец, единият бил много беден, нищо нямал в джоба си, но бил много интелигентен, а другият бил един милиардер и му предлага един чек от 10 хиляди английски стерлинги да прекара в Лондон един цял месец. Ще може ли да прекара? Но никой не можал да му развали един милион.
към втори вариант >>
Какво трябва да правите?
(втори вариант)
Та, когато искате да извършите нещо, бъдете смели, изведнъж. У човека има две състояния: едно мудно, страхливо съзнание, страх те е там, и друго - смело. Трябва да бъде смел и разумен. Като дойдеш, да не бягаш. Например иглата влезе.
Какво трябва да правите?
Трябва да знаеш как да я извадиш. Имаш известна мъчнотия. Как ще я извадиш? Трябва изведнъж да я изтеглиш и след това ще пристъпиш да поизстискаш малко ръката.
към втори вариант >>
В която и гостилница да влезете, гостилничарят, като ви види, ще каже: „Заповядайте, господине." С тази красота, в която и гостилница да влезете, вие ще бъдете добре приет.
(втори вариант)
Всеки един от вас има една интимна мисъл, иска да бъде красив. Да бъде най-големият красавец в света, че целият свят да говори за него. И от Америка, Германия, отвсякъде да изпращат своите кореспонденти да ви фотографират и да ви разнасят навсякъде като един светец в света. Тогава какъв светец ще бъдете? И вие ще бъдете навсякъде свободен.
В която и гостилница да влезете, гостилничарят, като ви види, ще каже: „Заповядайте, господине." С тази красота, в която и гостилница да влезете, вие ще бъдете добре приет.
Знаете онзи пример, един разказ. Един англичанин и един американец, единият бил много беден, нищо нямал в джоба си, но бил много интелигентен, а другият бил един милиардер и му предлага един чек от 10 хиляди английски стерлинги да прекара в Лондон един цял месец. Ще може ли да прекара? Но никой не можал да му развали един милион. Ще влезе в гостилницата, ще извади чека си, не могат да му развалят.
към втори вариант >>
Трябва да знаеш как да я извадиш.
(втори вариант)
У човека има две състояния: едно мудно, страхливо съзнание, страх те е там, и друго - смело. Трябва да бъде смел и разумен. Като дойдеш, да не бягаш. Например иглата влезе. Какво трябва да правите?
Трябва да знаеш как да я извадиш.
Имаш известна мъчнотия. Как ще я извадиш? Трябва изведнъж да я изтеглиш и след това ще пристъпиш да поизстискаш малко ръката.
към втори вариант >>
Знаете онзи пример, един разказ.
(втори вариант)
Да бъде най-големият красавец в света, че целият свят да говори за него. И от Америка, Германия, отвсякъде да изпращат своите кореспонденти да ви фотографират и да ви разнасят навсякъде като един светец в света. Тогава какъв светец ще бъдете? И вие ще бъдете навсякъде свободен. В която и гостилница да влезете, гостилничарят, като ви види, ще каже: „Заповядайте, господине." С тази красота, в която и гостилница да влезете, вие ще бъдете добре приет.
Знаете онзи пример, един разказ.
Един англичанин и един американец, единият бил много беден, нищо нямал в джоба си, но бил много интелигентен, а другият бил един милиардер и му предлага един чек от 10 хиляди английски стерлинги да прекара в Лондон един цял месец. Ще може ли да прекара? Но никой не можал да му развали един милион. Ще влезе в гостилницата, ще извади чека си, не могат да му развалят. Ще вземе дрехи, на кола ще се вози, ще извади чека си, никакви други пари няма.
към втори вариант >>
Имаш известна мъчнотия.
(втори вариант)
Трябва да бъде смел и разумен. Като дойдеш, да не бягаш. Например иглата влезе. Какво трябва да правите? Трябва да знаеш как да я извадиш.
Имаш известна мъчнотия.
Как ще я извадиш? Трябва изведнъж да я изтеглиш и след това ще пристъпиш да поизстискаш малко ръката.
към втори вариант >>
Един англичанин и един американец, единият бил много беден, нищо нямал в джоба си, но бил много интелигентен, а другият бил един милиардер и му предлага един чек от 10 хиляди английски стерлинги да прекара в Лондон един цял месец.
(втори вариант)
И от Америка, Германия, отвсякъде да изпращат своите кореспонденти да ви фотографират и да ви разнасят навсякъде като един светец в света. Тогава какъв светец ще бъдете? И вие ще бъдете навсякъде свободен. В която и гостилница да влезете, гостилничарят, като ви види, ще каже: „Заповядайте, господине." С тази красота, в която и гостилница да влезете, вие ще бъдете добре приет. Знаете онзи пример, един разказ.
Един англичанин и един американец, единият бил много беден, нищо нямал в джоба си, но бил много интелигентен, а другият бил един милиардер и му предлага един чек от 10 хиляди английски стерлинги да прекара в Лондон един цял месец.
Ще може ли да прекара? Но никой не можал да му развали един милион. Ще влезе в гостилницата, ще извади чека си, не могат да му развалят. Ще вземе дрехи, на кола ще се вози, ще извади чека си, никакви други пари няма. Единият мисли едно, другият мисли друго.
към втори вариант >>
Как ще я извадиш?
(втори вариант)
Като дойдеш, да не бягаш. Например иглата влезе. Какво трябва да правите? Трябва да знаеш как да я извадиш. Имаш известна мъчнотия.
Как ще я извадиш?
Трябва изведнъж да я изтеглиш и след това ще пристъпиш да поизстискаш малко ръката.
към втори вариант >>
Ще може ли да прекара?
(втори вариант)
Тогава какъв светец ще бъдете? И вие ще бъдете навсякъде свободен. В която и гостилница да влезете, гостилничарят, като ви види, ще каже: „Заповядайте, господине." С тази красота, в която и гостилница да влезете, вие ще бъдете добре приет. Знаете онзи пример, един разказ. Един англичанин и един американец, единият бил много беден, нищо нямал в джоба си, но бил много интелигентен, а другият бил един милиардер и му предлага един чек от 10 хиляди английски стерлинги да прекара в Лондон един цял месец.
Ще може ли да прекара?
Но никой не можал да му развали един милион. Ще влезе в гостилницата, ще извади чека си, не могат да му развалят. Ще вземе дрехи, на кола ще се вози, ще извади чека си, никакви други пари няма. Единият мисли едно, другият мисли друго. Всички, като виждат чека, казват: „Господине, пак заповядайте." Всеки мисли, че той е един милиардер, а той е бедняк.
към втори вариант >>
Трябва изведнъж да я изтеглиш и след това ще пристъпиш да поизстискаш малко ръката.
(втори вариант)
Например иглата влезе. Какво трябва да правите? Трябва да знаеш как да я извадиш. Имаш известна мъчнотия. Как ще я извадиш?
Трябва изведнъж да я изтеглиш и след това ще пристъпиш да поизстискаш малко ръката.
към втори вариант >>
Но никой не можал да му развали един милион.
(втори вариант)
И вие ще бъдете навсякъде свободен. В която и гостилница да влезете, гостилничарят, като ви види, ще каже: „Заповядайте, господине." С тази красота, в която и гостилница да влезете, вие ще бъдете добре приет. Знаете онзи пример, един разказ. Един англичанин и един американец, единият бил много беден, нищо нямал в джоба си, но бил много интелигентен, а другият бил един милиардер и му предлага един чек от 10 хиляди английски стерлинги да прекара в Лондон един цял месец. Ще може ли да прекара?
Но никой не можал да му развали един милион.
Ще влезе в гостилницата, ще извади чека си, не могат да му развалят. Ще вземе дрехи, на кола ще се вози, ще извади чека си, никакви други пари няма. Единият мисли едно, другият мисли друго. Всички, като виждат чека, казват: „Господине, пак заповядайте." Всеки мисли, че той е един милиардер, а той е бедняк. Всички се покланят на него, казват: „Имаме отворен кредит на вас.
към втори вариант >>
Та в това отношение човек трябва да бъде смел.
(втори вариант)
Та в това отношение човек трябва да бъде смел.
Сегашният свят се отличава с това: няма човек, който е доволен от това положение, което заема. Всички хора са недоволни от това положение, в което се намират сега. Вие имате идеята на Александър Велики. Има един разказ заради него. Като минавал той през пустинята, един om неговите войници му донесъл вода, но той взел водата и я излял, казал: „Когато всички войници са жадни, аз не мога да пия вода." Казва, когато няма вода за войниците, и аз мога без вода.
към втори вариант >>
Ще влезе в гостилницата, ще извади чека си, не могат да му развалят.
(втори вариант)
В която и гостилница да влезете, гостилничарят, като ви види, ще каже: „Заповядайте, господине." С тази красота, в която и гостилница да влезете, вие ще бъдете добре приет. Знаете онзи пример, един разказ. Един англичанин и един американец, единият бил много беден, нищо нямал в джоба си, но бил много интелигентен, а другият бил един милиардер и му предлага един чек от 10 хиляди английски стерлинги да прекара в Лондон един цял месец. Ще може ли да прекара? Но никой не можал да му развали един милион.
Ще влезе в гостилницата, ще извади чека си, не могат да му развалят.
Ще вземе дрехи, на кола ще се вози, ще извади чека си, никакви други пари няма. Единият мисли едно, другият мисли друго. Всички, като виждат чека, казват: „Господине, пак заповядайте." Всеки мисли, че той е един милиардер, а той е бедняк. Всички се покланят на него, казват: „Имаме отворен кредит на вас. Пак заповядайте." Дрехите му скъсани, обущата му скъсани, влиза той в една дрехарница, казва: „Дайте ми най-хубавите дрехи." Изваждат му, облича ги, изважда чека.
към втори вариант >>
Сегашният свят се отличава с това: няма човек, който е доволен от това положение, което заема.
(втори вариант)
Та в това отношение човек трябва да бъде смел.
Сегашният свят се отличава с това: няма човек, който е доволен от това положение, което заема.
Всички хора са недоволни от това положение, в което се намират сега. Вие имате идеята на Александър Велики. Има един разказ заради него. Като минавал той през пустинята, един om неговите войници му донесъл вода, но той взел водата и я излял, казал: „Когато всички войници са жадни, аз не мога да пия вода." Казва, когато няма вода за войниците, и аз мога без вода. Тук Александър е бил гений.
към втори вариант >>
Ще вземе дрехи, на кола ще се вози, ще извади чека си, никакви други пари няма.
(втори вариант)
Знаете онзи пример, един разказ. Един англичанин и един американец, единият бил много беден, нищо нямал в джоба си, но бил много интелигентен, а другият бил един милиардер и му предлага един чек от 10 хиляди английски стерлинги да прекара в Лондон един цял месец. Ще може ли да прекара? Но никой не можал да му развали един милион. Ще влезе в гостилницата, ще извади чека си, не могат да му развалят.
Ще вземе дрехи, на кола ще се вози, ще извади чека си, никакви други пари няма.
Единият мисли едно, другият мисли друго. Всички, като виждат чека, казват: „Господине, пак заповядайте." Всеки мисли, че той е един милиардер, а той е бедняк. Всички се покланят на него, казват: „Имаме отворен кредит на вас. Пак заповядайте." Дрехите му скъсани, обущата му скъсани, влиза той в една дрехарница, казва: „Дайте ми най-хубавите дрехи." Изваждат му, облича ги, изважда чека. „О, господине, пак заповядайте." Всички му правят услуга.
към втори вариант >>
Всички хора са недоволни от това положение, в което се намират сега.
(втори вариант)
Та в това отношение човек трябва да бъде смел. Сегашният свят се отличава с това: няма човек, който е доволен от това положение, което заема.
Всички хора са недоволни от това положение, в което се намират сега.
Вие имате идеята на Александър Велики. Има един разказ заради него. Като минавал той през пустинята, един om неговите войници му донесъл вода, но той взел водата и я излял, казал: „Когато всички войници са жадни, аз не мога да пия вода." Казва, когато няма вода за войниците, и аз мога без вода. Тук Александър е бил гений.
към втори вариант >>
Единият мисли едно, другият мисли друго.
(втори вариант)
Един англичанин и един американец, единият бил много беден, нищо нямал в джоба си, но бил много интелигентен, а другият бил един милиардер и му предлага един чек от 10 хиляди английски стерлинги да прекара в Лондон един цял месец. Ще може ли да прекара? Но никой не можал да му развали един милион. Ще влезе в гостилницата, ще извади чека си, не могат да му развалят. Ще вземе дрехи, на кола ще се вози, ще извади чека си, никакви други пари няма.
Единият мисли едно, другият мисли друго.
Всички, като виждат чека, казват: „Господине, пак заповядайте." Всеки мисли, че той е един милиардер, а той е бедняк. Всички се покланят на него, казват: „Имаме отворен кредит на вас. Пак заповядайте." Дрехите му скъсани, обущата му скъсани, влиза той в една дрехарница, казва: „Дайте ми най-хубавите дрехи." Изваждат му, облича ги, изважда чека. „О, господине, пак заповядайте." Всички му правят услуга. Та цял един месец прекарал той, без да похарчи нито един лев.
към втори вариант >>
Вие имате идеята на Александър Велики.
(втори вариант)
Та в това отношение човек трябва да бъде смел. Сегашният свят се отличава с това: няма човек, който е доволен от това положение, което заема. Всички хора са недоволни от това положение, в което се намират сега.
Вие имате идеята на Александър Велики.
Има един разказ заради него. Като минавал той през пустинята, един om неговите войници му донесъл вода, но той взел водата и я излял, казал: „Когато всички войници са жадни, аз не мога да пия вода." Казва, когато няма вода за войниците, и аз мога без вода. Тук Александър е бил гений.
към втори вариант >>
Всички, като виждат чека, казват: „Господине, пак заповядайте." Всеки мисли, че той е един милиардер, а той е бедняк.
(втори вариант)
Ще може ли да прекара? Но никой не можал да му развали един милион. Ще влезе в гостилницата, ще извади чека си, не могат да му развалят. Ще вземе дрехи, на кола ще се вози, ще извади чека си, никакви други пари няма. Единият мисли едно, другият мисли друго.
Всички, като виждат чека, казват: „Господине, пак заповядайте." Всеки мисли, че той е един милиардер, а той е бедняк.
Всички се покланят на него, казват: „Имаме отворен кредит на вас. Пак заповядайте." Дрехите му скъсани, обущата му скъсани, влиза той в една дрехарница, казва: „Дайте ми най-хубавите дрехи." Изваждат му, облича ги, изважда чека. „О, господине, пак заповядайте." Всички му правят услуга. Та цял един месец прекарал той, без да похарчи нито един лев. И всичките вестници в Лондон са писали за един американски милиардер, че ходил из града и само показвал чека си и навсякъде имал отворен кредит.
към втори вариант >>
Има един разказ заради него.
(втори вариант)
Та в това отношение човек трябва да бъде смел. Сегашният свят се отличава с това: няма човек, който е доволен от това положение, което заема. Всички хора са недоволни от това положение, в което се намират сега. Вие имате идеята на Александър Велики.
Има един разказ заради него.
Като минавал той през пустинята, един om неговите войници му донесъл вода, но той взел водата и я излял, казал: „Когато всички войници са жадни, аз не мога да пия вода." Казва, когато няма вода за войниците, и аз мога без вода. Тук Александър е бил гений.
към втори вариант >>
Всички се покланят на него, казват: „Имаме отворен кредит на вас.
(втори вариант)
Но никой не можал да му развали един милион. Ще влезе в гостилницата, ще извади чека си, не могат да му развалят. Ще вземе дрехи, на кола ще се вози, ще извади чека си, никакви други пари няма. Единият мисли едно, другият мисли друго. Всички, като виждат чека, казват: „Господине, пак заповядайте." Всеки мисли, че той е един милиардер, а той е бедняк.
Всички се покланят на него, казват: „Имаме отворен кредит на вас.
Пак заповядайте." Дрехите му скъсани, обущата му скъсани, влиза той в една дрехарница, казва: „Дайте ми най-хубавите дрехи." Изваждат му, облича ги, изважда чека. „О, господине, пак заповядайте." Всички му правят услуга. Та цял един месец прекарал той, без да похарчи нито един лев. И всичките вестници в Лондон са писали за един американски милиардер, че ходил из града и само показвал чека си и навсякъде имал отворен кредит. И красотата мяза на такъв един чек.
към втори вариант >>
Като минавал той през пустинята, един om неговите войници му донесъл вода, но той взел водата и я излял, казал: „Когато всички войници са жадни, аз не мога да пия вода." Казва, когато няма вода за войниците, и аз мога без вода.
(втори вариант)
Та в това отношение човек трябва да бъде смел. Сегашният свят се отличава с това: няма човек, който е доволен от това положение, което заема. Всички хора са недоволни от това положение, в което се намират сега. Вие имате идеята на Александър Велики. Има един разказ заради него.
Като минавал той през пустинята, един om неговите войници му донесъл вода, но той взел водата и я излял, казал: „Когато всички войници са жадни, аз не мога да пия вода." Казва, когато няма вода за войниците, и аз мога без вода.
Тук Александър е бил гений.
към втори вариант >>
Пак заповядайте." Дрехите му скъсани, обущата му скъсани, влиза той в една дрехарница, казва: „Дайте ми най-хубавите дрехи." Изваждат му, облича ги, изважда чека.
(втори вариант)
Ще влезе в гостилницата, ще извади чека си, не могат да му развалят. Ще вземе дрехи, на кола ще се вози, ще извади чека си, никакви други пари няма. Единият мисли едно, другият мисли друго. Всички, като виждат чека, казват: „Господине, пак заповядайте." Всеки мисли, че той е един милиардер, а той е бедняк. Всички се покланят на него, казват: „Имаме отворен кредит на вас.
Пак заповядайте." Дрехите му скъсани, обущата му скъсани, влиза той в една дрехарница, казва: „Дайте ми най-хубавите дрехи." Изваждат му, облича ги, изважда чека.
„О, господине, пак заповядайте." Всички му правят услуга. Та цял един месец прекарал той, без да похарчи нито един лев. И всичките вестници в Лондон са писали за един американски милиардер, че ходил из града и само показвал чека си и навсякъде имал отворен кредит. И красотата мяза на такъв един чек. Всеки ще ти отвори кредит.
към втори вариант >>
Тук Александър е бил гений.
(втори вариант)
Сегашният свят се отличава с това: няма човек, който е доволен от това положение, което заема. Всички хора са недоволни от това положение, в което се намират сега. Вие имате идеята на Александър Велики. Има един разказ заради него. Като минавал той през пустинята, един om неговите войници му донесъл вода, но той взел водата и я излял, казал: „Когато всички войници са жадни, аз не мога да пия вода." Казва, когато няма вода за войниците, и аз мога без вода.
Тук Александър е бил гений.
към втори вариант >>
„О, господине, пак заповядайте." Всички му правят услуга.
(втори вариант)
Ще вземе дрехи, на кола ще се вози, ще извади чека си, никакви други пари няма. Единият мисли едно, другият мисли друго. Всички, като виждат чека, казват: „Господине, пак заповядайте." Всеки мисли, че той е един милиардер, а той е бедняк. Всички се покланят на него, казват: „Имаме отворен кредит на вас. Пак заповядайте." Дрехите му скъсани, обущата му скъсани, влиза той в една дрехарница, казва: „Дайте ми най-хубавите дрехи." Изваждат му, облича ги, изважда чека.
„О, господине, пак заповядайте." Всички му правят услуга.
Та цял един месец прекарал той, без да похарчи нито един лев. И всичките вестници в Лондон са писали за един американски милиардер, че ходил из града и само показвал чека си и навсякъде имал отворен кредит. И красотата мяза на такъв един чек. Всеки ще ти отвори кредит. Това е един органически процес.
към втори вариант >>
Та цял един месец прекарал той, без да похарчи нито един лев.
(втори вариант)
Единият мисли едно, другият мисли друго. Всички, като виждат чека, казват: „Господине, пак заповядайте." Всеки мисли, че той е един милиардер, а той е бедняк. Всички се покланят на него, казват: „Имаме отворен кредит на вас. Пак заповядайте." Дрехите му скъсани, обущата му скъсани, влиза той в една дрехарница, казва: „Дайте ми най-хубавите дрехи." Изваждат му, облича ги, изважда чека. „О, господине, пак заповядайте." Всички му правят услуга.
Та цял един месец прекарал той, без да похарчи нито един лев.
И всичките вестници в Лондон са писали за един американски милиардер, че ходил из града и само показвал чека си и навсякъде имал отворен кредит. И красотата мяза на такъв един чек. Всеки ще ти отвори кредит. Това е един органически процес. Тя не може да се появи от само себе си.
към втори вариант >>
И всичките вестници в Лондон са писали за един американски милиардер, че ходил из града и само показвал чека си и навсякъде имал отворен кредит.
(втори вариант)
Всички, като виждат чека, казват: „Господине, пак заповядайте." Всеки мисли, че той е един милиардер, а той е бедняк. Всички се покланят на него, казват: „Имаме отворен кредит на вас. Пак заповядайте." Дрехите му скъсани, обущата му скъсани, влиза той в една дрехарница, казва: „Дайте ми най-хубавите дрехи." Изваждат му, облича ги, изважда чека. „О, господине, пак заповядайте." Всички му правят услуга. Та цял един месец прекарал той, без да похарчи нито един лев.
И всичките вестници в Лондон са писали за един американски милиардер, че ходил из града и само показвал чека си и навсякъде имал отворен кредит.
И красотата мяза на такъв един чек. Всеки ще ти отвори кредит. Това е един органически процес. Тя не може да се появи от само себе си. Това е израз на човешката доброта, на човешкото сърце, на човешката мисъл и на човешката воля.
към втори вариант >>
И красотата мяза на такъв един чек.
(втори вариант)
Всички се покланят на него, казват: „Имаме отворен кредит на вас. Пак заповядайте." Дрехите му скъсани, обущата му скъсани, влиза той в една дрехарница, казва: „Дайте ми най-хубавите дрехи." Изваждат му, облича ги, изважда чека. „О, господине, пак заповядайте." Всички му правят услуга. Та цял един месец прекарал той, без да похарчи нито един лев. И всичките вестници в Лондон са писали за един американски милиардер, че ходил из града и само показвал чека си и навсякъде имал отворен кредит.
И красотата мяза на такъв един чек.
Всеки ще ти отвори кредит. Това е един органически процес. Тя не може да се появи от само себе си. Това е израз на човешката доброта, на човешкото сърце, на човешката мисъл и на човешката воля. Най-красивото съчетание, което може да има, това е красотата.
към втори вариант >>
Всеки ще ти отвори кредит.
(втори вариант)
Пак заповядайте." Дрехите му скъсани, обущата му скъсани, влиза той в една дрехарница, казва: „Дайте ми най-хубавите дрехи." Изваждат му, облича ги, изважда чека. „О, господине, пак заповядайте." Всички му правят услуга. Та цял един месец прекарал той, без да похарчи нито един лев. И всичките вестници в Лондон са писали за един американски милиардер, че ходил из града и само показвал чека си и навсякъде имал отворен кредит. И красотата мяза на такъв един чек.
Всеки ще ти отвори кредит.
Това е един органически процес. Тя не може да се появи от само себе си. Това е израз на човешката доброта, на човешкото сърце, на човешката мисъл и на човешката воля. Най-красивото съчетание, което може да има, това е красотата. Пък най-първо вие не вярвайте, че човек е грозен.
към втори вариант >>
Това е един органически процес.
(втори вариант)
„О, господине, пак заповядайте." Всички му правят услуга. Та цял един месец прекарал той, без да похарчи нито един лев. И всичките вестници в Лондон са писали за един американски милиардер, че ходил из града и само показвал чека си и навсякъде имал отворен кредит. И красотата мяза на такъв един чек. Всеки ще ти отвори кредит.
Това е един органически процес.
Тя не може да се появи от само себе си. Това е израз на човешката доброта, на човешкото сърце, на човешката мисъл и на човешката воля. Най-красивото съчетание, което може да има, това е красотата. Пък най-първо вие не вярвайте, че човек е грозен. Той е красив.
към втори вариант >>
Тя не може да се появи от само себе си.
(втори вариант)
Та цял един месец прекарал той, без да похарчи нито един лев. И всичките вестници в Лондон са писали за един американски милиардер, че ходил из града и само показвал чека си и навсякъде имал отворен кредит. И красотата мяза на такъв един чек. Всеки ще ти отвори кредит. Това е един органически процес.
Тя не може да се появи от само себе си.
Това е израз на човешката доброта, на човешкото сърце, на човешката мисъл и на човешката воля. Най-красивото съчетание, което може да има, това е красотата. Пък най-първо вие не вярвайте, че човек е грозен. Той е красив. Човекът сам по себе си е нещо красиво.
към втори вариант >>
Това е израз на човешката доброта, на човешкото сърце, на човешката мисъл и на човешката воля.
(втори вариант)
И всичките вестници в Лондон са писали за един американски милиардер, че ходил из града и само показвал чека си и навсякъде имал отворен кредит. И красотата мяза на такъв един чек. Всеки ще ти отвори кредит. Това е един органически процес. Тя не може да се появи от само себе си.
Това е израз на човешката доброта, на човешкото сърце, на човешката мисъл и на човешката воля.
Най-красивото съчетание, което може да има, това е красотата. Пък най-първо вие не вярвайте, че човек е грозен. Той е красив. Човекът сам по себе си е нещо красиво. Че не се е проявила тази красота, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Най-красивото съчетание, което може да има, това е красотата.
(втори вариант)
И красотата мяза на такъв един чек. Всеки ще ти отвори кредит. Това е един органически процес. Тя не може да се появи от само себе си. Това е израз на човешката доброта, на човешкото сърце, на човешката мисъл и на човешката воля.
Най-красивото съчетание, което може да има, това е красотата.
Пък най-първо вие не вярвайте, че човек е грозен. Той е красив. Човекът сам по себе си е нещо красиво. Че не се е проявила тази красота, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Пък най-първо вие не вярвайте, че човек е грозен.
(втори вариант)
Всеки ще ти отвори кредит. Това е един органически процес. Тя не може да се появи от само себе си. Това е израз на човешката доброта, на човешкото сърце, на човешката мисъл и на човешката воля. Най-красивото съчетание, което може да има, това е красотата.
Пък най-първо вие не вярвайте, че човек е грозен.
Той е красив. Човекът сам по себе си е нещо красиво. Че не се е проявила тази красота, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Той е красив.
(втори вариант)
Това е един органически процес. Тя не може да се появи от само себе си. Това е израз на човешката доброта, на човешкото сърце, на човешката мисъл и на човешката воля. Най-красивото съчетание, което може да има, това е красотата. Пък най-първо вие не вярвайте, че човек е грозен.
Той е красив.
Човекът сам по себе си е нещо красиво. Че не се е проявила тази красота, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Човекът сам по себе си е нещо красиво.
(втори вариант)
Тя не може да се появи от само себе си. Това е израз на човешката доброта, на човешкото сърце, на човешката мисъл и на човешката воля. Най-красивото съчетание, което може да има, това е красотата. Пък най-първо вие не вярвайте, че човек е грозен. Той е красив.
Човекът сам по себе си е нещо красиво.
Че не се е проявила тази красота, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Че не се е проявила тази красота, то е друг въпрос.
(втори вариант)
Това е израз на човешката доброта, на човешкото сърце, на човешката мисъл и на човешката воля. Най-красивото съчетание, което може да има, това е красотата. Пък най-първо вие не вярвайте, че човек е грозен. Той е красив. Човекът сам по себе си е нещо красиво.
Че не се е проявила тази красота, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Какъв беше първият въпрос?
(втори вариант)
Какъв беше първият въпрос?
Сега да отговорим на въпроса, защо живее човек. Може ли да се отговори на този въпрос? Можем ли ние да питаме защо Бог живее? Не можем. Реалността на живота или ние не можем да запитаме самия живот.
към втори вариант >>
Сега да отговорим на въпроса, защо живее човек.
(втори вариант)
Какъв беше първият въпрос?
Сега да отговорим на въпроса, защо живее човек.
Може ли да се отговори на този въпрос? Можем ли ние да питаме защо Бог живее? Не можем. Реалността на живота или ние не можем да запитаме самия живот. Ние не можем да се запитаме защо живеем.
към втори вариант >>
Може ли да се отговори на този въпрос?
(втори вариант)
Какъв беше първият въпрос? Сега да отговорим на въпроса, защо живее човек.
Може ли да се отговори на този въпрос?
Можем ли ние да питаме защо Бог живее? Не можем. Реалността на живота или ние не можем да запитаме самия живот. Ние не можем да се запитаме защо живеем. Това значи - затворен си в една малка форма, можеш ли да запиташ защо живееш в тази малка къща?
към втори вариант >>
Можем ли ние да питаме защо Бог живее?
(втори вариант)
Какъв беше първият въпрос? Сега да отговорим на въпроса, защо живее човек. Може ли да се отговори на този въпрос?
Можем ли ние да питаме защо Бог живее?
Не можем. Реалността на живота или ние не можем да запитаме самия живот. Ние не можем да се запитаме защо живеем. Това значи - затворен си в една малка форма, можеш ли да запиташ защо живееш в тази малка къща? Защото нямам друга.
към втори вариант >>
Не можем.
(втори вариант)
Какъв беше първият въпрос? Сега да отговорим на въпроса, защо живее човек. Може ли да се отговори на този въпрос? Можем ли ние да питаме защо Бог живее?
Не можем.
Реалността на живота или ние не можем да запитаме самия живот. Ние не можем да се запитаме защо живеем. Това значи - затворен си в една малка форма, можеш ли да запиташ защо живееш в тази малка къща? Защото нямам друга. Защо живееш в този палат?
към втори вариант >>
Реалността на живота или ние не можем да запитаме самия живот.
(втори вариант)
Какъв беше първият въпрос? Сега да отговорим на въпроса, защо живее човек. Може ли да се отговори на този въпрос? Можем ли ние да питаме защо Бог живее? Не можем.
Реалността на живота или ние не можем да запитаме самия живот.
Ние не можем да се запитаме защо живеем. Това значи - затворен си в една малка форма, можеш ли да запиташ защо живееш в тази малка къща? Защото нямам друга. Защо живееш в този палат? Защото нямам по-добър от него.
към втори вариант >>
Ние не можем да се запитаме защо живеем.
(втори вариант)
Сега да отговорим на въпроса, защо живее човек. Може ли да се отговори на този въпрос? Можем ли ние да питаме защо Бог живее? Не можем. Реалността на живота или ние не можем да запитаме самия живот.
Ние не можем да се запитаме защо живеем.
Това значи - затворен си в една малка форма, можеш ли да запиташ защо живееш в тази малка къща? Защото нямам друга. Защо живееш в този палат? Защото нямам по-добър от него. Всеки един от вас живее.
към втори вариант >>
Това значи - затворен си в една малка форма, можеш ли да запиташ защо живееш в тази малка къща?
(втори вариант)
Може ли да се отговори на този въпрос? Можем ли ние да питаме защо Бог живее? Не можем. Реалността на живота или ние не можем да запитаме самия живот. Ние не можем да се запитаме защо живеем.
Това значи - затворен си в една малка форма, можеш ли да запиташ защо живееш в тази малка къща?
Защото нямам друга. Защо живееш в този палат? Защото нямам по-добър от него. Всеки един от вас живее. Вашата глава, това е палатът и вие търсите една по-голяма къща.
към втори вариант >>
Да допуснем, че има известни отвлечени въпроси, на които не може да се даде никакъв отговор.
(втори вариант)
Да допуснем, че има известни отвлечени въпроси, на които не може да се даде никакъв отговор.
Ще кажете: „Защо да не можем да дадем отговор? " Ако сега някой ви попита „Защо живееш? " - това е един мъчен въпрос. Всякога тогава запитай се защо ходиш на училище? Това е по-близо, но въпросът, защо живееш, е по-мъчен да се отговори.
към втори вариант >>
Защото нямам друга.
(втори вариант)
Можем ли ние да питаме защо Бог живее? Не можем. Реалността на живота или ние не можем да запитаме самия живот. Ние не можем да се запитаме защо живеем. Това значи - затворен си в една малка форма, можеш ли да запиташ защо живееш в тази малка къща?
Защото нямам друга.
Защо живееш в този палат? Защото нямам по-добър от него. Всеки един от вас живее. Вашата глава, това е палатът и вие търсите една по-голяма къща. А при това сте избрали най-малката къщица.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Защо да не можем да дадем отговор?
(втори вариант)
Да допуснем, че има известни отвлечени въпроси, на които не може да се даде никакъв отговор.
Ще кажете: „Защо да не можем да дадем отговор?
" Ако сега някой ви попита „Защо живееш? " - това е един мъчен въпрос. Всякога тогава запитай се защо ходиш на училище? Това е по-близо, но въпросът, защо живееш, е по-мъчен да се отговори. Спи ми се.
към втори вариант >>
Защо живееш в този палат?
(втори вариант)
Не можем. Реалността на живота или ние не можем да запитаме самия живот. Ние не можем да се запитаме защо живеем. Това значи - затворен си в една малка форма, можеш ли да запиташ защо живееш в тази малка къща? Защото нямам друга.
Защо живееш в този палат?
Защото нямам по-добър от него. Всеки един от вас живее. Вашата глава, това е палатът и вие търсите една по-голяма къща. А при това сте избрали най-малката къщица. Отвънка искате цяла една къща, да се разхождате, а вие сами живеете в един дом, дето птичките живеят.
към втори вариант >>
" Ако сега някой ви попита „Защо живееш?
(втори вариант)
Да допуснем, че има известни отвлечени въпроси, на които не може да се даде никакъв отговор. Ще кажете: „Защо да не можем да дадем отговор?
" Ако сега някой ви попита „Защо живееш?
" - това е един мъчен въпрос. Всякога тогава запитай се защо ходиш на училище? Това е по-близо, но въпросът, защо живееш, е по-мъчен да се отговори. Спи ми се. Винаги привеждайте по-мъчните въпроси към по-лесните, на които можете да отговорите.
към втори вариант >>
Защото нямам по-добър от него.
(втори вариант)
Реалността на живота или ние не можем да запитаме самия живот. Ние не можем да се запитаме защо живеем. Това значи - затворен си в една малка форма, можеш ли да запиташ защо живееш в тази малка къща? Защото нямам друга. Защо живееш в този палат?
Защото нямам по-добър от него.
Всеки един от вас живее. Вашата глава, това е палатът и вие търсите една по-голяма къща. А при това сте избрали най-малката къщица. Отвънка искате цяла една къща, да се разхождате, а вие сами живеете в един дом, дето птичките живеят. Вашата къща е толкова голяма, колкото на птичките.
към втори вариант >>
" - това е един мъчен въпрос.
(втори вариант)
Да допуснем, че има известни отвлечени въпроси, на които не може да се даде никакъв отговор. Ще кажете: „Защо да не можем да дадем отговор? " Ако сега някой ви попита „Защо живееш?
" - това е един мъчен въпрос.
Всякога тогава запитай се защо ходиш на училище? Това е по-близо, но въпросът, защо живееш, е по-мъчен да се отговори. Спи ми се. Винаги привеждайте по-мъчните въпроси към по-лесните, на които можете да отговорите. Какво е предназначението на човека?
към втори вариант >>
Всеки един от вас живее.
(втори вариант)
Ние не можем да се запитаме защо живеем. Това значи - затворен си в една малка форма, можеш ли да запиташ защо живееш в тази малка къща? Защото нямам друга. Защо живееш в този палат? Защото нямам по-добър от него.
Всеки един от вас живее.
Вашата глава, това е палатът и вие търсите една по-голяма къща. А при това сте избрали най-малката къщица. Отвънка искате цяла една къща, да се разхождате, а вие сами живеете в един дом, дето птичките живеят. Вашата къща е толкова голяма, колкото на птичките.
към втори вариант >>
Всякога тогава запитай се защо ходиш на училище?
(втори вариант)
Да допуснем, че има известни отвлечени въпроси, на които не може да се даде никакъв отговор. Ще кажете: „Защо да не можем да дадем отговор? " Ако сега някой ви попита „Защо живееш? " - това е един мъчен въпрос.
Всякога тогава запитай се защо ходиш на училище?
Това е по-близо, но въпросът, защо живееш, е по-мъчен да се отговори. Спи ми се. Винаги привеждайте по-мъчните въпроси към по-лесните, на които можете да отговорите. Какво е предназначението на човека? Можеш да дадеш разни отговори, но какъв е истинският отговор, не се знае.
към втори вариант >>
Вашата глава, това е палатът и вие търсите една по-голяма къща.
