НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1962
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1962
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Умът и сърцето
,
МОК
, София, 4.6.1943г.,
Защо са високи?
Някои хора са къси, защо са къси? Някои хора са високи.
Защо са високи?
Турете някоя къща наблизо до някое дърво, то става високо, търси светлината. Посейте някое дръвче самостоятелно, да няма нищо наоколо, то не върви високо, ниско става. Високите хора са расли при неблагоприятни условия, състезание за живот е имало. Късите хора е нямало кой да ги стеснява, затова не са турили голям бой. Ако искате вашият ум да работи, съберете се между умни хора, тогава ще работи.
към беседата >>
Представете си, че няма критика.
Нямате думи да изразите. Едно стихотворение, за да върви много гладко, масло трябва да има. Напишете една поезия, без да се смущавате, дали ще ви критикуват. Представете си, че не знаете какво нещо е критика. Като имате критиката предвид, плаши ви.
Представете си, че няма критика.
Без критика пишете поезия. Има един закон, който учи хората. Как се научава детето да ходи, кой го учи? В него има един стремеж. Казвате, че децата не били умни, че глупави били и трябвало да се пазят.
към беседата >>
Турете някоя къща наблизо до някое дърво, то става високо, търси светлината.
Някои хора са къси, защо са къси? Някои хора са високи. Защо са високи?
Турете някоя къща наблизо до някое дърво, то става високо, търси светлината.
Посейте някое дръвче самостоятелно, да няма нищо наоколо, то не върви високо, ниско става. Високите хора са расли при неблагоприятни условия, състезание за живот е имало. Късите хора е нямало кой да ги стеснява, затова не са турили голям бой. Ако искате вашият ум да работи, съберете се между умни хора, тогава ще работи. Ако го оставите сам, не работи.
към беседата >>
Без критика пишете поезия.
Едно стихотворение, за да върви много гладко, масло трябва да има. Напишете една поезия, без да се смущавате, дали ще ви критикуват. Представете си, че не знаете какво нещо е критика. Като имате критиката предвид, плаши ви. Представете си, че няма критика.
Без критика пишете поезия.
Има един закон, който учи хората. Как се научава детето да ходи, кой го учи? В него има един стремеж. Казвате, че децата не били умни, че глупави били и трябвало да се пазят. Не са глупави.
към беседата >>
Посейте някое дръвче самостоятелно, да няма нищо наоколо, то не върви високо, ниско става.
Някои хора са къси, защо са къси? Някои хора са високи. Защо са високи? Турете някоя къща наблизо до някое дърво, то става високо, търси светлината.
Посейте някое дръвче самостоятелно, да няма нищо наоколо, то не върви високо, ниско става.
Високите хора са расли при неблагоприятни условия, състезание за живот е имало. Късите хора е нямало кой да ги стеснява, затова не са турили голям бой. Ако искате вашият ум да работи, съберете се между умни хора, тогава ще работи. Ако го оставите сам, не работи. Щом си сам, къс ще останеш.
към беседата >>
Има един закон, който учи хората.
Напишете една поезия, без да се смущавате, дали ще ви критикуват. Представете си, че не знаете какво нещо е критика. Като имате критиката предвид, плаши ви. Представете си, че няма критика. Без критика пишете поезия.
Има един закон, който учи хората.
Как се научава детето да ходи, кой го учи? В него има един стремеж. Казвате, че децата не били умни, че глупави били и трябвало да се пазят. Не са глупави. Виждам при какви условия са глупави.
към беседата >>
Високите хора са расли при неблагоприятни условия, състезание за живот е имало.
Някои хора са къси, защо са къси? Някои хора са високи. Защо са високи? Турете някоя къща наблизо до някое дърво, то става високо, търси светлината. Посейте някое дръвче самостоятелно, да няма нищо наоколо, то не върви високо, ниско става.
Високите хора са расли при неблагоприятни условия, състезание за живот е имало.
Късите хора е нямало кой да ги стеснява, затова не са турили голям бой. Ако искате вашият ум да работи, съберете се между умни хора, тогава ще работи. Ако го оставите сам, не работи. Щом си сам, къс ще останеш. Щом си с хората, висок ще станеш.
към беседата >>
Как се научава детето да ходи, кой го учи?
Представете си, че не знаете какво нещо е критика. Като имате критиката предвид, плаши ви. Представете си, че няма критика. Без критика пишете поезия. Има един закон, който учи хората.
Как се научава детето да ходи, кой го учи?
В него има един стремеж. Казвате, че децата не били умни, че глупави били и трябвало да се пазят. Не са глупави. Виждам при какви условия са глупави. Като го разгневиш, да се търколи; но я го остави свободно, като слиза по една стълба, туря си задницата напред и слиза внимателно.
към беседата >>
Късите хора е нямало кой да ги стеснява, затова не са турили голям бой.
Някои хора са високи. Защо са високи? Турете някоя къща наблизо до някое дърво, то става високо, търси светлината. Посейте някое дръвче самостоятелно, да няма нищо наоколо, то не върви високо, ниско става. Високите хора са расли при неблагоприятни условия, състезание за живот е имало.
Късите хора е нямало кой да ги стеснява, затова не са турили голям бой.
Ако искате вашият ум да работи, съберете се между умни хора, тогава ще работи. Ако го оставите сам, не работи. Щом си сам, къс ще останеш. Щом си с хората, висок ще станеш. Какво е предназначението на високия човек?
към беседата >>
В него има един стремеж.
Като имате критиката предвид, плаши ви. Представете си, че няма критика. Без критика пишете поезия. Има един закон, който учи хората. Как се научава детето да ходи, кой го учи?
В него има един стремеж.
Казвате, че децата не били умни, че глупави били и трябвало да се пазят. Не са глупави. Виждам при какви условия са глупави. Като го разгневиш, да се търколи; но я го остави свободно, като слиза по една стълба, туря си задницата напред и слиза внимателно. Ако го повдигнат, искат да го спънат, а ако го оставят само да се движи, полекичка стъпя, разумно.
към беседата >>
Ако искате вашият ум да работи, съберете се между умни хора, тогава ще работи.
Защо са високи? Турете някоя къща наблизо до някое дърво, то става високо, търси светлината. Посейте някое дръвче самостоятелно, да няма нищо наоколо, то не върви високо, ниско става. Високите хора са расли при неблагоприятни условия, състезание за живот е имало. Късите хора е нямало кой да ги стеснява, затова не са турили голям бой.
Ако искате вашият ум да работи, съберете се между умни хора, тогава ще работи.
Ако го оставите сам, не работи. Щом си сам, къс ще останеш. Щом си с хората, висок ще станеш. Какво е предназначението на високия човек? Високият човек е станал висок, като е търсил светлина.
към беседата >>
Казвате, че децата не били умни, че глупави били и трябвало да се пазят.
Представете си, че няма критика. Без критика пишете поезия. Има един закон, който учи хората. Как се научава детето да ходи, кой го учи? В него има един стремеж.
Казвате, че децата не били умни, че глупави били и трябвало да се пазят.
Не са глупави. Виждам при какви условия са глупави. Като го разгневиш, да се търколи; но я го остави свободно, като слиза по една стълба, туря си задницата напред и слиза внимателно. Ако го повдигнат, искат да го спънат, а ако го оставят само да се движи, полекичка стъпя, разумно. В поезията вие, поетите, вследствие на това налетяхте на злото.
към беседата >>
Ако го оставите сам, не работи.
Турете някоя къща наблизо до някое дърво, то става високо, търси светлината. Посейте някое дръвче самостоятелно, да няма нищо наоколо, то не върви високо, ниско става. Високите хора са расли при неблагоприятни условия, състезание за живот е имало. Късите хора е нямало кой да ги стеснява, затова не са турили голям бой. Ако искате вашият ум да работи, съберете се между умни хора, тогава ще работи.
Ако го оставите сам, не работи.
Щом си сам, къс ще останеш. Щом си с хората, висок ще станеш. Какво е предназначението на високия човек? Високият човек е станал висок, като е търсил светлина. Знае, че ако няма светлина, ще дойде смъртта и веднага има стремеж да излезе навън, да приеме светлина.
към беседата >>
Не са глупави.
Без критика пишете поезия. Има един закон, който учи хората. Как се научава детето да ходи, кой го учи? В него има един стремеж. Казвате, че децата не били умни, че глупави били и трябвало да се пазят.
Не са глупави.
Виждам при какви условия са глупави. Като го разгневиш, да се търколи; но я го остави свободно, като слиза по една стълба, туря си задницата напред и слиза внимателно. Ако го повдигнат, искат да го спънат, а ако го оставят само да се движи, полекичка стъпя, разумно. В поезията вие, поетите, вследствие на това налетяхте на злото. Има един английски поет, който ми харесва и трябва някой път да ви чета неговите стихове, много естествено пише.
към беседата >>
Щом си сам, къс ще останеш.
Посейте някое дръвче самостоятелно, да няма нищо наоколо, то не върви високо, ниско става. Високите хора са расли при неблагоприятни условия, състезание за живот е имало. Късите хора е нямало кой да ги стеснява, затова не са турили голям бой. Ако искате вашият ум да работи, съберете се между умни хора, тогава ще работи. Ако го оставите сам, не работи.
Щом си сам, къс ще останеш.
Щом си с хората, висок ще станеш. Какво е предназначението на високия човек? Високият човек е станал висок, като е търсил светлина. Знае, че ако няма светлина, ще дойде смъртта и веднага има стремеж да излезе навън, да приеме светлина. Във всеки човек трябва да има желание да излезе из лошите условия.
към беседата >>
Виждам при какви условия са глупави.
Има един закон, който учи хората. Как се научава детето да ходи, кой го учи? В него има един стремеж. Казвате, че децата не били умни, че глупави били и трябвало да се пазят. Не са глупави.
Виждам при какви условия са глупави.
Като го разгневиш, да се търколи; но я го остави свободно, като слиза по една стълба, туря си задницата напред и слиза внимателно. Ако го повдигнат, искат да го спънат, а ако го оставят само да се движи, полекичка стъпя, разумно. В поезията вие, поетите, вследствие на това налетяхте на злото. Има един английски поет, който ми харесва и трябва някой път да ви чета неговите стихове, много естествено пише. Сега той е инкогнито, незнаен поет.
към беседата >>
Щом си с хората, висок ще станеш.
Високите хора са расли при неблагоприятни условия, състезание за живот е имало. Късите хора е нямало кой да ги стеснява, затова не са турили голям бой. Ако искате вашият ум да работи, съберете се между умни хора, тогава ще работи. Ако го оставите сам, не работи. Щом си сам, къс ще останеш.
Щом си с хората, висок ще станеш.
Какво е предназначението на високия човек? Високият човек е станал висок, като е търсил светлина. Знае, че ако няма светлина, ще дойде смъртта и веднага има стремеж да излезе навън, да приеме светлина. Във всеки човек трябва да има желание да излезе из лошите условия. Значи, щом си при лоши условия, ти си между много хора, висок ще станеш.
към беседата >>
Като го разгневиш, да се търколи; но я го остави свободно, като слиза по една стълба, туря си задницата напред и слиза внимателно.
Как се научава детето да ходи, кой го учи? В него има един стремеж. Казвате, че децата не били умни, че глупави били и трябвало да се пазят. Не са глупави. Виждам при какви условия са глупави.
Като го разгневиш, да се търколи; но я го остави свободно, като слиза по една стълба, туря си задницата напред и слиза внимателно.
Ако го повдигнат, искат да го спънат, а ако го оставят само да се движи, полекичка стъпя, разумно. В поезията вие, поетите, вследствие на това налетяхте на злото. Има един английски поет, който ми харесва и трябва някой път да ви чета неговите стихове, много естествено пише. Сега той е инкогнито, незнаен поет. Поезия има в Исая, Исая е поет от еврейските пророци.
към беседата >>
Какво е предназначението на високия човек?
Късите хора е нямало кой да ги стеснява, затова не са турили голям бой. Ако искате вашият ум да работи, съберете се между умни хора, тогава ще работи. Ако го оставите сам, не работи. Щом си сам, къс ще останеш. Щом си с хората, висок ще станеш.
Какво е предназначението на високия човек?
Високият човек е станал висок, като е търсил светлина. Знае, че ако няма светлина, ще дойде смъртта и веднага има стремеж да излезе навън, да приеме светлина. Във всеки човек трябва да има желание да излезе из лошите условия. Значи, щом си при лоши условия, ти си между много хора, висок ще станеш. Искаш, не искаш, ти висок ще станеш.
към беседата >>
Ако го повдигнат, искат да го спънат, а ако го оставят само да се движи, полекичка стъпя, разумно.
В него има един стремеж. Казвате, че децата не били умни, че глупави били и трябвало да се пазят. Не са глупави. Виждам при какви условия са глупави. Като го разгневиш, да се търколи; но я го остави свободно, като слиза по една стълба, туря си задницата напред и слиза внимателно.
Ако го повдигнат, искат да го спънат, а ако го оставят само да се движи, полекичка стъпя, разумно.
В поезията вие, поетите, вследствие на това налетяхте на злото. Има един английски поет, който ми харесва и трябва някой път да ви чета неговите стихове, много естествено пише. Сега той е инкогнито, незнаен поет. Поезия има в Исая, Исая е поет от еврейските пророци. Големите еврейски пророци са и поети.
към беседата >>
Високият човек е станал висок, като е търсил светлина.
Ако искате вашият ум да работи, съберете се между умни хора, тогава ще работи. Ако го оставите сам, не работи. Щом си сам, къс ще останеш. Щом си с хората, висок ще станеш. Какво е предназначението на високия човек?
Високият човек е станал висок, като е търсил светлина.
Знае, че ако няма светлина, ще дойде смъртта и веднага има стремеж да излезе навън, да приеме светлина. Във всеки човек трябва да има желание да излезе из лошите условия. Значи, щом си при лоши условия, ти си между много хора, висок ще станеш. Искаш, не искаш, ти висок ще станеш. Това е разрешението.
към беседата >>
В поезията вие, поетите, вследствие на това налетяхте на злото.
Казвате, че децата не били умни, че глупави били и трябвало да се пазят. Не са глупави. Виждам при какви условия са глупави. Като го разгневиш, да се търколи; но я го остави свободно, като слиза по една стълба, туря си задницата напред и слиза внимателно. Ако го повдигнат, искат да го спънат, а ако го оставят само да се движи, полекичка стъпя, разумно.
В поезията вие, поетите, вследствие на това налетяхте на злото.
Има един английски поет, който ми харесва и трябва някой път да ви чета неговите стихове, много естествено пише. Сега той е инкогнито, незнаен поет. Поезия има в Исая, Исая е поет от еврейските пророци. Големите еврейски пророци са и поети. В поезията някои поети знаят как да избират думите.
към беседата >>
Знае, че ако няма светлина, ще дойде смъртта и веднага има стремеж да излезе навън, да приеме светлина.
Ако го оставите сам, не работи. Щом си сам, къс ще останеш. Щом си с хората, висок ще станеш. Какво е предназначението на високия човек? Високият човек е станал висок, като е търсил светлина.
Знае, че ако няма светлина, ще дойде смъртта и веднага има стремеж да излезе навън, да приеме светлина.
Във всеки човек трябва да има желание да излезе из лошите условия. Значи, щом си при лоши условия, ти си между много хора, висок ще станеш. Искаш, не искаш, ти висок ще станеш. Това е разрешението. Защо е религията?
към беседата >>
Има един английски поет, който ми харесва и трябва някой път да ви чета неговите стихове, много естествено пише.
Не са глупави. Виждам при какви условия са глупави. Като го разгневиш, да се търколи; но я го остави свободно, като слиза по една стълба, туря си задницата напред и слиза внимателно. Ако го повдигнат, искат да го спънат, а ако го оставят само да се движи, полекичка стъпя, разумно. В поезията вие, поетите, вследствие на това налетяхте на злото.
Има един английски поет, който ми харесва и трябва някой път да ви чета неговите стихове, много естествено пише.
Сега той е инкогнито, незнаен поет. Поезия има в Исая, Исая е поет от еврейските пророци. Големите еврейски пророци са и поети. В поезията някои поети знаят как да избират думите. Думите нямат еднаква интонация.
към беседата >>
Във всеки човек трябва да има желание да излезе из лошите условия.
Щом си сам, къс ще останеш. Щом си с хората, висок ще станеш. Какво е предназначението на високия човек? Високият човек е станал висок, като е търсил светлина. Знае, че ако няма светлина, ще дойде смъртта и веднага има стремеж да излезе навън, да приеме светлина.
Във всеки човек трябва да има желание да излезе из лошите условия.
Значи, щом си при лоши условия, ти си между много хора, висок ще станеш. Искаш, не искаш, ти висок ще станеш. Това е разрешението. Защо е религията? – Хората на ума са много, търсят път за своето спасение.
към беседата >>
Сега той е инкогнито, незнаен поет.
Виждам при какви условия са глупави. Като го разгневиш, да се търколи; но я го остави свободно, като слиза по една стълба, туря си задницата напред и слиза внимателно. Ако го повдигнат, искат да го спънат, а ако го оставят само да се движи, полекичка стъпя, разумно. В поезията вие, поетите, вследствие на това налетяхте на злото. Има един английски поет, който ми харесва и трябва някой път да ви чета неговите стихове, много естествено пише.
Сега той е инкогнито, незнаен поет.
Поезия има в Исая, Исая е поет от еврейските пророци. Големите еврейски пророци са и поети. В поезията някои поети знаят как да избират думите. Думите нямат еднаква интонация. За пример, човек трябва да знае буквата "л" с коя буква се съчетава, и буквата"н", и между буквите има симпатия и антипатия.
към беседата >>
Значи, щом си при лоши условия, ти си между много хора, висок ще станеш.
Щом си с хората, висок ще станеш. Какво е предназначението на високия човек? Високият човек е станал висок, като е търсил светлина. Знае, че ако няма светлина, ще дойде смъртта и веднага има стремеж да излезе навън, да приеме светлина. Във всеки човек трябва да има желание да излезе из лошите условия.
Значи, щом си при лоши условия, ти си между много хора, висок ще станеш.
Искаш, не искаш, ти висок ще станеш. Това е разрешението. Защо е религията? – Хората на ума са много, търсят път за своето спасение. Отиват на високо и излизат навън.
към беседата >>
Поезия има в Исая, Исая е поет от еврейските пророци.
Като го разгневиш, да се търколи; но я го остави свободно, като слиза по една стълба, туря си задницата напред и слиза внимателно. Ако го повдигнат, искат да го спънат, а ако го оставят само да се движи, полекичка стъпя, разумно. В поезията вие, поетите, вследствие на това налетяхте на злото. Има един английски поет, който ми харесва и трябва някой път да ви чета неговите стихове, много естествено пише. Сега той е инкогнито, незнаен поет.
Поезия има в Исая, Исая е поет от еврейските пророци.
Големите еврейски пророци са и поети. В поезията някои поети знаят как да избират думите. Думите нямат еднаква интонация. За пример, човек трябва да знае буквата "л" с коя буква се съчетава, и буквата"н", и между буквите има симпатия и антипатия. Някои букви си мязат.
към беседата >>
Искаш, не искаш, ти висок ще станеш.
Какво е предназначението на високия човек? Високият човек е станал висок, като е търсил светлина. Знае, че ако няма светлина, ще дойде смъртта и веднага има стремеж да излезе навън, да приеме светлина. Във всеки човек трябва да има желание да излезе из лошите условия. Значи, щом си при лоши условия, ти си между много хора, висок ще станеш.
Искаш, не искаш, ти висок ще станеш.
Това е разрешението. Защо е религията? – Хората на ума са много, търсят път за своето спасение. Отиват на високо и излизат навън. Светските хора са ниски.
към беседата >>
Големите еврейски пророци са и поети.
Ако го повдигнат, искат да го спънат, а ако го оставят само да се движи, полекичка стъпя, разумно. В поезията вие, поетите, вследствие на това налетяхте на злото. Има един английски поет, който ми харесва и трябва някой път да ви чета неговите стихове, много естествено пише. Сега той е инкогнито, незнаен поет. Поезия има в Исая, Исая е поет от еврейските пророци.
Големите еврейски пророци са и поети.
В поезията някои поети знаят как да избират думите. Думите нямат еднаква интонация. За пример, човек трябва да знае буквата "л" с коя буква се съчетава, и буквата"н", и между буквите има симпатия и антипатия. Някои букви си мязат. Като напишеш една буква, казва: Не искам да ме туряте до нея.
към беседата >>
Това е разрешението.
Високият човек е станал висок, като е търсил светлина. Знае, че ако няма светлина, ще дойде смъртта и веднага има стремеж да излезе навън, да приеме светлина. Във всеки човек трябва да има желание да излезе из лошите условия. Значи, щом си при лоши условия, ти си между много хора, висок ще станеш. Искаш, не искаш, ти висок ще станеш.
Това е разрешението.
Защо е религията? – Хората на ума са много, търсят път за своето спасение. Отиват на високо и излизат навън. Светските хора са ниски. Обяснение на нещата.
към беседата >>
В поезията някои поети знаят как да избират думите.
В поезията вие, поетите, вследствие на това налетяхте на злото. Има един английски поет, който ми харесва и трябва някой път да ви чета неговите стихове, много естествено пише. Сега той е инкогнито, незнаен поет. Поезия има в Исая, Исая е поет от еврейските пророци. Големите еврейски пророци са и поети.
В поезията някои поети знаят как да избират думите.
Думите нямат еднаква интонация. За пример, човек трябва да знае буквата "л" с коя буква се съчетава, и буквата"н", и между буквите има симпатия и антипатия. Някои букви си мязат. Като напишеш една буква, казва: Не искам да ме туряте до нея. Съгласните букви ние даваме право да се изкажат.
към беседата >>
Защо е религията?
Знае, че ако няма светлина, ще дойде смъртта и веднага има стремеж да излезе навън, да приеме светлина. Във всеки човек трябва да има желание да излезе из лошите условия. Значи, щом си при лоши условия, ти си между много хора, висок ще станеш. Искаш, не искаш, ти висок ще станеш. Това е разрешението.
Защо е религията?
– Хората на ума са много, търсят път за своето спасение. Отиват на високо и излизат навън. Светските хора са ниски. Обяснение на нещата. Някои мъчнотии имате във вас.
към беседата >>
Думите нямат еднаква интонация.
Има един английски поет, който ми харесва и трябва някой път да ви чета неговите стихове, много естествено пише. Сега той е инкогнито, незнаен поет. Поезия има в Исая, Исая е поет от еврейските пророци. Големите еврейски пророци са и поети. В поезията някои поети знаят как да избират думите.
Думите нямат еднаква интонация.
За пример, човек трябва да знае буквата "л" с коя буква се съчетава, и буквата"н", и между буквите има симпатия и антипатия. Някои букви си мязат. Като напишеш една буква, казва: Не искам да ме туряте до нея. Съгласните букви ние даваме право да се изкажат. Гласните букви са по-тщеславни.
към беседата >>
– Хората на ума са много, търсят път за своето спасение.
Във всеки човек трябва да има желание да излезе из лошите условия. Значи, щом си при лоши условия, ти си между много хора, висок ще станеш. Искаш, не искаш, ти висок ще станеш. Това е разрешението. Защо е религията?
– Хората на ума са много, търсят път за своето спасение.
Отиват на високо и излизат навън. Светските хора са ниски. Обяснение на нещата. Някои мъчнотии имате във вас. Всяко чувство, което е притеснено, трябва да внесете религия, идеята за Бога.
към беседата >>
За пример, човек трябва да знае буквата "л" с коя буква се съчетава, и буквата"н", и между буквите има симпатия и антипатия.
Сега той е инкогнито, незнаен поет. Поезия има в Исая, Исая е поет от еврейските пророци. Големите еврейски пророци са и поети. В поезията някои поети знаят как да избират думите. Думите нямат еднаква интонация.
За пример, човек трябва да знае буквата "л" с коя буква се съчетава, и буквата"н", и между буквите има симпатия и антипатия.
Някои букви си мязат. Като напишеш една буква, казва: Не искам да ме туряте до нея. Съгласните букви ние даваме право да се изкажат. Гласните букви са по-тщеславни. Всяка гласна буква като дойде, се изказва навсякъде, а онези, съгласните, затворило се гърлото, има желание да се изкажат.
към беседата >>
Отиват на високо и излизат навън.
Значи, щом си при лоши условия, ти си между много хора, висок ще станеш. Искаш, не искаш, ти висок ще станеш. Това е разрешението. Защо е религията? – Хората на ума са много, търсят път за своето спасение.
Отиват на високо и излизат навън.
Светските хора са ниски. Обяснение на нещата. Някои мъчнотии имате във вас. Всяко чувство, което е притеснено, трябва да внесете религия, идеята за Бога. Идеята за Бога е там, гдето можете да получите тия блага, които са необходими.
към беседата >>
Някои букви си мязат.
Поезия има в Исая, Исая е поет от еврейските пророци. Големите еврейски пророци са и поети. В поезията някои поети знаят как да избират думите. Думите нямат еднаква интонация. За пример, човек трябва да знае буквата "л" с коя буква се съчетава, и буквата"н", и между буквите има симпатия и антипатия.
Някои букви си мязат.
Като напишеш една буква, казва: Не искам да ме туряте до нея. Съгласните букви ние даваме право да се изкажат. Гласните букви са по-тщеславни. Всяка гласна буква като дойде, се изказва навсякъде, а онези, съгласните, затворило се гърлото, има желание да се изкажат. Много тщеславно е "ре"-то.
към беседата >>
Светските хора са ниски.
Искаш, не искаш, ти висок ще станеш. Това е разрешението. Защо е религията? – Хората на ума са много, търсят път за своето спасение. Отиват на високо и излизат навън.
Светските хора са ниски.
Обяснение на нещата. Някои мъчнотии имате във вас. Всяко чувство, което е притеснено, трябва да внесете религия, идеята за Бога. Идеята за Бога е там, гдето можете да получите тия блага, които са необходими. Няма друг избор.
към беседата >>
Като напишеш една буква, казва: Не искам да ме туряте до нея.
Големите еврейски пророци са и поети. В поезията някои поети знаят как да избират думите. Думите нямат еднаква интонация. За пример, човек трябва да знае буквата "л" с коя буква се съчетава, и буквата"н", и между буквите има симпатия и антипатия. Някои букви си мязат.
Като напишеш една буква, казва: Не искам да ме туряте до нея.
Съгласните букви ние даваме право да се изкажат. Гласните букви са по-тщеславни. Всяка гласна буква като дойде, се изказва навсякъде, а онези, съгласните, затворило се гърлото, има желание да се изкажат. Много тщеславно е "ре"-то. Египтяните са турили "ра".
към беседата >>
Обяснение на нещата.
Това е разрешението. Защо е религията? – Хората на ума са много, търсят път за своето спасение. Отиват на високо и излизат навън. Светските хора са ниски.
Обяснение на нещата.
Някои мъчнотии имате във вас. Всяко чувство, което е притеснено, трябва да внесете религия, идеята за Бога. Идеята за Бога е там, гдето можете да получите тия блага, които са необходими. Няма друг избор. Идеята нагоре е идея за Бога.
към беседата >>
Съгласните букви ние даваме право да се изкажат.
В поезията някои поети знаят как да избират думите. Думите нямат еднаква интонация. За пример, човек трябва да знае буквата "л" с коя буква се съчетава, и буквата"н", и между буквите има симпатия и антипатия. Някои букви си мязат. Като напишеш една буква, казва: Не искам да ме туряте до нея.
Съгласните букви ние даваме право да се изкажат.
Гласните букви са по-тщеславни. Всяка гласна буква като дойде, се изказва навсякъде, а онези, съгласните, затворило се гърлото, има желание да се изкажат. Много тщеславно е "ре"-то. Египтяните са турили "ра". Като се натовари "р"-то , "ра" е закон на светлината.
към беседата >>
Някои мъчнотии имате във вас.
Защо е религията? – Хората на ума са много, търсят път за своето спасение. Отиват на високо и излизат навън. Светските хора са ниски. Обяснение на нещата.
Някои мъчнотии имате във вас.
Всяко чувство, което е притеснено, трябва да внесете религия, идеята за Бога. Идеята за Бога е там, гдето можете да получите тия блага, които са необходими. Няма друг избор. Идеята нагоре е идея за Бога. Идеята за Бога е нагоре.
към беседата >>
Гласните букви са по-тщеславни.
Думите нямат еднаква интонация. За пример, човек трябва да знае буквата "л" с коя буква се съчетава, и буквата"н", и между буквите има симпатия и антипатия. Някои букви си мязат. Като напишеш една буква, казва: Не искам да ме туряте до нея. Съгласните букви ние даваме право да се изкажат.
Гласните букви са по-тщеславни.
Всяка гласна буква като дойде, се изказва навсякъде, а онези, съгласните, затворило се гърлото, има желание да се изкажат. Много тщеславно е "ре"-то. Египтяните са турили "ра". Като се натовари "р"-то , "ра" е закон на светлината. Да носи светлината, "ре"-то му е приятно.
към беседата >>
Всяко чувство, което е притеснено, трябва да внесете религия, идеята за Бога.
– Хората на ума са много, търсят път за своето спасение. Отиват на високо и излизат навън. Светските хора са ниски. Обяснение на нещата. Някои мъчнотии имате във вас.
Всяко чувство, което е притеснено, трябва да внесете религия, идеята за Бога.
Идеята за Бога е там, гдето можете да получите тия блага, които са необходими. Няма друг избор. Идеята нагоре е идея за Бога. Идеята за Бога е нагоре. В плоскостта тия блага са дошли, ние ги търсим.
към беседата >>
Всяка гласна буква като дойде, се изказва навсякъде, а онези, съгласните, затворило се гърлото, има желание да се изкажат.
За пример, човек трябва да знае буквата "л" с коя буква се съчетава, и буквата"н", и между буквите има симпатия и антипатия. Някои букви си мязат. Като напишеш една буква, казва: Не искам да ме туряте до нея. Съгласните букви ние даваме право да се изкажат. Гласните букви са по-тщеславни.
Всяка гласна буква като дойде, се изказва навсякъде, а онези, съгласните, затворило се гърлото, има желание да се изкажат.
Много тщеславно е "ре"-то. Египтяните са турили "ра". Като се натовари "р"-то , "ра" е закон на светлината. Да носи светлината, "ре"-то му е приятно. "Ра" на български значи "разумност".
към беседата >>
Идеята за Бога е там, гдето можете да получите тия блага, които са необходими.
Отиват на високо и излизат навън. Светските хора са ниски. Обяснение на нещата. Някои мъчнотии имате във вас. Всяко чувство, което е притеснено, трябва да внесете религия, идеята за Бога.
Идеята за Бога е там, гдето можете да получите тия блага, които са необходими.
Няма друг избор. Идеята нагоре е идея за Бога. Идеята за Бога е нагоре. В плоскостта тия блага са дошли, ние ги търсим. Човек става широк.
към беседата >>
Много тщеславно е "ре"-то.
Някои букви си мязат. Като напишеш една буква, казва: Не искам да ме туряте до нея. Съгласните букви ние даваме право да се изкажат. Гласните букви са по-тщеславни. Всяка гласна буква като дойде, се изказва навсякъде, а онези, съгласните, затворило се гърлото, има желание да се изкажат.
Много тщеславно е "ре"-то.
Египтяните са турили "ра". Като се натовари "р"-то , "ра" е закон на светлината. Да носи светлината, "ре"-то му е приятно. "Ра" на български значи "разумност". Разумно е туй, което носи светлината.
към беседата >>
Няма друг избор.
Светските хора са ниски. Обяснение на нещата. Някои мъчнотии имате във вас. Всяко чувство, което е притеснено, трябва да внесете религия, идеята за Бога. Идеята за Бога е там, гдето можете да получите тия блага, които са необходими.
Няма друг избор.
Идеята нагоре е идея за Бога. Идеята за Бога е нагоре. В плоскостта тия блага са дошли, ние ги търсим. Човек става широк. Стомахът му, който по плоскост върви, той го търси по плоскостта, не го търси на плоскостта и се разширява.
към беседата >>
Египтяните са турили "ра".
Като напишеш една буква, казва: Не искам да ме туряте до нея. Съгласните букви ние даваме право да се изкажат. Гласните букви са по-тщеславни. Всяка гласна буква като дойде, се изказва навсякъде, а онези, съгласните, затворило се гърлото, има желание да се изкажат. Много тщеславно е "ре"-то.
Египтяните са турили "ра".
Като се натовари "р"-то , "ра" е закон на светлината. Да носи светлината, "ре"-то му е приятно. "Ра" на български значи "разумност". Разумно е туй, което носи светлината. Има "ра" и "ом".
към беседата >>
Идеята нагоре е идея за Бога.
Обяснение на нещата. Някои мъчнотии имате във вас. Всяко чувство, което е притеснено, трябва да внесете религия, идеята за Бога. Идеята за Бога е там, гдето можете да получите тия блага, които са необходими. Няма друг избор.
Идеята нагоре е идея за Бога.
Идеята за Бога е нагоре. В плоскостта тия блага са дошли, ние ги търсим. Човек става широк. Стомахът му, който по плоскост върви, той го търси по плоскостта, не го търси на плоскостта и се разширява. Слязъл е долу, по равно върви.
към беседата >>
Като се натовари "р"-то , "ра" е закон на светлината.
Съгласните букви ние даваме право да се изкажат. Гласните букви са по-тщеславни. Всяка гласна буква като дойде, се изказва навсякъде, а онези, съгласните, затворило се гърлото, има желание да се изкажат. Много тщеславно е "ре"-то. Египтяните са турили "ра".
Като се натовари "р"-то , "ра" е закон на светлината.
Да носи светлината, "ре"-то му е приятно. "Ра" на български значи "разумност". Разумно е туй, което носи светлината. Има "ра" и "ом". "Ом" значи всички качества.
към беседата >>
Идеята за Бога е нагоре.
Някои мъчнотии имате във вас. Всяко чувство, което е притеснено, трябва да внесете религия, идеята за Бога. Идеята за Бога е там, гдето можете да получите тия блага, които са необходими. Няма друг избор. Идеята нагоре е идея за Бога.
Идеята за Бога е нагоре.
В плоскостта тия блага са дошли, ние ги търсим. Човек става широк. Стомахът му, който по плоскост върви, той го търси по плоскостта, не го търси на плоскостта и се разширява. Слязъл е долу, по равно върви. Сърцето върви по права линия, умът върви по крива линия, но енергиите на ума се отразяват върху сърцето и сърцето има за цел ума.
към беседата >>
Да носи светлината, "ре"-то му е приятно.
Гласните букви са по-тщеславни. Всяка гласна буква като дойде, се изказва навсякъде, а онези, съгласните, затворило се гърлото, има желание да се изкажат. Много тщеславно е "ре"-то. Египтяните са турили "ра". Като се натовари "р"-то , "ра" е закон на светлината.
Да носи светлината, "ре"-то му е приятно.
"Ра" на български значи "разумност". Разумно е туй, което носи светлината. Има "ра" и "ом". "Ом" значи всички качества. А "ра" е закон в природата.
към беседата >>
В плоскостта тия блага са дошли, ние ги търсим.
Всяко чувство, което е притеснено, трябва да внесете религия, идеята за Бога. Идеята за Бога е там, гдето можете да получите тия блага, които са необходими. Няма друг избор. Идеята нагоре е идея за Бога. Идеята за Бога е нагоре.
В плоскостта тия блага са дошли, ние ги търсим.
Човек става широк. Стомахът му, който по плоскост върви, той го търси по плоскостта, не го търси на плоскостта и се разширява. Слязъл е долу, по равно върви. Сърцето върви по права линия, умът върви по крива линия, но енергиите на ума се отразяват върху сърцето и сърцето има за цел ума. В живота ви умът да ви бъде идеал за сърцето и сърцето да бъде идеал за ума.
към беседата >>
"Ра" на български значи "разумност".
Всяка гласна буква като дойде, се изказва навсякъде, а онези, съгласните, затворило се гърлото, има желание да се изкажат. Много тщеславно е "ре"-то. Египтяните са турили "ра". Като се натовари "р"-то , "ра" е закон на светлината. Да носи светлината, "ре"-то му е приятно.
"Ра" на български значи "разумност".
Разумно е туй, което носи светлината. Има "ра" и "ом". "Ом" значи всички качества. А "ра" е закон в природата. "Ом" – всичките качества в природата станали разумно.
към беседата >>
Човек става широк.
Идеята за Бога е там, гдето можете да получите тия блага, които са необходими. Няма друг избор. Идеята нагоре е идея за Бога. Идеята за Бога е нагоре. В плоскостта тия блага са дошли, ние ги търсим.
Човек става широк.
Стомахът му, който по плоскост върви, той го търси по плоскостта, не го търси на плоскостта и се разширява. Слязъл е долу, по равно върви. Сърцето върви по права линия, умът върви по крива линия, но енергиите на ума се отразяват върху сърцето и сърцето има за цел ума. В живота ви умът да ви бъде идеал за сърцето и сърцето да бъде идеал за ума. Защото умът само при сърцето може да постигне нещо.
към беседата >>
Разумно е туй, което носи светлината.
Много тщеславно е "ре"-то. Египтяните са турили "ра". Като се натовари "р"-то , "ра" е закон на светлината. Да носи светлината, "ре"-то му е приятно. "Ра" на български значи "разумност".
Разумно е туй, което носи светлината.
Има "ра" и "ом". "Ом" значи всички качества. А "ра" е закон в природата. "Ом" – всичките качества в природата станали разумно. Думата "разум" – съдържателна дума е, от две думи е направена.
към беседата >>
Стомахът му, който по плоскост върви, той го търси по плоскостта, не го търси на плоскостта и се разширява.
Няма друг избор. Идеята нагоре е идея за Бога. Идеята за Бога е нагоре. В плоскостта тия блага са дошли, ние ги търсим. Човек става широк.
Стомахът му, който по плоскост върви, той го търси по плоскостта, не го търси на плоскостта и се разширява.
Слязъл е долу, по равно върви. Сърцето върви по права линия, умът върви по крива линия, но енергиите на ума се отразяват върху сърцето и сърцето има за цел ума. В живота ви умът да ви бъде идеал за сърцето и сърцето да бъде идеал за ума. Защото умът само при сърцето може да постигне нещо. Мисълта оттам може да добие материал.
към беседата >>
Има "ра" и "ом".
Египтяните са турили "ра". Като се натовари "р"-то , "ра" е закон на светлината. Да носи светлината, "ре"-то му е приятно. "Ра" на български значи "разумност". Разумно е туй, което носи светлината.
Има "ра" и "ом".
"Ом" значи всички качества. А "ра" е закон в природата. "Ом" – всичките качества в природата станали разумно. Думата "разум" – съдържателна дума е, от две думи е направена. Що значи разум?
към беседата >>
Слязъл е долу, по равно върви.
Идеята нагоре е идея за Бога. Идеята за Бога е нагоре. В плоскостта тия блага са дошли, ние ги търсим. Човек става широк. Стомахът му, който по плоскост върви, той го търси по плоскостта, не го търси на плоскостта и се разширява.
Слязъл е долу, по равно върви.
Сърцето върви по права линия, умът върви по крива линия, но енергиите на ума се отразяват върху сърцето и сърцето има за цел ума. В живота ви умът да ви бъде идеал за сърцето и сърцето да бъде идеал за ума. Защото умът само при сърцето може да постигне нещо. Мисълта оттам може да добие материал. Умът само при сърцето може да се повдига.
към беседата >>
"Ом" значи всички качества.
Като се натовари "р"-то , "ра" е закон на светлината. Да носи светлината, "ре"-то му е приятно. "Ра" на български значи "разумност". Разумно е туй, което носи светлината. Има "ра" и "ом".
"Ом" значи всички качества.
А "ра" е закон в природата. "Ом" – всичките качества в природата станали разумно. Думата "разум" – съдържателна дума е, от две думи е направена. Що значи разум? "Ра" е светлината, която носи, а "ом" значи, онези благородни качества, които съществуват в природата и са достояние на човешката душа.
към беседата >>
Сърцето върви по права линия, умът върви по крива линия, но енергиите на ума се отразяват върху сърцето и сърцето има за цел ума.
Идеята за Бога е нагоре. В плоскостта тия блага са дошли, ние ги търсим. Човек става широк. Стомахът му, който по плоскост върви, той го търси по плоскостта, не го търси на плоскостта и се разширява. Слязъл е долу, по равно върви.
Сърцето върви по права линия, умът върви по крива линия, но енергиите на ума се отразяват върху сърцето и сърцето има за цел ума.
В живота ви умът да ви бъде идеал за сърцето и сърцето да бъде идеал за ума. Защото умът само при сърцето може да постигне нещо. Мисълта оттам може да добие материал. Умът само при сърцето може да се повдига. И сърцето без ума пак не може да се повдигне.
към беседата >>
А "ра" е закон в природата.
Да носи светлината, "ре"-то му е приятно. "Ра" на български значи "разумност". Разумно е туй, което носи светлината. Има "ра" и "ом". "Ом" значи всички качества.
А "ра" е закон в природата.
"Ом" – всичките качества в природата станали разумно. Думата "разум" – съдържателна дума е, от две думи е направена. Що значи разум? "Ра" е светлината, която носи, а "ом" значи, онези благородни качества, които съществуват в природата и са достояние на човешката душа. Това е "разум".
към беседата >>
В живота ви умът да ви бъде идеал за сърцето и сърцето да бъде идеал за ума.
В плоскостта тия блага са дошли, ние ги търсим. Човек става широк. Стомахът му, който по плоскост върви, той го търси по плоскостта, не го търси на плоскостта и се разширява. Слязъл е долу, по равно върви. Сърцето върви по права линия, умът върви по крива линия, но енергиите на ума се отразяват върху сърцето и сърцето има за цел ума.
В живота ви умът да ви бъде идеал за сърцето и сърцето да бъде идеал за ума.
Защото умът само при сърцето може да постигне нещо. Мисълта оттам може да добие материал. Умът само при сърцето може да се повдига. И сърцето без ума пак не може да се повдигне. Умът без сърцето не може да се повдигне и сърцето без ума не може да се повдигне.
към беседата >>
"Ом" – всичките качества в природата станали разумно.
"Ра" на български значи "разумност". Разумно е туй, което носи светлината. Има "ра" и "ом". "Ом" значи всички качества. А "ра" е закон в природата.
"Ом" – всичките качества в природата станали разумно.
Думата "разум" – съдържателна дума е, от две думи е направена. Що значи разум? "Ра" е светлината, която носи, а "ом" значи, онези благородни качества, които съществуват в природата и са достояние на човешката душа. Това е "разум". Някой казва: Какво нещо е "разум"?
към беседата >>
Защото умът само при сърцето може да постигне нещо.
Човек става широк. Стомахът му, който по плоскост върви, той го търси по плоскостта, не го търси на плоскостта и се разширява. Слязъл е долу, по равно върви. Сърцето върви по права линия, умът върви по крива линия, но енергиите на ума се отразяват върху сърцето и сърцето има за цел ума. В живота ви умът да ви бъде идеал за сърцето и сърцето да бъде идеал за ума.
Защото умът само при сърцето може да постигне нещо.
Мисълта оттам може да добие материал. Умът само при сърцето може да се повдига. И сърцето без ума пак не може да се повдигне. Умът без сърцето не може да се повдигне и сърцето без ума не може да се повдигне. Що е сърцето?
към беседата >>
Думата "разум" – съдържателна дума е, от две думи е направена.
Разумно е туй, което носи светлината. Има "ра" и "ом". "Ом" значи всички качества. А "ра" е закон в природата. "Ом" – всичките качества в природата станали разумно.
Думата "разум" – съдържателна дума е, от две думи е направена.
Що значи разум? "Ра" е светлината, която носи, а "ом" значи, онези благородни качества, които съществуват в природата и са достояние на човешката душа. Това е "разум". Някой казва: Какво нещо е "разум"? Как го обяснявате?
към беседата >>
Мисълта оттам може да добие материал.
Стомахът му, който по плоскост върви, той го търси по плоскостта, не го търси на плоскостта и се разширява. Слязъл е долу, по равно върви. Сърцето върви по права линия, умът върви по крива линия, но енергиите на ума се отразяват върху сърцето и сърцето има за цел ума. В живота ви умът да ви бъде идеал за сърцето и сърцето да бъде идеал за ума. Защото умът само при сърцето може да постигне нещо.
Мисълта оттам може да добие материал.
Умът само при сърцето може да се повдига. И сърцето без ума пак не може да се повдигне. Умът без сърцето не може да се повдигне и сърцето без ума не може да се повдигне. Що е сърцето? – Туй, което повдига ума.
към беседата >>
Що значи разум?
Има "ра" и "ом". "Ом" значи всички качества. А "ра" е закон в природата. "Ом" – всичките качества в природата станали разумно. Думата "разум" – съдържателна дума е, от две думи е направена.
Що значи разум?
"Ра" е светлината, която носи, а "ом" значи, онези благородни качества, които съществуват в природата и са достояние на човешката душа. Това е "разум". Някой казва: Какво нещо е "разум"? Как го обяснявате? "Ом" значи Божествените качества или великите качества на природата.
към беседата >>
Умът само при сърцето може да се повдига.
Слязъл е долу, по равно върви. Сърцето върви по права линия, умът върви по крива линия, но енергиите на ума се отразяват върху сърцето и сърцето има за цел ума. В живота ви умът да ви бъде идеал за сърцето и сърцето да бъде идеал за ума. Защото умът само при сърцето може да постигне нещо. Мисълта оттам може да добие материал.
Умът само при сърцето може да се повдига.
И сърцето без ума пак не може да се повдигне. Умът без сърцето не може да се повдигне и сърцето без ума не може да се повдигне. Що е сърцето? – Туй, което повдига ума. Що е ума?
към беседата >>
"Ра" е светлината, която носи, а "ом" значи, онези благородни качества, които съществуват в природата и са достояние на човешката душа.
"Ом" значи всички качества. А "ра" е закон в природата. "Ом" – всичките качества в природата станали разумно. Думата "разум" – съдържателна дума е, от две думи е направена. Що значи разум?
"Ра" е светлината, която носи, а "ом" значи, онези благородни качества, които съществуват в природата и са достояние на човешката душа.
Това е "разум". Някой казва: Какво нещо е "разум"? Как го обяснявате? "Ом" значи Божествените качества или великите качества на природата. А "ра" показва, че носи светлина.
към беседата >>
И сърцето без ума пак не може да се повдигне.
Сърцето върви по права линия, умът върви по крива линия, но енергиите на ума се отразяват върху сърцето и сърцето има за цел ума. В живота ви умът да ви бъде идеал за сърцето и сърцето да бъде идеал за ума. Защото умът само при сърцето може да постигне нещо. Мисълта оттам може да добие материал. Умът само при сърцето може да се повдига.
И сърцето без ума пак не може да се повдигне.
Умът без сърцето не може да се повдигне и сърцето без ума не може да се повдигне. Що е сърцето? – Туй, което повдига ума. Що е ума? – Туй, което повдига сърцето.
към беседата >>
Това е "разум".
А "ра" е закон в природата. "Ом" – всичките качества в природата станали разумно. Думата "разум" – съдържателна дума е, от две думи е направена. Що значи разум? "Ра" е светлината, която носи, а "ом" значи, онези благородни качества, които съществуват в природата и са достояние на човешката душа.
Това е "разум".
Някой казва: Какво нещо е "разум"? Как го обяснявате? "Ом" значи Божествените качества или великите качества на природата. А "ра" показва, че носи светлина. Свещена дума е "ом".
към беседата >>
Умът без сърцето не може да се повдигне и сърцето без ума не може да се повдигне.
В живота ви умът да ви бъде идеал за сърцето и сърцето да бъде идеал за ума. Защото умът само при сърцето може да постигне нещо. Мисълта оттам може да добие материал. Умът само при сърцето може да се повдига. И сърцето без ума пак не може да се повдигне.
Умът без сърцето не може да се повдигне и сърцето без ума не може да се повдигне.
Що е сърцето? – Туй, което повдига ума. Що е ума? – Туй, което повдига сърцето.
към беседата >>
Някой казва: Какво нещо е "разум"?
"Ом" – всичките качества в природата станали разумно. Думата "разум" – съдържателна дума е, от две думи е направена. Що значи разум? "Ра" е светлината, която носи, а "ом" значи, онези благородни качества, които съществуват в природата и са достояние на човешката душа. Това е "разум".
Някой казва: Какво нещо е "разум"?
Как го обяснявате? "Ом" значи Божествените качества или великите качества на природата. А "ра" показва, че носи светлина. Свещена дума е "ом". "Ом" или "ум".
към беседата >>
Що е сърцето?
Защото умът само при сърцето може да постигне нещо. Мисълта оттам може да добие материал. Умът само при сърцето може да се повдига. И сърцето без ума пак не може да се повдигне. Умът без сърцето не може да се повдигне и сърцето без ума не може да се повдигне.
Що е сърцето?
– Туй, което повдига ума. Що е ума? – Туй, което повдига сърцето.
към беседата >>
Как го обяснявате?
Думата "разум" – съдържателна дума е, от две думи е направена. Що значи разум? "Ра" е светлината, която носи, а "ом" значи, онези благородни качества, които съществуват в природата и са достояние на човешката душа. Това е "разум". Някой казва: Какво нещо е "разум"?
Как го обяснявате?
"Ом" значи Божествените качества или великите качества на природата. А "ра" показва, че носи светлина. Свещена дума е "ом". "Ом" или "ум". "Ум" е произлязло от "ом".
към беседата >>
– Туй, което повдига ума.
Мисълта оттам може да добие материал. Умът само при сърцето може да се повдига. И сърцето без ума пак не може да се повдигне. Умът без сърцето не може да се повдигне и сърцето без ума не може да се повдигне. Що е сърцето?
– Туй, което повдига ума.
Що е ума? – Туй, което повдига сърцето.
към беседата >>
"Ом" значи Божествените качества или великите качества на природата.
Що значи разум? "Ра" е светлината, която носи, а "ом" значи, онези благородни качества, които съществуват в природата и са достояние на човешката душа. Това е "разум". Някой казва: Какво нещо е "разум"? Как го обяснявате?
"Ом" значи Божествените качества или великите качества на природата.
А "ра" показва, че носи светлина. Свещена дума е "ом". "Ом" или "ум". "Ум" е произлязло от "ом". Туй, което съдържа разумните качества.
към беседата >>
Що е ума?
Умът само при сърцето може да се повдига. И сърцето без ума пак не може да се повдигне. Умът без сърцето не може да се повдигне и сърцето без ума не може да се повдигне. Що е сърцето? – Туй, което повдига ума.
Що е ума?
– Туй, което повдига сърцето.
към беседата >>
А "ра" показва, че носи светлина.
"Ра" е светлината, която носи, а "ом" значи, онези благородни качества, които съществуват в природата и са достояние на човешката душа. Това е "разум". Някой казва: Какво нещо е "разум"? Как го обяснявате? "Ом" значи Божествените качества или великите качества на природата.
А "ра" показва, че носи светлина.
Свещена дума е "ом". "Ом" или "ум". "Ум" е произлязло от "ом". Туй, което съдържа разумните качества. После имате думата "интелект".
към беседата >>
– Туй, което повдига сърцето.
И сърцето без ума пак не може да се повдигне. Умът без сърцето не може да се повдигне и сърцето без ума не може да се повдигне. Що е сърцето? – Туй, което повдига ума. Що е ума?
– Туй, което повдига сърцето.
към беседата >>
Свещена дума е "ом".
Това е "разум". Някой казва: Какво нещо е "разум"? Как го обяснявате? "Ом" значи Божествените качества или великите качества на природата. А "ра" показва, че носи светлина.
Свещена дума е "ом".
"Ом" или "ум". "Ум" е произлязло от "ом". Туй, което съдържа разумните качества. После имате думата "интелект". Какво значи?
към беседата >>
"Ом" или "ум".
Някой казва: Какво нещо е "разум"? Как го обяснявате? "Ом" значи Божествените качества или великите качества на природата. А "ра" показва, че носи светлина. Свещена дума е "ом".
"Ом" или "ум".
"Ум" е произлязло от "ом". Туй, което съдържа разумните качества. После имате думата "интелект". Какво значи? "Ин" значи вътре, "тел" е, който говори.
към беседата >>
"Ум" е произлязло от "ом".
Как го обяснявате? "Ом" значи Божествените качества или великите качества на природата. А "ра" показва, че носи светлина. Свещена дума е "ом". "Ом" или "ум".
"Ум" е произлязло от "ом".
Туй, което съдържа разумните качества. После имате думата "интелект". Какво значи? "Ин" значи вътре, "тел" е, който говори. Туй, което вътре говори, е интелект.
към беседата >>
Туй, което съдържа разумните качества.
"Ом" значи Божествените качества или великите качества на природата. А "ра" показва, че носи светлина. Свещена дума е "ом". "Ом" или "ум". "Ум" е произлязло от "ом".
Туй, което съдържа разумните качества.
После имате думата "интелект". Какво значи? "Ин" значи вътре, "тел" е, който говори. Туй, което вътре говори, е интелект. Интелектът значи туй, което говори вътре и се приспособява на външните условия.
към беседата >>
После имате думата "интелект".
А "ра" показва, че носи светлина. Свещена дума е "ом". "Ом" или "ум". "Ум" е произлязло от "ом". Туй, което съдържа разумните качества.
После имате думата "интелект".
Какво значи? "Ин" значи вътре, "тел" е, който говори. Туй, което вътре говори, е интелект. Интелектът значи туй, което говори вътре и се приспособява на външните условия. При дихателната буква, показва един закон на слизане.
към беседата >>
Какво значи?
Свещена дума е "ом". "Ом" или "ум". "Ум" е произлязло от "ом". Туй, което съдържа разумните качества. После имате думата "интелект".
Какво значи?
"Ин" значи вътре, "тел" е, който говори. Туй, което вътре говори, е интелект. Интелектът значи туй, което говори вътре и се приспособява на външните условия. При дихателната буква, показва един закон на слизане. Като се качиш високо, показва, че трябва да слезеш.
към беседата >>
"Ин" значи вътре, "тел" е, който говори.
"Ом" или "ум". "Ум" е произлязло от "ом". Туй, което съдържа разумните качества. После имате думата "интелект". Какво значи?
"Ин" значи вътре, "тел" е, който говори.
Туй, което вътре говори, е интелект. Интелектът значи туй, което говори вътре и се приспособява на външните условия. При дихателната буква, показва един закон на слизане. Като се качиш високо, показва, че трябва да слезеш. Обяснява закона на слизането.
към беседата >>
Туй, което вътре говори, е интелект.
"Ум" е произлязло от "ом". Туй, което съдържа разумните качества. После имате думата "интелект". Какво значи? "Ин" значи вътре, "тел" е, който говори.
Туй, което вътре говори, е интелект.
Интелектът значи туй, което говори вътре и се приспособява на външните условия. При дихателната буква, показва един закон на слизане. Като се качиш високо, показва, че трябва да слезеш. Обяснява закона на слизането. След като слезеш в най-големите глъбини, оттам ще търсиш път, да се качиш нагоре.
към беседата >>
Интелектът значи туй, което говори вътре и се приспособява на външните условия.
Туй, което съдържа разумните качества. После имате думата "интелект". Какво значи? "Ин" значи вътре, "тел" е, който говори. Туй, което вътре говори, е интелект.
Интелектът значи туй, което говори вътре и се приспособява на външните условия.
При дихателната буква, показва един закон на слизане. Като се качиш високо, показва, че трябва да слезеш. Обяснява закона на слизането. След като слезеш в най-големите глъбини, оттам ще търсиш път, да се качиш нагоре. "Л"-то се отличава по това, че трябва да слизаш, без да мислиш.
към беседата >>
При дихателната буква, показва един закон на слизане.
После имате думата "интелект". Какво значи? "Ин" значи вътре, "тел" е, който говори. Туй, което вътре говори, е интелект. Интелектът значи туй, което говори вътре и се приспособява на външните условия.
При дихателната буква, показва един закон на слизане.
Като се качиш високо, показва, че трябва да слезеш. Обяснява закона на слизането. След като слезеш в най-големите глъбини, оттам ще търсиш път, да се качиш нагоре. "Л"-то се отличава по това, че трябва да слизаш, без да мислиш. Онзи човек, който носи "л"-то, слиза, но той мисли да възлиза, мисли за себе си.
към беседата >>
Като се качиш високо, показва, че трябва да слезеш.
Какво значи? "Ин" значи вътре, "тел" е, който говори. Туй, което вътре говори, е интелект. Интелектът значи туй, което говори вътре и се приспособява на външните условия. При дихателната буква, показва един закон на слизане.
Като се качиш високо, показва, че трябва да слезеш.
Обяснява закона на слизането. След като слезеш в най-големите глъбини, оттам ще търсиш път, да се качиш нагоре. "Л"-то се отличава по това, че трябва да слизаш, без да мислиш. Онзи човек, който носи "л"-то, слиза, но той мисли да възлиза, мисли за себе си. "М"-то е материална буква.
към беседата >>
Обяснява закона на слизането.
"Ин" значи вътре, "тел" е, който говори. Туй, което вътре говори, е интелект. Интелектът значи туй, което говори вътре и се приспособява на външните условия. При дихателната буква, показва един закон на слизане. Като се качиш високо, показва, че трябва да слезеш.
Обяснява закона на слизането.
След като слезеш в най-големите глъбини, оттам ще търсиш път, да се качиш нагоре. "Л"-то се отличава по това, че трябва да слизаш, без да мислиш. Онзи човек, който носи "л"-то, слиза, но той мисли да възлиза, мисли за себе си. "М"-то е материална буква. "Л"-то слиза, без да му мисли много.
към беседата >>
След като слезеш в най-големите глъбини, оттам ще търсиш път, да се качиш нагоре.
Туй, което вътре говори, е интелект. Интелектът значи туй, което говори вътре и се приспособява на външните условия. При дихателната буква, показва един закон на слизане. Като се качиш високо, показва, че трябва да слезеш. Обяснява закона на слизането.
След като слезеш в най-големите глъбини, оттам ще търсиш път, да се качиш нагоре.
"Л"-то се отличава по това, че трябва да слизаш, без да мислиш. Онзи човек, който носи "л"-то, слиза, но той мисли да възлиза, мисли за себе си. "М"-то е материална буква. "Л"-то слиза, без да му мисли много. "М"-то е разумното.
към беседата >>
"Л"-то се отличава по това, че трябва да слизаш, без да мислиш.
Интелектът значи туй, което говори вътре и се приспособява на външните условия. При дихателната буква, показва един закон на слизане. Като се качиш високо, показва, че трябва да слезеш. Обяснява закона на слизането. След като слезеш в най-големите глъбини, оттам ще търсиш път, да се качиш нагоре.
"Л"-то се отличава по това, че трябва да слизаш, без да мислиш.
Онзи човек, който носи "л"-то, слиза, но той мисли да възлиза, мисли за себе си. "М"-то е материална буква. "Л"-то слиза, без да му мисли много. "М"-то е разумното. "Л"-то казва: Да става, каквото ще, може да страдам, пет пари не давам.
към беседата >>
Онзи човек, който носи "л"-то, слиза, но той мисли да възлиза, мисли за себе си.
При дихателната буква, показва един закон на слизане. Като се качиш високо, показва, че трябва да слезеш. Обяснява закона на слизането. След като слезеш в най-големите глъбини, оттам ще търсиш път, да се качиш нагоре. "Л"-то се отличава по това, че трябва да слизаш, без да мислиш.
Онзи човек, който носи "л"-то, слиза, но той мисли да възлиза, мисли за себе си.
"М"-то е материална буква. "Л"-то слиза, без да му мисли много. "М"-то е разумното. "Л"-то казва: Да става, каквото ще, може да страдам, пет пари не давам. Българинът, който е умен, турил мярка.
към беседата >>
"М"-то е материална буква.
Като се качиш високо, показва, че трябва да слезеш. Обяснява закона на слизането. След като слезеш в най-големите глъбини, оттам ще търсиш път, да се качиш нагоре. "Л"-то се отличава по това, че трябва да слизаш, без да мислиш. Онзи човек, който носи "л"-то, слиза, но той мисли да възлиза, мисли за себе си.
"М"-то е материална буква.
"Л"-то слиза, без да му мисли много. "М"-то е разумното. "Л"-то казва: Да става, каквото ще, може да страдам, пет пари не давам. Българинът, който е умен, турил мярка. "Ю"-то показва на "Л" да се върне.
към беседата >>
"Л"-то слиза, без да му мисли много.
Обяснява закона на слизането. След като слезеш в най-големите глъбини, оттам ще търсиш път, да се качиш нагоре. "Л"-то се отличава по това, че трябва да слизаш, без да мислиш. Онзи човек, който носи "л"-то, слиза, но той мисли да възлиза, мисли за себе си. "М"-то е материална буква.
"Л"-то слиза, без да му мисли много.
"М"-то е разумното. "Л"-то казва: Да става, каквото ще, може да страдам, пет пари не давам. Българинът, който е умен, турил мярка. "Ю"-то показва на "Л" да се върне. Ще се качи, пак ще слезе.
към беседата >>
"М"-то е разумното.
След като слезеш в най-големите глъбини, оттам ще търсиш път, да се качиш нагоре. "Л"-то се отличава по това, че трябва да слизаш, без да мислиш. Онзи човек, който носи "л"-то, слиза, но той мисли да възлиза, мисли за себе си. "М"-то е материална буква. "Л"-то слиза, без да му мисли много.
"М"-то е разумното.
"Л"-то казва: Да става, каквото ще, може да страдам, пет пари не давам. Българинът, който е умен, турил мярка. "Ю"-то показва на "Л" да се върне. Ще се качи, пак ще слезе. След като слезе долу, трябва да се посее.
към беседата >>
"Л"-то казва: Да става, каквото ще, може да страдам, пет пари не давам.
"Л"-то се отличава по това, че трябва да слизаш, без да мислиш. Онзи човек, който носи "л"-то, слиза, но той мисли да възлиза, мисли за себе си. "М"-то е материална буква. "Л"-то слиза, без да му мисли много. "М"-то е разумното.
"Л"-то казва: Да става, каквото ще, може да страдам, пет пари не давам.
Българинът, който е умен, турил мярка. "Ю"-то показва на "Л" да се върне. Ще се качи, пак ще слезе. След като слезе долу, трябва да се посее. Буквата "б" е път, по който "л"-то може да се качи, може да се посее.
към беседата >>
Българинът, който е умен, турил мярка.
Онзи човек, който носи "л"-то, слиза, но той мисли да възлиза, мисли за себе си. "М"-то е материална буква. "Л"-то слиза, без да му мисли много. "М"-то е разумното. "Л"-то казва: Да става, каквото ще, може да страдам, пет пари не давам.
Българинът, който е умен, турил мярка.
"Ю"-то показва на "Л" да се върне. Ще се качи, пак ще слезе. След като слезе долу, трябва да се посее. Буквата "б" е път, по който "л"-то може да се качи, може да се посее. "Ю" – това е вода.
към беседата >>
"Ю"-то показва на "Л" да се върне.
"М"-то е материална буква. "Л"-то слиза, без да му мисли много. "М"-то е разумното. "Л"-то казва: Да става, каквото ще, може да страдам, пет пари не давам. Българинът, който е умен, турил мярка.
"Ю"-то показва на "Л" да се върне.
Ще се качи, пак ще слезе. След като слезе долу, трябва да се посее. Буквата "б" е път, по който "л"-то може да се качи, може да се посее. "Ю" – това е вода. Ще слезе в почвата, то е водата и после ще излезе нагоре, това е "б"-то.
към беседата >>
Ще се качи, пак ще слезе.
"Л"-то слиза, без да му мисли много. "М"-то е разумното. "Л"-то казва: Да става, каквото ще, може да страдам, пет пари не давам. Българинът, който е умен, турил мярка. "Ю"-то показва на "Л" да се върне.
Ще се качи, пак ще слезе.
След като слезе долу, трябва да се посее. Буквата "б" е път, по който "л"-то може да се качи, може да се посее. "Ю" – това е вода. Ще слезе в почвата, то е водата и после ще излезе нагоре, това е "б"-то. "0"-то показва плод отгоре, от семето.
към беседата >>
След като слезе долу, трябва да се посее.
"М"-то е разумното. "Л"-то казва: Да става, каквото ще, може да страдам, пет пари не давам. Българинът, който е умен, турил мярка. "Ю"-то показва на "Л" да се върне. Ще се качи, пак ще слезе.
След като слезе долу, трябва да се посее.
Буквата "б" е път, по който "л"-то може да се качи, може да се посее. "Ю" – това е вода. Ще слезе в почвата, то е водата и после ще излезе нагоре, това е "б"-то. "0"-то показва плод отгоре, от семето. Този плод какво трябва да стане?
към беседата >>
Буквата "б" е път, по който "л"-то може да се качи, може да се посее.
"Л"-то казва: Да става, каквото ще, може да страдам, пет пари не давам. Българинът, който е умен, турил мярка. "Ю"-то показва на "Л" да се върне. Ще се качи, пак ще слезе. След като слезе долу, трябва да се посее.
Буквата "б" е път, по който "л"-то може да се качи, може да се посее.
"Ю" – това е вода. Ще слезе в почвата, то е водата и после ще излезе нагоре, това е "б"-то. "0"-то показва плод отгоре, от семето. Този плод какво трябва да стане? Трябва да се посее втори път.
към беседата >>
"Ю" – това е вода.
Българинът, който е умен, турил мярка. "Ю"-то показва на "Л" да се върне. Ще се качи, пак ще слезе. След като слезе долу, трябва да се посее. Буквата "б" е път, по който "л"-то може да се качи, може да се посее.
"Ю" – това е вода.
Ще слезе в почвата, то е водата и после ще излезе нагоре, това е "б"-то. "0"-то показва плод отгоре, от семето. Този плод какво трябва да стане? Трябва да се посее втори път. Буквата "в" – то е път, дето ще влезе пак, а "ь" – това е плода.
към беседата >>
Ще слезе в почвата, то е водата и после ще излезе нагоре, това е "б"-то.
"Ю"-то показва на "Л" да се върне. Ще се качи, пак ще слезе. След като слезе долу, трябва да се посее. Буквата "б" е път, по който "л"-то може да се качи, може да се посее. "Ю" – това е вода.
Ще слезе в почвата, то е водата и после ще излезе нагоре, това е "б"-то.
"0"-то показва плод отгоре, от семето. Този плод какво трябва да стане? Трябва да се посее втори път. Буквата "в" – то е път, дето ще влезе пак, а "ь" – това е плода. Семето като е посято, израства и минава през два свята.
към беседата >>
"0"-то показва плод отгоре, от семето.
Ще се качи, пак ще слезе. След като слезе долу, трябва да се посее. Буквата "б" е път, по който "л"-то може да се качи, може да се посее. "Ю" – това е вода. Ще слезе в почвата, то е водата и после ще излезе нагоре, това е "б"-то.
"0"-то показва плод отгоре, от семето.
Този плод какво трябва да стане? Трябва да се посее втори път. Буквата "в" – то е път, дето ще влезе пак, а "ь" – това е плода. Семето като е посято, израства и минава през два свята. Знаеш колко време трябва, докато разбереш, какво нещо е Любовта.
към беседата >>
Този плод какво трябва да стане?
След като слезе долу, трябва да се посее. Буквата "б" е път, по който "л"-то може да се качи, може да се посее. "Ю" – това е вода. Ще слезе в почвата, то е водата и после ще излезе нагоре, това е "б"-то. "0"-то показва плод отгоре, от семето.
Този плод какво трябва да стане?
Трябва да се посее втори път. Буквата "в" – то е път, дето ще влезе пак, а "ь" – това е плода. Семето като е посято, израства и минава през два свята. Знаеш колко време трябва, докато разбереш, какво нещо е Любовта. То е дълъг процес, докато се яви онази светлина в съзнанието, че да ти е приятно.
към беседата >>
Трябва да се посее втори път.
Буквата "б" е път, по който "л"-то може да се качи, може да се посее. "Ю" – това е вода. Ще слезе в почвата, то е водата и после ще излезе нагоре, това е "б"-то. "0"-то показва плод отгоре, от семето. Този плод какво трябва да стане?
Трябва да се посее втори път.
Буквата "в" – то е път, дето ще влезе пак, а "ь" – това е плода. Семето като е посято, израства и минава през два свята. Знаеш колко време трябва, докато разбереш, какво нещо е Любовта. То е дълъг процес, докато се яви онази светлина в съзнанието, че да ти е приятно. Като чуеш една песен, да се въодушевиш.
към беседата >>
Буквата "в" – то е път, дето ще влезе пак, а "ь" – това е плода.
"Ю" – това е вода. Ще слезе в почвата, то е водата и после ще излезе нагоре, това е "б"-то. "0"-то показва плод отгоре, от семето. Този плод какво трябва да стане? Трябва да се посее втори път.
Буквата "в" – то е път, дето ще влезе пак, а "ь" – това е плода.
Семето като е посято, израства и минава през два свята. Знаеш колко време трябва, докато разбереш, какво нещо е Любовта. То е дълъг процес, докато се яви онази светлина в съзнанието, че да ти е приятно. Като чуеш една песен, да се въодушевиш. Като започнете да заучавате песента на Любовта, да ви е приятно.
към беседата >>
Семето като е посято, израства и минава през два свята.
Ще слезе в почвата, то е водата и после ще излезе нагоре, това е "б"-то. "0"-то показва плод отгоре, от семето. Този плод какво трябва да стане? Трябва да се посее втори път. Буквата "в" – то е път, дето ще влезе пак, а "ь" – това е плода.
Семето като е посято, израства и минава през два свята.
Знаеш колко време трябва, докато разбереш, какво нещо е Любовта. То е дълъг процес, докато се яви онази светлина в съзнанието, че да ти е приятно. Като чуеш една песен, да се въодушевиш. Като започнете да заучавате песента на Любовта, да ви е приятно. Да няма дисонанси.
към беседата >>
Знаеш колко време трябва, докато разбереш, какво нещо е Любовта.
"0"-то показва плод отгоре, от семето. Този плод какво трябва да стане? Трябва да се посее втори път. Буквата "в" – то е път, дето ще влезе пак, а "ь" – това е плода. Семето като е посято, израства и минава през два свята.
Знаеш колко време трябва, докато разбереш, какво нещо е Любовта.
То е дълъг процес, докато се яви онази светлина в съзнанието, че да ти е приятно. Като чуеш една песен, да се въодушевиш. Като започнете да заучавате песента на Любовта, да ви е приятно. Да няма дисонанси. Казваш: Това не е любов, онова не е любов, не е път на любовта, а криволичене, качване, слизане, туй е любов.
към беседата >>
То е дълъг процес, докато се яви онази светлина в съзнанието, че да ти е приятно.
Този плод какво трябва да стане? Трябва да се посее втори път. Буквата "в" – то е път, дето ще влезе пак, а "ь" – това е плода. Семето като е посято, израства и минава през два свята. Знаеш колко време трябва, докато разбереш, какво нещо е Любовта.
То е дълъг процес, докато се яви онази светлина в съзнанието, че да ти е приятно.
Като чуеш една песен, да се въодушевиш. Като започнете да заучавате песента на Любовта, да ви е приятно. Да няма дисонанси. Казваш: Това не е любов, онова не е любов, не е път на любовта, а криволичене, качване, слизане, туй е любов.
към беседата >>
Като чуеш една песен, да се въодушевиш.
Трябва да се посее втори път. Буквата "в" – то е път, дето ще влезе пак, а "ь" – това е плода. Семето като е посято, израства и минава през два свята. Знаеш колко време трябва, докато разбереш, какво нещо е Любовта. То е дълъг процес, докато се яви онази светлина в съзнанието, че да ти е приятно.
Като чуеш една песен, да се въодушевиш.
Като започнете да заучавате песента на Любовта, да ви е приятно. Да няма дисонанси. Казваш: Това не е любов, онова не е любов, не е път на любовта, а криволичене, качване, слизане, туй е любов.
към беседата >>
Като започнете да заучавате песента на Любовта, да ви е приятно.
Буквата "в" – то е път, дето ще влезе пак, а "ь" – това е плода. Семето като е посято, израства и минава през два свята. Знаеш колко време трябва, докато разбереш, какво нещо е Любовта. То е дълъг процес, докато се яви онази светлина в съзнанието, че да ти е приятно. Като чуеш една песен, да се въодушевиш.
Като започнете да заучавате песента на Любовта, да ви е приятно.
Да няма дисонанси. Казваш: Това не е любов, онова не е любов, не е път на любовта, а криволичене, качване, слизане, туй е любов.
към беседата >>
Да няма дисонанси.
Семето като е посято, израства и минава през два свята. Знаеш колко време трябва, докато разбереш, какво нещо е Любовта. То е дълъг процес, докато се яви онази светлина в съзнанието, че да ти е приятно. Като чуеш една песен, да се въодушевиш. Като започнете да заучавате песента на Любовта, да ви е приятно.
Да няма дисонанси.
Казваш: Това не е любов, онова не е любов, не е път на любовта, а криволичене, качване, слизане, туй е любов.
към беседата >>
Казваш: Това не е любов, онова не е любов, не е път на любовта, а криволичене, качване, слизане, туй е любов.
Знаеш колко време трябва, докато разбереш, какво нещо е Любовта. То е дълъг процес, докато се яви онази светлина в съзнанието, че да ти е приятно. Като чуеш една песен, да се въодушевиш. Като започнете да заучавате песента на Любовта, да ви е приятно. Да няма дисонанси.
Казваш: Това не е любов, онова не е любов, не е път на любовта, а криволичене, качване, слизане, туй е любов.
към беседата >>
Това са два лъча, които слизат.
Това са два лъча, които слизат.
Тази любов, е която излива водата.
към беседата >>
Тази любов, е която излива водата.
Това са два лъча, които слизат.
Тази любов, е която излива водата.
към беседата >>
Тази е любовта, която възприема водата.
Тази е любовта, която възприема водата.
Каква е разликата? Каква е тази любов? Разрешението е триъгълникът. "А"-то е проявление, "А"-то в дадения случай е детето. Страната "АВ" е интелектът, бащата; "АС" е майката; "ВС" е синът.
към беседата >>
Каква е разликата?
Тази е любовта, която възприема водата.
Каква е разликата?
Каква е тази любов? Разрешението е триъгълникът. "А"-то е проявление, "А"-то в дадения случай е детето. Страната "АВ" е интелектът, бащата; "АС" е майката; "ВС" е синът. Бащата е, който посява семето "А".
към беседата >>
Каква е тази любов?
Тази е любовта, която възприема водата. Каква е разликата?
Каква е тази любов?
Разрешението е триъгълникът. "А"-то е проявление, "А"-то в дадения случай е детето. Страната "АВ" е интелектът, бащата; "АС" е майката; "ВС" е синът. Бащата е, който посява семето "А". "С" е майката, която обработва, детето е "В", волята в човека е детето.
към беседата >>
Разрешението е триъгълникът.
Тази е любовта, която възприема водата. Каква е разликата? Каква е тази любов?
Разрешението е триъгълникът.
"А"-то е проявление, "А"-то в дадения случай е детето. Страната "АВ" е интелектът, бащата; "АС" е майката; "ВС" е синът. Бащата е, който посява семето "А". "С" е майката, която обработва, детето е "В", волята в човека е детето. Доста умно е.
към беседата >>
"А"-то е проявление, "А"-то в дадения случай е детето.
Тази е любовта, която възприема водата. Каква е разликата? Каква е тази любов? Разрешението е триъгълникът.
"А"-то е проявление, "А"-то в дадения случай е детето.
Страната "АВ" е интелектът, бащата; "АС" е майката; "ВС" е синът. Бащата е, който посява семето "А". "С" е майката, която обработва, детето е "В", волята в човека е детето. Доста умно е. То разрешава въпроса.
към беседата >>
Страната "АВ" е интелектът, бащата; "АС" е майката; "ВС" е синът.
Тази е любовта, която възприема водата. Каква е разликата? Каква е тази любов? Разрешението е триъгълникът. "А"-то е проявление, "А"-то в дадения случай е детето.
Страната "АВ" е интелектът, бащата; "АС" е майката; "ВС" е синът.
Бащата е, който посява семето "А". "С" е майката, която обработва, детето е "В", волята в човека е детето. Доста умно е. То разрешава въпроса. Задачи му се дават.
към беседата >>
Бащата е, който посява семето "А".
Каква е разликата? Каква е тази любов? Разрешението е триъгълникът. "А"-то е проявление, "А"-то в дадения случай е детето. Страната "АВ" е интелектът, бащата; "АС" е майката; "ВС" е синът.
Бащата е, който посява семето "А".
"С" е майката, която обработва, детето е "В", волята в човека е детето. Доста умно е. То разрешава въпроса. Задачи му се дават. "Д"- туй е български дарак .
към беседата >>
"С" е майката, която обработва, детето е "В", волята в човека е детето.
Каква е тази любов? Разрешението е триъгълникът. "А"-то е проявление, "А"-то в дадения случай е детето. Страната "АВ" е интелектът, бащата; "АС" е майката; "ВС" е синът. Бащата е, който посява семето "А".
"С" е майката, която обработва, детето е "В", волята в човека е детето.
Доста умно е. То разрешава въпроса. Задачи му се дават. "Д"- туй е български дарак . – какво показва това?
към беседата >>
Доста умно е.
Разрешението е триъгълникът. "А"-то е проявление, "А"-то в дадения случай е детето. Страната "АВ" е интелектът, бащата; "АС" е майката; "ВС" е синът. Бащата е, който посява семето "А". "С" е майката, която обработва, детето е "В", волята в човека е детето.
Доста умно е.
То разрешава въпроса. Задачи му се дават. "Д"- туй е български дарак . – какво показва това? – Това са две разумни лица, хора, които се гледат лице с лице.
към беседата >>
То разрешава въпроса.
"А"-то е проявление, "А"-то в дадения случай е детето. Страната "АВ" е интелектът, бащата; "АС" е майката; "ВС" е синът. Бащата е, който посява семето "А". "С" е майката, която обработва, детето е "В", волята в човека е детето. Доста умно е.
То разрешава въпроса.
Задачи му се дават. "Д"- туй е български дарак . – какво показва това? – Това са две разумни лица, хора, които се гледат лице с лице. "А"-то е първото лице, "В" е второто лице.
към беседата >>
Задачи му се дават.
Страната "АВ" е интелектът, бащата; "АС" е майката; "ВС" е синът. Бащата е, който посява семето "А". "С" е майката, която обработва, детето е "В", волята в човека е детето. Доста умно е. То разрешава въпроса.
Задачи му се дават.
"Д"- туй е български дарак . – какво показва това? – Това са две разумни лица, хора, които се гледат лице с лице. "А"-то е първото лице, "В" е второто лице. Тия две лица се познават сьс светлината.
към беседата >>
"Д"- туй е български дарак .
Бащата е, който посява семето "А". "С" е майката, която обработва, детето е "В", волята в човека е детето. Доста умно е. То разрешава въпроса. Задачи му се дават.
"Д"- туй е български дарак .
– какво показва това? – Това са две разумни лица, хора, които се гледат лице с лице. "А"-то е първото лице, "В" е второто лице. Тия две лица се познават сьс светлината. "И" значи разумните лица, които се срещат.
към беседата >>
– какво показва това?
"С" е майката, която обработва, детето е "В", волята в човека е детето. Доста умно е. То разрешава въпроса. Задачи му се дават. "Д"- туй е български дарак .
– какво показва това?
– Това са две разумни лица, хора, които се гледат лице с лице. "А"-то е първото лице, "В" е второто лице. Тия две лица се познават сьс светлината. "И" значи разумните лица, които се срещат. "Р" е светлината, която е дошла да работи в тях, да им помага.
към беседата >>
– Това са две разумни лица, хора, които се гледат лице с лице.
Доста умно е. То разрешава въпроса. Задачи му се дават. "Д"- туй е български дарак . – какво показва това?
– Това са две разумни лица, хора, които се гледат лице с лице.
"А"-то е първото лице, "В" е второто лице. Тия две лица се познават сьс светлината. "И" значи разумните лица, които се срещат. "Р" е светлината, която е дошла да работи в тях, да им помага. Значи благотворната светлина "и" в дадения случай е благотворната влага, в която всички неща се зараждат и им помага С Т О С Ъ.
към беседата >>
"А"-то е първото лице, "В" е второто лице.
То разрешава въпроса. Задачи му се дават. "Д"- туй е български дарак . – какво показва това? – Това са две разумни лица, хора, които се гледат лице с лице.
"А"-то е първото лице, "В" е второто лице.
Тия две лица се познават сьс светлината. "И" значи разумните лица, които се срещат. "Р" е светлината, която е дошла да работи в тях, да им помага. Значи благотворната светлина "и" в дадения случай е благотворната влага, в която всички неща се зараждат и им помага С Т О С Ъ. Буквата "С" показва трето лице, засяга лицето на бащата и лицето на майката в буквата "X", а третото лице е лицето на детето, туй е лицето, което свързва.
към беседата >>
Тия две лица се познават сьс светлината.
Задачи му се дават. "Д"- туй е български дарак . – какво показва това? – Това са две разумни лица, хора, които се гледат лице с лице. "А"-то е първото лице, "В" е второто лице.