(втори вариант)
Това значи - затворен си в една малка форма, можеш ли да запиташ защо живееш в тази малка къща? Защото нямам друга. Защо живееш в този палат? Защото нямам по-добър от него. Всеки един от вас живее.
Вашата глава, това е палатът и вие търсите една по-голяма къща.
А при това сте избрали най-малката къщица. Отвънка искате цяла една къща, да се разхождате, а вие сами живеете в един дом, дето птичките живеят. Вашата къща е толкова голяма, колкото на птичките.
към втори вариант >>
Това е по-близо, но въпросът, защо живееш, е по-мъчен да се отговори.
(втори вариант)
Да допуснем, че има известни отвлечени въпроси, на които не може да се даде никакъв отговор. Ще кажете: „Защо да не можем да дадем отговор? " Ако сега някой ви попита „Защо живееш? " - това е един мъчен въпрос. Всякога тогава запитай се защо ходиш на училище?
Това е по-близо, но въпросът, защо живееш, е по-мъчен да се отговори.
Спи ми се. Винаги привеждайте по-мъчните въпроси към по-лесните, на които можете да отговорите. Какво е предназначението на човека? Можеш да дадеш разни отговори, но какъв е истинският отговор, не се знае. Какво ще кажете на въпроса, какво е предназначението на човека?
към втори вариант >>
А при това сте избрали най-малката къщица.
(втори вариант)
Защото нямам друга. Защо живееш в този палат? Защото нямам по-добър от него. Всеки един от вас живее. Вашата глава, това е палатът и вие търсите една по-голяма къща.
А при това сте избрали най-малката къщица.
Отвънка искате цяла една къща, да се разхождате, а вие сами живеете в един дом, дето птичките живеят. Вашата къща е толкова голяма, колкото на птичките.
към втори вариант >>
Спи ми се.
(втори вариант)
Ще кажете: „Защо да не можем да дадем отговор? " Ако сега някой ви попита „Защо живееш? " - това е един мъчен въпрос. Всякога тогава запитай се защо ходиш на училище? Това е по-близо, но въпросът, защо живееш, е по-мъчен да се отговори.
Спи ми се.
Винаги привеждайте по-мъчните въпроси към по-лесните, на които можете да отговорите. Какво е предназначението на човека? Можеш да дадеш разни отговори, но какъв е истинският отговор, не се знае. Какво ще кажете на въпроса, какво е предназначението на човека? Или какво е предназначението на младия?
към втори вариант >>
Отвънка искате цяла една къща, да се разхождате, а вие сами живеете в един дом, дето птичките живеят.
(втори вариант)
Защо живееш в този палат? Защото нямам по-добър от него. Всеки един от вас живее. Вашата глава, това е палатът и вие търсите една по-голяма къща. А при това сте избрали най-малката къщица.
Отвънка искате цяла една къща, да се разхождате, а вие сами живеете в един дом, дето птичките живеят.
Вашата къща е толкова голяма, колкото на птичките.
към втори вариант >>
Винаги привеждайте по-мъчните въпроси към по-лесните, на които можете да отговорите.
(втори вариант)
" Ако сега някой ви попита „Защо живееш? " - това е един мъчен въпрос. Всякога тогава запитай се защо ходиш на училище? Това е по-близо, но въпросът, защо живееш, е по-мъчен да се отговори. Спи ми се.
Винаги привеждайте по-мъчните въпроси към по-лесните, на които можете да отговорите.
Какво е предназначението на човека? Можеш да дадеш разни отговори, но какъв е истинският отговор, не се знае. Какво ще кажете на въпроса, какво е предназначението на човека? Или какво е предназначението на младия? Каква е службата на стария?
към втори вариант >>
Вашата къща е толкова голяма, колкото на птичките.
(втори вариант)
Защото нямам по-добър от него. Всеки един от вас живее. Вашата глава, това е палатът и вие търсите една по-голяма къща. А при това сте избрали най-малката къщица. Отвънка искате цяла една къща, да се разхождате, а вие сами живеете в един дом, дето птичките живеят.
Вашата къща е толкова голяма, колкото на птичките.
към втори вариант >>
Какво е предназначението на човека?
(втори вариант)
" - това е един мъчен въпрос. Всякога тогава запитай се защо ходиш на училище? Това е по-близо, но въпросът, защо живееш, е по-мъчен да се отговори. Спи ми се. Винаги привеждайте по-мъчните въпроси към по-лесните, на които можете да отговорите.
Какво е предназначението на човека?
Можеш да дадеш разни отговори, но какъв е истинският отговор, не се знае. Какво ще кажете на въпроса, какво е предназначението на човека? Или какво е предназначението на младия? Каква е службата на стария? Или да вземем въпроса, защо хората умират.
към втори вариант >>
Та това е един нов начин за размишление.
(втори вариант)
Та това е един нов начин за размишление.
Новата мисъл трябва да освободи човека от ненужния баласт. В съвременната наука има един ненужен баласт. В архивата има неща, които трябва да се извадят навънка. Те са дрипели. В историята ще разправят за Александър Велики и еди-кой си велики.
към втори вариант >>
Можеш да дадеш разни отговори, но какъв е истинският отговор, не се знае.
(втори вариант)
Всякога тогава запитай се защо ходиш на училище? Това е по-близо, но въпросът, защо живееш, е по-мъчен да се отговори. Спи ми се. Винаги привеждайте по-мъчните въпроси към по-лесните, на които можете да отговорите. Какво е предназначението на човека?
Можеш да дадеш разни отговори, но какъв е истинският отговор, не се знае.
Какво ще кажете на въпроса, какво е предназначението на човека? Или какво е предназначението на младия? Каква е службата на стария? Или да вземем въпроса, защо хората умират. Или защо се раждат?
към втори вариант >>
Новата мисъл трябва да освободи човека от ненужния баласт.
(втори вариант)
Та това е един нов начин за размишление.
Новата мисъл трябва да освободи човека от ненужния баласт.
В съвременната наука има един ненужен баласт. В архивата има неща, които трябва да се извадят навънка. Те са дрипели. В историята ще разправят за Александър Велики и еди-кой си велики. Напишете тогава една история както трябва.
към втори вариант >>
Какво ще кажете на въпроса, какво е предназначението на човека?
(втори вариант)
Това е по-близо, но въпросът, защо живееш, е по-мъчен да се отговори. Спи ми се. Винаги привеждайте по-мъчните въпроси към по-лесните, на които можете да отговорите. Какво е предназначението на човека? Можеш да дадеш разни отговори, но какъв е истинският отговор, не се знае.
Какво ще кажете на въпроса, какво е предназначението на човека?
Или какво е предназначението на младия? Каква е службата на стария? Или да вземем въпроса, защо хората умират. Или защо се раждат? Като питаш защо хората умират, могат да попитат защо се раждат.
към втори вариант >>
В съвременната наука има един ненужен баласт.
(втори вариант)
Та това е един нов начин за размишление. Новата мисъл трябва да освободи човека от ненужния баласт.
В съвременната наука има един ненужен баласт.
В архивата има неща, които трябва да се извадят навънка. Те са дрипели. В историята ще разправят за Александър Велики и еди-кой си велики. Напишете тогава една история както трябва. Само за Александър Велики, после за Цезар Велики.
към втори вариант >>
Или какво е предназначението на младия?
(втори вариант)
Спи ми се. Винаги привеждайте по-мъчните въпроси към по-лесните, на които можете да отговорите. Какво е предназначението на човека? Можеш да дадеш разни отговори, но какъв е истинският отговор, не се знае. Какво ще кажете на въпроса, какво е предназначението на човека?
Или какво е предназначението на младия?
Каква е службата на стария? Или да вземем въпроса, защо хората умират. Или защо се раждат? Като питаш защо хората умират, могат да попитат защо се раждат. Като отговор едното е толкова важно, колкото u другото.
към втори вариант >>
В архивата има неща, които трябва да се извадят навънка.
(втори вариант)
Та това е един нов начин за размишление. Новата мисъл трябва да освободи човека от ненужния баласт. В съвременната наука има един ненужен баласт.
В архивата има неща, които трябва да се извадят навънка.
Те са дрипели. В историята ще разправят за Александър Велики и еди-кой си велики. Напишете тогава една история както трябва. Само за Александър Велики, после за Цезар Велики. Е, в какво седи величието на Александър Велики?
към втори вариант >>
Каква е службата на стария?
(втори вариант)
Винаги привеждайте по-мъчните въпроси към по-лесните, на които можете да отговорите. Какво е предназначението на човека? Можеш да дадеш разни отговори, но какъв е истинският отговор, не се знае. Какво ще кажете на въпроса, какво е предназначението на човека? Или какво е предназначението на младия?
Каква е службата на стария?
Или да вземем въпроса, защо хората умират. Или защо се раждат? Като питаш защо хората умират, могат да попитат защо се раждат. Като отговор едното е толкова важно, колкото u другото. Човек всякога умира, защото няма какво да прави.
към втори вариант >>
Те са дрипели.
(втори вариант)
Та това е един нов начин за размишление. Новата мисъл трябва да освободи човека от ненужния баласт. В съвременната наука има един ненужен баласт. В архивата има неща, които трябва да се извадят навънка.
Те са дрипели.
В историята ще разправят за Александър Велики и еди-кой си велики. Напишете тогава една история както трябва. Само за Александър Велики, после за Цезар Велики. Е, в какво седи величието на Александър Велики? („В неговия военен гений.")
към втори вариант >>
Или да вземем въпроса, защо хората умират.
(втори вариант)
Какво е предназначението на човека? Можеш да дадеш разни отговори, но какъв е истинският отговор, не се знае. Какво ще кажете на въпроса, какво е предназначението на човека? Или какво е предназначението на младия? Каква е службата на стария?
Или да вземем въпроса, защо хората умират.
Или защо се раждат? Като питаш защо хората умират, могат да попитат защо се раждат. Като отговор едното е толкова важно, колкото u другото. Човек всякога умира, защото няма какво да прави. От какво умират хората?
към втори вариант >>
В историята ще разправят за Александър Велики и еди-кой си велики.
(втори вариант)
Та това е един нов начин за размишление. Новата мисъл трябва да освободи човека от ненужния баласт. В съвременната наука има един ненужен баласт. В архивата има неща, които трябва да се извадят навънка. Те са дрипели.
В историята ще разправят за Александър Велики и еди-кой си велики.
Напишете тогава една история както трябва. Само за Александър Велики, после за Цезар Велики. Е, в какво седи величието на Александър Велики? („В неговия военен гений.")
към втори вариант >>
Или защо се раждат?
(втори вариант)
Можеш да дадеш разни отговори, но какъв е истинският отговор, не се знае. Какво ще кажете на въпроса, какво е предназначението на човека? Или какво е предназначението на младия? Каква е службата на стария? Или да вземем въпроса, защо хората умират.
Или защо се раждат?
Като питаш защо хората умират, могат да попитат защо се раждат. Като отговор едното е толкова важно, колкото u другото. Човек всякога умира, защото няма какво да прави. От какво умират хората? Умират ли, защото няма какво да правят, или умират, защото много работа имат?
към втори вариант >>
Напишете тогава една история както трябва.
(втори вариант)
Новата мисъл трябва да освободи човека от ненужния баласт. В съвременната наука има един ненужен баласт. В архивата има неща, които трябва да се извадят навънка. Те са дрипели. В историята ще разправят за Александър Велики и еди-кой си велики.
Напишете тогава една история както трябва.
Само за Александър Велики, после за Цезар Велики. Е, в какво седи величието на Александър Велики? („В неговия военен гений.")
към втори вариант >>
Като питаш защо хората умират, могат да попитат защо се раждат.
(втори вариант)
Какво ще кажете на въпроса, какво е предназначението на човека? Или какво е предназначението на младия? Каква е службата на стария? Или да вземем въпроса, защо хората умират. Или защо се раждат?
Като питаш защо хората умират, могат да попитат защо се раждат.
Като отговор едното е толкова важно, колкото u другото. Човек всякога умира, защото няма какво да прави. От какво умират хората? Умират ли, защото няма какво да правят, или умират, защото много работа имат? Въпросите са такива: защо се раждат и защо умират хората.
към втори вариант >>
Само за Александър Велики, после за Цезар Велики.
(втори вариант)
В съвременната наука има един ненужен баласт. В архивата има неща, които трябва да се извадят навънка. Те са дрипели. В историята ще разправят за Александър Велики и еди-кой си велики. Напишете тогава една история както трябва.
Само за Александър Велики, после за Цезар Велики.
Е, в какво седи величието на Александър Велики? („В неговия военен гений.")
към втори вариант >>
Като отговор едното е толкова важно, колкото u другото.
(втори вариант)
Или какво е предназначението на младия? Каква е службата на стария? Или да вземем въпроса, защо хората умират. Или защо се раждат? Като питаш защо хората умират, могат да попитат защо се раждат.
Като отговор едното е толкова важно, колкото u другото.
Човек всякога умира, защото няма какво да прави. От какво умират хората? Умират ли, защото няма какво да правят, или умират, защото много работа имат? Въпросите са такива: защо се раждат и защо умират хората. Защото се изменят.
към втори вариант >>
Е, в какво седи величието на Александър Велики?
(втори вариант)
В архивата има неща, които трябва да се извадят навънка. Те са дрипели. В историята ще разправят за Александър Велики и еди-кой си велики. Напишете тогава една история както трябва. Само за Александър Велики, после за Цезар Велики.
Е, в какво седи величието на Александър Велики?
(„В неговия военен гений.")
към втори вариант >>
Човек всякога умира, защото няма какво да прави.
(втори вариант)
Каква е службата на стария? Или да вземем въпроса, защо хората умират. Или защо се раждат? Като питаш защо хората умират, могат да попитат защо се раждат. Като отговор едното е толкова важно, колкото u другото.
Човек всякога умира, защото няма какво да прави.
От какво умират хората? Умират ли, защото няма какво да правят, или умират, защото много работа имат? Въпросите са такива: защо се раждат и защо умират хората. Защото се изменят. Всякога в смъртта се подразбира една промяна, едно състояние.
към втори вариант >>
(„В неговия военен гений.")
(втори вариант)
Те са дрипели. В историята ще разправят за Александър Велики и еди-кой си велики. Напишете тогава една история както трябва. Само за Александър Велики, после за Цезар Велики. Е, в какво седи величието на Александър Велики?
(„В неговия военен гений.")
към втори вариант >>
От какво умират хората?
(втори вариант)
Или да вземем въпроса, защо хората умират. Или защо се раждат? Като питаш защо хората умират, могат да попитат защо се раждат. Като отговор едното е толкова важно, колкото u другото. Човек всякога умира, защото няма какво да прави.
От какво умират хората?
Умират ли, защото няма какво да правят, или умират, защото много работа имат? Въпросите са такива: защо се раждат и защо умират хората. Защото се изменят. Всякога в смъртта се подразбира една промяна, едно състояние. И в раждането е същото.
към втори вариант >>
Сега кои хора наричаме ние гениални хора?
(втори вариант)
Сега кои хора наричаме ние гениални хора?
(„Казахте тези, които в стоте години правят веднъж погрешка.") Военни глупости има, но военна гениалност няма, защото този, който греши, не е гениален. Аз отричам във войната гениалните хора. Ако той ще внесе нещо ново в света - да. Но войната е един процес на разрушение, там не може да има нищо гениално. Те подразбират, че Александър Велики е направил едно сближение между народите в един положителен процес, но той никога не е бил гениален.
към втори вариант >>
Умират ли, защото няма какво да правят, или умират, защото много работа имат?
(втори вариант)
Или защо се раждат? Като питаш защо хората умират, могат да попитат защо се раждат. Като отговор едното е толкова важно, колкото u другото. Човек всякога умира, защото няма какво да прави. От какво умират хората?
Умират ли, защото няма какво да правят, или умират, защото много работа имат?
Въпросите са такива: защо се раждат и защо умират хората. Защото се изменят. Всякога в смъртта се подразбира една промяна, едно състояние. И в раждането е същото. Допуснете, едно житно зърно седи в хамбара вътре.
към втори вариант >>
(„Казахте тези, които в стоте години правят веднъж погрешка.") Военни глупости има, но военна гениалност няма, защото този, който греши, не е гениален.
(втори вариант)
Сега кои хора наричаме ние гениални хора?
(„Казахте тези, които в стоте години правят веднъж погрешка.") Военни глупости има, но военна гениалност няма, защото този, който греши, не е гениален.
Аз отричам във войната гениалните хора. Ако той ще внесе нещо ново в света - да. Но войната е един процес на разрушение, там не може да има нищо гениално. Те подразбират, че Александър Велики е направил едно сближение между народите в един положителен процес, но той никога не е бил гениален. Като Наполеон е бил гениален.
към втори вариант >>
Въпросите са такива: защо се раждат и защо умират хората.
(втори вариант)
Като питаш защо хората умират, могат да попитат защо се раждат. Като отговор едното е толкова важно, колкото u другото. Човек всякога умира, защото няма какво да прави. От какво умират хората? Умират ли, защото няма какво да правят, или умират, защото много работа имат?
Въпросите са такива: защо се раждат и защо умират хората.
Защото се изменят. Всякога в смъртта се подразбира една промяна, едно състояние. И в раждането е същото. Допуснете, едно житно зърно седи в хамбара вътре. Какво е това състояние: живот или смърт?
към втори вариант >>
Аз отричам във войната гениалните хора.
(втори вариант)
Сега кои хора наричаме ние гениални хора? („Казахте тези, които в стоте години правят веднъж погрешка.") Военни глупости има, но военна гениалност няма, защото този, който греши, не е гениален.
Аз отричам във войната гениалните хора.
Ако той ще внесе нещо ново в света - да. Но войната е един процес на разрушение, там не може да има нищо гениално. Те подразбират, че Александър Велики е направил едно сближение между народите в един положителен процес, но той никога не е бил гениален. Като Наполеон е бил гениален. Той може да е бил гениален като движение, като проводник на нещо ново, тогава може да е гениален.
към втори вариант >>
Защото се изменят.
(втори вариант)
Като отговор едното е толкова важно, колкото u другото. Човек всякога умира, защото няма какво да прави. От какво умират хората? Умират ли, защото няма какво да правят, или умират, защото много работа имат? Въпросите са такива: защо се раждат и защо умират хората.
Защото се изменят.
Всякога в смъртта се подразбира една промяна, едно състояние. И в раждането е същото. Допуснете, едно житно зърно седи в хамбара вътре. Какво е това състояние: живот или смърт? Ако вие поставите семето в почвата, там започва животът.
към втори вариант >>
Ако той ще внесе нещо ново в света - да.
(втори вариант)
Сега кои хора наричаме ние гениални хора? („Казахте тези, които в стоте години правят веднъж погрешка.") Военни глупости има, но военна гениалност няма, защото този, който греши, не е гениален. Аз отричам във войната гениалните хора.
Ако той ще внесе нещо ново в света - да.
Но войната е един процес на разрушение, там не може да има нищо гениално. Те подразбират, че Александър Велики е направил едно сближение между народите в един положителен процес, но той никога не е бил гениален. Като Наполеон е бил гениален. Той може да е бил гениален като движение, като проводник на нещо ново, тогава може да е гениален. Но ще знаете едно: който руши, не може да бъде гениален.
към втори вариант >>
Всякога в смъртта се подразбира една промяна, едно състояние.
(втори вариант)
Човек всякога умира, защото няма какво да прави. От какво умират хората? Умират ли, защото няма какво да правят, или умират, защото много работа имат? Въпросите са такива: защо се раждат и защо умират хората. Защото се изменят.
Всякога в смъртта се подразбира една промяна, едно състояние.
И в раждането е същото. Допуснете, едно житно зърно седи в хамбара вътре. Какво е това състояние: живот или смърт? Ако вие поставите семето в почвата, там започва животът. Значи изменя се състоянието му.
към втори вариант >>
Но войната е един процес на разрушение, там не може да има нищо гениално.
(втори вариант)
Сега кои хора наричаме ние гениални хора? („Казахте тези, които в стоте години правят веднъж погрешка.") Военни глупости има, но военна гениалност няма, защото този, който греши, не е гениален. Аз отричам във войната гениалните хора. Ако той ще внесе нещо ново в света - да.
Но войната е един процес на разрушение, там не може да има нищо гениално.
Те подразбират, че Александър Велики е направил едно сближение между народите в един положителен процес, но той никога не е бил гениален. Като Наполеон е бил гениален. Той може да е бил гениален като движение, като проводник на нещо ново, тогава може да е гениален. Но ще знаете едно: който руши, не може да бъде гениален. Когато ти се сърдиш, не можеш да бъдеш гениален.
към втори вариант >>
И в раждането е същото.
(втори вариант)
От какво умират хората? Умират ли, защото няма какво да правят, или умират, защото много работа имат? Въпросите са такива: защо се раждат и защо умират хората. Защото се изменят. Всякога в смъртта се подразбира една промяна, едно състояние.
И в раждането е същото.
Допуснете, едно житно зърно седи в хамбара вътре. Какво е това състояние: живот или смърт? Ако вие поставите семето в почвата, там започва животът. Значи изменя се състоянието му. Ако това растение не може да започне живота както трябва, то умира,- изгнива.
към втори вариант >>
Те подразбират, че Александър Велики е направил едно сближение между народите в един положителен процес, но той никога не е бил гениален.
(втори вариант)
Сега кои хора наричаме ние гениални хора? („Казахте тези, които в стоте години правят веднъж погрешка.") Военни глупости има, но военна гениалност няма, защото този, който греши, не е гениален. Аз отричам във войната гениалните хора. Ако той ще внесе нещо ново в света - да. Но войната е един процес на разрушение, там не може да има нищо гениално.
Те подразбират, че Александър Велики е направил едно сближение между народите в един положителен процес, но той никога не е бил гениален.
Като Наполеон е бил гениален. Той може да е бил гениален като движение, като проводник на нещо ново, тогава може да е гениален. Но ще знаете едно: който руши, не може да бъде гениален. Когато ти се сърдиш, не можеш да бъдеш гениален. Когато ти се съмняваш, не можеш да бъдеш гениален.
към втори вариант >>
Допуснете, едно житно зърно седи в хамбара вътре.
(втори вариант)
Умират ли, защото няма какво да правят, или умират, защото много работа имат? Въпросите са такива: защо се раждат и защо умират хората. Защото се изменят. Всякога в смъртта се подразбира една промяна, едно състояние. И в раждането е същото.
Допуснете, едно житно зърно седи в хамбара вътре.
Какво е това състояние: живот или смърт? Ако вие поставите семето в почвата, там започва животът. Значи изменя се състоянието му. Ако това растение не може да започне живота както трябва, то умира,- изгнива. И щом едно растение прокара, значи умряло е.
към втори вариант >>
Като Наполеон е бил гениален.
(втори вариант)
(„Казахте тези, които в стоте години правят веднъж погрешка.") Военни глупости има, но военна гениалност няма, защото този, който греши, не е гениален. Аз отричам във войната гениалните хора. Ако той ще внесе нещо ново в света - да. Но войната е един процес на разрушение, там не може да има нищо гениално. Те подразбират, че Александър Велики е направил едно сближение между народите в един положителен процес, но той никога не е бил гениален.
Като Наполеон е бил гениален.
Той може да е бил гениален като движение, като проводник на нещо ново, тогава може да е гениален. Но ще знаете едно: който руши, не може да бъде гениален. Когато ти се сърдиш, не можеш да бъдеш гениален. Когато ти се съмняваш, не можеш да бъдеш гениален. Когато мислиш глупаво, не можеш да бъдеш гениален.
към втори вариант >>
Какво е това състояние: живот или смърт?
(втори вариант)
Въпросите са такива: защо се раждат и защо умират хората. Защото се изменят. Всякога в смъртта се подразбира една промяна, едно състояние. И в раждането е същото. Допуснете, едно житно зърно седи в хамбара вътре.
Какво е това състояние: живот или смърт?
Ако вие поставите семето в почвата, там започва животът. Значи изменя се състоянието му. Ако това растение не може да започне живота както трябва, то умира,- изгнива. И щом едно растение прокара, значи умряло е. Когато от яйцето излезе пилето, имаме раждане.
към втори вариант >>
Той може да е бил гениален като движение, като проводник на нещо ново, тогава може да е гениален.
(втори вариант)
Аз отричам във войната гениалните хора. Ако той ще внесе нещо ново в света - да. Но войната е един процес на разрушение, там не може да има нищо гениално. Те подразбират, че Александър Велики е направил едно сближение между народите в един положителен процес, но той никога не е бил гениален. Като Наполеон е бил гениален.
Той може да е бил гениален като движение, като проводник на нещо ново, тогава може да е гениален.
Но ще знаете едно: който руши, не може да бъде гениален. Когато ти се сърдиш, не можеш да бъдеш гениален. Когато ти се съмняваш, не можеш да бъдеш гениален. Когато мислиш глупаво, не можеш да бъдеш гениален. Или когато си лош човек, не можеш да бъдеш гениален.
към втори вариант >>
Ако вие поставите семето в почвата, там започва животът.
(втори вариант)
Защото се изменят. Всякога в смъртта се подразбира една промяна, едно състояние. И в раждането е същото. Допуснете, едно житно зърно седи в хамбара вътре. Какво е това състояние: живот или смърт?
Ако вие поставите семето в почвата, там започва животът.
Значи изменя се състоянието му. Ако това растение не може да започне живота както трябва, то умира,- изгнива. И щом едно растение прокара, значи умряло е. Когато от яйцето излезе пилето, имаме раждане. Когато яйцето се счупи, и пилето не излезе, имаме умиране.
към втори вариант >>
Но ще знаете едно: който руши, не може да бъде гениален.
(втори вариант)
Ако той ще внесе нещо ново в света - да. Но войната е един процес на разрушение, там не може да има нищо гениално. Те подразбират, че Александър Велики е направил едно сближение между народите в един положителен процес, но той никога не е бил гениален. Като Наполеон е бил гениален. Той може да е бил гениален като движение, като проводник на нещо ново, тогава може да е гениален.
Но ще знаете едно: който руши, не може да бъде гениален.
Когато ти се сърдиш, не можеш да бъдеш гениален. Когато ти се съмняваш, не можеш да бъдеш гениален. Когато мислиш глупаво, не можеш да бъдеш гениален. Или когато си лош човек, не можеш да бъдеш гениален. Геният иде в полза на окружающите, той не мисли за себе си.
към втори вариант >>
Значи изменя се състоянието му.
(втори вариант)
Всякога в смъртта се подразбира една промяна, едно състояние. И в раждането е същото. Допуснете, едно житно зърно седи в хамбара вътре. Какво е това състояние: живот или смърт? Ако вие поставите семето в почвата, там започва животът.
Значи изменя се състоянието му.
Ако това растение не може да започне живота както трябва, то умира,- изгнива. И щом едно растение прокара, значи умряло е. Когато от яйцето излезе пилето, имаме раждане. Когато яйцето се счупи, и пилето не излезе, имаме умиране.
към втори вариант >>
Когато ти се сърдиш, не можеш да бъдеш гениален.
(втори вариант)
Но войната е един процес на разрушение, там не може да има нищо гениално. Те подразбират, че Александър Велики е направил едно сближение между народите в един положителен процес, но той никога не е бил гениален. Като Наполеон е бил гениален. Той може да е бил гениален като движение, като проводник на нещо ново, тогава може да е гениален. Но ще знаете едно: който руши, не може да бъде гениален.
Когато ти се сърдиш, не можеш да бъдеш гениален.
Когато ти се съмняваш, не можеш да бъдеш гениален. Когато мислиш глупаво, не можеш да бъдеш гениален. Или когато си лош човек, не можеш да бъдеш гениален. Геният иде в полза на окружающите, той не мисли за себе си. Той ще направи къщи, градини и си заминава.
към втори вариант >>
Ако това растение не може да започне живота както трябва, то умира,- изгнива.
(втори вариант)
И в раждането е същото. Допуснете, едно житно зърно седи в хамбара вътре. Какво е това състояние: живот или смърт? Ако вие поставите семето в почвата, там започва животът. Значи изменя се състоянието му.
Ако това растение не може да започне живота както трябва, то умира,- изгнива.
И щом едно растение прокара, значи умряло е. Когато от яйцето излезе пилето, имаме раждане. Когато яйцето се счупи, и пилето не излезе, имаме умиране.
към втори вариант >>
Когато ти се съмняваш, не можеш да бъдеш гениален.
(втори вариант)
Те подразбират, че Александър Велики е направил едно сближение между народите в един положителен процес, но той никога не е бил гениален. Като Наполеон е бил гениален. Той може да е бил гениален като движение, като проводник на нещо ново, тогава може да е гениален. Но ще знаете едно: който руши, не може да бъде гениален. Когато ти се сърдиш, не можеш да бъдеш гениален.
Когато ти се съмняваш, не можеш да бъдеш гениален.
Когато мислиш глупаво, не можеш да бъдеш гениален. Или когато си лош човек, не можеш да бъдеш гениален. Геният иде в полза на окружающите, той не мисли за себе си. Той ще направи къщи, градини и си заминава. Сега някой път и на гения му трябват къщи.
към втори вариант >>
И щом едно растение прокара, значи умряло е.
(втори вариант)
Допуснете, едно житно зърно седи в хамбара вътре. Какво е това състояние: живот или смърт? Ако вие поставите семето в почвата, там започва животът. Значи изменя се състоянието му. Ако това растение не може да започне живота както трябва, то умира,- изгнива.
И щом едно растение прокара, значи умряло е.
Когато от яйцето излезе пилето, имаме раждане. Когато яйцето се счупи, и пилето не излезе, имаме умиране.
към втори вариант >>
Когато мислиш глупаво, не можеш да бъдеш гениален.
(втори вариант)
Като Наполеон е бил гениален. Той може да е бил гениален като движение, като проводник на нещо ново, тогава може да е гениален. Но ще знаете едно: който руши, не може да бъде гениален. Когато ти се сърдиш, не можеш да бъдеш гениален. Когато ти се съмняваш, не можеш да бъдеш гениален.
Когато мислиш глупаво, не можеш да бъдеш гениален.
Или когато си лош човек, не можеш да бъдеш гениален. Геният иде в полза на окружающите, той не мисли за себе си. Той ще направи къщи, градини и си заминава. Сега някой път и на гения му трябват къщи. Наполеон Велики не че не е имал един правилен възглед.
към втори вариант >>
Когато от яйцето излезе пилето, имаме раждане.
(втори вариант)
Какво е това състояние: живот или смърт? Ако вие поставите семето в почвата, там започва животът. Значи изменя се състоянието му. Ако това растение не може да започне живота както трябва, то умира,- изгнива. И щом едно растение прокара, значи умряло е.
Когато от яйцето излезе пилето, имаме раждане.
Когато яйцето се счупи, и пилето не излезе, имаме умиране.
към втори вариант >>
Или когато си лош човек, не можеш да бъдеш гениален.
(втори вариант)
Той може да е бил гениален като движение, като проводник на нещо ново, тогава може да е гениален. Но ще знаете едно: който руши, не може да бъде гениален. Когато ти се сърдиш, не можеш да бъдеш гениален. Когато ти се съмняваш, не можеш да бъдеш гениален. Когато мислиш глупаво, не можеш да бъдеш гениален.
Или когато си лош човек, не можеш да бъдеш гениален.
Геният иде в полза на окружающите, той не мисли за себе си. Той ще направи къщи, градини и си заминава. Сега някой път и на гения му трябват къщи. Наполеон Велики не че не е имал един правилен възглед. И аз искам вие да знаете: военните хора не могат да бъдат велики.
към втори вариант >>
Когато яйцето се счупи, и пилето не излезе, имаме умиране.
(втори вариант)
Ако вие поставите семето в почвата, там започва животът. Значи изменя се състоянието му. Ако това растение не може да започне живота както трябва, то умира,- изгнива. И щом едно растение прокара, значи умряло е. Когато от яйцето излезе пилето, имаме раждане.
Когато яйцето се счупи, и пилето не излезе, имаме умиране.
към втори вариант >>
Геният иде в полза на окружающите, той не мисли за себе си.
(втори вариант)
Но ще знаете едно: който руши, не може да бъде гениален. Когато ти се сърдиш, не можеш да бъдеш гениален. Когато ти се съмняваш, не можеш да бъдеш гениален. Когато мислиш глупаво, не можеш да бъдеш гениален. Или когато си лош човек, не можеш да бъдеш гениален.
Геният иде в полза на окружающите, той не мисли за себе си.
Той ще направи къщи, градини и си заминава. Сега някой път и на гения му трябват къщи. Наполеон Велики не че не е имал един правилен възглед. И аз искам вие да знаете: военните хора не могат да бъдат велики. Аз считам войната за един отрицателен процес, в нея не може да има гениалност.
към втори вариант >>
Значи в смъртта няма никакъв процес.
(втори вариант)
Значи в смъртта няма никакъв процес.
Смъртта е без процес. Всякога, когато един човек не може да си даде един правилен отговор, той се смути. Не се смущавай. Ти считай за привилегия, че не можеш да отговориш. Всеки човек, който отговаря на всички въпроси, той е глупав човек.
към втори вариант >>
Той ще направи къщи, градини и си заминава.
(втори вариант)
Когато ти се сърдиш, не можеш да бъдеш гениален. Когато ти се съмняваш, не можеш да бъдеш гениален. Когато мислиш глупаво, не можеш да бъдеш гениален. Или когато си лош човек, не можеш да бъдеш гениален. Геният иде в полза на окружающите, той не мисли за себе си.
Той ще направи къщи, градини и си заминава.
Сега някой път и на гения му трябват къщи. Наполеон Велики не че не е имал един правилен възглед. И аз искам вие да знаете: военните хора не могат да бъдат велики. Аз считам войната за един отрицателен процес, в нея не може да има гениалност. И ако вие цял ден седите и се безпокоите, можете ли да станете гениален човек?
към втори вариант >>
Смъртта е без процес.
(втори вариант)
Значи в смъртта няма никакъв процес.
Смъртта е без процес.
Всякога, когато един човек не може да си даде един правилен отговор, той се смути. Не се смущавай. Ти считай за привилегия, че не можеш да отговориш. Всеки човек, който отговаря на всички въпроси, той е глупав човек. Ако ти можеш да дадеш отговор на всички въпроси, ти не си учен човек.
към втори вариант >>
Сега някой път и на гения му трябват къщи.
(втори вариант)
Когато ти се съмняваш, не можеш да бъдеш гениален. Когато мислиш глупаво, не можеш да бъдеш гениален. Или когато си лош човек, не можеш да бъдеш гениален. Геният иде в полза на окружающите, той не мисли за себе си. Той ще направи къщи, градини и си заминава.
Сега някой път и на гения му трябват къщи.
Наполеон Велики не че не е имал един правилен възглед. И аз искам вие да знаете: военните хора не могат да бъдат велики. Аз считам войната за един отрицателен процес, в нея не може да има гениалност. И ако вие цял ден седите и се безпокоите, можете ли да станете гениален човек? Да допуснем, вие нямате обуща и постоянно ходите и казвате: „Защо Господ направи тази сиромашия?
към втори вариант >>
Всякога, когато един човек не може да си даде един правилен отговор, той се смути.
(втори вариант)
Значи в смъртта няма никакъв процес. Смъртта е без процес.
Всякога, когато един човек не може да си даде един правилен отговор, той се смути.
Не се смущавай. Ти считай за привилегия, че не можеш да отговориш. Всеки човек, който отговаря на всички въпроси, той е глупав човек. Ако ти можеш да дадеш отговор на всички въпроси, ти не си учен човек. Пък ако не можеш да дадеш отговор, значи ти мислиш.
към втори вариант >>
Наполеон Велики не че не е имал един правилен възглед.
(втори вариант)
Когато мислиш глупаво, не можеш да бъдеш гениален. Или когато си лош човек, не можеш да бъдеш гениален. Геният иде в полза на окружающите, той не мисли за себе си. Той ще направи къщи, градини и си заминава. Сега някой път и на гения му трябват къщи.
Наполеон Велики не че не е имал един правилен възглед.
И аз искам вие да знаете: военните хора не могат да бъдат велики. Аз считам войната за един отрицателен процес, в нея не може да има гениалност. И ако вие цял ден седите и се безпокоите, можете ли да станете гениален човек? Да допуснем, вие нямате обуща и постоянно ходите и казвате: „Защо Господ направи тази сиромашия? " Има ли право човек да се оплаква, ако няма обуща?
към втори вариант >>
Не се смущавай.
(втори вариант)
Значи в смъртта няма никакъв процес. Смъртта е без процес. Всякога, когато един човек не може да си даде един правилен отговор, той се смути.
Не се смущавай.
Ти считай за привилегия, че не можеш да отговориш. Всеки човек, който отговаря на всички въпроси, той е глупав човек. Ако ти можеш да дадеш отговор на всички въпроси, ти не си учен човек. Пък ако не можеш да дадеш отговор, значи ти мислиш. Да дойдеш до едно вътрешно знание - значи умен човек си.
към втори вариант >>
И аз искам вие да знаете: военните хора не могат да бъдат велики.
(втори вариант)
Или когато си лош човек, не можеш да бъдеш гениален. Геният иде в полза на окружающите, той не мисли за себе си. Той ще направи къщи, градини и си заминава. Сега някой път и на гения му трябват къщи. Наполеон Велики не че не е имал един правилен възглед.
И аз искам вие да знаете: военните хора не могат да бъдат велики.
Аз считам войната за един отрицателен процес, в нея не може да има гениалност. И ако вие цял ден седите и се безпокоите, можете ли да станете гениален човек? Да допуснем, вие нямате обуща и постоянно ходите и казвате: „Защо Господ направи тази сиромашия? " Има ли право човек да се оплаква, ако няма обуща? Че той е здрав.
към втори вариант >>
Ти считай за привилегия, че не можеш да отговориш.
(втори вариант)
Значи в смъртта няма никакъв процес. Смъртта е без процес. Всякога, когато един човек не може да си даде един правилен отговор, той се смути. Не се смущавай.
Ти считай за привилегия, че не можеш да отговориш.
Всеки човек, който отговаря на всички въпроси, той е глупав човек. Ако ти можеш да дадеш отговор на всички въпроси, ти не си учен човек. Пък ако не можеш да дадеш отговор, значи ти мислиш. Да дойдеш до едно вътрешно знание - значи умен човек си. Допуснете сега, че имате един ластик, напълнен с вода.
към втори вариант >>
Аз считам войната за един отрицателен процес, в нея не може да има гениалност.
(втори вариант)
Геният иде в полза на окружающите, той не мисли за себе си. Той ще направи къщи, градини и си заминава. Сега някой път и на гения му трябват къщи. Наполеон Велики не че не е имал един правилен възглед. И аз искам вие да знаете: военните хора не могат да бъдат велики.
Аз считам войната за един отрицателен процес, в нея не може да има гениалност.
И ако вие цял ден седите и се безпокоите, можете ли да станете гениален човек? Да допуснем, вие нямате обуща и постоянно ходите и казвате: „Защо Господ направи тази сиромашия? " Има ли право човек да се оплаква, ако няма обуща? Че той е здрав. Птиците имат ли обуща?
към втори вариант >>
Всеки човек, който отговаря на всички въпроси, той е глупав човек.
(втори вариант)
Значи в смъртта няма никакъв процес. Смъртта е без процес. Всякога, когато един човек не може да си даде един правилен отговор, той се смути. Не се смущавай. Ти считай за привилегия, че не можеш да отговориш.
Всеки човек, който отговаря на всички въпроси, той е глупав човек.
Ако ти можеш да дадеш отговор на всички въпроси, ти не си учен човек. Пък ако не можеш да дадеш отговор, значи ти мислиш. Да дойдеш до едно вътрешно знание - значи умен човек си. Допуснете сега, че имате един ластик, напълнен с вода. Ако е здраво запушен, водата не излиза, но щом този ластик е надупчен отвсякъде, водата ще излезе.
към втори вариант >>
И ако вие цял ден седите и се безпокоите, можете ли да станете гениален човек?
(втори вариант)
Той ще направи къщи, градини и си заминава. Сега някой път и на гения му трябват къщи. Наполеон Велики не че не е имал един правилен възглед. И аз искам вие да знаете: военните хора не могат да бъдат велики. Аз считам войната за един отрицателен процес, в нея не може да има гениалност.
И ако вие цял ден седите и се безпокоите, можете ли да станете гениален човек?
Да допуснем, вие нямате обуща и постоянно ходите и казвате: „Защо Господ направи тази сиромашия? " Има ли право човек да се оплаква, ако няма обуща? Че той е здрав. Птиците имат ли обуща? („Те сами са си ги направили.") У коня поне има копита.
към втори вариант >>
Ако ти можеш да дадеш отговор на всички въпроси, ти не си учен човек.
(втори вариант)
Смъртта е без процес. Всякога, когато един човек не може да си даде един правилен отговор, той се смути. Не се смущавай. Ти считай за привилегия, че не можеш да отговориш. Всеки човек, който отговаря на всички въпроси, той е глупав човек.
Ако ти можеш да дадеш отговор на всички въпроси, ти не си учен човек.
Пък ако не можеш да дадеш отговор, значи ти мислиш. Да дойдеш до едно вътрешно знание - значи умен човек си. Допуснете сега, че имате един ластик, напълнен с вода. Ако е здраво запушен, водата не излиза, но щом този ластик е надупчен отвсякъде, водата ще излезе. И той разрешава въпроса, но извън дупката тази вода разрешава ли въпроса?
към втори вариант >>
Да допуснем, вие нямате обуща и постоянно ходите и казвате: „Защо Господ направи тази сиромашия?
(втори вариант)
Сега някой път и на гения му трябват къщи. Наполеон Велики не че не е имал един правилен възглед. И аз искам вие да знаете: военните хора не могат да бъдат велики. Аз считам войната за един отрицателен процес, в нея не може да има гениалност. И ако вие цял ден седите и се безпокоите, можете ли да станете гениален човек?
Да допуснем, вие нямате обуща и постоянно ходите и казвате: „Защо Господ направи тази сиромашия?
" Има ли право човек да се оплаква, ако няма обуща? Че той е здрав. Птиците имат ли обуща? („Те сами са си ги направили.") У коня поне има копита. („Обуща от рогово вещество.") Силата на човека седи в това - да се освободи от ония негативни мисли, да може да ги превърне в положителни.
към втори вариант >>
Пък ако не можеш да дадеш отговор, значи ти мислиш.
(втори вариант)
Всякога, когато един човек не може да си даде един правилен отговор, той се смути. Не се смущавай. Ти считай за привилегия, че не можеш да отговориш. Всеки човек, който отговаря на всички въпроси, той е глупав човек. Ако ти можеш да дадеш отговор на всички въпроси, ти не си учен човек.
Пък ако не можеш да дадеш отговор, значи ти мислиш.
Да дойдеш до едно вътрешно знание - значи умен човек си. Допуснете сега, че имате един ластик, напълнен с вода. Ако е здраво запушен, водата не излиза, но щом този ластик е надупчен отвсякъде, водата ще излезе. И той разрешава въпроса, но извън дупката тази вода разрешава ли въпроса? Въпросът се разрешава както водата, която излиза навънка.
към втори вариант >>
" Има ли право човек да се оплаква, ако няма обуща?
(втори вариант)
Наполеон Велики не че не е имал един правилен възглед. И аз искам вие да знаете: военните хора не могат да бъдат велики. Аз считам войната за един отрицателен процес, в нея не може да има гениалност. И ако вие цял ден седите и се безпокоите, можете ли да станете гениален човек? Да допуснем, вие нямате обуща и постоянно ходите и казвате: „Защо Господ направи тази сиромашия?
" Има ли право човек да се оплаква, ако няма обуща?
Че той е здрав. Птиците имат ли обуща? („Те сами са си ги направили.") У коня поне има копита. („Обуща от рогово вещество.") Силата на човека седи в това - да се освободи от ония негативни мисли, да може да ги превърне в положителни. Защо човек ходи бос?
към втори вариант >>
Да дойдеш до едно вътрешно знание - значи умен човек си.
(втори вариант)
Не се смущавай. Ти считай за привилегия, че не можеш да отговориш. Всеки човек, който отговаря на всички въпроси, той е глупав човек. Ако ти можеш да дадеш отговор на всички въпроси, ти не си учен човек. Пък ако не можеш да дадеш отговор, значи ти мислиш.
Да дойдеш до едно вътрешно знание - значи умен човек си.
Допуснете сега, че имате един ластик, напълнен с вода. Ако е здраво запушен, водата не излиза, но щом този ластик е надупчен отвсякъде, водата ще излезе. И той разрешава въпроса, но извън дупката тази вода разрешава ли въпроса? Въпросът се разрешава както водата, която излиза навънка. Щом не излиза, въпросът ни най-малко не се разрешава.
към втори вариант >>
Че той е здрав.
(втори вариант)
И аз искам вие да знаете: военните хора не могат да бъдат велики. Аз считам войната за един отрицателен процес, в нея не може да има гениалност. И ако вие цял ден седите и се безпокоите, можете ли да станете гениален човек? Да допуснем, вие нямате обуща и постоянно ходите и казвате: „Защо Господ направи тази сиромашия? " Има ли право човек да се оплаква, ако няма обуща?
Че той е здрав.
Птиците имат ли обуща? („Те сами са си ги направили.") У коня поне има копита. („Обуща от рогово вещество.") Силата на човека седи в това - да се освободи от ония негативни мисли, да може да ги превърне в положителни. Защо човек ходи бос? Питам, ако обуването беше толкова съществено,
към втори вариант >>
Допуснете сега, че имате един ластик, напълнен с вода.
(втори вариант)
Ти считай за привилегия, че не можеш да отговориш. Всеки човек, който отговаря на всички въпроси, той е глупав човек. Ако ти можеш да дадеш отговор на всички въпроси, ти не си учен човек. Пък ако не можеш да дадеш отговор, значи ти мислиш. Да дойдеш до едно вътрешно знание - значи умен човек си.
Допуснете сега, че имате един ластик, напълнен с вода.
Ако е здраво запушен, водата не излиза, но щом този ластик е надупчен отвсякъде, водата ще излезе. И той разрешава въпроса, но извън дупката тази вода разрешава ли въпроса? Въпросът се разрешава както водата, която излиза навънка. Щом не излиза, въпросът ни най-малко не се разрешава. Не е въпрос водата да излезе от съда навън.
към втори вариант >>
Птиците имат ли обуща?
(втори вариант)
Аз считам войната за един отрицателен процес, в нея не може да има гениалност. И ако вие цял ден седите и се безпокоите, можете ли да станете гениален човек? Да допуснем, вие нямате обуща и постоянно ходите и казвате: „Защо Господ направи тази сиромашия? " Има ли право човек да се оплаква, ако няма обуща? Че той е здрав.
Птиците имат ли обуща?
(„Те сами са си ги направили.") У коня поне има копита. („Обуща от рогово вещество.") Силата на човека седи в това - да се освободи от ония негативни мисли, да може да ги превърне в положителни. Защо човек ходи бос? Питам, ако обуването беше толкова съществено,
към втори вариант >>
Ако е здраво запушен, водата не излиза, но щом този ластик е надупчен отвсякъде, водата ще излезе.
(втори вариант)
Всеки човек, който отговаря на всички въпроси, той е глупав човек. Ако ти можеш да дадеш отговор на всички въпроси, ти не си учен човек. Пък ако не можеш да дадеш отговор, значи ти мислиш. Да дойдеш до едно вътрешно знание - значи умен човек си. Допуснете сега, че имате един ластик, напълнен с вода.
Ако е здраво запушен, водата не излиза, но щом този ластик е надупчен отвсякъде, водата ще излезе.
И той разрешава въпроса, но извън дупката тази вода разрешава ли въпроса? Въпросът се разрешава както водата, която излиза навънка. Щом не излиза, въпросът ни най-малко не се разрешава. Не е въпрос водата да излезе от съда навън. Да излезе водата, но само ако вие отпушите съда, тогава да тече водата, а във всички други случаи вие трябва да мълчите като риби.
към втори вариант >>
(„Те сами са си ги направили.") У коня поне има копита.
(втори вариант)
И ако вие цял ден седите и се безпокоите, можете ли да станете гениален човек? Да допуснем, вие нямате обуща и постоянно ходите и казвате: „Защо Господ направи тази сиромашия? " Има ли право човек да се оплаква, ако няма обуща? Че той е здрав. Птиците имат ли обуща?
(„Те сами са си ги направили.") У коня поне има копита.
(„Обуща от рогово вещество.") Силата на човека седи в това - да се освободи от ония негативни мисли, да може да ги превърне в положителни. Защо човек ходи бос? Питам, ако обуването беше толкова съществено,
към втори вариант >>
И той разрешава въпроса, но извън дупката тази вода разрешава ли въпроса?
(втори вариант)
Ако ти можеш да дадеш отговор на всички въпроси, ти не си учен човек. Пък ако не можеш да дадеш отговор, значи ти мислиш. Да дойдеш до едно вътрешно знание - значи умен човек си. Допуснете сега, че имате един ластик, напълнен с вода. Ако е здраво запушен, водата не излиза, но щом този ластик е надупчен отвсякъде, водата ще излезе.
И той разрешава въпроса, но извън дупката тази вода разрешава ли въпроса?
Въпросът се разрешава както водата, която излиза навънка. Щом не излиза, въпросът ни най-малко не се разрешава. Не е въпрос водата да излезе от съда навън. Да излезе водата, но само ако вие отпушите съда, тогава да тече водата, а във всички други случаи вие трябва да мълчите като риби. Рибата може ли да мълчи?
към втори вариант >>
(„Обуща от рогово вещество.") Силата на човека седи в това - да се освободи от ония негативни мисли, да може да ги превърне в положителни.
(втори вариант)
Да допуснем, вие нямате обуща и постоянно ходите и казвате: „Защо Господ направи тази сиромашия? " Има ли право човек да се оплаква, ако няма обуща? Че той е здрав. Птиците имат ли обуща? („Те сами са си ги направили.") У коня поне има копита.
(„Обуща от рогово вещество.") Силата на човека седи в това - да се освободи от ония негативни мисли, да може да ги превърне в положителни.
Защо човек ходи бос? Питам, ако обуването беше толкова съществено,
към втори вариант >>
Въпросът се разрешава както водата, която излиза навънка.
(втори вариант)
Пък ако не можеш да дадеш отговор, значи ти мислиш. Да дойдеш до едно вътрешно знание - значи умен човек си. Допуснете сега, че имате един ластик, напълнен с вода. Ако е здраво запушен, водата не излиза, но щом този ластик е надупчен отвсякъде, водата ще излезе. И той разрешава въпроса, но извън дупката тази вода разрешава ли въпроса?
Въпросът се разрешава както водата, която излиза навънка.
Щом не излиза, въпросът ни най-малко не се разрешава. Не е въпрос водата да излезе от съда навън. Да излезе водата, но само ако вие отпушите съда, тогава да тече водата, а във всички други случаи вие трябва да мълчите като риби. Рибата може ли да мълчи? Значи на нея мълчанието е наложено.
към втори вариант >>
Защо човек ходи бос?
(втори вариант)
" Има ли право човек да се оплаква, ако няма обуща? Че той е здрав. Птиците имат ли обуща? („Те сами са си ги направили.") У коня поне има копита. („Обуща от рогово вещество.") Силата на човека седи в това - да се освободи от ония негативни мисли, да може да ги превърне в положителни.
Защо човек ходи бос?
Питам, ако обуването беше толкова съществено,
към втори вариант >>
Щом не излиза, въпросът ни най-малко не се разрешава.
(втори вариант)
Да дойдеш до едно вътрешно знание - значи умен човек си. Допуснете сега, че имате един ластик, напълнен с вода. Ако е здраво запушен, водата не излиза, но щом този ластик е надупчен отвсякъде, водата ще излезе. И той разрешава въпроса, но извън дупката тази вода разрешава ли въпроса? Въпросът се разрешава както водата, която излиза навънка.
Щом не излиза, въпросът ни най-малко не се разрешава.
Не е въпрос водата да излезе от съда навън. Да излезе водата, но само ако вие отпушите съда, тогава да тече водата, а във всички други случаи вие трябва да мълчите като риби. Рибата може ли да мълчи? Значи на нея мълчанието е наложено. И да има желание да говори, няма език.
към втори вариант >>
Питам, ако обуването беше толкова съществено,
(втори вариант)
Че той е здрав. Птиците имат ли обуща? („Те сами са си ги направили.") У коня поне има копита. („Обуща от рогово вещество.") Силата на човека седи в това - да се освободи от ония негативни мисли, да може да ги превърне в положителни. Защо човек ходи бос?
Питам, ако обуването беше толкова съществено,
към втори вариант >>
Не е въпрос водата да излезе от съда навън.
(втори вариант)
Допуснете сега, че имате един ластик, напълнен с вода. Ако е здраво запушен, водата не излиза, но щом този ластик е надупчен отвсякъде, водата ще излезе. И той разрешава въпроса, но извън дупката тази вода разрешава ли въпроса? Въпросът се разрешава както водата, която излиза навънка. Щом не излиза, въпросът ни най-малко не се разрешава.
Не е въпрос водата да излезе от съда навън.
Да излезе водата, но само ако вие отпушите съда, тогава да тече водата, а във всички други случаи вие трябва да мълчите като риби. Рибата може ли да мълчи? Значи на нея мълчанието е наложено. И да има желание да говори, няма език. Казват: „Мълчи като риба." Не че мълчи като риба, но отложена е тази възможност за нея засега.
към втори вариант >>
Всичките хора трябваше да се раждат с обуща, а виждаме, че това не е толкова съществено.
(втори вариант)
Всичките хора трябваше да се раждат с обуща, а виждаме, че това не е толкова съществено.
Това е една привидна мярка отпосле.
към втори вариант >>
Да излезе водата, но само ако вие отпушите съда, тогава да тече водата, а във всички други случаи вие трябва да мълчите като риби.
(втори вариант)
Ако е здраво запушен, водата не излиза, но щом този ластик е надупчен отвсякъде, водата ще излезе. И той разрешава въпроса, но извън дупката тази вода разрешава ли въпроса? Въпросът се разрешава както водата, която излиза навънка. Щом не излиза, въпросът ни най-малко не се разрешава. Не е въпрос водата да излезе от съда навън.
Да излезе водата, но само ако вие отпушите съда, тогава да тече водата, а във всички други случаи вие трябва да мълчите като риби.
Рибата може ли да мълчи? Значи на нея мълчанието е наложено. И да има желание да говори, няма език. Казват: „Мълчи като риба." Не че мълчи като риба, но отложена е тази възможност за нея засега. По необходимост тя мълчи.
към втори вариант >>
Това е една привидна мярка отпосле.
(втори вариант)
Всичките хора трябваше да се раждат с обуща, а виждаме, че това не е толкова съществено.
Това е една привидна мярка отпосле.
към втори вариант >>
Рибата може ли да мълчи?
(втори вариант)
И той разрешава въпроса, но извън дупката тази вода разрешава ли въпроса? Въпросът се разрешава както водата, която излиза навънка. Щом не излиза, въпросът ни най-малко не се разрешава. Не е въпрос водата да излезе от съда навън. Да излезе водата, но само ако вие отпушите съда, тогава да тече водата, а във всички други случаи вие трябва да мълчите като риби.
Рибата може ли да мълчи?
Значи на нея мълчанието е наложено. И да има желание да говори, няма език. Казват: „Мълчи като риба." Не че мълчи като риба, но отложена е тази възможност за нея засега. По необходимост тя мълчи.
към втори вариант >>
Най-първо трябва да определим кои са ония съществени идеи на нашия живот.
(втори вариант)
Най-първо трябва да определим кои са ония съществени идеи на нашия живот.
Не се спирай върху мисъл, която е второстепенна, която може да създаде само последствие, което не можеш да разрешиш. Защо си бос? Защо си обут? Това са второстепенни въпроси. Ако някой те попита защо си обут, какво ще отговориш?
към втори вариант >>
Значи на нея мълчанието е наложено.
(втори вариант)
Въпросът се разрешава както водата, която излиза навънка. Щом не излиза, въпросът ни най-малко не се разрешава. Не е въпрос водата да излезе от съда навън. Да излезе водата, но само ако вие отпушите съда, тогава да тече водата, а във всички други случаи вие трябва да мълчите като риби. Рибата може ли да мълчи?
Значи на нея мълчанието е наложено.
И да има желание да говори, няма език. Казват: „Мълчи като риба." Не че мълчи като риба, но отложена е тази възможност за нея засега. По необходимост тя мълчи.
към втори вариант >>
Не се спирай върху мисъл, която е второстепенна, която може да създаде само последствие, което не можеш да разрешиш.
(втори вариант)
Най-първо трябва да определим кои са ония съществени идеи на нашия живот.
Не се спирай върху мисъл, която е второстепенна, която може да създаде само последствие, което не можеш да разрешиш.
Защо си бос? Защо си обут? Това са второстепенни въпроси. Ако някой те попита защо си обут, какво ще отговориш? Аз бих отговорил: защото ми е студено.
към втори вариант >>
И да има желание да говори, няма език.
(втори вариант)
Щом не излиза, въпросът ни най-малко не се разрешава. Не е въпрос водата да излезе от съда навън. Да излезе водата, но само ако вие отпушите съда, тогава да тече водата, а във всички други случаи вие трябва да мълчите като риби. Рибата може ли да мълчи? Значи на нея мълчанието е наложено.
И да има желание да говори, няма език.
Казват: „Мълчи като риба." Не че мълчи като риба, но отложена е тази възможност за нея засега. По необходимост тя мълчи.
към втори вариант >>
Защо си бос?
(втори вариант)
Най-първо трябва да определим кои са ония съществени идеи на нашия живот. Не се спирай върху мисъл, която е второстепенна, която може да създаде само последствие, което не можеш да разрешиш.
Защо си бос?
Защо си обут? Това са второстепенни въпроси. Ако някой те попита защо си обут, какво ще отговориш? Аз бих отговорил: защото ми е студено. Защо си бос?
към втори вариант >>
Казват: „Мълчи като риба." Не че мълчи като риба, но отложена е тази възможност за нея засега.
(втори вариант)
Не е въпрос водата да излезе от съда навън. Да излезе водата, но само ако вие отпушите съда, тогава да тече водата, а във всички други случаи вие трябва да мълчите като риби. Рибата може ли да мълчи? Значи на нея мълчанието е наложено. И да има желание да говори, няма език.
Казват: „Мълчи като риба." Не че мълчи като риба, но отложена е тази възможност за нея засега.
По необходимост тя мълчи.
към втори вариант >>
Защо си обут?
(втори вариант)
Най-първо трябва да определим кои са ония съществени идеи на нашия живот. Не се спирай върху мисъл, която е второстепенна, която може да създаде само последствие, което не можеш да разрешиш. Защо си бос?
Защо си обут?
Това са второстепенни въпроси. Ако някой те попита защо си обут, какво ще отговориш? Аз бих отговорил: защото ми е студено. Защо си бос? Защото е топло.
към втори вариант >>
По необходимост тя мълчи.
(втори вариант)
Да излезе водата, но само ако вие отпушите съда, тогава да тече водата, а във всички други случаи вие трябва да мълчите като риби. Рибата може ли да мълчи? Значи на нея мълчанието е наложено. И да има желание да говори, няма език. Казват: „Мълчи като риба." Не че мълчи като риба, но отложена е тази възможност за нея засега.
По необходимост тя мълчи.
към втори вариант >>
Това са второстепенни въпроси.
(втори вариант)
Най-първо трябва да определим кои са ония съществени идеи на нашия живот. Не се спирай върху мисъл, която е второстепенна, която може да създаде само последствие, което не можеш да разрешиш. Защо си бос? Защо си обут?
Това са второстепенни въпроси.
Ако някой те попита защо си обут, какво ще отговориш? Аз бих отговорил: защото ми е студено. Защо си бос? Защото е топло. Ако е толкова топло, ще се обуваш ли?
към втори вариант >>
В правата мисъл ние считаме всякога отговора необходим.
(втори вариант)
В правата мисъл ние считаме всякога отговора необходим.
Казва някой: „Аз не отговорих." Или: „Аз отговорих." Някой път, ако някой не отговори, ние считаме противоположното, казваме: „Защо да не отговори? Защо да ме питат? " Сега всякога, щом се зададе известен въпрос, ние подразбираме, че всякога трябва да се отговори. Може да ви се зададе някой въпрос, но трябва да знаем дали знаеш да отговориш на този въпрос. Да допуснем, че тук имате №1 и №100 и имате 200 кила тежест.
към втори вариант >>
Ако някой те попита защо си обут, какво ще отговориш?
(втори вариант)
Най-първо трябва да определим кои са ония съществени идеи на нашия живот. Не се спирай върху мисъл, която е второстепенна, която може да създаде само последствие, което не можеш да разрешиш. Защо си бос? Защо си обут? Това са второстепенни въпроси.
Ако някой те попита защо си обут, какво ще отговориш?
Аз бих отговорил: защото ми е студено. Защо си бос? Защото е топло. Ако е толкова топло, ще се обуваш ли? А ако някой е обут, защо?
към втори вариант >>
Казва някой: „Аз не отговорих." Или: „Аз отговорих." Някой път, ако някой не отговори, ние считаме противоположното, казваме: „Защо да не отговори?
(втори вариант)
В правата мисъл ние считаме всякога отговора необходим.
Казва някой: „Аз не отговорих." Или: „Аз отговорих." Някой път, ако някой не отговори, ние считаме противоположното, казваме: „Защо да не отговори?
Защо да ме питат? " Сега всякога, щом се зададе известен въпрос, ние подразбираме, че всякога трябва да се отговори. Може да ви се зададе някой въпрос, но трябва да знаем дали знаеш да отговориш на този въпрос. Да допуснем, че тук имате №1 и №100 и имате 200 кила тежест. Остава един въпрос, кой да пренесе този товар от 200 кила на гърба си, от стоте души кой е онзи, който ще пренесе този товар на гърба си?
към втори вариант >>
Аз бих отговорил: защото ми е студено.
(втори вариант)
Не се спирай върху мисъл, която е второстепенна, която може да създаде само последствие, което не можеш да разрешиш. Защо си бос? Защо си обут? Това са второстепенни въпроси. Ако някой те попита защо си обут, какво ще отговориш?
Аз бих отговорил: защото ми е студено.
Защо си бос? Защото е топло. Ако е толкова топло, ще се обуваш ли? А ако някой е обут, защо? Студено е.
към втори вариант >>
Защо да ме питат?
(втори вариант)
В правата мисъл ние считаме всякога отговора необходим. Казва някой: „Аз не отговорих." Или: „Аз отговорих." Някой път, ако някой не отговори, ние считаме противоположното, казваме: „Защо да не отговори?
Защо да ме питат?
" Сега всякога, щом се зададе известен въпрос, ние подразбираме, че всякога трябва да се отговори. Може да ви се зададе някой въпрос, но трябва да знаем дали знаеш да отговориш на този въпрос. Да допуснем, че тук имате №1 и №100 и имате 200 кила тежест. Остава един въпрос, кой да пренесе този товар от 200 кила на гърба си, от стоте души кой е онзи, който ще пренесе този товар на гърба си? Все един от тях ще го пренесе, а всички други ще погледнат на въпроса като невъзможно и ще кажат: „Не е за нас този въпрос, тази работа." Или: „Никога не съм носил 200 килограма." Ще дойде този, който е носил 150 килограма, ще каже: „Толкова съм носил, но повече не съм." Онзи, който е носил 100 килограма, ще каже: „Защо да не е 100, а 200?
към втори вариант >>
Защо си бос?
(втори вариант)
Защо си бос? Защо си обут? Това са второстепенни въпроси. Ако някой те попита защо си обут, какво ще отговориш? Аз бих отговорил: защото ми е студено.
Защо си бос?
Защото е топло. Ако е толкова топло, ще се обуваш ли? А ако някой е обут, защо? Студено е. Сега въпросът, защо си сиромах?
към втори вариант >>
" Сега всякога, щом се зададе известен въпрос, ние подразбираме, че всякога трябва да се отговори.
(втори вариант)
В правата мисъл ние считаме всякога отговора необходим. Казва някой: „Аз не отговорих." Или: „Аз отговорих." Някой път, ако някой не отговори, ние считаме противоположното, казваме: „Защо да не отговори? Защо да ме питат?
" Сега всякога, щом се зададе известен въпрос, ние подразбираме, че всякога трябва да се отговори.
Може да ви се зададе някой въпрос, но трябва да знаем дали знаеш да отговориш на този въпрос. Да допуснем, че тук имате №1 и №100 и имате 200 кила тежест. Остава един въпрос, кой да пренесе този товар от 200 кила на гърба си, от стоте души кой е онзи, който ще пренесе този товар на гърба си? Все един от тях ще го пренесе, а всички други ще погледнат на въпроса като невъзможно и ще кажат: „Не е за нас този въпрос, тази работа." Или: „Никога не съм носил 200 килограма." Ще дойде този, който е носил 150 килограма, ще каже: „Толкова съм носил, но повече не съм." Онзи, който е носил 100 килограма, ще каже: „Защо да не е 100, а 200? " Оставете сега този въпрос, тук влизат посторонни чувства на тщеславие.
към втори вариант >>
Защото е топло.
(втори вариант)
Защо си обут? Това са второстепенни въпроси. Ако някой те попита защо си обут, какво ще отговориш? Аз бих отговорил: защото ми е студено. Защо си бос?
Защото е топло.
Ако е толкова топло, ще се обуваш ли? А ако някой е обут, защо? Студено е. Сега въпросът, защо си сиромах? Защото нямам нужда от пари.
към втори вариант >>
Може да ви се зададе някой въпрос, но трябва да знаем дали знаеш да отговориш на този въпрос.
(втори вариант)
В правата мисъл ние считаме всякога отговора необходим. Казва някой: „Аз не отговорих." Или: „Аз отговорих." Някой път, ако някой не отговори, ние считаме противоположното, казваме: „Защо да не отговори? Защо да ме питат? " Сега всякога, щом се зададе известен въпрос, ние подразбираме, че всякога трябва да се отговори.
Може да ви се зададе някой въпрос, но трябва да знаем дали знаеш да отговориш на този въпрос.
Да допуснем, че тук имате №1 и №100 и имате 200 кила тежест. Остава един въпрос, кой да пренесе този товар от 200 кила на гърба си, от стоте души кой е онзи, който ще пренесе този товар на гърба си? Все един от тях ще го пренесе, а всички други ще погледнат на въпроса като невъзможно и ще кажат: „Не е за нас този въпрос, тази работа." Или: „Никога не съм носил 200 килограма." Ще дойде този, който е носил 150 килограма, ще каже: „Толкова съм носил, но повече не съм." Онзи, който е носил 100 килограма, ще каже: „Защо да не е 100, а 200? " Оставете сега този въпрос, тук влизат посторонни чувства на тщеславие. Но и той казва: „Този въпрос не мога да разреша, тази тежест не е за мен."
към втори вариант >>
Ако е толкова топло, ще се обуваш ли?
(втори вариант)
Това са второстепенни въпроси. Ако някой те попита защо си обут, какво ще отговориш? Аз бих отговорил: защото ми е студено. Защо си бос? Защото е топло.
Ако е толкова топло, ще се обуваш ли?
А ако някой е обут, защо? Студено е. Сега въпросът, защо си сиромах? Защото нямам нужда от пари. Това е философията.
към втори вариант >>
Да допуснем, че тук имате №1 и №100 и имате 200 кила тежест.
(втори вариант)
В правата мисъл ние считаме всякога отговора необходим. Казва някой: „Аз не отговорих." Или: „Аз отговорих." Някой път, ако някой не отговори, ние считаме противоположното, казваме: „Защо да не отговори? Защо да ме питат? " Сега всякога, щом се зададе известен въпрос, ние подразбираме, че всякога трябва да се отговори. Може да ви се зададе някой въпрос, но трябва да знаем дали знаеш да отговориш на този въпрос.
Да допуснем, че тук имате №1 и №100 и имате 200 кила тежест.
Остава един въпрос, кой да пренесе този товар от 200 кила на гърба си, от стоте души кой е онзи, който ще пренесе този товар на гърба си? Все един от тях ще го пренесе, а всички други ще погледнат на въпроса като невъзможно и ще кажат: „Не е за нас този въпрос, тази работа." Или: „Никога не съм носил 200 килограма." Ще дойде този, който е носил 150 килограма, ще каже: „Толкова съм носил, но повече не съм." Онзи, който е носил 100 килограма, ще каже: „Защо да не е 100, а 200? " Оставете сега този въпрос, тук влизат посторонни чувства на тщеславие. Но и той казва: „Този въпрос не мога да разреша, тази тежест не е за мен."
към втори вариант >>
А ако някой е обут, защо?
(втори вариант)
Ако някой те попита защо си обут, какво ще отговориш? Аз бих отговорил: защото ми е студено. Защо си бос? Защото е топло. Ако е толкова топло, ще се обуваш ли?
А ако някой е обут, защо?
Студено е. Сега въпросът, защо си сиромах? Защото нямам нужда от пари. Това е философията. Сега другата философия, защо си богат?
към втори вариант >>
Остава един въпрос, кой да пренесе този товар от 200 кила на гърба си, от стоте души кой е онзи, който ще пренесе този товар на гърба си?
(втори вариант)
Казва някой: „Аз не отговорих." Или: „Аз отговорих." Някой път, ако някой не отговори, ние считаме противоположното, казваме: „Защо да не отговори? Защо да ме питат? " Сега всякога, щом се зададе известен въпрос, ние подразбираме, че всякога трябва да се отговори. Може да ви се зададе някой въпрос, но трябва да знаем дали знаеш да отговориш на този въпрос. Да допуснем, че тук имате №1 и №100 и имате 200 кила тежест.
Остава един въпрос, кой да пренесе този товар от 200 кила на гърба си, от стоте души кой е онзи, който ще пренесе този товар на гърба си?
Все един от тях ще го пренесе, а всички други ще погледнат на въпроса като невъзможно и ще кажат: „Не е за нас този въпрос, тази работа." Или: „Никога не съм носил 200 килограма." Ще дойде този, който е носил 150 килограма, ще каже: „Толкова съм носил, но повече не съм." Онзи, който е носил 100 килограма, ще каже: „Защо да не е 100, а 200? " Оставете сега този въпрос, тук влизат посторонни чувства на тщеславие. Но и той казва: „Този въпрос не мога да разреша, тази тежест не е за мен."
към втори вариант >>
Студено е.
(втори вариант)
Аз бих отговорил: защото ми е студено. Защо си бос? Защото е топло. Ако е толкова топло, ще се обуваш ли? А ако някой е обут, защо?
Студено е.
Сега въпросът, защо си сиромах? Защото нямам нужда от пари. Това е философията. Сега другата философия, защо си богат? Защото имам нужда от пари.
към втори вариант >>
Все един от тях ще го пренесе, а всички други ще погледнат на въпроса като невъзможно и ще кажат: „Не е за нас този въпрос, тази работа." Или: „Никога не съм носил 200 килограма." Ще дойде този, който е носил 150 килограма, ще каже: „Толкова съм носил, но повече не съм." Онзи, който е носил 100 килограма, ще каже: „Защо да не е 100, а 200?
(втори вариант)
Защо да ме питат? " Сега всякога, щом се зададе известен въпрос, ние подразбираме, че всякога трябва да се отговори. Може да ви се зададе някой въпрос, но трябва да знаем дали знаеш да отговориш на този въпрос. Да допуснем, че тук имате №1 и №100 и имате 200 кила тежест. Остава един въпрос, кой да пренесе този товар от 200 кила на гърба си, от стоте души кой е онзи, който ще пренесе този товар на гърба си?
Все един от тях ще го пренесе, а всички други ще погледнат на въпроса като невъзможно и ще кажат: „Не е за нас този въпрос, тази работа." Или: „Никога не съм носил 200 килограма." Ще дойде този, който е носил 150 килограма, ще каже: „Толкова съм носил, но повече не съм." Онзи, който е носил 100 килограма, ще каже: „Защо да не е 100, а 200?
" Оставете сега този въпрос, тук влизат посторонни чувства на тщеславие. Но и той казва: „Този въпрос не мога да разреша, тази тежест не е за мен."
към втори вариант >>
Сега въпросът, защо си сиромах?
(втори вариант)
Защо си бос? Защото е топло. Ако е толкова топло, ще се обуваш ли? А ако някой е обут, защо? Студено е.
Сега въпросът, защо си сиромах?
Защото нямам нужда от пари. Това е философията. Сега другата философия, защо си богат? Защото имам нужда от пари. Това е право.
към втори вариант >>
" Оставете сега този въпрос, тук влизат посторонни чувства на тщеславие.
(втори вариант)
" Сега всякога, щом се зададе известен въпрос, ние подразбираме, че всякога трябва да се отговори. Може да ви се зададе някой въпрос, но трябва да знаем дали знаеш да отговориш на този въпрос. Да допуснем, че тук имате №1 и №100 и имате 200 кила тежест. Остава един въпрос, кой да пренесе този товар от 200 кила на гърба си, от стоте души кой е онзи, който ще пренесе този товар на гърба си? Все един от тях ще го пренесе, а всички други ще погледнат на въпроса като невъзможно и ще кажат: „Не е за нас този въпрос, тази работа." Или: „Никога не съм носил 200 килограма." Ще дойде този, който е носил 150 килограма, ще каже: „Толкова съм носил, но повече не съм." Онзи, който е носил 100 килограма, ще каже: „Защо да не е 100, а 200?