Тия две лица се познават сьс светлината.
"И" значи разумните лица, които се срещат. "Р" е светлината, която е дошла да работи в тях, да им помага. Значи благотворната светлина "и" в дадения случай е благотворната влага, в която всички неща се зараждат и им помага С Т О С Ъ. Буквата "С" показва трето лице, засяга лицето на бащата и лицето на майката в буквата "X", а третото лице е лицето на детето, туй е лицето, което свързва. Искаш да видиш някой човек, радваш се.
към беседата >>
"И" значи разумните лица, които се срещат.
"Д"- туй е български дарак . – какво показва това? – Това са две разумни лица, хора, които се гледат лице с лице. "А"-то е първото лице, "В" е второто лице. Тия две лица се познават сьс светлината.
"И" значи разумните лица, които се срещат.
"Р" е светлината, която е дошла да работи в тях, да им помага. Значи благотворната светлина "и" в дадения случай е благотворната влага, в която всички неща се зараждат и им помага С Т О С Ъ. Буквата "С" показва трето лице, засяга лицето на бащата и лицето на майката в буквата "X", а третото лице е лицето на детето, туй е лицето, което свързва. Искаш да видиш някой човек, радваш се. В християнството значи, три пъти се радваш, да видиш един човек.
към беседата >>
"Р" е светлината, която е дошла да работи в тях, да им помага.
– какво показва това? – Това са две разумни лица, хора, които се гледат лице с лице. "А"-то е първото лице, "В" е второто лице. Тия две лица се познават сьс светлината. "И" значи разумните лица, които се срещат.
"Р" е светлината, която е дошла да работи в тях, да им помага.
Значи благотворната светлина "и" в дадения случай е благотворната влага, в която всички неща се зараждат и им помага С Т О С Ъ. Буквата "С" показва трето лице, засяга лицето на бащата и лицето на майката в буквата "X", а третото лице е лицето на детето, туй е лицето, което свързва. Искаш да видиш някой човек, радваш се. В християнството значи, три пъти се радваш, да видиш един човек. Да видиш какъв е умът му, какво е сърцето му и каква е душата му.
към беседата >>
Значи благотворната светлина "и" в дадения случай е благотворната влага, в която всички неща се зараждат и им помага С Т О С Ъ.
– Това са две разумни лица, хора, които се гледат лице с лице. "А"-то е първото лице, "В" е второто лице. Тия две лица се познават сьс светлината. "И" значи разумните лица, които се срещат. "Р" е светлината, която е дошла да работи в тях, да им помага.
Значи благотворната светлина "и" в дадения случай е благотворната влага, в която всички неща се зараждат и им помага С Т О С Ъ.
Буквата "С" показва трето лице, засяга лицето на бащата и лицето на майката в буквата "X", а третото лице е лицето на детето, туй е лицето, което свързва. Искаш да видиш някой човек, радваш се. В християнството значи, три пъти се радваш, да видиш един човек. Да видиш какъв е умът му, какво е сърцето му и каква е душата му. "Т"-то показва доброто воюване в дадения случай.
към беседата >>
Буквата "С" показва трето лице, засяга лицето на бащата и лицето на майката в буквата "X", а третото лице е лицето на детето, туй е лицето, което свързва.
"А"-то е първото лице, "В" е второто лице. Тия две лица се познават сьс светлината. "И" значи разумните лица, които се срещат. "Р" е светлината, която е дошла да работи в тях, да им помага. Значи благотворната светлина "и" в дадения случай е благотворната влага, в която всички неща се зараждат и им помага С Т О С Ъ.
Буквата "С" показва трето лице, засяга лицето на бащата и лицето на майката в буквата "X", а третото лице е лицето на детето, туй е лицето, което свързва.
Искаш да видиш някой човек, радваш се. В християнството значи, три пъти се радваш, да видиш един човек. Да видиш какъв е умът му, какво е сърцето му и каква е душата му. "Т"-то показва доброто воюване в дадения случай. Да знаеш да воюваш.
към беседата >>
Искаш да видиш някой човек, радваш се.
Тия две лица се познават сьс светлината. "И" значи разумните лица, които се срещат. "Р" е светлината, която е дошла да работи в тях, да им помага. Значи благотворната светлина "и" в дадения случай е благотворната влага, в която всички неща се зараждат и им помага С Т О С Ъ. Буквата "С" показва трето лице, засяга лицето на бащата и лицето на майката в буквата "X", а третото лице е лицето на детето, туй е лицето, което свързва.
Искаш да видиш някой човек, радваш се.
В християнството значи, три пъти се радваш, да видиш един човек. Да видиш какъв е умът му, какво е сърцето му и каква е душата му. "Т"-то показва доброто воюване в дадения случай. Да знаеш да воюваш. Обхода да имаш хубава.
към беседата >>
В християнството значи, три пъти се радваш, да видиш един човек.
"И" значи разумните лица, които се срещат. "Р" е светлината, която е дошла да работи в тях, да им помага. Значи благотворната светлина "и" в дадения случай е благотворната влага, в която всички неща се зараждат и им помага С Т О С Ъ. Буквата "С" показва трето лице, засяга лицето на бащата и лицето на майката в буквата "X", а третото лице е лицето на детето, туй е лицето, което свързва. Искаш да видиш някой човек, радваш се.
В християнството значи, три пъти се радваш, да видиш един човек.
Да видиш какъв е умът му, какво е сърцето му и каква е душата му. "Т"-то показва доброто воюване в дадения случай. Да знаеш да воюваш. Обхода да имаш хубава. "Ъ" значи добрият пазител.
към беседата >>
Да видиш какъв е умът му, какво е сърцето му и каква е душата му.
"Р" е светлината, която е дошла да работи в тях, да им помага. Значи благотворната светлина "и" в дадения случай е благотворната влага, в която всички неща се зараждат и им помага С Т О С Ъ. Буквата "С" показва трето лице, засяга лицето на бащата и лицето на майката в буквата "X", а третото лице е лицето на детето, туй е лицето, което свързва. Искаш да видиш някой човек, радваш се. В християнството значи, три пъти се радваш, да видиш един човек.
Да видиш какъв е умът му, какво е сърцето му и каква е душата му.
"Т"-то показва доброто воюване в дадения случай. Да знаеш да воюваш. Обхода да имаш хубава. "Ъ" значи добрият пазител. То е добрият стражар, който пази къщата, съкровището да не се изгуби.
към беседата >>
"Т"-то показва доброто воюване в дадения случай.
Значи благотворната светлина "и" в дадения случай е благотворната влага, в която всички неща се зараждат и им помага С Т О С Ъ. Буквата "С" показва трето лице, засяга лицето на бащата и лицето на майката в буквата "X", а третото лице е лицето на детето, туй е лицето, което свързва. Искаш да видиш някой човек, радваш се. В християнството значи, три пъти се радваш, да видиш един човек. Да видиш какъв е умът му, какво е сърцето му и каква е душата му.
"Т"-то показва доброто воюване в дадения случай.
Да знаеш да воюваш. Обхода да имаш хубава. "Ъ" значи добрият пазител. То е добрият стражар, който пази къщата, съкровището да не се изгуби. Защо е Христос?
към беседата >>
Да знаеш да воюваш.
Буквата "С" показва трето лице, засяга лицето на бащата и лицето на майката в буквата "X", а третото лице е лицето на детето, туй е лицето, което свързва. Искаш да видиш някой човек, радваш се. В християнството значи, три пъти се радваш, да видиш един човек. Да видиш какъв е умът му, какво е сърцето му и каква е душата му. "Т"-то показва доброто воюване в дадения случай.
Да знаеш да воюваш.
Обхода да имаш хубава. "Ъ" значи добрият пазител. То е добрият стражар, който пази къщата, съкровището да не се изгуби. Защо е Христос? Опознаване на хората един с друг, туряне светлината в работа, туряне влагата в работа и туряне волята в работа.
към беседата >>
Обхода да имаш хубава.
Искаш да видиш някой човек, радваш се. В християнството значи, три пъти се радваш, да видиш един човек. Да видиш какъв е умът му, какво е сърцето му и каква е душата му. "Т"-то показва доброто воюване в дадения случай. Да знаеш да воюваш.
Обхода да имаш хубава.
"Ъ" значи добрият пазител. То е добрият стражар, който пази къщата, съкровището да не се изгуби. Защо е Христос? Опознаване на хората един с друг, туряне светлината в работа, туряне влагата в работа и туряне волята в работа. "Т"-то показва в християнството, че трябва да се облагороди.
към беседата >>
"Ъ" значи добрият пазител.
В християнството значи, три пъти се радваш, да видиш един човек. Да видиш какъв е умът му, какво е сърцето му и каква е душата му. "Т"-то показва доброто воюване в дадения случай. Да знаеш да воюваш. Обхода да имаш хубава.
"Ъ" значи добрият пазител.
То е добрият стражар, който пази къщата, съкровището да не се изгуби. Защо е Христос? Опознаване на хората един с друг, туряне светлината в работа, туряне влагата в работа и туряне волята в работа. "Т"-то показва в християнството, че трябва да се облагороди. "И'"-то показва, че трябва да дадем.
към беседата >>
То е добрият стражар, който пази къщата, съкровището да не се изгуби.
Да видиш какъв е умът му, какво е сърцето му и каква е душата му. "Т"-то показва доброто воюване в дадения случай. Да знаеш да воюваш. Обхода да имаш хубава. "Ъ" значи добрият пазител.
То е добрият стражар, който пази къщата, съкровището да не се изгуби.
Защо е Христос? Опознаване на хората един с друг, туряне светлината в работа, туряне влагата в работа и туряне волята в работа. "Т"-то показва в християнството, че трябва да се облагороди. "И'"-то показва, че трябва да дадем.
към беседата >>
Защо е Христос?
"Т"-то показва доброто воюване в дадения случай. Да знаеш да воюваш. Обхода да имаш хубава. "Ъ" значи добрият пазител. То е добрият стражар, който пази къщата, съкровището да не се изгуби.
Защо е Христос?
Опознаване на хората един с друг, туряне светлината в работа, туряне влагата в работа и туряне волята в работа. "Т"-то показва в християнството, че трябва да се облагороди. "И'"-то показва, че трябва да дадем.
към беседата >>
Опознаване на хората един с друг, туряне светлината в работа, туряне влагата в работа и туряне волята в работа.
Да знаеш да воюваш. Обхода да имаш хубава. "Ъ" значи добрият пазител. То е добрият стражар, който пази къщата, съкровището да не се изгуби. Защо е Христос?
Опознаване на хората един с друг, туряне светлината в работа, туряне влагата в работа и туряне волята в работа.
"Т"-то показва в християнството, че трябва да се облагороди. "И'"-то показва, че трябва да дадем.
към беседата >>
"Т"-то показва в християнството, че трябва да се облагороди.
Обхода да имаш хубава. "Ъ" значи добрият пазител. То е добрият стражар, който пази къщата, съкровището да не се изгуби. Защо е Христос? Опознаване на хората един с друг, туряне светлината в работа, туряне влагата в работа и туряне волята в работа.
"Т"-то показва в християнството, че трябва да се облагороди.
"И'"-то показва, че трябва да дадем.
към беседата >>
"И'"-то показва, че трябва да дадем.
"Ъ" значи добрият пазител. То е добрият стражар, който пази къщата, съкровището да не се изгуби. Защо е Христос? Опознаване на хората един с друг, туряне светлината в работа, туряне влагата в работа и туряне волята в работа. "Т"-то показва в християнството, че трябва да се облагороди.
"И'"-то показва, че трябва да дадем.
към беседата >>
Казвате: Защо трябва да му помогна?
Казвате: Защо трябва да му помогна?
Законът е, че никой няма да ти помогне, ако ти не помагаш. Помагай, за да ти помагат. Вие сега искате да ви помагат. Щом вие помагате, втория път вие трябва да вземете помощта. Ако чакате само да ви помагат, такъв закон в природата няма, два пъти да ти помагат.
към беседата >>
Законът е, че никой няма да ти помогне, ако ти не помагаш.
Казвате: Защо трябва да му помогна?
Законът е, че никой няма да ти помогне, ако ти не помагаш.
Помагай, за да ти помагат. Вие сега искате да ви помагат. Щом вие помагате, втория път вие трябва да вземете помощта. Ако чакате само да ви помагат, такъв закон в природата няма, два пъти да ти помагат. Щом ти помагат, в тебе трябва да има импулс.
към беседата >>
Помагай, за да ти помагат.
Казвате: Защо трябва да му помогна? Законът е, че никой няма да ти помогне, ако ти не помагаш.
Помагай, за да ти помагат.
Вие сега искате да ви помагат. Щом вие помагате, втория път вие трябва да вземете помощта. Ако чакате само да ви помагат, такъв закон в природата няма, два пъти да ти помагат. Щом ти помагат, в тебе трябва да има импулс. Като дойде този импулс, ще дойде втори, трети.
към беседата >>
Вие сега искате да ви помагат.
Казвате: Защо трябва да му помогна? Законът е, че никой няма да ти помогне, ако ти не помагаш. Помагай, за да ти помагат.
Вие сега искате да ви помагат.
Щом вие помагате, втория път вие трябва да вземете помощта. Ако чакате само да ви помагат, такъв закон в природата няма, два пъти да ти помагат. Щом ти помагат, в тебе трябва да има импулс. Като дойде този импулс, ще дойде втори, трети. Какво означава "ж"-то?
към беседата >>
Щом вие помагате, втория път вие трябва да вземете помощта.
Казвате: Защо трябва да му помогна? Законът е, че никой няма да ти помогне, ако ти не помагаш. Помагай, за да ти помагат. Вие сега искате да ви помагат.
Щом вие помагате, втория път вие трябва да вземете помощта.
Ако чакате само да ви помагат, такъв закон в природата няма, два пъти да ти помагат. Щом ти помагат, в тебе трябва да има импулс. Като дойде този импулс, ще дойде втори, трети. Какво означава "ж"-то? Това е единица – къщата, в която живееш.
към беседата >>
Ако чакате само да ви помагат, такъв закон в природата няма, два пъти да ти помагат.
Казвате: Защо трябва да му помогна? Законът е, че никой няма да ти помогне, ако ти не помагаш. Помагай, за да ти помагат. Вие сега искате да ви помагат. Щом вие помагате, втория път вие трябва да вземете помощта.
Ако чакате само да ви помагат, такъв закон в природата няма, два пъти да ти помагат.
Щом ти помагат, в тебе трябва да има импулс. Като дойде този импулс, ще дойде втори, трети. Какво означава "ж"-то? Това е единица – къщата, в която живееш. Имате влизане и излизане, туй "ж" е в движение.
към беседата >>
Щом ти помагат, в тебе трябва да има импулс.
Законът е, че никой няма да ти помогне, ако ти не помагаш. Помагай, за да ти помагат. Вие сега искате да ви помагат. Щом вие помагате, втория път вие трябва да вземете помощта. Ако чакате само да ви помагат, такъв закон в природата няма, два пъти да ти помагат.
Щом ти помагат, в тебе трябва да има импулс.
Като дойде този импулс, ще дойде втори, трети. Какво означава "ж"-то? Това е единица – къщата, в която живееш. Имате влизане и излизане, туй "ж" е в движение. Щом влезеш вкъщи, трябва да излезеш.
към беседата >>
Като дойде този импулс, ще дойде втори, трети.
Помагай, за да ти помагат. Вие сега искате да ви помагат. Щом вие помагате, втория път вие трябва да вземете помощта. Ако чакате само да ви помагат, такъв закон в природата няма, два пъти да ти помагат. Щом ти помагат, в тебе трябва да има импулс.
Като дойде този импулс, ще дойде втори, трети.
Какво означава "ж"-то? Това е единица – къщата, в която живееш. Имате влизане и излизане, туй "ж" е в движение. Щом влезеш вкъщи, трябва да излезеш. Посееш едно растение в земята, почва има, растението излиза навън.
към беседата >>
Какво означава "ж"-то?
Вие сега искате да ви помагат. Щом вие помагате, втория път вие трябва да вземете помощта. Ако чакате само да ви помагат, такъв закон в природата няма, два пъти да ти помагат. Щом ти помагат, в тебе трябва да има импулс. Като дойде този импулс, ще дойде втори, трети.
Какво означава "ж"-то?
Това е единица – къщата, в която живееш. Имате влизане и излизане, туй "ж" е в движение. Щом влезеш вкъщи, трябва да излезеш. Посееш едно растение в земята, почва има, растението излиза навън. Всяка идея, която влезе в ума ти, трябва да излезе навън с една придобивка.
към беседата >>
Това е единица – къщата, в която живееш.
Щом вие помагате, втория път вие трябва да вземете помощта. Ако чакате само да ви помагат, такъв закон в природата няма, два пъти да ти помагат. Щом ти помагат, в тебе трябва да има импулс. Като дойде този импулс, ще дойде втори, трети. Какво означава "ж"-то?
Това е единица – къщата, в която живееш.
Имате влизане и излизане, туй "ж" е в движение. Щом влезеш вкъщи, трябва да излезеш. Посееш едно растение в земята, почва има, растението излиза навън. Всяка идея, която влезе в ума ти, трябва да излезе навън с една придобивка. Хората се спъват, искат да придобият голям ум, голяма мъдрост, за да излязат навън.
към беседата >>
Имате влизане и излизане, туй "ж" е в движение.
Ако чакате само да ви помагат, такъв закон в природата няма, два пъти да ти помагат. Щом ти помагат, в тебе трябва да има импулс. Като дойде този импулс, ще дойде втори, трети. Какво означава "ж"-то? Това е единица – къщата, в която живееш.
Имате влизане и излизане, туй "ж" е в движение.
Щом влезеш вкъщи, трябва да излезеш. Посееш едно растение в земята, почва има, растението излиза навън. Всяка идея, която влезе в ума ти, трябва да излезе навън с една придобивка. Хората се спъват, искат да придобият голям ум, голяма мъдрост, за да излязат навън. То е сложен въпрос.
към беседата >>
Щом влезеш вкъщи, трябва да излезеш.
Щом ти помагат, в тебе трябва да има импулс. Като дойде този импулс, ще дойде втори, трети. Какво означава "ж"-то? Това е единица – къщата, в която живееш. Имате влизане и излизане, туй "ж" е в движение.
Щом влезеш вкъщи, трябва да излезеш.
Посееш едно растение в земята, почва има, растението излиза навън. Всяка идея, която влезе в ума ти, трябва да излезе навън с една придобивка. Хората се спъват, искат да придобият голям ум, голяма мъдрост, за да излязат навън. То е сложен въпрос. На един мъдрец му трябват милиони години да стане мъдър, да има туй голямо богатство.
към беседата >>
Посееш едно растение в земята, почва има, растението излиза навън.
Като дойде този импулс, ще дойде втори, трети. Какво означава "ж"-то? Това е единица – къщата, в която живееш. Имате влизане и излизане, туй "ж" е в движение. Щом влезеш вкъщи, трябва да излезеш.
Посееш едно растение в земята, почва има, растението излиза навън.
Всяка идея, която влезе в ума ти, трябва да излезе навън с една придобивка. Хората се спъват, искат да придобият голям ум, голяма мъдрост, за да излязат навън. То е сложен въпрос. На един мъдрец му трябват милиони години да стане мъдър, да има туй голямо богатство. Сегашните милионери нямат такова богатство.
към беседата >>
Всяка идея, която влезе в ума ти, трябва да излезе навън с една придобивка.
Какво означава "ж"-то? Това е единица – къщата, в която живееш. Имате влизане и излизане, туй "ж" е в движение. Щом влезеш вкъщи, трябва да излезеш. Посееш едно растение в земята, почва има, растението излиза навън.
Всяка идея, която влезе в ума ти, трябва да излезе навън с една придобивка.
Хората се спъват, искат да придобият голям ум, голяма мъдрост, за да излязат навън. То е сложен въпрос. На един мъдрец му трябват милиони години да стане мъдър, да има туй голямо богатство. Сегашните милионери нямат такова богатство. Никому не се дава едно богатство, което той не може разумно да го пласира.
към беседата >>
Хората се спъват, искат да придобият голям ум, голяма мъдрост, за да излязат навън.
Това е единица – къщата, в която живееш. Имате влизане и излизане, туй "ж" е в движение. Щом влезеш вкъщи, трябва да излезеш. Посееш едно растение в земята, почва има, растението излиза навън. Всяка идея, която влезе в ума ти, трябва да излезе навън с една придобивка.
Хората се спъват, искат да придобият голям ум, голяма мъдрост, за да излязат навън.
То е сложен въпрос. На един мъдрец му трябват милиони години да стане мъдър, да има туй голямо богатство. Сегашните милионери нямат такова богатство. Никому не се дава едно богатство, което той не може разумно да го пласира. Само да казва, че той е богат, милионер.
към беседата >>
То е сложен въпрос.
Имате влизане и излизане, туй "ж" е в движение. Щом влезеш вкъщи, трябва да излезеш. Посееш едно растение в земята, почва има, растението излиза навън. Всяка идея, която влезе в ума ти, трябва да излезе навън с една придобивка. Хората се спъват, искат да придобият голям ум, голяма мъдрост, за да излязат навън.
То е сложен въпрос.
На един мъдрец му трябват милиони години да стане мъдър, да има туй голямо богатство. Сегашните милионери нямат такова богатство. Никому не се дава едно богатство, което той не може разумно да го пласира. Само да казва, че той е богат, милионер. Вие искате да бъдете поети, какво ще направите?
към беседата >>
На един мъдрец му трябват милиони години да стане мъдър, да има туй голямо богатство.
Щом влезеш вкъщи, трябва да излезеш. Посееш едно растение в земята, почва има, растението излиза навън. Всяка идея, която влезе в ума ти, трябва да излезе навън с една придобивка. Хората се спъват, искат да придобият голям ум, голяма мъдрост, за да излязат навън. То е сложен въпрос.
На един мъдрец му трябват милиони години да стане мъдър, да има туй голямо богатство.
Сегашните милионери нямат такова богатство. Никому не се дава едно богатство, което той не може разумно да го пласира. Само да казва, че той е богат, милионер. Вие искате да бъдете поети, какво ще направите? Ако сте поет, върху какво ще пишете?
към беседата >>
Сегашните милионери нямат такова богатство.
Посееш едно растение в земята, почва има, растението излиза навън. Всяка идея, която влезе в ума ти, трябва да излезе навън с една придобивка. Хората се спъват, искат да придобият голям ум, голяма мъдрост, за да излязат навън. То е сложен въпрос. На един мъдрец му трябват милиони години да стане мъдър, да има туй голямо богатство.
Сегашните милионери нямат такова богатство.
Никому не се дава едно богатство, което той не може разумно да го пласира. Само да казва, че той е богат, милионер. Вие искате да бъдете поети, какво ще направите? Ако сте поет, върху какво ще пишете? Ако вие сте поет, върху какво бихте писали, за какво ще пишете?
към беседата >>
Никому не се дава едно богатство, което той не може разумно да го пласира.
Всяка идея, която влезе в ума ти, трябва да излезе навън с една придобивка. Хората се спъват, искат да придобият голям ум, голяма мъдрост, за да излязат навън. То е сложен въпрос. На един мъдрец му трябват милиони години да стане мъдър, да има туй голямо богатство. Сегашните милионери нямат такова богатство.
Никому не се дава едно богатство, което той не може разумно да го пласира.
Само да казва, че той е богат, милионер. Вие искате да бъдете поети, какво ще направите? Ако сте поет, върху какво ще пишете? Ако вие сте поет, върху какво бихте писали, за какво ще пишете? Ако аз съм поет, най-първо ще пиша за светлината, после ще пиша за въздуха, трето – ще пиша за водата, а четвърто – ще пиша за хляба.
към беседата >>
Само да казва, че той е богат, милионер.
Хората се спъват, искат да придобият голям ум, голяма мъдрост, за да излязат навън. То е сложен въпрос. На един мъдрец му трябват милиони години да стане мъдър, да има туй голямо богатство. Сегашните милионери нямат такова богатство. Никому не се дава едно богатство, което той не може разумно да го пласира.
Само да казва, че той е богат, милионер.
Вие искате да бъдете поети, какво ще направите? Ако сте поет, върху какво ще пишете? Ако вие сте поет, върху какво бихте писали, за какво ще пишете? Ако аз съм поет, най-първо ще пиша за светлината, после ще пиша за въздуха, трето – ще пиша за водата, а четвърто – ще пиша за хляба. Сигурни работи.
към беседата >>
Вие искате да бъдете поети, какво ще направите?
То е сложен въпрос. На един мъдрец му трябват милиони години да стане мъдър, да има туй голямо богатство. Сегашните милионери нямат такова богатство. Никому не се дава едно богатство, което той не може разумно да го пласира. Само да казва, че той е богат, милионер.
Вие искате да бъдете поети, какво ще направите?
Ако сте поет, върху какво ще пишете? Ако вие сте поет, върху какво бихте писали, за какво ще пишете? Ако аз съм поет, най-първо ще пиша за светлината, после ще пиша за въздуха, трето – ще пиша за водата, а четвърто – ще пиша за хляба. Сигурни работи. Ще имам работа с очите си.
към беседата >>
Ако сте поет, върху какво ще пишете?
На един мъдрец му трябват милиони години да стане мъдър, да има туй голямо богатство. Сегашните милионери нямат такова богатство. Никому не се дава едно богатство, което той не може разумно да го пласира. Само да казва, че той е богат, милионер. Вие искате да бъдете поети, какво ще направите?
Ако сте поет, върху какво ще пишете?
Ако вие сте поет, върху какво бихте писали, за какво ще пишете? Ако аз съм поет, най-първо ще пиша за светлината, после ще пиша за въздуха, трето – ще пиша за водата, а четвърто – ще пиша за хляба. Сигурни работи. Ще имам работа с очите си. Ще опитам въздуха чрез носа си, дробовете си ще опитам, водата чрез устата си, тя в стомаха ще влезе.
към беседата >>
Ако вие сте поет, върху какво бихте писали, за какво ще пишете?
Сегашните милионери нямат такова богатство. Никому не се дава едно богатство, което той не може разумно да го пласира. Само да казва, че той е богат, милионер. Вие искате да бъдете поети, какво ще направите? Ако сте поет, върху какво ще пишете?
Ако вие сте поет, върху какво бихте писали, за какво ще пишете?
Ако аз съм поет, най-първо ще пиша за светлината, после ще пиша за въздуха, трето – ще пиша за водата, а четвърто – ще пиша за хляба. Сигурни работи. Ще имам работа с очите си. Ще опитам въздуха чрез носа си, дробовете си ще опитам, водата чрез устата си, тя в стомаха ще влезе. Ще опитам храната, между твърдата храна и водата има симпатия.
към беседата >>
Ако аз съм поет, най-първо ще пиша за светлината, после ще пиша за въздуха, трето – ще пиша за водата, а четвърто – ще пиша за хляба.
Никому не се дава едно богатство, което той не може разумно да го пласира. Само да казва, че той е богат, милионер. Вие искате да бъдете поети, какво ще направите? Ако сте поет, върху какво ще пишете? Ако вие сте поет, върху какво бихте писали, за какво ще пишете?
Ако аз съм поет, най-първо ще пиша за светлината, после ще пиша за въздуха, трето – ще пиша за водата, а четвърто – ще пиша за хляба.
Сигурни работи. Ще имам работа с очите си. Ще опитам въздуха чрез носа си, дробовете си ще опитам, водата чрез устата си, тя в стомаха ще влезе. Ще опитам храната, между твърдата храна и водата има симпатия. Твърдата храна е коравичка, водата е мекичка.
към беседата >>
Сигурни работи.
Само да казва, че той е богат, милионер. Вие искате да бъдете поети, какво ще направите? Ако сте поет, върху какво ще пишете? Ако вие сте поет, върху какво бихте писали, за какво ще пишете? Ако аз съм поет, най-първо ще пиша за светлината, после ще пиша за въздуха, трето – ще пиша за водата, а четвърто – ще пиша за хляба.
Сигурни работи.
Ще имам работа с очите си. Ще опитам въздуха чрез носа си, дробовете си ще опитам, водата чрез устата си, тя в стомаха ще влезе. Ще опитам храната, между твърдата храна и водата има симпатия. Твърдата храна е коравичка, водата е мекичка. Задържат се вътре.
към беседата >>
Ще имам работа с очите си.
Вие искате да бъдете поети, какво ще направите? Ако сте поет, върху какво ще пишете? Ако вие сте поет, върху какво бихте писали, за какво ще пишете? Ако аз съм поет, най-първо ще пиша за светлината, после ще пиша за въздуха, трето – ще пиша за водата, а четвърто – ще пиша за хляба. Сигурни работи.
Ще имам работа с очите си.
Ще опитам въздуха чрез носа си, дробовете си ще опитам, водата чрез устата си, тя в стомаха ще влезе. Ще опитам храната, между твърдата храна и водата има симпатия. Твърдата храна е коравичка, водата е мекичка. Задържат се вътре. Дишането е без светлината.
към беседата >>
Ще опитам въздуха чрез носа си, дробовете си ще опитам, водата чрез устата си, тя в стомаха ще влезе.
Ако сте поет, върху какво ще пишете? Ако вие сте поет, върху какво бихте писали, за какво ще пишете? Ако аз съм поет, най-първо ще пиша за светлината, после ще пиша за въздуха, трето – ще пиша за водата, а четвърто – ще пиша за хляба. Сигурни работи. Ще имам работа с очите си.
Ще опитам въздуха чрез носа си, дробовете си ще опитам, водата чрез устата си, тя в стомаха ще влезе.
Ще опитам храната, между твърдата храна и водата има симпатия. Твърдата храна е коравичка, водата е мекичка. Задържат се вътре. Дишането е без светлината. Въздухът асимилира в себе си светлината.
към беседата >>
Ще опитам храната, между твърдата храна и водата има симпатия.
Ако вие сте поет, върху какво бихте писали, за какво ще пишете? Ако аз съм поет, най-първо ще пиша за светлината, после ще пиша за въздуха, трето – ще пиша за водата, а четвърто – ще пиша за хляба. Сигурни работи. Ще имам работа с очите си. Ще опитам въздуха чрез носа си, дробовете си ще опитам, водата чрез устата си, тя в стомаха ще влезе.
Ще опитам храната, между твърдата храна и водата има симпатия.
Твърдата храна е коравичка, водата е мекичка. Задържат се вътре. Дишането е без светлината. Въздухът асимилира в себе си светлината. Въздухът, който няма в себе си светлина, я отразява.
към беседата >>
Твърдата храна е коравичка, водата е мекичка.
Ако аз съм поет, най-първо ще пиша за светлината, после ще пиша за въздуха, трето – ще пиша за водата, а четвърто – ще пиша за хляба. Сигурни работи. Ще имам работа с очите си. Ще опитам въздуха чрез носа си, дробовете си ще опитам, водата чрез устата си, тя в стомаха ще влезе. Ще опитам храната, между твърдата храна и водата има симпатия.
Твърдата храна е коравичка, водата е мекичка.
Задържат се вътре. Дишането е без светлината. Въздухът асимилира в себе си светлината. Въздухът, който няма в себе си светлина, я отразява. Онзи е хубав въздух, който съдържа светлина, внася светлина в дробовете, тази светлина в дробовете се трансформира в мозъка.
към беседата >>
Задържат се вътре.
Сигурни работи. Ще имам работа с очите си. Ще опитам въздуха чрез носа си, дробовете си ще опитам, водата чрез устата си, тя в стомаха ще влезе. Ще опитам храната, между твърдата храна и водата има симпатия. Твърдата храна е коравичка, водата е мекичка.
Задържат се вътре.
Дишането е без светлината. Въздухът асимилира в себе си светлината. Въздухът, който няма в себе си светлина, я отразява. Онзи е хубав въздух, който съдържа светлина, внася светлина в дробовете, тази светлина в дробовете се трансформира в мозъка. Тази светлина, която приемаме, действа по един начин чрез очите, а онази светлина, която се приема с въздуха, тя е като храна в дробовете.
към беседата >>
Дишането е без светлината.
Ще имам работа с очите си. Ще опитам въздуха чрез носа си, дробовете си ще опитам, водата чрез устата си, тя в стомаха ще влезе. Ще опитам храната, между твърдата храна и водата има симпатия. Твърдата храна е коравичка, водата е мекичка. Задържат се вътре.
Дишането е без светлината.
Въздухът асимилира в себе си светлината. Въздухът, който няма в себе си светлина, я отразява. Онзи е хубав въздух, който съдържа светлина, внася светлина в дробовете, тази светлина в дробовете се трансформира в мозъка. Тази светлина, която приемаме, действа по един начин чрез очите, а онази светлина, която се приема с въздуха, тя е като храна в дробовете. Между въздуха и светлината има отношение.
към беседата >>
Въздухът асимилира в себе си светлината.
Ще опитам въздуха чрез носа си, дробовете си ще опитам, водата чрез устата си, тя в стомаха ще влезе. Ще опитам храната, между твърдата храна и водата има симпатия. Твърдата храна е коравичка, водата е мекичка. Задържат се вътре. Дишането е без светлината.
Въздухът асимилира в себе си светлината.
Въздухът, който няма в себе си светлина, я отразява. Онзи е хубав въздух, който съдържа светлина, внася светлина в дробовете, тази светлина в дробовете се трансформира в мозъка. Тази светлина, която приемаме, действа по един начин чрез очите, а онази светлина, която се приема с въздуха, тя е като храна в дробовете. Между въздуха и светлината има отношение. Онези, които не знаят, казват: Да дишаш.
към беседата >>
Въздухът, който няма в себе си светлина, я отразява.
Ще опитам храната, между твърдата храна и водата има симпатия. Твърдата храна е коравичка, водата е мекичка. Задържат се вътре. Дишането е без светлината. Въздухът асимилира в себе си светлината.
Въздухът, който няма в себе си светлина, я отразява.
Онзи е хубав въздух, който съдържа светлина, внася светлина в дробовете, тази светлина в дробовете се трансформира в мозъка. Тази светлина, която приемаме, действа по един начин чрез очите, а онази светлина, която се приема с въздуха, тя е като храна в дробовете. Между въздуха и светлината има отношение. Онези, които не знаят, казват: Да дишаш. Дишането е хранене.
към беседата >>
Онзи е хубав въздух, който съдържа светлина, внася светлина в дробовете, тази светлина в дробовете се трансформира в мозъка.
Твърдата храна е коравичка, водата е мекичка. Задържат се вътре. Дишането е без светлината. Въздухът асимилира в себе си светлината. Въздухът, който няма в себе си светлина, я отразява.
Онзи е хубав въздух, който съдържа светлина, внася светлина в дробовете, тази светлина в дробовете се трансформира в мозъка.
Тази светлина, която приемаме, действа по един начин чрез очите, а онази светлина, която се приема с въздуха, тя е като храна в дробовете. Между въздуха и светлината има отношение. Онези, които не знаят, казват: Да дишаш. Дишането е хранене. Чрез устата издишаш навън.
към беседата >>
Тази светлина, която приемаме, действа по един начин чрез очите, а онази светлина, която се приема с въздуха, тя е като храна в дробовете.
Задържат се вътре. Дишането е без светлината. Въздухът асимилира в себе си светлината. Въздухът, който няма в себе си светлина, я отразява. Онзи е хубав въздух, който съдържа светлина, внася светлина в дробовете, тази светлина в дробовете се трансформира в мозъка.
Тази светлина, която приемаме, действа по един начин чрез очите, а онази светлина, която се приема с въздуха, тя е като храна в дробовете.
Между въздуха и светлината има отношение. Онези, които не знаят, казват: Да дишаш. Дишането е хранене. Чрез устата издишаш навън.
към беседата >>
Между въздуха и светлината има отношение.
Дишането е без светлината. Въздухът асимилира в себе си светлината. Въздухът, който няма в себе си светлина, я отразява. Онзи е хубав въздух, който съдържа светлина, внася светлина в дробовете, тази светлина в дробовете се трансформира в мозъка. Тази светлина, която приемаме, действа по един начин чрез очите, а онази светлина, която се приема с въздуха, тя е като храна в дробовете.
Между въздуха и светлината има отношение.
Онези, които не знаят, казват: Да дишаш. Дишането е хранене. Чрез устата издишаш навън.
към беседата >>
Онези, които не знаят, казват: Да дишаш.
Въздухът асимилира в себе си светлината. Въздухът, който няма в себе си светлина, я отразява. Онзи е хубав въздух, който съдържа светлина, внася светлина в дробовете, тази светлина в дробовете се трансформира в мозъка. Тази светлина, която приемаме, действа по един начин чрез очите, а онази светлина, която се приема с въздуха, тя е като храна в дробовете. Между въздуха и светлината има отношение.
Онези, които не знаят, казват: Да дишаш.
Дишането е хранене. Чрез устата издишаш навън.
към беседата >>
Дишането е хранене.
Въздухът, който няма в себе си светлина, я отразява. Онзи е хубав въздух, който съдържа светлина, внася светлина в дробовете, тази светлина в дробовете се трансформира в мозъка. Тази светлина, която приемаме, действа по един начин чрез очите, а онази светлина, която се приема с въздуха, тя е като храна в дробовете. Между въздуха и светлината има отношение. Онези, които не знаят, казват: Да дишаш.
Дишането е хранене.
Чрез устата издишаш навън.
към беседата >>
Чрез устата издишаш навън.
Онзи е хубав въздух, който съдържа светлина, внася светлина в дробовете, тази светлина в дробовете се трансформира в мозъка. Тази светлина, която приемаме, действа по един начин чрез очите, а онази светлина, която се приема с въздуха, тя е като храна в дробовете. Между въздуха и светлината има отношение. Онези, които не знаят, казват: Да дишаш. Дишането е хранене.
Чрез устата издишаш навън.
към беседата >>
Сега можете да кажете: Много отвлечени работи.
Сега можете да кажете: Много отвлечени работи.
Когато говорите за кислорода, водорода и азота, не са ли отвлечени? Азотът става ли видим? Не е видим. Кислородът може ли да бъде видим, когато е в течно състояние? Малките частици на атомите в кислорода, може ли да ги видите?
към беседата >>
Когато говорите за кислорода, водорода и азота, не са ли отвлечени?
Сега можете да кажете: Много отвлечени работи.
Когато говорите за кислорода, водорода и азота, не са ли отвлечени?
Азотът става ли видим? Не е видим. Кислородът може ли да бъде видим, когато е в течно състояние? Малките частици на атомите в кислорода, може ли да ги видите? Значи, трябва да съберете милиарди атоми на едно място, едно голямо общество от милиарди атоми на кислорода да ги събереш, за да ги видиш да станат на течност.
към беседата >>
Азотът става ли видим?
Сега можете да кажете: Много отвлечени работи. Когато говорите за кислорода, водорода и азота, не са ли отвлечени?
Азотът става ли видим?
Не е видим. Кислородът може ли да бъде видим, когато е в течно състояние? Малките частици на атомите в кислорода, може ли да ги видите? Значи, трябва да съберете милиарди атоми на едно място, едно голямо общество от милиарди атоми на кислорода да ги събереш, за да ги видиш да станат на течност. Тогава може да ги видиш.
към беседата >>
Не е видим.
Сега можете да кажете: Много отвлечени работи. Когато говорите за кислорода, водорода и азота, не са ли отвлечени? Азотът става ли видим?
Не е видим.
Кислородът може ли да бъде видим, когато е в течно състояние? Малките частици на атомите в кислорода, може ли да ги видите? Значи, трябва да съберете милиарди атоми на едно място, едно голямо общество от милиарди атоми на кислорода да ги събереш, за да ги видиш да станат на течност. Тогава може да ги видиш. Самият атом на кислорода е невидим.
към беседата >>
Кислородът може ли да бъде видим, когато е в течно състояние?
Сега можете да кажете: Много отвлечени работи. Когато говорите за кислорода, водорода и азота, не са ли отвлечени? Азотът става ли видим? Не е видим.
Кислородът може ли да бъде видим, когато е в течно състояние?
Малките частици на атомите в кислорода, може ли да ги видите? Значи, трябва да съберете милиарди атоми на едно място, едно голямо общество от милиарди атоми на кислорода да ги събереш, за да ги видиш да станат на течност. Тогава може да ги видиш. Самият атом на кислорода е невидим. Трябва да бъдете първостепенен ясновидец, за да го видите.
към беседата >>
Малките частици на атомите в кислорода, може ли да ги видите?
Сега можете да кажете: Много отвлечени работи. Когато говорите за кислорода, водорода и азота, не са ли отвлечени? Азотът става ли видим? Не е видим. Кислородът може ли да бъде видим, когато е в течно състояние?
Малките частици на атомите в кислорода, може ли да ги видите?
Значи, трябва да съберете милиарди атоми на едно място, едно голямо общество от милиарди атоми на кислорода да ги събереш, за да ги видиш да станат на течност. Тогава може да ги видиш. Самият атом на кислорода е невидим. Трябва да бъдете първостепенен ясновидец, за да го видите.
към беседата >>
Значи, трябва да съберете милиарди атоми на едно място, едно голямо общество от милиарди атоми на кислорода да ги събереш, за да ги видиш да станат на течност.
Когато говорите за кислорода, водорода и азота, не са ли отвлечени? Азотът става ли видим? Не е видим. Кислородът може ли да бъде видим, когато е в течно състояние? Малките частици на атомите в кислорода, може ли да ги видите?
Значи, трябва да съберете милиарди атоми на едно място, едно голямо общество от милиарди атоми на кислорода да ги събереш, за да ги видиш да станат на течност.
Тогава може да ги видиш. Самият атом на кислорода е невидим. Трябва да бъдете първостепенен ясновидец, за да го видите.
към беседата >>
Тогава може да ги видиш.
Азотът става ли видим? Не е видим. Кислородът може ли да бъде видим, когато е в течно състояние? Малките частици на атомите в кислорода, може ли да ги видите? Значи, трябва да съберете милиарди атоми на едно място, едно голямо общество от милиарди атоми на кислорода да ги събереш, за да ги видиш да станат на течност.
Тогава може да ги видиш.
Самият атом на кислорода е невидим. Трябва да бъдете първостепенен ясновидец, за да го видите.
към беседата >>
Самият атом на кислорода е невидим.
Не е видим. Кислородът може ли да бъде видим, когато е в течно състояние? Малките частици на атомите в кислорода, може ли да ги видите? Значи, трябва да съберете милиарди атоми на едно място, едно голямо общество от милиарди атоми на кислорода да ги събереш, за да ги видиш да станат на течност. Тогава може да ги видиш.
Самият атом на кислорода е невидим.
Трябва да бъдете първостепенен ясновидец, за да го видите.
към беседата >>
Трябва да бъдете първостепенен ясновидец, за да го видите.
Кислородът може ли да бъде видим, когато е в течно състояние? Малките частици на атомите в кислорода, може ли да ги видите? Значи, трябва да съберете милиарди атоми на едно място, едно голямо общество от милиарди атоми на кислорода да ги събереш, за да ги видиш да станат на течност. Тогава може да ги видиш. Самият атом на кислорода е невидим.
Трябва да бъдете първостепенен ясновидец, за да го видите.
към беседата >>
Защо му турих този триъгълник отдолу?
Защо му турих този триъгълник отдолу?
– Този триъгълник е по-устойчив. Това е разумният свят. Съединени двама хора, допрели ту гърба си, ту лицата си, гледат. Единият гледа едната страна, другият гледа другата страна. Понеже се движат, хиперболически са дошли.
към беседата >>
– Този триъгълник е по-устойчив.
Защо му турих този триъгълник отдолу?
– Този триъгълник е по-устойчив.
Това е разумният свят. Съединени двама хора, допрели ту гърба си, ту лицата си, гледат. Единият гледа едната страна, другият гледа другата страна. Понеже се движат, хиперболически са дошли. Двама души се разговарят.
към беседата >>
Това е разумният свят.
Защо му турих този триъгълник отдолу? – Този триъгълник е по-устойчив.
Това е разумният свят.
Съединени двама хора, допрели ту гърба си, ту лицата си, гледат. Единият гледа едната страна, другият гледа другата страна. Понеже се движат, хиперболически са дошли. Двама души се разговарят. "Ъ" е човешката ръка, свита на юмрук.
към беседата >>
Съединени двама хора, допрели ту гърба си, ту лицата си, гледат.
Защо му турих този триъгълник отдолу? – Този триъгълник е по-устойчив. Това е разумният свят.
Съединени двама хора, допрели ту гърба си, ту лицата си, гледат.
Единият гледа едната страна, другият гледа другата страна. Понеже се движат, хиперболически са дошли. Двама души се разговарят. "Ъ" е човешката ръка, свита на юмрук. "Ъ" е човешкият крак.
към беседата >>
Единият гледа едната страна, другият гледа другата страна.
Защо му турих този триъгълник отдолу? – Този триъгълник е по-устойчив. Това е разумният свят. Съединени двама хора, допрели ту гърба си, ту лицата си, гледат.
Единият гледа едната страна, другият гледа другата страна.
Понеже се движат, хиперболически са дошли. Двама души се разговарят. "Ъ" е човешката ръка, свита на юмрук. "Ъ" е човешкият крак. Малкият "Ь" в българския означава "крака".
към беседата >>
Понеже се движат, хиперболически са дошли.
Защо му турих този триъгълник отдолу? – Този триъгълник е по-устойчив. Това е разумният свят. Съединени двама хора, допрели ту гърба си, ту лицата си, гледат. Единият гледа едната страна, другият гледа другата страна.
Понеже се движат, хиперболически са дошли.
Двама души се разговарят. "Ъ" е човешката ръка, свита на юмрук. "Ъ" е човешкият крак. Малкият "Ь" в българския означава "крака". Буквата "Р" е човешката ръка, хванал си нещо.
към беседата >>
Двама души се разговарят.
– Този триъгълник е по-устойчив. Това е разумният свят. Съединени двама хора, допрели ту гърба си, ту лицата си, гледат. Единият гледа едната страна, другият гледа другата страна. Понеже се движат, хиперболически са дошли.
Двама души се разговарят.
"Ъ" е човешката ръка, свита на юмрук. "Ъ" е човешкият крак. Малкият "Ь" в българския означава "крака". Буквата "Р" е човешката ръка, хванал си нещо. "С"-то е човешкото лице.
към беседата >>
"Ъ" е човешката ръка, свита на юмрук.
Това е разумният свят. Съединени двама хора, допрели ту гърба си, ту лицата си, гледат. Единият гледа едната страна, другият гледа другата страна. Понеже се движат, хиперболически са дошли. Двама души се разговарят.
"Ъ" е човешката ръка, свита на юмрук.
"Ъ" е човешкият крак. Малкият "Ь" в българския означава "крака". Буквата "Р" е човешката ръка, хванал си нещо. "С"-то е човешкото лице. "Т"-то както се пише на български, какво означава?
към беседата >>
"Ъ" е човешкият крак.
Съединени двама хора, допрели ту гърба си, ту лицата си, гледат. Единият гледа едната страна, другият гледа другата страна. Понеже се движат, хиперболически са дошли. Двама души се разговарят. "Ъ" е човешката ръка, свита на юмрук.
"Ъ" е човешкият крак.
Малкият "Ь" в българския означава "крака". Буквата "Р" е човешката ръка, хванал си нещо. "С"-то е човешкото лице. "Т"-то както се пише на български, какво означава? А подобна е буквата (W) дъбъл "В".
към беседата >>
Малкият "Ь" в българския означава "крака".
Единият гледа едната страна, другият гледа другата страна. Понеже се движат, хиперболически са дошли. Двама души се разговарят. "Ъ" е човешката ръка, свита на юмрук. "Ъ" е човешкият крак.
Малкият "Ь" в българския означава "крака".
Буквата "Р" е човешката ръка, хванал си нещо. "С"-то е човешкото лице. "Т"-то както се пише на български, какво означава? А подобна е буквата (W) дъбъл "В". Това е един човек, който яде и мисли за утре.
към беседата >>
Буквата "Р" е човешката ръка, хванал си нещо.
Понеже се движат, хиперболически са дошли. Двама души се разговарят. "Ъ" е човешката ръка, свита на юмрук. "Ъ" е човешкият крак. Малкият "Ь" в българския означава "крака".
Буквата "Р" е човешката ръка, хванал си нещо.
"С"-то е човешкото лице. "Т"-то както се пише на български, какво означава? А подобна е буквата (W) дъбъл "В". Това е един човек, който яде и мисли за утре. Сутринта е ял и казва: На обяд какво ще ям?
към беседата >>
"С"-то е човешкото лице.
Двама души се разговарят. "Ъ" е човешката ръка, свита на юмрук. "Ъ" е човешкият крак. Малкият "Ь" в българския означава "крака". Буквата "Р" е човешката ръка, хванал си нещо.
"С"-то е човешкото лице.
"Т"-то както се пише на български, какво означава? А подобна е буквата (W) дъбъл "В". Това е един човек, който яде и мисли за утре. Сутринта е ял и казва: На обяд какво ще ям? Българинът дошъл и казва: Ударихме го на ядене.
към беседата >>
"Т"-то както се пише на български, какво означава?
"Ъ" е човешката ръка, свита на юмрук. "Ъ" е човешкият крак. Малкият "Ь" в българския означава "крака". Буквата "Р" е човешката ръка, хванал си нещо. "С"-то е човешкото лице.
"Т"-то както се пише на български, какво означава?
А подобна е буквата (W) дъбъл "В". Това е един човек, който яде и мисли за утре. Сутринта е ял и казва: На обяд какво ще ям? Българинът дошъл и казва: Ударихме го на ядене. Хайде да дадем и на другите.
към беседата >>
А подобна е буквата (W) дъбъл "В".
"Ъ" е човешкият крак. Малкият "Ь" в българския означава "крака". Буквата "Р" е човешката ръка, хванал си нещо. "С"-то е човешкото лице. "Т"-то както се пише на български, какво означава?
А подобна е буквата (W) дъбъл "В".
Това е един човек, който яде и мисли за утре. Сутринта е ял и казва: На обяд какво ще ям? Българинът дошъл и казва: Ударихме го на ядене. Хайде да дадем и на другите. "Т"-то в българина казва: Яденето, което имам, ще го дам.
към беседата >>
Това е един човек, който яде и мисли за утре.
Малкият "Ь" в българския означава "крака". Буквата "Р" е човешката ръка, хванал си нещо. "С"-то е човешкото лице. "Т"-то както се пише на български, какво означава? А подобна е буквата (W) дъбъл "В".
Това е един човек, който яде и мисли за утре.
Сутринта е ял и казва: На обяд какво ще ям? Българинът дошъл и казва: Ударихме го на ядене. Хайде да дадем и на другите. "Т"-то в българина казва: Яденето, което имам, ще го дам. Да се оженя, че да дам на жена си.
към беседата >>
Сутринта е ял и казва: На обяд какво ще ям?
Буквата "Р" е човешката ръка, хванал си нещо. "С"-то е човешкото лице. "Т"-то както се пише на български, какво означава? А подобна е буквата (W) дъбъл "В". Това е един човек, който яде и мисли за утре.
Сутринта е ял и казва: На обяд какво ще ям?
Българинът дошъл и казва: Ударихме го на ядене. Хайде да дадем и на другите. "Т"-то в българина казва: Яденето, което имам, ще го дам. Да се оженя, че да дам на жена си. "Т"-то това е женско, а (W) дъбъл "В" – това е мъжко.
към беседата >>
Българинът дошъл и казва: Ударихме го на ядене.
"С"-то е човешкото лице. "Т"-то както се пише на български, какво означава? А подобна е буквата (W) дъбъл "В". Това е един човек, който яде и мисли за утре. Сутринта е ял и казва: На обяд какво ще ям?
Българинът дошъл и казва: Ударихме го на ядене.
Хайде да дадем и на другите. "Т"-то в българина казва: Яденето, което имам, ще го дам. Да се оженя, че да дам на жена си. "Т"-то това е женско, а (W) дъбъл "В" – това е мъжко. Една жена или едно дете, един брат ще го нагостиш.
към беседата >>
Хайде да дадем и на другите.
"Т"-то както се пише на български, какво означава? А подобна е буквата (W) дъбъл "В". Това е един човек, който яде и мисли за утре. Сутринта е ял и казва: На обяд какво ще ям? Българинът дошъл и казва: Ударихме го на ядене.
Хайде да дадем и на другите.
"Т"-то в българина казва: Яденето, което имам, ще го дам. Да се оженя, че да дам на жена си. "Т"-то това е женско, а (W) дъбъл "В" – това е мъжко. Една жена или едно дете, един брат ще го нагостиш. Какво означава "П"?
към беседата >>
"Т"-то в българина казва: Яденето, което имам, ще го дам.
А подобна е буквата (W) дъбъл "В". Това е един човек, който яде и мисли за утре. Сутринта е ял и казва: На обяд какво ще ям? Българинът дошъл и казва: Ударихме го на ядене. Хайде да дадем и на другите.
"Т"-то в българина казва: Яденето, което имам, ще го дам.
Да се оженя, че да дам на жена си. "Т"-то това е женско, а (W) дъбъл "В" – това е мъжко. Една жена или едно дете, един брат ще го нагостиш. Какво означава "П"? "П"-то е даване.
към беседата >>
Да се оженя, че да дам на жена си.
Това е един човек, който яде и мисли за утре. Сутринта е ял и казва: На обяд какво ще ям? Българинът дошъл и казва: Ударихме го на ядене. Хайде да дадем и на другите. "Т"-то в българина казва: Яденето, което имам, ще го дам.
Да се оженя, че да дам на жена си.
"Т"-то това е женско, а (W) дъбъл "В" – това е мъжко. Една жена или едно дете, един брат ще го нагостиш. Какво означава "П"? "П"-то е даване. Буквата "Р" значи, че хващаш нещата.
към беседата >>
"Т"-то това е женско, а (W) дъбъл "В" – това е мъжко.
Сутринта е ял и казва: На обяд какво ще ям? Българинът дошъл и казва: Ударихме го на ядене. Хайде да дадем и на другите. "Т"-то в българина казва: Яденето, което имам, ще го дам. Да се оженя, че да дам на жена си.
"Т"-то това е женско, а (W) дъбъл "В" – това е мъжко.
Една жена или едно дете, един брат ще го нагостиш. Какво означава "П"? "П"-то е даване. Буквата "Р" значи, че хващаш нещата. "Г"-то показва, че българинът е овчар, гега има.
към беседата >>
Една жена или едно дете, един брат ще го нагостиш.
Българинът дошъл и казва: Ударихме го на ядене. Хайде да дадем и на другите. "Т"-то в българина казва: Яденето, което имам, ще го дам. Да се оженя, че да дам на жена си. "Т"-то това е женско, а (W) дъбъл "В" – това е мъжко.
Една жена или едно дете, един брат ще го нагостиш.
Какво означава "П"? "П"-то е даване. Буквата "Р" значи, че хващаш нещата. "Г"-то показва, че българинът е овчар, гега има. "Г"-то е кукичката, с която хващаш.
към беседата >>
Какво означава "П"?
Хайде да дадем и на другите. "Т"-то в българина казва: Яденето, което имам, ще го дам. Да се оженя, че да дам на жена си. "Т"-то това е женско, а (W) дъбъл "В" – това е мъжко. Една жена или едно дете, един брат ще го нагостиш.
Какво означава "П"?
"П"-то е даване. Буквата "Р" значи, че хващаш нещата. "Г"-то показва, че българинът е овчар, гега има. "Г"-то е кукичката, с която хващаш. Или "Г"-то, ръкописно написано, туй е Божественото начало; да се закачиш някъде.
към беседата >>
"П"-то е даване.
"Т"-то в българина казва: Яденето, което имам, ще го дам. Да се оженя, че да дам на жена си. "Т"-то това е женско, а (W) дъбъл "В" – това е мъжко. Една жена или едно дете, един брат ще го нагостиш. Какво означава "П"?
"П"-то е даване.
Буквата "Р" значи, че хващаш нещата. "Г"-то показва, че българинът е овчар, гега има. "Г"-то е кукичката, с която хващаш. Или "Г"-то, ръкописно написано, туй е Божественото начало; да се закачиш някъде. Отдолу да закачиш материалното и отгоре да закачиш.
към беседата >>
Буквата "Р" значи, че хващаш нещата.
Да се оженя, че да дам на жена си. "Т"-то това е женско, а (W) дъбъл "В" – това е мъжко. Една жена или едно дете, един брат ще го нагостиш. Какво означава "П"? "П"-то е даване.
Буквата "Р" значи, че хващаш нещата.
"Г"-то показва, че българинът е овчар, гега има. "Г"-то е кукичката, с която хващаш. Или "Г"-то, ръкописно написано, туй е Божественото начало; да се закачиш някъде. Отдолу да закачиш материалното и отгоре да закачиш. "Г"-то работи, върши.
към беседата >>
"Г"-то показва, че българинът е овчар, гега има.
"Т"-то това е женско, а (W) дъбъл "В" – това е мъжко. Една жена или едно дете, един брат ще го нагостиш. Какво означава "П"? "П"-то е даване. Буквата "Р" значи, че хващаш нещата.
"Г"-то показва, че българинът е овчар, гега има.
"Г"-то е кукичката, с която хващаш. Или "Г"-то, ръкописно написано, туй е Божественото начало; да се закачиш някъде. Отдолу да закачиш материалното и отгоре да закачиш. "Г"-то работи, върши. Тия процеси, които са ставали в човешкият ум, са изразени чрез буквите.
към беседата >>
"Г"-то е кукичката, с която хващаш.
Една жена или едно дете, един брат ще го нагостиш. Какво означава "П"? "П"-то е даване. Буквата "Р" значи, че хващаш нещата. "Г"-то показва, че българинът е овчар, гега има.
"Г"-то е кукичката, с която хващаш.
Или "Г"-то, ръкописно написано, туй е Божественото начало; да се закачиш някъде. Отдолу да закачиш материалното и отгоре да закачиш. "Г"-то работи, върши. Тия процеси, които са ставали в човешкият ум, са изразени чрез буквите. Колко гениални хора са работили, докато създадат буквите.
към беседата >>
2.
Истинно, честно и справедливо
,
НБ
, София, 6.6.1943г.,
Казвате: „Надали са верни тия работи.“ Турците имат една поговорка, казват: Туй ако е истина, голяма лъжа е.
Но не си ти, това е баба ти. После дойде прабаба ти. Дойде прадядо ти. Вие сега сте в заблуждение с вашите деди и прадеди. Трябва да знаете тия работи.
Казвате: „Надали са верни тия работи.“ Турците имат една поговорка, казват: Туй ако е истина, голяма лъжа е.
към беседата >>
Едно благословение са за света падналите ангели, вие не знаете каква роля играят.
Дето ще страдат хората, нищо не значи. Страданието е благословение. Ще добием знание в света. Че паднали ангелите, нищо не значи.
Едно благословение са за света падналите ангели, вие не знаете каква роля играят.
Вие казвате: „Лоши хора има.“ Лошите хора са благословение за света. Добрите хора са два пъти благословение. Безлюбието е едно благословение за света, а Любовта е два пъти благословение за света. Що е Любов? – Която носи два пъти благословение, че задоволява.
към беседата >>
Много работи може да ви се виждат противни.
Много работи може да ви се виждат противни.
Четете Стария Завет, детински работи има в Стария Завет. Старият Завет е завет на закона, никаква Любов няма в него. Тук-там се явяват проблясъци в Любовта. В характера на Авраама се явява Любов, в Якова се явява Любов. Ако тия хора се биха явили в сегашния век, и те не биха издържали в своите навици.
към беседата >>
Вие казвате: „Лоши хора има.“ Лошите хора са благословение за света.
Дето ще страдат хората, нищо не значи. Страданието е благословение. Ще добием знание в света. Че паднали ангелите, нищо не значи. Едно благословение са за света падналите ангели, вие не знаете каква роля играят.
Вие казвате: „Лоши хора има.“ Лошите хора са благословение за света.
Добрите хора са два пъти благословение. Безлюбието е едно благословение за света, а Любовта е два пъти благословение за света. Що е Любов? – Която носи два пъти благословение, че задоволява. Понеже спорът излиза между двама души, злото не може да ги примири, понеже се произвежда само от доброто, пък доброто не се дели.
към беседата >>
Четете Стария Завет, детински работи има в Стария Завет.
Много работи може да ви се виждат противни.
Четете Стария Завет, детински работи има в Стария Завет.
Старият Завет е завет на закона, никаква Любов няма в него. Тук-там се явяват проблясъци в Любовта. В характера на Авраама се явява Любов, в Якова се явява Любов. Ако тия хора се биха явили в сегашния век, и те не биха издържали в своите навици.
към беседата >>
Добрите хора са два пъти благословение.
Страданието е благословение. Ще добием знание в света. Че паднали ангелите, нищо не значи. Едно благословение са за света падналите ангели, вие не знаете каква роля играят. Вие казвате: „Лоши хора има.“ Лошите хора са благословение за света.
Добрите хора са два пъти благословение.
Безлюбието е едно благословение за света, а Любовта е два пъти благословение за света. Що е Любов? – Която носи два пъти благословение, че задоволява. Понеже спорът излиза между двама души, злото не може да ги примири, понеже се произвежда само от доброто, пък доброто не се дели. Явяват се две добрини на едно място и тогава двете добрини задоволяват.
към беседата >>
Старият Завет е завет на закона, никаква Любов няма в него.
Много работи може да ви се виждат противни. Четете Стария Завет, детински работи има в Стария Завет.
Старият Завет е завет на закона, никаква Любов няма в него.
Тук-там се явяват проблясъци в Любовта. В характера на Авраама се явява Любов, в Якова се явява Любов. Ако тия хора се биха явили в сегашния век, и те не биха издържали в своите навици.
към беседата >>
Безлюбието е едно благословение за света, а Любовта е два пъти благословение за света.
Ще добием знание в света. Че паднали ангелите, нищо не значи. Едно благословение са за света падналите ангели, вие не знаете каква роля играят. Вие казвате: „Лоши хора има.“ Лошите хора са благословение за света. Добрите хора са два пъти благословение.
Безлюбието е едно благословение за света, а Любовта е два пъти благословение за света.
Що е Любов? – Която носи два пъти благословение, че задоволява. Понеже спорът излиза между двама души, злото не може да ги примири, понеже се произвежда само от доброто, пък доброто не се дели. Явяват се две добрини на едно място и тогава двете добрини задоволяват. Двама души, като дадеш две добрини, ще ги примириш.
към беседата >>
Тук-там се явяват проблясъци в Любовта.
Много работи може да ви се виждат противни. Четете Стария Завет, детински работи има в Стария Завет. Старият Завет е завет на закона, никаква Любов няма в него.
Тук-там се явяват проблясъци в Любовта.
В характера на Авраама се явява Любов, в Якова се явява Любов. Ако тия хора се биха явили в сегашния век, и те не биха издържали в своите навици.
към беседата >>
Що е Любов?
Че паднали ангелите, нищо не значи. Едно благословение са за света падналите ангели, вие не знаете каква роля играят. Вие казвате: „Лоши хора има.“ Лошите хора са благословение за света. Добрите хора са два пъти благословение. Безлюбието е едно благословение за света, а Любовта е два пъти благословение за света.
Що е Любов?
– Която носи два пъти благословение, че задоволява. Понеже спорът излиза между двама души, злото не може да ги примири, понеже се произвежда само от доброто, пък доброто не се дели. Явяват се две добрини на едно място и тогава двете добрини задоволяват. Двама души, като дадеш две добрини, ще ги примириш. С едно добро не може да ги примириш.
към беседата >>
В характера на Авраама се явява Любов, в Якова се явява Любов.
Много работи може да ви се виждат противни. Четете Стария Завет, детински работи има в Стария Завет. Старият Завет е завет на закона, никаква Любов няма в него. Тук-там се явяват проблясъци в Любовта.
В характера на Авраама се явява Любов, в Якова се явява Любов.
Ако тия хора се биха явили в сегашния век, и те не биха издържали в своите навици.
към беседата >>
– Която носи два пъти благословение, че задоволява.
Едно благословение са за света падналите ангели, вие не знаете каква роля играят. Вие казвате: „Лоши хора има.“ Лошите хора са благословение за света. Добрите хора са два пъти благословение. Безлюбието е едно благословение за света, а Любовта е два пъти благословение за света. Що е Любов?
– Която носи два пъти благословение, че задоволява.
Понеже спорът излиза между двама души, злото не може да ги примири, понеже се произвежда само от доброто, пък доброто не се дели. Явяват се две добрини на едно място и тогава двете добрини задоволяват. Двама души, като дадеш две добрини, ще ги примириш. С едно добро не може да ги примириш.
към беседата >>
Ако тия хора се биха явили в сегашния век, и те не биха издържали в своите навици.
Много работи може да ви се виждат противни. Четете Стария Завет, детински работи има в Стария Завет. Старият Завет е завет на закона, никаква Любов няма в него. Тук-там се явяват проблясъци в Любовта. В характера на Авраама се явява Любов, в Якова се явява Любов.
Ако тия хора се биха явили в сегашния век, и те не биха издържали в своите навици.
към беседата >>
Понеже спорът излиза между двама души, злото не може да ги примири, понеже се произвежда само от доброто, пък доброто не се дели.
Вие казвате: „Лоши хора има.“ Лошите хора са благословение за света. Добрите хора са два пъти благословение. Безлюбието е едно благословение за света, а Любовта е два пъти благословение за света. Що е Любов? – Която носи два пъти благословение, че задоволява.
Понеже спорът излиза между двама души, злото не може да ги примири, понеже се произвежда само от доброто, пък доброто не се дели.
Явяват се две добрини на едно място и тогава двете добрини задоволяват. Двама души, като дадеш две добрини, ще ги примириш. С едно добро не може да ги примириш.
към беседата >>
Сега хората са по-умни, по-благородни, понеже се изисква повече от тях.
Сега хората са по-умни, по-благородни, понеже се изисква повече от тях.
В старо време турят на една тамбура 2–3 струни, да свири. Това е смешно – на една тамбура да дадеш концерт. Едва ли мухите ще чуват, пък и техните с арфи или с китари ще свирят в оня свят. Но те вземат сегашните модерни китари. Когато пророкът е говорил за тия китари, те не са били такива, както сегашните.
към беседата >>
Явяват се две добрини на едно място и тогава двете добрини задоволяват.
Добрите хора са два пъти благословение. Безлюбието е едно благословение за света, а Любовта е два пъти благословение за света. Що е Любов? – Която носи два пъти благословение, че задоволява. Понеже спорът излиза между двама души, злото не може да ги примири, понеже се произвежда само от доброто, пък доброто не се дели.
Явяват се две добрини на едно място и тогава двете добрини задоволяват.
Двама души, като дадеш две добрини, ще ги примириш. С едно добро не може да ги примириш.
към беседата >>
В старо време турят на една тамбура 2–3 струни, да свири.
Сега хората са по-умни, по-благородни, понеже се изисква повече от тях.
В старо време турят на една тамбура 2–3 струни, да свири.
Това е смешно – на една тамбура да дадеш концерт. Едва ли мухите ще чуват, пък и техните с арфи или с китари ще свирят в оня свят. Но те вземат сегашните модерни китари. Когато пророкът е говорил за тия китари, те не са били такива, както сегашните. Има една китара, която знаете, тя е от горния свят, отлична китара с 6 струни.
към беседата >>
Двама души, като дадеш две добрини, ще ги примириш.
Безлюбието е едно благословение за света, а Любовта е два пъти благословение за света. Що е Любов? – Която носи два пъти благословение, че задоволява. Понеже спорът излиза между двама души, злото не може да ги примири, понеже се произвежда само от доброто, пък доброто не се дели. Явяват се две добрини на едно място и тогава двете добрини задоволяват.
Двама души, като дадеш две добрини, ще ги примириш.
С едно добро не може да ги примириш.
към беседата >>
Това е смешно – на една тамбура да дадеш концерт.
Сега хората са по-умни, по-благородни, понеже се изисква повече от тях. В старо време турят на една тамбура 2–3 струни, да свири.
Това е смешно – на една тамбура да дадеш концерт.
Едва ли мухите ще чуват, пък и техните с арфи или с китари ще свирят в оня свят. Но те вземат сегашните модерни китари. Когато пророкът е говорил за тия китари, те не са били такива, както сегашните. Има една китара, която знаете, тя е от горния свят, отлична китара с 6 струни. Тя означава Любовта.
към беседата >>
С едно добро не може да ги примириш.
Що е Любов? – Която носи два пъти благословение, че задоволява. Понеже спорът излиза между двама души, злото не може да ги примири, понеже се произвежда само от доброто, пък доброто не се дели. Явяват се две добрини на едно място и тогава двете добрини задоволяват. Двама души, като дадеш две добрини, ще ги примириш.
С едно добро не може да ги примириш.
към беседата >>
Едва ли мухите ще чуват, пък и техните с арфи или с китари ще свирят в оня свят.
Сега хората са по-умни, по-благородни, понеже се изисква повече от тях. В старо време турят на една тамбура 2–3 струни, да свири. Това е смешно – на една тамбура да дадеш концерт.
Едва ли мухите ще чуват, пък и техните с арфи или с китари ще свирят в оня свят.
Но те вземат сегашните модерни китари. Когато пророкът е говорил за тия китари, те не са били такива, както сегашните. Има една китара, която знаете, тя е от горния свят, отлична китара с 6 струни. Тя означава Любовта. Вашите добродетели са изопнати на тази китара.
към беседата >>
Сега мнозина от вас искате знание.
Сега мнозина от вас искате знание.
Сега, мене са ми цитирали стихове от Писанието, как казал Христос. Христос цитира неща, които ги направи, не взе от Стария Завет. Защо вие ще говорите за Любовта, когато тази Любов я нямате? Мислите ли, че дядо ви, който е дошъл във вас, който е Любов, че вие сте Любов? – Не.
към беседата >>
Но те вземат сегашните модерни китари.
Сега хората са по-умни, по-благородни, понеже се изисква повече от тях. В старо време турят на една тамбура 2–3 струни, да свири. Това е смешно – на една тамбура да дадеш концерт. Едва ли мухите ще чуват, пък и техните с арфи или с китари ще свирят в оня свят.
Но те вземат сегашните модерни китари.
Когато пророкът е говорил за тия китари, те не са били такива, както сегашните. Има една китара, която знаете, тя е от горния свят, отлична китара с 6 струни. Тя означава Любовта. Вашите добродетели са изопнати на тази китара. Като се свири, всяка добродетел говори, от струните излиза глас.
към беседата >>
Сега, мене са ми цитирали стихове от Писанието, как казал Христос.
Сега мнозина от вас искате знание.
Сега, мене са ми цитирали стихове от Писанието, как казал Христос.
Христос цитира неща, които ги направи, не взе от Стария Завет. Защо вие ще говорите за Любовта, когато тази Любов я нямате? Мислите ли, че дядо ви, който е дошъл във вас, който е Любов, че вие сте Любов? – Не. Като дойде дядо ви, вие ще повикате баба ви.
към беседата >>
Когато пророкът е говорил за тия китари, те не са били такива, както сегашните.
Сега хората са по-умни, по-благородни, понеже се изисква повече от тях. В старо време турят на една тамбура 2–3 струни, да свири. Това е смешно – на една тамбура да дадеш концерт. Едва ли мухите ще чуват, пък и техните с арфи или с китари ще свирят в оня свят. Но те вземат сегашните модерни китари.
Когато пророкът е говорил за тия китари, те не са били такива, както сегашните.
Има една китара, която знаете, тя е от горния свят, отлична китара с 6 струни. Тя означава Любовта. Вашите добродетели са изопнати на тази китара. Като се свири, всяка добродетел говори, от струните излиза глас. Струните ѝ пеят и говорят.
към беседата >>
Христос цитира неща, които ги направи, не взе от Стария Завет.
Сега мнозина от вас искате знание. Сега, мене са ми цитирали стихове от Писанието, как казал Христос.
Христос цитира неща, които ги направи, не взе от Стария Завет.
Защо вие ще говорите за Любовта, когато тази Любов я нямате? Мислите ли, че дядо ви, който е дошъл във вас, който е Любов, че вие сте Любов? – Не. Като дойде дядо ви, вие ще повикате баба ви. Щом дойде дядо ви на доброто, тогава ще повикате една баба лоша, която дядо ви обичал.
към беседата >>
Има една китара, която знаете, тя е от горния свят, отлична китара с 6 струни.
В старо време турят на една тамбура 2–3 струни, да свири. Това е смешно – на една тамбура да дадеш концерт. Едва ли мухите ще чуват, пък и техните с арфи или с китари ще свирят в оня свят. Но те вземат сегашните модерни китари. Когато пророкът е говорил за тия китари, те не са били такива, както сегашните.
Има една китара, която знаете, тя е от горния свят, отлична китара с 6 струни.
Тя означава Любовта. Вашите добродетели са изопнати на тази китара. Като се свири, всяка добродетел говори, от струните излиза глас. Струните ѝ пеят и говорят. Ангелите са пели и свирили.
към беседата >>
Защо вие ще говорите за Любовта, когато тази Любов я нямате?
Сега мнозина от вас искате знание. Сега, мене са ми цитирали стихове от Писанието, как казал Христос. Христос цитира неща, които ги направи, не взе от Стария Завет.
Защо вие ще говорите за Любовта, когато тази Любов я нямате?
Мислите ли, че дядо ви, който е дошъл във вас, който е Любов, че вие сте Любов? – Не. Като дойде дядо ви, вие ще повикате баба ви. Щом дойде дядо ви на доброто, тогава ще повикате една баба лоша, която дядо ви обичал. Като дойде добрият дядо, ще повикате лошата баба и ще ги примирите в себе си.
към беседата >>
Тя означава Любовта.
Това е смешно – на една тамбура да дадеш концерт. Едва ли мухите ще чуват, пък и техните с арфи или с китари ще свирят в оня свят. Но те вземат сегашните модерни китари. Когато пророкът е говорил за тия китари, те не са били такива, както сегашните. Има една китара, която знаете, тя е от горния свят, отлична китара с 6 струни.
Тя означава Любовта.
Вашите добродетели са изопнати на тази китара. Като се свири, всяка добродетел говори, от струните излиза глас. Струните ѝ пеят и говорят. Ангелите са пели и свирили. Като свири ангелският свят, свиренето говори.
към беседата >>
Мислите ли, че дядо ви, който е дошъл във вас, който е Любов, че вие сте Любов?
Сега мнозина от вас искате знание. Сега, мене са ми цитирали стихове от Писанието, как казал Христос. Христос цитира неща, които ги направи, не взе от Стария Завет. Защо вие ще говорите за Любовта, когато тази Любов я нямате?
Мислите ли, че дядо ви, който е дошъл във вас, който е Любов, че вие сте Любов?
– Не. Като дойде дядо ви, вие ще повикате баба ви. Щом дойде дядо ви на доброто, тогава ще повикате една баба лоша, която дядо ви обичал. Като дойде добрият дядо, ще повикате лошата баба и ще ги примирите в себе си. Като дойде добрата баба, ще повикате лошия дядо и ще ги примирите.
към беседата >>
Вашите добродетели са изопнати на тази китара.
Едва ли мухите ще чуват, пък и техните с арфи или с китари ще свирят в оня свят. Но те вземат сегашните модерни китари. Когато пророкът е говорил за тия китари, те не са били такива, както сегашните. Има една китара, която знаете, тя е от горния свят, отлична китара с 6 струни. Тя означава Любовта.
Вашите добродетели са изопнати на тази китара.
Като се свири, всяка добродетел говори, от струните излиза глас. Струните ѝ пеят и говорят. Ангелите са пели и свирили. Като свири ангелският свят, свиренето говори. Като пее, човек едновременно и пее, и говори.
към беседата >>
– Не.
Сега мнозина от вас искате знание. Сега, мене са ми цитирали стихове от Писанието, как казал Христос. Христос цитира неща, които ги направи, не взе от Стария Завет. Защо вие ще говорите за Любовта, когато тази Любов я нямате? Мислите ли, че дядо ви, който е дошъл във вас, който е Любов, че вие сте Любов?
– Не.
Като дойде дядо ви, вие ще повикате баба ви. Щом дойде дядо ви на доброто, тогава ще повикате една баба лоша, която дядо ви обичал. Като дойде добрият дядо, ще повикате лошата баба и ще ги примирите в себе си. Като дойде добрата баба, ще повикате лошия дядо и ще ги примирите. Това са закони.
към беседата >>
Като се свири, всяка добродетел говори, от струните излиза глас.
Но те вземат сегашните модерни китари. Когато пророкът е говорил за тия китари, те не са били такива, както сегашните. Има една китара, която знаете, тя е от горния свят, отлична китара с 6 струни. Тя означава Любовта. Вашите добродетели са изопнати на тази китара.
Като се свири, всяка добродетел говори, от струните излиза глас.
Струните ѝ пеят и говорят. Ангелите са пели и свирили. Като свири ангелският свят, свиренето говори. Като пее, човек едновременно и пее, и говори. Цигуларят като свири, само глас произвежда.
към беседата >>
Като дойде дядо ви, вие ще повикате баба ви.
Сега, мене са ми цитирали стихове от Писанието, как казал Христос. Христос цитира неща, които ги направи, не взе от Стария Завет. Защо вие ще говорите за Любовта, когато тази Любов я нямате? Мислите ли, че дядо ви, който е дошъл във вас, който е Любов, че вие сте Любов? – Не.
Като дойде дядо ви, вие ще повикате баба ви.
Щом дойде дядо ви на доброто, тогава ще повикате една баба лоша, която дядо ви обичал. Като дойде добрият дядо, ще повикате лошата баба и ще ги примирите в себе си. Като дойде добрата баба, ще повикате лошия дядо и ще ги примирите. Това са закони. Вие ще повикате добрия дядо и добрата баба – такива работи да не стават.
към беседата >>
Струните ѝ пеят и говорят.
Когато пророкът е говорил за тия китари, те не са били такива, както сегашните. Има една китара, която знаете, тя е от горния свят, отлична китара с 6 струни. Тя означава Любовта. Вашите добродетели са изопнати на тази китара. Като се свири, всяка добродетел говори, от струните излиза глас.
Струните ѝ пеят и говорят.
Ангелите са пели и свирили. Като свири ангелският свят, свиренето говори. Като пее, човек едновременно и пее, и говори. Цигуларят като свири, само глас произвежда. Не може да говори цигулката.
към беседата >>
Щом дойде дядо ви на доброто, тогава ще повикате една баба лоша, която дядо ви обичал.
Христос цитира неща, които ги направи, не взе от Стария Завет. Защо вие ще говорите за Любовта, когато тази Любов я нямате? Мислите ли, че дядо ви, който е дошъл във вас, който е Любов, че вие сте Любов? – Не. Като дойде дядо ви, вие ще повикате баба ви.
Щом дойде дядо ви на доброто, тогава ще повикате една баба лоша, която дядо ви обичал.
Като дойде добрият дядо, ще повикате лошата баба и ще ги примирите в себе си. Като дойде добрата баба, ще повикате лошия дядо и ще ги примирите. Това са закони. Вие ще повикате добрия дядо и добрата баба – такива работи да не стават. Двама добри хора човека добър не може да го направят.
към беседата >>
Ангелите са пели и свирили.
Има една китара, която знаете, тя е от горния свят, отлична китара с 6 струни. Тя означава Любовта. Вашите добродетели са изопнати на тази китара. Като се свири, всяка добродетел говори, от струните излиза глас. Струните ѝ пеят и говорят.
Ангелите са пели и свирили.
Като свири ангелският свят, свиренето говори. Като пее, човек едновременно и пее, и говори. Цигуларят като свири, само глас произвежда. Не може да говори цигулката. Да проговори цигулката на един цигулар ще бъде чудо.
към беседата >>
Като дойде добрият дядо, ще повикате лошата баба и ще ги примирите в себе си.
Защо вие ще говорите за Любовта, когато тази Любов я нямате? Мислите ли, че дядо ви, който е дошъл във вас, който е Любов, че вие сте Любов? – Не. Като дойде дядо ви, вие ще повикате баба ви. Щом дойде дядо ви на доброто, тогава ще повикате една баба лоша, която дядо ви обичал.
Като дойде добрият дядо, ще повикате лошата баба и ще ги примирите в себе си.
Като дойде добрата баба, ще повикате лошия дядо и ще ги примирите. Това са закони. Вие ще повикате добрия дядо и добрата баба – такива работи да не стават. Двама добри хора човека добър не може да го направят.
към беседата >>
Като свири ангелският свят, свиренето говори.
Тя означава Любовта. Вашите добродетели са изопнати на тази китара. Като се свири, всяка добродетел говори, от струните излиза глас. Струните ѝ пеят и говорят. Ангелите са пели и свирили.
Като свири ангелският свят, свиренето говори.
Като пее, човек едновременно и пее, и говори. Цигуларят като свири, само глас произвежда. Не може да говори цигулката. Да проговори цигулката на един цигулар ще бъде чудо. Да слушаш, че цигулката, като свири, и говори, ще бъде чудо.
към беседата >>
Като дойде добрата баба, ще повикате лошия дядо и ще ги примирите.
Мислите ли, че дядо ви, който е дошъл във вас, който е Любов, че вие сте Любов? – Не. Като дойде дядо ви, вие ще повикате баба ви. Щом дойде дядо ви на доброто, тогава ще повикате една баба лоша, която дядо ви обичал. Като дойде добрият дядо, ще повикате лошата баба и ще ги примирите в себе си.
Като дойде добрата баба, ще повикате лошия дядо и ще ги примирите.
Това са закони. Вие ще повикате добрия дядо и добрата баба – такива работи да не стават. Двама добри хора човека добър не може да го направят.
към беседата >>
Като пее, човек едновременно и пее, и говори.
Вашите добродетели са изопнати на тази китара. Като се свири, всяка добродетел говори, от струните излиза глас. Струните ѝ пеят и говорят. Ангелите са пели и свирили. Като свири ангелският свят, свиренето говори.
Като пее, човек едновременно и пее, и говори.
Цигуларят като свири, само глас произвежда. Не може да говори цигулката. Да проговори цигулката на един цигулар ще бъде чудо. Да слушаш, че цигулката, като свири, и говори, ще бъде чудо.
към беседата >>
Това са закони.
– Не. Като дойде дядо ви, вие ще повикате баба ви. Щом дойде дядо ви на доброто, тогава ще повикате една баба лоша, която дядо ви обичал. Като дойде добрият дядо, ще повикате лошата баба и ще ги примирите в себе си. Като дойде добрата баба, ще повикате лошия дядо и ще ги примирите.
Това са закони.
Вие ще повикате добрия дядо и добрата баба – такива работи да не стават. Двама добри хора човека добър не може да го направят.
към беседата >>
Цигуларят като свири, само глас произвежда.
Като се свири, всяка добродетел говори, от струните излиза глас. Струните ѝ пеят и говорят. Ангелите са пели и свирили. Като свири ангелският свят, свиренето говори. Като пее, човек едновременно и пее, и говори.
Цигуларят като свири, само глас произвежда.
Не може да говори цигулката. Да проговори цигулката на един цигулар ще бъде чудо. Да слушаш, че цигулката, като свири, и говори, ще бъде чудо.
към беседата >>
Вие ще повикате добрия дядо и добрата баба – такива работи да не стават.
Като дойде дядо ви, вие ще повикате баба ви. Щом дойде дядо ви на доброто, тогава ще повикате една баба лоша, която дядо ви обичал. Като дойде добрият дядо, ще повикате лошата баба и ще ги примирите в себе си. Като дойде добрата баба, ще повикате лошия дядо и ще ги примирите. Това са закони.
Вие ще повикате добрия дядо и добрата баба – такива работи да не стават.
Двама добри хора човека добър не може да го направят.
към беседата >>
Не може да говори цигулката.
Струните ѝ пеят и говорят. Ангелите са пели и свирили. Като свири ангелският свят, свиренето говори. Като пее, човек едновременно и пее, и говори. Цигуларят като свири, само глас произвежда.
Не може да говори цигулката.
Да проговори цигулката на един цигулар ще бъде чудо. Да слушаш, че цигулката, като свири, и говори, ще бъде чудо.
към беседата >>
Двама добри хора човека добър не може да го направят.
Щом дойде дядо ви на доброто, тогава ще повикате една баба лоша, която дядо ви обичал. Като дойде добрият дядо, ще повикате лошата баба и ще ги примирите в себе си. Като дойде добрата баба, ще повикате лошия дядо и ще ги примирите. Това са закони. Вие ще повикате добрия дядо и добрата баба – такива работи да не стават.
Двама добри хора човека добър не може да го направят.
към беседата >>
Да проговори цигулката на един цигулар ще бъде чудо.
Ангелите са пели и свирили. Като свири ангелският свят, свиренето говори. Като пее, човек едновременно и пее, и говори. Цигуларят като свири, само глас произвежда. Не може да говори цигулката.
Да проговори цигулката на един цигулар ще бъде чудо.
Да слушаш, че цигулката, като свири, и говори, ще бъде чудо.
към беседата >>
Сега не искам да ви говоря, да вярвате.
Сега не искам да ви говоря, да вярвате.
Тия неща ще ги опиташ. Казвам за едно ядене. Яденето ще го опиташ. По кой начин става месенето на хляба? По кой начин става саждането на житото?
към беседата >>
Да слушаш, че цигулката, като свири, и говори, ще бъде чудо.
Като свири ангелският свят, свиренето говори. Като пее, човек едновременно и пее, и говори. Цигуларят като свири, само глас произвежда. Не може да говори цигулката. Да проговори цигулката на един цигулар ще бъде чудо.
Да слушаш, че цигулката, като свири, и говори, ще бъде чудо.
към беседата >>
Тия неща ще ги опиташ.
Сега не искам да ви говоря, да вярвате.
Тия неща ще ги опиташ.
Казвам за едно ядене. Яденето ще го опиташ. По кой начин става месенето на хляба? По кой начин става саждането на житото? По кой начин става саждането на растенията?
към беседата >>
Сега може би ще бъде странно, много пъти сте заблуждавани.
Сега може би ще бъде странно, много пъти сте заблуждавани.
Може би имате хиляди разочарования досега. Нещата не са станали както мислите. Младата мома се облича, маже се, мисли, че някой гениален или цар, или княз ще я вземе. Като я вземе, вижда, че не е той. Сега считайте, че това, което ви говоря, че е едно разочарование.
към беседата >>
Казвам за едно ядене.
Сега не искам да ви говоря, да вярвате. Тия неща ще ги опиташ.
Казвам за едно ядене.
Яденето ще го опиташ. По кой начин става месенето на хляба? По кой начин става саждането на житото? По кой начин става саждането на растенията? Ще идеш да се учиш как се саждат и след колко години плод дават.
към беседата >>
Може би имате хиляди разочарования досега.
Сега може би ще бъде странно, много пъти сте заблуждавани.
Може би имате хиляди разочарования досега.
Нещата не са станали както мислите. Младата мома се облича, маже се, мисли, че някой гениален или цар, или княз ще я вземе. Като я вземе, вижда, че не е той. Сега считайте, че това, което ви говоря, че е едно разочарование. Толкоз сте понесли – и това може да го понесете.
към беседата >>
Яденето ще го опиташ.
Сега не искам да ви говоря, да вярвате. Тия неща ще ги опиташ. Казвам за едно ядене.
Яденето ще го опиташ.
По кой начин става месенето на хляба? По кой начин става саждането на житото? По кой начин става саждането на растенията? Ще идеш да се учиш как се саждат и след колко години плод дават.
към беседата >>
Нещата не са станали както мислите.
Сега може би ще бъде странно, много пъти сте заблуждавани. Може би имате хиляди разочарования досега.
Нещата не са станали както мислите.
Младата мома се облича, маже се, мисли, че някой гениален или цар, или княз ще я вземе. Като я вземе, вижда, че не е той. Сега считайте, че това, което ви говоря, че е едно разочарование. Толкоз сте понесли – и това може да го понесете. Ако не излезе както казвам?
към беседата >>
По кой начин става месенето на хляба?
Сега не искам да ви говоря, да вярвате. Тия неща ще ги опиташ. Казвам за едно ядене. Яденето ще го опиташ.
По кой начин става месенето на хляба?
По кой начин става саждането на житото? По кой начин става саждането на растенията? Ще идеш да се учиш как се саждат и след колко години плод дават.
към беседата >>
Младата мома се облича, маже се, мисли, че някой гениален или цар, или княз ще я вземе.
Сега може би ще бъде странно, много пъти сте заблуждавани. Може би имате хиляди разочарования досега. Нещата не са станали както мислите.
Младата мома се облича, маже се, мисли, че някой гениален или цар, или княз ще я вземе.
Като я вземе, вижда, че не е той. Сега считайте, че това, което ви говоря, че е едно разочарование. Толкоз сте понесли – и това може да го понесете. Ако не излезе както казвам? – Ами ако излезе както казвам?
към беседата >>
По кой начин става саждането на житото?
Сега не искам да ви говоря, да вярвате. Тия неща ще ги опиташ. Казвам за едно ядене. Яденето ще го опиташ. По кой начин става месенето на хляба?
По кой начин става саждането на житото?
По кой начин става саждането на растенията? Ще идеш да се учиш как се саждат и след колко години плод дават.
към беседата >>
Като я вземе, вижда, че не е той.
Сега може би ще бъде странно, много пъти сте заблуждавани. Може би имате хиляди разочарования досега. Нещата не са станали както мислите. Младата мома се облича, маже се, мисли, че някой гениален или цар, или княз ще я вземе.
Като я вземе, вижда, че не е той.
Сега считайте, че това, което ви говоря, че е едно разочарование. Толкоз сте понесли – и това може да го понесете. Ако не излезе както казвам? – Ами ако излезе както казвам? При всичките нещастия, които са понесли в този живот, момите не са се отказали и казват, че той все ще дойде някога.
към беседата >>
По кой начин става саждането на растенията?
Тия неща ще ги опиташ. Казвам за едно ядене. Яденето ще го опиташ. По кой начин става месенето на хляба? По кой начин става саждането на житото?
По кой начин става саждането на растенията?
Ще идеш да се учиш как се саждат и след колко години плод дават.
към беседата >>
Сега считайте, че това, което ви говоря, че е едно разочарование.
Сега може би ще бъде странно, много пъти сте заблуждавани. Може би имате хиляди разочарования досега. Нещата не са станали както мислите. Младата мома се облича, маже се, мисли, че някой гениален или цар, или княз ще я вземе. Като я вземе, вижда, че не е той.
Сега считайте, че това, което ви говоря, че е едно разочарование.
Толкоз сте понесли – и това може да го понесете. Ако не излезе както казвам? – Ами ако излезе както казвам? При всичките нещастия, които са понесли в този живот, момите не са се отказали и казват, че той все ще дойде някога. Тя казва: „Един ме излъга, но втори няма да ме излъже.“ Момъкът казва: „Тя ме излъга, но втори път няма да ме излъже.“ Причината е, че ние не познаваме онези, които ни любят.
към беседата >>
Ще идеш да се учиш как се саждат и след колко години плод дават.
Казвам за едно ядене. Яденето ще го опиташ. По кой начин става месенето на хляба? По кой начин става саждането на житото? По кой начин става саждането на растенията?
Ще идеш да се учиш как се саждат и след колко години плод дават.
към беседата >>
Толкоз сте понесли – и това може да го понесете.
Може би имате хиляди разочарования досега. Нещата не са станали както мислите. Младата мома се облича, маже се, мисли, че някой гениален или цар, или княз ще я вземе. Като я вземе, вижда, че не е той. Сега считайте, че това, което ви говоря, че е едно разочарование.
Толкоз сте понесли – и това може да го понесете.
Ако не излезе както казвам? – Ами ако излезе както казвам? При всичките нещастия, които са понесли в този живот, момите не са се отказали и казват, че той все ще дойде някога. Тя казва: „Един ме излъга, но втори няма да ме излъже.“ Момъкът казва: „Тя ме излъга, но втори път няма да ме излъже.“ Причината е, че ние не познаваме онези, които ни любят. Аз съм имал много примери, идвали са млади моми при мен и ми казват: „Той е ангел.“ Аз го виждам, че не е ангел, но не мога да кажа, че не е ангел.
към беседата >>
Имайте пред вид, Бог не е такъв човек както днешните, да гледа на нашите сълзи.
Имайте пред вид, Бог не е такъв човек както днешните, да гледа на нашите сълзи.
Той казва: „Тия хора с устата си се приближават при Мене, а сърцето им е далеч.“ Така казва пророкът. Онова, което говориш, то да е залегнало дълбоко в тебе, да няма никаква лъжа, ни в областта на Любовта, ни в областта на Мъдростта, ни в областта на Истината. Защото няма по-опасно за Божествения свят от лъжата. Онези, които обичат лъжата, Бог за тях е незнаен. Той за тях е огън пояждащ.
към беседата >>
Ако не излезе както казвам?
Нещата не са станали както мислите. Младата мома се облича, маже се, мисли, че някой гениален или цар, или княз ще я вземе. Като я вземе, вижда, че не е той. Сега считайте, че това, което ви говоря, че е едно разочарование. Толкоз сте понесли – и това може да го понесете.
Ако не излезе както казвам?
– Ами ако излезе както казвам? При всичките нещастия, които са понесли в този живот, момите не са се отказали и казват, че той все ще дойде някога. Тя казва: „Един ме излъга, но втори няма да ме излъже.“ Момъкът казва: „Тя ме излъга, но втори път няма да ме излъже.“ Причината е, че ние не познаваме онези, които ни любят. Аз съм имал много примери, идвали са млади моми при мен и ми казват: „Той е ангел.“ Аз го виждам, че не е ангел, но не мога да кажа, че не е ангел. Тя ми казва: „Какво мислиш?
към беседата >>
Той казва: „Тия хора с устата си се приближават при Мене, а сърцето им е далеч.“ Така казва пророкът.
Имайте пред вид, Бог не е такъв човек както днешните, да гледа на нашите сълзи.
Той казва: „Тия хора с устата си се приближават при Мене, а сърцето им е далеч.“ Така казва пророкът.
Онова, което говориш, то да е залегнало дълбоко в тебе, да няма никаква лъжа, ни в областта на Любовта, ни в областта на Мъдростта, ни в областта на Истината. Защото няма по-опасно за Божествения свят от лъжата. Онези, които обичат лъжата, Бог за тях е незнаен. Той за тях е огън пояждащ. В живота се допуща по една лъжа, а в Любовта абсолютно не може.
към беседата >>
– Ами ако излезе както казвам?
Младата мома се облича, маже се, мисли, че някой гениален или цар, или княз ще я вземе. Като я вземе, вижда, че не е той. Сега считайте, че това, което ви говоря, че е едно разочарование. Толкоз сте понесли – и това може да го понесете. Ако не излезе както казвам?
– Ами ако излезе както казвам?
При всичките нещастия, които са понесли в този живот, момите не са се отказали и казват, че той все ще дойде някога. Тя казва: „Един ме излъга, но втори няма да ме излъже.“ Момъкът казва: „Тя ме излъга, но втори път няма да ме излъже.“ Причината е, че ние не познаваме онези, които ни любят. Аз съм имал много примери, идвали са млади моми при мен и ми казват: „Той е ангел.“ Аз го виждам, че не е ангел, но не мога да кажа, че не е ангел. Тя ми казва: „Какво мислиш? “ Казвам: „Ще го опиташ.
към беседата >>
Онова, което говориш, то да е залегнало дълбоко в тебе, да няма никаква лъжа, ни в областта на Любовта, ни в областта на Мъдростта, ни в областта на Истината.
Имайте пред вид, Бог не е такъв човек както днешните, да гледа на нашите сълзи. Той казва: „Тия хора с устата си се приближават при Мене, а сърцето им е далеч.“ Така казва пророкът.
Онова, което говориш, то да е залегнало дълбоко в тебе, да няма никаква лъжа, ни в областта на Любовта, ни в областта на Мъдростта, ни в областта на Истината.
Защото няма по-опасно за Божествения свят от лъжата. Онези, които обичат лъжата, Бог за тях е незнаен. Той за тях е огън пояждащ. В живота се допуща по една лъжа, а в Любовта абсолютно не може. Ако се опиташ с лъжата, ще се разрушиш.
към беседата >>
При всичките нещастия, които са понесли в този живот, момите не са се отказали и казват, че той все ще дойде някога.
Като я вземе, вижда, че не е той. Сега считайте, че това, което ви говоря, че е едно разочарование. Толкоз сте понесли – и това може да го понесете. Ако не излезе както казвам? – Ами ако излезе както казвам?
При всичките нещастия, които са понесли в този живот, момите не са се отказали и казват, че той все ще дойде някога.
Тя казва: „Един ме излъга, но втори няма да ме излъже.“ Момъкът казва: „Тя ме излъга, но втори път няма да ме излъже.“ Причината е, че ние не познаваме онези, които ни любят. Аз съм имал много примери, идвали са млади моми при мен и ми казват: „Той е ангел.“ Аз го виждам, че не е ангел, но не мога да кажа, че не е ангел. Тя ми казва: „Какво мислиш? “ Казвам: „Ще го опиташ. Като го опиташ, ще дойдеш да ми кажеш.“ След няколко години тя идва и ми казва: „Аз го мислех, че е ангел, пък той не е ангел.“ Рекох: „Това беше моето мнение, когато дойде, но не исках да ти го кажа.
към беседата >>
Защото няма по-опасно за Божествения свят от лъжата.
Имайте пред вид, Бог не е такъв човек както днешните, да гледа на нашите сълзи. Той казва: „Тия хора с устата си се приближават при Мене, а сърцето им е далеч.“ Така казва пророкът. Онова, което говориш, то да е залегнало дълбоко в тебе, да няма никаква лъжа, ни в областта на Любовта, ни в областта на Мъдростта, ни в областта на Истината.
Защото няма по-опасно за Божествения свят от лъжата.
Онези, които обичат лъжата, Бог за тях е незнаен. Той за тях е огън пояждащ. В живота се допуща по една лъжа, а в Любовта абсолютно не може. Ако се опиташ с лъжата, ще се разрушиш. Няма защо да се опитваш.
към беседата >>
Тя казва: „Един ме излъга, но втори няма да ме излъже.“ Момъкът казва: „Тя ме излъга, но втори път няма да ме излъже.“ Причината е, че ние не познаваме онези, които ни любят.
Сега считайте, че това, което ви говоря, че е едно разочарование. Толкоз сте понесли – и това може да го понесете. Ако не излезе както казвам? – Ами ако излезе както казвам? При всичките нещастия, които са понесли в този живот, момите не са се отказали и казват, че той все ще дойде някога.
Тя казва: „Един ме излъга, но втори няма да ме излъже.“ Момъкът казва: „Тя ме излъга, но втори път няма да ме излъже.“ Причината е, че ние не познаваме онези, които ни любят.
Аз съм имал много примери, идвали са млади моми при мен и ми казват: „Той е ангел.“ Аз го виждам, че не е ангел, но не мога да кажа, че не е ангел. Тя ми казва: „Какво мислиш? “ Казвам: „Ще го опиташ. Като го опиташ, ще дойдеш да ми кажеш.“ След няколко години тя идва и ми казва: „Аз го мислех, че е ангел, пък той не е ангел.“ Рекох: „Това беше моето мнение, когато дойде, но не исках да ти го кажа. Сега моето и твоето мнение се съвпадат.“ Иде и той и ми казва: „Не съм ангел.“ И той е честен човек, казва: „Не съм ангел, направи ме ангел преди време, аз не съм.
към беседата >>
Онези, които обичат лъжата, Бог за тях е незнаен.
Имайте пред вид, Бог не е такъв човек както днешните, да гледа на нашите сълзи. Той казва: „Тия хора с устата си се приближават при Мене, а сърцето им е далеч.“ Така казва пророкът. Онова, което говориш, то да е залегнало дълбоко в тебе, да няма никаква лъжа, ни в областта на Любовта, ни в областта на Мъдростта, ни в областта на Истината. Защото няма по-опасно за Божествения свят от лъжата.
Онези, които обичат лъжата, Бог за тях е незнаен.
Той за тях е огън пояждащ. В живота се допуща по една лъжа, а в Любовта абсолютно не може. Ако се опиташ с лъжата, ще се разрушиш. Няма защо да се опитваш.
към беседата >>
Аз съм имал много примери, идвали са млади моми при мен и ми казват: „Той е ангел.“ Аз го виждам, че не е ангел, но не мога да кажа, че не е ангел.
Толкоз сте понесли – и това може да го понесете. Ако не излезе както казвам? – Ами ако излезе както казвам? При всичките нещастия, които са понесли в този живот, момите не са се отказали и казват, че той все ще дойде някога. Тя казва: „Един ме излъга, но втори няма да ме излъже.“ Момъкът казва: „Тя ме излъга, но втори път няма да ме излъже.“ Причината е, че ние не познаваме онези, които ни любят.
Аз съм имал много примери, идвали са млади моми при мен и ми казват: „Той е ангел.“ Аз го виждам, че не е ангел, но не мога да кажа, че не е ангел.
Тя ми казва: „Какво мислиш? “ Казвам: „Ще го опиташ. Като го опиташ, ще дойдеш да ми кажеш.“ След няколко години тя идва и ми казва: „Аз го мислех, че е ангел, пък той не е ангел.“ Рекох: „Това беше моето мнение, когато дойде, но не исках да ти го кажа. Сега моето и твоето мнение се съвпадат.“ Иде и той и ми казва: „Не съм ангел.“ И той е честен човек, казва: „Не съм ангел, направи ме ангел преди време, аз не съм. Имам добри черти, обичам, [но] по някой път не съм ангел.
към беседата >>
Той за тях е огън пояждащ.
Имайте пред вид, Бог не е такъв човек както днешните, да гледа на нашите сълзи. Той казва: „Тия хора с устата си се приближават при Мене, а сърцето им е далеч.“ Така казва пророкът. Онова, което говориш, то да е залегнало дълбоко в тебе, да няма никаква лъжа, ни в областта на Любовта, ни в областта на Мъдростта, ни в областта на Истината. Защото няма по-опасно за Божествения свят от лъжата. Онези, които обичат лъжата, Бог за тях е незнаен.
Той за тях е огън пояждащ.
В живота се допуща по една лъжа, а в Любовта абсолютно не може. Ако се опиташ с лъжата, ще се разрушиш. Няма защо да се опитваш.
към беседата >>
Тя ми казва: „Какво мислиш?
Ако не излезе както казвам? – Ами ако излезе както казвам? При всичките нещастия, които са понесли в този живот, момите не са се отказали и казват, че той все ще дойде някога. Тя казва: „Един ме излъга, но втори няма да ме излъже.“ Момъкът казва: „Тя ме излъга, но втори път няма да ме излъже.“ Причината е, че ние не познаваме онези, които ни любят. Аз съм имал много примери, идвали са млади моми при мен и ми казват: „Той е ангел.“ Аз го виждам, че не е ангел, но не мога да кажа, че не е ангел.
Тя ми казва: „Какво мислиш?
“ Казвам: „Ще го опиташ. Като го опиташ, ще дойдеш да ми кажеш.“ След няколко години тя идва и ми казва: „Аз го мислех, че е ангел, пък той не е ангел.“ Рекох: „Това беше моето мнение, когато дойде, но не исках да ти го кажа. Сега моето и твоето мнение се съвпадат.“ Иде и той и ми казва: „Не съм ангел.“ И той е честен човек, казва: „Не съм ангел, направи ме ангел преди време, аз не съм. Имам добри черти, обичам, [но] по някой път не съм ангел. Каквото тя мисли, не е.“ Честно казва човекът.
към беседата >>
В живота се допуща по една лъжа, а в Любовта абсолютно не може.
Той казва: „Тия хора с устата си се приближават при Мене, а сърцето им е далеч.“ Така казва пророкът. Онова, което говориш, то да е залегнало дълбоко в тебе, да няма никаква лъжа, ни в областта на Любовта, ни в областта на Мъдростта, ни в областта на Истината. Защото няма по-опасно за Божествения свят от лъжата. Онези, които обичат лъжата, Бог за тях е незнаен. Той за тях е огън пояждащ.
В живота се допуща по една лъжа, а в Любовта абсолютно не може.
Ако се опиташ с лъжата, ще се разрушиш. Няма защо да се опитваш.
към беседата >>
“ Казвам: „Ще го опиташ.
– Ами ако излезе както казвам? При всичките нещастия, които са понесли в този живот, момите не са се отказали и казват, че той все ще дойде някога. Тя казва: „Един ме излъга, но втори няма да ме излъже.“ Момъкът казва: „Тя ме излъга, но втори път няма да ме излъже.“ Причината е, че ние не познаваме онези, които ни любят. Аз съм имал много примери, идвали са млади моми при мен и ми казват: „Той е ангел.“ Аз го виждам, че не е ангел, но не мога да кажа, че не е ангел. Тя ми казва: „Какво мислиш?
“ Казвам: „Ще го опиташ.
Като го опиташ, ще дойдеш да ми кажеш.“ След няколко години тя идва и ми казва: „Аз го мислех, че е ангел, пък той не е ангел.“ Рекох: „Това беше моето мнение, когато дойде, но не исках да ти го кажа. Сега моето и твоето мнение се съвпадат.“ Иде и той и ми казва: „Не съм ангел.“ И той е честен човек, казва: „Не съм ангел, направи ме ангел преди време, аз не съм. Имам добри черти, обичам, [но] по някой път не съм ангел. Каквото тя мисли, не е.“ Честно казва човекът.
към беседата >>
Ако се опиташ с лъжата, ще се разрушиш.
Онова, което говориш, то да е залегнало дълбоко в тебе, да няма никаква лъжа, ни в областта на Любовта, ни в областта на Мъдростта, ни в областта на Истината. Защото няма по-опасно за Божествения свят от лъжата. Онези, които обичат лъжата, Бог за тях е незнаен. Той за тях е огън пояждащ. В живота се допуща по една лъжа, а в Любовта абсолютно не може.
Ако се опиташ с лъжата, ще се разрушиш.
Няма защо да се опитваш.
към беседата >>
Като го опиташ, ще дойдеш да ми кажеш.“ След няколко години тя идва и ми казва: „Аз го мислех, че е ангел, пък той не е ангел.“ Рекох: „Това беше моето мнение, когато дойде, но не исках да ти го кажа.
При всичките нещастия, които са понесли в този живот, момите не са се отказали и казват, че той все ще дойде някога. Тя казва: „Един ме излъга, но втори няма да ме излъже.“ Момъкът казва: „Тя ме излъга, но втори път няма да ме излъже.“ Причината е, че ние не познаваме онези, които ни любят. Аз съм имал много примери, идвали са млади моми при мен и ми казват: „Той е ангел.“ Аз го виждам, че не е ангел, но не мога да кажа, че не е ангел. Тя ми казва: „Какво мислиш? “ Казвам: „Ще го опиташ.
Като го опиташ, ще дойдеш да ми кажеш.“ След няколко години тя идва и ми казва: „Аз го мислех, че е ангел, пък той не е ангел.“ Рекох: „Това беше моето мнение, когато дойде, но не исках да ти го кажа.
Сега моето и твоето мнение се съвпадат.“ Иде и той и ми казва: „Не съм ангел.“ И той е честен човек, казва: „Не съм ангел, направи ме ангел преди време, аз не съм. Имам добри черти, обичам, [но] по някой път не съм ангел. Каквото тя мисли, не е.“ Честно казва човекът.
към беседата >>
Няма защо да се опитваш.
Защото няма по-опасно за Божествения свят от лъжата. Онези, които обичат лъжата, Бог за тях е незнаен. Той за тях е огън пояждащ. В живота се допуща по една лъжа, а в Любовта абсолютно не може. Ако се опиташ с лъжата, ще се разрушиш.
Няма защо да се опитваш.
към беседата >>
Сега моето и твоето мнение се съвпадат.“ Иде и той и ми казва: „Не съм ангел.“ И той е честен човек, казва: „Не съм ангел, направи ме ангел преди време, аз не съм.
Тя казва: „Един ме излъга, но втори няма да ме излъже.“ Момъкът казва: „Тя ме излъга, но втори път няма да ме излъже.“ Причината е, че ние не познаваме онези, които ни любят. Аз съм имал много примери, идвали са млади моми при мен и ми казват: „Той е ангел.“ Аз го виждам, че не е ангел, но не мога да кажа, че не е ангел. Тя ми казва: „Какво мислиш? “ Казвам: „Ще го опиташ. Като го опиташ, ще дойдеш да ми кажеш.“ След няколко години тя идва и ми казва: „Аз го мислех, че е ангел, пък той не е ангел.“ Рекох: „Това беше моето мнение, когато дойде, но не исках да ти го кажа.
Сега моето и твоето мнение се съвпадат.“ Иде и той и ми казва: „Не съм ангел.“ И той е честен човек, казва: „Не съм ангел, направи ме ангел преди време, аз не съм.
Имам добри черти, обичам, [но] по някой път не съм ангел. Каквото тя мисли, не е.“ Честно казва човекът.
към беседата >>
Ще кажете: „Защо е така?
Ще кажете: „Защо е така?
“ – Лъжата произтича от един недоимък. Защо беше първата жена недоволна? – Усещаше се, че като е в рая, е ограничена. Казва ѝ черният адепт: „Като ядете от плода на забраненото дърво, като Бога ще станете. Ще придобиете нещо.“
към беседата >>
Имам добри черти, обичам, [но] по някой път не съм ангел.
Аз съм имал много примери, идвали са млади моми при мен и ми казват: „Той е ангел.“ Аз го виждам, че не е ангел, но не мога да кажа, че не е ангел. Тя ми казва: „Какво мислиш? “ Казвам: „Ще го опиташ. Като го опиташ, ще дойдеш да ми кажеш.“ След няколко години тя идва и ми казва: „Аз го мислех, че е ангел, пък той не е ангел.“ Рекох: „Това беше моето мнение, когато дойде, но не исках да ти го кажа. Сега моето и твоето мнение се съвпадат.“ Иде и той и ми казва: „Не съм ангел.“ И той е честен човек, казва: „Не съм ангел, направи ме ангел преди време, аз не съм.
Имам добри черти, обичам, [но] по някой път не съм ангел.
Каквото тя мисли, не е.“ Честно казва човекът.
към беседата >>
“ – Лъжата произтича от един недоимък.
Ще кажете: „Защо е така?
“ – Лъжата произтича от един недоимък.
Защо беше първата жена недоволна? – Усещаше се, че като е в рая, е ограничена. Казва ѝ черният адепт: „Като ядете от плода на забраненото дърво, като Бога ще станете. Ще придобиете нещо.“
към беседата >>
Каквото тя мисли, не е.“ Честно казва човекът.
Тя ми казва: „Какво мислиш? “ Казвам: „Ще го опиташ. Като го опиташ, ще дойдеш да ми кажеш.“ След няколко години тя идва и ми казва: „Аз го мислех, че е ангел, пък той не е ангел.“ Рекох: „Това беше моето мнение, когато дойде, но не исках да ти го кажа. Сега моето и твоето мнение се съвпадат.“ Иде и той и ми казва: „Не съм ангел.“ И той е честен човек, казва: „Не съм ангел, направи ме ангел преди време, аз не съм. Имам добри черти, обичам, [но] по някой път не съм ангел.
Каквото тя мисли, не е.“ Честно казва човекът.
към беседата >>
Защо беше първата жена недоволна?
Ще кажете: „Защо е така? “ – Лъжата произтича от един недоимък.
Защо беше първата жена недоволна?
– Усещаше се, че като е в рая, е ограничена. Казва ѝ черният адепт: „Като ядете от плода на забраненото дърво, като Бога ще станете. Ще придобиете нещо.“
към беседата >>
Сега всички сте ангели, за туй нямам съмнение, само че някои сте истински ангели, а някои – лъжливи.
Сега всички сте ангели, за туй нямам съмнение, само че някои сте истински ангели, а някои – лъжливи.
Всички сте ангели, но две категории – истински и лъжливи ангели. Лъжливи ангели, които не вървят по пътя на Любовта – те не знаят и отричат Любовта. Казват: „Такова нещо като Любов в нашия свят го няма.“ Те са горделиви ангели, които казват, че в света съществува знание, а Любовта е празна работа. „Господ света го е направил със знание, а не с Любовта.“ Те отричат Любовта. Когато тия ангели слязат на Земята, те убеждават хората и казват: „Любовта е празна работа.“ И хората казват: „Ходили сме по горите, не си гледаме работата, осиромашахме, та да теглим каиша с тази Любов.“
към беседата >>
– Усещаше се, че като е в рая, е ограничена.
Ще кажете: „Защо е така? “ – Лъжата произтича от един недоимък. Защо беше първата жена недоволна?
– Усещаше се, че като е в рая, е ограничена.
Казва ѝ черният адепт: „Като ядете от плода на забраненото дърво, като Бога ще станете. Ще придобиете нещо.“
към беседата >>
Всички сте ангели, но две категории – истински и лъжливи ангели.
Сега всички сте ангели, за туй нямам съмнение, само че някои сте истински ангели, а някои – лъжливи.
Всички сте ангели, но две категории – истински и лъжливи ангели.
Лъжливи ангели, които не вървят по пътя на Любовта – те не знаят и отричат Любовта. Казват: „Такова нещо като Любов в нашия свят го няма.“ Те са горделиви ангели, които казват, че в света съществува знание, а Любовта е празна работа. „Господ света го е направил със знание, а не с Любовта.“ Те отричат Любовта. Когато тия ангели слязат на Земята, те убеждават хората и казват: „Любовта е празна работа.“ И хората казват: „Ходили сме по горите, не си гледаме работата, осиромашахме, та да теглим каиша с тази Любов.“
към беседата >>
Казва ѝ черният адепт: „Като ядете от плода на забраненото дърво, като Бога ще станете.
Ще кажете: „Защо е така? “ – Лъжата произтича от един недоимък. Защо беше първата жена недоволна? – Усещаше се, че като е в рая, е ограничена.
Казва ѝ черният адепт: „Като ядете от плода на забраненото дърво, като Бога ще станете.
Ще придобиете нещо.“
към беседата >>
Лъжливи ангели, които не вървят по пътя на Любовта – те не знаят и отричат Любовта.
Сега всички сте ангели, за туй нямам съмнение, само че някои сте истински ангели, а някои – лъжливи. Всички сте ангели, но две категории – истински и лъжливи ангели.
Лъжливи ангели, които не вървят по пътя на Любовта – те не знаят и отричат Любовта.
Казват: „Такова нещо като Любов в нашия свят го няма.“ Те са горделиви ангели, които казват, че в света съществува знание, а Любовта е празна работа. „Господ света го е направил със знание, а не с Любовта.“ Те отричат Любовта. Когато тия ангели слязат на Земята, те убеждават хората и казват: „Любовта е празна работа.“ И хората казват: „Ходили сме по горите, не си гледаме работата, осиромашахме, та да теглим каиша с тази Любов.“
към беседата >>
Ще придобиете нещо.“
Ще кажете: „Защо е така? “ – Лъжата произтича от един недоимък. Защо беше първата жена недоволна? – Усещаше се, че като е в рая, е ограничена. Казва ѝ черният адепт: „Като ядете от плода на забраненото дърво, като Бога ще станете.
Ще придобиете нещо.“
към беседата >>
Казват: „Такова нещо като Любов в нашия свят го няма.“ Те са горделиви ангели, които казват, че в света съществува знание, а Любовта е празна работа.
Сега всички сте ангели, за туй нямам съмнение, само че някои сте истински ангели, а някои – лъжливи. Всички сте ангели, но две категории – истински и лъжливи ангели. Лъжливи ангели, които не вървят по пътя на Любовта – те не знаят и отричат Любовта.
Казват: „Такова нещо като Любов в нашия свят го няма.“ Те са горделиви ангели, които казват, че в света съществува знание, а Любовта е празна работа.
„Господ света го е направил със знание, а не с Любовта.“ Те отричат Любовта. Когато тия ангели слязат на Земята, те убеждават хората и казват: „Любовта е празна работа.“ И хората казват: „Ходили сме по горите, не си гледаме работата, осиромашахме, та да теглим каиша с тази Любов.“
към беседата >>
В Божествената Любов няма желание да придобиеш нещо от вън.
В Божествената Любов няма желание да придобиеш нещо от вън.
Тя е безгранична. В тебе ще има желание ти да се проявиш, не да вземеш. В Любовта няма желание да получиш нещо. Любовта е единственото нещо, което иска да даде. Тя дава не на заем.
към беседата >>
„Господ света го е направил със знание, а не с Любовта.“ Те отричат Любовта.
Сега всички сте ангели, за туй нямам съмнение, само че някои сте истински ангели, а някои – лъжливи. Всички сте ангели, но две категории – истински и лъжливи ангели. Лъжливи ангели, които не вървят по пътя на Любовта – те не знаят и отричат Любовта. Казват: „Такова нещо като Любов в нашия свят го няма.“ Те са горделиви ангели, които казват, че в света съществува знание, а Любовта е празна работа.
„Господ света го е направил със знание, а не с Любовта.“ Те отричат Любовта.
Когато тия ангели слязат на Земята, те убеждават хората и казват: „Любовта е празна работа.“ И хората казват: „Ходили сме по горите, не си гледаме работата, осиромашахме, та да теглим каиша с тази Любов.“
към беседата >>
Тя е безгранична.
В Божествената Любов няма желание да придобиеш нещо от вън.
Тя е безгранична.
В тебе ще има желание ти да се проявиш, не да вземеш. В Любовта няма желание да получиш нещо. Любовта е единственото нещо, което иска да даде. Тя дава не на заем. Щом искаш да вземеш, ти не си в Любовта.
към беседата >>
Когато тия ангели слязат на Земята, те убеждават хората и казват: „Любовта е празна работа.“ И хората казват: „Ходили сме по горите, не си гледаме работата, осиромашахме, та да теглим каиша с тази Любов.“
Сега всички сте ангели, за туй нямам съмнение, само че някои сте истински ангели, а някои – лъжливи. Всички сте ангели, но две категории – истински и лъжливи ангели. Лъжливи ангели, които не вървят по пътя на Любовта – те не знаят и отричат Любовта. Казват: „Такова нещо като Любов в нашия свят го няма.“ Те са горделиви ангели, които казват, че в света съществува знание, а Любовта е празна работа. „Господ света го е направил със знание, а не с Любовта.“ Те отричат Любовта.
Когато тия ангели слязат на Земята, те убеждават хората и казват: „Любовта е празна работа.“ И хората казват: „Ходили сме по горите, не си гледаме работата, осиромашахме, та да теглим каиша с тази Любов.“
към беседата >>
В тебе ще има желание ти да се проявиш, не да вземеш.
В Божествената Любов няма желание да придобиеш нещо от вън. Тя е безгранична.
В тебе ще има желание ти да се проявиш, не да вземеш.
В Любовта няма желание да получиш нещо. Любовта е единственото нещо, което иска да даде. Тя дава не на заем. Щом искаш да вземеш, ти не си в Любовта. Ако искаш да опиташ Любовта, ти трябва да даваш.
към беседата >>
Ако човек се заблуждава, той все добива нещо в заблуждението.
Ако човек се заблуждава, той все добива нещо в заблуждението.
Светът е едно училище и ако вие го разбирате, всякога ще печелите. Най-първо турете едно желание да постигнете най-малкото нещо в света. В този свят вие много не може да постигнете. В този свят, ако добиете вяра като синапово зърно, ако добиете едно зрънце от Любовта като синапово зърно и от Истината ако добиете, то сте голям богаташ. С кила няма да добиете, но едно зрънце.
към беседата >>
В Любовта няма желание да получиш нещо.
В Божествената Любов няма желание да придобиеш нещо от вън. Тя е безгранична. В тебе ще има желание ти да се проявиш, не да вземеш.
В Любовта няма желание да получиш нещо.
Любовта е единственото нещо, което иска да даде. Тя дава не на заем. Щом искаш да вземеш, ти не си в Любовта. Ако искаш да опиташ Любовта, ти трябва да даваш. Щом се появи желание да получиш, Любовта те напуща.
към беседата >>
Светът е едно училище и ако вие го разбирате, всякога ще печелите.
Ако човек се заблуждава, той все добива нещо в заблуждението.
Светът е едно училище и ако вие го разбирате, всякога ще печелите.
Най-първо турете едно желание да постигнете най-малкото нещо в света. В този свят вие много не може да постигнете. В този свят, ако добиете вяра като синапово зърно, ако добиете едно зрънце от Любовта като синапово зърно и от Истината ако добиете, то сте голям богаташ. С кила няма да добиете, но едно зрънце. Милиграм не е, едно синапово зрънце ако добиеш от вярата или от Любовта, или от Истината, то вече можеш да уредиш живота си.
към беседата >>
Любовта е единственото нещо, което иска да даде.
В Божествената Любов няма желание да придобиеш нещо от вън. Тя е безгранична. В тебе ще има желание ти да се проявиш, не да вземеш. В Любовта няма желание да получиш нещо.
Любовта е единственото нещо, което иска да даде.
Тя дава не на заем. Щом искаш да вземеш, ти не си в Любовта. Ако искаш да опиташ Любовта, ти трябва да даваш. Щом се появи желание да получиш, Любовта те напуща.
към беседата >>
Най-първо турете едно желание да постигнете най-малкото нещо в света.
Ако човек се заблуждава, той все добива нещо в заблуждението. Светът е едно училище и ако вие го разбирате, всякога ще печелите.
Най-първо турете едно желание да постигнете най-малкото нещо в света.
В този свят вие много не може да постигнете. В този свят, ако добиете вяра като синапово зърно, ако добиете едно зрънце от Любовта като синапово зърно и от Истината ако добиете, то сте голям богаташ. С кила няма да добиете, но едно зрънце. Милиграм не е, едно синапово зрънце ако добиеш от вярата или от Любовта, или от Истината, то вече можеш да уредиш живота си. Сега някои искат Любов с кило.
към беседата >>
Тя дава не на заем.
В Божествената Любов няма желание да придобиеш нещо от вън. Тя е безгранична. В тебе ще има желание ти да се проявиш, не да вземеш. В Любовта няма желание да получиш нещо. Любовта е единственото нещо, което иска да даде.
Тя дава не на заем.
Щом искаш да вземеш, ти не си в Любовта. Ако искаш да опиташ Любовта, ти трябва да даваш. Щом се появи желание да получиш, Любовта те напуща.
към беседата >>
В този свят вие много не може да постигнете.
Ако човек се заблуждава, той все добива нещо в заблуждението. Светът е едно училище и ако вие го разбирате, всякога ще печелите. Най-първо турете едно желание да постигнете най-малкото нещо в света.
В този свят вие много не може да постигнете.
В този свят, ако добиете вяра като синапово зърно, ако добиете едно зрънце от Любовта като синапово зърно и от Истината ако добиете, то сте голям богаташ. С кила няма да добиете, но едно зрънце. Милиграм не е, едно синапово зрънце ако добиеш от вярата или от Любовта, или от Истината, то вече можеш да уредиш живота си. Сега някои искат Любов с кило.
към беседата >>
Щом искаш да вземеш, ти не си в Любовта.
Тя е безгранична. В тебе ще има желание ти да се проявиш, не да вземеш. В Любовта няма желание да получиш нещо. Любовта е единственото нещо, което иска да даде. Тя дава не на заем.
Щом искаш да вземеш, ти не си в Любовта.
Ако искаш да опиташ Любовта, ти трябва да даваш. Щом се появи желание да получиш, Любовта те напуща.
към беседата >>
В този свят, ако добиете вяра като синапово зърно, ако добиете едно зрънце от Любовта като синапово зърно и от Истината ако добиете, то сте голям богаташ.
Ако човек се заблуждава, той все добива нещо в заблуждението. Светът е едно училище и ако вие го разбирате, всякога ще печелите. Най-първо турете едно желание да постигнете най-малкото нещо в света. В този свят вие много не може да постигнете.
В този свят, ако добиете вяра като синапово зърно, ако добиете едно зрънце от Любовта като синапово зърно и от Истината ако добиете, то сте голям богаташ.
С кила няма да добиете, но едно зрънце. Милиграм не е, едно синапово зрънце ако добиеш от вярата или от Любовта, или от Истината, то вече можеш да уредиш живота си. Сега някои искат Любов с кило.
към беседата >>
Ако искаш да опиташ Любовта, ти трябва да даваш.
В тебе ще има желание ти да се проявиш, не да вземеш. В Любовта няма желание да получиш нещо. Любовта е единственото нещо, което иска да даде. Тя дава не на заем. Щом искаш да вземеш, ти не си в Любовта.
Ако искаш да опиташ Любовта, ти трябва да даваш.
Щом се появи желание да получиш, Любовта те напуща.
към беседата >>
С кила няма да добиете, но едно зрънце.
Ако човек се заблуждава, той все добива нещо в заблуждението. Светът е едно училище и ако вие го разбирате, всякога ще печелите. Най-първо турете едно желание да постигнете най-малкото нещо в света. В този свят вие много не може да постигнете. В този свят, ако добиете вяра като синапово зърно, ако добиете едно зрънце от Любовта като синапово зърно и от Истината ако добиете, то сте голям богаташ.
С кила няма да добиете, но едно зрънце.
Милиграм не е, едно синапово зрънце ако добиеш от вярата или от Любовта, или от Истината, то вече можеш да уредиш живота си. Сега някои искат Любов с кило.
към беседата >>
Щом се появи желание да получиш, Любовта те напуща.
В Любовта няма желание да получиш нещо. Любовта е единственото нещо, което иска да даде. Тя дава не на заем. Щом искаш да вземеш, ти не си в Любовта. Ако искаш да опиташ Любовта, ти трябва да даваш.
Щом се появи желание да получиш, Любовта те напуща.
към беседата >>
Милиграм не е, едно синапово зрънце ако добиеш от вярата или от Любовта, или от Истината, то вече можеш да уредиш живота си.
Светът е едно училище и ако вие го разбирате, всякога ще печелите. Най-първо турете едно желание да постигнете най-малкото нещо в света. В този свят вие много не може да постигнете. В този свят, ако добиете вяра като синапово зърно, ако добиете едно зрънце от Любовта като синапово зърно и от Истината ако добиете, то сте голям богаташ. С кила няма да добиете, но едно зрънце.
Милиграм не е, едно синапово зрънце ако добиеш от вярата или от Любовта, или от Истината, то вече можеш да уредиш живота си.
Сега някои искат Любов с кило.
към беседата >>
Сега гледам, мнозина навсякъде казват: „Аз го обичам и той трябва да ме обича.“ Аз когото обичам, никога не очаквам той да ме обича.
Сега гледам, мнозина навсякъде казват: „Аз го обичам и той трябва да ме обича.“ Аз когото обичам, никога не очаквам той да ме обича.
Ще кажете: „Как? “ – Аз ще го накарам да обича другиго. Като обича другиго, аз се ползувам от неговата Любов. Допуснете, че аз влизам в една къща, ще туря желанието да запаля огъня на другите. Като се запали огънят на камината, между тия и аз ще намеря малко местенце.
към беседата >>
Сега някои искат Любов с кило.
Най-първо турете едно желание да постигнете най-малкото нещо в света. В този свят вие много не може да постигнете. В този свят, ако добиете вяра като синапово зърно, ако добиете едно зрънце от Любовта като синапово зърно и от Истината ако добиете, то сте голям богаташ. С кила няма да добиете, но едно зрънце. Милиграм не е, едно синапово зрънце ако добиеш от вярата или от Любовта, или от Истината, то вече можеш да уредиш живота си.
Сега някои искат Любов с кило.
към беседата >>
Ще кажете: „Как?
Сега гледам, мнозина навсякъде казват: „Аз го обичам и той трябва да ме обича.“ Аз когото обичам, никога не очаквам той да ме обича.
Ще кажете: „Как?
“ – Аз ще го накарам да обича другиго. Като обича другиго, аз се ползувам от неговата Любов. Допуснете, че аз влизам в една къща, ще туря желанието да запаля огъня на другите. Като се запали огънят на камината, между тия и аз ще намеря малко местенце. Аз съм причината да дам кибрит да запалят огъня, но аз не изпъквам – те накладат огъня, аз седя между тях и не казвам „Аз запалих огъня.“ Не да мязам на дядо Станчо, някъде във Варненско.
към беседата >>
Съвременната наука е богата със своите сравнения.
Съвременната наука е богата със своите сравнения.
Един учен човек изчислил, че да се извади един грам от първичната материя, всичките фабрики по Земята трябва да работят 3000 години, за да изкарат този грам от първичната материя.
към беседата >>
“ – Аз ще го накарам да обича другиго.
Сега гледам, мнозина навсякъде казват: „Аз го обичам и той трябва да ме обича.“ Аз когото обичам, никога не очаквам той да ме обича. Ще кажете: „Как?
“ – Аз ще го накарам да обича другиго.
Като обича другиго, аз се ползувам от неговата Любов. Допуснете, че аз влизам в една къща, ще туря желанието да запаля огъня на другите. Като се запали огънят на камината, между тия и аз ще намеря малко местенце. Аз съм причината да дам кибрит да запалят огъня, но аз не изпъквам – те накладат огъня, аз седя между тях и не казвам „Аз запалих огъня.“ Не да мязам на дядо Станчо, някъде във Варненско. Купил той един джигер на един беден човек, дал го и върви след него.
към беседата >>
Един учен човек изчислил, че да се извади един грам от първичната материя, всичките фабрики по Земята трябва да работят 3000 години, за да изкарат този грам от първичната материя.
Съвременната наука е богата със своите сравнения.
Един учен човек изчислил, че да се извади един грам от първичната материя, всичките фабрики по Земята трябва да работят 3000 години, за да изкарат този грам от първичната материя.
към беседата >>
Като обича другиго, аз се ползувам от неговата Любов.
Сега гледам, мнозина навсякъде казват: „Аз го обичам и той трябва да ме обича.“ Аз когото обичам, никога не очаквам той да ме обича. Ще кажете: „Как? “ – Аз ще го накарам да обича другиго.
Като обича другиго, аз се ползувам от неговата Любов.
Допуснете, че аз влизам в една къща, ще туря желанието да запаля огъня на другите. Като се запали огънят на камината, между тия и аз ще намеря малко местенце. Аз съм причината да дам кибрит да запалят огъня, но аз не изпъквам – те накладат огъня, аз седя между тях и не казвам „Аз запалих огъня.“ Не да мязам на дядо Станчо, някъде във Варненско. Купил той един джигер на един беден човек, дал го и върви след него. Срещат го познати и го питат: „Къде ходи, дядо Станчо?
към беседата >>
Вие искате в 100 години да станете светия.
Вие искате в 100 години да станете светия.
Вие и сега сте светия. Защо искате да станете светия? Имате едно криво разбиране за светията. Имате едно криво разбиране за гения, за талантливия човек и за обикновения. Светия е онзи, който се проявява като светия, гений е онзи, който се проявява като гений.
към беседата >>
Допуснете, че аз влизам в една къща, ще туря желанието да запаля огъня на другите.
Сега гледам, мнозина навсякъде казват: „Аз го обичам и той трябва да ме обича.“ Аз когото обичам, никога не очаквам той да ме обича. Ще кажете: „Как? “ – Аз ще го накарам да обича другиго. Като обича другиго, аз се ползувам от неговата Любов.
Допуснете, че аз влизам в една къща, ще туря желанието да запаля огъня на другите.
Като се запали огънят на камината, между тия и аз ще намеря малко местенце. Аз съм причината да дам кибрит да запалят огъня, но аз не изпъквам – те накладат огъня, аз седя между тях и не казвам „Аз запалих огъня.“ Не да мязам на дядо Станчо, някъде във Варненско. Купил той един джигер на един беден човек, дал го и върви след него. Срещат го познати и го питат: „Къде ходи, дядо Станчо? “ Той казва: „Сиромах човек, купих му един джигер да си нахрани децата.“ На този разправя, на онзи разправя, на трети разправя и най-после бедният човек кипнал, хвърлил му джигеря и казва: „Не ти искам джигера!
към беседата >>
Вие и сега сте светия.
Вие искате в 100 години да станете светия.
Вие и сега сте светия.
Защо искате да станете светия? Имате едно криво разбиране за светията. Имате едно криво разбиране за гения, за талантливия човек и за обикновения. Светия е онзи, който се проявява като светия, гений е онзи, който се проявява като гений. Талантлив е онзи, който се проявява като талантлив.
към беседата >>
Като се запали огънят на камината, между тия и аз ще намеря малко местенце.
Сега гледам, мнозина навсякъде казват: „Аз го обичам и той трябва да ме обича.“ Аз когото обичам, никога не очаквам той да ме обича. Ще кажете: „Как? “ – Аз ще го накарам да обича другиго. Като обича другиго, аз се ползувам от неговата Любов. Допуснете, че аз влизам в една къща, ще туря желанието да запаля огъня на другите.
Като се запали огънят на камината, между тия и аз ще намеря малко местенце.
Аз съм причината да дам кибрит да запалят огъня, но аз не изпъквам – те накладат огъня, аз седя между тях и не казвам „Аз запалих огъня.“ Не да мязам на дядо Станчо, някъде във Варненско. Купил той един джигер на един беден човек, дал го и върви след него. Срещат го познати и го питат: „Къде ходи, дядо Станчо? “ Той казва: „Сиромах човек, купих му един джигер да си нахрани децата.“ На този разправя, на онзи разправя, на трети разправя и най-после бедният човек кипнал, хвърлил му джигеря и казва: „Не ти искам джигера! “
към беседата >>
Защо искате да станете светия?
Вие искате в 100 години да станете светия. Вие и сега сте светия.
Защо искате да станете светия?
Имате едно криво разбиране за светията. Имате едно криво разбиране за гения, за талантливия човек и за обикновения. Светия е онзи, който се проявява като светия, гений е онзи, който се проявява като гений. Талантлив е онзи, който се проявява като талантлив. А обикновен човек е онзи, който се проявява като обикновен.
към беседата >>
Аз съм причината да дам кибрит да запалят огъня, но аз не изпъквам – те накладат огъня, аз седя между тях и не казвам „Аз запалих огъня.“ Не да мязам на дядо Станчо, някъде във Варненско.
Ще кажете: „Как? “ – Аз ще го накарам да обича другиго. Като обича другиго, аз се ползувам от неговата Любов. Допуснете, че аз влизам в една къща, ще туря желанието да запаля огъня на другите. Като се запали огънят на камината, между тия и аз ще намеря малко местенце.
Аз съм причината да дам кибрит да запалят огъня, но аз не изпъквам – те накладат огъня, аз седя между тях и не казвам „Аз запалих огъня.“ Не да мязам на дядо Станчо, някъде във Варненско.
Купил той един джигер на един беден човек, дал го и върви след него. Срещат го познати и го питат: „Къде ходи, дядо Станчо? “ Той казва: „Сиромах човек, купих му един джигер да си нахрани децата.“ На този разправя, на онзи разправя, на трети разправя и най-после бедният човек кипнал, хвърлил му джигеря и казва: „Не ти искам джигера! “
към беседата >>
Имате едно криво разбиране за светията.
Вие искате в 100 години да станете светия. Вие и сега сте светия. Защо искате да станете светия?
Имате едно криво разбиране за светията.
Имате едно криво разбиране за гения, за талантливия човек и за обикновения. Светия е онзи, който се проявява като светия, гений е онзи, който се проявява като гений. Талантлив е онзи, който се проявява като талантлив. А обикновен човек е онзи, който се проявява като обикновен. Обикновеният човек е малък.
към беседата >>
Купил той един джигер на един беден човек, дал го и върви след него.
“ – Аз ще го накарам да обича другиго. Като обича другиго, аз се ползувам от неговата Любов. Допуснете, че аз влизам в една къща, ще туря желанието да запаля огъня на другите. Като се запали огънят на камината, между тия и аз ще намеря малко местенце. Аз съм причината да дам кибрит да запалят огъня, но аз не изпъквам – те накладат огъня, аз седя между тях и не казвам „Аз запалих огъня.“ Не да мязам на дядо Станчо, някъде във Варненско.
Купил той един джигер на един беден човек, дал го и върви след него.
Срещат го познати и го питат: „Къде ходи, дядо Станчо? “ Той казва: „Сиромах човек, купих му един джигер да си нахрани децата.“ На този разправя, на онзи разправя, на трети разправя и най-после бедният човек кипнал, хвърлил му джигеря и казва: „Не ти искам джигера! “
към беседата >>
Имате едно криво разбиране за гения, за талантливия човек и за обикновения.
Вие искате в 100 години да станете светия. Вие и сега сте светия. Защо искате да станете светия? Имате едно криво разбиране за светията.
Имате едно криво разбиране за гения, за талантливия човек и за обикновения.
Светия е онзи, който се проявява като светия, гений е онзи, който се проявява като гений. Талантлив е онзи, който се проявява като талантлив. А обикновен човек е онзи, който се проявява като обикновен. Обикновеният човек е малък. Геният е станал гений, понеже той е постигнал желанията на обикновения човек.
към беседата >>
Срещат го познати и го питат: „Къде ходи, дядо Станчо?
Като обича другиго, аз се ползувам от неговата Любов. Допуснете, че аз влизам в една къща, ще туря желанието да запаля огъня на другите. Като се запали огънят на камината, между тия и аз ще намеря малко местенце. Аз съм причината да дам кибрит да запалят огъня, но аз не изпъквам – те накладат огъня, аз седя между тях и не казвам „Аз запалих огъня.“ Не да мязам на дядо Станчо, някъде във Варненско. Купил той един джигер на един беден човек, дал го и върви след него.
Срещат го познати и го питат: „Къде ходи, дядо Станчо?
“ Той казва: „Сиромах човек, купих му един джигер да си нахрани децата.“ На този разправя, на онзи разправя, на трети разправя и най-после бедният човек кипнал, хвърлил му джигеря и казва: „Не ти искам джигера! “
към беседата >>
Светия е онзи, който се проявява като светия, гений е онзи, който се проявява като гений.
Вие искате в 100 години да станете светия. Вие и сега сте светия. Защо искате да станете светия? Имате едно криво разбиране за светията. Имате едно криво разбиране за гения, за талантливия човек и за обикновения.
Светия е онзи, който се проявява като светия, гений е онзи, който се проявява като гений.
Талантлив е онзи, който се проявява като талантлив. А обикновен човек е онзи, който се проявява като обикновен. Обикновеният човек е малък. Геният е станал гений, понеже той е постигнал желанията на обикновения човек. Понеже обикновеният човек е искал да има постиженията на гения, затуй е останал обикновен.
към беседата >>
“ Той казва: „Сиромах човек, купих му един джигер да си нахрани децата.“ На този разправя, на онзи разправя, на трети разправя и най-после бедният човек кипнал, хвърлил му джигеря и казва: „Не ти искам джигера!
Допуснете, че аз влизам в една къща, ще туря желанието да запаля огъня на другите. Като се запали огънят на камината, между тия и аз ще намеря малко местенце. Аз съм причината да дам кибрит да запалят огъня, но аз не изпъквам – те накладат огъня, аз седя между тях и не казвам „Аз запалих огъня.“ Не да мязам на дядо Станчо, някъде във Варненско. Купил той един джигер на един беден човек, дал го и върви след него. Срещат го познати и го питат: „Къде ходи, дядо Станчо?
“ Той казва: „Сиромах човек, купих му един джигер да си нахрани децата.“ На този разправя, на онзи разправя, на трети разправя и най-после бедният човек кипнал, хвърлил му джигеря и казва: „Не ти искам джигера!
“
към беседата >>
Талантлив е онзи, който се проявява като талантлив.
Вие и сега сте светия. Защо искате да станете светия? Имате едно криво разбиране за светията. Имате едно криво разбиране за гения, за талантливия човек и за обикновения. Светия е онзи, който се проявява като светия, гений е онзи, който се проявява като гений.
Талантлив е онзи, който се проявява като талантлив.
А обикновен човек е онзи, който се проявява като обикновен. Обикновеният човек е малък. Геният е станал гений, понеже той е постигнал желанията на обикновения човек. Понеже обикновеният човек е искал да има постиженията на гения, затуй е останал обикновен. Обикновеният човек не може да има постиженията на гения.
към беседата >>
“
Като се запали огънят на камината, между тия и аз ще намеря малко местенце. Аз съм причината да дам кибрит да запалят огъня, но аз не изпъквам – те накладат огъня, аз седя между тях и не казвам „Аз запалих огъня.“ Не да мязам на дядо Станчо, някъде във Варненско. Купил той един джигер на един беден човек, дал го и върви след него. Срещат го познати и го питат: „Къде ходи, дядо Станчо? “ Той казва: „Сиромах човек, купих му един джигер да си нахрани децата.“ На този разправя, на онзи разправя, на трети разправя и най-после бедният човек кипнал, хвърлил му джигеря и казва: „Не ти искам джигера!
“
към беседата >>
А обикновен човек е онзи, който се проявява като обикновен.
Защо искате да станете светия? Имате едно криво разбиране за светията. Имате едно криво разбиране за гения, за талантливия човек и за обикновения. Светия е онзи, който се проявява като светия, гений е онзи, който се проявява като гений. Талантлив е онзи, който се проявява като талантлив.
А обикновен човек е онзи, който се проявява като обикновен.
Обикновеният човек е малък. Геният е станал гений, понеже той е постигнал желанията на обикновения човек. Понеже обикновеният човек е искал да има постиженията на гения, затуй е останал обикновен. Обикновеният човек не може да има постиженията на гения. Геният може да слиза.
към беседата >>
Някои религиозни хора като тръгнат, носят джигера, червата, казват: „На този направихме добро, на онзи направихме добро.“ Оставете се от тия работи, по тоя начин вие се отдалечавате от Бога.
Някои религиозни хора като тръгнат, носят джигера, червата, казват: „На този направихме добро, на онзи направихме добро.“ Оставете се от тия работи, по тоя начин вие се отдалечавате от Бога.
Това е един фалшив начин в религиозната област. Какво съм направил аз, какво ще кажа. В света само Бог проповядва. Той направил света, Той дал въздуха, водата, светлината. Той проповядва.
към беседата >>
Обикновеният човек е малък.
Имате едно криво разбиране за светията. Имате едно криво разбиране за гения, за талантливия човек и за обикновения. Светия е онзи, който се проявява като светия, гений е онзи, който се проявява като гений. Талантлив е онзи, който се проявява като талантлив. А обикновен човек е онзи, който се проявява като обикновен.
Обикновеният човек е малък.
Геният е станал гений, понеже той е постигнал желанията на обикновения човек. Понеже обикновеният човек е искал да има постиженията на гения, затуй е останал обикновен. Обикновеният човек не може да има постиженията на гения. Геният може да слиза. Да слизаш е по-възможно, отколкото да се качваш на един планински връх.
към беседата >>
Това е един фалшив начин в религиозната област.
Някои религиозни хора като тръгнат, носят джигера, червата, казват: „На този направихме добро, на онзи направихме добро.“ Оставете се от тия работи, по тоя начин вие се отдалечавате от Бога.
Това е един фалшив начин в религиозната област.
Какво съм направил аз, какво ще кажа. В света само Бог проповядва. Той направил света, Той дал въздуха, водата, светлината. Той проповядва.
към беседата >>
Геният е станал гений, понеже той е постигнал желанията на обикновения човек.
Имате едно криво разбиране за гения, за талантливия човек и за обикновения. Светия е онзи, който се проявява като светия, гений е онзи, който се проявява като гений. Талантлив е онзи, който се проявява като талантлив. А обикновен човек е онзи, който се проявява като обикновен. Обикновеният човек е малък.
Геният е станал гений, понеже той е постигнал желанията на обикновения човек.
Понеже обикновеният човек е искал да има постиженията на гения, затуй е останал обикновен. Обикновеният човек не може да има постиженията на гения. Геният може да слиза. Да слизаш е по-възможно, отколкото да се качваш на един планински връх. Разсъждавам материално.
към беседата >>
Какво съм направил аз, какво ще кажа.
Някои религиозни хора като тръгнат, носят джигера, червата, казват: „На този направихме добро, на онзи направихме добро.“ Оставете се от тия работи, по тоя начин вие се отдалечавате от Бога. Това е един фалшив начин в религиозната област.
Какво съм направил аз, какво ще кажа.
В света само Бог проповядва. Той направил света, Той дал въздуха, водата, светлината. Той проповядва.
към беседата >>
Понеже обикновеният човек е искал да има постиженията на гения, затуй е останал обикновен.
Светия е онзи, който се проявява като светия, гений е онзи, който се проявява като гений. Талантлив е онзи, който се проявява като талантлив. А обикновен човек е онзи, който се проявява като обикновен. Обикновеният човек е малък. Геният е станал гений, понеже той е постигнал желанията на обикновения човек.
Понеже обикновеният човек е искал да има постиженията на гения, затуй е останал обикновен.
Обикновеният човек не може да има постиженията на гения. Геният може да слиза. Да слизаш е по-възможно, отколкото да се качваш на един планински връх. Разсъждавам материално. Да се качваш е по-мъчно, отколкото да слизаш.
към беседата >>
В света само Бог проповядва.
Някои религиозни хора като тръгнат, носят джигера, червата, казват: „На този направихме добро, на онзи направихме добро.“ Оставете се от тия работи, по тоя начин вие се отдалечавате от Бога. Това е един фалшив начин в религиозната област. Какво съм направил аз, какво ще кажа.
В света само Бог проповядва.
Той направил света, Той дал въздуха, водата, светлината. Той проповядва.
към беседата >>
Обикновеният човек не може да има постиженията на гения.
Талантлив е онзи, който се проявява като талантлив. А обикновен човек е онзи, който се проявява като обикновен. Обикновеният човек е малък. Геният е станал гений, понеже той е постигнал желанията на обикновения човек. Понеже обикновеният човек е искал да има постиженията на гения, затуй е останал обикновен.
Обикновеният човек не може да има постиженията на гения.
Геният може да слиза. Да слизаш е по-възможно, отколкото да се качваш на един планински връх. Разсъждавам материално. Да се качваш е по-мъчно, отколкото да слизаш.
към беседата >>
Той направил света, Той дал въздуха, водата, светлината.
Някои религиозни хора като тръгнат, носят джигера, червата, казват: „На този направихме добро, на онзи направихме добро.“ Оставете се от тия работи, по тоя начин вие се отдалечавате от Бога. Това е един фалшив начин в религиозната област. Какво съм направил аз, какво ще кажа. В света само Бог проповядва.
Той направил света, Той дал въздуха, водата, светлината.
Той проповядва.
към беседата >>
Геният може да слиза.
А обикновен човек е онзи, който се проявява като обикновен. Обикновеният човек е малък. Геният е станал гений, понеже той е постигнал желанията на обикновения човек. Понеже обикновеният човек е искал да има постиженията на гения, затуй е останал обикновен. Обикновеният човек не може да има постиженията на гения.
Геният може да слиза.
Да слизаш е по-възможно, отколкото да се качваш на един планински връх. Разсъждавам материално. Да се качваш е по-мъчно, отколкото да слизаш.
към беседата >>
Той проповядва.
Някои религиозни хора като тръгнат, носят джигера, червата, казват: „На този направихме добро, на онзи направихме добро.“ Оставете се от тия работи, по тоя начин вие се отдалечавате от Бога. Това е един фалшив начин в религиозната област. Какво съм направил аз, какво ще кажа. В света само Бог проповядва. Той направил света, Той дал въздуха, водата, светлината.
Той проповядва.
към беседата >>
Да слизаш е по-възможно, отколкото да се качваш на един планински връх.
Обикновеният човек е малък. Геният е станал гений, понеже той е постигнал желанията на обикновения човек. Понеже обикновеният човек е искал да има постиженията на гения, затуй е останал обикновен. Обикновеният човек не може да има постиженията на гения. Геният може да слиза.
Да слизаш е по-възможно, отколкото да се качваш на един планински връх.
Разсъждавам материално. Да се качваш е по-мъчно, отколкото да слизаш.
към беседата >>
Според мене, ако вие [не обичате] Онзи, Който ви е дал всичко, как ще обичате мене?
Според мене, ако вие [не обичате] Онзи, Който ви е дал всичко, как ще обичате мене?
Ще дойде някой да ми казва, че ме обича. Ти ако не обичаш Бога, мене не може да обичаш. Изхождам от правилото: ако аз обичам Бога, може да обичам всекиго; ако не обичам Бога, не може да обичам всекиго. Само при Любовта към Бога може да обичам всички, понеже Той всички обича. Аз създавам една Любов, един обичам, друг, втори, трети.
към беседата >>
Разсъждавам материално.
Геният е станал гений, понеже той е постигнал желанията на обикновения човек. Понеже обикновеният човек е искал да има постиженията на гения, затуй е останал обикновен. Обикновеният човек не може да има постиженията на гения. Геният може да слиза. Да слизаш е по-възможно, отколкото да се качваш на един планински връх.
Разсъждавам материално.
Да се качваш е по-мъчно, отколкото да слизаш.
към беседата >>
Ще дойде някой да ми казва, че ме обича.
Според мене, ако вие [не обичате] Онзи, Който ви е дал всичко, как ще обичате мене?
Ще дойде някой да ми казва, че ме обича.
Ти ако не обичаш Бога, мене не може да обичаш. Изхождам от правилото: ако аз обичам Бога, може да обичам всекиго; ако не обичам Бога, не може да обичам всекиго. Само при Любовта към Бога може да обичам всички, понеже Той всички обича. Аз създавам една Любов, един обичам, друг, втори, трети. Няма какво да разправям.
към беседата >>
Да се качваш е по-мъчно, отколкото да слизаш.
Понеже обикновеният човек е искал да има постиженията на гения, затуй е останал обикновен. Обикновеният човек не може да има постиженията на гения. Геният може да слиза. Да слизаш е по-възможно, отколкото да се качваш на един планински връх. Разсъждавам материално.
Да се качваш е по-мъчно, отколкото да слизаш.
към беседата >>
Ти ако не обичаш Бога, мене не може да обичаш.
Според мене, ако вие [не обичате] Онзи, Който ви е дал всичко, как ще обичате мене? Ще дойде някой да ми казва, че ме обича.
Ти ако не обичаш Бога, мене не може да обичаш.
Изхождам от правилото: ако аз обичам Бога, може да обичам всекиго; ако не обичам Бога, не може да обичам всекиго. Само при Любовта към Бога може да обичам всички, понеже Той всички обича. Аз създавам една Любов, един обичам, друг, втори, трети. Няма какво да разправям. За да обичам, трябва да направя нещо.
към беседата >>
Бедният човек иска да стане богат.
Бедният човек иска да стане богат.
Всеки, който иска да стане богат, да има постиженията на богатството, ще намери сиромашията. Всеки, който иска да има постиженията на сиромашията, ще намери богатството. Аз бих предпочел да съм сиромах с Любов, отколкото богат с безлюбие. Аз бих предпочел да бъда сиромах със знание и Мъдрост, отколкото богат без Мъдрост. Аз бих предпочел да съм сиромах с Истина, отколкото да съм богаташ или цар без Истина.
към беседата >>
Изхождам от правилото: ако аз обичам Бога, може да обичам всекиго; ако не обичам Бога, не може да обичам всекиго.
Според мене, ако вие [не обичате] Онзи, Който ви е дал всичко, как ще обичате мене? Ще дойде някой да ми казва, че ме обича. Ти ако не обичаш Бога, мене не може да обичаш.
Изхождам от правилото: ако аз обичам Бога, може да обичам всекиго; ако не обичам Бога, не може да обичам всекиго.
Само при Любовта към Бога може да обичам всички, понеже Той всички обича. Аз създавам една Любов, един обичам, друг, втори, трети. Няма какво да разправям. За да обичам, трябва да направя нещо. Любовта дава.
към беседата >>
Всеки, който иска да стане богат, да има постиженията на богатството, ще намери сиромашията.
Бедният човек иска да стане богат.
Всеки, който иска да стане богат, да има постиженията на богатството, ще намери сиромашията.
Всеки, който иска да има постиженията на сиромашията, ще намери богатството. Аз бих предпочел да съм сиромах с Любов, отколкото богат с безлюбие. Аз бих предпочел да бъда сиромах със знание и Мъдрост, отколкото богат без Мъдрост. Аз бих предпочел да съм сиромах с Истина, отколкото да съм богаташ или цар без Истина. Животът е безсмислен тогава.
към беседата >>
Само при Любовта към Бога може да обичам всички, понеже Той всички обича.
Според мене, ако вие [не обичате] Онзи, Който ви е дал всичко, как ще обичате мене? Ще дойде някой да ми казва, че ме обича. Ти ако не обичаш Бога, мене не може да обичаш. Изхождам от правилото: ако аз обичам Бога, може да обичам всекиго; ако не обичам Бога, не може да обичам всекиго.
Само при Любовта към Бога може да обичам всички, понеже Той всички обича.
Аз създавам една Любов, един обичам, друг, втори, трети. Няма какво да разправям. За да обичам, трябва да направя нещо. Любовта дава.
към беседата >>
Всеки, който иска да има постиженията на сиромашията, ще намери богатството.
Бедният човек иска да стане богат. Всеки, който иска да стане богат, да има постиженията на богатството, ще намери сиромашията.
Всеки, който иска да има постиженията на сиромашията, ще намери богатството.
Аз бих предпочел да съм сиромах с Любов, отколкото богат с безлюбие. Аз бих предпочел да бъда сиромах със знание и Мъдрост, отколкото богат без Мъдрост. Аз бих предпочел да съм сиромах с Истина, отколкото да съм богаташ или цар без Истина. Животът е безсмислен тогава.
към беседата >>
Аз създавам една Любов, един обичам, друг, втори, трети.
Според мене, ако вие [не обичате] Онзи, Който ви е дал всичко, как ще обичате мене? Ще дойде някой да ми казва, че ме обича. Ти ако не обичаш Бога, мене не може да обичаш. Изхождам от правилото: ако аз обичам Бога, може да обичам всекиго; ако не обичам Бога, не може да обичам всекиго. Само при Любовта към Бога може да обичам всички, понеже Той всички обича.
Аз създавам една Любов, един обичам, друг, втори, трети.
Няма какво да разправям. За да обичам, трябва да направя нещо. Любовта дава.
към беседата >>
Аз бих предпочел да съм сиромах с Любов, отколкото богат с безлюбие.
Бедният човек иска да стане богат. Всеки, който иска да стане богат, да има постиженията на богатството, ще намери сиромашията. Всеки, който иска да има постиженията на сиромашията, ще намери богатството.
Аз бих предпочел да съм сиромах с Любов, отколкото богат с безлюбие.
Аз бих предпочел да бъда сиромах със знание и Мъдрост, отколкото богат без Мъдрост. Аз бих предпочел да съм сиромах с Истина, отколкото да съм богаташ или цар без Истина. Животът е безсмислен тогава.
към беседата >>
Няма какво да разправям.
Ще дойде някой да ми казва, че ме обича. Ти ако не обичаш Бога, мене не може да обичаш. Изхождам от правилото: ако аз обичам Бога, може да обичам всекиго; ако не обичам Бога, не може да обичам всекиго. Само при Любовта към Бога може да обичам всички, понеже Той всички обича. Аз създавам една Любов, един обичам, друг, втори, трети.
Няма какво да разправям.
За да обичам, трябва да направя нещо. Любовта дава.
към беседата >>
Аз бих предпочел да бъда сиромах със знание и Мъдрост, отколкото богат без Мъдрост.
Бедният човек иска да стане богат. Всеки, който иска да стане богат, да има постиженията на богатството, ще намери сиромашията. Всеки, който иска да има постиженията на сиромашията, ще намери богатството. Аз бих предпочел да съм сиромах с Любов, отколкото богат с безлюбие.
Аз бих предпочел да бъда сиромах със знание и Мъдрост, отколкото богат без Мъдрост.
Аз бих предпочел да съм сиромах с Истина, отколкото да съм богаташ или цар без Истина. Животът е безсмислен тогава.
към беседата >>
За да обичам, трябва да направя нещо.
Ти ако не обичаш Бога, мене не може да обичаш. Изхождам от правилото: ако аз обичам Бога, може да обичам всекиго; ако не обичам Бога, не може да обичам всекиго. Само при Любовта към Бога може да обичам всички, понеже Той всички обича. Аз създавам една Любов, един обичам, друг, втори, трети. Няма какво да разправям.
За да обичам, трябва да направя нещо.
Любовта дава.
към беседата >>
Аз бих предпочел да съм сиромах с Истина, отколкото да съм богаташ или цар без Истина.
Бедният човек иска да стане богат. Всеки, който иска да стане богат, да има постиженията на богатството, ще намери сиромашията. Всеки, който иска да има постиженията на сиромашията, ще намери богатството. Аз бих предпочел да съм сиромах с Любов, отколкото богат с безлюбие. Аз бих предпочел да бъда сиромах със знание и Мъдрост, отколкото богат без Мъдрост.
Аз бих предпочел да съм сиромах с Истина, отколкото да съм богаташ или цар без Истина.
Животът е безсмислен тогава.
към беседата >>
Любовта дава.
Изхождам от правилото: ако аз обичам Бога, може да обичам всекиго; ако не обичам Бога, не може да обичам всекиго. Само при Любовта към Бога може да обичам всички, понеже Той всички обича. Аз създавам една Любов, един обичам, друг, втори, трети. Няма какво да разправям. За да обичам, трябва да направя нещо.
Любовта дава.
към беседата >>
Животът е безсмислен тогава.
Всеки, който иска да стане богат, да има постиженията на богатството, ще намери сиромашията. Всеки, който иска да има постиженията на сиромашията, ще намери богатството. Аз бих предпочел да съм сиромах с Любов, отколкото богат с безлюбие. Аз бих предпочел да бъда сиромах със знание и Мъдрост, отколкото богат без Мъдрост. Аз бих предпочел да съм сиромах с Истина, отколкото да съм богаташ или цар без Истина.
Животът е безсмислен тогава.
към беседата >>
Вземете един съвременен музикант: като дойде, свири едно парче, второ, трето.
Вземете един съвременен музикант: като дойде, свири едно парче, второ, трето.
Той като изсвири две–три парчета, става познанство. Дойде друг, свири „Цвете мило, цвете красно“, с разни модулации по гамите. Казвам му: Изсвири нещо друго, не „Цвете мило, цвете красно“.
към беседата >>
Хората материално вярват, че като се бият, ще дойде Истината в света.
Хората материално вярват, че като се бият, ще дойде Истината в света.
Едно време евреите мислеха, че като принесат жертвоприношение, ще им се простят греховете. Като съгреши някой, хване някое агънце, заколи го, направи жертвоприношение на Господа. Или ще заколи някоя гургулица, или някое теле, но те не разбираха закона. Що е агне? – Агне е свещеният огън.
към беседата >>
Той като изсвири две–три парчета, става познанство.
Вземете един съвременен музикант: като дойде, свири едно парче, второ, трето.
Той като изсвири две–три парчета, става познанство.
Дойде друг, свири „Цвете мило, цвете красно“, с разни модулации по гамите. Казвам му: Изсвири нещо друго, не „Цвете мило, цвете красно“.
към беседата >>
Едно време евреите мислеха, че като принесат жертвоприношение, ще им се простят греховете.
Хората материално вярват, че като се бият, ще дойде Истината в света.
Едно време евреите мислеха, че като принесат жертвоприношение, ще им се простят греховете.
Като съгреши някой, хване някое агънце, заколи го, направи жертвоприношение на Господа. Или ще заколи някоя гургулица, или някое теле, но те не разбираха закона. Що е агне? – Агне е свещеният огън. Ти да принесеш едно агне в жертва, значи да запалиш свещения огън в себе си и като запалиш свещения огън, всичко може да сготви.
към беседата >>
Дойде друг, свири „Цвете мило, цвете красно“, с разни модулации по гамите.
Вземете един съвременен музикант: като дойде, свири едно парче, второ, трето. Той като изсвири две–три парчета, става познанство.
Дойде друг, свири „Цвете мило, цвете красно“, с разни модулации по гамите.
Казвам му: Изсвири нещо друго, не „Цвете мило, цвете красно“.
към беседата >>
Като съгреши някой, хване някое агънце, заколи го, направи жертвоприношение на Господа.
Хората материално вярват, че като се бият, ще дойде Истината в света. Едно време евреите мислеха, че като принесат жертвоприношение, ще им се простят греховете.
Като съгреши някой, хване някое агънце, заколи го, направи жертвоприношение на Господа.
Или ще заколи някоя гургулица, или някое теле, но те не разбираха закона. Що е агне? – Агне е свещеният огън. Ти да принесеш едно агне в жертва, значи да запалиш свещения огън в себе си и като запалиш свещения огън, всичко може да сготви. Човешката мисъл може да расте и да се развива само при свещения огън.
към беседата >>
Казвам му: Изсвири нещо друго, не „Цвете мило, цвете красно“.
Вземете един съвременен музикант: като дойде, свири едно парче, второ, трето. Той като изсвири две–три парчета, става познанство. Дойде друг, свири „Цвете мило, цвете красно“, с разни модулации по гамите.
Казвам му: Изсвири нещо друго, не „Цвете мило, цвете красно“.
към беседата >>
Или ще заколи някоя гургулица, или някое теле, но те не разбираха закона.
Хората материално вярват, че като се бият, ще дойде Истината в света. Едно време евреите мислеха, че като принесат жертвоприношение, ще им се простят греховете. Като съгреши някой, хване някое агънце, заколи го, направи жертвоприношение на Господа.
Или ще заколи някоя гургулица, или някое теле, но те не разбираха закона.
Що е агне? – Агне е свещеният огън. Ти да принесеш едно агне в жертва, значи да запалиш свещения огън в себе си и като запалиш свещения огън, всичко може да сготви. Човешката мисъл може да расте и да се развива само при свещения огън. Сърцето може да се развива и здрав да бъде човек само при свещения огън.
към беседата >>
Хората мене ме застариха със своята Любов.
Хората мене ме застариха със своята Любов.
Любов, която застарява хората, не вярвам в нея. Някой казва: „Поумнях.“ Не искам такъв умен човек да стана, да изгубя Любовта. Готов съм да се откажа от глупостта на света. Да се науча, че някой ме е лъгал – какво знание е това? Да зная, че някой разправял теории, които били лъжливи – какво ме интересува?
към беседата >>
Що е агне?
Хората материално вярват, че като се бият, ще дойде Истината в света. Едно време евреите мислеха, че като принесат жертвоприношение, ще им се простят греховете. Като съгреши някой, хване някое агънце, заколи го, направи жертвоприношение на Господа. Или ще заколи някоя гургулица, или някое теле, но те не разбираха закона.