" Оставете сега този въпрос, тук влизат посторонни чувства на тщеславие.
Но и той казва: „Този въпрос не мога да разреша, тази тежест не е за мен."
към втори вариант >>
Защото нямам нужда от пари.
(втори вариант)
Защото е топло. Ако е толкова топло, ще се обуваш ли? А ако някой е обут, защо? Студено е. Сега въпросът, защо си сиромах?
Защото нямам нужда от пари.
Това е философията. Сега другата философия, защо си богат? Защото имам нужда от пари. Това е право.
към втори вариант >>
Но и той казва: „Този въпрос не мога да разреша, тази тежест не е за мен."
(втори вариант)
Може да ви се зададе някой въпрос, но трябва да знаем дали знаеш да отговориш на този въпрос. Да допуснем, че тук имате №1 и №100 и имате 200 кила тежест. Остава един въпрос, кой да пренесе този товар от 200 кила на гърба си, от стоте души кой е онзи, който ще пренесе този товар на гърба си? Все един от тях ще го пренесе, а всички други ще погледнат на въпроса като невъзможно и ще кажат: „Не е за нас този въпрос, тази работа." Или: „Никога не съм носил 200 килограма." Ще дойде този, който е носил 150 килограма, ще каже: „Толкова съм носил, но повече не съм." Онзи, който е носил 100 килограма, ще каже: „Защо да не е 100, а 200? " Оставете сега този въпрос, тук влизат посторонни чувства на тщеславие.
Но и той казва: „Този въпрос не мога да разреша, тази тежест не е за мен."
към втори вариант >>
Това е философията.
(втори вариант)
Ако е толкова топло, ще се обуваш ли? А ако някой е обут, защо? Студено е. Сега въпросът, защо си сиромах? Защото нямам нужда от пари.
Това е философията.
Сега другата философия, защо си богат? Защото имам нужда от пари. Това е право.
към втори вариант >>
Има някои въпроси, които човек не може да разреши. Защо?
(втори вариант)
Има някои въпроси, които човек не може да разреши. Защо?
Защото не са за него. „Не са за мене" - казва. Питат едно малко момче на 5 години: „Ти ще се жениш ли? " То казва: „С този въпрос не се занимавам." Питам, какво трябва да каже малкото дете, ще се жени ли? Какво разбират хората под думата „женитба"?
към втори вариант >>
Сега другата философия, защо си богат?
(втори вариант)
А ако някой е обут, защо? Студено е. Сега въпросът, защо си сиромах? Защото нямам нужда от пари. Това е философията.
Сега другата философия, защо си богат?
Защото имам нужда от пари. Това е право.
към втори вариант >>
Защото не са за него.
(втори вариант)
Има някои въпроси, които човек не може да разреши. Защо?
Защото не са за него.
„Не са за мене" - казва. Питат едно малко момче на 5 години: „Ти ще се жениш ли? " То казва: „С този въпрос не се занимавам." Питам, какво трябва да каже малкото дете, ще се жени ли? Какво разбират хората под думата „женитба"? Ще кажат: „То нищо не разбира." Всякога в женитбата разбират това, което не е никаква женитба.
към втори вариант >>
Защото имам нужда от пари.
(втори вариант)
Студено е. Сега въпросът, защо си сиромах? Защото нямам нужда от пари. Това е философията. Сега другата философия, защо си богат?
Защото имам нужда от пари.
Това е право.
към втори вариант >>
„Не са за мене" - казва.
(втори вариант)
Има някои въпроси, които човек не може да разреши. Защо? Защото не са за него.
„Не са за мене" - казва.
Питат едно малко момче на 5 години: „Ти ще се жениш ли? " То казва: „С този въпрос не се занимавам." Питам, какво трябва да каже малкото дете, ще се жени ли? Какво разбират хората под думата „женитба"? Ще кажат: „То нищо не разбира." Всякога в женитбата разбират това, което не е никаква женитба. То е все едно да се зададе въпросът, защо ядете.
към втори вариант >>
Това е право.
(втори вариант)
Сега въпросът, защо си сиромах? Защото нямам нужда от пари. Това е философията. Сега другата философия, защо си богат? Защото имам нужда от пари.
Това е право.
към втори вариант >>
Питат едно малко момче на 5 години: „Ти ще се жениш ли?
(втори вариант)
Има някои въпроси, които човек не може да разреши. Защо? Защото не са за него. „Не са за мене" - казва.
Питат едно малко момче на 5 години: „Ти ще се жениш ли?
" То казва: „С този въпрос не се занимавам." Питам, какво трябва да каже малкото дете, ще се жени ли? Какво разбират хората под думата „женитба"? Ще кажат: „То нищо не разбира." Всякога в женитбата разбират това, което не е никаква женитба. То е все едно да се зададе въпросът, защо ядете. Никой досега не е отговорил на въпроса, защо яде.
към втори вариант >>
Сега вие не вземате този въпрос да го сведете към вашите нужди.
(втори вариант)
Сега вие не вземате този въпрос да го сведете към вашите нужди.
То е друг въпрос. Аз вземам положението като идея, за онзи сиромаха. Защо си сиромах? Защото нямам нужда от пари. Идейно разбирам нещата.
към втори вариант >>
" То казва: „С този въпрос не се занимавам." Питам, какво трябва да каже малкото дете, ще се жени ли?
(втори вариант)
Има някои въпроси, които човек не може да разреши. Защо? Защото не са за него. „Не са за мене" - казва. Питат едно малко момче на 5 години: „Ти ще се жениш ли?
" То казва: „С този въпрос не се занимавам." Питам, какво трябва да каже малкото дете, ще се жени ли?
Какво разбират хората под думата „женитба"? Ще кажат: „То нищо не разбира." Всякога в женитбата разбират това, което не е никаква женитба. То е все едно да се зададе въпросът, защо ядете. Никой досега не е отговорил на въпроса, защо яде. Защото съм гладен.
към втори вариант >>
То е друг въпрос.
(втори вариант)
Сега вие не вземате този въпрос да го сведете към вашите нужди.
То е друг въпрос.
Аз вземам положението като идея, за онзи сиромаха. Защо си сиромах? Защото нямам нужда от пари. Идейно разбирам нещата. Не че в живота сега има известни наредби за обмяна.
към втори вариант >>
Какво разбират хората под думата „женитба"?
(втори вариант)
Има някои въпроси, които човек не може да разреши. Защо? Защото не са за него. „Не са за мене" - казва. Питат едно малко момче на 5 години: „Ти ще се жениш ли? " То казва: „С този въпрос не се занимавам." Питам, какво трябва да каже малкото дете, ще се жени ли?
Какво разбират хората под думата „женитба"?
Ще кажат: „То нищо не разбира." Всякога в женитбата разбират това, което не е никаква женитба. То е все едно да се зададе въпросът, защо ядете. Никой досега не е отговорил на въпроса, защо яде. Защото съм гладен. Защо си гладен?
към втори вариант >>
Аз вземам положението като идея, за онзи сиромаха.
(втори вариант)
Сега вие не вземате този въпрос да го сведете към вашите нужди. То е друг въпрос.
Аз вземам положението като идея, за онзи сиромаха.
Защо си сиромах? Защото нямам нужда от пари. Идейно разбирам нещата. Не че в живота сега има известни наредби за обмяна. Ама хората се подчиняват на човешките наредби.
към втори вариант >>
Ще кажат: „То нищо не разбира." Всякога в женитбата разбират това, което не е никаква женитба.
(втори вариант)
Защото не са за него. „Не са за мене" - казва. Питат едно малко момче на 5 години: „Ти ще се жениш ли? " То казва: „С този въпрос не се занимавам." Питам, какво трябва да каже малкото дете, ще се жени ли? Какво разбират хората под думата „женитба"?
Ще кажат: „То нищо не разбира." Всякога в женитбата разбират това, което не е никаква женитба.
То е все едно да се зададе въпросът, защо ядете. Никой досега не е отговорил на въпроса, защо яде. Защото съм гладен. Защо си гладен? Е, природата е направила така.
към втори вариант >>
Защо си сиромах?
(втори вариант)
Сега вие не вземате този въпрос да го сведете към вашите нужди. То е друг въпрос. Аз вземам положението като идея, за онзи сиромаха.
Защо си сиромах?
Защото нямам нужда от пари. Идейно разбирам нещата. Не че в живота сега има известни наредби за обмяна. Ама хората се подчиняват на човешките наредби. Вие не разрешавайте с частния въпрос, дето казвате - без пари не може.
към втори вариант >>
То е все едно да се зададе въпросът, защо ядете.
(втори вариант)
„Не са за мене" - казва. Питат едно малко момче на 5 години: „Ти ще се жениш ли? " То казва: „С този въпрос не се занимавам." Питам, какво трябва да каже малкото дете, ще се жени ли? Какво разбират хората под думата „женитба"? Ще кажат: „То нищо не разбира." Всякога в женитбата разбират това, което не е никаква женитба.
То е все едно да се зададе въпросът, защо ядете.
Никой досега не е отговорил на въпроса, защо яде. Защото съм гладен. Защо си гладен? Е, природата е направила така. Защо го е направила?
към втори вариант >>
Защото нямам нужда от пари.
(втори вариант)
Сега вие не вземате този въпрос да го сведете към вашите нужди. То е друг въпрос. Аз вземам положението като идея, за онзи сиромаха. Защо си сиромах?
Защото нямам нужда от пари.
Идейно разбирам нещата. Не че в живота сега има известни наредби за обмяна. Ама хората се подчиняват на човешките наредби. Вие не разрешавайте с частния въпрос, дето казвате - без пари не може. Действително при сегашната наредба на нещата не може без пари.
към втори вариант >>
Никой досега не е отговорил на въпроса, защо яде.
(втори вариант)
Питат едно малко момче на 5 години: „Ти ще се жениш ли? " То казва: „С този въпрос не се занимавам." Питам, какво трябва да каже малкото дете, ще се жени ли? Какво разбират хората под думата „женитба"? Ще кажат: „То нищо не разбира." Всякога в женитбата разбират това, което не е никаква женитба. То е все едно да се зададе въпросът, защо ядете.
Никой досега не е отговорил на въпроса, защо яде.
Защото съм гладен. Защо си гладен? Е, природата е направила така. Защо го е направила? И т.н.
към втори вариант >>
Идейно разбирам нещата.
(втори вариант)
Сега вие не вземате този въпрос да го сведете към вашите нужди. То е друг въпрос. Аз вземам положението като идея, за онзи сиромаха. Защо си сиромах? Защото нямам нужда от пари.
Идейно разбирам нещата.
Не че в живота сега има известни наредби за обмяна. Ама хората се подчиняват на човешките наредби. Вие не разрешавайте с частния въпрос, дето казвате - без пари не може. Действително при сегашната наредба на нещата не може без пари. Все таки ще кажете на човека, когото го болят краката, казва: без пари не може, без автомобил не може.
към втори вариант >>
Защото съм гладен.
(втори вариант)
" То казва: „С този въпрос не се занимавам." Питам, какво трябва да каже малкото дете, ще се жени ли? Какво разбират хората под думата „женитба"? Ще кажат: „То нищо не разбира." Всякога в женитбата разбират това, което не е никаква женитба. То е все едно да се зададе въпросът, защо ядете. Никой досега не е отговорил на въпроса, защо яде.
Защото съм гладен.
Защо си гладен? Е, природата е направила така. Защо го е направила? И т.н. Тоест това са ред въпроси, не мислете, че можете да отговорите на всички въпроси.
към втори вариант >>
Не че в живота сега има известни наредби за обмяна.
(втори вариант)
То е друг въпрос. Аз вземам положението като идея, за онзи сиромаха. Защо си сиромах? Защото нямам нужда от пари. Идейно разбирам нещата.
Не че в живота сега има известни наредби за обмяна.
Ама хората се подчиняват на човешките наредби. Вие не разрешавайте с частния въпрос, дето казвате - без пари не може. Действително при сегашната наредба на нещата не може без пари. Все таки ще кажете на човека, когото го болят краката, казва: без пари не може, без автомобил не може. Но при здравия човек не може ли без файтон?
към втори вариант >>
Защо си гладен?
(втори вариант)
Какво разбират хората под думата „женитба"? Ще кажат: „То нищо не разбира." Всякога в женитбата разбират това, което не е никаква женитба. То е все едно да се зададе въпросът, защо ядете. Никой досега не е отговорил на въпроса, защо яде. Защото съм гладен.
Защо си гладен?
Е, природата е направила така. Защо го е направила? И т.н. Тоест това са ред въпроси, не мислете, че можете да отговорите на всички въпроси. Въпросите са безконечни.
към втори вариант >>
Ама хората се подчиняват на човешките наредби.
(втори вариант)
Аз вземам положението като идея, за онзи сиромаха. Защо си сиромах? Защото нямам нужда от пари. Идейно разбирам нещата. Не че в живота сега има известни наредби за обмяна.
Ама хората се подчиняват на човешките наредби.
Вие не разрешавайте с частния въпрос, дето казвате - без пари не може. Действително при сегашната наредба на нещата не може без пари. Все таки ще кажете на човека, когото го болят краката, казва: без пари не може, без автомобил не може. Но при здравия човек не може ли без файтон? Може. Но който не е здрав?
към втори вариант >>
Е, природата е направила така.
(втори вариант)
Ще кажат: „То нищо не разбира." Всякога в женитбата разбират това, което не е никаква женитба. То е все едно да се зададе въпросът, защо ядете. Никой досега не е отговорил на въпроса, защо яде. Защото съм гладен. Защо си гладен?
Е, природата е направила така.
Защо го е направила? И т.н. Тоест това са ред въпроси, не мислете, че можете да отговорите на всички въпроси. Въпросите са безконечни.
към втори вариант >>
Вие не разрешавайте с частния въпрос, дето казвате - без пари не може.
(втори вариант)
Защо си сиромах? Защото нямам нужда от пари. Идейно разбирам нещата. Не че в живота сега има известни наредби за обмяна. Ама хората се подчиняват на човешките наредби.
Вие не разрешавайте с частния въпрос, дето казвате - без пари не може.
Действително при сегашната наредба на нещата не може без пари. Все таки ще кажете на човека, когото го болят краката, казва: без пари не може, без автомобил не може. Но при здравия човек не може ли без файтон? Може. Но който не е здрав? Тогава ще извадим едно заключение за кого са автомобилите и файтоните.
към втори вариант >>
Защо го е направила?
(втори вариант)
То е все едно да се зададе въпросът, защо ядете. Никой досега не е отговорил на въпроса, защо яде. Защото съм гладен. Защо си гладен? Е, природата е направила така.
Защо го е направила?
И т.н. Тоест това са ред въпроси, не мислете, че можете да отговорите на всички въпроси. Въпросите са безконечни.
към втори вариант >>
Действително при сегашната наредба на нещата не може без пари.
(втори вариант)
Защото нямам нужда от пари. Идейно разбирам нещата. Не че в живота сега има известни наредби за обмяна. Ама хората се подчиняват на човешките наредби. Вие не разрешавайте с частния въпрос, дето казвате - без пари не може.
Действително при сегашната наредба на нещата не може без пари.
Все таки ще кажете на човека, когото го болят краката, казва: без пари не може, без автомобил не може. Но при здравия човек не може ли без файтон? Може. Но който не е здрав? Тогава ще извадим едно заключение за кого са автомобилите и файтоните. За здравите хора или за болните?
към втори вариант >>
И т.н.
(втори вариант)
Никой досега не е отговорил на въпроса, защо яде. Защото съм гладен. Защо си гладен? Е, природата е направила така. Защо го е направила?
И т.н.
Тоест това са ред въпроси, не мислете, че можете да отговорите на всички въпроси. Въпросите са безконечни.
към втори вариант >>
Все таки ще кажете на човека, когото го болят краката, казва: без пари не може, без автомобил не може.
(втори вариант)
Идейно разбирам нещата. Не че в живота сега има известни наредби за обмяна. Ама хората се подчиняват на човешките наредби. Вие не разрешавайте с частния въпрос, дето казвате - без пари не може. Действително при сегашната наредба на нещата не може без пари.
Все таки ще кажете на човека, когото го болят краката, казва: без пари не може, без автомобил не може.
Но при здравия човек не може ли без файтон? Може. Но който не е здрав? Тогава ще извадим едно заключение за кого са автомобилите и файтоните. За здравите хора или за болните? („За болните“) Психологически тук въпросът е малко скрит.
към втори вариант >>
Тоест това са ред въпроси, не мислете, че можете да отговорите на всички въпроси.
(втори вариант)
Защото съм гладен. Защо си гладен? Е, природата е направила така. Защо го е направила? И т.н.
Тоест това са ред въпроси, не мислете, че можете да отговорите на всички въпроси.
Въпросите са безконечни.
към втори вариант >>
Но при здравия човек не може ли без файтон?
(втори вариант)
Не че в живота сега има известни наредби за обмяна. Ама хората се подчиняват на човешките наредби. Вие не разрешавайте с частния въпрос, дето казвате - без пари не може. Действително при сегашната наредба на нещата не може без пари. Все таки ще кажете на човека, когото го болят краката, казва: без пари не може, без автомобил не може.
Но при здравия човек не може ли без файтон?
Може. Но който не е здрав? Тогава ще извадим едно заключение за кого са автомобилите и файтоните. За здравите хора или за болните? („За болните“) Психологически тук въпросът е малко скрит. Едно висше същество, то не може да ходи, понеже няма тези органи.
към втори вариант >>
Въпросите са безконечни.
(втори вариант)
Защо си гладен? Е, природата е направила така. Защо го е направила? И т.н. Тоест това са ред въпроси, не мислете, че можете да отговорите на всички въпроси.
Въпросите са безконечни.
към втори вариант >>
Може. Но който не е здрав?
(втори вариант)
Ама хората се подчиняват на човешките наредби. Вие не разрешавайте с частния въпрос, дето казвате - без пари не може. Действително при сегашната наредба на нещата не може без пари. Все таки ще кажете на човека, когото го болят краката, казва: без пари не може, без автомобил не може. Но при здравия човек не може ли без файтон?
Може. Но който не е здрав?
Тогава ще извадим едно заключение за кого са автомобилите и файтоните. За здравите хора или за болните? („За болните“) Психологически тук въпросът е малко скрит. Едно висше същество, то не може да ходи, понеже няма тези органи. Един ангел не може да ходи както един човек.
към втори вариант >>
Следователно, ще дойдете до едно място и ще отговорите: „Не мога да отговарям на този въпрос, не съм достигнал до него.
(втори вариант)
Следователно, ще дойдете до едно място и ще отговорите: „Не мога да отговарям на този въпрос, не съм достигнал до него.
Не съм толкова умен." Щом кажеш, че не си учен, ще се спре онова напрежение, защото в света има едно неестествено напрежение. Седиш, беден си, искаш да разрешиш въпроса, защо си беден. Този въпрос е толкова важен, както и въпросът, защо си богат. Защото идеята, която ти си внесъл, не ти е ясна, ти не знаеш защо си беден. Че нямаш пари?
към втори вариант >>
Тогава ще извадим едно заключение за кого са автомобилите и файтоните.
(втори вариант)
Вие не разрешавайте с частния въпрос, дето казвате - без пари не може. Действително при сегашната наредба на нещата не може без пари. Все таки ще кажете на човека, когото го болят краката, казва: без пари не може, без автомобил не може. Но при здравия човек не може ли без файтон? Може. Но който не е здрав?
Тогава ще извадим едно заключение за кого са автомобилите и файтоните.
За здравите хора или за болните? („За болните“) Психологически тук въпросът е малко скрит. Едно висше същество, то не може да ходи, понеже няма тези органи. Един ангел не може да ходи както един човек. Следователно той, като дойде, ще се окаже една нужда да го носят - ти ще носиш едно същество.
към втори вариант >>
Не съм толкова умен." Щом кажеш, че не си учен, ще се спре онова напрежение, защото в света има едно неестествено напрежение.
(втори вариант)
Следователно, ще дойдете до едно място и ще отговорите: „Не мога да отговарям на този въпрос, не съм достигнал до него.
Не съм толкова умен." Щом кажеш, че не си учен, ще се спре онова напрежение, защото в света има едно неестествено напрежение.
Седиш, беден си, искаш да разрешиш въпроса, защо си беден. Този въпрос е толкова важен, както и въпросът, защо си богат. Защото идеята, която ти си внесъл, не ти е ясна, ти не знаеш защо си беден. Че нямаш пари? Но ти си здрав, силен.
към втори вариант >>
За здравите хора или за болните?
(втори вариант)
Действително при сегашната наредба на нещата не може без пари. Все таки ще кажете на човека, когото го болят краката, казва: без пари не може, без автомобил не може. Но при здравия човек не може ли без файтон? Може. Но който не е здрав? Тогава ще извадим едно заключение за кого са автомобилите и файтоните.
За здравите хора или за болните?
(„За болните“) Психологически тук въпросът е малко скрит. Едно висше същество, то не може да ходи, понеже няма тези органи. Един ангел не може да ходи както един човек. Следователно той, като дойде, ще се окаже една нужда да го носят - ти ще носиш едно същество. Този ангел ще се качи на гърба на човека и онзи ще го вози.
към втори вариант >>
Седиш, беден си, искаш да разрешиш въпроса, защо си беден.
(втори вариант)
Следователно, ще дойдете до едно място и ще отговорите: „Не мога да отговарям на този въпрос, не съм достигнал до него. Не съм толкова умен." Щом кажеш, че не си учен, ще се спре онова напрежение, защото в света има едно неестествено напрежение.
Седиш, беден си, искаш да разрешиш въпроса, защо си беден.
Този въпрос е толкова важен, както и въпросът, защо си богат. Защото идеята, която ти си внесъл, не ти е ясна, ти не знаеш защо си беден. Че нямаш пари? Но ти си здрав, силен. Като хванеш един камък, можеш да го стиснеш.
към втори вариант >>
(„За болните“) Психологически тук въпросът е малко скрит.
(втори вариант)
Все таки ще кажете на човека, когото го болят краката, казва: без пари не може, без автомобил не може. Но при здравия човек не може ли без файтон? Може. Но който не е здрав? Тогава ще извадим едно заключение за кого са автомобилите и файтоните. За здравите хора или за болните?
(„За болните“) Психологически тук въпросът е малко скрит.
Едно висше същество, то не може да ходи, понеже няма тези органи. Един ангел не може да ходи както един човек. Следователно той, като дойде, ще се окаже една нужда да го носят - ти ще носиш едно същество. Този ангел ще се качи на гърба на човека и онзи ще го вози.
към втори вариант >>
Този въпрос е толкова важен, както и въпросът, защо си богат.
(втори вариант)
Следователно, ще дойдете до едно място и ще отговорите: „Не мога да отговарям на този въпрос, не съм достигнал до него. Не съм толкова умен." Щом кажеш, че не си учен, ще се спре онова напрежение, защото в света има едно неестествено напрежение. Седиш, беден си, искаш да разрешиш въпроса, защо си беден.
Този въпрос е толкова важен, както и въпросът, защо си богат.
Защото идеята, която ти си внесъл, не ти е ясна, ти не знаеш защо си беден. Че нямаш пари? Но ти си здрав, силен. Като хванеш един камък, можеш да го стиснеш. Е, човек, който е здрав, беден ли е?
към втори вариант >>
Едно висше същество, то не може да ходи, понеже няма тези органи.
(втори вариант)
Но при здравия човек не може ли без файтон? Може. Но който не е здрав? Тогава ще извадим едно заключение за кого са автомобилите и файтоните. За здравите хора или за болните? („За болните“) Психологически тук въпросът е малко скрит.
Едно висше същество, то не може да ходи, понеже няма тези органи.
Един ангел не може да ходи както един човек. Следователно той, като дойде, ще се окаже една нужда да го носят - ти ще носиш едно същество. Този ангел ще се качи на гърба на човека и онзи ще го вози.
към втори вариант >>
Защото идеята, която ти си внесъл, не ти е ясна, ти не знаеш защо си беден.
(втори вариант)
Следователно, ще дойдете до едно място и ще отговорите: „Не мога да отговарям на този въпрос, не съм достигнал до него. Не съм толкова умен." Щом кажеш, че не си учен, ще се спре онова напрежение, защото в света има едно неестествено напрежение. Седиш, беден си, искаш да разрешиш въпроса, защо си беден. Този въпрос е толкова важен, както и въпросът, защо си богат.
Защото идеята, която ти си внесъл, не ти е ясна, ти не знаеш защо си беден.
Че нямаш пари? Но ти си здрав, силен. Като хванеш един камък, можеш да го стиснеш. Е, човек, който е здрав, беден ли е? Казва: „Беден съм." Че тази идея не е права.
към втори вариант >>
Един ангел не може да ходи както един човек.
(втори вариант)
Може. Но който не е здрав? Тогава ще извадим едно заключение за кого са автомобилите и файтоните. За здравите хора или за болните? („За болните“) Психологически тук въпросът е малко скрит. Едно висше същество, то не може да ходи, понеже няма тези органи.
Един ангел не може да ходи както един човек.
Следователно той, като дойде, ще се окаже една нужда да го носят - ти ще носиш едно същество. Този ангел ще се качи на гърба на човека и онзи ще го вози.
към втори вариант >>
Че нямаш пари?
(втори вариант)
Следователно, ще дойдете до едно място и ще отговорите: „Не мога да отговарям на този въпрос, не съм достигнал до него. Не съм толкова умен." Щом кажеш, че не си учен, ще се спре онова напрежение, защото в света има едно неестествено напрежение. Седиш, беден си, искаш да разрешиш въпроса, защо си беден. Този въпрос е толкова важен, както и въпросът, защо си богат. Защото идеята, която ти си внесъл, не ти е ясна, ти не знаеш защо си беден.
Че нямаш пари?
Но ти си здрав, силен. Като хванеш един камък, можеш да го стиснеш. Е, човек, който е здрав, беден ли е? Казва: „Беден съм." Че тази идея не е права. Че пари нямаш в джоба си, че обуща нямаш на краката си, че шапка нямаш, може да си съвършено гол, но това ни най-малко не значи, че си беден.
към втори вариант >>
Следователно той, като дойде, ще се окаже една нужда да го носят - ти ще носиш едно същество.
(втори вариант)
Тогава ще извадим едно заключение за кого са автомобилите и файтоните. За здравите хора или за болните? („За болните“) Психологически тук въпросът е малко скрит. Едно висше същество, то не може да ходи, понеже няма тези органи. Един ангел не може да ходи както един човек.
Следователно той, като дойде, ще се окаже една нужда да го носят - ти ще носиш едно същество.
Този ангел ще се качи на гърба на човека и онзи ще го вози.
към втори вариант >>
Но ти си здрав, силен.
(втори вариант)
Не съм толкова умен." Щом кажеш, че не си учен, ще се спре онова напрежение, защото в света има едно неестествено напрежение. Седиш, беден си, искаш да разрешиш въпроса, защо си беден. Този въпрос е толкова важен, както и въпросът, защо си богат. Защото идеята, която ти си внесъл, не ти е ясна, ти не знаеш защо си беден. Че нямаш пари?
Но ти си здрав, силен.
Като хванеш един камък, можеш да го стиснеш. Е, човек, който е здрав, беден ли е? Казва: „Беден съм." Че тази идея не е права. Че пари нямаш в джоба си, че обуща нямаш на краката си, че шапка нямаш, може да си съвършено гол, но това ни най-малко не значи, че си беден. Ние сега сме свързали понятията беден, понеже пари нямаш.
към втори вариант >>
Този ангел ще се качи на гърба на човека и онзи ще го вози.
(втори вариант)
За здравите хора или за болните? („За болните“) Психологически тук въпросът е малко скрит. Едно висше същество, то не може да ходи, понеже няма тези органи. Един ангел не може да ходи както един човек. Следователно той, като дойде, ще се окаже една нужда да го носят - ти ще носиш едно същество.
Този ангел ще се качи на гърба на човека и онзи ще го вози.
към втори вариант >>
Като хванеш един камък, можеш да го стиснеш.
(втори вариант)
Седиш, беден си, искаш да разрешиш въпроса, защо си беден. Този въпрос е толкова важен, както и въпросът, защо си богат. Защото идеята, която ти си внесъл, не ти е ясна, ти не знаеш защо си беден. Че нямаш пари? Но ти си здрав, силен.
Като хванеш един камък, можеш да го стиснеш.
Е, човек, който е здрав, беден ли е? Казва: „Беден съм." Че тази идея не е права. Че пари нямаш в джоба си, че обуща нямаш на краката си, че шапка нямаш, може да си съвършено гол, но това ни най-малко не значи, че си беден. Ние сега сме свързали понятията беден, понеже пари нямаш. Това е съвсем друго нещо.
към втори вариант >>
Следователно онзи, който трябва да вози един файтон, той е на по-високо стъпало.
(втори вариант)
Следователно онзи, който трябва да вози един файтон, той е на по-високо стъпало.
Тогава, като видите, че някой се разхожда с файтон или автомобил, значи дошъл е някой от невидимия свят и той го разхожда. Даже и сега, като ходите с краката си, вие не сте сами. Вие разхождате някого. Ти разхождаш твоя ум. Твоят ум може ли да ходи - не може.
към втори вариант >>
Е, човек, който е здрав, беден ли е?
(втори вариант)
Този въпрос е толкова важен, както и въпросът, защо си богат. Защото идеята, която ти си внесъл, не ти е ясна, ти не знаеш защо си беден. Че нямаш пари? Но ти си здрав, силен. Като хванеш един камък, можеш да го стиснеш.
Е, човек, който е здрав, беден ли е?
Казва: „Беден съм." Че тази идея не е права. Че пари нямаш в джоба си, че обуща нямаш на краката си, че шапка нямаш, може да си съвършено гол, но това ни най-малко не значи, че си беден. Ние сега сме свързали понятията беден, понеже пари нямаш. Това е съвсем друго нещо. Щом си здрав, ще кажеш: „Богат съм." Защото много хора има облечени хубаво - и обуща имат, и шапка, и връзка, но са сиромаси.
към втори вариант >>
Тогава, като видите, че някой се разхожда с файтон или автомобил, значи дошъл е някой от невидимия свят и той го разхожда.
(втори вариант)
Следователно онзи, който трябва да вози един файтон, той е на по-високо стъпало.
Тогава, като видите, че някой се разхожда с файтон или автомобил, значи дошъл е някой от невидимия свят и той го разхожда.
Даже и сега, като ходите с краката си, вие не сте сами. Вие разхождате някого. Ти разхождаш твоя ум. Твоят ум може ли да ходи - не може. Но аз мога да разхождам моя ум.
към втори вариант >>
Казва: „Беден съм." Че тази идея не е права.
(втори вариант)
Защото идеята, която ти си внесъл, не ти е ясна, ти не знаеш защо си беден. Че нямаш пари? Но ти си здрав, силен. Като хванеш един камък, можеш да го стиснеш. Е, човек, който е здрав, беден ли е?
Казва: „Беден съм." Че тази идея не е права.
Че пари нямаш в джоба си, че обуща нямаш на краката си, че шапка нямаш, може да си съвършено гол, но това ни най-малко не значи, че си беден. Ние сега сме свързали понятията беден, понеже пари нямаш. Това е съвсем друго нещо. Щом си здрав, ще кажеш: „Богат съм." Защото много хора има облечени хубаво - и обуща имат, и шапка, и връзка, но са сиромаси. Кръвта им е нечиста.
към втори вариант >>
Даже и сега, като ходите с краката си, вие не сте сами.
(втори вариант)
Следователно онзи, който трябва да вози един файтон, той е на по-високо стъпало. Тогава, като видите, че някой се разхожда с файтон или автомобил, значи дошъл е някой от невидимия свят и той го разхожда.
Даже и сега, като ходите с краката си, вие не сте сами.
Вие разхождате някого. Ти разхождаш твоя ум. Твоят ум може ли да ходи - не може. Но аз мога да разхождам моя ум. Моят ум не може да ходи.
към втори вариант >>
Че пари нямаш в джоба си, че обуща нямаш на краката си, че шапка нямаш, може да си съвършено гол, но това ни най-малко не значи, че си беден.
(втори вариант)
Че нямаш пари? Но ти си здрав, силен. Като хванеш един камък, можеш да го стиснеш. Е, човек, който е здрав, беден ли е? Казва: „Беден съм." Че тази идея не е права.
Че пари нямаш в джоба си, че обуща нямаш на краката си, че шапка нямаш, може да си съвършено гол, но това ни най-малко не значи, че си беден.
Ние сега сме свързали понятията беден, понеже пари нямаш. Това е съвсем друго нещо. Щом си здрав, ще кажеш: „Богат съм." Защото много хора има облечени хубаво - и обуща имат, и шапка, и връзка, но са сиромаси. Кръвта им е нечиста. Той в мисъл не е богат, в чувства, във воля не е богат.
към втори вариант >>
Вие разхождате някого.
(втори вариант)
Следователно онзи, който трябва да вози един файтон, той е на по-високо стъпало. Тогава, като видите, че някой се разхожда с файтон или автомобил, значи дошъл е някой от невидимия свят и той го разхожда. Даже и сега, като ходите с краката си, вие не сте сами.
Вие разхождате някого.
Ти разхождаш твоя ум. Твоят ум може ли да ходи - не може. Но аз мога да разхождам моя ум. Моят ум не може да ходи.
към втори вариант >>
Ние сега сме свързали понятията беден, понеже пари нямаш.
(втори вариант)
Но ти си здрав, силен. Като хванеш един камък, можеш да го стиснеш. Е, човек, който е здрав, беден ли е? Казва: „Беден съм." Че тази идея не е права. Че пари нямаш в джоба си, че обуща нямаш на краката си, че шапка нямаш, може да си съвършено гол, но това ни най-малко не значи, че си беден.
Ние сега сме свързали понятията беден, понеже пари нямаш.
Това е съвсем друго нещо. Щом си здрав, ще кажеш: „Богат съм." Защото много хора има облечени хубаво - и обуща имат, и шапка, и връзка, но са сиромаси. Кръвта им е нечиста. Той в мисъл не е богат, в чувства, във воля не е богат.
към втори вариант >>
Ти разхождаш твоя ум.
(втори вариант)
Следователно онзи, който трябва да вози един файтон, той е на по-високо стъпало. Тогава, като видите, че някой се разхожда с файтон или автомобил, значи дошъл е някой от невидимия свят и той го разхожда. Даже и сега, като ходите с краката си, вие не сте сами. Вие разхождате някого.
Ти разхождаш твоя ум.
Твоят ум може ли да ходи - не може. Но аз мога да разхождам моя ум. Моят ум не може да ходи.
към втори вариант >>
Това е съвсем друго нещо.
(втори вариант)
Като хванеш един камък, можеш да го стиснеш. Е, човек, който е здрав, беден ли е? Казва: „Беден съм." Че тази идея не е права. Че пари нямаш в джоба си, че обуща нямаш на краката си, че шапка нямаш, може да си съвършено гол, но това ни най-малко не значи, че си беден. Ние сега сме свързали понятията беден, понеже пари нямаш.
Това е съвсем друго нещо.
Щом си здрав, ще кажеш: „Богат съм." Защото много хора има облечени хубаво - и обуща имат, и шапка, и връзка, но са сиромаси. Кръвта им е нечиста. Той в мисъл не е богат, в чувства, във воля не е богат.
към втори вариант >>
Твоят ум може ли да ходи - не може.
(втори вариант)
Следователно онзи, който трябва да вози един файтон, той е на по-високо стъпало. Тогава, като видите, че някой се разхожда с файтон или автомобил, значи дошъл е някой от невидимия свят и той го разхожда. Даже и сега, като ходите с краката си, вие не сте сами. Вие разхождате някого. Ти разхождаш твоя ум.
Твоят ум може ли да ходи - не може.
Но аз мога да разхождам моя ум. Моят ум не може да ходи.
към втори вариант >>
Щом си здрав, ще кажеш: „Богат съм." Защото много хора има облечени хубаво - и обуща имат, и шапка, и връзка, но са сиромаси.
(втори вариант)
Е, човек, който е здрав, беден ли е? Казва: „Беден съм." Че тази идея не е права. Че пари нямаш в джоба си, че обуща нямаш на краката си, че шапка нямаш, може да си съвършено гол, но това ни най-малко не значи, че си беден. Ние сега сме свързали понятията беден, понеже пари нямаш. Това е съвсем друго нещо.