Що е агне?
– Агне е свещеният огън. Ти да принесеш едно агне в жертва, значи да запалиш свещения огън в себе си и като запалиш свещения огън, всичко може да сготви. Човешката мисъл може да расте и да се развива само при свещения огън. Сърцето може да се развива и здрав да бъде човек само при свещения огън.
към беседата >>
Любов, която застарява хората, не вярвам в нея.
Хората мене ме застариха със своята Любов.
Любов, която застарява хората, не вярвам в нея.
Някой казва: „Поумнях.“ Не искам такъв умен човек да стана, да изгубя Любовта. Готов съм да се откажа от глупостта на света. Да се науча, че някой ме е лъгал – какво знание е това? Да зная, че някой разправял теории, които били лъжливи – какво ме интересува? Какво ме интересува мене, че някой не свири хубаво?
към беседата >>
– Агне е свещеният огън.
Хората материално вярват, че като се бият, ще дойде Истината в света. Едно време евреите мислеха, че като принесат жертвоприношение, ще им се простят греховете. Като съгреши някой, хване някое агънце, заколи го, направи жертвоприношение на Господа. Или ще заколи някоя гургулица, или някое теле, но те не разбираха закона. Що е агне?
– Агне е свещеният огън.
Ти да принесеш едно агне в жертва, значи да запалиш свещения огън в себе си и като запалиш свещения огън, всичко може да сготви. Човешката мисъл може да расте и да се развива само при свещения огън. Сърцето може да се развива и здрав да бъде човек само при свещения огън.
към беседата >>
Някой казва: „Поумнях.“ Не искам такъв умен човек да стана, да изгубя Любовта.
Хората мене ме застариха със своята Любов. Любов, която застарява хората, не вярвам в нея.
Някой казва: „Поумнях.“ Не искам такъв умен човек да стана, да изгубя Любовта.
Готов съм да се откажа от глупостта на света. Да се науча, че някой ме е лъгал – какво знание е това? Да зная, че някой разправял теории, които били лъжливи – какво ме интересува? Какво ме интересува мене, че някой не свири хубаво? Мене ме интересува който свири хубаво, който говори хубаво.
към беседата >>
Ти да принесеш едно агне в жертва, значи да запалиш свещения огън в себе си и като запалиш свещения огън, всичко може да сготви.
Едно време евреите мислеха, че като принесат жертвоприношение, ще им се простят греховете. Като съгреши някой, хване някое агънце, заколи го, направи жертвоприношение на Господа. Или ще заколи някоя гургулица, или някое теле, но те не разбираха закона. Що е агне? – Агне е свещеният огън.
Ти да принесеш едно агне в жертва, значи да запалиш свещения огън в себе си и като запалиш свещения огън, всичко може да сготви.
Човешката мисъл може да расте и да се развива само при свещения огън. Сърцето може да се развива и здрав да бъде човек само при свещения огън.
към беседата >>
Готов съм да се откажа от глупостта на света.
Хората мене ме застариха със своята Любов. Любов, която застарява хората, не вярвам в нея. Някой казва: „Поумнях.“ Не искам такъв умен човек да стана, да изгубя Любовта.
Готов съм да се откажа от глупостта на света.
Да се науча, че някой ме е лъгал – какво знание е това? Да зная, че някой разправял теории, които били лъжливи – какво ме интересува? Какво ме интересува мене, че някой не свири хубаво? Мене ме интересува който свири хубаво, който говори хубаво. Мене ме интересува хубавият извор.
към беседата >>
Човешката мисъл може да расте и да се развива само при свещения огън.
Като съгреши някой, хване някое агънце, заколи го, направи жертвоприношение на Господа. Или ще заколи някоя гургулица, или някое теле, но те не разбираха закона. Що е агне? – Агне е свещеният огън. Ти да принесеш едно агне в жертва, значи да запалиш свещения огън в себе си и като запалиш свещения огън, всичко може да сготви.
Човешката мисъл може да расте и да се развива само при свещения огън.
Сърцето може да се развива и здрав да бъде човек само при свещения огън.
към беседата >>
Да се науча, че някой ме е лъгал – какво знание е това?
Хората мене ме застариха със своята Любов. Любов, която застарява хората, не вярвам в нея. Някой казва: „Поумнях.“ Не искам такъв умен човек да стана, да изгубя Любовта. Готов съм да се откажа от глупостта на света.
Да се науча, че някой ме е лъгал – какво знание е това?
Да зная, че някой разправял теории, които били лъжливи – какво ме интересува? Какво ме интересува мене, че някой не свири хубаво? Мене ме интересува който свири хубаво, който говори хубаво. Мене ме интересува хубавият извор. Калните извори защо ми са?
към беседата >>
Сърцето може да се развива и здрав да бъде човек само при свещения огън.
Или ще заколи някоя гургулица, или някое теле, но те не разбираха закона. Що е агне? – Агне е свещеният огън. Ти да принесеш едно агне в жертва, значи да запалиш свещения огън в себе си и като запалиш свещения огън, всичко може да сготви. Човешката мисъл може да расте и да се развива само при свещения огън.
Сърцето може да се развива и здрав да бъде човек само при свещения огън.
към беседата >>
Да зная, че някой разправял теории, които били лъжливи – какво ме интересува?
Хората мене ме застариха със своята Любов. Любов, която застарява хората, не вярвам в нея. Някой казва: „Поумнях.“ Не искам такъв умен човек да стана, да изгубя Любовта. Готов съм да се откажа от глупостта на света. Да се науча, че някой ме е лъгал – какво знание е това?
Да зная, че някой разправял теории, които били лъжливи – какво ме интересува?
Какво ме интересува мене, че някой не свири хубаво? Мене ме интересува който свири хубаво, който говори хубаво. Мене ме интересува хубавият извор. Калните извори защо ми са? Те не са хубави.
към беседата >>
Този огън аз го различавам.
Този огън аз го различавам.
Аз още като попипам ръката на един човек, зная, че след няколко дена ще го повикат за другия свят, чувствувам смъртта. Пипам ръката на някой човек и виждам, че той ще оздравее. Казвам му: „Ти ще оздравееш.“ Не от моите казвания, но ще оздравее, виждам, от невидимия свят казват: „Имаш да работиш тук.“ Някой, който е вече свършил работата, свършва се животът му и казвам: „Твоите работи ще се оправят.“ Другиму казвам: „Твоите работи ще се забъркат.“ Вие казвате: „Ами ти каза, че на онзи работите ще се оправят, а на този каза, че ще се забъркат.“ На този казах, че ще се забъркат, пък оживя. Вие казвате: „Той ме позна.“ От вашето гледище, според вашето пророкуване е погрешно. Когато един човек пуснат от затвора, влошават ли се работите му или печели?
към беседата >>
Какво ме интересува мене, че някой не свири хубаво?
Любов, която застарява хората, не вярвам в нея. Някой казва: „Поумнях.“ Не искам такъв умен човек да стана, да изгубя Любовта. Готов съм да се откажа от глупостта на света. Да се науча, че някой ме е лъгал – какво знание е това? Да зная, че някой разправял теории, които били лъжливи – какво ме интересува?
Какво ме интересува мене, че някой не свири хубаво?
Мене ме интересува който свири хубаво, който говори хубаво. Мене ме интересува хубавият извор. Калните извори защо ми са? Те не са хубави. Трябва да знаем.
към беседата >>
Аз още като попипам ръката на един човек, зная, че след няколко дена ще го повикат за другия свят, чувствувам смъртта.
Този огън аз го различавам.
Аз още като попипам ръката на един човек, зная, че след няколко дена ще го повикат за другия свят, чувствувам смъртта.
Пипам ръката на някой човек и виждам, че той ще оздравее. Казвам му: „Ти ще оздравееш.“ Не от моите казвания, но ще оздравее, виждам, от невидимия свят казват: „Имаш да работиш тук.“ Някой, който е вече свършил работата, свършва се животът му и казвам: „Твоите работи ще се оправят.“ Другиму казвам: „Твоите работи ще се забъркат.“ Вие казвате: „Ами ти каза, че на онзи работите ще се оправят, а на този каза, че ще се забъркат.“ На този казах, че ще се забъркат, пък оживя. Вие казвате: „Той ме позна.“ От вашето гледище, според вашето пророкуване е погрешно. Когато един човек пуснат от затвора, влошават ли се работите му или печели? Когато го турят в затвора, по-хубаво ли е?
към беседата >>
Мене ме интересува който свири хубаво, който говори хубаво.
Някой казва: „Поумнях.“ Не искам такъв умен човек да стана, да изгубя Любовта. Готов съм да се откажа от глупостта на света. Да се науча, че някой ме е лъгал – какво знание е това? Да зная, че някой разправял теории, които били лъжливи – какво ме интересува? Какво ме интересува мене, че някой не свири хубаво?
Мене ме интересува който свири хубаво, който говори хубаво.
Мене ме интересува хубавият извор. Калните извори защо ми са? Те не са хубави. Трябва да знаем. Казва: „Аз ги познавам.“ – Как?
към беседата >>
Пипам ръката на някой човек и виждам, че той ще оздравее.
Този огън аз го различавам. Аз още като попипам ръката на един човек, зная, че след няколко дена ще го повикат за другия свят, чувствувам смъртта.
Пипам ръката на някой човек и виждам, че той ще оздравее.
Казвам му: „Ти ще оздравееш.“ Не от моите казвания, но ще оздравее, виждам, от невидимия свят казват: „Имаш да работиш тук.“ Някой, който е вече свършил работата, свършва се животът му и казвам: „Твоите работи ще се оправят.“ Другиму казвам: „Твоите работи ще се забъркат.“ Вие казвате: „Ами ти каза, че на онзи работите ще се оправят, а на този каза, че ще се забъркат.“ На този казах, че ще се забъркат, пък оживя. Вие казвате: „Той ме позна.“ От вашето гледище, според вашето пророкуване е погрешно. Когато един човек пуснат от затвора, влошават ли се работите му или печели? Когато го турят в затвора, по-хубаво ли е? Който се ражда, е в затвора, а който умира, е вън от затвора.
към беседата >>
Мене ме интересува хубавият извор.
Готов съм да се откажа от глупостта на света. Да се науча, че някой ме е лъгал – какво знание е това? Да зная, че някой разправял теории, които били лъжливи – какво ме интересува? Какво ме интересува мене, че някой не свири хубаво? Мене ме интересува който свири хубаво, който говори хубаво.
Мене ме интересува хубавият извор.
Калните извори защо ми са? Те не са хубави. Трябва да знаем. Казва: „Аз ги познавам.“ – Как? „Лъже ме.“ – Аз пък не зная кой ме лъже.
към беседата >>
Казвам му: „Ти ще оздравееш.“ Не от моите казвания, но ще оздравее, виждам, от невидимия свят казват: „Имаш да работиш тук.“ Някой, който е вече свършил работата, свършва се животът му и казвам: „Твоите работи ще се оправят.“ Другиму казвам: „Твоите работи ще се забъркат.“ Вие казвате: „Ами ти каза, че на онзи работите ще се оправят, а на този каза, че ще се забъркат.“ На този казах, че ще се забъркат, пък оживя.
Този огън аз го различавам. Аз още като попипам ръката на един човек, зная, че след няколко дена ще го повикат за другия свят, чувствувам смъртта. Пипам ръката на някой човек и виждам, че той ще оздравее.
Казвам му: „Ти ще оздравееш.“ Не от моите казвания, но ще оздравее, виждам, от невидимия свят казват: „Имаш да работиш тук.“ Някой, който е вече свършил работата, свършва се животът му и казвам: „Твоите работи ще се оправят.“ Другиму казвам: „Твоите работи ще се забъркат.“ Вие казвате: „Ами ти каза, че на онзи работите ще се оправят, а на този каза, че ще се забъркат.“ На този казах, че ще се забъркат, пък оживя.
Вие казвате: „Той ме позна.“ От вашето гледище, според вашето пророкуване е погрешно. Когато един човек пуснат от затвора, влошават ли се работите му или печели? Когато го турят в затвора, по-хубаво ли е? Който се ражда, е в затвора, а който умира, е вън от затвора. Какъв е въздухът в затвора?
към беседата >>
Калните извори защо ми са?
Да се науча, че някой ме е лъгал – какво знание е това? Да зная, че някой разправял теории, които били лъжливи – какво ме интересува? Какво ме интересува мене, че някой не свири хубаво? Мене ме интересува който свири хубаво, който говори хубаво. Мене ме интересува хубавият извор.
Калните извори защо ми са?
Те не са хубави. Трябва да знаем. Казва: „Аз ги познавам.“ – Как? „Лъже ме.“ – Аз пък не зная кой ме лъже. – „Как не знаеш, умен човек си.“ Всеки мисли, че не лъже.
към беседата >>
Вие казвате: „Той ме позна.“ От вашето гледище, според вашето пророкуване е погрешно.
Този огън аз го различавам. Аз още като попипам ръката на един човек, зная, че след няколко дена ще го повикат за другия свят, чувствувам смъртта. Пипам ръката на някой човек и виждам, че той ще оздравее. Казвам му: „Ти ще оздравееш.“ Не от моите казвания, но ще оздравее, виждам, от невидимия свят казват: „Имаш да работиш тук.“ Някой, който е вече свършил работата, свършва се животът му и казвам: „Твоите работи ще се оправят.“ Другиму казвам: „Твоите работи ще се забъркат.“ Вие казвате: „Ами ти каза, че на онзи работите ще се оправят, а на този каза, че ще се забъркат.“ На този казах, че ще се забъркат, пък оживя.
Вие казвате: „Той ме позна.“ От вашето гледище, според вашето пророкуване е погрешно.
Когато един човек пуснат от затвора, влошават ли се работите му или печели? Когато го турят в затвора, по-хубаво ли е? Който се ражда, е в затвора, а който умира, е вън от затвора. Какъв е въздухът в затвора? В тия тесни стаи целия ден ходиш смутен в ума си, туй нямаш, онова нямаш.
към беседата >>
Те не са хубави.
Да зная, че някой разправял теории, които били лъжливи – какво ме интересува? Какво ме интересува мене, че някой не свири хубаво? Мене ме интересува който свири хубаво, който говори хубаво. Мене ме интересува хубавият извор. Калните извори защо ми са?
Те не са хубави.
Трябва да знаем. Казва: „Аз ги познавам.“ – Как? „Лъже ме.“ – Аз пък не зная кой ме лъже. – „Как не знаеш, умен човек си.“ Всеки мисли, че не лъже. Като ме излъже, зная, че той страда и тогава ми става наполовин мъчно.
към беседата >>
Когато един човек пуснат от затвора, влошават ли се работите му или печели?
Този огън аз го различавам. Аз още като попипам ръката на един човек, зная, че след няколко дена ще го повикат за другия свят, чувствувам смъртта. Пипам ръката на някой човек и виждам, че той ще оздравее. Казвам му: „Ти ще оздравееш.“ Не от моите казвания, но ще оздравее, виждам, от невидимия свят казват: „Имаш да работиш тук.“ Някой, който е вече свършил работата, свършва се животът му и казвам: „Твоите работи ще се оправят.“ Другиму казвам: „Твоите работи ще се забъркат.“ Вие казвате: „Ами ти каза, че на онзи работите ще се оправят, а на този каза, че ще се забъркат.“ На този казах, че ще се забъркат, пък оживя. Вие казвате: „Той ме позна.“ От вашето гледище, според вашето пророкуване е погрешно.
Когато един човек пуснат от затвора, влошават ли се работите му или печели?
Когато го турят в затвора, по-хубаво ли е? Който се ражда, е в затвора, а който умира, е вън от затвора. Какъв е въздухът в затвора? В тия тесни стаи целия ден ходиш смутен в ума си, туй нямаш, онова нямаш. Вечерта сънищата те безпокоят.
към беседата >>
Трябва да знаем.
Какво ме интересува мене, че някой не свири хубаво? Мене ме интересува който свири хубаво, който говори хубаво. Мене ме интересува хубавият извор. Калните извори защо ми са? Те не са хубави.
Трябва да знаем.
Казва: „Аз ги познавам.“ – Как? „Лъже ме.“ – Аз пък не зная кой ме лъже. – „Как не знаеш, умен човек си.“ Всеки мисли, че не лъже. Като ме излъже, зная, че той страда и тогава ми става наполовин мъчно. Аз се намирам наполовината виновен, че станах причина той да каже лъжата.
към беседата >>
Когато го турят в затвора, по-хубаво ли е?
Аз още като попипам ръката на един човек, зная, че след няколко дена ще го повикат за другия свят, чувствувам смъртта. Пипам ръката на някой човек и виждам, че той ще оздравее. Казвам му: „Ти ще оздравееш.“ Не от моите казвания, но ще оздравее, виждам, от невидимия свят казват: „Имаш да работиш тук.“ Някой, който е вече свършил работата, свършва се животът му и казвам: „Твоите работи ще се оправят.“ Другиму казвам: „Твоите работи ще се забъркат.“ Вие казвате: „Ами ти каза, че на онзи работите ще се оправят, а на този каза, че ще се забъркат.“ На този казах, че ще се забъркат, пък оживя. Вие казвате: „Той ме позна.“ От вашето гледище, според вашето пророкуване е погрешно. Когато един човек пуснат от затвора, влошават ли се работите му или печели?
Когато го турят в затвора, по-хубаво ли е?
Който се ражда, е в затвора, а който умира, е вън от затвора. Какъв е въздухът в затвора? В тия тесни стаи целия ден ходиш смутен в ума си, туй нямаш, онова нямаш. Вечерта сънищата те безпокоят. Дойде твоята възлюблена, хука те.
към беседата >>
Казва: „Аз ги познавам.“ – Как?
Мене ме интересува който свири хубаво, който говори хубаво. Мене ме интересува хубавият извор. Калните извори защо ми са? Те не са хубави. Трябва да знаем.
Казва: „Аз ги познавам.“ – Как?
„Лъже ме.“ – Аз пък не зная кой ме лъже. – „Как не знаеш, умен човек си.“ Всеки мисли, че не лъже. Като ме излъже, зная, че той страда и тогава ми става наполовин мъчно. Аз се намирам наполовината виновен, че станах причина той да каже лъжата. Като каже лъжата, той носи половината и аз половината.
към беседата >>
Който се ражда, е в затвора, а който умира, е вън от затвора.
Пипам ръката на някой човек и виждам, че той ще оздравее. Казвам му: „Ти ще оздравееш.“ Не от моите казвания, но ще оздравее, виждам, от невидимия свят казват: „Имаш да работиш тук.“ Някой, който е вече свършил работата, свършва се животът му и казвам: „Твоите работи ще се оправят.“ Другиму казвам: „Твоите работи ще се забъркат.“ Вие казвате: „Ами ти каза, че на онзи работите ще се оправят, а на този каза, че ще се забъркат.“ На този казах, че ще се забъркат, пък оживя. Вие казвате: „Той ме позна.“ От вашето гледище, според вашето пророкуване е погрешно. Когато един човек пуснат от затвора, влошават ли се работите му или печели? Когато го турят в затвора, по-хубаво ли е?
Който се ражда, е в затвора, а който умира, е вън от затвора.
Какъв е въздухът в затвора? В тия тесни стаи целия ден ходиш смутен в ума си, туй нямаш, онова нямаш. Вечерта сънищата те безпокоят. Дойде твоята възлюблена, хука те. Дойдат децата, хукат те.
към беседата >>
„Лъже ме.“ – Аз пък не зная кой ме лъже.
Мене ме интересува хубавият извор. Калните извори защо ми са? Те не са хубави. Трябва да знаем. Казва: „Аз ги познавам.“ – Как?
„Лъже ме.“ – Аз пък не зная кой ме лъже.
– „Как не знаеш, умен човек си.“ Всеки мисли, че не лъже. Като ме излъже, зная, че той страда и тогава ми става наполовин мъчно. Аз се намирам наполовината виновен, че станах причина той да каже лъжата. Като каже лъжата, той носи половината и аз половината.
към беседата >>
Какъв е въздухът в затвора?
Казвам му: „Ти ще оздравееш.“ Не от моите казвания, но ще оздравее, виждам, от невидимия свят казват: „Имаш да работиш тук.“ Някой, който е вече свършил работата, свършва се животът му и казвам: „Твоите работи ще се оправят.“ Другиму казвам: „Твоите работи ще се забъркат.“ Вие казвате: „Ами ти каза, че на онзи работите ще се оправят, а на този каза, че ще се забъркат.“ На този казах, че ще се забъркат, пък оживя. Вие казвате: „Той ме позна.“ От вашето гледище, според вашето пророкуване е погрешно. Когато един човек пуснат от затвора, влошават ли се работите му или печели? Когато го турят в затвора, по-хубаво ли е? Който се ражда, е в затвора, а който умира, е вън от затвора.
Какъв е въздухът в затвора?
В тия тесни стаи целия ден ходиш смутен в ума си, туй нямаш, онова нямаш. Вечерта сънищата те безпокоят. Дойде твоята възлюблена, хука те. Дойдат децата, хукат те. Дойде слугата, роптае.
към беседата >>
– „Как не знаеш, умен човек си.“ Всеки мисли, че не лъже.
Калните извори защо ми са? Те не са хубави. Трябва да знаем. Казва: „Аз ги познавам.“ – Как? „Лъже ме.“ – Аз пък не зная кой ме лъже.
– „Как не знаеш, умен човек си.“ Всеки мисли, че не лъже.
Като ме излъже, зная, че той страда и тогава ми става наполовин мъчно. Аз се намирам наполовината виновен, че станах причина той да каже лъжата. Като каже лъжата, той носи половината и аз половината.
към беседата >>
В тия тесни стаи целия ден ходиш смутен в ума си, туй нямаш, онова нямаш.
Вие казвате: „Той ме позна.“ От вашето гледище, според вашето пророкуване е погрешно. Когато един човек пуснат от затвора, влошават ли се работите му или печели? Когато го турят в затвора, по-хубаво ли е? Който се ражда, е в затвора, а който умира, е вън от затвора. Какъв е въздухът в затвора?
В тия тесни стаи целия ден ходиш смутен в ума си, туй нямаш, онова нямаш.
Вечерта сънищата те безпокоят. Дойде твоята възлюблена, хука те. Дойдат децата, хукат те. Дойде слугата, роптае. Ти казваш: „Дано си поживея.“
към беседата >>
Като ме излъже, зная, че той страда и тогава ми става наполовин мъчно.
Те не са хубави. Трябва да знаем. Казва: „Аз ги познавам.“ – Как? „Лъже ме.“ – Аз пък не зная кой ме лъже. – „Как не знаеш, умен човек си.“ Всеки мисли, че не лъже.
Като ме излъже, зная, че той страда и тогава ми става наполовин мъчно.
Аз се намирам наполовината виновен, че станах причина той да каже лъжата. Като каже лъжата, той носи половината и аз половината.
към беседата >>
Вечерта сънищата те безпокоят.
Когато един човек пуснат от затвора, влошават ли се работите му или печели? Когато го турят в затвора, по-хубаво ли е? Който се ражда, е в затвора, а който умира, е вън от затвора. Какъв е въздухът в затвора? В тия тесни стаи целия ден ходиш смутен в ума си, туй нямаш, онова нямаш.
Вечерта сънищата те безпокоят.
Дойде твоята възлюблена, хука те. Дойдат децата, хукат те. Дойде слугата, роптае. Ти казваш: „Дано си поживея.“
към беседата >>
Аз се намирам наполовината виновен, че станах причина той да каже лъжата.
Трябва да знаем. Казва: „Аз ги познавам.“ – Как? „Лъже ме.“ – Аз пък не зная кой ме лъже. – „Как не знаеш, умен човек си.“ Всеки мисли, че не лъже. Като ме излъже, зная, че той страда и тогава ми става наполовин мъчно.
Аз се намирам наполовината виновен, че станах причина той да каже лъжата.
Като каже лъжата, той носи половината и аз половината.
към беседата >>
Дойде твоята възлюблена, хука те.
Когато го турят в затвора, по-хубаво ли е? Който се ражда, е в затвора, а който умира, е вън от затвора. Какъв е въздухът в затвора? В тия тесни стаи целия ден ходиш смутен в ума си, туй нямаш, онова нямаш. Вечерта сънищата те безпокоят.
Дойде твоята възлюблена, хука те.
Дойдат децата, хукат те. Дойде слугата, роптае. Ти казваш: „Дано си поживея.“
към беседата >>
Като каже лъжата, той носи половината и аз половината.
Казва: „Аз ги познавам.“ – Как? „Лъже ме.“ – Аз пък не зная кой ме лъже. – „Как не знаеш, умен човек си.“ Всеки мисли, че не лъже. Като ме излъже, зная, че той страда и тогава ми става наполовин мъчно. Аз се намирам наполовината виновен, че станах причина той да каже лъжата.
Като каже лъжата, той носи половината и аз половината.
към беседата >>
Дойдат децата, хукат те.
Който се ражда, е в затвора, а който умира, е вън от затвора. Какъв е въздухът в затвора? В тия тесни стаи целия ден ходиш смутен в ума си, туй нямаш, онова нямаш. Вечерта сънищата те безпокоят. Дойде твоята възлюблена, хука те.
Дойдат децата, хукат те.
Дойде слугата, роптае. Ти казваш: „Дано си поживея.“
към беседата >>
Щом знаете погрешките на хората, половината вие ще носите.
Щом знаете погрешките на хората, половината вие ще носите.
Щом познавате доброто, половината вие ще носите. Затова познавайте кои хора ви обичат, за да имате половината от тяхната Любов, половината от придобивката на самата Любов. Щом познавате кои хора са лоши, ще им плащате борчовете. В невидимия свят ще те питат: „Ти видя ли го колко открадна? “ – „10 000 лева.“ – „Скоро 5000 лева тук!
към беседата >>
Дойде слугата, роптае.
Какъв е въздухът в затвора? В тия тесни стаи целия ден ходиш смутен в ума си, туй нямаш, онова нямаш. Вечерта сънищата те безпокоят. Дойде твоята възлюблена, хука те. Дойдат децата, хукат те.
Дойде слугата, роптае.
Ти казваш: „Дано си поживея.“
към беседата >>
Щом познавате доброто, половината вие ще носите.
Щом знаете погрешките на хората, половината вие ще носите.
Щом познавате доброто, половината вие ще носите.
Затова познавайте кои хора ви обичат, за да имате половината от тяхната Любов, половината от придобивката на самата Любов. Щом познавате кои хора са лоши, ще им плащате борчовете. В невидимия свят ще те питат: „Ти видя ли го колко открадна? “ – „10 000 лева.“ – „Скоро 5000 лева тук! “ Като си го видял, не може да лъжеш.
към беседата >>
Ти казваш: „Дано си поживея.“
В тия тесни стаи целия ден ходиш смутен в ума си, туй нямаш, онова нямаш. Вечерта сънищата те безпокоят. Дойде твоята възлюблена, хука те. Дойдат децата, хукат те. Дойде слугата, роптае.
Ти казваш: „Дано си поживея.“
към беседата >>
Затова познавайте кои хора ви обичат, за да имате половината от тяхната Любов, половината от придобивката на самата Любов.
Щом знаете погрешките на хората, половината вие ще носите. Щом познавате доброто, половината вие ще носите.
Затова познавайте кои хора ви обичат, за да имате половината от тяхната Любов, половината от придобивката на самата Любов.
Щом познавате кои хора са лоши, ще им плащате борчовете. В невидимия свят ще те питат: „Ти видя ли го колко открадна? “ – „10 000 лева.“ – „Скоро 5000 лева тук! “ Като си го видял, не може да лъжеш. Ако кажеш, че не си го видял, двойна глоба ще платиш.
към беседата >>
Аз ви казвам: По тоя начин, по който вие възпитавате хората, те никога няма да се възпитат.
Аз ви казвам: По тоя начин, по който вие възпитавате хората, те никога няма да се възпитат.
Мислите ли един кръчмар, който пои хората с вино, с коняк, със спирт, че тия хора ще станат гении, светии? Идиоти ще станат след време. Всичко, което имат, ще изгубят и ще се влоши положението. Той ходи и угажда на кръчмаря – днес едно килце, утре едно килце, връща се пиян. Една майка казвала на сина си: „Синко, къща няма да въртиш.“ Връща се синът една вечер, напил се и казва на майка си: „Мамо, ти казваш, че къща няма да въртя, но виждаш, че сега къщата се върти.“
към беседата >>
Щом познавате кои хора са лоши, ще им плащате борчовете.
Щом знаете погрешките на хората, половината вие ще носите. Щом познавате доброто, половината вие ще носите. Затова познавайте кои хора ви обичат, за да имате половината от тяхната Любов, половината от придобивката на самата Любов.
Щом познавате кои хора са лоши, ще им плащате борчовете.
В невидимия свят ще те питат: „Ти видя ли го колко открадна? “ – „10 000 лева.“ – „Скоро 5000 лева тук! “ Като си го видял, не може да лъжеш. Ако кажеш, че не си го видял, двойна глоба ще платиш. Щом си го видял, че е откраднал, ти ще платиш половината.
към беседата >>
Мислите ли един кръчмар, който пои хората с вино, с коняк, със спирт, че тия хора ще станат гении, светии?
Аз ви казвам: По тоя начин, по който вие възпитавате хората, те никога няма да се възпитат.
Мислите ли един кръчмар, който пои хората с вино, с коняк, със спирт, че тия хора ще станат гении, светии?
Идиоти ще станат след време. Всичко, което имат, ще изгубят и ще се влоши положението. Той ходи и угажда на кръчмаря – днес едно килце, утре едно килце, връща се пиян. Една майка казвала на сина си: „Синко, къща няма да въртиш.“ Връща се синът една вечер, напил се и казва на майка си: „Мамо, ти казваш, че къща няма да въртя, но виждаш, че сега къщата се върти.“
към беседата >>
В невидимия свят ще те питат: „Ти видя ли го колко открадна?
Щом знаете погрешките на хората, половината вие ще носите. Щом познавате доброто, половината вие ще носите. Затова познавайте кои хора ви обичат, за да имате половината от тяхната Любов, половината от придобивката на самата Любов. Щом познавате кои хора са лоши, ще им плащате борчовете.
В невидимия свят ще те питат: „Ти видя ли го колко открадна?
“ – „10 000 лева.“ – „Скоро 5000 лева тук! “ Като си го видял, не може да лъжеш. Ако кажеш, че не си го видял, двойна глоба ще платиш. Щом си го видял, че е откраднал, ти ще платиш половината.
към беседата >>
Идиоти ще станат след време.
Аз ви казвам: По тоя начин, по който вие възпитавате хората, те никога няма да се възпитат. Мислите ли един кръчмар, който пои хората с вино, с коняк, със спирт, че тия хора ще станат гении, светии?
Идиоти ще станат след време.
Всичко, което имат, ще изгубят и ще се влоши положението. Той ходи и угажда на кръчмаря – днес едно килце, утре едно килце, връща се пиян. Една майка казвала на сина си: „Синко, къща няма да въртиш.“ Връща се синът една вечер, напил се и казва на майка си: „Мамо, ти казваш, че къща няма да въртя, но виждаш, че сега къщата се върти.“
към беседата >>
“ – „10 000 лева.“ – „Скоро 5000 лева тук!
Щом знаете погрешките на хората, половината вие ще носите. Щом познавате доброто, половината вие ще носите. Затова познавайте кои хора ви обичат, за да имате половината от тяхната Любов, половината от придобивката на самата Любов. Щом познавате кои хора са лоши, ще им плащате борчовете. В невидимия свят ще те питат: „Ти видя ли го колко открадна?
“ – „10 000 лева.“ – „Скоро 5000 лева тук!
“ Като си го видял, не може да лъжеш. Ако кажеш, че не си го видял, двойна глоба ще платиш. Щом си го видял, че е откраднал, ти ще платиш половината.
към беседата >>
Ще засегна думите „истинно“, „честно“ и „справедливо“.
Ще засегна думите „истинно“, „честно“ и „справедливо“.
Един въпрос за наследствеността, за вътрешните и външните условия на живота и на човешкия характер.
към беседата >>
Всичко, което имат, ще изгубят и ще се влоши положението.
Аз ви казвам: По тоя начин, по който вие възпитавате хората, те никога няма да се възпитат. Мислите ли един кръчмар, който пои хората с вино, с коняк, със спирт, че тия хора ще станат гении, светии? Идиоти ще станат след време.
Всичко, което имат, ще изгубят и ще се влоши положението.
Той ходи и угажда на кръчмаря – днес едно килце, утре едно килце, връща се пиян. Една майка казвала на сина си: „Синко, къща няма да въртиш.“ Връща се синът една вечер, напил се и казва на майка си: „Мамо, ти казваш, че къща няма да въртя, но виждаш, че сега къщата се върти.“
към беседата >>
“ Като си го видял, не може да лъжеш.
Щом познавате доброто, половината вие ще носите. Затова познавайте кои хора ви обичат, за да имате половината от тяхната Любов, половината от придобивката на самата Любов. Щом познавате кои хора са лоши, ще им плащате борчовете. В невидимия свят ще те питат: „Ти видя ли го колко открадна? “ – „10 000 лева.“ – „Скоро 5000 лева тук!
“ Като си го видял, не може да лъжеш.
Ако кажеш, че не си го видял, двойна глоба ще платиш. Щом си го видял, че е откраднал, ти ще платиш половината.
към беседата >>
Един въпрос за наследствеността, за вътрешните и външните условия на живота и на човешкия характер.
Ще засегна думите „истинно“, „честно“ и „справедливо“.
Един въпрос за наследствеността, за вътрешните и външните условия на живота и на човешкия характер.
към беседата >>
Той ходи и угажда на кръчмаря – днес едно килце, утре едно килце, връща се пиян.
Аз ви казвам: По тоя начин, по който вие възпитавате хората, те никога няма да се възпитат. Мислите ли един кръчмар, който пои хората с вино, с коняк, със спирт, че тия хора ще станат гении, светии? Идиоти ще станат след време. Всичко, което имат, ще изгубят и ще се влоши положението.
Той ходи и угажда на кръчмаря – днес едно килце, утре едно килце, връща се пиян.
Една майка казвала на сина си: „Синко, къща няма да въртиш.“ Връща се синът една вечер, напил се и казва на майка си: „Мамо, ти казваш, че къща няма да въртя, но виждаш, че сега къщата се върти.“
към беседата >>
Ако кажеш, че не си го видял, двойна глоба ще платиш.
Затова познавайте кои хора ви обичат, за да имате половината от тяхната Любов, половината от придобивката на самата Любов. Щом познавате кои хора са лоши, ще им плащате борчовете. В невидимия свят ще те питат: „Ти видя ли го колко открадна? “ – „10 000 лева.“ – „Скоро 5000 лева тук! “ Като си го видял, не може да лъжеш.
Ако кажеш, че не си го видял, двойна глоба ще платиш.
Щом си го видял, че е откраднал, ти ще платиш половината.
към беседата >>
Човек на Земята се ражда и всичко, което носи в себе си, от Бога му е дадено, нищо няма свое.
Човек на Земята се ражда и всичко, което носи в себе си, от Бога му е дадено, нищо няма свое.
Той казва, че има свое. Малко погрешна идея е, когато казвате това. Кое е мое? Което съм унаследил, мое ли е? Което спечелиш от даденото от Бога, то е твое.
към беседата >>
Една майка казвала на сина си: „Синко, къща няма да въртиш.“ Връща се синът една вечер, напил се и казва на майка си: „Мамо, ти казваш, че къща няма да въртя, но виждаш, че сега къщата се върти.“
Аз ви казвам: По тоя начин, по който вие възпитавате хората, те никога няма да се възпитат. Мислите ли един кръчмар, който пои хората с вино, с коняк, със спирт, че тия хора ще станат гении, светии? Идиоти ще станат след време. Всичко, което имат, ще изгубят и ще се влоши положението. Той ходи и угажда на кръчмаря – днес едно килце, утре едно килце, връща се пиян.
Една майка казвала на сина си: „Синко, къща няма да въртиш.“ Връща се синът една вечер, напил се и казва на майка си: „Мамо, ти казваш, че къща няма да въртя, но виждаш, че сега къщата се върти.“
към беседата >>
Щом си го видял, че е откраднал, ти ще платиш половината.
Щом познавате кои хора са лоши, ще им плащате борчовете. В невидимия свят ще те питат: „Ти видя ли го колко открадна? “ – „10 000 лева.“ – „Скоро 5000 лева тук! “ Като си го видял, не може да лъжеш. Ако кажеш, че не си го видял, двойна глоба ще платиш.
Щом си го видял, че е откраднал, ти ще платиш половината.
към беседата >>
Той казва, че има свое.
Човек на Земята се ражда и всичко, което носи в себе си, от Бога му е дадено, нищо няма свое.
Той казва, че има свое.
Малко погрешна идея е, когато казвате това. Кое е мое? Което съм унаследил, мое ли е? Което спечелиш от даденото от Бога, то е твое. От наследствеността, която си придобил, което спечелиш, то е твое.
към беседата >>
Оставете вашите объркани религиозни убеждения, които въртят къщата.
Оставете вашите объркани религиозни убеждения, които въртят къщата.
Аз не обичам хора, които в духовния свят лъжат. Няма нещо по-гнусно от лъжата. Не допущай лъжата. Ако излъжеш, в себе си кажи: „Не е хубаво.“
към беседата >>
Стават тия примери да ви обясня.
Стават тия примери да ви обясня.
Дойде един, че ми казва: „Дай ми 10 000 лева и след две седмици ще ги върна.“ След две седмици казва: „Едва 5000 лева може да ти дам“ и онзи даде петте хиляди лева. Той няма какво да роптае, но да благодари, че е дал петте хиляди. Да благодари, че е научил нещо хубаво, една опитност има. Този човек е честен, казва: „5000 лева имам, повече не мога да платя.“ Сега може да обясня. Той можеше да му каже така: „В едно минало прераждане аз на тебе 5000 лева ти ги дадох, пък ти не ги плати.
към беседата >>
Малко погрешна идея е, когато казвате това.
Човек на Земята се ражда и всичко, което носи в себе си, от Бога му е дадено, нищо няма свое. Той казва, че има свое.
Малко погрешна идея е, когато казвате това.
Кое е мое? Което съм унаследил, мое ли е? Което спечелиш от даденото от Бога, то е твое. От наследствеността, която си придобил, което спечелиш, то е твое. Не са твои условията, наследствеността, която имаш в себе си, не е твоя.
към беседата >>
Аз не обичам хора, които в духовния свят лъжат.
Оставете вашите объркани религиозни убеждения, които въртят къщата.
Аз не обичам хора, които в духовния свят лъжат.
Няма нещо по-гнусно от лъжата. Не допущай лъжата. Ако излъжеш, в себе си кажи: „Не е хубаво.“
към беседата >>
Дойде един, че ми казва: „Дай ми 10 000 лева и след две седмици ще ги върна.“ След две седмици казва: „Едва 5000 лева може да ти дам“ и онзи даде петте хиляди лева.
Стават тия примери да ви обясня.
Дойде един, че ми казва: „Дай ми 10 000 лева и след две седмици ще ги върна.“ След две седмици казва: „Едва 5000 лева може да ти дам“ и онзи даде петте хиляди лева.
Той няма какво да роптае, но да благодари, че е дал петте хиляди. Да благодари, че е научил нещо хубаво, една опитност има. Този човек е честен, казва: „5000 лева имам, повече не мога да платя.“ Сега може да обясня. Той можеше да му каже така: „В едно минало прераждане аз на тебе 5000 лева ти ги дадох, пък ти не ги плати. Сега ти направих същото.“
към беседата >>
Кое е мое?
Човек на Земята се ражда и всичко, което носи в себе си, от Бога му е дадено, нищо няма свое. Той казва, че има свое. Малко погрешна идея е, когато казвате това.
Кое е мое?
Което съм унаследил, мое ли е? Което спечелиш от даденото от Бога, то е твое. От наследствеността, която си придобил, което спечелиш, то е твое. Не са твои условията, наследствеността, която имаш в себе си, не е твоя. Доброто и злото съществуват.
към беседата >>
Няма нещо по-гнусно от лъжата.
Оставете вашите объркани религиозни убеждения, които въртят къщата. Аз не обичам хора, които в духовния свят лъжат.
Няма нещо по-гнусно от лъжата.
Не допущай лъжата. Ако излъжеш, в себе си кажи: „Не е хубаво.“
към беседата >>
Той няма какво да роптае, но да благодари, че е дал петте хиляди.
Стават тия примери да ви обясня. Дойде един, че ми казва: „Дай ми 10 000 лева и след две седмици ще ги върна.“ След две седмици казва: „Едва 5000 лева може да ти дам“ и онзи даде петте хиляди лева.
Той няма какво да роптае, но да благодари, че е дал петте хиляди.
Да благодари, че е научил нещо хубаво, една опитност има. Този човек е честен, казва: „5000 лева имам, повече не мога да платя.“ Сега може да обясня. Той можеше да му каже така: „В едно минало прераждане аз на тебе 5000 лева ти ги дадох, пък ти не ги плати. Сега ти направих същото.“
към беседата >>
Което съм унаследил, мое ли е?
Човек на Земята се ражда и всичко, което носи в себе си, от Бога му е дадено, нищо няма свое. Той казва, че има свое. Малко погрешна идея е, когато казвате това. Кое е мое?
Което съм унаследил, мое ли е?
Което спечелиш от даденото от Бога, то е твое. От наследствеността, която си придобил, което спечелиш, то е твое. Не са твои условията, наследствеността, която имаш в себе си, не е твоя. Доброто и злото съществуват. Ти като влизаш в доброто, ставаш добър и като работиш със злото, ставаш лош.
към беседата >>
Не допущай лъжата.
Оставете вашите объркани религиозни убеждения, които въртят къщата. Аз не обичам хора, които в духовния свят лъжат. Няма нещо по-гнусно от лъжата.
Не допущай лъжата.
Ако излъжеш, в себе си кажи: „Не е хубаво.“
към беседата >>
Да благодари, че е научил нещо хубаво, една опитност има.
Стават тия примери да ви обясня. Дойде един, че ми казва: „Дай ми 10 000 лева и след две седмици ще ги върна.“ След две седмици казва: „Едва 5000 лева може да ти дам“ и онзи даде петте хиляди лева. Той няма какво да роптае, но да благодари, че е дал петте хиляди.
Да благодари, че е научил нещо хубаво, една опитност има.
Този човек е честен, казва: „5000 лева имам, повече не мога да платя.“ Сега може да обясня. Той можеше да му каже така: „В едно минало прераждане аз на тебе 5000 лева ти ги дадох, пък ти не ги плати. Сега ти направих същото.“
към беседата >>
Което спечелиш от даденото от Бога, то е твое.
Човек на Земята се ражда и всичко, което носи в себе си, от Бога му е дадено, нищо няма свое. Той казва, че има свое. Малко погрешна идея е, когато казвате това. Кое е мое? Което съм унаследил, мое ли е?
Което спечелиш от даденото от Бога, то е твое.
От наследствеността, която си придобил, което спечелиш, то е твое. Не са твои условията, наследствеността, която имаш в себе си, не е твоя. Доброто и злото съществуват. Ти като влизаш в доброто, ставаш добър и като работиш със злото, ставаш лош. Характер е туй, което си придобил, то определя твоето бъдеще.
към беседата >>
Ако излъжеш, в себе си кажи: „Не е хубаво.“
Оставете вашите объркани религиозни убеждения, които въртят къщата. Аз не обичам хора, които в духовния свят лъжат. Няма нещо по-гнусно от лъжата. Не допущай лъжата.
Ако излъжеш, в себе си кажи: „Не е хубаво.“
към беседата >>
Този човек е честен, казва: „5000 лева имам, повече не мога да платя.“ Сега може да обясня.
Стават тия примери да ви обясня. Дойде един, че ми казва: „Дай ми 10 000 лева и след две седмици ще ги върна.“ След две седмици казва: „Едва 5000 лева може да ти дам“ и онзи даде петте хиляди лева. Той няма какво да роптае, но да благодари, че е дал петте хиляди. Да благодари, че е научил нещо хубаво, една опитност има.
Този човек е честен, казва: „5000 лева имам, повече не мога да платя.“ Сега може да обясня.
Той можеше да му каже така: „В едно минало прераждане аз на тебе 5000 лева ти ги дадох, пък ти не ги плати. Сега ти направих същото.“
към беседата >>
От наследствеността, която си придобил, което спечелиш, то е твое.
Той казва, че има свое. Малко погрешна идея е, когато казвате това. Кое е мое? Което съм унаследил, мое ли е? Което спечелиш от даденото от Бога, то е твое.
От наследствеността, която си придобил, което спечелиш, то е твое.
Не са твои условията, наследствеността, която имаш в себе си, не е твоя. Доброто и злото съществуват. Ти като влизаш в доброто, ставаш добър и като работиш със злото, ставаш лош. Характер е туй, което си придобил, то определя твоето бъдеще.
към беседата >>
Ако е за светия, по-голям светия от мене няма в света и виждам колко слабости има, не е така лесна работа.
Ако е за светия, по-голям светия от мене няма в света и виждам колко слабости има, не е така лесна работа.
Дойде някой човек, не съм разположен. Явява се разположение в мене да му кажа: „Уморен съм.“ Гледам – Любовта седи пред мене, усмихва се, изпитва ме какво ще кажа. Казвам: „Заповядайте, влезте.“ Като погледна туй лице, казвам: „Чакай, да, ти не си разположен.“ Дойде някой и казва: „Болен съм.“ Дойде някой и казвам: Няма да ми разправяш как стомахът те боли сутрин и вечер, няма да ми разправяш за тия работи, защото съм изучавал човешките болести. Болестта е една красива мома. Тебе не те харесват момите, затова те привличат.
към беседата >>
Той можеше да му каже така: „В едно минало прераждане аз на тебе 5000 лева ти ги дадох, пък ти не ги плати.
Стават тия примери да ви обясня. Дойде един, че ми казва: „Дай ми 10 000 лева и след две седмици ще ги върна.“ След две седмици казва: „Едва 5000 лева може да ти дам“ и онзи даде петте хиляди лева. Той няма какво да роптае, но да благодари, че е дал петте хиляди. Да благодари, че е научил нещо хубаво, една опитност има. Този човек е честен, казва: „5000 лева имам, повече не мога да платя.“ Сега може да обясня.
Той можеше да му каже така: „В едно минало прераждане аз на тебе 5000 лева ти ги дадох, пък ти не ги плати.
Сега ти направих същото.“
към беседата >>
Не са твои условията, наследствеността, която имаш в себе си, не е твоя.
Малко погрешна идея е, когато казвате това. Кое е мое? Което съм унаследил, мое ли е? Което спечелиш от даденото от Бога, то е твое. От наследствеността, която си придобил, което спечелиш, то е твое.
Не са твои условията, наследствеността, която имаш в себе си, не е твоя.
Доброто и злото съществуват. Ти като влизаш в доброто, ставаш добър и като работиш със злото, ставаш лош. Характер е туй, което си придобил, то определя твоето бъдеще.
към беседата >>
Дойде някой човек, не съм разположен.
Ако е за светия, по-голям светия от мене няма в света и виждам колко слабости има, не е така лесна работа.
Дойде някой човек, не съм разположен.
Явява се разположение в мене да му кажа: „Уморен съм.“ Гледам – Любовта седи пред мене, усмихва се, изпитва ме какво ще кажа. Казвам: „Заповядайте, влезте.“ Като погледна туй лице, казвам: „Чакай, да, ти не си разположен.“ Дойде някой и казва: „Болен съм.“ Дойде някой и казвам: Няма да ми разправяш как стомахът те боли сутрин и вечер, няма да ми разправяш за тия работи, защото съм изучавал човешките болести. Болестта е една красива мома. Тебе не те харесват момите, затова те привличат. Туй са болестите.
към беседата >>
Сега ти направих същото.“
Дойде един, че ми казва: „Дай ми 10 000 лева и след две седмици ще ги върна.“ След две седмици казва: „Едва 5000 лева може да ти дам“ и онзи даде петте хиляди лева. Той няма какво да роптае, но да благодари, че е дал петте хиляди. Да благодари, че е научил нещо хубаво, една опитност има. Този човек е честен, казва: „5000 лева имам, повече не мога да платя.“ Сега може да обясня. Той можеше да му каже така: „В едно минало прераждане аз на тебе 5000 лева ти ги дадох, пък ти не ги плати.
Сега ти направих същото.“
към беседата >>
Доброто и злото съществуват.
Кое е мое? Което съм унаследил, мое ли е? Което спечелиш от даденото от Бога, то е твое. От наследствеността, която си придобил, което спечелиш, то е твое. Не са твои условията, наследствеността, която имаш в себе си, не е твоя.
Доброто и злото съществуват.
Ти като влизаш в доброто, ставаш добър и като работиш със злото, ставаш лош. Характер е туй, което си придобил, то определя твоето бъдеще.
към беседата >>
Явява се разположение в мене да му кажа: „Уморен съм.“ Гледам – Любовта седи пред мене, усмихва се, изпитва ме какво ще кажа.
Ако е за светия, по-голям светия от мене няма в света и виждам колко слабости има, не е така лесна работа. Дойде някой човек, не съм разположен.
Явява се разположение в мене да му кажа: „Уморен съм.“ Гледам – Любовта седи пред мене, усмихва се, изпитва ме какво ще кажа.
Казвам: „Заповядайте, влезте.“ Като погледна туй лице, казвам: „Чакай, да, ти не си разположен.“ Дойде някой и казва: „Болен съм.“ Дойде някой и казвам: Няма да ми разправяш как стомахът те боли сутрин и вечер, няма да ми разправяш за тия работи, защото съм изучавал човешките болести. Болестта е една красива мома. Тебе не те харесват момите, затова те привличат. Туй са болестите. На момъка казвам: Няма да лъжеш момите, ще се обхождаш добре с тях и здрав ще бъдеш.
към беседата >>
Този човек, на когото правиш добро, той ти е направил добро.
Този човек, на когото правиш добро, той ти е направил добро.
Този човек, на когото не правиш добро, той не ти е направил добро. Зло за зло, добро за добро. Сега някои хора казват: „Все зло имаме“. И ти си направил пакост. Не може да правиш добро и да ти правят зло.
към беседата >>
Ти като влизаш в доброто, ставаш добър и като работиш със злото, ставаш лош.
Което съм унаследил, мое ли е? Което спечелиш от даденото от Бога, то е твое. От наследствеността, която си придобил, което спечелиш, то е твое. Не са твои условията, наследствеността, която имаш в себе си, не е твоя. Доброто и злото съществуват.
Ти като влизаш в доброто, ставаш добър и като работиш със злото, ставаш лош.
Характер е туй, което си придобил, то определя твоето бъдеще.
към беседата >>
Казвам: „Заповядайте, влезте.“ Като погледна туй лице, казвам: „Чакай, да, ти не си разположен.“ Дойде някой и казва: „Болен съм.“ Дойде някой и казвам: Няма да ми разправяш как стомахът те боли сутрин и вечер, няма да ми разправяш за тия работи, защото съм изучавал човешките болести.
Ако е за светия, по-голям светия от мене няма в света и виждам колко слабости има, не е така лесна работа. Дойде някой човек, не съм разположен. Явява се разположение в мене да му кажа: „Уморен съм.“ Гледам – Любовта седи пред мене, усмихва се, изпитва ме какво ще кажа.
Казвам: „Заповядайте, влезте.“ Като погледна туй лице, казвам: „Чакай, да, ти не си разположен.“ Дойде някой и казва: „Болен съм.“ Дойде някой и казвам: Няма да ми разправяш как стомахът те боли сутрин и вечер, няма да ми разправяш за тия работи, защото съм изучавал човешките болести.
Болестта е една красива мома. Тебе не те харесват момите, затова те привличат. Туй са болестите. На момъка казвам: Няма да лъжеш момите, ще се обхождаш добре с тях и здрав ще бъдеш. Ако е мъж, казвам: Слушай, с жена си добре ще се обхождаш, няма да я биеш.
към беседата >>
Този човек, на когото не правиш добро, той не ти е направил добро.
Този човек, на когото правиш добро, той ти е направил добро.
Този човек, на когото не правиш добро, той не ти е направил добро.
Зло за зло, добро за добро. Сега някои хора казват: „Все зло имаме“. И ти си направил пакост. Не може да правиш добро и да ти правят зло. Това е невъзможно, немислимо е в сегашното положение, в което се намираме, понеже сме пратени на Земята на изпитание.
към беседата >>
Характер е туй, което си придобил, то определя твоето бъдеще.
Което спечелиш от даденото от Бога, то е твое. От наследствеността, която си придобил, което спечелиш, то е твое. Не са твои условията, наследствеността, която имаш в себе си, не е твоя. Доброто и злото съществуват. Ти като влизаш в доброто, ставаш добър и като работиш със злото, ставаш лош.
Характер е туй, което си придобил, то определя твоето бъдеще.
към беседата >>
Болестта е една красива мома.
Ако е за светия, по-голям светия от мене няма в света и виждам колко слабости има, не е така лесна работа. Дойде някой човек, не съм разположен. Явява се разположение в мене да му кажа: „Уморен съм.“ Гледам – Любовта седи пред мене, усмихва се, изпитва ме какво ще кажа. Казвам: „Заповядайте, влезте.“ Като погледна туй лице, казвам: „Чакай, да, ти не си разположен.“ Дойде някой и казва: „Болен съм.“ Дойде някой и казвам: Няма да ми разправяш как стомахът те боли сутрин и вечер, няма да ми разправяш за тия работи, защото съм изучавал човешките болести.
Болестта е една красива мома.
Тебе не те харесват момите, затова те привличат. Туй са болестите. На момъка казвам: Няма да лъжеш момите, ще се обхождаш добре с тях и здрав ще бъдеш. Ако е мъж, казвам: Слушай, с жена си добре ще се обхождаш, няма да я биеш. Ако я биеш, с Любов ще я биеш.
към беседата >>
Зло за зло, добро за добро.
Този човек, на когото правиш добро, той ти е направил добро. Този човек, на когото не правиш добро, той не ти е направил добро.
Зло за зло, добро за добро.
Сега някои хора казват: „Все зло имаме“. И ти си направил пакост. Не може да правиш добро и да ти правят зло. Това е невъзможно, немислимо е в сегашното положение, в което се намираме, понеже сме пратени на Земята на изпитание. Аз ако искам, може да избягам.
към беседата >>
Не се лакомете за чуждото знание, каквото хората имат.
Не се лакомете за чуждото знание, каквото хората имат.
Някой човек иска къща – не се лакоми за тази къща. Някой има хубави дрехи – не се лакоми за дрехите му. Някой има хубава шапка – не се лакоми за шапката му. Някой има хубави обуща – не се лакоми за обущата му. Някой има богато ядене – не се лакоми за яденето му.
към беседата >>
Тебе не те харесват момите, затова те привличат.
Ако е за светия, по-голям светия от мене няма в света и виждам колко слабости има, не е така лесна работа. Дойде някой човек, не съм разположен. Явява се разположение в мене да му кажа: „Уморен съм.“ Гледам – Любовта седи пред мене, усмихва се, изпитва ме какво ще кажа. Казвам: „Заповядайте, влезте.“ Като погледна туй лице, казвам: „Чакай, да, ти не си разположен.“ Дойде някой и казва: „Болен съм.“ Дойде някой и казвам: Няма да ми разправяш как стомахът те боли сутрин и вечер, няма да ми разправяш за тия работи, защото съм изучавал човешките болести. Болестта е една красива мома.
Тебе не те харесват момите, затова те привличат.
Туй са болестите. На момъка казвам: Няма да лъжеш момите, ще се обхождаш добре с тях и здрав ще бъдеш. Ако е мъж, казвам: Слушай, с жена си добре ще се обхождаш, няма да я биеш. Ако я биеш, с Любов ще я биеш. Ако е без Любов, лошо биеш.
към беседата >>
Сега някои хора казват: „Все зло имаме“.
Този човек, на когото правиш добро, той ти е направил добро. Този човек, на когото не правиш добро, той не ти е направил добро. Зло за зло, добро за добро.
Сега някои хора казват: „Все зло имаме“.
И ти си направил пакост. Не може да правиш добро и да ти правят зло. Това е невъзможно, немислимо е в сегашното положение, в което се намираме, понеже сме пратени на Земята на изпитание. Аз ако искам, може да избягам. Още като иде да ми иска пари, ще стана невидим.
към беседата >>
Някой човек иска къща – не се лакоми за тази къща.
Не се лакомете за чуждото знание, каквото хората имат.
Някой човек иска къща – не се лакоми за тази къща.
Някой има хубави дрехи – не се лакоми за дрехите му. Някой има хубава шапка – не се лакоми за шапката му. Някой има хубави обуща – не се лакоми за обущата му. Някой има богато ядене – не се лакоми за яденето му. За нищо не се лакоми, нищо не пожелавай, нека се радва той.
към беседата >>
Туй са болестите.
Дойде някой човек, не съм разположен. Явява се разположение в мене да му кажа: „Уморен съм.“ Гледам – Любовта седи пред мене, усмихва се, изпитва ме какво ще кажа. Казвам: „Заповядайте, влезте.“ Като погледна туй лице, казвам: „Чакай, да, ти не си разположен.“ Дойде някой и казва: „Болен съм.“ Дойде някой и казвам: Няма да ми разправяш как стомахът те боли сутрин и вечер, няма да ми разправяш за тия работи, защото съм изучавал човешките болести. Болестта е една красива мома. Тебе не те харесват момите, затова те привличат.
Туй са болестите.
На момъка казвам: Няма да лъжеш момите, ще се обхождаш добре с тях и здрав ще бъдеш. Ако е мъж, казвам: Слушай, с жена си добре ще се обхождаш, няма да я биеш. Ако я биеш, с Любов ще я биеш. Ако е без Любов, лошо биеш. Ако е господар, казвам: С Любов ще плащаш.
към беседата >>
И ти си направил пакост.
Този човек, на когото правиш добро, той ти е направил добро. Този човек, на когото не правиш добро, той не ти е направил добро. Зло за зло, добро за добро. Сега някои хора казват: „Все зло имаме“.
И ти си направил пакост.
Не може да правиш добро и да ти правят зло. Това е невъзможно, немислимо е в сегашното положение, в което се намираме, понеже сме пратени на Земята на изпитание. Аз ако искам, може да избягам. Още като иде да ми иска пари, ще стана невидим. Казвам: „Няма ме.“ Какво ще ме лъже той, аз зная, че той ще ме лъже.
към беседата >>
Някой има хубави дрехи – не се лакоми за дрехите му.
Не се лакомете за чуждото знание, каквото хората имат. Някой човек иска къща – не се лакоми за тази къща.
Някой има хубави дрехи – не се лакоми за дрехите му.
Някой има хубава шапка – не се лакоми за шапката му. Някой има хубави обуща – не се лакоми за обущата му. Някой има богато ядене – не се лакоми за яденето му. За нищо не се лакоми, нищо не пожелавай, нека се радва той.
към беседата >>
На момъка казвам: Няма да лъжеш момите, ще се обхождаш добре с тях и здрав ще бъдеш.
Явява се разположение в мене да му кажа: „Уморен съм.“ Гледам – Любовта седи пред мене, усмихва се, изпитва ме какво ще кажа. Казвам: „Заповядайте, влезте.“ Като погледна туй лице, казвам: „Чакай, да, ти не си разположен.“ Дойде някой и казва: „Болен съм.“ Дойде някой и казвам: Няма да ми разправяш как стомахът те боли сутрин и вечер, няма да ми разправяш за тия работи, защото съм изучавал човешките болести. Болестта е една красива мома. Тебе не те харесват момите, затова те привличат. Туй са болестите.
На момъка казвам: Няма да лъжеш момите, ще се обхождаш добре с тях и здрав ще бъдеш.
Ако е мъж, казвам: Слушай, с жена си добре ще се обхождаш, няма да я биеш. Ако я биеш, с Любов ще я биеш. Ако е без Любов, лошо биеш. Ако е господар, казвам: С Любов ще плащаш. Ако е без Любов, голямо нещастие ще ти се случи.
към беседата >>
Не може да правиш добро и да ти правят зло.
Този човек, на когото правиш добро, той ти е направил добро. Този човек, на когото не правиш добро, той не ти е направил добро. Зло за зло, добро за добро. Сега някои хора казват: „Все зло имаме“. И ти си направил пакост.
Не може да правиш добро и да ти правят зло.
Това е невъзможно, немислимо е в сегашното положение, в което се намираме, понеже сме пратени на Земята на изпитание. Аз ако искам, може да избягам. Още като иде да ми иска пари, ще стана невидим. Казвам: „Няма ме.“ Какво ще ме лъже той, аз зная, че той ще ме лъже. Имам и други начини на лекуване – аз зная, че след година той ще дойде да ме лъже.
към беседата >>
Някой има хубава шапка – не се лакоми за шапката му.
Не се лакомете за чуждото знание, каквото хората имат. Някой човек иска къща – не се лакоми за тази къща. Някой има хубави дрехи – не се лакоми за дрехите му.
Някой има хубава шапка – не се лакоми за шапката му.
Някой има хубави обуща – не се лакоми за обущата му. Някой има богато ядене – не се лакоми за яденето му. За нищо не се лакоми, нищо не пожелавай, нека се радва той.
към беседата >>
Ако е мъж, казвам: Слушай, с жена си добре ще се обхождаш, няма да я биеш.
Казвам: „Заповядайте, влезте.“ Като погледна туй лице, казвам: „Чакай, да, ти не си разположен.“ Дойде някой и казва: „Болен съм.“ Дойде някой и казвам: Няма да ми разправяш как стомахът те боли сутрин и вечер, няма да ми разправяш за тия работи, защото съм изучавал човешките болести. Болестта е една красива мома. Тебе не те харесват момите, затова те привличат. Туй са болестите. На момъка казвам: Няма да лъжеш момите, ще се обхождаш добре с тях и здрав ще бъдеш.
Ако е мъж, казвам: Слушай, с жена си добре ще се обхождаш, няма да я биеш.
Ако я биеш, с Любов ще я биеш. Ако е без Любов, лошо биеш. Ако е господар, казвам: С Любов ще плащаш. Ако е без Любов, голямо нещастие ще ти се случи. На слугата казвам: С Любов ще служиш.
към беседата >>
Това е невъзможно, немислимо е в сегашното положение, в което се намираме, понеже сме пратени на Земята на изпитание.
Този човек, на когото не правиш добро, той не ти е направил добро. Зло за зло, добро за добро. Сега някои хора казват: „Все зло имаме“. И ти си направил пакост. Не може да правиш добро и да ти правят зло.
Това е невъзможно, немислимо е в сегашното положение, в което се намираме, понеже сме пратени на Земята на изпитание.
Аз ако искам, може да избягам. Още като иде да ми иска пари, ще стана невидим. Казвам: „Няма ме.“ Какво ще ме лъже той, аз зная, че той ще ме лъже. Имам и други начини на лекуване – аз зная, че след година той ще дойде да ме лъже. Аз подобря неговото положение и той се отказва да ме лъже.
към беседата >>
Някой има хубави обуща – не се лакоми за обущата му.
Не се лакомете за чуждото знание, каквото хората имат. Някой човек иска къща – не се лакоми за тази къща. Някой има хубави дрехи – не се лакоми за дрехите му. Някой има хубава шапка – не се лакоми за шапката му.
Някой има хубави обуща – не се лакоми за обущата му.
Някой има богато ядене – не се лакоми за яденето му. За нищо не се лакоми, нищо не пожелавай, нека се радва той.
към беседата >>
Ако я биеш, с Любов ще я биеш.
Болестта е една красива мома. Тебе не те харесват момите, затова те привличат. Туй са болестите. На момъка казвам: Няма да лъжеш момите, ще се обхождаш добре с тях и здрав ще бъдеш. Ако е мъж, казвам: Слушай, с жена си добре ще се обхождаш, няма да я биеш.
Ако я биеш, с Любов ще я биеш.
Ако е без Любов, лошо биеш. Ако е господар, казвам: С Любов ще плащаш. Ако е без Любов, голямо нещастие ще ти се случи. На слугата казвам: С Любов ще служиш. Ученици, учители, навсякъде този закон ще приложите.
към беседата >>
Аз ако искам, може да избягам.
Зло за зло, добро за добро. Сега някои хора казват: „Все зло имаме“. И ти си направил пакост. Не може да правиш добро и да ти правят зло. Това е невъзможно, немислимо е в сегашното положение, в което се намираме, понеже сме пратени на Земята на изпитание.
Аз ако искам, може да избягам.
Още като иде да ми иска пари, ще стана невидим. Казвам: „Няма ме.“ Какво ще ме лъже той, аз зная, че той ще ме лъже. Имам и други начини на лекуване – аз зная, че след година той ще дойде да ме лъже. Аз подобря неговото положение и той се отказва да ме лъже. Аз като подобря положението му, няма да ме лъже.
към беседата >>
Някой има богато ядене – не се лакоми за яденето му.
Не се лакомете за чуждото знание, каквото хората имат. Някой човек иска къща – не се лакоми за тази къща. Някой има хубави дрехи – не се лакоми за дрехите му. Някой има хубава шапка – не се лакоми за шапката му. Някой има хубави обуща – не се лакоми за обущата му.
Някой има богато ядене – не се лакоми за яденето му.
За нищо не се лакоми, нищо не пожелавай, нека се радва той.
към беседата >>
Ако е без Любов, лошо биеш.
Тебе не те харесват момите, затова те привличат. Туй са болестите. На момъка казвам: Няма да лъжеш момите, ще се обхождаш добре с тях и здрав ще бъдеш. Ако е мъж, казвам: Слушай, с жена си добре ще се обхождаш, няма да я биеш. Ако я биеш, с Любов ще я биеш.
Ако е без Любов, лошо биеш.
Ако е господар, казвам: С Любов ще плащаш. Ако е без Любов, голямо нещастие ще ти се случи. На слугата казвам: С Любов ще служиш. Ученици, учители, навсякъде този закон ще приложите. Той мисли, че се е молил и че задоволил Господа.
към беседата >>
Още като иде да ми иска пари, ще стана невидим.
Сега някои хора казват: „Все зло имаме“. И ти си направил пакост. Не може да правиш добро и да ти правят зло. Това е невъзможно, немислимо е в сегашното положение, в което се намираме, понеже сме пратени на Земята на изпитание. Аз ако искам, може да избягам.
Още като иде да ми иска пари, ще стана невидим.
Казвам: „Няма ме.“ Какво ще ме лъже той, аз зная, че той ще ме лъже. Имам и други начини на лекуване – аз зная, че след година той ще дойде да ме лъже. Аз подобря неговото положение и той се отказва да ме лъже. Аз като подобря положението му, няма да ме лъже.
към беседата >>
За нищо не се лакоми, нищо не пожелавай, нека се радва той.
Някой човек иска къща – не се лакоми за тази къща. Някой има хубави дрехи – не се лакоми за дрехите му. Някой има хубава шапка – не се лакоми за шапката му. Някой има хубави обуща – не се лакоми за обущата му. Някой има богато ядене – не се лакоми за яденето му.
За нищо не се лакоми, нищо не пожелавай, нека се радва той.
към беседата >>
Ако е господар, казвам: С Любов ще плащаш.
Туй са болестите. На момъка казвам: Няма да лъжеш момите, ще се обхождаш добре с тях и здрав ще бъдеш. Ако е мъж, казвам: Слушай, с жена си добре ще се обхождаш, няма да я биеш. Ако я биеш, с Любов ще я биеш. Ако е без Любов, лошо биеш.
Ако е господар, казвам: С Любов ще плащаш.
Ако е без Любов, голямо нещастие ще ти се случи. На слугата казвам: С Любов ще служиш. Ученици, учители, навсякъде този закон ще приложите. Той мисли, че се е молил и че задоволил Господа.
към беседата >>
Казвам: „Няма ме.“ Какво ще ме лъже той, аз зная, че той ще ме лъже.
И ти си направил пакост. Не може да правиш добро и да ти правят зло. Това е невъзможно, немислимо е в сегашното положение, в което се намираме, понеже сме пратени на Земята на изпитание. Аз ако искам, може да избягам. Още като иде да ми иска пари, ще стана невидим.
Казвам: „Няма ме.“ Какво ще ме лъже той, аз зная, че той ще ме лъже.
Имам и други начини на лекуване – аз зная, че след година той ще дойде да ме лъже. Аз подобря неговото положение и той се отказва да ме лъже. Аз като подобря положението му, няма да ме лъже.
към беседата >>
Аз сега не искам да ви проповядвам старо учение.
Аз сега не искам да ви проповядвам старо учение.
Кое е старото учение? Младото дете, което не знае как да ходи, е старото учение, то пълзи, лази по ръцете и краката. Това е старо учение, то не е нещо ново. Детето кряка и майка му е недоволна. То казва: „Ти не знаеш кой съм, откъде съм дошъл, какви жертви съм направил.“ Откъде си дошъл, не зная.
към беседата >>
Ако е без Любов, голямо нещастие ще ти се случи.
На момъка казвам: Няма да лъжеш момите, ще се обхождаш добре с тях и здрав ще бъдеш. Ако е мъж, казвам: Слушай, с жена си добре ще се обхождаш, няма да я биеш. Ако я биеш, с Любов ще я биеш. Ако е без Любов, лошо биеш. Ако е господар, казвам: С Любов ще плащаш.
Ако е без Любов, голямо нещастие ще ти се случи.
На слугата казвам: С Любов ще служиш. Ученици, учители, навсякъде този закон ще приложите. Той мисли, че се е молил и че задоволил Господа.
към беседата >>
Имам и други начини на лекуване – аз зная, че след година той ще дойде да ме лъже.
Не може да правиш добро и да ти правят зло. Това е невъзможно, немислимо е в сегашното положение, в което се намираме, понеже сме пратени на Земята на изпитание. Аз ако искам, може да избягам. Още като иде да ми иска пари, ще стана невидим. Казвам: „Няма ме.“ Какво ще ме лъже той, аз зная, че той ще ме лъже.
Имам и други начини на лекуване – аз зная, че след година той ще дойде да ме лъже.
Аз подобря неговото положение и той се отказва да ме лъже. Аз като подобря положението му, няма да ме лъже.
към беседата >>
Кое е старото учение?
Аз сега не искам да ви проповядвам старо учение.
Кое е старото учение?
Младото дете, което не знае как да ходи, е старото учение, то пълзи, лази по ръцете и краката. Това е старо учение, то не е нещо ново. Детето кряка и майка му е недоволна. То казва: „Ти не знаеш кой съм, откъде съм дошъл, какви жертви съм направил.“ Откъде си дошъл, не зная. „Лоши са условията, които ми са дадени.“ – На Земята не е рай.
към беседата >>
На слугата казвам: С Любов ще служиш.
Ако е мъж, казвам: Слушай, с жена си добре ще се обхождаш, няма да я биеш. Ако я биеш, с Любов ще я биеш. Ако е без Любов, лошо биеш. Ако е господар, казвам: С Любов ще плащаш. Ако е без Любов, голямо нещастие ще ти се случи.
На слугата казвам: С Любов ще служиш.
Ученици, учители, навсякъде този закон ще приложите. Той мисли, че се е молил и че задоволил Господа.
към беседата >>
Аз подобря неговото положение и той се отказва да ме лъже.
Това е невъзможно, немислимо е в сегашното положение, в което се намираме, понеже сме пратени на Земята на изпитание. Аз ако искам, може да избягам. Още като иде да ми иска пари, ще стана невидим. Казвам: „Няма ме.“ Какво ще ме лъже той, аз зная, че той ще ме лъже. Имам и други начини на лекуване – аз зная, че след година той ще дойде да ме лъже.
Аз подобря неговото положение и той се отказва да ме лъже.
Аз като подобря положението му, няма да ме лъже.
към беседата >>
Младото дете, което не знае как да ходи, е старото учение, то пълзи, лази по ръцете и краката.
Аз сега не искам да ви проповядвам старо учение. Кое е старото учение?
Младото дете, което не знае как да ходи, е старото учение, то пълзи, лази по ръцете и краката.
Това е старо учение, то не е нещо ново. Детето кряка и майка му е недоволна. То казва: „Ти не знаеш кой съм, откъде съм дошъл, какви жертви съм направил.“ Откъде си дошъл, не зная. „Лоши са условията, които ми са дадени.“ – На Земята не е рай. Земята не е място за деца.
към беседата >>
Ученици, учители, навсякъде този закон ще приложите.
Ако я биеш, с Любов ще я биеш. Ако е без Любов, лошо биеш. Ако е господар, казвам: С Любов ще плащаш. Ако е без Любов, голямо нещастие ще ти се случи. На слугата казвам: С Любов ще служиш.
Ученици, учители, навсякъде този закон ще приложите.
Той мисли, че се е молил и че задоволил Господа.
към беседата >>
Аз като подобря положението му, няма да ме лъже.
Аз ако искам, може да избягам. Още като иде да ми иска пари, ще стана невидим. Казвам: „Няма ме.“ Какво ще ме лъже той, аз зная, че той ще ме лъже. Имам и други начини на лекуване – аз зная, че след година той ще дойде да ме лъже. Аз подобря неговото положение и той се отказва да ме лъже.
Аз като подобря положението му, няма да ме лъже.
към беседата >>
Това е старо учение, то не е нещо ново.
Аз сега не искам да ви проповядвам старо учение. Кое е старото учение? Младото дете, което не знае как да ходи, е старото учение, то пълзи, лази по ръцете и краката.
Това е старо учение, то не е нещо ново.
Детето кряка и майка му е недоволна. То казва: „Ти не знаеш кой съм, откъде съм дошъл, какви жертви съм направил.“ Откъде си дошъл, не зная. „Лоши са условията, които ми са дадени.“ – На Земята не е рай. Земята не е място за деца. Земята е място за светии и за ангели, които са паднали, за изправление.
към беседата >>
Той мисли, че се е молил и че задоволил Господа.
Ако е без Любов, лошо биеш. Ако е господар, казвам: С Любов ще плащаш. Ако е без Любов, голямо нещастие ще ти се случи. На слугата казвам: С Любов ще служиш. Ученици, учители, навсякъде този закон ще приложите.
Той мисли, че се е молил и че задоволил Господа.
към беседата >>
Обичайте хората заради Бога и няма да правите погрешка.
Обичайте хората заради Бога и няма да правите погрешка.
Аз говоря от Божествено гледище. Ако говоря по човешки, туй, което правите, е право, не че е лошо, но то е по човешко разбиране.
към беседата >>
Детето кряка и майка му е недоволна.
Аз сега не искам да ви проповядвам старо учение. Кое е старото учение? Младото дете, което не знае как да ходи, е старото учение, то пълзи, лази по ръцете и краката. Това е старо учение, то не е нещо ново.
Детето кряка и майка му е недоволна.
То казва: „Ти не знаеш кой съм, откъде съм дошъл, какви жертви съм направил.“ Откъде си дошъл, не зная. „Лоши са условията, които ми са дадени.“ – На Земята не е рай. Земята не е място за деца. Земята е място за светии и за ангели, които са паднали, за изправление. Те идват за изправление.
към беседата >>
Какво значи Любов?
Какво значи Любов?
Ти искаш хората само тебе да обичат. Ти си донесъл един предмет много близо до очите си. Господ не [е] създал света само един предмет да гледаш. Той [е] създал света за безброй предмети да ги оценяваш. Всичките предмети бързо ще минават.
към беседата >>
Аз говоря от Божествено гледище.
Обичайте хората заради Бога и няма да правите погрешка.
Аз говоря от Божествено гледище.
Ако говоря по човешки, туй, което правите, е право, не че е лошо, но то е по човешко разбиране.
към беседата >>
То казва: „Ти не знаеш кой съм, откъде съм дошъл, какви жертви съм направил.“ Откъде си дошъл, не зная.
Аз сега не искам да ви проповядвам старо учение. Кое е старото учение? Младото дете, което не знае как да ходи, е старото учение, то пълзи, лази по ръцете и краката. Това е старо учение, то не е нещо ново. Детето кряка и майка му е недоволна.
То казва: „Ти не знаеш кой съм, откъде съм дошъл, какви жертви съм направил.“ Откъде си дошъл, не зная.
„Лоши са условията, които ми са дадени.“ – На Земята не е рай. Земята не е място за деца. Земята е място за светии и за ангели, които са паднали, за изправление. Те идват за изправление. Някой дошъл на Земята като дете, но тук не е място за деца.
към беседата >>
Ти искаш хората само тебе да обичат.
Какво значи Любов?
Ти искаш хората само тебе да обичат.
Ти си донесъл един предмет много близо до очите си. Господ не [е] създал света само един предмет да гледаш. Той [е] създал света за безброй предмети да ги оценяваш. Всичките предмети бързо ще минават. Ако ти говориш само за Любовта, за тебе, ти престъпваш Божия закон.
към беседата >>
Ако говоря по човешки, туй, което правите, е право, не че е лошо, но то е по човешко разбиране.
Обичайте хората заради Бога и няма да правите погрешка. Аз говоря от Божествено гледище.
Ако говоря по човешки, туй, което правите, е право, не че е лошо, но то е по човешко разбиране.
към беседата >>
„Лоши са условията, които ми са дадени.“ – На Земята не е рай.
Кое е старото учение? Младото дете, което не знае как да ходи, е старото учение, то пълзи, лази по ръцете и краката. Това е старо учение, то не е нещо ново. Детето кряка и майка му е недоволна. То казва: „Ти не знаеш кой съм, откъде съм дошъл, какви жертви съм направил.“ Откъде си дошъл, не зная.
„Лоши са условията, които ми са дадени.“ – На Земята не е рай.
Земята не е място за деца. Земята е място за светии и за ангели, които са паднали, за изправление. Те идват за изправление. Някой дошъл на Земята като дете, но тук не е място за деца. Небето е за деца, а Земята не е.
към беседата >>
Ти си донесъл един предмет много близо до очите си.
Какво значи Любов? Ти искаш хората само тебе да обичат.
Ти си донесъл един предмет много близо до очите си.
Господ не [е] създал света само един предмет да гледаш. Той [е] създал света за безброй предмети да ги оценяваш. Всичките предмети бързо ще минават. Ако ти говориш само за Любовта, за тебе, ти престъпваш Божия закон. Колко време остава светлината в очите?
към беседата >>
Казвам: Трябва да имаме Божествено разбиране, като мярка, за да знаем на Земята как да постъпваме.
Казвам: Трябва да имаме Божествено разбиране, като мярка, за да знаем на Земята как да постъпваме.
Защото не се позволява в едно и също време да направиш две злини. Като направиш едно зло, втори път ще направиш едно добро. Не може да имате две нощи една след друга. Една нощ и един ден. Един ден и една нощ.
към беседата >>
Земята не е място за деца.
Младото дете, което не знае как да ходи, е старото учение, то пълзи, лази по ръцете и краката. Това е старо учение, то не е нещо ново. Детето кряка и майка му е недоволна. То казва: „Ти не знаеш кой съм, откъде съм дошъл, какви жертви съм направил.“ Откъде си дошъл, не зная. „Лоши са условията, които ми са дадени.“ – На Земята не е рай.
Земята не е място за деца.
Земята е място за светии и за ангели, които са паднали, за изправление. Те идват за изправление. Някой дошъл на Земята като дете, но тук не е място за деца. Небето е за деца, а Земята не е. Тук е място за хора, които трябва да работят.
към беседата >>
Господ не [е] създал света само един предмет да гледаш.
Какво значи Любов? Ти искаш хората само тебе да обичат. Ти си донесъл един предмет много близо до очите си.
Господ не [е] създал света само един предмет да гледаш.
Той [е] създал света за безброй предмети да ги оценяваш. Всичките предмети бързо ще минават. Ако ти говориш само за Любовта, за тебе, ти престъпваш Божия закон. Колко време остава светлината в очите? Една тристахилядна от секундата остава само.
към беседата >>
Защото не се позволява в едно и също време да направиш две злини.
Казвам: Трябва да имаме Божествено разбиране, като мярка, за да знаем на Земята как да постъпваме.
Защото не се позволява в едно и също време да направиш две злини.
Като направиш едно зло, втори път ще направиш едно добро. Не може да имате две нощи една след друга. Една нощ и един ден. Един ден и една нощ. Земята се върти – това е закон.
към беседата >>
Земята е място за светии и за ангели, които са паднали, за изправление.
Това е старо учение, то не е нещо ново. Детето кряка и майка му е недоволна. То казва: „Ти не знаеш кой съм, откъде съм дошъл, какви жертви съм направил.“ Откъде си дошъл, не зная. „Лоши са условията, които ми са дадени.“ – На Земята не е рай. Земята не е място за деца.
Земята е място за светии и за ангели, които са паднали, за изправление.
Те идват за изправление. Някой дошъл на Земята като дете, но тук не е място за деца. Небето е за деца, а Земята не е. Тук е място за хора, които трябва да работят. Някой ще ми каже: „Ти знаеш ли аз кой съм?
към беседата >>
Той [е] създал света за безброй предмети да ги оценяваш.
Какво значи Любов? Ти искаш хората само тебе да обичат. Ти си донесъл един предмет много близо до очите си. Господ не [е] създал света само един предмет да гледаш.
Той [е] създал света за безброй предмети да ги оценяваш.
Всичките предмети бързо ще минават. Ако ти говориш само за Любовта, за тебе, ти престъпваш Божия закон. Колко време остава светлината в очите? Една тристахилядна от секундата остава само. Ако светлината би постъпила тъй, както ние, човек ще ослепее.
към беседата >>
Като направиш едно зло, втори път ще направиш едно добро.
Казвам: Трябва да имаме Божествено разбиране, като мярка, за да знаем на Земята как да постъпваме. Защото не се позволява в едно и също време да направиш две злини.
Като направиш едно зло, втори път ще направиш едно добро.
Не може да имате две нощи една след друга. Една нощ и един ден. Един ден и една нощ. Земята се върти – това е закон. „Той само зло прави“, казвате.
към беседата >>
Те идват за изправление.
Детето кряка и майка му е недоволна. То казва: „Ти не знаеш кой съм, откъде съм дошъл, какви жертви съм направил.“ Откъде си дошъл, не зная. „Лоши са условията, които ми са дадени.“ – На Земята не е рай. Земята не е място за деца. Земята е място за светии и за ангели, които са паднали, за изправление.
Те идват за изправление.
Някой дошъл на Земята като дете, но тук не е място за деца. Небето е за деца, а Земята не е. Тук е място за хора, които трябва да работят. Някой ще ми каже: „Ти знаеш ли аз кой съм? “ Зная, голям си.
към беседата >>
Всичките предмети бързо ще минават.
Какво значи Любов? Ти искаш хората само тебе да обичат. Ти си донесъл един предмет много близо до очите си. Господ не [е] създал света само един предмет да гледаш. Той [е] създал света за безброй предмети да ги оценяваш.
Всичките предмети бързо ще минават.
Ако ти говориш само за Любовта, за тебе, ти престъпваш Божия закон. Колко време остава светлината в очите? Една тристахилядна от секундата остава само. Ако светлината би постъпила тъй, както ние, човек ще ослепее. Мнозина казват, че светлината ослепява.
към беседата >>
Не може да имате две нощи една след друга.
Казвам: Трябва да имаме Божествено разбиране, като мярка, за да знаем на Земята как да постъпваме. Защото не се позволява в едно и също време да направиш две злини. Като направиш едно зло, втори път ще направиш едно добро.
Не може да имате две нощи една след друга.
Една нощ и един ден. Един ден и една нощ. Земята се върти – това е закон. „Той само зло прави“, казвате. Един лош човек не може в едно и също време да направи две злини.
към беседата >>
Някой дошъл на Земята като дете, но тук не е място за деца.
То казва: „Ти не знаеш кой съм, откъде съм дошъл, какви жертви съм направил.“ Откъде си дошъл, не зная. „Лоши са условията, които ми са дадени.“ – На Земята не е рай. Земята не е място за деца. Земята е място за светии и за ангели, които са паднали, за изправление. Те идват за изправление.
Някой дошъл на Земята като дете, но тук не е място за деца.
Небето е за деца, а Земята не е. Тук е място за хора, които трябва да работят. Някой ще ми каже: „Ти знаеш ли аз кой съм? “ Зная, голям си. Всичките хора на Земята са големи хора.
към беседата >>
Ако ти говориш само за Любовта, за тебе, ти престъпваш Божия закон.
Ти искаш хората само тебе да обичат. Ти си донесъл един предмет много близо до очите си. Господ не [е] създал света само един предмет да гледаш. Той [е] създал света за безброй предмети да ги оценяваш. Всичките предмети бързо ще минават.
Ако ти говориш само за Любовта, за тебе, ти престъпваш Божия закон.
Колко време остава светлината в очите? Една тристахилядна от секундата остава само. Ако светлината би постъпила тъй, както ние, човек ще ослепее. Мнозина казват, че светлината ослепява. Силната светлина, която остава в човешкото око, тя ослепява.
към беседата >>
Една нощ и един ден.
Казвам: Трябва да имаме Божествено разбиране, като мярка, за да знаем на Земята как да постъпваме. Защото не се позволява в едно и също време да направиш две злини. Като направиш едно зло, втори път ще направиш едно добро. Не може да имате две нощи една след друга.
Една нощ и един ден.
Един ден и една нощ. Земята се върти – това е закон. „Той само зло прави“, казвате. Един лош човек не може в едно и също време да направи две злини. Убие те веднъж, два пъти не може да те убие.
към беседата >>
Небето е за деца, а Земята не е.
„Лоши са условията, които ми са дадени.“ – На Земята не е рай. Земята не е място за деца. Земята е място за светии и за ангели, които са паднали, за изправление. Те идват за изправление. Някой дошъл на Земята като дете, но тук не е място за деца.
Небето е за деца, а Земята не е.
Тук е място за хора, които трябва да работят. Някой ще ми каже: „Ти знаеш ли аз кой съм? “ Зная, голям си. Всичките хора на Земята са големи хора. Някой ми казва: „Знаеш ли кой съм?
към беседата >>
Колко време остава светлината в очите?
Ти си донесъл един предмет много близо до очите си. Господ не [е] създал света само един предмет да гледаш. Той [е] създал света за безброй предмети да ги оценяваш. Всичките предмети бързо ще минават. Ако ти говориш само за Любовта, за тебе, ти престъпваш Божия закон.
Колко време остава светлината в очите?
Една тристахилядна от секундата остава само. Ако светлината би постъпила тъй, както ние, човек ще ослепее. Мнозина казват, че светлината ослепява. Силната светлина, която остава в човешкото око, тя ослепява. Светлината, която минава и заминава, тя образува зрението и оставя благословението на човека.
към беседата >>
Един ден и една нощ.
Казвам: Трябва да имаме Божествено разбиране, като мярка, за да знаем на Земята как да постъпваме. Защото не се позволява в едно и също време да направиш две злини. Като направиш едно зло, втори път ще направиш едно добро. Не може да имате две нощи една след друга. Една нощ и един ден.
Един ден и една нощ.
Земята се върти – това е закон. „Той само зло прави“, казвате. Един лош човек не може в едно и също време да направи две злини. Убие те веднъж, два пъти не може да те убие. Може ли да те убие два пъти?
към беседата >>
Тук е място за хора, които трябва да работят.
Земята не е място за деца. Земята е място за светии и за ангели, които са паднали, за изправление. Те идват за изправление. Някой дошъл на Земята като дете, но тук не е място за деца. Небето е за деца, а Земята не е.
Тук е място за хора, които трябва да работят.
Някой ще ми каже: „Ти знаеш ли аз кой съм? “ Зная, голям си. Всичките хора на Земята са големи хора. Някой ми казва: „Знаеш ли кой съм? “ – Ами ти знаеш ли аз кой съм?
към беседата >>
Една тристахилядна от секундата остава само.
Господ не [е] създал света само един предмет да гледаш. Той [е] създал света за безброй предмети да ги оценяваш. Всичките предмети бързо ще минават. Ако ти говориш само за Любовта, за тебе, ти престъпваш Божия закон. Колко време остава светлината в очите?
Една тристахилядна от секундата остава само.
Ако светлината би постъпила тъй, както ние, човек ще ослепее. Мнозина казват, че светлината ослепява. Силната светлина, която остава в човешкото око, тя ослепява. Светлината, която минава и заминава, тя образува зрението и оставя благословението на човека. Ако светлината би останала целия ден, тя ще ослепи човека.
към беседата >>
Земята се върти – това е закон.
Защото не се позволява в едно и също време да направиш две злини. Като направиш едно зло, втори път ще направиш едно добро. Не може да имате две нощи една след друга. Една нощ и един ден. Един ден и една нощ.
Земята се върти – това е закон.
„Той само зло прави“, казвате. Един лош човек не може в едно и също време да направи две злини. Убие те веднъж, два пъти не може да те убие. Може ли да те убие два пъти? Може да те мушне два пъти, но веднъж може да те убие.
към беседата >>
Някой ще ми каже: „Ти знаеш ли аз кой съм?
Земята е място за светии и за ангели, които са паднали, за изправление. Те идват за изправление. Някой дошъл на Земята като дете, но тук не е място за деца. Небето е за деца, а Земята не е. Тук е място за хора, които трябва да работят.
Някой ще ми каже: „Ти знаеш ли аз кой съм?
“ Зная, голям си. Всичките хора на Земята са големи хора. Някой ми казва: „Знаеш ли кой съм? “ – Ами ти знаеш ли аз кой съм? – „Аз съм голям човек.“ – Всички сме големи хора, туй не го оспорвам, но нека се проявим като големи хора.
към беседата >>
Ако светлината би постъпила тъй, както ние, човек ще ослепее.
Той [е] създал света за безброй предмети да ги оценяваш. Всичките предмети бързо ще минават. Ако ти говориш само за Любовта, за тебе, ти престъпваш Божия закон. Колко време остава светлината в очите? Една тристахилядна от секундата остава само.
Ако светлината би постъпила тъй, както ние, човек ще ослепее.
Мнозина казват, че светлината ослепява. Силната светлина, която остава в човешкото око, тя ослепява. Светлината, която минава и заминава, тя образува зрението и оставя благословението на човека. Ако светлината би останала целия ден, тя ще ослепи човека. Светлината трябва да дойде, да остави благословението на Любовта и да си върви, защото тя има среща при тебе на деня 300 000 пъти.
към беседата >>
„Той само зло прави“, казвате.
Като направиш едно зло, втори път ще направиш едно добро. Не може да имате две нощи една след друга. Една нощ и един ден. Един ден и една нощ. Земята се върти – това е закон.
„Той само зло прави“, казвате.
Един лош човек не може в едно и също време да направи две злини. Убие те веднъж, два пъти не може да те убие. Може ли да те убие два пъти? Може да те мушне два пъти, но веднъж може да те убие. Зло е като те лиши от живота, то е едно престъпление.
към беседата >>
“ Зная, голям си.
Те идват за изправление. Някой дошъл на Земята като дете, но тук не е място за деца. Небето е за деца, а Земята не е. Тук е място за хора, които трябва да работят. Някой ще ми каже: „Ти знаеш ли аз кой съм?
“ Зная, голям си.
Всичките хора на Земята са големи хора. Някой ми казва: „Знаеш ли кой съм? “ – Ами ти знаеш ли аз кой съм? – „Аз съм голям човек.“ – Всички сме големи хора, туй не го оспорвам, но нека се проявим като големи хора. Ти като голям човек как се проявяваш?
към беседата >>
Мнозина казват, че светлината ослепява.
Всичките предмети бързо ще минават. Ако ти говориш само за Любовта, за тебе, ти престъпваш Божия закон. Колко време остава светлината в очите? Една тристахилядна от секундата остава само. Ако светлината би постъпила тъй, както ние, човек ще ослепее.
Мнозина казват, че светлината ослепява.
Силната светлина, която остава в човешкото око, тя ослепява. Светлината, която минава и заминава, тя образува зрението и оставя благословението на човека. Ако светлината би останала целия ден, тя ще ослепи човека. Светлината трябва да дойде, да остави благословението на Любовта и да си върви, защото тя има среща при тебе на деня 300 000 пъти. Тя 300 000 пъти ще дойде и по една тристахилядна от секундата ще седи.
към беседата >>
Един лош човек не може в едно и също време да направи две злини.
Не може да имате две нощи една след друга. Една нощ и един ден. Един ден и една нощ. Земята се върти – това е закон. „Той само зло прави“, казвате.
Един лош човек не може в едно и също време да направи две злини.
Убие те веднъж, два пъти не може да те убие. Може ли да те убие два пъти? Може да те мушне два пъти, но веднъж може да те убие. Зло е като те лиши от живота, то е едно престъпление. Два пъти може ли да те обере някой?
към беседата >>
Всичките хора на Земята са големи хора.
Някой дошъл на Земята като дете, но тук не е място за деца. Небето е за деца, а Земята не е. Тук е място за хора, които трябва да работят. Някой ще ми каже: „Ти знаеш ли аз кой съм? “ Зная, голям си.
Всичките хора на Земята са големи хора.
Някой ми казва: „Знаеш ли кой съм? “ – Ами ти знаеш ли аз кой съм? – „Аз съм голям човек.“ – Всички сме големи хора, туй не го оспорвам, но нека се проявим като големи хора. Ти като голям човек как се проявяваш? Ти си музикант – трябва да ми изсвириш нещо.
към беседата >>
Силната светлина, която остава в човешкото око, тя ослепява.
Ако ти говориш само за Любовта, за тебе, ти престъпваш Божия закон. Колко време остава светлината в очите? Една тристахилядна от секундата остава само. Ако светлината би постъпила тъй, както ние, човек ще ослепее. Мнозина казват, че светлината ослепява.
Силната светлина, която остава в човешкото око, тя ослепява.
Светлината, която минава и заминава, тя образува зрението и оставя благословението на човека. Ако светлината би останала целия ден, тя ще ослепи човека. Светлината трябва да дойде, да остави благословението на Любовта и да си върви, защото тя има среща при тебе на деня 300 000 пъти. Тя 300 000 пъти ще дойде и по една тристахилядна от секундата ще седи. Може да пресметнете колко правят.
към беседата >>
Убие те веднъж, два пъти не може да те убие.
Една нощ и един ден. Един ден и една нощ. Земята се върти – това е закон. „Той само зло прави“, казвате. Един лош човек не може в едно и също време да направи две злини.
Убие те веднъж, два пъти не може да те убие.
Може ли да те убие два пъти? Може да те мушне два пъти, но веднъж може да те убие. Зло е като те лиши от живота, то е едно престъпление. Два пъти може ли да те обере някой? Имаш един милион, задигне го.
към беседата >>
Някой ми казва: „Знаеш ли кой съм?
Небето е за деца, а Земята не е. Тук е място за хора, които трябва да работят. Някой ще ми каже: „Ти знаеш ли аз кой съм? “ Зная, голям си. Всичките хора на Земята са големи хора.
Някой ми казва: „Знаеш ли кой съм?
“ – Ами ти знаеш ли аз кой съм? – „Аз съм голям човек.“ – Всички сме големи хора, туй не го оспорвам, но нека се проявим като големи хора. Ти като голям човек как се проявяваш? Ти си музикант – трябва да ми изсвириш нещо. Това, което свириш, то те препоръчва.
към беседата >>
Светлината, която минава и заминава, тя образува зрението и оставя благословението на човека.
Колко време остава светлината в очите? Една тристахилядна от секундата остава само. Ако светлината би постъпила тъй, както ние, човек ще ослепее. Мнозина казват, че светлината ослепява. Силната светлина, която остава в човешкото око, тя ослепява.
Светлината, която минава и заминава, тя образува зрението и оставя благословението на човека.
Ако светлината би останала целия ден, тя ще ослепи човека. Светлината трябва да дойде, да остави благословението на Любовта и да си върви, защото тя има среща при тебе на деня 300 000 пъти. Тя 300 000 пъти ще дойде и по една тристахилядна от секундата ще седи. Може да пресметнете колко правят.
към беседата >>
Може ли да те убие два пъти?
Един ден и една нощ. Земята се върти – това е закон. „Той само зло прави“, казвате. Един лош човек не може в едно и също време да направи две злини. Убие те веднъж, два пъти не може да те убие.
Може ли да те убие два пъти?
Може да те мушне два пъти, но веднъж може да те убие. Зло е като те лиши от живота, то е едно престъпление. Два пъти може ли да те обере някой? Имаш един милион, задигне го. Два милиона не може да обере.
към беседата >>
“ – Ами ти знаеш ли аз кой съм?
Тук е място за хора, които трябва да работят. Някой ще ми каже: „Ти знаеш ли аз кой съм? “ Зная, голям си. Всичките хора на Земята са големи хора. Някой ми казва: „Знаеш ли кой съм?
“ – Ами ти знаеш ли аз кой съм?
– „Аз съм голям човек.“ – Всички сме големи хора, туй не го оспорвам, но нека се проявим като големи хора. Ти като голям човек как се проявяваш? Ти си музикант – трябва да ми изсвириш нещо. Това, което свириш, то те препоръчва. Че си свършил 10 факултета, то е безпредметно.
към беседата >>
Ако светлината би останала целия ден, тя ще ослепи човека.
Една тристахилядна от секундата остава само. Ако светлината би постъпила тъй, както ние, човек ще ослепее. Мнозина казват, че светлината ослепява. Силната светлина, която остава в човешкото око, тя ослепява. Светлината, която минава и заминава, тя образува зрението и оставя благословението на човека.
Ако светлината би останала целия ден, тя ще ослепи човека.
Светлината трябва да дойде, да остави благословението на Любовта и да си върви, защото тя има среща при тебе на деня 300 000 пъти. Тя 300 000 пъти ще дойде и по една тристахилядна от секундата ще седи. Може да пресметнете колко правят.
към беседата >>
Може да те мушне два пъти, но веднъж може да те убие.
Земята се върти – това е закон. „Той само зло прави“, казвате. Един лош човек не може в едно и също време да направи две злини. Убие те веднъж, два пъти не може да те убие. Може ли да те убие два пъти?
Може да те мушне два пъти, но веднъж може да те убие.
Зло е като те лиши от живота, то е едно престъпление. Два пъти може ли да те обере някой? Имаш един милион, задигне го. Два милиона не може да обере. Казвам: Не трябва да се лъжем.
към беседата >>
– „Аз съм голям човек.“ – Всички сме големи хора, туй не го оспорвам, но нека се проявим като големи хора.
Някой ще ми каже: „Ти знаеш ли аз кой съм? “ Зная, голям си. Всичките хора на Земята са големи хора. Някой ми казва: „Знаеш ли кой съм? “ – Ами ти знаеш ли аз кой съм?
– „Аз съм голям човек.“ – Всички сме големи хора, туй не го оспорвам, но нека се проявим като големи хора.
Ти като голям човек как се проявяваш? Ти си музикант – трябва да ми изсвириш нещо. Това, което свириш, то те препоръчва. Че си свършил 10 факултета, то е безпредметно. Че си учил музика, е безпредметно.
към беседата >>
Светлината трябва да дойде, да остави благословението на Любовта и да си върви, защото тя има среща при тебе на деня 300 000 пъти.
Ако светлината би постъпила тъй, както ние, човек ще ослепее. Мнозина казват, че светлината ослепява. Силната светлина, която остава в човешкото око, тя ослепява. Светлината, която минава и заминава, тя образува зрението и оставя благословението на човека. Ако светлината би останала целия ден, тя ще ослепи човека.
Светлината трябва да дойде, да остави благословението на Любовта и да си върви, защото тя има среща при тебе на деня 300 000 пъти.
Тя 300 000 пъти ще дойде и по една тристахилядна от секундата ще седи. Може да пресметнете колко правят.
към беседата >>
Зло е като те лиши от живота, то е едно престъпление.
„Той само зло прави“, казвате. Един лош човек не може в едно и също време да направи две злини. Убие те веднъж, два пъти не може да те убие. Може ли да те убие два пъти? Може да те мушне два пъти, но веднъж може да те убие.
Зло е като те лиши от живота, то е едно престъпление.
Два пъти може ли да те обере някой? Имаш един милион, задигне го. Два милиона не може да обере. Казвам: Не трябва да се лъжем. Открадна ми 1000 лева, нямах повече.
към беседата >>
Ти като голям човек как се проявяваш?
“ Зная, голям си. Всичките хора на Земята са големи хора. Някой ми казва: „Знаеш ли кой съм? “ – Ами ти знаеш ли аз кой съм? – „Аз съм голям човек.“ – Всички сме големи хора, туй не го оспорвам, но нека се проявим като големи хора.
Ти като голям човек как се проявяваш?
Ти си музикант – трябва да ми изсвириш нещо. Това, което свириш, то те препоръчва. Че си свършил 10 факултета, то е безпредметно. Че си учил музика, е безпредметно.
към беседата >>
Тя 300 000 пъти ще дойде и по една тристахилядна от секундата ще седи.
Мнозина казват, че светлината ослепява. Силната светлина, която остава в човешкото око, тя ослепява. Светлината, която минава и заминава, тя образува зрението и оставя благословението на човека. Ако светлината би останала целия ден, тя ще ослепи човека. Светлината трябва да дойде, да остави благословението на Любовта и да си върви, защото тя има среща при тебе на деня 300 000 пъти.
Тя 300 000 пъти ще дойде и по една тристахилядна от секундата ще седи.
Може да пресметнете колко правят.
към беседата >>
Два пъти може ли да те обере някой?
Един лош човек не може в едно и също време да направи две злини. Убие те веднъж, два пъти не може да те убие. Може ли да те убие два пъти? Може да те мушне два пъти, но веднъж може да те убие. Зло е като те лиши от живота, то е едно престъпление.
Два пъти може ли да те обере някой?
Имаш един милион, задигне го. Два милиона не може да обере. Казвам: Не трябва да се лъжем. Открадна ми 1000 лева, нямах повече. Нямаше какво да вземе повече.
към беседата >>
Ти си музикант – трябва да ми изсвириш нещо.
Всичките хора на Земята са големи хора. Някой ми казва: „Знаеш ли кой съм? “ – Ами ти знаеш ли аз кой съм? – „Аз съм голям човек.“ – Всички сме големи хора, туй не го оспорвам, но нека се проявим като големи хора. Ти като голям човек как се проявяваш?
Ти си музикант – трябва да ми изсвириш нещо.
Това, което свириш, то те препоръчва. Че си свършил 10 факултета, то е безпредметно. Че си учил музика, е безпредметно.
към беседата >>
Може да пресметнете колко правят.
Силната светлина, която остава в човешкото око, тя ослепява. Светлината, която минава и заминава, тя образува зрението и оставя благословението на човека. Ако светлината би останала целия ден, тя ще ослепи човека. Светлината трябва да дойде, да остави благословението на Любовта и да си върви, защото тя има среща при тебе на деня 300 000 пъти. Тя 300 000 пъти ще дойде и по една тристахилядна от секундата ще седи.
Може да пресметнете колко правят.
към беседата >>
Имаш един милион, задигне го.
Убие те веднъж, два пъти не може да те убие. Може ли да те убие два пъти? Може да те мушне два пъти, но веднъж може да те убие. Зло е като те лиши от живота, то е едно престъпление. Два пъти може ли да те обере някой?
Имаш един милион, задигне го.
Два милиона не може да обере. Казвам: Не трябва да се лъжем. Открадна ми 1000 лева, нямах повече. Нямаше какво да вземе повече. И да иска, не може да вземе.
към беседата >>
Това, което свириш, то те препоръчва.
Някой ми казва: „Знаеш ли кой съм? “ – Ами ти знаеш ли аз кой съм? – „Аз съм голям човек.“ – Всички сме големи хора, туй не го оспорвам, но нека се проявим като големи хора. Ти като голям човек как се проявяваш? Ти си музикант – трябва да ми изсвириш нещо.
Това, което свириш, то те препоръчва.
Че си свършил 10 факултета, то е безпредметно. Че си учил музика, е безпредметно.
към беседата >>
В целия свят всичките предмети съставляват едно изявление на Бога.
В целия свят всичките предмети съставляват едно изявление на Бога.
Бог иска да ни се изяви. Бог не иска да ни се изяви само в един човек, Бог не иска да ни се изяви само в едно дърво. Погрешката е, че не виждаме Бога във всичко. В старо време различните народи са обожавали различни животни. Египтяните обожаваха някои животни за божествени.
към беседата >>
Два милиона не може да обере.
Може ли да те убие два пъти? Може да те мушне два пъти, но веднъж може да те убие. Зло е като те лиши от живота, то е едно престъпление. Два пъти може ли да те обере някой? Имаш един милион, задигне го.
Два милиона не може да обере.
Казвам: Не трябва да се лъжем. Открадна ми 1000 лева, нямах повече. Нямаше какво да вземе повече. И да иска, не може да вземе. Ако е взел 2000 лева, той е обрал другиго с 1000 лева.
към беседата >>
Че си свършил 10 факултета, то е безпредметно.
“ – Ами ти знаеш ли аз кой съм? – „Аз съм голям човек.“ – Всички сме големи хора, туй не го оспорвам, но нека се проявим като големи хора. Ти като голям човек как се проявяваш? Ти си музикант – трябва да ми изсвириш нещо. Това, което свириш, то те препоръчва.
Че си свършил 10 факултета, то е безпредметно.
Че си учил музика, е безпредметно.
към беседата >>
Бог иска да ни се изяви.
В целия свят всичките предмети съставляват едно изявление на Бога.
Бог иска да ни се изяви.
Бог не иска да ни се изяви само в един човек, Бог не иска да ни се изяви само в едно дърво. Погрешката е, че не виждаме Бога във всичко. В старо време различните народи са обожавали различни животни. Египтяните обожаваха някои животни за божествени. Аписа те го обожаваха.
към беседата >>
Казвам: Не трябва да се лъжем.
Може да те мушне два пъти, но веднъж може да те убие. Зло е като те лиши от живота, то е едно престъпление. Два пъти може ли да те обере някой? Имаш един милион, задигне го. Два милиона не може да обере.
Казвам: Не трябва да се лъжем.
Открадна ми 1000 лева, нямах повече. Нямаше какво да вземе повече. И да иска, не може да вземе. Ако е взел 2000 лева, той е обрал другиго с 1000 лева.
към беседата >>
Че си учил музика, е безпредметно.
– „Аз съм голям човек.“ – Всички сме големи хора, туй не го оспорвам, но нека се проявим като големи хора. Ти като голям човек как се проявяваш? Ти си музикант – трябва да ми изсвириш нещо. Това, което свириш, то те препоръчва. Че си свършил 10 факултета, то е безпредметно.
Че си учил музика, е безпредметно.
към беседата >>
Бог не иска да ни се изяви само в един човек, Бог не иска да ни се изяви само в едно дърво.
В целия свят всичките предмети съставляват едно изявление на Бога. Бог иска да ни се изяви.
Бог не иска да ни се изяви само в един човек, Бог не иска да ни се изяви само в едно дърво.
Погрешката е, че не виждаме Бога във всичко. В старо време различните народи са обожавали различни животни. Египтяните обожаваха някои животни за божествени. Аписа те го обожаваха. Някои от тях ще направят идол от злато и ще му се молят.
към беседата >>
Открадна ми 1000 лева, нямах повече.
Зло е като те лиши от живота, то е едно престъпление. Два пъти може ли да те обере някой? Имаш един милион, задигне го. Два милиона не може да обере. Казвам: Не трябва да се лъжем.
Открадна ми 1000 лева, нямах повече.
Нямаше какво да вземе повече. И да иска, не може да вземе. Ако е взел 2000 лева, той е обрал другиго с 1000 лева.
към беседата >>
Каква е [тази] музика, която не чувам?
Каква е [тази] музика, която не чувам?
Музика, която човешкото ухо не може да усеща, която човешката душа не може да възприема и човешкият ум – да присвоява и да използува, да чувствува, това не е музика. Музикалният свят е свят на човешкия дух, свят на човешката душа, свят на човешкия ум и свят на човешкото сърце. Музиката е най-организираният свят. Някой казва: „Музика не ми трябва.“ Щом не ти трябва музика, то е друг въпрос.
към беседата >>
Погрешката е, че не виждаме Бога във всичко.
В целия свят всичките предмети съставляват едно изявление на Бога. Бог иска да ни се изяви. Бог не иска да ни се изяви само в един човек, Бог не иска да ни се изяви само в едно дърво.
Погрешката е, че не виждаме Бога във всичко.
В старо време различните народи са обожавали различни животни. Египтяните обожаваха някои животни за божествени. Аписа те го обожаваха. Някои от тях ще направят идол от злато и ще му се молят. Сега, туй не е разсъждение, но туй е криво разбиране.
към беседата >>
Нямаше какво да вземе повече.
Два пъти може ли да те обере някой? Имаш един милион, задигне го. Два милиона не може да обере. Казвам: Не трябва да се лъжем. Открадна ми 1000 лева, нямах повече.
Нямаше какво да вземе повече.
И да иска, не може да вземе. Ако е взел 2000 лева, той е обрал другиго с 1000 лева.
към беседата >>
Музика, която човешкото ухо не може да усеща, която човешката душа не може да възприема и човешкият ум – да присвоява и да използува, да чувствува, това не е музика.
Каква е [тази] музика, която не чувам?
Музика, която човешкото ухо не може да усеща, която човешката душа не може да възприема и човешкият ум – да присвоява и да използува, да чувствува, това не е музика.
Музикалният свят е свят на човешкия дух, свят на човешката душа, свят на човешкия ум и свят на човешкото сърце. Музиката е най-организираният свят. Някой казва: „Музика не ми трябва.“ Щом не ти трябва музика, то е друг въпрос.
към беседата >>
В старо време различните народи са обожавали различни животни.
В целия свят всичките предмети съставляват едно изявление на Бога. Бог иска да ни се изяви. Бог не иска да ни се изяви само в един човек, Бог не иска да ни се изяви само в едно дърво. Погрешката е, че не виждаме Бога във всичко.
В старо време различните народи са обожавали различни животни.
Египтяните обожаваха някои животни за божествени. Аписа те го обожаваха. Някои от тях ще направят идол от злато и ще му се молят. Сега, туй не е разсъждение, но туй е криво разбиране. Това е онази привидно неразбраната Любов, която заробила хората в света.
към беседата >>
И да иска, не може да вземе.
Имаш един милион, задигне го. Два милиона не може да обере. Казвам: Не трябва да се лъжем. Открадна ми 1000 лева, нямах повече. Нямаше какво да вземе повече.
И да иска, не може да вземе.
Ако е взел 2000 лева, той е обрал другиго с 1000 лева.
към беседата >>
Музикалният свят е свят на човешкия дух, свят на човешката душа, свят на човешкия ум и свят на човешкото сърце.
Каква е [тази] музика, която не чувам? Музика, която човешкото ухо не може да усеща, която човешката душа не може да възприема и човешкият ум – да присвоява и да използува, да чувствува, това не е музика.
Музикалният свят е свят на човешкия дух, свят на човешката душа, свят на човешкия ум и свят на човешкото сърце.
Музиката е най-организираният свят. Някой казва: „Музика не ми трябва.“ Щом не ти трябва музика, то е друг въпрос.
към беседата >>
Египтяните обожаваха някои животни за божествени.
В целия свят всичките предмети съставляват едно изявление на Бога. Бог иска да ни се изяви. Бог не иска да ни се изяви само в един човек, Бог не иска да ни се изяви само в едно дърво. Погрешката е, че не виждаме Бога във всичко. В старо време различните народи са обожавали различни животни.
Египтяните обожаваха някои животни за божествени.
Аписа те го обожаваха. Някои от тях ще направят идол от злато и ще му се молят. Сега, туй не е разсъждение, но туй е криво разбиране. Това е онази привидно неразбраната Любов, която заробила хората в света.
към беседата >>
Ако е взел 2000 лева, той е обрал другиго с 1000 лева.
Два милиона не може да обере. Казвам: Не трябва да се лъжем. Открадна ми 1000 лева, нямах повече. Нямаше какво да вземе повече. И да иска, не може да вземе.
Ако е взел 2000 лева, той е обрал другиго с 1000 лева.
към беседата >>
Музиката е най-организираният свят.
Каква е [тази] музика, която не чувам? Музика, която човешкото ухо не може да усеща, която човешката душа не може да възприема и човешкият ум – да присвоява и да използува, да чувствува, това не е музика. Музикалният свят е свят на човешкия дух, свят на човешката душа, свят на човешкия ум и свят на човешкото сърце.
Музиката е най-организираният свят.
Някой казва: „Музика не ми трябва.“ Щом не ти трябва музика, то е друг въпрос.
към беседата >>
Аписа те го обожаваха.
Бог иска да ни се изяви. Бог не иска да ни се изяви само в един човек, Бог не иска да ни се изяви само в едно дърво. Погрешката е, че не виждаме Бога във всичко. В старо време различните народи са обожавали различни животни. Египтяните обожаваха някои животни за божествени.
Аписа те го обожаваха.
Някои от тях ще направят идол от злато и ще му се молят. Сега, туй не е разсъждение, но туй е криво разбиране. Това е онази привидно неразбраната Любов, която заробила хората в света.
към беседата >>
„Онова, което е истинно, честно и справедливо“.
„Онова, което е истинно, честно и справедливо“.
Няма по-хубаво нещо в света, човек да служи на Бога с онзи отворен дух, да разполага с всичкия капитал, който Бог му е дал. Ние сме големи хора, с големи заложби и богатства. Сега може да ви цитирам много примери, но моите примери не може да станат с вас. Вашите примери не са мои. Някои ми казват: „Как ги измисли?
към беседата >>
Някой казва: „Музика не ми трябва.“ Щом не ти трябва музика, то е друг въпрос.
Каква е [тази] музика, която не чувам? Музика, която човешкото ухо не може да усеща, която човешката душа не може да възприема и човешкият ум – да присвоява и да използува, да чувствува, това не е музика. Музикалният свят е свят на човешкия дух, свят на човешката душа, свят на човешкия ум и свят на човешкото сърце. Музиката е най-организираният свят.
Някой казва: „Музика не ми трябва.“ Щом не ти трябва музика, то е друг въпрос.
към беседата >>
Някои от тях ще направят идол от злато и ще му се молят.
Бог не иска да ни се изяви само в един човек, Бог не иска да ни се изяви само в едно дърво. Погрешката е, че не виждаме Бога във всичко. В старо време различните народи са обожавали различни животни. Египтяните обожаваха някои животни за божествени. Аписа те го обожаваха.
Някои от тях ще направят идол от злато и ще му се молят.
Сега, туй не е разсъждение, но туй е криво разбиране. Това е онази привидно неразбраната Любов, която заробила хората в света.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо в света, човек да служи на Бога с онзи отворен дух, да разполага с всичкия капитал, който Бог му е дал.
„Онова, което е истинно, честно и справедливо“.
Няма по-хубаво нещо в света, човек да служи на Бога с онзи отворен дух, да разполага с всичкия капитал, който Бог му е дал.
Ние сме големи хора, с големи заложби и богатства. Сега може да ви цитирам много примери, но моите примери не може да станат с вас. Вашите примери не са мои. Някои ми казват: „Как ги измисли? “ Нищо не измислям, аз говоря за това, което е.
към беседата >>
Казва: „Аз много откровения имам.“ – Какви откровения имаш?
Казва: „Аз много откровения имам.“ – Какви откровения имаш?
Чудни са, които казват, че имат големи откровения. По-големи откровения от Иоана нямате. Какви откровения имате? Какви са тия откровения – бели коне, черни коне, сиви коне, после ангели, които слизат от горе, хвърлят големи камъни, воденични камъни. За тия времена, воденични камъни, трябва да разбираш какво е воденичен камък.
към беседата >>
Сега, туй не е разсъждение, но туй е криво разбиране.
Погрешката е, че не виждаме Бога във всичко. В старо време различните народи са обожавали различни животни. Египтяните обожаваха някои животни за божествени. Аписа те го обожаваха. Някои от тях ще направят идол от злато и ще му се молят.
Сега, туй не е разсъждение, но туй е криво разбиране.
Това е онази привидно неразбраната Любов, която заробила хората в света.
към беседата >>
Ние сме големи хора, с големи заложби и богатства.
„Онова, което е истинно, честно и справедливо“. Няма по-хубаво нещо в света, човек да служи на Бога с онзи отворен дух, да разполага с всичкия капитал, който Бог му е дал.
Ние сме големи хора, с големи заложби и богатства.
Сега може да ви цитирам много примери, но моите примери не може да станат с вас. Вашите примери не са мои. Някои ми казват: „Как ги измисли? “ Нищо не измислям, аз говоря за това, което е. Можем да турим разни форми, но реалността е една.
към беседата >>
Чудни са, които казват, че имат големи откровения.
Казва: „Аз много откровения имам.“ – Какви откровения имаш?
Чудни са, които казват, че имат големи откровения.
По-големи откровения от Иоана нямате. Какви откровения имате? Какви са тия откровения – бели коне, черни коне, сиви коне, после ангели, които слизат от горе, хвърлят големи камъни, воденични камъни. За тия времена, воденични камъни, трябва да разбираш какво е воденичен камък. После чашата, която излязла от Земята, че отворила цялата Земя.
към беседата >>
Това е онази привидно неразбраната Любов, която заробила хората в света.
В старо време различните народи са обожавали различни животни. Египтяните обожаваха някои животни за божествени. Аписа те го обожаваха. Някои от тях ще направят идол от злато и ще му се молят. Сега, туй не е разсъждение, но туй е криво разбиране.
Това е онази привидно неразбраната Любов, която заробила хората в света.
към беседата >>
Сега може да ви цитирам много примери, но моите примери не може да станат с вас.
„Онова, което е истинно, честно и справедливо“. Няма по-хубаво нещо в света, човек да служи на Бога с онзи отворен дух, да разполага с всичкия капитал, който Бог му е дал. Ние сме големи хора, с големи заложби и богатства.
Сега може да ви цитирам много примери, но моите примери не може да станат с вас.
Вашите примери не са мои. Някои ми казват: „Как ги измисли? “ Нищо не измислям, аз говоря за това, което е. Можем да турим разни форми, но реалността е една. Турям вода в едно шише с хубава форма, турям вода в друго шише, но водата е една и съща.
към беседата >>
По-големи откровения от Иоана нямате.
Казва: „Аз много откровения имам.“ – Какви откровения имаш? Чудни са, които казват, че имат големи откровения.
По-големи откровения от Иоана нямате.
Какви откровения имате? Какви са тия откровения – бели коне, черни коне, сиви коне, после ангели, които слизат от горе, хвърлят големи камъни, воденични камъни. За тия времена, воденични камъни, трябва да разбираш какво е воденичен камък. После чашата, която излязла от Земята, че отворила цялата Земя.
към беседата >>
Ние сме дошли тук да се учим.
Ние сме дошли тук да се учим.
Столовете, на които седим, не са наши, масите не са наши – всичко е чуждо. Каквото спечелим по едно зрънце, то е наше. Като напущаме Земята, ще видя дали имаш едно зрънце от Любовта, едно зрънце от Божията Мъдрост и от Божията Истина. Като идеш, ще покажеш тия зрънца и райските врата ще се отворят и ти ще влезеш вътре. Нямаш ли тия зрънца, ще ви кажат назад да си идете.
към беседата >>
Вашите примери не са мои.
„Онова, което е истинно, честно и справедливо“. Няма по-хубаво нещо в света, човек да служи на Бога с онзи отворен дух, да разполага с всичкия капитал, който Бог му е дал. Ние сме големи хора, с големи заложби и богатства. Сега може да ви цитирам много примери, но моите примери не може да станат с вас.
Вашите примери не са мои.
Някои ми казват: „Как ги измисли? “ Нищо не измислям, аз говоря за това, което е. Можем да турим разни форми, но реалността е една. Турям вода в едно шише с хубава форма, турям вода в друго шише, но водата е една и съща. Не може да я изменя.
към беседата >>
Какви откровения имате?
Казва: „Аз много откровения имам.“ – Какви откровения имаш? Чудни са, които казват, че имат големи откровения. По-големи откровения от Иоана нямате.
Какви откровения имате?
Какви са тия откровения – бели коне, черни коне, сиви коне, после ангели, които слизат от горе, хвърлят големи камъни, воденични камъни. За тия времена, воденични камъни, трябва да разбираш какво е воденичен камък. После чашата, която излязла от Земята, че отворила цялата Земя.
към беседата >>
Столовете, на които седим, не са наши, масите не са наши – всичко е чуждо.
Ние сме дошли тук да се учим.
Столовете, на които седим, не са наши, масите не са наши – всичко е чуждо.
Каквото спечелим по едно зрънце, то е наше. Като напущаме Земята, ще видя дали имаш едно зрънце от Любовта, едно зрънце от Божията Мъдрост и от Божията Истина. Като идеш, ще покажеш тия зрънца и райските врата ще се отворят и ти ще влезеш вътре. Нямаш ли тия зрънца, ще ви кажат назад да си идете.
към беседата >>
Някои ми казват: „Как ги измисли?
„Онова, което е истинно, честно и справедливо“. Няма по-хубаво нещо в света, човек да служи на Бога с онзи отворен дух, да разполага с всичкия капитал, който Бог му е дал. Ние сме големи хора, с големи заложби и богатства. Сега може да ви цитирам много примери, но моите примери не може да станат с вас. Вашите примери не са мои.
Някои ми казват: „Как ги измисли?
“ Нищо не измислям, аз говоря за това, което е. Можем да турим разни форми, но реалността е една. Турям вода в едно шише с хубава форма, турям вода в друго шише, но водата е една и съща. Не може да я изменя.
към беседата >>
Какви са тия откровения – бели коне, черни коне, сиви коне, после ангели, които слизат от горе, хвърлят големи камъни, воденични камъни.
Казва: „Аз много откровения имам.“ – Какви откровения имаш? Чудни са, които казват, че имат големи откровения. По-големи откровения от Иоана нямате. Какви откровения имате?
Какви са тия откровения – бели коне, черни коне, сиви коне, после ангели, които слизат от горе, хвърлят големи камъни, воденични камъни.
За тия времена, воденични камъни, трябва да разбираш какво е воденичен камък. После чашата, която излязла от Земята, че отворила цялата Земя.
към беседата >>
Каквото спечелим по едно зрънце, то е наше.
Ние сме дошли тук да се учим. Столовете, на които седим, не са наши, масите не са наши – всичко е чуждо.
Каквото спечелим по едно зрънце, то е наше.
Като напущаме Земята, ще видя дали имаш едно зрънце от Любовта, едно зрънце от Божията Мъдрост и от Божията Истина. Като идеш, ще покажеш тия зрънца и райските врата ще се отворят и ти ще влезеш вътре. Нямаш ли тия зрънца, ще ви кажат назад да си идете.
към беседата >>
“ Нищо не измислям, аз говоря за това, което е.
Няма по-хубаво нещо в света, човек да служи на Бога с онзи отворен дух, да разполага с всичкия капитал, който Бог му е дал. Ние сме големи хора, с големи заложби и богатства. Сега може да ви цитирам много примери, но моите примери не може да станат с вас. Вашите примери не са мои. Някои ми казват: „Как ги измисли?
“ Нищо не измислям, аз говоря за това, което е.
Можем да турим разни форми, но реалността е една. Турям вода в едно шише с хубава форма, турям вода в друго шише, но водата е една и съща. Не може да я изменя.
към беседата >>
За тия времена, воденични камъни, трябва да разбираш какво е воденичен камък.
Казва: „Аз много откровения имам.“ – Какви откровения имаш? Чудни са, които казват, че имат големи откровения. По-големи откровения от Иоана нямате. Какви откровения имате? Какви са тия откровения – бели коне, черни коне, сиви коне, после ангели, които слизат от горе, хвърлят големи камъни, воденични камъни.
За тия времена, воденични камъни, трябва да разбираш какво е воденичен камък.
После чашата, която излязла от Земята, че отворила цялата Земя.
към беседата >>
Като напущаме Земята, ще видя дали имаш едно зрънце от Любовта, едно зрънце от Божията Мъдрост и от Божията Истина.
Ние сме дошли тук да се учим. Столовете, на които седим, не са наши, масите не са наши – всичко е чуждо. Каквото спечелим по едно зрънце, то е наше.
Като напущаме Земята, ще видя дали имаш едно зрънце от Любовта, едно зрънце от Божията Мъдрост и от Божията Истина.
Като идеш, ще покажеш тия зрънца и райските врата ще се отворят и ти ще влезеш вътре. Нямаш ли тия зрънца, ще ви кажат назад да си идете.
към беседата >>
Можем да турим разни форми, но реалността е една.
Ние сме големи хора, с големи заложби и богатства. Сега може да ви цитирам много примери, но моите примери не може да станат с вас. Вашите примери не са мои. Някои ми казват: „Как ги измисли? “ Нищо не измислям, аз говоря за това, което е.
Можем да турим разни форми, но реалността е една.
Турям вода в едно шише с хубава форма, турям вода в друго шише, но водата е една и съща. Не може да я изменя.
към беседата >>
После чашата, която излязла от Земята, че отворила цялата Земя.
Чудни са, които казват, че имат големи откровения. По-големи откровения от Иоана нямате. Какви откровения имате? Какви са тия откровения – бели коне, черни коне, сиви коне, после ангели, които слизат от горе, хвърлят големи камъни, воденични камъни. За тия времена, воденични камъни, трябва да разбираш какво е воденичен камък.
После чашата, която излязла от Земята, че отворила цялата Земя.
към беседата >>
Като идеш, ще покажеш тия зрънца и райските врата ще се отворят и ти ще влезеш вътре.
Ние сме дошли тук да се учим. Столовете, на които седим, не са наши, масите не са наши – всичко е чуждо. Каквото спечелим по едно зрънце, то е наше. Като напущаме Земята, ще видя дали имаш едно зрънце от Любовта, едно зрънце от Божията Мъдрост и от Божията Истина.
Като идеш, ще покажеш тия зрънца и райските врата ще се отворят и ти ще влезеш вътре.
Нямаш ли тия зрънца, ще ви кажат назад да си идете.
към беседата >>
Турям вода в едно шише с хубава форма, турям вода в друго шише, но водата е една и съща.
Сега може да ви цитирам много примери, но моите примери не може да станат с вас. Вашите примери не са мои. Някои ми казват: „Как ги измисли? “ Нищо не измислям, аз говоря за това, което е. Можем да турим разни форми, но реалността е една.
Турям вода в едно шише с хубава форма, турям вода в друго шише, но водата е една и съща.
Не може да я изменя.
към беседата >>
Навсякъде съм ходил, и в Америка всичките пророци, които говорят, откровения имат, какво са видели.
Навсякъде съм ходил, и в Америка всичките пророци, които говорят, откровения имат, какво са видели.
Вземете Ани Безант – пише за онзи свят. Тя пише по човешки. Каквото Ани Безант пише, не е така. Мислите ли, че в театъра, като се представя, животът е такъв, както се представя в театъра? Мислите ли, че всичките артисти са такива, каквито се показват?
към беседата >>
Нямаш ли тия зрънца, ще ви кажат назад да си идете.
Ние сме дошли тук да се учим. Столовете, на които седим, не са наши, масите не са наши – всичко е чуждо. Каквото спечелим по едно зрънце, то е наше. Като напущаме Земята, ще видя дали имаш едно зрънце от Любовта, едно зрънце от Божията Мъдрост и от Божията Истина. Като идеш, ще покажеш тия зрънца и райските врата ще се отворят и ти ще влезеш вътре.
Нямаш ли тия зрънца, ще ви кажат назад да си идете.
към беседата >>
Не може да я изменя.
Вашите примери не са мои. Някои ми казват: „Как ги измисли? “ Нищо не измислям, аз говоря за това, което е. Можем да турим разни форми, но реалността е една. Турям вода в едно шише с хубава форма, турям вода в друго шише, но водата е една и съща.
Не може да я изменя.
към беседата >>
Вземете Ани Безант – пише за онзи свят.
Навсякъде съм ходил, и в Америка всичките пророци, които говорят, откровения имат, какво са видели.
Вземете Ани Безант – пише за онзи свят.
Тя пише по човешки. Каквото Ани Безант пише, не е така. Мислите ли, че в театъра, като се представя, животът е такъв, както се представя в театъра? Мислите ли, че всичките артисти са такива, каквито се показват? Те са с гримирани лица.
към беседата >>
Вие казвате вашите деди и прадеди какви са, какво са ви говорили.
Вие казвате вашите деди и прадеди какви са, какво са ви говорили.
Вие опитали ли сте вашите деди? Виждам, половината от дедите ви са лоши, а половината са добри. Сега не считайте, че това е един блам. Ще кажете: „В какво да вярвам тогава? “ Ще вярваш в Божественото, което поддържа злото в себе си.
към беседата >>
Цената на човека се повдига от три неща.
Цената на човека се повдига от три неща.
За да станете ценни в света, три неща са потребни. Христос казва: „Прослави ме със славата, която е в Тебе, която е от създание мира.“ Що е човешката слава? – Тя изчезва. Любовта е, която подига човешката слава, Мъдростта е, която подига човешката слава, Истината е, която подига човешката слава. Ти искаш да бъдеш религиозен човек – ти не може да бъдеш религиозен без Любов, ти не може да бъдеш религиозен без Мъдрост, ти не може да бъдеш религиозен без Истина.
към беседата >>
Тя пише по човешки.
Навсякъде съм ходил, и в Америка всичките пророци, които говорят, откровения имат, какво са видели. Вземете Ани Безант – пише за онзи свят.
Тя пише по човешки.
Каквото Ани Безант пише, не е така. Мислите ли, че в театъра, като се представя, животът е такъв, както се представя в театъра? Мислите ли, че всичките артисти са такива, каквито се показват? Те са с гримирани лица. Мислите ли, че те са тъй събрани на едно място в живота – крадци, съдии и други лица и всичко туй за два часа става?
към беседата >>
Вие опитали ли сте вашите деди?
Вие казвате вашите деди и прадеди какви са, какво са ви говорили.
Вие опитали ли сте вашите деди?
Виждам, половината от дедите ви са лоши, а половината са добри. Сега не считайте, че това е един блам. Ще кажете: „В какво да вярвам тогава? “ Ще вярваш в Божественото, което поддържа злото в себе си. Що е злото?
към беседата >>
За да станете ценни в света, три неща са потребни.
Цената на човека се повдига от три неща.
За да станете ценни в света, три неща са потребни.
Христос казва: „Прослави ме със славата, която е в Тебе, която е от създание мира.“ Що е човешката слава? – Тя изчезва. Любовта е, която подига човешката слава, Мъдростта е, която подига човешката слава, Истината е, която подига човешката слава. Ти искаш да бъдеш религиозен човек – ти не може да бъдеш религиозен без Любов, ти не може да бъдеш религиозен без Мъдрост, ти не може да бъдеш религиозен без Истина. Ти искаш да бъдеш богат човек – ти не може да бъдеш богат човек без Любов, без Мъдрост и без Истина.
към беседата >>
Каквото Ани Безант пише, не е така.
Навсякъде съм ходил, и в Америка всичките пророци, които говорят, откровения имат, какво са видели. Вземете Ани Безант – пише за онзи свят. Тя пише по човешки.
Каквото Ани Безант пише, не е така.
Мислите ли, че в театъра, като се представя, животът е такъв, както се представя в театъра? Мислите ли, че всичките артисти са такива, каквито се показват? Те са с гримирани лица. Мислите ли, че те са тъй събрани на едно място в живота – крадци, съдии и други лица и всичко туй за два часа става? Тия работи в живота стават за много време.
към беседата >>
Виждам, половината от дедите ви са лоши, а половината са добри.
Вие казвате вашите деди и прадеди какви са, какво са ви говорили. Вие опитали ли сте вашите деди?
Виждам, половината от дедите ви са лоши, а половината са добри.
Сега не считайте, че това е един блам. Ще кажете: „В какво да вярвам тогава? “ Ще вярваш в Божественото, което поддържа злото в себе си. Що е злото? – Злото не може да поддържа доброто.
към беседата >>
Христос казва: „Прослави ме със славата, която е в Тебе, която е от създание мира.“ Що е човешката слава?
Цената на човека се повдига от три неща. За да станете ценни в света, три неща са потребни.
Христос казва: „Прослави ме със славата, която е в Тебе, която е от създание мира.“ Що е човешката слава?
– Тя изчезва. Любовта е, която подига човешката слава, Мъдростта е, която подига човешката слава, Истината е, която подига човешката слава. Ти искаш да бъдеш религиозен човек – ти не може да бъдеш религиозен без Любов, ти не може да бъдеш религиозен без Мъдрост, ти не може да бъдеш религиозен без Истина. Ти искаш да бъдеш богат човек – ти не може да бъдеш богат човек без Любов, без Мъдрост и без Истина. Искаш да бъдеш баща, искаш да бъдеш майка, искаш да бъдеш син – каквото и да е, ако нямаш тия неща, ти се лишаваш от реалността.
към беседата >>
Мислите ли, че в театъра, като се представя, животът е такъв, както се представя в театъра?
Навсякъде съм ходил, и в Америка всичките пророци, които говорят, откровения имат, какво са видели. Вземете Ани Безант – пише за онзи свят. Тя пише по човешки. Каквото Ани Безант пише, не е така.
Мислите ли, че в театъра, като се представя, животът е такъв, както се представя в театъра?
Мислите ли, че всичките артисти са такива, каквито се показват? Те са с гримирани лица. Мислите ли, че те са тъй събрани на едно място в живота – крадци, съдии и други лица и всичко туй за два часа става? Тия работи в живота стават за много време. Вие казвате: „Какви хора са?
към беседата >>
Сега не считайте, че това е един блам.
Вие казвате вашите деди и прадеди какви са, какво са ви говорили. Вие опитали ли сте вашите деди? Виждам, половината от дедите ви са лоши, а половината са добри.
Сега не считайте, че това е един блам.
Ще кажете: „В какво да вярвам тогава? “ Ще вярваш в Божественото, което поддържа злото в себе си. Що е злото? – Злото не може да поддържа доброто. Що е доброто?
към беседата >>
– Тя изчезва.
Цената на човека се повдига от три неща. За да станете ценни в света, три неща са потребни. Христос казва: „Прослави ме със славата, която е в Тебе, която е от създание мира.“ Що е човешката слава?
– Тя изчезва.
Любовта е, която подига човешката слава, Мъдростта е, която подига човешката слава, Истината е, която подига човешката слава. Ти искаш да бъдеш религиозен човек – ти не може да бъдеш религиозен без Любов, ти не може да бъдеш религиозен без Мъдрост, ти не може да бъдеш религиозен без Истина. Ти искаш да бъдеш богат човек – ти не може да бъдеш богат човек без Любов, без Мъдрост и без Истина. Искаш да бъдеш баща, искаш да бъдеш майка, искаш да бъдеш син – каквото и да е, ако нямаш тия неща, ти се лишаваш от реалността. Божественото може да се приложи навсякъде с успех.
към беседата >>
Мислите ли, че всичките артисти са такива, каквито се показват?
Навсякъде съм ходил, и в Америка всичките пророци, които говорят, откровения имат, какво са видели. Вземете Ани Безант – пише за онзи свят. Тя пише по човешки. Каквото Ани Безант пише, не е така. Мислите ли, че в театъра, като се представя, животът е такъв, както се представя в театъра?
Мислите ли, че всичките артисти са такива, каквито се показват?
Те са с гримирани лица. Мислите ли, че те са тъй събрани на едно място в живота – крадци, съдии и други лица и всичко туй за два часа става? Тия работи в живота стават за много време. Вие казвате: „Какви хора са? “ Това не са хора.
към беседата >>
Ще кажете: „В какво да вярвам тогава?
Вие казвате вашите деди и прадеди какви са, какво са ви говорили. Вие опитали ли сте вашите деди? Виждам, половината от дедите ви са лоши, а половината са добри. Сега не считайте, че това е един блам.
Ще кажете: „В какво да вярвам тогава?
“ Ще вярваш в Божественото, което поддържа злото в себе си. Що е злото? – Злото не може да поддържа доброто. Що е доброто? – Това, което поддържа злото.
към беседата >>
Любовта е, която подига човешката слава, Мъдростта е, която подига човешката слава, Истината е, която подига човешката слава.
Цената на човека се повдига от три неща. За да станете ценни в света, три неща са потребни. Христос казва: „Прослави ме със славата, която е в Тебе, която е от създание мира.“ Що е човешката слава? – Тя изчезва.
Любовта е, която подига човешката слава, Мъдростта е, която подига човешката слава, Истината е, която подига човешката слава.
Ти искаш да бъдеш религиозен човек – ти не може да бъдеш религиозен без Любов, ти не може да бъдеш религиозен без Мъдрост, ти не може да бъдеш религиозен без Истина. Ти искаш да бъдеш богат човек – ти не може да бъдеш богат човек без Любов, без Мъдрост и без Истина. Искаш да бъдеш баща, искаш да бъдеш майка, искаш да бъдеш син – каквото и да е, ако нямаш тия неща, ти се лишаваш от реалността. Божественото може да се приложи навсякъде с успех. Може да се направи опит – няма никаква погрешка.
към беседата >>
Те са с гримирани лица.
Вземете Ани Безант – пише за онзи свят. Тя пише по човешки. Каквото Ани Безант пише, не е така. Мислите ли, че в театъра, като се представя, животът е такъв, както се представя в театъра? Мислите ли, че всичките артисти са такива, каквито се показват?
Те са с гримирани лица.
Мислите ли, че те са тъй събрани на едно място в живота – крадци, съдии и други лица и всичко туй за два часа става? Тия работи в живота стават за много време. Вие казвате: „Какви хора са? “ Това не са хора. Аз им препоръчам на съвременните актьори да имат гумени лица и наместо да се гримират, да турят гуменото лице.
към беседата >>
“ Ще вярваш в Божественото, което поддържа злото в себе си.
Вие казвате вашите деди и прадеди какви са, какво са ви говорили. Вие опитали ли сте вашите деди? Виждам, половината от дедите ви са лоши, а половината са добри. Сега не считайте, че това е един блам. Ще кажете: „В какво да вярвам тогава?
“ Ще вярваш в Божественото, което поддържа злото в себе си.
Що е злото? – Злото не може да поддържа доброто. Що е доброто? – Това, което поддържа злото. Доброто е по-силно, затова само доброто може да се справи със злото.
към беседата >>
Ти искаш да бъдеш религиозен човек – ти не може да бъдеш религиозен без Любов, ти не може да бъдеш религиозен без Мъдрост, ти не може да бъдеш религиозен без Истина.
Цената на човека се повдига от три неща. За да станете ценни в света, три неща са потребни. Христос казва: „Прослави ме със славата, която е в Тебе, която е от създание мира.“ Що е човешката слава? – Тя изчезва. Любовта е, която подига човешката слава, Мъдростта е, която подига човешката слава, Истината е, която подига човешката слава.
Ти искаш да бъдеш религиозен човек – ти не може да бъдеш религиозен без Любов, ти не може да бъдеш религиозен без Мъдрост, ти не може да бъдеш религиозен без Истина.
Ти искаш да бъдеш богат човек – ти не може да бъдеш богат човек без Любов, без Мъдрост и без Истина. Искаш да бъдеш баща, искаш да бъдеш майка, искаш да бъдеш син – каквото и да е, ако нямаш тия неща, ти се лишаваш от реалността. Божественото може да се приложи навсякъде с успех. Може да се направи опит – няма никаква погрешка. В този свят на тия добродетели; щом влезем в живота, има изключения.
към беседата >>
Мислите ли, че те са тъй събрани на едно място в живота – крадци, съдии и други лица и всичко туй за два часа става?
Тя пише по човешки. Каквото Ани Безант пише, не е така. Мислите ли, че в театъра, като се представя, животът е такъв, както се представя в театъра? Мислите ли, че всичките артисти са такива, каквито се показват? Те са с гримирани лица.
Мислите ли, че те са тъй събрани на едно място в живота – крадци, съдии и други лица и всичко туй за два часа става?
Тия работи в живота стават за много време. Вие казвате: „Какви хора са? “ Това не са хора. Аз им препоръчам на съвременните актьори да имат гумени лица и наместо да се гримират, да турят гуменото лице. На тях не им стига ума, та гримират лицата си, та развалят кожата си.
към беседата >>
Що е злото?
Вие опитали ли сте вашите деди? Виждам, половината от дедите ви са лоши, а половината са добри. Сега не считайте, че това е един блам. Ще кажете: „В какво да вярвам тогава? “ Ще вярваш в Божественото, което поддържа злото в себе си.
Що е злото?
– Злото не може да поддържа доброто. Що е доброто? – Това, което поддържа злото. Доброто е по-силно, затова само доброто може да се справи със злото. Що е Любовта?
към беседата >>
Ти искаш да бъдеш богат човек – ти не може да бъдеш богат човек без Любов, без Мъдрост и без Истина.
За да станете ценни в света, три неща са потребни. Христос казва: „Прослави ме със славата, която е в Тебе, която е от създание мира.“ Що е човешката слава? – Тя изчезва. Любовта е, която подига човешката слава, Мъдростта е, която подига човешката слава, Истината е, която подига човешката слава. Ти искаш да бъдеш религиозен човек – ти не може да бъдеш религиозен без Любов, ти не може да бъдеш религиозен без Мъдрост, ти не може да бъдеш религиозен без Истина.
Ти искаш да бъдеш богат човек – ти не може да бъдеш богат човек без Любов, без Мъдрост и без Истина.
Искаш да бъдеш баща, искаш да бъдеш майка, искаш да бъдеш син – каквото и да е, ако нямаш тия неща, ти се лишаваш от реалността. Божественото може да се приложи навсякъде с успех. Може да се направи опит – няма никаква погрешка. В този свят на тия добродетели; щом влезем в живота, има изключения.
към беседата >>
Тия работи в живота стават за много време.
Каквото Ани Безант пише, не е така. Мислите ли, че в театъра, като се представя, животът е такъв, както се представя в театъра? Мислите ли, че всичките артисти са такива, каквито се показват? Те са с гримирани лица. Мислите ли, че те са тъй събрани на едно място в живота – крадци, съдии и други лица и всичко туй за два часа става?
Тия работи в живота стават за много време.
Вие казвате: „Какви хора са? “ Това не са хора. Аз им препоръчам на съвременните актьори да имат гумени лица и наместо да се гримират, да турят гуменото лице. На тях не им стига ума, та гримират лицата си, та развалят кожата си. Да направят разни гумени лица и да ги турят отгоре.
към беседата >>
– Злото не може да поддържа доброто.
Виждам, половината от дедите ви са лоши, а половината са добри. Сега не считайте, че това е един блам. Ще кажете: „В какво да вярвам тогава? “ Ще вярваш в Божественото, което поддържа злото в себе си. Що е злото?
– Злото не може да поддържа доброто.
Що е доброто? – Това, което поддържа злото. Доброто е по-силно, затова само доброто може да се справи със злото. Що е Любовта? – Любовта поддържа безлюбието, но безлюбието не може да поддържа Любовта.
към беседата >>
Искаш да бъдеш баща, искаш да бъдеш майка, искаш да бъдеш син – каквото и да е, ако нямаш тия неща, ти се лишаваш от реалността.
Христос казва: „Прослави ме със славата, която е в Тебе, която е от създание мира.“ Що е човешката слава? – Тя изчезва. Любовта е, която подига човешката слава, Мъдростта е, която подига човешката слава, Истината е, която подига човешката слава. Ти искаш да бъдеш религиозен човек – ти не може да бъдеш религиозен без Любов, ти не може да бъдеш религиозен без Мъдрост, ти не може да бъдеш религиозен без Истина. Ти искаш да бъдеш богат човек – ти не може да бъдеш богат човек без Любов, без Мъдрост и без Истина.
Искаш да бъдеш баща, искаш да бъдеш майка, искаш да бъдеш син – каквото и да е, ако нямаш тия неща, ти се лишаваш от реалността.
Божественото може да се приложи навсякъде с успех. Може да се направи опит – няма никаква погрешка. В този свят на тия добродетели; щом влезем в живота, има изключения.
към беседата >>
Вие казвате: „Какви хора са?
Мислите ли, че в театъра, като се представя, животът е такъв, както се представя в театъра? Мислите ли, че всичките артисти са такива, каквито се показват? Те са с гримирани лица. Мислите ли, че те са тъй събрани на едно място в живота – крадци, съдии и други лица и всичко туй за два часа става? Тия работи в живота стават за много време.
Вие казвате: „Какви хора са?
“ Това не са хора. Аз им препоръчам на съвременните актьори да имат гумени лица и наместо да се гримират, да турят гуменото лице. На тях не им стига ума, та гримират лицата си, та развалят кожата си. Да направят разни гумени лица и да ги турят отгоре.
към беседата >>
Що е доброто?
Сега не считайте, че това е един блам. Ще кажете: „В какво да вярвам тогава? “ Ще вярваш в Божественото, което поддържа злото в себе си. Що е злото? – Злото не може да поддържа доброто.
Що е доброто?
– Това, което поддържа злото. Доброто е по-силно, затова само доброто може да се справи със злото. Що е Любовта? – Любовта поддържа безлюбието, но безлюбието не може да поддържа Любовта.
към беседата >>
Божественото може да се приложи навсякъде с успех.
– Тя изчезва. Любовта е, която подига човешката слава, Мъдростта е, която подига човешката слава, Истината е, която подига човешката слава. Ти искаш да бъдеш религиозен човек – ти не може да бъдеш религиозен без Любов, ти не може да бъдеш религиозен без Мъдрост, ти не може да бъдеш религиозен без Истина. Ти искаш да бъдеш богат човек – ти не може да бъдеш богат човек без Любов, без Мъдрост и без Истина. Искаш да бъдеш баща, искаш да бъдеш майка, искаш да бъдеш син – каквото и да е, ако нямаш тия неща, ти се лишаваш от реалността.
Божественото може да се приложи навсякъде с успех.
Може да се направи опит – няма никаква погрешка. В този свят на тия добродетели; щом влезем в живота, има изключения.
към беседата >>
“ Това не са хора.
Мислите ли, че всичките артисти са такива, каквито се показват? Те са с гримирани лица. Мислите ли, че те са тъй събрани на едно място в живота – крадци, съдии и други лица и всичко туй за два часа става? Тия работи в живота стават за много време. Вие казвате: „Какви хора са?
“ Това не са хора.
Аз им препоръчам на съвременните актьори да имат гумени лица и наместо да се гримират, да турят гуменото лице. На тях не им стига ума, та гримират лицата си, та развалят кожата си. Да направят разни гумени лица и да ги турят отгоре.
към беседата >>
– Това, което поддържа злото.
Ще кажете: „В какво да вярвам тогава? “ Ще вярваш в Божественото, което поддържа злото в себе си. Що е злото? – Злото не може да поддържа доброто. Що е доброто?
– Това, което поддържа злото.
Доброто е по-силно, затова само доброто може да се справи със злото. Що е Любовта? – Любовта поддържа безлюбието, но безлюбието не може да поддържа Любовта.
към беседата >>
Може да се направи опит – няма никаква погрешка.
Любовта е, която подига човешката слава, Мъдростта е, която подига човешката слава, Истината е, която подига човешката слава. Ти искаш да бъдеш религиозен човек – ти не може да бъдеш религиозен без Любов, ти не може да бъдеш религиозен без Мъдрост, ти не може да бъдеш религиозен без Истина. Ти искаш да бъдеш богат човек – ти не може да бъдеш богат човек без Любов, без Мъдрост и без Истина. Искаш да бъдеш баща, искаш да бъдеш майка, искаш да бъдеш син – каквото и да е, ако нямаш тия неща, ти се лишаваш от реалността. Божественото може да се приложи навсякъде с успех.
Може да се направи опит – няма никаква погрешка.
В този свят на тия добродетели; щом влезем в живота, има изключения.
към беседата >>
Аз им препоръчам на съвременните актьори да имат гумени лица и наместо да се гримират, да турят гуменото лице.
Те са с гримирани лица. Мислите ли, че те са тъй събрани на едно място в живота – крадци, съдии и други лица и всичко туй за два часа става? Тия работи в живота стават за много време. Вие казвате: „Какви хора са? “ Това не са хора.
Аз им препоръчам на съвременните актьори да имат гумени лица и наместо да се гримират, да турят гуменото лице.
На тях не им стига ума, та гримират лицата си, та развалят кожата си. Да направят разни гумени лица и да ги турят отгоре.
към беседата >>
Доброто е по-силно, затова само доброто може да се справи със злото.
“ Ще вярваш в Божественото, което поддържа злото в себе си. Що е злото? – Злото не може да поддържа доброто. Що е доброто? – Това, което поддържа злото.
Доброто е по-силно, затова само доброто може да се справи със злото.
Що е Любовта? – Любовта поддържа безлюбието, но безлюбието не може да поддържа Любовта.
към беседата >>
В този свят на тия добродетели; щом влезем в живота, има изключения.
Ти искаш да бъдеш религиозен човек – ти не може да бъдеш религиозен без Любов, ти не може да бъдеш религиозен без Мъдрост, ти не може да бъдеш религиозен без Истина. Ти искаш да бъдеш богат човек – ти не може да бъдеш богат човек без Любов, без Мъдрост и без Истина. Искаш да бъдеш баща, искаш да бъдеш майка, искаш да бъдеш син – каквото и да е, ако нямаш тия неща, ти се лишаваш от реалността. Божественото може да се приложи навсякъде с успех. Може да се направи опит – няма никаква погрешка.
В този свят на тия добродетели; щом влезем в живота, има изключения.
към беседата >>
На тях не им стига ума, та гримират лицата си, та развалят кожата си.
Мислите ли, че те са тъй събрани на едно място в живота – крадци, съдии и други лица и всичко туй за два часа става? Тия работи в живота стават за много време. Вие казвате: „Какви хора са? “ Това не са хора. Аз им препоръчам на съвременните актьори да имат гумени лица и наместо да се гримират, да турят гуменото лице.
На тях не им стига ума, та гримират лицата си, та развалят кожата си.
Да направят разни гумени лица и да ги турят отгоре.
към беседата >>
Що е Любовта?
Що е злото? – Злото не може да поддържа доброто. Що е доброто? – Това, което поддържа злото. Доброто е по-силно, затова само доброто може да се справи със злото.
Що е Любовта?
– Любовта поддържа безлюбието, но безлюбието не може да поддържа Любовта.
към беседата >>
Казвам: Всички, които ме лъжете, опитайте.
Казвам: Всички, които ме лъжете, опитайте.
Не търсете големи работи. Малкото синапово семе, малката добродетел в света е важна. За мен малките неща са ценни. Малките добродетели са ценни и са останали паметни. Един ден ходя с грозни обуща и обущата ми са се развързали.
към беседата >>
Да направят разни гумени лица и да ги турят отгоре.
Тия работи в живота стават за много време. Вие казвате: „Какви хора са? “ Това не са хора. Аз им препоръчам на съвременните актьори да имат гумени лица и наместо да се гримират, да турят гуменото лице. На тях не им стига ума, та гримират лицата си, та развалят кожата си.
Да направят разни гумени лица и да ги турят отгоре.
към беседата >>
– Любовта поддържа безлюбието, но безлюбието не може да поддържа Любовта.
– Злото не може да поддържа доброто. Що е доброто? – Това, което поддържа злото. Доброто е по-силно, затова само доброто може да се справи със злото. Що е Любовта?
– Любовта поддържа безлюбието, но безлюбието не може да поддържа Любовта.
към беседата >>
Не търсете големи работи.
Казвам: Всички, които ме лъжете, опитайте.
Не търсете големи работи.
Малкото синапово семе, малката добродетел в света е важна. За мен малките неща са ценни. Малките добродетели са ценни и са останали паметни. Един ден ходя с грозни обуща и обущата ми са се развързали. Едно момиченце клекна и ми каза: „Господине, развързали ви са обущата“ и ми ги завърза.
към беседата >>
Казва: „Знаеш ли колко пъти се моля на ден?
Казва: „Знаеш ли колко пъти се моля на ден?
“ – Колко пъти? – „Постоянно се моля.“ Казвам: Какво си свършил? Ако някой ми каже, че е градинар и не виждам никакво дърво на свят, нито чесън на свят, нито боб на свят, нито ягоди, нито жито, нито ечемик, казвам: какъв градинар е? Такива работи не струват. И аз да съм, не струва тази работа.
към беседата >>
Това са определения, вие ги нямате.
Това са определения, вие ги нямате.
Любов е туй, което поддържа безлюбието. Що е Мъдрост? – Мъдрост е туй, което поддържа невежеството. Но невежеството не може да поддържа Мъдростта. Затова казвам: Любовта може да изправи безлюбието, Мъдростта може да изправи невежеството, Истината може да изправи лъжата.
към беседата >>
Малкото синапово семе, малката добродетел в света е важна.
Казвам: Всички, които ме лъжете, опитайте. Не търсете големи работи.
Малкото синапово семе, малката добродетел в света е важна.
За мен малките неща са ценни. Малките добродетели са ценни и са останали паметни. Един ден ходя с грозни обуща и обущата ми са се развързали. Едно момиченце клекна и ми каза: „Господине, развързали ви са обущата“ и ми ги завърза. Не ме остави аз да ги завържа.
към беседата >>
“ – Колко пъти?
Казва: „Знаеш ли колко пъти се моля на ден?
“ – Колко пъти?
– „Постоянно се моля.“ Казвам: Какво си свършил? Ако някой ми каже, че е градинар и не виждам никакво дърво на свят, нито чесън на свят, нито боб на свят, нито ягоди, нито жито, нито ечемик, казвам: какъв градинар е? Такива работи не струват. И аз да съм, не струва тази работа.
към беседата >>
Любов е туй, което поддържа безлюбието.
Това са определения, вие ги нямате.
Любов е туй, което поддържа безлюбието.
Що е Мъдрост? – Мъдрост е туй, което поддържа невежеството. Но невежеството не може да поддържа Мъдростта. Затова казвам: Любовта може да изправи безлюбието, Мъдростта може да изправи невежеството, Истината може да изправи лъжата. Защото всяка лъжа става в нейно име.
към беседата >>
За мен малките неща са ценни.
Казвам: Всички, които ме лъжете, опитайте. Не търсете големи работи. Малкото синапово семе, малката добродетел в света е важна.
За мен малките неща са ценни.
Малките добродетели са ценни и са останали паметни. Един ден ходя с грозни обуща и обущата ми са се развързали. Едно момиченце клекна и ми каза: „Господине, развързали ви са обущата“ и ми ги завърза. Не ме остави аз да ги завържа. Тя седна и внимателно свърза обувките ми.
към беседата >>
– „Постоянно се моля.“ Казвам: Какво си свършил?
Казва: „Знаеш ли колко пъти се моля на ден? “ – Колко пъти?
– „Постоянно се моля.“ Казвам: Какво си свършил?
Ако някой ми каже, че е градинар и не виждам никакво дърво на свят, нито чесън на свят, нито боб на свят, нито ягоди, нито жито, нито ечемик, казвам: какъв градинар е? Такива работи не струват. И аз да съм, не струва тази работа.
към беседата >>
Що е Мъдрост?
Това са определения, вие ги нямате. Любов е туй, което поддържа безлюбието.
Що е Мъдрост?
– Мъдрост е туй, което поддържа невежеството. Но невежеството не може да поддържа Мъдростта. Затова казвам: Любовта може да изправи безлюбието, Мъдростта може да изправи невежеството, Истината може да изправи лъжата. Защото всяка лъжа става в нейно име. Онзи, който ме излъже, носи таблата, фирмата за Истината, заради нея се лъже.
към беседата >>
Малките добродетели са ценни и са останали паметни.
Казвам: Всички, които ме лъжете, опитайте. Не търсете големи работи. Малкото синапово семе, малката добродетел в света е важна. За мен малките неща са ценни.
Малките добродетели са ценни и са останали паметни.
Един ден ходя с грозни обуща и обущата ми са се развързали. Едно момиченце клекна и ми каза: „Господине, развързали ви са обущата“ и ми ги завърза. Не ме остави аз да ги завържа. Тя седна и внимателно свърза обувките ми. Това нещо не съм го забравил.
към беседата >>
Ако някой ми каже, че е градинар и не виждам никакво дърво на свят, нито чесън на свят, нито боб на свят, нито ягоди, нито жито, нито ечемик, казвам: какъв градинар е?
Казва: „Знаеш ли колко пъти се моля на ден? “ – Колко пъти? – „Постоянно се моля.“ Казвам: Какво си свършил?
Ако някой ми каже, че е градинар и не виждам никакво дърво на свят, нито чесън на свят, нито боб на свят, нито ягоди, нито жито, нито ечемик, казвам: какъв градинар е?
Такива работи не струват. И аз да съм, не струва тази работа.
към беседата >>
– Мъдрост е туй, което поддържа невежеството.
Това са определения, вие ги нямате. Любов е туй, което поддържа безлюбието. Що е Мъдрост?
– Мъдрост е туй, което поддържа невежеството.
Но невежеството не може да поддържа Мъдростта. Затова казвам: Любовта може да изправи безлюбието, Мъдростта може да изправи невежеството, Истината може да изправи лъжата. Защото всяка лъжа става в нейно име. Онзи, който ме излъже, носи таблата, фирмата за Истината, заради нея се лъже. Човек не може да ме излъже без Истината.
към беседата >>
Един ден ходя с грозни обуща и обущата ми са се развързали.
Казвам: Всички, които ме лъжете, опитайте. Не търсете големи работи. Малкото синапово семе, малката добродетел в света е важна. За мен малките неща са ценни. Малките добродетели са ценни и са останали паметни.
Един ден ходя с грозни обуща и обущата ми са се развързали.
Едно момиченце клекна и ми каза: „Господине, развързали ви са обущата“ и ми ги завърза. Не ме остави аз да ги завържа. Тя седна и внимателно свърза обувките ми. Това нещо не съм го забравил. Много неща ми са правени – и на угощение са ме канили, много неща съм забравил, много любезни думи са ми казани, но туй дете, което свърза обущата ми, го помня.
към беседата >>
Такива работи не струват.
Казва: „Знаеш ли колко пъти се моля на ден? “ – Колко пъти? – „Постоянно се моля.“ Казвам: Какво си свършил? Ако някой ми каже, че е градинар и не виждам никакво дърво на свят, нито чесън на свят, нито боб на свят, нито ягоди, нито жито, нито ечемик, казвам: какъв градинар е?
Такива работи не струват.
И аз да съм, не струва тази работа.
към беседата >>
Но невежеството не може да поддържа Мъдростта.
Това са определения, вие ги нямате. Любов е туй, което поддържа безлюбието. Що е Мъдрост? – Мъдрост е туй, което поддържа невежеството.
Но невежеството не може да поддържа Мъдростта.
Затова казвам: Любовта може да изправи безлюбието, Мъдростта може да изправи невежеството, Истината може да изправи лъжата. Защото всяка лъжа става в нейно име. Онзи, който ме излъже, носи таблата, фирмата за Истината, заради нея се лъже. Човек не може да ме излъже без Истината. Вярвам заради Истината.
към беседата >>
Едно момиченце клекна и ми каза: „Господине, развързали ви са обущата“ и ми ги завърза.
Не търсете големи работи. Малкото синапово семе, малката добродетел в света е важна. За мен малките неща са ценни. Малките добродетели са ценни и са останали паметни. Един ден ходя с грозни обуща и обущата ми са се развързали.
Едно момиченце клекна и ми каза: „Господине, развързали ви са обущата“ и ми ги завърза.
Не ме остави аз да ги завържа. Тя седна и внимателно свърза обувките ми. Това нещо не съм го забравил. Много неща ми са правени – и на угощение са ме канили, много неща съм забравил, много любезни думи са ми казани, но туй дете, което свърза обущата ми, го помня. Като ги свърза, ме погледна и аз му се усмихнах.
към беседата >>
И аз да съм, не струва тази работа.
Казва: „Знаеш ли колко пъти се моля на ден? “ – Колко пъти? – „Постоянно се моля.“ Казвам: Какво си свършил? Ако някой ми каже, че е градинар и не виждам никакво дърво на свят, нито чесън на свят, нито боб на свят, нито ягоди, нито жито, нито ечемик, казвам: какъв градинар е? Такива работи не струват.
И аз да съм, не струва тази работа.
към беседата >>
Затова казвам: Любовта може да изправи безлюбието, Мъдростта може да изправи невежеството, Истината може да изправи лъжата.
Това са определения, вие ги нямате. Любов е туй, което поддържа безлюбието. Що е Мъдрост? – Мъдрост е туй, което поддържа невежеството. Но невежеството не може да поддържа Мъдростта.
Затова казвам: Любовта може да изправи безлюбието, Мъдростта може да изправи невежеството, Истината може да изправи лъжата.
Защото всяка лъжа става в нейно име. Онзи, който ме излъже, носи таблата, фирмата за Истината, заради нея се лъже. Човек не може да ме излъже без Истината. Вярвам заради Истината. Вярвам, казва, в Бога.
към беседата >>
Не ме остави аз да ги завържа.
Малкото синапово семе, малката добродетел в света е важна. За мен малките неща са ценни. Малките добродетели са ценни и са останали паметни. Един ден ходя с грозни обуща и обущата ми са се развързали. Едно момиченце клекна и ми каза: „Господине, развързали ви са обущата“ и ми ги завърза.
Не ме остави аз да ги завържа.
Тя седна и внимателно свърза обувките ми. Това нещо не съм го забравил. Много неща ми са правени – и на угощение са ме канили, много неща съм забравил, много любезни думи са ми казани, но туй дете, което свърза обущата ми, го помня. Като ги свърза, ме погледна и аз му се усмихнах. Казва: На един светия може да се развържат обущата, може да се загубят.
към беседата >>
Музиканти дошли тук да учат музика.
Музиканти дошли тук да учат музика.
Погрешно е. Те трябва да са учили горе, че тук да проверяват. Който учи тук музика, той не може да я научи. Музиката тук, на Земята, не се учи. Трябва да я носи със себе си научена, че тук да я проверява.
към беседата >>
Защото всяка лъжа става в нейно име.
Любов е туй, което поддържа безлюбието. Що е Мъдрост? – Мъдрост е туй, което поддържа невежеството. Но невежеството не може да поддържа Мъдростта. Затова казвам: Любовта може да изправи безлюбието, Мъдростта може да изправи невежеството, Истината може да изправи лъжата.
Защото всяка лъжа става в нейно име.