Щом си здрав, ще кажеш: „Богат съм." Защото много хора има облечени хубаво - и обуща имат, и шапка, и връзка, но са сиромаси.
Кръвта им е нечиста. Той в мисъл не е богат, в чувства, във воля не е богат.
към втори вариант >>
Но аз мога да разхождам моя ум.
(втори вариант)
Тогава, като видите, че някой се разхожда с файтон или автомобил, значи дошъл е някой от невидимия свят и той го разхожда. Даже и сега, като ходите с краката си, вие не сте сами. Вие разхождате някого. Ти разхождаш твоя ум. Твоят ум може ли да ходи - не може.
Но аз мога да разхождам моя ум.
Моят ум не може да ходи.
към втори вариант >>
Кръвта им е нечиста.
(втори вариант)
Казва: „Беден съм." Че тази идея не е права. Че пари нямаш в джоба си, че обуща нямаш на краката си, че шапка нямаш, може да си съвършено гол, но това ни най-малко не значи, че си беден. Ние сега сме свързали понятията беден, понеже пари нямаш. Това е съвсем друго нещо. Щом си здрав, ще кажеш: „Богат съм." Защото много хора има облечени хубаво - и обуща имат, и шапка, и връзка, но са сиромаси.
Кръвта им е нечиста.
Той в мисъл не е богат, в чувства, във воля не е богат.
към втори вариант >>
Моят ум не може да ходи.
(втори вариант)
Даже и сега, като ходите с краката си, вие не сте сами. Вие разхождате някого. Ти разхождаш твоя ум. Твоят ум може ли да ходи - не може. Но аз мога да разхождам моя ум.
Моят ум не може да ходи.
към втори вариант >>
Той в мисъл не е богат, в чувства, във воля не е богат.
(втори вариант)
Че пари нямаш в джоба си, че обуща нямаш на краката си, че шапка нямаш, може да си съвършено гол, но това ни най-малко не значи, че си беден. Ние сега сме свързали понятията беден, понеже пари нямаш. Това е съвсем друго нещо. Щом си здрав, ще кажеш: „Богат съм." Защото много хора има облечени хубаво - и обуща имат, и шапка, и връзка, но са сиромаси. Кръвта им е нечиста.
Той в мисъл не е богат, в чувства, във воля не е богат.
към втори вариант >>
Та идеята е следната.
(втори вариант)
Та идеята е следната.
Винаги, което хората считат за почитание, се разбира една по-висша интелигентност, която слиза. Вземете един цар или един богат човек. Срамота е за него, ако той ходи пеш. Той трябва да има автомобил и да е добре облечен. Та тази е идеята.
към втори вариант >>
Та казвам, най-първо ще се освободите от тези социални заблуждения.
(втори вариант)
Та казвам, най-първо ще се освободите от тези социални заблуждения.
Казваш: „Сиромах съм." Така ти ще създадеш едно нещастие на себе си. Ако под думата „сиромашия" разбират само нямането на пари, то идеята не е права. Човек, който има изобилен живот, той не е сиромах. Той може да си създаде парите. Срещам един богат човек, хващам го за гушата, казвам: „Заеми ми 100 лева." Не иска да даде.
към втори вариант >>
Винаги, което хората считат за почитание, се разбира една по-висша интелигентност, която слиза.
(втори вариант)
Та идеята е следната.
Винаги, което хората считат за почитание, се разбира една по-висша интелигентност, която слиза.
Вземете един цар или един богат човек. Срамота е за него, ако той ходи пеш. Той трябва да има автомобил и да е добре облечен. Та тази е идеята. Но ти, човекът, ако останеш сам, какво ще правиш?
към втори вариант >>
Казваш: „Сиромах съм." Така ти ще създадеш едно нещастие на себе си.
(втори вариант)
Та казвам, най-първо ще се освободите от тези социални заблуждения.
Казваш: „Сиромах съм." Така ти ще създадеш едно нещастие на себе си.
Ако под думата „сиромашия" разбират само нямането на пари, то идеята не е права. Човек, който има изобилен живот, той не е сиромах. Той може да си създаде парите. Срещам един богат човек, хващам го за гушата, казвам: „Заеми ми 100 лева." Не иска да даде. Аз го раздрусам както една круша, и тя даде крушите.
към втори вариант >>
Вземете един цар или един богат човек.
(втори вариант)
Та идеята е следната. Винаги, което хората считат за почитание, се разбира една по-висша интелигентност, която слиза.
Вземете един цар или един богат човек.
Срамота е за него, ако той ходи пеш. Той трябва да има автомобил и да е добре облечен. Та тази е идеята. Но ти, човекът, ако останеш сам, какво ще правиш? Ако искаш да яздиш на файтон, това е пак за хората.
към втори вариант >>
Ако под думата „сиромашия" разбират само нямането на пари, то идеята не е права.
(втори вариант)
Та казвам, най-първо ще се освободите от тези социални заблуждения. Казваш: „Сиромах съм." Така ти ще създадеш едно нещастие на себе си.
Ако под думата „сиромашия" разбират само нямането на пари, то идеята не е права.
Човек, който има изобилен живот, той не е сиромах. Той може да си създаде парите. Срещам един богат човек, хващам го за гушата, казвам: „Заеми ми 100 лева." Не иска да даде. Аз го раздрусам както една круша, и тя даде крушите. Питам, имам ли аз право да раздрусам крушата?
към втори вариант >>
Срамота е за него, ако той ходи пеш.
(втори вариант)
Та идеята е следната. Винаги, което хората считат за почитание, се разбира една по-висша интелигентност, която слиза. Вземете един цар или един богат човек.
Срамота е за него, ако той ходи пеш.
Той трябва да има автомобил и да е добре облечен. Та тази е идеята. Но ти, човекът, ако останеш сам, какво ще правиш? Ако искаш да яздиш на файтон, това е пак за хората. Искаш да минеш през някоя улица с автомобил, да те видят твоите приятели.
към втори вариант >>
Човек, който има изобилен живот, той не е сиромах.
(втори вариант)
Та казвам, най-първо ще се освободите от тези социални заблуждения. Казваш: „Сиромах съм." Така ти ще създадеш едно нещастие на себе си. Ако под думата „сиромашия" разбират само нямането на пари, то идеята не е права.
Човек, който има изобилен живот, той не е сиромах.
Той може да си създаде парите. Срещам един богат човек, хващам го за гушата, казвам: „Заеми ми 100 лева." Не иска да даде. Аз го раздрусам както една круша, и тя даде крушите. Питам, имам ли аз право да раздрусам крушата? Щом съм здрав, имам право.
към втори вариант >>
Той трябва да има автомобил и да е добре облечен.
(втори вариант)
Та идеята е следната. Винаги, което хората считат за почитание, се разбира една по-висша интелигентност, която слиза. Вземете един цар или един богат човек. Срамота е за него, ако той ходи пеш.
Той трябва да има автомобил и да е добре облечен.
Та тази е идеята. Но ти, човекът, ако останеш сам, какво ще правиш? Ако искаш да яздиш на файтон, това е пак за хората. Искаш да минеш през някоя улица с автомобил, да те видят твоите приятели. Туриш си една шапка или някоя дреха, то е все за някого отвънка - който те види, да каже: „Тръгнало му." Или вземеш си бастуна или шапката, срешеш се хубаво, то пак не е за тебе, то е за другите хора.
към втори вариант >>
Той може да си създаде парите.
(втори вариант)
Та казвам, най-първо ще се освободите от тези социални заблуждения. Казваш: „Сиромах съм." Така ти ще създадеш едно нещастие на себе си. Ако под думата „сиромашия" разбират само нямането на пари, то идеята не е права. Човек, който има изобилен живот, той не е сиромах.
Той може да си създаде парите.
Срещам един богат човек, хващам го за гушата, казвам: „Заеми ми 100 лева." Не иска да даде. Аз го раздрусам както една круша, и тя даде крушите. Питам, имам ли аз право да раздрусам крушата? Щом съм здрав, имам право. Но законът е такъв, като раздрусаш крушата, ще те накарат да си напълниш торбата, че да не остане нито една круша на земята.
към втори вариант >>
Та тази е идеята.
(втори вариант)
Та идеята е следната. Винаги, което хората считат за почитание, се разбира една по-висша интелигентност, която слиза. Вземете един цар или един богат човек. Срамота е за него, ако той ходи пеш. Той трябва да има автомобил и да е добре облечен.
Та тази е идеята.
Но ти, човекът, ако останеш сам, какво ще правиш? Ако искаш да яздиш на файтон, това е пак за хората. Искаш да минеш през някоя улица с автомобил, да те видят твоите приятели. Туриш си една шапка или някоя дреха, то е все за някого отвънка - който те види, да каже: „Тръгнало му." Или вземеш си бастуна или шапката, срешеш се хубаво, то пак не е за тебе, то е за другите хора. Но с това заедно и ти се радваш.
към втори вариант >>
Срещам един богат човек, хващам го за гушата, казвам: „Заеми ми 100 лева." Не иска да даде.
(втори вариант)
Та казвам, най-първо ще се освободите от тези социални заблуждения. Казваш: „Сиромах съм." Така ти ще създадеш едно нещастие на себе си. Ако под думата „сиромашия" разбират само нямането на пари, то идеята не е права. Човек, който има изобилен живот, той не е сиромах. Той може да си създаде парите.
Срещам един богат човек, хващам го за гушата, казвам: „Заеми ми 100 лева." Не иска да даде.
Аз го раздрусам както една круша, и тя даде крушите. Питам, имам ли аз право да раздрусам крушата? Щом съм здрав, имам право. Но законът е такъв, като раздрусаш крушата, ще те накарат да си напълниш торбата, че да не остане нито една круша на земята. И като паднат, ще прочетеш колко круши са паднали.
към втори вариант >>
Но ти, човекът, ако останеш сам, какво ще правиш?
(втори вариант)
Винаги, което хората считат за почитание, се разбира една по-висша интелигентност, която слиза. Вземете един цар или един богат човек. Срамота е за него, ако той ходи пеш. Той трябва да има автомобил и да е добре облечен. Та тази е идеята.
Но ти, човекът, ако останеш сам, какво ще правиш?
Ако искаш да яздиш на файтон, това е пак за хората. Искаш да минеш през някоя улица с автомобил, да те видят твоите приятели. Туриш си една шапка или някоя дреха, то е все за някого отвънка - който те види, да каже: „Тръгнало му." Или вземеш си бастуна или шапката, срешеш се хубаво, то пак не е за тебе, то е за другите хора. Но с това заедно и ти се радваш. Ако вие бихте били сам в света, бихте ли отишли при един дрехар или какви обуща щяхте да носите?
към втори вариант >>
Аз го раздрусам както една круша, и тя даде крушите.
(втори вариант)
Казваш: „Сиромах съм." Така ти ще създадеш едно нещастие на себе си. Ако под думата „сиромашия" разбират само нямането на пари, то идеята не е права. Човек, който има изобилен живот, той не е сиромах. Той може да си създаде парите. Срещам един богат човек, хващам го за гушата, казвам: „Заеми ми 100 лева." Не иска да даде.
Аз го раздрусам както една круша, и тя даде крушите.
Питам, имам ли аз право да раздрусам крушата? Щом съм здрав, имам право. Но законът е такъв, като раздрусаш крушата, ще те накарат да си напълниш торбата, че да не остане нито една круша на земята. И като паднат, ще прочетеш колко круши са паднали. Защото здравият човек всичко вижда, а болният нищо не вижда.
към втори вариант >>
Ако искаш да яздиш на файтон, това е пак за хората.
(втори вариант)
Вземете един цар или един богат човек. Срамота е за него, ако той ходи пеш. Той трябва да има автомобил и да е добре облечен. Та тази е идеята. Но ти, човекът, ако останеш сам, какво ще правиш?
Ако искаш да яздиш на файтон, това е пак за хората.
Искаш да минеш през някоя улица с автомобил, да те видят твоите приятели. Туриш си една шапка или някоя дреха, то е все за някого отвънка - който те види, да каже: „Тръгнало му." Или вземеш си бастуна или шапката, срешеш се хубаво, то пак не е за тебе, то е за другите хора. Но с това заедно и ти се радваш. Ако вие бихте били сам в света, бихте ли отишли при един дрехар или какви обуща щяхте да носите? Вие щяхте да ходите неглиже и боси.
към втори вариант >>
Питам, имам ли аз право да раздрусам крушата?
(втори вариант)
Ако под думата „сиромашия" разбират само нямането на пари, то идеята не е права. Човек, който има изобилен живот, той не е сиромах. Той може да си създаде парите. Срещам един богат човек, хващам го за гушата, казвам: „Заеми ми 100 лева." Не иска да даде. Аз го раздрусам както една круша, и тя даде крушите.
Питам, имам ли аз право да раздрусам крушата?
Щом съм здрав, имам право. Но законът е такъв, като раздрусаш крушата, ще те накарат да си напълниш торбата, че да не остане нито една круша на земята. И като паднат, ще прочетеш колко круши са паднали. Защото здравият човек всичко вижда, а болният нищо не вижда. Болният, накъдето ходи, все за своя крак мисли, а за всички други работи той е сляп.
към втори вариант >>
Искаш да минеш през някоя улица с автомобил, да те видят твоите приятели.
(втори вариант)
Срамота е за него, ако той ходи пеш. Той трябва да има автомобил и да е добре облечен. Та тази е идеята. Но ти, човекът, ако останеш сам, какво ще правиш? Ако искаш да яздиш на файтон, това е пак за хората.
Искаш да минеш през някоя улица с автомобил, да те видят твоите приятели.
Туриш си една шапка или някоя дреха, то е все за някого отвънка - който те види, да каже: „Тръгнало му." Или вземеш си бастуна или шапката, срешеш се хубаво, то пак не е за тебе, то е за другите хора. Но с това заедно и ти се радваш. Ако вие бихте били сам в света, бихте ли отишли при един дрехар или какви обуща щяхте да носите? Вие щяхте да ходите неглиже и боси. Нито шапка щяхте да турите.
към втори вариант >>
Щом съм здрав, имам право.
(втори вариант)
Човек, който има изобилен живот, той не е сиромах. Той може да си създаде парите. Срещам един богат човек, хващам го за гушата, казвам: „Заеми ми 100 лева." Не иска да даде. Аз го раздрусам както една круша, и тя даде крушите. Питам, имам ли аз право да раздрусам крушата?
Щом съм здрав, имам право.
Но законът е такъв, като раздрусаш крушата, ще те накарат да си напълниш торбата, че да не остане нито една круша на земята. И като паднат, ще прочетеш колко круши са паднали. Защото здравият човек всичко вижда, а болният нищо не вижда. Болният, накъдето ходи, все за своя крак мисли, а за всички други работи той е сляп. А здравият човек, понеже няма с какво да се занимава, той ходи и наблюдава вънка проявите на природата.
към втори вариант >>
Туриш си една шапка или някоя дреха, то е все за някого отвънка - който те види, да каже: „Тръгнало му." Или вземеш си бастуна или шапката, срешеш се хубаво, то пак не е за тебе, то е за другите хора.
(втори вариант)
Той трябва да има автомобил и да е добре облечен. Та тази е идеята. Но ти, човекът, ако останеш сам, какво ще правиш? Ако искаш да яздиш на файтон, това е пак за хората. Искаш да минеш през някоя улица с автомобил, да те видят твоите приятели.
Туриш си една шапка или някоя дреха, то е все за някого отвънка - който те види, да каже: „Тръгнало му." Или вземеш си бастуна или шапката, срешеш се хубаво, то пак не е за тебе, то е за другите хора.
Но с това заедно и ти се радваш. Ако вие бихте били сам в света, бихте ли отишли при един дрехар или какви обуща щяхте да носите? Вие щяхте да ходите неглиже и боси. Нито шапка щяхте да турите. Но това са все пак само предположения.
към втори вариант >>
Но законът е такъв, като раздрусаш крушата, ще те накарат да си напълниш торбата, че да не остане нито една круша на земята.
(втори вариант)
Той може да си създаде парите. Срещам един богат човек, хващам го за гушата, казвам: „Заеми ми 100 лева." Не иска да даде. Аз го раздрусам както една круша, и тя даде крушите. Питам, имам ли аз право да раздрусам крушата? Щом съм здрав, имам право.
Но законът е такъв, като раздрусаш крушата, ще те накарат да си напълниш торбата, че да не остане нито една круша на земята.
И като паднат, ще прочетеш колко круши са паднали. Защото здравият човек всичко вижда, а болният нищо не вижда. Болният, накъдето ходи, все за своя крак мисли, а за всички други работи той е сляп. А здравият човек, понеже няма с какво да се занимава, той ходи и наблюдава вънка проявите на природата.
към втори вариант >>
Но с това заедно и ти се радваш.
(втори вариант)
Та тази е идеята. Но ти, човекът, ако останеш сам, какво ще правиш? Ако искаш да яздиш на файтон, това е пак за хората. Искаш да минеш през някоя улица с автомобил, да те видят твоите приятели. Туриш си една шапка или някоя дреха, то е все за някого отвънка - който те види, да каже: „Тръгнало му." Или вземеш си бастуна или шапката, срешеш се хубаво, то пак не е за тебе, то е за другите хора.
Но с това заедно и ти се радваш.
Ако вие бихте били сам в света, бихте ли отишли при един дрехар или какви обуща щяхте да носите? Вие щяхте да ходите неглиже и боси. Нито шапка щяхте да турите. Но това са все пак само предположения.
към втори вариант >>
И като паднат, ще прочетеш колко круши са паднали.
(втори вариант)
Срещам един богат човек, хващам го за гушата, казвам: „Заеми ми 100 лева." Не иска да даде. Аз го раздрусам както една круша, и тя даде крушите. Питам, имам ли аз право да раздрусам крушата? Щом съм здрав, имам право. Но законът е такъв, като раздрусаш крушата, ще те накарат да си напълниш торбата, че да не остане нито една круша на земята.
И като паднат, ще прочетеш колко круши са паднали.
Защото здравият човек всичко вижда, а болният нищо не вижда. Болният, накъдето ходи, все за своя крак мисли, а за всички други работи той е сляп. А здравият човек, понеже няма с какво да се занимава, той ходи и наблюдава вънка проявите на природата.
към втори вариант >>
Ако вие бихте били сам в света, бихте ли отишли при един дрехар или какви обуща щяхте да носите?
(втори вариант)
Но ти, човекът, ако останеш сам, какво ще правиш? Ако искаш да яздиш на файтон, това е пак за хората. Искаш да минеш през някоя улица с автомобил, да те видят твоите приятели. Туриш си една шапка или някоя дреха, то е все за някого отвънка - който те види, да каже: „Тръгнало му." Или вземеш си бастуна или шапката, срешеш се хубаво, то пак не е за тебе, то е за другите хора. Но с това заедно и ти се радваш.
Ако вие бихте били сам в света, бихте ли отишли при един дрехар или какви обуща щяхте да носите?
Вие щяхте да ходите неглиже и боси. Нито шапка щяхте да турите. Но това са все пак само предположения.
към втори вариант >>
Защото здравият човек всичко вижда, а болният нищо не вижда.
(втори вариант)
Аз го раздрусам както една круша, и тя даде крушите. Питам, имам ли аз право да раздрусам крушата? Щом съм здрав, имам право. Но законът е такъв, като раздрусаш крушата, ще те накарат да си напълниш торбата, че да не остане нито една круша на земята. И като паднат, ще прочетеш колко круши са паднали.
Защото здравият човек всичко вижда, а болният нищо не вижда.
Болният, накъдето ходи, все за своя крак мисли, а за всички други работи той е сляп. А здравият човек, понеже няма с какво да се занимава, той ходи и наблюдава вънка проявите на природата.
към втори вариант >>
Вие щяхте да ходите неглиже и боси.
(втори вариант)
Ако искаш да яздиш на файтон, това е пак за хората. Искаш да минеш през някоя улица с автомобил, да те видят твоите приятели. Туриш си една шапка или някоя дреха, то е все за някого отвънка - който те види, да каже: „Тръгнало му." Или вземеш си бастуна или шапката, срешеш се хубаво, то пак не е за тебе, то е за другите хора. Но с това заедно и ти се радваш. Ако вие бихте били сам в света, бихте ли отишли при един дрехар или какви обуща щяхте да носите?
Вие щяхте да ходите неглиже и боси.
Нито шапка щяхте да турите. Но това са все пак само предположения.
към втори вариант >>
Болният, накъдето ходи, все за своя крак мисли, а за всички други работи той е сляп.
(втори вариант)
Питам, имам ли аз право да раздрусам крушата? Щом съм здрав, имам право. Но законът е такъв, като раздрусаш крушата, ще те накарат да си напълниш торбата, че да не остане нито една круша на земята. И като паднат, ще прочетеш колко круши са паднали. Защото здравият човек всичко вижда, а болният нищо не вижда.
Болният, накъдето ходи, все за своя крак мисли, а за всички други работи той е сляп.
А здравият човек, понеже няма с какво да се занимава, той ходи и наблюдава вънка проявите на природата.
към втори вариант >>
Нито шапка щяхте да турите.
(втори вариант)
Искаш да минеш през някоя улица с автомобил, да те видят твоите приятели. Туриш си една шапка или някоя дреха, то е все за някого отвънка - който те види, да каже: „Тръгнало му." Или вземеш си бастуна или шапката, срешеш се хубаво, то пак не е за тебе, то е за другите хора. Но с това заедно и ти се радваш. Ако вие бихте били сам в света, бихте ли отишли при един дрехар или какви обуща щяхте да носите? Вие щяхте да ходите неглиже и боси.
Нито шапка щяхте да турите.
Но това са все пак само предположения.
към втори вариант >>
А здравият човек, понеже няма с какво да се занимава, той ходи и наблюдава вънка проявите на природата.
(втори вариант)
Щом съм здрав, имам право. Но законът е такъв, като раздрусаш крушата, ще те накарат да си напълниш торбата, че да не остане нито една круша на земята. И като паднат, ще прочетеш колко круши са паднали. Защото здравият човек всичко вижда, а болният нищо не вижда. Болният, накъдето ходи, все за своя крак мисли, а за всички други работи той е сляп.
А здравият човек, понеже няма с какво да се занимава, той ходи и наблюдава вънка проявите на природата.
към втори вариант >>
Но това са все пак само предположения.
(втори вариант)
Туриш си една шапка или някоя дреха, то е все за някого отвънка - който те види, да каже: „Тръгнало му." Или вземеш си бастуна или шапката, срешеш се хубаво, то пак не е за тебе, то е за другите хора. Но с това заедно и ти се радваш. Ако вие бихте били сам в света, бихте ли отишли при един дрехар или какви обуща щяхте да носите? Вие щяхте да ходите неглиже и боси. Нито шапка щяхте да турите.
Но това са все пак само предположения.
към втори вариант >>
На първо място вие трябва да се освободите от вашите привички.
(втори вариант)
На първо място вие трябва да се освободите от вашите привички.
Вземете идеята - искате да бъдете красив, всеки един от вас иска да бъде красив. Какво се подразбира под това? Защо ви е красотата? К., защо е красотата на човека? Нали всеки иска да бъде красив.
към втори вариант >>
Сега вторият въпрос.
(втори вариант)
Сега вторият въпрос.
Възможно ли е човек да бъде сам в света? Невъзможно е. Цялото включва своите части и частите включват цялото. Но и цялото не може да съществува без частите си. В цялото се включват частите, но и всяка част включва цялото в себе си, както и обратното.
към втори вариант >>
Вземете идеята - искате да бъдете красив, всеки един от вас иска да бъде красив.
(втори вариант)
На първо място вие трябва да се освободите от вашите привички.
Вземете идеята - искате да бъдете красив, всеки един от вас иска да бъде красив.
Какво се подразбира под това? Защо ви е красотата? К., защо е красотата на човека? Нали всеки иска да бъде красив. Като се погледне в огледалото, погледне веждите, очите и много му е приятно, че е красив.
към втори вариант >>
Възможно ли е човек да бъде сам в света?
(втори вариант)
Сега вторият въпрос.
Възможно ли е човек да бъде сам в света?
Невъзможно е. Цялото включва своите части и частите включват цялото. Но и цялото не може да съществува без частите си. В цялото се включват частите, но и всяка част включва цялото в себе си, както и обратното. Това са две идеи, които вървят заедно.
към втори вариант >>
Какво се подразбира под това?
(втори вариант)
На първо място вие трябва да се освободите от вашите привички. Вземете идеята - искате да бъдете красив, всеки един от вас иска да бъде красив.
Какво се подразбира под това?
Защо ви е красотата? К., защо е красотата на човека? Нали всеки иска да бъде красив. Като се погледне в огледалото, погледне веждите, очите и много му е приятно, че е красив. То се познава.
към втори вариант >>
Невъзможно е.
(втори вариант)
Сега вторият въпрос. Възможно ли е човек да бъде сам в света?
Невъзможно е.
Цялото включва своите части и частите включват цялото. Но и цялото не може да съществува без частите си. В цялото се включват частите, но и всяка част включва цялото в себе си, както и обратното. Това са две идеи, които вървят заедно. Кой може да каже, че е било време, когато ти не си съществувал?
към втори вариант >>
Защо ви е красотата?
(втори вариант)
На първо място вие трябва да се освободите от вашите привички. Вземете идеята - искате да бъдете красив, всеки един от вас иска да бъде красив. Какво се подразбира под това?
Защо ви е красотата?
К., защо е красотата на човека? Нали всеки иска да бъде красив. Като се погледне в огледалото, погледне веждите, очите и много му е приятно, че е красив. То се познава. Сега интимността на това чувство откъде е?
към втори вариант >>
Цялото включва своите части и частите включват цялото.
(втори вариант)
Сега вторият въпрос. Възможно ли е човек да бъде сам в света? Невъзможно е.
Цялото включва своите части и частите включват цялото.
Но и цялото не може да съществува без частите си. В цялото се включват частите, но и всяка част включва цялото в себе си, както и обратното. Това са две идеи, които вървят заедно. Кой може да каже, че е било време, когато ти не си съществувал? Може да мислите, че човек не е съществувал - това е наше понятие.
към втори вариант >>
К., защо е красотата на човека?
(втори вариант)
На първо място вие трябва да се освободите от вашите привички. Вземете идеята - искате да бъдете красив, всеки един от вас иска да бъде красив. Какво се подразбира под това? Защо ви е красотата?
К., защо е красотата на човека?
Нали всеки иска да бъде красив. Като се погледне в огледалото, погледне веждите, очите и много му е приятно, че е красив. То се познава. Сега интимността на това чувство откъде е? Естествено чувство е да бъде човек красив за самия него.
към втори вариант >>
Но и цялото не може да съществува без частите си.
(втори вариант)
Сега вторият въпрос. Възможно ли е човек да бъде сам в света? Невъзможно е. Цялото включва своите части и частите включват цялото.
Но и цялото не може да съществува без частите си.
В цялото се включват частите, но и всяка част включва цялото в себе си, както и обратното. Това са две идеи, които вървят заедно. Кой може да каже, че е било време, когато ти не си съществувал? Може да мислите, че човек не е съществувал - това е наше понятие. Може да мислите и другото, че човек е съществувал.
към втори вариант >>
Нали всеки иска да бъде красив.
(втори вариант)
На първо място вие трябва да се освободите от вашите привички. Вземете идеята - искате да бъдете красив, всеки един от вас иска да бъде красив. Какво се подразбира под това? Защо ви е красотата? К., защо е красотата на човека?
Нали всеки иска да бъде красив.
Като се погледне в огледалото, погледне веждите, очите и много му е приятно, че е красив. То се познава. Сега интимността на това чувство откъде е? Естествено чувство е да бъде човек красив за самия него. Как определяте красотата на човека?
към втори вариант >>
В цялото се включват частите, но и всяка част включва цялото в себе си, както и обратното.
(втори вариант)
Сега вторият въпрос. Възможно ли е човек да бъде сам в света? Невъзможно е. Цялото включва своите части и частите включват цялото. Но и цялото не може да съществува без частите си.
В цялото се включват частите, но и всяка част включва цялото в себе си, както и обратното.
Това са две идеи, които вървят заедно. Кой може да каже, че е било време, когато ти не си съществувал? Може да мислите, че човек не е съществувал - това е наше понятие. Може да мислите и другото, че човек е съществувал. Но това са допустими неща в човешката мисъл.
към втори вариант >>
Като се погледне в огледалото, погледне веждите, очите и много му е приятно, че е красив.
(втори вариант)
Вземете идеята - искате да бъдете красив, всеки един от вас иска да бъде красив. Какво се подразбира под това? Защо ви е красотата? К., защо е красотата на човека? Нали всеки иска да бъде красив.
Като се погледне в огледалото, погледне веждите, очите и много му е приятно, че е красив.
То се познава. Сега интимността на това чувство откъде е? Естествено чувство е да бъде човек красив за самия него. Как определяте красотата на човека? Има една външна красота, неподвижна красота на човека, както в картините, и друга една красота на подвижност, на израз.
към втори вариант >>
Това са две идеи, които вървят заедно.
(втори вариант)
Възможно ли е човек да бъде сам в света? Невъзможно е. Цялото включва своите части и частите включват цялото. Но и цялото не може да съществува без частите си. В цялото се включват частите, но и всяка част включва цялото в себе си, както и обратното.
Това са две идеи, които вървят заедно.
Кой може да каже, че е било време, когато ти не си съществувал? Може да мислите, че човек не е съществувал - това е наше понятие. Може да мислите и другото, че човек е съществувал. Но това са допустими неща в човешката мисъл. Това, за което човек може да мисли, шо е реално.
към втори вариант >>
То се познава.
(втори вариант)
Какво се подразбира под това? Защо ви е красотата? К., защо е красотата на човека? Нали всеки иска да бъде красив. Като се погледне в огледалото, погледне веждите, очите и много му е приятно, че е красив.
То се познава.
Сега интимността на това чувство откъде е? Естествено чувство е да бъде човек красив за самия него. Как определяте красотата на човека? Има една външна красота, неподвижна красота на човека, както в картините, и друга една красота на подвижност, на израз. Но красота и свобода почти заедно вървят.
към втори вариант >>
Кой може да каже, че е било време, когато ти не си съществувал?
(втори вариант)
Невъзможно е. Цялото включва своите части и частите включват цялото. Но и цялото не може да съществува без частите си. В цялото се включват частите, но и всяка част включва цялото в себе си, както и обратното. Това са две идеи, които вървят заедно.
Кой може да каже, че е било време, когато ти не си съществувал?
Може да мислите, че човек не е съществувал - това е наше понятие. Може да мислите и другото, че човек е съществувал. Но това са допустими неща в човешката мисъл. Това, за което човек може да мисли, шо е реално. И това, за което човек не може да мисли, не е реално.
към втори вариант >>
Сега интимността на това чувство откъде е?
(втори вариант)
Защо ви е красотата? К., защо е красотата на човека? Нали всеки иска да бъде красив. Като се погледне в огледалото, погледне веждите, очите и много му е приятно, че е красив. То се познава.
Сега интимността на това чувство откъде е?
Естествено чувство е да бъде човек красив за самия него. Как определяте красотата на човека? Има една външна красота, неподвижна красота на човека, както в картините, и друга една красота на подвижност, на израз. Но красота и свобода почти заедно вървят. Красивият човек е свободен човек.
към втори вариант >>
Може да мислите, че човек не е съществувал - това е наше понятие.
(втори вариант)
Цялото включва своите части и частите включват цялото. Но и цялото не може да съществува без частите си. В цялото се включват частите, но и всяка част включва цялото в себе си, както и обратното. Това са две идеи, които вървят заедно. Кой може да каже, че е било време, когато ти не си съществувал?
Може да мислите, че човек не е съществувал - това е наше понятие.
Може да мислите и другото, че човек е съществувал. Но това са допустими неща в човешката мисъл. Това, за което човек може да мисли, шо е реално. И това, за което човек не може да мисли, не е реално. Това, което не ти иде на ума, то не съществува.
към втори вариант >>
Естествено чувство е да бъде човек красив за самия него.
(втори вариант)
К., защо е красотата на човека? Нали всеки иска да бъде красив. Като се погледне в огледалото, погледне веждите, очите и много му е приятно, че е красив. То се познава. Сега интимността на това чувство откъде е?
Естествено чувство е да бъде човек красив за самия него.
Как определяте красотата на човека? Има една външна красота, неподвижна красота на човека, както в картините, и друга една красота на подвижност, на израз. Но красота и свобода почти заедно вървят. Красивият човек е свободен човек. Ти вече имаш нещо, на което разчиташ.
към втори вариант >>
Може да мислите и другото, че човек е съществувал.
(втори вариант)
Но и цялото не може да съществува без частите си. В цялото се включват частите, но и всяка част включва цялото в себе си, както и обратното. Това са две идеи, които вървят заедно. Кой може да каже, че е било време, когато ти не си съществувал? Може да мислите, че човек не е съществувал - това е наше понятие.
Може да мислите и другото, че човек е съществувал.
Но това са допустими неща в човешката мисъл. Това, за което човек може да мисли, шо е реално. И това, за което човек не може да мисли, не е реално. Това, което не ти иде на ума, то не съществува. Но това, което ти иде на ума, то съществува.
към втори вариант >>
Как определяте красотата на човека?
(втори вариант)
Нали всеки иска да бъде красив. Като се погледне в огледалото, погледне веждите, очите и много му е приятно, че е красив. То се познава. Сега интимността на това чувство откъде е? Естествено чувство е да бъде човек красив за самия него.
Как определяте красотата на човека?
Има една външна красота, неподвижна красота на човека, както в картините, и друга една красота на подвижност, на израз. Но красота и свобода почти заедно вървят. Красивият човек е свободен човек. Ти вече имаш нещо, на което разчиташ. Щом си красив, ти го съзнаваш и вървиш напред.
към втори вариант >>
Но това са допустими неща в човешката мисъл.
(втори вариант)
В цялото се включват частите, но и всяка част включва цялото в себе си, както и обратното. Това са две идеи, които вървят заедно. Кой може да каже, че е било време, когато ти не си съществувал? Може да мислите, че човек не е съществувал - това е наше понятие. Може да мислите и другото, че човек е съществувал.
Но това са допустими неща в човешката мисъл.
Това, за което човек може да мисли, шо е реално. И това, за което човек не може да мисли, не е реално. Това, което не ти иде на ума, то не съществува. Но това, което ти иде на ума, то съществува. Ще каже някой - това е фантазия.
към втори вариант >>
Има една външна красота, неподвижна красота на човека, както в картините, и друга една красота на подвижност, на израз.
(втори вариант)
Като се погледне в огледалото, погледне веждите, очите и много му е приятно, че е красив. То се познава. Сега интимността на това чувство откъде е? Естествено чувство е да бъде човек красив за самия него. Как определяте красотата на човека?
Има една външна красота, неподвижна красота на човека, както в картините, и друга една красота на подвижност, на израз.
Но красота и свобода почти заедно вървят. Красивият човек е свободен човек. Ти вече имаш нещо, на което разчиташ. Щом си красив, ти го съзнаваш и вървиш напред. Щом си грозен, ти пак вървиш, но нещо те ограничава, смущава те.
към втори вариант >>
Това, за което човек може да мисли, шо е реално.
(втори вариант)
Това са две идеи, които вървят заедно. Кой може да каже, че е било време, когато ти не си съществувал? Може да мислите, че човек не е съществувал - това е наше понятие. Може да мислите и другото, че човек е съществувал. Но това са допустими неща в човешката мисъл.
Това, за което човек може да мисли, шо е реално.
И това, за което човек не може да мисли, не е реално. Това, което не ти иде на ума, то не съществува. Но това, което ти иде на ума, то съществува. Ще каже някой - това е фантазия. Тази фантазия съществува.
към втори вариант >>
Но красота и свобода почти заедно вървят.
(втори вариант)
То се познава. Сега интимността на това чувство откъде е? Естествено чувство е да бъде човек красив за самия него. Как определяте красотата на човека? Има една външна красота, неподвижна красота на човека, както в картините, и друга една красота на подвижност, на израз.
Но красота и свобода почти заедно вървят.
Красивият човек е свободен човек. Ти вече имаш нещо, на което разчиташ. Щом си красив, ти го съзнаваш и вървиш напред. Щом си грозен, ти пак вървиш, но нещо те ограничава, смущава те. Та красивият човек е свободен човек.
към втори вариант >>
И това, за което човек не може да мисли, не е реално.
(втори вариант)
Кой може да каже, че е било време, когато ти не си съществувал? Може да мислите, че човек не е съществувал - това е наше понятие. Може да мислите и другото, че човек е съществувал. Но това са допустими неща в човешката мисъл. Това, за което човек може да мисли, шо е реално.