Онзи, който ме излъже, носи таблата, фирмата за Истината, заради нея се лъже. Човек не може да ме излъже без Истината. Вярвам заради Истината. Вярвам, казва, в Бога. Всеки ден дойде някой и ми казва: „За Бога, не ми ли вярваш?
към беседата >>
Тя седна и внимателно свърза обувките ми.
За мен малките неща са ценни. Малките добродетели са ценни и са останали паметни. Един ден ходя с грозни обуща и обущата ми са се развързали. Едно момиченце клекна и ми каза: „Господине, развързали ви са обущата“ и ми ги завърза. Не ме остави аз да ги завържа.
Тя седна и внимателно свърза обувките ми.
Това нещо не съм го забравил. Много неща ми са правени – и на угощение са ме канили, много неща съм забравил, много любезни думи са ми казани, но туй дете, което свърза обущата ми, го помня. Като ги свърза, ме погледна и аз му се усмихнах. Казва: На един светия може да се развържат обущата, може да се загубят. Като идеш в Божествения свят, ще си изуеш обущата.
към беседата >>
Погрешно е.
Музиканти дошли тук да учат музика.
Погрешно е.
Те трябва да са учили горе, че тук да проверяват. Който учи тук музика, той не може да я научи. Музиката тук, на Земята, не се учи. Трябва да я носи със себе си научена, че тук да я проверява. Като дойде тук, да я провери и като се върне в другия свят, в организирания свят, тогава е придобил нещо.
към беседата >>
Онзи, който ме излъже, носи таблата, фирмата за Истината, заради нея се лъже.
Що е Мъдрост? – Мъдрост е туй, което поддържа невежеството. Но невежеството не може да поддържа Мъдростта. Затова казвам: Любовта може да изправи безлюбието, Мъдростта може да изправи невежеството, Истината може да изправи лъжата. Защото всяка лъжа става в нейно име.
Онзи, който ме излъже, носи таблата, фирмата за Истината, заради нея се лъже.
Човек не може да ме излъже без Истината. Вярвам заради Истината. Вярвам, казва, в Бога. Всеки ден дойде някой и ми казва: „За Бога, не ми ли вярваш? Дай ми, помогни ми заради Бога.“ Каквото ми каже той, аз нищо не правя за него, аз зная, че аз му помагам заради Господа.
към беседата >>
Това нещо не съм го забравил.
Малките добродетели са ценни и са останали паметни. Един ден ходя с грозни обуща и обущата ми са се развързали. Едно момиченце клекна и ми каза: „Господине, развързали ви са обущата“ и ми ги завърза. Не ме остави аз да ги завържа. Тя седна и внимателно свърза обувките ми.
Това нещо не съм го забравил.
Много неща ми са правени – и на угощение са ме канили, много неща съм забравил, много любезни думи са ми казани, но туй дете, което свърза обущата ми, го помня. Като ги свърза, ме погледна и аз му се усмихнах. Казва: На един светия може да се развържат обущата, може да се загубят. Като идеш в Божествения свят, ще си изуеш обущата. В света да си изуеш обущата е опасно.
към беседата >>
Те трябва да са учили горе, че тук да проверяват.
Музиканти дошли тук да учат музика. Погрешно е.
Те трябва да са учили горе, че тук да проверяват.
Който учи тук музика, той не може да я научи. Музиката тук, на Земята, не се учи. Трябва да я носи със себе си научена, че тук да я проверява. Като дойде тук, да я провери и като се върне в другия свят, в организирания свят, тогава е придобил нещо.
към беседата >>
Човек не може да ме излъже без Истината.
– Мъдрост е туй, което поддържа невежеството. Но невежеството не може да поддържа Мъдростта. Затова казвам: Любовта може да изправи безлюбието, Мъдростта може да изправи невежеството, Истината може да изправи лъжата. Защото всяка лъжа става в нейно име. Онзи, който ме излъже, носи таблата, фирмата за Истината, заради нея се лъже.
Човек не може да ме излъже без Истината.
Вярвам заради Истината. Вярвам, казва, в Бога. Всеки ден дойде някой и ми казва: „За Бога, не ми ли вярваш? Дай ми, помогни ми заради Бога.“ Каквото ми каже той, аз нищо не правя за него, аз зная, че аз му помагам заради Господа. Сега аз имам знание.
към беседата >>
Много неща ми са правени – и на угощение са ме канили, много неща съм забравил, много любезни думи са ми казани, но туй дете, което свърза обущата ми, го помня.
Един ден ходя с грозни обуща и обущата ми са се развързали. Едно момиченце клекна и ми каза: „Господине, развързали ви са обущата“ и ми ги завърза. Не ме остави аз да ги завържа. Тя седна и внимателно свърза обувките ми. Това нещо не съм го забравил.
Много неща ми са правени – и на угощение са ме канили, много неща съм забравил, много любезни думи са ми казани, но туй дете, което свърза обущата ми, го помня.
Като ги свърза, ме погледна и аз му се усмихнах. Казва: На един светия може да се развържат обущата, може да се загубят. Като идеш в Божествения свят, ще си изуеш обущата. В света да си изуеш обущата е опасно. В Божествения свят с боси крака е благословение, но в човешкия свят без обуща е опасно.
към беседата >>
Който учи тук музика, той не може да я научи.
Музиканти дошли тук да учат музика. Погрешно е. Те трябва да са учили горе, че тук да проверяват.
Който учи тук музика, той не може да я научи.
Музиката тук, на Земята, не се учи. Трябва да я носи със себе си научена, че тук да я проверява. Като дойде тук, да я провери и като се върне в другия свят, в организирания свят, тогава е придобил нещо.
към беседата >>
Вярвам заради Истината.
Но невежеството не може да поддържа Мъдростта. Затова казвам: Любовта може да изправи безлюбието, Мъдростта може да изправи невежеството, Истината може да изправи лъжата. Защото всяка лъжа става в нейно име. Онзи, който ме излъже, носи таблата, фирмата за Истината, заради нея се лъже. Човек не може да ме излъже без Истината.
Вярвам заради Истината.
Вярвам, казва, в Бога. Всеки ден дойде някой и ми казва: „За Бога, не ми ли вярваш? Дай ми, помогни ми заради Бога.“ Каквото ми каже той, аз нищо не правя за него, аз зная, че аз му помагам заради Господа. Сега аз имам знание. В тези големите светии има знание.
към беседата >>
Като ги свърза, ме погледна и аз му се усмихнах.
Едно момиченце клекна и ми каза: „Господине, развързали ви са обущата“ и ми ги завърза. Не ме остави аз да ги завържа. Тя седна и внимателно свърза обувките ми. Това нещо не съм го забравил. Много неща ми са правени – и на угощение са ме канили, много неща съм забравил, много любезни думи са ми казани, но туй дете, което свърза обущата ми, го помня.
Като ги свърза, ме погледна и аз му се усмихнах.
Казва: На един светия може да се развържат обущата, може да се загубят. Като идеш в Божествения свят, ще си изуеш обущата. В света да си изуеш обущата е опасно. В Божествения свят с боси крака е благословение, но в човешкия свят без обуща е опасно. Туй дете казва: „Има опасност да си изгубиш обущата.“ Виждам добрата страна в туй.
към беседата >>
Музиката тук, на Земята, не се учи.
Музиканти дошли тук да учат музика. Погрешно е. Те трябва да са учили горе, че тук да проверяват. Който учи тук музика, той не може да я научи.
Музиката тук, на Земята, не се учи.
Трябва да я носи със себе си научена, че тук да я проверява. Като дойде тук, да я провери и като се върне в другия свят, в организирания свят, тогава е придобил нещо.
към беседата >>
Вярвам, казва, в Бога.
Затова казвам: Любовта може да изправи безлюбието, Мъдростта може да изправи невежеството, Истината може да изправи лъжата. Защото всяка лъжа става в нейно име. Онзи, който ме излъже, носи таблата, фирмата за Истината, заради нея се лъже. Човек не може да ме излъже без Истината. Вярвам заради Истината.
Вярвам, казва, в Бога.
Всеки ден дойде някой и ми казва: „За Бога, не ми ли вярваш? Дай ми, помогни ми заради Бога.“ Каквото ми каже той, аз нищо не правя за него, аз зная, че аз му помагам заради Господа. Сега аз имам знание. В тези големите светии има знание. Някой ще иска да ме излъже.
към беседата >>
Казва: На един светия може да се развържат обущата, може да се загубят.
Не ме остави аз да ги завържа. Тя седна и внимателно свърза обувките ми. Това нещо не съм го забравил. Много неща ми са правени – и на угощение са ме канили, много неща съм забравил, много любезни думи са ми казани, но туй дете, което свърза обущата ми, го помня. Като ги свърза, ме погледна и аз му се усмихнах.
Казва: На един светия може да се развържат обущата, може да се загубят.
Като идеш в Божествения свят, ще си изуеш обущата. В света да си изуеш обущата е опасно. В Божествения свят с боси крака е благословение, но в човешкия свят без обуща е опасно. Туй дете казва: „Има опасност да си изгубиш обущата.“ Виждам добрата страна в туй. Туй момиченце още седи в ума ми.
към беседата >>
Трябва да я носи със себе си научена, че тук да я проверява.
Музиканти дошли тук да учат музика. Погрешно е. Те трябва да са учили горе, че тук да проверяват. Който учи тук музика, той не може да я научи. Музиката тук, на Земята, не се учи.
Трябва да я носи със себе си научена, че тук да я проверява.
Като дойде тук, да я провери и като се върне в другия свят, в организирания свят, тогава е придобил нещо.
към беседата >>
Всеки ден дойде някой и ми казва: „За Бога, не ми ли вярваш?
Защото всяка лъжа става в нейно име. Онзи, който ме излъже, носи таблата, фирмата за Истината, заради нея се лъже. Човек не може да ме излъже без Истината. Вярвам заради Истината. Вярвам, казва, в Бога.
Всеки ден дойде някой и ми казва: „За Бога, не ми ли вярваш?
Дай ми, помогни ми заради Бога.“ Каквото ми каже той, аз нищо не правя за него, аз зная, че аз му помагам заради Господа. Сега аз имам знание. В тези големите светии има знание. Някой ще иска да ме излъже. Всичко може да ми разправят, но да ме излъжат, не може.
към беседата >>
Като идеш в Божествения свят, ще си изуеш обущата.
Тя седна и внимателно свърза обувките ми. Това нещо не съм го забравил. Много неща ми са правени – и на угощение са ме канили, много неща съм забравил, много любезни думи са ми казани, но туй дете, което свърза обущата ми, го помня. Като ги свърза, ме погледна и аз му се усмихнах. Казва: На един светия може да се развържат обущата, може да се загубят.
Като идеш в Божествения свят, ще си изуеш обущата.
В света да си изуеш обущата е опасно. В Божествения свят с боси крака е благословение, но в човешкия свят без обуща е опасно. Туй дете казва: „Има опасност да си изгубиш обущата.“ Виждам добрата страна в туй. Туй момиченце още седи в ума ми.
към беседата >>
Като дойде тук, да я провери и като се върне в другия свят, в организирания свят, тогава е придобил нещо.
Погрешно е. Те трябва да са учили горе, че тук да проверяват. Който учи тук музика, той не може да я научи. Музиката тук, на Земята, не се учи. Трябва да я носи със себе си научена, че тук да я проверява.
Като дойде тук, да я провери и като се върне в другия свят, в организирания свят, тогава е придобил нещо.
към беседата >>
Дай ми, помогни ми заради Бога.“ Каквото ми каже той, аз нищо не правя за него, аз зная, че аз му помагам заради Господа.
Онзи, който ме излъже, носи таблата, фирмата за Истината, заради нея се лъже. Човек не може да ме излъже без Истината. Вярвам заради Истината. Вярвам, казва, в Бога. Всеки ден дойде някой и ми казва: „За Бога, не ми ли вярваш?
Дай ми, помогни ми заради Бога.“ Каквото ми каже той, аз нищо не правя за него, аз зная, че аз му помагам заради Господа.
Сега аз имам знание. В тези големите светии има знание. Някой ще иска да ме излъже. Всичко може да ми разправят, но да ме излъжат, не може. Лъжа се, но да ме излъжат, не може.
към беседата >>
В света да си изуеш обущата е опасно.
Това нещо не съм го забравил. Много неща ми са правени – и на угощение са ме канили, много неща съм забравил, много любезни думи са ми казани, но туй дете, което свърза обущата ми, го помня. Като ги свърза, ме погледна и аз му се усмихнах. Казва: На един светия може да се развържат обущата, може да се загубят. Като идеш в Божествения свят, ще си изуеш обущата.
В света да си изуеш обущата е опасно.
В Божествения свят с боси крака е благословение, но в човешкия свят без обуща е опасно. Туй дете казва: „Има опасност да си изгубиш обущата.“ Виждам добрата страна в туй. Туй момиченце още седи в ума ми.
към беседата >>
Той мисли, че като клекне на колене, това е набожност.
Той мисли, че като клекне на колене, това е набожност.
Аз съм виждал като се молят хората, като клякат на колене, какъв ъгъл образуват с краката си и по този ъгъл познавам дали е набожен или не. Или някой се моли и си дигнал ръцете. Не само да са дигнати ръцете, но гледам как са дигнати ръцете. Говорите за набожност – тия забавления да ги оставите настрана. Всичките неща трябва да имат съдържание в себе си.
към беседата >>
Сега аз имам знание.
Човек не може да ме излъже без Истината. Вярвам заради Истината. Вярвам, казва, в Бога. Всеки ден дойде някой и ми казва: „За Бога, не ми ли вярваш? Дай ми, помогни ми заради Бога.“ Каквото ми каже той, аз нищо не правя за него, аз зная, че аз му помагам заради Господа.
Сега аз имам знание.
В тези големите светии има знание. Някой ще иска да ме излъже. Всичко може да ми разправят, но да ме излъжат, не може. Лъжа се, но да ме излъжат, не може. Аз позволявам да поддържам лъжата.
към беседата >>
В Божествения свят с боси крака е благословение, но в човешкия свят без обуща е опасно.
Много неща ми са правени – и на угощение са ме канили, много неща съм забравил, много любезни думи са ми казани, но туй дете, което свърза обущата ми, го помня. Като ги свърза, ме погледна и аз му се усмихнах. Казва: На един светия може да се развържат обущата, може да се загубят. Като идеш в Божествения свят, ще си изуеш обущата. В света да си изуеш обущата е опасно.
В Божествения свят с боси крака е благословение, но в човешкия свят без обуща е опасно.
Туй дете казва: „Има опасност да си изгубиш обущата.“ Виждам добрата страна в туй. Туй момиченце още седи в ума ми.
към беседата >>
Аз съм виждал като се молят хората, като клякат на колене, какъв ъгъл образуват с краката си и по този ъгъл познавам дали е набожен или не.
Той мисли, че като клекне на колене, това е набожност.
Аз съм виждал като се молят хората, като клякат на колене, какъв ъгъл образуват с краката си и по този ъгъл познавам дали е набожен или не.
Или някой се моли и си дигнал ръцете. Не само да са дигнати ръцете, но гледам как са дигнати ръцете. Говорите за набожност – тия забавления да ги оставите настрана. Всичките неща трябва да имат съдържание в себе си. Всяко нещо, което няма образа на Любовта, всяко нещо, което няма образа на Мъдростта, всяко нещо, което няма образа на Истината, то е лъжливо, то не е от Божествения свят, това са човешки знания и заблуждения.
към беседата >>
В тези големите светии има знание.
Вярвам заради Истината. Вярвам, казва, в Бога. Всеки ден дойде някой и ми казва: „За Бога, не ми ли вярваш? Дай ми, помогни ми заради Бога.“ Каквото ми каже той, аз нищо не правя за него, аз зная, че аз му помагам заради Господа. Сега аз имам знание.
В тези големите светии има знание.
Някой ще иска да ме излъже. Всичко може да ми разправят, но да ме излъжат, не може. Лъжа се, но да ме излъжат, не може. Аз позволявам да поддържам лъжата. Поддържам, че лъжата, която ми говорят, е Истината.
към беседата >>
Туй дете казва: „Има опасност да си изгубиш обущата.“ Виждам добрата страна в туй.
Като ги свърза, ме погледна и аз му се усмихнах. Казва: На един светия може да се развържат обущата, може да се загубят. Като идеш в Божествения свят, ще си изуеш обущата. В света да си изуеш обущата е опасно. В Божествения свят с боси крака е благословение, но в човешкия свят без обуща е опасно.
Туй дете казва: „Има опасност да си изгубиш обущата.“ Виждам добрата страна в туй.
Туй момиченце още седи в ума ми.
към беседата >>
Или някой се моли и си дигнал ръцете.
Той мисли, че като клекне на колене, това е набожност. Аз съм виждал като се молят хората, като клякат на колене, какъв ъгъл образуват с краката си и по този ъгъл познавам дали е набожен или не.
Или някой се моли и си дигнал ръцете.
Не само да са дигнати ръцете, но гледам как са дигнати ръцете. Говорите за набожност – тия забавления да ги оставите настрана. Всичките неща трябва да имат съдържание в себе си. Всяко нещо, което няма образа на Любовта, всяко нещо, което няма образа на Мъдростта, всяко нещо, което няма образа на Истината, то е лъжливо, то не е от Божествения свят, това са човешки знания и заблуждения.
към беседата >>
Някой ще иска да ме излъже.
Вярвам, казва, в Бога. Всеки ден дойде някой и ми казва: „За Бога, не ми ли вярваш? Дай ми, помогни ми заради Бога.“ Каквото ми каже той, аз нищо не правя за него, аз зная, че аз му помагам заради Господа. Сега аз имам знание. В тези големите светии има знание.
Някой ще иска да ме излъже.
Всичко може да ми разправят, но да ме излъжат, не може. Лъжа се, но да ме излъжат, не може. Аз позволявам да поддържам лъжата. Поддържам, че лъжата, която ми говорят, е Истината. Дойде някой и ме лъже.
към беседата >>
Туй момиченце още седи в ума ми.
Казва: На един светия може да се развържат обущата, може да се загубят. Като идеш в Божествения свят, ще си изуеш обущата. В света да си изуеш обущата е опасно. В Божествения свят с боси крака е благословение, но в човешкия свят без обуща е опасно. Туй дете казва: „Има опасност да си изгубиш обущата.“ Виждам добрата страна в туй.
Туй момиченце още седи в ума ми.
към беседата >>
Не само да са дигнати ръцете, но гледам как са дигнати ръцете.
Той мисли, че като клекне на колене, това е набожност. Аз съм виждал като се молят хората, като клякат на колене, какъв ъгъл образуват с краката си и по този ъгъл познавам дали е набожен или не. Или някой се моли и си дигнал ръцете.
Не само да са дигнати ръцете, но гледам как са дигнати ръцете.
Говорите за набожност – тия забавления да ги оставите настрана. Всичките неща трябва да имат съдържание в себе си. Всяко нещо, което няма образа на Любовта, всяко нещо, което няма образа на Мъдростта, всяко нещо, което няма образа на Истината, то е лъжливо, то не е от Божествения свят, това са човешки знания и заблуждения.
към беседата >>
Всичко може да ми разправят, но да ме излъжат, не може.
Всеки ден дойде някой и ми казва: „За Бога, не ми ли вярваш? Дай ми, помогни ми заради Бога.“ Каквото ми каже той, аз нищо не правя за него, аз зная, че аз му помагам заради Господа. Сега аз имам знание. В тези големите светии има знание. Някой ще иска да ме излъже.
Всичко може да ми разправят, но да ме излъжат, не може.
Лъжа се, но да ме излъжат, не може. Аз позволявам да поддържам лъжата. Поддържам, че лъжата, която ми говорят, е Истината. Дойде някой и ме лъже. Иска ми 600 или 6000 лева назаем.
към беседата >>
Блажени сте вие по някой път, ако завържете връзката на една обувка на тия светии, които ходят на Земята, на захласнати светии.
Блажени сте вие по някой път, ако завържете връзката на една обувка на тия светии, които ходят на Земята, на захласнати светии.
По същия закон и Бог помни малките работи, които никой не ги [е] видял. Онова малкото, което направим, то остава в света, най-малкото добро, то остава в света. И най-малката Любов, която посаждаш, и тя остава в света, и най-малката Истина и тя остава в света. Голямата Истина, тя не е заради нас на Земята. Заради нас са малките работи, трябва да ги знаем.
към беседата >>
Говорите за набожност – тия забавления да ги оставите настрана.
Той мисли, че като клекне на колене, това е набожност. Аз съм виждал като се молят хората, като клякат на колене, какъв ъгъл образуват с краката си и по този ъгъл познавам дали е набожен или не. Или някой се моли и си дигнал ръцете. Не само да са дигнати ръцете, но гледам как са дигнати ръцете.
Говорите за набожност – тия забавления да ги оставите настрана.
Всичките неща трябва да имат съдържание в себе си. Всяко нещо, което няма образа на Любовта, всяко нещо, което няма образа на Мъдростта, всяко нещо, което няма образа на Истината, то е лъжливо, то не е от Божествения свят, това са човешки знания и заблуждения.
към беседата >>
Лъжа се, но да ме излъжат, не може.
Дай ми, помогни ми заради Бога.“ Каквото ми каже той, аз нищо не правя за него, аз зная, че аз му помагам заради Господа. Сега аз имам знание. В тези големите светии има знание. Някой ще иска да ме излъже. Всичко може да ми разправят, но да ме излъжат, не може.
Лъжа се, но да ме излъжат, не може.
Аз позволявам да поддържам лъжата. Поддържам, че лъжата, която ми говорят, е Истината. Дойде някой и ме лъже. Иска ми 600 или 6000 лева назаем. Книжни пари нямам.
към беседата >>
По същия закон и Бог помни малките работи, които никой не ги [е] видял.
Блажени сте вие по някой път, ако завържете връзката на една обувка на тия светии, които ходят на Земята, на захласнати светии.
По същия закон и Бог помни малките работи, които никой не ги [е] видял.
Онова малкото, което направим, то остава в света, най-малкото добро, то остава в света. И най-малката Любов, която посаждаш, и тя остава в света, и най-малката Истина и тя остава в света. Голямата Истина, тя не е заради нас на Земята. Заради нас са малките работи, трябва да ги знаем. Казвате: голяма Любов.
към беседата >>
Всичките неща трябва да имат съдържание в себе си.
Той мисли, че като клекне на колене, това е набожност. Аз съм виждал като се молят хората, като клякат на колене, какъв ъгъл образуват с краката си и по този ъгъл познавам дали е набожен или не. Или някой се моли и си дигнал ръцете. Не само да са дигнати ръцете, но гледам как са дигнати ръцете. Говорите за набожност – тия забавления да ги оставите настрана.
Всичките неща трябва да имат съдържание в себе си.
Всяко нещо, което няма образа на Любовта, всяко нещо, което няма образа на Мъдростта, всяко нещо, което няма образа на Истината, то е лъжливо, то не е от Божествения свят, това са човешки знания и заблуждения.
към беседата >>
Аз позволявам да поддържам лъжата.
Сега аз имам знание. В тези големите светии има знание. Някой ще иска да ме излъже. Всичко може да ми разправят, но да ме излъжат, не може. Лъжа се, но да ме излъжат, не може.
Аз позволявам да поддържам лъжата.
Поддържам, че лъжата, която ми говорят, е Истината. Дойде някой и ме лъже. Иска ми 600 или 6000 лева назаем. Книжни пари нямам. Имам заровени пари, изваждам една турска лира (тя струва 5–6000 лева).
към беседата >>
Онова малкото, което направим, то остава в света, най-малкото добро, то остава в света.
Блажени сте вие по някой път, ако завържете връзката на една обувка на тия светии, които ходят на Земята, на захласнати светии. По същия закон и Бог помни малките работи, които никой не ги [е] видял.
Онова малкото, което направим, то остава в света, най-малкото добро, то остава в света.
И най-малката Любов, която посаждаш, и тя остава в света, и най-малката Истина и тя остава в света. Голямата Истина, тя не е заради нас на Земята. Заради нас са малките работи, трябва да ги знаем. Казвате: голяма Любов. Но тя е за Божествения свят.
към беседата >>
Всяко нещо, което няма образа на Любовта, всяко нещо, което няма образа на Мъдростта, всяко нещо, което няма образа на Истината, то е лъжливо, то не е от Божествения свят, това са човешки знания и заблуждения.
Аз съм виждал като се молят хората, като клякат на колене, какъв ъгъл образуват с краката си и по този ъгъл познавам дали е набожен или не. Или някой се моли и си дигнал ръцете. Не само да са дигнати ръцете, но гледам как са дигнати ръцете. Говорите за набожност – тия забавления да ги оставите настрана. Всичките неща трябва да имат съдържание в себе си.
Всяко нещо, което няма образа на Любовта, всяко нещо, което няма образа на Мъдростта, всяко нещо, което няма образа на Истината, то е лъжливо, то не е от Божествения свят, това са човешки знания и заблуждения.
към беседата >>
Поддържам, че лъжата, която ми говорят, е Истината.
В тези големите светии има знание. Някой ще иска да ме излъже. Всичко може да ми разправят, но да ме излъжат, не може. Лъжа се, но да ме излъжат, не може. Аз позволявам да поддържам лъжата.
Поддържам, че лъжата, която ми говорят, е Истината.
Дойде някой и ме лъже. Иска ми 600 или 6000 лева назаем. Книжни пари нямам. Имам заровени пари, изваждам една турска лира (тя струва 5–6000 лева). Давам му една лира.
към беседата >>
И най-малката Любов, която посаждаш, и тя остава в света, и най-малката Истина и тя остава в света.
Блажени сте вие по някой път, ако завържете връзката на една обувка на тия светии, които ходят на Земята, на захласнати светии. По същия закон и Бог помни малките работи, които никой не ги [е] видял. Онова малкото, което направим, то остава в света, най-малкото добро, то остава в света.
И най-малката Любов, която посаждаш, и тя остава в света, и най-малката Истина и тя остава в света.
Голямата Истина, тя не е заради нас на Земята. Заради нас са малките работи, трябва да ги знаем. Казвате: голяма Любов. Но тя е за Божествения свят. Бог обръща внимание на малката Любов, която пламти, на онзи свещен огън, на малкия пламък в ума ти, в сърцето ти, в душата ти.
към беседата >>
Дошъл някой, ще ми плаче – той иска да ме заблуди.
Дошъл някой, ще ми плаче – той иска да ме заблуди.
Никаква скръб няма в сърцето. Може да е изгубил 1000 лева и започне да хленчи за 1000 лева. То е срамота да хленчи за 1000 лева. Взели му хляба от торбата и 4 реда сълзи му текат. Изпили му водата от шишето и захленчил.
към беседата >>
Дойде някой и ме лъже.
Някой ще иска да ме излъже. Всичко може да ми разправят, но да ме излъжат, не може. Лъжа се, но да ме излъжат, не може. Аз позволявам да поддържам лъжата. Поддържам, че лъжата, която ми говорят, е Истината.
Дойде някой и ме лъже.
Иска ми 600 или 6000 лева назаем. Книжни пари нямам. Имам заровени пари, изваждам една турска лира (тя струва 5–6000 лева). Давам му една лира. Едно време не струваше лирата, но сега струва 5–6000 хиляди лева.
към беседата >>
Голямата Истина, тя не е заради нас на Земята.
Блажени сте вие по някой път, ако завържете връзката на една обувка на тия светии, които ходят на Земята, на захласнати светии. По същия закон и Бог помни малките работи, които никой не ги [е] видял. Онова малкото, което направим, то остава в света, най-малкото добро, то остава в света. И най-малката Любов, която посаждаш, и тя остава в света, и най-малката Истина и тя остава в света.
Голямата Истина, тя не е заради нас на Земята.
Заради нас са малките работи, трябва да ги знаем. Казвате: голяма Любов. Но тя е за Божествения свят. Бог обръща внимание на малката Любов, която пламти, на онзи свещен огън, на малкия пламък в ума ти, в сърцето ти, в душата ти.
към беседата >>
Никаква скръб няма в сърцето.
Дошъл някой, ще ми плаче – той иска да ме заблуди.
Никаква скръб няма в сърцето.
Може да е изгубил 1000 лева и започне да хленчи за 1000 лева. То е срамота да хленчи за 1000 лева. Взели му хляба от торбата и 4 реда сълзи му текат. Изпили му водата от шишето и захленчил.
към беседата >>
Иска ми 600 или 6000 лева назаем.
Всичко може да ми разправят, но да ме излъжат, не може. Лъжа се, но да ме излъжат, не може. Аз позволявам да поддържам лъжата. Поддържам, че лъжата, която ми говорят, е Истината. Дойде някой и ме лъже.
Иска ми 600 или 6000 лева назаем.
Книжни пари нямам. Имам заровени пари, изваждам една турска лира (тя струва 5–6000 лева). Давам му една лира. Едно време не струваше лирата, но сега струва 5–6000 хиляди лева. Казвам му: „Ако не ходиш по Бога, тази лира ще оживее.
към беседата >>
Заради нас са малките работи, трябва да ги знаем.
Блажени сте вие по някой път, ако завържете връзката на една обувка на тия светии, които ходят на Земята, на захласнати светии. По същия закон и Бог помни малките работи, които никой не ги [е] видял. Онова малкото, което направим, то остава в света, най-малкото добро, то остава в света. И най-малката Любов, която посаждаш, и тя остава в света, и най-малката Истина и тя остава в света. Голямата Истина, тя не е заради нас на Земята.
Заради нас са малките работи, трябва да ги знаем.
Казвате: голяма Любов. Но тя е за Божествения свят. Бог обръща внимание на малката Любов, която пламти, на онзи свещен огън, на малкия пламък в ума ти, в сърцето ти, в душата ти.
към беседата >>
Може да е изгубил 1000 лева и започне да хленчи за 1000 лева.
Дошъл някой, ще ми плаче – той иска да ме заблуди. Никаква скръб няма в сърцето.
Може да е изгубил 1000 лева и започне да хленчи за 1000 лева.
То е срамота да хленчи за 1000 лева. Взели му хляба от торбата и 4 реда сълзи му текат. Изпили му водата от шишето и захленчил.
към беседата >>
Книжни пари нямам.
Лъжа се, но да ме излъжат, не може. Аз позволявам да поддържам лъжата. Поддържам, че лъжата, която ми говорят, е Истината. Дойде някой и ме лъже. Иска ми 600 или 6000 лева назаем.
Книжни пари нямам.
Имам заровени пари, изваждам една турска лира (тя струва 5–6000 лева). Давам му една лира. Едно време не струваше лирата, но сега струва 5–6000 хиляди лева. Казвам му: „Ако не ходиш по Бога, тази лира ще оживее. Ако ходиш по Бога, тя ще умре.“ – „Как ще бъде?
към беседата >>
Казвате: голяма Любов.
По същия закон и Бог помни малките работи, които никой не ги [е] видял. Онова малкото, което направим, то остава в света, най-малкото добро, то остава в света. И най-малката Любов, която посаждаш, и тя остава в света, и най-малката Истина и тя остава в света. Голямата Истина, тя не е заради нас на Земята. Заради нас са малките работи, трябва да ги знаем.
Казвате: голяма Любов.
Но тя е за Божествения свят. Бог обръща внимание на малката Любов, която пламти, на онзи свещен огън, на малкия пламък в ума ти, в сърцето ти, в душата ти.
към беседата >>
То е срамота да хленчи за 1000 лева.
Дошъл някой, ще ми плаче – той иска да ме заблуди. Никаква скръб няма в сърцето. Може да е изгубил 1000 лева и започне да хленчи за 1000 лева.
То е срамота да хленчи за 1000 лева.
Взели му хляба от торбата и 4 реда сълзи му текат. Изпили му водата от шишето и захленчил.
към беседата >>
Имам заровени пари, изваждам една турска лира (тя струва 5–6000 лева).
Аз позволявам да поддържам лъжата. Поддържам, че лъжата, която ми говорят, е Истината. Дойде някой и ме лъже. Иска ми 600 или 6000 лева назаем. Книжни пари нямам.
Имам заровени пари, изваждам една турска лира (тя струва 5–6000 лева).
Давам му една лира. Едно време не струваше лирата, но сега струва 5–6000 хиляди лева. Казвам му: „Ако не ходиш по Бога, тази лира ще оживее. Ако ходиш по Бога, тя ще умре.“ – „Как ще бъде? “ – „Ще видиш.“ Той като излъже, загнезди се тази лира в мускула му като куршум, не може да я извади, образува се цяла проказа.
към беседата >>
Но тя е за Божествения свят.
Онова малкото, което направим, то остава в света, най-малкото добро, то остава в света. И най-малката Любов, която посаждаш, и тя остава в света, и най-малката Истина и тя остава в света. Голямата Истина, тя не е заради нас на Земята. Заради нас са малките работи, трябва да ги знаем. Казвате: голяма Любов.
Но тя е за Божествения свят.
Бог обръща внимание на малката Любов, която пламти, на онзи свещен огън, на малкия пламък в ума ти, в сърцето ти, в душата ти.
към беседата >>
Взели му хляба от торбата и 4 реда сълзи му текат.
Дошъл някой, ще ми плаче – той иска да ме заблуди. Никаква скръб няма в сърцето. Може да е изгубил 1000 лева и започне да хленчи за 1000 лева. То е срамота да хленчи за 1000 лева.
Взели му хляба от торбата и 4 реда сълзи му текат.
Изпили му водата от шишето и захленчил.
към беседата >>
Давам му една лира.
Поддържам, че лъжата, която ми говорят, е Истината. Дойде някой и ме лъже. Иска ми 600 или 6000 лева назаем. Книжни пари нямам. Имам заровени пари, изваждам една турска лира (тя струва 5–6000 лева).
Давам му една лира.
Едно време не струваше лирата, но сега струва 5–6000 хиляди лева. Казвам му: „Ако не ходиш по Бога, тази лира ще оживее. Ако ходиш по Бога, тя ще умре.“ – „Как ще бъде? “ – „Ще видиш.“ Той като излъже, загнезди се тази лира в мускула му като куршум, не може да я извади, образува се цяла проказа. Дойде и ми казва: „Не може да я извадя, беля.
към беседата >>
Бог обръща внимание на малката Любов, която пламти, на онзи свещен огън, на малкия пламък в ума ти, в сърцето ти, в душата ти.
И най-малката Любов, която посаждаш, и тя остава в света, и най-малката Истина и тя остава в света. Голямата Истина, тя не е заради нас на Земята. Заради нас са малките работи, трябва да ги знаем. Казвате: голяма Любов. Но тя е за Божествения свят.
Бог обръща внимание на малката Любов, която пламти, на онзи свещен огън, на малкия пламък в ума ти, в сърцето ти, в душата ти.
към беседата >>
Изпили му водата от шишето и захленчил.
Дошъл някой, ще ми плаче – той иска да ме заблуди. Никаква скръб няма в сърцето. Може да е изгубил 1000 лева и започне да хленчи за 1000 лева. То е срамота да хленчи за 1000 лева. Взели му хляба от торбата и 4 реда сълзи му текат.
Изпили му водата от шишето и захленчил.
към беседата >>
Едно време не струваше лирата, но сега струва 5–6000 хиляди лева.
Дойде някой и ме лъже. Иска ми 600 или 6000 лева назаем. Книжни пари нямам. Имам заровени пари, изваждам една турска лира (тя струва 5–6000 лева). Давам му една лира.
Едно време не струваше лирата, но сега струва 5–6000 хиляди лева.
Казвам му: „Ако не ходиш по Бога, тази лира ще оживее. Ако ходиш по Бога, тя ще умре.“ – „Как ще бъде? “ – „Ще видиш.“ Той като излъже, загнезди се тази лира в мускула му като куршум, не може да я извади, образува се цяла проказа. Дойде и ми казва: „Не може да я извадя, беля. Не може да спя, огън образува, оживяла е вече.“ Казвам: Парите, като любиш Бога, умират, като живееш в безлюбие, оживяват.
към беседата >>
Казвам: Дръжте тия малките добродетели във вашите сърца, във вашите души и ще имате Божието благословение.
Казвам: Дръжте тия малките добродетели във вашите сърца, във вашите души и ще имате Божието благословение.
към беседата >>
Има неща, които са по-непоправими, има неща, които са поправими.
Има неща, които са по-непоправими, има неща, които са поправими.
То е разбиране. Тъй, както сега мислим, светът не може да се оправи по никой начин, 10 пъти ще се развали повече. Сега хората се бият в тази война. Ако хората не добият ново разбиране, ако не внесат Божествената Любов, Мъдрост и Истина в света, втората война, която ще дойде, ще бъде още по-лоша от тази. Кога са изправими нещата?
към беседата >>
Казвам му: „Ако не ходиш по Бога, тази лира ще оживее.
Иска ми 600 или 6000 лева назаем. Книжни пари нямам. Имам заровени пари, изваждам една турска лира (тя струва 5–6000 лева). Давам му една лира. Едно време не струваше лирата, но сега струва 5–6000 хиляди лева.
Казвам му: „Ако не ходиш по Бога, тази лира ще оживее.
Ако ходиш по Бога, тя ще умре.“ – „Как ще бъде? “ – „Ще видиш.“ Той като излъже, загнезди се тази лира в мускула му като куршум, не може да я извади, образува се цяла проказа. Дойде и ми казва: „Не може да я извадя, беля. Не може да спя, огън образува, оживяла е вече.“ Казвам: Парите, като любиш Бога, умират, като живееш в безлюбие, оживяват. Те оживяват, пък ти умираш.
към беседата >>
Поддържали сте човешката Любов, поддържайте я и сега.
Поддържали сте човешката Любов, поддържайте я и сега.
Но запалете сега свещения огън на Божествената Любов, направете една връзка между човешката Любов и Божествената!
към беседата >>
То е разбиране.
Има неща, които са по-непоправими, има неща, които са поправими.
То е разбиране.
Тъй, както сега мислим, светът не може да се оправи по никой начин, 10 пъти ще се развали повече. Сега хората се бият в тази война. Ако хората не добият ново разбиране, ако не внесат Божествената Любов, Мъдрост и Истина в света, втората война, която ще дойде, ще бъде още по-лоша от тази. Кога са изправими нещата? Нещата са изправими само при Божествения порядък на нещата.
към беседата >>
Ако ходиш по Бога, тя ще умре.“ – „Как ще бъде?
Книжни пари нямам. Имам заровени пари, изваждам една турска лира (тя струва 5–6000 лева). Давам му една лира. Едно време не струваше лирата, но сега струва 5–6000 хиляди лева. Казвам му: „Ако не ходиш по Бога, тази лира ще оживее.
Ако ходиш по Бога, тя ще умре.“ – „Как ще бъде?
“ – „Ще видиш.“ Той като излъже, загнезди се тази лира в мускула му като куршум, не може да я извади, образува се цяла проказа. Дойде и ми казва: „Не може да я извадя, беля. Не може да спя, огън образува, оживяла е вече.“ Казвам: Парите, като любиш Бога, умират, като живееш в безлюбие, оживяват. Те оживяват, пък ти умираш. Казвам: Кое искаш – парите да оживеят или ти да оживееш?
към беседата >>
Но запалете сега свещения огън на Божествената Любов, направете една връзка между човешката Любов и Божествената!
Поддържали сте човешката Любов, поддържайте я и сега.
Но запалете сега свещения огън на Божествената Любов, направете една връзка между човешката Любов и Божествената!
към беседата >>
Тъй, както сега мислим, светът не може да се оправи по никой начин, 10 пъти ще се развали повече.
Има неща, които са по-непоправими, има неща, които са поправими. То е разбиране.
Тъй, както сега мислим, светът не може да се оправи по никой начин, 10 пъти ще се развали повече.
Сега хората се бият в тази война. Ако хората не добият ново разбиране, ако не внесат Божествената Любов, Мъдрост и Истина в света, втората война, която ще дойде, ще бъде още по-лоша от тази. Кога са изправими нещата? Нещата са изправими само при Божествения порядък на нещата. Направиш една погрешка.
към беседата >>
“ – „Ще видиш.“ Той като излъже, загнезди се тази лира в мускула му като куршум, не може да я извади, образува се цяла проказа.
Имам заровени пари, изваждам една турска лира (тя струва 5–6000 лева). Давам му една лира. Едно време не струваше лирата, но сега струва 5–6000 хиляди лева. Казвам му: „Ако не ходиш по Бога, тази лира ще оживее. Ако ходиш по Бога, тя ще умре.“ – „Как ще бъде?
“ – „Ще видиш.“ Той като излъже, загнезди се тази лира в мускула му като куршум, не може да я извади, образува се цяла проказа.
Дойде и ми казва: „Не може да я извадя, беля. Не може да спя, огън образува, оживяла е вече.“ Казвам: Парите, като любиш Бога, умират, като живееш в безлюбие, оживяват. Те оживяват, пък ти умираш. Казвам: Кое искаш – парите да оживеят или ти да оживееш? Парите ли да умрат или ти да умреш?
към беседата >>
Сега хората се бият в тази война.
Има неща, които са по-непоправими, има неща, които са поправими. То е разбиране. Тъй, както сега мислим, светът не може да се оправи по никой начин, 10 пъти ще се развали повече.
Сега хората се бият в тази война.
Ако хората не добият ново разбиране, ако не внесат Божествената Любов, Мъдрост и Истина в света, втората война, която ще дойде, ще бъде още по-лоша от тази. Кога са изправими нещата? Нещата са изправими само при Божествения порядък на нещата. Направиш една погрешка. Погрешка намирам, когато шишето било пълно с вода, която той взел от 100 километра и изпивам тази вода.
към беседата >>
Дойде и ми казва: „Не може да я извадя, беля.
Давам му една лира. Едно време не струваше лирата, но сега струва 5–6000 хиляди лева. Казвам му: „Ако не ходиш по Бога, тази лира ще оживее. Ако ходиш по Бога, тя ще умре.“ – „Как ще бъде? “ – „Ще видиш.“ Той като излъже, загнезди се тази лира в мускула му като куршум, не може да я извади, образува се цяла проказа.
Дойде и ми казва: „Не може да я извадя, беля.
Не може да спя, огън образува, оживяла е вече.“ Казвам: Парите, като любиш Бога, умират, като живееш в безлюбие, оживяват. Те оживяват, пък ти умираш. Казвам: Кое искаш – парите да оживеят или ти да оживееш? Парите ли да умрат или ти да умреш? Аз ти казвам: Те да умрат, ти да оживееш.
към беседата >>
Ако хората не добият ново разбиране, ако не внесат Божествената Любов, Мъдрост и Истина в света, втората война, която ще дойде, ще бъде още по-лоша от тази.
Има неща, които са по-непоправими, има неща, които са поправими. То е разбиране. Тъй, както сега мислим, светът не може да се оправи по никой начин, 10 пъти ще се развали повече. Сега хората се бият в тази война.
Ако хората не добият ново разбиране, ако не внесат Божествената Любов, Мъдрост и Истина в света, втората война, която ще дойде, ще бъде още по-лоша от тази.
Кога са изправими нещата? Нещата са изправими само при Божествения порядък на нещата. Направиш една погрешка. Погрешка намирам, когато шишето било пълно с вода, която той взел от 100 километра и изпивам тази вода. Казва: „Кой ти даде това право?
към беседата >>
Не може да спя, огън образува, оживяла е вече.“ Казвам: Парите, като любиш Бога, умират, като живееш в безлюбие, оживяват.
Едно време не струваше лирата, но сега струва 5–6000 хиляди лева. Казвам му: „Ако не ходиш по Бога, тази лира ще оживее. Ако ходиш по Бога, тя ще умре.“ – „Как ще бъде? “ – „Ще видиш.“ Той като излъже, загнезди се тази лира в мускула му като куршум, не може да я извади, образува се цяла проказа. Дойде и ми казва: „Не може да я извадя, беля.
Не може да спя, огън образува, оживяла е вече.“ Казвам: Парите, като любиш Бога, умират, като живееш в безлюбие, оживяват.
Те оживяват, пък ти умираш. Казвам: Кое искаш – парите да оживеят или ти да оживееш? Парите ли да умрат или ти да умреш? Аз ти казвам: Те да умрат, ти да оживееш. А ти си казал те да оживеят, пък ти да умреш.
към беседата >>
Кога са изправими нещата?
Има неща, които са по-непоправими, има неща, които са поправими. То е разбиране. Тъй, както сега мислим, светът не може да се оправи по никой начин, 10 пъти ще се развали повече. Сега хората се бият в тази война. Ако хората не добият ново разбиране, ако не внесат Божествената Любов, Мъдрост и Истина в света, втората война, която ще дойде, ще бъде още по-лоша от тази.
Кога са изправими нещата?
Нещата са изправими само при Божествения порядък на нещата. Направиш една погрешка. Погрешка намирам, когато шишето било пълно с вода, която той взел от 100 километра и изпивам тази вода. Казва: „Кой ти даде това право? “ – „Извинете.“ – „Не може да те извиня.
към беседата >>
Те оживяват, пък ти умираш.
Казвам му: „Ако не ходиш по Бога, тази лира ще оживее. Ако ходиш по Бога, тя ще умре.“ – „Как ще бъде? “ – „Ще видиш.“ Той като излъже, загнезди се тази лира в мускула му като куршум, не може да я извади, образува се цяла проказа. Дойде и ми казва: „Не може да я извадя, беля. Не може да спя, огън образува, оживяла е вече.“ Казвам: Парите, като любиш Бога, умират, като живееш в безлюбие, оживяват.
Те оживяват, пък ти умираш.
Казвам: Кое искаш – парите да оживеят или ти да оживееш? Парите ли да умрат или ти да умреш? Аз ти казвам: Те да умрат, ти да оживееш. А ти си казал те да оживеят, пък ти да умреш. Казва ми: „Ама сега ще дадеш ли една лира?
към беседата >>
Нещата са изправими само при Божествения порядък на нещата.
То е разбиране. Тъй, както сега мислим, светът не може да се оправи по никой начин, 10 пъти ще се развали повече. Сега хората се бият в тази война. Ако хората не добият ново разбиране, ако не внесат Божествената Любов, Мъдрост и Истина в света, втората война, която ще дойде, ще бъде още по-лоша от тази. Кога са изправими нещата?
Нещата са изправими само при Божествения порядък на нещата.
Направиш една погрешка. Погрешка намирам, когато шишето било пълно с вода, която той взел от 100 километра и изпивам тази вода. Казва: „Кой ти даде това право? “ – „Извинете.“ – „Не може да те извиня. Какво е туй извинение?
към беседата >>
Казвам: Кое искаш – парите да оживеят или ти да оживееш?
Ако ходиш по Бога, тя ще умре.“ – „Как ще бъде? “ – „Ще видиш.“ Той като излъже, загнезди се тази лира в мускула му като куршум, не може да я извади, образува се цяла проказа. Дойде и ми казва: „Не може да я извадя, беля. Не може да спя, огън образува, оживяла е вече.“ Казвам: Парите, като любиш Бога, умират, като живееш в безлюбие, оживяват. Те оживяват, пък ти умираш.
Казвам: Кое искаш – парите да оживеят или ти да оживееш?
Парите ли да умрат или ти да умреш? Аз ти казвам: Те да умрат, ти да оживееш. А ти си казал те да оживеят, пък ти да умреш. Казва ми: „Ама сега ще дадеш ли една лира? “ Казвам: Ти я носиш сега и за да излезе, трябва да я примамя, да ѝ покажа друга лира, защото тя иска да се жени.
към беседата >>
Направиш една погрешка.
Тъй, както сега мислим, светът не може да се оправи по никой начин, 10 пъти ще се развали повече. Сега хората се бият в тази война. Ако хората не добият ново разбиране, ако не внесат Божествената Любов, Мъдрост и Истина в света, втората война, която ще дойде, ще бъде още по-лоша от тази. Кога са изправими нещата? Нещата са изправими само при Божествения порядък на нещата.
Направиш една погрешка.
Погрешка намирам, когато шишето било пълно с вода, която той взел от 100 километра и изпивам тази вода. Казва: „Кой ти даде това право? “ – „Извинете.“ – „Не може да те извиня. Какво е туй извинение? Кой ти даде право?
към беседата >>
Парите ли да умрат или ти да умреш?
“ – „Ще видиш.“ Той като излъже, загнезди се тази лира в мускула му като куршум, не може да я извади, образува се цяла проказа. Дойде и ми казва: „Не може да я извадя, беля. Не може да спя, огън образува, оживяла е вече.“ Казвам: Парите, като любиш Бога, умират, като живееш в безлюбие, оживяват. Те оживяват, пък ти умираш. Казвам: Кое искаш – парите да оживеят или ти да оживееш?
Парите ли да умрат или ти да умреш?
Аз ти казвам: Те да умрат, ти да оживееш. А ти си казал те да оживеят, пък ти да умреш. Казва ми: „Ама сега ще дадеш ли една лира? “ Казвам: Ти я носиш сега и за да излезе, трябва да я примамя, да ѝ покажа друга лира, защото тя иска да се жени.
към беседата >>
Погрешка намирам, когато шишето било пълно с вода, която той взел от 100 километра и изпивам тази вода.
Сега хората се бият в тази война. Ако хората не добият ново разбиране, ако не внесат Божествената Любов, Мъдрост и Истина в света, втората война, която ще дойде, ще бъде още по-лоша от тази. Кога са изправими нещата? Нещата са изправими само при Божествения порядък на нещата. Направиш една погрешка.
Погрешка намирам, когато шишето било пълно с вода, която той взел от 100 километра и изпивам тази вода.
Казва: „Кой ти даде това право? “ – „Извинете.“ – „Не може да те извиня. Какво е туй извинение? Кой ти даде право? “ Казвам: „Ще изправя тази погрешка.“ Как?
към беседата >>
Аз ти казвам: Те да умрат, ти да оживееш.
Дойде и ми казва: „Не може да я извадя, беля. Не може да спя, огън образува, оживяла е вече.“ Казвам: Парите, като любиш Бога, умират, като живееш в безлюбие, оживяват. Те оживяват, пък ти умираш. Казвам: Кое искаш – парите да оживеят или ти да оживееш? Парите ли да умрат или ти да умреш?
Аз ти казвам: Те да умрат, ти да оживееш.
А ти си казал те да оживеят, пък ти да умреш. Казва ми: „Ама сега ще дадеш ли една лира? “ Казвам: Ти я носиш сега и за да излезе, трябва да я примамя, да ѝ покажа друга лира, защото тя иска да се жени.
към беседата >>
Казва: „Кой ти даде това право?
Ако хората не добият ново разбиране, ако не внесат Божествената Любов, Мъдрост и Истина в света, втората война, която ще дойде, ще бъде още по-лоша от тази. Кога са изправими нещата? Нещата са изправими само при Божествения порядък на нещата. Направиш една погрешка. Погрешка намирам, когато шишето било пълно с вода, която той взел от 100 километра и изпивам тази вода.
Казва: „Кой ти даде това право?
“ – „Извинете.“ – „Не може да те извиня. Какво е туй извинение? Кой ти даде право? “ Казвам: „Ще изправя тази погрешка.“ Как? – Вземам празното шише и ида на същото място, на 100 километра, и го напълня.
към беседата >>
А ти си казал те да оживеят, пък ти да умреш.
Не може да спя, огън образува, оживяла е вече.“ Казвам: Парите, като любиш Бога, умират, като живееш в безлюбие, оживяват. Те оживяват, пък ти умираш. Казвам: Кое искаш – парите да оживеят или ти да оживееш? Парите ли да умрат или ти да умреш? Аз ти казвам: Те да умрат, ти да оживееш.
А ти си казал те да оживеят, пък ти да умреш.
Казва ми: „Ама сега ще дадеш ли една лира? “ Казвам: Ти я носиш сега и за да излезе, трябва да я примамя, да ѝ покажа друга лира, защото тя иска да се жени.
към беседата >>
“ – „Извинете.“ – „Не може да те извиня.
Кога са изправими нещата? Нещата са изправими само при Божествения порядък на нещата. Направиш една погрешка. Погрешка намирам, когато шишето било пълно с вода, която той взел от 100 километра и изпивам тази вода. Казва: „Кой ти даде това право?
“ – „Извинете.“ – „Не може да те извиня.
Какво е туй извинение? Кой ти даде право? “ Казвам: „Ще изправя тази погрешка.“ Как? – Вземам празното шише и ида на същото място, на 100 километра, и го напълня. Тъй да се извинявам, а да оставя празно шише – да ги нямаме такива извинения.
към беседата >>
Казва ми: „Ама сега ще дадеш ли една лира?
Те оживяват, пък ти умираш. Казвам: Кое искаш – парите да оживеят или ти да оживееш? Парите ли да умрат или ти да умреш? Аз ти казвам: Те да умрат, ти да оживееш. А ти си казал те да оживеят, пък ти да умреш.
Казва ми: „Ама сега ще дадеш ли една лира?
“ Казвам: Ти я носиш сега и за да излезе, трябва да я примамя, да ѝ покажа друга лира, защото тя иска да се жени.
към беседата >>
Какво е туй извинение?
Нещата са изправими само при Божествения порядък на нещата. Направиш една погрешка. Погрешка намирам, когато шишето било пълно с вода, която той взел от 100 километра и изпивам тази вода. Казва: „Кой ти даде това право? “ – „Извинете.“ – „Не може да те извиня.
Какво е туй извинение?
Кой ти даде право? “ Казвам: „Ще изправя тази погрешка.“ Как? – Вземам празното шише и ида на същото място, на 100 километра, и го напълня. Тъй да се извинявам, а да оставя празно шише – да ги нямаме такива извинения. В природата такива извинения няма.
към беседата >>
“ Казвам: Ти я носиш сега и за да излезе, трябва да я примамя, да ѝ покажа друга лира, защото тя иска да се жени.
Казвам: Кое искаш – парите да оживеят или ти да оживееш? Парите ли да умрат или ти да умреш? Аз ти казвам: Те да умрат, ти да оживееш. А ти си казал те да оживеят, пък ти да умреш. Казва ми: „Ама сега ще дадеш ли една лира?
“ Казвам: Ти я носиш сега и за да излезе, трябва да я примамя, да ѝ покажа друга лира, защото тя иска да се жени.
към беседата >>
Кой ти даде право?
Направиш една погрешка. Погрешка намирам, когато шишето било пълно с вода, която той взел от 100 километра и изпивам тази вода. Казва: „Кой ти даде това право? “ – „Извинете.“ – „Не може да те извиня. Какво е туй извинение?
Кой ти даде право?
“ Казвам: „Ще изправя тази погрешка.“ Как? – Вземам празното шише и ида на същото място, на 100 километра, и го напълня. Тъй да се извинявам, а да оставя празно шише – да ги нямаме такива извинения. В природата такива извинения няма. Ще идеш в Божествения свят, ще напълниш това шише и ще го донесеш.
към беседата >>
Сега вие не може да разберете тази алегория, но тя съществува в природата.
Сега вие не може да разберете тази алегория, но тя съществува в природата.
Да ви приведа един пример из английския живот. Един лорд се влюбва, но тя го излъгва, за друг се оженва. В омразата си, той решава да я очисти от света. Тя като се оженва, ѝ се ражда едно момиченце. Залепил се наполеонът в него и той оживява.
към беседата >>
“ Казвам: „Ще изправя тази погрешка.“ Как?
Погрешка намирам, когато шишето било пълно с вода, която той взел от 100 километра и изпивам тази вода. Казва: „Кой ти даде това право? “ – „Извинете.“ – „Не може да те извиня. Какво е туй извинение? Кой ти даде право?
“ Казвам: „Ще изправя тази погрешка.“ Как?
– Вземам празното шише и ида на същото място, на 100 километра, и го напълня. Тъй да се извинявам, а да оставя празно шише – да ги нямаме такива извинения. В природата такива извинения няма. Ще идеш в Божествения свят, ще напълниш това шише и ще го донесеш.
към беседата >>
Да ви приведа един пример из английския живот.
Сега вие не може да разберете тази алегория, но тя съществува в природата.
Да ви приведа един пример из английския живот.
Един лорд се влюбва, но тя го излъгва, за друг се оженва. В омразата си, той решава да я очисти от света. Тя като се оженва, ѝ се ражда едно момиченце. Залепил се наполеонът в него и той оживява. Тя чувствува, че той има омраза.
към беседата >>
– Вземам празното шише и ида на същото място, на 100 километра, и го напълня.
Казва: „Кой ти даде това право? “ – „Извинете.“ – „Не може да те извиня. Какво е туй извинение? Кой ти даде право? “ Казвам: „Ще изправя тази погрешка.“ Как?
– Вземам празното шише и ида на същото място, на 100 километра, и го напълня.
Тъй да се извинявам, а да оставя празно шише – да ги нямаме такива извинения. В природата такива извинения няма. Ще идеш в Божествения свят, ще напълниш това шише и ще го донесеш.
към беседата >>
Един лорд се влюбва, но тя го излъгва, за друг се оженва.
Сега вие не може да разберете тази алегория, но тя съществува в природата. Да ви приведа един пример из английския живот.
Един лорд се влюбва, но тя го излъгва, за друг се оженва.
В омразата си, той решава да я очисти от света. Тя като се оженва, ѝ се ражда едно момиченце. Залепил се наполеонът в него и той оживява. Тя чувствува, че той има омраза. И един ден лордът, който искал да я очисти, я среща, тя му казва: „Дъщеря ми е станала на 19 години, ти имаше любов към мене и може би аз направих погрешка, не се ожених за тебе, такива бяха условията.
към беседата >>
Тъй да се извинявам, а да оставя празно шише – да ги нямаме такива извинения.
“ – „Извинете.“ – „Не може да те извиня. Какво е туй извинение? Кой ти даде право? “ Казвам: „Ще изправя тази погрешка.“ Как? – Вземам празното шише и ида на същото място, на 100 километра, и го напълня.
Тъй да се извинявам, а да оставя празно шише – да ги нямаме такива извинения.
В природата такива извинения няма. Ще идеш в Божествения свят, ще напълниш това шише и ще го донесеш.
към беседата >>
В омразата си, той решава да я очисти от света.
Сега вие не може да разберете тази алегория, но тя съществува в природата. Да ви приведа един пример из английския живот. Един лорд се влюбва, но тя го излъгва, за друг се оженва.
В омразата си, той решава да я очисти от света.
Тя като се оженва, ѝ се ражда едно момиченце. Залепил се наполеонът в него и той оживява. Тя чувствува, че той има омраза. И един ден лордът, който искал да я очисти, я среща, тя му казва: „Дъщеря ми е станала на 19 години, ти имаше любов към мене и може би аз направих погрешка, не се ожених за тебе, такива бяха условията. Аз родих една дъщеря и можеш да се ожениш за нея, за да престане тази омраза.“ Като му написала това писмо, смекчава се сърцето му и той се разкайва.
към беседата >>
В природата такива извинения няма.
Какво е туй извинение? Кой ти даде право? “ Казвам: „Ще изправя тази погрешка.“ Как? – Вземам празното шише и ида на същото място, на 100 километра, и го напълня. Тъй да се извинявам, а да оставя празно шише – да ги нямаме такива извинения.
В природата такива извинения няма.
Ще идеш в Божествения свят, ще напълниш това шише и ще го донесеш.
към беседата >>
Тя като се оженва, ѝ се ражда едно момиченце.
Сега вие не може да разберете тази алегория, но тя съществува в природата. Да ви приведа един пример из английския живот. Един лорд се влюбва, но тя го излъгва, за друг се оженва. В омразата си, той решава да я очисти от света.
Тя като се оженва, ѝ се ражда едно момиченце.
Залепил се наполеонът в него и той оживява. Тя чувствува, че той има омраза. И един ден лордът, който искал да я очисти, я среща, тя му казва: „Дъщеря ми е станала на 19 години, ти имаше любов към мене и може би аз направих погрешка, не се ожених за тебе, такива бяха условията. Аз родих една дъщеря и можеш да се ожениш за нея, за да престане тази омраза.“ Като му написала това писмо, смекчава се сърцето му и той се разкайва. – Като му показали един друг наполеон, престанала в него омразата.
към беседата >>
Ще идеш в Божествения свят, ще напълниш това шише и ще го донесеш.
Кой ти даде право? “ Казвам: „Ще изправя тази погрешка.“ Как? – Вземам празното шише и ида на същото място, на 100 километра, и го напълня. Тъй да се извинявам, а да оставя празно шише – да ги нямаме такива извинения. В природата такива извинения няма.
Ще идеш в Божествения свят, ще напълниш това шише и ще го донесеш.
към беседата >>
Залепил се наполеонът в него и той оживява.
Сега вие не може да разберете тази алегория, но тя съществува в природата. Да ви приведа един пример из английския живот. Един лорд се влюбва, но тя го излъгва, за друг се оженва. В омразата си, той решава да я очисти от света. Тя като се оженва, ѝ се ражда едно момиченце.
Залепил се наполеонът в него и той оживява.
Тя чувствува, че той има омраза. И един ден лордът, който искал да я очисти, я среща, тя му казва: „Дъщеря ми е станала на 19 години, ти имаше любов към мене и може би аз направих погрешка, не се ожених за тебе, такива бяха условията. Аз родих една дъщеря и можеш да се ожениш за нея, за да престане тази омраза.“ Като му написала това писмо, смекчава се сърцето му и той се разкайва. – Като му показали един друг наполеон, престанала в него омразата. Ако не дадеш втори наполеон, не излиза.
към беседата >>
Та казвам: Наследственост, ти си унаследил нещо.
Та казвам: Наследственост, ти си унаследил нещо.
Що е наследствеността? – Тръгнал си по един крив път. Наследствеността е кривият път на живота. В края на този път има пропаст. Искаш да продължиш.
към беседата >>
Тя чувствува, че той има омраза.
Да ви приведа един пример из английския живот. Един лорд се влюбва, но тя го излъгва, за друг се оженва. В омразата си, той решава да я очисти от света. Тя като се оженва, ѝ се ражда едно момиченце. Залепил се наполеонът в него и той оживява.
Тя чувствува, че той има омраза.
И един ден лордът, който искал да я очисти, я среща, тя му казва: „Дъщеря ми е станала на 19 години, ти имаше любов към мене и може би аз направих погрешка, не се ожених за тебе, такива бяха условията. Аз родих една дъщеря и можеш да се ожениш за нея, за да престане тази омраза.“ Като му написала това писмо, смекчава се сърцето му и той се разкайва. – Като му показали един друг наполеон, престанала в него омразата. Ако не дадеш втори наполеон, не излиза. Като го ожени за друг наполеон, освобождава се.
към беседата >>
Що е наследствеността?
Та казвам: Наследственост, ти си унаследил нещо.
Що е наследствеността?
– Тръгнал си по един крив път. Наследствеността е кривият път на живота. В края на този път има пропаст. Искаш да продължиш. Ако продължиш, ще паднеш, ще се убиеш, не може да минеш.
към беседата >>
И един ден лордът, който искал да я очисти, я среща, тя му казва: „Дъщеря ми е станала на 19 години, ти имаше любов към мене и може би аз направих погрешка, не се ожених за тебе, такива бяха условията.
Един лорд се влюбва, но тя го излъгва, за друг се оженва. В омразата си, той решава да я очисти от света. Тя като се оженва, ѝ се ражда едно момиченце. Залепил се наполеонът в него и той оживява. Тя чувствува, че той има омраза.
И един ден лордът, който искал да я очисти, я среща, тя му казва: „Дъщеря ми е станала на 19 години, ти имаше любов към мене и може би аз направих погрешка, не се ожених за тебе, такива бяха условията.
Аз родих една дъщеря и можеш да се ожениш за нея, за да престане тази омраза.“ Като му написала това писмо, смекчава се сърцето му и той се разкайва. – Като му показали един друг наполеон, престанала в него омразата. Ако не дадеш втори наполеон, не излиза. Като го ожени за друг наполеон, освобождава се.
към беседата >>
– Тръгнал си по един крив път.
Та казвам: Наследственост, ти си унаследил нещо. Що е наследствеността?
– Тръгнал си по един крив път.
Наследствеността е кривият път на живота. В края на този път има пропаст. Искаш да продължиш. Ако продължиш, ще паднеш, ще се убиеш, не може да минеш. Какво трябва да направиш?
към беседата >>
Аз родих една дъщеря и можеш да се ожениш за нея, за да престане тази омраза.“ Като му написала това писмо, смекчава се сърцето му и той се разкайва.
В омразата си, той решава да я очисти от света. Тя като се оженва, ѝ се ражда едно момиченце. Залепил се наполеонът в него и той оживява. Тя чувствува, че той има омраза. И един ден лордът, който искал да я очисти, я среща, тя му казва: „Дъщеря ми е станала на 19 години, ти имаше любов към мене и може би аз направих погрешка, не се ожених за тебе, такива бяха условията.
Аз родих една дъщеря и можеш да се ожениш за нея, за да престане тази омраза.“ Като му написала това писмо, смекчава се сърцето му и той се разкайва.
– Като му показали един друг наполеон, престанала в него омразата. Ако не дадеш втори наполеон, не излиза. Като го ожени за друг наполеон, освобождава се.
към беседата >>
Наследствеността е кривият път на живота.
Та казвам: Наследственост, ти си унаследил нещо. Що е наследствеността? – Тръгнал си по един крив път.
Наследствеността е кривият път на живота.
В края на този път има пропаст. Искаш да продължиш. Ако продължиш, ще паднеш, ще се убиеш, не може да минеш. Какво трябва да направиш? – Ще се върнеш назад, ще заобиколиш.
към беседата >>
– Като му показали един друг наполеон, престанала в него омразата.
Тя като се оженва, ѝ се ражда едно момиченце. Залепил се наполеонът в него и той оживява. Тя чувствува, че той има омраза. И един ден лордът, който искал да я очисти, я среща, тя му казва: „Дъщеря ми е станала на 19 години, ти имаше любов към мене и може би аз направих погрешка, не се ожених за тебе, такива бяха условията. Аз родих една дъщеря и можеш да се ожениш за нея, за да престане тази омраза.“ Като му написала това писмо, смекчава се сърцето му и той се разкайва.
– Като му показали един друг наполеон, престанала в него омразата.
Ако не дадеш втори наполеон, не излиза. Като го ожени за друг наполеон, освобождава се.
към беседата >>
В края на този път има пропаст.
Та казвам: Наследственост, ти си унаследил нещо. Що е наследствеността? – Тръгнал си по един крив път. Наследствеността е кривият път на живота.
В края на този път има пропаст.
Искаш да продължиш. Ако продължиш, ще паднеш, ще се убиеш, не може да минеш. Какво трябва да направиш? – Ще се върнеш назад, ще заобиколиш. Ако се върнеш, ти ще [се] изправиш.
към беседата >>
Ако не дадеш втори наполеон, не излиза.
Залепил се наполеонът в него и той оживява. Тя чувствува, че той има омраза. И един ден лордът, който искал да я очисти, я среща, тя му казва: „Дъщеря ми е станала на 19 години, ти имаше любов към мене и може би аз направих погрешка, не се ожених за тебе, такива бяха условията. Аз родих една дъщеря и можеш да се ожениш за нея, за да престане тази омраза.“ Като му написала това писмо, смекчава се сърцето му и той се разкайва. – Като му показали един друг наполеон, престанала в него омразата.
Ако не дадеш втори наполеон, не излиза.
Като го ожени за друг наполеон, освобождава се.
към беседата >>
Искаш да продължиш.
Та казвам: Наследственост, ти си унаследил нещо. Що е наследствеността? – Тръгнал си по един крив път. Наследствеността е кривият път на живота. В края на този път има пропаст.
Искаш да продължиш.
Ако продължиш, ще паднеш, ще се убиеш, не може да минеш. Какво трябва да направиш? – Ще се върнеш назад, ще заобиколиш. Ако се върнеш, ти ще [се] изправиш. Ако речеш да оставиш за друго прераждане, като влезеш вътре, ще видиш в другото прераждане как се поправят работите.
към беседата >>
Като го ожени за друг наполеон, освобождава се.
Тя чувствува, че той има омраза. И един ден лордът, който искал да я очисти, я среща, тя му казва: „Дъщеря ми е станала на 19 години, ти имаше любов към мене и може би аз направих погрешка, не се ожених за тебе, такива бяха условията. Аз родих една дъщеря и можеш да се ожениш за нея, за да престане тази омраза.“ Като му написала това писмо, смекчава се сърцето му и той се разкайва. – Като му показали един друг наполеон, престанала в него омразата. Ако не дадеш втори наполеон, не излиза.
Като го ожени за друг наполеон, освобождава се.
към беседата >>
Ако продължиш, ще паднеш, ще се убиеш, не може да минеш.
Що е наследствеността? – Тръгнал си по един крив път. Наследствеността е кривият път на живота. В края на този път има пропаст. Искаш да продължиш.
Ако продължиш, ще паднеш, ще се убиеш, не може да минеш.
Какво трябва да направиш? – Ще се върнеш назад, ще заобиколиш. Ако се върнеш, ти ще [се] изправиш. Ако речеш да оставиш за друго прераждане, като влезеш вътре, ще видиш в другото прераждане как се поправят работите. В другото прераждане, ако паднеш в пропастта, изваждат те мъртъв – как ще поправиш живота?
към беседата >>
Ти не може да се освободиш от едно зло, ако не направиш едно добро.
Ти не може да се освободиш от едно зло, ако не направиш едно добро.
Същият закон е. Защото доброто поддържа злото. Като се яви туй зло, чувствуваш, че злото оттам иде. Каквото каже доброто, става. Вие може сто пъти ваши думи да кажете – те не се хващат.
към беседата >>
Какво трябва да направиш?
– Тръгнал си по един крив път. Наследствеността е кривият път на живота. В края на този път има пропаст. Искаш да продължиш. Ако продължиш, ще паднеш, ще се убиеш, не може да минеш.
Какво трябва да направиш?
– Ще се върнеш назад, ще заобиколиш. Ако се върнеш, ти ще [се] изправиш. Ако речеш да оставиш за друго прераждане, като влезеш вътре, ще видиш в другото прераждане как се поправят работите. В другото прераждане, ако паднеш в пропастта, изваждат те мъртъв – как ще поправиш живота? Ако в оня свят влезеш и пак носиш своя характер, как ще се поправиш?
към беседата >>
Същият закон е.
Ти не може да се освободиш от едно зло, ако не направиш едно добро.
Същият закон е.
Защото доброто поддържа злото. Като се яви туй зло, чувствуваш, че злото оттам иде. Каквото каже доброто, става. Вие може сто пъти ваши думи да кажете – те не се хващат.
към беседата >>
– Ще се върнеш назад, ще заобиколиш.
Наследствеността е кривият път на живота. В края на този път има пропаст. Искаш да продължиш. Ако продължиш, ще паднеш, ще се убиеш, не може да минеш. Какво трябва да направиш?
– Ще се върнеш назад, ще заобиколиш.
Ако се върнеш, ти ще [се] изправиш. Ако речеш да оставиш за друго прераждане, като влезеш вътре, ще видиш в другото прераждане как се поправят работите. В другото прераждане, ако паднеш в пропастта, изваждат те мъртъв – как ще поправиш живота? Ако в оня свят влезеш и пак носиш своя характер, как ще се поправиш? Има хора, които, след като заминат за оня свят, пак не си изменят характера.
към беседата >>
Защото доброто поддържа злото.
Ти не може да се освободиш от едно зло, ако не направиш едно добро. Същият закон е.
Защото доброто поддържа злото.
Като се яви туй зло, чувствуваш, че злото оттам иде. Каквото каже доброто, става. Вие може сто пъти ваши думи да кажете – те не се хващат.
към беседата >>
Ако се върнеш, ти ще [се] изправиш.
В края на този път има пропаст. Искаш да продължиш. Ако продължиш, ще паднеш, ще се убиеш, не може да минеш. Какво трябва да направиш? – Ще се върнеш назад, ще заобиколиш.
Ако се върнеш, ти ще [се] изправиш.
Ако речеш да оставиш за друго прераждане, като влезеш вътре, ще видиш в другото прераждане как се поправят работите. В другото прераждане, ако паднеш в пропастта, изваждат те мъртъв – как ще поправиш живота? Ако в оня свят влезеш и пак носиш своя характер, как ще се поправиш? Има хора, които, след като заминат за оня свят, пак не си изменят характера. Мен ми разправяха за един пример, който се случил в Свищов в миналия век.
към беседата >>
Като се яви туй зло, чувствуваш, че злото оттам иде.
Ти не може да се освободиш от едно зло, ако не направиш едно добро. Същият закон е. Защото доброто поддържа злото.
Като се яви туй зло, чувствуваш, че злото оттам иде.
Каквото каже доброто, става. Вие може сто пъти ваши думи да кажете – те не се хващат.
към беседата >>
Ако речеш да оставиш за друго прераждане, като влезеш вътре, ще видиш в другото прераждане как се поправят работите.
Искаш да продължиш. Ако продължиш, ще паднеш, ще се убиеш, не може да минеш. Какво трябва да направиш? – Ще се върнеш назад, ще заобиколиш. Ако се върнеш, ти ще [се] изправиш.
Ако речеш да оставиш за друго прераждане, като влезеш вътре, ще видиш в другото прераждане как се поправят работите.
В другото прераждане, ако паднеш в пропастта, изваждат те мъртъв – как ще поправиш живота? Ако в оня свят влезеш и пак носиш своя характер, как ще се поправиш? Има хора, които, след като заминат за оня свят, пак не си изменят характера. Мен ми разправяха за един пример, който се случил в Свищов в миналия век. На един евангелистки проповедник умира жена му, като ражда.
към беседата >>
Каквото каже доброто, става.
Ти не може да се освободиш от едно зло, ако не направиш едно добро. Същият закон е. Защото доброто поддържа злото. Като се яви туй зло, чувствуваш, че злото оттам иде.
Каквото каже доброто, става.
Вие може сто пъти ваши думи да кажете – те не се хващат.
към беседата >>
В другото прераждане, ако паднеш в пропастта, изваждат те мъртъв – как ще поправиш живота?
Ако продължиш, ще паднеш, ще се убиеш, не може да минеш. Какво трябва да направиш? – Ще се върнеш назад, ще заобиколиш. Ако се върнеш, ти ще [се] изправиш. Ако речеш да оставиш за друго прераждане, като влезеш вътре, ще видиш в другото прераждане как се поправят работите.
В другото прераждане, ако паднеш в пропастта, изваждат те мъртъв – как ще поправиш живота?
Ако в оня свят влезеш и пак носиш своя характер, как ще се поправиш? Има хора, които, след като заминат за оня свят, пак не си изменят характера. Мен ми разправяха за един пример, който се случил в Свищов в миналия век. На един евангелистки проповедник умира жена му, като ражда. Той се оженва за втора.
към беседата >>
Вие може сто пъти ваши думи да кажете – те не се хващат.
Ти не може да се освободиш от едно зло, ако не направиш едно добро. Същият закон е. Защото доброто поддържа злото. Като се яви туй зло, чувствуваш, че злото оттам иде. Каквото каже доброто, става.
Вие може сто пъти ваши думи да кажете – те не се хващат.
към беседата >>
Ако в оня свят влезеш и пак носиш своя характер, как ще се поправиш?
Какво трябва да направиш? – Ще се върнеш назад, ще заобиколиш. Ако се върнеш, ти ще [се] изправиш. Ако речеш да оставиш за друго прераждане, като влезеш вътре, ще видиш в другото прераждане как се поправят работите. В другото прераждане, ако паднеш в пропастта, изваждат те мъртъв – как ще поправиш живота?
Ако в оня свят влезеш и пак носиш своя характер, как ще се поправиш?
Има хора, които, след като заминат за оня свят, пак не си изменят характера. Мен ми разправяха за един пример, който се случил в Свищов в миналия век. На един евангелистки проповедник умира жена му, като ражда. Той се оженва за втора. Втората жена един ден влиза в тази стая, дето умряла първата, вижда я и тя [умрялата] казва на нея: „Аз ти забранявам да влизаш тук.“ Втората жена казва: „Аз тук вече не живея.“
към беседата >>
Та в света, ако искаме ние да оправим живота си, най-първо приемете Любовта в себе си.
Та в света, ако искаме ние да оправим живота си, най-първо приемете Любовта в себе си.
Тази Любов да говори за вас, не вие да говорите за Любовта. Дотогава, докато ние говорим за Любовта, по този начин, не върви работата. Когато Любовта говори за нас, тя да ни препоръчва на хората. Докато хората ме препоръчват, празна работа. Когато Любовта започне да ме препоръчва, когато Любовта говори за мен, то е друго.
към беседата >>
Има хора, които, след като заминат за оня свят, пак не си изменят характера.
– Ще се върнеш назад, ще заобиколиш. Ако се върнеш, ти ще [се] изправиш. Ако речеш да оставиш за друго прераждане, като влезеш вътре, ще видиш в другото прераждане как се поправят работите. В другото прераждане, ако паднеш в пропастта, изваждат те мъртъв – как ще поправиш живота? Ако в оня свят влезеш и пак носиш своя характер, как ще се поправиш?
Има хора, които, след като заминат за оня свят, пак не си изменят характера.
Мен ми разправяха за един пример, който се случил в Свищов в миналия век. На един евангелистки проповедник умира жена му, като ражда. Той се оженва за втора. Втората жена един ден влиза в тази стая, дето умряла първата, вижда я и тя [умрялата] казва на нея: „Аз ти забранявам да влизаш тук.“ Втората жена казва: „Аз тук вече не живея.“
към беседата >>
Тази Любов да говори за вас, не вие да говорите за Любовта.
Та в света, ако искаме ние да оправим живота си, най-първо приемете Любовта в себе си.
Тази Любов да говори за вас, не вие да говорите за Любовта.
Дотогава, докато ние говорим за Любовта, по този начин, не върви работата. Когато Любовта говори за нас, тя да ни препоръчва на хората. Докато хората ме препоръчват, празна работа. Когато Любовта започне да ме препоръчва, когато Любовта говори за мен, то е друго. Всякога аз говоря на всичките жени да започне Любовта да ги препоръчва и всички мъже Любовта да ги препоръчва.
към беседата >>
Мен ми разправяха за един пример, който се случил в Свищов в миналия век.
Ако се върнеш, ти ще [се] изправиш. Ако речеш да оставиш за друго прераждане, като влезеш вътре, ще видиш в другото прераждане как се поправят работите. В другото прераждане, ако паднеш в пропастта, изваждат те мъртъв – как ще поправиш живота? Ако в оня свят влезеш и пак носиш своя характер, как ще се поправиш? Има хора, които, след като заминат за оня свят, пак не си изменят характера.
Мен ми разправяха за един пример, който се случил в Свищов в миналия век.
На един евангелистки проповедник умира жена му, като ражда. Той се оженва за втора. Втората жена един ден влиза в тази стая, дето умряла първата, вижда я и тя [умрялата] казва на нея: „Аз ти забранявам да влизаш тук.“ Втората жена казва: „Аз тук вече не живея.“
към беседата >>
Дотогава, докато ние говорим за Любовта, по този начин, не върви работата.
Та в света, ако искаме ние да оправим живота си, най-първо приемете Любовта в себе си. Тази Любов да говори за вас, не вие да говорите за Любовта.
Дотогава, докато ние говорим за Любовта, по този начин, не върви работата.
Когато Любовта говори за нас, тя да ни препоръчва на хората. Докато хората ме препоръчват, празна работа. Когато Любовта започне да ме препоръчва, когато Любовта говори за мен, то е друго. Всякога аз говоря на всичките жени да започне Любовта да ги препоръчва и всички мъже Любовта да ги препоръчва. И всички управници Любовта да ги препоръчва.
към беседата >>
На един евангелистки проповедник умира жена му, като ражда.
Ако речеш да оставиш за друго прераждане, като влезеш вътре, ще видиш в другото прераждане как се поправят работите. В другото прераждане, ако паднеш в пропастта, изваждат те мъртъв – как ще поправиш живота? Ако в оня свят влезеш и пак носиш своя характер, как ще се поправиш? Има хора, които, след като заминат за оня свят, пак не си изменят характера. Мен ми разправяха за един пример, който се случил в Свищов в миналия век.
На един евангелистки проповедник умира жена му, като ражда.
Той се оженва за втора. Втората жена един ден влиза в тази стая, дето умряла първата, вижда я и тя [умрялата] казва на нея: „Аз ти забранявам да влизаш тук.“ Втората жена казва: „Аз тук вече не живея.“
към беседата >>
Когато Любовта говори за нас, тя да ни препоръчва на хората.
Та в света, ако искаме ние да оправим живота си, най-първо приемете Любовта в себе си. Тази Любов да говори за вас, не вие да говорите за Любовта. Дотогава, докато ние говорим за Любовта, по този начин, не върви работата.
Когато Любовта говори за нас, тя да ни препоръчва на хората.
Докато хората ме препоръчват, празна работа. Когато Любовта започне да ме препоръчва, когато Любовта говори за мен, то е друго. Всякога аз говоря на всичките жени да започне Любовта да ги препоръчва и всички мъже Любовта да ги препоръчва. И всички управници Любовта да ги препоръчва. И всички учители Любовта да ги препоръчва.
към беседата >>
Той се оженва за втора.
В другото прераждане, ако паднеш в пропастта, изваждат те мъртъв – как ще поправиш живота? Ако в оня свят влезеш и пак носиш своя характер, как ще се поправиш? Има хора, които, след като заминат за оня свят, пак не си изменят характера. Мен ми разправяха за един пример, който се случил в Свищов в миналия век. На един евангелистки проповедник умира жена му, като ражда.
Той се оженва за втора.
Втората жена един ден влиза в тази стая, дето умряла първата, вижда я и тя [умрялата] казва на нея: „Аз ти забранявам да влизаш тук.“ Втората жена казва: „Аз тук вече не живея.“
към беседата >>
Докато хората ме препоръчват, празна работа.
Та в света, ако искаме ние да оправим живота си, най-първо приемете Любовта в себе си. Тази Любов да говори за вас, не вие да говорите за Любовта. Дотогава, докато ние говорим за Любовта, по този начин, не върви работата. Когато Любовта говори за нас, тя да ни препоръчва на хората.
Докато хората ме препоръчват, празна работа.
Когато Любовта започне да ме препоръчва, когато Любовта говори за мен, то е друго. Всякога аз говоря на всичките жени да започне Любовта да ги препоръчва и всички мъже Любовта да ги препоръчва. И всички управници Любовта да ги препоръчва. И всички учители Любовта да ги препоръчва. Любовта всичко трябва да препоръчва.
към беседата >>
Втората жена един ден влиза в тази стая, дето умряла първата, вижда я и тя [умрялата] казва на нея: „Аз ти забранявам да влизаш тук.“ Втората жена казва: „Аз тук вече не живея.“
Ако в оня свят влезеш и пак носиш своя характер, как ще се поправиш? Има хора, които, след като заминат за оня свят, пак не си изменят характера. Мен ми разправяха за един пример, който се случил в Свищов в миналия век. На един евангелистки проповедник умира жена му, като ражда. Той се оженва за втора.
Втората жена един ден влиза в тази стая, дето умряла първата, вижда я и тя [умрялата] казва на нея: „Аз ти забранявам да влизаш тук.“ Втората жена казва: „Аз тук вече не живея.“
към беседата >>
Когато Любовта започне да ме препоръчва, когато Любовта говори за мен, то е друго.
Та в света, ако искаме ние да оправим живота си, най-първо приемете Любовта в себе си. Тази Любов да говори за вас, не вие да говорите за Любовта. Дотогава, докато ние говорим за Любовта, по този начин, не върви работата. Когато Любовта говори за нас, тя да ни препоръчва на хората. Докато хората ме препоръчват, празна работа.
Когато Любовта започне да ме препоръчва, когато Любовта говори за мен, то е друго.
Всякога аз говоря на всичките жени да започне Любовта да ги препоръчва и всички мъже Любовта да ги препоръчва. И всички управници Любовта да ги препоръчва. И всички учители Любовта да ги препоръчва. Любовта всичко трябва да препоръчва.
към беседата >>
Ти си недоволен.
Ти си недоволен.
Влязъл дядо ти в тебе, който от миналото е недоволен. Ти споделяш идеята на дядо си, имаш неговото недоволство. Таман те остави дядо ти, дойде баба ти, излезе баба ти, дойде прабаба ти. Излезе прадядо ти, дойде прабаба ти. Започват да се нареждат.
към беседата >>
Всякога аз говоря на всичките жени да започне Любовта да ги препоръчва и всички мъже Любовта да ги препоръчва.
Тази Любов да говори за вас, не вие да говорите за Любовта. Дотогава, докато ние говорим за Любовта, по този начин, не върви работата. Когато Любовта говори за нас, тя да ни препоръчва на хората. Докато хората ме препоръчват, празна работа. Когато Любовта започне да ме препоръчва, когато Любовта говори за мен, то е друго.
Всякога аз говоря на всичките жени да започне Любовта да ги препоръчва и всички мъже Любовта да ги препоръчва.
И всички управници Любовта да ги препоръчва. И всички учители Любовта да ги препоръчва. Любовта всичко трябва да препоръчва.
към беседата >>
Влязъл дядо ти в тебе, който от миналото е недоволен.
Ти си недоволен.
Влязъл дядо ти в тебе, който от миналото е недоволен.
Ти споделяш идеята на дядо си, имаш неговото недоволство. Таман те остави дядо ти, дойде баба ти, излезе баба ти, дойде прабаба ти. Излезе прадядо ти, дойде прабаба ти. Започват да се нареждат. Казваш: „Не зная какво ми стана.“ Имаш един дядо, който е праведен и той като дойде, него ден ти си разположен.
към беседата >>
И всички управници Любовта да ги препоръчва.
Дотогава, докато ние говорим за Любовта, по този начин, не върви работата. Когато Любовта говори за нас, тя да ни препоръчва на хората. Докато хората ме препоръчват, празна работа. Когато Любовта започне да ме препоръчва, когато Любовта говори за мен, то е друго. Всякога аз говоря на всичките жени да започне Любовта да ги препоръчва и всички мъже Любовта да ги препоръчва.
И всички управници Любовта да ги препоръчва.
И всички учители Любовта да ги препоръчва. Любовта всичко трябва да препоръчва.
към беседата >>
Ти споделяш идеята на дядо си, имаш неговото недоволство.
Ти си недоволен. Влязъл дядо ти в тебе, който от миналото е недоволен.
Ти споделяш идеята на дядо си, имаш неговото недоволство.
Таман те остави дядо ти, дойде баба ти, излезе баба ти, дойде прабаба ти. Излезе прадядо ти, дойде прабаба ти. Започват да се нареждат. Казваш: „Не зная какво ми стана.“ Имаш един дядо, който е праведен и той като дойде, него ден ти си разположен. Целия ден мислиш, че си добър, пък то е дядо ти.
към беседата >>
И всички учители Любовта да ги препоръчва.
Когато Любовта говори за нас, тя да ни препоръчва на хората. Докато хората ме препоръчват, празна работа. Когато Любовта започне да ме препоръчва, когато Любовта говори за мен, то е друго. Всякога аз говоря на всичките жени да започне Любовта да ги препоръчва и всички мъже Любовта да ги препоръчва. И всички управници Любовта да ги препоръчва.
И всички учители Любовта да ги препоръчва.
Любовта всичко трябва да препоръчва.
към беседата >>
Таман те остави дядо ти, дойде баба ти, излезе баба ти, дойде прабаба ти.
Ти си недоволен. Влязъл дядо ти в тебе, който от миналото е недоволен. Ти споделяш идеята на дядо си, имаш неговото недоволство.
Таман те остави дядо ти, дойде баба ти, излезе баба ти, дойде прабаба ти.
Излезе прадядо ти, дойде прабаба ти. Започват да се нареждат. Казваш: „Не зная какво ми стана.“ Имаш един дядо, който е праведен и той като дойде, него ден ти си разположен. Целия ден мислиш, че си добър, пък то е дядо ти. Той си замине, дойде баба ти, която е добре разположена.
към беседата >>
Любовта всичко трябва да препоръчва.
Докато хората ме препоръчват, празна работа. Когато Любовта започне да ме препоръчва, когато Любовта говори за мен, то е друго. Всякога аз говоря на всичките жени да започне Любовта да ги препоръчва и всички мъже Любовта да ги препоръчва. И всички управници Любовта да ги препоръчва. И всички учители Любовта да ги препоръчва.
Любовта всичко трябва да препоръчва.
към беседата >>
Излезе прадядо ти, дойде прабаба ти.
Ти си недоволен. Влязъл дядо ти в тебе, който от миналото е недоволен. Ти споделяш идеята на дядо си, имаш неговото недоволство. Таман те остави дядо ти, дойде баба ти, излезе баба ти, дойде прабаба ти.
Излезе прадядо ти, дойде прабаба ти.
Започват да се нареждат. Казваш: „Не зная какво ми стана.“ Имаш един дядо, който е праведен и той като дойде, него ден ти си разположен. Целия ден мислиш, че си добър, пък то е дядо ти. Той си замине, дойде баба ти, която е добре разположена. Ти пак си добре разположен.
към беседата >>
Казвате: „Този е лош човек.“ Оставете тия ваши заблуждения.
Казвате: „Този е лош човек.“ Оставете тия ваши заблуждения.
Ти не направи света, отгде знаеш, че е лош светът? Чудни са тия хора! Ако мислиш, че светът е лош, ти не си добър човек. Ако мислиш, че лошият човек може да стане добър, ти си добър, Бог е господар. Един ден Бог ще поправи света, може би след милиони години.
към беседата >>
Започват да се нареждат.
Ти си недоволен. Влязъл дядо ти в тебе, който от миналото е недоволен. Ти споделяш идеята на дядо си, имаш неговото недоволство. Таман те остави дядо ти, дойде баба ти, излезе баба ти, дойде прабаба ти. Излезе прадядо ти, дойде прабаба ти.
Започват да се нареждат.
Казваш: „Не зная какво ми стана.“ Имаш един дядо, който е праведен и той като дойде, него ден ти си разположен. Целия ден мислиш, че си добър, пък то е дядо ти. Той си замине, дойде баба ти, която е добре разположена. Ти пак си добре разположен. Но не си ти, това е баба ти.
към беседата >>
Ти не направи света, отгде знаеш, че е лош светът?
Казвате: „Този е лош човек.“ Оставете тия ваши заблуждения.
Ти не направи света, отгде знаеш, че е лош светът?
Чудни са тия хора! Ако мислиш, че светът е лош, ти не си добър човек. Ако мислиш, че лошият човек може да стане добър, ти си добър, Бог е господар. Един ден Бог ще поправи света, може би след милиони години. Не зная кога, но Този, Който направил света, един ден ще го поправи.
към беседата >>
Казваш: „Не зная какво ми стана.“ Имаш един дядо, който е праведен и той като дойде, него ден ти си разположен.
Влязъл дядо ти в тебе, който от миналото е недоволен. Ти споделяш идеята на дядо си, имаш неговото недоволство. Таман те остави дядо ти, дойде баба ти, излезе баба ти, дойде прабаба ти. Излезе прадядо ти, дойде прабаба ти. Започват да се нареждат.
Казваш: „Не зная какво ми стана.“ Имаш един дядо, който е праведен и той като дойде, него ден ти си разположен.
Целия ден мислиш, че си добър, пък то е дядо ти. Той си замине, дойде баба ти, която е добре разположена. Ти пак си добре разположен. Но не си ти, това е баба ти. После дойде прабаба ти.
към беседата >>
Чудни са тия хора!
Казвате: „Този е лош човек.“ Оставете тия ваши заблуждения. Ти не направи света, отгде знаеш, че е лош светът?
Чудни са тия хора!
Ако мислиш, че светът е лош, ти не си добър човек. Ако мислиш, че лошият човек може да стане добър, ти си добър, Бог е господар. Един ден Бог ще поправи света, може би след милиони години. Не зная кога, но Този, Който направил света, един ден ще го поправи.
към беседата >>
Целия ден мислиш, че си добър, пък то е дядо ти.
Ти споделяш идеята на дядо си, имаш неговото недоволство. Таман те остави дядо ти, дойде баба ти, излезе баба ти, дойде прабаба ти. Излезе прадядо ти, дойде прабаба ти. Започват да се нареждат. Казваш: „Не зная какво ми стана.“ Имаш един дядо, който е праведен и той като дойде, него ден ти си разположен.
Целия ден мислиш, че си добър, пък то е дядо ти.
Той си замине, дойде баба ти, която е добре разположена. Ти пак си добре разположен. Но не си ти, това е баба ти. После дойде прабаба ти. Дойде прадядо ти.
към беседата >>
Ако мислиш, че светът е лош, ти не си добър човек.
Казвате: „Този е лош човек.“ Оставете тия ваши заблуждения. Ти не направи света, отгде знаеш, че е лош светът? Чудни са тия хора!
Ако мислиш, че светът е лош, ти не си добър човек.
Ако мислиш, че лошият човек може да стане добър, ти си добър, Бог е господар. Един ден Бог ще поправи света, може би след милиони години. Не зная кога, но Този, Който направил света, един ден ще го поправи.
към беседата >>
Той си замине, дойде баба ти, която е добре разположена.
Таман те остави дядо ти, дойде баба ти, излезе баба ти, дойде прабаба ти. Излезе прадядо ти, дойде прабаба ти. Започват да се нареждат. Казваш: „Не зная какво ми стана.“ Имаш един дядо, който е праведен и той като дойде, него ден ти си разположен. Целия ден мислиш, че си добър, пък то е дядо ти.
Той си замине, дойде баба ти, която е добре разположена.
Ти пак си добре разположен. Но не си ти, това е баба ти. После дойде прабаба ти. Дойде прадядо ти. Вие сега сте в заблуждение с вашите деди и прадеди.
към беседата >>
Ако мислиш, че лошият човек може да стане добър, ти си добър, Бог е господар.
Казвате: „Този е лош човек.“ Оставете тия ваши заблуждения. Ти не направи света, отгде знаеш, че е лош светът? Чудни са тия хора! Ако мислиш, че светът е лош, ти не си добър човек.
Ако мислиш, че лошият човек може да стане добър, ти си добър, Бог е господар.
Един ден Бог ще поправи света, може би след милиони години. Не зная кога, но Този, Който направил света, един ден ще го поправи.
към беседата >>
Ти пак си добре разположен.
Излезе прадядо ти, дойде прабаба ти. Започват да се нареждат. Казваш: „Не зная какво ми стана.“ Имаш един дядо, който е праведен и той като дойде, него ден ти си разположен. Целия ден мислиш, че си добър, пък то е дядо ти. Той си замине, дойде баба ти, която е добре разположена.
Ти пак си добре разположен.
Но не си ти, това е баба ти. После дойде прабаба ти. Дойде прадядо ти. Вие сега сте в заблуждение с вашите деди и прадеди. Трябва да знаете тия работи.
към беседата >>
Един ден Бог ще поправи света, може би след милиони години.
Казвате: „Този е лош човек.“ Оставете тия ваши заблуждения. Ти не направи света, отгде знаеш, че е лош светът? Чудни са тия хора! Ако мислиш, че светът е лош, ти не си добър човек. Ако мислиш, че лошият човек може да стане добър, ти си добър, Бог е господар.
Един ден Бог ще поправи света, може би след милиони години.
Не зная кога, но Този, Който направил света, един ден ще го поправи.
към беседата >>
Но не си ти, това е баба ти.
Започват да се нареждат. Казваш: „Не зная какво ми стана.“ Имаш един дядо, който е праведен и той като дойде, него ден ти си разположен. Целия ден мислиш, че си добър, пък то е дядо ти. Той си замине, дойде баба ти, която е добре разположена. Ти пак си добре разположен.
Но не си ти, това е баба ти.
После дойде прабаба ти. Дойде прадядо ти. Вие сега сте в заблуждение с вашите деди и прадеди. Трябва да знаете тия работи. Казвате: „Надали са верни тия работи.“ Турците имат една поговорка, казват: Туй ако е истина, голяма лъжа е.
към беседата >>
Не зная кога, но Този, Който направил света, един ден ще го поправи.
Ти не направи света, отгде знаеш, че е лош светът? Чудни са тия хора! Ако мислиш, че светът е лош, ти не си добър човек. Ако мислиш, че лошият човек може да стане добър, ти си добър, Бог е господар. Един ден Бог ще поправи света, може би след милиони години.
Не зная кога, но Този, Който направил света, един ден ще го поправи.
към беседата >>
После дойде прабаба ти.
Казваш: „Не зная какво ми стана.“ Имаш един дядо, който е праведен и той като дойде, него ден ти си разположен. Целия ден мислиш, че си добър, пък то е дядо ти. Той си замине, дойде баба ти, която е добре разположена. Ти пак си добре разположен. Но не си ти, това е баба ти.
После дойде прабаба ти.
Дойде прадядо ти. Вие сега сте в заблуждение с вашите деди и прадеди. Трябва да знаете тия работи. Казвате: „Надали са верни тия работи.“ Турците имат една поговорка, казват: Туй ако е истина, голяма лъжа е.
към беседата >>
Дето ще страдат хората, нищо не значи.
Дето ще страдат хората, нищо не значи.
Страданието е благословение. Ще добием знание в света. Че паднали ангелите, нищо не значи. Едно благословение са за света падналите ангели, вие не знаете каква роля играят. Вие казвате: „Лоши хора има.“ Лошите хора са благословение за света.
към беседата >>
Дойде прадядо ти.
Целия ден мислиш, че си добър, пък то е дядо ти. Той си замине, дойде баба ти, която е добре разположена. Ти пак си добре разположен. Но не си ти, това е баба ти. После дойде прабаба ти.
Дойде прадядо ти.
Вие сега сте в заблуждение с вашите деди и прадеди. Трябва да знаете тия работи. Казвате: „Надали са верни тия работи.“ Турците имат една поговорка, казват: Туй ако е истина, голяма лъжа е.
към беседата >>
Страданието е благословение.
Дето ще страдат хората, нищо не значи.
Страданието е благословение.
Ще добием знание в света. Че паднали ангелите, нищо не значи. Едно благословение са за света падналите ангели, вие не знаете каква роля играят. Вие казвате: „Лоши хора има.“ Лошите хора са благословение за света. Добрите хора са два пъти благословение.
към беседата >>
Вие сега сте в заблуждение с вашите деди и прадеди.
Той си замине, дойде баба ти, която е добре разположена. Ти пак си добре разположен. Но не си ти, това е баба ти. После дойде прабаба ти. Дойде прадядо ти.
Вие сега сте в заблуждение с вашите деди и прадеди.
Трябва да знаете тия работи. Казвате: „Надали са верни тия работи.“ Турците имат една поговорка, казват: Туй ако е истина, голяма лъжа е.
към беседата >>
Ще добием знание в света.
Дето ще страдат хората, нищо не значи. Страданието е благословение.
Ще добием знание в света.
Че паднали ангелите, нищо не значи. Едно благословение са за света падналите ангели, вие не знаете каква роля играят. Вие казвате: „Лоши хора има.“ Лошите хора са благословение за света. Добрите хора са два пъти благословение. Безлюбието е едно благословение за света, а Любовта е два пъти благословение за света.
към беседата >>
Трябва да знаете тия работи.
Ти пак си добре разположен. Но не си ти, това е баба ти. После дойде прабаба ти. Дойде прадядо ти. Вие сега сте в заблуждение с вашите деди и прадеди.
Трябва да знаете тия работи.
Казвате: „Надали са верни тия работи.“ Турците имат една поговорка, казват: Туй ако е истина, голяма лъжа е.
към беседата >>
Че паднали ангелите, нищо не значи.
Дето ще страдат хората, нищо не значи. Страданието е благословение. Ще добием знание в света.
Че паднали ангелите, нищо не значи.
Едно благословение са за света падналите ангели, вие не знаете каква роля играят. Вие казвате: „Лоши хора има.“ Лошите хора са благословение за света. Добрите хора са два пъти благословение. Безлюбието е едно благословение за света, а Любовта е два пъти благословение за света. Що е Любов?
към беседата >>
3.
Числото тринадесет
,
УС
, София, 6.6.1943г.,
Един ден бащата вика сина си да отидат да нагледат пчелите, да извадят мед.
Разправяше ми един български свещеник, на големия му син се е случило някакво нещастие – това няма да ви разправям как се е случило, не ви интересува – но в туй нещастие, което му се е случило, останала една голяма буца на горната му устна. Той бил много красив, виден в селото. Седи бащата и казва: „Туй дете как се осакати.“ Като го погледне, мъчно му стане. Три, четири години така го гледал, и все нещо го рязва бащата.
Един ден бащата вика сина си да отидат да нагледат пчелите, да извадят мед.
Завъртява се една пчела и ужилва момъка точно на горната бърна, на буцата. Бащата казва: „Не стигаше едно нещастие, че второ.“ Но за голямо чудо на бащата, като спаднал отокът на устната, и буцата изчезнала.
към беседата >>
Ако в любовта изгубиш здравето, не си я разбрал.
Казвам, ако ти в любовта не можеш да се подмладиш, ти не си разбрал любовта.
Ако в любовта изгубиш здравето, не си я разбрал.
Всички се хвалят, че като влязат в любовта, стават разсеяни. Змията ви е клъвнала.
към беседата >>
Завъртява се една пчела и ужилва момъка точно на горната бърна, на буцата.
Разправяше ми един български свещеник, на големия му син се е случило някакво нещастие – това няма да ви разправям как се е случило, не ви интересува – но в туй нещастие, което му се е случило, останала една голяма буца на горната му устна. Той бил много красив, виден в селото. Седи бащата и казва: „Туй дете как се осакати.“ Като го погледне, мъчно му стане. Три, четири години така го гледал, и все нещо го рязва бащата. Един ден бащата вика сина си да отидат да нагледат пчелите, да извадят мед.
Завъртява се една пчела и ужилва момъка точно на горната бърна, на буцата.
Бащата казва: „Не стигаше едно нещастие, че второ.“ Но за голямо чудо на бащата, като спаднал отокът на устната, и буцата изчезнала.
към беседата >>
Всички се хвалят, че като влязат в любовта, стават разсеяни.
Казвам, ако ти в любовта не можеш да се подмладиш, ти не си разбрал любовта. Ако в любовта изгубиш здравето, не си я разбрал.
Всички се хвалят, че като влязат в любовта, стават разсеяни.
Змията ви е клъвнала.
към беседата >>
Бащата казва: „Не стигаше едно нещастие, че второ.“ Но за голямо чудо на бащата, като спаднал отокът на устната, и буцата изчезнала.
Той бил много красив, виден в селото. Седи бащата и казва: „Туй дете как се осакати.“ Като го погледне, мъчно му стане. Три, четири години така го гледал, и все нещо го рязва бащата. Един ден бащата вика сина си да отидат да нагледат пчелите, да извадят мед. Завъртява се една пчела и ужилва момъка точно на горната бърна, на буцата.
Бащата казва: „Не стигаше едно нещастие, че второ.“ Но за голямо чудо на бащата, като спаднал отокът на устната, и буцата изчезнала.
към беседата >>
Змията ви е клъвнала.
Казвам, ако ти в любовта не можеш да се подмладиш, ти не си разбрал любовта. Ако в любовта изгубиш здравето, не си я разбрал. Всички се хвалят, че като влязат в любовта, стават разсеяни.
Змията ви е клъвнала.
към беседата >>
Та казвам, под думата любов много неща се разбират.
Та казвам, под думата любов много неща се разбират.
Опасна е. Много стаи има любовта, зависи къде ще влезеш. После що е вяра? И вярата има много отношения. Някои казват: „Малко вяра има.“ Не че има малко вяра, но вярата има отношение към много способности и чувства, които човек притежава.
към беседата >>
Ако раздам всичкия имот за прехрана на сиромасите и ако дам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам.
Ако раздам всичкия имот за прехрана на сиромасите и ако дам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам.
Кое е онова в мене, което ще ме накара да раздам имота си? В мен трябва стяжанолюбието да е слабо развито, да не препятства, а милосърдието да е силно развито. Стяжанолюбието се намира отстрани на главата долу, а милосърдието е отпред на главата горе. Ако милосърдието е силно развито и стяжанолюбието е слабо развито, тогава човек може да раздаде всичко. Милосърдието е свързано със закона на любовта.
към беседата >>
Опасна е.
Та казвам, под думата любов много неща се разбират.
Опасна е.
Много стаи има любовта, зависи къде ще влезеш. После що е вяра? И вярата има много отношения. Някои казват: „Малко вяра има.“ Не че има малко вяра, но вярата има отношение към много способности и чувства, които човек притежава. Да кажем, един човек, който е много страхлив, той има вяра, но страхът се намесва във вярата.
към беседата >>
Кое е онова в мене, което ще ме накара да раздам имота си?
Ако раздам всичкия имот за прехрана на сиромасите и ако дам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам.
Кое е онова в мене, което ще ме накара да раздам имота си?
В мен трябва стяжанолюбието да е слабо развито, да не препятства, а милосърдието да е силно развито. Стяжанолюбието се намира отстрани на главата долу, а милосърдието е отпред на главата горе. Ако милосърдието е силно развито и стяжанолюбието е слабо развито, тогава човек може да раздаде всичко. Милосърдието е свързано със закона на любовта. Без милосърдие не можеш да бъдеш щедър.
към беседата >>
Много стаи има любовта, зависи къде ще влезеш.
Та казвам, под думата любов много неща се разбират. Опасна е.
Много стаи има любовта, зависи къде ще влезеш.
После що е вяра? И вярата има много отношения. Някои казват: „Малко вяра има.“ Не че има малко вяра, но вярата има отношение към много способности и чувства, които човек притежава. Да кажем, един човек, който е много страхлив, той има вяра, но страхът се намесва във вярата. Не че вярата на този човек е слаба, но вярата отстъпва пред страха.
към беседата >>
В мен трябва стяжанолюбието да е слабо развито, да не препятства, а милосърдието да е силно развито.
Ако раздам всичкия имот за прехрана на сиромасите и ако дам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам. Кое е онова в мене, което ще ме накара да раздам имота си?
В мен трябва стяжанолюбието да е слабо развито, да не препятства, а милосърдието да е силно развито.
Стяжанолюбието се намира отстрани на главата долу, а милосърдието е отпред на главата горе. Ако милосърдието е силно развито и стяжанолюбието е слабо развито, тогава човек може да раздаде всичко. Милосърдието е свързано със закона на любовта. Без милосърдие не можеш да бъдеш щедър. Някои казват: „Аз съм много милосърден.“ Като гледам главата му, няма никакво милосърдие, не е развито.
към беседата >>
После що е вяра?
Та казвам, под думата любов много неща се разбират. Опасна е. Много стаи има любовта, зависи къде ще влезеш.
После що е вяра?
И вярата има много отношения. Някои казват: „Малко вяра има.“ Не че има малко вяра, но вярата има отношение към много способности и чувства, които човек притежава. Да кажем, един човек, който е много страхлив, той има вяра, но страхът се намесва във вярата. Не че вярата на този човек е слаба, но вярата отстъпва пред страха. Този човек няма слаба вяра, но силен страх има.
към беседата >>
Стяжанолюбието се намира отстрани на главата долу, а милосърдието е отпред на главата горе.
Ако раздам всичкия имот за прехрана на сиромасите и ако дам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам. Кое е онова в мене, което ще ме накара да раздам имота си? В мен трябва стяжанолюбието да е слабо развито, да не препятства, а милосърдието да е силно развито.
Стяжанолюбието се намира отстрани на главата долу, а милосърдието е отпред на главата горе.
Ако милосърдието е силно развито и стяжанолюбието е слабо развито, тогава човек може да раздаде всичко. Милосърдието е свързано със закона на любовта. Без милосърдие не можеш да бъдеш щедър. Някои казват: „Аз съм много милосърден.“ Като гледам главата му, няма никакво милосърдие, не е развито. Ако вземете милосърдието и ако то не се допира между две успоредни линии, ако не се допира до горната и долната линия, този човек не е милосърден.
към беседата >>
И вярата има много отношения.
Та казвам, под думата любов много неща се разбират. Опасна е. Много стаи има любовта, зависи къде ще влезеш. После що е вяра?
И вярата има много отношения.
Някои казват: „Малко вяра има.“ Не че има малко вяра, но вярата има отношение към много способности и чувства, които човек притежава. Да кажем, един човек, който е много страхлив, той има вяра, но страхът се намесва във вярата. Не че вярата на този човек е слаба, но вярата отстъпва пред страха. Този човек няма слаба вяра, но силен страх има. Не е въпрос на вярата.
към беседата >>
Ако милосърдието е силно развито и стяжанолюбието е слабо развито, тогава човек може да раздаде всичко.
Ако раздам всичкия имот за прехрана на сиромасите и ако дам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам. Кое е онова в мене, което ще ме накара да раздам имота си? В мен трябва стяжанолюбието да е слабо развито, да не препятства, а милосърдието да е силно развито. Стяжанолюбието се намира отстрани на главата долу, а милосърдието е отпред на главата горе.
Ако милосърдието е силно развито и стяжанолюбието е слабо развито, тогава човек може да раздаде всичко.
Милосърдието е свързано със закона на любовта. Без милосърдие не можеш да бъдеш щедър. Някои казват: „Аз съм много милосърден.“ Като гледам главата му, няма никакво милосърдие, не е развито. Ако вземете милосърдието и ако то не се допира между две успоредни линии, ако не се допира до горната и долната линия, този човек не е милосърден. Между двете успоредни линии милосърдието трябва да се допира и до горната, и до долната.
към беседата >>
Някои казват: „Малко вяра има.“ Не че има малко вяра, но вярата има отношение към много способности и чувства, които човек притежава.
Та казвам, под думата любов много неща се разбират. Опасна е. Много стаи има любовта, зависи къде ще влезеш. После що е вяра? И вярата има много отношения.
Някои казват: „Малко вяра има.“ Не че има малко вяра, но вярата има отношение към много способности и чувства, които човек притежава.
Да кажем, един човек, който е много страхлив, той има вяра, но страхът се намесва във вярата. Не че вярата на този човек е слаба, но вярата отстъпва пред страха. Този човек няма слаба вяра, но силен страх има. Не е въпрос на вярата. А ние казваме за такъв човек: „Слаба му е вярата.“ Или: „Той няма никаква вяра, той се е обезверил.“ То не е така.
към беседата >>
Милосърдието е свързано със закона на любовта.
Ако раздам всичкия имот за прехрана на сиромасите и ако дам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам. Кое е онова в мене, което ще ме накара да раздам имота си? В мен трябва стяжанолюбието да е слабо развито, да не препятства, а милосърдието да е силно развито. Стяжанолюбието се намира отстрани на главата долу, а милосърдието е отпред на главата горе. Ако милосърдието е силно развито и стяжанолюбието е слабо развито, тогава човек може да раздаде всичко.
Милосърдието е свързано със закона на любовта.
Без милосърдие не можеш да бъдеш щедър. Някои казват: „Аз съм много милосърден.“ Като гледам главата му, няма никакво милосърдие, не е развито. Ако вземете милосърдието и ако то не се допира между две успоредни линии, ако не се допира до горната и долната линия, този човек не е милосърден. Между двете успоредни линии милосърдието трябва да се допира и до горната, и до долната. Някой иска да бъде твърд.
към беседата >>
Да кажем, един човек, който е много страхлив, той има вяра, но страхът се намесва във вярата.
Опасна е. Много стаи има любовта, зависи къде ще влезеш. После що е вяра? И вярата има много отношения. Някои казват: „Малко вяра има.“ Не че има малко вяра, но вярата има отношение към много способности и чувства, които човек притежава.
Да кажем, един човек, който е много страхлив, той има вяра, но страхът се намесва във вярата.
Не че вярата на този човек е слаба, но вярата отстъпва пред страха. Този човек няма слаба вяра, но силен страх има. Не е въпрос на вярата. А ние казваме за такъв човек: „Слаба му е вярата.“ Или: „Той няма никаква вяра, той се е обезверил.“ То не е така. Обезверяването не се дължи на вярата, дължи се, че в ума му е влязъл някакъв философски възглед, изменил възгледа на нещата, другояче мисли, а не че се е обезверил.
към беседата >>
Без милосърдие не можеш да бъдеш щедър.
Кое е онова в мене, което ще ме накара да раздам имота си? В мен трябва стяжанолюбието да е слабо развито, да не препятства, а милосърдието да е силно развито. Стяжанолюбието се намира отстрани на главата долу, а милосърдието е отпред на главата горе. Ако милосърдието е силно развито и стяжанолюбието е слабо развито, тогава човек може да раздаде всичко. Милосърдието е свързано със закона на любовта.
Без милосърдие не можеш да бъдеш щедър.
Някои казват: „Аз съм много милосърден.“ Като гледам главата му, няма никакво милосърдие, не е развито. Ако вземете милосърдието и ако то не се допира между две успоредни линии, ако не се допира до горната и долната линия, този човек не е милосърден. Между двете успоредни линии милосърдието трябва да се допира и до горната, и до долната. Някой иска да бъде твърд. Ако твърдостта не се допира до горната линия, не е твърд човек.
към беседата >>
Не че вярата на този човек е слаба, но вярата отстъпва пред страха.
Много стаи има любовта, зависи къде ще влезеш. После що е вяра? И вярата има много отношения. Някои казват: „Малко вяра има.“ Не че има малко вяра, но вярата има отношение към много способности и чувства, които човек притежава. Да кажем, един човек, който е много страхлив, той има вяра, но страхът се намесва във вярата.
Не че вярата на този човек е слаба, но вярата отстъпва пред страха.
Този човек няма слаба вяра, но силен страх има. Не е въпрос на вярата. А ние казваме за такъв човек: „Слаба му е вярата.“ Или: „Той няма никаква вяра, той се е обезверил.“ То не е така. Обезверяването не се дължи на вярата, дължи се, че в ума му е влязъл някакъв философски възглед, изменил възгледа на нещата, другояче мисли, а не че се е обезверил. Философският възглед е потребен.
към беседата >>
Някои казват: „Аз съм много милосърден.“ Като гледам главата му, няма никакво милосърдие, не е развито.
В мен трябва стяжанолюбието да е слабо развито, да не препятства, а милосърдието да е силно развито. Стяжанолюбието се намира отстрани на главата долу, а милосърдието е отпред на главата горе. Ако милосърдието е силно развито и стяжанолюбието е слабо развито, тогава човек може да раздаде всичко. Милосърдието е свързано със закона на любовта. Без милосърдие не можеш да бъдеш щедър.
Някои казват: „Аз съм много милосърден.“ Като гледам главата му, няма никакво милосърдие, не е развито.
Ако вземете милосърдието и ако то не се допира между две успоредни линии, ако не се допира до горната и долната линия, този човек не е милосърден. Между двете успоредни линии милосърдието трябва да се допира и до горната, и до долната. Някой иска да бъде твърд. Ако твърдостта не се допира до горната линия, не е твърд човек. Ако вярата не се допира до горната линия, тази вяра е ограничена.
към беседата >>
Този човек няма слаба вяра, но силен страх има.
После що е вяра? И вярата има много отношения. Някои казват: „Малко вяра има.“ Не че има малко вяра, но вярата има отношение към много способности и чувства, които човек притежава. Да кажем, един човек, който е много страхлив, той има вяра, но страхът се намесва във вярата. Не че вярата на този човек е слаба, но вярата отстъпва пред страха.
Този човек няма слаба вяра, но силен страх има.
Не е въпрос на вярата. А ние казваме за такъв човек: „Слаба му е вярата.“ Или: „Той няма никаква вяра, той се е обезверил.“ То не е така. Обезверяването не се дължи на вярата, дължи се, че в ума му е влязъл някакъв философски възглед, изменил възгледа на нещата, другояче мисли, а не че се е обезверил. Философският възглед е потребен. Не трябва всякога да имаме едни и същи възгледи.
към беседата >>
Ако вземете милосърдието и ако то не се допира между две успоредни линии, ако не се допира до горната и долната линия, този човек не е милосърден.
Стяжанолюбието се намира отстрани на главата долу, а милосърдието е отпред на главата горе. Ако милосърдието е силно развито и стяжанолюбието е слабо развито, тогава човек може да раздаде всичко. Милосърдието е свързано със закона на любовта. Без милосърдие не можеш да бъдеш щедър. Някои казват: „Аз съм много милосърден.“ Като гледам главата му, няма никакво милосърдие, не е развито.
Ако вземете милосърдието и ако то не се допира между две успоредни линии, ако не се допира до горната и долната линия, този човек не е милосърден.
Между двете успоредни линии милосърдието трябва да се допира и до горната, и до долната. Някой иска да бъде твърд. Ако твърдостта не се допира до горната линия, не е твърд човек. Ако вярата не се допира до горната линия, тази вяра е ограничена. На съвременните хора липсват много работи.
към беседата >>
Не е въпрос на вярата.
И вярата има много отношения. Някои казват: „Малко вяра има.“ Не че има малко вяра, но вярата има отношение към много способности и чувства, които човек притежава. Да кажем, един човек, който е много страхлив, той има вяра, но страхът се намесва във вярата. Не че вярата на този човек е слаба, но вярата отстъпва пред страха. Този човек няма слаба вяра, но силен страх има.
Не е въпрос на вярата.
А ние казваме за такъв човек: „Слаба му е вярата.“ Или: „Той няма никаква вяра, той се е обезверил.“ То не е така. Обезверяването не се дължи на вярата, дължи се, че в ума му е влязъл някакъв философски възглед, изменил възгледа на нещата, другояче мисли, а не че се е обезверил. Философският възглед е потребен. Не трябва всякога да имаме едни и същи възгледи. Днес слънцето грее весело, утре скрие лицето си, няма го, не се явява, забулено е.
към беседата >>
Между двете успоредни линии милосърдието трябва да се допира и до горната, и до долната.
Ако милосърдието е силно развито и стяжанолюбието е слабо развито, тогава човек може да раздаде всичко. Милосърдието е свързано със закона на любовта. Без милосърдие не можеш да бъдеш щедър. Някои казват: „Аз съм много милосърден.“ Като гледам главата му, няма никакво милосърдие, не е развито. Ако вземете милосърдието и ако то не се допира между две успоредни линии, ако не се допира до горната и долната линия, този човек не е милосърден.
Между двете успоредни линии милосърдието трябва да се допира и до горната, и до долната.
Някой иска да бъде твърд. Ако твърдостта не се допира до горната линия, не е твърд човек. Ако вярата не се допира до горната линия, тази вяра е ограничена. На съвременните хора липсват много работи. Някой се разгневи на Господа и казва: „Аз съм повярвал в Него, а Него Го няма никакъв.“ Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
А ние казваме за такъв човек: „Слаба му е вярата.“ Или: „Той няма никаква вяра, той се е обезверил.“ То не е така.
Някои казват: „Малко вяра има.“ Не че има малко вяра, но вярата има отношение към много способности и чувства, които човек притежава. Да кажем, един човек, който е много страхлив, той има вяра, но страхът се намесва във вярата. Не че вярата на този човек е слаба, но вярата отстъпва пред страха. Този човек няма слаба вяра, но силен страх има. Не е въпрос на вярата.
А ние казваме за такъв човек: „Слаба му е вярата.“ Или: „Той няма никаква вяра, той се е обезверил.“ То не е така.
Обезверяването не се дължи на вярата, дължи се, че в ума му е влязъл някакъв философски възглед, изменил възгледа на нещата, другояче мисли, а не че се е обезверил. Философският възглед е потребен. Не трябва всякога да имаме едни и същи възгледи. Днес слънцето грее весело, утре скрие лицето си, няма го, не се явява, забулено е. Ние ще кажем, че е сърдито, не иска да ни види, но обикнали го милиарди същества и пред слънцето искат да се разговарят с него.
към беседата >>
Някой иска да бъде твърд.
Милосърдието е свързано със закона на любовта. Без милосърдие не можеш да бъдеш щедър. Някои казват: „Аз съм много милосърден.“ Като гледам главата му, няма никакво милосърдие, не е развито. Ако вземете милосърдието и ако то не се допира между две успоредни линии, ако не се допира до горната и долната линия, този човек не е милосърден. Между двете успоредни линии милосърдието трябва да се допира и до горната, и до долната.
Някой иска да бъде твърд.
Ако твърдостта не се допира до горната линия, не е твърд човек. Ако вярата не се допира до горната линия, тази вяра е ограничена. На съвременните хора липсват много работи. Някой се разгневи на Господа и казва: „Аз съм повярвал в Него, а Него Го няма никакъв.“ Ще ви приведа един пример. В едно от училищата, дето се преподавало борчество, един от учениците казал за учителя, който преподавал: „Пет пари не давам за учителя какво ме учи.“ Учителят идва и му казва: „Ти за мене пет пари не даваш.
към беседата >>
Обезверяването не се дължи на вярата, дължи се, че в ума му е влязъл някакъв философски възглед, изменил възгледа на нещата, другояче мисли, а не че се е обезверил.
Да кажем, един човек, който е много страхлив, той има вяра, но страхът се намесва във вярата. Не че вярата на този човек е слаба, но вярата отстъпва пред страха. Този човек няма слаба вяра, но силен страх има. Не е въпрос на вярата. А ние казваме за такъв човек: „Слаба му е вярата.“ Или: „Той няма никаква вяра, той се е обезверил.“ То не е така.
Обезверяването не се дължи на вярата, дължи се, че в ума му е влязъл някакъв философски възглед, изменил възгледа на нещата, другояче мисли, а не че се е обезверил.
Философският възглед е потребен. Не трябва всякога да имаме едни и същи възгледи. Днес слънцето грее весело, утре скрие лицето си, няма го, не се явява, забулено е. Ние ще кажем, че е сърдито, не иска да ни види, но обикнали го милиарди същества и пред слънцето искат да се разговарят с него. То за нас няма време.
към беседата >>
Ако твърдостта не се допира до горната линия, не е твърд човек.
Без милосърдие не можеш да бъдеш щедър. Някои казват: „Аз съм много милосърден.“ Като гледам главата му, няма никакво милосърдие, не е развито. Ако вземете милосърдието и ако то не се допира между две успоредни линии, ако не се допира до горната и долната линия, този човек не е милосърден. Между двете успоредни линии милосърдието трябва да се допира и до горната, и до долната. Някой иска да бъде твърд.
Ако твърдостта не се допира до горната линия, не е твърд човек.
Ако вярата не се допира до горната линия, тази вяра е ограничена. На съвременните хора липсват много работи. Някой се разгневи на Господа и казва: „Аз съм повярвал в Него, а Него Го няма никакъв.“ Ще ви приведа един пример. В едно от училищата, дето се преподавало борчество, един от учениците казал за учителя, който преподавал: „Пет пари не давам за учителя какво ме учи.“ Учителят идва и му казва: „Ти за мене пет пари не даваш. Я да ти видя силата.“ Започва да се боксира с него.
към беседата >>
Философският възглед е потребен.
Не че вярата на този човек е слаба, но вярата отстъпва пред страха. Този човек няма слаба вяра, но силен страх има. Не е въпрос на вярата. А ние казваме за такъв човек: „Слаба му е вярата.“ Или: „Той няма никаква вяра, той се е обезверил.“ То не е така. Обезверяването не се дължи на вярата, дължи се, че в ума му е влязъл някакъв философски възглед, изменил възгледа на нещата, другояче мисли, а не че се е обезверил.
Философският възглед е потребен.
Не трябва всякога да имаме едни и същи възгледи. Днес слънцето грее весело, утре скрие лицето си, няма го, не се явява, забулено е. Ние ще кажем, че е сърдито, не иска да ни види, но обикнали го милиарди същества и пред слънцето искат да се разговарят с него. То за нас няма време. Казва: „Вие ще седите на заден план, с други ще се разговарям сега.
към беседата >>
Ако вярата не се допира до горната линия, тази вяра е ограничена.
Някои казват: „Аз съм много милосърден.“ Като гледам главата му, няма никакво милосърдие, не е развито. Ако вземете милосърдието и ако то не се допира между две успоредни линии, ако не се допира до горната и долната линия, този човек не е милосърден. Между двете успоредни линии милосърдието трябва да се допира и до горната, и до долната. Някой иска да бъде твърд. Ако твърдостта не се допира до горната линия, не е твърд човек.
Ако вярата не се допира до горната линия, тази вяра е ограничена.
На съвременните хора липсват много работи. Някой се разгневи на Господа и казва: „Аз съм повярвал в Него, а Него Го няма никакъв.“ Ще ви приведа един пример. В едно от училищата, дето се преподавало борчество, един от учениците казал за учителя, който преподавал: „Пет пари не давам за учителя какво ме учи.“ Учителят идва и му казва: „Ти за мене пет пари не даваш. Я да ти видя силата.“ Започва да се боксира с него. С първия удар го търкулил на земята.
към беседата >>
Не трябва всякога да имаме едни и същи възгледи.
Този човек няма слаба вяра, но силен страх има. Не е въпрос на вярата. А ние казваме за такъв човек: „Слаба му е вярата.“ Или: „Той няма никаква вяра, той се е обезверил.“ То не е така. Обезверяването не се дължи на вярата, дължи се, че в ума му е влязъл някакъв философски възглед, изменил възгледа на нещата, другояче мисли, а не че се е обезверил. Философският възглед е потребен.
Не трябва всякога да имаме едни и същи възгледи.
Днес слънцето грее весело, утре скрие лицето си, няма го, не се явява, забулено е. Ние ще кажем, че е сърдито, не иска да ни види, но обикнали го милиарди същества и пред слънцето искат да се разговарят с него. То за нас няма време. Казва: „Вие ще седите на заден план, с други ще се разговарям сега. Ще чакате.“ Вие ще кажете: „Аз нямам време.“ Защо нямате време?
към беседата >>
На съвременните хора липсват много работи.
Ако вземете милосърдието и ако то не се допира между две успоредни линии, ако не се допира до горната и долната линия, този човек не е милосърден. Между двете успоредни линии милосърдието трябва да се допира и до горната, и до долната. Някой иска да бъде твърд. Ако твърдостта не се допира до горната линия, не е твърд човек. Ако вярата не се допира до горната линия, тази вяра е ограничена.
На съвременните хора липсват много работи.
Някой се разгневи на Господа и казва: „Аз съм повярвал в Него, а Него Го няма никакъв.“ Ще ви приведа един пример. В едно от училищата, дето се преподавало борчество, един от учениците казал за учителя, който преподавал: „Пет пари не давам за учителя какво ме учи.“ Учителят идва и му казва: „Ти за мене пет пари не даваш. Я да ти видя силата.“ Започва да се боксира с него. С първия удар го търкулил на земята. „Не даваш пет пари за мене.
към беседата >>
Днес слънцето грее весело, утре скрие лицето си, няма го, не се явява, забулено е.
Не е въпрос на вярата. А ние казваме за такъв човек: „Слаба му е вярата.“ Или: „Той няма никаква вяра, той се е обезверил.“ То не е така. Обезверяването не се дължи на вярата, дължи се, че в ума му е влязъл някакъв философски възглед, изменил възгледа на нещата, другояче мисли, а не че се е обезверил. Философският възглед е потребен. Не трябва всякога да имаме едни и същи възгледи.
Днес слънцето грее весело, утре скрие лицето си, няма го, не се явява, забулено е.
Ние ще кажем, че е сърдито, не иска да ни види, но обикнали го милиарди същества и пред слънцето искат да се разговарят с него. То за нас няма време. Казва: „Вие ще седите на заден план, с други ще се разговарям сега. Ще чакате.“ Вие ще кажете: „Аз нямам време.“ Защо нямате време? Вие сте чиновник някъде, под закон сте.
към беседата >>
Някой се разгневи на Господа и казва: „Аз съм повярвал в Него, а Него Го няма никакъв.“ Ще ви приведа един пример.
Между двете успоредни линии милосърдието трябва да се допира и до горната, и до долната. Някой иска да бъде твърд. Ако твърдостта не се допира до горната линия, не е твърд човек. Ако вярата не се допира до горната линия, тази вяра е ограничена. На съвременните хора липсват много работи.
Някой се разгневи на Господа и казва: „Аз съм повярвал в Него, а Него Го няма никакъв.“ Ще ви приведа един пример.
В едно от училищата, дето се преподавало борчество, един от учениците казал за учителя, който преподавал: „Пет пари не давам за учителя какво ме учи.“ Учителят идва и му казва: „Ти за мене пет пари не даваш. Я да ти видя силата.“ Започва да се боксира с него. С първия удар го търкулил на земята. „Не даваш пет пари за мене. Ти, когато можеш да издържиш на удара, тогава можеш да говориш така.
към беседата >>
Ние ще кажем, че е сърдито, не иска да ни види, но обикнали го милиарди същества и пред слънцето искат да се разговарят с него.
А ние казваме за такъв човек: „Слаба му е вярата.“ Или: „Той няма никаква вяра, той се е обезверил.“ То не е така. Обезверяването не се дължи на вярата, дължи се, че в ума му е влязъл някакъв философски възглед, изменил възгледа на нещата, другояче мисли, а не че се е обезверил. Философският възглед е потребен. Не трябва всякога да имаме едни и същи възгледи. Днес слънцето грее весело, утре скрие лицето си, няма го, не се явява, забулено е.
Ние ще кажем, че е сърдито, не иска да ни види, но обикнали го милиарди същества и пред слънцето искат да се разговарят с него.
То за нас няма време. Казва: „Вие ще седите на заден план, с други ще се разговарям сега. Ще чакате.“ Вие ще кажете: „Аз нямам време.“ Защо нямате време? Вие сте чиновник някъде, под закон сте. Нямате време, нито една минута на разположение.
към беседата >>
В едно от училищата, дето се преподавало борчество, един от учениците казал за учителя, който преподавал: „Пет пари не давам за учителя какво ме учи.“ Учителят идва и му казва: „Ти за мене пет пари не даваш.
Някой иска да бъде твърд. Ако твърдостта не се допира до горната линия, не е твърд човек. Ако вярата не се допира до горната линия, тази вяра е ограничена. На съвременните хора липсват много работи. Някой се разгневи на Господа и казва: „Аз съм повярвал в Него, а Него Го няма никакъв.“ Ще ви приведа един пример.
В едно от училищата, дето се преподавало борчество, един от учениците казал за учителя, който преподавал: „Пет пари не давам за учителя какво ме учи.“ Учителят идва и му казва: „Ти за мене пет пари не даваш.
Я да ти видя силата.“ Започва да се боксира с него. С първия удар го търкулил на земята. „Не даваш пет пари за мене. Ти, когато можеш да издържиш на удара, тогава можеш да говориш така. Сега си слаб, не можеш да издържиш един удар, ще си държиш устата затворена, да не казваш, че пет пари не даваш.“ Има нещо, за което ще дадеш, казваш: „Сила има в мене.“ Когато се произнасяте, трябва да бъдете силни.
към беседата >>
То за нас няма време.
Обезверяването не се дължи на вярата, дължи се, че в ума му е влязъл някакъв философски възглед, изменил възгледа на нещата, другояче мисли, а не че се е обезверил. Философският възглед е потребен. Не трябва всякога да имаме едни и същи възгледи. Днес слънцето грее весело, утре скрие лицето си, няма го, не се явява, забулено е. Ние ще кажем, че е сърдито, не иска да ни види, но обикнали го милиарди същества и пред слънцето искат да се разговарят с него.
То за нас няма време.
Казва: „Вие ще седите на заден план, с други ще се разговарям сега. Ще чакате.“ Вие ще кажете: „Аз нямам време.“ Защо нямате време? Вие сте чиновник някъде, под закон сте. Нямате време, нито една минута на разположение. Казва ви фурнаджията: „Ще чакате пет минути.“ Вие казвате: „Нямам време.“ Този, който няма пет минути на разположение да чака, като излезе, ще каже: „Немарлив човек, хлябът му не е навреме готов, не е изкарал хляба навреме.“ Той изхожда от своето гледище.
към беседата >>
Я да ти видя силата.“ Започва да се боксира с него.
Ако твърдостта не се допира до горната линия, не е твърд човек. Ако вярата не се допира до горната линия, тази вяра е ограничена. На съвременните хора липсват много работи. Някой се разгневи на Господа и казва: „Аз съм повярвал в Него, а Него Го няма никакъв.“ Ще ви приведа един пример. В едно от училищата, дето се преподавало борчество, един от учениците казал за учителя, който преподавал: „Пет пари не давам за учителя какво ме учи.“ Учителят идва и му казва: „Ти за мене пет пари не даваш.
Я да ти видя силата.“ Започва да се боксира с него.
С първия удар го търкулил на земята. „Не даваш пет пари за мене. Ти, когато можеш да издържиш на удара, тогава можеш да говориш така. Сега си слаб, не можеш да издържиш един удар, ще си държиш устата затворена, да не казваш, че пет пари не даваш.“ Има нещо, за което ще дадеш, казваш: „Сила има в мене.“ Когато се произнасяте, трябва да бъдете силни. Вие искате в света всичко да ви тръгне по мед и масло.
към беседата >>
Казва: „Вие ще седите на заден план, с други ще се разговарям сега.
Философският възглед е потребен. Не трябва всякога да имаме едни и същи възгледи. Днес слънцето грее весело, утре скрие лицето си, няма го, не се явява, забулено е. Ние ще кажем, че е сърдито, не иска да ни види, но обикнали го милиарди същества и пред слънцето искат да се разговарят с него. То за нас няма време.
Казва: „Вие ще седите на заден план, с други ще се разговарям сега.
Ще чакате.“ Вие ще кажете: „Аз нямам време.“ Защо нямате време? Вие сте чиновник някъде, под закон сте. Нямате време, нито една минута на разположение. Казва ви фурнаджията: „Ще чакате пет минути.“ Вие казвате: „Нямам време.“ Този, който няма пет минути на разположение да чака, като излезе, ще каже: „Немарлив човек, хлябът му не е навреме готов, не е изкарал хляба навреме.“ Той изхожда от своето гледище. Кой може да опече хляба точно на секундата, на минутата?
към беседата >>
С първия удар го търкулил на земята.
Ако вярата не се допира до горната линия, тази вяра е ограничена. На съвременните хора липсват много работи. Някой се разгневи на Господа и казва: „Аз съм повярвал в Него, а Него Го няма никакъв.“ Ще ви приведа един пример. В едно от училищата, дето се преподавало борчество, един от учениците казал за учителя, който преподавал: „Пет пари не давам за учителя какво ме учи.“ Учителят идва и му казва: „Ти за мене пет пари не даваш. Я да ти видя силата.“ Започва да се боксира с него.
С първия удар го търкулил на земята.
„Не даваш пет пари за мене. Ти, когато можеш да издържиш на удара, тогава можеш да говориш така. Сега си слаб, не можеш да издържиш един удар, ще си държиш устата затворена, да не казваш, че пет пари не даваш.“ Има нещо, за което ще дадеш, казваш: „Сила има в мене.“ Когато се произнасяте, трябва да бъдете силни. Вие искате в света всичко да ви тръгне по мед и масло. Най-първо, нямате един философски ум.
към беседата >>
Ще чакате.“ Вие ще кажете: „Аз нямам време.“ Защо нямате време?
Не трябва всякога да имаме едни и същи възгледи. Днес слънцето грее весело, утре скрие лицето си, няма го, не се явява, забулено е. Ние ще кажем, че е сърдито, не иска да ни види, но обикнали го милиарди същества и пред слънцето искат да се разговарят с него. То за нас няма време. Казва: „Вие ще седите на заден план, с други ще се разговарям сега.
Ще чакате.“ Вие ще кажете: „Аз нямам време.“ Защо нямате време?
Вие сте чиновник някъде, под закон сте. Нямате време, нито една минута на разположение. Казва ви фурнаджията: „Ще чакате пет минути.“ Вие казвате: „Нямам време.“ Този, който няма пет минути на разположение да чака, като излезе, ще каже: „Немарлив човек, хлябът му не е навреме готов, не е изкарал хляба навреме.“ Той изхожда от своето гледище. Кой може да опече хляба точно на секундата, на минутата? Някой път пещта не е добре опалена, слабо е опалена – слабо се пече хлябът.
към беседата >>
„Не даваш пет пари за мене.
На съвременните хора липсват много работи. Някой се разгневи на Господа и казва: „Аз съм повярвал в Него, а Него Го няма никакъв.“ Ще ви приведа един пример. В едно от училищата, дето се преподавало борчество, един от учениците казал за учителя, който преподавал: „Пет пари не давам за учителя какво ме учи.“ Учителят идва и му казва: „Ти за мене пет пари не даваш. Я да ти видя силата.“ Започва да се боксира с него. С първия удар го търкулил на земята.
„Не даваш пет пари за мене.
Ти, когато можеш да издържиш на удара, тогава можеш да говориш така. Сега си слаб, не можеш да издържиш един удар, ще си държиш устата затворена, да не казваш, че пет пари не даваш.“ Има нещо, за което ще дадеш, казваш: „Сила има в мене.“ Когато се произнасяте, трябва да бъдете силни. Вие искате в света всичко да ви тръгне по мед и масло. Най-първо, нямате един философски ум. Да сте твърд, не сте твърд.
към беседата >>
Вие сте чиновник някъде, под закон сте.
Днес слънцето грее весело, утре скрие лицето си, няма го, не се явява, забулено е. Ние ще кажем, че е сърдито, не иска да ни види, но обикнали го милиарди същества и пред слънцето искат да се разговарят с него. То за нас няма време. Казва: „Вие ще седите на заден план, с други ще се разговарям сега. Ще чакате.“ Вие ще кажете: „Аз нямам време.“ Защо нямате време?
Вие сте чиновник някъде, под закон сте.
Нямате време, нито една минута на разположение. Казва ви фурнаджията: „Ще чакате пет минути.“ Вие казвате: „Нямам време.“ Този, който няма пет минути на разположение да чака, като излезе, ще каже: „Немарлив човек, хлябът му не е навреме готов, не е изкарал хляба навреме.“ Той изхожда от своето гледище. Кой може да опече хляба точно на секундата, на минутата? Някой път пещта не е добре опалена, слабо е опалена – слабо се пече хлябът. Някой път е повече опалена – по-лесно се пече.
към беседата >>
Ти, когато можеш да издържиш на удара, тогава можеш да говориш така.
Някой се разгневи на Господа и казва: „Аз съм повярвал в Него, а Него Го няма никакъв.“ Ще ви приведа един пример. В едно от училищата, дето се преподавало борчество, един от учениците казал за учителя, който преподавал: „Пет пари не давам за учителя какво ме учи.“ Учителят идва и му казва: „Ти за мене пет пари не даваш. Я да ти видя силата.“ Започва да се боксира с него. С първия удар го търкулил на земята. „Не даваш пет пари за мене.
Ти, когато можеш да издържиш на удара, тогава можеш да говориш така.
Сега си слаб, не можеш да издържиш един удар, ще си държиш устата затворена, да не казваш, че пет пари не даваш.“ Има нещо, за което ще дадеш, казваш: „Сила има в мене.“ Когато се произнасяте, трябва да бъдете силни. Вие искате в света всичко да ви тръгне по мед и масло. Най-първо, нямате един философски ум. Да сте твърд, не сте твърд. Твърд сте в желанията.
към беседата >>
Нямате време, нито една минута на разположение.
Ние ще кажем, че е сърдито, не иска да ни види, но обикнали го милиарди същества и пред слънцето искат да се разговарят с него. То за нас няма време. Казва: „Вие ще седите на заден план, с други ще се разговарям сега. Ще чакате.“ Вие ще кажете: „Аз нямам време.“ Защо нямате време? Вие сте чиновник някъде, под закон сте.
Нямате време, нито една минута на разположение.
Казва ви фурнаджията: „Ще чакате пет минути.“ Вие казвате: „Нямам време.“ Този, който няма пет минути на разположение да чака, като излезе, ще каже: „Немарлив човек, хлябът му не е навреме готов, не е изкарал хляба навреме.“ Той изхожда от своето гледище. Кой може да опече хляба точно на секундата, на минутата? Някой път пещта не е добре опалена, слабо е опалена – слабо се пече хлябът. Някой път е повече опалена – по-лесно се пече. Някой път искате да идете до някой град, да кажем, искате да идете оттук до Самоков с автомобил.
към беседата >>
Сега си слаб, не можеш да издържиш един удар, ще си държиш устата затворена, да не казваш, че пет пари не даваш.“ Има нещо, за което ще дадеш, казваш: „Сила има в мене.“ Когато се произнасяте, трябва да бъдете силни.
В едно от училищата, дето се преподавало борчество, един от учениците казал за учителя, който преподавал: „Пет пари не давам за учителя какво ме учи.“ Учителят идва и му казва: „Ти за мене пет пари не даваш. Я да ти видя силата.“ Започва да се боксира с него. С първия удар го търкулил на земята. „Не даваш пет пари за мене. Ти, когато можеш да издържиш на удара, тогава можеш да говориш така.
Сега си слаб, не можеш да издържиш един удар, ще си държиш устата затворена, да не казваш, че пет пари не даваш.“ Има нещо, за което ще дадеш, казваш: „Сила има в мене.“ Когато се произнасяте, трябва да бъдете силни.
Вие искате в света всичко да ви тръгне по мед и масло. Най-първо, нямате един философски ум. Да сте твърд, не сте твърд. Твърд сте в желанията. Да бъдеш твърд в убеждението, на парчета да те нарежат и да не отстъпиш, то е твърдост.
към беседата >>
Казва ви фурнаджията: „Ще чакате пет минути.“ Вие казвате: „Нямам време.“ Този, който няма пет минути на разположение да чака, като излезе, ще каже: „Немарлив човек, хлябът му не е навреме готов, не е изкарал хляба навреме.“ Той изхожда от своето гледище.
То за нас няма време. Казва: „Вие ще седите на заден план, с други ще се разговарям сега. Ще чакате.“ Вие ще кажете: „Аз нямам време.“ Защо нямате време? Вие сте чиновник някъде, под закон сте. Нямате време, нито една минута на разположение.
Казва ви фурнаджията: „Ще чакате пет минути.“ Вие казвате: „Нямам време.“ Този, който няма пет минути на разположение да чака, като излезе, ще каже: „Немарлив човек, хлябът му не е навреме готов, не е изкарал хляба навреме.“ Той изхожда от своето гледище.
Кой може да опече хляба точно на секундата, на минутата? Някой път пещта не е добре опалена, слабо е опалена – слабо се пече хлябът. Някой път е повече опалена – по-лесно се пече. Някой път искате да идете до някой град, да кажем, искате да идете оттук до Самоков с автомобил. Ако ви кара някой смахнат шофьор, който бърже кара, не знае добре да кара на завоите, какво ще стане с вас?
към беседата >>
Вие искате в света всичко да ви тръгне по мед и масло.
Я да ти видя силата.“ Започва да се боксира с него. С първия удар го търкулил на земята. „Не даваш пет пари за мене. Ти, когато можеш да издържиш на удара, тогава можеш да говориш така. Сега си слаб, не можеш да издържиш един удар, ще си държиш устата затворена, да не казваш, че пет пари не даваш.“ Има нещо, за което ще дадеш, казваш: „Сила има в мене.“ Когато се произнасяте, трябва да бъдете силни.
Вие искате в света всичко да ви тръгне по мед и масло.
Най-първо, нямате един философски ум. Да сте твърд, не сте твърд. Твърд сте в желанията. Да бъдеш твърд в убеждението, на парчета да те нарежат и да не отстъпиш, то е твърдост.
към беседата >>
Кой може да опече хляба точно на секундата, на минутата?
Казва: „Вие ще седите на заден план, с други ще се разговарям сега. Ще чакате.“ Вие ще кажете: „Аз нямам време.“ Защо нямате време? Вие сте чиновник някъде, под закон сте. Нямате време, нито една минута на разположение. Казва ви фурнаджията: „Ще чакате пет минути.“ Вие казвате: „Нямам време.“ Този, който няма пет минути на разположение да чака, като излезе, ще каже: „Немарлив човек, хлябът му не е навреме готов, не е изкарал хляба навреме.“ Той изхожда от своето гледище.
Кой може да опече хляба точно на секундата, на минутата?
Някой път пещта не е добре опалена, слабо е опалена – слабо се пече хлябът. Някой път е повече опалена – по-лесно се пече. Някой път искате да идете до някой град, да кажем, искате да идете оттук до Самоков с автомобил. Ако ви кара някой смахнат шофьор, който бърже кара, не знае добре да кара на завоите, какво ще стане с вас? Вие казвате: „Ще ида в Самоков.“ Но от този шофьор зависи да идете или не в Самоков.
към беседата >>
Най-първо, нямате един философски ум.
С първия удар го търкулил на земята. „Не даваш пет пари за мене. Ти, когато можеш да издържиш на удара, тогава можеш да говориш така. Сега си слаб, не можеш да издържиш един удар, ще си държиш устата затворена, да не казваш, че пет пари не даваш.“ Има нещо, за което ще дадеш, казваш: „Сила има в мене.“ Когато се произнасяте, трябва да бъдете силни. Вие искате в света всичко да ви тръгне по мед и масло.
Най-първо, нямате един философски ум.
Да сте твърд, не сте твърд. Твърд сте в желанията. Да бъдеш твърд в убеждението, на парчета да те нарежат и да не отстъпиш, то е твърдост.
към беседата >>
Някой път пещта не е добре опалена, слабо е опалена – слабо се пече хлябът.
Ще чакате.“ Вие ще кажете: „Аз нямам време.“ Защо нямате време? Вие сте чиновник някъде, под закон сте. Нямате време, нито една минута на разположение. Казва ви фурнаджията: „Ще чакате пет минути.“ Вие казвате: „Нямам време.“ Този, който няма пет минути на разположение да чака, като излезе, ще каже: „Немарлив човек, хлябът му не е навреме готов, не е изкарал хляба навреме.“ Той изхожда от своето гледище. Кой може да опече хляба точно на секундата, на минутата?
Някой път пещта не е добре опалена, слабо е опалена – слабо се пече хлябът.
Някой път е повече опалена – по-лесно се пече. Някой път искате да идете до някой град, да кажем, искате да идете оттук до Самоков с автомобил. Ако ви кара някой смахнат шофьор, който бърже кара, не знае добре да кара на завоите, какво ще стане с вас? Вие казвате: „Ще ида в Самоков.“ Но от този шофьор зависи да идете или не в Самоков. Той се понапил, вие се качите на автомобила, виждате, че той е пиян и казвате: „Нека си пие.“ Не, ще му кажете: „Моля ти се, по пътя, понеже ще ни караш, не пий сега.
към беседата >>
Да сте твърд, не сте твърд.
„Не даваш пет пари за мене. Ти, когато можеш да издържиш на удара, тогава можеш да говориш така. Сега си слаб, не можеш да издържиш един удар, ще си държиш устата затворена, да не казваш, че пет пари не даваш.“ Има нещо, за което ще дадеш, казваш: „Сила има в мене.“ Когато се произнасяте, трябва да бъдете силни. Вие искате в света всичко да ви тръгне по мед и масло. Най-първо, нямате един философски ум.
Да сте твърд, не сте твърд.
Твърд сте в желанията. Да бъдеш твърд в убеждението, на парчета да те нарежат и да не отстъпиш, то е твърдост.
към беседата >>
Някой път е повече опалена – по-лесно се пече.
Вие сте чиновник някъде, под закон сте. Нямате време, нито една минута на разположение. Казва ви фурнаджията: „Ще чакате пет минути.“ Вие казвате: „Нямам време.“ Този, който няма пет минути на разположение да чака, като излезе, ще каже: „Немарлив човек, хлябът му не е навреме готов, не е изкарал хляба навреме.“ Той изхожда от своето гледище. Кой може да опече хляба точно на секундата, на минутата? Някой път пещта не е добре опалена, слабо е опалена – слабо се пече хлябът.
Някой път е повече опалена – по-лесно се пече.
Някой път искате да идете до някой град, да кажем, искате да идете оттук до Самоков с автомобил. Ако ви кара някой смахнат шофьор, който бърже кара, не знае добре да кара на завоите, какво ще стане с вас? Вие казвате: „Ще ида в Самоков.“ Но от този шофьор зависи да идете или не в Самоков. Той се понапил, вие се качите на автомобила, виждате, че той е пиян и казвате: „Нека си пие.“ Не, ще му кажете: „Моля ти се, по пътя, понеже ще ни караш, не пий сега. Като идем в Самоков, там ще ти платя два пъти повече да пиеш, но сега не пий, понеже ще ни возиш.
към беседата >>
Твърд сте в желанията.
Ти, когато можеш да издържиш на удара, тогава можеш да говориш така. Сега си слаб, не можеш да издържиш един удар, ще си държиш устата затворена, да не казваш, че пет пари не даваш.“ Има нещо, за което ще дадеш, казваш: „Сила има в мене.“ Когато се произнасяте, трябва да бъдете силни. Вие искате в света всичко да ви тръгне по мед и масло. Най-първо, нямате един философски ум. Да сте твърд, не сте твърд.
Твърд сте в желанията.
Да бъдеш твърд в убеждението, на парчета да те нарежат и да не отстъпиш, то е твърдост.
към беседата >>
Някой път искате да идете до някой град, да кажем, искате да идете оттук до Самоков с автомобил.
Нямате време, нито една минута на разположение. Казва ви фурнаджията: „Ще чакате пет минути.“ Вие казвате: „Нямам време.“ Този, който няма пет минути на разположение да чака, като излезе, ще каже: „Немарлив човек, хлябът му не е навреме готов, не е изкарал хляба навреме.“ Той изхожда от своето гледище. Кой може да опече хляба точно на секундата, на минутата? Някой път пещта не е добре опалена, слабо е опалена – слабо се пече хлябът. Някой път е повече опалена – по-лесно се пече.
Някой път искате да идете до някой град, да кажем, искате да идете оттук до Самоков с автомобил.
Ако ви кара някой смахнат шофьор, който бърже кара, не знае добре да кара на завоите, какво ще стане с вас? Вие казвате: „Ще ида в Самоков.“ Но от този шофьор зависи да идете или не в Самоков. Той се понапил, вие се качите на автомобила, виждате, че той е пиян и казвате: „Нека си пие.“ Не, ще му кажете: „Моля ти се, по пътя, понеже ще ни караш, не пий сега. Като идем в Самоков, там ще ти платя два пъти повече да пиеш, но сега не пий, понеже ще ни возиш. Бъди така добър да не пиеш.“ Защо да не пие?
към беседата >>
Да бъдеш твърд в убеждението, на парчета да те нарежат и да не отстъпиш, то е твърдост.
Сега си слаб, не можеш да издържиш един удар, ще си държиш устата затворена, да не казваш, че пет пари не даваш.“ Има нещо, за което ще дадеш, казваш: „Сила има в мене.“ Когато се произнасяте, трябва да бъдете силни. Вие искате в света всичко да ви тръгне по мед и масло. Най-първо, нямате един философски ум. Да сте твърд, не сте твърд. Твърд сте в желанията.
Да бъдеш твърд в убеждението, на парчета да те нарежат и да не отстъпиш, то е твърдост.
към беседата >>
Ако ви кара някой смахнат шофьор, който бърже кара, не знае добре да кара на завоите, какво ще стане с вас?
Казва ви фурнаджията: „Ще чакате пет минути.“ Вие казвате: „Нямам време.“ Този, който няма пет минути на разположение да чака, като излезе, ще каже: „Немарлив човек, хлябът му не е навреме готов, не е изкарал хляба навреме.“ Той изхожда от своето гледище. Кой може да опече хляба точно на секундата, на минутата? Някой път пещта не е добре опалена, слабо е опалена – слабо се пече хлябът. Някой път е повече опалена – по-лесно се пече. Някой път искате да идете до някой град, да кажем, искате да идете оттук до Самоков с автомобил.
Ако ви кара някой смахнат шофьор, който бърже кара, не знае добре да кара на завоите, какво ще стане с вас?
Вие казвате: „Ще ида в Самоков.“ Но от този шофьор зависи да идете или не в Самоков. Той се понапил, вие се качите на автомобила, виждате, че той е пиян и казвате: „Нека си пие.“ Не, ще му кажете: „Моля ти се, по пътя, понеже ще ни караш, не пий сега. Като идем в Самоков, там ще ти платя два пъти повече да пиеш, но сега не пий, понеже ще ни возиш. Бъди така добър да не пиеш.“ Защо да не пие? Защото обичта към виното ще наруши любовта към нас.
към беседата >>
Аз съм привеждал примера за свети Никола и за един български свещеник.
Аз съм привеждал примера за свети Никола и за един български свещеник.
И сега ще ви го приведа. Този свещеник обичал киселото мляко и поръчвал на попадията да му направи една голяма паница с кисело мляко с каймак. Тя подквасвала млякото, но още докато е топло млякото, тя изяждала каймака, понеже и тя обичала каймак. Попадията, докато подквасвала млякото, обирала каймака и млякото нямало каймак. Попът не знаел, че попадията яде каймака.
към беседата >>
Вие казвате: „Ще ида в Самоков.“ Но от този шофьор зависи да идете или не в Самоков.
Кой може да опече хляба точно на секундата, на минутата? Някой път пещта не е добре опалена, слабо е опалена – слабо се пече хлябът. Някой път е повече опалена – по-лесно се пече. Някой път искате да идете до някой град, да кажем, искате да идете оттук до Самоков с автомобил. Ако ви кара някой смахнат шофьор, който бърже кара, не знае добре да кара на завоите, какво ще стане с вас?
Вие казвате: „Ще ида в Самоков.“ Но от този шофьор зависи да идете или не в Самоков.
Той се понапил, вие се качите на автомобила, виждате, че той е пиян и казвате: „Нека си пие.“ Не, ще му кажете: „Моля ти се, по пътя, понеже ще ни караш, не пий сега. Като идем в Самоков, там ще ти платя два пъти повече да пиеш, но сега не пий, понеже ще ни возиш. Бъди така добър да не пиеш.“ Защо да не пие? Защото обичта към виното ще наруши любовта към нас. Ще ни обърне някъде по пътя – кому крак, кому ръка ще изкълчи и ще имаме лошо мнение заради него.
към беседата >>
И сега ще ви го приведа.
Аз съм привеждал примера за свети Никола и за един български свещеник.
И сега ще ви го приведа.
Този свещеник обичал киселото мляко и поръчвал на попадията да му направи една голяма паница с кисело мляко с каймак. Тя подквасвала млякото, но още докато е топло млякото, тя изяждала каймака, понеже и тя обичала каймак. Попадията, докато подквасвала млякото, обирала каймака и млякото нямало каймак. Попът не знаел, че попадията яде каймака. Един ден занесъл млякото в църквата, но попадията отишла и в църквата и изяла каймака, и намазала мустаците на свети Никола с мляко.
към беседата >>
Той се понапил, вие се качите на автомобила, виждате, че той е пиян и казвате: „Нека си пие.“ Не, ще му кажете: „Моля ти се, по пътя, понеже ще ни караш, не пий сега.
Някой път пещта не е добре опалена, слабо е опалена – слабо се пече хлябът. Някой път е повече опалена – по-лесно се пече. Някой път искате да идете до някой град, да кажем, искате да идете оттук до Самоков с автомобил. Ако ви кара някой смахнат шофьор, който бърже кара, не знае добре да кара на завоите, какво ще стане с вас? Вие казвате: „Ще ида в Самоков.“ Но от този шофьор зависи да идете или не в Самоков.
Той се понапил, вие се качите на автомобила, виждате, че той е пиян и казвате: „Нека си пие.“ Не, ще му кажете: „Моля ти се, по пътя, понеже ще ни караш, не пий сега.
Като идем в Самоков, там ще ти платя два пъти повече да пиеш, но сега не пий, понеже ще ни возиш. Бъди така добър да не пиеш.“ Защо да не пие? Защото обичта към виното ще наруши любовта към нас. Ще ни обърне някъде по пътя – кому крак, кому ръка ще изкълчи и ще имаме лошо мнение заради него. Като идем в Самоков, можеш да пиеш колкото искаш там.
към беседата >>
Този свещеник обичал киселото мляко и поръчвал на попадията да му направи една голяма паница с кисело мляко с каймак.
Аз съм привеждал примера за свети Никола и за един български свещеник. И сега ще ви го приведа.
Този свещеник обичал киселото мляко и поръчвал на попадията да му направи една голяма паница с кисело мляко с каймак.
Тя подквасвала млякото, но още докато е топло млякото, тя изяждала каймака, понеже и тя обичала каймак. Попадията, докато подквасвала млякото, обирала каймака и млякото нямало каймак. Попът не знаел, че попадията яде каймака. Един ден занесъл млякото в църквата, но попадията отишла и в църквата и изяла каймака, и намазала мустаците на свети Никола с мляко. Попът, като влязъл в църквата, видял, че млякото пак няма каймак, но видял, че мустаците на свети Никола са нацапани.
към беседата >>
Като идем в Самоков, там ще ти платя два пъти повече да пиеш, но сега не пий, понеже ще ни возиш.
Някой път е повече опалена – по-лесно се пече. Някой път искате да идете до някой град, да кажем, искате да идете оттук до Самоков с автомобил. Ако ви кара някой смахнат шофьор, който бърже кара, не знае добре да кара на завоите, какво ще стане с вас? Вие казвате: „Ще ида в Самоков.“ Но от този шофьор зависи да идете или не в Самоков. Той се понапил, вие се качите на автомобила, виждате, че той е пиян и казвате: „Нека си пие.“ Не, ще му кажете: „Моля ти се, по пътя, понеже ще ни караш, не пий сега.
Като идем в Самоков, там ще ти платя два пъти повече да пиеш, но сега не пий, понеже ще ни возиш.
Бъди така добър да не пиеш.“ Защо да не пие? Защото обичта към виното ще наруши любовта към нас. Ще ни обърне някъде по пътя – кому крак, кому ръка ще изкълчи и ще имаме лошо мнение заради него. Като идем в Самоков, можеш да пиеш колкото искаш там.
към беседата >>
Тя подквасвала млякото, но още докато е топло млякото, тя изяждала каймака, понеже и тя обичала каймак.
Аз съм привеждал примера за свети Никола и за един български свещеник. И сега ще ви го приведа. Този свещеник обичал киселото мляко и поръчвал на попадията да му направи една голяма паница с кисело мляко с каймак.
Тя подквасвала млякото, но още докато е топло млякото, тя изяждала каймака, понеже и тя обичала каймак.
Попадията, докато подквасвала млякото, обирала каймака и млякото нямало каймак. Попът не знаел, че попадията яде каймака. Един ден занесъл млякото в църквата, но попадията отишла и в църквата и изяла каймака, и намазала мустаците на свети Никола с мляко. Попът, като влязъл в църквата, видял, че млякото пак няма каймак, но видял, че мустаците на свети Никола са нацапани. „А, казва, свети Никола, аз досега не знаех, че ти си ял каймака.
към беседата >>
Бъди така добър да не пиеш.“ Защо да не пие?
Някой път искате да идете до някой град, да кажем, искате да идете оттук до Самоков с автомобил. Ако ви кара някой смахнат шофьор, който бърже кара, не знае добре да кара на завоите, какво ще стане с вас? Вие казвате: „Ще ида в Самоков.“ Но от този шофьор зависи да идете или не в Самоков. Той се понапил, вие се качите на автомобила, виждате, че той е пиян и казвате: „Нека си пие.“ Не, ще му кажете: „Моля ти се, по пътя, понеже ще ни караш, не пий сега. Като идем в Самоков, там ще ти платя два пъти повече да пиеш, но сега не пий, понеже ще ни возиш.
Бъди така добър да не пиеш.“ Защо да не пие?
Защото обичта към виното ще наруши любовта към нас. Ще ни обърне някъде по пътя – кому крак, кому ръка ще изкълчи и ще имаме лошо мнение заради него. Като идем в Самоков, можеш да пиеш колкото искаш там.
към беседата >>
Попадията, докато подквасвала млякото, обирала каймака и млякото нямало каймак.
Аз съм привеждал примера за свети Никола и за един български свещеник. И сега ще ви го приведа. Този свещеник обичал киселото мляко и поръчвал на попадията да му направи една голяма паница с кисело мляко с каймак. Тя подквасвала млякото, но още докато е топло млякото, тя изяждала каймака, понеже и тя обичала каймак.
Попадията, докато подквасвала млякото, обирала каймака и млякото нямало каймак.
Попът не знаел, че попадията яде каймака. Един ден занесъл млякото в църквата, но попадията отишла и в църквата и изяла каймака, и намазала мустаците на свети Никола с мляко. Попът, като влязъл в църквата, видял, че млякото пак няма каймак, но видял, че мустаците на свети Никола са нацапани. „А, казва, свети Никола, аз досега не знаех, че ти си ял каймака. Да няма такива работи.“ Тръгнал той, напуснал църквата, тръгнал да бяга по света.
към беседата >>
Защото обичта към виното ще наруши любовта към нас.
Ако ви кара някой смахнат шофьор, който бърже кара, не знае добре да кара на завоите, какво ще стане с вас? Вие казвате: „Ще ида в Самоков.“ Но от този шофьор зависи да идете или не в Самоков. Той се понапил, вие се качите на автомобила, виждате, че той е пиян и казвате: „Нека си пие.“ Не, ще му кажете: „Моля ти се, по пътя, понеже ще ни караш, не пий сега. Като идем в Самоков, там ще ти платя два пъти повече да пиеш, но сега не пий, понеже ще ни возиш. Бъди така добър да не пиеш.“ Защо да не пие?
Защото обичта към виното ще наруши любовта към нас.
Ще ни обърне някъде по пътя – кому крак, кому ръка ще изкълчи и ще имаме лошо мнение заради него. Като идем в Самоков, можеш да пиеш колкото искаш там.
към беседата >>
Попът не знаел, че попадията яде каймака.
Аз съм привеждал примера за свети Никола и за един български свещеник. И сега ще ви го приведа. Този свещеник обичал киселото мляко и поръчвал на попадията да му направи една голяма паница с кисело мляко с каймак. Тя подквасвала млякото, но още докато е топло млякото, тя изяждала каймака, понеже и тя обичала каймак. Попадията, докато подквасвала млякото, обирала каймака и млякото нямало каймак.
Попът не знаел, че попадията яде каймака.
Един ден занесъл млякото в църквата, но попадията отишла и в църквата и изяла каймака, и намазала мустаците на свети Никола с мляко. Попът, като влязъл в църквата, видял, че млякото пак няма каймак, но видял, че мустаците на свети Никола са нацапани. „А, казва, свети Никола, аз досега не знаех, че ти си ял каймака. Да няма такива работи.“ Тръгнал той, напуснал църквата, тръгнал да бяга по света. Свети Никола се преобразил на един стар човек.