И това, за което човек не може да мисли, не е реално.
Това, което не ти иде на ума, то не съществува. Но това, което ти иде на ума, то съществува. Ще каже някой - това е фантазия. Тази фантазия съществува. Казва някой: „Аз си направих един палат от злато тъй, във въздуха.
към втори вариант >>
Красивият човек е свободен човек.
(втори вариант)
Сега интимността на това чувство откъде е? Естествено чувство е да бъде човек красив за самия него. Как определяте красотата на човека? Има една външна красота, неподвижна красота на човека, както в картините, и друга една красота на подвижност, на израз. Но красота и свобода почти заедно вървят.
Красивият човек е свободен човек.
Ти вече имаш нещо, на което разчиташ. Щом си красив, ти го съзнаваш и вървиш напред. Щом си грозен, ти пак вървиш, но нещо те ограничава, смущава те. Та красивият човек е свободен човек. Грозният човек нали страда, че не е красив.
към втори вариант >>
Това, което не ти иде на ума, то не съществува.
(втори вариант)
Може да мислите, че човек не е съществувал - това е наше понятие. Може да мислите и другото, че човек е съществувал. Но това са допустими неща в човешката мисъл. Това, за което човек може да мисли, шо е реално. И това, за което човек не може да мисли, не е реално.
Това, което не ти иде на ума, то не съществува.
Но това, което ти иде на ума, то съществува. Ще каже някой - това е фантазия. Тази фантазия съществува. Казва някой: „Аз си направих един палат от злато тъй, във въздуха. В действителния свят това не може да се направи, но вече този палат аз съм го съградил в ума си.
към втори вариант >>
Ти вече имаш нещо, на което разчиташ.
(втори вариант)
Естествено чувство е да бъде човек красив за самия него. Как определяте красотата на човека? Има една външна красота, неподвижна красота на човека, както в картините, и друга една красота на подвижност, на израз. Но красота и свобода почти заедно вървят. Красивият човек е свободен човек.
Ти вече имаш нещо, на което разчиташ.
Щом си красив, ти го съзнаваш и вървиш напред. Щом си грозен, ти пак вървиш, но нещо те ограничава, смущава те. Та красивият човек е свободен човек. Грозният човек нали страда, че не е красив. Постоянни сътресения стават у хората.
към втори вариант >>
Но това, което ти иде на ума, то съществува.
(втори вариант)
Може да мислите и другото, че човек е съществувал. Но това са допустими неща в човешката мисъл. Това, за което човек може да мисли, шо е реално. И това, за което човек не може да мисли, не е реално. Това, което не ти иде на ума, то не съществува.
Но това, което ти иде на ума, то съществува.
Ще каже някой - това е фантазия. Тази фантазия съществува. Казва някой: „Аз си направих един палат от злато тъй, във въздуха. В действителния свят това не може да се направи, но вече този палат аз съм го съградил в ума си. В света на моята мисъл е създаден той, поне една проекция има вътре от него." Но ние се отвлякохме от истинския въпрос.
към втори вариант >>
Щом си красив, ти го съзнаваш и вървиш напред.
(втори вариант)
Как определяте красотата на човека? Има една външна красота, неподвижна красота на човека, както в картините, и друга една красота на подвижност, на израз. Но красота и свобода почти заедно вървят. Красивият човек е свободен човек. Ти вече имаш нещо, на което разчиташ.
Щом си красив, ти го съзнаваш и вървиш напред.
Щом си грозен, ти пак вървиш, но нещо те ограничава, смущава те. Та красивият човек е свободен човек. Грозният човек нали страда, че не е красив. Постоянни сътресения стават у хората. Красивият човек все ти предава нещо.
към втори вариант >>
Ще каже някой - това е фантазия.
(втори вариант)
Но това са допустими неща в човешката мисъл. Това, за което човек може да мисли, шо е реално. И това, за което човек не може да мисли, не е реално. Това, което не ти иде на ума, то не съществува. Но това, което ти иде на ума, то съществува.
Ще каже някой - това е фантазия.
Тази фантазия съществува. Казва някой: „Аз си направих един палат от злато тъй, във въздуха. В действителния свят това не може да се направи, но вече този палат аз съм го съградил в ума си. В света на моята мисъл е създаден той, поне една проекция има вътре от него." Но ние се отвлякохме от истинския въпрос. Да се повърнем пак назад.
към втори вариант >>
Щом си грозен, ти пак вървиш, но нещо те ограничава, смущава те.
(втори вариант)
Има една външна красота, неподвижна красота на човека, както в картините, и друга една красота на подвижност, на израз. Но красота и свобода почти заедно вървят. Красивият човек е свободен човек. Ти вече имаш нещо, на което разчиташ. Щом си красив, ти го съзнаваш и вървиш напред.
Щом си грозен, ти пак вървиш, но нещо те ограничава, смущава те.
Та красивият човек е свободен човек. Грозният човек нали страда, че не е красив. Постоянни сътресения стават у хората. Красивият човек все ти предава нещо. И всички му отварят път.
към втори вариант >>
Тази фантазия съществува.
(втори вариант)
Това, за което човек може да мисли, шо е реално. И това, за което човек не може да мисли, не е реално. Това, което не ти иде на ума, то не съществува. Но това, което ти иде на ума, то съществува. Ще каже някой - това е фантазия.
Тази фантазия съществува.
Казва някой: „Аз си направих един палат от злато тъй, във въздуха. В действителния свят това не може да се направи, но вече този палат аз съм го съградил в ума си. В света на моята мисъл е създаден той, поне една проекция има вътре от него." Но ние се отвлякохме от истинския въпрос. Да се повърнем пак назад.
към втори вариант >>
Та красивият човек е свободен човек.
(втори вариант)
Но красота и свобода почти заедно вървят. Красивият човек е свободен човек. Ти вече имаш нещо, на което разчиташ. Щом си красив, ти го съзнаваш и вървиш напред. Щом си грозен, ти пак вървиш, но нещо те ограничава, смущава те.
Та красивият човек е свободен човек.
Грозният човек нали страда, че не е красив. Постоянни сътресения стават у хората. Красивият човек все ти предава нещо. И всички му отварят път. Въобще у хората има една слабост.
към втори вариант >>
Казва някой: „Аз си направих един палат от злато тъй, във въздуха.
(втори вариант)
И това, за което човек не може да мисли, не е реално. Това, което не ти иде на ума, то не съществува. Но това, което ти иде на ума, то съществува. Ще каже някой - това е фантазия. Тази фантазия съществува.
Казва някой: „Аз си направих един палат от злато тъй, във въздуха.
В действителния свят това не може да се направи, но вече този палат аз съм го съградил в ума си. В света на моята мисъл е създаден той, поне една проекция има вътре от него." Но ние се отвлякохме от истинския въпрос. Да се повърнем пак назад.
към втори вариант >>
Грозният човек нали страда, че не е красив.
(втори вариант)
Красивият човек е свободен човек. Ти вече имаш нещо, на което разчиташ. Щом си красив, ти го съзнаваш и вървиш напред. Щом си грозен, ти пак вървиш, но нещо те ограничава, смущава те. Та красивият човек е свободен човек.
Грозният човек нали страда, че не е красив.
Постоянни сътресения стават у хората. Красивият човек все ти предава нещо. И всички му отварят път. Въобще у хората има една слабост. Момъкът или момата, всеки отваря път на красивия човек.
към втори вариант >>
В действителния свят това не може да се направи, но вече този палат аз съм го съградил в ума си.
(втори вариант)
Това, което не ти иде на ума, то не съществува. Но това, което ти иде на ума, то съществува. Ще каже някой - това е фантазия. Тази фантазия съществува. Казва някой: „Аз си направих един палат от злато тъй, във въздуха.
В действителния свят това не може да се направи, но вече този палат аз съм го съградил в ума си.
В света на моята мисъл е създаден той, поне една проекция има вътре от него." Но ние се отвлякохме от истинския въпрос. Да се повърнем пак назад.
към втори вариант >>
Постоянни сътресения стават у хората.
(втори вариант)
Ти вече имаш нещо, на което разчиташ. Щом си красив, ти го съзнаваш и вървиш напред. Щом си грозен, ти пак вървиш, но нещо те ограничава, смущава те. Та красивият човек е свободен човек. Грозният човек нали страда, че не е красив.
Постоянни сътресения стават у хората.
Красивият човек все ти предава нещо. И всички му отварят път. Въобще у хората има една слабост. Момъкът или момата, всеки отваря път на красивия човек. Всякога човек обича красотата.
към втори вариант >>
В света на моята мисъл е създаден той, поне една проекция има вътре от него." Но ние се отвлякохме от истинския въпрос.
(втори вариант)
Но това, което ти иде на ума, то съществува. Ще каже някой - това е фантазия. Тази фантазия съществува. Казва някой: „Аз си направих един палат от злато тъй, във въздуха. В действителния свят това не може да се направи, но вече този палат аз съм го съградил в ума си.
В света на моята мисъл е създаден той, поне една проекция има вътре от него." Но ние се отвлякохме от истинския въпрос.
Да се повърнем пак назад.
към втори вариант >>
Красивият човек все ти предава нещо.
(втори вариант)
Щом си красив, ти го съзнаваш и вървиш напред. Щом си грозен, ти пак вървиш, но нещо те ограничава, смущава те. Та красивият човек е свободен човек. Грозният човек нали страда, че не е красив. Постоянни сътресения стават у хората.
Красивият човек все ти предава нещо.
И всички му отварят път. Въобще у хората има една слабост. Момъкът или момата, всеки отваря път на красивия човек. Всякога човек обича красотата. Има една красота, която "човек обича да гледа.
към втори вариант >>
Да се повърнем пак назад.
(втори вариант)
Ще каже някой - това е фантазия. Тази фантазия съществува. Казва някой: „Аз си направих един палат от злато тъй, във въздуха. В действителния свят това не може да се направи, но вече този палат аз съм го съградил в ума си. В света на моята мисъл е създаден той, поне една проекция има вътре от него." Но ние се отвлякохме от истинския въпрос.
Да се повърнем пак назад.
към втори вариант >>
И всички му отварят път.
(втори вариант)
Щом си грозен, ти пак вървиш, но нещо те ограничава, смущава те. Та красивият човек е свободен човек. Грозният човек нали страда, че не е красив. Постоянни сътресения стават у хората. Красивият човек все ти предава нещо.
И всички му отварят път.
Въобще у хората има една слабост. Момъкът или момата, всеки отваря път на красивия човек. Всякога човек обича красотата. Има една красота, която "човек обича да гледа. И това считаме за една привилегия.
към втори вариант >>
Сега започнете едно освобождение от ненужните мисли и желания.
(втори вариант)
Сега започнете едно освобождение от ненужните мисли и желания.
Кои желания са ненужни, К.? („Които спъват човека") Да кажем, желанието, да имаш два чифта обуща, да се возиш на автомобил или да яздиш на кон, да странстваш. Кои желания са потребни? Има желания, които са необходими. Можете ли да ми кажете един процес, който е необходим?
към втори вариант >>
Въобще у хората има една слабост.
(втори вариант)
Та красивият човек е свободен човек. Грозният човек нали страда, че не е красив. Постоянни сътресения стават у хората. Красивият човек все ти предава нещо. И всички му отварят път.
Въобще у хората има една слабост.
Момъкът или момата, всеки отваря път на красивия човек. Всякога човек обича красотата. Има една красота, която "човек обича да гледа. И това считаме за една привилегия. А когато видим едно страшилище или грозилище, и въпрос не става за такъв човек.
към втори вариант >>
Кои желания са ненужни, К.?
(втори вариант)
Сега започнете едно освобождение от ненужните мисли и желания.
Кои желания са ненужни, К.?
(„Които спъват човека") Да кажем, желанието, да имаш два чифта обуща, да се возиш на автомобил или да яздиш на кон, да странстваш. Кои желания са потребни? Има желания, които са необходими. Можете ли да ми кажете един процес, който е необходим? Една мисъл, която е необходима?
към втори вариант >>
Момъкът или момата, всеки отваря път на красивия човек.
(втори вариант)
Грозният човек нали страда, че не е красив. Постоянни сътресения стават у хората. Красивият човек все ти предава нещо. И всички му отварят път. Въобще у хората има една слабост.
Момъкът или момата, всеки отваря път на красивия човек.
Всякога човек обича красотата. Има една красота, която "човек обича да гледа. И това считаме за една привилегия. А когато видим едно страшилище или грозилище, и въпрос не става за такъв човек. На въпроса, кога се е появила красотата, аз отговарям - не е било време, когато красотата да не е съществувала.
към втори вариант >>
(„Които спъват човека") Да кажем, желанието, да имаш два чифта обуща, да се возиш на автомобил или да яздиш на кон, да странстваш.
(втори вариант)
Сега започнете едно освобождение от ненужните мисли и желания. Кои желания са ненужни, К.?
(„Които спъват човека") Да кажем, желанието, да имаш два чифта обуща, да се возиш на автомобил или да яздиш на кон, да странстваш.
Кои желания са потребни? Има желания, които са необходими. Можете ли да ми кажете един процес, който е необходим? Една мисъл, която е необходима? Да яде, трябва всеки един, нали?
към втори вариант >>
Всякога човек обича красотата.
(втори вариант)
Постоянни сътресения стават у хората. Красивият човек все ти предава нещо. И всички му отварят път. Въобще у хората има една слабост. Момъкът или момата, всеки отваря път на красивия човек.
Всякога човек обича красотата.
Има една красота, която "човек обича да гледа. И това считаме за една привилегия. А когато видим едно страшилище или грозилище, и въпрос не става за такъв човек. На въпроса, кога се е появила красотата, аз отговарям - не е било време, когато красотата да не е съществувала. Откога се е явил животът?
към втори вариант >>
Кои желания са потребни?
(втори вариант)
Сега започнете едно освобождение от ненужните мисли и желания. Кои желания са ненужни, К.? („Които спъват човека") Да кажем, желанието, да имаш два чифта обуща, да се возиш на автомобил или да яздиш на кон, да странстваш.
Кои желания са потребни?
Има желания, които са необходими. Можете ли да ми кажете един процес, който е необходим? Една мисъл, която е необходима? Да яде, трябва всеки един, нали? Пиенето на вода, дишането, това са процеси, без които не може.
към втори вариант >>
Има една красота, която "човек обича да гледа.
(втори вариант)
Красивият човек все ти предава нещо. И всички му отварят път. Въобще у хората има една слабост. Момъкът или момата, всеки отваря път на красивия човек. Всякога човек обича красотата.
Има една красота, която "човек обича да гледа.
И това считаме за една привилегия. А когато видим едно страшилище или грозилище, и въпрос не става за такъв човек. На въпроса, кога се е появила красотата, аз отговарям - не е било време, когато красотата да не е съществувала. Откога се е явил животът? Не е било време, когато животът не е съществувал.
към втори вариант >>
Има желания, които са необходими.
(втори вариант)
Сега започнете едно освобождение от ненужните мисли и желания. Кои желания са ненужни, К.? („Които спъват човека") Да кажем, желанието, да имаш два чифта обуща, да се возиш на автомобил или да яздиш на кон, да странстваш. Кои желания са потребни?
Има желания, които са необходими.
Можете ли да ми кажете един процес, който е необходим? Една мисъл, която е необходима? Да яде, трябва всеки един, нали? Пиенето на вода, дишането, това са процеси, без които не може. Дишането е един такъв процес.
към втори вариант >>
И това считаме за една привилегия.
(втори вариант)
И всички му отварят път. Въобще у хората има една слабост. Момъкът или момата, всеки отваря път на красивия човек. Всякога човек обича красотата. Има една красота, която "човек обича да гледа.
И това считаме за една привилегия.
А когато видим едно страшилище или грозилище, и въпрос не става за такъв човек. На въпроса, кога се е появила красотата, аз отговарям - не е било време, когато красотата да не е съществувала. Откога се е явил животът? Не е било време, когато животът не е съществувал.
към втори вариант >>
Можете ли да ми кажете един процес, който е необходим?
(втори вариант)
Сега започнете едно освобождение от ненужните мисли и желания. Кои желания са ненужни, К.? („Които спъват човека") Да кажем, желанието, да имаш два чифта обуща, да се возиш на автомобил или да яздиш на кон, да странстваш. Кои желания са потребни? Има желания, които са необходими.
Можете ли да ми кажете един процес, който е необходим?
Една мисъл, която е необходима? Да яде, трябва всеки един, нали? Пиенето на вода, дишането, това са процеси, без които не може. Дишането е един такъв процес. Никога няма да се спрем да питаме да дишаме ли, или не.
към втори вариант >>
А когато видим едно страшилище или грозилище, и въпрос не става за такъв човек.
(втори вариант)
Въобще у хората има една слабост. Момъкът или момата, всеки отваря път на красивия човек. Всякога човек обича красотата. Има една красота, която "човек обича да гледа. И това считаме за една привилегия.
А когато видим едно страшилище или грозилище, и въпрос не става за такъв човек.
На въпроса, кога се е появила красотата, аз отговарям - не е било време, когато красотата да не е съществувала. Откога се е явил животът? Не е било време, когато животът не е съществувал.
към втори вариант >>
Една мисъл, която е необходима?
(втори вариант)
Кои желания са ненужни, К.? („Които спъват човека") Да кажем, желанието, да имаш два чифта обуща, да се возиш на автомобил или да яздиш на кон, да странстваш. Кои желания са потребни? Има желания, които са необходими. Можете ли да ми кажете един процес, който е необходим?
Една мисъл, която е необходима?
Да яде, трябва всеки един, нали? Пиенето на вода, дишането, това са процеси, без които не може. Дишането е един такъв процес. Никога няма да се спрем да питаме да дишаме ли, или не. Та ще се спрете върху една мисъл, която е съществена.
към втори вариант >>
На въпроса, кога се е появила красотата, аз отговарям - не е било време, когато красотата да не е съществувала.
(втори вариант)
Момъкът или момата, всеки отваря път на красивия човек. Всякога човек обича красотата. Има една красота, която "човек обича да гледа. И това считаме за една привилегия. А когато видим едно страшилище или грозилище, и въпрос не става за такъв човек.
На въпроса, кога се е появила красотата, аз отговарям - не е било време, когато красотата да не е съществувала.
Откога се е явил животът? Не е било време, когато животът не е съществувал.
към втори вариант >>
Да яде, трябва всеки един, нали?
(втори вариант)
(„Които спъват човека") Да кажем, желанието, да имаш два чифта обуща, да се возиш на автомобил или да яздиш на кон, да странстваш. Кои желания са потребни? Има желания, които са необходими. Можете ли да ми кажете един процес, който е необходим? Една мисъл, която е необходима?
Да яде, трябва всеки един, нали?
Пиенето на вода, дишането, това са процеси, без които не може. Дишането е един такъв процес. Никога няма да се спрем да питаме да дишаме ли, или не. Та ще се спрете върху една мисъл, която е съществена. Оная мисъл е съществена, която може да даде равновесие.
към втори вариант >>
Откога се е явил животът?
(втори вариант)
Всякога човек обича красотата. Има една красота, която "човек обича да гледа. И това считаме за една привилегия. А когато видим едно страшилище или грозилище, и въпрос не става за такъв човек. На въпроса, кога се е появила красотата, аз отговарям - не е било време, когато красотата да не е съществувала.
Откога се е явил животът?
Не е било време, когато животът не е съществувал.
към втори вариант >>
Пиенето на вода, дишането, това са процеси, без които не може.
(втори вариант)
Кои желания са потребни? Има желания, които са необходими. Можете ли да ми кажете един процес, който е необходим? Една мисъл, която е необходима? Да яде, трябва всеки един, нали?
Пиенето на вода, дишането, това са процеси, без които не може.
Дишането е един такъв процес. Никога няма да се спрем да питаме да дишаме ли, или не. Та ще се спрете върху една мисъл, която е съществена. Оная мисъл е съществена, която може да даде равновесие. Всеки един човек трябва да намери в себе си своето равновесие.
към втори вариант >>
Не е било време, когато животът не е съществувал.
(втори вариант)
Има една красота, която "човек обича да гледа. И това считаме за една привилегия. А когато видим едно страшилище или грозилище, и въпрос не става за такъв човек. На въпроса, кога се е появила красотата, аз отговарям - не е било време, когато красотата да не е съществувала. Откога се е явил животът?
Не е било време, когато животът не е съществувал.
към втори вариант >>
Дишането е един такъв процес.
(втори вариант)
Има желания, които са необходими. Можете ли да ми кажете един процес, който е необходим? Една мисъл, която е необходима? Да яде, трябва всеки един, нали? Пиенето на вода, дишането, това са процеси, без които не може.
Дишането е един такъв процес.
Никога няма да се спрем да питаме да дишаме ли, или не. Та ще се спрете върху една мисъл, която е съществена. Оная мисъл е съществена, която може да даде равновесие. Всеки един човек трябва да намери в себе си своето равновесие. Оттам ще настане в тебе едно спокойствие и мир.
към втори вариант >>
Има въпроси, те са вечни тези въпроси.
(втори вариант)
Има въпроси, те са вечни тези въпроси.
Това са въпроси, на които не можем да отговорим. Този въпрос е разрешен, аз казвам тъй: на този въпрос аз не мога да отговоря, понеже има един, който го е разрешил.
към втори вариант >>
Никога няма да се спрем да питаме да дишаме ли, или не.
(втори вариант)
Можете ли да ми кажете един процес, който е необходим? Една мисъл, която е необходима? Да яде, трябва всеки един, нали? Пиенето на вода, дишането, това са процеси, без които не може. Дишането е един такъв процес.
Никога няма да се спрем да питаме да дишаме ли, или не.
Та ще се спрете върху една мисъл, която е съществена. Оная мисъл е съществена, която може да даде равновесие. Всеки един човек трябва да намери в себе си своето равновесие. Оттам ще настане в тебе едно спокойствие и мир. Това, което дава мир, това е основната мисъл на живота.
към втори вариант >>
Това са въпроси, на които не можем да отговорим.
(втори вариант)
Има въпроси, те са вечни тези въпроси.
Това са въпроси, на които не можем да отговорим.
Този въпрос е разрешен, аз казвам тъй: на този въпрос аз не мога да отговоря, понеже има един, който го е разрешил.
към втори вариант >>
Та ще се спрете върху една мисъл, която е съществена.
(втори вариант)
Една мисъл, която е необходима? Да яде, трябва всеки един, нали? Пиенето на вода, дишането, това са процеси, без които не може. Дишането е един такъв процес. Никога няма да се спрем да питаме да дишаме ли, или не.
Та ще се спрете върху една мисъл, която е съществена.
Оная мисъл е съществена, която може да даде равновесие. Всеки един човек трябва да намери в себе си своето равновесие. Оттам ще настане в тебе едно спокойствие и мир. Това, което дава мир, това е основната мисъл на живота. Щом ние изгубим основната мисъл в своя живот, вследствие на това ние изгубваме своето равновесие, нямаме опорна точка.
към втори вариант >>
Този въпрос е разрешен, аз казвам тъй: на този въпрос аз не мога да отговоря, понеже има един, който го е разрешил.
(втори вариант)
Има въпроси, те са вечни тези въпроси. Това са въпроси, на които не можем да отговорим.
Този въпрос е разрешен, аз казвам тъй: на този въпрос аз не мога да отговоря, понеже има един, който го е разрешил.
към втори вариант >>
Оная мисъл е съществена, която може да даде равновесие.
(втори вариант)
Да яде, трябва всеки един, нали? Пиенето на вода, дишането, това са процеси, без които не може. Дишането е един такъв процес. Никога няма да се спрем да питаме да дишаме ли, или не. Та ще се спрете върху една мисъл, която е съществена.
Оная мисъл е съществена, която може да даде равновесие.
Всеки един човек трябва да намери в себе си своето равновесие. Оттам ще настане в тебе едно спокойствие и мир. Това, което дава мир, това е основната мисъл на живота. Щом ние изгубим основната мисъл в своя живот, вследствие на това ние изгубваме своето равновесие, нямаме опорна точка. А щом нямате опорната точка на живота, един ден човек ще се спре.
към втори вариант >>
Тъй че аз не мога да разрешавам откъде иде животът. Отникъде.
(втори вариант)
Тъй че аз не мога да разрешавам откъде иде животът. Отникъде.
Животът отникъде не иде - той е вътре. Ние казваме, че животът излиза от Бога. Бог се проявява, но животът е един атрибут на Бога. Щом кажеш, че този живот иде отнякъде, значи като че е бил някъде вътре, когато животът не е бил. Този е въпросът, на който не се отговаря.
към втори вариант >>
Всеки един човек трябва да намери в себе си своето равновесие.
(втори вариант)
Пиенето на вода, дишането, това са процеси, без които не може. Дишането е един такъв процес. Никога няма да се спрем да питаме да дишаме ли, или не. Та ще се спрете върху една мисъл, която е съществена. Оная мисъл е съществена, която може да даде равновесие.
Всеки един човек трябва да намери в себе си своето равновесие.
Оттам ще настане в тебе едно спокойствие и мир. Това, което дава мир, това е основната мисъл на живота. Щом ние изгубим основната мисъл в своя живот, вследствие на това ние изгубваме своето равновесие, нямаме опорна точка. А щом нямате опорната точка на живота, един ден човек ще се спре.
към втори вариант >>
Животът отникъде не иде - той е вътре.
(втори вариант)
Тъй че аз не мога да разрешавам откъде иде животът. Отникъде.
Животът отникъде не иде - той е вътре.
Ние казваме, че животът излиза от Бога. Бог се проявява, но животът е един атрибут на Бога. Щом кажеш, че този живот иде отнякъде, значи като че е бил някъде вътре, когато животът не е бил. Този е въпросът, на който не се отговаря. Откъде иде животът?
към втори вариант >>
Оттам ще настане в тебе едно спокойствие и мир.
(втори вариант)
Дишането е един такъв процес. Никога няма да се спрем да питаме да дишаме ли, или не. Та ще се спрете върху една мисъл, която е съществена. Оная мисъл е съществена, която може да даде равновесие. Всеки един човек трябва да намери в себе си своето равновесие.
Оттам ще настане в тебе едно спокойствие и мир.
Това, което дава мир, това е основната мисъл на живота. Щом ние изгубим основната мисъл в своя живот, вследствие на това ние изгубваме своето равновесие, нямаме опорна точка. А щом нямате опорната точка на живота, един ден човек ще се спре.
към втори вариант >>
Ние казваме, че животът излиза от Бога.
(втори вариант)
Тъй че аз не мога да разрешавам откъде иде животът. Отникъде. Животът отникъде не иде - той е вътре.
Ние казваме, че животът излиза от Бога.
Бог се проявява, но животът е един атрибут на Бога. Щом кажеш, че този живот иде отнякъде, значи като че е бил някъде вътре, когато животът не е бил. Този е въпросът, на който не се отговаря. Откъде иде животът? Или какво нещо е животът?
към втори вариант >>
Това, което дава мир, това е основната мисъл на живота.
(втори вариант)
Никога няма да се спрем да питаме да дишаме ли, или не. Та ще се спрете върху една мисъл, която е съществена. Оная мисъл е съществена, която може да даде равновесие. Всеки един човек трябва да намери в себе си своето равновесие. Оттам ще настане в тебе едно спокойствие и мир.
Това, което дава мир, това е основната мисъл на живота.
Щом ние изгубим основната мисъл в своя живот, вследствие на това ние изгубваме своето равновесие, нямаме опорна точка. А щом нямате опорната точка на живота, един ден човек ще се спре.
към втори вариант >>
Бог се проявява, но животът е един атрибут на Бога.
(втори вариант)
Тъй че аз не мога да разрешавам откъде иде животът. Отникъде. Животът отникъде не иде - той е вътре. Ние казваме, че животът излиза от Бога.
Бог се проявява, но животът е един атрибут на Бога.
Щом кажеш, че този живот иде отнякъде, значи като че е бил някъде вътре, когато животът не е бил. Този е въпросът, на който не се отговаря. Откъде иде животът? Или какво нещо е животът? На това насмешка можеш да му кажеш.
към втори вариант >>
Щом ние изгубим основната мисъл в своя живот, вследствие на това ние изгубваме своето равновесие, нямаме опорна точка.
(втори вариант)
Та ще се спрете върху една мисъл, която е съществена. Оная мисъл е съществена, която може да даде равновесие. Всеки един човек трябва да намери в себе си своето равновесие. Оттам ще настане в тебе едно спокойствие и мир. Това, което дава мир, това е основната мисъл на живота.
Щом ние изгубим основната мисъл в своя живот, вследствие на това ние изгубваме своето равновесие, нямаме опорна точка.
А щом нямате опорната точка на живота, един ден човек ще се спре.
към втори вариант >>
Щом кажеш, че този живот иде отнякъде, значи като че е бил някъде вътре, когато животът не е бил.
(втори вариант)
Тъй че аз не мога да разрешавам откъде иде животът. Отникъде. Животът отникъде не иде - той е вътре. Ние казваме, че животът излиза от Бога. Бог се проявява, но животът е един атрибут на Бога.
Щом кажеш, че този живот иде отнякъде, значи като че е бил някъде вътре, когато животът не е бил.
Този е въпросът, на който не се отговаря. Откъде иде животът? Или какво нещо е животът? На това насмешка можеш да му кажеш. Когато някой ме пита този въпрос, аз имам една голяма топка и казвам: от тази топка излиза животът.
към втори вариант >>
А щом нямате опорната точка на живота, един ден човек ще се спре.
(втори вариант)
Оная мисъл е съществена, която може да даде равновесие. Всеки един човек трябва да намери в себе си своето равновесие. Оттам ще настане в тебе едно спокойствие и мир. Това, което дава мир, това е основната мисъл на живота. Щом ние изгубим основната мисъл в своя живот, вследствие на това ние изгубваме своето равновесие, нямаме опорна точка.
А щом нямате опорната точка на живота, един ден човек ще се спре.
към втори вариант >>
Този е въпросът, на който не се отговаря.
(втори вариант)
Тъй че аз не мога да разрешавам откъде иде животът. Отникъде. Животът отникъде не иде - той е вътре. Ние казваме, че животът излиза от Бога. Бог се проявява, но животът е един атрибут на Бога. Щом кажеш, че този живот иде отнякъде, значи като че е бил някъде вътре, когато животът не е бил.
Този е въпросът, на който не се отговаря.
Откъде иде животът? Или какво нещо е животът? На това насмешка можеш да му кажеш. Когато някой ме пита този въпрос, аз имам една голяма топка и казвам: от тази топка излиза животът. Че смешни са учените хора, като вземат една клетка - топката е това, и искат да ме убедят, че от тази клетка излиза животът.
към втори вариант >>
Та сега коя е основната мисъл, която ще ни даде равновесие?
(втори вариант)
Та сега коя е основната мисъл, която ще ни даде равновесие?
Това е равносилно да питам коя е основната мисъл. Един от вас ще каже истината, друг ще каже любовта, трети - мъдростта. Но това са само понятия. Основната мисъл е тази, която всякога трябва. И тя е съществена и едно с тебе.
към втори вариант >>
Откъде иде животът?
(втори вариант)
Животът отникъде не иде - той е вътре. Ние казваме, че животът излиза от Бога. Бог се проявява, но животът е един атрибут на Бога. Щом кажеш, че този живот иде отнякъде, значи като че е бил някъде вътре, когато животът не е бил. Този е въпросът, на който не се отговаря.
Откъде иде животът?
Или какво нещо е животът? На това насмешка можеш да му кажеш. Когато някой ме пита този въпрос, аз имам една голяма топка и казвам: от тази топка излиза животът. Че смешни са учените хора, като вземат една клетка - топката е това, и искат да ме убедят, че от тази клетка излиза животът. В това няма никаква философия.
към втори вариант >>
Това е равносилно да питам коя е основната мисъл.
(втори вариант)
Та сега коя е основната мисъл, която ще ни даде равновесие?
Това е равносилно да питам коя е основната мисъл.
Един от вас ще каже истината, друг ще каже любовта, трети - мъдростта. Но това са само понятия. Основната мисъл е тази, която всякога трябва. И тя е съществена и едно с тебе. Щом дойдеш go нея, mu веднага имаш равновесие.
към втори вариант >>
Или какво нещо е животът?
(втори вариант)
Ние казваме, че животът излиза от Бога. Бог се проявява, но животът е един атрибут на Бога. Щом кажеш, че този живот иде отнякъде, значи като че е бил някъде вътре, когато животът не е бил. Този е въпросът, на който не се отговаря. Откъде иде животът?
Или какво нещо е животът?
На това насмешка можеш да му кажеш. Когато някой ме пита този въпрос, аз имам една голяма топка и казвам: от тази топка излиза животът. Че смешни са учените хора, като вземат една клетка - топката е това, и искат да ме убедят, че от тази клетка излиза животът. В това няма никаква философия. Това са залъгалки, че от тази клетка се проявява животът.
към втори вариант >>
Един от вас ще каже истината, друг ще каже любовта, трети - мъдростта.
(втори вариант)
Та сега коя е основната мисъл, която ще ни даде равновесие? Това е равносилно да питам коя е основната мисъл.
Един от вас ще каже истината, друг ще каже любовта, трети - мъдростта.
Но това са само понятия. Основната мисъл е тази, която всякога трябва. И тя е съществена и едно с тебе. Щом дойдеш go нея, mu веднага имаш равновесие. Сега запример аз ще ви задам този въпрос, коя е основната мисъл на вашия живот?
към втори вариант >>
На това насмешка можеш да му кажеш.
(втори вариант)
Бог се проявява, но животът е един атрибут на Бога. Щом кажеш, че този живот иде отнякъде, значи като че е бил някъде вътре, когато животът не е бил. Този е въпросът, на който не се отговаря. Откъде иде животът? Или какво нещо е животът?
На това насмешка можеш да му кажеш.
Когато някой ме пита този въпрос, аз имам една голяма топка и казвам: от тази топка излиза животът. Че смешни са учените хора, като вземат една клетка - топката е това, и искат да ме убедят, че от тази клетка излиза животът. В това няма никаква философия. Това са залъгалки, че от тази клетка се проявява животът. Така могат да разсъждават хората, но ти, като се спреш в себе си, животът е една вътрешна целокупност.
към втори вариант >>
Но това са само понятия.
(втори вариант)
Та сега коя е основната мисъл, която ще ни даде равновесие? Това е равносилно да питам коя е основната мисъл. Един от вас ще каже истината, друг ще каже любовта, трети - мъдростта.
Но това са само понятия.
Основната мисъл е тази, която всякога трябва. И тя е съществена и едно с тебе. Щом дойдеш go нея, mu веднага имаш равновесие. Сега запример аз ще ви задам този въпрос, коя е основната мисъл на вашия живот? Аз не искам изведнъж да дадете отговор, то е трудно.
към втори вариант >>
Когато някой ме пита този въпрос, аз имам една голяма топка и казвам: от тази топка излиза животът.
(втори вариант)
Щом кажеш, че този живот иде отнякъде, значи като че е бил някъде вътре, когато животът не е бил. Този е въпросът, на който не се отговаря. Откъде иде животът? Или какво нещо е животът? На това насмешка можеш да му кажеш.
Когато някой ме пита този въпрос, аз имам една голяма топка и казвам: от тази топка излиза животът.
Че смешни са учените хора, като вземат една клетка - топката е това, и искат да ме убедят, че от тази клетка излиза животът. В това няма никаква философия. Това са залъгалки, че от тази клетка се проявява животът. Така могат да разсъждават хората, но ти, като се спреш в себе си, животът е една вътрешна целокупност. Най-после кажете им така: „Бъдете така добри да ме осветлите върху въпроса.
към втори вариант >>
Основната мисъл е тази, която всякога трябва.
(втори вариант)
Та сега коя е основната мисъл, която ще ни даде равновесие? Това е равносилно да питам коя е основната мисъл. Един от вас ще каже истината, друг ще каже любовта, трети - мъдростта. Но това са само понятия.
Основната мисъл е тази, която всякога трябва.
И тя е съществена и едно с тебе. Щом дойдеш go нея, mu веднага имаш равновесие. Сега запример аз ще ви задам този въпрос, коя е основната мисъл на вашия живот? Аз не искам изведнъж да дадете отговор, то е трудно. Основната мисъл - това е силата, мощта на човека.
към втори вариант >>
Че смешни са учените хора, като вземат една клетка - топката е това, и искат да ме убедят, че от тази клетка излиза животът.
(втори вариант)
Този е въпросът, на който не се отговаря. Откъде иде животът? Или какво нещо е животът? На това насмешка можеш да му кажеш. Когато някой ме пита този въпрос, аз имам една голяма топка и казвам: от тази топка излиза животът.