към беседата >>
Ще ни обърне някъде по пътя – кому крак, кому ръка ще изкълчи и ще имаме лошо мнение заради него.
Вие казвате: „Ще ида в Самоков.“ Но от този шофьор зависи да идете или не в Самоков. Той се понапил, вие се качите на автомобила, виждате, че той е пиян и казвате: „Нека си пие.“ Не, ще му кажете: „Моля ти се, по пътя, понеже ще ни караш, не пий сега. Като идем в Самоков, там ще ти платя два пъти повече да пиеш, но сега не пий, понеже ще ни возиш. Бъди така добър да не пиеш.“ Защо да не пие? Защото обичта към виното ще наруши любовта към нас.
Ще ни обърне някъде по пътя – кому крак, кому ръка ще изкълчи и ще имаме лошо мнение заради него.
Като идем в Самоков, можеш да пиеш колкото искаш там.
към беседата >>
Един ден занесъл млякото в църквата, но попадията отишла и в църквата и изяла каймака, и намазала мустаците на свети Никола с мляко.
И сега ще ви го приведа. Този свещеник обичал киселото мляко и поръчвал на попадията да му направи една голяма паница с кисело мляко с каймак. Тя подквасвала млякото, но още докато е топло млякото, тя изяждала каймака, понеже и тя обичала каймак. Попадията, докато подквасвала млякото, обирала каймака и млякото нямало каймак. Попът не знаел, че попадията яде каймака.
Един ден занесъл млякото в църквата, но попадията отишла и в църквата и изяла каймака, и намазала мустаците на свети Никола с мляко.
Попът, като влязъл в църквата, видял, че млякото пак няма каймак, но видял, че мустаците на свети Никола са нацапани. „А, казва, свети Никола, аз досега не знаех, че ти си ял каймака. Да няма такива работи.“ Тръгнал той, напуснал църквата, тръгнал да бяга по света. Свети Никола се преобразил на един стар човек. Той го срещнал и казва: „Синко, къде отиваш?
към беседата >>
Като идем в Самоков, можеш да пиеш колкото искаш там.
Той се понапил, вие се качите на автомобила, виждате, че той е пиян и казвате: „Нека си пие.“ Не, ще му кажете: „Моля ти се, по пътя, понеже ще ни караш, не пий сега. Като идем в Самоков, там ще ти платя два пъти повече да пиеш, но сега не пий, понеже ще ни возиш. Бъди така добър да не пиеш.“ Защо да не пие? Защото обичта към виното ще наруши любовта към нас. Ще ни обърне някъде по пътя – кому крак, кому ръка ще изкълчи и ще имаме лошо мнение заради него.
Като идем в Самоков, можеш да пиеш колкото искаш там.
към беседата >>
Попът, като влязъл в църквата, видял, че млякото пак няма каймак, но видял, че мустаците на свети Никола са нацапани.
Този свещеник обичал киселото мляко и поръчвал на попадията да му направи една голяма паница с кисело мляко с каймак. Тя подквасвала млякото, но още докато е топло млякото, тя изяждала каймака, понеже и тя обичала каймак. Попадията, докато подквасвала млякото, обирала каймака и млякото нямало каймак. Попът не знаел, че попадията яде каймака. Един ден занесъл млякото в църквата, но попадията отишла и в църквата и изяла каймака, и намазала мустаците на свети Никола с мляко.
Попът, като влязъл в църквата, видял, че млякото пак няма каймак, но видял, че мустаците на свети Никола са нацапани.
„А, казва, свети Никола, аз досега не знаех, че ти си ял каймака. Да няма такива работи.“ Тръгнал той, напуснал църквата, тръгнал да бяга по света. Свети Никола се преобразил на един стар човек. Той го срещнал и казва: „Синко, къде отиваш? “ Разправил му цялата си история.
към беседата >>
Аз гледам, често почнаха да се оплакват, че не са близо до мене.
Аз гледам, често почнаха да се оплакват, че не са близо до мене.
Искат да бъдат близо до мене. Не че ме обичат, та искат да бъдат близо. Казват: „Искаме на първите редове да бъдем.“ Аз влизам в положението им. Искат да бъдат на първите редове, понеже не могат да чуват какво говоря. Прави са.
към беседата >>
„А, казва, свети Никола, аз досега не знаех, че ти си ял каймака.
Тя подквасвала млякото, но още докато е топло млякото, тя изяждала каймака, понеже и тя обичала каймак. Попадията, докато подквасвала млякото, обирала каймака и млякото нямало каймак. Попът не знаел, че попадията яде каймака. Един ден занесъл млякото в църквата, но попадията отишла и в църквата и изяла каймака, и намазала мустаците на свети Никола с мляко. Попът, като влязъл в църквата, видял, че млякото пак няма каймак, но видял, че мустаците на свети Никола са нацапани.
„А, казва, свети Никола, аз досега не знаех, че ти си ял каймака.
Да няма такива работи.“ Тръгнал той, напуснал църквата, тръгнал да бяга по света. Свети Никола се преобразил на един стар човек. Той го срещнал и казва: „Синко, къде отиваш? “ Разправил му цялата си история. Казва: „Имам желание да ям каймак, и досега не съм ял.
към беседата >>
Искат да бъдат близо до мене.
Аз гледам, често почнаха да се оплакват, че не са близо до мене.
Искат да бъдат близо до мене.
Не че ме обичат, та искат да бъдат близо. Казват: „Искаме на първите редове да бъдем.“ Аз влизам в положението им. Искат да бъдат на първите редове, понеже не могат да чуват какво говоря. Прави са. Позадебеляло ухото, пък искат да чуят каквото аз говоря.
към беседата >>
Да няма такива работи.“ Тръгнал той, напуснал църквата, тръгнал да бяга по света.
Попадията, докато подквасвала млякото, обирала каймака и млякото нямало каймак. Попът не знаел, че попадията яде каймака. Един ден занесъл млякото в църквата, но попадията отишла и в църквата и изяла каймака, и намазала мустаците на свети Никола с мляко. Попът, като влязъл в църквата, видял, че млякото пак няма каймак, но видял, че мустаците на свети Никола са нацапани. „А, казва, свети Никола, аз досега не знаех, че ти си ял каймака.
Да няма такива работи.“ Тръгнал той, напуснал църквата, тръгнал да бяга по света.
Свети Никола се преобразил на един стар човек. Той го срещнал и казва: „Синко, къде отиваш? “ Разправил му цялата си история. Казва: „Имам желание да ям каймак, и досега не съм ял. Служих на свети Никола, а той все да ми яде каймака и сега бягам от него.“ Човекът казва: „Може да не е той, може друг някой да го яде.“ „Не, той го яде, всичкия каймак все той го яде.
към беседата >>
Не че ме обичат, та искат да бъдат близо.
Аз гледам, често почнаха да се оплакват, че не са близо до мене. Искат да бъдат близо до мене.
Не че ме обичат, та искат да бъдат близо.
Казват: „Искаме на първите редове да бъдем.“ Аз влизам в положението им. Искат да бъдат на първите редове, понеже не могат да чуват какво говоря. Прави са. Позадебеляло ухото, пък искат да чуят каквото аз говоря. Влизам в положението им сега.
към беседата >>
Свети Никола се преобразил на един стар човек.
Попът не знаел, че попадията яде каймака. Един ден занесъл млякото в църквата, но попадията отишла и в църквата и изяла каймака, и намазала мустаците на свети Никола с мляко. Попът, като влязъл в църквата, видял, че млякото пак няма каймак, но видял, че мустаците на свети Никола са нацапани. „А, казва, свети Никола, аз досега не знаех, че ти си ял каймака. Да няма такива работи.“ Тръгнал той, напуснал църквата, тръгнал да бяга по света.
Свети Никола се преобразил на един стар човек.
Той го срещнал и казва: „Синко, къде отиваш? “ Разправил му цялата си история. Казва: „Имам желание да ям каймак, и досега не съм ял. Служих на свети Никола, а той все да ми яде каймака и сега бягам от него.“ Човекът казва: „Може да не е той, може друг някой да го яде.“ „Не, той го яде, всичкия каймак все той го яде. Той е, в църквата видях, намазани му са мустаците.“ „Може някой друг да му е намазал.“ „Как ще му ги намаже?
към беседата >>
Казват: „Искаме на първите редове да бъдем.“ Аз влизам в положението им.
Аз гледам, често почнаха да се оплакват, че не са близо до мене. Искат да бъдат близо до мене. Не че ме обичат, та искат да бъдат близо.
Казват: „Искаме на първите редове да бъдем.“ Аз влизам в положението им.
Искат да бъдат на първите редове, понеже не могат да чуват какво говоря. Прави са. Позадебеляло ухото, пък искат да чуят каквото аз говоря. Влизам в положението им сега. Онези, на които слухът е добър, не искат да заемат крайните места, да отстъпят.
към беседата >>
Той го срещнал и казва: „Синко, къде отиваш?
Един ден занесъл млякото в църквата, но попадията отишла и в църквата и изяла каймака, и намазала мустаците на свети Никола с мляко. Попът, като влязъл в църквата, видял, че млякото пак няма каймак, но видял, че мустаците на свети Никола са нацапани. „А, казва, свети Никола, аз досега не знаех, че ти си ял каймака. Да няма такива работи.“ Тръгнал той, напуснал църквата, тръгнал да бяга по света. Свети Никола се преобразил на един стар човек.
Той го срещнал и казва: „Синко, къде отиваш?
“ Разправил му цялата си история. Казва: „Имам желание да ям каймак, и досега не съм ял. Служих на свети Никола, а той все да ми яде каймака и сега бягам от него.“ Човекът казва: „Може да не е той, може друг някой да го яде.“ „Не, той го яде, всичкия каймак все той го яде. Той е, в църквата видях, намазани му са мустаците.“ „Може някой друг да му е намазал.“ „Как ще му ги намаже? Църквата аз я заключих.“ Млъкнал свети Никола и тръгнали двамата да вървят.
към беседата >>
Искат да бъдат на първите редове, понеже не могат да чуват какво говоря.
Аз гледам, често почнаха да се оплакват, че не са близо до мене. Искат да бъдат близо до мене. Не че ме обичат, та искат да бъдат близо. Казват: „Искаме на първите редове да бъдем.“ Аз влизам в положението им.
Искат да бъдат на първите редове, понеже не могат да чуват какво говоря.
Прави са. Позадебеляло ухото, пък искат да чуят каквото аз говоря. Влизам в положението им сега. Онези, на които слухът е добър, не искат да заемат крайните места, да отстъпят. Онези, които чуват добре, чувството за собственост, на стяжанолюбие е добре развито и не искат да си изместят стола.
към беседата >>
“ Разправил му цялата си история.
Попът, като влязъл в църквата, видял, че млякото пак няма каймак, но видял, че мустаците на свети Никола са нацапани. „А, казва, свети Никола, аз досега не знаех, че ти си ял каймака. Да няма такива работи.“ Тръгнал той, напуснал църквата, тръгнал да бяга по света. Свети Никола се преобразил на един стар човек. Той го срещнал и казва: „Синко, къде отиваш?
“ Разправил му цялата си история.
Казва: „Имам желание да ям каймак, и досега не съм ял. Служих на свети Никола, а той все да ми яде каймака и сега бягам от него.“ Човекът казва: „Може да не е той, може друг някой да го яде.“ „Не, той го яде, всичкия каймак все той го яде. Той е, в църквата видях, намазани му са мустаците.“ „Може някой друг да му е намазал.“ „Как ще му ги намаже? Църквата аз я заключих.“ Млъкнал свети Никола и тръгнали двамата да вървят. Вечерта спират при един богат човек, дето детето му е било болно.
към беседата >>
Прави са.
Аз гледам, често почнаха да се оплакват, че не са близо до мене. Искат да бъдат близо до мене. Не че ме обичат, та искат да бъдат близо. Казват: „Искаме на първите редове да бъдем.“ Аз влизам в положението им. Искат да бъдат на първите редове, понеже не могат да чуват какво говоря.
Прави са.
Позадебеляло ухото, пък искат да чуят каквото аз говоря. Влизам в положението им сега. Онези, на които слухът е добър, не искат да заемат крайните места, да отстъпят. Онези, които чуват добре, чувството за собственост, на стяжанолюбие е добре развито и не искат да си изместят стола. Някой седи в едно събрание или в една стая, в която живее, и не иска да отстъпи.
към беседата >>
Казва: „Имам желание да ям каймак, и досега не съм ял.
„А, казва, свети Никола, аз досега не знаех, че ти си ял каймака. Да няма такива работи.“ Тръгнал той, напуснал църквата, тръгнал да бяга по света. Свети Никола се преобразил на един стар човек. Той го срещнал и казва: „Синко, къде отиваш? “ Разправил му цялата си история.
Казва: „Имам желание да ям каймак, и досега не съм ял.
Служих на свети Никола, а той все да ми яде каймака и сега бягам от него.“ Човекът казва: „Може да не е той, може друг някой да го яде.“ „Не, той го яде, всичкия каймак все той го яде. Той е, в църквата видях, намазани му са мустаците.“ „Може някой друг да му е намазал.“ „Как ще му ги намаже? Църквата аз я заключих.“ Млъкнал свети Никола и тръгнали двамата да вървят. Вечерта спират при един богат човек, дето детето му е било болно. Старецът казва: „Донесете тук детето, аз зная да лекувам.“ Взел детето свети Никола в стаята и се затворил със свещеника.
към беседата >>
Позадебеляло ухото, пък искат да чуят каквото аз говоря.
Искат да бъдат близо до мене. Не че ме обичат, та искат да бъдат близо. Казват: „Искаме на първите редове да бъдем.“ Аз влизам в положението им. Искат да бъдат на първите редове, понеже не могат да чуват какво говоря. Прави са.
Позадебеляло ухото, пък искат да чуят каквото аз говоря.
Влизам в положението им сега. Онези, на които слухът е добър, не искат да заемат крайните места, да отстъпят. Онези, които чуват добре, чувството за собственост, на стяжанолюбие е добре развито и не искат да си изместят стола. Някой седи в едно събрание или в една стая, в която живее, и не иска да отстъпи. Коя е подбудителната причина?
към беседата >>
Служих на свети Никола, а той все да ми яде каймака и сега бягам от него.“ Човекът казва: „Може да не е той, може друг някой да го яде.“ „Не, той го яде, всичкия каймак все той го яде.
Да няма такива работи.“ Тръгнал той, напуснал църквата, тръгнал да бяга по света. Свети Никола се преобразил на един стар човек. Той го срещнал и казва: „Синко, къде отиваш? “ Разправил му цялата си история. Казва: „Имам желание да ям каймак, и досега не съм ял.
Служих на свети Никола, а той все да ми яде каймака и сега бягам от него.“ Човекът казва: „Може да не е той, може друг някой да го яде.“ „Не, той го яде, всичкия каймак все той го яде.
Той е, в църквата видях, намазани му са мустаците.“ „Може някой друг да му е намазал.“ „Как ще му ги намаже? Църквата аз я заключих.“ Млъкнал свети Никола и тръгнали двамата да вървят. Вечерта спират при един богат човек, дето детето му е било болно. Старецът казва: „Донесете тук детето, аз зная да лекувам.“ Взел детето свети Никола в стаята и се затворил със свещеника. Отрязал едната ръка на детето, отрязал другата, крака, другия, главата.
към беседата >>
Влизам в положението им сега.
Не че ме обичат, та искат да бъдат близо. Казват: „Искаме на първите редове да бъдем.“ Аз влизам в положението им. Искат да бъдат на първите редове, понеже не могат да чуват какво говоря. Прави са. Позадебеляло ухото, пък искат да чуят каквото аз говоря.
Влизам в положението им сега.
Онези, на които слухът е добър, не искат да заемат крайните места, да отстъпят. Онези, които чуват добре, чувството за собственост, на стяжанолюбие е добре развито и не искат да си изместят стола. Някой седи в едно събрание или в една стая, в която живее, и не иска да отстъпи. Коя е подбудителната причина? Туй чувство на стяжанолюбие е така силно развито, че като вземат една стая, не искат да излязат, казват: „Тази стая е моя и не искам да изляза.“ Някои, у които не е развито това чувство, готови са да се сменят и да идат където и да е.
към беседата >>
Той е, в църквата видях, намазани му са мустаците.“ „Може някой друг да му е намазал.“ „Как ще му ги намаже?
Свети Никола се преобразил на един стар човек. Той го срещнал и казва: „Синко, къде отиваш? “ Разправил му цялата си история. Казва: „Имам желание да ям каймак, и досега не съм ял. Служих на свети Никола, а той все да ми яде каймака и сега бягам от него.“ Човекът казва: „Може да не е той, може друг някой да го яде.“ „Не, той го яде, всичкия каймак все той го яде.
Той е, в църквата видях, намазани му са мустаците.“ „Може някой друг да му е намазал.“ „Как ще му ги намаже?
Църквата аз я заключих.“ Млъкнал свети Никола и тръгнали двамата да вървят. Вечерта спират при един богат човек, дето детето му е било болно. Старецът казва: „Донесете тук детето, аз зная да лекувам.“ Взел детето свети Никола в стаята и се затворил със свещеника. Отрязал едната ръка на детето, отрязал другата, крака, другия, главата. Свещеникът си мисли: „Загазих аз с този човек, сутринта ще трябва да бягам.
към беседата >>
Онези, на които слухът е добър, не искат да заемат крайните места, да отстъпят.
Казват: „Искаме на първите редове да бъдем.“ Аз влизам в положението им. Искат да бъдат на първите редове, понеже не могат да чуват какво говоря. Прави са. Позадебеляло ухото, пък искат да чуят каквото аз говоря. Влизам в положението им сега.
Онези, на които слухът е добър, не искат да заемат крайните места, да отстъпят.
Онези, които чуват добре, чувството за собственост, на стяжанолюбие е добре развито и не искат да си изместят стола. Някой седи в едно събрание или в една стая, в която живее, и не иска да отстъпи. Коя е подбудителната причина? Туй чувство на стяжанолюбие е така силно развито, че като вземат една стая, не искат да излязат, казват: „Тази стая е моя и не искам да изляза.“ Някои, у които не е развито това чувство, готови са да се сменят и да идат където и да е. Сега туй едно качество, не че е лошо, но някой път може стяжанолюбието да те свърже с някоя идея, която пет пари не струва.
към беседата >>
Църквата аз я заключих.“ Млъкнал свети Никола и тръгнали двамата да вървят.
Той го срещнал и казва: „Синко, къде отиваш? “ Разправил му цялата си история. Казва: „Имам желание да ям каймак, и досега не съм ял. Служих на свети Никола, а той все да ми яде каймака и сега бягам от него.“ Човекът казва: „Може да не е той, може друг някой да го яде.“ „Не, той го яде, всичкия каймак все той го яде. Той е, в църквата видях, намазани му са мустаците.“ „Може някой друг да му е намазал.“ „Как ще му ги намаже?
Църквата аз я заключих.“ Млъкнал свети Никола и тръгнали двамата да вървят.
Вечерта спират при един богат човек, дето детето му е било болно. Старецът казва: „Донесете тук детето, аз зная да лекувам.“ Взел детето свети Никола в стаята и се затворил със свещеника. Отрязал едната ръка на детето, отрязал другата, крака, другия, главата. Свещеникът си мисли: „Загазих аз с този човек, сутринта ще трябва да бягам. Този е от свети Никола по-лош.“ Свети Никола изчистил всяка част от тялото на детето, започнал да нарежда частите.
към беседата >>
Онези, които чуват добре, чувството за собственост, на стяжанолюбие е добре развито и не искат да си изместят стола.
Искат да бъдат на първите редове, понеже не могат да чуват какво говоря. Прави са. Позадебеляло ухото, пък искат да чуят каквото аз говоря. Влизам в положението им сега. Онези, на които слухът е добър, не искат да заемат крайните места, да отстъпят.
Онези, които чуват добре, чувството за собственост, на стяжанолюбие е добре развито и не искат да си изместят стола.
Някой седи в едно събрание или в една стая, в която живее, и не иска да отстъпи. Коя е подбудителната причина? Туй чувство на стяжанолюбие е така силно развито, че като вземат една стая, не искат да излязат, казват: „Тази стая е моя и не искам да изляза.“ Някои, у които не е развито това чувство, готови са да се сменят и да идат където и да е. Сега туй едно качество, не че е лошо, но някой път може стяжанолюбието да те свърже с някоя идея, която пет пари не струва. И понеже собствеността е развита, може да се спори заради нея с кого ли не.
към беседата >>
Вечерта спират при един богат човек, дето детето му е било болно.
“ Разправил му цялата си история. Казва: „Имам желание да ям каймак, и досега не съм ял. Служих на свети Никола, а той все да ми яде каймака и сега бягам от него.“ Човекът казва: „Може да не е той, може друг някой да го яде.“ „Не, той го яде, всичкия каймак все той го яде. Той е, в църквата видях, намазани му са мустаците.“ „Може някой друг да му е намазал.“ „Как ще му ги намаже? Църквата аз я заключих.“ Млъкнал свети Никола и тръгнали двамата да вървят.
Вечерта спират при един богат човек, дето детето му е било болно.
Старецът казва: „Донесете тук детето, аз зная да лекувам.“ Взел детето свети Никола в стаята и се затворил със свещеника. Отрязал едната ръка на детето, отрязал другата, крака, другия, главата. Свещеникът си мисли: „Загазих аз с този човек, сутринта ще трябва да бягам. Този е от свети Никола по-лош.“ Свети Никола изчистил всяка част от тялото на детето, започнал да нарежда частите. Наредил ръцете, краката и оздравяло детето.
към беседата >>
Някой седи в едно събрание или в една стая, в която живее, и не иска да отстъпи.
Прави са. Позадебеляло ухото, пък искат да чуят каквото аз говоря. Влизам в положението им сега. Онези, на които слухът е добър, не искат да заемат крайните места, да отстъпят. Онези, които чуват добре, чувството за собственост, на стяжанолюбие е добре развито и не искат да си изместят стола.
Някой седи в едно събрание или в една стая, в която живее, и не иска да отстъпи.
Коя е подбудителната причина? Туй чувство на стяжанолюбие е така силно развито, че като вземат една стая, не искат да излязат, казват: „Тази стая е моя и не искам да изляза.“ Някои, у които не е развито това чувство, готови са да се сменят и да идат където и да е. Сега туй едно качество, не че е лошо, но някой път може стяжанолюбието да те свърже с някоя идея, която пет пари не струва. И понеже собствеността е развита, може да се спори заради нея с кого ли не. Срещал съм много религиозни хора, евангелисти, които искат да знаят Син Божи ли е Христос, или не.
към беседата >>
Старецът казва: „Донесете тук детето, аз зная да лекувам.“ Взел детето свети Никола в стаята и се затворил със свещеника.
Казва: „Имам желание да ям каймак, и досега не съм ял. Служих на свети Никола, а той все да ми яде каймака и сега бягам от него.“ Човекът казва: „Може да не е той, може друг някой да го яде.“ „Не, той го яде, всичкия каймак все той го яде. Той е, в църквата видях, намазани му са мустаците.“ „Може някой друг да му е намазал.“ „Как ще му ги намаже? Църквата аз я заключих.“ Млъкнал свети Никола и тръгнали двамата да вървят. Вечерта спират при един богат човек, дето детето му е било болно.
Старецът казва: „Донесете тук детето, аз зная да лекувам.“ Взел детето свети Никола в стаята и се затворил със свещеника.
Отрязал едната ръка на детето, отрязал другата, крака, другия, главата. Свещеникът си мисли: „Загазих аз с този човек, сутринта ще трябва да бягам. Този е от свети Никола по-лош.“ Свети Никола изчистил всяка част от тялото на детето, започнал да нарежда частите. Наредил ръцете, краката и оздравяло детето. Като видял това, насърчил се свещеникът.
към беседата >>
Коя е подбудителната причина?
Позадебеляло ухото, пък искат да чуят каквото аз говоря. Влизам в положението им сега. Онези, на които слухът е добър, не искат да заемат крайните места, да отстъпят. Онези, които чуват добре, чувството за собственост, на стяжанолюбие е добре развито и не искат да си изместят стола. Някой седи в едно събрание или в една стая, в която живее, и не иска да отстъпи.
Коя е подбудителната причина?
Туй чувство на стяжанолюбие е така силно развито, че като вземат една стая, не искат да излязат, казват: „Тази стая е моя и не искам да изляза.“ Някои, у които не е развито това чувство, готови са да се сменят и да идат където и да е. Сега туй едно качество, не че е лошо, но някой път може стяжанолюбието да те свърже с някоя идея, която пет пари не струва. И понеже собствеността е развита, може да се спори заради нея с кого ли не. Срещал съм много религиозни хора, евангелисти, които искат да знаят Син Божи ли е Христос, или не. Хубаво, казвам, представете си сега, една проста жена е пекла хляба и представете си, че една княгиня е опекла хляба.
към беседата >>
Отрязал едната ръка на детето, отрязал другата, крака, другия, главата.
Служих на свети Никола, а той все да ми яде каймака и сега бягам от него.“ Човекът казва: „Може да не е той, може друг някой да го яде.“ „Не, той го яде, всичкия каймак все той го яде. Той е, в църквата видях, намазани му са мустаците.“ „Може някой друг да му е намазал.“ „Как ще му ги намаже? Църквата аз я заключих.“ Млъкнал свети Никола и тръгнали двамата да вървят. Вечерта спират при един богат човек, дето детето му е било болно. Старецът казва: „Донесете тук детето, аз зная да лекувам.“ Взел детето свети Никола в стаята и се затворил със свещеника.
Отрязал едната ръка на детето, отрязал другата, крака, другия, главата.
Свещеникът си мисли: „Загазих аз с този човек, сутринта ще трябва да бягам. Този е от свети Никола по-лош.“ Свети Никола изчистил всяка част от тялото на детето, започнал да нарежда частите. Наредил ръцете, краката и оздравяло детето. Като видял това, насърчил се свещеникът. И за пръв път тази вечер им донесли една паница с мляко и той ял мляко с каймак.
към беседата >>
Туй чувство на стяжанолюбие е така силно развито, че като вземат една стая, не искат да излязат, казват: „Тази стая е моя и не искам да изляза.“ Някои, у които не е развито това чувство, готови са да се сменят и да идат където и да е.
Влизам в положението им сега. Онези, на които слухът е добър, не искат да заемат крайните места, да отстъпят. Онези, които чуват добре, чувството за собственост, на стяжанолюбие е добре развито и не искат да си изместят стола. Някой седи в едно събрание или в една стая, в която живее, и не иска да отстъпи. Коя е подбудителната причина?
Туй чувство на стяжанолюбие е така силно развито, че като вземат една стая, не искат да излязат, казват: „Тази стая е моя и не искам да изляза.“ Някои, у които не е развито това чувство, готови са да се сменят и да идат където и да е.
Сега туй едно качество, не че е лошо, но някой път може стяжанолюбието да те свърже с някоя идея, която пет пари не струва. И понеже собствеността е развита, може да се спори заради нея с кого ли не. Срещал съм много религиозни хора, евангелисти, които искат да знаят Син Божи ли е Христос, или не. Хубаво, казвам, представете си сега, една проста жена е пекла хляба и представете си, че една княгиня е опекла хляба. Искате да знаете хляба, който го ядете, простата жена ли го е опекла, или княгинята го е пекла.
към беседата >>
Свещеникът си мисли: „Загазих аз с този човек, сутринта ще трябва да бягам.
Той е, в църквата видях, намазани му са мустаците.“ „Може някой друг да му е намазал.“ „Как ще му ги намаже? Църквата аз я заключих.“ Млъкнал свети Никола и тръгнали двамата да вървят. Вечерта спират при един богат човек, дето детето му е било болно. Старецът казва: „Донесете тук детето, аз зная да лекувам.“ Взел детето свети Никола в стаята и се затворил със свещеника. Отрязал едната ръка на детето, отрязал другата, крака, другия, главата.
Свещеникът си мисли: „Загазих аз с този човек, сутринта ще трябва да бягам.
Този е от свети Никола по-лош.“ Свети Никола изчистил всяка част от тялото на детето, започнал да нарежда частите. Наредил ръцете, краката и оздравяло детето. Като видял това, насърчил се свещеникът. И за пръв път тази вечер им донесли една паница с мляко и той ял мляко с каймак. Донесли го за изцеряването на детето.
към беседата >>
Сега туй едно качество, не че е лошо, но някой път може стяжанолюбието да те свърже с някоя идея, която пет пари не струва.
Онези, на които слухът е добър, не искат да заемат крайните места, да отстъпят. Онези, които чуват добре, чувството за собственост, на стяжанолюбие е добре развито и не искат да си изместят стола. Някой седи в едно събрание или в една стая, в която живее, и не иска да отстъпи. Коя е подбудителната причина? Туй чувство на стяжанолюбие е така силно развито, че като вземат една стая, не искат да излязат, казват: „Тази стая е моя и не искам да изляза.“ Някои, у които не е развито това чувство, готови са да се сменят и да идат където и да е.
Сега туй едно качество, не че е лошо, но някой път може стяжанолюбието да те свърже с някоя идея, която пет пари не струва.
И понеже собствеността е развита, може да се спори заради нея с кого ли не. Срещал съм много религиозни хора, евангелисти, които искат да знаят Син Божи ли е Христос, или не. Хубаво, казвам, представете си сега, една проста жена е пекла хляба и представете си, че една княгиня е опекла хляба. Искате да знаете хляба, който го ядете, простата жена ли го е опекла, или княгинята го е пекла. Някой ще вземе хляба, понеже княгинята го е пекла.
към беседата >>
Този е от свети Никола по-лош.“ Свети Никола изчистил всяка част от тялото на детето, започнал да нарежда частите.
Църквата аз я заключих.“ Млъкнал свети Никола и тръгнали двамата да вървят. Вечерта спират при един богат човек, дето детето му е било болно. Старецът казва: „Донесете тук детето, аз зная да лекувам.“ Взел детето свети Никола в стаята и се затворил със свещеника. Отрязал едната ръка на детето, отрязал другата, крака, другия, главата. Свещеникът си мисли: „Загазих аз с този човек, сутринта ще трябва да бягам.
Този е от свети Никола по-лош.“ Свети Никола изчистил всяка част от тялото на детето, започнал да нарежда частите.
Наредил ръцете, краката и оздравяло детето. Като видял това, насърчил се свещеникът. И за пръв път тази вечер им донесли една паница с мляко и той ял мляко с каймак. Донесли го за изцеряването на детето. И за пръв път свещеникът се научил как да яде каймак.
към беседата >>
И понеже собствеността е развита, може да се спори заради нея с кого ли не.
Онези, които чуват добре, чувството за собственост, на стяжанолюбие е добре развито и не искат да си изместят стола. Някой седи в едно събрание или в една стая, в която живее, и не иска да отстъпи. Коя е подбудителната причина? Туй чувство на стяжанолюбие е така силно развито, че като вземат една стая, не искат да излязат, казват: „Тази стая е моя и не искам да изляза.“ Някои, у които не е развито това чувство, готови са да се сменят и да идат където и да е. Сега туй едно качество, не че е лошо, но някой път може стяжанолюбието да те свърже с някоя идея, която пет пари не струва.
И понеже собствеността е развита, може да се спори заради нея с кого ли не.
Срещал съм много религиозни хора, евангелисти, които искат да знаят Син Божи ли е Христос, или не. Хубаво, казвам, представете си сега, една проста жена е пекла хляба и представете си, че една княгиня е опекла хляба. Искате да знаете хляба, който го ядете, простата жена ли го е опекла, или княгинята го е пекла. Някой ще вземе хляба, понеже княгинята го е пекла. Но брашното е еднакво, водата е еднаква, само че едната е проста, а другата е княгиня от благородно произхождение, едната има образование, а другата няма.
към беседата >>
Наредил ръцете, краката и оздравяло детето.
Вечерта спират при един богат човек, дето детето му е било болно. Старецът казва: „Донесете тук детето, аз зная да лекувам.“ Взел детето свети Никола в стаята и се затворил със свещеника. Отрязал едната ръка на детето, отрязал другата, крака, другия, главата. Свещеникът си мисли: „Загазих аз с този човек, сутринта ще трябва да бягам. Този е от свети Никола по-лош.“ Свети Никола изчистил всяка част от тялото на детето, започнал да нарежда частите.
Наредил ръцете, краката и оздравяло детето.
Като видял това, насърчил се свещеникът. И за пръв път тази вечер им донесли една паница с мляко и той ял мляко с каймак. Донесли го за изцеряването на детето. И за пръв път свещеникът се научил как да яде каймак. На сутринта станал и свещеникът искал да напусне свети Никола, помислил си, че и той научил изкуството да лекува.
към беседата >>
Срещал съм много религиозни хора, евангелисти, които искат да знаят Син Божи ли е Христос, или не.
Някой седи в едно събрание или в една стая, в която живее, и не иска да отстъпи. Коя е подбудителната причина? Туй чувство на стяжанолюбие е така силно развито, че като вземат една стая, не искат да излязат, казват: „Тази стая е моя и не искам да изляза.“ Някои, у които не е развито това чувство, готови са да се сменят и да идат където и да е. Сега туй едно качество, не че е лошо, но някой път може стяжанолюбието да те свърже с някоя идея, която пет пари не струва. И понеже собствеността е развита, може да се спори заради нея с кого ли не.
Срещал съм много религиозни хора, евангелисти, които искат да знаят Син Божи ли е Христос, или не.
Хубаво, казвам, представете си сега, една проста жена е пекла хляба и представете си, че една княгиня е опекла хляба. Искате да знаете хляба, който го ядете, простата жена ли го е опекла, или княгинята го е пекла. Някой ще вземе хляба, понеже княгинята го е пекла. Но брашното е еднакво, водата е еднаква, само че едната е проста, а другата е княгиня от благородно произхождение, едната има образование, а другата няма. По същество няма никаква разлика, но по форма има.
към беседата >>
Като видял това, насърчил се свещеникът.
Старецът казва: „Донесете тук детето, аз зная да лекувам.“ Взел детето свети Никола в стаята и се затворил със свещеника. Отрязал едната ръка на детето, отрязал другата, крака, другия, главата. Свещеникът си мисли: „Загазих аз с този човек, сутринта ще трябва да бягам. Този е от свети Никола по-лош.“ Свети Никола изчистил всяка част от тялото на детето, започнал да нарежда частите. Наредил ръцете, краката и оздравяло детето.
Като видял това, насърчил се свещеникът.
И за пръв път тази вечер им донесли една паница с мляко и той ял мляко с каймак. Донесли го за изцеряването на детето. И за пръв път свещеникът се научил как да яде каймак. На сутринта станал и свещеникът искал да напусне свети Никола, помислил си, че и той научил изкуството да лекува. Мислил си: ще реже, и ще дойде каймакът.
към беседата >>
Хубаво, казвам, представете си сега, една проста жена е пекла хляба и представете си, че една княгиня е опекла хляба.
Коя е подбудителната причина? Туй чувство на стяжанолюбие е така силно развито, че като вземат една стая, не искат да излязат, казват: „Тази стая е моя и не искам да изляза.“ Някои, у които не е развито това чувство, готови са да се сменят и да идат където и да е. Сега туй едно качество, не че е лошо, но някой път може стяжанолюбието да те свърже с някоя идея, която пет пари не струва. И понеже собствеността е развита, може да се спори заради нея с кого ли не. Срещал съм много религиозни хора, евангелисти, които искат да знаят Син Божи ли е Христос, или не.
Хубаво, казвам, представете си сега, една проста жена е пекла хляба и представете си, че една княгиня е опекла хляба.
Искате да знаете хляба, който го ядете, простата жена ли го е опекла, или княгинята го е пекла. Някой ще вземе хляба, понеже княгинята го е пекла. Но брашното е еднакво, водата е еднаква, само че едната е проста, а другата е княгиня от благородно произхождение, едната има образование, а другата няма. По същество няма никаква разлика, но по форма има. Казвате: „Кой пече хляба?
към беседата >>
И за пръв път тази вечер им донесли една паница с мляко и той ял мляко с каймак.
Отрязал едната ръка на детето, отрязал другата, крака, другия, главата. Свещеникът си мисли: „Загазих аз с този човек, сутринта ще трябва да бягам. Този е от свети Никола по-лош.“ Свети Никола изчистил всяка част от тялото на детето, започнал да нарежда частите. Наредил ръцете, краката и оздравяло детето. Като видял това, насърчил се свещеникът.
И за пръв път тази вечер им донесли една паница с мляко и той ял мляко с каймак.
Донесли го за изцеряването на детето. И за пръв път свещеникът се научил как да яде каймак. На сутринта станал и свещеникът искал да напусне свети Никола, помислил си, че и той научил изкуството да лекува. Мислил си: ще реже, и ще дойде каймакът. Свети Никола го вижда какво си мисли и му казва: „Синко, ти можеш да имаш пак голямо изпитание и един ден, ако дойдеш до някое изпитание, повикай ме.
към беседата >>
Искате да знаете хляба, който го ядете, простата жена ли го е опекла, или княгинята го е пекла.
Туй чувство на стяжанолюбие е така силно развито, че като вземат една стая, не искат да излязат, казват: „Тази стая е моя и не искам да изляза.“ Някои, у които не е развито това чувство, готови са да се сменят и да идат където и да е. Сега туй едно качество, не че е лошо, но някой път може стяжанолюбието да те свърже с някоя идея, която пет пари не струва. И понеже собствеността е развита, може да се спори заради нея с кого ли не. Срещал съм много религиозни хора, евангелисти, които искат да знаят Син Божи ли е Христос, или не. Хубаво, казвам, представете си сега, една проста жена е пекла хляба и представете си, че една княгиня е опекла хляба.
Искате да знаете хляба, който го ядете, простата жена ли го е опекла, или княгинята го е пекла.
Някой ще вземе хляба, понеже княгинята го е пекла. Но брашното е еднакво, водата е еднаква, само че едната е проста, а другата е княгиня от благородно произхождение, едната има образование, а другата няма. По същество няма никаква разлика, но по форма има. Казвате: „Кой пече хляба? “ „Княгинята.“ „Добре, аз ще взема.“ „Кой пече хляба?
към беседата >>
Донесли го за изцеряването на детето.
Свещеникът си мисли: „Загазих аз с този човек, сутринта ще трябва да бягам. Този е от свети Никола по-лош.“ Свети Никола изчистил всяка част от тялото на детето, започнал да нарежда частите. Наредил ръцете, краката и оздравяло детето. Като видял това, насърчил се свещеникът. И за пръв път тази вечер им донесли една паница с мляко и той ял мляко с каймак.
Донесли го за изцеряването на детето.
И за пръв път свещеникът се научил как да яде каймак. На сутринта станал и свещеникът искал да напусне свети Никола, помислил си, че и той научил изкуството да лекува. Мислил си: ще реже, и ще дойде каймакът. Свети Никола го вижда какво си мисли и му казва: „Синко, ти можеш да имаш пак голямо изпитание и един ден, ако дойдеш до някое изпитание, повикай ме. И като ме повикаш, онзи, старият, пътник ще ти дойде на помощ.“ Разделили се и свещеникът отива в една богата къща, пак детето било болно.
към беседата >>
Някой ще вземе хляба, понеже княгинята го е пекла.
Сега туй едно качество, не че е лошо, но някой път може стяжанолюбието да те свърже с някоя идея, която пет пари не струва. И понеже собствеността е развита, може да се спори заради нея с кого ли не. Срещал съм много религиозни хора, евангелисти, които искат да знаят Син Божи ли е Христос, или не. Хубаво, казвам, представете си сега, една проста жена е пекла хляба и представете си, че една княгиня е опекла хляба. Искате да знаете хляба, който го ядете, простата жена ли го е опекла, или княгинята го е пекла.
Някой ще вземе хляба, понеже княгинята го е пекла.
Но брашното е еднакво, водата е еднаква, само че едната е проста, а другата е княгиня от благородно произхождение, едната има образование, а другата няма. По същество няма никаква разлика, но по форма има. Казвате: „Кой пече хляба? “ „Княгинята.“ „Добре, аз ще взема.“ „Кой пече хляба? “ „Простата жена.“ „Аз не искам.“ Та и сега, когато някой каже: „Кой каза тия думи, Христос ли ги е казал?
към беседата >>
И за пръв път свещеникът се научил как да яде каймак.
Този е от свети Никола по-лош.“ Свети Никола изчистил всяка част от тялото на детето, започнал да нарежда частите. Наредил ръцете, краката и оздравяло детето. Като видял това, насърчил се свещеникът. И за пръв път тази вечер им донесли една паница с мляко и той ял мляко с каймак. Донесли го за изцеряването на детето.
И за пръв път свещеникът се научил как да яде каймак.
На сутринта станал и свещеникът искал да напусне свети Никола, помислил си, че и той научил изкуството да лекува. Мислил си: ще реже, и ще дойде каймакът. Свети Никола го вижда какво си мисли и му казва: „Синко, ти можеш да имаш пак голямо изпитание и един ден, ако дойдеш до някое изпитание, повикай ме. И като ме повикаш, онзи, старият, пътник ще ти дойде на помощ.“ Разделили се и свещеникът отива в една богата къща, пак детето било болно. Взел детето, нарязал го, както свети Никола го беше нарязал, после наредил частите, но не се свързват.
към беседата >>
Но брашното е еднакво, водата е еднаква, само че едната е проста, а другата е княгиня от благородно произхождение, едната има образование, а другата няма.
И понеже собствеността е развита, може да се спори заради нея с кого ли не. Срещал съм много религиозни хора, евангелисти, които искат да знаят Син Божи ли е Христос, или не. Хубаво, казвам, представете си сега, една проста жена е пекла хляба и представете си, че една княгиня е опекла хляба. Искате да знаете хляба, който го ядете, простата жена ли го е опекла, или княгинята го е пекла. Някой ще вземе хляба, понеже княгинята го е пекла.
Но брашното е еднакво, водата е еднаква, само че едната е проста, а другата е княгиня от благородно произхождение, едната има образование, а другата няма.
По същество няма никаква разлика, но по форма има. Казвате: „Кой пече хляба? “ „Княгинята.“ „Добре, аз ще взема.“ „Кой пече хляба? “ „Простата жена.“ „Аз не искам.“ Та и сега, когато някой каже: „Кой каза тия думи, Христос ли ги е казал? “, е същото.
към беседата >>
На сутринта станал и свещеникът искал да напусне свети Никола, помислил си, че и той научил изкуството да лекува.
Наредил ръцете, краката и оздравяло детето. Като видял това, насърчил се свещеникът. И за пръв път тази вечер им донесли една паница с мляко и той ял мляко с каймак. Донесли го за изцеряването на детето. И за пръв път свещеникът се научил как да яде каймак.
На сутринта станал и свещеникът искал да напусне свети Никола, помислил си, че и той научил изкуството да лекува.
Мислил си: ще реже, и ще дойде каймакът. Свети Никола го вижда какво си мисли и му казва: „Синко, ти можеш да имаш пак голямо изпитание и един ден, ако дойдеш до някое изпитание, повикай ме. И като ме повикаш, онзи, старият, пътник ще ти дойде на помощ.“ Разделили се и свещеникът отива в една богата къща, пак детето било болно. Взел детето, нарязал го, както свети Никола го беше нарязал, после наредил частите, но не се свързват. Повикал свети Никола и му казва: „Не върви.“ Като дошъл свети Никола, взел частите, наредил ги и детето оживяло.
към беседата >>
По същество няма никаква разлика, но по форма има.
Срещал съм много религиозни хора, евангелисти, които искат да знаят Син Божи ли е Христос, или не. Хубаво, казвам, представете си сега, една проста жена е пекла хляба и представете си, че една княгиня е опекла хляба. Искате да знаете хляба, който го ядете, простата жена ли го е опекла, или княгинята го е пекла. Някой ще вземе хляба, понеже княгинята го е пекла. Но брашното е еднакво, водата е еднаква, само че едната е проста, а другата е княгиня от благородно произхождение, едната има образование, а другата няма.
По същество няма никаква разлика, но по форма има.
Казвате: „Кой пече хляба? “ „Княгинята.“ „Добре, аз ще взема.“ „Кой пече хляба? “ „Простата жена.“ „Аз не искам.“ Та и сега, когато някой каже: „Кой каза тия думи, Христос ли ги е казал? “, е същото. Христос е княз.
към беседата >>
Мислил си: ще реже, и ще дойде каймакът.
Като видял това, насърчил се свещеникът. И за пръв път тази вечер им донесли една паница с мляко и той ял мляко с каймак. Донесли го за изцеряването на детето. И за пръв път свещеникът се научил как да яде каймак. На сутринта станал и свещеникът искал да напусне свети Никола, помислил си, че и той научил изкуството да лекува.
Мислил си: ще реже, и ще дойде каймакът.
Свети Никола го вижда какво си мисли и му казва: „Синко, ти можеш да имаш пак голямо изпитание и един ден, ако дойдеш до някое изпитание, повикай ме. И като ме повикаш, онзи, старият, пътник ще ти дойде на помощ.“ Разделили се и свещеникът отива в една богата къща, пак детето било болно. Взел детето, нарязал го, както свети Никола го беше нарязал, после наредил частите, но не се свързват. Повикал свети Никола и му казва: „Не върви.“ Като дошъл свети Никола, взел частите, наредил ги и детето оживяло. Пак дошъл каймакът.
към беседата >>
Казвате: „Кой пече хляба?
Хубаво, казвам, представете си сега, една проста жена е пекла хляба и представете си, че една княгиня е опекла хляба. Искате да знаете хляба, който го ядете, простата жена ли го е опекла, или княгинята го е пекла. Някой ще вземе хляба, понеже княгинята го е пекла. Но брашното е еднакво, водата е еднаква, само че едната е проста, а другата е княгиня от благородно произхождение, едната има образование, а другата няма. По същество няма никаква разлика, но по форма има.
Казвате: „Кой пече хляба?
“ „Княгинята.“ „Добре, аз ще взема.“ „Кой пече хляба? “ „Простата жена.“ „Аз не искам.“ Та и сега, когато някой каже: „Кой каза тия думи, Христос ли ги е казал? “, е същото. Христос е княз. Ако някой друг ги е казал тия думи, не иска да слуша, но тези думи са същите.
към беседата >>
Свети Никола го вижда какво си мисли и му казва: „Синко, ти можеш да имаш пак голямо изпитание и един ден, ако дойдеш до някое изпитание, повикай ме.
И за пръв път тази вечер им донесли една паница с мляко и той ял мляко с каймак. Донесли го за изцеряването на детето. И за пръв път свещеникът се научил как да яде каймак. На сутринта станал и свещеникът искал да напусне свети Никола, помислил си, че и той научил изкуството да лекува. Мислил си: ще реже, и ще дойде каймакът.
Свети Никола го вижда какво си мисли и му казва: „Синко, ти можеш да имаш пак голямо изпитание и един ден, ако дойдеш до някое изпитание, повикай ме.
И като ме повикаш, онзи, старият, пътник ще ти дойде на помощ.“ Разделили се и свещеникът отива в една богата къща, пак детето било болно. Взел детето, нарязал го, както свети Никола го беше нарязал, после наредил частите, но не се свързват. Повикал свети Никола и му казва: „Не върви.“ Като дошъл свети Никола, взел частите, наредил ги и детето оживяло. Пак дошъл каймакът. Тогава свети Никола му се изявил и му казал: „Не ядях аз каймака, а жена ти.“ „Чакай да се върна и на тази попадия да ѝ дам урок.“
към беседата >>
“ „Княгинята.“ „Добре, аз ще взема.“ „Кой пече хляба?
Искате да знаете хляба, който го ядете, простата жена ли го е опекла, или княгинята го е пекла. Някой ще вземе хляба, понеже княгинята го е пекла. Но брашното е еднакво, водата е еднаква, само че едната е проста, а другата е княгиня от благородно произхождение, едната има образование, а другата няма. По същество няма никаква разлика, но по форма има. Казвате: „Кой пече хляба?
“ „Княгинята.“ „Добре, аз ще взема.“ „Кой пече хляба?
“ „Простата жена.“ „Аз не искам.“ Та и сега, когато някой каже: „Кой каза тия думи, Христос ли ги е казал? “, е същото. Христос е княз. Ако някой друг ги е казал тия думи, не иска да слуша, но тези думи са същите. Казва: „Не е интересно.“
към беседата >>
И като ме повикаш, онзи, старият, пътник ще ти дойде на помощ.“ Разделили се и свещеникът отива в една богата къща, пак детето било болно.
Донесли го за изцеряването на детето. И за пръв път свещеникът се научил как да яде каймак. На сутринта станал и свещеникът искал да напусне свети Никола, помислил си, че и той научил изкуството да лекува. Мислил си: ще реже, и ще дойде каймакът. Свети Никола го вижда какво си мисли и му казва: „Синко, ти можеш да имаш пак голямо изпитание и един ден, ако дойдеш до някое изпитание, повикай ме.
И като ме повикаш, онзи, старият, пътник ще ти дойде на помощ.“ Разделили се и свещеникът отива в една богата къща, пак детето било болно.
Взел детето, нарязал го, както свети Никола го беше нарязал, после наредил частите, но не се свързват. Повикал свети Никола и му казва: „Не върви.“ Като дошъл свети Никола, взел частите, наредил ги и детето оживяло. Пак дошъл каймакът. Тогава свети Никола му се изявил и му казал: „Не ядях аз каймака, а жена ти.“ „Чакай да се върна и на тази попадия да ѝ дам урок.“
към беседата >>
“ „Простата жена.“ „Аз не искам.“ Та и сега, когато някой каже: „Кой каза тия думи, Христос ли ги е казал?
Някой ще вземе хляба, понеже княгинята го е пекла. Но брашното е еднакво, водата е еднаква, само че едната е проста, а другата е княгиня от благородно произхождение, едната има образование, а другата няма. По същество няма никаква разлика, но по форма има. Казвате: „Кой пече хляба? “ „Княгинята.“ „Добре, аз ще взема.“ „Кой пече хляба?
“ „Простата жена.“ „Аз не искам.“ Та и сега, когато някой каже: „Кой каза тия думи, Христос ли ги е казал?
“, е същото. Христос е княз. Ако някой друг ги е казал тия думи, не иска да слуша, но тези думи са същите. Казва: „Не е интересно.“
към беседата >>
Взел детето, нарязал го, както свети Никола го беше нарязал, после наредил частите, но не се свързват.
И за пръв път свещеникът се научил как да яде каймак. На сутринта станал и свещеникът искал да напусне свети Никола, помислил си, че и той научил изкуството да лекува. Мислил си: ще реже, и ще дойде каймакът. Свети Никола го вижда какво си мисли и му казва: „Синко, ти можеш да имаш пак голямо изпитание и един ден, ако дойдеш до някое изпитание, повикай ме. И като ме повикаш, онзи, старият, пътник ще ти дойде на помощ.“ Разделили се и свещеникът отива в една богата къща, пак детето било болно.
Взел детето, нарязал го, както свети Никола го беше нарязал, после наредил частите, но не се свързват.
Повикал свети Никола и му казва: „Не върви.“ Като дошъл свети Никола, взел частите, наредил ги и детето оживяло. Пак дошъл каймакът. Тогава свети Никола му се изявил и му казал: „Не ядях аз каймака, а жена ти.“ „Чакай да се върна и на тази попадия да ѝ дам урок.“
към беседата >>
“, е същото.
Но брашното е еднакво, водата е еднаква, само че едната е проста, а другата е княгиня от благородно произхождение, едната има образование, а другата няма. По същество няма никаква разлика, но по форма има. Казвате: „Кой пече хляба? “ „Княгинята.“ „Добре, аз ще взема.“ „Кой пече хляба? “ „Простата жена.“ „Аз не искам.“ Та и сега, когато някой каже: „Кой каза тия думи, Христос ли ги е казал?
“, е същото.
Христос е княз. Ако някой друг ги е казал тия думи, не иска да слуша, но тези думи са същите. Казва: „Не е интересно.“
към беседата >>
Повикал свети Никола и му казва: „Не върви.“ Като дошъл свети Никола, взел частите, наредил ги и детето оживяло.
На сутринта станал и свещеникът искал да напусне свети Никола, помислил си, че и той научил изкуството да лекува. Мислил си: ще реже, и ще дойде каймакът. Свети Никола го вижда какво си мисли и му казва: „Синко, ти можеш да имаш пак голямо изпитание и един ден, ако дойдеш до някое изпитание, повикай ме. И като ме повикаш, онзи, старият, пътник ще ти дойде на помощ.“ Разделили се и свещеникът отива в една богата къща, пак детето било болно. Взел детето, нарязал го, както свети Никола го беше нарязал, после наредил частите, но не се свързват.
Повикал свети Никола и му казва: „Не върви.“ Като дошъл свети Никола, взел частите, наредил ги и детето оживяло.
Пак дошъл каймакът. Тогава свети Никола му се изявил и му казал: „Не ядях аз каймака, а жена ти.“ „Чакай да се върна и на тази попадия да ѝ дам урок.“
към беседата >>
Христос е княз.
По същество няма никаква разлика, но по форма има. Казвате: „Кой пече хляба? “ „Княгинята.“ „Добре, аз ще взема.“ „Кой пече хляба? “ „Простата жена.“ „Аз не искам.“ Та и сега, когато някой каже: „Кой каза тия думи, Христос ли ги е казал? “, е същото.
Христос е княз.
Ако някой друг ги е казал тия думи, не иска да слуша, но тези думи са същите. Казва: „Не е интересно.“
към беседата >>
Пак дошъл каймакът.
Мислил си: ще реже, и ще дойде каймакът. Свети Никола го вижда какво си мисли и му казва: „Синко, ти можеш да имаш пак голямо изпитание и един ден, ако дойдеш до някое изпитание, повикай ме. И като ме повикаш, онзи, старият, пътник ще ти дойде на помощ.“ Разделили се и свещеникът отива в една богата къща, пак детето било болно. Взел детето, нарязал го, както свети Никола го беше нарязал, после наредил частите, но не се свързват. Повикал свети Никола и му казва: „Не върви.“ Като дошъл свети Никола, взел частите, наредил ги и детето оживяло.
Пак дошъл каймакът.
Тогава свети Никола му се изявил и му казал: „Не ядях аз каймака, а жена ти.“ „Чакай да се върна и на тази попадия да ѝ дам урок.“
към беседата >>
Ако някой друг ги е казал тия думи, не иска да слуша, но тези думи са същите.
Казвате: „Кой пече хляба? “ „Княгинята.“ „Добре, аз ще взема.“ „Кой пече хляба? “ „Простата жена.“ „Аз не искам.“ Та и сега, когато някой каже: „Кой каза тия думи, Христос ли ги е казал? “, е същото. Христос е княз.
Ако някой друг ги е казал тия думи, не иска да слуша, но тези думи са същите.
Казва: „Не е интересно.“
към беседата >>
Тогава свети Никола му се изявил и му казал: „Не ядях аз каймака, а жена ти.“ „Чакай да се върна и на тази попадия да ѝ дам урок.“
Свети Никола го вижда какво си мисли и му казва: „Синко, ти можеш да имаш пак голямо изпитание и един ден, ако дойдеш до някое изпитание, повикай ме. И като ме повикаш, онзи, старият, пътник ще ти дойде на помощ.“ Разделили се и свещеникът отива в една богата къща, пак детето било болно. Взел детето, нарязал го, както свети Никола го беше нарязал, после наредил частите, но не се свързват. Повикал свети Никола и му казва: „Не върви.“ Като дошъл свети Никола, взел частите, наредил ги и детето оживяло. Пак дошъл каймакът.
Тогава свети Никола му се изявил и му казал: „Не ядях аз каймака, а жена ти.“ „Чакай да се върна и на тази попадия да ѝ дам урок.“
към беседата >>
Казва: „Не е интересно.“
“ „Княгинята.“ „Добре, аз ще взема.“ „Кой пече хляба? “ „Простата жена.“ „Аз не искам.“ Та и сега, когато някой каже: „Кой каза тия думи, Христос ли ги е казал? “, е същото. Христос е княз. Ако някой друг ги е казал тия думи, не иска да слуша, но тези думи са същите.
Казва: „Не е интересно.“
към беседата >>
Всичките нещастия в света един ден ще се върнат.
Всичките нещастия в света един ден ще се върнат.
Причината за нашите нещастия е нашата неразбранщина. Има неща в света, които, като не ги разбираме, влизаме в противоречие. (Учителят прочете от книгата на стр. 268: „Значи дълготърпението е един от важните предмети, с които любовта се занимава. Ако турите на гърба ѝ един товар, тя ще го носи с радост.
към беседата >>
Тук не е въпрос за любов.
Тук не е въпрос за любов.
Няма никаква любов тука. Някои хора тръгват по пътя и ако апетитът в него за ядене е развит, иска цял хляб да му турят в торбата. Дадат му половин хляб, казва: „Половин хляб няма да ми туряте в торбата.“ Той, като не е знаел, турили му половин хляб в торбата. В Царибродско има един обичай, който жените са внесли. Там жените не мажат, ами мъжете, понеже казват: ако жената маже, мъжът ѝ ще умре.
към беседата >>
Причината за нашите нещастия е нашата неразбранщина.
Всичките нещастия в света един ден ще се върнат.
Причината за нашите нещастия е нашата неразбранщина.
Има неща в света, които, като не ги разбираме, влизаме в противоречие. (Учителят прочете от книгата на стр. 268: „Значи дълготърпението е един от важните предмети, с които любовта се занимава. Ако турите на гърба ѝ един товар, тя ще го носи с радост. И втори, и трети да ѝ турите, и тях ще носи с радост.
към беседата >>
Няма никаква любов тука.
Тук не е въпрос за любов.
Няма никаква любов тука.
Някои хора тръгват по пътя и ако апетитът в него за ядене е развит, иска цял хляб да му турят в торбата. Дадат му половин хляб, казва: „Половин хляб няма да ми туряте в торбата.“ Той, като не е знаел, турили му половин хляб в торбата. В Царибродско има един обичай, който жените са внесли. Там жените не мажат, ами мъжете, понеже казват: ако жената маже, мъжът ѝ ще умре. Мъжете трябва да мажат, за да не умрат.
към беседата >>
Има неща в света, които, като не ги разбираме, влизаме в противоречие.
Всичките нещастия в света един ден ще се върнат. Причината за нашите нещастия е нашата неразбранщина.
Има неща в света, които, като не ги разбираме, влизаме в противоречие.
(Учителят прочете от книгата на стр. 268: „Значи дълготърпението е един от важните предмети, с които любовта се занимава. Ако турите на гърба ѝ един товар, тя ще го носи с радост. И втори, и трети да ѝ турите, и тях ще носи с радост. И цялата земя да турите на гърба ѝ, тя ще я подхвърля като топка на една и друга страна.“)
към беседата >>
Някои хора тръгват по пътя и ако апетитът в него за ядене е развит, иска цял хляб да му турят в торбата.
Тук не е въпрос за любов. Няма никаква любов тука.
Някои хора тръгват по пътя и ако апетитът в него за ядене е развит, иска цял хляб да му турят в торбата.
Дадат му половин хляб, казва: „Половин хляб няма да ми туряте в торбата.“ Той, като не е знаел, турили му половин хляб в торбата. В Царибродско има един обичай, който жените са внесли. Там жените не мажат, ами мъжете, понеже казват: ако жената маже, мъжът ѝ ще умре. Мъжете трябва да мажат, за да не умрат. Жените може би искат да си починат.
към беседата >>
(Учителят прочете от книгата на стр.
Всичките нещастия в света един ден ще се върнат. Причината за нашите нещастия е нашата неразбранщина. Има неща в света, които, като не ги разбираме, влизаме в противоречие.
(Учителят прочете от книгата на стр.
268: „Значи дълготърпението е един от важните предмети, с които любовта се занимава. Ако турите на гърба ѝ един товар, тя ще го носи с радост. И втори, и трети да ѝ турите, и тях ще носи с радост. И цялата земя да турите на гърба ѝ, тя ще я подхвърля като топка на една и друга страна.“)
към беседата >>
Дадат му половин хляб, казва: „Половин хляб няма да ми туряте в торбата.“ Той, като не е знаел, турили му половин хляб в торбата.
Тук не е въпрос за любов. Няма никаква любов тука. Някои хора тръгват по пътя и ако апетитът в него за ядене е развит, иска цял хляб да му турят в торбата.
Дадат му половин хляб, казва: „Половин хляб няма да ми туряте в торбата.“ Той, като не е знаел, турили му половин хляб в торбата.
В Царибродско има един обичай, който жените са внесли. Там жените не мажат, ами мъжете, понеже казват: ако жената маже, мъжът ѝ ще умре. Мъжете трябва да мажат, за да не умрат. Жените може би искат да си починат. Пък и при мазането могат да се оцапат.
към беседата >>
268: „Значи дълготърпението е един от важните предмети, с които любовта се занимава.
Всичките нещастия в света един ден ще се върнат. Причината за нашите нещастия е нашата неразбранщина. Има неща в света, които, като не ги разбираме, влизаме в противоречие. (Учителят прочете от книгата на стр.
268: „Значи дълготърпението е един от важните предмети, с които любовта се занимава.
Ако турите на гърба ѝ един товар, тя ще го носи с радост. И втори, и трети да ѝ турите, и тях ще носи с радост. И цялата земя да турите на гърба ѝ, тя ще я подхвърля като топка на една и друга страна.“)
към беседата >>
В Царибродско има един обичай, който жените са внесли.
Тук не е въпрос за любов. Няма никаква любов тука. Някои хора тръгват по пътя и ако апетитът в него за ядене е развит, иска цял хляб да му турят в торбата. Дадат му половин хляб, казва: „Половин хляб няма да ми туряте в торбата.“ Той, като не е знаел, турили му половин хляб в торбата.
В Царибродско има един обичай, който жените са внесли.
Там жените не мажат, ами мъжете, понеже казват: ако жената маже, мъжът ѝ ще умре. Мъжете трябва да мажат, за да не умрат. Жените може би искат да си починат. Пък и при мазането могат да се оцапат. Може това чувство на красота и изящество да е развито.
към беседата >>
Ако турите на гърба ѝ един товар, тя ще го носи с радост.
Всичките нещастия в света един ден ще се върнат. Причината за нашите нещастия е нашата неразбранщина. Има неща в света, които, като не ги разбираме, влизаме в противоречие. (Учителят прочете от книгата на стр. 268: „Значи дълготърпението е един от важните предмети, с които любовта се занимава.
Ако турите на гърба ѝ един товар, тя ще го носи с радост.
И втори, и трети да ѝ турите, и тях ще носи с радост. И цялата земя да турите на гърба ѝ, тя ще я подхвърля като топка на една и друга страна.“)
към беседата >>
Там жените не мажат, ами мъжете, понеже казват: ако жената маже, мъжът ѝ ще умре.
Тук не е въпрос за любов. Няма никаква любов тука. Някои хора тръгват по пътя и ако апетитът в него за ядене е развит, иска цял хляб да му турят в торбата. Дадат му половин хляб, казва: „Половин хляб няма да ми туряте в торбата.“ Той, като не е знаел, турили му половин хляб в торбата. В Царибродско има един обичай, който жените са внесли.
Там жените не мажат, ами мъжете, понеже казват: ако жената маже, мъжът ѝ ще умре.
Мъжете трябва да мажат, за да не умрат. Жените може би искат да си починат. Пък и при мазането могат да се оцапат. Може това чувство на красота и изящество да е развито. И те казват: „Дето ние ще се цапаме, мъжете да се цапат.“ И турили това – ако мажат, може дълго да живее.
към беседата >>
И втори, и трети да ѝ турите, и тях ще носи с радост.
Причината за нашите нещастия е нашата неразбранщина. Има неща в света, които, като не ги разбираме, влизаме в противоречие. (Учителят прочете от книгата на стр. 268: „Значи дълготърпението е един от важните предмети, с които любовта се занимава. Ако турите на гърба ѝ един товар, тя ще го носи с радост.
И втори, и трети да ѝ турите, и тях ще носи с радост.
И цялата земя да турите на гърба ѝ, тя ще я подхвърля като топка на една и друга страна.“)
към беседата >>
Мъжете трябва да мажат, за да не умрат.
Няма никаква любов тука. Някои хора тръгват по пътя и ако апетитът в него за ядене е развит, иска цял хляб да му турят в торбата. Дадат му половин хляб, казва: „Половин хляб няма да ми туряте в торбата.“ Той, като не е знаел, турили му половин хляб в торбата. В Царибродско има един обичай, който жените са внесли. Там жените не мажат, ами мъжете, понеже казват: ако жената маже, мъжът ѝ ще умре.
Мъжете трябва да мажат, за да не умрат.
Жените може би искат да си починат. Пък и при мазането могат да се оцапат. Може това чувство на красота и изящество да е развито. И те казват: „Дето ние ще се цапаме, мъжете да се цапат.“ И турили това – ако мажат, може дълго да живее. Който не разбира закона, ще каже: „Това е суеверие.“ Не е суеверие, не е празна вяра.
към беседата >>
И цялата земя да турите на гърба ѝ, тя ще я подхвърля като топка на една и друга страна.“)
Има неща в света, които, като не ги разбираме, влизаме в противоречие. (Учителят прочете от книгата на стр. 268: „Значи дълготърпението е един от важните предмети, с които любовта се занимава. Ако турите на гърба ѝ един товар, тя ще го носи с радост. И втори, и трети да ѝ турите, и тях ще носи с радост.
И цялата земя да турите на гърба ѝ, тя ще я подхвърля като топка на една и друга страна.“)
към беседата >>
Жените може би искат да си починат.
Някои хора тръгват по пътя и ако апетитът в него за ядене е развит, иска цял хляб да му турят в торбата. Дадат му половин хляб, казва: „Половин хляб няма да ми туряте в торбата.“ Той, като не е знаел, турили му половин хляб в торбата. В Царибродско има един обичай, който жените са внесли. Там жените не мажат, ами мъжете, понеже казват: ако жената маже, мъжът ѝ ще умре. Мъжете трябва да мажат, за да не умрат.
Жените може би искат да си починат.
Пък и при мазането могат да се оцапат. Може това чувство на красота и изящество да е развито. И те казват: „Дето ние ще се цапаме, мъжете да се цапат.“ И турили това – ако мажат, може дълго да живее. Който не разбира закона, ще каже: „Това е суеверие.“ Не е суеверие, не е празна вяра. Този мъж, като маже, ще види какво нещо е мазането.
към беседата >>
Човек, който не може да носи всичките несгоди в живота, той не е търпелив.
Човек, който не може да носи всичките несгоди в живота, той не е търпелив.
Под думата търпение се разбира да носиш всичките несгоди на живота, и при това да остане в тебе съзнанието да си доволен от това, което носиш, и да остане малко доволство. Щом дойдеш до крайния предел, и си недоволен, не си от дълготърпеливите. Бог е дълготърпелив, понеже вижда, че всичките слабости, които имаме, ще се превърнат в наша полза. Ако изгубиш вярата, че всичко ще се обърне за добро, ти не си разбрал закона. В закона на любовта всичките противоречия някога, когато и да е, всичко това ще се превърне в добро.
към беседата >>
Пък и при мазането могат да се оцапат.
Дадат му половин хляб, казва: „Половин хляб няма да ми туряте в торбата.“ Той, като не е знаел, турили му половин хляб в торбата. В Царибродско има един обичай, който жените са внесли. Там жените не мажат, ами мъжете, понеже казват: ако жената маже, мъжът ѝ ще умре. Мъжете трябва да мажат, за да не умрат. Жените може би искат да си починат.
Пък и при мазането могат да се оцапат.
Може това чувство на красота и изящество да е развито. И те казват: „Дето ние ще се цапаме, мъжете да се цапат.“ И турили това – ако мажат, може дълго да живее. Който не разбира закона, ще каже: „Това е суеверие.“ Не е суеверие, не е празна вяра. Този мъж, като маже, ще види какво нещо е мазането. Може тя да не е направила хубаво мазилката и дето ще каже, че не е замазала хубаво, ако той е много взискателен, ако чувството за красота е силно развито, може да направи забележка.
към беседата >>
Под думата търпение се разбира да носиш всичките несгоди на живота, и при това да остане в тебе съзнанието да си доволен от това, което носиш, и да остане малко доволство.
Човек, който не може да носи всичките несгоди в живота, той не е търпелив.
Под думата търпение се разбира да носиш всичките несгоди на живота, и при това да остане в тебе съзнанието да си доволен от това, което носиш, и да остане малко доволство.
Щом дойдеш до крайния предел, и си недоволен, не си от дълготърпеливите. Бог е дълготърпелив, понеже вижда, че всичките слабости, които имаме, ще се превърнат в наша полза. Ако изгубиш вярата, че всичко ще се обърне за добро, ти не си разбрал закона. В закона на любовта всичките противоречия някога, когато и да е, всичко това ще се превърне в добро. У първите хора мъчнотиите в рая бяха много малки.
към беседата >>
Може това чувство на красота и изящество да е развито.
В Царибродско има един обичай, който жените са внесли. Там жените не мажат, ами мъжете, понеже казват: ако жената маже, мъжът ѝ ще умре. Мъжете трябва да мажат, за да не умрат. Жените може би искат да си починат. Пък и при мазането могат да се оцапат.
Може това чувство на красота и изящество да е развито.
И те казват: „Дето ние ще се цапаме, мъжете да се цапат.“ И турили това – ако мажат, може дълго да живее. Който не разбира закона, ще каже: „Това е суеверие.“ Не е суеверие, не е празна вяра. Този мъж, като маже, ще види какво нещо е мазането. Може тя да не е направила хубаво мазилката и дето ще каже, че не е замазала хубаво, ако той е много взискателен, ако чувството за красота е силно развито, може да направи забележка. Пък той, като маже, сам ще види какво нещо е мазане.
към беседата >>
Щом дойдеш до крайния предел, и си недоволен, не си от дълготърпеливите.
Човек, който не може да носи всичките несгоди в живота, той не е търпелив. Под думата търпение се разбира да носиш всичките несгоди на живота, и при това да остане в тебе съзнанието да си доволен от това, което носиш, и да остане малко доволство.
Щом дойдеш до крайния предел, и си недоволен, не си от дълготърпеливите.
Бог е дълготърпелив, понеже вижда, че всичките слабости, които имаме, ще се превърнат в наша полза. Ако изгубиш вярата, че всичко ще се обърне за добро, ти не си разбрал закона. В закона на любовта всичките противоречия някога, когато и да е, всичко това ще се превърне в добро. У първите хора мъчнотиите в рая бяха много малки. Съвременното човечество се е развило, големи са мъчнотиите.
към беседата >>
И те казват: „Дето ние ще се цапаме, мъжете да се цапат.“ И турили това – ако мажат, може дълго да живее.
Там жените не мажат, ами мъжете, понеже казват: ако жената маже, мъжът ѝ ще умре. Мъжете трябва да мажат, за да не умрат. Жените може би искат да си починат. Пък и при мазането могат да се оцапат. Може това чувство на красота и изящество да е развито.
И те казват: „Дето ние ще се цапаме, мъжете да се цапат.“ И турили това – ако мажат, може дълго да живее.
Който не разбира закона, ще каже: „Това е суеверие.“ Не е суеверие, не е празна вяра. Този мъж, като маже, ще види какво нещо е мазането. Може тя да не е направила хубаво мазилката и дето ще каже, че не е замазала хубаво, ако той е много взискателен, ако чувството за красота е силно развито, може да направи забележка. Пък той, като маже, сам ще види какво нещо е мазане. Жените, като не са знаели как да мажат, понеже мъжът е по-стар, казват: „Вие, мъжете, тази работа е за вас.
към беседата >>
Бог е дълготърпелив, понеже вижда, че всичките слабости, които имаме, ще се превърнат в наша полза.
Човек, който не може да носи всичките несгоди в живота, той не е търпелив. Под думата търпение се разбира да носиш всичките несгоди на живота, и при това да остане в тебе съзнанието да си доволен от това, което носиш, и да остане малко доволство. Щом дойдеш до крайния предел, и си недоволен, не си от дълготърпеливите.
Бог е дълготърпелив, понеже вижда, че всичките слабости, които имаме, ще се превърнат в наша полза.
Ако изгубиш вярата, че всичко ще се обърне за добро, ти не си разбрал закона. В закона на любовта всичките противоречия някога, когато и да е, всичко това ще се превърне в добро. У първите хора мъчнотиите в рая бяха много малки. Съвременното човечество се е развило, големи са мъчнотиите. Но всичките тези мъчнотии произлезли от едно малко непослушание – влизаме преждевременно в стаята на любовта, дето седеше тази, голямата, змия, която ухапа хората, и вследствие на това се получи отрова.
към беседата >>
Който не разбира закона, ще каже: „Това е суеверие.“ Не е суеверие, не е празна вяра.
Мъжете трябва да мажат, за да не умрат. Жените може би искат да си починат. Пък и при мазането могат да се оцапат. Може това чувство на красота и изящество да е развито. И те казват: „Дето ние ще се цапаме, мъжете да се цапат.“ И турили това – ако мажат, може дълго да живее.
Който не разбира закона, ще каже: „Това е суеверие.“ Не е суеверие, не е празна вяра.
Този мъж, като маже, ще види какво нещо е мазането. Може тя да не е направила хубаво мазилката и дето ще каже, че не е замазала хубаво, ако той е много взискателен, ако чувството за красота е силно развито, може да направи забележка. Пък той, като маже, сам ще види какво нещо е мазане. Жените, като не са знаели как да мажат, понеже мъжът е по-стар, казват: „Вие, мъжете, тази работа е за вас. Мазането е за мъжете, не е за жените.“ Мазилката, най-първо, е за учителите.
към беседата >>
Ако изгубиш вярата, че всичко ще се обърне за добро, ти не си разбрал закона.
Човек, който не може да носи всичките несгоди в живота, той не е търпелив. Под думата търпение се разбира да носиш всичките несгоди на живота, и при това да остане в тебе съзнанието да си доволен от това, което носиш, и да остане малко доволство. Щом дойдеш до крайния предел, и си недоволен, не си от дълготърпеливите. Бог е дълготърпелив, понеже вижда, че всичките слабости, които имаме, ще се превърнат в наша полза.
Ако изгубиш вярата, че всичко ще се обърне за добро, ти не си разбрал закона.
В закона на любовта всичките противоречия някога, когато и да е, всичко това ще се превърне в добро. У първите хора мъчнотиите в рая бяха много малки. Съвременното човечество се е развило, големи са мъчнотиите. Но всичките тези мъчнотии произлезли от едно малко непослушание – влизаме преждевременно в стаята на любовта, дето седеше тази, голямата, змия, която ухапа хората, и вследствие на това се получи отрова. Ако ти заради любовта искаш да се защитаваш с нож, ако ти от любов си убил някого, ти не си разбрал.
към беседата >>
Този мъж, като маже, ще види какво нещо е мазането.
Жените може би искат да си починат. Пък и при мазането могат да се оцапат. Може това чувство на красота и изящество да е развито. И те казват: „Дето ние ще се цапаме, мъжете да се цапат.“ И турили това – ако мажат, може дълго да живее. Който не разбира закона, ще каже: „Това е суеверие.“ Не е суеверие, не е празна вяра.
Този мъж, като маже, ще види какво нещо е мазането.
Може тя да не е направила хубаво мазилката и дето ще каже, че не е замазала хубаво, ако той е много взискателен, ако чувството за красота е силно развито, може да направи забележка. Пък той, като маже, сам ще види какво нещо е мазане. Жените, като не са знаели как да мажат, понеже мъжът е по-стар, казват: „Вие, мъжете, тази работа е за вас. Мазането е за мъжете, не е за жените.“ Мазилката, най-първо, е за учителите. Учителите, като искат да се освободят от работата, турят я на учениците.
към беседата >>
В закона на любовта всичките противоречия някога, когато и да е, всичко това ще се превърне в добро.
Човек, който не може да носи всичките несгоди в живота, той не е търпелив. Под думата търпение се разбира да носиш всичките несгоди на живота, и при това да остане в тебе съзнанието да си доволен от това, което носиш, и да остане малко доволство. Щом дойдеш до крайния предел, и си недоволен, не си от дълготърпеливите. Бог е дълготърпелив, понеже вижда, че всичките слабости, които имаме, ще се превърнат в наша полза. Ако изгубиш вярата, че всичко ще се обърне за добро, ти не си разбрал закона.
В закона на любовта всичките противоречия някога, когато и да е, всичко това ще се превърне в добро.
У първите хора мъчнотиите в рая бяха много малки. Съвременното човечество се е развило, големи са мъчнотиите. Но всичките тези мъчнотии произлезли от едно малко непослушание – влизаме преждевременно в стаята на любовта, дето седеше тази, голямата, змия, която ухапа хората, и вследствие на това се получи отрова. Ако ти заради любовта искаш да се защитаваш с нож, ако ти от любов си убил някого, ти не си разбрал. Защо ще убиваш човека, приспи го.
към беседата >>
Може тя да не е направила хубаво мазилката и дето ще каже, че не е замазала хубаво, ако той е много взискателен, ако чувството за красота е силно развито, може да направи забележка.
Пък и при мазането могат да се оцапат. Може това чувство на красота и изящество да е развито. И те казват: „Дето ние ще се цапаме, мъжете да се цапат.“ И турили това – ако мажат, може дълго да живее. Който не разбира закона, ще каже: „Това е суеверие.“ Не е суеверие, не е празна вяра. Този мъж, като маже, ще види какво нещо е мазането.
Може тя да не е направила хубаво мазилката и дето ще каже, че не е замазала хубаво, ако той е много взискателен, ако чувството за красота е силно развито, може да направи забележка.
Пък той, като маже, сам ще види какво нещо е мазане. Жените, като не са знаели как да мажат, понеже мъжът е по-стар, казват: „Вие, мъжете, тази работа е за вас. Мазането е за мъжете, не е за жените.“ Мазилката, най-първо, е за учителите. Учителите, като искат да се освободят от работата, турят я на учениците. Учениците, като не знаят как да мажат, зацапат както знаят.
към беседата >>
У първите хора мъчнотиите в рая бяха много малки.
Под думата търпение се разбира да носиш всичките несгоди на живота, и при това да остане в тебе съзнанието да си доволен от това, което носиш, и да остане малко доволство. Щом дойдеш до крайния предел, и си недоволен, не си от дълготърпеливите. Бог е дълготърпелив, понеже вижда, че всичките слабости, които имаме, ще се превърнат в наша полза. Ако изгубиш вярата, че всичко ще се обърне за добро, ти не си разбрал закона. В закона на любовта всичките противоречия някога, когато и да е, всичко това ще се превърне в добро.
У първите хора мъчнотиите в рая бяха много малки.
Съвременното човечество се е развило, големи са мъчнотиите. Но всичките тези мъчнотии произлезли от едно малко непослушание – влизаме преждевременно в стаята на любовта, дето седеше тази, голямата, змия, която ухапа хората, и вследствие на това се получи отрова. Ако ти заради любовта искаш да се защитаваш с нож, ако ти от любов си убил някого, ти не си разбрал. Защо ще убиваш човека, приспи го. Още като иде отдалече, приспи го.
към беседата >>
Пък той, като маже, сам ще види какво нещо е мазане.
Може това чувство на красота и изящество да е развито. И те казват: „Дето ние ще се цапаме, мъжете да се цапат.“ И турили това – ако мажат, може дълго да живее. Който не разбира закона, ще каже: „Това е суеверие.“ Не е суеверие, не е празна вяра. Този мъж, като маже, ще види какво нещо е мазането. Може тя да не е направила хубаво мазилката и дето ще каже, че не е замазала хубаво, ако той е много взискателен, ако чувството за красота е силно развито, може да направи забележка.
Пък той, като маже, сам ще види какво нещо е мазане.
Жените, като не са знаели как да мажат, понеже мъжът е по-стар, казват: „Вие, мъжете, тази работа е за вас. Мазането е за мъжете, не е за жените.“ Мазилката, най-първо, е за учителите. Учителите, като искат да се освободят от работата, турят я на учениците. Учениците, като не знаят как да мажат, зацапат както знаят. Чудни са хората.
към беседата >>
Съвременното човечество се е развило, големи са мъчнотиите.
Щом дойдеш до крайния предел, и си недоволен, не си от дълготърпеливите. Бог е дълготърпелив, понеже вижда, че всичките слабости, които имаме, ще се превърнат в наша полза. Ако изгубиш вярата, че всичко ще се обърне за добро, ти не си разбрал закона. В закона на любовта всичките противоречия някога, когато и да е, всичко това ще се превърне в добро. У първите хора мъчнотиите в рая бяха много малки.
Съвременното човечество се е развило, големи са мъчнотиите.
Но всичките тези мъчнотии произлезли от едно малко непослушание – влизаме преждевременно в стаята на любовта, дето седеше тази, голямата, змия, която ухапа хората, и вследствие на това се получи отрова. Ако ти заради любовта искаш да се защитаваш с нож, ако ти от любов си убил някого, ти не си разбрал. Защо ще убиваш човека, приспи го. Още като иде отдалече, приспи го. Защо ще го оставиш свидетел, да го утрепваш, да кажеш, че от любов си го направил?
към беседата >>
НАГОРЕ