Че смешни са учените хора, като вземат една клетка - топката е това, и искат да ме убедят, че от тази клетка излиза животът.
В това няма никаква философия. Това са залъгалки, че от тази клетка се проявява животът. Така могат да разсъждават хората, но ти, като се спреш в себе си, животът е една вътрешна целокупност. Най-после кажете им така: „Бъдете така добри да ме осветлите върху въпроса. За мен има въпроси, на които не мога да отговоря и на които въобще човек не може да отговори." Може да ви запитат: „Ти любил ли си?
към втори вариант >>
И тя е съществена и едно с тебе.
(втори вариант)
Та сега коя е основната мисъл, която ще ни даде равновесие? Това е равносилно да питам коя е основната мисъл. Един от вас ще каже истината, друг ще каже любовта, трети - мъдростта. Но това са само понятия. Основната мисъл е тази, която всякога трябва.
И тя е съществена и едно с тебе.
Щом дойдеш go нея, mu веднага имаш равновесие. Сега запример аз ще ви задам този въпрос, коя е основната мисъл на вашия живот? Аз не искам изведнъж да дадете отговор, то е трудно. Основната мисъл - това е силата, мощта на човека. Докато човек намери тази основна мисъл, той е силен, той е мощен и няма нещо, което човек да не може да постигне.
към втори вариант >>
В това няма никаква философия.
(втори вариант)
Откъде иде животът? Или какво нещо е животът? На това насмешка можеш да му кажеш. Когато някой ме пита този въпрос, аз имам една голяма топка и казвам: от тази топка излиза животът. Че смешни са учените хора, като вземат една клетка - топката е това, и искат да ме убедят, че от тази клетка излиза животът.
В това няма никаква философия.
Това са залъгалки, че от тази клетка се проявява животът. Така могат да разсъждават хората, но ти, като се спреш в себе си, животът е една вътрешна целокупност. Най-после кажете им така: „Бъдете така добри да ме осветлите върху въпроса. За мен има въпроси, на които не мога да отговоря и на които въобще човек не може да отговори." Може да ви запитат: „Ти любил ли си? " Е, какво ще отговорите на този въпрос?
към втори вариант >>
Щом дойдеш go нея, mu веднага имаш равновесие.
(втори вариант)
Това е равносилно да питам коя е основната мисъл. Един от вас ще каже истината, друг ще каже любовта, трети - мъдростта. Но това са само понятия. Основната мисъл е тази, която всякога трябва. И тя е съществена и едно с тебе.
Щом дойдеш go нея, mu веднага имаш равновесие.
Сега запример аз ще ви задам този въпрос, коя е основната мисъл на вашия живот? Аз не искам изведнъж да дадете отговор, то е трудно. Основната мисъл - това е силата, мощта на човека. Докато човек намери тази основна мисъл, той е силен, той е мощен и няма нещо, което човек да не може да постигне. При губене на тази основна мисъл ние се разтваряме, но щом имаме тази основната мисъл предвид, ние имаме същественото.
към втори вариант >>
Това са залъгалки, че от тази клетка се проявява животът.
(втори вариант)
Или какво нещо е животът? На това насмешка можеш да му кажеш. Когато някой ме пита този въпрос, аз имам една голяма топка и казвам: от тази топка излиза животът. Че смешни са учените хора, като вземат една клетка - топката е това, и искат да ме убедят, че от тази клетка излиза животът. В това няма никаква философия.
Това са залъгалки, че от тази клетка се проявява животът.
Така могат да разсъждават хората, но ти, като се спреш в себе си, животът е една вътрешна целокупност. Най-после кажете им така: „Бъдете така добри да ме осветлите върху въпроса. За мен има въпроси, на които не мога да отговоря и на които въобще човек не може да отговори." Може да ви запитат: „Ти любил ли си? " Е, какво ще отговорите на този въпрос? Ще кажеш, че това е един въпрос.
към втори вариант >>
Сега запример аз ще ви задам този въпрос, коя е основната мисъл на вашия живот?
(втори вариант)
Един от вас ще каже истината, друг ще каже любовта, трети - мъдростта. Но това са само понятия. Основната мисъл е тази, която всякога трябва. И тя е съществена и едно с тебе. Щом дойдеш go нея, mu веднага имаш равновесие.
Сега запример аз ще ви задам този въпрос, коя е основната мисъл на вашия живот?
Аз не искам изведнъж да дадете отговор, то е трудно. Основната мисъл - това е силата, мощта на човека. Докато човек намери тази основна мисъл, той е силен, той е мощен и няма нещо, което човек да не може да постигне. При губене на тази основна мисъл ние се разтваряме, но щом имаме тази основната мисъл предвид, ние имаме същественото. А губим ли тази основна мисъл, ние изгубваме всичко, обезсърчаваме се, болни ставаме, недъгави, но след известно време, като я придобием, ние се уравновесяваме.
към втори вариант >>
Така могат да разсъждават хората, но ти, като се спреш в себе си, животът е една вътрешна целокупност.
(втори вариант)
На това насмешка можеш да му кажеш. Когато някой ме пита този въпрос, аз имам една голяма топка и казвам: от тази топка излиза животът. Че смешни са учените хора, като вземат една клетка - топката е това, и искат да ме убедят, че от тази клетка излиза животът. В това няма никаква философия. Това са залъгалки, че от тази клетка се проявява животът.
Така могат да разсъждават хората, но ти, като се спреш в себе си, животът е една вътрешна целокупност.
Най-после кажете им така: „Бъдете така добри да ме осветлите върху въпроса. За мен има въпроси, на които не мога да отговоря и на които въобще човек не може да отговори." Може да ви запитат: „Ти любил ли си? " Е, какво ще отговорите на този въпрос? Ще кажеш, че това е един въпрос. Но какво се разбира под думата „ти любил ли си"?
към втори вариант >>
Аз не искам изведнъж да дадете отговор, то е трудно.
(втори вариант)
Но това са само понятия. Основната мисъл е тази, която всякога трябва. И тя е съществена и едно с тебе. Щом дойдеш go нея, mu веднага имаш равновесие. Сега запример аз ще ви задам този въпрос, коя е основната мисъл на вашия живот?
Аз не искам изведнъж да дадете отговор, то е трудно.
Основната мисъл - това е силата, мощта на човека. Докато човек намери тази основна мисъл, той е силен, той е мощен и няма нещо, което човек да не може да постигне. При губене на тази основна мисъл ние се разтваряме, но щом имаме тази основната мисъл предвид, ние имаме същественото. А губим ли тази основна мисъл, ние изгубваме всичко, обезсърчаваме се, болни ставаме, недъгави, но след известно време, като я придобием, ние се уравновесяваме. Щом придобием своята мисъл, тя е магическата тояжка.
към втори вариант >>
Най-после кажете им така: „Бъдете така добри да ме осветлите върху въпроса.
(втори вариант)
Когато някой ме пита този въпрос, аз имам една голяма топка и казвам: от тази топка излиза животът. Че смешни са учените хора, като вземат една клетка - топката е това, и искат да ме убедят, че от тази клетка излиза животът. В това няма никаква философия. Това са залъгалки, че от тази клетка се проявява животът. Така могат да разсъждават хората, но ти, като се спреш в себе си, животът е една вътрешна целокупност.
Най-после кажете им така: „Бъдете така добри да ме осветлите върху въпроса.
За мен има въпроси, на които не мога да отговоря и на които въобще човек не може да отговори." Може да ви запитат: „Ти любил ли си? " Е, какво ще отговорите на този въпрос? Ще кажеш, че това е един въпрос. Но какво се разбира под думата „ти любил ли си"? Сега, ако на вас дадат този въпрос, ще ви бъде ли приятно, или неприятно?
към втори вариант >>
Основната мисъл - това е силата, мощта на човека.
(втори вариант)
Основната мисъл е тази, която всякога трябва. И тя е съществена и едно с тебе. Щом дойдеш go нея, mu веднага имаш равновесие. Сега запример аз ще ви задам този въпрос, коя е основната мисъл на вашия живот? Аз не искам изведнъж да дадете отговор, то е трудно.
Основната мисъл - това е силата, мощта на човека.
Докато човек намери тази основна мисъл, той е силен, той е мощен и няма нещо, което човек да не може да постигне. При губене на тази основна мисъл ние се разтваряме, но щом имаме тази основната мисъл предвид, ние имаме същественото. А губим ли тази основна мисъл, ние изгубваме всичко, обезсърчаваме се, болни ставаме, недъгави, но след известно време, като я придобием, ние се уравновесяваме. Щом придобием своята мисъл, тя е магическата тояжка. Ти щом я видиш, веднага у тебе се разведрява.
към втори вариант >>
За мен има въпроси, на които не мога да отговоря и на които въобще човек не може да отговори." Може да ви запитат: „Ти любил ли си?
(втори вариант)
Че смешни са учените хора, като вземат една клетка - топката е това, и искат да ме убедят, че от тази клетка излиза животът. В това няма никаква философия. Това са залъгалки, че от тази клетка се проявява животът. Така могат да разсъждават хората, но ти, като се спреш в себе си, животът е една вътрешна целокупност. Най-после кажете им така: „Бъдете така добри да ме осветлите върху въпроса.
За мен има въпроси, на които не мога да отговоря и на които въобще човек не може да отговори." Може да ви запитат: „Ти любил ли си?
" Е, какво ще отговорите на този въпрос? Ще кажеш, че това е един въпрос. Но какво се разбира под думата „ти любил ли си"? Сега, ако на вас дадат този въпрос, ще ви бъде ли приятно, или неприятно? Ти обичал ли си?
към втори вариант >>
Докато човек намери тази основна мисъл, той е силен, той е мощен и няма нещо, което човек да не може да постигне.
(втори вариант)
И тя е съществена и едно с тебе. Щом дойдеш go нея, mu веднага имаш равновесие. Сега запример аз ще ви задам този въпрос, коя е основната мисъл на вашия живот? Аз не искам изведнъж да дадете отговор, то е трудно. Основната мисъл - това е силата, мощта на човека.
Докато човек намери тази основна мисъл, той е силен, той е мощен и няма нещо, което човек да не може да постигне.
При губене на тази основна мисъл ние се разтваряме, но щом имаме тази основната мисъл предвид, ние имаме същественото. А губим ли тази основна мисъл, ние изгубваме всичко, обезсърчаваме се, болни ставаме, недъгави, но след известно време, като я придобием, ние се уравновесяваме. Щом придобием своята мисъл, тя е магическата тояжка. Ти щом я видиш, веднага у тебе се разведрява. Тази мисъл човек трябва да я определи.
към втори вариант >>
" Е, какво ще отговорите на този въпрос?
(втори вариант)
В това няма никаква философия. Това са залъгалки, че от тази клетка се проявява животът. Така могат да разсъждават хората, но ти, като се спреш в себе си, животът е една вътрешна целокупност. Най-после кажете им така: „Бъдете така добри да ме осветлите върху въпроса. За мен има въпроси, на които не мога да отговоря и на които въобще човек не може да отговори." Може да ви запитат: „Ти любил ли си?
" Е, какво ще отговорите на този въпрос?
Ще кажеш, че това е един въпрос. Но какво се разбира под думата „ти любил ли си"? Сега, ако на вас дадат този въпрос, ще ви бъде ли приятно, или неприятно? Ти обичал ли си? Това е един въпрос - обичаш ли?
към втори вариант >>
При губене на тази основна мисъл ние се разтваряме, но щом имаме тази основната мисъл предвид, ние имаме същественото.
(втори вариант)
Щом дойдеш go нея, mu веднага имаш равновесие. Сега запример аз ще ви задам този въпрос, коя е основната мисъл на вашия живот? Аз не искам изведнъж да дадете отговор, то е трудно. Основната мисъл - това е силата, мощта на човека. Докато човек намери тази основна мисъл, той е силен, той е мощен и няма нещо, което човек да не може да постигне.
При губене на тази основна мисъл ние се разтваряме, но щом имаме тази основната мисъл предвид, ние имаме същественото.
А губим ли тази основна мисъл, ние изгубваме всичко, обезсърчаваме се, болни ставаме, недъгави, но след известно време, като я придобием, ние се уравновесяваме. Щом придобием своята мисъл, тя е магическата тояжка. Ти щом я видиш, веднага у тебе се разведрява. Тази мисъл човек трябва да я определи. Има една мисъл у тебе, има нещо, щом помислиш, изведнъж станеш весел, бодър и тръгваш напред.
към втори вариант >>
Ще кажеш, че това е един въпрос.
(втори вариант)
Това са залъгалки, че от тази клетка се проявява животът. Така могат да разсъждават хората, но ти, като се спреш в себе си, животът е една вътрешна целокупност. Най-после кажете им така: „Бъдете така добри да ме осветлите върху въпроса. За мен има въпроси, на които не мога да отговоря и на които въобще човек не може да отговори." Може да ви запитат: „Ти любил ли си? " Е, какво ще отговорите на този въпрос?
Ще кажеш, че това е един въпрос.
Но какво се разбира под думата „ти любил ли си"? Сега, ако на вас дадат този въпрос, ще ви бъде ли приятно, или неприятно? Ти обичал ли си? Това е един въпрос - обичаш ли? Втори въпрос: обичан ли си?
към втори вариант >>
А губим ли тази основна мисъл, ние изгубваме всичко, обезсърчаваме се, болни ставаме, недъгави, но след известно време, като я придобием, ние се уравновесяваме.
(втори вариант)
Сега запример аз ще ви задам този въпрос, коя е основната мисъл на вашия живот? Аз не искам изведнъж да дадете отговор, то е трудно. Основната мисъл - това е силата, мощта на човека. Докато човек намери тази основна мисъл, той е силен, той е мощен и няма нещо, което човек да не може да постигне. При губене на тази основна мисъл ние се разтваряме, но щом имаме тази основната мисъл предвид, ние имаме същественото.
А губим ли тази основна мисъл, ние изгубваме всичко, обезсърчаваме се, болни ставаме, недъгави, но след известно време, като я придобием, ние се уравновесяваме.
Щом придобием своята мисъл, тя е магическата тояжка. Ти щом я видиш, веднага у тебе се разведрява. Тази мисъл човек трябва да я определи. Има една мисъл у тебе, има нещо, щом помислиш, изведнъж станеш весел, бодър и тръгваш напред. Ти си намерил своето място.
към втори вариант >>
Но какво се разбира под думата „ти любил ли си"?
(втори вариант)
Така могат да разсъждават хората, но ти, като се спреш в себе си, животът е една вътрешна целокупност. Най-после кажете им така: „Бъдете така добри да ме осветлите върху въпроса. За мен има въпроси, на които не мога да отговоря и на които въобще човек не може да отговори." Може да ви запитат: „Ти любил ли си? " Е, какво ще отговорите на този въпрос? Ще кажеш, че това е един въпрос.
Но какво се разбира под думата „ти любил ли си"?
Сега, ако на вас дадат този въпрос, ще ви бъде ли приятно, или неприятно? Ти обичал ли си? Това е един въпрос - обичаш ли? Втори въпрос: обичан ли си? Който ви запита така, вие може да му зададете един контра въпрос, кое го е подбудило да те пита - ти обичал ли си?
към втори вариант >>
Щом придобием своята мисъл, тя е магическата тояжка.
(втори вариант)
Аз не искам изведнъж да дадете отговор, то е трудно. Основната мисъл - това е силата, мощта на човека. Докато човек намери тази основна мисъл, той е силен, той е мощен и няма нещо, което човек да не може да постигне. При губене на тази основна мисъл ние се разтваряме, но щом имаме тази основната мисъл предвид, ние имаме същественото. А губим ли тази основна мисъл, ние изгубваме всичко, обезсърчаваме се, болни ставаме, недъгави, но след известно време, като я придобием, ние се уравновесяваме.
Щом придобием своята мисъл, тя е магическата тояжка.
Ти щом я видиш, веднага у тебе се разведрява. Тази мисъл човек трябва да я определи. Има една мисъл у тебе, има нещо, щом помислиш, изведнъж станеш весел, бодър и тръгваш напред. Ти си намерил своето място. Изгубиш ли тази мисъл предвид, веднага пак паднеш духом.
към втори вариант >>
Сега, ако на вас дадат този въпрос, ще ви бъде ли приятно, или неприятно?
(втори вариант)
Най-после кажете им така: „Бъдете така добри да ме осветлите върху въпроса. За мен има въпроси, на които не мога да отговоря и на които въобще човек не може да отговори." Може да ви запитат: „Ти любил ли си? " Е, какво ще отговорите на този въпрос? Ще кажеш, че това е един въпрос. Но какво се разбира под думата „ти любил ли си"?
Сега, ако на вас дадат този въпрос, ще ви бъде ли приятно, или неприятно?
Ти обичал ли си? Това е един въпрос - обичаш ли? Втори въпрос: обичан ли си? Който ви запита така, вие може да му зададете един контра въпрос, кое го е подбудило да те пита - ти обичал ли си? Сега на пръв поглед, ако някой ви запита така: „Ти обичал ли си", каква е неговата задна мисъл?
към втори вариант >>
Ти щом я видиш, веднага у тебе се разведрява.
(втори вариант)
Основната мисъл - това е силата, мощта на човека. Докато човек намери тази основна мисъл, той е силен, той е мощен и няма нещо, което човек да не може да постигне. При губене на тази основна мисъл ние се разтваряме, но щом имаме тази основната мисъл предвид, ние имаме същественото. А губим ли тази основна мисъл, ние изгубваме всичко, обезсърчаваме се, болни ставаме, недъгави, но след известно време, като я придобием, ние се уравновесяваме. Щом придобием своята мисъл, тя е магическата тояжка.
Ти щом я видиш, веднага у тебе се разведрява.
Тази мисъл човек трябва да я определи. Има една мисъл у тебе, има нещо, щом помислиш, изведнъж станеш весел, бодър и тръгваш напред. Ти си намерил своето място. Изгубиш ли тази мисъл предвид, веднага пак паднеш духом. И богатият, като изгуби тази мисъл, той става дряхъл и беден, а сиромахът като я намери, той вече не е беден.
към втори вариант >>
Ти обичал ли си?
(втори вариант)
За мен има въпроси, на които не мога да отговоря и на които въобще човек не може да отговори." Може да ви запитат: „Ти любил ли си? " Е, какво ще отговорите на този въпрос? Ще кажеш, че това е един въпрос. Но какво се разбира под думата „ти любил ли си"? Сега, ако на вас дадат този въпрос, ще ви бъде ли приятно, или неприятно?
Ти обичал ли си?
Това е един въпрос - обичаш ли? Втори въпрос: обичан ли си? Който ви запита така, вие може да му зададете един контра въпрос, кое го е подбудило да те пита - ти обичал ли си? Сега на пръв поглед, ако някой ви запита така: „Ти обичал ли си", каква е неговата задна мисъл? Понеже този въпрос го считате за личен, направете въпроса безличен.
към втори вариант >>
Тази мисъл човек трябва да я определи.
(втори вариант)
Докато човек намери тази основна мисъл, той е силен, той е мощен и няма нещо, което човек да не може да постигне. При губене на тази основна мисъл ние се разтваряме, но щом имаме тази основната мисъл предвид, ние имаме същественото. А губим ли тази основна мисъл, ние изгубваме всичко, обезсърчаваме се, болни ставаме, недъгави, но след известно време, като я придобием, ние се уравновесяваме. Щом придобием своята мисъл, тя е магическата тояжка. Ти щом я видиш, веднага у тебе се разведрява.
Тази мисъл човек трябва да я определи.
Има една мисъл у тебе, има нещо, щом помислиш, изведнъж станеш весел, бодър и тръгваш напред. Ти си намерил своето място. Изгубиш ли тази мисъл предвид, веднага пак паднеш духом. И богатият, като изгуби тази мисъл, той става дряхъл и беден, а сиромахът като я намери, той вече не е беден. Това е богатството.
към втори вариант >>
Това е един въпрос - обичаш ли?
(втори вариант)
" Е, какво ще отговорите на този въпрос? Ще кажеш, че това е един въпрос. Но какво се разбира под думата „ти любил ли си"? Сега, ако на вас дадат този въпрос, ще ви бъде ли приятно, или неприятно? Ти обичал ли си?
Това е един въпрос - обичаш ли?
Втори въпрос: обичан ли си? Който ви запита така, вие може да му зададете един контра въпрос, кое го е подбудило да те пита - ти обичал ли си? Сега на пръв поглед, ако някой ви запита така: „Ти обичал ли си", каква е неговата задна мисъл? Понеже този въпрос го считате за личен, направете въпроса безличен. Представете си, че вие сте сам в света и около вас има само камъни и ти се запитваш: „Обичам ли аз тези камъни?
към втори вариант >>
Има една мисъл у тебе, има нещо, щом помислиш, изведнъж станеш весел, бодър и тръгваш напред.
(втори вариант)
При губене на тази основна мисъл ние се разтваряме, но щом имаме тази основната мисъл предвид, ние имаме същественото. А губим ли тази основна мисъл, ние изгубваме всичко, обезсърчаваме се, болни ставаме, недъгави, но след известно време, като я придобием, ние се уравновесяваме. Щом придобием своята мисъл, тя е магическата тояжка. Ти щом я видиш, веднага у тебе се разведрява. Тази мисъл човек трябва да я определи.
Има една мисъл у тебе, има нещо, щом помислиш, изведнъж станеш весел, бодър и тръгваш напред.
Ти си намерил своето място. Изгубиш ли тази мисъл предвид, веднага пак паднеш духом. И богатият, като изгуби тази мисъл, той става дряхъл и беден, а сиромахът като я намери, той вече не е беден. Това е богатството. И., виждал ли си твоята основна мисъл?
към втори вариант >>
Втори въпрос: обичан ли си?
(втори вариант)
Ще кажеш, че това е един въпрос. Но какво се разбира под думата „ти любил ли си"? Сега, ако на вас дадат този въпрос, ще ви бъде ли приятно, или неприятно? Ти обичал ли си? Това е един въпрос - обичаш ли?
Втори въпрос: обичан ли си?
Който ви запита така, вие може да му зададете един контра въпрос, кое го е подбудило да те пита - ти обичал ли си? Сега на пръв поглед, ако някой ви запита така: „Ти обичал ли си", каква е неговата задна мисъл? Понеже този въпрос го считате за личен, направете въпроса безличен. Представете си, че вие сте сам в света и около вас има само камъни и ти се запитваш: „Обичам ли аз тези камъни? " Тези камъни спят и нито един не иска да знае дали ти ги обичаш.
към втори вариант >>
Ти си намерил своето място.
(втори вариант)
А губим ли тази основна мисъл, ние изгубваме всичко, обезсърчаваме се, болни ставаме, недъгави, но след известно време, като я придобием, ние се уравновесяваме. Щом придобием своята мисъл, тя е магическата тояжка. Ти щом я видиш, веднага у тебе се разведрява. Тази мисъл човек трябва да я определи. Има една мисъл у тебе, има нещо, щом помислиш, изведнъж станеш весел, бодър и тръгваш напред.
Ти си намерил своето място.
Изгубиш ли тази мисъл предвид, веднага пак паднеш духом. И богатият, като изгуби тази мисъл, той става дряхъл и беден, а сиромахът като я намери, той вече не е беден. Това е богатството. И., виждал ли си твоята основна мисъл? (С: "Намерих една тема от брата Дьрзев „Основната идея на моя живот " Да долавям тоновете от невидимия свят.")
към втори вариант >>
Който ви запита така, вие може да му зададете един контра въпрос, кое го е подбудило да те пита - ти обичал ли си?
(втори вариант)
Но какво се разбира под думата „ти любил ли си"? Сега, ако на вас дадат този въпрос, ще ви бъде ли приятно, или неприятно? Ти обичал ли си? Това е един въпрос - обичаш ли? Втори въпрос: обичан ли си?
Който ви запита така, вие може да му зададете един контра въпрос, кое го е подбудило да те пита - ти обичал ли си?
Сега на пръв поглед, ако някой ви запита така: „Ти обичал ли си", каква е неговата задна мисъл? Понеже този въпрос го считате за личен, направете въпроса безличен. Представете си, че вие сте сам в света и около вас има само камъни и ти се запитваш: „Обичам ли аз тези камъни? " Тези камъни спят и нито един не иска да знае дали ти ги обичаш. Но запитай се ти сам обичаш ли тези камъни?
към втори вариант >>
Изгубиш ли тази мисъл предвид, веднага пак паднеш духом.
(втори вариант)
Щом придобием своята мисъл, тя е магическата тояжка. Ти щом я видиш, веднага у тебе се разведрява. Тази мисъл човек трябва да я определи. Има една мисъл у тебе, има нещо, щом помислиш, изведнъж станеш весел, бодър и тръгваш напред. Ти си намерил своето място.
Изгубиш ли тази мисъл предвид, веднага пак паднеш духом.
И богатият, като изгуби тази мисъл, той става дряхъл и беден, а сиромахът като я намери, той вече не е беден. Това е богатството. И., виждал ли си твоята основна мисъл? (С: "Намерих една тема от брата Дьрзев „Основната идея на моя живот " Да долавям тоновете от невидимия свят.")
към втори вариант >>
Сега на пръв поглед, ако някой ви запита така: „Ти обичал ли си", каква е неговата задна мисъл?
(втори вариант)
Сега, ако на вас дадат този въпрос, ще ви бъде ли приятно, или неприятно? Ти обичал ли си? Това е един въпрос - обичаш ли? Втори въпрос: обичан ли си? Който ви запита така, вие може да му зададете един контра въпрос, кое го е подбудило да те пита - ти обичал ли си?
Сега на пръв поглед, ако някой ви запита така: „Ти обичал ли си", каква е неговата задна мисъл?
Понеже този въпрос го считате за личен, направете въпроса безличен. Представете си, че вие сте сам в света и около вас има само камъни и ти се запитваш: „Обичам ли аз тези камъни? " Тези камъни спят и нито един не иска да знае дали ти ги обичаш. Но запитай се ти сам обичаш ли тези камъни? Тогава въпросът става безличен.
към втори вариант >>
И богатият, като изгуби тази мисъл, той става дряхъл и беден, а сиромахът като я намери, той вече не е беден.
(втори вариант)
Ти щом я видиш, веднага у тебе се разведрява. Тази мисъл човек трябва да я определи. Има една мисъл у тебе, има нещо, щом помислиш, изведнъж станеш весел, бодър и тръгваш напред. Ти си намерил своето място. Изгубиш ли тази мисъл предвид, веднага пак паднеш духом.
И богатият, като изгуби тази мисъл, той става дряхъл и беден, а сиромахът като я намери, той вече не е беден.
Това е богатството. И., виждал ли си твоята основна мисъл? (С: "Намерих една тема от брата Дьрзев „Основната идея на моя живот " Да долавям тоновете от невидимия свят.")
към втори вариант >>
Понеже този въпрос го считате за личен, направете въпроса безличен.
(втори вариант)
Ти обичал ли си? Това е един въпрос - обичаш ли? Втори въпрос: обичан ли си? Който ви запита така, вие може да му зададете един контра въпрос, кое го е подбудило да те пита - ти обичал ли си? Сега на пръв поглед, ако някой ви запита така: „Ти обичал ли си", каква е неговата задна мисъл?
Понеже този въпрос го считате за личен, направете въпроса безличен.
Представете си, че вие сте сам в света и около вас има само камъни и ти се запитваш: „Обичам ли аз тези камъни? " Тези камъни спят и нито един не иска да знае дали ти ги обичаш. Но запитай се ти сам обичаш ли тези камъни? Тогава въпросът става безличен. Въпросът „Обичаш ли" - това е въпрос, на който само човек отговаря.
към втори вариант >>
Това е богатството.
(втори вариант)
Тази мисъл човек трябва да я определи. Има една мисъл у тебе, има нещо, щом помислиш, изведнъж станеш весел, бодър и тръгваш напред. Ти си намерил своето място. Изгубиш ли тази мисъл предвид, веднага пак паднеш духом. И богатият, като изгуби тази мисъл, той става дряхъл и беден, а сиромахът като я намери, той вече не е беден.
Това е богатството.
И., виждал ли си твоята основна мисъл? (С: "Намерих една тема от брата Дьрзев „Основната идея на моя живот " Да долавям тоновете от невидимия свят.")
към втори вариант >>
Представете си, че вие сте сам в света и около вас има само камъни и ти се запитваш: „Обичам ли аз тези камъни?
(втори вариант)
Това е един въпрос - обичаш ли? Втори въпрос: обичан ли си? Който ви запита така, вие може да му зададете един контра въпрос, кое го е подбудило да те пита - ти обичал ли си? Сега на пръв поглед, ако някой ви запита така: „Ти обичал ли си", каква е неговата задна мисъл? Понеже този въпрос го считате за личен, направете въпроса безличен.
Представете си, че вие сте сам в света и около вас има само камъни и ти се запитваш: „Обичам ли аз тези камъни?
" Тези камъни спят и нито един не иска да знае дали ти ги обичаш. Но запитай се ти сам обичаш ли тези камъни? Тогава въпросът става безличен. Въпросът „Обичаш ли" - това е въпрос, на който само човек отговаря. Той е въпрос, който не се отнася дo тебе.
към втори вариант >>
И., виждал ли си твоята основна мисъл?
(втори вариант)
Има една мисъл у тебе, има нещо, щом помислиш, изведнъж станеш весел, бодър и тръгваш напред. Ти си намерил своето място. Изгубиш ли тази мисъл предвид, веднага пак паднеш духом. И богатият, като изгуби тази мисъл, той става дряхъл и беден, а сиромахът като я намери, той вече не е беден. Това е богатството.
И., виждал ли си твоята основна мисъл?
(С: "Намерих една тема от брата Дьрзев „Основната идея на моя живот " Да долавям тоновете от невидимия свят.")
към втори вариант >>
" Тези камъни спят и нито един не иска да знае дали ти ги обичаш.
(втори вариант)
Втори въпрос: обичан ли си? Който ви запита така, вие може да му зададете един контра въпрос, кое го е подбудило да те пита - ти обичал ли си? Сега на пръв поглед, ако някой ви запита така: „Ти обичал ли си", каква е неговата задна мисъл? Понеже този въпрос го считате за личен, направете въпроса безличен. Представете си, че вие сте сам в света и около вас има само камъни и ти се запитваш: „Обичам ли аз тези камъни?
" Тези камъни спят и нито един не иска да знае дали ти ги обичаш.
Но запитай се ти сам обичаш ли тези камъни? Тогава въпросът става безличен. Въпросът „Обичаш ли" - това е въпрос, на който само човек отговаря. Той е въпрос, който не се отнася дo тебе. Обичам ли аз?
към втори вариант >>
(С: "Намерих една тема от брата Дьрзев „Основната идея на моя живот " Да долавям тоновете от невидимия свят.")
(втори вариант)
Ти си намерил своето място. Изгубиш ли тази мисъл предвид, веднага пак паднеш духом. И богатият, като изгуби тази мисъл, той става дряхъл и беден, а сиромахът като я намери, той вече не е беден. Това е богатството. И., виждал ли си твоята основна мисъл?
(С: "Намерих една тема от брата Дьрзев „Основната идея на моя живот " Да долавям тоновете от невидимия свят.")
към втори вариант >>
Но запитай се ти сам обичаш ли тези камъни?
(втори вариант)
Който ви запита така, вие може да му зададете един контра въпрос, кое го е подбудило да те пита - ти обичал ли си? Сега на пръв поглед, ако някой ви запита така: „Ти обичал ли си", каква е неговата задна мисъл? Понеже този въпрос го считате за личен, направете въпроса безличен. Представете си, че вие сте сам в света и около вас има само камъни и ти се запитваш: „Обичам ли аз тези камъни? " Тези камъни спят и нито един не иска да знае дали ти ги обичаш.
Но запитай се ти сам обичаш ли тези камъни?
Тогава въпросът става безличен. Въпросът „Обичаш ли" - това е въпрос, на който само човек отговаря. Той е въпрос, който не се отнася дo тебе. Обичам ли аз? Това аз го зная, а дали ме обичат, това е въпрос, с който аз не се занимавам.
към втори вариант >>
Да допуснем, че основната мисъл за всички органически същества е слънцето.
(втори вариант)
Да допуснем, че основната мисъл за всички органически същества е слънцето.
Без него животът не може да се прояви. Допуснете, че вие сте затворени някъде, нямате възможност да видите това слънце, но все пак, ако през този затвор се направи една малка дупчица, да се вижда слънцето, веднага ще стане една малка промяна в тъмната стая. Тази светлина, тази енергия, тя е съществената, тя е основната идея, върху която почива целият живот. Та всички нормални промени, които стават в нас, се дължат на тази основна идея. Тогава всяко пропукване в този затвор е едно условие, да може да влезе тази светлина.
към втори вариант >>
Тогава въпросът става безличен.
(втори вариант)
Сега на пръв поглед, ако някой ви запита така: „Ти обичал ли си", каква е неговата задна мисъл? Понеже този въпрос го считате за личен, направете въпроса безличен. Представете си, че вие сте сам в света и около вас има само камъни и ти се запитваш: „Обичам ли аз тези камъни? " Тези камъни спят и нито един не иска да знае дали ти ги обичаш. Но запитай се ти сам обичаш ли тези камъни?
Тогава въпросът става безличен.
Въпросът „Обичаш ли" - това е въпрос, на който само човек отговаря. Той е въпрос, който не се отнася дo тебе. Обичам ли аз? Това аз го зная, а дали ме обичат, това е въпрос, с който аз не се занимавам. Дали аз обичам камъните, това аз зная, но дали ме обичат мене камъните, не зная.
към втори вариант >>
Без него животът не може да се прояви.
(втори вариант)
Да допуснем, че основната мисъл за всички органически същества е слънцето.
Без него животът не може да се прояви.
Допуснете, че вие сте затворени някъде, нямате възможност да видите това слънце, но все пак, ако през този затвор се направи една малка дупчица, да се вижда слънцето, веднага ще стане една малка промяна в тъмната стая. Тази светлина, тази енергия, тя е съществената, тя е основната идея, върху която почива целият живот. Та всички нормални промени, които стават в нас, се дължат на тази основна идея. Тогава всяко пропукване в този затвор е едно условие, да може да влезе тази светлина. В човека се образува един скреж чрез външната светлина, която служи за повдигането на живота.
към втори вариант >>
Въпросът „Обичаш ли" - това е въпрос, на който само човек отговаря.
(втори вариант)
Понеже този въпрос го считате за личен, направете въпроса безличен. Представете си, че вие сте сам в света и около вас има само камъни и ти се запитваш: „Обичам ли аз тези камъни? " Тези камъни спят и нито един не иска да знае дали ти ги обичаш. Но запитай се ти сам обичаш ли тези камъни? Тогава въпросът става безличен.
Въпросът „Обичаш ли" - това е въпрос, на който само човек отговаря.
Той е въпрос, който не се отнася дo тебе. Обичам ли аз? Това аз го зная, а дали ме обичат, това е въпрос, с който аз не се занимавам. Дали аз обичам камъните, това аз зная, но дали ме обичат мене камъните, не зная. Аз мога само да предполагам, но каквото и да предполагам, не зная - скрит е въпросът.
към втори вариант >>
Допуснете, че вие сте затворени някъде, нямате възможност да видите това слънце, но все пак, ако през този затвор се направи една малка дупчица, да се вижда слънцето, веднага ще стане една малка промяна в тъмната стая.
(втори вариант)
Да допуснем, че основната мисъл за всички органически същества е слънцето. Без него животът не може да се прояви.
Допуснете, че вие сте затворени някъде, нямате възможност да видите това слънце, но все пак, ако през този затвор се направи една малка дупчица, да се вижда слънцето, веднага ще стане една малка промяна в тъмната стая.
Тази светлина, тази енергия, тя е съществената, тя е основната идея, върху която почива целият живот. Та всички нормални промени, които стават в нас, се дължат на тази основна идея. Тогава всяко пропукване в този затвор е едно условие, да може да влезе тази светлина. В човека се образува един скреж чрез външната светлина, която служи за повдигането на живота. Ако тя не може да проникне, вследствие на това се образува едно тягостно състояние.
към втори вариант >>
Той е въпрос, който не се отнася дo тебе.
(втори вариант)
Представете си, че вие сте сам в света и около вас има само камъни и ти се запитваш: „Обичам ли аз тези камъни? " Тези камъни спят и нито един не иска да знае дали ти ги обичаш. Но запитай се ти сам обичаш ли тези камъни? Тогава въпросът става безличен. Въпросът „Обичаш ли" - това е въпрос, на който само човек отговаря.
Той е въпрос, който не се отнася дo тебе.
Обичам ли аз? Това аз го зная, а дали ме обичат, това е въпрос, с който аз не се занимавам. Дали аз обичам камъните, това аз зная, но дали ме обичат мене камъните, не зная. Аз мога само да предполагам, но каквото и да предполагам, не зная - скрит е въпросът. Защото много хора, които спят, всичко слушат.
към втори вариант >>
Тази светлина, тази енергия, тя е съществената, тя е основната идея, върху която почива целият живот.
(втори вариант)
Да допуснем, че основната мисъл за всички органически същества е слънцето. Без него животът не може да се прояви. Допуснете, че вие сте затворени някъде, нямате възможност да видите това слънце, но все пак, ако през този затвор се направи една малка дупчица, да се вижда слънцето, веднага ще стане една малка промяна в тъмната стая.
Тази светлина, тази енергия, тя е съществената, тя е основната идея, върху която почива целият живот.
Та всички нормални промени, които стават в нас, се дължат на тази основна идея. Тогава всяко пропукване в този затвор е едно условие, да може да влезе тази светлина. В човека се образува един скреж чрез външната светлина, която служи за повдигането на живота. Ако тя не може да проникне, вследствие на това се образува едно тягостно състояние. Ние по някой път сами си образуваме този скреж около себе си.
към втори вариант >>
Обичам ли аз?
(втори вариант)
" Тези камъни спят и нито един не иска да знае дали ти ги обичаш. Но запитай се ти сам обичаш ли тези камъни? Тогава въпросът става безличен. Въпросът „Обичаш ли" - това е въпрос, на който само човек отговаря. Той е въпрос, който не се отнася дo тебе.
Обичам ли аз?
Това аз го зная, а дали ме обичат, това е въпрос, с който аз не се занимавам. Дали аз обичам камъните, това аз зная, но дали ме обичат мене камъните, не зная. Аз мога само да предполагам, но каквото и да предполагам, не зная - скрит е въпросът. Защото много хора, които спят, всичко слушат. Вие забелязали ли сте змиите, кобрата, пепелянката, уж спи, но при най-малкото ваше невнимание тя може да ви ухапе.
към втори вариант >>
Та всички нормални промени, които стават в нас, се дължат на тази основна идея.
(втори вариант)
Да допуснем, че основната мисъл за всички органически същества е слънцето. Без него животът не може да се прояви. Допуснете, че вие сте затворени някъде, нямате възможност да видите това слънце, но все пак, ако през този затвор се направи една малка дупчица, да се вижда слънцето, веднага ще стане една малка промяна в тъмната стая. Тази светлина, тази енергия, тя е съществената, тя е основната идея, върху която почива целият живот.
Та всички нормални промени, които стават в нас, се дължат на тази основна идея.
Тогава всяко пропукване в този затвор е едно условие, да може да влезе тази светлина. В човека се образува един скреж чрез външната светлина, която служи за повдигането на живота. Ако тя не може да проникне, вследствие на това се образува едно тягостно състояние. Ние по някой път сами си образуваме този скреж около себе си. Та образува се една реалност, която подкрепя живота.
към втори вариант >>
Това аз го зная, а дали ме обичат, това е въпрос, с който аз не се занимавам.
(втори вариант)
Но запитай се ти сам обичаш ли тези камъни? Тогава въпросът става безличен. Въпросът „Обичаш ли" - това е въпрос, на който само човек отговаря. Той е въпрос, който не се отнася дo тебе. Обичам ли аз?
Това аз го зная, а дали ме обичат, това е въпрос, с който аз не се занимавам.
Дали аз обичам камъните, това аз зная, но дали ме обичат мене камъните, не зная. Аз мога само да предполагам, но каквото и да предполагам, не зная - скрит е въпросът. Защото много хора, които спят, всичко слушат. Вие забелязали ли сте змиите, кобрата, пепелянката, уж спи, но при най-малкото ваше невнимание тя може да ви ухапе. Те спят, докато си далече.
към втори вариант >>
Тогава всяко пропукване в този затвор е едно условие, да може да влезе тази светлина.
(втори вариант)
Да допуснем, че основната мисъл за всички органически същества е слънцето. Без него животът не може да се прояви. Допуснете, че вие сте затворени някъде, нямате възможност да видите това слънце, но все пак, ако през този затвор се направи една малка дупчица, да се вижда слънцето, веднага ще стане една малка промяна в тъмната стая. Тази светлина, тази енергия, тя е съществената, тя е основната идея, върху която почива целият живот. Та всички нормални промени, които стават в нас, се дължат на тази основна идея.
Тогава всяко пропукване в този затвор е едно условие, да може да влезе тази светлина.
В човека се образува един скреж чрез външната светлина, която служи за повдигането на живота. Ако тя не може да проникне, вследствие на това се образува едно тягостно състояние. Ние по някой път сами си образуваме този скреж около себе си. Та образува се една реалност, която подкрепя живота. Тя прониква по някой път и през стените, но само за да я видите, за да се появи този живот у нас.
към втори вариант >>
Дали аз обичам камъните, това аз зная, но дали ме обичат мене камъните, не зная.
(втори вариант)
Тогава въпросът става безличен. Въпросът „Обичаш ли" - това е въпрос, на който само човек отговаря. Той е въпрос, който не се отнася дo тебе. Обичам ли аз? Това аз го зная, а дали ме обичат, това е въпрос, с който аз не се занимавам.
Дали аз обичам камъните, това аз зная, но дали ме обичат мене камъните, не зная.
Аз мога само да предполагам, но каквото и да предполагам, не зная - скрит е въпросът. Защото много хора, които спят, всичко слушат. Вие забелязали ли сте змиите, кобрата, пепелянката, уж спи, но при най-малкото ваше невнимание тя може да ви ухапе. Те спят, докато си далече.
към втори вариант >>
В човека се образува един скреж чрез външната светлина, която служи за повдигането на живота.
(втори вариант)
Без него животът не може да се прояви. Допуснете, че вие сте затворени някъде, нямате възможност да видите това слънце, но все пак, ако през този затвор се направи една малка дупчица, да се вижда слънцето, веднага ще стане една малка промяна в тъмната стая. Тази светлина, тази енергия, тя е съществената, тя е основната идея, върху която почива целият живот. Та всички нормални промени, които стават в нас, се дължат на тази основна идея. Тогава всяко пропукване в този затвор е едно условие, да може да влезе тази светлина.
В човека се образува един скреж чрез външната светлина, която служи за повдигането на живота.
Ако тя не може да проникне, вследствие на това се образува едно тягостно състояние. Ние по някой път сами си образуваме този скреж около себе си. Та образува се една реалност, която подкрепя живота. Тя прониква по някой път и през стените, но само за да я видите, за да се появи този живот у нас. Непременно трябва да има едно пропукване.
към втори вариант >>
Аз мога само да предполагам, но каквото и да предполагам, не зная - скрит е въпросът.
(втори вариант)
Въпросът „Обичаш ли" - това е въпрос, на който само човек отговаря. Той е въпрос, който не се отнася дo тебе. Обичам ли аз? Това аз го зная, а дали ме обичат, това е въпрос, с който аз не се занимавам. Дали аз обичам камъните, това аз зная, но дали ме обичат мене камъните, не зная.
Аз мога само да предполагам, но каквото и да предполагам, не зная - скрит е въпросът.
Защото много хора, които спят, всичко слушат. Вие забелязали ли сте змиите, кобрата, пепелянката, уж спи, но при най-малкото ваше невнимание тя може да ви ухапе. Те спят, докато си далече.
към втори вариант >>
Ако тя не може да проникне, вследствие на това се образува едно тягостно състояние.
(втори вариант)
Допуснете, че вие сте затворени някъде, нямате възможност да видите това слънце, но все пак, ако през този затвор се направи една малка дупчица, да се вижда слънцето, веднага ще стане една малка промяна в тъмната стая. Тази светлина, тази енергия, тя е съществената, тя е основната идея, върху която почива целият живот. Та всички нормални промени, които стават в нас, се дължат на тази основна идея. Тогава всяко пропукване в този затвор е едно условие, да може да влезе тази светлина. В човека се образува един скреж чрез външната светлина, която служи за повдигането на живота.
Ако тя не може да проникне, вследствие на това се образува едно тягостно състояние.
Ние по някой път сами си образуваме този скреж около себе си. Та образува се една реалност, която подкрепя живота. Тя прониква по някой път и през стените, но само за да я видите, за да се появи този живот у нас. Непременно трябва да има едно пропукване. Да кажем, ние виждаме слънцето, но слънцето има и друго влияние, косвено е то.
към втори вариант >>
Защото много хора, които спят, всичко слушат.
(втори вариант)
Той е въпрос, който не се отнася дo тебе. Обичам ли аз? Това аз го зная, а дали ме обичат, това е въпрос, с който аз не се занимавам. Дали аз обичам камъните, това аз зная, но дали ме обичат мене камъните, не зная. Аз мога само да предполагам, но каквото и да предполагам, не зная - скрит е въпросът.
Защото много хора, които спят, всичко слушат.
Вие забелязали ли сте змиите, кобрата, пепелянката, уж спи, но при най-малкото ваше невнимание тя може да ви ухапе. Те спят, докато си далече.
към втори вариант >>
Ние по някой път сами си образуваме този скреж около себе си.
(втори вариант)
Тази светлина, тази енергия, тя е съществената, тя е основната идея, върху която почива целият живот. Та всички нормални промени, които стават в нас, се дължат на тази основна идея. Тогава всяко пропукване в този затвор е едно условие, да може да влезе тази светлина. В човека се образува един скреж чрез външната светлина, която служи за повдигането на живота. Ако тя не може да проникне, вследствие на това се образува едно тягостно състояние.
Ние по някой път сами си образуваме този скреж около себе си.
Та образува се една реалност, която подкрепя живота. Тя прониква по някой път и през стените, но само за да я видите, за да се появи този живот у нас. Непременно трябва да има едно пропукване. Да кажем, ние виждаме слънцето, но слънцето има и друго влияние, косвено е то. Има една скрита сила в слънцето, която действа върху нас и действа върху нашето кръвообращение и върху нашето дишане, и върху нашата мисъл.
към втори вариант >>
Вие забелязали ли сте змиите, кобрата, пепелянката, уж спи, но при най-малкото ваше невнимание тя може да ви ухапе.
(втори вариант)
Обичам ли аз? Това аз го зная, а дали ме обичат, това е въпрос, с който аз не се занимавам. Дали аз обичам камъните, това аз зная, но дали ме обичат мене камъните, не зная. Аз мога само да предполагам, но каквото и да предполагам, не зная - скрит е въпросът. Защото много хора, които спят, всичко слушат.
Вие забелязали ли сте змиите, кобрата, пепелянката, уж спи, но при най-малкото ваше невнимание тя може да ви ухапе.
Те спят, докато си далече.
към втори вариант >>
Та образува се една реалност, която подкрепя живота.
(втори вариант)
Та всички нормални промени, които стават в нас, се дължат на тази основна идея. Тогава всяко пропукване в този затвор е едно условие, да може да влезе тази светлина. В човека се образува един скреж чрез външната светлина, която служи за повдигането на живота. Ако тя не може да проникне, вследствие на това се образува едно тягостно състояние. Ние по някой път сами си образуваме този скреж около себе си.
Та образува се една реалност, която подкрепя живота.
Тя прониква по някой път и през стените, но само за да я видите, за да се появи този живот у нас. Непременно трябва да има едно пропукване. Да кажем, ние виждаме слънцето, но слънцето има и друго влияние, косвено е то. Има една скрита сила в слънцето, която действа върху нас и действа върху нашето кръвообращение и върху нашето дишане, и върху нашата мисъл. Това е скритият процес.
към втори вариант >>
Те спят, докато си далече.
(втори вариант)
Това аз го зная, а дали ме обичат, това е въпрос, с който аз не се занимавам. Дали аз обичам камъните, това аз зная, но дали ме обичат мене камъните, не зная. Аз мога само да предполагам, но каквото и да предполагам, не зная - скрит е въпросът. Защото много хора, които спят, всичко слушат. Вие забелязали ли сте змиите, кобрата, пепелянката, уж спи, но при най-малкото ваше невнимание тя може да ви ухапе.
Те спят, докато си далече.
към втори вариант >>
Тя прониква по някой път и през стените, но само за да я видите, за да се появи този живот у нас.
(втори вариант)
Тогава всяко пропукване в този затвор е едно условие, да може да влезе тази светлина. В човека се образува един скреж чрез външната светлина, която служи за повдигането на живота. Ако тя не може да проникне, вследствие на това се образува едно тягостно състояние. Ние по някой път сами си образуваме този скреж около себе си. Та образува се една реалност, която подкрепя живота.
Тя прониква по някой път и през стените, но само за да я видите, за да се появи този живот у нас.
Непременно трябва да има едно пропукване. Да кажем, ние виждаме слънцето, но слънцето има и друго влияние, косвено е то. Има една скрита сила в слънцето, която действа върху нас и действа върху нашето кръвообращение и върху нашето дишане, и върху нашата мисъл. Това е скритият процес. А това, обективно казано, светлината - това е това, което виждаме в природата.
към втори вариант >>
Сега третият въпрос.
(втори вариант)
Сега третият въпрос.
На кои въпроси ние не знаем отговора? Но има и въпроси, на които ние не можем да дадем никакъв отговор. Не отговаряй на това, което не знаеш - дали те обичат, или не. За мен, ако ме попитат: „Ти вярваш ли в някакъв Бог? Има ли Господ, или няма?
към втори вариант >>
Непременно трябва да има едно пропукване.
(втори вариант)
В човека се образува един скреж чрез външната светлина, която служи за повдигането на живота. Ако тя не може да проникне, вследствие на това се образува едно тягостно състояние. Ние по някой път сами си образуваме този скреж около себе си. Та образува се една реалност, която подкрепя живота. Тя прониква по някой път и през стените, но само за да я видите, за да се появи този живот у нас.
Непременно трябва да има едно пропукване.
Да кажем, ние виждаме слънцето, но слънцето има и друго влияние, косвено е то. Има една скрита сила в слънцето, която действа върху нас и действа върху нашето кръвообращение и върху нашето дишане, и върху нашата мисъл. Това е скритият процес. А това, обективно казано, светлината - това е това, което виждаме в природата. Това са предмети, чрез които се предизвиква нашата мисъл.
към втори вариант >>
На кои въпроси ние не знаем отговора?
(втори вариант)
Сега третият въпрос.
На кои въпроси ние не знаем отговора?
Но има и въпроси, на които ние не можем да дадем никакъв отговор. Не отговаряй на това, което не знаеш - дали те обичат, или не. За мен, ако ме попитат: „Ти вярваш ли в някакъв Бог? Има ли Господ, или няма? " - ето как ще отговоря.
към втори вариант >>
Да кажем, ние виждаме слънцето, но слънцето има и друго влияние, косвено е то.
(втори вариант)
Ако тя не може да проникне, вследствие на това се образува едно тягостно състояние. Ние по някой път сами си образуваме този скреж около себе си. Та образува се една реалност, която подкрепя живота. Тя прониква по някой път и през стените, но само за да я видите, за да се появи този живот у нас. Непременно трябва да има едно пропукване.
Да кажем, ние виждаме слънцето, но слънцето има и друго влияние, косвено е то.
Има една скрита сила в слънцето, която действа върху нас и действа върху нашето кръвообращение и върху нашето дишане, и върху нашата мисъл. Това е скритият процес. А това, обективно казано, светлината - това е това, което виждаме в природата. Това са предмети, чрез които се предизвиква нашата мисъл. Но непосредствено слънцето влияе върху нас - първичното слънце, което носи живот.
към втори вариант >>
Но има и въпроси, на които ние не можем да дадем никакъв отговор.
(втори вариант)
Сега третият въпрос. На кои въпроси ние не знаем отговора?
Но има и въпроси, на които ние не можем да дадем никакъв отговор.
Не отговаряй на това, което не знаеш - дали те обичат, или не. За мен, ако ме попитат: „Ти вярваш ли в някакъв Бог? Има ли Господ, или няма? " - ето как ще отговоря. Дали има Господ, аз зная, а дали няма Господ, аз това не зная.
към втори вариант >>
Има една скрита сила в слънцето, която действа върху нас и действа върху нашето кръвообращение и върху нашето дишане, и върху нашата мисъл.
(втори вариант)
Ние по някой път сами си образуваме този скреж около себе си. Та образува се една реалност, която подкрепя живота. Тя прониква по някой път и през стените, но само за да я видите, за да се появи този живот у нас. Непременно трябва да има едно пропукване. Да кажем, ние виждаме слънцето, но слънцето има и друго влияние, косвено е то.
Има една скрита сила в слънцето, която действа върху нас и действа върху нашето кръвообращение и върху нашето дишане, и върху нашата мисъл.
Това е скритият процес. А това, обективно казано, светлината - това е това, което виждаме в природата. Това са предмети, чрез които се предизвиква нашата мисъл. Но непосредствено слънцето влияе върху нас - първичното слънце, което носи живот. А това слънце е едно отражение.
към втори вариант >>
Не отговаряй на това, което не знаеш - дали те обичат, или не.
(втори вариант)
Сега третият въпрос. На кои въпроси ние не знаем отговора? Но има и въпроси, на които ние не можем да дадем никакъв отговор.
Не отговаряй на това, което не знаеш - дали те обичат, или не.
За мен, ако ме попитат: „Ти вярваш ли в някакъв Бог? Има ли Господ, или няма? " - ето как ще отговоря. Дали има Господ, аз зная, а дали няма Господ, аз това не зная. Няма ли Господ, на това аз не отговарям.
към втори вариант >>
Това е скритият процес.
(втори вариант)
Та образува се една реалност, която подкрепя живота. Тя прониква по някой път и през стените, но само за да я видите, за да се появи този живот у нас. Непременно трябва да има едно пропукване. Да кажем, ние виждаме слънцето, но слънцето има и друго влияние, косвено е то. Има една скрита сила в слънцето, която действа върху нас и действа върху нашето кръвообращение и върху нашето дишане, и върху нашата мисъл.
Това е скритият процес.
А това, обективно казано, светлината - това е това, което виждаме в природата. Това са предмети, чрез които се предизвиква нашата мисъл. Но непосредствено слънцето влияе върху нас - първичното слънце, което носи живот. А това слънце е едно отражение. Това слънце, което вътре действа, с него ние постоянно сме във връзка.
към втори вариант >>
За мен, ако ме попитат: „Ти вярваш ли в някакъв Бог?
(втори вариант)
Сега третият въпрос. На кои въпроси ние не знаем отговора? Но има и въпроси, на които ние не можем да дадем никакъв отговор. Не отговаряй на това, което не знаеш - дали те обичат, или не.
За мен, ако ме попитат: „Ти вярваш ли в някакъв Бог?
Има ли Господ, или няма? " - ето как ще отговоря. Дали има Господ, аз зная, а дали няма Господ, аз това не зная. Няма ли Господ, на това аз не отговарям. Има ли Господ, аз го зная.
към втори вариант >>
А това, обективно казано, светлината - това е това, което виждаме в природата.
(втори вариант)
Тя прониква по някой път и през стените, но само за да я видите, за да се появи този живот у нас. Непременно трябва да има едно пропукване. Да кажем, ние виждаме слънцето, но слънцето има и друго влияние, косвено е то. Има една скрита сила в слънцето, която действа върху нас и действа върху нашето кръвообращение и върху нашето дишане, и върху нашата мисъл. Това е скритият процес.
А това, обективно казано, светлината - това е това, което виждаме в природата.
Това са предмети, чрез които се предизвиква нашата мисъл. Но непосредствено слънцето влияе върху нас - първичното слънце, което носи живот. А това слънце е едно отражение. Това слънце, което вътре действа, с него ние постоянно сме във връзка. Това слънце е пътеводител, ние го наричаме светла идея, Бог, кръщаваме го с много имена.
към втори вариант >>
Има ли Господ, или няма?
(втори вариант)
Сега третият въпрос. На кои въпроси ние не знаем отговора? Но има и въпроси, на които ние не можем да дадем никакъв отговор. Не отговаряй на това, което не знаеш - дали те обичат, или не. За мен, ако ме попитат: „Ти вярваш ли в някакъв Бог?
Има ли Господ, или няма?
" - ето как ще отговоря. Дали има Господ, аз зная, а дали няма Господ, аз това не зная. Няма ли Господ, на това аз не отговарям. Има ли Господ, аз го зная. Това е личен въпрос, но да кажеш, че няма Господ, ако ти отричаш Бога, ти отричаш себе си.
към втори вариант >>
Това са предмети, чрез които се предизвиква нашата мисъл.
(втори вариант)
Непременно трябва да има едно пропукване. Да кажем, ние виждаме слънцето, но слънцето има и друго влияние, косвено е то. Има една скрита сила в слънцето, която действа върху нас и действа върху нашето кръвообращение и върху нашето дишане, и върху нашата мисъл. Това е скритият процес. А това, обективно казано, светлината - това е това, което виждаме в природата.
Това са предмети, чрез които се предизвиква нашата мисъл.
Но непосредствено слънцето влияе върху нас - първичното слънце, което носи живот. А това слънце е едно отражение. Това слънце, което вътре действа, с него ние постоянно сме във връзка. Това слънце е пътеводител, ние го наричаме светла идея, Бог, кръщаваме го с много имена. То е това, което непосредствено е едно с нас и постоянно се занимава с нас.
към втори вариант >>
" - ето как ще отговоря.
(втори вариант)
На кои въпроси ние не знаем отговора? Но има и въпроси, на които ние не можем да дадем никакъв отговор. Не отговаряй на това, което не знаеш - дали те обичат, или не. За мен, ако ме попитат: „Ти вярваш ли в някакъв Бог? Има ли Господ, или няма?
" - ето как ще отговоря.
Дали има Господ, аз зная, а дали няма Господ, аз това не зная. Няма ли Господ, на това аз не отговарям. Има ли Господ, аз го зная. Това е личен въпрос, но да кажеш, че няма Господ, ако ти отричаш Бога, ти отричаш себе си. Ако ти поддържаш Бога, ти поддържаш себе си.
към втори вариант >>
Но непосредствено слънцето влияе върху нас - първичното слънце, което носи живот.
(втори вариант)
Да кажем, ние виждаме слънцето, но слънцето има и друго влияние, косвено е то. Има една скрита сила в слънцето, която действа върху нас и действа върху нашето кръвообращение и върху нашето дишане, и върху нашата мисъл. Това е скритият процес. А това, обективно казано, светлината - това е това, което виждаме в природата. Това са предмети, чрез които се предизвиква нашата мисъл.
Но непосредствено слънцето влияе върху нас - първичното слънце, което носи живот.
А това слънце е едно отражение. Това слънце, което вътре действа, с него ние постоянно сме във връзка. Това слънце е пътеводител, ние го наричаме светла идея, Бог, кръщаваме го с много имена. То е това, което непосредствено е едно с нас и постоянно се занимава с нас.
към втори вариант >>
Дали има Господ, аз зная, а дали няма Господ, аз това не зная.
(втори вариант)
Но има и въпроси, на които ние не можем да дадем никакъв отговор. Не отговаряй на това, което не знаеш - дали те обичат, или не. За мен, ако ме попитат: „Ти вярваш ли в някакъв Бог? Има ли Господ, или няма? " - ето как ще отговоря.
Дали има Господ, аз зная, а дали няма Господ, аз това не зная.
Няма ли Господ, на това аз не отговарям. Има ли Господ, аз го зная. Това е личен въпрос, но да кажеш, че няма Господ, ако ти отричаш Бога, ти отричаш себе си. Ако ти поддържаш Бога, ти поддържаш себе си. Нищо повече.
към втори вариант >>
А това слънце е едно отражение.
(втори вариант)
Има една скрита сила в слънцето, която действа върху нас и действа върху нашето кръвообращение и върху нашето дишане, и върху нашата мисъл. Това е скритият процес. А това, обективно казано, светлината - това е това, което виждаме в природата. Това са предмети, чрез които се предизвиква нашата мисъл. Но непосредствено слънцето влияе върху нас - първичното слънце, което носи живот.
А това слънце е едно отражение.
Това слънце, което вътре действа, с него ние постоянно сме във връзка. Това слънце е пътеводител, ние го наричаме светла идея, Бог, кръщаваме го с много имена. То е това, което непосредствено е едно с нас и постоянно се занимава с нас.
към втори вариант >>
Няма ли Господ, на това аз не отговарям.
(втори вариант)
Не отговаряй на това, което не знаеш - дали те обичат, или не. За мен, ако ме попитат: „Ти вярваш ли в някакъв Бог? Има ли Господ, или няма? " - ето как ще отговоря. Дали има Господ, аз зная, а дали няма Господ, аз това не зная.
Няма ли Господ, на това аз не отговарям.
Има ли Господ, аз го зная. Това е личен въпрос, но да кажеш, че няма Господ, ако ти отричаш Бога, ти отричаш себе си. Ако ти поддържаш Бога, ти поддържаш себе си. Нищо повече. Бог не съществува вънка от тебе и ти не съществуваш вънка от Бога.
към втори вариант >>
Това слънце, което вътре действа, с него ние постоянно сме във връзка.
(втори вариант)
Това е скритият процес. А това, обективно казано, светлината - това е това, което виждаме в природата. Това са предмети, чрез които се предизвиква нашата мисъл. Но непосредствено слънцето влияе върху нас - първичното слънце, което носи живот. А това слънце е едно отражение.
Това слънце, което вътре действа, с него ние постоянно сме във връзка.
Това слънце е пътеводител, ние го наричаме светла идея, Бог, кръщаваме го с много имена. То е това, което непосредствено е едно с нас и постоянно се занимава с нас.
към втори вариант >>
Има ли Господ, аз го зная.
(втори вариант)
За мен, ако ме попитат: „Ти вярваш ли в някакъв Бог? Има ли Господ, или няма? " - ето как ще отговоря. Дали има Господ, аз зная, а дали няма Господ, аз това не зная. Няма ли Господ, на това аз не отговарям.
Има ли Господ, аз го зная.
Това е личен въпрос, но да кажеш, че няма Господ, ако ти отричаш Бога, ти отричаш себе си. Ако ти поддържаш Бога, ти поддържаш себе си. Нищо повече. Бог не съществува вънка от тебе и ти не съществуваш вънка от Бога. Нищо повече.
към втори вариант >>
Това слънце е пътеводител, ние го наричаме светла идея, Бог, кръщаваме го с много имена.
(втори вариант)
А това, обективно казано, светлината - това е това, което виждаме в природата. Това са предмети, чрез които се предизвиква нашата мисъл. Но непосредствено слънцето влияе върху нас - първичното слънце, което носи живот. А това слънце е едно отражение. Това слънце, което вътре действа, с него ние постоянно сме във връзка.
Това слънце е пътеводител, ние го наричаме светла идея, Бог, кръщаваме го с много имена.
То е това, което непосредствено е едно с нас и постоянно се занимава с нас.
към втори вариант >>
Това е личен въпрос, но да кажеш, че няма Господ, ако ти отричаш Бога, ти отричаш себе си.
(втори вариант)
Има ли Господ, или няма? " - ето как ще отговоря. Дали има Господ, аз зная, а дали няма Господ, аз това не зная. Няма ли Господ, на това аз не отговарям. Има ли Господ, аз го зная.
Това е личен въпрос, но да кажеш, че няма Господ, ако ти отричаш Бога, ти отричаш себе си.
Ако ти поддържаш Бога, ти поддържаш себе си. Нищо повече. Бог не съществува вънка от тебе и ти не съществуваш вънка от Бога. Нищо повече. Това е философски въпрос.
към втори вариант >>
То е това, което непосредствено е едно с нас и постоянно се занимава с нас.
(втори вариант)
Това са предмети, чрез които се предизвиква нашата мисъл. Но непосредствено слънцето влияе върху нас - първичното слънце, което носи живот. А това слънце е едно отражение. Това слънце, което вътре действа, с него ние постоянно сме във връзка. Това слънце е пътеводител, ние го наричаме светла идея, Бог, кръщаваме го с много имена.
То е това, което непосредствено е едно с нас и постоянно се занимава с нас.
към втори вариант >>
Ако ти поддържаш Бога, ти поддържаш себе си.
(втори вариант)
" - ето как ще отговоря. Дали има Господ, аз зная, а дали няма Господ, аз това не зная. Няма ли Господ, на това аз не отговарям. Има ли Господ, аз го зная. Това е личен въпрос, но да кажеш, че няма Господ, ако ти отричаш Бога, ти отричаш себе си.
Ако ти поддържаш Бога, ти поддържаш себе си.
Нищо повече. Бог не съществува вънка от тебе и ти не съществуваш вънка от Бога. Нищо повече. Това е философски въпрос. Онзи, който отделя дали съществува Бог вънка от човека, това е квадратна глупост.
към втори вариант >>
Сега основната мисъл за днес коя е?
(втори вариант)
Сега основната мисъл за днес коя е?
Мисъл, която днес може да се реализира. Представете си сега, че се явява един голям човек и ви каже: „Поискайте си едно нещо от мене." За днес каквото поискате, то ще ви се даде. Но само едно нещо. Какво бихте си поискали? Но само за днес, не за утрешния ден.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Дали има Господ, аз зная, а дали няма Господ, аз това не зная. Няма ли Господ, на това аз не отговарям. Има ли Господ, аз го зная. Това е личен въпрос, но да кажеш, че няма Господ, ако ти отричаш Бога, ти отричаш себе си. Ако ти поддържаш Бога, ти поддържаш себе си.
Нищо повече.
Бог не съществува вънка от тебе и ти не съществуваш вънка от Бога. Нищо повече. Това е философски въпрос. Онзи, който отделя дали съществува Бог вънка от човека, това е квадратна глупост. Да оставим тази философия.
към втори вариант >>
Мисъл, която днес може да се реализира.
(втори вариант)
Сега основната мисъл за днес коя е?
Мисъл, която днес може да се реализира.
Представете си сега, че се явява един голям човек и ви каже: „Поискайте си едно нещо от мене." За днес каквото поискате, то ще ви се даде. Но само едно нещо. Какво бихте си поискали? Но само за днес, не за утрешния ден. Само за 12 часа.
към втори вариант >>
Бог не съществува вънка от тебе и ти не съществуваш вънка от Бога.
(втори вариант)
Няма ли Господ, на това аз не отговарям. Има ли Господ, аз го зная. Това е личен въпрос, но да кажеш, че няма Господ, ако ти отричаш Бога, ти отричаш себе си. Ако ти поддържаш Бога, ти поддържаш себе си. Нищо повече.
Бог не съществува вънка от тебе и ти не съществуваш вънка от Бога.
Нищо повече. Това е философски въпрос. Онзи, който отделя дали съществува Бог вънка от човека, това е квадратна глупост. Да оставим тази философия. Съществува ли Бог вънка от мене?
към втори вариант >>
Представете си сега, че се явява един голям човек и ви каже: „Поискайте си едно нещо от мене." За днес каквото поискате, то ще ви се даде.
(втори вариант)
Сега основната мисъл за днес коя е? Мисъл, която днес може да се реализира.
Представете си сега, че се явява един голям човек и ви каже: „Поискайте си едно нещо от мене." За днес каквото поискате, то ще ви се даде.
Но само едно нещо. Какво бихте си поискали? Но само за днес, не за утрешния ден. Само за 12 часа. Когато младият ученик тръгне в училището, кое му е най- потребно?
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Има ли Господ, аз го зная. Това е личен въпрос, но да кажеш, че няма Господ, ако ти отричаш Бога, ти отричаш себе си. Ако ти поддържаш Бога, ти поддържаш себе си. Нищо повече. Бог не съществува вънка от тебе и ти не съществуваш вънка от Бога.
Нищо повече.
Това е философски въпрос. Онзи, който отделя дали съществува Бог вънка от човека, това е квадратна глупост. Да оставим тази философия. Съществува ли Бог вънка от мене? Зная, че съществува, но вънка от мене не зная такъв въпрос.
към втори вариант >>
Но само едно нещо.
(втори вариант)
Сега основната мисъл за днес коя е? Мисъл, която днес може да се реализира. Представете си сега, че се явява един голям човек и ви каже: „Поискайте си едно нещо от мене." За днес каквото поискате, то ще ви се даде.
Но само едно нещо.
Какво бихте си поискали? Но само за днес, не за утрешния ден. Само за 12 часа. Когато младият ученик тръгне в училището, кое му е най- потребно? Кое съставлява най-важното за него?
към втори вариант >>
Това е философски въпрос.
(втори вариант)
Това е личен въпрос, но да кажеш, че няма Господ, ако ти отричаш Бога, ти отричаш себе си. Ако ти поддържаш Бога, ти поддържаш себе си. Нищо повече. Бог не съществува вънка от тебе и ти не съществуваш вънка от Бога. Нищо повече.
Това е философски въпрос.
Онзи, който отделя дали съществува Бог вънка от човека, това е квадратна глупост. Да оставим тази философия. Съществува ли Бог вънка от мене? Зная, че съществува, но вънка от мене не зная такъв въпрос. Е, къде е той?
към втори вариант >>
Какво бихте си поискали?
(втори вариант)
Сега основната мисъл за днес коя е? Мисъл, която днес може да се реализира. Представете си сега, че се явява един голям човек и ви каже: „Поискайте си едно нещо от мене." За днес каквото поискате, то ще ви се даде. Но само едно нещо.
Какво бихте си поискали?
Но само за днес, не за утрешния ден. Само за 12 часа. Когато младият ученик тръгне в училището, кое му е най- потребно? Кое съставлява най-важното за него? („Тетрадки и молив.") Най-важното за човека, като дойде на земята, кое е?
към втори вариант >>
Онзи, който отделя дали съществува Бог вънка от човека, това е квадратна глупост.
(втори вариант)
Ако ти поддържаш Бога, ти поддържаш себе си. Нищо повече. Бог не съществува вънка от тебе и ти не съществуваш вънка от Бога. Нищо повече. Това е философски въпрос.
Онзи, който отделя дали съществува Бог вънка от човека, това е квадратна глупост.
Да оставим тази философия. Съществува ли Бог вънка от мене? Зная, че съществува, но вънка от мене не зная такъв въпрос. Е, къде е той? Значи вънка от мене дошъл някой друг господар, това не зная.
към втори вариант >>
Но само за днес, не за утрешния ден.
(втори вариант)
Сега основната мисъл за днес коя е? Мисъл, която днес може да се реализира. Представете си сега, че се явява един голям човек и ви каже: „Поискайте си едно нещо от мене." За днес каквото поискате, то ще ви се даде. Но само едно нещо. Какво бихте си поискали?
Но само за днес, не за утрешния ден.
Само за 12 часа. Когато младият ученик тръгне в училището, кое му е най- потребно? Кое съставлява най-важното за него? („Тетрадки и молив.") Най-важното за човека, като дойде на земята, кое е? Краката, нищо повече.
към втори вариант >>
Да оставим тази философия.
(втори вариант)
Нищо повече. Бог не съществува вънка от тебе и ти не съществуваш вънка от Бога. Нищо повече. Това е философски въпрос. Онзи, който отделя дали съществува Бог вънка от човека, това е квадратна глупост.
Да оставим тази философия.
Съществува ли Бог вънка от мене? Зная, че съществува, но вънка от мене не зная такъв въпрос. Е, къде е той? Значи вънка от мене дошъл някой друг господар, това не зная. Казват - не съществува такъв Господ.
към втори вариант >>
Само за 12 часа.
(втори вариант)
Мисъл, която днес може да се реализира. Представете си сега, че се явява един голям човек и ви каже: „Поискайте си едно нещо от мене." За днес каквото поискате, то ще ви се даде. Но само едно нещо. Какво бихте си поискали? Но само за днес, не за утрешния ден.
Само за 12 часа.
Когато младият ученик тръгне в училището, кое му е най- потребно? Кое съставлява най-важното за него? („Тетрадки и молив.") Най-важното за човека, като дойде на земята, кое е? Краката, нищо повече. Първото нещо, той трябва да стъпва.
към втори вариант >>
Съществува ли Бог вънка от мене?
(втори вариант)
Бог не съществува вънка от тебе и ти не съществуваш вънка от Бога. Нищо повече. Това е философски въпрос. Онзи, който отделя дали съществува Бог вънка от човека, това е квадратна глупост. Да оставим тази философия.
Съществува ли Бог вънка от мене?
Зная, че съществува, но вънка от мене не зная такъв въпрос. Е, къде е той? Значи вънка от мене дошъл някой друг господар, това не зная. Казват - не съществува такъв Господ. Тогава кой Господ съществува?
към втори вариант >>
НАГОРЕ